НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
5402
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1_13 ) Верният син, служене на Бога
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
ВЕРНИЯТ СИН, СЛУЖЕНЕ НА
БОГА
ВЕРНИЯТ СИН, СЛУЖЕНЕ НА
БОГА
Изпълнихме гимнастическите упражнения на полянката и се върнахме в салона все още под живото впечатление на идеите, които Учителя изложи през ранните часове в школната лекция. Изпяхме няколко песни. Стана въпрос за нашето отношение към Разумното начало в света. Ето основните мисли, които Учителя каза във време на разговора: Когато човек започне да живее за себе си, ражда се злото.
към текста >>
Стана въпрос за нашето отношение
към
Разумното начало в света.
ВЕРНИЯТ СИН, СЛУЖЕНЕ НА БОГА Изпълнихме гимнастическите упражнения на полянката и се върнахме в салона все още под живото впечатление на идеите, които Учителя изложи през ранните часове в школната лекция. Изпяхме няколко песни.
Стана въпрос за нашето отношение
към
Разумното начало в света.
Ето основните мисли, които Учителя каза във време на разговора: Когато човек започне да живее за себе си, ражда се злото. Питам: ако клонът или листите живеят само за себе си, няма ли да загинат? Най-първо листите, клоните, цветовете, корените живеят за другите и после – за себе си. И когато говорим за Бога, Той е Цялото, за което трябва да живеем най-първо и от това зависи нашето щастие.
към текста >>
Когато човек започне да живее за
себе
си, ражда се злото.
ВЕРНИЯТ СИН, СЛУЖЕНЕ НА БОГА Изпълнихме гимнастическите упражнения на полянката и се върнахме в салона все още под живото впечатление на идеите, които Учителя изложи през ранните часове в школната лекция. Изпяхме няколко песни. Стана въпрос за нашето отношение към Разумното начало в света. Ето основните мисли, които Учителя каза във време на разговора:
Когато човек започне да живее за
себе
си, ражда се злото.
Питам: ако клонът или листите живеят само за себе си, няма ли да загинат? Най-първо листите, клоните, цветовете, корените живеят за другите и после – за себе си. И когато говорим за Бога, Той е Цялото, за което трябва да живеем най-първо и от това зависи нашето щастие. Как човек изгубва своята Свобода? Щом той използва всичко, каквото има, само за себе си, цялата му основа изчезва и остава на друга основа, която няма нищо общо с първата му основа в Живота.
към текста >>
Питам: ако клонът или листите живеят само за
себе
си, няма ли да загинат?
Изпълнихме гимнастическите упражнения на полянката и се върнахме в салона все още под живото впечатление на идеите, които Учителя изложи през ранните часове в школната лекция. Изпяхме няколко песни. Стана въпрос за нашето отношение към Разумното начало в света. Ето основните мисли, които Учителя каза във време на разговора: Когато човек започне да живее за себе си, ражда се злото.
Питам: ако клонът или листите живеят само за
себе
си, няма ли да загинат?
Най-първо листите, клоните, цветовете, корените живеят за другите и после – за себе си. И когато говорим за Бога, Той е Цялото, за което трябва да живеем най-първо и от това зависи нашето щастие. Как човек изгубва своята Свобода? Щом той използва всичко, каквото има, само за себе си, цялата му основа изчезва и остава на друга основа, която няма нищо общо с първата му основа в Живота. Нека представим нещата по следния начин: първото положение е, че искат да те направят пръв министър на България, а второто е, че можеш да станеш ученик на един велик Учител, за да служиш на Бога.
към текста >>
Най-първо листите, клоните, цветовете, корените живеят за другите и после – за
себе
си.
Изпяхме няколко песни. Стана въпрос за нашето отношение към Разумното начало в света. Ето основните мисли, които Учителя каза във време на разговора: Когато човек започне да живее за себе си, ражда се злото. Питам: ако клонът или листите живеят само за себе си, няма ли да загинат?
Най-първо листите, клоните, цветовете, корените живеят за другите и после – за
себе
си.
И когато говорим за Бога, Той е Цялото, за което трябва да живеем най-първо и от това зависи нашето щастие. Как човек изгубва своята Свобода? Щом той използва всичко, каквото има, само за себе си, цялата му основа изчезва и остава на друга основа, която няма нищо общо с първата му основа в Живота. Нека представим нещата по следния начин: първото положение е, че искат да те направят пръв министър на България, а второто е, че можеш да станеш ученик на един велик Учител, за да служиш на Бога. При първия случай външно ще те величаят, а при втория ще те натоварят да служиш и почит няма да имаш.
към текста >>
И когато говорим за
Бога
, Той е Цялото, за което трябва да живеем най-първо и от това зависи нашето щастие.
Стана въпрос за нашето отношение към Разумното начало в света. Ето основните мисли, които Учителя каза във време на разговора: Когато човек започне да живее за себе си, ражда се злото. Питам: ако клонът или листите живеят само за себе си, няма ли да загинат? Най-първо листите, клоните, цветовете, корените живеят за другите и после – за себе си.
И когато говорим за
Бога
, Той е Цялото, за което трябва да живеем най-първо и от това зависи нашето щастие.
Как човек изгубва своята Свобода? Щом той използва всичко, каквото има, само за себе си, цялата му основа изчезва и остава на друга основа, която няма нищо общо с първата му основа в Живота. Нека представим нещата по следния начин: първото положение е, че искат да те направят пръв министър на България, а второто е, че можеш да станеш ученик на един велик Учител, за да служиш на Бога. При първия случай външно ще те величаят, а при втория ще те натоварят да служиш и почит няма да имаш. Кое е по-хубаво?
към текста >>
Щом той използва всичко, каквото има, само за
себе
си, цялата му основа изчезва и остава на друга основа, която няма нищо общо с първата му основа в Живота.
Когато човек започне да живее за себе си, ражда се злото. Питам: ако клонът или листите живеят само за себе си, няма ли да загинат? Най-първо листите, клоните, цветовете, корените живеят за другите и после – за себе си. И когато говорим за Бога, Той е Цялото, за което трябва да живеем най-първо и от това зависи нашето щастие. Как човек изгубва своята Свобода?
Щом той използва всичко, каквото има, само за
себе
си, цялата му основа изчезва и остава на друга основа, която няма нищо общо с първата му основа в Живота.
Нека представим нещата по следния начин: първото положение е, че искат да те направят пръв министър на България, а второто е, че можеш да станеш ученик на един велик Учител, за да служиш на Бога. При първия случай външно ще те величаят, а при втория ще те натоварят да служиш и почит няма да имаш. Кое е по-хубаво? Да служиш на Бога! Има няколко степени на съзнанието у хората.
към текста >>
Нека представим нещата по следния начин: първото положение е, че искат да те направят пръв министър на България, а второто е, че можеш да станеш ученик на един велик Учител, за да служиш на
Бога
.
Питам: ако клонът или листите живеят само за себе си, няма ли да загинат? Най-първо листите, клоните, цветовете, корените живеят за другите и после – за себе си. И когато говорим за Бога, Той е Цялото, за което трябва да живеем най-първо и от това зависи нашето щастие. Как човек изгубва своята Свобода? Щом той използва всичко, каквото има, само за себе си, цялата му основа изчезва и остава на друга основа, която няма нищо общо с първата му основа в Живота.
Нека представим нещата по следния начин: първото положение е, че искат да те направят пръв министър на България, а второто е, че можеш да станеш ученик на един велик Учител, за да служиш на
Бога
.
При първия случай външно ще те величаят, а при втория ще те натоварят да служиш и почит няма да имаш. Кое е по-хубаво? Да служиш на Бога! Има няколко степени на съзнанието у хората. Христос казва: „Всичко да се даде за Бога, всичко, с което човек разполага, да се тури на разположение на Бога.“ Мойсей казва: „Само една десета да се даде на Бога.“ А при обикновения човешки живот само сегиз-тогиз човек дава по малко за Бога, за Божественото.
към текста >>
Да служиш на
Бога
!
Как човек изгубва своята Свобода? Щом той използва всичко, каквото има, само за себе си, цялата му основа изчезва и остава на друга основа, която няма нищо общо с първата му основа в Живота. Нека представим нещата по следния начин: първото положение е, че искат да те направят пръв министър на България, а второто е, че можеш да станеш ученик на един велик Учител, за да служиш на Бога. При първия случай външно ще те величаят, а при втория ще те натоварят да служиш и почит няма да имаш. Кое е по-хубаво?
Да служиш на
Бога
!
Има няколко степени на съзнанието у хората. Христос казва: „Всичко да се даде за Бога, всичко, с което човек разполага, да се тури на разположение на Бога.“ Мойсей казва: „Само една десета да се даде на Бога.“ А при обикновения човешки живот само сегиз-тогиз човек дава по малко за Бога, за Божественото. Мъчението е инволюция, трудът е най-низкото стъпало, а служенето на Бога е най-високата точка, до която човек може да се изкачи. Какво нещо е служенето? Служене е, когато се работи да се разпространи Любовта.
към текста >>
Христос казва: „Всичко да се даде за
Бога
, всичко, с което човек разполага, да се тури на разположение на
Бога
.“ Мойсей казва: „Само една десета да се даде на
Бога
.“ А при обикновения човешки живот само сегиз-тогиз човек дава по малко за
Бога
, за Божественото.
Нека представим нещата по следния начин: първото положение е, че искат да те направят пръв министър на България, а второто е, че можеш да станеш ученик на един велик Учител, за да служиш на Бога. При първия случай външно ще те величаят, а при втория ще те натоварят да служиш и почит няма да имаш. Кое е по-хубаво? Да служиш на Бога! Има няколко степени на съзнанието у хората.
Христос казва: „Всичко да се даде за
Бога
, всичко, с което човек разполага, да се тури на разположение на
Бога
.“ Мойсей казва: „Само една десета да се даде на
Бога
.“ А при обикновения човешки живот само сегиз-тогиз човек дава по малко за
Бога
, за Божественото.
Мъчението е инволюция, трудът е най-низкото стъпало, а служенето на Бога е най-високата точка, до която човек може да се изкачи. Какво нещо е служенето? Служене е, когато се работи да се разпространи Любовта. Нали е казано. „Търсете първом Царството Божие и неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи.“ Хората, като почнат да обичат Бога, ще почнат и да работят, както Той работи.
към текста >>
Мъчението е инволюция, трудът е най-низкото стъпало, а служенето на
Бога
е най-високата точка, до която човек може да се изкачи.
При първия случай външно ще те величаят, а при втория ще те натоварят да служиш и почит няма да имаш. Кое е по-хубаво? Да служиш на Бога! Има няколко степени на съзнанието у хората. Христос казва: „Всичко да се даде за Бога, всичко, с което човек разполага, да се тури на разположение на Бога.“ Мойсей казва: „Само една десета да се даде на Бога.“ А при обикновения човешки живот само сегиз-тогиз човек дава по малко за Бога, за Божественото.
Мъчението е инволюция, трудът е най-низкото стъпало, а служенето на
Бога
е най-високата точка, до която човек може да се изкачи.
Какво нещо е служенето? Служене е, когато се работи да се разпространи Любовта. Нали е казано. „Търсете първом Царството Божие и неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи.“ Хората, като почнат да обичат Бога, ще почнат и да работят, както Той работи. Човек трябва да бъде умен, добър и силен, защото само така може да се служи на Бога.
към текста >>
Служене е, когато се работи да се разпространи
Любовта
.
Да служиш на Бога! Има няколко степени на съзнанието у хората. Христос казва: „Всичко да се даде за Бога, всичко, с което човек разполага, да се тури на разположение на Бога.“ Мойсей казва: „Само една десета да се даде на Бога.“ А при обикновения човешки живот само сегиз-тогиз човек дава по малко за Бога, за Божественото. Мъчението е инволюция, трудът е най-низкото стъпало, а служенето на Бога е най-високата точка, до която човек може да се изкачи. Какво нещо е служенето?
Служене е, когато се работи да се разпространи
Любовта
.
Нали е казано. „Търсете първом Царството Божие и неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи.“ Хората, като почнат да обичат Бога, ще почнат и да работят, както Той работи. Човек трябва да бъде умен, добър и силен, защото само така може да се служи на Бога. Само добрият може да бъде силен. Човек трябва да живее най-първо за Бога, после – за ближните си и накрая – за себе си.
към текста >>
„Търсете първом Царството Божие и неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи.“ Хората, като почнат да обичат
Бога
, ще почнат и да работят, както Той работи.
Христос казва: „Всичко да се даде за Бога, всичко, с което човек разполага, да се тури на разположение на Бога.“ Мойсей казва: „Само една десета да се даде на Бога.“ А при обикновения човешки живот само сегиз-тогиз човек дава по малко за Бога, за Божественото. Мъчението е инволюция, трудът е най-низкото стъпало, а служенето на Бога е най-високата точка, до която човек може да се изкачи. Какво нещо е служенето? Служене е, когато се работи да се разпространи Любовта. Нали е казано.
„Търсете първом Царството Божие и неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи.“ Хората, като почнат да обичат
Бога
, ще почнат и да работят, както Той работи.
Човек трябва да бъде умен, добър и силен, защото само така може да се служи на Бога. Само добрият може да бъде силен. Човек трябва да живее най-първо за Бога, после – за ближните си и накрая – за себе си. Всички страдания произтичат от това, че ние не носим в съзнанието си идеята да работим за Господа. Ако служите Нему, на всички можете да служите и ако не Му служите, на никому не можете да служите.
към текста >>
Човек трябва да бъде умен, добър и силен, защото само така може да се служи на
Бога
.
Мъчението е инволюция, трудът е най-низкото стъпало, а служенето на Бога е най-високата точка, до която човек може да се изкачи. Какво нещо е служенето? Служене е, когато се работи да се разпространи Любовта. Нали е казано. „Търсете първом Царството Божие и неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи.“ Хората, като почнат да обичат Бога, ще почнат и да работят, както Той работи.
Човек трябва да бъде умен, добър и силен, защото само така може да се служи на
Бога
.
Само добрият може да бъде силен. Човек трябва да живее най-първо за Бога, после – за ближните си и накрая – за себе си. Всички страдания произтичат от това, че ние не носим в съзнанието си идеята да работим за Господа. Ако служите Нему, на всички можете да служите и ако не Му служите, на никому не можете да служите. Забрави личното в себе си, забрави напълно егоизма и мисли за Божието дело!
към текста >>
Човек трябва да живее най-първо за
Бога
, после – за ближните си и накрая – за
себе
си.
Служене е, когато се работи да се разпространи Любовта. Нали е казано. „Търсете първом Царството Божие и неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи.“ Хората, като почнат да обичат Бога, ще почнат и да работят, както Той работи. Човек трябва да бъде умен, добър и силен, защото само така може да се служи на Бога. Само добрият може да бъде силен.
Човек трябва да живее най-първо за
Бога
, после – за ближните си и накрая – за
себе
си.
Всички страдания произтичат от това, че ние не носим в съзнанието си идеята да работим за Господа. Ако служите Нему, на всички можете да служите и ако не Му служите, на никому не можете да служите. Забрави личното в себе си, забрави напълно егоизма и мисли за Божието дело! Когато направиш услуга някому, да не очакваш благодарност, защото това е пак заплата. Човек не трябва да създава кумири на собствените си дела.
към текста >>
Забрави личното в
себе
си, забрави напълно егоизма и мисли за Божието дело!
Човек трябва да бъде умен, добър и силен, защото само така може да се служи на Бога. Само добрият може да бъде силен. Човек трябва да живее най-първо за Бога, после – за ближните си и накрая – за себе си. Всички страдания произтичат от това, че ние не носим в съзнанието си идеята да работим за Господа. Ако служите Нему, на всички можете да служите и ако не Му служите, на никому не можете да служите.
Забрави личното в
себе
си, забрави напълно егоизма и мисли за Божието дело!
Когато направиш услуга някому, да не очакваш благодарност, защото това е пак заплата. Човек не трябва да създава кумири на собствените си дела. Ние имаме примери от миналото – как хората са се покланяли на собствените си дела, а те трябва да се покланят на Бога, Който първоначално е създал всичко! Когато човек работи върху себе си, той работи за повдигането на цялото човечество, понеже има връзка между всички. Мъдър човек е онзи, който, като работи за себе си, едновременно работи и за окръжаващите.
към текста >>
Ние имаме примери от миналото – как хората са се покланяли на собствените си дела, а те трябва да се покланят на
Бога
, Който първоначално е създал всичко!
Всички страдания произтичат от това, че ние не носим в съзнанието си идеята да работим за Господа. Ако служите Нему, на всички можете да служите и ако не Му служите, на никому не можете да служите. Забрави личното в себе си, забрави напълно егоизма и мисли за Божието дело! Когато направиш услуга някому, да не очакваш благодарност, защото това е пак заплата. Човек не трябва да създава кумири на собствените си дела.
Ние имаме примери от миналото – как хората са се покланяли на собствените си дела, а те трябва да се покланят на
Бога
, Който първоначално е създал всичко!
Когато човек работи върху себе си, той работи за повдигането на цялото човечество, понеже има връзка между всички. Мъдър човек е онзи, който, като работи за себе си, едновременно работи и за окръжаващите. Когато човек работи за другите, той работи над себе си. Сега, събуждайте хората. За две неща ще бият човека и за две неща ще го благославят.
към текста >>
Когато човек работи върху
себе
си, той работи за повдигането на цялото човечество, понеже има връзка между всички.
Ако служите Нему, на всички можете да служите и ако не Му служите, на никому не можете да служите. Забрави личното в себе си, забрави напълно егоизма и мисли за Божието дело! Когато направиш услуга някому, да не очакваш благодарност, защото това е пак заплата. Човек не трябва да създава кумири на собствените си дела. Ние имаме примери от миналото – как хората са се покланяли на собствените си дела, а те трябва да се покланят на Бога, Който първоначално е създал всичко!
Когато човек работи върху
себе
си, той работи за повдигането на цялото човечество, понеже има връзка между всички.
Мъдър човек е онзи, който, като работи за себе си, едновременно работи и за окръжаващите. Когато човек работи за другите, той работи над себе си. Сега, събуждайте хората. За две неща ще бият човека и за две неща ще го благославят. Ще го бият, ако не се учи и не слугува.
към текста >>
Мъдър човек е онзи, който, като работи за
себе
си, едновременно работи и за окръжаващите.
Забрави личното в себе си, забрави напълно егоизма и мисли за Божието дело! Когато направиш услуга някому, да не очакваш благодарност, защото това е пак заплата. Човек не трябва да създава кумири на собствените си дела. Ние имаме примери от миналото – как хората са се покланяли на собствените си дела, а те трябва да се покланят на Бога, Който първоначално е създал всичко! Когато човек работи върху себе си, той работи за повдигането на цялото човечество, понеже има връзка между всички.
Мъдър човек е онзи, който, като работи за
себе
си, едновременно работи и за окръжаващите.
Когато човек работи за другите, той работи над себе си. Сега, събуждайте хората. За две неща ще бият човека и за две неща ще го благославят. Ще го бият, ако не се учи и не слугува. И ще го благославят, ако се учи и слугува.
към текста >>
Когато човек работи за другите, той работи над
себе
си.
Когато направиш услуга някому, да не очакваш благодарност, защото това е пак заплата. Човек не трябва да създава кумири на собствените си дела. Ние имаме примери от миналото – как хората са се покланяли на собствените си дела, а те трябва да се покланят на Бога, Който първоначално е създал всичко! Когато човек работи върху себе си, той работи за повдигането на цялото човечество, понеже има връзка между всички. Мъдър човек е онзи, който, като работи за себе си, едновременно работи и за окръжаващите.
Когато човек работи за другите, той работи над
себе
си.
Сега, събуждайте хората. За две неща ще бият човека и за две неща ще го благославят. Ще го бият, ако не се учи и не слугува. И ще го благославят, ако се учи и слугува. Не може да слугува онзи, който не се е учил и който не знае.
към текста >>
Една сестра запита: „Какво е служене на
Бога
?
За две неща ще бият човека и за две неща ще го благославят. Ще го бият, ако не се учи и не слугува. И ще го благославят, ако се учи и слугува. Не може да слугува онзи, който не се е учил и който не знае. За да може човек да слугува, трябва да знае и ако например отидеш при един болен, можеш да му помогнеш, като имаш знание за лекуването на болестта.
Една сестра запита: „Какво е служене на
Бога
?
“ Самопожертване. Един стих казва: „Бог толкова възлюби света, че даде Сина Своего единороднаго, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има Живот вечен.“ Значи как да не обичаме света, когато Бог го обича! Когато вие помагате на другите, техните Ангели помагат на вас и ви създават най-добри условия за вътрешна дейност. Когато вие помагате на другите, на вас ви се подобряват вътрешните условия, помага ви се от вътрешна страна. Човек, за да познае Бога, трябва да се учи на разумно самопожертване.
към текста >>
Човек, за да познае
Бога
, трябва да се учи на разумно самопожертване.
Една сестра запита: „Какво е служене на Бога? “ Самопожертване. Един стих казва: „Бог толкова възлюби света, че даде Сина Своего единороднаго, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има Живот вечен.“ Значи как да не обичаме света, когато Бог го обича! Когато вие помагате на другите, техните Ангели помагат на вас и ви създават най-добри условия за вътрешна дейност. Когато вие помагате на другите, на вас ви се подобряват вътрешните условия, помага ви се от вътрешна страна.
Човек, за да познае
Бога
, трябва да се учи на разумно самопожертване.
Ако не практикува самопожертването, той нищо не може да научи. Казва се в Писанието: „Представяме телата си в жертва свята, жива и благоугодна Богу.“ Сега неуспехът се дължи на това, че няма самопожертване. Някои имат подтик, но подтикът не е жертва. Отначало докрай човек трябва да бъде жертва, защото Любовта е жертва. Жертвата е закон за проява на Любовта.
към текста >>
Отначало докрай човек трябва да бъде жертва, защото
Любовта
е жертва.
Когато вие помагате на другите, на вас ви се подобряват вътрешните условия, помага ви се от вътрешна страна. Човек, за да познае Бога, трябва да се учи на разумно самопожертване. Ако не практикува самопожертването, той нищо не може да научи. Казва се в Писанието: „Представяме телата си в жертва свята, жива и благоугодна Богу.“ Сега неуспехът се дължи на това, че няма самопожертване. Някои имат подтик, но подтикът не е жертва.
Отначало докрай човек трябва да бъде жертва, защото
Любовта
е жертва.
Жертвата е закон за проява на Любовта. Да приложите Любовта, това значи да служите на Бога. Един брат каза: „Тази сутрин в лекцията Вие казахте, че едничкият път е пътят на самоотричането, който води към Новото.“ Тази лекция ще бъде за онези, които поемат по Новия път и са готови за Новото, което иде в света. Любовта е подбудителна причина за всичко.
към текста >>
Жертвата е закон за проява на
Любовта
.
Човек, за да познае Бога, трябва да се учи на разумно самопожертване. Ако не практикува самопожертването, той нищо не може да научи. Казва се в Писанието: „Представяме телата си в жертва свята, жива и благоугодна Богу.“ Сега неуспехът се дължи на това, че няма самопожертване. Някои имат подтик, но подтикът не е жертва. Отначало докрай човек трябва да бъде жертва, защото Любовта е жертва.
Жертвата е закон за проява на
Любовта
.
Да приложите Любовта, това значи да служите на Бога. Един брат каза: „Тази сутрин в лекцията Вие казахте, че едничкият път е пътят на самоотричането, който води към Новото.“ Тази лекция ще бъде за онези, които поемат по Новия път и са готови за Новото, което иде в света. Любовта е подбудителна причина за всичко. Ти не можеш да се отречеш от Любовта.
към текста >>
Да приложите
Любовта
, това значи да служите на
Бога
.
Ако не практикува самопожертването, той нищо не може да научи. Казва се в Писанието: „Представяме телата си в жертва свята, жива и благоугодна Богу.“ Сега неуспехът се дължи на това, че няма самопожертване. Някои имат подтик, но подтикът не е жертва. Отначало докрай човек трябва да бъде жертва, защото Любовта е жертва. Жертвата е закон за проява на Любовта.
Да приложите
Любовта
, това значи да служите на
Бога
.
Един брат каза: „Тази сутрин в лекцията Вие казахте, че едничкият път е пътят на самоотричането, който води към Новото.“ Тази лекция ще бъде за онези, които поемат по Новия път и са готови за Новото, което иде в света. Любовта е подбудителна причина за всичко. Ти не можеш да се отречеш от Любовта. Каквито жертви правиш, да ги правиш за Бога!
към текста >>
Един брат каза: „Тази сутрин в лекцията Вие казахте, че едничкият път е пътят на самоотричането, който води
към
Новото.“
Казва се в Писанието: „Представяме телата си в жертва свята, жива и благоугодна Богу.“ Сега неуспехът се дължи на това, че няма самопожертване. Някои имат подтик, но подтикът не е жертва. Отначало докрай човек трябва да бъде жертва, защото Любовта е жертва. Жертвата е закон за проява на Любовта. Да приложите Любовта, това значи да служите на Бога.
Един брат каза: „Тази сутрин в лекцията Вие казахте, че едничкият път е пътят на самоотричането, който води
към
Новото.“
Тази лекция ще бъде за онези, които поемат по Новия път и са готови за Новото, което иде в света. Любовта е подбудителна причина за всичко. Ти не можеш да се отречеш от Любовта. Каквито жертви правиш, да ги правиш за Бога! Ти трябва да воюваш.
към текста >>
Любовта
е подбудителна причина за всичко.
Отначало докрай човек трябва да бъде жертва, защото Любовта е жертва. Жертвата е закон за проява на Любовта. Да приложите Любовта, това значи да служите на Бога. Един брат каза: „Тази сутрин в лекцията Вие казахте, че едничкият път е пътят на самоотричането, който води към Новото.“ Тази лекция ще бъде за онези, които поемат по Новия път и са готови за Новото, което иде в света.
Любовта
е подбудителна причина за всичко.
Ти не можеш да се отречеш от Любовта. Каквито жертви правиш, да ги правиш за Бога! Ти трябва да воюваш. Оръжието е Любовта. Смисълът на Живота е човек да направи всичко от Любов към Бога.
към текста >>
Ти не можеш да се отречеш от
Любовта
.
Жертвата е закон за проява на Любовта. Да приложите Любовта, това значи да служите на Бога. Един брат каза: „Тази сутрин в лекцията Вие казахте, че едничкият път е пътят на самоотричането, който води към Новото.“ Тази лекция ще бъде за онези, които поемат по Новия път и са готови за Новото, което иде в света. Любовта е подбудителна причина за всичко.
Ти не можеш да се отречеш от
Любовта
.
Каквито жертви правиш, да ги правиш за Бога! Ти трябва да воюваш. Оръжието е Любовта. Смисълът на Живота е човек да направи всичко от Любов към Бога. Една воля има в света, която трябва да изпълним – Волята на Бога; тогава ще имаме възможност да се проявим.
към текста >>
Каквито жертви правиш, да ги правиш за
Бога
!
Да приложите Любовта, това значи да служите на Бога. Един брат каза: „Тази сутрин в лекцията Вие казахте, че едничкият път е пътят на самоотричането, който води към Новото.“ Тази лекция ще бъде за онези, които поемат по Новия път и са готови за Новото, което иде в света. Любовта е подбудителна причина за всичко. Ти не можеш да се отречеш от Любовта.
Каквито жертви правиш, да ги правиш за
Бога
!
Ти трябва да воюваш. Оръжието е Любовта. Смисълът на Живота е човек да направи всичко от Любов към Бога. Една воля има в света, която трябва да изпълним – Волята на Бога; тогава ще имаме възможност да се проявим. Нали е казано от апостол Павел: „Тури меча си, облечи се в бронята!
към текста >>
Оръжието е
Любовта
.
Тази лекция ще бъде за онези, които поемат по Новия път и са готови за Новото, което иде в света. Любовта е подбудителна причина за всичко. Ти не можеш да се отречеш от Любовта. Каквито жертви правиш, да ги правиш за Бога! Ти трябва да воюваш.
Оръжието е
Любовта
.
Смисълът на Живота е човек да направи всичко от Любов към Бога. Една воля има в света, която трябва да изпълним – Волята на Бога; тогава ще имаме възможност да се проявим. Нали е казано от апостол Павел: „Тури меча си, облечи се в бронята! “ Ще служиш на Бога с ум, сърце, душа и дух. Ние сме в епохата на служенето.
към текста >>
Смисълът на Живота е човек да направи всичко от
Любов
към
Бога
.
Любовта е подбудителна причина за всичко. Ти не можеш да се отречеш от Любовта. Каквито жертви правиш, да ги правиш за Бога! Ти трябва да воюваш. Оръжието е Любовта.
Смисълът на Живота е човек да направи всичко от
Любов
към
Бога
.
Една воля има в света, която трябва да изпълним – Волята на Бога; тогава ще имаме възможност да се проявим. Нали е казано от апостол Павел: „Тури меча си, облечи се в бронята! “ Ще служиш на Бога с ум, сърце, душа и дух. Ние сме в епохата на служенето. Христос казва: „Дойдох да изпълня волята на Отца, както Отец ме е научил.“ Служенето на Бога е упътване на душите, за да могат всички да вземат участие в Божествената работа.
към текста >>
Една воля има в света, която трябва да изпълним – Волята на
Бога
; тогава ще имаме възможност да се проявим.
Ти не можеш да се отречеш от Любовта. Каквито жертви правиш, да ги правиш за Бога! Ти трябва да воюваш. Оръжието е Любовта. Смисълът на Живота е човек да направи всичко от Любов към Бога.
Една воля има в света, която трябва да изпълним – Волята на
Бога
; тогава ще имаме възможност да се проявим.
Нали е казано от апостол Павел: „Тури меча си, облечи се в бронята! “ Ще служиш на Бога с ум, сърце, душа и дух. Ние сме в епохата на служенето. Христос казва: „Дойдох да изпълня волята на Отца, както Отец ме е научил.“ Служенето на Бога е упътване на душите, за да могат всички да вземат участие в Божествената работа. Който живее за себе си, няма Любов.
към текста >>
Нали е казано от апостол Павел: „Тури меча си, облечи се в бронята!
Каквито жертви правиш, да ги правиш за Бога! Ти трябва да воюваш. Оръжието е Любовта. Смисълът на Живота е човек да направи всичко от Любов към Бога. Една воля има в света, която трябва да изпълним – Волята на Бога; тогава ще имаме възможност да се проявим.
Нали е казано от апостол Павел: „Тури меча си, облечи се в бронята!
“ Ще служиш на Бога с ум, сърце, душа и дух. Ние сме в епохата на служенето. Христос казва: „Дойдох да изпълня волята на Отца, както Отец ме е научил.“ Служенето на Бога е упътване на душите, за да могат всички да вземат участие в Божествената работа. Който живее за себе си, няма Любов. Който живее за Бога, има Любов.
към текста >>
“ Ще служиш на
Бога
с ум, сърце, душа и дух.
Ти трябва да воюваш. Оръжието е Любовта. Смисълът на Живота е човек да направи всичко от Любов към Бога. Една воля има в света, която трябва да изпълним – Волята на Бога; тогава ще имаме възможност да се проявим. Нали е казано от апостол Павел: „Тури меча си, облечи се в бронята!
“ Ще служиш на
Бога
с ум, сърце, душа и дух.
Ние сме в епохата на служенето. Христос казва: „Дойдох да изпълня волята на Отца, както Отец ме е научил.“ Служенето на Бога е упътване на душите, за да могат всички да вземат участие в Божествената работа. Който живее за себе си, няма Любов. Който живее за Бога, има Любов. Ако си богат, ще считаш, че богатството не е твое.
към текста >>
Христос казва: „Дойдох да изпълня волята на Отца, както Отец ме е научил.“ Служенето на
Бога
е упътване на душите, за да могат всички да вземат участие в Божествената работа.
Смисълът на Живота е човек да направи всичко от Любов към Бога. Една воля има в света, която трябва да изпълним – Волята на Бога; тогава ще имаме възможност да се проявим. Нали е казано от апостол Павел: „Тури меча си, облечи се в бронята! “ Ще служиш на Бога с ум, сърце, душа и дух. Ние сме в епохата на служенето.
Христос казва: „Дойдох да изпълня волята на Отца, както Отец ме е научил.“ Служенето на
Бога
е упътване на душите, за да могат всички да вземат участие в Божествената работа.
Който живее за себе си, няма Любов. Който живее за Бога, има Любов. Ако си богат, ще считаш, че богатството не е твое. Ще отпуснеш за себе си много малък бюджет, а за другото ще кажеш, че не е твое и няма дори да си помисляш, че можеш да направиш с него каквото си искаш; и така може, но ще изгубиш светийството. При всяко богатство има голяма опасност – можем да забравим Господа.
към текста >>
Който живее за
себе
си, няма
Любов
.
Една воля има в света, която трябва да изпълним – Волята на Бога; тогава ще имаме възможност да се проявим. Нали е казано от апостол Павел: „Тури меча си, облечи се в бронята! “ Ще служиш на Бога с ум, сърце, душа и дух. Ние сме в епохата на служенето. Христос казва: „Дойдох да изпълня волята на Отца, както Отец ме е научил.“ Служенето на Бога е упътване на душите, за да могат всички да вземат участие в Божествената работа.
Който живее за
себе
си, няма
Любов
.
Който живее за Бога, има Любов. Ако си богат, ще считаш, че богатството не е твое. Ще отпуснеш за себе си много малък бюджет, а за другото ще кажеш, че не е твое и няма дори да си помисляш, че можеш да направиш с него каквото си искаш; и така може, но ще изгубиш светийството. При всяко богатство има голяма опасност – можем да забравим Господа. Един брат попита: „Как да служим на Бога?
към текста >>
Който живее за
Бога
, има
Любов
.
Нали е казано от апостол Павел: „Тури меча си, облечи се в бронята! “ Ще служиш на Бога с ум, сърце, душа и дух. Ние сме в епохата на служенето. Христос казва: „Дойдох да изпълня волята на Отца, както Отец ме е научил.“ Служенето на Бога е упътване на душите, за да могат всички да вземат участие в Божествената работа. Който живее за себе си, няма Любов.
Който живее за
Бога
, има
Любов
.
Ако си богат, ще считаш, че богатството не е твое. Ще отпуснеш за себе си много малък бюджет, а за другото ще кажеш, че не е твое и няма дори да си помисляш, че можеш да направиш с него каквото си искаш; и така може, но ще изгубиш светийството. При всяко богатство има голяма опасност – можем да забравим Господа. Един брат попита: „Как да служим на Бога? “
към текста >>
Ако си
богат
, ще считаш, че
богатството
не е твое.
“ Ще служиш на Бога с ум, сърце, душа и дух. Ние сме в епохата на служенето. Христос казва: „Дойдох да изпълня волята на Отца, както Отец ме е научил.“ Служенето на Бога е упътване на душите, за да могат всички да вземат участие в Божествената работа. Който живее за себе си, няма Любов. Който живее за Бога, има Любов.
Ако си
богат
, ще считаш, че
богатството
не е твое.
Ще отпуснеш за себе си много малък бюджет, а за другото ще кажеш, че не е твое и няма дори да си помисляш, че можеш да направиш с него каквото си искаш; и така може, но ще изгубиш светийството. При всяко богатство има голяма опасност – можем да забравим Господа. Един брат попита: „Как да служим на Бога? “ Всичко е на Бога и затова каквото правиш, прави го за Бога.
към текста >>
Ще отпуснеш за
себе
си много малък бюджет, а за другото ще кажеш, че не е твое и няма дори да си помисляш, че можеш да направиш с него каквото си искаш; и така може, но ще изгубиш светийството.
Ние сме в епохата на служенето. Христос казва: „Дойдох да изпълня волята на Отца, както Отец ме е научил.“ Служенето на Бога е упътване на душите, за да могат всички да вземат участие в Божествената работа. Който живее за себе си, няма Любов. Който живее за Бога, има Любов. Ако си богат, ще считаш, че богатството не е твое.
Ще отпуснеш за
себе
си много малък бюджет, а за другото ще кажеш, че не е твое и няма дори да си помисляш, че можеш да направиш с него каквото си искаш; и така може, но ще изгубиш светийството.
При всяко богатство има голяма опасност – можем да забравим Господа. Един брат попита: „Как да служим на Бога? “ Всичко е на Бога и затова каквото правиш, прави го за Бога. Казано е: „Не търсете слава от хората, но търсете слава от Бога.“ Всяко нещо, което правим, да е за Слава Божия.
към текста >>
При всяко
богатство
има голяма опасност – можем да забравим Господа.
Христос казва: „Дойдох да изпълня волята на Отца, както Отец ме е научил.“ Служенето на Бога е упътване на душите, за да могат всички да вземат участие в Божествената работа. Който живее за себе си, няма Любов. Който живее за Бога, има Любов. Ако си богат, ще считаш, че богатството не е твое. Ще отпуснеш за себе си много малък бюджет, а за другото ще кажеш, че не е твое и няма дори да си помисляш, че можеш да направиш с него каквото си искаш; и така може, но ще изгубиш светийството.
При всяко
богатство
има голяма опасност – можем да забравим Господа.
Един брат попита: „Как да служим на Бога? “ Всичко е на Бога и затова каквото правиш, прави го за Бога. Казано е: „Не търсете слава от хората, но търсете слава от Бога.“ Всяко нещо, което правим, да е за Слава Божия. Някой може да говори хубаво, но всичко това трябва да служи за Слава Божия.
към текста >>
Един брат попита: „Как да служим на
Бога
?
Който живее за себе си, няма Любов. Който живее за Бога, има Любов. Ако си богат, ще считаш, че богатството не е твое. Ще отпуснеш за себе си много малък бюджет, а за другото ще кажеш, че не е твое и няма дори да си помисляш, че можеш да направиш с него каквото си искаш; и така може, но ще изгубиш светийството. При всяко богатство има голяма опасност – можем да забравим Господа.
Един брат попита: „Как да служим на
Бога
?
“ Всичко е на Бога и затова каквото правиш, прави го за Бога. Казано е: „Не търсете слава от хората, но търсете слава от Бога.“ Всяко нещо, което правим, да е за Слава Божия. Някой може да говори хубаво, но всичко това трябва да служи за Слава Божия. Като помагаш на ближния, ти служиш на Бога.
към текста >>
Всичко е на
Бога
и затова каквото правиш, прави го за
Бога
.
Ако си богат, ще считаш, че богатството не е твое. Ще отпуснеш за себе си много малък бюджет, а за другото ще кажеш, че не е твое и няма дори да си помисляш, че можеш да направиш с него каквото си искаш; и така може, но ще изгубиш светийството. При всяко богатство има голяма опасност – можем да забравим Господа. Един брат попита: „Как да служим на Бога? “
Всичко е на
Бога
и затова каквото правиш, прави го за
Бога
.
Казано е: „Не търсете слава от хората, но търсете слава от Бога.“ Всяко нещо, което правим, да е за Слава Божия. Някой може да говори хубаво, но всичко това трябва да служи за Слава Божия. Като помагаш на ближния, ти служиш на Бога. Вие искате да бъдете щастливи, но не знаете как. Разберете нуждите на другите и направете нещо за тях.
към текста >>
Казано е: „Не търсете слава от хората, но търсете слава от
Бога
.“ Всяко нещо, което правим, да е за Слава Божия.
Ще отпуснеш за себе си много малък бюджет, а за другото ще кажеш, че не е твое и няма дори да си помисляш, че можеш да направиш с него каквото си искаш; и така може, но ще изгубиш светийството. При всяко богатство има голяма опасност – можем да забравим Господа. Един брат попита: „Как да служим на Бога? “ Всичко е на Бога и затова каквото правиш, прави го за Бога.
Казано е: „Не търсете слава от хората, но търсете слава от
Бога
.“ Всяко нещо, което правим, да е за Слава Божия.
Някой може да говори хубаво, но всичко това трябва да служи за Слава Божия. Като помагаш на ближния, ти служиш на Бога. Вие искате да бъдете щастливи, но не знаете как. Разберете нуждите на другите и направете нещо за тях. Видиш една съборена стена и казваш: „Каква съборетина!
към текста >>
Като помагаш на
ближния
, ти служиш на
Бога
.
Един брат попита: „Как да служим на Бога? “ Всичко е на Бога и затова каквото правиш, прави го за Бога. Казано е: „Не търсете слава от хората, но търсете слава от Бога.“ Всяко нещо, което правим, да е за Слава Божия. Някой може да говори хубаво, но всичко това трябва да служи за Слава Божия.
Като помагаш на
ближния
, ти служиш на
Бога
.
Вие искате да бъдете щастливи, но не знаете как. Разберете нуждите на другите и направете нещо за тях. Видиш една съборена стена и казваш: „Каква съборетина! “ Не, вземи материал и я изгради. Христос казва: „Който стои, да повдигне падналите.“ Който обича Бога, като види, че един камък не е на мястото си, ще го премести.
към текста >>
Христос казва: „Който стои, да повдигне падналите.“ Който обича
Бога
, като види, че един камък не е на мястото си, ще го премести.
Като помагаш на ближния, ти служиш на Бога. Вие искате да бъдете щастливи, но не знаете как. Разберете нуждите на другите и направете нещо за тях. Видиш една съборена стена и казваш: „Каква съборетина! “ Не, вземи материал и я изгради.
Христос казва: „Който стои, да повдигне падналите.“ Който обича
Бога
, като види, че един камък не е на мястото си, ще го премести.
Виждам, че два клона са се сплели, освобождавам ги. Или виждам две кучета, които се боричкат за нещо, изваждам и им давам геврек и те ще престанат да се карат. В живота да няма нищо, което да ви се струва невъзможно. Виждаш едно наведено цвете, изправи го. И като постъпиш така, да ти е приятно.
към текста >>
Една сестра каза: „Учителю, искам да служа на
Бога
.
Виждам, че два клона са се сплели, освобождавам ги. Или виждам две кучета, които се боричкат за нещо, изваждам и им давам геврек и те ще престанат да се карат. В живота да няма нищо, което да ви се струва невъзможно. Виждаш едно наведено цвете, изправи го. И като постъпиш така, да ти е приятно.
Една сестра каза: „Учителю, искам да служа на
Бога
.
Кажете конкретно как? “ Ето как: във всичко да виждаш положителното. Да имаш вяра, че всичко се превръща на добро. Да не чакаш големите работи, с които да служиш на Бога, защото те идват рядко в Живота, но да не отлагаш малките работи.
към текста >>
Да не чакаш големите работи, с които да служиш на
Бога
, защото те идват рядко в Живота, но да не отлагаш малките работи.
Една сестра каза: „Учителю, искам да служа на Бога. Кажете конкретно как? “ Ето как: във всичко да виждаш положителното. Да имаш вяра, че всичко се превръща на добро.
Да не чакаш големите работи, с които да служиш на
Бога
, защото те идват рядко в Живота, но да не отлагаш малките работи.
Ако някой дойде при мен и ми направи една услуга, без да я искам (например жаден съм и ми донесе вода), той е вече в Новото учение. Една млада мома отишла на гости хубаво облечена, цялата накичена и чакала вее да ѝ поднесат, а друга мома като пристигнала, сготвила, опрала, измела, изчистила всичко и чак тогава седнала на трапезата. И ние сега отиваме при Господа хубаво облечени, седим на стол и чакаме. А пък влезем ли там, трябва да направим това, което се изисква от нас. Всички хора, които живеят по своите възгледи и не вземат предвид Божественото, те са на крива посока.
към текста >>
Човек трябва да се научи как да служи на
Бога
.
Сравнявам как Бог се проявява и как ние се проявяваме. Оттам трябва да почнем: как Бог се проявява, това да вземем като мярка. Между нас беше и един брат, гостенин от с. Белчево, Старозагорско, и Учителя му каза. Ето какво ще занесете на братята и сестрите: досега са били лоши господари, сега да станат добри слуги.
Човек трябва да се научи как да служи на
Бога
.
На някого дай подтик да рисува, на друг – да чете някоя хубава книга, подкрепи го да напише нещо, подкани го да полее едно цвете или да даде някому чаша вода. Новият морал е: като минавам покрай едно дърво да му помогна от каквото има нужда. Ще питаш Бога какво да направиш. Като дойде Бог и ти каже нещо, а ти като не извършиш това, което Той ти е казал, ограничаваш Го. Една сестра попита: „Как може малкият човек да ограничи Бога?
към текста >>
Ще питаш
Бога
какво да направиш.
Белчево, Старозагорско, и Учителя му каза. Ето какво ще занесете на братята и сестрите: досега са били лоши господари, сега да станат добри слуги. Човек трябва да се научи как да служи на Бога. На някого дай подтик да рисува, на друг – да чете някоя хубава книга, подкрепи го да напише нещо, подкани го да полее едно цвете или да даде някому чаша вода. Новият морал е: като минавам покрай едно дърво да му помогна от каквото има нужда.
Ще питаш
Бога
какво да направиш.
Като дойде Бог и ти каже нещо, а ти като не извършиш това, което Той ти е казал, ограничаваш Го. Една сестра попита: „Как може малкият човек да ограничи Бога? “ Ето идеята: не можеш ли да ограничиш Слънцето, като затвориш кепенците на стаята? Бог не се сърди никому, но щом затвориш кепенците, ти се лишаваш от едно благо.
към текста >>
Една сестра попита: „Как може малкият човек да ограничи
Бога
?
Човек трябва да се научи как да служи на Бога. На някого дай подтик да рисува, на друг – да чете някоя хубава книга, подкрепи го да напише нещо, подкани го да полее едно цвете или да даде някому чаша вода. Новият морал е: като минавам покрай едно дърво да му помогна от каквото има нужда. Ще питаш Бога какво да направиш. Като дойде Бог и ти каже нещо, а ти като не извършиш това, което Той ти е казал, ограничаваш Го.
Една сестра попита: „Как може малкият човек да ограничи
Бога
?
“ Ето идеята: не можеш ли да ограничиш Слънцето, като затвориш кепенците на стаята? Бог не се сърди никому, но щом затвориш кепенците, ти се лишаваш от едно благо. Ако ние сме с Бога, ако любим Бога, ще се повдигнем. Да любим Бога значи каквото ти каже Той, да го изпълняваш и да бъдеш винаги разположен.
към текста >>
Ако ние сме с
Бога
, ако любим
Бога
, ще се повдигнем.
Като дойде Бог и ти каже нещо, а ти като не извършиш това, което Той ти е казал, ограничаваш Го. Една сестра попита: „Как може малкият човек да ограничи Бога? “ Ето идеята: не можеш ли да ограничиш Слънцето, като затвориш кепенците на стаята? Бог не се сърди никому, но щом затвориш кепенците, ти се лишаваш от едно благо.
Ако ние сме с
Бога
, ако любим
Бога
, ще се повдигнем.
Да любим Бога значи каквото ти каже Той, да го изпълняваш и да бъдеш винаги разположен. Той казва: „Премини тази река.“ – „Ами, ако се удавя? “ Мини, нищо повече, щом ти казва Бог.
към текста >>
Да любим
Бога
значи каквото ти каже Той, да го изпълняваш и да бъдеш винаги разположен.
Една сестра попита: „Как може малкият човек да ограничи Бога? “ Ето идеята: не можеш ли да ограничиш Слънцето, като затвориш кепенците на стаята? Бог не се сърди никому, но щом затвориш кепенците, ти се лишаваш от едно благо. Ако ние сме с Бога, ако любим Бога, ще се повдигнем.
Да любим
Бога
значи каквото ти каже Той, да го изпълняваш и да бъдеш винаги разположен.
Той казва: „Премини тази река.“ – „Ами, ако се удавя? “ Мини, нищо повече, щом ти казва Бог.
към текста >>
2.
1_14 ) Седмият ден, седмият час, седмата минута
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
След това почна разговор, в който стана въпрос за служене на
Бога
.
СЕДМИЯТ ДЕН, СЕДМИЯТ ЧАС, СЕДМАТА МИНУТА Лееше се изобилна слънчева светлина. В градината розите бяха разцъфтели и разнасяха своето благоухание. Обядът бе приключил и един брат свиреше на цигулка, а ние пеехме.
След това почна разговор, в който стана въпрос за служене на
Бога
.
Ние разсъждаваме по човешки, като искаме да знаем кой е обичан от Бога. Всички онези, които работят за идването на Царството Божие на Земята, са обични, верни и добри синове. Няма да търсите вашето благо. То ще дойде най-после. Защо имате страх от Бога?
към текста >>
Ние разсъждаваме по човешки, като искаме да знаем кой е обичан от
Бога
.
СЕДМИЯТ ДЕН, СЕДМИЯТ ЧАС, СЕДМАТА МИНУТА Лееше се изобилна слънчева светлина. В градината розите бяха разцъфтели и разнасяха своето благоухание. Обядът бе приключил и един брат свиреше на цигулка, а ние пеехме. След това почна разговор, в който стана въпрос за служене на Бога.
Ние разсъждаваме по човешки, като искаме да знаем кой е обичан от
Бога
.
Всички онези, които работят за идването на Царството Божие на Земята, са обични, верни и добри синове. Няма да търсите вашето благо. То ще дойде най-после. Защо имате страх от Бога? Служете му с Вяра и с Любов.
към текста >>
Защо имате страх от
Бога
?
След това почна разговор, в който стана въпрос за служене на Бога. Ние разсъждаваме по човешки, като искаме да знаем кой е обичан от Бога. Всички онези, които работят за идването на Царството Божие на Земята, са обични, верни и добри синове. Няма да търсите вашето благо. То ще дойде най-после.
Защо имате страх от
Бога
?
Служете му с Вяра и с Любов. Които прилагат Любовта, са чада Божии. А пък които само говорят, че Христос така и така е постъпил, и не я прилагат, те са вън. Човек трябва да види Любовта в нейната велика работа, трябва да види навсякъде как работи Бог. Този, който приеме Христовата Любов, той ще работи за Бога.
към текста >>
Служете му с Вяра и с
Любов
.
Ние разсъждаваме по човешки, като искаме да знаем кой е обичан от Бога. Всички онези, които работят за идването на Царството Божие на Земята, са обични, верни и добри синове. Няма да търсите вашето благо. То ще дойде най-после. Защо имате страх от Бога?
Служете му с Вяра и с
Любов
.
Които прилагат Любовта, са чада Божии. А пък които само говорят, че Христос така и така е постъпил, и не я прилагат, те са вън. Човек трябва да види Любовта в нейната велика работа, трябва да види навсякъде как работи Бог. Този, който приеме Христовата Любов, той ще работи за Бога. Любовта освобождава човека и в свободата си той трябва да работи.
към текста >>
Които прилагат
Любовта
, са чада Божии.
Всички онези, които работят за идването на Царството Божие на Земята, са обични, верни и добри синове. Няма да търсите вашето благо. То ще дойде най-после. Защо имате страх от Бога? Служете му с Вяра и с Любов.
Които прилагат
Любовта
, са чада Божии.
А пък които само говорят, че Христос така и така е постъпил, и не я прилагат, те са вън. Човек трябва да види Любовта в нейната велика работа, трябва да види навсякъде как работи Бог. Този, който приеме Христовата Любов, той ще работи за Бога. Любовта освобождава човека и в свободата си той трябва да работи. Божията работа сега се състои главно в намирането на готовите, на предопределените души, които трябва да намерят Божествения път.
към текста >>
Човек трябва да види
Любовта
в нейната велика работа, трябва да види навсякъде как работи Бог.
То ще дойде най-после. Защо имате страх от Бога? Служете му с Вяра и с Любов. Които прилагат Любовта, са чада Божии. А пък които само говорят, че Христос така и така е постъпил, и не я прилагат, те са вън.
Човек трябва да види
Любовта
в нейната велика работа, трябва да види навсякъде как работи Бог.
Този, който приеме Христовата Любов, той ще работи за Бога. Любовта освобождава човека и в свободата си той трябва да работи. Божията работа сега се състои главно в намирането на готовите, на предопределените души, които трябва да намерят Божествения път. Който служи на света е като натоварено добиче – шибат го с камшик, карат го извън силите да работи. Ако не си подчинен на Бога като негов син, ще бъдеш подчинен на тъмните сили като товарен добитък.
към текста >>
Този, който приеме Христовата
Любов
, той ще работи за
Бога
.
Защо имате страх от Бога? Служете му с Вяра и с Любов. Които прилагат Любовта, са чада Божии. А пък които само говорят, че Христос така и така е постъпил, и не я прилагат, те са вън. Човек трябва да види Любовта в нейната велика работа, трябва да види навсякъде как работи Бог.
Този, който приеме Христовата
Любов
, той ще работи за
Бога
.
Любовта освобождава човека и в свободата си той трябва да работи. Божията работа сега се състои главно в намирането на готовите, на предопределените души, които трябва да намерят Божествения път. Който служи на света е като натоварено добиче – шибат го с камшик, карат го извън силите да работи. Ако не си подчинен на Бога като негов син, ще бъдеш подчинен на тъмните сили като товарен добитък. При служенето ви на Бога като син или дъщеря съзнанието ви всякога трябва да бъде будно и да бъде свързано с Бога, защото злите духове всякога гледат да ви залисат, за да я скъсат тази връзка и да ви направят някоя беля.
към текста >>
Любовта
освобождава човека и в свободата си той трябва да работи.
Служете му с Вяра и с Любов. Които прилагат Любовта, са чада Божии. А пък които само говорят, че Христос така и така е постъпил, и не я прилагат, те са вън. Човек трябва да види Любовта в нейната велика работа, трябва да види навсякъде как работи Бог. Този, който приеме Христовата Любов, той ще работи за Бога.
Любовта
освобождава човека и в свободата си той трябва да работи.
Божията работа сега се състои главно в намирането на готовите, на предопределените души, които трябва да намерят Божествения път. Който служи на света е като натоварено добиче – шибат го с камшик, карат го извън силите да работи. Ако не си подчинен на Бога като негов син, ще бъдеш подчинен на тъмните сили като товарен добитък. При служенето ви на Бога като син или дъщеря съзнанието ви всякога трябва да бъде будно и да бъде свързано с Бога, защото злите духове всякога гледат да ви залисат, за да я скъсат тази връзка и да ви направят някоя беля. Няма по-хубаво нещо от това да разбере човек Божиите пътища, но докато ги намери, тъмният дух се присламчва и ти казва: „Какво си тръгнал по този стръмен път?
към текста >>
Ако не си подчинен на
Бога
като негов син, ще бъдеш подчинен на тъмните сили като товарен добитък.
Човек трябва да види Любовта в нейната велика работа, трябва да види навсякъде как работи Бог. Този, който приеме Христовата Любов, той ще работи за Бога. Любовта освобождава човека и в свободата си той трябва да работи. Божията работа сега се състои главно в намирането на готовите, на предопределените души, които трябва да намерят Божествения път. Който служи на света е като натоварено добиче – шибат го с камшик, карат го извън силите да работи.
Ако не си подчинен на
Бога
като негов син, ще бъдеш подчинен на тъмните сили като товарен добитък.
При служенето ви на Бога като син или дъщеря съзнанието ви всякога трябва да бъде будно и да бъде свързано с Бога, защото злите духове всякога гледат да ви залисат, за да я скъсат тази връзка и да ви направят някоя беля. Няма по-хубаво нещо от това да разбере човек Божиите пътища, но докато ги намери, тъмният дух се присламчва и ти казва: „Какво си тръгнал по този стръмен път? Аз ще ти покажа един лесен път.“ Кажете му: „Ние вземаме ролята на слуги, слуги на Любовта, и отиваме да слугуваме на Бога. Ела и ти да Му слугуваш.“ Волята Божия работи в две направления: когато правиш зло, тя те ограничава чрез болести и страдания, а когато правиш добро, тя те разширява, дава ти простор, условия, насърчава те. Ние ставаме причина Бог да ни ограничава, понеже се противим, заставяме Го да ни ограничи.
към текста >>
При служенето ви на
Бога
като син или дъщеря съзнанието ви всякога трябва да бъде будно и да бъде свързано с
Бога
, защото злите духове всякога гледат да ви залисат, за да я скъсат тази връзка и да ви направят някоя беля.
Този, който приеме Христовата Любов, той ще работи за Бога. Любовта освобождава човека и в свободата си той трябва да работи. Божията работа сега се състои главно в намирането на готовите, на предопределените души, които трябва да намерят Божествения път. Който служи на света е като натоварено добиче – шибат го с камшик, карат го извън силите да работи. Ако не си подчинен на Бога като негов син, ще бъдеш подчинен на тъмните сили като товарен добитък.
При служенето ви на
Бога
като син или дъщеря съзнанието ви всякога трябва да бъде будно и да бъде свързано с
Бога
, защото злите духове всякога гледат да ви залисат, за да я скъсат тази връзка и да ви направят някоя беля.
Няма по-хубаво нещо от това да разбере човек Божиите пътища, но докато ги намери, тъмният дух се присламчва и ти казва: „Какво си тръгнал по този стръмен път? Аз ще ти покажа един лесен път.“ Кажете му: „Ние вземаме ролята на слуги, слуги на Любовта, и отиваме да слугуваме на Бога. Ела и ти да Му слугуваш.“ Волята Божия работи в две направления: когато правиш зло, тя те ограничава чрез болести и страдания, а когато правиш добро, тя те разширява, дава ти простор, условия, насърчава те. Ние ставаме причина Бог да ни ограничава, понеже се противим, заставяме Го да ни ограничи. Когато вършим нещо, което не е в съгласие с Неговата Воля, влизаме в стълкновение с Него.
към текста >>
Аз ще ти покажа един лесен път.“ Кажете му: „Ние вземаме ролята на слуги, слуги на
Любовта
, и отиваме да слугуваме на
Бога
.
Божията работа сега се състои главно в намирането на готовите, на предопределените души, които трябва да намерят Божествения път. Който служи на света е като натоварено добиче – шибат го с камшик, карат го извън силите да работи. Ако не си подчинен на Бога като негов син, ще бъдеш подчинен на тъмните сили като товарен добитък. При служенето ви на Бога като син или дъщеря съзнанието ви всякога трябва да бъде будно и да бъде свързано с Бога, защото злите духове всякога гледат да ви залисат, за да я скъсат тази връзка и да ви направят някоя беля. Няма по-хубаво нещо от това да разбере човек Божиите пътища, но докато ги намери, тъмният дух се присламчва и ти казва: „Какво си тръгнал по този стръмен път?
Аз ще ти покажа един лесен път.“ Кажете му: „Ние вземаме ролята на слуги, слуги на
Любовта
, и отиваме да слугуваме на
Бога
.
Ела и ти да Му слугуваш.“ Волята Божия работи в две направления: когато правиш зло, тя те ограничава чрез болести и страдания, а когато правиш добро, тя те разширява, дава ти простор, условия, насърчава те. Ние ставаме причина Бог да ни ограничава, понеже се противим, заставяме Го да ни ограничи. Когато вършим нещо, което не е в съгласие с Неговата Воля, влизаме в стълкновение с Него. В такова стълкновение са дошли някои Ангели. Сега светът се намира в ограничение.
към текста >>
Трябва да сме съработници на
Бога
, да работим в едно и също направление с Него и там, дето Той ограничава, да се ограничаваме и там, дето освобождава, да се освобождаваме.
В едно отношение хората се ограничават от Небето, а в друго отношение се поощряват. Вземете за пример управляващите: душата на народа се отдалечава от тях, изоставя ги и с това се парализират. Те усещат, че народната душа се оттегля и стават безсилни. Като че ли народната душа спира всички свои източници, не им дава условия и те са смутени. На Живота трябва да се даде едно разумно обяснение, а не да мислим, че в света съществува произвол; напротив – една Висша разумност съществува.
Трябва да сме съработници на
Бога
, да работим в едно и също направление с Него и там, дето Той ограничава, да се ограничаваме и там, дето освобождава, да се освобождаваме.
Когато ние грешим, Бог ни търпи и търпението Му показва, че Той сам себе си ограничава. Човек трябва да има правилно отношение към източника на Живота. И понеже си клон на едно дърво, имай правилно отношение към живота на цялото дърво, но същевременно съзнавай, че не си цялото дърво. При правилно отношение към дървото ти ще получаваш живот от него. Слугуването на Бога носи Свобода.
към текста >>
Когато ние грешим, Бог ни търпи и търпението Му показва, че Той сам
себе
си ограничава.
Вземете за пример управляващите: душата на народа се отдалечава от тях, изоставя ги и с това се парализират. Те усещат, че народната душа се оттегля и стават безсилни. Като че ли народната душа спира всички свои източници, не им дава условия и те са смутени. На Живота трябва да се даде едно разумно обяснение, а не да мислим, че в света съществува произвол; напротив – една Висша разумност съществува. Трябва да сме съработници на Бога, да работим в едно и също направление с Него и там, дето Той ограничава, да се ограничаваме и там, дето освобождава, да се освобождаваме.
Когато ние грешим, Бог ни търпи и търпението Му показва, че Той сам
себе
си ограничава.
Човек трябва да има правилно отношение към източника на Живота. И понеже си клон на едно дърво, имай правилно отношение към живота на цялото дърво, но същевременно съзнавай, че не си цялото дърво. При правилно отношение към дървото ти ще получаваш живот от него. Слугуването на Бога носи Свобода. Не се грижи как ще се прояви спрямо теб.
към текста >>
Човек трябва да има правилно отношение
към
източника на Живота.
Те усещат, че народната душа се оттегля и стават безсилни. Като че ли народната душа спира всички свои източници, не им дава условия и те са смутени. На Живота трябва да се даде едно разумно обяснение, а не да мислим, че в света съществува произвол; напротив – една Висша разумност съществува. Трябва да сме съработници на Бога, да работим в едно и също направление с Него и там, дето Той ограничава, да се ограничаваме и там, дето освобождава, да се освобождаваме. Когато ние грешим, Бог ни търпи и търпението Му показва, че Той сам себе си ограничава.
Човек трябва да има правилно отношение
към
източника на Живота.
И понеже си клон на едно дърво, имай правилно отношение към живота на цялото дърво, но същевременно съзнавай, че не си цялото дърво. При правилно отношение към дървото ти ще получаваш живот от него. Слугуването на Бога носи Свобода. Не се грижи как ще се прояви спрямо теб. Когато се ограничаваш в Бога, тогава Доброто ще дойде върху теб.
към текста >>
И понеже си клон на едно дърво, имай правилно отношение
към
живота на цялото дърво, но същевременно съзнавай, че не си цялото дърво.
Като че ли народната душа спира всички свои източници, не им дава условия и те са смутени. На Живота трябва да се даде едно разумно обяснение, а не да мислим, че в света съществува произвол; напротив – една Висша разумност съществува. Трябва да сме съработници на Бога, да работим в едно и също направление с Него и там, дето Той ограничава, да се ограничаваме и там, дето освобождава, да се освобождаваме. Когато ние грешим, Бог ни търпи и търпението Му показва, че Той сам себе си ограничава. Човек трябва да има правилно отношение към източника на Живота.
И понеже си клон на едно дърво, имай правилно отношение
към
живота на цялото дърво, но същевременно съзнавай, че не си цялото дърво.
При правилно отношение към дървото ти ще получаваш живот от него. Слугуването на Бога носи Свобода. Не се грижи как ще се прояви спрямо теб. Когато се ограничаваш в Бога, тогава Доброто ще дойде върху теб. Всичко, каквото придобиеш вън от Бога, можеш да го изгубиш.
към текста >>
При правилно отношение
към
дървото ти ще получаваш живот от него.
На Живота трябва да се даде едно разумно обяснение, а не да мислим, че в света съществува произвол; напротив – една Висша разумност съществува. Трябва да сме съработници на Бога, да работим в едно и също направление с Него и там, дето Той ограничава, да се ограничаваме и там, дето освобождава, да се освобождаваме. Когато ние грешим, Бог ни търпи и търпението Му показва, че Той сам себе си ограничава. Човек трябва да има правилно отношение към източника на Живота. И понеже си клон на едно дърво, имай правилно отношение към живота на цялото дърво, но същевременно съзнавай, че не си цялото дърво.
При правилно отношение
към
дървото ти ще получаваш живот от него.
Слугуването на Бога носи Свобода. Не се грижи как ще се прояви спрямо теб. Когато се ограничаваш в Бога, тогава Доброто ще дойде върху теб. Всичко, каквото придобиеш вън от Бога, можеш да го изгубиш. Щастието е само в Бога.
към текста >>
Слугуването на
Бога
носи Свобода.
Трябва да сме съработници на Бога, да работим в едно и също направление с Него и там, дето Той ограничава, да се ограничаваме и там, дето освобождава, да се освобождаваме. Когато ние грешим, Бог ни търпи и търпението Му показва, че Той сам себе си ограничава. Човек трябва да има правилно отношение към източника на Живота. И понеже си клон на едно дърво, имай правилно отношение към живота на цялото дърво, но същевременно съзнавай, че не си цялото дърво. При правилно отношение към дървото ти ще получаваш живот от него.
Слугуването на
Бога
носи Свобода.
Не се грижи как ще се прояви спрямо теб. Когато се ограничаваш в Бога, тогава Доброто ще дойде върху теб. Всичко, каквото придобиеш вън от Бога, можеш да го изгубиш. Щастието е само в Бога. Връзката с Бога трябва да е непреривна, непрестанна, без прекъсване.
към текста >>
Когато се ограничаваш в
Бога
, тогава Доброто ще дойде върху теб.
Човек трябва да има правилно отношение към източника на Живота. И понеже си клон на едно дърво, имай правилно отношение към живота на цялото дърво, но същевременно съзнавай, че не си цялото дърво. При правилно отношение към дървото ти ще получаваш живот от него. Слугуването на Бога носи Свобода. Не се грижи как ще се прояви спрямо теб.
Когато се ограничаваш в
Бога
, тогава Доброто ще дойде върху теб.
Всичко, каквото придобиеш вън от Бога, можеш да го изгубиш. Щастието е само в Бога. Връзката с Бога трябва да е непреривна, непрестанна, без прекъсване. Като служиш на Бога, ти няма какво да Му дадеш, защото Той си има всичко и нищо не иска от теб. Като служиш на Бога и на ближния си, служи безкористно, без да очакващ нещо.
към текста >>
Всичко, каквото придобиеш вън от
Бога
, можеш да го изгубиш.
И понеже си клон на едно дърво, имай правилно отношение към живота на цялото дърво, но същевременно съзнавай, че не си цялото дърво. При правилно отношение към дървото ти ще получаваш живот от него. Слугуването на Бога носи Свобода. Не се грижи как ще се прояви спрямо теб. Когато се ограничаваш в Бога, тогава Доброто ще дойде върху теб.
Всичко, каквото придобиеш вън от
Бога
, можеш да го изгубиш.
Щастието е само в Бога. Връзката с Бога трябва да е непреривна, непрестанна, без прекъсване. Като служиш на Бога, ти няма какво да Му дадеш, защото Той си има всичко и нищо не иска от теб. Като служиш на Бога и на ближния си, служи безкористно, без да очакващ нещо. Като вярвате в Бога и Му служите, то парите ще тичат подир вас и вие ще кажете: „Какво идете подир мен?
към текста >>
Щастието е само в
Бога
.
При правилно отношение към дървото ти ще получаваш живот от него. Слугуването на Бога носи Свобода. Не се грижи как ще се прояви спрямо теб. Когато се ограничаваш в Бога, тогава Доброто ще дойде върху теб. Всичко, каквото придобиеш вън от Бога, можеш да го изгубиш.
Щастието е само в
Бога
.
Връзката с Бога трябва да е непреривна, непрестанна, без прекъсване. Като служиш на Бога, ти няма какво да Му дадеш, защото Той си има всичко и нищо не иска от теб. Като служиш на Бога и на ближния си, служи безкористно, без да очакващ нещо. Като вярвате в Бога и Му служите, то парите ще тичат подир вас и вие ще кажете: „Какво идете подир мен? “ Който върши своята работа, ще има обикновени благословения, а който върши и Божията работа, ще има и извънредни благословения.
към текста >>
Връзката с
Бога
трябва да е непреривна, непрестанна, без прекъсване.
Слугуването на Бога носи Свобода. Не се грижи как ще се прояви спрямо теб. Когато се ограничаваш в Бога, тогава Доброто ще дойде върху теб. Всичко, каквото придобиеш вън от Бога, можеш да го изгубиш. Щастието е само в Бога.
Връзката с
Бога
трябва да е непреривна, непрестанна, без прекъсване.
Като служиш на Бога, ти няма какво да Му дадеш, защото Той си има всичко и нищо не иска от теб. Като служиш на Бога и на ближния си, служи безкористно, без да очакващ нещо. Като вярвате в Бога и Му служите, то парите ще тичат подир вас и вие ще кажете: „Какво идете подир мен? “ Който върши своята работа, ще има обикновени благословения, а който върши и Божията работа, ще има и извънредни благословения. Онзи, който прави добро, сее и жъне.
към текста >>
Като служиш на
Бога
, ти няма какво да Му дадеш, защото Той си има всичко и нищо не иска от теб.
Не се грижи как ще се прояви спрямо теб. Когато се ограничаваш в Бога, тогава Доброто ще дойде върху теб. Всичко, каквото придобиеш вън от Бога, можеш да го изгубиш. Щастието е само в Бога. Връзката с Бога трябва да е непреривна, непрестанна, без прекъсване.
Като служиш на
Бога
, ти няма какво да Му дадеш, защото Той си има всичко и нищо не иска от теб.
Като служиш на Бога и на ближния си, служи безкористно, без да очакващ нещо. Като вярвате в Бога и Му служите, то парите ще тичат подир вас и вие ще кажете: „Какво идете подир мен? “ Който върши своята работа, ще има обикновени благословения, а който върши и Божията работа, ще има и извънредни благословения. Онзи, който прави добро, сее и жъне. Онзи, който работи за другите, нищо не е изгубил.
към текста >>
Като служиш на
Бога
и на
ближния
си, служи безкористно, без да очакващ нещо.
Когато се ограничаваш в Бога, тогава Доброто ще дойде върху теб. Всичко, каквото придобиеш вън от Бога, можеш да го изгубиш. Щастието е само в Бога. Връзката с Бога трябва да е непреривна, непрестанна, без прекъсване. Като служиш на Бога, ти няма какво да Му дадеш, защото Той си има всичко и нищо не иска от теб.
Като служиш на
Бога
и на
ближния
си, служи безкористно, без да очакващ нещо.
Като вярвате в Бога и Му служите, то парите ще тичат подир вас и вие ще кажете: „Какво идете подир мен? “ Който върши своята работа, ще има обикновени благословения, а който върши и Божията работа, ще има и извънредни благословения. Онзи, който прави добро, сее и жъне. Онзи, който работи за другите, нищо не е изгубил. При служенето на Бога, колкото повече време минава, толкова работите се нареждат по-добре, а при служене само на себе си работите стават все по-зле и по-зле.
към текста >>
Като вярвате в
Бога
и Му служите, то парите ще тичат подир вас и вие ще кажете: „Какво идете подир мен?
Всичко, каквото придобиеш вън от Бога, можеш да го изгубиш. Щастието е само в Бога. Връзката с Бога трябва да е непреривна, непрестанна, без прекъсване. Като служиш на Бога, ти няма какво да Му дадеш, защото Той си има всичко и нищо не иска от теб. Като служиш на Бога и на ближния си, служи безкористно, без да очакващ нещо.
Като вярвате в
Бога
и Му служите, то парите ще тичат подир вас и вие ще кажете: „Какво идете подир мен?
“ Който върши своята работа, ще има обикновени благословения, а който върши и Божията работа, ще има и извънредни благословения. Онзи, който прави добро, сее и жъне. Онзи, който работи за другите, нищо не е изгубил. При служенето на Бога, колкото повече време минава, толкова работите се нареждат по-добре, а при служене само на себе си работите стават все по-зле и по-зле. Напоследък в една неделна беседа прочетох втора глава от пророк Иоил.
към текста >>
При служенето на
Бога
, колкото повече време минава, толкова работите се нареждат по-добре, а при служене само на
себе
си работите стават все по-зле и по-зле.
Като служиш на Бога и на ближния си, служи безкористно, без да очакващ нещо. Като вярвате в Бога и Му служите, то парите ще тичат подир вас и вие ще кажете: „Какво идете подир мен? “ Който върши своята работа, ще има обикновени благословения, а който върши и Божията работа, ще има и извънредни благословения. Онзи, който прави добро, сее и жъне. Онзи, който работи за другите, нищо не е изгубил.
При служенето на
Бога
, колкото повече време минава, толкова работите се нареждат по-добре, а при служене само на
себе
си работите стават все по-зле и по-зле.
Напоследък в една неделна беседа прочетох втора глава от пророк Иоил. Тази глава ще се изпълни. Затова човек трябва да бъде буден, трезвен. Щом Бог е в човека, и силата е в човека. Ти ще изпълняваш Волята Божия, ще мислиш за другите и Бог ще мисли за теб.
към текста >>
Например пръстът е част от тялото, той чупи хляба, но друг е, който яде и който изпраща хранителни сокове
към
пръста.
Напоследък в една неделна беседа прочетох втора глава от пророк Иоил. Тази глава ще се изпълни. Затова човек трябва да бъде буден, трезвен. Щом Бог е в човека, и силата е в човека. Ти ще изпълняваш Волята Божия, ще мислиш за другите и Бог ще мисли за теб.
Например пръстът е част от тялото, той чупи хляба, но друг е, който яде и който изпраща хранителни сокове
към
пръста.
И пръстът даже не знае пътищата, по които храната иде към него. „Пръстите“ това са отделните личности. Да изпълняваме Волята Божия, да обичаме Бога, да работим за Него, а по какъв път ще дойде до теб Божието благословение, Животът и всички блага, то е работа на Бога. На Бог ще се надяваш и ще обичаш Бога в хората. Една сестра изтъкна: „Учителю, желая да имам условия да служа на Бога.“
към текста >>
И пръстът даже не знае пътищата, по които храната иде
към
него.
Тази глава ще се изпълни. Затова човек трябва да бъде буден, трезвен. Щом Бог е в човека, и силата е в човека. Ти ще изпълняваш Волята Божия, ще мислиш за другите и Бог ще мисли за теб. Например пръстът е част от тялото, той чупи хляба, но друг е, който яде и който изпраща хранителни сокове към пръста.
И пръстът даже не знае пътищата, по които храната иде
към
него.
„Пръстите“ това са отделните личности. Да изпълняваме Волята Божия, да обичаме Бога, да работим за Него, а по какъв път ще дойде до теб Божието благословение, Животът и всички блага, то е работа на Бога. На Бог ще се надяваш и ще обичаш Бога в хората. Една сестра изтъкна: „Учителю, желая да имам условия да служа на Бога.“ Законът е следният: вие само пожелайте да служите на Бога и условията, и случаите ще дойдат сами по себе си.
към текста >>
Да изпълняваме Волята Божия, да обичаме
Бога
, да работим за Него, а по какъв път ще дойде до теб Божието благословение, Животът и всички блага, то е работа на
Бога
.
Щом Бог е в човека, и силата е в човека. Ти ще изпълняваш Волята Божия, ще мислиш за другите и Бог ще мисли за теб. Например пръстът е част от тялото, той чупи хляба, но друг е, който яде и който изпраща хранителни сокове към пръста. И пръстът даже не знае пътищата, по които храната иде към него. „Пръстите“ това са отделните личности.
Да изпълняваме Волята Божия, да обичаме
Бога
, да работим за Него, а по какъв път ще дойде до теб Божието благословение, Животът и всички блага, то е работа на
Бога
.
На Бог ще се надяваш и ще обичаш Бога в хората. Една сестра изтъкна: „Учителю, желая да имам условия да служа на Бога.“ Законът е следният: вие само пожелайте да служите на Бога и условията, и случаите ще дойдат сами по себе си. Всеки ден ще ви се нарежда, стига постоянно да храните това желание. Има много души, готови да се пробудят, и трябва някой да ги напъти.
към текста >>
На Бог ще се надяваш и ще обичаш
Бога
в хората.
Ти ще изпълняваш Волята Божия, ще мислиш за другите и Бог ще мисли за теб. Например пръстът е част от тялото, той чупи хляба, но друг е, който яде и който изпраща хранителни сокове към пръста. И пръстът даже не знае пътищата, по които храната иде към него. „Пръстите“ това са отделните личности. Да изпълняваме Волята Божия, да обичаме Бога, да работим за Него, а по какъв път ще дойде до теб Божието благословение, Животът и всички блага, то е работа на Бога.
На Бог ще се надяваш и ще обичаш
Бога
в хората.
Една сестра изтъкна: „Учителю, желая да имам условия да служа на Бога.“ Законът е следният: вие само пожелайте да служите на Бога и условията, и случаите ще дойдат сами по себе си. Всеки ден ще ви се нарежда, стига постоянно да храните това желание. Има много души, готови да се пробудят, и трябва някой да ги напъти. Щом желаеш да служиш на Бога, те сами ще дойдат, няма да тръгнеш да ги търсиш.
към текста >>
Една сестра изтъкна: „Учителю, желая да имам условия да служа на
Бога
.“
Например пръстът е част от тялото, той чупи хляба, но друг е, който яде и който изпраща хранителни сокове към пръста. И пръстът даже не знае пътищата, по които храната иде към него. „Пръстите“ това са отделните личности. Да изпълняваме Волята Божия, да обичаме Бога, да работим за Него, а по какъв път ще дойде до теб Божието благословение, Животът и всички блага, то е работа на Бога. На Бог ще се надяваш и ще обичаш Бога в хората.
Една сестра изтъкна: „Учителю, желая да имам условия да служа на
Бога
.“
Законът е следният: вие само пожелайте да служите на Бога и условията, и случаите ще дойдат сами по себе си. Всеки ден ще ви се нарежда, стига постоянно да храните това желание. Има много души, готови да се пробудят, и трябва някой да ги напъти. Щом желаеш да служиш на Бога, те сами ще дойдат, няма да тръгнеш да ги търсиш. И после, в служенето на Бога влиза и следното: всеки ден каквото вършиш, старай се да е угодно на Бога.
към текста >>
Законът е следният: вие само пожелайте да служите на
Бога
и условията, и случаите ще дойдат сами по
себе
си.
И пръстът даже не знае пътищата, по които храната иде към него. „Пръстите“ това са отделните личности. Да изпълняваме Волята Божия, да обичаме Бога, да работим за Него, а по какъв път ще дойде до теб Божието благословение, Животът и всички блага, то е работа на Бога. На Бог ще се надяваш и ще обичаш Бога в хората. Една сестра изтъкна: „Учителю, желая да имам условия да служа на Бога.“
Законът е следният: вие само пожелайте да служите на
Бога
и условията, и случаите ще дойдат сами по
себе
си.
Всеки ден ще ви се нарежда, стига постоянно да храните това желание. Има много души, готови да се пробудят, и трябва някой да ги напъти. Щом желаеш да служиш на Бога, те сами ще дойдат, няма да тръгнеш да ги търсиш. И после, в служенето на Бога влиза и следното: всеки ден каквото вършиш, старай се да е угодно на Бога. Хората всякога услужват на Божественото.
към текста >>
Щом желаеш да служиш на
Бога
, те сами ще дойдат, няма да тръгнеш да ги търсиш.
На Бог ще се надяваш и ще обичаш Бога в хората. Една сестра изтъкна: „Учителю, желая да имам условия да служа на Бога.“ Законът е следният: вие само пожелайте да служите на Бога и условията, и случаите ще дойдат сами по себе си. Всеки ден ще ви се нарежда, стига постоянно да храните това желание. Има много души, готови да се пробудят, и трябва някой да ги напъти.
Щом желаеш да служиш на
Бога
, те сами ще дойдат, няма да тръгнеш да ги търсиш.
И после, в служенето на Бога влиза и следното: всеки ден каквото вършиш, старай се да е угодно на Бога. Хората всякога услужват на Божественото. Щом забележат, че То е в теб, и са готови да ти услужат. А щом забележат в теб човешкото, ще ти кажат да си вървиш. Каквото е твоето състояние в Божествения свят, такова ти дават във физическия.
към текста >>
И после, в служенето на
Бога
влиза и следното: всеки ден каквото вършиш, старай се да е угодно на
Бога
.
Една сестра изтъкна: „Учителю, желая да имам условия да служа на Бога.“ Законът е следният: вие само пожелайте да служите на Бога и условията, и случаите ще дойдат сами по себе си. Всеки ден ще ви се нарежда, стига постоянно да храните това желание. Има много души, готови да се пробудят, и трябва някой да ги напъти. Щом желаеш да служиш на Бога, те сами ще дойдат, няма да тръгнеш да ги търсиш.
И после, в служенето на
Бога
влиза и следното: всеки ден каквото вършиш, старай се да е угодно на
Бога
.
Хората всякога услужват на Божественото. Щом забележат, че То е в теб, и са готови да ти услужат. А щом забележат в теб човешкото, ще ти кажат да си вървиш. Каквото е твоето състояние в Божествения свят, такова ти дават във физическия. Когато служиш от Любов, няма да имаш вътрешни страдания и непременно ще се събуди у теб известна дарба или известен малък талант, който постепенно ще се разраства.
към текста >>
Когато служиш от
Любов
, няма да имаш вътрешни страдания и непременно ще се събуди у теб известна дарба или известен малък талант, който постепенно ще се разраства.
И после, в служенето на Бога влиза и следното: всеки ден каквото вършиш, старай се да е угодно на Бога. Хората всякога услужват на Божественото. Щом забележат, че То е в теб, и са готови да ти услужат. А щом забележат в теб човешкото, ще ти кажат да си вървиш. Каквото е твоето състояние в Божествения свят, такова ти дават във физическия.
Когато служиш от
Любов
, няма да имаш вътрешни страдания и непременно ще се събуди у теб известна дарба или известен малък талант, който постепенно ще се разраства.
Докато мислиш, че знаеш, а пък не се учиш, не ти дават; но хванеш ли се да учиш, почват да ти дават, за да успееш. Онзи народ, който не иска да служи на Бога, ще се обезличи от Земята. Това е закон. Всеки съзнателен човек трябва да се реши да служи на Бога и щом почне служенето, всички хора ще му станат обични и той ще види, че това са души. Когато тръгнеш да служиш на Бога, ще вземеш малко, колкото можеш да носиш; теб не ти трябва много, защото, където отидеш, там има всичко.
към текста >>
Онзи народ, който не иска да служи на
Бога
, ще се обезличи от Земята.
Щом забележат, че То е в теб, и са готови да ти услужат. А щом забележат в теб човешкото, ще ти кажат да си вървиш. Каквото е твоето състояние в Божествения свят, такова ти дават във физическия. Когато служиш от Любов, няма да имаш вътрешни страдания и непременно ще се събуди у теб известна дарба или известен малък талант, който постепенно ще се разраства. Докато мислиш, че знаеш, а пък не се учиш, не ти дават; но хванеш ли се да учиш, почват да ти дават, за да успееш.
Онзи народ, който не иска да служи на
Бога
, ще се обезличи от Земята.
Това е закон. Всеки съзнателен човек трябва да се реши да служи на Бога и щом почне служенето, всички хора ще му станат обични и той ще види, че това са души. Когато тръгнеш да служиш на Бога, ще вземеш малко, колкото можеш да носиш; теб не ти трябва много, защото, където отидеш, там има всичко. Има два вида хора: едните живеят за себе си, а вторите живеят за другите; значи последните живеят по Бога. Вие, като работите за Бога, ще бъдете силни.
към текста >>
Всеки съзнателен човек трябва да се реши да служи на
Бога
и щом почне служенето, всички хора ще му станат обични и той ще види, че това са души.
Каквото е твоето състояние в Божествения свят, такова ти дават във физическия. Когато служиш от Любов, няма да имаш вътрешни страдания и непременно ще се събуди у теб известна дарба или известен малък талант, който постепенно ще се разраства. Докато мислиш, че знаеш, а пък не се учиш, не ти дават; но хванеш ли се да учиш, почват да ти дават, за да успееш. Онзи народ, който не иска да служи на Бога, ще се обезличи от Земята. Това е закон.
Всеки съзнателен човек трябва да се реши да служи на
Бога
и щом почне служенето, всички хора ще му станат обични и той ще види, че това са души.
Когато тръгнеш да служиш на Бога, ще вземеш малко, колкото можеш да носиш; теб не ти трябва много, защото, където отидеш, там има всичко. Има два вида хора: едните живеят за себе си, а вторите живеят за другите; значи последните живеят по Бога. Вие, като работите за Бога, ще бъдете силни. Човек може да ликвидира със своята карма само като служи на Бога. Когато се е решил да служи на Бога, тогава той ще бъде господар на онова, което Бог му е дал.
към текста >>
Когато тръгнеш да служиш на
Бога
, ще вземеш малко, колкото можеш да носиш; теб не ти трябва много, защото, където отидеш, там има всичко.
Когато служиш от Любов, няма да имаш вътрешни страдания и непременно ще се събуди у теб известна дарба или известен малък талант, който постепенно ще се разраства. Докато мислиш, че знаеш, а пък не се учиш, не ти дават; но хванеш ли се да учиш, почват да ти дават, за да успееш. Онзи народ, който не иска да служи на Бога, ще се обезличи от Земята. Това е закон. Всеки съзнателен човек трябва да се реши да служи на Бога и щом почне служенето, всички хора ще му станат обични и той ще види, че това са души.
Когато тръгнеш да служиш на
Бога
, ще вземеш малко, колкото можеш да носиш; теб не ти трябва много, защото, където отидеш, там има всичко.
Има два вида хора: едните живеят за себе си, а вторите живеят за другите; значи последните живеят по Бога. Вие, като работите за Бога, ще бъдете силни. Човек може да ликвидира със своята карма само като служи на Бога. Когато се е решил да служи на Бога, тогава той ще бъде господар на онова, което Бог му е дал. Като се противиш, ще дойдат всички мъчнотии, товарът ще се увеличи.
към текста >>
Има два вида хора: едните живеят за
себе
си, а вторите живеят за другите; значи последните живеят по
Бога
.
Докато мислиш, че знаеш, а пък не се учиш, не ти дават; но хванеш ли се да учиш, почват да ти дават, за да успееш. Онзи народ, който не иска да служи на Бога, ще се обезличи от Земята. Това е закон. Всеки съзнателен човек трябва да се реши да служи на Бога и щом почне служенето, всички хора ще му станат обични и той ще види, че това са души. Когато тръгнеш да служиш на Бога, ще вземеш малко, колкото можеш да носиш; теб не ти трябва много, защото, където отидеш, там има всичко.
Има два вида хора: едните живеят за
себе
си, а вторите живеят за другите; значи последните живеят по
Бога
.
Вие, като работите за Бога, ще бъдете силни. Човек може да ликвидира със своята карма само като служи на Бога. Когато се е решил да служи на Бога, тогава той ще бъде господар на онова, което Бог му е дал. Като се противиш, ще дойдат всички мъчнотии, товарът ще се увеличи. За да се гради върху съзнанието на един човек, той трябва да има беззаветно желание да служи на Бога и да не са материалните блага, които го интересуват.
към текста >>
Вие, като работите за
Бога
, ще бъдете силни.
Онзи народ, който не иска да служи на Бога, ще се обезличи от Земята. Това е закон. Всеки съзнателен човек трябва да се реши да служи на Бога и щом почне служенето, всички хора ще му станат обични и той ще види, че това са души. Когато тръгнеш да служиш на Бога, ще вземеш малко, колкото можеш да носиш; теб не ти трябва много, защото, където отидеш, там има всичко. Има два вида хора: едните живеят за себе си, а вторите живеят за другите; значи последните живеят по Бога.
Вие, като работите за
Бога
, ще бъдете силни.
Човек може да ликвидира със своята карма само като служи на Бога. Когато се е решил да служи на Бога, тогава той ще бъде господар на онова, което Бог му е дал. Като се противиш, ще дойдат всички мъчнотии, товарът ще се увеличи. За да се гради върху съзнанието на един човек, той трябва да има беззаветно желание да служи на Бога и да не са материалните блага, които го интересуват. Препоръчвам неделният ден да се посвети абсолютно за Бога.
към текста >>
Човек може да ликвидира със своята карма само като служи на
Бога
.
Това е закон. Всеки съзнателен човек трябва да се реши да служи на Бога и щом почне служенето, всички хора ще му станат обични и той ще види, че това са души. Когато тръгнеш да служиш на Бога, ще вземеш малко, колкото можеш да носиш; теб не ти трябва много, защото, където отидеш, там има всичко. Има два вида хора: едните живеят за себе си, а вторите живеят за другите; значи последните живеят по Бога. Вие, като работите за Бога, ще бъдете силни.
Човек може да ликвидира със своята карма само като служи на
Бога
.
Когато се е решил да служи на Бога, тогава той ще бъде господар на онова, което Бог му е дал. Като се противиш, ще дойдат всички мъчнотии, товарът ще се увеличи. За да се гради върху съзнанието на един човек, той трябва да има беззаветно желание да служи на Бога и да не са материалните блага, които го интересуват. Препоръчвам неделният ден да се посвети абсолютно за Бога. Това означава да кажеш добра дума някому, да го споходиш, да се чете Евангелие, беседи.
към текста >>
Когато се е решил да служи на
Бога
, тогава той ще бъде господар на онова, което Бог му е дал.
Всеки съзнателен човек трябва да се реши да служи на Бога и щом почне служенето, всички хора ще му станат обични и той ще види, че това са души. Когато тръгнеш да служиш на Бога, ще вземеш малко, колкото можеш да носиш; теб не ти трябва много, защото, където отидеш, там има всичко. Има два вида хора: едните живеят за себе си, а вторите живеят за другите; значи последните живеят по Бога. Вие, като работите за Бога, ще бъдете силни. Човек може да ликвидира със своята карма само като служи на Бога.
Когато се е решил да служи на
Бога
, тогава той ще бъде господар на онова, което Бог му е дал.
Като се противиш, ще дойдат всички мъчнотии, товарът ще се увеличи. За да се гради върху съзнанието на един човек, той трябва да има беззаветно желание да служи на Бога и да не са материалните блага, които го интересуват. Препоръчвам неделният ден да се посвети абсолютно за Бога. Това означава да кажеш добра дума някому, да го споходиш, да се чете Евангелие, беседи. Седмият ден да се посвети на Бога, това е за широките маси; а за верните е друго – за Бога да се посвети седмата минута, седмия час, седмия ден.
към текста >>
За да се гради върху съзнанието на един човек, той трябва да има беззаветно желание да служи на
Бога
и да не са материалните блага, които го интересуват.
Има два вида хора: едните живеят за себе си, а вторите живеят за другите; значи последните живеят по Бога. Вие, като работите за Бога, ще бъдете силни. Човек може да ликвидира със своята карма само като служи на Бога. Когато се е решил да служи на Бога, тогава той ще бъде господар на онова, което Бог му е дал. Като се противиш, ще дойдат всички мъчнотии, товарът ще се увеличи.
За да се гради върху съзнанието на един човек, той трябва да има беззаветно желание да служи на
Бога
и да не са материалните блага, които го интересуват.
Препоръчвам неделният ден да се посвети абсолютно за Бога. Това означава да кажеш добра дума някому, да го споходиш, да се чете Евангелие, беседи. Седмият ден да се посвети на Бога, това е за широките маси; а за верните е друго – за Бога да се посвети седмата минута, седмия час, седмия ден. Вие може да посветите шест часа за себе си, а седмия – за Бога. Когато човек се реши да служи на Бога, той гради на друга база, не се излиза от едно лично гледище; тогава Животът има друг смисъл.
към текста >>
Препоръчвам неделният ден да се посвети абсолютно за
Бога
.
Вие, като работите за Бога, ще бъдете силни. Човек може да ликвидира със своята карма само като служи на Бога. Когато се е решил да служи на Бога, тогава той ще бъде господар на онова, което Бог му е дал. Като се противиш, ще дойдат всички мъчнотии, товарът ще се увеличи. За да се гради върху съзнанието на един човек, той трябва да има беззаветно желание да служи на Бога и да не са материалните блага, които го интересуват.
Препоръчвам неделният ден да се посвети абсолютно за
Бога
.
Това означава да кажеш добра дума някому, да го споходиш, да се чете Евангелие, беседи. Седмият ден да се посвети на Бога, това е за широките маси; а за верните е друго – за Бога да се посвети седмата минута, седмия час, седмия ден. Вие може да посветите шест часа за себе си, а седмия – за Бога. Когато човек се реши да служи на Бога, той гради на друга база, не се излиза от едно лично гледище; тогава Животът има друг смисъл. Единствената работа на човека, която остава за вековете, то е работата за Бога.
към текста >>
Седмият ден да се посвети на
Бога
, това е за широките маси; а за верните е друго – за
Бога
да се посвети седмата минута, седмия час, седмия ден.
Когато се е решил да служи на Бога, тогава той ще бъде господар на онова, което Бог му е дал. Като се противиш, ще дойдат всички мъчнотии, товарът ще се увеличи. За да се гради върху съзнанието на един човек, той трябва да има беззаветно желание да служи на Бога и да не са материалните блага, които го интересуват. Препоръчвам неделният ден да се посвети абсолютно за Бога. Това означава да кажеш добра дума някому, да го споходиш, да се чете Евангелие, беседи.
Седмият ден да се посвети на
Бога
, това е за широките маси; а за верните е друго – за
Бога
да се посвети седмата минута, седмия час, седмия ден.
Вие може да посветите шест часа за себе си, а седмия – за Бога. Когато човек се реши да служи на Бога, той гради на друга база, не се излиза от едно лично гледище; тогава Животът има друг смисъл. Единствената работа на човека, която остава за вековете, то е работата за Бога. Щом изпълняваш Волята на Бога, Животът се осмисля. Често хората се запитват какъв е смисълът на Живота, а той се заключава в служенето.
към текста >>
Вие може да посветите шест часа за
себе
си, а седмия – за
Бога
.
Като се противиш, ще дойдат всички мъчнотии, товарът ще се увеличи. За да се гради върху съзнанието на един човек, той трябва да има беззаветно желание да служи на Бога и да не са материалните блага, които го интересуват. Препоръчвам неделният ден да се посвети абсолютно за Бога. Това означава да кажеш добра дума някому, да го споходиш, да се чете Евангелие, беседи. Седмият ден да се посвети на Бога, това е за широките маси; а за верните е друго – за Бога да се посвети седмата минута, седмия час, седмия ден.
Вие може да посветите шест часа за
себе
си, а седмия – за
Бога
.
Когато човек се реши да служи на Бога, той гради на друга база, не се излиза от едно лично гледище; тогава Животът има друг смисъл. Единствената работа на човека, която остава за вековете, то е работата за Бога. Щом изпълняваш Волята на Бога, Животът се осмисля. Често хората се запитват какъв е смисълът на Живота, а той се заключава в служенето. Това е главната задача, която човек трябва да реши.
към текста >>
Когато човек се реши да служи на
Бога
, той гради на друга база, не се излиза от едно лично гледище; тогава Животът има друг смисъл.
За да се гради върху съзнанието на един човек, той трябва да има беззаветно желание да служи на Бога и да не са материалните блага, които го интересуват. Препоръчвам неделният ден да се посвети абсолютно за Бога. Това означава да кажеш добра дума някому, да го споходиш, да се чете Евангелие, беседи. Седмият ден да се посвети на Бога, това е за широките маси; а за верните е друго – за Бога да се посвети седмата минута, седмия час, седмия ден. Вие може да посветите шест часа за себе си, а седмия – за Бога.
Когато човек се реши да служи на
Бога
, той гради на друга база, не се излиза от едно лично гледище; тогава Животът има друг смисъл.
Единствената работа на човека, която остава за вековете, то е работата за Бога. Щом изпълняваш Волята на Бога, Животът се осмисля. Често хората се запитват какъв е смисълът на Живота, а той се заключава в служенето. Това е главната задача, която човек трябва да реши. Когато човек се реши да служи на Бога, сърцето му се изпълва с Радост, умът му – със Светлина, а волята му – с активност.
към текста >>
Единствената работа на човека, която остава за вековете, то е работата за
Бога
.
Препоръчвам неделният ден да се посвети абсолютно за Бога. Това означава да кажеш добра дума някому, да го споходиш, да се чете Евангелие, беседи. Седмият ден да се посвети на Бога, това е за широките маси; а за верните е друго – за Бога да се посвети седмата минута, седмия час, седмия ден. Вие може да посветите шест часа за себе си, а седмия – за Бога. Когато човек се реши да служи на Бога, той гради на друга база, не се излиза от едно лично гледище; тогава Животът има друг смисъл.
Единствената работа на човека, която остава за вековете, то е работата за
Бога
.
Щом изпълняваш Волята на Бога, Животът се осмисля. Често хората се запитват какъв е смисълът на Живота, а той се заключава в служенето. Това е главната задача, която човек трябва да реши. Когато човек се реши да служи на Бога, сърцето му се изпълва с Радост, умът му – със Светлина, а волята му – с активност. Мислете за следното: „С онова, което Бог ми е дал, какво мога да направя за другите?
към текста >>
Щом изпълняваш Волята на
Бога
, Животът се осмисля.
Това означава да кажеш добра дума някому, да го споходиш, да се чете Евангелие, беседи. Седмият ден да се посвети на Бога, това е за широките маси; а за верните е друго – за Бога да се посвети седмата минута, седмия час, седмия ден. Вие може да посветите шест часа за себе си, а седмия – за Бога. Когато човек се реши да служи на Бога, той гради на друга база, не се излиза от едно лично гледище; тогава Животът има друг смисъл. Единствената работа на човека, която остава за вековете, то е работата за Бога.
Щом изпълняваш Волята на
Бога
, Животът се осмисля.
Често хората се запитват какъв е смисълът на Живота, а той се заключава в служенето. Това е главната задача, която човек трябва да реши. Когато човек се реши да служи на Бога, сърцето му се изпълва с Радост, умът му – със Светлина, а волята му – с активност. Мислете за следното: „С онова, което Бог ми е дал, какво мога да направя за другите? “ Бъдете толкова безкористни както едно перо – като се натопи в мастилото, всичко, каквото вземе, го дава.
към текста >>
Когато човек се реши да служи на
Бога
, сърцето му се изпълва с Радост, умът му – със Светлина, а волята му – с активност.
Когато човек се реши да служи на Бога, той гради на друга база, не се излиза от едно лично гледище; тогава Животът има друг смисъл. Единствената работа на човека, която остава за вековете, то е работата за Бога. Щом изпълняваш Волята на Бога, Животът се осмисля. Често хората се запитват какъв е смисълът на Живота, а той се заключава в служенето. Това е главната задача, която човек трябва да реши.
Когато човек се реши да служи на
Бога
, сърцето му се изпълва с Радост, умът му – със Светлина, а волята му – с активност.
Мислете за следното: „С онова, което Бог ми е дал, какво мога да направя за другите? “ Бъдете толкова безкористни както едно перо – като се натопи в мастилото, всичко, каквото вземе, го дава. И после пак го топнат. На перото му е приятно, когато взема, да дава. При Любовта трябва да се смириш, да слезеш да помагаш.
към текста >>
При
Любовта
трябва да се смириш, да слезеш да помагаш.
Когато човек се реши да служи на Бога, сърцето му се изпълва с Радост, умът му – със Светлина, а волята му – с активност. Мислете за следното: „С онова, което Бог ми е дал, какво мога да направя за другите? “ Бъдете толкова безкористни както едно перо – като се натопи в мастилото, всичко, каквото вземе, го дава. И после пак го топнат. На перото му е приятно, когато взема, да дава.
При
Любовта
трябва да се смириш, да слезеш да помагаш.
Тя ще те научи какво да кажеш на хората. Любовта във всички области оставя това, което има.
към текста >>
Любовта
във всички области оставя това, което има.
“ Бъдете толкова безкористни както едно перо – като се натопи в мастилото, всичко, каквото вземе, го дава. И после пак го топнат. На перото му е приятно, когато взема, да дава. При Любовта трябва да се смириш, да слезеш да помагаш. Тя ще те научи какво да кажеш на хората.
Любовта
във всички области оставя това, което има.
към текста >>
3.
2_01 ) Любов към Бога
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
ЛЮБОВ
КЪМ
БОГА
ЛЮБОВ
КЪМ
БОГА
На 23 септември 1941 г. тръгнахме за Черни връх. Екскурзията беше четиридневна – до 26 септември включително. Първо бяхме деветима, но във втория ден дойдоха още и станахме дванадесет души. Следобед стигнахме на върха и се настанихме в наблюдателницата, където много любезно ни прие наблюдателят Гошо и майка му, баба Мария.
към текста >>
Любовта
към
Бога
заема най-високото място в човешката глава.
разстояние от Черни връх. Гъста завеса от мъгла скриваше всичко от погледа ни. Прекарахме известно време в размишление и молитва. След това почна разговор. Ето главните мисли, които каза Учителя:
Любовта
към
Бога
заема най-високото място в човешката глава.
Най-издигнатият връх в човешкия мозък е чувството на Любов към Бога. Когато някой човек мисли само за себе си, трябва да знае, че той е някъде долу. Центърът на личността е по-назад от центъра на Любовта към Бога и е по-низък. Съвестта, справедливостта и милосърдието също така се нареждат след това. У някои хора центърът на твърдостта седи по-високо, отколкото този на Любовта, и това положение е неестествено.
към текста >>
Най-издигнатият връх в човешкия мозък е чувството на
Любов
към
Бога
.
Гъста завеса от мъгла скриваше всичко от погледа ни. Прекарахме известно време в размишление и молитва. След това почна разговор. Ето главните мисли, които каза Учителя: Любовта към Бога заема най-високото място в човешката глава.
Най-издигнатият връх в човешкия мозък е чувството на
Любов
към
Бога
.
Когато някой човек мисли само за себе си, трябва да знае, че той е някъде долу. Центърът на личността е по-назад от центъра на Любовта към Бога и е по-низък. Съвестта, справедливостта и милосърдието също така се нареждат след това. У някои хора центърът на твърдостта седи по-високо, отколкото този на Любовта, и това положение е неестествено. В душата на всички хора върхът на Любовта е най-висок.
към текста >>
Когато някой човек мисли само за
себе
си, трябва да знае, че той е някъде долу.
Прекарахме известно време в размишление и молитва. След това почна разговор. Ето главните мисли, които каза Учителя: Любовта към Бога заема най-високото място в човешката глава. Най-издигнатият връх в човешкия мозък е чувството на Любов към Бога.
Когато някой човек мисли само за
себе
си, трябва да знае, че той е някъде долу.
Центърът на личността е по-назад от центъра на Любовта към Бога и е по-низък. Съвестта, справедливостта и милосърдието също така се нареждат след това. У някои хора центърът на твърдостта седи по-високо, отколкото този на Любовта, и това положение е неестествено. В душата на всички хора върхът на Любовта е най-висок. Любовта, която имат младите хора, е най-ниския връх; след това любовта на майката към детето е по-висок, приятелството е още по-висок, а в Божествения свят по-висок връх от Любовта към Бога няма.
към текста >>
Центърът на личността е по-назад от центъра на
Любовта
към
Бога
и е по-низък.
След това почна разговор. Ето главните мисли, които каза Учителя: Любовта към Бога заема най-високото място в човешката глава. Най-издигнатият връх в човешкия мозък е чувството на Любов към Бога. Когато някой човек мисли само за себе си, трябва да знае, че той е някъде долу.
Центърът на личността е по-назад от центъра на
Любовта
към
Бога
и е по-низък.
Съвестта, справедливостта и милосърдието също така се нареждат след това. У някои хора центърът на твърдостта седи по-високо, отколкото този на Любовта, и това положение е неестествено. В душата на всички хора върхът на Любовта е най-висок. Любовта, която имат младите хора, е най-ниския връх; след това любовта на майката към детето е по-висок, приятелството е още по-висок, а в Божествения свят по-висок връх от Любовта към Бога няма. След този връх се нареждат върховете на Вярата, Надеждата, милосърдието и пр.
към текста >>
У някои хора центърът на твърдостта седи по-високо, отколкото този на
Любовта
, и това положение е неестествено.
Любовта към Бога заема най-високото място в човешката глава. Най-издигнатият връх в човешкия мозък е чувството на Любов към Бога. Когато някой човек мисли само за себе си, трябва да знае, че той е някъде долу. Центърът на личността е по-назад от центъра на Любовта към Бога и е по-низък. Съвестта, справедливостта и милосърдието също така се нареждат след това.
У някои хора центърът на твърдостта седи по-високо, отколкото този на
Любовта
, и това положение е неестествено.
В душата на всички хора върхът на Любовта е най-висок. Любовта, която имат младите хора, е най-ниския връх; след това любовта на майката към детето е по-висок, приятелството е още по-висок, а в Божествения свят по-висок връх от Любовта към Бога няма. След този връх се нареждат върховете на Вярата, Надеждата, милосърдието и пр. и между тях се образуват долини. Такива върхове са на брой четиридесет; всъщност, на главата има до 120 върха в подразделенията си, а и заедно с тях още 120 долини.
към текста >>
В душата на всички хора върхът на
Любовта
е най-висок.
Най-издигнатият връх в човешкия мозък е чувството на Любов към Бога. Когато някой човек мисли само за себе си, трябва да знае, че той е някъде долу. Центърът на личността е по-назад от центъра на Любовта към Бога и е по-низък. Съвестта, справедливостта и милосърдието също така се нареждат след това. У някои хора центърът на твърдостта седи по-високо, отколкото този на Любовта, и това положение е неестествено.
В душата на всички хора върхът на
Любовта
е най-висок.
Любовта, която имат младите хора, е най-ниския връх; след това любовта на майката към детето е по-висок, приятелството е още по-висок, а в Божествения свят по-висок връх от Любовта към Бога няма. След този връх се нареждат върховете на Вярата, Надеждата, милосърдието и пр. и между тях се образуват долини. Такива върхове са на брой четиридесет; всъщност, на главата има до 120 върха в подразделенията си, а и заедно с тях още 120 долини. Виждате, че пред вас стоят за проучване широки пространства и ще се радвате, че и когато се раждате, и когато умирате, все ще учите.
към текста >>
Любовта
, която имат младите хора, е най-ниския връх; след това
любовта
на майката
към
детето е по-висок, приятелството е още по-висок, а в Божествения свят по-висок връх от
Любовта
към
Бога
няма.
Когато някой човек мисли само за себе си, трябва да знае, че той е някъде долу. Центърът на личността е по-назад от центъра на Любовта към Бога и е по-низък. Съвестта, справедливостта и милосърдието също така се нареждат след това. У някои хора центърът на твърдостта седи по-високо, отколкото този на Любовта, и това положение е неестествено. В душата на всички хора върхът на Любовта е най-висок.
Любовта
, която имат младите хора, е най-ниския връх; след това
любовта
на майката
към
детето е по-висок, приятелството е още по-висок, а в Божествения свят по-висок връх от
Любовта
към
Бога
няма.
След този връх се нареждат върховете на Вярата, Надеждата, милосърдието и пр. и между тях се образуват долини. Такива върхове са на брой четиридесет; всъщност, на главата има до 120 върха в подразделенията си, а и заедно с тях още 120 долини. Виждате, че пред вас стоят за проучване широки пространства и ще се радвате, че и когато се раждате, и когато умирате, все ще учите. Любов към Бога е велик подтик.
към текста >>
Такива върхове са на брой четиридесет; всъщност, на главата има до 120 върха в подразделенията си, а и заедно с тях още 120 долини.
У някои хора центърът на твърдостта седи по-високо, отколкото този на Любовта, и това положение е неестествено. В душата на всички хора върхът на Любовта е най-висок. Любовта, която имат младите хора, е най-ниския връх; след това любовта на майката към детето е по-висок, приятелството е още по-висок, а в Божествения свят по-висок връх от Любовта към Бога няма. След този връх се нареждат върховете на Вярата, Надеждата, милосърдието и пр. и между тях се образуват долини.
Такива върхове са на брой четиридесет; всъщност, на главата има до 120 върха в подразделенията си, а и заедно с тях още 120 долини.
Виждате, че пред вас стоят за проучване широки пространства и ще се радвате, че и когато се раждате, и когато умирате, все ще учите. Любов към Бога е велик подтик. Бог е най-високият връх, от където всички други течения възприемат своето направление. Трябва да се повърнем към разумното, което е в Природата, но трябва да има някой, който да ни покаже пътя натам. Ако искаме да се изкачим на най-високия връх, някой, който е ходил там, трябва да ни покаже откъде да минем.
към текста >>
Любов
към
Бога
е велик подтик.
Любовта, която имат младите хора, е най-ниския връх; след това любовта на майката към детето е по-висок, приятелството е още по-висок, а в Божествения свят по-висок връх от Любовта към Бога няма. След този връх се нареждат върховете на Вярата, Надеждата, милосърдието и пр. и между тях се образуват долини. Такива върхове са на брой четиридесет; всъщност, на главата има до 120 върха в подразделенията си, а и заедно с тях още 120 долини. Виждате, че пред вас стоят за проучване широки пространства и ще се радвате, че и когато се раждате, и когато умирате, все ще учите.
Любов
към
Бога
е велик подтик.
Бог е най-високият връх, от където всички други течения възприемат своето направление. Трябва да се повърнем към разумното, което е в Природата, но трябва да има някой, който да ни покаже пътя натам. Ако искаме да се изкачим на най-високия връх, някой, който е ходил там, трябва да ни покаже откъде да минем. Англичаните искаха да изкачат връх Еверест, носеха кислородни апарати и пр., но начинанията им не успяваха, докато монасите от Хималаите не им дадоха наставления. Ние сме за следното: направо да се влезе в общение с Бога.
към текста >>
Трябва да се повърнем
към
разумното, което е в Природата, но трябва да има някой, който да ни покаже пътя натам.
и между тях се образуват долини. Такива върхове са на брой четиридесет; всъщност, на главата има до 120 върха в подразделенията си, а и заедно с тях още 120 долини. Виждате, че пред вас стоят за проучване широки пространства и ще се радвате, че и когато се раждате, и когато умирате, все ще учите. Любов към Бога е велик подтик. Бог е най-високият връх, от където всички други течения възприемат своето направление.
Трябва да се повърнем
към
разумното, което е в Природата, но трябва да има някой, който да ни покаже пътя натам.
Ако искаме да се изкачим на най-високия връх, някой, който е ходил там, трябва да ни покаже откъде да минем. Англичаните искаха да изкачат връх Еверест, носеха кислородни апарати и пр., но начинанията им не успяваха, докато монасите от Хималаите не им дадоха наставления. Ние сме за следното: направо да се влезе в общение с Бога. Човек трябва така да обича Бога и така да се изпълни с богатство и Живот чрез Любовта си към Него, че да няма нужда да търси някои хора да го обичат. Той, като обича Бога, обича всички и всичко.
към текста >>
Ние сме за следното: направо да се влезе в общение с
Бога
.
Любов към Бога е велик подтик. Бог е най-високият връх, от където всички други течения възприемат своето направление. Трябва да се повърнем към разумното, което е в Природата, но трябва да има някой, който да ни покаже пътя натам. Ако искаме да се изкачим на най-високия връх, някой, който е ходил там, трябва да ни покаже откъде да минем. Англичаните искаха да изкачат връх Еверест, носеха кислородни апарати и пр., но начинанията им не успяваха, докато монасите от Хималаите не им дадоха наставления.
Ние сме за следното: направо да се влезе в общение с
Бога
.
Човек трябва така да обича Бога и така да се изпълни с богатство и Живот чрез Любовта си към Него, че да няма нужда да търси някои хора да го обичат. Той, като обича Бога, обича всички и всичко. С тази Любов не чувства празнота, която този или онзи да запълни в него, понеже се намира в изобилието. Щом съзнаеш, че има нещо по-горе от теб, ти не можеш да не обичаш Бога. Да обичам Бога е най-голямата привилегия, а хората могат да ме славят, че съм написал нещо; това са мимолетни работи, т.е. външни.
към текста >>
Човек трябва така да обича
Бога
и така да се изпълни с
богатство
и Живот чрез
Любовта
си
към
Него, че да няма нужда да търси някои хора да го обичат.
Бог е най-високият връх, от където всички други течения възприемат своето направление. Трябва да се повърнем към разумното, което е в Природата, но трябва да има някой, който да ни покаже пътя натам. Ако искаме да се изкачим на най-високия връх, някой, който е ходил там, трябва да ни покаже откъде да минем. Англичаните искаха да изкачат връх Еверест, носеха кислородни апарати и пр., но начинанията им не успяваха, докато монасите от Хималаите не им дадоха наставления. Ние сме за следното: направо да се влезе в общение с Бога.
Човек трябва така да обича
Бога
и така да се изпълни с
богатство
и Живот чрез
Любовта
си
към
Него, че да няма нужда да търси някои хора да го обичат.
Той, като обича Бога, обича всички и всичко. С тази Любов не чувства празнота, която този или онзи да запълни в него, понеже се намира в изобилието. Щом съзнаеш, че има нещо по-горе от теб, ти не можеш да не обичаш Бога. Да обичам Бога е най-голямата привилегия, а хората могат да ме славят, че съм написал нещо; това са мимолетни работи, т.е. външни. Най-голямото благо за мен е, че обичам Бога!
към текста >>
Той, като обича
Бога
, обича всички и всичко.
Трябва да се повърнем към разумното, което е в Природата, но трябва да има някой, който да ни покаже пътя натам. Ако искаме да се изкачим на най-високия връх, някой, който е ходил там, трябва да ни покаже откъде да минем. Англичаните искаха да изкачат връх Еверест, носеха кислородни апарати и пр., но начинанията им не успяваха, докато монасите от Хималаите не им дадоха наставления. Ние сме за следното: направо да се влезе в общение с Бога. Човек трябва така да обича Бога и така да се изпълни с богатство и Живот чрез Любовта си към Него, че да няма нужда да търси някои хора да го обичат.
Той, като обича
Бога
, обича всички и всичко.
С тази Любов не чувства празнота, която този или онзи да запълни в него, понеже се намира в изобилието. Щом съзнаеш, че има нещо по-горе от теб, ти не можеш да не обичаш Бога. Да обичам Бога е най-голямата привилегия, а хората могат да ме славят, че съм написал нещо; това са мимолетни работи, т.е. външни. Най-голямото благо за мен е, че обичам Бога! Като виждам Слънцето и се ползвам от лъчите му, тогава могат ли да ме ползват хилядите свещи, които хората ще запалят?
към текста >>
С тази
Любов
не чувства празнота, която този или онзи да запълни в него, понеже се намира в изобилието.
Ако искаме да се изкачим на най-високия връх, някой, който е ходил там, трябва да ни покаже откъде да минем. Англичаните искаха да изкачат връх Еверест, носеха кислородни апарати и пр., но начинанията им не успяваха, докато монасите от Хималаите не им дадоха наставления. Ние сме за следното: направо да се влезе в общение с Бога. Човек трябва така да обича Бога и така да се изпълни с богатство и Живот чрез Любовта си към Него, че да няма нужда да търси някои хора да го обичат. Той, като обича Бога, обича всички и всичко.
С тази
Любов
не чувства празнота, която този или онзи да запълни в него, понеже се намира в изобилието.
Щом съзнаеш, че има нещо по-горе от теб, ти не можеш да не обичаш Бога. Да обичам Бога е най-голямата привилегия, а хората могат да ме славят, че съм написал нещо; това са мимолетни работи, т.е. външни. Най-голямото благо за мен е, че обичам Бога! Като виждам Слънцето и се ползвам от лъчите му, тогава могат ли да ме ползват хилядите свещи, които хората ще запалят? Има един важен въпрос, който трябва да разреша -каква трябва да бъде любовта ми към Бога.
към текста >>
Щом съзнаеш, че има нещо по-горе от теб, ти не можеш да не обичаш
Бога
.
Англичаните искаха да изкачат връх Еверест, носеха кислородни апарати и пр., но начинанията им не успяваха, докато монасите от Хималаите не им дадоха наставления. Ние сме за следното: направо да се влезе в общение с Бога. Човек трябва така да обича Бога и така да се изпълни с богатство и Живот чрез Любовта си към Него, че да няма нужда да търси някои хора да го обичат. Той, като обича Бога, обича всички и всичко. С тази Любов не чувства празнота, която този или онзи да запълни в него, понеже се намира в изобилието.
Щом съзнаеш, че има нещо по-горе от теб, ти не можеш да не обичаш
Бога
.
Да обичам Бога е най-голямата привилегия, а хората могат да ме славят, че съм написал нещо; това са мимолетни работи, т.е. външни. Най-голямото благо за мен е, че обичам Бога! Като виждам Слънцето и се ползвам от лъчите му, тогава могат ли да ме ползват хилядите свещи, които хората ще запалят? Има един важен въпрос, който трябва да разреша -каква трябва да бъде любовта ми към Бога. Ето важният въпрос!
към текста >>
Да обичам
Бога
е най-голямата привилегия, а хората могат да ме славят, че съм написал нещо; това са мимолетни работи, т.е. външни.
Ние сме за следното: направо да се влезе в общение с Бога. Човек трябва така да обича Бога и така да се изпълни с богатство и Живот чрез Любовта си към Него, че да няма нужда да търси някои хора да го обичат. Той, като обича Бога, обича всички и всичко. С тази Любов не чувства празнота, която този или онзи да запълни в него, понеже се намира в изобилието. Щом съзнаеш, че има нещо по-горе от теб, ти не можеш да не обичаш Бога.
Да обичам
Бога
е най-голямата привилегия, а хората могат да ме славят, че съм написал нещо; това са мимолетни работи, т.е. външни.
Най-голямото благо за мен е, че обичам Бога! Като виждам Слънцето и се ползвам от лъчите му, тогава могат ли да ме ползват хилядите свещи, които хората ще запалят? Има един важен въпрос, който трябва да разреша -каква трябва да бъде любовта ми към Бога. Ето важният въпрос! Голяма е радостта на Любовта.
към текста >>
Най-голямото благо за мен е, че обичам
Бога
!
Човек трябва така да обича Бога и така да се изпълни с богатство и Живот чрез Любовта си към Него, че да няма нужда да търси някои хора да го обичат. Той, като обича Бога, обича всички и всичко. С тази Любов не чувства празнота, която този или онзи да запълни в него, понеже се намира в изобилието. Щом съзнаеш, че има нещо по-горе от теб, ти не можеш да не обичаш Бога. Да обичам Бога е най-голямата привилегия, а хората могат да ме славят, че съм написал нещо; това са мимолетни работи, т.е. външни.
Най-голямото благо за мен е, че обичам
Бога
!
Като виждам Слънцето и се ползвам от лъчите му, тогава могат ли да ме ползват хилядите свещи, които хората ще запалят? Има един важен въпрос, който трябва да разреша -каква трябва да бъде любовта ми към Бога. Ето важният въпрос! Голяма е радостта на Любовта. Без да я изказваш, ще се радваш.
към текста >>
Има един важен въпрос, който трябва да разреша -каква трябва да бъде
любовта
ми
към
Бога
.
С тази Любов не чувства празнота, която този или онзи да запълни в него, понеже се намира в изобилието. Щом съзнаеш, че има нещо по-горе от теб, ти не можеш да не обичаш Бога. Да обичам Бога е най-голямата привилегия, а хората могат да ме славят, че съм написал нещо; това са мимолетни работи, т.е. външни. Най-голямото благо за мен е, че обичам Бога! Като виждам Слънцето и се ползвам от лъчите му, тогава могат ли да ме ползват хилядите свещи, които хората ще запалят?
Има един важен въпрос, който трябва да разреша -каква трябва да бъде
любовта
ми
към
Бога
.
Ето важният въпрос! Голяма е радостта на Любовта. Без да я изказваш, ще се радваш. Обичаш Бога -тайната е там! Че не могат всички да се обичат, това е вярно.
към текста >>
Голяма е радостта на
Любовта
.
Да обичам Бога е най-голямата привилегия, а хората могат да ме славят, че съм написал нещо; това са мимолетни работи, т.е. външни. Най-голямото благо за мен е, че обичам Бога! Като виждам Слънцето и се ползвам от лъчите му, тогава могат ли да ме ползват хилядите свещи, които хората ще запалят? Има един важен въпрос, който трябва да разреша -каква трябва да бъде любовта ми към Бога. Ето важният въпрос!
Голяма е радостта на
Любовта
.
Без да я изказваш, ще се радваш. Обичаш Бога -тайната е там! Че не могат всички да се обичат, това е вярно. Но че могат всички да се обичат, и това е вярно. Задача ни е да кажем на хората, че като имаме Любов, всичко имаме.
към текста >>
Обичаш
Бога
-тайната е там!
Като виждам Слънцето и се ползвам от лъчите му, тогава могат ли да ме ползват хилядите свещи, които хората ще запалят? Има един важен въпрос, който трябва да разреша -каква трябва да бъде любовта ми към Бога. Ето важният въпрос! Голяма е радостта на Любовта. Без да я изказваш, ще се радваш.
Обичаш
Бога
-тайната е там!
Че не могат всички да се обичат, това е вярно. Но че могат всички да се обичат, и това е вярно. Задача ни е да кажем на хората, че като имаме Любов, всичко имаме. Да обичам Господа, това е единствената права мисъл, с нея държа правата посока. Винаги трябва да се започне с Любов към Бога, иначе нищо не се постига.
към текста >>
Задача ни е да кажем на хората, че като имаме
Любов
, всичко имаме.
Голяма е радостта на Любовта. Без да я изказваш, ще се радваш. Обичаш Бога -тайната е там! Че не могат всички да се обичат, това е вярно. Но че могат всички да се обичат, и това е вярно.
Задача ни е да кажем на хората, че като имаме
Любов
, всичко имаме.
Да обичам Господа, това е единствената права мисъл, с нея държа правата посока. Винаги трябва да се започне с Любов към Бога, иначе нищо не се постига. Както светлината и топлината са необходими за физическия свят, така и Любовта е една вътрешна необходимост. Едно нещо ви трябва – вложете Любовта като основа или притурям: люби Бога, вярвай в ближния си и се надявай на себе си! Всичкият капитал е Любовта.
към текста >>
Винаги трябва да се започне с
Любов
към
Бога
, иначе нищо не се постига.
Обичаш Бога -тайната е там! Че не могат всички да се обичат, това е вярно. Но че могат всички да се обичат, и това е вярно. Задача ни е да кажем на хората, че като имаме Любов, всичко имаме. Да обичам Господа, това е единствената права мисъл, с нея държа правата посока.
Винаги трябва да се започне с
Любов
към
Бога
, иначе нищо не се постига.
Както светлината и топлината са необходими за физическия свят, така и Любовта е една вътрешна необходимост. Едно нещо ви трябва – вложете Любовта като основа или притурям: люби Бога, вярвай в ближния си и се надявай на себе си! Всичкият капитал е Любовта. Следният закон е много верен: когато човек призове Бога от всичкото си сърце, Бог ще му се обади отвсякъде. Един познат ми разправяше: „Пътувах в горещ ден, минавах през ниви, нямах нищо за ядене.
към текста >>
Както светлината и топлината са необходими за физическия свят, така и
Любовта
е една вътрешна необходимост.
Че не могат всички да се обичат, това е вярно. Но че могат всички да се обичат, и това е вярно. Задача ни е да кажем на хората, че като имаме Любов, всичко имаме. Да обичам Господа, това е единствената права мисъл, с нея държа правата посока. Винаги трябва да се започне с Любов към Бога, иначе нищо не се постига.
Както светлината и топлината са необходими за физическия свят, така и
Любовта
е една вътрешна необходимост.
Едно нещо ви трябва – вложете Любовта като основа или притурям: люби Бога, вярвай в ближния си и се надявай на себе си! Всичкият капитал е Любовта. Следният закон е много верен: когато човек призове Бога от всичкото си сърце, Бог ще му се обади отвсякъде. Един познат ми разправяше: „Пътувах в горещ ден, минавах през ниви, нямах нищо за ядене. Спрях се при една круша да си почина, гледам клоните обрани, пък ми се искаше да има поне 2-3 крушки.
към текста >>
Едно нещо ви трябва – вложете
Любовта
като основа или притурям: люби
Бога
, вярвай в
ближния
си и се надявай на
себе
си!
Но че могат всички да се обичат, и това е вярно. Задача ни е да кажем на хората, че като имаме Любов, всичко имаме. Да обичам Господа, това е единствената права мисъл, с нея държа правата посока. Винаги трябва да се започне с Любов към Бога, иначе нищо не се постига. Както светлината и топлината са необходими за физическия свят, така и Любовта е една вътрешна необходимост.
Едно нещо ви трябва – вложете
Любовта
като основа или притурям: люби
Бога
, вярвай в
ближния
си и се надявай на
себе
си!
Всичкият капитал е Любовта. Следният закон е много верен: когато човек призове Бога от всичкото си сърце, Бог ще му се обади отвсякъде. Един познат ми разправяше: „Пътувах в горещ ден, минавах през ниви, нямах нищо за ядене. Спрях се при една круша да си почина, гледам клоните обрани, пък ми се искаше да има поне 2-3 крушки. Дойде ветрец, разлюля дървото и 7-8 круши паднаха долу.
към текста >>
Всичкият капитал е
Любовта
.
Задача ни е да кажем на хората, че като имаме Любов, всичко имаме. Да обичам Господа, това е единствената права мисъл, с нея държа правата посока. Винаги трябва да се започне с Любов към Бога, иначе нищо не се постига. Както светлината и топлината са необходими за физическия свят, така и Любовта е една вътрешна необходимост. Едно нещо ви трябва – вложете Любовта като основа или притурям: люби Бога, вярвай в ближния си и се надявай на себе си!
Всичкият капитал е
Любовта
.
Следният закон е много верен: когато човек призове Бога от всичкото си сърце, Бог ще му се обади отвсякъде. Един познат ми разправяше: „Пътувах в горещ ден, минавах през ниви, нямах нищо за ядене. Спрях се при една круша да си почина, гледам клоните обрани, пък ми се искаше да има поне 2-3 крушки. Дойде ветрец, разлюля дървото и 7-8 круши паднаха долу. Като че ли мен чакаха!
към текста >>
Следният закон е много верен: когато човек призове
Бога
от всичкото си сърце, Бог ще му се обади отвсякъде.
Да обичам Господа, това е единствената права мисъл, с нея държа правата посока. Винаги трябва да се започне с Любов към Бога, иначе нищо не се постига. Както светлината и топлината са необходими за физическия свят, така и Любовта е една вътрешна необходимост. Едно нещо ви трябва – вложете Любовта като основа или притурям: люби Бога, вярвай в ближния си и се надявай на себе си! Всичкият капитал е Любовта.
Следният закон е много верен: когато човек призове
Бога
от всичкото си сърце, Бог ще му се обади отвсякъде.
Един познат ми разправяше: „Пътувах в горещ ден, минавах през ниви, нямах нищо за ядене. Спрях се при една круша да си почина, гледам клоните обрани, пък ми се искаше да има поне 2-3 крушки. Дойде ветрец, разлюля дървото и 7-8 круши паднаха долу. Като че ли мен чакаха! Това ми направи силно впечатление.
към текста >>
Първото проявление на тази връзка е
Любовта
.
Затова ще пиеш най-хубавата вода, за да влезеш във връзка с тях. Ти като погледнеш една картина, свързваш се с художника. Също така като четеш това, което е казал Христос, влизаш във връзка с Христа. Така трябва да схващате нещата. Първото нещо, което се изисква за Вътрешната школа, е всеки да се стреми да образува връзка с Първия Принцип в света.
Първото проявление на тази връзка е
Любовта
.
Ученикът трябва да има връзка и да не се смущава от нищо, което става наоколо. Да изчезне всеки страх! Човек да се научи да обикне първом Бога; тогава ще може да обикне всичко. Човек трябва да е най-първо носител на Любовта на Бога, Като обича Бога, той ще познае, че Бог го обича и ще прояви Любов към всички същества. Ако той уповава на хората да го обичат, тогава се отстранява от Бога.
към текста >>
Човек да се научи да обикне първом
Бога
; тогава ще може да обикне всичко.
Така трябва да схващате нещата. Първото нещо, което се изисква за Вътрешната школа, е всеки да се стреми да образува връзка с Първия Принцип в света. Първото проявление на тази връзка е Любовта. Ученикът трябва да има връзка и да не се смущава от нищо, което става наоколо. Да изчезне всеки страх!
Човек да се научи да обикне първом
Бога
; тогава ще може да обикне всичко.
Човек трябва да е най-първо носител на Любовта на Бога, Като обича Бога, той ще познае, че Бог го обича и ще прояви Любов към всички същества. Ако той уповава на хората да го обичат, тогава се отстранява от Бога. Не че е лошо да го обичат хората (нека да го обичат и да се радва на това, защото Бог се проявява), но първом трябва да уповава на Божията Любов. Сърцето ви трябва да бъде свободно, не го залагайте никъде. Да подарите сърцето си на Бога!
към текста >>
Човек трябва да е най-първо носител на
Любовта
на
Бога
, Като обича
Бога
, той ще познае, че Бог го обича и ще прояви
Любов
към
всички същества.
Първото нещо, което се изисква за Вътрешната школа, е всеки да се стреми да образува връзка с Първия Принцип в света. Първото проявление на тази връзка е Любовта. Ученикът трябва да има връзка и да не се смущава от нищо, което става наоколо. Да изчезне всеки страх! Човек да се научи да обикне първом Бога; тогава ще може да обикне всичко.
Човек трябва да е най-първо носител на
Любовта
на
Бога
, Като обича
Бога
, той ще познае, че Бог го обича и ще прояви
Любов
към
всички същества.
Ако той уповава на хората да го обичат, тогава се отстранява от Бога. Не че е лошо да го обичат хората (нека да го обичат и да се радва на това, защото Бог се проявява), но първом трябва да уповава на Божията Любов. Сърцето ви трябва да бъде свободно, не го залагайте никъде. Да подарите сърцето си на Бога! Който иска от твоята стомна, можеш да му дадеш, но едновременно ще го пратиш и на извора в планината.
към текста >>
Ако той уповава на хората да го обичат, тогава се отстранява от
Бога
.
Първото проявление на тази връзка е Любовта. Ученикът трябва да има връзка и да не се смущава от нищо, което става наоколо. Да изчезне всеки страх! Човек да се научи да обикне първом Бога; тогава ще може да обикне всичко. Човек трябва да е най-първо носител на Любовта на Бога, Като обича Бога, той ще познае, че Бог го обича и ще прояви Любов към всички същества.
Ако той уповава на хората да го обичат, тогава се отстранява от
Бога
.
Не че е лошо да го обичат хората (нека да го обичат и да се радва на това, защото Бог се проявява), но първом трябва да уповава на Божията Любов. Сърцето ви трябва да бъде свободно, не го залагайте никъде. Да подарите сърцето си на Бога! Който иска от твоята стомна, можеш да му дадеш, но едновременно ще го пратиш и на извора в планината. Ти ще обичаш някой човек, но едновременно ще го пратиш при Бога, за да приеме Божията Любов и да стане неин носител, инак не се постига целта.
към текста >>
Не че е лошо да го обичат хората (нека да го обичат и да се радва на това, защото Бог се проявява), но първом трябва да уповава на Божията
Любов
.
Ученикът трябва да има връзка и да не се смущава от нищо, което става наоколо. Да изчезне всеки страх! Човек да се научи да обикне първом Бога; тогава ще може да обикне всичко. Човек трябва да е най-първо носител на Любовта на Бога, Като обича Бога, той ще познае, че Бог го обича и ще прояви Любов към всички същества. Ако той уповава на хората да го обичат, тогава се отстранява от Бога.
Не че е лошо да го обичат хората (нека да го обичат и да се радва на това, защото Бог се проявява), но първом трябва да уповава на Божията
Любов
.
Сърцето ви трябва да бъде свободно, не го залагайте никъде. Да подарите сърцето си на Бога! Който иска от твоята стомна, можеш да му дадеш, но едновременно ще го пратиш и на извора в планината. Ти ще обичаш някой човек, но едновременно ще го пратиш при Бога, за да приеме Божията Любов и да стане неин носител, инак не се постига целта. Когато човек размишлява върху Любовта, нека измени цялата постановка на съзнанието си.
към текста >>
Да подарите сърцето си на
Бога
!
Човек да се научи да обикне първом Бога; тогава ще може да обикне всичко. Човек трябва да е най-първо носител на Любовта на Бога, Като обича Бога, той ще познае, че Бог го обича и ще прояви Любов към всички същества. Ако той уповава на хората да го обичат, тогава се отстранява от Бога. Не че е лошо да го обичат хората (нека да го обичат и да се радва на това, защото Бог се проявява), но първом трябва да уповава на Божията Любов. Сърцето ви трябва да бъде свободно, не го залагайте никъде.
Да подарите сърцето си на
Бога
!
Който иска от твоята стомна, можеш да му дадеш, но едновременно ще го пратиш и на извора в планината. Ти ще обичаш някой човек, но едновременно ще го пратиш при Бога, за да приеме Божията Любов и да стане неин носител, инак не се постига целта. Когато човек размишлява върху Любовта, нека измени цялата постановка на съзнанието си. Ако при размишление скъса всички връзки със земното, душата му ще се издигне нагоре. Това трябва да става при размишление върху Бога и върху Любов към Бога.
към текста >>
Ти ще обичаш някой човек, но едновременно ще го пратиш при
Бога
, за да приеме Божията
Любов
и да стане неин носител, инак не се постига целта.
Ако той уповава на хората да го обичат, тогава се отстранява от Бога. Не че е лошо да го обичат хората (нека да го обичат и да се радва на това, защото Бог се проявява), но първом трябва да уповава на Божията Любов. Сърцето ви трябва да бъде свободно, не го залагайте никъде. Да подарите сърцето си на Бога! Който иска от твоята стомна, можеш да му дадеш, но едновременно ще го пратиш и на извора в планината.
Ти ще обичаш някой човек, но едновременно ще го пратиш при
Бога
, за да приеме Божията
Любов
и да стане неин носител, инак не се постига целта.
Когато човек размишлява върху Любовта, нека измени цялата постановка на съзнанието си. Ако при размишление скъса всички връзки със земното, душата му ще се издигне нагоре. Това трябва да става при размишление върху Бога и върху Любов към Бога. Постави в действие първия закон – Любов към Бога, после любов към ближния и накрая любов към себе си. Най-първо ще работим за Бога, после за ближния и най-после за себе си.
към текста >>
Когато човек размишлява върху
Любовта
, нека измени цялата постановка на съзнанието си.
Не че е лошо да го обичат хората (нека да го обичат и да се радва на това, защото Бог се проявява), но първом трябва да уповава на Божията Любов. Сърцето ви трябва да бъде свободно, не го залагайте никъде. Да подарите сърцето си на Бога! Който иска от твоята стомна, можеш да му дадеш, но едновременно ще го пратиш и на извора в планината. Ти ще обичаш някой човек, но едновременно ще го пратиш при Бога, за да приеме Божията Любов и да стане неин носител, инак не се постига целта.
Когато човек размишлява върху
Любовта
, нека измени цялата постановка на съзнанието си.
Ако при размишление скъса всички връзки със земното, душата му ще се издигне нагоре. Това трябва да става при размишление върху Бога и върху Любов към Бога. Постави в действие първия закон – Любов към Бога, после любов към ближния и накрая любов към себе си. Най-първо ще работим за Бога, после за ближния и най-после за себе си. А сега светът е обърнат обратно.
към текста >>
Това трябва да става при размишление върху
Бога
и върху
Любов
към
Бога
.
Да подарите сърцето си на Бога! Който иска от твоята стомна, можеш да му дадеш, но едновременно ще го пратиш и на извора в планината. Ти ще обичаш някой човек, но едновременно ще го пратиш при Бога, за да приеме Божията Любов и да стане неин носител, инак не се постига целта. Когато човек размишлява върху Любовта, нека измени цялата постановка на съзнанието си. Ако при размишление скъса всички връзки със земното, душата му ще се издигне нагоре.
Това трябва да става при размишление върху
Бога
и върху
Любов
към
Бога
.
Постави в действие първия закон – Любов към Бога, после любов към ближния и накрая любов към себе си. Най-първо ще работим за Бога, после за ближния и най-после за себе си. А сега светът е обърнат обратно. Това е погрешен път. Един англичанин мисли най-първо за англичаните и после за другите народи.
към текста >>
Постави в действие първия закон –
Любов
към
Бога
, после
любов
към
ближния
и накрая
любов
към
себе
си.
Който иска от твоята стомна, можеш да му дадеш, но едновременно ще го пратиш и на извора в планината. Ти ще обичаш някой човек, но едновременно ще го пратиш при Бога, за да приеме Божията Любов и да стане неин носител, инак не се постига целта. Когато човек размишлява върху Любовта, нека измени цялата постановка на съзнанието си. Ако при размишление скъса всички връзки със земното, душата му ще се издигне нагоре. Това трябва да става при размишление върху Бога и върху Любов към Бога.
Постави в действие първия закон –
Любов
към
Бога
, после
любов
към
ближния
и накрая
любов
към
себе
си.
Най-първо ще работим за Бога, после за ближния и най-после за себе си. А сега светът е обърнат обратно. Това е погрешен път. Един англичанин мисли най-първо за англичаните и после за другите народи. Същото правят и българинът, сърбинът и пр.
към текста >>
Най-първо ще работим за
Бога
, после за
ближния
и най-после за
себе
си.
Ти ще обичаш някой човек, но едновременно ще го пратиш при Бога, за да приеме Божията Любов и да стане неин носител, инак не се постига целта. Когато човек размишлява върху Любовта, нека измени цялата постановка на съзнанието си. Ако при размишление скъса всички връзки със земното, душата му ще се издигне нагоре. Това трябва да става при размишление върху Бога и върху Любов към Бога. Постави в действие първия закон – Любов към Бога, после любов към ближния и накрая любов към себе си.
Най-първо ще работим за
Бога
, после за
ближния
и най-после за
себе
си.
А сега светът е обърнат обратно. Това е погрешен път. Един англичанин мисли най-първо за англичаните и после за другите народи. Същото правят и българинът, сърбинът и пр. Това не е лошо, но ще дойде време, когато един англичанин ще мисли така за другите народи, както за своя народ.
към текста >>
Когато Христос е казал да се отречеш от баща си, от майка си, брата си, сестра си, това значи, че не трябва да ги обичаш повече от
Бога
.
Това е погрешен път. Един англичанин мисли най-първо за англичаните и после за другите народи. Същото правят и българинът, сърбинът и пр. Това не е лошо, но ще дойде време, когато един англичанин ще мисли така за другите народи, както за своя народ. Същото ще се случи и на българина, сърбина и пр.
Когато Христос е казал да се отречеш от баща си, от майка си, брата си, сестра си, това значи, че не трябва да ги обичаш повече от
Бога
.
Христос каза на онзи богат момък: „Едно ти не достига. Иди раздай всичко на сиромасите и ела, та Ме последвай! “ Богатият момък не се съгласи, любовта му към богатството беше по-голяма, отколкото любовта му към Христа. За Христа може да работи само един силен човек, а силният трябва да има знания. За да има знания, трябва да учи.
към текста >>
Христос каза на онзи
богат
момък: „Едно ти не достига.
Един англичанин мисли най-първо за англичаните и после за другите народи. Същото правят и българинът, сърбинът и пр. Това не е лошо, но ще дойде време, когато един англичанин ще мисли така за другите народи, както за своя народ. Същото ще се случи и на българина, сърбина и пр. Когато Христос е казал да се отречеш от баща си, от майка си, брата си, сестра си, това значи, че не трябва да ги обичаш повече от Бога.
Христос каза на онзи
богат
момък: „Едно ти не достига.
Иди раздай всичко на сиромасите и ела, та Ме последвай! “ Богатият момък не се съгласи, любовта му към богатството беше по-голяма, отколкото любовта му към Христа. За Христа може да работи само един силен човек, а силният трябва да има знания. За да има знания, трябва да учи. А за да учи, трябва да има Любов.
към текста >>
“
Богатият
момък не се съгласи,
любовта
му
към
богатството
беше по-голяма, отколкото
любовта
му
към
Христа.
Това не е лошо, но ще дойде време, когато един англичанин ще мисли така за другите народи, както за своя народ. Същото ще се случи и на българина, сърбина и пр. Когато Христос е казал да се отречеш от баща си, от майка си, брата си, сестра си, това значи, че не трябва да ги обичаш повече от Бога. Христос каза на онзи богат момък: „Едно ти не достига. Иди раздай всичко на сиромасите и ела, та Ме последвай!
“
Богатият
момък не се съгласи,
любовта
му
към
богатството
беше по-голяма, отколкото
любовта
му
към
Христа.
За Христа може да работи само един силен човек, а силният трябва да има знания. За да има знания, трябва да учи. А за да учи, трябва да има Любов. Според степента на Любовта иде всичко в човека. Като обичаме Бога, ще Го познаем.
към текста >>
А за да учи, трябва да има
Любов
.
Христос каза на онзи богат момък: „Едно ти не достига. Иди раздай всичко на сиромасите и ела, та Ме последвай! “ Богатият момък не се съгласи, любовта му към богатството беше по-голяма, отколкото любовта му към Христа. За Христа може да работи само един силен човек, а силният трябва да има знания. За да има знания, трябва да учи.
А за да учи, трябва да има
Любов
.
Според степента на Любовта иде всичко в човека. Като обичаме Бога, ще Го познаем. Трябва да преминем към това, което свързва всички разумни души в едно цяло и което осмисля Живота, а това е Бог. Ще дойде един ден, когато хората ще познаят Бога, така както трябва. И само Любовта е средство, чрез което можем да познаем същината на Живота – Бога.
към текста >>
Според степента на
Любовта
иде всичко в човека.
Иди раздай всичко на сиромасите и ела, та Ме последвай! “ Богатият момък не се съгласи, любовта му към богатството беше по-голяма, отколкото любовта му към Христа. За Христа може да работи само един силен човек, а силният трябва да има знания. За да има знания, трябва да учи. А за да учи, трябва да има Любов.
Според степента на
Любовта
иде всичко в човека.
Като обичаме Бога, ще Го познаем. Трябва да преминем към това, което свързва всички разумни души в едно цяло и което осмисля Живота, а това е Бог. Ще дойде един ден, когато хората ще познаят Бога, така както трябва. И само Любовта е средство, чрез което можем да познаем същината на Живота – Бога. Нещо, което не обичаме, остава непознато за нас.
към текста >>
Като обичаме
Бога
, ще Го познаем.
“ Богатият момък не се съгласи, любовта му към богатството беше по-голяма, отколкото любовта му към Христа. За Христа може да работи само един силен човек, а силният трябва да има знания. За да има знания, трябва да учи. А за да учи, трябва да има Любов. Според степента на Любовта иде всичко в човека.
Като обичаме
Бога
, ще Го познаем.
Трябва да преминем към това, което свързва всички разумни души в едно цяло и което осмисля Живота, а това е Бог. Ще дойде един ден, когато хората ще познаят Бога, така както трябва. И само Любовта е средство, чрез което можем да познаем същината на Живота – Бога. Нещо, което не обичаме, остава непознато за нас. Като не обичаш едно същество, как ще го познаеш?
към текста >>
Трябва да преминем
към
това, което свързва всички разумни души в едно цяло и което осмисля Живота, а това е Бог.
За Христа може да работи само един силен човек, а силният трябва да има знания. За да има знания, трябва да учи. А за да учи, трябва да има Любов. Според степента на Любовта иде всичко в човека. Като обичаме Бога, ще Го познаем.
Трябва да преминем
към
това, което свързва всички разумни души в едно цяло и което осмисля Живота, а това е Бог.
Ще дойде един ден, когато хората ще познаят Бога, така както трябва. И само Любовта е средство, чрез което можем да познаем същината на Живота – Бога. Нещо, което не обичаме, остава непознато за нас. Като не обичаш едно същество, как ще го познаеш? И като не те обича, как ще те познае?
към текста >>
Ще дойде един ден, когато хората ще познаят
Бога
, така както трябва.
За да има знания, трябва да учи. А за да учи, трябва да има Любов. Според степента на Любовта иде всичко в човека. Като обичаме Бога, ще Го познаем. Трябва да преминем към това, което свързва всички разумни души в едно цяло и което осмисля Живота, а това е Бог.
Ще дойде един ден, когато хората ще познаят
Бога
, така както трябва.
И само Любовта е средство, чрез което можем да познаем същината на Живота – Бога. Нещо, което не обичаме, остава непознато за нас. Като не обичаш едно същество, как ще го познаеш? И като не те обича, как ще те познае? Ако познаваме Бога, придобиваме Вечния живот, понеже той излиза от Него.
към текста >>
И само
Любовта
е средство, чрез което можем да познаем същината на Живота –
Бога
.
А за да учи, трябва да има Любов. Според степента на Любовта иде всичко в човека. Като обичаме Бога, ще Го познаем. Трябва да преминем към това, което свързва всички разумни души в едно цяло и което осмисля Живота, а това е Бог. Ще дойде един ден, когато хората ще познаят Бога, така както трябва.
И само
Любовта
е средство, чрез което можем да познаем същината на Живота –
Бога
.
Нещо, което не обичаме, остава непознато за нас. Като не обичаш едно същество, как ще го познаеш? И като не те обича, как ще те познае? Ако познаваме Бога, придобиваме Вечния живот, понеже той излиза от Него. Казано е в Писанието: „Когато Ме потърсите с всичкото си сърце, ще Ме намерите.“ Под израза когато Ме потърсите с всичкото си сърце се подразбира когато възлюбиш Бога.
към текста >>
Ако познаваме
Бога
, придобиваме Вечния живот, понеже той излиза от Него.
Ще дойде един ден, когато хората ще познаят Бога, така както трябва. И само Любовта е средство, чрез което можем да познаем същината на Живота – Бога. Нещо, което не обичаме, остава непознато за нас. Като не обичаш едно същество, как ще го познаеш? И като не те обича, как ще те познае?
Ако познаваме
Бога
, придобиваме Вечния живот, понеже той излиза от Него.
Казано е в Писанието: „Когато Ме потърсите с всичкото си сърце, ще Ме намерите.“ Под израза когато Ме потърсите с всичкото си сърце се подразбира когато възлюбиш Бога. За да познаеш Бога, трябва да Го възлюбиш. Като познаеш Бога, ще познаеш и хората. И щом познаеш хората, ще ги възлюбиш. Бог те обича, а ти, като не Го обичаш, значи не отговаряш на Божията Любов.
към текста >>
Казано е в Писанието: „Когато Ме потърсите с всичкото си сърце, ще Ме намерите.“ Под израза когато Ме потърсите с всичкото си сърце се подразбира когато възлюбиш
Бога
.
И само Любовта е средство, чрез което можем да познаем същината на Живота – Бога. Нещо, което не обичаме, остава непознато за нас. Като не обичаш едно същество, как ще го познаеш? И като не те обича, как ще те познае? Ако познаваме Бога, придобиваме Вечния живот, понеже той излиза от Него.
Казано е в Писанието: „Когато Ме потърсите с всичкото си сърце, ще Ме намерите.“ Под израза когато Ме потърсите с всичкото си сърце се подразбира когато възлюбиш
Бога
.
За да познаеш Бога, трябва да Го възлюбиш. Като познаеш Бога, ще познаеш и хората. И щом познаеш хората, ще ги възлюбиш. Бог те обича, а ти, като не Го обичаш, значи не отговаряш на Божията Любов. Щом те обичат, и ти трябва да обичаш.
към текста >>
За да познаеш
Бога
, трябва да Го възлюбиш.
Нещо, което не обичаме, остава непознато за нас. Като не обичаш едно същество, как ще го познаеш? И като не те обича, как ще те познае? Ако познаваме Бога, придобиваме Вечния живот, понеже той излиза от Него. Казано е в Писанието: „Когато Ме потърсите с всичкото си сърце, ще Ме намерите.“ Под израза когато Ме потърсите с всичкото си сърце се подразбира когато възлюбиш Бога.
За да познаеш
Бога
, трябва да Го възлюбиш.
Като познаеш Бога, ще познаеш и хората. И щом познаеш хората, ще ги възлюбиш. Бог те обича, а ти, като не Го обичаш, значи не отговаряш на Божията Любов. Щом те обичат, и ти трябва да обичаш. Казва се: „Всяко дърво, което не дава плод, се разкопава и пр., за да се види дали ще даде плод и ако не даде, отсича се.“ Значи дават се на човека условия да даде плод, а плодът е да люби.
към текста >>
Като познаеш
Бога
, ще познаеш и хората.
Като не обичаш едно същество, как ще го познаеш? И като не те обича, как ще те познае? Ако познаваме Бога, придобиваме Вечния живот, понеже той излиза от Него. Казано е в Писанието: „Когато Ме потърсите с всичкото си сърце, ще Ме намерите.“ Под израза когато Ме потърсите с всичкото си сърце се подразбира когато възлюбиш Бога. За да познаеш Бога, трябва да Го възлюбиш.
Като познаеш
Бога
, ще познаеш и хората.
И щом познаеш хората, ще ги възлюбиш. Бог те обича, а ти, като не Го обичаш, значи не отговаряш на Божията Любов. Щом те обичат, и ти трябва да обичаш. Казва се: „Всяко дърво, което не дава плод, се разкопава и пр., за да се види дали ще даде плод и ако не даде, отсича се.“ Значи дават се на човека условия да даде плод, а плодът е да люби. Ще обичаш Онзи, който ти е дал всички тези подаръци, които имаш.
към текста >>
Бог те обича, а ти, като не Го обичаш, значи не отговаряш на Божията
Любов
.
Ако познаваме Бога, придобиваме Вечния живот, понеже той излиза от Него. Казано е в Писанието: „Когато Ме потърсите с всичкото си сърце, ще Ме намерите.“ Под израза когато Ме потърсите с всичкото си сърце се подразбира когато възлюбиш Бога. За да познаеш Бога, трябва да Го възлюбиш. Като познаеш Бога, ще познаеш и хората. И щом познаеш хората, ще ги възлюбиш.
Бог те обича, а ти, като не Го обичаш, значи не отговаряш на Божията
Любов
.
Щом те обичат, и ти трябва да обичаш. Казва се: „Всяко дърво, което не дава плод, се разкопава и пр., за да се види дали ще даде плод и ако не даде, отсича се.“ Значи дават се на човека условия да даде плод, а плодът е да люби. Ще обичаш Онзи, който ти е дал всички тези подаръци, които имаш. Когато обичаш много хора, всъщност обичаш само Едного. Хората са прозорци, чрез които виждаш Бога – чрез техните души Го виждаш.
към текста >>
Хората са прозорци, чрез които виждаш
Бога
– чрез техните души Го виждаш.
Бог те обича, а ти, като не Го обичаш, значи не отговаряш на Божията Любов. Щом те обичат, и ти трябва да обичаш. Казва се: „Всяко дърво, което не дава плод, се разкопава и пр., за да се види дали ще даде плод и ако не даде, отсича се.“ Значи дават се на човека условия да даде плод, а плодът е да люби. Ще обичаш Онзи, който ти е дал всички тези подаръци, които имаш. Когато обичаш много хора, всъщност обичаш само Едного.
Хората са прозорци, чрез които виждаш
Бога
– чрез техните души Го виждаш.
Когато погледнеш едно същество, около което има огледала, то ти го виждаш на много места, но то е едно. Това е Бог. Човешката душа е безплодна, когато не я изпълва Божията Любов. Докато Божията Любов и Духът Божи не изпълнят човешката душа, човек е странник, чужденец на Земята. Да благодарим за днешния ден, да благодарим за Божествения Дух, който слиза и се вселява в хората.
към текста >>
Човешката душа е безплодна, когато не я изпълва Божията
Любов
.
Ще обичаш Онзи, който ти е дал всички тези подаръци, които имаш. Когато обичаш много хора, всъщност обичаш само Едного. Хората са прозорци, чрез които виждаш Бога – чрез техните души Го виждаш. Когато погледнеш едно същество, около което има огледала, то ти го виждаш на много места, но то е едно. Това е Бог.
Човешката душа е безплодна, когато не я изпълва Божията
Любов
.
Докато Божията Любов и Духът Божи не изпълнят човешката душа, човек е странник, чужденец на Земята. Да благодарим за днешния ден, да благодарим за Божествения Дух, който слиза и се вселява в хората. Бог е намислил да спаси цялото човечество, да тури Мир, ред, Светлина в умовете и хората да заживеят в Любов, а не както досега – във война. Когато слизат Божественият Дух и Любовта, която ще спаси света, тогава всичко става. И тогава всичките ни мисли, чувства и дела се благославят.
към текста >>
Докато Божията
Любов
и Духът Божи не изпълнят човешката душа, човек е странник, чужденец на Земята.
Когато обичаш много хора, всъщност обичаш само Едного. Хората са прозорци, чрез които виждаш Бога – чрез техните души Го виждаш. Когато погледнеш едно същество, около което има огледала, то ти го виждаш на много места, но то е едно. Това е Бог. Човешката душа е безплодна, когато не я изпълва Божията Любов.
Докато Божията
Любов
и Духът Божи не изпълнят човешката душа, човек е странник, чужденец на Земята.
Да благодарим за днешния ден, да благодарим за Божествения Дух, който слиза и се вселява в хората. Бог е намислил да спаси цялото човечество, да тури Мир, ред, Светлина в умовете и хората да заживеят в Любов, а не както досега – във война. Когато слизат Божественият Дух и Любовта, която ще спаси света, тогава всичко става. И тогава всичките ни мисли, чувства и дела се благославят. Всичко, каквото правите, правете го за Слава Божия.
към текста >>
Бог е намислил да спаси цялото човечество, да тури Мир, ред, Светлина в умовете и хората да заживеят в
Любов
, а не както досега – във война.
Когато погледнеш едно същество, около което има огледала, то ти го виждаш на много места, но то е едно. Това е Бог. Човешката душа е безплодна, когато не я изпълва Божията Любов. Докато Божията Любов и Духът Божи не изпълнят човешката душа, човек е странник, чужденец на Земята. Да благодарим за днешния ден, да благодарим за Божествения Дух, който слиза и се вселява в хората.
Бог е намислил да спаси цялото човечество, да тури Мир, ред, Светлина в умовете и хората да заживеят в
Любов
, а не както досега – във война.
Когато слизат Божественият Дух и Любовта, която ще спаси света, тогава всичко става. И тогава всичките ни мисли, чувства и дела се благославят. Всичко, каквото правите, правете го за Слава Божия. След това изпълнихме гимнастическите упражнения и се упътихме към наблюдателницата, където спряхме. По отношение на мъглата Учителя каза:
към текста >>
Когато слизат Божественият Дух и
Любовта
, която ще спаси света, тогава всичко става.
Това е Бог. Човешката душа е безплодна, когато не я изпълва Божията Любов. Докато Божията Любов и Духът Божи не изпълнят човешката душа, човек е странник, чужденец на Земята. Да благодарим за днешния ден, да благодарим за Божествения Дух, който слиза и се вселява в хората. Бог е намислил да спаси цялото човечество, да тури Мир, ред, Светлина в умовете и хората да заживеят в Любов, а не както досега – във война.
Когато слизат Божественият Дух и
Любовта
, която ще спаси света, тогава всичко става.
И тогава всичките ни мисли, чувства и дела се благославят. Всичко, каквото правите, правете го за Слава Божия. След това изпълнихме гимнастическите упражнения и се упътихме към наблюдателницата, където спряхме. По отношение на мъглата Учителя каза: Това време е като млада булка.
към текста >>
След това изпълнихме гимнастическите упражнения и се упътихме
към
наблюдателницата, където спряхме.
Да благодарим за днешния ден, да благодарим за Божествения Дух, който слиза и се вселява в хората. Бог е намислил да спаси цялото човечество, да тури Мир, ред, Светлина в умовете и хората да заживеят в Любов, а не както досега – във война. Когато слизат Божественият Дух и Любовта, която ще спаси света, тогава всичко става. И тогава всичките ни мисли, чувства и дела се благославят. Всичко, каквото правите, правете го за Слава Божия.
След това изпълнихме гимнастическите упражнения и се упътихме
към
наблюдателницата, където спряхме.
По отношение на мъглата Учителя каза: Това време е като млада булка. Няколко дена стои с було, след това се разбулва. Утре непременно ще се разбули. Тези камъни тук съществуват от милиони години и могат да разкриват историята.
към текста >>
И ако те са насочени надолу, човек е материалист, а ако са обърнати нагоре, човек има стремеж
към
Бога
.
Ако някой е бил 20-30 години разбойник и след това се разкае, то признаците на разбойничеството му по главата и по лицето изчезват, но на ръцете остават. Най-мъчно се променят там. Когато Сатурновата линия излиза от Лунния хълм, други са факторите на човешкия живот, а когато излиза от средата, отдето излиза Животната линия, тогава предимно самият човек е фактор на своя живот. Няма защо човек да страни от физическия свят, но трябва да се хармонизира с него. От очите излизат невидими лъчи.
И ако те са насочени надолу, човек е материалист, а ако са обърнати нагоре, човек има стремеж
към
Бога
.
Дясното и лявото ухо не са напълно еднакви. Ако дясното ухо е по-голямо, това показва по-голяма активност днес. Лявото ухо показва миналото, а дясното – настоящето. Има два вида престъпни типове: единият са го създали условията, а другият е роден престъпник. Това са две различни неща.
към текста >>
Докато човек не знае Божията
Любов
, не може да бъде полезен нито на
себе
си, нито на другите.
На следния ден отидохме пак рано на Резньовете. Черни връх е висок 2 286 м, а големият Резен е с 4 м по-нисък от него. Нямаше никакви мъгли. Небето беше идеално чисто и имаше чуден изгрев. След размишлението, молитвата и песните почна разговор, в който Учителя каза следните основни мисли:
Докато човек не знае Божията
Любов
, не може да бъде полезен нито на
себе
си, нито на другите.
Обикнете Бога и почнете да мислите така, както Той мисли, и постъпвайте така, както Той постъпва. Ако обикнем Бога, ще обикнем и всички същества. Любовта има отношение с Божественото, но не е тази любов, която днес се прилага. Докато хората обичат този или онзи, не са достигнали още до Любовта и не могат да имат резултат. Но пак е добре, защото ще стигнат, но по-късно.
към текста >>
Обикнете
Бога
и почнете да мислите така, както Той мисли, и постъпвайте така, както Той постъпва.
Черни връх е висок 2 286 м, а големият Резен е с 4 м по-нисък от него. Нямаше никакви мъгли. Небето беше идеално чисто и имаше чуден изгрев. След размишлението, молитвата и песните почна разговор, в който Учителя каза следните основни мисли: Докато човек не знае Божията Любов, не може да бъде полезен нито на себе си, нито на другите.
Обикнете
Бога
и почнете да мислите така, както Той мисли, и постъпвайте така, както Той постъпва.
Ако обикнем Бога, ще обикнем и всички същества. Любовта има отношение с Божественото, но не е тази любов, която днес се прилага. Докато хората обичат този или онзи, не са достигнали още до Любовта и не могат да имат резултат. Но пак е добре, защото ще стигнат, но по-късно. Нека човек да обича Бога!
към текста >>
Ако обикнем
Бога
, ще обикнем и всички същества.
Нямаше никакви мъгли. Небето беше идеално чисто и имаше чуден изгрев. След размишлението, молитвата и песните почна разговор, в който Учителя каза следните основни мисли: Докато човек не знае Божията Любов, не може да бъде полезен нито на себе си, нито на другите. Обикнете Бога и почнете да мислите така, както Той мисли, и постъпвайте така, както Той постъпва.
Ако обикнем
Бога
, ще обикнем и всички същества.
Любовта има отношение с Божественото, но не е тази любов, която днес се прилага. Докато хората обичат този или онзи, не са достигнали още до Любовта и не могат да имат резултат. Но пак е добре, защото ще стигнат, но по-късно. Нека човек да обича Бога! Като види една форма, да види в нея Божественото, да изпрати една любовна струя и да си отмине.
към текста >>
Любовта
има отношение с Божественото, но не е тази
любов
, която днес се прилага.
Небето беше идеално чисто и имаше чуден изгрев. След размишлението, молитвата и песните почна разговор, в който Учителя каза следните основни мисли: Докато човек не знае Божията Любов, не може да бъде полезен нито на себе си, нито на другите. Обикнете Бога и почнете да мислите така, както Той мисли, и постъпвайте така, както Той постъпва. Ако обикнем Бога, ще обикнем и всички същества.
Любовта
има отношение с Божественото, но не е тази
любов
, която днес се прилага.
Докато хората обичат този или онзи, не са достигнали още до Любовта и не могат да имат резултат. Но пак е добре, защото ще стигнат, но по-късно. Нека човек да обича Бога! Като види една форма, да види в нея Божественото, да изпрати една любовна струя и да си отмине. Ще отправиш Любовта си към планината, ще отправиш Любовта си към красотата.
към текста >>
Докато хората обичат този или онзи, не са достигнали още до
Любовта
и не могат да имат резултат.
След размишлението, молитвата и песните почна разговор, в който Учителя каза следните основни мисли: Докато човек не знае Божията Любов, не може да бъде полезен нито на себе си, нито на другите. Обикнете Бога и почнете да мислите така, както Той мисли, и постъпвайте така, както Той постъпва. Ако обикнем Бога, ще обикнем и всички същества. Любовта има отношение с Божественото, но не е тази любов, която днес се прилага.
Докато хората обичат този или онзи, не са достигнали още до
Любовта
и не могат да имат резултат.
Но пак е добре, защото ще стигнат, но по-късно. Нека човек да обича Бога! Като види една форма, да види в нея Божественото, да изпрати една любовна струя и да си отмине. Ще отправиш Любовта си към планината, ще отправиш Любовта си към красотата. Всичкото зло иде, когато любовта към себе си е по-голяма и всичкото добро иде, когато Любовта към Бога е по-голяма.
към текста >>
Нека човек да обича
Бога
!
Обикнете Бога и почнете да мислите така, както Той мисли, и постъпвайте така, както Той постъпва. Ако обикнем Бога, ще обикнем и всички същества. Любовта има отношение с Божественото, но не е тази любов, която днес се прилага. Докато хората обичат този или онзи, не са достигнали още до Любовта и не могат да имат резултат. Но пак е добре, защото ще стигнат, но по-късно.
Нека човек да обича
Бога
!
Като види една форма, да види в нея Божественото, да изпрати една любовна струя и да си отмине. Ще отправиш Любовта си към планината, ще отправиш Любовта си към красотата. Всичкото зло иде, когато любовта към себе си е по-голяма и всичкото добро иде, когато Любовта към Бога е по-голяма. Щом определим отношенията си към Вечната Любов, ние се интересуваме вече и от всичко онова, което Бог е създал. Под любов към себе си се разбира Любов към Божественото в човека.
към текста >>
Като види една форма, да види в нея Божественото, да изпрати една
любовна
струя и да си отмине.
Ако обикнем Бога, ще обикнем и всички същества. Любовта има отношение с Божественото, но не е тази любов, която днес се прилага. Докато хората обичат този или онзи, не са достигнали още до Любовта и не могат да имат резултат. Но пак е добре, защото ще стигнат, но по-късно. Нека човек да обича Бога!
Като види една форма, да види в нея Божественото, да изпрати една
любовна
струя и да си отмине.
Ще отправиш Любовта си към планината, ще отправиш Любовта си към красотата. Всичкото зло иде, когато любовта към себе си е по-голяма и всичкото добро иде, когато Любовта към Бога е по-голяма. Щом определим отношенията си към Вечната Любов, ние се интересуваме вече и от всичко онова, което Бог е създал. Под любов към себе си се разбира Любов към Божественото в човека. Под любов към ближния се разбира Любов към Бога, който работи в другите.
към текста >>
Ще отправиш
Любовта
си
към
планината, ще отправиш
Любовта
си
към
красотата.
Любовта има отношение с Божественото, но не е тази любов, която днес се прилага. Докато хората обичат този или онзи, не са достигнали още до Любовта и не могат да имат резултат. Но пак е добре, защото ще стигнат, но по-късно. Нека човек да обича Бога! Като види една форма, да види в нея Божественото, да изпрати една любовна струя и да си отмине.
Ще отправиш
Любовта
си
към
планината, ще отправиш
Любовта
си
към
красотата.
Всичкото зло иде, когато любовта към себе си е по-голяма и всичкото добро иде, когато Любовта към Бога е по-голяма. Щом определим отношенията си към Вечната Любов, ние се интересуваме вече и от всичко онова, което Бог е създал. Под любов към себе си се разбира Любов към Божественото в човека. Под любов към ближния се разбира Любов към Бога, който работи в другите. Някой каза: „Как ще намерим Бога?
към текста >>
Всичкото зло иде, когато
любовта
към
себе
си е по-голяма и всичкото добро иде, когато
Любовта
към
Бога
е по-голяма.
Докато хората обичат този или онзи, не са достигнали още до Любовта и не могат да имат резултат. Но пак е добре, защото ще стигнат, но по-късно. Нека човек да обича Бога! Като види една форма, да види в нея Божественото, да изпрати една любовна струя и да си отмине. Ще отправиш Любовта си към планината, ще отправиш Любовта си към красотата.
Всичкото зло иде, когато
любовта
към
себе
си е по-голяма и всичкото добро иде, когато
Любовта
към
Бога
е по-голяма.
Щом определим отношенията си към Вечната Любов, ние се интересуваме вече и от всичко онова, което Бог е създал. Под любов към себе си се разбира Любов към Божественото в човека. Под любов към ближния се разбира Любов към Бога, който работи в другите. Някой каза: „Как ще намерим Бога? “
към текста >>
Щом определим отношенията си
към
Вечната
Любов
, ние се интересуваме вече и от всичко онова, което Бог е създал.
Но пак е добре, защото ще стигнат, но по-късно. Нека човек да обича Бога! Като види една форма, да види в нея Божественото, да изпрати една любовна струя и да си отмине. Ще отправиш Любовта си към планината, ще отправиш Любовта си към красотата. Всичкото зло иде, когато любовта към себе си е по-голяма и всичкото добро иде, когато Любовта към Бога е по-голяма.
Щом определим отношенията си
към
Вечната
Любов
, ние се интересуваме вече и от всичко онова, което Бог е създал.
Под любов към себе си се разбира Любов към Божественото в човека. Под любов към ближния се разбира Любов към Бога, който работи в другите. Някой каза: „Как ще намерим Бога? “ Че Бог е много близо до човека.
към текста >>
Под
любов
към
себе
си се разбира
Любов
към
Божественото в човека.
Нека човек да обича Бога! Като види една форма, да види в нея Божественото, да изпрати една любовна струя и да си отмине. Ще отправиш Любовта си към планината, ще отправиш Любовта си към красотата. Всичкото зло иде, когато любовта към себе си е по-голяма и всичкото добро иде, когато Любовта към Бога е по-голяма. Щом определим отношенията си към Вечната Любов, ние се интересуваме вече и от всичко онова, което Бог е създал.
Под
любов
към
себе
си се разбира
Любов
към
Божественото в човека.
Под любов към ближния се разбира Любов към Бога, който работи в другите. Някой каза: „Как ще намерим Бога? “ Че Бог е много близо до човека. Трябва да обичаме Бога, за да приемем от Него Любовта и после да отидем да я приложим.
към текста >>
Под
любов
към
ближния
се разбира
Любов
към
Бога
, който работи в другите.
Като види една форма, да види в нея Божественото, да изпрати една любовна струя и да си отмине. Ще отправиш Любовта си към планината, ще отправиш Любовта си към красотата. Всичкото зло иде, когато любовта към себе си е по-голяма и всичкото добро иде, когато Любовта към Бога е по-голяма. Щом определим отношенията си към Вечната Любов, ние се интересуваме вече и от всичко онова, което Бог е създал. Под любов към себе си се разбира Любов към Божественото в човека.
Под
любов
към
ближния
се разбира
Любов
към
Бога
, който работи в другите.
Някой каза: „Как ще намерим Бога? “ Че Бог е много близо до човека. Трябва да обичаме Бога, за да приемем от Него Любовта и после да отидем да я приложим. За да обичаш хората, трябва по-рано да отидеш при Бога, инак нямаш капитал.
към текста >>
Някой каза: „Как ще намерим
Бога
?
Ще отправиш Любовта си към планината, ще отправиш Любовта си към красотата. Всичкото зло иде, когато любовта към себе си е по-голяма и всичкото добро иде, когато Любовта към Бога е по-голяма. Щом определим отношенията си към Вечната Любов, ние се интересуваме вече и от всичко онова, което Бог е създал. Под любов към себе си се разбира Любов към Божественото в човека. Под любов към ближния се разбира Любов към Бога, който работи в другите.
Някой каза: „Как ще намерим
Бога
?
“ Че Бог е много близо до човека. Трябва да обичаме Бога, за да приемем от Него Любовта и после да отидем да я приложим. За да обичаш хората, трябва по-рано да отидеш при Бога, инак нямаш капитал. Като обичаш някого, той и след хиляди години държи в съзнанието си, че го обичаш.
към текста >>
Трябва да обичаме
Бога
, за да приемем от Него
Любовта
и после да отидем да я приложим.
Под любов към себе си се разбира Любов към Божественото в човека. Под любов към ближния се разбира Любов към Бога, който работи в другите. Някой каза: „Как ще намерим Бога? “ Че Бог е много близо до човека.
Трябва да обичаме
Бога
, за да приемем от Него
Любовта
и после да отидем да я приложим.
За да обичаш хората, трябва по-рано да отидеш при Бога, инак нямаш капитал. Като обичаш някого, той и след хиляди години държи в съзнанието си, че го обичаш. Ще обичаме този Бог, който се проявява във всички хора. Вярата е път към Бога, а при Любовта имаме общение с Бога. Имаме ли Любов към Бога, ние възприемаме Божественото и ставаме негови носители.
към текста >>
За да обичаш хората, трябва по-рано да отидеш при
Бога
, инак нямаш капитал.
Под любов към ближния се разбира Любов към Бога, който работи в другите. Някой каза: „Как ще намерим Бога? “ Че Бог е много близо до човека. Трябва да обичаме Бога, за да приемем от Него Любовта и после да отидем да я приложим.
За да обичаш хората, трябва по-рано да отидеш при
Бога
, инак нямаш капитал.
Като обичаш някого, той и след хиляди години държи в съзнанието си, че го обичаш. Ще обичаме този Бог, който се проявява във всички хора. Вярата е път към Бога, а при Любовта имаме общение с Бога. Имаме ли Любов към Бога, ние възприемаме Божественото и ставаме негови носители. Като възлюбим Бога, заедно с Него ще слезем и Той ще ни научи как да любим.
към текста >>
Като обичаш някого, той и след хиляди години държи в съзнанието си, че го обичаш.
Някой каза: „Как ще намерим Бога? “ Че Бог е много близо до човека. Трябва да обичаме Бога, за да приемем от Него Любовта и после да отидем да я приложим. За да обичаш хората, трябва по-рано да отидеш при Бога, инак нямаш капитал.
Като обичаш някого, той и след хиляди години държи в съзнанието си, че го обичаш.
Ще обичаме този Бог, който се проявява във всички хора. Вярата е път към Бога, а при Любовта имаме общение с Бога. Имаме ли Любов към Бога, ние възприемаме Божественото и ставаме негови носители. Като възлюбим Бога, заедно с Него ще слезем и Той ще ни научи как да любим. Казано е: „Всички ще бъдат научени от Бога.“
към текста >>
Вярата е път
към
Бога
, а при
Любовта
имаме общение с
Бога
.
Че Бог е много близо до човека. Трябва да обичаме Бога, за да приемем от Него Любовта и после да отидем да я приложим. За да обичаш хората, трябва по-рано да отидеш при Бога, инак нямаш капитал. Като обичаш някого, той и след хиляди години държи в съзнанието си, че го обичаш. Ще обичаме този Бог, който се проявява във всички хора.
Вярата е път
към
Бога
, а при
Любовта
имаме общение с
Бога
.
Имаме ли Любов към Бога, ние възприемаме Божественото и ставаме негови носители. Като възлюбим Бога, заедно с Него ще слезем и Той ще ни научи как да любим. Казано е: „Всички ще бъдат научени от Бога.“ Ако вложите в себе си идеята за съществуването на Бога, пред вас стои едно велико бъдеще. Стани тръба, чрез която Бог да помага на своите деца, на твоите ближни.
към текста >>
Имаме ли
Любов
към
Бога
, ние възприемаме Божественото и ставаме негови носители.
Трябва да обичаме Бога, за да приемем от Него Любовта и после да отидем да я приложим. За да обичаш хората, трябва по-рано да отидеш при Бога, инак нямаш капитал. Като обичаш някого, той и след хиляди години държи в съзнанието си, че го обичаш. Ще обичаме този Бог, който се проявява във всички хора. Вярата е път към Бога, а при Любовта имаме общение с Бога.
Имаме ли
Любов
към
Бога
, ние възприемаме Божественото и ставаме негови носители.
Като възлюбим Бога, заедно с Него ще слезем и Той ще ни научи как да любим. Казано е: „Всички ще бъдат научени от Бога.“ Ако вложите в себе си идеята за съществуването на Бога, пред вас стои едно велико бъдеще. Стани тръба, чрез която Бог да помага на своите деца, на твоите ближни. Хората мислят, че се обичат един друг.
към текста >>
Като възлюбим
Бога
, заедно с Него ще слезем и Той ще ни научи как да любим.
За да обичаш хората, трябва по-рано да отидеш при Бога, инак нямаш капитал. Като обичаш някого, той и след хиляди години държи в съзнанието си, че го обичаш. Ще обичаме този Бог, който се проявява във всички хора. Вярата е път към Бога, а при Любовта имаме общение с Бога. Имаме ли Любов към Бога, ние възприемаме Божественото и ставаме негови носители.
Като възлюбим
Бога
, заедно с Него ще слезем и Той ще ни научи как да любим.
Казано е: „Всички ще бъдат научени от Бога.“ Ако вложите в себе си идеята за съществуването на Бога, пред вас стои едно велико бъдеще. Стани тръба, чрез която Бог да помага на своите деца, на твоите ближни. Хората мислят, че се обичат един друг. Аз вярвам в тяхната любов само, ако обичат Бога.
към текста >>
Казано е: „Всички ще бъдат научени от
Бога
.“
Като обичаш някого, той и след хиляди години държи в съзнанието си, че го обичаш. Ще обичаме този Бог, който се проявява във всички хора. Вярата е път към Бога, а при Любовта имаме общение с Бога. Имаме ли Любов към Бога, ние възприемаме Божественото и ставаме негови носители. Като възлюбим Бога, заедно с Него ще слезем и Той ще ни научи как да любим.
Казано е: „Всички ще бъдат научени от
Бога
.“
Ако вложите в себе си идеята за съществуването на Бога, пред вас стои едно велико бъдеще. Стани тръба, чрез която Бог да помага на своите деца, на твоите ближни. Хората мислят, че се обичат един друг. Аз вярвам в тяхната любов само, ако обичат Бога. Ако не Го обичат, любовта им към хората е подобна на огън, който е ценен докато се е разгорял и щом изгори, нищо не остава от него.
към текста >>
Ако вложите в
себе
си идеята за съществуването на
Бога
, пред вас стои едно велико бъдеще.
Ще обичаме този Бог, който се проявява във всички хора. Вярата е път към Бога, а при Любовта имаме общение с Бога. Имаме ли Любов към Бога, ние възприемаме Божественото и ставаме негови носители. Като възлюбим Бога, заедно с Него ще слезем и Той ще ни научи как да любим. Казано е: „Всички ще бъдат научени от Бога.“
Ако вложите в
себе
си идеята за съществуването на
Бога
, пред вас стои едно велико бъдеще.
Стани тръба, чрез която Бог да помага на своите деца, на твоите ближни. Хората мислят, че се обичат един друг. Аз вярвам в тяхната любов само, ако обичат Бога. Ако не Го обичат, любовта им към хората е подобна на огън, който е ценен докато се е разгорял и щом изгори, нищо не остава от него. Бог е най-високият идеал, към който човек се стреми.
към текста >>
Аз вярвам в тяхната
любов
само, ако обичат
Бога
.
Като възлюбим Бога, заедно с Него ще слезем и Той ще ни научи как да любим. Казано е: „Всички ще бъдат научени от Бога.“ Ако вложите в себе си идеята за съществуването на Бога, пред вас стои едно велико бъдеще. Стани тръба, чрез която Бог да помага на своите деца, на твоите ближни. Хората мислят, че се обичат един друг.
Аз вярвам в тяхната
любов
само, ако обичат
Бога
.
Ако не Го обичат, любовта им към хората е подобна на огън, който е ценен докато се е разгорял и щом изгори, нищо не остава от него. Бог е най-високият идеал, към който човек се стреми. Христос казва: „Вам е дадено да разберете, а не на другите.“ А сега е дадено на повече души, отколкото тогава. И след още две хиляди години ще бъде дадено на още повече души. Това е за посветените: Любовта е врата за Мъдростта и Истината, Истината е врата за Любовта и Мъдростта, а Мъдростта е врата за приложение на Истината и Любовта.
към текста >>
Ако не Го обичат,
любовта
им
към
хората е подобна на огън, който е ценен докато се е разгорял и щом изгори, нищо не остава от него.
Казано е: „Всички ще бъдат научени от Бога.“ Ако вложите в себе си идеята за съществуването на Бога, пред вас стои едно велико бъдеще. Стани тръба, чрез която Бог да помага на своите деца, на твоите ближни. Хората мислят, че се обичат един друг. Аз вярвам в тяхната любов само, ако обичат Бога.
Ако не Го обичат,
любовта
им
към
хората е подобна на огън, който е ценен докато се е разгорял и щом изгори, нищо не остава от него.
Бог е най-високият идеал, към който човек се стреми. Христос казва: „Вам е дадено да разберете, а не на другите.“ А сега е дадено на повече души, отколкото тогава. И след още две хиляди години ще бъде дадено на още повече души. Това е за посветените: Любовта е врата за Мъдростта и Истината, Истината е врата за Любовта и Мъдростта, а Мъдростта е врата за приложение на Истината и Любовта. Някои се грижат да бъдат обичани и страдат от това.
към текста >>
Бог е най-високият идеал,
към
който човек се стреми.
Ако вложите в себе си идеята за съществуването на Бога, пред вас стои едно велико бъдеще. Стани тръба, чрез която Бог да помага на своите деца, на твоите ближни. Хората мислят, че се обичат един друг. Аз вярвам в тяхната любов само, ако обичат Бога. Ако не Го обичат, любовта им към хората е подобна на огън, който е ценен докато се е разгорял и щом изгори, нищо не остава от него.
Бог е най-високият идеал,
към
който човек се стреми.
Христос казва: „Вам е дадено да разберете, а не на другите.“ А сега е дадено на повече души, отколкото тогава. И след още две хиляди години ще бъде дадено на още повече души. Това е за посветените: Любовта е врата за Мъдростта и Истината, Истината е врата за Любовта и Мъдростта, а Мъдростта е врата за приложение на Истината и Любовта. Някои се грижат да бъдат обичани и страдат от това. Да обичат Бога и ще ги обичат – това е тайната!
към текста >>
Това е за посветените:
Любовта
е врата за Мъдростта и Истината, Истината е врата за
Любовта
и Мъдростта, а Мъдростта е врата за приложение на Истината и
Любовта
.
Аз вярвам в тяхната любов само, ако обичат Бога. Ако не Го обичат, любовта им към хората е подобна на огън, който е ценен докато се е разгорял и щом изгори, нищо не остава от него. Бог е най-високият идеал, към който човек се стреми. Христос казва: „Вам е дадено да разберете, а не на другите.“ А сега е дадено на повече души, отколкото тогава. И след още две хиляди години ще бъде дадено на още повече души.
Това е за посветените:
Любовта
е врата за Мъдростта и Истината, Истината е врата за
Любовта
и Мъдростта, а Мъдростта е врата за приложение на Истината и
Любовта
.
Някои се грижат да бъдат обичани и страдат от това. Да обичат Бога и ще ги обичат – това е тайната! Един англичанин нали е почитан, защото е член на английската държава? Ако обичаш Бога, ти си член на Царството Божие и има кой да ти е тил. Ако отношенията ти към Бога са правилни, тогава всички други отношения ще бъдат правилни.
към текста >>
Да обичат
Бога
и ще ги обичат – това е тайната!
Бог е най-високият идеал, към който човек се стреми. Христос казва: „Вам е дадено да разберете, а не на другите.“ А сега е дадено на повече души, отколкото тогава. И след още две хиляди години ще бъде дадено на още повече души. Това е за посветените: Любовта е врата за Мъдростта и Истината, Истината е врата за Любовта и Мъдростта, а Мъдростта е врата за приложение на Истината и Любовта. Някои се грижат да бъдат обичани и страдат от това.
Да обичат
Бога
и ще ги обичат – това е тайната!
Един англичанин нали е почитан, защото е член на английската държава? Ако обичаш Бога, ти си член на Царството Божие и има кой да ти е тил. Ако отношенията ти към Бога са правилни, тогава всички други отношения ще бъдат правилни. Мен не може да ме убеди никой, че, без да обича Бог, може да обича някого. И дето се разлюбват хората, се дължи на това.
към текста >>
Ако обичаш
Бога
, ти си член на Царството Божие и има кой да ти е тил.
И след още две хиляди години ще бъде дадено на още повече души. Това е за посветените: Любовта е врата за Мъдростта и Истината, Истината е врата за Любовта и Мъдростта, а Мъдростта е врата за приложение на Истината и Любовта. Някои се грижат да бъдат обичани и страдат от това. Да обичат Бога и ще ги обичат – това е тайната! Един англичанин нали е почитан, защото е член на английската държава?
Ако обичаш
Бога
, ти си член на Царството Божие и има кой да ти е тил.
Ако отношенията ти към Бога са правилни, тогава всички други отношения ще бъдат правилни. Мен не може да ме убеди никой, че, без да обича Бог, може да обича някого. И дето се разлюбват хората, се дължи на това. Защото ако седи Името на Бога в моя ум, аз няма да се дразня от хората. Ние постоянно имаме заблуждението, че не ни обичат.
към текста >>
Ако отношенията ти
към
Бога
са правилни, тогава всички други отношения ще бъдат правилни.
Това е за посветените: Любовта е врата за Мъдростта и Истината, Истината е врата за Любовта и Мъдростта, а Мъдростта е врата за приложение на Истината и Любовта. Някои се грижат да бъдат обичани и страдат от това. Да обичат Бога и ще ги обичат – това е тайната! Един англичанин нали е почитан, защото е член на английската държава? Ако обичаш Бога, ти си член на Царството Божие и има кой да ти е тил.
Ако отношенията ти
към
Бога
са правилни, тогава всички други отношения ще бъдат правилни.
Мен не може да ме убеди никой, че, без да обича Бог, може да обича някого. И дето се разлюбват хората, се дължи на това. Защото ако седи Името на Бога в моя ум, аз няма да се дразня от хората. Ние постоянно имаме заблуждението, че не ни обичат. Възможно е, но това ни най-малко не трябва да ни спъва.
към текста >>
Защото ако седи Името на
Бога
в моя ум, аз няма да се дразня от хората.
Един англичанин нали е почитан, защото е член на английската държава? Ако обичаш Бога, ти си член на Царството Божие и има кой да ти е тил. Ако отношенията ти към Бога са правилни, тогава всички други отношения ще бъдат правилни. Мен не може да ме убеди никой, че, без да обича Бог, може да обича някого. И дето се разлюбват хората, се дължи на това.
Защото ако седи Името на
Бога
в моя ум, аз няма да се дразня от хората.
Ние постоянно имаме заблуждението, че не ни обичат. Възможно е, но това ни най-малко не трябва да ни спъва. Основният принцип е, че Бог ни обича. А другият въпрос сам по себе си ще се уреди. Ти никой път не можеш да заставиш хората да те обичат, понеже още у тях това съзнание го няма.
към текста >>
А другият въпрос сам по
себе
си ще се уреди.
И дето се разлюбват хората, се дължи на това. Защото ако седи Името на Бога в моя ум, аз няма да се дразня от хората. Ние постоянно имаме заблуждението, че не ни обичат. Възможно е, но това ни най-малко не трябва да ни спъва. Основният принцип е, че Бог ни обича.
А другият въпрос сам по
себе
си ще се уреди.
Ти никой път не можеш да заставиш хората да те обичат, понеже още у тях това съзнание го няма. Другият закон е: каквото е твоето отношение към Бога, такова ще бъде отношението на хората към теб. Не можеш да обичаш Бога и хората да се отнасят зле с теб. Ако имаш един неприятел, ти си го създал, не го е създал Бог. Измениш ли своето отношение към Бога, обикнеш ли Бога, и този човек ще се измени – няма да те мрази.
към текста >>
Другият закон е: каквото е твоето отношение
към
Бога
, такова ще бъде отношението на хората
към
теб.
Ние постоянно имаме заблуждението, че не ни обичат. Възможно е, но това ни най-малко не трябва да ни спъва. Основният принцип е, че Бог ни обича. А другият въпрос сам по себе си ще се уреди. Ти никой път не можеш да заставиш хората да те обичат, понеже още у тях това съзнание го няма.
Другият закон е: каквото е твоето отношение
към
Бога
, такова ще бъде отношението на хората
към
теб.
Не можеш да обичаш Бога и хората да се отнасят зле с теб. Ако имаш един неприятел, ти си го създал, не го е създал Бог. Измениш ли своето отношение към Бога, обикнеш ли Бога, и този човек ще се измени – няма да те мрази. Мрази те, понеже ти нямаш правилно отношение към Бога. Има една Истина, в която, като се убеди, човек ще има една непоклатима основа.
към текста >>
Не можеш да обичаш
Бога
и хората да се отнасят зле с теб.
Възможно е, но това ни най-малко не трябва да ни спъва. Основният принцип е, че Бог ни обича. А другият въпрос сам по себе си ще се уреди. Ти никой път не можеш да заставиш хората да те обичат, понеже още у тях това съзнание го няма. Другият закон е: каквото е твоето отношение към Бога, такова ще бъде отношението на хората към теб.
Не можеш да обичаш
Бога
и хората да се отнасят зле с теб.
Ако имаш един неприятел, ти си го създал, не го е създал Бог. Измениш ли своето отношение към Бога, обикнеш ли Бога, и този човек ще се измени – няма да те мрази. Мрази те, понеже ти нямаш правилно отношение към Бога. Има една Истина, в която, като се убеди, човек ще има една непоклатима основа. Всеки ден да отиваме при Бога, да чуем една дума от Него и тогава ще бъдем весели и ще свършим най-хубавите работи.
към текста >>
Измениш ли своето отношение
към
Бога
, обикнеш ли
Бога
, и този човек ще се измени – няма да те мрази.
А другият въпрос сам по себе си ще се уреди. Ти никой път не можеш да заставиш хората да те обичат, понеже още у тях това съзнание го няма. Другият закон е: каквото е твоето отношение към Бога, такова ще бъде отношението на хората към теб. Не можеш да обичаш Бога и хората да се отнасят зле с теб. Ако имаш един неприятел, ти си го създал, не го е създал Бог.
Измениш ли своето отношение
към
Бога
, обикнеш ли
Бога
, и този човек ще се измени – няма да те мрази.
Мрази те, понеже ти нямаш правилно отношение към Бога. Има една Истина, в която, като се убеди, човек ще има една непоклатима основа. Всеки ден да отиваме при Бога, да чуем една дума от Него и тогава ще бъдем весели и ще свършим най-хубавите работи. Ще се молиш, додето чуеш една дума от Бога. Когато човек обикне Бога, тогава всички цветя, треви, дървета, всички същества ще му се усмихнат.
към текста >>
Мрази те, понеже ти нямаш правилно отношение
към
Бога
.
Ти никой път не можеш да заставиш хората да те обичат, понеже още у тях това съзнание го няма. Другият закон е: каквото е твоето отношение към Бога, такова ще бъде отношението на хората към теб. Не можеш да обичаш Бога и хората да се отнасят зле с теб. Ако имаш един неприятел, ти си го създал, не го е създал Бог. Измениш ли своето отношение към Бога, обикнеш ли Бога, и този човек ще се измени – няма да те мрази.
Мрази те, понеже ти нямаш правилно отношение
към
Бога
.
Има една Истина, в която, като се убеди, човек ще има една непоклатима основа. Всеки ден да отиваме при Бога, да чуем една дума от Него и тогава ще бъдем весели и ще свършим най-хубавите работи. Ще се молиш, додето чуеш една дума от Бога. Когато човек обикне Бога, тогава всички цветя, треви, дървета, всички същества ще му се усмихнат. Щом нямаш Божественото, всеки ще те изпъди; имаш ли го, всеки ще те посрещне.
към текста >>
Всеки ден да отиваме при
Бога
, да чуем една дума от Него и тогава ще бъдем весели и ще свършим най-хубавите работи.
Не можеш да обичаш Бога и хората да се отнасят зле с теб. Ако имаш един неприятел, ти си го създал, не го е създал Бог. Измениш ли своето отношение към Бога, обикнеш ли Бога, и този човек ще се измени – няма да те мрази. Мрази те, понеже ти нямаш правилно отношение към Бога. Има една Истина, в която, като се убеди, човек ще има една непоклатима основа.
Всеки ден да отиваме при
Бога
, да чуем една дума от Него и тогава ще бъдем весели и ще свършим най-хубавите работи.
Ще се молиш, додето чуеш една дума от Бога. Когато човек обикне Бога, тогава всички цветя, треви, дървета, всички същества ще му се усмихнат. Щом нямаш Божественото, всеки ще те изпъди; имаш ли го, всеки ще те посрещне. Казано е: „Когато пътищата на човека са благоугодни на Бога, Бог го примирява с всичките му врагове.“ Ако не си примирен с другите, значи пътищата ти не са благоугодни. Един брат попита: „Как да се разбират думите на апостол Яков: „Как ще обичаш Бога, когото не виждаш, когато не обичаш тези, които виждаш?
към текста >>
Ще се молиш, додето чуеш една дума от
Бога
.
Ако имаш един неприятел, ти си го създал, не го е създал Бог. Измениш ли своето отношение към Бога, обикнеш ли Бога, и този човек ще се измени – няма да те мрази. Мрази те, понеже ти нямаш правилно отношение към Бога. Има една Истина, в която, като се убеди, човек ще има една непоклатима основа. Всеки ден да отиваме при Бога, да чуем една дума от Него и тогава ще бъдем весели и ще свършим най-хубавите работи.
Ще се молиш, додето чуеш една дума от
Бога
.
Когато човек обикне Бога, тогава всички цветя, треви, дървета, всички същества ще му се усмихнат. Щом нямаш Божественото, всеки ще те изпъди; имаш ли го, всеки ще те посрещне. Казано е: „Когато пътищата на човека са благоугодни на Бога, Бог го примирява с всичките му врагове.“ Ако не си примирен с другите, значи пътищата ти не са благоугодни. Един брат попита: „Как да се разбират думите на апостол Яков: „Как ще обичаш Бога, когото не виждаш, когато не обичаш тези, които виждаш? “
към текста >>
Когато човек обикне
Бога
, тогава всички цветя, треви, дървета, всички същества ще му се усмихнат.
Измениш ли своето отношение към Бога, обикнеш ли Бога, и този човек ще се измени – няма да те мрази. Мрази те, понеже ти нямаш правилно отношение към Бога. Има една Истина, в която, като се убеди, човек ще има една непоклатима основа. Всеки ден да отиваме при Бога, да чуем една дума от Него и тогава ще бъдем весели и ще свършим най-хубавите работи. Ще се молиш, додето чуеш една дума от Бога.
Когато човек обикне
Бога
, тогава всички цветя, треви, дървета, всички същества ще му се усмихнат.
Щом нямаш Божественото, всеки ще те изпъди; имаш ли го, всеки ще те посрещне. Казано е: „Когато пътищата на човека са благоугодни на Бога, Бог го примирява с всичките му врагове.“ Ако не си примирен с другите, значи пътищата ти не са благоугодни. Един брат попита: „Как да се разбират думите на апостол Яков: „Как ще обичаш Бога, когото не виждаш, когато не обичаш тези, които виждаш? “ Апостол Яков е говорил това на светски хора, а не на напреднали ученици.
към текста >>
Казано е: „Когато пътищата на човека са благоугодни на
Бога
, Бог го примирява с всичките му врагове.“ Ако не си примирен с другите, значи пътищата ти не са благоугодни.
Има една Истина, в която, като се убеди, човек ще има една непоклатима основа. Всеки ден да отиваме при Бога, да чуем една дума от Него и тогава ще бъдем весели и ще свършим най-хубавите работи. Ще се молиш, додето чуеш една дума от Бога. Когато човек обикне Бога, тогава всички цветя, треви, дървета, всички същества ще му се усмихнат. Щом нямаш Божественото, всеки ще те изпъди; имаш ли го, всеки ще те посрещне.
Казано е: „Когато пътищата на човека са благоугодни на
Бога
, Бог го примирява с всичките му врагове.“ Ако не си примирен с другите, значи пътищата ти не са благоугодни.
Един брат попита: „Как да се разбират думите на апостол Яков: „Как ще обичаш Бога, когото не виждаш, когато не обичаш тези, които виждаш? “ Апостол Яков е говорил това на светски хора, а не на напреднали ученици. Той е говорил на онези, които били съвсем далеч да разберат мистичните идеи. С любовта към себе си и към ближния, човек отчасти разрешава въпроса.
към текста >>
Един брат попита: „Как да се разбират думите на апостол Яков: „Как ще обичаш
Бога
, когото не виждаш, когато не обичаш тези, които виждаш?
Всеки ден да отиваме при Бога, да чуем една дума от Него и тогава ще бъдем весели и ще свършим най-хубавите работи. Ще се молиш, додето чуеш една дума от Бога. Когато човек обикне Бога, тогава всички цветя, треви, дървета, всички същества ще му се усмихнат. Щом нямаш Божественото, всеки ще те изпъди; имаш ли го, всеки ще те посрещне. Казано е: „Когато пътищата на човека са благоугодни на Бога, Бог го примирява с всичките му врагове.“ Ако не си примирен с другите, значи пътищата ти не са благоугодни.
Един брат попита: „Как да се разбират думите на апостол Яков: „Как ще обичаш
Бога
, когото не виждаш, когато не обичаш тези, които виждаш?
“ Апостол Яков е говорил това на светски хора, а не на напреднали ученици. Той е говорил на онези, които били съвсем далеч да разберат мистичните идеи. С любовта към себе си и към ближния, човек отчасти разрешава въпроса. Тези, които имат любов към ближния, имат добро сърце.
към текста >>
С
любовта
към
себе
си и
към
ближния
, човек отчасти разрешава въпроса.
Казано е: „Когато пътищата на човека са благоугодни на Бога, Бог го примирява с всичките му врагове.“ Ако не си примирен с другите, значи пътищата ти не са благоугодни. Един брат попита: „Как да се разбират думите на апостол Яков: „Как ще обичаш Бога, когото не виждаш, когато не обичаш тези, които виждаш? “ Апостол Яков е говорил това на светски хора, а не на напреднали ученици. Той е говорил на онези, които били съвсем далеч да разберат мистичните идеи.
С
любовта
към
себе
си и
към
ближния
, човек отчасти разрешава въпроса.
Тези, които имат любов към ближния, имат добро сърце. Естествено е, че хората не могат да направят скок от старата любов към новата. За да премине към Новата любов, човек трябва да държи в себе си Бог като висок идеал и да работи за Него. Една сестра попита: „Защо няма образци на идеалната Любов на Земята? “
към текста >>
Тези, които имат
любов
към
ближния
, имат добро сърце.
Един брат попита: „Как да се разбират думите на апостол Яков: „Как ще обичаш Бога, когото не виждаш, когато не обичаш тези, които виждаш? “ Апостол Яков е говорил това на светски хора, а не на напреднали ученици. Той е говорил на онези, които били съвсем далеч да разберат мистичните идеи. С любовта към себе си и към ближния, човек отчасти разрешава въпроса.
Тези, които имат
любов
към
ближния
, имат добро сърце.
Естествено е, че хората не могат да направят скок от старата любов към новата. За да премине към Новата любов, човек трябва да държи в себе си Бог като висок идеал и да работи за Него. Една сестра попита: „Защо няма образци на идеалната Любов на Земята? “ Често причината да няма реализиране на тази Висша любов са външните влияния, пък и самите хора.
към текста >>
Естествено е, че хората не могат да направят скок от старата
любов
към
новата.
“ Апостол Яков е говорил това на светски хора, а не на напреднали ученици. Той е говорил на онези, които били съвсем далеч да разберат мистичните идеи. С любовта към себе си и към ближния, човек отчасти разрешава въпроса. Тези, които имат любов към ближния, имат добро сърце.
Естествено е, че хората не могат да направят скок от старата
любов
към
новата.
За да премине към Новата любов, човек трябва да държи в себе си Бог като висок идеал и да работи за Него. Една сестра попита: „Защо няма образци на идеалната Любов на Земята? “ Често причината да няма реализиране на тази Висша любов са външните влияния, пък и самите хора. Преди всичко трябва да има готови души.
към текста >>
За да премине
към
Новата
любов
, човек трябва да държи в
себе
си Бог като висок идеал и да работи за Него.
Апостол Яков е говорил това на светски хора, а не на напреднали ученици. Той е говорил на онези, които били съвсем далеч да разберат мистичните идеи. С любовта към себе си и към ближния, човек отчасти разрешава въпроса. Тези, които имат любов към ближния, имат добро сърце. Естествено е, че хората не могат да направят скок от старата любов към новата.
За да премине
към
Новата
любов
, човек трябва да държи в
себе
си Бог като висок идеал и да работи за Него.
Една сестра попита: „Защо няма образци на идеалната Любов на Земята? “ Често причината да няма реализиране на тази Висша любов са външните влияния, пък и самите хора. Преди всичко трябва да има готови души. Ако при най-големите изпитания, които сполитат човека, той издържи, без да накърни с нищо своята Любов към Бога, това показва, че неговият изпит е сполучлив.
към текста >>
Една сестра попита: „Защо няма образци на идеалната
Любов
на Земята?
Той е говорил на онези, които били съвсем далеч да разберат мистичните идеи. С любовта към себе си и към ближния, човек отчасти разрешава въпроса. Тези, които имат любов към ближния, имат добро сърце. Естествено е, че хората не могат да направят скок от старата любов към новата. За да премине към Новата любов, човек трябва да държи в себе си Бог като висок идеал и да работи за Него.
Една сестра попита: „Защо няма образци на идеалната
Любов
на Земята?
“ Често причината да няма реализиране на тази Висша любов са външните влияния, пък и самите хора. Преди всичко трябва да има готови души. Ако при най-големите изпитания, които сполитат човека, той издържи, без да накърни с нищо своята Любов към Бога, това показва, че неговият изпит е сполучлив. Любовта на човека към Бога се познава при най-големите изпитания, страдания и нещастия, които го сполетяват.
към текста >>
Често причината да няма реализиране на тази Висша
любов
са външните влияния, пък и самите хора.
Тези, които имат любов към ближния, имат добро сърце. Естествено е, че хората не могат да направят скок от старата любов към новата. За да премине към Новата любов, човек трябва да държи в себе си Бог като висок идеал и да работи за Него. Една сестра попита: „Защо няма образци на идеалната Любов на Земята? “
Често причината да няма реализиране на тази Висша
любов
са външните влияния, пък и самите хора.
Преди всичко трябва да има готови души. Ако при най-големите изпитания, които сполитат човека, той издържи, без да накърни с нищо своята Любов към Бога, това показва, че неговият изпит е сполучлив. Любовта на човека към Бога се познава при най-големите изпитания, страдания и нещастия, които го сполетяват. Човек е готов всяка друга идея, всичко да пожертва заради Любовта към Бога; без нея има разочарование, щастието му е в любовта към Бога. В разговора стана дума за прощаването.
към текста >>
Ако при най-големите изпитания, които сполитат човека, той издържи, без да накърни с нищо своята
Любов
към
Бога
, това показва, че неговият изпит е сполучлив.
За да премине към Новата любов, човек трябва да държи в себе си Бог като висок идеал и да работи за Него. Една сестра попита: „Защо няма образци на идеалната Любов на Земята? “ Често причината да няма реализиране на тази Висша любов са външните влияния, пък и самите хора. Преди всичко трябва да има готови души.
Ако при най-големите изпитания, които сполитат човека, той издържи, без да накърни с нищо своята
Любов
към
Бога
, това показва, че неговият изпит е сполучлив.
Любовта на човека към Бога се познава при най-големите изпитания, страдания и нещастия, които го сполетяват. Човек е готов всяка друга идея, всичко да пожертва заради Любовта към Бога; без нея има разочарование, щастието му е в любовта към Бога. В разговора стана дума за прощаването. Когато простиш някому и ти е неприятно да го срещаш, това не е прощаване. Дали заслужава или не, това ще го оставиш настрана, за Бога ще го обичаш.
към текста >>
Любовта
на човека
към
Бога
се познава при най-големите изпитания, страдания и нещастия, които го сполетяват.
Една сестра попита: „Защо няма образци на идеалната Любов на Земята? “ Често причината да няма реализиране на тази Висша любов са външните влияния, пък и самите хора. Преди всичко трябва да има готови души. Ако при най-големите изпитания, които сполитат човека, той издържи, без да накърни с нищо своята Любов към Бога, това показва, че неговият изпит е сполучлив.
Любовта
на човека
към
Бога
се познава при най-големите изпитания, страдания и нещастия, които го сполетяват.
Човек е готов всяка друга идея, всичко да пожертва заради Любовта към Бога; без нея има разочарование, щастието му е в любовта към Бога. В разговора стана дума за прощаването. Когато простиш някому и ти е неприятно да го срещаш, това не е прощаване. Дали заслужава или не, това ще го оставиш настрана, за Бога ще го обичаш. Някой ти е неприятен, но за Господа да ти е приятен.
към текста >>
Човек е готов всяка друга идея, всичко да пожертва заради
Любовта
към
Бога
; без нея има разочарование, щастието му е в
любовта
към
Бога
.
“ Често причината да няма реализиране на тази Висша любов са външните влияния, пък и самите хора. Преди всичко трябва да има готови души. Ако при най-големите изпитания, които сполитат човека, той издържи, без да накърни с нищо своята Любов към Бога, това показва, че неговият изпит е сполучлив. Любовта на човека към Бога се познава при най-големите изпитания, страдания и нещастия, които го сполетяват.
Човек е готов всяка друга идея, всичко да пожертва заради
Любовта
към
Бога
; без нея има разочарование, щастието му е в
любовта
към
Бога
.
В разговора стана дума за прощаването. Когато простиш някому и ти е неприятно да го срещаш, това не е прощаване. Дали заслужава или не, това ще го оставиш настрана, за Бога ще го обичаш. Някой ти е неприятен, но за Господа да ти е приятен. Ако хората те дразнят и ти не можеш да превъзмогнеш това, тогава не си разбрал.
към текста >>
Дали заслужава или не, това ще го оставиш настрана, за
Бога
ще го обичаш.
Ако при най-големите изпитания, които сполитат човека, той издържи, без да накърни с нищо своята Любов към Бога, това показва, че неговият изпит е сполучлив. Любовта на човека към Бога се познава при най-големите изпитания, страдания и нещастия, които го сполетяват. Човек е готов всяка друга идея, всичко да пожертва заради Любовта към Бога; без нея има разочарование, щастието му е в любовта към Бога. В разговора стана дума за прощаването. Когато простиш някому и ти е неприятно да го срещаш, това не е прощаване.
Дали заслужава или не, това ще го оставиш настрана, за
Бога
ще го обичаш.
Някой ти е неприятен, но за Господа да ти е приятен. Ако хората те дразнят и ти не можеш да превъзмогнеш това, тогава не си разбрал. Разреши тази малка задача. С пет пари можеш да я разрешиш, а после става трудно, че и с хиляди левове не можеш да я разрешиш. Дойде при теб някой недоволен и внесе своята мисъл, а ти трябва да имаш силен вътрешен живот, че да внесеш своята мисъл в него.
към текста >>
4.
2_03 ) Три закона на Любовта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
ТРИ ЗАКОНА НА
ЛЮБОВТА
ТРИ ЗАКОНА НА
ЛЮБОВТА
За да обичаш, трябва да влезеш със съзнанието си в Причинния свят. Каквато и канализация да имаш, трябва да я свържеш с Първия извор, за да потече вода, иначе тя е безпредметна. Щом човек възстанови отношенията си с Първата Причина, едновременно с това възстановява и отношенията си със своите ближни. Бог ви обича и вие, за да покажете, че Го обичате, ще предадете Любовта Му на другите. Има два закона на Любовта.
към текста >>
Бог ви обича и вие, за да покажете, че Го обичате, ще предадете
Любовта
Му на другите.
ТРИ ЗАКОНА НА ЛЮБОВТА За да обичаш, трябва да влезеш със съзнанието си в Причинния свят. Каквато и канализация да имаш, трябва да я свържеш с Първия извор, за да потече вода, иначе тя е безпредметна. Щом човек възстанови отношенията си с Първата Причина, едновременно с това възстановява и отношенията си със своите ближни.
Бог ви обича и вие, за да покажете, че Го обичате, ще предадете
Любовта
Му на другите.
Има два закона на Любовта. Първият: когато аз обичам другите, това показва, че Бог обича мен. Вторият: когато другите ме обичат, това показва, че аз обичам Бога. Ако двама не се обичат, ще умрат. Намери ближния, на когото в дадения случай можеш да служиш, и, като му служиш, Господ ще дойде да ти помага.
към текста >>
Има два закона на
Любовта
.
ТРИ ЗАКОНА НА ЛЮБОВТА За да обичаш, трябва да влезеш със съзнанието си в Причинния свят. Каквато и канализация да имаш, трябва да я свържеш с Първия извор, за да потече вода, иначе тя е безпредметна. Щом човек възстанови отношенията си с Първата Причина, едновременно с това възстановява и отношенията си със своите ближни. Бог ви обича и вие, за да покажете, че Го обичате, ще предадете Любовта Му на другите.
Има два закона на
Любовта
.
Първият: когато аз обичам другите, това показва, че Бог обича мен. Вторият: когато другите ме обичат, това показва, че аз обичам Бога. Ако двама не се обичат, ще умрат. Намери ближния, на когото в дадения случай можеш да служиш, и, като му служиш, Господ ще дойде да ти помага. Тогава ще намериш Бога.
към текста >>
Вторият: когато другите ме обичат, това показва, че аз обичам
Бога
.
Каквато и канализация да имаш, трябва да я свържеш с Първия извор, за да потече вода, иначе тя е безпредметна. Щом човек възстанови отношенията си с Първата Причина, едновременно с това възстановява и отношенията си със своите ближни. Бог ви обича и вие, за да покажете, че Го обичате, ще предадете Любовта Му на другите. Има два закона на Любовта. Първият: когато аз обичам другите, това показва, че Бог обича мен.
Вторият: когато другите ме обичат, това показва, че аз обичам
Бога
.
Ако двама не се обичат, ще умрат. Намери ближния, на когото в дадения случай можеш да служиш, и, като му служиш, Господ ще дойде да ти помага. Тогава ще намериш Бога. Ближен е онзи човек, комуто като служиш, ще намериш Бога. Великото да намериш в малкото.
към текста >>
Намери
ближния
, на когото в дадения случай можеш да служиш, и, като му служиш, Господ ще дойде да ти помага.
Бог ви обича и вие, за да покажете, че Го обичате, ще предадете Любовта Му на другите. Има два закона на Любовта. Първият: когато аз обичам другите, това показва, че Бог обича мен. Вторият: когато другите ме обичат, това показва, че аз обичам Бога. Ако двама не се обичат, ще умрат.
Намери
ближния
, на когото в дадения случай можеш да служиш, и, като му служиш, Господ ще дойде да ти помага.
Тогава ще намериш Бога. Ближен е онзи човек, комуто като служиш, ще намериш Бога. Великото да намериш в малкото. Като обичаш другите хора, ти им даваш Живот чрез своята Любов. Първо тази Любов ще внесе всички блага и живот в теб, после – в другите, които обичаш.
към текста >>
Тогава ще намериш
Бога
.
Има два закона на Любовта. Първият: когато аз обичам другите, това показва, че Бог обича мен. Вторият: когато другите ме обичат, това показва, че аз обичам Бога. Ако двама не се обичат, ще умрат. Намери ближния, на когото в дадения случай можеш да служиш, и, като му служиш, Господ ще дойде да ти помага.
Тогава ще намериш
Бога
.
Ближен е онзи човек, комуто като служиш, ще намериш Бога. Великото да намериш в малкото. Като обичаш другите хора, ти им даваш Живот чрез своята Любов. Първо тази Любов ще внесе всички блага и живот в теб, после – в другите, които обичаш. Един човек живее в Бога, но Бог не живее в него.
към текста >>
Ближен е онзи човек, комуто като служиш, ще намериш
Бога
.
Първият: когато аз обичам другите, това показва, че Бог обича мен. Вторият: когато другите ме обичат, това показва, че аз обичам Бога. Ако двама не се обичат, ще умрат. Намери ближния, на когото в дадения случай можеш да служиш, и, като му служиш, Господ ще дойде да ти помага. Тогава ще намериш Бога.
Ближен е онзи човек, комуто като служиш, ще намериш
Бога
.
Великото да намериш в малкото. Като обичаш другите хора, ти им даваш Живот чрез своята Любов. Първо тази Любов ще внесе всички блага и живот в теб, после – в другите, които обичаш. Един човек живее в Бога, но Бог не живее в него. Макар Бог да не живее в него, но той живее в Бога, Бог го търпи и затова ще го обичаме.
към текста >>
Като обичаш другите хора, ти им даваш Живот чрез своята
Любов
.
Ако двама не се обичат, ще умрат. Намери ближния, на когото в дадения случай можеш да служиш, и, като му служиш, Господ ще дойде да ти помага. Тогава ще намериш Бога. Ближен е онзи човек, комуто като служиш, ще намериш Бога. Великото да намериш в малкото.
Като обичаш другите хора, ти им даваш Живот чрез своята
Любов
.
Първо тази Любов ще внесе всички блага и живот в теб, после – в другите, които обичаш. Един човек живее в Бога, но Бог не живее в него. Макар Бог да не живее в него, но той живее в Бога, Бог го търпи и затова ще го обичаме. Един ден той ще се отвори. Апостол Павел казва: „Едно време вие бяхте в тъмнина и после се обърнахте към Бога.“ Така също е възможно и за другите, които живеят в тъмнина, да се обърнат към Бога.
към текста >>
Първо тази
Любов
ще внесе всички блага и живот в теб, после – в другите, които обичаш.
Намери ближния, на когото в дадения случай можеш да служиш, и, като му служиш, Господ ще дойде да ти помага. Тогава ще намериш Бога. Ближен е онзи човек, комуто като служиш, ще намериш Бога. Великото да намериш в малкото. Като обичаш другите хора, ти им даваш Живот чрез своята Любов.
Първо тази
Любов
ще внесе всички блага и живот в теб, после – в другите, които обичаш.
Един човек живее в Бога, но Бог не живее в него. Макар Бог да не живее в него, но той живее в Бога, Бог го търпи и затова ще го обичаме. Един ден той ще се отвори. Апостол Павел казва: „Едно време вие бяхте в тъмнина и после се обърнахте към Бога.“ Така също е възможно и за другите, които живеят в тъмнина, да се обърнат към Бога. Как ще стане това?
към текста >>
Един човек живее в
Бога
, но Бог не живее в него.
Тогава ще намериш Бога. Ближен е онзи човек, комуто като служиш, ще намериш Бога. Великото да намериш в малкото. Като обичаш другите хора, ти им даваш Живот чрез своята Любов. Първо тази Любов ще внесе всички блага и живот в теб, после – в другите, които обичаш.
Един човек живее в
Бога
, но Бог не живее в него.
Макар Бог да не живее в него, но той живее в Бога, Бог го търпи и затова ще го обичаме. Един ден той ще се отвори. Апостол Павел казва: „Едно време вие бяхте в тъмнина и после се обърнахте към Бога.“ Така също е възможно и за другите, които живеят в тъмнина, да се обърнат към Бога. Как ще стане това? Бог си знае как и затова не се притеснявайте.
към текста >>
Макар Бог да не живее в него, но той живее в
Бога
, Бог го търпи и затова ще го обичаме.
Ближен е онзи човек, комуто като служиш, ще намериш Бога. Великото да намериш в малкото. Като обичаш другите хора, ти им даваш Живот чрез своята Любов. Първо тази Любов ще внесе всички блага и живот в теб, после – в другите, които обичаш. Един човек живее в Бога, но Бог не живее в него.
Макар Бог да не живее в него, но той живее в
Бога
, Бог го търпи и затова ще го обичаме.
Един ден той ще се отвори. Апостол Павел казва: „Едно време вие бяхте в тъмнина и после се обърнахте към Бога.“ Така също е възможно и за другите, които живеят в тъмнина, да се обърнат към Бога. Как ще стане това? Бог си знае как и затова не се притеснявайте. Искате ли да поставите здрава основа в отношенията си, вие трябва правилно да преценявате това, което Бог е вложил във всеки човек.
към текста >>
Апостол Павел казва: „Едно време вие бяхте в тъмнина и после се обърнахте
към
Бога
.“ Така също е възможно и за другите, които живеят в тъмнина, да се обърнат
към
Бога
.
Като обичаш другите хора, ти им даваш Живот чрез своята Любов. Първо тази Любов ще внесе всички блага и живот в теб, после – в другите, които обичаш. Един човек живее в Бога, но Бог не живее в него. Макар Бог да не живее в него, но той живее в Бога, Бог го търпи и затова ще го обичаме. Един ден той ще се отвори.
Апостол Павел казва: „Едно време вие бяхте в тъмнина и после се обърнахте
към
Бога
.“ Така също е възможно и за другите, които живеят в тъмнина, да се обърнат
към
Бога
.
Как ще стане това? Бог си знае как и затова не се притеснявайте. Искате ли да поставите здрава основа в отношенията си, вие трябва правилно да преценявате това, което Бог е вложил във всеки човек. Една сестра от провинцията се оплака, че никой не я обича. Да не очаква да я обичат, а сама да обича.
към текста >>
Искате ли да поставите здрава основа в отношенията си, вие трябва правилно да преценявате това, което Бог е вложил във всеки човек.
Макар Бог да не живее в него, но той живее в Бога, Бог го търпи и затова ще го обичаме. Един ден той ще се отвори. Апостол Павел казва: „Едно време вие бяхте в тъмнина и после се обърнахте към Бога.“ Така също е възможно и за другите, които живеят в тъмнина, да се обърнат към Бога. Как ще стане това? Бог си знае как и затова не се притеснявайте.
Искате ли да поставите здрава основа в отношенията си, вие трябва правилно да преценявате това, което Бог е вложил във всеки човек.
Една сестра от провинцията се оплака, че никой не я обича. Да не очаква да я обичат, а сама да обича. Едничката ѝ погрешка е, че тя чака хората да я обичат. Законът е: като обичаш другите хора, те ще те обикнат. Първо ти ще обикнеш и после другите ще те обикнат.
към текста >>
Третият закон на
Любовта
гласи:
Любов
към
себе
си.
Една сестра от провинцията се оплака, че никой не я обича. Да не очаква да я обичат, а сама да обича. Едничката ѝ погрешка е, че тя чака хората да я обичат. Законът е: като обичаш другите хора, те ще те обикнат. Първо ти ще обикнеш и после другите ще те обикнат.
Третият закон на
Любовта
гласи:
Любов
към
себе
си.
Не смесвайте егоизма с израза да обичаш себе си. Любов към себе си в мистичен смисъл е да дадеш ход на Божественото в себе си и да имаш стремеж към усъвършенстване.
към текста >>
Не смесвайте егоизма с израза да обичаш
себе
си.
Да не очаква да я обичат, а сама да обича. Едничката ѝ погрешка е, че тя чака хората да я обичат. Законът е: като обичаш другите хора, те ще те обикнат. Първо ти ще обикнеш и после другите ще те обикнат. Третият закон на Любовта гласи: Любов към себе си.
Не смесвайте егоизма с израза да обичаш
себе
си.
Любов към себе си в мистичен смисъл е да дадеш ход на Божественото в себе си и да имаш стремеж към усъвършенстване.
към текста >>
Любов
към
себе
си в мистичен смисъл е да дадеш ход на Божественото в
себе
си и да имаш стремеж
към
усъвършенстване.
Едничката ѝ погрешка е, че тя чака хората да я обичат. Законът е: като обичаш другите хора, те ще те обикнат. Първо ти ще обикнеш и после другите ще те обикнат. Третият закон на Любовта гласи: Любов към себе си. Не смесвайте егоизма с израза да обичаш себе си.
Любов
към
себе
си в мистичен смисъл е да дадеш ход на Божественото в
себе
си и да имаш стремеж
към
усъвършенстване.
към текста >>
5.
2_31 ) Изкуството да правим добро
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Любовта
към
ближния
ще роди доброто в нас.
Тук събирайте теменуги и други лечебни билки. Една сестра запита: „В кои случаи е позволено да се късат цветята? “ Само при два случая: когато се късат за научно изследване и за лекуване. В разговора, който се подхвана, Учителя каза:
Любовта
към
ближния
ще роди доброто в нас.
Не можеш да направиш добро, докато не обичаш. Как ще бъдеш добър, ако не виждаш Бога навсякъде? За да бъдеш добър, се изисква много малко. Например, ще дадеш чаша вода някому. Ако не можеш да направиш добро на някой човек, направи добро на някое животно, растение или извор.
към текста >>
Как ще бъдеш добър, ако не виждаш
Бога
навсякъде?
“ Само при два случая: когато се късат за научно изследване и за лекуване. В разговора, който се подхвана, Учителя каза: Любовта към ближния ще роди доброто в нас. Не можеш да направиш добро, докато не обичаш.
Как ще бъдеш добър, ако не виждаш
Бога
навсякъде?
За да бъдеш добър, се изисква много малко. Например, ще дадеш чаша вода някому. Ако не можеш да направиш добро на някой човек, направи добро на някое животно, растение или извор. Преди всичко, направи добро на краката си – измий ги вечер. Ако не можеш да направиш добро на краката си, как ще можеш да направиш добро на хората?
към текста >>
Ако не можеш да направиш добро на краката си, как ще можеш да направиш добро на хората?
Как ще бъдеш добър, ако не виждаш Бога навсякъде? За да бъдеш добър, се изисква много малко. Например, ще дадеш чаша вода някому. Ако не можеш да направиш добро на някой човек, направи добро на някое животно, растение или извор. Преди всичко, направи добро на краката си – измий ги вечер.
Ако не можеш да направиш добро на краката си, как ще можеш да направиш добро на хората?
Като изядеш ябълката, посей семките. Прави добро на другите, понеже те са част от теб. Мисли, че си добър, но не можеш още да проявиш добрината си. Добър човек е онзи, който живее за Бога. Лош човек е онзи, който живее за себе си.
към текста >>
Добър човек е онзи, който живее за
Бога
.
Преди всичко, направи добро на краката си – измий ги вечер. Ако не можеш да направиш добро на краката си, как ще можеш да направиш добро на хората? Като изядеш ябълката, посей семките. Прави добро на другите, понеже те са част от теб. Мисли, че си добър, но не можеш още да проявиш добрината си.
Добър човек е онзи, който живее за
Бога
.
Лош човек е онзи, който живее за себе си. Който живее лошо, никога не е видял Бога, а който живее добре, Го е видял. Като правиш добро, ти се приближаваш до Бога. Не с едно добро дело, но с оная велика подбуда вътре в теб ти се приближаваш към Бога. Ще ви дам едно правило – във всяко добро, във всяка добра постъпка трябва да правим връзка с Божествения свят, за да се изяви.
към текста >>
Лош човек е онзи, който живее за
себе
си.
Ако не можеш да направиш добро на краката си, как ще можеш да направиш добро на хората? Като изядеш ябълката, посей семките. Прави добро на другите, понеже те са част от теб. Мисли, че си добър, но не можеш още да проявиш добрината си. Добър човек е онзи, който живее за Бога.
Лош човек е онзи, който живее за
себе
си.
Който живее лошо, никога не е видял Бога, а който живее добре, Го е видял. Като правиш добро, ти се приближаваш до Бога. Не с едно добро дело, но с оная велика подбуда вътре в теб ти се приближаваш към Бога. Ще ви дам едно правило – във всяко добро, във всяка добра постъпка трябва да правим връзка с Божествения свят, за да се изяви. Например, подаваш чаша вода някому; спри се, вдълбочи се вътре в себе си, почувствай любов към него, изпрати му струя от любов.
към текста >>
Който живее лошо, никога не е видял
Бога
, а който живее добре, Го е видял.
Като изядеш ябълката, посей семките. Прави добро на другите, понеже те са част от теб. Мисли, че си добър, но не можеш още да проявиш добрината си. Добър човек е онзи, който живее за Бога. Лош човек е онзи, който живее за себе си.
Който живее лошо, никога не е видял
Бога
, а който живее добре, Го е видял.
Като правиш добро, ти се приближаваш до Бога. Не с едно добро дело, но с оная велика подбуда вътре в теб ти се приближаваш към Бога. Ще ви дам едно правило – във всяко добро, във всяка добра постъпка трябва да правим връзка с Божествения свят, за да се изяви. Например, подаваш чаша вода някому; спри се, вдълбочи се вътре в себе си, почувствай любов към него, изпрати му струя от любов. Като почакаш малко, за да дойдеш до това състояние, при което да поднесеш чашата вода, ти влагаш в нея нещо ценно от своята душа.
към текста >>
Като правиш добро, ти се приближаваш до
Бога
.
Прави добро на другите, понеже те са част от теб. Мисли, че си добър, но не можеш още да проявиш добрината си. Добър човек е онзи, който живее за Бога. Лош човек е онзи, който живее за себе си. Който живее лошо, никога не е видял Бога, а който живее добре, Го е видял.
Като правиш добро, ти се приближаваш до
Бога
.
Не с едно добро дело, но с оная велика подбуда вътре в теб ти се приближаваш към Бога. Ще ви дам едно правило – във всяко добро, във всяка добра постъпка трябва да правим връзка с Божествения свят, за да се изяви. Например, подаваш чаша вода някому; спри се, вдълбочи се вътре в себе си, почувствай любов към него, изпрати му струя от любов. Като почакаш малко, за да дойдеш до това състояние, при което да поднесеш чашата вода, ти влагаш в нея нещо ценно от своята душа. И тогава заедно с водата твоят ближен приема и онова Божественото, което излиза из дълбините.
към текста >>
Не с едно добро дело, но с оная велика подбуда вътре в теб ти се приближаваш
към
Бога
.
Мисли, че си добър, но не можеш още да проявиш добрината си. Добър човек е онзи, който живее за Бога. Лош човек е онзи, който живее за себе си. Който живее лошо, никога не е видял Бога, а който живее добре, Го е видял. Като правиш добро, ти се приближаваш до Бога.
Не с едно добро дело, но с оная велика подбуда вътре в теб ти се приближаваш
към
Бога
.
Ще ви дам едно правило – във всяко добро, във всяка добра постъпка трябва да правим връзка с Божествения свят, за да се изяви. Например, подаваш чаша вода някому; спри се, вдълбочи се вътре в себе си, почувствай любов към него, изпрати му струя от любов. Като почакаш малко, за да дойдеш до това състояние, при което да поднесеш чашата вода, ти влагаш в нея нещо ценно от своята душа. И тогава заедно с водата твоят ближен приема и онова Божественото, което излиза из дълбините. В света, от който сме излезли, ни държат отговорни за всичко, което правим с онова, което са ни дали.
към текста >>
Например, подаваш чаша вода някому; спри се, вдълбочи се вътре в
себе
си, почувствай
любов
към
него, изпрати му струя от
любов
.
Лош човек е онзи, който живее за себе си. Който живее лошо, никога не е видял Бога, а който живее добре, Го е видял. Като правиш добро, ти се приближаваш до Бога. Не с едно добро дело, но с оная велика подбуда вътре в теб ти се приближаваш към Бога. Ще ви дам едно правило – във всяко добро, във всяка добра постъпка трябва да правим връзка с Божествения свят, за да се изяви.
Например, подаваш чаша вода някому; спри се, вдълбочи се вътре в
себе
си, почувствай
любов
към
него, изпрати му струя от
любов
.
Като почакаш малко, за да дойдеш до това състояние, при което да поднесеш чашата вода, ти влагаш в нея нещо ценно от своята душа. И тогава заедно с водата твоят ближен приема и онова Божественото, което излиза из дълбините. В света, от който сме излезли, ни държат отговорни за всичко, което правим с онова, което са ни дали. Като направиш добро, печалбата остава на теб. Някой път музикантът не може да работи, ако няма музикална среда.
към текста >>
Когато някой човек ти направи добро, ти отдай слава на
Бога
, съзнай дълбоко в
себе
си, че това е от
Бога
, а не от човека.
Някой път музикантът не може да работи, ако няма музикална среда. Значи хиляди музиканти трябва да работят, за да има подбуда. Също така в доброто хиляди хора трябва да работят добре, за да има подбуда. Онези, които не вършат Волята Божия както трябва, създават злото. А онези, които знаят как да вършат Волята Божия, Бог прави доброто чрез тях.
Когато някой човек ти направи добро, ти отдай слава на
Бога
, съзнай дълбоко в
себе
си, че това е от
Бога
, а не от човека.
Когато даваш нещо, давай го със съзнание, че то принадлежи на Бога, а не на теб. Богатството, което имаме, е на Бога. Казват сега: „Бъди добър.“ Как ще бъдеш добър, ако не виждаш Бога и доброто навсякъде? Лошите хора работят индивидуално, само за себе си, а добрите хора – колективно, за другите и за себе си. В човека има нещо фатално.
към текста >>
Когато даваш нещо, давай го със съзнание, че то принадлежи на
Бога
, а не на теб.
Значи хиляди музиканти трябва да работят, за да има подбуда. Също така в доброто хиляди хора трябва да работят добре, за да има подбуда. Онези, които не вършат Волята Божия както трябва, създават злото. А онези, които знаят как да вършат Волята Божия, Бог прави доброто чрез тях. Когато някой човек ти направи добро, ти отдай слава на Бога, съзнай дълбоко в себе си, че това е от Бога, а не от човека.
Когато даваш нещо, давай го със съзнание, че то принадлежи на
Бога
, а не на теб.
Богатството, което имаме, е на Бога. Казват сега: „Бъди добър.“ Как ще бъдеш добър, ако не виждаш Бога и доброто навсякъде? Лошите хора работят индивидуално, само за себе си, а добрите хора – колективно, за другите и за себе си. В човека има нещо фатално. Той кара праволинейно и току извърши нещо лошо – това е в плътта.
към текста >>
Богатството
, което имаме, е на
Бога
.
Също така в доброто хиляди хора трябва да работят добре, за да има подбуда. Онези, които не вършат Волята Божия както трябва, създават злото. А онези, които знаят как да вършат Волята Божия, Бог прави доброто чрез тях. Когато някой човек ти направи добро, ти отдай слава на Бога, съзнай дълбоко в себе си, че това е от Бога, а не от човека. Когато даваш нещо, давай го със съзнание, че то принадлежи на Бога, а не на теб.
Богатството
, което имаме, е на
Бога
.
Казват сега: „Бъди добър.“ Как ще бъдеш добър, ако не виждаш Бога и доброто навсякъде? Лошите хора работят индивидуално, само за себе си, а добрите хора – колективно, за другите и за себе си. В човека има нещо фатално. Той кара праволинейно и току извърши нещо лошо – това е в плътта. Плътта трябва да се покори на Бога.
към текста >>
Казват сега: „Бъди добър.“ Как ще бъдеш добър, ако не виждаш
Бога
и доброто навсякъде?
Онези, които не вършат Волята Божия както трябва, създават злото. А онези, които знаят как да вършат Волята Божия, Бог прави доброто чрез тях. Когато някой човек ти направи добро, ти отдай слава на Бога, съзнай дълбоко в себе си, че това е от Бога, а не от човека. Когато даваш нещо, давай го със съзнание, че то принадлежи на Бога, а не на теб. Богатството, което имаме, е на Бога.
Казват сега: „Бъди добър.“ Как ще бъдеш добър, ако не виждаш
Бога
и доброто навсякъде?
Лошите хора работят индивидуално, само за себе си, а добрите хора – колективно, за другите и за себе си. В човека има нещо фатално. Той кара праволинейно и току извърши нещо лошо – това е в плътта. Плътта трябва да се покори на Бога. На горния свят всичко е в хармония, защото всички си помагат един на друг и то по Любов.
към текста >>
Лошите хора работят индивидуално, само за
себе
си, а добрите хора – колективно, за другите и за
себе
си.
А онези, които знаят как да вършат Волята Божия, Бог прави доброто чрез тях. Когато някой човек ти направи добро, ти отдай слава на Бога, съзнай дълбоко в себе си, че това е от Бога, а не от човека. Когато даваш нещо, давай го със съзнание, че то принадлежи на Бога, а не на теб. Богатството, което имаме, е на Бога. Казват сега: „Бъди добър.“ Как ще бъдеш добър, ако не виждаш Бога и доброто навсякъде?
Лошите хора работят индивидуално, само за
себе
си, а добрите хора – колективно, за другите и за
себе
си.
В човека има нещо фатално. Той кара праволинейно и току извърши нещо лошо – това е в плътта. Плътта трябва да се покори на Бога. На горния свят всичко е в хармония, защото всички си помагат един на друг и то по Любов. Там законът е Доброто.
към текста >>
Плътта трябва да се покори на
Бога
.
Богатството, което имаме, е на Бога. Казват сега: „Бъди добър.“ Как ще бъдеш добър, ако не виждаш Бога и доброто навсякъде? Лошите хора работят индивидуално, само за себе си, а добрите хора – колективно, за другите и за себе си. В човека има нещо фатално. Той кара праволинейно и току извърши нещо лошо – това е в плътта.
Плътта трябва да се покори на
Бога
.
На горния свят всичко е в хармония, защото всички си помагат един на друг и то по Любов. Там законът е Доброто. Обичат се и си правят добро. Доброто управлява света. Злото представлява външен кратковременен порядък, а Доброто – един вечен порядък.
към текста >>
На горния свят всичко е в хармония, защото всички си помагат един на друг и то по
Любов
.
Казват сега: „Бъди добър.“ Как ще бъдеш добър, ако не виждаш Бога и доброто навсякъде? Лошите хора работят индивидуално, само за себе си, а добрите хора – колективно, за другите и за себе си. В човека има нещо фатално. Той кара праволинейно и току извърши нещо лошо – това е в плътта. Плътта трябва да се покори на Бога.
На горния свят всичко е в хармония, защото всички си помагат един на друг и то по
Любов
.
Там законът е Доброто. Обичат се и си правят добро. Доброто управлява света. Злото представлява външен кратковременен порядък, а Доброто – един вечен порядък. Да се прави добро не е дълг, а привилегия!
към текста >>
При един философ отишъл един
богаташ
и го попитал как да постъпва, че да му провърви.
Там законът е Доброто. Обичат се и си правят добро. Доброто управлява света. Злото представлява външен кратковременен порядък, а Доброто – един вечен порядък. Да се прави добро не е дълг, а привилегия!
При един философ отишъл един
богаташ
и го попитал как да постъпва, че да му провърви.
Философът му казал: „Ще ти дам две думи и ще ти върви, но за тези две думи ще платиш. И ако не ти върви, аз ще ти върна парите, а ти ще ми върнеш думите назад.“ Тези думи били: „Бъди добър! “ Богаташът, който по-рано мислел как да откъсне някой лев от заплатата на работниците си, как да направи някоя далавера, вече си спомнял думите: „Бъди добър! “ Той искал да подведе някого, но си спомнял думите и не го правел. И оттогава насам неговите работи почнали да се уреждат.
към текста >>
“
Богаташът
, който по-рано мислел как да откъсне някой лев от заплатата на работниците си, как да направи някоя далавера, вече си спомнял думите: „Бъди добър!
Злото представлява външен кратковременен порядък, а Доброто – един вечен порядък. Да се прави добро не е дълг, а привилегия! При един философ отишъл един богаташ и го попитал как да постъпва, че да му провърви. Философът му казал: „Ще ти дам две думи и ще ти върви, но за тези две думи ще платиш. И ако не ти върви, аз ще ти върна парите, а ти ще ми върнеш думите назад.“ Тези думи били: „Бъди добър!
“
Богаташът
, който по-рано мислел как да откъсне някой лев от заплатата на работниците си, как да направи някоя далавера, вече си спомнял думите: „Бъди добър!
“ Той искал да подведе някого, но си спомнял думите и не го правел. И оттогава насам неговите работи почнали да се уреждат. Та доброто, което прави човек, урежда работите на другите, а и неговите работи се подреждат. След време богаташът пак отишъл при философа, за да му каже: „Твоите думи не връщам за нищо на света! “
към текста >>
След време
богаташът
пак отишъл при философа, за да му каже: „Твоите думи не връщам за нищо на света!
И ако не ти върви, аз ще ти върна парите, а ти ще ми върнеш думите назад.“ Тези думи били: „Бъди добър! “ Богаташът, който по-рано мислел как да откъсне някой лев от заплатата на работниците си, как да направи някоя далавера, вече си спомнял думите: „Бъди добър! “ Той искал да подведе някого, но си спомнял думите и не го правел. И оттогава насам неговите работи почнали да се уреждат. Та доброто, което прави човек, урежда работите на другите, а и неговите работи се подреждат.
След време
богаташът
пак отишъл при философа, за да му каже: „Твоите думи не връщам за нищо на света!
“ Най-мъчният въпрос, който съществува в света, е да станат хората добри. Това е голямо изкуство. Трябва да работите. Единственото разумно нещо в света е Доброто.
към текста >>
Любовта
прави очите чисти и светли, а злото ги прави тъмни.
Това е голямо изкуство. Трябва да работите. Единственото разумно нещо в света е Доброто. То е вечното, мощното. Това, което може да превръща алхимически нещата, това, което може да превръща простите елементи в скъпоценни камъни, това е само Доброто.
Любовта
прави очите чисти и светли, а злото ги прави тъмни.
При злото лицето потъмнява, а при Доброто става светло. Като видя някой човек, мен ме интересува да знам дали е отворил вратата на Доброто и на Любовта. Самовъзпитанието трябва да се започне оттам. Правиш ли едно добро, една малка услуга, никой да не те вижда, върши я и да ти е приятно. Например в гората полееш едно цветенце и ти е приятно.
към текста >>
Като видя някой човек, мен ме интересува да знам дали е отворил вратата на Доброто и на
Любовта
.
Единственото разумно нещо в света е Доброто. То е вечното, мощното. Това, което може да превръща алхимически нещата, това, което може да превръща простите елементи в скъпоценни камъни, това е само Доброто. Любовта прави очите чисти и светли, а злото ги прави тъмни. При злото лицето потъмнява, а при Доброто става светло.
Като видя някой човек, мен ме интересува да знам дали е отворил вратата на Доброто и на
Любовта
.
Самовъзпитанието трябва да се започне оттам. Правиш ли едно добро, една малка услуга, никой да не те вижда, върши я и да ти е приятно. Например в гората полееш едно цветенце и ти е приятно. Никой не те е видял. Това цветенце стои в ума ти.
към текста >>
6.
6) В съня на Навуходоносор
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Любовта
към
Бога
!
В СЪНЯ НА НАВУХОДОНОСОР14 Трябваше да заживее в нас духът на новото, което иде. Учителя всякога държеше на духовно сближаване и колективност, затова и отдаваше голяма важност и на общото хранене; за целта въведе общи обяди, даже и общи закуски, а вечерите се правеха при тържествени случаи и при покани. След привършването на един обяд една сестра попита следното: „Кой ще бъде главният подтик за действие в Шестата раса? “
Любовта
към
Бога
!
Готовността да направиш добро подразбира Любов към Бога, съзнателно ходене в Неговия път и желание да Го познаеш. Синовете на Шестата раса упражняват влияние върху цялото човечество и нека всеки пожелае в себе си да стане нейно дете. За синовете на Шестата раса всичко е възможно, докато за синовете на петата раса всичко се постига с пушки, топове и насилие. Разликата между двете раси се състои в това, че докато петата се мъчи да установи ред и порядък в света чрез закони, то Шестата възстановява реда чрез Любов и свобода. Шестата раса ще приложи три неща: съвършена Любов към Бога, към ближния и към себе си.
към текста >>
Готовността да направиш добро подразбира
Любов
към
Бога
, съзнателно ходене в Неговия път и желание да Го познаеш.
Трябваше да заживее в нас духът на новото, което иде. Учителя всякога държеше на духовно сближаване и колективност, затова и отдаваше голяма важност и на общото хранене; за целта въведе общи обяди, даже и общи закуски, а вечерите се правеха при тържествени случаи и при покани. След привършването на един обяд една сестра попита следното: „Кой ще бъде главният подтик за действие в Шестата раса? “ Любовта към Бога!
Готовността да направиш добро подразбира
Любов
към
Бога
, съзнателно ходене в Неговия път и желание да Го познаеш.
Синовете на Шестата раса упражняват влияние върху цялото човечество и нека всеки пожелае в себе си да стане нейно дете. За синовете на Шестата раса всичко е възможно, докато за синовете на петата раса всичко се постига с пушки, топове и насилие. Разликата между двете раси се състои в това, че докато петата се мъчи да установи ред и порядък в света чрез закони, то Шестата възстановява реда чрез Любов и свобода. Шестата раса ще приложи три неща: съвършена Любов към Бога, към ближния и към себе си. Любовта към Бога ще бъде мярка за всичко и по този начин ще се смекчат сърцата на хората и ще се избегне насилието.
към текста >>
Синовете на Шестата раса упражняват влияние върху цялото човечество и нека всеки пожелае в
себе
си да стане нейно дете.
Учителя всякога държеше на духовно сближаване и колективност, затова и отдаваше голяма важност и на общото хранене; за целта въведе общи обяди, даже и общи закуски, а вечерите се правеха при тържествени случаи и при покани. След привършването на един обяд една сестра попита следното: „Кой ще бъде главният подтик за действие в Шестата раса? “ Любовта към Бога! Готовността да направиш добро подразбира Любов към Бога, съзнателно ходене в Неговия път и желание да Го познаеш.
Синовете на Шестата раса упражняват влияние върху цялото човечество и нека всеки пожелае в
себе
си да стане нейно дете.
За синовете на Шестата раса всичко е възможно, докато за синовете на петата раса всичко се постига с пушки, топове и насилие. Разликата между двете раси се състои в това, че докато петата се мъчи да установи ред и порядък в света чрез закони, то Шестата възстановява реда чрез Любов и свобода. Шестата раса ще приложи три неща: съвършена Любов към Бога, към ближния и към себе си. Любовта към Бога ще бъде мярка за всичко и по този начин ще се смекчат сърцата на хората и ще се избегне насилието. Защото всеки народ, който изтезава друг, създава нещастие за себе си.
към текста >>
Разликата между двете раси се състои в това, че докато петата се мъчи да установи ред и порядък в света чрез закони, то Шестата възстановява реда чрез
Любов
и свобода.
“ Любовта към Бога! Готовността да направиш добро подразбира Любов към Бога, съзнателно ходене в Неговия път и желание да Го познаеш. Синовете на Шестата раса упражняват влияние върху цялото човечество и нека всеки пожелае в себе си да стане нейно дете. За синовете на Шестата раса всичко е възможно, докато за синовете на петата раса всичко се постига с пушки, топове и насилие.
Разликата между двете раси се състои в това, че докато петата се мъчи да установи ред и порядък в света чрез закони, то Шестата възстановява реда чрез
Любов
и свобода.
Шестата раса ще приложи три неща: съвършена Любов към Бога, към ближния и към себе си. Любовта към Бога ще бъде мярка за всичко и по този начин ще се смекчат сърцата на хората и ще се избегне насилието. Защото всеки народ, който изтезава друг, създава нещастие за себе си. Понятието „избран народ“ днес се приема външно, а не вътрешно, и в това е цялата погрешка. Защото „избран народ“ са тези, които вършат Волята Божия, а тези, които вършат своята воля, създават злото.
към текста >>
Шестата раса ще приложи три неща: съвършена
Любов
към
Бога
,
към
ближния
и
към
себе
си.
Любовта към Бога! Готовността да направиш добро подразбира Любов към Бога, съзнателно ходене в Неговия път и желание да Го познаеш. Синовете на Шестата раса упражняват влияние върху цялото човечество и нека всеки пожелае в себе си да стане нейно дете. За синовете на Шестата раса всичко е възможно, докато за синовете на петата раса всичко се постига с пушки, топове и насилие. Разликата между двете раси се състои в това, че докато петата се мъчи да установи ред и порядък в света чрез закони, то Шестата възстановява реда чрез Любов и свобода.
Шестата раса ще приложи три неща: съвършена
Любов
към
Бога
,
към
ближния
и
към
себе
си.
Любовта към Бога ще бъде мярка за всичко и по този начин ще се смекчат сърцата на хората и ще се избегне насилието. Защото всеки народ, който изтезава друг, създава нещастие за себе си. Понятието „избран народ“ днес се приема външно, а не вътрешно, и в това е цялата погрешка. Защото „избран народ“ са тези, които вършат Волята Божия, а тези, които вършат своята воля, създават злото. Когато хората завършат своето развитие, ще почнат тепърва да живеят и ще влязат в такива връзки на Любов, които не са сънували.
към текста >>
Любовта
към
Бога
ще бъде мярка за всичко и по този начин ще се смекчат сърцата на хората и ще се избегне насилието.
Готовността да направиш добро подразбира Любов към Бога, съзнателно ходене в Неговия път и желание да Го познаеш. Синовете на Шестата раса упражняват влияние върху цялото човечество и нека всеки пожелае в себе си да стане нейно дете. За синовете на Шестата раса всичко е възможно, докато за синовете на петата раса всичко се постига с пушки, топове и насилие. Разликата между двете раси се състои в това, че докато петата се мъчи да установи ред и порядък в света чрез закони, то Шестата възстановява реда чрез Любов и свобода. Шестата раса ще приложи три неща: съвършена Любов към Бога, към ближния и към себе си.
Любовта
към
Бога
ще бъде мярка за всичко и по този начин ще се смекчат сърцата на хората и ще се избегне насилието.
Защото всеки народ, който изтезава друг, създава нещастие за себе си. Понятието „избран народ“ днес се приема външно, а не вътрешно, и в това е цялата погрешка. Защото „избран народ“ са тези, които вършат Волята Божия, а тези, които вършат своята воля, създават злото. Когато хората завършат своето развитие, ще почнат тепърва да живеят и ще влязат в такива връзки на Любов, които не са сънували. В Шестата раса ще има подем на еволюцията.
към текста >>
Защото всеки народ, който изтезава друг, създава нещастие за
себе
си.
Синовете на Шестата раса упражняват влияние върху цялото човечество и нека всеки пожелае в себе си да стане нейно дете. За синовете на Шестата раса всичко е възможно, докато за синовете на петата раса всичко се постига с пушки, топове и насилие. Разликата между двете раси се състои в това, че докато петата се мъчи да установи ред и порядък в света чрез закони, то Шестата възстановява реда чрез Любов и свобода. Шестата раса ще приложи три неща: съвършена Любов към Бога, към ближния и към себе си. Любовта към Бога ще бъде мярка за всичко и по този начин ще се смекчат сърцата на хората и ще се избегне насилието.
Защото всеки народ, който изтезава друг, създава нещастие за
себе
си.
Понятието „избран народ“ днес се приема външно, а не вътрешно, и в това е цялата погрешка. Защото „избран народ“ са тези, които вършат Волята Божия, а тези, които вършат своята воля, създават злото. Когато хората завършат своето развитие, ще почнат тепърва да живеят и ще влязат в такива връзки на Любов, които не са сънували. В Шестата раса ще има подем на еволюцията. Сега хората вървят по пътя на израждането, докато Шестата раса ще даде подтик и расите под нея ще се ползват от новото, само че по-ограничено, като старци.
към текста >>
Когато хората завършат своето развитие, ще почнат тепърва да живеят и ще влязат в такива връзки на
Любов
, които не са сънували.
Шестата раса ще приложи три неща: съвършена Любов към Бога, към ближния и към себе си. Любовта към Бога ще бъде мярка за всичко и по този начин ще се смекчат сърцата на хората и ще се избегне насилието. Защото всеки народ, който изтезава друг, създава нещастие за себе си. Понятието „избран народ“ днес се приема външно, а не вътрешно, и в това е цялата погрешка. Защото „избран народ“ са тези, които вършат Волята Божия, а тези, които вършат своята воля, създават злото.
Когато хората завършат своето развитие, ще почнат тепърва да живеят и ще влязат в такива връзки на
Любов
, които не са сънували.
В Шестата раса ще има подем на еволюцията. Сега хората вървят по пътя на израждането, докато Шестата раса ще даде подтик и расите под нея ще се ползват от новото, само че по-ограничено, като старци. Всички хора на тъмнината и на удоволствията ще си заминат. Първото възкресение иде за Чадата Божии. Днес езическата култура върви паралелно с християнството, а и това, което се нарича християнство, не е качествено.
към текста >>
В съня на Навуходоносор, който бил изтълкуван от Даниила, се говори за статуята, чиито нозе са смес от глина и желязо, и това именно е днешната култура на петата раса, а камъкът, който ударил тази статуя и я разрушил, станал голям колкото планина.Този камък е Шестата раса, този камък е вълната на
Любовта
, която иде днес.
Сега хората вървят по пътя на израждането, докато Шестата раса ще даде подтик и расите под нея ще се ползват от новото, само че по-ограничено, като старци. Всички хора на тъмнината и на удоволствията ще си заминат. Първото възкресение иде за Чадата Божии. Днес езическата култура върви паралелно с християнството, а и това, което се нарича християнство, не е качествено. Трябва да се разбере, че материализмът не е ново нещо.
В съня на Навуходоносор, който бил изтълкуван от Даниила, се говори за статуята, чиито нозе са смес от глина и желязо, и това именно е днешната култура на петата раса, а камъкът, който ударил тази статуя и я разрушил, станал голям колкото планина.Този камък е Шестата раса, този камък е вълната на
Любовта
, която иде днес.
Камъкът е хвърлен от Всемирното Бяло Братство. Един брат попита дали хората на Шестата раса ще приличат по форма на сегашната. Конят ще бъде същият, а ездачът – друг. Народите не могат да влязат в Шестата раса, преди да ликвидират със своята карма. И днешните страдания са ликвидация на натрупаната карма, за да се приготвят за новия живот, който иде на Земята.
към текста >>
При тези страдания ще се отличи духовният човек, който е с отворена душа, който има открито лице и излъчва нещо от
себе
си.
Камъкът е хвърлен от Всемирното Бяло Братство. Един брат попита дали хората на Шестата раса ще приличат по форма на сегашната. Конят ще бъде същият, а ездачът – друг. Народите не могат да влязат в Шестата раса, преди да ликвидират със своята карма. И днешните страдания са ликвидация на натрупаната карма, за да се приготвят за новия живот, който иде на Земята.
При тези страдания ще се отличи духовният човек, който е с отворена душа, който има открито лице и излъчва нещо от
себе
си.
Писанието казва: „Лозето ще се вземе от тези, които го работеха, и ще се даде на други.“ Това значи, че лозето ще се вземе от бялата раса и ще се даде на Шестата. И бялата раса ще се научи да слугува на Шестата, която ще има връзка с другите раси и ще ги организира. Човекът на Шестата раса, като влезе в бялата, не ще е от нея, защото ще е от светещите, но негова главна задача ще бъде да работи за духовното сплотяване. Един брат попита: След колко века ще се въдвори Шестата раса? Шестата раса сега се въдворява, но сме все още в самото начало на този процес и ще мине доста време само защото хората сами се спъват и не искат да се освободят от старото.
към текста >>
И другата страна е вътрешният, реален живот, който се състои в пробуждане на душите, в обръщането им
към
Бога
и в посаждане на Божествени семенца.
Шестата раса сега се въдворява, но сме все още в самото начало на този процес и ще мине доста време само защото хората сами се спъват и не искат да се освободят от старото. Ако червеят не пожелае сам да се освободи от старата форма, не може да стане на пеперуда. Хората са разделени на два вида: едни от тях са готови души и са пред прага на събуждането и главно върху тях ще се работи днес, а другите души, които явно не са готови за пробуждане, ще чакат да се работи върху повдигането им по време на Шестата раса с някои други нови методи. Защото и животът на Шестата раса ще има две страни: една външна страна – живот на илюзиите. Някои от членовете на Шестата раса до края на нейната епоха ще останат в това съзнание, като под „живот на илюзиите“ се разбират външните удобства, които ще съществуват тогава.
И другата страна е вътрешният, реален живот, който се състои в пробуждане на душите, в обръщането им
към
Бога
и в посаждане на Божествени семенца.
Тази духовна работа с нейната същина ще бъде истинският живот на Шестата раса. Една сестра запита каква нова дарба ще има новата Шеста раса. Те ще виждат отпред и отзад, в тях ще се развие шестото сетиво, а у човека са вложени дванадесет сетива, които чакат своето развитие. Засега е по-добре да не виждате хората чрез шестото сетиво, защото, ако се отвори то и погледнете по-надълбоко, ще се хванете за главата, ще ви бъде ясно какво мисли човекът, който стои до вас, и може да се отвратите от най-ближните си. Като мине опасното, като се изчисти съзнанието, чак тогава ще се отвори третото око.
към текста >>
Когато дойде време някой да си заминава, ще повика приятелите си, за да се сбогува, ще им каже: „Сбогом, ще стана невидим, ще се възнеса нагоре в приготвеното за мен жилище“, и ще се дематериализира.
Една сестра запита каква нова дарба ще има новата Шеста раса. Те ще виждат отпред и отзад, в тях ще се развие шестото сетиво, а у човека са вложени дванадесет сетива, които чакат своето развитие. Засега е по-добре да не виждате хората чрез шестото сетиво, защото, ако се отвори то и погледнете по-надълбоко, ще се хванете за главата, ще ви бъде ясно какво мисли човекът, който стои до вас, и може да се отвратите от най-ближните си. Като мине опасното, като се изчисти съзнанието, чак тогава ще се отвори третото око. В културата на Шестата раса хората няма да умират, както сега.
Когато дойде време някой да си заминава, ще повика приятелите си, за да се сбогува, ще им каже: „Сбогом, ще стана невидим, ще се възнеса нагоре в приготвеното за мен жилище“, и ще се дематериализира.
Това ще бъде в по-далечното бъдеще. Една раса, докато стигне до своя връх, идва в упадък. Упадъкът не е нищо друго, освен преминаване на енергията Ă в по-висша форма. Упадъкът на бялата раса е слизането Ă от арената, тя е стигнала до дъното и по-долу не може да отиде – ще почне да се повдига, но не точно тя, а нейното дете – Шестата раса. Новият континент, който ще изникне от дъното на Тихия океан, ще бъде континент на Шестата раса.
към текста >>
И тогава Америка ще се разрасне
откъм
Тихия океан, където се явяват тук-там островчета, а те са върховете на бъдещите планини.
Упадъкът не е нищо друго, освен преминаване на енергията Ă в по-висша форма. Упадъкът на бялата раса е слизането Ă от арената, тя е стигнала до дъното и по-долу не може да отиде – ще почне да се повдига, но не точно тя, а нейното дете – Шестата раса. Новият континент, който ще изникне от дъното на Тихия океан, ще бъде континент на Шестата раса. Сибир ще се съедини с новия континент като съставна част. Новият континент може да се съедини и с Америка, и със Сибир.
И тогава Америка ще се разрасне
откъм
Тихия океан, където се явяват тук-там островчета, а те са върховете на бъдещите планини.
Водата на Тихия океан ще залее някои от съвременните континенти, хората ще видят неща, които не са виждали, известни места ще потънат, а други ще се повдигнат над морско ниво. Дълго време ще мине, догдето се уреди всичко. Трябва да стане преустройство във външните форми на Природата. Въздухът и светлината са Божествен порядьк. Складираш ли ги някъде?
към текста >>
7.
15) Голямото Eвангелие
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Не какво мисля аз е важно, но какво казва Той за
себе
си.
ГОЛЯМОТО ЕВАНГЕЛИЕ Един евангелист бе приет от Учителя. След първата обмяна на мисли гостът зададе следния въпрос: „Христос Бог ли е, или не е? “
Не какво мисля аз е важно, но какво казва Той за
себе
си.
Христос казва: „Никой не познава Отца, освен Синът, и никой не познава Сина, освен Отец.“ Той сам се признава за Син Божи. Въпрос: Вие приемате ли Учението на Евангелието? Каквото е писано, приемам го. Много е писано, но Голямото Евангелие го няма, налице е само малкото Евангелие. Въпрос: Приемате ли тайнствата, като кръщение и пр.?
към текста >>
Ние имаме три тайнства: на
Любовта
, на Мъдростта и на Истината, другите неща са форми.
Христос казва: „Никой не познава Отца, освен Синът, и никой не познава Сина, освен Отец.“ Той сам се признава за Син Божи. Въпрос: Вие приемате ли Учението на Евангелието? Каквото е писано, приемам го. Много е писано, но Голямото Евангелие го няма, налице е само малкото Евангелие. Въпрос: Приемате ли тайнствата, като кръщение и пр.?
Ние имаме три тайнства: на
Любовта
, на Мъдростта и на Истината, другите неща са форми.
От Божията Любов излиза Животът. От Божията Мъдрост излиза Знанието. От Божията Истина излиза Свободата. Светът ще се оправи, но не хората ще свършат това, а Бог. Разумните Братя, които сега идат, това, което аз наричам Всемирно Божествено Братство, то ще уреди света.
към текста >>
От Божията
Любов
излиза Животът.
Въпрос: Вие приемате ли Учението на Евангелието? Каквото е писано, приемам го. Много е писано, но Голямото Евангелие го няма, налице е само малкото Евангелие. Въпрос: Приемате ли тайнствата, като кръщение и пр.? Ние имаме три тайнства: на Любовта, на Мъдростта и на Истината, другите неща са форми.
От Божията
Любов
излиза Животът.
От Божията Мъдрост излиза Знанието. От Божията Истина излиза Свободата. Светът ще се оправи, но не хората ще свършат това, а Бог. Разумните Братя, които сега идат, това, което аз наричам Всемирно Божествено Братство, то ще уреди света. И понеже иде, ще го уреди, ще влезе като нещо ново в съзнанието на хората и в тях ще стане такова преобразование, както става с гъсеницата.
към текста >>
Хората говорят за
Бога
, без да Го познават.
От Божията Истина излиза Свободата. Светът ще се оправи, но не хората ще свършат това, а Бог. Разумните Братя, които сега идат, това, което аз наричам Всемирно Божествено Братство, то ще уреди света. И понеже иде, ще го уреди, ще влезе като нещо ново в съзнанието на хората и в тях ще стане такова преобразование, както става с гъсеницата. Всяко нещо трябва да се опита.
Хората говорят за
Бога
, без да Го познават.
Къде е Господ? Той е в светлината, във въздуха, във водата, в храната. Ние Го търсим някъде, а Бог е в светлината, която носи знание, във въздуха, който носи мисълта, във водата, която внася живот, в храната, която носи доброто в света и съгражда материалния свят. Най-разбраното Същество е Бог. Ако майка ти и баща ти те обичат, то Бог е, който те обича чрез тях.
към текста >>
Бог кара малката птичка да помага на пиленцата си, да им носи храна; Бог е, Който се грижи за тях.
Той е в светлината, във въздуха, във водата, в храната. Ние Го търсим някъде, а Бог е в светлината, която носи знание, във въздуха, който носи мисълта, във водата, която внася живот, в храната, която носи доброто в света и съгражда материалния свят. Най-разбраното Същество е Бог. Ако майка ти и баща ти те обичат, то Бог е, който те обича чрез тях. Той е Първото Същество, което обича.
Бог кара малката птичка да помага на пиленцата си, да им носи храна; Бог е, Който се грижи за тях.
И като познаем Бога като Любов, ще имаме благоговение към Бога. Сега хората нямат срам и страх от греха. И ако имаха Любов, не щяха да воюват. Но навсякъде – и в Япония, и в Италия, и във Франция, има наши приятели, съпричастници на идеите на Бялото Братство. Бог е говорил и в Стария Завет, и в Новия Завет, и сега говори.
към текста >>
И като познаем
Бога
като
Любов
, ще имаме благоговение
към
Бога
.
Ние Го търсим някъде, а Бог е в светлината, която носи знание, във въздуха, който носи мисълта, във водата, която внася живот, в храната, която носи доброто в света и съгражда материалния свят. Най-разбраното Същество е Бог. Ако майка ти и баща ти те обичат, то Бог е, който те обича чрез тях. Той е Първото Същество, което обича. Бог кара малката птичка да помага на пиленцата си, да им носи храна; Бог е, Който се грижи за тях.
И като познаем
Бога
като
Любов
, ще имаме благоговение
към
Бога
.
Сега хората нямат срам и страх от греха. И ако имаха Любов, не щяха да воюват. Но навсякъде – и в Япония, и в Италия, и във Франция, има наши приятели, съпричастници на идеите на Бялото Братство. Бог е говорил и в Стария Завет, и в Новия Завет, и сега говори. Каквото е говорил, трябва да го приложим.
към текста >>
И ако имаха
Любов
, не щяха да воюват.
Ако майка ти и баща ти те обичат, то Бог е, който те обича чрез тях. Той е Първото Същество, което обича. Бог кара малката птичка да помага на пиленцата си, да им носи храна; Бог е, Който се грижи за тях. И като познаем Бога като Любов, ще имаме благоговение към Бога. Сега хората нямат срам и страх от греха.
И ако имаха
Любов
, не щяха да воюват.
Но навсякъде – и в Япония, и в Италия, и във Франция, има наши приятели, съпричастници на идеите на Бялото Братство. Бог е говорил и в Стария Завет, и в Новия Завет, и сега говори. Каквото е говорил, трябва да го приложим. В Стария Завет е казано: „Да възлюбиш Бога с всичкия си ум, сърце, душа и сила, и ближния си като себе си.“ Христос казва: „Върху тези два закона почива всичко.“ Ние нямаме Любов към себе си, ние сме несправедливи към себе си. Ако имахме Любов към себе си, не щяхме да грешим.
към текста >>
В Стария Завет е казано: „Да възлюбиш
Бога
с всичкия си ум, сърце, душа и сила, и
ближния
си като
себе
си.“ Христос казва: „Върху тези два закона почива всичко.“ Ние нямаме
Любов
към
себе
си, ние сме несправедливи
към
себе
си.
Сега хората нямат срам и страх от греха. И ако имаха Любов, не щяха да воюват. Но навсякъде – и в Япония, и в Италия, и във Франция, има наши приятели, съпричастници на идеите на Бялото Братство. Бог е говорил и в Стария Завет, и в Новия Завет, и сега говори. Каквото е говорил, трябва да го приложим.
В Стария Завет е казано: „Да възлюбиш
Бога
с всичкия си ум, сърце, душа и сила, и
ближния
си като
себе
си.“ Христос казва: „Върху тези два закона почива всичко.“ Ние нямаме
Любов
към
себе
си, ние сме несправедливи
към
себе
си.
Ако имахме Любов към себе си, не щяхме да грешим. Не слушаме Бога и затова страдаме. И себе си не обичаме, понеже грешим, така че не изпълняваме закона. Въпрос: Когато някой стане член на Братството, има ли задължения? Не, определя се по свобода.
към текста >>
Ако имахме
Любов
към
себе
си, не щяхме да грешим.
И ако имаха Любов, не щяха да воюват. Но навсякъде – и в Япония, и в Италия, и във Франция, има наши приятели, съпричастници на идеите на Бялото Братство. Бог е говорил и в Стария Завет, и в Новия Завет, и сега говори. Каквото е говорил, трябва да го приложим. В Стария Завет е казано: „Да възлюбиш Бога с всичкия си ум, сърце, душа и сила, и ближния си като себе си.“ Христос казва: „Върху тези два закона почива всичко.“ Ние нямаме Любов към себе си, ние сме несправедливи към себе си.
Ако имахме
Любов
към
себе
си, не щяхме да грешим.
Не слушаме Бога и затова страдаме. И себе си не обичаме, понеже грешим, така че не изпълняваме закона. Въпрос: Когато някой стане член на Братството, има ли задължения? Не, определя се по свобода. За да стане някой ученик, в него трябва да проникне най-първо Любовта, после – Божественото знание и Истината, или да проникнат истинският живот, знанието и свободата.
към текста >>
Не слушаме
Бога
и затова страдаме.
Но навсякъде – и в Япония, и в Италия, и във Франция, има наши приятели, съпричастници на идеите на Бялото Братство. Бог е говорил и в Стария Завет, и в Новия Завет, и сега говори. Каквото е говорил, трябва да го приложим. В Стария Завет е казано: „Да възлюбиш Бога с всичкия си ум, сърце, душа и сила, и ближния си като себе си.“ Христос казва: „Върху тези два закона почива всичко.“ Ние нямаме Любов към себе си, ние сме несправедливи към себе си. Ако имахме Любов към себе си, не щяхме да грешим.
Не слушаме
Бога
и затова страдаме.
И себе си не обичаме, понеже грешим, така че не изпълняваме закона. Въпрос: Когато някой стане член на Братството, има ли задължения? Не, определя се по свобода. За да стане някой ученик, в него трябва да проникне най-първо Любовта, после – Божественото знание и Истината, или да проникнат истинският живот, знанието и свободата. Всеки, който идва при нас, сам се връзва и развързва.
към текста >>
И
себе
си не обичаме, понеже грешим, така че не изпълняваме закона.
Бог е говорил и в Стария Завет, и в Новия Завет, и сега говори. Каквото е говорил, трябва да го приложим. В Стария Завет е казано: „Да възлюбиш Бога с всичкия си ум, сърце, душа и сила, и ближния си като себе си.“ Христос казва: „Върху тези два закона почива всичко.“ Ние нямаме Любов към себе си, ние сме несправедливи към себе си. Ако имахме Любов към себе си, не щяхме да грешим. Не слушаме Бога и затова страдаме.
И
себе
си не обичаме, понеже грешим, така че не изпълняваме закона.
Въпрос: Когато някой стане член на Братството, има ли задължения? Не, определя се по свобода. За да стане някой ученик, в него трябва да проникне най-първо Любовта, после – Божественото знание и Истината, или да проникнат истинският живот, знанието и свободата. Всеки, който идва при нас, сам се връзва и развързва. Аз нямам време да развързвам и връзвам хората.
към текста >>
За да стане някой ученик, в него трябва да проникне най-първо
Любовта
, после – Божественото знание и Истината, или да проникнат истинският живот, знанието и свободата.
Ако имахме Любов към себе си, не щяхме да грешим. Не слушаме Бога и затова страдаме. И себе си не обичаме, понеже грешим, така че не изпълняваме закона. Въпрос: Когато някой стане член на Братството, има ли задължения? Не, определя се по свобода.
За да стане някой ученик, в него трябва да проникне най-първо
Любовта
, после – Божественото знание и Истината, или да проникнат истинският живот, знанието и свободата.
Всеки, който идва при нас, сам се връзва и развързва. Аз нямам време да развързвам и връзвам хората. Всеки трябва да идва напълно свободно. Без Любов човек не може да влезе и без Любов не може да излезе. Бог не съди хората защо съгрешиха, а защо не изправиха погрешките си.
към текста >>
Без
Любов
човек не може да влезе и без
Любов
не може да излезе.
Не, определя се по свобода. За да стане някой ученик, в него трябва да проникне най-първо Любовта, после – Божественото знание и Истината, или да проникнат истинският живот, знанието и свободата. Всеки, който идва при нас, сам се връзва и развързва. Аз нямам време да развързвам и връзвам хората. Всеки трябва да идва напълно свободно.
Без
Любов
човек не може да влезе и без
Любов
не може да излезе.
Бог не съди хората защо съгрешиха, а защо не изправиха погрешките си. Престъпленията им дават условия да се изправят. Всяка погрешка трябва да се изправи. Във всички религии, в каквато и форма да са те, трябва да влезе Любовта като обединителен принцип. Всеки може да има, каквато иска форма, важното е, че в Любовта нещата започват добре и свършват добре, а без нея започват добре и свършват зле или започват зле и свършват зле.
към текста >>
Във всички религии, в каквато и форма да са те, трябва да влезе
Любовта
като обединителен принцип.
Всеки трябва да идва напълно свободно. Без Любов човек не може да влезе и без Любов не може да излезе. Бог не съди хората защо съгрешиха, а защо не изправиха погрешките си. Престъпленията им дават условия да се изправят. Всяка погрешка трябва да се изправи.
Във всички религии, в каквато и форма да са те, трябва да влезе
Любовта
като обединителен принцип.
Всеки може да има, каквато иска форма, важното е, че в Любовта нещата започват добре и свършват добре, а без нея започват добре и свършват зле или започват зле и свършват зле. Учителя каза на госта, че е доста активен. А той разказа за себе си, че е пътувал из Европа и се е запознал с разни организации, занимавал се е с възпитанието на млади хора, а във Франция е работил с работническите организации. Учителя му каза: У славяните има самоотричане, те са готови да се пожертват.
към текста >>
Всеки може да има, каквато иска форма, важното е, че в
Любовта
нещата започват добре и свършват добре, а без нея започват добре и свършват зле или започват зле и свършват зле.
Без Любов човек не може да влезе и без Любов не може да излезе. Бог не съди хората защо съгрешиха, а защо не изправиха погрешките си. Престъпленията им дават условия да се изправят. Всяка погрешка трябва да се изправи. Във всички религии, в каквато и форма да са те, трябва да влезе Любовта като обединителен принцип.
Всеки може да има, каквато иска форма, важното е, че в
Любовта
нещата започват добре и свършват добре, а без нея започват добре и свършват зле или започват зле и свършват зле.
Учителя каза на госта, че е доста активен. А той разказа за себе си, че е пътувал из Европа и се е запознал с разни организации, занимавал се е с възпитанието на млади хора, а във Франция е работил с работническите организации. Учителя му каза: У славяните има самоотричане, те са готови да се пожертват. Въпрос: Бракът за Вас тайнство ли е?
към текста >>
А той разказа за
себе
си, че е пътувал из Европа и се е запознал с разни организации, занимавал се е с възпитанието на млади хора, а във Франция е работил с работническите организации.
Престъпленията им дават условия да се изправят. Всяка погрешка трябва да се изправи. Във всички религии, в каквато и форма да са те, трябва да влезе Любовта като обединителен принцип. Всеки може да има, каквато иска форма, важното е, че в Любовта нещата започват добре и свършват добре, а без нея започват добре и свършват зле или започват зле и свършват зле. Учителя каза на госта, че е доста активен.
А той разказа за
себе
си, че е пътувал из Европа и се е запознал с разни организации, занимавал се е с възпитанието на млади хора, а във Франция е работил с работническите организации.
Учителя му каза: У славяните има самоотричане, те са готови да се пожертват. Въпрос: Бракът за Вас тайнство ли е? Днес бракът е човешко учреждение. Любовта е, която съединява, и когато мъж и жена се обичат по Божия закон, това вече е брак.
към текста >>
Любовта
е, която съединява, и когато мъж и жена се обичат по Божия закон, това вече е брак.
А той разказа за себе си, че е пътувал из Европа и се е запознал с разни организации, занимавал се е с възпитанието на млади хора, а във Франция е работил с работническите организации. Учителя му каза: У славяните има самоотричане, те са готови да се пожертват. Въпрос: Бракът за Вас тайнство ли е? Днес бракът е човешко учреждение.
Любовта
е, която съединява, и когато мъж и жена се обичат по Божия закон, това вече е брак.
Ние нито женим, нито развеждаме. Тези, които Бог е съединил, ние не ги разединяваме. Тези, които Бог не е съчетал, не ги съчетаваме. Това, което се налага на човека, то вече е по външен закон. А важно е това, което човек предприема по вътрешен подтик и по свобода.
към текста >>
8.
24) Достатъчна е една запалена свещ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Един брат беше приет от Учителя и стана дума за работата на ученика върху
себе
си.
ДОСТАТЪЧНА Е ЕДНА ЗАПАЛЕНА СВЕЩ
Един брат беше приет от Учителя и стана дума за работата на ученика върху
себе
си.
Във всички направления трябва да се създаде мощна мисъл. Трябва да се засегне животът отблизо. Трябва да се пристъпи към онези методи, които не делят, но които помагат еднакво за растежа на всички. Хората трябва да се убедят от какво зависи човешкият прогрес. За Вътрешната школа се изисква стремеж за образуване на връзка с Първия Принцип в света.
към текста >>
Трябва да се пристъпи
към
онези методи, които не делят, но които помагат еднакво за растежа на всички.
ДОСТАТЪЧНА Е ЕДНА ЗАПАЛЕНА СВЕЩ Един брат беше приет от Учителя и стана дума за работата на ученика върху себе си. Във всички направления трябва да се създаде мощна мисъл. Трябва да се засегне животът отблизо.
Трябва да се пристъпи
към
онези методи, които не делят, но които помагат еднакво за растежа на всички.
Хората трябва да се убедят от какво зависи човешкият прогрес. За Вътрешната школа се изисква стремеж за образуване на връзка с Първия Принцип в света. Тази връзка стои в едно – да изчезне съмнението; а първата ѝ проява е Любовта. И понеже тази Първична Причина действа по закона на Всемирната Мъдрост, не можем да допуснем, че в нея има изключения и погрешки. В нея погрешки не стават, защото, за да се случи такава, това подразбира, че Божественото не схваща всички неща и че има неща извън Него.
към текста >>
Тази връзка стои в едно – да изчезне съмнението; а първата ѝ проява е
Любовта
.
Във всички направления трябва да се създаде мощна мисъл. Трябва да се засегне животът отблизо. Трябва да се пристъпи към онези методи, които не делят, но които помагат еднакво за растежа на всички. Хората трябва да се убедят от какво зависи човешкият прогрес. За Вътрешната школа се изисква стремеж за образуване на връзка с Първия Принцип в света.
Тази връзка стои в едно – да изчезне съмнението; а първата ѝ проява е
Любовта
.
И понеже тази Първична Причина действа по закона на Всемирната Мъдрост, не можем да допуснем, че в нея има изключения и погрешки. В нея погрешки не стават, защото, за да се случи такава, това подразбира, че Божественото не схваща всички неща и че има неща извън Него. Да имаш положителна вяра – това е един от признаците, че човек е направил връзка. Тогава Любовта на Първичната Причина може да се проявява в теб: тя прониква съзнанието ти и осъзнаваш Божията Любов – така ти можеш да бъдеш неин носител. При втората стъпка се явява Божията Мъдрост и в Божествения свят тя носи Светлина в себе си.
към текста >>
Тогава
Любовта
на Първичната Причина може да се проявява в теб: тя прониква съзнанието ти и осъзнаваш Божията
Любов
– така ти можеш да бъдеш неин носител.
За Вътрешната школа се изисква стремеж за образуване на връзка с Първия Принцип в света. Тази връзка стои в едно – да изчезне съмнението; а първата ѝ проява е Любовта. И понеже тази Първична Причина действа по закона на Всемирната Мъдрост, не можем да допуснем, че в нея има изключения и погрешки. В нея погрешки не стават, защото, за да се случи такава, това подразбира, че Божественото не схваща всички неща и че има неща извън Него. Да имаш положителна вяра – това е един от признаците, че човек е направил връзка.
Тогава
Любовта
на Първичната Причина може да се проявява в теб: тя прониква съзнанието ти и осъзнаваш Божията
Любов
– така ти можеш да бъдеш неин носител.
При втората стъпка се явява Божията Мъдрост и в Божествения свят тя носи Светлина в себе си. В нашето положение Божията Мъдрост е вече един път, по който можем да бъдем носители на Божията Любов и да я проявим към ближния. А Любовта към враговете – това е за съвършените, за светите. Да любиш врага си – това показва, че не си от обикновените хора. Ученикът на Окултната школа трябва да люби врага си.
към текста >>
При втората стъпка се явява Божията Мъдрост и в Божествения свят тя носи Светлина в
себе
си.
Тази връзка стои в едно – да изчезне съмнението; а първата ѝ проява е Любовта. И понеже тази Първична Причина действа по закона на Всемирната Мъдрост, не можем да допуснем, че в нея има изключения и погрешки. В нея погрешки не стават, защото, за да се случи такава, това подразбира, че Божественото не схваща всички неща и че има неща извън Него. Да имаш положителна вяра – това е един от признаците, че човек е направил връзка. Тогава Любовта на Първичната Причина може да се проявява в теб: тя прониква съзнанието ти и осъзнаваш Божията Любов – така ти можеш да бъдеш неин носител.
При втората стъпка се явява Божията Мъдрост и в Божествения свят тя носи Светлина в
себе
си.
В нашето положение Божията Мъдрост е вече един път, по който можем да бъдем носители на Божията Любов и да я проявим към ближния. А Любовта към враговете – това е за съвършените, за светите. Да любиш врага си – това показва, че не си от обикновените хора. Ученикът на Окултната школа трябва да люби врага си. Ученикът да не се смущава от нищо, което става около него.
към текста >>
В нашето положение Божията Мъдрост е вече един път, по който можем да бъдем носители на Божията
Любов
и да я проявим
към
ближния
.
И понеже тази Първична Причина действа по закона на Всемирната Мъдрост, не можем да допуснем, че в нея има изключения и погрешки. В нея погрешки не стават, защото, за да се случи такава, това подразбира, че Божественото не схваща всички неща и че има неща извън Него. Да имаш положителна вяра – това е един от признаците, че човек е направил връзка. Тогава Любовта на Първичната Причина може да се проявява в теб: тя прониква съзнанието ти и осъзнаваш Божията Любов – така ти можеш да бъдеш неин носител. При втората стъпка се явява Божията Мъдрост и в Божествения свят тя носи Светлина в себе си.
В нашето положение Божията Мъдрост е вече един път, по който можем да бъдем носители на Божията
Любов
и да я проявим
към
ближния
.
А Любовта към враговете – това е за съвършените, за светите. Да любиш врага си – това показва, че не си от обикновените хора. Ученикът на Окултната школа трябва да люби врага си. Ученикът да не се смущава от нищо, което става около него. Ако ти си свързан с Първичната Причина, тогава всичко, каквото се случи, ще работи за твое добро.
към текста >>
А
Любовта
към
враговете – това е за съвършените, за светите.
В нея погрешки не стават, защото, за да се случи такава, това подразбира, че Божественото не схваща всички неща и че има неща извън Него. Да имаш положителна вяра – това е един от признаците, че човек е направил връзка. Тогава Любовта на Първичната Причина може да се проявява в теб: тя прониква съзнанието ти и осъзнаваш Божията Любов – така ти можеш да бъдеш неин носител. При втората стъпка се явява Божията Мъдрост и в Божествения свят тя носи Светлина в себе си. В нашето положение Божията Мъдрост е вече един път, по който можем да бъдем носители на Божията Любов и да я проявим към ближния.
А
Любовта
към
враговете – това е за съвършените, за светите.
Да любиш врага си – това показва, че не си от обикновените хора. Ученикът на Окултната школа трябва да люби врага си. Ученикът да не се смущава от нищо, което става около него. Ако ти си свързан с Първичната Причина, тогава всичко, каквото се случи, ще работи за твое добро. Законът ще работи, той няма никакви изключения – така човек постепенно ще усили своето съзнание.
към текста >>
Човек трябва да живее за
Бога
– това е вече освещаване на личността, индивидуалността, душата и Духа.
Онези, които вървят по този път, трябва да имат голяма стабилност – силата е там. Трябва да се зароди такова съзнание – без страх. Който дойде при теб, да е готов да те нагости, защото Божественото учение е такова – всеки, който се приближава до теб, се запалва, и това е преимуществото. Колкото и да се мъчат да изгасят Божественото, не могат. Приготвят се условия и отвън, и отвътре за Божественото.
Човек трябва да живее за
Бога
– това е вече освещаване на личността, индивидуалността, душата и Духа.
Тогава те добиват своята ценност. Някои казват личност. Личността ще добие ценност, ще се освети по този начин. Всички неща ще могат да се оценят – силата е там. Трябва да се работи.
към текста >>
Като станете сутрин, трябва да отидете при
Бога
, после ще опитате ума си, сърцето си, душата си и духа си.
Който няма вяра, е безсилен, изчерпва се. Прииждане трябва да има от Горе, от Духа. Хората търсят Христа, Който е живял преди две хиляди години. А Христовият Дух и сега действа. Трябва да се разбира Христос сега, както работи в света.
Като станете сутрин, трябва да отидете при
Бога
, после ще опитате ума си, сърцето си, душата си и духа си.
Сега ще гледате да уякнете, ще се мобилизирате. Работете върху себе си, върху своето просветление. То като дойде, човек трябва да дава, да работи.
към текста >>
Работете върху
себе
си, върху своето просветление.
Хората търсят Христа, Който е живял преди две хиляди години. А Христовият Дух и сега действа. Трябва да се разбира Христос сега, както работи в света. Като станете сутрин, трябва да отидете при Бога, после ще опитате ума си, сърцето си, душата си и духа си. Сега ще гледате да уякнете, ще се мобилизирате.
Работете върху
себе
си, върху своето просветление.
То като дойде, човек трябва да дава, да работи.
към текста >>
9.
56) Нужда от работници
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Политическите деятели могат да направят нещо, но най-великата работа всред масите е пробуждането на душите, тяхното спечелване за
Бога
.
Отсега нататък ще станем по-нападателни, по-агресивни. Доста работихме вътре и сега ще се мъчим да работим в широкия свят, да направим нашите идеи достъпни за света. Добрите хора, като се събудят, отиват да работят между другите, за да ги просветят, защото знаят, че ако стоят настрани, сами ще пострадат. Периодически идат благоприятни условия за развитие. Когато един кредит се изчерпи, тогава отгоре отпущат нов.
Политическите деятели могат да направят нещо, но най-великата работа всред масите е пробуждането на душите, тяхното спечелване за
Бога
.
Когато един човек иска да работи за Бога, той всичко може да направи с всичкото си смирение, без никакво тщеславие. Това правило да поставим в ума си: не да привлечем човека да дойде при нас, а да го пратим при Господа и Той да го приобщи към нас. Чак тогава ще му покажем духовната пътека. Така пак ще го пратим към Господа, като го предупредим откъде да върви и как да Му служи. Всеки ден човек трябва да има едно малко приложение, а не да чака първо да се уреди и чак тогава да започне работа за Бога.
към текста >>
Когато един човек иска да работи за
Бога
, той всичко може да направи с всичкото си смирение, без никакво тщеславие.
Доста работихме вътре и сега ще се мъчим да работим в широкия свят, да направим нашите идеи достъпни за света. Добрите хора, като се събудят, отиват да работят между другите, за да ги просветят, защото знаят, че ако стоят настрани, сами ще пострадат. Периодически идат благоприятни условия за развитие. Когато един кредит се изчерпи, тогава отгоре отпущат нов. Политическите деятели могат да направят нещо, но най-великата работа всред масите е пробуждането на душите, тяхното спечелване за Бога.
Когато един човек иска да работи за
Бога
, той всичко може да направи с всичкото си смирение, без никакво тщеславие.
Това правило да поставим в ума си: не да привлечем човека да дойде при нас, а да го пратим при Господа и Той да го приобщи към нас. Чак тогава ще му покажем духовната пътека. Така пак ще го пратим към Господа, като го предупредим откъде да върви и как да Му служи. Всеки ден човек трябва да има едно малко приложение, а не да чака първо да се уреди и чак тогава да започне работа за Бога. Някой човек схваща погрешно нещата и казва, че като застарее, тогава ще работи за Бога, но как, когато тогава не ще бъде способен.
към текста >>
Това правило да поставим в ума си: не да привлечем човека да дойде при нас, а да го пратим при Господа и Той да го приобщи
към
нас.
Добрите хора, като се събудят, отиват да работят между другите, за да ги просветят, защото знаят, че ако стоят настрани, сами ще пострадат. Периодически идат благоприятни условия за развитие. Когато един кредит се изчерпи, тогава отгоре отпущат нов. Политическите деятели могат да направят нещо, но най-великата работа всред масите е пробуждането на душите, тяхното спечелване за Бога. Когато един човек иска да работи за Бога, той всичко може да направи с всичкото си смирение, без никакво тщеславие.
Това правило да поставим в ума си: не да привлечем човека да дойде при нас, а да го пратим при Господа и Той да го приобщи
към
нас.
Чак тогава ще му покажем духовната пътека. Така пак ще го пратим към Господа, като го предупредим откъде да върви и как да Му служи. Всеки ден човек трябва да има едно малко приложение, а не да чака първо да се уреди и чак тогава да започне работа за Бога. Някой човек схваща погрешно нещата и казва, че като застарее, тогава ще работи за Бога, но как, когато тогава не ще бъде способен. Трябва да работи, докато не е уредил своите работи.
към текста >>
Така пак ще го пратим
към
Господа, като го предупредим откъде да върви и как да Му служи.
Когато един кредит се изчерпи, тогава отгоре отпущат нов. Политическите деятели могат да направят нещо, но най-великата работа всред масите е пробуждането на душите, тяхното спечелване за Бога. Когато един човек иска да работи за Бога, той всичко може да направи с всичкото си смирение, без никакво тщеславие. Това правило да поставим в ума си: не да привлечем човека да дойде при нас, а да го пратим при Господа и Той да го приобщи към нас. Чак тогава ще му покажем духовната пътека.
Така пак ще го пратим
към
Господа, като го предупредим откъде да върви и как да Му служи.
Всеки ден човек трябва да има едно малко приложение, а не да чака първо да се уреди и чак тогава да започне работа за Бога. Някой човек схваща погрешно нещата и казва, че като застарее, тогава ще работи за Бога, но как, когато тогава не ще бъде способен. Трябва да работи, докато не е уредил своите работи. Уреди ли ги, няма да може да работи. Човек трябва да сее свещеното семе навсякъде: където иде, да остави следа.
към текста >>
Всеки ден човек трябва да има едно малко приложение, а не да чака първо да се уреди и чак тогава да започне работа за
Бога
.
Политическите деятели могат да направят нещо, но най-великата работа всред масите е пробуждането на душите, тяхното спечелване за Бога. Когато един човек иска да работи за Бога, той всичко може да направи с всичкото си смирение, без никакво тщеславие. Това правило да поставим в ума си: не да привлечем човека да дойде при нас, а да го пратим при Господа и Той да го приобщи към нас. Чак тогава ще му покажем духовната пътека. Така пак ще го пратим към Господа, като го предупредим откъде да върви и как да Му служи.
Всеки ден човек трябва да има едно малко приложение, а не да чака първо да се уреди и чак тогава да започне работа за
Бога
.
Някой човек схваща погрешно нещата и казва, че като застарее, тогава ще работи за Бога, но как, когато тогава не ще бъде способен. Трябва да работи, докато не е уредил своите работи. Уреди ли ги, няма да може да работи. Човек трябва да сее свещеното семе навсякъде: където иде, да остави следа. Безспирно трябва да се сее, а на много хора кармата не им позволява да работят за Бога – грижат се за ниви, къщи, имоти, за служби, жена, дъщери и синове и пр.
към текста >>
Някой човек схваща погрешно нещата и казва, че като застарее, тогава ще работи за
Бога
, но как, когато тогава не ще бъде способен.
Когато един човек иска да работи за Бога, той всичко може да направи с всичкото си смирение, без никакво тщеславие. Това правило да поставим в ума си: не да привлечем човека да дойде при нас, а да го пратим при Господа и Той да го приобщи към нас. Чак тогава ще му покажем духовната пътека. Така пак ще го пратим към Господа, като го предупредим откъде да върви и как да Му служи. Всеки ден човек трябва да има едно малко приложение, а не да чака първо да се уреди и чак тогава да започне работа за Бога.
Някой човек схваща погрешно нещата и казва, че като застарее, тогава ще работи за
Бога
, но как, когато тогава не ще бъде способен.
Трябва да работи, докато не е уредил своите работи. Уреди ли ги, няма да може да работи. Човек трябва да сее свещеното семе навсякъде: където иде, да остави следа. Безспирно трябва да се сее, а на много хора кармата не им позволява да работят за Бога – грижат се за ниви, къщи, имоти, за служби, жена, дъщери и синове и пр. Като обръщаш един човек към Бога, недей го прави привърженик на една или друга църква или общество, а само посади Божественото семенце в душата му и се отдръпни.
към текста >>
Безспирно трябва да се сее, а на много хора кармата не им позволява да работят за
Бога
– грижат се за ниви, къщи, имоти, за служби, жена, дъщери и синове и пр.
Всеки ден човек трябва да има едно малко приложение, а не да чака първо да се уреди и чак тогава да започне работа за Бога. Някой човек схваща погрешно нещата и казва, че като застарее, тогава ще работи за Бога, но как, когато тогава не ще бъде способен. Трябва да работи, докато не е уредил своите работи. Уреди ли ги, няма да може да работи. Човек трябва да сее свещеното семе навсякъде: където иде, да остави следа.
Безспирно трябва да се сее, а на много хора кармата не им позволява да работят за
Бога
– грижат се за ниви, къщи, имоти, за служби, жена, дъщери и синове и пр.
Като обръщаш един човек към Бога, недей го прави привърженик на една или друга църква или общество, а само посади Божественото семенце в душата му и се отдръпни. После се върни втори път, за да го полееш, и си замини. Във вестникарските статии, при които обществото се запознава с нашите идеи, да се избягва всеки догматизъм. Мисълта да бъде свободна и изложението да бъде безпогрешно и ясно, да не се създава впечатление, че се защитава това или онова. Да се използват по-меки думи, в кряскането не седи силата.
към текста >>
Като обръщаш един човек
към
Бога
, недей го прави привърженик на една или друга църква или общество, а само посади Божественото семенце в душата му и се отдръпни.
Някой човек схваща погрешно нещата и казва, че като застарее, тогава ще работи за Бога, но как, когато тогава не ще бъде способен. Трябва да работи, докато не е уредил своите работи. Уреди ли ги, няма да може да работи. Човек трябва да сее свещеното семе навсякъде: където иде, да остави следа. Безспирно трябва да се сее, а на много хора кармата не им позволява да работят за Бога – грижат се за ниви, къщи, имоти, за служби, жена, дъщери и синове и пр.
Като обръщаш един човек
към
Бога
, недей го прави привърженик на една или друга църква или общество, а само посади Божественото семенце в душата му и се отдръпни.
После се върни втори път, за да го полееш, и си замини. Във вестникарските статии, при които обществото се запознава с нашите идеи, да се избягва всеки догматизъм. Мисълта да бъде свободна и изложението да бъде безпогрешно и ясно, да не се създава впечатление, че се защитава това или онова. Да се използват по-меки думи, в кряскането не седи силата. И този, който пише статията, да не изглежда като дълбоко заинтересован и пристрастен, но като един зрител.
към текста >>
Когато вярваш в
Бога
, понеже се намираш в деня на своя живот, ти виждаш Слънцето; но този, който не вярва в
Бога
, е в нощта на своя живот и спи спокойно.
Мисълта да бъде свободна и изложението да бъде безпогрешно и ясно, да не се създава впечатление, че се защитава това или онова. Да се използват по-меки думи, в кряскането не седи силата. И този, който пише статията, да не изглежда като дълбоко заинтересован и пристрастен, но като един зрител. Трябва да се избягва морализаторския тон, а да се изтъкнат принципите и методите на Природата. Освен това в тези статии не трябва да се съобщават много дълбоки неща, тъй като читателят не е подготвен: ще махне с ръка и ще каже, че това не е научно.
Когато вярваш в
Бога
, понеже се намираш в деня на своя живот, ти виждаш Слънцето; но този, който не вярва в
Бога
, е в нощта на своя живот и спи спокойно.
Щом Слънцето изгрее и за него, ще го види и той. В събранията на Братството да не се приемат хората прибързано. Оставете ги да се учат отвън, в света. Като отидеш в едно село, тихо и спокойно запали малък огън и остави вятърът да го разпали. В селата е подходящо да се говори за братство и как да заработят дружно.
към текста >>
Ще започнете от физическата работа, но между селяните трябва да се работи за духовното им повдигане – у тях трябва да се развие
Любов
към
Бога
,
към
себе
си и
към
ближния
.
В селата е подходящо да се говори за братство и как да заработят дружно. Двама братя, като работят заедно, ще свършат работата два пъти по-леко. Ако са десет души, ще я свършат десет пъти по-скоро и по-леко. За копане, за снопи да се сдружават. Като не се дели работата, ще се опита как работи законът и сами ще почнат да се групират, ще са готови да работят колективно и така ще се сближат.
Ще започнете от физическата работа, но между селяните трябва да се работи за духовното им повдигане – у тях трябва да се развие
Любов
към
Бога
,
към
себе
си и
към
ближния
.
Ето една задача, подходяща за братята и сестрите на Изгрева. Вземете една тояжка и идете в дадено село, обиколете го три пъти, после минете на кръст и си тръгнете, без да кажете нито една дума. А досега боравим все с човешки методи – искаме да имаме средства, да ни пратят, да е уредено. Представете си, че направим първия опит по Божественому. Като рече човек да направи нещо по високия идеал – ще може.
към текста >>
Представете си, че направим първия опит по Божественому.
Като не се дели работата, ще се опита как работи законът и сами ще почнат да се групират, ще са готови да работят колективно и така ще се сближат. Ще започнете от физическата работа, но между селяните трябва да се работи за духовното им повдигане – у тях трябва да се развие Любов към Бога, към себе си и към ближния. Ето една задача, подходяща за братята и сестрите на Изгрева. Вземете една тояжка и идете в дадено село, обиколете го три пъти, после минете на кръст и си тръгнете, без да кажете нито една дума. А досега боравим все с човешки методи – искаме да имаме средства, да ни пратят, да е уредено.
Представете си, че направим първия опит по Божественому.
Като рече човек да направи нещо по високия идеал – ще може. Като обикаляте селото, важно е какво ще оставите в него. Като обикаляш, без да знаеш защо обикаляш, няма никакъв смисъл. Предстои една промяна: нещо се приготвя за един нов свят и щом е готово, ще дойде. Съществата от Невидимия свят, които сплотяват нашия свят, приготовляват нещо и изчакват, докато всичко се приготви.
към текста >>
Ще си признаете, че сте най-
богатите
хора в света, без да носите нещо, и че това, което могат да ти го вземат, то не е чак толкова необходимо.
Предстои една промяна: нещо се приготвя за един нов свят и щом е готово, ще дойде. Съществата от Невидимия свят, които сплотяват нашия свят, приготовляват нещо и изчакват, докато всичко се приготви. Затова старият свят все още стои, но щом материалът е готов, ще се вдигне строежът. Попитат ли какво е вашето верую, ще кажете, че вярвате точно в това, в което те вярват, и че те вярват точно в това, в което и вие вярвате. Темата „В какво ние вярваме“ трябва да я изнесем в една брошурка, в един катехизис.
Ще си признаете, че сте най-
богатите
хора в света, без да носите нещо, и че това, което могат да ти го вземат, то не е чак толкова необходимо.
Щом като се премахват препятствията, които има едно растение, после то само намира пътя си, така и в бъдеще проповедниците само ще освобождават хората от заблужденията им, а те сами ще намират пътя към Бога. Не се заблуждавайте, че можете да направите нещо Божествено в който и да е човек. Вие можете само да спомогнете за развитието на Божественото в него. Всички, които съставляват ядката на българския народ, трябва да се привлекат. Не са много, но тази ядка е същината на народа и тя може да образува всичко останало.
към текста >>
Щом като се премахват препятствията, които има едно растение, после то само намира пътя си, така и в бъдеще проповедниците само ще освобождават хората от заблужденията им, а те сами ще намират пътя
към
Бога
.
Съществата от Невидимия свят, които сплотяват нашия свят, приготовляват нещо и изчакват, докато всичко се приготви. Затова старият свят все още стои, но щом материалът е готов, ще се вдигне строежът. Попитат ли какво е вашето верую, ще кажете, че вярвате точно в това, в което те вярват, и че те вярват точно в това, в което и вие вярвате. Темата „В какво ние вярваме“ трябва да я изнесем в една брошурка, в един катехизис. Ще си признаете, че сте най-богатите хора в света, без да носите нещо, и че това, което могат да ти го вземат, то не е чак толкова необходимо.
Щом като се премахват препятствията, които има едно растение, после то само намира пътя си, така и в бъдеще проповедниците само ще освобождават хората от заблужденията им, а те сами ще намират пътя
към
Бога
.
Не се заблуждавайте, че можете да направите нещо Божествено в който и да е човек. Вие можете само да спомогнете за развитието на Божественото в него. Всички, които съставляват ядката на българския народ, трябва да се привлекат. Не са много, но тази ядка е същината на народа и тя може да образува всичко останало. Трябва да се създадат и групи: по двама, по трима да се събират в името на дадена идея, но да има точен метод в работата им.
към текста >>
Първо нека да се заинтересуват от Божествената
Любов
, а въпросът за Всемирното Бяло Братство ще дойде отпосле.
Американците са много практични и са готови да приемат новото. В тяхното общество има много мъдри души, които търсят новото. А българите много трудно възприемат Божественото, та значи направеното тук е проба при най-трудни условия. Всички други условия са по-лесни. В планинските места, например като Белоградчик, трябва да се образуват огнища на добри и умни хора.
Първо нека да се заинтересуват от Божествената
Любов
, а въпросът за Всемирното Бяло Братство ще дойде отпосле.
Ще бъдат привлечени към Любовта пак с проява на любов; ще избирате подходящи методи. Толкова години съм говорил за Любовта, засягам я от всевъзможни гледища и не я разбирам едностранчиво, и като четете беседите, ще намерите упътвания върху Любовта. Казвайте на хората, че Законът на Любовта иде сега в света и народ, който не върви по пътя на Любовта, няма бъдеще. За да има справедливост, щедрост, подтик към знание, преди всичко трябва всяко нещо да произтича от подтика на Любовта. Какво ни е допринесло старото?
към текста >>
Ще бъдат привлечени
към
Любовта
пак с проява на
любов
; ще избирате подходящи методи.
В тяхното общество има много мъдри души, които търсят новото. А българите много трудно възприемат Божественото, та значи направеното тук е проба при най-трудни условия. Всички други условия са по-лесни. В планинските места, например като Белоградчик, трябва да се образуват огнища на добри и умни хора. Първо нека да се заинтересуват от Божествената Любов, а въпросът за Всемирното Бяло Братство ще дойде отпосле.
Ще бъдат привлечени
към
Любовта
пак с проява на
любов
; ще избирате подходящи методи.
Толкова години съм говорил за Любовта, засягам я от всевъзможни гледища и не я разбирам едностранчиво, и като четете беседите, ще намерите упътвания върху Любовта. Казвайте на хората, че Законът на Любовта иде сега в света и народ, който не върви по пътя на Любовта, няма бъдеще. За да има справедливост, щедрост, подтик към знание, преди всичко трябва всяко нещо да произтича от подтика на Любовта. Какво ни е допринесло старото? То е послужило на своето време.
към текста >>
Толкова години съм говорил за
Любовта
, засягам я от всевъзможни гледища и не я разбирам едностранчиво, и като четете беседите, ще намерите упътвания върху
Любовта
.
А българите много трудно възприемат Божественото, та значи направеното тук е проба при най-трудни условия. Всички други условия са по-лесни. В планинските места, например като Белоградчик, трябва да се образуват огнища на добри и умни хора. Първо нека да се заинтересуват от Божествената Любов, а въпросът за Всемирното Бяло Братство ще дойде отпосле. Ще бъдат привлечени към Любовта пак с проява на любов; ще избирате подходящи методи.
Толкова години съм говорил за
Любовта
, засягам я от всевъзможни гледища и не я разбирам едностранчиво, и като четете беседите, ще намерите упътвания върху
Любовта
.
Казвайте на хората, че Законът на Любовта иде сега в света и народ, който не върви по пътя на Любовта, няма бъдеще. За да има справедливост, щедрост, подтик към знание, преди всичко трябва всяко нещо да произтича от подтика на Любовта. Какво ни е допринесло старото? То е послужило на своето време. Вчерашният хляб ни е помогнал, но днес трябва да ядем нов.
към текста >>
Казвайте на хората, че Законът на
Любовта
иде сега в света и народ, който не върви по пътя на
Любовта
, няма бъдеще.
Всички други условия са по-лесни. В планинските места, например като Белоградчик, трябва да се образуват огнища на добри и умни хора. Първо нека да се заинтересуват от Божествената Любов, а въпросът за Всемирното Бяло Братство ще дойде отпосле. Ще бъдат привлечени към Любовта пак с проява на любов; ще избирате подходящи методи. Толкова години съм говорил за Любовта, засягам я от всевъзможни гледища и не я разбирам едностранчиво, и като четете беседите, ще намерите упътвания върху Любовта.
Казвайте на хората, че Законът на
Любовта
иде сега в света и народ, който не върви по пътя на
Любовта
, няма бъдеще.
За да има справедливост, щедрост, подтик към знание, преди всичко трябва всяко нещо да произтича от подтика на Любовта. Какво ни е допринесло старото? То е послужило на своето време. Вчерашният хляб ни е помогнал, но днес трябва да ядем нов. И всички пророци на Стария Завет сега са в света, за да работят с новото, а хората мислят, че те стоят настрана.
към текста >>
За да има справедливост, щедрост, подтик
към
знание, преди всичко трябва всяко нещо да произтича от подтика на
Любовта
.
В планинските места, например като Белоградчик, трябва да се образуват огнища на добри и умни хора. Първо нека да се заинтересуват от Божествената Любов, а въпросът за Всемирното Бяло Братство ще дойде отпосле. Ще бъдат привлечени към Любовта пак с проява на любов; ще избирате подходящи методи. Толкова години съм говорил за Любовта, засягам я от всевъзможни гледища и не я разбирам едностранчиво, и като четете беседите, ще намерите упътвания върху Любовта. Казвайте на хората, че Законът на Любовта иде сега в света и народ, който не върви по пътя на Любовта, няма бъдеще.
За да има справедливост, щедрост, подтик
към
знание, преди всичко трябва всяко нещо да произтича от подтика на
Любовта
.
Какво ни е допринесло старото? То е послужило на своето време. Вчерашният хляб ни е помогнал, но днес трябва да ядем нов. И всички пророци на Стария Завет сега са в света, за да работят с новото, а хората мислят, че те стоят настрана. Братът попита Учителя: Моята дъщеря как да тръгне в Божествения път и да се откаже от светския?
към текста >>
“ Отговорих му: „Работете за
Бога
и за
себе
си не мислете.
Българинът, щом вземе да чете, почва да мисли. И по-добре е да го накараш да чете, отколкото да му говориш. Наскоро един свещеник ми писа: „Бях се отчаял, животът ми се бе обезсмислил напълно, но откакто почнах да чета Вашите беседи, моят живот отново се осмисли. Днес душата ми е радостна и съм весел. Имам ли право да изнасям бисерите от Вашите беседи пред моите слушатели?
“ Отговорих му: „Работете за
Бога
и за
себе
си не мислете.
Като говорите за себе си, имате страдания, а като говорите за Бога – радост. Говорете и работете за Бога! “ Как трябва да се работи за Бога? Трябва да се работи по пътя на най-малкото съпротивление. Едно цвете си стои на мястото, но като дойде вятър и го разлюлее, то пръска своите семенца навсякъде.
към текста >>
Като говорите за
себе
си, имате страдания, а като говорите за
Бога
– радост.
И по-добре е да го накараш да чете, отколкото да му говориш. Наскоро един свещеник ми писа: „Бях се отчаял, животът ми се бе обезсмислил напълно, но откакто почнах да чета Вашите беседи, моят живот отново се осмисли. Днес душата ми е радостна и съм весел. Имам ли право да изнасям бисерите от Вашите беседи пред моите слушатели? “ Отговорих му: „Работете за Бога и за себе си не мислете.
Като говорите за
себе
си, имате страдания, а като говорите за
Бога
– радост.
Говорете и работете за Бога! “ Как трябва да се работи за Бога? Трябва да се работи по пътя на най-малкото съпротивление. Едно цвете си стои на мястото, но като дойде вятър и го разлюлее, то пръска своите семенца навсякъде. Значи и ние като цветята можем да стоим на определеното нам място и да пръскаме семенцата навсякъде.
към текста >>
Говорете и работете за
Бога
!
Наскоро един свещеник ми писа: „Бях се отчаял, животът ми се бе обезсмислил напълно, но откакто почнах да чета Вашите беседи, моят живот отново се осмисли. Днес душата ми е радостна и съм весел. Имам ли право да изнасям бисерите от Вашите беседи пред моите слушатели? “ Отговорих му: „Работете за Бога и за себе си не мислете. Като говорите за себе си, имате страдания, а като говорите за Бога – радост.
Говорете и работете за
Бога
!
“ Как трябва да се работи за Бога? Трябва да се работи по пътя на най-малкото съпротивление. Едно цвете си стои на мястото, но като дойде вятър и го разлюлее, то пръска своите семенца навсякъде. Значи и ние като цветята можем да стоим на определеното нам място и да пръскаме семенцата навсякъде. Семенцата са мислите.
към текста >>
“ Как трябва да се работи за
Бога
?
Днес душата ми е радостна и съм весел. Имам ли право да изнасям бисерите от Вашите беседи пред моите слушатели? “ Отговорих му: „Работете за Бога и за себе си не мислете. Като говорите за себе си, имате страдания, а като говорите за Бога – радост. Говорете и работете за Бога!
“ Как трябва да се работи за
Бога
?
Трябва да се работи по пътя на най-малкото съпротивление. Едно цвете си стои на мястото, но като дойде вятър и го разлюлее, то пръска своите семенца навсякъде. Значи и ние като цветята можем да стоим на определеното нам място и да пръскаме семенцата навсякъде. Семенцата са мислите. А малките дървета, ако не се поливат, изсъхват, т.е.
към текста >>
10.
63) Паневритмия
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Второ, понеже движенията на Паневритмията са в хармония с космичния ритъм, който привежда в активност Целокупния Живот, те активират всички спящи сили на човешката душа и ги пробуждат
към
дейност.
Те са в хармония с творчес¬кия космичен ритъм, който гради и организира Целокупната Природа, и затова имат мощно действие. Движенията в Паневритмията не са произволни и когато се изпълняват дадените от Учителя упражнения, става хармонизиране с цялото Битие, така човек получава нещо ценно. Действието на паневритмичните движения е трояко. Първо, те са акумулатори, чрез които човек се свързва с градивните сили на Природата и ги приема. Те съдействат за неговото развитие, защото са животворни.
Второ, понеже движенията на Паневритмията са в хармония с космичния ритъм, който привежда в активност Целокупния Живот, те активират всички спящи сили на човешката душа и ги пробуждат
към
дейност.
Трето, паневритмичните движения са от такъв характер, че чрез тях човек изпраща идейни мисли и сили в света и по този начин той се претворява и променя. Нека да разгледаме първото въздействие на Паневритмията. Нейните движения не служат само за упражнение на мускулите, за изпълване на белите дробове с повече въздух и прочее, но и за образуване на хармоничната връзка между Живата Природа и човека. Енергиите в Природата са поляризрани. Един малък пример са двата полюса на магнита или положителното и отрицателно електричество, или коренът и стьблото у растенията и т.н.
към текста >>
Паневритмичните упражнения са израз на творческите и съграждащите сили в Природата, те свързват човека с тях и той ги приема в
себе
си.
Изобщо в Природата има два вида енергии: творчес¬ки и съграждащи, които също така можем да ги наречем мъжки и женски принцип, положителни и отрицателни сили, ян и ин, и прочее. Изразът в Библията „Бог създаде небето и земята“ обрисува действието на творческите сили в Природата, а изразът „и земята беше неустроена“ и последвалото Ă постепенно устройване обрисува действието на съграждащите сили. Разбира се, във всеки момент са в изява двата вида сили. И например раждането на новите идеи в идващата култура – това е действието на творческия принцип, докато прилагането им, като се преустройва Битието в съгласие с тях – това вече се извършва под действието на съграждащия принцип. Същото важи и за живота на отделния човек: когато той достигне до нови прозрения, това става под въздействието на творческия принцип в него, докато преустройването на живота му в съгласие с новото – това вече е работа на съграждащите сили в него.
Паневритмичните упражнения са израз на творческите и съграждащите сили в Природата, те свързват човека с тях и той ги приема в
себе
си.
Дясната страна на човека – десен крак, ръка и прочее, е израз на творческите сили в Природата, а лявата страна – ляв крак, ръка и прочее – на съграждащите сили. Ето защо при паневритмичните упражнения е от значение коя страна взема участие в движенията: съответно движението на десните крайници или самото обръщане надясно изразява свързване на човека с творческите сили, а движението на левите крайници или обръщане на тялото наляво изразява свързването със съграждащите сили. Паневритмията почва винаги с десния крак именно защото творческите сили действат първи, те творят, създават ония елементи, върху които работят съграждащите сили. Човешкото естество има троен поляритет. От изследванията и научните заключения на Райхенбах4, Гастон Дюрвил5 и други се констатира, че дясната страна на тялото е положителна, а лявата – отрицателна; горната част на тялото е положителна, а долната – отрицателна; предната страна на тялото е положителна, а задната – отрицателна.
към текста >>
Например, когато пипа или разтрива някое място на главата или тялото си, той без да съзнава разнася насъбралата се там излишна енергия; или пък при недоимък от такава активира мястото с енергията, която излиза от пръстите му.
организмът, намиращ се в състояние на живот, излъчва биоенергия, характеризираща се с особени лъчи. Паневритмията е основана на това познание за енергиите, проникващи човешкото естество. И когато човек насочи ръката си нагоре с будно съзнание, той се свързва със слънчевите сили, а когато по същия начин я насочи надолу – със земните сили. Така става обмяна, при която той приема слънчевите енергии, а и добрите енергии от Земята, като същевременно Ă предава непотребните и дисхармоничните. Много от движенията на човека имат подсъзнателно значение.
Например, когато пипа или разтрива някое място на главата или тялото си, той без да съзнава разнася насъбралата се там излишна енергия; или пък при недоимък от такава активира мястото с енергията, която излиза от пръстите му.
Ако човек има знания да регулира известни енергийни течения, може да премахне главоболие, други болести и множество неразположения. Трябва да се ограничаваме от движения, които отнемат или изхарчват нужните енергии. Необходимо е движенията ни да са разумни. Те, и когато са несъзнателни, не са произволни и са във връзка не само с физиологичните процеси, но и с душевните. Енергията, която излъчва човек, е израз и на психичния му живот: всяко негово движение, било то и несъзнателно, носи вътрешен смисъл и заряд.
към текста >>
Те, и когато са несъзнателни, не са произволни и са във връзка не само с физиологичните процеси, но и с душевните.
Много от движенията на човека имат подсъзнателно значение. Например, когато пипа или разтрива някое място на главата или тялото си, той без да съзнава разнася насъбралата се там излишна енергия; или пък при недоимък от такава активира мястото с енергията, която излиза от пръстите му. Ако човек има знания да регулира известни енергийни течения, може да премахне главоболие, други болести и множество неразположения. Трябва да се ограничаваме от движения, които отнемат или изхарчват нужните енергии. Необходимо е движенията ни да са разумни.
Те, и когато са несъзнателни, не са произволни и са във връзка не само с физиологичните процеси, но и с душевните.
Енергията, която излъчва човек, е израз и на психичния му живот: всяко негово движение, било то и несъзнателно, носи вътрешен смисъл и заряд. Например ако човек поздравява с отворена и обърната навън длан, той е откровен и добронамерен – движенията и жестовете имат достатъчно красноречив език. Ние не сме откъснати от Всемира, напротив, имаме неразривна връзка: всеки телесен орган е свързан със съответни духовни процеси. Човекът на Новото ще внесе постепенно съзнателност в известни области на подсъзнателния живот, ще се стреми да разшири кръга на своя съзнателен живот. За да се улеснят двата процеса – даване и също така приемане, които се извършват с паневритмичните движения, трябва да участва съзнанието, което е главно условие за целесъобразна обмяна между човек и Природа.
към текста >>
Мнозина се допрели до Христа механически, докато тази жена се е допряла с участието на съзнанието си, с дълбока вяра, излизаща от Умствения свят, и получила оздравяване или хармонизиране на енергиите.
Тя гледа има ли ритъм и съзнание: забележи ли, че няма, не взема участие; а щом е така, то всичката работа на човека отива напразно – тя е механична.“ В това отношение – доколко е важна будността на съзнанието за акумулиране на творческите сили на Природата в човешкия организъм, е интересен евангелският разказ за жената, която страдала дванадесет години от кръвотечение. Тя се излекувала, като се докоснала до дрехата на Христа. „Кой се допря до дрехите Ми? “ – запитал Христос и учениците казали, че народът Го притиска. Христос се обърнал, за да види кой е сторил това, защото усетил, че сила излиза из Него.
Мнозина се допрели до Христа механически, докато тази жена се е допряла с участието на съзнанието си, с дълбока вяра, излизаща от Умствения свят, и получила оздравяване или хармонизиране на енергиите.
Друг библейски пример: когато Мойсей вдигал ръцете си, евреите побеждавали в сраженията – от ръцете му излизала сила. Ръцете са силови линии, от които протича живата енергия. С будно съзнание се образува връзка между ръката и Живата Природа; по всеки пръст протича жива енергия – праната. Ако повярваш, ако туриш волята си в действие, веднага токове ще протекат. Като се свържеш с Разумното, с Божественото Начало, то ще въздейства да протече тази енергия и в теб.
към текста >>
Друг библейски пример: когато Мойсей вдигал ръцете си, евреите побеждавали в сраженията – от ръцете му излизала сила.
Тя се излекувала, като се докоснала до дрехата на Христа. „Кой се допря до дрехите Ми? “ – запитал Христос и учениците казали, че народът Го притиска. Христос се обърнал, за да види кой е сторил това, защото усетил, че сила излиза из Него. Мнозина се допрели до Христа механически, докато тази жена се е допряла с участието на съзнанието си, с дълбока вяра, излизаща от Умствения свят, и получила оздравяване или хармонизиране на енергиите.
Друг библейски пример: когато Мойсей вдигал ръцете си, евреите побеждавали в сраженията – от ръцете му излизала сила.
Ръцете са силови линии, от които протича живата енергия. С будно съзнание се образува връзка между ръката и Живата Природа; по всеки пръст протича жива енергия – праната. Ако повярваш, ако туриш волята си в действие, веднага токове ще протекат. Като се свържеш с Разумното, с Божественото Начало, то ще въздейства да протече тази енергия и в теб. При изпълнението на Паневритмията трябва да познаваме значението на всяко движение и какво е влиянието му вьрху човека, да се разбират кои движения са ефикасни и целесъобразни.
към текста >>
Има движение на Доброто, на Милосърдието, на Справедливостта, а и
Любовта
си има свои линии на движение.
На закона за съответствието между тези прояви в Природата се основава и окултната архитектура; на същото съответствие се основава и Паневритмията. С други думи казано, Паневритмията е сьчетание между тон, форма, движение, цвят, число и идея. И само когато има такова съответствие, движенията ще са с мощно, магично действие и ще бъдат вече носители на светли идеи. Благодарение на съответствието между движение и идеи, движенията стават въплътена идея и проникват самия изпълнител, като внасят обнова и живот. Чрез правенето на паневритмичните движения съзнанието ни едновременно е концентрирано върху тях и върху определени идеи, така чрез този език ние изразяваме външно вътрешния живот – живота на душата.
Има движение на Доброто, на Милосърдието, на Справедливостта, а и
Любовта
си има свои линии на движение.
Няма добродетел, която да не може да се изрази, и човек трябва да прави опити веднъж, дваж, десет, сто пъти и прочее, додето намери кои линии на движения отговарят на дадена добродетел. На такава основа е изградена и Паневритмията, която е проникната от музикалната мисъл на Учителя. Известно е, че в мозъка има двигателни, моторни центрове. И за съзнателните движения центровете са в главния мозък. Например центровете на движение на краката и ръцете са по горната част на главния мозък.
към текста >>
При изгрев слънце човешкият организъм е най-възприемчив
към
слънчевите енергии, в тези часове всякога има повече прана или жизнена енергия, отколкото на обед, и тогава живият организъм поглъща най-много положителни енергии (прана).
На 22 март ние отваряме една нова красива страница в живота на Изгрева. Тогава, когато Слънцето позлатява челото на Витоша, когато цветята разтварят венчелистчетата си под животворните му лъчи, когато всичко наоколо е пълно със свежест, радост, хармония и музика, се правят паневритмичните упражнения. С един цитат от книгата “В царството на Живата Природа“ ще отговорим защо е избран този ранен час и този сезон: „Сутрин при изгрев слънце Земята е отрицателна, т.е. приема най-много. Този факт е от извънредно голяма важност, за да се оцени значението на изгрева.
При изгрев слънце човешкият организъм е най-възприемчив
към
слънчевите енергии, в тези часове всякога има повече прана или жизнена енергия, отколкото на обед, и тогава живият организъм поглъща най-много положителни енергии (прана).
Земята в началото на пролетта е повече отрицателна и затова именно приема най-интензивно. Ето защо от всички годишни времена през пролетта слънчевите лъчи действат изключително лечебно. Благотворното влияние на Слънцето започва от 22 март – тогава Земята работи по-творчески, и дните до 22 юни са подходящи за обнова. И когато напролет съзрем как растенията напъпват и цъфтят, то в човешката ни душа трябва да се роди една дълбока вът¬решна радост, един усет, че наближава денят на нейното освобождение. Човек трябва да се отзове с обич към тая животворна сила, която го обгръща, и да приеме нейното благотворно влияние за освежаване на своите мисли, чувства и сили.“
към текста >>
Човек трябва да се отзове с обич
към
тая животворна сила, която го обгръща, и да приеме нейното благотворно влияние за освежаване на своите мисли, чувства и сили.“
При изгрев слънце човешкият организъм е най-възприемчив към слънчевите енергии, в тези часове всякога има повече прана или жизнена енергия, отколкото на обед, и тогава живият организъм поглъща най-много положителни енергии (прана). Земята в началото на пролетта е повече отрицателна и затова именно приема най-интензивно. Ето защо от всички годишни времена през пролетта слънчевите лъчи действат изключително лечебно. Благотворното влияние на Слънцето започва от 22 март – тогава Земята работи по-творчески, и дните до 22 юни са подходящи за обнова. И когато напролет съзрем как растенията напъпват и цъфтят, то в човешката ни душа трябва да се роди една дълбока вът¬решна радост, един усет, че наближава денят на нейното освобождение.
Човек трябва да се отзове с обич
към
тая животворна сила, която го обгръща, и да приеме нейното благотворно влияние за освежаване на своите мисли, чувства и сили.“
Паневритмичните упражнения се основават на космичните закони за контакт на човека с енергиите на Природата и за използването им за нейния духовен растеж. Всяко нещо трябва да се движи – това е природен закон и когато движенията са разумни, човек придобива достатъчно. При паневритмичните упражнения той влиза в обмяна с живите сили на Природата, но ако не прокара своята мисьл и воля през ръцете, краката, мускулите и прочее, не би могьл да се ползва. Може да се каже, че човешкото същество е един жив радиоапарат, който приема и предава едновременно, а и движенията при Паневритмията са от такъв характер, че човек е способен да черпи изобилно сили от безграничния резервоар на Природата и с това да повдигне своите мисли, чувства и постъпки, а от друга страна, да праща в света творчески импулси и идеи, които ще съдействат за неговата обнова и преобразяване. Паневритмията се основава на взаимодействието между Природата и човека, на зависимостта между физиологичните и психологични процеси в човека и на съответствието между идея, мисъл, музика и движение.
към текста >>
Основната идея, с която трябва да се занимава съзнанието по време на изпълняването Ă, е идеята за
Бога
, за Вечния Разум, за Живата Природа, за изгряващото Слънце и за пробуждането на душата.
Паневритмичните упражнения се основават на космичните закони за контакт на човека с енергиите на Природата и за използването им за нейния духовен растеж. Всяко нещо трябва да се движи – това е природен закон и когато движенията са разумни, човек придобива достатъчно. При паневритмичните упражнения той влиза в обмяна с живите сили на Природата, но ако не прокара своята мисьл и воля през ръцете, краката, мускулите и прочее, не би могьл да се ползва. Може да се каже, че човешкото същество е един жив радиоапарат, който приема и предава едновременно, а и движенията при Паневритмията са от такъв характер, че човек е способен да черпи изобилно сили от безграничния резервоар на Природата и с това да повдигне своите мисли, чувства и постъпки, а от друга страна, да праща в света творчески импулси и идеи, които ще съдействат за неговата обнова и преобразяване. Паневритмията се основава на взаимодействието между Природата и човека, на зависимостта между физиологичните и психологични процеси в човека и на съответствието между идея, мисъл, музика и движение.
Основната идея, с която трябва да се занимава съзнанието по време на изпълняването Ă, е идеята за
Бога
, за Вечния Разум, за Живата Природа, за изгряващото Слънце и за пробуждането на душата.
Тези упражнения са високо идейни и събуждат в човека качества, които изграждат основата на Новата култура. А тя е култура на жертвата, на даването и на самоотричането в името на ближните. Всичките 28 паневритмични упражнения представят един непрекъснат процес на съзнанието кьм съвършенство и си имат свой вътрешен смисъл. По-долу се изяснява вътрешният смисъл на всяко едно от тях, като се изтъква само общодостъпното им значение, докато сакралното не ще споменем, понеже разбирането му изисква по-голяма подготовка. 1. Пробуждане: Това упражнение изразява процеса на събиране и процеса на проявяване навън.
към текста >>
3. Даване: Движенията на ръцете напред и прибирането им
към
гърдите означават правилната обмяна между вътрешния и външния свят, между човек и Природа.
Човек надраства рамките на ограничения си личен живот и влиза в широката област на Целокупния живот – това е начало на проявлението на човешката душа. Човешката душа трябва да се пробуди и да прояви своята неземна красота. 2. Примирение: Тези плавни криви линии, които се извършват с ръцете пред слънчевия възел и настрани, и пак обратно, са магнетични линии, линии на мекота и на примирение. Тези движения възпитават в дух на смиреност и се укрепва съзнанието, че всичко, каквото се случва, ще се превърне на добро. Чрез това упражнение човек примирява своите противоречия и тези отвън.
3. Даване: Движенията на ръцете напред и прибирането им
към
гърдите означават правилната обмяна между вътрешния и външния свят, между човек и Природа.
Една от духовните задачи на човека е всичко, което приема от Природата, да го обработи и да го раздаде. Тези движения магически действат за самовъзпитанието на самия човек и изобщо на човечеството, осъзнавайки великата идея на даването и приемането. А това именно е централна идея на Новата култура, идеята на Шестата раса. Всичко, което човек получава, трябва да го раздаде, за да получи новото. Този процес е процес на освежаване, на обнова, на растеж, на радост и на сила.
към текста >>
Страданието е долина, а радостта е връх; сиромашията – долина,
богатството
– връх.
Този процес е процес на освежаване, на обнова, на растеж, на радост и на сила. Ако изворът не дава постоянно, то той няма да е в състояние да получава нови струи. В какво състояние е застоялата вода на едно блато и каква е разликата между нея и един жив извор: при застоялата вода имаме процес на разложение, на смърт, а при чистия извор – на движение и на живот. 4. Възлизане: Последователното вдигане на дясната и лявата ръка отвесно нагоре е израз на вечния път на Живота. То говори за слизането и възлизането като два процеса в Природата, които взаимно се сменят.
Страданието е долина, а радостта е връх; сиромашията – долина,
богатството
– връх.
Нали и в обикновения вървеж, когато кракът се отлепва от земята, е възлизане, и когато той отново стъпва, е слизане. Това упражнение улеснява човека да разбере вечния път на Живота и да има правилно отношение към него и към посоката. 5. Дигане: Двете ръце се вдигат едновременно нагоре, след което се снемат и насочват назад. Вдигането на ръцете символизира приемане на Новото, изгряващото, що иде от Божествения свят, а поставянето ръцете надолу и назад – щом си приел новото, старото ще туриш отзад. Нали и лодката се движи напред чрез вдигане на лопатите и движението им назад?
към текста >>
Това упражнение улеснява човека да разбере вечния път на Живота и да има правилно отношение
към
него и
към
посоката.
В какво състояние е застоялата вода на едно блато и каква е разликата между нея и един жив извор: при застоялата вода имаме процес на разложение, на смърт, а при чистия извор – на движение и на живот. 4. Възлизане: Последователното вдигане на дясната и лявата ръка отвесно нагоре е израз на вечния път на Живота. То говори за слизането и възлизането като два процеса в Природата, които взаимно се сменят. Страданието е долина, а радостта е връх; сиромашията – долина, богатството – връх. Нали и в обикновения вървеж, когато кракът се отлепва от земята, е възлизане, и когато той отново стъпва, е слизане.
Това упражнение улеснява човека да разбере вечния път на Живота и да има правилно отношение
към
него и
към
посоката.
5. Дигане: Двете ръце се вдигат едновременно нагоре, след което се снемат и насочват назад. Вдигането на ръцете символизира приемане на Новото, изгряващото, що иде от Божествения свят, а поставянето ръцете надолу и назад – щом си приел новото, старото ще туриш отзад. Нали и лодката се движи напред чрез вдигане на лопатите и движението им назад? С тези движения се събужда копнежът на душата към изкачване на високия идеал. 6. Отваряне: С дясната ръка и после с лявата се правят дъгообразни движения пред тялото.
към текста >>
С тези движения се събужда копнежът на душата
към
изкачване на високия идеал.
Нали и в обикновения вървеж, когато кракът се отлепва от земята, е възлизане, и когато той отново стъпва, е слизане. Това упражнение улеснява човека да разбере вечния път на Живота и да има правилно отношение към него и към посоката. 5. Дигане: Двете ръце се вдигат едновременно нагоре, след което се снемат и насочват назад. Вдигането на ръцете символизира приемане на Новото, изгряващото, що иде от Божествения свят, а поставянето ръцете надолу и назад – щом си приел новото, старото ще туриш отзад. Нали и лодката се движи напред чрез вдигане на лопатите и движението им назад?
С тези движения се събужда копнежът на душата
към
изкачване на високия идеал.
6. Отваряне: С дясната ръка и после с лявата се правят дъгообразни движения пред тялото. Упражнението е за разрешаване на известни противоречия при мисленето и при чувстването. Движението с дясната ръка означава разрешаване на противоречията в мислите, а движението с лявата ръка – на тия в чувствата. С ръцете си човек изпраща известни енергии, които премахват препятствията. Това е зов за преодоляване на пречките от светлия път на душата, за да може тя да осъществи своя възход.
към текста >>
То събужда в човека онези енергии, чрез които той може да ликвидира с кармата и да възлезе
към
живот, изпълнен със Свобода.
логически правилно и с духовния разум човек трябва да направи своите най-съкровени заключения в областта на мислите и чувствата. 7. Освобождение: Двете ръце се турят пред гърди със свити пръсти и със силен замах се разтварят настрани. Като че ли се разкъсва всичко онова, което спъва. Посланието е: освободи се от старото и придобий новото.Това е влизане в Свободата. Упражнението можем да наречем още и „разкъсване на всички неестествени кармични връзки“.
То събужда в човека онези енергии, чрез които той може да ликвидира с кармата и да възлезе
към
живот, изпълнен със Свобода.
Това е зов за излизане от затворите – излез от живота на вечния залез и влез в Живота на вечния изгрев или остави веригите на смъртта и приеми Свободата на Вечния живот. И още: излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в радостта на Любовта. Чрез това упражнение този импулс се праща и в света, за да работи в съзнанието на колективното съзнание и по този начин то да се подготви за Новата култура на свободните души. 8. Пляскане: Това е тържество на Свободата. Пляскането с ръце означава, че човек се е освободил от всички неестествени, стеснителни връзки, от кармичните връзки: Свободата вече е придобита.
към текста >>
И още: излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в радостта на
Любовта
.
Като че ли се разкъсва всичко онова, което спъва. Посланието е: освободи се от старото и придобий новото.Това е влизане в Свободата. Упражнението можем да наречем още и „разкъсване на всички неестествени кармични връзки“. То събужда в човека онези енергии, чрез които той може да ликвидира с кармата и да възлезе към живот, изпълнен със Свобода. Това е зов за излизане от затворите – излез от живота на вечния залез и влез в Живота на вечния изгрев или остави веригите на смъртта и приеми Свободата на Вечния живот.
И още: излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в радостта на
Любовта
.
Чрез това упражнение този импулс се праща и в света, за да работи в съзнанието на колективното съзнание и по този начин то да се подготви за Новата култура на свободните души. 8. Пляскане: Това е тържество на Свободата. Пляскането с ръце означава, че човек се е освободил от всички неестествени, стеснителни връзки, от кармичните връзки: Свободата вече е придобита. Както вълните, които пляскат на брега, показват, че са достигнали до границата и са свободни вече да се разпиляват. С тези движения се обрисува радостта на душата, която е добила освобождение.
към текста >>
Тук е закодирано действието на двата принципа:
Любов
и Мъдрост; на женския и мьжкия принцип, които работят за повдигането на света.
Това упражнение може да се нарече още „внасяне на чистото Слово в Живота“ или „правилен път за внасяне на чисти мисли, чувства и постъпки в живота“. 10. Летене: Тези вълнообразни движения с ръце настрани, като полет, дават и израз на закона за придобиване на Светлина и Знание. Полетът изразява стремеж за издигане и мечта посятото да възрасне. Тези движения може да се нарекат още „правилен път за разпространение и възрастване на Словото в живота“. 11. Евера: Тялото се обръща ту вляво, ту вдясно, и с движение напред ръцете се изнасят.
Тук е закодирано действието на двата принципа:
Любов
и Мъдрост; на женския и мьжкия принцип, които работят за повдигането на света.
Обръщането наляво е женският принцип или възприемането на Любовта. Обръщането надясно е мъжкият принцип или възприемането на Мъдростта. А пък движението напред, което следва след всяко обръщане, е движение към Истината. Значи приложението на Любовта и Мъдростта в Живота ни води към Истината, т.е. към Великата Реалност, която лежи в основата на Битието.
към текста >>
Обръщането наляво е женският принцип или възприемането на
Любовта
.
10. Летене: Тези вълнообразни движения с ръце настрани, като полет, дават и израз на закона за придобиване на Светлина и Знание. Полетът изразява стремеж за издигане и мечта посятото да възрасне. Тези движения може да се нарекат още „правилен път за разпространение и възрастване на Словото в живота“. 11. Евера: Тялото се обръща ту вляво, ту вдясно, и с движение напред ръцете се изнасят. Тук е закодирано действието на двата принципа: Любов и Мъдрост; на женския и мьжкия принцип, които работят за повдигането на света.
Обръщането наляво е женският принцип или възприемането на
Любовта
.
Обръщането надясно е мъжкият принцип или възприемането на Мъдростта. А пък движението напред, което следва след всяко обръщане, е движение към Истината. Значи приложението на Любовта и Мъдростта в Живота ни води към Истината, т.е. към Великата Реалност, която лежи в основата на Битието. 12. Скачане: Дава се израз на вътрешното тържество, че Любовта и Мъдростта се прилагат в Живота.
към текста >>
А пък движението напред, което следва след всяко обръщане, е движение
към
Истината.
Тези движения може да се нарекат още „правилен път за разпространение и възрастване на Словото в живота“. 11. Евера: Тялото се обръща ту вляво, ту вдясно, и с движение напред ръцете се изнасят. Тук е закодирано действието на двата принципа: Любов и Мъдрост; на женския и мьжкия принцип, които работят за повдигането на света. Обръщането наляво е женският принцип или възприемането на Любовта. Обръщането надясно е мъжкият принцип или възприемането на Мъдростта.
А пък движението напред, което следва след всяко обръщане, е движение
към
Истината.
Значи приложението на Любовта и Мъдростта в Живота ни води към Истината, т.е. към Великата Реалност, която лежи в основата на Битието. 12. Скачане: Дава се израз на вътрешното тържество, че Любовта и Мъдростта се прилагат в Живота. При скачането най-напред се навеждаме надолу – покланяме се пред Великото, Вечното, Божественото, което работи в света, а после самото подскачане, което последва, е поднасяне на нашата радост към Великото в света. 13. Тъкане: Със стъпките и характерните движения на ръцете в това упражнение се изразява един органически процес в Природата или работата на съграждащия процес в нея.
към текста >>
Значи приложението на
Любовта
и Мъдростта в Живота ни води
към
Истината, т.е.
11. Евера: Тялото се обръща ту вляво, ту вдясно, и с движение напред ръцете се изнасят. Тук е закодирано действието на двата принципа: Любов и Мъдрост; на женския и мьжкия принцип, които работят за повдигането на света. Обръщането наляво е женският принцип или възприемането на Любовта. Обръщането надясно е мъжкият принцип или възприемането на Мъдростта. А пък движението напред, което следва след всяко обръщане, е движение към Истината.
Значи приложението на
Любовта
и Мъдростта в Живота ни води
към
Истината, т.е.
към Великата Реалност, която лежи в основата на Битието. 12. Скачане: Дава се израз на вътрешното тържество, че Любовта и Мъдростта се прилагат в Живота. При скачането най-напред се навеждаме надолу – покланяме се пред Великото, Вечното, Божественото, което работи в света, а после самото подскачане, което последва, е поднасяне на нашата радост към Великото в света. 13. Тъкане: Със стъпките и характерните движения на ръцете в това упражнение се изразява един органически процес в Природата или работата на съграждащия процес в нея. Нали между Северния и Южния полюс на Земята става кръгообращение на електричеството и магнетизма?
към текста >>
към
Великата Реалност, която лежи в основата на Битието.
Тук е закодирано действието на двата принципа: Любов и Мъдрост; на женския и мьжкия принцип, които работят за повдигането на света. Обръщането наляво е женският принцип или възприемането на Любовта. Обръщането надясно е мъжкият принцип или възприемането на Мъдростта. А пък движението напред, което следва след всяко обръщане, е движение към Истината. Значи приложението на Любовта и Мъдростта в Живота ни води към Истината, т.е.
към
Великата Реалност, която лежи в основата на Битието.
12. Скачане: Дава се израз на вътрешното тържество, че Любовта и Мъдростта се прилагат в Живота. При скачането най-напред се навеждаме надолу – покланяме се пред Великото, Вечното, Божественото, което работи в света, а после самото подскачане, което последва, е поднасяне на нашата радост към Великото в света. 13. Тъкане: Със стъпките и характерните движения на ръцете в това упражнение се изразява един органически процес в Природата или работата на съграждащия процес в нея. Нали между Северния и Южния полюс на Земята става кръгообращение на електричеството и магнетизма? Именно в това упражнение чрез кръстосаните движения от ляво на дясно и обратно се обрисуват електричните и магнетичните течения, които циркулират между двата полюса.
към текста >>
12. Скачане: Дава се израз на вътрешното тържество, че
Любовта
и Мъдростта се прилагат в Живота.
Обръщането наляво е женският принцип или възприемането на Любовта. Обръщането надясно е мъжкият принцип или възприемането на Мъдростта. А пък движението напред, което следва след всяко обръщане, е движение към Истината. Значи приложението на Любовта и Мъдростта в Живота ни води към Истината, т.е. към Великата Реалност, която лежи в основата на Битието.
12. Скачане: Дава се израз на вътрешното тържество, че
Любовта
и Мъдростта се прилагат в Живота.
При скачането най-напред се навеждаме надолу – покланяме се пред Великото, Вечното, Божественото, което работи в света, а после самото подскачане, което последва, е поднасяне на нашата радост към Великото в света. 13. Тъкане: Със стъпките и характерните движения на ръцете в това упражнение се изразява един органически процес в Природата или работата на съграждащия процес в нея. Нали между Северния и Южния полюс на Земята става кръгообращение на електричеството и магнетизма? Именно в това упражнение чрез кръстосаните движения от ляво на дясно и обратно се обрисуват електричните и магнетичните течения, които циркулират между двата полюса. Обаче и всяка материална частица има свои полюси, също така – и всеки орган, или енергийните и магнетичните енергии работят във всеки човек.
към текста >>
При скачането най-напред се навеждаме надолу – покланяме се пред Великото, Вечното, Божественото, което работи в света, а после самото подскачане, което последва, е поднасяне на нашата радост
към
Великото в света.
Обръщането надясно е мъжкият принцип или възприемането на Мъдростта. А пък движението напред, което следва след всяко обръщане, е движение към Истината. Значи приложението на Любовта и Мъдростта в Живота ни води към Истината, т.е. към Великата Реалност, която лежи в основата на Битието. 12. Скачане: Дава се израз на вътрешното тържество, че Любовта и Мъдростта се прилагат в Живота.
При скачането най-напред се навеждаме надолу – покланяме се пред Великото, Вечното, Божественото, което работи в света, а после самото подскачане, което последва, е поднасяне на нашата радост
към
Великото в света.
13. Тъкане: Със стъпките и характерните движения на ръцете в това упражнение се изразява един органически процес в Природата или работата на съграждащия процес в нея. Нали между Северния и Южния полюс на Земята става кръгообращение на електричеството и магнетизма? Именно в това упражнение чрез кръстосаните движения от ляво на дясно и обратно се обрисуват електричните и магнетичните течения, които циркулират между двата полюса. Обаче и всяка материална частица има свои полюси, също така – и всеки орган, или енергийните и магнетичните енергии работят във всеки човек. Правилното изиграване на това упражнение, от една страна, ни води към осъзнаване на дейността на съграждащия принцип в Природата, и от друга, то е метод за внасяне на хармония и ритъм в тези процеси както в нас, така и в живота на човечеството.
към текста >>
Обаче и всяка материална частица има свои полюси, също така – и всеки орган, или енергийните и магнетичните енергии работят във всеки човек.
12. Скачане: Дава се израз на вътрешното тържество, че Любовта и Мъдростта се прилагат в Живота. При скачането най-напред се навеждаме надолу – покланяме се пред Великото, Вечното, Божественото, което работи в света, а после самото подскачане, което последва, е поднасяне на нашата радост към Великото в света. 13. Тъкане: Със стъпките и характерните движения на ръцете в това упражнение се изразява един органически процес в Природата или работата на съграждащия процес в нея. Нали между Северния и Южния полюс на Земята става кръгообращение на електричеството и магнетизма? Именно в това упражнение чрез кръстосаните движения от ляво на дясно и обратно се обрисуват електричните и магнетичните течения, които циркулират между двата полюса.
Обаче и всяка материална частица има свои полюси, също така – и всеки орган, или енергийните и магнетичните енергии работят във всеки човек.
Правилното изиграване на това упражнение, от една страна, ни води към осъзнаване на дейността на съграждащия принцип в Природата, и от друга, то е метод за внасяне на хармония и ритъм в тези процеси както в нас, така и в живота на човечеството. 14. Мисли: Бавното движение при вдигането на ръцете над главата от дясно на ляво и обратно, а и после тръгването напред със загребващите движения на ръцете и накрая движенията, като че ли се крепи нещо, ни свързват с Умствения свят – ние встъпваме в него. Чрез това упражнение внасяме в организма ритъм, който иде от областта на Разумния свят, от света на правата, възвишена мисъл. Първата част на упражнението е възприемане на това, що праща Умственият свят, а втората част – внедряване на възприетото в Живота или нашата обмислена дейност. 15. Аум: Има едно енергийно течение, което иде от Слънцето и минава през центъра на Земята.
към текста >>
Правилното изиграване на това упражнение, от една страна, ни води
към
осъзнаване на дейността на съграждащия принцип в Природата, и от друга, то е метод за внасяне на хармония и ритъм в тези процеси както в нас, така и в живота на човечеството.
При скачането най-напред се навеждаме надолу – покланяме се пред Великото, Вечното, Божественото, което работи в света, а после самото подскачане, което последва, е поднасяне на нашата радост към Великото в света. 13. Тъкане: Със стъпките и характерните движения на ръцете в това упражнение се изразява един органически процес в Природата или работата на съграждащия процес в нея. Нали между Северния и Южния полюс на Земята става кръгообращение на електричеството и магнетизма? Именно в това упражнение чрез кръстосаните движения от ляво на дясно и обратно се обрисуват електричните и магнетичните течения, които циркулират между двата полюса. Обаче и всяка материална частица има свои полюси, също така – и всеки орган, или енергийните и магнетичните енергии работят във всеки човек.
Правилното изиграване на това упражнение, от една страна, ни води
към
осъзнаване на дейността на съграждащия принцип в Природата, и от друга, то е метод за внасяне на хармония и ритъм в тези процеси както в нас, така и в живота на човечеството.
14. Мисли: Бавното движение при вдигането на ръцете над главата от дясно на ляво и обратно, а и после тръгването напред със загребващите движения на ръцете и накрая движенията, като че ли се крепи нещо, ни свързват с Умствения свят – ние встъпваме в него. Чрез това упражнение внасяме в организма ритъм, който иде от областта на Разумния свят, от света на правата, възвишена мисъл. Първата част на упражнението е възприемане на това, що праща Умственият свят, а втората част – внедряване на възприетото в Живота или нашата обмислена дейност. 15. Аум: Има едно енергийно течение, което иде от Слънцето и минава през центъра на Земята. И друго енергийно течение, което иде от Земята и минава през Слънцето.
към текста >>
Чрез тази ръка и крак, които са протегнати надолу с ъгъл 135 градуса, изхвърляме нечистото, необработените и дисхармонични енергии
към
Земята.
Чрез това упражнение внасяме в организма ритъм, който иде от областта на Разумния свят, от света на правата, възвишена мисъл. Първата част на упражнението е възприемане на това, що праща Умственият свят, а втората част – внедряване на възприетото в Живота или нашата обмислена дейност. 15. Аум: Има едно енергийно течение, което иде от Слънцето и минава през центъра на Земята. И друго енергийно течение, което иде от Земята и минава през Слънцето. Когато протегнем едната ръка нагоре с ъгъл 135 градуса наклон, то чрез нея възприемаме Божественото, а чрез крака, с който стъпваме, приемаме земни енергии.
Чрез тази ръка и крак, които са протегнати надолу с ъгъл 135 градуса, изхвърляме нечистото, необработените и дисхармонични енергии
към
Земята.
С това последователно вдигане на всяка ръка, наклонена напред и нагоре, с последователното отлепване на всеки крак се изобразява полетът на човешкия Дух, вечният му стремеж към висините. Човек работи на Земята, но вътрешният му поглед винаги е свързан със света на звездите. Той гради на Земята, но иска да въплъти това, което долавя от звездните сфери. Тези движения са метод за свързване с Природата, за влизане в хармоничен допир с нея. 16. Изгрява Слънцето: В първата част на упражнението с дъгообразните движения на ръцете отпред, встрани и нагоре се обрисува възлизането на слънчевия диск, а във втората част ръцете правят загребване, наподобяващо бликането на изворни води.
към текста >>
С това последователно вдигане на всяка ръка, наклонена напред и нагоре, с последователното отлепване на всеки крак се изобразява полетът на човешкия Дух, вечният му стремеж
към
висините.
Първата част на упражнението е възприемане на това, що праща Умственият свят, а втората част – внедряване на възприетото в Живота или нашата обмислена дейност. 15. Аум: Има едно енергийно течение, което иде от Слънцето и минава през центъра на Земята. И друго енергийно течение, което иде от Земята и минава през Слънцето. Когато протегнем едната ръка нагоре с ъгъл 135 градуса наклон, то чрез нея възприемаме Божественото, а чрез крака, с който стъпваме, приемаме земни енергии. Чрез тази ръка и крак, които са протегнати надолу с ъгъл 135 градуса, изхвърляме нечистото, необработените и дисхармонични енергии към Земята.
С това последователно вдигане на всяка ръка, наклонена напред и нагоре, с последователното отлепване на всеки крак се изобразява полетът на човешкия Дух, вечният му стремеж
към
висините.
Човек работи на Земята, но вътрешният му поглед винаги е свързан със света на звездите. Той гради на Земята, но иска да въплъти това, което долавя от звездните сфери. Тези движения са метод за свързване с Природата, за влизане в хармоничен допир с нея. 16. Изгрява Слънцето: В първата част на упражнението с дъгообразните движения на ръцете отпред, встрани и нагоре се обрисува възлизането на слънчевия диск, а във втората част ръцете правят загребване, наподобяващо бликането на изворни води. Първата част е процесът на зараждане на новото и още показва, че всички слънчеви енергии трябва да влязат в човека, за да може той да расте и да се развива.
към текста >>
С поредни стьпки играещият се движи в квадрат, като последователно обръща лице
към
четирите посоки на света: изток, запад, север, юг.
Тези движения са метод за свързване с Природата, за влизане в хармоничен допир с нея. 16. Изгрява Слънцето: В първата част на упражнението с дъгообразните движения на ръцете отпред, встрани и нагоре се обрисува възлизането на слънчевия диск, а във втората част ръцете правят загребване, наподобяващо бликането на изворни води. Първата част е процесът на зараждане на новото и още показва, че всички слънчеви енергии трябва да влязат в човека, за да може той да расте и да се развива. Втората част е протичане на животворните енергии през човека като мощни води. 17. Квадрат: Движенията на това упражнение говорят, че ние трябва да си служим с онази права мярка, с която се мерят нещата на Земята.
С поредни стьпки играещият се движи в квадрат, като последователно обръща лице
към
четирите посоки на света: изток, запад, север, юг.
Така става свързване със силите на четирите посоки: изток означава Правдата, юг – Добродетелта, север – Истината, запад – животът на Земята, или запад показва какво благо са Истината, Правдата и Добродетелта за човека. Като залезе Слънцето, нали човек оценява какво благо е то? 18. Красота: С тези движения се обработват силите, получени от Квадрата. Ръцете са една след друга и се изнасят наклонено напред и нагоре, същевременно се прави и последователното люлеене на тялото върху единия и другия крак. Придобитите сили се посвещават на обработване, на изкуството да живееш творчески.
към текста >>
Извършват се плавни движения с ръцете и нозете и човек обръща ту лице
към
центъра, ту – гръб.
Ръцете са една след друга и се изнасят наклонено напред и нагоре, същевременно се прави и последователното люлеене на тялото върху единия и другия крак. Придобитите сили се посвещават на обработване, на изкуството да живееш творчески. Линиите, които се описват, са прави и можем да кажем, че чрез това упражнение е изразен мъжкият, положителният принцип, който обработва Квадрата. Това е електричество. 19. Подвижност: Това упражнение е продължение на предното.
Извършват се плавни движения с ръцете и нозете и човек обръща ту лице
към
центъра, ту – гръб.
Правят се меки, криви линии – тук е в действие женският, отрицателният принцип, който обработва Квадрата. Това е магнетизмът. 20. Побеждаване: Движенията на ръцете, които се изнасят напред и нагоре, като че ли блъскат въздуха, изобразяват утвърждаването на всичко онова, което е придобито – да станем разумни господари на всичко, що сме придобили. 21. Радостта на Земята (Люлеене): Люлеем ръце и ту сме с лице към центъра, ту сме гърбом. Дошло е възнаграждението чрез всичко, що сме придобили, и с такива движения се изразява радостта от плодовете.
към текста >>
21. Радостта на Земята (Люлеене): Люлеем ръце и ту сме с лице
към
центъра, ту сме гърбом.
19. Подвижност: Това упражнение е продължение на предното. Извършват се плавни движения с ръцете и нозете и човек обръща ту лице към центъра, ту – гръб. Правят се меки, криви линии – тук е в действие женският, отрицателният принцип, който обработва Квадрата. Това е магнетизмът. 20. Побеждаване: Движенията на ръцете, които се изнасят напред и нагоре, като че ли блъскат въздуха, изобразяват утвърждаването на всичко онова, което е придобито – да станем разумни господари на всичко, що сме придобили.
21. Радостта на Земята (Люлеене): Люлеем ръце и ту сме с лице
към
центъра, ту сме гърбом.
Дошло е възнаграждението чрез всичко, що сме придобили, и с такива движения се изразява радостта от плодовете. Движенията са дъгообразни, магнетични. Ръцете през цялото упражнение се движат заедно, успоредно една на друга, и с това изразяват единството, което трябва да съществува в нашия вътрешен живот – единство между ум и сърце. Това упражнение съдейства за придобиване на вътрешно единство. 22. Запознаване: Паневритмията се играе в кръг и по двойки.
към текста >>
И при това упражнение двамата участници се обръщат един срещу друг и си хващат ръцете, като се описва един общ венец, после ръцете се пускат и двамата са гърбом един
към
друг.
Дошло е възнаграждението чрез всичко, що сме придобили, и с такива движения се изразява радостта от плодовете. Движенията са дъгообразни, магнетични. Ръцете през цялото упражнение се движат заедно, успоредно една на друга, и с това изразяват единството, което трябва да съществува в нашия вътрешен живот – единство между ум и сърце. Това упражнение съдейства за придобиване на вътрешно единство. 22. Запознаване: Паневритмията се играе в кръг и по двойки.
И при това упражнение двамата участници се обръщат един срещу друг и си хващат ръцете, като се описва един общ венец, после ръцете се пускат и двамата са гърбом един
към
друг.
Това упражнение развива самосъзнанието: човек трябва духовно да приема ближния, да вижда хубавите страни, които другите имат в себе си; и те взаимно да се оценяват, подкрепят и обичат. Обърнати един срещу друг, играещите образуват елипса, а обърнати гърбом един към друг и с движенията на ръцете, образуват хипербола. Хиперболата е метод за разрешаване на големите противоречия в живота. При нея двете половини символизират човека раздвоен, създаването на полюсите – мъжа и жената. И после, като се съединяват в едно, образува се човекът.
към текста >>
Това упражнение развива самосъзнанието: човек трябва духовно да приема
ближния
, да вижда хубавите страни, които другите имат в
себе
си; и те взаимно да се оценяват, подкрепят и обичат.
Движенията са дъгообразни, магнетични. Ръцете през цялото упражнение се движат заедно, успоредно една на друга, и с това изразяват единството, което трябва да съществува в нашия вътрешен живот – единство между ум и сърце. Това упражнение съдейства за придобиване на вътрешно единство. 22. Запознаване: Паневритмията се играе в кръг и по двойки. И при това упражнение двамата участници се обръщат един срещу друг и си хващат ръцете, като се описва един общ венец, после ръцете се пускат и двамата са гърбом един към друг.
Това упражнение развива самосъзнанието: човек трябва духовно да приема
ближния
, да вижда хубавите страни, които другите имат в
себе
си; и те взаимно да се оценяват, подкрепят и обичат.
Обърнати един срещу друг, играещите образуват елипса, а обърнати гърбом един към друг и с движенията на ръцете, образуват хипербола. Хиперболата е метод за разрешаване на големите противоречия в живота. При нея двете половини символизират човека раздвоен, създаването на полюсите – мъжа и жената. И после, като се съединяват в едно, образува се човекът. 23. Хубав ден: Последователно се изнася единият крак напред във въздуха и се пружинира на другия с леко прегъване в коляното.
към текста >>
Обърнати един срещу друг, играещите образуват елипса, а обърнати гърбом един
към
друг и с движенията на ръцете, образуват хипербола.
Ръцете през цялото упражнение се движат заедно, успоредно една на друга, и с това изразяват единството, което трябва да съществува в нашия вътрешен живот – единство между ум и сърце. Това упражнение съдейства за придобиване на вътрешно единство. 22. Запознаване: Паневритмията се играе в кръг и по двойки. И при това упражнение двамата участници се обръщат един срещу друг и си хващат ръцете, като се описва един общ венец, после ръцете се пускат и двамата са гърбом един към друг. Това упражнение развива самосъзнанието: човек трябва духовно да приема ближния, да вижда хубавите страни, които другите имат в себе си; и те взаимно да се оценяват, подкрепят и обичат.
Обърнати един срещу друг, играещите образуват елипса, а обърнати гърбом един
към
друг и с движенията на ръцете, образуват хипербола.
Хиперболата е метод за разрешаване на големите противоречия в живота. При нея двете половини символизират човека раздвоен, създаването на полюсите – мъжа и жената. И после, като се съединяват в едно, образува се човекът. 23. Хубав ден: Последователно се изнася единият крак напред във въздуха и се пружинира на другия с леко прегъване в коляното. Чрез движенията, при които се стои на един крак, се дава правилен ход на нервната енергия.
към текста >>
С устойчиво поведение човек е способен да направи правилна преценка на постъпките си, да види кое е право и кое е криво в тях и в същото време да ги подобрява.
И после, като се съединяват в едно, образува се човекът. 23. Хубав ден: Последователно се изнася единият крак напред във въздуха и се пружинира на другия с леко прегъване в коляното. Чрез движенията, при които се стои на един крак, се дава правилен ход на нервната енергия. Така се засилват волевите постъпки на човека. Движенията се правят за каляване на нервната система, те я магнетизират.
С устойчиво поведение човек е способен да направи правилна преценка на постъпките си, да види кое е право и кое е криво в тях и в същото време да ги подобрява.
24. Колко сме доволни: Стъпки напред, последвани с полюшване при стъпките на единия и другия крак. В първата част ръцете са свободни, а във втората – двамата участници се хващат за ръце. Първата част е приготовление, а втората ни учи да добием способността да оценяваме правилно природните сили и да им даваме израз. Тези движения развиват у нас способност да оценяваме природните блага. 25. Стъпка по стъпка: Упражнението е за обмяна.
към текста >>
Когато единият крак се отделя встрани и напред, то слънчевата енергия навлиза в нас, а когато съберем крака, тогава става изпращане на земната енергия нагоре
към
Слънцето.
В първата част ръцете са свободни, а във втората – двамата участници се хващат за ръце. Първата част е приготовление, а втората ни учи да добием способността да оценяваме правилно природните сили и да им даваме израз. Тези движения развиват у нас способност да оценяваме природните блага. 25. Стъпка по стъпка: Упражнението е за обмяна. На място и последователно ту единият, ту другият крак се изнасят встрани и напред, следва преместване напред.
Когато единият крак се отделя встрани и напред, то слънчевата енергия навлиза в нас, а когато съберем крака, тогава става изпращане на земната енергия нагоре
към
Слънцето.
При разтворени крака Слънцето и ние сме положителни към Земята – възприемаме от Слънцето и предаваме на Земята. А когато краката са събрани, тогава земната енергия е положителна и отива кьм Слънцето. С тези движения се развива усет към енергиите, които влизат и излизат от нас. Те са за придобиване на истинските методи, вложени в Природата. 26. На ранина: Трите фигури в това упражнение ни приучват кьм правилно използване на природните блага.
към текста >>
При разтворени крака Слънцето и ние сме положителни
към
Земята – възприемаме от Слънцето и предаваме на Земята.
Първата част е приготовление, а втората ни учи да добием способността да оценяваме правилно природните сили и да им даваме израз. Тези движения развиват у нас способност да оценяваме природните блага. 25. Стъпка по стъпка: Упражнението е за обмяна. На място и последователно ту единият, ту другият крак се изнасят встрани и напред, следва преместване напред. Когато единият крак се отделя встрани и напред, то слънчевата енергия навлиза в нас, а когато съберем крака, тогава става изпращане на земната енергия нагоре към Слънцето.
При разтворени крака Слънцето и ние сме положителни
към
Земята – възприемаме от Слънцето и предаваме на Земята.
А когато краката са събрани, тогава земната енергия е положителна и отива кьм Слънцето. С тези движения се развива усет към енергиите, които влизат и излизат от нас. Те са за придобиване на истинските методи, вложени в Природата. 26. На ранина: Трите фигури в това упражнение ни приучват кьм правилно използване на природните блага. При първата фигура се прави полукръг с единия крак пред другия и обратно – така се хармонизират силите в човешкия организъм.
към текста >>
С тези движения се развива усет
към
енергиите, които влизат и излизат от нас.
25. Стъпка по стъпка: Упражнението е за обмяна. На място и последователно ту единият, ту другият крак се изнасят встрани и напред, следва преместване напред. Когато единият крак се отделя встрани и напред, то слънчевата енергия навлиза в нас, а когато съберем крака, тогава става изпращане на земната енергия нагоре към Слънцето. При разтворени крака Слънцето и ние сме положителни към Земята – възприемаме от Слънцето и предаваме на Земята. А когато краката са събрани, тогава земната енергия е положителна и отива кьм Слънцето.
С тези движения се развива усет
към
енергиите, които влизат и излизат от нас.
Те са за придобиване на истинските методи, вложени в Природата. 26. На ранина: Трите фигури в това упражнение ни приучват кьм правилно използване на природните блага. При първата фигура се прави полукръг с единия крак пред другия и обратно – така се хармонизират силите в човешкия организъм. При втората фигура се залюляваме, като стъпваме ту на пети, ту на пръсти. Петата отговаря на физическия свят, а пръстите – на Умствения.
към текста >>
Когато ръцете се вдигат и се съединят над главата, тогава сме в контакт с енергиите на висшите мирове и ги пренасяме надолу
към
физическото поле.
И при третата фигура, при която се извършват паралелни движения на ръцете и нозете, е също така. И трите фигури отварят път за правилно използване на дадените от Природата блага. 27. Дишане: Чрез тези музикални дихателни упражнения се приучваме да служим в акорд с Живота, чрез музикалния метод се влиза в хармония с Природата. 28. Заключително упражнение: Ръцете се вдигат и се прави обливане. Движенията изразяват, че трябва да приемем Божиите благословения преизобилно и със свобода.
Когато ръцете се вдигат и се съединят над главата, тогава сме в контакт с енергиите на висшите мирове и ги пренасяме надолу
към
физическото поле.
Като се спуснат ръцете, те се разделят, или във физическия свят имаме поляризиране – два полюса. Когато сме на физическото поле, ние сме далече от Реалността, която е основа на Битието, и сме жадни за духовното, не бива да загубим усещане за духовните измерения на нашата същност. Това упражнение можем да наречем още „метод за влизане във връзка с Идеалния свят“.
към текста >>
11.
Изгрев, 20.IХ.1960 г.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тясна пътека води
към
него.
Слизаме до твоите брегове. Стъпваме на полянката, дето толкова пъти сме играли паневритмия с Учителя. И той на връщане от паневритмията сам е носил на рамо сухо дърво за нуждите на общежитието. Скоро сме вече при второто езеро Ел-Бур, край което ще бъде нашият стан. След кратка почивка и постройка на палатката, привечер мнозина се изкачват на Молитвения връх.
Тясна пътека води
към
него.
Върху голяма скала край пътеката се написани думите: „Пази свободата на душата си! Пази доброто на сърцето си! Пази светлината на ума си! Пази силата на духа си!
към текста >>
„Люби
Бога
,
Пази силата на духа си! " Един брат се зае да издълбае върху камъка с длето и чук тези думи, за да се увековечат. Този брат и на други места е издълбал върху скалите свещени изречения, например: „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! ” и
„Люби
Бога
,
Обичай ближния си, Търси съвършенството! ” Тези изречения, издълбани върху гранита, с хилядолетия ще поучават бъдните поколения. На Молитвения връх прекарваме в мълчание.
към текста >>
Обичай
ближния
си,
" Един брат се зае да издълбае върху камъка с длето и чук тези думи, за да се увековечат. Този брат и на други места е издълбал върху скалите свещени изречения, например: „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! ” и „Люби Бога,
Обичай
ближния
си,
Търси съвършенството! ” Тези изречения, издълбани върху гранита, с хилядолетия ще поучават бъдните поколения. На Молитвения връх прекарваме в мълчание. Още сега звънят в ушите ни словата на вечните истини, произнесени тук от Учителя.
към текста >>
С
любов
ги е нареждал Учителя.
А по-рано за молитвен връх ни служеше възвишението между второто и третото езеро. Още след слизането си от Молитвения връх посещаваме чешмичката. Там прекарваме известно време в мълчание и в тих разговор с водите, които се изливат от мраморните ръце. Чешмичката има оригинална архитектура. Белите камъни, с които е изградена тя, са донесени тук в раници или на гръб от далечни места.
С
любов
ги е нареждал Учителя.
От днес започват чудните дни при Седемструнната арфа на Рила. Във време на нашето пребиваване тук в свободното си време ние единично и на групи посещаваме всички езера и върхове. Отиваме при Езерото на съзерцанието. Тишината, която цари тук, ни поглъща. Тук ние сме вглъбени в себе си, чувстваме лъха на Вечното и Безкрайното в света.
към текста >>
Тук ние сме вглъбени в
себе
си, чувстваме лъха на Вечното и Безкрайното в света.
С любов ги е нареждал Учителя. От днес започват чудните дни при Седемструнната арфа на Рила. Във време на нашето пребиваване тук в свободното си време ние единично и на групи посещаваме всички езера и върхове. Отиваме при Езерото на съзерцанието. Тишината, която цари тук, ни поглъща.
Тук ние сме вглъбени в
себе
си, чувстваме лъха на Вечното и Безкрайното в света.
Тук човек неволно идва в молитвено състояние. Посещаваме мястото на палатката на Учителя. У нас неволно възкръсва сцената с идването на французите. Когато те дойдоха тук при Учителя изпяха няколко песни на Братството с български думи. Това трогна всички.
към текста >>
След това един от тях се обърна
към
Учителя с възторжена приветствена реч, на която Учителя отговори с няколко думи, които могат да бъдат завет за бъдещото човечество.
Тук човек неволно идва в молитвено състояние. Посещаваме мястото на палатката на Учителя. У нас неволно възкръсва сцената с идването на французите. Когато те дойдоха тук при Учителя изпяха няколко песни на Братството с български думи. Това трогна всички.
След това един от тях се обърна
към
Учителя с възторжена приветствена реч, на която Учителя отговори с няколко думи, които могат да бъдат завет за бъдещото човечество.
Мястото около палатката е украсено с бели камъни. Всяка година братя и сестри като намерят някъде красиви бели камъни ги донасят тук, за да украсят тази поляна, гдето сме имали високи идейни разговори с Учителя. Посещаваме третото езеро Валдер-Деру, край чиито брегове толкова пъти сме играли паневритмия с Учителя. Посещаваме и близкото езеро Близнака - четвърто по ред. Тук човек като че ли се пробужда и съзнава себе си като душа, отворена да възприема говора на планината.
към текста >>
Тук човек като че ли се пробужда и съзнава
себе
си като душа, отворена да възприема говора на планината.
След това един от тях се обърна към Учителя с възторжена приветствена реч, на която Учителя отговори с няколко думи, които могат да бъдат завет за бъдещото човечество. Мястото около палатката е украсено с бели камъни. Всяка година братя и сестри като намерят някъде красиви бели камъни ги донасят тук, за да украсят тази поляна, гдето сме имали високи идейни разговори с Учителя. Посещаваме третото езеро Валдер-Деру, край чиито брегове толкова пъти сме играли паневритмия с Учителя. Посещаваме и близкото езеро Близнака - четвърто по ред.
Тук човек като че ли се пробужда и съзнава
себе
си като душа, отворена да възприема говора на планината.
Тук Учителя е прекарал с французите няколко часа. Изкачваме се до петото езеро - Махабур - най-обширното от Седемте езера. Още има ледени късове тук-там по неговата повърхност и снежни преспи на единия му бряг. Още по-нагоре е шестото езеро - Сърцето. То е най-дълбокото от Седемте езера.
към текста >>
Сутринта рано Учителя каза с най-голяма бързина да приготвим денковете, за да тръгнем
към
Сапарево и Дупница, но мнозина се забавиха.
Всеки, който посети езерата, непременно трябва да посети и Салона. За пръв път посетихме езерата с Учителя през август 1929 г. Тогава летуването още не беше организирано. Вместо палатки имахме навеси. Помня една подробност при връщането.
Сутринта рано Учителя каза с най-голяма бързина да приготвим денковете, за да тръгнем
към
Сапарево и Дупница, но мнозина се забавиха.
Учителя силно настояваше да работим по-бързо, обаче тръгнахме със закъснение поради късното приготвяне на денковете. Друг път Учителя не е настоявал за такова бързо тръгване. После разбрахме причината. Между Дупница и Радомир заваля пороен дъжд и причини голямо наводнение при с. Долна Диканя (Градини).
към текста >>
Например и сега като отиде човек на поляната над Езерото на чистотата и слезе малко под Харамията, ще види от бели камъни наредени окръжност с точка, думите „Бог е
Любов
”, „Аум” и др.
Песните са мистични, с духовен характер и до известна степен приличат на нашите песни, но не са нашите песни. Тя слуша захласната известно време. След това се връща в своята палатка и заплаква от благодарност, че е имала такава опитност. Едно лято Учителя препоръчва да нареждаме от бели камъни разни фигури, думи и изречения върху земята. И досега има тук-там запазени такива надписи и фигури.
Например и сега като отиде човек на поляната над Езерото на чистотата и слезе малко под Харамията, ще види от бели камъни наредени окръжност с точка, думите „Бог е
Любов
”, „Аум” и др.
Едно изречение ми направи силно впечатление, което Учителя каза на езерата. Той каза: „Всяка тревичка, ако съзнаваме живо, че в нея живее Бог, има магическо действие и може да лекува всички болести.” Това изречение показва с какви мощни сили може да разполага човек, стига да е будно неговото съзнание. Учителя каза веднъж: „Да се запечатат живо във вас красивите образи, които виждате тук, на планината. И когато слезете долу на полето често да възкръсват във вашето съзнание тези образи. По този начин вие правите връзка с планината и нейните енергии протичат във вас и ви повдигат.”
към текста >>
Дишайте съзнателно и с
любов
.
От полето всеки ден идваме тук на гости, за да се обновим и опресним. Ще завърша с няколко думи от Учителя за дишането: „Ако не дишате добре едва ще изкарате 30 ÷ 40 години. Дългият живот зависи от дълбокото и правилно дишане. Дишането пък зависи от правилното мислене и чувстване. Дишайте дълбоко и мислете, че Божието благословение иде върху човека чрез въздуха.
Дишайте съзнателно и с
любов
.
Като станете от сън преди да започнете каквато и да е работа направете няколко дълбоки вдишки. Дишането помага за оформянето на човешкия характер. Правилното дишане усилва светлината на ума и топлината на сърцето. Правилното дишане прави лицето красиво. Щом започне да диша правилно човек, бръчките от лицето му постепенно изчезват.
към текста >>
12.
Изгрев, 7.ХI.1952 г.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
„ЧОВЕК Е ПРАТЕН НА ЗЕМЯТА ДА УЧИ
ЛЮБОВТА
!
Изгрев, 7.ХI.1952 г. Любезни брат, Тук ще ви изложа разговор с Учителя от 24.ХII.1937 г.
„ЧОВЕК Е ПРАТЕН НА ЗЕМЯТА ДА УЧИ
ЛЮБОВТА
!
” И ХРИСТОС КАЗВА: „АЗ ЗАТОВА СЕ РОДИХ, ЗА ДА ПОКАЖА ЛЮБОВТА! ” В Любовта влизат и трите: Любов, Мъдрост и Истина. Любов е това, в което влизат Мъдростта и Истината. Мъдрост е това, в което влизат Любовта и Истината.
към текста >>
” И ХРИСТОС КАЗВА: „АЗ ЗАТОВА СЕ РОДИХ, ЗА ДА ПОКАЖА
ЛЮБОВТА
!
Изгрев, 7.ХI.1952 г. Любезни брат, Тук ще ви изложа разговор с Учителя от 24.ХII.1937 г. „ЧОВЕК Е ПРАТЕН НА ЗЕМЯТА ДА УЧИ ЛЮБОВТА!
” И ХРИСТОС КАЗВА: „АЗ ЗАТОВА СЕ РОДИХ, ЗА ДА ПОКАЖА
ЛЮБОВТА
!
” В Любовта влизат и трите: Любов, Мъдрост и Истина. Любов е това, в което влизат Мъдростта и Истината. Мъдрост е това, в което влизат Любовта и Истината. Истина е това, в което влизат Любовта и Мъдростта.
към текста >>
В
Любовта
влизат и трите:
Любов
, Мъдрост и Истина.
Любезни брат, Тук ще ви изложа разговор с Учителя от 24.ХII.1937 г. „ЧОВЕК Е ПРАТЕН НА ЗЕМЯТА ДА УЧИ ЛЮБОВТА! ” И ХРИСТОС КАЗВА: „АЗ ЗАТОВА СЕ РОДИХ, ЗА ДА ПОКАЖА ЛЮБОВТА! ”
В
Любовта
влизат и трите:
Любов
, Мъдрост и Истина.
Любов е това, в което влизат Мъдростта и Истината. Мъдрост е това, в което влизат Любовта и Истината. Истина е това, в което влизат Любовта и Мъдростта. Един брат попита: „Вие тази сутрин в разговор казахте, че ако мине човекът в пълната Божия Любов човешката нервна система не би издържала и би се стопила от тези бързи, силни вибрации. Но как може да се направи нервната система издръжлива на вибрациите на Божията Любов?
към текста >>
Любов
е това, в което влизат Мъдростта и Истината.
Тук ще ви изложа разговор с Учителя от 24.ХII.1937 г. „ЧОВЕК Е ПРАТЕН НА ЗЕМЯТА ДА УЧИ ЛЮБОВТА! ” И ХРИСТОС КАЗВА: „АЗ ЗАТОВА СЕ РОДИХ, ЗА ДА ПОКАЖА ЛЮБОВТА! ” В Любовта влизат и трите: Любов, Мъдрост и Истина.
Любов
е това, в което влизат Мъдростта и Истината.
Мъдрост е това, в което влизат Любовта и Истината. Истина е това, в което влизат Любовта и Мъдростта. Един брат попита: „Вие тази сутрин в разговор казахте, че ако мине човекът в пълната Божия Любов човешката нервна система не би издържала и би се стопила от тези бързи, силни вибрации. Но как може да се направи нервната система издръжлива на вибрациите на Божията Любов? ”
към текста >>
Мъдрост е това, в което влизат
Любовта
и Истината.
„ЧОВЕК Е ПРАТЕН НА ЗЕМЯТА ДА УЧИ ЛЮБОВТА! ” И ХРИСТОС КАЗВА: „АЗ ЗАТОВА СЕ РОДИХ, ЗА ДА ПОКАЖА ЛЮБОВТА! ” В Любовта влизат и трите: Любов, Мъдрост и Истина. Любов е това, в което влизат Мъдростта и Истината.
Мъдрост е това, в което влизат
Любовта
и Истината.
Истина е това, в което влизат Любовта и Мъдростта. Един брат попита: „Вие тази сутрин в разговор казахте, че ако мине човекът в пълната Божия Любов човешката нервна система не би издържала и би се стопила от тези бързи, силни вибрации. Но как може да се направи нервната система издръжлива на вибрациите на Божията Любов? ” Учителя каза: „Любовта изпъжда навън всеки страх.
към текста >>
Истина е това, в което влизат
Любовта
и Мъдростта.
” И ХРИСТОС КАЗВА: „АЗ ЗАТОВА СЕ РОДИХ, ЗА ДА ПОКАЖА ЛЮБОВТА! ” В Любовта влизат и трите: Любов, Мъдрост и Истина. Любов е това, в което влизат Мъдростта и Истината. Мъдрост е това, в което влизат Любовта и Истината.
Истина е това, в което влизат
Любовта
и Мъдростта.
Един брат попита: „Вие тази сутрин в разговор казахте, че ако мине човекът в пълната Божия Любов човешката нервна система не би издържала и би се стопила от тези бързи, силни вибрации. Но как може да се направи нервната система издръжлива на вибрациите на Божията Любов? ” Учителя каза: „Любовта изпъжда навън всеки страх. Там дето има страх, няма Любов.
към текста >>
Един брат попита: „Вие тази сутрин в разговор казахте, че ако мине човекът в пълната Божия
Любов
човешката нервна система не би издържала и би се стопила от тези бързи, силни вибрации.
” В Любовта влизат и трите: Любов, Мъдрост и Истина. Любов е това, в което влизат Мъдростта и Истината. Мъдрост е това, в което влизат Любовта и Истината. Истина е това, в което влизат Любовта и Мъдростта.
Един брат попита: „Вие тази сутрин в разговор казахте, че ако мине човекът в пълната Божия
Любов
човешката нервна система не би издържала и би се стопила от тези бързи, силни вибрации.
Но как може да се направи нервната система издръжлива на вибрациите на Божията Любов? ” Учителя каза: „Любовта изпъжда навън всеки страх. Там дето има страх, няма Любов. Човек да мисли, че всичко, което се случва, е на добро.
към текста >>
Но как може да се направи нервната система издръжлива на вибрациите на Божията
Любов
?
В Любовта влизат и трите: Любов, Мъдрост и Истина. Любов е това, в което влизат Мъдростта и Истината. Мъдрост е това, в което влизат Любовта и Истината. Истина е това, в което влизат Любовта и Мъдростта. Един брат попита: „Вие тази сутрин в разговор казахте, че ако мине човекът в пълната Божия Любов човешката нервна система не би издържала и би се стопила от тези бързи, силни вибрации.
Но как може да се направи нервната система издръжлива на вибрациите на Божията
Любов
?
” Учителя каза: „Любовта изпъжда навън всеки страх. Там дето има страх, няма Любов. Човек да мисли, че всичко, което се случва, е на добро. Нали е казано: „Всичко, каквото се случи с онези, които любят Бога, е за добро.
към текста >>
Учителя каза: „
Любовта
изпъжда навън всеки страх.
Мъдрост е това, в което влизат Любовта и Истината. Истина е това, в което влизат Любовта и Мъдростта. Един брат попита: „Вие тази сутрин в разговор казахте, че ако мине човекът в пълната Божия Любов човешката нервна система не би издържала и би се стопила от тези бързи, силни вибрации. Но как може да се направи нервната система издръжлива на вибрациите на Божията Любов? ”
Учителя каза: „
Любовта
изпъжда навън всеки страх.
Там дето има страх, няма Любов. Човек да мисли, че всичко, което се случва, е на добро. Нали е казано: „Всичко, каквото се случи с онези, които любят Бога, е за добро. Така като мисли човек, нагодява се тялото му за тези трептения на Любовта и може да ги издържи. Любовта повдига трептенията на тялото, а страхът ги понижава.
към текста >>
Там дето има страх, няма
Любов
.
Истина е това, в което влизат Любовта и Мъдростта. Един брат попита: „Вие тази сутрин в разговор казахте, че ако мине човекът в пълната Божия Любов човешката нервна система не би издържала и би се стопила от тези бързи, силни вибрации. Но как може да се направи нервната система издръжлива на вибрациите на Божията Любов? ” Учителя каза: „Любовта изпъжда навън всеки страх.
Там дето има страх, няма
Любов
.
Човек да мисли, че всичко, което се случва, е на добро. Нали е казано: „Всичко, каквото се случи с онези, които любят Бога, е за добро. Така като мисли човек, нагодява се тялото му за тези трептения на Любовта и може да ги издържи. Любовта повдига трептенията на тялото, а страхът ги понижава. Затова при страха няма да възприемеш вярно впечатленията отвън и затова впечатленията ти и разбиранията ти няма да бъдат пълни.
към текста >>
Нали е казано: „Всичко, каквото се случи с онези, които любят
Бога
, е за добро.
Но как може да се направи нервната система издръжлива на вибрациите на Божията Любов? ” Учителя каза: „Любовта изпъжда навън всеки страх. Там дето има страх, няма Любов. Човек да мисли, че всичко, което се случва, е на добро.
Нали е казано: „Всичко, каквото се случи с онези, които любят
Бога
, е за добро.
Така като мисли човек, нагодява се тялото му за тези трептения на Любовта и може да ги издържи. Любовта повдига трептенията на тялото, а страхът ги понижава. Затова при страха няма да възприемеш вярно впечатленията отвън и затова впечатленията ти и разбиранията ти няма да бъдат пълни. В БЕСЕДИТЕ СЕ ИЗУЧАВАТ ЗАКОНИТЕ НА ЛЮБОВТА: КАК ДА СЕ СЛУЖИ НА БОГА. Нужни са учене и служене.
към текста >>
Така като мисли човек, нагодява се тялото му за тези трептения на
Любовта
и може да ги издържи.
” Учителя каза: „Любовта изпъжда навън всеки страх. Там дето има страх, няма Любов. Човек да мисли, че всичко, което се случва, е на добро. Нали е казано: „Всичко, каквото се случи с онези, които любят Бога, е за добро.
Така като мисли човек, нагодява се тялото му за тези трептения на
Любовта
и може да ги издържи.
Любовта повдига трептенията на тялото, а страхът ги понижава. Затова при страха няма да възприемеш вярно впечатленията отвън и затова впечатленията ти и разбиранията ти няма да бъдат пълни. В БЕСЕДИТЕ СЕ ИЗУЧАВАТ ЗАКОНИТЕ НА ЛЮБОВТА: КАК ДА СЕ СЛУЖИ НА БОГА. Нужни са учене и служене. В беседите се посочва по кой път трябва да вървим.
към текста >>
Любовта
повдига трептенията на тялото, а страхът ги понижава.
Учителя каза: „Любовта изпъжда навън всеки страх. Там дето има страх, няма Любов. Човек да мисли, че всичко, което се случва, е на добро. Нали е казано: „Всичко, каквото се случи с онези, които любят Бога, е за добро. Така като мисли човек, нагодява се тялото му за тези трептения на Любовта и може да ги издържи.
Любовта
повдига трептенията на тялото, а страхът ги понижава.
Затова при страха няма да възприемеш вярно впечатленията отвън и затова впечатленията ти и разбиранията ти няма да бъдат пълни. В БЕСЕДИТЕ СЕ ИЗУЧАВАТ ЗАКОНИТЕ НА ЛЮБОВТА: КАК ДА СЕ СЛУЖИ НА БОГА. Нужни са учене и служене. В беседите се посочва по кой път трябва да вървим. Във всичко това, което съм говорил в беседите, ние нищо не отричаме.
към текста >>
В БЕСЕДИТЕ СЕ ИЗУЧАВАТ ЗАКОНИТЕ НА
ЛЮБОВТА
: КАК ДА СЕ СЛУЖИ НА
БОГА
.
Човек да мисли, че всичко, което се случва, е на добро. Нали е казано: „Всичко, каквото се случи с онези, които любят Бога, е за добро. Така като мисли човек, нагодява се тялото му за тези трептения на Любовта и може да ги издържи. Любовта повдига трептенията на тялото, а страхът ги понижава. Затова при страха няма да възприемеш вярно впечатленията отвън и затова впечатленията ти и разбиранията ти няма да бъдат пълни.
В БЕСЕДИТЕ СЕ ИЗУЧАВАТ ЗАКОНИТЕ НА
ЛЮБОВТА
: КАК ДА СЕ СЛУЖИ НА
БОГА
.
Нужни са учене и служене. В беседите се посочва по кой път трябва да вървим. Във всичко това, което съм говорил в беседите, ние нищо не отричаме. Всички вярвания, които има, са добри. Но не трябва да се спира човек дотам, а да върви по-нагоре.
към текста >>
Ние остаряваме от нашия егоизъм и се подмладяваме от Божията
Любов
.
Да не се спира човек на едно място и да не казва: „Това, което аз знам, е най-добро.” Всяка година допринася нещо на детето. На старини човек да не съжалява, че е остарял. Той не е остарял. Това е една илюзия за него, че е остарял.
Ние остаряваме от нашия егоизъм и се подмладяваме от Божията
Любов
.
Защо е остарял някой? Защо се е подмладил? - Защото е влязъл в Божията Любов. Като отива човек в онзи свят да отива с Любов. Всеки каквото учи, да го учи с Любов и с Любов да го предава после.
към текста >>
- Защото е влязъл в Божията
Любов
.
Той не е остарял. Това е една илюзия за него, че е остарял. Ние остаряваме от нашия егоизъм и се подмладяваме от Божията Любов. Защо е остарял някой? Защо се е подмладил?
- Защото е влязъл в Божията
Любов
.
Като отива човек в онзи свят да отива с Любов. Всеки каквото учи, да го учи с Любов и с Любов да го предава после. Някой иска да просвети с Любов някого. А той сам не е просветен в Любовта. Трябва да почнат хората да прилагат Любовта, защото сега се говори за Любовта, без да се прилага.
към текста >>
Като отива човек в онзи свят да отива с
Любов
.
Това е една илюзия за него, че е остарял. Ние остаряваме от нашия егоизъм и се подмладяваме от Божията Любов. Защо е остарял някой? Защо се е подмладил? - Защото е влязъл в Божията Любов.
Като отива човек в онзи свят да отива с
Любов
.
Всеки каквото учи, да го учи с Любов и с Любов да го предава после. Някой иска да просвети с Любов някого. А той сам не е просветен в Любовта. Трябва да почнат хората да прилагат Любовта, защото сега се говори за Любовта, без да се прилага. ТРЯБВА НОВА КАНАЛИЗАЦИЯ ЗА ЛЮБОВТА.
към текста >>
Всеки каквото учи, да го учи с
Любов
и с
Любов
да го предава после.
Ние остаряваме от нашия егоизъм и се подмладяваме от Божията Любов. Защо е остарял някой? Защо се е подмладил? - Защото е влязъл в Божията Любов. Като отива човек в онзи свят да отива с Любов.
Всеки каквото учи, да го учи с
Любов
и с
Любов
да го предава после.
Някой иска да просвети с Любов някого. А той сам не е просветен в Любовта. Трябва да почнат хората да прилагат Любовта, защото сега се говори за Любовта, без да се прилага. ТРЯБВА НОВА КАНАЛИЗАЦИЯ ЗА ЛЮБОВТА. ЛЮБОВ ИМА, НО КАНАЛИЗАЦИЯТА Е СЛАБА.
към текста >>
Някой иска да просвети с
Любов
някого.
Защо е остарял някой? Защо се е подмладил? - Защото е влязъл в Божията Любов. Като отива човек в онзи свят да отива с Любов. Всеки каквото учи, да го учи с Любов и с Любов да го предава после.
Някой иска да просвети с
Любов
някого.
А той сам не е просветен в Любовта. Трябва да почнат хората да прилагат Любовта, защото сега се говори за Любовта, без да се прилага. ТРЯБВА НОВА КАНАЛИЗАЦИЯ ЗА ЛЮБОВТА. ЛЮБОВ ИМА, НО КАНАЛИЗАЦИЯТА Е СЛАБА. Сега трябват хора, които да бъдат проводници, през които да се изяви Божията Любов.
към текста >>
А той сам не е просветен в
Любовта
.
Защо се е подмладил? - Защото е влязъл в Божията Любов. Като отива човек в онзи свят да отива с Любов. Всеки каквото учи, да го учи с Любов и с Любов да го предава после. Някой иска да просвети с Любов някого.
А той сам не е просветен в
Любовта
.
Трябва да почнат хората да прилагат Любовта, защото сега се говори за Любовта, без да се прилага. ТРЯБВА НОВА КАНАЛИЗАЦИЯ ЗА ЛЮБОВТА. ЛЮБОВ ИМА, НО КАНАЛИЗАЦИЯТА Е СЛАБА. Сега трябват хора, които да бъдат проводници, през които да се изяви Божията Любов. Един брат попита: „Кой е начинът, по който човек може да стане проводник на Любовта?
към текста >>
Трябва да почнат хората да прилагат
Любовта
, защото сега се говори за
Любовта
, без да се прилага.
- Защото е влязъл в Божията Любов. Като отива човек в онзи свят да отива с Любов. Всеки каквото учи, да го учи с Любов и с Любов да го предава после. Някой иска да просвети с Любов някого. А той сам не е просветен в Любовта.
Трябва да почнат хората да прилагат
Любовта
, защото сега се говори за
Любовта
, без да се прилага.
ТРЯБВА НОВА КАНАЛИЗАЦИЯ ЗА ЛЮБОВТА. ЛЮБОВ ИМА, НО КАНАЛИЗАЦИЯТА Е СЛАБА. Сега трябват хора, които да бъдат проводници, през които да се изяви Божията Любов. Един брат попита: „Кой е начинът, по който човек може да стане проводник на Любовта? ” Учителя каза: „Да мисли човек за Бога, да се моли тайно.
към текста >>
ТРЯБВА НОВА КАНАЛИЗАЦИЯ ЗА
ЛЮБОВТА
.
Като отива човек в онзи свят да отива с Любов. Всеки каквото учи, да го учи с Любов и с Любов да го предава после. Някой иска да просвети с Любов някого. А той сам не е просветен в Любовта. Трябва да почнат хората да прилагат Любовта, защото сега се говори за Любовта, без да се прилага.
ТРЯБВА НОВА КАНАЛИЗАЦИЯ ЗА
ЛЮБОВТА
.
ЛЮБОВ ИМА, НО КАНАЛИЗАЦИЯТА Е СЛАБА. Сега трябват хора, които да бъдат проводници, през които да се изяви Божията Любов. Един брат попита: „Кой е начинът, по който човек може да стане проводник на Любовта? ” Учителя каза: „Да мисли човек за Бога, да се моли тайно. Това е средство, за да се прояви Любовта.
към текста >>
ЛЮБОВ
ИМА, НО КАНАЛИЗАЦИЯТА Е СЛАБА.
Всеки каквото учи, да го учи с Любов и с Любов да го предава после. Някой иска да просвети с Любов някого. А той сам не е просветен в Любовта. Трябва да почнат хората да прилагат Любовта, защото сега се говори за Любовта, без да се прилага. ТРЯБВА НОВА КАНАЛИЗАЦИЯ ЗА ЛЮБОВТА.
ЛЮБОВ
ИМА, НО КАНАЛИЗАЦИЯТА Е СЛАБА.
Сега трябват хора, които да бъдат проводници, през които да се изяви Божията Любов. Един брат попита: „Кой е начинът, по който човек може да стане проводник на Любовта? ” Учителя каза: „Да мисли човек за Бога, да се моли тайно. Това е средство, за да се прояви Любовта. Молитвата е един вътрешен личен метод на душата.
към текста >>
Сега трябват хора, които да бъдат проводници, през които да се изяви Божията
Любов
.
Някой иска да просвети с Любов някого. А той сам не е просветен в Любовта. Трябва да почнат хората да прилагат Любовта, защото сега се говори за Любовта, без да се прилага. ТРЯБВА НОВА КАНАЛИЗАЦИЯ ЗА ЛЮБОВТА. ЛЮБОВ ИМА, НО КАНАЛИЗАЦИЯТА Е СЛАБА.
Сега трябват хора, които да бъдат проводници, през които да се изяви Божията
Любов
.
Един брат попита: „Кой е начинът, по който човек може да стане проводник на Любовта? ” Учителя каза: „Да мисли човек за Бога, да се моли тайно. Това е средство, за да се прояви Любовта. Молитвата е един вътрешен личен метод на душата. Трябва да се изучават беседите.
към текста >>
Един брат попита: „Кой е начинът, по който човек може да стане проводник на
Любовта
?
А той сам не е просветен в Любовта. Трябва да почнат хората да прилагат Любовта, защото сега се говори за Любовта, без да се прилага. ТРЯБВА НОВА КАНАЛИЗАЦИЯ ЗА ЛЮБОВТА. ЛЮБОВ ИМА, НО КАНАЛИЗАЦИЯТА Е СЛАБА. Сега трябват хора, които да бъдат проводници, през които да се изяви Божията Любов.
Един брат попита: „Кой е начинът, по който човек може да стане проводник на
Любовта
?
” Учителя каза: „Да мисли човек за Бога, да се моли тайно. Това е средство, за да се прояви Любовта. Молитвата е един вътрешен личен метод на душата. Трябва да се изучават беседите. Не е в четенето само.
към текста >>
” Учителя каза: „Да мисли човек за
Бога
, да се моли тайно.
Трябва да почнат хората да прилагат Любовта, защото сега се говори за Любовта, без да се прилага. ТРЯБВА НОВА КАНАЛИЗАЦИЯ ЗА ЛЮБОВТА. ЛЮБОВ ИМА, НО КАНАЛИЗАЦИЯТА Е СЛАБА. Сега трябват хора, които да бъдат проводници, през които да се изяви Божията Любов. Един брат попита: „Кой е начинът, по който човек може да стане проводник на Любовта?
” Учителя каза: „Да мисли човек за
Бога
, да се моли тайно.
Това е средство, за да се прояви Любовта. Молитвата е един вътрешен личен метод на душата. Трябва да се изучават беседите. Не е в четенето само. Но човек, каквото чете, да го прилага, да прави опити, защото без опит нищо не може да се постигне.
към текста >>
Това е средство, за да се прояви
Любовта
.
ТРЯБВА НОВА КАНАЛИЗАЦИЯ ЗА ЛЮБОВТА. ЛЮБОВ ИМА, НО КАНАЛИЗАЦИЯТА Е СЛАБА. Сега трябват хора, които да бъдат проводници, през които да се изяви Божията Любов. Един брат попита: „Кой е начинът, по който човек може да стане проводник на Любовта? ” Учителя каза: „Да мисли човек за Бога, да се моли тайно.
Това е средство, за да се прояви
Любовта
.
Молитвата е един вътрешен личен метод на душата. Трябва да се изучават беседите. Не е в четенето само. Но човек, каквото чете, да го прилага, да прави опити, защото без опит нищо не може да се постигне. Иначе ще има суха схоластика.
към текста >>
Човек трябва да си казва: „Аз трябва да любя
Бога
.
Трябва да се изучават беседите. Не е в четенето само. Но човек, каквото чете, да го прилага, да прави опити, защото без опит нищо не може да се постигне. Иначе ще има суха схоластика. Някой казва: „Така казва Христос.” Но Христос каквото казва и го прави.
Човек трябва да си казва: „Аз трябва да любя
Бога
.
И като любя Бога трябва да обичам и другите хора, независимо от това дали са ми приятели или не.” Но подбудителната причина да бъде Любовта към Бога и от Бога да се върви към ближния. Двата велики закона са: Любов към Бога и Любов към ближния. Тази идея трябва да се развие. Да се покаже по какъв начин от Любовта към Бога отиваме към ближния.
към текста >>
И като любя
Бога
трябва да обичам и другите хора, независимо от това дали са ми приятели или не.”
Не е в четенето само. Но човек, каквото чете, да го прилага, да прави опити, защото без опит нищо не може да се постигне. Иначе ще има суха схоластика. Някой казва: „Така казва Христос.” Но Христос каквото казва и го прави. Човек трябва да си казва: „Аз трябва да любя Бога.
И като любя
Бога
трябва да обичам и другите хора, независимо от това дали са ми приятели или не.”
Но подбудителната причина да бъде Любовта към Бога и от Бога да се върви към ближния. Двата велики закона са: Любов към Бога и Любов към ближния. Тази идея трябва да се развие. Да се покаже по какъв начин от Любовта към Бога отиваме към ближния. При Любовта към Бога ние отиваме от периферията към Бога.
към текста >>
Но подбудителната причина да бъде
Любовта
към
Бога
и от
Бога
да се върви
към
ближния
.
Но човек, каквото чете, да го прилага, да прави опити, защото без опит нищо не може да се постигне. Иначе ще има суха схоластика. Някой казва: „Така казва Христос.” Но Христос каквото казва и го прави. Човек трябва да си казва: „Аз трябва да любя Бога. И като любя Бога трябва да обичам и другите хора, независимо от това дали са ми приятели или не.”
Но подбудителната причина да бъде
Любовта
към
Бога
и от
Бога
да се върви
към
ближния
.
Двата велики закона са: Любов към Бога и Любов към ближния. Тази идея трябва да се развие. Да се покаже по какъв начин от Любовта към Бога отиваме към ближния. При Любовта към Бога ние отиваме от периферията към Бога. А Любовта към ближния е от Бога към периферията.
към текста >>
Двата велики закона са:
Любов
към
Бога
и
Любов
към
ближния
.
Иначе ще има суха схоластика. Някой казва: „Така казва Христос.” Но Христос каквото казва и го прави. Човек трябва да си казва: „Аз трябва да любя Бога. И като любя Бога трябва да обичам и другите хора, независимо от това дали са ми приятели или не.” Но подбудителната причина да бъде Любовта към Бога и от Бога да се върви към ближния.
Двата велики закона са:
Любов
към
Бога
и
Любов
към
ближния
.
Тази идея трябва да се развие. Да се покаже по какъв начин от Любовта към Бога отиваме към ближния. При Любовта към Бога ние отиваме от периферията към Бога. А Любовта към ближния е от Бога към периферията. Ще обичаш ближния си, но си излюзъл вече от Бога и правиш това.
към текста >>
Да се покаже по какъв начин от
Любовта
към
Бога
отиваме
към
ближния
.
Човек трябва да си казва: „Аз трябва да любя Бога. И като любя Бога трябва да обичам и другите хора, независимо от това дали са ми приятели или не.” Но подбудителната причина да бъде Любовта към Бога и от Бога да се върви към ближния. Двата велики закона са: Любов към Бога и Любов към ближния. Тази идея трябва да се развие.
Да се покаже по какъв начин от
Любовта
към
Бога
отиваме
към
ближния
.
При Любовта към Бога ние отиваме от периферията към Бога. А Любовта към ближния е от Бога към периферията. Ще обичаш ближния си, но си излюзъл вече от Бога и правиш това. Това е цяла философия. Любовта към Бога и към ближния са две различни посоки.
към текста >>
При
Любовта
към
Бога
ние отиваме от периферията
към
Бога
.
И като любя Бога трябва да обичам и другите хора, независимо от това дали са ми приятели или не.” Но подбудителната причина да бъде Любовта към Бога и от Бога да се върви към ближния. Двата велики закона са: Любов към Бога и Любов към ближния. Тази идея трябва да се развие. Да се покаже по какъв начин от Любовта към Бога отиваме към ближния.
При
Любовта
към
Бога
ние отиваме от периферията
към
Бога
.
А Любовта към ближния е от Бога към периферията. Ще обичаш ближния си, но си излюзъл вече от Бога и правиш това. Това е цяла философия. Любовта към Бога и към ближния са две различни посоки. Човек греши, като туря Бога извън себе си.
към текста >>
А
Любовта
към
ближния
е от
Бога
към
периферията.
Но подбудителната причина да бъде Любовта към Бога и от Бога да се върви към ближния. Двата велики закона са: Любов към Бога и Любов към ближния. Тази идея трябва да се развие. Да се покаже по какъв начин от Любовта към Бога отиваме към ближния. При Любовта към Бога ние отиваме от периферията към Бога.
А
Любовта
към
ближния
е от
Бога
към
периферията.
Ще обичаш ближния си, но си излюзъл вече от Бога и правиш това. Това е цяла философия. Любовта към Бога и към ближния са две различни посоки. Човек греши, като туря Бога извън себе си. А той трябва да се научи, че Бог е вътре в него.
към текста >>
Ще обичаш
ближния
си, но си излюзъл вече от
Бога
и правиш това.
Двата велики закона са: Любов към Бога и Любов към ближния. Тази идея трябва да се развие. Да се покаже по какъв начин от Любовта към Бога отиваме към ближния. При Любовта към Бога ние отиваме от периферията към Бога. А Любовта към ближния е от Бога към периферията.
Ще обичаш
ближния
си, но си излюзъл вече от
Бога
и правиш това.
Това е цяла философия. Любовта към Бога и към ближния са две различни посоки. Човек греши, като туря Бога извън себе си. А той трябва да се научи, че Бог е вътре в него. БЛИЖНИЯТ Е ОТРАЖЕНИЕ НА БОГА!
към текста >>
Любовта
към
Бога
и
към
ближния
са две различни посоки.
Да се покаже по какъв начин от Любовта към Бога отиваме към ближния. При Любовта към Бога ние отиваме от периферията към Бога. А Любовта към ближния е от Бога към периферията. Ще обичаш ближния си, но си излюзъл вече от Бога и правиш това. Това е цяла философия.
Любовта
към
Бога
и
към
ближния
са две различни посоки.
Човек греши, като туря Бога извън себе си. А той трябва да се научи, че Бог е вътре в него. БЛИЖНИЯТ Е ОТРАЖЕНИЕ НА БОГА! В БЛИЖНИЯ ЩЕ ВИДИМ БОГА. Човек да схване, че и той, и ближният живеят в Бога.”
към текста >>
Човек греши, като туря
Бога
извън
себе
си.
При Любовта към Бога ние отиваме от периферията към Бога. А Любовта към ближния е от Бога към периферията. Ще обичаш ближния си, но си излюзъл вече от Бога и правиш това. Това е цяла философия. Любовта към Бога и към ближния са две различни посоки.
Човек греши, като туря
Бога
извън
себе
си.
А той трябва да се научи, че Бог е вътре в него. БЛИЖНИЯТ Е ОТРАЖЕНИЕ НА БОГА! В БЛИЖНИЯ ЩЕ ВИДИМ БОГА. Човек да схване, че и той, и ближният живеят в Бога.” Един брат каза: „Учителю, Вие бяхте ни дали напоследък една задача да изпращаме всеки ден по три пъти добри мисли към някого и да пожелаем да служи на Бога, да изпълнява волята Му, да се пробуди в него Любовта и пр.
към текста >>
БЛИЖНИЯТ
Е ОТРАЖЕНИЕ НА
БОГА
!
Ще обичаш ближния си, но си излюзъл вече от Бога и правиш това. Това е цяла философия. Любовта към Бога и към ближния са две различни посоки. Човек греши, като туря Бога извън себе си. А той трябва да се научи, че Бог е вътре в него.
БЛИЖНИЯТ
Е ОТРАЖЕНИЕ НА
БОГА
!
В БЛИЖНИЯ ЩЕ ВИДИМ БОГА. Човек да схване, че и той, и ближният живеят в Бога.” Един брат каза: „Учителю, Вие бяхте ни дали напоследък една задача да изпращаме всеки ден по три пъти добри мисли към някого и да пожелаем да служи на Бога, да изпълнява волята Му, да се пробуди в него Любовта и пр. Тази задача Вие ни я дадохте за десет дни и се изминаха даже повече от десет дни.” Учителя каза: „Сега да дам нова задача пак за десет дни: СЕГА ИЗПРАЩАЙТЕ ВСЕКИ ДЕН ПО ЕДНА МИСЪЛ ОБЩО НА ВСИЧКИ ДОБРИ ХОРА ДА СЕ УСИЛИ ТЯХНАТА ЛЮБОВ КЪМ БОГА!
към текста >>
В
БЛИЖНИЯ
ЩЕ ВИДИМ
БОГА
.
Това е цяла философия. Любовта към Бога и към ближния са две различни посоки. Човек греши, като туря Бога извън себе си. А той трябва да се научи, че Бог е вътре в него. БЛИЖНИЯТ Е ОТРАЖЕНИЕ НА БОГА!
В
БЛИЖНИЯ
ЩЕ ВИДИМ
БОГА
.
Човек да схване, че и той, и ближният живеят в Бога.” Един брат каза: „Учителю, Вие бяхте ни дали напоследък една задача да изпращаме всеки ден по три пъти добри мисли към някого и да пожелаем да служи на Бога, да изпълнява волята Му, да се пробуди в него Любовта и пр. Тази задача Вие ни я дадохте за десет дни и се изминаха даже повече от десет дни.” Учителя каза: „Сега да дам нова задача пак за десет дни: СЕГА ИЗПРАЩАЙТЕ ВСЕКИ ДЕН ПО ЕДНА МИСЪЛ ОБЩО НА ВСИЧКИ ДОБРИ ХОРА ДА СЕ УСИЛИ ТЯХНАТА ЛЮБОВ КЪМ БОГА! Това да се прави три пъти на ден.
към текста >>
Човек да схване, че и той, и
ближният
живеят в
Бога
.”
Любовта към Бога и към ближния са две различни посоки. Човек греши, като туря Бога извън себе си. А той трябва да се научи, че Бог е вътре в него. БЛИЖНИЯТ Е ОТРАЖЕНИЕ НА БОГА! В БЛИЖНИЯ ЩЕ ВИДИМ БОГА.
Човек да схване, че и той, и
ближният
живеят в
Бога
.”
Един брат каза: „Учителю, Вие бяхте ни дали напоследък една задача да изпращаме всеки ден по три пъти добри мисли към някого и да пожелаем да служи на Бога, да изпълнява волята Му, да се пробуди в него Любовта и пр. Тази задача Вие ни я дадохте за десет дни и се изминаха даже повече от десет дни.” Учителя каза: „Сега да дам нова задача пак за десет дни: СЕГА ИЗПРАЩАЙТЕ ВСЕКИ ДЕН ПО ЕДНА МИСЪЛ ОБЩО НА ВСИЧКИ ДОБРИ ХОРА ДА СЕ УСИЛИ ТЯХНАТА ЛЮБОВ КЪМ БОГА! Това да се прави три пъти на ден. Може да се прави и през нощта три пъти.
към текста >>
Един брат каза: „Учителю, Вие бяхте ни дали напоследък една задача да изпращаме всеки ден по три пъти добри мисли
към
някого и да пожелаем да служи на
Бога
, да изпълнява волята Му, да се пробуди в него
Любовта
и пр.
Човек греши, като туря Бога извън себе си. А той трябва да се научи, че Бог е вътре в него. БЛИЖНИЯТ Е ОТРАЖЕНИЕ НА БОГА! В БЛИЖНИЯ ЩЕ ВИДИМ БОГА. Човек да схване, че и той, и ближният живеят в Бога.”
Един брат каза: „Учителю, Вие бяхте ни дали напоследък една задача да изпращаме всеки ден по три пъти добри мисли
към
някого и да пожелаем да служи на
Бога
, да изпълнява волята Му, да се пробуди в него
Любовта
и пр.
Тази задача Вие ни я дадохте за десет дни и се изминаха даже повече от десет дни.” Учителя каза: „Сега да дам нова задача пак за десет дни: СЕГА ИЗПРАЩАЙТЕ ВСЕКИ ДЕН ПО ЕДНА МИСЪЛ ОБЩО НА ВСИЧКИ ДОБРИ ХОРА ДА СЕ УСИЛИ ТЯХНАТА ЛЮБОВ КЪМ БОГА! Това да се прави три пъти на ден. Може да се прави и през нощта три пъти. И тогава ще имаме три пъти денем и три пъти нощем.
към текста >>
Учителя каза: „Сега да дам нова задача пак за десет дни: СЕГА ИЗПРАЩАЙТЕ ВСЕКИ ДЕН ПО ЕДНА МИСЪЛ ОБЩО НА ВСИЧКИ ДОБРИ ХОРА ДА СЕ УСИЛИ ТЯХНАТА
ЛЮБОВ
КЪМ
БОГА
!
БЛИЖНИЯТ Е ОТРАЖЕНИЕ НА БОГА! В БЛИЖНИЯ ЩЕ ВИДИМ БОГА. Човек да схване, че и той, и ближният живеят в Бога.” Един брат каза: „Учителю, Вие бяхте ни дали напоследък една задача да изпращаме всеки ден по три пъти добри мисли към някого и да пожелаем да служи на Бога, да изпълнява волята Му, да се пробуди в него Любовта и пр. Тази задача Вие ни я дадохте за десет дни и се изминаха даже повече от десет дни.”
Учителя каза: „Сега да дам нова задача пак за десет дни: СЕГА ИЗПРАЩАЙТЕ ВСЕКИ ДЕН ПО ЕДНА МИСЪЛ ОБЩО НА ВСИЧКИ ДОБРИ ХОРА ДА СЕ УСИЛИ ТЯХНАТА
ЛЮБОВ
КЪМ
БОГА
!
Това да се прави три пъти на ден. Може да се прави и през нощта три пъти. И тогава ще имаме три пъти денем и три пъти нощем. Но да се прави и нощем, това да става непринудено. Човек трябва да възпитава себе си да става през нощта.
към текста >>
Човек трябва да възпитава
себе
си да става през нощта.
Учителя каза: „Сега да дам нова задача пак за десет дни: СЕГА ИЗПРАЩАЙТЕ ВСЕКИ ДЕН ПО ЕДНА МИСЪЛ ОБЩО НА ВСИЧКИ ДОБРИ ХОРА ДА СЕ УСИЛИ ТЯХНАТА ЛЮБОВ КЪМ БОГА! Това да се прави три пъти на ден. Може да се прави и през нощта три пъти. И тогава ще имаме три пъти денем и три пъти нощем. Но да се прави и нощем, това да става непринудено.
Човек трябва да възпитава
себе
си да става през нощта.
Някой път през нощта тъкмо да станеш за молитва, казваш: „Нямам разположение.” Човек да се научи да му идва разположението. А не да го чака. Той да превърне неразположението в разположение.” * * * Тук допълнително ще изложа думи на Учителя от други разговори:
към текста >>
„Центърът на Божествената
Любов
е на горния край на главата.
Някой път през нощта тъкмо да станеш за молитва, казваш: „Нямам разположение.” Човек да се научи да му идва разположението. А не да го чака. Той да превърне неразположението в разположение.” * * * Тук допълнително ще изложа думи на Учителя от други разговори:
„Центърът на Божествената
Любов
е на горния край на главата.
Когато Божественото в човека вземе надмощие, то тази Божествена Любов е организирана вече. За да развие човек Божията Любов в себе си, той трябва да мисли за нея. Човек, който иска да развие Божествената Любов в себе си, ще прави едно движение с ръцете си на обливане от горния край на главата надолу, ще мисли за всички добродетели: за Божествената Любов, за Божествената Мъдрост, за свободата, за милосърдието и пр. И да мисли, че тези добродетели вече растат в него. Да мисли, че в него расте и се проявява Божествената Любов.
към текста >>
Когато Божественото в човека вземе надмощие, то тази Божествена
Любов
е организирана вече.
А не да го чака. Той да превърне неразположението в разположение.” * * * Тук допълнително ще изложа думи на Учителя от други разговори: „Центърът на Божествената Любов е на горния край на главата.
Когато Божественото в човека вземе надмощие, то тази Божествена
Любов
е организирана вече.
За да развие човек Божията Любов в себе си, той трябва да мисли за нея. Човек, който иска да развие Божествената Любов в себе си, ще прави едно движение с ръцете си на обливане от горния край на главата надолу, ще мисли за всички добродетели: за Божествената Любов, за Божествената Мъдрост, за свободата, за милосърдието и пр. И да мисли, че тези добродетели вече растат в него. Да мисли, че в него расте и се проявява Божествената Любов. Реките се сливат, вливат се една в друга.
към текста >>
За да развие човек Божията
Любов
в
себе
си, той трябва да мисли за нея.
Той да превърне неразположението в разположение.” * * * Тук допълнително ще изложа думи на Учителя от други разговори: „Центърът на Божествената Любов е на горния край на главата. Когато Божественото в човека вземе надмощие, то тази Божествена Любов е организирана вече.
За да развие човек Божията
Любов
в
себе
си, той трябва да мисли за нея.
Човек, който иска да развие Божествената Любов в себе си, ще прави едно движение с ръцете си на обливане от горния край на главата надолу, ще мисли за всички добродетели: за Божествената Любов, за Божествената Мъдрост, за свободата, за милосърдието и пр. И да мисли, че тези добродетели вече растат в него. Да мисли, че в него расте и се проявява Божествената Любов. Реките се сливат, вливат се една в друга. Сливането на тоновете значи хармония на тоновете.
към текста >>
Човек, който иска да развие Божествената
Любов
в
себе
си, ще прави едно движение с ръцете си на обливане от горния край на главата надолу, ще мисли за всички добродетели: за Божествената
Любов
, за Божествената Мъдрост, за свободата, за милосърдието и пр.
* * * Тук допълнително ще изложа думи на Учителя от други разговори: „Центърът на Божествената Любов е на горния край на главата. Когато Божественото в човека вземе надмощие, то тази Божествена Любов е организирана вече. За да развие човек Божията Любов в себе си, той трябва да мисли за нея.
Човек, който иска да развие Божествената
Любов
в
себе
си, ще прави едно движение с ръцете си на обливане от горния край на главата надолу, ще мисли за всички добродетели: за Божествената
Любов
, за Божествената Мъдрост, за свободата, за милосърдието и пр.
И да мисли, че тези добродетели вече растат в него. Да мисли, че в него расте и се проявява Божествената Любов. Реките се сливат, вливат се една в друга. Сливането на тоновете значи хармония на тоновете. Преливането на душите е един процес не външен, а вътрешен.
към текста >>
Да мисли, че в него расте и се проявява Божествената
Любов
.
„Центърът на Божествената Любов е на горния край на главата. Когато Божественото в човека вземе надмощие, то тази Божествена Любов е организирана вече. За да развие човек Божията Любов в себе си, той трябва да мисли за нея. Човек, който иска да развие Божествената Любов в себе си, ще прави едно движение с ръцете си на обливане от горния край на главата надолу, ще мисли за всички добродетели: за Божествената Любов, за Божествената Мъдрост, за свободата, за милосърдието и пр. И да мисли, че тези добродетели вече растат в него.
Да мисли, че в него расте и се проявява Божествената
Любов
.
Реките се сливат, вливат се една в друга. Сливането на тоновете значи хармония на тоновете. Преливането на душите е един процес не външен, а вътрешен. Реките се сливат, бреговете преливат. И двата процеса едновременно вървят.
към текста >>
Това сливане и преливане става между човека и
Бога
, между човека и човека.
Сливането на тоновете значи хармония на тоновете. Преливането на душите е един процес не външен, а вътрешен. Реките се сливат, бреговете преливат. И двата процеса едновременно вървят. Това съществува и в природата, и между съществата.
Това сливане и преливане става между човека и
Бога
, между човека и човека.
Там, дето няма сливане и преливане, там няма никакъв растеж. Става преливане от една душа в друга. Това сливане и преливане може да стане само между две души, между които има Любов. Същото е и за нашите отношения към Бога. За да има сливане и преливане между нас и Бога трябва да имаме Любов към бога.
към текста >>
Това сливане и преливане може да стане само между две души, между които има
Любов
.
И двата процеса едновременно вървят. Това съществува и в природата, и между съществата. Това сливане и преливане става между човека и Бога, между човека и човека. Там, дето няма сливане и преливане, там няма никакъв растеж. Става преливане от една душа в друга.
Това сливане и преливане може да стане само между две души, между които има
Любов
.
Същото е и за нашите отношения към Бога. За да има сливане и преливане между нас и Бога трябва да имаме Любов към бога. Иначе можем да си мислим с часове без Любов към Бога. И тогава няма да има резултат, понеже няма да има сливане и преливане между нас и Бога. А без сливане и преливане между теб и Бога не може да има никакъв растеж в тебе.
към текста >>
Същото е и за нашите отношения
към
Бога
.
Това съществува и в природата, и между съществата. Това сливане и преливане става между човека и Бога, между човека и човека. Там, дето няма сливане и преливане, там няма никакъв растеж. Става преливане от една душа в друга. Това сливане и преливане може да стане само между две души, между които има Любов.
Същото е и за нашите отношения
към
Бога
.
За да има сливане и преливане между нас и Бога трябва да имаме Любов към бога. Иначе можем да си мислим с часове без Любов към Бога. И тогава няма да има резултат, понеже няма да има сливане и преливане между нас и Бога. А без сливане и преливане между теб и Бога не може да има никакъв растеж в тебе. Ти не можеш да получиш от Бога много неща.
към текста >>
За да има сливане и преливане между нас и
Бога
трябва да имаме
Любов
към
бога
.
Това сливане и преливане става между човека и Бога, между човека и човека. Там, дето няма сливане и преливане, там няма никакъв растеж. Става преливане от една душа в друга. Това сливане и преливане може да стане само между две души, между които има Любов. Същото е и за нашите отношения към Бога.
За да има сливане и преливане между нас и
Бога
трябва да имаме
Любов
към
бога
.
Иначе можем да си мислим с часове без Любов към Бога. И тогава няма да има резултат, понеже няма да има сливане и преливане между нас и Бога. А без сливане и преливане между теб и Бога не може да има никакъв растеж в тебе. Ти не можеш да получиш от Бога много неща. ЗАТОВА ОСНОВАТА НА ВСЯКА МОЛИТВА Е ЛЮБОВТА КЪМ БОГА.
към текста >>
Иначе можем да си мислим с часове без
Любов
към
Бога
.
Там, дето няма сливане и преливане, там няма никакъв растеж. Става преливане от една душа в друга. Това сливане и преливане може да стане само между две души, между които има Любов. Същото е и за нашите отношения към Бога. За да има сливане и преливане между нас и Бога трябва да имаме Любов към бога.
Иначе можем да си мислим с часове без
Любов
към
Бога
.
И тогава няма да има резултат, понеже няма да има сливане и преливане между нас и Бога. А без сливане и преливане между теб и Бога не може да има никакъв растеж в тебе. Ти не можеш да получиш от Бога много неща. ЗАТОВА ОСНОВАТА НА ВСЯКА МОЛИТВА Е ЛЮБОВТА КЪМ БОГА. Във време на молитва да се почувства Любовта към Бога, за да се реализира сливане и преливане.
към текста >>
И тогава няма да има резултат, понеже няма да има сливане и преливане между нас и
Бога
.
Става преливане от една душа в друга. Това сливане и преливане може да стане само между две души, между които има Любов. Същото е и за нашите отношения към Бога. За да има сливане и преливане между нас и Бога трябва да имаме Любов към бога. Иначе можем да си мислим с часове без Любов към Бога.
И тогава няма да има резултат, понеже няма да има сливане и преливане между нас и
Бога
.
А без сливане и преливане между теб и Бога не може да има никакъв растеж в тебе. Ти не можеш да получиш от Бога много неща. ЗАТОВА ОСНОВАТА НА ВСЯКА МОЛИТВА Е ЛЮБОВТА КЪМ БОГА. Във време на молитва да се почувства Любовта към Бога, за да се реализира сливане и преливане. А без сливане и преливане между тебе и Бога не може да има никакъв растеж в тебе.
към текста >>
А без сливане и преливане между теб и
Бога
не може да има никакъв растеж в тебе.
Това сливане и преливане може да стане само между две души, между които има Любов. Същото е и за нашите отношения към Бога. За да има сливане и преливане между нас и Бога трябва да имаме Любов към бога. Иначе можем да си мислим с часове без Любов към Бога. И тогава няма да има резултат, понеже няма да има сливане и преливане между нас и Бога.
А без сливане и преливане между теб и
Бога
не може да има никакъв растеж в тебе.
Ти не можеш да получиш от Бога много неща. ЗАТОВА ОСНОВАТА НА ВСЯКА МОЛИТВА Е ЛЮБОВТА КЪМ БОГА. Във време на молитва да се почувства Любовта към Бога, за да се реализира сливане и преливане. А без сливане и преливане между тебе и Бога не може да има никакъв растеж в тебе. Ти не можеш да получиш от Бога много неща.
към текста >>
Ти не можеш да получиш от
Бога
много неща.
Същото е и за нашите отношения към Бога. За да има сливане и преливане между нас и Бога трябва да имаме Любов към бога. Иначе можем да си мислим с часове без Любов към Бога. И тогава няма да има резултат, понеже няма да има сливане и преливане между нас и Бога. А без сливане и преливане между теб и Бога не може да има никакъв растеж в тебе.
Ти не можеш да получиш от
Бога
много неща.
ЗАТОВА ОСНОВАТА НА ВСЯКА МОЛИТВА Е ЛЮБОВТА КЪМ БОГА. Във време на молитва да се почувства Любовта към Бога, за да се реализира сливане и преливане. А без сливане и преливане между тебе и Бога не може да има никакъв растеж в тебе. Ти не можеш да получиш от Бога много неща. Да се използва ДУХОВНАТА ВЪЛНА, КОЯТО СЕГА ИДЕ!
към текста >>
ЗАТОВА ОСНОВАТА НА ВСЯКА МОЛИТВА Е
ЛЮБОВТА
КЪМ
БОГА
.
За да има сливане и преливане между нас и Бога трябва да имаме Любов към бога. Иначе можем да си мислим с часове без Любов към Бога. И тогава няма да има резултат, понеже няма да има сливане и преливане между нас и Бога. А без сливане и преливане между теб и Бога не може да има никакъв растеж в тебе. Ти не можеш да получиш от Бога много неща.
ЗАТОВА ОСНОВАТА НА ВСЯКА МОЛИТВА Е
ЛЮБОВТА
КЪМ
БОГА
.
Във време на молитва да се почувства Любовта към Бога, за да се реализира сливане и преливане. А без сливане и преливане между тебе и Бога не може да има никакъв растеж в тебе. Ти не можеш да получиш от Бога много неща. Да се използва ДУХОВНАТА ВЪЛНА, КОЯТО СЕГА ИДЕ! НИКАКВО ОТЛАГАНЕ!
към текста >>
Във време на молитва да се почувства
Любовта
към
Бога
, за да се реализира сливане и преливане.
Иначе можем да си мислим с часове без Любов към Бога. И тогава няма да има резултат, понеже няма да има сливане и преливане между нас и Бога. А без сливане и преливане между теб и Бога не може да има никакъв растеж в тебе. Ти не можеш да получиш от Бога много неща. ЗАТОВА ОСНОВАТА НА ВСЯКА МОЛИТВА Е ЛЮБОВТА КЪМ БОГА.
Във време на молитва да се почувства
Любовта
към
Бога
, за да се реализира сливане и преливане.
А без сливане и преливане между тебе и Бога не може да има никакъв растеж в тебе. Ти не можеш да получиш от Бога много неща. Да се използва ДУХОВНАТА ВЪЛНА, КОЯТО СЕГА ИДЕ! НИКАКВО ОТЛАГАНЕ! Един брат попита: „Тази вълна занапред ли има да идва, или е дошла?
към текста >>
А без сливане и преливане между тебе и
Бога
не може да има никакъв растеж в тебе.
И тогава няма да има резултат, понеже няма да има сливане и преливане между нас и Бога. А без сливане и преливане между теб и Бога не може да има никакъв растеж в тебе. Ти не можеш да получиш от Бога много неща. ЗАТОВА ОСНОВАТА НА ВСЯКА МОЛИТВА Е ЛЮБОВТА КЪМ БОГА. Във време на молитва да се почувства Любовта към Бога, за да се реализира сливане и преливане.
А без сливане и преливане между тебе и
Бога
не може да има никакъв растеж в тебе.
Ти не можеш да получиш от Бога много неща. Да се използва ДУХОВНАТА ВЪЛНА, КОЯТО СЕГА ИДЕ! НИКАКВО ОТЛАГАНЕ! Един брат попита: „Тази вълна занапред ли има да идва, или е дошла? ” Учителя каза: „Не е дошла още.
към текста >>
Ти не можеш да получиш от
Бога
много неща.
А без сливане и преливане между теб и Бога не може да има никакъв растеж в тебе. Ти не можеш да получиш от Бога много неща. ЗАТОВА ОСНОВАТА НА ВСЯКА МОЛИТВА Е ЛЮБОВТА КЪМ БОГА. Във време на молитва да се почувства Любовта към Бога, за да се реализира сливане и преливане. А без сливане и преливане между тебе и Бога не може да има никакъв растеж в тебе.
Ти не можеш да получиш от
Бога
много неща.
Да се използва ДУХОВНАТА ВЪЛНА, КОЯТО СЕГА ИДЕ! НИКАКВО ОТЛАГАНЕ! Един брат попита: „Тази вълна занапред ли има да идва, или е дошла? ” Учителя каза: „Не е дошла още. Сега се подема, но не е още дошла в същинската си сила.
към текста >>
13.
25.ХI.1952 г. Изгрев
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
„Ние търсим
Любовта
.
25.ХI.1952 г. Изгрев Любезни брат, Тука ще ви изложа един разговор с Учителя на обяд на масата в малкия салон.
„Ние търсим
Любовта
.
Няма какво да я търсиш: ти живееш вътре в нея. Ще отвориш съзнанието си, за да влезе тя в теб. Вземете едно куче, което е толкова просто. То като те обича готово е на всички жертви за тебе, а пък като не те обича - хапе те. И ти, като го обичаш, правиш жертви за него.
към текста >>
Ще отвориш съзнанието си, за да влезе тя в теб.
Изгрев Любезни брат, Тука ще ви изложа един разговор с Учителя на обяд на масата в малкия салон. „Ние търсим Любовта. Няма какво да я търсиш: ти живееш вътре в нея.
Ще отвориш съзнанието си, за да влезе тя в теб.
Вземете едно куче, което е толкова просто. То като те обича готово е на всички жертви за тебе, а пък като не те обича - хапе те. И ти, като го обичаш, правиш жертви за него. За предпочитане е едно куче, което те обича, отколкото един човек, който те мрази. През кучето Любовта минава, то ти допринася нещо.
към текста >>
През кучето
Любовта
минава, то ти допринася нещо.
Ще отвориш съзнанието си, за да влезе тя в теб. Вземете едно куче, което е толкова просто. То като те обича готово е на всички жертви за тебе, а пък като не те обича - хапе те. И ти, като го обичаш, правиш жертви за него. За предпочитане е едно куче, което те обича, отколкото един човек, който те мрази.
През кучето
Любовта
минава, то ти допринася нещо.
Това куче като те обича, ще накара и другите хора да те обичат. Разликата е само по степен. У човека Любовта се проявява в по-голям размер. У кучето е една капка, а у човека е един извор. Неразбиране има на Любовта.
към текста >>
У човека
Любовта
се проявява в по-голям размер.
И ти, като го обичаш, правиш жертви за него. За предпочитане е едно куче, което те обича, отколкото един човек, който те мрази. През кучето Любовта минава, то ти допринася нещо. Това куче като те обича, ще накара и другите хора да те обичат. Разликата е само по степен.
У човека
Любовта
се проявява в по-голям размер.
У кучето е една капка, а у човека е един извор. Неразбиране има на Любовта. Любовта като дойде мъртвият ще стане, болният ще оздравее, у сиромаха ще изчезне сиромашията. А щом дойде една „любов”, която ще донесе болести, смърт, сиромашия – „благодарим” за тази любов... Има любов, която носи сиромашия и прегрешения. Това е човешката любов.
към текста >>
Неразбиране има на
Любовта
.
През кучето Любовта минава, то ти допринася нещо. Това куче като те обича, ще накара и другите хора да те обичат. Разликата е само по степен. У човека Любовта се проявява в по-голям размер. У кучето е една капка, а у човека е един извор.
Неразбиране има на
Любовта
.
Любовта като дойде мъртвият ще стане, болният ще оздравее, у сиромаха ще изчезне сиромашията. А щом дойде една „любов”, която ще донесе болести, смърт, сиромашия – „благодарим” за тази любов... Има любов, която носи сиромашия и прегрешения. Това е човешката любов. От „любов” грешат някои. Някой казва: „Аз знам любовта.” Хората не знаят какво нещо е Любовта, защото ти със знание не можеш да го опишеш.
към текста >>
Любовта
като дойде мъртвият ще стане, болният ще оздравее, у сиромаха ще изчезне сиромашията.
Това куче като те обича, ще накара и другите хора да те обичат. Разликата е само по степен. У човека Любовта се проявява в по-голям размер. У кучето е една капка, а у човека е един извор. Неразбиране има на Любовта.
Любовта
като дойде мъртвият ще стане, болният ще оздравее, у сиромаха ще изчезне сиромашията.
А щом дойде една „любов”, която ще донесе болести, смърт, сиромашия – „благодарим” за тази любов... Има любов, която носи сиромашия и прегрешения. Това е човешката любов. От „любов” грешат някои. Някой казва: „Аз знам любовта.” Хората не знаят какво нещо е Любовта, защото ти със знание не можеш да го опишеш. Тя трябва да е опитана.
към текста >>
А щом дойде една „
любов
”, която ще донесе болести, смърт, сиромашия – „благодарим” за тази
любов
... Има
любов
, която носи сиромашия и прегрешения.
Разликата е само по степен. У човека Любовта се проявява в по-голям размер. У кучето е една капка, а у човека е един извор. Неразбиране има на Любовта. Любовта като дойде мъртвият ще стане, болният ще оздравее, у сиромаха ще изчезне сиромашията.
А щом дойде една „
любов
”, която ще донесе болести, смърт, сиромашия – „благодарим” за тази
любов
... Има
любов
, която носи сиромашия и прегрешения.
Това е човешката любов. От „любов” грешат някои. Някой казва: „Аз знам любовта.” Хората не знаят какво нещо е Любовта, защото ти със знание не можеш да го опишеш. Тя трябва да е опитана. Ти трябва да живееш с нея.
към текста >>
Това е човешката
любов
.
У човека Любовта се проявява в по-голям размер. У кучето е една капка, а у човека е един извор. Неразбиране има на Любовта. Любовта като дойде мъртвият ще стане, болният ще оздравее, у сиромаха ще изчезне сиромашията. А щом дойде една „любов”, която ще донесе болести, смърт, сиромашия – „благодарим” за тази любов... Има любов, която носи сиромашия и прегрешения.
Това е човешката
любов
.
От „любов” грешат някои. Някой казва: „Аз знам любовта.” Хората не знаят какво нещо е Любовта, защото ти със знание не можеш да го опишеш. Тя трябва да е опитана. Ти трябва да живееш с нея. Тази Любов е вътре в тебе.
към текста >>
От „
любов
” грешат някои.
У кучето е една капка, а у човека е един извор. Неразбиране има на Любовта. Любовта като дойде мъртвият ще стане, болният ще оздравее, у сиромаха ще изчезне сиромашията. А щом дойде една „любов”, която ще донесе болести, смърт, сиромашия – „благодарим” за тази любов... Има любов, която носи сиромашия и прегрешения. Това е човешката любов.
От „
любов
” грешат някои.
Някой казва: „Аз знам любовта.” Хората не знаят какво нещо е Любовта, защото ти със знание не можеш да го опишеш. Тя трябва да е опитана. Ти трябва да живееш с нея. Тази Любов е вътре в тебе. КАТО ДОЙДЕ ЛЮБОВТА, ЩЕ ТИ ИЗРАСНАТ КРИЛА.
към текста >>
Някой казва: „Аз знам
любовта
.” Хората не знаят какво нещо е
Любовта
, защото ти със знание не можеш да го опишеш.
Неразбиране има на Любовта. Любовта като дойде мъртвият ще стане, болният ще оздравее, у сиромаха ще изчезне сиромашията. А щом дойде една „любов”, която ще донесе болести, смърт, сиромашия – „благодарим” за тази любов... Има любов, която носи сиромашия и прегрешения. Това е човешката любов. От „любов” грешат някои.
Някой казва: „Аз знам
любовта
.” Хората не знаят какво нещо е
Любовта
, защото ти със знание не можеш да го опишеш.
Тя трябва да е опитана. Ти трябва да живееш с нея. Тази Любов е вътре в тебе. КАТО ДОЙДЕ ЛЮБОВТА, ЩЕ ТИ ИЗРАСНАТ КРИЛА. КАТО Е ТЯ В ТЕБЕ, АКО СИ НА 85-ГОДИШНА ВЪЗРАСТ БАБА, ЩЕ СТАНЕШ НА 19-ГОДИШНА МОМА.
към текста >>
Тази
Любов
е вътре в тебе.
Това е човешката любов. От „любов” грешат някои. Някой казва: „Аз знам любовта.” Хората не знаят какво нещо е Любовта, защото ти със знание не можеш да го опишеш. Тя трябва да е опитана. Ти трябва да живееш с нея.
Тази
Любов
е вътре в тебе.
КАТО ДОЙДЕ ЛЮБОВТА, ЩЕ ТИ ИЗРАСНАТ КРИЛА. КАТО Е ТЯ В ТЕБЕ, АКО СИ НА 85-ГОДИШНА ВЪЗРАСТ БАБА, ЩЕ СТАНЕШ НА 19-ГОДИШНА МОМА. И НИКОГА НЯМА ДА ОСТАРЯВАШ. КАТО ДОЙДЕШ ДО 33 ГОДИНИ, ТАМ ЩЕ СЕ СПРЕШ. ЧОВЕК ДЪЛГО ВРЕМЕ ТРЯБВА ДА ЖИВЕЕ В ЗОНАТА НА ЛЮБОВТА, ЗА ДА ВЪЗПРИЕМЕ НЕЙНИТЕ ТРЕПТЕНИЯ, ДА СЕ ПРИСПОСОБИ КЪМ НЕЯ.
към текста >>
КАТО ДОЙДЕ
ЛЮБОВТА
, ЩЕ ТИ ИЗРАСНАТ КРИЛА.
От „любов” грешат някои. Някой казва: „Аз знам любовта.” Хората не знаят какво нещо е Любовта, защото ти със знание не можеш да го опишеш. Тя трябва да е опитана. Ти трябва да живееш с нея. Тази Любов е вътре в тебе.
КАТО ДОЙДЕ
ЛЮБОВТА
, ЩЕ ТИ ИЗРАСНАТ КРИЛА.
КАТО Е ТЯ В ТЕБЕ, АКО СИ НА 85-ГОДИШНА ВЪЗРАСТ БАБА, ЩЕ СТАНЕШ НА 19-ГОДИШНА МОМА. И НИКОГА НЯМА ДА ОСТАРЯВАШ. КАТО ДОЙДЕШ ДО 33 ГОДИНИ, ТАМ ЩЕ СЕ СПРЕШ. ЧОВЕК ДЪЛГО ВРЕМЕ ТРЯБВА ДА ЖИВЕЕ В ЗОНАТА НА ЛЮБОВТА, ЗА ДА ВЪЗПРИЕМЕ НЕЙНИТЕ ТРЕПТЕНИЯ, ДА СЕ ПРИСПОСОБИ КЪМ НЕЯ. За Любовта трябва едно велико училище, най-хубавото училище, опитно училище.
към текста >>
ЧОВЕК ДЪЛГО ВРЕМЕ ТРЯБВА ДА ЖИВЕЕ В ЗОНАТА НА
ЛЮБОВТА
, ЗА ДА ВЪЗПРИЕМЕ НЕЙНИТЕ ТРЕПТЕНИЯ, ДА СЕ ПРИСПОСОБИ
КЪМ
НЕЯ.
Тази Любов е вътре в тебе. КАТО ДОЙДЕ ЛЮБОВТА, ЩЕ ТИ ИЗРАСНАТ КРИЛА. КАТО Е ТЯ В ТЕБЕ, АКО СИ НА 85-ГОДИШНА ВЪЗРАСТ БАБА, ЩЕ СТАНЕШ НА 19-ГОДИШНА МОМА. И НИКОГА НЯМА ДА ОСТАРЯВАШ. КАТО ДОЙДЕШ ДО 33 ГОДИНИ, ТАМ ЩЕ СЕ СПРЕШ.
ЧОВЕК ДЪЛГО ВРЕМЕ ТРЯБВА ДА ЖИВЕЕ В ЗОНАТА НА
ЛЮБОВТА
, ЗА ДА ВЪЗПРИЕМЕ НЕЙНИТЕ ТРЕПТЕНИЯ, ДА СЕ ПРИСПОСОБИ
КЪМ
НЕЯ.
За Любовта трябва едно велико училище, най-хубавото училище, опитно училище. Няма какво да се говори на човека. Каквото правиш ти, да го прави и той. В Любовта не можеш да кажеш на някого да направи нещо. Той като види какво правиш, да го прави.
към текста >>
За
Любовта
трябва едно велико училище, най-хубавото училище, опитно училище.
КАТО ДОЙДЕ ЛЮБОВТА, ЩЕ ТИ ИЗРАСНАТ КРИЛА. КАТО Е ТЯ В ТЕБЕ, АКО СИ НА 85-ГОДИШНА ВЪЗРАСТ БАБА, ЩЕ СТАНЕШ НА 19-ГОДИШНА МОМА. И НИКОГА НЯМА ДА ОСТАРЯВАШ. КАТО ДОЙДЕШ ДО 33 ГОДИНИ, ТАМ ЩЕ СЕ СПРЕШ. ЧОВЕК ДЪЛГО ВРЕМЕ ТРЯБВА ДА ЖИВЕЕ В ЗОНАТА НА ЛЮБОВТА, ЗА ДА ВЪЗПРИЕМЕ НЕЙНИТЕ ТРЕПТЕНИЯ, ДА СЕ ПРИСПОСОБИ КЪМ НЕЯ.
За
Любовта
трябва едно велико училище, най-хубавото училище, опитно училище.
Няма какво да се говори на човека. Каквото правиш ти, да го прави и той. В Любовта не можеш да кажеш на някого да направи нещо. Той като види какво правиш, да го прави. Любовта се предава чрез контакт.
към текста >>
В
Любовта
не можеш да кажеш на някого да направи нещо.
КАТО ДОЙДЕШ ДО 33 ГОДИНИ, ТАМ ЩЕ СЕ СПРЕШ. ЧОВЕК ДЪЛГО ВРЕМЕ ТРЯБВА ДА ЖИВЕЕ В ЗОНАТА НА ЛЮБОВТА, ЗА ДА ВЪЗПРИЕМЕ НЕЙНИТЕ ТРЕПТЕНИЯ, ДА СЕ ПРИСПОСОБИ КЪМ НЕЯ. За Любовта трябва едно велико училище, най-хубавото училище, опитно училище. Няма какво да се говори на човека. Каквото правиш ти, да го прави и той.
В
Любовта
не можеш да кажеш на някого да направи нещо.
Той като види какво правиш, да го прави. Любовта се предава чрез контакт. ВСЕ ТАКИ ЕДИН ДЕН ВИЕ ЩЕ ГОРИТЕ В ЛЮБОВТА. НЯМА ДА ОСТАНЕ НИТО ЕДИН ОТ ВАС, КОЙТО ДА НЕ СЕ ЗАПАЛИ. Някои от вас ще горите, някои от вас ще се стопят.
към текста >>
Любовта
се предава чрез контакт.
За Любовта трябва едно велико училище, най-хубавото училище, опитно училище. Няма какво да се говори на човека. Каквото правиш ти, да го прави и той. В Любовта не можеш да кажеш на някого да направи нещо. Той като види какво правиш, да го прави.
Любовта
се предава чрез контакт.
ВСЕ ТАКИ ЕДИН ДЕН ВИЕ ЩЕ ГОРИТЕ В ЛЮБОВТА. НЯМА ДА ОСТАНЕ НИТО ЕДИН ОТ ВАС, КОЙТО ДА НЕ СЕ ЗАПАЛИ. Някои от вас ще горите, някои от вас ще се стопят. А пък някои от вас като горите, ще растете и ще дадете плод. Това ще бъде тук, на Земята.
към текста >>
ВСЕ ТАКИ ЕДИН ДЕН ВИЕ ЩЕ ГОРИТЕ В
ЛЮБОВТА
.
Няма какво да се говори на човека. Каквото правиш ти, да го прави и той. В Любовта не можеш да кажеш на някого да направи нещо. Той като види какво правиш, да го прави. Любовта се предава чрез контакт.
ВСЕ ТАКИ ЕДИН ДЕН ВИЕ ЩЕ ГОРИТЕ В
ЛЮБОВТА
.
НЯМА ДА ОСТАНЕ НИТО ЕДИН ОТ ВАС, КОЙТО ДА НЕ СЕ ЗАПАЛИ. Някои от вас ще горите, някои от вас ще се стопят. А пък някои от вас като горите, ще растете и ще дадете плод. Това ще бъде тук, на Земята. В някое прераждане, след 1 ÷ 2 ÷ 10 прераждания, без разлика.
към текста >>
Като говорим за
Любовта
никога не постигаш това, което искаш.
Това ще бъде тук, на Земята. В някое прераждане, след 1 ÷ 2 ÷ 10 прераждания, без разлика. Десет прераждания по 100 години са 1000 години. Те са един ден. Една опасност има.
Като говорим за
Любовта
никога не постигаш това, което искаш.
Трябва да престанеш да говориш за нея, за да постигнеш това, което искаш. Вие трябва да образувате едно общество на проводници, хора - проводници на Любовта. Трябват проводници на Любовта и да имате вече опит. Някои казват: „Като влезе някой в обществото да не използва.” Не, няма да използва, защото благото като дойде, ще има изобилие за хиляди, милиони хора. Вие сега тъжите, че няма кой да ви обича.
към текста >>
Вие трябва да образувате едно общество на проводници, хора - проводници на
Любовта
.
Десет прераждания по 100 години са 1000 години. Те са един ден. Една опасност има. Като говорим за Любовта никога не постигаш това, което искаш. Трябва да престанеш да говориш за нея, за да постигнеш това, което искаш.
Вие трябва да образувате едно общество на проводници, хора - проводници на
Любовта
.
Трябват проводници на Любовта и да имате вече опит. Някои казват: „Като влезе някой в обществото да не използва.” Не, няма да използва, защото благото като дойде, ще има изобилие за хиляди, милиони хора. Вие сега тъжите, че няма кой да ви обича. Единственото нещо, което ви липсва е, че не обичате. Че сте обичани, това го знам сигурно, но не обичате.
към текста >>
Трябват проводници на
Любовта
и да имате вече опит.
Те са един ден. Една опасност има. Като говорим за Любовта никога не постигаш това, което искаш. Трябва да престанеш да говориш за нея, за да постигнеш това, което искаш. Вие трябва да образувате едно общество на проводници, хора - проводници на Любовта.
Трябват проводници на
Любовта
и да имате вече опит.
Някои казват: „Като влезе някой в обществото да не използва.” Не, няма да използва, защото благото като дойде, ще има изобилие за хиляди, милиони хора. Вие сега тъжите, че няма кой да ви обича. Единственото нещо, което ви липсва е, че не обичате. Че сте обичани, това го знам сигурно, но не обичате. СЕГА ЩЕ ОБИЧАТЕ, ЗА ДА ЖИВЕЕТЕ.
към текста >>
ХРИСТОС КАЗВА: „ТОВА Е ЖИВОТ ВЕЧЕН, ДА ПОЗНАЯ ТЕБЕ, ЕДИННАГО, ИСТИННАГО
БОГА
И ХРИСТА, КОГОТО СИ ПРАТИЛ.” При
Любовта
, ако не пожертваш всичко, което не струва, за да получиш вечния живот, разумното, тогава?
Някои казват: „Като влезе някой в обществото да не използва.” Не, няма да използва, защото благото като дойде, ще има изобилие за хиляди, милиони хора. Вие сега тъжите, че няма кой да ви обича. Единственото нещо, което ви липсва е, че не обичате. Че сте обичани, това го знам сигурно, но не обичате. СЕГА ЩЕ ОБИЧАТЕ, ЗА ДА ЖИВЕЕТЕ.
ХРИСТОС КАЗВА: „ТОВА Е ЖИВОТ ВЕЧЕН, ДА ПОЗНАЯ ТЕБЕ, ЕДИННАГО, ИСТИННАГО
БОГА
И ХРИСТА, КОГОТО СИ ПРАТИЛ.” При
Любовта
, ако не пожертваш всичко, което не струва, за да получиш вечния живот, разумното, тогава?
Този живот на безлюбие човек трябва да напусне и да дойде в живота на Любовта. Живот без Любов няма смисъл. И човек трябва да умре, да умре в него животът на безлюбието и да дойде животът на Любовта. ЧОВЕК, КОГАТО СЕ Е ОТЧАЯЛ ОТ ЖИВОТА, ТОЙ Е РАЗБРАЛ, ЧЕ ЖИВОТ БЕЗ ЛЮБОВ НЕ СТРУВА И СЛЕДОВАТЕЛНО ДА НАПУСНЕ ТОЗИ ЖИВОТ НА ОТЧАЯНИЕТО И ДА ВЛЕЗЕ В ЖИВОТА НА НАДЕЖДАТА. Като казвам, че не сте обичани, ето какво разбирам конкретно.
към текста >>
Този живот на безлюбие човек трябва да напусне и да дойде в живота на
Любовта
.
Вие сега тъжите, че няма кой да ви обича. Единственото нещо, което ви липсва е, че не обичате. Че сте обичани, това го знам сигурно, но не обичате. СЕГА ЩЕ ОБИЧАТЕ, ЗА ДА ЖИВЕЕТЕ. ХРИСТОС КАЗВА: „ТОВА Е ЖИВОТ ВЕЧЕН, ДА ПОЗНАЯ ТЕБЕ, ЕДИННАГО, ИСТИННАГО БОГА И ХРИСТА, КОГОТО СИ ПРАТИЛ.” При Любовта, ако не пожертваш всичко, което не струва, за да получиш вечния живот, разумното, тогава?
Този живот на безлюбие човек трябва да напусне и да дойде в живота на
Любовта
.
Живот без Любов няма смисъл. И човек трябва да умре, да умре в него животът на безлюбието и да дойде животът на Любовта. ЧОВЕК, КОГАТО СЕ Е ОТЧАЯЛ ОТ ЖИВОТА, ТОЙ Е РАЗБРАЛ, ЧЕ ЖИВОТ БЕЗ ЛЮБОВ НЕ СТРУВА И СЛЕДОВАТЕЛНО ДА НАПУСНЕ ТОЗИ ЖИВОТ НА ОТЧАЯНИЕТО И ДА ВЛЕЗЕ В ЖИВОТА НА НАДЕЖДАТА. Като казвам, че не сте обичани, ето какво разбирам конкретно. На едно малко дете казвам: „Ти още не разбираш какво нещо е да си студент в IV курс.
към текста >>
Живот без
Любов
няма смисъл.
Единственото нещо, което ви липсва е, че не обичате. Че сте обичани, това го знам сигурно, но не обичате. СЕГА ЩЕ ОБИЧАТЕ, ЗА ДА ЖИВЕЕТЕ. ХРИСТОС КАЗВА: „ТОВА Е ЖИВОТ ВЕЧЕН, ДА ПОЗНАЯ ТЕБЕ, ЕДИННАГО, ИСТИННАГО БОГА И ХРИСТА, КОГОТО СИ ПРАТИЛ.” При Любовта, ако не пожертваш всичко, което не струва, за да получиш вечния живот, разумното, тогава? Този живот на безлюбие човек трябва да напусне и да дойде в живота на Любовта.
Живот без
Любов
няма смисъл.
И човек трябва да умре, да умре в него животът на безлюбието и да дойде животът на Любовта. ЧОВЕК, КОГАТО СЕ Е ОТЧАЯЛ ОТ ЖИВОТА, ТОЙ Е РАЗБРАЛ, ЧЕ ЖИВОТ БЕЗ ЛЮБОВ НЕ СТРУВА И СЛЕДОВАТЕЛНО ДА НАПУСНЕ ТОЗИ ЖИВОТ НА ОТЧАЯНИЕТО И ДА ВЛЕЗЕ В ЖИВОТА НА НАДЕЖДАТА. Като казвам, че не сте обичани, ето какво разбирам конкретно. На едно малко дете казвам: „Ти още не разбираш какво нещо е да си студент в IV курс. Ти може да си бил в отделенията, в гимназията, но не си бил в университета.” Под тези думи разбирам следното: съвременните хора не са били в училището на Любовта.
към текста >>
И човек трябва да умре, да умре в него животът на безлюбието и да дойде животът на
Любовта
.
Че сте обичани, това го знам сигурно, но не обичате. СЕГА ЩЕ ОБИЧАТЕ, ЗА ДА ЖИВЕЕТЕ. ХРИСТОС КАЗВА: „ТОВА Е ЖИВОТ ВЕЧЕН, ДА ПОЗНАЯ ТЕБЕ, ЕДИННАГО, ИСТИННАГО БОГА И ХРИСТА, КОГОТО СИ ПРАТИЛ.” При Любовта, ако не пожертваш всичко, което не струва, за да получиш вечния живот, разумното, тогава? Този живот на безлюбие човек трябва да напусне и да дойде в живота на Любовта. Живот без Любов няма смисъл.
И човек трябва да умре, да умре в него животът на безлюбието и да дойде животът на
Любовта
.
ЧОВЕК, КОГАТО СЕ Е ОТЧАЯЛ ОТ ЖИВОТА, ТОЙ Е РАЗБРАЛ, ЧЕ ЖИВОТ БЕЗ ЛЮБОВ НЕ СТРУВА И СЛЕДОВАТЕЛНО ДА НАПУСНЕ ТОЗИ ЖИВОТ НА ОТЧАЯНИЕТО И ДА ВЛЕЗЕ В ЖИВОТА НА НАДЕЖДАТА. Като казвам, че не сте обичани, ето какво разбирам конкретно. На едно малко дете казвам: „Ти още не разбираш какво нещо е да си студент в IV курс. Ти може да си бил в отделенията, в гимназията, но не си бил в университета.” Под тези думи разбирам следното: съвременните хора не са били в училището на Любовта. Има Любов в първоначалното училище, има Любов в прогимназията, на гимназията, а има и университетска Любов.
към текста >>
ЧОВЕК, КОГАТО СЕ Е ОТЧАЯЛ ОТ ЖИВОТА, ТОЙ Е РАЗБРАЛ, ЧЕ ЖИВОТ БЕЗ
ЛЮБОВ
НЕ СТРУВА И СЛЕДОВАТЕЛНО ДА НАПУСНЕ ТОЗИ ЖИВОТ НА ОТЧАЯНИЕТО И ДА ВЛЕЗЕ В ЖИВОТА НА НАДЕЖДАТА.
СЕГА ЩЕ ОБИЧАТЕ, ЗА ДА ЖИВЕЕТЕ. ХРИСТОС КАЗВА: „ТОВА Е ЖИВОТ ВЕЧЕН, ДА ПОЗНАЯ ТЕБЕ, ЕДИННАГО, ИСТИННАГО БОГА И ХРИСТА, КОГОТО СИ ПРАТИЛ.” При Любовта, ако не пожертваш всичко, което не струва, за да получиш вечния живот, разумното, тогава? Този живот на безлюбие човек трябва да напусне и да дойде в живота на Любовта. Живот без Любов няма смисъл. И човек трябва да умре, да умре в него животът на безлюбието и да дойде животът на Любовта.
ЧОВЕК, КОГАТО СЕ Е ОТЧАЯЛ ОТ ЖИВОТА, ТОЙ Е РАЗБРАЛ, ЧЕ ЖИВОТ БЕЗ
ЛЮБОВ
НЕ СТРУВА И СЛЕДОВАТЕЛНО ДА НАПУСНЕ ТОЗИ ЖИВОТ НА ОТЧАЯНИЕТО И ДА ВЛЕЗЕ В ЖИВОТА НА НАДЕЖДАТА.
Като казвам, че не сте обичани, ето какво разбирам конкретно. На едно малко дете казвам: „Ти още не разбираш какво нещо е да си студент в IV курс. Ти може да си бил в отделенията, в гимназията, но не си бил в университета.” Под тези думи разбирам следното: съвременните хора не са били в училището на Любовта. Има Любов в първоначалното училище, има Любов в прогимназията, на гимназията, а има и университетска Любов. Сега говоря за университетската Любов.
към текста >>
Ти може да си бил в отделенията, в гимназията, но не си бил в университета.” Под тези думи разбирам следното: съвременните хора не са били в училището на
Любовта
.
Живот без Любов няма смисъл. И човек трябва да умре, да умре в него животът на безлюбието и да дойде животът на Любовта. ЧОВЕК, КОГАТО СЕ Е ОТЧАЯЛ ОТ ЖИВОТА, ТОЙ Е РАЗБРАЛ, ЧЕ ЖИВОТ БЕЗ ЛЮБОВ НЕ СТРУВА И СЛЕДОВАТЕЛНО ДА НАПУСНЕ ТОЗИ ЖИВОТ НА ОТЧАЯНИЕТО И ДА ВЛЕЗЕ В ЖИВОТА НА НАДЕЖДАТА. Като казвам, че не сте обичани, ето какво разбирам конкретно. На едно малко дете казвам: „Ти още не разбираш какво нещо е да си студент в IV курс.
Ти може да си бил в отделенията, в гимназията, но не си бил в университета.” Под тези думи разбирам следното: съвременните хора не са били в училището на
Любовта
.
Има Любов в първоначалното училище, има Любов в прогимназията, на гимназията, а има и университетска Любов. Сега говоря за университетската Любов. Много нещо трябва, но и то ще бъде.” * * * Тук допълнително ще ви изложа някои думи на Учителя от други разговори:
към текста >>
Има
Любов
в първоначалното училище, има
Любов
в прогимназията, на гимназията, а има и университетска
Любов
.
И човек трябва да умре, да умре в него животът на безлюбието и да дойде животът на Любовта. ЧОВЕК, КОГАТО СЕ Е ОТЧАЯЛ ОТ ЖИВОТА, ТОЙ Е РАЗБРАЛ, ЧЕ ЖИВОТ БЕЗ ЛЮБОВ НЕ СТРУВА И СЛЕДОВАТЕЛНО ДА НАПУСНЕ ТОЗИ ЖИВОТ НА ОТЧАЯНИЕТО И ДА ВЛЕЗЕ В ЖИВОТА НА НАДЕЖДАТА. Като казвам, че не сте обичани, ето какво разбирам конкретно. На едно малко дете казвам: „Ти още не разбираш какво нещо е да си студент в IV курс. Ти може да си бил в отделенията, в гимназията, но не си бил в университета.” Под тези думи разбирам следното: съвременните хора не са били в училището на Любовта.
Има
Любов
в първоначалното училище, има
Любов
в прогимназията, на гимназията, а има и университетска
Любов
.
Сега говоря за университетската Любов. Много нещо трябва, но и то ще бъде.” * * * Тук допълнително ще ви изложа някои думи на Учителя от други разговори: „Светът завлича, ако не е буден човек.
към текста >>
Сега говоря за университетската
Любов
.
ЧОВЕК, КОГАТО СЕ Е ОТЧАЯЛ ОТ ЖИВОТА, ТОЙ Е РАЗБРАЛ, ЧЕ ЖИВОТ БЕЗ ЛЮБОВ НЕ СТРУВА И СЛЕДОВАТЕЛНО ДА НАПУСНЕ ТОЗИ ЖИВОТ НА ОТЧАЯНИЕТО И ДА ВЛЕЗЕ В ЖИВОТА НА НАДЕЖДАТА. Като казвам, че не сте обичани, ето какво разбирам конкретно. На едно малко дете казвам: „Ти още не разбираш какво нещо е да си студент в IV курс. Ти може да си бил в отделенията, в гимназията, но не си бил в университета.” Под тези думи разбирам следното: съвременните хора не са били в училището на Любовта. Има Любов в първоначалното училище, има Любов в прогимназията, на гимназията, а има и университетска Любов.
Сега говоря за университетската
Любов
.
Много нещо трябва, но и то ще бъде.” * * * Тук допълнително ще ви изложа някои думи на Учителя от други разговори: „Светът завлича, ако не е буден човек. Светът е една вълна, която завлича човека, ако няма будно съзнание, ако постоянно не е буден.
към текста >>
Те ви обкръжават и гледат на всяка цена да скъсат връзката на човека с
Бога
и да го мъчат, да му причинят нещастие.
Молитвата е стражата на човека. Тя не трябва да отслабва. Когато молитвата почне да отслабва в човека, той трябва да я засили. Трябва да се молите. Има лоши духове.
Те ви обкръжават и гледат на всяка цена да скъсат връзката на човека с
Бога
и да го мъчат, да му причинят нещастие.
И затова хората трябва да бъдат будни и непрекъснато да държат връзката си с Бога, за да идват добри духове да помагат. Ще си разпределите времето и част от времето си ще употребите за Бога. Ще разделите свободното си време през деня. Мойсей раздели времето така: шест дни за човека и един ден за Бога. Седмия ден няма да работиш за себе си, а за Бога.
към текста >>
И затова хората трябва да бъдат будни и непрекъснато да държат връзката си с
Бога
, за да идват добри духове да помагат.
Тя не трябва да отслабва. Когато молитвата почне да отслабва в човека, той трябва да я засили. Трябва да се молите. Има лоши духове. Те ви обкръжават и гледат на всяка цена да скъсат връзката на човека с Бога и да го мъчат, да му причинят нещастие.
И затова хората трябва да бъдат будни и непрекъснато да държат връзката си с
Бога
, за да идват добри духове да помагат.
Ще си разпределите времето и част от времето си ще употребите за Бога. Ще разделите свободното си време през деня. Мойсей раздели времето така: шест дни за човека и един ден за Бога. Седмия ден няма да работиш за себе си, а за Бога. А пък в сегашния живот ще разпределиш времето на деня.
към текста >>
Ще си разпределите времето и част от времето си ще употребите за
Бога
.
Когато молитвата почне да отслабва в човека, той трябва да я засили. Трябва да се молите. Има лоши духове. Те ви обкръжават и гледат на всяка цена да скъсат връзката на човека с Бога и да го мъчат, да му причинят нещастие. И затова хората трябва да бъдат будни и непрекъснато да държат връзката си с Бога, за да идват добри духове да помагат.
Ще си разпределите времето и част от времето си ще употребите за
Бога
.
Ще разделите свободното си време през деня. Мойсей раздели времето така: шест дни за човека и един ден за Бога. Седмия ден няма да работиш за себе си, а за Бога. А пък в сегашния живот ще разпределиш времето на деня. Ще разпределиш деня на четири части и трите части на деня за себе си и една част за Бога.
към текста >>
Мойсей раздели времето така: шест дни за човека и един ден за
Бога
.
Има лоши духове. Те ви обкръжават и гледат на всяка цена да скъсат връзката на човека с Бога и да го мъчат, да му причинят нещастие. И затова хората трябва да бъдат будни и непрекъснато да държат връзката си с Бога, за да идват добри духове да помагат. Ще си разпределите времето и част от времето си ще употребите за Бога. Ще разделите свободното си време през деня.
Мойсей раздели времето така: шест дни за човека и един ден за
Бога
.
Седмия ден няма да работиш за себе си, а за Бога. А пък в сегашния живот ще разпределиш времето на деня. Ще разпределиш деня на четири части и трите части на деня за себе си и една част за Бога. Този - единият час е, който носи всички благословения, той вдига човека. По онова, което човек посява на нивата, то е, което дава приходи.
към текста >>
Седмия ден няма да работиш за
себе
си, а за
Бога
.
Те ви обкръжават и гледат на всяка цена да скъсат връзката на човека с Бога и да го мъчат, да му причинят нещастие. И затова хората трябва да бъдат будни и непрекъснато да държат връзката си с Бога, за да идват добри духове да помагат. Ще си разпределите времето и част от времето си ще употребите за Бога. Ще разделите свободното си време през деня. Мойсей раздели времето така: шест дни за човека и един ден за Бога.
Седмия ден няма да работиш за
себе
си, а за
Бога
.
А пък в сегашния живот ще разпределиш времето на деня. Ще разпределиш деня на четири части и трите части на деня за себе си и една част за Бога. Този - единият час е, който носи всички благословения, той вдига човека. По онова, което човек посява на нивата, то е, което дава приходи. Това е Божественото.
към текста >>
Ще разпределиш деня на четири части и трите части на деня за
себе
си и една част за
Бога
.
Ще си разпределите времето и част от времето си ще употребите за Бога. Ще разделите свободното си време през деня. Мойсей раздели времето така: шест дни за човека и един ден за Бога. Седмия ден няма да работиш за себе си, а за Бога. А пък в сегашния живот ще разпределиш времето на деня.
Ще разпределиш деня на четири части и трите части на деня за
себе
си и една част за
Бога
.
Този - единият час е, който носи всички благословения, той вдига човека. По онова, което човек посява на нивата, то е, което дава приходи. Това е Божественото. Божественото, което пълни човека, е посятото. Затова човек трябва да живее добре.
към текста >>
КАТО СТАНЕТЕ СУТРИНТА, ОТДЕЛЕТЕ 15 МИНУТИ - ПОЛОВИН ЧАС ЗА
БОГА
: ЗА МОЛИТВА, РАЗМИШЛЕНИЕ, ЧЕТЕНЕ И ПР.
Хората имат сега повърхностни понятия за духовния живот. Те мислят, че то е нещо отвлечено, че няма полза от него. А пък то всичкият смисъл е там. Прогресът на материалния свят и на чувствата зависи от Божественото. Човек, когато иска, всякога може да намери време.
КАТО СТАНЕТЕ СУТРИНТА, ОТДЕЛЕТЕ 15 МИНУТИ - ПОЛОВИН ЧАС ЗА
БОГА
: ЗА МОЛИТВА, РАЗМИШЛЕНИЕ, ЧЕТЕНЕ И ПР.
По-рано ставайте, за да има време за това. Това е една обнова. Най-първо трябва да повярваме, че в Любовта стои нашето безсмъртие, да се събуди в тебе онзи чаровен момент - да знаеш какво нещо е Любовта. Има едно вътрешно разбиране на Бога, което всеки носи в душата си. Дръжте се за това вътрешно разбиране на Бога.
към текста >>
Най-първо трябва да повярваме, че в
Любовта
стои нашето безсмъртие, да се събуди в тебе онзи чаровен момент - да знаеш какво нещо е
Любовта
.
Прогресът на материалния свят и на чувствата зависи от Божественото. Човек, когато иска, всякога може да намери време. КАТО СТАНЕТЕ СУТРИНТА, ОТДЕЛЕТЕ 15 МИНУТИ - ПОЛОВИН ЧАС ЗА БОГА: ЗА МОЛИТВА, РАЗМИШЛЕНИЕ, ЧЕТЕНЕ И ПР. По-рано ставайте, за да има време за това. Това е една обнова.
Най-първо трябва да повярваме, че в
Любовта
стои нашето безсмъртие, да се събуди в тебе онзи чаровен момент - да знаеш какво нещо е
Любовта
.
Има едно вътрешно разбиране на Бога, което всеки носи в душата си. Дръжте се за това вътрешно разбиране на Бога. Какви трябва да бъдат нашите отношения към Бога, който ни обича? И ние трябва да го обичаме. Обичта ражда обич.
към текста >>
Има едно вътрешно разбиране на
Бога
, което всеки носи в душата си.
Човек, когато иска, всякога може да намери време. КАТО СТАНЕТЕ СУТРИНТА, ОТДЕЛЕТЕ 15 МИНУТИ - ПОЛОВИН ЧАС ЗА БОГА: ЗА МОЛИТВА, РАЗМИШЛЕНИЕ, ЧЕТЕНЕ И ПР. По-рано ставайте, за да има време за това. Това е една обнова. Най-първо трябва да повярваме, че в Любовта стои нашето безсмъртие, да се събуди в тебе онзи чаровен момент - да знаеш какво нещо е Любовта.
Има едно вътрешно разбиране на
Бога
, което всеки носи в душата си.
Дръжте се за това вътрешно разбиране на Бога. Какви трябва да бъдат нашите отношения към Бога, който ни обича? И ние трябва да го обичаме. Обичта ражда обич. И ако ние се научим да обичаме Този, Който първи ни обича, то по естествен път ще дойде и Любовта ни към другите.
към текста >>
Дръжте се за това вътрешно разбиране на
Бога
.
КАТО СТАНЕТЕ СУТРИНТА, ОТДЕЛЕТЕ 15 МИНУТИ - ПОЛОВИН ЧАС ЗА БОГА: ЗА МОЛИТВА, РАЗМИШЛЕНИЕ, ЧЕТЕНЕ И ПР. По-рано ставайте, за да има време за това. Това е една обнова. Най-първо трябва да повярваме, че в Любовта стои нашето безсмъртие, да се събуди в тебе онзи чаровен момент - да знаеш какво нещо е Любовта. Има едно вътрешно разбиране на Бога, което всеки носи в душата си.
Дръжте се за това вътрешно разбиране на
Бога
.
Какви трябва да бъдат нашите отношения към Бога, който ни обича? И ние трябва да го обичаме. Обичта ражда обич. И ако ние се научим да обичаме Този, Който първи ни обича, то по естествен път ще дойде и Любовта ни към другите. РАДОСТНАТА ВЕСТ Е, ЧЕ ИМА ЕДИН, КОЙТО НИ ОБИЧА И ЧЕ ТОЗИ, КОЙТО НИ ОБИЧА, Е В СИЛА ДА НИ ИЗБАВИ ОТ БОЛЕСТИТЕ И ОТ ВСИЧКИ НЕДЪЗИ.
към текста >>
Какви трябва да бъдат нашите отношения
към
Бога
, който ни обича?
По-рано ставайте, за да има време за това. Това е една обнова. Най-първо трябва да повярваме, че в Любовта стои нашето безсмъртие, да се събуди в тебе онзи чаровен момент - да знаеш какво нещо е Любовта. Има едно вътрешно разбиране на Бога, което всеки носи в душата си. Дръжте се за това вътрешно разбиране на Бога.
Какви трябва да бъдат нашите отношения
към
Бога
, който ни обича?
И ние трябва да го обичаме. Обичта ражда обич. И ако ние се научим да обичаме Този, Който първи ни обича, то по естествен път ще дойде и Любовта ни към другите. РАДОСТНАТА ВЕСТ Е, ЧЕ ИМА ЕДИН, КОЙТО НИ ОБИЧА И ЧЕ ТОЗИ, КОЙТО НИ ОБИЧА, Е В СИЛА ДА НИ ИЗБАВИ ОТ БОЛЕСТИТЕ И ОТ ВСИЧКИ НЕДЪЗИ. Христос казва: „Намерих разрешението на безлюбието.
към текста >>
И ако ние се научим да обичаме Този, Който първи ни обича, то по естествен път ще дойде и
Любовта
ни
към
другите.
Има едно вътрешно разбиране на Бога, което всеки носи в душата си. Дръжте се за това вътрешно разбиране на Бога. Какви трябва да бъдат нашите отношения към Бога, който ни обича? И ние трябва да го обичаме. Обичта ражда обич.
И ако ние се научим да обичаме Този, Който първи ни обича, то по естествен път ще дойде и
Любовта
ни
към
другите.
РАДОСТНАТА ВЕСТ Е, ЧЕ ИМА ЕДИН, КОЙТО НИ ОБИЧА И ЧЕ ТОЗИ, КОЙТО НИ ОБИЧА, Е В СИЛА ДА НИ ИЗБАВИ ОТ БОЛЕСТИТЕ И ОТ ВСИЧКИ НЕДЪЗИ. Христос казва: „Намерих разрешението на безлюбието. Идете и кажете, че задачата е разрешена.” Това е онази сила, която е скрита в човека и то трябва да се разкрие. То е разумното, то е Божественото, то е Духът. То трябва да се събуди.
към текста >>
Някой човек може да е скържав, но като отиде при оня, който има тази радост, веднага душата му се прелива с
Любов
.
Аз казвам: радостната вест е тази, че онзи, който ви обича, е жив. Има една светска радост. Тя не важи за мен. Има една радост, която е достъпна за всички същества. Тя е пълна само с благост.
Някой човек може да е скържав, но като отиде при оня, който има тази радост, веднага душата му се прелива с
Любов
.
Душата на онзи, който има тази радост, е като слънце. Който иска да върви в Божествения път, трябва да употребява новите методи в живота си. И ако иска да получи възкресение, той трябва да пази следните две положения на Висшата любов. 1. Всяка сутрин и всяка вечер да изпраща от своето благо, което е вложено в неговата душа, на всички хора. 2. Да любиш хората и тогава, когато те мразят и ти вършат зло, да им слугуваш по цял ден, без да знаят те това.
към текста >>
И ако иска да получи възкресение, той трябва да пази следните две положения на Висшата
любов
.
Има една радост, която е достъпна за всички същества. Тя е пълна само с благост. Някой човек може да е скържав, но като отиде при оня, който има тази радост, веднага душата му се прелива с Любов. Душата на онзи, който има тази радост, е като слънце. Който иска да върви в Божествения път, трябва да употребява новите методи в живота си.
И ако иска да получи възкресение, той трябва да пази следните две положения на Висшата
любов
.
1. Всяка сутрин и всяка вечер да изпраща от своето благо, което е вложено в неговата душа, на всички хора. 2. Да любиш хората и тогава, когато те мразят и ти вършат зло, да им слугуваш по цял ден, без да знаят те това. Това подразбира Христос под думите: „Служете на Бога! ” Аз сега ви приготовлявам.
към текста >>
Това подразбира Христос под думите: „Служете на
Бога
!
Душата на онзи, който има тази радост, е като слънце. Който иска да върви в Божествения път, трябва да употребява новите методи в живота си. И ако иска да получи възкресение, той трябва да пази следните две положения на Висшата любов. 1. Всяка сутрин и всяка вечер да изпраща от своето благо, което е вложено в неговата душа, на всички хора. 2. Да любиш хората и тогава, когато те мразят и ти вършат зло, да им слугуваш по цял ден, без да знаят те това.
Това подразбира Христос под думите: „Служете на
Бога
!
” Аз сега ви приготовлявам. И ЩЕ ДОЙДЕ ВРЕМЕ, И ЩЕ ДРАСНА ЕДНА КИБРИТЕНА КЛЕЧКА, И ЩЕ ВИ ЗАПАЛЯ. И КАТО СЕ ЗАПАЛИТЕ И ВЕЧЕ УГАСВАНЕ НЯМА. Само ако се запалите.
към текста >>
Сега аз дойдох да науча хората да живеят по
Любовта
.
И ЩЕ ДОЙДЕ ВРЕМЕ, И ЩЕ ДРАСНА ЕДНА КИБРИТЕНА КЛЕЧКА, И ЩЕ ВИ ЗАПАЛЯ. И КАТО СЕ ЗАПАЛИТЕ И ВЕЧЕ УГАСВАНЕ НЯМА. Само ако се запалите. Най-напред ще има охкане. И като почнете да давате плод, то е вече готово.
Сега аз дойдох да науча хората да живеят по
Любовта
.
Няма друг път. Аз уча свободните. Моето учение е за свободните. Това, което съм казал, е много малко. Какво сте чули още?
към текста >>
Шестата раса ще приготви
Любовта
.
Моето учение е за свободните. Това, което съм казал, е много малко. Какво сте чули още? Сега иде шестата раса и народите не могат да влязат в нея, преди да ликвидират със своята карма. И сега тези страдания са ликвидация на натрупаната карма, за да се приготвят за новия живот, който иде на земята.
Шестата раса ще приготви
Любовта
.
Три неща ще приготви тя: Съвършената любов към Бога, към ближния и към себе си. Любовта трябва да влезе на първо място. Хората трябва да имат една мярка: Любовта към Бога трябва да бъде мярка за всички. Шестата раса ще бъде на братство и любов, която ще смекчи сърцата на хората да не изтезават другите народи. Защото всеки народ, който изтезава другите, създава нещастие за себе си.
към текста >>
Три неща ще приготви тя: Съвършената
любов
към
Бога
,
към
ближния
и
към
себе
си.
Това, което съм казал, е много малко. Какво сте чули още? Сега иде шестата раса и народите не могат да влязат в нея, преди да ликвидират със своята карма. И сега тези страдания са ликвидация на натрупаната карма, за да се приготвят за новия живот, който иде на земята. Шестата раса ще приготви Любовта.
Три неща ще приготви тя: Съвършената
любов
към
Бога
,
към
ближния
и
към
себе
си.
Любовта трябва да влезе на първо място. Хората трябва да имат една мярка: Любовта към Бога трябва да бъде мярка за всички. Шестата раса ще бъде на братство и любов, която ще смекчи сърцата на хората да не изтезават другите народи. Защото всеки народ, който изтезава другите, създава нещастие за себе си. Защото сега ще се върже злото в света.
към текста >>
Любовта
трябва да влезе на първо място.
Какво сте чули още? Сега иде шестата раса и народите не могат да влязат в нея, преди да ликвидират със своята карма. И сега тези страдания са ликвидация на натрупаната карма, за да се приготвят за новия живот, който иде на земята. Шестата раса ще приготви Любовта. Три неща ще приготви тя: Съвършената любов към Бога, към ближния и към себе си.
Любовта
трябва да влезе на първо място.
Хората трябва да имат една мярка: Любовта към Бога трябва да бъде мярка за всички. Шестата раса ще бъде на братство и любов, която ще смекчи сърцата на хората да не изтезават другите народи. Защото всеки народ, който изтезава другите, създава нещастие за себе си. Защото сега ще се върже злото в света. Сегашната епоха се нарича връзване на злото, да се тури ред и порядък в света.
към текста >>
Хората трябва да имат една мярка:
Любовта
към
Бога
трябва да бъде мярка за всички.
Сега иде шестата раса и народите не могат да влязат в нея, преди да ликвидират със своята карма. И сега тези страдания са ликвидация на натрупаната карма, за да се приготвят за новия живот, който иде на земята. Шестата раса ще приготви Любовта. Три неща ще приготви тя: Съвършената любов към Бога, към ближния и към себе си. Любовта трябва да влезе на първо място.
Хората трябва да имат една мярка:
Любовта
към
Бога
трябва да бъде мярка за всички.
Шестата раса ще бъде на братство и любов, която ще смекчи сърцата на хората да не изтезават другите народи. Защото всеки народ, който изтезава другите, създава нещастие за себе си. Защото сега ще се върже злото в света. Сегашната епоха се нарича връзване на злото, да се тури ред и порядък в света. Трябва да се започне с новите възможности.
към текста >>
Шестата раса ще бъде на братство и
любов
, която ще смекчи сърцата на хората да не изтезават другите народи.
И сега тези страдания са ликвидация на натрупаната карма, за да се приготвят за новия живот, който иде на земята. Шестата раса ще приготви Любовта. Три неща ще приготви тя: Съвършената любов към Бога, към ближния и към себе си. Любовта трябва да влезе на първо място. Хората трябва да имат една мярка: Любовта към Бога трябва да бъде мярка за всички.
Шестата раса ще бъде на братство и
любов
, която ще смекчи сърцата на хората да не изтезават другите народи.
Защото всеки народ, който изтезава другите, създава нещастие за себе си. Защото сега ще се върже злото в света. Сегашната епоха се нарича връзване на злото, да се тури ред и порядък в света. Трябва да се започне с новите възможности. Онези, които не искат, ще останат за друга епоха.
към текста >>
Защото всеки народ, който изтезава другите, създава нещастие за
себе
си.
Шестата раса ще приготви Любовта. Три неща ще приготви тя: Съвършената любов към Бога, към ближния и към себе си. Любовта трябва да влезе на първо място. Хората трябва да имат една мярка: Любовта към Бога трябва да бъде мярка за всички. Шестата раса ще бъде на братство и любов, която ще смекчи сърцата на хората да не изтезават другите народи.
Защото всеки народ, който изтезава другите, създава нещастие за
себе
си.
Защото сега ще се върже злото в света. Сегашната епоха се нарича връзване на злото, да се тури ред и порядък в света. Трябва да се започне с новите възможности. Онези, които не искат, ще останат за друга епоха. Моля, прочетете настоящото пред всички братя и сестри и го пратете за прочит в околните села, където има кръжоци.
към текста >>
14.
УЧИТЕЛЯТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
своя
богат
и сочен плод.
на Учителя Петър Дънов. Действително, тия живи зрънца, посяти в полето на образованието, не за дълго време биха дали
своя
богат
и сочен плод.
Педагогическите идеи на Учителя не са мисли само на един теоретик, а на един мъдрец, който обладава опита на вековете и дълбоко познава глъбините
към текста >>
Ето защо на новото човечество, което се ражда в света на новата ера, трябва да се даде един духовен мироглед, който да бъде одухотворен от великото мистично начало, носещо в
себе
си безсмъртието истинското сътрудничество между индивидите, семействата, обществата и народите.
Днес се рушат старите форми на живота. Този процес е подобен на труда на земеделеца, който разорава със своето рало земята, а самият процес на посаждане семената на новото върху браздите на разораната земя, е творческият процес на доброто. В живата природа разрушението и творчеството са два процеса, които винаги вървят заедно и помагат за прогреса и усъвършенстването на индивидите, обществата, народите и човечеството. Тези две сили - разрушението и творчеството се направляват от принципите на всемирния живот. Както подчертахме и по-горе, след разрушителния процес се открива широко, плодоносно поле за истинска, резултатна и творческа работа.
Ето защо на новото човечество, което се ражда в света на новата ера, трябва да се даде един духовен мироглед, който да бъде одухотворен от великото мистично начало, носещо в
себе
си безсмъртието истинското сътрудничество между индивидите, семействата, обществата и народите.
На второ място, светлината на науката ще бъде проникната от Божествената мъдрост, която осмисля живота и открива възможностите на разумната свобода, за която тъй много се говори в междудържавните отношения. Всички тия проблеми се съдържат в трите принципа, които Учителят неуморно и дълготърпеливо провъзгласява в България от няколко десетилетия: „Любов към Вечното Начало, което е създало вселената, за да бъдем проводници на Неговата любов, обич към ближния, за да проявим най-красивите отношения, на трето място, любов към самия себе си - любов към Вечното Начало, което работи в човека, за да се прояви Божествената мъдрост в ума, топлината на Божествената любов в сърцето и силата на Божествената истина в душата, която единствено носи истинската свобода.” Тия три принципа, които геометрически се символизират чрез равностранния триъгълник, трябва да се разработят в един философски мироглед, който ще бъде ръководното начало в света на новата ера. Това Велико Начало, което направлява живота и хармонията в природата, е било не само в миналото предмет на философията, но и днес занимава големите умове на Запад. Така, именитият немски учен Макс Планк в своята статия „Науката и нейните граници” казва: „Ние през целия си живот се виждаме подхвърлени на една по-висша Сила, чиято същност никога не ще можем да изследваме от гледището на точната наука, която обаче, никога не остава игнорирана от оня, който размишлява върху тези проблеми.”
към текста >>
Всички тия проблеми се съдържат в трите принципа, които Учителят неуморно и дълготърпеливо провъзгласява в България от няколко десетилетия: „
Любов
към
Вечното Начало, което е създало вселената, за да бъдем проводници на Неговата
любов
, обич
към
ближния
, за да проявим най-красивите отношения, на трето място,
любов
към
самия
себе
си -
любов
към
Вечното Начало, което работи в човека, за да се прояви Божествената мъдрост в ума, топлината на Божествената
любов
в сърцето и силата на Божествената истина в душата, която единствено носи истинската свобода.”
В живата природа разрушението и творчеството са два процеса, които винаги вървят заедно и помагат за прогреса и усъвършенстването на индивидите, обществата, народите и човечеството. Тези две сили - разрушението и творчеството се направляват от принципите на всемирния живот. Както подчертахме и по-горе, след разрушителния процес се открива широко, плодоносно поле за истинска, резултатна и творческа работа. Ето защо на новото човечество, което се ражда в света на новата ера, трябва да се даде един духовен мироглед, който да бъде одухотворен от великото мистично начало, носещо в себе си безсмъртието истинското сътрудничество между индивидите, семействата, обществата и народите. На второ място, светлината на науката ще бъде проникната от Божествената мъдрост, която осмисля живота и открива възможностите на разумната свобода, за която тъй много се говори в междудържавните отношения.
Всички тия проблеми се съдържат в трите принципа, които Учителят неуморно и дълготърпеливо провъзгласява в България от няколко десетилетия: „
Любов
към
Вечното Начало, което е създало вселената, за да бъдем проводници на Неговата
любов
, обич
към
ближния
, за да проявим най-красивите отношения, на трето място,
любов
към
самия
себе
си -
любов
към
Вечното Начало, което работи в човека, за да се прояви Божествената мъдрост в ума, топлината на Божествената
любов
в сърцето и силата на Божествената истина в душата, която единствено носи истинската свобода.”
Тия три принципа, които геометрически се символизират чрез равностранния триъгълник, трябва да се разработят в един философски мироглед, който ще бъде ръководното начало в света на новата ера. Това Велико Начало, което направлява живота и хармонията в природата, е било не само в миналото предмет на философията, но и днес занимава големите умове на Запад. Така, именитият немски учен Макс Планк в своята статия „Науката и нейните граници” казва: „Ние през целия си живот се виждаме подхвърлени на една по-висша Сила, чиято същност никога не ще можем да изследваме от гледището на точната наука, която обаче, никога не остава игнорирана от оня, който размишлява върху тези проблеми.” „Във всеки случай, на човека не остава нищо друго, освен да устоява търпеливо и храбро в своята житейска борба и да се прекланя пред волята на по-висшата сила, която управлява над него. Защото една справедлива претенция за щастие, успех и благоденствие в живота не е отказана никому от нас.
към текста >>
България, която е пред прага на своя златен век, след дългите страдания, преживяни през вековното й съществувание и която има за в бъдеще да изпълни важна духовна мисия не само по отношение
към
себе
си, но и в международната общност, трябва да стане пионерка на новото, на новата ера, която идва победоносно в своя път.
„Във всеки случай, на човека не остава нищо друго, освен да устоява търпеливо и храбро в своята житейска борба и да се прекланя пред волята на по-висшата сила, която управлява над него. Защото една справедлива претенция за щастие, успех и благоденствие в живота не е отказана никому от нас. Заради това, всяко приятелско разположение на съдбата, всеки весело преживян час трябва да посрещаме като обвързващ ни със задължение дар.” „Единственото, за което можем да претендираме като за наша собственост – висшето благо, което никоя сила в света не може да ни отнеме и което е в състояние да ни ощастливи за дълго, като никое друго, това е истинското самоосъзнаване, което намира своя израз в съвестното изпълнение на дълга. И тоя, на когото е дадено да сътрудничи в изграждането на екзактната наука, ще намери заедно с великия германски поет Гьоте своето доволство и своето вътрешно щастие в съзнанието, че е изследвал изследваемото и че е отдал тиха почит на неизследваемото.”
България, която е пред прага на своя златен век, след дългите страдания, преживяни през вековното й съществувание и която има за в бъдеще да изпълни важна духовна мисия не само по отношение
към
себе
си, но и в международната общност, трябва да стане пионерка на новото, на новата ера, която идва победоносно в своя път.
Българският народ е достатъчно узрял, за да може да стане ценен проводник на новата творческа вълна, която се разлива по цялата земя, вълна, която ще освежи, ще реформира коренно политическия, обществения, стопанския и духовно-културния живот. Този чисто български реформаторски дух е подчертан още през времето на богомилите, както казва известният български писател Стилиян Чилингиров в своята книга „Какво е дал българинът на другите народи”: „С това учение България е първият християнски реформатор в света, който много време преди Цвингли, Лютер и Калвин проповядва на християните да се освободят от Рим и Цариград и да дирят спасение само в евангелските истини, в духовното и нравствено съвършенство на човека и на гражданина.” И много правилен е упрекът на Чилингиров, отправен към нашата интелигенция, че „когато цял свят го смяташе за българско, единствено ние дирехме корените му в манихейството, месалиянството и павликянството.” И по-нататък авторът на книгата „Какво е дал българинът на другите народи”, в своите разсъждения основателно се гордее, че както „Христос освети със смъртта си кръста, така нашият българин освети кладата и показа на света, как се служи самоотвержено на една идея, на едно учение, на една религия 415 години преди Ян Хус и цели 500 години преди италианеца Джордано Бруно.” Исторически е безспорно, че първите искри на ренесанса в Европа се излъчват от българското богомилско движение.
към текста >>
И много правилен е упрекът на Чилингиров, отправен
към
нашата интелигенция, че „когато цял свят го смяташе за българско, единствено ние дирехме корените му в манихейството, месалиянството и павликянството.”
„Единственото, за което можем да претендираме като за наша собственост – висшето благо, което никоя сила в света не може да ни отнеме и което е в състояние да ни ощастливи за дълго, като никое друго, това е истинското самоосъзнаване, което намира своя израз в съвестното изпълнение на дълга. И тоя, на когото е дадено да сътрудничи в изграждането на екзактната наука, ще намери заедно с великия германски поет Гьоте своето доволство и своето вътрешно щастие в съзнанието, че е изследвал изследваемото и че е отдал тиха почит на неизследваемото.” България, която е пред прага на своя златен век, след дългите страдания, преживяни през вековното й съществувание и която има за в бъдеще да изпълни важна духовна мисия не само по отношение към себе си, но и в международната общност, трябва да стане пионерка на новото, на новата ера, която идва победоносно в своя път. Българският народ е достатъчно узрял, за да може да стане ценен проводник на новата творческа вълна, която се разлива по цялата земя, вълна, която ще освежи, ще реформира коренно политическия, обществения, стопанския и духовно-културния живот. Този чисто български реформаторски дух е подчертан още през времето на богомилите, както казва известният български писател Стилиян Чилингиров в своята книга „Какво е дал българинът на другите народи”: „С това учение България е първият християнски реформатор в света, който много време преди Цвингли, Лютер и Калвин проповядва на християните да се освободят от Рим и Цариград и да дирят спасение само в евангелските истини, в духовното и нравствено съвършенство на човека и на гражданина.”
И много правилен е упрекът на Чилингиров, отправен
към
нашата интелигенция, че „когато цял свят го смяташе за българско, единствено ние дирехме корените му в манихейството, месалиянството и павликянството.”
И по-нататък авторът на книгата „Какво е дал българинът на другите народи”, в своите разсъждения основателно се гордее, че както „Христос освети със смъртта си кръста, така нашият българин освети кладата и показа на света, как се служи самоотвержено на една идея, на едно учение, на една религия 415 години преди Ян Хус и цели 500 години преди италианеца Джордано Бруно.” Исторически е безспорно, че първите искри на ренесанса в Европа се излъчват от българското богомилско движение. Това учение се разля в Италия - патарени, катари, във Франция - албигойци, в Германия и Англия - катари, и чрез своята героична борба за социална справедливост, със своя чист мистицизъм наложи своите отражения в живота им. „И няма да бъде преувеличено, ако се каже, че лозунгът „Равенство, братство, свобода” с който французите обявиха и водиха своята революция и чрез нея се опитаха да преобразуват отношенията между личности, класи и народи, е наш лозунг. Той ще остане вечен блян за човечеството, ще бъде като указател на истинския Христов път на земята, благодарение на българския гений - негов създател, разпространител и осветител.
към текста >>
Изобщо, българският дух крие дълбоко в своята природа потенциала на един висш устрем
към
реформаторство.
Това учение се разля в Италия - патарени, катари, във Франция - албигойци, в Германия и Англия - катари, и чрез своята героична борба за социална справедливост, със своя чист мистицизъм наложи своите отражения в живота им. „И няма да бъде преувеличено, ако се каже, че лозунгът „Равенство, братство, свобода” с който французите обявиха и водиха своята революция и чрез нея се опитаха да преобразуват отношенията между личности, класи и народи, е наш лозунг. Той ще остане вечен блян за човечеството, ще бъде като указател на истинския Христов път на земята, благодарение на българския гений - негов създател, разпространител и осветител. Осветил я с кръвта на хиляди и хиляди мъченици българи, тръгнали по света да въдворяват нов ред между хората и нова правда на земята.” Излишно е да изтъкваме мнението на редица западни капацитети, които също са подчертали историческата мисия на богомилите.
Изобщо, българският дух крие дълбоко в своята природа потенциала на един висш устрем
към
реформаторство.
Този дух в настоящата епоха на преобразование трябва да бъде събуден и отправен по пътя на новите изисквания. Не се съмняваме, че българският народ, който както казахме, сега навлиза в своята златна епоха, ще даде както в миналото, така и сега, своите духовни ценности и усилия, за да изпълни достойно духовната си мисия в историята. Авторът на настоящия труд „Учителят за образованието” е извършил една ценна работа със събирането на всички живи зрънца по отношение на образованието, които се съхраняват в хилядите беседи на Учителя. Действително, тия живи зрънца, посяти в полето на образованието, не за дълго време биха дали своя богат и сочен плод. Педагогическите идеи на Учителя не са мисли само на един теоретик, а на един мъдрец, който обладава опита на вековете и дълбоко познава глъбините на човешката душа.
към текста >>
Действително, тия живи зрънца, посяти в полето на образованието, не за дълго време биха дали своя
богат
и сочен плод.
Излишно е да изтъкваме мнението на редица западни капацитети, които също са подчертали историческата мисия на богомилите. Изобщо, българският дух крие дълбоко в своята природа потенциала на един висш устрем към реформаторство. Този дух в настоящата епоха на преобразование трябва да бъде събуден и отправен по пътя на новите изисквания. Не се съмняваме, че българският народ, който както казахме, сега навлиза в своята златна епоха, ще даде както в миналото, така и сега, своите духовни ценности и усилия, за да изпълни достойно духовната си мисия в историята. Авторът на настоящия труд „Учителят за образованието” е извършил една ценна работа със събирането на всички живи зрънца по отношение на образованието, които се съхраняват в хилядите беседи на Учителя.
Действително, тия живи зрънца, посяти в полето на образованието, не за дълго време биха дали своя
богат
и сочен плод.
Педагогическите идеи на Учителя не са мисли само на един теоретик, а на един мъдрец, който обладава опита на вековете и дълбоко познава глъбините на човешката душа. Тия идеи, събрани и систематизирани, ще хвърлят светлина в умовете на всички скромни ратници, които работят в полето на образованието. Действително, образованието като дейност, която е насочена към облагородяване на детската душа, ще успее да създаде хора на новия свят, на новата ера, която идва да внесе всички необходими преобразования за извеждането на човечеството от настоящите противоречия и за влизането в пътя на истинския прогрес и духовно културно усъвършенстване. Новата ера, за която сега всички мислят и говорят, ера, която ще даде своя отпечатък както в социалните, стопанските, така и в духовно-културните отношения, налага един нов мироглед в разбиранията на всички хора. Това може да се постигне единствено чрез образованието, което трябва да бъде насочено специално към крехките души на младите поколения.
към текста >>
Действително, образованието като дейност, която е насочена
към
облагородяване на детската душа, ще успее да създаде хора на новия свят, на новата ера, която идва да внесе всички необходими преобразования за извеждането на човечеството от настоящите противоречия и за влизането в пътя на истинския прогрес и духовно културно усъвършенстване.
Не се съмняваме, че българският народ, който както казахме, сега навлиза в своята златна епоха, ще даде както в миналото, така и сега, своите духовни ценности и усилия, за да изпълни достойно духовната си мисия в историята. Авторът на настоящия труд „Учителят за образованието” е извършил една ценна работа със събирането на всички живи зрънца по отношение на образованието, които се съхраняват в хилядите беседи на Учителя. Действително, тия живи зрънца, посяти в полето на образованието, не за дълго време биха дали своя богат и сочен плод. Педагогическите идеи на Учителя не са мисли само на един теоретик, а на един мъдрец, който обладава опита на вековете и дълбоко познава глъбините на човешката душа. Тия идеи, събрани и систематизирани, ще хвърлят светлина в умовете на всички скромни ратници, които работят в полето на образованието.
Действително, образованието като дейност, която е насочена
към
облагородяване на детската душа, ще успее да създаде хора на новия свят, на новата ера, която идва да внесе всички необходими преобразования за извеждането на човечеството от настоящите противоречия и за влизането в пътя на истинския прогрес и духовно културно усъвършенстване.
Новата ера, за която сега всички мислят и говорят, ера, която ще даде своя отпечатък както в социалните, стопанските, така и в духовно-културните отношения, налага един нов мироглед в разбиранията на всички хора. Това може да се постигне единствено чрез образованието, което трябва да бъде насочено специално към крехките души на младите поколения. Сега епохата е толкова динамична, че няма място за умувания. Историята красноречиво говори, че за създаването на една нова обществена система се изисква идеализмът на младите, идеализъм, който да граничи с възторга на Божественото себеотрицание. В това отношение, на първо място се изисква една непобедима вяра в новото, което иде, от друга страна - един активен, волев интерес да се въдвори социалната справедливост и разумното сътрудничество между хората.
към текста >>
Това може да се постигне единствено чрез образованието, което трябва да бъде насочено специално
към
крехките души на младите поколения.
Действително, тия живи зрънца, посяти в полето на образованието, не за дълго време биха дали своя богат и сочен плод. Педагогическите идеи на Учителя не са мисли само на един теоретик, а на един мъдрец, който обладава опита на вековете и дълбоко познава глъбините на човешката душа. Тия идеи, събрани и систематизирани, ще хвърлят светлина в умовете на всички скромни ратници, които работят в полето на образованието. Действително, образованието като дейност, която е насочена към облагородяване на детската душа, ще успее да създаде хора на новия свят, на новата ера, която идва да внесе всички необходими преобразования за извеждането на човечеството от настоящите противоречия и за влизането в пътя на истинския прогрес и духовно културно усъвършенстване. Новата ера, за която сега всички мислят и говорят, ера, която ще даде своя отпечатък както в социалните, стопанските, така и в духовно-културните отношения, налага един нов мироглед в разбиранията на всички хора.
Това може да се постигне единствено чрез образованието, което трябва да бъде насочено специално
към
крехките души на младите поколения.
Сега епохата е толкова динамична, че няма място за умувания. Историята красноречиво говори, че за създаването на една нова обществена система се изисква идеализмът на младите, идеализъм, който да граничи с възторга на Божественото себеотрицание. В това отношение, на първо място се изисква една непобедима вяра в новото, което иде, от друга страна - един активен, волев интерес да се въдвори социалната справедливост и разумното сътрудничество между хората. Или, както казва Учителят: „Нужни са хора със сърца чисти като кристал, умове светли като слънцето, души обширни като вселената и духове единни с Вечното Начало, което е Любов, Мъдрост и Истина.” Пожелаваме, живите семена на тая книга, посветена на най-благородната обществена дейност - образованието - да попаднат на добра почва, за да израснат и дадат своя плод, както за българския народ, така и за всички други народи.
към текста >>
Историята красноречиво говори, че за създаването на една нова обществена система се изисква идеализмът на младите, идеализъм, който да граничи с възторга на Божественото
себеотрицание
.
Тия идеи, събрани и систематизирани, ще хвърлят светлина в умовете на всички скромни ратници, които работят в полето на образованието. Действително, образованието като дейност, която е насочена към облагородяване на детската душа, ще успее да създаде хора на новия свят, на новата ера, която идва да внесе всички необходими преобразования за извеждането на човечеството от настоящите противоречия и за влизането в пътя на истинския прогрес и духовно културно усъвършенстване. Новата ера, за която сега всички мислят и говорят, ера, която ще даде своя отпечатък както в социалните, стопанските, така и в духовно-културните отношения, налага един нов мироглед в разбиранията на всички хора. Това може да се постигне единствено чрез образованието, което трябва да бъде насочено специално към крехките души на младите поколения. Сега епохата е толкова динамична, че няма място за умувания.
Историята красноречиво говори, че за създаването на една нова обществена система се изисква идеализмът на младите, идеализъм, който да граничи с възторга на Божественото
себеотрицание
.
В това отношение, на първо място се изисква една непобедима вяра в новото, което иде, от друга страна - един активен, волев интерес да се въдвори социалната справедливост и разумното сътрудничество между хората. Или, както казва Учителят: „Нужни са хора със сърца чисти като кристал, умове светли като слънцето, души обширни като вселената и духове единни с Вечното Начало, което е Любов, Мъдрост и Истина.” Пожелаваме, живите семена на тая книга, посветена на най-благородната обществена дейност - образованието - да попаднат на добра почва, за да израснат и дадат своя плод, както за българския народ, така и за всички други народи. Ние сме уверени, че настоящата книга ще изпълни своето предназначение - да бъде един неугасващ светилник в стръмния, светъл път на човека, който неминуемо ще го изведе в майчинските прегръдки на живата природа, която ще му разкрие своите тайни за един истински разумен живот. д-р Методи Константинов
към текста >>
Или, както казва Учителят: „Нужни са хора със сърца чисти като кристал, умове светли като слънцето, души обширни като вселената и духове единни с Вечното Начало, което е
Любов
, Мъдрост и Истина.”
Новата ера, за която сега всички мислят и говорят, ера, която ще даде своя отпечатък както в социалните, стопанските, така и в духовно-културните отношения, налага един нов мироглед в разбиранията на всички хора. Това може да се постигне единствено чрез образованието, което трябва да бъде насочено специално към крехките души на младите поколения. Сега епохата е толкова динамична, че няма място за умувания. Историята красноречиво говори, че за създаването на една нова обществена система се изисква идеализмът на младите, идеализъм, който да граничи с възторга на Божественото себеотрицание. В това отношение, на първо място се изисква една непобедима вяра в новото, което иде, от друга страна - един активен, волев интерес да се въдвори социалната справедливост и разумното сътрудничество между хората.
Или, както казва Учителят: „Нужни са хора със сърца чисти като кристал, умове светли като слънцето, души обширни като вселената и духове единни с Вечното Начало, което е
Любов
, Мъдрост и Истина.”
Пожелаваме, живите семена на тая книга, посветена на най-благородната обществена дейност - образованието - да попаднат на добра почва, за да израснат и дадат своя плод, както за българския народ, така и за всички други народи. Ние сме уверени, че настоящата книга ще изпълни своето предназначение - да бъде един неугасващ светилник в стръмния, светъл път на човека, който неминуемо ще го изведе в майчинските прегръдки на живата природа, която ще му разкрие своите тайни за един истински разумен живот. д-р Методи Константинов 1 януари 1943, София
към текста >>
15.
04. Живата наука и болестите
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Великата книга на Природата трябва да се проучи внимателно, по-дълбоко и тогава ще дойдем до тази Божествена мъдрост, до тази жива наука, която хвърля светлина върху всички въпроси, така също и върху болестите.
Живата наука и болестите Науката, която Учителят проповядва, може да се нарече още Божествена или жива наука, защото тя разглежда законите от едно по-дълбоко гледище. Откъде черпи знание тази наука? - От една книга, свещена книга, която се казва Природа.
Великата книга на Природата трябва да се проучи внимателно, по-дълбоко и тогава ще дойдем до тази Божествена мъдрост, до тази жива наука, която хвърля светлина върху всички въпроси, така също и върху болестите.
Учителят казва: „Аз черпя своите принципи от една много голяма книга, на която всяко камъче, листче, цветче съставят азбуката на тази велика книга." За медиците той казва така: „Вие трябва да изучавате науката не само външно, както анатомията и физиологията разглеждат външното устройство на човешкото тяло. Освен тях има и една друга анатомия и физиология. Един ясновидец ще изучава тези науки на етерното, астралното, умственото и причинното тяло на човека. Тогава той ще намери връзката с физическото тяло на човека и неговите по-горни тела. Така ще се тури основата на тази нова медицина." Физическото тяло не е самият, целия човек.
към текста >>
" Мъжът помислил и отговорил: „Ще се оженя." Тогава тя казала: „Няма да умра." И приложила такава силна мисъл, такова силно желание в
себе
си за живот, че наистина оздравяла.
Неговата мисъл и воля оказали влияние върху здравето му и той продължил да живее. След два месеца той бил пуснат от затвора и на следния ден от освобождението му той умрял. Виждаме какво голямо влияние оказва мисълта върху тялото. Друг пример. Една жена била много тежко болна, на умиране, и попитала своя мъж: „Кажи ми искрено, ако аз умра, ти ще се ожениш ли за друга?
" Мъжът помислил и отговорил: „Ще се оженя." Тогава тя казала: „Няма да умра." И приложила такава силна мисъл, такова силно желание в
себе
си за живот, че наистина оздравяла.
Виждаме как духът, когато събуди своите скрити сили, може да влияе върху тялото. Още един пример. Аз имах един приятел - учител, който 20 години правил изследвания върху учениците и събрал много материал върху възпитанието - статистически данни, измервания и пр. Този голям труд е бил готов за печатане на една много голяма книга, от няколко тома. Но става пожар в къщата му и всичките книги изгарят.
към текста >>
Например представете си, че човек има една неправилна отрицателна мисъл или чувство.
Те са много ясни. Ако живеем в тъмна, влажна стая, можем да заболеем от ревматизъм или туберкулоза. Ако не спазваме правилата за хранене, ще си разстроим стомаха. Ако пием нечиста вода, можем да станем причина да влязат някои микроби в тялото ни и да се разболеем от тифус, чума и пр. Но освен тези външни, има и духовни причини, които са от неправилни мисли, чувства и постъпки.
Например представете си, че човек има една неправилна отрицателна мисъл или чувство.
Тези мисли и чувства се намират в астралното и умственото тяло на човека, в неговата аура, там е тяхната централа, там те работят. Има един закон в окултизма, който гласи така: „Каквото е горе, слиза долу." Под думата „горе" се разбира духовният свят или светът на мислите и чувствата. А под думата „долу" - физическият, материалният свят. Щом имаш една мисъл, която работи в твоето умствено тяло, тя постепенно слиза долу, ще се предаде на твоето астрално тяло и оттам - на физическото тяло. Понеже тази мисъл е лоша, електрическа, тя крие една разрушителна енергия, която, като слезе, ще нападне физическото тяло и ще разруши някои органи.
към текста >>
Хората заболяват от неправилното разбиране на
любовта
.
Има един закон в окултизма, който гласи така: „Каквото е горе, слиза долу." Под думата „горе" се разбира духовният свят или светът на мислите и чувствата. А под думата „долу" - физическият, материалният свят. Щом имаш една мисъл, която работи в твоето умствено тяло, тя постепенно слиза долу, ще се предаде на твоето астрално тяло и оттам - на физическото тяло. Понеже тази мисъл е лоша, електрическа, тя крие една разрушителна енергия, която, като слезе, ще нападне физическото тяло и ще разруши някои органи. Ето какво казва Учителят по този въпрос: Неправилното хранене причинява болестите, неправилното дишане - също.
Хората заболяват от неправилното разбиране на
любовта
.
Например имаш едно любовно разочарование, преживяваш една сърдечна криза. Ако не можеш да се справиш с тези състояния, ще заболееш от гръдна болест или туберкулоза. Ако можеш да трансформираш това състояние в мир, спокойствие, тогава няма да се появи никаква болест. Туберкулозата е болестно чувство. Има случаи, когато хората са умирали от такива негативни чувства.
към текста >>
Например имаш едно
любовно
разочарование, преживяваш една сърдечна криза.
А под думата „долу" - физическият, материалният свят. Щом имаш една мисъл, която работи в твоето умствено тяло, тя постепенно слиза долу, ще се предаде на твоето астрално тяло и оттам - на физическото тяло. Понеже тази мисъл е лоша, електрическа, тя крие една разрушителна енергия, която, като слезе, ще нападне физическото тяло и ще разруши някои органи. Ето какво казва Учителят по този въпрос: Неправилното хранене причинява болестите, неправилното дишане - също. Хората заболяват от неправилното разбиране на любовта.
Например имаш едно
любовно
разочарование, преживяваш една сърдечна криза.
Ако не можеш да се справиш с тези състояния, ще заболееш от гръдна болест или туберкулоза. Ако можеш да трансформираш това състояние в мир, спокойствие, тогава няма да се появи никаква болест. Туберкулозата е болестно чувство. Има случаи, когато хората са умирали от такива негативни чувства. Разните престъпления разрушават тялото.
към текста >>
Безпокойствието води
към
болести и между другото -
към
парализация.
Туберкулозата е болестно чувство. Има случаи, когато хората са умирали от такива негативни чувства. Разните престъпления разрушават тялото. Човек може да разруши своя мозък, бял дроб, стомах, дори и дарбите си. Човек може да разруши дарбите, които има.
Безпокойствието води
към
болести и между другото -
към
парализация.
Много хора може да са получили тази болест по външни причини, но повечето - от тревоги и страхове. Те атакуват мозъка и причиняват парализация. Доказано е, че при силни тревоги, гняв, ядосване и пр. се разрушават много кръвни телца. Това води към изтощаване на организма и заболяване.
към текста >>
Това води
към
изтощаване на организма и заболяване.
Безпокойствието води към болести и между другото - към парализация. Много хора може да са получили тази болест по външни причини, но повечето - от тревоги и страхове. Те атакуват мозъка и причиняват парализация. Доказано е, че при силни тревоги, гняв, ядосване и пр. се разрушават много кръвни телца.
Това води
към
изтощаване на организма и заболяване.
Даже официалната наука е констатирала, че копривната треска се дължи на големи вътрешни смущения. Професор Карел в своята книга „Човекът - неизвестният" казва така: „Една жена се изплашила много при една силна бомбардировка и от това добила копривна треска. При една нова бомбардировка обривът, пъпките се увеличили." Голямото безпокойствие, продължителната скръб, изпадане в песимизъм и обезмисляне на живота докарват на човека болестта рак. Душевните и морални смущения причиняват възпаления на задното черво, бъбреците и пикочния мехур. Това също казва и професор Карел, голям медик.
към текста >>
Когато не се отнасяме добре
към
ближния
си, нямаме добри отношения
към
другите хора, нямаме
любов
към
ближния
, проявяваме безлюбие, тогава можем да заболеем от сърце.
Едно силно чувство на омраза, желанието за отмъщение са свързани с черния дроб и го разрушават. Според окултизма разните лоши мисли и чувства нападат разните органи, според това с кои от тях са свързани. Например нисшите чувства ще разрушат черния дроб, а това ще привлече разстройство на другите органи в тялото, защото функцията на черния дроб е свързана с всички други органи на тялото. Гордостта и алчността ще причинят повреда пак на черния дроб. Учителят казва дори следното: При едно голямо скарване между двама души отрицателните мисли и чувства, които си разменят, са така силно разрушителни, че единият от тях ще умре - ще заболее от разни болести и ще умре.
Когато не се отнасяме добре
към
ближния
си, нямаме добри отношения
към
другите хора, нямаме
любов
към
ближния
, проявяваме безлюбие, тогава можем да заболеем от сърце.
Тревогите и безпокойствието също атакуват сърцето. Който има сърцебиене, той или има неправилно отношение към другите хора, или е преживял голямо смущение в живота си. Други такива тревоги могат да засегнат зрението или слуха. Човек може да заболее от някаква болест, без да вижда душевни причини, а да го отдава на външни - например на холерната епидемия, която съществува. Макар че видимата причина е материална, но основната причина е пак духовна: грях в миналото - това е кармично заболяване.
към текста >>
Който има сърцебиене, той или има неправилно отношение
към
другите хора, или е преживял голямо смущение в живота си.
Например нисшите чувства ще разрушат черния дроб, а това ще привлече разстройство на другите органи в тялото, защото функцията на черния дроб е свързана с всички други органи на тялото. Гордостта и алчността ще причинят повреда пак на черния дроб. Учителят казва дори следното: При едно голямо скарване между двама души отрицателните мисли и чувства, които си разменят, са така силно разрушителни, че единият от тях ще умре - ще заболее от разни болести и ще умре. Когато не се отнасяме добре към ближния си, нямаме добри отношения към другите хора, нямаме любов към ближния, проявяваме безлюбие, тогава можем да заболеем от сърце. Тревогите и безпокойствието също атакуват сърцето.
Който има сърцебиене, той или има неправилно отношение
към
другите хора, или е преживял голямо смущение в живота си.
Други такива тревоги могат да засегнат зрението или слуха. Човек може да заболее от някаква болест, без да вижда душевни причини, а да го отдава на външни - например на холерната епидемия, която съществува. Макар че видимата причина е материална, но основната причина е пак духовна: грях в миналото - това е кармично заболяване. Когато човек наруши един велик Божествен закон, то се нарича грях на популярен език. Щом знаем това, нека да разгледаме и обратната страна - начина за лекуването или живата наука за болестите.
към текста >>
Преди всичко, който заболее от някаква болест, трябва да оправи живота си, да живее един високо морален живот и да реши да върши Волята Божия.
Макар че видимата причина е материална, но основната причина е пак духовна: грях в миналото - това е кармично заболяване. Когато човек наруши един велик Божествен закон, то се нарича грях на популярен език. Щом знаем това, нека да разгледаме и обратната страна - начина за лекуването или живата наука за болестите. Естествено е, че ние можем да лекуваме болестите по двата начина едновременно - по духовен начин и с външни средства. Ще кажа някои методи, които Учителят препоръчва.
Преди всичко, който заболее от някаква болест, трябва да оправи живота си, да живее един високо морален живот и да реши да върши Волята Божия.
Един човек заболял и отишъл при един мъдрец, окултист, да се лекува. Последният му казал: „Знаеш ли коя е причината на твоята болест? Ти онеправда една жена вдовица с малки деца. Тя беше богата, но ти ограби нейните милиони по нереден начин. Този ти грях е причината за твоята тежка болест.
към текста >>
Тя беше
богата
, но ти ограби нейните милиони по нереден начин.
Ще кажа някои методи, които Учителят препоръчва. Преди всичко, който заболее от някаква болест, трябва да оправи живота си, да живее един високо морален живот и да реши да върши Волята Божия. Един човек заболял и отишъл при един мъдрец, окултист, да се лекува. Последният му казал: „Знаеш ли коя е причината на твоята болест? Ти онеправда една жена вдовица с малки деца.
Тя беше
богата
, но ти ограби нейните милиони по нереден начин.
Този ти грях е причината за твоята тежка болест. Няма да те излекувам, докато не поправиш грешката си. Веднага изпрати телеграма, че ще й върнеш ограбените пари." Той телеграфирал на жената: „Прости ми, връщам всичко." Жената, като получила телеграмата, застанала на колене пред Бога и със сълзи на очите благодарила за подобрението на материалното си положение, като се помолила да прости на този, който я ограбил. Два дни по-късно мъдрецът повикал болния при себе си, който от своя страна веднага му се похвалил, като казал: „Вчера към 3 часа подир обяд почувствувах голямо подобрение." Ясновидецът му обяснил: „В онзи момент онази жена се молеше на Бога, прощаваше ти и ти изпрати една силна, хубава мисъл. Положението, в което се намираше, приличаше на затворена стая, аз имах ключа от вратата.
към текста >>
Веднага изпрати телеграма, че ще й върнеш ограбените пари." Той телеграфирал на жената: „Прости ми, връщам всичко." Жената, като получила телеграмата, застанала на колене пред
Бога
и със сълзи на очите благодарила за подобрението на материалното си положение, като се помолила да прости на този, който я ограбил.
Последният му казал: „Знаеш ли коя е причината на твоята болест? Ти онеправда една жена вдовица с малки деца. Тя беше богата, но ти ограби нейните милиони по нереден начин. Този ти грях е причината за твоята тежка болест. Няма да те излекувам, докато не поправиш грешката си.
Веднага изпрати телеграма, че ще й върнеш ограбените пари." Той телеграфирал на жената: „Прости ми, връщам всичко." Жената, като получила телеграмата, застанала на колене пред
Бога
и със сълзи на очите благодарила за подобрението на материалното си положение, като се помолила да прости на този, който я ограбил.
Два дни по-късно мъдрецът повикал болния при себе си, който от своя страна веднага му се похвалил, като казал: „Вчера към 3 часа подир обяд почувствувах голямо подобрение." Ясновидецът му обяснил: „В онзи момент онази жена се молеше на Бога, прощаваше ти и ти изпрати една силна, хубава мисъл. Положението, в което се намираше, приличаше на затворена стая, аз имах ключа от вратата. Влезнах, за да те излекувам, но имаше железни пръчки, които ми препятствуваха - това беше твоя грях. Жената, като ти прости, премахна железните прегради и аз те излекувах." И действително, той след като употребил своите методи, болният съвсем оздравял. Учителят дава следното научно обяснение на оздравяването.
към текста >>
Два дни по-късно мъдрецът повикал болния при
себе
си, който от своя страна веднага му се похвалил, като казал: „Вчера
към
3 часа подир обяд почувствувах голямо подобрение." Ясновидецът му обяснил: „В онзи момент онази жена се молеше на
Бога
, прощаваше ти и ти изпрати една силна, хубава мисъл.
Ти онеправда една жена вдовица с малки деца. Тя беше богата, но ти ограби нейните милиони по нереден начин. Този ти грях е причината за твоята тежка болест. Няма да те излекувам, докато не поправиш грешката си. Веднага изпрати телеграма, че ще й върнеш ограбените пари." Той телеграфирал на жената: „Прости ми, връщам всичко." Жената, като получила телеграмата, застанала на колене пред Бога и със сълзи на очите благодарила за подобрението на материалното си положение, като се помолила да прости на този, който я ограбил.
Два дни по-късно мъдрецът повикал болния при
себе
си, който от своя страна веднага му се похвалил, като казал: „Вчера
към
3 часа подир обяд почувствувах голямо подобрение." Ясновидецът му обяснил: „В онзи момент онази жена се молеше на
Бога
, прощаваше ти и ти изпрати една силна, хубава мисъл.
Положението, в което се намираше, приличаше на затворена стая, аз имах ключа от вратата. Влезнах, за да те излекувам, но имаше железни пръчки, които ми препятствуваха - това беше твоя грях. Жената, като ти прости, премахна железните прегради и аз те излекувах." И действително, той след като употребил своите методи, болният съвсем оздравял. Учителят дава следното научно обяснение на оздравяването. Болният, за да оздравее, трябва да повиши вибрациите си и тогава да се справи със своя организъм, който е болен.
към текста >>
- Преди всичко вярата и
любовта
.
Значи болният трябва да има такова душевно състояние на мисли и чувства, чрез които да повиши вибрациите на своя организъм, които имат по-голяма фреквенция и по-къси вълни. Защото ние знаем от физиката, че късите вълни са много по-силни. Те побеждават дългите, лошите - болестите - и ги изгонват из тялото. Затова човек трябва да има мисли и чувства с повишени вибрации. А кои са те?
- Преди всичко вярата и
любовта
.
Затова те лекуват болестите. Ето един цитат от Учителя: „За да оздравее, болният трябва да има вяра." Когато ти не даваш място на любовта в себе си, ще се яви едно болезнено състояние. Понижават се вибрациите на тялото и то става податливо на болестите. Любовта предпазва човека от всички болести в света и ако има такива, моментално ги премахва. Достатъчно е болният да започне да обича хората - тези, с които болният се среща, да започне да ги обича и непременно ще оздравее.
към текста >>
Ето един цитат от Учителя: „За да оздравее, болният трябва да има вяра." Когато ти не даваш място на
любовта
в
себе
си, ще се яви едно болезнено състояние.
Те побеждават дългите, лошите - болестите - и ги изгонват из тялото. Затова човек трябва да има мисли и чувства с повишени вибрации. А кои са те? - Преди всичко вярата и любовта. Затова те лекуват болестите.
Ето един цитат от Учителя: „За да оздравее, болният трябва да има вяра." Когато ти не даваш място на
любовта
в
себе
си, ще се яви едно болезнено състояние.
Понижават се вибрациите на тялото и то става податливо на болестите. Любовта предпазва човека от всички болести в света и ако има такива, моментално ги премахва. Достатъчно е болният да започне да обича хората - тези, с които болният се среща, да започне да ги обича и непременно ще оздравее. Ето тайната на оздравяването! Това е най-силното лекарство.
към текста >>
Любовта
предпазва човека от всички болести в света и ако има такива, моментално ги премахва.
А кои са те? - Преди всичко вярата и любовта. Затова те лекуват болестите. Ето един цитат от Учителя: „За да оздравее, болният трябва да има вяра." Когато ти не даваш място на любовта в себе си, ще се яви едно болезнено състояние. Понижават се вибрациите на тялото и то става податливо на болестите.
Любовта
предпазва човека от всички болести в света и ако има такива, моментално ги премахва.
Достатъчно е болният да започне да обича хората - тези, с които болният се среща, да започне да ги обича и непременно ще оздравее. Ето тайната на оздравяването! Това е най-силното лекарство. Учителят казва: „Ако болният даде път да мине Любовта през него, той ще оздравее веднага." Дори той казва, че за болните от чума и холера има средство да оздравеят 101 %, без каквато и да е смъртност. Ето средството: Болният да не приема никакво лекарство, да пие само гореща вода и да има връзка с Бога.
към текста >>
Учителят казва: „Ако болният даде път да мине
Любовта
през него, той ще оздравее веднага." Дори той казва, че за болните от чума и холера има средство да оздравеят 101 %, без каквато и да е смъртност.
Понижават се вибрациите на тялото и то става податливо на болестите. Любовта предпазва човека от всички болести в света и ако има такива, моментално ги премахва. Достатъчно е болният да започне да обича хората - тези, с които болният се среща, да започне да ги обича и непременно ще оздравее. Ето тайната на оздравяването! Това е най-силното лекарство.
Учителят казва: „Ако болният даде път да мине
Любовта
през него, той ще оздравее веднага." Дори той казва, че за болните от чума и холера има средство да оздравеят 101 %, без каквато и да е смъртност.
Ето средството: Болният да не приема никакво лекарство, да пие само гореща вода и да има връзка с Бога. Ако има сто души болни от холера, ще оздравеят и стоте, без никакво изключение. Когато човек има връзка с Бога, в него ще се появи една силна, динамична, Божествена мисъл и тя ще действува на болния като една електрическа светкавица, ще разруши микробите и болният ще оздравее. Тя ще парализира дейността на болестните микроби. Едновременно ще пие и гореща вода - да приложи двата метода на лекуването: материалния и духовния.
към текста >>
Ето средството: Болният да не приема никакво лекарство, да пие само гореща вода и да има връзка с
Бога
.
Любовта предпазва човека от всички болести в света и ако има такива, моментално ги премахва. Достатъчно е болният да започне да обича хората - тези, с които болният се среща, да започне да ги обича и непременно ще оздравее. Ето тайната на оздравяването! Това е най-силното лекарство. Учителят казва: „Ако болният даде път да мине Любовта през него, той ще оздравее веднага." Дори той казва, че за болните от чума и холера има средство да оздравеят 101 %, без каквато и да е смъртност.
Ето средството: Болният да не приема никакво лекарство, да пие само гореща вода и да има връзка с
Бога
.
Ако има сто души болни от холера, ще оздравеят и стоте, без никакво изключение. Когато човек има връзка с Бога, в него ще се появи една силна, динамична, Божествена мисъл и тя ще действува на болния като една електрическа светкавица, ще разруши микробите и болният ще оздравее. Тя ще парализира дейността на болестните микроби. Едновременно ще пие и гореща вода - да приложи двата метода на лекуването: материалния и духовния. И Христос, когато излекува слепия, приложи двата метода.
към текста >>
Когато човек има връзка с
Бога
, в него ще се появи една силна, динамична, Божествена мисъл и тя ще действува на болния като една електрическа светкавица, ще разруши микробите и болният ще оздравее.
Ето тайната на оздравяването! Това е най-силното лекарство. Учителят казва: „Ако болният даде път да мине Любовта през него, той ще оздравее веднага." Дори той казва, че за болните от чума и холера има средство да оздравеят 101 %, без каквато и да е смъртност. Ето средството: Болният да не приема никакво лекарство, да пие само гореща вода и да има връзка с Бога. Ако има сто души болни от холера, ще оздравеят и стоте, без никакво изключение.
Когато човек има връзка с
Бога
, в него ще се появи една силна, динамична, Божествена мисъл и тя ще действува на болния като една електрическа светкавица, ще разруши микробите и болният ще оздравее.
Тя ще парализира дейността на болестните микроби. Едновременно ще пие и гореща вода - да приложи двата метода на лекуването: материалния и духовния. И Христос, когато излекува слепия, приложи двата метода. Той взема малко кал, която смеси със своята плюнка и намаза очите на болния, като едновременно с това външно действие Той влага Своята жизнена сила, Своя магнетизъм, което е духовно средство. Към тия средства също спадат постът, молитвата, любовта.
към текста >>
Към
тия средства също спадат постът, молитвата,
любовта
.
Когато човек има връзка с Бога, в него ще се появи една силна, динамична, Божествена мисъл и тя ще действува на болния като една електрическа светкавица, ще разруши микробите и болният ще оздравее. Тя ще парализира дейността на болестните микроби. Едновременно ще пие и гореща вода - да приложи двата метода на лекуването: материалния и духовния. И Христос, когато излекува слепия, приложи двата метода. Той взема малко кал, която смеси със своята плюнка и намаза очите на болния, като едновременно с това външно действие Той влага Своята жизнена сила, Своя магнетизъм, което е духовно средство.
Към
тия средства също спадат постът, молитвата,
любовта
.
Според окултизма в човека има електромагнитни течения, които поддържат функциите и растежа на организма. Мислите и чувствата влияят върху тези течения. С тях ние можем да регулираме и изправим тяхното действие, също и влияние върху организма. Има една друга причина, поради която възвишените мисли, вярата и любовта лекуват. Учителят даде следния пример.
към текста >>
Има една друга причина, поради която възвишените мисли, вярата и
любовта
лекуват.
Той взема малко кал, която смеси със своята плюнка и намаза очите на болния, като едновременно с това външно действие Той влага Своята жизнена сила, Своя магнетизъм, което е духовно средство. Към тия средства също спадат постът, молитвата, любовта. Според окултизма в човека има електромагнитни течения, които поддържат функциите и растежа на организма. Мислите и чувствата влияят върху тези течения. С тях ние можем да регулираме и изправим тяхното действие, също и влияние върху организма.
Има една друга причина, поради която възвишените мисли, вярата и
любовта
лекуват.
Учителят даде следния пример. Какво нещо е вярата в Бога? - При вярата човек дохожда в едно състояние, при което целият негов организъм става една антена, която е възприемчива за Божествените енергии от цялата природа - от цялата вселена. Веднъж, когато Христос говорил на народа и всички се блъскали около Него, да бъдат по- близо и да чуват по-добре думите Му, Той попитал: „Кой се допря до мене? " - „Учителю, казали учениците Му, цяла тълпа от всички страни Те притиска, целият народ, а не само един." - „Не, един само се допря до мене и кой беше този човек?
към текста >>
Какво нещо е вярата в
Бога
?
Според окултизма в човека има електромагнитни течения, които поддържат функциите и растежа на организма. Мислите и чувствата влияят върху тези течения. С тях ние можем да регулираме и изправим тяхното действие, също и влияние върху организма. Има една друга причина, поради която възвишените мисли, вярата и любовта лекуват. Учителят даде следния пример.
Какво нещо е вярата в
Бога
?
- При вярата човек дохожда в едно състояние, при което целият негов организъм става една антена, която е възприемчива за Божествените енергии от цялата природа - от цялата вселена. Веднъж, когато Христос говорил на народа и всички се блъскали около Него, да бъдат по- близо и да чуват по-добре думите Му, Той попитал: „Кой се допря до мене? " - „Учителю, казали учениците Му, цяла тълпа от всички страни Те притиска, целият народ, а не само един." - „Не, един само се допря до мене и кой беше този човек? " Една жена, която страдала 12 години от кръвотечение, имала много силна вяра и с допирането си до Него оздравяла. Тя била доблестна и скромно се обадила от тълпата: „Аз, Учителю." Силната й вяра усилила нейната възприемчивост за енергиите, които идели от Христа, тя ги възприела и оздравяла.
към текста >>
Същото става и при
Любовта
.
Веднъж, когато Христос говорил на народа и всички се блъскали около Него, да бъдат по- близо и да чуват по-добре думите Му, Той попитал: „Кой се допря до мене? " - „Учителю, казали учениците Му, цяла тълпа от всички страни Те притиска, целият народ, а не само един." - „Не, един само се допря до мене и кой беше този човек? " Една жена, която страдала 12 години от кръвотечение, имала много силна вяра и с допирането си до Него оздравяла. Тя била доблестна и скромно се обадила от тълпата: „Аз, Учителю." Силната й вяра усилила нейната възприемчивост за енергиите, които идели от Христа, тя ги възприела и оздравяла. Другите не възприели жизнените сили, а само тя.
Същото става и при
Любовта
.
Човек се свързва с всичките енергии в цялата вселена и този живот, който влиза в тялото, лекува човека. Тази е основната мисъл, която трябва да поддържа болният за любовта - да започне да обича всички хора, животни, растения и пр. Той трябва да стане любвеобилен, чист проводник на мировата любов и тогава ще оздравее 101 %. Да боледува и от най-страшната болест, на смъртно легло да е, пак ще оздравее. Това е тайната на здравето и живота.
към текста >>
Тази е основната мисъл, която трябва да поддържа болният за
любовта
- да започне да обича всички хора, животни, растения и пр.
" Една жена, която страдала 12 години от кръвотечение, имала много силна вяра и с допирането си до Него оздравяла. Тя била доблестна и скромно се обадила от тълпата: „Аз, Учителю." Силната й вяра усилила нейната възприемчивост за енергиите, които идели от Христа, тя ги възприела и оздравяла. Другите не възприели жизнените сили, а само тя. Същото става и при Любовта. Човек се свързва с всичките енергии в цялата вселена и този живот, който влиза в тялото, лекува човека.
Тази е основната мисъл, която трябва да поддържа болният за
любовта
- да започне да обича всички хора, животни, растения и пр.
Той трябва да стане любвеобилен, чист проводник на мировата любов и тогава ще оздравее 101 %. Да боледува и от най-страшната болест, на смъртно легло да е, пак ще оздравее. Това е тайната на здравето и живота. (Брат Боев става прав и търси нещо по своя балтон.) Аз съм пред вас. Вие виждате моята дреха, на която тук има малко кал.
към текста >>
Той трябва да стане любвеобилен, чист проводник на мировата
любов
и тогава ще оздравее 101 %.
Тя била доблестна и скромно се обадила от тълпата: „Аз, Учителю." Силната й вяра усилила нейната възприемчивост за енергиите, които идели от Христа, тя ги възприела и оздравяла. Другите не възприели жизнените сили, а само тя. Същото става и при Любовта. Човек се свързва с всичките енергии в цялата вселена и този живот, който влиза в тялото, лекува човека. Тази е основната мисъл, която трябва да поддържа болният за любовта - да започне да обича всички хора, животни, растения и пр.
Той трябва да стане любвеобилен, чист проводник на мировата
любов
и тогава ще оздравее 101 %.
Да боледува и от най-страшната болест, на смъртно легло да е, пак ще оздравее. Това е тайната на здравето и живота. (Брат Боев става прав и търси нещо по своя балтон.) Аз съм пред вас. Вие виждате моята дреха, на която тук има малко кал. Аз питам: Тази кал аз ли съм?
към текста >>
Същото нещо като калта е и грехът, егоизмът и пороците, които човек носи в
себе
си, но които са нещо външно, като неговата дреха.
(Брат Боев става прав и търси нещо по своя балтон.) Аз съм пред вас. Вие виждате моята дреха, на която тук има малко кал. Аз питам: Тази кал аз ли съм? Калта в човека човекът ли е? Тя нещо външно или вътрешно е?
Същото нещо като калта е и грехът, егоизмът и пороците, които човек носи в
себе
си, но които са нещо външно, като неговата дреха.
Във всеки човек има душа, която се грее от свещения огън на Любовта, но която още не е проявена. Доброто и любовта са вложени във всеки човек, защото Бог живее във всеки човек, но още не е проявен. Следователно и който живее в безлюбие, и той може да прояви любовта, защото в него живее висша Божествена душа. Има хиляди начини за проявлението на Любовта, за която аз говорих в моята сказка на същата тема. Като първи лечебни методи Учителят препоръчва: вярата, молитвата, любовта и вътрешната връзка с Бога.
към текста >>
Във всеки човек има душа, която се грее от свещения огън на
Любовта
, но която още не е проявена.
Вие виждате моята дреха, на която тук има малко кал. Аз питам: Тази кал аз ли съм? Калта в човека човекът ли е? Тя нещо външно или вътрешно е? Същото нещо като калта е и грехът, егоизмът и пороците, които човек носи в себе си, но които са нещо външно, като неговата дреха.
Във всеки човек има душа, която се грее от свещения огън на
Любовта
, но която още не е проявена.
Доброто и любовта са вложени във всеки човек, защото Бог живее във всеки човек, но още не е проявен. Следователно и който живее в безлюбие, и той може да прояви любовта, защото в него живее висша Божествена душа. Има хиляди начини за проявлението на Любовта, за която аз говорих в моята сказка на същата тема. Като първи лечебни методи Учителят препоръчва: вярата, молитвата, любовта и вътрешната връзка с Бога. Болният трябва да се разкае, поправи, да реши вътре в себе си да върви по правия, светлия път, да започне един нов живот.
към текста >>
Доброто и
любовта
са вложени във всеки човек, защото Бог живее във всеки човек, но още не е проявен.
Аз питам: Тази кал аз ли съм? Калта в човека човекът ли е? Тя нещо външно или вътрешно е? Същото нещо като калта е и грехът, егоизмът и пороците, които човек носи в себе си, но които са нещо външно, като неговата дреха. Във всеки човек има душа, която се грее от свещения огън на Любовта, но която още не е проявена.
Доброто и
любовта
са вложени във всеки човек, защото Бог живее във всеки човек, но още не е проявен.
Следователно и който живее в безлюбие, и той може да прояви любовта, защото в него живее висша Божествена душа. Има хиляди начини за проявлението на Любовта, за която аз говорих в моята сказка на същата тема. Като първи лечебни методи Учителят препоръчва: вярата, молитвата, любовта и вътрешната връзка с Бога. Болният трябва да се разкае, поправи, да реши вътре в себе си да върви по правия, светлия път, да започне един нов живот. Всичко това да обещае пред Бога.
към текста >>
Следователно и който живее в безлюбие, и той може да прояви
любовта
, защото в него живее висша Божествена душа.
Калта в човека човекът ли е? Тя нещо външно или вътрешно е? Същото нещо като калта е и грехът, егоизмът и пороците, които човек носи в себе си, но които са нещо външно, като неговата дреха. Във всеки човек има душа, която се грее от свещения огън на Любовта, но която още не е проявена. Доброто и любовта са вложени във всеки човек, защото Бог живее във всеки човек, но още не е проявен.
Следователно и който живее в безлюбие, и той може да прояви
любовта
, защото в него живее висша Божествена душа.
Има хиляди начини за проявлението на Любовта, за която аз говорих в моята сказка на същата тема. Като първи лечебни методи Учителят препоръчва: вярата, молитвата, любовта и вътрешната връзка с Бога. Болният трябва да се разкае, поправи, да реши вътре в себе си да върви по правия, светлия път, да започне един нов живот. Всичко това да обещае пред Бога. Тогава какво ще стане?
към текста >>
Има хиляди начини за проявлението на
Любовта
, за която аз говорих в моята сказка на същата тема.
Тя нещо външно или вътрешно е? Същото нещо като калта е и грехът, егоизмът и пороците, които човек носи в себе си, но които са нещо външно, като неговата дреха. Във всеки човек има душа, която се грее от свещения огън на Любовта, но която още не е проявена. Доброто и любовта са вложени във всеки човек, защото Бог живее във всеки човек, но още не е проявен. Следователно и който живее в безлюбие, и той може да прояви любовта, защото в него живее висша Божествена душа.
Има хиляди начини за проявлението на
Любовта
, за която аз говорих в моята сказка на същата тема.
Като първи лечебни методи Учителят препоръчва: вярата, молитвата, любовта и вътрешната връзка с Бога. Болният трябва да се разкае, поправи, да реши вътре в себе си да върви по правия, светлия път, да започне един нов живот. Всичко това да обещае пред Бога. Тогава какво ще стане? Болестта нали е страдание, тя иде като резултат от неправилни мисли, чувства и постъпки.
към текста >>
Като първи лечебни методи Учителят препоръчва: вярата, молитвата,
любовта
и вътрешната връзка с
Бога
.
Същото нещо като калта е и грехът, егоизмът и пороците, които човек носи в себе си, но които са нещо външно, като неговата дреха. Във всеки човек има душа, която се грее от свещения огън на Любовта, но която още не е проявена. Доброто и любовта са вложени във всеки човек, защото Бог живее във всеки човек, но още не е проявен. Следователно и който живее в безлюбие, и той може да прояви любовта, защото в него живее висша Божествена душа. Има хиляди начини за проявлението на Любовта, за която аз говорих в моята сказка на същата тема.
Като първи лечебни методи Учителят препоръчва: вярата, молитвата,
любовта
и вътрешната връзка с
Бога
.
Болният трябва да се разкае, поправи, да реши вътре в себе си да върви по правия, светлия път, да започне един нов живот. Всичко това да обещае пред Бога. Тогава какво ще стане? Болестта нали е страдание, тя иде като резултат от неправилни мисли, чувства и постъпки. Болестта иде като последствие, не за наказание, а за поучение, за да може човек чрез това страдание да измени и подобри характера си.
към текста >>
Болният трябва да се разкае, поправи, да реши вътре в
себе
си да върви по правия, светлия път, да започне един нов живот.
Във всеки човек има душа, която се грее от свещения огън на Любовта, но която още не е проявена. Доброто и любовта са вложени във всеки човек, защото Бог живее във всеки човек, но още не е проявен. Следователно и който живее в безлюбие, и той може да прояви любовта, защото в него живее висша Божествена душа. Има хиляди начини за проявлението на Любовта, за която аз говорих в моята сказка на същата тема. Като първи лечебни методи Учителят препоръчва: вярата, молитвата, любовта и вътрешната връзка с Бога.
Болният трябва да се разкае, поправи, да реши вътре в
себе
си да върви по правия, светлия път, да започне един нов живот.
Всичко това да обещае пред Бога. Тогава какво ще стане? Болестта нали е страдание, тя иде като резултат от неправилни мисли, чувства и постъпки. Болестта иде като последствие, не за наказание, а за поучение, за да може човек чрез това страдание да измени и подобри характера си. Болестта е едно от духовните възпитателни средства на духовните ръководители.
към текста >>
Всичко това да обещае пред
Бога
.
Доброто и любовта са вложени във всеки човек, защото Бог живее във всеки човек, но още не е проявен. Следователно и който живее в безлюбие, и той може да прояви любовта, защото в него живее висша Божествена душа. Има хиляди начини за проявлението на Любовта, за която аз говорих в моята сказка на същата тема. Като първи лечебни методи Учителят препоръчва: вярата, молитвата, любовта и вътрешната връзка с Бога. Болният трябва да се разкае, поправи, да реши вътре в себе си да върви по правия, светлия път, да започне един нов живот.
Всичко това да обещае пред
Бога
.
Тогава какво ще стане? Болестта нали е страдание, тя иде като резултат от неправилни мисли, чувства и постъпки. Болестта иде като последствие, не за наказание, а за поучение, за да може човек чрез това страдание да измени и подобри характера си. Болестта е едно от духовните възпитателни средства на духовните ръководители. Ако болният напълно е решил да върви по един нов път на добро, чистота и Любов, тогава тези ръководители, горе, в невидимия свят, които са допуснали това страдание, вземат от него болестта и той оздравява.
към текста >>
Ако болният напълно е решил да върви по един нов път на добро, чистота и
Любов
, тогава тези ръководители, горе, в невидимия свят, които са допуснали това страдание, вземат от него болестта и той оздравява.
Всичко това да обещае пред Бога. Тогава какво ще стане? Болестта нали е страдание, тя иде като резултат от неправилни мисли, чувства и постъпки. Болестта иде като последствие, не за наказание, а за поучение, за да може човек чрез това страдание да измени и подобри характера си. Болестта е едно от духовните възпитателни средства на духовните ръководители.
Ако болният напълно е решил да върви по един нов път на добро, чистота и
Любов
, тогава тези ръководители, горе, в невидимия свят, които са допуснали това страдание, вземат от него болестта и той оздравява.
Този човек вече няма нужда от възпитатели. Ангелът на страданието казва: „Аз дойдох при този човек малко да го възпитам и понеже той стана доста събуден, добър и възпитан човек, аз си вземам чуковете и торбата и отивам при други нуждающи се от възпитание хора." Когато стане коренен духовен преврат в човека, тогава всяка болест и страдание си отиват от него. Освен тези вътрешни методи за лекуване, Учителят препоръчва и много външни начини. Един от тях е няколко дни да се пази пост - нищо да не се яде.
към текста >>
Те всички действуват благотворно върху здравето, но може да се избере песен, която има по-специална връзка със здравето - например песента „Сила, здраве е
богатство
", друга - „Аз ще се подмладя", „Мога да постигна, що желая", „Всичко в живота е постижимо" и пр.
Четирите основни външни начини са тези: чрез храната, чрез водата, въздуха и светлината. Като важен лечебен метод Учителят счита музиката. Тя има магични сили да лекува. За да оздравее, болният трябва да пее през целия ден. Той може да пее всички песни на Учителя.
Те всички действуват благотворно върху здравето, но може да се избере песен, която има по-специална връзка със здравето - например песента „Сила, здраве е
богатство
", друга - „Аз ще се подмладя", „Мога да постигна, що желая", „Всичко в живота е постижимо" и пр.
Как се лекува чрез храна, вода, въздух и светлина, това е дълбока наука. Аз ще кажа само принципално какво човек трябва да спазва при това. Вие знаете, че днес химията и медицината дават химическия състав на храните. Изчислено е колко грама храна дневно са необходими за човека белтъчни вещества, тлъстини, хидрати (захари и скорбяла), минерални соли, витамини и пр. Обаче, вън от материалните вещества, в храната има и жизнена сила, или прана, което е един духовен елемент.
към текста >>
Ти ми слагаш обяд, аз ям и не се минават и десетина минути, ето че ставам бодър, здрав, чувствувам голяма енергия в
себе
си.
Вие знаете, че днес химията и медицината дават химическия състав на храните. Изчислено е колко грама храна дневно са необходими за човека белтъчни вещества, тлъстини, хидрати (захари и скорбяла), минерални соли, витамини и пр. Обаче, вън от материалните вещества, в храната има и жизнена сила, или прана, което е един духовен елемент. Какво значи прана в храната? - Например ти ме пращаш да прекопая лозето ти, но аз не съм ял от три дни, затова не мога да вдигам мотиката.
Ти ми слагаш обяд, аз ям и не се минават и десетина минути, ето че ставам бодър, здрав, чувствувам голяма енергия в
себе
си.
Какво е станало? - Тази храна е влязла в моя стомах, там ще престои 1-2 часа, минава в червата, оттам в кръвта, която я разнася до тъканите, за да ги нахрани и за това са необходими 2-3 часа, зависи от смилаемостта на храните. Но след 10 минути аз искам да копая лозето, а храната е още в стомаха. Значи не е грубата материя, която дава сила. В устата на човека, по венците, небцето, езика природата е турила една нервна мрежа, чрез която праната се просмуква и този животен магнетизъм стига много бързо по цялото тяло и дава сила и живот на всички органи и те стават готови за работа.
към текста >>
изпяването на песента „Вдъхновение", всеки ден по един път, като се изпитва благоговение и възторг пред великата разумност,
любов
, хармония, красота, която ръководи цялата вселена, и действително да се преживее едно състояние на вдъхновение, хармонизирайки се с този велик, възвишен космически живот!
Когато така изучим природата, тогава получаваме тази наука, която Учителят нарича Жива наука. Тя ще даде нов тласък, голям подем във всички други науки - химия, физика, психология, естествена история и пр. Само тогава ще можем да се ориентираме правилно в живота си и ще положим на нови основи лекуването на болестите. Брат Боев даде като задача за м. март т.г.
изпяването на песента „Вдъхновение", всеки ден по един път, като се изпитва благоговение и възторг пред великата разумност,
любов
, хармония, красота, която ръководи цялата вселена, и действително да се преживее едно състояние на вдъхновение, хармонизирайки се с този велик, възвишен космически живот!
01.03.1947 г., Изгрев
към текста >>
16.
13. Смирение
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Смирението бива два вида: първо - смирение в отношенията ни
към
Бога
и второ - в отношенията ни
към
ближните.
Тя е много скромна. През пролетта я виждаме на планината заедно с минзухара, съсънката, жълтата иглика и други цветя. Теменугата се гуши в храсталаците, едва ще я забележите. Тя е скромна, смирена, но има и голямо достойнство. Има хубави краски и силно благоухание.
Смирението бива два вида: първо - смирение в отношенията ни
към
Бога
и второ - в отношенията ни
към
ближните.
Какво значи смирение в отношение с Бога? Всичко, което ти постигаш в живота със своя труд, старание, усилие, можеш да кажеш, че е лично твоя заслуга, но това не е вярно. Например ти си земеделец, изореш нивите, засееш ги и казваш, че житото е твое производство. А всъщност не е така. Това, което ти си направил, е много малко в сравнение с това, което е направила разумната природа.
към текста >>
Какво значи смирение в отношение с
Бога
?
През пролетта я виждаме на планината заедно с минзухара, съсънката, жълтата иглика и други цветя. Теменугата се гуши в храсталаците, едва ще я забележите. Тя е скромна, смирена, но има и голямо достойнство. Има хубави краски и силно благоухание. Смирението бива два вида: първо - смирение в отношенията ни към Бога и второ - в отношенията ни към ближните.
Какво значи смирение в отношение с
Бога
?
Всичко, което ти постигаш в живота със своя труд, старание, усилие, можеш да кажеш, че е лично твоя заслуга, но това не е вярно. Например ти си земеделец, изореш нивите, засееш ги и казваш, че житото е твое производство. А всъщност не е така. Това, което ти си направил, е много малко в сравнение с това, което е направила разумната природа. Ти трябва да имаш смирение пред разумната природа, в която работи Бог.
към текста >>
Тези житни зърна, които ти си посял в земята, имат живот, той не е твой, той е даден от
Бога
.
Всичко, което ти постигаш в живота със своя труд, старание, усилие, можеш да кажеш, че е лично твоя заслуга, но това не е вярно. Например ти си земеделец, изореш нивите, засееш ги и казваш, че житото е твое производство. А всъщност не е така. Това, което ти си направил, е много малко в сравнение с това, което е направила разумната природа. Ти трябва да имаш смирение пред разумната природа, в която работи Бог.
Тези житни зърна, които ти си посял в земята, имат живот, той не е твой, той е даден от
Бога
.
Самата почва, самият процес на никнене, светлината, топлината, влагата и пр. не са твои. Твоята част е много малка в сравнение с това, което е направила разумната природа. Следователно ти трябва да имаш смирение и да съзнаваш, че това не си ти направил, а Бог. Друг пример.
към текста >>
Те всичко дължат на
Бога
, на тези светли същества.
Музикантът се посещава от ангела на музиката. Когато ученият прави открития, духовни същества му дават нови идеи и той става гениален изобретател. Например знае се за Едисон, че той насън е видял електрическата лампа. Събужда се, работи и успява. Затова ученият, музикантът и поетът трябва да имат смирение, защото творческите им способности и импулси се дават отгоре.
Те всичко дължат на
Бога
, на тези светли същества.
Смирението не е някакъв външен белег. То е нещо вътрешно, в съзнанието на човека. Пример. Да кажем, че ти си блестящ оратор, държиш една хубава реч, след това гръм от ръкопляскания, всички идват да ти стискат ръката, поздравяват те, хвалят те и пр. Ако ти се възгордееш от похвалите на хората, пропаднал си. Ти трябва да кажеш: „Вярно е, че аз говорих така, но това е проява на възвишените сили, на Бога в мен." Като останеш сам, кажи следната формула: „Господи, всичко се дължи на Тебе, аз съм само един скромен проводник.
към текста >>
Ти трябва да кажеш: „Вярно е, че аз говорих така, но това е проява на възвишените сили, на
Бога
в мен." Като останеш сам, кажи следната формула: „Господи, всичко се дължи на Тебе, аз съм само един скромен проводник.
Те всичко дължат на Бога, на тези светли същества. Смирението не е някакъв външен белег. То е нещо вътрешно, в съзнанието на човека. Пример. Да кажем, че ти си блестящ оратор, държиш една хубава реч, след това гръм от ръкопляскания, всички идват да ти стискат ръката, поздравяват те, хвалят те и пр. Ако ти се възгордееш от похвалите на хората, пропаднал си.
Ти трябва да кажеш: „Вярно е, че аз говорих така, но това е проява на възвишените сили, на
Бога
в мен." Като останеш сам, кажи следната формула: „Господи, всичко се дължи на Тебе, аз съм само един скромен проводник.
Славата е Твоя." Нека само Бог да знае твоето смирение. Ти пред Него ще бъдеш смирен. Пред хората недей казва нищо. Затова Христос казва така: „Аз дойдох на земята не да търся своята слава, а славата на Отца." Човек не трябва да се стреми да блесне в живота, а да прослави Бога. Това е качество на новия човек.
към текста >>
Затова Христос казва така: „Аз дойдох на земята не да търся своята слава, а славата на Отца." Човек не трябва да се стреми да блесне в живота, а да прослави
Бога
.
Ако ти се възгордееш от похвалите на хората, пропаднал си. Ти трябва да кажеш: „Вярно е, че аз говорих така, но това е проява на възвишените сили, на Бога в мен." Като останеш сам, кажи следната формула: „Господи, всичко се дължи на Тебе, аз съм само един скромен проводник. Славата е Твоя." Нека само Бог да знае твоето смирение. Ти пред Него ще бъдеш смирен. Пред хората недей казва нищо.
Затова Христос казва така: „Аз дойдох на земята не да търся своята слава, а славата на Отца." Човек не трябва да се стреми да блесне в живота, а да прослави
Бога
.
Това е качество на новия човек. Смиреният човек се повдига, а горделивият пада. Той няма условия за развитие, усъвършенствуване. Смиреният има тези условия. Има един стих в Писанието, в който се казва така: „Бог на горделивия се противи, а на смирения дава благодат." Който е смирен пред Бога, ще има подкрепата на невидимия свят и такъв човек ще се повдигне, ще се усъвършенствува и ще има голямо бъдеще.
към текста >>
Има един стих в Писанието, в който се казва така: „Бог на горделивия се противи, а на смирения дава благодат." Който е смирен пред
Бога
, ще има подкрепата на невидимия свят и такъв човек ще се повдигне, ще се усъвършенствува и ще има голямо бъдеще.
Затова Христос казва така: „Аз дойдох на земята не да търся своята слава, а славата на Отца." Човек не трябва да се стреми да блесне в живота, а да прослави Бога. Това е качество на новия човек. Смиреният човек се повдига, а горделивият пада. Той няма условия за развитие, усъвършенствуване. Смиреният има тези условия.
Има един стих в Писанието, в който се казва така: „Бог на горделивия се противи, а на смирения дава благодат." Който е смирен пред
Бога
, ще има подкрепата на невидимия свят и такъв човек ще се повдигне, ще се усъвършенствува и ще има голямо бъдеще.
Смиреният човек става възприемчив за благата, които идат от невидимия свят. Той придобива живот, дарби, красота и пр. Неговото радио е нагласено да възприема тези неща. Горделивият регресира в живота, защото неговото радио е затворено за благата на невидимия свят. Горделивият може да изпадне в много изкушения и съблазни в живота.
към текста >>
Но ако той разчита на вътрешните сили в
себе
си и се смири, той ще издържи.
Горделивият регресира в живота, защото неговото радио е затворено за благата на невидимия свят. Горделивият може да изпадне в много изкушения и съблазни в живота. Той може да се подхлъзне, пропадне и да избере пътя на злото, развалата и пр. Смиреният човек е обграден и запазен от тези изкушения. Има съблазни в живота, които могат да катурнат човека.
Но ако той разчита на вътрешните сили в
себе
си и се смири, той ще издържи.
Учителят е казал един случай с Буда. Веднъж той бил обхванат от една астрална змия, която щяла да го задуши, обвивайки се около неговото тяло. Това е символ. Астралната змия е светът на чувствата. Какво направил тогава Буда?
към текста >>
Буда си казал: „Всичко е на
Бога
, аз съм нищо." Така той се освободил от изкушението и победил.
Астралната змия е светът на чувствата. Какво направил тогава Буда? Той знаел законите и започнал да се смалява, докато станал колкото една прашинка. Астралната змия вече нямала власт над него, не можела да го стисне и той по този начин се освободил. Смаляването е символ на смирението.
Буда си казал: „Всичко е на
Бога
, аз съм нищо." Така той се освободил от изкушението и победил.
Така и ний, ако работим в живота за своя слава, тогава ний нямаме смирение. Ако работим за прослава на Бога, тогава ний имаме смирение. Христос казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце." Когато ти направиш всичко, което си длъжен да направиш за Бога, кажи: „Аз съм раб нищожен, аз трябваше това да направя." Винаги търси славата на Бога. Смирението е път за постигане на щастието. Горделивият винаги се тревожи.
към текста >>
Ако работим за прослава на
Бога
, тогава ний имаме смирение.
Той знаел законите и започнал да се смалява, докато станал колкото една прашинка. Астралната змия вече нямала власт над него, не можела да го стисне и той по този начин се освободил. Смаляването е символ на смирението. Буда си казал: „Всичко е на Бога, аз съм нищо." Така той се освободил от изкушението и победил. Така и ний, ако работим в живота за своя слава, тогава ний нямаме смирение.
Ако работим за прослава на
Бога
, тогава ний имаме смирение.
Христос казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце." Когато ти направиш всичко, което си длъжен да направиш за Бога, кажи: „Аз съм раб нищожен, аз трябваше това да направя." Винаги търси славата на Бога. Смирението е път за постигане на щастието. Горделивият винаги се тревожи. Смиреният не се разяжда от червея на смущението. Самият корен на думата смирение „с-мир-ен" показва, че има мир в такъв човек.
към текста >>
Христос казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце." Когато ти направиш всичко, което си длъжен да направиш за
Бога
, кажи: „Аз съм раб нищожен, аз трябваше това да направя." Винаги търси славата на
Бога
.
Астралната змия вече нямала власт над него, не можела да го стисне и той по този начин се освободил. Смаляването е символ на смирението. Буда си казал: „Всичко е на Бога, аз съм нищо." Така той се освободил от изкушението и победил. Така и ний, ако работим в живота за своя слава, тогава ний нямаме смирение. Ако работим за прослава на Бога, тогава ний имаме смирение.
Христос казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце." Когато ти направиш всичко, което си длъжен да направиш за
Бога
, кажи: „Аз съм раб нищожен, аз трябваше това да направя." Винаги търси славата на
Бога
.
Смирението е път за постигане на щастието. Горделивият винаги се тревожи. Смиреният не се разяжда от червея на смущението. Самият корен на думата смирение „с-мир-ен" показва, че има мир в такъв човек. А щастие без мир е невъзможно.
към текста >>
Смирението е условие за идването на
любовта
.
Смирението е път за постигане на щастието. Горделивият винаги се тревожи. Смиреният не се разяжда от червея на смущението. Самият корен на думата смирение „с-мир-ен" показва, че има мир в такъв човек. А щастие без мир е невъзможно.
Смирението е условие за идването на
любовта
.
Горделивият е човек на безлюбието. Какво значи смирение спрямо ближния? Да не смяташ никой човек по- долен от тебе. Никого не туряй по-долу от себе си. Смятай всички други хора за равни на тебе.
към текста >>
Какво значи смирение спрямо
ближния
?
Смиреният не се разяжда от червея на смущението. Самият корен на думата смирение „с-мир-ен" показва, че има мир в такъв човек. А щастие без мир е невъзможно. Смирението е условие за идването на любовта. Горделивият е човек на безлюбието.
Какво значи смирение спрямо
ближния
?
Да не смяташ никой човек по- долен от тебе. Никого не туряй по-долу от себе си. Смятай всички други хора за равни на тебе. Говори с тях като с равни, това е братството. Отношение на любов ще имаш само ако си смирен.
към текста >>
Никого не туряй по-долу от
себе
си.
А щастие без мир е невъзможно. Смирението е условие за идването на любовта. Горделивият е човек на безлюбието. Какво значи смирение спрямо ближния? Да не смяташ никой човек по- долен от тебе.
Никого не туряй по-долу от
себе
си.
Смятай всички други хора за равни на тебе. Говори с тях като с равни, това е братството. Отношение на любов ще имаш само ако си смирен. Гордостта и тщеславието са две качества, които противоречат на смирението. Каква е разликата между гордостта и тщеславието?
към текста >>
Отношение на
любов
ще имаш само ако си смирен.
Какво значи смирение спрямо ближния? Да не смяташ никой човек по- долен от тебе. Никого не туряй по-долу от себе си. Смятай всички други хора за равни на тебе. Говори с тях като с равни, това е братството.
Отношение на
любов
ще имаш само ако си смирен.
Гордостта и тщеславието са две качества, които противоречат на смирението. Каква е разликата между гордостта и тщеславието? Има голяма разлика. Тщеславният търси слава пред другите хора, иска да блесне пред тях, търси мнението на другите. Горделивият не иска да знае за мнението на хората, но вътрешно в себе си смята, че е много по-ценен от тях.
към текста >>
Горделивият не иска да знае за мнението на хората, но вътрешно в
себе
си смята, че е много по-ценен от тях.
Отношение на любов ще имаш само ако си смирен. Гордостта и тщеславието са две качества, които противоречат на смирението. Каква е разликата между гордостта и тщеславието? Има голяма разлика. Тщеславният търси слава пред другите хора, иска да блесне пред тях, търси мнението на другите.
Горделивият не иска да знае за мнението на хората, но вътрешно в
себе
си смята, че е много по-ценен от тях.
Дори не търси мнението на хората, той ги презира и надменно, пренебрежително гледа на тях. Гордостта е по-опасна от тщеславието. Тщеславният е по-повърхностен. И двамата нямат любов. При любовта трябва да се радваме, когато другите се издигат в живота.
към текста >>
И двамата нямат
любов
.
Тщеславният търси слава пред другите хора, иска да блесне пред тях, търси мнението на другите. Горделивият не иска да знае за мнението на хората, но вътрешно в себе си смята, че е много по-ценен от тях. Дори не търси мнението на хората, той ги презира и надменно, пренебрежително гледа на тях. Гордостта е по-опасна от тщеславието. Тщеславният е по-повърхностен.
И двамата нямат
любов
.
При любовта трябва да се радваме, когато другите се издигат в живота. Знанието на човека можем да сравним с един кръг. Извън този кръг е неизвестното, непознатото. Периферията е границата между знанието и това, което не знаем. Всеки човек има един такъв кръг, един - по-голям, друг - по-малък.
към текста >>
При
любовта
трябва да се радваме, когато другите се издигат в живота.
Горделивият не иска да знае за мнението на хората, но вътрешно в себе си смята, че е много по-ценен от тях. Дори не търси мнението на хората, той ги презира и надменно, пренебрежително гледа на тях. Гордостта е по-опасна от тщеславието. Тщеславният е по-повърхностен. И двамата нямат любов.
При
любовта
трябва да се радваме, когато другите се издигат в живота.
Знанието на човека можем да сравним с един кръг. Извън този кръг е неизвестното, непознатото. Периферията е границата между знанието и това, което не знаем. Всеки човек има един такъв кръг, един - по-голям, друг - по-малък. Този човек, който знае малко, границата на неговия кръг е малка, той има малко допирни точки с незнайното и затова е надменен, горд, въобразява си, че знае много.
към текста >>
Този човек, който знае малко, границата на неговия кръг е малка, той има малко допирни точки с незнайното и затова е надменен, горд, въобразява си, че знае много.
При любовта трябва да се радваме, когато другите се издигат в живота. Знанието на човека можем да сравним с един кръг. Извън този кръг е неизвестното, непознатото. Периферията е границата между знанието и това, което не знаем. Всеки човек има един такъв кръг, един - по-голям, друг - по-малък.
Този човек, който знае малко, границата на неговия кръг е малка, той има малко допирни точки с незнайното и затова е надменен, горд, въобразява си, че знае много.
Който знае повече, той се допира с по-голяма линия към незнайното, затова той е смирен. В окултизма има закон: Колкото човекът има повече знание, по-голяма мъдрост, по-напреднал е в развитието, толкова е по-смирен. Колкото по- малко знание има, толкова е по-горделив. Степента на културност на един човек се мери по смирението. Смирението е мерило.
към текста >>
Който знае повече, той се допира с по-голяма линия
към
незнайното, затова той е смирен.
Знанието на човека можем да сравним с един кръг. Извън този кръг е неизвестното, непознатото. Периферията е границата между знанието и това, което не знаем. Всеки човек има един такъв кръг, един - по-голям, друг - по-малък. Този човек, който знае малко, границата на неговия кръг е малка, той има малко допирни точки с незнайното и затова е надменен, горд, въобразява си, че знае много.
Който знае повече, той се допира с по-голяма линия
към
незнайното, затова той е смирен.
В окултизма има закон: Колкото човекът има повече знание, по-голяма мъдрост, по-напреднал е в развитието, толкова е по-смирен. Колкото по- малко знание има, толкова е по-горделив. Степента на културност на един човек се мери по смирението. Смирението е мерило. Винаги смирението показва висока култура.
към текста >>
Аз имах един приятел, който като младеж беше много скромен, смирен, любезен
към
всички.
Колкото по- малко знание има, толкова е по-горделив. Степента на културност на един човек се мери по смирението. Смирението е мерило. Винаги смирението показва висока култура. Един пример.
Аз имах един приятел, който като младеж беше много скромен, смирен, любезен
към
всички.
Животът му помогна, той се издигна и зае много високо обществено положение, един много горен чин. Започна да говори много надменно и се отнасяше с презрение към другите хора. Когато един човек се намира в нисше обществено положение, когато е беден, това не значи, че е смирен. Ако той се издигне в живота и запази мекотата, нежността към другите, тогава той наистина е смирен. Аз познавам един професор в университета и всички, които го познават, се чудят от него.
към текста >>
Започна да говори много надменно и се отнасяше с презрение
към
другите хора.
Смирението е мерило. Винаги смирението показва висока култура. Един пример. Аз имах един приятел, който като младеж беше много скромен, смирен, любезен към всички. Животът му помогна, той се издигна и зае много високо обществено положение, един много горен чин.
Започна да говори много надменно и се отнасяше с презрение
към
другите хора.
Когато един човек се намира в нисше обществено положение, когато е беден, това не значи, че е смирен. Ако той се издигне в живота и запази мекотата, нежността към другите, тогава той наистина е смирен. Аз познавам един професор в университета и всички, които го познават, се чудят от него. Когато говори с разсилния, с лаборанта, говори като равен с тях. Всички се чудят от него.
към текста >>
Ако той се издигне в живота и запази мекотата, нежността
към
другите, тогава той наистина е смирен.
Един пример. Аз имах един приятел, който като младеж беше много скромен, смирен, любезен към всички. Животът му помогна, той се издигна и зае много високо обществено положение, един много горен чин. Започна да говори много надменно и се отнасяше с презрение към другите хора. Когато един човек се намира в нисше обществено положение, когато е беден, това не значи, че е смирен.
Ако той се издигне в живота и запази мекотата, нежността
към
другите, тогава той наистина е смирен.
Аз познавам един професор в университета и всички, които го познават, се чудят от него. Когато говори с разсилния, с лаборанта, говори като равен с тях. Всички се чудят от него. Ходил е в странство, писал е много книги. Кой е, не е важно.
към текста >>
Той проявява в
себе
си Божественото.
Когато говори с разсилния, с лаборанта, говори като равен с тях. Всички се чудят от него. Ходил е в странство, писал е много книги. Кой е, не е важно. Истински смиреният човек е с много силен дух.
Той проявява в
себе
си Божественото.
Горделивият е още ненапреднала душа, слаб дух, влияе се от външните неща. В 1938 година една малка група с Учителя направихме екскурзия към Мусала, през октомври месец. Вечерта, когато бяхме в хижата, по радиото предаваха новините и мен ме пратиха да слушам и после да докладвам. Тогава германците тъкмо бяха навлезли в судетските земи. По радиото се чуваше германския химн „Дойчланд, Дойчланд, юбер алес." Аз съобщих тези думи на Учителя и Той каза така: „Гордостта предшествува падането." От тези думи аз вече знаех какво ще стане с Хитлер и как ще свърши войната.
към текста >>
В 1938 година една малка група с Учителя направихме екскурзия
към
Мусала, през октомври месец.
Ходил е в странство, писал е много книги. Кой е, не е важно. Истински смиреният човек е с много силен дух. Той проявява в себе си Божественото. Горделивият е още ненапреднала душа, слаб дух, влияе се от външните неща.
В 1938 година една малка група с Учителя направихме екскурзия
към
Мусала, през октомври месец.
Вечерта, когато бяхме в хижата, по радиото предаваха новините и мен ме пратиха да слушам и после да докладвам. Тогава германците тъкмо бяха навлезли в судетските земи. По радиото се чуваше германския химн „Дойчланд, Дойчланд, юбер алес." Аз съобщих тези думи на Учителя и Той каза така: „Гордостта предшествува падането." От тези думи аз вече знаех какво ще стане с Хитлер и как ще свърши войната. Това е окултен закон. Всеки един човек, който се възгордее и търси своята слава, който иска да блесне пред другите хора, такъв човек непременно ще падне, ще се катури от височината, на която се е изкачил.
към текста >>
Тогава невидимят свят, за да му помогне, от голяма
любов
към
него, го прекарва през известни страдания, за да може да изтрезнее, да се излекува от гордостта.
Това е окултен закон. Всеки един човек, който се възгордее и търси своята слава, който иска да блесне пред другите хора, такъв човек непременно ще падне, ще се катури от височината, на която се е изкачил. Такъв човек непременно го чака разочарование, падане, катастрофа. Защо е така? Горделивият заключва своето радио за Божествените сили, които идат отгоре, и спъва своето развитие.
Тогава невидимят свят, за да му помогне, от голяма
любов
към
него, го прекарва през известни страдания, за да може да изтрезнее, да се излекува от гордостта.
Затова непременно горделивият ще мине през разочарования и страдания. Гордостта има отношение към кармата. Вие виждате един човек, седнал край един мост, недъгав, сляп, проси милостиня. Покрай него минават хората и пускат пари в чинийката му. Той моли към всички за помощ.
към текста >>
Гордостта има отношение
към
кармата.
Такъв човек непременно го чака разочарование, падане, катастрофа. Защо е така? Горделивият заключва своето радио за Божествените сили, които идат отгоре, и спъва своето развитие. Тогава невидимят свят, за да му помогне, от голяма любов към него, го прекарва през известни страдания, за да може да изтрезнее, да се излекува от гордостта. Затова непременно горделивият ще мине през разочарования и страдания.
Гордостта има отношение
към
кармата.
Вие виждате един човек, седнал край един мост, недъгав, сляп, проси милостиня. Покрай него минават хората и пускат пари в чинийката му. Той моли към всички за помощ. Питам: Защо е станало това с този човек? Природата, разумният свят, към всички хора гледа еднакво, няма лицеприятие.
към текста >>
Той моли
към
всички за помощ.
Тогава невидимят свят, за да му помогне, от голяма любов към него, го прекарва през известни страдания, за да може да изтрезнее, да се излекува от гордостта. Затова непременно горделивият ще мине през разочарования и страдания. Гордостта има отношение към кармата. Вие виждате един човек, седнал край един мост, недъгав, сляп, проси милостиня. Покрай него минават хората и пускат пари в чинийката му.
Той моли
към
всички за помощ.
Питам: Защо е станало това с този човек? Природата, разумният свят, към всички хора гледа еднакво, няма лицеприятие. Това е станало, за да може този човек да се смири. В едно от своите прераждания той е бил много горделив и щом придобие смирението, излекуването ще дойде и той ще бъде здрав. Това не значи, че ние трябва да бъдем безчувствени към страданията на нашите братя.
към текста >>
Природата, разумният свят,
към
всички хора гледа еднакво, няма лицеприятие.
Гордостта има отношение към кармата. Вие виждате един човек, седнал край един мост, недъгав, сляп, проси милостиня. Покрай него минават хората и пускат пари в чинийката му. Той моли към всички за помощ. Питам: Защо е станало това с този човек?
Природата, разумният свят,
към
всички хора гледа еднакво, няма лицеприятие.
Това е станало, за да може този човек да се смири. В едно от своите прераждания той е бил много горделив и щом придобие смирението, излекуването ще дойде и той ще бъде здрав. Това не значи, че ние трябва да бъдем безчувствени към страданията на нашите братя. Не, ние ще им помагаме с каквото можем, но същевременно ще знаем дълбоко скритите причини и великото предназначение на човешките страдания. 22.11.1947 г.
към текста >>
Това не значи, че ние трябва да бъдем безчувствени
към
страданията на нашите братя.
Той моли към всички за помощ. Питам: Защо е станало това с този човек? Природата, разумният свят, към всички хора гледа еднакво, няма лицеприятие. Това е станало, за да може този човек да се смири. В едно от своите прераждания той е бил много горделив и щом придобие смирението, излекуването ще дойде и той ще бъде здрав.
Това не значи, че ние трябва да бъдем безчувствени
към
страданията на нашите братя.
Не, ние ще им помагаме с каквото можем, но същевременно ще знаем дълбоко скритите причини и великото предназначение на човешките страдания. 22.11.1947 г.
към текста >>
17.
Най-високият връх-Любовта към Бога
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Най високият връх-
Любовта
към
Бога
Най високият връх-
Любовта
към
Бога
Днес тръгнахме на екскурзия на Витоша в осем и половина часа вечерта и стигнахме на Бивака към полунощ. Учителя още на Изгрева каза, че при тези екскурзии ще имаме за цел да влезем в общение със Светлите същества. Към един часа след полунощ се наредихме на редове на полянката при бивака, на разстояние един метър един от друг. Така прекарахме в мълчание петнадесет минути - в размишление и тайна молитва. При изгрев слънце, след изпълнението на молитвената програма, почна разговор.
към текста >>
Днес тръгнахме на екскурзия на Витоша в осем и половина часа вечерта и стигнахме на Бивака
към
полунощ.
Най високият връх- Любовта към Бога
Днес тръгнахме на екскурзия на Витоша в осем и половина часа вечерта и стигнахме на Бивака
към
полунощ.
Учителя още на Изгрева каза, че при тези екскурзии ще имаме за цел да влезем в общение със Светлите същества. Към един часа след полунощ се наредихме на редове на полянката при бивака, на разстояние един метър един от друг. Така прекарахме в мълчание петнадесет минути - в размишление и тайна молитва. При изгрев слънце, след изпълнението на молитвената програма, почна разговор. Учителя каза:
към текста >>
Към
един часа след полунощ се наредихме на редове на полянката при бивака, на разстояние един метър един от друг.
Най високият връх- Любовта към Бога Днес тръгнахме на екскурзия на Витоша в осем и половина часа вечерта и стигнахме на Бивака към полунощ. Учителя още на Изгрева каза, че при тези екскурзии ще имаме за цел да влезем в общение със Светлите същества.
Към
един часа след полунощ се наредихме на редове на полянката при бивака, на разстояние един метър един от друг.
Така прекарахме в мълчание петнадесет минути - в размишление и тайна молитва. При изгрев слънце, след изпълнението на молитвената програма, почна разговор. Учителя каза: - Днес светът е пълен с противоречия и мъчнотии. Светът е една болница.
към текста >>
Такава, каквато е
любовта
на Радамес
към
Аида, трябва да бъде
любовта
към
всяко същество.
Учителя каза: - Днес светът е пълен с противоречия и мъчнотии. Светът е една болница. И най-малките същества страдат. Има обаче един реален свят без тези противоречия.
Такава, каквато е
любовта
на Радамес
към
Аида, трябва да бъде
любовта
към
всяко същество.
Или във всяко същество да виждаме Аида. Всъщност любовта към Аида е любов към Бога. Това е търсене на Бога в тази или онази форма. Но за да виждаш във всяко същество Аида, трябва да влезеш в реалния живот. Трябва човек постоянно да живее потопен В реалността, да живее съзнателно в Бога.
към текста >>
Всъщност
любовта
към
Аида е
любов
към
Бога
.
Светът е една болница. И най-малките същества страдат. Има обаче един реален свят без тези противоречия. Такава, каквато е любовта на Радамес към Аида, трябва да бъде любовта към всяко същество. Или във всяко същество да виждаме Аида.
Всъщност
любовта
към
Аида е
любов
към
Бога
.
Това е търсене на Бога в тази или онази форма. Но за да виждаш във всяко същество Аида, трябва да влезеш в реалния живот. Трябва човек постоянно да живее потопен В реалността, да живее съзнателно в Бога. Трябва да Вижда В най-малките неща проявите и присъствието на Бога. Само чрез любовта всички въпроси могат да се уредят.
към текста >>
Това е търсене на
Бога
в тази или онази форма.
И най-малките същества страдат. Има обаче един реален свят без тези противоречия. Такава, каквато е любовта на Радамес към Аида, трябва да бъде любовта към всяко същество. Или във всяко същество да виждаме Аида. Всъщност любовта към Аида е любов към Бога.
Това е търсене на
Бога
в тази или онази форма.
Но за да виждаш във всяко същество Аида, трябва да влезеш в реалния живот. Трябва човек постоянно да живее потопен В реалността, да живее съзнателно в Бога. Трябва да Вижда В най-малките неща проявите и присъствието на Бога. Само чрез любовта всички въпроси могат да се уредят. По закона на насилието нищо не се постига!
към текста >>
Трябва човек постоянно да живее потопен В реалността, да живее съзнателно в
Бога
.
Такава, каквато е любовта на Радамес към Аида, трябва да бъде любовта към всяко същество. Или във всяко същество да виждаме Аида. Всъщност любовта към Аида е любов към Бога. Това е търсене на Бога в тази или онази форма. Но за да виждаш във всяко същество Аида, трябва да влезеш в реалния живот.
Трябва човек постоянно да живее потопен В реалността, да живее съзнателно в
Бога
.
Трябва да Вижда В най-малките неща проявите и присъствието на Бога. Само чрез любовта всички въпроси могат да се уредят. По закона на насилието нищо не се постига! Любовта към Бога е в сила да разреши всички въпроси. Любовта към ближния разрешава въпросите наполовина, а любовта към врага ги разрешава една четвърт.
към текста >>
Трябва да Вижда В най-малките неща проявите и присъствието на
Бога
.
Или във всяко същество да виждаме Аида. Всъщност любовта към Аида е любов към Бога. Това е търсене на Бога в тази или онази форма. Но за да виждаш във всяко същество Аида, трябва да влезеш в реалния живот. Трябва човек постоянно да живее потопен В реалността, да живее съзнателно в Бога.
Трябва да Вижда В най-малките неща проявите и присъствието на
Бога
.
Само чрез любовта всички въпроси могат да се уредят. По закона на насилието нищо не се постига! Любовта към Бога е в сила да разреши всички въпроси. Любовта към ближния разрешава въпросите наполовина, а любовта към врага ги разрешава една четвърт. Започнете с онази любов, която разрешава всички въпроси.
към текста >>
Само чрез
любовта
всички въпроси могат да се уредят.
Всъщност любовта към Аида е любов към Бога. Това е търсене на Бога в тази или онази форма. Но за да виждаш във всяко същество Аида, трябва да влезеш в реалния живот. Трябва човек постоянно да живее потопен В реалността, да живее съзнателно в Бога. Трябва да Вижда В най-малките неща проявите и присъствието на Бога.
Само чрез
любовта
всички въпроси могат да се уредят.
По закона на насилието нищо не се постига! Любовта към Бога е в сила да разреши всички въпроси. Любовта към ближния разрешава въпросите наполовина, а любовта към врага ги разрешава една четвърт. Започнете с онази любов, която разрешава всички въпроси. Тя е любовта към Бога.
към текста >>
Любовта
към
Бога
е в сила да разреши всички въпроси.
Но за да виждаш във всяко същество Аида, трябва да влезеш в реалния живот. Трябва човек постоянно да живее потопен В реалността, да живее съзнателно в Бога. Трябва да Вижда В най-малките неща проявите и присъствието на Бога. Само чрез любовта всички въпроси могат да се уредят. По закона на насилието нищо не се постига!
Любовта
към
Бога
е в сила да разреши всички въпроси.
Любовта към ближния разрешава въпросите наполовина, а любовта към врага ги разрешава една четвърт. Започнете с онази любов, която разрешава всички въпроси. Тя е любовта към Бога. Един брат каза: - Преди да говоря в събрание се свързвам с Бога, почувствам любов към Него и после тази любов, която приемам, изпращам към хората.
към текста >>
Любовта
към
ближния
разрешава въпросите наполовина, а
любовта
към
врага ги разрешава една четвърт.
Трябва човек постоянно да живее потопен В реалността, да живее съзнателно в Бога. Трябва да Вижда В най-малките неща проявите и присъствието на Бога. Само чрез любовта всички въпроси могат да се уредят. По закона на насилието нищо не се постига! Любовта към Бога е в сила да разреши всички въпроси.
Любовта
към
ближния
разрешава въпросите наполовина, а
любовта
към
врага ги разрешава една четвърт.
Започнете с онази любов, която разрешава всички въпроси. Тя е любовта към Бога. Един брат каза: - Преди да говоря в събрание се свързвам с Бога, почувствам любов към Него и после тази любов, която приемам, изпращам към хората. Тогава почвам да говоря и имам чудесен резултат.
към текста >>
Започнете с онази
любов
, която разрешава всички въпроси.
Трябва да Вижда В най-малките неща проявите и присъствието на Бога. Само чрез любовта всички въпроси могат да се уредят. По закона на насилието нищо не се постига! Любовта към Бога е в сила да разреши всички въпроси. Любовта към ближния разрешава въпросите наполовина, а любовта към врага ги разрешава една четвърт.
Започнете с онази
любов
, която разрешава всички въпроси.
Тя е любовта към Бога. Един брат каза: - Преди да говоря в събрание се свързвам с Бога, почувствам любов към Него и после тази любов, която приемам, изпращам към хората. Тогава почвам да говоря и имам чудесен резултат. - Да обича човек Бога повече от всичко!
към текста >>
Тя е
любовта
към
Бога
.
Само чрез любовта всички въпроси могат да се уредят. По закона на насилието нищо не се постига! Любовта към Бога е в сила да разреши всички въпроси. Любовта към ближния разрешава въпросите наполовина, а любовта към врага ги разрешава една четвърт. Започнете с онази любов, която разрешава всички въпроси.
Тя е
любовта
към
Бога
.
Един брат каза: - Преди да говоря в събрание се свързвам с Бога, почувствам любов към Него и после тази любов, която приемам, изпращам към хората. Тогава почвам да говоря и имам чудесен резултат. - Да обича човек Бога повече от всичко! Това значи да бъде монах.
към текста >>
- Преди да говоря в събрание се свързвам с
Бога
, почувствам
любов
към
Него и после тази
любов
, която приемам, изпращам
към
хората.
Любовта към Бога е в сила да разреши всички въпроси. Любовта към ближния разрешава въпросите наполовина, а любовта към врага ги разрешава една четвърт. Започнете с онази любов, която разрешава всички въпроси. Тя е любовта към Бога. Един брат каза:
- Преди да говоря в събрание се свързвам с
Бога
, почувствам
любов
към
Него и после тази
любов
, която приемам, изпращам
към
хората.
Тогава почвам да говоря и имам чудесен резултат. - Да обича човек Бога повече от всичко! Това значи да бъде монах. - Вие казахте в една от последните беседи какво значи монах. Това значи човек, който обича всички, но не се свързва с тях, а се свързва само с Бога.
към текста >>
- Да обича човек
Бога
повече от всичко!
Започнете с онази любов, която разрешава всички въпроси. Тя е любовта към Бога. Един брат каза: - Преди да говоря в събрание се свързвам с Бога, почувствам любов към Него и после тази любов, която приемам, изпращам към хората. Тогава почвам да говоря и имам чудесен резултат.
- Да обича човек
Бога
повече от всичко!
Това значи да бъде монах. - Вие казахте в една от последните беседи какво значи монах. Това значи човек, който обича всички, но не се свързва с тях, а се свързва само с Бога. - Като обича всички, той е с Бога - той е сам. Когато човек се прилепи при Бога, той трябва да скъса връзките с всички, да бъде сам с Бога.
към текста >>
Това значи човек, който обича всички, но не се свързва с тях, а се свързва само с
Бога
.
- Преди да говоря в събрание се свързвам с Бога, почувствам любов към Него и после тази любов, която приемам, изпращам към хората. Тогава почвам да говоря и имам чудесен резултат. - Да обича човек Бога повече от всичко! Това значи да бъде монах. - Вие казахте в една от последните беседи какво значи монах.
Това значи човек, който обича всички, но не се свързва с тях, а се свързва само с
Бога
.
- Като обича всички, той е с Бога - той е сам. Когато човек се прилепи при Бога, той трябва да скъса връзките с всички, да бъде сам с Бога. Не е лесна работа това. Хората правят връзки безразборно. Няма вече нужда от това.
към текста >>
- Като обича всички, той е с
Бога
- той е сам.
Тогава почвам да говоря и имам чудесен резултат. - Да обича човек Бога повече от всичко! Това значи да бъде монах. - Вие казахте в една от последните беседи какво значи монах. Това значи човек, който обича всички, но не се свързва с тях, а се свързва само с Бога.
- Като обича всички, той е с
Бога
- той е сам.
Когато човек се прилепи при Бога, той трябва да скъса връзките с всички, да бъде сам с Бога. Не е лесна работа това. Хората правят връзки безразборно. Няма вече нужда от това. Човек може да обича хората, но връзки да не прави.
към текста >>
Когато човек се прилепи при
Бога
, той трябва да скъса връзките с всички, да бъде сам с
Бога
.
- Да обича човек Бога повече от всичко! Това значи да бъде монах. - Вие казахте в една от последните беседи какво значи монах. Това значи човек, който обича всички, но не се свързва с тях, а се свързва само с Бога. - Като обича всички, той е с Бога - той е сам.
Когато човек се прилепи при
Бога
, той трябва да скъса връзките с всички, да бъде сам с
Бога
.
Не е лесна работа това. Хората правят връзки безразборно. Няма вече нужда от това. Човек може да обича хората, но връзки да не прави. Това значи да бъде сам.
към текста >>
Сам с
Бога
!
Не е лесна работа това. Хората правят връзки безразборно. Няма вече нужда от това. Човек може да обича хората, но връзки да не прави. Това значи да бъде сам.
Сам с
Бога
!
Монах не значи бягане от света. Човек трябва да е в света, да работи в света. Да бъде монах, това значи да обича Бога повече от всичко! Той трябва да е учил, трябва да е служил на Бога. Ако се смущава кого и как да обича, не е монах.
към текста >>
Да бъде монах, това значи да обича
Бога
повече от всичко!
Човек може да обича хората, но връзки да не прави. Това значи да бъде сам. Сам с Бога! Монах не значи бягане от света. Човек трябва да е в света, да работи в света.
Да бъде монах, това значи да обича
Бога
повече от всичко!
Той трябва да е учил, трябва да е служил на Бога. Ако се смущава кого и как да обича, не е монах. Той трябва да е научил това отдавна. Еволюцията започва от любовта към Бога. Преди това е инволюцията.
към текста >>
Той трябва да е учил, трябва да е служил на
Бога
.
Това значи да бъде сам. Сам с Бога! Монах не значи бягане от света. Човек трябва да е в света, да работи в света. Да бъде монах, това значи да обича Бога повече от всичко!
Той трябва да е учил, трябва да е служил на
Бога
.
Ако се смущава кого и как да обича, не е монах. Той трябва да е научил това отдавна. Еволюцията започва от любовта към Бога. Преди това е инволюцията. Щом човек сгреши, ще падне, ще инВолюира.
към текста >>
Еволюцията започва от
любовта
към
Бога
.
Човек трябва да е в света, да работи в света. Да бъде монах, това значи да обича Бога повече от всичко! Той трябва да е учил, трябва да е служил на Бога. Ако се смущава кого и как да обича, не е монах. Той трябва да е научил това отдавна.
Еволюцията започва от
любовта
към
Бога
.
Преди това е инволюцията. Щом човек сгреши, ще падне, ще инВолюира. После ще се издигне и ще бъде носител на Божественото В света. Ако любовта Ви се увеличава, имате бъдеще. Призовете Бога във време на мъчнотия, там, дето никой не може да ви помогне, и ще имате една опитност.
към текста >>
Ако
любовта
Ви се увеличава, имате бъдеще.
Той трябва да е научил това отдавна. Еволюцията започва от любовта към Бога. Преди това е инволюцията. Щом човек сгреши, ще падне, ще инВолюира. После ще се издигне и ще бъде носител на Божественото В света.
Ако
любовта
Ви се увеличава, имате бъдеще.
Призовете Бога във време на мъчнотия, там, дето никой не може да ви помогне, и ще имате една опитност. Възлюбете Господа и ще придобиете Всичко. Не може да живеете съзнателно, ако не обичате Бога. Любов към едного е много опасна, а любовта към Бога е безопасна. Нашата любов към Бога е отзвук на Божията Любов към нас.
към текста >>
Призовете
Бога
във време на мъчнотия, там, дето никой не може да ви помогне, и ще имате една опитност.
Еволюцията започва от любовта към Бога. Преди това е инволюцията. Щом човек сгреши, ще падне, ще инВолюира. После ще се издигне и ще бъде носител на Божественото В света. Ако любовта Ви се увеличава, имате бъдеще.
Призовете
Бога
във време на мъчнотия, там, дето никой не може да ви помогне, и ще имате една опитност.
Възлюбете Господа и ще придобиете Всичко. Не може да живеете съзнателно, ако не обичате Бога. Любов към едного е много опасна, а любовта към Бога е безопасна. Нашата любов към Бога е отзвук на Божията Любов към нас. Апостол Иаков казва: „Как ще обичаш Бога, Когото не виждаш, като не обичаш брата си, когото Виждаш?
към текста >>
Не може да живеете съзнателно, ако не обичате
Бога
.
Щом човек сгреши, ще падне, ще инВолюира. После ще се издигне и ще бъде носител на Божественото В света. Ако любовта Ви се увеличава, имате бъдеще. Призовете Бога във време на мъчнотия, там, дето никой не може да ви помогне, и ще имате една опитност. Възлюбете Господа и ще придобиете Всичко.
Не може да живеете съзнателно, ако не обичате
Бога
.
Любов към едного е много опасна, а любовта към Бога е безопасна. Нашата любов към Бога е отзвук на Божията Любов към нас. Апостол Иаков казва: „Как ще обичаш Бога, Когото не виждаш, като не обичаш брата си, когото Виждаш? 'Аз Ви обясних този стих, но тази идея трябва да се разбира мистично. Който не обича Бога в брата си, как ще обича Бога, Когото не е видял?
към текста >>
Любов
към
едного е много опасна, а
любовта
към
Бога
е безопасна.
После ще се издигне и ще бъде носител на Божественото В света. Ако любовта Ви се увеличава, имате бъдеще. Призовете Бога във време на мъчнотия, там, дето никой не може да ви помогне, и ще имате една опитност. Възлюбете Господа и ще придобиете Всичко. Не може да живеете съзнателно, ако не обичате Бога.
Любов
към
едного е много опасна, а
любовта
към
Бога
е безопасна.
Нашата любов към Бога е отзвук на Божията Любов към нас. Апостол Иаков казва: „Как ще обичаш Бога, Когото не виждаш, като не обичаш брата си, когото Виждаш? 'Аз Ви обясних този стих, но тази идея трябва да се разбира мистично. Който не обича Бога в брата си, как ще обича Бога, Когото не е видял? Един човек, който няма уважение и почитание към другите, е слаб - слабата му страна е, че няма любов към Бога.
към текста >>
Нашата
любов
към
Бога
е отзвук на Божията
Любов
към
нас.
Ако любовта Ви се увеличава, имате бъдеще. Призовете Бога във време на мъчнотия, там, дето никой не може да ви помогне, и ще имате една опитност. Възлюбете Господа и ще придобиете Всичко. Не може да живеете съзнателно, ако не обичате Бога. Любов към едного е много опасна, а любовта към Бога е безопасна.
Нашата
любов
към
Бога
е отзвук на Божията
Любов
към
нас.
Апостол Иаков казва: „Как ще обичаш Бога, Когото не виждаш, като не обичаш брата си, когото Виждаш? 'Аз Ви обясних този стих, но тази идея трябва да се разбира мистично. Който не обича Бога в брата си, как ще обича Бога, Когото не е видял? Един човек, който няма уважение и почитание към другите, е слаб - слабата му страна е, че няма любов към Бога. Ако имате правилна идея за Бога, само като помислите за Него, ако сте болни, ще оздравеете, ако не разбирате нещо, ще го разберете, ако сте лишени от нещо, ще бъдете задоволени.
към текста >>
Апостол Иаков казва: „Как ще обичаш
Бога
, Когото не виждаш, като не обичаш брата си, когото Виждаш?
Призовете Бога във време на мъчнотия, там, дето никой не може да ви помогне, и ще имате една опитност. Възлюбете Господа и ще придобиете Всичко. Не може да живеете съзнателно, ако не обичате Бога. Любов към едного е много опасна, а любовта към Бога е безопасна. Нашата любов към Бога е отзвук на Божията Любов към нас.
Апостол Иаков казва: „Как ще обичаш
Бога
, Когото не виждаш, като не обичаш брата си, когото Виждаш?
'Аз Ви обясних този стих, но тази идея трябва да се разбира мистично. Който не обича Бога в брата си, как ще обича Бога, Когото не е видял? Един човек, който няма уважение и почитание към другите, е слаб - слабата му страна е, че няма любов към Бога. Ако имате правилна идея за Бога, само като помислите за Него, ако сте болни, ще оздравеете, ако не разбирате нещо, ще го разберете, ако сте лишени от нещо, ще бъдете задоволени. Онова, което възприемате от Бога, трябва да го употребите както Бог изисква.
към текста >>
Който не обича
Бога
в брата си, как ще обича
Бога
, Когото не е видял?
Не може да живеете съзнателно, ако не обичате Бога. Любов към едного е много опасна, а любовта към Бога е безопасна. Нашата любов към Бога е отзвук на Божията Любов към нас. Апостол Иаков казва: „Как ще обичаш Бога, Когото не виждаш, като не обичаш брата си, когото Виждаш? 'Аз Ви обясних този стих, но тази идея трябва да се разбира мистично.
Който не обича
Бога
в брата си, как ще обича
Бога
, Когото не е видял?
Един човек, който няма уважение и почитание към другите, е слаб - слабата му страна е, че няма любов към Бога. Ако имате правилна идея за Бога, само като помислите за Него, ако сте болни, ще оздравеете, ако не разбирате нещо, ще го разберете, ако сте лишени от нещо, ще бъдете задоволени. Онова, което възприемате от Бога, трябва да го употребите както Бог изисква. Спасението на човека зависи от това да възприеме Любовта, да използва В себе си онова, което може да използва, и да я изпрати към другите. Колкото е взел, толкова трябва да даде!
към текста >>
Един човек, който няма уважение и почитание
към
другите, е слаб - слабата му страна е, че няма
любов
към
Бога
.
Любов към едного е много опасна, а любовта към Бога е безопасна. Нашата любов към Бога е отзвук на Божията Любов към нас. Апостол Иаков казва: „Как ще обичаш Бога, Когото не виждаш, като не обичаш брата си, когото Виждаш? 'Аз Ви обясних този стих, но тази идея трябва да се разбира мистично. Който не обича Бога в брата си, как ще обича Бога, Когото не е видял?
Един човек, който няма уважение и почитание
към
другите, е слаб - слабата му страна е, че няма
любов
към
Бога
.
Ако имате правилна идея за Бога, само като помислите за Него, ако сте болни, ще оздравеете, ако не разбирате нещо, ще го разберете, ако сте лишени от нещо, ще бъдете задоволени. Онова, което възприемате от Бога, трябва да го употребите както Бог изисква. Спасението на човека зависи от това да възприеме Любовта, да използва В себе си онова, което може да използва, и да я изпрати към другите. Колкото е взел, толкова трябва да даде! Докато човек не се свърже с Бога, той живее под закона на кармата.
към текста >>
Ако имате правилна идея за
Бога
, само като помислите за Него, ако сте болни, ще оздравеете, ако не разбирате нещо, ще го разберете, ако сте лишени от нещо, ще бъдете задоволени.
Нашата любов към Бога е отзвук на Божията Любов към нас. Апостол Иаков казва: „Как ще обичаш Бога, Когото не виждаш, като не обичаш брата си, когото Виждаш? 'Аз Ви обясних този стих, но тази идея трябва да се разбира мистично. Който не обича Бога в брата си, как ще обича Бога, Когото не е видял? Един човек, който няма уважение и почитание към другите, е слаб - слабата му страна е, че няма любов към Бога.
Ако имате правилна идея за
Бога
, само като помислите за Него, ако сте болни, ще оздравеете, ако не разбирате нещо, ще го разберете, ако сте лишени от нещо, ще бъдете задоволени.
Онова, което възприемате от Бога, трябва да го употребите както Бог изисква. Спасението на човека зависи от това да възприеме Любовта, да използва В себе си онова, което може да използва, и да я изпрати към другите. Колкото е взел, толкова трябва да даде! Докато човек не се свърже с Бога, той живее под закона на кармата. Сега на Земята раждането, женитбата, всичко това е под закона на кармата.
към текста >>
Онова, което възприемате от
Бога
, трябва да го употребите както Бог изисква.
Апостол Иаков казва: „Как ще обичаш Бога, Когото не виждаш, като не обичаш брата си, когото Виждаш? 'Аз Ви обясних този стих, но тази идея трябва да се разбира мистично. Който не обича Бога в брата си, как ще обича Бога, Когото не е видял? Един човек, който няма уважение и почитание към другите, е слаб - слабата му страна е, че няма любов към Бога. Ако имате правилна идея за Бога, само като помислите за Него, ако сте болни, ще оздравеете, ако не разбирате нещо, ще го разберете, ако сте лишени от нещо, ще бъдете задоволени.
Онова, което възприемате от
Бога
, трябва да го употребите както Бог изисква.
Спасението на човека зависи от това да възприеме Любовта, да използва В себе си онова, което може да използва, и да я изпрати към другите. Колкото е взел, толкова трябва да даде! Докато човек не се свърже с Бога, той живее под закона на кармата. Сега на Земята раждането, женитбата, всичко това е под закона на кармата. Щом влезете В закона на Любовта, Вие излизате от закона на кармата.
към текста >>
Спасението на човека зависи от това да възприеме
Любовта
, да използва В
себе
си онова, което може да използва, и да я изпрати
към
другите.
'Аз Ви обясних този стих, но тази идея трябва да се разбира мистично. Който не обича Бога в брата си, как ще обича Бога, Когото не е видял? Един човек, който няма уважение и почитание към другите, е слаб - слабата му страна е, че няма любов към Бога. Ако имате правилна идея за Бога, само като помислите за Него, ако сте болни, ще оздравеете, ако не разбирате нещо, ще го разберете, ако сте лишени от нещо, ще бъдете задоволени. Онова, което възприемате от Бога, трябва да го употребите както Бог изисква.
Спасението на човека зависи от това да възприеме
Любовта
, да използва В
себе
си онова, което може да използва, и да я изпрати
към
другите.
Колкото е взел, толкова трябва да даде! Докато човек не се свърже с Бога, той живее под закона на кармата. Сега на Земята раждането, женитбата, всичко това е под закона на кармата. Щом влезете В закона на Любовта, Вие излизате от закона на кармата. Тогава сте свободни!
към текста >>
Докато човек не се свърже с
Бога
, той живее под закона на кармата.
Един човек, който няма уважение и почитание към другите, е слаб - слабата му страна е, че няма любов към Бога. Ако имате правилна идея за Бога, само като помислите за Него, ако сте болни, ще оздравеете, ако не разбирате нещо, ще го разберете, ако сте лишени от нещо, ще бъдете задоволени. Онова, което възприемате от Бога, трябва да го употребите както Бог изисква. Спасението на човека зависи от това да възприеме Любовта, да използва В себе си онова, което може да използва, и да я изпрати към другите. Колкото е взел, толкова трябва да даде!
Докато човек не се свърже с
Бога
, той живее под закона на кармата.
Сега на Земята раждането, женитбата, всичко това е под закона на кармата. Щом влезете В закона на Любовта, Вие излизате от закона на кармата. Тогава сте свободни! Най-важното е отношението към Бога!
към текста >>
Щом влезете В закона на
Любовта
, Вие излизате от закона на кармата.
Онова, което възприемате от Бога, трябва да го употребите както Бог изисква. Спасението на човека зависи от това да възприеме Любовта, да използва В себе си онова, което може да използва, и да я изпрати към другите. Колкото е взел, толкова трябва да даде! Докато човек не се свърже с Бога, той живее под закона на кармата. Сега на Земята раждането, женитбата, всичко това е под закона на кармата.
Щом влезете В закона на
Любовта
, Вие излизате от закона на кармата.
Тогава сте свободни! Най-важното е отношението към Бога! Човек трябва да има свещено чувство към Бога. Тогава скърбите и страданията ще изчезнат.
към текста >>
Най-важното е отношението
към
Колкото е взел, толкова трябва да даде! Докато човек не се свърже с Бога, той живее под закона на кармата. Сега на Земята раждането, женитбата, всичко това е под закона на кармата. Щом влезете В закона на Любовта, Вие излизате от закона на кармата. Тогава сте свободни!
Най-важното е отношението
към
Бога! Човек трябва да има свещено чувство към Бога. Тогава скърбите и страданията ще изчезнат. Човек ще се чувства силен, смел, Всичко ще може да направи. Отдалечи ли се от Бога, пак става слаб.
към текста >>
Бога
!
Докато човек не се свърже с Бога, той живее под закона на кармата. Сега на Земята раждането, женитбата, всичко това е под закона на кармата. Щом влезете В закона на Любовта, Вие излизате от закона на кармата. Тогава сте свободни! Най-важното е отношението към
Бога
!
Човек трябва да има свещено чувство към Бога. Тогава скърбите и страданията ще изчезнат. Човек ще се чувства силен, смел, Всичко ще може да направи. Отдалечи ли се от Бога, пак става слаб. За да измени съдбата си, човек трябва да измени отношението си към Бога.
към текста >>
Човек трябва да има свещено чувство
към
Бога
.
Сега на Земята раждането, женитбата, всичко това е под закона на кармата. Щом влезете В закона на Любовта, Вие излизате от закона на кармата. Тогава сте свободни! Най-важното е отношението към Бога!
Човек трябва да има свещено чувство
към
Бога
.
Тогава скърбите и страданията ще изчезнат. Човек ще се чувства силен, смел, Всичко ще може да направи. Отдалечи ли се от Бога, пак става слаб. За да измени съдбата си, човек трябва да измени отношението си към Бога. Който се отдалечава от Центъра, заробва се.
към текста >>
Отдалечи ли се от
Бога
, пак става слаб.
Най-важното е отношението към Бога! Човек трябва да има свещено чувство към Бога. Тогава скърбите и страданията ще изчезнат. Човек ще се чувства силен, смел, Всичко ще може да направи.
Отдалечи ли се от
Бога
, пак става слаб.
За да измени съдбата си, човек трябва да измени отношението си към Бога. Който се отдалечава от Центъра, заробва се. Който се приближава до Центъра, освобождава се. Любовта към Бога освобождава човека. Тази любов осмисля живота му и премахва ограниченията.
към текста >>
За да измени съдбата си, човек трябва да измени отношението си
към
Бога
.
Бога! Човек трябва да има свещено чувство към Бога. Тогава скърбите и страданията ще изчезнат. Човек ще се чувства силен, смел, Всичко ще може да направи. Отдалечи ли се от Бога, пак става слаб.
За да измени съдбата си, човек трябва да измени отношението си
към
Бога
.
Който се отдалечава от Центъра, заробва се. Който се приближава до Центъра, освобождава се. Любовта към Бога освобождава човека. Тази любов осмисля живота му и премахва ограниченията. Трябва да имаме Любов към Бога, за да възприемем Неговата Любов - тогава ще живеем.
към текста >>
Любовта
към
Бога
освобождава човека.
Човек ще се чувства силен, смел, Всичко ще може да направи. Отдалечи ли се от Бога, пак става слаб. За да измени съдбата си, човек трябва да измени отношението си към Бога. Който се отдалечава от Центъра, заробва се. Който се приближава до Центъра, освобождава се.
Любовта
към
Бога
освобождава човека.
Тази любов осмисля живота му и премахва ограниченията. Трябва да имаме Любов към Бога, за да възприемем Неговата Любов - тогава ще живеем. Иначе смъртта ще дойде и ще бъдем отхвърлени вън. Човек трябва да възстанови връзката си с Бога, за да намери онзи елемент, който му липсва - безсмъртието. Сега всичката наука е в това, да се добие този елемент.
към текста >>
Тази
любов
осмисля живота му и премахва ограниченията.
Отдалечи ли се от Бога, пак става слаб. За да измени съдбата си, човек трябва да измени отношението си към Бога. Който се отдалечава от Центъра, заробва се. Който се приближава до Центъра, освобождава се. Любовта към Бога освобождава човека.
Тази
любов
осмисля живота му и премахва ограниченията.
Трябва да имаме Любов към Бога, за да възприемем Неговата Любов - тогава ще живеем. Иначе смъртта ще дойде и ще бъдем отхвърлени вън. Човек трябва да възстанови връзката си с Бога, за да намери онзи елемент, който му липсва - безсмъртието. Сега всичката наука е в това, да се добие този елемент. Това е изгубеният ключ, изгубената дума.
към текста >>
Трябва да имаме
Любов
към
Бога
, за да възприемем Неговата
Любов
- тогава ще живеем.
За да измени съдбата си, човек трябва да измени отношението си към Бога. Който се отдалечава от Центъра, заробва се. Който се приближава до Центъра, освобождава се. Любовта към Бога освобождава човека. Тази любов осмисля живота му и премахва ограниченията.
Трябва да имаме
Любов
към
Бога
, за да възприемем Неговата
Любов
- тогава ще живеем.
Иначе смъртта ще дойде и ще бъдем отхвърлени вън. Човек трябва да възстанови връзката си с Бога, за да намери онзи елемент, който му липсва - безсмъртието. Сега всичката наука е в това, да се добие този елемент. Това е изгубеният ключ, изгубената дума. Когато от едно шише изливате водата, вие имате един временен процес и в един момент шишето ще се изпразни.
към текста >>
Човек трябва да възстанови връзката си с
Бога
, за да намери онзи елемент, който му липсва - безсмъртието.
Който се приближава до Центъра, освобождава се. Любовта към Бога освобождава човека. Тази любов осмисля живота му и премахва ограниченията. Трябва да имаме Любов към Бога, за да възприемем Неговата Любов - тогава ще живеем. Иначе смъртта ще дойде и ще бъдем отхвърлени вън.
Човек трябва да възстанови връзката си с
Бога
, за да намери онзи елемент, който му липсва - безсмъртието.
Сега всичката наука е в това, да се добие този елемент. Това е изгубеният ключ, изгубената дума. Когато от едно шише изливате водата, вие имате един временен процес и в един момент шишето ще се изпразни. Процесът трябва да бъде Вечен. Когато човек влезе в Безграничното, той не умира, има вечния Живот.
към текста >>
Човек трябва да бъде искрен, чист, да има правилно отношение
към
Бога
, тогава Бог и Бялото Братство ще му помогнат, и той ще има съдействието на цялото Небе.
Когато човек влезе в Безграничното, той не умира, има вечния Живот. * Има Един, на Когото можеш да разчиташ. Дали си трева, пеперуда, буболечица или червей, без разлика е това. Ти трябва да знаеш, че има Един, Когото обичаш и Който те обича!
Човек трябва да бъде искрен, чист, да има правилно отношение
към
Бога
, тогава Бог и Бялото Братство ще му помогнат, и той ще има съдействието на цялото Небе.
Защото човек може да извърши една работа само ако те му съдействат. Ако остане сам да работи, той нищо не може да направи. Само Любовта към Бога може да поправи света. Сегашният живот не е още истински живот. Ще дойде истинският живот!
към текста >>
Само
Любовта
към
Бога
може да поправи света.
Дали си трева, пеперуда, буболечица или червей, без разлика е това. Ти трябва да знаеш, че има Един, Когото обичаш и Който те обича! Човек трябва да бъде искрен, чист, да има правилно отношение към Бога, тогава Бог и Бялото Братство ще му помогнат, и той ще има съдействието на цялото Небе. Защото човек може да извърши една работа само ако те му съдействат. Ако остане сам да работи, той нищо не може да направи.
Само
Любовта
към
Бога
може да поправи света.
Сегашният живот не е още истински живот. Ще дойде истинският живот! Ще имаш само един Баща и всички други ще ти бъдат братя и сестри. Това е идея жива! Като оживее тази идея Във вас, тогава работите ви ще се оправят.
към текста >>
Любовта
към
Бога
- като влезе тази идея в света, ще разреши всички въпроси.
Сегашният живот не е още истински живот. Ще дойде истинският живот! Ще имаш само един Баща и всички други ще ти бъдат братя и сестри. Това е идея жива! Като оживее тази идея Във вас, тогава работите ви ще се оправят.
Любовта
към
Бога
- като влезе тази идея в света, ще разреши всички въпроси.
Хората сега се борят за капка вода, но като им се покаже извора, няма ли да престанат битките между тях? Ще престанат. Когато възлюбим Великото и го виждаме и в най-малките творби, светът ще се поправи. Днес нови хора идат в света... Като любиш, обичаш и служиш, ти си от новите хора. Сърцето ти да се изпълни с радост, че любиш, обичаш и служиш!
към текста >>
Към
десет часа Учителя каза:
Сърцето ти да се изпълни с радост, че любиш, обичаш и служиш! * Смекчи се нощният студ. Пихме чай, изпълнихме паневритмичните упражнения, след това се събрахме около обичния ни Учител и изпяхме много песни. Един брат с цигулка ни придружаваше.
Към
десет часа Учителя каза:
- Сега пръснете се поотделно в лещаците за размишление. Пръснахме се, после се оттеглихме на почивка. Събрахме се по-късно за общ обяд на полянката. Всички се наредихме в голям кръг. Учителя беше в кръга.
към текста >>
Как сближава всички общият обяд, приобщава
към
единния, великия живот!
- Сега пръснете се поотделно в лещаците за размишление. Пръснахме се, после се оттеглихме на почивка. Събрахме се по-късно за общ обяд на полянката. Всички се наредихме в голям кръг. Учителя беше в кръга.
Как сближава всички общият обяд, приобщава
към
единния, великия живот!
Днешният ден беше един от незабравимите дни. Към четири часа следобед, след обща молитва, потеглихме обратно към града.
към текста >>
Към
четири часа следобед, след обща молитва, потеглихме обратно
към
града.
Събрахме се по-късно за общ обяд на полянката. Всички се наредихме в голям кръг. Учителя беше в кръга. Как сближава всички общият обяд, приобщава към единния, великия живот! Днешният ден беше един от незабравимите дни.
Към
четири часа следобед, след обща молитва, потеглихме обратно
към
града.
към текста >>
18.
11. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ 1937 година (Учителят говори)
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Човек е пратен на земята да учи
Любовта
и Христос се роди на земята за да покаже
Любовта
.
РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ 1937 година (Учителят говори)
Човек е пратен на земята да учи
Любовта
и Христос се роди на земята за да покаже
Любовта
.
А Любов е това, в което влизат Мъдростта и Истината. Любовта изпъжда навън всеки страх. Човек трябва да мисли, че всичко, което се случва, е за добро за онези, които любят Бога. Така като мисли човек, той настройва тялото си да издържи всичко и разбиранията (впечатленията) му за нещата по този начин ще бъдат пълни. Човек не трябва да се спира на едно място, а да върви все по-нагоре.
към текста >>
А
Любов
е това, в което влизат Мъдростта и Истината.
РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ 1937 година (Учителят говори) Човек е пратен на земята да учи Любовта и Христос се роди на земята за да покаже Любовта.
А
Любов
е това, в което влизат Мъдростта и Истината.
Любовта изпъжда навън всеки страх. Човек трябва да мисли, че всичко, което се случва, е за добро за онези, които любят Бога. Така като мисли човек, той настройва тялото си да издържи всичко и разбиранията (впечатленията) му за нещата по този начин ще бъдат пълни. Човек не трябва да се спира на едно място, а да върви все по-нагоре. Всяка година донася нещо на детето, а старият не съжалява, че е остарял.
към текста >>
Любовта
изпъжда навън всеки страх.
РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ 1937 година (Учителят говори) Човек е пратен на земята да учи Любовта и Христос се роди на земята за да покаже Любовта. А Любов е това, в което влизат Мъдростта и Истината.
Любовта
изпъжда навън всеки страх.
Човек трябва да мисли, че всичко, което се случва, е за добро за онези, които любят Бога. Така като мисли човек, той настройва тялото си да издържи всичко и разбиранията (впечатленията) му за нещата по този начин ще бъдат пълни. Човек не трябва да се спира на едно място, а да върви все по-нагоре. Всяка година донася нещо на детето, а старият не съжалява, че е остарял. Човек остарява от егоизъм, а се подмладява, когато е влязъл в Божията Любов и като отива на онзи свят, той отива с Любов.
към текста >>
Човек трябва да мисли, че всичко, което се случва, е за добро за онези, които любят
Бога
.
РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ 1937 година (Учителят говори) Човек е пратен на земята да учи Любовта и Христос се роди на земята за да покаже Любовта. А Любов е това, в което влизат Мъдростта и Истината. Любовта изпъжда навън всеки страх.
Човек трябва да мисли, че всичко, което се случва, е за добро за онези, които любят
Бога
.
Така като мисли човек, той настройва тялото си да издържи всичко и разбиранията (впечатленията) му за нещата по този начин ще бъдат пълни. Човек не трябва да се спира на едно място, а да върви все по-нагоре. Всяка година донася нещо на детето, а старият не съжалява, че е остарял. Човек остарява от егоизъм, а се подмладява, когато е влязъл в Божията Любов и като отива на онзи свят, той отива с Любов. Сега са нужни хора, чрез които да се изяви Божията Любов, просветени хора в любовта, защото сега се говори за Любовта, но не се прилага.
към текста >>
Човек остарява от егоизъм, а се подмладява, когато е влязъл в Божията
Любов
и като отива на онзи свят, той отива с
Любов
.
Любовта изпъжда навън всеки страх. Човек трябва да мисли, че всичко, което се случва, е за добро за онези, които любят Бога. Така като мисли човек, той настройва тялото си да издържи всичко и разбиранията (впечатленията) му за нещата по този начин ще бъдат пълни. Човек не трябва да се спира на едно място, а да върви все по-нагоре. Всяка година донася нещо на детето, а старият не съжалява, че е остарял.
Човек остарява от егоизъм, а се подмладява, когато е влязъл в Божията
Любов
и като отива на онзи свят, той отива с
Любов
.
Сега са нужни хора, чрез които да се изяви Божията Любов, просветени хора в любовта, защото сега се говори за Любовта, но не се прилага. За да може човек да стане проводник на Любовта, той трябва да мисли за Бога и да се моли тайно. Да чете беседите и каквото научи да го прилага, да прави опити, защото без това нищо не може да постигне. Така и Христос, каквото е казал, Той го е направил. Трябва да любите Бога и от Него да вървите към другите хора, независимо дали са ви приятни или не.
към текста >>
Сега са нужни хора, чрез които да се изяви Божията
Любов
, просветени хора в
любовта
, защото сега се говори за
Любовта
, но не се прилага.
Човек трябва да мисли, че всичко, което се случва, е за добро за онези, които любят Бога. Така като мисли човек, той настройва тялото си да издържи всичко и разбиранията (впечатленията) му за нещата по този начин ще бъдат пълни. Човек не трябва да се спира на едно място, а да върви все по-нагоре. Всяка година донася нещо на детето, а старият не съжалява, че е остарял. Човек остарява от егоизъм, а се подмладява, когато е влязъл в Божията Любов и като отива на онзи свят, той отива с Любов.
Сега са нужни хора, чрез които да се изяви Божията
Любов
, просветени хора в
любовта
, защото сега се говори за
Любовта
, но не се прилага.
За да може човек да стане проводник на Любовта, той трябва да мисли за Бога и да се моли тайно. Да чете беседите и каквото научи да го прилага, да прави опити, защото без това нищо не може да постигне. Така и Христос, каквото е казал, Той го е направил. Трябва да любите Бога и от Него да вървите към другите хора, независимо дали са ви приятни или не. Тази идея трябва да развиете у вас.
към текста >>
За да може човек да стане проводник на
Любовта
, той трябва да мисли за
Бога
и да се моли тайно.
Така като мисли човек, той настройва тялото си да издържи всичко и разбиранията (впечатленията) му за нещата по този начин ще бъдат пълни. Човек не трябва да се спира на едно място, а да върви все по-нагоре. Всяка година донася нещо на детето, а старият не съжалява, че е остарял. Човек остарява от егоизъм, а се подмладява, когато е влязъл в Божията Любов и като отива на онзи свят, той отива с Любов. Сега са нужни хора, чрез които да се изяви Божията Любов, просветени хора в любовта, защото сега се говори за Любовта, но не се прилага.
За да може човек да стане проводник на
Любовта
, той трябва да мисли за
Бога
и да се моли тайно.
Да чете беседите и каквото научи да го прилага, да прави опити, защото без това нищо не може да постигне. Така и Христос, каквото е казал, Той го е направил. Трябва да любите Бога и от Него да вървите към другите хора, независимо дали са ви приятни или не. Тази идея трябва да развиете у вас. Човек греши, когато поставя Бога извън себе си.
към текста >>
Трябва да любите
Бога
и от Него да вървите
към
другите хора, независимо дали са ви приятни или не.
Човек остарява от егоизъм, а се подмладява, когато е влязъл в Божията Любов и като отива на онзи свят, той отива с Любов. Сега са нужни хора, чрез които да се изяви Божията Любов, просветени хора в любовта, защото сега се говори за Любовта, но не се прилага. За да може човек да стане проводник на Любовта, той трябва да мисли за Бога и да се моли тайно. Да чете беседите и каквото научи да го прилага, да прави опити, защото без това нищо не може да постигне. Така и Христос, каквото е казал, Той го е направил.
Трябва да любите
Бога
и от Него да вървите
към
другите хора, независимо дали са ви приятни или не.
Тази идея трябва да развиете у вас. Човек греши, когато поставя Бога извън себе си. Той трябва да схване, че ближният му и той (заедно двамата) живеят в Бога. И така в ближния тогава ще види Бога. Изпращайте всеки ден (сутрин, обед и вечер) добри мисли до някой — да служи на Бога, да изпълнява волята Му, да се пробуди в него Любовта; също изпращайте по една мисъл общо на всички добри хора, за да се усили тяхната любов към Бога.
към текста >>
Човек греши, когато поставя
Бога
извън
себе
си.
За да може човек да стане проводник на Любовта, той трябва да мисли за Бога и да се моли тайно. Да чете беседите и каквото научи да го прилага, да прави опити, защото без това нищо не може да постигне. Така и Христос, каквото е казал, Той го е направил. Трябва да любите Бога и от Него да вървите към другите хора, независимо дали са ви приятни или не. Тази идея трябва да развиете у вас.
Човек греши, когато поставя
Бога
извън
себе
си.
Той трябва да схване, че ближният му и той (заедно двамата) живеят в Бога. И така в ближния тогава ще види Бога. Изпращайте всеки ден (сутрин, обед и вечер) добри мисли до някой — да служи на Бога, да изпълнява волята Му, да се пробуди в него Любовта; също изпращайте по една мисъл общо на всички добри хора, за да се усили тяхната любов към Бога. Човек трябва да се научи да има разположение да се моли. Центърът на Божията Любов у човека е на горната част на главата (хилядолистника).
към текста >>
Той трябва да схване, че
ближният
му и той (заедно двамата) живеят в
Бога
.
Да чете беседите и каквото научи да го прилага, да прави опити, защото без това нищо не може да постигне. Така и Христос, каквото е казал, Той го е направил. Трябва да любите Бога и от Него да вървите към другите хора, независимо дали са ви приятни или не. Тази идея трябва да развиете у вас. Човек греши, когато поставя Бога извън себе си.
Той трябва да схване, че
ближният
му и той (заедно двамата) живеят в
Бога
.
И така в ближния тогава ще види Бога. Изпращайте всеки ден (сутрин, обед и вечер) добри мисли до някой — да служи на Бога, да изпълнява волята Му, да се пробуди в него Любовта; също изпращайте по една мисъл общо на всички добри хора, за да се усили тяхната любов към Бога. Човек трябва да се научи да има разположение да се моли. Центърът на Божията Любов у човека е на горната част на главата (хилядолистника). Трябва да мислите също за всички добродетели, че те растат у вас и вие проявявате вече Божията Любов, та да става едно преливане между вас и Бога, и между човека и човека (от една душа в друга, между които има Любов, разбира се).
към текста >>
И така в
ближния
тогава ще види
Бога
.
Така и Христос, каквото е казал, Той го е направил. Трябва да любите Бога и от Него да вървите към другите хора, независимо дали са ви приятни или не. Тази идея трябва да развиете у вас. Човек греши, когато поставя Бога извън себе си. Той трябва да схване, че ближният му и той (заедно двамата) живеят в Бога.
И така в
ближния
тогава ще види
Бога
.
Изпращайте всеки ден (сутрин, обед и вечер) добри мисли до някой — да служи на Бога, да изпълнява волята Му, да се пробуди в него Любовта; също изпращайте по една мисъл общо на всички добри хора, за да се усили тяхната любов към Бога. Човек трябва да се научи да има разположение да се моли. Центърът на Божията Любов у човека е на горната част на главата (хилядолистника). Трябва да мислите също за всички добродетели, че те растат у вас и вие проявявате вече Божията Любов, та да става едно преливане между вас и Бога, и между човека и човека (от една душа в друга, между които има Любов, разбира се). Защото, ако се молим с часове на Бога без Любов, тогава няма да имаме никакъв резултат, без сливане между нас и Бога, няма растене и нищо не можеш да получиш.
към текста >>
Изпращайте всеки ден (сутрин, обед и вечер) добри мисли до някой — да служи на
Бога
, да изпълнява волята Му, да се пробуди в него
Любовта
; също изпращайте по една мисъл общо на всички добри хора, за да се усили тяхната
любов
към
Бога
.
Трябва да любите Бога и от Него да вървите към другите хора, независимо дали са ви приятни или не. Тази идея трябва да развиете у вас. Човек греши, когато поставя Бога извън себе си. Той трябва да схване, че ближният му и той (заедно двамата) живеят в Бога. И така в ближния тогава ще види Бога.
Изпращайте всеки ден (сутрин, обед и вечер) добри мисли до някой — да служи на
Бога
, да изпълнява волята Му, да се пробуди в него
Любовта
; също изпращайте по една мисъл общо на всички добри хора, за да се усили тяхната
любов
към
Бога
.
Човек трябва да се научи да има разположение да се моли. Центърът на Божията Любов у човека е на горната част на главата (хилядолистника). Трябва да мислите също за всички добродетели, че те растат у вас и вие проявявате вече Божията Любов, та да става едно преливане между вас и Бога, и между човека и човека (от една душа в друга, между които има Любов, разбира се). Защото, ако се молим с часове на Бога без Любов, тогава няма да имаме никакъв резултат, без сливане между нас и Бога, няма растене и нищо не можеш да получиш. Използвайте сега всичко, което ви е дадено и не отлагайте (в духовно отношение), тези хубави условия, защото голяма радост ви очаква всички, които искате да работите и станете съработници на Бога.
към текста >>
Центърът на Божията
Любов
у човека е на горната част на главата (хилядолистника).
Човек греши, когато поставя Бога извън себе си. Той трябва да схване, че ближният му и той (заедно двамата) живеят в Бога. И така в ближния тогава ще види Бога. Изпращайте всеки ден (сутрин, обед и вечер) добри мисли до някой — да служи на Бога, да изпълнява волята Му, да се пробуди в него Любовта; също изпращайте по една мисъл общо на всички добри хора, за да се усили тяхната любов към Бога. Човек трябва да се научи да има разположение да се моли.
Центърът на Божията
Любов
у човека е на горната част на главата (хилядолистника).
Трябва да мислите също за всички добродетели, че те растат у вас и вие проявявате вече Божията Любов, та да става едно преливане между вас и Бога, и между човека и човека (от една душа в друга, между които има Любов, разбира се). Защото, ако се молим с часове на Бога без Любов, тогава няма да имаме никакъв резултат, без сливане между нас и Бога, няма растене и нищо не можеш да получиш. Използвайте сега всичко, което ви е дадено и не отлагайте (в духовно отношение), тези хубави условия, защото голяма радост ви очаква всички, които искате да работите и станете съработници на Бога. Бъдете будни, трезви и не се улисвайте в нищо друго, а дръжте същественото. Всички условия и възможности сега имате и ще ви се дадат, ако искрено искате да работите.
към текста >>
Трябва да мислите също за всички добродетели, че те растат у вас и вие проявявате вече Божията
Любов
, та да става едно преливане между вас и
Бога
, и между човека и човека (от една душа в друга, между които има
Любов
, разбира се).
Той трябва да схване, че ближният му и той (заедно двамата) живеят в Бога. И така в ближния тогава ще види Бога. Изпращайте всеки ден (сутрин, обед и вечер) добри мисли до някой — да служи на Бога, да изпълнява волята Му, да се пробуди в него Любовта; също изпращайте по една мисъл общо на всички добри хора, за да се усили тяхната любов към Бога. Човек трябва да се научи да има разположение да се моли. Центърът на Божията Любов у човека е на горната част на главата (хилядолистника).
Трябва да мислите също за всички добродетели, че те растат у вас и вие проявявате вече Божията
Любов
, та да става едно преливане между вас и
Бога
, и между човека и човека (от една душа в друга, между които има
Любов
, разбира се).
Защото, ако се молим с часове на Бога без Любов, тогава няма да имаме никакъв резултат, без сливане между нас и Бога, няма растене и нищо не можеш да получиш. Използвайте сега всичко, което ви е дадено и не отлагайте (в духовно отношение), тези хубави условия, защото голяма радост ви очаква всички, които искате да работите и станете съработници на Бога. Бъдете будни, трезви и не се улисвайте в нищо друго, а дръжте същественото. Всички условия и възможности сега имате и ще ви се дадат, ако искрено искате да работите. Любовта живее вътре във вас и вие в нея.
към текста >>
Защото, ако се молим с часове на
Бога
без
Любов
, тогава няма да имаме никакъв резултат, без сливане между нас и
Бога
, няма растене и нищо не можеш да получиш.
И така в ближния тогава ще види Бога. Изпращайте всеки ден (сутрин, обед и вечер) добри мисли до някой — да служи на Бога, да изпълнява волята Му, да се пробуди в него Любовта; също изпращайте по една мисъл общо на всички добри хора, за да се усили тяхната любов към Бога. Човек трябва да се научи да има разположение да се моли. Центърът на Божията Любов у човека е на горната част на главата (хилядолистника). Трябва да мислите също за всички добродетели, че те растат у вас и вие проявявате вече Божията Любов, та да става едно преливане между вас и Бога, и между човека и човека (от една душа в друга, между които има Любов, разбира се).
Защото, ако се молим с часове на
Бога
без
Любов
, тогава няма да имаме никакъв резултат, без сливане между нас и
Бога
, няма растене и нищо не можеш да получиш.
Използвайте сега всичко, което ви е дадено и не отлагайте (в духовно отношение), тези хубави условия, защото голяма радост ви очаква всички, които искате да работите и станете съработници на Бога. Бъдете будни, трезви и не се улисвайте в нищо друго, а дръжте същественото. Всички условия и възможности сега имате и ще ви се дадат, ако искрено искате да работите. Любовта живее вътре във вас и вие в нея. Отворете само съзнанието си.
към текста >>
Използвайте сега всичко, което ви е дадено и не отлагайте (в духовно отношение), тези хубави условия, защото голяма радост ви очаква всички, които искате да работите и станете съработници на
Бога
.
Изпращайте всеки ден (сутрин, обед и вечер) добри мисли до някой — да служи на Бога, да изпълнява волята Му, да се пробуди в него Любовта; също изпращайте по една мисъл общо на всички добри хора, за да се усили тяхната любов към Бога. Човек трябва да се научи да има разположение да се моли. Центърът на Божията Любов у човека е на горната част на главата (хилядолистника). Трябва да мислите също за всички добродетели, че те растат у вас и вие проявявате вече Божията Любов, та да става едно преливане между вас и Бога, и между човека и човека (от една душа в друга, между които има Любов, разбира се). Защото, ако се молим с часове на Бога без Любов, тогава няма да имаме никакъв резултат, без сливане между нас и Бога, няма растене и нищо не можеш да получиш.
Използвайте сега всичко, което ви е дадено и не отлагайте (в духовно отношение), тези хубави условия, защото голяма радост ви очаква всички, които искате да работите и станете съработници на
Бога
.
Бъдете будни, трезви и не се улисвайте в нищо друго, а дръжте същественото. Всички условия и възможности сега имате и ще ви се дадат, ако искрено искате да работите. Любовта живее вътре във вас и вие в нея. Отворете само съзнанието си. В Любовта няма никаква разлика между човека и животните.
към текста >>
Любовта
живее вътре във вас и вие в нея.
Трябва да мислите също за всички добродетели, че те растат у вас и вие проявявате вече Божията Любов, та да става едно преливане между вас и Бога, и между човека и човека (от една душа в друга, между които има Любов, разбира се). Защото, ако се молим с часове на Бога без Любов, тогава няма да имаме никакъв резултат, без сливане между нас и Бога, няма растене и нищо не можеш да получиш. Използвайте сега всичко, което ви е дадено и не отлагайте (в духовно отношение), тези хубави условия, защото голяма радост ви очаква всички, които искате да работите и станете съработници на Бога. Бъдете будни, трезви и не се улисвайте в нищо друго, а дръжте същественото. Всички условия и възможности сега имате и ще ви се дадат, ако искрено искате да работите.
Любовта
живее вътре във вас и вие в нея.
Отворете само съзнанието си. В Любовта няма никаква разлика между човека и животните. Разликата само е по степен, защото тя се проявява у човека в по-голям размер. Това е лошо, че хората не знаят, какво нещо е Любовта и грешат някои. Човек трябва дълго време да живее в Закона на Любовта, за да я възприеме и приспособи към нея.
към текста >>
В
Любовта
няма никаква разлика между човека и животните.
Използвайте сега всичко, което ви е дадено и не отлагайте (в духовно отношение), тези хубави условия, защото голяма радост ви очаква всички, които искате да работите и станете съработници на Бога. Бъдете будни, трезви и не се улисвайте в нищо друго, а дръжте същественото. Всички условия и възможности сега имате и ще ви се дадат, ако искрено искате да работите. Любовта живее вътре във вас и вие в нея. Отворете само съзнанието си.
В
Любовта
няма никаква разлика между човека и животните.
Разликата само е по степен, защото тя се проявява у човека в по-голям размер. Това е лошо, че хората не знаят, какво нещо е Любовта и грешат някои. Човек трябва дълго време да живее в Закона на Любовта, за да я възприеме и приспособи към нея. Любовта се предава, т.е. каквото прави единия, трябва да го прави и другия.
към текста >>
Това е лошо, че хората не знаят, какво нещо е
Любовта
и грешат някои.
Всички условия и възможности сега имате и ще ви се дадат, ако искрено искате да работите. Любовта живее вътре във вас и вие в нея. Отворете само съзнанието си. В Любовта няма никаква разлика между човека и животните. Разликата само е по степен, защото тя се проявява у човека в по-голям размер.
Това е лошо, че хората не знаят, какво нещо е
Любовта
и грешат някои.
Човек трябва дълго време да живее в Закона на Любовта, за да я възприеме и приспособи към нея. Любовта се предава, т.е. каквото прави единия, трябва да го прави и другия. В Любовта няма остаряване — да дойдеш до 33 години и там да се спреш. Не трябва да говорите за Любовта, само за да постигнете това, което искате.
към текста >>
Човек трябва дълго време да живее в Закона на
Любовта
, за да я възприеме и приспособи
към
нея.
Любовта живее вътре във вас и вие в нея. Отворете само съзнанието си. В Любовта няма никаква разлика между човека и животните. Разликата само е по степен, защото тя се проявява у човека в по-голям размер. Това е лошо, че хората не знаят, какво нещо е Любовта и грешат някои.
Човек трябва дълго време да живее в Закона на
Любовта
, за да я възприеме и приспособи
към
нея.
Любовта се предава, т.е. каквото прави единия, трябва да го прави и другия. В Любовта няма остаряване — да дойдеш до 33 години и там да се спреш. Не трябва да говорите за Любовта, само за да постигнете това, което искате. Трябва да бъдат проводници на Любовта тези, които имат вече опит.
към текста >>
Любовта
се предава, т.е.
Отворете само съзнанието си. В Любовта няма никаква разлика между човека и животните. Разликата само е по степен, защото тя се проявява у човека в по-голям размер. Това е лошо, че хората не знаят, какво нещо е Любовта и грешат някои. Човек трябва дълго време да живее в Закона на Любовта, за да я възприеме и приспособи към нея.
Любовта
се предава, т.е.
каквото прави единия, трябва да го прави и другия. В Любовта няма остаряване — да дойдеш до 33 години и там да се спреш. Не трябва да говорите за Любовта, само за да постигнете това, което искате. Трябва да бъдат проводници на Любовта тези, които имат вече опит. И единственото нещо, което сега ви липсва е че не обичате.
към текста >>
В
Любовта
няма остаряване — да дойдеш до 33 години и там да се спреш.
Разликата само е по степен, защото тя се проявява у човека в по-голям размер. Това е лошо, че хората не знаят, какво нещо е Любовта и грешат някои. Човек трябва дълго време да живее в Закона на Любовта, за да я възприеме и приспособи към нея. Любовта се предава, т.е. каквото прави единия, трябва да го прави и другия.
В
Любовта
няма остаряване — да дойдеш до 33 години и там да се спреш.
Не трябва да говорите за Любовта, само за да постигнете това, което искате. Трябва да бъдат проводници на Любовта тези, които имат вече опит. И единственото нещо, което сега ви липсва е че не обичате. А животът без любов няма смисъл. Човек трябва да напусне всичко, което не струва и да живее в живота на Любовта, за да получи вечния живот тогава — Разумното...
към текста >>
Не трябва да говорите за
Любовта
, само за да постигнете това, което искате.
Това е лошо, че хората не знаят, какво нещо е Любовта и грешат някои. Човек трябва дълго време да живее в Закона на Любовта, за да я възприеме и приспособи към нея. Любовта се предава, т.е. каквото прави единия, трябва да го прави и другия. В Любовта няма остаряване — да дойдеш до 33 години и там да се спреш.
Не трябва да говорите за
Любовта
, само за да постигнете това, което искате.
Трябва да бъдат проводници на Любовта тези, които имат вече опит. И единственото нещо, което сега ви липсва е че не обичате. А животът без любов няма смисъл. Човек трябва да напусне всичко, което не струва и да живее в живота на Любовта, за да получи вечния живот тогава — Разумното... Светът може да ви завлече, ако не сте будни постоянно.
към текста >>
Трябва да бъдат проводници на
Любовта
тези, които имат вече опит.
Човек трябва дълго време да живее в Закона на Любовта, за да я възприеме и приспособи към нея. Любовта се предава, т.е. каквото прави единия, трябва да го прави и другия. В Любовта няма остаряване — да дойдеш до 33 години и там да се спреш. Не трябва да говорите за Любовта, само за да постигнете това, което искате.
Трябва да бъдат проводници на
Любовта
тези, които имат вече опит.
И единственото нещо, което сега ви липсва е че не обичате. А животът без любов няма смисъл. Човек трябва да напусне всичко, което не струва и да живее в живота на Любовта, за да получи вечния живот тогава — Разумното... Светът може да ви завлече, ако не сте будни постоянно. Трябва да се молите, молитвата е стражата на човека; трябва непрекъснато да държите връзката си с Бога, за да ви помага.
към текста >>
А животът без
любов
няма смисъл.
каквото прави единия, трябва да го прави и другия. В Любовта няма остаряване — да дойдеш до 33 години и там да се спреш. Не трябва да говорите за Любовта, само за да постигнете това, което искате. Трябва да бъдат проводници на Любовта тези, които имат вече опит. И единственото нещо, което сега ви липсва е че не обичате.
А животът без
любов
няма смисъл.
Човек трябва да напусне всичко, което не струва и да живее в живота на Любовта, за да получи вечния живот тогава — Разумното... Светът може да ви завлече, ако не сте будни постоянно. Трябва да се молите, молитвата е стражата на човека; трябва непрекъснато да държите връзката си с Бога, за да ви помага. Човек трябва да живее добре, т.е. да посее, за да има на какво да разчита.
към текста >>
Човек трябва да напусне всичко, което не струва и да живее в живота на
Любовта
, за да получи вечния живот тогава — Разумното...
В Любовта няма остаряване — да дойдеш до 33 години и там да се спреш. Не трябва да говорите за Любовта, само за да постигнете това, което искате. Трябва да бъдат проводници на Любовта тези, които имат вече опит. И единственото нещо, което сега ви липсва е че не обичате. А животът без любов няма смисъл.
Човек трябва да напусне всичко, което не струва и да живее в живота на
Любовта
, за да получи вечния живот тогава — Разумното...
Светът може да ви завлече, ако не сте будни постоянно. Трябва да се молите, молитвата е стражата на човека; трябва непрекъснато да държите връзката си с Бога, за да ви помага. Човек трябва да живее добре, т.е. да посее, за да има на какво да разчита. Определете свободното си време през деня, 1 час да употребите за Бога — за молитва, размишление, четене и пр.
към текста >>
Трябва да се молите, молитвата е стражата на човека; трябва непрекъснато да държите връзката си с
Бога
, за да ви помага.
Трябва да бъдат проводници на Любовта тези, които имат вече опит. И единственото нещо, което сега ви липсва е че не обичате. А животът без любов няма смисъл. Човек трябва да напусне всичко, което не струва и да живее в живота на Любовта, за да получи вечния живот тогава — Разумното... Светът може да ви завлече, ако не сте будни постоянно.
Трябва да се молите, молитвата е стражата на човека; трябва непрекъснато да държите връзката си с
Бога
, за да ви помага.
Човек трябва да живее добре, т.е. да посее, за да има на какво да разчита. Определете свободното си време през деня, 1 час да употребите за Бога — за молитва, размишление, четене и пр. Ставайте сутрин по-рано, за да имате време за това. Това е една обнова.
към текста >>
Определете свободното си време през деня, 1 час да употребите за
Бога
— за молитва, размишление, четене и пр.
Човек трябва да напусне всичко, което не струва и да живее в живота на Любовта, за да получи вечния живот тогава — Разумното... Светът може да ви завлече, ако не сте будни постоянно. Трябва да се молите, молитвата е стражата на човека; трябва непрекъснато да държите връзката си с Бога, за да ви помага. Човек трябва да живее добре, т.е. да посее, за да има на какво да разчита.
Определете свободното си време през деня, 1 час да употребите за
Бога
— за молитва, размишление, четене и пр.
Ставайте сутрин по-рано, за да имате време за това. Това е една обнова. Има едно вътрешно разбиране за Бога, което всеки носи в душата си, дръжте се за него. Бог ни обича и ние трябва да го обичаме. Обичта ражда обич!
към текста >>
Има едно вътрешно разбиране за
Бога
, което всеки носи в душата си, дръжте се за него.
Човек трябва да живее добре, т.е. да посее, за да има на какво да разчита. Определете свободното си време през деня, 1 час да употребите за Бога — за молитва, размишление, четене и пр. Ставайте сутрин по-рано, за да имате време за това. Това е една обнова.
Има едно вътрешно разбиране за
Бога
, което всеки носи в душата си, дръжте се за него.
Бог ни обича и ние трябва да го обичаме. Обичта ражда обич! И когато се научим да обичаме, Този, Който първи ни обича, то по естествен път ще дойде и любовта ни към другите. Разумното, Божественото, Духът, то е скрито в човека и то трябва да се разкрие, да се събуди и душата ви ще стане като Слънцето. Любете хората и тогава, когато ви мразят и ви вършат зло, слугувайте им без да знаят.
към текста >>
И когато се научим да обичаме, Този, Който първи ни обича, то по естествен път ще дойде и
любовта
ни
към
другите.
Ставайте сутрин по-рано, за да имате време за това. Това е една обнова. Има едно вътрешно разбиране за Бога, което всеки носи в душата си, дръжте се за него. Бог ни обича и ние трябва да го обичаме. Обичта ражда обич!
И когато се научим да обичаме, Този, Който първи ни обича, то по естествен път ще дойде и
любовта
ни
към
другите.
Разумното, Божественото, Духът, то е скрито в човека и то трябва да се разкрие, да се събуди и душата ви ще стане като Слънцето. Любете хората и тогава, когато ви мразят и ви вършат зло, слугувайте им без да знаят. Това е служене на Бога, както е казал Христос: "Аз дойдох да науча хората да живеят по Любовта — няма друг път". Сега идва шестата раса и хората не могат да влязат в нея, преди да ликвидират със своята карма. Тя ще приготви (донесе) Съвършената Любов към Бога, ближния и себе си.
към текста >>
Това е служене на
Бога
, както е казал Христос: "Аз дойдох да науча хората да живеят по
Любовта
— няма друг път".
Бог ни обича и ние трябва да го обичаме. Обичта ражда обич! И когато се научим да обичаме, Този, Който първи ни обича, то по естествен път ще дойде и любовта ни към другите. Разумното, Божественото, Духът, то е скрито в човека и то трябва да се разкрие, да се събуди и душата ви ще стане като Слънцето. Любете хората и тогава, когато ви мразят и ви вършат зло, слугувайте им без да знаят.
Това е служене на
Бога
, както е казал Христос: "Аз дойдох да науча хората да живеят по
Любовта
— няма друг път".
Сега идва шестата раса и хората не могат да влязат в нея, преди да ликвидират със своята карма. Тя ще приготви (донесе) Съвършената Любов към Бога, ближния и себе си. Хората трябва обезателно да имат една мярка за всички. Братството и Любовта ще смекчат сърцата на хората. Злото ще бъде вързано тогава в света и ще се сложи ред и порядък навсякъде.
към текста >>
Тя ще приготви (донесе) Съвършената
Любов
към
Бога
,
ближния
и
себе
си.
И когато се научим да обичаме, Този, Който първи ни обича, то по естествен път ще дойде и любовта ни към другите. Разумното, Божественото, Духът, то е скрито в човека и то трябва да се разкрие, да се събуди и душата ви ще стане като Слънцето. Любете хората и тогава, когато ви мразят и ви вършат зло, слугувайте им без да знаят. Това е служене на Бога, както е казал Христос: "Аз дойдох да науча хората да живеят по Любовта — няма друг път". Сега идва шестата раса и хората не могат да влязат в нея, преди да ликвидират със своята карма.
Тя ще приготви (донесе) Съвършената
Любов
към
Бога
,
ближния
и
себе
си.
Хората трябва обезателно да имат една мярка за всички. Братството и Любовта ще смекчат сърцата на хората. Злото ще бъде вързано тогава в света и ще се сложи ред и порядък навсякъде.
към текста >>
Братството и
Любовта
ще смекчат сърцата на хората.
Любете хората и тогава, когато ви мразят и ви вършат зло, слугувайте им без да знаят. Това е служене на Бога, както е казал Христос: "Аз дойдох да науча хората да живеят по Любовта — няма друг път". Сега идва шестата раса и хората не могат да влязат в нея, преди да ликвидират със своята карма. Тя ще приготви (донесе) Съвършената Любов към Бога, ближния и себе си. Хората трябва обезателно да имат една мярка за всички.
Братството и
Любовта
ще смекчат сърцата на хората.
Злото ще бъде вързано тогава в света и ще се сложи ред и порядък навсякъде.
към текста >>
19.
16. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ ЛЮБОВТА КЪМ БОГА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ
ЛЮБОВТА
КЪМ
БОГА
РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ
ЛЮБОВТА
КЪМ
БОГА
Любовта към Бога е най-великия подтик. Божията Любов е сила, която разрешава напълно всички въпроси, а любовта към ближния — на половина, а пък любовта към врага (на себе си) — 1/4 (една четвърт). Дръжте Божественото в себе си, за да имате на какво да разчитате. Божествената мисъл внася радост и живот. Бог е вътре във вас и не трябва да разваляте това, което Той прави вътре във вас.
към текста >>
Любовта
към
Бога
е най-великия подтик.
РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ ЛЮБОВТА КЪМ БОГА
Любовта
към
Бога
е най-великия подтик.
Божията Любов е сила, която разрешава напълно всички въпроси, а любовта към ближния — на половина, а пък любовта към врага (на себе си) — 1/4 (една четвърт). Дръжте Божественото в себе си, за да имате на какво да разчитате. Божествената мисъл внася радост и живот. Бог е вътре във вас и не трябва да разваляте това, което Той прави вътре във вас. Любовта към Бога заема най-високото място в човешката глава (в мозъка), а центърът на личността е зад него.
към текста >>
Божията
Любов
е сила, която разрешава напълно всички въпроси, а
любовта
към
ближния
— на половина, а пък
любовта
към
врага (на
себе
си) — 1/4 (една четвърт).
РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ ЛЮБОВТА КЪМ БОГА Любовта към Бога е най-великия подтик.
Божията
Любов
е сила, която разрешава напълно всички въпроси, а
любовта
към
ближния
— на половина, а пък
любовта
към
врага (на
себе
си) — 1/4 (една четвърт).
Дръжте Божественото в себе си, за да имате на какво да разчитате. Божествената мисъл внася радост и живот. Бог е вътре във вас и не трябва да разваляте това, което Той прави вътре във вас. Любовта към Бога заема най-високото място в човешката глава (в мозъка), а центърът на личността е зад него. Центровете на съвестта, справедливостта и милосърдието също така са по-ниско.
към текста >>
Дръжте Божественото в
себе
си, за да имате на какво да разчитате.
РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ ЛЮБОВТА КЪМ БОГА Любовта към Бога е най-великия подтик. Божията Любов е сила, която разрешава напълно всички въпроси, а любовта към ближния — на половина, а пък любовта към врага (на себе си) — 1/4 (една четвърт).
Дръжте Божественото в
себе
си, за да имате на какво да разчитате.
Божествената мисъл внася радост и живот. Бог е вътре във вас и не трябва да разваляте това, което Той прави вътре във вас. Любовта към Бога заема най-високото място в човешката глава (в мозъка), а центърът на личността е зад него. Центровете на съвестта, справедливостта и милосърдието също така са по-ниско. Любовта пък, която имат младите е най-ниския връх.
към текста >>
Любовта
към
Бога
заема най-високото място в човешката глава (в мозъка), а центърът на личността е зад него.
Любовта към Бога е най-великия подтик. Божията Любов е сила, която разрешава напълно всички въпроси, а любовта към ближния — на половина, а пък любовта към врага (на себе си) — 1/4 (една четвърт). Дръжте Божественото в себе си, за да имате на какво да разчитате. Божествената мисъл внася радост и живот. Бог е вътре във вас и не трябва да разваляте това, което Той прави вътре във вас.
Любовта
към
Бога
заема най-високото място в човешката глава (в мозъка), а центърът на личността е зад него.
Центровете на съвестта, справедливостта и милосърдието също така са по-ниско. Любовта пък, която имат младите е най-ниския връх. А любовта на майката към детето е сравнително по-висок връх. Приятелството е още по-висок връх. От върха на Любовта към Бога идват върховете на Вярата, Надеждата, милосърдието и всичките добродетели.
към текста >>
Любовта
пък, която имат младите е най-ниския връх.
Дръжте Божественото в себе си, за да имате на какво да разчитате. Божествената мисъл внася радост и живот. Бог е вътре във вас и не трябва да разваляте това, което Той прави вътре във вас. Любовта към Бога заема най-високото място в човешката глава (в мозъка), а центърът на личността е зад него. Центровете на съвестта, справедливостта и милосърдието също така са по-ниско.
Любовта
пък, която имат младите е най-ниския връх.
А любовта на майката към детето е сравнително по-висок връх. Приятелството е още по-висок връх. От върха на Любовта към Бога идват върховете на Вярата, Надеждата, милосърдието и всичките добродетели. Когато сте в най-голямото страдание, Бог е над тебе и пред тебе и ти подава ръка, само че, трябва да имаш вира — кажете си тогава: Господи, аз съм немощен, а Ти си силен, прояви се и Бог ще се прояви тогава. Еволюцията в света ще започне от Любовта към Бога.
към текста >>
А
любовта
на майката
към
детето е сравнително по-висок връх.
Божествената мисъл внася радост и живот. Бог е вътре във вас и не трябва да разваляте това, което Той прави вътре във вас. Любовта към Бога заема най-високото място в човешката глава (в мозъка), а центърът на личността е зад него. Центровете на съвестта, справедливостта и милосърдието също така са по-ниско. Любовта пък, която имат младите е най-ниския връх.
А
любовта
на майката
към
детето е сравнително по-висок връх.
Приятелството е още по-висок връх. От върха на Любовта към Бога идват върховете на Вярата, Надеждата, милосърдието и всичките добродетели. Когато сте в най-голямото страдание, Бог е над тебе и пред тебе и ти подава ръка, само че, трябва да имаш вира — кажете си тогава: Господи, аз съм немощен, а Ти си силен, прояви се и Бог ще се прояви тогава. Еволюцията в света ще започне от Любовта към Бога. Там е началото.
към текста >>
От върха на
Любовта
към
Бога
идват върховете на Вярата, Надеждата, милосърдието и всичките добродетели.
Любовта към Бога заема най-високото място в човешката глава (в мозъка), а центърът на личността е зад него. Центровете на съвестта, справедливостта и милосърдието също така са по-ниско. Любовта пък, която имат младите е най-ниския връх. А любовта на майката към детето е сравнително по-висок връх. Приятелството е още по-висок връх.
От върха на
Любовта
към
Бога
идват върховете на Вярата, Надеждата, милосърдието и всичките добродетели.
Когато сте в най-голямото страдание, Бог е над тебе и пред тебе и ти подава ръка, само че, трябва да имаш вира — кажете си тогава: Господи, аз съм немощен, а Ти си силен, прояви се и Бог ще се прояви тогава. Еволюцията в света ще започне от Любовта към Бога. Там е началото. А инволюцията е падането, отклонението от Бога. Сгреши ли човек — той пада, инволюира.
към текста >>
Еволюцията в света ще започне от
Любовта
към
Бога
.
Любовта пък, която имат младите е най-ниския връх. А любовта на майката към детето е сравнително по-висок връх. Приятелството е още по-висок връх. От върха на Любовта към Бога идват върховете на Вярата, Надеждата, милосърдието и всичките добродетели. Когато сте в най-голямото страдание, Бог е над тебе и пред тебе и ти подава ръка, само че, трябва да имаш вира — кажете си тогава: Господи, аз съм немощен, а Ти си силен, прояви се и Бог ще се прояви тогава.
Еволюцията в света ще започне от
Любовта
към
Бога
.
Там е началото. А инволюцията е падането, отклонението от Бога. Сгреши ли човек — той пада, инволюира. Със своята култура и знание, човек не може да познае Бога. Само чрез Любовта, ние можем да познаем същината на живота — Бога.
към текста >>
А инволюцията е падането, отклонението от
Бога
.
Приятелството е още по-висок връх. От върха на Любовта към Бога идват върховете на Вярата, Надеждата, милосърдието и всичките добродетели. Когато сте в най-голямото страдание, Бог е над тебе и пред тебе и ти подава ръка, само че, трябва да имаш вира — кажете си тогава: Господи, аз съм немощен, а Ти си силен, прояви се и Бог ще се прояви тогава. Еволюцията в света ще започне от Любовта към Бога. Там е началото.
А инволюцията е падането, отклонението от
Бога
.
Сгреши ли човек — той пада, инволюира. Със своята култура и знание, човек не може да познае Бога. Само чрез Любовта, ние можем да познаем същината на живота — Бога. Само Божественото в човека е в състояние да го направи силен. Свържете се с Бога у вас.
към текста >>
Със своята култура и знание, човек не може да познае
Бога
.
Когато сте в най-голямото страдание, Бог е над тебе и пред тебе и ти подава ръка, само че, трябва да имаш вира — кажете си тогава: Господи, аз съм немощен, а Ти си силен, прояви се и Бог ще се прояви тогава. Еволюцията в света ще започне от Любовта към Бога. Там е началото. А инволюцията е падането, отклонението от Бога. Сгреши ли човек — той пада, инволюира.
Със своята култура и знание, човек не може да познае
Бога
.
Само чрез Любовта, ние можем да познаем същината на живота — Бога. Само Божественото в човека е в състояние да го направи силен. Свържете се с Бога у вас. Докато човек не познае Божията Любов, не може да бъде полезен както трябва, нито на себе си, нито на другите. Обичайте Бога и мислете, постъпвайте като Него.
към текста >>
Само чрез
Любовта
, ние можем да познаем същината на живота —
Бога
.
Еволюцията в света ще започне от Любовта към Бога. Там е началото. А инволюцията е падането, отклонението от Бога. Сгреши ли човек — той пада, инволюира. Със своята култура и знание, човек не може да познае Бога.
Само чрез
Любовта
, ние можем да познаем същината на живота —
Бога
.
Само Божественото в човека е в състояние да го направи силен. Свържете се с Бога у вас. Докато човек не познае Божията Любов, не може да бъде полезен както трябва, нито на себе си, нито на другите. Обичайте Бога и мислете, постъпвайте като Него. Обикнете всички същества, цялата природа.
към текста >>
Свържете се с
Бога
у вас.
А инволюцията е падането, отклонението от Бога. Сгреши ли човек — той пада, инволюира. Със своята култура и знание, човек не може да познае Бога. Само чрез Любовта, ние можем да познаем същината на живота — Бога. Само Божественото в човека е в състояние да го направи силен.
Свържете се с
Бога
у вас.
Докато човек не познае Божията Любов, не може да бъде полезен както трябва, нито на себе си, нито на другите. Обичайте Бога и мислете, постъпвайте като Него. Обикнете всички същества, цялата природа. Дайте ход на вярата у себе си и се дръжте за реалното в живота. Вашите неприятели вие сте си ги създали, а не Бог.
към текста >>
Докато човек не познае Божията
Любов
, не може да бъде полезен както трябва, нито на
себе
си, нито на другите.
Сгреши ли човек — той пада, инволюира. Със своята култура и знание, човек не може да познае Бога. Само чрез Любовта, ние можем да познаем същината на живота — Бога. Само Божественото в човека е в състояние да го направи силен. Свържете се с Бога у вас.
Докато човек не познае Божията
Любов
, не може да бъде полезен както трябва, нито на
себе
си, нито на другите.
Обичайте Бога и мислете, постъпвайте като Него. Обикнете всички същества, цялата природа. Дайте ход на вярата у себе си и се дръжте за реалното в живота. Вашите неприятели вие сте си ги създали, а не Бог. Те ви мразят, защото нямате правилни отношения към Бога, Който е и в тях, както е и във вас.
към текста >>
Обичайте
Бога
и мислете, постъпвайте като Него.
Със своята култура и знание, човек не може да познае Бога. Само чрез Любовта, ние можем да познаем същината на живота — Бога. Само Божественото в човека е в състояние да го направи силен. Свържете се с Бога у вас. Докато човек не познае Божията Любов, не може да бъде полезен както трябва, нито на себе си, нито на другите.
Обичайте
Бога
и мислете, постъпвайте като Него.
Обикнете всички същества, цялата природа. Дайте ход на вярата у себе си и се дръжте за реалното в живота. Вашите неприятели вие сте си ги създали, а не Бог. Те ви мразят, защото нямате правилни отношения към Бога, Който е и в тях, както е и във вас. Ако отношенията ви към Бога бъдат правилни, то всичките ви други отношения ще бъдат правилни.
към текста >>
Дайте ход на вярата у
себе
си и се дръжте за реалното в живота.
Само Божественото в човека е в състояние да го направи силен. Свържете се с Бога у вас. Докато човек не познае Божията Любов, не може да бъде полезен както трябва, нито на себе си, нито на другите. Обичайте Бога и мислете, постъпвайте като Него. Обикнете всички същества, цялата природа.
Дайте ход на вярата у
себе
си и се дръжте за реалното в живота.
Вашите неприятели вие сте си ги създали, а не Бог. Те ви мразят, защото нямате правилни отношения към Бога, Който е и в тях, както е и във вас. Ако отношенията ви към Бога бъдат правилни, то всичките ви други отношения ще бъдат правилни. Ако не обичате Бога, вие никого другиго не можете да обичате, както трябва. Любовта към Бога е една вътрешна необходимост — всичкият ваш капитал.
към текста >>
Те ви мразят, защото нямате правилни отношения
към
Бога
, Който е и в тях, както е и във вас.
Докато човек не познае Божията Любов, не може да бъде полезен както трябва, нито на себе си, нито на другите. Обичайте Бога и мислете, постъпвайте като Него. Обикнете всички същества, цялата природа. Дайте ход на вярата у себе си и се дръжте за реалното в живота. Вашите неприятели вие сте си ги създали, а не Бог.
Те ви мразят, защото нямате правилни отношения
към
Бога
, Който е и в тях, както е и във вас.
Ако отношенията ви към Бога бъдат правилни, то всичките ви други отношения ще бъдат правилни. Ако не обичате Бога, вие никого другиго не можете да обичате, както трябва. Любовта към Бога е една вътрешна необходимост — всичкият ваш капитал. Това е закон. Щастието на човека е в Любовта му към Бога.
към текста >>
Ако отношенията ви
към
Бога
бъдат правилни, то всичките ви други отношения ще бъдат правилни.
Обичайте Бога и мислете, постъпвайте като Него. Обикнете всички същества, цялата природа. Дайте ход на вярата у себе си и се дръжте за реалното в живота. Вашите неприятели вие сте си ги създали, а не Бог. Те ви мразят, защото нямате правилни отношения към Бога, Който е и в тях, както е и във вас.
Ако отношенията ви
към
Бога
бъдат правилни, то всичките ви други отношения ще бъдат правилни.
Ако не обичате Бога, вие никого другиго не можете да обичате, както трябва. Любовта към Бога е една вътрешна необходимост — всичкият ваш капитал. Това е закон. Щастието на човека е в Любовта му към Бога. Всякога, когато човек призове Бога с цялото си сърце, Той му помага от всякъде.
към текста >>
Ако не обичате
Бога
, вие никого другиго не можете да обичате, както трябва.
Обикнете всички същества, цялата природа. Дайте ход на вярата у себе си и се дръжте за реалното в живота. Вашите неприятели вие сте си ги създали, а не Бог. Те ви мразят, защото нямате правилни отношения към Бога, Който е и в тях, както е и във вас. Ако отношенията ви към Бога бъдат правилни, то всичките ви други отношения ще бъдат правилни.
Ако не обичате
Бога
, вие никого другиго не можете да обичате, както трябва.
Любовта към Бога е една вътрешна необходимост — всичкият ваш капитал. Това е закон. Щастието на човека е в Любовта му към Бога. Всякога, когато човек призове Бога с цялото си сърце, Той му помага от всякъде. Всеки, който няма уважение и почитание към другите, той значи няма Любов към Бога (това е слабата му страна).
към текста >>
Любовта
към
Бога
е една вътрешна необходимост — всичкият ваш капитал.
Дайте ход на вярата у себе си и се дръжте за реалното в живота. Вашите неприятели вие сте си ги създали, а не Бог. Те ви мразят, защото нямате правилни отношения към Бога, Който е и в тях, както е и във вас. Ако отношенията ви към Бога бъдат правилни, то всичките ви други отношения ще бъдат правилни. Ако не обичате Бога, вие никого другиго не можете да обичате, както трябва.
Любовта
към
Бога
е една вътрешна необходимост — всичкият ваш капитал.
Това е закон. Щастието на човека е в Любовта му към Бога. Всякога, когато човек призове Бога с цялото си сърце, Той му помага от всякъде. Всеки, който няма уважение и почитание към другите, той значи няма Любов към Бога (това е слабата му страна). Той значи трябва да се научи как да обича.
към текста >>
Щастието на човека е в
Любовта
му
към
Бога
.
Те ви мразят, защото нямате правилни отношения към Бога, Който е и в тях, както е и във вас. Ако отношенията ви към Бога бъдат правилни, то всичките ви други отношения ще бъдат правилни. Ако не обичате Бога, вие никого другиго не можете да обичате, както трябва. Любовта към Бога е една вътрешна необходимост — всичкият ваш капитал. Това е закон.
Щастието на човека е в
Любовта
му
към
Бога
.
Всякога, когато човек призове Бога с цялото си сърце, Той му помага от всякъде. Всеки, който няма уважение и почитание към другите, той значи няма Любов към Бога (това е слабата му страна). Той значи трябва да се научи как да обича. Който увеличава Любовта си, той има бъдеще. За да живееш съзнателно, ти трябва да обичаш Бога и да Му служиш.
към текста >>
Всякога, когато човек призове
Бога
с цялото си сърце, Той му помага от всякъде.
Ако отношенията ви към Бога бъдат правилни, то всичките ви други отношения ще бъдат правилни. Ако не обичате Бога, вие никого другиго не можете да обичате, както трябва. Любовта към Бога е една вътрешна необходимост — всичкият ваш капитал. Това е закон. Щастието на човека е в Любовта му към Бога.
Всякога, когато човек призове
Бога
с цялото си сърце, Той му помага от всякъде.
Всеки, който няма уважение и почитание към другите, той значи няма Любов към Бога (това е слабата му страна). Той значи трябва да се научи как да обича. Който увеличава Любовта си, той има бъдеще. За да живееш съзнателно, ти трябва да обичаш Бога и да Му служиш. Само тогава, сърцето ти ще се изпълни с радост, Любов и обич и ще служиш на другите.
към текста >>
Всеки, който няма уважение и почитание
към
другите, той значи няма
Любов
към
Бога
(това е слабата му страна).
Ако не обичате Бога, вие никого другиго не можете да обичате, както трябва. Любовта към Бога е една вътрешна необходимост — всичкият ваш капитал. Това е закон. Щастието на човека е в Любовта му към Бога. Всякога, когато човек призове Бога с цялото си сърце, Той му помага от всякъде.
Всеки, който няма уважение и почитание
към
другите, той значи няма
Любов
към
Бога
(това е слабата му страна).
Той значи трябва да се научи как да обича. Който увеличава Любовта си, той има бъдеще. За да живееш съзнателно, ти трябва да обичаш Бога и да Му служиш. Само тогава, сърцето ти ще се изпълни с радост, Любов и обич и ще служиш на другите. Възлюбете Господа и всичко ще придобиете и всичко ще ви съдействува за добро.
към текста >>
Който увеличава
Любовта
си, той има бъдеще.
Това е закон. Щастието на човека е в Любовта му към Бога. Всякога, когато човек призове Бога с цялото си сърце, Той му помага от всякъде. Всеки, който няма уважение и почитание към другите, той значи няма Любов към Бога (това е слабата му страна). Той значи трябва да се научи как да обича.
Който увеличава
Любовта
си, той има бъдеще.
За да живееш съзнателно, ти трябва да обичаш Бога и да Му служиш. Само тогава, сърцето ти ще се изпълни с радост, Любов и обич и ще служиш на другите. Възлюбете Господа и всичко ще придобиете и всичко ще ви съдействува за добро.
към текста >>
За да живееш съзнателно, ти трябва да обичаш
Бога
и да Му служиш.
Щастието на човека е в Любовта му към Бога. Всякога, когато човек призове Бога с цялото си сърце, Той му помага от всякъде. Всеки, който няма уважение и почитание към другите, той значи няма Любов към Бога (това е слабата му страна). Той значи трябва да се научи как да обича. Който увеличава Любовта си, той има бъдеще.
За да живееш съзнателно, ти трябва да обичаш
Бога
и да Му служиш.
Само тогава, сърцето ти ще се изпълни с радост, Любов и обич и ще служиш на другите. Възлюбете Господа и всичко ще придобиете и всичко ще ви съдействува за добро.
към текста >>
Само тогава, сърцето ти ще се изпълни с радост,
Любов
и обич и ще служиш на другите.
Всякога, когато човек призове Бога с цялото си сърце, Той му помага от всякъде. Всеки, който няма уважение и почитание към другите, той значи няма Любов към Бога (това е слабата му страна). Той значи трябва да се научи как да обича. Който увеличава Любовта си, той има бъдеще. За да живееш съзнателно, ти трябва да обичаш Бога и да Му служиш.
Само тогава, сърцето ти ще се изпълни с радост,
Любов
и обич и ще служиш на другите.
Възлюбете Господа и всичко ще придобиете и всичко ще ви съдействува за добро.
към текста >>
20.
30. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША 1941 г.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Любовта
към
Бога
заема най-високото място в човешката глава.
РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША 1941 г.
Любовта
към
Бога
заема най-високото място в човешката глава.
В човешкия мозък на най-високия връх е чувството (центъра) на Любовта към Бога. Центърът на личността е назад и е по-ниско от центъра на Любовта към Бога. Също и центровете на съвестта, справедливостта и милосърдието, също така са по-ниско. В душата значи на всички хора върхът на Любовта е най-висок, най-ниският връх — на земята е любовта, която имат младите хора, след това по-висок връх е любовта на майката към детето, после приятелството е още по-висок връх и пр., на вярата, надеждата, милосърдието и пр. И между тях се образуват долини.
към текста >>
В човешкия мозък на най-високия връх е чувството (центъра) на
Любовта
към
Бога
.
РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША 1941 г. Любовта към Бога заема най-високото място в човешката глава.
В човешкия мозък на най-високия връх е чувството (центъра) на
Любовта
към
Бога
.
Центърът на личността е назад и е по-ниско от центъра на Любовта към Бога. Също и центровете на съвестта, справедливостта и милосърдието, също така са по-ниско. В душата значи на всички хора върхът на Любовта е най-висок, най-ниският връх — на земята е любовта, която имат младите хора, след това по-висок връх е любовта на майката към детето, после приятелството е още по-висок връх и пр., на вярата, надеждата, милосърдието и пр. И между тях се образуват долини. Такива върхове има 40.
към текста >>
Центърът на личността е назад и е по-ниско от центъра на
Любовта
към
Бога
.
РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША 1941 г. Любовта към Бога заема най-високото място в човешката глава. В човешкия мозък на най-високия връх е чувството (центъра) на Любовта към Бога.
Центърът на личността е назад и е по-ниско от центъра на
Любовта
към
Бога
.
Също и центровете на съвестта, справедливостта и милосърдието, също така са по-ниско. В душата значи на всички хора върхът на Любовта е най-висок, най-ниският връх — на земята е любовта, която имат младите хора, след това по-висок връх е любовта на майката към детето, после приятелството е още по-висок връх и пр., на вярата, надеждата, милосърдието и пр. И между тях се образуват долини. Такива върхове има 40. Радвайте се, че и като се раждате, и като умирате има какво да учите.
към текста >>
В душата значи на всички хора върхът на
Любовта
е най-висок, най-ниският връх — на земята е
любовта
, която имат младите хора, след това по-висок връх е
любовта
на майката
към
детето, после приятелството е още по-висок връх и пр., на вярата, надеждата, милосърдието и пр.
РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША 1941 г. Любовта към Бога заема най-високото място в човешката глава. В човешкия мозък на най-високия връх е чувството (центъра) на Любовта към Бога. Центърът на личността е назад и е по-ниско от центъра на Любовта към Бога. Също и центровете на съвестта, справедливостта и милосърдието, също така са по-ниско.
В душата значи на всички хора върхът на
Любовта
е най-висок, най-ниският връх — на земята е
любовта
, която имат младите хора, след това по-висок връх е
любовта
на майката
към
детето, после приятелството е още по-висок връх и пр., на вярата, надеждата, милосърдието и пр.
И между тях се образуват долини. Такива върхове има 40. Радвайте се, че и като се раждате, и като умирате има какво да учите. Човек иска да се справи с външния свят, но той не може да се справи с него, докато не се справи с вътрешния си свят. Човек така трябва да обича Бога, че да няма нужда да търси някой друг да го обича.
към текста >>
Човек така трябва да обича
Бога
, че да няма нужда да търси някой друг да го обича.
В душата значи на всички хора върхът на Любовта е най-висок, най-ниският връх — на земята е любовта, която имат младите хора, след това по-висок връх е любовта на майката към детето, после приятелството е още по-висок връх и пр., на вярата, надеждата, милосърдието и пр. И между тях се образуват долини. Такива върхове има 40. Радвайте се, че и като се раждате, и като умирате има какво да учите. Човек иска да се справи с външния свят, но той не може да се справи с него, докато не се справи с вътрешния си свят.
Човек така трябва да обича
Бога
, че да няма нужда да търси някой друг да го обича.
Той само значи да ги обича, без да търси те да го обичат, има всичко и не чувствува празнота в себе си, която любовта на този или онзи човек да запълни в него. Най-голямото благо за човека е да обича Бога. Без Любов към Бога нищо не се постига. Значи, люби Бога, вярвай в ближния си и се надявай на себе си. Когато призовете Бога с всичкото си сърце, Той ще ви се обади отнякъде.
към текста >>
Той само значи да ги обича, без да търси те да го обичат, има всичко и не чувствува празнота в
себе
си, която
любовта
на този или онзи човек да запълни в него.
И между тях се образуват долини. Такива върхове има 40. Радвайте се, че и като се раждате, и като умирате има какво да учите. Човек иска да се справи с външния свят, но той не може да се справи с него, докато не се справи с вътрешния си свят. Човек така трябва да обича Бога, че да няма нужда да търси някой друг да го обича.
Той само значи да ги обича, без да търси те да го обичат, има всичко и не чувствува празнота в
себе
си, която
любовта
на този или онзи човек да запълни в него.
Най-голямото благо за човека е да обича Бога. Без Любов към Бога нищо не се постига. Значи, люби Бога, вярвай в ближния си и се надявай на себе си. Когато призовете Бога с всичкото си сърце, Той ще ви се обади отнякъде. Сърцето си да подарите само на Бога, да бъде само на Бога и после ще може да прояви Любов към всички същества, а той самият трябва да уповава само на Божията Любов.
към текста >>
Най-голямото благо за човека е да обича
Бога
.
Такива върхове има 40. Радвайте се, че и като се раждате, и като умирате има какво да учите. Човек иска да се справи с външния свят, но той не може да се справи с него, докато не се справи с вътрешния си свят. Човек така трябва да обича Бога, че да няма нужда да търси някой друг да го обича. Той само значи да ги обича, без да търси те да го обичат, има всичко и не чувствува празнота в себе си, която любовта на този или онзи човек да запълни в него.
Най-голямото благо за човека е да обича
Бога
.
Без Любов към Бога нищо не се постига. Значи, люби Бога, вярвай в ближния си и се надявай на себе си. Когато призовете Бога с всичкото си сърце, Той ще ви се обади отнякъде. Сърцето си да подарите само на Бога, да бъде само на Бога и после ще може да прояви Любов към всички същества, а той самият трябва да уповава само на Божията Любов. Вие трябва първо да приемете Божията Любов и после да станете носител на Нея.
към текста >>
Без
Любов
към
Бога
нищо не се постига.
Радвайте се, че и като се раждате, и като умирате има какво да учите. Човек иска да се справи с външния свят, но той не може да се справи с него, докато не се справи с вътрешния си свят. Човек така трябва да обича Бога, че да няма нужда да търси някой друг да го обича. Той само значи да ги обича, без да търси те да го обичат, има всичко и не чувствува празнота в себе си, която любовта на този или онзи човек да запълни в него. Най-голямото благо за човека е да обича Бога.
Без
Любов
към
Бога
нищо не се постига.
Значи, люби Бога, вярвай в ближния си и се надявай на себе си. Когато призовете Бога с всичкото си сърце, Той ще ви се обади отнякъде. Сърцето си да подарите само на Бога, да бъде само на Бога и после ще може да прояви Любов към всички същества, а той самият трябва да уповава само на Божията Любов. Вие трябва първо да приемете Божията Любов и после да станете носител на Нея. Когато размишлявате върху Любовта (Бога), вие трябва да скъсате всички връзки със земното и душата ви ще се повдигне нагоре.
към текста >>
Значи, люби
Бога
, вярвай в
ближния
си и се надявай на
себе
си.
Човек иска да се справи с външния свят, но той не може да се справи с него, докато не се справи с вътрешния си свят. Човек така трябва да обича Бога, че да няма нужда да търси някой друг да го обича. Той само значи да ги обича, без да търси те да го обичат, има всичко и не чувствува празнота в себе си, която любовта на този или онзи човек да запълни в него. Най-голямото благо за човека е да обича Бога. Без Любов към Бога нищо не се постига.
Значи, люби
Бога
, вярвай в
ближния
си и се надявай на
себе
си.
Когато призовете Бога с всичкото си сърце, Той ще ви се обади отнякъде. Сърцето си да подарите само на Бога, да бъде само на Бога и после ще може да прояви Любов към всички същества, а той самият трябва да уповава само на Божията Любов. Вие трябва първо да приемете Божията Любов и после да станете носител на Нея. Когато размишлявате върху Любовта (Бога), вие трябва да скъсате всички връзки със земното и душата ви ще се повдигне нагоре. Човек, който уповава хората да го обичат, той се отдалечава от Бога, не че е лошо хората да го обичат, нека да го обичат.
към текста >>
Когато призовете
Бога
с всичкото си сърце, Той ще ви се обади отнякъде.
Човек така трябва да обича Бога, че да няма нужда да търси някой друг да го обича. Той само значи да ги обича, без да търси те да го обичат, има всичко и не чувствува празнота в себе си, която любовта на този или онзи човек да запълни в него. Най-голямото благо за човека е да обича Бога. Без Любов към Бога нищо не се постига. Значи, люби Бога, вярвай в ближния си и се надявай на себе си.
Когато призовете
Бога
с всичкото си сърце, Той ще ви се обади отнякъде.
Сърцето си да подарите само на Бога, да бъде само на Бога и после ще може да прояви Любов към всички същества, а той самият трябва да уповава само на Божията Любов. Вие трябва първо да приемете Божията Любов и после да станете носител на Нея. Когато размишлявате върху Любовта (Бога), вие трябва да скъсате всички връзки със земното и душата ви ще се повдигне нагоре. Човек, който уповава хората да го обичат, той се отдалечава от Бога, не че е лошо хората да го обичат, нека да го обичат. Той да се радва, защото Бог се проявява чрез тях, но той трябва да уповава само на Божията Любов.
към текста >>
Сърцето си да подарите само на
Бога
, да бъде само на
Бога
и после ще може да прояви
Любов
към
всички същества, а той самият трябва да уповава само на Божията
Любов
.
Той само значи да ги обича, без да търси те да го обичат, има всичко и не чувствува празнота в себе си, която любовта на този или онзи човек да запълни в него. Най-голямото благо за човека е да обича Бога. Без Любов към Бога нищо не се постига. Значи, люби Бога, вярвай в ближния си и се надявай на себе си. Когато призовете Бога с всичкото си сърце, Той ще ви се обади отнякъде.
Сърцето си да подарите само на
Бога
, да бъде само на
Бога
и после ще може да прояви
Любов
към
всички същества, а той самият трябва да уповава само на Божията
Любов
.
Вие трябва първо да приемете Божията Любов и после да станете носител на Нея. Когато размишлявате върху Любовта (Бога), вие трябва да скъсате всички връзки със земното и душата ви ще се повдигне нагоре. Човек, който уповава хората да го обичат, той се отдалечава от Бога, не че е лошо хората да го обичат, нека да го обичат. Той да се радва, защото Бог се проявява чрез тях, но той трябва да уповава само на Божията Любов. Значи, най-напред трябва да работите за Бога, после за ближния си и най-после за себе си.
към текста >>
Вие трябва първо да приемете Божията
Любов
и после да станете носител на Нея.
Най-голямото благо за човека е да обича Бога. Без Любов към Бога нищо не се постига. Значи, люби Бога, вярвай в ближния си и се надявай на себе си. Когато призовете Бога с всичкото си сърце, Той ще ви се обади отнякъде. Сърцето си да подарите само на Бога, да бъде само на Бога и после ще може да прояви Любов към всички същества, а той самият трябва да уповава само на Божията Любов.
Вие трябва първо да приемете Божията
Любов
и после да станете носител на Нея.
Когато размишлявате върху Любовта (Бога), вие трябва да скъсате всички връзки със земното и душата ви ще се повдигне нагоре. Човек, който уповава хората да го обичат, той се отдалечава от Бога, не че е лошо хората да го обичат, нека да го обичат. Той да се радва, защото Бог се проявява чрез тях, но той трябва да уповава само на Божията Любов. Значи, най-напред трябва да работите за Бога, после за ближния си и най-после за себе си. Не трябва да обичате никого повече от Бога, това значат думите, че човек трябва да се самоотрече.
към текста >>
Когато размишлявате върху
Любовта
(
Бога
), вие трябва да скъсате всички връзки със земното и душата ви ще се повдигне нагоре.
Без Любов към Бога нищо не се постига. Значи, люби Бога, вярвай в ближния си и се надявай на себе си. Когато призовете Бога с всичкото си сърце, Той ще ви се обади отнякъде. Сърцето си да подарите само на Бога, да бъде само на Бога и после ще може да прояви Любов към всички същества, а той самият трябва да уповава само на Божията Любов. Вие трябва първо да приемете Божията Любов и после да станете носител на Нея.
Когато размишлявате върху
Любовта
(
Бога
), вие трябва да скъсате всички връзки със земното и душата ви ще се повдигне нагоре.
Човек, който уповава хората да го обичат, той се отдалечава от Бога, не че е лошо хората да го обичат, нека да го обичат. Той да се радва, защото Бог се проявява чрез тях, но той трябва да уповава само на Божията Любов. Значи, най-напред трябва да работите за Бога, после за ближния си и най-после за себе си. Не трябва да обичате никого повече от Бога, това значат думите, че човек трябва да се самоотрече. Само Любовта е средство, с което можем да познаем същината на Живота — Бога.
към текста >>
Човек, който уповава хората да го обичат, той се отдалечава от
Бога
, не че е лошо хората да го обичат, нека да го обичат.
Значи, люби Бога, вярвай в ближния си и се надявай на себе си. Когато призовете Бога с всичкото си сърце, Той ще ви се обади отнякъде. Сърцето си да подарите само на Бога, да бъде само на Бога и после ще може да прояви Любов към всички същества, а той самият трябва да уповава само на Божията Любов. Вие трябва първо да приемете Божията Любов и после да станете носител на Нея. Когато размишлявате върху Любовта (Бога), вие трябва да скъсате всички връзки със земното и душата ви ще се повдигне нагоре.
Човек, който уповава хората да го обичат, той се отдалечава от
Бога
, не че е лошо хората да го обичат, нека да го обичат.
Той да се радва, защото Бог се проявява чрез тях, но той трябва да уповава само на Божията Любов. Значи, най-напред трябва да работите за Бога, после за ближния си и най-после за себе си. Не трябва да обичате никого повече от Бога, това значат думите, че човек трябва да се самоотрече. Само Любовта е средство, с което можем да познаем същината на Живота — Бога. Който има Любов към Бога, той учи, придобива знания, става силен и тогава може да работи за Христос — Бога.
към текста >>
Той да се радва, защото Бог се проявява чрез тях, но той трябва да уповава само на Божията
Любов
.
Когато призовете Бога с всичкото си сърце, Той ще ви се обади отнякъде. Сърцето си да подарите само на Бога, да бъде само на Бога и после ще може да прояви Любов към всички същества, а той самият трябва да уповава само на Божията Любов. Вие трябва първо да приемете Божията Любов и после да станете носител на Нея. Когато размишлявате върху Любовта (Бога), вие трябва да скъсате всички връзки със земното и душата ви ще се повдигне нагоре. Човек, който уповава хората да го обичат, той се отдалечава от Бога, не че е лошо хората да го обичат, нека да го обичат.
Той да се радва, защото Бог се проявява чрез тях, но той трябва да уповава само на Божията
Любов
.
Значи, най-напред трябва да работите за Бога, после за ближния си и най-после за себе си. Не трябва да обичате никого повече от Бога, това значат думите, че човек трябва да се самоотрече. Само Любовта е средство, с което можем да познаем същината на Живота — Бога. Който има Любов към Бога, той учи, придобива знания, става силен и тогава може да работи за Христос — Бога. За да познаете Бога, трябва да го възлюбите, защото такъв е законът: Нещо, което човек не обича, остава непознато за него.
към текста >>
Значи, най-напред трябва да работите за
Бога
, после за
ближния
си и най-после за
себе
си.
Сърцето си да подарите само на Бога, да бъде само на Бога и после ще може да прояви Любов към всички същества, а той самият трябва да уповава само на Божията Любов. Вие трябва първо да приемете Божията Любов и после да станете носител на Нея. Когато размишлявате върху Любовта (Бога), вие трябва да скъсате всички връзки със земното и душата ви ще се повдигне нагоре. Човек, който уповава хората да го обичат, той се отдалечава от Бога, не че е лошо хората да го обичат, нека да го обичат. Той да се радва, защото Бог се проявява чрез тях, но той трябва да уповава само на Божията Любов.
Значи, най-напред трябва да работите за
Бога
, после за
ближния
си и най-после за
себе
си.
Не трябва да обичате никого повече от Бога, това значат думите, че човек трябва да се самоотрече. Само Любовта е средство, с което можем да познаем същината на Живота — Бога. Който има Любов към Бога, той учи, придобива знания, става силен и тогава може да работи за Христос — Бога. За да познаете Бога, трябва да го възлюбите, защото такъв е законът: Нещо, което човек не обича, остава непознато за него. Бог ни обича, значи и ние трябва да го обичаме, а за това ни са дадени условия — да любим.
към текста >>
Не трябва да обичате никого повече от
Бога
, това значат думите, че човек трябва да се самоотрече.
Вие трябва първо да приемете Божията Любов и после да станете носител на Нея. Когато размишлявате върху Любовта (Бога), вие трябва да скъсате всички връзки със земното и душата ви ще се повдигне нагоре. Човек, който уповава хората да го обичат, той се отдалечава от Бога, не че е лошо хората да го обичат, нека да го обичат. Той да се радва, защото Бог се проявява чрез тях, но той трябва да уповава само на Божията Любов. Значи, най-напред трябва да работите за Бога, после за ближния си и най-после за себе си.
Не трябва да обичате никого повече от
Бога
, това значат думите, че човек трябва да се самоотрече.
Само Любовта е средство, с което можем да познаем същината на Живота — Бога. Който има Любов към Бога, той учи, придобива знания, става силен и тогава може да работи за Христос — Бога. За да познаете Бога, трябва да го възлюбите, защото такъв е законът: Нещо, което човек не обича, остава непознато за него. Бог ни обича, значи и ние трябва да го обичаме, а за това ни са дадени условия — да любим. Като възлюбим Бога, като го познаем, ще познаем и хората и ще ги възлюбим.
към текста >>
Само
Любовта
е средство, с което можем да познаем същината на Живота —
Бога
.
Когато размишлявате върху Любовта (Бога), вие трябва да скъсате всички връзки със земното и душата ви ще се повдигне нагоре. Човек, който уповава хората да го обичат, той се отдалечава от Бога, не че е лошо хората да го обичат, нека да го обичат. Той да се радва, защото Бог се проявява чрез тях, но той трябва да уповава само на Божията Любов. Значи, най-напред трябва да работите за Бога, после за ближния си и най-после за себе си. Не трябва да обичате никого повече от Бога, това значат думите, че човек трябва да се самоотрече.
Само
Любовта
е средство, с което можем да познаем същината на Живота —
Бога
.
Който има Любов към Бога, той учи, придобива знания, става силен и тогава може да работи за Христос — Бога. За да познаете Бога, трябва да го възлюбите, защото такъв е законът: Нещо, което човек не обича, остава непознато за него. Бог ни обича, значи и ние трябва да го обичаме, а за това ни са дадени условия — да любим. Като възлюбим Бога, като го познаем, ще познаем и хората и ще ги възлюбим. Човек като обича Бога и види насреща си една форма, трябва да види в нея Божественото — красивото, да изпрати към нея една любовна струя и да си отмине.
към текста >>
Който има
Любов
към
Бога
, той учи, придобива знания, става силен и тогава може да работи за Христос —
Бога
.
Човек, който уповава хората да го обичат, той се отдалечава от Бога, не че е лошо хората да го обичат, нека да го обичат. Той да се радва, защото Бог се проявява чрез тях, но той трябва да уповава само на Божията Любов. Значи, най-напред трябва да работите за Бога, после за ближния си и най-после за себе си. Не трябва да обичате никого повече от Бога, това значат думите, че човек трябва да се самоотрече. Само Любовта е средство, с което можем да познаем същината на Живота — Бога.
Който има
Любов
към
Бога
, той учи, придобива знания, става силен и тогава може да работи за Христос —
Бога
.
За да познаете Бога, трябва да го възлюбите, защото такъв е законът: Нещо, което човек не обича, остава непознато за него. Бог ни обича, значи и ние трябва да го обичаме, а за това ни са дадени условия — да любим. Като възлюбим Бога, като го познаем, ще познаем и хората и ще ги възлюбим. Човек като обича Бога и види насреща си една форма, трябва да види в нея Божественото — красивото, да изпрати към нея една любовна струя и да си отмине. Нужна ни е Любовта към Бога, за да ни научи тя как да обичаме и да правим добро на другите заради Бога, който работи в тях, понеже те са части от цялото.
към текста >>
За да познаете
Бога
, трябва да го възлюбите, защото такъв е законът: Нещо, което човек не обича, остава непознато за него.
Той да се радва, защото Бог се проявява чрез тях, но той трябва да уповава само на Божията Любов. Значи, най-напред трябва да работите за Бога, после за ближния си и най-после за себе си. Не трябва да обичате никого повече от Бога, това значат думите, че човек трябва да се самоотрече. Само Любовта е средство, с което можем да познаем същината на Живота — Бога. Който има Любов към Бога, той учи, придобива знания, става силен и тогава може да работи за Христос — Бога.
За да познаете
Бога
, трябва да го възлюбите, защото такъв е законът: Нещо, което човек не обича, остава непознато за него.
Бог ни обича, значи и ние трябва да го обичаме, а за това ни са дадени условия — да любим. Като възлюбим Бога, като го познаем, ще познаем и хората и ще ги възлюбим. Човек като обича Бога и види насреща си една форма, трябва да види в нея Божественото — красивото, да изпрати към нея една любовна струя и да си отмине. Нужна ни е Любовта към Бога, за да ни научи тя как да обичаме и да правим добро на другите заради Бога, който работи в тях, понеже те са части от цялото. Тъй че, като обичате някого, той да не ви се сърди, но и след хиляди години да държи в съзнанието си, че го обичаш.
към текста >>
Като възлюбим
Бога
, като го познаем, ще познаем и хората и ще ги възлюбим.
Не трябва да обичате никого повече от Бога, това значат думите, че човек трябва да се самоотрече. Само Любовта е средство, с което можем да познаем същината на Живота — Бога. Който има Любов към Бога, той учи, придобива знания, става силен и тогава може да работи за Христос — Бога. За да познаете Бога, трябва да го възлюбите, защото такъв е законът: Нещо, което човек не обича, остава непознато за него. Бог ни обича, значи и ние трябва да го обичаме, а за това ни са дадени условия — да любим.
Като възлюбим
Бога
, като го познаем, ще познаем и хората и ще ги възлюбим.
Човек като обича Бога и види насреща си една форма, трябва да види в нея Божественото — красивото, да изпрати към нея една любовна струя и да си отмине. Нужна ни е Любовта към Бога, за да ни научи тя как да обичаме и да правим добро на другите заради Бога, който работи в тях, понеже те са части от цялото. Тъй че, като обичате някого, той да не ви се сърди, но и след хиляди години да държи в съзнанието си, че го обичаш. Вярата е път към Бога, а Любовта — общение с Него, т.е. възприемаме от Него и ставаме носители на Божественото и пред вас стои едно велико бъдеще.
към текста >>
Човек като обича
Бога
и види насреща си една форма, трябва да види в нея Божественото — красивото, да изпрати
към
нея една
любовна
струя и да си отмине.
Само Любовта е средство, с което можем да познаем същината на Живота — Бога. Който има Любов към Бога, той учи, придобива знания, става силен и тогава може да работи за Христос — Бога. За да познаете Бога, трябва да го възлюбите, защото такъв е законът: Нещо, което човек не обича, остава непознато за него. Бог ни обича, значи и ние трябва да го обичаме, а за това ни са дадени условия — да любим. Като възлюбим Бога, като го познаем, ще познаем и хората и ще ги възлюбим.
Човек като обича
Бога
и види насреща си една форма, трябва да види в нея Божественото — красивото, да изпрати
към
нея една
любовна
струя и да си отмине.
Нужна ни е Любовта към Бога, за да ни научи тя как да обичаме и да правим добро на другите заради Бога, който работи в тях, понеже те са части от цялото. Тъй че, като обичате някого, той да не ви се сърди, но и след хиляди години да държи в съзнанието си, че го обичаш. Вярата е път към Бога, а Любовта — общение с Него, т.е. възприемаме от Него и ставаме носители на Божественото и пред вас стои едно велико бъдеще. Като обичате Бога, ще търпите хората заради Него и ще им правите добро.
към текста >>
Нужна ни е
Любовта
към
Бога
, за да ни научи тя как да обичаме и да правим добро на другите заради
Бога
, който работи в тях, понеже те са части от цялото.
Който има Любов към Бога, той учи, придобива знания, става силен и тогава може да работи за Христос — Бога. За да познаете Бога, трябва да го възлюбите, защото такъв е законът: Нещо, което човек не обича, остава непознато за него. Бог ни обича, значи и ние трябва да го обичаме, а за това ни са дадени условия — да любим. Като възлюбим Бога, като го познаем, ще познаем и хората и ще ги възлюбим. Човек като обича Бога и види насреща си една форма, трябва да види в нея Божественото — красивото, да изпрати към нея една любовна струя и да си отмине.
Нужна ни е
Любовта
към
Бога
, за да ни научи тя как да обичаме и да правим добро на другите заради
Бога
, който работи в тях, понеже те са части от цялото.
Тъй че, като обичате някого, той да не ви се сърди, но и след хиляди години да държи в съзнанието си, че го обичаш. Вярата е път към Бога, а Любовта — общение с Него, т.е. възприемаме от Него и ставаме носители на Божественото и пред вас стои едно велико бъдеще. Като обичате Бога, ще търпите хората заради Него и ще им правите добро. Вие не можете да заставите хората да ви обичат, защото няма още у тях това съзнание.
към текста >>
Тъй че, като обичате някого, той да не ви се сърди, но и след хиляди години да държи в съзнанието си, че го обичаш.
За да познаете Бога, трябва да го възлюбите, защото такъв е законът: Нещо, което човек не обича, остава непознато за него. Бог ни обича, значи и ние трябва да го обичаме, а за това ни са дадени условия — да любим. Като възлюбим Бога, като го познаем, ще познаем и хората и ще ги възлюбим. Човек като обича Бога и види насреща си една форма, трябва да види в нея Божественото — красивото, да изпрати към нея една любовна струя и да си отмине. Нужна ни е Любовта към Бога, за да ни научи тя как да обичаме и да правим добро на другите заради Бога, който работи в тях, понеже те са части от цялото.
Тъй че, като обичате някого, той да не ви се сърди, но и след хиляди години да държи в съзнанието си, че го обичаш.
Вярата е път към Бога, а Любовта — общение с Него, т.е. възприемаме от Него и ставаме носители на Божественото и пред вас стои едно велико бъдеще. Като обичате Бога, ще търпите хората заради Него и ще им правите добро. Вие не можете да заставите хората да ви обичат, защото няма още у тях това съзнание. Каквото е отношението ви към Бога, такова ще бъде отношението на хората към тебе.
към текста >>
Вярата е път
към
Бога
, а
Любовта
— общение с Него, т.е.
Бог ни обича, значи и ние трябва да го обичаме, а за това ни са дадени условия — да любим. Като възлюбим Бога, като го познаем, ще познаем и хората и ще ги възлюбим. Човек като обича Бога и види насреща си една форма, трябва да види в нея Божественото — красивото, да изпрати към нея една любовна струя и да си отмине. Нужна ни е Любовта към Бога, за да ни научи тя как да обичаме и да правим добро на другите заради Бога, който работи в тях, понеже те са части от цялото. Тъй че, като обичате някого, той да не ви се сърди, но и след хиляди години да държи в съзнанието си, че го обичаш.
Вярата е път
към
Бога
, а
Любовта
— общение с Него, т.е.
възприемаме от Него и ставаме носители на Божественото и пред вас стои едно велико бъдеще. Като обичате Бога, ще търпите хората заради Него и ще им правите добро. Вие не можете да заставите хората да ви обичат, защото няма още у тях това съзнание. Каквото е отношението ви към Бога, такова ще бъде отношението на хората към тебе. Ако вие имате неприятели, вие сте си ги създали, а не Бог.
към текста >>
Като обичате
Бога
, ще търпите хората заради Него и ще им правите добро.
Човек като обича Бога и види насреща си една форма, трябва да види в нея Божественото — красивото, да изпрати към нея една любовна струя и да си отмине. Нужна ни е Любовта към Бога, за да ни научи тя как да обичаме и да правим добро на другите заради Бога, който работи в тях, понеже те са части от цялото. Тъй че, като обичате някого, той да не ви се сърди, но и след хиляди години да държи в съзнанието си, че го обичаш. Вярата е път към Бога, а Любовта — общение с Него, т.е. възприемаме от Него и ставаме носители на Божественото и пред вас стои едно велико бъдеще.
Като обичате
Бога
, ще търпите хората заради Него и ще им правите добро.
Вие не можете да заставите хората да ви обичат, защото няма още у тях това съзнание. Каквото е отношението ви към Бога, такова ще бъде отношението на хората към тебе. Ако вие имате неприятели, вие сте си ги създали, а не Бог. Те ви мразят, защото нямате правилни отношения към Бога. Ще обикнете Бога и те няма да ви мразят.
към текста >>
Каквото е отношението ви
към
Бога
, такова ще бъде отношението на хората
към
тебе.
Тъй че, като обичате някого, той да не ви се сърди, но и след хиляди години да държи в съзнанието си, че го обичаш. Вярата е път към Бога, а Любовта — общение с Него, т.е. възприемаме от Него и ставаме носители на Божественото и пред вас стои едно велико бъдеще. Като обичате Бога, ще търпите хората заради Него и ще им правите добро. Вие не можете да заставите хората да ви обичат, защото няма още у тях това съзнание.
Каквото е отношението ви
към
Бога
, такова ще бъде отношението на хората
към
тебе.
Ако вие имате неприятели, вие сте си ги създали, а не Бог. Те ви мразят, защото нямате правилни отношения към Бога. Ще обикнете Бога и те няма да ви мразят. Щом нямате Божественото у себе си, то всеки ще те мрази. Това е ЗАКОН.
към текста >>
Те ви мразят, защото нямате правилни отношения
към
Бога
.
възприемаме от Него и ставаме носители на Божественото и пред вас стои едно велико бъдеще. Като обичате Бога, ще търпите хората заради Него и ще им правите добро. Вие не можете да заставите хората да ви обичат, защото няма още у тях това съзнание. Каквото е отношението ви към Бога, такова ще бъде отношението на хората към тебе. Ако вие имате неприятели, вие сте си ги създали, а не Бог.
Те ви мразят, защото нямате правилни отношения
към
Бога
.
Ще обикнете Бога и те няма да ви мразят. Щом нямате Божественото у себе си, то всеки ще те мрази. Това е ЗАКОН. Казано е: Когато пътищата на човека са благоугодни на Бога, тогава той го примирява с всичките му врагове. Човек, който има добро сърце, обича ближния си.
към текста >>
Ще обикнете
Бога
и те няма да ви мразят.
Като обичате Бога, ще търпите хората заради Него и ще им правите добро. Вие не можете да заставите хората да ви обичат, защото няма още у тях това съзнание. Каквото е отношението ви към Бога, такова ще бъде отношението на хората към тебе. Ако вие имате неприятели, вие сте си ги създали, а не Бог. Те ви мразят, защото нямате правилни отношения към Бога.
Ще обикнете
Бога
и те няма да ви мразят.
Щом нямате Божественото у себе си, то всеки ще те мрази. Това е ЗАКОН. Казано е: Когато пътищата на човека са благоугодни на Бога, тогава той го примирява с всичките му врагове. Човек, който има добро сърце, обича ближния си. Човек трябва да държи Бога като идеал висок в себе си и да работи.
към текста >>
Щом нямате Божественото у
себе
си, то всеки ще те мрази.
Вие не можете да заставите хората да ви обичат, защото няма още у тях това съзнание. Каквото е отношението ви към Бога, такова ще бъде отношението на хората към тебе. Ако вие имате неприятели, вие сте си ги създали, а не Бог. Те ви мразят, защото нямате правилни отношения към Бога. Ще обикнете Бога и те няма да ви мразят.
Щом нямате Божественото у
себе
си, то всеки ще те мрази.
Това е ЗАКОН. Казано е: Когато пътищата на човека са благоугодни на Бога, тогава той го примирява с всичките му врагове. Човек, който има добро сърце, обича ближния си. Човек трябва да държи Бога като идеал висок в себе си и да работи. за Него.
към текста >>
Казано е: Когато пътищата на човека са благоугодни на
Бога
, тогава той го примирява с всичките му врагове.
Ако вие имате неприятели, вие сте си ги създали, а не Бог. Те ви мразят, защото нямате правилни отношения към Бога. Ще обикнете Бога и те няма да ви мразят. Щом нямате Божественото у себе си, то всеки ще те мрази. Това е ЗАКОН.
Казано е: Когато пътищата на човека са благоугодни на
Бога
, тогава той го примирява с всичките му врагове.
Човек, който има добро сърце, обича ближния си. Човек трябва да държи Бога като идеал висок в себе си и да работи. за Него. Любовта на човека към Бога се познава при най-големите изпитания, страдания, нещастия и той ги издържа, без да накърни с нищо своята Любов към Бога. Значи, той е готов да пожертвува всичко заради Любовта си към Бога.
към текста >>
Човек, който има добро сърце, обича
ближния
си.
Те ви мразят, защото нямате правилни отношения към Бога. Ще обикнете Бога и те няма да ви мразят. Щом нямате Божественото у себе си, то всеки ще те мрази. Това е ЗАКОН. Казано е: Когато пътищата на човека са благоугодни на Бога, тогава той го примирява с всичките му врагове.
Човек, който има добро сърце, обича
ближния
си.
Човек трябва да държи Бога като идеал висок в себе си и да работи. за Него. Любовта на човека към Бога се познава при най-големите изпитания, страдания, нещастия и той ги издържа, без да накърни с нищо своята Любов към Бога. Значи, той е готов да пожертвува всичко заради Любовта си към Бога. Велик закон е: Че щастието на човека е в любовта му към Бога (от това зависи).
към текста >>
Човек трябва да държи
Бога
като идеал висок в
себе
си и да работи.
Ще обикнете Бога и те няма да ви мразят. Щом нямате Божественото у себе си, то всеки ще те мрази. Това е ЗАКОН. Казано е: Когато пътищата на човека са благоугодни на Бога, тогава той го примирява с всичките му врагове. Човек, който има добро сърце, обича ближния си.
Човек трябва да държи
Бога
като идеал висок в
себе
си и да работи.
за Него. Любовта на човека към Бога се познава при най-големите изпитания, страдания, нещастия и той ги издържа, без да накърни с нищо своята Любов към Бога. Значи, той е готов да пожертвува всичко заради Любовта си към Бога. Велик закон е: Че щастието на човека е в любовта му към Бога (от това зависи). Стремете се да виждате и в най-малките работи около себе си проявата и присъствието на Бога.
към текста >>
Любовта
на човека
към
Бога
се познава при най-големите изпитания, страдания, нещастия и той ги издържа, без да накърни с нищо своята
Любов
към
Бога
.
Това е ЗАКОН. Казано е: Когато пътищата на човека са благоугодни на Бога, тогава той го примирява с всичките му врагове. Човек, който има добро сърце, обича ближния си. Човек трябва да държи Бога като идеал висок в себе си и да работи. за Него.
Любовта
на човека
към
Бога
се познава при най-големите изпитания, страдания, нещастия и той ги издържа, без да накърни с нищо своята
Любов
към
Бога
.
Значи, той е готов да пожертвува всичко заради Любовта си към Бога. Велик закон е: Че щастието на човека е в любовта му към Бога (от това зависи). Стремете се да виждате и в най-малките работи около себе си проявата и присъствието на Бога. Да обича човек Бога, значи да бъде сам с Него (Бога). Да обича хората, но да не образува връзки.
към текста >>
Значи, той е готов да пожертвува всичко заради
Любовта
си
към
Бога
.
Казано е: Когато пътищата на човека са благоугодни на Бога, тогава той го примирява с всичките му врагове. Човек, който има добро сърце, обича ближния си. Човек трябва да държи Бога като идеал висок в себе си и да работи. за Него. Любовта на човека към Бога се познава при най-големите изпитания, страдания, нещастия и той ги издържа, без да накърни с нищо своята Любов към Бога.
Значи, той е готов да пожертвува всичко заради
Любовта
си
към
Бога
.
Велик закон е: Че щастието на човека е в любовта му към Бога (от това зависи). Стремете се да виждате и в най-малките работи около себе си проявата и присъствието на Бога. Да обича човек Бога, значи да бъде сам с Него (Бога). Да обича хората, но да не образува връзки. Нашата Любов към Бога е отзвук на Божията Любов към нас.
към текста >>
Велик закон е: Че щастието на човека е в
любовта
му
към
Бога
(от това зависи).
Човек, който има добро сърце, обича ближния си. Човек трябва да държи Бога като идеал висок в себе си и да работи. за Него. Любовта на човека към Бога се познава при най-големите изпитания, страдания, нещастия и той ги издържа, без да накърни с нищо своята Любов към Бога. Значи, той е готов да пожертвува всичко заради Любовта си към Бога.
Велик закон е: Че щастието на човека е в
любовта
му
към
Бога
(от това зависи).
Стремете се да виждате и в най-малките работи около себе си проявата и присъствието на Бога. Да обича човек Бога, значи да бъде сам с Него (Бога). Да обича хората, но да не образува връзки. Нашата Любов към Бога е отзвук на Божията Любов към нас. Призовете Бога, когато сте в най-голямата мъчнотия и никой не може да ви помогне.
към текста >>
Стремете се да виждате и в най-малките работи около
себе
си проявата и присъствието на
Бога
.
Човек трябва да държи Бога като идеал висок в себе си и да работи. за Него. Любовта на човека към Бога се познава при най-големите изпитания, страдания, нещастия и той ги издържа, без да накърни с нищо своята Любов към Бога. Значи, той е готов да пожертвува всичко заради Любовта си към Бога. Велик закон е: Че щастието на човека е в любовта му към Бога (от това зависи).
Стремете се да виждате и в най-малките работи около
себе
си проявата и присъствието на
Бога
.
Да обича човек Бога, значи да бъде сам с Него (Бога). Да обича хората, но да не образува връзки. Нашата Любов към Бога е отзвук на Божията Любов към нас. Призовете Бога, когато сте в най-голямата мъчнотия и никой не може да ви помогне. Ще видите как Той ще ви помогне.
към текста >>
Да обича човек
Бога
, значи да бъде сам с Него (
Бога
).
за Него. Любовта на човека към Бога се познава при най-големите изпитания, страдания, нещастия и той ги издържа, без да накърни с нищо своята Любов към Бога. Значи, той е готов да пожертвува всичко заради Любовта си към Бога. Велик закон е: Че щастието на човека е в любовта му към Бога (от това зависи). Стремете се да виждате и в най-малките работи около себе си проявата и присъствието на Бога.
Да обича човек
Бога
, значи да бъде сам с Него (
Бога
).
Да обича хората, но да не образува връзки. Нашата Любов към Бога е отзвук на Божията Любов към нас. Призовете Бога, когато сте в най-голямата мъчнотия и никой не може да ви помогне. Ще видите как Той ще ви помогне. Възлюбете Бога и всичко ще придобиете в бъдеще.
към текста >>
Нашата
Любов
към
Бога
е отзвук на Божията
Любов
към
нас.
Значи, той е готов да пожертвува всичко заради Любовта си към Бога. Велик закон е: Че щастието на човека е в любовта му към Бога (от това зависи). Стремете се да виждате и в най-малките работи около себе си проявата и присъствието на Бога. Да обича човек Бога, значи да бъде сам с Него (Бога). Да обича хората, но да не образува връзки.
Нашата
Любов
към
Бога
е отзвук на Божията
Любов
към
нас.
Призовете Бога, когато сте в най-голямата мъчнотия и никой не може да ви помогне. Ще видите как Той ще ви помогне. Възлюбете Бога и всичко ще придобиете в бъдеще.
към текста >>
Призовете
Бога
, когато сте в най-голямата мъчнотия и никой не може да ви помогне.
Велик закон е: Че щастието на човека е в любовта му към Бога (от това зависи). Стремете се да виждате и в най-малките работи около себе си проявата и присъствието на Бога. Да обича човек Бога, значи да бъде сам с Него (Бога). Да обича хората, но да не образува връзки. Нашата Любов към Бога е отзвук на Божията Любов към нас.
Призовете
Бога
, когато сте в най-голямата мъчнотия и никой не може да ви помогне.
Ще видите как Той ще ви помогне. Възлюбете Бога и всичко ще придобиете в бъдеще.
към текста >>
Възлюбете
Бога
и всичко ще придобиете в бъдеще.
Да обича човек Бога, значи да бъде сам с Него (Бога). Да обича хората, но да не образува връзки. Нашата Любов към Бога е отзвук на Божията Любов към нас. Призовете Бога, когато сте в най-голямата мъчнотия и никой не може да ви помогне. Ще видите как Той ще ви помогне.
Възлюбете
Бога
и всичко ще придобиете в бъдеще.
към текста >>
21.
35. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В света няма по-страшно от човешкия егоизъм и по-добро от Божествената
Любов
.
ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
В света няма по-страшно от човешкия егоизъм и по-добро от Божествената
Любов
.
Защото при егоизма, човек от сутрин до вечер мисли само за себе си, какво ще яде или облече, за къща и пр. А целият свят може да страда, той мисли, че като му е добре, това е едно благо. Но той е на крив път, т.е. разсъждава като един вълк. Такъв човек не може да ти бъде приятел и не можеш да свършиш никаква работа с него.
към текста >>
Защото при егоизма, човек от сутрин до вечер мисли само за
себе
си, какво ще яде или облече, за къща и пр.
ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ В света няма по-страшно от човешкия егоизъм и по-добро от Божествената Любов.
Защото при егоизма, човек от сутрин до вечер мисли само за
себе
си, какво ще яде или облече, за къща и пр.
А целият свят може да страда, той мисли, че като му е добре, това е едно благо. Но той е на крив път, т.е. разсъждава като един вълк. Такъв човек не може да ти бъде приятел и не можеш да свършиш никаква работа с него. Така, че хората сега всичко имат, но нямат Божествената Любов у себе си.
към текста >>
Така, че хората сега всичко имат, но нямат Божествената
Любов
у
себе
си.
Защото при егоизма, човек от сутрин до вечер мисли само за себе си, какво ще яде или облече, за къща и пр. А целият свят може да страда, той мисли, че като му е добре, това е едно благо. Но той е на крив път, т.е. разсъждава като един вълк. Такъв човек не може да ти бъде приятел и не можеш да свършиш никаква работа с него.
Така, че хората сега всичко имат, но нямат Божествената
Любов
у
себе
си.
Не че тя не съществува в тях, но са я затворили и не и дават път да се прояви. Затова трябва да се научите да обичате хората вътре в себе си и отвън. Във всеки човек има по нещо специфично. Сега прилагайте това, което знаете и това, което е вложено във вас. Ръководете се от духът си.
към текста >>
Затова трябва да се научите да обичате хората вътре в
себе
си и отвън.
Но той е на крив път, т.е. разсъждава като един вълк. Такъв човек не може да ти бъде приятел и не можеш да свършиш никаква работа с него. Така, че хората сега всичко имат, но нямат Божествената Любов у себе си. Не че тя не съществува в тях, но са я затворили и не и дават път да се прояви.
Затова трябва да се научите да обичате хората вътре в
себе
си и отвън.
Във всеки човек има по нещо специфично. Сега прилагайте това, което знаете и това, което е вложено във вас. Ръководете се от духът си. Хората са много несправедливи и спрямо себе си. Вие трябва да се научите, как да служите на другите и да знаете, че има нещо у вас, което никога не трябва да опетните и да Го пазите като зеницата на окото си.
към текста >>
Хората са много несправедливи и спрямо
себе
си.
Не че тя не съществува в тях, но са я затворили и не и дават път да се прояви. Затова трябва да се научите да обичате хората вътре в себе си и отвън. Във всеки човек има по нещо специфично. Сега прилагайте това, което знаете и това, което е вложено във вас. Ръководете се от духът си.
Хората са много несправедливи и спрямо
себе
си.
Вие трябва да се научите, как да служите на другите и да знаете, че има нещо у вас, което никога не трябва да опетните и да Го пазите като зеницата на окото си. Вярата, значи стои над човешкият ум, чрез нея човек чувствува, че има нещо постоянно, на което може да уповава и разчита. Чрез вярата човек разграничава, коя мисъл е права и коя не. Тя се спира на интуицията, чрез нея човек вижда неща, които не се виждат външно и човек вижда нещата. Вярата развива ясновидството у човека.
към текста >>
Посейте всички семенца на
любовта
в градината на вашата душа всички семенца на надеждата в градината на своето сърце и някои, които родят плодове — от тях давайте на ония, които имат нужда.
Вие трябва да се научите, как да служите на другите и да знаете, че има нещо у вас, което никога не трябва да опетните и да Го пазите като зеницата на окото си. Вярата, значи стои над човешкият ум, чрез нея човек чувствува, че има нещо постоянно, на което може да уповава и разчита. Чрез вярата човек разграничава, коя мисъл е права и коя не. Тя се спира на интуицията, чрез нея човек вижда неща, които не се виждат външно и човек вижда нещата. Вярата развива ясновидството у човека.
Посейте всички семенца на
любовта
в градината на вашата душа всички семенца на надеждата в градината на своето сърце и някои, които родят плодове — от тях давайте на ония, които имат нужда.
Практикувайте дихателните упражнения за възприемане на Любовта. От времето на 22 март ще зависят много неща и работи. Важен е този ден. Човечеството върви по светлия път начертан от Ангелската йерархия, която управлява Вселената. И човек е печатът на цялото творение.
към текста >>
Практикувайте дихателните упражнения за възприемане на
Любовта
.
Вярата, значи стои над човешкият ум, чрез нея човек чувствува, че има нещо постоянно, на което може да уповава и разчита. Чрез вярата човек разграничава, коя мисъл е права и коя не. Тя се спира на интуицията, чрез нея човек вижда неща, които не се виждат външно и човек вижда нещата. Вярата развива ясновидството у човека. Посейте всички семенца на любовта в градината на вашата душа всички семенца на надеждата в градината на своето сърце и някои, които родят плодове — от тях давайте на ония, които имат нужда.
Практикувайте дихателните упражнения за възприемане на
Любовта
.
От времето на 22 март ще зависят много неща и работи. Важен е този ден. Човечеството върви по светлия път начертан от Ангелската йерархия, която управлява Вселената. И човек е печатът на цялото творение. Всички хора са заобиколени от тези разумни същества и те се грижат за тях и направляват живота им.
към текста >>
Страданието е път от злото
към
доброто.
За да се възпитат хората, идват големи страдания, чрез които се пробужда тяхното съзнание и те стават способни да влизат в положението на другите да им помагат. Страданията трябва да раздрусат много човека за да се събуди в него разкаянието и да види, че не постъпва разумно (да осъзнае грешките си). Значи, всичко в природата и страданието събужда човека. Без страдания човек е като жито в житницата — стои в покой и нищо не печели. Всеки, които е страдал е придобил нещо, без да знае.
Страданието е път от злото
към
доброто.
То е учение. Но има и излишни страдания, които човек трябва да избягва. Та за едни, страданието е за изправление, а за други — изпит. Страданията не са произволни. Чрез болести и други страдания, човек придобива мекота, става милостив и състрадателен.
към текста >>
Та макар да се намира в големи страдания, човек трябва да бъде готов на всички изпитания по пътя
към
Христос —
към
Бога
.
В тях, човек разработва характера си и колкото повече е страдал човек, толкова е по-повдигнат. Страданията неутрализират греха. Те са метод за растеж. Когато хората страдат, стават по-красиви — гласът им става по-мек и приятен, а човек — по-благороден. Тъй че, човек ще трябва да страда дотогава, докато се стопи всичко човешко в него и остане само Божественото.
Та макар да се намира в големи страдания, човек трябва да бъде готов на всички изпитания по пътя
към
Христос —
към
Бога
.
Страданията са граница за преминаване от временното към вечното, от безпорядъка към порядъка, от плътта към духа. Страданията правят човека по-чувствителен и тогава той възприема и разбира любовта. Страданията чистят човека, те са път към любовта. Който никога не е страдал, той не знае какво нещо е любовта. Страданията са път към възвишеното в света, любовта, която ще превърне всичките ни минали страдания във велика симфония, хармония на душата ни.
към текста >>
Страданията са граница за преминаване от временното
към
вечното, от безпорядъка
към
порядъка, от плътта
към
духа.
Страданията неутрализират греха. Те са метод за растеж. Когато хората страдат, стават по-красиви — гласът им става по-мек и приятен, а човек — по-благороден. Тъй че, човек ще трябва да страда дотогава, докато се стопи всичко човешко в него и остане само Божественото. Та макар да се намира в големи страдания, човек трябва да бъде готов на всички изпитания по пътя към Христос — към Бога.
Страданията са граница за преминаване от временното
към
вечното, от безпорядъка
към
порядъка, от плътта
към
духа.
Страданията правят човека по-чувствителен и тогава той възприема и разбира любовта. Страданията чистят човека, те са път към любовта. Който никога не е страдал, той не знае какво нещо е любовта. Страданията са път към възвишеното в света, любовта, която ще превърне всичките ни минали страдания във велика симфония, хармония на душата ни. Трябва да правите разлика между мъчение и страдание, а именно: закон е, че при страданието човек се повдига, а при мъчението той слиза по-долу, отколкото е бил.
към текста >>
Страданията правят човека по-чувствителен и тогава той възприема и разбира
любовта
.
Те са метод за растеж. Когато хората страдат, стават по-красиви — гласът им става по-мек и приятен, а човек — по-благороден. Тъй че, човек ще трябва да страда дотогава, докато се стопи всичко човешко в него и остане само Божественото. Та макар да се намира в големи страдания, човек трябва да бъде готов на всички изпитания по пътя към Христос — към Бога. Страданията са граница за преминаване от временното към вечното, от безпорядъка към порядъка, от плътта към духа.
Страданията правят човека по-чувствителен и тогава той възприема и разбира
любовта
.
Страданията чистят човека, те са път към любовта. Който никога не е страдал, той не знае какво нещо е любовта. Страданията са път към възвишеното в света, любовта, която ще превърне всичките ни минали страдания във велика симфония, хармония на душата ни. Трябва да правите разлика между мъчение и страдание, а именно: закон е, че при страданието човек се повдига, а при мъчението той слиза по-долу, отколкото е бил. Тъй че, колкото е била по-голяма скръбта ви, толкова ще е по-голяма радостта ви, която идва след това.
към текста >>
Страданията чистят човека, те са път
към
любовта
.
Когато хората страдат, стават по-красиви — гласът им става по-мек и приятен, а човек — по-благороден. Тъй че, човек ще трябва да страда дотогава, докато се стопи всичко човешко в него и остане само Божественото. Та макар да се намира в големи страдания, човек трябва да бъде готов на всички изпитания по пътя към Христос — към Бога. Страданията са граница за преминаване от временното към вечното, от безпорядъка към порядъка, от плътта към духа. Страданията правят човека по-чувствителен и тогава той възприема и разбира любовта.
Страданията чистят човека, те са път
към
любовта
.
Който никога не е страдал, той не знае какво нещо е любовта. Страданията са път към възвишеното в света, любовта, която ще превърне всичките ни минали страдания във велика симфония, хармония на душата ни. Трябва да правите разлика между мъчение и страдание, а именно: закон е, че при страданието човек се повдига, а при мъчението той слиза по-долу, отколкото е бил. Тъй че, колкото е била по-голяма скръбта ви, толкова ще е по-голяма радостта ви, която идва след това. Скръбта и радостта се сменяват една след друга, но ние трябва да се издигнем, до един живот, който е над тях!
към текста >>
Който никога не е страдал, той не знае какво нещо е
любовта
.
Тъй че, човек ще трябва да страда дотогава, докато се стопи всичко човешко в него и остане само Божественото. Та макар да се намира в големи страдания, човек трябва да бъде готов на всички изпитания по пътя към Христос — към Бога. Страданията са граница за преминаване от временното към вечното, от безпорядъка към порядъка, от плътта към духа. Страданията правят човека по-чувствителен и тогава той възприема и разбира любовта. Страданията чистят човека, те са път към любовта.
Който никога не е страдал, той не знае какво нещо е
любовта
.
Страданията са път към възвишеното в света, любовта, която ще превърне всичките ни минали страдания във велика симфония, хармония на душата ни. Трябва да правите разлика между мъчение и страдание, а именно: закон е, че при страданието човек се повдига, а при мъчението той слиза по-долу, отколкото е бил. Тъй че, колкото е била по-голяма скръбта ви, толкова ще е по-голяма радостта ви, която идва след това. Скръбта и радостта се сменяват една след друга, но ние трябва да се издигнем, до един живот, който е над тях! Когато се повдигнем до по-високо съзнание, да не мислим по физически, ще имаме радост, която никой не може да отнеме.
към текста >>
Страданията са път
към
възвишеното в света,
любовта
, която ще превърне всичките ни минали страдания във велика симфония, хармония на душата ни.
Та макар да се намира в големи страдания, човек трябва да бъде готов на всички изпитания по пътя към Христос — към Бога. Страданията са граница за преминаване от временното към вечното, от безпорядъка към порядъка, от плътта към духа. Страданията правят човека по-чувствителен и тогава той възприема и разбира любовта. Страданията чистят човека, те са път към любовта. Който никога не е страдал, той не знае какво нещо е любовта.
Страданията са път
към
възвишеното в света,
любовта
, която ще превърне всичките ни минали страдания във велика симфония, хармония на душата ни.
Трябва да правите разлика между мъчение и страдание, а именно: закон е, че при страданието човек се повдига, а при мъчението той слиза по-долу, отколкото е бил. Тъй че, колкото е била по-голяма скръбта ви, толкова ще е по-голяма радостта ви, която идва след това. Скръбта и радостта се сменяват една след друга, но ние трябва да се издигнем, до един живот, който е над тях! Когато се повдигнем до по-високо съзнание, да не мислим по физически, ще имаме радост, която никой не може да отнеме. Когато съзнанието ни се докосне до Христовия Дух, до Любовта.
към текста >>
Когато съзнанието ни се докосне до Христовия Дух, до
Любовта
.
Страданията са път към възвишеното в света, любовта, която ще превърне всичките ни минали страдания във велика симфония, хармония на душата ни. Трябва да правите разлика между мъчение и страдание, а именно: закон е, че при страданието човек се повдига, а при мъчението той слиза по-долу, отколкото е бил. Тъй че, колкото е била по-голяма скръбта ви, толкова ще е по-голяма радостта ви, която идва след това. Скръбта и радостта се сменяват една след друга, но ние трябва да се издигнем, до един живот, който е над тях! Когато се повдигнем до по-високо съзнание, да не мислим по физически, ще имаме радост, която никой не може да отнеме.
Когато съзнанието ни се докосне до Христовия Дух, до
Любовта
.
Причините за страданията са: 1. Неизпълнение на Божията воля и нарушение на законите My. 2. За изпит, да се види човек доколко е разбрал това, което е научил. 3. За блага, идеи и пр. Но едно трябва да се знае, а именно, че Господ няма да ти допусне повече страдания, отколкото ти е силата.
към текста >>
Любовта
носи живот, светлина, топлина, свобода, сила и красота.
Но едно трябва да се знае, а именно, че Господ няма да ти допусне повече страдания, отколкото ти е силата. Когато ти дойде страданието, ще се стремите да го отстраните и ще бъдете благодарни, че то ви възпитава, чисти и пробужда. Защото предназначението на живота е в здравето, радостта, хармонията, красотата и свободата, та може значи и без страдания, но ако сте чисти, а щом сте нечисти и грешите, нарушавате природните закони, тогава страданието идва, за да ви възпита и пречисти. Вярата, в която живеете ще внесе хармония в страданията на вашето сърце. Нашият бивак на Витоша "Ел Шадай" е много магнетичен, има източно изложение.
Любовта
носи живот, светлина, топлина, свобода, сила и красота.
Носи всичко хубаво — здраве, благородство, мъдрост, истина и всички добродетели изобщо. Тя събужда мисълта у човека и всичко хубаво. Този, който обича, приема и предава на другите Божествените сили. При любовта значи, човек е в хармония с целия всемир и неговите енергии се вливат в човека и внасят у него подем и обнова. Когато някой те обича, ти се разцъфтяваш, понеже той е извор, от който ти черпиш и трябва да бъдете внимателни, за да не го огорчите с нещо.
към текста >>
При
любовта
значи, човек е в хармония с целия всемир и неговите енергии се вливат в човека и внасят у него подем и обнова.
Нашият бивак на Витоша "Ел Шадай" е много магнетичен, има източно изложение. Любовта носи живот, светлина, топлина, свобода, сила и красота. Носи всичко хубаво — здраве, благородство, мъдрост, истина и всички добродетели изобщо. Тя събужда мисълта у човека и всичко хубаво. Този, който обича, приема и предава на другите Божествените сили.
При
любовта
значи, човек е в хармония с целия всемир и неговите енергии се вливат в човека и внасят у него подем и обнова.
Когато някой те обича, ти се разцъфтяваш, понеже той е извор, от който ти черпиш и трябва да бъдете внимателни, за да не го огорчите с нещо. Обичайте, за да ви се продължи живота, да станете щастливи. Любовта прави безсмъртен този, когото обичаш. Който обича, живее по-дълго. Любовта дава любовно възкресение, пробуждане на съзнанието, познание на Бога чрез Любовта към Него.
към текста >>
Любовта
прави безсмъртен този, когото обичаш.
Тя събужда мисълта у човека и всичко хубаво. Този, който обича, приема и предава на другите Божествените сили. При любовта значи, човек е в хармония с целия всемир и неговите енергии се вливат в човека и внасят у него подем и обнова. Когато някой те обича, ти се разцъфтяваш, понеже той е извор, от който ти черпиш и трябва да бъдете внимателни, за да не го огорчите с нещо. Обичайте, за да ви се продължи живота, да станете щастливи.
Любовта
прави безсмъртен този, когото обичаш.
Който обича, живее по-дълго. Любовта дава любовно възкресение, пробуждане на съзнанието, познание на Бога чрез Любовта към Него. Онзи, който те обича, като дойде при тебе, ако си болен, ще оздравееш. Ако си лош, ще станеш добър и пр. При любовта нещата стават лесно, защото се досещаш, идват ти на ум, как да постъпиш и ти се радваш.
към текста >>
Любовта
дава
любовно
възкресение, пробуждане на съзнанието, познание на
Бога
чрез
Любовта
към
Него.
При любовта значи, човек е в хармония с целия всемир и неговите енергии се вливат в човека и внасят у него подем и обнова. Когато някой те обича, ти се разцъфтяваш, понеже той е извор, от който ти черпиш и трябва да бъдете внимателни, за да не го огорчите с нещо. Обичайте, за да ви се продължи живота, да станете щастливи. Любовта прави безсмъртен този, когото обичаш. Който обича, живее по-дълго.
Любовта
дава
любовно
възкресение, пробуждане на съзнанието, познание на
Бога
чрез
Любовта
към
Него.
Онзи, който те обича, като дойде при тебе, ако си болен, ще оздравееш. Ако си лош, ще станеш добър и пр. При любовта нещата стават лесно, защото се досещаш, идват ти на ум, как да постъпиш и ти се радваш. Всеки, който ви обича, той ви носи запалка — Човек има много богатства, но му трябва само запалка. Соломон е казал, че всичко без Любов е суета.
към текста >>
При
любовта
нещата стават лесно, защото се досещаш, идват ти на ум, как да постъпиш и ти се радваш.
Любовта прави безсмъртен този, когото обичаш. Който обича, живее по-дълго. Любовта дава любовно възкресение, пробуждане на съзнанието, познание на Бога чрез Любовта към Него. Онзи, който те обича, като дойде при тебе, ако си болен, ще оздравееш. Ако си лош, ще станеш добър и пр.
При
любовта
нещата стават лесно, защото се досещаш, идват ти на ум, как да постъпиш и ти се радваш.
Всеки, който ви обича, той ви носи запалка — Човек има много богатства, но му трябва само запалка. Соломон е казал, че всичко без Любов е суета. В света всички страдаме от безлюбие. Онзи, който не върви по пътя на любовта, изсъхва и обратно — расте. Който не се подчини доброволно на закона на Любовта, не може да напредне.
към текста >>
Всеки, който ви обича, той ви носи запалка — Човек има много
богатства
, но му трябва само запалка.
Който обича, живее по-дълго. Любовта дава любовно възкресение, пробуждане на съзнанието, познание на Бога чрез Любовта към Него. Онзи, който те обича, като дойде при тебе, ако си болен, ще оздравееш. Ако си лош, ще станеш добър и пр. При любовта нещата стават лесно, защото се досещаш, идват ти на ум, как да постъпиш и ти се радваш.
Всеки, който ви обича, той ви носи запалка — Човек има много
богатства
, но му трябва само запалка.
Соломон е казал, че всичко без Любов е суета. В света всички страдаме от безлюбие. Онзи, който не върви по пътя на любовта, изсъхва и обратно — расте. Който не се подчини доброволно на закона на Любовта, не може да напредне. Тъй че, ако Любовта не дойде у човека, то вложените дарби у него ще останат недоразвити.
към текста >>
Соломон е казал, че всичко без
Любов
е суета.
Любовта дава любовно възкресение, пробуждане на съзнанието, познание на Бога чрез Любовта към Него. Онзи, който те обича, като дойде при тебе, ако си болен, ще оздравееш. Ако си лош, ще станеш добър и пр. При любовта нещата стават лесно, защото се досещаш, идват ти на ум, как да постъпиш и ти се радваш. Всеки, който ви обича, той ви носи запалка — Човек има много богатства, но му трябва само запалка.
Соломон е казал, че всичко без
Любов
е суета.
В света всички страдаме от безлюбие. Онзи, който не върви по пътя на любовта, изсъхва и обратно — расте. Който не се подчини доброволно на закона на Любовта, не може да напредне. Тъй че, ако Любовта не дойде у човека, то вложените дарби у него ще останат недоразвити. И колкото повече ви обичат, толкова повече дарби ще имате.
към текста >>
Онзи, който не върви по пътя на
любовта
, изсъхва и обратно — расте.
Ако си лош, ще станеш добър и пр. При любовта нещата стават лесно, защото се досещаш, идват ти на ум, как да постъпиш и ти се радваш. Всеки, който ви обича, той ви носи запалка — Човек има много богатства, но му трябва само запалка. Соломон е казал, че всичко без Любов е суета. В света всички страдаме от безлюбие.
Онзи, който не върви по пътя на
любовта
, изсъхва и обратно — расте.
Който не се подчини доброволно на закона на Любовта, не може да напредне. Тъй че, ако Любовта не дойде у човека, то вложените дарби у него ще останат недоразвити. И колкото повече ви обичат, толкова повече дарби ще имате. Зад всички поети, писатели, художници и музиканти, все стои някой, който ги обича. Любовта е светлина, която като мине през тебе, в същия момент трябва да я употребиш.
към текста >>
Който не се подчини доброволно на закона на
Любовта
, не може да напредне.
При любовта нещата стават лесно, защото се досещаш, идват ти на ум, как да постъпиш и ти се радваш. Всеки, който ви обича, той ви носи запалка — Човек има много богатства, но му трябва само запалка. Соломон е казал, че всичко без Любов е суета. В света всички страдаме от безлюбие. Онзи, който не върви по пътя на любовта, изсъхва и обратно — расте.
Който не се подчини доброволно на закона на
Любовта
, не може да напредне.
Тъй че, ако Любовта не дойде у човека, то вложените дарби у него ще останат недоразвити. И колкото повече ви обичат, толкова повече дарби ще имате. Зад всички поети, писатели, художници и музиканти, все стои някой, който ги обича. Любовта е светлина, която като мине през тебе, в същия момент трябва да я употребиш. Тя е път, който води към всички постижения, за които човешката душа копнее.
към текста >>
Тъй че, ако
Любовта
не дойде у човека, то вложените дарби у него ще останат недоразвити.
Всеки, който ви обича, той ви носи запалка — Човек има много богатства, но му трябва само запалка. Соломон е казал, че всичко без Любов е суета. В света всички страдаме от безлюбие. Онзи, който не върви по пътя на любовта, изсъхва и обратно — расте. Който не се подчини доброволно на закона на Любовта, не може да напредне.
Тъй че, ако
Любовта
не дойде у човека, то вложените дарби у него ще останат недоразвити.
И колкото повече ви обичат, толкова повече дарби ще имате. Зад всички поети, писатели, художници и музиканти, все стои някой, който ги обича. Любовта е светлина, която като мине през тебе, в същия момент трябва да я употребиш. Тя е път, който води към всички постижения, за които човешката душа копнее. За любовта няма мъчни работи, защото там, където е Бог, всичко може да стане.
към текста >>
Любовта
е светлина, която като мине през тебе, в същия момент трябва да я употребиш.
Онзи, който не върви по пътя на любовта, изсъхва и обратно — расте. Който не се подчини доброволно на закона на Любовта, не може да напредне. Тъй че, ако Любовта не дойде у човека, то вложените дарби у него ще останат недоразвити. И колкото повече ви обичат, толкова повече дарби ще имате. Зад всички поети, писатели, художници и музиканти, все стои някой, който ги обича.
Любовта
е светлина, която като мине през тебе, в същия момент трябва да я употребиш.
Тя е път, който води към всички постижения, за които човешката душа копнее. За любовта няма мъчни работи, защото там, където е Бог, всичко може да стане. Който казва, че няма условия и не му върви в живота, това значи, че не обича. Така, че ако работите ви не се нареждат, приложете Любовта! Човек е свободен да обича, но ще носи последствията.
към текста >>
Тя е път, който води
към
всички постижения, за които човешката душа копнее.
Който не се подчини доброволно на закона на Любовта, не може да напредне. Тъй че, ако Любовта не дойде у човека, то вложените дарби у него ще останат недоразвити. И колкото повече ви обичат, толкова повече дарби ще имате. Зад всички поети, писатели, художници и музиканти, все стои някой, който ги обича. Любовта е светлина, която като мине през тебе, в същия момент трябва да я употребиш.
Тя е път, който води
към
всички постижения, за които човешката душа копнее.
За любовта няма мъчни работи, защото там, където е Бог, всичко може да стане. Който казва, че няма условия и не му върви в живота, това значи, че не обича. Така, че ако работите ви не се нареждат, приложете Любовта! Човек е свободен да обича, но ще носи последствията. Единственото най-силно оръжие, на което може да разчитате е Любовта.
към текста >>
За
любовта
няма мъчни работи, защото там, където е Бог, всичко може да стане.
Тъй че, ако Любовта не дойде у човека, то вложените дарби у него ще останат недоразвити. И колкото повече ви обичат, толкова повече дарби ще имате. Зад всички поети, писатели, художници и музиканти, все стои някой, който ги обича. Любовта е светлина, която като мине през тебе, в същия момент трябва да я употребиш. Тя е път, който води към всички постижения, за които човешката душа копнее.
За
любовта
няма мъчни работи, защото там, където е Бог, всичко може да стане.
Който казва, че няма условия и не му върви в живота, това значи, че не обича. Така, че ако работите ви не се нареждат, приложете Любовта! Човек е свободен да обича, но ще носи последствията. Единственото най-силно оръжие, на което може да разчитате е Любовта. Любовта поставя правилни отношения между хората, които ги сближават.
към текста >>
Така, че ако работите ви не се нареждат, приложете
Любовта
!
Зад всички поети, писатели, художници и музиканти, все стои някой, който ги обича. Любовта е светлина, която като мине през тебе, в същия момент трябва да я употребиш. Тя е път, който води към всички постижения, за които човешката душа копнее. За любовта няма мъчни работи, защото там, където е Бог, всичко може да стане. Който казва, че няма условия и не му върви в живота, това значи, че не обича.
Така, че ако работите ви не се нареждат, приложете
Любовта
!
Човек е свободен да обича, но ще носи последствията. Единственото най-силно оръжие, на което може да разчитате е Любовта. Любовта поставя правилни отношения между хората, които ги сближават. Да обича човек, това е по-голямо богатство, отколкото всички съкровища на света. Любовта и вярата ви трябва да имат практическо приложение.
към текста >>
Единственото най-силно оръжие, на което може да разчитате е
Любовта
.
Тя е път, който води към всички постижения, за които човешката душа копнее. За любовта няма мъчни работи, защото там, където е Бог, всичко може да стане. Който казва, че няма условия и не му върви в живота, това значи, че не обича. Така, че ако работите ви не се нареждат, приложете Любовта! Човек е свободен да обича, но ще носи последствията.
Единственото най-силно оръжие, на което може да разчитате е
Любовта
.
Любовта поставя правилни отношения между хората, които ги сближават. Да обича човек, това е по-голямо богатство, отколкото всички съкровища на света. Любовта и вярата ви трябва да имат практическо приложение. Знайте, ако любите, престижът ви ще се повдигне. Христос при всичките престъпления на хората, ни най-малко не се поколеба в своята любов към човечеството.
към текста >>
Любовта
поставя правилни отношения между хората, които ги сближават.
За любовта няма мъчни работи, защото там, където е Бог, всичко може да стане. Който казва, че няма условия и не му върви в живота, това значи, че не обича. Така, че ако работите ви не се нареждат, приложете Любовта! Човек е свободен да обича, но ще носи последствията. Единственото най-силно оръжие, на което може да разчитате е Любовта.
Любовта
поставя правилни отношения между хората, които ги сближават.
Да обича човек, това е по-голямо богатство, отколкото всички съкровища на света. Любовта и вярата ви трябва да имат практическо приложение. Знайте, ако любите, престижът ви ще се повдигне. Христос при всичките престъпления на хората, ни най-малко не се поколеба в своята любов към човечеството. Значи, като обичаш, ти правиш това, което Бог иска от тебе, да се прояви Той чрез тебе — ти вършиш волята Божия и правиш нещо, което е угодно на Бога и Бог ще ви се отплати.
към текста >>
Да обича човек, това е по-голямо
богатство
, отколкото всички съкровища на света.
Който казва, че няма условия и не му върви в живота, това значи, че не обича. Така, че ако работите ви не се нареждат, приложете Любовта! Човек е свободен да обича, но ще носи последствията. Единственото най-силно оръжие, на което може да разчитате е Любовта. Любовта поставя правилни отношения между хората, които ги сближават.
Да обича човек, това е по-голямо
богатство
, отколкото всички съкровища на света.
Любовта и вярата ви трябва да имат практическо приложение. Знайте, ако любите, престижът ви ще се повдигне. Христос при всичките престъпления на хората, ни най-малко не се поколеба в своята любов към човечеството. Значи, като обичаш, ти правиш това, което Бог иска от тебе, да се прояви Той чрез тебе — ти вършиш волята Божия и правиш нещо, което е угодно на Бога и Бог ще ви се отплати. * * *
към текста >>
Любовта
и вярата ви трябва да имат практическо приложение.
Така, че ако работите ви не се нареждат, приложете Любовта! Човек е свободен да обича, но ще носи последствията. Единственото най-силно оръжие, на което може да разчитате е Любовта. Любовта поставя правилни отношения между хората, които ги сближават. Да обича човек, това е по-голямо богатство, отколкото всички съкровища на света.
Любовта
и вярата ви трябва да имат практическо приложение.
Знайте, ако любите, престижът ви ще се повдигне. Христос при всичките престъпления на хората, ни най-малко не се поколеба в своята любов към човечеството. Значи, като обичаш, ти правиш това, което Бог иска от тебе, да се прояви Той чрез тебе — ти вършиш волята Божия и правиш нещо, което е угодно на Бога и Бог ще ви се отплати. * * * Хубаво условие е за вас, че при София има Витоша и в това отношение за окултния ученик, тя е незаменима.
към текста >>
Христос при всичките престъпления на хората, ни най-малко не се поколеба в своята
любов
към
човечеството.
Единственото най-силно оръжие, на което може да разчитате е Любовта. Любовта поставя правилни отношения между хората, които ги сближават. Да обича човек, това е по-голямо богатство, отколкото всички съкровища на света. Любовта и вярата ви трябва да имат практическо приложение. Знайте, ако любите, престижът ви ще се повдигне.
Христос при всичките престъпления на хората, ни най-малко не се поколеба в своята
любов
към
човечеството.
Значи, като обичаш, ти правиш това, което Бог иска от тебе, да се прояви Той чрез тебе — ти вършиш волята Божия и правиш нещо, което е угодно на Бога и Бог ще ви се отплати. * * * Хубаво условие е за вас, че при София има Витоша и в това отношение за окултния ученик, тя е незаменима. В Берлин, Лондон, Париж, няма това. В Ню Йорк една улица е дълга 40 км, а от София до Витоша няма 10 км.
към текста >>
Значи, като обичаш, ти правиш това, което Бог иска от тебе, да се прояви Той чрез тебе — ти вършиш волята Божия и правиш нещо, което е угодно на
Бога
и Бог ще ви се отплати.
Любовта поставя правилни отношения между хората, които ги сближават. Да обича човек, това е по-голямо богатство, отколкото всички съкровища на света. Любовта и вярата ви трябва да имат практическо приложение. Знайте, ако любите, престижът ви ще се повдигне. Христос при всичките престъпления на хората, ни най-малко не се поколеба в своята любов към човечеството.
Значи, като обичаш, ти правиш това, което Бог иска от тебе, да се прояви Той чрез тебе — ти вършиш волята Божия и правиш нещо, което е угодно на
Бога
и Бог ще ви се отплати.
* * * Хубаво условие е за вас, че при София има Витоша и в това отношение за окултния ученик, тя е незаменима. В Берлин, Лондон, Париж, няма това. В Ню Йорк една улица е дълга 40 км, а от София до Витоша няма 10 км. На планината ще ходите да подишате чист въздух, да се поразходите, да пиете вода, да хапнете, да се помолите, да се порадвате на Слънцето и пр.
към текста >>
Всичко, каквото има окултният ученик, да го посвети на
Бога
, тайно в душата си.
* * * Хубаво условие е за вас, че при София има Витоша и в това отношение за окултния ученик, тя е незаменима. В Берлин, Лондон, Париж, няма това. В Ню Йорк една улица е дълга 40 км, а от София до Витоша няма 10 км. На планината ще ходите да подишате чист въздух, да се поразходите, да пиете вода, да хапнете, да се помолите, да се порадвате на Слънцето и пр.
Всичко, каквото има окултният ученик, да го посвети на
Бога
, тайно в душата си.
Това трябва да бъде идеала му. Когато някой те обича, ти се разцъфтяваш, понеже той е извор от който ти черпиш. Когато спазвате Божиите закони, Бог ви благославя и ви дава кредит навсякъде и всички хора ви се радват. Изпитанията ви се дават, за да видите докъде сте дошли. Глупав е всеки, който греши и не изправя грешките си и всякога търси лесните работи.
към текста >>
Ние като обичаме
Бога
, ние служим на народа.
А този, който не иска да служи, ще бъде задигнат. Вселяване ще има в хората и ще видите същите хора, че вече те са други. В този век ще станат големи преобразования и целия XX век ще бъде век на приготовления. И сега, ако си заминете, пак ще дойдете, няма да стоите дълго в пространството, защото ще има важна работа (неотложна). Всички ваши заминали са все тука между вас.
Ние като обичаме
Бога
, ние служим на народа.
Значи, във вас има добрата воля да служите на Бога, усилете това желание и методите след това ще дойдат. Затова човек няма от какво да се плаши, а да посвети живота си на учене, най-напред, защото у него има дарби, които той не съзнава, скрити заложби. Провидението избира тези, които имат добра воля да му служат, а тези, които искат да служат още на себе си, То ги оставя. * * * Когато в едно общество влезе един човек, които има Любов в себе си, той влияе на присъстващите и всички го търсят, понеже чувствуват трептенията на неговата душа и започват да проявяват любовта си.
към текста >>
Значи, във вас има добрата воля да служите на
Бога
, усилете това желание и методите след това ще дойдат.
Вселяване ще има в хората и ще видите същите хора, че вече те са други. В този век ще станат големи преобразования и целия XX век ще бъде век на приготовления. И сега, ако си заминете, пак ще дойдете, няма да стоите дълго в пространството, защото ще има важна работа (неотложна). Всички ваши заминали са все тука между вас. Ние като обичаме Бога, ние служим на народа.
Значи, във вас има добрата воля да служите на
Бога
, усилете това желание и методите след това ще дойдат.
Затова човек няма от какво да се плаши, а да посвети живота си на учене, най-напред, защото у него има дарби, които той не съзнава, скрити заложби. Провидението избира тези, които имат добра воля да му служат, а тези, които искат да служат още на себе си, То ги оставя. * * * Когато в едно общество влезе един човек, които има Любов в себе си, той влияе на присъстващите и всички го търсят, понеже чувствуват трептенията на неговата душа и започват да проявяват любовта си. Този човек, които обича е като огън и колко е хубаво и приятно да се грееш на него или тогава той ще бъде във вас и вие в него.
към текста >>
Провидението избира тези, които имат добра воля да му служат, а тези, които искат да служат още на
себе
си, То ги оставя.
И сега, ако си заминете, пак ще дойдете, няма да стоите дълго в пространството, защото ще има важна работа (неотложна). Всички ваши заминали са все тука между вас. Ние като обичаме Бога, ние служим на народа. Значи, във вас има добрата воля да служите на Бога, усилете това желание и методите след това ще дойдат. Затова човек няма от какво да се плаши, а да посвети живота си на учене, най-напред, защото у него има дарби, които той не съзнава, скрити заложби.
Провидението избира тези, които имат добра воля да му служат, а тези, които искат да служат още на
себе
си, То ги оставя.
* * * Когато в едно общество влезе един човек, които има Любов в себе си, той влияе на присъстващите и всички го търсят, понеже чувствуват трептенията на неговата душа и започват да проявяват любовта си. Този човек, които обича е като огън и колко е хубаво и приятно да се грееш на него или тогава той ще бъде във вас и вие в него. Няма тогава да виждате никакви грешки и всички ще пожънете плода на своята любов. При закона на любовта само, човек може да бъде щастлив.
към текста >>
Когато в едно общество влезе един човек, които има
Любов
в
себе
си, той влияе на присъстващите и всички го търсят, понеже чувствуват трептенията на неговата душа и започват да проявяват
любовта
си.
Ние като обичаме Бога, ние служим на народа. Значи, във вас има добрата воля да служите на Бога, усилете това желание и методите след това ще дойдат. Затова човек няма от какво да се плаши, а да посвети живота си на учене, най-напред, защото у него има дарби, които той не съзнава, скрити заложби. Провидението избира тези, които имат добра воля да му служат, а тези, които искат да служат още на себе си, То ги оставя. * * *
Когато в едно общество влезе един човек, които има
Любов
в
себе
си, той влияе на присъстващите и всички го търсят, понеже чувствуват трептенията на неговата душа и започват да проявяват
любовта
си.
Този човек, които обича е като огън и колко е хубаво и приятно да се грееш на него или тогава той ще бъде във вас и вие в него. Няма тогава да виждате никакви грешки и всички ще пожънете плода на своята любов. При закона на любовта само, човек може да бъде щастлив. Та дойде ли доброто и Любовта у вас, радвайте се и не се плашете. Безлюбието ражда всички противоречия в живота.
към текста >>
Няма тогава да виждате никакви грешки и всички ще пожънете плода на своята
любов
.
Затова човек няма от какво да се плаши, а да посвети живота си на учене, най-напред, защото у него има дарби, които той не съзнава, скрити заложби. Провидението избира тези, които имат добра воля да му служат, а тези, които искат да служат още на себе си, То ги оставя. * * * Когато в едно общество влезе един човек, които има Любов в себе си, той влияе на присъстващите и всички го търсят, понеже чувствуват трептенията на неговата душа и започват да проявяват любовта си. Този човек, които обича е като огън и колко е хубаво и приятно да се грееш на него или тогава той ще бъде във вас и вие в него.
Няма тогава да виждате никакви грешки и всички ще пожънете плода на своята
любов
.
При закона на любовта само, човек може да бъде щастлив. Та дойде ли доброто и Любовта у вас, радвайте се и не се плашете. Безлюбието ражда всички противоречия в живота. Всички, които не проявяват Любовта — отпадат. Трябва човек да има напреднала душа, за да разбира любовта, защото в нея има нещо, примесено, чуждо, от което хората ги е страх.
към текста >>
При закона на
любовта
само, човек може да бъде щастлив.
Провидението избира тези, които имат добра воля да му служат, а тези, които искат да служат още на себе си, То ги оставя. * * * Когато в едно общество влезе един човек, които има Любов в себе си, той влияе на присъстващите и всички го търсят, понеже чувствуват трептенията на неговата душа и започват да проявяват любовта си. Този човек, които обича е като огън и колко е хубаво и приятно да се грееш на него или тогава той ще бъде във вас и вие в него. Няма тогава да виждате никакви грешки и всички ще пожънете плода на своята любов.
При закона на
любовта
само, човек може да бъде щастлив.
Та дойде ли доброто и Любовта у вас, радвайте се и не се плашете. Безлюбието ражда всички противоречия в живота. Всички, които не проявяват Любовта — отпадат. Трябва човек да има напреднала душа, за да разбира любовта, защото в нея има нещо, примесено, чуждо, от което хората ги е страх. Човек трябва да прилага евангелските правила в живота си, а не Мойсеевите, за да му върви.
към текста >>
Та дойде ли доброто и
Любовта
у вас, радвайте се и не се плашете.
* * * Когато в едно общество влезе един човек, които има Любов в себе си, той влияе на присъстващите и всички го търсят, понеже чувствуват трептенията на неговата душа и започват да проявяват любовта си. Този човек, които обича е като огън и колко е хубаво и приятно да се грееш на него или тогава той ще бъде във вас и вие в него. Няма тогава да виждате никакви грешки и всички ще пожънете плода на своята любов. При закона на любовта само, човек може да бъде щастлив.
Та дойде ли доброто и
Любовта
у вас, радвайте се и не се плашете.
Безлюбието ражда всички противоречия в живота. Всички, които не проявяват Любовта — отпадат. Трябва човек да има напреднала душа, за да разбира любовта, защото в нея има нещо, примесено, чуждо, от което хората ги е страх. Човек трябва да прилага евангелските правила в живота си, а не Мойсеевите, за да му върви. Които не разбира тази Любов, той сам се ограничава.
към текста >>
Всички, които не проявяват
Любовта
— отпадат.
Този човек, които обича е като огън и колко е хубаво и приятно да се грееш на него или тогава той ще бъде във вас и вие в него. Няма тогава да виждате никакви грешки и всички ще пожънете плода на своята любов. При закона на любовта само, човек може да бъде щастлив. Та дойде ли доброто и Любовта у вас, радвайте се и не се плашете. Безлюбието ражда всички противоречия в живота.
Всички, които не проявяват
Любовта
— отпадат.
Трябва човек да има напреднала душа, за да разбира любовта, защото в нея има нещо, примесено, чуждо, от което хората ги е страх. Човек трябва да прилага евангелските правила в живота си, а не Мойсеевите, за да му върви. Които не разбира тази Любов, той сам се ограничава. Човекът на Любовта е свободен и никой не може да му направи зло. Онзи, които ви обича, ще ви намери в най-трудното положение и ще ви помогне.
към текста >>
Трябва човек да има напреднала душа, за да разбира
любовта
, защото в нея има нещо, примесено, чуждо, от което хората ги е страх.
Няма тогава да виждате никакви грешки и всички ще пожънете плода на своята любов. При закона на любовта само, човек може да бъде щастлив. Та дойде ли доброто и Любовта у вас, радвайте се и не се плашете. Безлюбието ражда всички противоречия в живота. Всички, които не проявяват Любовта — отпадат.
Трябва човек да има напреднала душа, за да разбира
любовта
, защото в нея има нещо, примесено, чуждо, от което хората ги е страх.
Човек трябва да прилага евангелските правила в живота си, а не Мойсеевите, за да му върви. Които не разбира тази Любов, той сам се ограничава. Човекът на Любовта е свободен и никой не може да му направи зло. Онзи, които ви обича, ще ви намери в най-трудното положение и ще ви помогне. Вие не знаете да проявите идеалната Любов и не знаете също да оцените проявената към вас идеална любов.
към текста >>
Човек трябва да прилага евангелските правила в живота си, а не Мойсеевите, за да му върви.
При закона на любовта само, човек може да бъде щастлив. Та дойде ли доброто и Любовта у вас, радвайте се и не се плашете. Безлюбието ражда всички противоречия в живота. Всички, които не проявяват Любовта — отпадат. Трябва човек да има напреднала душа, за да разбира любовта, защото в нея има нещо, примесено, чуждо, от което хората ги е страх.
Човек трябва да прилага евангелските правила в живота си, а не Мойсеевите, за да му върви.
Които не разбира тази Любов, той сам се ограничава. Човекът на Любовта е свободен и никой не може да му направи зло. Онзи, които ви обича, ще ви намери в най-трудното положение и ще ви помогне. Вие не знаете да проявите идеалната Любов и не знаете също да оцените проявената към вас идеална любов. Идеалната любов подразбира да не виждаш никакво криво нещо в онзи, когото обичаш и затова трябва да стоиш далеч от него, т.е.
към текста >>
Които не разбира тази
Любов
, той сам се ограничава.
Та дойде ли доброто и Любовта у вас, радвайте се и не се плашете. Безлюбието ражда всички противоречия в живота. Всички, които не проявяват Любовта — отпадат. Трябва човек да има напреднала душа, за да разбира любовта, защото в нея има нещо, примесено, чуждо, от което хората ги е страх. Човек трябва да прилага евангелските правила в живота си, а не Мойсеевите, за да му върви.
Които не разбира тази
Любов
, той сам се ограничава.
Човекът на Любовта е свободен и никой не може да му направи зло. Онзи, които ви обича, ще ви намери в най-трудното положение и ще ви помогне. Вие не знаете да проявите идеалната Любов и не знаете също да оцените проявената към вас идеална любов. Идеалната любов подразбира да не виждаш никакво криво нещо в онзи, когото обичаш и затова трябва да стоиш далеч от него, т.е. да му дадеш пълна свобода.
към текста >>
Човекът на
Любовта
е свободен и никой не може да му направи зло.
Безлюбието ражда всички противоречия в живота. Всички, които не проявяват Любовта — отпадат. Трябва човек да има напреднала душа, за да разбира любовта, защото в нея има нещо, примесено, чуждо, от което хората ги е страх. Човек трябва да прилага евангелските правила в живота си, а не Мойсеевите, за да му върви. Които не разбира тази Любов, той сам се ограничава.
Човекът на
Любовта
е свободен и никой не може да му направи зло.
Онзи, които ви обича, ще ви намери в най-трудното положение и ще ви помогне. Вие не знаете да проявите идеалната Любов и не знаете също да оцените проявената към вас идеална любов. Идеалната любов подразбира да не виждаш никакво криво нещо в онзи, когото обичаш и затова трябва да стоиш далеч от него, т.е. да му дадеш пълна свобода. На сърцето човек не може да заповяда.
към текста >>
Вие не знаете да проявите идеалната
Любов
и не знаете също да оцените проявената
към
вас идеална
любов
.
Трябва човек да има напреднала душа, за да разбира любовта, защото в нея има нещо, примесено, чуждо, от което хората ги е страх. Човек трябва да прилага евангелските правила в живота си, а не Мойсеевите, за да му върви. Които не разбира тази Любов, той сам се ограничава. Човекът на Любовта е свободен и никой не може да му направи зло. Онзи, които ви обича, ще ви намери в най-трудното положение и ще ви помогне.
Вие не знаете да проявите идеалната
Любов
и не знаете също да оцените проявената
към
вас идеална
любов
.
Идеалната любов подразбира да не виждаш никакво криво нещо в онзи, когото обичаш и затова трябва да стоиш далеч от него, т.е. да му дадеш пълна свобода. На сърцето човек не може да заповяда. Когато двама души се обичат идват до най-близкото разстояние един до друг, после пак се отдалечават и после пак се срещат и т.н. Става периодически приближаване и отдалечаване на душите, както планетите при своето движение.
към текста >>
Идеалната
любов
подразбира да не виждаш никакво криво нещо в онзи, когото обичаш и затова трябва да стоиш далеч от него, т.е.
Човек трябва да прилага евангелските правила в живота си, а не Мойсеевите, за да му върви. Които не разбира тази Любов, той сам се ограничава. Човекът на Любовта е свободен и никой не може да му направи зло. Онзи, които ви обича, ще ви намери в най-трудното положение и ще ви помогне. Вие не знаете да проявите идеалната Любов и не знаете също да оцените проявената към вас идеална любов.
Идеалната
любов
подразбира да не виждаш никакво криво нещо в онзи, когото обичаш и затова трябва да стоиш далеч от него, т.е.
да му дадеш пълна свобода. На сърцето човек не може да заповяда. Когато двама души се обичат идват до най-близкото разстояние един до друг, после пак се отдалечават и после пак се срещат и т.н. Става периодически приближаване и отдалечаване на душите, както планетите при своето движение. Ние трябва да оставим Бог да ръководи нашето сърце и работите ни ще се оправят тогава.
към текста >>
С
любовта
се ликвидира кармата.
Ние трябва да оставим Бог да ръководи нашето сърце и работите ни ще се оправят тогава. За да обичате един човек и за да съществува тази връзка, трябва да сте отдалечени един от друг. Физически, като са близо хората, те почват да се карат. Стойте на такова разстояние един от Друг, че да ви е приятно да общувате. Слънцето, ако се приближи много до вас, ще ви изгори, а като стои далеч от вас — топли.
С
любовта
се ликвидира кармата.
Някои по този закон са ни симпатични, други не, а ние трябва да се издигнем над този закон. Този, които чака да го обичат е беден, а които обича е богат. Той не гледа дали го обичаш или не, а дава. Той е по-блажен. * * *
към текста >>
Този, които чака да го обичат е беден, а които обича е
богат
.
Физически, като са близо хората, те почват да се карат. Стойте на такова разстояние един от Друг, че да ви е приятно да общувате. Слънцето, ако се приближи много до вас, ще ви изгори, а като стои далеч от вас — топли. С любовта се ликвидира кармата. Някои по този закон са ни симпатични, други не, а ние трябва да се издигнем над този закон.
Този, които чака да го обичат е беден, а които обича е
богат
.
Той не гледа дали го обичаш или не, а дава. Той е по-блажен. * * * Чувствувайте всякога себе си и другите като души. Любовта е стремеж към незнайното, в което винаги ще има неразкрито нещо от Него за да има вечен копнеж, вечен идеал, към които да се стремим.
към текста >>
Чувствувайте всякога
себе
си и другите като души.
Някои по този закон са ни симпатични, други не, а ние трябва да се издигнем над този закон. Този, които чака да го обичат е беден, а които обича е богат. Той не гледа дали го обичаш или не, а дава. Той е по-блажен. * * *
Чувствувайте всякога
себе
си и другите като души.
Любовта е стремеж към незнайното, в което винаги ще има неразкрито нещо от Него за да има вечен копнеж, вечен идеал, към които да се стремим. Желайте всякога това, което е вложено във вас, а не човешките работи. Желайте любовта! Тепърва трябва да се учите да обичате. Например: заекът ще го обичате като заек, змията като змия и пр., а когато обичаш Божественото у човека, ти си на прав път.
към текста >>
Любовта
е стремеж
към
незнайното, в което винаги ще има неразкрито нещо от Него за да има вечен копнеж, вечен идеал,
към
които да се стремим.
Този, които чака да го обичат е беден, а които обича е богат. Той не гледа дали го обичаш или не, а дава. Той е по-блажен. * * * Чувствувайте всякога себе си и другите като души.
Любовта
е стремеж
към
незнайното, в което винаги ще има неразкрито нещо от Него за да има вечен копнеж, вечен идеал,
към
които да се стремим.
Желайте всякога това, което е вложено във вас, а не човешките работи. Желайте любовта! Тепърва трябва да се учите да обичате. Например: заекът ще го обичате като заек, змията като змия и пр., а когато обичаш Божественото у човека, ти си на прав път. Ще обичаш Бога във всички, защото Той, чрез всички се проявява.
към текста >>
Желайте
любовта
!
Той е по-блажен. * * * Чувствувайте всякога себе си и другите като души. Любовта е стремеж към незнайното, в което винаги ще има неразкрито нещо от Него за да има вечен копнеж, вечен идеал, към които да се стремим. Желайте всякога това, което е вложено във вас, а не човешките работи.
Желайте
любовта
!
Тепърва трябва да се учите да обичате. Например: заекът ще го обичате като заек, змията като змия и пр., а когато обичаш Божественото у човека, ти си на прав път. Ще обичаш Бога във всички, защото Той, чрез всички се проявява. Ако обичате само един човек, това е ограничение на Бога — трябва значи да търсите Бога във всички, защото той е създал всички и във всички Той живее. Всеки човек е буква от Божествената азбука и за да си служим с нея, трябва да обичаме всички хора.
към текста >>
Ще обичаш
Бога
във всички, защото Той, чрез всички се проявява.
Любовта е стремеж към незнайното, в което винаги ще има неразкрито нещо от Него за да има вечен копнеж, вечен идеал, към които да се стремим. Желайте всякога това, което е вложено във вас, а не човешките работи. Желайте любовта! Тепърва трябва да се учите да обичате. Например: заекът ще го обичате като заек, змията като змия и пр., а когато обичаш Божественото у човека, ти си на прав път.
Ще обичаш
Бога
във всички, защото Той, чрез всички се проявява.
Ако обичате само един човек, това е ограничение на Бога — трябва значи да търсите Бога във всички, защото той е създал всички и във всички Той живее. Всеки човек е буква от Божествената азбука и за да си служим с нея, трябва да обичаме всички хора. Любовта трябва да я разпратим от нас и не трябва да я спираме. Тя не е еднократен процес. Голяма мощ и сила има в нея.
към текста >>
Ако обичате само един човек, това е ограничение на
Бога
— трябва значи да търсите
Бога
във всички, защото той е създал всички и във всички Той живее.
Желайте всякога това, което е вложено във вас, а не човешките работи. Желайте любовта! Тепърва трябва да се учите да обичате. Например: заекът ще го обичате като заек, змията като змия и пр., а когато обичаш Божественото у човека, ти си на прав път. Ще обичаш Бога във всички, защото Той, чрез всички се проявява.
Ако обичате само един човек, това е ограничение на
Бога
— трябва значи да търсите
Бога
във всички, защото той е създал всички и във всички Той живее.
Всеки човек е буква от Божествената азбука и за да си служим с нея, трябва да обичаме всички хора. Любовта трябва да я разпратим от нас и не трябва да я спираме. Тя не е еднократен процес. Голяма мощ и сила има в нея. Любовта неправи разлика между бедни и богати.
към текста >>
Любовта
трябва да я разпратим от нас и не трябва да я спираме.
Тепърва трябва да се учите да обичате. Например: заекът ще го обичате като заек, змията като змия и пр., а когато обичаш Божественото у човека, ти си на прав път. Ще обичаш Бога във всички, защото Той, чрез всички се проявява. Ако обичате само един човек, това е ограничение на Бога — трябва значи да търсите Бога във всички, защото той е създал всички и във всички Той живее. Всеки човек е буква от Божествената азбука и за да си служим с нея, трябва да обичаме всички хора.
Любовта
трябва да я разпратим от нас и не трябва да я спираме.
Тя не е еднократен процес. Голяма мощ и сила има в нея. Любовта неправи разлика между бедни и богати. А който прави, там е човешкото и то трябва да бъде подчинено на Божественото. Любовта ви към всички трябва да бъде еднаква по качество, а не по количество.
към текста >>
Любовта
неправи разлика между бедни и
богати
.
Ако обичате само един човек, това е ограничение на Бога — трябва значи да търсите Бога във всички, защото той е създал всички и във всички Той живее. Всеки човек е буква от Божествената азбука и за да си служим с нея, трябва да обичаме всички хора. Любовта трябва да я разпратим от нас и не трябва да я спираме. Тя не е еднократен процес. Голяма мощ и сила има в нея.
Любовта
неправи разлика между бедни и
богати
.
А който прави, там е човешкото и то трябва да бъде подчинено на Божественото. Любовта ви към всички трябва да бъде еднаква по качество, а не по количество. Защото в качеството е силата. Когато обичате всички същества, вие имате пълна връзка с Бога, защото Той е във всички буболечки и растения. Вие, докато не намерите доброто у човека, вие не можете да го обичате.
към текста >>
Любовта
ви
към
всички трябва да бъде еднаква по качество, а не по количество.
Любовта трябва да я разпратим от нас и не трябва да я спираме. Тя не е еднократен процес. Голяма мощ и сила има в нея. Любовта неправи разлика между бедни и богати. А който прави, там е човешкото и то трябва да бъде подчинено на Божественото.
Любовта
ви
към
всички трябва да бъде еднаква по качество, а не по количество.
Защото в качеството е силата. Когато обичате всички същества, вие имате пълна връзка с Бога, защото Той е във всички буболечки и растения. Вие, докато не намерите доброто у човека, вие не можете да го обичате. Любовта не прави разлика. Слънцето е като образец за това, то грее еднакво на всички, но едни приемат по-малко, а други — повече.
към текста >>
Когато обичате всички същества, вие имате пълна връзка с
Бога
, защото Той е във всички буболечки и растения.
Голяма мощ и сила има в нея. Любовта неправи разлика между бедни и богати. А който прави, там е човешкото и то трябва да бъде подчинено на Божественото. Любовта ви към всички трябва да бъде еднаква по качество, а не по количество. Защото в качеството е силата.
Когато обичате всички същества, вие имате пълна връзка с
Бога
, защото Той е във всички буболечки и растения.
Вие, докато не намерите доброто у човека, вие не можете да го обичате. Любовта не прави разлика. Слънцето е като образец за това, то грее еднакво на всички, но едни приемат по-малко, а други — повече. Някой ще каже: аз не съм слънце, та да огрявам всичко, но слънцето не огрява цялата Вселена, та и вие огрейте тези, които са около вас. Щом постоянно променяте любовта си, вие сте във физическия свят; щом правите разлика между хората, вие сте в духовния свят, а в Божествения, то е безопасно.
към текста >>
Любовта
не прави разлика.
А който прави, там е човешкото и то трябва да бъде подчинено на Божественото. Любовта ви към всички трябва да бъде еднаква по качество, а не по количество. Защото в качеството е силата. Когато обичате всички същества, вие имате пълна връзка с Бога, защото Той е във всички буболечки и растения. Вие, докато не намерите доброто у човека, вие не можете да го обичате.
Любовта
не прави разлика.
Слънцето е като образец за това, то грее еднакво на всички, но едни приемат по-малко, а други — повече. Някой ще каже: аз не съм слънце, та да огрявам всичко, но слънцето не огрява цялата Вселена, та и вие огрейте тези, които са около вас. Щом постоянно променяте любовта си, вие сте във физическия свят; щом правите разлика между хората, вие сте в духовния свят, а в Божествения, то е безопасно. Любете като Бога, Неговата Любов е всеопростителна. Ще разширявате любовта си.
към текста >>
Щом постоянно променяте
любовта
си, вие сте във физическия свят; щом правите разлика между хората, вие сте в духовния свят, а в Божествения, то е безопасно.
Когато обичате всички същества, вие имате пълна връзка с Бога, защото Той е във всички буболечки и растения. Вие, докато не намерите доброто у човека, вие не можете да го обичате. Любовта не прави разлика. Слънцето е като образец за това, то грее еднакво на всички, но едни приемат по-малко, а други — повече. Някой ще каже: аз не съм слънце, та да огрявам всичко, но слънцето не огрява цялата Вселена, та и вие огрейте тези, които са около вас.
Щом постоянно променяте
любовта
си, вие сте във физическия свят; щом правите разлика между хората, вие сте в духовния свят, а в Божествения, то е безопасно.
Любете като Бога, Неговата Любов е всеопростителна. Ще разширявате любовта си. Обичайте Бога във всички същества, без разлика. Там е спасението ви. Имайте будни души и широка мисъл.
към текста >>
Любете като
Бога
, Неговата
Любов
е всеопростителна.
Вие, докато не намерите доброто у човека, вие не можете да го обичате. Любовта не прави разлика. Слънцето е като образец за това, то грее еднакво на всички, но едни приемат по-малко, а други — повече. Някой ще каже: аз не съм слънце, та да огрявам всичко, но слънцето не огрява цялата Вселена, та и вие огрейте тези, които са около вас. Щом постоянно променяте любовта си, вие сте във физическия свят; щом правите разлика между хората, вие сте в духовния свят, а в Божествения, то е безопасно.
Любете като
Бога
, Неговата
Любов
е всеопростителна.
Ще разширявате любовта си. Обичайте Бога във всички същества, без разлика. Там е спасението ви. Имайте будни души и широка мисъл. Разумните същества ви ръководят и трябва да вървите по техните стъпки.
към текста >>
Ще разширявате
любовта
си.
Любовта не прави разлика. Слънцето е като образец за това, то грее еднакво на всички, но едни приемат по-малко, а други — повече. Някой ще каже: аз не съм слънце, та да огрявам всичко, но слънцето не огрява цялата Вселена, та и вие огрейте тези, които са около вас. Щом постоянно променяте любовта си, вие сте във физическия свят; щом правите разлика между хората, вие сте в духовния свят, а в Божествения, то е безопасно. Любете като Бога, Неговата Любов е всеопростителна.
Ще разширявате
любовта
си.
Обичайте Бога във всички същества, без разлика. Там е спасението ви. Имайте будни души и широка мисъл. Разумните същества ви ръководят и трябва да вървите по техните стъпки. Вие трябва да се радвате, че сте се родили в сегашните времена, когато идва новия живот.
към текста >>
Обичайте
Бога
във всички същества, без разлика.
Слънцето е като образец за това, то грее еднакво на всички, но едни приемат по-малко, а други — повече. Някой ще каже: аз не съм слънце, та да огрявам всичко, но слънцето не огрява цялата Вселена, та и вие огрейте тези, които са около вас. Щом постоянно променяте любовта си, вие сте във физическия свят; щом правите разлика между хората, вие сте в духовния свят, а в Божествения, то е безопасно. Любете като Бога, Неговата Любов е всеопростителна. Ще разширявате любовта си.
Обичайте
Бога
във всички същества, без разлика.
Там е спасението ви. Имайте будни души и широка мисъл. Разумните същества ви ръководят и трябва да вървите по техните стъпки. Вие трябва да се радвате, че сте се родили в сегашните времена, когато идва новия живот. Сега пространството е пълно с разумни същества, които постоянно изливат светлина в умовете на хората и нещата се преустройват.
към текста >>
Любовта
трябва да изпълни въздуха и от старото да не остане нищо.
Имайте будни души и широка мисъл. Разумните същества ви ръководят и трябва да вървите по техните стъпки. Вие трябва да се радвате, че сте се родили в сегашните времена, когато идва новия живот. Сега пространството е пълно с разумни същества, които постоянно изливат светлина в умовете на хората и нещата се преустройват. Ние значи трябва да се съобразяваме с новите закони, които Бог внася в света.
Любовта
трябва да изпълни въздуха и от старото да не остане нищо.
ИДВА ДОБРОТО! ВЕЧЕ ЗЛОТО ЩЕ МУ СЛУГУВА, А ДОБРОТО ЩЕ ЦАРУВА! Тогава светът ще се оправи, защото Бог ще се всели и ще почне да живее във всички хора. Макар, че сега Бог е във всички хора, т.е. работи в тях, не всички са го приели и той не живее във всички.
към текста >>
Ние минаваме сега от Новия завет в Завета на Синовете Божий — Третия Завет — Прославянето на Синовете Божий, където човек ще прави добро на другите с
Любов
и те ще бъдат доволни много.
Тогава светът ще се оправи, защото Бог ще се всели и ще почне да живее във всички хора. Макар, че сега Бог е във всички хора, т.е. работи в тях, не всички са го приели и той не живее във всички. Те значи не вършат Неговата воля все още. Но Бог е, който възраства нещата и всичко хубаво, което има в човека, Той ще го възрасте.
Ние минаваме сега от Новия завет в Завета на Синовете Божий — Третия Завет — Прославянето на Синовете Божий, където човек ще прави добро на другите с
Любов
и те ще бъдат доволни много.
Тогава, всички ще бъдат разумни, т.е. всички ще дават и от всички ще се взима. Значи даване и взимане едновременно ще има без разлика в света, затова сега хората трябва да носят само 10 години новите идеи и работи и ще видят, че ще израснат. Та трябва сега хора, носители на НОВИТЕ ИДЕИ, защото, ако нивата е посята, като дойде дъждът ще има какво да израсне, а ако не — ще израснат бодили. * * *
към текста >>
Да познава човек
Бога
, все повече и повече и да расте съвършен, това е постоянен многократен процес.
Преди 2000 години дойде Христос и сега Той расте в хората и ще дойде време, когато Той ще се прояви чрез тях. Значи, 2000 години вие все растете и истинските Божий закони които са написани в човешките сърца, човек ще ги прояви. Тогава ще има братство и взаимопомощ, човещина и свобода без никакво насилие. Божественото учение се явява винаги, когато има нужда от него и като дойде моментът, ученикът трябва да знае при изпитанията как да постъпи, за да еволюира. Човек трябва да работи, за да се прослави Бог и Бог ще го повдигне тогава, щом Той и Небето е с Него.
Да познава човек
Бога
, все повече и повече и да расте съвършен, това е постоянен многократен процес.
Само Любовта ще спаси света — приложението и, защото снега (студът, омразата) никой не може да го вдигне с каруца, а само като дойде слънцето ще го стопи... Слънцето е, което ни показва как трябва да живее човек, то дава, значи. И срамота е вече за един културен, просветен човек да живее без истинската Божествена Любов, която отваря всички сърца (като обичате едно животно, то няма да те нападне). Знайте, в светът доброто, любовта, правдата, светлината ще победят. Това е само въпрос на време.
към текста >>
Само
Любовта
ще спаси света — приложението и, защото снега (студът, омразата) никой не може да го вдигне с каруца, а само като дойде слънцето ще го стопи...
Значи, 2000 години вие все растете и истинските Божий закони които са написани в човешките сърца, човек ще ги прояви. Тогава ще има братство и взаимопомощ, човещина и свобода без никакво насилие. Божественото учение се явява винаги, когато има нужда от него и като дойде моментът, ученикът трябва да знае при изпитанията как да постъпи, за да еволюира. Човек трябва да работи, за да се прослави Бог и Бог ще го повдигне тогава, щом Той и Небето е с Него. Да познава човек Бога, все повече и повече и да расте съвършен, това е постоянен многократен процес.
Само
Любовта
ще спаси света — приложението и, защото снега (студът, омразата) никой не може да го вдигне с каруца, а само като дойде слънцето ще го стопи...
Слънцето е, което ни показва как трябва да живее човек, то дава, значи. И срамота е вече за един културен, просветен човек да живее без истинската Божествена Любов, която отваря всички сърца (като обичате едно животно, то няма да те нападне). Знайте, в светът доброто, любовта, правдата, светлината ще победят. Това е само въпрос на време. Това идва на земята, но трябва ни само душевна сплотеност и съгласие, за да сложим любовта и братството като една обща основа в живота на хората.
към текста >>
И срамота е вече за един културен, просветен човек да живее без истинската Божествена
Любов
, която отваря всички сърца (като обичате едно животно, то няма да те нападне).
Божественото учение се явява винаги, когато има нужда от него и като дойде моментът, ученикът трябва да знае при изпитанията как да постъпи, за да еволюира. Човек трябва да работи, за да се прослави Бог и Бог ще го повдигне тогава, щом Той и Небето е с Него. Да познава човек Бога, все повече и повече и да расте съвършен, това е постоянен многократен процес. Само Любовта ще спаси света — приложението и, защото снега (студът, омразата) никой не може да го вдигне с каруца, а само като дойде слънцето ще го стопи... Слънцето е, което ни показва как трябва да живее човек, то дава, значи.
И срамота е вече за един културен, просветен човек да живее без истинската Божествена
Любов
, която отваря всички сърца (като обичате едно животно, то няма да те нападне).
Знайте, в светът доброто, любовта, правдата, светлината ще победят. Това е само въпрос на време. Това идва на земята, но трябва ни само душевна сплотеност и съгласие, за да сложим любовта и братството като една обща основа в живота на хората. Идва вече в света новия човек с новата мисъл и ние всички трябва да мислим като него. Доброто идва, идете и работете, условията и възможностите се подобряват.
към текста >>
Знайте, в светът доброто,
любовта
, правдата, светлината ще победят.
Човек трябва да работи, за да се прослави Бог и Бог ще го повдигне тогава, щом Той и Небето е с Него. Да познава човек Бога, все повече и повече и да расте съвършен, това е постоянен многократен процес. Само Любовта ще спаси света — приложението и, защото снега (студът, омразата) никой не може да го вдигне с каруца, а само като дойде слънцето ще го стопи... Слънцето е, което ни показва как трябва да живее човек, то дава, значи. И срамота е вече за един културен, просветен човек да живее без истинската Божествена Любов, която отваря всички сърца (като обичате едно животно, то няма да те нападне).
Знайте, в светът доброто,
любовта
, правдата, светлината ще победят.
Това е само въпрос на време. Това идва на земята, но трябва ни само душевна сплотеност и съгласие, за да сложим любовта и братството като една обща основа в живота на хората. Идва вече в света новия човек с новата мисъл и ние всички трябва да мислим като него. Доброто идва, идете и работете, условията и възможностите се подобряват. Новите идеи проникват навсякъде и тези, които ги приемат са приготвени, напреднали души от памтивека.
към текста >>
Това идва на земята, но трябва ни само душевна сплотеност и съгласие, за да сложим
любовта
и братството като една обща основа в живота на хората.
Само Любовта ще спаси света — приложението и, защото снега (студът, омразата) никой не може да го вдигне с каруца, а само като дойде слънцето ще го стопи... Слънцето е, което ни показва как трябва да живее човек, то дава, значи. И срамота е вече за един културен, просветен човек да живее без истинската Божествена Любов, която отваря всички сърца (като обичате едно животно, то няма да те нападне). Знайте, в светът доброто, любовта, правдата, светлината ще победят. Това е само въпрос на време.
Това идва на земята, но трябва ни само душевна сплотеност и съгласие, за да сложим
любовта
и братството като една обща основа в живота на хората.
Идва вече в света новия човек с новата мисъл и ние всички трябва да мислим като него. Доброто идва, идете и работете, условията и възможностите се подобряват. Новите идеи проникват навсякъде и тези, които ги приемат са приготвени, напреднали души от памтивека. * * * Идеите идват от друг свят и преминават през милиони проводници.
към текста >>
Възлюбете
Бога
и Новата епоха като дойде ще ликвидира всички сметки.
Идва вече в света новия човек с новата мисъл и ние всички трябва да мислим като него. Доброто идва, идете и работете, условията и възможностите се подобряват. Новите идеи проникват навсякъде и тези, които ги приемат са приготвени, напреднали души от памтивека. * * * Идеите идват от друг свят и преминават през милиони проводници.
Възлюбете
Бога
и Новата епоха като дойде ще ликвидира всички сметки.
Когато се завърши тази епоха, хората ще претърпят едно видоизменение и всяка плът ще слави Господа. А сега само готовите хора ще приемат това благословение, което идва. Епохата, в която живеем е много важна и трябва да използваме благоприятните условия на живота и да не отлагаме. По-напредналите ще имате повече условия за напредък, но всички ще придобият нещо. Учете хубаво.
към текста >>
За душите, в които съзнанието се е пробудило,
любовта
осмисля живота им по всички посоки и дава възможност на душата на човека да се изяви и той вижда
Бога
в цялата Негова пълнота.
Учете хубаво. Новите хора трябва да имат духовна сила, за да могат да помагат и на другите. А силата се дава само на добрите. Сега България е в еволюционната си фаза и тя се издига нагоре, та затова по-скоро това Учение ще се приеме от българите. * * *
За душите, в които съзнанието се е пробудило,
любовта
осмисля живота им по всички посоки и дава възможност на душата на човека да се изяви и той вижда
Бога
в цялата Негова пълнота.
Благата на хората са в Божиите ръце. Бъдете разумни и работете не по буквата на закона, а по духът на нещата. Доколко се пробужда съзнанието на човека, той влиза във връзка с по-напреднали и светли Същества. Животът ви е израз на миналото и няма какво да се сърдите сега. Всеки човек сам се е вързал кармично и сега с доброто ще изкупите вашата карма.
към текста >>
Силни бъдете и ще станете такива, като служите на
Бога
.
Доколко се пробужда съзнанието на човека, той влиза във връзка с по-напреднали и светли Същества. Животът ви е израз на миналото и няма какво да се сърдите сега. Всеки човек сам се е вързал кармично и сега с доброто ще изкупите вашата карма. Борба непрестанна е този наш живот. Не е лесна работа, но в края на краищата победата е на доброто.
Силни бъдете и ще станете такива, като служите на
Бога
.
Които люби не губи, а които не люби, дваж губи. Затова, всеки момент трябва да знаете дали изпълнявате волята Божия или вашата воля. Ако човек е готов да служи на Бога, той може да трансформира живота си (дори и най-нечистия) и ще прилича на един скъпоценен камък. * * * Традиция в живота на Братството е да се прави екскурзия на втория ден на Великден.
към текста >>
Ако човек е готов да служи на
Бога
, той може да трансформира живота си (дори и най-нечистия) и ще прилича на един скъпоценен камък.
Борба непрестанна е този наш живот. Не е лесна работа, но в края на краищата победата е на доброто. Силни бъдете и ще станете такива, като служите на Бога. Които люби не губи, а които не люби, дваж губи. Затова, всеки момент трябва да знаете дали изпълнявате волята Божия или вашата воля.
Ако човек е готов да служи на
Бога
, той може да трансформира живота си (дори и най-нечистия) и ще прилича на един скъпоценен камък.
* * * Традиция в живота на Братството е да се прави екскурзия на втория ден на Великден. Хора с дебели косми са груби, защото те изпращат повече енергия навън и задържат по- малко. Та затова, космите ви трябва да бъдат тънки. Косите ви трябва да бъдат гладки, за да можете да препращате тази енергия и да я спестявате.
към текста >>
Човек трябва да си изработи план за приложението му и той трябва да има съзнание, че служи на
Бога
.
Витоша е планина на знанието (за самоусъвършенствуване). Който иска да се усъвършенства в пътя на самоотричането да отиде на Мусала, а за знанието, значи на Витоша. Една душа може да живее и при най-благоприятни условия и пак да се мъчи. Щастието може да се разбира само при Новите разбирания. Божието учение трябва да се приложи и молете се Господ да ви научи, как да го приложите.
Човек трябва да си изработи план за приложението му и той трябва да има съзнание, че служи на
Бога
.
Прилагайте каквото можете, като отидете в една къща, хванете се на работа, вода донесете, туй-онуй, така че цял преврат да направите в дома, после така и на друго място като отидете, на трето и т.н. А не да искате да се отдалечите някъде, така не бива. Трябва да разрешите първия (основния) въпрос — Любов към Бога и после всичко друго можете да приложите, защото другите въпроси са вече лесни. Има посветени, които владеят силите на Природата и мълчат като риба за тях. Когато някой се къпе постоянно, светлите същества имат условия да дойдат при него.
към текста >>
Трябва да разрешите първия (основния) въпрос —
Любов
към
Бога
и после всичко друго можете да приложите, защото другите въпроси са вече лесни.
Щастието може да се разбира само при Новите разбирания. Божието учение трябва да се приложи и молете се Господ да ви научи, как да го приложите. Човек трябва да си изработи план за приложението му и той трябва да има съзнание, че служи на Бога. Прилагайте каквото можете, като отидете в една къща, хванете се на работа, вода донесете, туй-онуй, така че цял преврат да направите в дома, после така и на друго място като отидете, на трето и т.н. А не да искате да се отдалечите някъде, така не бива.
Трябва да разрешите първия (основния) въпрос —
Любов
към
Бога
и после всичко друго можете да приложите, защото другите въпроси са вече лесни.
Има посветени, които владеят силите на Природата и мълчат като риба за тях. Когато някой се къпе постоянно, светлите същества имат условия да дойдат при него. През лятото може и всеки ден. Бъдете чисти, защото за Духовния порядък и растеж важно условие е не само вътрешната чистота на мисли и чувства, но и физическата, която е условие, за да има човек и вътрешна чистота. Разширявайте кръга на Любовта си.
към текста >>
Разширявайте кръга на
Любовта
си.
Трябва да разрешите първия (основния) въпрос — Любов към Бога и после всичко друго можете да приложите, защото другите въпроси са вече лесни. Има посветени, които владеят силите на Природата и мълчат като риба за тях. Когато някой се къпе постоянно, светлите същества имат условия да дойдат при него. През лятото може и всеки ден. Бъдете чисти, защото за Духовния порядък и растеж важно условие е не само вътрешната чистота на мисли и чувства, но и физическата, която е условие, за да има човек и вътрешна чистота.
Разширявайте кръга на
Любовта
си.
Да обичаш врага си, това значи да си по-силен от него, той значи трябва да хвърли оръжието и да дойде при тебе. Обичайте Бога и всичко, което Той е създал, за да ви обичат и хората. Закон е, каквото ти казва Господ отвътре, прави го и работите ти ще се оправят. Когато човек спи, остава тялото си и той постоянно се учи как да се излъчва. Като завърши работата си човек умира и грандиозното, красивото е там, че свършиш ли една работа, приготвят ти друга.
към текста >>
Да обичаш врага си, това значи да си по-силен от него, той значи трябва да хвърли оръжието и да дойде при тебе.
Има посветени, които владеят силите на Природата и мълчат като риба за тях. Когато някой се къпе постоянно, светлите същества имат условия да дойдат при него. През лятото може и всеки ден. Бъдете чисти, защото за Духовния порядък и растеж важно условие е не само вътрешната чистота на мисли и чувства, но и физическата, която е условие, за да има човек и вътрешна чистота. Разширявайте кръга на Любовта си.
Да обичаш врага си, това значи да си по-силен от него, той значи трябва да хвърли оръжието и да дойде при тебе.
Обичайте Бога и всичко, което Той е създал, за да ви обичат и хората. Закон е, каквото ти казва Господ отвътре, прави го и работите ти ще се оправят. Когато човек спи, остава тялото си и той постоянно се учи как да се излъчва. Като завърши работата си човек умира и грандиозното, красивото е там, че свършиш ли една работа, приготвят ти друга. В човека има едно висше Разумно Начало, неговото свръх съзнание, което постоянно работи.
към текста >>
Обичайте
Бога
и всичко, което Той е създал, за да ви обичат и хората.
Когато някой се къпе постоянно, светлите същества имат условия да дойдат при него. През лятото може и всеки ден. Бъдете чисти, защото за Духовния порядък и растеж важно условие е не само вътрешната чистота на мисли и чувства, но и физическата, която е условие, за да има човек и вътрешна чистота. Разширявайте кръга на Любовта си. Да обичаш врага си, това значи да си по-силен от него, той значи трябва да хвърли оръжието и да дойде при тебе.
Обичайте
Бога
и всичко, което Той е създал, за да ви обичат и хората.
Закон е, каквото ти казва Господ отвътре, прави го и работите ти ще се оправят. Когато човек спи, остава тялото си и той постоянно се учи как да се излъчва. Като завърши работата си човек умира и грандиозното, красивото е там, че свършиш ли една работа, приготвят ти друга. В човека има едно висше Разумно Начало, неговото свръх съзнание, което постоянно работи. Явленията в природата не са механически — зад тях стой Разумното, което работи в цялата Природа.
към текста >>
Така, че нашите отношения
към
животните не са безотговорни, също и
към
растенията.
Закон е, каквото ти казва Господ отвътре, прави го и работите ти ще се оправят. Когато човек спи, остава тялото си и той постоянно се учи как да се излъчва. Като завърши работата си човек умира и грандиозното, красивото е там, че свършиш ли една работа, приготвят ти друга. В човека има едно висше Разумно Начало, неговото свръх съзнание, което постоянно работи. Явленията в природата не са механически — зад тях стой Разумното, което работи в цялата Природа.
Така, че нашите отношения
към
животните не са безотговорни, също и
към
растенията.
За възпитанието на детето, което е немирно и непослушно, три пъти да направи екскурзии до Витоша и като види то камъни, гори, пътеки, извори, поляни и пр. Природата го възпитава тогава. Така, че децата така се възпитават, а не с наказание, защото тогава се ожесточават. Децата в училище трябва да се нареждат по чиновете, според темпераментите, т.е. да се допълват.
към текста >>
Възвишените духове слизат на земята да помагат по свой почин, Великия закон и като опитат противоречията на живота, ще носят тогава нещо светло в
себе
си и ще бъдат свободни.
При умните — слаби и пр. Първоначално хората са били равни, но сега се раждат различни, понеже през хилядите години някои са дремали, а други са работили — те са надарените сега, понеже в миналото са разработили заложбите си. Вие трябва да имате вяра, понеже минавате през разни условия и мъчнотии. Човек не може да мисли право за другите, ако не ги обича, защото тогава той не може да възприеме Божественото в тях. Вие не трябва да морализирате хората, а трябва да проповядвате законите и принципите, които управляват живота.
Възвишените духове слизат на земята да помагат по свой почин, Великия закон и като опитат противоречията на живота, ще носят тогава нещо светло в
себе
си и ще бъдат свободни.
Човек не трябва да се ограничава само с молитва и размишление, но трябва да върши и външна разнообразна работа. Но всякога е най-важно да върши Волята Божия в мисли, чувства и постъпки. Например, като изпраща добри, мощни мисли към човечеството в духа на новите идеи; любов към другите и да събуди хората за новото. Когато някои се намира в големи мъчнотии, изпратете му една добра мисъл и незабелязано оставете до него един ценен подарък или монета, от които той има нужда, а не само да го питате защо плаче и пр. Този, които е радостен, има изобилие и трябва да даде на този, които страда.
към текста >>
Например, като изпраща добри, мощни мисли
към
човечеството в духа на новите идеи;
любов
към
другите и да събуди хората за новото.
Човек не може да мисли право за другите, ако не ги обича, защото тогава той не може да възприеме Божественото в тях. Вие не трябва да морализирате хората, а трябва да проповядвате законите и принципите, които управляват живота. Възвишените духове слизат на земята да помагат по свой почин, Великия закон и като опитат противоречията на живота, ще носят тогава нещо светло в себе си и ще бъдат свободни. Човек не трябва да се ограничава само с молитва и размишление, но трябва да върши и външна разнообразна работа. Но всякога е най-важно да върши Волята Божия в мисли, чувства и постъпки.
Например, като изпраща добри, мощни мисли
към
човечеството в духа на новите идеи;
любов
към
другите и да събуди хората за новото.
Когато някои се намира в големи мъчнотии, изпратете му една добра мисъл и незабелязано оставете до него един ценен подарък или монета, от които той има нужда, а не само да го питате защо плаче и пр. Този, които е радостен, има изобилие и трябва да даде на този, които страда. Трябва да влизате в положението един на друг и да си помагате. Като мислиш за лошите черти на някого, ти усилваш лошото у него и обратно. Това е закон.
към текста >>
Любовта
е най-лесния път.
Когато някои се намира в големи мъчнотии, изпратете му една добра мисъл и незабелязано оставете до него един ценен подарък или монета, от които той има нужда, а не само да го питате защо плаче и пр. Този, които е радостен, има изобилие и трябва да даде на този, които страда. Трябва да влизате в положението един на друг и да си помагате. Като мислиш за лошите черти на някого, ти усилваш лошото у него и обратно. Това е закон.
Любовта
е най-лесния път.
Знайте, че каквото и да ви се случи, Бог ви изпитва. Уважавайте душите на другите, заради Бога, който е в тях. Силни хора са тези, които предават любовта и човекът на Любовта е свободен. Недостатъците на човека са булото, с което е обвита душата му. Всеки апостол принадлежи на една зодия, например Йоан е бил женствен.
към текста >>
Уважавайте душите на другите, заради
Бога
, който е в тях.
Трябва да влизате в положението един на друг и да си помагате. Като мислиш за лошите черти на някого, ти усилваш лошото у него и обратно. Това е закон. Любовта е най-лесния път. Знайте, че каквото и да ви се случи, Бог ви изпитва.
Уважавайте душите на другите, заради
Бога
, който е в тях.
Силни хора са тези, които предават любовта и човекът на Любовта е свободен. Недостатъците на човека са булото, с което е обвита душата му. Всеки апостол принадлежи на една зодия, например Йоан е бил женствен. Павел — марсианец, у него е била развита прецизността, т.е. горната част на челото; Тома — обективен ум, интерес към материалната област.
към текста >>
Силни хора са тези, които предават
любовта
и човекът на
Любовта
е свободен.
Като мислиш за лошите черти на някого, ти усилваш лошото у него и обратно. Това е закон. Любовта е най-лесния път. Знайте, че каквото и да ви се случи, Бог ви изпитва. Уважавайте душите на другите, заради Бога, който е в тях.
Силни хора са тези, които предават
любовта
и човекът на
Любовта
е свободен.
Недостатъците на човека са булото, с което е обвита душата му. Всеки апостол принадлежи на една зодия, например Йоан е бил женствен. Павел — марсианец, у него е била развита прецизността, т.е. горната част на челото; Тома — обективен ум, интерес към материалната област. Сега идват пророците, стига да ги повикате.
към текста >>
горната част на челото; Тома — обективен ум, интерес
към
материалната област.
Уважавайте душите на другите, заради Бога, който е в тях. Силни хора са тези, които предават любовта и човекът на Любовта е свободен. Недостатъците на човека са булото, с което е обвита душата му. Всеки апостол принадлежи на една зодия, например Йоан е бил женствен. Павел — марсианец, у него е била развита прецизността, т.е.
горната част на челото; Тома — обективен ум, интерес
към
материалната област.
Сега идват пророците, стига да ги повикате. Камъните не са хигиенични, защото изтеглят топлината на човека. Чесънът успокоява нервите. За да мислим правилно, страданията идват или да плащаме дълговете си, или да се усъвършенствуваме, или да помагаме на другите и този, които идва да помага на другите е свободен. Сега сте при най-добрите условия, защото сега знанието е достъпно до известна степен и за обикновените хора.
към текста >>
За да мислим правилно, страданията идват или да плащаме дълговете си, или да се усъвършенствуваме, или да помагаме на другите и този, които идва да помага на другите е свободен.
Павел — марсианец, у него е била развита прецизността, т.е. горната част на челото; Тома — обективен ум, интерес към материалната област. Сега идват пророците, стига да ги повикате. Камъните не са хигиенични, защото изтеглят топлината на човека. Чесънът успокоява нервите.
За да мислим правилно, страданията идват или да плащаме дълговете си, или да се усъвършенствуваме, или да помагаме на другите и този, които идва да помага на другите е свободен.
Сега сте при най-добрите условия, защото сега знанието е достъпно до известна степен и за обикновените хора. Всяка вечер преди да си легнете, ликвидирайте със сметките на живота през деня. Смятайте, че е последния ден и си давайте отчет какво сте спечелили и изгубили през деня. Благодарете и на другия ден, почнете друг живот. Сега имате много задължения, към много хора от миналото и ако на всички, с които се срещате заплатите задълженията си, които имате с тях, то вие сте живели добре.
към текста >>
Сега имате много задължения,
към
много хора от миналото и ако на всички, с които се срещате заплатите задълженията си, които имате с тях, то вие сте живели добре.
За да мислим правилно, страданията идват или да плащаме дълговете си, или да се усъвършенствуваме, или да помагаме на другите и този, които идва да помага на другите е свободен. Сега сте при най-добрите условия, защото сега знанието е достъпно до известна степен и за обикновените хора. Всяка вечер преди да си легнете, ликвидирайте със сметките на живота през деня. Смятайте, че е последния ден и си давайте отчет какво сте спечелили и изгубили през деня. Благодарете и на другия ден, почнете друг живот.
Сега имате много задължения,
към
много хора от миналото и ако на всички, с които се срещате заплатите задълженията си, които имате с тях, то вие сте живели добре.
Като дадете на някого, той да не знае, че сте дали, давайте за Господа, за да изпълните длъжността си. При страданията, да не се обезсърчавате и да не падате духом. Човек, като яде вегетарианска храна става по-смел. За да се повдигне човек, той трябва да се смири. Хората са като в едно сънно състояние и като умират се събуждат.
към текста >>
В славянството има проявление на
Бога
.
Растителното царство е под тяхно ведомство. Тук на земята, милиарди същества са измрели и са оставили своите нечистотии. И сега се приготвя едно пречистване, което идва за цялата земя. С огън ще се пречисти земята, но добрите хора няма да изгорят, а ще се изчистят. А лошите хора няма да ги има вече и земята ще мине в една по-висока еволюция.
В славянството има проявление на
Бога
.
Бог извика славяните на работа и в тях трябва да се развие Любов към Бога. Единственото нещо, за което човек трябва да се безпокои, то е за греха (че греши). * * * Бог не позволява да се излежаваме. В една екскурзия до Витоша — Ел-Шадай — 16.VI.
към текста >>
Бог извика славяните на работа и в тях трябва да се развие
Любов
към
Бога
.
Тук на земята, милиарди същества са измрели и са оставили своите нечистотии. И сега се приготвя едно пречистване, което идва за цялата земя. С огън ще се пречисти земята, но добрите хора няма да изгорят, а ще се изчистят. А лошите хора няма да ги има вече и земята ще мине в една по-висока еволюция. В славянството има проявление на Бога.
Бог извика славяните на работа и в тях трябва да се развие
Любов
към
Бога
.
Единственото нещо, за което човек трябва да се безпокои, то е за греха (че греши). * * * Бог не позволява да се излежаваме. В една екскурзия до Витоша — Ел-Шадай — 16.VI. 1941 г.
към текста >>
Аз възнасям своята благодарност
към
Тебе,
В една екскурзия до Витоша — Ел-Шадай — 16.VI. 1941 г. Учителят ни изпя следната песен: Странник съм на този свят И никого не познавам, освен Тебе, Ти, Господи, Боже мой Които си създал всичко за Мене.
Аз възнасям своята благодарност
към
Тебе,
на Тебе, Господи, възложих своето упование да възлезе молбата Ми към Тебе! На човека е дадено много и той не е използвал нито 1/100 част от възможностите, които са му дадени. Човек е недоволен, защото мисли постоянно за неща, които не са реални. Ако човек се движи по Закона на Любовта, то той се движи към добрите условия.
към текста >>
да възлезе молбата Ми
към
Тебе!
Учителят ни изпя следната песен: Странник съм на този свят И никого не познавам, освен Тебе, Ти, Господи, Боже мой Които си създал всичко за Мене. Аз възнасям своята благодарност към Тебе, на Тебе, Господи, възложих своето упование
да възлезе молбата Ми
към
Тебе!
На човека е дадено много и той не е използвал нито 1/100 част от възможностите, които са му дадени. Човек е недоволен, защото мисли постоянно за неща, които не са реални. Ако човек се движи по Закона на Любовта, то той се движи към добрите условия. При всяка добра постъпка, вие трябва да правите връзка с Бога (Божествения свят). От света, от който сте излезли ви държат отговорни за това, което са ви дали и като направиш добро, печалбата остава за тебе.
към текста >>
Ако човек се движи по Закона на
Любовта
, то той се движи
към
добрите условия.
Аз възнасям своята благодарност към Тебе, на Тебе, Господи, възложих своето упование да възлезе молбата Ми към Тебе! На човека е дадено много и той не е използвал нито 1/100 част от възможностите, които са му дадени. Човек е недоволен, защото мисли постоянно за неща, които не са реални.
Ако човек се движи по Закона на
Любовта
, то той се движи
към
добрите условия.
При всяка добра постъпка, вие трябва да правите връзка с Бога (Божествения свят). От света, от който сте излезли ви държат отговорни за това, което са ви дали и като направиш добро, печалбата остава за тебе. Хиляди хора трябва да правят добро, за да подбудят и другите да правят добро. От Духовния свят, всякога ни се притичват на помощ и ние трябва да останем верни на онези (Божественото), които ни помагат, защото всякога ще имате нужда от тях. На човека всеки ден му пращат мисли и чувства от Невидимия свят, с които той трябва да работи през деня и ако той ги остави за другия ден, то той губи (отклонява се от пътя си).
към текста >>
При всяка добра постъпка, вие трябва да правите връзка с
Бога
(Божествения свят).
на Тебе, Господи, възложих своето упование да възлезе молбата Ми към Тебе! На човека е дадено много и той не е използвал нито 1/100 част от възможностите, които са му дадени. Човек е недоволен, защото мисли постоянно за неща, които не са реални. Ако човек се движи по Закона на Любовта, то той се движи към добрите условия.
При всяка добра постъпка, вие трябва да правите връзка с
Бога
(Божествения свят).
От света, от който сте излезли ви държат отговорни за това, което са ви дали и като направиш добро, печалбата остава за тебе. Хиляди хора трябва да правят добро, за да подбудят и другите да правят добро. От Духовния свят, всякога ни се притичват на помощ и ние трябва да останем верни на онези (Божественото), които ни помагат, защото всякога ще имате нужда от тях. На човека всеки ден му пращат мисли и чувства от Невидимия свят, с които той трябва да работи през деня и ако той ги остави за другия ден, то той губи (отклонява се от пътя си). Трябва всеки ден да долавяте тези мисли и чувства и да работите с тях.
към текста >>
Сегашният живот дава
богат
материал за развиване на човешкия ум, сърце и воля.
На човека всеки ден му пращат мисли и чувства от Невидимия свят, с които той трябва да работи през деня и ако той ги остави за другия ден, то той губи (отклонява се от пътя си). Трябва всеки ден да долавяте тези мисли и чувства и да работите с тях. Доброто е основата, Справедливостта с нея се гради и Разумността, т.е. да знаем как да се обхождаме. Вземете толкова, колкото торбата ви побира, а давайте всичко, което имате.
Сегашният живот дава
богат
материал за развиване на човешкия ум, сърце и воля.
Любовта и обичта идват и ако не ги приемете, горко ви! Те минават, остават благата си и отминават, а вие трябва да работите върху оставените ви блага, т.е. да предадете Любовта такава, каквато сте я приели. Вечер при лягане благодарете за това, което сте получили през деня (в ума и сърцето) и през нощта, когато спите, душата ви ще обработи този материал, който сте получили през деня. Трябва да се радвате на състоянието си, което имате в даден момент, защото в следващата секунда, то ще е друго.
към текста >>
Любовта
и обичта идват и ако не ги приемете, горко ви!
Трябва всеки ден да долавяте тези мисли и чувства и да работите с тях. Доброто е основата, Справедливостта с нея се гради и Разумността, т.е. да знаем как да се обхождаме. Вземете толкова, колкото торбата ви побира, а давайте всичко, което имате. Сегашният живот дава богат материал за развиване на човешкия ум, сърце и воля.
Любовта
и обичта идват и ако не ги приемете, горко ви!
Те минават, остават благата си и отминават, а вие трябва да работите върху оставените ви блага, т.е. да предадете Любовта такава, каквато сте я приели. Вечер при лягане благодарете за това, което сте получили през деня (в ума и сърцето) и през нощта, когато спите, душата ви ще обработи този материал, който сте получили през деня. Трябва да се радвате на състоянието си, което имате в даден момент, защото в следващата секунда, то ще е друго. При доброто, човек постоянно се освобождава, а при злото е обратно — ограничава се, като не се съобразява със Законите на Природата.
към текста >>
да предадете
Любовта
такава, каквато сте я приели.
да знаем как да се обхождаме. Вземете толкова, колкото торбата ви побира, а давайте всичко, което имате. Сегашният живот дава богат материал за развиване на човешкия ум, сърце и воля. Любовта и обичта идват и ако не ги приемете, горко ви! Те минават, остават благата си и отминават, а вие трябва да работите върху оставените ви блага, т.е.
да предадете
Любовта
такава, каквато сте я приели.
Вечер при лягане благодарете за това, което сте получили през деня (в ума и сърцето) и през нощта, когато спите, душата ви ще обработи този материал, който сте получили през деня. Трябва да се радвате на състоянието си, което имате в даден момент, защото в следващата секунда, то ще е друго. При доброто, човек постоянно се освобождава, а при злото е обратно — ограничава се, като не се съобразява със Законите на Природата. Човек не трябва да прави никакви грешки. Седемте Рилски езера, красиво подредени едно над друго, са седемте полета.
към текста >>
Трябва да се радвате на състоянието си, което имате в даден момент, защото в следващата секунда, то ще е друго.
Сегашният живот дава богат материал за развиване на човешкия ум, сърце и воля. Любовта и обичта идват и ако не ги приемете, горко ви! Те минават, остават благата си и отминават, а вие трябва да работите върху оставените ви блага, т.е. да предадете Любовта такава, каквато сте я приели. Вечер при лягане благодарете за това, което сте получили през деня (в ума и сърцето) и през нощта, когато спите, душата ви ще обработи този материал, който сте получили през деня.
Трябва да се радвате на състоянието си, което имате в даден момент, защото в следващата секунда, то ще е друго.
При доброто, човек постоянно се освобождава, а при злото е обратно — ограничава се, като не се съобразява със Законите на Природата. Човек не трябва да прави никакви грешки. Седемте Рилски езера, красиво подредени едно над друго, са седемте полета. 1. Първото езеро, Махарази, означава физическия свят. 2. Второто — Ел-Бур, означава низшата област на Астралния свят.
към текста >>
Любовта
създаде света и първия подтик на човека, трябва да бъде да възприеме
Любовта
.
7. Седмото — Шемхаа, Главата - Божествения свят. На екскурзия, преди всичко човек трябва да диша правилно и да употреби известно време за размишление. Каквато и да е планината, тя е красива. Планината, която ни посреща със слънце, със синьо небе, с тишина е същата, която ни говори със своите бури и гръмотевици. Човек само трябва да се освободи от ненужните неща и да вижда красивото и хубавото.
Любовта
създаде света и първия подтик на човека, трябва да бъде да възприеме
Любовта
.
При Любовта всеки човек ще бъде задоволен от това, от което има нужда. Така че, щастието на човека зависи от Любовта, която има в себе си. Тя засяга, както материалния, така и духовния живот на човека във всички техни области. Само чрез закона на Любовта, човек може да върши нещата правилно, защото човек, който обича не може да върши престъпления. Само при Любовта има равенство.
към текста >>
При
Любовта
всеки човек ще бъде задоволен от това, от което има нужда.
На екскурзия, преди всичко човек трябва да диша правилно и да употреби известно време за размишление. Каквато и да е планината, тя е красива. Планината, която ни посреща със слънце, със синьо небе, с тишина е същата, която ни говори със своите бури и гръмотевици. Човек само трябва да се освободи от ненужните неща и да вижда красивото и хубавото. Любовта създаде света и първия подтик на човека, трябва да бъде да възприеме Любовта.
При
Любовта
всеки човек ще бъде задоволен от това, от което има нужда.
Така че, щастието на човека зависи от Любовта, която има в себе си. Тя засяга, както материалния, така и духовния живот на човека във всички техни области. Само чрез закона на Любовта, човек може да върши нещата правилно, защото човек, който обича не може да върши престъпления. Само при Любовта има равенство. Любовта е здравословното състояние на душата.
към текста >>
Така че, щастието на човека зависи от
Любовта
, която има в
себе
си.
Каквато и да е планината, тя е красива. Планината, която ни посреща със слънце, със синьо небе, с тишина е същата, която ни говори със своите бури и гръмотевици. Човек само трябва да се освободи от ненужните неща и да вижда красивото и хубавото. Любовта създаде света и първия подтик на човека, трябва да бъде да възприеме Любовта. При Любовта всеки човек ще бъде задоволен от това, от което има нужда.
Така че, щастието на човека зависи от
Любовта
, която има в
себе
си.
Тя засяга, както материалния, така и духовния живот на човека във всички техни области. Само чрез закона на Любовта, човек може да върши нещата правилно, защото човек, който обича не може да върши престъпления. Само при Любовта има равенство. Любовта е здравословното състояние на душата. Тя и дава възможност да се развива и расте.
към текста >>
Само чрез закона на
Любовта
, човек може да върши нещата правилно, защото човек, който обича не може да върши престъпления.
Човек само трябва да се освободи от ненужните неща и да вижда красивото и хубавото. Любовта създаде света и първия подтик на човека, трябва да бъде да възприеме Любовта. При Любовта всеки човек ще бъде задоволен от това, от което има нужда. Така че, щастието на човека зависи от Любовта, която има в себе си. Тя засяга, както материалния, така и духовния живот на човека във всички техни области.
Само чрез закона на
Любовта
, човек може да върши нещата правилно, защото човек, който обича не може да върши престъпления.
Само при Любовта има равенство. Любовта е здравословното състояние на душата. Тя и дава възможност да се развива и расте. От безлюбието пък произтичат всички противоречия. И единственото благо, което човек търси е Любовта.
към текста >>
Само при
Любовта
има равенство.
Любовта създаде света и първия подтик на човека, трябва да бъде да възприеме Любовта. При Любовта всеки човек ще бъде задоволен от това, от което има нужда. Така че, щастието на човека зависи от Любовта, която има в себе си. Тя засяга, както материалния, така и духовния живот на човека във всички техни области. Само чрез закона на Любовта, човек може да върши нещата правилно, защото човек, който обича не може да върши престъпления.
Само при
Любовта
има равенство.
Любовта е здравословното състояние на душата. Тя и дава възможност да се развива и расте. От безлюбието пък произтичат всички противоречия. И единственото благо, което човек търси е Любовта. Но ние няма какво да я търсим, остава само човек да отвори съзнанието си, за да влезе тя в него.
към текста >>
Любовта
е здравословното състояние на душата.
При Любовта всеки човек ще бъде задоволен от това, от което има нужда. Така че, щастието на човека зависи от Любовта, която има в себе си. Тя засяга, както материалния, така и духовния живот на човека във всички техни области. Само чрез закона на Любовта, човек може да върши нещата правилно, защото човек, който обича не може да върши престъпления. Само при Любовта има равенство.
Любовта
е здравословното състояние на душата.
Тя и дава възможност да се развива и расте. От безлюбието пък произтичат всички противоречия. И единственото благо, което човек търси е Любовта. Но ние няма какво да я търсим, остава само човек да отвори съзнанието си, за да влезе тя в него. Човек трябва да обича, за да живее.
към текста >>
И единственото благо, което човек търси е
Любовта
.
Само чрез закона на Любовта, човек може да върши нещата правилно, защото човек, който обича не може да върши престъпления. Само при Любовта има равенство. Любовта е здравословното състояние на душата. Тя и дава възможност да се развива и расте. От безлюбието пък произтичат всички противоречия.
И единственото благо, което човек търси е
Любовта
.
Но ние няма какво да я търсим, остава само човек да отвори съзнанието си, за да влезе тя в него. Човек трябва да обича, за да живее. Вие трябва да почувствувате, че всички хора са ви близки. Цялото човечество трябва да се обедини в едно цяло. В книгата "Велики Посветени" от Едуард Шуре, Школата на Орфей е била при изворите на р.Ербо — Марица (при Маричините езера), Олтара, тъй наречен от Учителя.
към текста >>
Но ние няма какво да я търсим, остава само човек да отвори съзнанието си, за да влезе тя в него.
Само при Любовта има равенство. Любовта е здравословното състояние на душата. Тя и дава възможност да се развива и расте. От безлюбието пък произтичат всички противоречия. И единственото благо, което човек търси е Любовта.
Но ние няма какво да я търсим, остава само човек да отвори съзнанието си, за да влезе тя в него.
Човек трябва да обича, за да живее. Вие трябва да почувствувате, че всички хора са ви близки. Цялото човечество трябва да се обедини в едно цяло. В книгата "Велики Посветени" от Едуард Шуре, Школата на Орфей е била при изворите на р.Ербо — Марица (при Маричините езера), Олтара, тъй наречен от Учителя. Тук в тая долина е Царството на Безмълвието.
към текста >>
На Бог му трябват работници безкористни които да работят от
Любов
, без да мислят за
себе
си.
Така е станало и най-напред и с грехопадането в умствения свят, когато човек се е откъснал от Божественото. Така че, когато искате да направите нещо добро, не се спирайте. По-добре е да направи криво-ляво нещо, отколкото нищо. Злото винаги идва във вид, какъвто човек не е очаквал. Така че, мине ли човек през известни изпитания, друг път те ще бъдат от друг род и т.н., понеже те са предметно учение за човека и затова той трябва да е буден.
На Бог му трябват работници безкористни които да работят от
Любов
, без да мислят за
себе
си.
През целия живот на човека от дясната му страна върви Бог, а от лявата му страна — злото (тъмен дух), който го дебне.Не питайте защо е така, но знайте само това, че злото може да го избегнете. Ти си човекът, който едновременно изпитваш доброто и злото и си вадиш поука. Всеки човек е изложен на изкушения, защото всички трябва да минете през огън, за да се пречистите и поумнеете. Грехът в човека е неподчинение на Разумното (Божественото). Бог изпитва човека, но не го изкушава.
към текста >>
Човек в последния си изпит ще остане сам, изоставен от всички, без никаква опора отвън и да намери тогава опора само в
Бога
.
Всеки човек е изложен на изкушения, защото всички трябва да минете през огън, за да се пречистите и поумнеете. Грехът в човека е неподчинение на Разумното (Божественото). Бог изпитва човека, но не го изкушава. Изкушението значи те изкушава да съгрешиш, иска да те подкупи. При изкушението човек пада и изгубва всичко, а при излита могат да те скъсат, но имаш право пак да държиш изпит.
Човек в последния си изпит ще остане сам, изоставен от всички, без никаква опора отвън и да намери тогава опора само в
Бога
.
Земята е място, за да държите матура и няма двама души, които да имат еднакви изпити. Ако човек има външни радости, то ще му дадат вътрешни мъчнотии и обратно. Това не може да се избегне, но едновременно няма да ви дадат мъчнотии от вътре и отвън. Ако поставят любовта ви на изпит, тя трябва да издържи на изпитанията. Човек трябва да бъде твърд, за да издържи докрай.
към текста >>
Ако поставят
любовта
ви на изпит, тя трябва да издържи на изпитанията.
При изкушението човек пада и изгубва всичко, а при излита могат да те скъсат, но имаш право пак да държиш изпит. Човек в последния си изпит ще остане сам, изоставен от всички, без никаква опора отвън и да намери тогава опора само в Бога. Земята е място, за да държите матура и няма двама души, които да имат еднакви изпити. Ако човек има външни радости, то ще му дадат вътрешни мъчнотии и обратно. Това не може да се избегне, но едновременно няма да ви дадат мъчнотии от вътре и отвън.
Ако поставят
любовта
ви на изпит, тя трябва да издържи на изпитанията.
Човек трябва да бъде твърд, за да издържи докрай. Когато човек има възвишени стремежи, той издържа на всички изпитания. Когато човек почне да надделява животинското у себе си, то лицето му почва да се изменя. Желайте да бъдете господари над себе си. Човек трябва да подчини низшето у себе си и оттам да вади енергии, както растението пускат корените си в земята и вади сокове.
към текста >>
Когато човек почне да надделява животинското у
себе
си, то лицето му почва да се изменя.
Ако човек има външни радости, то ще му дадат вътрешни мъчнотии и обратно. Това не може да се избегне, но едновременно няма да ви дадат мъчнотии от вътре и отвън. Ако поставят любовта ви на изпит, тя трябва да издържи на изпитанията. Човек трябва да бъде твърд, за да издържи докрай. Когато човек има възвишени стремежи, той издържа на всички изпитания.
Когато човек почне да надделява животинското у
себе
си, то лицето му почва да се изменя.
Желайте да бъдете господари над себе си. Човек трябва да подчини низшето у себе си и оттам да вади енергии, както растението пускат корените си в земята и вади сокове. * * * Злото се ражда всякога, когато човек почне да живее само за себе си. А той трябва да живее за Цялото (за Бога), най-напред и от това зависи неговото щастие.
към текста >>
Желайте да бъдете господари над
себе
си.
Това не може да се избегне, но едновременно няма да ви дадат мъчнотии от вътре и отвън. Ако поставят любовта ви на изпит, тя трябва да издържи на изпитанията. Човек трябва да бъде твърд, за да издържи докрай. Когато човек има възвишени стремежи, той издържа на всички изпитания. Когато човек почне да надделява животинското у себе си, то лицето му почва да се изменя.
Желайте да бъдете господари над
себе
си.
Човек трябва да подчини низшето у себе си и оттам да вади енергии, както растението пускат корените си в земята и вади сокове. * * * Злото се ражда всякога, когато човек почне да живее само за себе си. А той трябва да живее за Цялото (за Бога), най-напред и от това зависи неговото щастие. Христос казва: "Всичко, с което човек разполага да се сложи на разположение на Бога".
към текста >>
Човек трябва да подчини низшето у
себе
си и оттам да вади енергии, както растението пускат корените си в земята и вади сокове.
Ако поставят любовта ви на изпит, тя трябва да издържи на изпитанията. Човек трябва да бъде твърд, за да издържи докрай. Когато човек има възвишени стремежи, той издържа на всички изпитания. Когато човек почне да надделява животинското у себе си, то лицето му почва да се изменя. Желайте да бъдете господари над себе си.
Човек трябва да подчини низшето у
себе
си и оттам да вади енергии, както растението пускат корените си в земята и вади сокове.
* * * Злото се ражда всякога, когато човек почне да живее само за себе си. А той трябва да живее за Цялото (за Бога), най-напред и от това зависи неговото щастие. Христос казва: "Всичко, с което човек разполага да се сложи на разположение на Бога". Мойсей казва: "Само една десета да се даде на Бога".
към текста >>
Злото се ражда всякога, когато човек почне да живее само за
себе
си.
Когато човек има възвишени стремежи, той издържа на всички изпитания. Когато човек почне да надделява животинското у себе си, то лицето му почва да се изменя. Желайте да бъдете господари над себе си. Човек трябва да подчини низшето у себе си и оттам да вади енергии, както растението пускат корените си в земята и вади сокове. * * *
Злото се ражда всякога, когато човек почне да живее само за
себе
си.
А той трябва да живее за Цялото (за Бога), най-напред и от това зависи неговото щастие. Христос казва: "Всичко, с което човек разполага да се сложи на разположение на Бога". Мойсей казва: "Само една десета да се даде на Бога". А обикновения човек само от време-навреме дава по малко на Бога. Това са степени на съзнанието.
към текста >>
А той трябва да живее за Цялото (за
Бога
), най-напред и от това зависи неговото щастие.
Когато човек почне да надделява животинското у себе си, то лицето му почва да се изменя. Желайте да бъдете господари над себе си. Човек трябва да подчини низшето у себе си и оттам да вади енергии, както растението пускат корените си в земята и вади сокове. * * * Злото се ражда всякога, когато човек почне да живее само за себе си.
А той трябва да живее за Цялото (за
Бога
), най-напред и от това зависи неговото щастие.
Христос казва: "Всичко, с което човек разполага да се сложи на разположение на Бога". Мойсей казва: "Само една десета да се даде на Бога". А обикновения човек само от време-навреме дава по малко на Бога. Това са степени на съзнанието. Служенето на Бога е най-високата точка, до която човек може да се изкачи.
към текста >>
Христос казва: "Всичко, с което човек разполага да се сложи на разположение на
Бога
".
Желайте да бъдете господари над себе си. Човек трябва да подчини низшето у себе си и оттам да вади енергии, както растението пускат корените си в земята и вади сокове. * * * Злото се ражда всякога, когато човек почне да живее само за себе си. А той трябва да живее за Цялото (за Бога), най-напред и от това зависи неговото щастие.
Христос казва: "Всичко, с което човек разполага да се сложи на разположение на
Бога
".
Мойсей казва: "Само една десета да се даде на Бога". А обикновения човек само от време-навреме дава по малко на Бога. Това са степени на съзнанието. Служенето на Бога е най-високата точка, до която човек може да се изкачи. То е да работи човек за Любовта, да я разпространи.
към текста >>
Мойсей казва: "Само една десета да се даде на
Бога
".
Човек трябва да подчини низшето у себе си и оттам да вади енергии, както растението пускат корените си в земята и вади сокове. * * * Злото се ражда всякога, когато човек почне да живее само за себе си. А той трябва да живее за Цялото (за Бога), най-напред и от това зависи неговото щастие. Христос казва: "Всичко, с което човек разполага да се сложи на разположение на Бога".
Мойсей казва: "Само една десета да се даде на
Бога
".
А обикновения човек само от време-навреме дава по малко на Бога. Това са степени на съзнанието. Служенето на Бога е най-високата точка, до която човек може да се изкачи. То е да работи човек за Любовта, да я разпространи. Да работи човек, както Бог работи.
към текста >>
А обикновения човек само от време-навреме дава по малко на
Бога
.
* * * Злото се ражда всякога, когато човек почне да живее само за себе си. А той трябва да живее за Цялото (за Бога), най-напред и от това зависи неговото щастие. Христос казва: "Всичко, с което човек разполага да се сложи на разположение на Бога". Мойсей казва: "Само една десета да се даде на Бога".
А обикновения човек само от време-навреме дава по малко на
Бога
.
Това са степени на съзнанието. Служенето на Бога е най-високата точка, до която човек може да се изкачи. То е да работи човек за Любовта, да я разпространи. Да работи човек, както Бог работи. Затова, той трябва да е умен, добър и силен.
към текста >>
Служенето на
Бога
е най-високата точка, до която човек може да се изкачи.
А той трябва да живее за Цялото (за Бога), най-напред и от това зависи неговото щастие. Христос казва: "Всичко, с което човек разполага да се сложи на разположение на Бога". Мойсей казва: "Само една десета да се даде на Бога". А обикновения човек само от време-навреме дава по малко на Бога. Това са степени на съзнанието.
Служенето на
Бога
е най-високата точка, до която човек може да се изкачи.
То е да работи човек за Любовта, да я разпространи. Да работи човек, както Бог работи. Затова, той трябва да е умен, добър и силен. Когато човек работи за другите, той работи над себе си. Учете и служете на Бога.
към текста >>
То е да работи човек за
Любовта
, да я разпространи.
Христос казва: "Всичко, с което човек разполага да се сложи на разположение на Бога". Мойсей казва: "Само една десета да се даде на Бога". А обикновения човек само от време-навреме дава по малко на Бога. Това са степени на съзнанието. Служенето на Бога е най-високата точка, до която човек може да се изкачи.
То е да работи човек за
Любовта
, да я разпространи.
Да работи човек, както Бог работи. Затова, той трябва да е умен, добър и силен. Когато човек работи за другите, той работи над себе си. Учете и служете на Бога. Събуждайте хората.
към текста >>
Когато човек работи за другите, той работи над
себе
си.
Това са степени на съзнанието. Служенето на Бога е най-високата точка, до която човек може да се изкачи. То е да работи човек за Любовта, да я разпространи. Да работи човек, както Бог работи. Затова, той трябва да е умен, добър и силен.
Когато човек работи за другите, той работи над
себе
си.
Учете и служете на Бога. Събуждайте хората. Не може да служи онзи, който не е учил и който не знае. За да познавате Бога, трябва да се учите на разумно пожертвуване и ако не практикувате самопожертвуванието, то нищо не можете да научите. Жертвата е закон за проява на Любовта, от начало до край.
към текста >>
Учете и служете на
Бога
.
Служенето на Бога е най-високата точка, до която човек може да се изкачи. То е да работи човек за Любовта, да я разпространи. Да работи човек, както Бог работи. Затова, той трябва да е умен, добър и силен. Когато човек работи за другите, той работи над себе си.
Учете и служете на
Бога
.
Събуждайте хората. Не може да служи онзи, който не е учил и който не знае. За да познавате Бога, трябва да се учите на разумно пожертвуване и ако не практикувате самопожертвуванието, то нищо не можете да научите. Жертвата е закон за проява на Любовта, от начало до край. Да предложите Любовта си, това значи да служите на Бога.
към текста >>
За да познавате
Бога
, трябва да се учите на разумно пожертвуване и ако не практикувате самопожертвуванието, то нищо не можете да научите.
Затова, той трябва да е умен, добър и силен. Когато човек работи за другите, той работи над себе си. Учете и служете на Бога. Събуждайте хората. Не може да служи онзи, който не е учил и който не знае.
За да познавате
Бога
, трябва да се учите на разумно пожертвуване и ако не практикувате самопожертвуванието, то нищо не можете да научите.
Жертвата е закон за проява на Любовта, от начало до край. Да предложите Любовта си, това значи да служите на Бога. Смисълът на живота е да прави човек всичко от Любов към Бога, да изпълни Волята Му, като служи на Бога с ум, сърце, душа и дух. Значи, не само да възлюбиш, но и да служиш с Любов. Който живее за другите, той има Любов.
към текста >>
Жертвата е закон за проява на
Любовта
, от начало до край.
Когато човек работи за другите, той работи над себе си. Учете и служете на Бога. Събуждайте хората. Не може да служи онзи, който не е учил и който не знае. За да познавате Бога, трябва да се учите на разумно пожертвуване и ако не практикувате самопожертвуванието, то нищо не можете да научите.
Жертвата е закон за проява на
Любовта
, от начало до край.
Да предложите Любовта си, това значи да служите на Бога. Смисълът на живота е да прави човек всичко от Любов към Бога, да изпълни Волята Му, като служи на Бога с ум, сърце, душа и дух. Значи, не само да възлюбиш, но и да служиш с Любов. Който живее за другите, той има Любов. Ако си богат, ще запазиш за себе си много малко, а останалото за другите.
към текста >>
Да предложите
Любовта
си, това значи да служите на
Бога
.
Учете и служете на Бога. Събуждайте хората. Не може да служи онзи, който не е учил и който не знае. За да познавате Бога, трябва да се учите на разумно пожертвуване и ако не практикувате самопожертвуванието, то нищо не можете да научите. Жертвата е закон за проява на Любовта, от начало до край.
Да предложите
Любовта
си, това значи да служите на
Бога
.
Смисълът на живота е да прави човек всичко от Любов към Бога, да изпълни Волята Му, като служи на Бога с ум, сърце, душа и дух. Значи, не само да възлюбиш, но и да служиш с Любов. Който живее за другите, той има Любов. Ако си богат, ще запазиш за себе си много малко, а останалото за другите. Всяка работа, която човек извършва, да бъде за Бога.
към текста >>
Смисълът на живота е да прави човек всичко от
Любов
към
Бога
, да изпълни Волята Му, като служи на
Бога
с ум, сърце, душа и дух.
Събуждайте хората. Не може да служи онзи, който не е учил и който не знае. За да познавате Бога, трябва да се учите на разумно пожертвуване и ако не практикувате самопожертвуванието, то нищо не можете да научите. Жертвата е закон за проява на Любовта, от начало до край. Да предложите Любовта си, това значи да служите на Бога.
Смисълът на живота е да прави човек всичко от
Любов
към
Бога
, да изпълни Волята Му, като служи на
Бога
с ум, сърце, душа и дух.
Значи, не само да възлюбиш, но и да служиш с Любов. Който живее за другите, той има Любов. Ако си богат, ще запазиш за себе си много малко, а останалото за другите. Всяка работа, която човек извършва, да бъде за Бога. Помогни на приятеля си.
към текста >>
Значи, не само да възлюбиш, но и да служиш с
Любов
.
Не може да служи онзи, който не е учил и който не знае. За да познавате Бога, трябва да се учите на разумно пожертвуване и ако не практикувате самопожертвуванието, то нищо не можете да научите. Жертвата е закон за проява на Любовта, от начало до край. Да предложите Любовта си, това значи да служите на Бога. Смисълът на живота е да прави човек всичко от Любов към Бога, да изпълни Волята Му, като служи на Бога с ум, сърце, душа и дух.
Значи, не само да възлюбиш, но и да служиш с
Любов
.
Който живее за другите, той има Любов. Ако си богат, ще запазиш за себе си много малко, а останалото за другите. Всяка работа, която човек извършва, да бъде за Бога. Помогни на приятеля си. Като помагате на другите, вие служите на Бога.
към текста >>
Който живее за другите, той има
Любов
.
За да познавате Бога, трябва да се учите на разумно пожертвуване и ако не практикувате самопожертвуванието, то нищо не можете да научите. Жертвата е закон за проява на Любовта, от начало до край. Да предложите Любовта си, това значи да служите на Бога. Смисълът на живота е да прави човек всичко от Любов към Бога, да изпълни Волята Му, като служи на Бога с ум, сърце, душа и дух. Значи, не само да възлюбиш, но и да служиш с Любов.
Който живее за другите, той има
Любов
.
Ако си богат, ще запазиш за себе си много малко, а останалото за другите. Всяка работа, която човек извършва, да бъде за Бога. Помогни на приятеля си. Като помагате на другите, вие служите на Бога. Който обича Бога, като види, че две мравки се карат, хвърля им шепа трохи и ги примирява; или като види наведено цвете, изправя го.
към текста >>
Ако си
богат
, ще запазиш за
себе
си много малко, а останалото за другите.
Жертвата е закон за проява на Любовта, от начало до край. Да предложите Любовта си, това значи да служите на Бога. Смисълът на живота е да прави човек всичко от Любов към Бога, да изпълни Волята Му, като служи на Бога с ум, сърце, душа и дух. Значи, не само да възлюбиш, но и да служиш с Любов. Който живее за другите, той има Любов.
Ако си
богат
, ще запазиш за
себе
си много малко, а останалото за другите.
Всяка работа, която човек извършва, да бъде за Бога. Помогни на приятеля си. Като помагате на другите, вие служите на Бога. Който обича Бога, като види, че две мравки се карат, хвърля им шепа трохи и ги примирява; или като види наведено цвете, изправя го. Не чакайте големите работи да дойдат, за да служите на Бога, защото те идват рядко в живота на човека, но в малките работи служи — не ги отлагай.
към текста >>
Всяка работа, която човек извършва, да бъде за
Бога
.
Да предложите Любовта си, това значи да служите на Бога. Смисълът на живота е да прави човек всичко от Любов към Бога, да изпълни Волята Му, като служи на Бога с ум, сърце, душа и дух. Значи, не само да възлюбиш, но и да служиш с Любов. Който живее за другите, той има Любов. Ако си богат, ще запазиш за себе си много малко, а останалото за другите.
Всяка работа, която човек извършва, да бъде за
Бога
.
Помогни на приятеля си. Като помагате на другите, вие служите на Бога. Който обича Бога, като види, че две мравки се карат, хвърля им шепа трохи и ги примирява; или като види наведено цвете, изправя го. Не чакайте големите работи да дойдат, за да служите на Бога, защото те идват рядко в живота на човека, но в малките работи служи — не ги отлагай. Дай на някого подтик да рисува, чете, пише, да полее някое цвете.
към текста >>
Като помагате на другите, вие служите на
Бога
.
Значи, не само да възлюбиш, но и да служиш с Любов. Който живее за другите, той има Любов. Ако си богат, ще запазиш за себе си много малко, а останалото за другите. Всяка работа, която човек извършва, да бъде за Бога. Помогни на приятеля си.
Като помагате на другите, вие служите на
Бога
.
Който обича Бога, като види, че две мравки се карат, хвърля им шепа трохи и ги примирява; или като види наведено цвете, изправя го. Не чакайте големите работи да дойдат, за да служите на Бога, защото те идват рядко в живота на човека, но в малките работи служи — не ги отлагай. Дай на някого подтик да рисува, чете, пише, да полее някое цвете. Откъдето минават, помагай от каквото има нужда. Изпълнението волята на Бога и служенето на Него е много лесно нещо.
към текста >>
Който обича
Бога
, като види, че две мравки се карат, хвърля им шепа трохи и ги примирява; или като види наведено цвете, изправя го.
Който живее за другите, той има Любов. Ако си богат, ще запазиш за себе си много малко, а останалото за другите. Всяка работа, която човек извършва, да бъде за Бога. Помогни на приятеля си. Като помагате на другите, вие служите на Бога.
Който обича
Бога
, като види, че две мравки се карат, хвърля им шепа трохи и ги примирява; или като види наведено цвете, изправя го.
Не чакайте големите работи да дойдат, за да служите на Бога, защото те идват рядко в живота на човека, но в малките работи служи — не ги отлагай. Дай на някого подтик да рисува, чете, пише, да полее някое цвете. Откъдето минават, помагай от каквото има нужда. Изпълнението волята на Бога и служенето на Него е много лесно нещо. То става в малките работи.
към текста >>
Не чакайте големите работи да дойдат, за да служите на
Бога
, защото те идват рядко в живота на човека, но в малките работи служи — не ги отлагай.
Ако си богат, ще запазиш за себе си много малко, а останалото за другите. Всяка работа, която човек извършва, да бъде за Бога. Помогни на приятеля си. Като помагате на другите, вие служите на Бога. Който обича Бога, като види, че две мравки се карат, хвърля им шепа трохи и ги примирява; или като види наведено цвете, изправя го.
Не чакайте големите работи да дойдат, за да служите на
Бога
, защото те идват рядко в живота на човека, но в малките работи служи — не ги отлагай.
Дай на някого подтик да рисува, чете, пише, да полее някое цвете. Откъдето минават, помагай от каквото има нужда. Изпълнението волята на Бога и служенето на Него е много лесно нещо. То става в малките работи. Питайте всякога Бога в себе си какво да правите и каквото ви каже извършете
към текста >>
Изпълнението волята на
Бога
и служенето на Него е много лесно нещо.
Като помагате на другите, вие служите на Бога. Който обича Бога, като види, че две мравки се карат, хвърля им шепа трохи и ги примирява; или като види наведено цвете, изправя го. Не чакайте големите работи да дойдат, за да служите на Бога, защото те идват рядко в живота на човека, но в малките работи служи — не ги отлагай. Дай на някого подтик да рисува, чете, пише, да полее някое цвете. Откъдето минават, помагай от каквото има нужда.
Изпълнението волята на
Бога
и служенето на Него е много лесно нещо.
То става в малките работи. Питайте всякога Бога в себе си какво да правите и каквото ви каже извършете НО НАЙ-ВАЖНОТО СЛУЖЕНЕ НА БОГА Е: ПЕЧЕЛЕНЕТО НА ДУШИ ЗА БОГА, НАМИРАНЕ НА ГОТОВИТЕ ДУШИ (предопределените), КОИТО СЕГА ТРЯБВА ДА ТРЪГНАТ И НАМЕРЯТ БОЖИЯ ПЪТ. Защото няма по-хубаво нещо от това, човек да намери и разбере Божия път. Да отиде човек и да слугува на Любовта (Бога).
към текста >>
Питайте всякога
Бога
в
себе
си какво да правите и каквото ви каже извършете
Не чакайте големите работи да дойдат, за да служите на Бога, защото те идват рядко в живота на човека, но в малките работи служи — не ги отлагай. Дай на някого подтик да рисува, чете, пише, да полее някое цвете. Откъдето минават, помагай от каквото има нужда. Изпълнението волята на Бога и служенето на Него е много лесно нещо. То става в малките работи.
Питайте всякога
Бога
в
себе
си какво да правите и каквото ви каже извършете
НО НАЙ-ВАЖНОТО СЛУЖЕНЕ НА БОГА Е: ПЕЧЕЛЕНЕТО НА ДУШИ ЗА БОГА, НАМИРАНЕ НА ГОТОВИТЕ ДУШИ (предопределените), КОИТО СЕГА ТРЯБВА ДА ТРЪГНАТ И НАМЕРЯТ БОЖИЯ ПЪТ. Защото няма по-хубаво нещо от това, човек да намери и разбере Божия път. Да отиде човек и да слугува на Любовта (Бога). Вън от Бога не може човек да бъде щастлив. Знайте, че прекъсне ли човек връзката си с Бога, злото идва.
към текста >>
НО НАЙ-ВАЖНОТО СЛУЖЕНЕ НА
БОГА
Е: ПЕЧЕЛЕНЕТО НА ДУШИ ЗА
БОГА
, НАМИРАНЕ НА ГОТОВИТЕ ДУШИ (предопределените), КОИТО СЕГА ТРЯБВА ДА ТРЪГНАТ И НАМЕРЯТ БОЖИЯ ПЪТ.
Дай на някого подтик да рисува, чете, пише, да полее някое цвете. Откъдето минават, помагай от каквото има нужда. Изпълнението волята на Бога и служенето на Него е много лесно нещо. То става в малките работи. Питайте всякога Бога в себе си какво да правите и каквото ви каже извършете
НО НАЙ-ВАЖНОТО СЛУЖЕНЕ НА
БОГА
Е: ПЕЧЕЛЕНЕТО НА ДУШИ ЗА
БОГА
, НАМИРАНЕ НА ГОТОВИТЕ ДУШИ (предопределените), КОИТО СЕГА ТРЯБВА ДА ТРЪГНАТ И НАМЕРЯТ БОЖИЯ ПЪТ.
Защото няма по-хубаво нещо от това, човек да намери и разбере Божия път. Да отиде човек и да слугува на Любовта (Бога). Вън от Бога не може човек да бъде щастлив. Знайте, че прекъсне ли човек връзката си с Бога, злото идва. Ще служите значи на Бога и ближния си безкористно, без да очаквате нещо.
към текста >>
Да отиде човек и да слугува на
Любовта
(
Бога
).
Изпълнението волята на Бога и служенето на Него е много лесно нещо. То става в малките работи. Питайте всякога Бога в себе си какво да правите и каквото ви каже извършете НО НАЙ-ВАЖНОТО СЛУЖЕНЕ НА БОГА Е: ПЕЧЕЛЕНЕТО НА ДУШИ ЗА БОГА, НАМИРАНЕ НА ГОТОВИТЕ ДУШИ (предопределените), КОИТО СЕГА ТРЯБВА ДА ТРЪГНАТ И НАМЕРЯТ БОЖИЯ ПЪТ. Защото няма по-хубаво нещо от това, човек да намери и разбере Божия път.
Да отиде човек и да слугува на
Любовта
(
Бога
).
Вън от Бога не може човек да бъде щастлив. Знайте, че прекъсне ли човек връзката си с Бога, злото идва. Ще служите значи на Бога и ближния си безкористно, без да очаквате нещо. Нищо няма да изгубите, знайте! Напротив, нещата ще ви се нареждат.
към текста >>
Вън от
Бога
не може човек да бъде щастлив.
То става в малките работи. Питайте всякога Бога в себе си какво да правите и каквото ви каже извършете НО НАЙ-ВАЖНОТО СЛУЖЕНЕ НА БОГА Е: ПЕЧЕЛЕНЕТО НА ДУШИ ЗА БОГА, НАМИРАНЕ НА ГОТОВИТЕ ДУШИ (предопределените), КОИТО СЕГА ТРЯБВА ДА ТРЪГНАТ И НАМЕРЯТ БОЖИЯ ПЪТ. Защото няма по-хубаво нещо от това, човек да намери и разбере Божия път. Да отиде човек и да слугува на Любовта (Бога).
Вън от
Бога
не може човек да бъде щастлив.
Знайте, че прекъсне ли човек връзката си с Бога, злото идва. Ще служите значи на Бога и ближния си безкористно, без да очаквате нещо. Нищо няма да изгубите, знайте! Напротив, нещата ще ви се нареждат. Законът е такъв, всеки ден животът ви ще се нарежда сам по себе си.
към текста >>
Знайте, че прекъсне ли човек връзката си с
Бога
, злото идва.
Питайте всякога Бога в себе си какво да правите и каквото ви каже извършете НО НАЙ-ВАЖНОТО СЛУЖЕНЕ НА БОГА Е: ПЕЧЕЛЕНЕТО НА ДУШИ ЗА БОГА, НАМИРАНЕ НА ГОТОВИТЕ ДУШИ (предопределените), КОИТО СЕГА ТРЯБВА ДА ТРЪГНАТ И НАМЕРЯТ БОЖИЯ ПЪТ. Защото няма по-хубаво нещо от това, човек да намери и разбере Божия път. Да отиде човек и да слугува на Любовта (Бога). Вън от Бога не може човек да бъде щастлив.
Знайте, че прекъсне ли човек връзката си с
Бога
, злото идва.
Ще служите значи на Бога и ближния си безкористно, без да очаквате нещо. Нищо няма да изгубите, знайте! Напротив, нещата ще ви се нареждат. Законът е такъв, всеки ден животът ви ще се нарежда сам по себе си. Тогава, всички хора ще ти станат обични и ще видиш, че това са души.
към текста >>
Ще служите значи на
Бога
и
ближния
си безкористно, без да очаквате нещо.
НО НАЙ-ВАЖНОТО СЛУЖЕНЕ НА БОГА Е: ПЕЧЕЛЕНЕТО НА ДУШИ ЗА БОГА, НАМИРАНЕ НА ГОТОВИТЕ ДУШИ (предопределените), КОИТО СЕГА ТРЯБВА ДА ТРЪГНАТ И НАМЕРЯТ БОЖИЯ ПЪТ. Защото няма по-хубаво нещо от това, човек да намери и разбере Божия път. Да отиде човек и да слугува на Любовта (Бога). Вън от Бога не може човек да бъде щастлив. Знайте, че прекъсне ли човек връзката си с Бога, злото идва.
Ще служите значи на
Бога
и
ближния
си безкористно, без да очаквате нещо.
Нищо няма да изгубите, знайте! Напротив, нещата ще ви се нареждат. Законът е такъв, всеки ден животът ви ще се нарежда сам по себе си. Тогава, всички хора ще ти станат обични и ще видиш, че това са души. Човек, който живее за другите, живее по Бога и е силен.
към текста >>
Законът е такъв, всеки ден животът ви ще се нарежда сам по
себе
си.
Вън от Бога не може човек да бъде щастлив. Знайте, че прекъсне ли човек връзката си с Бога, злото идва. Ще служите значи на Бога и ближния си безкористно, без да очаквате нещо. Нищо няма да изгубите, знайте! Напротив, нещата ще ви се нареждат.
Законът е такъв, всеки ден животът ви ще се нарежда сам по
себе
си.
Тогава, всички хора ще ти станат обични и ще видиш, че това са души. Човек, който живее за другите, живее по Бога и е силен. В него се събужда известна дарба, малък талант, който постепенно се разраства и човек тогава може да ликвидира със своята стара карма. Смисълът на живота, това е служенето, главната задача на всеки човек, която той трябва да реши. Всичко, което човек придобива - знание, сила, богатство, да отдаде за Бога.
към текста >>
Човек, който живее за другите, живее по
Бога
и е силен.
Ще служите значи на Бога и ближния си безкористно, без да очаквате нещо. Нищо няма да изгубите, знайте! Напротив, нещата ще ви се нареждат. Законът е такъв, всеки ден животът ви ще се нарежда сам по себе си. Тогава, всички хора ще ти станат обични и ще видиш, че това са души.
Човек, който живее за другите, живее по
Бога
и е силен.
В него се събужда известна дарба, малък талант, който постепенно се разраства и човек тогава може да ликвидира със своята стара карма. Смисълът на живота, това е служенето, главната задача на всеки човек, която той трябва да реши. Всичко, което човек придобива - знание, сила, богатство, да отдаде за Бога. На първо място в съзнанието му, да е това! Това, което Бог прави за вас, правете го вие за хората.
към текста >>
Всичко, което човек придобива - знание, сила,
богатство
, да отдаде за
Бога
.
Законът е такъв, всеки ден животът ви ще се нарежда сам по себе си. Тогава, всички хора ще ти станат обични и ще видиш, че това са души. Човек, който живее за другите, живее по Бога и е силен. В него се събужда известна дарба, малък талант, който постепенно се разраства и човек тогава може да ликвидира със своята стара карма. Смисълът на живота, това е служенето, главната задача на всеки човек, която той трябва да реши.
Всичко, което човек придобива - знание, сила,
богатство
, да отдаде за
Бога
.
На първо място в съзнанието му, да е това! Това, което Бог прави за вас, правете го вие за хората. Да любите хората и тогава, когато ви мразят и ти вършат зло и да им слугувате, без да знаят те това. Човек, който си е свършил работата за Бога, той минава в по-високо положение. Най-лесното нещо е да служи човек, а най-мъчното е да греши, защото ще плаща.
към текста >>
Човек, който си е свършил работата за
Бога
, той минава в по-високо положение.
Смисълът на живота, това е служенето, главната задача на всеки човек, която той трябва да реши. Всичко, което човек придобива - знание, сила, богатство, да отдаде за Бога. На първо място в съзнанието му, да е това! Това, което Бог прави за вас, правете го вие за хората. Да любите хората и тогава, когато ви мразят и ти вършат зло и да им слугувате, без да знаят те това.
Човек, който си е свършил работата за
Бога
, той минава в по-високо положение.
Най-лесното нещо е да служи човек, а най-мъчното е да греши, защото ще плаща. Безлюбието е причина за всички болести и страдания в света. Човек не може да възлюби Бога, ако не работи за НЕГО. * * * Вие имате разни степени на Любовта: животинска, човешка (физическа), духовна, умствена и Божествена, защото в нашето свръхсъзнание ние получаваме чиста любов, но тя като дойде до самосъзнанието ни, добива известен примес и тогава, човек започва да обича доброто и злото.
към текста >>
Човек не може да възлюби
Бога
, ако не работи за НЕГО.
Това, което Бог прави за вас, правете го вие за хората. Да любите хората и тогава, когато ви мразят и ти вършат зло и да им слугувате, без да знаят те това. Човек, който си е свършил работата за Бога, той минава в по-високо положение. Най-лесното нещо е да служи човек, а най-мъчното е да греши, защото ще плаща. Безлюбието е причина за всички болести и страдания в света.
Човек не може да възлюби
Бога
, ако не работи за НЕГО.
* * * Вие имате разни степени на Любовта: животинска, човешка (физическа), духовна, умствена и Божествена, защото в нашето свръхсъзнание ние получаваме чиста любов, но тя като дойде до самосъзнанието ни, добива известен примес и тогава, човек започва да обича доброто и злото. Това става, когато ние не сме пречистени и тя добива все повече примеси, като придобива най-после животински характер, а след това тя се връща, за да придобие своята първоначална чистота. Така любовта ни минава по това колело. Любовта, значи е Божествена, когато е напълно чиста, каквато слиза отгоре.
към текста >>
Вие имате разни степени на
Любовта
: животинска, човешка (физическа), духовна, умствена и Божествена, защото в нашето свръхсъзнание ние получаваме чиста
любов
, но тя като дойде до самосъзнанието ни, добива известен примес и тогава, човек започва да обича доброто и злото.
Човек, който си е свършил работата за Бога, той минава в по-високо положение. Най-лесното нещо е да служи човек, а най-мъчното е да греши, защото ще плаща. Безлюбието е причина за всички болести и страдания в света. Човек не може да възлюби Бога, ако не работи за НЕГО. * * *
Вие имате разни степени на
Любовта
: животинска, човешка (физическа), духовна, умствена и Божествена, защото в нашето свръхсъзнание ние получаваме чиста
любов
, но тя като дойде до самосъзнанието ни, добива известен примес и тогава, човек започва да обича доброто и злото.
Това става, когато ние не сме пречистени и тя добива все повече примеси, като придобива най-после животински характер, а след това тя се връща, за да придобие своята първоначална чистота. Така любовта ни минава по това колело. Любовта, значи е Божествена, когато е напълно чиста, каквато слиза отгоре. Всички долни степени на Любовта, те са външната страна на Любовта, те не са още Любовта, Човешката любов е в астралния човек (чувствата му), а Божествената Любов е в Духа. В човешката любов има радост и страдания.
към текста >>
Това става, когато ние не сме пречистени и тя добива все повече примеси, като придобива най-после животински характер, а след това тя се връща, за да придобие своята първоначална чистота.
Най-лесното нещо е да служи човек, а най-мъчното е да греши, защото ще плаща. Безлюбието е причина за всички болести и страдания в света. Човек не може да възлюби Бога, ако не работи за НЕГО. * * * Вие имате разни степени на Любовта: животинска, човешка (физическа), духовна, умствена и Божествена, защото в нашето свръхсъзнание ние получаваме чиста любов, но тя като дойде до самосъзнанието ни, добива известен примес и тогава, човек започва да обича доброто и злото.
Това става, когато ние не сме пречистени и тя добива все повече примеси, като придобива най-после животински характер, а след това тя се връща, за да придобие своята първоначална чистота.
Така любовта ни минава по това колело. Любовта, значи е Божествена, когато е напълно чиста, каквато слиза отгоре. Всички долни степени на Любовта, те са външната страна на Любовта, те не са още Любовта, Човешката любов е в астралния човек (чувствата му), а Божествената Любов е в Духа. В човешката любов има радост и страдания. В духовната любов има промени, т.е.
към текста >>
Така
любовта
ни минава по това колело.
Безлюбието е причина за всички болести и страдания в света. Човек не може да възлюби Бога, ако не работи за НЕГО. * * * Вие имате разни степени на Любовта: животинска, човешка (физическа), духовна, умствена и Божествена, защото в нашето свръхсъзнание ние получаваме чиста любов, но тя като дойде до самосъзнанието ни, добива известен примес и тогава, човек започва да обича доброто и злото. Това става, когато ние не сме пречистени и тя добива все повече примеси, като придобива най-после животински характер, а след това тя се връща, за да придобие своята първоначална чистота.
Така
любовта
ни минава по това колело.
Любовта, значи е Божествена, когато е напълно чиста, каквато слиза отгоре. Всички долни степени на Любовта, те са външната страна на Любовта, те не са още Любовта, Човешката любов е в астралния човек (чувствата му), а Божествената Любов е в Духа. В човешката любов има радост и страдания. В духовната любов има промени, т.е. усилване и отслабване, а в Божествената, истинската любов, тя е постоянна и има дълбочина в нея, има много повече от това, което проявява.
към текста >>
Любовта
, значи е Божествена, когато е напълно чиста, каквато слиза отгоре.
Човек не може да възлюби Бога, ако не работи за НЕГО. * * * Вие имате разни степени на Любовта: животинска, човешка (физическа), духовна, умствена и Божествена, защото в нашето свръхсъзнание ние получаваме чиста любов, но тя като дойде до самосъзнанието ни, добива известен примес и тогава, човек започва да обича доброто и злото. Това става, когато ние не сме пречистени и тя добива все повече примеси, като придобива най-после животински характер, а след това тя се връща, за да придобие своята първоначална чистота. Така любовта ни минава по това колело.
Любовта
, значи е Божествена, когато е напълно чиста, каквато слиза отгоре.
Всички долни степени на Любовта, те са външната страна на Любовта, те не са още Любовта, Човешката любов е в астралния човек (чувствата му), а Божествената Любов е в Духа. В човешката любов има радост и страдания. В духовната любов има промени, т.е. усилване и отслабване, а в Божествената, истинската любов, тя е постоянна и има дълбочина в нея, има много повече от това, което проявява. Божествената Любов не е кармична и затова е трайна.
към текста >>
Всички долни степени на
Любовта
, те са външната страна на
Любовта
, те не са още
Любовта
, Човешката
любов
е в астралния човек (чувствата му), а Божествената
Любов
е в Духа.
* * * Вие имате разни степени на Любовта: животинска, човешка (физическа), духовна, умствена и Божествена, защото в нашето свръхсъзнание ние получаваме чиста любов, но тя като дойде до самосъзнанието ни, добива известен примес и тогава, човек започва да обича доброто и злото. Това става, когато ние не сме пречистени и тя добива все повече примеси, като придобива най-после животински характер, а след това тя се връща, за да придобие своята първоначална чистота. Така любовта ни минава по това колело. Любовта, значи е Божествена, когато е напълно чиста, каквато слиза отгоре.
Всички долни степени на
Любовта
, те са външната страна на
Любовта
, те не са още
Любовта
, Човешката
любов
е в астралния човек (чувствата му), а Божествената
Любов
е в Духа.
В човешката любов има радост и страдания. В духовната любов има промени, т.е. усилване и отслабване, а в Божествената, истинската любов, тя е постоянна и има дълбочина в нея, има много повече от това, което проявява. Божествената Любов не е кармична и затова е трайна. Обикновената любов пък е кармична и затова не е устойчива.
към текста >>
В човешката
любов
има радост и страдания.
Вие имате разни степени на Любовта: животинска, човешка (физическа), духовна, умствена и Божествена, защото в нашето свръхсъзнание ние получаваме чиста любов, но тя като дойде до самосъзнанието ни, добива известен примес и тогава, човек започва да обича доброто и злото. Това става, когато ние не сме пречистени и тя добива все повече примеси, като придобива най-после животински характер, а след това тя се връща, за да придобие своята първоначална чистота. Така любовта ни минава по това колело. Любовта, значи е Божествена, когато е напълно чиста, каквато слиза отгоре. Всички долни степени на Любовта, те са външната страна на Любовта, те не са още Любовта, Човешката любов е в астралния човек (чувствата му), а Божествената Любов е в Духа.
В човешката
любов
има радост и страдания.
В духовната любов има промени, т.е. усилване и отслабване, а в Божествената, истинската любов, тя е постоянна и има дълбочина в нея, има много повече от това, което проявява. Божествената Любов не е кармична и затова е трайна. Обикновената любов пък е кармична и затова не е устойчива. Любовта на плътта преминава и изчезва (човешката любов), а любовта на Духа вечно пребъдва и постепенно се засилва все повече.
към текста >>
В духовната
любов
има промени, т.е.
Това става, когато ние не сме пречистени и тя добива все повече примеси, като придобива най-после животински характер, а след това тя се връща, за да придобие своята първоначална чистота. Така любовта ни минава по това колело. Любовта, значи е Божествена, когато е напълно чиста, каквато слиза отгоре. Всички долни степени на Любовта, те са външната страна на Любовта, те не са още Любовта, Човешката любов е в астралния човек (чувствата му), а Божествената Любов е в Духа. В човешката любов има радост и страдания.
В духовната
любов
има промени, т.е.
усилване и отслабване, а в Божествената, истинската любов, тя е постоянна и има дълбочина в нея, има много повече от това, което проявява. Божествената Любов не е кармична и затова е трайна. Обикновената любов пък е кармична и затова не е устойчива. Любовта на плътта преминава и изчезва (човешката любов), а любовта на Духа вечно пребъдва и постепенно се засилва все повече. В Божествената любов има чистота и светлина.
към текста >>
усилване и отслабване, а в Божествената, истинската
любов
, тя е постоянна и има дълбочина в нея, има много повече от това, което проявява.
Така любовта ни минава по това колело. Любовта, значи е Божествена, когато е напълно чиста, каквато слиза отгоре. Всички долни степени на Любовта, те са външната страна на Любовта, те не са още Любовта, Човешката любов е в астралния човек (чувствата му), а Божествената Любов е в Духа. В човешката любов има радост и страдания. В духовната любов има промени, т.е.
усилване и отслабване, а в Божествената, истинската
любов
, тя е постоянна и има дълбочина в нея, има много повече от това, което проявява.
Божествената Любов не е кармична и затова е трайна. Обикновената любов пък е кармична и затова не е устойчива. Любовта на плътта преминава и изчезва (човешката любов), а любовта на Духа вечно пребъдва и постепенно се засилва все повече. В Божествената любов има чистота и светлина. Ето защо, човек трябва вече да надрасне физическата (плътската си) любов и да се издигне в по-висшите си форми на любовта.
към текста >>
Божествената
Любов
не е кармична и затова е трайна.
Любовта, значи е Божествена, когато е напълно чиста, каквато слиза отгоре. Всички долни степени на Любовта, те са външната страна на Любовта, те не са още Любовта, Човешката любов е в астралния човек (чувствата му), а Божествената Любов е в Духа. В човешката любов има радост и страдания. В духовната любов има промени, т.е. усилване и отслабване, а в Божествената, истинската любов, тя е постоянна и има дълбочина в нея, има много повече от това, което проявява.
Божествената
Любов
не е кармична и затова е трайна.
Обикновената любов пък е кармична и затова не е устойчива. Любовта на плътта преминава и изчезва (човешката любов), а любовта на Духа вечно пребъдва и постепенно се засилва все повече. В Божествената любов има чистота и светлина. Ето защо, човек трябва вече да надрасне физическата (плътската си) любов и да се издигне в по-висшите си форми на любовта. При човешката любов онзи, който обича ограничава другия.
към текста >>
Обикновената
любов
пък е кармична и затова не е устойчива.
Всички долни степени на Любовта, те са външната страна на Любовта, те не са още Любовта, Човешката любов е в астралния човек (чувствата му), а Божествената Любов е в Духа. В човешката любов има радост и страдания. В духовната любов има промени, т.е. усилване и отслабване, а в Божествената, истинската любов, тя е постоянна и има дълбочина в нея, има много повече от това, което проявява. Божествената Любов не е кармична и затова е трайна.
Обикновената
любов
пък е кармична и затова не е устойчива.
Любовта на плътта преминава и изчезва (човешката любов), а любовта на Духа вечно пребъдва и постепенно се засилва все повече. В Божествената любов има чистота и светлина. Ето защо, човек трябва вече да надрасне физическата (плътската си) любов и да се издигне в по-висшите си форми на любовта. При човешката любов онзи, който обича ограничава другия. Любовта е естествен процес, а влюбването е човешка любов, в която има пресищане, обезсърчение, недоразумение и пр.
към текста >>
Любовта
на плътта преминава и изчезва (човешката
любов
), а
любовта
на Духа вечно пребъдва и постепенно се засилва все повече.
В човешката любов има радост и страдания. В духовната любов има промени, т.е. усилване и отслабване, а в Божествената, истинската любов, тя е постоянна и има дълбочина в нея, има много повече от това, което проявява. Божествената Любов не е кармична и затова е трайна. Обикновената любов пък е кармична и затова не е устойчива.
Любовта
на плътта преминава и изчезва (човешката
любов
), а
любовта
на Духа вечно пребъдва и постепенно се засилва все повече.
В Божествената любов има чистота и светлина. Ето защо, човек трябва вече да надрасне физическата (плътската си) любов и да се издигне в по-висшите си форми на любовта. При човешката любов онзи, който обича ограничава другия. Любовта е естествен процес, а влюбването е човешка любов, в която има пресищане, обезсърчение, недоразумение и пр. Тя е временна, тя е любов на страстите, а това не е никаква любов, то е една привидност.
към текста >>
В Божествената
любов
има чистота и светлина.
В духовната любов има промени, т.е. усилване и отслабване, а в Божествената, истинската любов, тя е постоянна и има дълбочина в нея, има много повече от това, което проявява. Божествената Любов не е кармична и затова е трайна. Обикновената любов пък е кармична и затова не е устойчива. Любовта на плътта преминава и изчезва (човешката любов), а любовта на Духа вечно пребъдва и постепенно се засилва все повече.
В Божествената
любов
има чистота и светлина.
Ето защо, човек трябва вече да надрасне физическата (плътската си) любов и да се издигне в по-висшите си форми на любовта. При човешката любов онзи, който обича ограничава другия. Любовта е естествен процес, а влюбването е човешка любов, в която има пресищане, обезсърчение, недоразумение и пр. Тя е временна, тя е любов на страстите, а това не е никаква любов, то е една привидност. По-низшите и по-висшите чувства в човека встъпват в стълкновение.
към текста >>
Ето защо, човек трябва вече да надрасне физическата (плътската си)
любов
и да се издигне в по-висшите си форми на
любовта
.
усилване и отслабване, а в Божествената, истинската любов, тя е постоянна и има дълбочина в нея, има много повече от това, което проявява. Божествената Любов не е кармична и затова е трайна. Обикновената любов пък е кармична и затова не е устойчива. Любовта на плътта преминава и изчезва (човешката любов), а любовта на Духа вечно пребъдва и постепенно се засилва все повече. В Божествената любов има чистота и светлина.
Ето защо, човек трябва вече да надрасне физическата (плътската си)
любов
и да се издигне в по-висшите си форми на
любовта
.
При човешката любов онзи, който обича ограничава другия. Любовта е естествен процес, а влюбването е човешка любов, в която има пресищане, обезсърчение, недоразумение и пр. Тя е временна, тя е любов на страстите, а това не е никаква любов, то е една привидност. По-низшите и по-висшите чувства в човека встъпват в стълкновение. Това е една по-гъста материя на скърби и страдания, които ще усеща, докато се освободи.
към текста >>
При човешката
любов
онзи, който обича ограничава другия.
Божествената Любов не е кармична и затова е трайна. Обикновената любов пък е кармична и затова не е устойчива. Любовта на плътта преминава и изчезва (човешката любов), а любовта на Духа вечно пребъдва и постепенно се засилва все повече. В Божествената любов има чистота и светлина. Ето защо, човек трябва вече да надрасне физическата (плътската си) любов и да се издигне в по-висшите си форми на любовта.
При човешката
любов
онзи, който обича ограничава другия.
Любовта е естествен процес, а влюбването е човешка любов, в която има пресищане, обезсърчение, недоразумение и пр. Тя е временна, тя е любов на страстите, а това не е никаква любов, то е една привидност. По-низшите и по-висшите чувства в човека встъпват в стълкновение. Това е една по-гъста материя на скърби и страдания, които ще усеща, докато се освободи. Знайте, че всяка любов, която произвежда горчиви чувства не е Божествена.
към текста >>
Любовта
е естествен процес, а влюбването е човешка
любов
, в която има пресищане, обезсърчение, недоразумение и пр.
Обикновената любов пък е кармична и затова не е устойчива. Любовта на плътта преминава и изчезва (човешката любов), а любовта на Духа вечно пребъдва и постепенно се засилва все повече. В Божествената любов има чистота и светлина. Ето защо, човек трябва вече да надрасне физическата (плътската си) любов и да се издигне в по-висшите си форми на любовта. При човешката любов онзи, който обича ограничава другия.
Любовта
е естествен процес, а влюбването е човешка
любов
, в която има пресищане, обезсърчение, недоразумение и пр.
Тя е временна, тя е любов на страстите, а това не е никаква любов, то е една привидност. По-низшите и по-висшите чувства в човека встъпват в стълкновение. Това е една по-гъста материя на скърби и страдания, които ще усеща, докато се освободи. Знайте, че всяка любов, която произвежда горчиви чувства не е Божествена. При Божествената любов няма противоречия и страдания.
към текста >>
Тя е временна, тя е
любов
на страстите, а това не е никаква
любов
, то е една привидност.
Любовта на плътта преминава и изчезва (човешката любов), а любовта на Духа вечно пребъдва и постепенно се засилва все повече. В Божествената любов има чистота и светлина. Ето защо, човек трябва вече да надрасне физическата (плътската си) любов и да се издигне в по-висшите си форми на любовта. При човешката любов онзи, който обича ограничава другия. Любовта е естествен процес, а влюбването е човешка любов, в която има пресищане, обезсърчение, недоразумение и пр.
Тя е временна, тя е
любов
на страстите, а това не е никаква
любов
, то е една привидност.
По-низшите и по-висшите чувства в човека встъпват в стълкновение. Това е една по-гъста материя на скърби и страдания, които ще усеща, докато се освободи. Знайте, че всяка любов, която произвежда горчиви чувства не е Божествена. При Божествената любов няма противоречия и страдания. И когато човек има чисти, възвишени стремежи, тогава светлите духове го обикват и работят върху неговото повдигане, за да го подготвят и да се вселят в него.
към текста >>
Знайте, че всяка
любов
, която произвежда горчиви чувства не е Божествена.
При човешката любов онзи, който обича ограничава другия. Любовта е естествен процес, а влюбването е човешка любов, в която има пресищане, обезсърчение, недоразумение и пр. Тя е временна, тя е любов на страстите, а това не е никаква любов, то е една привидност. По-низшите и по-висшите чувства в човека встъпват в стълкновение. Това е една по-гъста материя на скърби и страдания, които ще усеща, докато се освободи.
Знайте, че всяка
любов
, която произвежда горчиви чувства не е Божествена.
При Божествената любов няма противоречия и страдания. И когато човек има чисти, възвишени стремежи, тогава светлите духове го обикват и работят върху неговото повдигане, за да го подготвят и да се вселят в него. В Божествената Любов има три степени: 1. Като обичаш човека, да му дадеш най-необходимото (хляб, ядене, дрехи и пр.), това значи е първото стъпало на обичането. 2. Ще го пратиш на училище и ще го възпитаваш.
към текста >>
При Божествената
любов
няма противоречия и страдания.
Любовта е естествен процес, а влюбването е човешка любов, в която има пресищане, обезсърчение, недоразумение и пр. Тя е временна, тя е любов на страстите, а това не е никаква любов, то е една привидност. По-низшите и по-висшите чувства в човека встъпват в стълкновение. Това е една по-гъста материя на скърби и страдания, които ще усеща, докато се освободи. Знайте, че всяка любов, която произвежда горчиви чувства не е Божествена.
При Божествената
любов
няма противоречия и страдания.
И когато човек има чисти, възвишени стремежи, тогава светлите духове го обикват и работят върху неговото повдигане, за да го подготвят и да се вселят в него. В Божествената Любов има три степени: 1. Като обичаш човека, да му дадеш най-необходимото (хляб, ядене, дрехи и пр.), това значи е първото стъпало на обичането. 2. Ще го пратиш на училище и ще го възпитаваш. 3. Ще го направиш талантлив и ще се радваш на успехите и дарбите му (ще го направиш даровит).
към текста >>
В Божествената
Любов
има три степени:
По-низшите и по-висшите чувства в човека встъпват в стълкновение. Това е една по-гъста материя на скърби и страдания, които ще усеща, докато се освободи. Знайте, че всяка любов, която произвежда горчиви чувства не е Божествена. При Божествената любов няма противоречия и страдания. И когато човек има чисти, възвишени стремежи, тогава светлите духове го обикват и работят върху неговото повдигане, за да го подготвят и да се вселят в него.
В Божествената
Любов
има три степени:
1. Като обичаш човека, да му дадеш най-необходимото (хляб, ядене, дрехи и пр.), това значи е първото стъпало на обичането. 2. Ще го пратиш на училище и ще го възпитаваш. 3. Ще го направиш талантлив и ще се радваш на успехите и дарбите му (ще го направиш даровит). Сегашната човешка любов е поробване. Много млади погрозняват от неправилните си чувства и противоречия (в постоянни вътрешни борби).
към текста >>
Сегашната човешка
любов
е поробване.
И когато човек има чисти, възвишени стремежи, тогава светлите духове го обикват и работят върху неговото повдигане, за да го подготвят и да се вселят в него. В Божествената Любов има три степени: 1. Като обичаш човека, да му дадеш най-необходимото (хляб, ядене, дрехи и пр.), това значи е първото стъпало на обичането. 2. Ще го пратиш на училище и ще го възпитаваш. 3. Ще го направиш талантлив и ще се радваш на успехите и дарбите му (ще го направиш даровит).
Сегашната човешка
любов
е поробване.
Много млади погрозняват от неправилните си чувства и противоречия (в постоянни вътрешни борби). Всички търсят щастие, а щастието е в разбирането и прилагането на Божиите закони. ЗАКОН Е: Човек, който се оплаква от хората, той не ги обича, нито те го обичат! Различни са отношенията на всяка душа, към всички други души. Всички хора са излезли от Бога, но при различни условия, а не изведнъж и затова отношенията са различни, защото иначе щеше да има еднообразие.
към текста >>
Различни са отношенията на всяка душа,
към
всички други души.
3. Ще го направиш талантлив и ще се радваш на успехите и дарбите му (ще го направиш даровит). Сегашната човешка любов е поробване. Много млади погрозняват от неправилните си чувства и противоречия (в постоянни вътрешни борби). Всички търсят щастие, а щастието е в разбирането и прилагането на Божиите закони. ЗАКОН Е: Човек, който се оплаква от хората, той не ги обича, нито те го обичат!
Различни са отношенията на всяка душа,
към
всички други души.
Всички хора са излезли от Бога, но при различни условия, а не изведнъж и затова отношенията са различни, защото иначе щеше да има еднообразие. Отношенията между душите са съществували преди излизането им от Бога — те са съществували във вечността — те са били отношения на Любов и да ги възстановим, това е наша задача сега. Тези отношения са съществували и съществуват винаги в природата, те са правилни. Човек трябва да стане проводник на Бога, да се преобрази, за да тече Божествената любов през него. Когато човек се пробуди вътрешно, ще види, че всичките хора съставляват единството на един велик организъм и тогава всички ще му станат мили, дори и тези хора, които е мразил, ще трябва да обича.
към текста >>
Всички хора са излезли от
Бога
, но при различни условия, а не изведнъж и затова отношенията са различни, защото иначе щеше да има еднообразие.
Сегашната човешка любов е поробване. Много млади погрозняват от неправилните си чувства и противоречия (в постоянни вътрешни борби). Всички търсят щастие, а щастието е в разбирането и прилагането на Божиите закони. ЗАКОН Е: Човек, който се оплаква от хората, той не ги обича, нито те го обичат! Различни са отношенията на всяка душа, към всички други души.
Всички хора са излезли от
Бога
, но при различни условия, а не изведнъж и затова отношенията са различни, защото иначе щеше да има еднообразие.
Отношенията между душите са съществували преди излизането им от Бога — те са съществували във вечността — те са били отношения на Любов и да ги възстановим, това е наша задача сега. Тези отношения са съществували и съществуват винаги в природата, те са правилни. Човек трябва да стане проводник на Бога, да се преобрази, за да тече Божествената любов през него. Когато човек се пробуди вътрешно, ще види, че всичките хора съставляват единството на един велик организъм и тогава всички ще му станат мили, дори и тези хора, които е мразил, ще трябва да обича. Тогава той ще усети, че животът на другите е и негов живот и ще бъде готов да направи всичко за тях и ще бъде тогава радостен и честит.
към текста >>
Отношенията между душите са съществували преди излизането им от
Бога
— те са съществували във вечността — те са били отношения на
Любов
и да ги възстановим, това е наша задача сега.
Много млади погрозняват от неправилните си чувства и противоречия (в постоянни вътрешни борби). Всички търсят щастие, а щастието е в разбирането и прилагането на Божиите закони. ЗАКОН Е: Човек, който се оплаква от хората, той не ги обича, нито те го обичат! Различни са отношенията на всяка душа, към всички други души. Всички хора са излезли от Бога, но при различни условия, а не изведнъж и затова отношенията са различни, защото иначе щеше да има еднообразие.
Отношенията между душите са съществували преди излизането им от
Бога
— те са съществували във вечността — те са били отношения на
Любов
и да ги възстановим, това е наша задача сега.
Тези отношения са съществували и съществуват винаги в природата, те са правилни. Човек трябва да стане проводник на Бога, да се преобрази, за да тече Божествената любов през него. Когато човек се пробуди вътрешно, ще види, че всичките хора съставляват единството на един велик организъм и тогава всички ще му станат мили, дори и тези хора, които е мразил, ще трябва да обича. Тогава той ще усети, че животът на другите е и негов живот и ще бъде готов да направи всичко за тях и ще бъде тогава радостен и честит. Затова, обичайте всички хора, с които се срещате, желайте им доброто и се молете за тях.
към текста >>
Човек трябва да стане проводник на
Бога
, да се преобрази, за да тече Божествената
любов
през него.
ЗАКОН Е: Човек, който се оплаква от хората, той не ги обича, нито те го обичат! Различни са отношенията на всяка душа, към всички други души. Всички хора са излезли от Бога, но при различни условия, а не изведнъж и затова отношенията са различни, защото иначе щеше да има еднообразие. Отношенията между душите са съществували преди излизането им от Бога — те са съществували във вечността — те са били отношения на Любов и да ги възстановим, това е наша задача сега. Тези отношения са съществували и съществуват винаги в природата, те са правилни.
Човек трябва да стане проводник на
Бога
, да се преобрази, за да тече Божествената
любов
през него.
Когато човек се пробуди вътрешно, ще види, че всичките хора съставляват единството на един велик организъм и тогава всички ще му станат мили, дори и тези хора, които е мразил, ще трябва да обича. Тогава той ще усети, че животът на другите е и негов живот и ще бъде готов да направи всичко за тях и ще бъде тогава радостен и честит. Затова, обичайте всички хора, с които се срещате, желайте им доброто и се молете за тях. Като видиш страдащ, помогни му и помоли се за него. Допустимо е човек да няма еднакви отношения към всички.
към текста >>
Допустимо е човек да няма еднакви отношения
към
всички.
Човек трябва да стане проводник на Бога, да се преобрази, за да тече Божествената любов през него. Когато човек се пробуди вътрешно, ще види, че всичките хора съставляват единството на един велик организъм и тогава всички ще му станат мили, дори и тези хора, които е мразил, ще трябва да обича. Тогава той ще усети, че животът на другите е и негов живот и ще бъде готов да направи всичко за тях и ще бъде тогава радостен и честит. Затова, обичайте всички хора, с които се срещате, желайте им доброто и се молете за тях. Като видиш страдащ, помогни му и помоли се за него.
Допустимо е човек да няма еднакви отношения
към
всички.
Но това, което виждаме сега на земята не е любов, а привързаност, защото Любовта обича всички. И като се привързват хората един към Друг само, те се спъват и ограничават. За да не страдате, не делете любовта, обичайте всички и колкото по-малко хора обичате, толкова по-малко щастливи ще бъдете. За да се справите с кармата си, желайте доброто на всички и щастието им и им помагайте, за да бъдете свободни и щастливи. Всички, дори растенията и животните се нуждаят от Любов и я разбират (направете опит, за да се уверите).
към текста >>
Но това, което виждаме сега на земята не е
любов
, а привързаност, защото
Любовта
обича всички.
Когато човек се пробуди вътрешно, ще види, че всичките хора съставляват единството на един велик организъм и тогава всички ще му станат мили, дори и тези хора, които е мразил, ще трябва да обича. Тогава той ще усети, че животът на другите е и негов живот и ще бъде готов да направи всичко за тях и ще бъде тогава радостен и честит. Затова, обичайте всички хора, с които се срещате, желайте им доброто и се молете за тях. Като видиш страдащ, помогни му и помоли се за него. Допустимо е човек да няма еднакви отношения към всички.
Но това, което виждаме сега на земята не е
любов
, а привързаност, защото
Любовта
обича всички.
И като се привързват хората един към Друг само, те се спъват и ограничават. За да не страдате, не делете любовта, обичайте всички и колкото по-малко хора обичате, толкова по-малко щастливи ще бъдете. За да се справите с кармата си, желайте доброто на всички и щастието им и им помагайте, за да бъдете свободни и щастливи. Всички, дори растенията и животните се нуждаят от Любов и я разбират (направете опит, за да се уверите). Така, че онзи, който е по-развит ще обича всички — и грешни и добри, защото в грешните ще обича ценното (Бога).
към текста >>
И като се привързват хората един
към
Друг само, те се спъват и ограничават.
Тогава той ще усети, че животът на другите е и негов живот и ще бъде готов да направи всичко за тях и ще бъде тогава радостен и честит. Затова, обичайте всички хора, с които се срещате, желайте им доброто и се молете за тях. Като видиш страдащ, помогни му и помоли се за него. Допустимо е човек да няма еднакви отношения към всички. Но това, което виждаме сега на земята не е любов, а привързаност, защото Любовта обича всички.
И като се привързват хората един
към
Друг само, те се спъват и ограничават.
За да не страдате, не делете любовта, обичайте всички и колкото по-малко хора обичате, толкова по-малко щастливи ще бъдете. За да се справите с кармата си, желайте доброто на всички и щастието им и им помагайте, за да бъдете свободни и щастливи. Всички, дори растенията и животните се нуждаят от Любов и я разбират (направете опит, за да се уверите). Така, че онзи, който е по-развит ще обича всички — и грешни и добри, защото в грешните ще обича ценното (Бога). Желайте неща, които могат да бъдат достояние на всички.
към текста >>
За да не страдате, не делете
любовта
, обичайте всички и колкото по-малко хора обичате, толкова по-малко щастливи ще бъдете.
Затова, обичайте всички хора, с които се срещате, желайте им доброто и се молете за тях. Като видиш страдащ, помогни му и помоли се за него. Допустимо е човек да няма еднакви отношения към всички. Но това, което виждаме сега на земята не е любов, а привързаност, защото Любовта обича всички. И като се привързват хората един към Друг само, те се спъват и ограничават.
За да не страдате, не делете
любовта
, обичайте всички и колкото по-малко хора обичате, толкова по-малко щастливи ще бъдете.
За да се справите с кармата си, желайте доброто на всички и щастието им и им помагайте, за да бъдете свободни и щастливи. Всички, дори растенията и животните се нуждаят от Любов и я разбират (направете опит, за да се уверите). Така, че онзи, който е по-развит ще обича всички — и грешни и добри, защото в грешните ще обича ценното (Бога). Желайте неща, които могат да бъдат достояние на всички. Съединението на хората, това е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ.
към текста >>
За да се справите с кармата си, желайте доброто на всички и щастието им и им помагайте, за да бъдете свободни и щастливи.
Като видиш страдащ, помогни му и помоли се за него. Допустимо е човек да няма еднакви отношения към всички. Но това, което виждаме сега на земята не е любов, а привързаност, защото Любовта обича всички. И като се привързват хората един към Друг само, те се спъват и ограничават. За да не страдате, не делете любовта, обичайте всички и колкото по-малко хора обичате, толкова по-малко щастливи ще бъдете.
За да се справите с кармата си, желайте доброто на всички и щастието им и им помагайте, за да бъдете свободни и щастливи.
Всички, дори растенията и животните се нуждаят от Любов и я разбират (направете опит, за да се уверите). Така, че онзи, който е по-развит ще обича всички — и грешни и добри, защото в грешните ще обича ценното (Бога). Желайте неща, които могат да бъдат достояние на всички. Съединението на хората, това е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ. Като проявиш любов към един, ти му помагаш да прояви той любовта си към другите.
към текста >>
Всички, дори растенията и животните се нуждаят от
Любов
и я разбират (направете опит, за да се уверите).
Допустимо е човек да няма еднакви отношения към всички. Но това, което виждаме сега на земята не е любов, а привързаност, защото Любовта обича всички. И като се привързват хората един към Друг само, те се спъват и ограничават. За да не страдате, не делете любовта, обичайте всички и колкото по-малко хора обичате, толкова по-малко щастливи ще бъдете. За да се справите с кармата си, желайте доброто на всички и щастието им и им помагайте, за да бъдете свободни и щастливи.
Всички, дори растенията и животните се нуждаят от
Любов
и я разбират (направете опит, за да се уверите).
Така, че онзи, който е по-развит ще обича всички — и грешни и добри, защото в грешните ще обича ценното (Бога). Желайте неща, които могат да бъдат достояние на всички. Съединението на хората, това е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ. Като проявиш любов към един, ти му помагаш да прояви той любовта си към другите. Бог е проявил Любовта си към Христос, а Бог и Христос — към апостолите и към другите вярващи.
към текста >>
Така, че онзи, който е по-развит ще обича всички — и грешни и добри, защото в грешните ще обича ценното (
Бога
).
Но това, което виждаме сега на земята не е любов, а привързаност, защото Любовта обича всички. И като се привързват хората един към Друг само, те се спъват и ограничават. За да не страдате, не делете любовта, обичайте всички и колкото по-малко хора обичате, толкова по-малко щастливи ще бъдете. За да се справите с кармата си, желайте доброто на всички и щастието им и им помагайте, за да бъдете свободни и щастливи. Всички, дори растенията и животните се нуждаят от Любов и я разбират (направете опит, за да се уверите).
Така, че онзи, който е по-развит ще обича всички — и грешни и добри, защото в грешните ще обича ценното (
Бога
).
Желайте неща, които могат да бъдат достояние на всички. Съединението на хората, това е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ. Като проявиш любов към един, ти му помагаш да прояви той любовта си към другите. Бог е проявил Любовта си към Христос, а Бог и Христос — към апостолите и към другите вярващи. Тогава Бог, Христос, апостолите, всички вярващи и всички ние ще проявим Божията Любов навсякъде.
към текста >>
Като проявиш
любов
към
един, ти му помагаш да прояви той
любовта
си
към
другите.
За да се справите с кармата си, желайте доброто на всички и щастието им и им помагайте, за да бъдете свободни и щастливи. Всички, дори растенията и животните се нуждаят от Любов и я разбират (направете опит, за да се уверите). Така, че онзи, който е по-развит ще обича всички — и грешни и добри, защото в грешните ще обича ценното (Бога). Желайте неща, които могат да бъдат достояние на всички. Съединението на хората, това е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ.
Като проявиш
любов
към
един, ти му помагаш да прояви той
любовта
си
към
другите.
Бог е проявил Любовта си към Христос, а Бог и Христос — към апостолите и към другите вярващи. Тогава Бог, Христос, апостолите, всички вярващи и всички ние ще проявим Божията Любов навсякъде. Ще трябва да проявим към другите Христовата Любов, така, както Той я е проявил към нас. Ако обичаш само жена си и децата си, утре, като умрат и ти си нещастен. Но, ако обичаш цялото човечество, тогава твоите условия не се губят.
към текста >>
Бог е проявил
Любовта
си
към
Христос, а Бог и Христос —
към
апостолите и
към
другите вярващи.
Всички, дори растенията и животните се нуждаят от Любов и я разбират (направете опит, за да се уверите). Така, че онзи, който е по-развит ще обича всички — и грешни и добри, защото в грешните ще обича ценното (Бога). Желайте неща, които могат да бъдат достояние на всички. Съединението на хората, това е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ. Като проявиш любов към един, ти му помагаш да прояви той любовта си към другите.
Бог е проявил
Любовта
си
към
Христос, а Бог и Христос —
към
апостолите и
към
другите вярващи.
Тогава Бог, Христос, апостолите, всички вярващи и всички ние ще проявим Божията Любов навсякъде. Ще трябва да проявим към другите Христовата Любов, така, както Той я е проявил към нас. Ако обичаш само жена си и децата си, утре, като умрат и ти си нещастен. Но, ако обичаш цялото човечество, тогава твоите условия не се губят. Всички ти са така мили и тогава няма да бъдеш нещастен.
към текста >>
Тогава Бог, Христос, апостолите, всички вярващи и всички ние ще проявим Божията
Любов
навсякъде.
Така, че онзи, който е по-развит ще обича всички — и грешни и добри, защото в грешните ще обича ценното (Бога). Желайте неща, които могат да бъдат достояние на всички. Съединението на хората, това е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ. Като проявиш любов към един, ти му помагаш да прояви той любовта си към другите. Бог е проявил Любовта си към Христос, а Бог и Христос — към апостолите и към другите вярващи.
Тогава Бог, Христос, апостолите, всички вярващи и всички ние ще проявим Божията
Любов
навсякъде.
Ще трябва да проявим към другите Христовата Любов, така, както Той я е проявил към нас. Ако обичаш само жена си и децата си, утре, като умрат и ти си нещастен. Но, ако обичаш цялото човечество, тогава твоите условия не се губят. Всички ти са така мили и тогава няма да бъдеш нещастен.
към текста >>
Ще трябва да проявим
към
другите Христовата
Любов
, така, както Той я е проявил
към
нас.
Желайте неща, които могат да бъдат достояние на всички. Съединението на хората, това е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ. Като проявиш любов към един, ти му помагаш да прояви той любовта си към другите. Бог е проявил Любовта си към Христос, а Бог и Христос — към апостолите и към другите вярващи. Тогава Бог, Христос, апостолите, всички вярващи и всички ние ще проявим Божията Любов навсякъде.
Ще трябва да проявим
към
другите Христовата
Любов
, така, както Той я е проявил
към
нас.
Ако обичаш само жена си и децата си, утре, като умрат и ти си нещастен. Но, ако обичаш цялото човечество, тогава твоите условия не се губят. Всички ти са така мили и тогава няма да бъдеш нещастен.
към текста >>
Ако обичаш само жена си и децата си, утре, като умрат и ти си нещастен.
Съединението на хората, това е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ. Като проявиш любов към един, ти му помагаш да прояви той любовта си към другите. Бог е проявил Любовта си към Христос, а Бог и Христос — към апостолите и към другите вярващи. Тогава Бог, Христос, апостолите, всички вярващи и всички ние ще проявим Божията Любов навсякъде. Ще трябва да проявим към другите Христовата Любов, така, както Той я е проявил към нас.
Ако обичаш само жена си и децата си, утре, като умрат и ти си нещастен.
Но, ако обичаш цялото човечество, тогава твоите условия не се губят. Всички ти са така мили и тогава няма да бъдеш нещастен.
към текста >>
22.
08. ЕДНА СРЕЩА В РОЗОВАТА ДОЛИНА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тунджа бавно влачи на юг водите си, които ще занесат долу чудните спомени от вълшебния живот на планината.
08. ЕДНА СРЕЩА В РОЗОВАТА ДОЛИНА Цветята са по-свежи, птичките по-сладкопойни, ветрецът по-нежно милва лицата ни, хорските лица са по-красиви и по-светли. Около нас цветя, цветя и цветя. Ние сме всред Розовата долина.
Тунджа бавно влачи на юг водите си, които ще занесат долу чудните спомени от вълшебния живот на планината.
Около нас обширни полянки, заобиколени със стройни гори. Далеч се очертават мощните контури на Бузлуджа, Българка, Свети Никола, а още по-далеч като далечно неземно видение в синкава окраска се издига Юмрук Чал, със своя вечен стремеж към небесните висини. Колко всичко е величествено. Като че ли сме в чертозите на едно светилище. Всичко е свещенодействие: и цъфтежът на цветята, и говорът на птичките, и лъхът на ветреца, и музиката на течащата вода, и носенето на малки нежни бели облачета по небесната шир, и шумоленето на листата.
към текста >>
Далеч се очертават мощните контури на Бузлуджа, Българка, Свети Никола, а още по-далеч като далечно неземно видение в синкава окраска се издига Юмрук Чал, със своя вечен стремеж
към
небесните висини.
Цветята са по-свежи, птичките по-сладкопойни, ветрецът по-нежно милва лицата ни, хорските лица са по-красиви и по-светли. Около нас цветя, цветя и цветя. Ние сме всред Розовата долина. Тунджа бавно влачи на юг водите си, които ще занесат долу чудните спомени от вълшебния живот на планината. Около нас обширни полянки, заобиколени със стройни гори.
Далеч се очертават мощните контури на Бузлуджа, Българка, Свети Никола, а още по-далеч като далечно неземно видение в синкава окраска се издига Юмрук Чал, със своя вечен стремеж
към
небесните висини.
Колко всичко е величествено. Като че ли сме в чертозите на едно светилище. Всичко е свещенодействие: и цъфтежът на цветята, и говорът на птичките, и лъхът на ветреца, и музиката на течащата вода, и носенето на малки нежни бели облачета по небесната шир, и шумоленето на листата. Всичко е молитва. Като че всички те се радват, че сме ги посетили в днешния чуден пролетен ден.
към текста >>
Има ли нещо по-красиво от среща на души, които лелеят в душите си един и същ блян: блянът за новия ден, който слиза
към
нас от светли сфери - ден на възкресение, ден на
любов
, ден на радост, ден на мир.
Всичко е молитва. Като че всички те се радват, че сме ги посетили в днешния чуден пролетен ден. Ясен майски ден. Ранно утро. Тук сме събрани от близки и по-далечни градове и села около стотина души.
Има ли нещо по-красиво от среща на души, които лелеят в душите си един и същ блян: блянът за новия ден, който слиза
към
нас от светли сфери - ден на възкресение, ден на
любов
, ден на радост, ден на мир.
И това не е празен блян, понеже все по-ясно се чуват стъпките на новия ден, като приближаване на неземна музика. Нежни и тихи са стъпките му, лъчезарен и кротък е погледът му, но в себе си крие мощната сила да стопява всички прегради. И пустините, които среща, превръща в плодни градини, скръбните прави радостни, отчаяни обнадеждава, снема товара от гърба на обременените и сваля веригите на затворените и пленените! За пръв път тукашните цветя, треви и дървета ще чуят чудната музика на Паневритмията и ще видят плавни и ритмични движения. При тая неземна атмосфера с какво вдъхновение може да свири оркестърът тия упражнения.
към текста >>
Нежни и тихи са стъпките му, лъчезарен и кротък е погледът му, но в
себе
си крие мощната сила да стопява всички прегради.
Ясен майски ден. Ранно утро. Тук сме събрани от близки и по-далечни градове и села около стотина души. Има ли нещо по-красиво от среща на души, които лелеят в душите си един и същ блян: блянът за новия ден, който слиза към нас от светли сфери - ден на възкресение, ден на любов, ден на радост, ден на мир. И това не е празен блян, понеже все по-ясно се чуват стъпките на новия ден, като приближаване на неземна музика.
Нежни и тихи са стъпките му, лъчезарен и кротък е погледът му, но в
себе
си крие мощната сила да стопява всички прегради.
И пустините, които среща, превръща в плодни градини, скръбните прави радостни, отчаяни обнадеждава, снема товара от гърба на обременените и сваля веригите на затворените и пленените! За пръв път тукашните цветя, треви и дървета ще чуят чудната музика на Паневритмията и ще видят плавни и ритмични движения. При тая неземна атмосфера с какво вдъхновение може да свири оркестърът тия упражнения. Те почват. Веднага се възцарява една мистична атмосфера.
към текста >>
Във време на страдания, когато погледът ти е обърнат надолу
към
земята, чувствуваш сиянието на крилата му над тебе и вълна на радостно предчувствие те изпълва; издигаш погледа си нагоре и неволна усмивка заиграва по лицето ти.
Един глас ти шепне: „Имай вяра в Доброто! Всичко ценно, което иде в нас, минава през свещените порти на Доброто. То ръководи пътя на звездите и слънцата. То кара тревите и цветята да поникват, то стопява на пролет леда, който сковава реки и езера, то праща благодатния дъжд, който оросява нашите градини.
Във време на страдания, когато погледът ти е обърнат надолу
към
земята, чувствуваш сиянието на крилата му над тебе и вълна на радостно предчувствие те изпълва; издигаш погледа си нагоре и неволна усмивка заиграва по лицето ти.
Доброто е външното лице на Любовта, то е език на Безграничния. Имай вяра в Доброто, което царува в света, и тогава при най-големите бури ще запазиш своя устой". Нека благодатното действие на паневритмията стане достояние на всички, нека тя проникне в градове, села и паланки, за да внесе навсякъде своите живителни струи. Всички се събираме в кръг на една красива полянка. Ще се чете Словото на Учителя.
към текста >>
Доброто е външното лице на
Любовта
, то е език на Безграничния.
„Имай вяра в Доброто! Всичко ценно, което иде в нас, минава през свещените порти на Доброто. То ръководи пътя на звездите и слънцата. То кара тревите и цветята да поникват, то стопява на пролет леда, който сковава реки и езера, то праща благодатния дъжд, който оросява нашите градини. Във време на страдания, когато погледът ти е обърнат надолу към земята, чувствуваш сиянието на крилата му над тебе и вълна на радостно предчувствие те изпълва; издигаш погледа си нагоре и неволна усмивка заиграва по лицето ти.
Доброто е външното лице на
Любовта
, то е език на Безграничния.
Имай вяра в Доброто, което царува в света, и тогава при най-големите бури ще запазиш своя устой". Нека благодатното действие на паневритмията стане достояние на всички, нека тя проникне в градове, села и паланки, за да внесе навсякъде своите живителни струи. Всички се събираме в кръг на една красива полянка. Ще се чете Словото на Учителя. То вечно ще остане свързано в душите ни с цветята, които ни заобикалят, с вековната гора край нас и с мощните върхове, които се издигат в далечината.
към текста >>
„
Любовта
е най-мощната сила в света, която е неделима в
себе
си.
Нека благодатното действие на паневритмията стане достояние на всички, нека тя проникне в градове, села и паланки, за да внесе навсякъде своите живителни струи. Всички се събираме в кръг на една красива полянка. Ще се чете Словото на Учителя. То вечно ще остане свързано в душите ни с цветята, които ни заобикалят, с вековната гора край нас и с мощните върхове, които се издигат в далечината. Ето Словото на Учителя, прочетено в този приказен кът на Розовата долина:
„
Любовта
е най-мощната сила в света, която е неделима в
себе
си.
Тя е която, разрешава всички противоречия. За да разрешите всички противоречия в живота, вие трябва да оперирате със силите на любовта. Тя е, която разтопява всички твърди вещества. И ако не можете да изправите противоречията, това показва, че не разбирате закона на любовта. Ще започнете с постепенната любов.
към текста >>
За да разрешите всички противоречия в живота, вие трябва да оперирате със силите на
любовта
.
Ще се чете Словото на Учителя. То вечно ще остане свързано в душите ни с цветята, които ни заобикалят, с вековната гора край нас и с мощните върхове, които се издигат в далечината. Ето Словото на Учителя, прочетено в този приказен кът на Розовата долина: „Любовта е най-мощната сила в света, която е неделима в себе си. Тя е която, разрешава всички противоречия.
За да разрешите всички противоречия в живота, вие трябва да оперирате със силите на
любовта
.
Тя е, която разтопява всички твърди вещества. И ако не можете да изправите противоречията, това показва, че не разбирате закона на любовта. Ще започнете с постепенната любов. Отначало с най-малката любов започнете, додето дойдете до азбуката, с която се пише Божията любов. За да възкръсне човек, той трябва да възприеме Божията любов.
към текста >>
И ако не можете да изправите противоречията, това показва, че не разбирате закона на
любовта
.
Ето Словото на Учителя, прочетено в този приказен кът на Розовата долина: „Любовта е най-мощната сила в света, която е неделима в себе си. Тя е която, разрешава всички противоречия. За да разрешите всички противоречия в живота, вие трябва да оперирате със силите на любовта. Тя е, която разтопява всички твърди вещества.
И ако не можете да изправите противоречията, това показва, че не разбирате закона на
любовта
.
Ще започнете с постепенната любов. Отначало с най-малката любов започнете, додето дойдете до азбуката, с която се пише Божията любов. За да възкръсне човек, той трябва да възприеме Божията любов. Без любовта възкресение няма. А пък като имаш обикновената любов, ще умираш.
към текста >>
Ще започнете с постепенната
любов
.
„Любовта е най-мощната сила в света, която е неделима в себе си. Тя е която, разрешава всички противоречия. За да разрешите всички противоречия в живота, вие трябва да оперирате със силите на любовта. Тя е, която разтопява всички твърди вещества. И ако не можете да изправите противоречията, това показва, че не разбирате закона на любовта.
Ще започнете с постепенната
любов
.
Отначало с най-малката любов започнете, додето дойдете до азбуката, с която се пише Божията любов. За да възкръсне човек, той трябва да възприеме Божията любов. Без любовта възкресение няма. А пък като имаш обикновената любов, ще умираш. С други думи: всички трябва да се облечем в любовта.
към текста >>
Отначало с най-малката
любов
започнете, додето дойдете до азбуката, с която се пише Божията
любов
.
Тя е която, разрешава всички противоречия. За да разрешите всички противоречия в живота, вие трябва да оперирате със силите на любовта. Тя е, която разтопява всички твърди вещества. И ако не можете да изправите противоречията, това показва, че не разбирате закона на любовта. Ще започнете с постепенната любов.
Отначало с най-малката
любов
започнете, додето дойдете до азбуката, с която се пише Божията
любов
.
За да възкръсне човек, той трябва да възприеме Божията любов. Без любовта възкресение няма. А пък като имаш обикновената любов, ще умираш. С други думи: всички трябва да се облечем в любовта. Там дето влезе любовта, смърт няма.
към текста >>
За да възкръсне човек, той трябва да възприеме Божията
любов
.
За да разрешите всички противоречия в живота, вие трябва да оперирате със силите на любовта. Тя е, която разтопява всички твърди вещества. И ако не можете да изправите противоречията, това показва, че не разбирате закона на любовта. Ще започнете с постепенната любов. Отначало с най-малката любов започнете, додето дойдете до азбуката, с която се пише Божията любов.
За да възкръсне човек, той трябва да възприеме Божията
любов
.
Без любовта възкресение няма. А пък като имаш обикновената любов, ще умираш. С други думи: всички трябва да се облечем в любовта. Там дето влезе любовта, смърт няма. Там дето влезе любовта, сиромашия няма.
към текста >>
Без
любовта
възкресение няма.
Тя е, която разтопява всички твърди вещества. И ако не можете да изправите противоречията, това показва, че не разбирате закона на любовта. Ще започнете с постепенната любов. Отначало с най-малката любов започнете, додето дойдете до азбуката, с която се пише Божията любов. За да възкръсне човек, той трябва да възприеме Божията любов.
Без
любовта
възкресение няма.
А пък като имаш обикновената любов, ще умираш. С други думи: всички трябва да се облечем в любовта. Там дето влезе любовта, смърт няма. Там дето влезе любовта, сиромашия няма. Там дето влезе любовта, невежество няма.
към текста >>
А пък като имаш обикновената
любов
, ще умираш.
И ако не можете да изправите противоречията, това показва, че не разбирате закона на любовта. Ще започнете с постепенната любов. Отначало с най-малката любов започнете, додето дойдете до азбуката, с която се пише Божията любов. За да възкръсне човек, той трябва да възприеме Божията любов. Без любовта възкресение няма.
А пък като имаш обикновената
любов
, ще умираш.
С други думи: всички трябва да се облечем в любовта. Там дето влезе любовта, смърт няма. Там дето влезе любовта, сиромашия няма. Там дето влезе любовта, невежество няма. Там, дето влезе любовта, там има радост и веселие.
към текста >>
С други думи: всички трябва да се облечем в
любовта
.
Ще започнете с постепенната любов. Отначало с най-малката любов започнете, додето дойдете до азбуката, с която се пише Божията любов. За да възкръсне човек, той трябва да възприеме Божията любов. Без любовта възкресение няма. А пък като имаш обикновената любов, ще умираш.
С други думи: всички трябва да се облечем в
любовта
.
Там дето влезе любовта, смърт няма. Там дето влезе любовта, сиромашия няма. Там дето влезе любовта, невежество няма. Там, дето влезе любовта, там има радост и веселие. Възкресението не е нищо друго освен една нова фаза или един нов живот, в който всички страдания, несгоди и дрязги са изключени.
към текста >>
Там дето влезе
любовта
, смърт няма.
Отначало с най-малката любов започнете, додето дойдете до азбуката, с която се пише Божията любов. За да възкръсне човек, той трябва да възприеме Божията любов. Без любовта възкресение няма. А пък като имаш обикновената любов, ще умираш. С други думи: всички трябва да се облечем в любовта.
Там дето влезе
любовта
, смърт няма.
Там дето влезе любовта, сиромашия няма. Там дето влезе любовта, невежество няма. Там, дето влезе любовта, там има радост и веселие. Възкресението не е нищо друго освен една нова фаза или един нов живот, в който всички страдания, несгоди и дрязги са изключени. Който иска да стане безсмъртен, трябва да се научи да обича, да люби.
към текста >>
Там дето влезе
любовта
, сиромашия няма.
За да възкръсне човек, той трябва да възприеме Божията любов. Без любовта възкресение няма. А пък като имаш обикновената любов, ще умираш. С други думи: всички трябва да се облечем в любовта. Там дето влезе любовта, смърт няма.
Там дето влезе
любовта
, сиромашия няма.
Там дето влезе любовта, невежество няма. Там, дето влезе любовта, там има радост и веселие. Възкресението не е нищо друго освен една нова фаза или един нов живот, в който всички страдания, несгоди и дрязги са изключени. Който иска да стане безсмъртен, трябва да се научи да обича, да люби. Божественото носи безсмъртие, сила, мир, носи възможности, всички разрешения.
към текста >>
Там дето влезе
любовта
, невежество няма.
Без любовта възкресение няма. А пък като имаш обикновената любов, ще умираш. С други думи: всички трябва да се облечем в любовта. Там дето влезе любовта, смърт няма. Там дето влезе любовта, сиромашия няма.
Там дето влезе
любовта
, невежество няма.
Там, дето влезе любовта, там има радост и веселие. Възкресението не е нищо друго освен една нова фаза или един нов живот, в който всички страдания, несгоди и дрязги са изключени. Който иска да стане безсмъртен, трябва да се научи да обича, да люби. Божественото носи безсмъртие, сила, мир, носи възможности, всички разрешения. В любовта седи тайната на подмладяването, на вечния живот, на всички блага, които човек търси.
към текста >>
Там, дето влезе
любовта
, там има радост и веселие.
А пък като имаш обикновената любов, ще умираш. С други думи: всички трябва да се облечем в любовта. Там дето влезе любовта, смърт няма. Там дето влезе любовта, сиромашия няма. Там дето влезе любовта, невежество няма.
Там, дето влезе
любовта
, там има радост и веселие.
Възкресението не е нищо друго освен една нова фаза или един нов живот, в който всички страдания, несгоди и дрязги са изключени. Който иска да стане безсмъртен, трябва да се научи да обича, да люби. Божественото носи безсмъртие, сила, мир, носи възможности, всички разрешения. В любовта седи тайната на подмладяването, на вечния живот, на всички блага, които човек търси. Някой казва: „Аз разбирам любовта".
към текста >>
В
любовта
седи тайната на подмладяването, на вечния живот, на всички блага, които човек търси.
Там дето влезе любовта, невежество няма. Там, дето влезе любовта, там има радост и веселие. Възкресението не е нищо друго освен една нова фаза или един нов живот, в който всички страдания, несгоди и дрязги са изключени. Който иска да стане безсмъртен, трябва да се научи да обича, да люби. Божественото носи безсмъртие, сила, мир, носи възможности, всички разрешения.
В
любовта
седи тайната на подмладяването, на вечния живот, на всички блага, които човек търси.
Някой казва: „Аз разбирам любовта". Тая любов, от която хората умират, от която хората страдат, ти разбираш, любовта, от която се зарадваш и после плачеш, ти я разбираш. Но оная любов, от която при всички условия ти си тих и спокоен, ти не я разбираш. Най-новото в света - това е Божествената любов. Това, което не състарява човека, което помага на твоето сърце, ум и душа - то е реалното.
към текста >>
Някой казва: „Аз разбирам
любовта
".
Там, дето влезе любовта, там има радост и веселие. Възкресението не е нищо друго освен една нова фаза или един нов живот, в който всички страдания, несгоди и дрязги са изключени. Който иска да стане безсмъртен, трябва да се научи да обича, да люби. Божественото носи безсмъртие, сила, мир, носи възможности, всички разрешения. В любовта седи тайната на подмладяването, на вечния живот, на всички блага, които човек търси.
Някой казва: „Аз разбирам
любовта
".
Тая любов, от която хората умират, от която хората страдат, ти разбираш, любовта, от която се зарадваш и после плачеш, ти я разбираш. Но оная любов, от която при всички условия ти си тих и спокоен, ти не я разбираш. Най-новото в света - това е Божествената любов. Това, което не състарява човека, което помага на твоето сърце, ум и душа - то е реалното. Не можеш да имаш ясна представа за живота без любовта.
към текста >>
Тая
любов
, от която хората умират, от която хората страдат, ти разбираш,
любовта
, от която се зарадваш и после плачеш, ти я разбираш.
Възкресението не е нищо друго освен една нова фаза или един нов живот, в който всички страдания, несгоди и дрязги са изключени. Който иска да стане безсмъртен, трябва да се научи да обича, да люби. Божественото носи безсмъртие, сила, мир, носи възможности, всички разрешения. В любовта седи тайната на подмладяването, на вечния живот, на всички блага, които човек търси. Някой казва: „Аз разбирам любовта".
Тая
любов
, от която хората умират, от която хората страдат, ти разбираш,
любовта
, от която се зарадваш и после плачеш, ти я разбираш.
Но оная любов, от която при всички условия ти си тих и спокоен, ти не я разбираш. Най-новото в света - това е Божествената любов. Това, което не състарява човека, което помага на твоето сърце, ум и душа - то е реалното. Не можеш да имаш ясна представа за живота без любовта. Без нея животът ще бъде едно мъчение, нещо неустойчиво.
към текста >>
Но оная
любов
, от която при всички условия ти си тих и спокоен, ти не я разбираш.
Който иска да стане безсмъртен, трябва да се научи да обича, да люби. Божественото носи безсмъртие, сила, мир, носи възможности, всички разрешения. В любовта седи тайната на подмладяването, на вечния живот, на всички блага, които човек търси. Някой казва: „Аз разбирам любовта". Тая любов, от която хората умират, от която хората страдат, ти разбираш, любовта, от която се зарадваш и после плачеш, ти я разбираш.
Но оная
любов
, от която при всички условия ти си тих и спокоен, ти не я разбираш.
Най-новото в света - това е Божествената любов. Това, което не състарява човека, което помага на твоето сърце, ум и душа - то е реалното. Не можеш да имаш ясна представа за живота без любовта. Без нея животът ще бъде едно мъчение, нещо неустойчиво. Някой казва: „Животът е празна работа".
към текста >>
Най-новото в света - това е Божествената
любов
.
Божественото носи безсмъртие, сила, мир, носи възможности, всички разрешения. В любовта седи тайната на подмладяването, на вечния живот, на всички блага, които човек търси. Някой казва: „Аз разбирам любовта". Тая любов, от която хората умират, от която хората страдат, ти разбираш, любовта, от която се зарадваш и после плачеш, ти я разбираш. Но оная любов, от която при всички условия ти си тих и спокоен, ти не я разбираш.
Най-новото в света - това е Божествената
любов
.
Това, което не състарява човека, което помага на твоето сърце, ум и душа - то е реалното. Не можеш да имаш ясна представа за живота без любовта. Без нея животът ще бъде едно мъчение, нещо неустойчиво. Някой казва: „Животът е празна работа". Без любовта е празен, а пък с любовта е пълен.
към текста >>
Не можеш да имаш ясна представа за живота без
любовта
.
Някой казва: „Аз разбирам любовта". Тая любов, от която хората умират, от която хората страдат, ти разбираш, любовта, от която се зарадваш и после плачеш, ти я разбираш. Но оная любов, от която при всички условия ти си тих и спокоен, ти не я разбираш. Най-новото в света - това е Божествената любов. Това, което не състарява човека, което помага на твоето сърце, ум и душа - то е реалното.
Не можеш да имаш ясна представа за живота без
любовта
.
Без нея животът ще бъде едно мъчение, нещо неустойчиво. Някой казва: „Животът е празна работа". Без любовта е празен, а пък с любовта е пълен. Празнотата е в безлюбието, а пък пълнотата е в любовта. Спасението на човека става само като обича човек Безграничния.
към текста >>
Без
любовта
е празен, а пък с
любовта
е пълен.
Най-новото в света - това е Божествената любов. Това, което не състарява човека, което помага на твоето сърце, ум и душа - то е реалното. Не можеш да имаш ясна представа за живота без любовта. Без нея животът ще бъде едно мъчение, нещо неустойчиво. Някой казва: „Животът е празна работа".
Без
любовта
е празен, а пък с
любовта
е пълен.
Празнотата е в безлюбието, а пък пълнотата е в любовта. Спасението на човека става само като обича човек Безграничния. Не може човек да има постижения в света, ако не познава Великото, и ако Великото не го познава. Любовта е път за познаване на Безграничния. Човек трябва да даде на своите чувства направлението на любовта.
към текста >>
Празнотата е в безлюбието, а пък пълнотата е в
любовта
.
Това, което не състарява човека, което помага на твоето сърце, ум и душа - то е реалното. Не можеш да имаш ясна представа за живота без любовта. Без нея животът ще бъде едно мъчение, нещо неустойчиво. Някой казва: „Животът е празна работа". Без любовта е празен, а пък с любовта е пълен.
Празнотата е в безлюбието, а пък пълнотата е в
любовта
.
Спасението на човека става само като обича човек Безграничния. Не може човек да има постижения в света, ако не познава Великото, и ако Великото не го познава. Любовта е път за познаване на Безграничния. Човек трябва да даде на своите чувства направлението на любовта. И тогава неестествените чувства ще се стопят, като ледовете и снеговете, и ще си заминат.
към текста >>
Любовта
е път за познаване на Безграничния.
Някой казва: „Животът е празна работа". Без любовта е празен, а пък с любовта е пълен. Празнотата е в безлюбието, а пък пълнотата е в любовта. Спасението на човека става само като обича човек Безграничния. Не може човек да има постижения в света, ако не познава Великото, и ако Великото не го познава.
Любовта
е път за познаване на Безграничния.
Човек трябва да даде на своите чувства направлението на любовта. И тогава неестествените чувства ще се стопят, като ледовете и снеговете, и ще си заминат. Всичкият живот седи в това, да се запалва човек от любовта. Първият божествен обяд е обедът на любовта. Като ядеш на тая маса на любовта, ти ще усетиш едно разположение, и ще разбереш, че цялото битие, че всичко в света е любов.
към текста >>
Човек трябва да даде на своите чувства направлението на
любовта
.
Без любовта е празен, а пък с любовта е пълен. Празнотата е в безлюбието, а пък пълнотата е в любовта. Спасението на човека става само като обича човек Безграничния. Не може човек да има постижения в света, ако не познава Великото, и ако Великото не го познава. Любовта е път за познаване на Безграничния.
Човек трябва да даде на своите чувства направлението на
любовта
.
И тогава неестествените чувства ще се стопят, като ледовете и снеговете, и ще си заминат. Всичкият живот седи в това, да се запалва човек от любовта. Първият божествен обяд е обедът на любовта. Като ядеш на тая маса на любовта, ти ще усетиш едно разположение, и ще разбереш, че цялото битие, че всичко в света е любов. Главното разрешение седи в любовта към Безграничния, към ближния и към врага.
към текста >>
Всичкият живот седи в това, да се запалва човек от
любовта
.
Спасението на човека става само като обича човек Безграничния. Не може човек да има постижения в света, ако не познава Великото, и ако Великото не го познава. Любовта е път за познаване на Безграничния. Човек трябва да даде на своите чувства направлението на любовта. И тогава неестествените чувства ще се стопят, като ледовете и снеговете, и ще си заминат.
Всичкият живот седи в това, да се запалва човек от
любовта
.
Първият божествен обяд е обедът на любовта. Като ядеш на тая маса на любовта, ти ще усетиш едно разположение, и ще разбереш, че цялото битие, че всичко в света е любов. Главното разрешение седи в любовта към Безграничния, към ближния и към врага. Смисълът на живота седи в любовта. Всички хора трябва да направят една връзка с любовта.
към текста >>
Първият божествен обяд е обедът на
любовта
.
Не може човек да има постижения в света, ако не познава Великото, и ако Великото не го познава. Любовта е път за познаване на Безграничния. Човек трябва да даде на своите чувства направлението на любовта. И тогава неестествените чувства ще се стопят, като ледовете и снеговете, и ще си заминат. Всичкият живот седи в това, да се запалва човек от любовта.
Първият божествен обяд е обедът на
любовта
.
Като ядеш на тая маса на любовта, ти ще усетиш едно разположение, и ще разбереш, че цялото битие, че всичко в света е любов. Главното разрешение седи в любовта към Безграничния, към ближния и към врага. Смисълът на живота седи в любовта. Всички хора трябва да направят една връзка с любовта. И щом направят това, тогава техният живот ще протича по един естествен начин.
към текста >>
Като ядеш на тая маса на
любовта
, ти ще усетиш едно разположение, и ще разбереш, че цялото битие, че всичко в света е
любов
.
Любовта е път за познаване на Безграничния. Човек трябва да даде на своите чувства направлението на любовта. И тогава неестествените чувства ще се стопят, като ледовете и снеговете, и ще си заминат. Всичкият живот седи в това, да се запалва човек от любовта. Първият божествен обяд е обедът на любовта.
Като ядеш на тая маса на
любовта
, ти ще усетиш едно разположение, и ще разбереш, че цялото битие, че всичко в света е
любов
.
Главното разрешение седи в любовта към Безграничния, към ближния и към врага. Смисълът на живота седи в любовта. Всички хора трябва да направят една връзка с любовта. И щом направят това, тогава техният живот ще протича по един естествен начин. И тогава хората ще си помагат.
към текста >>
Главното разрешение седи в
любовта
към
Безграничния,
към
ближния
и
към
врага.
Човек трябва да даде на своите чувства направлението на любовта. И тогава неестествените чувства ще се стопят, като ледовете и снеговете, и ще си заминат. Всичкият живот седи в това, да се запалва човек от любовта. Първият божествен обяд е обедът на любовта. Като ядеш на тая маса на любовта, ти ще усетиш едно разположение, и ще разбереш, че цялото битие, че всичко в света е любов.
Главното разрешение седи в
любовта
към
Безграничния,
към
ближния
и
към
врага.
Смисълът на живота седи в любовта. Всички хора трябва да направят една връзка с любовта. И щом направят това, тогава техният живот ще протича по един естествен начин. И тогава хората ще си помагат. Щом има истинската връзка с любовта, ще има между хората взаимопомощ.
към текста >>
Смисълът на живота седи в
любовта
.
И тогава неестествените чувства ще се стопят, като ледовете и снеговете, и ще си заминат. Всичкият живот седи в това, да се запалва човек от любовта. Първият божествен обяд е обедът на любовта. Като ядеш на тая маса на любовта, ти ще усетиш едно разположение, и ще разбереш, че цялото битие, че всичко в света е любов. Главното разрешение седи в любовта към Безграничния, към ближния и към врага.
Смисълът на живота седи в
любовта
.
Всички хора трябва да направят една връзка с любовта. И щом направят това, тогава техният живот ще протича по един естествен начин. И тогава хората ще си помагат. Щом има истинската връзка с любовта, ще има между хората взаимопомощ. Като имаш любовта, всички неща стават магически.
към текста >>
Всички хора трябва да направят една връзка с
любовта
.
Всичкият живот седи в това, да се запалва човек от любовта. Първият божествен обяд е обедът на любовта. Като ядеш на тая маса на любовта, ти ще усетиш едно разположение, и ще разбереш, че цялото битие, че всичко в света е любов. Главното разрешение седи в любовта към Безграничния, към ближния и към врага. Смисълът на живота седи в любовта.
Всички хора трябва да направят една връзка с
любовта
.
И щом направят това, тогава техният живот ще протича по един естествен начин. И тогава хората ще си помагат. Щом има истинската връзка с любовта, ще има между хората взаимопомощ. Като имаш любовта, всички неща стават магически. И няма по-мъчна работа от туй да вършиш нещата без любов.
към текста >>
Щом има истинската връзка с
любовта
, ще има между хората взаимопомощ.
Главното разрешение седи в любовта към Безграничния, към ближния и към врага. Смисълът на живота седи в любовта. Всички хора трябва да направят една връзка с любовта. И щом направят това, тогава техният живот ще протича по един естествен начин. И тогава хората ще си помагат.
Щом има истинската връзка с
любовта
, ще има между хората взаимопомощ.
Като имаш любовта, всички неща стават магически. И няма по-мъчна работа от туй да вършиш нещата без любов. Красиви са нещата, когато ги гледаш през очите на любовта. Когато не ги гледаш през очите на любовта, не са красиви и остават неразбрани. Старайте се да гледате живота през очите на любовта.
към текста >>
Като имаш
любовта
, всички неща стават магически.
Смисълът на живота седи в любовта. Всички хора трябва да направят една връзка с любовта. И щом направят това, тогава техният живот ще протича по един естествен начин. И тогава хората ще си помагат. Щом има истинската връзка с любовта, ще има между хората взаимопомощ.
Като имаш
любовта
, всички неща стават магически.
И няма по-мъчна работа от туй да вършиш нещата без любов. Красиви са нещата, когато ги гледаш през очите на любовта. Когато не ги гледаш през очите на любовта, не са красиви и остават неразбрани. Старайте се да гледате живота през очите на любовта. И тогава ще се домогнете до известно познание за живота, което никой не може да ви предаде.
към текста >>
И няма по-мъчна работа от туй да вършиш нещата без
любов
.
Всички хора трябва да направят една връзка с любовта. И щом направят това, тогава техният живот ще протича по един естествен начин. И тогава хората ще си помагат. Щом има истинската връзка с любовта, ще има между хората взаимопомощ. Като имаш любовта, всички неща стават магически.
И няма по-мъчна работа от туй да вършиш нещата без
любов
.
Красиви са нещата, когато ги гледаш през очите на любовта. Когато не ги гледаш през очите на любовта, не са красиви и остават неразбрани. Старайте се да гледате живота през очите на любовта. И тогава ще се домогнете до известно познание за живота, което никой не може да ви предаде. Ако гледаш през очите на любовта, то от божествените сфери влиза нещо в теб, което през обикновените очи не може да влезе."
към текста >>
Красиви са нещата, когато ги гледаш през очите на
любовта
.
И щом направят това, тогава техният живот ще протича по един естествен начин. И тогава хората ще си помагат. Щом има истинската връзка с любовта, ще има между хората взаимопомощ. Като имаш любовта, всички неща стават магически. И няма по-мъчна работа от туй да вършиш нещата без любов.
Красиви са нещата, когато ги гледаш през очите на
любовта
.
Когато не ги гледаш през очите на любовта, не са красиви и остават неразбрани. Старайте се да гледате живота през очите на любовта. И тогава ще се домогнете до известно познание за живота, което никой не може да ви предаде. Ако гледаш през очите на любовта, то от божествените сфери влиза нещо в теб, което през обикновените очи не може да влезе." Словото се чете, но какво става с нас?
към текста >>
Когато не ги гледаш през очите на
любовта
, не са красиви и остават неразбрани.
И тогава хората ще си помагат. Щом има истинската връзка с любовта, ще има между хората взаимопомощ. Като имаш любовта, всички неща стават магически. И няма по-мъчна работа от туй да вършиш нещата без любов. Красиви са нещата, когато ги гледаш през очите на любовта.
Когато не ги гледаш през очите на
любовта
, не са красиви и остават неразбрани.
Старайте се да гледате живота през очите на любовта. И тогава ще се домогнете до известно познание за живота, което никой не може да ви предаде. Ако гледаш през очите на любовта, то от божествените сфери влиза нещо в теб, което през обикновените очи не може да влезе." Словото се чете, но какво става с нас? Къде останаха полянката, гората, Тунджа?
към текста >>
Старайте се да гледате живота през очите на
любовта
.
Щом има истинската връзка с любовта, ще има между хората взаимопомощ. Като имаш любовта, всички неща стават магически. И няма по-мъчна работа от туй да вършиш нещата без любов. Красиви са нещата, когато ги гледаш през очите на любовта. Когато не ги гледаш през очите на любовта, не са красиви и остават неразбрани.
Старайте се да гледате живота през очите на
любовта
.
И тогава ще се домогнете до известно познание за живота, което никой не може да ви предаде. Ако гледаш през очите на любовта, то от божествените сфери влиза нещо в теб, което през обикновените очи не може да влезе." Словото се чете, но какво става с нас? Къде останаха полянката, гората, Тунджа? Ти си на един висок планински връх с обширни хоризонти към всички страни.
към текста >>
Ако гледаш през очите на
любовта
, то от божествените сфери влиза нещо в теб, което през обикновените очи не може да влезе."
И няма по-мъчна работа от туй да вършиш нещата без любов. Красиви са нещата, когато ги гледаш през очите на любовта. Когато не ги гледаш през очите на любовта, не са красиви и остават неразбрани. Старайте се да гледате живота през очите на любовта. И тогава ще се домогнете до известно познание за живота, което никой не може да ви предаде.
Ако гледаш през очите на
любовта
, то от божествените сфери влиза нещо в теб, което през обикновените очи не може да влезе."
Словото се чете, но какво става с нас? Къде останаха полянката, гората, Тунджа? Ти си на един висок планински връх с обширни хоризонти към всички страни. Чистотата, изобилна светлина. Под тебе долини, безброй по-нисш върхове и бистри извори, от които се спущат надолу буйни реки.
към текста >>
Ти си на един висок планински връх с обширни хоризонти
към
всички страни.
Старайте се да гледате живота през очите на любовта. И тогава ще се домогнете до известно познание за живота, което никой не може да ви предаде. Ако гледаш през очите на любовта, то от божествените сфери влиза нещо в теб, което през обикновените очи не може да влезе." Словото се чете, но какво става с нас? Къде останаха полянката, гората, Тунджа?
Ти си на един висок планински връх с обширни хоризонти
към
всички страни.
Чистотата, изобилна светлина. Под тебе долини, безброй по-нисш върхове и бистри извори, от които се спущат надолу буйни реки. Но ти не се чувствуваш сам. Тук са всички от цялата земя, които търсят, всички, които хлопат, всички, които очакват великия празник: Да се роди човекът на светлината. Ти чувстваш тяхното невидимо присъствие.
към текста >>
Стройно се носят звуците на новата музика нагоре
към
висините.
Скоро всичко това изчезва. Ти си пак на полянката. Но ти прозря свещените глъбини на Словото, понеже то докосна слуха ти горе на планината. Нека сега въведем нашите тукашни приятели: тревите и цветята в наши музикален свят. Те ще го разберат, понеже той е тъй близък до техните души.
Стройно се носят звуците на новата музика нагоре
към
висините.
В тия звуци ти долавяш копнежа за един красив свят, радостното очакване на светло утро, мира на една душа, която е намерила нещо скъпо и ценно. Обедът е общ. Общи упражнения, обща песен, общ обед - как всичко туй съдейства за единението на душите, за рухването на всички прегради по между им. Ще се стопи всичко, що разделя душите и те ще се почувствуват близки и сродни. И тогава всички ще се опознаят, защото никой не подозира, какви красоти, какъв храм, какви кристални извори образуват същината на всяка душа.
към текста >>
Тъй е
богат
днешният ден с впечатления.
Разпръскваме се на малки групи и споделяме свои опитности, преживявания, спомени. Колко време не сме се виждали и колко неща има за споделяне! Времето тече бързо и изглежда недостатъчно. Радостта е обща. Как новият живот подмладява.
Тъй е
богат
днешният ден с впечатления.
Той е един от интензивните дни. Надвечер поемаме в разни направления, за да отнесем във всички посоки светлината, която тук сме получили. Още веднъж поглеждам цветята, тревите и гората, за да запазя техният образ в мен за винаги. сп. „Житно зърно”, бр. 10, кн. 4-5
към текста >>
23.
35. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
При пианото се упражнява новата песен „Сила, здраве е
богатство
".
35. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ Красиви са разговорите с Учителя след лекцията. Тогава се създава особена атмосфера, която е в свръзка с предмета на току-що държаната лекция, в свръзка със състоянието на душите, с характера на момента, с обстановката и пр. Всичко там става импровизирано, непринудено, проникнато с една вътрешна красота и естественост. След сутринните упражнения ние сме отново в салона.
При пианото се упражнява новата песен „Сила, здраве е
богатство
".
Как се чувства вътрешната сила, творческата мощ на новата песен. Живо чувстваш как с вълните на тая песен се вливат в организма животворни струи от целия всемир и тия струи внасят в човека здраве, сила, живот, радост, свежест и желание за работа! Какво мощно средство е тая песен за обновяване на здравия и за лекуване на болния! Създадена е красива музикална атмосфера. Изпява се песента: „Давай, давай".
към текста >>
При песента „Давай, давай" трябва да вложите
любовта
.
Изпява се песента: „Давай, давай". Става въпрос за вътрешната идея на тая песен. Учителят казва: – В пението има две положения: ще пееш, за да дадеш нещо и ще пееш, за да вземеш нещо. При тия две положения ще имаш съвсем различни вътрешни състояния.
При песента „Давай, давай" трябва да вложите
любовта
.
Когато пееш тая песен, трябва да вложиш чувството, че даваш на този, когото обичаш. Само на този, когото обичаш, можеш да даваш. На този, когото не обичаш, не можеш да даваш. Щом не искаш да даваш, ти не можеш да пееш тая песен. Щом искаш да даваш, ти можеш да я пееш хубаво.
към текста >>
– Като пееш, кажи си, че пееш за ония музиканти, които са вътре в тебе.
На този, когото не обичаш, не можеш да даваш. Щом не искаш да даваш, ти не можеш да пееш тая песен. Щом искаш да даваш, ти можеш да я пееш хубаво. Като обичаш някого, ти му даваш. – Как може човек да получи вдъхновение при пението?
– Като пееш, кажи си, че пееш за ония музиканти, които са вътре в тебе.
Когато пееш, пей за всички, за Цялото, за Великото в света! И при това съзнание всички противоречия в тебе изчезват. Противоречия има само в частите, но в Цялото няма никакви противоречия. Когато имаш вътрешен подтик да пееш, непременно пей! Ако не пееш тогава, ти се осакатяваш.
към текста >>
Като се пожертваш, ще излезеш над скърбите и радостите —
към
нещо по-велико.
Щастието на всички хора е мое щастие. И скръбта на всички хора е моя скръб. Някой казва: „Да се пожертваме за Цялото". Това пожертване за Цялото ще дойде по-после. Ти никога не можеш да се пожертваш, ако не разбираш страданията и радостите.
Като се пожертваш, ще излезеш над скърбите и радостите —
към
нещо по-велико.
Страданието удължава живота, а неразбраните радости го скъсяват. Трябва да прекараш 100 скърби, за да можеш да издържиш и разбереш една истинска радост. Страданието е приготовление за радостта. Като минеш 99 страдания, тогава стотното преживяване ще бъде радостта. Страданието съществува като психологическа необходимост за радостта.
към текста >>
– Сега нека да се приложи
любовта
.
– Каква е разликата между страданието и мъчението? – При мъчението слизаш надолу, а при страданието излизаш навън. При мъчението няма разрешение, а при страданието има. При мъчението няма отворена врата, а при страданието има. – Кое е най-нужното в днешния момент?
– Сега нека да се приложи
любовта
.
Да дойдем до оная любов, в която няма никакъв примес. Тая любов като отиде при мъртвия, той възкръсва. Като отиде при бедния, той става богат. Като отиде при болния, прави го здрав. Любовта прощава.
към текста >>
Да дойдем до оная
любов
, в която няма никакъв примес.
– При мъчението слизаш надолу, а при страданието излизаш навън. При мъчението няма разрешение, а при страданието има. При мъчението няма отворена врата, а при страданието има. – Кое е най-нужното в днешния момент? – Сега нека да се приложи любовта.
Да дойдем до оная
любов
, в която няма никакъв примес.
Тая любов като отиде при мъртвия, той възкръсва. Като отиде при бедния, той става богат. Като отиде при болния, прави го здрав. Любовта прощава. Тя и в ада да отиде, всички укротява.
към текста >>
Тая
любов
като отиде при мъртвия, той възкръсва.
При мъчението няма разрешение, а при страданието има. При мъчението няма отворена врата, а при страданието има. – Кое е най-нужното в днешния момент? – Сега нека да се приложи любовта. Да дойдем до оная любов, в която няма никакъв примес.
Тая
любов
като отиде при мъртвия, той възкръсва.
Като отиде при бедния, той става богат. Като отиде при болния, прави го здрав. Любовта прощава. Тя и в ада да отиде, всички укротява. Човек, който не е облечен с дрехата на Любовта, Мъдростта и Истината, не е още човек.
към текста >>
Като отиде при бедния, той става
богат
.
При мъчението няма отворена врата, а при страданието има. – Кое е най-нужното в днешния момент? – Сега нека да се приложи любовта. Да дойдем до оная любов, в която няма никакъв примес. Тая любов като отиде при мъртвия, той възкръсва.
Като отиде при бедния, той става
богат
.
Като отиде при болния, прави го здрав. Любовта прощава. Тя и в ада да отиде, всички укротява. Човек, който не е облечен с дрехата на Любовта, Мъдростта и Истината, не е още човек. Има една позлатена любов.
към текста >>
Любовта
прощава.
– Сега нека да се приложи любовта. Да дойдем до оная любов, в която няма никакъв примес. Тая любов като отиде при мъртвия, той възкръсва. Като отиде при бедния, той става богат. Като отиде при болния, прави го здрав.
Любовта
прощава.
Тя и в ада да отиде, всички укротява. Човек, който не е облечен с дрехата на Любовта, Мъдростта и Истината, не е още човек. Има една позлатена любов. Малката любов е позлатената любов. За мене любов е това, което не е позлатено.
към текста >>
Човек, който не е облечен с дрехата на
Любовта
, Мъдростта и Истината, не е още човек.
Тая любов като отиде при мъртвия, той възкръсва. Като отиде при бедния, той става богат. Като отиде при болния, прави го здрав. Любовта прощава. Тя и в ада да отиде, всички укротява.
Човек, който не е облечен с дрехата на
Любовта
, Мъдростта и Истината, не е още човек.
Има една позлатена любов. Малката любов е позлатената любов. За мене любов е това, което не е позлатено. Каквото и да я правиш, не се мени, остава си същата. Това, което хората наричат любов, е позлатена любов.
към текста >>
Има една позлатена
любов
.
Като отиде при бедния, той става богат. Като отиде при болния, прави го здрав. Любовта прощава. Тя и в ада да отиде, всички укротява. Човек, който не е облечен с дрехата на Любовта, Мъдростта и Истината, не е още човек.
Има една позлатена
любов
.
Малката любов е позлатената любов. За мене любов е това, което не е позлатено. Каквото и да я правиш, не се мени, остава си същата. Това, което хората наричат любов, е позлатена любов. Любов, която има ограничения, не е любов.
към текста >>
Малката
любов
е позлатената
любов
.
Като отиде при болния, прави го здрав. Любовта прощава. Тя и в ада да отиде, всички укротява. Човек, който не е облечен с дрехата на Любовта, Мъдростта и Истината, не е още човек. Има една позлатена любов.
Малката
любов
е позлатената
любов
.
За мене любов е това, което не е позлатено. Каквото и да я правиш, не се мени, остава си същата. Това, което хората наричат любов, е позлатена любов. Любов, която има ограничения, не е любов. Едно блато, което пресъхва, не е блато.
към текста >>
За мене
любов
е това, което не е позлатено.
Любовта прощава. Тя и в ада да отиде, всички укротява. Човек, който не е облечен с дрехата на Любовта, Мъдростта и Истината, не е още човек. Има една позлатена любов. Малката любов е позлатената любов.
За мене
любов
е това, което не е позлатено.
Каквото и да я правиш, не се мени, остава си същата. Това, което хората наричат любов, е позлатена любов. Любов, която има ограничения, не е любов. Едно блато, което пресъхва, не е блато. Любовта изисква пълна чистота.
към текста >>
Това, което хората наричат
любов
, е позлатена
любов
.
Човек, който не е облечен с дрехата на Любовта, Мъдростта и Истината, не е още човек. Има една позлатена любов. Малката любов е позлатената любов. За мене любов е това, което не е позлатено. Каквото и да я правиш, не се мени, остава си същата.
Това, което хората наричат
любов
, е позлатена
любов
.
Любов, която има ограничения, не е любов. Едно блато, което пресъхва, не е блато. Любовта изисква пълна чистота. Тя отхвърля всяка нечистота. Човекът на любовта не може да направи престъпление.
към текста >>
Любов
, която има ограничения, не е
любов
.
Има една позлатена любов. Малката любов е позлатената любов. За мене любов е това, което не е позлатено. Каквото и да я правиш, не се мени, остава си същата. Това, което хората наричат любов, е позлатена любов.
Любов
, която има ограничения, не е
любов
.
Едно блато, което пресъхва, не е блато. Любовта изисква пълна чистота. Тя отхвърля всяка нечистота. Човекът на любовта не може да направи престъпление. Любовта е наука.
към текста >>
Любовта
изисква пълна чистота.
За мене любов е това, което не е позлатено. Каквото и да я правиш, не се мени, остава си същата. Това, което хората наричат любов, е позлатена любов. Любов, която има ограничения, не е любов. Едно блато, което пресъхва, не е блато.
Любовта
изисква пълна чистота.
Тя отхвърля всяка нечистота. Човекът на любовта не може да направи престъпление. Любовта е наука. Ти можеш да любиш едно същество, но не и да го притежаваш. Да любиш, значи да се учиш, но не да притежаваш.
към текста >>
Човекът на
любовта
не може да направи престъпление.
Това, което хората наричат любов, е позлатена любов. Любов, която има ограничения, не е любов. Едно блато, което пресъхва, не е блато. Любовта изисква пълна чистота. Тя отхвърля всяка нечистота.
Човекът на
любовта
не може да направи престъпление.
Любовта е наука. Ти можеш да любиш едно същество, но не и да го притежаваш. Да любиш, значи да се учиш, но не да притежаваш. Като любиш, ти се учиш, четейки това, което Великото е написало в този, когото обичаш. Не те обича един човек.
към текста >>
Любовта
е наука.
Любов, която има ограничения, не е любов. Едно блато, което пресъхва, не е блато. Любовта изисква пълна чистота. Тя отхвърля всяка нечистота. Човекът на любовта не може да направи престъпление.
Любовта
е наука.
Ти можеш да любиш едно същество, но не и да го притежаваш. Да любиш, значи да се учиш, но не да притежаваш. Като любиш, ти се учиш, четейки това, което Великото е написало в този, когото обичаш. Не те обича един човек. Остави го свободен.
към текста >>
– Как може да се задържи
любовта
?
Не му се сърди и не го ограничавай. Ти разрешаваш един въпрос, защо не те обича той. Ако изгубиш време за това, ще изгубиш условията за този живот. Остави този въпрос неразрешен. Той в бъдеще ще се разреши.
– Как може да се задържи
любовта
?
– За да задържи човек любовта, трябва да мисли за силата, светлината, благостта и милосърдието. Тогава тя ще остане при него. Проявата на любовта е по-важна, отколкото да разсъждаваш, дали някой заслужава обичта ти или не, дали някой те обича или не. Сега мнозина са минали през разочарованието на любовта и са изгорели. В Божествената любов няма изгаряне.
към текста >>
– За да задържи човек
любовта
, трябва да мисли за силата, светлината, благостта и милосърдието.
Ти разрешаваш един въпрос, защо не те обича той. Ако изгубиш време за това, ще изгубиш условията за този живот. Остави този въпрос неразрешен. Той в бъдеще ще се разреши. – Как може да се задържи любовта?
– За да задържи човек
любовта
, трябва да мисли за силата, светлината, благостта и милосърдието.
Тогава тя ще остане при него. Проявата на любовта е по-важна, отколкото да разсъждаваш, дали някой заслужава обичта ти или не, дали някой те обича или не. Сега мнозина са минали през разочарованието на любовта и са изгорели. В Божествената любов няма изгаряне. Любовта не е химера.
към текста >>
Проявата на
любовта
е по-важна, отколкото да разсъждаваш, дали някой заслужава обичта ти или не, дали някой те обича или не.
Остави този въпрос неразрешен. Той в бъдеще ще се разреши. – Как може да се задържи любовта? – За да задържи човек любовта, трябва да мисли за силата, светлината, благостта и милосърдието. Тогава тя ще остане при него.
Проявата на
любовта
е по-важна, отколкото да разсъждаваш, дали някой заслужава обичта ти или не, дали някой те обича или не.
Сега мнозина са минали през разочарованието на любовта и са изгорели. В Божествената любов няма изгаряне. Любовта не е химера. Тя е най-реалното нещо. Вие сте опитали нещо от трошиците на любовта.
към текста >>
Сега мнозина са минали през разочарованието на
любовта
и са изгорели.
Той в бъдеще ще се разреши. – Как може да се задържи любовта? – За да задържи човек любовта, трябва да мисли за силата, светлината, благостта и милосърдието. Тогава тя ще остане при него. Проявата на любовта е по-важна, отколкото да разсъждаваш, дали някой заслужава обичта ти или не, дали някой те обича или не.
Сега мнозина са минали през разочарованието на
любовта
и са изгорели.
В Божествената любов няма изгаряне. Любовта не е химера. Тя е най-реалното нещо. Вие сте опитали нещо от трошиците на любовта. Сега някой носи само от трошиците ù.
към текста >>
В Божествената
любов
няма изгаряне.
– Как може да се задържи любовта? – За да задържи човек любовта, трябва да мисли за силата, светлината, благостта и милосърдието. Тогава тя ще остане при него. Проявата на любовта е по-важна, отколкото да разсъждаваш, дали някой заслужава обичта ти или не, дали някой те обича или не. Сега мнозина са минали през разочарованието на любовта и са изгорели.
В Божествената
любов
няма изгаряне.
Любовта не е химера. Тя е най-реалното нещо. Вие сте опитали нещо от трошиците на любовта. Сега някой носи само от трошиците ù. Всички богатства на онзи човек, който ви обича, са на ваше разположение.
към текста >>
Любовта
не е химера.
– За да задържи човек любовта, трябва да мисли за силата, светлината, благостта и милосърдието. Тогава тя ще остане при него. Проявата на любовта е по-важна, отколкото да разсъждаваш, дали някой заслужава обичта ти или не, дали някой те обича или не. Сега мнозина са минали през разочарованието на любовта и са изгорели. В Божествената любов няма изгаряне.
Любовта
не е химера.
Тя е най-реалното нещо. Вие сте опитали нещо от трошиците на любовта. Сега някой носи само от трошиците ù. Всички богатства на онзи човек, който ви обича, са на ваше разположение. Щом обичаш Бога, всичкото Му богатство е на твое разположение.
към текста >>
Вие сте опитали нещо от трошиците на
любовта
.
Проявата на любовта е по-важна, отколкото да разсъждаваш, дали някой заслужава обичта ти или не, дали някой те обича или не. Сега мнозина са минали през разочарованието на любовта и са изгорели. В Божествената любов няма изгаряне. Любовта не е химера. Тя е най-реалното нещо.
Вие сте опитали нещо от трошиците на
любовта
.
Сега някой носи само от трошиците ù. Всички богатства на онзи човек, който ви обича, са на ваше разположение. Щом обичаш Бога, всичкото Му богатство е на твое разположение. И понеже Великата Разумност в света ни обича, то тя всеки ден ни поправя работите. Закъсали сте духом, обезверили сте се.
към текста >>
Всички
богатства
на онзи човек, който ви обича, са на ваше разположение.
В Божествената любов няма изгаряне. Любовта не е химера. Тя е най-реалното нещо. Вие сте опитали нещо от трошиците на любовта. Сега някой носи само от трошиците ù.
Всички
богатства
на онзи човек, който ви обича, са на ваше разположение.
Щом обичаш Бога, всичкото Му богатство е на твое разположение. И понеже Великата Разумност в света ни обича, то тя всеки ден ни поправя работите. Закъсали сте духом, обезверили сте се. Тя поправя работите. Любовта никога не се захласва.
към текста >>
Щом обичаш
Бога
, всичкото Му
богатство
е на твое разположение.
Любовта не е химера. Тя е най-реалното нещо. Вие сте опитали нещо от трошиците на любовта. Сега някой носи само от трошиците ù. Всички богатства на онзи човек, който ви обича, са на ваше разположение.
Щом обичаш
Бога
, всичкото Му
богатство
е на твое разположение.
И понеже Великата Разумност в света ни обича, то тя всеки ден ни поправя работите. Закъсали сте духом, обезверили сте се. Тя поправя работите. Любовта никога не се захласва. Тя не те чака да кажеш, какво ти липсва.
към текста >>
Любовта
никога не се захласва.
Всички богатства на онзи човек, който ви обича, са на ваше разположение. Щом обичаш Бога, всичкото Му богатство е на твое разположение. И понеже Великата Разумност в света ни обича, то тя всеки ден ни поправя работите. Закъсали сте духом, обезверили сте се. Тя поправя работите.
Любовта
никога не се захласва.
Тя не те чака да кажеш, какво ти липсва. Тя ти даде това, от което се нуждаеш и си върви. Любовта е, която дава всичко. Каквото си взел в торбата си, давай го. И каквото давате, то ще се увеличава във вас!
към текста >>
Любовта
е, която дава всичко.
Закъсали сте духом, обезверили сте се. Тя поправя работите. Любовта никога не се захласва. Тя не те чака да кажеш, какво ти липсва. Тя ти даде това, от което се нуждаеш и си върви.
Любовта
е, която дава всичко.
Каквото си взел в торбата си, давай го. И каквото давате, то ще се увеличава във вас! Който люби, той познава Безграничния. Когато някой те обича, той обича божественото в тебе. Ти се радвай, че той обича Безграничния!
към текста >>
Каквото си взел в торбата си, давай го.
Тя поправя работите. Любовта никога не се захласва. Тя не те чака да кажеш, какво ти липсва. Тя ти даде това, от което се нуждаеш и си върви. Любовта е, която дава всичко.
Каквото си взел в торбата си, давай го.
И каквото давате, то ще се увеличава във вас! Който люби, той познава Безграничния. Когато някой те обича, той обича божественото в тебе. Ти се радвай, че той обича Безграничния! Не се месете.
към текста >>
Значи обичаш го за
любовта
, която е в него!
Не се месете. Кой когото обича, да го обича! И защо го обича, това е негова работа. А пък като обича него, той обича и тебе! Обичаш някого и казваш: „Той е много добър".
Значи обичаш го за
любовта
, която е в него!
Когато мина покрай някоя круша, виждам, че не са узрели плодовете ù, но когато дойде лятото, ще узреят. Значи, когато вадите, че някой човек не е добър, не на време сте отишли, но когато дойде лятото, колко добър ще бъде! Вие искате да ви обича някой, но той не може да ви обича; той няма още узрели плодове. И какво казва: „Елате след един месец". И тогава ще ви обича.
към текста >>
Човек, който не живее в
любовта
, топъл не може да стане!
Досега сте яли все зелени сливи; зрели не сте яли! Досега вие сте се учили да благодарите, когато някой ви даде нещо. А пък сега ще се учите да благодарите, без да сте получили нещо — когато подаръците отидат на друго място. Човек, който не обича Истината, красив не може да стане. Човек, който не обича Мъдростта, светъл не може да стане.
Човек, който не живее в
любовта
, топъл не може да стане!
Пробният камък на любовта е страданието. Това, което може да задоволи страданието, е само любовта. Когато дойде любовта, страданието се задоволява. Щом страданието се задоволи, любовта е дошла. Човек остарява от тревоги.
към текста >>
Пробният камък на
любовта
е страданието.
Досега вие сте се учили да благодарите, когато някой ви даде нещо. А пък сега ще се учите да благодарите, без да сте получили нещо — когато подаръците отидат на друго място. Човек, който не обича Истината, красив не може да стане. Човек, който не обича Мъдростта, светъл не може да стане. Човек, който не живее в любовта, топъл не може да стане!
Пробният камък на
любовта
е страданието.
Това, което може да задоволи страданието, е само любовта. Когато дойде любовта, страданието се задоволява. Щом страданието се задоволи, любовта е дошла. Човек остарява от тревоги. Той е научил изкуството за остаряване.
към текста >>
Това, което може да задоволи страданието, е само
любовта
.
А пък сега ще се учите да благодарите, без да сте получили нещо — когато подаръците отидат на друго място. Човек, който не обича Истината, красив не може да стане. Човек, който не обича Мъдростта, светъл не може да стане. Човек, който не живее в любовта, топъл не може да стане! Пробният камък на любовта е страданието.
Това, което може да задоволи страданието, е само
любовта
.
Когато дойде любовта, страданието се задоволява. Щом страданието се задоволи, любовта е дошла. Човек остарява от тревоги. Той е научил изкуството за остаряване. Сега трябва да учи изкуството за подмладяване.
към текста >>
Когато дойде
любовта
, страданието се задоволява.
Човек, който не обича Истината, красив не може да стане. Човек, който не обича Мъдростта, светъл не може да стане. Човек, който не живее в любовта, топъл не може да стане! Пробният камък на любовта е страданието. Това, което може да задоволи страданието, е само любовта.
Когато дойде
любовта
, страданието се задоволява.
Щом страданието се задоволи, любовта е дошла. Човек остарява от тревоги. Той е научил изкуството за остаряване. Сега трябва да учи изкуството за подмладяване. Някой ти е направил услуга и ти го обичаш.
към текста >>
Щом страданието се задоволи,
любовта
е дошла.
Човек, който не обича Мъдростта, светъл не може да стане. Човек, който не живее в любовта, топъл не може да стане! Пробният камък на любовта е страданието. Това, което може да задоволи страданието, е само любовта. Когато дойде любовта, страданието се задоволява.
Щом страданието се задоволи,
любовта
е дошла.
Човек остарява от тревоги. Той е научил изкуството за остаряване. Сега трябва да учи изкуството за подмладяване. Някой ти е направил услуга и ти го обичаш. И без да ти е направил услуга, да го обичаш!
към текста >>
Нашата
любов
е
любовта
на цялото Битие!
Човек остарява от тревоги. Той е научил изкуството за остаряване. Сега трябва да учи изкуството за подмладяване. Някой ти е направил услуга и ти го обичаш. И без да ти е направил услуга, да го обичаш!
Нашата
любов
е
любовта
на цялото Битие!
Като дойде любовта при вас, вие ще обгърнете земята. Сега земята ви обгръща. Като дойде любовта, ще имате чувството, че сте обгърнали земята и вие я носите! Думите мразя и мраз са близки. Който те мрази, той ти отнема топлината, а пък който те обича, той ти дава топлина.
към текста >>
Като дойде
любовта
при вас, вие ще обгърнете земята.
Той е научил изкуството за остаряване. Сега трябва да учи изкуството за подмладяване. Някой ти е направил услуга и ти го обичаш. И без да ти е направил услуга, да го обичаш! Нашата любов е любовта на цялото Битие!
Като дойде
любовта
при вас, вие ще обгърнете земята.
Сега земята ви обгръща. Като дойде любовта, ще имате чувството, че сте обгърнали земята и вие я носите! Думите мразя и мраз са близки. Който те мрази, той ти отнема топлината, а пък който те обича, той ти дава топлина. Любовта към себе си е създала леда.
към текста >>
Като дойде
любовта
, ще имате чувството, че сте обгърнали земята и вие я носите!
Някой ти е направил услуга и ти го обичаш. И без да ти е направил услуга, да го обичаш! Нашата любов е любовта на цялото Битие! Като дойде любовта при вас, вие ще обгърнете земята. Сега земята ви обгръща.
Като дойде
любовта
, ще имате чувството, че сте обгърнали земята и вие я носите!
Думите мразя и мраз са близки. Който те мрази, той ти отнема топлината, а пък който те обича, той ти дава топлина. Любовта към себе си е създала леда. Говоря символично. Любовта към ближния е разтопила леда.
към текста >>
Любовта
към
себе
си е създала леда.
Като дойде любовта при вас, вие ще обгърнете земята. Сега земята ви обгръща. Като дойде любовта, ще имате чувството, че сте обгърнали земята и вие я носите! Думите мразя и мраз са близки. Който те мрази, той ти отнема топлината, а пък който те обича, той ти дава топлина.
Любовта
към
себе
си е създала леда.
Говоря символично. Любовта към ближния е разтопила леда. А пък любовта към Цялото ще раздаде всички тия блага на всички хора, на всички същества. Когато не обичаш един човек, ти казваш: „По кой начин мога да му направя добро? " Щом го обичаш, ти знаеш, как да му направиш добро и много майсторски го правиш.
към текста >>
Любовта
към
ближния
е разтопила леда.
Като дойде любовта, ще имате чувството, че сте обгърнали земята и вие я носите! Думите мразя и мраз са близки. Който те мрази, той ти отнема топлината, а пък който те обича, той ти дава топлина. Любовта към себе си е създала леда. Говоря символично.
Любовта
към
ближния
е разтопила леда.
А пък любовта към Цялото ще раздаде всички тия блага на всички хора, на всички същества. Когато не обичаш един човек, ти казваш: „По кой начин мога да му направя добро? " Щом го обичаш, ти знаеш, как да му направиш добро и много майсторски го правиш. Този, който те обича, е толкова досетлив! Любовта има едно особено качество: досетливостта.
към текста >>
А пък
любовта
към
Цялото ще раздаде всички тия блага на всички хора, на всички същества.
Думите мразя и мраз са близки. Който те мрази, той ти отнема топлината, а пък който те обича, той ти дава топлина. Любовта към себе си е създала леда. Говоря символично. Любовта към ближния е разтопила леда.
А пък
любовта
към
Цялото ще раздаде всички тия блага на всички хора, на всички същества.
Когато не обичаш един човек, ти казваш: „По кой начин мога да му направя добро? " Щом го обичаш, ти знаеш, как да му направиш добро и много майсторски го правиш. Този, който те обича, е толкова досетлив! Любовта има едно особено качество: досетливостта. Има едно шише с чиста вода.
към текста >>
Любовта
има едно особено качество: досетливостта.
Любовта към ближния е разтопила леда. А пък любовта към Цялото ще раздаде всички тия блага на всички хора, на всички същества. Когато не обичаш един човек, ти казваш: „По кой начин мога да му направя добро? " Щом го обичаш, ти знаеш, как да му направиш добро и много майсторски го правиш. Този, който те обича, е толкова досетлив!
Любовта
има едно особено качество: досетливостта.
Има едно шише с чиста вода. Двама души искат да вземат първи тая вода. Така се ражда злото. И на извора могат да се скарат, понеже всеки може да иска да бъде пръв. Всеки да отстъпва на другия.
към текста >>
Той носи
богатства
и раздава плодове.
В щастието е Бог. Във всичко добро е Бог. Радвай се на слънцето, че си върви по пътя. Радвай се на птичките. Доброто е един велик ангел.
Той носи
богатства
и раздава плодове.
Красивото пребивава в човека, само че не е още проявено. Има велики заложби в човека. Аз нося една ябълчна семка. Тя е ябълково дърво, само че още не е проявено. Вие сте още непроявени.
към текста >>
Вие всички сте
богати
, щастливи и силни, но не знаете това.
Красивото пребивава в човека, само че не е още проявено. Има велики заложби в човека. Аз нося една ябълчна семка. Тя е ябълково дърво, само че още не е проявено. Вие сте още непроявени.
Вие всички сте
богати
, щастливи и силни, но не знаете това.
Сега искам да ви убедя в това. Ще кажете: „Къде е богатството ни? " То е вложено някъде. Душата е толкова голяма, че тя е по-голяма от цялата вселена. Вас са ви излъгали, че нищо не сте.
към текста >>
Ще кажете: „Къде е
богатството
ни?
Аз нося една ябълчна семка. Тя е ябълково дърво, само че още не е проявено. Вие сте още непроявени. Вие всички сте богати, щастливи и силни, но не знаете това. Сега искам да ви убедя в това.
Ще кажете: „Къде е
богатството
ни?
" То е вложено някъде. Душата е толкова голяма, че тя е по-голяма от цялата вселена. Вас са ви излъгали, че нищо не сте. Един ден ще светнете! Някои хора са вече напъпили и след няколко години ще цъфнат.
към текста >>
24.
42. ВЕЛИКДЕНСКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Около
себе
си ще чувате най-хубавия говор, който никога сте слушали.
Тя е една буква от великата азбука. Без нея би липсвало нещо в света! Един ден ще слушате всеки лъч, който влиза в очите ви, да ви говори нещо разумно. Светлината, водата, вятърът ще ви говорят. Цветето, камъчето, изворът ще ви говорят.
Около
себе
си ще чувате най-хубавия говор, който никога сте слушали.
Изворът ще ви каже: „Добре дошъл, братко. Вземи си". Въздухът, като мине покрай вас, ще ви погали и ще ви каже: „Добре дошъл". Кое е характерното за днешната епоха?
към текста >>
Но залезът има в
себе
си подготовка за нов изгрев.
Въздухът, като мине покрай вас, ще ви погали и ще ви каже: „Добре дошъл". Кое е характерното за днешната епоха? Трябва да разбирате, кои са залязващите и изгряващите сили на една епоха. Залезът е едно осъществяване на нещата. Когато една работа се свърши, това е вече залез.
Но залезът има в
себе
си подготовка за нов изгрев.
Така че всъщност няма залез. Под думата залез, в Божествен смисъл на думата, се разбират условията за нов изгрев, за нов живот. Днешните страдания са като тор за новата култура. Страданията градят света. А пък при радостта ние се намираме вече в един свят съграден, уреден.
към текста >>
Когато човек има
любов
, страданията и всичко за него е приятно.
Страданията градят света. А пък при радостта ние се намираме вече в един свят съграден, уреден. Като разберете страданията, вие ставате радостни. Небето ви се отваря. Ако не ги разберете, небето ще бъде затворено за вас.
Когато човек има
любов
, страданията и всичко за него е приятно.
А щом няма любов, мъченията му са ужасни. Той е в цял ад. Днес хората имат криво разбиране за любовта, за духовния свят и пр. Трябва да знаем преди всичко, че всяка постъпка има отношение към Цялото, и Цялото има отношение към своите части. Като научите урока си добре, то в този ден сте помогнали на хиляди хора; и те ще научат урока си.
към текста >>
А щом няма
любов
, мъченията му са ужасни.
А пък при радостта ние се намираме вече в един свят съграден, уреден. Като разберете страданията, вие ставате радостни. Небето ви се отваря. Ако не ги разберете, небето ще бъде затворено за вас. Когато човек има любов, страданията и всичко за него е приятно.
А щом няма
любов
, мъченията му са ужасни.
Той е в цял ад. Днес хората имат криво разбиране за любовта, за духовния свят и пр. Трябва да знаем преди всичко, че всяка постъпка има отношение към Цялото, и Цялото има отношение към своите части. Като научите урока си добре, то в този ден сте помогнали на хиляди хора; и те ще научат урока си. Ако не сте го научили, и те няма да го научат.
към текста >>
Днес хората имат криво разбиране за
любовта
, за духовния свят и пр.
Небето ви се отваря. Ако не ги разберете, небето ще бъде затворено за вас. Когато човек има любов, страданията и всичко за него е приятно. А щом няма любов, мъченията му са ужасни. Той е в цял ад.
Днес хората имат криво разбиране за
любовта
, за духовния свят и пр.
Трябва да знаем преди всичко, че всяка постъпка има отношение към Цялото, и Цялото има отношение към своите части. Като научите урока си добре, то в този ден сте помогнали на хиляди хора; и те ще научат урока си. Ако не сте го научили, и те няма да го научат. Представете си следната аналогия: завъртите някъде един ключ и цял град се осветлява. Когато направите едно добро, вие пращате подтик в света хиляди хора да направят добро.
към текста >>
Трябва да знаем преди всичко, че всяка постъпка има отношение
към
Цялото, и Цялото има отношение
към
своите части.
Ако не ги разберете, небето ще бъде затворено за вас. Когато човек има любов, страданията и всичко за него е приятно. А щом няма любов, мъченията му са ужасни. Той е в цял ад. Днес хората имат криво разбиране за любовта, за духовния свят и пр.
Трябва да знаем преди всичко, че всяка постъпка има отношение
към
Цялото, и Цялото има отношение
към
своите части.
Като научите урока си добре, то в този ден сте помогнали на хиляди хора; и те ще научат урока си. Ако не сте го научили, и те няма да го научат. Представете си следната аналогия: завъртите някъде един ключ и цял град се осветлява. Когато направите едно добро, вие пращате подтик в света хиляди хора да направят добро. Когато направите едно престъпление, пращате портик хиляди души да направят престъпление.
към текста >>
Всички нещастия произтичат от неразбирането на
любовта
.
Представете си следната аналогия: завъртите някъде един ключ и цял град се осветлява. Когато направите едно добро, вие пращате подтик в света хиляди хора да направят добро. Когато направите едно престъпление, пращате портик хиляди души да направят престъпление. И вие носите отговорността. Три неща се изискват: човек да обича, да знае и да е свободен.
Всички нещастия произтичат от неразбирането на
любовта
.
Любовта носи здраве преди всичко. Не е възможно ти да обичаш и да не оздравееш, ако си болен. Любовта носи благородство, носи всички добродетели, всичко хубаво. Тя е свързана с Мъдростта и Истината. Любов без мъдрост и без истина е непроявена любов, не е любов.
към текста >>
Любовта
носи здраве преди всичко.
Когато направите едно добро, вие пращате подтик в света хиляди хора да направят добро. Когато направите едно престъпление, пращате портик хиляди души да направят престъпление. И вие носите отговорността. Три неща се изискват: човек да обича, да знае и да е свободен. Всички нещастия произтичат от неразбирането на любовта.
Любовта
носи здраве преди всичко.
Не е възможно ти да обичаш и да не оздравееш, ако си болен. Любовта носи благородство, носи всички добродетели, всичко хубаво. Тя е свързана с Мъдростта и Истината. Любов без мъдрост и без истина е непроявена любов, не е любов. Любов, в която присъствуват Божествената Мъдрост и Божествената Истина, е съвършената любов.
към текста >>
Любовта
носи благородство, носи всички добродетели, всичко хубаво.
И вие носите отговорността. Три неща се изискват: човек да обича, да знае и да е свободен. Всички нещастия произтичат от неразбирането на любовта. Любовта носи здраве преди всичко. Не е възможно ти да обичаш и да не оздравееш, ако си болен.
Любовта
носи благородство, носи всички добродетели, всичко хубаво.
Тя е свързана с Мъдростта и Истината. Любов без мъдрост и без истина е непроявена любов, не е любов. Любов, в която присъствуват Божествената Мъдрост и Божествената Истина, е съвършената любов. Без любов човек не може да се подмлади. И без свобода не може да се подмлади.
към текста >>
Любов
без мъдрост и без истина е непроявена
любов
, не е
любов
.
Всички нещастия произтичат от неразбирането на любовта. Любовта носи здраве преди всичко. Не е възможно ти да обичаш и да не оздравееш, ако си болен. Любовта носи благородство, носи всички добродетели, всичко хубаво. Тя е свързана с Мъдростта и Истината.
Любов
без мъдрост и без истина е непроявена
любов
, не е
любов
.
Любов, в която присъствуват Божествената Мъдрост и Божествената Истина, е съвършената любов. Без любов човек не може да се подмлади. И без свобода не може да се подмлади. Любовта е най-реалното нещо. Тя предшествува всичко.
към текста >>
Любов
, в която присъствуват Божествената Мъдрост и Божествената Истина, е съвършената
любов
.
Любовта носи здраве преди всичко. Не е възможно ти да обичаш и да не оздравееш, ако си болен. Любовта носи благородство, носи всички добродетели, всичко хубаво. Тя е свързана с Мъдростта и Истината. Любов без мъдрост и без истина е непроявена любов, не е любов.
Любов
, в която присъствуват Божествената Мъдрост и Божествената Истина, е съвършената
любов
.
Без любов човек не може да се подмлади. И без свобода не може да се подмлади. Любовта е най-реалното нещо. Тя предшествува всичко. Ние очакваме любовта да дойде сега.
към текста >>
Без
любов
човек не може да се подмлади.
Не е възможно ти да обичаш и да не оздравееш, ако си болен. Любовта носи благородство, носи всички добродетели, всичко хубаво. Тя е свързана с Мъдростта и Истината. Любов без мъдрост и без истина е непроявена любов, не е любов. Любов, в която присъствуват Божествената Мъдрост и Божествената Истина, е съвършената любов.
Без
любов
човек не може да се подмлади.
И без свобода не може да се подмлади. Любовта е най-реалното нещо. Тя предшествува всичко. Ние очакваме любовта да дойде сега. Представете си, че си отвориш очите и видиш слънцето.
към текста >>
Любовта
е най-реалното нещо.
Тя е свързана с Мъдростта и Истината. Любов без мъдрост и без истина е непроявена любов, не е любов. Любов, в която присъствуват Божествената Мъдрост и Божествената Истина, е съвършената любов. Без любов човек не може да се подмлади. И без свобода не може да се подмлади.
Любовта
е най-реалното нещо.
Тя предшествува всичко. Ние очакваме любовта да дойде сега. Представете си, че си отвориш очите и видиш слънцето. Ти сега си се събудил и мислиш, че слънцето сега изгрява. Като дойдете в контакт с любовта, вие мислите, че любовта тогава е дошла, а пък всъщност вие тогава сте се събудили.
към текста >>
Ние очакваме
любовта
да дойде сега.
Любов, в която присъствуват Божествената Мъдрост и Божествената Истина, е съвършената любов. Без любов човек не може да се подмлади. И без свобода не може да се подмлади. Любовта е най-реалното нещо. Тя предшествува всичко.
Ние очакваме
любовта
да дойде сега.
Представете си, че си отвориш очите и видиш слънцето. Ти сега си се събудил и мислиш, че слънцето сега изгрява. Като дойдете в контакт с любовта, вие мислите, че любовта тогава е дошла, а пък всъщност вие тогава сте се събудили. Влезте в света на любовта, но не късайте цветята в нейния свят, не плюйте по земята, с кални обуща не влизайте в света на любовта. Ще влезете боси, ще си изуете обущата.
към текста >>
Представете си, че си отвориш очите и видиш слънцето.
Без любов човек не може да се подмлади. И без свобода не може да се подмлади. Любовта е най-реалното нещо. Тя предшествува всичко. Ние очакваме любовта да дойде сега.
Представете си, че си отвориш очите и видиш слънцето.
Ти сега си се събудил и мислиш, че слънцето сега изгрява. Като дойдете в контакт с любовта, вие мислите, че любовта тогава е дошла, а пък всъщност вие тогава сте се събудили. Влезте в света на любовта, но не късайте цветята в нейния свят, не плюйте по земята, с кални обуща не влизайте в света на любовта. Ще влезете боси, ще си изуете обущата. Говоря в символи.
към текста >>
Като дойдете в контакт с
любовта
, вие мислите, че
любовта
тогава е дошла, а пък всъщност вие тогава сте се събудили.
Любовта е най-реалното нещо. Тя предшествува всичко. Ние очакваме любовта да дойде сега. Представете си, че си отвориш очите и видиш слънцето. Ти сега си се събудил и мислиш, че слънцето сега изгрява.
Като дойдете в контакт с
любовта
, вие мислите, че
любовта
тогава е дошла, а пък всъщност вие тогава сте се събудили.
Влезте в света на любовта, но не късайте цветята в нейния свят, не плюйте по земята, с кални обуща не влизайте в света на любовта. Ще влезете боси, ще си изуете обущата. Говоря в символи. Как ще приложите любовта към едного, когото обичате? Ако е зимно време, ще му запалите огън.
към текста >>
Влезте в света на
любовта
, но не късайте цветята в нейния свят, не плюйте по земята, с кални обуща не влизайте в света на
любовта
.
Тя предшествува всичко. Ние очакваме любовта да дойде сега. Представете си, че си отвориш очите и видиш слънцето. Ти сега си се събудил и мислиш, че слънцето сега изгрява. Като дойдете в контакт с любовта, вие мислите, че любовта тогава е дошла, а пък всъщност вие тогава сте се събудили.
Влезте в света на
любовта
, но не късайте цветята в нейния свят, не плюйте по земята, с кални обуща не влизайте в света на
любовта
.
Ще влезете боси, ще си изуете обущата. Говоря в символи. Как ще приложите любовта към едного, когото обичате? Ако е зимно време, ще му запалите огън. Ако е лятно време и има голяма горещина, ще му снемете горната дреха.
към текста >>
Ще влезете боси, ще си изуете обущата.
Ние очакваме любовта да дойде сега. Представете си, че си отвориш очите и видиш слънцето. Ти сега си се събудил и мислиш, че слънцето сега изгрява. Като дойдете в контакт с любовта, вие мислите, че любовта тогава е дошла, а пък всъщност вие тогава сте се събудили. Влезте в света на любовта, но не късайте цветята в нейния свят, не плюйте по земята, с кални обуща не влизайте в света на любовта.
Ще влезете боси, ще си изуете обущата.
Говоря в символи. Как ще приложите любовта към едного, когото обичате? Ако е зимно време, ще му запалите огън. Ако е лятно време и има голяма горещина, ще му снемете горната дреха. Ако е нощ, ще му запалите свещ.
към текста >>
Как ще приложите
любовта
към
едного, когото обичате?
Ти сега си се събудил и мислиш, че слънцето сега изгрява. Като дойдете в контакт с любовта, вие мислите, че любовта тогава е дошла, а пък всъщност вие тогава сте се събудили. Влезте в света на любовта, но не късайте цветята в нейния свят, не плюйте по земята, с кални обуща не влизайте в света на любовта. Ще влезете боси, ще си изуете обущата. Говоря в символи.
Как ще приложите
любовта
към
едного, когото обичате?
Ако е зимно време, ще му запалите огън. Ако е лятно време и има голяма горещина, ще му снемете горната дреха. Ако е нощ, ще му запалите свещ. Човек трябва да живее първо за цялото, после за ближния си и най-после за себе си. Всички страдания произтичат от това, че ние не сме турили на първо място идеята да служим на Цялото.
към текста >>
Човек трябва да живее първо за цялото, после за
ближния
си и най-после за
себе
си.
Говоря в символи. Как ще приложите любовта към едного, когото обичате? Ако е зимно време, ще му запалите огън. Ако е лятно време и има голяма горещина, ще му снемете горната дреха. Ако е нощ, ще му запалите свещ.
Човек трябва да живее първо за цялото, после за
ближния
си и най-после за
себе
си.
Всички страдания произтичат от това, че ние не сме турили на първо място идеята да служим на Цялото. Някой път направите едно добро, една малка услуга, никой не ви вижда и ви е приятно. Например, в гората полеете едно цветенце и ви е приятно. Никой не ви е видял. И това цветенце седи в ума ви.
към текста >>
Та вие, като служите на Цялото, на другите, услужвате и на
себе
си.
Например, в гората полеете едно цветенце и ви е приятно. Никой не ви е видял. И това цветенце седи в ума ви. Нещо ви шепне отвътре: „Много хубаво си направил". Ако една слугиня изведе едно дете на планината, няма ли да се ползува и тя?
Та вие, като служите на Цялото, на другите, услужвате и на
себе
си.
Като отидете при райската врата, ще ви пуснат, като изпеете една песен, като държите една научна лекция и като нарисувате една картина. И като не можете, ще ви кажат: „Иди пак на земята, дето е училището". Само ще ви отворят вратата да зърнете една велика реалност и ще ви върнат на земята. Всички хора искат да бъдат щастливи, но щастието е най-разумното нещо. Вие не можете да бъдете щастливи, ако не сте разумни.
към текста >>
Ще си послужа с една аналогия: Отивате при един банкер и искате пари на заем; казвате в
себе
си: „То е лесна работа.
И като не можете, ще ви кажат: „Иди пак на земята, дето е училището". Само ще ви отворят вратата да зърнете една велика реалност и ще ви върнат на земята. Всички хора искат да бъдат щастливи, но щастието е най-разумното нещо. Вие не можете да бъдете щастливи, ако не сте разумни. Какво ще получите от природата, зависи от вашето вътрешно състояние.
Ще си послужа с една аналогия: Отивате при един банкер и искате пари на заем; казвате в
себе
си: „То е лесна работа.
Като взема, дали ще върна навреме, то е въпрос". Това вътрешно разположение се предава на банкера и той ви отказва. И природата прави така. Когато отидете при нея, тя ви дава според вашето вътрешно разположение. После, вие трябва да турите в обръщение, да обработвате това, което получавате от природата.
към текста >>
Един пример: При един
богат
човек отива един беден и му иска пари на заем.
Като взема, дали ще върна навреме, то е въпрос". Това вътрешно разположение се предава на банкера и той ви отказва. И природата прави така. Когато отидете при нея, тя ви дава според вашето вътрешно разположение. После, вие трябва да турите в обръщение, да обработвате това, което получавате от природата.
Един пример: При един
богат
човек отива един беден и му иска пари на заем.
Богатият му казва: „Ето една каса с пари. Вземай, колкото искаш и когато искаш. И което печелиш, туряй вътре". След две години бедният му казал: „Свършиха се парите". Онзи отвърнал: „Нищо не си турял и затова се свършиха".
към текста >>
Богатият
му казва: „Ето една каса с пари.
Това вътрешно разположение се предава на банкера и той ви отказва. И природата прави така. Когато отидете при нея, тя ви дава според вашето вътрешно разположение. После, вие трябва да турите в обръщение, да обработвате това, което получавате от природата. Един пример: При един богат човек отива един беден и му иска пари на заем.
Богатият
му казва: „Ето една каса с пари.
Вземай, колкото искаш и когато искаш. И което печелиш, туряй вътре". След две години бедният му казал: „Свършиха се парите". Онзи отвърнал: „Нищо не си турял и затова се свършиха". Та и ние сега вземаме и не туряме, и в края на краищата казваме:
към текста >>
В новата фаза човек ще разбере вътрешния смисъл на идеята:
Любов
към
врага.
Всички ще минат през огън. Додето златото не мине през огън, не може да се пречисти. Сега е вече краят на една тъмна епоха и навлизаме в една светла епоха. Днес е епохата, когато гъсеницата ще каже: „Отказвам се от тази храна, с която съм се хранила досега". Днес човечеството е в една епоха, когато гъсеницата се приготовлява да премине в пеперуда.
В новата фаза човек ще разбере вътрешния смисъл на идеята:
Любов
към
врага.
Днес мнозина обичат тези, от които са обичани. Какво повече правят от това? Идат добрите времена. Те са много близо. Има още една педя до тях.
към текста >>
25.
Смирение
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Смирението бива два вида: първо - смирение в отношенията ни
към
Бога
и второ - в отношенията ни
към
ближните.
Тя е много скромна. През пролетта я виждаме на планината заедно с минзухара, съсънката, жълтата иглика и други цветя. Теменугата се гуши в храсталаците, едва ще я забележите. Тя е скромна, смирена, но има и голямо достойнство. Има хубави краски и силно благоухание.
Смирението бива два вида: първо - смирение в отношенията ни
към
Бога
и второ - в отношенията ни
към
ближните.
Какво значи смирение в отношение с Бога? Всичко, което ти постигаш в живота със своя труд, старание, усилие, можеш да кажеш, че е лично твоя заслуга, но това не е вярно. Например ти си земеделец, изореш нивите, засееш ги и казваш, че житото е твое производство. А всъщност не е така. Това, което ти си направил, е много малко в сравнение с това, което е направила разумната природа.
към текста >>
Какво значи смирение в отношение с
Бога
?
През пролетта я виждаме на планината заедно с минзухара, съсънката, жълтата иглика и други цветя. Теменугата се гуши в храсталаците, едва ще я забележите. Тя е скромна, смирена, но има и голямо достойнство. Има хубави краски и силно благоухание. Смирението бива два вида: първо - смирение в отношенията ни към Бога и второ - в отношенията ни към ближните.
Какво значи смирение в отношение с
Бога
?
Всичко, което ти постигаш в живота със своя труд, старание, усилие, можеш да кажеш, че е лично твоя заслуга, но това не е вярно. Например ти си земеделец, изореш нивите, засееш ги и казваш, че житото е твое производство. А всъщност не е така. Това, което ти си направил, е много малко в сравнение с това, което е направила разумната природа. Ти трябва да имаш смирение пред разумната природа, в която работи Бог.
към текста >>
Тези житни зърна, които ти си посял в земята, имат живот, той не е твой, той е даден от
Бога
.
Всичко, което ти постигаш в живота със своя труд, старание, усилие, можеш да кажеш, че е лично твоя заслуга, но това не е вярно. Например ти си земеделец, изореш нивите, засееш ги и казваш, че житото е твое производство. А всъщност не е така. Това, което ти си направил, е много малко в сравнение с това, което е направила разумната природа. Ти трябва да имаш смирение пред разумната природа, в която работи Бог.
Тези житни зърна, които ти си посял в земята, имат живот, той не е твой, той е даден от
Бога
.
Самата почва, самият процес на никнене, светлината, топлината, влагата и пр. не са твои. Твоята част е много малка в сравнение с това, което е направила разумната природа. Следователно ти трябва да имаш смирение и да съзнаваш, че това не си ти направил, а Бог. Друг пример.
към текста >>
Те всичко дължат на
Бога
, на тези светли същества.
Музикантът се посещава от ангела на музиката. Когато ученият прави открития, духовни същества му дават нови идеи и той става гениален изобретател. Например знае се за Едисон, че той насън е видял електрическата лампа. Събужда се, работи и успява. Затова ученият, музикантът и поетът трябва да имат смирение, защото творческите им способности и импулси се дават отгоре.
Те всичко дължат на
Бога
, на тези светли същества.
Смирението не е някакъв външен белег. То е нещо вътрешно, в съзнанието на човека. Пример. Да кажем, че ти си блестящ оратор, държиш една хубава реч, след това гръм от ръкопляскания, всички идват да ти стискат ръката, поздравяват те, хвалят те и пр. Ако ти се възгордееш от похвалите на хората, пропаднал си. Ти трябва да кажеш: „Вярно е, че аз говорих така, но това е проява на възвишените сили, на Бога в мен.” Като останеш сам, кажи следната формула: „Господи, всичко се дължи на Тебе, аз съм само един скромен проводник.
към текста >>
Ти трябва да кажеш: „Вярно е, че аз говорих така, но това е проява на възвишените сили, на
Бога
в мен.” Като останеш сам, кажи следната формула: „Господи, всичко се дължи на Тебе, аз съм само един скромен проводник.
Те всичко дължат на Бога, на тези светли същества. Смирението не е някакъв външен белег. То е нещо вътрешно, в съзнанието на човека. Пример. Да кажем, че ти си блестящ оратор, държиш една хубава реч, след това гръм от ръкопляскания, всички идват да ти стискат ръката, поздравяват те, хвалят те и пр. Ако ти се възгордееш от похвалите на хората, пропаднал си.
Ти трябва да кажеш: „Вярно е, че аз говорих така, но това е проява на възвишените сили, на
Бога
в мен.” Като останеш сам, кажи следната формула: „Господи, всичко се дължи на Тебе, аз съм само един скромен проводник.
Славата е Твоя.” Нека само Бог да знае твоето смирение. Ти пред Него ще бъдеш смирен. Пред хората недей казва нищо. Затова Христос казва така: „Аз дойдох на земята не да търся своята слава, а славата на Отца.” Човек не трябва да се стреми да блесне в живота, а да прослави Бога. Това е качество на новия човек.
към текста >>
Затова Христос казва така: „Аз дойдох на земята не да търся своята слава, а славата на Отца.” Човек не трябва да се стреми да блесне в живота, а да прослави
Бога
.
Ако ти се възгордееш от похвалите на хората, пропаднал си. Ти трябва да кажеш: „Вярно е, че аз говорих така, но това е проява на възвишените сили, на Бога в мен.” Като останеш сам, кажи следната формула: „Господи, всичко се дължи на Тебе, аз съм само един скромен проводник. Славата е Твоя.” Нека само Бог да знае твоето смирение. Ти пред Него ще бъдеш смирен. Пред хората недей казва нищо.
Затова Христос казва така: „Аз дойдох на земята не да търся своята слава, а славата на Отца.” Човек не трябва да се стреми да блесне в живота, а да прослави
Бога
.
Това е качество на новия човек. Смиреният човек се повдига, а горделивият пада. Той няма условия за развитие, усъвършенствуване. Смиреният има тези условия. Има един стих в Писанието, в който се казва така: „Бог на горделивия се противи, а на смирения дава благодат.” Който е смирен пред Бога, ще има подкрепата на невидимия свят и такъв човек ще се повдигне, ще се усъвършенствува и ще има голямо бъдеще.
към текста >>
Има един стих в Писанието, в който се казва така: „Бог на горделивия се противи, а на смирения дава благодат.” Който е смирен пред
Бога
, ще има подкрепата на невидимия свят и такъв човек ще се повдигне, ще се усъвършенствува и ще има голямо бъдеще.
Затова Христос казва така: „Аз дойдох на земята не да търся своята слава, а славата на Отца.” Човек не трябва да се стреми да блесне в живота, а да прослави Бога. Това е качество на новия човек. Смиреният човек се повдига, а горделивият пада. Той няма условия за развитие, усъвършенствуване. Смиреният има тези условия.
Има един стих в Писанието, в който се казва така: „Бог на горделивия се противи, а на смирения дава благодат.” Който е смирен пред
Бога
, ще има подкрепата на невидимия свят и такъв човек ще се повдигне, ще се усъвършенствува и ще има голямо бъдеще.
Смиреният човек става възприемчив за благата, които идат от невидимия свят. Той придобива живот, дарби, красота и пр. Неговото радио е нагласено да възприема тези неща. Горделивият регресира в живота, защото неговото радио е затворено за благата на невидимия свят. Горделивият може да изпадне в много изкушения и съблазни в живота.
към текста >>
Но ако той разчита на вътрешните сили в
себе
си и се смири, той ще издържи.
Горделивият регресира в живота, защото неговото радио е затворено за благата на невидимия свят. Горделивият може да изпадне в много изкушения и съблазни в живота. Той може да се подхлъзне, пропадне и да избере пътя на злото, развалата и пр. Смиреният човек е обграден и запазен от тези изкушения. Има съблазни в живота, които могат да катурнат човека.
Но ако той разчита на вътрешните сили в
себе
си и се смири, той ще издържи.
Учителят е казал един случай с Буда. Веднъж той бил обхванат от една астрална змия, която щяла да го задуши, обвивайки се около неговото тяло. Това е символ. Астралната змия е светът на чувствата. Какво направил тогава Буда?
към текста >>
Буда си казал: „Всичко е на
Бога
, аз съм нищо.” Така той се освободил от изкушението и победил.
Астралната змия е светът на чувствата. Какво направил тогава Буда? Той знаел законите и започнал да се смалява, докато станал колкото една прашинка. Астралната змия вече нямала власт над него, не можела да го стисне и той по този начин се освободил. Смаляването е символ на смирението.
Буда си казал: „Всичко е на
Бога
, аз съм нищо.” Така той се освободил от изкушението и победил.
Така и ний, ако работим в живота за своя слава, тогава ний нямаме смирение. Ако работим за прослава на Бога, тогава ний имаме смирение. Христос казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце.” Когато ти направиш всичко, което си длъжен да направиш за Бога, кажи: „Аз съм раб нищожен, аз трябваше това да направя.” Винаги търси славата на Бога. Смирението е път за постигане на щастието. Горделивият винаги се тревожи.
към текста >>
Ако работим за прослава на
Бога
, тогава ний имаме смирение.
Той знаел законите и започнал да се смалява, докато станал колкото една прашинка. Астралната змия вече нямала власт над него, не можела да го стисне и той по този начин се освободил. Смаляването е символ на смирението. Буда си казал: „Всичко е на Бога, аз съм нищо.” Така той се освободил от изкушението и победил. Така и ний, ако работим в живота за своя слава, тогава ний нямаме смирение.
Ако работим за прослава на
Бога
, тогава ний имаме смирение.
Христос казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце.” Когато ти направиш всичко, което си длъжен да направиш за Бога, кажи: „Аз съм раб нищожен, аз трябваше това да направя.” Винаги търси славата на Бога. Смирението е път за постигане на щастието. Горделивият винаги се тревожи. Смиреният не се разяжда от червея на смущението. Самият корен на думата смирение „с-мир-ен” показва, че има мир в такъв човек.
към текста >>
Христос казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце.” Когато ти направиш всичко, което си длъжен да направиш за
Бога
, кажи: „Аз съм раб нищожен, аз трябваше това да направя.” Винаги търси славата на
Бога
.
Астралната змия вече нямала власт над него, не можела да го стисне и той по този начин се освободил. Смаляването е символ на смирението. Буда си казал: „Всичко е на Бога, аз съм нищо.” Така той се освободил от изкушението и победил. Така и ний, ако работим в живота за своя слава, тогава ний нямаме смирение. Ако работим за прослава на Бога, тогава ний имаме смирение.
Христос казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце.” Когато ти направиш всичко, което си длъжен да направиш за
Бога
, кажи: „Аз съм раб нищожен, аз трябваше това да направя.” Винаги търси славата на
Бога
.
Смирението е път за постигане на щастието. Горделивият винаги се тревожи. Смиреният не се разяжда от червея на смущението. Самият корен на думата смирение „с-мир-ен” показва, че има мир в такъв човек. А щастие без мир е невъзможно.
към текста >>
Смирението е условие за идването на
любовта
.
Смирението е път за постигане на щастието. Горделивият винаги се тревожи. Смиреният не се разяжда от червея на смущението. Самият корен на думата смирение „с-мир-ен” показва, че има мир в такъв човек. А щастие без мир е невъзможно.
Смирението е условие за идването на
любовта
.
Горделивият е човек на безлюбието. Какво значи смирение спрямо ближния? Да не смяташ никой човек по- долен от тебе. Никого не туряй по-долу от себе си. Смятай всички други хора за равни на тебе.
към текста >>
Какво значи смирение спрямо
ближния
?
Смиреният не се разяжда от червея на смущението. Самият корен на думата смирение „с-мир-ен” показва, че има мир в такъв човек. А щастие без мир е невъзможно. Смирението е условие за идването на любовта. Горделивият е човек на безлюбието.
Какво значи смирение спрямо
ближния
?
Да не смяташ никой човек по- долен от тебе. Никого не туряй по-долу от себе си. Смятай всички други хора за равни на тебе. Говори с тях като с равни, това е братството. Отношение на любов ще имаш само ако си смирен.
към текста >>
Никого не туряй по-долу от
себе
си.
А щастие без мир е невъзможно. Смирението е условие за идването на любовта. Горделивият е човек на безлюбието. Какво значи смирение спрямо ближния? Да не смяташ никой човек по- долен от тебе.
Никого не туряй по-долу от
себе
си.
Смятай всички други хора за равни на тебе. Говори с тях като с равни, това е братството. Отношение на любов ще имаш само ако си смирен. Гордостта и тщеславието са две качества, които противоречат на смирението. Каква е разликата между гордостта и тщеславието?
към текста >>
Отношение на
любов
ще имаш само ако си смирен.
Какво значи смирение спрямо ближния? Да не смяташ никой човек по- долен от тебе. Никого не туряй по-долу от себе си. Смятай всички други хора за равни на тебе. Говори с тях като с равни, това е братството.
Отношение на
любов
ще имаш само ако си смирен.
Гордостта и тщеславието са две качества, които противоречат на смирението. Каква е разликата между гордостта и тщеславието? Има голяма разлика. Тщеславният търси слава пред другите хора, иска да блесне пред тях, търси мнението на другите. Горделивият не иска да знае за мнението на хората, но вътрешно в себе си смята, че е много по-ценен от тях.
към текста >>
Горделивият не иска да знае за мнението на хората, но вътрешно в
себе
си смята, че е много по-ценен от тях.
Отношение на любов ще имаш само ако си смирен. Гордостта и тщеславието са две качества, които противоречат на смирението. Каква е разликата между гордостта и тщеславието? Има голяма разлика. Тщеславният търси слава пред другите хора, иска да блесне пред тях, търси мнението на другите.
Горделивият не иска да знае за мнението на хората, но вътрешно в
себе
си смята, че е много по-ценен от тях.
Дори не търси мнението на хората, той ги презира и надменно, пренебрежително гледа на тях. Гордостта е по-опасна от тщеславието. Тщеславният е по-повърхностен. И двамата нямат любов. При любовта трябва да се радваме, когато другите се издигат в живота.
към текста >>
И двамата нямат
любов
.
Тщеславният търси слава пред другите хора, иска да блесне пред тях, търси мнението на другите. Горделивият не иска да знае за мнението на хората, но вътрешно в себе си смята, че е много по-ценен от тях. Дори не търси мнението на хората, той ги презира и надменно, пренебрежително гледа на тях. Гордостта е по-опасна от тщеславието. Тщеславният е по-повърхностен.
И двамата нямат
любов
.
При любовта трябва да се радваме, когато другите се издигат в живота. Знанието на човека можем да сравним с един кръг. Извън този кръг е неизвестното, непознатото. Периферията е границата между знанието и това, което не знаем. Всеки човек има един такъв кръг, един - по-голям, друг - по-малък.
към текста >>
При
любовта
трябва да се радваме, когато другите се издигат в живота.
Горделивият не иска да знае за мнението на хората, но вътрешно в себе си смята, че е много по-ценен от тях. Дори не търси мнението на хората, той ги презира и надменно, пренебрежително гледа на тях. Гордостта е по-опасна от тщеславието. Тщеславният е по-повърхностен. И двамата нямат любов.
При
любовта
трябва да се радваме, когато другите се издигат в живота.
Знанието на човека можем да сравним с един кръг. Извън този кръг е неизвестното, непознатото. Периферията е границата между знанието и това, което не знаем. Всеки човек има един такъв кръг, един - по-голям, друг - по-малък. Този човек, който знае малко, границата на неговия кръг е малка, той има малко допирни точки с незнайното и затова е надменен, горд, въобразява си, че знае много.
към текста >>
Този човек, който знае малко, границата на неговия кръг е малка, той има малко допирни точки с незнайното и затова е надменен, горд, въобразява си, че знае много.
При любовта трябва да се радваме, когато другите се издигат в живота. Знанието на човека можем да сравним с един кръг. Извън този кръг е неизвестното, непознатото. Периферията е границата между знанието и това, което не знаем. Всеки човек има един такъв кръг, един - по-голям, друг - по-малък.
Този човек, който знае малко, границата на неговия кръг е малка, той има малко допирни точки с незнайното и затова е надменен, горд, въобразява си, че знае много.
Който знае повече, той се допира с по-голяма линия към незнайното, затова той е смирен. В окултизма има закон: Колкото човекът има повече знание, по-голяма мъдрост, по-напреднал е в развитието, толкова е по-смирен. Колкото по-малко знание има, толкова е по-горделив. Степента на културност на един човек се мери по смирението. Смирението е мерило.
към текста >>
Който знае повече, той се допира с по-голяма линия
към
незнайното, затова той е смирен.
Знанието на човека можем да сравним с един кръг. Извън този кръг е неизвестното, непознатото. Периферията е границата между знанието и това, което не знаем. Всеки човек има един такъв кръг, един - по-голям, друг - по-малък. Този човек, който знае малко, границата на неговия кръг е малка, той има малко допирни точки с незнайното и затова е надменен, горд, въобразява си, че знае много.
Който знае повече, той се допира с по-голяма линия
към
незнайното, затова той е смирен.
В окултизма има закон: Колкото човекът има повече знание, по-голяма мъдрост, по-напреднал е в развитието, толкова е по-смирен. Колкото по-малко знание има, толкова е по-горделив. Степента на културност на един човек се мери по смирението. Смирението е мерило. Винаги смирението показва висока култура.
към текста >>
Аз имах един приятел, който като младеж беше много скромен, смирен, любезен
към
всички.
Колкото по-малко знание има, толкова е по-горделив. Степента на културност на един човек се мери по смирението. Смирението е мерило. Винаги смирението показва висока култура. Един пример.
Аз имах един приятел, който като младеж беше много скромен, смирен, любезен
към
всички.
Животът му помогна, той се издигна и зае много високо обществено положение, един много горен чин. Започна да говори много надменно и се отнасяше с презрение към другите хора. Когато един човек се намира в нисше обществено положение, когато е беден, това не значи, че е смирен. Ако той се издигне в живота и запази мекотата, нежността към другите, тогава той наистина е смирен. Аз познавам един професор в университета и всички, които го познават, се чудят от него.
към текста >>
Започна да говори много надменно и се отнасяше с презрение
към
другите хора.
Смирението е мерило. Винаги смирението показва висока култура. Един пример. Аз имах един приятел, който като младеж беше много скромен, смирен, любезен към всички. Животът му помогна, той се издигна и зае много високо обществено положение, един много горен чин.
Започна да говори много надменно и се отнасяше с презрение
към
другите хора.
Когато един човек се намира в нисше обществено положение, когато е беден, това не значи, че е смирен. Ако той се издигне в живота и запази мекотата, нежността към другите, тогава той наистина е смирен. Аз познавам един професор в университета и всички, които го познават, се чудят от него. Когато говори с разсилния, с лаборанта, говори като равен с тях. Всички се чудят от него.
към текста >>
Ако той се издигне в живота и запази мекотата, нежността
към
другите, тогава той наистина е смирен.
Един пример. Аз имах един приятел, който като младеж беше много скромен, смирен, любезен към всички. Животът му помогна, той се издигна и зае много високо обществено положение, един много горен чин. Започна да говори много надменно и се отнасяше с презрение към другите хора. Когато един човек се намира в нисше обществено положение, когато е беден, това не значи, че е смирен.
Ако той се издигне в живота и запази мекотата, нежността
към
другите, тогава той наистина е смирен.
Аз познавам един професор в университета и всички, които го познават, се чудят от него. Когато говори с разсилния, с лаборанта, говори като равен с тях. Всички се чудят от него. Ходил е в странство, писал е много книги. Кой е, не е важно.
към текста >>
Той проявява в
себе
си Божественото.
Когато говори с разсилния, с лаборанта, говори като равен с тях. Всички се чудят от него. Ходил е в странство, писал е много книги. Кой е, не е важно. Истински смиреният човек е с много силен дух.
Той проявява в
себе
си Божественото.
Горделивият е още ненапреднала душа, слаб дух, влияе се от външните неща. В 1938 година една малка група с Учителя направихме екскурзия към Мусала, през октомври месец. Вечерта, когато бяхме в хижата, по радиото предаваха новините и мен ме пратиха да слушам и после да докладвам. Тогава германците тъкмо бяха навлезли в судетските земи. По радиото се чуваше германския химн „Дойчланд, Дойчланд, юбер алес.” Аз съобщих тези думи на Учителя и Той каза така: „Гордостта предшествува падането.” От тези думи аз вече знаех какво ще стане с Хитлер и как ще свърши войната.
към текста >>
В 1938 година една малка група с Учителя направихме екскурзия
към
Мусала, през октомври месец.
Ходил е в странство, писал е много книги. Кой е, не е важно. Истински смиреният човек е с много силен дух. Той проявява в себе си Божественото. Горделивият е още ненапреднала душа, слаб дух, влияе се от външните неща.
В 1938 година една малка група с Учителя направихме екскурзия
към
Мусала, през октомври месец.
Вечерта, когато бяхме в хижата, по радиото предаваха новините и мен ме пратиха да слушам и после да докладвам. Тогава германците тъкмо бяха навлезли в судетските земи. По радиото се чуваше германския химн „Дойчланд, Дойчланд, юбер алес.” Аз съобщих тези думи на Учителя и Той каза така: „Гордостта предшествува падането.” От тези думи аз вече знаех какво ще стане с Хитлер и как ще свърши войната. Това е окултен закон. Всеки един човек, който се възгордее и търси своята слава, който иска да блесне пред другите хора, такъв човек непременно ще падне, ще се катури от височината, на която се е изкачил.
към текста >>
Тогава невидимят свят, за да му помогне, от голяма
любов
към
него, го прекарва през известни страдания, за да може да изтрезнее, да се излекува от гордостта.
Това е окултен закон. Всеки един човек, който се възгордее и търси своята слава, който иска да блесне пред другите хора, такъв човек непременно ще падне, ще се катури от височината, на която се е изкачил. Такъв човек непременно го чака разочарование, падане, катастрофа. Защо е така? Горделивият заключва своето радио за Божествените сили, които идат отгоре, и спъва своето развитие.
Тогава невидимят свят, за да му помогне, от голяма
любов
към
него, го прекарва през известни страдания, за да може да изтрезнее, да се излекува от гордостта.
Затова непременно горделивият ще мине през разочарования и страдания. Гордостта има отношение към кармата. Вие виждате един човек, седнал край един мост, недъгав, сляп, проси милостиня. Покрай него минават хората и пускат пари в чинийката му. Той моли към всички за помощ.
към текста >>
Гордостта има отношение
към
кармата.
Такъв човек непременно го чака разочарование, падане, катастрофа. Защо е така? Горделивият заключва своето радио за Божествените сили, които идат отгоре, и спъва своето развитие. Тогава невидимят свят, за да му помогне, от голяма любов към него, го прекарва през известни страдания, за да може да изтрезнее, да се излекува от гордостта. Затова непременно горделивият ще мине през разочарования и страдания.
Гордостта има отношение
към
кармата.
Вие виждате един човек, седнал край един мост, недъгав, сляп, проси милостиня. Покрай него минават хората и пускат пари в чинийката му. Той моли към всички за помощ. Питам: Защо е станало това с този човек? Природата, разумният свят, към всички хора гледа еднакво, няма лицеприятие.
към текста >>
Той моли
към
всички за помощ.
Тогава невидимят свят, за да му помогне, от голяма любов към него, го прекарва през известни страдания, за да може да изтрезнее, да се излекува от гордостта. Затова непременно горделивият ще мине през разочарования и страдания. Гордостта има отношение към кармата. Вие виждате един човек, седнал край един мост, недъгав, сляп, проси милостиня. Покрай него минават хората и пускат пари в чинийката му.
Той моли
към
всички за помощ.
Питам: Защо е станало това с този човек? Природата, разумният свят, към всички хора гледа еднакво, няма лицеприятие. Това е станало, за да може този човек да се смири. В едно от своите прераждания той е бил много горделив и щом придобие смирението, излекуването ще дойде и той ще бъде здрав. Това не значи, че ние трябва да бъдем безчувствени към страданията на нашите братя.
към текста >>
Природата, разумният свят,
към
всички хора гледа еднакво, няма лицеприятие.
Гордостта има отношение към кармата. Вие виждате един човек, седнал край един мост, недъгав, сляп, проси милостиня. Покрай него минават хората и пускат пари в чинийката му. Той моли към всички за помощ. Питам: Защо е станало това с този човек?
Природата, разумният свят,
към
всички хора гледа еднакво, няма лицеприятие.
Това е станало, за да може този човек да се смири. В едно от своите прераждания той е бил много горделив и щом придобие смирението, излекуването ще дойде и той ще бъде здрав. Това не значи, че ние трябва да бъдем безчувствени към страданията на нашите братя. Не, ние ще им помагаме с каквото можем, но същевременно ще знаем дълбоко скритите причини и великото предназначение на човешките страдания. 22.11.1947 г.
към текста >>
Това не значи, че ние трябва да бъдем безчувствени
към
страданията на нашите братя.
Той моли към всички за помощ. Питам: Защо е станало това с този човек? Природата, разумният свят, към всички хора гледа еднакво, няма лицеприятие. Това е станало, за да може този човек да се смири. В едно от своите прераждания той е бил много горделив и щом придобие смирението, излекуването ще дойде и той ще бъде здрав.
Това не значи, че ние трябва да бъдем безчувствени
към
страданията на нашите братя.
Не, ние ще им помагаме с каквото можем, но същевременно ще знаем дълбоко скритите причини и великото предназначение на човешките страдания. 22.11.1947 г.
към текста >>
26.
Живата наука и болестите
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Великата книга на Природата трябва да се проучи внимателно, по-дълбоко и тогава ще дойдем до тази Божествена мъдрост, до тази жива наука, която хвърля светлина върху всички въпроси, така също и върху болестите.
Живата наука и болестите Науката, която Учителят проповядва, може да се нарече още Божествена или жива наука, защото тя разглежда законите от едно по-дълбоко гледище. Откъде черпи знание тази наука? - От една книга, свещена книга, която се казва Природа.
Великата книга на Природата трябва да се проучи внимателно, по-дълбоко и тогава ще дойдем до тази Божествена мъдрост, до тази жива наука, която хвърля светлина върху всички въпроси, така също и върху болестите.
Учителят казва: „Аз черпя своите принципи от една много голяма книга, на която всяко камъче, листче, цветче съставят азбуката на тази велика книга.” За медиците той казва така: „Вие трябва да изучавате науката не само външно, както анатомията и физиологията разглеждат външното устройство на човешкото тяло. Освен тях има и една друга анатомия и физиология. Един ясновидец ще изучава тези науки на етерното, астралното, умственото и причинното тяло на човека. Тогава той ще намери връзката с физическото тяло на човека и неговите по-горни тела. Така ще се тури основата на тази нова медицина.” Физическото тяло не е самият, целия човек.
към текста >>
” Мъжът помислил и отговорил: „Ще се оженя.” Тогава тя казала: „Няма да умра.” И приложила такава силна мисъл, такова силно желание в
себе
си за живот, че наистина оздравяла.
Неговата мисъл и воля оказали влияние върху здравето му и той продължил да живее. След два месеца той бил пуснат от затвора и на следния ден от освобождението му той умрял. Виждаме какво голямо влияние оказва мисълта върху тялото. Друг пример. Една жена била много тежко болна, на умиране, и попитала своя мъж: „Кажи ми искрено, ако аз умра, ти ще се ожениш ли за друга?
” Мъжът помислил и отговорил: „Ще се оженя.” Тогава тя казала: „Няма да умра.” И приложила такава силна мисъл, такова силно желание в
себе
си за живот, че наистина оздравяла.
Виждаме как духът, когато събуди своите скрити сили, може да влияе върху тялото. Още един пример. Аз имах един приятел - учител, който 20 години правил изследвания върху учениците и събрал много материал върху възпитанието - статистически данни, измервания и пр. Този голям труд е бил готов за печатане на една много голяма книга, от няколко тома. Но става пожар в къщата му и всичките книги изгарят.
към текста >>
Например представете си, че човек има една неправилна отрицателна мисъл или чувство.
Те са много ясни. Ако живеем в тъмна, влажна стая, можем да заболеем от ревматизъм или туберкулоза. Ако не спазваме правилата за хранене, ще си разстроим стомаха. Ако пием нечиста вода, можем да станем причина да влязат някои микроби в тялото ни и да се разболеем от тифус, чума и пр. Но освен тези външни, има и духовни причини, които са от неправилни мисли, чувства и постъпки.
Например представете си, че човек има една неправилна отрицателна мисъл или чувство.
Тези мисли и чувства се намират в астралното и умственото тяло на човека, в неговата аура, там е тяхната централа, там те работят. Има един закон в окултизма, който гласи така: „Каквото е горе, слиза долу.” Под думата „горе” се разбира духовният свят или светът на мислите и чувствата. А под думата „долу” - физическият, материалният свят. Щом имаш една мисъл, която работи в твоето умствено тяло, тя постепенно слиза долу, ще се предаде на твоето астрално тяло и оттам - на физическото тяло. Понеже тази мисъл е лоша, електрическа, тя крие една разрушителна енергия, която, като слезе, ще нападне физическото тяло и ще разруши някои органи.
към текста >>
Хората заболяват от неправилното разбиране на
любовта
.
Има един закон в окултизма, който гласи така: „Каквото е горе, слиза долу.” Под думата „горе” се разбира духовният свят или светът на мислите и чувствата. А под думата „долу” - физическият, материалният свят. Щом имаш една мисъл, която работи в твоето умствено тяло, тя постепенно слиза долу, ще се предаде на твоето астрално тяло и оттам - на физическото тяло. Понеже тази мисъл е лоша, електрическа, тя крие една разрушителна енергия, която, като слезе, ще нападне физическото тяло и ще разруши някои органи. Ето какво казва Учителят по този въпрос: Неправилното хранене причинява болестите, неправилното дишане - също.
Хората заболяват от неправилното разбиране на
любовта
.
Например имаш едно любовно разочарование, преживяваш една сърдечна криза. Ако не можеш да се справиш с тези състояния, ще заболееш от гръдна болест или туберкулоза. Ако можеш да трансформираш това състояние в мир, спокойствие, тогава няма да се появи никаква болест. Туберкулозата е болестно чувство. Има случаи, когато хората са умирали от такива негативни чувства.
към текста >>
Например имаш едно
любовно
разочарование, преживяваш една сърдечна криза.
А под думата „долу” - физическият, материалният свят. Щом имаш една мисъл, която работи в твоето умствено тяло, тя постепенно слиза долу, ще се предаде на твоето астрално тяло и оттам - на физическото тяло. Понеже тази мисъл е лоша, електрическа, тя крие една разрушителна енергия, която, като слезе, ще нападне физическото тяло и ще разруши някои органи. Ето какво казва Учителят по този въпрос: Неправилното хранене причинява болестите, неправилното дишане - също. Хората заболяват от неправилното разбиране на любовта.
Например имаш едно
любовно
разочарование, преживяваш една сърдечна криза.
Ако не можеш да се справиш с тези състояния, ще заболееш от гръдна болест или туберкулоза. Ако можеш да трансформираш това състояние в мир, спокойствие, тогава няма да се появи никаква болест. Туберкулозата е болестно чувство. Има случаи, когато хората са умирали от такива негативни чувства. Разните престъпления разрушават тялото.
към текста >>
Безпокойствието води
към
болести и между другото -
към
парализация.
Туберкулозата е болестно чувство. Има случаи, когато хората са умирали от такива негативни чувства. Разните престъпления разрушават тялото. Човек може да разруши своя мозък, бял дроб, стомах, дори и дарбите си. Човек може да разруши дарбите, които има.
Безпокойствието води
към
болести и между другото -
към
парализация.
Много хора може да са получили тази болест по външни причини, но повечето - от тревоги и страхове. Те атакуват мозъка и причиняват парализация. Доказано е, че при силни тревоги, гняв, ядосване и пр. се разрушават много кръвни телца. Това води към изтощаване на организма и заболяване.
към текста >>
Това води
към
изтощаване на организма и заболяване.
Безпокойствието води към болести и между другото - към парализация. Много хора може да са получили тази болест по външни причини, но повечето - от тревоги и страхове. Те атакуват мозъка и причиняват парализация. Доказано е, че при силни тревоги, гняв, ядосване и пр. се разрушават много кръвни телца.
Това води
към
изтощаване на организма и заболяване.
Даже официалната наука е констатирала, че копривната треска се дължи на големи вътрешни смущения. Професор Карел в своята книга „Човекът – неизвестният” казва така: „Една жена се изплашила много при една силна бомбардировка и от това добила копривна треска. При една нова бомбардировка обривът, пъпките се увеличили.” Голямото безпокойствие, продължителната скръб, изпадане в песимизъм и обезмисляне на живота докарват на човека болестта рак. Душевните и морални смущения причиняват възпаления на задното черво, бъбреците и пикочния мехур. Това също казва и професор Карел, голям медик.
към текста >>
Когато не се отнасяме добре
към
ближния
си, нямаме добри отношения
към
другите хора, нямаме
любов
към
ближния
, проявяваме безлюбие, тогава можем да заболеем от сърце.
Едно силно чувство на омраза, желанието за отмъщение са свързани с черния дроб и го разрушават. Според окултизма разните лоши мисли и чувства нападат разните органи, според това с кои от тях са свързани. Например нисшите чувства ще разрушат черния дроб, а това ще привлече разстройство на другите органи в тялото, защото функцията на черния дроб е свързана с всички други органи на тялото. Гордостта и алчността ще причинят повреда пак на черния дроб. Учителят казва дори следното: При едно голямо скарване между двама души отрицателните мисли и чувства, които си разменят, са така силно разрушителни, че единият от тях ще умре - ще заболее от разни болести и ще умре.
Когато не се отнасяме добре
към
ближния
си, нямаме добри отношения
към
другите хора, нямаме
любов
към
ближния
, проявяваме безлюбие, тогава можем да заболеем от сърце.
Тревогите и безпокойствието също атакуват сърцето. Който има сърцебиене, той или има неправилно отношение към другите хора, или е преживял голямо смущение в живота си. Други такива тревоги могат да засегнат зрението или слуха. Човек може да заболее от някаква болест, без да вижда душевни причини, а да го отдава на външни - например на холерната епидемия, която съществува. Макар че видимата причина е материална, но основната причина е пак духовна: грях в миналото - това е кармично заболяване.
към текста >>
Който има сърцебиене, той или има неправилно отношение
към
другите хора, или е преживял голямо смущение в живота си.
Например нисшите чувства ще разрушат черния дроб, а това ще привлече разстройство на другите органи в тялото, защото функцията на черния дроб е свързана с всички други органи на тялото. Гордостта и алчността ще причинят повреда пак на черния дроб. Учителят казва дори следното: При едно голямо скарване между двама души отрицателните мисли и чувства, които си разменят, са така силно разрушителни, че единият от тях ще умре - ще заболее от разни болести и ще умре. Когато не се отнасяме добре към ближния си, нямаме добри отношения към другите хора, нямаме любов към ближния, проявяваме безлюбие, тогава можем да заболеем от сърце. Тревогите и безпокойствието също атакуват сърцето.
Който има сърцебиене, той или има неправилно отношение
към
другите хора, или е преживял голямо смущение в живота си.
Други такива тревоги могат да засегнат зрението или слуха. Човек може да заболее от някаква болест, без да вижда душевни причини, а да го отдава на външни - например на холерната епидемия, която съществува. Макар че видимата причина е материална, но основната причина е пак духовна: грях в миналото - това е кармично заболяване. Когато човек наруши един велик Божествен закон, то се нарича грях на популярен език. Щом знаем това, нека да разгледаме и обратната страна - начина за лекуването или живата наука за болестите.
към текста >>
Преди всичко, който заболее от някаква болест, трябва да оправи живота си, да живее един високо морален живот и да реши да върши Волята Божия.
Макар че видимата причина е материална, но основната причина е пак духовна: грях в миналото - това е кармично заболяване. Когато човек наруши един велик Божествен закон, то се нарича грях на популярен език. Щом знаем това, нека да разгледаме и обратната страна - начина за лекуването или живата наука за болестите. Естествено е, че ние можем да лекуваме болестите по двата начина едновременно - по духовен начин и с външни средства. Ще кажа някои методи, които Учителят препоръчва.
Преди всичко, който заболее от някаква болест, трябва да оправи живота си, да живее един високо морален живот и да реши да върши Волята Божия.
Един човек заболял и отишъл при един мъдрец, окултист, да се лекува. Последният му казал: „Знаеш ли коя е причината на твоята болест? Ти онеправда една жена вдовица с малки деца. Тя беше богата, но ти ограби нейните милиони по нереден начин. Този ти грях е причината за твоята тежка болест.
към текста >>
Тя беше
богата
, но ти ограби нейните милиони по нереден начин.
Ще кажа някои методи, които Учителят препоръчва. Преди всичко, който заболее от някаква болест, трябва да оправи живота си, да живее един високо морален живот и да реши да върши Волята Божия. Един човек заболял и отишъл при един мъдрец, окултист, да се лекува. Последният му казал: „Знаеш ли коя е причината на твоята болест? Ти онеправда една жена вдовица с малки деца.
Тя беше
богата
, но ти ограби нейните милиони по нереден начин.
Този ти грях е причината за твоята тежка болест. Няма да те излекувам, докато не поправиш грешката си. Веднага изпрати телеграма, че ще й върнеш ограбените пари.” Той телеграфирал на жената: „Прости ми, връщам всичко.” Жената, като получила телеграмата, застанала на колене пред Бога и със сълзи на очите благодарила за подобрението на материалното си положение, като се помолила да прости на този, който я ограбил. Два дни по-късно мъдрецът повикал болния при себе си, който от своя страна веднага му се похвалил, като казал: „Вчера към 3 часа подир обяд почувствувах голямо подобрение.” Ясновидецът му обяснил: „В онзи момент онази жена се молеше на Бога, прощаваше ти и ти изпрати една силна, хубава мисъл. Положението, в което се намираше, приличаше на затворена стая, аз имах ключа от вратата.
към текста >>
Веднага изпрати телеграма, че ще й върнеш ограбените пари.” Той телеграфирал на жената: „Прости ми, връщам всичко.” Жената, като получила телеграмата, застанала на колене пред
Бога
и със сълзи на очите благодарила за подобрението на материалното си положение, като се помолила да прости на този, който я ограбил.
Последният му казал: „Знаеш ли коя е причината на твоята болест? Ти онеправда една жена вдовица с малки деца. Тя беше богата, но ти ограби нейните милиони по нереден начин. Този ти грях е причината за твоята тежка болест. Няма да те излекувам, докато не поправиш грешката си.
Веднага изпрати телеграма, че ще й върнеш ограбените пари.” Той телеграфирал на жената: „Прости ми, връщам всичко.” Жената, като получила телеграмата, застанала на колене пред
Бога
и със сълзи на очите благодарила за подобрението на материалното си положение, като се помолила да прости на този, който я ограбил.
Два дни по-късно мъдрецът повикал болния при себе си, който от своя страна веднага му се похвалил, като казал: „Вчера към 3 часа подир обяд почувствувах голямо подобрение.” Ясновидецът му обяснил: „В онзи момент онази жена се молеше на Бога, прощаваше ти и ти изпрати една силна, хубава мисъл. Положението, в което се намираше, приличаше на затворена стая, аз имах ключа от вратата. Влезнах, за да те излекувам, но имаше железни пръчки, които ми препятствуваха - това беше твоя грях. Жената, като ти прости, премахна железните прегради и аз те излекувах.” И действително, той след като употребил своите методи, болният съвсем оздравял. Учителят дава следното научно обяснение на оздравяването.
към текста >>
Два дни по-късно мъдрецът повикал болния при
себе
си, който от своя страна веднага му се похвалил, като казал: „Вчера
към
3 часа подир обяд почувствувах голямо подобрение.” Ясновидецът му обяснил: „В онзи момент онази жена се молеше на
Бога
, прощаваше ти и ти изпрати една силна, хубава мисъл.
Ти онеправда една жена вдовица с малки деца. Тя беше богата, но ти ограби нейните милиони по нереден начин. Този ти грях е причината за твоята тежка болест. Няма да те излекувам, докато не поправиш грешката си. Веднага изпрати телеграма, че ще й върнеш ограбените пари.” Той телеграфирал на жената: „Прости ми, връщам всичко.” Жената, като получила телеграмата, застанала на колене пред Бога и със сълзи на очите благодарила за подобрението на материалното си положение, като се помолила да прости на този, който я ограбил.
Два дни по-късно мъдрецът повикал болния при
себе
си, който от своя страна веднага му се похвалил, като казал: „Вчера
към
3 часа подир обяд почувствувах голямо подобрение.” Ясновидецът му обяснил: „В онзи момент онази жена се молеше на
Бога
, прощаваше ти и ти изпрати една силна, хубава мисъл.
Положението, в което се намираше, приличаше на затворена стая, аз имах ключа от вратата. Влезнах, за да те излекувам, но имаше железни пръчки, които ми препятствуваха - това беше твоя грях. Жената, като ти прости, премахна железните прегради и аз те излекувах.” И действително, той след като употребил своите методи, болният съвсем оздравял. Учителят дава следното научно обяснение на оздравяването. Болният, за да оздравее, трябва да повиши вибрациите си и тогава да се справи със своя организъм, който е болен.
към текста >>
- Преди всичко вярата и
любовта
.
Значи болният трябва да има такова душевно състояние на мисли и чувства, чрез които да повиши вибрациите на своя организъм, които имат по-голяма фреквенция и по-къси вълни. Защото ние знаем от физиката, че късите вълни са много по-силни. Те побеждават дългите, лошите - болестите - и ги изгонват из тялото. Затова човек трябва да има мисли и чувства с повишени вибрации. А кои са те?
- Преди всичко вярата и
любовта
.
Затова те лекуват болестите. Ето един цитат от Учителя: „За да оздравее, болният трябва да има вяра.” Когато ти не даваш място на любовта в себе си, ще се яви едно болезнено състояние. Понижават се вибрациите на тялото и то става податливо на болестите. Любовта предпазва човека от всички болести в света и ако има такива, моментално ги премахва. Достатъчно е болният да започне да обича хората - тези, с които болният се среща, да започне да ги обича и непременно ще оздравее.
към текста >>
Ето един цитат от Учителя: „За да оздравее, болният трябва да има вяра.” Когато ти не даваш място на
любовта
в
себе
си, ще се яви едно болезнено състояние.
Те побеждават дългите, лошите - болестите - и ги изгонват из тялото. Затова човек трябва да има мисли и чувства с повишени вибрации. А кои са те? - Преди всичко вярата и любовта. Затова те лекуват болестите.
Ето един цитат от Учителя: „За да оздравее, болният трябва да има вяра.” Когато ти не даваш място на
любовта
в
себе
си, ще се яви едно болезнено състояние.
Понижават се вибрациите на тялото и то става податливо на болестите. Любовта предпазва човека от всички болести в света и ако има такива, моментално ги премахва. Достатъчно е болният да започне да обича хората - тези, с които болният се среща, да започне да ги обича и непременно ще оздравее. Ето тайната на оздравяването! Това е най-силното лекарство.
към текста >>
Любовта
предпазва човека от всички болести в света и ако има такива, моментално ги премахва.
А кои са те? - Преди всичко вярата и любовта. Затова те лекуват болестите. Ето един цитат от Учителя: „За да оздравее, болният трябва да има вяра.” Когато ти не даваш място на любовта в себе си, ще се яви едно болезнено състояние. Понижават се вибрациите на тялото и то става податливо на болестите.
Любовта
предпазва човека от всички болести в света и ако има такива, моментално ги премахва.
Достатъчно е болният да започне да обича хората - тези, с които болният се среща, да започне да ги обича и непременно ще оздравее. Ето тайната на оздравяването! Това е най-силното лекарство. Учителят казва: „Ако болният даде път да мине Любовта през него, той ще оздравее веднага.” Дори той казва, че за болните от чума и холера има средство да оздравеят 101 %, без каквато и да е смъртност. Ето средството: Болният да не приема никакво лекарство, да пие само гореща вода и да има връзка с Бога.
към текста >>
Учителят казва: „Ако болният даде път да мине
Любовта
през него, той ще оздравее веднага.” Дори той казва, че за болните от чума и холера има средство да оздравеят 101 %, без каквато и да е смъртност.
Понижават се вибрациите на тялото и то става податливо на болестите. Любовта предпазва човека от всички болести в света и ако има такива, моментално ги премахва. Достатъчно е болният да започне да обича хората - тези, с които болният се среща, да започне да ги обича и непременно ще оздравее. Ето тайната на оздравяването! Това е най-силното лекарство.
Учителят казва: „Ако болният даде път да мине
Любовта
през него, той ще оздравее веднага.” Дори той казва, че за болните от чума и холера има средство да оздравеят 101 %, без каквато и да е смъртност.
Ето средството: Болният да не приема никакво лекарство, да пие само гореща вода и да има връзка с Бога. Ако има сто души болни от холера, ще оздравеят и стоте, без никакво изключение. Когато човек има връзка с Бога, в него ще се появи една силна, динамична, Божествена мисъл и тя ще действува на болния като една електрическа светкавица, ще разруши микробите и болният ще оздравее. Тя ще парализира дейността на болестните микроби. Едновременно ще пие и гореща вода - да приложи двата метода на лекуването: материалния и духовния.
към текста >>
Ето средството: Болният да не приема никакво лекарство, да пие само гореща вода и да има връзка с
Бога
.
Любовта предпазва човека от всички болести в света и ако има такива, моментално ги премахва. Достатъчно е болният да започне да обича хората - тези, с които болният се среща, да започне да ги обича и непременно ще оздравее. Ето тайната на оздравяването! Това е най-силното лекарство. Учителят казва: „Ако болният даде път да мине Любовта през него, той ще оздравее веднага.” Дори той казва, че за болните от чума и холера има средство да оздравеят 101 %, без каквато и да е смъртност.
Ето средството: Болният да не приема никакво лекарство, да пие само гореща вода и да има връзка с
Бога
.
Ако има сто души болни от холера, ще оздравеят и стоте, без никакво изключение. Когато човек има връзка с Бога, в него ще се появи една силна, динамична, Божествена мисъл и тя ще действува на болния като една електрическа светкавица, ще разруши микробите и болният ще оздравее. Тя ще парализира дейността на болестните микроби. Едновременно ще пие и гореща вода - да приложи двата метода на лекуването: материалния и духовния. И Христос, когато излекува слепия, приложи двата метода.
към текста >>
Когато човек има връзка с
Бога
, в него ще се появи една силна, динамична, Божествена мисъл и тя ще действува на болния като една електрическа светкавица, ще разруши микробите и болният ще оздравее.
Ето тайната на оздравяването! Това е най-силното лекарство. Учителят казва: „Ако болният даде път да мине Любовта през него, той ще оздравее веднага.” Дори той казва, че за болните от чума и холера има средство да оздравеят 101 %, без каквато и да е смъртност. Ето средството: Болният да не приема никакво лекарство, да пие само гореща вода и да има връзка с Бога. Ако има сто души болни от холера, ще оздравеят и стоте, без никакво изключение.
Когато човек има връзка с
Бога
, в него ще се появи една силна, динамична, Божествена мисъл и тя ще действува на болния като една електрическа светкавица, ще разруши микробите и болният ще оздравее.
Тя ще парализира дейността на болестните микроби. Едновременно ще пие и гореща вода - да приложи двата метода на лекуването: материалния и духовния. И Христос, когато излекува слепия, приложи двата метода. Той взема малко кал, която смеси със своята плюнка и намаза очите на болния, като едновременно с това външно действие Той влага Своята жизнена сила, Своя магнетизъм, което е духовно средство. Към тия средства също спадат постът, молитвата, любовта.
към текста >>
Към
тия средства също спадат постът, молитвата,
любовта
.
Когато човек има връзка с Бога, в него ще се появи една силна, динамична, Божествена мисъл и тя ще действува на болния като една електрическа светкавица, ще разруши микробите и болният ще оздравее. Тя ще парализира дейността на болестните микроби. Едновременно ще пие и гореща вода - да приложи двата метода на лекуването: материалния и духовния. И Христос, когато излекува слепия, приложи двата метода. Той взема малко кал, която смеси със своята плюнка и намаза очите на болния, като едновременно с това външно действие Той влага Своята жизнена сила, Своя магнетизъм, което е духовно средство.
Към
тия средства също спадат постът, молитвата,
любовта
.
Според окултизма в човека има електромагнитни течения, които поддържат функциите и растежа на организма. Мислите и чувствата влияят върху тези течения. С тях ние можем да регулираме и изправим тяхното действие, също и влияние върху организма. Има една друга причина, поради която възвишените мисли, вярата и любовта лекуват. Учителят даде следния пример.
към текста >>
Има една друга причина, поради която възвишените мисли, вярата и
любовта
лекуват.
Той взема малко кал, която смеси със своята плюнка и намаза очите на болния, като едновременно с това външно действие Той влага Своята жизнена сила, Своя магнетизъм, което е духовно средство. Към тия средства също спадат постът, молитвата, любовта. Според окултизма в човека има електромагнитни течения, които поддържат функциите и растежа на организма. Мислите и чувствата влияят върху тези течения. С тях ние можем да регулираме и изправим тяхното действие, също и влияние върху организма.
Има една друга причина, поради която възвишените мисли, вярата и
любовта
лекуват.
Учителят даде следния пример. Какво нещо е вярата в Бога? - При вярата човек дохожда в едно състояние, при което целият негов организъм става една антена, която е възприемчива за Божествените енергии от цялата природа - от цялата вселена. Веднъж, когато Христос говорил на народа и всички се блъскали около Него, да бъдат по-близо и да чуват по-добре думите Му, Той попитал: „Кой се допря до мене? ” – „Учителю, казали учениците Му, цяла тълпа от всички страни Те притиска, целият народ, а не само един.” – „Не, един само се допря до мене и кой беше този човек?
към текста >>
Какво нещо е вярата в
Бога
?
Според окултизма в човека има електромагнитни течения, които поддържат функциите и растежа на организма. Мислите и чувствата влияят върху тези течения. С тях ние можем да регулираме и изправим тяхното действие, също и влияние върху организма. Има една друга причина, поради която възвишените мисли, вярата и любовта лекуват. Учителят даде следния пример.
Какво нещо е вярата в
Бога
?
- При вярата човек дохожда в едно състояние, при което целият негов организъм става една антена, която е възприемчива за Божествените енергии от цялата природа - от цялата вселена. Веднъж, когато Христос говорил на народа и всички се блъскали около Него, да бъдат по-близо и да чуват по-добре думите Му, Той попитал: „Кой се допря до мене? ” – „Учителю, казали учениците Му, цяла тълпа от всички страни Те притиска, целият народ, а не само един.” – „Не, един само се допря до мене и кой беше този човек? ” Една жена, която страдала 12 години от кръвотечение, имала много силна вяра и с допирането си до Него оздравяла. Тя била доблестна и скромно се обадила от тълпата: „Аз, Учителю.” Силната й вяра усилила нейната възприемчивост за енергиите, които идели от Христа, тя ги възприела и оздравяла.
към текста >>
Същото става и при
Любовта
.
Веднъж, когато Христос говорил на народа и всички се блъскали около Него, да бъдат по-близо и да чуват по-добре думите Му, Той попитал: „Кой се допря до мене? ” – „Учителю, казали учениците Му, цяла тълпа от всички страни Те притиска, целият народ, а не само един.” – „Не, един само се допря до мене и кой беше този човек? ” Една жена, която страдала 12 години от кръвотечение, имала много силна вяра и с допирането си до Него оздравяла. Тя била доблестна и скромно се обадила от тълпата: „Аз, Учителю.” Силната й вяра усилила нейната възприемчивост за енергиите, които идели от Христа, тя ги възприела и оздравяла. Другите не възприели жизнените сили, а само тя.
Същото става и при
Любовта
.
Човек се свързва с всичките енергии в цялата вселена и този живот, който влиза в тялото, лекува човека. Тази е основната мисъл, която трябва да поддържа болният за любовта - да започне да обича всички хора, животни, растения и пр. Той трябва да стане любвеобилен, чист проводник на мировата любов и тогава ще оздравее 101 %. Да боледува и от най-страшната болест, на смъртно легло да е, пак ще оздравее. Това е тайната на здравето и живота.
към текста >>
Тази е основната мисъл, която трябва да поддържа болният за
любовта
- да започне да обича всички хора, животни, растения и пр.
” Една жена, която страдала 12 години от кръвотечение, имала много силна вяра и с допирането си до Него оздравяла. Тя била доблестна и скромно се обадила от тълпата: „Аз, Учителю.” Силната й вяра усилила нейната възприемчивост за енергиите, които идели от Христа, тя ги възприела и оздравяла. Другите не възприели жизнените сили, а само тя. Същото става и при Любовта. Човек се свързва с всичките енергии в цялата вселена и този живот, който влиза в тялото, лекува човека.
Тази е основната мисъл, която трябва да поддържа болният за
любовта
- да започне да обича всички хора, животни, растения и пр.
Той трябва да стане любвеобилен, чист проводник на мировата любов и тогава ще оздравее 101 %. Да боледува и от най-страшната болест, на смъртно легло да е, пак ще оздравее. Това е тайната на здравето и живота. (Брат Боев става прав и търси нещо по своя балтон.) Аз съм пред вас. Вие виждате моята дреха, на която тук има малко кал.
към текста >>
Той трябва да стане любвеобилен, чист проводник на мировата
любов
и тогава ще оздравее 101 %.
Тя била доблестна и скромно се обадила от тълпата: „Аз, Учителю.” Силната й вяра усилила нейната възприемчивост за енергиите, които идели от Христа, тя ги възприела и оздравяла. Другите не възприели жизнените сили, а само тя. Същото става и при Любовта. Човек се свързва с всичките енергии в цялата вселена и този живот, който влиза в тялото, лекува човека. Тази е основната мисъл, която трябва да поддържа болният за любовта - да започне да обича всички хора, животни, растения и пр.
Той трябва да стане любвеобилен, чист проводник на мировата
любов
и тогава ще оздравее 101 %.
Да боледува и от най-страшната болест, на смъртно легло да е, пак ще оздравее. Това е тайната на здравето и живота. (Брат Боев става прав и търси нещо по своя балтон.) Аз съм пред вас. Вие виждате моята дреха, на която тук има малко кал. Аз питам: Тази кал аз ли съм?
към текста >>
Същото нещо като калта е и грехът, егоизмът и пороците, които човек носи в
себе
си, но които са нещо външно, като неговата дреха.
(Брат Боев става прав и търси нещо по своя балтон.) Аз съм пред вас. Вие виждате моята дреха, на която тук има малко кал. Аз питам: Тази кал аз ли съм? Калта в човека човекът ли е? Тя нещо външно или вътрешно е?
Същото нещо като калта е и грехът, егоизмът и пороците, които човек носи в
себе
си, но които са нещо външно, като неговата дреха.
Във всеки човек има душа, която се грее от свещения огън на Любовта, но която още не е проявена. Доброто и любовта са вложени във всеки човек, защото Бог живее във всеки човек, но още не е проявен. Следователно и който живее в безлюбие, и той може да прояви любовта, защото в него живее висша Божествена душа. Има хиляди начини за проявлението на Любовта, за която аз говорих в моята сказка на същата тема. Като първи лечебни методи Учителят препоръчва: вярата, молитвата, любовта и вътрешната връзка с Бога.
към текста >>
Във всеки човек има душа, която се грее от свещения огън на
Любовта
, но която още не е проявена.
Вие виждате моята дреха, на която тук има малко кал. Аз питам: Тази кал аз ли съм? Калта в човека човекът ли е? Тя нещо външно или вътрешно е? Същото нещо като калта е и грехът, егоизмът и пороците, които човек носи в себе си, но които са нещо външно, като неговата дреха.
Във всеки човек има душа, която се грее от свещения огън на
Любовта
, но която още не е проявена.
Доброто и любовта са вложени във всеки човек, защото Бог живее във всеки човек, но още не е проявен. Следователно и който живее в безлюбие, и той може да прояви любовта, защото в него живее висша Божествена душа. Има хиляди начини за проявлението на Любовта, за която аз говорих в моята сказка на същата тема. Като първи лечебни методи Учителят препоръчва: вярата, молитвата, любовта и вътрешната връзка с Бога. Болният трябва да се разкае, поправи, да реши вътре в себе си да върви по правия, светлия път, да започне един нов живот.
към текста >>
Доброто и
любовта
са вложени във всеки човек, защото Бог живее във всеки човек, но още не е проявен.
Аз питам: Тази кал аз ли съм? Калта в човека човекът ли е? Тя нещо външно или вътрешно е? Същото нещо като калта е и грехът, егоизмът и пороците, които човек носи в себе си, но които са нещо външно, като неговата дреха. Във всеки човек има душа, която се грее от свещения огън на Любовта, но която още не е проявена.
Доброто и
любовта
са вложени във всеки човек, защото Бог живее във всеки човек, но още не е проявен.
Следователно и който живее в безлюбие, и той може да прояви любовта, защото в него живее висша Божествена душа. Има хиляди начини за проявлението на Любовта, за която аз говорих в моята сказка на същата тема. Като първи лечебни методи Учителят препоръчва: вярата, молитвата, любовта и вътрешната връзка с Бога. Болният трябва да се разкае, поправи, да реши вътре в себе си да върви по правия, светлия път, да започне един нов живот. Всичко това да обещае пред Бога.
към текста >>
Следователно и който живее в безлюбие, и той може да прояви
любовта
, защото в него живее висша Божествена душа.
Калта в човека човекът ли е? Тя нещо външно или вътрешно е? Същото нещо като калта е и грехът, егоизмът и пороците, които човек носи в себе си, но които са нещо външно, като неговата дреха. Във всеки човек има душа, която се грее от свещения огън на Любовта, но която още не е проявена. Доброто и любовта са вложени във всеки човек, защото Бог живее във всеки човек, но още не е проявен.
Следователно и който живее в безлюбие, и той може да прояви
любовта
, защото в него живее висша Божествена душа.
Има хиляди начини за проявлението на Любовта, за която аз говорих в моята сказка на същата тема. Като първи лечебни методи Учителят препоръчва: вярата, молитвата, любовта и вътрешната връзка с Бога. Болният трябва да се разкае, поправи, да реши вътре в себе си да върви по правия, светлия път, да започне един нов живот. Всичко това да обещае пред Бога. Тогава какво ще стане?
към текста >>
Има хиляди начини за проявлението на
Любовта
, за която аз говорих в моята сказка на същата тема.
Тя нещо външно или вътрешно е? Същото нещо като калта е и грехът, егоизмът и пороците, които човек носи в себе си, но които са нещо външно, като неговата дреха. Във всеки човек има душа, която се грее от свещения огън на Любовта, но която още не е проявена. Доброто и любовта са вложени във всеки човек, защото Бог живее във всеки човек, но още не е проявен. Следователно и който живее в безлюбие, и той може да прояви любовта, защото в него живее висша Божествена душа.
Има хиляди начини за проявлението на
Любовта
, за която аз говорих в моята сказка на същата тема.
Като първи лечебни методи Учителят препоръчва: вярата, молитвата, любовта и вътрешната връзка с Бога. Болният трябва да се разкае, поправи, да реши вътре в себе си да върви по правия, светлия път, да започне един нов живот. Всичко това да обещае пред Бога. Тогава какво ще стане? Болестта нали е страдание, тя иде като резултат от неправилни мисли, чувства и постъпки.
към текста >>
Като първи лечебни методи Учителят препоръчва: вярата, молитвата,
любовта
и вътрешната връзка с
Бога
.
Същото нещо като калта е и грехът, егоизмът и пороците, които човек носи в себе си, но които са нещо външно, като неговата дреха. Във всеки човек има душа, която се грее от свещения огън на Любовта, но която още не е проявена. Доброто и любовта са вложени във всеки човек, защото Бог живее във всеки човек, но още не е проявен. Следователно и който живее в безлюбие, и той може да прояви любовта, защото в него живее висша Божествена душа. Има хиляди начини за проявлението на Любовта, за която аз говорих в моята сказка на същата тема.
Като първи лечебни методи Учителят препоръчва: вярата, молитвата,
любовта
и вътрешната връзка с
Бога
.
Болният трябва да се разкае, поправи, да реши вътре в себе си да върви по правия, светлия път, да започне един нов живот. Всичко това да обещае пред Бога. Тогава какво ще стане? Болестта нали е страдание, тя иде като резултат от неправилни мисли, чувства и постъпки. Болестта иде като последствие, не за наказание, а за поучение, за да може човек чрез това страдание да измени и подобри характера си.
към текста >>
Болният трябва да се разкае, поправи, да реши вътре в
себе
си да върви по правия, светлия път, да започне един нов живот.
Във всеки човек има душа, която се грее от свещения огън на Любовта, но която още не е проявена. Доброто и любовта са вложени във всеки човек, защото Бог живее във всеки човек, но още не е проявен. Следователно и който живее в безлюбие, и той може да прояви любовта, защото в него живее висша Божествена душа. Има хиляди начини за проявлението на Любовта, за която аз говорих в моята сказка на същата тема. Като първи лечебни методи Учителят препоръчва: вярата, молитвата, любовта и вътрешната връзка с Бога.
Болният трябва да се разкае, поправи, да реши вътре в
себе
си да върви по правия, светлия път, да започне един нов живот.
Всичко това да обещае пред Бога. Тогава какво ще стане? Болестта нали е страдание, тя иде като резултат от неправилни мисли, чувства и постъпки. Болестта иде като последствие, не за наказание, а за поучение, за да може човек чрез това страдание да измени и подобри характера си. Болестта е едно от духовните възпитателни средства на духовните ръководители.
към текста >>
Всичко това да обещае пред
Бога
.
Доброто и любовта са вложени във всеки човек, защото Бог живее във всеки човек, но още не е проявен. Следователно и който живее в безлюбие, и той може да прояви любовта, защото в него живее висша Божествена душа. Има хиляди начини за проявлението на Любовта, за която аз говорих в моята сказка на същата тема. Като първи лечебни методи Учителят препоръчва: вярата, молитвата, любовта и вътрешната връзка с Бога. Болният трябва да се разкае, поправи, да реши вътре в себе си да върви по правия, светлия път, да започне един нов живот.
Всичко това да обещае пред
Бога
.
Тогава какво ще стане? Болестта нали е страдание, тя иде като резултат от неправилни мисли, чувства и постъпки. Болестта иде като последствие, не за наказание, а за поучение, за да може човек чрез това страдание да измени и подобри характера си. Болестта е едно от духовните възпитателни средства на духовните ръководители. Ако болният напълно е решил да върви по един нов път на добро, чистота и Любов, тогава тези ръководители, горе, в невидимия свят, които са допуснали това страдание, вземат от него болестта и той оздравява.
към текста >>
Ако болният напълно е решил да върви по един нов път на добро, чистота и
Любов
, тогава тези ръководители, горе, в невидимия свят, които са допуснали това страдание, вземат от него болестта и той оздравява.
Всичко това да обещае пред Бога. Тогава какво ще стане? Болестта нали е страдание, тя иде като резултат от неправилни мисли, чувства и постъпки. Болестта иде като последствие, не за наказание, а за поучение, за да може човек чрез това страдание да измени и подобри характера си. Болестта е едно от духовните възпитателни средства на духовните ръководители.
Ако болният напълно е решил да върви по един нов път на добро, чистота и
Любов
, тогава тези ръководители, горе, в невидимия свят, които са допуснали това страдание, вземат от него болестта и той оздравява.
Този човек вече няма нужда от възпитатели. Ангелът на страданието казва: „Аз дойдох при този човек малко да го възпитам и понеже той стана доста събуден, добър и възпитан човек, аз си вземам чуковете и торбата и отивам при други нуждающи се от възпитание хора.” Когато стане коренен духовен преврат в човека, тогава всяка болест и страдание си отиват от него. Освен тези вътрешни методи за лекуване, Учителят препоръчва и много външни начини. Един от тях е няколко дни да се пази пост - нищо да не се яде.
към текста >>
Те всички действуват благотворно върху здравето, но може да се избере песен, която има по-специална връзка със здравето - например песента „Сила, здраве е
богатство
”, друга – „Аз ще се подмладя”, „Мога да постигна, що желая”, „Всичко в живота е постижимо” и пр.
Четирите основни външни начини са тези: чрез храната, чрез водата, въздуха и светлината. Като важен лечебен метод Учителят счита музиката. Тя има магични сили да лекува. За да оздравее, болният трябва да пее през целия ден. Той може да пее всички песни на Учителя.
Те всички действуват благотворно върху здравето, но може да се избере песен, която има по-специална връзка със здравето - например песента „Сила, здраве е
богатство
”, друга – „Аз ще се подмладя”, „Мога да постигна, що желая”, „Всичко в живота е постижимо” и пр.
Как се лекува чрез храна, вода, въздух и светлина, това е дълбока наука. Аз ще кажа само принципално какво човек трябва да спазва при това. Вие знаете, че днес химията и медицината дават химическия състав на храните. Изчислено е колко грама храна дневно са необходими за човека белтъчни вещества, тлъстини, хидрати (захари и скорбяла), минерални соли, витамини и пр. Обаче, вън от материалните вещества, в храната има и жизнена сила, или прана, което е един духовен елемент.
към текста >>
Ти ми слагаш обяд, аз ям и не се минават и десетина минути, ето че ставам бодър, здрав, чувствувам голяма енергия в
себе
си.
Вие знаете, че днес химията и медицината дават химическия състав на храните. Изчислено е колко грама храна дневно са необходими за човека белтъчни вещества, тлъстини, хидрати (захари и скорбяла), минерални соли, витамини и пр. Обаче, вън от материалните вещества, в храната има и жизнена сила, или прана, което е един духовен елемент. Какво значи прана в храната? - Например ти ме пращаш да прекопая лозето ти, но аз не съм ял от три дни, затова не мога да вдигам мотиката.
Ти ми слагаш обяд, аз ям и не се минават и десетина минути, ето че ставам бодър, здрав, чувствувам голяма енергия в
себе
си.
Какво е станало? - Тази храна е влязла в моя стомах, там ще престои 1-2 часа, минава в червата, оттам в кръвта, която я разнася до тъканите, за да ги нахрани и за това са необходими 2-3 часа, зависи от смилаемостта на храните. Но след 10 минути аз искам да копая лозето, а храната е още в стомаха. Значи не е грубата материя, която дава сила. В устата на човека, по венците, небцето, езика природата е турила една нервна мрежа, чрез която праната се просмуква и този животен магнетизъм стига много бързо по цялото тяло и дава сила и живот на всички органи и те стават готови за работа.
към текста >>
изпяването на песента „Вдъхновение”, всеки ден по един път, като се изпитва благоговение и възторг пред великата разумност,
любов
, хармония, красота, която ръководи цялата вселена, и действително да се преживее едно състояние на вдъхновение, хармонизирайки се с този велик, възвишен космически живот!
Когато така изучим природата, тогава получаваме тази наука, която Учителят нарича Жива наука. Тя ще даде нов тласък, голям подем във всички други науки - химия, физика, психология, естествена история и пр. Само тогава ще можем да се ориентираме правилно в живота си и ще положим на нови основи лекуването на болестите. Брат Боев даде като задача за м. март т.г.
изпяването на песента „Вдъхновение”, всеки ден по един път, като се изпитва благоговение и възторг пред великата разумност,
любов
, хармония, красота, която ръководи цялата вселена, и действително да се преживее едно състояние на вдъхновение, хармонизирайки се с този велик, възвишен космически живот!
01.03.1947 г., Изгрев
към текста >>
27.
024 КАЧЕСТВАТА НА УЧЕНИКА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Този идеал води
към
знание, Свобода и
Любов
.
Неговият ум трябва да бъде гъвкав, да схваща моментално всички тънкости. Четвърто, ученикът трябва да бъде благороден. Честност, доброта, интелигентност и благородство - това са четири качества, присъщи на ученика. Следвайте онези велики идеи, които сте имали от детинство. Ученикът трябва да има висок идеал и да го следва неотклонно.
Този идеал води
към
знание, Свобода и
Любов
.
Да осмисли човек живота си, това значи, да се проникне от великите идеи на Духа. Колкото по-велики идеи приема, толкова по-смислен е животът му. Ученикът трябва да има една основна идея. Това не значи цял ден да мисли за нея. Достатъчно е няколко минути да мисли за нея всеки ден, за да я реализира в живота си.
към текста >>
Да осмисли човек живота си, това значи, да се проникне от великите идеи на Духа.
Четвърто, ученикът трябва да бъде благороден. Честност, доброта, интелигентност и благородство - това са четири качества, присъщи на ученика. Следвайте онези велики идеи, които сте имали от детинство. Ученикът трябва да има висок идеал и да го следва неотклонно. Този идеал води към знание, Свобода и Любов.
Да осмисли човек живота си, това значи, да се проникне от великите идеи на Духа.
Колкото по-велики идеи приема, толкова по-смислен е животът му. Ученикът трябва да има една основна идея. Това не значи цял ден да мисли за нея. Достатъчно е няколко минути да мисли за нея всеки ден, за да я реализира в живота си. Ученикът трябва да разработва вярата и надеждата.
към текста >>
Трябва да разработва в
себе
си възвишени мисли и чувства и да устоява на всички изпитания, без колебание.
Ученикът трябва да има една основна идея. Това не значи цял ден да мисли за нея. Достатъчно е няколко минути да мисли за нея всеки ден, за да я реализира в живота си. Ученикът трябва да разработва вярата и надеждата. Той трябва да е готов на всички страдания.
Трябва да разработва в
себе
си възвишени мисли и чувства и да устоява на всички изпитания, без колебание.
Ако вървите по пътя на света, нищо няма да придобиете, макар и хиляди години да вървите. Бог дава на смирените благодат, т.е. дава им правилно разбиране на Живота. Говоря на онези от вас, които са готови за ученици, които сте пред вратата на ученичеството. Вие казвате: "Ние сме ученици." Разбира се, че сте ученици.
към текста >>
Последният му казал: "Първата най-голяма задача е – да обичаш
Бога
, втората - да обичаш
ближния
си." Ученикът си казал: "Сега има върху какво да работя." Отишъл си и няколко години учил тези заповеди.
Веднъж влезли в Школата, знайте, че ще ви поставят на изпити - малки и големи. Какво е положението на ученика, който разбира законите? Той знае, какво му предстои да разрешава всеки ден. Вие, като ученици, имате много знания, но част от тях трябва да приложите. Ще ви приведа пример: един ученик отишъл при Учителя си.
Последният му казал: "Първата най-голяма задача е – да обичаш
Бога
, втората - да обичаш
ближния
си." Ученикът си казал: "Сега има върху какво да работя." Отишъл си и няколко години учил тези заповеди.
След това дошъл за нови упътвания. Всички имате доста задачи, но ходите тук-там, да ви ги разрешат. За онези, които не можете да разрешите сами, да, но тези задачи, които можете да разрешите, трябва да ги решите. Не бързайте, черешите докато не са узрели, не ги яжте. Оставете ги да узреят.
към текста >>
28.
033 ВЪТРЕШНАТА РАБОТА НА УЧЕНИКА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тя е разговор с
Бога
.
- Молитвата е най-силния акт в човешкия живот. Тя концентрира в едно мислите, чувствата и волята на човека. Такава молитва е мощна. Тя върши чудеса. Молитвата е най-красивата работа!
Тя е разговор с
Бога
.
Няма по-важен момент от този, човек да зърне лицето на Бога! Колко е красиво сутрин, щом станеш, да разговаряш с Вечния! Който не се интересува от Бога, постепенно губи силите си и изостава назад, като мисли за ангелите, човек е в ангелския свят. Като мислите за Бога, вие сте в Божествения свят. За който свят мислите, в този свят живеете.
към текста >>
Няма по-важен момент от този, човек да зърне лицето на
Бога
!
Тя концентрира в едно мислите, чувствата и волята на човека. Такава молитва е мощна. Тя върши чудеса. Молитвата е най-красивата работа! Тя е разговор с Бога.
Няма по-важен момент от този, човек да зърне лицето на
Бога
!
Колко е красиво сутрин, щом станеш, да разговаряш с Вечния! Който не се интересува от Бога, постепенно губи силите си и изостава назад, като мисли за ангелите, човек е в ангелския свят. Като мислите за Бога, вие сте в Божествения свят. За който свят мислите, в този свят живеете. Една среда ви търпи известно време, а после излизате в друга.
към текста >>
Който не се интересува от
Бога
, постепенно губи силите си и изостава назад, като мисли за ангелите, човек е в ангелския свят.
Тя върши чудеса. Молитвата е най-красивата работа! Тя е разговор с Бога. Няма по-важен момент от този, човек да зърне лицето на Бога! Колко е красиво сутрин, щом станеш, да разговаряш с Вечния!
Който не се интересува от
Бога
, постепенно губи силите си и изостава назад, като мисли за ангелите, човек е в ангелския свят.
Като мислите за Бога, вие сте в Божествения свят. За който свят мислите, в този свят живеете. Една среда ви търпи известно време, а после излизате в друга. Рибите бяха във водата. След време напредналите от тях излязоха в по-рядка среда.
към текста >>
Като мислите за
Бога
, вие сте в Божествения свят.
Молитвата е най-красивата работа! Тя е разговор с Бога. Няма по-важен момент от този, човек да зърне лицето на Бога! Колко е красиво сутрин, щом станеш, да разговаряш с Вечния! Който не се интересува от Бога, постепенно губи силите си и изостава назад, като мисли за ангелите, човек е в ангелския свят.
Като мислите за
Бога
, вие сте в Божествения свят.
За който свят мислите, в този свят живеете. Една среда ви търпи известно време, а после излизате в друга. Рибите бяха във водата. След време напредналите от тях излязоха в по-рядка среда. При голямото притеснение, в което се намираха, дойде им на ум, че има друг живот, по-благоприятен, в по-рядка среда - над водата.
към текста >>
Също и човек, като се намери при стеснителни условия, излиза горе при
Бога
.
Една среда ви търпи известно време, а после излизате в друга. Рибите бяха във водата. След време напредналите от тях излязоха в по-рядка среда. При голямото притеснение, в което се намираха, дойде им на ум, че има друг живот, по-благоприятен, в по-рядка среда - над водата. И така станаха птици.
Също и човек, като се намери при стеснителни условия, излиза горе при
Бога
.
Днес излизате, утре пак и най-после влизате в един по-висш Живот. Идеята създава формат*. Законът е такъв: ако мислите за добър човек, в ума ви ще се яви Светлината, а в сърцето ви - топлина. Ако мислите за лош човек, в ума ви ще се яви тъмнина, а в сърцето ви - студ. Този закон е за нашите отношения към Бога.
към текста >>
Този закон е за нашите отношения
към
Бога
.
Също и човек, като се намери при стеснителни условия, излиза горе при Бога. Днес излизате, утре пак и най-после влизате в един по-висш Живот. Идеята създава формат*. Законът е такъв: ако мислите за добър човек, в ума ви ще се яви Светлината, а в сърцето ви - топлина. Ако мислите за лош човек, в ума ви ще се яви тъмнина, а в сърцето ви - студ.
Този закон е за нашите отношения
към
Бога
.
Като влизате във връзка с Бога, в съзнанието ви ще се яви Светлина, а в душата ви - дълбок Мир. Влезете ли във връзка с ангелите, пак ще се изпълните със светли мисли и възвишени чувства. Като мислите за растенията и животните и те влияят върху вас. Законът гласи: за каквото мислите, с това се свързвате. Чрез молитвата човек влиза във връзка с Бога и с напредналите Същества.
към текста >>
Като влизате във връзка с
Бога
, в съзнанието ви ще се яви Светлина, а в душата ви - дълбок Мир.
Днес излизате, утре пак и най-после влизате в един по-висш Живот. Идеята създава формат*. Законът е такъв: ако мислите за добър човек, в ума ви ще се яви Светлината, а в сърцето ви - топлина. Ако мислите за лош човек, в ума ви ще се яви тъмнина, а в сърцето ви - студ. Този закон е за нашите отношения към Бога.
Като влизате във връзка с
Бога
, в съзнанието ви ще се яви Светлина, а в душата ви - дълбок Мир.
Влезете ли във връзка с ангелите, пак ще се изпълните със светли мисли и възвишени чувства. Като мислите за растенията и животните и те влияят върху вас. Законът гласи: за каквото мислите, с това се свързвате. Чрез молитвата човек влиза във връзка с Бога и с напредналите Същества. Тогава Бог разправя на човека за Любовта и за Разумните Същества.
към текста >>
Чрез молитвата човек влиза във връзка с
Бога
и с напредналите Същества.
Този закон е за нашите отношения към Бога. Като влизате във връзка с Бога, в съзнанието ви ще се яви Светлина, а в душата ви - дълбок Мир. Влезете ли във връзка с ангелите, пак ще се изпълните със светли мисли и възвишени чувства. Като мислите за растенията и животните и те влияят върху вас. Законът гласи: за каквото мислите, с това се свързвате.
Чрез молитвата човек влиза във връзка с
Бога
и с напредналите Същества.
Тогава Бог разправя на човека за Любовта и за Разумните Същества. Като станете сутрин, отправете съзнанието си към Реалността. След това, каквото и да правите - дали ще учите, дали ще копаете - обърнете се към Невидимия Свят за помощ. А вие сутрин веднага започвате работа, забравяте за Великата Реалност, за Разумните Сили в Природата. Един закон гласи: когато човек отправи съзнанието си към Реалността, тя пребъдва в него.
към текста >>
Тогава Бог разправя на човека за
Любовта
и за Разумните Същества.
Като влизате във връзка с Бога, в съзнанието ви ще се яви Светлина, а в душата ви - дълбок Мир. Влезете ли във връзка с ангелите, пак ще се изпълните със светли мисли и възвишени чувства. Като мислите за растенията и животните и те влияят върху вас. Законът гласи: за каквото мислите, с това се свързвате. Чрез молитвата човек влиза във връзка с Бога и с напредналите Същества.
Тогава Бог разправя на човека за
Любовта
и за Разумните Същества.
Като станете сутрин, отправете съзнанието си към Реалността. След това, каквото и да правите - дали ще учите, дали ще копаете - обърнете се към Невидимия Свят за помощ. А вие сутрин веднага започвате работа, забравяте за Великата Реалност, за Разумните Сили в Природата. Един закон гласи: когато човек отправи съзнанието си към Реалността, тя пребъдва в него. А когато отправи съзнанието си към сенките, живее в сенките.
към текста >>
Като станете сутрин, отправете съзнанието си
към
Реалността.
Влезете ли във връзка с ангелите, пак ще се изпълните със светли мисли и възвишени чувства. Като мислите за растенията и животните и те влияят върху вас. Законът гласи: за каквото мислите, с това се свързвате. Чрез молитвата човек влиза във връзка с Бога и с напредналите Същества. Тогава Бог разправя на човека за Любовта и за Разумните Същества.
Като станете сутрин, отправете съзнанието си
към
Реалността.
След това, каквото и да правите - дали ще учите, дали ще копаете - обърнете се към Невидимия Свят за помощ. А вие сутрин веднага започвате работа, забравяте за Великата Реалност, за Разумните Сили в Природата. Един закон гласи: когато човек отправи съзнанието си към Реалността, тя пребъдва в него. А когато отправи съзнанието си към сенките, живее в сенките. Молитвата и съзерцанието са усилия на душата, за да се изкачи на високо място.
към текста >>
След това, каквото и да правите - дали ще учите, дали ще копаете - обърнете се
към
Невидимия Свят за помощ.
Като мислите за растенията и животните и те влияят върху вас. Законът гласи: за каквото мислите, с това се свързвате. Чрез молитвата човек влиза във връзка с Бога и с напредналите Същества. Тогава Бог разправя на човека за Любовта и за Разумните Същества. Като станете сутрин, отправете съзнанието си към Реалността.
След това, каквото и да правите - дали ще учите, дали ще копаете - обърнете се
към
Невидимия Свят за помощ.
А вие сутрин веднага започвате работа, забравяте за Великата Реалност, за Разумните Сили в Природата. Един закон гласи: когато човек отправи съзнанието си към Реалността, тя пребъдва в него. А когато отправи съзнанието си към сенките, живее в сенките. Молитвата и съзерцанието са усилия на душата, за да се изкачи на високо място. Така идва прилив на умствена енергия и с това се улеснява работата на съзнателния човешки Живот.
към текста >>
Един закон гласи: когато човек отправи съзнанието си
към
Реалността, тя пребъдва в него.
Чрез молитвата човек влиза във връзка с Бога и с напредналите Същества. Тогава Бог разправя на човека за Любовта и за Разумните Същества. Като станете сутрин, отправете съзнанието си към Реалността. След това, каквото и да правите - дали ще учите, дали ще копаете - обърнете се към Невидимия Свят за помощ. А вие сутрин веднага започвате работа, забравяте за Великата Реалност, за Разумните Сили в Природата.
Един закон гласи: когато човек отправи съзнанието си
към
Реалността, тя пребъдва в него.
А когато отправи съзнанието си към сенките, живее в сенките. Молитвата и съзерцанието са усилия на душата, за да се изкачи на високо място. Така идва прилив на умствена енергия и с това се улеснява работата на съзнателния човешки Живот. Да се молите и да съзерцавате, това значи да отправите своя доклад към онзи Велик Център, от който сте излезли. За какво ще дадете доклад?
към текста >>
А когато отправи съзнанието си
към
сенките, живее в сенките.
Тогава Бог разправя на човека за Любовта и за Разумните Същества. Като станете сутрин, отправете съзнанието си към Реалността. След това, каквото и да правите - дали ще учите, дали ще копаете - обърнете се към Невидимия Свят за помощ. А вие сутрин веднага започвате работа, забравяте за Великата Реалност, за Разумните Сили в Природата. Един закон гласи: когато човек отправи съзнанието си към Реалността, тя пребъдва в него.
А когато отправи съзнанието си
към
сенките, живее в сенките.
Молитвата и съзерцанието са усилия на душата, за да се изкачи на високо място. Така идва прилив на умствена енергия и с това се улеснява работата на съзнателния човешки Живот. Да се молите и да съзерцавате, това значи да отправите своя доклад към онзи Велик Център, от който сте излезли. За какво ще дадете доклад? За работата, която сте свършили.
към текста >>
Да се молите и да съзерцавате, това значи да отправите своя доклад
към
онзи Велик Център, от който сте излезли.
А вие сутрин веднага започвате работа, забравяте за Великата Реалност, за Разумните Сили в Природата. Един закон гласи: когато човек отправи съзнанието си към Реалността, тя пребъдва в него. А когато отправи съзнанието си към сенките, живее в сенките. Молитвата и съзерцанието са усилия на душата, за да се изкачи на високо място. Така идва прилив на умствена енергия и с това се улеснява работата на съзнателния човешки Живот.
Да се молите и да съзерцавате, това значи да отправите своя доклад
към
онзи Велик Център, от който сте излезли.
За какво ще дадете доклад? За работата, която сте свършили. В отговор на това ще стане правилна обмяна между вашите мисли и чувства и тези на Съществата от възвишения свят. Ако някой мисли, че може и без молитва, съзерцание и размишление, той е на крив път. Като се молите, вие се самоопределяте.
към текста >>
За да дойде новото в човека, той всяка сутрин трябва да отправя ума си
към
Великия Център на света.
Молитвата е съзнателна работа на човешката душа. Като се моли, душата излиза извън обикновеното съзнание. Този процес наричаме излизане от тесния чертог, в който живее човек. Молитвата наподобява простиране крачето на амебата, за да хване храната си. Това е непреривен процес.
За да дойде новото в човека, той всяка сутрин трябва да отправя ума си
към
Великия Център на света.
Молитвата е закон за поливане. Чрез нея се привличат всички добри влияния. Когато човек се моли, всичко около него трябва да расте и да се развива. Когато човек разбере великия закон на молитвата, ще стане истински човек, ще стане един от великите адепти. Виждали ли сте как ангел се моли?
към текста >>
С молитвата изучаваме езика на
Бога
.
Когато човек се моли, всичко около него трябва да расте и да се развива. Когато човек разбере великия закон на молитвата, ще стане истински човек, ще стане един от великите адепти. Виждали ли сте как ангел се моли? Молитвата е първия метод, чрез който започваме изучаването на Божествения език. Ако не се молите, никога няма да го научите.
С молитвата изучаваме езика на
Бога
.
Ние още не знаем езика на Бога. Истинската молитва подразбира вглъбяване, уединение. Никой да не вижда когато се молите. Когато търговецът се моли, трябва да забрави търговията си, всички вземания -давания. При друг случай Учителят каза:
към текста >>
Ние още не знаем езика на
Бога
.
Когато човек разбере великия закон на молитвата, ще стане истински човек, ще стане един от великите адепти. Виждали ли сте как ангел се моли? Молитвата е първия метод, чрез който започваме изучаването на Божествения език. Ако не се молите, никога няма да го научите. С молитвата изучаваме езика на Бога.
Ние още не знаем езика на
Бога
.
Истинската молитва подразбира вглъбяване, уединение. Никой да не вижда когато се молите. Когато търговецът се моли, трябва да забрави търговията си, всички вземания -давания. При друг случай Учителят каза: - Молитвата е един от начините да познаете Бога като Любов.
към текста >>
Когато търговецът се моли, трябва да забрави търговията си, всички вземания -давания.
Ако не се молите, никога няма да го научите. С молитвата изучаваме езика на Бога. Ние още не знаем езика на Бога. Истинската молитва подразбира вглъбяване, уединение. Никой да не вижда когато се молите.
Когато търговецът се моли, трябва да забрави търговията си, всички вземания -давания.
При друг случай Учителят каза: - Молитвата е един от начините да познаете Бога като Любов. Тя води към Любовта, доброто и възвишено състояние, което имате - да помогнете, да простите на ближния си, да повдигнете падналия. Това се дължи на момента, който вие сте прекарали в скришната си стаичка. Човек трябва да се моли, за да не отвърне Бог лицето си от него.
към текста >>
- Молитвата е един от начините да познаете
Бога
като
Любов
.
Ние още не знаем езика на Бога. Истинската молитва подразбира вглъбяване, уединение. Никой да не вижда когато се молите. Когато търговецът се моли, трябва да забрави търговията си, всички вземания -давания. При друг случай Учителят каза:
- Молитвата е един от начините да познаете
Бога
като
Любов
.
Тя води към Любовта, доброто и възвишено състояние, което имате - да помогнете, да простите на ближния си, да повдигнете падналия. Това се дължи на момента, който вие сте прекарали в скришната си стаичка. Човек трябва да се моли, за да не отвърне Бог лицето си от него. Страшно е, когато Бог скрие лицето си от човека! Тогава настава такъв мрак, студ и самота, каквито човек не е изпитвал през живота си.
към текста >>
Тя води
към
Любовта
, доброто и възвишено състояние, което имате - да помогнете, да простите на
ближния
си, да повдигнете падналия.
Истинската молитва подразбира вглъбяване, уединение. Никой да не вижда когато се молите. Когато търговецът се моли, трябва да забрави търговията си, всички вземания -давания. При друг случай Учителят каза: - Молитвата е един от начините да познаете Бога като Любов.
Тя води
към
Любовта
, доброто и възвишено състояние, което имате - да помогнете, да простите на
ближния
си, да повдигнете падналия.
Това се дължи на момента, който вие сте прекарали в скришната си стаичка. Човек трябва да се моли, за да не отвърне Бог лицето си от него. Страшно е, когато Бог скрие лицето си от човека! Тогава настава такъв мрак, студ и самота, каквито човек не е изпитвал през живота си. Светията получава своето знание чрез молитва, съзерцание, размишление и наблюдение.
към текста >>
Дето и да сте, в каквото и положение да сте, отделяйте половин или един час да мислите за
Бога
.
Човек трябва да се моли, за да не отвърне Бог лицето си от него. Страшно е, когато Бог скрие лицето си от човека! Тогава настава такъв мрак, студ и самота, каквито човек не е изпитвал през живота си. Светията получава своето знание чрез молитва, съзерцание, размишление и наблюдение. Светията се моли дълго време, докато се вдъхнови и тогава получава нови мисли.
Дето и да сте, в каквото и положение да сте, отделяйте половин или един час да мислите за
Бога
.
Така се разширява съзнанието. Да мисли човек за Великото Разумно Начало, за Великия Център на Битието, това струва повече отколкото всички материални богатства, с които се разполага на земята. Мисълта за Бога обновява, подмладява и самото физическо тяло, защото енергиите достигат и до него. Каже ли някой, че не трябва да мисли за Бога, той изпада в положение на сираче, останало без баща и майка, ходи изпокъсано, немил-недраг. Тогава паразитите започват да го нападат и той изгубва посоката на живота си.
към текста >>
Да мисли човек за Великото Разумно Начало, за Великия Център на Битието, това струва повече отколкото всички материални
богатства
, с които се разполага на земята.
Тогава настава такъв мрак, студ и самота, каквито човек не е изпитвал през живота си. Светията получава своето знание чрез молитва, съзерцание, размишление и наблюдение. Светията се моли дълго време, докато се вдъхнови и тогава получава нови мисли. Дето и да сте, в каквото и положение да сте, отделяйте половин или един час да мислите за Бога. Така се разширява съзнанието.
Да мисли човек за Великото Разумно Начало, за Великия Център на Битието, това струва повече отколкото всички материални
богатства
, с които се разполага на земята.
Мисълта за Бога обновява, подмладява и самото физическо тяло, защото енергиите достигат и до него. Каже ли някой, че не трябва да мисли за Бога, той изпада в положение на сираче, останало без баща и майка, ходи изпокъсано, немил-недраг. Тогава паразитите започват да го нападат и той изгубва посоката на живота си. Говоря символично. Ще направя превод: когато човек престане да мисли за Бога, той става уязвим и тъмни, изостанали същества го нападат.
към текста >>
Мисълта за
Бога
обновява, подмладява и самото физическо тяло, защото енергиите достигат и до него.
Светията получава своето знание чрез молитва, съзерцание, размишление и наблюдение. Светията се моли дълго време, докато се вдъхнови и тогава получава нови мисли. Дето и да сте, в каквото и положение да сте, отделяйте половин или един час да мислите за Бога. Така се разширява съзнанието. Да мисли човек за Великото Разумно Начало, за Великия Център на Битието, това струва повече отколкото всички материални богатства, с които се разполага на земята.
Мисълта за
Бога
обновява, подмладява и самото физическо тяло, защото енергиите достигат и до него.
Каже ли някой, че не трябва да мисли за Бога, той изпада в положение на сираче, останало без баща и майка, ходи изпокъсано, немил-недраг. Тогава паразитите започват да го нападат и той изгубва посоката на живота си. Говоря символично. Ще направя превод: когато човек престане да мисли за Бога, той става уязвим и тъмни, изостанали същества го нападат. Човек не може да придобие нещо, ако не се моли.
към текста >>
Каже ли някой, че не трябва да мисли за
Бога
, той изпада в положение на сираче, останало без баща и майка, ходи изпокъсано, немил-недраг.
Светията се моли дълго време, докато се вдъхнови и тогава получава нови мисли. Дето и да сте, в каквото и положение да сте, отделяйте половин или един час да мислите за Бога. Така се разширява съзнанието. Да мисли човек за Великото Разумно Начало, за Великия Център на Битието, това струва повече отколкото всички материални богатства, с които се разполага на земята. Мисълта за Бога обновява, подмладява и самото физическо тяло, защото енергиите достигат и до него.
Каже ли някой, че не трябва да мисли за
Бога
, той изпада в положение на сираче, останало без баща и майка, ходи изпокъсано, немил-недраг.
Тогава паразитите започват да го нападат и той изгубва посоката на живота си. Говоря символично. Ще направя превод: когато човек престане да мисли за Бога, той става уязвим и тъмни, изостанали същества го нападат. Човек не може да придобие нещо, ако не се моли. Молете се, за да идва повече Светлина в съзнанието ви.
към текста >>
Ще направя превод: когато човек престане да мисли за
Бога
, той става уязвим и тъмни, изостанали същества го нападат.
Да мисли човек за Великото Разумно Начало, за Великия Център на Битието, това струва повече отколкото всички материални богатства, с които се разполага на земята. Мисълта за Бога обновява, подмладява и самото физическо тяло, защото енергиите достигат и до него. Каже ли някой, че не трябва да мисли за Бога, той изпада в положение на сираче, останало без баща и майка, ходи изпокъсано, немил-недраг. Тогава паразитите започват да го нападат и той изгубва посоката на живота си. Говоря символично.
Ще направя превод: когато човек престане да мисли за
Бога
, той става уязвим и тъмни, изостанали същества го нападат.
Човек не може да придобие нещо, ако не се моли. Молете се, за да идва повече Светлина в съзнанието ви. По-културни Същества от ангелите няма. Следващата фаза, в която човечеството ще влезе, е фазата на ангелите. Тогава нашите груби тела ще бъдат променени в динамични.
към текста >>
Болен си - помоли се на
Бога
и в скоро време ще оздравееш.
Молитвата повишава вибрациите на човешката аура. Чрез това човек става неуязвим за по-нисшите околни влияния. Чрез молитвата човек се огражда от тревогите и страховете на света. Те не могат да проникнат в него. Когато човек се моли за реализиране на едно свое добро желание, Невидимия Свят всякога помага.
Болен си - помоли се на
Бога
и в скоро време ще оздравееш.
Няма нещо в света, което човек като е поискал, Бог да не го е направил. Светът представлява желанията на тези малки същества. Каквото те са пожелали, Бог го е направил. Ако всички бяха се обърнали към Бога с молба: "Господи, ние употребихме всички методи за оправяне на света, кажи ни един начин, по който да го оправим." И ако се помолеха от сърце, методът ще дойде. Този начин е много прост, но като го приложат, ще дойде Господ в света и ще помогне на хората.
към текста >>
Ако всички бяха се обърнали
към
Бога
с молба: "Господи, ние употребихме всички методи за оправяне на света, кажи ни един начин, по който да го оправим." И ако се помолеха от сърце, методът ще дойде.
Когато човек се моли за реализиране на едно свое добро желание, Невидимия Свят всякога помага. Болен си - помоли се на Бога и в скоро време ще оздравееш. Няма нещо в света, което човек като е поискал, Бог да не го е направил. Светът представлява желанията на тези малки същества. Каквото те са пожелали, Бог го е направил.
Ако всички бяха се обърнали
към
Бога
с молба: "Господи, ние употребихме всички методи за оправяне на света, кажи ни един начин, по който да го оправим." И ако се помолеха от сърце, методът ще дойде.
Този начин е много прост, но като го приложат, ще дойде Господ в света и ще помогне на хората. Няма живо Същество в света, малко или голямо, на чийто зов Бог да не е отговорил. Няма случай Бог да не е отговорил на неуредиците на вашите пощи. Уредете пощите си. Пощата от Невидимия Свят тръгва навреме, но докато стигне на земята, писмата се загубват някъде и се бавят с месеци.
към текста >>
Красиво е човек да съзнава, че заема място в ума на
Бога
.
Този начин е много прост, но като го приложат, ще дойде Господ в света и ще помогне на хората. Няма живо Същество в света, малко или голямо, на чийто зов Бог да не е отговорил. Няма случай Бог да не е отговорил на неуредиците на вашите пощи. Уредете пощите си. Пощата от Невидимия Свят тръгва навреме, но докато стигне на земята, писмата се загубват някъде и се бавят с месеци.
Красиво е човек да съзнава, че заема място в ума на
Бога
.
Като има това съзнание и се обърне към Бога с молби за нещо, молитвата му ще бъде приета. Искайте от Бога да живее във вас и да се проявява чрез вас. Единственият, който преобразява хората, е Бог. Всички търсят смисъла на Живота. Смисълът на Живота се заключава в общение с Бога.
към текста >>
Като има това съзнание и се обърне
към
Бога
с молби за нещо, молитвата му ще бъде приета.
Няма живо Същество в света, малко или голямо, на чийто зов Бог да не е отговорил. Няма случай Бог да не е отговорил на неуредиците на вашите пощи. Уредете пощите си. Пощата от Невидимия Свят тръгва навреме, но докато стигне на земята, писмата се загубват някъде и се бавят с месеци. Красиво е човек да съзнава, че заема място в ума на Бога.
Като има това съзнание и се обърне
към
Бога
с молби за нещо, молитвата му ще бъде приета.
Искайте от Бога да живее във вас и да се проявява чрез вас. Единственият, който преобразява хората, е Бог. Всички търсят смисъла на Живота. Смисълът на Живота се заключава в общение с Бога. Най-благоприятни часове за молитва са ранните часове след полунощ, например 3 часа, 5 часа.
към текста >>
Искайте от
Бога
да живее във вас и да се проявява чрез вас.
Няма случай Бог да не е отговорил на неуредиците на вашите пощи. Уредете пощите си. Пощата от Невидимия Свят тръгва навреме, но докато стигне на земята, писмата се загубват някъде и се бавят с месеци. Красиво е човек да съзнава, че заема място в ума на Бога. Като има това съзнание и се обърне към Бога с молби за нещо, молитвата му ще бъде приета.
Искайте от
Бога
да живее във вас и да се проявява чрез вас.
Единственият, който преобразява хората, е Бог. Всички търсят смисъла на Живота. Смисълът на Живота се заключава в общение с Бога. Най-благоприятни часове за молитва са ранните часове след полунощ, например 3 часа, 5 часа. Псалмопевецът казва: "Господи, на ранина Те призовах." Това значи, че на ранина, преди изгрев, ще се занимая с най-великата работа - общение с Великия Център на Битието, за да придобия енергията, с която да свърша работата си през деня.
към текста >>
Смисълът на Живота се заключава в общение с
Бога
.
Красиво е човек да съзнава, че заема място в ума на Бога. Като има това съзнание и се обърне към Бога с молби за нещо, молитвата му ще бъде приета. Искайте от Бога да живее във вас и да се проявява чрез вас. Единственият, който преобразява хората, е Бог. Всички търсят смисъла на Живота.
Смисълът на Живота се заключава в общение с
Бога
.
Най-благоприятни часове за молитва са ранните часове след полунощ, например 3 часа, 5 часа. Псалмопевецът казва: "Господи, на ранина Те призовах." Това значи, че на ранина, преди изгрев, ще се занимая с най-великата работа - общение с Великия Център на Битието, за да придобия енергията, с която да свърша работата си през деня. Гдето и да иде човек, каквато и работа да започне, той се нуждае от енергия. Остави ли се на влиянието на света, светът ще го изкара вън от релсите на неговия живот. Сутрин, като станеш, ще имаш една основна мисъл, ще се отвориш като един цвят.
към текста >>
Човек трябва да се моли, да работи върху
себе
си, за да се подготви за Новото, което днес идва в света.
Гдето и да иде човек, каквато и работа да започне, той се нуждае от енергия. Остави ли се на влиянието на света, светът ще го изкара вън от релсите на неговия живот. Сутрин, като станеш, ще имаш една основна мисъл, ще се отвориш като един цвят. Христос е прекарал цяла нощ в молитва. Защо? Защото през тези часове той се изпълвал като акумулатор с енергията, която е харчил през деня.
Човек трябва да се моли, да работи върху
себе
си, за да се подготви за Новото, което днес идва в света.
Колко време трябва да се молиш? Непрестанно. Молитвата не подразбира, че ти трябва да се спреш и по цял ден да се молиш. Ти можеш да се движиш и пак да се молиш, работата не изключва молитвата. Постоянно можеш да се молиш. Само онзи, който живее в закона на Любовта, само той има разположение да се моли.
към текста >>
Само онзи, който живее в закона на
Любовта
, само той има разположение да се моли.
Човек трябва да се моли, да работи върху себе си, за да се подготви за Новото, което днес идва в света. Колко време трябва да се молиш? Непрестанно. Молитвата не подразбира, че ти трябва да се спреш и по цял ден да се молиш. Ти можеш да се движиш и пак да се молиш, работата не изключва молитвата. Постоянно можеш да се молиш.
Само онзи, който живее в закона на
Любовта
, само той има разположение да се моли.
Каквото прави, той всякога е в молитва. С други думи, в живота на любещия човек всичко е молитва. Майката казва, че не й останало време да се моли, понеже имала деца. Онзи, който сече дърва, казва, че не му остава време да се моли, понеже сече дърва. Онзи, който пише, казва същото.
към текста >>
Докато огнището на сърцето не се сгорещи, молитвата не може да стигне до
Бога
.
Мъчнотиите в живота на човека са нападения от тези вълчи вълни. Те влияят върху неговите молитви и пречат за тяхното изкачване. Те пречат и на добрите желания. Човек се моли по-добре, когато го гонят. Когато те поставят на големи страдания, изпитания и гонения, тогава .се молиш както трябва.
Докато огнището на сърцето не се сгорещи, молитвата не може да стигне до
Бога
.
Човек не може да се моли на нечисто място. Трябва да отидете на чисто място. Молитвата трябва да се предаде от чисто място. Когато човек се моли, трябва да бъде конкретен пред Невидимия Свят. Иначе молитвата прилича на заявление, в което не е изложено какво се иска.
към текста >>
Ако бих се молил сега, щях да искам от
Бога
Сила, Знание, Мъдрост,
Любов
, Истина и Свобода.
Трябва да отидете на чисто място. Молитвата трябва да се предаде от чисто място. Когато човек се моли, трябва да бъде конкретен пред Невидимия Свят. Иначе молитвата прилича на заявление, в което не е изложено какво се иска. И тогава тя остава без последствие.
Ако бих се молил сега, щях да искам от
Бога
Сила, Знание, Мъдрост,
Любов
, Истина и Свобода.
Когато човек се моли, трябва да иска най-малкото, но същевременно и най-необходимото. Молитвата е приета, когато има предвид Волята Божия. Направете следния опит: вдълбочете се в себе си и кажете: "Господи, готов съм още сега да изпълня Твоята Воля, която движи всичко живо в света." Или кажете: "Ако съм намерил благодат пред Тебе, нека да почувствувам Радостта Ти в името на Твоята Любов, Мъдрост и Истина." Знаете ли какво ще почувствувате? Ще почувствувате такъв трепет, какъвто никога не сте почувствували. Ще се почувствувате възродени.
към текста >>
Направете следния опит: вдълбочете се в
себе
си и кажете: "Господи, готов съм още сега да изпълня Твоята Воля, която движи всичко живо в света." Или кажете: "Ако съм намерил благодат пред Тебе, нека да почувствувам Радостта Ти в името на Твоята
Любов
, Мъдрост и Истина." Знаете ли какво ще почувствувате?
Иначе молитвата прилича на заявление, в което не е изложено какво се иска. И тогава тя остава без последствие. Ако бих се молил сега, щях да искам от Бога Сила, Знание, Мъдрост, Любов, Истина и Свобода. Когато човек се моли, трябва да иска най-малкото, но същевременно и най-необходимото. Молитвата е приета, когато има предвид Волята Божия.
Направете следния опит: вдълбочете се в
себе
си и кажете: "Господи, готов съм още сега да изпълня Твоята Воля, която движи всичко живо в света." Или кажете: "Ако съм намерил благодат пред Тебе, нека да почувствувам Радостта Ти в името на Твоята
Любов
, Мъдрост и Истина." Знаете ли какво ще почувствувате?
Ще почувствувате такъв трепет, какъвто никога не сте почувствували. Ще се почувствувате възродени. В един момент човек може да преобрази лицето си. Обърни се към господа и кажи: "Господи, тури ме в огъня на Твоята Любов." Или кажи: "Господи, какво искаш да направя за възтържествуване на Царството Ти на земята и за осветяване на Името ти между човеците? "
към текста >>
Обърни се
към
господа и кажи: "Господи, тури ме в огъня на Твоята
Любов
." Или кажи: "Господи, какво искаш да направя за възтържествуване на Царството Ти на земята и за осветяване на Името ти между човеците?
Молитвата е приета, когато има предвид Волята Божия. Направете следния опит: вдълбочете се в себе си и кажете: "Господи, готов съм още сега да изпълня Твоята Воля, която движи всичко живо в света." Или кажете: "Ако съм намерил благодат пред Тебе, нека да почувствувам Радостта Ти в името на Твоята Любов, Мъдрост и Истина." Знаете ли какво ще почувствувате? Ще почувствувате такъв трепет, какъвто никога не сте почувствували. Ще се почувствувате възродени. В един момент човек може да преобрази лицето си.
Обърни се
към
господа и кажи: "Господи, тури ме в огъня на Твоята
Любов
." Или кажи: "Господи, какво искаш да направя за възтържествуване на Царството Ти на земята и за осветяване на Името ти между човеците?
" Един важен закон гласи: когато се молиш за някого, молитвата ти добива магическа мощ само тогава, когато се придружава с Любов към него. Сега, за пет минути нека се концентрираме и да изпратим една добра мисъл към целия свят. Законът е: ако изпратите тази мисъл както трябва, работата, която ще извършите, може да е равна на работата, която сте извършили през целия си живот.
към текста >>
Един важен закон гласи: когато се молиш за някого, молитвата ти добива магическа мощ само тогава, когато се придружава с
Любов
към
него.
Ще почувствувате такъв трепет, какъвто никога не сте почувствували. Ще се почувствувате възродени. В един момент човек може да преобрази лицето си. Обърни се към господа и кажи: "Господи, тури ме в огъня на Твоята Любов." Или кажи: "Господи, какво искаш да направя за възтържествуване на Царството Ти на земята и за осветяване на Името ти между човеците? "
Един важен закон гласи: когато се молиш за някого, молитвата ти добива магическа мощ само тогава, когато се придружава с
Любов
към
него.
Сега, за пет минути нека се концентрираме и да изпратим една добра мисъл към целия свят. Законът е: ако изпратите тази мисъл както трябва, работата, която ще извършите, може да е равна на работата, която сте извършили през целия си живот.
към текста >>
Сега, за пет минути нека се концентрираме и да изпратим една добра мисъл
към
целия свят.
Ще се почувствувате възродени. В един момент човек може да преобрази лицето си. Обърни се към господа и кажи: "Господи, тури ме в огъня на Твоята Любов." Или кажи: "Господи, какво искаш да направя за възтържествуване на Царството Ти на земята и за осветяване на Името ти между човеците? " Един важен закон гласи: когато се молиш за някого, молитвата ти добива магическа мощ само тогава, когато се придружава с Любов към него.
Сега, за пет минути нека се концентрираме и да изпратим една добра мисъл
към
целия свят.
Законът е: ако изпратите тази мисъл както трябва, работата, която ще извършите, може да е равна на работата, която сте извършили през целия си живот.
към текста >>
29.
048 ВТОРИЯТ ЗАКОН
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
''Люби
Бога
.''
Книги със спомени за Учителя Изворът на доброто ВТОРИЯТ ЗАКОН ''Беседите и лекциите на Учителя са посветени на трите велики закона на Всемирното Бяло Братство:''
''Люби
Бога
.''
''Обичай ближния си''. ''Търси съвършенството.'' Учителят казваше: – Народ, който пази тези седем свещени думи, има бъдеще; загуби ли ги, няма бъдеще. ''Това са основните закони на Живота.
към текста >>
''Обичай
ближния
си''.
Книги със спомени за Учителя Изворът на доброто ВТОРИЯТ ЗАКОН ''Беседите и лекциите на Учителя са посветени на трите велики закона на Всемирното Бяло Братство:'' ''Люби Бога.''
''Обичай
ближния
си''.
''Търси съвършенството.'' Учителят казваше: – Народ, който пази тези седем свещени думи, има бъдеще; загуби ли ги, няма бъдеще. ''Това са основните закони на Живота. Върху тях Учителят е дал обширни знания.
към текста >>
В следващия разговор той дава пояснения върху втория закон "Обичай
ближния
си."''
''Търси съвършенството.'' Учителят казваше: – Народ, който пази тези седем свещени думи, има бъдеще; загуби ли ги, няма бъдеще. ''Това са основните закони на Живота. Върху тях Учителят е дал обширни знания.
В следващия разговор той дава пояснения върху втория закон "Обичай
ближния
си."''
– Каквито са отношенията на човека към Бога, такива ще бъдат отношенията на човека към всички хора. Щом той се разколебае в Бога, има възможност да се разколебае и в ближния си, и в себе си. Не може да имате правилна връзка с когото и да е, докато нямате връзка с Бога. Любовта към Бога е венозно течение, при което нечистата кръв отива в сърцето и дробовете да се пречисти, да стане артериална. Венозното и артериалното течение на кръвта съществуват не само в тялото, но и в човешките мисли и чувства.
към текста >>
– Каквито са отношенията на човека
към
Бога
, такива ще бъдат отношенията на човека
към
всички хора.
Учителят казваше: – Народ, който пази тези седем свещени думи, има бъдеще; загуби ли ги, няма бъдеще. ''Това са основните закони на Живота. Върху тях Учителят е дал обширни знания. В следващия разговор той дава пояснения върху втория закон "Обичай ближния си."''
– Каквито са отношенията на човека
към
Бога
, такива ще бъдат отношенията на човека
към
всички хора.
Щом той се разколебае в Бога, има възможност да се разколебае и в ближния си, и в себе си. Не може да имате правилна връзка с когото и да е, докато нямате връзка с Бога. Любовта към Бога е венозно течение, при което нечистата кръв отива в сърцето и дробовете да се пречисти, да стане артериална. Венозното и артериалното течение на кръвта съществуват не само в тялото, но и в човешките мисли и чувства. Например, омразата и завистта са венозна кръв в човека, а Любовта и Радостта - артериална кръв.
към текста >>
Щом той се разколебае в
Бога
, има възможност да се разколебае и в
ближния
си, и в
себе
си.
– Народ, който пази тези седем свещени думи, има бъдеще; загуби ли ги, няма бъдеще. ''Това са основните закони на Живота. Върху тях Учителят е дал обширни знания. В следващия разговор той дава пояснения върху втория закон "Обичай ближния си."'' – Каквито са отношенията на човека към Бога, такива ще бъдат отношенията на човека към всички хора.
Щом той се разколебае в
Бога
, има възможност да се разколебае и в
ближния
си, и в
себе
си.
Не може да имате правилна връзка с когото и да е, докато нямате връзка с Бога. Любовта към Бога е венозно течение, при което нечистата кръв отива в сърцето и дробовете да се пречисти, да стане артериална. Венозното и артериалното течение на кръвта съществуват не само в тялото, но и в човешките мисли и чувства. Например, омразата и завистта са венозна кръв в човека, а Любовта и Радостта - артериална кръв. Когато люби Бога, човек превръща течението на отрицателните сили в положителни и нечистата кръв става чиста.
към текста >>
Не може да имате правилна връзка с когото и да е, докато нямате връзка с
Бога
.
''Това са основните закони на Живота. Върху тях Учителят е дал обширни знания. В следващия разговор той дава пояснения върху втория закон "Обичай ближния си."'' – Каквито са отношенията на човека към Бога, такива ще бъдат отношенията на човека към всички хора. Щом той се разколебае в Бога, има възможност да се разколебае и в ближния си, и в себе си.
Не може да имате правилна връзка с когото и да е, докато нямате връзка с
Бога
.
Любовта към Бога е венозно течение, при което нечистата кръв отива в сърцето и дробовете да се пречисти, да стане артериална. Венозното и артериалното течение на кръвта съществуват не само в тялото, но и в човешките мисли и чувства. Например, омразата и завистта са венозна кръв в човека, а Любовта и Радостта - артериална кръв. Когато люби Бога, човек превръща течението на отрицателните сили в положителни и нечистата кръв става чиста. След това тя, като артериална кръв, отива по цялото тяло, да храни всички клетки.
към текста >>
Любовта
към
Бога
е венозно течение, при което нечистата кръв отива в сърцето и дробовете да се пречисти, да стане артериална.
Върху тях Учителят е дал обширни знания. В следващия разговор той дава пояснения върху втория закон "Обичай ближния си."'' – Каквито са отношенията на човека към Бога, такива ще бъдат отношенията на човека към всички хора. Щом той се разколебае в Бога, има възможност да се разколебае и в ближния си, и в себе си. Не може да имате правилна връзка с когото и да е, докато нямате връзка с Бога.
Любовта
към
Бога
е венозно течение, при което нечистата кръв отива в сърцето и дробовете да се пречисти, да стане артериална.
Венозното и артериалното течение на кръвта съществуват не само в тялото, но и в човешките мисли и чувства. Например, омразата и завистта са венозна кръв в човека, а Любовта и Радостта - артериална кръв. Когато люби Бога, човек превръща течението на отрицателните сили в положителни и нечистата кръв става чиста. След това тя, като артериална кръв, отива по цялото тяло, да храни всички клетки. Говоря символично.
към текста >>
Например, омразата и завистта са венозна кръв в човека, а
Любовта
и Радостта - артериална кръв.
– Каквито са отношенията на човека към Бога, такива ще бъдат отношенията на човека към всички хора. Щом той се разколебае в Бога, има възможност да се разколебае и в ближния си, и в себе си. Не може да имате правилна връзка с когото и да е, докато нямате връзка с Бога. Любовта към Бога е венозно течение, при което нечистата кръв отива в сърцето и дробовете да се пречисти, да стане артериална. Венозното и артериалното течение на кръвта съществуват не само в тялото, но и в човешките мисли и чувства.
Например, омразата и завистта са венозна кръв в човека, а
Любовта
и Радостта - артериална кръв.
Когато люби Бога, човек превръща течението на отрицателните сили в положителни и нечистата кръв става чиста. След това тя, като артериална кръв, отива по цялото тяло, да храни всички клетки. Говоря символично. Това е Любовта към ближния. Значи, като възлюбиш Бога, ти влизаш в Неговото сърце, да се пречистиш.
към текста >>
Когато люби
Бога
, човек превръща течението на отрицателните сили в положителни и нечистата кръв става чиста.
Щом той се разколебае в Бога, има възможност да се разколебае и в ближния си, и в себе си. Не може да имате правилна връзка с когото и да е, докато нямате връзка с Бога. Любовта към Бога е венозно течение, при което нечистата кръв отива в сърцето и дробовете да се пречисти, да стане артериална. Венозното и артериалното течение на кръвта съществуват не само в тялото, но и в човешките мисли и чувства. Например, омразата и завистта са венозна кръв в човека, а Любовта и Радостта - артериална кръв.
Когато люби
Бога
, човек превръща течението на отрицателните сили в положителни и нечистата кръв става чиста.
След това тя, като артериална кръв, отива по цялото тяло, да храни всички клетки. Говоря символично. Това е Любовта към ближния. Значи, като възлюбиш Бога, ти влизаш в Неговото сърце, да се пречистиш. Така пречистен, излизаш навън и разнасяш както трябва кръвта - благата на своите ближни.
към текста >>
Това е
Любовта
към
ближния
.
Венозното и артериалното течение на кръвта съществуват не само в тялото, но и в човешките мисли и чувства. Например, омразата и завистта са венозна кръв в човека, а Любовта и Радостта - артериална кръв. Когато люби Бога, човек превръща течението на отрицателните сили в положителни и нечистата кръв става чиста. След това тя, като артериална кръв, отива по цялото тяло, да храни всички клетки. Говоря символично.
Това е
Любовта
към
ближния
.
Значи, като възлюбиш Бога, ти влизаш в Неговото сърце, да се пречистиш. Така пречистен, излизаш навън и разнасяш както трябва кръвта - благата на своите ближни. В Любовта към Бога влиза и Любовта към ближния, но не и обратното. Мнозина обичат хората, но скоро се разочароват от тази любов. Защо? Липсва един съществен елемент, а именно: когато хората обичат своите ближни, трябва да обичат Бога в тях.
към текста >>
Значи, като възлюбиш
Бога
, ти влизаш в Неговото сърце, да се пречистиш.
Например, омразата и завистта са венозна кръв в човека, а Любовта и Радостта - артериална кръв. Когато люби Бога, човек превръща течението на отрицателните сили в положителни и нечистата кръв става чиста. След това тя, като артериална кръв, отива по цялото тяло, да храни всички клетки. Говоря символично. Това е Любовта към ближния.
Значи, като възлюбиш
Бога
, ти влизаш в Неговото сърце, да се пречистиш.
Така пречистен, излизаш навън и разнасяш както трябва кръвта - благата на своите ближни. В Любовта към Бога влиза и Любовта към ближния, но не и обратното. Мнозина обичат хората, но скоро се разочароват от тази любов. Защо? Липсва един съществен елемент, а именно: когато хората обичат своите ближни, трябва да обичат Бога в тях. Който е обичал на първо място ближните си, той нищо не е придобил.
към текста >>
В
Любовта
към
Бога
влиза и
Любовта
към
ближния
, но не и обратното.
След това тя, като артериална кръв, отива по цялото тяло, да храни всички клетки. Говоря символично. Това е Любовта към ближния. Значи, като възлюбиш Бога, ти влизаш в Неговото сърце, да се пречистиш. Така пречистен, излизаш навън и разнасяш както трябва кръвта - благата на своите ближни.
В
Любовта
към
Бога
влиза и
Любовта
към
ближния
, но не и обратното.
Мнозина обичат хората, но скоро се разочароват от тази любов. Защо? Липсва един съществен елемент, а именно: когато хората обичат своите ближни, трябва да обичат Бога в тях. Който е обичал на първо място ближните си, той нищо не е придобил. Без Бога Любовта към ближния нищо не допринася. Представете си, че вие се влюбите в пръста на Бога.
към текста >>
Мнозина обичат хората, но скоро се разочароват от тази
любов
. Защо?
Говоря символично. Това е Любовта към ближния. Значи, като възлюбиш Бога, ти влизаш в Неговото сърце, да се пречистиш. Така пречистен, излизаш навън и разнасяш както трябва кръвта - благата на своите ближни. В Любовта към Бога влиза и Любовта към ближния, но не и обратното.
Мнозина обичат хората, но скоро се разочароват от тази
любов
. Защо?
Липсва един съществен елемент, а именно: когато хората обичат своите ближни, трябва да обичат Бога в тях. Който е обичал на първо място ближните си, той нищо не е придобил. Без Бога Любовта към ближния нищо не допринася. Представете си, че вие се влюбите в пръста на Бога. Искате ли да виждате Бога, не трябва да се влюбвате само в Неговия пръст.
към текста >>
Липсва един съществен елемент, а именно: когато хората обичат своите ближни, трябва да обичат
Бога
в тях.
Това е Любовта към ближния. Значи, като възлюбиш Бога, ти влизаш в Неговото сърце, да се пречистиш. Така пречистен, излизаш навън и разнасяш както трябва кръвта - благата на своите ближни. В Любовта към Бога влиза и Любовта към ближния, но не и обратното. Мнозина обичат хората, но скоро се разочароват от тази любов. Защо?
Липсва един съществен елемент, а именно: когато хората обичат своите ближни, трябва да обичат
Бога
в тях.
Който е обичал на първо място ближните си, той нищо не е придобил. Без Бога Любовта към ближния нищо не допринася. Представете си, че вие се влюбите в пръста на Бога. Искате ли да виждате Бога, не трябва да се влюбвате само в Неговия пръст. Когато хората се съзнават като Същества, в които Бог живее, тогава ще имате правилни отношения.
към текста >>
Който е обичал на първо място ближните си, той нищо не е придобил.
Значи, като възлюбиш Бога, ти влизаш в Неговото сърце, да се пречистиш. Така пречистен, излизаш навън и разнасяш както трябва кръвта - благата на своите ближни. В Любовта към Бога влиза и Любовта към ближния, но не и обратното. Мнозина обичат хората, но скоро се разочароват от тази любов. Защо? Липсва един съществен елемент, а именно: когато хората обичат своите ближни, трябва да обичат Бога в тях.
Който е обичал на първо място ближните си, той нищо не е придобил.
Без Бога Любовта към ближния нищо не допринася. Представете си, че вие се влюбите в пръста на Бога. Искате ли да виждате Бога, не трябва да се влюбвате само в Неговия пръст. Когато хората се съзнават като Същества, в които Бог живее, тогава ще имате правилни отношения. Да позная своя ближен значи да съзнавам, че този, същият господ, когото обичам, е ограничен в моя ближен.
към текста >>
Без
Бога
Любовта
към
ближния
нищо не допринася.
Така пречистен, излизаш навън и разнасяш както трябва кръвта - благата на своите ближни. В Любовта към Бога влиза и Любовта към ближния, но не и обратното. Мнозина обичат хората, но скоро се разочароват от тази любов. Защо? Липсва един съществен елемент, а именно: когато хората обичат своите ближни, трябва да обичат Бога в тях. Който е обичал на първо място ближните си, той нищо не е придобил.
Без
Бога
Любовта
към
ближния
нищо не допринася.
Представете си, че вие се влюбите в пръста на Бога. Искате ли да виждате Бога, не трябва да се влюбвате само в Неговия пръст. Когато хората се съзнават като Същества, в които Бог живее, тогава ще имате правилни отношения. Да позная своя ближен значи да съзнавам, че този, същият господ, когото обичам, е ограничен в моя ближен. Когато срещнете един човек, кажете: "Господи, благодаря Ти, че Те срещнах в този човек." Всеки човек, когото срещате, е една задача, понеже вие обичате Бога в него.
към текста >>
Представете си, че вие се влюбите в пръста на
Бога
.
В Любовта към Бога влиза и Любовта към ближния, но не и обратното. Мнозина обичат хората, но скоро се разочароват от тази любов. Защо? Липсва един съществен елемент, а именно: когато хората обичат своите ближни, трябва да обичат Бога в тях. Който е обичал на първо място ближните си, той нищо не е придобил. Без Бога Любовта към ближния нищо не допринася.
Представете си, че вие се влюбите в пръста на
Бога
.
Искате ли да виждате Бога, не трябва да се влюбвате само в Неговия пръст. Когато хората се съзнават като Същества, в които Бог живее, тогава ще имате правилни отношения. Да позная своя ближен значи да съзнавам, че този, същият господ, когото обичам, е ограничен в моя ближен. Когато срещнете един човек, кажете: "Господи, благодаря Ти, че Те срещнах в този човек." Всеки човек, когото срещате, е една задача, понеже вие обичате Бога в него. Който е излязъл от Бога, може да бъде обичан.
към текста >>
Искате ли да виждате
Бога
, не трябва да се влюбвате само в Неговия пръст.
Мнозина обичат хората, но скоро се разочароват от тази любов. Защо? Липсва един съществен елемент, а именно: когато хората обичат своите ближни, трябва да обичат Бога в тях. Който е обичал на първо място ближните си, той нищо не е придобил. Без Бога Любовта към ближния нищо не допринася. Представете си, че вие се влюбите в пръста на Бога.
Искате ли да виждате
Бога
, не трябва да се влюбвате само в Неговия пръст.
Когато хората се съзнават като Същества, в които Бог живее, тогава ще имате правилни отношения. Да позная своя ближен значи да съзнавам, че този, същият господ, когото обичам, е ограничен в моя ближен. Когато срещнете един човек, кажете: "Господи, благодаря Ти, че Те срещнах в този човек." Всеки човек, когото срещате, е една задача, понеже вие обичате Бога в него. Който е излязъл от Бога, може да бъде обичан. Божият закон седи в това: постъпвай спрямо другите така, както постъпваш спрямо себе си.
към текста >>
Когато срещнете един човек, кажете: "Господи, благодаря Ти, че Те срещнах в този човек." Всеки човек, когото срещате, е една задача, понеже вие обичате
Бога
в него.
Без Бога Любовта към ближния нищо не допринася. Представете си, че вие се влюбите в пръста на Бога. Искате ли да виждате Бога, не трябва да се влюбвате само в Неговия пръст. Когато хората се съзнават като Същества, в които Бог живее, тогава ще имате правилни отношения. Да позная своя ближен значи да съзнавам, че този, същият господ, когото обичам, е ограничен в моя ближен.
Когато срещнете един човек, кажете: "Господи, благодаря Ти, че Те срещнах в този човек." Всеки човек, когото срещате, е една задача, понеже вие обичате
Бога
в него.
Който е излязъл от Бога, може да бъде обичан. Божият закон седи в това: постъпвай спрямо другите така, както постъпваш спрямо себе си. А съвършената постъпка е тази: постъпвай спрямо другите така, както Бог постъпва спрямо тебе, т.е. така ги дръж в ума си, както Бог ги държи в ума си. Най-малкото същество заема високо място в ума на Бога.
към текста >>
Който е излязъл от
Бога
, може да бъде обичан.
Представете си, че вие се влюбите в пръста на Бога. Искате ли да виждате Бога, не трябва да се влюбвате само в Неговия пръст. Когато хората се съзнават като Същества, в които Бог живее, тогава ще имате правилни отношения. Да позная своя ближен значи да съзнавам, че този, същият господ, когото обичам, е ограничен в моя ближен. Когато срещнете един човек, кажете: "Господи, благодаря Ти, че Те срещнах в този човек." Всеки човек, когото срещате, е една задача, понеже вие обичате Бога в него.
Който е излязъл от
Бога
, може да бъде обичан.
Божият закон седи в това: постъпвай спрямо другите така, както постъпваш спрямо себе си. А съвършената постъпка е тази: постъпвай спрямо другите така, както Бог постъпва спрямо тебе, т.е. така ги дръж в ума си, както Бог ги държи в ума си. Най-малкото същество заема високо място в ума на Бога. И тъй, моите отношения към хората трябва да бъдат така добри, както са добри отношенията на Бога към тях.
към текста >>
Божият закон седи в това: постъпвай спрямо другите така, както постъпваш спрямо
себе
си.
Искате ли да виждате Бога, не трябва да се влюбвате само в Неговия пръст. Когато хората се съзнават като Същества, в които Бог живее, тогава ще имате правилни отношения. Да позная своя ближен значи да съзнавам, че този, същият господ, когото обичам, е ограничен в моя ближен. Когато срещнете един човек, кажете: "Господи, благодаря Ти, че Те срещнах в този човек." Всеки човек, когото срещате, е една задача, понеже вие обичате Бога в него. Който е излязъл от Бога, може да бъде обичан.
Божият закон седи в това: постъпвай спрямо другите така, както постъпваш спрямо
себе
си.
А съвършената постъпка е тази: постъпвай спрямо другите така, както Бог постъпва спрямо тебе, т.е. така ги дръж в ума си, както Бог ги държи в ума си. Най-малкото същество заема високо място в ума на Бога. И тъй, моите отношения към хората трябва да бъдат така добри, както са добри отношенията на Бога към тях. Не да бъдем като Него, но да вървим по Неговите пътища.
към текста >>
така ги дръж в ума си, както Бог ги държи в ума си.
Да позная своя ближен значи да съзнавам, че този, същият господ, когото обичам, е ограничен в моя ближен. Когато срещнете един човек, кажете: "Господи, благодаря Ти, че Те срещнах в този човек." Всеки човек, когото срещате, е една задача, понеже вие обичате Бога в него. Който е излязъл от Бога, може да бъде обичан. Божият закон седи в това: постъпвай спрямо другите така, както постъпваш спрямо себе си. А съвършената постъпка е тази: постъпвай спрямо другите така, както Бог постъпва спрямо тебе, т.е.
така ги дръж в ума си, както Бог ги държи в ума си.
Най-малкото същество заема високо място в ума на Бога. И тъй, моите отношения към хората трябва да бъдат така добри, както са добри отношенията на Бога към тях. Не да бъдем като Него, но да вървим по Неговите пътища. Твоята Любов към ближния дава условия да цъфтят и зреят плодовете в градината на твоята душа и в душата на онзи, когото обичаш. Когато любим Бога, ние приемаме.
към текста >>
Най-малкото същество заема високо място в ума на
Бога
.
Когато срещнете един човек, кажете: "Господи, благодаря Ти, че Те срещнах в този човек." Всеки човек, когото срещате, е една задача, понеже вие обичате Бога в него. Който е излязъл от Бога, може да бъде обичан. Божият закон седи в това: постъпвай спрямо другите така, както постъпваш спрямо себе си. А съвършената постъпка е тази: постъпвай спрямо другите така, както Бог постъпва спрямо тебе, т.е. така ги дръж в ума си, както Бог ги държи в ума си.
Най-малкото същество заема високо място в ума на
Бога
.
И тъй, моите отношения към хората трябва да бъдат така добри, както са добри отношенията на Бога към тях. Не да бъдем като Него, но да вървим по Неговите пътища. Твоята Любов към ближния дава условия да цъфтят и зреят плодовете в градината на твоята душа и в душата на онзи, когото обичаш. Когато любим Бога, ние приемаме. Тогава Бог ни помага, Висшите Духове ни помагат.
към текста >>
И тъй, моите отношения
към
хората трябва да бъдат така добри, както са добри отношенията на
Бога
към
тях.
Който е излязъл от Бога, може да бъде обичан. Божият закон седи в това: постъпвай спрямо другите така, както постъпваш спрямо себе си. А съвършената постъпка е тази: постъпвай спрямо другите така, както Бог постъпва спрямо тебе, т.е. така ги дръж в ума си, както Бог ги държи в ума си. Най-малкото същество заема високо място в ума на Бога.
И тъй, моите отношения
към
хората трябва да бъдат така добри, както са добри отношенията на
Бога
към
тях.
Не да бъдем като Него, но да вървим по Неговите пътища. Твоята Любов към ближния дава условия да цъфтят и зреят плодовете в градината на твоята душа и в душата на онзи, когото обичаш. Когато любим Бога, ние приемаме. Тогава Бог ни помага, Висшите Духове ни помагат. При Любовта към ближния ние даваме.
към текста >>
Твоята
Любов
към
ближния
дава условия да цъфтят и зреят плодовете в градината на твоята душа и в душата на онзи, когото обичаш.
А съвършената постъпка е тази: постъпвай спрямо другите така, както Бог постъпва спрямо тебе, т.е. така ги дръж в ума си, както Бог ги държи в ума си. Най-малкото същество заема високо място в ума на Бога. И тъй, моите отношения към хората трябва да бъдат така добри, както са добри отношенията на Бога към тях. Не да бъдем като Него, но да вървим по Неговите пътища.
Твоята
Любов
към
ближния
дава условия да цъфтят и зреят плодовете в градината на твоята душа и в душата на онзи, когото обичаш.
Когато любим Бога, ние приемаме. Тогава Бог ни помага, Висшите Духове ни помагат. При Любовта към ближния ние даваме.
към текста >>
Когато любим
Бога
, ние приемаме.
така ги дръж в ума си, както Бог ги държи в ума си. Най-малкото същество заема високо място в ума на Бога. И тъй, моите отношения към хората трябва да бъдат така добри, както са добри отношенията на Бога към тях. Не да бъдем като Него, но да вървим по Неговите пътища. Твоята Любов към ближния дава условия да цъфтят и зреят плодовете в градината на твоята душа и в душата на онзи, когото обичаш.
Когато любим
Бога
, ние приемаме.
Тогава Бог ни помага, Висшите Духове ни помагат. При Любовта към ближния ние даваме.
към текста >>
При
Любовта
към
ближния
ние даваме.
И тъй, моите отношения към хората трябва да бъдат така добри, както са добри отношенията на Бога към тях. Не да бъдем като Него, но да вървим по Неговите пътища. Твоята Любов към ближния дава условия да цъфтят и зреят плодовете в градината на твоята душа и в душата на онзи, когото обичаш. Когато любим Бога, ние приемаме. Тогава Бог ни помага, Висшите Духове ни помагат.
При
Любовта
към
ближния
ние даваме.
към текста >>
30.
Разговор за Любовта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
РАЗГОВОР ЗА
ЛЮБОВТА
РАЗГОВОР ЗА
ЛЮБОВТА
Изгрев, 7.XI.1952 г. Любезни брат, Тук ще ви изложа разговор с Учителя от 24 декември 1937 г.: Човек е пратен на земята да учи Любовта! И Христос казва: „Аз затова се родих, за да покажа Любовта!
към текста >>
Човек е пратен на земята да учи
Любовта
!
РАЗГОВОР ЗА ЛЮБОВТА Изгрев, 7.XI.1952 г. Любезни брат, Тук ще ви изложа разговор с Учителя от 24 декември 1937 г.:
Човек е пратен на земята да учи
Любовта
!
И Христос казва: „Аз затова се родих, за да покажа Любовта! “ В Любовта влизат и трите: Любов, Мъдрост, Истина. Любов е това, в което влизат Мъдростта и Истината. Мъдрост е това, в което влизат Любовта и Истината.
към текста >>
И Христос казва: „Аз затова се родих, за да покажа
Любовта
!
РАЗГОВОР ЗА ЛЮБОВТА Изгрев, 7.XI.1952 г. Любезни брат, Тук ще ви изложа разговор с Учителя от 24 декември 1937 г.: Човек е пратен на земята да учи Любовта!
И Христос казва: „Аз затова се родих, за да покажа
Любовта
!
“ В Любовта влизат и трите: Любов, Мъдрост, Истина. Любов е това, в което влизат Мъдростта и Истината. Мъдрост е това, в което влизат Любовта и Истината. Истината е това, в което влизат Любовта и Мъдростта.
към текста >>
В
Любовта
влизат и трите:
Любов
, Мъдрост, Истина.
Любезни брат, Тук ще ви изложа разговор с Учителя от 24 декември 1937 г.: Човек е пратен на земята да учи Любовта! И Христос казва: „Аз затова се родих, за да покажа Любовта! “
В
Любовта
влизат и трите:
Любов
, Мъдрост, Истина.
Любов е това, в което влизат Мъдростта и Истината. Мъдрост е това, в което влизат Любовта и Истината. Истината е това, в което влизат Любовта и Мъдростта. Един брат попита: „вие тази сутрин в разговор казахте, че ако мине през човека в пълнота Божията Любов, човешката нервна система не би издържала и би се стопила от тези бързи, силни вибрации. Но как може да се направи нервната система издръжлива на вибрациите на Божията Любов?
към текста >>
Любов
е това, в което влизат Мъдростта и Истината.
Тук ще ви изложа разговор с Учителя от 24 декември 1937 г.: Човек е пратен на земята да учи Любовта! И Христос казва: „Аз затова се родих, за да покажа Любовта! “ В Любовта влизат и трите: Любов, Мъдрост, Истина.
Любов
е това, в което влизат Мъдростта и Истината.
Мъдрост е това, в което влизат Любовта и Истината. Истината е това, в което влизат Любовта и Мъдростта. Един брат попита: „вие тази сутрин в разговор казахте, че ако мине през човека в пълнота Божията Любов, човешката нервна система не би издържала и би се стопила от тези бързи, силни вибрации. Но как може да се направи нервната система издръжлива на вибрациите на Божията Любов? “
към текста >>
Мъдрост е това, в което влизат
Любовта
и Истината.
Човек е пратен на земята да учи Любовта! И Христос казва: „Аз затова се родих, за да покажа Любовта! “ В Любовта влизат и трите: Любов, Мъдрост, Истина. Любов е това, в което влизат Мъдростта и Истината.
Мъдрост е това, в което влизат
Любовта
и Истината.
Истината е това, в което влизат Любовта и Мъдростта. Един брат попита: „вие тази сутрин в разговор казахте, че ако мине през човека в пълнота Божията Любов, човешката нервна система не би издържала и би се стопила от тези бързи, силни вибрации. Но как може да се направи нервната система издръжлива на вибрациите на Божията Любов? “ Учителя каза:
към текста >>
Истината е това, в което влизат
Любовта
и Мъдростта.
И Христос казва: „Аз затова се родих, за да покажа Любовта! “ В Любовта влизат и трите: Любов, Мъдрост, Истина. Любов е това, в което влизат Мъдростта и Истината. Мъдрост е това, в което влизат Любовта и Истината.
Истината е това, в което влизат
Любовта
и Мъдростта.
Един брат попита: „вие тази сутрин в разговор казахте, че ако мине през човека в пълнота Божията Любов, човешката нервна система не би издържала и би се стопила от тези бързи, силни вибрации. Но как може да се направи нервната система издръжлива на вибрациите на Божията Любов? “ Учителя каза: Любовта изпъжда навън всеки страх.
към текста >>
Един брат попита: „вие тази сутрин в разговор казахте, че ако мине през човека в пълнота Божията
Любов
, човешката нервна система не би издържала и би се стопила от тези бързи, силни вибрации.
“ В Любовта влизат и трите: Любов, Мъдрост, Истина. Любов е това, в което влизат Мъдростта и Истината. Мъдрост е това, в което влизат Любовта и Истината. Истината е това, в което влизат Любовта и Мъдростта.
Един брат попита: „вие тази сутрин в разговор казахте, че ако мине през човека в пълнота Божията
Любов
, човешката нервна система не би издържала и би се стопила от тези бързи, силни вибрации.
Но как може да се направи нервната система издръжлива на вибрациите на Божията Любов? “ Учителя каза: Любовта изпъжда навън всеки страх. Там, дето има страх, няма любов.
към текста >>
Но как може да се направи нервната система издръжлива на вибрациите на Божията
Любов
?
В Любовта влизат и трите: Любов, Мъдрост, Истина. Любов е това, в което влизат Мъдростта и Истината. Мъдрост е това, в което влизат Любовта и Истината. Истината е това, в което влизат Любовта и Мъдростта. Един брат попита: „вие тази сутрин в разговор казахте, че ако мине през човека в пълнота Божията Любов, човешката нервна система не би издържала и би се стопила от тези бързи, силни вибрации.
Но как може да се направи нервната система издръжлива на вибрациите на Божията
Любов
?
“ Учителя каза: Любовта изпъжда навън всеки страх. Там, дето има страх, няма любов. Човек да мисли, че всичко, което се случва, е за добро.
към текста >>
Любовта
изпъжда навън всеки страх.
Истината е това, в което влизат Любовта и Мъдростта. Един брат попита: „вие тази сутрин в разговор казахте, че ако мине през човека в пълнота Божията Любов, човешката нервна система не би издържала и би се стопила от тези бързи, силни вибрации. Но как може да се направи нервната система издръжлива на вибрациите на Божията Любов? “ Учителя каза:
Любовта
изпъжда навън всеки страх.
Там, дето има страх, няма любов. Човек да мисли, че всичко, което се случва, е за добро. Нали е казано: „Всичко, каквото се случи с онези, които любят Бога, е за добро.“ Така като мисли човек, нагодява се тялото му за тези трептения на любовта и може да ги издържа. Любовта повдига трептенията на тялото, а страхът ги понижава. Затова при страха няма да възприемаш вярно впечатленията отвън и затова впечатленията и разбиранията ти няма да бъдат пълни.
към текста >>
Там, дето има страх, няма
любов
.
Един брат попита: „вие тази сутрин в разговор казахте, че ако мине през човека в пълнота Божията Любов, човешката нервна система не би издържала и би се стопила от тези бързи, силни вибрации. Но как може да се направи нервната система издръжлива на вибрациите на Божията Любов? “ Учителя каза: Любовта изпъжда навън всеки страх.
Там, дето има страх, няма
любов
.
Човек да мисли, че всичко, което се случва, е за добро. Нали е казано: „Всичко, каквото се случи с онези, които любят Бога, е за добро.“ Така като мисли човек, нагодява се тялото му за тези трептения на любовта и може да ги издържа. Любовта повдига трептенията на тялото, а страхът ги понижава. Затова при страха няма да възприемаш вярно впечатленията отвън и затова впечатленията и разбиранията ти няма да бъдат пълни. В беседите се изучават законите на любовта.
към текста >>
Нали е казано: „Всичко, каквото се случи с онези, които любят
Бога
, е за добро.“ Така като мисли човек, нагодява се тялото му за тези трептения на
любовта
и може да ги издържа.
“ Учителя каза: Любовта изпъжда навън всеки страх. Там, дето има страх, няма любов. Човек да мисли, че всичко, което се случва, е за добро.
Нали е казано: „Всичко, каквото се случи с онези, които любят
Бога
, е за добро.“ Така като мисли човек, нагодява се тялото му за тези трептения на
любовта
и може да ги издържа.
Любовта повдига трептенията на тялото, а страхът ги понижава. Затова при страха няма да възприемаш вярно впечатленията отвън и затова впечатленията и разбиранията ти няма да бъдат пълни. В беседите се изучават законите на любовта. Как да се служи на Бога. Нужни са учене и служене.
към текста >>
Любовта
повдига трептенията на тялото, а страхът ги понижава.
Учителя каза: Любовта изпъжда навън всеки страх. Там, дето има страх, няма любов. Човек да мисли, че всичко, което се случва, е за добро. Нали е казано: „Всичко, каквото се случи с онези, които любят Бога, е за добро.“ Така като мисли човек, нагодява се тялото му за тези трептения на любовта и може да ги издържа.
Любовта
повдига трептенията на тялото, а страхът ги понижава.
Затова при страха няма да възприемаш вярно впечатленията отвън и затова впечатленията и разбиранията ти няма да бъдат пълни. В беседите се изучават законите на любовта. Как да се служи на Бога. Нужни са учене и служене. В беседите се посочва по кой път трябва да вървим.
към текста >>
В беседите се изучават законите на
любовта
.
Там, дето има страх, няма любов. Човек да мисли, че всичко, което се случва, е за добро. Нали е казано: „Всичко, каквото се случи с онези, които любят Бога, е за добро.“ Така като мисли човек, нагодява се тялото му за тези трептения на любовта и може да ги издържа. Любовта повдига трептенията на тялото, а страхът ги понижава. Затова при страха няма да възприемаш вярно впечатленията отвън и затова впечатленията и разбиранията ти няма да бъдат пълни.
В беседите се изучават законите на
любовта
.
Как да се служи на Бога. Нужни са учене и служене. В беседите се посочва по кой път трябва да вървим. Във всичко това, което съм говорил в беседите, ние нищо не отричаме. Всички вярвания, които има, са добри.
към текста >>
Как да се служи на
Бога
.
Човек да мисли, че всичко, което се случва, е за добро. Нали е казано: „Всичко, каквото се случи с онези, които любят Бога, е за добро.“ Така като мисли човек, нагодява се тялото му за тези трептения на любовта и може да ги издържа. Любовта повдига трептенията на тялото, а страхът ги понижава. Затова при страха няма да възприемаш вярно впечатленията отвън и затова впечатленията и разбиранията ти няма да бъдат пълни. В беседите се изучават законите на любовта.
Как да се служи на
Бога
.
Нужни са учене и служене. В беседите се посочва по кой път трябва да вървим. Във всичко това, което съм говорил в беседите, ние нищо не отричаме. Всички вярвания, които има, са добри. Но не трябва да се спира човек там, а да върви по-нагоре.
към текста >>
Ние остаряваме от нашия егоизъм и се подмладяваме от Божията
Любов
.
Да не се спира човек на едно място и да не казва: „Това, което аз имам, е по-добро.“ Всяка година допринася нещо на детето. Но старият човек да не съжалява, че е остарял. Той не е остарял. Това е една илюзия за него, че е остарял.
Ние остаряваме от нашия егоизъм и се подмладяваме от Божията
Любов
.
Защо е остарял някой? От егоизъм. Защо се е подмладил? Защото е влязъл в Божията Любов. Като отива човек в онзи свят, да отива с любов.
към текста >>
Защото е влязъл в Божията
Любов
.
Това е една илюзия за него, че е остарял. Ние остаряваме от нашия егоизъм и се подмладяваме от Божията Любов. Защо е остарял някой? От егоизъм. Защо се е подмладил?
Защото е влязъл в Божията
Любов
.
Като отива човек в онзи свят, да отива с любов. Всеки, каквото учи, да го учи с любов и с любов да го предава на другите после. Някой иска да просвети с любов някого. А сам той не е просветен в любовта. Трябва да почнат хората да прилагат любовта, защото сега се говори за любовта, без да се прилага.
към текста >>
Като отива човек в онзи свят, да отива с
любов
.
Ние остаряваме от нашия егоизъм и се подмладяваме от Божията Любов. Защо е остарял някой? От егоизъм. Защо се е подмладил? Защото е влязъл в Божията Любов.
Като отива човек в онзи свят, да отива с
любов
.
Всеки, каквото учи, да го учи с любов и с любов да го предава на другите после. Някой иска да просвети с любов някого. А сам той не е просветен в любовта. Трябва да почнат хората да прилагат любовта, защото сега се говори за любовта, без да се прилага. Трябва нова канализация за любовта.
към текста >>
Всеки, каквото учи, да го учи с
любов
и с
любов
да го предава на другите после.
Защо е остарял някой? От егоизъм. Защо се е подмладил? Защото е влязъл в Божията Любов. Като отива човек в онзи свят, да отива с любов.
Всеки, каквото учи, да го учи с
любов
и с
любов
да го предава на другите после.
Някой иска да просвети с любов някого. А сам той не е просветен в любовта. Трябва да почнат хората да прилагат любовта, защото сега се говори за любовта, без да се прилага. Трябва нова канализация за любовта. Любов има, но канализацията е слаба.
към текста >>
Някой иска да просвети с
любов
някого.
От егоизъм. Защо се е подмладил? Защото е влязъл в Божията Любов. Като отива човек в онзи свят, да отива с любов. Всеки, каквото учи, да го учи с любов и с любов да го предава на другите после.
Някой иска да просвети с
любов
някого.
А сам той не е просветен в любовта. Трябва да почнат хората да прилагат любовта, защото сега се говори за любовта, без да се прилага. Трябва нова канализация за любовта. Любов има, но канализацията е слаба. Сега трябват хора, които да бъдат проводници, през които да се изявява Божията Любов.
към текста >>
А сам той не е просветен в
любовта
.
Защо се е подмладил? Защото е влязъл в Божията Любов. Като отива човек в онзи свят, да отива с любов. Всеки, каквото учи, да го учи с любов и с любов да го предава на другите после. Някой иска да просвети с любов някого.
А сам той не е просветен в
любовта
.
Трябва да почнат хората да прилагат любовта, защото сега се говори за любовта, без да се прилага. Трябва нова канализация за любовта. Любов има, но канализацията е слаба. Сега трябват хора, които да бъдат проводници, през които да се изявява Божията Любов. Един брат попита: „Кой е начинът, по който човек може да стане проводник на любовта?
към текста >>
Трябва да почнат хората да прилагат
любовта
, защото сега се говори за
любовта
, без да се прилага.
Защото е влязъл в Божията Любов. Като отива човек в онзи свят, да отива с любов. Всеки, каквото учи, да го учи с любов и с любов да го предава на другите после. Някой иска да просвети с любов някого. А сам той не е просветен в любовта.
Трябва да почнат хората да прилагат
любовта
, защото сега се говори за
любовта
, без да се прилага.
Трябва нова канализация за любовта. Любов има, но канализацията е слаба. Сега трябват хора, които да бъдат проводници, през които да се изявява Божията Любов. Един брат попита: „Кой е начинът, по който човек може да стане проводник на любовта? “ Учителя каза:
към текста >>
Трябва нова канализация за
любовта
.
Като отива човек в онзи свят, да отива с любов. Всеки, каквото учи, да го учи с любов и с любов да го предава на другите после. Някой иска да просвети с любов някого. А сам той не е просветен в любовта. Трябва да почнат хората да прилагат любовта, защото сега се говори за любовта, без да се прилага.
Трябва нова канализация за
любовта
.
Любов има, но канализацията е слаба. Сега трябват хора, които да бъдат проводници, през които да се изявява Божията Любов. Един брат попита: „Кой е начинът, по който човек може да стане проводник на любовта? “ Учителя каза: Да мисли човек за Бога, да се моли тайно.
към текста >>
Любов
има, но канализацията е слаба.
Всеки, каквото учи, да го учи с любов и с любов да го предава на другите после. Някой иска да просвети с любов някого. А сам той не е просветен в любовта. Трябва да почнат хората да прилагат любовта, защото сега се говори за любовта, без да се прилага. Трябва нова канализация за любовта.
Любов
има, но канализацията е слаба.
Сега трябват хора, които да бъдат проводници, през които да се изявява Божията Любов. Един брат попита: „Кой е начинът, по който човек може да стане проводник на любовта? “ Учителя каза: Да мисли човек за Бога, да се моли тайно. Това е средство, за да се прояви любовта.
към текста >>
Сега трябват хора, които да бъдат проводници, през които да се изявява Божията
Любов
.
Някой иска да просвети с любов някого. А сам той не е просветен в любовта. Трябва да почнат хората да прилагат любовта, защото сега се говори за любовта, без да се прилага. Трябва нова канализация за любовта. Любов има, но канализацията е слаба.
Сега трябват хора, които да бъдат проводници, през които да се изявява Божията
Любов
.
Един брат попита: „Кой е начинът, по който човек може да стане проводник на любовта? “ Учителя каза: Да мисли човек за Бога, да се моли тайно. Това е средство, за да се прояви любовта. Молитвата е един вътрешен личен метод на душата.
към текста >>
Един брат попита: „Кой е начинът, по който човек може да стане проводник на
любовта
?
А сам той не е просветен в любовта. Трябва да почнат хората да прилагат любовта, защото сега се говори за любовта, без да се прилага. Трябва нова канализация за любовта. Любов има, но канализацията е слаба. Сега трябват хора, които да бъдат проводници, през които да се изявява Божията Любов.
Един брат попита: „Кой е начинът, по който човек може да стане проводник на
любовта
?
“ Учителя каза: Да мисли човек за Бога, да се моли тайно. Това е средство, за да се прояви любовта. Молитвата е един вътрешен личен метод на душата. Трябва да се изучават беседите.
към текста >>
Да мисли човек за
Бога
, да се моли тайно.
Трябва нова канализация за любовта. Любов има, но канализацията е слаба. Сега трябват хора, които да бъдат проводници, през които да се изявява Божията Любов. Един брат попита: „Кой е начинът, по който човек може да стане проводник на любовта? “ Учителя каза:
Да мисли човек за
Бога
, да се моли тайно.
Това е средство, за да се прояви любовта. Молитвата е един вътрешен личен метод на душата. Трябва да се изучават беседите. Не е в четенето само. Но човек, каквото чете, да го прилага.
към текста >>
Това е средство, за да се прояви
любовта
.
Любов има, но канализацията е слаба. Сега трябват хора, които да бъдат проводници, през които да се изявява Божията Любов. Един брат попита: „Кой е начинът, по който човек може да стане проводник на любовта? “ Учителя каза: Да мисли човек за Бога, да се моли тайно.
Това е средство, за да се прояви
любовта
.
Молитвата е един вътрешен личен метод на душата. Трябва да се изучават беседите. Не е в четенето само. Но човек, каквото чете, да го прилага. Да прави опити, защото без опити нищо не може да се постигне.
към текста >>
И като любя
Бога
, трябва да обичам и другите хора независимо от това, дали са ми приятели или не."
Но човек, каквото чете, да го прилага. Да прави опити, защото без опити нищо не може да се постигне. Иначе ще има суха схоластика. Някой казва: „Така казва Христос.“ Но Христос, каквото казва, и го прави. Човек трябва да си казва: „Аз трябва да любя.
И като любя
Бога
, трябва да обичам и другите хора независимо от това, дали са ми приятели или не."
Но подбудителната причина да бъде любовта към Бога и от Бога да се върви към ближния. Двата велики закона са: Любов към Бога и любов към ближния. Тази идея трябва да се развие. Да се покаже по какъв начин от любовта към Бога отиваме до любовта към ближния. При любовта към Бога ние отиваме от периферията към Бога.
към текста >>
Но подбудителната причина да бъде
любовта
към
Бога
и от
Бога
да се върви
към
ближния
.
Да прави опити, защото без опити нищо не може да се постигне. Иначе ще има суха схоластика. Някой казва: „Така казва Христос.“ Но Христос, каквото казва, и го прави. Човек трябва да си казва: „Аз трябва да любя. И като любя Бога, трябва да обичам и другите хора независимо от това, дали са ми приятели или не."
Но подбудителната причина да бъде
любовта
към
Бога
и от
Бога
да се върви
към
ближния
.
Двата велики закона са: Любов към Бога и любов към ближния. Тази идея трябва да се развие. Да се покаже по какъв начин от любовта към Бога отиваме до любовта към ближния. При любовта към Бога ние отиваме от периферията към Бога. А любовта към ближния е от Бога към периферията.
към текста >>
Двата велики закона са:
Любов
към
Бога
и
любов
към
ближния
.
Иначе ще има суха схоластика. Някой казва: „Така казва Христос.“ Но Христос, каквото казва, и го прави. Човек трябва да си казва: „Аз трябва да любя. И като любя Бога, трябва да обичам и другите хора независимо от това, дали са ми приятели или не." Но подбудителната причина да бъде любовта към Бога и от Бога да се върви към ближния.
Двата велики закона са:
Любов
към
Бога
и
любов
към
ближния
.
Тази идея трябва да се развие. Да се покаже по какъв начин от любовта към Бога отиваме до любовта към ближния. При любовта към Бога ние отиваме от периферията към Бога. А любовта към ближния е от Бога към периферията. Ще обичаш ближния си, но си излязъл вече от Бога и правиш това.
към текста >>
Да се покаже по какъв начин от
любовта
към
Бога
отиваме до
любовта
към
ближния
.
Човек трябва да си казва: „Аз трябва да любя. И като любя Бога, трябва да обичам и другите хора независимо от това, дали са ми приятели или не." Но подбудителната причина да бъде любовта към Бога и от Бога да се върви към ближния. Двата велики закона са: Любов към Бога и любов към ближния. Тази идея трябва да се развие.
Да се покаже по какъв начин от
любовта
към
Бога
отиваме до
любовта
към
ближния
.
При любовта към Бога ние отиваме от периферията към Бога. А любовта към ближния е от Бога към периферията. Ще обичаш ближния си, но си излязъл вече от Бога и правиш това. Това е цяла философия. Любовта към Бога и към ближния са две различни посоки.
към текста >>
При
любовта
към
Бога
ние отиваме от периферията
към
Бога
.
И като любя Бога, трябва да обичам и другите хора независимо от това, дали са ми приятели или не." Но подбудителната причина да бъде любовта към Бога и от Бога да се върви към ближния. Двата велики закона са: Любов към Бога и любов към ближния. Тази идея трябва да се развие. Да се покаже по какъв начин от любовта към Бога отиваме до любовта към ближния.
При
любовта
към
Бога
ние отиваме от периферията
към
Бога
.
А любовта към ближния е от Бога към периферията. Ще обичаш ближния си, но си излязъл вече от Бога и правиш това. Това е цяла философия. Любовта към Бога и към ближния са две различни посоки. Човек греши, ако туря Бога извън себе си.
към текста >>
А
любовта
към
ближния
е от
Бога
към
периферията.
Но подбудителната причина да бъде любовта към Бога и от Бога да се върви към ближния. Двата велики закона са: Любов към Бога и любов към ближния. Тази идея трябва да се развие. Да се покаже по какъв начин от любовта към Бога отиваме до любовта към ближния. При любовта към Бога ние отиваме от периферията към Бога.
А
любовта
към
ближния
е от
Бога
към
периферията.
Ще обичаш ближния си, но си излязъл вече от Бога и правиш това. Това е цяла философия. Любовта към Бога и към ближния са две различни посоки. Човек греши, ако туря Бога извън себе си. И той трябва да се научи, че Бог е вътре в него.
към текста >>
Ще обичаш
ближния
си, но си излязъл вече от
Бога
и правиш това.
Двата велики закона са: Любов към Бога и любов към ближния. Тази идея трябва да се развие. Да се покаже по какъв начин от любовта към Бога отиваме до любовта към ближния. При любовта към Бога ние отиваме от периферията към Бога. А любовта към ближния е от Бога към периферията.
Ще обичаш
ближния
си, но си излязъл вече от
Бога
и правиш това.
Това е цяла философия. Любовта към Бога и към ближния са две различни посоки. Човек греши, ако туря Бога извън себе си. И той трябва да се научи, че Бог е вътре в него. Ближният е отражение на Бога!
към текста >>
Любовта
към
Бога
и
към
ближния
са две различни посоки.
Да се покаже по какъв начин от любовта към Бога отиваме до любовта към ближния. При любовта към Бога ние отиваме от периферията към Бога. А любовта към ближния е от Бога към периферията. Ще обичаш ближния си, но си излязъл вече от Бога и правиш това. Това е цяла философия.
Любовта
към
Бога
и
към
ближния
са две различни посоки.
Човек греши, ако туря Бога извън себе си. И той трябва да се научи, че Бог е вътре в него. Ближният е отражение на Бога! В ближния ще видим Бога! Човек да схване, че той и ближният, и двамата живеят в Бога.
към текста >>
Човек греши, ако туря
Бога
извън
себе
си.
При любовта към Бога ние отиваме от периферията към Бога. А любовта към ближния е от Бога към периферията. Ще обичаш ближния си, но си излязъл вече от Бога и правиш това. Това е цяла философия. Любовта към Бога и към ближния са две различни посоки.
Човек греши, ако туря
Бога
извън
себе
си.
И той трябва да се научи, че Бог е вътре в него. Ближният е отражение на Бога! В ближния ще видим Бога! Човек да схване, че той и ближният, и двамата живеят в Бога. Един брат каза: „Учителю, вие бяхте ни дали напоследък една задача да изпращаме всеки ден добри мисли към някого и да пожелаем да служи на Бога, да изпълнява волята Му, да се пробуди в него любовта и пр.
към текста >>
Ближният
е отражение на
Бога
!
Ще обичаш ближния си, но си излязъл вече от Бога и правиш това. Това е цяла философия. Любовта към Бога и към ближния са две различни посоки. Човек греши, ако туря Бога извън себе си. И той трябва да се научи, че Бог е вътре в него.
Ближният
е отражение на
Бога
!
В ближния ще видим Бога! Човек да схване, че той и ближният, и двамата живеят в Бога. Един брат каза: „Учителю, вие бяхте ни дали напоследък една задача да изпращаме всеки ден добри мисли към някого и да пожелаем да служи на Бога, да изпълнява волята Му, да се пробуди в него любовта и пр. Тази задача вие ни я дадохте за десет дена и се изминаха даже повече от десет дена.“ Учителя каза:
към текста >>
В
ближния
ще видим
Бога
!
Това е цяла философия. Любовта към Бога и към ближния са две различни посоки. Човек греши, ако туря Бога извън себе си. И той трябва да се научи, че Бог е вътре в него. Ближният е отражение на Бога!
В
ближния
ще видим
Бога
!
Човек да схване, че той и ближният, и двамата живеят в Бога. Един брат каза: „Учителю, вие бяхте ни дали напоследък една задача да изпращаме всеки ден добри мисли към някого и да пожелаем да служи на Бога, да изпълнява волята Му, да се пробуди в него любовта и пр. Тази задача вие ни я дадохте за десет дена и се изминаха даже повече от десет дена.“ Учителя каза: Сега да дам нова задача, пак за десет дена: Сега изпращайте всеки ден по една мисъл общо на всички добри хора, да се усили тяхната любов към Бога!
към текста >>
Човек да схване, че той и
ближният
, и двамата живеят в
Бога
.
Любовта към Бога и към ближния са две различни посоки. Човек греши, ако туря Бога извън себе си. И той трябва да се научи, че Бог е вътре в него. Ближният е отражение на Бога! В ближния ще видим Бога!
Човек да схване, че той и
ближният
, и двамата живеят в
Бога
.
Един брат каза: „Учителю, вие бяхте ни дали напоследък една задача да изпращаме всеки ден добри мисли към някого и да пожелаем да служи на Бога, да изпълнява волята Му, да се пробуди в него любовта и пр. Тази задача вие ни я дадохте за десет дена и се изминаха даже повече от десет дена.“ Учителя каза: Сега да дам нова задача, пак за десет дена: Сега изпращайте всеки ден по една мисъл общо на всички добри хора, да се усили тяхната любов към Бога! Това да се прави три пъти на ден.
към текста >>
Един брат каза: „Учителю, вие бяхте ни дали напоследък една задача да изпращаме всеки ден добри мисли
към
някого и да пожелаем да служи на
Бога
, да изпълнява волята Му, да се пробуди в него
любовта
и пр.
Човек греши, ако туря Бога извън себе си. И той трябва да се научи, че Бог е вътре в него. Ближният е отражение на Бога! В ближния ще видим Бога! Човек да схване, че той и ближният, и двамата живеят в Бога.
Един брат каза: „Учителю, вие бяхте ни дали напоследък една задача да изпращаме всеки ден добри мисли
към
някого и да пожелаем да служи на
Бога
, да изпълнява волята Му, да се пробуди в него
любовта
и пр.
Тази задача вие ни я дадохте за десет дена и се изминаха даже повече от десет дена.“ Учителя каза: Сега да дам нова задача, пак за десет дена: Сега изпращайте всеки ден по една мисъл общо на всички добри хора, да се усили тяхната любов към Бога! Това да се прави три пъти на ден. Може да се прави три пъти на ден.
към текста >>
Сега да дам нова задача, пак за десет дена: Сега изпращайте всеки ден по една мисъл общо на всички добри хора, да се усили тяхната
любов
към
Бога
!
В ближния ще видим Бога! Човек да схване, че той и ближният, и двамата живеят в Бога. Един брат каза: „Учителю, вие бяхте ни дали напоследък една задача да изпращаме всеки ден добри мисли към някого и да пожелаем да служи на Бога, да изпълнява волята Му, да се пробуди в него любовта и пр. Тази задача вие ни я дадохте за десет дена и се изминаха даже повече от десет дена.“ Учителя каза:
Сега да дам нова задача, пак за десет дена: Сега изпращайте всеки ден по една мисъл общо на всички добри хора, да се усили тяхната
любов
към
Бога
!
Това да се прави три пъти на ден. Може да се прави три пъти на ден. Може да се прави и през нощта три пъти. И тогава ще имаме три пъти денем и три пъти нощем. Но да се прави и нощем, това да става непринудено, човек трябва да възпитава себе си да става през нощта.
към текста >>
Но да се прави и нощем, това да става непринудено, човек трябва да възпитава
себе
си да става през нощта.
Сега да дам нова задача, пак за десет дена: Сега изпращайте всеки ден по една мисъл общо на всички добри хора, да се усили тяхната любов към Бога! Това да се прави три пъти на ден. Може да се прави три пъти на ден. Може да се прави и през нощта три пъти. И тогава ще имаме три пъти денем и три пъти нощем.
Но да се прави и нощем, това да става непринудено, човек трябва да възпитава
себе
си да става през нощта.
Някой път през нощта тъкмо да станеш за молитва, казваш си: „Нямам разположение. “ Човек да се научи да идва разположението. А не да го чака. Той да превърне неразположението в разположение. *
към текста >>
Центърът на Божествената
Любов
е на горния край на главата.
“ Човек да се научи да идва разположението. А не да го чака. Той да превърне неразположението в разположение. * Тук допълнително ще изложа думи на Учителя от други разговори:
Центърът на Божествената
Любов
е на горния край на главата.
Когато Божественото в човека вземе надмощие, то тази Божествена Любов е организирана вече. За да развие човек Божията Любов в себе си, той да мисли за нея. Човек, който иска да развие Божествената Любов в себе си, ще прави едно движение с ръцете си на обливане от горния край на главата, като почне от хилядолистника. А горе мястото на Божествената Любов е мястото на хилядолистника. Човек, който прави движения на обливане от горния край на главата надолу, да мисли за добродетели: за Божествената Любов, за Божествената Мъдрост, за милосърдието и пр.
към текста >>
Когато Божественото в човека вземе надмощие, то тази Божествена
Любов
е организирана вече.
А не да го чака. Той да превърне неразположението в разположение. * Тук допълнително ще изложа думи на Учителя от други разговори: Центърът на Божествената Любов е на горния край на главата.
Когато Божественото в човека вземе надмощие, то тази Божествена
Любов
е организирана вече.
За да развие човек Божията Любов в себе си, той да мисли за нея. Човек, който иска да развие Божествената Любов в себе си, ще прави едно движение с ръцете си на обливане от горния край на главата, като почне от хилядолистника. А горе мястото на Божествената Любов е мястото на хилядолистника. Човек, който прави движения на обливане от горния край на главата надолу, да мисли за добродетели: за Божествената Любов, за Божествената Мъдрост, за милосърдието и пр. И да мисли, че тези добродетели вече растат в него.
към текста >>
За да развие човек Божията
Любов
в
себе
си, той да мисли за нея.
Той да превърне неразположението в разположение. * Тук допълнително ще изложа думи на Учителя от други разговори: Центърът на Божествената Любов е на горния край на главата. Когато Божественото в човека вземе надмощие, то тази Божествена Любов е организирана вече.
За да развие човек Божията
Любов
в
себе
си, той да мисли за нея.
Човек, който иска да развие Божествената Любов в себе си, ще прави едно движение с ръцете си на обливане от горния край на главата, като почне от хилядолистника. А горе мястото на Божествената Любов е мястото на хилядолистника. Човек, който прави движения на обливане от горния край на главата надолу, да мисли за добродетели: за Божествената Любов, за Божествената Мъдрост, за милосърдието и пр. И да мисли, че тези добродетели вече растат в него. Да мисли, че в него расте и се развива Божествената Любов.
към текста >>
Човек, който иска да развие Божествената
Любов
в
себе
си, ще прави едно движение с ръцете си на обливане от горния край на главата, като почне от хилядолистника.
* Тук допълнително ще изложа думи на Учителя от други разговори: Центърът на Божествената Любов е на горния край на главата. Когато Божественото в човека вземе надмощие, то тази Божествена Любов е организирана вече. За да развие човек Божията Любов в себе си, той да мисли за нея.
Човек, който иска да развие Божествената
Любов
в
себе
си, ще прави едно движение с ръцете си на обливане от горния край на главата, като почне от хилядолистника.
А горе мястото на Божествената Любов е мястото на хилядолистника. Човек, който прави движения на обливане от горния край на главата надолу, да мисли за добродетели: за Божествената Любов, за Божествената Мъдрост, за милосърдието и пр. И да мисли, че тези добродетели вече растат в него. Да мисли, че в него расте и се развива Божествената Любов. Реките се вливат, вливат се една в друга.
към текста >>
А горе мястото на Божествената
Любов
е мястото на хилядолистника.
Тук допълнително ще изложа думи на Учителя от други разговори: Центърът на Божествената Любов е на горния край на главата. Когато Божественото в човека вземе надмощие, то тази Божествена Любов е организирана вече. За да развие човек Божията Любов в себе си, той да мисли за нея. Човек, който иска да развие Божествената Любов в себе си, ще прави едно движение с ръцете си на обливане от горния край на главата, като почне от хилядолистника.
А горе мястото на Божествената
Любов
е мястото на хилядолистника.
Човек, който прави движения на обливане от горния край на главата надолу, да мисли за добродетели: за Божествената Любов, за Божествената Мъдрост, за милосърдието и пр. И да мисли, че тези добродетели вече растат в него. Да мисли, че в него расте и се развива Божествената Любов. Реките се вливат, вливат се една в друга. Сливането на тоновете значи хармония на тоновете.
към текста >>
Човек, който прави движения на обливане от горния край на главата надолу, да мисли за добродетели: за Божествената
Любов
, за Божествената Мъдрост, за милосърдието и пр.
Центърът на Божествената Любов е на горния край на главата. Когато Божественото в човека вземе надмощие, то тази Божествена Любов е организирана вече. За да развие човек Божията Любов в себе си, той да мисли за нея. Човек, който иска да развие Божествената Любов в себе си, ще прави едно движение с ръцете си на обливане от горния край на главата, като почне от хилядолистника. А горе мястото на Божествената Любов е мястото на хилядолистника.
Човек, който прави движения на обливане от горния край на главата надолу, да мисли за добродетели: за Божествената
Любов
, за Божествената Мъдрост, за милосърдието и пр.
И да мисли, че тези добродетели вече растат в него. Да мисли, че в него расте и се развива Божествената Любов. Реките се вливат, вливат се една в друга. Сливането на тоновете значи хармония на тоновете. Преливането на душите е един процес не външен, а вътрешен.
към текста >>
Да мисли, че в него расте и се развива Божествената
Любов
.
За да развие човек Божията Любов в себе си, той да мисли за нея. Човек, който иска да развие Божествената Любов в себе си, ще прави едно движение с ръцете си на обливане от горния край на главата, като почне от хилядолистника. А горе мястото на Божествената Любов е мястото на хилядолистника. Човек, който прави движения на обливане от горния край на главата надолу, да мисли за добродетели: за Божествената Любов, за Божествената Мъдрост, за милосърдието и пр. И да мисли, че тези добродетели вече растат в него.
Да мисли, че в него расте и се развива Божествената
Любов
.
Реките се вливат, вливат се една в друга. Сливането на тоновете значи хармония на тоновете. Преливането на душите е един процес не външен, а вътрешен. Реките се сливат, бреговете преливат. И двата процеса едновременно вървят.
към текста >>
Това сливане и преливане става между човека и
Бога
, става между човек и човека.
Сливането на тоновете значи хармония на тоновете. Преливането на душите е един процес не външен, а вътрешен. Реките се сливат, бреговете преливат. И двата процеса едновременно вървят. Това съществува и в природата, и между съществата.
Това сливане и преливане става между човека и
Бога
, става между човек и човека.
Там, дето няма сливане и разливане, там няма никакъв растеж. Става преливане от една душа в друга. Това сливане и преливане да стане само между две души, между които има любов. Същото е и за нашите отношения към Бога. За да има сливане и преливане между нас и Бога, трябва да имаме любов към Бога.
към текста >>
Това сливане и преливане да стане само между две души, между които има
любов
.
И двата процеса едновременно вървят. Това съществува и в природата, и между съществата. Това сливане и преливане става между човека и Бога, става между човек и човека. Там, дето няма сливане и разливане, там няма никакъв растеж. Става преливане от една душа в друга.
Това сливане и преливане да стане само между две души, между които има
любов
.
Същото е и за нашите отношения към Бога. За да има сливане и преливане между нас и Бога, трябва да имаме любов към Бога. Иначе можем да се молим с часове, без любов към Бога. И тогава няма да има резултат, понеже няма да има сливане и преливане между нас и Бога. Затова основата на всяка молитва е любов към Бога.
към текста >>
Същото е и за нашите отношения
към
Бога
.
Това съществува и в природата, и между съществата. Това сливане и преливане става между човека и Бога, става между човек и човека. Там, дето няма сливане и разливане, там няма никакъв растеж. Става преливане от една душа в друга. Това сливане и преливане да стане само между две души, между които има любов.
Същото е и за нашите отношения
към
Бога
.
За да има сливане и преливане между нас и Бога, трябва да имаме любов към Бога. Иначе можем да се молим с часове, без любов към Бога. И тогава няма да има резултат, понеже няма да има сливане и преливане между нас и Бога. Затова основата на всяка молитва е любов към Бога. Във време на молитва да се чувствува любов към Бога, за да се реализира сливане и преливане.
към текста >>
За да има сливане и преливане между нас и
Бога
, трябва да имаме
любов
към
Бога
.
Това сливане и преливане става между човека и Бога, става между човек и човека. Там, дето няма сливане и разливане, там няма никакъв растеж. Става преливане от една душа в друга. Това сливане и преливане да стане само между две души, между които има любов. Същото е и за нашите отношения към Бога.
За да има сливане и преливане между нас и
Бога
, трябва да имаме
любов
към
Бога
.
Иначе можем да се молим с часове, без любов към Бога. И тогава няма да има резултат, понеже няма да има сливане и преливане между нас и Бога. Затова основата на всяка молитва е любов към Бога. Във време на молитва да се чувствува любов към Бога, за да се реализира сливане и преливане. А без сливане и преливане между тебе и Бога не може да има никакъв растеж в тебе.
към текста >>
Иначе можем да се молим с часове, без
любов
към
Бога
.
Там, дето няма сливане и разливане, там няма никакъв растеж. Става преливане от една душа в друга. Това сливане и преливане да стане само между две души, между които има любов. Същото е и за нашите отношения към Бога. За да има сливане и преливане между нас и Бога, трябва да имаме любов към Бога.
Иначе можем да се молим с часове, без
любов
към
Бога
.
И тогава няма да има резултат, понеже няма да има сливане и преливане между нас и Бога. Затова основата на всяка молитва е любов към Бога. Във време на молитва да се чувствува любов към Бога, за да се реализира сливане и преливане. А без сливане и преливане между тебе и Бога не може да има никакъв растеж в тебе. Ти не можеш да получиш от Бога много неща.
към текста >>
И тогава няма да има резултат, понеже няма да има сливане и преливане между нас и
Бога
.
Става преливане от една душа в друга. Това сливане и преливане да стане само между две души, между които има любов. Същото е и за нашите отношения към Бога. За да има сливане и преливане между нас и Бога, трябва да имаме любов към Бога. Иначе можем да се молим с часове, без любов към Бога.
И тогава няма да има резултат, понеже няма да има сливане и преливане между нас и
Бога
.
Затова основата на всяка молитва е любов към Бога. Във време на молитва да се чувствува любов към Бога, за да се реализира сливане и преливане. А без сливане и преливане между тебе и Бога не може да има никакъв растеж в тебе. Ти не можеш да получиш от Бога много неща. Да се използува духовната вълна, която иде сега - никакво отлагане!
към текста >>
Затова основата на всяка молитва е
любов
към
Бога
.
Това сливане и преливане да стане само между две души, между които има любов. Същото е и за нашите отношения към Бога. За да има сливане и преливане между нас и Бога, трябва да имаме любов към Бога. Иначе можем да се молим с часове, без любов към Бога. И тогава няма да има резултат, понеже няма да има сливане и преливане между нас и Бога.
Затова основата на всяка молитва е
любов
към
Бога
.
Във време на молитва да се чувствува любов към Бога, за да се реализира сливане и преливане. А без сливане и преливане между тебе и Бога не може да има никакъв растеж в тебе. Ти не можеш да получиш от Бога много неща. Да се използува духовната вълна, която иде сега - никакво отлагане! Един брат попита: „Тази вълна занапред ли има да идва, или е вече дошла?
към текста >>
Във време на молитва да се чувствува
любов
към
Бога
, за да се реализира сливане и преливане.
Същото е и за нашите отношения към Бога. За да има сливане и преливане между нас и Бога, трябва да имаме любов към Бога. Иначе можем да се молим с часове, без любов към Бога. И тогава няма да има резултат, понеже няма да има сливане и преливане между нас и Бога. Затова основата на всяка молитва е любов към Бога.
Във време на молитва да се чувствува
любов
към
Бога
, за да се реализира сливане и преливане.
А без сливане и преливане между тебе и Бога не може да има никакъв растеж в тебе. Ти не можеш да получиш от Бога много неща. Да се използува духовната вълна, която иде сега - никакво отлагане! Един брат попита: „Тази вълна занапред ли има да идва, или е вече дошла? “
към текста >>
А без сливане и преливане между тебе и
Бога
не може да има никакъв растеж в тебе.
За да има сливане и преливане между нас и Бога, трябва да имаме любов към Бога. Иначе можем да се молим с часове, без любов към Бога. И тогава няма да има резултат, понеже няма да има сливане и преливане между нас и Бога. Затова основата на всяка молитва е любов към Бога. Във време на молитва да се чувствува любов към Бога, за да се реализира сливане и преливане.
А без сливане и преливане между тебе и
Бога
не може да има никакъв растеж в тебе.
Ти не можеш да получиш от Бога много неща. Да се използува духовната вълна, която иде сега - никакво отлагане! Един брат попита: „Тази вълна занапред ли има да идва, или е вече дошла? “ Учителя каза:
към текста >>
Ти не можеш да получиш от
Бога
много неща.
Иначе можем да се молим с часове, без любов към Бога. И тогава няма да има резултат, понеже няма да има сливане и преливане между нас и Бога. Затова основата на всяка молитва е любов към Бога. Във време на молитва да се чувствува любов към Бога, за да се реализира сливане и преливане. А без сливане и преливане между тебе и Бога не може да има никакъв растеж в тебе.
Ти не можеш да получиш от
Бога
много неща.
Да се използува духовната вълна, която иде сега - никакво отлагане! Един брат попита: „Тази вълна занапред ли има да идва, или е вече дошла? “ Учителя каза: Не е дошла още.
към текста >>
31.
Огънят на Любовта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
ОГЪНЯТ НА
ЛЮБОВТА
ОГЪНЯТ НА
ЛЮБОВТА
Изгрев, 25 ноември 1952 г. Любезни брат, Тук ще ви изложа един разговор с Учителя на обед, на масата в малкия салон. Ние търсим любовта. Няма какво да я търсим, тя живее вътре в нас.
към текста >>
Ние търсим
любовта
.
ОГЪНЯТ НА ЛЮБОВТА Изгрев, 25 ноември 1952 г. Любезни брат, Тук ще ви изложа един разговор с Учителя на обед, на масата в малкия салон.
Ние търсим
любовта
.
Няма какво да я търсим, тя живее вътре в нас. Ще отвориш съзнанието си, за да влезе тя в тебе. Вземете едно куче, което е толкова просто: то, като те обича, готово е на всички жертви за тебе, а пък като не те обича, хапе те. И ти, като го обичаш, правиш жертви за него. За предпочитане е едно куче, което те обича, отколкото един човек, който те мрази.
към текста >>
Ще отвориш съзнанието си, за да влезе тя в тебе.
Изгрев, 25 ноември 1952 г. Любезни брат, Тук ще ви изложа един разговор с Учителя на обед, на масата в малкия салон. Ние търсим любовта. Няма какво да я търсим, тя живее вътре в нас.
Ще отвориш съзнанието си, за да влезе тя в тебе.
Вземете едно куче, което е толкова просто: то, като те обича, готово е на всички жертви за тебе, а пък като не те обича, хапе те. И ти, като го обичаш, правиш жертви за него. За предпочитане е едно куче, което те обича, отколкото един човек, който те мрази. През кучето любовта минава, то ти допринася нещо. Това куче, като те обича, ще накара и другите хора да те обичат.
към текста >>
През кучето
любовта
минава, то ти допринася нещо.
Няма какво да я търсим, тя живее вътре в нас. Ще отвориш съзнанието си, за да влезе тя в тебе. Вземете едно куче, което е толкова просто: то, като те обича, готово е на всички жертви за тебе, а пък като не те обича, хапе те. И ти, като го обичаш, правиш жертви за него. За предпочитане е едно куче, което те обича, отколкото един човек, който те мрази.
През кучето
любовта
минава, то ти допринася нещо.
Това куче, като те обича, ще накара и другите хора да те обичат. В любовта няма никаква разлика между човека и животните. Разликата е само по степен. У човека любовта се проявява в по-голям размер. У кучето е една капка, а у човека е един извор.
към текста >>
В
любовта
няма никаква разлика между човека и животните.
Вземете едно куче, което е толкова просто: то, като те обича, готово е на всички жертви за тебе, а пък като не те обича, хапе те. И ти, като го обичаш, правиш жертви за него. За предпочитане е едно куче, което те обича, отколкото един човек, който те мрази. През кучето любовта минава, то ти допринася нещо. Това куче, като те обича, ще накара и другите хора да те обичат.
В
любовта
няма никаква разлика между човека и животните.
Разликата е само по степен. У човека любовта се проявява в по-голям размер. У кучето е една капка, а у човека е един извор. Неразбиране има на любовта. Тя е животът.
към текста >>
У човека
любовта
се проявява в по-голям размер.
За предпочитане е едно куче, което те обича, отколкото един човек, който те мрази. През кучето любовта минава, то ти допринася нещо. Това куче, като те обича, ще накара и другите хора да те обичат. В любовта няма никаква разлика между човека и животните. Разликата е само по степен.
У човека
любовта
се проявява в по-голям размер.
У кучето е една капка, а у човека е един извор. Неразбиране има на любовта. Тя е животът. Любовта, като дойде, мъртвият ще стане, болният ще оздравее, у сиромаха ще изчезне сиромашията. А щом дойде една „любов“, която ще донесе болести, смърт, сиромашия, благодарим за тази любов.
към текста >>
Неразбиране има на
любовта
.
Това куче, като те обича, ще накара и другите хора да те обичат. В любовта няма никаква разлика между човека и животните. Разликата е само по степен. У човека любовта се проявява в по-голям размер. У кучето е една капка, а у човека е един извор.
Неразбиране има на
любовта
.
Тя е животът. Любовта, като дойде, мъртвият ще стане, болният ще оздравее, у сиромаха ще изчезне сиромашията. А щом дойде една „любов“, която ще донесе болести, смърт, сиромашия, благодарим за тази любов. Има любов, която носи сиромашия и прегрешения. Това е човешката любов.
към текста >>
Любовта
, като дойде, мъртвият ще стане, болният ще оздравее, у сиромаха ще изчезне сиромашията.
Разликата е само по степен. У човека любовта се проявява в по-голям размер. У кучето е една капка, а у човека е един извор. Неразбиране има на любовта. Тя е животът.
Любовта
, като дойде, мъртвият ще стане, болният ще оздравее, у сиромаха ще изчезне сиромашията.
А щом дойде една „любов“, която ще донесе болести, смърт, сиромашия, благодарим за тази любов. Има любов, която носи сиромашия и прегрешения. Това е човешката любов. От „любов“ грешат някои. Някой казва: „Аз зная любовта“.
към текста >>
А щом дойде една „
любов
“, която ще донесе болести, смърт, сиромашия, благодарим за тази
любов
.
У човека любовта се проявява в по-голям размер. У кучето е една капка, а у човека е един извор. Неразбиране има на любовта. Тя е животът. Любовта, като дойде, мъртвият ще стане, болният ще оздравее, у сиромаха ще изчезне сиромашията.
А щом дойде една „
любов
“, която ще донесе болести, смърт, сиромашия, благодарим за тази
любов
.
Има любов, която носи сиромашия и прегрешения. Това е човешката любов. От „любов“ грешат някои. Някой казва: „Аз зная любовта“. Хората не знаят какво нещо е любовта.
към текста >>
Има
любов
, която носи сиромашия и прегрешения.
У кучето е една капка, а у човека е един извор. Неразбиране има на любовта. Тя е животът. Любовта, като дойде, мъртвият ще стане, болният ще оздравее, у сиромаха ще изчезне сиромашията. А щом дойде една „любов“, която ще донесе болести, смърт, сиромашия, благодарим за тази любов.
Има
любов
, която носи сиромашия и прегрешения.
Това е човешката любов. От „любов“ грешат някои. Някой казва: „Аз зная любовта“. Хората не знаят какво нещо е любовта. Защото ти със знание не можеш да го опишеш.
към текста >>
Това е човешката
любов
.
Неразбиране има на любовта. Тя е животът. Любовта, като дойде, мъртвият ще стане, болният ще оздравее, у сиромаха ще изчезне сиромашията. А щом дойде една „любов“, която ще донесе болести, смърт, сиромашия, благодарим за тази любов. Има любов, която носи сиромашия и прегрешения.
Това е човешката
любов
.
От „любов“ грешат някои. Някой казва: „Аз зная любовта“. Хората не знаят какво нещо е любовта. Защото ти със знание не можеш да го опишеш. Тя трябва да е опитана.
към текста >>
От „
любов
“ грешат някои.
Тя е животът. Любовта, като дойде, мъртвият ще стане, болният ще оздравее, у сиромаха ще изчезне сиромашията. А щом дойде една „любов“, която ще донесе болести, смърт, сиромашия, благодарим за тази любов. Има любов, която носи сиромашия и прегрешения. Това е човешката любов.
От „
любов
“ грешат някои.
Някой казва: „Аз зная любовта“. Хората не знаят какво нещо е любовта. Защото ти със знание не можеш да го опишеш. Тя трябва да е опитана. Ти трябва да живееш в нея.
към текста >>
Някой казва: „Аз зная
любовта
“.
Любовта, като дойде, мъртвият ще стане, болният ще оздравее, у сиромаха ще изчезне сиромашията. А щом дойде една „любов“, която ще донесе болести, смърт, сиромашия, благодарим за тази любов. Има любов, която носи сиромашия и прегрешения. Това е човешката любов. От „любов“ грешат някои.
Някой казва: „Аз зная
любовта
“.
Хората не знаят какво нещо е любовта. Защото ти със знание не можеш да го опишеш. Тя трябва да е опитана. Ти трябва да живееш в нея. Тази любов е вътре в тебе.
към текста >>
Хората не знаят какво нещо е
любовта
.
А щом дойде една „любов“, която ще донесе болести, смърт, сиромашия, благодарим за тази любов. Има любов, която носи сиромашия и прегрешения. Това е човешката любов. От „любов“ грешат някои. Някой казва: „Аз зная любовта“.
Хората не знаят какво нещо е
любовта
.
Защото ти със знание не можеш да го опишеш. Тя трябва да е опитана. Ти трябва да живееш в нея. Тази любов е вътре в тебе. Като дойде Любовта, ще ти израснат крила.
към текста >>
Тази
любов
е вътре в тебе.
Някой казва: „Аз зная любовта“. Хората не знаят какво нещо е любовта. Защото ти със знание не можеш да го опишеш. Тя трябва да е опитана. Ти трябва да живееш в нея.
Тази
любов
е вътре в тебе.
Като дойде Любовта, ще ти израснат крила. Като е тя в тебе, ако си 85-годишна баба, ще станеш 18-годишна. И никога няма да остаряваш. Като дойдеш до 33 години, там ще спреш. Човек дълго време трябва да живее в закона на любовта, за да възприеме нейните трептения, да се приспособи към нея.
към текста >>
Като дойде
Любовта
, ще ти израснат крила.
Хората не знаят какво нещо е любовта. Защото ти със знание не можеш да го опишеш. Тя трябва да е опитана. Ти трябва да живееш в нея. Тази любов е вътре в тебе.
Като дойде
Любовта
, ще ти израснат крила.
Като е тя в тебе, ако си 85-годишна баба, ще станеш 18-годишна. И никога няма да остаряваш. Като дойдеш до 33 години, там ще спреш. Човек дълго време трябва да живее в закона на любовта, за да възприеме нейните трептения, да се приспособи към нея. За любовта трябва едно велико училище, най-хубавото училище, опитно училище.
към текста >>
Човек дълго време трябва да живее в закона на
любовта
, за да възприеме нейните трептения, да се приспособи
към
нея.
Тази любов е вътре в тебе. Като дойде Любовта, ще ти израснат крила. Като е тя в тебе, ако си 85-годишна баба, ще станеш 18-годишна. И никога няма да остаряваш. Като дойдеш до 33 години, там ще спреш.
Човек дълго време трябва да живее в закона на
любовта
, за да възприеме нейните трептения, да се приспособи
към
нея.
За любовта трябва едно велико училище, най-хубавото училище, опитно училище. Няма какво да се говори на човека. Каквото правиш ти, да го прави и той. В любовта не можеш да кажеш на някого да направи нещо. Той, като те види какво правиш, да го направи.
към текста >>
За
любовта
трябва едно велико училище, най-хубавото училище, опитно училище.
Като дойде Любовта, ще ти израснат крила. Като е тя в тебе, ако си 85-годишна баба, ще станеш 18-годишна. И никога няма да остаряваш. Като дойдеш до 33 години, там ще спреш. Човек дълго време трябва да живее в закона на любовта, за да възприеме нейните трептения, да се приспособи към нея.
За
любовта
трябва едно велико училище, най-хубавото училище, опитно училище.
Няма какво да се говори на човека. Каквото правиш ти, да го прави и той. В любовта не можеш да кажеш на някого да направи нещо. Той, като те види какво правиш, да го направи. Любовта се предава чрез контакт.
към текста >>
В
любовта
не можеш да кажеш на някого да направи нещо.
Като дойдеш до 33 години, там ще спреш. Човек дълго време трябва да живее в закона на любовта, за да възприеме нейните трептения, да се приспособи към нея. За любовта трябва едно велико училище, най-хубавото училище, опитно училище. Няма какво да се говори на човека. Каквото правиш ти, да го прави и той.
В
любовта
не можеш да кажеш на някого да направи нещо.
Той, като те види какво правиш, да го направи. Любовта се предава чрез контакт. Все-таки един ден вие ще горите в любовта. Няма да остане нито един от вас, който да не се запали. Някои от вас ще горите.
към текста >>
Любовта
се предава чрез контакт.
За любовта трябва едно велико училище, най-хубавото училище, опитно училище. Няма какво да се говори на човека. Каквото правиш ти, да го прави и той. В любовта не можеш да кажеш на някого да направи нещо. Той, като те види какво правиш, да го направи.
Любовта
се предава чрез контакт.
Все-таки един ден вие ще горите в любовта. Няма да остане нито един от вас, който да не се запали. Някои от вас ще горите. Някои от вас ще си стоите. А пък някои от вас, като горите, ще растете и ще дадете плод.
към текста >>
Все-таки един ден вие ще горите в
любовта
.
Няма какво да се говори на човека. Каквото правиш ти, да го прави и той. В любовта не можеш да кажеш на някого да направи нещо. Той, като те види какво правиш, да го направи. Любовта се предава чрез контакт.
Все-таки един ден вие ще горите в
любовта
.
Няма да остане нито един от вас, който да не се запали. Някои от вас ще горите. Някои от вас ще си стоите. А пък някои от вас, като горите, ще растете и ще дадете плод. Това ще бъде тук, на земята.
към текста >>
Като говориш за
любовта
, никога не постигаш това, което искаш.
В някое прераждане. След едно, две, десет прераждания, без разлика. Десет прераждания по сто години, те са хиляда години. Те са един ден. Една опасност има.
Като говориш за
любовта
, никога не постигаш това, което искаш.
Трябва да престанеш да говориш за нея, за да постигнеш това, което искаш. Вие трябва да образувате едно общество на проводници, хора, проводници на любовта. Трябват проводници на любовта. И да имате вече опит. Някои казват: „Като влезе някой в обществото, да не използува.“ Не, няма да използува, защото благото, като дойде, ще има изобилие за хиляди, милиони хора.
към текста >>
Вие трябва да образувате едно общество на проводници, хора, проводници на
любовта
.
Десет прераждания по сто години, те са хиляда години. Те са един ден. Една опасност има. Като говориш за любовта, никога не постигаш това, което искаш. Трябва да престанеш да говориш за нея, за да постигнеш това, което искаш.
Вие трябва да образувате едно общество на проводници, хора, проводници на
любовта
.
Трябват проводници на любовта. И да имате вече опит. Някои казват: „Като влезе някой в обществото, да не използува.“ Не, няма да използува, защото благото, като дойде, ще има изобилие за хиляди, милиони хора. Вие сега тъжите, че няма кой да ви обича. Единственото нещо, което ви липсва, е, че не обичате.
към текста >>
Трябват проводници на
любовта
.
Те са един ден. Една опасност има. Като говориш за любовта, никога не постигаш това, което искаш. Трябва да престанеш да говориш за нея, за да постигнеш това, което искаш. Вие трябва да образувате едно общество на проводници, хора, проводници на любовта.
Трябват проводници на
любовта
.
И да имате вече опит. Някои казват: „Като влезе някой в обществото, да не използува.“ Не, няма да използува, защото благото, като дойде, ще има изобилие за хиляди, милиони хора. Вие сега тъжите, че няма кой да ви обича. Единственото нещо, което ви липсва, е, че не обичате. Че сте обичани, това го знаем сигурно, но не обичате.
към текста >>
Христос казва: „Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единнаго, Истиннаго
Бога
и Христа, когото си изпратил.“ При
любовта
, ако не пожертвуваш всичко, което не струва, за да получиш вечния живот, тогава?
Някои казват: „Като влезе някой в обществото, да не използува.“ Не, няма да използува, защото благото, като дойде, ще има изобилие за хиляди, милиони хора. Вие сега тъжите, че няма кой да ви обича. Единственото нещо, което ви липсва, е, че не обичате. Че сте обичани, това го знаем сигурно, но не обичате. Сега ще обичате, за да живеете.
Христос казва: „Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единнаго, Истиннаго
Бога
и Христа, когото си изпратил.“ При
любовта
, ако не пожертвуваш всичко, което не струва, за да получиш вечния живот, тогава?
Този живот на безлюбие човек трябва да го напусне и да дойде в живота на любовта. Живот без любов няма смисъл. И човек трябва да умре, да умре в него животът на безлюбието и да дойде животът на любовта. Човек, когато се е отчаял от живота, той е разбрал, че живот без любов не струва, и следователно да напусне този живот на отчаянието и да влезе в живота на надеждата. Като казвам, че не сте обичани, ето какво разбирам конкретно.
към текста >>
Този живот на безлюбие човек трябва да го напусне и да дойде в живота на
любовта
.
Вие сега тъжите, че няма кой да ви обича. Единственото нещо, което ви липсва, е, че не обичате. Че сте обичани, това го знаем сигурно, но не обичате. Сега ще обичате, за да живеете. Христос казва: „Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, когото си изпратил.“ При любовта, ако не пожертвуваш всичко, което не струва, за да получиш вечния живот, тогава?
Този живот на безлюбие човек трябва да го напусне и да дойде в живота на
любовта
.
Живот без любов няма смисъл. И човек трябва да умре, да умре в него животът на безлюбието и да дойде животът на любовта. Човек, когато се е отчаял от живота, той е разбрал, че живот без любов не струва, и следователно да напусне този живот на отчаянието и да влезе в живота на надеждата. Като казвам, че не сте обичани, ето какво разбирам конкретно. На едно малко дете казвам: „Ти още не разбираш какво нещо е студент от четвърти курс.
към текста >>
Живот без
любов
няма смисъл.
Единственото нещо, което ви липсва, е, че не обичате. Че сте обичани, това го знаем сигурно, но не обичате. Сега ще обичате, за да живеете. Христос казва: „Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, когото си изпратил.“ При любовта, ако не пожертвуваш всичко, което не струва, за да получиш вечния живот, тогава? Този живот на безлюбие човек трябва да го напусне и да дойде в живота на любовта.
Живот без
любов
няма смисъл.
И човек трябва да умре, да умре в него животът на безлюбието и да дойде животът на любовта. Човек, когато се е отчаял от живота, той е разбрал, че живот без любов не струва, и следователно да напусне този живот на отчаянието и да влезе в живота на надеждата. Като казвам, че не сте обичани, ето какво разбирам конкретно. На едно малко дете казвам: „Ти още не разбираш какво нещо е студент от четвърти курс. Ти може да си бил в отделенията, в гимназията, но не си бил в университета.
към текста >>
И човек трябва да умре, да умре в него животът на безлюбието и да дойде животът на
любовта
.
Че сте обичани, това го знаем сигурно, но не обичате. Сега ще обичате, за да живеете. Христос казва: „Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, когото си изпратил.“ При любовта, ако не пожертвуваш всичко, което не струва, за да получиш вечния живот, тогава? Този живот на безлюбие човек трябва да го напусне и да дойде в живота на любовта. Живот без любов няма смисъл.
И човек трябва да умре, да умре в него животът на безлюбието и да дойде животът на
любовта
.
Човек, когато се е отчаял от живота, той е разбрал, че живот без любов не струва, и следователно да напусне този живот на отчаянието и да влезе в живота на надеждата. Като казвам, че не сте обичани, ето какво разбирам конкретно. На едно малко дете казвам: „Ти още не разбираш какво нещо е студент от четвърти курс. Ти може да си бил в отделенията, в гимназията, но не си бил в университета. “ Под тези думи разбирам следното: Съвременните хора не са били в училището на любовта.
към текста >>
Човек, когато се е отчаял от живота, той е разбрал, че живот без
любов
не струва, и следователно да напусне този живот на отчаянието и да влезе в живота на надеждата.
Сега ще обичате, за да живеете. Христос казва: „Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, когото си изпратил.“ При любовта, ако не пожертвуваш всичко, което не струва, за да получиш вечния живот, тогава? Този живот на безлюбие човек трябва да го напусне и да дойде в живота на любовта. Живот без любов няма смисъл. И човек трябва да умре, да умре в него животът на безлюбието и да дойде животът на любовта.
Човек, когато се е отчаял от живота, той е разбрал, че живот без
любов
не струва, и следователно да напусне този живот на отчаянието и да влезе в живота на надеждата.
Като казвам, че не сте обичани, ето какво разбирам конкретно. На едно малко дете казвам: „Ти още не разбираш какво нещо е студент от четвърти курс. Ти може да си бил в отделенията, в гимназията, но не си бил в университета. “ Под тези думи разбирам следното: Съвременните хора не са били в училището на любовта. Има любов в първоначалното училище, има любов на прогимназията, на гимназията, а има и университетска любов.
към текста >>
“ Под тези думи разбирам следното: Съвременните хора не са били в училището на
любовта
.
И човек трябва да умре, да умре в него животът на безлюбието и да дойде животът на любовта. Човек, когато се е отчаял от живота, той е разбрал, че живот без любов не струва, и следователно да напусне този живот на отчаянието и да влезе в живота на надеждата. Като казвам, че не сте обичани, ето какво разбирам конкретно. На едно малко дете казвам: „Ти още не разбираш какво нещо е студент от четвърти курс. Ти може да си бил в отделенията, в гимназията, но не си бил в университета.
“ Под тези думи разбирам следното: Съвременните хора не са били в училището на
любовта
.
Има любов в първоначалното училище, има любов на прогимназията, на гимназията, а има и университетска любов. Сега говоря за университетската любов. Много нещо трябва, но и то ще бъде. * Тук допълнително ще ви изложа думи на Учителя от други разговори:
към текста >>
Има
любов
в първоначалното училище, има
любов
на прогимназията, на гимназията, а има и университетска
любов
.
Човек, когато се е отчаял от живота, той е разбрал, че живот без любов не струва, и следователно да напусне този живот на отчаянието и да влезе в живота на надеждата. Като казвам, че не сте обичани, ето какво разбирам конкретно. На едно малко дете казвам: „Ти още не разбираш какво нещо е студент от четвърти курс. Ти може да си бил в отделенията, в гимназията, но не си бил в университета. “ Под тези думи разбирам следното: Съвременните хора не са били в училището на любовта.
Има
любов
в първоначалното училище, има
любов
на прогимназията, на гимназията, а има и университетска
любов
.
Сега говоря за университетската любов. Много нещо трябва, но и то ще бъде. * Тук допълнително ще ви изложа думи на Учителя от други разговори: Светът завлича, ако не е буден човек.
към текста >>
Сега говоря за университетската
любов
.
Като казвам, че не сте обичани, ето какво разбирам конкретно. На едно малко дете казвам: „Ти още не разбираш какво нещо е студент от четвърти курс. Ти може да си бил в отделенията, в гимназията, но не си бил в университета. “ Под тези думи разбирам следното: Съвременните хора не са били в училището на любовта. Има любов в първоначалното училище, има любов на прогимназията, на гимназията, а има и университетска любов.
Сега говоря за университетската
любов
.
Много нещо трябва, но и то ще бъде. * Тук допълнително ще ви изложа думи на Учителя от други разговори: Светът завлича, ако не е буден човек. Светът е една вълна, която завлича човека, ако няма будно съзнание, ако постоянно не е буден.
към текста >>
Те ви обкръжават и гледат на всяка цена да скъсат връзката на човека с
Бога
и да го мъчат, да му причиняват нещастие.
Молитвата е стражата на човека. Тя не трябва да отслабва. Когато молитвата почне да отслабва в човека, той трябва да я засили. Трябва да се молите. Има лоши духове.
Те ви обкръжават и гледат на всяка цена да скъсат връзката на човека с
Бога
и да го мъчат, да му причиняват нещастие.
И затова хората трябва да бъдат будни и непрекъснато да държат връзката си с Бога, за да идват добри духове да им помагат. Ще си разпределите времето и част от времето си ще употребите за Бога. Ще разделите свободното си време през деня. Мойсей раздели времето така: Шест дни за човека и един ден за Бога. Седмият ден няма да работиш за себе си, а за Бога.
към текста >>
И затова хората трябва да бъдат будни и непрекъснато да държат връзката си с
Бога
, за да идват добри духове да им помагат.
Тя не трябва да отслабва. Когато молитвата почне да отслабва в човека, той трябва да я засили. Трябва да се молите. Има лоши духове. Те ви обкръжават и гледат на всяка цена да скъсат връзката на човека с Бога и да го мъчат, да му причиняват нещастие.
И затова хората трябва да бъдат будни и непрекъснато да държат връзката си с
Бога
, за да идват добри духове да им помагат.
Ще си разпределите времето и част от времето си ще употребите за Бога. Ще разделите свободното си време през деня. Мойсей раздели времето така: Шест дни за човека и един ден за Бога. Седмият ден няма да работиш за себе си, а за Бога. А пък в сегашния живот ще разпределиш времето на деня.
към текста >>
Ще си разпределите времето и част от времето си ще употребите за
Бога
.
Когато молитвата почне да отслабва в човека, той трябва да я засили. Трябва да се молите. Има лоши духове. Те ви обкръжават и гледат на всяка цена да скъсат връзката на човека с Бога и да го мъчат, да му причиняват нещастие. И затова хората трябва да бъдат будни и непрекъснато да държат връзката си с Бога, за да идват добри духове да им помагат.
Ще си разпределите времето и част от времето си ще употребите за
Бога
.
Ще разделите свободното си време през деня. Мойсей раздели времето така: Шест дни за човека и един ден за Бога. Седмият ден няма да работиш за себе си, а за Бога. А пък в сегашния живот ще разпределиш времето на деня. Ще разделиш деня на четири части и трите части на деня за себе си, а една част за Бога.
към текста >>
Мойсей раздели времето така: Шест дни за човека и един ден за
Бога
.
Има лоши духове. Те ви обкръжават и гледат на всяка цена да скъсат връзката на човека с Бога и да го мъчат, да му причиняват нещастие. И затова хората трябва да бъдат будни и непрекъснато да държат връзката си с Бога, за да идват добри духове да им помагат. Ще си разпределите времето и част от времето си ще употребите за Бога. Ще разделите свободното си време през деня.
Мойсей раздели времето така: Шест дни за човека и един ден за
Бога
.
Седмият ден няма да работиш за себе си, а за Бога. А пък в сегашния живот ще разпределиш времето на деня. Ще разделиш деня на четири части и трите части на деня за себе си, а една част за Бога. Този единия час е, който носи всички благословения, той вдига човека: по онова, което човек посява на нивата, то дава приходи. Това е Божественото.
към текста >>
Седмият ден няма да работиш за
себе
си, а за
Бога
.
Те ви обкръжават и гледат на всяка цена да скъсат връзката на човека с Бога и да го мъчат, да му причиняват нещастие. И затова хората трябва да бъдат будни и непрекъснато да държат връзката си с Бога, за да идват добри духове да им помагат. Ще си разпределите времето и част от времето си ще употребите за Бога. Ще разделите свободното си време през деня. Мойсей раздели времето така: Шест дни за човека и един ден за Бога.
Седмият ден няма да работиш за
себе
си, а за
Бога
.
А пък в сегашния живот ще разпределиш времето на деня. Ще разделиш деня на четири части и трите части на деня за себе си, а една част за Бога. Този единия час е, който носи всички благословения, той вдига човека: по онова, което човек посява на нивата, то дава приходи. Това е Божественото. Божественото, което пълни човека, е посятото.
към текста >>
Ще разделиш деня на четири части и трите части на деня за
себе
си, а една част за
Бога
.
Ще си разпределите времето и част от времето си ще употребите за Бога. Ще разделите свободното си време през деня. Мойсей раздели времето така: Шест дни за човека и един ден за Бога. Седмият ден няма да работиш за себе си, а за Бога. А пък в сегашния живот ще разпределиш времето на деня.
Ще разделиш деня на четири части и трите части на деня за
себе
си, а една част за
Бога
.
Този единия час е, който носи всички благословения, той вдига човека: по онова, което човек посява на нивата, то дава приходи. Това е Божественото. Божественото, което пълни човека, е посятото. Затова човек трябва да живее добре. Значи човек да посее, за да има на какво да разчита.
към текста >>
Като станете сутринта, отделете 15 минути половин час за
Бога
, за молитва, за размишление, четене и пр.
Хората имат сега повърхностни понятия за духовния живот. Те мислят, че той е нещо отвлечено, че няма полза от него. А пък то всичкият смисъл е там. Прогресът на материалния свят и па чувствата зависи от Божественото. Човек, когато иска, всякога може да намери време.
Като станете сутринта, отделете 15 минути половин час за
Бога
, за молитва, за размишление, четене и пр.
По-рано ставайте, за да има време за това. Това е една обнова. Най-първо ние трябва да повярваме, че в любовта седи нашето безсмъртие, да се събуди в теб онзи чаровен момент да знаеш какво нещо е любовта. Има едно вътрешно разбиране на Бога, което всеки носи в душата си. Дръжте се за това вътрешно разбиране на Бога.
към текста >>
Най-първо ние трябва да повярваме, че в
любовта
седи нашето безсмъртие, да се събуди в теб онзи чаровен момент да знаеш какво нещо е
любовта
.
Прогресът на материалния свят и па чувствата зависи от Божественото. Човек, когато иска, всякога може да намери време. Като станете сутринта, отделете 15 минути половин час за Бога, за молитва, за размишление, четене и пр. По-рано ставайте, за да има време за това. Това е една обнова.
Най-първо ние трябва да повярваме, че в
любовта
седи нашето безсмъртие, да се събуди в теб онзи чаровен момент да знаеш какво нещо е
любовта
.
Има едно вътрешно разбиране на Бога, което всеки носи в душата си. Дръжте се за това вътрешно разбиране на Бога. Какви трябва да бъдат нашите отношения към Бога, Който ни обича? И ние трябва да Го обичаме. Обичта ражда обич.
към текста >>
Има едно вътрешно разбиране на
Бога
, което всеки носи в душата си.
Човек, когато иска, всякога може да намери време. Като станете сутринта, отделете 15 минути половин час за Бога, за молитва, за размишление, четене и пр. По-рано ставайте, за да има време за това. Това е една обнова. Най-първо ние трябва да повярваме, че в любовта седи нашето безсмъртие, да се събуди в теб онзи чаровен момент да знаеш какво нещо е любовта.
Има едно вътрешно разбиране на
Бога
, което всеки носи в душата си.
Дръжте се за това вътрешно разбиране на Бога. Какви трябва да бъдат нашите отношения към Бога, Който ни обича? И ние трябва да Го обичаме. Обичта ражда обич. И ако ние се научим да обичаме Този, Който първи ни обича, то по естествен път ще дойде и любовта ни към другите.
към текста >>
Дръжте се за това вътрешно разбиране на
Бога
.
Като станете сутринта, отделете 15 минути половин час за Бога, за молитва, за размишление, четене и пр. По-рано ставайте, за да има време за това. Това е една обнова. Най-първо ние трябва да повярваме, че в любовта седи нашето безсмъртие, да се събуди в теб онзи чаровен момент да знаеш какво нещо е любовта. Има едно вътрешно разбиране на Бога, което всеки носи в душата си.
Дръжте се за това вътрешно разбиране на
Бога
.
Какви трябва да бъдат нашите отношения към Бога, Който ни обича? И ние трябва да Го обичаме. Обичта ражда обич. И ако ние се научим да обичаме Този, Който първи ни обича, то по естествен път ще дойде и любовта ни към другите. Радостната вест е, че има Един, Който ни обича, и че Този, Който ни обича, е в сила да ни избави от болестите и от всички недъзи.
към текста >>
Какви трябва да бъдат нашите отношения
към
Бога
, Който ни обича?
По-рано ставайте, за да има време за това. Това е една обнова. Най-първо ние трябва да повярваме, че в любовта седи нашето безсмъртие, да се събуди в теб онзи чаровен момент да знаеш какво нещо е любовта. Има едно вътрешно разбиране на Бога, което всеки носи в душата си. Дръжте се за това вътрешно разбиране на Бога.
Какви трябва да бъдат нашите отношения
към
Бога
, Който ни обича?
И ние трябва да Го обичаме. Обичта ражда обич. И ако ние се научим да обичаме Този, Който първи ни обича, то по естествен път ще дойде и любовта ни към другите. Радостната вест е, че има Един, Който ни обича, и че Този, Който ни обича, е в сила да ни избави от болестите и от всички недъзи. Христос казва: „Намерих решението на безлюбието.
към текста >>
И ако ние се научим да обичаме Този, Който първи ни обича, то по естествен път ще дойде и
любовта
ни
към
другите.
Има едно вътрешно разбиране на Бога, което всеки носи в душата си. Дръжте се за това вътрешно разбиране на Бога. Какви трябва да бъдат нашите отношения към Бога, Който ни обича? И ние трябва да Го обичаме. Обичта ражда обич.
И ако ние се научим да обичаме Този, Който първи ни обича, то по естествен път ще дойде и
любовта
ни
към
другите.
Радостната вест е, че има Един, Който ни обича, и че Този, Който ни обича, е в сила да ни избави от болестите и от всички недъзи. Христос казва: „Намерих решението на безлюбието. Идете и кажете, че задачата е решена. Това е онази сила, която е скрита вътре във вас. “ Има нещо, което е скрито в човека и то трябва да се разкрие.
към текста >>
Някой човек може да е скържав, но като отиде при оня, който има тази радост, веднага душата му се прелива с
любов
.
Аз казвам: Радостната вест е тази, че Онзи, Който ви обича, е жив. Има една светска радост. Тя не важи за мен. Има една радост, която е достъпна за всички същества. Тя е пълна само с благост.
Някой човек може да е скържав, но като отиде при оня, който има тази радост, веднага душата му се прелива с
любов
.
Душата на онзи, който има тази радост, е като слънцето. Който иска да върви в Божествения път, трябва да употребява новите методи в живота си. И ако иска да получи възкресение, той трябва да пази следните две положения на висшата Любов: 1. Всяка сутрин и всяка вечер да изпраща от своето благо, което е вложено в неговата душа, на всички хора. 2. Да любиш хората и тогава, когато те мразят и ти вършат зло, да им слугуваш по цял ден, без да знаят те това.
към текста >>
И ако иска да получи възкресение, той трябва да пази следните две положения на висшата
Любов
:
Има една радост, която е достъпна за всички същества. Тя е пълна само с благост. Някой човек може да е скържав, но като отиде при оня, който има тази радост, веднага душата му се прелива с любов. Душата на онзи, който има тази радост, е като слънцето. Който иска да върви в Божествения път, трябва да употребява новите методи в живота си.
И ако иска да получи възкресение, той трябва да пази следните две положения на висшата
Любов
:
1. Всяка сутрин и всяка вечер да изпраща от своето благо, което е вложено в неговата душа, на всички хора. 2. Да любиш хората и тогава, когато те мразят и ти вършат зло, да им слугуваш по цял ден, без да знаят те това. Това подразбира Христос под думите „служене на Бога“. Аз сега ви приготовлявам. И ще дойде време, и ще драсна една кибритена клечка, и ще ви запаля.
към текста >>
Това подразбира Христос под думите „служене на
Бога
“.
Душата на онзи, който има тази радост, е като слънцето. Който иска да върви в Божествения път, трябва да употребява новите методи в живота си. И ако иска да получи възкресение, той трябва да пази следните две положения на висшата Любов: 1. Всяка сутрин и всяка вечер да изпраща от своето благо, което е вложено в неговата душа, на всички хора. 2. Да любиш хората и тогава, когато те мразят и ти вършат зло, да им слугуваш по цял ден, без да знаят те това.
Това подразбира Христос под думите „служене на
Бога
“.
Аз сега ви приготовлявам. И ще дойде време, и ще драсна една кибритена клечка, и ще ви запаля. И като се запалите, вече угасване няма. Само ако се запалите. Най-напред ще има охкане.
към текста >>
Сега аз дойдох да науча хората да живеят по
любовта
.
И ще дойде време, и ще драсна една кибритена клечка, и ще ви запаля. И като се запалите, вече угасване няма. Само ако се запалите. Най-напред ще има охкане. Като почнете да давате плод, то е вече готово.
Сега аз дойдох да науча хората да живеят по
любовта
.
Няма друг път. Аз уча свободните. Моето учение е за свободните. Аз съм за свободата. Това, което съм ви казал, е много малко.
към текста >>
Шестата раса ще приготви
Любовта
.
Аз съм за свободата. Това, което съм ви казал, е много малко. Какво сте чули още! Сега иде шестата раса и народите не могат да влязат в нея, преди да ликвидират със своята карма. И сега тези страдания са ликвидация на натрупаната карма, за да се приготвят за новия живот, който иде на земята.
Шестата раса ще приготви
Любовта
.
Три неща ще приготви тя: съвършената любов към Бога, към ближния и към себе си. Любовта трябва да влезе на първо място. Хората трябва да имат една мярка: Любовта към Бога трябва да бъде мярка за всички. Шестата раса ще бъде на братство и на любов, която ще смекчи сърцата на хората, да не изтезават другите народи. Защото всеки народ, който изтезава другите, създава нещастие за себе си.
към текста >>
Три неща ще приготви тя: съвършената
любов
към
Бога
,
към
ближния
и
към
себе
си.
Това, което съм ви казал, е много малко. Какво сте чули още! Сега иде шестата раса и народите не могат да влязат в нея, преди да ликвидират със своята карма. И сега тези страдания са ликвидация на натрупаната карма, за да се приготвят за новия живот, който иде на земята. Шестата раса ще приготви Любовта.
Три неща ще приготви тя: съвършената
любов
към
Бога
,
към
ближния
и
към
себе
си.
Любовта трябва да влезе на първо място. Хората трябва да имат една мярка: Любовта към Бога трябва да бъде мярка за всички. Шестата раса ще бъде на братство и на любов, която ще смекчи сърцата на хората, да не изтезават другите народи. Защото всеки народ, който изтезава другите, създава нещастие за себе си. Злото сега ще се върне в света.
към текста >>
Любовта
трябва да влезе на първо място.
Какво сте чули още! Сега иде шестата раса и народите не могат да влязат в нея, преди да ликвидират със своята карма. И сега тези страдания са ликвидация на натрупаната карма, за да се приготвят за новия живот, който иде на земята. Шестата раса ще приготви Любовта. Три неща ще приготви тя: съвършената любов към Бога, към ближния и към себе си.
Любовта
трябва да влезе на първо място.
Хората трябва да имат една мярка: Любовта към Бога трябва да бъде мярка за всички. Шестата раса ще бъде на братство и на любов, която ще смекчи сърцата на хората, да не изтезават другите народи. Защото всеки народ, който изтезава другите, създава нещастие за себе си. Злото сега ще се върне в света. Сегашната епоха се нарича връзване на злото, да се тури ред и порядък в света.
към текста >>
Хората трябва да имат една мярка:
Любовта
към
Бога
трябва да бъде мярка за всички.
Сега иде шестата раса и народите не могат да влязат в нея, преди да ликвидират със своята карма. И сега тези страдания са ликвидация на натрупаната карма, за да се приготвят за новия живот, който иде на земята. Шестата раса ще приготви Любовта. Три неща ще приготви тя: съвършената любов към Бога, към ближния и към себе си. Любовта трябва да влезе на първо място.
Хората трябва да имат една мярка:
Любовта
към
Бога
трябва да бъде мярка за всички.
Шестата раса ще бъде на братство и на любов, която ще смекчи сърцата на хората, да не изтезават другите народи. Защото всеки народ, който изтезава другите, създава нещастие за себе си. Злото сега ще се върне в света. Сегашната епоха се нарича връзване на злото, да се тури ред и порядък в света. Трябва да се започне с новите възможности.
към текста >>
Шестата раса ще бъде на братство и на
любов
, която ще смекчи сърцата на хората, да не изтезават другите народи.
И сега тези страдания са ликвидация на натрупаната карма, за да се приготвят за новия живот, който иде на земята. Шестата раса ще приготви Любовта. Три неща ще приготви тя: съвършената любов към Бога, към ближния и към себе си. Любовта трябва да влезе на първо място. Хората трябва да имат една мярка: Любовта към Бога трябва да бъде мярка за всички.
Шестата раса ще бъде на братство и на
любов
, която ще смекчи сърцата на хората, да не изтезават другите народи.
Защото всеки народ, който изтезава другите, създава нещастие за себе си. Злото сега ще се върне в света. Сегашната епоха се нарича връзване на злото, да се тури ред и порядък в света. Трябва да се започне с новите възможности. Онези, които не искат, ще останат за друга епоха.
към текста >>
Защото всеки народ, който изтезава другите, създава нещастие за
себе
си.
Шестата раса ще приготви Любовта. Три неща ще приготви тя: съвършената любов към Бога, към ближния и към себе си. Любовта трябва да влезе на първо място. Хората трябва да имат една мярка: Любовта към Бога трябва да бъде мярка за всички. Шестата раса ще бъде на братство и на любов, която ще смекчи сърцата на хората, да не изтезават другите народи.
Защото всеки народ, който изтезава другите, създава нещастие за
себе
си.
Злото сега ще се върне в света. Сегашната епоха се нарича връзване на злото, да се тури ред и порядък в света. Трябва да се започне с новите възможности. Онези, които не искат, ще останат за друга епоха. Моля, прочетете настоящото пред всички братя и сестри и го пратете за прочит в околните села, където има кръжоци.
към текста >>
32.
Любов към Бога
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
ЛЮБОВ
КЪМ
БОГА
ЛЮБОВ
КЪМ
БОГА
Изгрев, 16 март 1953 г. Любезни брат, Днес желая да ви изложа един разговор е Учителя върху любовта към Бога. След паневритмията в един красив пролетен ден се събрахме около Учителя на полянката и почна естествен разговор. В разговора между другото Учителя каза:
към текста >>
Днес желая да ви изложа един разговор е Учителя върху
любовта
към
Бога
.
ЛЮБОВ КЪМ БОГА Изгрев, 16 март 1953 г. Любезни брат,
Днес желая да ви изложа един разговор е Учителя върху
любовта
към
Бога
.
След паневритмията в един красив пролетен ден се събрахме около Учителя на полянката и почна естествен разговор. В разговора между другото Учителя каза: Да обича човек Бога повече от всичко! Това значи да бъде монах. Само Божията Любов е в сила да реши напълно всички въпроси.
към текста >>
Да обича човек
Бога
повече от всичко!
Изгрев, 16 март 1953 г. Любезни брат, Днес желая да ви изложа един разговор е Учителя върху любовта към Бога. След паневритмията в един красив пролетен ден се събрахме около Учителя на полянката и почна естествен разговор. В разговора между другото Учителя каза:
Да обича човек
Бога
повече от всичко!
Това значи да бъде монах. Само Божията Любов е в сила да реши напълно всички въпроси. Любовта към ближния решава наполовина., а пък любовта към врага решава една четвърт. Започнете с това, което решава всичко: любовта към Бога. Бог е най-високият връх, отгдето всички други течения възприемат своето направление.
към текста >>
Само Божията
Любов
е в сила да реши напълно всички въпроси.
Днес желая да ви изложа един разговор е Учителя върху любовта към Бога. След паневритмията в един красив пролетен ден се събрахме около Учителя на полянката и почна естествен разговор. В разговора между другото Учителя каза: Да обича човек Бога повече от всичко! Това значи да бъде монах.
Само Божията
Любов
е в сила да реши напълно всички въпроси.
Любовта към ближния решава наполовина., а пък любовта към врага решава една четвърт. Започнете с това, което решава всичко: любовта към Бога. Бог е най-високият връх, отгдето всички други течения възприемат своето направление. Любовта към Бога е най-великият поток. Дръжте в себе си Божественото.
към текста >>
Любовта
към
ближния
решава наполовина., а пък
любовта
към
врага решава една четвърт.
След паневритмията в един красив пролетен ден се събрахме около Учителя на полянката и почна естествен разговор. В разговора между другото Учителя каза: Да обича човек Бога повече от всичко! Това значи да бъде монах. Само Божията Любов е в сила да реши напълно всички въпроси.
Любовта
към
ближния
решава наполовина., а пък
любовта
към
врага решава една четвърт.
Започнете с това, което решава всичко: любовта към Бога. Бог е най-високият връх, отгдето всички други течения възприемат своето направление. Любовта към Бога е най-великият поток. Дръжте в себе си Божественото. И тогава ще имате една опитност, на която ще разчитате.
към текста >>
Започнете с това, което решава всичко:
любовта
към
Бога
.
В разговора между другото Учителя каза: Да обича човек Бога повече от всичко! Това значи да бъде монах. Само Божията Любов е в сила да реши напълно всички въпроси. Любовта към ближния решава наполовина., а пък любовта към врага решава една четвърт.
Започнете с това, което решава всичко:
любовта
към
Бога
.
Бог е най-високият връх, отгдето всички други течения възприемат своето направление. Любовта към Бога е най-великият поток. Дръжте в себе си Божественото. И тогава ще имате една опитност, на която ще разчитате. Ще видите какво е Божествената мъдрост.
към текста >>
Любовта
към
Бога
е най-великият поток.
Това значи да бъде монах. Само Божията Любов е в сила да реши напълно всички въпроси. Любовта към ближния решава наполовина., а пък любовта към врага решава една четвърт. Започнете с това, което решава всичко: любовта към Бога. Бог е най-високият връх, отгдето всички други течения възприемат своето направление.
Любовта
към
Бога
е най-великият поток.
Дръжте в себе си Божественото. И тогава ще имате една опитност, на която ще разчитате. Ще видите какво е Божествената мъдрост. И тогава, дето идете, ще ви посрещнат. Искаш служба, ще ти дадат.
към текста >>
Дръжте в
себе
си Божественото.
Само Божията Любов е в сила да реши напълно всички въпроси. Любовта към ближния решава наполовина., а пък любовта към врага решава една четвърт. Започнете с това, което решава всичко: любовта към Бога. Бог е най-високият връх, отгдето всички други течения възприемат своето направление. Любовта към Бога е най-великият поток.
Дръжте в
себе
си Божественото.
И тогава ще имате една опитност, на която ще разчитате. Ще видите какво е Божествената мъдрост. И тогава, дето идете, ще ви посрещнат. Искаш служба, ще ти дадат. Искаш шапка, ще ти дадат.
към текста >>
Онази мисъл, която иде от
Бога
, Божествената мисъл, внася радост, живот.
Като пипне някъде, ще видиш една книга или една свещ. Както растенията се обличат от. пролетното време, такъв е набожният човек. Слънцето, като светне, всичко на земята се осветява. Набожният човек трябва да бъде като слънцето.
Онази мисъл, която иде от
Бога
, Божествената мисъл, внася радост, живот.
Цял ден си радостен. А пък дойде ти друга мисъл, и не си радостен. Този, в когото вярваш, той трябва да влиза в тебе. И като не влезе в тебе, няма да разбереш своето положение. Бог е вътре в тебе.
към текста >>
Любовта
към
Бога
заема най-високото място на човешката глава.
А пък дойде ти друга мисъл, и не си радостен. Този, в когото вярваш, той трябва да влиза в тебе. И като не влезе в тебе, няма да разбереш своето положение. Бог е вътре в тебе. Не разваляй това, което Бог прави вътре в тебе.
Любовта
към
Бога
заема най-високото място на човешката глава.
Най-високият връх в човешкия мозък е чувството на любов към Бога. Центърът на личността е назад от центъра на любовта към Бога. Центровете на съвестта, справедливостта и милосърдието също така са по-високо. У някои хора центърът на твърдостта седи по-високо, отколкото върхът на любовта. Това не е естествено положение.
към текста >>
Най-високият връх в човешкия мозък е чувството на
любов
към
Бога
.
Този, в когото вярваш, той трябва да влиза в тебе. И като не влезе в тебе, няма да разбереш своето положение. Бог е вътре в тебе. Не разваляй това, което Бог прави вътре в тебе. Любовта към Бога заема най-високото място на човешката глава.
Най-високият връх в човешкия мозък е чувството на
любов
към
Бога
.
Центърът на личността е назад от центъра на любовта към Бога. Центровете на съвестта, справедливостта и милосърдието също така са по-високо. У някои хора центърът на твърдостта седи по-високо, отколкото върхът на любовта. Това не е естествено положение. Най-високият връх е Любовта към Бога.
към текста >>
Центърът на личността е назад от центъра на
любовта
към
Бога
.
И като не влезе в тебе, няма да разбереш своето положение. Бог е вътре в тебе. Не разваляй това, което Бог прави вътре в тебе. Любовта към Бога заема най-високото място на човешката глава. Най-високият връх в човешкия мозък е чувството на любов към Бога.
Центърът на личността е назад от центъра на
любовта
към
Бога
.
Центровете на съвестта, справедливостта и милосърдието също така са по-високо. У някои хора центърът на твърдостта седи по-високо, отколкото върхът на любовта. Това не е естествено положение. Най-високият връх е Любовта към Бога. А любовта, която младите хора имат, е най-ниският връх.
към текста >>
У някои хора центърът на твърдостта седи по-високо, отколкото върхът на
любовта
.
Не разваляй това, което Бог прави вътре в тебе. Любовта към Бога заема най-високото място на човешката глава. Най-високият връх в човешкия мозък е чувството на любов към Бога. Центърът на личността е назад от центъра на любовта към Бога. Центровете на съвестта, справедливостта и милосърдието също така са по-високо.
У някои хора центърът на твърдостта седи по-високо, отколкото върхът на
любовта
.
Това не е естествено положение. Най-високият връх е Любовта към Бога. А любовта, която младите хора имат, е най-ниският връх. Любовта на майката към детето е сравнително по-висок връх. Най-ниският връх на земята е любовта между двама млади.
към текста >>
Най-високият връх е
Любовта
към
Бога
.
Най-високият връх в човешкия мозък е чувството на любов към Бога. Центърът на личността е назад от центъра на любовта към Бога. Центровете на съвестта, справедливостта и милосърдието също така са по-високо. У някои хора центърът на твърдостта седи по-високо, отколкото върхът на любовта. Това не е естествено положение.
Най-високият връх е
Любовта
към
Бога
.
А любовта, която младите хора имат, е най-ниският връх. Любовта на майката към детето е сравнително по-висок връх. Най-ниският връх на земята е любовта между двама млади. След това любовта на майката към детето е по-висок връх. Приятелството е още по-висок връх.
към текста >>
А
любовта
, която младите хора имат, е най-ниският връх.
Центърът на личността е назад от центъра на любовта към Бога. Центровете на съвестта, справедливостта и милосърдието също така са по-високо. У някои хора центърът на твърдостта седи по-високо, отколкото върхът на любовта. Това не е естествено положение. Най-високият връх е Любовта към Бога.
А
любовта
, която младите хора имат, е най-ниският връх.
Любовта на майката към детето е сравнително по-висок връх. Най-ниският връх на земята е любовта между двама млади. След това любовта на майката към детето е по-висок връх. Приятелството е още по-висок връх. В Божествения свят по-висок връх от Любовта към Бога няма.
към текста >>
Любовта
на майката
към
детето е сравнително по-висок връх.
Центровете на съвестта, справедливостта и милосърдието също така са по-високо. У някои хора центърът на твърдостта седи по-високо, отколкото върхът на любовта. Това не е естествено положение. Най-високият връх е Любовта към Бога. А любовта, която младите хора имат, е най-ниският връх.
Любовта
на майката
към
детето е сравнително по-висок връх.
Най-ниският връх на земята е любовта между двама млади. След това любовта на майката към детето е по-висок връх. Приятелството е още по-висок връх. В Божествения свят по-висок връх от Любовта към Бога няма. От този връх на любовта идат върховете на вярата, на надеждата, на милосърдието и пр.
към текста >>
Най-ниският връх на земята е
любовта
между двама млади.
У някои хора центърът на твърдостта седи по-високо, отколкото върхът на любовта. Това не е естествено положение. Най-високият връх е Любовта към Бога. А любовта, която младите хора имат, е най-ниският връх. Любовта на майката към детето е сравнително по-висок връх.
Най-ниският връх на земята е
любовта
между двама млади.
След това любовта на майката към детето е по-висок връх. Приятелството е още по-висок връх. В Божествения свят по-висок връх от Любовта към Бога няма. От този връх на любовта идат върховете на вярата, на надеждата, на милосърдието и пр. Когато ти си много надолу, безнадеждно надолу, в най-голямото страдание, тогава Бог е над тебе и пред тебе, подава ти ръце и те тегли.
към текста >>
След това
любовта
на майката
към
детето е по-висок връх.
Това не е естествено положение. Най-високият връх е Любовта към Бога. А любовта, която младите хора имат, е най-ниският връх. Любовта на майката към детето е сравнително по-висок връх. Най-ниският връх на земята е любовта между двама млади.
След това
любовта
на майката
към
детето е по-висок връх.
Приятелството е още по-висок връх. В Божествения свят по-висок връх от Любовта към Бога няма. От този връх на любовта идат върховете на вярата, на надеждата, на милосърдието и пр. Когато ти си много надолу, безнадеждно надолу, в най-голямото страдание, тогава Бог е над тебе и пред тебе, подава ти ръце и те тегли. Само че ти трябва да имаш въже вярата, и Той ще хване въжето да го тегли нагоре.
към текста >>
В Божествения свят по-висок връх от
Любовта
към
Бога
няма.
А любовта, която младите хора имат, е най-ниският връх. Любовта на майката към детето е сравнително по-висок връх. Най-ниският връх на земята е любовта между двама млади. След това любовта на майката към детето е по-висок връх. Приятелството е още по-висок връх.
В Божествения свят по-висок връх от
Любовта
към
Бога
няма.
От този връх на любовта идат върховете на вярата, на надеждата, на милосърдието и пр. Когато ти си много надолу, безнадеждно надолу, в най-голямото страдание, тогава Бог е над тебе и пред тебе, подава ти ръце и те тегли. Само че ти трябва да имаш въже вярата, и Той ще хване въжето да го тегли нагоре. Когато изпаднеш и не можеш, кажи тогава: „Господи, аз съм немощен и ти си силен, прояви се.“ И тогава ще се прояви Бог.
към текста >>
От този връх на
любовта
идат върховете на вярата, на надеждата, на милосърдието и пр.
Любовта на майката към детето е сравнително по-висок връх. Най-ниският връх на земята е любовта между двама млади. След това любовта на майката към детето е по-висок връх. Приятелството е още по-висок връх. В Божествения свят по-висок връх от Любовта към Бога няма.
От този връх на
любовта
идат върховете на вярата, на надеждата, на милосърдието и пр.
Когато ти си много надолу, безнадеждно надолу, в най-голямото страдание, тогава Бог е над тебе и пред тебе, подава ти ръце и те тегли. Само че ти трябва да имаш въже вярата, и Той ще хване въжето да го тегли нагоре. Когато изпаднеш и не можеш, кажи тогава: „Господи, аз съм немощен и ти си силен, прояви се.“ И тогава ще се прояви Бог. Еволюцията в света ще започне от любовта към Бога.
към текста >>
Еволюцията в света ще започне от
любовта
към
Бога
.
От този връх на любовта идат върховете на вярата, на надеждата, на милосърдието и пр. Когато ти си много надолу, безнадеждно надолу, в най-голямото страдание, тогава Бог е над тебе и пред тебе, подава ти ръце и те тегли. Само че ти трябва да имаш въже вярата, и Той ще хване въжето да го тегли нагоре. Когато изпаднеш и не можеш, кажи тогава: „Господи, аз съм немощен и ти си силен, прояви се.“ И тогава ще се прояви Бог.
Еволюцията в света ще започне от
любовта
към
Бога
.
Там е началото на еволюцията. Инволюцията, падането, е отклонение от Бога. Щом човек съгреши, ще инволюира и после ще се качи и ще бъде носител на Божественото в света. Трябва да минем към това, което свързва всички разумни души в едно цяло. И което осмисля целия живот.
към текста >>
Инволюцията, падането, е отклонение от
Бога
.
Само че ти трябва да имаш въже вярата, и Той ще хване въжето да го тегли нагоре. Когато изпаднеш и не можеш, кажи тогава: „Господи, аз съм немощен и ти си силен, прояви се.“ И тогава ще се прояви Бог. Еволюцията в света ще започне от любовта към Бога. Там е началото на еволюцията.
Инволюцията, падането, е отклонение от
Бога
.
Щом човек съгреши, ще инволюира и после ще се качи и ще бъде носител на Божественото в света. Трябва да минем към това, което свързва всички разумни души в едно цяло. И което осмисля целия живот. Това е Бог. Ще дойде ден, когато Бог ще се изяви, когато хората ще познаят Бога както трябва.
към текста >>
Трябва да минем
към
това, което свързва всички разумни души в едно цяло.
„Господи, аз съм немощен и ти си силен, прояви се.“ И тогава ще се прояви Бог. Еволюцията в света ще започне от любовта към Бога. Там е началото на еволюцията. Инволюцията, падането, е отклонение от Бога. Щом човек съгреши, ще инволюира и после ще се качи и ще бъде носител на Божественото в света.
Трябва да минем
към
това, което свързва всички разумни души в едно цяло.
И което осмисля целия живот. Това е Бог. Ще дойде ден, когато Бог ще се изяви, когато хората ще познаят Бога както трябва. Със своята култура, със своето знание човек не може да познае Бога. И само любовта е средството, чрез което можем да познаем същината на живота Бога.
към текста >>
Ще дойде ден, когато Бог ще се изяви, когато хората ще познаят
Бога
както трябва.
Инволюцията, падането, е отклонение от Бога. Щом човек съгреши, ще инволюира и после ще се качи и ще бъде носител на Божественото в света. Трябва да минем към това, което свързва всички разумни души в едно цяло. И което осмисля целия живот. Това е Бог.
Ще дойде ден, когато Бог ще се изяви, когато хората ще познаят
Бога
както трябва.
Със своята култура, със своето знание човек не може да познае Бога. И само любовта е средството, чрез което можем да познаем същината на живота Бога. Човек трябва да е искрен, чист, да има любов към Бога, да има винаги правилни отношения към Бога. За да могат Бог и Бялото братство да му съдействуват, цялото небе да му съдействува. Защото човек може да извърши нещо само ако те му съдействуват.
към текста >>
Със своята култура, със своето знание човек не може да познае
Бога
.
Щом човек съгреши, ще инволюира и после ще се качи и ще бъде носител на Божественото в света. Трябва да минем към това, което свързва всички разумни души в едно цяло. И което осмисля целия живот. Това е Бог. Ще дойде ден, когато Бог ще се изяви, когато хората ще познаят Бога както трябва.
Със своята култура, със своето знание човек не може да познае
Бога
.
И само любовта е средството, чрез което можем да познаем същината на живота Бога. Човек трябва да е искрен, чист, да има любов към Бога, да има винаги правилни отношения към Бога. За да могат Бог и Бялото братство да му съдействуват, цялото небе да му съдействува. Защото човек може да извърши нещо само ако те му съдействуват. Ако човек остане сам да върши нещо, не може да направи нищо съществено .
към текста >>
И само
любовта
е средството, чрез което можем да познаем същината на живота
Бога
.
Трябва да минем към това, което свързва всички разумни души в едно цяло. И което осмисля целия живот. Това е Бог. Ще дойде ден, когато Бог ще се изяви, когато хората ще познаят Бога както трябва. Със своята култура, със своето знание човек не може да познае Бога.
И само
любовта
е средството, чрез което можем да познаем същината на живота
Бога
.
Човек трябва да е искрен, чист, да има любов към Бога, да има винаги правилни отношения към Бога. За да могат Бог и Бялото братство да му съдействуват, цялото небе да му съдействува. Защото човек може да извърши нещо само ако те му съдействуват. Ако човек остане сам да върши нещо, не може да направи нищо съществено . Само Божественото начало е в състояние да направи човека силен.
към текста >>
Човек трябва да е искрен, чист, да има
любов
към
Бога
, да има винаги правилни отношения
към
Бога
.
И което осмисля целия живот. Това е Бог. Ще дойде ден, когато Бог ще се изяви, когато хората ще познаят Бога както трябва. Със своята култура, със своето знание човек не може да познае Бога. И само любовта е средството, чрез което можем да познаем същината на живота Бога.
Човек трябва да е искрен, чист, да има
любов
към
Бога
, да има винаги правилни отношения
към
Бога
.
За да могат Бог и Бялото братство да му съдействуват, цялото небе да му съдействува. Защото човек може да извърши нещо само ако те му съдействуват. Ако човек остане сам да върши нещо, не може да направи нищо съществено . Само Божественото начало е в състояние да направи човека силен. Някои казват, че човечеството има култура.
към текста >>
Трябва да се свържете с
Бога
.
Защото човек може да извърши нещо само ако те му съдействуват. Ако човек остане сам да върши нещо, не може да направи нищо съществено . Само Божественото начало е в състояние да направи човека силен. Някои казват, че човечеството има култура. Трябва да оставите всички тези работи.
Трябва да се свържете с
Бога
.
Нищо повече. Да не ви интересува какво пишат вестниците против нас. Докато човек не знае Божията Любов, не може да бъде полезен нито на себе си, нито на другите. Обикнете Бога и почнете да мислите, както Той мисли и както Той постъпва. Ако обикнеш Бога, ще обикнеш всички същества, цялата природа.
към текста >>
Докато човек не знае Божията
Любов
, не може да бъде полезен нито на
себе
си, нито на другите.
Някои казват, че човечеството има култура. Трябва да оставите всички тези работи. Трябва да се свържете с Бога. Нищо повече. Да не ви интересува какво пишат вестниците против нас.
Докато човек не знае Божията
Любов
, не може да бъде полезен нито на
себе
си, нито на другите.
Обикнете Бога и почнете да мислите, както Той мисли и както Той постъпва. Ако обикнеш Бога, ще обикнеш всички същества, цялата природа. Има закон: Каквото е твоето отношение към Бога, такова ще бъде и отношението на хората към теб. Представи си едно езеро. Ако прекъснеш връзката му с извора, какво ще стане с това езеро?
към текста >>
Обикнете
Бога
и почнете да мислите, както Той мисли и както Той постъпва.
Трябва да оставите всички тези работи. Трябва да се свържете с Бога. Нищо повече. Да не ви интересува какво пишат вестниците против нас. Докато човек не знае Божията Любов, не може да бъде полезен нито на себе си, нито на другите.
Обикнете
Бога
и почнете да мислите, както Той мисли и както Той постъпва.
Ако обикнеш Бога, ще обикнеш всички същества, цялата природа. Има закон: Каквото е твоето отношение към Бога, такова ще бъде и отношението на хората към теб. Представи си едно езеро. Ако прекъснеш връзката му с извора, какво ще стане с това езеро? Ще изсъхне.
към текста >>
Ако обикнеш
Бога
, ще обикнеш всички същества, цялата природа.
Трябва да се свържете с Бога. Нищо повече. Да не ви интересува какво пишат вестниците против нас. Докато човек не знае Божията Любов, не може да бъде полезен нито на себе си, нито на другите. Обикнете Бога и почнете да мислите, както Той мисли и както Той постъпва.
Ако обикнеш
Бога
, ще обикнеш всички същества, цялата природа.
Има закон: Каквото е твоето отношение към Бога, такова ще бъде и отношението на хората към теб. Представи си едно езеро. Ако прекъснеш връзката му с извора, какво ще стане с това езеро? Ще изсъхне. Това е обезверяване.
към текста >>
Има закон: Каквото е твоето отношение
към
Бога
, такова ще бъде и отношението на хората
към
теб.
Нищо повече. Да не ви интересува какво пишат вестниците против нас. Докато човек не знае Божията Любов, не може да бъде полезен нито на себе си, нито на другите. Обикнете Бога и почнете да мислите, както Той мисли и както Той постъпва. Ако обикнеш Бога, ще обикнеш всички същества, цялата природа.
Има закон: Каквото е твоето отношение
към
Бога
, такова ще бъде и отношението на хората
към
теб.
Представи си едно езеро. Ако прекъснеш връзката му с извора, какво ще стане с това езеро? Ще изсъхне. Това е обезверяване. Като се обезвериш, от този, малкия живот нищо няма да остане.
към текста >>
Ти, като измениш твоето отношение
към
Бога
, обикнеш
Бога
, и този човек ще се измени.
Обезверяването е прекъсване на връзката с реалното. Какво трябва да правиш: Дай ход на вярата, дръж се за реалното и насърчението ще дойде. В Божествения свят хората постоянно се подмладяват. Това, което постоянно остарява, то е човешкото. Ако имаш един неприятел, този неприятел ти си го създал, не го е създал Бог.
Ти, като измениш твоето отношение
към
Бога
, обикнеш
Бога
, и този човек ще се измени.
Бог е вътре в него. Ти, като измениш своето състояние, този човек няма да те мрази. Той те мрази, понеже ти нямаш правилно отношение към Бога. Това е една истина, в която, като се убеди човек, ще има една основа. Една сестра попита:“Как да имаме сила да помагаме на хората?
към текста >>
Той те мрази, понеже ти нямаш правилно отношение
към
Бога
.
Това, което постоянно остарява, то е човешкото. Ако имаш един неприятел, този неприятел ти си го създал, не го е създал Бог. Ти, като измениш твоето отношение към Бога, обикнеш Бога, и този човек ще се измени. Бог е вътре в него. Ти, като измениш своето състояние, този човек няма да те мрази.
Той те мрази, понеже ти нямаш правилно отношение
към
Бога
.
Това е една истина, в която, като се убеди човек, ще има една основа. Една сестра попита:“Как да имаме сила да помагаме на хората? “ Учителя каза: Чрез връзка с Бога.
към текста >>
Чрез връзка с
Бога
.
Той те мрази, понеже ти нямаш правилно отношение към Бога. Това е една истина, в която, като се убеди човек, ще има една основа. Една сестра попита:“Как да имаме сила да помагаме на хората? “ Учителя каза:
Чрез връзка с
Бога
.
Само от Бога можем да добием сила, като Го обичаме, като сме във връзка с Него. Той има силата. Всеки ден трябва да мине Божественото през ума ти, през сърцето ти и през душата ти. Това е нормален живот. Иди при някого, който е решил задачата си и вземи пример.
към текста >>
Само от
Бога
можем да добием сила, като Го обичаме, като сме във връзка с Него.
Това е една истина, в която, като се убеди човек, ще има една основа. Една сестра попита:“Как да имаме сила да помагаме на хората? “ Учителя каза: Чрез връзка с Бога.
Само от
Бога
можем да добием сила, като Го обичаме, като сме във връзка с Него.
Той има силата. Всеки ден трябва да мине Божественото през ума ти, през сърцето ти и през душата ти. Това е нормален живот. Иди при някого, който е решил задачата си и вземи пример. Ако обичате Бога, това е най-голямата привилегия.
към текста >>
Ако обичате
Бога
, това е най-голямата привилегия.
Само от Бога можем да добием сила, като Го обичаме, като сме във връзка с Него. Той има силата. Всеки ден трябва да мине Божественото през ума ти, през сърцето ти и през душата ти. Това е нормален живот. Иди при някого, който е решил задачата си и вземи пример.
Ако обичате
Бога
, това е най-голямата привилегия.
Хората да ме славят, че съм написал нещо, това са мимолетни, външни работи. Най-голямото благо за мене е, че обичам Бога. Аз, като виждам слънцето и се ползувам от него, тогава могат ли да ме ползуват хилядите свещи, които хората могат да ми запалят? Не могат. Отношенията на.
към текста >>
Най-голямото благо за мене е, че обичам
Бога
.
Всеки ден трябва да мине Божественото през ума ти, през сърцето ти и през душата ти. Това е нормален живот. Иди при някого, който е решил задачата си и вземи пример. Ако обичате Бога, това е най-голямата привилегия. Хората да ме славят, че съм написал нещо, това са мимолетни, външни работи.
Най-голямото благо за мене е, че обичам
Бога
.
Аз, като виждам слънцето и се ползувам от него, тогава могат ли да ме ползуват хилядите свещи, които хората могат да ми запалят? Не могат. Отношенията на. човека към Бога трябва да бъдат правилни. И тогава всички други негови отношения ще бъдат правилни.
към текста >>
човека
към
Бога
трябва да бъдат правилни.
Хората да ме славят, че съм написал нещо, това са мимолетни, външни работи. Най-голямото благо за мене е, че обичам Бога. Аз, като виждам слънцето и се ползувам от него, тогава могат ли да ме ползуват хилядите свещи, които хората могат да ми запалят? Не могат. Отношенията на.
човека
към
Бога
трябва да бъдат правилни.
И тогава всички други негови отношения ще бъдат правилни. Ако не обичаш Бога, ти не можеш да обичаш никого. Без любов към Бога нищо не се постига. Както светлината и топлината са необходими за физическия свят, така и любовта е една вътрешна необходимост. Любов към Бога!
към текста >>
Ако не обичаш
Бога
, ти не можеш да обичаш никого.
Аз, като виждам слънцето и се ползувам от него, тогава могат ли да ме ползуват хилядите свещи, които хората могат да ми запалят? Не могат. Отношенията на. човека към Бога трябва да бъдат правилни. И тогава всички други негови отношения ще бъдат правилни.
Ако не обичаш
Бога
, ти не можеш да обичаш никого.
Без любов към Бога нищо не се постига. Както светлината и топлината са необходими за физическия свят, така и любовта е една вътрешна необходимост. Любов към Бога! Всичкият капитал е в Любовта! Тогава няма нищо невъзможно.
към текста >>
Без
любов
към
Бога
нищо не се постига.
Не могат. Отношенията на. човека към Бога трябва да бъдат правилни. И тогава всички други негови отношения ще бъдат правилни. Ако не обичаш Бога, ти не можеш да обичаш никого.
Без
любов
към
Бога
нищо не се постига.
Както светлината и топлината са необходими за физическия свят, така и любовта е една вътрешна необходимост. Любов към Бога! Всичкият капитал е в Любовта! Тогава няма нищо невъзможно. Този закон е много верен.
към текста >>
Както светлината и топлината са необходими за физическия свят, така и
любовта
е една вътрешна необходимост.
Отношенията на. човека към Бога трябва да бъдат правилни. И тогава всички други негови отношения ще бъдат правилни. Ако не обичаш Бога, ти не можеш да обичаш никого. Без любов към Бога нищо не се постига.
Както светлината и топлината са необходими за физическия свят, така и
любовта
е една вътрешна необходимост.
Любов към Бога! Всичкият капитал е в Любовта! Тогава няма нищо невъзможно. Този закон е много верен. Когато човек призове Бога с всичкото си сърце, ще му се обади Бог, ще му се обади отвсякъде.
към текста >>
Любов
към
Бога
!
човека към Бога трябва да бъдат правилни. И тогава всички други негови отношения ще бъдат правилни. Ако не обичаш Бога, ти не можеш да обичаш никого. Без любов към Бога нищо не се постига. Както светлината и топлината са необходими за физическия свят, така и любовта е една вътрешна необходимост.
Любов
към
Бога
!
Всичкият капитал е в Любовта! Тогава няма нищо невъзможно. Този закон е много верен. Когато човек призове Бога с всичкото си сърце, ще му се обади Бог, ще му се обади отвсякъде. Един познат ми разправяше:“Пътувах в горещината един ден, нямах нищо за ядене.
към текста >>
Всичкият капитал е в
Любовта
!
И тогава всички други негови отношения ще бъдат правилни. Ако не обичаш Бога, ти не можеш да обичаш никого. Без любов към Бога нищо не се постига. Както светлината и топлината са необходими за физическия свят, така и любовта е една вътрешна необходимост. Любов към Бога!
Всичкият капитал е в
Любовта
!
Тогава няма нищо невъзможно. Този закон е много верен. Когато човек призове Бога с всичкото си сърце, ще му се обади Бог, ще му се обади отвсякъде. Един познат ми разправяше:“Пътувах в горещината един ден, нямах нищо за ядене. Минавам край ниви, всички круши обрани.
към текста >>
Когато човек призове
Бога
с всичкото си сърце, ще му се обади Бог, ще му се обади отвсякъде.
Както светлината и топлината са необходими за физическия свят, така и любовта е една вътрешна необходимост. Любов към Бога! Всичкият капитал е в Любовта! Тогава няма нищо невъзможно. Този закон е много верен.
Когато човек призове
Бога
с всичкото си сърце, ще му се обади Бог, ще му се обади отвсякъде.
Един познат ми разправяше:“Пътувах в горещината един ден, нямах нищо за ядене. Минавам край ниви, всички круши обрани. Казах си: Да имаше поне 2-3 круши. Спирам се при една круша да си почина, дойде един ветрец, разлюля дървото и 7 -8 круши паднаха долу. Като че ли мене чакаха.
към текста >>
Щастието на човека е в
любовта
, която има
към
Бога
.
Минавам край ниви, всички круши обрани. Казах си: Да имаше поне 2-3 круши. Спирам се при една круша да си почина, дойде един ветрец, разлюля дървото и 7 -8 круши паднаха долу. Като че ли мене чакаха. Това ми направи силно впечатление.“
Щастието на човека е в
любовта
, която има
към
Бога
.
Това е великият закон. Важно е, докато човек разбере закона. Това е единственото, дето хората могат да се обединят. Когато от невидимия свят ви пращат на работа някъде, то ще ви дадат нареждане какво да правите. Ако не са ви дали, чакайте да ви дадат, както когато господарят праща слугата някъде и му дава нареждане какво да прави.
към текста >>
Един човек, който няма уважение и почитание, слабата му страна е, че няма
любов
към
Бога
.
Това е великият закон. Важно е, докато човек разбере закона. Това е единственото, дето хората могат да се обединят. Когато от невидимия свят ви пращат на работа някъде, то ще ви дадат нареждане какво да правите. Ако не са ви дали, чакайте да ви дадат, както когато господарят праща слугата някъде и му дава нареждане какво да прави.
Един човек, който няма уважение и почитание, слабата му страна е, че няма
любов
към
Бога
.
Нужна е любов към Бога, за да ни научи Той как да обичаме. Ние трябва да обичаме Бога, за да приемем от Него любовта и после да отидем да я приложим. За да обичаш хората, трябва по-рано да отидеш при Бога. Ако не отидеш по-рано при Бога, тогава няма да имаш капитал. Който люби Бога, всичко му съдействува за добро.
към текста >>
Нужна е
любов
към
Бога
, за да ни научи Той как да обичаме.
Важно е, докато човек разбере закона. Това е единственото, дето хората могат да се обединят. Когато от невидимия свят ви пращат на работа някъде, то ще ви дадат нареждане какво да правите. Ако не са ви дали, чакайте да ви дадат, както когато господарят праща слугата някъде и му дава нареждане какво да прави. Един човек, който няма уважение и почитание, слабата му страна е, че няма любов към Бога.
Нужна е
любов
към
Бога
, за да ни научи Той как да обичаме.
Ние трябва да обичаме Бога, за да приемем от Него любовта и после да отидем да я приложим. За да обичаш хората, трябва по-рано да отидеш при Бога. Ако не отидеш по-рано при Бога, тогава няма да имаш капитал. Който люби Бога, всичко му съдействува за добро. Когато срещу един адепт неприятели захвърлят камъни, то всеки камък става на злато.
към текста >>
Ние трябва да обичаме
Бога
, за да приемем от Него
любовта
и после да отидем да я приложим.
Това е единственото, дето хората могат да се обединят. Когато от невидимия свят ви пращат на работа някъде, то ще ви дадат нареждане какво да правите. Ако не са ви дали, чакайте да ви дадат, както когато господарят праща слугата някъде и му дава нареждане какво да прави. Един човек, който няма уважение и почитание, слабата му страна е, че няма любов към Бога. Нужна е любов към Бога, за да ни научи Той как да обичаме.
Ние трябва да обичаме
Бога
, за да приемем от Него
любовта
и после да отидем да я приложим.
За да обичаш хората, трябва по-рано да отидеш при Бога. Ако не отидеш по-рано при Бога, тогава няма да имаш капитал. Който люби Бога, всичко му съдействува за добро. Когато срещу един адепт неприятели захвърлят камъни, то всеки камък става на злато. И тогава около него се набира голямо количество злато, голямо богатство.
към текста >>
За да обичаш хората, трябва по-рано да отидеш при
Бога
.
Когато от невидимия свят ви пращат на работа някъде, то ще ви дадат нареждане какво да правите. Ако не са ви дали, чакайте да ви дадат, както когато господарят праща слугата някъде и му дава нареждане какво да прави. Един човек, който няма уважение и почитание, слабата му страна е, че няма любов към Бога. Нужна е любов към Бога, за да ни научи Той как да обичаме. Ние трябва да обичаме Бога, за да приемем от Него любовта и после да отидем да я приложим.
За да обичаш хората, трябва по-рано да отидеш при
Бога
.
Ако не отидеш по-рано при Бога, тогава няма да имаш капитал. Който люби Бога, всичко му съдействува за добро. Когато срещу един адепт неприятели захвърлят камъни, то всеки камък става на злато. И тогава около него се набира голямо количество злато, голямо богатство. С всеки един човек, който люби Бога, е така.
към текста >>
Ако не отидеш по-рано при
Бога
, тогава няма да имаш капитал.
Ако не са ви дали, чакайте да ви дадат, както когато господарят праща слугата някъде и му дава нареждане какво да прави. Един човек, който няма уважение и почитание, слабата му страна е, че няма любов към Бога. Нужна е любов към Бога, за да ни научи Той как да обичаме. Ние трябва да обичаме Бога, за да приемем от Него любовта и после да отидем да я приложим. За да обичаш хората, трябва по-рано да отидеш при Бога.
Ако не отидеш по-рано при
Бога
, тогава няма да имаш капитал.
Който люби Бога, всичко му съдействува за добро. Когато срещу един адепт неприятели захвърлят камъни, то всеки камък става на злато. И тогава около него се набира голямо количество злато, голямо богатство. С всеки един човек, който люби Бога, е така. Щастието е в Бога.
към текста >>
Който люби
Бога
, всичко му съдействува за добро.
Един човек, който няма уважение и почитание, слабата му страна е, че няма любов към Бога. Нужна е любов към Бога, за да ни научи Той как да обичаме. Ние трябва да обичаме Бога, за да приемем от Него любовта и после да отидем да я приложим. За да обичаш хората, трябва по-рано да отидеш при Бога. Ако не отидеш по-рано при Бога, тогава няма да имаш капитал.
Който люби
Бога
, всичко му съдействува за добро.
Когато срещу един адепт неприятели захвърлят камъни, то всеки камък става на злато. И тогава около него се набира голямо количество злато, голямо богатство. С всеки един човек, който люби Бога, е така. Щастието е в Бога. Като Го обичаш, ще имаш всичко.
към текста >>
И тогава около него се набира голямо количество злато, голямо
богатство
.
Ние трябва да обичаме Бога, за да приемем от Него любовта и после да отидем да я приложим. За да обичаш хората, трябва по-рано да отидеш при Бога. Ако не отидеш по-рано при Бога, тогава няма да имаш капитал. Който люби Бога, всичко му съдействува за добро. Когато срещу един адепт неприятели захвърлят камъни, то всеки камък става на злато.
И тогава около него се набира голямо количество злато, голямо
богатство
.
С всеки един човек, който люби Бога, е така. Щастието е в Бога. Като Го обичаш, ще имаш всичко. А който не Го обича, нищо няма да има. Като Го обичаш, на всички планети можеш да ходиш.
към текста >>
С всеки един човек, който люби
Бога
, е така.
За да обичаш хората, трябва по-рано да отидеш при Бога. Ако не отидеш по-рано при Бога, тогава няма да имаш капитал. Който люби Бога, всичко му съдействува за добро. Когато срещу един адепт неприятели захвърлят камъни, то всеки камък става на злато. И тогава около него се набира голямо количество злато, голямо богатство.
С всеки един човек, който люби
Бога
, е така.
Щастието е в Бога. Като Го обичаш, ще имаш всичко. А който не Го обича, нищо няма да има. Като Го обичаш, на всички планети можеш да ходиш. А като не Го обичаш, никъде няма да ходиш.
към текста >>
Щастието е в
Бога
.
Ако не отидеш по-рано при Бога, тогава няма да имаш капитал. Който люби Бога, всичко му съдействува за добро. Когато срещу един адепт неприятели захвърлят камъни, то всеки камък става на злато. И тогава около него се набира голямо количество злато, голямо богатство. С всеки един човек, който люби Бога, е така.
Щастието е в
Бога
.
Като Го обичаш, ще имаш всичко. А който не Го обича, нищо няма да има. Като Го обичаш, на всички планети можеш да ходиш. А като не Го обичаш, никъде няма да ходиш. Тази идея Любов към Бога, като влезе в света, ще реши кардинално всички въпроси.
към текста >>
Тази идея
Любов
към
Бога
, като влезе в света, ще реши кардинално всички въпроси.
Щастието е в Бога. Като Го обичаш, ще имаш всичко. А който не Го обича, нищо няма да има. Като Го обичаш, на всички планети можеш да ходиш. А като не Го обичаш, никъде няма да ходиш.
Тази идея
Любов
към
Бога
, като влезе в света, ще реши кардинално всички въпроси.
Ако увеличаваш любовта си, имаш бъдеще. Призовете Бога във време на мъчнотии там, дето никой не може да помогне, и ще видите. Възлюбете Господа и в бъдеще ще придобиете всичко. Ти не можеш да живееш съзнателно, ако не обичаш Бога. Като обича Бога, човек ще познае, че Бог го обича и после ще се прояви любовта към всички същества.
към текста >>
Ако увеличаваш
любовта
си, имаш бъдеще.
Като Го обичаш, ще имаш всичко. А който не Го обича, нищо няма да има. Като Го обичаш, на всички планети можеш да ходиш. А като не Го обичаш, никъде няма да ходиш. Тази идея Любов към Бога, като влезе в света, ще реши кардинално всички въпроси.
Ако увеличаваш
любовта
си, имаш бъдеще.
Призовете Бога във време на мъчнотии там, дето никой не може да помогне, и ще видите. Възлюбете Господа и в бъдеще ще придобиете всичко. Ти не можеш да живееш съзнателно, ако не обичаш Бога. Като обича Бога, човек ще познае, че Бог го обича и после ще се прояви любовта към всички същества. Когато човек обикне Бога, тогава всички цветя, дървета, треви, всички същества ще му се усмихват.
към текста >>
Призовете
Бога
във време на мъчнотии там, дето никой не може да помогне, и ще видите.
А който не Го обича, нищо няма да има. Като Го обичаш, на всички планети можеш да ходиш. А като не Го обичаш, никъде няма да ходиш. Тази идея Любов към Бога, като влезе в света, ще реши кардинално всички въпроси. Ако увеличаваш любовта си, имаш бъдеще.
Призовете
Бога
във време на мъчнотии там, дето никой не може да помогне, и ще видите.
Възлюбете Господа и в бъдеще ще придобиете всичко. Ти не можеш да живееш съзнателно, ако не обичаш Бога. Като обича Бога, човек ще познае, че Бог го обича и после ще се прояви любовта към всички същества. Когато човек обикне Бога, тогава всички цветя, дървета, треви, всички същества ще му се усмихват. Нали и сега, когато цветето приеме слънчевите лъчи в себе си, колко мушички идват при цветето да го поздравят.
към текста >>
Ти не можеш да живееш съзнателно, ако не обичаш
Бога
.
А като не Го обичаш, никъде няма да ходиш. Тази идея Любов към Бога, като влезе в света, ще реши кардинално всички въпроси. Ако увеличаваш любовта си, имаш бъдеще. Призовете Бога във време на мъчнотии там, дето никой не може да помогне, и ще видите. Възлюбете Господа и в бъдеще ще придобиете всичко.
Ти не можеш да живееш съзнателно, ако не обичаш
Бога
.
Като обича Бога, човек ще познае, че Бог го обича и после ще се прояви любовта към всички същества. Когато човек обикне Бога, тогава всички цветя, дървета, треви, всички същества ще му се усмихват. Нали и сега, когато цветето приеме слънчевите лъчи в себе си, колко мушички идват при цветето да го поздравят. Нали тогава всички се усмихват на цветята. Това е, защото цветята обичат слънцето и всички се усмихват на цветята.
към текста >>
Като обича
Бога
, човек ще познае, че Бог го обича и после ще се прояви
любовта
към
всички същества.
Тази идея Любов към Бога, като влезе в света, ще реши кардинално всички въпроси. Ако увеличаваш любовта си, имаш бъдеще. Призовете Бога във време на мъчнотии там, дето никой не може да помогне, и ще видите. Възлюбете Господа и в бъдеще ще придобиете всичко. Ти не можеш да живееш съзнателно, ако не обичаш Бога.
Като обича
Бога
, човек ще познае, че Бог го обича и после ще се прояви
любовта
към
всички същества.
Когато човек обикне Бога, тогава всички цветя, дървета, треви, всички същества ще му се усмихват. Нали и сега, когато цветето приеме слънчевите лъчи в себе си, колко мушички идват при цветето да го поздравят. Нали тогава всички се усмихват на цветята. Това е, защото цветята обичат слънцето и всички се усмихват на цветята. Всеки ден ще отиваме при Бога да чуем една дума от Него и тогава всеки ден ще бъдем весели и ще вършим най-хубавите работи.
към текста >>
Когато човек обикне
Бога
, тогава всички цветя, дървета, треви, всички същества ще му се усмихват.
Ако увеличаваш любовта си, имаш бъдеще. Призовете Бога във време на мъчнотии там, дето никой не може да помогне, и ще видите. Възлюбете Господа и в бъдеще ще придобиете всичко. Ти не можеш да живееш съзнателно, ако не обичаш Бога. Като обича Бога, човек ще познае, че Бог го обича и после ще се прояви любовта към всички същества.
Когато човек обикне
Бога
, тогава всички цветя, дървета, треви, всички същества ще му се усмихват.
Нали и сега, когато цветето приеме слънчевите лъчи в себе си, колко мушички идват при цветето да го поздравят. Нали тогава всички се усмихват на цветята. Това е, защото цветята обичат слънцето и всички се усмихват на цветята. Всеки ден ще отиваме при Бога да чуем една дума от Него и тогава всеки ден ще бъдем весели и ще вършим най-хубавите работи. Ще се молиш, додето чуеш една дума от Бога.
към текста >>
Нали и сега, когато цветето приеме слънчевите лъчи в
себе
си, колко мушички идват при цветето да го поздравят.
Призовете Бога във време на мъчнотии там, дето никой не може да помогне, и ще видите. Възлюбете Господа и в бъдеще ще придобиете всичко. Ти не можеш да живееш съзнателно, ако не обичаш Бога. Като обича Бога, човек ще познае, че Бог го обича и после ще се прояви любовта към всички същества. Когато човек обикне Бога, тогава всички цветя, дървета, треви, всички същества ще му се усмихват.
Нали и сега, когато цветето приеме слънчевите лъчи в
себе
си, колко мушички идват при цветето да го поздравят.
Нали тогава всички се усмихват на цветята. Това е, защото цветята обичат слънцето и всички се усмихват на цветята. Всеки ден ще отиваме при Бога да чуем една дума от Него и тогава всеки ден ще бъдем весели и ще вършим най-хубавите работи. Ще се молиш, додето чуеш една дума от Бога. Сега трябват хора, които при каквито и условия и мъчнотии да попаднат, да устоят верни на Божествената идея.
към текста >>
Всеки ден ще отиваме при
Бога
да чуем една дума от Него и тогава всеки ден ще бъдем весели и ще вършим най-хубавите работи.
Като обича Бога, човек ще познае, че Бог го обича и после ще се прояви любовта към всички същества. Когато човек обикне Бога, тогава всички цветя, дървета, треви, всички същества ще му се усмихват. Нали и сега, когато цветето приеме слънчевите лъчи в себе си, колко мушички идват при цветето да го поздравят. Нали тогава всички се усмихват на цветята. Това е, защото цветята обичат слънцето и всички се усмихват на цветята.
Всеки ден ще отиваме при
Бога
да чуем една дума от Него и тогава всеки ден ще бъдем весели и ще вършим най-хубавите работи.
Ще се молиш, додето чуеш една дума от Бога. Сега трябват хора, които при каквито и условия и мъчнотии да попаднат, да устоят верни на Божествената идея. Като влезем в Любовта, когато възлюбим великото в света и го виждаме и в най-малките работи в светлината, във вятъра, във водата, във всички същества, светът ще се поправи. Новият порядък е да любиш и да обичаш. Когато хората влязат в любовта, техният свят ще се изправи веднага.
към текста >>
Ще се молиш, додето чуеш една дума от
Бога
.
Когато човек обикне Бога, тогава всички цветя, дървета, треви, всички същества ще му се усмихват. Нали и сега, когато цветето приеме слънчевите лъчи в себе си, колко мушички идват при цветето да го поздравят. Нали тогава всички се усмихват на цветята. Това е, защото цветята обичат слънцето и всички се усмихват на цветята. Всеки ден ще отиваме при Бога да чуем една дума от Него и тогава всеки ден ще бъдем весели и ще вършим най-хубавите работи.
Ще се молиш, додето чуеш една дума от
Бога
.
Сега трябват хора, които при каквито и условия и мъчнотии да попаднат, да устоят верни на Божествената идея. Като влезем в Любовта, когато възлюбим великото в света и го виждаме и в най-малките работи в светлината, във вятъра, във водата, във всички същества, светът ще се поправи. Новият порядък е да любиш и да обичаш. Когато хората влязат в любовта, техният свят ще се изправи веднага. Когато любиш, обичаш и служиш, ти си от новите хора.
към текста >>
Като влезем в
Любовта
, когато възлюбим великото в света и го виждаме и в най-малките работи в светлината, във вятъра, във водата, във всички същества, светът ще се поправи.
Нали тогава всички се усмихват на цветята. Това е, защото цветята обичат слънцето и всички се усмихват на цветята. Всеки ден ще отиваме при Бога да чуем една дума от Него и тогава всеки ден ще бъдем весели и ще вършим най-хубавите работи. Ще се молиш, додето чуеш една дума от Бога. Сега трябват хора, които при каквито и условия и мъчнотии да попаднат, да устоят верни на Божествената идея.
Като влезем в
Любовта
, когато възлюбим великото в света и го виждаме и в най-малките работи в светлината, във вятъра, във водата, във всички същества, светът ще се поправи.
Новият порядък е да любиш и да обичаш. Когато хората влязат в любовта, техният свят ще се изправи веднага. Когато любиш, обичаш и служиш, ти си от новите хора. И сърцето ти да се изпълни с радост, че любиш, обичаш и служиш. Човек да обича Бога и като види една форма, да види в нея Божественото, да изпрати любовна струя и да си отмине.
към текста >>
Когато хората влязат в
любовта
, техният свят ще се изправи веднага.
Всеки ден ще отиваме при Бога да чуем една дума от Него и тогава всеки ден ще бъдем весели и ще вършим най-хубавите работи. Ще се молиш, додето чуеш една дума от Бога. Сега трябват хора, които при каквито и условия и мъчнотии да попаднат, да устоят верни на Божествената идея. Като влезем в Любовта, когато възлюбим великото в света и го виждаме и в най-малките работи в светлината, във вятъра, във водата, във всички същества, светът ще се поправи. Новият порядък е да любиш и да обичаш.
Когато хората влязат в
любовта
, техният свят ще се изправи веднага.
Когато любиш, обичаш и служиш, ти си от новите хора. И сърцето ти да се изпълни с радост, че любиш, обичаш и служиш. Човек да обича Бога и като види една форма, да види в нея Божественото, да изпрати любовна струя и да си отмине. Поздрав на всички братя и сестри. Настоящото писмо прочетете на братята и сестрите и го пратете за прочитане в околните села, дето има кръжоци.
към текста >>
Човек да обича
Бога
и като види една форма, да види в нея Божественото, да изпрати
любовна
струя и да си отмине.
Като влезем в Любовта, когато възлюбим великото в света и го виждаме и в най-малките работи в светлината, във вятъра, във водата, във всички същества, светът ще се поправи. Новият порядък е да любиш и да обичаш. Когато хората влязат в любовта, техният свят ще се изправи веднага. Когато любиш, обичаш и служиш, ти си от новите хора. И сърцето ти да се изпълни с радост, че любиш, обичаш и служиш.
Човек да обича
Бога
и като види една форма, да види в нея Божественото, да изпрати
любовна
струя и да си отмине.
Поздрав на всички братя и сестри. Настоящото писмо прочетете на братята и сестрите и го пратете за прочитане в околните села, дето има кръжоци. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев Екскурзия на Витоша
към текста >>
33.
Най-високият връх
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Любовта
към
Бога
заема най-високото място в човешката глава.
НАЙ-ВИСОКИЯТ ВРЪХ Изгрев, 1 март 1954 г. Любезни брат, Тук ще ви изложа един разговор с Учителя, при витошка екскурзия през 1941 г.:
Любовта
към
Бога
заема най-високото място в човешката глава.
Най-високият връх е чувството на любов към Бога. Когато някой човек мисли за себе си, трябва да знаете, че той не е най-високият връх. Центърът на личността е назад от центъра на любовта към Бога. Центърът на личността е по-ниско от центъра на любовта към Бога. Съвестта, справедливостта и милосърдието също така са по-ниско.
към текста >>
Най-високият връх е чувството на
любов
към
Бога
.
НАЙ-ВИСОКИЯТ ВРЪХ Изгрев, 1 март 1954 г. Любезни брат, Тук ще ви изложа един разговор с Учителя, при витошка екскурзия през 1941 г.: Любовта към Бога заема най-високото място в човешката глава.
Най-високият връх е чувството на
любов
към
Бога
.
Когато някой човек мисли за себе си, трябва да знаете, че той не е най-високият връх. Центърът на личността е назад от центъра на любовта към Бога. Центърът на личността е по-ниско от центъра на любовта към Бога. Съвестта, справедливостта и милосърдието също така са по-ниско. У някои хора центърът на твърдостта стои по-високо, отколкото върхът на любовта.
към текста >>
Когато някой човек мисли за
себе
си, трябва да знаете, че той не е най-високият връх.
Изгрев, 1 март 1954 г. Любезни брат, Тук ще ви изложа един разговор с Учителя, при витошка екскурзия през 1941 г.: Любовта към Бога заема най-високото място в човешката глава. Най-високият връх е чувството на любов към Бога.
Когато някой човек мисли за
себе
си, трябва да знаете, че той не е най-високият връх.
Центърът на личността е назад от центъра на любовта към Бога. Центърът на личността е по-ниско от центъра на любовта към Бога. Съвестта, справедливостта и милосърдието също така са по-ниско. У някои хора центърът на твърдостта стои по-високо, отколкото върхът на любовта. Това е неестествено положение.
към текста >>
Центърът на личността е назад от центъра на
любовта
към
Бога
.
Любезни брат, Тук ще ви изложа един разговор с Учителя, при витошка екскурзия през 1941 г.: Любовта към Бога заема най-високото място в човешката глава. Най-високият връх е чувството на любов към Бога. Когато някой човек мисли за себе си, трябва да знаете, че той не е най-високият връх.
Центърът на личността е назад от центъра на
любовта
към
Бога
.
Центърът на личността е по-ниско от центъра на любовта към Бога. Съвестта, справедливостта и милосърдието също така са по-ниско. У някои хора центърът на твърдостта стои по-високо, отколкото върхът на любовта. Това е неестествено положение. В душата на всички хора върхът на любовта е най-висок.
към текста >>
Центърът на личността е по-ниско от центъра на
любовта
към
Бога
.
Тук ще ви изложа един разговор с Учителя, при витошка екскурзия през 1941 г.: Любовта към Бога заема най-високото място в човешката глава. Най-високият връх е чувството на любов към Бога. Когато някой човек мисли за себе си, трябва да знаете, че той не е най-високият връх. Центърът на личността е назад от центъра на любовта към Бога.
Центърът на личността е по-ниско от центъра на
любовта
към
Бога
.
Съвестта, справедливостта и милосърдието също така са по-ниско. У някои хора центърът на твърдостта стои по-високо, отколкото върхът на любовта. Това е неестествено положение. В душата на всички хора върхът на любовта е най-висок. Най-високият връх е любовта към Бога, а любовта, която младите хора имат, е най-ниският връх.
към текста >>
У някои хора центърът на твърдостта стои по-високо, отколкото върхът на
любовта
.
Най-високият връх е чувството на любов към Бога. Когато някой човек мисли за себе си, трябва да знаете, че той не е най-високият връх. Центърът на личността е назад от центъра на любовта към Бога. Центърът на личността е по-ниско от центъра на любовта към Бога. Съвестта, справедливостта и милосърдието също така са по-ниско.
У някои хора центърът на твърдостта стои по-високо, отколкото върхът на
любовта
.
Това е неестествено положение. В душата на всички хора върхът на любовта е най-висок. Най-високият връх е любовта към Бога, а любовта, която младите хора имат, е най-ниският връх. Най-ниския връх на земята е любовта между двама млади. След това на майката към детето е по-висок връх.
към текста >>
В душата на всички хора върхът на
любовта
е най-висок.
Центърът на личността е назад от центъра на любовта към Бога. Центърът на личността е по-ниско от центъра на любовта към Бога. Съвестта, справедливостта и милосърдието също така са по-ниско. У някои хора центърът на твърдостта стои по-високо, отколкото върхът на любовта. Това е неестествено положение.
В душата на всички хора върхът на
любовта
е най-висок.
Най-високият връх е любовта към Бога, а любовта, която младите хора имат, е най-ниският връх. Най-ниския връх на земята е любовта между двама млади. След това на майката към детето е по-висок връх. Приятелството е още по-висок връх. В Божествения свят по-висок връх от любовта към Бога няма.
към текста >>
Най-високият връх е
любовта
към
Бога
, а
любовта
, която младите хора имат, е най-ниският връх.
Центърът на личността е по-ниско от центъра на любовта към Бога. Съвестта, справедливостта и милосърдието също така са по-ниско. У някои хора центърът на твърдостта стои по-високо, отколкото върхът на любовта. Това е неестествено положение. В душата на всички хора върхът на любовта е най-висок.
Най-високият връх е
любовта
към
Бога
, а
любовта
, която младите хора имат, е най-ниският връх.
Най-ниския връх на земята е любовта между двама млади. След това на майката към детето е по-висок връх. Приятелството е още по-висок връх. В Божествения свят по-висок връх от любовта към Бога няма. След този връх идат върховете на вярата, надеждата, милосърдието и пр.
към текста >>
Най-ниския връх на земята е
любовта
между двама млади.
Съвестта, справедливостта и милосърдието също така са по-ниско. У някои хора центърът на твърдостта стои по-високо, отколкото върхът на любовта. Това е неестествено положение. В душата на всички хора върхът на любовта е най-висок. Най-високият връх е любовта към Бога, а любовта, която младите хора имат, е най-ниският връх.
Най-ниския връх на земята е
любовта
между двама млади.
След това на майката към детето е по-висок връх. Приятелството е още по-висок връх. В Божествения свят по-висок връх от любовта към Бога няма. След този връх идат върховете на вярата, надеждата, милосърдието и пр. И между тях се образуват долини.
към текста >>
След това на майката
към
детето е по-висок връх.
У някои хора центърът на твърдостта стои по-високо, отколкото върхът на любовта. Това е неестествено положение. В душата на всички хора върхът на любовта е най-висок. Най-високият връх е любовта към Бога, а любовта, която младите хора имат, е най-ниският връх. Най-ниския връх на земята е любовта между двама млади.
След това на майката
към
детето е по-висок връх.
Приятелството е още по-висок връх. В Божествения свят по-висок връх от любовта към Бога няма. След този връх идат върховете на вярата, надеждата, милосърдието и пр. И между тях се образуват долини. Такива върхове има 40.
към текста >>
В Божествения свят по-висок връх от
любовта
към
Бога
няма.
В душата на всички хора върхът на любовта е най-висок. Най-високият връх е любовта към Бога, а любовта, която младите хора имат, е най-ниският връх. Най-ниския връх на земята е любовта между двама млади. След това на майката към детето е по-висок връх. Приятелството е още по-висок връх.
В Божествения свят по-висок връх от
любовта
към
Бога
няма.
След този връх идат върховете на вярата, надеждата, милосърдието и пр. И между тях се образуват долини. Такива върхове има 40. Всъщност на главата има 120 върха в подразделенията си, а има и 120 долини. Има широки работи за проучване.
към текста >>
Всъщност на главата има 120 върха в подразделенията си, а има и 120 долини.
Приятелството е още по-висок връх. В Божествения свят по-висок връх от любовта към Бога няма. След този връх идат върховете на вярата, надеждата, милосърдието и пр. И между тях се образуват долини. Такива върхове има 40.
Всъщност на главата има 120 върха в подразделенията си, а има и 120 долини.
Има широки работи за проучване. Ще се радвате, че и като се раждате, и като умирате, ще учите. Имате какво да учите. Бог е най-високият връх, отдето всички други течения възприемат своето направление. Любовта към Бога е най-високият подтик.
към текста >>
Любовта
към
Бога
е най-високият подтик.
Всъщност на главата има 120 върха в подразделенията си, а има и 120 долини. Има широки работи за проучване. Ще се радвате, че и като се раждате, и като умирате, ще учите. Имате какво да учите. Бог е най-високият връх, отдето всички други течения възприемат своето направление.
Любовта
към
Бога
е най-високият подтик.
Трябва да се повърнем към разумното, което е в природата. Но все-таки трябва да има някой, който да ни покаже пътя. Ако искаш да отидеш на най-високия връх, трябва да ти покаже пътя някой, който е ходил на този връх. Ние искаме да се справим с нашия свят. Това е много мъчна работа.
към текста >>
Трябва да се повърнем
към
разумното, което е в природата.
Има широки работи за проучване. Ще се радвате, че и като се раждате, и като умирате, ще учите. Имате какво да учите. Бог е най-високият връх, отдето всички други течения възприемат своето направление. Любовта към Бога е най-високият подтик.
Трябва да се повърнем
към
разумното, което е в природата.
Но все-таки трябва да има някой, който да ни покаже пътя. Ако искаш да отидеш на най-високия връх, трябва да ти покаже пътя някой, който е ходил на този връх. Ние искаме да се справим с нашия свят. Това е много мъчна работа. Докато не се справим с нашия свят, не можем да се справим с външния.
към текста >>
Човек така трябва да обича
Бога
, така да се изпълни с
богатство
и живот чрез
любовта
към
Бога
, че няма да има нужда някой да го обича.
Но все-таки трябва да има някой, който да ни покаже пътя. Ако искаш да отидеш на най-високия връх, трябва да ти покаже пътя някой, който е ходил на този връх. Ние искаме да се справим с нашия свят. Това е много мъчна работа. Докато не се справим с нашия свят, не можем да се справим с външния.
Човек така трябва да обича
Бога
, така да се изпълни с
богатство
и живот чрез
любовта
към
Бога
, че няма да има нужда някой да го обича.
Той да ги обича, но няма да търси да го обичат, като обича Бога. Като обича всичко, той има всичко и не чувствува празнотата, която любовта на този или онзи човек не може да запълни в него; понеже той е в изобилието. Една сестра запита Учителя нещо за любовта към Бога. Учителя каза: Щом ти съзнаеш, че има нещо по-горе от тебе, ти не можеш да не го обичаш.
към текста >>
Той да ги обича, но няма да търси да го обичат, като обича
Бога
.
Ако искаш да отидеш на най-високия връх, трябва да ти покаже пътя някой, който е ходил на този връх. Ние искаме да се справим с нашия свят. Това е много мъчна работа. Докато не се справим с нашия свят, не можем да се справим с външния. Човек така трябва да обича Бога, така да се изпълни с богатство и живот чрез любовта към Бога, че няма да има нужда някой да го обича.
Той да ги обича, но няма да търси да го обичат, като обича
Бога
.
Като обича всичко, той има всичко и не чувствува празнотата, която любовта на този или онзи човек не може да запълни в него; понеже той е в изобилието. Една сестра запита Учителя нещо за любовта към Бога. Учителя каза: Щом ти съзнаеш, че има нещо по-горе от тебе, ти не можеш да не го обичаш. Щом не съзнаеш, че има нещо над тебе, тогава не можеш да обичаш Бога.
към текста >>
Като обича всичко, той има всичко и не чувствува празнотата, която
любовта
на този или онзи човек не може да запълни в него; понеже той е в изобилието.
Ние искаме да се справим с нашия свят. Това е много мъчна работа. Докато не се справим с нашия свят, не можем да се справим с външния. Човек така трябва да обича Бога, така да се изпълни с богатство и живот чрез любовта към Бога, че няма да има нужда някой да го обича. Той да ги обича, но няма да търси да го обичат, като обича Бога.
Като обича всичко, той има всичко и не чувствува празнотата, която
любовта
на този или онзи човек не може да запълни в него; понеже той е в изобилието.
Една сестра запита Учителя нещо за любовта към Бога. Учителя каза: Щом ти съзнаеш, че има нещо по-горе от тебе, ти не можеш да не го обичаш. Щом не съзнаеш, че има нещо над тебе, тогава не можеш да обичаш Бога. Да съзнаеш, че има нещо над тебе!
към текста >>
Една сестра запита Учителя нещо за
любовта
към
Бога
.
Това е много мъчна работа. Докато не се справим с нашия свят, не можем да се справим с външния. Човек така трябва да обича Бога, така да се изпълни с богатство и живот чрез любовта към Бога, че няма да има нужда някой да го обича. Той да ги обича, но няма да търси да го обичат, като обича Бога. Като обича всичко, той има всичко и не чувствува празнотата, която любовта на този или онзи човек не може да запълни в него; понеже той е в изобилието.
Една сестра запита Учителя нещо за
любовта
към
Бога
.
Учителя каза: Щом ти съзнаеш, че има нещо по-горе от тебе, ти не можеш да не го обичаш. Щом не съзнаеш, че има нещо над тебе, тогава не можеш да обичаш Бога. Да съзнаеш, че има нещо над тебе! Кое е най-хубаво?
към текста >>
Щом не съзнаеш, че има нещо над тебе, тогава не можеш да обичаш
Бога
.
Той да ги обича, но няма да търси да го обичат, като обича Бога. Като обича всичко, той има всичко и не чувствува празнотата, която любовта на този или онзи човек не може да запълни в него; понеже той е в изобилието. Една сестра запита Учителя нещо за любовта към Бога. Учителя каза: Щом ти съзнаеш, че има нещо по-горе от тебе, ти не можеш да не го обичаш.
Щом не съзнаеш, че има нещо над тебе, тогава не можеш да обичаш
Бога
.
Да съзнаеш, че има нещо над тебе! Кое е най-хубаво? Аз да обичам Бога, то е най-голямата привилегия. А хората могат да ме славят, че съм написал нещо. Това са мимолетни работи, т.
към текста >>
Аз да обичам
Бога
, то е най-голямата привилегия.
Учителя каза: Щом ти съзнаеш, че има нещо по-горе от тебе, ти не можеш да не го обичаш. Щом не съзнаеш, че има нещо над тебе, тогава не можеш да обичаш Бога. Да съзнаеш, че има нещо над тебе! Кое е най-хубаво?
Аз да обичам
Бога
, то е най-голямата привилегия.
А хората могат да ме славят, че съм написал нещо. Това са мимолетни работи, т. е. Външни. Най-голямото благо за мен е, че обичам Бога! Аз, като виждам слънцето и се ползувам от него тогава могат ли да ме ползуват хилядите свещи, коитоI хората могат да ми запалят?
към текста >>
Най-голямото благо за мен е, че обичам
Бога
!
Кое е най-хубаво? Аз да обичам Бога, то е най-голямата привилегия. А хората могат да ме славят, че съм написал нещо. Това са мимолетни работи, т. е. Външни.
Най-голямото благо за мен е, че обичам
Бога
!
Аз, като виждам слънцето и се ползувам от него тогава могат ли да ме ползуват хилядите свещи, коитоI хората могат да ми запалят? Не могат. Има един важен, въпрос, който аз трябва да решавам: Каква трябва да бъ-\ де любовта ми към Бога. Ето важният въпрос. Голяма е радостта на любовта.
към текста >>
Има един важен, въпрос, който аз трябва да решавам: Каква трябва да бъ-\ де
любовта
ми
към
Бога
.
Това са мимолетни работи, т. е. Външни. Най-голямото благо за мен е, че обичам Бога! Аз, като виждам слънцето и се ползувам от него тогава могат ли да ме ползуват хилядите свещи, коитоI хората могат да ми запалят? Не могат.
Има един важен, въпрос, който аз трябва да решавам: Каква трябва да бъ-\ де
любовта
ми
към
Бога
.
Ето важният въпрос. Голяма е радостта на любовта. Без да я казваш, ти ще се радваш. Обичаш Бога тайната е там. Че не може всички да се обичат, това е вярно.
към текста >>
Голяма е радостта на
любовта
.
Най-голямото благо за мен е, че обичам Бога! Аз, като виждам слънцето и се ползувам от него тогава могат ли да ме ползуват хилядите свещи, коитоI хората могат да ми запалят? Не могат. Има един важен, въпрос, който аз трябва да решавам: Каква трябва да бъ-\ де любовта ми към Бога. Ето важният въпрос.
Голяма е радостта на
любовта
.
Без да я казваш, ти ще се радваш. Обичаш Бога тайната е там. Че не може всички да се обичат, това е вярно. Че може всички да се обичат, и това е вярно. Задачата ни е да кажем на хората, че като имат любов, имат всичко.
към текста >>
Обичаш
Бога
тайната е там.
Не могат. Има един важен, въпрос, който аз трябва да решавам: Каква трябва да бъ-\ де любовта ми към Бога. Ето важният въпрос. Голяма е радостта на любовта. Без да я казваш, ти ще се радваш.
Обичаш
Бога
тайната е там.
Че не може всички да се обичат, това е вярно. Че може всички да се обичат, и това е вярно. Задачата ни е да кажем на хората, че като имат любов, имат всичко. Тази е нашата задача. Да обичаш Господа, това е единствената права мисъл.
към текста >>
Задачата ни е да кажем на хората, че като имат
любов
, имат всичко.
Голяма е радостта на любовта. Без да я казваш, ти ще се радваш. Обичаш Бога тайната е там. Че не може всички да се обичат, това е вярно. Че може всички да се обичат, и това е вярно.
Задачата ни е да кажем на хората, че като имат
любов
, имат всичко.
Тази е нашата задача. Да обичаш Господа, това е единствената права мисъл. Без любов към Бога няма права посока. Трябва да се започне с любовта към Бога. Разбира се, там си има закони.
към текста >>
Без
любов
към
Бога
няма права посока.
Че не може всички да се обичат, това е вярно. Че може всички да се обичат, и това е вярно. Задачата ни е да кажем на хората, че като имат любов, имат всичко. Тази е нашата задача. Да обичаш Господа, това е единствената права мисъл.
Без
любов
към
Бога
няма права посока.
Трябва да се започне с любовта към Бога. Разбира се, там си има закони. Едно нещо ви трябва: вложете любовта като основа. Или аз притурям: Люби Бога, вярвай в ближния си и се надявай на себе си. Неверието е осакатило хората.
към текста >>
Трябва да се започне с
любовта
към
Бога
.
Че може всички да се обичат, и това е вярно. Задачата ни е да кажем на хората, че като имат любов, имат всичко. Тази е нашата задача. Да обичаш Господа, това е единствената права мисъл. Без любов към Бога няма права посока.
Трябва да се започне с
любовта
към
Бога
.
Разбира се, там си има закони. Едно нещо ви трябва: вложете любовта като основа. Или аз притурям: Люби Бога, вярвай в ближния си и се надявай на себе си. Неверието е осакатило хората. Те са повредили очите си.
към текста >>
Едно нещо ви трябва: вложете
любовта
като основа.
Тази е нашата задача. Да обичаш Господа, това е единствената права мисъл. Без любов към Бога няма права посока. Трябва да се започне с любовта към Бога. Разбира се, там си има закони.
Едно нещо ви трябва: вложете
любовта
като основа.
Или аз притурям: Люби Бога, вярвай в ближния си и се надявай на себе си. Неверието е осакатило хората. Те са повредили очите си. Трябва да се възвърне тяхното зрение. Сърцето ви трябва да бъде свободно.
към текста >>
Или аз притурям: Люби
Бога
, вярвай в
ближния
си и се надявай на
себе
си.
Да обичаш Господа, това е единствената права мисъл. Без любов към Бога няма права посока. Трябва да се започне с любовта към Бога. Разбира се, там си има закони. Едно нещо ви трябва: вложете любовта като основа.
Или аз притурям: Люби
Бога
, вярвай в
ближния
си и се надявай на
себе
си.
Неверието е осакатило хората. Те са повредили очите си. Трябва да се възвърне тяхното зрение. Сърцето ви трябва да бъде свободно. Не го залагайте никъде.
към текста >>
Сърцето ви да бъде само на
Бога
.
Неверието е осакатило хората. Те са повредили очите си. Трябва да се възвърне тяхното зрение. Сърцето ви трябва да бъде свободно. Не го залагайте никъде.
Сърцето ви да бъде само на
Бога
.
Да подарите сърцето си на Бога. Планината, въздухът, хлябът, житото, водата са резултат на разумните същества. Като ядем хляба, ние се свързваме с тези, които са произвели хляба. Като пием вода, ние сме във връзка със съществата, които са произвели водата. Тогава ще пиеш най-хубавата вода, за да влезеш във връзка с тях.
към текста >>
Да подарите сърцето си на
Бога
.
Те са повредили очите си. Трябва да се възвърне тяхното зрение. Сърцето ви трябва да бъде свободно. Не го залагайте никъде. Сърцето ви да бъде само на Бога.
Да подарите сърцето си на
Бога
.
Планината, въздухът, хлябът, житото, водата са резултат на разумните същества. Като ядем хляба, ние се свързваме с тези, които са произвели хляба. Като пием вода, ние сме във връзка със съществата, които са произвели водата. Тогава ще пиеш най-хубавата вода, за да влезеш във връзка с тях. Ти, като погледнеш една картина, свързваш се с този, който я е рисувал.
към текста >>
Първото проявление на този принцип е
любовта
.
Тогава ще пиеш най-хубавата вода, за да влезеш във връзка с тях. Ти, като погледнеш една картина, свързваш се с този, който я е рисувал. Също така, като четеш това, което е казал Христос, влизаш във връзка с Христа. Така трябва да схващате нещата. Първото нещо, което се изисква за вътрешната школа, е: всеки трябва да се стреми да образува връзка с първия принцип в света.
Първото проявление на този принцип е
любовта
.
Ученикът трябва да има връзка и да не се смущава от нищо, което става наоколо. Да изчезне всеки страх. Човек да се научи да обича Бога! И после ще обича всички, защото, като обикне първом Бога, тогава ще може да обикне всички. Човек трябва да е най-първо носител на любовта на Бога.
към текста >>
Човек да се научи да обича
Бога
!
Така трябва да схващате нещата. Първото нещо, което се изисква за вътрешната школа, е: всеки трябва да се стреми да образува връзка с първия принцип в света. Първото проявление на този принцип е любовта. Ученикът трябва да има връзка и да не се смущава от нищо, което става наоколо. Да изчезне всеки страх.
Човек да се научи да обича
Бога
!
И после ще обича всички, защото, като обикне първом Бога, тогава ще може да обикне всички. Човек трябва да е най-първо носител на любовта на Бога. Като обича Бога, той ще познае, че Бог го обича. И после ще прояви любов към всички същества. Ако той се уповава на хората да го обичат, тогава ще се отстранява от Бога.
към текста >>
И после ще обича всички, защото, като обикне първом
Бога
, тогава ще може да обикне всички.
Първото нещо, което се изисква за вътрешната школа, е: всеки трябва да се стреми да образува връзка с първия принцип в света. Първото проявление на този принцип е любовта. Ученикът трябва да има връзка и да не се смущава от нищо, което става наоколо. Да изчезне всеки страх. Човек да се научи да обича Бога!
И после ще обича всички, защото, като обикне първом
Бога
, тогава ще може да обикне всички.
Човек трябва да е най-първо носител на любовта на Бога. Като обича Бога, той ще познае, че Бог го обича. И после ще прояви любов към всички същества. Ако той се уповава на хората да го обичат, тогава ще се отстранява от Бога. Не че е лошо да го обичат хората, нека да го обичат.
към текста >>
Човек трябва да е най-първо носител на
любовта
на
Бога
.
Първото проявление на този принцип е любовта. Ученикът трябва да има връзка и да не се смущава от нищо, което става наоколо. Да изчезне всеки страх. Човек да се научи да обича Бога! И после ще обича всички, защото, като обикне първом Бога, тогава ще може да обикне всички.
Човек трябва да е най-първо носител на
любовта
на
Бога
.
Като обича Бога, той ще познае, че Бог го обича. И после ще прояви любов към всички същества. Ако той се уповава на хората да го обичат, тогава ще се отстранява от Бога. Не че е лошо да го обичат хората, нека да го обичат. Той трябва да се радва на това, защото Бог се проявява.
към текста >>
Като обича
Бога
, той ще познае, че Бог го обича.
Ученикът трябва да има връзка и да не се смущава от нищо, което става наоколо. Да изчезне всеки страх. Човек да се научи да обича Бога! И после ще обича всички, защото, като обикне първом Бога, тогава ще може да обикне всички. Човек трябва да е най-първо носител на любовта на Бога.
Като обича
Бога
, той ще познае, че Бог го обича.
И после ще прояви любов към всички същества. Ако той се уповава на хората да го обичат, тогава ще се отстранява от Бога. Не че е лошо да го обичат хората, нека да го обичат. Той трябва да се радва на това, защото Бог се проявява. Но той трябва да се уповава на Божията Любов.
към текста >>
И после ще прояви
любов
към
всички същества.
Да изчезне всеки страх. Човек да се научи да обича Бога! И после ще обича всички, защото, като обикне първом Бога, тогава ще може да обикне всички. Човек трябва да е най-първо носител на любовта на Бога. Като обича Бога, той ще познае, че Бог го обича.
И после ще прояви
любов
към
всички същества.
Ако той се уповава на хората да го обичат, тогава ще се отстранява от Бога. Не че е лошо да го обичат хората, нека да го обичат. Той трябва да се радва на това, защото Бог се проявява. Но той трябва да се уповава на Божията Любов. Който иска от твоята стомна, можеш да му дадеш, но едновременно ще го пратиш на извора в планината.
към текста >>
Ако той се уповава на хората да го обичат, тогава ще се отстранява от
Бога
.
Човек да се научи да обича Бога! И после ще обича всички, защото, като обикне първом Бога, тогава ще може да обикне всички. Човек трябва да е най-първо носител на любовта на Бога. Като обича Бога, той ще познае, че Бог го обича. И после ще прояви любов към всички същества.
Ако той се уповава на хората да го обичат, тогава ще се отстранява от
Бога
.
Не че е лошо да го обичат хората, нека да го обичат. Той трябва да се радва на това, защото Бог се проявява. Но той трябва да се уповава на Божията Любов. Който иска от твоята стомна, можеш да му дадеш, но едновременно ще го пратиш на извора в планината. Ти някой човек ще го обичаш, но едновременно ще го пратиш при Бога, за да приеме Божията Любов и да стане неин носител.
към текста >>
Но той трябва да се уповава на Божията
Любов
.
Като обича Бога, той ще познае, че Бог го обича. И после ще прояви любов към всички същества. Ако той се уповава на хората да го обичат, тогава ще се отстранява от Бога. Не че е лошо да го обичат хората, нека да го обичат. Той трябва да се радва на това, защото Бог се проявява.
Но той трябва да се уповава на Божията
Любов
.
Който иска от твоята стомна, можеш да му дадеш, но едновременно ще го пратиш на извора в планината. Ти някой човек ще го обичаш, но едновременно ще го пратиш при Бога, за да приеме Божията Любов и да стане неин носител. Инак не се постига целта. Когато човек размишлява върху любовта, за да размишлява както трябва, трябва да измени цялата постановка на своето съзнание. Ако при размишление скъсате всички връзки със земното, душата ви ще се вдигне нагоре.
към текста >>
Ти някой човек ще го обичаш, но едновременно ще го пратиш при
Бога
, за да приеме Божията
Любов
и да стане неин носител.
Ако той се уповава на хората да го обичат, тогава ще се отстранява от Бога. Не че е лошо да го обичат хората, нека да го обичат. Той трябва да се радва на това, защото Бог се проявява. Но той трябва да се уповава на Божията Любов. Който иска от твоята стомна, можеш да му дадеш, но едновременно ще го пратиш на извора в планината.
Ти някой човек ще го обичаш, но едновременно ще го пратиш при
Бога
, за да приеме Божията
Любов
и да стане неин носител.
Инак не се постига целта. Когато човек размишлява върху любовта, за да размишлява както трябва, трябва да измени цялата постановка на своето съзнание. Ако при размишление скъсате всички връзки със земното, душата ви ще се вдигне нагоре. Това трябва да стане при размишление върху любовта, върху Бога. Най-първо трябва да се тури в действие първият закон: Любовта към Бога, после любовта към ближния и най-после любовта към себе си.
към текста >>
Когато човек размишлява върху
любовта
, за да размишлява както трябва, трябва да измени цялата постановка на своето съзнание.
Той трябва да се радва на това, защото Бог се проявява. Но той трябва да се уповава на Божията Любов. Който иска от твоята стомна, можеш да му дадеш, но едновременно ще го пратиш на извора в планината. Ти някой човек ще го обичаш, но едновременно ще го пратиш при Бога, за да приеме Божията Любов и да стане неин носител. Инак не се постига целта.
Когато човек размишлява върху
любовта
, за да размишлява както трябва, трябва да измени цялата постановка на своето съзнание.
Ако при размишление скъсате всички връзки със земното, душата ви ще се вдигне нагоре. Това трябва да стане при размишление върху любовта, върху Бога. Най-първо трябва да се тури в действие първият закон: Любовта към Бога, после любовта към ближния и най-после любовта към себе си. А сега светът е обърнат обратно: Най-първо работи за себе си, после за ближния и най-после за Бога. Това е погрешен път.
към текста >>
Това трябва да стане при размишление върху
любовта
, върху
Бога
.
Който иска от твоята стомна, можеш да му дадеш, но едновременно ще го пратиш на извора в планината. Ти някой човек ще го обичаш, но едновременно ще го пратиш при Бога, за да приеме Божията Любов и да стане неин носител. Инак не се постига целта. Когато човек размишлява върху любовта, за да размишлява както трябва, трябва да измени цялата постановка на своето съзнание. Ако при размишление скъсате всички връзки със земното, душата ви ще се вдигне нагоре.
Това трябва да стане при размишление върху
любовта
, върху
Бога
.
Най-първо трябва да се тури в действие първият закон: Любовта към Бога, после любовта към ближния и най-после любовта към себе си. А сега светът е обърнат обратно: Най-първо работи за себе си, после за ближния и най-после за Бога. Това е погрешен път. Когато Христос е казал да се отречеш от баща си, от майка си, от брат си и от сестра си, това не значи да се отречеш от тях, но да не ги обичаш повече от Бога. Христос каза на онзи, богатия момък:“Едно ти недостига.
към текста >>
Най-първо трябва да се тури в действие първият закон:
Любовта
към
Бога
, после
любовта
към
ближния
и най-после
любовта
към
себе
си.
Ти някой човек ще го обичаш, но едновременно ще го пратиш при Бога, за да приеме Божията Любов и да стане неин носител. Инак не се постига целта. Когато човек размишлява върху любовта, за да размишлява както трябва, трябва да измени цялата постановка на своето съзнание. Ако при размишление скъсате всички връзки със земното, душата ви ще се вдигне нагоре. Това трябва да стане при размишление върху любовта, върху Бога.
Най-първо трябва да се тури в действие първият закон:
Любовта
към
Бога
, после
любовта
към
ближния
и най-после
любовта
към
себе
си.
А сега светът е обърнат обратно: Най-първо работи за себе си, после за ближния и най-после за Бога. Това е погрешен път. Когато Христос е казал да се отречеш от баща си, от майка си, от брат си и от сестра си, това не значи да се отречеш от тях, но да не ги обичаш повече от Бога. Христос каза на онзи, богатия момък:“Едно ти недостига. Иди раздай всичко на сиромасите и ела да ме последваш.“ Богатият момък не се съгласи.
към текста >>
А сега светът е обърнат обратно: Най-първо работи за
себе
си, после за
ближния
и най-после за
Бога
.
Инак не се постига целта. Когато човек размишлява върху любовта, за да размишлява както трябва, трябва да измени цялата постановка на своето съзнание. Ако при размишление скъсате всички връзки със земното, душата ви ще се вдигне нагоре. Това трябва да стане при размишление върху любовта, върху Бога. Най-първо трябва да се тури в действие първият закон: Любовта към Бога, после любовта към ближния и най-после любовта към себе си.
А сега светът е обърнат обратно: Най-първо работи за
себе
си, после за
ближния
и най-после за
Бога
.
Това е погрешен път. Когато Христос е казал да се отречеш от баща си, от майка си, от брат си и от сестра си, това не значи да се отречеш от тях, но да не ги обичаш повече от Бога. Христос каза на онзи, богатия момък:“Едно ти недостига. Иди раздай всичко на сиромасите и ела да ме последваш.“ Богатият момък не се съгласи. Значи любовта му към богатството беше по-силна от любовта му към Христа.
към текста >>
Когато Христос е казал да се отречеш от баща си, от майка си, от брат си и от сестра си, това не значи да се отречеш от тях, но да не ги обичаш повече от
Бога
.
Ако при размишление скъсате всички връзки със земното, душата ви ще се вдигне нагоре. Това трябва да стане при размишление върху любовта, върху Бога. Най-първо трябва да се тури в действие първият закон: Любовта към Бога, после любовта към ближния и най-после любовта към себе си. А сега светът е обърнат обратно: Най-първо работи за себе си, после за ближния и най-после за Бога. Това е погрешен път.
Когато Христос е казал да се отречеш от баща си, от майка си, от брат си и от сестра си, това не значи да се отречеш от тях, но да не ги обичаш повече от
Бога
.
Христос каза на онзи, богатия момък:“Едно ти недостига. Иди раздай всичко на сиромасите и ела да ме последваш.“ Богатият момък не се съгласи. Значи любовта му към богатството беше по-силна от любовта му към Христа. Един човек може да работи за Христа, ако е силен. А силният човек трябва да има знания.
към текста >>
Христос каза на онзи,
богатия
момък:“Едно ти недостига.
Това трябва да стане при размишление върху любовта, върху Бога. Най-първо трябва да се тури в действие първият закон: Любовта към Бога, после любовта към ближния и най-после любовта към себе си. А сега светът е обърнат обратно: Най-първо работи за себе си, после за ближния и най-после за Бога. Това е погрешен път. Когато Христос е казал да се отречеш от баща си, от майка си, от брат си и от сестра си, това не значи да се отречеш от тях, но да не ги обичаш повече от Бога.
Христос каза на онзи,
богатия
момък:“Едно ти недостига.
Иди раздай всичко на сиромасите и ела да ме последваш.“ Богатият момък не се съгласи. Значи любовта му към богатството беше по-силна от любовта му към Христа. Един човек може да работи за Христа, ако е силен. А силният човек трябва да има знания. За да има знания, трябва да учи.
към текста >>
Иди раздай всичко на сиромасите и ела да ме последваш.“
Богатият
момък не се съгласи.
Най-първо трябва да се тури в действие първият закон: Любовта към Бога, после любовта към ближния и най-после любовта към себе си. А сега светът е обърнат обратно: Най-първо работи за себе си, после за ближния и най-после за Бога. Това е погрешен път. Когато Христос е казал да се отречеш от баща си, от майка си, от брат си и от сестра си, това не значи да се отречеш от тях, но да не ги обичаш повече от Бога. Христос каза на онзи, богатия момък:“Едно ти недостига.
Иди раздай всичко на сиромасите и ела да ме последваш.“
Богатият
момък не се съгласи.
Значи любовта му към богатството беше по-силна от любовта му към Христа. Един човек може да работи за Христа, ако е силен. А силният човек трябва да има знания. За да има знания, трябва да учи. А за да учи, той трябва да има любов.
към текста >>
Значи
любовта
му
към
богатството
беше по-силна от
любовта
му
към
Христа.
А сега светът е обърнат обратно: Най-първо работи за себе си, после за ближния и най-после за Бога. Това е погрешен път. Когато Христос е казал да се отречеш от баща си, от майка си, от брат си и от сестра си, това не значи да се отречеш от тях, но да не ги обичаш повече от Бога. Христос каза на онзи, богатия момък:“Едно ти недостига. Иди раздай всичко на сиромасите и ела да ме последваш.“ Богатият момък не се съгласи.
Значи
любовта
му
към
богатството
беше по-силна от
любовта
му
към
Христа.
Един човек може да работи за Христа, ако е силен. А силният човек трябва да има знания. За да има знания, трябва да учи. А за да учи, той трябва да има любов. Според степента на любовта иде всичко в човека.
към текста >>
А за да учи, той трябва да има
любов
.
Иди раздай всичко на сиромасите и ела да ме последваш.“ Богатият момък не се съгласи. Значи любовта му към богатството беше по-силна от любовта му към Христа. Един човек може да работи за Христа, ако е силен. А силният човек трябва да има знания. За да има знания, трябва да учи.
А за да учи, той трябва да има
любов
.
Според степента на любовта иде всичко в човека. Трябва да преминем към това, което свързва всички разумни души в едно цяло и което осмисля целия живот. Това е Бог. Ще дойде ден, когато хората ще познаят Бога както трябва. И само любовта е средство, чрез което може да познаеш същината на живота Бога.
към текста >>
Според степента на
любовта
иде всичко в човека.
Значи любовта му към богатството беше по-силна от любовта му към Христа. Един човек може да работи за Христа, ако е силен. А силният човек трябва да има знания. За да има знания, трябва да учи. А за да учи, той трябва да има любов.
Според степента на
любовта
иде всичко в човека.
Трябва да преминем към това, което свързва всички разумни души в едно цяло и което осмисля целия живот. Това е Бог. Ще дойде ден, когато хората ще познаят Бога както трябва. И само любовта е средство, чрез което може да познаеш същината на живота Бога. Нещо, което не обичаме, остава непознато за нас.
към текста >>
Трябва да преминем
към
това, което свързва всички разумни души в едно цяло и което осмисля целия живот.
Един човек може да работи за Христа, ако е силен. А силният човек трябва да има знания. За да има знания, трябва да учи. А за да учи, той трябва да има любов. Според степента на любовта иде всичко в човека.
Трябва да преминем
към
това, което свързва всички разумни души в едно цяло и което осмисля целия живот.
Това е Бог. Ще дойде ден, когато хората ще познаят Бога както трябва. И само любовта е средство, чрез което може да познаеш същината на живота Бога. Нещо, което не обичаме, остава непознато за нас. Като не обичаш едно същество, как ще го познаеш?
към текста >>
Ще дойде ден, когато хората ще познаят
Бога
както трябва.
За да има знания, трябва да учи. А за да учи, той трябва да има любов. Според степента на любовта иде всичко в човека. Трябва да преминем към това, което свързва всички разумни души в едно цяло и което осмисля целия живот. Това е Бог.
Ще дойде ден, когато хората ще познаят
Бога
както трябва.
И само любовта е средство, чрез което може да познаеш същината на живота Бога. Нещо, което не обичаме, остава непознато за нас. Като не обичаш едно същество, как ще го познаеш? И като не те обича, как ще те познае? Казано е в Писанието:“Когато ме потърсите с всичкото си сърце, ще ме намерите.
към текста >>
И само
любовта
е средство, чрез което може да познаеш същината на живота
Бога
.
А за да учи, той трябва да има любов. Според степента на любовта иде всичко в човека. Трябва да преминем към това, което свързва всички разумни души в едно цяло и което осмисля целия живот. Това е Бог. Ще дойде ден, когато хората ще познаят Бога както трябва.
И само
любовта
е средство, чрез което може да познаеш същината на живота
Бога
.
Нещо, което не обичаме, остава непознато за нас. Като не обичаш едно същество, как ще го познаеш? И като не те обича, как ще те познае? Казано е в Писанието:“Когато ме потърсите с всичкото си сърце, ще ме намерите. Под израза“Когато ме потърсите с цялото си сърце“ се разбира любовта значи, когато възлюбиш Бога.
към текста >>
Под израза“Когато ме потърсите с цялото си сърце“ се разбира
любовта
значи, когато възлюбиш
Бога
.
И само любовта е средство, чрез което може да познаеш същината на живота Бога. Нещо, което не обичаме, остава непознато за нас. Като не обичаш едно същество, как ще го познаеш? И като не те обича, как ще те познае? Казано е в Писанието:“Когато ме потърсите с всичкото си сърце, ще ме намерите.
Под израза“Когато ме потърсите с цялото си сърце“ се разбира
любовта
значи, когато възлюбиш
Бога
.
Не може да обичаш някого, преди да обичаш Бога. За да познаеш Бога, трябва да Го възлюбиш. Като познаеш Бога, ще познаеш и хората. И щом познаеш хората, ще ги възлюбиш. Бог те обича, а ти, като не Го обичаш, значи не отговаряш на Божията Любов.
към текста >>
Не може да обичаш някого, преди да обичаш
Бога
.
Нещо, което не обичаме, остава непознато за нас. Като не обичаш едно същество, как ще го познаеш? И като не те обича, как ще те познае? Казано е в Писанието:“Когато ме потърсите с всичкото си сърце, ще ме намерите. Под израза“Когато ме потърсите с цялото си сърце“ се разбира любовта значи, когато възлюбиш Бога.
Не може да обичаш някого, преди да обичаш
Бога
.
За да познаеш Бога, трябва да Го възлюбиш. Като познаеш Бога, ще познаеш и хората. И щом познаеш хората, ще ги възлюбиш. Бог те обича, а ти, като не Го обичаш, значи не отговаряш на Божията Любов. Щом те обича, и ти трябва да Го обичаш.
към текста >>
За да познаеш
Бога
, трябва да Го възлюбиш.
Като не обичаш едно същество, как ще го познаеш? И като не те обича, как ще те познае? Казано е в Писанието:“Когато ме потърсите с всичкото си сърце, ще ме намерите. Под израза“Когато ме потърсите с цялото си сърце“ се разбира любовта значи, когато възлюбиш Бога. Не може да обичаш някого, преди да обичаш Бога.
За да познаеш
Бога
, трябва да Го възлюбиш.
Като познаеш Бога, ще познаеш и хората. И щом познаеш хората, ще ги възлюбиш. Бог те обича, а ти, като не Го обичаш, значи не отговаряш на Божията Любов. Щом те обича, и ти трябва да Го обичаш. Казва се:“Всяко дърво, което не дава плодове, се разкопава и пр., за да се види дали ще даде плод и ако не даде, отсича се.“
към текста >>
Като познаеш
Бога
, ще познаеш и хората.
И като не те обича, как ще те познае? Казано е в Писанието:“Когато ме потърсите с всичкото си сърце, ще ме намерите. Под израза“Когато ме потърсите с цялото си сърце“ се разбира любовта значи, когато възлюбиш Бога. Не може да обичаш някого, преди да обичаш Бога. За да познаеш Бога, трябва да Го възлюбиш.
Като познаеш
Бога
, ще познаеш и хората.
И щом познаеш хората, ще ги възлюбиш. Бог те обича, а ти, като не Го обичаш, значи не отговаряш на Божията Любов. Щом те обича, и ти трябва да Го обичаш. Казва се:“Всяко дърво, което не дава плодове, се разкопава и пр., за да се види дали ще даде плод и ако не даде, отсича се.“ Значи дават се на човека условия да даде плод.
към текста >>
Бог те обича, а ти, като не Го обичаш, значи не отговаряш на Божията
Любов
.
Под израза“Когато ме потърсите с цялото си сърце“ се разбира любовта значи, когато възлюбиш Бога. Не може да обичаш някого, преди да обичаш Бога. За да познаеш Бога, трябва да Го възлюбиш. Като познаеш Бога, ще познаеш и хората. И щом познаеш хората, ще ги възлюбиш.
Бог те обича, а ти, като не Го обичаш, значи не отговаряш на Божията
Любов
.
Щом те обича, и ти трябва да Го обичаш. Казва се:“Всяко дърво, което не дава плодове, се разкопава и пр., за да се види дали ще даде плод и ако не даде, отсича се.“ Значи дават се на човека условия да даде плод. А плодът е любовта: да люби! Когато ти обичаш много хора, всъщност ти обичаш само едного, само Бога.
към текста >>
А плодът е
любовта
: да люби!
И щом познаеш хората, ще ги възлюбиш. Бог те обича, а ти, като не Го обичаш, значи не отговаряш на Божията Любов. Щом те обича, и ти трябва да Го обичаш. Казва се:“Всяко дърво, което не дава плодове, се разкопава и пр., за да се види дали ще даде плод и ако не даде, отсича се.“ Значи дават се на човека условия да даде плод.
А плодът е
любовта
: да люби!
Когато ти обичаш много хора, всъщност ти обичаш само едного, само Бога. Те са прозорци, през които виждаш Бога. Чрез техните души виждаш Бога. Когато погледнеш едно същество, около което има много огледала, то ти го виждаш на много места, но то е едно. Това е Бог.
към текста >>
Когато ти обичаш много хора, всъщност ти обичаш само едного, само
Бога
.
Бог те обича, а ти, като не Го обичаш, значи не отговаряш на Божията Любов. Щом те обича, и ти трябва да Го обичаш. Казва се:“Всяко дърво, което не дава плодове, се разкопава и пр., за да се види дали ще даде плод и ако не даде, отсича се.“ Значи дават се на човека условия да даде плод. А плодът е любовта: да люби!
Когато ти обичаш много хора, всъщност ти обичаш само едного, само
Бога
.
Те са прозорци, през които виждаш Бога. Чрез техните души виждаш Бога. Когато погледнеш едно същество, около което има много огледала, то ти го виждаш на много места, но то е едно. Това е Бог. Човешката душа е безплодна, когато не е изпълнена с Божията Любов.
към текста >>
Те са прозорци, през които виждаш
Бога
.
Щом те обича, и ти трябва да Го обичаш. Казва се:“Всяко дърво, което не дава плодове, се разкопава и пр., за да се види дали ще даде плод и ако не даде, отсича се.“ Значи дават се на човека условия да даде плод. А плодът е любовта: да люби! Когато ти обичаш много хора, всъщност ти обичаш само едного, само Бога.
Те са прозорци, през които виждаш
Бога
.
Чрез техните души виждаш Бога. Когато погледнеш едно същество, около което има много огледала, то ти го виждаш на много места, но то е едно. Това е Бог. Човешката душа е безплодна, когато не е изпълнена с Божията Любов. Докато Божията Любов и Духът Божий не изпълнят човешката душа, човек е странник, като чужденец на земята.
към текста >>
Чрез техните души виждаш
Бога
.
Казва се:“Всяко дърво, което не дава плодове, се разкопава и пр., за да се види дали ще даде плод и ако не даде, отсича се.“ Значи дават се на човека условия да даде плод. А плодът е любовта: да люби! Когато ти обичаш много хора, всъщност ти обичаш само едного, само Бога. Те са прозорци, през които виждаш Бога.
Чрез техните души виждаш
Бога
.
Когато погледнеш едно същество, около което има много огледала, то ти го виждаш на много места, но то е едно. Това е Бог. Човешката душа е безплодна, когато не е изпълнена с Божията Любов. Докато Божията Любов и Духът Божий не изпълнят човешката душа, човек е странник, като чужденец на земята. (Разговорът продължава в следващото писмо)
към текста >>
Човешката душа е безплодна, когато не е изпълнена с Божията
Любов
.
Когато ти обичаш много хора, всъщност ти обичаш само едного, само Бога. Те са прозорци, през които виждаш Бога. Чрез техните души виждаш Бога. Когато погледнеш едно същество, около което има много огледала, то ти го виждаш на много места, но то е едно. Това е Бог.
Човешката душа е безплодна, когато не е изпълнена с Божията
Любов
.
Докато Божията Любов и Духът Божий не изпълнят човешката душа, човек е странник, като чужденец на земята. (Разговорът продължава в следващото писмо) Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен: Б. Боев Обяд на Ел Шадай, Витоша
към текста >>
Докато Божията
Любов
и Духът Божий не изпълнят човешката душа, човек е странник, като чужденец на земята.
Те са прозорци, през които виждаш Бога. Чрез техните души виждаш Бога. Когато погледнеш едно същество, около което има много огледала, то ти го виждаш на много места, но то е едно. Това е Бог. Човешката душа е безплодна, когато не е изпълнена с Божията Любов.
Докато Божията
Любов
и Духът Божий не изпълнят човешката душа, човек е странник, като чужденец на земята.
(Разговорът продължава в следващото писмо) Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен: Б. Боев Обяд на Ел Шадай, Витоша
към текста >>
34.
Да възлюбим Бога
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
ДА ВЪЗЛЮБИМ
БОГА
ДА ВЪЗЛЮБИМ
БОГА
Изгрев, 15 март 1954 г. Любезни брат, Тук ще продължа разговора, започнат от миналото писмо. Докато човек не знае Божията Любов, не може да бъде полезен нито на себе си, нито на ближния си. Обикнете Бога и почнете да мислите както Той мисли и както Той постъпва.
към текста >>
Докато човек не знае Божията
Любов
, не може да бъде полезен нито на
себе
си, нито на
ближния
си.
ДА ВЪЗЛЮБИМ БОГА Изгрев, 15 март 1954 г. Любезни брат, Тук ще продължа разговора, започнат от миналото писмо.
Докато човек не знае Божията
Любов
, не може да бъде полезен нито на
себе
си, нито на
ближния
си.
Обикнете Бога и почнете да мислите както Той мисли и както Той постъпва. Ако обикнем Бога, ще обикнем всички същества. Любовта има отношения с Божественото, но не тази любов, която сега се прилага. Любовта това е да възлюбим Бога. Когато хората обичат този или онзи, още не са достигнали до любовта, не могат да имат резултат.
към текста >>
Обикнете
Бога
и почнете да мислите както Той мисли и както Той постъпва.
ДА ВЪЗЛЮБИМ БОГА Изгрев, 15 март 1954 г. Любезни брат, Тук ще продължа разговора, започнат от миналото писмо. Докато човек не знае Божията Любов, не може да бъде полезен нито на себе си, нито на ближния си.
Обикнете
Бога
и почнете да мислите както Той мисли и както Той постъпва.
Ако обикнем Бога, ще обикнем всички същества. Любовта има отношения с Божественото, но не тази любов, която сега се прилага. Любовта това е да възлюбим Бога. Когато хората обичат този или онзи, още не са достигнали до любовта, не могат да имат резултат. Но пак е добре.
към текста >>
Ако обикнем
Бога
, ще обикнем всички същества.
Изгрев, 15 март 1954 г. Любезни брат, Тук ще продължа разговора, започнат от миналото писмо. Докато човек не знае Божията Любов, не може да бъде полезен нито на себе си, нито на ближния си. Обикнете Бога и почнете да мислите както Той мисли и както Той постъпва.
Ако обикнем
Бога
, ще обикнем всички същества.
Любовта има отношения с Божественото, но не тази любов, която сега се прилага. Любовта това е да възлюбим Бога. Когато хората обичат този или онзи, още не са достигнали до любовта, не могат да имат резултат. Но пак е добре. Ще стигнат, но по-късно.
към текста >>
Любовта
има отношения с Божественото, но не тази
любов
, която сега се прилага.
Любезни брат, Тук ще продължа разговора, започнат от миналото писмо. Докато човек не знае Божията Любов, не може да бъде полезен нито на себе си, нито на ближния си. Обикнете Бога и почнете да мислите както Той мисли и както Той постъпва. Ако обикнем Бога, ще обикнем всички същества.
Любовта
има отношения с Божественото, но не тази
любов
, която сега се прилага.
Любовта това е да възлюбим Бога. Когато хората обичат този или онзи, още не са достигнали до любовта, не могат да имат резултат. Но пак е добре. Ще стигнат, но по-късно. Човек да обича Бога!
към текста >>
Любовта
това е да възлюбим
Бога
.
Тук ще продължа разговора, започнат от миналото писмо. Докато човек не знае Божията Любов, не може да бъде полезен нито на себе си, нито на ближния си. Обикнете Бога и почнете да мислите както Той мисли и както Той постъпва. Ако обикнем Бога, ще обикнем всички същества. Любовта има отношения с Божественото, но не тази любов, която сега се прилага.
Любовта
това е да възлюбим
Бога
.
Когато хората обичат този или онзи, още не са достигнали до любовта, не могат да имат резултат. Но пак е добре. Ще стигнат, но по-късно. Човек да обича Бога! Като види една форма, да види в нея Божественото, да изпрати любовна струя и да си отмине.
към текста >>
Когато хората обичат този или онзи, още не са достигнали до
любовта
, не могат да имат резултат.
Докато човек не знае Божията Любов, не може да бъде полезен нито на себе си, нито на ближния си. Обикнете Бога и почнете да мислите както Той мисли и както Той постъпва. Ако обикнем Бога, ще обикнем всички същества. Любовта има отношения с Божественото, но не тази любов, която сега се прилага. Любовта това е да възлюбим Бога.
Когато хората обичат този или онзи, още не са достигнали до
любовта
, не могат да имат резултат.
Но пак е добре. Ще стигнат, но по-късно. Човек да обича Бога! Като види една форма, да види в нея Божественото, да изпрати любовна струя и да си отмине. Ще отправиш любовта си към планините, ще отправиш любовта си към красотата.
към текста >>
Човек да обича
Бога
!
Любовта има отношения с Божественото, но не тази любов, която сега се прилага. Любовта това е да възлюбим Бога. Когато хората обичат този или онзи, още не са достигнали до любовта, не могат да имат резултат. Но пак е добре. Ще стигнат, но по-късно.
Човек да обича
Бога
!
Като види една форма, да види в нея Божественото, да изпрати любовна струя и да си отмине. Ще отправиш любовта си към планините, ще отправиш любовта си към красотата. Всичкото зло иде, когато е по-голяма любовта към себе си. А всичко за добро иде, когато е по-голяма любовта към Бога. Щом определим отношенията си към Бога, към вечната любов, ние се интересуваме вече и от всичко онова, която Бог е създал.
към текста >>
Като види една форма, да види в нея Божественото, да изпрати
любовна
струя и да си отмине.
Любовта това е да възлюбим Бога. Когато хората обичат този или онзи, още не са достигнали до любовта, не могат да имат резултат. Но пак е добре. Ще стигнат, но по-късно. Човек да обича Бога!
Като види една форма, да види в нея Божественото, да изпрати
любовна
струя и да си отмине.
Ще отправиш любовта си към планините, ще отправиш любовта си към красотата. Всичкото зло иде, когато е по-голяма любовта към себе си. А всичко за добро иде, когато е по-голяма любовта към Бога. Щом определим отношенията си към Бога, към вечната любов, ние се интересуваме вече и от всичко онова, която Бог е създал. Когато обичаме Бога, ние едновременно обичаме и всичко онова, което Бог е създал.
към текста >>
Ще отправиш
любовта
си
към
планините, ще отправиш
любовта
си
към
красотата.
Когато хората обичат този или онзи, още не са достигнали до любовта, не могат да имат резултат. Но пак е добре. Ще стигнат, но по-късно. Човек да обича Бога! Като види една форма, да види в нея Божественото, да изпрати любовна струя и да си отмине.
Ще отправиш
любовта
си
към
планините, ще отправиш
любовта
си
към
красотата.
Всичкото зло иде, когато е по-голяма любовта към себе си. А всичко за добро иде, когато е по-голяма любовта към Бога. Щом определим отношенията си към Бога, към вечната любов, ние се интересуваме вече и от всичко онова, която Бог е създал. Когато обичаме Бога, ние едновременно обичаме и всичко онова, което Бог е създал. Под любов към себе си се разбира любов към Божественото в себе си.
към текста >>
Всичкото зло иде, когато е по-голяма
любовта
към
себе
си.
Но пак е добре. Ще стигнат, но по-късно. Човек да обича Бога! Като види една форма, да види в нея Божественото, да изпрати любовна струя и да си отмине. Ще отправиш любовта си към планините, ще отправиш любовта си към красотата.
Всичкото зло иде, когато е по-голяма
любовта
към
себе
си.
А всичко за добро иде, когато е по-голяма любовта към Бога. Щом определим отношенията си към Бога, към вечната любов, ние се интересуваме вече и от всичко онова, която Бог е създал. Когато обичаме Бога, ние едновременно обичаме и всичко онова, което Бог е създал. Под любов към себе си се разбира любов към Божественото в себе си. Под любов към ближния се разбира любов към Бога, който работи в другите.
към текста >>
А всичко за добро иде, когато е по-голяма
любовта
към
Бога
.
Ще стигнат, но по-късно. Човек да обича Бога! Като види една форма, да види в нея Божественото, да изпрати любовна струя и да си отмине. Ще отправиш любовта си към планините, ще отправиш любовта си към красотата. Всичкото зло иде, когато е по-голяма любовта към себе си.
А всичко за добро иде, когато е по-голяма
любовта
към
Бога
.
Щом определим отношенията си към Бога, към вечната любов, ние се интересуваме вече и от всичко онова, която Бог е създал. Когато обичаме Бога, ние едновременно обичаме и всичко онова, което Бог е създал. Под любов към себе си се разбира любов към Божественото в себе си. Под любов към ближния се разбира любов към Бога, който работи в другите. Някой казва:“Как ще намерим Бога?
към текста >>
Щом определим отношенията си
към
Бога
,
към
вечната
любов
, ние се интересуваме вече и от всичко онова, която Бог е създал.
Човек да обича Бога! Като види една форма, да види в нея Божественото, да изпрати любовна струя и да си отмине. Ще отправиш любовта си към планините, ще отправиш любовта си към красотата. Всичкото зло иде, когато е по-голяма любовта към себе си. А всичко за добро иде, когато е по-голяма любовта към Бога.
Щом определим отношенията си
към
Бога
,
към
вечната
любов
, ние се интересуваме вече и от всичко онова, която Бог е създал.
Когато обичаме Бога, ние едновременно обичаме и всичко онова, което Бог е създал. Под любов към себе си се разбира любов към Божественото в себе си. Под любов към ближния се разбира любов към Бога, който работи в другите. Някой казва:“Как ще намерим Бога? “ Че Бог е много близо до човека.
към текста >>
Когато обичаме
Бога
, ние едновременно обичаме и всичко онова, което Бог е създал.
Като види една форма, да види в нея Божественото, да изпрати любовна струя и да си отмине. Ще отправиш любовта си към планините, ще отправиш любовта си към красотата. Всичкото зло иде, когато е по-голяма любовта към себе си. А всичко за добро иде, когато е по-голяма любовта към Бога. Щом определим отношенията си към Бога, към вечната любов, ние се интересуваме вече и от всичко онова, която Бог е създал.
Когато обичаме
Бога
, ние едновременно обичаме и всичко онова, което Бог е създал.
Под любов към себе си се разбира любов към Божественото в себе си. Под любов към ближния се разбира любов към Бога, който работи в другите. Някой казва:“Как ще намерим Бога? “ Че Бог е много близо до човека. Трябва да имаме любов към Бога, за да възприемем любовта Му.
към текста >>
Под
любов
към
себе
си се разбира
любов
към
Божественото в
себе
си.
Ще отправиш любовта си към планините, ще отправиш любовта си към красотата. Всичкото зло иде, когато е по-голяма любовта към себе си. А всичко за добро иде, когато е по-голяма любовта към Бога. Щом определим отношенията си към Бога, към вечната любов, ние се интересуваме вече и от всичко онова, която Бог е създал. Когато обичаме Бога, ние едновременно обичаме и всичко онова, което Бог е създал.
Под
любов
към
себе
си се разбира
любов
към
Божественото в
себе
си.
Под любов към ближния се разбира любов към Бога, който работи в другите. Някой казва:“Как ще намерим Бога? “ Че Бог е много близо до човека. Трябва да имаме любов към Бога, за да възприемем любовта Му. И тогава ще живеем.
към текста >>
Под
любов
към
ближния
се разбира
любов
към
Бога
, който работи в другите.
Всичкото зло иде, когато е по-голяма любовта към себе си. А всичко за добро иде, когато е по-голяма любовта към Бога. Щом определим отношенията си към Бога, към вечната любов, ние се интересуваме вече и от всичко онова, която Бог е създал. Когато обичаме Бога, ние едновременно обичаме и всичко онова, което Бог е създал. Под любов към себе си се разбира любов към Божественото в себе си.
Под
любов
към
ближния
се разбира
любов
към
Бога
, който работи в другите.
Някой казва:“Как ще намерим Бога? “ Че Бог е много близо до човека. Трябва да имаме любов към Бога, за да възприемем любовта Му. И тогава ще живеем. Нужна е любовта към Бога, за да ни научи как да обичаме.
към текста >>
Някой казва:“Как ще намерим
Бога
?
А всичко за добро иде, когато е по-голяма любовта към Бога. Щом определим отношенията си към Бога, към вечната любов, ние се интересуваме вече и от всичко онова, която Бог е създал. Когато обичаме Бога, ние едновременно обичаме и всичко онова, което Бог е създал. Под любов към себе си се разбира любов към Божественото в себе си. Под любов към ближния се разбира любов към Бога, който работи в другите.
Някой казва:“Как ще намерим
Бога
?
“ Че Бог е много близо до човека. Трябва да имаме любов към Бога, за да възприемем любовта Му. И тогава ще живеем. Нужна е любовта към Бога, за да ни научи как да обичаме. Ние трябва да обичаме Бога, за да приемем от Него любовта.
към текста >>
Трябва да имаме
любов
към
Бога
, за да възприемем
любовта
Му.
Когато обичаме Бога, ние едновременно обичаме и всичко онова, което Бог е създал. Под любов към себе си се разбира любов към Божественото в себе си. Под любов към ближния се разбира любов към Бога, който работи в другите. Някой казва:“Как ще намерим Бога? “ Че Бог е много близо до човека.
Трябва да имаме
любов
към
Бога
, за да възприемем
любовта
Му.
И тогава ще живеем. Нужна е любовта към Бога, за да ни научи как да обичаме. Ние трябва да обичаме Бога, за да приемем от Него любовта. И после ще отидем да я приложим. За да обичаш хората, трябва по-рано да отидеш при Бога.
към текста >>
Нужна е
любовта
към
Бога
, за да ни научи как да обичаме.
Под любов към ближния се разбира любов към Бога, който работи в другите. Някой казва:“Как ще намерим Бога? “ Че Бог е много близо до човека. Трябва да имаме любов към Бога, за да възприемем любовта Му. И тогава ще живеем.
Нужна е
любовта
към
Бога
, за да ни научи как да обичаме.
Ние трябва да обичаме Бога, за да приемем от Него любовта. И после ще отидем да я приложим. За да обичаш хората, трябва по-рано да отидеш при Бога. Ако не отидеш по-рано при Бога, няма да имаш капитал. Да обичаш другите заради Бога, понеже те са части от цялото.
към текста >>
Ние трябва да обичаме
Бога
, за да приемем от Него
любовта
.
Някой казва:“Как ще намерим Бога? “ Че Бог е много близо до човека. Трябва да имаме любов към Бога, за да възприемем любовта Му. И тогава ще живеем. Нужна е любовта към Бога, за да ни научи как да обичаме.
Ние трябва да обичаме
Бога
, за да приемем от Него
любовта
.
И после ще отидем да я приложим. За да обичаш хората, трябва по-рано да отидеш при Бога. Ако не отидеш по-рано при Бога, няма да имаш капитал. Да обичаш другите заради Бога, понеже те са части от цялото. Като обичаш някого, той да не ти се сърди, а напротив, и след хиляди години да държи в съзнанието си, че го обичаш.
към текста >>
За да обичаш хората, трябва по-рано да отидеш при
Бога
.
Трябва да имаме любов към Бога, за да възприемем любовта Му. И тогава ще живеем. Нужна е любовта към Бога, за да ни научи как да обичаме. Ние трябва да обичаме Бога, за да приемем от Него любовта. И после ще отидем да я приложим.
За да обичаш хората, трябва по-рано да отидеш при
Бога
.
Ако не отидеш по-рано при Бога, няма да имаш капитал. Да обичаш другите заради Бога, понеже те са части от цялото. Като обичаш някого, той да не ти се сърди, а напротив, и след хиляди години да държи в съзнанието си, че го обичаш. На едно малко цвете малко вода ще полееш, а на голямото цвете повече вода. Ако отидем при едно дърво, още повече вода.
към текста >>
Ако не отидеш по-рано при
Бога
, няма да имаш капитал.
И тогава ще живеем. Нужна е любовта към Бога, за да ни научи как да обичаме. Ние трябва да обичаме Бога, за да приемем от Него любовта. И после ще отидем да я приложим. За да обичаш хората, трябва по-рано да отидеш при Бога.
Ако не отидеш по-рано при
Бога
, няма да имаш капитал.
Да обичаш другите заради Бога, понеже те са части от цялото. Като обичаш някого, той да не ти се сърди, а напротив, и след хиляди години да държи в съзнанието си, че го обичаш. На едно малко цвете малко вода ще полееш, а на голямото цвете повече вода. Ако отидем при едно дърво, още повече вода. Тепърва има да се учи много.
към текста >>
Да обичаш другите заради
Бога
, понеже те са части от цялото.
Нужна е любовта към Бога, за да ни научи как да обичаме. Ние трябва да обичаме Бога, за да приемем от Него любовта. И после ще отидем да я приложим. За да обичаш хората, трябва по-рано да отидеш при Бога. Ако не отидеш по-рано при Бога, няма да имаш капитал.
Да обичаш другите заради
Бога
, понеже те са части от цялото.
Като обичаш някого, той да не ти се сърди, а напротив, и след хиляди години да държи в съзнанието си, че го обичаш. На едно малко цвете малко вода ще полееш, а на голямото цвете повече вода. Ако отидем при едно дърво, още повече вода. Тепърва има да се учи много. Красивото е, че има един свят, който едва сега се разкрива.
към текста >>
Като обичаш някого, той да не ти се сърди, а напротив, и след хиляди години да държи в съзнанието си, че го обичаш.
Ние трябва да обичаме Бога, за да приемем от Него любовта. И после ще отидем да я приложим. За да обичаш хората, трябва по-рано да отидеш при Бога. Ако не отидеш по-рано при Бога, няма да имаш капитал. Да обичаш другите заради Бога, понеже те са части от цялото.
Като обичаш някого, той да не ти се сърди, а напротив, и след хиляди години да държи в съзнанието си, че го обичаш.
На едно малко цвете малко вода ще полееш, а на голямото цвете повече вода. Ако отидем при едно дърво, още повече вода. Тепърва има да се учи много. Красивото е, че има един свят, който едва сега се разкрива. Ще обичаме този Бог, Който се проявява във всички хора.
към текста >>
Вярата е път
към
Бога
, а при
любовта
ние имаме общение с
Бога
, общуваме с Него.
На едно малко цвете малко вода ще полееш, а на голямото цвете повече вода. Ако отидем при едно дърво, още повече вода. Тепърва има да се учи много. Красивото е, че има един свят, който едва сега се разкрива. Ще обичаме този Бог, Който се проявява във всички хора.
Вярата е път
към
Бога
, а при
любовта
ние имаме общение с
Бога
, общуваме с Него.
При любовта към Бога ние възприемаме от Него, ставаме вече носители на Божественото. Ако вложите в себе си идеята за съществуването на Бога, пред вас стои едно велико Бъдеще. Като любиш Бога, значи ще го търсиш при ближния. Ти ще станеш тръба, чрез която Бог ще помага на своите деца, на твоите ближни. В тях ще обичаш Бога.
към текста >>
При
любовта
към
Бога
ние възприемаме от Него, ставаме вече носители на Божественото.
Ако отидем при едно дърво, още повече вода. Тепърва има да се учи много. Красивото е, че има един свят, който едва сега се разкрива. Ще обичаме този Бог, Който се проявява във всички хора. Вярата е път към Бога, а при любовта ние имаме общение с Бога, общуваме с Него.
При
любовта
към
Бога
ние възприемаме от Него, ставаме вече носители на Божественото.
Ако вложите в себе си идеята за съществуването на Бога, пред вас стои едно велико Бъдеще. Като любиш Бога, значи ще го търсиш при ближния. Ти ще станеш тръба, чрез която Бог ще помага на своите деца, на твоите ближни. В тях ще обичаш Бога. И заради Бога ще направиш добро.
към текста >>
Ако вложите в
себе
си идеята за съществуването на
Бога
, пред вас стои едно велико Бъдеще.
Тепърва има да се учи много. Красивото е, че има един свят, който едва сега се разкрива. Ще обичаме този Бог, Който се проявява във всички хора. Вярата е път към Бога, а при любовта ние имаме общение с Бога, общуваме с Него. При любовта към Бога ние възприемаме от Него, ставаме вече носители на Божественото.
Ако вложите в
себе
си идеята за съществуването на
Бога
, пред вас стои едно велико Бъдеще.
Като любиш Бога, значи ще го търсиш при ближния. Ти ще станеш тръба, чрез която Бог ще помага на своите деца, на твоите ближни. В тях ще обичаш Бога. И заради Бога ще направиш добро. Хората мислят, че се обичат един друг.
към текста >>
Като любиш
Бога
, значи ще го търсиш при
ближния
.
Красивото е, че има един свят, който едва сега се разкрива. Ще обичаме този Бог, Който се проявява във всички хора. Вярата е път към Бога, а при любовта ние имаме общение с Бога, общуваме с Него. При любовта към Бога ние възприемаме от Него, ставаме вече носители на Божественото. Ако вложите в себе си идеята за съществуването на Бога, пред вас стои едно велико Бъдеще.
Като любиш
Бога
, значи ще го търсиш при
ближния
.
Ти ще станеш тръба, чрез която Бог ще помага на своите деца, на твоите ближни. В тях ще обичаш Бога. И заради Бога ще направиш добро. Хората мислят, че се обичат един друг. Аз вярвам в> тяхната любов само ако обичат Бога.
към текста >>
В тях ще обичаш
Бога
.
Вярата е път към Бога, а при любовта ние имаме общение с Бога, общуваме с Него. При любовта към Бога ние възприемаме от Него, ставаме вече носители на Божественото. Ако вложите в себе си идеята за съществуването на Бога, пред вас стои едно велико Бъдеще. Като любиш Бога, значи ще го търсиш при ближния. Ти ще станеш тръба, чрез която Бог ще помага на своите деца, на твоите ближни.
В тях ще обичаш
Бога
.
И заради Бога ще направиш добро. Хората мислят, че се обичат един друг. Аз вярвам в> тяхната любов само ако обичат Бога. Ако не Го обичат любовта им към хората е подобна на огън, който е ценен, само като гори. Щом изгори, нищо не остава от него.
към текста >>
И заради
Бога
ще направиш добро.
При любовта към Бога ние възприемаме от Него, ставаме вече носители на Божественото. Ако вложите в себе си идеята за съществуването на Бога, пред вас стои едно велико Бъдеще. Като любиш Бога, значи ще го търсиш при ближния. Ти ще станеш тръба, чрез която Бог ще помага на своите деца, на твоите ближни. В тях ще обичаш Бога.
И заради
Бога
ще направиш добро.
Хората мислят, че се обичат един друг. Аз вярвам в> тяхната любов само ако обичат Бога. Ако не Го обичат любовта им към хората е подобна на огън, който е ценен, само като гори. Щом изгори, нищо не остава от него. Бог е най-високият идеал, към който човек се стреми.
към текста >>
Аз вярвам в> тяхната
любов
само ако обичат
Бога
.
Като любиш Бога, значи ще го търсиш при ближния. Ти ще станеш тръба, чрез която Бог ще помага на своите деца, на твоите ближни. В тях ще обичаш Бога. И заради Бога ще направиш добро. Хората мислят, че се обичат един друг.
Аз вярвам в> тяхната
любов
само ако обичат
Бога
.
Ако не Го обичат любовта им към хората е подобна на огън, който е ценен, само като гори. Щом изгори, нищо не остава от него. Бог е най-високият идеал, към който човек се стреми. Христос казва:“Вам е дадено да разберете, а не на другите. “А сега е дадено на повече души, отколкото тогава.
към текста >>
Ако не Го обичат
любовта
им
към
хората е подобна на огън, който е ценен, само като гори.
Ти ще станеш тръба, чрез която Бог ще помага на своите деца, на твоите ближни. В тях ще обичаш Бога. И заради Бога ще направиш добро. Хората мислят, че се обичат един друг. Аз вярвам в> тяхната любов само ако обичат Бога.
Ако не Го обичат
любовта
им
към
хората е подобна на огън, който е ценен, само като гори.
Щом изгори, нищо не остава от него. Бог е най-високият идеал, към който човек се стреми. Христос казва:“Вам е дадено да разберете, а не на другите. “А сега е дадено на повече души, отколкото тогава. А след други две хиляди години ще бъде дадено на още повече души.
към текста >>
Бог е най-високият идеал,
към
който човек се стреми.
И заради Бога ще направиш добро. Хората мислят, че се обичат един друг. Аз вярвам в> тяхната любов само ако обичат Бога. Ако не Го обичат любовта им към хората е подобна на огън, който е ценен, само като гори. Щом изгори, нищо не остава от него.
Бог е най-високият идеал,
към
който човек се стреми.
Христос казва:“Вам е дадено да разберете, а не на другите. “А сега е дадено на повече души, отколкото тогава. А след други две хиляди години ще бъде дадено на още повече души. Любовта е врата за мъдростта и истината. Истината е врата за любовта и мъдростта.
към текста >>
Любовта
е врата за мъдростта и истината.
Щом изгори, нищо не остава от него. Бог е най-високият идеал, към който човек се стреми. Христос казва:“Вам е дадено да разберете, а не на другите. “А сега е дадено на повече души, отколкото тогава. А след други две хиляди години ще бъде дадено на още повече души.
Любовта
е врата за мъдростта и истината.
Истината е врата за любовта и мъдростта. А мъдростта е врата за приложение на истината и любовта. Това е за посветените. Някои се грижат да бъдат обичани и страдат от това. Да обичат Бога и ще ги обичат.
към текста >>
Истината е врата за
любовта
и мъдростта.
Бог е най-високият идеал, към който човек се стреми. Христос казва:“Вам е дадено да разберете, а не на другите. “А сега е дадено на повече души, отколкото тогава. А след други две хиляди години ще бъде дадено на още повече души. Любовта е врата за мъдростта и истината.
Истината е врата за
любовта
и мъдростта.
А мъдростта е врата за приложение на истината и любовта. Това е за посветените. Някои се грижат да бъдат обичани и страдат от това. Да обичат Бога и ще ги обичат. Това е тайната.
към текста >>
А мъдростта е врата за приложение на истината и
любовта
.
Христос казва:“Вам е дадено да разберете, а не на другите. “А сега е дадено на повече души, отколкото тогава. А след други две хиляди години ще бъде дадено на още повече души. Любовта е врата за мъдростта и истината. Истината е врата за любовта и мъдростта.
А мъдростта е врата за приложение на истината и
любовта
.
Това е за посветените. Някои се грижат да бъдат обичани и страдат от това. Да обичат Бога и ще ги обичат. Това е тайната. Ако обичаш Бога, ти си член на Царството Божие.
към текста >>
Да обичат
Бога
и ще ги обичат.
Любовта е врата за мъдростта и истината. Истината е врата за любовта и мъдростта. А мъдростта е врата за приложение на истината и любовта. Това е за посветените. Някои се грижат да бъдат обичани и страдат от това.
Да обичат
Бога
и ще ги обичат.
Това е тайната. Ако обичаш Бога, ти си член на Царството Божие. Тогава има кой да ти е тил. Ако отношенията ти към Бога са правилни, тогава всички други отношения ще бъдат правилни. Всеки ден да отиваме при Бога да чуем една дума от Него.
към текста >>
Ако обичаш
Бога
, ти си член на Царството Божие.
А мъдростта е врата за приложение на истината и любовта. Това е за посветените. Някои се грижат да бъдат обичани и страдат от това. Да обичат Бога и ще ги обичат. Това е тайната.
Ако обичаш
Бога
, ти си член на Царството Божие.
Тогава има кой да ти е тил. Ако отношенията ти към Бога са правилни, тогава всички други отношения ще бъдат правилни. Всеки ден да отиваме при Бога да чуем една дума от Него. И тогава ще бъдем весели. И ще свършим най-хубавите работи.
към текста >>
Ако отношенията ти
към
Бога
са правилни, тогава всички други отношения ще бъдат правилни.
Някои се грижат да бъдат обичани и страдат от това. Да обичат Бога и ще ги обичат. Това е тайната. Ако обичаш Бога, ти си член на Царството Божие. Тогава има кой да ти е тил.
Ако отношенията ти
към
Бога
са правилни, тогава всички други отношения ще бъдат правилни.
Всеки ден да отиваме при Бога да чуем една дума от Него. И тогава ще бъдем весели. И ще свършим най-хубавите работи. Ще се молиш, додето чуеш една дума от Бога. Всяко същество трябва да люби Бога.
към текста >>
Всеки ден да отиваме при
Бога
да чуем една дума от Него.
Да обичат Бога и ще ги обичат. Това е тайната. Ако обичаш Бога, ти си член на Царството Божие. Тогава има кой да ти е тил. Ако отношенията ти към Бога са правилни, тогава всички други отношения ще бъдат правилни.
Всеки ден да отиваме при
Бога
да чуем една дума от Него.
И тогава ще бъдем весели. И ще свършим най-хубавите работи. Ще се молиш, додето чуеш една дума от Бога. Всяко същество трябва да люби Бога. Вие не сте готови да направите всичко заради Бога.
към текста >>
Ще се молиш, додето чуеш една дума от
Бога
.
Тогава има кой да ти е тил. Ако отношенията ти към Бога са правилни, тогава всички други отношения ще бъдат правилни. Всеки ден да отиваме при Бога да чуем една дума от Него. И тогава ще бъдем весели. И ще свършим най-хубавите работи.
Ще се молиш, додето чуеш една дума от
Бога
.
Всяко същество трябва да люби Бога. Вие не сте готови да направите всичко заради Бога. Аз виждам докъде сте стигнали в своята любов. Уплаши ви някоя криза. Казвам: Любовта ти е малка.
към текста >>
Всяко същество трябва да люби
Бога
.
Ако отношенията ти към Бога са правилни, тогава всички други отношения ще бъдат правилни. Всеки ден да отиваме при Бога да чуем една дума от Него. И тогава ще бъдем весели. И ще свършим най-хубавите работи. Ще се молиш, додето чуеш една дума от Бога.
Всяко същество трябва да люби
Бога
.
Вие не сте готови да направите всичко заради Бога. Аз виждам докъде сте стигнали в своята любов. Уплаши ви някоя криза. Казвам: Любовта ти е малка. Защото, ако седи името на Бога в моя ум, аз няма да се дразня и от хората.
към текста >>
Вие не сте готови да направите всичко заради
Бога
.
Всеки ден да отиваме при Бога да чуем една дума от Него. И тогава ще бъдем весели. И ще свършим най-хубавите работи. Ще се молиш, додето чуеш една дума от Бога. Всяко същество трябва да люби Бога.
Вие не сте готови да направите всичко заради
Бога
.
Аз виждам докъде сте стигнали в своята любов. Уплаши ви някоя криза. Казвам: Любовта ти е малка. Защото, ако седи името на Бога в моя ум, аз няма да се дразня и от хората. Ние постоянно имаме заблужденията, че хората не ни обичат.
към текста >>
Аз виждам докъде сте стигнали в своята
любов
.
И тогава ще бъдем весели. И ще свършим най-хубавите работи. Ще се молиш, додето чуеш една дума от Бога. Всяко същество трябва да люби Бога. Вие не сте готови да направите всичко заради Бога.
Аз виждам докъде сте стигнали в своята
любов
.
Уплаши ви някоя криза. Казвам: Любовта ти е малка. Защото, ако седи името на Бога в моя ум, аз няма да се дразня и от хората. Ние постоянно имаме заблужденията, че хората не ни обичат. Възможно е, но това ни най-малко не трябва да ни спъва.
към текста >>
Казвам:
Любовта
ти е малка.
Ще се молиш, додето чуеш една дума от Бога. Всяко същество трябва да люби Бога. Вие не сте готови да направите всичко заради Бога. Аз виждам докъде сте стигнали в своята любов. Уплаши ви някоя криза.
Казвам:
Любовта
ти е малка.
Защото, ако седи името на Бога в моя ум, аз няма да се дразня и от хората. Ние постоянно имаме заблужденията, че хората не ни обичат. Възможно е, но това ни най-малко не трябва да ни спъва. Основният принцип е, че Бог ни обича. А другият въпрос сам по себе си ще се уреди.
към текста >>
Защото, ако седи името на
Бога
в моя ум, аз няма да се дразня и от хората.
Всяко същество трябва да люби Бога. Вие не сте готови да направите всичко заради Бога. Аз виждам докъде сте стигнали в своята любов. Уплаши ви някоя криза. Казвам: Любовта ти е малка.
Защото, ако седи името на
Бога
в моя ум, аз няма да се дразня и от хората.
Ние постоянно имаме заблужденията, че хората не ни обичат. Възможно е, но това ни най-малко не трябва да ни спъва. Основният принцип е, че Бог ни обича. А другият въпрос сам по себе си ще се уреди. Ти никой път не можеш да заставиш хората да те обичат, понеже това съзнание го няма още у тях.
към текста >>
А другият въпрос сам по
себе
си ще се уреди.
Казвам: Любовта ти е малка. Защото, ако седи името на Бога в моя ум, аз няма да се дразня и от хората. Ние постоянно имаме заблужденията, че хората не ни обичат. Възможно е, но това ни най-малко не трябва да ни спъва. Основният принцип е, че Бог ни обича.
А другият въпрос сам по
себе
си ще се уреди.
Ти никой път не можеш да заставиш хората да те обичат, понеже това съзнание го няма още у тях. Другият закон е: Каквото е твоето отношение към Бога, такова ще бъде отношението на хората към тебе. Не може да обичаш Бога и хората да се отнасят с теб зле. Ако имаш един неприятел, ти си го създал, не го е създал Бог. Ти, като измениш своето отношение към Бога, обикнеш Бога, и този човек ще се измени, няма да те мрази.
към текста >>
Другият закон е: Каквото е твоето отношение
към
Бога
, такова ще бъде отношението на хората
към
тебе.
Ние постоянно имаме заблужденията, че хората не ни обичат. Възможно е, но това ни най-малко не трябва да ни спъва. Основният принцип е, че Бог ни обича. А другият въпрос сам по себе си ще се уреди. Ти никой път не можеш да заставиш хората да те обичат, понеже това съзнание го няма още у тях.
Другият закон е: Каквото е твоето отношение
към
Бога
, такова ще бъде отношението на хората
към
тебе.
Не може да обичаш Бога и хората да се отнасят с теб зле. Ако имаш един неприятел, ти си го създал, не го е създал Бог. Ти, като измениш своето отношение към Бога, обикнеш Бога, и този човек ще се измени, няма да те мрази. Той те мрази, понеже ти нямаш правилни отношения към Бога. Има една истина, в която, като се убеди човек, ще има основа.
към текста >>
Не може да обичаш
Бога
и хората да се отнасят с теб зле.
Възможно е, но това ни най-малко не трябва да ни спъва. Основният принцип е, че Бог ни обича. А другият въпрос сам по себе си ще се уреди. Ти никой път не можеш да заставиш хората да те обичат, понеже това съзнание го няма още у тях. Другият закон е: Каквото е твоето отношение към Бога, такова ще бъде отношението на хората към тебе.
Не може да обичаш
Бога
и хората да се отнасят с теб зле.
Ако имаш един неприятел, ти си го създал, не го е създал Бог. Ти, като измениш своето отношение към Бога, обикнеш Бога, и този човек ще се измени, няма да те мрази. Той те мрази, понеже ти нямаш правилни отношения към Бога. Има една истина, в която, като се убеди човек, ще има основа. Когато човек обича Бога, тогава всички дървета, цветя, треви, всички същества ще му се усмихват.
към текста >>
Ти, като измениш своето отношение
към
Бога
, обикнеш
Бога
, и този човек ще се измени, няма да те мрази.
А другият въпрос сам по себе си ще се уреди. Ти никой път не можеш да заставиш хората да те обичат, понеже това съзнание го няма още у тях. Другият закон е: Каквото е твоето отношение към Бога, такова ще бъде отношението на хората към тебе. Не може да обичаш Бога и хората да се отнасят с теб зле. Ако имаш един неприятел, ти си го създал, не го е създал Бог.
Ти, като измениш своето отношение
към
Бога
, обикнеш
Бога
, и този човек ще се измени, няма да те мрази.
Той те мрази, понеже ти нямаш правилни отношения към Бога. Има една истина, в която, като се убеди човек, ще има основа. Когато човек обича Бога, тогава всички дървета, цветя, треви, всички същества ще му се усмихват. Нали когато цветята приемат слънчевите сили в себе си, колко мушички идат при цветята, да ги поздравят. Тогава всички им се усмихват.
към текста >>
Той те мрази, понеже ти нямаш правилни отношения
към
Бога
.
Ти никой път не можеш да заставиш хората да те обичат, понеже това съзнание го няма още у тях. Другият закон е: Каквото е твоето отношение към Бога, такова ще бъде отношението на хората към тебе. Не може да обичаш Бога и хората да се отнасят с теб зле. Ако имаш един неприятел, ти си го създал, не го е създал Бог. Ти, като измениш своето отношение към Бога, обикнеш Бога, и този човек ще се измени, няма да те мрази.
Той те мрази, понеже ти нямаш правилни отношения
към
Бога
.
Има една истина, в която, като се убеди човек, ще има основа. Когато човек обича Бога, тогава всички дървета, цветя, треви, всички същества ще му се усмихват. Нали когато цветята приемат слънчевите сили в себе си, колко мушички идат при цветята, да ги поздравят. Тогава всички им се усмихват. Щом нямаш Божественото, всеки ще те изпъди.
към текста >>
Когато човек обича
Бога
, тогава всички дървета, цветя, треви, всички същества ще му се усмихват.
Не може да обичаш Бога и хората да се отнасят с теб зле. Ако имаш един неприятел, ти си го създал, не го е създал Бог. Ти, като измениш своето отношение към Бога, обикнеш Бога, и този човек ще се измени, няма да те мрази. Той те мрази, понеже ти нямаш правилни отношения към Бога. Има една истина, в която, като се убеди човек, ще има основа.
Когато човек обича
Бога
, тогава всички дървета, цветя, треви, всички същества ще му се усмихват.
Нали когато цветята приемат слънчевите сили в себе си, колко мушички идат при цветята, да ги поздравят. Тогава всички им се усмихват. Щом нямаш Божественото, всеки ще те изпъди. А щом го имаш, всеки ще те посрещне. Казано е:“Когато пътищата на човека са благоугодни на Бога, Бог го примирява с всичките му врагове.“ Ако не се примириш с другите, значи пътищата ти не са благородни.
към текста >>
Нали когато цветята приемат слънчевите сили в
себе
си, колко мушички идат при цветята, да ги поздравят.
Ако имаш един неприятел, ти си го създал, не го е създал Бог. Ти, като измениш своето отношение към Бога, обикнеш Бога, и този човек ще се измени, няма да те мрази. Той те мрази, понеже ти нямаш правилни отношения към Бога. Има една истина, в която, като се убеди човек, ще има основа. Когато човек обича Бога, тогава всички дървета, цветя, треви, всички същества ще му се усмихват.
Нали когато цветята приемат слънчевите сили в
себе
си, колко мушички идат при цветята, да ги поздравят.
Тогава всички им се усмихват. Щом нямаш Божественото, всеки ще те изпъди. А щом го имаш, всеки ще те посрещне. Казано е:“Когато пътищата на човека са благоугодни на Бога, Бог го примирява с всичките му врагове.“ Ако не се примириш с другите, значи пътищата ти не са благородни. Един брат попита:“Как да се разбират думите на ап.
към текста >>
Казано е:“Когато пътищата на човека са благоугодни на
Бога
, Бог го примирява с всичките му врагове.“ Ако не се примириш с другите, значи пътищата ти не са благородни.
Когато човек обича Бога, тогава всички дървета, цветя, треви, всички същества ще му се усмихват. Нали когато цветята приемат слънчевите сили в себе си, колко мушички идат при цветята, да ги поздравят. Тогава всички им се усмихват. Щом нямаш Божественото, всеки ще те изпъди. А щом го имаш, всеки ще те посрещне.
Казано е:“Когато пътищата на човека са благоугодни на
Бога
, Бог го примирява с всичките му врагове.“ Ако не се примириш с другите, значи пътищата ти не са благородни.
Един брат попита:“Как да се разбират думите на ап. Яков: “Как ще обичаш Бога, когато не виждаш, когато не обичаш тези, които виждаш? “ Учителя каза: Ап. Яков е говорил това на съвсем светски хора, а не на напреднали ученици. Той е говорил на онези, които са съвсем далеч да разбират мистичните идеи.
към текста >>
Яков: “Как ще обичаш
Бога
, когато не виждаш, когато не обичаш тези, които виждаш?
Тогава всички им се усмихват. Щом нямаш Божественото, всеки ще те изпъди. А щом го имаш, всеки ще те посрещне. Казано е:“Когато пътищата на човека са благоугодни на Бога, Бог го примирява с всичките му врагове.“ Ако не се примириш с другите, значи пътищата ти не са благородни. Един брат попита:“Как да се разбират думите на ап.
Яков: “Как ще обичаш
Бога
, когато не виждаш, когато не обичаш тези, които виждаш?
“ Учителя каза: Ап. Яков е говорил това на съвсем светски хора, а не на напреднали ученици. Той е говорил на онези, които са съвсем далеч да разбират мистичните идеи. С любовта към себе си и към ближния човек още не разрешава въпроса. Любовта към Бога това е новото.
към текста >>
С
любовта
към
себе
си и
към
ближния
човек още не разрешава въпроса.
Един брат попита:“Как да се разбират думите на ап. Яков: “Как ще обичаш Бога, когато не виждаш, когато не обичаш тези, които виждаш? “ Учителя каза: Ап. Яков е говорил това на съвсем светски хора, а не на напреднали ученици. Той е говорил на онези, които са съвсем далеч да разбират мистичните идеи.
С
любовта
към
себе
си и
към
ближния
човек още не разрешава въпроса.
Любовта към Бога това е новото. То носи всички блага. А любовта към ближния само отчасти, по-малко. Тези, които имат любов и към ближния, имат добро сърце, а важното е любовта към Бога. Естествено е, че хората не могат да направят скок от старата любов към новата.
към текста >>
Любовта
към
Бога
това е новото.
Яков: “Как ще обичаш Бога, когато не виждаш, когато не обичаш тези, които виждаш? “ Учителя каза: Ап. Яков е говорил това на съвсем светски хора, а не на напреднали ученици. Той е говорил на онези, които са съвсем далеч да разбират мистичните идеи. С любовта към себе си и към ближния човек още не разрешава въпроса.
Любовта
към
Бога
това е новото.
То носи всички блага. А любовта към ближния само отчасти, по-малко. Тези, които имат любов и към ближния, имат добро сърце, а важното е любовта към Бога. Естествено е, че хората не могат да направят скок от старата любов към новата. За да премине към новата любов, човек трябва да държи в себе си Бога като висок идеал.
към текста >>
А
любовта
към
ближния
само отчасти, по-малко.
Ап. Яков е говорил това на съвсем светски хора, а не на напреднали ученици. Той е говорил на онези, които са съвсем далеч да разбират мистичните идеи. С любовта към себе си и към ближния човек още не разрешава въпроса. Любовта към Бога това е новото. То носи всички блага.
А
любовта
към
ближния
само отчасти, по-малко.
Тези, които имат любов и към ближния, имат добро сърце, а важното е любовта към Бога. Естествено е, че хората не могат да направят скок от старата любов към новата. За да премине към новата любов, човек трябва да държи в себе си Бога като висок идеал. И да работи за Него. Една сестра попита:“Защо няма образци на идеална ] любов на земята?
към текста >>
Тези, които имат
любов
и
към
ближния
, имат добро сърце, а важното е
любовта
към
Бога
.
Той е говорил на онези, които са съвсем далеч да разбират мистичните идеи. С любовта към себе си и към ближния човек още не разрешава въпроса. Любовта към Бога това е новото. То носи всички блага. А любовта към ближния само отчасти, по-малко.
Тези, които имат
любов
и
към
ближния
, имат добро сърце, а важното е
любовта
към
Бога
.
Естествено е, че хората не могат да направят скок от старата любов към новата. За да премине към новата любов, човек трябва да държи в себе си Бога като висок идеал. И да работи за Него. Една сестра попита:“Защо няма образци на идеална ] любов на земята? “ Учителя каза:
към текста >>
Естествено е, че хората не могат да направят скок от старата
любов
към
новата.
С любовта към себе си и към ближния човек още не разрешава въпроса. Любовта към Бога това е новото. То носи всички блага. А любовта към ближния само отчасти, по-малко. Тези, които имат любов и към ближния, имат добро сърце, а важното е любовта към Бога.
Естествено е, че хората не могат да направят скок от старата
любов
към
новата.
За да премине към новата любов, човек трябва да държи в себе си Бога като висок идеал. И да работи за Него. Една сестра попита:“Защо няма образци на идеална ] любов на земята? “ Учителя каза: Често причината да няма реализиране на тази висша любов са външните влияния, пък и самите хора.
към текста >>
За да премине
към
новата
любов
, човек трябва да държи в
себе
си
Бога
като висок идеал.
Любовта към Бога това е новото. То носи всички блага. А любовта към ближния само отчасти, по-малко. Тези, които имат любов и към ближния, имат добро сърце, а важното е любовта към Бога. Естествено е, че хората не могат да направят скок от старата любов към новата.
За да премине
към
новата
любов
, човек трябва да държи в
себе
си
Бога
като висок идеал.
И да работи за Него. Една сестра попита:“Защо няма образци на идеална ] любов на земята? “ Учителя каза: Често причината да няма реализиране на тази висша любов са външните влияния, пък и самите хора. Преди всичко трябва да има готови души.
към текста >>
Една сестра попита:“Защо няма образци на идеална ]
любов
на земята?
А любовта към ближния само отчасти, по-малко. Тези, които имат любов и към ближния, имат добро сърце, а важното е любовта към Бога. Естествено е, че хората не могат да направят скок от старата любов към новата. За да премине към новата любов, човек трябва да държи в себе си Бога като висок идеал. И да работи за Него.
Една сестра попита:“Защо няма образци на идеална ]
любов
на земята?
“ Учителя каза: Често причината да няма реализиране на тази висша любов са външните влияния, пък и самите хора. Преди всичко трябва да има готови души. Готови могат да се намерят за идеалната любов. Ако при най-големите изпитания, които сполитат човека, той издържи, без да накърни своята любов към Бога, това показва, че неговият изпит е сполучлив.
към текста >>
Често причината да няма реализиране на тази висша
любов
са външните влияния, пък и самите хора.
Естествено е, че хората не могат да направят скок от старата любов към новата. За да премине към новата любов, човек трябва да държи в себе си Бога като висок идеал. И да работи за Него. Една сестра попита:“Защо няма образци на идеална ] любов на земята? “ Учителя каза:
Често причината да няма реализиране на тази висша
любов
са външните влияния, пък и самите хора.
Преди всичко трябва да има готови души. Готови могат да се намерят за идеалната любов. Ако при най-големите изпитания, които сполитат човека, той издържи, без да накърни своята любов към Бога, това показва, че неговият изпит е сполучлив. Любовта на човека към Бога се познава по най-големите изпитания, страдания, нещастия, които го сполетяват. Човек да е готов всичко да пожертвува заради любовта към Бога.
към текста >>
Готови могат да се намерят за идеалната
любов
.
И да работи за Него. Една сестра попита:“Защо няма образци на идеална ] любов на земята? “ Учителя каза: Често причината да няма реализиране на тази висша любов са външните влияния, пък и самите хора. Преди всичко трябва да има готови души.
Готови могат да се намерят за идеалната
любов
.
Ако при най-големите изпитания, които сполитат човека, той издържи, без да накърни своята любов към Бога, това показва, че неговият изпит е сполучлив. Любовта на човека към Бога се познава по най-големите изпитания, страдания, нещастия, които го сполетяват. Човек да е готов всичко да пожертвува заради любовта към Бога. Без любовта към Бога ще има разочарование. Щастието на човека е в любовта към Бога.
към текста >>
Ако при най-големите изпитания, които сполитат човека, той издържи, без да накърни своята
любов
към
Бога
, това показва, че неговият изпит е сполучлив.
Една сестра попита:“Защо няма образци на идеална ] любов на земята? “ Учителя каза: Често причината да няма реализиране на тази висша любов са външните влияния, пък и самите хора. Преди всичко трябва да има готови души. Готови могат да се намерят за идеалната любов.
Ако при най-големите изпитания, които сполитат човека, той издържи, без да накърни своята
любов
към
Бога
, това показва, че неговият изпит е сполучлив.
Любовта на човека към Бога се познава по най-големите изпитания, страдания, нещастия, които го сполетяват. Човек да е готов всичко да пожертвува заради любовта към Бога. Без любовта към Бога ще има разочарование. Щастието на човека е в любовта към Бога. Това е великият закон.
към текста >>
Любовта
на човека
към
Бога
се познава по най-големите изпитания, страдания, нещастия, които го сполетяват.
“ Учителя каза: Често причината да няма реализиране на тази висша любов са външните влияния, пък и самите хора. Преди всичко трябва да има готови души. Готови могат да се намерят за идеалната любов. Ако при най-големите изпитания, които сполитат човека, той издържи, без да накърни своята любов към Бога, това показва, че неговият изпит е сполучлив.
Любовта
на човека
към
Бога
се познава по най-големите изпитания, страдания, нещастия, които го сполетяват.
Човек да е готов всичко да пожертвува заради любовта към Бога. Без любовта към Бога ще има разочарование. Щастието на човека е в любовта към Бога. Това е великият закон. Важното е да разбере човек този закон.
към текста >>
Човек да е готов всичко да пожертвува заради
любовта
към
Бога
.
Често причината да няма реализиране на тази висша любов са външните влияния, пък и самите хора. Преди всичко трябва да има готови души. Готови могат да се намерят за идеалната любов. Ако при най-големите изпитания, които сполитат човека, той издържи, без да накърни своята любов към Бога, това показва, че неговият изпит е сполучлив. Любовта на човека към Бога се познава по най-големите изпитания, страдания, нещастия, които го сполетяват.
Човек да е готов всичко да пожертвува заради
любовта
към
Бога
.
Без любовта към Бога ще има разочарование. Щастието на човека е в любовта към Бога. Това е великият закон. Важното е да разбере човек този закон. Това е единственото, дето хората могат да се обединят.
към текста >>
Без
любовта
към
Бога
ще има разочарование.
Преди всичко трябва да има готови души. Готови могат да се намерят за идеалната любов. Ако при най-големите изпитания, които сполитат човека, той издържи, без да накърни своята любов към Бога, това показва, че неговият изпит е сполучлив. Любовта на човека към Бога се познава по най-големите изпитания, страдания, нещастия, които го сполетяват. Човек да е готов всичко да пожертвува заради любовта към Бога.
Без
любовта
към
Бога
ще има разочарование.
Щастието на човека е в любовта към Бога. Това е великият закон. Важното е да разбере човек този закон. Това е единственото, дето хората могат да се обединят. Като обичаш Бога, всичко ще имаш, а като не Го обичаш, нищо не ще имаш.
към текста >>
Щастието на човека е в
любовта
към
Бога
.
Готови могат да се намерят за идеалната любов. Ако при най-големите изпитания, които сполитат човека, той издържи, без да накърни своята любов към Бога, това показва, че неговият изпит е сполучлив. Любовта на човека към Бога се познава по най-големите изпитания, страдания, нещастия, които го сполетяват. Човек да е готов всичко да пожертвува заради любовта към Бога. Без любовта към Бога ще има разочарование.
Щастието на човека е в
любовта
към
Бога
.
Това е великият закон. Важното е да разбере човек този закон. Това е единственото, дето хората могат да се обединят. Като обичаш Бога, всичко ще имаш, а като не Го обичаш, нищо не ще имаш. Ако любиш Бога, всички страдания ще изчезнат.
към текста >>
Като обичаш
Бога
, всичко ще имаш, а като не Го обичаш, нищо не ще имаш.
Без любовта към Бога ще има разочарование. Щастието на човека е в любовта към Бога. Това е великият закон. Важното е да разбере човек този закон. Това е единственото, дето хората могат да се обединят.
Като обичаш
Бога
, всичко ще имаш, а като не Го обичаш, нищо не ще имаш.
Ако любиш Бога, всички страдания ще изчезнат. Щастието на човека зависи от любовта му към Бога. Днес светът е пълен с противоречия и мъчнотии. Навсякъде светът е болница. И най-малките същества страдат.
към текста >>
Ако любиш
Бога
, всички страдания ще изчезнат.
Щастието на човека е в любовта към Бога. Това е великият закон. Важното е да разбере човек този закон. Това е единственото, дето хората могат да се обединят. Като обичаш Бога, всичко ще имаш, а като не Го обичаш, нищо не ще имаш.
Ако любиш
Бога
, всички страдания ще изчезнат.
Щастието на човека зависи от любовта му към Бога. Днес светът е пълен с противоречия и мъчнотии. Навсякъде светът е болница. И най-малките същества страдат. Ти вървиш и може да се спънеш в някой камък.
към текста >>
Щастието на човека зависи от
любовта
му
към
Бога
.
Това е великият закон. Важното е да разбере човек този закон. Това е единственото, дето хората могат да се обединят. Като обичаш Бога, всичко ще имаш, а като не Го обичаш, нищо не ще имаш. Ако любиш Бога, всички страдания ще изчезнат.
Щастието на човека зависи от
любовта
му
към
Бога
.
Днес светът е пълен с противоречия и мъчнотии. Навсякъде светът е болница. И най-малките същества страдат. Ти вървиш и може да се спънеш в някой камък. Обаче има един реален свят без тези противоречия.
към текста >>
Такава, каквато е
любовта
на Радамес
към
Аида, трябва да бъде
любовта
към
всяко същество.
Днес светът е пълен с противоречия и мъчнотии. Навсякъде светът е болница. И най-малките същества страдат. Ти вървиш и може да се спънеш в някой камък. Обаче има един реален свят без тези противоречия.
Такава, каквато е
любовта
на Радамес
към
Аида, трябва да бъде
любовта
към
всяко същество.
Или във всяко същество да виждаме Аида. Всъщност любовта към Аида е любов към Бога. Това е търсене на Бога в тази или онази форма. Но за да видиш във всяка същество Аида, трябва да влезеш в реалния живот. Човек трябва постоянно, във всеки миг да е потопен в реалността, в Бога, да се стреми в най-малките работи около себе си да вижда проявата и присъствието на Бога.
към текста >>
Всъщност
любовта
към
Аида е
любов
към
Бога
.
И най-малките същества страдат. Ти вървиш и може да се спънеш в някой камък. Обаче има един реален свят без тези противоречия. Такава, каквато е любовта на Радамес към Аида, трябва да бъде любовта към всяко същество. Или във всяко същество да виждаме Аида.
Всъщност
любовта
към
Аида е
любов
към
Бога
.
Това е търсене на Бога в тази или онази форма. Но за да видиш във всяка същество Аида, трябва да влезеш в реалния живот. Човек трябва постоянно, във всеки миг да е потопен в реалността, в Бога, да се стреми в най-малките работи около себе си да вижда проявата и присъствието на Бога. Всички въпроси могат да се уредят само чрез любовта. Любовта към Бога е в сила да разреши всички въпроси.
към текста >>
Това е търсене на
Бога
в тази или онази форма.
Ти вървиш и може да се спънеш в някой камък. Обаче има един реален свят без тези противоречия. Такава, каквато е любовта на Радамес към Аида, трябва да бъде любовта към всяко същество. Или във всяко същество да виждаме Аида. Всъщност любовта към Аида е любов към Бога.
Това е търсене на
Бога
в тази или онази форма.
Но за да видиш във всяка същество Аида, трябва да влезеш в реалния живот. Човек трябва постоянно, във всеки миг да е потопен в реалността, в Бога, да се стреми в най-малките работи около себе си да вижда проявата и присъствието на Бога. Всички въпроси могат да се уредят само чрез любовта. Любовта към Бога е в сила да разреши всички въпроси. Любовта към ближния разрешава наполовина.
към текста >>
Човек трябва постоянно, във всеки миг да е потопен в реалността, в
Бога
, да се стреми в най-малките работи около
себе
си да вижда проявата и присъствието на
Бога
.
Такава, каквато е любовта на Радамес към Аида, трябва да бъде любовта към всяко същество. Или във всяко същество да виждаме Аида. Всъщност любовта към Аида е любов към Бога. Това е търсене на Бога в тази или онази форма. Но за да видиш във всяка същество Аида, трябва да влезеш в реалния живот.
Човек трябва постоянно, във всеки миг да е потопен в реалността, в
Бога
, да се стреми в най-малките работи около
себе
си да вижда проявата и присъствието на
Бога
.
Всички въпроси могат да се уредят само чрез любовта. Любовта към Бога е в сила да разреши всички въпроси. Любовта към ближния разрешава наполовина. А любовта към врага разрешава една четвърт. Започнете с това, което разрешава всичко: Любовта към Бога.
към текста >>
Всички въпроси могат да се уредят само чрез
любовта
.
Или във всяко същество да виждаме Аида. Всъщност любовта към Аида е любов към Бога. Това е търсене на Бога в тази или онази форма. Но за да видиш във всяка същество Аида, трябва да влезеш в реалния живот. Човек трябва постоянно, във всеки миг да е потопен в реалността, в Бога, да се стреми в най-малките работи около себе си да вижда проявата и присъствието на Бога.
Всички въпроси могат да се уредят само чрез
любовта
.
Любовта към Бога е в сила да разреши всички въпроси. Любовта към ближния разрешава наполовина. А любовта към врага разрешава една четвърт. Започнете с това, което разрешава всичко: Любовта към Бога. Един брат каза:“Преди да говоря в събрание, се свързвам с Бога, почувствам любовта към Бога и после тази любов, която приемам, изпращам към хората и почвам да говоря.
към текста >>
Любовта
към
Бога
е в сила да разреши всички въпроси.
Всъщност любовта към Аида е любов към Бога. Това е търсене на Бога в тази или онази форма. Но за да видиш във всяка същество Аида, трябва да влезеш в реалния живот. Човек трябва постоянно, във всеки миг да е потопен в реалността, в Бога, да се стреми в най-малките работи около себе си да вижда проявата и присъствието на Бога. Всички въпроси могат да се уредят само чрез любовта.
Любовта
към
Бога
е в сила да разреши всички въпроси.
Любовта към ближния разрешава наполовина. А любовта към врага разрешава една четвърт. Започнете с това, което разрешава всичко: Любовта към Бога. Един брат каза:“Преди да говоря в събрание, се свързвам с Бога, почувствам любовта към Бога и после тази любов, която приемам, изпращам към хората и почвам да говоря. И имам чуден резултат.“
към текста >>
Любовта
към
ближния
разрешава наполовина.
Това е търсене на Бога в тази или онази форма. Но за да видиш във всяка същество Аида, трябва да влезеш в реалния живот. Човек трябва постоянно, във всеки миг да е потопен в реалността, в Бога, да се стреми в най-малките работи около себе си да вижда проявата и присъствието на Бога. Всички въпроси могат да се уредят само чрез любовта. Любовта към Бога е в сила да разреши всички въпроси.
Любовта
към
ближния
разрешава наполовина.
А любовта към врага разрешава една четвърт. Започнете с това, което разрешава всичко: Любовта към Бога. Един брат каза:“Преди да говоря в събрание, се свързвам с Бога, почувствам любовта към Бога и после тази любов, която приемам, изпращам към хората и почвам да говоря. И имам чуден резултат.“ Да обича човек Бога повече от всичко.
към текста >>
А
любовта
към
врага разрешава една четвърт.
Но за да видиш във всяка същество Аида, трябва да влезеш в реалния живот. Човек трябва постоянно, във всеки миг да е потопен в реалността, в Бога, да се стреми в най-малките работи около себе си да вижда проявата и присъствието на Бога. Всички въпроси могат да се уредят само чрез любовта. Любовта към Бога е в сила да разреши всички въпроси. Любовта към ближния разрешава наполовина.
А
любовта
към
врага разрешава една четвърт.
Започнете с това, което разрешава всичко: Любовта към Бога. Един брат каза:“Преди да говоря в събрание, се свързвам с Бога, почувствам любовта към Бога и после тази любов, която приемам, изпращам към хората и почвам да говоря. И имам чуден резултат.“ Да обича човек Бога повече от всичко. Това значи да бъде монах.
към текста >>
Започнете с това, което разрешава всичко:
Любовта
към
Бога
.
Човек трябва постоянно, във всеки миг да е потопен в реалността, в Бога, да се стреми в най-малките работи около себе си да вижда проявата и присъствието на Бога. Всички въпроси могат да се уредят само чрез любовта. Любовта към Бога е в сила да разреши всички въпроси. Любовта към ближния разрешава наполовина. А любовта към врага разрешава една четвърт.
Започнете с това, което разрешава всичко:
Любовта
към
Бога
.
Един брат каза:“Преди да говоря в събрание, се свързвам с Бога, почувствам любовта към Бога и после тази любов, която приемам, изпращам към хората и почвам да говоря. И имам чуден резултат.“ Да обича човек Бога повече от всичко. Това значи да бъде монах. Човек, като обича всички, той е с Бога, той е сам.
към текста >>
Един брат каза:“Преди да говоря в събрание, се свързвам с
Бога
, почувствам
любовта
към
Бога
и после тази
любов
, която приемам, изпращам
към
хората и почвам да говоря.
Всички въпроси могат да се уредят само чрез любовта. Любовта към Бога е в сила да разреши всички въпроси. Любовта към ближния разрешава наполовина. А любовта към врага разрешава една четвърт. Започнете с това, което разрешава всичко: Любовта към Бога.
Един брат каза:“Преди да говоря в събрание, се свързвам с
Бога
, почувствам
любовта
към
Бога
и после тази
любов
, която приемам, изпращам
към
хората и почвам да говоря.
И имам чуден резултат.“ Да обича човек Бога повече от всичко. Това значи да бъде монах. Човек, като обича всички, той е с Бога, той е сам. Човек да обича другите хора, но да не прави връзка.
към текста >>
Да обича човек
Бога
повече от всичко.
Любовта към ближния разрешава наполовина. А любовта към врага разрешава една четвърт. Започнете с това, което разрешава всичко: Любовта към Бога. Един брат каза:“Преди да говоря в събрание, се свързвам с Бога, почувствам любовта към Бога и после тази любов, която приемам, изпращам към хората и почвам да говоря. И имам чуден резултат.“
Да обича човек
Бога
повече от всичко.
Това значи да бъде монах. Човек, като обича всички, той е с Бога, той е сам. Човек да обича другите хора, но да не прави връзка. Това значи човек да бъде сам, сам с Бога. Да обича, без да образува връзки.
към текста >>
Човек, като обича всички, той е с
Бога
, той е сам.
Започнете с това, което разрешава всичко: Любовта към Бога. Един брат каза:“Преди да говоря в събрание, се свързвам с Бога, почувствам любовта към Бога и после тази любов, която приемам, изпращам към хората и почвам да говоря. И имам чуден резултат.“ Да обича човек Бога повече от всичко. Това значи да бъде монах.
Човек, като обича всички, той е с
Бога
, той е сам.
Човек да обича другите хора, но да не прави връзка. Това значи човек да бъде сам, сам с Бога. Да обича, без да образува връзки. Еволюцията в света да започне с любовта към Бога. Оттам е началото на еволюцията.
към текста >>
Това значи човек да бъде сам, сам с
Бога
.
И имам чуден резултат.“ Да обича човек Бога повече от всичко. Това значи да бъде монах. Човек, като обича всички, той е с Бога, той е сам. Човек да обича другите хора, но да не прави връзка.
Това значи човек да бъде сам, сам с
Бога
.
Да обича, без да образува връзки. Еволюцията в света да започне с любовта към Бога. Оттам е началото на еволюцията. Преди това е инволюцията. Щом човек съгреши, ще падне, ще инволюира.
към текста >>
Еволюцията в света да започне с
любовта
към
Бога
.
Това значи да бъде монах. Човек, като обича всички, той е с Бога, той е сам. Човек да обича другите хора, но да не прави връзка. Това значи човек да бъде сам, сам с Бога. Да обича, без да образува връзки.
Еволюцията в света да започне с
любовта
към
Бога
.
Оттам е началото на еволюцията. Преди това е инволюцията. Щом човек съгреши, ще падне, ще инволюира. И после ще се качи и ще носи. Божественото е в света.
към текста >>
Ако увеличаваш
любовта
си, имаш бъдеще.
Оттам е началото на еволюцията. Преди това е инволюцията. Щом човек съгреши, ще падне, ще инволюира. И после ще се качи и ще носи. Божественото е в света.
Ако увеличаваш
любовта
си, имаш бъдеще.
Призовете Бога във време на мъчнотия, там, дето никой не може да помогне, и ще видите. Възлюбете Господа и в бъдеще ще придобиете всичко. Не може да живеете съзнателно, ако не обичате Бога. Любов към едного е много опасно. А любов към Бога е безопасно.
към текста >>
Призовете
Бога
във време на мъчнотия, там, дето никой не може да помогне, и ще видите.
Преди това е инволюцията. Щом човек съгреши, ще падне, ще инволюира. И после ще се качи и ще носи. Божественото е в света. Ако увеличаваш любовта си, имаш бъдеще.
Призовете
Бога
във време на мъчнотия, там, дето никой не може да помогне, и ще видите.
Възлюбете Господа и в бъдеще ще придобиете всичко. Не може да живеете съзнателно, ако не обичате Бога. Любов към едного е много опасно. А любов към Бога е безопасно. Нашата любов към Бога е отзвук на Божията Любов към нас.
към текста >>
Не може да живеете съзнателно, ако не обичате
Бога
.
И после ще се качи и ще носи. Божественото е в света. Ако увеличаваш любовта си, имаш бъдеще. Призовете Бога във време на мъчнотия, там, дето никой не може да помогне, и ще видите. Възлюбете Господа и в бъдеще ще придобиете всичко.
Не може да живеете съзнателно, ако не обичате
Бога
.
Любов към едного е много опасно. А любов към Бога е безопасно. Нашата любов към Бога е отзвук на Божията Любов към нас. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев
към текста >>
Любов
към
едного е много опасно.
Божественото е в света. Ако увеличаваш любовта си, имаш бъдеще. Призовете Бога във време на мъчнотия, там, дето никой не може да помогне, и ще видите. Възлюбете Господа и в бъдеще ще придобиете всичко. Не може да живеете съзнателно, ако не обичате Бога.
Любов
към
едного е много опасно.
А любов към Бога е безопасно. Нашата любов към Бога е отзвук на Божията Любов към нас. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев
към текста >>
А
любов
към
Бога
е безопасно.
Ако увеличаваш любовта си, имаш бъдеще. Призовете Бога във време на мъчнотия, там, дето никой не може да помогне, и ще видите. Възлюбете Господа и в бъдеще ще придобиете всичко. Не може да живеете съзнателно, ако не обичате Бога. Любов към едного е много опасно.
А
любов
към
Бога
е безопасно.
Нашата любов към Бога е отзвук на Божията Любов към нас. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев
към текста >>
Нашата
любов
към
Бога
е отзвук на Божията
Любов
към
нас.
Призовете Бога във време на мъчнотия, там, дето никой не може да помогне, и ще видите. Възлюбете Господа и в бъдеще ще придобиете всичко. Не може да живеете съзнателно, ако не обичате Бога. Любов към едного е много опасно. А любов към Бога е безопасно.
Нашата
любов
към
Бога
е отзвук на Божията
Любов
към
нас.
Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев
към текста >>
35.
Проявената Божия Любов
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
ПРОЯВЕНАТА БОЖИЯ
ЛЮБОВ
ПРОЯВЕНАТА БОЖИЯ
ЛЮБОВ
Изгрев, 10 юли 1954 г. Любезни брат, Тук ще ви изложа един разговор на няколко братя и сестри с Учителя в неговата приемна стая. Стана въпрос за методите за развитието на любовта в човека. Учителя каза:
към текста >>
Стана въпрос за методите за развитието на
любовта
в човека.
ПРОЯВЕНАТА БОЖИЯ ЛЮБОВ Изгрев, 10 юли 1954 г. Любезни брат, Тук ще ви изложа един разговор на няколко братя и сестри с Учителя в неговата приемна стая.
Стана въпрос за методите за развитието на
любовта
в човека.
Учителя каза: Много лесна работа е да възлюби човек, но не знае где да си тури пръста на цигулката. Един художник, като си държи молива или четката, трябва да знае всяка линия да бъде поставена на място. Един цигулар трябва да знае как да държи инструмента и точно на място лъкът да се движи по струните. И всяка дума на място да кажете.
към текста >>
Някой ми казва:“Разправи ми за Божията
Любов
." Казвам му: Хайде да се понаядем сега.
Много лесна работа е да възлюби човек, но не знае где да си тури пръста на цигулката. Един художник, като си държи молива или четката, трябва да знае всяка линия да бъде поставена на място. Един цигулар трябва да знае как да държи инструмента и точно на място лъкът да се движи по струните. И всяка дума на място да кажете. Думите“да се обичаме“ не са на място.
Някой ми казва:“Разправи ми за Божията
Любов
." Казвам му: Хайде да се понаядем сега.
Някой казва: “Колко мъчно е да обичаш." Като не знаеш, мъчно е. А като знаеш, лесно е. Най-голямата наука е да проявиш любовта. Сутринта, като станеш, попей: “Кой е накарал слънцето да изгрее заради мене? “ Както слънцето слуша Господа да дава на хората, на буболечките, на тревите, така и ти направи, без никакво лицеприятие.
към текста >>
Най-голямата наука е да проявиш
любовта
.
И всяка дума на място да кажете. Думите“да се обичаме“ не са на място. Някой ми казва:“Разправи ми за Божията Любов." Казвам му: Хайде да се понаядем сега. Някой казва: “Колко мъчно е да обичаш." Като не знаеш, мъчно е. А като знаеш, лесно е.
Най-голямата наука е да проявиш
любовта
.
Сутринта, като станеш, попей: “Кой е накарал слънцето да изгрее заради мене? “ Както слънцето слуша Господа да дава на хората, на буболечките, на тревите, така и ти направи, без никакво лицеприятие. Ако ти не знаеш как да обичаш, не си решил една основна задача, която Битието иска. Цялото Битие иска да го обичаш. Един брат попита: “По кой начин може да расте любовта в човека постоянно, да става все по-интензивна, все повече да се разширява?
към текста >>
Един брат попита: “По кой начин може да расте
любовта
в човека постоянно, да става все по-интензивна, все повече да се разширява?
Най-голямата наука е да проявиш любовта. Сутринта, като станеш, попей: “Кой е накарал слънцето да изгрее заради мене? “ Както слънцето слуша Господа да дава на хората, на буболечките, на тревите, така и ти направи, без никакво лицеприятие. Ако ти не знаеш как да обичаш, не си решил една основна задача, която Битието иска. Цялото Битие иска да го обичаш.
Един брат попита: “По кой начин може да расте
любовта
в човека постоянно, да става все по-интензивна, все повече да се разширява?
“ Учителя каза: Човек да се свърже с невидимия свят чрез мисълта за Бога, чрез съзерцание и молитва. От невидимия свят почват да го запознават с тези, с които невидимият свят има връзка. Когато по този начин човек се свърже с невидимия свят, то напредналите същества почват да свързват човека с тези души на земята, с които те са във връзка, които обичат, със своите хора на земята. Човек, като мисли за Бога, за небесните неща, любовта в него се увеличава.
към текста >>
Човек да се свърже с невидимия свят чрез мисълта за
Бога
, чрез съзерцание и молитва.
“ Както слънцето слуша Господа да дава на хората, на буболечките, на тревите, така и ти направи, без никакво лицеприятие. Ако ти не знаеш как да обичаш, не си решил една основна задача, която Битието иска. Цялото Битие иска да го обичаш. Един брат попита: “По кой начин може да расте любовта в човека постоянно, да става все по-интензивна, все повече да се разширява? “ Учителя каза:
Човек да се свърже с невидимия свят чрез мисълта за
Бога
, чрез съзерцание и молитва.
От невидимия свят почват да го запознават с тези, с които невидимият свят има връзка. Когато по този начин човек се свърже с невидимия свят, то напредналите същества почват да свързват човека с тези души на земята, с които те са във връзка, които обичат, със своите хора на земята. Човек, като мисли за Бога, за небесните неща, любовта в него се увеличава. Най-добрият начин за създаване на условия, за да се прояви любовта, за да протече, е молитвата. Това е най-силният, най-практичният метод.
към текста >>
Човек, като мисли за
Бога
, за небесните неща,
любовта
в него се увеличава.
Един брат попита: “По кой начин може да расте любовта в човека постоянно, да става все по-интензивна, все повече да се разширява? “ Учителя каза: Човек да се свърже с невидимия свят чрез мисълта за Бога, чрез съзерцание и молитва. От невидимия свят почват да го запознават с тези, с които невидимият свят има връзка. Когато по този начин човек се свърже с невидимия свят, то напредналите същества почват да свързват човека с тези души на земята, с които те са във връзка, които обичат, със своите хора на земята.
Човек, като мисли за
Бога
, за небесните неща,
любовта
в него се увеличава.
Най-добрият начин за създаване на условия, за да се прояви любовта, за да протече, е молитвата. Това е най-силният, най-практичният метод. Другите методи са второстепенни. Да мисли човек за Бога, да се моли тайно, това е средство, за да се прояви любовта. Човек не може да разбере любовта, докато идеята за Бога не стане ясна в него.
към текста >>
Най-добрият начин за създаване на условия, за да се прояви
любовта
, за да протече, е молитвата.
“ Учителя каза: Човек да се свърже с невидимия свят чрез мисълта за Бога, чрез съзерцание и молитва. От невидимия свят почват да го запознават с тези, с които невидимият свят има връзка. Когато по този начин човек се свърже с невидимия свят, то напредналите същества почват да свързват човека с тези души на земята, с които те са във връзка, които обичат, със своите хора на земята. Човек, като мисли за Бога, за небесните неща, любовта в него се увеличава.
Най-добрият начин за създаване на условия, за да се прояви
любовта
, за да протече, е молитвата.
Това е най-силният, най-практичният метод. Другите методи са второстепенни. Да мисли човек за Бога, да се моли тайно, това е средство, за да се прояви любовта. Човек не може да разбере любовта, докато идеята за Бога не стане ясна в него. Разбирането на любовта става по този начин.
към текста >>
Да мисли човек за
Бога
, да се моли тайно, това е средство, за да се прояви
любовта
.
Когато по този начин човек се свърже с невидимия свят, то напредналите същества почват да свързват човека с тези души на земята, с които те са във връзка, които обичат, със своите хора на земята. Човек, като мисли за Бога, за небесните неща, любовта в него се увеличава. Най-добрият начин за създаване на условия, за да се прояви любовта, за да протече, е молитвата. Това е най-силният, най-практичният метод. Другите методи са второстепенни.
Да мисли човек за
Бога
, да се моли тайно, това е средство, за да се прояви
любовта
.
Човек не може да разбере любовта, докато идеята за Бога не стане ясна в него. Разбирането на любовта става по този начин. Христос е казал: “Аз съм пътят, истината и животът.“ Човек трябва да влезе в този път, в тази истина и в този живот, за да разбере свещената любов. Казано е: “Нито око е виждало, нито ухо е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят.“ Свещената любов има връзка със следното: Да живее Христос в човека.
към текста >>
Човек не може да разбере
любовта
, докато идеята за
Бога
не стане ясна в него.
Човек, като мисли за Бога, за небесните неща, любовта в него се увеличава. Най-добрият начин за създаване на условия, за да се прояви любовта, за да протече, е молитвата. Това е най-силният, най-практичният метод. Другите методи са второстепенни. Да мисли човек за Бога, да се моли тайно, това е средство, за да се прояви любовта.
Човек не може да разбере
любовта
, докато идеята за
Бога
не стане ясна в него.
Разбирането на любовта става по този начин. Христос е казал: “Аз съм пътят, истината и животът.“ Човек трябва да влезе в този път, в тази истина и в този живот, за да разбере свещената любов. Казано е: “Нито око е виждало, нито ухо е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят.“ Свещената любов има връзка със следното: Да живее Христос в човека. Апостол Павел казва: “Не аз, а Христос живее в мене.“ Това е общение, за което хората имат понятие.
към текста >>
Разбирането на
любовта
става по този начин.
Най-добрият начин за създаване на условия, за да се прояви любовта, за да протече, е молитвата. Това е най-силният, най-практичният метод. Другите методи са второстепенни. Да мисли човек за Бога, да се моли тайно, това е средство, за да се прояви любовта. Човек не може да разбере любовта, докато идеята за Бога не стане ясна в него.
Разбирането на
любовта
става по този начин.
Христос е казал: “Аз съм пътят, истината и животът.“ Човек трябва да влезе в този път, в тази истина и в този живот, за да разбере свещената любов. Казано е: “Нито око е виждало, нито ухо е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят.“ Свещената любов има връзка със следното: Да живее Христос в човека. Апостол Павел казва: “Не аз, а Христос живее в мене.“ Това е общение, за което хората имат понятие. Човек трябва да завърши с обикновените работи и тогава да дойде до това, мистичното.
към текста >>
Христос е казал: “Аз съм пътят, истината и животът.“ Човек трябва да влезе в този път, в тази истина и в този живот, за да разбере свещената
любов
.
Това е най-силният, най-практичният метод. Другите методи са второстепенни. Да мисли човек за Бога, да се моли тайно, това е средство, за да се прояви любовта. Човек не може да разбере любовта, докато идеята за Бога не стане ясна в него. Разбирането на любовта става по този начин.
Христос е казал: “Аз съм пътят, истината и животът.“ Човек трябва да влезе в този път, в тази истина и в този живот, за да разбере свещената
любов
.
Казано е: “Нито око е виждало, нито ухо е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят.“ Свещената любов има връзка със следното: Да живее Христос в човека. Апостол Павел казва: “Не аз, а Христос живее в мене.“ Това е общение, за което хората имат понятие. Човек трябва да завърши с обикновените работи и тогава да дойде до това, мистичното. Те са недостъпни работи.
към текста >>
Свещената
любов
има връзка със следното: Да живее Христос в човека.
Да мисли човек за Бога, да се моли тайно, това е средство, за да се прояви любовта. Човек не може да разбере любовта, докато идеята за Бога не стане ясна в него. Разбирането на любовта става по този начин. Христос е казал: “Аз съм пътят, истината и животът.“ Човек трябва да влезе в този път, в тази истина и в този живот, за да разбере свещената любов. Казано е: “Нито око е виждало, нито ухо е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят.“
Свещената
любов
има връзка със следното: Да живее Христос в човека.
Апостол Павел казва: “Не аз, а Христос живее в мене.“ Това е общение, за което хората имат понятие. Човек трябва да завърши с обикновените работи и тогава да дойде до това, мистичното. Те са недостъпни работи. Когато се говори за свещена любов, то е една област недостъпна. За мнозина свещената любов остава за по-после.
към текста >>
Когато се говори за свещена
любов
, то е една област недостъпна.
Казано е: “Нито око е виждало, нито ухо е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят.“ Свещената любов има връзка със следното: Да живее Христос в човека. Апостол Павел казва: “Не аз, а Христос живее в мене.“ Това е общение, за което хората имат понятие. Човек трябва да завърши с обикновените работи и тогава да дойде до това, мистичното. Те са недостъпни работи.
Когато се говори за свещена
любов
, то е една област недостъпна.
За мнозина свещената любов остава за по-после. Тя сама по себе си ще се разкрие. Други са там правилата. Недостъпното сега е достъпно за в бъдеще. Човек трябва да изследва на първо място това, което е достъпно.
към текста >>
За мнозина свещената
любов
остава за по-после.
Свещената любов има връзка със следното: Да живее Христос в човека. Апостол Павел казва: “Не аз, а Христос живее в мене.“ Това е общение, за което хората имат понятие. Човек трябва да завърши с обикновените работи и тогава да дойде до това, мистичното. Те са недостъпни работи. Когато се говори за свещена любов, то е една област недостъпна.
За мнозина свещената
любов
остава за по-после.
Тя сама по себе си ще се разкрие. Други са там правилата. Недостъпното сега е достъпно за в бъдеще. Човек трябва да изследва на първо място това, което е достъпно. Недостъпното ще дойде навреме.
към текста >>
Тя сама по
себе
си ще се разкрие.
Апостол Павел казва: “Не аз, а Христос живее в мене.“ Това е общение, за което хората имат понятие. Човек трябва да завърши с обикновените работи и тогава да дойде до това, мистичното. Те са недостъпни работи. Когато се говори за свещена любов, то е една област недостъпна. За мнозина свещената любов остава за по-после.
Тя сама по
себе
си ще се разкрие.
Други са там правилата. Недостъпното сега е достъпно за в бъдеще. Човек трябва да изследва на първо място това, което е достъпно. Недостъпното ще дойде навреме. За тази област човек трябва да е готов.
към текста >>
Един брат каза:“Учителю, вие казахте в една от беседите: Аз още не съм ви говорил за
любовта
.
Но човек трябва да има и стремеж. За да има човек постижения в тази област, трябва да чете Библията, да изучава живота на всички хора, които са имали такава опитност и от тяхната опитност донякъде да извади това, което е достъпно за човешкия ум. Трябва да се чете животът на великите хора, които са имали прозрения в тази област. Ще работиш това, което са работили пророците, апостолите, Христос. Те са благовествували.
Един брат каза:“Учителю, вие казахте в една от беседите: Аз още не съм ви говорил за
любовта
.
Това, което съм ви говорил, е само предговор. Говорил съм ви за подаръците на любовта, но за самата любов не съм ви говорил още нищо. Колко желаем, Учителю, да ни говорите за любовта, да ни говорите това за любовта, което още не сте ни говорили. Или да ни кажете как да се подготвим, за да я възприемем.“ Учителя каза: За тази цел почнете да изучавате Евангелието на Йоана.
към текста >>
Говорил съм ви за подаръците на
любовта
, но за самата
любов
не съм ви говорил още нищо.
Трябва да се чете животът на великите хора, които са имали прозрения в тази област. Ще работиш това, което са работили пророците, апостолите, Христос. Те са благовествували. Един брат каза:“Учителю, вие казахте в една от беседите: Аз още не съм ви говорил за любовта. Това, което съм ви говорил, е само предговор.
Говорил съм ви за подаръците на
любовта
, но за самата
любов
не съм ви говорил още нищо.
Колко желаем, Учителю, да ни говорите за любовта, да ни говорите това за любовта, което още не сте ни говорили. Или да ни кажете как да се подготвим, за да я възприемем.“ Учителя каза: За тази цел почнете да изучавате Евангелието на Йоана. И после мислете доста дълго време върху любовта на Христа, като се спрете и върху любовта Му във връзка с Неговите страдащия. Каква велика, дълбока и възвишена е била тази любов, която Го е правила готов да страда за другите.
към текста >>
Колко желаем, Учителю, да ни говорите за
любовта
, да ни говорите това за
любовта
, което още не сте ни говорили.
Ще работиш това, което са работили пророците, апостолите, Христос. Те са благовествували. Един брат каза:“Учителю, вие казахте в една от беседите: Аз още не съм ви говорил за любовта. Това, което съм ви говорил, е само предговор. Говорил съм ви за подаръците на любовта, но за самата любов не съм ви говорил още нищо.
Колко желаем, Учителю, да ни говорите за
любовта
, да ни говорите това за
любовта
, което още не сте ни говорили.
Или да ни кажете как да се подготвим, за да я възприемем.“ Учителя каза: За тази цел почнете да изучавате Евангелието на Йоана. И после мислете доста дълго време върху любовта на Христа, като се спрете и върху любовта Му във връзка с Неговите страдащия. Каква велика, дълбока и възвишена е била тази любов, която Го е правила готов да страда за другите. После необходимо е да намерите хубавите, божествените черти в един човек, а не човешките, не неговите погрешки, за да го обикнете.
към текста >>
И после мислете доста дълго време върху
любовта
на Христа, като се спрете и върху
любовта
Му във връзка с Неговите страдащия.
Това, което съм ви говорил, е само предговор. Говорил съм ви за подаръците на любовта, но за самата любов не съм ви говорил още нищо. Колко желаем, Учителю, да ни говорите за любовта, да ни говорите това за любовта, което още не сте ни говорили. Или да ни кажете как да се подготвим, за да я възприемем.“ Учителя каза: За тази цел почнете да изучавате Евангелието на Йоана.
И после мислете доста дълго време върху
любовта
на Христа, като се спрете и върху
любовта
Му във връзка с Неговите страдащия.
Каква велика, дълбока и възвишена е била тази любов, която Го е правила готов да страда за другите. После необходимо е да намерите хубавите, божествените черти в един човек, а не човешките, не неговите погрешки, за да го обикнете. Нали като отидеш в чужд двор, кучетата ще се нахвърлят върху теб, ти трябва да предизвикаш да дойде господарят и той ще накара кучетата да млъкнат. Превод: Като отидеш при един човек, трябва да предизвикаш Божественото. И тогава Божественото ще заповяда на човешкото да млъкне.
към текста >>
Каква велика, дълбока и възвишена е била тази
любов
, която Го е правила готов да страда за другите.
Говорил съм ви за подаръците на любовта, но за самата любов не съм ви говорил още нищо. Колко желаем, Учителю, да ни говорите за любовта, да ни говорите това за любовта, което още не сте ни говорили. Или да ни кажете как да се подготвим, за да я възприемем.“ Учителя каза: За тази цел почнете да изучавате Евангелието на Йоана. И после мислете доста дълго време върху любовта на Христа, като се спрете и върху любовта Му във връзка с Неговите страдащия.
Каква велика, дълбока и възвишена е била тази
любов
, която Го е правила готов да страда за другите.
После необходимо е да намерите хубавите, божествените черти в един човек, а не човешките, не неговите погрешки, за да го обикнете. Нали като отидеш в чужд двор, кучетата ще се нахвърлят върху теб, ти трябва да предизвикаш да дойде господарят и той ще накара кучетата да млъкнат. Превод: Като отидеш при един човек, трябва да предизвикаш Божественото. И тогава Божественото ще заповяда на човешкото да млъкне. Като отидеш в кой и да е дом, все могат да те лаят кучетата.
към текста >>
Може да го обичаш, защото устоява на думата си, като даде обещание, изпълнява го.
И тогава Божественото ще заповяда на човешкото да млъкне. Като отидеш в кой и да е дом, все могат да те лаят кучетата. Вие не можете да обичате един човек, докато не престанете да виждате неговите грехове. За да обикнеш някого, трябва да имаш основа за това. Може да го обичаш или за неговия ум, или за неговото сърце, или за неговата воля.
Може да го обичаш, защото устоява на думата си, като даде обещание, изпълнява го.
Има нещо у него, за което можеш да го обикнеш. И в лошите хора има добри черти. Един приятел попита:“Какво значат думите ви: За да обичаш един приятел, трябва да го намериш вътре в себе си.“ Учителя каза: Това значи да намериш добрите страни в един човек. Когато намериш добрите му страни, това значи да го намериш вътре в себе си.
към текста >>
Един приятел попита:“Какво значат думите ви: За да обичаш един приятел, трябва да го намериш вътре в
себе
си.“ Учителя каза:
За да обикнеш някого, трябва да имаш основа за това. Може да го обичаш или за неговия ум, или за неговото сърце, или за неговата воля. Може да го обичаш, защото устоява на думата си, като даде обещание, изпълнява го. Има нещо у него, за което можеш да го обикнеш. И в лошите хора има добри черти.
Един приятел попита:“Какво значат думите ви: За да обичаш един приятел, трябва да го намериш вътре в
себе
си.“ Учителя каза:
Това значи да намериш добрите страни в един човек. Когато намериш добрите му страни, това значи да го намериш вътре в себе си. За да проникнете във вътрешния смисъл на любовта, всеки ден размишлявайте върху нея по пет минути сутрин, на обед и вечер. Всеки ден човек да размишлява върху Божията Любов и върху любовта към ближния. Всички хора да мислиш, че са твои ближни.
към текста >>
Когато намериш добрите му страни, това значи да го намериш вътре в
себе
си.
Може да го обичаш, защото устоява на думата си, като даде обещание, изпълнява го. Има нещо у него, за което можеш да го обикнеш. И в лошите хора има добри черти. Един приятел попита:“Какво значат думите ви: За да обичаш един приятел, трябва да го намериш вътре в себе си.“ Учителя каза: Това значи да намериш добрите страни в един човек.
Когато намериш добрите му страни, това значи да го намериш вътре в
себе
си.
За да проникнете във вътрешния смисъл на любовта, всеки ден размишлявайте върху нея по пет минути сутрин, на обед и вечер. Всеки ден човек да размишлява върху Божията Любов и върху любовта към ближния. Всички хора да мислиш, че са твои ближни. Като размишлявате за любовта всеки ден, тя ще ви се разкрие. Това е вътрешен метод.
към текста >>
За да проникнете във вътрешния смисъл на
любовта
, всеки ден размишлявайте върху нея по пет минути сутрин, на обед и вечер.
Има нещо у него, за което можеш да го обикнеш. И в лошите хора има добри черти. Един приятел попита:“Какво значат думите ви: За да обичаш един приятел, трябва да го намериш вътре в себе си.“ Учителя каза: Това значи да намериш добрите страни в един човек. Когато намериш добрите му страни, това значи да го намериш вътре в себе си.
За да проникнете във вътрешния смисъл на
любовта
, всеки ден размишлявайте върху нея по пет минути сутрин, на обед и вечер.
Всеки ден човек да размишлява върху Божията Любов и върху любовта към ближния. Всички хора да мислиш, че са твои ближни. Като размишлявате за любовта всеки ден, тя ще ви се разкрие. Това е вътрешен метод. Човек е като дете, което постоянно върви в пътя.
към текста >>
Всеки ден човек да размишлява върху Божията
Любов
и върху
любовта
към
ближния
.
И в лошите хора има добри черти. Един приятел попита:“Какво значат думите ви: За да обичаш един приятел, трябва да го намериш вътре в себе си.“ Учителя каза: Това значи да намериш добрите страни в един човек. Когато намериш добрите му страни, това значи да го намериш вътре в себе си. За да проникнете във вътрешния смисъл на любовта, всеки ден размишлявайте върху нея по пет минути сутрин, на обед и вечер.
Всеки ден човек да размишлява върху Божията
Любов
и върху
любовта
към
ближния
.
Всички хора да мислиш, че са твои ближни. Като размишлявате за любовта всеки ден, тя ще ви се разкрие. Това е вътрешен метод. Човек е като дете, което постоянно върви в пътя. Прибързване няма според възрастта на човека.
към текста >>
Като размишлявате за
любовта
всеки ден, тя ще ви се разкрие.
Това значи да намериш добрите страни в един човек. Когато намериш добрите му страни, това значи да го намериш вътре в себе си. За да проникнете във вътрешния смисъл на любовта, всеки ден размишлявайте върху нея по пет минути сутрин, на обед и вечер. Всеки ден човек да размишлява върху Божията Любов и върху любовта към ближния. Всички хора да мислиш, че са твои ближни.
Като размишлявате за
любовта
всеки ден, тя ще ви се разкрие.
Това е вътрешен метод. Човек е като дете, което постоянно върви в пътя. Прибързване няма според възрастта на човека. В Божествената наука прибързаните работи никаква полза не принасят. Човек трябва да оцени подаръците на любовта, за да пристъпи към самата любов.
към текста >>
Човек трябва да оцени подаръците на
любовта
, за да пристъпи
към
самата
любов
.
Като размишлявате за любовта всеки ден, тя ще ви се разкрие. Това е вътрешен метод. Човек е като дете, което постоянно върви в пътя. Прибързване няма според възрастта на човека. В Божествената наука прибързаните работи никаква полза не принасят.
Човек трябва да оцени подаръците на
любовта
, за да пристъпи
към
самата
любов
.
Оценяването на подаръците и благата на любовта е подготовление за разбиране и проява на самата любов. Някой казва:“Как да добия любовта? “ Това е неправилен израз. Любовта не е нещо, което отвън ще се сипе на хората. Ако човек няма любов и остане тепърва да я добие, то е изгубена работа.
към текста >>
Оценяването на подаръците и благата на
любовта
е подготовление за разбиране и проява на самата
любов
.
Това е вътрешен метод. Човек е като дете, което постоянно върви в пътя. Прибързване няма според възрастта на човека. В Божествената наука прибързаните работи никаква полза не принасят. Човек трябва да оцени подаръците на любовта, за да пристъпи към самата любов.
Оценяването на подаръците и благата на
любовта
е подготовление за разбиране и проява на самата
любов
.
Някой казва:“Как да добия любовта? “ Това е неправилен израз. Любовта не е нещо, което отвън ще се сипе на хората. Ако човек няма любов и остане тепърва да я добие, то е изгубена работа. Той има любовта.
към текста >>
Някой казва:“Как да добия
любовта
?
Човек е като дете, което постоянно върви в пътя. Прибързване няма според възрастта на човека. В Божествената наука прибързаните работи никаква полза не принасят. Човек трябва да оцени подаръците на любовта, за да пристъпи към самата любов. Оценяването на подаръците и благата на любовта е подготовление за разбиране и проява на самата любов.
Някой казва:“Как да добия
любовта
?
“ Това е неправилен израз. Любовта не е нещо, което отвън ще се сипе на хората. Ако човек няма любов и остане тепърва да я добие, то е изгубена работа. Той има любовта. Остава само да я прояви.
към текста >>
Любовта
не е нещо, което отвън ще се сипе на хората.
В Божествената наука прибързаните работи никаква полза не принасят. Човек трябва да оцени подаръците на любовта, за да пристъпи към самата любов. Оценяването на подаръците и благата на любовта е подготовление за разбиране и проява на самата любов. Някой казва:“Как да добия любовта? “ Това е неправилен израз.
Любовта
не е нещо, което отвън ще се сипе на хората.
Ако човек няма любов и остане тепърва да я добие, то е изгубена работа. Той има любовта. Остава само да я прояви. Човек ще се моли да прояви любовта, докато прояви Божественото. Ще се молиш на Бога да проявиш любовта и ще оставиш на Бога.
към текста >>
Ако човек няма
любов
и остане тепърва да я добие, то е изгубена работа.
Човек трябва да оцени подаръците на любовта, за да пристъпи към самата любов. Оценяването на подаръците и благата на любовта е подготовление за разбиране и проява на самата любов. Някой казва:“Как да добия любовта? “ Това е неправилен израз. Любовта не е нещо, което отвън ще се сипе на хората.
Ако човек няма
любов
и остане тепърва да я добие, то е изгубена работа.
Той има любовта. Остава само да я прояви. Човек ще се моли да прояви любовта, докато прояви Божественото. Ще се молиш на Бога да проявиш любовта и ще оставиш на Бога. Много пъти хората турят човешки възгледи и ги мислят за Божествени.
към текста >>
Той има
любовта
.
Оценяването на подаръците и благата на любовта е подготовление за разбиране и проява на самата любов. Някой казва:“Как да добия любовта? “ Това е неправилен израз. Любовта не е нещо, което отвън ще се сипе на хората. Ако човек няма любов и остане тепърва да я добие, то е изгубена работа.
Той има
любовта
.
Остава само да я прояви. Човек ще се моли да прояви любовта, докато прояви Божественото. Ще се молиш на Бога да проявиш любовта и ще оставиш на Бога. Много пъти хората турят човешки възгледи и ги мислят за Божествени. И тази любов, която човек мисли за Божествена, много пъти не е никаква Божествена Любов, а човешки работи.
към текста >>
Човек ще се моли да прояви
любовта
, докато прояви Божественото.
“ Това е неправилен израз. Любовта не е нещо, което отвън ще се сипе на хората. Ако човек няма любов и остане тепърва да я добие, то е изгубена работа. Той има любовта. Остава само да я прояви.
Човек ще се моли да прояви
любовта
, докато прояви Божественото.
Ще се молиш на Бога да проявиш любовта и ще оставиш на Бога. Много пъти хората турят човешки възгледи и ги мислят за Божествени. И тази любов, която човек мисли за Божествена, много пъти не е никаква Божествена Любов, а човешки работи. Човек трябва да различава човешката любов от Божествената, да не ги смесва. Искат да знаят по кой начин любовта ще дойде.
към текста >>
Ще се молиш на
Бога
да проявиш
любовта
и ще оставиш на
Бога
.
Любовта не е нещо, което отвън ще се сипе на хората. Ако човек няма любов и остане тепърва да я добие, то е изгубена работа. Той има любовта. Остава само да я прояви. Човек ще се моли да прояви любовта, докато прояви Божественото.
Ще се молиш на
Бога
да проявиш
любовта
и ще оставиш на
Бога
.
Много пъти хората турят човешки възгледи и ги мислят за Божествени. И тази любов, която човек мисли за Божествена, много пъти не е никаква Божествена Любов, а човешки работи. Човек трябва да различава човешката любов от Божествената, да не ги смесва. Искат да знаят по кой начин любовта ще дойде. Те да пожелаят и да оставят.
към текста >>
И тази
любов
, която човек мисли за Божествена, много пъти не е никаква Божествена
Любов
, а човешки работи.
Той има любовта. Остава само да я прояви. Човек ще се моли да прояви любовта, докато прояви Божественото. Ще се молиш на Бога да проявиш любовта и ще оставиш на Бога. Много пъти хората турят човешки възгледи и ги мислят за Божествени.
И тази
любов
, която човек мисли за Божествена, много пъти не е никаква Божествена
Любов
, а човешки работи.
Човек трябва да различава човешката любов от Божествената, да не ги смесва. Искат да знаят по кой начин любовта ще дойде. Те да пожелаят и да оставят. Любовта ще дойде. Ако ние вършим волята Божия, не може да нямаме Божията Любов.
към текста >>
Човек трябва да различава човешката
любов
от Божествената, да не ги смесва.
Остава само да я прояви. Човек ще се моли да прояви любовта, докато прояви Божественото. Ще се молиш на Бога да проявиш любовта и ще оставиш на Бога. Много пъти хората турят човешки възгледи и ги мислят за Божествени. И тази любов, която човек мисли за Божествена, много пъти не е никаква Божествена Любов, а човешки работи.
Човек трябва да различава човешката
любов
от Божествената, да не ги смесва.
Искат да знаят по кой начин любовта ще дойде. Те да пожелаят и да оставят. Любовта ще дойде. Ако ние вършим волята Божия, не може да нямаме Божията Любов. Тя не може да не се прояви в нас, защото е благоугоден на Бога всеки, който изпълнява волята Му.
към текста >>
Искат да знаят по кой начин
любовта
ще дойде.
Човек ще се моли да прояви любовта, докато прояви Божественото. Ще се молиш на Бога да проявиш любовта и ще оставиш на Бога. Много пъти хората турят човешки възгледи и ги мислят за Божествени. И тази любов, която човек мисли за Божествена, много пъти не е никаква Божествена Любов, а човешки работи. Човек трябва да различава човешката любов от Божествената, да не ги смесва.
Искат да знаят по кой начин
любовта
ще дойде.
Те да пожелаят и да оставят. Любовта ще дойде. Ако ние вършим волята Божия, не може да нямаме Божията Любов. Тя не може да не се прояви в нас, защото е благоугоден на Бога всеки, който изпълнява волята Му. Човек може да мине през жертвите, слугуването, служенето, за да дойде до любовта.
към текста >>
Любовта
ще дойде.
Много пъти хората турят човешки възгледи и ги мислят за Божествени. И тази любов, която човек мисли за Божествена, много пъти не е никаква Божествена Любов, а човешки работи. Човек трябва да различава човешката любов от Божествената, да не ги смесва. Искат да знаят по кой начин любовта ще дойде. Те да пожелаят и да оставят.
Любовта
ще дойде.
Ако ние вършим волята Божия, не може да нямаме Божията Любов. Тя не може да не се прояви в нас, защото е благоугоден на Бога всеки, който изпълнява волята Му. Човек може да мине през жертвите, слугуването, служенето, за да дойде до любовта. Например някой е богат. Той жертвува всичко за околните, но околните никак не му благодарят.
към текста >>
Ако ние вършим волята Божия, не може да нямаме Божията
Любов
.
И тази любов, която човек мисли за Божествена, много пъти не е никаква Божествена Любов, а човешки работи. Човек трябва да различава човешката любов от Божествената, да не ги смесва. Искат да знаят по кой начин любовта ще дойде. Те да пожелаят и да оставят. Любовта ще дойде.
Ако ние вършим волята Божия, не може да нямаме Божията
Любов
.
Тя не може да не се прояви в нас, защото е благоугоден на Бога всеки, който изпълнява волята Му. Човек може да мине през жертвите, слугуването, служенето, за да дойде до любовта. Например някой е богат. Той жертвува всичко за околните, но околните никак не му благодарят. И остане най-сетне без нищо.
към текста >>
Тя не може да не се прояви в нас, защото е благоугоден на
Бога
всеки, който изпълнява волята Му.
Човек трябва да различава човешката любов от Божествената, да не ги смесва. Искат да знаят по кой начин любовта ще дойде. Те да пожелаят и да оставят. Любовта ще дойде. Ако ние вършим волята Божия, не може да нямаме Божията Любов.
Тя не може да не се прояви в нас, защото е благоугоден на
Бога
всеки, който изпълнява волята Му.
Човек може да мине през жертвите, слугуването, служенето, за да дойде до любовта. Например някой е богат. Той жертвува всичко за околните, но околните никак не му благодарят. И остане най-сетне без нищо. Но въпреки това той никак не роптае, но благодари на Бога за всичко.
към текста >>
Човек може да мине през жертвите, слугуването, служенето, за да дойде до
любовта
.
Искат да знаят по кой начин любовта ще дойде. Те да пожелаят и да оставят. Любовта ще дойде. Ако ние вършим волята Божия, не може да нямаме Божията Любов. Тя не може да не се прояви в нас, защото е благоугоден на Бога всеки, който изпълнява волята Му.
Човек може да мине през жертвите, слугуването, служенето, за да дойде до
любовта
.
Например някой е богат. Той жертвува всичко за околните, но околните никак не му благодарят. И остане най-сетне без нищо. Но въпреки това той никак не роптае, но благодари на Бога за всичко. Никой не иска да го знае.
към текста >>
Например някой е
богат
.
Те да пожелаят и да оставят. Любовта ще дойде. Ако ние вършим волята Божия, не може да нямаме Божията Любов. Тя не може да не се прояви в нас, защото е благоугоден на Бога всеки, който изпълнява волята Му. Човек може да мине през жертвите, слугуването, служенето, за да дойде до любовта.
Например някой е
богат
.
Той жертвува всичко за околните, но околните никак не му благодарят. И остане най-сетне без нищо. Но въпреки това той никак не роптае, но благодари на Бога за всичко. Никой не иска да го знае. Той слугува и служи на Бога и понеже всичко прави за Бога, у него по едно време се отварят изворите на любовта.
към текста >>
Но въпреки това той никак не роптае, но благодари на
Бога
за всичко.
Тя не може да не се прояви в нас, защото е благоугоден на Бога всеки, който изпълнява волята Му. Човек може да мине през жертвите, слугуването, служенето, за да дойде до любовта. Например някой е богат. Той жертвува всичко за околните, но околните никак не му благодарят. И остане най-сетне без нищо.
Но въпреки това той никак не роптае, но благодари на
Бога
за всичко.
Никой не иска да го знае. Той слугува и служи на Бога и понеже всичко прави за Бога, у него по едно време се отварят изворите на любовта. Непостижим е пределът на любовта. Тя е вечен процес на растеж. Предметът на любовта е неизчерпаем.
към текста >>
Той слугува и служи на
Бога
и понеже всичко прави за
Бога
, у него по едно време се отварят изворите на
любовта
.
Например някой е богат. Той жертвува всичко за околните, но околните никак не му благодарят. И остане най-сетне без нищо. Но въпреки това той никак не роптае, но благодари на Бога за всичко. Никой не иска да го знае.
Той слугува и служи на
Бога
и понеже всичко прави за
Бога
, у него по едно време се отварят изворите на
любовта
.
Непостижим е пределът на любовта. Тя е вечен процес на растеж. Предметът на любовта е неизчерпаем. Той е един красив свят, като влезем в него. Самоотричането води към любовта.
към текста >>
Непостижим е пределът на
любовта
.
Той жертвува всичко за околните, но околните никак не му благодарят. И остане най-сетне без нищо. Но въпреки това той никак не роптае, но благодари на Бога за всичко. Никой не иска да го знае. Той слугува и служи на Бога и понеже всичко прави за Бога, у него по едно време се отварят изворите на любовта.
Непостижим е пределът на
любовта
.
Тя е вечен процес на растеж. Предметът на любовта е неизчерпаем. Той е един красив свят, като влезем в него. Самоотричането води към любовта. Самоотричането е духовна любов.
към текста >>
Предметът на
любовта
е неизчерпаем.
Но въпреки това той никак не роптае, но благодари на Бога за всичко. Никой не иска да го знае. Той слугува и служи на Бога и понеже всичко прави за Бога, у него по едно време се отварят изворите на любовта. Непостижим е пределът на любовта. Тя е вечен процес на растеж.
Предметът на
любовта
е неизчерпаем.
Той е един красив свят, като влезем в него. Самоотричането води към любовта. Самоотричането е духовна любов. Самоотричането е материал, от който се образува ангелската любов. Ангелът само като помисли за Бога, отрича се от своето блаженство в рая и идва на земята да помага.
към текста >>
Самоотричането води
към
любовта
.
Той слугува и служи на Бога и понеже всичко прави за Бога, у него по едно време се отварят изворите на любовта. Непостижим е пределът на любовта. Тя е вечен процес на растеж. Предметът на любовта е неизчерпаем. Той е един красив свят, като влезем в него.
Самоотричането води
към
любовта
.
Самоотричането е духовна любов. Самоотричането е материал, от който се образува ангелската любов. Ангелът само като помисли за Бога, отрича се от своето блаженство в рая и идва на земята да помага. Те сами идват на земята да помагат само като помислят за Бога, а не по заповед. Човешката и духовната любов са материал за Божествената Любов.
към текста >>
Самоотричането е духовна
любов
.
Непостижим е пределът на любовта. Тя е вечен процес на растеж. Предметът на любовта е неизчерпаем. Той е един красив свят, като влезем в него. Самоотричането води към любовта.
Самоотричането е духовна
любов
.
Самоотричането е материал, от който се образува ангелската любов. Ангелът само като помисли за Бога, отрича се от своето блаженство в рая и идва на земята да помага. Те сами идват на земята да помагат само като помислят за Бога, а не по заповед. Човешката и духовната любов са материал за Божествената Любов. Човешката любов започва с щастие, а завършва с нещастие без изключение.
към текста >>
Самоотричането е материал, от който се образува ангелската
любов
.
Тя е вечен процес на растеж. Предметът на любовта е неизчерпаем. Той е един красив свят, като влезем в него. Самоотричането води към любовта. Самоотричането е духовна любов.
Самоотричането е материал, от който се образува ангелската
любов
.
Ангелът само като помисли за Бога, отрича се от своето блаженство в рая и идва на земята да помага. Те сами идват на земята да помагат само като помислят за Бога, а не по заповед. Човешката и духовната любов са материал за Божествената Любов. Човешката любов започва с щастие, а завършва с нещастие без изключение. Духовната любов почва с нещастие и свършва с щастие.
към текста >>
Ангелът само като помисли за
Бога
, отрича се от своето блаженство в рая и идва на земята да помага.
Предметът на любовта е неизчерпаем. Той е един красив свят, като влезем в него. Самоотричането води към любовта. Самоотричането е духовна любов. Самоотричането е материал, от който се образува ангелската любов.
Ангелът само като помисли за
Бога
, отрича се от своето блаженство в рая и идва на земята да помага.
Те сами идват на земята да помагат само като помислят за Бога, а не по заповед. Човешката и духовната любов са материал за Божествената Любов. Човешката любов започва с щастие, а завършва с нещастие без изключение. Духовната любов почва с нещастие и свършва с щастие. А Божествената Любов започва с блаженство и свършва с блаженство.
към текста >>
Те сами идват на земята да помагат само като помислят за
Бога
, а не по заповед.
Той е един красив свят, като влезем в него. Самоотричането води към любовта. Самоотричането е духовна любов. Самоотричането е материал, от който се образува ангелската любов. Ангелът само като помисли за Бога, отрича се от своето блаженство в рая и идва на земята да помага.
Те сами идват на земята да помагат само като помислят за
Бога
, а не по заповед.
Човешката и духовната любов са материал за Божествената Любов. Човешката любов започва с щастие, а завършва с нещастие без изключение. Духовната любов почва с нещастие и свършва с щастие. А Божествената Любов започва с блаженство и свършва с блаженство. Много е полезно човек да проучва това, което е писано в беседите върху любовта, защото по този начин в човека идат много красиви и велики проявления, просветления отвътре, за същината на любовта.
към текста >>
Човешката и духовната
любов
са материал за Божествената
Любов
.
Самоотричането води към любовта. Самоотричането е духовна любов. Самоотричането е материал, от който се образува ангелската любов. Ангелът само като помисли за Бога, отрича се от своето блаженство в рая и идва на земята да помага. Те сами идват на земята да помагат само като помислят за Бога, а не по заповед.
Човешката и духовната
любов
са материал за Божествената
Любов
.
Човешката любов започва с щастие, а завършва с нещастие без изключение. Духовната любов почва с нещастие и свършва с щастие. А Божествената Любов започва с блаженство и свършва с блаженство. Много е полезно човек да проучва това, което е писано в беседите върху любовта, защото по този начин в човека идат много красиви и велики проявления, просветления отвътре, за същината на любовта. Един брат каза:“Какво голямо впечатление ми направиха думите ви в една от последните беседи, че любовта на Христа към всеки човек е по-голяма от любовта на Данте към Беатриче.
към текста >>
Човешката
любов
започва с щастие, а завършва с нещастие без изключение.
Самоотричането е духовна любов. Самоотричането е материал, от който се образува ангелската любов. Ангелът само като помисли за Бога, отрича се от своето блаженство в рая и идва на земята да помага. Те сами идват на земята да помагат само като помислят за Бога, а не по заповед. Човешката и духовната любов са материал за Божествената Любов.
Човешката
любов
започва с щастие, а завършва с нещастие без изключение.
Духовната любов почва с нещастие и свършва с щастие. А Божествената Любов започва с блаженство и свършва с блаженство. Много е полезно човек да проучва това, което е писано в беседите върху любовта, защото по този начин в човека идат много красиви и велики проявления, просветления отвътре, за същината на любовта. Един брат каза:“Какво голямо впечатление ми направиха думите ви в една от последните беседи, че любовта на Христа към всеки човек е по-голяма от любовта на Данте към Беатриче. И постоянно размишлявам върху това от няколко дена.
към текста >>
Духовната
любов
почва с нещастие и свършва с щастие.
Самоотричането е материал, от който се образува ангелската любов. Ангелът само като помисли за Бога, отрича се от своето блаженство в рая и идва на земята да помага. Те сами идват на земята да помагат само като помислят за Бога, а не по заповед. Човешката и духовната любов са материал за Божествената Любов. Човешката любов започва с щастие, а завършва с нещастие без изключение.
Духовната
любов
почва с нещастие и свършва с щастие.
А Божествената Любов започва с блаженство и свършва с блаженство. Много е полезно човек да проучва това, което е писано в беседите върху любовта, защото по този начин в човека идат много красиви и велики проявления, просветления отвътре, за същината на любовта. Един брат каза:“Какво голямо впечатление ми направиха думите ви в една от последните беседи, че любовта на Христа към всеки човек е по-голяма от любовта на Данте към Беатриче. И постоянно размишлявам върху това от няколко дена. Как да работи човек, за да се отворят изворите на Христовата любов, да стане човек проводник на Христовата любов?
към текста >>
А Божествената
Любов
започва с блаженство и свършва с блаженство.
Ангелът само като помисли за Бога, отрича се от своето блаженство в рая и идва на земята да помага. Те сами идват на земята да помагат само като помислят за Бога, а не по заповед. Човешката и духовната любов са материал за Божествената Любов. Човешката любов започва с щастие, а завършва с нещастие без изключение. Духовната любов почва с нещастие и свършва с щастие.
А Божествената
Любов
започва с блаженство и свършва с блаженство.
Много е полезно човек да проучва това, което е писано в беседите върху любовта, защото по този начин в човека идат много красиви и велики проявления, просветления отвътре, за същината на любовта. Един брат каза:“Какво голямо впечатление ми направиха думите ви в една от последните беседи, че любовта на Христа към всеки човек е по-голяма от любовта на Данте към Беатриче. И постоянно размишлявам върху това от няколко дена. Как да работи човек, за да се отворят изворите на Христовата любов, да стане човек проводник на Христовата любов? “ Учителя каза:
към текста >>
Много е полезно човек да проучва това, което е писано в беседите върху
любовта
, защото по този начин в човека идат много красиви и велики проявления, просветления отвътре, за същината на
любовта
.
Те сами идват на земята да помагат само като помислят за Бога, а не по заповед. Човешката и духовната любов са материал за Божествената Любов. Човешката любов започва с щастие, а завършва с нещастие без изключение. Духовната любов почва с нещастие и свършва с щастие. А Божествената Любов започва с блаженство и свършва с блаженство.
Много е полезно човек да проучва това, което е писано в беседите върху
любовта
, защото по този начин в човека идат много красиви и велики проявления, просветления отвътре, за същината на
любовта
.
Един брат каза:“Какво голямо впечатление ми направиха думите ви в една от последните беседи, че любовта на Христа към всеки човек е по-голяма от любовта на Данте към Беатриче. И постоянно размишлявам върху това от няколко дена. Как да работи човек, за да се отворят изворите на Христовата любов, да стане човек проводник на Христовата любов? “ Учителя каза: Да прави човек опити.
към текста >>
Един брат каза:“Какво голямо впечатление ми направиха думите ви в една от последните беседи, че
любовта
на Христа
към
всеки човек е по-голяма от
любовта
на Данте
към
Беатриче.
Човешката и духовната любов са материал за Божествената Любов. Човешката любов започва с щастие, а завършва с нещастие без изключение. Духовната любов почва с нещастие и свършва с щастие. А Божествената Любов започва с блаженство и свършва с блаженство. Много е полезно човек да проучва това, което е писано в беседите върху любовта, защото по този начин в човека идат много красиви и велики проявления, просветления отвътре, за същината на любовта.
Един брат каза:“Какво голямо впечатление ми направиха думите ви в една от последните беседи, че
любовта
на Христа
към
всеки човек е по-голяма от
любовта
на Данте
към
Беатриче.
И постоянно размишлявам върху това от няколко дена. Как да работи човек, за да се отворят изворите на Христовата любов, да стане човек проводник на Христовата любов? “ Учителя каза: Да прави човек опити. Ето какви опити: Като видиш цвете, полей го.
към текста >>
Как да работи човек, за да се отворят изворите на Христовата
любов
, да стане човек проводник на Христовата
любов
?
Духовната любов почва с нещастие и свършва с щастие. А Божествената Любов започва с блаженство и свършва с блаженство. Много е полезно човек да проучва това, което е писано в беседите върху любовта, защото по този начин в човека идат много красиви и велики проявления, просветления отвътре, за същината на любовта. Един брат каза:“Какво голямо впечатление ми направиха думите ви в една от последните беседи, че любовта на Христа към всеки човек е по-голяма от любовта на Данте към Беатриче. И постоянно размишлявам върху това от няколко дена.
Как да работи човек, за да се отворят изворите на Христовата
любов
, да стане човек проводник на Христовата
любов
?
“ Учителя каза: Да прави човек опити. Ето какви опити: Като видиш цвете, полей го. Не много да го поливаш, но колкото му е нужно. Това е опит.
към текста >>
струя от
любов
към
това същество.
Не много да го поливаш, но колкото му е нужно. Това е опит. Това е символично. Цветето символизира едно същество човек или друго същество. Поливането означава изпращане на.
струя от
любов
към
това същество.
Като видиш човек или друго същество, изпрати му струя от любов. Трябва да се правят такива опити, защото всеки опит представлява една тънка нишка, обаче дебелото въже се образува от много такива нишки. Ето един опит за любовта: Като видиш болен човек и като проявиш любов към него, да видиш дали ще се излекува. И тогава това показва, че имаш любов. Това ще ползува и тебе.
към текста >>
Като видиш човек или друго същество, изпрати му струя от
любов
.
Това е опит. Това е символично. Цветето символизира едно същество човек или друго същество. Поливането означава изпращане на. струя от любов към това същество.
Като видиш човек или друго същество, изпрати му струя от
любов
.
Трябва да се правят такива опити, защото всеки опит представлява една тънка нишка, обаче дебелото въже се образува от много такива нишки. Ето един опит за любовта: Като видиш болен човек и като проявиш любов към него, да видиш дали ще се излекува. И тогава това показва, че имаш любов. Това ще ползува и тебе. Не може Божията Любов да мине през тебе и да не остави нещо от себе си.
към текста >>
Ето един опит за
любовта
: Като видиш болен човек и като проявиш
любов
към
него, да видиш дали ще се излекува.
Цветето символизира едно същество човек или друго същество. Поливането означава изпращане на. струя от любов към това същество. Като видиш човек или друго същество, изпрати му струя от любов. Трябва да се правят такива опити, защото всеки опит представлява една тънка нишка, обаче дебелото въже се образува от много такива нишки.
Ето един опит за
любовта
: Като видиш болен човек и като проявиш
любов
към
него, да видиш дали ще се излекува.
И тогава това показва, че имаш любов. Това ще ползува и тебе. Не може Божията Любов да мине през тебе и да не остави нещо от себе си. И после друго: Човек да счита размишлението върху любовта Христова тъй необходимо, тъй нужно, както дишането на въздуха. Да се образуват групи на любовта от по трима души.
към текста >>
И тогава това показва, че имаш
любов
.
Поливането означава изпращане на. струя от любов към това същество. Като видиш човек или друго същество, изпрати му струя от любов. Трябва да се правят такива опити, защото всеки опит представлява една тънка нишка, обаче дебелото въже се образува от много такива нишки. Ето един опит за любовта: Като видиш болен човек и като проявиш любов към него, да видиш дали ще се излекува.
И тогава това показва, че имаш
любов
.
Това ще ползува и тебе. Не може Божията Любов да мине през тебе и да не остави нещо от себе си. И после друго: Човек да счита размишлението върху любовта Христова тъй необходимо, тъй нужно, както дишането на въздуха. Да се образуват групи на любовта от по трима души. Членовете на тези групи да стават в 12 часа в полунощ, два пъти през седмицата.
към текста >>
Не може Божията
Любов
да мине през тебе и да не остави нещо от
себе
си.
Като видиш човек или друго същество, изпрати му струя от любов. Трябва да се правят такива опити, защото всеки опит представлява една тънка нишка, обаче дебелото въже се образува от много такива нишки. Ето един опит за любовта: Като видиш болен човек и като проявиш любов към него, да видиш дали ще се излекува. И тогава това показва, че имаш любов. Това ще ползува и тебе.
Не може Божията
Любов
да мине през тебе и да не остави нещо от
себе
си.
И после друго: Човек да счита размишлението върху любовта Христова тъй необходимо, тъй нужно, както дишането на въздуха. Да се образуват групи на любовта от по трима души. Членовете на тези групи да стават в 12 часа в полунощ, два пъти през седмицата. В този свещен час ще се размишлява върху любовта и ще се пожелае любовта да потече през всички сърца Божията Любов. Тези, които ще правят размишление върху любовта, да имат една идея за любовта и тя ще се разраства като семка.
към текста >>
И после друго: Човек да счита размишлението върху
любовта
Христова тъй необходимо, тъй нужно, както дишането на въздуха.
Трябва да се правят такива опити, защото всеки опит представлява една тънка нишка, обаче дебелото въже се образува от много такива нишки. Ето един опит за любовта: Като видиш болен човек и като проявиш любов към него, да видиш дали ще се излекува. И тогава това показва, че имаш любов. Това ще ползува и тебе. Не може Божията Любов да мине през тебе и да не остави нещо от себе си.
И после друго: Човек да счита размишлението върху
любовта
Христова тъй необходимо, тъй нужно, както дишането на въздуха.
Да се образуват групи на любовта от по трима души. Членовете на тези групи да стават в 12 часа в полунощ, два пъти през седмицата. В този свещен час ще се размишлява върху любовта и ще се пожелае любовта да потече през всички сърца Божията Любов. Тези, които ще правят размишление върху любовта, да имат една идея за любовта и тя ще се разраства като семка. Един брат каза:“В 17 глава от Йоана Христос казва:“Отче, Ти Си в мене и Аз в тях“.
към текста >>
Да се образуват групи на
любовта
от по трима души.
Ето един опит за любовта: Като видиш болен човек и като проявиш любов към него, да видиш дали ще се излекува. И тогава това показва, че имаш любов. Това ще ползува и тебе. Не може Божията Любов да мине през тебе и да не остави нещо от себе си. И после друго: Човек да счита размишлението върху любовта Христова тъй необходимо, тъй нужно, както дишането на въздуха.
Да се образуват групи на
любовта
от по трима души.
Членовете на тези групи да стават в 12 часа в полунощ, два пъти през седмицата. В този свещен час ще се размишлява върху любовта и ще се пожелае любовта да потече през всички сърца Божията Любов. Тези, които ще правят размишление върху любовта, да имат една идея за любовта и тя ще се разраства като семка. Един брат каза:“В 17 глава от Йоана Христос казва:“Отче, Ти Си в мене и Аз в тях“. Значи любовта от Отца ще мине през Христа, от Него ще дойде до нас.“ Учителя каза:
към текста >>
В този свещен час ще се размишлява върху
любовта
и ще се пожелае
любовта
да потече през всички сърца Божията
Любов
.
Това ще ползува и тебе. Не може Божията Любов да мине през тебе и да не остави нещо от себе си. И после друго: Човек да счита размишлението върху любовта Христова тъй необходимо, тъй нужно, както дишането на въздуха. Да се образуват групи на любовта от по трима души. Членовете на тези групи да стават в 12 часа в полунощ, два пъти през седмицата.
В този свещен час ще се размишлява върху
любовта
и ще се пожелае
любовта
да потече през всички сърца Божията
Любов
.
Тези, които ще правят размишление върху любовта, да имат една идея за любовта и тя ще се разраства като семка. Един брат каза:“В 17 глава от Йоана Христос казва:“Отче, Ти Си в мене и Аз в тях“. Значи любовта от Отца ще мине през Христа, от Него ще дойде до нас.“ Учителя каза: Това е плака, но колко души могат да разберат тези мистически неща? Моля, прочетете настоящото на всички братя и сестри и го пратете в околните села, където има кръжоци.
към текста >>
Тези, които ще правят размишление върху
любовта
, да имат една идея за
любовта
и тя ще се разраства като семка.
Не може Божията Любов да мине през тебе и да не остави нещо от себе си. И после друго: Човек да счита размишлението върху любовта Христова тъй необходимо, тъй нужно, както дишането на въздуха. Да се образуват групи на любовта от по трима души. Членовете на тези групи да стават в 12 часа в полунощ, два пъти през седмицата. В този свещен час ще се размишлява върху любовта и ще се пожелае любовта да потече през всички сърца Божията Любов.
Тези, които ще правят размишление върху
любовта
, да имат една идея за
любовта
и тя ще се разраства като семка.
Един брат каза:“В 17 глава от Йоана Христос казва:“Отче, Ти Си в мене и Аз в тях“. Значи любовта от Отца ще мине през Христа, от Него ще дойде до нас.“ Учителя каза: Това е плака, но колко души могат да разберат тези мистически неща? Моля, прочетете настоящото на всички братя и сестри и го пратете в околните села, където има кръжоци. Със сърдечен братски поздрав:
към текста >>
Значи
любовта
от Отца ще мине през Христа, от Него ще дойде до нас.“ Учителя каза:
Да се образуват групи на любовта от по трима души. Членовете на тези групи да стават в 12 часа в полунощ, два пъти през седмицата. В този свещен час ще се размишлява върху любовта и ще се пожелае любовта да потече през всички сърца Божията Любов. Тези, които ще правят размишление върху любовта, да имат една идея за любовта и тя ще се разраства като семка. Един брат каза:“В 17 глава от Йоана Христос казва:“Отче, Ти Си в мене и Аз в тях“.
Значи
любовта
от Отца ще мине през Христа, от Него ще дойде до нас.“ Учителя каза:
Това е плака, но колко души могат да разберат тези мистически неща? Моля, прочетете настоящото на всички братя и сестри и го пратете в околните села, където има кръжоци. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев
към текста >>
36.
Три важни неща
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Колко съм пълна с
богати
, свещени преживявания!
Изгрев, 30 септември 1954 г. Любезни брат, Една сестра чужденка посети Изгрева, за да летува с Братството при Седемте езера на Рила. В разговор с Учителя след връщане от езерата, тя каза: „Учителю, колко съм благодарна за незабравимите часове, които прекарах на езерата.
Колко съм пълна с
богати
, свещени преживявания!
Колко ви благодаря и за беседите, които ни държахте там, за вниманието, с което ни заобиколихте. Дълго ще си спомням за всеки миг, който прекарах там. На всяка крачка чувствах присъствието на Бога. Аз съм съвсем променена. Нова светлина ме озари.
към текста >>
На всяка крачка чувствах присъствието на
Бога
.
В разговор с Учителя след връщане от езерата, тя каза: „Учителю, колко съм благодарна за незабравимите часове, които прекарах на езерата. Колко съм пълна с богати, свещени преживявания! Колко ви благодаря и за беседите, които ни държахте там, за вниманието, с което ни заобиколихте. Дълго ще си спомням за всеки миг, който прекарах там.
На всяка крачка чувствах присъствието на
Бога
.
Аз съм съвсем променена. Нова светлина ме озари. Преди моето отпътуване дайте ми някои упътвания.“ Учителя каза: В света има два принципа: Няма по-страшно в света от човешкия егоизъм.
към текста >>
И няма по-добро нещо от Божествената
Любов
.
Аз съм съвсем променена. Нова светлина ме озари. Преди моето отпътуване дайте ми някои упътвания.“ Учителя каза: В света има два принципа: Няма по-страшно в света от човешкия егоизъм.
И няма по-добро нещо от Божествената
Любов
.
Защото човек, като служи на егоизма, той от сутрин до вечер мисли само за себе си: какво ще яде, какво ще пие, каква ще му бъде къщата, какви ще му бъдат дрехите. Целият свят може да страда, но като му е добре, той мисли, че това е едно благо. Един вълк понякога се сърди, че овцата не е минала близо до него, за да я хване. Когато в човека не можеш да видиш Бога, ти си на кривата посока. И всеки, който не може да види Бога в тебе, той не може да ти бъде приятел.
към текста >>
Защото човек, като служи на егоизма, той от сутрин до вечер мисли само за
себе
си: какво ще яде, какво ще пие, каква ще му бъде къщата, какви ще му бъдат дрехите.
Нова светлина ме озари. Преди моето отпътуване дайте ми някои упътвания.“ Учителя каза: В света има два принципа: Няма по-страшно в света от човешкия егоизъм. И няма по-добро нещо от Божествената Любов.
Защото човек, като служи на егоизма, той от сутрин до вечер мисли само за
себе
си: какво ще яде, какво ще пие, каква ще му бъде къщата, какви ще му бъдат дрехите.
Целият свят може да страда, но като му е добре, той мисли, че това е едно благо. Един вълк понякога се сърди, че овцата не е минала близо до него, за да я хване. Когато в човека не можеш да видиш Бога, ти си на кривата посока. И всеки, който не може да види Бога в тебе, той не може да ти бъде приятел. И никаква работа не можеш да свършиш с него.
към текста >>
Когато в човека не можеш да видиш
Бога
, ти си на кривата посока.
В света има два принципа: Няма по-страшно в света от човешкия егоизъм. И няма по-добро нещо от Божествената Любов. Защото човек, като служи на егоизма, той от сутрин до вечер мисли само за себе си: какво ще яде, какво ще пие, каква ще му бъде къщата, какви ще му бъдат дрехите. Целият свят може да страда, но като му е добре, той мисли, че това е едно благо. Един вълк понякога се сърди, че овцата не е минала близо до него, за да я хване.
Когато в човека не можеш да видиш
Бога
, ти си на кривата посока.
И всеки, който не може да види Бога в тебе, той не може да ти бъде приятел. И никаква работа не можеш да свършиш с него. Не само той да вижда Бога в тебе, но да можеш да говориш с Бога в него. Когато хората се обичат, това е закон на Бога. Те познават Божественото в другия.
към текста >>
И всеки, който не може да види
Бога
в тебе, той не може да ти бъде приятел.
И няма по-добро нещо от Божествената Любов. Защото човек, като служи на егоизма, той от сутрин до вечер мисли само за себе си: какво ще яде, какво ще пие, каква ще му бъде къщата, какви ще му бъдат дрехите. Целият свят може да страда, но като му е добре, той мисли, че това е едно благо. Един вълк понякога се сърди, че овцата не е минала близо до него, за да я хване. Когато в човека не можеш да видиш Бога, ти си на кривата посока.
И всеки, който не може да види
Бога
в тебе, той не може да ти бъде приятел.
И никаква работа не можеш да свършиш с него. Не само той да вижда Бога в тебе, но да можеш да говориш с Бога в него. Когато хората се обичат, това е закон на Бога. Те познават Божественото в другия. Единият се разговаря с Божественото в първия.
към текста >>
Не само той да вижда
Бога
в тебе, но да можеш да говориш с
Бога
в него.
Целият свят може да страда, но като му е добре, той мисли, че това е едно благо. Един вълк понякога се сърди, че овцата не е минала близо до него, за да я хване. Когато в човека не можеш да видиш Бога, ти си на кривата посока. И всеки, който не може да види Бога в тебе, той не може да ти бъде приятел. И никаква работа не можеш да свършиш с него.
Не само той да вижда
Бога
в тебе, но да можеш да говориш с
Бога
в него.
Когато хората се обичат, това е закон на Бога. Те познават Божественото в другия. Единият се разговаря с Божественото в първия. И тогава хората живеят добре. Ако тези хора на бойното поле познаваха Бога, те щяха да се примирят.
към текста >>
Когато хората се обичат, това е закон на
Бога
.
Един вълк понякога се сърди, че овцата не е минала близо до него, за да я хване. Когато в човека не можеш да видиш Бога, ти си на кривата посока. И всеки, който не може да види Бога в тебе, той не може да ти бъде приятел. И никаква работа не можеш да свършиш с него. Не само той да вижда Бога в тебе, но да можеш да говориш с Бога в него.
Когато хората се обичат, това е закон на
Бога
.
Те познават Божественото в другия. Единият се разговаря с Божественото в първия. И тогава хората живеят добре. Ако тези хора на бойното поле познаваха Бога, те щяха да се примирят. Народите всичко имат, но нямат Божествената Любов.
към текста >>
Ако тези хора на бойното поле познаваха
Бога
, те щяха да се примирят.
Не само той да вижда Бога в тебе, но да можеш да говориш с Бога в него. Когато хората се обичат, това е закон на Бога. Те познават Божественото в другия. Единият се разговаря с Божественото в първия. И тогава хората живеят добре.
Ако тези хора на бойното поле познаваха
Бога
, те щяха да се примирят.
Народите всичко имат, но нямат Божествената Любов. Не че тя не съществува, но не управлява. Божествената любов е затворена в хората и те не са й дали път да се прояви. Сега иде периодът да се разрушат затворите, дето любовта е била затворена, и тя ще излезе навън. Когато се говори, че затворите ще се разрушат, то се говори за затвори, дето любовта е била че те ще се разрушат.
към текста >>
Народите всичко имат, но нямат Божествената
Любов
.
Когато хората се обичат, това е закон на Бога. Те познават Божественото в другия. Единият се разговаря с Божественото в първия. И тогава хората живеят добре. Ако тези хора на бойното поле познаваха Бога, те щяха да се примирят.
Народите всичко имат, но нямат Божествената
Любов
.
Не че тя не съществува, но не управлява. Божествената любов е затворена в хората и те не са й дали път да се прояви. Сега иде периодът да се разрушат затворите, дето любовта е била затворена, и тя ще излезе навън. Когато се говори, че затворите ще се разрушат, то се говори за затвори, дето любовта е била че те ще се разрушат. Човек не може да се справи с егоизма в себе си, докато не го замени с Божественото, което ще почне да действува в него.
към текста >>
Божествената
любов
е затворена в хората и те не са й дали път да се прояви.
Единият се разговаря с Божественото в първия. И тогава хората живеят добре. Ако тези хора на бойното поле познаваха Бога, те щяха да се примирят. Народите всичко имат, но нямат Божествената Любов. Не че тя не съществува, но не управлява.
Божествената
любов
е затворена в хората и те не са й дали път да се прояви.
Сега иде периодът да се разрушат затворите, дето любовта е била затворена, и тя ще излезе навън. Когато се говори, че затворите ще се разрушат, то се говори за затвори, дето любовта е била че те ще се разрушат. Човек не може да се справи с егоизма в себе си, докато не го замени с Божественото, което ще почне да действува в него. „Моля, дайте някое упътване лично за мен.“ Вие трябва да се научите да обичате хората най-добре вътре в себе си и най-добре отвън.
към текста >>
Сега иде периодът да се разрушат затворите, дето
любовта
е била затворена, и тя ще излезе навън.
И тогава хората живеят добре. Ако тези хора на бойното поле познаваха Бога, те щяха да се примирят. Народите всичко имат, но нямат Божествената Любов. Не че тя не съществува, но не управлява. Божествената любов е затворена в хората и те не са й дали път да се прояви.
Сега иде периодът да се разрушат затворите, дето
любовта
е била затворена, и тя ще излезе навън.
Когато се говори, че затворите ще се разрушат, то се говори за затвори, дето любовта е била че те ще се разрушат. Човек не може да се справи с егоизма в себе си, докато не го замени с Божественото, което ще почне да действува в него. „Моля, дайте някое упътване лично за мен.“ Вие трябва да се научите да обичате хората най-добре вътре в себе си и най-добре отвън. Всеки човек има представител вътре в тебе.
към текста >>
Когато се говори, че затворите ще се разрушат, то се говори за затвори, дето
любовта
е била че те ще се разрушат.
Ако тези хора на бойното поле познаваха Бога, те щяха да се примирят. Народите всичко имат, но нямат Божествената Любов. Не че тя не съществува, но не управлява. Божествената любов е затворена в хората и те не са й дали път да се прояви. Сега иде периодът да се разрушат затворите, дето любовта е била затворена, и тя ще излезе навън.
Когато се говори, че затворите ще се разрушат, то се говори за затвори, дето
любовта
е била че те ще се разрушат.
Човек не може да се справи с егоизма в себе си, докато не го замени с Божественото, което ще почне да действува в него. „Моля, дайте някое упътване лично за мен.“ Вие трябва да се научите да обичате хората най-добре вътре в себе си и най-добре отвън. Всеки човек има представител вътре в тебе. И ако ти обичаш този представител вътре, тогава можеш да обичаш и онзи отвън.
към текста >>
Човек не може да се справи с егоизма в
себе
си, докато не го замени с Божественото, което ще почне да действува в него.
Народите всичко имат, но нямат Божествената Любов. Не че тя не съществува, но не управлява. Божествената любов е затворена в хората и те не са й дали път да се прояви. Сега иде периодът да се разрушат затворите, дето любовта е била затворена, и тя ще излезе навън. Когато се говори, че затворите ще се разрушат, то се говори за затвори, дето любовта е била че те ще се разрушат.
Човек не може да се справи с егоизма в
себе
си, докато не го замени с Божественото, което ще почне да действува в него.
„Моля, дайте някое упътване лично за мен.“ Вие трябва да се научите да обичате хората най-добре вътре в себе си и най-добре отвън. Всеки човек има представител вътре в тебе. И ако ти обичаш този представител вътре, тогава можеш да обичаш и онзи отвън. Когато вие обичате един човек, вие обичате най-първо представителя, онзи човек вътре във вас.
към текста >>
Вие трябва да се научите да обичате хората най-добре вътре в
себе
си и най-добре отвън.
Божествената любов е затворена в хората и те не са й дали път да се прояви. Сега иде периодът да се разрушат затворите, дето любовта е била затворена, и тя ще излезе навън. Когато се говори, че затворите ще се разрушат, то се говори за затвори, дето любовта е била че те ще се разрушат. Човек не може да се справи с егоизма в себе си, докато не го замени с Божественото, което ще почне да действува в него. „Моля, дайте някое упътване лично за мен.“
Вие трябва да се научите да обичате хората най-добре вътре в
себе
си и най-добре отвън.
Всеки човек има представител вътре в тебе. И ако ти обичаш този представител вътре, тогава можеш да обичаш и онзи отвън. Когато вие обичате един човек, вие обичате най-първо представителя, онзи човек вътре във вас. И него ако не можеш да го обикнеш, и отвън не можеш да го обикнеш. СЦе ви кажа по кой начин да работите:
към текста >>
Човек е онзи, който има
любов
, мъдрост и сила.
Показвам ги и пак ги турям в джоба си. Това е сегашното проповядване. А пък другият начин е: да се посеят тези семенца в една градина и от плода даваме на другите хора да ги опитат. И тогава ще завържем приятелство с тях. Сега вие приложете това, което знаете и което е във вас.
Човек е онзи, който има
любов
, мъдрост и сила.
Той трябва да е ръководен от Духа. Много пъти вие сте водили неразумни вътрешни войни. Вие трябва да имате непоклатима вяра. Ако човек не е благодарен на Бога за всичко, което му е дал, ако не носи в ума си, в сърцето си, в душата си и в духа си онези блага, които Бог му е дал, ако за малки мъчнотии роптае, каква е неговата любов? Човек да работи за Бога.
към текста >>
Ако човек не е благодарен на
Бога
за всичко, което му е дал, ако не носи в ума си, в сърцето си, в душата си и в духа си онези блага, които Бог му е дал, ако за малки мъчнотии роптае, каква е неговата
любов
?
Сега вие приложете това, което знаете и което е във вас. Човек е онзи, който има любов, мъдрост и сила. Той трябва да е ръководен от Духа. Много пъти вие сте водили неразумни вътрешни войни. Вие трябва да имате непоклатима вяра.
Ако човек не е благодарен на
Бога
за всичко, което му е дал, ако не носи в ума си, в сърцето си, в душата си и в духа си онези блага, които Бог му е дал, ако за малки мъчнотии роптае, каква е неговата
любов
?
Човек да работи за Бога. Сега трябват работници, добри работници. Хората са много несправедливи спрямо себе си. Те, като не обичат Бога, ближния и себе си, обиждат себе си. Хората вървят по известни орбити.
към текста >>
Човек да работи за
Бога
.
Човек е онзи, който има любов, мъдрост и сила. Той трябва да е ръководен от Духа. Много пъти вие сте водили неразумни вътрешни войни. Вие трябва да имате непоклатима вяра. Ако човек не е благодарен на Бога за всичко, което му е дал, ако не носи в ума си, в сърцето си, в душата си и в духа си онези блага, които Бог му е дал, ако за малки мъчнотии роптае, каква е неговата любов?
Човек да работи за
Бога
.
Сега трябват работници, добри работници. Хората са много несправедливи спрямо себе си. Те, като не обичат Бога, ближния и себе си, обиждат себе си. Хората вървят по известни орбити. Да допуснем, че двама души се привличат и след това, понеже орбитите им са точно противоположни, след като се приближат, после се отдалечават и след дълъг период ще се срещнат.
към текста >>
Хората са много несправедливи спрямо
себе
си.
Много пъти вие сте водили неразумни вътрешни войни. Вие трябва да имате непоклатима вяра. Ако човек не е благодарен на Бога за всичко, което му е дал, ако не носи в ума си, в сърцето си, в душата си и в духа си онези блага, които Бог му е дал, ако за малки мъчнотии роптае, каква е неговата любов? Човек да работи за Бога. Сега трябват работници, добри работници.
Хората са много несправедливи спрямо
себе
си.
Те, като не обичат Бога, ближния и себе си, обиждат себе си. Хората вървят по известни орбити. Да допуснем, че двама души се привличат и след това, понеже орбитите им са точно противоположни, след като се приближат, после се отдалечават и след дълъг период ще се срещнат. В окултната наука се знае, че както душата, така и небесните тела се движат едни в кръг, други имат елипсовидна орбита, трети се движат в парабола, а четвърти в хипербола. Последните са най-напреднали.
към текста >>
Те, като не обичат
Бога
,
ближния
и
себе
си, обиждат
себе
си.
Вие трябва да имате непоклатима вяра. Ако човек не е благодарен на Бога за всичко, което му е дал, ако не носи в ума си, в сърцето си, в душата си и в духа си онези блага, които Бог му е дал, ако за малки мъчнотии роптае, каква е неговата любов? Човек да работи за Бога. Сега трябват работници, добри работници. Хората са много несправедливи спрямо себе си.
Те, като не обичат
Бога
,
ближния
и
себе
си, обиждат
себе
си.
Хората вървят по известни орбити. Да допуснем, че двама души се привличат и след това, понеже орбитите им са точно противоположни, след като се приближат, после се отдалечават и след дълъг период ще се срещнат. В окултната наука се знае, че както душата, така и небесните тела се движат едни в кръг, други имат елипсовидна орбита, трети се движат в парабола, а четвърти в хипербола. Последните са най-напреднали. Те разрешават най-мъчни задачи.
към текста >>
Вие трябва да учите Божествения език на
любовта
.
Да допуснем, че двама души се привличат и след това, понеже орбитите им са точно противоположни, след като се приближат, после се отдалечават и след дълъг период ще се срещнат. В окултната наука се знае, че както душата, така и небесните тела се движат едни в кръг, други имат елипсовидна орбита, трети се движат в парабола, а четвърти в хипербола. Последните са най-напреднали. Те разрешават най-мъчни задачи. Така, както се проявявате, дръжте връзка с всички напреднали души.
Вие трябва да учите Божествения език на
любовта
.
Божественият език е език на служенето, да служи човек на другите. Да кажем, че искаш да служиш на хората, а не те разбират. Това е едно мъчително състояние. Три неща има важни, най-велики, които човек трябва да пази: Първото, най-възвишеното е: Човек да живее, да освещава името Божие в себе си.
към текста >>
Първото, най-възвишеното е: Човек да живее, да освещава името Божие в
себе
си.
Вие трябва да учите Божествения език на любовта. Божественият език е език на служенето, да служи човек на другите. Да кажем, че искаш да служиш на хората, а не те разбират. Това е едно мъчително състояние. Три неща има важни, най-велики, които човек трябва да пази:
Първото, най-възвишеното е: Човек да живее, да освещава името Божие в
себе
си.
Да служи на Царството Божие в себе си. Да изпълни волята Божия в себе си. Тези три неща примиряват всичко. Това ще бъде идеал за вас. Това е успокоителното пристанище на човешката душа.
към текста >>
Да служи на Царството Божие в
себе
си.
Божественият език е език на служенето, да служи човек на другите. Да кажем, че искаш да служиш на хората, а не те разбират. Това е едно мъчително състояние. Три неща има важни, най-велики, които човек трябва да пази: Първото, най-възвишеното е: Човек да живее, да освещава името Божие в себе си.
Да служи на Царството Божие в
себе
си.
Да изпълни волята Божия в себе си. Тези три неща примиряват всичко. Това ще бъде идеал за вас. Това е успокоителното пристанище на човешката душа. Осветяването на името Божие значи: да не опетняваме най-възвишеното, което е за нас, нито в мисли, нито в чувства, нито в постъпки.
към текста >>
Да изпълни волята Божия в
себе
си.
Да кажем, че искаш да служиш на хората, а не те разбират. Това е едно мъчително състояние. Три неща има важни, най-велики, които човек трябва да пази: Първото, най-възвишеното е: Човек да живее, да освещава името Божие в себе си. Да служи на Царството Божие в себе си.
Да изпълни волята Божия в
себе
си.
Тези три неща примиряват всичко. Това ще бъде идеал за вас. Това е успокоителното пристанище на човешката душа. Осветяването на името Божие значи: да не опетняваме най-възвишеното, което е за нас, нито в мисли, нито в чувства, нито в постъпки. Трябва да пазиш като зеницата на окото си светостта на Божието име в себе си.
към текста >>
Трябва да пазиш като зеницата на окото си светостта на Божието име в
себе
си.
Да изпълни волята Божия в себе си. Тези три неща примиряват всичко. Това ще бъде идеал за вас. Това е успокоителното пристанище на човешката душа. Осветяването на името Божие значи: да не опетняваме най-възвишеното, което е за нас, нито в мисли, нито в чувства, нито в постъпки.
Трябва да пазиш като зеницата на окото си светостта на Божието име в
себе
си.
„Има много работи, които не съм постигнала.“ Вие трябва да се радвате, че не сте ги постигнали, защото в непостижимото е радостта. То пак ще се постигне. Като обичаме Бога, живеем в Него, а като не го обичаме, сме отдалечени от Бога. „Как трябва да се разбира вярата?
към текста >>
Като обичаме
Бога
, живеем в Него, а като не го обичаме, сме отдалечени от
Бога
.
Осветяването на името Божие значи: да не опетняваме най-възвишеното, което е за нас, нито в мисли, нито в чувства, нито в постъпки. Трябва да пазиш като зеницата на окото си светостта на Божието име в себе си. „Има много работи, които не съм постигнала.“ Вие трябва да се радвате, че не сте ги постигнали, защото в непостижимото е радостта. То пак ще се постигне.
Като обичаме
Бога
, живеем в Него, а като не го обичаме, сме отдалечени от
Бога
.
„Как трябва да се разбира вярата? “ Френологически от двете страни на главата има по един център на вярата, а друг на надеждата. В центъра на вярата има три подцентъра: на вярата, на упованието и на учудването. Вярата е чувство, а не способност.
към текста >>
Всички семенца на
любовта
посейте в Божествената градина на своята душа.
А убиецът, ако разбира закона, ще се моли за убития, тогава убитият ще му прости. После, по закона на прераждането, убитият ще се роди като негово дете в следващото прераждане. Той ще го възпита, за да изглади кармата. „Кажете ми нещо от вас извън моите въпроси.“ Ще ви кажа три неща:
Всички семенца на
любовта
посейте в Божествената градина на своята душа.
Всички семенца на надеждата посейте в градината на своето сърце. Някои от плодовете, които се родят, давайте на ония, които имат нужда. Всеки ден размишлявайте върху едно изречение от книгата“Светът на великите души“ и от книгата“Свещени думи на Учителя“. Когато отидете в своята страна, разправете и на другите това, което знаете, и вижте как ще го приемат. Практикувайте специалните дихателни упражнения за възприемане на любовта.
към текста >>
Практикувайте специалните дихателни упражнения за възприемане на
любовта
.
Всички семенца на любовта посейте в Божествената градина на своята душа. Всички семенца на надеждата посейте в градината на своето сърце. Някои от плодовете, които се родят, давайте на ония, които имат нужда. Всеки ден размишлявайте върху едно изречение от книгата“Светът на великите души“ и от книгата“Свещени думи на Учителя“. Когато отидете в своята страна, разправете и на другите това, което знаете, и вижте как ще го приемат.
Практикувайте специалните дихателни упражнения за възприемане на
любовта
.
Европа има да премине едно голямо изпитание в годините, които идат. Но това може да се отложи за няколко години, ако хората постъпват разумно. Работете с молитва за отлагане на това изпитание. Два влака, като вървят бързо един срещу друг, ще стане страшна катастрофа. Но ако забавят хода си, те пак ще се сблъскат, но не толкова катастрофално.
към текста >>
Но ако забавят хода си, те пак ще се сблъскат, но не толкова катастрофално.
Практикувайте специалните дихателни упражнения за възприемане на любовта. Европа има да премине едно голямо изпитание в годините, които идат. Но това може да се отложи за няколко години, ако хората постъпват разумно. Работете с молитва за отлагане на това изпитание. Два влака, като вървят бързо един срещу друг, ще стане страшна катастрофа.
Но ако забавят хода си, те пак ще се сблъскат, но не толкова катастрофално.
Северните страни отиват на юг към екватора. Там ще става от ден на ден по-топло. Там климатът ще се измени. И когато това стане в достатъчна степен, тогава плодовете там ще станат много добри. Границите на студа ще се отместят още по на север.
към текста >>
Северните страни отиват на юг
към
екватора.
Европа има да премине едно голямо изпитание в годините, които идат. Но това може да се отложи за няколко години, ако хората постъпват разумно. Работете с молитва за отлагане на това изпитание. Два влака, като вървят бързо един срещу друг, ще стане страшна катастрофа. Но ако забавят хода си, те пак ще се сблъскат, но не толкова катастрофално.
Северните страни отиват на юг
към
екватора.
Там ще става от ден на ден по-топло. Там климатът ще се измени. И когато това стане в достатъчна степен, тогава плодовете там ще станат много добри. Границите на студа ще се отместят още по на север. Със сърдечен братски поздрав:
към текста >>
37.
Който служи на Бога
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
КОЙТО СЛУЖИ НА
БОГА
КОЙТО СЛУЖИ НА
БОГА
Изгрев, 10 декември 1955 г. Любезни брат, Тук ще ви изложа един разговор с Учителя. Изпълнихме гимнастическите упражнения на полянката и се върнахме в салона с Учителя. Всички бяха под живото впечатление на идеите, които Учителя изложи в школската лекция.
към текста >>
Стана въпрос за нашето отношение
към
Разумното начало в света.
Любезни брат, Тук ще ви изложа един разговор с Учителя. Изпълнихме гимнастическите упражнения на полянката и се върнахме в салона с Учителя. Всички бяха под живото впечатление на идеите, които Учителя изложи в школската лекция. Изпяхме няколко песни.
Стана въпрос за нашето отношение
към
Разумното начало в света.
Ето основните мисли, които Учителя каза във връзка с разговора. Когато човек започне да живее за себе си, ражда се злото. Питам, ако клонът или листът живеят само за себе си, няма ли да загинат. Най-първо листата, клоновете, цветовете, корените живеят за другите и после за себе си. Когато говорим за Бога, Той е цялото, за което трябва да живеем най-първо и от това зависи нашето щастие.
към текста >>
Когато човек започне да живее за
себе
си, ражда се злото.
Изпълнихме гимнастическите упражнения на полянката и се върнахме в салона с Учителя. Всички бяха под живото впечатление на идеите, които Учителя изложи в школската лекция. Изпяхме няколко песни. Стана въпрос за нашето отношение към Разумното начало в света. Ето основните мисли, които Учителя каза във връзка с разговора.
Когато човек започне да живее за
себе
си, ражда се злото.
Питам, ако клонът или листът живеят само за себе си, няма ли да загинат. Най-първо листата, клоновете, цветовете, корените живеят за другите и после за себе си. Когато говорим за Бога, Той е цялото, за което трябва да живеем най-първо и от това зависи нашето щастие. Как човек изгубва своята свобода? Щом той използва всичко, каквото има, за себе си, цялата му основа изчезва.
към текста >>
Питам, ако клонът или листът живеят само за
себе
си, няма ли да загинат.
Всички бяха под живото впечатление на идеите, които Учителя изложи в школската лекция. Изпяхме няколко песни. Стана въпрос за нашето отношение към Разумното начало в света. Ето основните мисли, които Учителя каза във връзка с разговора. Когато човек започне да живее за себе си, ражда се злото.
Питам, ако клонът или листът живеят само за
себе
си, няма ли да загинат.
Най-първо листата, клоновете, цветовете, корените живеят за другите и после за себе си. Когато говорим за Бога, Той е цялото, за което трябва да живеем най-първо и от това зависи нашето щастие. Как човек изгубва своята свобода? Щом той използва всичко, каквото има, за себе си, цялата му основа изчезва. Той остава на друга основа, която няма нищо общо с първата му основа в живота.
към текста >>
Най-първо листата, клоновете, цветовете, корените живеят за другите и после за
себе
си.
Изпяхме няколко песни. Стана въпрос за нашето отношение към Разумното начало в света. Ето основните мисли, които Учителя каза във връзка с разговора. Когато човек започне да живее за себе си, ражда се злото. Питам, ако клонът или листът живеят само за себе си, няма ли да загинат.
Най-първо листата, клоновете, цветовете, корените живеят за другите и после за
себе
си.
Когато говорим за Бога, Той е цялото, за което трябва да живеем най-първо и от това зависи нашето щастие. Как човек изгубва своята свобода? Щом той използва всичко, каквото има, за себе си, цялата му основа изчезва. Той остава на друга основа, която няма нищо общо с първата му основа в живота. Има няколко степени на съзнание у хората.
към текста >>
Когато говорим за
Бога
, Той е цялото, за което трябва да живеем най-първо и от това зависи нашето щастие.
Стана въпрос за нашето отношение към Разумното начало в света. Ето основните мисли, които Учителя каза във връзка с разговора. Когато човек започне да живее за себе си, ражда се злото. Питам, ако клонът или листът живеят само за себе си, няма ли да загинат. Най-първо листата, клоновете, цветовете, корените живеят за другите и после за себе си.
Когато говорим за
Бога
, Той е цялото, за което трябва да живеем най-първо и от това зависи нашето щастие.
Как човек изгубва своята свобода? Щом той използва всичко, каквото има, за себе си, цялата му основа изчезва. Той остава на друга основа, която няма нищо общо с първата му основа в живота. Има няколко степени на съзнание у хората. Христос казва: Всичко да се даде на Бога, всичко, с което човек разполага, да се тури на разположение на Бога.
към текста >>
Щом той използва всичко, каквото има, за
себе
си, цялата му основа изчезва.
Когато човек започне да живее за себе си, ражда се злото. Питам, ако клонът или листът живеят само за себе си, няма ли да загинат. Най-първо листата, клоновете, цветовете, корените живеят за другите и после за себе си. Когато говорим за Бога, Той е цялото, за което трябва да живеем най-първо и от това зависи нашето щастие. Как човек изгубва своята свобода?
Щом той използва всичко, каквото има, за
себе
си, цялата му основа изчезва.
Той остава на друга основа, която няма нищо общо с първата му основа в живота. Има няколко степени на съзнание у хората. Христос казва: Всичко да се даде на Бога, всичко, с което човек разполага, да се тури на разположение на Бога. Мойсей казва само 1/10 да се даде на Бога. А при обикновения човешки живот само сегиз-тогиз човек дава по малко за Бога, за Божественото.
към текста >>
Христос казва: Всичко да се даде на
Бога
, всичко, с което човек разполага, да се тури на разположение на
Бога
.
Когато говорим за Бога, Той е цялото, за което трябва да живеем най-първо и от това зависи нашето щастие. Как човек изгубва своята свобода? Щом той използва всичко, каквото има, за себе си, цялата му основа изчезва. Той остава на друга основа, която няма нищо общо с първата му основа в живота. Има няколко степени на съзнание у хората.
Христос казва: Всичко да се даде на
Бога
, всичко, с което човек разполага, да се тури на разположение на
Бога
.
Мойсей казва само 1/10 да се даде на Бога. А при обикновения човешки живот само сегиз-тогиз човек дава по малко за Бога, за Божественото. Мъчението е последица, трудът е средно стъпало, а служенето на. Бога е най-високата точка, до която човек може да се изкачи. Какво нещо е служенето?
към текста >>
Мойсей казва само 1/10 да се даде на
Бога
.
Как човек изгубва своята свобода? Щом той използва всичко, каквото има, за себе си, цялата му основа изчезва. Той остава на друга основа, която няма нищо общо с първата му основа в живота. Има няколко степени на съзнание у хората. Христос казва: Всичко да се даде на Бога, всичко, с което човек разполага, да се тури на разположение на Бога.
Мойсей казва само 1/10 да се даде на
Бога
.
А при обикновения човешки живот само сегиз-тогиз човек дава по малко за Бога, за Божественото. Мъчението е последица, трудът е средно стъпало, а служенето на. Бога е най-високата точка, до която човек може да се изкачи. Какво нещо е служенето? Служенето е да работи човек любовта да се разпространи.
към текста >>
А при обикновения човешки живот само сегиз-тогиз човек дава по малко за
Бога
, за Божественото.
Щом той използва всичко, каквото има, за себе си, цялата му основа изчезва. Той остава на друга основа, която няма нищо общо с първата му основа в живота. Има няколко степени на съзнание у хората. Христос казва: Всичко да се даде на Бога, всичко, с което човек разполага, да се тури на разположение на Бога. Мойсей казва само 1/10 да се даде на Бога.
А при обикновения човешки живот само сегиз-тогиз човек дава по малко за
Бога
, за Божественото.
Мъчението е последица, трудът е средно стъпало, а служенето на. Бога е най-високата точка, до която човек може да се изкачи. Какво нещо е служенето? Служенето е да работи човек любовта да се разпространи. Хората, като започнат да обичат Бога, ще започнат да работят, както Той работи.
към текста >>
Бога
е най-високата точка, до която човек може да се изкачи.
Има няколко степени на съзнание у хората. Христос казва: Всичко да се даде на Бога, всичко, с което човек разполага, да се тури на разположение на Бога. Мойсей казва само 1/10 да се даде на Бога. А при обикновения човешки живот само сегиз-тогиз човек дава по малко за Бога, за Божественото. Мъчението е последица, трудът е средно стъпало, а служенето на.
Бога
е най-високата точка, до която човек може да се изкачи.
Какво нещо е служенето? Служенето е да работи човек любовта да се разпространи. Хората, като започнат да обичат Бога, ще започнат да работят, както Той работи. Всички страдания произтичат от това, че ние не сме турили идеята да служим на Бога (Господа), да работим за Него. Твоето разположение да не зависи от външните условия.
към текста >>
Служенето е да работи човек
любовта
да се разпространи.
Мойсей казва само 1/10 да се даде на Бога. А при обикновения човешки живот само сегиз-тогиз човек дава по малко за Бога, за Божественото. Мъчението е последица, трудът е средно стъпало, а служенето на. Бога е най-високата точка, до която човек може да се изкачи. Какво нещо е служенето?
Служенето е да работи човек
любовта
да се разпространи.
Хората, като започнат да обичат Бога, ще започнат да работят, както Той работи. Всички страдания произтичат от това, че ние не сме турили идеята да служим на Бога (Господа), да работим за Него. Твоето разположение да не зависи от външните условия. Например дойде някое препятствие, нещастие, ти да не измениш радостното си състояние, което имаш. Човек трябва да бъде умен, добър и силен, защото само умният, добрият и силният може да служи на Бога.
към текста >>
Хората, като започнат да обичат
Бога
, ще започнат да работят, както Той работи.
А при обикновения човешки живот само сегиз-тогиз човек дава по малко за Бога, за Божественото. Мъчението е последица, трудът е средно стъпало, а служенето на. Бога е най-високата точка, до която човек може да се изкачи. Какво нещо е служенето? Служенето е да работи човек любовта да се разпространи.
Хората, като започнат да обичат
Бога
, ще започнат да работят, както Той работи.
Всички страдания произтичат от това, че ние не сме турили идеята да служим на Бога (Господа), да работим за Него. Твоето разположение да не зависи от външните условия. Например дойде някое препятствие, нещастие, ти да не измениш радостното си състояние, което имаш. Човек трябва да бъде умен, добър и силен, защото само умният, добрият и силният може да служи на Бога. Само добрият може да бъде силен.
към текста >>
Всички страдания произтичат от това, че ние не сме турили идеята да служим на
Бога
(Господа), да работим за Него.
Мъчението е последица, трудът е средно стъпало, а служенето на. Бога е най-високата точка, до която човек може да се изкачи. Какво нещо е служенето? Служенето е да работи човек любовта да се разпространи. Хората, като започнат да обичат Бога, ще започнат да работят, както Той работи.
Всички страдания произтичат от това, че ние не сме турили идеята да служим на
Бога
(Господа), да работим за Него.
Твоето разположение да не зависи от външните условия. Например дойде някое препятствие, нещастие, ти да не измениш радостното си състояние, което имаш. Човек трябва да бъде умен, добър и силен, защото само умният, добрият и силният може да служи на Бога. Само добрият може да бъде силен. Когато човек работи за другите, той работи над себе си.
към текста >>
Човек трябва да бъде умен, добър и силен, защото само умният, добрият и силният може да служи на
Бога
.
Служенето е да работи човек любовта да се разпространи. Хората, като започнат да обичат Бога, ще започнат да работят, както Той работи. Всички страдания произтичат от това, че ние не сме турили идеята да служим на Бога (Господа), да работим за Него. Твоето разположение да не зависи от външните условия. Например дойде някое препятствие, нещастие, ти да не измениш радостното си състояние, което имаш.
Човек трябва да бъде умен, добър и силен, защото само умният, добрият и силният може да служи на
Бога
.
Само добрият може да бъде силен. Когато човек работи за другите, той работи над себе си. Първото положение е учене и служене на Бога. Сега събуждайте хората. За две неща ще бият човека.
към текста >>
Когато човек работи за другите, той работи над
себе
си.
Всички страдания произтичат от това, че ние не сме турили идеята да служим на Бога (Господа), да работим за Него. Твоето разположение да не зависи от външните условия. Например дойде някое препятствие, нещастие, ти да не измениш радостното си състояние, което имаш. Човек трябва да бъде умен, добър и силен, защото само умният, добрият и силният може да служи на Бога. Само добрият може да бъде силен.
Когато човек работи за другите, той работи над
себе
си.
Първото положение е учене и служене на Бога. Сега събуждайте хората. За две неща ще бият човека. И за две неща ще го блaгocлaвят. Ще го бият, ако не се учи и не слугува.
към текста >>
Първото положение е учене и служене на
Бога
.
Твоето разположение да не зависи от външните условия. Например дойде някое препятствие, нещастие, ти да не измениш радостното си състояние, което имаш. Човек трябва да бъде умен, добър и силен, защото само умният, добрият и силният може да служи на Бога. Само добрият може да бъде силен. Когато човек работи за другите, той работи над себе си.
Първото положение е учене и служене на
Бога
.
Сега събуждайте хората. За две неща ще бият човека. И за две неща ще го блaгocлaвят. Ще го бият, ако не се учи и не слугува. А ще го благославят, ако се учи и слугува.
към текста >>
Една сестра попита: „Какво е служене на
Бога
?
И за две неща ще го блaгocлaвят. Ще го бият, ако не се учи и не слугува. А ще го благославят, ако се учи и слугува. Не може да слугува онзи, който не е учил и който не знае. За да може човек да слугува, трябва да знае.
Една сестра попита: „Какво е служене на
Бога
?
“ Учителя каза: Всички тези хора на Земята се молят на Бога и Бог не може да слезе долу на Земята. И ние ще работим вместо Бога. Бог ще работи горе за нас.
към текста >>
Всички тези хора на Земята се молят на
Бога
и Бог не може да слезе долу на Земята.
Не може да слугува онзи, който не е учил и който не знае. За да може човек да слугува, трябва да знае. Една сестра попита: „Какво е служене на Бога? “ Учителя каза:
Всички тези хора на Земята се молят на
Бога
и Бог не може да слезе долу на Земята.
И ние ще работим вместо Бога. Бог ще работи горе за нас. Когато вие помагате на другите, техните ангели помагат на вас и ви създават най-добри условия за вътрешна истинска дейност. Когато вие помагате на другите, на вас ви се подобряват вътрешните условия, помага ви се от вътрешна страна. Всеки човек, за да познае Бога, трябва да се учи на разумно самопожертвувание.
към текста >>
И ние ще работим вместо
Бога
.
За да може човек да слугува, трябва да знае. Една сестра попита: „Какво е служене на Бога? “ Учителя каза: Всички тези хора на Земята се молят на Бога и Бог не може да слезе долу на Земята.
И ние ще работим вместо
Бога
.
Бог ще работи горе за нас. Когато вие помагате на другите, техните ангели помагат на вас и ви създават най-добри условия за вътрешна истинска дейност. Когато вие помагате на другите, на вас ви се подобряват вътрешните условия, помага ви се от вътрешна страна. Всеки човек, за да познае Бога, трябва да се учи на разумно самопожертвувание. Ако не практикува самопожертвуванието, той нищо не може да научи.
към текста >>
Всеки човек, за да познае
Бога
, трябва да се учи на разумно самопожертвувание.
Всички тези хора на Земята се молят на Бога и Бог не може да слезе долу на Земята. И ние ще работим вместо Бога. Бог ще работи горе за нас. Когато вие помагате на другите, техните ангели помагат на вас и ви създават най-добри условия за вътрешна истинска дейност. Когато вие помагате на другите, на вас ви се подобряват вътрешните условия, помага ви се от вътрешна страна.
Всеки човек, за да познае
Бога
, трябва да се учи на разумно самопожертвувание.
Ако не практикува самопожертвуванието, той нищо не може да научи. Казва се в Писанието: „Представете телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога. “ Сега неуспехът се дължи на това, че има свръхпожертвувание. Отначало докрай човек да бъде жертва. Жертвата е закон за проява на Любовта.
към текста >>
Казва се в Писанието: „Представете телата си в жертва жива, свята, благоугодна на
Бога
.
Бог ще работи горе за нас. Когато вие помагате на другите, техните ангели помагат на вас и ви създават най-добри условия за вътрешна истинска дейност. Когато вие помагате на другите, на вас ви се подобряват вътрешните условия, помага ви се от вътрешна страна. Всеки човек, за да познае Бога, трябва да се учи на разумно самопожертвувание. Ако не практикува самопожертвуванието, той нищо не може да научи.
Казва се в Писанието: „Представете телата си в жертва жива, свята, благоугодна на
Бога
.
“ Сега неуспехът се дължи на това, че има свръхпожертвувание. Отначало докрай човек да бъде жертва. Жертвата е закон за проява на Любовта. Да приложите любовта, това значи да служите на Бога. Като прилагаш любовта, ти вече служиш на Бога.
към текста >>
Жертвата е закон за проява на
Любовта
.
Всеки човек, за да познае Бога, трябва да се учи на разумно самопожертвувание. Ако не практикува самопожертвуванието, той нищо не може да научи. Казва се в Писанието: „Представете телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога. “ Сега неуспехът се дължи на това, че има свръхпожертвувание. Отначало докрай човек да бъде жертва.
Жертвата е закон за проява на
Любовта
.
Да приложите любовта, това значи да служите на Бога. Като прилагаш любовта, ти вече служиш на Бога. Каквито жертви правиш, да ги правиш за Бога. Една воля има в света, която трябва да изпълниш волята на Бога. Ако не служиш, нищо не се ползуваш.
към текста >>
Да приложите
любовта
, това значи да служите на
Бога
.
Ако не практикува самопожертвуванието, той нищо не може да научи. Казва се в Писанието: „Представете телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога. “ Сега неуспехът се дължи на това, че има свръхпожертвувание. Отначало докрай човек да бъде жертва. Жертвата е закон за проява на Любовта.
Да приложите
любовта
, това значи да служите на
Бога
.
Като прилагаш любовта, ти вече служиш на Бога. Каквито жертви правиш, да ги правиш за Бога. Една воля има в света, която трябва да изпълниш волята на Бога. Ако не служиш, нищо не се ползуваш. Ако служиш на Бога, служи Му с ум, сърце, душа и дух.
към текста >>
Като прилагаш
любовта
, ти вече служиш на
Бога
.
Казва се в Писанието: „Представете телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога. “ Сега неуспехът се дължи на това, че има свръхпожертвувание. Отначало докрай човек да бъде жертва. Жертвата е закон за проява на Любовта. Да приложите любовта, това значи да служите на Бога.
Като прилагаш
любовта
, ти вече служиш на
Бога
.
Каквито жертви правиш, да ги правиш за Бога. Една воля има в света, която трябва да изпълниш волята на Бога. Ако не служиш, нищо не се ползуваш. Ако служиш на Бога, служи Му с ум, сърце, душа и дух. Не само да възлюбиш, но и трябва да служиш с любов.
към текста >>
Каквито жертви правиш, да ги правиш за
Бога
.
“ Сега неуспехът се дължи на това, че има свръхпожертвувание. Отначало докрай човек да бъде жертва. Жертвата е закон за проява на Любовта. Да приложите любовта, това значи да служите на Бога. Като прилагаш любовта, ти вече служиш на Бога.
Каквито жертви правиш, да ги правиш за
Бога
.
Една воля има в света, която трябва да изпълниш волята на Бога. Ако не служиш, нищо не се ползуваш. Ако служиш на Бога, служи Му с ум, сърце, душа и дух. Не само да възлюбиш, но и трябва да служиш с любов. Да възлюбиш без служене, не е пълно.
към текста >>
Една воля има в света, която трябва да изпълниш волята на
Бога
.
Отначало докрай човек да бъде жертва. Жертвата е закон за проява на Любовта. Да приложите любовта, това значи да служите на Бога. Като прилагаш любовта, ти вече служиш на Бога. Каквито жертви правиш, да ги правиш за Бога.
Една воля има в света, която трябва да изпълниш волята на
Бога
.
Ако не служиш, нищо не се ползуваш. Ако служиш на Бога, служи Му с ум, сърце, душа и дух. Не само да възлюбиш, но и трябва да служиш с любов. Да възлюбиш без служене, не е пълно. Ние сме в епохата на служенето.
към текста >>
Ако служиш на
Бога
, служи Му с ум, сърце, душа и дух.
Да приложите любовта, това значи да служите на Бога. Като прилагаш любовта, ти вече служиш на Бога. Каквито жертви правиш, да ги правиш за Бога. Една воля има в света, която трябва да изпълниш волята на Бога. Ако не служиш, нищо не се ползуваш.
Ако служиш на
Бога
, служи Му с ум, сърце, душа и дух.
Не само да възлюбиш, но и трябва да служиш с любов. Да възлюбиш без служене, не е пълно. Ние сме в епохата на служенето. Служенето на Бога е упътване на душите, за да могат да вземат участие всички в Божествената работа. Който живее за себе си, няма любов.
към текста >>
Не само да възлюбиш, но и трябва да служиш с
любов
.
Като прилагаш любовта, ти вече служиш на Бога. Каквито жертви правиш, да ги правиш за Бога. Една воля има в света, която трябва да изпълниш волята на Бога. Ако не служиш, нищо не се ползуваш. Ако служиш на Бога, служи Му с ум, сърце, душа и дух.
Не само да възлюбиш, но и трябва да служиш с
любов
.
Да възлюбиш без служене, не е пълно. Ние сме в епохата на служенето. Служенето на Бога е упътване на душите, за да могат да вземат участие всички в Божествената работа. Който живее за себе си, няма любов. Който живее за другите има любов.
към текста >>
Служенето на
Бога
е упътване на душите, за да могат да вземат участие всички в Божествената работа.
Ако не служиш, нищо не се ползуваш. Ако служиш на Бога, служи Му с ум, сърце, душа и дух. Не само да възлюбиш, но и трябва да служиш с любов. Да възлюбиш без служене, не е пълно. Ние сме в епохата на служенето.
Служенето на
Бога
е упътване на душите, за да могат да вземат участие всички в Божествената работа.
Който живее за себе си, няма любов. Който живее за другите има любов. Ако си богат, ще считаш, че богатството не е твое. Ще туриш за себе си много малък бюджет, а за останалото ще кажеш, че не е твое. Няма да кажеш, че можеш да направиш с него каквото искаш.
към текста >>
Който живее за
себе
си, няма
любов
.
Ако служиш на Бога, служи Му с ум, сърце, душа и дух. Не само да възлюбиш, но и трябва да служиш с любов. Да възлюбиш без служене, не е пълно. Ние сме в епохата на служенето. Служенето на Бога е упътване на душите, за да могат да вземат участие всички в Божествената работа.
Който живее за
себе
си, няма
любов
.
Който живее за другите има любов. Ако си богат, ще считаш, че богатството не е твое. Ще туриш за себе си много малък бюджет, а за останалото ще кажеш, че не е твое. Няма да кажеш, че можеш да направиш с него каквото искаш. Можеш да направиш с него каквото искаш, но ще загубиш светийството.
към текста >>
Който живее за другите има
любов
.
Не само да възлюбиш, но и трябва да служиш с любов. Да възлюбиш без служене, не е пълно. Ние сме в епохата на служенето. Служенето на Бога е упътване на душите, за да могат да вземат участие всички в Божествената работа. Който живее за себе си, няма любов.
Който живее за другите има
любов
.
Ако си богат, ще считаш, че богатството не е твое. Ще туриш за себе си много малък бюджет, а за останалото ще кажеш, че не е твое. Няма да кажеш, че можеш да направиш с него каквото искаш. Можеш да направиш с него каквото искаш, но ще загубиш светийството. Един брат попита: „Как да служим на Бога?
към текста >>
Ако си
богат
, ще считаш, че
богатството
не е твое.
Да възлюбиш без служене, не е пълно. Ние сме в епохата на служенето. Служенето на Бога е упътване на душите, за да могат да вземат участие всички в Божествената работа. Който живее за себе си, няма любов. Който живее за другите има любов.
Ако си
богат
, ще считаш, че
богатството
не е твое.
Ще туриш за себе си много малък бюджет, а за останалото ще кажеш, че не е твое. Няма да кажеш, че можеш да направиш с него каквото искаш. Можеш да направиш с него каквото искаш, но ще загубиш светийството. Един брат попита: „Как да служим на Бога? “
към текста >>
Ще туриш за
себе
си много малък бюджет, а за останалото ще кажеш, че не е твое.
Ние сме в епохата на служенето. Служенето на Бога е упътване на душите, за да могат да вземат участие всички в Божествената работа. Който живее за себе си, няма любов. Който живее за другите има любов. Ако си богат, ще считаш, че богатството не е твое.
Ще туриш за
себе
си много малък бюджет, а за останалото ще кажеш, че не е твое.
Няма да кажеш, че можеш да направиш с него каквото искаш. Можеш да направиш с него каквото искаш, но ще загубиш светийството. Един брат попита: „Как да служим на Бога? “ Учителя каза:
към текста >>
Един брат попита: „Как да служим на
Бога
?
Който живее за другите има любов. Ако си богат, ще считаш, че богатството не е твое. Ще туриш за себе си много малък бюджет, а за останалото ще кажеш, че не е твое. Няма да кажеш, че можеш да направиш с него каквото искаш. Можеш да направиш с него каквото искаш, но ще загубиш светийството.
Един брат попита: „Как да служим на
Бога
?
“ Учителя каза: Всяка работа, която човек извършва, да бъде за Бога! Иди при един приятел и му помогни. Кажи си, че това го правиш за Бога.
към текста >>
Всяка работа, която човек извършва, да бъде за
Бога
!
Няма да кажеш, че можеш да направиш с него каквото искаш. Можеш да направиш с него каквото искаш, но ще загубиш светийството. Един брат попита: „Как да служим на Бога? “ Учителя каза:
Всяка работа, която човек извършва, да бъде за
Бога
!
Иди при един приятел и му помогни. Кажи си, че това го правиш за Бога. Всичко е за Бога. И затова каквото правиш, прави го за Бога. Всяко нещо, което правиш, да е за слава Божия най-първо.
към текста >>
Кажи си, че това го правиш за
Бога
.
Един брат попита: „Как да служим на Бога? “ Учителя каза: Всяка работа, която човек извършва, да бъде за Бога! Иди при един приятел и му помогни.
Кажи си, че това го правиш за
Бога
.
Всичко е за Бога. И затова каквото правиш, прави го за Бога. Всяко нещо, което правиш, да е за слава Божия най-първо. Някой може да говори хубаво, но всичко това да служи за слава Божия. Славата на Бога да изпълни.
към текста >>
Всичко е за
Бога
.
“ Учителя каза: Всяка работа, която човек извършва, да бъде за Бога! Иди при един приятел и му помогни. Кажи си, че това го правиш за Бога.
Всичко е за
Бога
.
И затова каквото правиш, прави го за Бога. Всяко нещо, което правиш, да е за слава Божия най-първо. Някой може да говори хубаво, но всичко това да служи за слава Божия. Славата на Бога да изпълни. Като помагаш на ближния, ти служиш на Бога.
към текста >>
И затова каквото правиш, прави го за
Бога
.
Учителя каза: Всяка работа, която човек извършва, да бъде за Бога! Иди при един приятел и му помогни. Кажи си, че това го правиш за Бога. Всичко е за Бога.
И затова каквото правиш, прави го за
Бога
.
Всяко нещо, което правиш, да е за слава Божия най-първо. Някой може да говори хубаво, но всичко това да служи за слава Божия. Славата на Бога да изпълни. Като помагаш на ближния, ти служиш на Бога. Който обича Бога, като види, че един камък не е на мястото си, да го тури на мястото.
към текста >>
Славата на
Бога
да изпълни.
Кажи си, че това го правиш за Бога. Всичко е за Бога. И затова каквото правиш, прави го за Бога. Всяко нещо, което правиш, да е за слава Божия най-първо. Някой може да говори хубаво, но всичко това да служи за слава Божия.
Славата на
Бога
да изпълни.
Като помагаш на ближния, ти служиш на Бога. Който обича Бога, като види, че един камък не е на мястото си, да го тури на мястото. Виждаш, че два клона са се сплели, освобождаваш ги. Или виждаш един извор непочистен. Почисти го.
към текста >>
Като помагаш на
ближния
, ти служиш на
Бога
.
Всичко е за Бога. И затова каквото правиш, прави го за Бога. Всяко нещо, което правиш, да е за слава Божия най-първо. Някой може да говори хубаво, но всичко това да служи за слава Божия. Славата на Бога да изпълни.
Като помагаш на
ближния
, ти служиш на
Бога
.
Който обича Бога, като види, че един камък не е на мястото си, да го тури на мястото. Виждаш, че два клона са се сплели, освобождаваш ги. Или виждаш един извор непочистен. Почисти го. Две кучета се борят за едно нещо.
към текста >>
Който обича
Бога
, като види, че един камък не е на мястото си, да го тури на мястото.
И затова каквото правиш, прави го за Бога. Всяко нещо, което правиш, да е за слава Божия най-първо. Някой може да говори хубаво, но всичко това да служи за слава Божия. Славата на Бога да изпълни. Като помагаш на ближния, ти служиш на Бога.
Който обича
Бога
, като види, че един камък не е на мястото си, да го тури на мястото.
Виждаш, че два клона са се сплели, освобождаваш ги. Или виждаш един извор непочистен. Почисти го. Две кучета се борят за едно нещо. Изваждам и им давам геврек и ще престанат да се карат.
към текста >>
Една сестра каза: „Учителю, искам да служа на
Бога
.
Хвърляш трохи и ги примиряваш. Услужи на една мравка. Бог вижда и се радва. Виждаш едно наведено цвете, изправи го. И като правиш тези неща, приятно ти е.
Една сестра каза: „Учителю, искам да служа на
Бога
.
Кажете конкретно как? “ Учителя каза: Ето как: 1. Във всичко да виждаш хубавото, положителното.
към текста >>
3. Да не чакаш големите работи, в които да служиш на
Бога
, защото те идват много рядко в живота, но в малките работи служи на
Бога
.
“ Учителя каза: Ето как: 1. Във всичко да виждаш хубавото, положителното. 2. Да имаш вяра, че всичко се превръща на добро.
3. Да не чакаш големите работи, в които да служиш на
Бога
, защото те идват много рядко в живота, но в малките работи служи на
Бога
.
Малките работи да не отлагаш. Сравнявам как Бог се проявява и как ние се проявяваме. Оттам трябва да почнем. Както Бог се проявява това да вземем като мярка. Имаше един брат, гост от с.
към текста >>
Човек трябва да се научи как да служи на
Бога
.
Имаше един брат, гост от с. Велчево, Старозагорско. Учителя му каза: Ето какво ще занесеш на братята и сестрите там: Досега те са били лоши господари, сега да станат добри слуги.
Човек трябва да се научи как да служи на
Бога
.
На някого дай подтик да рисува. Друг да чете някоя хубава книга, да напише нещо, да полее едно цвете, да даде някому чаша вода. Нашият морал е като минаваме покрай едно дърво, да му помогнем от каквото има нужда. Изпълнението волята на Бога и служенето на Бога е много лесно нещо. То става в малките работи.
към текста >>
Изпълнението волята на
Бога
и служенето на
Бога
е много лесно нещо.
Досега те са били лоши господари, сега да станат добри слуги. Човек трябва да се научи как да служи на Бога. На някого дай подтик да рисува. Друг да чете някоя хубава книга, да напише нещо, да полее едно цвете, да даде някому чаша вода. Нашият морал е като минаваме покрай едно дърво, да му помогнем от каквото има нужда.
Изпълнението волята на
Бога
и служенето на
Бога
е много лесно нещо.
То става в малките работи. Например Бог ти каже: „Иди при този отчаян човек и му кажи: Твоите работи ще се уредят, ти направи това. “ Ще питаш Бога какво да направиш. Ще отидеш при Бога и ще му кажеш, каквато работа желае, ще я извършиш. Като дойде Бог и ти даде да извършиш нещо, като не извършиш това, което Бог ти казва, ти Го ограничаваш.
към текста >>
Ще питаш
Бога
какво да направиш.
Друг да чете някоя хубава книга, да напише нещо, да полее едно цвете, да даде някому чаша вода. Нашият морал е като минаваме покрай едно дърво, да му помогнем от каквото има нужда. Изпълнението волята на Бога и служенето на Бога е много лесно нещо. То става в малките работи. Например Бог ти каже: „Иди при този отчаян човек и му кажи: Твоите работи ще се уредят, ти направи това. “
Ще питаш
Бога
какво да направиш.
Ще отидеш при Бога и ще му кажеш, каквато работа желае, ще я извършиш. Като дойде Бог и ти даде да извършиш нещо, като не извършиш това, което Бог ти казва, ти Го ограничаваш. А ти кажи: „Може, може! “ Една сестра попита как може малкият човек да ограничи Бога.
към текста >>
Ще отидеш при
Бога
и ще му кажеш, каквато работа желае, ще я извършиш.
Нашият морал е като минаваме покрай едно дърво, да му помогнем от каквото има нужда. Изпълнението волята на Бога и служенето на Бога е много лесно нещо. То става в малките работи. Например Бог ти каже: „Иди при този отчаян човек и му кажи: Твоите работи ще се уредят, ти направи това. “ Ще питаш Бога какво да направиш.
Ще отидеш при
Бога
и ще му кажеш, каквато работа желае, ще я извършиш.
Като дойде Бог и ти даде да извършиш нещо, като не извършиш това, което Бог ти казва, ти Го ограничаваш. А ти кажи: „Може, може! “ Една сестра попита как може малкият човек да ограничи Бога. Учителя каза:
към текста >>
Една сестра попита как може малкият човек да ограничи
Бога
.
Ще питаш Бога какво да направиш. Ще отидеш при Бога и ще му кажеш, каквато работа желае, ще я извършиш. Като дойде Бог и ти даде да извършиш нещо, като не извършиш това, което Бог ти казва, ти Го ограничаваш. А ти кажи: „Може, може! “
Една сестра попита как може малкият човек да ограничи
Бога
.
Учителя каза: Ето я идеята: Не може ли да ограничиш слънцето, като затвориш капаците на стаята си? Бог не се сърди никому, но щом затвориш капаците на стаята си, лишаваш се от едно благо. Най-важното служене на Бога е печеленето на души за Бога. Божията работа сега се състои в намирането на готовите, предопределените души, които сега трябва да намерят Божествения път.
към текста >>
Бог не се сърди никому, но щом затвориш капаците на стаята си, лишаваш се от едно благо.
А ти кажи: „Може, може! “ Една сестра попита как може малкият човек да ограничи Бога. Учителя каза: Ето я идеята: Не може ли да ограничиш слънцето, като затвориш капаците на стаята си?
Бог не се сърди никому, но щом затвориш капаците на стаята си, лишаваш се от едно благо.
Най-важното служене на Бога е печеленето на души за Бога. Божията работа сега се състои в намирането на готовите, предопределените души, които сега трябва да намерят Божествения път. Няма по-хубаво нещо от това, да разбере човек Божиите пътища, но докато ги намери! Тъмният дух идва и ти казва: „Какво си тръгнал по този път? " Когато той дойде, ще му кажеш: „Ние вземаме ролята на слуги, слуги на любовта.
към текста >>
Най-важното служене на
Бога
е печеленето на души за
Бога
.
“ Една сестра попита как може малкият човек да ограничи Бога. Учителя каза: Ето я идеята: Не може ли да ограничиш слънцето, като затвориш капаците на стаята си? Бог не се сърди никому, но щом затвориш капаците на стаята си, лишаваш се от едно благо.
Най-важното служене на
Бога
е печеленето на души за
Бога
.
Божията работа сега се състои в намирането на готовите, предопределените души, които сега трябва да намерят Божествения път. Няма по-хубаво нещо от това, да разбере човек Божиите пътища, но докато ги намери! Тъмният дух идва и ти казва: „Какво си тръгнал по този път? " Когато той дойде, ще му кажеш: „Ние вземаме ролята на слуги, слуги на любовта. Ние отиваме да слугуваме на Бога.
към текста >>
" Когато той дойде, ще му кажеш: „Ние вземаме ролята на слуги, слуги на
любовта
.
Бог не се сърди никому, но щом затвориш капаците на стаята си, лишаваш се от едно благо. Най-важното служене на Бога е печеленето на души за Бога. Божията работа сега се състои в намирането на готовите, предопределените души, които сега трябва да намерят Божествения път. Няма по-хубаво нещо от това, да разбере човек Божиите пътища, но докато ги намери! Тъмният дух идва и ти казва: „Какво си тръгнал по този път?
" Когато той дойде, ще му кажеш: „Ние вземаме ролята на слуги, слуги на
любовта
.
Ние отиваме да слугуваме на Бога. Ела и ти да Му слугуваш. “ Всичко, което придобиеш вън от Бога, можеш да го изгубиш. Щастието е само в Бога. Отникъде другаде щастие не може да дойде.
към текста >>
Ние отиваме да слугуваме на
Бога
.
Най-важното служене на Бога е печеленето на души за Бога. Божията работа сега се състои в намирането на готовите, предопределените души, които сега трябва да намерят Божествения път. Няма по-хубаво нещо от това, да разбере човек Божиите пътища, но докато ги намери! Тъмният дух идва и ти казва: „Какво си тръгнал по този път? " Когато той дойде, ще му кажеш: „Ние вземаме ролята на слуги, слуги на любовта.
Ние отиваме да слугуваме на
Бога
.
Ела и ти да Му слугуваш. “ Всичко, което придобиеш вън от Бога, можеш да го изгубиш. Щастието е само в Бога. Отникъде другаде щастие не може да дойде. Човек не може да бъде щастлив вън от Бога.
към текста >>
Всичко, което придобиеш вън от
Бога
, можеш да го изгубиш.
Няма по-хубаво нещо от това, да разбере човек Божиите пътища, но докато ги намери! Тъмният дух идва и ти казва: „Какво си тръгнал по този път? " Когато той дойде, ще му кажеш: „Ние вземаме ролята на слуги, слуги на любовта. Ние отиваме да слугуваме на Бога. Ела и ти да Му слугуваш. “
Всичко, което придобиеш вън от
Бога
, можеш да го изгубиш.
Щастието е само в Бога. Отникъде другаде щастие не може да дойде. Човек не може да бъде щастлив вън от Бога. Трябва връзка с Бога, непреривна, непрестанна, без прекъсване, защото, като стане прекъсване, злото идва. Ти, като служиш на Бога, няма какво да Му дадеш.
към текста >>
Щастието е само в
Бога
.
Тъмният дух идва и ти казва: „Какво си тръгнал по този път? " Когато той дойде, ще му кажеш: „Ние вземаме ролята на слуги, слуги на любовта. Ние отиваме да слугуваме на Бога. Ела и ти да Му слугуваш. “ Всичко, което придобиеш вън от Бога, можеш да го изгубиш.
Щастието е само в
Бога
.
Отникъде другаде щастие не може да дойде. Човек не може да бъде щастлив вън от Бога. Трябва връзка с Бога, непреривна, непрестанна, без прекъсване, защото, като стане прекъсване, злото идва. Ти, като служиш на Бога, няма какво да Му дадеш. Той си има всичко.
към текста >>
Човек не може да бъде щастлив вън от
Бога
.
Ние отиваме да слугуваме на Бога. Ела и ти да Му слугуваш. “ Всичко, което придобиеш вън от Бога, можеш да го изгубиш. Щастието е само в Бога. Отникъде другаде щастие не може да дойде.
Човек не може да бъде щастлив вън от
Бога
.
Трябва връзка с Бога, непреривна, непрестанна, без прекъсване, защото, като стане прекъсване, злото идва. Ти, като служиш на Бога, няма какво да Му дадеш. Той си има всичко. Ти, като Му служиш, ще вземеш. Ти, като служиш на Бога и на ближния си, служи безкористно, както Бога, т.
към текста >>
Трябва връзка с
Бога
, непреривна, непрестанна, без прекъсване, защото, като стане прекъсване, злото идва.
Ела и ти да Му слугуваш. “ Всичко, което придобиеш вън от Бога, можеш да го изгубиш. Щастието е само в Бога. Отникъде другаде щастие не може да дойде. Човек не може да бъде щастлив вън от Бога.
Трябва връзка с
Бога
, непреривна, непрестанна, без прекъсване, защото, като стане прекъсване, злото идва.
Ти, като служиш на Бога, няма какво да Му дадеш. Той си има всичко. Ти, като Му служиш, ще вземеш. Ти, като служиш на Бога и на ближния си, служи безкористно, както Бога, т. е., без да очакваш нещо.
към текста >>
Ти, като служиш на
Бога
, няма какво да Му дадеш.
Всичко, което придобиеш вън от Бога, можеш да го изгубиш. Щастието е само в Бога. Отникъде другаде щастие не може да дойде. Човек не може да бъде щастлив вън от Бога. Трябва връзка с Бога, непреривна, непрестанна, без прекъсване, защото, като стане прекъсване, злото идва.
Ти, като служиш на
Бога
, няма какво да Му дадеш.
Той си има всичко. Ти, като Му служиш, ще вземеш. Ти, като служиш на Бога и на ближния си, служи безкористно, както Бога, т. е., без да очакваш нещо. Който върши своята работа, ще има обикновените благословения, а който върши Божията работа, ще има извънредни благословения.
към текста >>
Ти, като служиш на
Бога
и на
ближния
си, служи безкористно, както
Бога
, т.
Човек не може да бъде щастлив вън от Бога. Трябва връзка с Бога, непреривна, непрестанна, без прекъсване, защото, като стане прекъсване, злото идва. Ти, като служиш на Бога, няма какво да Му дадеш. Той си има всичко. Ти, като Му служиш, ще вземеш.
Ти, като служиш на
Бога
и на
ближния
си, служи безкористно, както
Бога
, т.
е., без да очакваш нещо. Който върши своята работа, ще има обикновените благословения, а който върши Божията работа, ще има извънредни благословения. Онзи, който прави добро, сее и жъне. Онзи, който работи за другите, нищо не е изгубил. Човек, който служи на себе си, най-после остарява и не е доволен от себе си.
към текста >>
Човек, който служи на
себе
си, най-после остарява и не е доволен от
себе
си.
Ти, като служиш на Бога и на ближния си, служи безкористно, както Бога, т. е., без да очакваш нещо. Който върши своята работа, ще има обикновените благословения, а който върши Божията работа, ще има извънредни благословения. Онзи, който прави добро, сее и жъне. Онзи, който работи за другите, нищо не е изгубил.
Човек, който служи на
себе
си, най-после остарява и не е доволен от
себе
си.
На Бога като служиш, не остаряваш, но се подмладяваш. Който служи на Бога, нещата му се нареждат. Законът е този: Ти само желай да служиш на Бога и условията сами по себе си ще дойдат. Ще дойдат случките, ще дойде слугуването. Ще се нареди всеки ден, стига да храните това желание.
към текста >>
На
Бога
като служиш, не остаряваш, но се подмладяваш.
е., без да очакваш нещо. Който върши своята работа, ще има обикновените благословения, а който върши Божията работа, ще има извънредни благословения. Онзи, който прави добро, сее и жъне. Онзи, който работи за другите, нищо не е изгубил. Човек, който служи на себе си, най-после остарява и не е доволен от себе си.
На
Бога
като служиш, не остаряваш, но се подмладяваш.
Който служи на Бога, нещата му се нареждат. Законът е този: Ти само желай да служиш на Бога и условията сами по себе си ще дойдат. Ще дойдат случките, ще дойде слугуването. Ще се нареди всеки ден, стига да храните това желание. Щом почнеш да служиш на Бога, всички хора ще ти станат обични, ще видиш, че това са души.
към текста >>
Който служи на
Бога
, нещата му се нареждат.
Който върши своята работа, ще има обикновените благословения, а който върши Божията работа, ще има извънредни благословения. Онзи, който прави добро, сее и жъне. Онзи, който работи за другите, нищо не е изгубил. Човек, който служи на себе си, най-после остарява и не е доволен от себе си. На Бога като служиш, не остаряваш, но се подмладяваш.
Който служи на
Бога
, нещата му се нареждат.
Законът е този: Ти само желай да служиш на Бога и условията сами по себе си ще дойдат. Ще дойдат случките, ще дойде слугуването. Ще се нареди всеки ден, стига да храните това желание. Щом почнеш да служиш на Бога, всички хора ще ти станат обични, ще видиш, че това са души. Има два вида хора които живеят за себе си и които живеят за другите.
към текста >>
Законът е този: Ти само желай да служиш на
Бога
и условията сами по
себе
си ще дойдат.
Онзи, който прави добро, сее и жъне. Онзи, който работи за другите, нищо не е изгубил. Човек, който служи на себе си, най-после остарява и не е доволен от себе си. На Бога като служиш, не остаряваш, но се подмладяваш. Който служи на Бога, нещата му се нареждат.
Законът е този: Ти само желай да служиш на
Бога
и условията сами по
себе
си ще дойдат.
Ще дойдат случките, ще дойде слугуването. Ще се нареди всеки ден, стига да храните това желание. Щом почнеш да служиш на Бога, всички хора ще ти станат обични, ще видиш, че това са души. Има два вида хора които живеят за себе си и които живеят за другите. Последните живеят за Бога.
към текста >>
Щом почнеш да служиш на
Бога
, всички хора ще ти станат обични, ще видиш, че това са души.
На Бога като служиш, не остаряваш, но се подмладяваш. Който служи на Бога, нещата му се нареждат. Законът е този: Ти само желай да служиш на Бога и условията сами по себе си ще дойдат. Ще дойдат случките, ще дойде слугуването. Ще се нареди всеки ден, стига да храните това желание.
Щом почнеш да служиш на
Бога
, всички хора ще ти станат обични, ще видиш, че това са души.
Има два вида хора които живеят за себе си и които живеят за другите. Последните живеят за Бога. Вие, като работите за Бога, ще бъдете силни. Който пожелае да служи на Бога от любов, у него непременно ще се събуди известна дарба или известен малък талант, който постепенно ще се разраства. Човек може да ликвидира своята карма само като служи на Бога.
към текста >>
Има два вида хора които живеят за
себе
си и които живеят за другите.
Който служи на Бога, нещата му се нареждат. Законът е този: Ти само желай да служиш на Бога и условията сами по себе си ще дойдат. Ще дойдат случките, ще дойде слугуването. Ще се нареди всеки ден, стига да храните това желание. Щом почнеш да служиш на Бога, всички хора ще ти станат обични, ще видиш, че това са души.
Има два вида хора които живеят за
себе
си и които живеят за другите.
Последните живеят за Бога. Вие, като работите за Бога, ще бъдете силни. Който пожелае да служи на Бога от любов, у него непременно ще се събуди известна дарба или известен малък талант, който постепенно ще се разраства. Човек може да ликвидира своята карма само като служи на Бога. Единствената работа на човека, която остава през вековете, е работата за Бога.
към текста >>
Последните живеят за
Бога
.
Законът е този: Ти само желай да служиш на Бога и условията сами по себе си ще дойдат. Ще дойдат случките, ще дойде слугуването. Ще се нареди всеки ден, стига да храните това желание. Щом почнеш да служиш на Бога, всички хора ще ти станат обични, ще видиш, че това са души. Има два вида хора които живеят за себе си и които живеят за другите.
Последните живеят за
Бога
.
Вие, като работите за Бога, ще бъдете силни. Който пожелае да служи на Бога от любов, у него непременно ще се събуди известна дарба или известен малък талант, който постепенно ще се разраства. Човек може да ликвидира своята карма само като служи на Бога. Единствената работа на човека, която остава през вековете, е работата за Бога. Смисълът на живота се заключава в слугуването.
към текста >>
Вие, като работите за
Бога
, ще бъдете силни.
Ще дойдат случките, ще дойде слугуването. Ще се нареди всеки ден, стига да храните това желание. Щом почнеш да служиш на Бога, всички хора ще ти станат обични, ще видиш, че това са души. Има два вида хора които живеят за себе си и които живеят за другите. Последните живеят за Бога.
Вие, като работите за
Бога
, ще бъдете силни.
Който пожелае да служи на Бога от любов, у него непременно ще се събуди известна дарба или известен малък талант, който постепенно ще се разраства. Човек може да ликвидира своята карма само като служи на Бога. Единствената работа на човека, която остава през вековете, е работата за Бога. Смисълът на живота се заключава в слугуването. Да служи на Бога, това е главната задача, която човек трябва да реши.
към текста >>
Който пожелае да служи на
Бога
от
любов
, у него непременно ще се събуди известна дарба или известен малък талант, който постепенно ще се разраства.
Ще се нареди всеки ден, стига да храните това желание. Щом почнеш да служиш на Бога, всички хора ще ти станат обични, ще видиш, че това са души. Има два вида хора които живеят за себе си и които живеят за другите. Последните живеят за Бога. Вие, като работите за Бога, ще бъдете силни.
Който пожелае да служи на
Бога
от
любов
, у него непременно ще се събуди известна дарба или известен малък талант, който постепенно ще се разраства.
Човек може да ликвидира своята карма само като служи на Бога. Единствената работа на човека, която остава през вековете, е работата за Бога. Смисълът на живота се заключава в слугуването. Да служи на Бога, това е главната задача, която човек трябва да реши. Реши ли тази задача правилно, всичките му работи ще се наредят.
към текста >>
Човек може да ликвидира своята карма само като служи на
Бога
.
Щом почнеш да служиш на Бога, всички хора ще ти станат обични, ще видиш, че това са души. Има два вида хора които живеят за себе си и които живеят за другите. Последните живеят за Бога. Вие, като работите за Бога, ще бъдете силни. Който пожелае да служи на Бога от любов, у него непременно ще се събуди известна дарба или известен малък талант, който постепенно ще се разраства.
Човек може да ликвидира своята карма само като служи на
Бога
.
Единствената работа на човека, която остава през вековете, е работата за Бога. Смисълът на живота се заключава в слугуването. Да служи на Бога, това е главната задача, която човек трябва да реши. Реши ли тази задача правилно, всичките му работи ще се наредят. Когато човек се реши да служи на Бога, сърцето му се изпълва с радост, умът му със светлина, а волята му с активност.
към текста >>
Единствената работа на човека, която остава през вековете, е работата за
Бога
.
Има два вида хора които живеят за себе си и които живеят за другите. Последните живеят за Бога. Вие, като работите за Бога, ще бъдете силни. Който пожелае да служи на Бога от любов, у него непременно ще се събуди известна дарба или известен малък талант, който постепенно ще се разраства. Човек може да ликвидира своята карма само като служи на Бога.
Единствената работа на човека, която остава през вековете, е работата за
Бога
.
Смисълът на живота се заключава в слугуването. Да служи на Бога, това е главната задача, която човек трябва да реши. Реши ли тази задача правилно, всичките му работи ще се наредят. Когато човек се реши да служи на Бога, сърцето му се изпълва с радост, умът му със светлина, а волята му с активност. Онзи, който е роден вътрешно, трябва да желае всичко, каквото е придобил знание, сила и богатство, да отдаде на Бога.
към текста >>
Да служи на
Бога
, това е главната задача, която човек трябва да реши.
Вие, като работите за Бога, ще бъдете силни. Който пожелае да служи на Бога от любов, у него непременно ще се събуди известна дарба или известен малък талант, който постепенно ще се разраства. Човек може да ликвидира своята карма само като служи на Бога. Единствената работа на човека, която остава през вековете, е работата за Бога. Смисълът на живота се заключава в слугуването.
Да служи на
Бога
, това е главната задача, която човек трябва да реши.
Реши ли тази задача правилно, всичките му работи ще се наредят. Когато човек се реши да служи на Бога, сърцето му се изпълва с радост, умът му със светлина, а волята му с активност. Онзи, който е роден вътрешно, трябва да желае всичко, каквото е придобил знание, сила и богатство, да отдаде на Бога. Великото разумно начало трябва да бъде на първо място в неговото съзнание. На първо място Бог!
към текста >>
Когато човек се реши да служи на
Бога
, сърцето му се изпълва с радост, умът му със светлина, а волята му с активност.
Човек може да ликвидира своята карма само като служи на Бога. Единствената работа на човека, която остава през вековете, е работата за Бога. Смисълът на живота се заключава в слугуването. Да служи на Бога, това е главната задача, която човек трябва да реши. Реши ли тази задача правилно, всичките му работи ще се наредят.
Когато човек се реши да служи на
Бога
, сърцето му се изпълва с радост, умът му със светлина, а волята му с активност.
Онзи, който е роден вътрешно, трябва да желае всичко, каквото е придобил знание, сила и богатство, да отдаде на Бога. Великото разумно начало трябва да бъде на първо място в неговото съзнание. На първо място Бог! Всеки по отношение на това, което има, е касиер на Бога. Ще ви дам едно правило: Това, което Бог прави за вас, правете и вие за хората.
към текста >>
Онзи, който е роден вътрешно, трябва да желае всичко, каквото е придобил знание, сила и
богатство
, да отдаде на
Бога
.
Единствената работа на човека, която остава през вековете, е работата за Бога. Смисълът на живота се заключава в слугуването. Да служи на Бога, това е главната задача, която човек трябва да реши. Реши ли тази задача правилно, всичките му работи ще се наредят. Когато човек се реши да служи на Бога, сърцето му се изпълва с радост, умът му със светлина, а волята му с активност.
Онзи, който е роден вътрешно, трябва да желае всичко, каквото е придобил знание, сила и
богатство
, да отдаде на
Бога
.
Великото разумно начало трябва да бъде на първо място в неговото съзнание. На първо място Бог! Всеки по отношение на това, което има, е касиер на Бога. Ще ви дам едно правило: Това, което Бог прави за вас, правете и вие за хората. Ако човек иска да получи възкресение, той трябва да пази следните две положения: Първото положение е всяка сутрин и всяка вечер да изпраща от своето благо, което е вложено в неговата душа, на всички хора.
към текста >>
Всеки по отношение на това, което има, е касиер на
Бога
.
Реши ли тази задача правилно, всичките му работи ще се наредят. Когато човек се реши да служи на Бога, сърцето му се изпълва с радост, умът му със светлина, а волята му с активност. Онзи, който е роден вътрешно, трябва да желае всичко, каквото е придобил знание, сила и богатство, да отдаде на Бога. Великото разумно начало трябва да бъде на първо място в неговото съзнание. На първо място Бог!
Всеки по отношение на това, което има, е касиер на
Бога
.
Ще ви дам едно правило: Това, което Бог прави за вас, правете и вие за хората. Ако човек иска да получи възкресение, той трябва да пази следните две положения: Първото положение е всяка сутрин и всяка вечер да изпраща от своето благо, което е вложено в неговата душа, на всички хора. Второто положение на висшата любов е да любиш хората и тогава, когато те мразят и ти вършат зло, да им служиш по цял ден, без те да знаят това. Вие сега сте строители на новото. Човек, като свърши работата на Бога, минава в по-високо положение.
към текста >>
Второто положение на висшата
любов
е да любиш хората и тогава, когато те мразят и ти вършат зло, да им служиш по цял ден, без те да знаят това.
Великото разумно начало трябва да бъде на първо място в неговото съзнание. На първо място Бог! Всеки по отношение на това, което има, е касиер на Бога. Ще ви дам едно правило: Това, което Бог прави за вас, правете и вие за хората. Ако човек иска да получи възкресение, той трябва да пази следните две положения: Първото положение е всяка сутрин и всяка вечер да изпраща от своето благо, което е вложено в неговата душа, на всички хора.
Второто положение на висшата
любов
е да любиш хората и тогава, когато те мразят и ти вършат зло, да им служиш по цял ден, без те да знаят това.
Вие сега сте строители на новото. Човек, като свърши работата на Бога, минава в по-високо положение. Божият път е най-лесният. Там има методи. В Божия път работите не са така тежки.
към текста >>
Човек, като свърши работата на
Бога
, минава в по-високо положение.
Всеки по отношение на това, което има, е касиер на Бога. Ще ви дам едно правило: Това, което Бог прави за вас, правете и вие за хората. Ако човек иска да получи възкресение, той трябва да пази следните две положения: Първото положение е всяка сутрин и всяка вечер да изпраща от своето благо, което е вложено в неговата душа, на всички хора. Второто положение на висшата любов е да любиш хората и тогава, когато те мразят и ти вършат зло, да им служиш по цял ден, без те да знаят това. Вие сега сте строители на новото.
Човек, като свърши работата на
Бога
, минава в по-високо положение.
Божият път е най-лесният. Там има методи. В Божия път работите не са така тежки. Най-лесното нещо е да служиш, а най-мъчното е да грешиш, защото ще плащаш. Човек трябва да стане съработник на Бога.
към текста >>
Човек трябва да стане съработник на
Бога
.
Човек, като свърши работата на Бога, минава в по-високо положение. Божият път е най-лесният. Там има методи. В Божия път работите не са така тежки. Най-лесното нещо е да служиш, а най-мъчното е да грешиш, защото ще плащаш.
Човек трябва да стане съработник на
Бога
.
Безлюбието е причина за всички болести и страдания в света. Има закон: Ти не можеш да възлюбиш Бога, докато не работиш за Него. При работата за Бога човек ще приеме любовта. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев
към текста >>
Има закон: Ти не можеш да възлюбиш
Бога
, докато не работиш за Него.
Там има методи. В Божия път работите не са така тежки. Най-лесното нещо е да служиш, а най-мъчното е да грешиш, защото ще плащаш. Човек трябва да стане съработник на Бога. Безлюбието е причина за всички болести и страдания в света.
Има закон: Ти не можеш да възлюбиш
Бога
, докато не работиш за Него.
При работата за Бога човек ще приеме любовта. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев
към текста >>
При работата за
Бога
човек ще приеме
любовта
.
В Божия път работите не са така тежки. Най-лесното нещо е да служиш, а най-мъчното е да грешиш, защото ще плащаш. Човек трябва да стане съработник на Бога. Безлюбието е причина за всички болести и страдания в света. Има закон: Ти не можеш да възлюбиш Бога, докато не работиш за Него.
При работата за
Бога
човек ще приеме
любовта
.
Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев
към текста >>
38.
Слово за Учителя
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Той постави Словото Божие на висок пиедестал, оттам да свети и ориентира всички ония, които са объркали своя път, както и ония, които търсят истината и свободата, мъдростта и знанието*
любовта
и истинския живот.
Бъдещето е неговото време. Образът на Учителя не потъна в дълбочината, нито се скри някъде в далечината, но изгря като мощно, ярко слънце на неговия собствен хоризонт, както и на хоризонта на всички ония човешки съзнания, които търсят истината и свободата. Ние се радваме, като виждаме как всеки ден и час делото на Учителя зрее и узрява, а образът му става все по-светъл, по-мощен, по-велик. Неговият образ свети като фар в мрачната нощ на човешкото съзнание и като слънце в деня на пробуждащата се човешка душа. Ние виждаме Учителя облечен отвътре и отвън в одеждата на живото Слово, познаваме го като въплътено Слово Божие и такъв го приемаме.
Той постави Словото Божие на висок пиедестал, оттам да свети и ориентира всички ония, които са объркали своя път, както и ония, които търсят истината и свободата, мъдростта и знанието*
любовта
и истинския живот.
Той предаде Словото с езика на любовта, и то на висока, чиста и съвършена гама. Ония, които познават Учителя и го разбират, свободно и справедливо могат да кажат: Ето човека! Ето космическия човек! Какво донесе на човечеството Учителя? - Най-голямото богатство в света, най-великия дар на човешката душа - живия хляб, слязъл от небето, Словото Божие.
към текста >>
Той предаде Словото с езика на
любовта
, и то на висока, чиста и съвършена гама.
Образът на Учителя не потъна в дълбочината, нито се скри някъде в далечината, но изгря като мощно, ярко слънце на неговия собствен хоризонт, както и на хоризонта на всички ония човешки съзнания, които търсят истината и свободата. Ние се радваме, като виждаме как всеки ден и час делото на Учителя зрее и узрява, а образът му става все по-светъл, по-мощен, по-велик. Неговият образ свети като фар в мрачната нощ на човешкото съзнание и като слънце в деня на пробуждащата се човешка душа. Ние виждаме Учителя облечен отвътре и отвън в одеждата на живото Слово, познаваме го като въплътено Слово Божие и такъв го приемаме. Той постави Словото Божие на висок пиедестал, оттам да свети и ориентира всички ония, които са объркали своя път, както и ония, които търсят истината и свободата, мъдростта и знанието* любовта и истинския живот.
Той предаде Словото с езика на
любовта
, и то на висока, чиста и съвършена гама.
Ония, които познават Учителя и го разбират, свободно и справедливо могат да кажат: Ето човека! Ето космическия човек! Какво донесе на човечеството Учителя? - Най-голямото богатство в света, най-великия дар на човешката душа - живия хляб, слязъл от небето, Словото Божие. Какво представя Словото Божие?
към текста >>
- Най-голямото
богатство
в света, най-великия дар на човешката душа - живия хляб, слязъл от небето, Словото Божие.
Той постави Словото Божие на висок пиедестал, оттам да свети и ориентира всички ония, които са объркали своя път, както и ония, които търсят истината и свободата, мъдростта и знанието* любовта и истинския живот. Той предаде Словото с езика на любовта, и то на висока, чиста и съвършена гама. Ония, които познават Учителя и го разбират, свободно и справедливо могат да кажат: Ето човека! Ето космическия човек! Какво донесе на човечеството Учителя?
- Най-голямото
богатство
в света, най-великия дар на човешката душа - живия хляб, слязъл от небето, Словото Божие.
Какво представя Словото Божие? - всичко, каквото човешката душа желае, всичко каквото човешката душа търси. Ако търси наука, знание, светлина, ще ги намери там; ако търси сила и живот, и това ще намери. Ако търси истина, свобода и простор, и това ще намери; ако търси методи, правила и закони за добър живот и за правил- но развитие, и това ще намери там. След като Словото Божие даде всичко на човека, най-после ще го изпита.
към текста >>
Единият, застанал на върха на своето съзнание, проникнат от гордост и тщеславие, отправя своята молитва
към
Бога
.
Чете притчата, която всички знаят. Какво ли особено ще каже? фарисеят си е фарисей, митарят си е митар. От тези десетина реда на притчата се развива цяла величествена беседа. Тук Учителя майсторски рисува два образа, два колоса.
Единият, застанал на върха на своето съзнание, проникнат от гордост и тщеславие, отправя своята молитва
към
Бога
.
Другият, застанал в низината на живота - митарят, със смирение и разкаяние, и той отправя своята молитва. Виждаме и двамата не само къде са застанали в храма, но слушаме как Учителя с майсторството на голям кабалист представя тези два образа в числа; изнася ги от френологично и физиогномично гледище. От тази притча за нас остават два живи, безсмъртни образа - граници, между които се движи човешката личност като фарисей и митар. Едва свършил това, иде друга беседа, в която се развива идеята за ближния, в лицето на добрия самарянин. Докато слушаме с човешко разбиране кой е наш ближен според родовата, кръвната връзка, ние чуваме прекрасната мисъл на истинския ближен.
към текста >>
Едва свършил това, иде друга беседа, в която се развива идеята за
ближния
, в лицето на добрия самарянин.
Тук Учителя майсторски рисува два образа, два колоса. Единият, застанал на върха на своето съзнание, проникнат от гордост и тщеславие, отправя своята молитва към Бога. Другият, застанал в низината на живота - митарят, със смирение и разкаяние, и той отправя своята молитва. Виждаме и двамата не само къде са застанали в храма, но слушаме как Учителя с майсторството на голям кабалист представя тези два образа в числа; изнася ги от френологично и физиогномично гледище. От тази притча за нас остават два живи, безсмъртни образа - граници, между които се движи човешката личност като фарисей и митар.
Едва свършил това, иде друга беседа, в която се развива идеята за
ближния
, в лицето на добрия самарянин.
Докато слушаме с човешко разбиране кой е наш ближен според родовата, кръвната връзка, ние чуваме прекрасната мисъл на истинския ближен. Ближен е всеки, в който бие пулс. Откъде е той, кой е, какъв е, не е важно. Щом пулсира, щом в него бие космическият пулс на вселената, който дирижира цялата природа, той е наш ближен. Така разбираме истината.
към текста >>
Чуваме: „Кротък е онзи, който е организирал всички сили в
себе
си, който е впрегнал енергии и е станал господар на своето нисилие естество, на своето нисше начало.“ А за смирения Учителя казва: „Смирен е онзи, който е изработил такъв морален устой, такъв здрав гръбнак, че никаква земна сила не може да го огъне, нито да го пречупи.“ Пътуваме заедно с Учителевата мисъл и пред нас се нижат безброй въпроси от различен характер: притчи, разни стихове от Евангелието, развиват се разни формули, с които най-вещият математик работи.
Например казано е: „Блажени кротките, смирените, защото те ще наследят земята“. Казваме: Да съм кротък, значи да съм овца. Да съм смирен, значи да съм мост, всеки да минава по моя гръб. Нито едното, нито другото искам да бъда. Но слушаме Учителя, като говори, и се превръщаме в слух и мисъл.
Чуваме: „Кротък е онзи, който е организирал всички сили в
себе
си, който е впрегнал енергии и е станал господар на своето нисилие естество, на своето нисше начало.“ А за смирения Учителя казва: „Смирен е онзи, който е изработил такъв морален устой, такъв здрав гръбнак, че никаква земна сила не може да го огъне, нито да го пречупи.“ Пътуваме заедно с Учителевата мисъл и пред нас се нижат безброй въпроси от различен характер: притчи, разни стихове от Евангелието, развиват се разни формули, с които най-вещият математик работи.
Виждаме Учителя като голям алхимик на най-новата химия, в математиката, в психологията, в живата химия - да прави различни опити, да превръща елементите един в друг, да съединява прости елементи в сложни съединения, като например от живите елементи вяра и любов образува едно съединение; от любов, мъдрост и истина образува друго съединение; от правда и добродетел - трето съединение. Той съчетава тези елементи в стройни системи, в живи съединения, които предлага на човечеството като методи за съзнателна и разумна работа за правилно и хармонично развитие, каквото човешката душа търси. Така разбираме какво значи Словото Божие. В проявите на Учителя, в неговия живот, който беше изложен пред нас като на длан, ние разбирахме всичко, що се отнася до Словото Божие. Като имахме Словото, този велик дар на човешката душа, това голямо богатство, запитваме се: Защо и до днес има толкова много страдания, толкова мъчнотии, противоречия, болести в живота?
към текста >>
Виждаме Учителя като голям алхимик на най-новата химия, в математиката, в психологията, в живата химия - да прави различни опити, да превръща елементите един в друг, да съединява прости елементи в сложни съединения, като например от живите елементи вяра и
любов
образува едно съединение; от
любов
, мъдрост и истина образува друго съединение; от правда и добродетел - трето съединение.
Казваме: Да съм кротък, значи да съм овца. Да съм смирен, значи да съм мост, всеки да минава по моя гръб. Нито едното, нито другото искам да бъда. Но слушаме Учителя, като говори, и се превръщаме в слух и мисъл. Чуваме: „Кротък е онзи, който е организирал всички сили в себе си, който е впрегнал енергии и е станал господар на своето нисилие естество, на своето нисше начало.“ А за смирения Учителя казва: „Смирен е онзи, който е изработил такъв морален устой, такъв здрав гръбнак, че никаква земна сила не може да го огъне, нито да го пречупи.“ Пътуваме заедно с Учителевата мисъл и пред нас се нижат безброй въпроси от различен характер: притчи, разни стихове от Евангелието, развиват се разни формули, с които най-вещият математик работи.
Виждаме Учителя като голям алхимик на най-новата химия, в математиката, в психологията, в живата химия - да прави различни опити, да превръща елементите един в друг, да съединява прости елементи в сложни съединения, като например от живите елементи вяра и
любов
образува едно съединение; от
любов
, мъдрост и истина образува друго съединение; от правда и добродетел - трето съединение.
Той съчетава тези елементи в стройни системи, в живи съединения, които предлага на човечеството като методи за съзнателна и разумна работа за правилно и хармонично развитие, каквото човешката душа търси. Така разбираме какво значи Словото Божие. В проявите на Учителя, в неговия живот, който беше изложен пред нас като на длан, ние разбирахме всичко, що се отнася до Словото Божие. Като имахме Словото, този велик дар на човешката душа, това голямо богатство, запитваме се: Защо и до днес има толкова много страдания, толкова мъчнотии, противоречия, болести в живота? Като отговор ще си послужа с един пример от беседата на Учителя.
към текста >>
Като имахме Словото, този велик дар на човешката душа, това голямо
богатство
, запитваме се: Защо и до днес има толкова много страдания, толкова мъчнотии, противоречия, болести в живота?
Чуваме: „Кротък е онзи, който е организирал всички сили в себе си, който е впрегнал енергии и е станал господар на своето нисилие естество, на своето нисше начало.“ А за смирения Учителя казва: „Смирен е онзи, който е изработил такъв морален устой, такъв здрав гръбнак, че никаква земна сила не може да го огъне, нито да го пречупи.“ Пътуваме заедно с Учителевата мисъл и пред нас се нижат безброй въпроси от различен характер: притчи, разни стихове от Евангелието, развиват се разни формули, с които най-вещият математик работи. Виждаме Учителя като голям алхимик на най-новата химия, в математиката, в психологията, в живата химия - да прави различни опити, да превръща елементите един в друг, да съединява прости елементи в сложни съединения, като например от живите елементи вяра и любов образува едно съединение; от любов, мъдрост и истина образува друго съединение; от правда и добродетел - трето съединение. Той съчетава тези елементи в стройни системи, в живи съединения, които предлага на човечеството като методи за съзнателна и разумна работа за правилно и хармонично развитие, каквото човешката душа търси. Така разбираме какво значи Словото Божие. В проявите на Учителя, в неговия живот, който беше изложен пред нас като на длан, ние разбирахме всичко, що се отнася до Словото Божие.
Като имахме Словото, този велик дар на човешката душа, това голямо
богатство
, запитваме се: Защо и до днес има толкова много страдания, толкова мъчнотии, противоречия, болести в живота?
Като отговор ще си послужа с един пример от беседата на Учителя. Един беден човек, голям несретник, живял някъде накрая на града в своята малка, полусрутена колиба. Денем излизал да си търси прехраната и вечер късно се връщал у дома си. Пътят, през който минавал, водел през един голям мост. Тук той се спирал да си отдъхне от мъчнотиите и неуспехите.
към текста >>
Окаян, обезсърчен, отчаян, той оплаквал своята съдба, проклинал часа, в който се е родил, и търсел вината във всичко окръжаващо: в
богатите
хора, в условията на живота, но никога не търсел причината в
себе
си.
Като отговор ще си послужа с един пример от беседата на Учителя. Един беден човек, голям несретник, живял някъде накрая на града в своята малка, полусрутена колиба. Денем излизал да си търси прехраната и вечер късно се връщал у дома си. Пътят, през който минавал, водел през един голям мост. Тук той се спирал да си отдъхне от мъчнотиите и неуспехите.
Окаян, обезсърчен, отчаян, той оплаквал своята съдба, проклинал часа, в който се е родил, и търсел вината във всичко окръжаващо: в
богатите
хора, в условията на живота, но никога не търсел причината в
себе
си.
Така продължавало ред години. Често добрата съдба го придружавала и му нашепвала как да намери път за подобрение на живота си. Веднъж тя решила да му помогне и оставила на моста, отдето постоянно минавал, една торба със злато - да се възползува от него. Тази вечер, като минавал моста разочарован, си казал: „Ред години минавах по този мост с отворени очи и никога нищо не намерих, нищо не разбрах. Сега ще затворя очите си, дано поне така науча нещо.“ Затворил очите си, но се отклонил от пътя и торбата останала настрана от него, неизползувана.
към текста >>
Сега ще затворя очите си, дано поне така науча нещо.“ Затворил очите си, но се отклонил от пътя и торбата останала настрана от него, неизползувана.
Окаян, обезсърчен, отчаян, той оплаквал своята съдба, проклинал часа, в който се е родил, и търсел вината във всичко окръжаващо: в богатите хора, в условията на живота, но никога не търсел причината в себе си. Така продължавало ред години. Често добрата съдба го придружавала и му нашепвала как да намери път за подобрение на живота си. Веднъж тя решила да му помогне и оставила на моста, отдето постоянно минавал, една торба със злато - да се възползува от него. Тази вечер, като минавал моста разочарован, си казал: „Ред години минавах по този мост с отворени очи и никога нищо не намерих, нищо не разбрах.
Сега ще затворя очите си, дано поне така науча нещо.“ Затворил очите си, но се отклонил от пътя и торбата останала настрана от него, неизползувана.
Върнал се той вкъщи още по-окаян и измъчен и започнал горчиво да плаче. Почувствувал, че загубил нещо, че пропуснал някакъв благоприятен случай. Но добрата съдба и сега не го оставила. Постоянно му нашепвала: „Върни се по пътя на отклонението си и оттам тръгни по правия път. Там ще намериш торбата със златото, което те очаква.
към текста >>
39.
Красотата на Рила
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тясна пътека води
към
него.
Слизаме до твоите брегове. Стъпваме на полянката, дето толкова пъти сме играли паневритмия с Учителя. И той на връщане от па- невритмия сам е носел на рамо сухо дърво за нуждите на общежитието. Скоро вече сме при второто езеро - Елбур, край което ще бъде нашият стан. След кратка почивка и построяване на палатката привечер мнозина се изкачват на Молитвения връх.
Тясна пътека води
към
него.
Върху голяма скала край пътеката са написани думите: Пази свободата на душата си! Пази доброто на сърцето си! Пази светлината на ума си! Пази силата на духа си!
към текста >>
„Люби
Бога
,
Пази силата на духа си! Един брат се зае да издълбае върху камъка с длето и чук тези думи, за да се увековечат. Този брат и на други места е издълбал върху скалите свещени изречения, например: „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! “ и
„Люби
Бога
,
Обичай ближния си, Търси съвършенството! “ Тези изречения, издълбани върху гранита, с хилядолетия ще поучават бъдните поколения. На Молитвения връх прекарахме в мълчание.
към текста >>
Обичай
ближния
си,
Един брат се зае да издълбае върху камъка с длето и чук тези думи, за да се увековечат. Този брат и на други места е издълбал върху скалите свещени изречения, например: „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! “ и „Люби Бога,
Обичай
ближния
си,
Търси съвършенството! “ Тези изречения, издълбани върху гранита, с хилядолетия ще поучават бъдните поколения. На Молитвения връх прекарахме в мълчание. И сега звънят в ушите ни словата на вечните истини, произнесени тук от Учителя.
към текста >>
С
любов
ги е нареждал Учителя.
На този Молитвен връх почнахме да се изкачваме от 1932 г., а по-рано за молитвен връх ни служеше възвишението между второто и третото езеро. Още след слизането си от Молитвения връх посещаваме чешмичката. Там прекарваме известно време в мълчание и в тих разговор с водите, които се изливат от мраморните ръце. Чешмичката има оригинална архитектура. Белите камъни, с които е изградена тя, са донесени тук с раници или на гръб от далечни места.
С
любов
ги е нареждал Учителя.
От днеска почват чудните дни при седемструнната арфа на Рила. По време на нашето пребиваване тук, в свободното си време, ние единично и на групи посещаваме всички езера и върхове. Отиваме при Езерото на съзерцанието. Тишината, която цари тук, ни поглъща. Вглъбени в себе си, ние чувствуваме лъха на вечното и Безкрайното в света.
към текста >>
Вглъбени в
себе
си, ние чувствуваме лъха на вечното и Безкрайното в света.
С любов ги е нареждал Учителя. От днеска почват чудните дни при седемструнната арфа на Рила. По време на нашето пребиваване тук, в свободното си време, ние единично и на групи посещаваме всички езера и върхове. Отиваме при Езерото на съзерцанието. Тишината, която цари тук, ни поглъща.
Вглъбени в
себе
си, ние чувствуваме лъха на вечното и Безкрайното в света.
Посещаваме мястото на палатката на Учителя. У нас неволно възкръсва сцената с идването на французите. Когато те дойдоха тука, при Учителя, изпяха няколко песни на Братството с български думи. Това трогна всички. След това един от тях се обърна към Учителя с възторжена приветствена реч, на която Учителя отговори с няколко думи, които могат да бъдат завет към бъдещото човечество.
към текста >>
След това един от тях се обърна
към
Учителя с възторжена приветствена реч, на която Учителя отговори с няколко думи, които могат да бъдат завет
към
бъдещото човечество.
Вглъбени в себе си, ние чувствуваме лъха на вечното и Безкрайното в света. Посещаваме мястото на палатката на Учителя. У нас неволно възкръсва сцената с идването на французите. Когато те дойдоха тука, при Учителя, изпяха няколко песни на Братството с български думи. Това трогна всички.
След това един от тях се обърна
към
Учителя с възторжена приветствена реч, на която Учителя отговори с няколко думи, които могат да бъдат завет
към
бъдещото човечество.
Мястото около палатката е украсено с бели камъни. Всяка година братя и сестри, като намерят някъде красиви бели камъни, ги донасят тук, за да украсят тази полянка, гдето сме имали високоидейни разговори с Учителя. Посещаваме третото езеро - Балдер-Дару, край чийто брегове толкова пъти сме играли паневритмия с Учителя. Посещаваме и близкото езеро Близнака - четвърто по ред. Тук човек като че ли се пробужда и съзнава себе си като душа, отворена да възприема говора на планината.
към текста >>
Тук човек като че ли се пробужда и съзнава
себе
си като душа, отворена да възприема говора на планината.
След това един от тях се обърна към Учителя с възторжена приветствена реч, на която Учителя отговори с няколко думи, които могат да бъдат завет към бъдещото човечество. Мястото около палатката е украсено с бели камъни. Всяка година братя и сестри, като намерят някъде красиви бели камъни, ги донасят тук, за да украсят тази полянка, гдето сме имали високоидейни разговори с Учителя. Посещаваме третото езеро - Балдер-Дару, край чийто брегове толкова пъти сме играли паневритмия с Учителя. Посещаваме и близкото езеро Близнака - четвърто по ред.
Тук човек като че ли се пробужда и съзнава
себе
си като душа, отворена да възприема говора на планината.
Тук Учителя е прекарал с французите няколко часа. Изкачваме се до петото езеро - Махабур - най-обширното от Седемте езера. Още по-нагоре е шестото езеро - Сърцето. То е най-дълбокото от Седемте езера. Още има ледени късове тук-таме по неговата повръхност и снежни преспи на единия му бряг.
към текста >>
Сутринта рано Учителя каза, че трябва с най-голяма бързина да подготвим денковете, за да тръгнем
към
Сапарево и Дупница, но мнозина се забавиха.
Всеки, който посети езерата, непременно трябва да посети и Салона. За пръв път посетихме езерата с Учителя през август 1929 г. Тогава летуването още не беше организирано. Вместо палатки имаше навеси. Помня една подробност при връщането.
Сутринта рано Учителя каза, че трябва с най-голяма бързина да подготвим денковете, за да тръгнем
към
Сапарево и Дупница, но мнозина се забавиха.
Учителя силно настояваше да работим по-бързо, обаче тръгнахме със закъснение. Друг път Учителя не е настоявал за такова бързо тръгване. После разбрахме причината. Между Дупница и Радомир заваля пороен дъжд и причини голямо наводнение при с. Долна Диканя.
към текста >>
Една сестра, като се събужда сутринта и излиза от палатката си, вижда, че се е успала и че слънцето току-що с първите си лъчи е позлатило скалите над Близнака.
И като се върна пред палатката, снегът веднага престана, облаците се пръснаха и се показа слънцето. Мнозина са имали опитността да чуят неземна музика при езерата. Такива примери има много. Има случаи, когато няколко души едновременно слушат такава музика. Аз ще разправя един пример.
Една сестра, като се събужда сутринта и излиза от палатката си, вижда, че се е успала и че слънцето току-що с първите си лъчи е позлатило скалите над Близнака.
Тя вижда, че вече всички са на Молитвения връх и молитвата е почнала. Понеже се стеснява да отиде така късно на Молитвения връх, тръгва сама за петото езеро Махабур. Там прави своята молитва и завършва с „Отче наш“. Тогава чува грамаден хор отсреща. Хорът като че ли е от неколкостотин души и пее песен на няколко гласа.
към текста >>
Например и сега, като отиде човек на полянката над Езерото на Чистотата и слезе малко под Харамията, ще види от бели камъни, наредена окръжност е точка, думите: „Бог е
Любов
“, „ Ум“ и др.
Песните са мистични, с духовен характер и до известна степен приличат на нашите песни, но не са нашите. Тя слуша захласната известно време. След това се връща в своята палатка и заплаква от благодарност, че е имала тази опитност. Едно лято Учителя препоръча да нареждаме от бели камъни разни фигури, думи и изречения върху земята. И досега има тук-таме запазени такива надписи и фигури.
Например и сега, като отиде човек на полянката над Езерото на Чистотата и слезе малко под Харамията, ще види от бели камъни, наредена окръжност е точка, думите: „Бог е
Любов
“, „ Ум“ и др.
Едно изречение, което Учителя каза при езерата, ми направи силно впечатление. Той каза: „Всяка тревичка, ако съзнаваме живо, че в нея живее Бог, има магическо действие и може да лекува всички болести.“ Това изречение показва с какви мощни сили може да разполага човек, стига да е будно неговото съзнание. Учителя каза веднъж: Да се запечатат живо във вас красивите образи, които виждате тук, на планината. И като слезете долу на полето, често да възкръсват във вашето съзнание тези образи.
към текста >>
Дишайте съзнателно и с
любов
.
Ако дишате добре, може да останете и 120 години на Земята. Ако не дишате добре, едва ще изкарате 30 - 40 години. Дългият живот зависи от дълбокото и правилно дишане. Дишането пък зависи от правилното мислене и чувствуване. Дишайте дълбоко и мислете, че Божието благословение иде върху човека чрез въздуха.
Дишайте съзнателно и с
любов
.
Като ставате от сън, преди да започнете каквато и да е работа, направете няколко дълбоки вдишки. Дишането помага за оформянето на човешкия характер. Правилното дишане усилва светлината на ума и топлината на сърцето. Правилното дишане прави лицето красиво. Щом започне човек да диша правилно, бръчките от лицето му постепенно изчезват.
към текста >>
40.
ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Като те обичат хората, те ти дават най-хубавото, което имат в
себе
си.
Значи те имат условия да направят всичко, каквото пожелаят. Блажени нажалените, защото те ще се утешат. Утехата е Божествено качество. Няма по-лошо от това да не бъдеш обичан. При това положение ще изпиташ най-голямо страдание.
Като те обичат хората, те ти дават най-хубавото, което имат в
себе
си.
А като не те обичат, те ти дават най-лошото. Човек може да се утеши само когато го обичат. Блажени милостивите, защото те помилвани ще бъдат. За да бъде милостив, човек трябва да слезе до степента на която се намират другите, защото милосърдието е закон за слизане до най-долното място, на което се намира известен човек, да слезеш до него. Изучавайте съзнателно блаженствата и чрез тях ще изучите доброто, което е вън от вас и доброто, което е във вас.
към текста >>
Първата епоха датира от създаването на първия човек по образ и подобие на
Бога
.
С блаженствата ние ще открием тайната да се пречистим. Християнството иде да спаси човечеството от лошите и изопачени мисли и желания, напластени в съзнанието на хората от хиляди години. Ще кажете, че християнството е ново учение от преди две хиляди години. Не, не е ново това учение. Християнството е минало през три епохи.
Първата епоха датира от създаването на първия човек по образ и подобие на
Бога
.
Той и до днес живее в рая. Втората епоха е от времето на втория човек, направен от пръст и за непослушание изгонен от рая. Третата епоха е времето на сегашното човечество, когато човек се роди вън от рая. Той беше облечен в кожа. Това е днешният човек, който изповядва християнството.
към текста >>
Отношението на някои религиозни хора
към
християнството е такова, каквото е отношението на неграмотния
към
някоя скъпа, добре подвързана книга.
Той и до днес живее в рая. Втората епоха е от времето на втория човек, направен от пръст и за непослушание изгонен от рая. Третата епоха е времето на сегашното човечество, когато човек се роди вън от рая. Той беше облечен в кожа. Това е днешният човек, който изповядва християнството.
Отношението на някои религиозни хора
към
християнството е такова, каквото е отношението на неграмотния
към
някоя скъпа, добре подвързана книга.
Той изследва книгата външно, изследва подвързията й, от каква кожа е направена, как се казва печатарят, който я е печатал и т.н. Като направи всичките тези изследвания, той разправя на своите познати, че е видял една хубава книга със скъпа подвързия. И това е важно, но той трябва преди всичко да се запознае със съдържанието на книгата и да се ползва от нея. Християнството е една ценна книга, хубаво подвързана, която ползува човека само когато я отвори и почне да я чете и прилага написаното в нея. Там всеки ще намери методите и законите, по които може да живее правилно.
към текста >>
Такова е отношението на съвременните хора
към
християнството.
Като направи всичките тези изследвания, той разправя на своите познати, че е видял една хубава книга със скъпа подвързия. И това е важно, но той трябва преди всичко да се запознае със съдържанието на книгата и да се ползва от нея. Християнството е една ценна книга, хубаво подвързана, която ползува човека само когато я отвори и почне да я чете и прилага написаното в нея. Там всеки ще намери методите и законите, по които може да живее правилно. Остане ли затворена тази книга, тя няма никакъв смисъл.
Такова е отношението на съвременните хора
към
християнството.
За да започне човек да чете тази Велика Книга и да разбира написаното в нея, той трябва да има пробудено съзнание, което подразбира да е в контакт с Божествения Дух, който ще му бъде като Светлина, на която ще може да чете. Ако Духът, който беше в Христа, не ви предаде своята мисъл, която е Светлина, вие никога не може да разберете Свещената Книга. Духът се е проявявал и чрез пророците, и чрез Христа, но продължава да се проявява и днес. Защото сам Христос казва: Идете и проповядвайте това Евангелие и Аз ще бъда с вас до скончанието на века. Христос внесе едно ново гледище в разбирането на живота, но за да се схване, трябва да се проникне до вътрешния смисъл на Евангелията, трябва да се разбират символите, с които Христос си служи.
към текста >>
Всеки стих от Евангелието има отношение
към
специален орган в човешкото тяло.
За да започне човек да чете тази Велика Книга и да разбира написаното в нея, той трябва да има пробудено съзнание, което подразбира да е в контакт с Божествения Дух, който ще му бъде като Светлина, на която ще може да чете. Ако Духът, който беше в Христа, не ви предаде своята мисъл, която е Светлина, вие никога не може да разберете Свещената Книга. Духът се е проявявал и чрез пророците, и чрез Христа, но продължава да се проявява и днес. Защото сам Христос казва: Идете и проповядвайте това Евангелие и Аз ще бъда с вас до скончанието на века. Христос внесе едно ново гледище в разбирането на живота, но за да се схване, трябва да се проникне до вътрешния смисъл на Евангелията, трябва да се разбират символите, с които Христос си служи.
Всеки стих от Евангелието има отношение
към
специален орган в човешкото тяло.
Затова изучавайте Писанието, за да се ползувате от силите, които са вложени в него. Запример стиха: Бог е Любов, съдържа творчески сили в себе си. Който познава тази Любов и обича Бога, всеки момент расте и се развива. Мощни сили се крият в книгите, написани под диктовката на Духа. Такива книги са Евангелията и всички Свещени Книги.
към текста >>
Запример стиха: Бог е
Любов
, съдържа творчески сили в
себе
си.
Духът се е проявявал и чрез пророците, и чрез Христа, но продължава да се проявява и днес. Защото сам Христос казва: Идете и проповядвайте това Евангелие и Аз ще бъда с вас до скончанието на века. Христос внесе едно ново гледище в разбирането на живота, но за да се схване, трябва да се проникне до вътрешния смисъл на Евангелията, трябва да се разбират символите, с които Христос си служи. Всеки стих от Евангелието има отношение към специален орган в човешкото тяло. Затова изучавайте Писанието, за да се ползувате от силите, които са вложени в него.
Запример стиха: Бог е
Любов
, съдържа творчески сили в
себе
си.
Който познава тази Любов и обича Бога, всеки момент расте и се развива. Мощни сили се крият в книгите, написани под диктовката на Духа. Такива книги са Евангелията и всички Свещени Книги. Затова трябва да изучавате Свещените Писания, защото в тях ще намерите методите за разрешаване на всички противоречия, ще намерите методите за лекуване на всички болести. Защото тези Писания са свързани с Духа, който ги е продиктувал и неговите сили действуват чрез тях.
към текста >>
Който познава тази
Любов
и обича
Бога
, всеки момент расте и се развива.
Защото сам Христос казва: Идете и проповядвайте това Евангелие и Аз ще бъда с вас до скончанието на века. Христос внесе едно ново гледище в разбирането на живота, но за да се схване, трябва да се проникне до вътрешния смисъл на Евангелията, трябва да се разбират символите, с които Христос си служи. Всеки стих от Евангелието има отношение към специален орган в човешкото тяло. Затова изучавайте Писанието, за да се ползувате от силите, които са вложени в него. Запример стиха: Бог е Любов, съдържа творчески сили в себе си.
Който познава тази
Любов
и обича
Бога
, всеки момент расте и се развива.
Мощни сили се крият в книгите, написани под диктовката на Духа. Такива книги са Евангелията и всички Свещени Книги. Затова трябва да изучавате Свещените Писания, защото в тях ще намерите методите за разрешаване на всички противоречия, ще намерите методите за лекуване на всички болести. Защото тези Писания са свързани с Духа, който ги е продиктувал и неговите сили действуват чрез тях. Те са свързани със силите на космоса, които са също сили на Духа.
към текста >>
Както
Любовта
отваря вратата
към
Божествения свят, така и някои думи от Свещената Книга въвеждат човека в красиви и възвишени светове.
Всички беседи на Христа са напечатани в тази Велика Книга дума по дума и могат да се възпроизведат, както днес се възпроизвежда всяка дума, произнесена пред микрофона. Колко думи и колко притчи са напечатани върху листата на тази Свещена Книга! Съвременните хора не подозират нищо за съществуването на тази Свещена Книга. В тази Свещена Книга се крие истинското знание. В нея има думи, при произнасянето на които се откриват нови светове.
Както
Любовта
отваря вратата
към
Божествения свят, така и някои думи от Свещената Книга въвеждат човека в красиви и възвишени светове.
Понеже Исус е централното лице в Новия завет, затова ще предам няколко мисли на Учителя, в които той определя значението на думата Исус. Той казва: Думата Исус е символична и съдържа в себе си великите основни принципи ьа битието и живота. Единият принцип означава силата, която твори и преобразява живота и му дава нова насока. Исус е човекът, който не се занимава с обикновени работи.
към текста >>
Думата Исус е символична и съдържа в
себе
си великите основни принципи ьа битието и живота.
В тази Свещена Книга се крие истинското знание. В нея има думи, при произнасянето на които се откриват нови светове. Както Любовта отваря вратата към Божествения свят, така и някои думи от Свещената Книга въвеждат човека в красиви и възвишени светове. Понеже Исус е централното лице в Новия завет, затова ще предам няколко мисли на Учителя, в които той определя значението на думата Исус. Той казва:
Думата Исус е символична и съдържа в
себе
си великите основни принципи ьа битието и живота.
Единият принцип означава силата, която твори и преобразява живота и му дава нова насока. Исус е човекът, който не се занимава с обикновени работи. Той има предвид Великата Божествена Истина, която поставя всички неща в ред и порядък. Вторият принцип, който се съдържа в думата Исус е живата енергия, която туря всичко в изправност. Тя не набожда нещата на игла както правят онези, които изучават буболечките и пеперудите.
към текста >>
Тя е силата, която организира и възраства нещата или както я наричаме още закон на
Любовта
.
Исус е човекът, който не се занимава с обикновени работи. Той има предвид Великата Божествена Истина, която поставя всички неща в ред и порядък. Вторият принцип, който се съдържа в думата Исус е живата енергия, която туря всичко в изправност. Тя не набожда нещата на игла както правят онези, които изучават буболечките и пеперудите. Тя не умъртвява, но дава живот на всички същества.
Тя е силата, която организира и възраства нещата или както я наричаме още закон на
Любовта
.
Третият принцип е законът на равновесието, който урежда всички спорове и недоразумения в живота между хората. Така, че Исус е човекът, който съдържа в себе си трите Велики Принципа - Любовта, Мъдростта и Истината. Исус на еврейски значи Ешуа. Той означава онзи принцип, който съдържа в себе си творческите и позитивни сили, които създават нещата. Това са силите на Мъдростта.
към текста >>
Така, че Исус е човекът, който съдържа в
себе
си трите Велики Принципа -
Любовта
, Мъдростта и Истината.
Вторият принцип, който се съдържа в думата Исус е живата енергия, която туря всичко в изправност. Тя не набожда нещата на игла както правят онези, които изучават буболечките и пеперудите. Тя не умъртвява, но дава живот на всички същества. Тя е силата, която организира и възраства нещата или както я наричаме още закон на Любовта. Третият принцип е законът на равновесието, който урежда всички спорове и недоразумения в живота между хората.
Така, че Исус е човекът, който съдържа в
себе
си трите Велики Принципа -
Любовта
, Мъдростта и Истината.
Исус на еврейски значи Ешуа. Той означава онзи принцип, който съдържа в себе си творческите и позитивни сили, които създават нещата. Това са силите на Мъдростта. Той съдържа в себе си и онази формативна сила, която сглобява, която съгражда туй Велико съзнание, което ражда хармонията и туря ред и порядък във всичко. Това е силата на Любовта.
към текста >>
Той означава онзи принцип, който съдържа в
себе
си творческите и позитивни сили, които създават нещата.
Тя не умъртвява, но дава живот на всички същества. Тя е силата, която организира и възраства нещата или както я наричаме още закон на Любовта. Третият принцип е законът на равновесието, който урежда всички спорове и недоразумения в живота между хората. Така, че Исус е човекът, който съдържа в себе си трите Велики Принципа - Любовта, Мъдростта и Истината. Исус на еврейски значи Ешуа.
Той означава онзи принцип, който съдържа в
себе
си творческите и позитивни сили, които създават нещата.
Това са силите на Мъдростта. Той съдържа в себе си и онази формативна сила, която сглобява, която съгражда туй Велико съзнание, което ражда хармонията и туря ред и порядък във всичко. Това е силата на Любовта. Най- после Той съдържа в себе си онези сили, които дават направление на живота, дават му простор и свобода да се развива и проявява. Всички тези сили са подчинени на този Висш принцип.
към текста >>
Той съдържа в
себе
си и онази формативна сила, която сглобява, която съгражда туй Велико съзнание, което ражда хармонията и туря ред и порядък във всичко.
Третият принцип е законът на равновесието, който урежда всички спорове и недоразумения в живота между хората. Така, че Исус е човекът, който съдържа в себе си трите Велики Принципа - Любовта, Мъдростта и Истината. Исус на еврейски значи Ешуа. Той означава онзи принцип, който съдържа в себе си творческите и позитивни сили, които създават нещата. Това са силите на Мъдростта.
Той съдържа в
себе
си и онази формативна сила, която сглобява, която съгражда туй Велико съзнание, което ражда хармонията и туря ред и порядък във всичко.
Това е силата на Любовта. Най- после Той съдържа в себе си онези сили, които дават направление на живота, дават му простор и свобода да се развива и проявява. Всички тези сили са подчинени на този Висш принцип. Така че, Ешуа, Исус, съдържа в себе си творчески и позитивни сили, които творят и създават, формативни сили, които организират нещата и козативни сили и воятивни сили, които внасят хармония и дават направление на живота да се прояви и да добие свобода и простор. Така че, Ешуа е онзи Учител, Който е определен от Бога за човечеството още от създаването на света.
към текста >>
Това е силата на
Любовта
.
Така, че Исус е човекът, който съдържа в себе си трите Велики Принципа - Любовта, Мъдростта и Истината. Исус на еврейски значи Ешуа. Той означава онзи принцип, който съдържа в себе си творческите и позитивни сили, които създават нещата. Това са силите на Мъдростта. Той съдържа в себе си и онази формативна сила, която сглобява, която съгражда туй Велико съзнание, което ражда хармонията и туря ред и порядък във всичко.
Това е силата на
Любовта
.
Най- после Той съдържа в себе си онези сили, които дават направление на живота, дават му простор и свобода да се развива и проявява. Всички тези сили са подчинени на този Висш принцип. Така че, Ешуа, Исус, съдържа в себе си творчески и позитивни сили, които творят и създават, формативни сили, които организират нещата и козативни сили и воятивни сили, които внасят хармония и дават направление на живота да се прояви и да добие свобода и простор. Така че, Ешуа е онзи Учител, Който е определен от Бога за човечеството още от създаването на света. Говорейки за тези сили, Учителят казва още следното: Силата, която образува връзката между две същества, която ги свързва и обединява, наричаме Любов.
към текста >>
Най- после Той съдържа в
себе
си онези сили, които дават направление на живота, дават му простор и свобода да се развива и проявява.
Исус на еврейски значи Ешуа. Той означава онзи принцип, който съдържа в себе си творческите и позитивни сили, които създават нещата. Това са силите на Мъдростта. Той съдържа в себе си и онази формативна сила, която сглобява, която съгражда туй Велико съзнание, което ражда хармонията и туря ред и порядък във всичко. Това е силата на Любовта.
Най- после Той съдържа в
себе
си онези сили, които дават направление на живота, дават му простор и свобода да се развива и проявява.
Всички тези сили са подчинени на този Висш принцип. Така че, Ешуа, Исус, съдържа в себе си творчески и позитивни сили, които творят и създават, формативни сили, които организират нещата и козативни сили и воятивни сили, които внасят хармония и дават направление на живота да се прояви и да добие свобода и простор. Така че, Ешуа е онзи Учител, Който е определен от Бога за човечеството още от създаването на света. Говорейки за тези сили, Учителят казва още следното: Силата, която образува връзката между две същества, която ги свързва и обединява, наричаме Любов. Условията, които поддържат и продължават този живот, наричаме разумност.
към текста >>
Така че, Ешуа, Исус, съдържа в
себе
си творчески и позитивни сили, които творят и създават, формативни сили, които организират нещата и козативни сили и воятивни сили, които внасят хармония и дават направление на живота да се прояви и да добие свобода и простор.
Това са силите на Мъдростта. Той съдържа в себе си и онази формативна сила, която сглобява, която съгражда туй Велико съзнание, което ражда хармонията и туря ред и порядък във всичко. Това е силата на Любовта. Най- после Той съдържа в себе си онези сили, които дават направление на живота, дават му простор и свобода да се развива и проявява. Всички тези сили са подчинени на този Висш принцип.
Така че, Ешуа, Исус, съдържа в
себе
си творчески и позитивни сили, които творят и създават, формативни сили, които организират нещата и козативни сили и воятивни сили, които внасят хармония и дават направление на живота да се прояви и да добие свобода и простор.
Така че, Ешуа е онзи Учител, Който е определен от Бога за човечеството още от създаването на света. Говорейки за тези сили, Учителят казва още следното: Силата, която образува връзката между две същества, която ги свързва и обединява, наричаме Любов. Условията, които поддържат и продължават този живот, наричаме разумност. Пътят, по който този живот се изявява, наричаме Истина. Един от централните мотиви на християнството е повораждането от вода и Дух.
към текста >>
Така че, Ешуа е онзи Учител, Който е определен от
Бога
за човечеството още от създаването на света.
Той съдържа в себе си и онази формативна сила, която сглобява, която съгражда туй Велико съзнание, което ражда хармонията и туря ред и порядък във всичко. Това е силата на Любовта. Най- после Той съдържа в себе си онези сили, които дават направление на живота, дават му простор и свобода да се развива и проявява. Всички тези сили са подчинени на този Висш принцип. Така че, Ешуа, Исус, съдържа в себе си творчески и позитивни сили, които творят и създават, формативни сили, които организират нещата и козативни сили и воятивни сили, които внасят хармония и дават направление на живота да се прояви и да добие свобода и простор.
Така че, Ешуа е онзи Учител, Който е определен от
Бога
за човечеството още от създаването на света.
Говорейки за тези сили, Учителят казва още следното: Силата, която образува връзката между две същества, която ги свързва и обединява, наричаме Любов. Условията, които поддържат и продължават този живот, наричаме разумност. Пътят, по който този живот се изявява, наричаме Истина. Един от централните мотиви на християнството е повораждането от вода и Дух. Христос казва: Ако не се родите от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие.
към текста >>
Говорейки за тези сили, Учителят казва още следното: Силата, която образува връзката между две същества, която ги свързва и обединява, наричаме
Любов
.
Това е силата на Любовта. Най- после Той съдържа в себе си онези сили, които дават направление на живота, дават му простор и свобода да се развива и проявява. Всички тези сили са подчинени на този Висш принцип. Така че, Ешуа, Исус, съдържа в себе си творчески и позитивни сили, които творят и създават, формативни сили, които организират нещата и козативни сили и воятивни сили, които внасят хармония и дават направление на живота да се прояви и да добие свобода и простор. Така че, Ешуа е онзи Учител, Който е определен от Бога за човечеството още от създаването на света.
Говорейки за тези сили, Учителят казва още следното: Силата, която образува връзката между две същества, която ги свързва и обединява, наричаме
Любов
.
Условията, които поддържат и продължават този живот, наричаме разумност. Пътят, по който този живот се изявява, наричаме Истина. Един от централните мотиви на християнството е повораждането от вода и Дух. Христос казва: Ако не се родите от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие. За онези, които не са запознати с дълбоката мистична философия, водата не означава нищо особено.
към текста >>
Значи, водата означава будическото състояние, будическото тяло на човека, което е тялото на
Любовта
, а Духът е онова разумно начало, което носи този живот.
Христос казва: Ако не се родите от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие. За онези, които не са запознати с дълбоката мистична философия, водата не означава нищо особено. По ако се погледне по-дълбоко, фактите показват, че водата е носителка на живота. В чисто физически смисъл тя носи живот, защото където няма вода, никакъв живот не може да се прояви. А в духовен смисъл тя означава онова възвишено състояние на нирвана, онова будическо, онова мистическо състояние, в което е вложен възвишения живот, в което е вложено безсмъртието.
Значи, водата означава будическото състояние, будическото тяло на човека, което е тялото на
Любовта
, а Духът е онова разумно начало, което носи този живот.
Следователно, ако човек не се издигне до онова будическо състояние, при което в него се пробужда космичното съзнание, не може да има безсмъртния живот в себе си, не може да влезе в Царството Божие. Значи, в родения от Дух и вода се пробужда будическото, космичното съзнание и той е роден от Бога, а роденият от Бога не умира. Той е съградил безсмъртното тяло на Любовта в себе си, в което са обединени Духът и душата да живеят заедно. Така че, само роденият от Дух и вода, т.е. този, в когото Духът и душата са обединени да живеят в едно тяло, ражда Висшето съзнание в себе си и се издига да живее в будическото поле, в будическото тяло, което е тяло на Любовта.
към текста >>
Следователно, ако човек не се издигне до онова будическо състояние, при което в него се пробужда космичното съзнание, не може да има безсмъртния живот в
себе
си, не може да влезе в Царството Божие.
За онези, които не са запознати с дълбоката мистична философия, водата не означава нищо особено. По ако се погледне по-дълбоко, фактите показват, че водата е носителка на живота. В чисто физически смисъл тя носи живот, защото където няма вода, никакъв живот не може да се прояви. А в духовен смисъл тя означава онова възвишено състояние на нирвана, онова будическо, онова мистическо състояние, в което е вложен възвишения живот, в което е вложено безсмъртието. Значи, водата означава будическото състояние, будическото тяло на човека, което е тялото на Любовта, а Духът е онова разумно начало, което носи този живот.
Следователно, ако човек не се издигне до онова будическо състояние, при което в него се пробужда космичното съзнание, не може да има безсмъртния живот в
себе
си, не може да влезе в Царството Божие.
Значи, в родения от Дух и вода се пробужда будическото, космичното съзнание и той е роден от Бога, а роденият от Бога не умира. Той е съградил безсмъртното тяло на Любовта в себе си, в което са обединени Духът и душата да живеят заедно. Така че, само роденият от Дух и вода, т.е. този, в когото Духът и душата са обединени да живеят в едно тяло, ражда Висшето съзнание в себе си и се издига да живее в будическото поле, в будическото тяло, което е тяло на Любовта. Будическото поле е поле на Любовта.
към текста >>
Значи, в родения от Дух и вода се пробужда будическото, космичното съзнание и той е роден от
Бога
, а роденият от
Бога
не умира.
По ако се погледне по-дълбоко, фактите показват, че водата е носителка на живота. В чисто физически смисъл тя носи живот, защото където няма вода, никакъв живот не може да се прояви. А в духовен смисъл тя означава онова възвишено състояние на нирвана, онова будическо, онова мистическо състояние, в което е вложен възвишения живот, в което е вложено безсмъртието. Значи, водата означава будическото състояние, будическото тяло на човека, което е тялото на Любовта, а Духът е онова разумно начало, което носи този живот. Следователно, ако човек не се издигне до онова будическо състояние, при което в него се пробужда космичното съзнание, не може да има безсмъртния живот в себе си, не може да влезе в Царството Божие.
Значи, в родения от Дух и вода се пробужда будическото, космичното съзнание и той е роден от
Бога
, а роденият от
Бога
не умира.
Той е съградил безсмъртното тяло на Любовта в себе си, в което са обединени Духът и душата да живеят заедно. Така че, само роденият от Дух и вода, т.е. този, в когото Духът и душата са обединени да живеят в едно тяло, ражда Висшето съзнание в себе си и се издига да живее в будическото поле, в будическото тяло, което е тяло на Любовта. Будическото поле е поле на Любовта. Следователно на мой език преведено Христос казва: Всеки, който не е роден от Любовта и Мъдростта, не може да влезе в Царството Божие.
към текста >>
Той е съградил безсмъртното тяло на
Любовта
в
себе
си, в което са обединени Духът и душата да живеят заедно.
В чисто физически смисъл тя носи живот, защото където няма вода, никакъв живот не може да се прояви. А в духовен смисъл тя означава онова възвишено състояние на нирвана, онова будическо, онова мистическо състояние, в което е вложен възвишения живот, в което е вложено безсмъртието. Значи, водата означава будическото състояние, будическото тяло на човека, което е тялото на Любовта, а Духът е онова разумно начало, което носи този живот. Следователно, ако човек не се издигне до онова будическо състояние, при което в него се пробужда космичното съзнание, не може да има безсмъртния живот в себе си, не може да влезе в Царството Божие. Значи, в родения от Дух и вода се пробужда будическото, космичното съзнание и той е роден от Бога, а роденият от Бога не умира.
Той е съградил безсмъртното тяло на
Любовта
в
себе
си, в което са обединени Духът и душата да живеят заедно.
Така че, само роденият от Дух и вода, т.е. този, в когото Духът и душата са обединени да живеят в едно тяло, ражда Висшето съзнание в себе си и се издига да живее в будическото поле, в будическото тяло, което е тяло на Любовта. Будическото поле е поле на Любовта. Следователно на мой език преведено Христос казва: Всеки, който не е роден от Любовта и Мъдростта, не може да влезе в Царството Божие. Този човек, който се роди по този начин от вода и Дух, майка му няма да живее вън от него.
към текста >>
този, в когото Духът и душата са обединени да живеят в едно тяло, ражда Висшето съзнание в
себе
си и се издига да живее в будическото поле, в будическото тяло, което е тяло на
Любовта
.
Значи, водата означава будическото състояние, будическото тяло на човека, което е тялото на Любовта, а Духът е онова разумно начало, което носи този живот. Следователно, ако човек не се издигне до онова будическо състояние, при което в него се пробужда космичното съзнание, не може да има безсмъртния живот в себе си, не може да влезе в Царството Божие. Значи, в родения от Дух и вода се пробужда будическото, космичното съзнание и той е роден от Бога, а роденият от Бога не умира. Той е съградил безсмъртното тяло на Любовта в себе си, в което са обединени Духът и душата да живеят заедно. Така че, само роденият от Дух и вода, т.е.
този, в когото Духът и душата са обединени да живеят в едно тяло, ражда Висшето съзнание в
себе
си и се издига да живее в будическото поле, в будическото тяло, което е тяло на
Любовта
.
Будическото поле е поле на Любовта. Следователно на мой език преведено Христос казва: Всеки, който не е роден от Любовта и Мъдростта, не може да влезе в Царството Божие. Този човек, който се роди по този начин от вода и Дух, майка му няма да живее вън от него. Неговата майка живее вътре в него и неговият баща живее вътре в него. Следователно той ще бъде самороден.
към текста >>
Будическото поле е поле на
Любовта
.
Следователно, ако човек не се издигне до онова будическо състояние, при което в него се пробужда космичното съзнание, не може да има безсмъртния живот в себе си, не може да влезе в Царството Божие. Значи, в родения от Дух и вода се пробужда будическото, космичното съзнание и той е роден от Бога, а роденият от Бога не умира. Той е съградил безсмъртното тяло на Любовта в себе си, в което са обединени Духът и душата да живеят заедно. Така че, само роденият от Дух и вода, т.е. този, в когото Духът и душата са обединени да живеят в едно тяло, ражда Висшето съзнание в себе си и се издига да живее в будическото поле, в будическото тяло, което е тяло на Любовта.
Будическото поле е поле на
Любовта
.
Следователно на мой език преведено Христос казва: Всеки, който не е роден от Любовта и Мъдростта, не може да влезе в Царството Божие. Този човек, който се роди по този начин от вода и Дух, майка му няма да живее вън от него. Неговата майка живее вътре в него и неговият баща живее вътре в него. Следователно той ще бъде самороден. Роденият от Дух и вода може да е в тялото, може да е извън тялото.
към текста >>
Следователно на мой език преведено Христос казва: Всеки, който не е роден от
Любовта
и Мъдростта, не може да влезе в Царството Божие.
Значи, в родения от Дух и вода се пробужда будическото, космичното съзнание и той е роден от Бога, а роденият от Бога не умира. Той е съградил безсмъртното тяло на Любовта в себе си, в което са обединени Духът и душата да живеят заедно. Така че, само роденият от Дух и вода, т.е. този, в когото Духът и душата са обединени да живеят в едно тяло, ражда Висшето съзнание в себе си и се издига да живее в будическото поле, в будическото тяло, което е тяло на Любовта. Будическото поле е поле на Любовта.
Следователно на мой език преведено Христос казва: Всеки, който не е роден от
Любовта
и Мъдростта, не може да влезе в Царството Божие.
Този човек, който се роди по този начин от вода и Дух, майка му няма да живее вън от него. Неговата майка живее вътре в него и неговият баща живее вътре в него. Следователно той ще бъде самороден. Роденият от Дух и вода може да е в тялото, може да е извън тялото. Аз мога да бъда в тялото и извън тялото.
към текста >>
извън материалните светове, туй е царството на
Любовта
, Мъдростта и Истината, за което Христос казва: Моето Царство не е от този свят, т.е.
Защото всички видими светове съставляват царството на материалната вселена, на материалния свят, който е училище за упражнение на съществата. И когато в невидимия свят на някой дух дотегне тамошния живот, у него се явява желание за едно малко развлечение. Тогава го пращат на Земята. Когато един Велик дух иска малко почивка, обличат го в материална форма и после, като се върне горе, казва, че е направил отлична разходка в едно от земните царства. От това дълбоко, мистично гледище реално е само това, за което Христос говори, реално е само онова Царство извън Земята, реално е само онова Царство извън Слънчевата система, реално е само онова Царство извън Космоса, т.е.
извън материалните светове, туй е царството на
Любовта
, Мъдростта и Истината, за което Христос казва: Моето Царство не е от този свят, т.е.
не принадлежи на материалната вселена, а е извън нея. Онези от вас, които искат да разрешат великите въпроси на живота, трябва да кажат в себе си: Нашето Царство не е от този свят. Образът на този свят прехожда. В света иде един друг свят, други хора идват, друга култура иде. Сега като казвам, че идат други хора, да не мислите, че те са като сегашните.
към текста >>
Онези от вас, които искат да разрешат великите въпроси на живота, трябва да кажат в
себе
си: Нашето Царство не е от този свят.
Тогава го пращат на Земята. Когато един Велик дух иска малко почивка, обличат го в материална форма и после, като се върне горе, казва, че е направил отлична разходка в едно от земните царства. От това дълбоко, мистично гледище реално е само това, за което Христос говори, реално е само онова Царство извън Земята, реално е само онова Царство извън Слънчевата система, реално е само онова Царство извън Космоса, т.е. извън материалните светове, туй е царството на Любовта, Мъдростта и Истината, за което Христос казва: Моето Царство не е от този свят, т.е. не принадлежи на материалната вселена, а е извън нея.
Онези от вас, които искат да разрешат великите въпроси на живота, трябва да кажат в
себе
си: Нашето Царство не е от този свят.
Образът на този свят прехожда. В света иде един друг свят, други хора идват, друга култура иде. Сега като казвам, че идат други хора, да не мислите, че те са като сегашните. Не, не са като сегашните. Те са хора, родени от Дух и вода, и ще дойдат от онова Царство, извън материалните светове, от духовния свят.
към текста >>
Така че, единственото нещо, което трябва да разберем, това е свещеното име, което Бог ни е дал, което ще стане когато се родим от Дух и вода, когато се родим от
Любовта
и Мъдростта, когато се изпълни това, за което Христос казва: Аз и Отец Ми, т.е.
Под влиянието на тези, родени от вода и Дух, сегашните хора ще се изменят, ще се пробуди тяхното висше съзнание, което им е дал Бог при тяхното раждане в Божествения свят. Всеки човек има едно Свещено име, което Бог му е турил. И когато се родим от вода и Дух, ние ще знаем това Свещено име, което Бог ни е дал и което сме носили първоначално, когато сме живели в Божествения свят. Тогава ще дойде това вътрешно просветление в човека и той ще е готов да направи всичко, което Бог иска от него. Той ще бъде силен, понеже цялото небе ще бъде с него.
Така че, единственото нещо, което трябва да разберем, това е свещеното име, което Бог ни е дал, което ще стане когато се родим от Дух и вода, когато се родим от
Любовта
и Мъдростта, когато се изпълни това, за което Христос казва: Аз и Отец Ми, т.е.
Любовта и Мъдростта, ще дойдем и ще направим жилище у вас. В човешката душа при днешното й развитие има два стремежа. Единият стремеж е към центъра на Земята, това е стремежът на корените. Другият стремеж е към центъра на Слънцето - това е стремежът на клоните. Задачата на човека е да разреши това противоречие.
към текста >>
Любовта
и Мъдростта, ще дойдем и ще направим жилище у вас.
Всеки човек има едно Свещено име, което Бог му е турил. И когато се родим от вода и Дух, ние ще знаем това Свещено име, което Бог ни е дал и което сме носили първоначално, когато сме живели в Божествения свят. Тогава ще дойде това вътрешно просветление в човека и той ще е готов да направи всичко, което Бог иска от него. Той ще бъде силен, понеже цялото небе ще бъде с него. Така че, единственото нещо, което трябва да разберем, това е свещеното име, което Бог ни е дал, което ще стане когато се родим от Дух и вода, когато се родим от Любовта и Мъдростта, когато се изпълни това, за което Христос казва: Аз и Отец Ми, т.е.
Любовта
и Мъдростта, ще дойдем и ще направим жилище у вас.
В човешката душа при днешното й развитие има два стремежа. Единият стремеж е към центъра на Земята, това е стремежът на корените. Другият стремеж е към центъра на Слънцето - това е стремежът на клоните. Задачата на човека е да разреши това противоречие. Докато не е роден от вода и Дух, човек живее в корените на живота, като се роди от вода и Дух, той излиза от корените и влиза в света на клоните, цветовете и плодовете.
към текста >>
Единият стремеж е
към
центъра на Земята, това е стремежът на корените.
Тогава ще дойде това вътрешно просветление в човека и той ще е готов да направи всичко, което Бог иска от него. Той ще бъде силен, понеже цялото небе ще бъде с него. Така че, единственото нещо, което трябва да разберем, това е свещеното име, което Бог ни е дал, което ще стане когато се родим от Дух и вода, когато се родим от Любовта и Мъдростта, когато се изпълни това, за което Христос казва: Аз и Отец Ми, т.е. Любовта и Мъдростта, ще дойдем и ще направим жилище у вас. В човешката душа при днешното й развитие има два стремежа.
Единият стремеж е
към
центъра на Земята, това е стремежът на корените.
Другият стремеж е към центъра на Слънцето - това е стремежът на клоните. Задачата на човека е да разреши това противоречие. Докато не е роден от вода и Дух, човек живее в корените на живота, като се роди от вода и Дух, той излиза от корените и влиза в света на клоните, цветовете и плодовете. Ние вече не сме в корените, излязохме от тях и влязохме в света на клоните. И нашето Царство не е от този свят на корените.
към текста >>
Другият стремеж е
към
центъра на Слънцето - това е стремежът на клоните.
Той ще бъде силен, понеже цялото небе ще бъде с него. Така че, единственото нещо, което трябва да разберем, това е свещеното име, което Бог ни е дал, което ще стане когато се родим от Дух и вода, когато се родим от Любовта и Мъдростта, когато се изпълни това, за което Христос казва: Аз и Отец Ми, т.е. Любовта и Мъдростта, ще дойдем и ще направим жилище у вас. В човешката душа при днешното й развитие има два стремежа. Единият стремеж е към центъра на Земята, това е стремежът на корените.
Другият стремеж е
към
центъра на Слънцето - това е стремежът на клоните.
Задачата на човека е да разреши това противоречие. Докато не е роден от вода и Дух, човек живее в корените на живота, като се роди от вода и Дух, той излиза от корените и влиза в света на клоните, цветовете и плодовете. Ние вече не сме в корените, излязохме от тях и влязохме в света на клоните. И нашето Царство не е от този свят на корените. Всеки един ще стане клон на Великото Дърво на живота и така ще разреши задачите на живота си.
към текста >>
Всички
богатства
, които Земята притежава, са дошли от Слънцето, от невидимия свят.
Ние вече не сме в корените, излязохме от тях и влязохме в света на клоните. И нашето Царство не е от този свят на корените. Всеки един ще стане клон на Великото Дърво на живота и така ще разреши задачите на живота си. Иначе не може да ги разреши. Защото и Земята е приела всичкия живот от Слънцето.
Всички
богатства
, които Земята притежава, са дошли от Слънцето, от невидимия свят.
Всички наши мисли и чувства са дошли от невидимия свят, от възвишените разумни същества на Космоса, които живеят в клоните, цветовете и плодовете на Великото Дърво на живота. Дървото на живота представя целокупния космически живот, на който всички същества от най-малките до най-големите представят части. По-нисшите същества са в основата, в корените, а по-висшите - в стъблото и клоните, а най-висшите - в цветовете и плодовете. Думата дърво произтича от един стар корен, не е славянска дума. Дървото представя онзи първичен Божествен живот.
към текста >>
Съвременните хора търсят рая някъде
към
четирите реки.
Елате в живота, но не бутайте Свещеното дърво на своя живот. То е дървото за познаване на доброто и злото. То е Свещеното дърво на рая, което не трябва да се бута. Провидението иска да научи хората да не бутат това дърво. Казва се в Писанието, че раят, където бяха посадени тези дървета, е ограден от четири реки.
Съвременните хора търсят рая някъде
към
четирите реки.
Тигър и Ефрат представят артериалната и венозна система в човека, а останалите две реки са симпатичната и главномозъчната система. Така, че четирите реки са богатството на човека. Те ограждат неговия рай, в който са насадени различни дървета, между които и дървото на живота и дървото за познаване на доброто и злото. В този рай беше поставен да живее първият човек Адам. Това дърво, от което беше забранено на Адам и Ева да ядат, беше за боговете, за тези, които са достигнали до онази безпределна Мъдрост.
към текста >>
Така, че четирите реки са
богатството
на човека.
То е Свещеното дърво на рая, което не трябва да се бута. Провидението иска да научи хората да не бутат това дърво. Казва се в Писанието, че раят, където бяха посадени тези дървета, е ограден от четири реки. Съвременните хора търсят рая някъде към четирите реки. Тигър и Ефрат представят артериалната и венозна система в човека, а останалите две реки са симпатичната и главномозъчната система.
Така, че четирите реки са
богатството
на човека.
Те ограждат неговия рай, в който са насадени различни дървета, между които и дървото на живота и дървото за познаване на доброто и злото. В този рай беше поставен да живее първият човек Адам. Това дърво, от което беше забранено на Адам и Ева да ядат, беше за боговете, за тези, които са достигнали до онази безпределна Мъдрост. Те имаха право да ядат от това дърво за познаване на доброто и злото. Когато човек стане възрастен и на него ще дадат да яде от него.
към текста >>
И сега хората трябва да слушат със сърцето си, за да проверят какво не са научили, за да го изправят.
И осем хиляди години ние се учим да бъдем смели и решителни, и още не сме се научили. Смелост и доблест се иска от ученика, че като направи една погрешка, да се изповяда, че я е направил, а не да казва, че други са виновни за неговата погрешка. Така че, Адам и Ева бяха ученици на първата окултна школа, но те бяха лениви и не учеха. И всички наши нещастия сега се дължат на онази леност, която хората са проявили, когато са минавали през школата на сърцето и не са учили. Когато хората са минавали през школата на сърцето, са се учили през куп за грош.
И сега хората трябва да слушат със сърцето си, за да проверят какво не са научили, за да го изправят.
Първият Адам, който беше създаден по образ и подобие на Бога, беше добър и праведен. Той и до днес живее в Божествения свят. Обаче вторият Адам, направен от пръст, носеше греха в себе си и затова съгреши. И Ева, направена от пръст, носеше греха в себе си и затова съгреши. И Ева, направена от реброто на Адама, също съгреши.
към текста >>
Първият Адам, който беше създаден по образ и подобие на
Бога
, беше добър и праведен.
Смелост и доблест се иска от ученика, че като направи една погрешка, да се изповяда, че я е направил, а не да казва, че други са виновни за неговата погрешка. Така че, Адам и Ева бяха ученици на първата окултна школа, но те бяха лениви и не учеха. И всички наши нещастия сега се дължат на онази леност, която хората са проявили, когато са минавали през школата на сърцето и не са учили. Когато хората са минавали през школата на сърцето, са се учили през куп за грош. И сега хората трябва да слушат със сърцето си, за да проверят какво не са научили, за да го изправят.
Първият Адам, който беше създаден по образ и подобие на
Бога
, беше добър и праведен.
Той и до днес живее в Божествения свят. Обаче вторият Адам, направен от пръст, носеше греха в себе си и затова съгреши. И Ева, направена от пръст, носеше греха в себе си и затова съгреши. И Ева, направена от реброто на Адама, също съгреши. Вторият Адам не беше направен от кал, но беше от най-хубавата пръст.
към текста >>
Обаче вторият Адам, направен от пръст, носеше греха в
себе
си и затова съгреши.
И всички наши нещастия сега се дължат на онази леност, която хората са проявили, когато са минавали през школата на сърцето и не са учили. Когато хората са минавали през школата на сърцето, са се учили през куп за грош. И сега хората трябва да слушат със сърцето си, за да проверят какво не са научили, за да го изправят. Първият Адам, който беше създаден по образ и подобие на Бога, беше добър и праведен. Той и до днес живее в Божествения свят.
Обаче вторият Адам, направен от пръст, носеше греха в
себе
си и затова съгреши.
И Ева, направена от пръст, носеше греха в себе си и затова съгреши. И Ева, направена от реброто на Адама, също съгреши. Вторият Адам не беше направен от кал, но беше от най-хубавата пръст. Частиците на тази пръст бяха издържливи и трайни. Когато човек съгреши, те изгубиха своята чистота и трайност.
към текста >>
И Ева, направена от пръст, носеше греха в
себе
си и затова съгреши.
Когато хората са минавали през школата на сърцето, са се учили през куп за грош. И сега хората трябва да слушат със сърцето си, за да проверят какво не са научили, за да го изправят. Първият Адам, който беше създаден по образ и подобие на Бога, беше добър и праведен. Той и до днес живее в Божествения свят. Обаче вторият Адам, направен от пръст, носеше греха в себе си и затова съгреши.
И Ева, направена от пръст, носеше греха в
себе
си и затова съгреши.
И Ева, направена от реброто на Адама, също съгреши. Вторият Адам не беше направен от кал, но беше от най-хубавата пръст. Частиците на тази пръст бяха издържливи и трайни. Когато човек съгреши, те изгубиха своята чистота и трайност. Така се създадоха различните болести, от които днес хората страдат.
към текста >>
Погрешката на Адам и Ева седеше в това, че не знаеха какво нещо е
Любовта
.
Частиците на тази пръст бяха издържливи и трайни. Когато човек съгреши, те изгубиха своята чистота и трайност. Така се създадоха различните болести, от които днес хората страдат. Адам значи син на Земята, значи роден от Земята. Някои го тълкуват, че Адам е направен от червена пръст.
Погрешката на Адам и Ева седеше в това, че не знаеха какво нещо е
Любовта
.
Те дойдоха за първи път на Земята и не знаеха какво нещо е Любовта. Те се оплетоха в Любовта. Когато змията влезе в рая и излъга Ева, в душата на Адам се роди ревност. Ева беше кръстена на името на Бога Йехова - Еве - Ева. Това е онази Свещена идея, която всеки човек има в душата си.
към текста >>
Те дойдоха за първи път на Земята и не знаеха какво нещо е
Любовта
.
Когато човек съгреши, те изгубиха своята чистота и трайност. Така се създадоха различните болести, от които днес хората страдат. Адам значи син на Земята, значи роден от Земята. Някои го тълкуват, че Адам е направен от червена пръст. Погрешката на Адам и Ева седеше в това, че не знаеха какво нещо е Любовта.
Те дойдоха за първи път на Земята и не знаеха какво нещо е
Любовта
.
Те се оплетоха в Любовта. Когато змията влезе в рая и излъга Ева, в душата на Адам се роди ревност. Ева беше кръстена на името на Бога Йехова - Еве - Ева. Това е онази Свещена идея, която всеки човек има в душата си. Две идеи има в света - едната е Ева - Йехова, която съдържа всичко в себе си.
към текста >>
Те се оплетоха в
Любовта
.
Така се създадоха различните болести, от които днес хората страдат. Адам значи син на Земята, значи роден от Земята. Някои го тълкуват, че Адам е направен от червена пръст. Погрешката на Адам и Ева седеше в това, че не знаеха какво нещо е Любовта. Те дойдоха за първи път на Земята и не знаеха какво нещо е Любовта.
Те се оплетоха в
Любовта
.
Когато змията влезе в рая и излъга Ева, в душата на Адам се роди ревност. Ева беше кръстена на името на Бога Йехова - Еве - Ева. Това е онази Свещена идея, която всеки човек има в душата си. Две идеи има в света - едната е Ева - Йехова, която съдържа всичко в себе си. Адам представя физическия свят.
към текста >>
Ева беше кръстена на името на
Бога
Йехова - Еве - Ева.
Някои го тълкуват, че Адам е направен от червена пръст. Погрешката на Адам и Ева седеше в това, че не знаеха какво нещо е Любовта. Те дойдоха за първи път на Земята и не знаеха какво нещо е Любовта. Те се оплетоха в Любовта. Когато змията влезе в рая и излъга Ева, в душата на Адам се роди ревност.
Ева беше кръстена на името на
Бога
Йехова - Еве - Ева.
Това е онази Свещена идея, която всеки човек има в душата си. Две идеи има в света - едната е Ева - Йехова, която съдържа всичко в себе си. Адам представя физическия свят. Той е носител на Духа, т.е. това, което създава нещата.
към текста >>
Две идеи има в света - едната е Ева - Йехова, която съдържа всичко в
себе
си.
Те дойдоха за първи път на Земята и не знаеха какво нещо е Любовта. Те се оплетоха в Любовта. Когато змията влезе в рая и излъга Ева, в душата на Адам се роди ревност. Ева беше кръстена на името на Бога Йехова - Еве - Ева. Това е онази Свещена идея, която всеки човек има в душата си.
Две идеи има в света - едната е Ева - Йехова, която съдържа всичко в
себе
си.
Адам представя физическия свят. Той е носител на Духа, т.е. това, което създава нещата. Значи Адам подразбира разумната душа. Духът в нас, това е Адам, а душата в нас - това е Ева.
към текста >>
Ако ядете от това дърво, освен че няма да умрете, но ще станете като
Бога
.
Вие предполагате, че ако не бяха излезли от рая, положението им щеше да бъде по-добро, отколкото сега. Преди да беше ял от забранения плод Адам не знаеше, че е гол. Като яде от забранения плод, в него се пробуди съзнанието и той видя, че е гол. Бог каза на Адама: Ако ядеш от това дърво, непременно ще умреш. След това дойде другият учител и каза на Ева: вие криво сте разбрали Божията мисъл.
Ако ядете от това дърво, освен че няма да умрете, но ще станете като
Бога
.
От тези думи се раздвои тяхното сърце - в кого да вярват и в кого да не вярват. Така се роди първото противоречие в живота на човека. Те трябваше да опитат и започнаха с негативната страна. Вие ще кажете, че нищо не става без Волята Божия. Стана ли Божията Воля в рая?
към текста >>
И първият човек, който искаше да стане като
Бога
, умря.
Бог им каза да не ядат, а те ядоха. Може ли да ми дадете един отговор защо стана така? Бог искаше да докаже на хората, че Неговата Воля е станала и тогава, когато хората не я изпълняват. В края на краищата Той ще направи така, че те да изпълнят Неговата Воля. Сега вие се намирате в тази епоха, когато Бог доказва на света, че това, което Той е казал, ще стане.
И първият човек, който искаше да стане като
Бога
, умря.
Тогава Бог го взе при себе си и му каза: Ела да ти кажа как ще станеш като Мене. Бог взе този човек при Себе Си и го нарече Исус. След това Той го прати на Земята. Като дойде до най-големите страдания, Исус се обърна към Бога с думите: Отче, ако е възможно тази чаша да ме отмине. Защо Бог не изпълни и не чу молитвата?
към текста >>
Тогава Бог го взе при
себе
си и му каза: Ела да ти кажа как ще станеш като Мене.
Може ли да ми дадете един отговор защо стана така? Бог искаше да докаже на хората, че Неговата Воля е станала и тогава, когато хората не я изпълняват. В края на краищата Той ще направи така, че те да изпълнят Неговата Воля. Сега вие се намирате в тази епоха, когато Бог доказва на света, че това, което Той е казал, ще стане. И първият човек, който искаше да стане като Бога, умря.
Тогава Бог го взе при
себе
си и му каза: Ела да ти кажа как ще станеш като Мене.
Бог взе този човек при Себе Си и го нарече Исус. След това Той го прати на Земята. Като дойде до най-големите страдания, Исус се обърна към Бога с думите: Отче, ако е възможно тази чаша да ме отмине. Защо Бог не изпълни и не чу молитвата? - Защото и Адам, който беше Исус не изпълни Волята Божия.
към текста >>
Бог взе този човек при
Себе
Си и го нарече Исус.
Бог искаше да докаже на хората, че Неговата Воля е станала и тогава, когато хората не я изпълняват. В края на краищата Той ще направи така, че те да изпълнят Неговата Воля. Сега вие се намирате в тази епоха, когато Бог доказва на света, че това, което Той е казал, ще стане. И първият човек, който искаше да стане като Бога, умря. Тогава Бог го взе при себе си и му каза: Ела да ти кажа как ще станеш като Мене.
Бог взе този човек при
Себе
Си и го нарече Исус.
След това Той го прати на Земята. Като дойде до най-големите страдания, Исус се обърна към Бога с думите: Отче, ако е възможно тази чаша да ме отмине. Защо Бог не изпълни и не чу молитвата? - Защото и Адам, който беше Исус не изпълни Волята Божия. Когато беше в рая, Бог му каза да не яде от забраненото дърво.
към текста >>
Като дойде до най-големите страдания, Исус се обърна
към
Бога
с думите: Отче, ако е възможно тази чаша да ме отмине.
Сега вие се намирате в тази епоха, когато Бог доказва на света, че това, което Той е казал, ще стане. И първият човек, който искаше да стане като Бога, умря. Тогава Бог го взе при себе си и му каза: Ела да ти кажа как ще станеш като Мене. Бог взе този човек при Себе Си и го нарече Исус. След това Той го прати на Земята.
Като дойде до най-големите страдания, Исус се обърна
към
Бога
с думите: Отче, ако е възможно тази чаша да ме отмине.
Защо Бог не изпълни и не чу молитвата? - Защото и Адам, който беше Исус не изпълни Волята Божия. Когато беше в рая, Бог му каза да не яде от забраненото дърво. Той не послуша и яде. И като се молеше Исус да се отмени тази чаша, Бог му отговори: Понеже ти яде от забраненото дърво и не ме послуша, сега ще видиш, че и твоята молитва няма да бъде чута.
към текста >>
Той съзнаваше, че не е готов още да живее в рая, да живее с
Бога
и пожела другарка, с която да се разговаря.
И оттам Адам и Ева, облечени в кожени дрехи трябваше да слязат на Земята. Кожената дреха представя плътта, в която астралният човек се облече, за да стане жител на Земята. Красив е бил първият човек, но след съгрешаването му се изопачил. Адам съгреши, защото не беше се определил. Той живееше в рая, но не се ползуваше от условията, които му бяха дадени.
Той съзнаваше, че не е готов още да живее в рая, да живее с
Бога
и пожела другарка, с която да се разговаря.
В желанието му да има около себе си същество, подобно на него, стана причина да излезе от рая. И сегашните хора са вън от рая. След излизането на Адам из рая, вратата на рая се затвори за всички хора. Кой стана причина за излизането на първите хора из рая? - Изкусителят.
към текста >>
В желанието му да има около
себе
си същество, подобно на него, стана причина да излезе от рая.
Кожената дреха представя плътта, в която астралният човек се облече, за да стане жител на Земята. Красив е бил първият човек, но след съгрешаването му се изопачил. Адам съгреши, защото не беше се определил. Той живееше в рая, но не се ползуваше от условията, които му бяха дадени. Той съзнаваше, че не е готов още да живее в рая, да живее с Бога и пожела другарка, с която да се разговаря.
В желанието му да има около
себе
си същество, подобно на него, стана причина да излезе от рая.
И сегашните хора са вън от рая. След излизането на Адам из рая, вратата на рая се затвори за всички хора. Кой стана причина за излизането на първите хора из рая? - Изкусителят. Той започна да им описва красотата на външния свят, с което ги съблазни.
към текста >>
Ева съгреши със сърцето си, а Адам с ума си.
Не само това, но даже му показа как се яде от този плод. Първо тя хапна от плода, и после даде и на Адам. Щом ядоха от забранения плод, царските мантии, с които бяха облечени, паднаха от гърбовете им и те се намериха голи пред отворената врата на рая. Първите хора бяха облечени преди съгрешаването с дреха, направена от Светлина и като съгрешиха, те изгубиха тази дреха, изгубиха своята Светлина и оголяха. Първият грях се дължи на непослушанието на първите човеци.
Ева съгреши със сърцето си, а Адам с ума си.
По този начин те внесоха чужди елементи в живота. Тези елементи ще се изхвърлят навън чрез страданията. В разговор някои приятели задават на Учителя въпроса: Откъде е влязла в рая змията, та измами Ева, щом се знае, че раят е място на блаженство? Учителят отговаря: Змията представя човешкият ум.
към текста >>
Като остана Ева без него, дойде змията и й предложи ума си, който го искаше от Адама и й рече: Аз съм този, когото търсиш.
Ами как ще влезеш в мене - попитала Ева. - Като ядеш от този плод. Пак задават въпрос: Нали Ева беше създадена от реброто на Адама? Учителят отговаря: Наистина Ева беше направена от реброто на Адама и той й даде всичко, но не и своя ум. Той беше благороден и разумен и знаеше каква сила е умът, но не й го даваше, защото се опасяваше да не злоупотреби с него.
Като остана Ева без него, дойде змията и й предложи ума си, който го искаше от Адама и й рече: Аз съм този, когото търсиш.
Адам и Ева не представят нещо цяло. Отношенията на Адам към Бога бяха такива, каквито бяха отношенията на Ева към Адама. Адам не искаше повече да се разговаря с Бога, дотегнаха му разговорите с Бога и той се отказа от Него. Господ тогава му рече: ти се отказваш от мене, но и тази, която искаш ще се откаже от тебе. И наистина Ева се отказа от Адама.
към текста >>
Отношенията на Адам
към
Бога
бяха такива, каквито бяха отношенията на Ева
към
Адама.
Пак задават въпрос: Нали Ева беше създадена от реброто на Адама? Учителят отговаря: Наистина Ева беше направена от реброто на Адама и той й даде всичко, но не и своя ум. Той беше благороден и разумен и знаеше каква сила е умът, но не й го даваше, защото се опасяваше да не злоупотреби с него. Като остана Ева без него, дойде змията и й предложи ума си, който го искаше от Адама и й рече: Аз съм този, когото търсиш. Адам и Ева не представят нещо цяло.
Отношенията на Адам
към
Бога
бяха такива, каквито бяха отношенията на Ева
към
Адама.
Адам не искаше повече да се разговаря с Бога, дотегнаха му разговорите с Бога и той се отказа от Него. Господ тогава му рече: ти се отказваш от мене, но и тази, която искаш ще се откаже от тебе. И наистина Ева се отказа от Адама. Затова в сегашните времена всички жени се отказват от мъжете си. Когато мъжете поправят отношенията си към Бога, тогава жените ще поправят своите отношения към мъжете.
към текста >>
Адам не искаше повече да се разговаря с
Бога
, дотегнаха му разговорите с
Бога
и той се отказа от Него.
Учителят отговаря: Наистина Ева беше направена от реброто на Адама и той й даде всичко, но не и своя ум. Той беше благороден и разумен и знаеше каква сила е умът, но не й го даваше, защото се опасяваше да не злоупотреби с него. Като остана Ева без него, дойде змията и й предложи ума си, който го искаше от Адама и й рече: Аз съм този, когото търсиш. Адам и Ева не представят нещо цяло. Отношенията на Адам към Бога бяха такива, каквито бяха отношенията на Ева към Адама.
Адам не искаше повече да се разговаря с
Бога
, дотегнаха му разговорите с
Бога
и той се отказа от Него.
Господ тогава му рече: ти се отказваш от мене, но и тази, която искаш ще се откаже от тебе. И наистина Ева се отказа от Адама. Затова в сегашните времена всички жени се отказват от мъжете си. Когато мъжете поправят отношенията си към Бога, тогава жените ще поправят своите отношения към мъжете. Щом Адам пожела да се индивидуализира, почувствува се свободен, тогава и Ева поиска да бъде свободна.
към текста >>
Когато мъжете поправят отношенията си
към
Бога
, тогава жените ще поправят своите отношения
към
мъжете.
Отношенията на Адам към Бога бяха такива, каквито бяха отношенията на Ева към Адама. Адам не искаше повече да се разговаря с Бога, дотегнаха му разговорите с Бога и той се отказа от Него. Господ тогава му рече: ти се отказваш от мене, но и тази, която искаш ще се откаже от тебе. И наистина Ева се отказа от Адама. Затова в сегашните времена всички жени се отказват от мъжете си.
Когато мъжете поправят отношенията си
към
Бога
, тогава жените ще поправят своите отношения
към
мъжете.
Щом Адам пожела да се индивидуализира, почувствува се свободен, тогава и Ева поиска да бъде свободна. Тъй стои въпросът. По-ясно не може да се говори, защото който е слаб, ще се съблазни. Погрешката на Ева седи в това, че искаше да обича и други освен Адам - този, когото Бог й беше определил. Тя искаше да обича и черния адепт, който влезе в рая и тя завърза отношение с него.
към текста >>
Значи жената съгреши в рая с
любовни
работи.
Тя искаше да обича и черния адепт, който влезе в рая и тя завърза отношение с него. Той й каза: Вашият другар не е съвсем учен. Занимава се само със зоология. Ела при мен и аз ще ти предам по-големи знания. Така че, Ева имаше двама мъже: от първия мъж - черния адепт тя роди Каин, а от Адам - роди Авел.
Значи жената съгреши в рая с
любовни
работи.
Вследствие на това ги изпъдиха от рая. И Адам, и Ева съгрешиха в рая, но причината за погрешката не е една и съща. Ева се изкуси от змията, тя повярва на думите й и яде от забраненото дърво. Адам пък се изкуси от Ева, от жената. Какво трябва да направят, за да се освободят от погрешката си?
към текста >>
- Жената трябва да разбере характера на змията, с други думи жената трябва да разбира естеството на животинското начало в
себе
си.
Вследствие на това ги изпъдиха от рая. И Адам, и Ева съгрешиха в рая, но причината за погрешката не е една и съща. Ева се изкуси от змията, тя повярва на думите й и яде от забраненото дърво. Адам пък се изкуси от Ева, от жената. Какво трябва да направят, за да се освободят от погрешката си?
- Жената трябва да разбере характера на змията, с други думи жената трябва да разбира естеството на животинското начало в
себе
си.
Щом го разбере, тя ще изправи живота си. Ако мъжът иска да изправи погрешките си, трябва да разбира естеството и характера на жената. Под животински живот разбираме първичния живот, който не е диференциран, не е организиран. Мъжът живее на северния полюс, там е неговият рай, а жената живее на южния полюс. Северният полюс представлява още умствения свят, а южния полюс - астралния свят.
към текста >>
Ако мъжът иска да изправи погрешките си, трябва да разбира естеството и характера на жената.
Ева се изкуси от змията, тя повярва на думите й и яде от забраненото дърво. Адам пък се изкуси от Ева, от жената. Какво трябва да направят, за да се освободят от погрешката си? - Жената трябва да разбере характера на змията, с други думи жената трябва да разбира естеството на животинското начало в себе си. Щом го разбере, тя ще изправи живота си.
Ако мъжът иска да изправи погрешките си, трябва да разбира естеството и характера на жената.
Под животински живот разбираме първичния живот, който не е диференциран, не е организиран. Мъжът живее на северния полюс, там е неговият рай, а жената живее на южния полюс. Северният полюс представлява още умствения свят, а южния полюс - астралния свят. Така че Адам живее на северния полюс, умствения свят, а Ева живее на южния полюс, астралния свят. Когато Бог създаде първите човеци, Той имаше предвид да им даде истинското знание, да придобият безсмъртието.
към текста >>
За първия Адам е казано, че е създаден от
Бога
по образ и подобие Божие.
Те бяха облечени в Светлина и не се виждаше тяхната голота. Но черният адепт ги събуди преждевременно и те в този момент изгубиха Светлината, с която бяха облечени и видяха, че са голи и се засрамиха. На тях беше казано да не ядат от дървото за познаване на доброто и злото. Това дърво беше създадено заедно с Адам. Колкото порасна Адам, толкова голямо стана и дървото.
За първия Адам е казано, че е създаден от
Бога
по образ и подобие Божие.
А работите на Бога са величествени, а не като човешките. Затова първият Адам беше нещо величествено и той и до днес живее в Божествения свят. Вие сте деца на втория Адам, а не на първия Адам, Сина Божий. Страданието влезе в света след непослушанието на първите човеци. А непослушанието беше резултат на безлюбието на първите човеци.
към текста >>
А работите на
Бога
са величествени, а не като човешките.
Но черният адепт ги събуди преждевременно и те в този момент изгубиха Светлината, с която бяха облечени и видяха, че са голи и се засрамиха. На тях беше казано да не ядат от дървото за познаване на доброто и злото. Това дърво беше създадено заедно с Адам. Колкото порасна Адам, толкова голямо стана и дървото. За първия Адам е казано, че е създаден от Бога по образ и подобие Божие.
А работите на
Бога
са величествени, а не като човешките.
Затова първият Адам беше нещо величествено и той и до днес живее в Божествения свят. Вие сте деца на втория Адам, а не на първия Адам, Сина Божий. Страданието влезе в света след непослушанието на първите човеци. А непослушанието беше резултат на безлюбието на първите човеци. Те не обичаха Бога и затова не изпълниха Неговата заповед.
към текста >>
Те не обичаха
Бога
и затова не изпълниха Неговата заповед.
А работите на Бога са величествени, а не като човешките. Затова първият Адам беше нещо величествено и той и до днес живее в Божествения свят. Вие сте деца на втория Адам, а не на първия Адам, Сина Божий. Страданието влезе в света след непослушанието на първите човеци. А непослушанието беше резултат на безлюбието на първите човеци.
Те не обичаха
Бога
и затова не изпълниха Неговата заповед.
За да влезе човек отново в рая, трябва да обикне Бога и да изпълнява Неговата Воля. Значи, на първо място е Любовта към Бога. Как ще намериш Бога? Като се новородиш. Ако човек не се новороди, или ако не се роди от вода и Дух, не може да намери Бога.
към текста >>
За да влезе човек отново в рая, трябва да обикне
Бога
и да изпълнява Неговата Воля.
Затова първият Адам беше нещо величествено и той и до днес живее в Божествения свят. Вие сте деца на втория Адам, а не на първия Адам, Сина Божий. Страданието влезе в света след непослушанието на първите човеци. А непослушанието беше резултат на безлюбието на първите човеци. Те не обичаха Бога и затова не изпълниха Неговата заповед.
За да влезе човек отново в рая, трябва да обикне
Бога
и да изпълнява Неговата Воля.
Значи, на първо място е Любовта към Бога. Как ще намериш Бога? Като се новородиш. Ако човек не се новороди, или ако не се роди от вода и Дух, не може да намери Бога. Само роденият от Бога има Любов към Бога и изпълнява Неговата Воля.
към текста >>
Значи, на първо място е
Любовта
към
Бога
.
Вие сте деца на втория Адам, а не на първия Адам, Сина Божий. Страданието влезе в света след непослушанието на първите човеци. А непослушанието беше резултат на безлюбието на първите човеци. Те не обичаха Бога и затова не изпълниха Неговата заповед. За да влезе човек отново в рая, трябва да обикне Бога и да изпълнява Неговата Воля.
Значи, на първо място е
Любовта
към
Бога
.
Как ще намериш Бога? Като се новородиш. Ако човек не се новороди, или ако не се роди от вода и Дух, не може да намери Бога. Само роденият от Бога има Любов към Бога и изпълнява Неговата Воля. Роденият от Бога расте и се развива правилно.
към текста >>
Как ще намериш
Бога
?
Страданието влезе в света след непослушанието на първите човеци. А непослушанието беше резултат на безлюбието на първите човеци. Те не обичаха Бога и затова не изпълниха Неговата заповед. За да влезе човек отново в рая, трябва да обикне Бога и да изпълнява Неговата Воля. Значи, на първо място е Любовта към Бога.
Как ще намериш
Бога
?
Като се новородиш. Ако човек не се новороди, или ако не се роди от вода и Дух, не може да намери Бога. Само роденият от Бога има Любов към Бога и изпълнява Неговата Воля. Роденият от Бога расте и се развива правилно. Растенето е непреривен процес, който има отношение към Любовта към ближния.
към текста >>
Ако човек не се новороди, или ако не се роди от вода и Дух, не може да намери
Бога
.
Те не обичаха Бога и затова не изпълниха Неговата заповед. За да влезе човек отново в рая, трябва да обикне Бога и да изпълнява Неговата Воля. Значи, на първо място е Любовта към Бога. Как ще намериш Бога? Като се новородиш.
Ако човек не се новороди, или ако не се роди от вода и Дух, не може да намери
Бога
.
Само роденият от Бога има Любов към Бога и изпълнява Неговата Воля. Роденият от Бога расте и се развива правилно. Растенето е непреривен процес, който има отношение към Любовта към ближния. Ако Любовта на човека към ближния е правилна, и растенето му ще бъде правилно. Така че, чрез Любовта към Бога човек се ражда, а чрез Любовта към ближния той расте и се развива.
към текста >>
Само роденият от
Бога
има
Любов
към
Бога
и изпълнява Неговата Воля.
За да влезе човек отново в рая, трябва да обикне Бога и да изпълнява Неговата Воля. Значи, на първо място е Любовта към Бога. Как ще намериш Бога? Като се новородиш. Ако човек не се новороди, или ако не се роди от вода и Дух, не може да намери Бога.
Само роденият от
Бога
има
Любов
към
Бога
и изпълнява Неговата Воля.
Роденият от Бога расте и се развива правилно. Растенето е непреривен процес, който има отношение към Любовта към ближния. Ако Любовта на човека към ближния е правилна, и растенето му ще бъде правилно. Така че, чрез Любовта към Бога човек се ражда, а чрез Любовта към ближния той расте и се развива. Това са двата главни фактора за развитието на човешката душа.
към текста >>
Роденият от
Бога
расте и се развива правилно.
Значи, на първо място е Любовта към Бога. Как ще намериш Бога? Като се новородиш. Ако човек не се новороди, или ако не се роди от вода и Дух, не може да намери Бога. Само роденият от Бога има Любов към Бога и изпълнява Неговата Воля.
Роденият от
Бога
расте и се развива правилно.
Растенето е непреривен процес, който има отношение към Любовта към ближния. Ако Любовта на човека към ближния е правилна, и растенето му ще бъде правилно. Така че, чрез Любовта към Бога човек се ражда, а чрез Любовта към ближния той расте и се развива. Това са двата главни фактора за развитието на човешката душа. Ако не се родиш и не растеш, не можеш да се проявиш.
към текста >>
Растенето е непреривен процес, който има отношение
към
Любовта
към
ближния
.
Как ще намериш Бога? Като се новородиш. Ако човек не се новороди, или ако не се роди от вода и Дух, не може да намери Бога. Само роденият от Бога има Любов към Бога и изпълнява Неговата Воля. Роденият от Бога расте и се развива правилно.
Растенето е непреривен процес, който има отношение
към
Любовта
към
ближния
.
Ако Любовта на човека към ближния е правилна, и растенето му ще бъде правилно. Така че, чрез Любовта към Бога човек се ражда, а чрез Любовта към ближния той расте и се развива. Това са двата главни фактора за развитието на човешката душа. Ако не се родиш и не растеш, не можеш да се проявиш. Когато човек обикне Бога, той ще се роди, когато обикне ближния си, той ще расте и ще се развива и така неговото съзнание ще се пробуди и той ще възкръсне от мъртвите.
към текста >>
Ако
Любовта
на човека
към
ближния
е правилна, и растенето му ще бъде правилно.
Като се новородиш. Ако човек не се новороди, или ако не се роди от вода и Дух, не може да намери Бога. Само роденият от Бога има Любов към Бога и изпълнява Неговата Воля. Роденият от Бога расте и се развива правилно. Растенето е непреривен процес, който има отношение към Любовта към ближния.
Ако
Любовта
на човека
към
ближния
е правилна, и растенето му ще бъде правилно.
Така че, чрез Любовта към Бога човек се ражда, а чрез Любовта към ближния той расте и се развива. Това са двата главни фактора за развитието на човешката душа. Ако не се родиш и не растеш, не можеш да се проявиш. Когато човек обикне Бога, той ще се роди, когато обикне ближния си, той ще расте и ще се развива и така неговото съзнание ще се пробуди и той ще възкръсне от мъртвите. Когато съвременните религиозни хора питат с кое тяло ще възкръснат, те не разбират въпроса.
към текста >>
Така че, чрез
Любовта
към
Бога
човек се ражда, а чрез
Любовта
към
ближния
той расте и се развива.
Ако човек не се новороди, или ако не се роди от вода и Дух, не може да намери Бога. Само роденият от Бога има Любов към Бога и изпълнява Неговата Воля. Роденият от Бога расте и се развива правилно. Растенето е непреривен процес, който има отношение към Любовта към ближния. Ако Любовта на човека към ближния е правилна, и растенето му ще бъде правилно.
Така че, чрез
Любовта
към
Бога
човек се ражда, а чрез
Любовта
към
ближния
той расте и се развива.
Това са двата главни фактора за развитието на човешката душа. Ако не се родиш и не растеш, не можеш да се проявиш. Когато човек обикне Бога, той ще се роди, когато обикне ближния си, той ще расте и ще се развива и така неговото съзнание ще се пробуди и той ще възкръсне от мъртвите. Когато съвременните религиозни хора питат с кое тяло ще възкръснат, те не разбират въпроса. Възкресението е въпрос само на душата.
към текста >>
Когато човек обикне
Бога
, той ще се роди, когато обикне
ближния
си, той ще расте и ще се развива и така неговото съзнание ще се пробуди и той ще възкръсне от мъртвите.
Растенето е непреривен процес, който има отношение към Любовта към ближния. Ако Любовта на човека към ближния е правилна, и растенето му ще бъде правилно. Така че, чрез Любовта към Бога човек се ражда, а чрез Любовта към ближния той расте и се развива. Това са двата главни фактора за развитието на човешката душа. Ако не се родиш и не растеш, не можеш да се проявиш.
Когато човек обикне
Бога
, той ще се роди, когато обикне
ближния
си, той ще расте и ще се развива и така неговото съзнание ще се пробуди и той ще възкръсне от мъртвите.
Когато съвременните религиозни хора питат с кое тяло ще възкръснат, те не разбират въпроса. Възкресението е въпрос само на душата. То подразбира събуждане на съзнанието. Не се ли пробуди съзнанието у човека, няма възкресение. Тялото, в което сега живее човек, е един гроб, в който душата е затворена.
към текста >>
Ние ще възкръснем с онези тела, за които се говори, че са храм на
Бога
живаго.
Когато съвременните религиозни хора питат с кое тяло ще възкръснат, те не разбират въпроса. Възкресението е въпрос само на душата. То подразбира събуждане на съзнанието. Не се ли пробуди съзнанието у човека, няма възкресение. Тялото, в което сега живее човек, е един гроб, в който душата е затворена.
Ние ще възкръснем с онези тела, за които се говори, че са храм на
Бога
живаго.
Това е тялото на Любовта, тялото на Мъдростта и тялото на Истината, които като зародиши съществуват в това смъртно тяло. Това тяло е само една покривка, под която се изгражда безсмъртното тяло, с което човек ще се облече при възкресението, което тяло той е изгубил при грехопадането. Онзи, който е изградил тялото на Любовта, Мъдростта и Истината, той е така одухотворил и физическото си тяло, че след смъртта той го дематериализира и превръща в духовно тяло. Защото и физическото тяло по своята същина е духовно. То е отражение на най-висшият принцип на човешкия дух.
към текста >>
Това е тялото на
Любовта
, тялото на Мъдростта и тялото на Истината, които като зародиши съществуват в това смъртно тяло.
Възкресението е въпрос само на душата. То подразбира събуждане на съзнанието. Не се ли пробуди съзнанието у човека, няма възкресение. Тялото, в което сега живее човек, е един гроб, в който душата е затворена. Ние ще възкръснем с онези тела, за които се говори, че са храм на Бога живаго.
Това е тялото на
Любовта
, тялото на Мъдростта и тялото на Истината, които като зародиши съществуват в това смъртно тяло.
Това тяло е само една покривка, под която се изгражда безсмъртното тяло, с което човек ще се облече при възкресението, което тяло той е изгубил при грехопадането. Онзи, който е изградил тялото на Любовта, Мъдростта и Истината, той е така одухотворил и физическото си тяло, че след смъртта той го дематериализира и превръща в духовно тяло. Защото и физическото тяло по своята същина е духовно. То е отражение на най-висшият принцип на човешкия дух. Роденият от Дух и вода, роденият от Бога е така одухотворил тялото си, че може да го дематериализира, когато пожелае и пак да го материализира.
към текста >>
Онзи, който е изградил тялото на
Любовта
, Мъдростта и Истината, той е така одухотворил и физическото си тяло, че след смъртта той го дематериализира и превръща в духовно тяло.
Не се ли пробуди съзнанието у човека, няма възкресение. Тялото, в което сега живее човек, е един гроб, в който душата е затворена. Ние ще възкръснем с онези тела, за които се говори, че са храм на Бога живаго. Това е тялото на Любовта, тялото на Мъдростта и тялото на Истината, които като зародиши съществуват в това смъртно тяло. Това тяло е само една покривка, под която се изгражда безсмъртното тяло, с което човек ще се облече при възкресението, което тяло той е изгубил при грехопадането.
Онзи, който е изградил тялото на
Любовта
, Мъдростта и Истината, той е така одухотворил и физическото си тяло, че след смъртта той го дематериализира и превръща в духовно тяло.
Защото и физическото тяло по своята същина е духовно. То е отражение на най-висшият принцип на човешкия дух. Роденият от Дух и вода, роденият от Бога е така одухотворил тялото си, че може да го дематериализира, когато пожелае и пак да го материализира. Така че, когато се говори за възкресението, подразбира се пробуждане на Висшето космическо съзнание и създаване на безсмъртното тяло, с което се облича човешкият дух. Когато човек възкръсне, той идва до безсмъртието и е напълно спасен.
към текста >>
Роденият от Дух и вода, роденият от
Бога
е така одухотворил тялото си, че може да го дематериализира, когато пожелае и пак да го материализира.
Това е тялото на Любовта, тялото на Мъдростта и тялото на Истината, които като зародиши съществуват в това смъртно тяло. Това тяло е само една покривка, под която се изгражда безсмъртното тяло, с което човек ще се облече при възкресението, което тяло той е изгубил при грехопадането. Онзи, който е изградил тялото на Любовта, Мъдростта и Истината, той е така одухотворил и физическото си тяло, че след смъртта той го дематериализира и превръща в духовно тяло. Защото и физическото тяло по своята същина е духовно. То е отражение на най-висшият принцип на човешкия дух.
Роденият от Дух и вода, роденият от
Бога
е така одухотворил тялото си, че може да го дематериализира, когато пожелае и пак да го материализира.
Така че, когато се говори за възкресението, подразбира се пробуждане на Висшето космическо съзнание и създаване на безсмъртното тяло, с което се облича човешкият дух. Когато човек възкръсне, той идва до безсмъртието и е напълно спасен. Той е свободен от греха и от смъртта. А съвременните християни твърдят, че са спасени чрез христовата кръв. Но това е външно разбиране.
към текста >>
Всъщност, погледнато вътрешно, езотерично, христовата кръв подразбира идеята за
Любовта
, която човек трябва да приложи в живота си и с нея да работи.
Така че, когато се говори за възкресението, подразбира се пробуждане на Висшето космическо съзнание и създаване на безсмъртното тяло, с което се облича човешкият дух. Когато човек възкръсне, той идва до безсмъртието и е напълно спасен. Той е свободен от греха и от смъртта. А съвременните християни твърдят, че са спасени чрез христовата кръв. Но това е външно разбиране.
Всъщност, погледнато вътрешно, езотерично, христовата кръв подразбира идеята за
Любовта
, която човек трябва да приложи в живота си и с нея да работи.
Без тази кръв човек не може да нарисува картината си, не може да се спаси. Любовта е боята, с която хората рисуват своите картини. От човека зависи как да употреби тази боя, в какво количество и колко разредена. Когато Христос казва на учениците си: Който не яде от плътта Ми и не пие кръвта Ми, не може да бъде спасен, няма живот вечен, от това някои се съблазниха. Те се съблазниха, понеже не разбраха духа на Неговите думи, а ги разбраха буквално.
към текста >>
Без тази кръв човек не може да нарисува картината си, не може да се спаси.
Когато човек възкръсне, той идва до безсмъртието и е напълно спасен. Той е свободен от греха и от смъртта. А съвременните християни твърдят, че са спасени чрез христовата кръв. Но това е външно разбиране. Всъщност, погледнато вътрешно, езотерично, христовата кръв подразбира идеята за Любовта, която човек трябва да приложи в живота си и с нея да работи.
Без тази кръв човек не може да нарисува картината си, не може да се спаси.
Любовта е боята, с която хората рисуват своите картини. От човека зависи как да употреби тази боя, в какво количество и колко разредена. Когато Христос казва на учениците си: Който не яде от плътта Ми и не пие кръвта Ми, не може да бъде спасен, няма живот вечен, от това някои се съблазниха. Те се съблазниха, понеже не разбраха духа на Неговите думи, а ги разбраха буквално. Както водата е необходима за растенията, така и кръвта е необходима за живота на човека.
към текста >>
Любовта
е боята, с която хората рисуват своите картини.
Той е свободен от греха и от смъртта. А съвременните християни твърдят, че са спасени чрез христовата кръв. Но това е външно разбиране. Всъщност, погледнато вътрешно, езотерично, христовата кръв подразбира идеята за Любовта, която човек трябва да приложи в живота си и с нея да работи. Без тази кръв човек не може да нарисува картината си, не може да се спаси.
Любовта
е боята, с която хората рисуват своите картини.
От човека зависи как да употреби тази боя, в какво количество и колко разредена. Когато Христос казва на учениците си: Който не яде от плътта Ми и не пие кръвта Ми, не може да бъде спасен, няма живот вечен, от това някои се съблазниха. Те се съблазниха, понеже не разбраха духа на Неговите думи, а ги разбраха буквално. Както водата е необходима за растенията, така и кръвта е необходима за живота на човека. Кръвта е носителка на живота, а животът произтича от Любовта.
към текста >>
Кръвта е носителка на живота, а животът произтича от
Любовта
.
Любовта е боята, с която хората рисуват своите картини. От човека зависи как да употреби тази боя, в какво количество и колко разредена. Когато Христос казва на учениците си: Който не яде от плътта Ми и не пие кръвта Ми, не може да бъде спасен, няма живот вечен, от това някои се съблазниха. Те се съблазниха, понеже не разбраха духа на Неговите думи, а ги разбраха буквално. Както водата е необходима за растенията, така и кръвта е необходима за живота на човека.
Кръвта е носителка на живота, а животът произтича от
Любовта
.
Затова Христос казва: Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвтя Ми, т.е. ако не се храните с Любовта Ми, нямате живот в себе си. В Любовта няма никакво противоречие, но в живота, който произлиза от Любовта, действува законът на полярността и той има две страни. В живота има радости и скърби, страдания и блаженство. Защо в живота има две тенденции?
към текста >>
ако не се храните с
Любовта
Ми, нямате живот в
себе
си.
Когато Христос казва на учениците си: Който не яде от плътта Ми и не пие кръвта Ми, не може да бъде спасен, няма живот вечен, от това някои се съблазниха. Те се съблазниха, понеже не разбраха духа на Неговите думи, а ги разбраха буквално. Както водата е необходима за растенията, така и кръвта е необходима за живота на човека. Кръвта е носителка на живота, а животът произтича от Любовта. Затова Христос казва: Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвтя Ми, т.е.
ако не се храните с
Любовта
Ми, нямате живот в
себе
си.
В Любовта няма никакво противоречие, но в живота, който произлиза от Любовта, действува законът на полярността и той има две страни. В живота има радости и скърби, страдания и блаженство. Защо в живота има две тенденции? - Едната тенденция издига живота към Слънцето, а другата го тегли към центъра на Земята. Първият живот е възвишеният, духовният живот, идейният живот, а вторият е плътският живот, нисшият живот, изпълнен с различни нисши желания и страсти.
към текста >>
В
Любовта
няма никакво противоречие, но в живота, който произлиза от
Любовта
, действува законът на полярността и той има две страни.
Те се съблазниха, понеже не разбраха духа на Неговите думи, а ги разбраха буквално. Както водата е необходима за растенията, така и кръвта е необходима за живота на човека. Кръвта е носителка на живота, а животът произтича от Любовта. Затова Христос казва: Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвтя Ми, т.е. ако не се храните с Любовта Ми, нямате живот в себе си.
В
Любовта
няма никакво противоречие, но в живота, който произлиза от
Любовта
, действува законът на полярността и той има две страни.
В живота има радости и скърби, страдания и блаженство. Защо в живота има две тенденции? - Едната тенденция издига живота към Слънцето, а другата го тегли към центъра на Земята. Първият живот е възвишеният, духовният живот, идейният живот, а вторият е плътският живот, нисшият живот, изпълнен с различни нисши желания и страсти. Когато човек изпадне под влиянието на живота на страстите, той прилича от една страна на блудния син, който напусна баща си и разпилява в гуляи с приятели всичкото си богатство.
към текста >>
- Едната тенденция издига живота
към
Слънцето, а другата го тегли
към
центъра на Земята.
Затова Христос казва: Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвтя Ми, т.е. ако не се храните с Любовта Ми, нямате живот в себе си. В Любовта няма никакво противоречие, но в живота, който произлиза от Любовта, действува законът на полярността и той има две страни. В живота има радости и скърби, страдания и блаженство. Защо в живота има две тенденции?
- Едната тенденция издига живота
към
Слънцето, а другата го тегли
към
центъра на Земята.
Първият живот е възвишеният, духовният живот, идейният живот, а вторият е плътският живот, нисшият живот, изпълнен с различни нисши желания и страсти. Когато човек изпадне под влиянието на живота на страстите, той прилича от една страна на блудния син, който напусна баща си и разпилява в гуляи с приятели всичкото си богатство. Той е подобен още на Данаила, хвърлен в рова на лъвовете. Лъвовете, това са човешките страсти. Няма по-груби сили от страстите.
към текста >>
Когато човек изпадне под влиянието на живота на страстите, той прилича от една страна на блудния син, който напусна баща си и разпилява в гуляи с приятели всичкото си
богатство
.
В Любовта няма никакво противоречие, но в живота, който произлиза от Любовта, действува законът на полярността и той има две страни. В живота има радости и скърби, страдания и блаженство. Защо в живота има две тенденции? - Едната тенденция издига живота към Слънцето, а другата го тегли към центъра на Земята. Първият живот е възвишеният, духовният живот, идейният живот, а вторият е плътският живот, нисшият живот, изпълнен с различни нисши желания и страсти.
Когато човек изпадне под влиянието на живота на страстите, той прилича от една страна на блудния син, който напусна баща си и разпилява в гуляи с приятели всичкото си
богатство
.
Той е подобен още на Данаила, хвърлен в рова на лъвовете. Лъвовете, това са човешките страсти. Няма по-груби сили от страстите. Няма по-страшни лъвове от човешките страсти. Те са разрушавали и царе, и владици, и учени, и философи.
към текста >>
Това са петте добродетели -
Любовта
, Мъдростта, Истината, Правдата и Доброто.
ако се справите с грубите сили на вашата нисша природа, ще излезете от рова на лъвовете и ще влезете в Новата култура. Това означава да бъде човек господар на положението си. Блудният син пък представя човешката душа, изпаднала под влиянието на различни страсти. Бащата, за когото се говори в тази притча, представя Висшето у човека, което гради и създава. Слугите, които бащата изпратил да донесат нова дреха, когато блудния син се връща, били пет.
Това са петте добродетели -
Любовта
, Мъдростта, Истината, Правдата и Доброто.
Духът, Великият Баща изпрати слугите си да донесат нова премяна. Да се облече човек с нова премяна, значи да се облече с ново тяло, изградено от петте Велики добродетели. Всеки човек, всеки народ трябва да се облече в Новото, т.е. да приложи нови начини и методи за новия живот. По отношение на човечеството новата дреха, която слугите донесли, е христовото учение.
към текста >>
Видите ли Свещта на
Бога
, чуете ли Гласа Му, излизате от нощта на живота и за вас настава ясен, светъл ден.
Петте чифта волове, това са петте сетива, силите, които работят за изработването в нивата, тялото. Често в Евангелието се говори за нощта. Под нощ, както и за всички други символи има най-малко три значения. Казано е например някъде: работете, докато е ден, защото иде нощ, когато никой не може да работи. Нощта е времето, часовете на страданието, когато човек е сам и когато освен Бог никой друг не може да му помогне.
Видите ли Свещта на
Бога
, чуете ли Гласа Му, излизате от нощта на живота и за вас настава ясен, светъл ден.
Тогава човек разбира, че има кой да мисли за него и да му помага. Днес Бог е запалил Свещта Си, за да отидем при Него. Нощта е време за почивка, за обновление. Нощта също подразбира едно вътрешно мистично състояние, когато външната светлина изчезва и под влияние на вътрешната Светлина човек влиза във връзка с Висшето, Божественото в себе си, с висшите разумни същества в Космоса. Такъв е случаят с Никодим, който през нощта отиде при Исуса.
към текста >>
Днес Бог е запалил Свещта Си, за да отидем при Него.
Под нощ, както и за всички други символи има най-малко три значения. Казано е например някъде: работете, докато е ден, защото иде нощ, когато никой не може да работи. Нощта е времето, часовете на страданието, когато човек е сам и когато освен Бог никой друг не може да му помогне. Видите ли Свещта на Бога, чуете ли Гласа Му, излизате от нощта на живота и за вас настава ясен, светъл ден. Тогава човек разбира, че има кой да мисли за него и да му помага.
Днес Бог е запалил Свещта Си, за да отидем при Него.
Нощта е време за почивка, за обновление. Нощта също подразбира едно вътрешно мистично състояние, когато външната светлина изчезва и под влияние на вътрешната Светлина човек влиза във връзка с Висшето, Божественото в себе си, с висшите разумни същества в Космоса. Такъв е случаят с Никодим, който през нощта отиде при Исуса. Да вземем притчата за петте разумни деви. Всеки от вас като чете или слуша притчата за десетте деви, употребил ли е няколко деня в размишление, за да проникне в нейния вътрешен смисъл?
към текста >>
Нощта също подразбира едно вътрешно мистично състояние, когато външната светлина изчезва и под влияние на вътрешната Светлина човек влиза във връзка с Висшето, Божественото в
себе
си, с висшите разумни същества в Космоса.
Нощта е времето, часовете на страданието, когато човек е сам и когато освен Бог никой друг не може да му помогне. Видите ли Свещта на Бога, чуете ли Гласа Му, излизате от нощта на живота и за вас настава ясен, светъл ден. Тогава човек разбира, че има кой да мисли за него и да му помага. Днес Бог е запалил Свещта Си, за да отидем при Него. Нощта е време за почивка, за обновление.
Нощта също подразбира едно вътрешно мистично състояние, когато външната светлина изчезва и под влияние на вътрешната Светлина човек влиза във връзка с Висшето, Божественото в
себе
си, с висшите разумни същества в Космоса.
Такъв е случаят с Никодим, който през нощта отиде при Исуса. Да вземем притчата за петте разумни деви. Всеки от вас като чете или слуша притчата за десетте деви, употребил ли е няколко деня в размишление, за да проникне в нейния вътрешен смисъл? Достатъчно е да пожелаете искрено да разберете нещо повече от това което четете, за да ви се даде едно откровение. Само така ще разберете, че вие сте една от петте разумни деви.
към текста >>
И когато се казва, че слънцето ще потъмнее и ще загуби Светлината си, подразбира се държава, която губи силата си, губи властта си.
Той е инструмент, чрез който се проявяват душата и Духът. Казва се някъде в Евангелието, че в онези дни на страшния съд Слънцето и Луната ще потъмнеят и звездите ще почнат да падат от небето. Слънцето, Луната и звездите са символи на нещо. Слънцето запример означава държавата, държавната власт. Когато един народ, едно племе, една раса или цялото човечество се организира в една външна сила и започне да се проявява, това се нарича слънце.
И когато се казва, че слънцето ще потъмнее и ще загуби Светлината си, подразбира се държава, която губи силата си, губи властта си.
Луната пък представя различните религиозни системи, независимо от това дали са прави или криви. И когато се казва, че Луната ще потъмнее, подразбира се, че религиите ще изгубят своята сила, своя авторитет и никой няма да ги зачита. Звездите пък представят Великите хора на Земята. И когато се казва, че звездите ще паднат от небето, това подразбира, че великите хора ще паднат от своето величие. Значи, ще дойде ден, когато държавите, религиозните системи и великите хора на Земята ще изгубят своята сила и ще паднат от своето величие.
към текста >>
Слънцето символизира
Бога
на физическия свят, то представя великият принцип, който дава живот.
Звездите пък представят Великите хора на Земята. И когато се казва, че звездите ще паднат от небето, това подразбира, че великите хора ще паднат от своето величие. Значи, ще дойде ден, когато държавите, религиозните системи и великите хора на Земята ще изгубят своята сила и ще паднат от своето величие. Писанието казва, че това ще бъде денят на страшния съд, в деня на второто пришествие. Учителят даде и следното значение на слънцето, луната и звездите.
Слънцето символизира
Бога
на физическия свят, то представя великият принцип, който дава живот.
Слънцето означава Любовта на човека към Бога, луната представя самия човек, а звездите - Любовта на човека към ближния. Следователно, слънцето е емблема на Бога, луната - на човека, а звездите - на неговите ближни. Затова за да познаете звездите, трябва да мислите за луната; за да познаете луната, трябва да мислите за слънцето. Наистина, Луната се открива на хората само след като Слънцето я освети. Само Слънцето е в състояние да ни открие Луната.
към текста >>
Слънцето означава
Любовта
на човека
към
Бога
, луната представя самия човек, а звездите -
Любовта
на човека
към
ближния
.
И когато се казва, че звездите ще паднат от небето, това подразбира, че великите хора ще паднат от своето величие. Значи, ще дойде ден, когато държавите, религиозните системи и великите хора на Земята ще изгубят своята сила и ще паднат от своето величие. Писанието казва, че това ще бъде денят на страшния съд, в деня на второто пришествие. Учителят даде и следното значение на слънцето, луната и звездите. Слънцето символизира Бога на физическия свят, то представя великият принцип, който дава живот.
Слънцето означава
Любовта
на човека
към
Бога
, луната представя самия човек, а звездите -
Любовта
на човека
към
ближния
.
Следователно, слънцето е емблема на Бога, луната - на човека, а звездите - на неговите ближни. Затова за да познаете звездите, трябва да мислите за луната; за да познаете луната, трябва да мислите за слънцето. Наистина, Луната се открива на хората само след като Слънцето я освети. Само Слънцето е в състояние да ни открие Луната. Когато Слънцето залезе, то хвърля Светлината си върху звездите и те стават по-видими за нас.
към текста >>
Следователно, слънцето е емблема на
Бога
, луната - на човека, а звездите - на неговите ближни.
Значи, ще дойде ден, когато държавите, религиозните системи и великите хора на Земята ще изгубят своята сила и ще паднат от своето величие. Писанието казва, че това ще бъде денят на страшния съд, в деня на второто пришествие. Учителят даде и следното значение на слънцето, луната и звездите. Слънцето символизира Бога на физическия свят, то представя великият принцип, който дава живот. Слънцето означава Любовта на човека към Бога, луната представя самия човек, а звездите - Любовта на човека към ближния.
Следователно, слънцето е емблема на
Бога
, луната - на човека, а звездите - на неговите ближни.
Затова за да познаете звездите, трябва да мислите за луната; за да познаете луната, трябва да мислите за слънцето. Наистина, Луната се открива на хората само след като Слънцето я освети. Само Слънцето е в състояние да ни открие Луната. Когато Слънцето залезе, то хвърля Светлината си върху звездите и те стават по-видими за нас. Значи, Слънцето трябва да се скрие, за да се види Луната; Луната трябва да се скрие, за да се видят звездите.
към текста >>
Ако искате да познаете
себе
си, вашето слънце трябва да бъде на противоположната страна на съзнанието ви и да хвърля Светлината си върху него.
Наистина, Луната се открива на хората само след като Слънцето я освети. Само Слънцето е в състояние да ни открие Луната. Когато Слънцето залезе, то хвърля Светлината си върху звездите и те стават по-видими за нас. Значи, Слънцето трябва да се скрие, за да се види Луната; Луната трябва да се скрие, за да се видят звездите. Този закон съществува и в обществения живот.
Ако искате да познаете
себе
си, вашето слънце трябва да бъде на противоположната страна на съзнанието ви и да хвърля Светлината си върху него.
Ако искате да познаете ближните си, вие трябва да бъдете на противоположната страна. Само при това положение животът има смисъл. Сега ще ви дам един пример от символизма на Откровението. В Откровението се говори за борбата на архангел Михаил със змея. Това е емблема на двете сили в света, които наричаме добро и зло.
към текста >>
Ако искате да познаете ближните си, вие трябва да бъдете на противоположната страна.
Само Слънцето е в състояние да ни открие Луната. Когато Слънцето залезе, то хвърля Светлината си върху звездите и те стават по-видими за нас. Значи, Слънцето трябва да се скрие, за да се види Луната; Луната трябва да се скрие, за да се видят звездите. Този закон съществува и в обществения живот. Ако искате да познаете себе си, вашето слънце трябва да бъде на противоположната страна на съзнанието ви и да хвърля Светлината си върху него.
Ако искате да познаете ближните си, вие трябва да бъдете на противоположната страна.
Само при това положение животът има смисъл. Сега ще ви дам един пример от символизма на Откровението. В Откровението се говори за борбата на архангел Михаил със змея. Това е емблема на двете сили в света, които наричаме добро и зло. Теософите ги наричат висш и нисш манас.
към текста >>
Михаил е емблема на
Бога
, т.е.
Сега ще ви дам един пример от символизма на Откровението. В Откровението се говори за борбата на архангел Михаил със змея. Това е емблема на двете сили в света, които наричаме добро и зло. Теософите ги наричат висш и нисш манас. Тези две сили се борят в света.
Михаил е емблема на
Бога
, т.е.
на Великото, Разумното в света, което се бори с неразумното. В змея има известна интелигентност, но няма разум, няма разбиране на великите закони, по които върви развитието на цялото битие и на цялото човечество. Там се казва, че змеят паднал на Земята. Това подразбира, че условията на Земята са се изменили след падането на змея. Казва се също, че жената избягала в пустинята.
към текста >>
Като мине тази съдба, злото ще бъде вързано и хвърлено в бездната и постепенно ще дойде нов ред и порядък в света, който ще бъде изявление на Царството Божие на Земята, където
Любовта
ще царува и хората ще бъдат братя и сестри помежду си, където Мъдростта ще управлява, Истината и Правдата ще тържествуват, и Доброто ще се реализира в живота на човека и човечеството.
И на времето, и сега змеят се мъчи да задуши детето, раждащото се ново. Но целият свят да се опълчи против този акт, и целият свят да въстане против него, и дяволът да се обърне с главата надолу, детето ще се роди. С други думи казано: светът да се обърне с главата надолу, Новото ще дойде в света и главите на всички хора ще узреят, и Царството Божие ще се въдвори на Земята. Сега е съдбата на света. За нея се говори в двадесета глава на Откровението.
Като мине тази съдба, злото ще бъде вързано и хвърлено в бездната и постепенно ще дойде нов ред и порядък в света, който ще бъде изявление на Царството Божие на Земята, където
Любовта
ще царува и хората ще бъдат братя и сестри помежду си, където Мъдростта ще управлява, Истината и Правдата ще тържествуват, и Доброто ще се реализира в живота на човека и човечеството.
В началото на Библията, в първата глава на книгата Битие се описва създаването на света. Учителят казва, че за да се разбере тази глава, трябва да се напише цяло съчинение. И той отнася това създаване към живота на ученика, когато ученикът започва да създава и организира своя свят. В Битието е казано: „В началото създаде Бог небето и земята. Земята беше неустроена и пуста.
към текста >>
И той отнася това създаване
към
живота на ученика, когато ученикът започва да създава и организира своя свят.
Сега е съдбата на света. За нея се говори в двадесета глава на Откровението. Като мине тази съдба, злото ще бъде вързано и хвърлено в бездната и постепенно ще дойде нов ред и порядък в света, който ще бъде изявление на Царството Божие на Земята, където Любовта ще царува и хората ще бъдат братя и сестри помежду си, където Мъдростта ще управлява, Истината и Правдата ще тържествуват, и Доброто ще се реализира в живота на човека и човечеството. В началото на Библията, в първата глава на книгата Битие се описва създаването на света. Учителят казва, че за да се разбере тази глава, трябва да се напише цяло съчинение.
И той отнася това създаване
към
живота на ученика, когато ученикът започва да създава и организира своя свят.
В Битието е казано: „В началото създаде Бог небето и земята. Земята беше неустроена и пуста. И тъмнина бе върху бездната и Дух Божий се носеше върху водата. И рече Бог: Да бъде виделина. И стана виделина.
към текста >>
Като говори и
себе
си няма да познава.
Това значи, че в света на ученика, от неговия ум, от неговото съзнание ще изчезне всичко и той ще остане като пустиня. От него няма да остане нито слънце, нито месечина, нито звезди и той ще увисне сам във въздуха. От неговата земя няма да остане нито един човек, нито животни, нито растение. Отникъде няма да чува глас. Той ще остане абсолютно сам, като самотен пътник в пустиня.
Като говори и
себе
си няма да познава.
Ще се намери в едно страшно противоречие в живота. Това противоречие се нарича смърт. Това е тъмнината, за която се казва в Битието: „И тъмнината беше върху бездната." Всичко онова, което го е радвало и веселило, всичко онова, което е знаел в живота, всичко онова, в което е вярвал и на което е уповавал, всичко онова, с което е разрешавал великите задачи на живота си изчезва, и той се намира сам самичък, не знае какво да прави. В чудо се намира. И гласа на Господа не чува.
към текста >>
Никаква Светлина няма да има около него и той от дълбочината на душата си, от своята опитност ще призове онзи Невидимия, Незнайния Бог на Вечността, Създателят на всичко в света.
За този час именно е казано в Писанието: „Ще хлопате и няма да ви се отвори." Тогава ученикът ще се намери в положението на Христа, когато беше на кръста и като Него от дълбочината на душата ще извика: „Елои, Елои, Лама Савахтани." - Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? " Всеки човек трябва да бъде изоставен в този смисъл. Като говоря за изоставяне, подразбирам пробуждане на съзнанието на ученика. Само по този начин ученикът ще разбере Реалността на живота. Така че, в живота на ученика, в първия ден на неговия съзнателен живот, в първия ден на пробуждане на неговото съзнание, ще дойде онзи страшен и велик момент за ученика - безмълвието.
Никаква Светлина няма да има около него и той от дълбочината на душата си, от своята опитност ще призове онзи Невидимия, Незнайния Бог на Вечността, Създателят на всичко в света.
Той ще го призове с всичката си душа, с всичкия си дух, с всичкия си ум и с всичкото си сърце. И ще каже: Господи, искам да Те опитам. Един си Ти, Създател на всичко. Няма друг, освен Теб. Ако ученикът може да призове Бога с тази пълнота, нейде в пространството ще блесне малка микроскопическа Светлина, която ще му причини такава голяма радост, че той изведнъж ще забрави всички скърби и страдания.
към текста >>
Ако ученикът може да призове
Бога
с тази пълнота, нейде в пространството ще блесне малка микроскопическа Светлина, която ще му причини такава голяма радост, че той изведнъж ще забрави всички скърби и страдания.
Никаква Светлина няма да има около него и той от дълбочината на душата си, от своята опитност ще призове онзи Невидимия, Незнайния Бог на Вечността, Създателят на всичко в света. Той ще го призове с всичката си душа, с всичкия си дух, с всичкия си ум и с всичкото си сърце. И ще каже: Господи, искам да Те опитам. Един си Ти, Създател на всичко. Няма друг, освен Теб.
Ако ученикът може да призове
Бога
с тази пълнота, нейде в пространството ще блесне малка микроскопическа Светлина, която ще му причини такава голяма радост, че той изведнъж ще забрави всички скърби и страдания.
Отдалеч някъде той ще чуе гласа на Господа, гласа на своя Учител: Нали искаш да Ме познаеш, нали искаш да Ме опиташ, приготви се за работа. Настана първият ден на твоя живот. Досега твоята земя бе неустроена и пуста и тъмнина бе върху бездната. Бог, Който прониква навсякъде и във всичко, Той е Незнайният Бог, Той е Страшният Бог, Който твори формите, Който се носи над бездната, над неустроената земя, която сега се строи. И рече Бог да бъде виделина.
към текста >>
От една страна ще се яви Светлината, която носи доброто, а от друга страна ще се яви тъмнината, която носи злото в
себе
си.
И видя Бог, че виделината беше добро и разлъчи виделината от тъмнината. И нарече Бог виделината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, стана утро, ден първи. Денят започва с доброто, а нощта - със злото. Този смесен живот на Светлината и тъмнината, на доброто и злото ще се разлъчи.
От една страна ще се яви Светлината, която носи доброто, а от друга страна ще се яви тъмнината, която носи злото в
себе
си.
Така и ученикът ще създаде първия ден в себе си. Под виделина разбираме великия стремеж на ученика да учи. Той трябва да разбира законите, та като каже: Да бъде виделина, да стане виделина. Това е първият ден на ученика. Като разпростре виделината в живота, тя ще произведе и топлината и ще стане ден първи в живота на ученика.
към текста >>
Така и ученикът ще създаде първия ден в
себе
си.
И нарече Бог виделината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, стана утро, ден първи. Денят започва с доброто, а нощта - със злото. Този смесен живот на Светлината и тъмнината, на доброто и злото ще се разлъчи. От една страна ще се яви Светлината, която носи доброто, а от друга страна ще се яви тъмнината, която носи злото в себе си.
Така и ученикът ще създаде първия ден в
себе
си.
Под виделина разбираме великия стремеж на ученика да учи. Той трябва да разбира законите, та като каже: Да бъде виделина, да стане виделина. Това е първият ден на ученика. Като разпростре виделината в живота, тя ще произведе и топлината и ще стане ден първи в живота на ученика. Виделината и Светлината носят в себе си и топлината.
към текста >>
Виделината и Светлината носят в
себе
си и топлината.
Така и ученикът ще създаде първия ден в себе си. Под виделина разбираме великия стремеж на ученика да учи. Той трябва да разбира законите, та като каже: Да бъде виделина, да стане виделина. Това е първият ден на ученика. Като разпростре виделината в живота, тя ще произведе и топлината и ще стане ден първи в живота на ученика.
Виделината и Светлината носят в
себе
си и топлината.
„И разлъчи Бог вода от вода" подразбира, че Бог отдели Божествения живот от земния живот. Твърдта пък е границата между Божествения и човешкия живот. Ученикът ще създаде тази граница в себе си и ще нарече това, което е над твърдта небе, а това, което е под твърдта земя. И в скръбен час той ще пие от водата, която е горе. След като ученикът определи своя живот, ще го събере и ще създаде в себе си морето, за да се яви сушата, върху която трябва да работи.
към текста >>
Ученикът ще създаде тази граница в
себе
си и ще нарече това, което е над твърдта небе, а това, което е под твърдта земя.
Това е първият ден на ученика. Като разпростре виделината в живота, тя ще произведе и топлината и ще стане ден първи в живота на ученика. Виделината и Светлината носят в себе си и топлината. „И разлъчи Бог вода от вода" подразбира, че Бог отдели Божествения живот от земния живот. Твърдта пък е границата между Божествения и човешкия живот.
Ученикът ще създаде тази граница в
себе
си и ще нарече това, което е над твърдта небе, а това, което е под твърдта земя.
И в скръбен час той ще пие от водата, която е горе. След като ученикът определи своя живот, ще го събере и ще създаде в себе си морето, за да се яви сушата, върху която трябва да работи. Той сам ще обработва тази суша. Той сам ще образува своите морета и океани, творец ще бъде той. Ученикът ще твори.
към текста >>
След като ученикът определи своя живот, ще го събере и ще създаде в
себе
си морето, за да се яви сушата, върху която трябва да работи.
Виделината и Светлината носят в себе си и топлината. „И разлъчи Бог вода от вода" подразбира, че Бог отдели Божествения живот от земния живот. Твърдта пък е границата между Божествения и човешкия живот. Ученикът ще създаде тази граница в себе си и ще нарече това, което е над твърдта небе, а това, което е под твърдта земя. И в скръбен час той ще пие от водата, която е горе.
След като ученикът определи своя живот, ще го събере и ще създаде в
себе
си морето, за да се яви сушата, върху която трябва да работи.
Той сам ще обработва тази суша. Той сам ще образува своите морета и океани, творец ще бъде той. Ученикът ще твори. И като види Бог, че е добро, ще се произнесе. И като организира сушата и я обработи, ще мине от физическия свят на духовния и оттам в Божествения.
към текста >>
шест периода трябва да твори, да създава в
себе
си, докато дойде до пробуждане на своето съзнание.
В четвъртия ден са създадени Слънцето, Месечината и звездите, за да определят човешкия живот. Тогава са създадени и човешкият ум и човешкото сърце. Четвъртият ден е страшен ден, страшно число. Като говорим за ученика, ние разбираме живот на творчество, а не живот на благодат, която му се дава. Всеки, който стане ученик, шест дни, т.е.
шест периода трябва да твори, да създава в
себе
си, докато дойде до пробуждане на своето съзнание.
Христос казва: „Ако не се отречете от себе си, от своя живот, от майка си и баща си, от всичко в света и не вдигнете кръста си, не можете да се наречете мои ученици." Да туриш кръста на гърба си, това е най-страшното нещо. Това значи да туриш на гърба си доброто и злото и да ги носиш, и да последваш Христа, т.е. Любовта. Ученикът няма да чака да свърши борбата между доброто и злото, но ще ги вдигне на гърба си и ще си гледа работата, защото тяхната борба ще продължи дълго време. Като вдигнете кръста на гърба си, ще разрешите противоречието, което се крие в него и ще кажете: Не моята воля, но Волята на Отца ще изпълним. Това е най-страшната, но същевременно най-великата задача, която трябва да разрешите.
към текста >>
Христос казва: „Ако не се отречете от
себе
си, от своя живот, от майка си и баща си, от всичко в света и не вдигнете кръста си, не можете да се наречете мои ученици." Да туриш кръста на гърба си, това е най-страшното нещо.
Тогава са създадени и човешкият ум и човешкото сърце. Четвъртият ден е страшен ден, страшно число. Като говорим за ученика, ние разбираме живот на творчество, а не живот на благодат, която му се дава. Всеки, който стане ученик, шест дни, т.е. шест периода трябва да твори, да създава в себе си, докато дойде до пробуждане на своето съзнание.
Христос казва: „Ако не се отречете от
себе
си, от своя живот, от майка си и баща си, от всичко в света и не вдигнете кръста си, не можете да се наречете мои ученици." Да туриш кръста на гърба си, това е най-страшното нещо.
Това значи да туриш на гърба си доброто и злото и да ги носиш, и да последваш Христа, т.е. Любовта. Ученикът няма да чака да свърши борбата между доброто и злото, но ще ги вдигне на гърба си и ще си гледа работата, защото тяхната борба ще продължи дълго време. Като вдигнете кръста на гърба си, ще разрешите противоречието, което се крие в него и ще кажете: Не моята воля, но Волята на Отца ще изпълним. Това е най-страшната, но същевременно най-великата задача, която трябва да разрешите. Ученикът трябва да каже: В Твоите ръце предавам духа си.
към текста >>
Това значи да туриш на гърба си доброто и злото и да ги носиш, и да последваш Христа, т.е.
Любовта
.
Четвъртият ден е страшен ден, страшно число. Като говорим за ученика, ние разбираме живот на творчество, а не живот на благодат, която му се дава. Всеки, който стане ученик, шест дни, т.е. шест периода трябва да твори, да създава в себе си, докато дойде до пробуждане на своето съзнание. Христос казва: „Ако не се отречете от себе си, от своя живот, от майка си и баща си, от всичко в света и не вдигнете кръста си, не можете да се наречете мои ученици." Да туриш кръста на гърба си, това е най-страшното нещо.
Това значи да туриш на гърба си доброто и злото и да ги носиш, и да последваш Христа, т.е.
Любовта
.
Ученикът няма да чака да свърши борбата между доброто и злото, но ще ги вдигне на гърба си и ще си гледа работата, защото тяхната борба ще продължи дълго време. Като вдигнете кръста на гърба си, ще разрешите противоречието, което се крие в него и ще кажете: Не моята воля, но Волята на Отца ще изпълним. Това е най-страшната, но същевременно най-великата задача, която трябва да разрешите. Ученикът трябва да каже: В Твоите ръце предавам духа си. Ти ще ме водиш.
към текста >>
Като вдигнете кръста на гърба си, ще разрешите противоречието, което се крие в него и ще кажете: Не моята воля, но Волята на Отца ще изпълним.
Всеки, който стане ученик, шест дни, т.е. шест периода трябва да твори, да създава в себе си, докато дойде до пробуждане на своето съзнание. Христос казва: „Ако не се отречете от себе си, от своя живот, от майка си и баща си, от всичко в света и не вдигнете кръста си, не можете да се наречете мои ученици." Да туриш кръста на гърба си, това е най-страшното нещо. Това значи да туриш на гърба си доброто и злото и да ги носиш, и да последваш Христа, т.е. Любовта. Ученикът няма да чака да свърши борбата между доброто и злото, но ще ги вдигне на гърба си и ще си гледа работата, защото тяхната борба ще продължи дълго време.
Като вдигнете кръста на гърба си, ще разрешите противоречието, което се крие в него и ще кажете: Не моята воля, но Волята на Отца ще изпълним.
Това е най-страшната, но същевременно най-великата задача, която трябва да разрешите. Ученикът трябва да каже: В Твоите ръце предавам духа си. Ти ще ме водиш. Това подразбира връщане към Бога, това подразбира знание и приложение на законите. Този процес става сега у всички ви.
към текста >>
Това подразбира връщане
към
Бога
, това подразбира знание и приложение на законите.
Ученикът няма да чака да свърши борбата между доброто и злото, но ще ги вдигне на гърба си и ще си гледа работата, защото тяхната борба ще продължи дълго време. Като вдигнете кръста на гърба си, ще разрешите противоречието, което се крие в него и ще кажете: Не моята воля, но Волята на Отца ще изпълним. Това е най-страшната, но същевременно най-великата задача, която трябва да разрешите. Ученикът трябва да каже: В Твоите ръце предавам духа си. Ти ще ме водиш.
Това подразбира връщане
към
Бога
, това подразбира знание и приложение на законите.
Този процес става сега у всички ви. Христос казва: „Ето, хлопам на вратата ви." Този стих се отнася до учениците, до пробудените души. Христос хлопа само на вратата на учениците, както и на тези хора, у които съзнанието е пробудено. Христос ще хлопа, ученикът ще му отвори и Той ще му предаде първия урок. Това са няколко мисли от беседите, в които Учителят посочва вътрешната страна на Писанието - Новия и Стария завет.
към текста >>
41.
БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Всички пророци, както царете Давид и Соломон, са принадлежали
към
това Братство.
А в тесен смисъл на думата разбираме окултното братство, което е работило един век преди Христос да слезе на Земята в Палестина. В този смисъл то е известно и на историята, и за него говори Йосиф Флавий в своята история на еврейския народ, а също и Филон Александрийски в своето съчинение „За съзерцателния живот". За него говорят и други писатели. Разгледано в единия и другия смисъл, то е все едно и също братство - учениците на Бялото Братство в течение на втория клон. Но в по-раншни времена те са работили по-скрито, а един век преди идването на Христа, те излизат по-открито и оставят историческа следа.
Всички пророци, както царете Давид и Соломон, са принадлежали
към
това Братство.
Затова се споменава в Библията, ако се чете внимателно. Така че, когато ще говорим в следващото изложение за учението и идеите на Есеите, ще го разбираме в широк и в тесен смисъл, защото те се покриват. Един век преди Христа, начело на Братството на Есеите стои един Велик Посветен, който на еврейски език носи името Ешуа Бен Пандир - Йосиф, син Пандиров. Той е проповядвал, че наближава Царството Божие на Земята, че идва моментът, когато Синът Божи, Великият Божествен Дух ще слезе на Земята, към която иде вече.
към текста >>
ще слезе на Земята,
към
която иде вече.
Всички пророци, както царете Давид и Соломон, са принадлежали към това Братство. Затова се споменава в Библията, ако се чете внимателно. Така че, когато ще говорим в следващото изложение за учението и идеите на Есеите, ще го разбираме в широк и в тесен смисъл, защото те се покриват. Един век преди Христа, начело на Братството на Есеите стои един Велик Посветен, който на еврейски език носи името Ешуа Бен Пандир - Йосиф, син Пандиров. Той е проповядвал, че наближава Царството Божие на Земята, че идва моментът, когато Синът Божи, Великият Божествен Дух
ще слезе на Земята,
към
която иде вече.
Затова му учение той е бил убит с камъни от евреите и след това обесен. Някои, които не познават Истината по въпроса, го смятат за Исус от Назарет, чрез когото се прояви Христос и казват, че Христос не е бил разпънат, а убит с камъни. Затова и отнасят раждането на Исус сто години по-рано, отколкото е. Това са две различни исторически личности, проявили се в два различни исторически момента, следващи един след друг. Един век преди Христос да слезе на Земята, Есеите са били единственото окултно общество, поне в Палестина, което е имало непосредствена връзка с невидимия свят и е познавало не само на думи, но и на дело Великата тайна на Царството Божие.
към текста >>
Външната страна на живота им се отнасяла до отношенията помежду им и отношенията
към
другите хора, техните ближни.
Те се стремели да церят не само телата, но и душите на хората и върховната тяхна цел е била да възвърнат на човечеството духовното и физическото здраве. Те високо държали знамето на Истината и Светостта и се стремели да се удостоят с Божествени откровения. Те всички отричали частната собственост и между тях не е имало роби. Всички са били свободни и са работили братски, живеели са братски и комунално. Както всяко едно окултно братство те са имали две страни на живота: външна, екзотерична и вътрешна, езотерична.
Външната страна на живота им се отнасяла до отношенията помежду им и отношенията
към
другите хора, техните ближни.
А редом с този, така да се каже социален живот, те са били като ученици на една окултна школа, където всеки е заемал мястото си според степента на своето развитие. Правилата на школата са били много строги, както във всички окултни школи и не е било лесно човек да стане техен ученик. Онзи, който е желаел да стане техен ученик, в течение на много години е бил подлаган на изпитания, за да се проверят неговите духовни и умствени качества, и ако го намирали за достоен, приемали го в първата степен на ордена чрез особен обряд на омиване - кръщение. След това кандидатът няколко години бил подлаган на нови изпитания, за да може от оглашен да стане ученик. Чак след това той можел да влезе във връзка с Учителите и ръководителите на ордена, след което той се е задължавал да изпълнява всички правила на ордена и да пази строга тайна върху живота на ордена и неговите тайни.
към текста >>
Есеите давали обещания: първо: да любят
Бога
от всичко най-много; второ: да оказват милосърдие и справедливост
към
хората и животните; и трето: да водят непорочен живот.
След това кандидатът няколко години бил подлаган на нови изпитания, за да може от оглашен да стане ученик. Чак след това той можел да влезе във връзка с Учителите и ръководителите на ордена, след което той се е задължавал да изпълнява всички правила на ордена и да пази строга тайна върху живота на ордена и неговите тайни. След като е приет вече за ученик, кандидатът е допускан на братските вечери, които са представяли един свещен обряд и се извършвали с голяма тържественост. На тези вечери Есеите присъствували като на тайнство - обличали се в чисти ленени дрехи, които след вечерята събличали. Тези вечери са като праобраз на тайната вечеря на Христа.
Есеите давали обещания: първо: да любят
Бога
от всичко най-много; второ: да оказват милосърдие и справедливост
към
хората и животните; и трето: да водят непорочен живот.
Тези три обета включват в себе си всички обязаности на човека към Бога, към ближния и към самия себе си. В колективния си живот те представяли една свободна организация на природосъобразен живот. В градовете и селата те обикновено се заселвали близко един до друг като в кръг, където извършвали и своите религиозни обряди, като в един от главните домове била общата трапеза - светата вечеря. Те са били строги вегетарианци. Както казах, у тях не е съществувала частната собственост.
към текста >>
Тези три обета включват в
себе
си всички обязаности на човека
към
Бога
,
към
ближния
и
към
самия
себе
си.
Чак след това той можел да влезе във връзка с Учителите и ръководителите на ордена, след което той се е задължавал да изпълнява всички правила на ордена и да пази строга тайна върху живота на ордена и неговите тайни. След като е приет вече за ученик, кандидатът е допускан на братските вечери, които са представяли един свещен обряд и се извършвали с голяма тържественост. На тези вечери Есеите присъствували като на тайнство - обличали се в чисти ленени дрехи, които след вечерята събличали. Тези вечери са като праобраз на тайната вечеря на Христа. Есеите давали обещания: първо: да любят Бога от всичко най-много; второ: да оказват милосърдие и справедливост към хората и животните; и трето: да водят непорочен живот.
Тези три обета включват в
себе
си всички обязаности на човека
към
Бога
,
към
ближния
и
към
самия
себе
си.
В колективния си живот те представяли една свободна организация на природосъобразен живот. В градовете и селата те обикновено се заселвали близко един до друг като в кръг, където извършвали и своите религиозни обряди, като в един от главните домове била общата трапеза - светата вечеря. Те са били строги вегетарианци. Както казах, у тях не е съществувала частната собственост. Кой каквото изработвал, отивало за общи цели.
към текста >>
Те презирали
богатството
и никога нищо не купували и не продавали.
В градовете и селата те обикновено се заселвали близко един до друг като в кръг, където извършвали и своите религиозни обряди, като в един от главните домове била общата трапеза - светата вечеря. Те са били строги вегетарианци. Както казах, у тях не е съществувала частната собственост. Кой каквото изработвал, отивало за общи цели. Между тях не е имало лентяи.
Те презирали
богатството
и никога нищо не купували и не продавали.
Всеки давал всичко, що му е било излишно, а получавал в замяна на него всичко, което му е било необходимо. Почти в цяла Палестина у тях имало домове, където приемали всички членове на братството, където те получавали всичко, от което имали нужда и предавали всичко, което им било излишно. Членовете на братството се разделяли на две групи - практици и теоретици. Първите посвещавали времето си в правене на милосърдия, а последните живели уединено в молитви, размишления и съзерцания. Филон Александрийски ги описва по следния начин:
към текста >>
Сред хората те единствено живеят без пари, но при това са не по-малко
богати
от другите, защото имат малко потребности и винаги са доволни от своята съдба.
Почти в цяла Палестина у тях имало домове, където приемали всички членове на братството, където те получавали всичко, от което имали нужда и предавали всичко, което им било излишно. Членовете на братството се разделяли на две групи - практици и теоретици. Първите посвещавали времето си в правене на милосърдия, а последните живели уединено в молитви, размишления и съзерцания. Филон Александрийски ги описва по следния начин: „Едни обработват земята, други се занимават с мирни занятия, работейки само за доставяне на необходимото за тях си.
Сред хората те единствено живеят без пари, но при това са не по-малко
богати
от другите, защото имат малко потребности и винаги са доволни от своята съдба.
Никой от тях не се занимава с работа, която води към несправедливост или алчност. Между тях няма нито един роб, всички са свободни, служейки един другиму. Те осъждат всяко господство от човек на човек като принцип на несправедливост, престъпвай- ки по такъв начин законите на природата, която ни е създала всички като братя. Те обръщат всичкото свое внимание на нравствените задачи, следвайки указанията на Божествения Дух, без откровението на който човешкият ум не може да има позн"ания за Бога, за Началото на всичко самосъществуващо. Следвайки своите древни предания, те развиват своите философски възгледи посредством алегорични тълкувания.
към текста >>
Никой от тях не се занимава с работа, която води
към
несправедливост или алчност.
Членовете на братството се разделяли на две групи - практици и теоретици. Първите посвещавали времето си в правене на милосърдия, а последните живели уединено в молитви, размишления и съзерцания. Филон Александрийски ги описва по следния начин: „Едни обработват земята, други се занимават с мирни занятия, работейки само за доставяне на необходимото за тях си. Сред хората те единствено живеят без пари, но при това са не по-малко богати от другите, защото имат малко потребности и винаги са доволни от своята съдба.
Никой от тях не се занимава с работа, която води
към
несправедливост или алчност.
Между тях няма нито един роб, всички са свободни, служейки един другиму. Те осъждат всяко господство от човек на човек като принцип на несправедливост, престъпвай- ки по такъв начин законите на природата, която ни е създала всички като братя. Те обръщат всичкото свое внимание на нравствените задачи, следвайки указанията на Божествения Дух, без откровението на който човешкият ум не може да има позн"ания за Бога, за Началото на всичко самосъществуващо. Следвайки своите древни предания, те развиват своите философски възгледи посредством алегорични тълкувания. Техните домове са открити за всички последователи на учението им.
към текста >>
Те обръщат всичкото свое внимание на нравствените задачи, следвайки указанията на Божествения Дух, без откровението на който човешкият ум не може да има позн"ания за
Бога
, за Началото на всичко самосъществуващо.
„Едни обработват земята, други се занимават с мирни занятия, работейки само за доставяне на необходимото за тях си. Сред хората те единствено живеят без пари, но при това са не по-малко богати от другите, защото имат малко потребности и винаги са доволни от своята съдба. Никой от тях не се занимава с работа, която води към несправедливост или алчност. Между тях няма нито един роб, всички са свободни, служейки един другиму. Те осъждат всяко господство от човек на човек като принцип на несправедливост, престъпвай- ки по такъв начин законите на природата, която ни е създала всички като братя.
Те обръщат всичкото свое внимание на нравствените задачи, следвайки указанията на Божествения Дух, без откровението на който човешкият ум не може да има позн"ания за
Бога
, за Началото на всичко самосъществуващо.
Следвайки своите древни предания, те развиват своите философски възгледи посредством алегорични тълкувания. Техните домове са открити за всички последователи на учението им. Те внасят всички свои продукти в общия склад за общо ползуване. Те не забравят болните, защото имат и големи средства за помощ на нуждаещите се. Тяхното общество е основано не на родствени връзки, а на ревността за служене на добродетелта и човеколюбието.
към текста >>
Шесто, придържали се
към
дуалисти- ческия възглед за същността на света, признавали взаимодействието между духа и материята, между доброто и злото, но в основата на този дуализъм стоял строгият монизъм, според който доброто и злото, духът и материята са проява на Абсолютния Бог.
Той изнася следните общи принципи между тях: Първо, спазване строго държането на тайните относно тяхната школа. Второ, скривали своите учения под покрива на символистиката и обредността. Трето, основали своята философия на алегорическите тълкувания на древните предания, авторитетността на които признавали. Четвърто, прекланяли се пред висшите сили, проявени в четирите елемента и въз- насяли молитви пред изгряващото слънце. Пето, вярвали в йерархическата стълба от същества, наредени между човека и върховното Божество.
Шесто, придържали се
към
дуалисти- ческия възглед за същността на света, признавали взаимодействието между духа и материята, между доброто и злото, но в основата на този дуализъм стоял строгият монизъм, според който доброто и злото, духът и материята са проява на Абсолютния Бог.
Цялата организация и учение на есеите са подобни на тия на питагорейците и на всички окултни школи на миналото. В допълнение на гореказаното общите черти между питагорей- ците и есеите са следните: 1) Молитва при започването и свършването на всяка работа. 2) Посрещане изгрева на Слънцето с песни и молитви. 3) Обличане с бели ленени дрехи при посрещане изгрева на Слънцето, при молитви и братски трапези. 4) Братски трапези.
към текста >>
Така например и двете общества са почитали като свещени символите на равностранния триъгълник, също така и двете общества са признавали троеличността и единството на
Бога
и учението на завръзката на девствените души с
Бога
.
5) Комунален живот. 6) Дълги изпитания преди да влезе човек в ордена. 7) Три степени на посвещение. Също така и науката при едните и при другите е разделена на три части: 1) Наука за всемирните принципи или теология; 2) Физика или космогония; 3) Етика, в която се давали всички правила и методи за поведението на човека. Има още много прилики и аналогии между техните учения.
Така например и двете общества са почитали като свещени символите на равностранния триъгълник, също така и двете общества са признавали троеличността и единството на
Бога
и учението на завръзката на девствените души с
Бога
.
И едните, и другите са изучавали Божествените Имена, Свещения Тетраграматон, преведен в последствие с думата Йехова, защото се състои от четирите еврейски букви йод-хе- вау-хе, които съдържат всички принципи на Божествената наука. За тях, както и за всички окултни школи, Името Божие не е било само една проста дума. То съдържа в себе си всички принципи на Божествената наука, всички разбирания на еврейските Посветени за Божеството. Отделните букви на това Име съответствували на различни качества и принципи на Божеството. Особеното нареждане на Свещените букви, съставящи Божественото Име е било средство и метод, употребен за създаването на света.
към текста >>
То съдържа в
себе
си всички принципи на Божествената наука, всички разбирания на еврейските Посветени за Божеството.
Също така и науката при едните и при другите е разделена на три части: 1) Наука за всемирните принципи или теология; 2) Физика или космогония; 3) Етика, в която се давали всички правила и методи за поведението на човека. Има още много прилики и аналогии между техните учения. Така например и двете общества са почитали като свещени символите на равностранния триъгълник, също така и двете общества са признавали троеличността и единството на Бога и учението на завръзката на девствените души с Бога. И едните, и другите са изучавали Божествените Имена, Свещения Тетраграматон, преведен в последствие с думата Йехова, защото се състои от четирите еврейски букви йод-хе- вау-хе, които съдържат всички принципи на Божествената наука. За тях, както и за всички окултни школи, Името Божие не е било само една проста дума.
То съдържа в
себе
си всички принципи на Божествената наука, всички разбирания на еврейските Посветени за Божеството.
Отделните букви на това Име съответствували на различни качества и принципи на Божеството. Особеното нареждане на Свещените букви, съставящи Божественото Име е било средство и метод, употребен за създаването на света. Познаване на Неизразимото Име се предоставяло на личните усилия и развитието на членовете на Братството. Ключът на това Свещено Име се е съобщавал на ученика с голяма тържественост. Това е същото Свещено Име, което е било открито от Мойсей във видението на планината Хорив.
към текста >>
Само първосвещеникът е изговарял името на
Бога
в деня на изкуплението, като гласът му се заглушавал от пеенето на свещенослужителите, за да не достигне до недостойни уши.
Особеното нареждане на Свещените букви, съставящи Божественото Име е било средство и метод, употребен за създаването на света. Познаване на Неизразимото Име се предоставяло на личните усилия и развитието на членовете на Братството. Ключът на това Свещено Име се е съобщавал на ученика с голяма тържественост. Това е същото Свещено Име, което е било открито от Мойсей във видението на планината Хорив. Неговото произнасяне е било забранено у евреите.
Само първосвещеникът е изговарял името на
Бога
в деня на изкуплението, като гласът му се заглушавал от пеенето на свещенослужителите, за да не достигне до недостойни уши.
Есеите, както и питагорейците, признавали за братя всички хора, които имали дълбока вяра в Бога, от всички националности, без разлика на външното им вероизповедание. Есеите са най-езотеричното Братство сред еврейския народ и са поддържали всички езотерични традиции, които самият Мойсей е взел от Египет, защото той е бил Посветен в Египетските мистерии. Филон казва в своя трактат „За разкаянието", че Мойсей събрал всички благочестиви членове на своя народ и ги въвел да участвуват в самите мистерии. Тези избрани от Мойсей, именно, са началото на Есейското Братство, което е съществувало от хиляди години. Мъдростта, която Мойсей предал на своите избраници, се е предавала от пророк на пророк, които са били Посветени на различни степени в Братството на есеите.
към текста >>
Есеите, както и питагорейците, признавали за братя всички хора, които имали дълбока вяра в
Бога
, от всички националности, без разлика на външното им вероизповедание.
Познаване на Неизразимото Име се предоставяло на личните усилия и развитието на членовете на Братството. Ключът на това Свещено Име се е съобщавал на ученика с голяма тържественост. Това е същото Свещено Име, което е било открито от Мойсей във видението на планината Хорив. Неговото произнасяне е било забранено у евреите. Само първосвещеникът е изговарял името на Бога в деня на изкуплението, като гласът му се заглушавал от пеенето на свещенослужителите, за да не достигне до недостойни уши.
Есеите, както и питагорейците, признавали за братя всички хора, които имали дълбока вяра в
Бога
, от всички националности, без разлика на външното им вероизповедание.
Есеите са най-езотеричното Братство сред еврейския народ и са поддържали всички езотерични традиции, които самият Мойсей е взел от Египет, защото той е бил Посветен в Египетските мистерии. Филон казва в своя трактат „За разкаянието", че Мойсей събрал всички благочестиви членове на своя народ и ги въвел да участвуват в самите мистерии. Тези избрани от Мойсей, именно, са началото на Есейското Братство, което е съществувало от хиляди години. Мъдростта, която Мойсей предал на своите избраници, се е предавала от пророк на пророк, които са били Посветени на различни степени в Братството на есеите. Известно е, че Ахей, Великият Учител на Илия.
към текста >>
Учителят казва, че вторият клон на Бялото Братство, представен от есеите, е имал за задача да подготви хора, които да бъдат среда за слизащия
към
Земята Божествен Дух, да подготви хора, които да приемат учението от Божествения Дух и да го разнесат по света.
Висшият йерофаит се наричал „Орел", а неговите помощници, посветени от по-ниска степен, се наричали „Врани". Така че, когато се говори, че врани са носили храна на Илия се подразбира, че са неговите ученици. Илия е бил устроил своята школа за пророци на планината Кармил. И Питагор, който е учил в Египет, според известни исторически сведения, е посетил школата на Илия на планината Кармил. Есеите и питагорейците, както и всички окултни братства на миналото, са поддържали учението за прераждането и кармата.
Учителят казва, че вторият клон на Бялото Братство, представен от есеите, е имал за задача да подготви хора, които да бъдат среда за слизащия
към
Земята Божествен Дух, да подготви хора, които да приемат учението от Божествения Дух и да го разнесат по света.
Затова и едно от основните учения на Есеите е било, че Божественият Дух иде на Земята да покаже на хората пътя към Царството Божие, което е вътре в нас. Сто години преди слизането на Христа на Земята, есеите, в лицето на своя тогавашен водач и Учител Ешуа Бен Пандир нашироко прогласявали, че Месия, Божествения Дух иде на Земята, че наближава Царството Божие. За тази му смела проповед той бил убит с камъни и след това обесен. В началото на 20-ти век Ешуа Бен Пандир е бил пак на Земята и този път учеше, че Христос пак иде на Земята, но вече ще слезе до етерния свят и много хора в 20-ти век, които са с пробудено съзнание ще го видят и ще влязат във връзка с Него, ще бъдат проводници на Неговата мисъл и Неговото Слово. Има някои, които не обичат Истината, извратяват историческите факти, като отъждествяват проповедта на Ешуа Бен Пандир с проповедта на Исус от Назарет и отричат, че Христос се е вселил в Исус от Назарет, и че е бил разпнат.
към текста >>
Затова и едно от основните учения на Есеите е било, че Божественият Дух иде на Земята да покаже на хората пътя
към
Царството Божие, което е вътре в нас.
Така че, когато се говори, че врани са носили храна на Илия се подразбира, че са неговите ученици. Илия е бил устроил своята школа за пророци на планината Кармил. И Питагор, който е учил в Египет, според известни исторически сведения, е посетил школата на Илия на планината Кармил. Есеите и питагорейците, както и всички окултни братства на миналото, са поддържали учението за прераждането и кармата. Учителят казва, че вторият клон на Бялото Братство, представен от есеите, е имал за задача да подготви хора, които да бъдат среда за слизащия към Земята Божествен Дух, да подготви хора, които да приемат учението от Божествения Дух и да го разнесат по света.
Затова и едно от основните учения на Есеите е било, че Божественият Дух иде на Земята да покаже на хората пътя
към
Царството Божие, което е вътре в нас.
Сто години преди слизането на Христа на Земята, есеите, в лицето на своя тогавашен водач и Учител Ешуа Бен Пандир нашироко прогласявали, че Месия, Божествения Дух иде на Земята, че наближава Царството Божие. За тази му смела проповед той бил убит с камъни и след това обесен. В началото на 20-ти век Ешуа Бен Пандир е бил пак на Земята и този път учеше, че Христос пак иде на Земята, но вече ще слезе до етерния свят и много хора в 20-ти век, които са с пробудено съзнание ще го видят и ще влязат във връзка с Него, ще бъдат проводници на Неговата мисъл и Неговото Слово. Има някои, които не обичат Истината, извратяват историческите факти, като отъждествяват проповедта на Ешуа Бен Пандир с проповедта на Исус от Назарет и отричат, че Христос се е вселил в Исус от Назарет, и че е бил разпнат. Но както официалната история, така и окултната история твърдят, че Ешуа Бен Пандир е проповядвал приблизително преди сто години преди Христос да слезе в тялото на Исус от Назарет, който също в началото на 20-ти век беше на Земята и беше проводник на Христовото Слово.
към текста >>
Известен е случаят, където се казва, че които се присъединявали
към
християнската община, продавали имотите си и сумата внасяли в общата каса.
Той проповядвал идването на Месия, което е било едно от основните учения на есеите. Есеите учили своите ученици да търсят преди всичко Царството Божие в правдата негова, което е учил и Христос. Те искали от всички, които желаят да влязат в тяхното братство, да продадат всичкия си имот и да внесат сумата в общата каса. Техният девиз е бил: „Моето е твое и твоето е мое". Същото са учили и първите християни.
Известен е случаят, където се казва, че които се присъединявали
към
християнската община, продавали имотите си и сумата внасяли в общата каса.
И когато един искал да излъже, той платил с живота си. Също така Христос казал на богатия момък, че ако иска да го последва, да продаде всичко, що има и да го раздаде на сиромасите. Много места от Свещеното Писание показват, че първите християни са били за общия, комуналния, братския живот. (Йоан 13; Деяния 2 и др.) Както казах, за есеите роднинските връзки не са били съществени.
към текста >>
Също така Христос казал на
богатия
момък, че ако иска да го последва, да продаде всичко, що има и да го раздаде на сиромасите.
Те искали от всички, които желаят да влязат в тяхното братство, да продадат всичкия си имот и да внесат сумата в общата каса. Техният девиз е бил: „Моето е твое и твоето е мое". Същото са учили и първите християни. Известен е случаят, където се казва, че които се присъединявали към християнската община, продавали имотите си и сумата внасяли в общата каса. И когато един искал да излъже, той платил с живота си.
Също така Христос казал на
богатия
момък, че ако иска да го последва, да продаде всичко, що има и да го раздаде на сиромасите.
Много места от Свещеното Писание показват, че първите християни са били за общия, комуналния, братския живот. (Йоан 13; Деяния 2 и др.) Както казах, за есеите роднинските връзки не са били съществени. Същото говори и Христос, като казва: Който изпълнява волята на Отца небеснаго, той ми е брат, сестра и майка. Есеите не позволявали на своите ученици да наричат когото и да е с името Учител, защото един е Учителят в света - Божественият Дух.
към текста >>
Никога не носели със
себе
си пари, защото знаели, че всички членове на Братството, разпръснати по цяла Палестина, ще ги снабдят с всичко, което е необходимо.
Есеите, подобно на Исус, отдавали голямо значение на кротостта и смирението. Те учили своите ученици да си правят услуги един на друг, възхвалявали нищите духом, милостивите, чистите по сърце, миротворците. Същото нещо е учил и Христос своите ученици. Както Христос е пращал своите ученици да проповядват, като им е казвал да не носят нищо за път, защото работникът е достоен за своята заплата, също правили и есеите. Те никога не носили по два чифта дрехи и обуща.
Никога не носели със
себе
си пари, защото знаели, че всички членове на Братството, разпръснати по цяла Палестина, ще ги снабдят с всичко, което е необходимо.
Есеите скривали своето тайно учение под покривалото на притчи. Есеите повече от всичко почитали Върховния Законодател, т.е. Духа Святаго. Провинените и светотатството наказвали със смърт. Известно е, че Христос счита греха срещу Духа Святаго за непростим.
към текста >>
Това са думите на Исус
към
Натанаила: „Наистина, аз те видях под смоковницата", на което Натанаил отговорил: „Учителю, Ти си Син Божий." Лозата и смоковницата у египтяните са били символи на Господа и майката Господня.
Есеите повече от всичко почитали Върховния Законодател, т.е. Духа Святаго. Провинените и светотатството наказвали със смърт. Известно е, че Христос счита греха срещу Духа Святаго за непростим. Мария Карадия в своята беседа за есеите казва: „Съществува един случай, един епизод в Евангелието, който превръща всичките положения, че Исус и учениците му са били есеи, в положителен факт.
Това са думите на Исус
към
Натанаила: „Наистина, аз те видях под смоковницата", на което Натанаил отговорил: „Учителю, Ти си Син Божий." Лозата и смоковницата у египтяните са били символи на Господа и майката Господня.
Те са символи на двата пътя. за които се говори в „Книгата на мъртвите", ръководство, следвано приВеликите египетски Посвещения. Лозата съответствувала на царската стая в голямата пирамида, приготвена за посветяване във великите, Големите Мистерии. Смоковницата съответствувала на покоите на царицата и се отнасяла за Посветените в малките Мистерии. С изключение на Великият йерофант, никой не е знаел името на посветявания неофит.
към текста >>
Когато Исус казал на Натанаила: „Аз те видях под смоковницата", с това той му е казал две неща: първо, че го е видял в школата на малките мистерии и второ, с това му е открил своето равенство с началника на ордена,
към
който те и двамата принадлежали.
Те са символи на двата пътя. за които се говори в „Книгата на мъртвите", ръководство, следвано приВеликите египетски Посвещения. Лозата съответствувала на царската стая в голямата пирамида, приготвена за посветяване във великите, Големите Мистерии. Смоковницата съответствувала на покоите на царицата и се отнасяла за Посветените в малките Мистерии. С изключение на Великият йерофант, никой не е знаел името на посветявания неофит.
Когато Исус казал на Натанаила: „Аз те видях под смоковницата", с това той му е казал две неща: първо, че го е видял в школата на малките мистерии и второ, с това му е открил своето равенство с началника на ордена,
към
който те и двамата принадлежали.
Натанаил тутакси отговорил: „Ти си Син Божий", защото това е било титлата, с която са се обръщали към Великия Ръководител на ордена. Неговият отговор е тъй естествен, както в наше време всеки един поданик се обръща към своя цар или държавен глава с думите „Да, Ваше величество". Съвсем недопустимо е, щото благочестивият Натанаил да назове с името Син Божий чужд човек само затова, че проявил малко прозорливост, качество присъщо на много хора. Това духовно тълкуване обяснява също проклинането на смоковницата, която не давала плодове - случай, който смущава не малко християни. Кроткият Исус никога не бил осъдил дървото затова, че не е дало плод в определеното време.
към текста >>
Натанаил тутакси отговорил: „Ти си Син Божий", защото това е било титлата, с която са се обръщали
към
Великия Ръководител на ордена.
за които се говори в „Книгата на мъртвите", ръководство, следвано приВеликите египетски Посвещения. Лозата съответствувала на царската стая в голямата пирамида, приготвена за посветяване във великите, Големите Мистерии. Смоковницата съответствувала на покоите на царицата и се отнасяла за Посветените в малките Мистерии. С изключение на Великият йерофант, никой не е знаел името на посветявания неофит. Когато Исус казал на Натанаила: „Аз те видях под смоковницата", с това той му е казал две неща: първо, че го е видял в школата на малките мистерии и второ, с това му е открил своето равенство с началника на ордена, към който те и двамата принадлежали.
Натанаил тутакси отговорил: „Ти си Син Божий", защото това е било титлата, с която са се обръщали
към
Великия Ръководител на ордена.
Неговият отговор е тъй естествен, както в наше време всеки един поданик се обръща към своя цар или държавен глава с думите „Да, Ваше величество". Съвсем недопустимо е, щото благочестивият Натанаил да назове с името Син Божий чужд човек само затова, че проявил малко прозорливост, качество присъщо на много хора. Това духовно тълкуване обяснява също проклинането на смоковницата, която не давала плодове - случай, който смущава не малко християни. Кроткият Исус никога не бил осъдил дървото затова, че не е дало плод в определеното време. Той не може да бъде обвинен в такова безразсъдство и не би злоупотребил със своите свръхчовешки сили, за да излее гнева си там, където не намира физическа храна.
към текста >>
Неговият отговор е тъй естествен, както в наше време всеки един поданик се обръща
към
своя цар или държавен глава с думите „Да, Ваше величество".
Лозата съответствувала на царската стая в голямата пирамида, приготвена за посветяване във великите, Големите Мистерии. Смоковницата съответствувала на покоите на царицата и се отнасяла за Посветените в малките Мистерии. С изключение на Великият йерофант, никой не е знаел името на посветявания неофит. Когато Исус казал на Натанаила: „Аз те видях под смоковницата", с това той му е казал две неща: първо, че го е видял в школата на малките мистерии и второ, с това му е открил своето равенство с началника на ордена, към който те и двамата принадлежали. Натанаил тутакси отговорил: „Ти си Син Божий", защото това е било титлата, с която са се обръщали към Великия Ръководител на ордена.
Неговият отговор е тъй естествен, както в наше време всеки един поданик се обръща
към
своя цар или държавен глава с думите „Да, Ваше величество".
Съвсем недопустимо е, щото благочестивият Натанаил да назове с името Син Божий чужд човек само затова, че проявил малко прозорливост, качество присъщо на много хора. Това духовно тълкуване обяснява също проклинането на смоковницата, която не давала плодове - случай, който смущава не малко християни. Кроткият Исус никога не бил осъдил дървото затова, че не е дало плод в определеното време. Той не може да бъде обвинен в такова безразсъдство и не би злоупотребил със своите свръхчовешки сили, за да излее гнева си там, където не намира физическа храна. Ние видяхме по- горе, че смоковницата е символ на малките Мистерии и когато Христос проклина, че не дава плодове, се подразбира, че онези, които следват пътя на малките Мистерии, ако не дават духовни плодове, се изключвали от школата.
към текста >>
И според възгледа на есеите всеки човек, който е живял до тогава, е имал в
себе
си всичко, което е проникнало от минали времена в човешката душа като нечистота, която размътва свободния поглед
към
духовното същество, вложило в Авраам споменатата заложба.
Този зародиш се е предал на всички бъдещи поколения, които произлезли от Авраам. Есеите познавали тази тайна от живота на Авраам и си казвали: Това, което всъщност можа да образува еврейския народ, за да може да стане носител на Христовата мисия, бе произведено чрез онова тайнствено същество, което може да бъде намерено само когато човек се издигне нагоре в редицата поколения до Авраам, у когото тази заложба бе внедрена, за да действува след това чрез кръвта като един вид дух в народа. Ако искаме да разберем тази тайна, ние трябва да се издигнем до този дух,, който всади тази заложба в Авраам. Затова есеите казвали: когато човек иска да се издигне до този дух, който постави началото на еврейския народ и да го познае в неговата чистота, той трябва да мине през определено развитие, чрез което се пречиства всичко онова, което от Авраам насам е било проникнало човешката душа. А това същество можем да го видим само в духовния свят.
И според възгледа на есеите всеки човек, който е живял до тогава, е имал в
себе
си всичко, което е проникнало от минали времена в човешката душа като нечистота, която размътва свободния поглед
към
духовното същество, вложило в Авраам споменатата заложба.
Затова душата на всеки есеец е трябвало да .се пречисти от всичко онова, което е било проникнало в човешката душа и което е размътвало, така да се каже погледа, насочен към онова същество, което е живеело в кръвта на поколенията. Едва тогава това същество може да бъде видяно добре. Всички пречиствания на душата, всички упражнения на есеите били насочени към това, да освободят душата от наследените през поколенията влияния, от наследените белези, които могат да размътят погледа на душата, за да влезе във връзка със Съществото, което е вдъхновявало Авраам. Защото човек няма в себе си само своята най-вътрешна ду- шевно-духовна същност, но той е така да се каже размътил, нацапал тази същност в себе си чрез наследствени белези. Според духовната наука съществува един закон, който есеите познавали чрез ясновидско изследване и който прилагали в живота си.
към текста >>
Затова душата на всеки есеец е трябвало да .се пречисти от всичко онова, което е било проникнало в човешката душа и което е размътвало, така да се каже погледа, насочен
към
онова същество, което е живеело в кръвта на поколенията.
Есеите познавали тази тайна от живота на Авраам и си казвали: Това, което всъщност можа да образува еврейския народ, за да може да стане носител на Христовата мисия, бе произведено чрез онова тайнствено същество, което може да бъде намерено само когато човек се издигне нагоре в редицата поколения до Авраам, у когото тази заложба бе внедрена, за да действува след това чрез кръвта като един вид дух в народа. Ако искаме да разберем тази тайна, ние трябва да се издигнем до този дух,, който всади тази заложба в Авраам. Затова есеите казвали: когато човек иска да се издигне до този дух, който постави началото на еврейския народ и да го познае в неговата чистота, той трябва да мине през определено развитие, чрез което се пречиства всичко онова, което от Авраам насам е било проникнало човешката душа. А това същество можем да го видим само в духовния свят. И според възгледа на есеите всеки човек, който е живял до тогава, е имал в себе си всичко, което е проникнало от минали времена в човешката душа като нечистота, която размътва свободния поглед към духовното същество, вложило в Авраам споменатата заложба.
Затова душата на всеки есеец е трябвало да .се пречисти от всичко онова, което е било проникнало в човешката душа и което е размътвало, така да се каже погледа, насочен
към
онова същество, което е живеело в кръвта на поколенията.
Едва тогава това същество може да бъде видяно добре. Всички пречиствания на душата, всички упражнения на есеите били насочени към това, да освободят душата от наследените през поколенията влияния, от наследените белези, които могат да размътят погледа на душата, за да влезе във връзка със Съществото, което е вдъхновявало Авраам. Защото човек няма в себе си само своята най-вътрешна ду- шевно-духовна същност, но той е така да се каже размътил, нацапал тази същност в себе си чрез наследствени белези. Според духовната наука съществува един закон, който есеите познавали чрез ясновидско изследване и който прилагали в живота си. Този закон гласи, че действието на наследствеността престава едва тогава, когато човек се издигне през 42 степени в редиците на прадедите.
към текста >>
Всички пречиствания на душата, всички упражнения на есеите били насочени
към
това, да освободят душата от наследените през поколенията влияния, от наследените белези, които могат да размътят погледа на душата, за да влезе във връзка със Съществото, което е вдъхновявало Авраам.
Затова есеите казвали: когато човек иска да се издигне до този дух, който постави началото на еврейския народ и да го познае в неговата чистота, той трябва да мине през определено развитие, чрез което се пречиства всичко онова, което от Авраам насам е било проникнало човешката душа. А това същество можем да го видим само в духовния свят. И според възгледа на есеите всеки човек, който е живял до тогава, е имал в себе си всичко, което е проникнало от минали времена в човешката душа като нечистота, която размътва свободния поглед към духовното същество, вложило в Авраам споменатата заложба. Затова душата на всеки есеец е трябвало да .се пречисти от всичко онова, което е било проникнало в човешката душа и което е размътвало, така да се каже погледа, насочен към онова същество, което е живеело в кръвта на поколенията. Едва тогава това същество може да бъде видяно добре.
Всички пречиствания на душата, всички упражнения на есеите били насочени
към
това, да освободят душата от наследените през поколенията влияния, от наследените белези, които могат да размътят погледа на душата, за да влезе във връзка със Съществото, което е вдъхновявало Авраам.
Защото човек няма в себе си само своята най-вътрешна ду- шевно-духовна същност, но той е така да се каже размътил, нацапал тази същност в себе си чрез наследствени белези. Според духовната наука съществува един закон, който есеите познавали чрез ясновидско изследване и който прилагали в живота си. Този закон гласи, че действието на наследствеността престава едва тогава, когато човек се издигне през 42 степени в редиците на прадедите. Едва тогава той е изхвърлил от своята душа всичко, което е наследил в течение на поколенията, когато се издига през тези 42 степени в редиците на прадедите. Едва тогава той е изхвърлил от своята душа всичко, което е наследил в течение на поколенията, когато се издига през тези 42 степени.
към текста >>
Защото човек няма в
себе
си само своята най-вътрешна ду- шевно-духовна същност, но той е така да се каже размътил, нацапал тази същност в
себе
си чрез наследствени белези.
А това същество можем да го видим само в духовния свят. И според възгледа на есеите всеки човек, който е живял до тогава, е имал в себе си всичко, което е проникнало от минали времена в човешката душа като нечистота, която размътва свободния поглед към духовното същество, вложило в Авраам споменатата заложба. Затова душата на всеки есеец е трябвало да .се пречисти от всичко онова, което е било проникнало в човешката душа и което е размътвало, така да се каже погледа, насочен към онова същество, което е живеело в кръвта на поколенията. Едва тогава това същество може да бъде видяно добре. Всички пречиствания на душата, всички упражнения на есеите били насочени към това, да освободят душата от наследените през поколенията влияния, от наследените белези, които могат да размътят погледа на душата, за да влезе във връзка със Съществото, което е вдъхновявало Авраам.
Защото човек няма в
себе
си само своята най-вътрешна ду- шевно-духовна същност, но той е така да се каже размътил, нацапал тази същност в
себе
си чрез наследствени белези.
Според духовната наука съществува един закон, който есеите познавали чрез ясновидско изследване и който прилагали в живота си. Този закон гласи, че действието на наследствеността престава едва тогава, когато човек се издигне през 42 степени в редиците на прадедите. Едва тогава той е изхвърлил от своята душа всичко, което е наследил в течение на поколенията, когато се издига през тези 42 степени в редиците на прадедите. Едва тогава той е изхвърлил от своята душа всичко, което е наследил в течение на поколенията, когато се издига през тези 42 степени. А това значи, че човек наследява нещо от баща си и майка си, нещо от дядо си и баба си и т.н.
към текста >>
Този закон гласи, че действието на наследствеността престава едва тогава, когато човек се издигне през 42 степени в редиците на прадедите.
Затова душата на всеки есеец е трябвало да .се пречисти от всичко онова, което е било проникнало в човешката душа и което е размътвало, така да се каже погледа, насочен към онова същество, което е живеело в кръвта на поколенията. Едва тогава това същество може да бъде видяно добре. Всички пречиствания на душата, всички упражнения на есеите били насочени към това, да освободят душата от наследените през поколенията влияния, от наследените белези, които могат да размътят погледа на душата, за да влезе във връзка със Съществото, което е вдъхновявало Авраам. Защото човек няма в себе си само своята най-вътрешна ду- шевно-духовна същност, но той е така да се каже размътил, нацапал тази същност в себе си чрез наследствени белези. Според духовната наука съществува един закон, който есеите познавали чрез ясновидско изследване и който прилагали в живота си.
Този закон гласи, че действието на наследствеността престава едва тогава, когато човек се издигне през 42 степени в редиците на прадедите.
Едва тогава той е изхвърлил от своята душа всичко, което е наследил в течение на поколенията, когато се издига през тези 42 степени в редиците на прадедите. Едва тогава той е изхвърлил от своята душа всичко, което е наследил в течение на поколенията, когато се издига през тези 42 степени. А това значи, че човек наследява нещо от баща си и майка си, нещо от дядо си и баба си и т.н. Колкото повече се издигал човек в редиците на прадедите си, толкова той има все по-малко в себе си от онова, което се е породило като оцапване на вътрешната му същност чрез наследствеността. И тогава той вече няма нищо от всичко това в себе си, когато се е издигнал нагоре през 42 поколения.
към текста >>
А това значи, че човек наследява нещо от баща си и майка си, нещо от дядо си и баба си и т.н.
Защото човек няма в себе си само своята най-вътрешна ду- шевно-духовна същност, но той е така да се каже размътил, нацапал тази същност в себе си чрез наследствени белези. Според духовната наука съществува един закон, който есеите познавали чрез ясновидско изследване и който прилагали в живота си. Този закон гласи, че действието на наследствеността престава едва тогава, когато човек се издигне през 42 степени в редиците на прадедите. Едва тогава той е изхвърлил от своята душа всичко, което е наследил в течение на поколенията, когато се издига през тези 42 степени в редиците на прадедите. Едва тогава той е изхвърлил от своята душа всичко, което е наследил в течение на поколенията, когато се издига през тези 42 степени.
А това значи, че човек наследява нещо от баща си и майка си, нещо от дядо си и баба си и т.н.
Колкото повече се издигал човек в редиците на прадедите си, толкова той има все по-малко в себе си от онова, което се е породило като оцапване на вътрешната му същност чрез наследствеността. И тогава той вече няма нищо от всичко това в себе си, когато се е издигнал нагоре през 42 поколения. Тогава се изгубва влиянието на наследствеността. Ето защо пречистването на есеите било насочено към това, да изхвърлят чрез преработване, чрез вътрешни упражнения всичко онова от своята вътрешност, което е проникнало в душата като нечистота в течение на 42 поколения. Ето защо всеки есеец е трябвало да мине през трудни вътрешни упражнения, през един труден мистичен път.
към текста >>
Колкото повече се издигал човек в редиците на прадедите си, толкова той има все по-малко в
себе
си от онова, което се е породило като оцапване на вътрешната му същност чрез наследствеността.
Според духовната наука съществува един закон, който есеите познавали чрез ясновидско изследване и който прилагали в живота си. Този закон гласи, че действието на наследствеността престава едва тогава, когато човек се издигне през 42 степени в редиците на прадедите. Едва тогава той е изхвърлил от своята душа всичко, което е наследил в течение на поколенията, когато се издига през тези 42 степени в редиците на прадедите. Едва тогава той е изхвърлил от своята душа всичко, което е наследил в течение на поколенията, когато се издига през тези 42 степени. А това значи, че човек наследява нещо от баща си и майка си, нещо от дядо си и баба си и т.н.
Колкото повече се издигал човек в редиците на прадедите си, толкова той има все по-малко в
себе
си от онова, което се е породило като оцапване на вътрешната му същност чрез наследствеността.
И тогава той вече няма нищо от всичко това в себе си, когато се е издигнал нагоре през 42 поколения. Тогава се изгубва влиянието на наследствеността. Ето защо пречистването на есеите било насочено към това, да изхвърлят чрез преработване, чрез вътрешни упражнения всичко онова от своята вътрешност, което е проникнало в душата като нечистота в течение на 42 поколения. Ето защо всеки есеец е трябвало да мине през трудни вътрешни упражнения, през един труден мистичен път. Тези упражнения му позволявали, минавайки през 42 степени, да пречисти своята душа.
към текста >>
И тогава той вече няма нищо от всичко това в
себе
си, когато се е издигнал нагоре през 42 поколения.
Този закон гласи, че действието на наследствеността престава едва тогава, когато човек се издигне през 42 степени в редиците на прадедите. Едва тогава той е изхвърлил от своята душа всичко, което е наследил в течение на поколенията, когато се издига през тези 42 степени в редиците на прадедите. Едва тогава той е изхвърлил от своята душа всичко, което е наследил в течение на поколенията, когато се издига през тези 42 степени. А това значи, че човек наследява нещо от баща си и майка си, нещо от дядо си и баба си и т.н. Колкото повече се издигал човек в редиците на прадедите си, толкова той има все по-малко в себе си от онова, което се е породило като оцапване на вътрешната му същност чрез наследствеността.
И тогава той вече няма нищо от всичко това в
себе
си, когато се е издигнал нагоре през 42 поколения.
Тогава се изгубва влиянието на наследствеността. Ето защо пречистването на есеите било насочено към това, да изхвърлят чрез преработване, чрез вътрешни упражнения всичко онова от своята вътрешност, което е проникнало в душата като нечистота в течение на 42 поколения. Ето защо всеки есеец е трябвало да мине през трудни вътрешни упражнения, през един труден мистичен път. Тези упражнения му позволявали, минавайки през 42 степени, да пречисти своята душа. Това били 42 степени, през които трябвало да мине есеецът вътрешно.
към текста >>
Ето защо пречистването на есеите било насочено
към
това, да изхвърлят чрез преработване, чрез вътрешни упражнения всичко онова от своята вътрешност, което е проникнало в душата като нечистота в течение на 42 поколения.
Едва тогава той е изхвърлил от своята душа всичко, което е наследил в течение на поколенията, когато се издига през тези 42 степени. А това значи, че човек наследява нещо от баща си и майка си, нещо от дядо си и баба си и т.н. Колкото повече се издигал човек в редиците на прадедите си, толкова той има все по-малко в себе си от онова, което се е породило като оцапване на вътрешната му същност чрез наследствеността. И тогава той вече няма нищо от всичко това в себе си, когато се е издигнал нагоре през 42 поколения. Тогава се изгубва влиянието на наследствеността.
Ето защо пречистването на есеите било насочено
към
това, да изхвърлят чрез преработване, чрез вътрешни упражнения всичко онова от своята вътрешност, което е проникнало в душата като нечистота в течение на 42 поколения.
Ето защо всеки есеец е трябвало да мине през трудни вътрешни упражнения, през един труден мистичен път. Тези упражнения му позволявали, минавайки през 42 степени, да пречисти своята душа. Това били 42 степени, през които трябвало да мине есеецът вътрешно. Тогава той е знаел вече, че се е освободил от всички влияния на физическия свят, от всичко онова, което е било създадено като нечистота в неговото вътрешно същество. Така минавайки през 42 степени, есеецът се е издигал така високо, че чувствувал в своята най-вътрешна същност, централната ядка на своето същество, сродно с Божествено- духовния принцип.
към текста >>
Ето защо есеецът си казвал: Аз се издигам нагоре до
Бога
, който е моята цел, като преминавам през тези 42 степени.
Ето защо всеки есеец е трябвало да мине през трудни вътрешни упражнения, през един труден мистичен път. Тези упражнения му позволявали, минавайки през 42 степени, да пречисти своята душа. Това били 42 степени, през които трябвало да мине есеецът вътрешно. Тогава той е знаел вече, че се е освободил от всички влияния на физическия свят, от всичко онова, което е било създадено като нечистота в неговото вътрешно същество. Така минавайки през 42 степени, есеецът се е издигал така високо, че чувствувал в своята най-вътрешна същност, централната ядка на своето същество, сродно с Божествено- духовния принцип.
Ето защо есеецът си казвал: Аз се издигам нагоре до
Бога
, който е моята цел, като преминавам през тези 42 степени.
Така есеецът е имал едно добро разбиране затова, как човек може да се издигне до едно Божествено Същество, което още не е слязло на Земята. Той познавал този път нагоре. Той знаел това от собствената си опитност. Между всички хора, които живеели тогава на Земята, поне в Палестина, есеите са били единствените, които са знаели Истината относно едно такова събитие, каквото е било събитието с Авраам. Те знаели тази Истина, що се отнася до наследствеността през поколенията.
към текста >>
Те знаели, че ако човек иска да се издигне до
Бога
, трябва да се издигне нагоре през 42 степени, които отговарят на 42 поколения.
Така есеецът е имал едно добро разбиране затова, как човек може да се издигне до едно Божествено Същество, което още не е слязло на Земята. Той познавал този път нагоре. Той знаел това от собствената си опитност. Между всички хора, които живеели тогава на Земята, поне в Палестина, есеите са били единствените, които са знаели Истината относно едно такова събитие, каквото е било събитието с Авраам. Те знаели тази Истина, що се отнася до наследствеността през поколенията.
Те знаели, че ако човек иска да се издигне до
Бога
, трябва да се издигне нагоре през 42 степени, които отговарят на 42 поколения.
Но есеите знаели и друго нещо, а именно, че както човек трябва да се издигне през 42 степени, които съответствуват на 42 поколения, за да стигне до Бога, така и Бог, когато иска да слезе до човека, да проникне в неговата кръв, трябва да слезе през 42 степени, т.е. да измине обратния път. Така че, щом човек се нуждае от 42 степени, за да се издигне до Бога, така и Бог се нуждае от 42 степени, за да слезе надолу и да стане един човек между человеците. Така учели есеите, начело със своя учител Ешуа Бен Пандир. Това учение на есеите може да се резюмира по следния начин: Онова Същество, което е било вдъхновявало Авраам и вложило в него Божествен зародиш, се нуждае от 42 поколения, за да слезе напълно до човечеството.
към текста >>
Но есеите знаели и друго нещо, а именно, че както човек трябва да се издигне през 42 степени, които съответствуват на 42 поколения, за да стигне до
Бога
, така и Бог, когато иска да слезе до човека, да проникне в неговата кръв, трябва да слезе през 42 степени, т.е.
Той познавал този път нагоре. Той знаел това от собствената си опитност. Между всички хора, които живеели тогава на Земята, поне в Палестина, есеите са били единствените, които са знаели Истината относно едно такова събитие, каквото е било събитието с Авраам. Те знаели тази Истина, що се отнася до наследствеността през поколенията. Те знаели, че ако човек иска да се издигне до Бога, трябва да се издигне нагоре през 42 степени, които отговарят на 42 поколения.
Но есеите знаели и друго нещо, а именно, че както човек трябва да се издигне през 42 степени, които съответствуват на 42 поколения, за да стигне до
Бога
, така и Бог, когато иска да слезе до човека, да проникне в неговата кръв, трябва да слезе през 42 степени, т.е.
да измине обратния път. Така че, щом човек се нуждае от 42 степени, за да се издигне до Бога, така и Бог се нуждае от 42 степени, за да слезе надолу и да стане един човек между человеците. Така учели есеите, начело със своя учител Ешуа Бен Пандир. Това учение на есеите може да се резюмира по следния начин: Онова Същество, което е било вдъхновявало Авраам и вложило в него Божествен зародиш, се нуждае от 42 поколения, за да слезе напълно до човечеството. Затова учение говори и евангелист Матей в началото на своето евангелие, което показва, че той е бил есей.
към текста >>
Така че, щом човек се нуждае от 42 степени, за да се издигне до
Бога
, така и Бог се нуждае от 42 степени, за да слезе надолу и да стане един човек между человеците.
Между всички хора, които живеели тогава на Земята, поне в Палестина, есеите са били единствените, които са знаели Истината относно едно такова събитие, каквото е било събитието с Авраам. Те знаели тази Истина, що се отнася до наследствеността през поколенията. Те знаели, че ако човек иска да се издигне до Бога, трябва да се издигне нагоре през 42 степени, които отговарят на 42 поколения. Но есеите знаели и друго нещо, а именно, че както човек трябва да се издигне през 42 степени, които съответствуват на 42 поколения, за да стигне до Бога, така и Бог, когато иска да слезе до човека, да проникне в неговата кръв, трябва да слезе през 42 степени, т.е. да измине обратния път.
Така че, щом човек се нуждае от 42 степени, за да се издигне до
Бога
, така и Бог се нуждае от 42 степени, за да слезе надолу и да стане един човек между человеците.
Така учели есеите, начело със своя учител Ешуа Бен Пандир. Това учение на есеите може да се резюмира по следния начин: Онова Същество, което е било вдъхновявало Авраам и вложило в него Божествен зародиш, се нуждае от 42 поколения, за да слезе напълно до човечеството. Затова учение говори и евангелист Матей в началото на своето евангелие, което показва, че той е бил есей. Ешуа Бен Пандир е казвал на есеите, че те живеят един век преди изтичането на 42-те поколения. Завършването на 42-те поколения исторически щяло да стане след един век.
към текста >>
Но това, което се намира над 42-те степени не трябва да се причислява
към
силите и съществата, които действуват във физическото и етерното тяло.
Ето защо и развитие нагоре над физическите наследствени признаци е било свързано у евреите с числото 7. Есеите си казвали: ние трябва да преминем през шест пъти по седем, т.е. през 42 степени. Тогава ще достигнем до следващите седем степени, които представят Христовото съвършенство на числото 7, т.е. 7 по 7 равно на 49 степени.
Но това, което се намира над 42-те степени не трябва да се причислява
към
силите и съществата, които действуват във физическото и етерното тяло.
Цялото развитие на физическото и етерното тяло е действително завършено според закона на числото 7, след 7 пъти по 7 поколения. Обаче за последните седем поколения е постигнато едно цялостно преобразувание. Там вече не съществува нищо от първите поколения. Това, което е от значение за нас, ние трябва да го търсим в рамките на 6 пъти по 7. Но когато числото 7 е напълно завършено, т.е.
към текста >>
7 пъти по 7, ние имаме пред
себе
си нещо, което трябва да признаем за съвършено ново.
Цялото развитие на физическото и етерното тяло е действително завършено според закона на числото 7, след 7 пъти по 7 поколения. Обаче за последните седем поколения е постигнато едно цялостно преобразувание. Там вече не съществува нищо от първите поколения. Това, което е от значение за нас, ние трябва да го търсим в рамките на 6 пъти по 7. Но когато числото 7 е напълно завършено, т.е.
7 пъти по 7, ние имаме пред
себе
си нещо, което трябва да признаем за съвършено ново.
В онази област, където навлизаме след 42- те поколения, ние вече нямаме работа с едно човешко съществуване, а с едно свръхчовешко съществуване. Следователно, ние различаваме 6 пъти по 7 поколения, които са напълно свързани със Земята, а това, което е над тези 42 поколения, то ни извежда вече извън Земята, то е плод на духовния свят. След 6 пъти по 7 поколения се явява плодът, който се появява след това за духовния свят при 7 пъти по 7. Така че, есеите са знаели, че след като физическото тяло премине през 42 поколения, то се намира вече в началото на своето одухотворяване, на своето обожествяване. Следователно, това тяло се пада вече в началото на 43-тото поколение.
към текста >>
Есеите знаеха стотина години преди слизането на Христа, че Той иде
към
Земята да се въплоти.
Някой казва, че иска да се изяви, да покаже кой е, какъв е, да разкрие целия си живот. Човек трябва да знае, че цялата Слънчева система не може да го побере. Колкото да се разкрива, няма къде да направи своето изложение. И като знае какво представя, човек все пак трябва да бъде смирен. Смирението е закон за запазване на енергията - с малко енергия смиреният извършва голяма работа."
Есеите знаеха стотина години преди слизането на Христа, че Той иде
към
Земята да се въплоти.
Те знаеха също, че един Велик Посветен от миналото, Заратустра, ще се въплоти в едно еврейско тяло, подготвено през 42 поколения, от Авраам до Исус. Също и халдейските Посветени, магите от Изток, както са описани в Евангелието знаеха, че Заратустра се готви за ново въплощение, за да стане проводник на Христа. Есеите, като се издигаха 42 степени нагоре, се свързваха и със Заратустра, и с Христа, и знаеха за великото събитие, което предстои да стане на Земята, за което подготвяха избрани хора, които да послужат като среда, която да посрещне Великия Божествен Дух. Както вече казах, есеите са се издигали през 42 степени, докато влязат във връзка с Божествения Дух. Но през тези 42 степени те са минавали през тежки изпитания, за да пречистят както душата, така и тялото си.
към текста >>
То се е състояло в това, че отделни хора прилагали върху
себе
си напълно определени методи за развитие на душата и тялото.
Както вече казах, есеите са се издигали през 42 степени, докато влязат във връзка с Божествения Дух. Но през тези 42 степени те са минавали през тежки изпитания, за да пречистят както душата, така и тялото си. Всъщност обаче това. което се практикувало в общината на есеите, като упражнения за пречистване на душата, е продължение на едно окултно обучение, което е съществувало от древни времена в юдейството. В юдейството още от времето на Мойсей е съществувало това, което се е наричало „назиреат" или „назирейст- во".
То се е състояло в това, че отделни хора прилагали върху
себе
си напълно определени методи за развитие на душата и тялото.
Те прилагали един метод, който се състоял в определена диета, която е полезна и днес, когато човек иска да напредне по-бързо в развитието на своята душа, отколкото това е възможно при обикновения начин на хранене. В прилагането на тази диета те се въздържали напълно от месоядство и алкохолни напитки. С това те създавали в себе си възможност за определено олекотяване, защото в действителност ме- соядството пречи на духовния стремеж на човека. Истината е тази, че чрез въздържанието от месо цялото човешко същество придобйва по-голяма лекота. Човек може да стане по- устойчив в своята душа и да прояви по-голяма сила в преодоляването на онези противодействия, които идват от физическото, етерното и астралното тела, когато той изостави месото.
към текста >>
С това те създавали в
себе
си възможност за определено олекотяване, защото в действителност ме- соядството пречи на духовния стремеж на човека.
което се практикувало в общината на есеите, като упражнения за пречистване на душата, е продължение на едно окултно обучение, което е съществувало от древни времена в юдейството. В юдейството още от времето на Мойсей е съществувало това, което се е наричало „назиреат" или „назирейст- во". То се е състояло в това, че отделни хора прилагали върху себе си напълно определени методи за развитие на душата и тялото. Те прилагали един метод, който се състоял в определена диета, която е полезна и днес, когато човек иска да напредне по-бързо в развитието на своята душа, отколкото това е възможно при обикновения начин на хранене. В прилагането на тази диета те се въздържали напълно от месоядство и алкохолни напитки.
С това те създавали в
себе
си възможност за определено олекотяване, защото в действителност ме- соядството пречи на духовния стремеж на човека.
Истината е тази, че чрез въздържанието от месо цялото човешко същество придобйва по-голяма лекота. Човек може да стане по- устойчив в своята душа и да прояви по-голяма сила в преодоляването на онези противодействия, които идват от физическото, етерното и астралното тела, когато той изостави месото. Тогава той става по-издръжлив, естествено той постига това не само чрез факта, че се въздържа от месо, а преди всичко чрез това, че става по-силен в своята душа. Когато човек само се въздържа от месо, той изменя своето физическо тяло. И ако тогава не е на лице това, което трябва да бъде направено от страна на душата, която да проникне тялото със своите импулси, то въздържанието от месо не довежда до някакви особени резултати.
към текста >>
И ако тогава не е на лице това, което трябва да бъде направено от страна на душата, която да проникне тялото със своите импулси, то въздържанието от месо не довежда до някакви особени резултати.
С това те създавали в себе си възможност за определено олекотяване, защото в действителност ме- соядството пречи на духовния стремеж на човека. Истината е тази, че чрез въздържанието от месо цялото човешко същество придобйва по-голяма лекота. Човек може да стане по- устойчив в своята душа и да прояви по-голяма сила в преодоляването на онези противодействия, които идват от физическото, етерното и астралното тела, когато той изостави месото. Тогава той става по-издръжлив, естествено той постига това не само чрез факта, че се въздържа от месо, а преди всичко чрез това, че става по-силен в своята душа. Когато човек само се въздържа от месо, той изменя своето физическо тяло.
И ако тогава не е на лице това, което трябва да бъде направено от страна на душата, която да проникне тялото със своите импулси, то въздържанието от месо не довежда до някакви особени резултати.
Следователно, това назирейство е съществувало между евреите, но есеите го продължавали под една много строга форма, що се отнася до предписанието, но те прибавили към него и съвършено друго нещо. Както казах, те особено строго са практикували въздържание от месо, защото чрез това се е постигало сравнително по-бързо това, че те се научавали да разширяват своята памет и да се издигат в своите видения до 42 поколения назад. Така те се научавали да четат в книгата на природата или в така наречените Акашови записи. Те ставали това, което може да се нарече една основна пъпка на един клон, една пъпка на едно дърво, на едно растение, която преминава през много поколения. Така че те не са били отделени от общото дърво на човечеството, те чувствували нишката, която ги свързва с останалото човечество.
към текста >>
Следователно, това назирейство е съществувало между евреите, но есеите го продължавали под една много строга форма, що се отнася до предписанието, но те прибавили
към
него и съвършено друго нещо.
Истината е тази, че чрез въздържанието от месо цялото човешко същество придобйва по-голяма лекота. Човек може да стане по- устойчив в своята душа и да прояви по-голяма сила в преодоляването на онези противодействия, които идват от физическото, етерното и астралното тела, когато той изостави месото. Тогава той става по-издръжлив, естествено той постига това не само чрез факта, че се въздържа от месо, а преди всичко чрез това, че става по-силен в своята душа. Когато човек само се въздържа от месо, той изменя своето физическо тяло. И ако тогава не е на лице това, което трябва да бъде направено от страна на душата, която да проникне тялото със своите импулси, то въздържанието от месо не довежда до някакви особени резултати.
Следователно, това назирейство е съществувало между евреите, но есеите го продължавали под една много строга форма, що се отнася до предписанието, но те прибавили
към
него и съвършено друго нещо.
Както казах, те особено строго са практикували въздържание от месо, защото чрез това се е постигало сравнително по-бързо това, че те се научавали да разширяват своята памет и да се издигат в своите видения до 42 поколения назад. Така те се научавали да четат в книгата на природата или в така наречените Акашови записи. Те ставали това, което може да се нарече една основна пъпка на един клон, една пъпка на едно дърво, на едно растение, която преминава през много поколения. Така че те не са били отделени от общото дърво на човечеството, те чувствували нишката, която ги свързва с останалото човечество. Те са били нещо различно от онези, които са се откъсвали от дънера, чиято памет се е ограничавала в рамките на отделната личност.
към текста >>
Затова се загатва в евангелието на Матея, където е казано следното: „И Йосиф, предупреден от
Бога
насън, се оттегли в галилейските страни, дойде и се засели в един град, наречен Назарет, за да се сбъдне реченото чрез пророците, че ще се нарече назарей." (Матей 2:22-23) Така че в Евангелието на Матей ясно се загатва, че е съществувала една такава колония от назарей, където Исус се заселил след завръщането от Египет и където израснал.
В Палестина е имало множество такива колонии на есеите и във всяка една от тях се е развивал един особен клон на есеите. Нецерството е било развивано в онази колония, която е водила едно пълно с тайнственост съществуване, колонията, която отпосле в евангелието получила името Назарет. Там, в Назарет - Нацарет - е била основана една колония от Нецар. Там живеели хора в пълна тайна, които култивирали старото назирейство. И за Исус, след завръщането му от бягството му в Египет, нямало нищо по- подходящо, освен да се настани в колонията на назиреите.
Затова се загатва в евангелието на Матея, където е казано следното: „И Йосиф, предупреден от
Бога
насън, се оттегли в галилейските страни, дойде и се засели в един град, наречен Назарет, за да се сбъдне реченото чрез пророците, че ще се нарече назарей." (Матей 2:22-23) Така че в Евангелието на Матей ясно се загатва, че е съществувала една такава колония от назарей, където Исус се заселил след завръщането от Египет и където израснал.
Есеите са имали и свое Посвещение. Ето как Щайнер описва едно египетско Посвещение и след това едно есейско Посвещение. „В Египет е съществувало едно Посвещение, което се е състояло в това, че човек изживявал дневния процес на събуждането по такъв начин, че при потопяването в неговото ас- трално тяло и на неговия Аз във физическото и етерно тяло, неговата възприемателна способност не е отклонявана към външния физически свят, а е бил буден за процесите, които стават във физическото и етерното тяло. Едно такова Посвещение е съществувало във всички мистерии, центрове за Посвещения, които са се основавали на Свещената египетска култура. Онези, които търсеха едно такова Посвещение в стария смисъл, т.е.
към текста >>
„В Египет е съществувало едно Посвещение, което се е състояло в това, че човек изживявал дневния процес на събуждането по такъв начин, че при потопяването в неговото ас- трално тяло и на неговия Аз във физическото и етерно тяло, неговата възприемателна способност не е отклонявана
към
външния физически свят, а е бил буден за процесите, които стават във физическото и етерното тяло.
Там живеели хора в пълна тайна, които култивирали старото назирейство. И за Исус, след завръщането му от бягството му в Египет, нямало нищо по- подходящо, освен да се настани в колонията на назиреите. Затова се загатва в евангелието на Матея, където е казано следното: „И Йосиф, предупреден от Бога насън, се оттегли в галилейските страни, дойде и се засели в един град, наречен Назарет, за да се сбъдне реченото чрез пророците, че ще се нарече назарей." (Матей 2:22-23) Така че в Евангелието на Матей ясно се загатва, че е съществувала една такава колония от назарей, където Исус се заселил след завръщането от Египет и където израснал. Есеите са имали и свое Посвещение. Ето как Щайнер описва едно египетско Посвещение и след това едно есейско Посвещение.
„В Египет е съществувало едно Посвещение, което се е състояло в това, че човек изживявал дневния процес на събуждането по такъв начин, че при потопяването в неговото ас- трално тяло и на неговия Аз във физическото и етерно тяло, неговата възприемателна способност не е отклонявана
към
външния физически свят, а е бил буден за процесите, които стават във физическото и етерното тяло.
Едно такова Посвещение е съществувало във всички мистерии, центрове за Посвещения, които са се основавали на Свещената египетска култура. Онези, които търсеха едно такова Посвещение в стария смисъл, т.е. в смисъла, че при него са били насочвани и ръководени, за да могат да избегнат възникващите при това Посвещение опасности, те ставали чрез това други хора. Ставали такива хора, които през време на акта на Посвещението можели да прозрат в духовния свят. Те виждали най-първо онези сили и същества, които работят върху нашето физическо и етерно тяло."
към текста >>
Те не забелязват, че най-грубият, най-силният егоизъм се проявява в това, че те са недоволни от това, което се явява като нещо в реда на нещата за човешката природа и за което би трябвало да се запитат: „Понеже и аз съм човек, не трябва ли и аз да предизвиквам такива сили в
себе
си?
Той вярва всичко друго, но не и това, че е станал егоист. Пътят за висшите светове се описва така, че даже и когато той е търсен в наши дни. за това са необходими усилия и превъзмогване. И някои от онези хора, които в наши дни силно желаят да се издигат във висшите светове, да вървят в пътя на издигането във висшите светове, но не искат да направят никакви усилия, за да превъзмогнат известни неща, които желаят да проникнат в духовните светове, но не искат да минат през изпитанията, това, което може да ги доведе до тези светове такива хора винаги считат за неестествено, когато в тях възникват всякакъв вид егоистични стремежи, които се коренят в човешката природа. Те искат да се издигнат във висшите светове, без възникването на тези най-различни форми на егоизъм.
Те не забелязват, че най-грубият, най-силният егоизъм се проявява в това, че те са недоволни от това, което се явява като нещо в реда на нещата за човешката природа и за което би трябвало да се запитат: „Понеже и аз съм човек, не трябва ли и аз да предизвиквам такива сили в
себе
си?
" Онзи, който е намирал този път към духовния свят в древните времена чрез това, че минава Посвещение, водещо в човешката вътрешност, той с това е бил въведен във връзка с Божествено-духовните сили, понеже човешката вътрешност е създадена от Божествено-духовните същества. Тогава той е виждал, че над физическото и етерното тяло работят Божествените сили. Когато един такъв Посветен излизал от духовните светове и слизал на физическия свят, той можел да каже: аз проникнах в духовното съществуване, но затова бях подпомогнат. Помощниците на инициатора направиха за мен възможно да издържа периода, през който демоните на моята собствена природа биха ме разкъсали и смазали.
към текста >>
Онзи, който е намирал този път
към
духовния свят в древните времена чрез това, че минава Посвещение, водещо в човешката вътрешност, той с това е бил въведен във връзка с Божествено-духовните сили, понеже човешката вътрешност е създадена от Божествено-духовните същества.
за това са необходими усилия и превъзмогване. И някои от онези хора, които в наши дни силно желаят да се издигат във висшите светове, да вървят в пътя на издигането във висшите светове, но не искат да направят никакви усилия, за да превъзмогнат известни неща, които желаят да проникнат в духовните светове, но не искат да минат през изпитанията, това, което може да ги доведе до тези светове такива хора винаги считат за неестествено, когато в тях възникват всякакъв вид егоистични стремежи, които се коренят в човешката природа. Те искат да се издигнат във висшите светове, без възникването на тези най-различни форми на егоизъм. Те не забелязват, че най-грубият, най-силният егоизъм се проявява в това, че те са недоволни от това, което се явява като нещо в реда на нещата за човешката природа и за което би трябвало да се запитат: „Понеже и аз съм човек, не трябва ли и аз да предизвиквам такива сили в себе си? "
Онзи, който е намирал този път
към
духовния свят в древните времена чрез това, че минава Посвещение, водещо в човешката вътрешност, той с това е бил въведен във връзка с Божествено-духовните сили, понеже човешката вътрешност е създадена от Божествено-духовните същества.
Тогава той е виждал, че над физическото и етерното тяло работят Божествените сили. Когато един такъв Посветен излизал от духовните светове и слизал на физическия свят, той можел да каже: аз проникнах в духовното съществуване, но затова бях подпомогнат. Помощниците на инициатора направиха за мен възможно да издържа периода, през който демоните на моята собствена природа биха ме разкъсали и смазали. Но чрез това, че дължал своето проглеждане в духовния свят на външна помощ, той оставал зависим от този колегиум на Посвещението през целия си живот; зависим от онези, които го били подпомогнали. Това, което описахме по-горе, беше в реда на нещата при древните Посвещения.
към текста >>
Онова, което в нашето будно съществуване дава на човека неговото Азово чувство, което насочва погледа
към
външните възприятия, то трябва да бъде подтиснато.
Но развитието изисква все повече човек да става способен да мине през Посвещение при пълно запазване буд- ността на неговия Аз. Онова размътване на Аза, което е било свързано с Посвещението в древните мистерии, трябва да престане. Това може да се постигне бавно и постепенно, но което днес се достига до висока степен във всички истински Посвещения. И то се състои в това, че Азовото чувство да остане будно до висока степен, когато човек се издига във висшите светове. Същото нещо е било и при Есейските Посвещения.
Онова, което в нашето будно съществуване дава на човека неговото Азово чувство, което насочва погледа
към
външните възприятия, то трябва да бъде подтиснато.
За нормалното състояние на днешната земна епоха, Азът в човека не е буден в другите светове. Но едно християнско Посвещение трябва да се състои в това. че във висшите светове Азът да остане така буден, както той е буден във външния свят. При събуждане човек слиза от един висш свят и се потопява в своето физическо и етерно тела. Обаче в този момент на потопяването той не вижда вътрешните процеси на физическото и етерното тела и неговата възприемателна способност е отклонена върху окръжаващия свят.
към текста >>
Когато Посветеният есей е минавал през първите четиринадесет степени от 42-те степени, той си е казвал: Аз идвам първо
към
моето астрално тяло.
че във висшите светове Азът да остане така буден, както той е буден във външния свят. При събуждане човек слиза от един висш свят и се потопява в своето физическо и етерно тела. Обаче в този момент на потопяването той не вижда вътрешните процеси на физическото и етерното тела и неговата възприемателна способност е отклонена върху окръжаващия свят. Слизайки от висшите светове, човек се потопява първо в астралното тяло, след това в етерното и най-после във физическото и се събужда във физическото поле, където съзерцава физическия свят. Но при потопяването си в астралното и етерното тяло пред него са се разкривали тези светове.
Когато Посветеният есей е минавал през първите четиринадесет степени от 42-те степени, той си е казвал: Аз идвам първо
към
моето астрално тяло.
Там се натъквам на всички страсти и вълнения, които са свързани с моето астрално тяло и всичко, което аз съм правил лошо през моите въплощения, е складирано в моето астрално тяло. Но аз още не съм покварил толкова много моето етерно тяло, както съм направил с моето астрално тяло. Моето етерно тяло е още много по- божествено, по-чисто. То ми се явява, когато аз минавам вторите 14 степени. Когато човек проникне в астралното си тяло и чрез него наблюдава астралния свят, човек ще срещне три рода сили и три рода същества, които древноеврейските Посветени са изразили с думите: Нецах, Йезод и Ход.
към текста >>
Когато човек се потопява в своето физическо тяло, гой идва в допир със същества, цялата същност на които се състои в това, което човек може да добие в малък размер, когато се стреми
към
Мъдростта.
Това са три различни свойства, с които са надарени съществата, които работят в астралния свят. Когато човек проникне в етерната сфера, той има чувството, че като е преминал през първите 14 степени и е издържал на нападките на астралното тяло, е преодолял най- трудното и сега навлиза в светлата сфера на етерното тяло, чиито сили не е могъл да поквари така много. Това, което човек среща тук, в древноеврейското окултно учение е било назовано с три имена, които много трудно могат да се преведат на съвременните езици: Гедулах, Тиферет и Гебурах, които общо казано, изразяват величието, добротата и красотата на силите и съществата, които действуват чрез етерното тяло. Така че, при слизането си в етерното тяло човек се свързва със съществата, които се изразяват чрез тия три качества. През следващите 14 степени човек слиза в своето физическо тяло.
Когато човек се потопява в своето физическо тяло, гой идва в допир със същества, цялата същност на които се състои в това, което човек може да добие в малък размер, когато се стреми
към
Мъдростта.
Но не към Мъдростта, която може да се постигне в обикновената наука, в обикновеното външно знание, а в онова знание, което се добива в процеса на страданията и тежките изживявания на душата, и което не може да се добие в едно прераждане, а в течение на много прераждания и то пак само отчасти се добива. Защото само докато човек преброди всички възможности на живота, той може да стигне до пълно притежание на тази Мъдрост. Качествата на тези същества на Мъдростта древноеврейско- то окултно учение, което е било най-добре запазено у есеите, нарича със следните имена: Хокма - което днес се превежда с думата Мъдрост. Прониквайки по-дълбоко в своето физическо тяло. човек среща сили, които са свързани със същества още по-напреднали, които сияят чрез тази Мъдрост, която носят в себе си.
към текста >>
Но не
към
Мъдростта, която може да се постигне в обикновената наука, в обикновеното външно знание, а в онова знание, което се добива в процеса на страданията и тежките изживявания на душата, и което не може да се добие в едно прераждане, а в течение на много прераждания и то пак само отчасти се добива.
Когато човек проникне в етерната сфера, той има чувството, че като е преминал през първите 14 степени и е издържал на нападките на астралното тяло, е преодолял най- трудното и сега навлиза в светлата сфера на етерното тяло, чиито сили не е могъл да поквари така много. Това, което човек среща тук, в древноеврейското окултно учение е било назовано с три имена, които много трудно могат да се преведат на съвременните езици: Гедулах, Тиферет и Гебурах, които общо казано, изразяват величието, добротата и красотата на силите и съществата, които действуват чрез етерното тяло. Така че, при слизането си в етерното тяло човек се свързва със съществата, които се изразяват чрез тия три качества. През следващите 14 степени човек слиза в своето физическо тяло. Когато човек се потопява в своето физическо тяло, гой идва в допир със същества, цялата същност на които се състои в това, което човек може да добие в малък размер, когато се стреми към Мъдростта.
Но не
към
Мъдростта, която може да се постигне в обикновената наука, в обикновеното външно знание, а в онова знание, което се добива в процеса на страданията и тежките изживявания на душата, и което не може да се добие в едно прераждане, а в течение на много прераждания и то пак само отчасти се добива.
Защото само докато човек преброди всички възможности на живота, той може да стигне до пълно притежание на тази Мъдрост. Качествата на тези същества на Мъдростта древноеврейско- то окултно учение, което е било най-добре запазено у есеите, нарича със следните имена: Хокма - което днес се превежда с думата Мъдрост. Прониквайки по-дълбоко в своето физическо тяло. човек среща сили, които са свързани със същества още по-напреднали, които сияят чрез тази Мъдрост, която носят в себе си. Това качество е изразено в древноеврейс- кото окултно учение с думата Бина.
към текста >>
човек среща сили, които са свързани със същества още по-напреднали, които сияят чрез тази Мъдрост, която носят в
себе
си.
Когато човек се потопява в своето физическо тяло, гой идва в допир със същества, цялата същност на които се състои в това, което човек може да добие в малък размер, когато се стреми към Мъдростта. Но не към Мъдростта, която може да се постигне в обикновената наука, в обикновеното външно знание, а в онова знание, което се добива в процеса на страданията и тежките изживявания на душата, и което не може да се добие в едно прераждане, а в течение на много прераждания и то пак само отчасти се добива. Защото само докато човек преброди всички възможности на живота, той може да стигне до пълно притежание на тази Мъдрост. Качествата на тези същества на Мъдростта древноеврейско- то окултно учение, което е било най-добре запазено у есеите, нарича със следните имена: Хокма - което днес се превежда с думата Мъдрост. Прониквайки по-дълбоко в своето физическо тяло.
човек среща сили, които са свързани със същества още по-напреднали, които сияят чрез тази Мъдрост, която носят в
себе
си.
Това качество е изразено в древноеврейс- кото окултно учение с думата Бина. И най-висшето, до което човек може да се издигне, когато слиза в своето физическо тяло, е наречено Кетер, което мъчно може да се преведе на съвременен език. Превеждат го с думата венец или корона. Така че имаме следната таблица: Бина.................Хокма...............Кетер
към текста >>
Всичко, върху което пада погледът на човека в момента на събуждането, всичко, което човек вижда чрез очите си и възприема чрез сетивата си, или върху което размишлява като възприето с ума си, който е свързан с физическия орган на мозъка, с една дума всичко, което той възприема в окръжаващия физически свят, е било наречено на езика на древното еврейско окултно учение „Царство" или Малхут.
Така че имаме следната таблица: Бина.................Хокма...............Кетер Гебурах..............Тиферет.............Гедулах Нецах................Йезод...............Ход Малхут...............Царство.............Аз
Всичко, върху което пада погледът на човека в момента на събуждането, всичко, което човек вижда чрез очите си и възприема чрез сетивата си, или върху което размишлява като възприето с ума си, който е свързан с физическия орган на мозъка, с една дума всичко, което той възприема в окръжаващия физически свят, е било наречено на езика на древното еврейско окултно учение „Царство" или Малхут.
Това е светът, в който Азът запазва своята будност. Това е най-точното определение на това, което у еврейските Посветени е било свързано с израза Царство - това, при което човешкият Аз може да присъствува. Това е сетивният свят, в който човек се намира в будно състояние и пълно запазване на своя Аз. С горепосочените имена еврейската Кабала е означавала така наречените десет сефироти, чрез които се изразява Абсолютният Дух на Битието. Това са десетте ангелски йерархии, за които говори християнският езотеризъм и съвременната окултна наука.
към текста >>
Затова той трябва да се откаже от това
себечувство
, което има във външния свят.
При едно такова Посвещение есеите са имали съвършено нови изживявания и са се запознавали с това, което действително е назовавано с тези имена. Но тук трябва да кажем, че това Посвещение на есеите се е различавало от Посвещенията, практикувани в другите древни окултни школи. С това ние достигаме до едно от най-дълбоките, най- езотеричните учения на есеите. При древните Посвещения при проникването на посвещаващия в невидимия свят, той не е трябвало да запазва своето азово чувство, да запазва своя аз, който има във физическия свят. Като се издига в духовните светове той изживява много велики неща, изживява горепосочените качества като една реалност.
Затова той трябва да се откаже от това
себечувство
, което има във външния свят.
Това, което изживява в духовните светове, като преживява горепосочените качества, не може да бъде снето на физическия свят. Това е било всеобщо схващане и практика в древността. И онзи, който би твърдял противното, е бил считан за побъркан, за луд, за лъжец. Но есеите бяха първите, които се противопоставили на това древно схващане и практика. Те казвали: Ще дойде време, когато всичко, което човек преживява във висшите светове, ще може да го свали долу, във физическия свят.
към текста >>
Азът трябва да намери сили в
себе
си, за да се справи с егоизма, който се поражда при проникването в етерното и физическото тяло.
Това е описано в историята за изкушенията на Христа от дявола. Казах вече, че когато човек слезе в своето астрално тяло, събужда всички страсти и вълнения, които имат седалището си в това тяло. И в древните времена при Посвещение са предприемали ред процеси за умъртвяване на страстите и вълненията на астралното тяло. Но след Христа, след импулса, който Той даде на човешкия Аз, в самия Аз трябва да се събудят силите, които да противодействуват на страстите на астрал- ното тяло и да ги обуздаят. Същото се отнася и до събуждането на вредните сили на етерното тяло и на физическото тяло.
Азът трябва да намери сили в
себе
си, за да се справи с егоизма, който се поражда при проникването в етерното и физическото тяло.
А тази сила Азът получава от Христа. Това е разликата между древното и християнското Посвещение, много бегло очертана. Такова е в бегли черти учението на есеите, което впоследствие се прелива в християнството. Защото, както видяхме, че сам Исус и апостолите са били от средата на есеите. Есеите имаха за задача и мисия да подготвят идването на Христа, да подготвят света за християнството.
към текста >>
Назареите, които си служили с това евангелие в Берое и Сирия, ми позволиха да го преведа", пише той
към
края на четвъртото столетие.
Есеите имаха за задача и мисия да подготвят идването на Христа, да подготвят света за християнството. Те бяха християни преди Христос да слезе на земята, защото чрез своите Учители те бяха във връзка с Него. Учението на есеите в християнските документи е отразено най-пълно в евангелието на Матея, който е бил един от учениците на Ешуа Бен Пандир. Един съвременен историк, като изследва историята на християнството от първите векове, казва следното за евангелието на Матея: „Йероним (един от отците на църквата) открил достоверното евангелие, написано на еврейски от Матей митаря всред развалините на библиотеката в Цезария, с което си е служил мъченикът Пампилиус.
Назареите, които си служили с това евангелие в Берое и Сирия, ми позволиха да го преведа", пише той
към
края на четвъртото столетие.
Евангелието, с което си служеха назареите и ебунитите, казва Йероним, което аз наскоро преведох от еврейски на гръцки, е истинското евангелие на Матея. Йероним се оплаква, че тежка работа му е възложена, когато е получил от техни блаженства заповед да направи превод, когато сам Матей, апостолът и евангелистът, не е благоволил написаното от него да се пише открито. Наистина, ако не е било тайно, то той сам, Матей, щеше да добави към евангелието че онова, което дава, е от него, но той написал тази книга и я запечатал под еврейски букви и я е обнародвал в такъв вид, както е била написана от собствената му ръка с еврейски букви. Тя можеше да бъде притежавана от множество религиозни хора, които в течение на времето са я получили от онези, които ги предшествуваха. Но те никога нямаше да дадат тази книга за превеждане от никого, като обясняват текста един път по един начин, друг път по друг начин.
към текста >>
Наистина, ако не е било тайно, то той сам, Матей, щеше да добави
към
евангелието че онова, което дава, е от него, но той написал тази книга и я запечатал под еврейски букви и я е обнародвал в такъв вид, както е била написана от собствената му ръка с еврейски букви.
Учението на есеите в християнските документи е отразено най-пълно в евангелието на Матея, който е бил един от учениците на Ешуа Бен Пандир. Един съвременен историк, като изследва историята на християнството от първите векове, казва следното за евангелието на Матея: „Йероним (един от отците на църквата) открил достоверното евангелие, написано на еврейски от Матей митаря всред развалините на библиотеката в Цезария, с което си е служил мъченикът Пампилиус. Назареите, които си служили с това евангелие в Берое и Сирия, ми позволиха да го преведа", пише той към края на четвъртото столетие. Евангелието, с което си служеха назареите и ебунитите, казва Йероним, което аз наскоро преведох от еврейски на гръцки, е истинското евангелие на Матея. Йероним се оплаква, че тежка работа му е възложена, когато е получил от техни блаженства заповед да направи превод, когато сам Матей, апостолът и евангелистът, не е благоволил написаното от него да се пише открито.
Наистина, ако не е било тайно, то той сам, Матей, щеше да добави
към
евангелието че онова, което дава, е от него, но той написал тази книга и я запечатал под еврейски букви и я е обнародвал в такъв вид, както е била написана от собствената му ръка с еврейски букви.
Тя можеше да бъде притежавана от множество религиозни хора, които в течение на времето са я получили от онези, които ги предшествуваха. Но те никога нямаше да дадат тази книга за превеждане от никого, като обясняват текста един път по един начин, друг път по друг начин. И той добавя още на същата страница: „И така дойде, че тази книга беше обнародвана от ученика на Манес, наречен Селеукус, който написал също лъжливо деяние на апостолите, прибавящ неща. които не бяха за наставление, но за погибел. И тази книга беше одобрена от Синод, който църквата основателно отказа да изслуша." Йероним, който два пъти е превел тока евангелие казва, че и за него е било мъчно разбираемо, защото било окултно.
към текста >>
Първата епоха датира от създаването на човека по образ и подобие на
Бога
.
Те бяха само почвата, върху която израсна християнството. Християнството е Божественото учение, което под различни форми е съпътствувало човечеството в пътя на неговото развитие. Учителят казва: „Съвременните хора мислят, че християнството е ново учение от преди две хиляди години. Не, не е ново това учение. То е минало през три епохи.
Първата епоха датира от създаването на човека по образ и подобие на
Бога
.
Този човек и до днес живее още в рая. Втората епоха е от времето на втория човек, направен от пръст и за непослу- шание изгонен от рая. Третата епоха е епохата на сегашното човечество, когато човек се доби вън от рая." Така че под християнство в широк смисъл на думата разбираме Божественото учение, което е съпътствувало човечеството в пътя на неговото слизане от Божествения свят към физическия. Това Божествено учение е предавано на човечеството от различни Учители, както видяхме това в първата част на тази книга, като тези Учители са получавали указанията си от Христа, който е Великият Божествен Дух, Който ръководи цялото световно и човешко развитие.
към текста >>
Така че под християнство в широк смисъл на думата разбираме Божественото учение, което е съпътствувало човечеството в пътя на неговото слизане от Божествения свят
към
физическия.
То е минало през три епохи. Първата епоха датира от създаването на човека по образ и подобие на Бога. Този човек и до днес живее още в рая. Втората епоха е от времето на втория човек, направен от пръст и за непослу- шание изгонен от рая. Третата епоха е епохата на сегашното човечество, когато човек се доби вън от рая."
Така че под християнство в широк смисъл на думата разбираме Божественото учение, което е съпътствувало човечеството в пътя на неговото слизане от Божествения свят
към
физическия.
Това Божествено учение е предавано на човечеството от различни Учители, както видяхме това в първата част на тази книга, като тези Учители са получавали указанията си от Христа, който е Великият Божествен Дух, Който ръководи цялото световно и човешко развитие. Под християнство в тесен смисъл на думата разбираме учението, което сам Христос донесе на земята, като слезе в тялото на Исус от Назарет. И противоречие между християнството в широк смисъл на думата и християнството в тесен смисъл на думата няма. Те са двете страни на една и съща реалност. Затова в учението на Христа, дадено преди две хиляди години, ние не трябва да търсим само някакви нови учения, които да ги няма в предишните времена.
към текста >>
По-рано Учителите говореха за
Любовта
, но тя не беше влязла като сила в човешкото развитие.
Те са двете страни на една и съща реалност. Затова в учението на Христа, дадено преди две хиляди години, ние не трябва да търсим само някакви нови учения, които да ги няма в предишните времена. Много от ученията на християнството ги има и в предишните учения, защото идват от един източник - Божествения Дух. Но с всяко учение, което се дава на човечеството, се внасят нови сили в човешкото развитие, дават се нови импулси за развитие на човешката душа. Така и с учението, дадено преди две хиляди години, се внесоха в развитието нови сили, които не бяха дадени по-рано.
По-рано Учителите говореха за
Любовта
, но тя не беше влязла като сила в човешкото развитие.
Със слизането си на земята Христос именно тури в деиствие Любовта като една космическа сила. която да обедини както психичния живот на човека, така да обедини и човечеството като едно цяло. С това се даде импулса на възхода. До времето на Христа силите на земното и човешкото развитие се движеха от центъра към периферията и се слизаше във все по-гъста материя, вследствие на което ставаше все по-голямо раздробяване на психическия живот на човека и човек стана краен индивидуалист и краен егоист. С даване на новия импулс на Любовта, който беше даден от Христа, се даде точно обратно направление на силите на земното и човешкото развитие.
към текста >>
Със слизането си на земята Христос именно тури в деиствие
Любовта
като една космическа сила.
Затова в учението на Христа, дадено преди две хиляди години, ние не трябва да търсим само някакви нови учения, които да ги няма в предишните времена. Много от ученията на християнството ги има и в предишните учения, защото идват от един източник - Божествения Дух. Но с всяко учение, което се дава на човечеството, се внасят нови сили в човешкото развитие, дават се нови импулси за развитие на човешката душа. Така и с учението, дадено преди две хиляди години, се внесоха в развитието нови сили, които не бяха дадени по-рано. По-рано Учителите говореха за Любовта, но тя не беше влязла като сила в човешкото развитие.
Със слизането си на земята Христос именно тури в деиствие
Любовта
като една космическа сила.
която да обедини както психичния живот на човека, така да обедини и човечеството като едно цяло. С това се даде импулса на възхода. До времето на Христа силите на земното и човешкото развитие се движеха от центъра към периферията и се слизаше във все по-гъста материя, вследствие на което ставаше все по-голямо раздробяване на психическия живот на човека и човек стана краен индивидуалист и краен егоист. С даване на новия импулс на Любовта, който беше даден от Христа, се даде точно обратно направление на силите на земното и човешкото развитие. До това време земята и човекът, така да се каже, слизаха все по-дълбоко в материята.
към текста >>
До времето на Христа силите на земното и човешкото развитие се движеха от центъра
към
периферията и се слизаше във все по-гъста материя, вследствие на което ставаше все по-голямо раздробяване на психическия живот на човека и човек стана краен индивидуалист и краен егоист.
Така и с учението, дадено преди две хиляди години, се внесоха в развитието нови сили, които не бяха дадени по-рано. По-рано Учителите говореха за Любовта, но тя не беше влязла като сила в човешкото развитие. Със слизането си на земята Христос именно тури в деиствие Любовта като една космическа сила. която да обедини както психичния живот на човека, така да обедини и човечеството като едно цяло. С това се даде импулса на възхода.
До времето на Христа силите на земното и човешкото развитие се движеха от центъра
към
периферията и се слизаше във все по-гъста материя, вследствие на което ставаше все по-голямо раздробяване на психическия живот на човека и човек стана краен индивидуалист и краен егоист.
С даване на новия импулс на Любовта, който беше даден от Христа, се даде точно обратно направление на силите на земното и човешкото развитие. До това време земята и човекът, така да се каже, слизаха все по-дълбоко в материята. След импулса, даден от Христа, Земята както и човекът постепенно почнали да излизат от гъстата материя и да се издигат в по-ефирните области на Битието. Учителят уподобява този процес на един грамаден винт, който като се върти отляво надясно, слиза надолу, а като се върти отдясно наляво, се качва нагоре. В това е силата и същината на християнството, донесено преди две хиляди години.
към текста >>
С даване на новия импулс на
Любовта
, който беше даден от Христа, се даде точно обратно направление на силите на земното и човешкото развитие.
По-рано Учителите говореха за Любовта, но тя не беше влязла като сила в човешкото развитие. Със слизането си на земята Христос именно тури в деиствие Любовта като една космическа сила. която да обедини както психичния живот на човека, така да обедини и човечеството като едно цяло. С това се даде импулса на възхода. До времето на Христа силите на земното и човешкото развитие се движеха от центъра към периферията и се слизаше във все по-гъста материя, вследствие на което ставаше все по-голямо раздробяване на психическия живот на човека и човек стана краен индивидуалист и краен егоист.
С даване на новия импулс на
Любовта
, който беше даден от Христа, се даде точно обратно направление на силите на земното и човешкото развитие.
До това време земята и човекът, така да се каже, слизаха все по-дълбоко в материята. След импулса, даден от Христа, Земята както и човекът постепенно почнали да излизат от гъстата материя и да се издигат в по-ефирните области на Битието. Учителят уподобява този процес на един грамаден винт, който като се върти отляво надясно, слиза надолу, а като се върти отдясно наляво, се качва нагоре. В това е силата и същината на християнството, донесено преди две хиляди години. Тези сили се вляха в земното развитие от факта на смъртта и възкресението, през които Христос премина.
към текста >>
И той говорел за
Любовта
и състраданието, но не е в говоренето, а в онази сила, която се излива от този, който говори
към
душата.
В това е силата и същината на християнството, донесено преди две хиляди години. Тези сили се вляха в земното развитие от факта на смъртта и възкресението, през които Христос премина. Никой от Учителите на миналото не е минал през този процес. За Буда се казва, че стигнал до преображението - да може да се преобрази и да свети като Христос при преображението. Но той не възкръсна след своята смърт.
И той говорел за
Любовта
и състраданието, но не е в говоренето, а в онази сила, която се излива от този, който говори
към
душата.
Така че същността на християнството не е в някакви нови учения, които то донесе, но във внасянето на силата на Любовта в живота на земята и на силите на човешката душа. Затова Учителят казва: „Християнството не е някаква философия, но е живот." И сам Христос казва: „Аз дадох преизобилно живот на онези, които го нямат." Той не казва, че им е дал някаква нова философия, а им е дал живот, а този живот носи виделината в себе си. която носи истинското знание. Със силата на Любовта, в която Христос живееше, Той мина през смъртта и я победи - възкръсна. Най-пълен и кратък израз на християнството е даден в първата глава на евангелието на Йоан.
към текста >>
Така че същността на християнството не е в някакви нови учения, които то донесе, но във внасянето на силата на
Любовта
в живота на земята и на силите на човешката душа.
Тези сили се вляха в земното развитие от факта на смъртта и възкресението, през които Христос премина. Никой от Учителите на миналото не е минал през този процес. За Буда се казва, че стигнал до преображението - да може да се преобрази и да свети като Христос при преображението. Но той не възкръсна след своята смърт. И той говорел за Любовта и състраданието, но не е в говоренето, а в онази сила, която се излива от този, който говори към душата.
Така че същността на християнството не е в някакви нови учения, които то донесе, но във внасянето на силата на
Любовта
в живота на земята и на силите на човешката душа.
Затова Учителят казва: „Християнството не е някаква философия, но е живот." И сам Христос казва: „Аз дадох преизобилно живот на онези, които го нямат." Той не казва, че им е дал някаква нова философия, а им е дал живот, а този живот носи виделината в себе си. която носи истинското знание. Със силата на Любовта, в която Христос живееше, Той мина през смъртта и я победи - възкръсна. Най-пълен и кратък израз на християнството е даден в първата глава на евангелието на Йоан. Ще предам част от нея без коментар: „В началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог.
към текста >>
Затова Учителят казва: „Християнството не е някаква философия, но е живот." И сам Христос казва: „Аз дадох преизобилно живот на онези, които го нямат." Той не казва, че им е дал някаква нова философия, а им е дал живот, а този живот носи виделината в
себе
си.
Никой от Учителите на миналото не е минал през този процес. За Буда се казва, че стигнал до преображението - да може да се преобрази и да свети като Христос при преображението. Но той не възкръсна след своята смърт. И той говорел за Любовта и състраданието, но не е в говоренето, а в онази сила, която се излива от този, който говори към душата. Така че същността на християнството не е в някакви нови учения, които то донесе, но във внасянето на силата на Любовта в живота на земята и на силите на човешката душа.
Затова Учителят казва: „Християнството не е някаква философия, но е живот." И сам Христос казва: „Аз дадох преизобилно живот на онези, които го нямат." Той не казва, че им е дал някаква нова философия, а им е дал живот, а този живот носи виделината в
себе
си.
която носи истинското знание. Със силата на Любовта, в която Христос живееше, Той мина през смъртта и я победи - възкръсна. Най-пълен и кратък израз на християнството е даден в първата глава на евангелието на Йоан. Ще предам част от нея без коментар: „В началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То в началото бе у Бога.
към текста >>
Със силата на
Любовта
, в която Христос живееше, Той мина през смъртта и я победи - възкръсна.
Но той не възкръсна след своята смърт. И той говорел за Любовта и състраданието, но не е в говоренето, а в онази сила, която се излива от този, който говори към душата. Така че същността на християнството не е в някакви нови учения, които то донесе, но във внасянето на силата на Любовта в живота на земята и на силите на човешката душа. Затова Учителят казва: „Християнството не е някаква философия, но е живот." И сам Христос казва: „Аз дадох преизобилно живот на онези, които го нямат." Той не казва, че им е дал някаква нова философия, а им е дал живот, а този живот носи виделината в себе си. която носи истинското знание.
Със силата на
Любовта
, в която Христос живееше, Той мина през смъртта и я победи - възкръсна.
Най-пълен и кратък израз на християнството е даден в първата глава на евангелието на Йоан. Ще предам част от нея без коментар: „В началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То в началото бе у Бога. Всичко чрез Него стана и без Него не е станало нищо от това, което е станало. В Него бе животът и животът бе виделина на человеците.
към текста >>
Ще предам част от нея без коментар: „В началото бе Словото, и Словото бе у
Бога
, и Словото бе Бог.
Така че същността на християнството не е в някакви нови учения, които то донесе, но във внасянето на силата на Любовта в живота на земята и на силите на човешката душа. Затова Учителят казва: „Християнството не е някаква философия, но е живот." И сам Христос казва: „Аз дадох преизобилно живот на онези, които го нямат." Той не казва, че им е дал някаква нова философия, а им е дал живот, а този живот носи виделината в себе си. която носи истинското знание. Със силата на Любовта, в която Христос живееше, Той мина през смъртта и я победи - възкръсна. Най-пълен и кратък израз на християнството е даден в първата глава на евангелието на Йоан.
Ще предам част от нея без коментар: „В началото бе Словото, и Словото бе у
Бога
, и Словото бе Бог.
То в началото бе у Бога. Всичко чрез Него стана и без Него не е станало нищо от това, което е станало. В Него бе животът и животът бе виделина на человеците. И ви- делината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе... Истинската светлина, която осветява всеки човек, идеше на света. Той бе в света и светът чрез Него стана и светът Го не позна.
към текста >>
То в началото бе у
Бога
.
Затова Учителят казва: „Християнството не е някаква философия, но е живот." И сам Христос казва: „Аз дадох преизобилно живот на онези, които го нямат." Той не казва, че им е дал някаква нова философия, а им е дал живот, а този живот носи виделината в себе си. която носи истинското знание. Със силата на Любовта, в която Христос живееше, Той мина през смъртта и я победи - възкръсна. Най-пълен и кратък израз на християнството е даден в първата глава на евангелието на Йоан. Ще предам част от нея без коментар: „В началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог.
То в началото бе у
Бога
.
Всичко чрез Него стана и без Него не е станало нищо от това, което е станало. В Него бе животът и животът бе виделина на человеците. И ви- делината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе... Истинската светлина, която осветява всеки човек, идеше на света. Той бе в света и светът чрез Него стана и светът Го не позна. У своите си дойде, но своите му го не приеха.
към текста >>
Които се родиха не от кръв, нито от похот плътска, нито от похот мъжка, но от
Бога
се родиха.
В Него бе животът и животът бе виделина на человеците. И ви- делината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе... Истинската светлина, която осветява всеки човек, идеше на света. Той бе в света и светът чрез Него стана и светът Го не позна. У своите си дойде, но своите му го не приеха. А онези, които Го приеха, даде им власт да бъдат чада Божии, сиреч на тези, които вярват в Неговото Име.
Които се родиха не от кръв, нито от похот плътска, нито от похот мъжка, но от
Бога
се родиха.
И Словото стана плът и пребиваваше между нас. И видяхме Славата Му, като Слава на единороден от Отца, пълен с благодат и Истина." За същината на християнството е важно, че онези, които го приеха, даде им власт да бъдат чада Божии, сиреч на тези, които вярват в Неговото Име, които от Бога се родиха. Значи истински християнин е онзи, който е роден от Бога. А родените от Бога са тези, които са приели Христа в себе си и Той им дава власт да бъдат чада Божии.
към текста >>
За същината на християнството е важно, че онези, които го приеха, даде им власт да бъдат чада Божии, сиреч на тези, които вярват в Неговото Име, които от
Бога
се родиха.
У своите си дойде, но своите му го не приеха. А онези, които Го приеха, даде им власт да бъдат чада Божии, сиреч на тези, които вярват в Неговото Име. Които се родиха не от кръв, нито от похот плътска, нито от похот мъжка, но от Бога се родиха. И Словото стана плът и пребиваваше между нас. И видяхме Славата Му, като Слава на единороден от Отца, пълен с благодат и Истина."
За същината на християнството е важно, че онези, които го приеха, даде им власт да бъдат чада Божии, сиреч на тези, които вярват в Неговото Име, които от
Бога
се родиха.
Значи истински християнин е онзи, който е роден от Бога. А родените от Бога са тези, които са приели Христа в себе си и Той им дава власт да бъдат чада Божии. Те са онези, които вярват в Неговото Име. Днес целият християнски свят вярва в името на Христа, но тук не става въпрос за тази вяра. Тук става въпрос за приемането на Христа, на христовата сила в душата, която ще преобрази и ще роди Христос в нас.
към текста >>
Значи истински християнин е онзи, който е роден от
Бога
.
А онези, които Го приеха, даде им власт да бъдат чада Божии, сиреч на тези, които вярват в Неговото Име. Които се родиха не от кръв, нито от похот плътска, нито от похот мъжка, но от Бога се родиха. И Словото стана плът и пребиваваше между нас. И видяхме Славата Му, като Слава на единороден от Отца, пълен с благодат и Истина." За същината на християнството е важно, че онези, които го приеха, даде им власт да бъдат чада Божии, сиреч на тези, които вярват в Неговото Име, които от Бога се родиха.
Значи истински християнин е онзи, който е роден от
Бога
.
А родените от Бога са тези, които са приели Христа в себе си и Той им дава власт да бъдат чада Божии. Те са онези, които вярват в Неговото Име. Днес целият християнски свят вярва в името на Христа, но тук не става въпрос за тази вяра. Тук става въпрос за приемането на Христа, на христовата сила в душата, която ще преобрази и ще роди Христос в нас. Това е същината на християнството, а не в някои учения, които се предават и в други доктрини.
към текста >>
А родените от
Бога
са тези, които са приели Христа в
себе
си и Той им дава власт да бъдат чада Божии.
Които се родиха не от кръв, нито от похот плътска, нито от похот мъжка, но от Бога се родиха. И Словото стана плът и пребиваваше между нас. И видяхме Славата Му, като Слава на единороден от Отца, пълен с благодат и Истина." За същината на християнството е важно, че онези, които го приеха, даде им власт да бъдат чада Божии, сиреч на тези, които вярват в Неговото Име, които от Бога се родиха. Значи истински християнин е онзи, който е роден от Бога.
А родените от
Бога
са тези, които са приели Христа в
себе
си и Той им дава власт да бъдат чада Божии.
Те са онези, които вярват в Неговото Име. Днес целият християнски свят вярва в името на Христа, но тук не става въпрос за тази вяра. Тук става въпрос за приемането на Христа, на христовата сила в душата, която ще преобрази и ще роди Христос в нас. Това е същината на християнството, а не в някои учения, които се предават и в други доктрини. Затова не трябва да се съблазняваме, когато сравняваме учението на есеите и християнството и намираме много аналогични положения.
към текста >>
Но това, което е същината на християнството, то е силата на
Любовта
, която Христос внася в човешката душа и я оплодява, за да може да роди Сина Божи в
себе
си, за да стане човек Син Божи, да приеме Христа в
себе
си.
Днес целият християнски свят вярва в името на Христа, но тук не става въпрос за тази вяра. Тук става въпрос за приемането на Христа, на христовата сила в душата, която ще преобрази и ще роди Христос в нас. Това е същината на християнството, а не в някои учения, които се предават и в други доктрини. Затова не трябва да се съблазняваме, когато сравняваме учението на есеите и християнството и намираме много аналогични положения. Такива неща ще намерим не само между християнството и есеите, но и между християнството и ред други учения, например будизма, бра- манизма и пр.
Но това, което е същината на християнството, то е силата на
Любовта
, която Христос внася в човешката душа и я оплодява, за да може да роди Сина Божи в
себе
си, за да стане човек Син Божи, да приеме Христа в
себе
си.
Които са родили Христа в себе си, те са, които вярват в Неговото Име, което е Великото Божествено Име, с което Христос е познат на небето и между съвършените същества. Това Име се разкрива на онези, които приемат Христа в себе си. То е Великото Божествено Име, върху което е съграден светът и животът, и което съдържа в себе си всички принципи на Божественото учение. Повече за християнството ще кажа по-нататък, когато ще разгледам християнството като окултно учение.
към текста >>
Които са родили Христа в
себе
си, те са, които вярват в Неговото Име, което е Великото Божествено Име, с което Христос е познат на небето и между съвършените същества.
Тук става въпрос за приемането на Христа, на христовата сила в душата, която ще преобрази и ще роди Христос в нас. Това е същината на християнството, а не в някои учения, които се предават и в други доктрини. Затова не трябва да се съблазняваме, когато сравняваме учението на есеите и християнството и намираме много аналогични положения. Такива неща ще намерим не само между християнството и есеите, но и между християнството и ред други учения, например будизма, бра- манизма и пр. Но това, което е същината на християнството, то е силата на Любовта, която Христос внася в човешката душа и я оплодява, за да може да роди Сина Божи в себе си, за да стане човек Син Божи, да приеме Христа в себе си.
Които са родили Христа в
себе
си, те са, които вярват в Неговото Име, което е Великото Божествено Име, с което Христос е познат на небето и между съвършените същества.
Това Име се разкрива на онези, които приемат Христа в себе си. То е Великото Божествено Име, върху което е съграден светът и животът, и което съдържа в себе си всички принципи на Божественото учение. Повече за християнството ще кажа по-нататък, когато ще разгледам християнството като окултно учение.
към текста >>
Това Име се разкрива на онези, които приемат Христа в
себе
си.
Това е същината на християнството, а не в някои учения, които се предават и в други доктрини. Затова не трябва да се съблазняваме, когато сравняваме учението на есеите и християнството и намираме много аналогични положения. Такива неща ще намерим не само между християнството и есеите, но и между християнството и ред други учения, например будизма, бра- манизма и пр. Но това, което е същината на християнството, то е силата на Любовта, която Христос внася в човешката душа и я оплодява, за да може да роди Сина Божи в себе си, за да стане човек Син Божи, да приеме Христа в себе си. Които са родили Христа в себе си, те са, които вярват в Неговото Име, което е Великото Божествено Име, с което Христос е познат на небето и между съвършените същества.
Това Име се разкрива на онези, които приемат Христа в
себе
си.
То е Великото Божествено Име, върху което е съграден светът и животът, и което съдържа в себе си всички принципи на Божественото учение. Повече за християнството ще кажа по-нататък, когато ще разгледам християнството като окултно учение.
към текста >>
То е Великото Божествено Име, върху което е съграден светът и животът, и което съдържа в
себе
си всички принципи на Божественото учение.
Затова не трябва да се съблазняваме, когато сравняваме учението на есеите и християнството и намираме много аналогични положения. Такива неща ще намерим не само между християнството и есеите, но и между християнството и ред други учения, например будизма, бра- манизма и пр. Но това, което е същината на християнството, то е силата на Любовта, която Христос внася в човешката душа и я оплодява, за да може да роди Сина Божи в себе си, за да стане човек Син Божи, да приеме Христа в себе си. Които са родили Христа в себе си, те са, които вярват в Неговото Име, което е Великото Божествено Име, с което Христос е познат на небето и между съвършените същества. Това Име се разкрива на онези, които приемат Христа в себе си.
То е Великото Божествено Име, върху което е съграден светът и животът, и което съдържа в
себе
си всички принципи на Божественото учение.
Повече за християнството ще кажа по-нататък, когато ще разгледам християнството като окултно учение.
към текста >>
42.
СЪЩНОСТ И ЕСТЕСТВО НА МИСТИЦИЗМА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Под мистик разбирам човек на
Любовта
.
СЪЩНОСТ И ЕСТЕСТВО НА МИСТИЦИЗМА Мистицизмът на еврейските пророци „Животът има освен външна, още и вътрешна страна, която само мистикът разбира.
Под мистик разбирам човек на
Любовта
.
Вътрешната страна на живота не може да се разбере без Любов. Чрез Любовта се дохожда до вътрешното разбиране същността на живота. Под същина на живота разбираме вечното в света, т.е. идеала, към който се стреми душата." „Мистицизмът подразбира стремеж на душата към Великото Неизвестно, което душата чувствува като нещо много близко и сродно, макар и неизвестно, но все пак познато.
към текста >>
Вътрешната страна на живота не може да се разбере без
Любов
.
СЪЩНОСТ И ЕСТЕСТВО НА МИСТИЦИЗМА Мистицизмът на еврейските пророци „Животът има освен външна, още и вътрешна страна, която само мистикът разбира. Под мистик разбирам човек на Любовта.
Вътрешната страна на живота не може да се разбере без
Любов
.
Чрез Любовта се дохожда до вътрешното разбиране същността на живота. Под същина на живота разбираме вечното в света, т.е. идеала, към който се стреми душата." „Мистицизмът подразбира стремеж на душата към Великото Неизвестно, което душата чувствува като нещо много близко и сродно, макар и неизвестно, но все пак познато. Душата чувствува, че това неизвестно прониква целия живот и цялата природа.
към текста >>
Чрез
Любовта
се дохожда до вътрешното разбиране същността на живота.
СЪЩНОСТ И ЕСТЕСТВО НА МИСТИЦИЗМА Мистицизмът на еврейските пророци „Животът има освен външна, още и вътрешна страна, която само мистикът разбира. Под мистик разбирам човек на Любовта. Вътрешната страна на живота не може да се разбере без Любов.
Чрез
Любовта
се дохожда до вътрешното разбиране същността на живота.
Под същина на живота разбираме вечното в света, т.е. идеала, към който се стреми душата." „Мистицизмът подразбира стремеж на душата към Великото Неизвестно, което душата чувствува като нещо много близко и сродно, макар и неизвестно, но все пак познато. Душата чувствува, че това неизвестно прониква целия живот и цялата природа. Затова тя го търси и чувства проявеното в живота и природата като една неуловима реалност, много по-близка от обикновената материална реалност."
към текста >>
идеала,
към
който се стреми душата."
„Животът има освен външна, още и вътрешна страна, която само мистикът разбира. Под мистик разбирам човек на Любовта. Вътрешната страна на живота не може да се разбере без Любов. Чрез Любовта се дохожда до вътрешното разбиране същността на живота. Под същина на живота разбираме вечното в света, т.е.
идеала,
към
който се стреми душата."
„Мистицизмът подразбира стремеж на душата към Великото Неизвестно, което душата чувствува като нещо много близко и сродно, макар и неизвестно, но все пак познато. Душата чувствува, че това неизвестно прониква целия живот и цялата природа. Затова тя го търси и чувства проявеното в живота и природата като една неуловима реалност, много по-близка от обикновената материална реалност." „Любовта ти към Бога ще бъде толкова вярна и истинна, доколкото имаш Любов към ближния си. Тази Любов пък ще определи отношенията ти към себе си.
към текста >>
„Мистицизмът подразбира стремеж на душата
към
Великото Неизвестно, което душата чувствува като нещо много близко и сродно, макар и неизвестно, но все пак познато.
Под мистик разбирам човек на Любовта. Вътрешната страна на живота не може да се разбере без Любов. Чрез Любовта се дохожда до вътрешното разбиране същността на живота. Под същина на живота разбираме вечното в света, т.е. идеала, към който се стреми душата."
„Мистицизмът подразбира стремеж на душата
към
Великото Неизвестно, което душата чувствува като нещо много близко и сродно, макар и неизвестно, но все пак познато.
Душата чувствува, че това неизвестно прониква целия живот и цялата природа. Затова тя го търси и чувства проявеното в живота и природата като една неуловима реалност, много по-близка от обикновената материална реалност." „Любовта ти към Бога ще бъде толкова вярна и истинна, доколкото имаш Любов към ближния си. Тази Любов пък ще определи отношенията ти към себе си. Всеки ден трябва да изменяш възгледите си, т.е.
към текста >>
„
Любовта
ти
към
Бога
ще бъде толкова вярна и истинна, доколкото имаш
Любов
към
ближния
си.
Под същина на живота разбираме вечното в света, т.е. идеала, към който се стреми душата." „Мистицизмът подразбира стремеж на душата към Великото Неизвестно, което душата чувствува като нещо много близко и сродно, макар и неизвестно, но все пак познато. Душата чувствува, че това неизвестно прониква целия живот и цялата природа. Затова тя го търси и чувства проявеното в живота и природата като една неуловима реалност, много по-близка от обикновената материална реалност."
„
Любовта
ти
към
Бога
ще бъде толкова вярна и истинна, доколкото имаш
Любов
към
ближния
си.
Тази Любов пък ще определи отношенията ти към себе си. Всеки ден трябва да изменяш възгледите си, т.е. да ги допълваш и разширяваш. Така мисли мистикът." Учителят
към текста >>
Тази
Любов
пък ще определи отношенията ти
към
себе
си.
идеала, към който се стреми душата." „Мистицизмът подразбира стремеж на душата към Великото Неизвестно, което душата чувствува като нещо много близко и сродно, макар и неизвестно, но все пак познато. Душата чувствува, че това неизвестно прониква целия живот и цялата природа. Затова тя го търси и чувства проявеното в живота и природата като една неуловима реалност, много по-близка от обикновената материална реалност." „Любовта ти към Бога ще бъде толкова вярна и истинна, доколкото имаш Любов към ближния си.
Тази
Любов
пък ще определи отношенията ти
към
себе
си.
Всеки ден трябва да изменяш възгледите си, т.е. да ги допълваш и разширяваш. Така мисли мистикът." Учителят Съвременните хора имат много повърхностно схващане за мистицизма.
към текста >>
Всеки ден трябва да изменяш възгледите си, т.е.
„Мистицизмът подразбира стремеж на душата към Великото Неизвестно, което душата чувствува като нещо много близко и сродно, макар и неизвестно, но все пак познато. Душата чувствува, че това неизвестно прониква целия живот и цялата природа. Затова тя го търси и чувства проявеното в живота и природата като една неуловима реалност, много по-близка от обикновената материална реалност." „Любовта ти към Бога ще бъде толкова вярна и истинна, доколкото имаш Любов към ближния си. Тази Любов пък ще определи отношенията ти към себе си.
Всеки ден трябва да изменяш възгледите си, т.е.
да ги допълваш и разширяваш. Така мисли мистикът." Учителят Съвременните хора имат много повърхностно схващане за мистицизма. Под мистицизъм те разбират нещо смътно, мъгляво, нещо неопределено, тайнствено и го свързват често с шарлатанство.
към текста >>
Съвременните хоpa като чуят думата мистицизъм, или като се каже за някой, че е мистик, смятат го за смахнат, изгубил ума си, фантазьор, откъснал се от реалния живот.
Така мисли мистикът." Учителят Съвременните хора имат много повърхностно схващане за мистицизма. Под мистицизъм те разбират нещо смътно, мъгляво, нещо неопределено, тайнствено и го свързват често с шарлатанство. суеверие и други подобни.
Съвременните хоpa като чуят думата мистицизъм, или като се каже за някой, че е мистик, смятат го за смахнат, изгубил ума си, фантазьор, откъснал се от реалния живот.
Това е погрешно схващане на мистицизма, което произтича от неразбиране естеството и същността на мистицизма. Учителят казва, че Бог е едно Велико Единство, което се изявява като множество. Това значи, че Бог е, така да се каже, разпръснат и прониква във всички същества. Той е Същината на всичко съществуващо, включително и на материята, която някои противопоставят на Бога. Окултната наука казва, че материята - това са спящи духове, т.е.
към текста >>
Той е Същината на всичко съществуващо, включително и на материята, която някои противопоставят на
Бога
.
суеверие и други подобни. Съвременните хоpa като чуят думата мистицизъм, или като се каже за някой, че е мистик, смятат го за смахнат, изгубил ума си, фантазьор, откъснал се от реалния живот. Това е погрешно схващане на мистицизма, което произтича от неразбиране естеството и същността на мистицизма. Учителят казва, че Бог е едно Велико Единство, което се изявява като множество. Това значи, че Бог е, така да се каже, разпръснат и прониква във всички същества.
Той е Същината на всичко съществуващо, включително и на материята, която някои противопоставят на
Бога
.
Окултната наука казва, че материята - това са спящи духове, т.е. духовна реалност в потенциално състояние. Божественото стои в основата на цялото битие и в света не съществува нищо друго, освен Бог. Всичко, което познаваме като свят, живот и същества на различна степен на развитие, е само проявление на Бога. В този смисъл Бог не е вън от света и нещата, но Той прониква света и всички същества, Той е отвън и отвътре на света и съществата.
към текста >>
Всичко, което познаваме като свят, живот и същества на различна степен на развитие, е само проявление на
Бога
.
Това значи, че Бог е, така да се каже, разпръснат и прониква във всички същества. Той е Същината на всичко съществуващо, включително и на материята, която някои противопоставят на Бога. Окултната наука казва, че материята - това са спящи духове, т.е. духовна реалност в потенциално състояние. Божественото стои в основата на цялото битие и в света не съществува нищо друго, освен Бог.
Всичко, което познаваме като свят, живот и същества на различна степен на развитие, е само проявление на
Бога
.
В този смисъл Бог не е вън от света и нещата, но Той прониква света и всички същества, Той е отвън и отвътре на света и съществата. Затова апостол Павел, който е един мистик, казва: „Ние живеем, движим се и съществуваме в Бога." Това е същината на мистицизма, че ние живеем, движим се и съществуваме в Бога и ние можем да влезем във връзка с Него и да Го преживеем, за да Го познаем. Бог е в нас и ние сме в Бога. И Христос казва: „Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас." Направата на това жилище е духовното тяло на човека, в което живее Бог и Христос, и когато то се съгради, човек може съзнателно да влезе във връзка с Бога и с Христа, които са вътре в човека. Онзи, който съзнава, че Бог живее в него и той живее в Бога, и в живота си изявява Бога, той е мистик.
към текста >>
Затова апостол Павел, който е един мистик, казва: „Ние живеем, движим се и съществуваме в
Бога
." Това е същината на мистицизма, че ние живеем, движим се и съществуваме в
Бога
и ние можем да влезем във връзка с Него и да Го преживеем, за да Го познаем.
Окултната наука казва, че материята - това са спящи духове, т.е. духовна реалност в потенциално състояние. Божественото стои в основата на цялото битие и в света не съществува нищо друго, освен Бог. Всичко, което познаваме като свят, живот и същества на различна степен на развитие, е само проявление на Бога. В този смисъл Бог не е вън от света и нещата, но Той прониква света и всички същества, Той е отвън и отвътре на света и съществата.
Затова апостол Павел, който е един мистик, казва: „Ние живеем, движим се и съществуваме в
Бога
." Това е същината на мистицизма, че ние живеем, движим се и съществуваме в
Бога
и ние можем да влезем във връзка с Него и да Го преживеем, за да Го познаем.
Бог е в нас и ние сме в Бога. И Христос казва: „Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас." Направата на това жилище е духовното тяло на човека, в което живее Бог и Христос, и когато то се съгради, човек може съзнателно да влезе във връзка с Бога и с Христа, които са вътре в човека. Онзи, който съзнава, че Бог живее в него и той живее в Бога, и в живота си изявява Бога, той е мистик. Значи, мистик е човекът, който съзнава, че Бог живее в него и той живее в Бога, и че неговият живот е изявление на Бога. Той съзнава, че неговият живот е живот на Бога, Който протича през цялото Битие.
към текста >>
Бог е в нас и ние сме в
Бога
.
духовна реалност в потенциално състояние. Божественото стои в основата на цялото битие и в света не съществува нищо друго, освен Бог. Всичко, което познаваме като свят, живот и същества на различна степен на развитие, е само проявление на Бога. В този смисъл Бог не е вън от света и нещата, но Той прониква света и всички същества, Той е отвън и отвътре на света и съществата. Затова апостол Павел, който е един мистик, казва: „Ние живеем, движим се и съществуваме в Бога." Това е същината на мистицизма, че ние живеем, движим се и съществуваме в Бога и ние можем да влезем във връзка с Него и да Го преживеем, за да Го познаем.
Бог е в нас и ние сме в
Бога
.
И Христос казва: „Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас." Направата на това жилище е духовното тяло на човека, в което живее Бог и Христос, и когато то се съгради, човек може съзнателно да влезе във връзка с Бога и с Христа, които са вътре в човека. Онзи, който съзнава, че Бог живее в него и той живее в Бога, и в живота си изявява Бога, той е мистик. Значи, мистик е човекът, който съзнава, че Бог живее в него и той живее в Бога, и че неговият живот е изявление на Бога. Той съзнава, че неговият живот е живот на Бога, Който протича през цялото Битие. Той съзнава единството на живота във всички форми и затова за него всяка една форма, в която пулсира Божествения живот, е Свещена.
към текста >>
И Христос казва: „Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас." Направата на това жилище е духовното тяло на човека, в което живее Бог и Христос, и когато то се съгради, човек може съзнателно да влезе във връзка с
Бога
и с Христа, които са вътре в човека.
Божественото стои в основата на цялото битие и в света не съществува нищо друго, освен Бог. Всичко, което познаваме като свят, живот и същества на различна степен на развитие, е само проявление на Бога. В този смисъл Бог не е вън от света и нещата, но Той прониква света и всички същества, Той е отвън и отвътре на света и съществата. Затова апостол Павел, който е един мистик, казва: „Ние живеем, движим се и съществуваме в Бога." Това е същината на мистицизма, че ние живеем, движим се и съществуваме в Бога и ние можем да влезем във връзка с Него и да Го преживеем, за да Го познаем. Бог е в нас и ние сме в Бога.
И Христос казва: „Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас." Направата на това жилище е духовното тяло на човека, в което живее Бог и Христос, и когато то се съгради, човек може съзнателно да влезе във връзка с
Бога
и с Христа, които са вътре в човека.
Онзи, който съзнава, че Бог живее в него и той живее в Бога, и в живота си изявява Бога, той е мистик. Значи, мистик е човекът, който съзнава, че Бог живее в него и той живее в Бога, и че неговият живот е изявление на Бога. Той съзнава, че неговият живот е живот на Бога, Който протича през цялото Битие. Той съзнава единството на живота във всички форми и затова за него всяка една форма, в която пулсира Божествения живот, е Свещена. За да дойде човек до съзнанието за единството на живота, не само като идея, но да го преживее в себе си, трябва да се пробуди висшето, Божественото съзнание в човека.
към текста >>
Онзи, който съзнава, че Бог живее в него и той живее в
Бога
, и в живота си изявява
Бога
, той е мистик.
Всичко, което познаваме като свят, живот и същества на различна степен на развитие, е само проявление на Бога. В този смисъл Бог не е вън от света и нещата, но Той прониква света и всички същества, Той е отвън и отвътре на света и съществата. Затова апостол Павел, който е един мистик, казва: „Ние живеем, движим се и съществуваме в Бога." Това е същината на мистицизма, че ние живеем, движим се и съществуваме в Бога и ние можем да влезем във връзка с Него и да Го преживеем, за да Го познаем. Бог е в нас и ние сме в Бога. И Христос казва: „Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас." Направата на това жилище е духовното тяло на човека, в което живее Бог и Христос, и когато то се съгради, човек може съзнателно да влезе във връзка с Бога и с Христа, които са вътре в човека.
Онзи, който съзнава, че Бог живее в него и той живее в
Бога
, и в живота си изявява
Бога
, той е мистик.
Значи, мистик е човекът, който съзнава, че Бог живее в него и той живее в Бога, и че неговият живот е изявление на Бога. Той съзнава, че неговият живот е живот на Бога, Който протича през цялото Битие. Той съзнава единството на живота във всички форми и затова за него всяка една форма, в която пулсира Божествения живот, е Свещена. За да дойде човек до съзнанието за единството на живота, не само като идея, но да го преживее в себе си, трябва да се пробуди висшето, Божественото съзнание в човека. И когато се пробуди това висше съзнание, наречено свръхсъзнание, тогава човек може да преживее все- единството на живота.
към текста >>
Значи, мистик е човекът, който съзнава, че Бог живее в него и той живее в
Бога
, и че неговият живот е изявление на
Бога
.
В този смисъл Бог не е вън от света и нещата, но Той прониква света и всички същества, Той е отвън и отвътре на света и съществата. Затова апостол Павел, който е един мистик, казва: „Ние живеем, движим се и съществуваме в Бога." Това е същината на мистицизма, че ние живеем, движим се и съществуваме в Бога и ние можем да влезем във връзка с Него и да Го преживеем, за да Го познаем. Бог е в нас и ние сме в Бога. И Христос казва: „Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас." Направата на това жилище е духовното тяло на човека, в което живее Бог и Христос, и когато то се съгради, човек може съзнателно да влезе във връзка с Бога и с Христа, които са вътре в човека. Онзи, който съзнава, че Бог живее в него и той живее в Бога, и в живота си изявява Бога, той е мистик.
Значи, мистик е човекът, който съзнава, че Бог живее в него и той живее в
Бога
, и че неговият живот е изявление на
Бога
.
Той съзнава, че неговият живот е живот на Бога, Който протича през цялото Битие. Той съзнава единството на живота във всички форми и затова за него всяка една форма, в която пулсира Божествения живот, е Свещена. За да дойде човек до съзнанието за единството на живота, не само като идея, но да го преживее в себе си, трябва да се пробуди висшето, Божественото съзнание в човека. И когато се пробуди това висше съзнание, наречено свръхсъзнание, тогава човек може да преживее все- единството на живота. Защото това висше съзнание е присъствие на Бога в човека, а казах, че Бог е едно Велико Същество, което се проявява като множество.
към текста >>
Той съзнава, че неговият живот е живот на
Бога
, Който протича през цялото Битие.
Затова апостол Павел, който е един мистик, казва: „Ние живеем, движим се и съществуваме в Бога." Това е същината на мистицизма, че ние живеем, движим се и съществуваме в Бога и ние можем да влезем във връзка с Него и да Го преживеем, за да Го познаем. Бог е в нас и ние сме в Бога. И Христос казва: „Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас." Направата на това жилище е духовното тяло на човека, в което живее Бог и Христос, и когато то се съгради, човек може съзнателно да влезе във връзка с Бога и с Христа, които са вътре в човека. Онзи, който съзнава, че Бог живее в него и той живее в Бога, и в живота си изявява Бога, той е мистик. Значи, мистик е човекът, който съзнава, че Бог живее в него и той живее в Бога, и че неговият живот е изявление на Бога.
Той съзнава, че неговият живот е живот на
Бога
, Който протича през цялото Битие.
Той съзнава единството на живота във всички форми и затова за него всяка една форма, в която пулсира Божествения живот, е Свещена. За да дойде човек до съзнанието за единството на живота, не само като идея, но да го преживее в себе си, трябва да се пробуди висшето, Божественото съзнание в човека. И когато се пробуди това висше съзнание, наречено свръхсъзнание, тогава човек може да преживее все- единството на живота. Защото това висше съзнание е присъствие на Бога в човека, а казах, че Бог е едно Велико Същество, което се проявява като множество. Във всички свои проявления Божественото е идентично само на себе си.
към текста >>
За да дойде човек до съзнанието за единството на живота, не само като идея, но да го преживее в
себе
си, трябва да се пробуди висшето, Божественото съзнание в човека.
И Христос казва: „Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас." Направата на това жилище е духовното тяло на човека, в което живее Бог и Христос, и когато то се съгради, човек може съзнателно да влезе във връзка с Бога и с Христа, които са вътре в човека. Онзи, който съзнава, че Бог живее в него и той живее в Бога, и в живота си изявява Бога, той е мистик. Значи, мистик е човекът, който съзнава, че Бог живее в него и той живее в Бога, и че неговият живот е изявление на Бога. Той съзнава, че неговият живот е живот на Бога, Който протича през цялото Битие. Той съзнава единството на живота във всички форми и затова за него всяка една форма, в която пулсира Божествения живот, е Свещена.
За да дойде човек до съзнанието за единството на живота, не само като идея, но да го преживее в
себе
си, трябва да се пробуди висшето, Божественото съзнание в човека.
И когато се пробуди това висше съзнание, наречено свръхсъзнание, тогава човек може да преживее все- единството на живота. Защото това висше съзнание е присъствие на Бога в човека, а казах, че Бог е едно Велико Същество, което се проявява като множество. Във всички свои проявления Божественото е идентично само на себе си. Учителят изразява тази идея по следния начин: „Когато Божественият Дух говори, Той говори по един и същ начин на всички хора и същества." Това, което казва на едного, ще го каже и на други. И затова при случаи, когато се явява противоречие в говоренето на Духа, това показва, че не е Божественият Дух, който се проявява и говори.
към текста >>
Защото това висше съзнание е присъствие на
Бога
в човека, а казах, че Бог е едно Велико Същество, което се проявява като множество.
Значи, мистик е човекът, който съзнава, че Бог живее в него и той живее в Бога, и че неговият живот е изявление на Бога. Той съзнава, че неговият живот е живот на Бога, Който протича през цялото Битие. Той съзнава единството на живота във всички форми и затова за него всяка една форма, в която пулсира Божествения живот, е Свещена. За да дойде човек до съзнанието за единството на живота, не само като идея, но да го преживее в себе си, трябва да се пробуди висшето, Божественото съзнание в човека. И когато се пробуди това висше съзнание, наречено свръхсъзнание, тогава човек може да преживее все- единството на живота.
Защото това висше съзнание е присъствие на
Бога
в човека, а казах, че Бог е едно Велико Същество, което се проявява като множество.
Във всички свои проявления Божественото е идентично само на себе си. Учителят изразява тази идея по следния начин: „Когато Божественият Дух говори, Той говори по един и същ начин на всички хора и същества." Това, което казва на едного, ще го каже и на други. И затова при случаи, когато се явява противоречие в говоренето на Духа, това показва, че не е Божественият Дух, който се проявява и говори. Защото Божественият Дух е идентичен с висшето Божествено съзнание във всеки човек, във всяко същество. Значи, когато Божественият Дух говори чрез даден човек, това, което говори не може да бъде в противоречие с това, което говори чрез друг човек.
към текста >>
Във всички свои проявления Божественото е идентично само на
себе
си.
Той съзнава, че неговият живот е живот на Бога, Който протича през цялото Битие. Той съзнава единството на живота във всички форми и затова за него всяка една форма, в която пулсира Божествения живот, е Свещена. За да дойде човек до съзнанието за единството на живота, не само като идея, но да го преживее в себе си, трябва да се пробуди висшето, Божественото съзнание в човека. И когато се пробуди това висше съзнание, наречено свръхсъзнание, тогава човек може да преживее все- единството на живота. Защото това висше съзнание е присъствие на Бога в човека, а казах, че Бог е едно Велико Същество, което се проявява като множество.
Във всички свои проявления Божественото е идентично само на
себе
си.
Учителят изразява тази идея по следния начин: „Когато Божественият Дух говори, Той говори по един и същ начин на всички хора и същества." Това, което казва на едного, ще го каже и на други. И затова при случаи, когато се явява противоречие в говоренето на Духа, това показва, че не е Божественият Дух, който се проявява и говори. Защото Божественият Дух е идентичен с висшето Божествено съзнание във всеки човек, във всяко същество. Значи, когато Божественият Дух говори чрез даден човек, това, което говори не може да бъде в противоречие с това, което говори чрез друг човек. Това се дължи на всеединството на Бога във всички Негови проявления.
към текста >>
Това се дължи на всеединството на
Бога
във всички Негови проявления.
Във всички свои проявления Божественото е идентично само на себе си. Учителят изразява тази идея по следния начин: „Когато Божественият Дух говори, Той говори по един и същ начин на всички хора и същества." Това, което казва на едного, ще го каже и на други. И затова при случаи, когато се явява противоречие в говоренето на Духа, това показва, че не е Божественият Дух, който се проявява и говори. Защото Божественият Дух е идентичен с висшето Божествено съзнание във всеки човек, във всяко същество. Значи, когато Божественият Дух говори чрез даден човек, това, което говори не може да бъде в противоречие с това, което говори чрез друг човек.
Това се дължи на всеединството на
Бога
във всички Негови проявления.
По форма говоренето може да се различава, но по смисъл е едно и също. Когато се казва, че някой човек е мистик, това подразбира, че той е събудил Божественото в себе си и е във вътрешна връзка с Великото Божествено Начало, което прониква цялото битие, и е във вътрешна връзка с всички същества от космоса. Той преживява в себе си всички Божествени качества и атрибути. За него се казва, че е едно с Бога. Но въпреки единството си с Бога, той не изгубва своето индивидуално съзнание.
към текста >>
Когато се казва, че някой човек е мистик, това подразбира, че той е събудил Божественото в
себе
си и е във вътрешна връзка с Великото Божествено Начало, което прониква цялото битие, и е във вътрешна връзка с всички същества от космоса.
И затова при случаи, когато се явява противоречие в говоренето на Духа, това показва, че не е Божественият Дух, който се проявява и говори. Защото Божественият Дух е идентичен с висшето Божествено съзнание във всеки човек, във всяко същество. Значи, когато Божественият Дух говори чрез даден човек, това, което говори не може да бъде в противоречие с това, което говори чрез друг човек. Това се дължи на всеединството на Бога във всички Негови проявления. По форма говоренето може да се различава, но по смисъл е едно и също.
Когато се казва, че някой човек е мистик, това подразбира, че той е събудил Божественото в
себе
си и е във вътрешна връзка с Великото Божествено Начало, което прониква цялото битие, и е във вътрешна връзка с всички същества от космоса.
Той преживява в себе си всички Божествени качества и атрибути. За него се казва, че е едно с Бога. Но въпреки единството си с Бога, той не изгубва своето индивидуално съзнание. Той съществува като един Божествен център във Великия Божествен океан. И понеже Бог е Любов, която носи вечния, безсмъртния живот, затова истинският мистик има съзнание за вечния живот, т.е.
към текста >>
Той преживява в
себе
си всички Божествени качества и атрибути.
Защото Божественият Дух е идентичен с висшето Божествено съзнание във всеки човек, във всяко същество. Значи, когато Божественият Дух говори чрез даден човек, това, което говори не може да бъде в противоречие с това, което говори чрез друг човек. Това се дължи на всеединството на Бога във всички Негови проявления. По форма говоренето може да се различава, но по смисъл е едно и също. Когато се казва, че някой човек е мистик, това подразбира, че той е събудил Божественото в себе си и е във вътрешна връзка с Великото Божествено Начало, което прониква цялото битие, и е във вътрешна връзка с всички същества от космоса.
Той преживява в
себе
си всички Божествени качества и атрибути.
За него се казва, че е едно с Бога. Но въпреки единството си с Бога, той не изгубва своето индивидуално съзнание. Той съществува като един Божествен център във Великия Божествен океан. И понеже Бог е Любов, която носи вечния, безсмъртния живот, затова истинският мистик има съзнание за вечния живот, т.е. неговото съзнание не се прекъсва при промяна формите на живота.
към текста >>
За него се казва, че е едно с
Бога
.
Значи, когато Божественият Дух говори чрез даден човек, това, което говори не може да бъде в противоречие с това, което говори чрез друг човек. Това се дължи на всеединството на Бога във всички Негови проявления. По форма говоренето може да се различава, но по смисъл е едно и също. Когато се казва, че някой човек е мистик, това подразбира, че той е събудил Божественото в себе си и е във вътрешна връзка с Великото Божествено Начало, което прониква цялото битие, и е във вътрешна връзка с всички същества от космоса. Той преживява в себе си всички Божествени качества и атрибути.
За него се казва, че е едно с
Бога
.
Но въпреки единството си с Бога, той не изгубва своето индивидуално съзнание. Той съществува като един Божествен център във Великия Божествен океан. И понеже Бог е Любов, която носи вечния, безсмъртния живот, затова истинският мистик има съзнание за вечния живот, т.е. неговото съзнание не се прекъсва при промяна формите на живота. Той обича всички същества, от най-малките до най-големите и цени техния живот както своя, защото той знае.
към текста >>
Но въпреки единството си с
Бога
, той не изгубва своето индивидуално съзнание.
Това се дължи на всеединството на Бога във всички Негови проявления. По форма говоренето може да се различава, но по смисъл е едно и също. Когато се казва, че някой човек е мистик, това подразбира, че той е събудил Божественото в себе си и е във вътрешна връзка с Великото Божествено Начало, което прониква цялото битие, и е във вътрешна връзка с всички същества от космоса. Той преживява в себе си всички Божествени качества и атрибути. За него се казва, че е едно с Бога.
Но въпреки единството си с
Бога
, той не изгубва своето индивидуално съзнание.
Той съществува като един Божествен център във Великия Божествен океан. И понеже Бог е Любов, която носи вечния, безсмъртния живот, затова истинският мистик има съзнание за вечния живот, т.е. неговото съзнание не се прекъсва при промяна формите на живота. Той обича всички същества, от най-малките до най-големите и цени техния живот както своя, защото той знае. че животът е един и произтича от безграничната Божествена Любов.
към текста >>
И понеже Бог е
Любов
, която носи вечния, безсмъртния живот, затова истинският мистик има съзнание за вечния живот, т.е.
Когато се казва, че някой човек е мистик, това подразбира, че той е събудил Божественото в себе си и е във вътрешна връзка с Великото Божествено Начало, което прониква цялото битие, и е във вътрешна връзка с всички същества от космоса. Той преживява в себе си всички Божествени качества и атрибути. За него се казва, че е едно с Бога. Но въпреки единството си с Бога, той не изгубва своето индивидуално съзнание. Той съществува като един Божествен център във Великия Божествен океан.
И понеже Бог е
Любов
, която носи вечния, безсмъртния живот, затова истинският мистик има съзнание за вечния живот, т.е.
неговото съзнание не се прекъсва при промяна формите на живота. Той обича всички същества, от най-малките до най-големите и цени техния живот както своя, защото той знае. че животът е един и произтича от безграничната Божествена Любов. Затова в живота си и чрез живота си той осветява Името Божие, което е Любов, защото е казано, че Бог е Любов. Понеже Бог е една всеобхващаща Мъдрост, която прониква и организира цялото битие, затова и мистикът преживява в себе си Бога и като Мъдрост, която е Светлина без сенки, която е абсолютна разумност и хармония.
към текста >>
че животът е един и произтича от безграничната Божествена
Любов
.
Но въпреки единството си с Бога, той не изгубва своето индивидуално съзнание. Той съществува като един Божествен център във Великия Божествен океан. И понеже Бог е Любов, която носи вечния, безсмъртния живот, затова истинският мистик има съзнание за вечния живот, т.е. неговото съзнание не се прекъсва при промяна формите на живота. Той обича всички същества, от най-малките до най-големите и цени техния живот както своя, защото той знае.
че животът е един и произтича от безграничната Божествена
Любов
.
Затова в живота си и чрез живота си той осветява Името Божие, което е Любов, защото е казано, че Бог е Любов. Понеже Бог е една всеобхващаща Мъдрост, която прониква и организира цялото битие, затова и мистикът преживява в себе си Бога и като Мъдрост, която е Светлина без сенки, която е абсолютна разумност и хармония. Затова и мистикът е човек мъдър и разумен и живее в хармония. Затова той работи в света за въдворяването на Царството Божие и Неговата правда. Понеже Бог е реалността в света, към която се стреми всичко съществуващо, затова мистикът преживява Бога като една Велика Истина, която носи свобода и разкрива красотата на света.
към текста >>
Затова в живота си и чрез живота си той осветява Името Божие, което е
Любов
, защото е казано, че Бог е
Любов
.
Той съществува като един Божествен център във Великия Божествен океан. И понеже Бог е Любов, която носи вечния, безсмъртния живот, затова истинският мистик има съзнание за вечния живот, т.е. неговото съзнание не се прекъсва при промяна формите на живота. Той обича всички същества, от най-малките до най-големите и цени техния живот както своя, защото той знае. че животът е един и произтича от безграничната Божествена Любов.
Затова в живота си и чрез живота си той осветява Името Божие, което е
Любов
, защото е казано, че Бог е
Любов
.
Понеже Бог е една всеобхващаща Мъдрост, която прониква и организира цялото битие, затова и мистикът преживява в себе си Бога и като Мъдрост, която е Светлина без сенки, която е абсолютна разумност и хармония. Затова и мистикът е човек мъдър и разумен и живее в хармония. Затова той работи в света за въдворяването на Царството Божие и Неговата правда. Понеже Бог е реалността в света, към която се стреми всичко съществуващо, затова мистикът преживява Бога като една Велика Истина, която носи свобода и разкрива красотата на света. Затова мистикът е човек, който изпълнява волята Божия в живота си и е абсолютно свободен.
към текста >>
Понеже Бог е една всеобхващаща Мъдрост, която прониква и организира цялото битие, затова и мистикът преживява в
себе
си
Бога
и като Мъдрост, която е Светлина без сенки, която е абсолютна разумност и хармония.
И понеже Бог е Любов, която носи вечния, безсмъртния живот, затова истинският мистик има съзнание за вечния живот, т.е. неговото съзнание не се прекъсва при промяна формите на живота. Той обича всички същества, от най-малките до най-големите и цени техния живот както своя, защото той знае. че животът е един и произтича от безграничната Божествена Любов. Затова в живота си и чрез живота си той осветява Името Божие, което е Любов, защото е казано, че Бог е Любов.
Понеже Бог е една всеобхващаща Мъдрост, която прониква и организира цялото битие, затова и мистикът преживява в
себе
си
Бога
и като Мъдрост, която е Светлина без сенки, която е абсолютна разумност и хармония.
Затова и мистикът е човек мъдър и разумен и живее в хармония. Затова той работи в света за въдворяването на Царството Божие и Неговата правда. Понеже Бог е реалността в света, към която се стреми всичко съществуващо, затова мистикът преживява Бога като една Велика Истина, която носи свобода и разкрива красотата на света. Затова мистикът е човек, който изпълнява волята Божия в живота си и е абсолютно свободен. И ако някой път си налага ограничения на света и живота, това го прави съзнателно, с цел да изпълни някаква задача в света.
към текста >>
Понеже Бог е реалността в света,
към
която се стреми всичко съществуващо, затова мистикът преживява
Бога
като една Велика Истина, която носи свобода и разкрива красотата на света.
че животът е един и произтича от безграничната Божествена Любов. Затова в живота си и чрез живота си той осветява Името Божие, което е Любов, защото е казано, че Бог е Любов. Понеже Бог е една всеобхващаща Мъдрост, която прониква и организира цялото битие, затова и мистикът преживява в себе си Бога и като Мъдрост, която е Светлина без сенки, която е абсолютна разумност и хармония. Затова и мистикът е човек мъдър и разумен и живее в хармония. Затова той работи в света за въдворяването на Царството Божие и Неговата правда.
Понеже Бог е реалността в света,
към
която се стреми всичко съществуващо, затова мистикът преживява
Бога
като една Велика Истина, която носи свобода и разкрива красотата на света.
Затова мистикът е човек, който изпълнява волята Божия в живота си и е абсолютно свободен. И ако някой път си налага ограничения на света и живота, това го прави съзнателно, с цел да изпълни някаква задача в света. Така че, мистикът е човек, който е свързан с Великата Реалност и затова той не е фантазьор и празен мечтател, а творческа личност в света, както Бог е творец, защото Бог живее и се проявява чрез него. Мистикът е човек със светъл ум и чисто сърце и неговото съзнание е чисто и тихо, за да може да отразява и преживява в себе си Божественото блаженство, красота и хармония. Той е в непрекъснато общение с Бога и Бог винаги му изявява своята воля.
към текста >>
Мистикът е човек със светъл ум и чисто сърце и неговото съзнание е чисто и тихо, за да може да отразява и преживява в
себе
си Божественото блаженство, красота и хармония.
Затова той работи в света за въдворяването на Царството Божие и Неговата правда. Понеже Бог е реалността в света, към която се стреми всичко съществуващо, затова мистикът преживява Бога като една Велика Истина, която носи свобода и разкрива красотата на света. Затова мистикът е човек, който изпълнява волята Божия в живота си и е абсолютно свободен. И ако някой път си налага ограничения на света и живота, това го прави съзнателно, с цел да изпълни някаква задача в света. Така че, мистикът е човек, който е свързан с Великата Реалност и затова той не е фантазьор и празен мечтател, а творческа личност в света, както Бог е творец, защото Бог живее и се проявява чрез него.
Мистикът е човек със светъл ум и чисто сърце и неговото съзнание е чисто и тихо, за да може да отразява и преживява в
себе
си Божественото блаженство, красота и хармония.
Той е в непрекъснато общение с Бога и Бог винаги му изявява своята воля. Когато Божественото се пробуди в човека, то се изявява чрез ума, сърцето, волята и душата на човека. Когато те всички са организирани и са добри проводници на Божественото, тогава Божественото се проявява чрез цялата човешка природа и това именно е съвършеният мистик. А когато някои от тези части на човешката природа не са организирани, за да бъдат добри проводници на Божественото, тогава то се проявява хармонично само чрез онази негова част, която е организирана, а чрез тези, които не са организирани, се проявява нехармонично и непълно. От такъв източник са онези извратени форми на мистицизъм, които са причина за отри- дателното схващане на съвременните хора за мистицизма.
към текста >>
Той е в непрекъснато общение с
Бога
и Бог винаги му изявява своята воля.
Понеже Бог е реалността в света, към която се стреми всичко съществуващо, затова мистикът преживява Бога като една Велика Истина, която носи свобода и разкрива красотата на света. Затова мистикът е човек, който изпълнява волята Божия в живота си и е абсолютно свободен. И ако някой път си налага ограничения на света и живота, това го прави съзнателно, с цел да изпълни някаква задача в света. Така че, мистикът е човек, който е свързан с Великата Реалност и затова той не е фантазьор и празен мечтател, а творческа личност в света, както Бог е творец, защото Бог живее и се проявява чрез него. Мистикът е човек със светъл ум и чисто сърце и неговото съзнание е чисто и тихо, за да може да отразява и преживява в себе си Божественото блаженство, красота и хармония.
Той е в непрекъснато общение с
Бога
и Бог винаги му изявява своята воля.
Когато Божественото се пробуди в човека, то се изявява чрез ума, сърцето, волята и душата на човека. Когато те всички са организирани и са добри проводници на Божественото, тогава Божественото се проявява чрез цялата човешка природа и това именно е съвършеният мистик. А когато някои от тези части на човешката природа не са организирани, за да бъдат добри проводници на Божественото, тогава то се проявява хармонично само чрез онази негова част, която е организирана, а чрез тези, които не са организирани, се проявява нехармонично и непълно. От такъв източник са онези извратени форми на мистицизъм, които са причина за отри- дателното схващане на съвременните хора за мистицизма. Когато Божественото се проявява в даден човек чрез неговия ум, такъв човек е мистик рационалист.
към текста >>
За него Учителят казва: „Толстой говори от прага на Царството Божие." Когато Божественото се проявява предимно чрез сърцето, тогава този човек преживява в
себе
си Божествената
Любов
, преживява Божественото блаженство и е изпълнен със състрадание и милосърдие.
А когато някои от тези части на човешката природа не са организирани, за да бъдат добри проводници на Божественото, тогава то се проявява хармонично само чрез онази негова част, която е организирана, а чрез тези, които не са организирани, се проявява нехармонично и непълно. От такъв източник са онези извратени форми на мистицизъм, които са причина за отри- дателното схващане на съвременните хора за мистицизма. Когато Божественото се проявява в даден човек чрез неговия ум, такъв човек е мистик рационалист. Такъв е случаят с Толстой. В него Божественото е пробудено и се проявява, но понеже е със силно развит интелект, затова дава интелектуална окраска на преживяванията си.
За него Учителят казва: „Толстой говори от прага на Царството Божие." Когато Божественото се проявява предимно чрез сърцето, тогава този човек преживява в
себе
си Божествената
Любов
, преживява Божественото блаженство и е изпълнен със състрадание и милосърдие.
Такъв вид мистик имаме в лицето на Руксброк и Екхарт. Когато Божественото се проявява повече чрез волята, такъв човек това, което преживява като изявление на Бога, се стреми да го въплоти в практичния и обществения живот. Такъв мистик имаме в лицето на Ганди. Учителят казва: „Някой път Бог говори на ума, друг път говори на сърцето, трети път говори на волята." И ако човек не послуша, тогава Бог го оставя да си спи. Пример за мистик, в когото Божественото се проявява и в ума, и в сърцето, имаме в Паскал.
към текста >>
Когато Божественото се проявява повече чрез волята, такъв човек това, което преживява като изявление на
Бога
, се стреми да го въплоти в практичния и обществения живот.
Когато Божественото се проявява в даден човек чрез неговия ум, такъв човек е мистик рационалист. Такъв е случаят с Толстой. В него Божественото е пробудено и се проявява, но понеже е със силно развит интелект, затова дава интелектуална окраска на преживяванията си. За него Учителят казва: „Толстой говори от прага на Царството Божие." Когато Божественото се проявява предимно чрез сърцето, тогава този човек преживява в себе си Божествената Любов, преживява Божественото блаженство и е изпълнен със състрадание и милосърдие. Такъв вид мистик имаме в лицето на Руксброк и Екхарт.
Когато Божественото се проявява повече чрез волята, такъв човек това, което преживява като изявление на
Бога
, се стреми да го въплоти в практичния и обществения живот.
Такъв мистик имаме в лицето на Ганди. Учителят казва: „Някой път Бог говори на ума, друг път говори на сърцето, трети път говори на волята." И ако човек не послуша, тогава Бог го оставя да си спи. Пример за мистик, в когото Божественото се проявява и в ума, и в сърцето, имаме в Паскал. Мистик, в който Божественото се проявява в цялото негово същество имаме в Сведенборг. За него Учителят казва, че е съвършен човек.
към текста >>
Той вижда и разбира, че тя е тяло на
Бога
.
Мистикът преживява мистериите на живота и според степента на неговото развитие му се разкриват законите и методите на вътрешния живот. Най-висшето състояние на мистика е преживяването на Божественото блаженство. Понеже мистикът се слива с Божественото съзнание, той може да преживее живота, който пулсира във всички форми, може да преживее живота, който пулсира в цялата природа, може да преживее живота на едно цвете, на едно животно, на един друг човек. Той преживява духовната страна на всички процеси и явления, които стават в природата и живота. И затова той като отиде всред природата, преживява нейния живот и нейното величие.
Той вижда и разбира, че тя е тяло на
Бога
.
че Бог се проявява чрез нея и чрез всички форми, които съществуват в нея. Както навсякъде в живота има степени, така и при мистиците, те са на степени. Има мистици, при които Божественото се проявява чрез подсъзнанието и те долавят, че нещо велико и мощно пресича орбитата на техния живот, но нямат ясна представа за него. При други случаи Божественото се проявява чрез самосъзнанието. В тези случаи свръхсъзнанието прониква самосъзнанието и го озарява отвътре и отвън и човек с ясно съзнание преживява връзка с Божественото.
към текста >>
При тях случаят е такъв, че Божественото съзнание е проникнало тяхното самосъзнание и Божествения Дух ги използва като проводници, за да извести волята си на еврейския народ, който се намира под ръководството на Божествения Дух, когато слизал
към
земята да се прояви на физическото поле чрез едно физическо тяло.
При други случаи Божественото се проявява чрез самосъзнанието. В тези случаи свръхсъзнанието прониква самосъзнанието и го озарява отвътре и отвън и човек с ясно съзнание преживява връзка с Божественото. Тогава той може да каже, че Бог му говори и му казва това или онова. Такъв е случаят с еврейските пророци. Божественото в тях се проявява предимно чрез самосъзнанието и им се казва ясно и определено какво трябва да кажат на израилския народ.
При тях случаят е такъв, че Божественото съзнание е проникнало тяхното самосъзнание и Божествения Дух ги използва като проводници, за да извести волята си на еврейския народ, който се намира под ръководството на Божествения Дух, когато слизал
към
земята да се прояви на физическото поле чрез едно физическо тяло.
Еврейските пророци, както вече казах, са минали през Посвещенията в древните мистерии в миналото в различни народи и сега идват в Израел, за да подготвят условията за идването на Христа. И това, което е складирано в техните души като опитност и преживяване от Посвещенията, сега избликва спонтанно и стихийно. Така че те са готови души, които при най-малък външен повод се пробуждат и започват да говорят. Главната задача на еврейските пророци е да подготвят съзнанието на еврейския народ за слизащия към Земята Божествен Дух. Затова тяхното явяване не е нещо случайно, а е резултат на една духовна вълна, която иде от Божествения Дух и която носи духовна светлина и топлина, и има за задача да пробуди по-издигнатите души, за да бъдат като една среда, която да приеме Божественото Слово, носено от Божествения Дух.
към текста >>
Главната задача на еврейските пророци е да подготвят съзнанието на еврейския народ за слизащия
към
Земята Божествен Дух.
Божественото в тях се проявява предимно чрез самосъзнанието и им се казва ясно и определено какво трябва да кажат на израилския народ. При тях случаят е такъв, че Божественото съзнание е проникнало тяхното самосъзнание и Божествения Дух ги използва като проводници, за да извести волята си на еврейския народ, който се намира под ръководството на Божествения Дух, когато слизал към земята да се прояви на физическото поле чрез едно физическо тяло. Еврейските пророци, както вече казах, са минали през Посвещенията в древните мистерии в миналото в различни народи и сега идват в Израел, за да подготвят условията за идването на Христа. И това, което е складирано в техните души като опитност и преживяване от Посвещенията, сега избликва спонтанно и стихийно. Така че те са готови души, които при най-малък външен повод се пробуждат и започват да говорят.
Главната задача на еврейските пророци е да подготвят съзнанието на еврейския народ за слизащия
към
Земята Божествен Дух.
Затова тяхното явяване не е нещо случайно, а е резултат на една духовна вълна, която иде от Божествения Дух и която носи духовна светлина и топлина, и има за задача да пробуди по-издигнатите души, за да бъдат като една среда, която да приеме Божественото Слово, носено от Божествения Дух. Защото както физическото слънце в своето видимо движение създава условия за развиване на растителността на Земята и за разцъфтяването на цветята, така и от Божествения Дух периодически идват духовни течения към Земята, за да създадат условия за напъпилите души да се разцъфтят, да се пробудят. Мистиците са именно такива пробудени души, които долавят духовните течения, които идват за дадена епоха и се пробуждат от вековния сън и според степента на развитието си преживяват Божественото в себе си. Най-напред под влияние на тази духовна вълна, у по-напредналите души се създава едно мистично настроение, което създава в тях условия да работят за пробуждане на Божественото в тях, за разцъфтяване на техните души. И когато вече се пробуди тяхната душа, когато тяхното съзнание се проникне от Божественото съзнание, те вече могат да преживеят присъствието на Божественото в себе си.
към текста >>
Защото както физическото слънце в своето видимо движение създава условия за развиване на растителността на Земята и за разцъфтяването на цветята, така и от Божествения Дух периодически идват духовни течения
към
Земята, за да създадат условия за напъпилите души да се разцъфтят, да се пробудят.
Еврейските пророци, както вече казах, са минали през Посвещенията в древните мистерии в миналото в различни народи и сега идват в Израел, за да подготвят условията за идването на Христа. И това, което е складирано в техните души като опитност и преживяване от Посвещенията, сега избликва спонтанно и стихийно. Така че те са готови души, които при най-малък външен повод се пробуждат и започват да говорят. Главната задача на еврейските пророци е да подготвят съзнанието на еврейския народ за слизащия към Земята Божествен Дух. Затова тяхното явяване не е нещо случайно, а е резултат на една духовна вълна, която иде от Божествения Дух и която носи духовна светлина и топлина, и има за задача да пробуди по-издигнатите души, за да бъдат като една среда, която да приеме Божественото Слово, носено от Божествения Дух.
Защото както физическото слънце в своето видимо движение създава условия за развиване на растителността на Земята и за разцъфтяването на цветята, така и от Божествения Дух периодически идват духовни течения
към
Земята, за да създадат условия за напъпилите души да се разцъфтят, да се пробудят.
Мистиците са именно такива пробудени души, които долавят духовните течения, които идват за дадена епоха и се пробуждат от вековния сън и според степента на развитието си преживяват Божественото в себе си. Най-напред под влияние на тази духовна вълна, у по-напредналите души се създава едно мистично настроение, което създава в тях условия да работят за пробуждане на Божественото в тях, за разцъфтяване на техните души. И когато вече се пробуди тяхната душа, когато тяхното съзнание се проникне от Божественото съзнание, те вече могат да преживеят присъствието на Божественото в себе си. Тогава те стават озарени от една духовна светлина и носят в себе си една мекота и топлина, с които привличат хората, стават един жив извор на Любов и Мъдрост, стават извор на живи води, които утоляват жаждата на страдащите в материята човешки души. Мистикът външно може да бъде обикновен човек, орач или овчар, както са били някога еврейските пророци.
към текста >>
Мистиците са именно такива пробудени души, които долавят духовните течения, които идват за дадена епоха и се пробуждат от вековния сън и според степента на развитието си преживяват Божественото в
себе
си.
И това, което е складирано в техните души като опитност и преживяване от Посвещенията, сега избликва спонтанно и стихийно. Така че те са готови души, които при най-малък външен повод се пробуждат и започват да говорят. Главната задача на еврейските пророци е да подготвят съзнанието на еврейския народ за слизащия към Земята Божествен Дух. Затова тяхното явяване не е нещо случайно, а е резултат на една духовна вълна, която иде от Божествения Дух и която носи духовна светлина и топлина, и има за задача да пробуди по-издигнатите души, за да бъдат като една среда, която да приеме Божественото Слово, носено от Божествения Дух. Защото както физическото слънце в своето видимо движение създава условия за развиване на растителността на Земята и за разцъфтяването на цветята, така и от Божествения Дух периодически идват духовни течения към Земята, за да създадат условия за напъпилите души да се разцъфтят, да се пробудят.
Мистиците са именно такива пробудени души, които долавят духовните течения, които идват за дадена епоха и се пробуждат от вековния сън и според степента на развитието си преживяват Божественото в
себе
си.
Най-напред под влияние на тази духовна вълна, у по-напредналите души се създава едно мистично настроение, което създава в тях условия да работят за пробуждане на Божественото в тях, за разцъфтяване на техните души. И когато вече се пробуди тяхната душа, когато тяхното съзнание се проникне от Божественото съзнание, те вече могат да преживеят присъствието на Божественото в себе си. Тогава те стават озарени от една духовна светлина и носят в себе си една мекота и топлина, с които привличат хората, стават един жив извор на Любов и Мъдрост, стават извор на живи води, които утоляват жаждата на страдащите в материята човешки души. Мистикът външно може да бъде обикновен човек, орач или овчар, както са били някога еврейските пророци. Той може да бъде цар или свещеник, както Давид и Соломон.
към текста >>
И когато вече се пробуди тяхната душа, когато тяхното съзнание се проникне от Божественото съзнание, те вече могат да преживеят присъствието на Божественото в
себе
си.
Главната задача на еврейските пророци е да подготвят съзнанието на еврейския народ за слизащия към Земята Божествен Дух. Затова тяхното явяване не е нещо случайно, а е резултат на една духовна вълна, която иде от Божествения Дух и която носи духовна светлина и топлина, и има за задача да пробуди по-издигнатите души, за да бъдат като една среда, която да приеме Божественото Слово, носено от Божествения Дух. Защото както физическото слънце в своето видимо движение създава условия за развиване на растителността на Земята и за разцъфтяването на цветята, така и от Божествения Дух периодически идват духовни течения към Земята, за да създадат условия за напъпилите души да се разцъфтят, да се пробудят. Мистиците са именно такива пробудени души, които долавят духовните течения, които идват за дадена епоха и се пробуждат от вековния сън и според степента на развитието си преживяват Божественото в себе си. Най-напред под влияние на тази духовна вълна, у по-напредналите души се създава едно мистично настроение, което създава в тях условия да работят за пробуждане на Божественото в тях, за разцъфтяване на техните души.
И когато вече се пробуди тяхната душа, когато тяхното съзнание се проникне от Божественото съзнание, те вече могат да преживеят присъствието на Божественото в
себе
си.
Тогава те стават озарени от една духовна светлина и носят в себе си една мекота и топлина, с които привличат хората, стават един жив извор на Любов и Мъдрост, стават извор на живи води, които утоляват жаждата на страдащите в материята човешки души. Мистикът външно може да бъде обикновен човек, орач или овчар, както са били някога еврейските пророци. Той може да бъде цар или свещеник, както Давид и Соломон. Той може да бъде поет като Рабиндранат Тагор, Новалис, Метерлинг, Гьоте, Шекспир и други. Той може да бъде общественик като Ганди и Толстой.
към текста >>
Тогава те стават озарени от една духовна светлина и носят в
себе
си една мекота и топлина, с които привличат хората, стават един жив извор на
Любов
и Мъдрост, стават извор на живи води, които утоляват жаждата на страдащите в материята човешки души.
Затова тяхното явяване не е нещо случайно, а е резултат на една духовна вълна, която иде от Божествения Дух и която носи духовна светлина и топлина, и има за задача да пробуди по-издигнатите души, за да бъдат като една среда, която да приеме Божественото Слово, носено от Божествения Дух. Защото както физическото слънце в своето видимо движение създава условия за развиване на растителността на Земята и за разцъфтяването на цветята, така и от Божествения Дух периодически идват духовни течения към Земята, за да създадат условия за напъпилите души да се разцъфтят, да се пробудят. Мистиците са именно такива пробудени души, които долавят духовните течения, които идват за дадена епоха и се пробуждат от вековния сън и според степента на развитието си преживяват Божественото в себе си. Най-напред под влияние на тази духовна вълна, у по-напредналите души се създава едно мистично настроение, което създава в тях условия да работят за пробуждане на Божественото в тях, за разцъфтяване на техните души. И когато вече се пробуди тяхната душа, когато тяхното съзнание се проникне от Божественото съзнание, те вече могат да преживеят присъствието на Божественото в себе си.
Тогава те стават озарени от една духовна светлина и носят в
себе
си една мекота и топлина, с които привличат хората, стават един жив извор на
Любов
и Мъдрост, стават извор на живи води, които утоляват жаждата на страдащите в материята човешки души.
Мистикът външно може да бъде обикновен човек, орач или овчар, както са били някога еврейските пророци. Той може да бъде цар или свещеник, както Давид и Соломон. Той може да бъде поет като Рабиндранат Тагор, Новалис, Метерлинг, Гьоте, Шекспир и други. Той може да бъде общественик като Ганди и Толстой. Той може да бъде философ като Бергсон, Фихте, Лайбниц, Спиноза, може да бъде учен като Нютон, Францис Бекон и други.
към текста >>
Като вървях през полето и още размишлявах върху прочетеното и говореното, изведнъж видях пред
себе
си светлина и помислих, че близко някъде има пожар.
Но на път за Дамаск го среща Христос и неговото съзнание се пробудило от тази среща, и той става един от най-големите мистици на християнството. Подобно преживяване е имал един съвременен канадски професор, Херман Бек. Той разправя по следния начин своята опитност, която накратко ще разкажа. „Бяхме се събрали на приятелски разговор и разисквахме върху религиозни и философски теми, четяхме различни поети и философи с мистични тенденции, и така увлечени в разговора не забелязахме кога стана 12 часа през нощта. И понеже живеех извън града в една вила, тръгнах през нощта да си отивам, като трябваше да мина през поле.
Като вървях през полето и още размишлявах върху прочетеното и говореното, изведнъж видях пред
себе
си светлина и помислих, че близко някъде има пожар.
Но в следния миг видях, че аз съм обгърнат от Светлина като пламъци. В този момент съзнанието ми се разшири и преживях живота на цялото битие. В ума ми нахлу толкова много Светлина, че придобих толкова много знания, каквито не бях придобил в течение на тридесетгодишното си професорствуване. Преживях едно безкрайно блаженство. След това Светлината изчезна, но знанието, което нахлу в главата остана, блаженството и мирът, които преживях също останаха." Такива преживявания той имал няколко пъти и това му дава повод да изследва подобни преживявания и на други хора.
към текста >>
И когато някои говорят за среща с духовни същества и някаква промяна става в тяхното съзнание, това показва, че те не са имали среща с реално Възвишено Същество, а с някакви семки и черупки от духовния свят, които са като автомати без никакво съзнание за
себе
си.
Преживях едно безкрайно блаженство. След това Светлината изчезна, но знанието, което нахлу в главата остана, блаженството и мирът, които преживях също останаха." Такива преживявания той имал няколко пъти и това му дава повод да изследва подобни преживявания и на други хора. И действително намира много такива случаи в света. След като изследвал много подобни случаи, той написва една книга върху съзнанието, което е основа на всеки мистицизъм. Така че при мистичните преживявания и при Посвещенията винаги става една голяма промяна на съзнанието: съзнанието се разширява по обем, ако мога така да се изразя, в него прониква много и изобилна Светлина.
И когато някои говорят за среща с духовни същества и някаква промяна става в тяхното съзнание, това показва, че те не са имали среща с реално Възвишено Същество, а с някакви семки и черупки от духовния свят, които са като автомати без никакво съзнание за
себе
си.
Или пък са същества, които са със съзнание по-ниско от човешкото; или са човешки души, които са заминали и в които съзнанието не се е пробудило и живеят в самосъзнанието, което показва, че те са още във физическия свят, макар и без физическо тяло. Има много същества, които живеят на физическо поле без да имат физическо тяло и те са именно, които се виждат от някои и които им говорят, като им разкриват неща, които са с крити за обикновения човешки поглед. Но това не са възвишени духовни същества, които могат да внесат промяна в тяхното съзнание и да предизвикат в него дълбоки преживявания.
към текста >>
43.
Пророк Йеремия
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Пророк Йеремия е роден в град Анатот от свещенически род и от
Бога
отреден за пророк и посветен преди майка му да го роди.
Пророк Йеремия
Пророк Йеремия е роден в град Анатот от свещенически род и от
Бога
отреден за пророк и посветен преди майка му да го роди.
Още в младостта, Към 620-та година преди Христа, той е бил призван за пророк в 30-та година от царуването на цар Осия. Този добър цар му съдействал във великото дело за преобразуването и превъзпитанието на народа. Но отпосле животът на пророка се изпълнил със скърби и горчивини. Цар Йоаким хвърлил пророческия му свитък в огъня и и искал да му отнеме живота. Той поучавал цар Седекия и го предизвестил за тежката съдба, която висяла над народа му и за 70-годишното пленничество.
към текста >>
Още в младостта,
Към
620-та година преди Христа, той е бил призван за пророк в 30-та година от царуването на цар Осия.
Пророк Йеремия Пророк Йеремия е роден в град Анатот от свещенически род и от Бога отреден за пророк и посветен преди майка му да го роди.
Още в младостта,
Към
620-та година преди Христа, той е бил призван за пророк в 30-та година от царуването на цар Осия.
Този добър цар му съдействал във великото дело за преобразуването и превъзпитанието на народа. Но отпосле животът на пророка се изпълнил със скърби и горчивини. Цар Йоаким хвърлил пророческия му свитък в огъня и и искал да му отнеме живота. Той поучавал цар Седекия и го предизвестил за тежката съдба, която висяла над народа му и за 70-годишното пленничество. но всичко това останало без последствия.
към текста >>
Предаността на пророка
към
Божието дело често туряла в опасност живота му.
Този добър цар му съдействал във великото дело за преобразуването и превъзпитанието на народа. Но отпосле животът на пророка се изпълнил със скърби и горчивини. Цар Йоаким хвърлил пророческия му свитък в огъня и и искал да му отнеме живота. Той поучавал цар Седекия и го предизвестил за тежката съдба, която висяла над народа му и за 70-годишното пленничество. но всичко това останало без последствия.
Предаността на пророка
към
Божието дело често туряла в опасност живота му.
Той бил запрян и затворен, когато Ерусалим бил обсаден от Навуходоносор, и след като вавилонците влезли в Ерусалим, го пуснали от затвора и го поканили да се пресели във Вавилон. Но той предпочел да остане между останалите евреи и с тях заедно бил заведен в Египет, в 588 година преди Христа, където той ги съветвал и изобличавал до самата си смърт. Цели 42 години той говорил Истината на своите сънародници. Ако по естество и да бил кротък, чувствителен и смирен, той не се спирал пред никаква опасност, когато длъжността го призовавала да говори. Никакви заплашвания не могли да го спрат да не говори.
към текста >>
В 4-ти и 5-ти стих четем: „И Слово Господне биде
към
мене и рече: Преди да ти дам образ в утробата на майка ти, познах те, и преди да излезеш от матката осветих те, поставих те пророк на народите."
Ако по естество и да бил кротък, чувствителен и смирен, той не се спирал пред никаква опасност, когато длъжността го призовавала да говори. Никакви заплашвания не могли да го спрат да не говори. Ще изнеса някои положения и мисли от книгата му, от които ще се види неговото положение като пророк и Посветен, ще се види окултният характер на неговото слово и дейност. В първа глава, от 1-ви до 10-ти стих се говори за Посвещението му като пророк. А от 11 -ти до 19-ти стих Господ чрез него известява съдбата на света.
В 4-ти и 5-ти стих четем: „И Слово Господне биде
към
мене и рече: Преди да ти дам образ в утробата на майка ти, познах те, и преди да излезеш от матката осветих те, поставих те пророк на народите."
От 6-ти до 10-ти стих се казва: „Аз рекох: Господи Йеова, ето аз не зная да говоря, защото съм дете. А Господ му рече: Не думай „дете съм", защото ще идеш при всички, при които ще те проводя и всичко, що ти заповядам, ще кажеш. Да се убоиш от лицето Ми, защото Аз съм с тебе, за да те избавям, Говори Господ. И простре Господ ръката си, та допре до устата ми. И рече Господ: Ето, турих думите си в устата ти.
към текста >>
И простре Господ ръката си, та допре до устата ми.
А от 11 -ти до 19-ти стих Господ чрез него известява съдбата на света. В 4-ти и 5-ти стих четем: „И Слово Господне биде към мене и рече: Преди да ти дам образ в утробата на майка ти, познах те, и преди да излезеш от матката осветих те, поставих те пророк на народите." От 6-ти до 10-ти стих се казва: „Аз рекох: Господи Йеова, ето аз не зная да говоря, защото съм дете. А Господ му рече: Не думай „дете съм", защото ще идеш при всички, при които ще те проводя и всичко, що ти заповядам, ще кажеш. Да се убоиш от лицето Ми, защото Аз съм с тебе, за да те избавям, Говори Господ.
И простре Господ ръката си, та допре до устата ми.
И рече Господ: Ето, турих думите си в устата ти. Виж, поставих те днес над народите и царствата, за да изкореняваш и да съсипваш, и да погубваш, и да разваляш, да градиш и да садиш." Приведените думи са ясни и без коментар. Пророкът е познат и посветен преди да се роди, т.е. от миналото прераждане.
към текста >>
Във втората глава Господ се обръща
към
юдеите, които са се отказали от Него, че ще ги накаже.
Виж, поставих те днес над народите и царствата, за да изкореняваш и да съсипваш, и да погубваш, и да разваляш, да градиш и да садиш." Приведените думи са ясни и без коментар. Пророкът е познат и посветен преди да се роди, т.е. от миналото прераждане. След раждането му едно допиране на ръката Господня до устата му влага Словото в устата му.
Във втората глава Господ се обръща
към
юдеите, които са се отказали от Него, че ще ги накаже.
В трета глава също говори за отстъпването на Израел и Юда и ги призовава към покаяние. Бог им казва: „Ще ви въведа в Сион и ще ви дам пастири според сърцето си и ще ви пасат със знание и разум." В четвърта глава Господ се обръща към Израил и му казва, че понеже се отклони от правия път, ще дойде запустение на земята му от една войска, която ще дойде от север. В пета глава се говори за същото. В шестата глава Господ ги съветва да се върнат от лошите пътища, иначе ще ги сполети зло. В седмата глава Бог се обръща със слово към пророк Йеремия, който да каже на евреите да изправят живота си.
към текста >>
В трета глава също говори за отстъпването на Израел и Юда и ги призовава
към
покаяние.
Приведените думи са ясни и без коментар. Пророкът е познат и посветен преди да се роди, т.е. от миналото прераждане. След раждането му едно допиране на ръката Господня до устата му влага Словото в устата му. Във втората глава Господ се обръща към юдеите, които са се отказали от Него, че ще ги накаже.
В трета глава също говори за отстъпването на Израел и Юда и ги призовава
към
покаяние.
Бог им казва: „Ще ви въведа в Сион и ще ви дам пастири според сърцето си и ще ви пасат със знание и разум." В четвърта глава Господ се обръща към Израил и му казва, че понеже се отклони от правия път, ще дойде запустение на земята му от една войска, която ще дойде от север. В пета глава се говори за същото. В шестата глава Господ ги съветва да се върнат от лошите пътища, иначе ще ги сполети зло. В седмата глава Бог се обръща със слово към пророк Йеремия, който да каже на евреите да изправят живота си. В осмата глава се говори за същото.
към текста >>
Бог им казва: „Ще ви въведа в Сион и ще ви дам пастири според сърцето си и ще ви пасат със знание и разум." В четвърта глава Господ се обръща
към
Израил и му казва, че понеже се отклони от правия път, ще дойде запустение на земята му от една войска, която ще дойде от север.
Пророкът е познат и посветен преди да се роди, т.е. от миналото прераждане. След раждането му едно допиране на ръката Господня до устата му влага Словото в устата му. Във втората глава Господ се обръща към юдеите, които са се отказали от Него, че ще ги накаже. В трета глава също говори за отстъпването на Израел и Юда и ги призовава към покаяние.
Бог им казва: „Ще ви въведа в Сион и ще ви дам пастири според сърцето си и ще ви пасат със знание и разум." В четвърта глава Господ се обръща
към
Израил и му казва, че понеже се отклони от правия път, ще дойде запустение на земята му от една войска, която ще дойде от север.
В пета глава се говори за същото. В шестата глава Господ ги съветва да се върнат от лошите пътища, иначе ще ги сполети зло. В седмата глава Бог се обръща със слово към пророк Йеремия, който да каже на евреите да изправят живота си. В осмата глава се говори за същото. В деветата глава Бог казва защо ще накаже евреите, а именно защото са се отклонили от правия път на живота.
към текста >>
В седмата глава Бог се обръща със слово
към
пророк Йеремия, който да каже на евреите да изправят живота си.
Във втората глава Господ се обръща към юдеите, които са се отказали от Него, че ще ги накаже. В трета глава също говори за отстъпването на Израел и Юда и ги призовава към покаяние. Бог им казва: „Ще ви въведа в Сион и ще ви дам пастири според сърцето си и ще ви пасат със знание и разум." В четвърта глава Господ се обръща към Израил и му казва, че понеже се отклони от правия път, ще дойде запустение на земята му от една войска, която ще дойде от север. В пета глава се говори за същото. В шестата глава Господ ги съветва да се върнат от лошите пътища, иначе ще ги сполети зло.
В седмата глава Бог се обръща със слово
към
пророк Йеремия, който да каже на евреите да изправят живота си.
В осмата глава се говори за същото. В деветата глава Бог казва защо ще накаже евреите, а именно защото са се отклонили от правия път на живота. В десета глава се говори, че Господ ще накаже евреите чрез един народ, който ще дойде от север заради тяхното идолопоклонство. В 11 -та глава Господ казва на Йеремия да каже на евреите да изпълняват заветите, които е сключил с бащите им. Но те не го послушаха.
към текста >>
Четиринадесета глава започва със слово Господне
към
Йеремия за бездъждието.
В 11 -та глава Господ казва на Йеремия да каже на евреите да изпълняват заветите, които е сключил с бащите им. Но те не го послушаха. В началото на 12-та глава пророкът пита Господ защо онези, които не ходят в Неговия Път са добре в материално отношение. А Бог му отговаря, че това е временно; изтъква закона, че поради прегрешенията на хората настава суша, от която страдат хората и животните. В 13-та глава пак се говори, че Бог ще накаже евреите заради тяхната гордост и служене на чужди богове и им казва, че ще отидат в плен заради това.
Четиринадесета глава започва със слово Господне
към
Йеремия за бездъждието.
Настава бездъждие и земята изсъхва, и хората започват да страдат, и се обръщат към Господ да ги пощади и да им даде дъжд. Но Господ казва на пророка: „Не моли за тези хора за добро." И казва още, че и да се молят, и да постят няма да ги послуша, защото са се отклонили от пътя. След това говори за лъжливите пророци, какво говорят те и какво казва Господ за тях. Господ казва на Йеремия, че ще умори евреите с нож, с глад и с мор. А Йеремия се обръща към Господа и казва: „О, Господи Йеова, ето пророците говорят тем: няма да видите нож, нито ще има глад у вас, но ще ви дам мир, безопасен на това място.
към текста >>
Настава бездъждие и земята изсъхва, и хората започват да страдат, и се обръщат
към
Господ да ги пощади и да им даде дъжд.
Но те не го послушаха. В началото на 12-та глава пророкът пита Господ защо онези, които не ходят в Неговия Път са добре в материално отношение. А Бог му отговаря, че това е временно; изтъква закона, че поради прегрешенията на хората настава суша, от която страдат хората и животните. В 13-та глава пак се говори, че Бог ще накаже евреите заради тяхната гордост и служене на чужди богове и им казва, че ще отидат в плен заради това. Четиринадесета глава започва със слово Господне към Йеремия за бездъждието.
Настава бездъждие и земята изсъхва, и хората започват да страдат, и се обръщат
към
Господ да ги пощади и да им даде дъжд.
Но Господ казва на пророка: „Не моли за тези хора за добро." И казва още, че и да се молят, и да постят няма да ги послуша, защото са се отклонили от пътя. След това говори за лъжливите пророци, какво говорят те и какво казва Господ за тях. Господ казва на Йеремия, че ще умори евреите с нож, с глад и с мор. А Йеремия се обръща към Господа и казва: „О, Господи Йеова, ето пророците говорят тем: няма да видите нож, нито ще има глад у вас, но ще ви дам мир, безопасен на това място. И рече ми Господ: Лъжливо пророчествуват пророците в Името Ми.
към текста >>
А Йеремия се обръща
към
Господа и казва: „О, Господи Йеова, ето пророците говорят тем: няма да видите нож, нито ще има глад у вас, но ще ви дам мир, безопасен на това място.
Четиринадесета глава започва със слово Господне към Йеремия за бездъждието. Настава бездъждие и земята изсъхва, и хората започват да страдат, и се обръщат към Господ да ги пощади и да им даде дъжд. Но Господ казва на пророка: „Не моли за тези хора за добро." И казва още, че и да се молят, и да постят няма да ги послуша, защото са се отклонили от пътя. След това говори за лъжливите пророци, какво говорят те и какво казва Господ за тях. Господ казва на Йеремия, че ще умори евреите с нож, с глад и с мор.
А Йеремия се обръща
към
Господа и казва: „О, Господи Йеова, ето пророците говорят тем: няма да видите нож, нито ще има глад у вас, но ще ви дам мир, безопасен на това място.
И рече ми Господ: Лъжливо пророчествуват пророците в Името Ми. Аз не съм ги проводил, нито съм им заповядвал, нито съм им говорил. Те пророчествуват вам лъжливо видение и прорицание, и суета и прелъщения на сърцето си. Защото, така говори Господ: За пророците, които пророчествуват в Името Ми. когато Аз не съм ги проводил, но те казват: Нож и глад не ще има на това място, с нож и глад ще бъдат изтребени онези пророци, а людете, на които те пророчествуват, ще бъдат изхвърлени по улиците на Ерусалим от глад и нож."
към текста >>
Така в началото на 15-та глава пророкът казва: „И рече ми Господ: И Мойсей, и Самуил, ако биха застанали пред Мене, душата ми не би се смилила над тези люде." И по-нататък се води разговор между
Бога
и пророка за съдбата на евреите и Господ му казва, че те ще се опълчат против него, но няма да го победят, защото Бог е с него.
Защото, така говори Господ: За пророците, които пророчествуват в Името Ми. когато Аз не съм ги проводил, но те казват: Нож и глад не ще има на това място, с нож и глад ще бъдат изтребени онези пророци, а людете, на които те пророчествуват, ще бъдат изхвърлени по улиците на Ерусалим от глад и нож." Тази мисъл показва великия закон за Светостта и Силата на Името Божие. Всеки, който злоупотребява с Името Божие, ще понесе последствията си. Така във всяка глава се изнася по един закон от окултната наука, но нямам възможност да ги анализирам всички, но само посочвам известни мисли, които показват това.
Така в началото на 15-та глава пророкът казва: „И рече ми Господ: И Мойсей, и Самуил, ако биха застанали пред Мене, душата ми не би се смилила над тези люде." И по-нататък се води разговор между
Бога
и пророка за съдбата на евреите и Господ му казва, че те ще се опълчат против него, но няма да го победят, защото Бог е с него.
В 16-та глава Бог казва на пророка да не участвува в живота на хората от тази земя. защото ще накаже земята заради престъпленията на хората и ще ги разпръсне по цялата земя. И след дълго време пак ще ги събере в земята, която е обещал на отците им. „И тогаз ще познаят, че Името Ми е Йеова." В 17-та глава пак се говори за греховете на евреите и че ще бъдат отхвърлени от наследието, което им е обещано.
към текста >>
В 22-ра глава Господ говори какво трябва да бъде отношението на човека
към
ближния
му, за да му бъде добре и какво е положението му, ако онеправдава
ближния
си.
В 19-та глава Бог казва на Йеремия да каже на евреите, че ще ги счупи като грънчарски съд и ще ги накаже със жестока смърт заради престъпленията и поклонението на чужди богове. В 20-та глава се казва, че първосвещеникът се нахвърлил върху Йеремия и го затворил за една нощ в тъмница. И след като го пуснал, той казал нему H на всички евреи, че ще бъдат завладени от Вавилон и пренесени пленници в този град. По-нататък Йеремия се оплаква, че има много врагове, които искат живота му. В 21 -ва глава пророкът също казва на евреите, че ще бъдат завладени от Вавилонския цар и закарани пленници във Вавилон.
В 22-ра глава Господ говори какво трябва да бъде отношението на човека
към
ближния
му, за да му бъде добре и какво е положението му, ако онеправдава
ближния
си.
Ето какво се казва по този въпрос: „Правете права съдба, и отървавайте оголения от ръката на насилника, и не онеправдавайте, нито насилвайте чужденеца, сирачето и вдовицата. Горко на оногова, който гради дома си на неправда и горниците си с кривда, който кара ближния си да му работи без мъзда, и не му дава заплатата за труда му." В 23-та глава Бог говори за пастирите, свещениците и лъжепророците, че не са изпълнили задачата си и са отклонили хората от правия път. По-нататък се казва, че Бог ще въздигне от Давида отрасъл праведен, който ще царува и благоденства, и ще върши съдба и правда по земята. Името ще бъде „ГОСПОД ПРАВДА НАША".
към текста >>
Горко на оногова, който гради дома си на неправда и горниците си с кривда, който кара
ближния
си да му работи без мъзда, и не му дава заплатата за труда му."
И след като го пуснал, той казал нему H на всички евреи, че ще бъдат завладени от Вавилон и пренесени пленници в този град. По-нататък Йеремия се оплаква, че има много врагове, които искат живота му. В 21 -ва глава пророкът също казва на евреите, че ще бъдат завладени от Вавилонския цар и закарани пленници във Вавилон. В 22-ра глава Господ говори какво трябва да бъде отношението на човека към ближния му, за да му бъде добре и какво е положението му, ако онеправдава ближния си. Ето какво се казва по този въпрос: „Правете права съдба, и отървавайте оголения от ръката на насилника, и не онеправдавайте, нито насилвайте чужденеца, сирачето и вдовицата.
Горко на оногова, който гради дома си на неправда и горниците си с кривда, който кара
ближния
си да му работи без мъзда, и не му дава заплатата за труда му."
В 23-та глава Бог говори за пастирите, свещениците и лъжепророците, че не са изпълнили задачата си и са отклонили хората от правия път. По-нататък се казва, че Бог ще въздигне от Давида отрасъл праведен, който ще царува и благоденства, и ще върши съдба и правда по земята. Името ще бъде „ГОСПОД ПРАВДА НАША". Тук ясно се говори за идването на Христа. След това пак говори за лъжливите пророци.
към текста >>
В 25-та глава в Слово Господне
към
Йеремия се казва, че Бог ще накаже евреите с плен във Вавилон и след 70 години ще накаже и Вавилон с разорение, както и всички царства в Предна Азия заради делата им.
Името ще бъде „ГОСПОД ПРАВДА НАША". Тук ясно се говори за идването на Христа. След това пак говори за лъжливите пророци. В 24-та глава Бог дава видение на Йеремия, в което символично му казва, че пленените юдеи ще бъдат разделени на две части според делата си - едни ще отидат при халдейците за добро и ще ги върнат пак в земите им, а другите ще ги разпръснат по цялата земя и ще ги измори с глад, болести и смърт заради делата им. Тук е прокарана идеята как действува кармата.
В 25-та глава в Слово Господне
към
Йеремия се казва, че Бог ще накаже евреите с плен във Вавилон и след 70 години ще накаже и Вавилон с разорение, както и всички царства в Предна Азия заради делата им.
В 31-ви стих е казано: „Господ ще излее яростта си против всички жители на земята, екотът ще стигне до край земята. защото Господ има съд с народите." Той ще се съди със всяка плът. Ще предам нечестивите на нож, говори Господ. Тук пак се говори за действието на закона на кармата, народна и индивидуална, Кармата е закон, който възстановява нарушената правда. Кармата е закон за причини и следствия, каквото човекът е посял, това ще пожъне.
към текста >>
В 26-та глава Словото Господне е
към
Йеремия да каже на евреите, да се откажат от кривите пътища, че ще ги накаже.
В 31-ви стих е казано: „Господ ще излее яростта си против всички жители на земята, екотът ще стигне до край земята. защото Господ има съд с народите." Той ще се съди със всяка плът. Ще предам нечестивите на нож, говори Господ. Тук пак се говори за действието на закона на кармата, народна и индивидуална, Кармата е закон, който възстановява нарушената правда. Кармата е закон за причини и следствия, каквото човекът е посял, това ще пожъне.
В 26-та глава Словото Господне е
към
Йеремия да каже на евреите, да се откажат от кривите пътища, че ще ги накаже.
Това става в двора на Господа. Свещениците подигат народа против Йеремия и искат от княза да го убият, но някои се зае- тъпват за него и го оставят жив. Друг пророк, който казал същото, го убили. От 12-ти до 16-ти стих е казано: „Господ ме проводи да пророчествувам в този дом и против този град всичките думи, които чухте. Затова сега оправете пътищата си и деянията си и послушайте Гласа на Господа Бога вашего.
към текста >>
Затова сега оправете пътищата си и деянията си и послушайте Гласа на Господа
Бога
вашего.
В 26-та глава Словото Господне е към Йеремия да каже на евреите, да се откажат от кривите пътища, че ще ги накаже. Това става в двора на Господа. Свещениците подигат народа против Йеремия и искат от княза да го убият, но някои се зае- тъпват за него и го оставят жив. Друг пророк, който казал същото, го убили. От 12-ти до 16-ти стих е казано: „Господ ме проводи да пророчествувам в този дом и против този град всичките думи, които чухте.
Затова сега оправете пътищата си и деянията си и послушайте Гласа на Господа
Бога
вашего.
И Господ ще се разкае за злото, което говори против вас. А аз, ето в ръцете ви съм, направете ми както е добро и какво е угодно пред очите ви. Но да знаете добре, че ако ме умъртвите, наистина неповинна кръв ще докарате връх себе си и връх този град, и връх жителите лду. Защото наистина Господ ме проводи при вас да говоря в ушите ви всички тези думи. Тогаз князете и всичките люде рекоха на свещениците и на пророците: Този човек не трябва да се осъди на смърт, защото в името на Господа Бога нашего говори нам."
към текста >>
Но да знаете добре, че ако ме умъртвите, наистина неповинна кръв ще докарате връх
себе
си и връх този град, и връх жителите лду.
Друг пророк, който казал същото, го убили. От 12-ти до 16-ти стих е казано: „Господ ме проводи да пророчествувам в този дом и против този град всичките думи, които чухте. Затова сега оправете пътищата си и деянията си и послушайте Гласа на Господа Бога вашего. И Господ ще се разкае за злото, което говори против вас. А аз, ето в ръцете ви съм, направете ми както е добро и какво е угодно пред очите ви.
Но да знаете добре, че ако ме умъртвите, наистина неповинна кръв ще докарате връх
себе
си и връх този град, и връх жителите лду.
Защото наистина Господ ме проводи при вас да говоря в ушите ви всички тези думи. Тогаз князете и всичките люде рекоха на свещениците и на пророците: Този човек не трябва да се осъди на смърт, защото в името на Господа Бога нашего говори нам." В 27-ма глава чрез Словото към Йеремия Бог казва на юдейския цар и на целия народ да се преклонят пред вавилонския цар, защото той има милостта на Бога и всеки, който не се преклони пред него, ще бъде изтребен, докато му дойде и на него времето да бъде предаден на по-силен цар. В 28-ма глава се говори, че друг пророк на име Ананий говорил на народа, че Бог в течение на две години ще строши хомота на Вавилон и ще освободи пленените евреи. Но Йеремия му казва, че лъже и заблуждава народа и ще умре заради лъжите си." Тогава рече пророк Йеремия на пророк Ананий: "Слушай сега. Анание.
към текста >>
Тогаз князете и всичките люде рекоха на свещениците и на пророците: Този човек не трябва да се осъди на смърт, защото в името на Господа
Бога
нашего говори нам."
Затова сега оправете пътищата си и деянията си и послушайте Гласа на Господа Бога вашего. И Господ ще се разкае за злото, което говори против вас. А аз, ето в ръцете ви съм, направете ми както е добро и какво е угодно пред очите ви. Но да знаете добре, че ако ме умъртвите, наистина неповинна кръв ще докарате връх себе си и връх този град, и връх жителите лду. Защото наистина Господ ме проводи при вас да говоря в ушите ви всички тези думи.
Тогаз князете и всичките люде рекоха на свещениците и на пророците: Този човек не трябва да се осъди на смърт, защото в името на Господа
Бога
нашего говори нам."
В 27-ма глава чрез Словото към Йеремия Бог казва на юдейския цар и на целия народ да се преклонят пред вавилонския цар, защото той има милостта на Бога и всеки, който не се преклони пред него, ще бъде изтребен, докато му дойде и на него времето да бъде предаден на по-силен цар. В 28-ма глава се говори, че друг пророк на име Ананий говорил на народа, че Бог в течение на две години ще строши хомота на Вавилон и ще освободи пленените евреи. Но Йеремия му казва, че лъже и заблуждава народа и ще умре заради лъжите си." Тогава рече пророк Йеремия на пророк Ананий: "Слушай сега. Анание. не те проводил Господ, но ти правиш тези люде да се надеят на лъжа. Затова така говори Господ: Ето Аз ще те отхвърля от лицето на земята.
към текста >>
В 27-ма глава чрез Словото
към
Йеремия Бог казва на юдейския цар и на целия народ да се преклонят пред вавилонския цар, защото той има милостта на
Бога
и всеки, който не се преклони пред него, ще бъде изтребен, докато му дойде и на него времето да бъде предаден на по-силен цар.
И Господ ще се разкае за злото, което говори против вас. А аз, ето в ръцете ви съм, направете ми както е добро и какво е угодно пред очите ви. Но да знаете добре, че ако ме умъртвите, наистина неповинна кръв ще докарате връх себе си и връх този град, и връх жителите лду. Защото наистина Господ ме проводи при вас да говоря в ушите ви всички тези думи. Тогаз князете и всичките люде рекоха на свещениците и на пророците: Този човек не трябва да се осъди на смърт, защото в името на Господа Бога нашего говори нам."
В 27-ма глава чрез Словото
към
Йеремия Бог казва на юдейския цар и на целия народ да се преклонят пред вавилонския цар, защото той има милостта на
Бога
и всеки, който не се преклони пред него, ще бъде изтребен, докато му дойде и на него времето да бъде предаден на по-силен цар.
В 28-ма глава се говори, че друг пророк на име Ананий говорил на народа, че Бог в течение на две години ще строши хомота на Вавилон и ще освободи пленените евреи. Но Йеремия му казва, че лъже и заблуждава народа и ще умре заради лъжите си." Тогава рече пророк Йеремия на пророк Ананий: "Слушай сега. Анание. не те проводил Господ, но ти правиш тези люде да се надеят на лъжа. Затова така говори Господ: Ето Аз ще те отхвърля от лицето на земята. Тази година ще умреш, понеже говориш бунт против Господа.
към текста >>
„Защото така говори Господ Бог Саваот, Бог Израилев, да ви не прелъщават пророците ви, които са всред вас и чародеите ви, и не слушайте сънищата си, които вие ги правите да сънувате.
Затова така говори Господ: Ето Аз ще те отхвърля от лицето на земята. Тази година ще умреш, понеже говориш бунт против Господа. И умря пророк Ананий през тази година в 8-ми месец." В 29-та глава пак се говори за лъжливите пророци, които казват, че не трябва да се робува на вавилонския цар и че Господ скоро ще ги освободи. Но Йеремия казва, че Бог е казал, че 70 години ще служат на вавилонския цар.
„Защото така говори Господ Бог Саваот, Бог Израилев, да ви не прелъщават пророците ви, които са всред вас и чародеите ви, и не слушайте сънищата си, които вие ги правите да сънувате.
Защото ви пророчествуват лъжливо в Мое Име, Аз не съм ги проводил, говори Господ. Защото така говори Господ: Че като се изпълнят 70 години у Вавилон, ще ви посетя и ще извърша над вас благото Мое Слово и ще ви върна на това място." (8-10 ст.) В 30-та глава се дава Слово Господне към Йеремия, в което Господ казва, че ще върне евреите от плена, в който ги е пратил поради греховете и че ще разори техните разорители. Тук е прокаран законът за народната карма като съвкупност от индивидуалната карма. Под гняв Божий, под ярост Божия винаги се разбира действието на закона на кармата, което е закон за Божествена справедливост, закон за възстановяване на нарушеното равновесие.
към текста >>
В 30-та глава се дава Слово Господне
към
Йеремия, в което Господ казва, че ще върне евреите от плена, в който ги е пратил поради греховете и че ще разори техните разорители.
В 29-та глава пак се говори за лъжливите пророци, които казват, че не трябва да се робува на вавилонския цар и че Господ скоро ще ги освободи. Но Йеремия казва, че Бог е казал, че 70 години ще служат на вавилонския цар. „Защото така говори Господ Бог Саваот, Бог Израилев, да ви не прелъщават пророците ви, които са всред вас и чародеите ви, и не слушайте сънищата си, които вие ги правите да сънувате. Защото ви пророчествуват лъжливо в Мое Име, Аз не съм ги проводил, говори Господ. Защото така говори Господ: Че като се изпълнят 70 години у Вавилон, ще ви посетя и ще извърша над вас благото Мое Слово и ще ви върна на това място." (8-10 ст.)
В 30-та глава се дава Слово Господне
към
Йеремия, в което Господ казва, че ще върне евреите от плена, в който ги е пратил поради греховете и че ще разори техните разорители.
Тук е прокаран законът за народната карма като съвкупност от индивидуалната карма. Под гняв Божий, под ярост Божия винаги се разбира действието на закона на кармата, което е закон за Божествена справедливост, закон за възстановяване на нарушеното равновесие. В 31-ва глава Бог говори, че ще върне евреите от плен и ще им съгради нов Господен дом. В 29-ти и 30-ти стих се говори за действието на индивидуалната карма и казва: „Всеки човек ще умре заради беззаконието си." И след това се казва, че Бог ще направи нов завет с Израил. В 32-ра глава пак се обяснява защо Господ е предал евреите на плен и обещава да ги върне от плена.
към текста >>
Според Божия закон всеки трябва да даде свобода на брата си, на раба и ра- бинята си, всички да бъдат равни пред Господа.
В 33-та глава се говори, че Йеремия е в затвора и пророкува, че халдейците ще влезнат в града, ще вземат царя и хората му пленници във Вавилон. И така става. После пророкува, че ще върне евреите на Местата им и ще им въздигне цар от Давидовия род. В 34-та глава пак се говори, че поради престъпване на Божия закон ще бъдат предадени в робство.
Според Божия закон всеки трябва да даде свобода на брата си, на раба и ра- бинята си, всички да бъдат равни пред Господа.
Които престъпят този закон, ще умрат от нож. В 35-та глава се говори пак в същия дух, че поради непослушанието на Божиите заповеди, ще бъдат предадени в робство. В 36-та глава Господ казва на Йеремия да каже на юди- ния цар, че ако не изпълнява волята Божия, ще отиде в плен на халдейците. Това е преди плена. Но те не послушват и искат да убият Йеремия и той се скрил.
към текста >>
В 41-ва глава се описва, че един евреин от царски род убива този, когото вавилонският цар оставил за свой заместник и след това избягал заедно с другите пленени евреи
към
Египет.
Вавилонският цар поръчва да извадят Йеремия от затвора и да остане в дома на един евреин, и да не му направят никакво зло. От тази глава се вижда, че каквото пророкът е казал, това е станало. По това се познават истинските пророци, че каквото кажат, то става. В 40-та глава се говори, че халдейският цар освободил Йеремия и му казал, че може да отиде във Вавилон заедно със пленниците, ако иска, и може да остане в Юдея заедно с останалите. А в Юдея останали сиромасите и безимотните, и Йеремия останал с тях.
В 41-ва глава се описва, че един евреин от царски род убива този, когото вавилонският цар оставил за свой заместник и след това избягал заедно с другите пленени евреи
към
Египет.
Но по пътя го срещат други, които вземат от него всички пленници и той избягва само с осем души. В 42-ра глава се описва, че останалите юдеи, начело с техния началник молят Йеремия да се помоли на Бога за тях, да пита какво да правят - да останат ли в Юдея или да отидат в Египет. Господ им казва, че ако останат в земята си, ще ги благослови, но ако отидат в Египет, ще измрат от глад, от нож и от мор. В 43-та глава се разказва, че те не послушали гласа на Бога, казан чрез Йеремия и отишли в Египет, като взели и него. И там има Слово Господне към пророка, който му казва, че Вавилонският цар ще превземе Египет и една част ще избие, а други ще вземе пленници във Вавилон.
към текста >>
В 42-ра глава се описва, че останалите юдеи, начело с техния началник молят Йеремия да се помоли на
Бога
за тях, да пита какво да правят - да останат ли в Юдея или да отидат в Египет.
По това се познават истинските пророци, че каквото кажат, то става. В 40-та глава се говори, че халдейският цар освободил Йеремия и му казал, че може да отиде във Вавилон заедно със пленниците, ако иска, и може да остане в Юдея заедно с останалите. А в Юдея останали сиромасите и безимотните, и Йеремия останал с тях. В 41-ва глава се описва, че един евреин от царски род убива този, когото вавилонският цар оставил за свой заместник и след това избягал заедно с другите пленени евреи към Египет. Но по пътя го срещат други, които вземат от него всички пленници и той избягва само с осем души.
В 42-ра глава се описва, че останалите юдеи, начело с техния началник молят Йеремия да се помоли на
Бога
за тях, да пита какво да правят - да останат ли в Юдея или да отидат в Египет.
Господ им казва, че ако останат в земята си, ще ги благослови, но ако отидат в Египет, ще измрат от глад, от нож и от мор. В 43-та глава се разказва, че те не послушали гласа на Бога, казан чрез Йеремия и отишли в Египет, като взели и него. И там има Слово Господне към пророка, който му казва, че Вавилонският цар ще превземе Египет и една част ще избие, а други ще вземе пленници във Вавилон. И така станало. В 45-та глава Йеремия се обръща към онези юдеи, които са избягали в Египет, че ги чака смърт от нож, от глад и от мор.
към текста >>
Господ им казва, че ако останат в земята си, ще ги благослови, но ако отидат в Египет, ще измрат от глад, от нож и от мор.
В 40-та глава се говори, че халдейският цар освободил Йеремия и му казал, че може да отиде във Вавилон заедно със пленниците, ако иска, и може да остане в Юдея заедно с останалите. А в Юдея останали сиромасите и безимотните, и Йеремия останал с тях. В 41-ва глава се описва, че един евреин от царски род убива този, когото вавилонският цар оставил за свой заместник и след това избягал заедно с другите пленени евреи към Египет. Но по пътя го срещат други, които вземат от него всички пленници и той избягва само с осем души. В 42-ра глава се описва, че останалите юдеи, начело с техния началник молят Йеремия да се помоли на Бога за тях, да пита какво да правят - да останат ли в Юдея или да отидат в Египет.
Господ им казва, че ако останат в земята си, ще ги благослови, но ако отидат в Египет, ще измрат от глад, от нож и от мор.
В 43-та глава се разказва, че те не послушали гласа на Бога, казан чрез Йеремия и отишли в Египет, като взели и него. И там има Слово Господне към пророка, който му казва, че Вавилонският цар ще превземе Египет и една част ще избие, а други ще вземе пленници във Вавилон. И така станало. В 45-та глава Йеремия се обръща към онези юдеи, които са избягали в Египет, че ги чака смърт от нож, от глад и от мор. В 46-та глава пак се казва, че ще предаде Юдея на разорение.
към текста >>
В 43-та глава се разказва, че те не послушали гласа на
Бога
, казан чрез Йеремия и отишли в Египет, като взели и него.
А в Юдея останали сиромасите и безимотните, и Йеремия останал с тях. В 41-ва глава се описва, че един евреин от царски род убива този, когото вавилонският цар оставил за свой заместник и след това избягал заедно с другите пленени евреи към Египет. Но по пътя го срещат други, които вземат от него всички пленници и той избягва само с осем души. В 42-ра глава се описва, че останалите юдеи, начело с техния началник молят Йеремия да се помоли на Бога за тях, да пита какво да правят - да останат ли в Юдея или да отидат в Египет. Господ им казва, че ако останат в земята си, ще ги благослови, но ако отидат в Египет, ще измрат от глад, от нож и от мор.
В 43-та глава се разказва, че те не послушали гласа на
Бога
, казан чрез Йеремия и отишли в Египет, като взели и него.
И там има Слово Господне към пророка, който му казва, че Вавилонският цар ще превземе Египет и една част ще избие, а други ще вземе пленници във Вавилон. И така станало. В 45-та глава Йеремия се обръща към онези юдеи, които са избягали в Египет, че ги чака смърт от нож, от глад и от мор. В 46-та глава пак се казва, че ще предаде Юдея на разорение. В 46-та глава се говори за завладяването на Египет от Вавилонския цар.
към текста >>
И там има Слово Господне
към
пророка, който му казва, че Вавилонският цар ще превземе Египет и една част ще избие, а други ще вземе пленници във Вавилон.
В 41-ва глава се описва, че един евреин от царски род убива този, когото вавилонският цар оставил за свой заместник и след това избягал заедно с другите пленени евреи към Египет. Но по пътя го срещат други, които вземат от него всички пленници и той избягва само с осем души. В 42-ра глава се описва, че останалите юдеи, начело с техния началник молят Йеремия да се помоли на Бога за тях, да пита какво да правят - да останат ли в Юдея или да отидат в Египет. Господ им казва, че ако останат в земята си, ще ги благослови, но ако отидат в Египет, ще измрат от глад, от нож и от мор. В 43-та глава се разказва, че те не послушали гласа на Бога, казан чрез Йеремия и отишли в Египет, като взели и него.
И там има Слово Господне
към
пророка, който му казва, че Вавилонският цар ще превземе Египет и една част ще избие, а други ще вземе пленници във Вавилон.
И така станало. В 45-та глава Йеремия се обръща към онези юдеи, които са избягали в Египет, че ги чака смърт от нож, от глад и от мор. В 46-та глава пак се казва, че ще предаде Юдея на разорение. В 46-та глава се говори за завладяването на Египет от Вавилонския цар. В 47-ма глава се говори за разорението на филистимската земя от халдейците.
към текста >>
В 45-та глава Йеремия се обръща
към
онези юдеи, които са избягали в Египет, че ги чака смърт от нож, от глад и от мор.
В 42-ра глава се описва, че останалите юдеи, начело с техния началник молят Йеремия да се помоли на Бога за тях, да пита какво да правят - да останат ли в Юдея или да отидат в Египет. Господ им казва, че ако останат в земята си, ще ги благослови, но ако отидат в Египет, ще измрат от глад, от нож и от мор. В 43-та глава се разказва, че те не послушали гласа на Бога, казан чрез Йеремия и отишли в Египет, като взели и него. И там има Слово Господне към пророка, който му казва, че Вавилонският цар ще превземе Египет и една част ще избие, а други ще вземе пленници във Вавилон. И така станало.
В 45-та глава Йеремия се обръща
към
онези юдеи, които са избягали в Египет, че ги чака смърт от нож, от глад и от мор.
В 46-та глава пак се казва, че ще предаде Юдея на разорение. В 46-та глава се говори за завладяването на Египет от Вавилонския цар. В 47-ма глава се говори за разорението на филистимската земя от халдейците. В 48-ма глава се говори за падането и разорението на Моав, който ще престане да бъде народ. В 49-та глава се говори за падането на царството на Амониевите синове и за други малки царства.
към текста >>
В 50-та глава е Слово Господне
към
Йеремия за падането на Вавилон и освобождаването на евреите.
В 46-та глава пак се казва, че ще предаде Юдея на разорение. В 46-та глава се говори за завладяването на Египет от Вавилонския цар. В 47-ма глава се говори за разорението на филистимската земя от халдейците. В 48-ма глава се говори за падането и разорението на Моав, който ще престане да бъде народ. В 49-та глава се говори за падането на царството на Амониевите синове и за други малки царства.
В 50-та глава е Слово Господне
към
Йеремия за падането на Вавилон и освобождаването на евреите.
В 51 -ва глава пак е Слово Господне към Йеремия, с което се предупреждава Вавилон, че ще бъде разрушен. В 52-ра глава се описва превземането на Ерусалим и пленяването на евреите, и закарването им във Вавилон. Йеремия е голям пророк и е във връзка С Бога и С Божествения Дух, който му разкрива волята си на еврейския народ и по отношение на всички древни народи. Във всичките си слова той разглежда отношенията на хората към Бога и отношенията на Бога към хората и народите. Чрез него Бог апелира към народите и управниците да се върнат в правия път, но много често те не го слушат и даже го преследват.
към текста >>
В 51 -ва глава пак е Слово Господне
към
Йеремия, с което се предупреждава Вавилон, че ще бъде разрушен.
В 46-та глава се говори за завладяването на Египет от Вавилонския цар. В 47-ма глава се говори за разорението на филистимската земя от халдейците. В 48-ма глава се говори за падането и разорението на Моав, който ще престане да бъде народ. В 49-та глава се говори за падането на царството на Амониевите синове и за други малки царства. В 50-та глава е Слово Господне към Йеремия за падането на Вавилон и освобождаването на евреите.
В 51 -ва глава пак е Слово Господне
към
Йеремия, с което се предупреждава Вавилон, че ще бъде разрушен.
В 52-ра глава се описва превземането на Ерусалим и пленяването на евреите, и закарването им във Вавилон. Йеремия е голям пророк и е във връзка С Бога и С Божествения Дух, който му разкрива волята си на еврейския народ и по отношение на всички древни народи. Във всичките си слова той разглежда отношенията на хората към Бога и отношенията на Бога към хората и народите. Чрез него Бог апелира към народите и управниците да се върнат в правия път, но много често те не го слушат и даже го преследват. Редом с него има много лъжливи пророци, които говорят в Името Божие и лъжат, и заблуждават народ и управници, и на тях вярват, защото те пророчествуват според желанието на управляващите и ги ласкаят.
към текста >>
Йеремия е голям пророк и е във връзка С
Бога
и С Божествения Дух, който му разкрива волята си на еврейския народ и по отношение на всички древни народи.
В 48-ма глава се говори за падането и разорението на Моав, който ще престане да бъде народ. В 49-та глава се говори за падането на царството на Амониевите синове и за други малки царства. В 50-та глава е Слово Господне към Йеремия за падането на Вавилон и освобождаването на евреите. В 51 -ва глава пак е Слово Господне към Йеремия, с което се предупреждава Вавилон, че ще бъде разрушен. В 52-ра глава се описва превземането на Ерусалим и пленяването на евреите, и закарването им във Вавилон.
Йеремия е голям пророк и е във връзка С
Бога
и С Божествения Дух, който му разкрива волята си на еврейския народ и по отношение на всички древни народи.
Във всичките си слова той разглежда отношенията на хората към Бога и отношенията на Бога към хората и народите. Чрез него Бог апелира към народите и управниците да се върнат в правия път, но много често те не го слушат и даже го преследват. Редом с него има много лъжливи пророци, които говорят в Името Божие и лъжат, и заблуждават народ и управници, и на тях вярват, защото те пророчествуват според желанието на управляващите и ги ласкаят. Йеремия направо им казва каква е волята Божия, затова го преследват и ненавиждат. Той вижда с ясновидски поглед и слуша Словото Господне за съдбата на всички народи.
към текста >>
Във всичките си слова той разглежда отношенията на хората
към
Бога
и отношенията на
Бога
към
хората и народите.
В 49-та глава се говори за падането на царството на Амониевите синове и за други малки царства. В 50-та глава е Слово Господне към Йеремия за падането на Вавилон и освобождаването на евреите. В 51 -ва глава пак е Слово Господне към Йеремия, с което се предупреждава Вавилон, че ще бъде разрушен. В 52-ра глава се описва превземането на Ерусалим и пленяването на евреите, и закарването им във Вавилон. Йеремия е голям пророк и е във връзка С Бога и С Божествения Дух, който му разкрива волята си на еврейския народ и по отношение на всички древни народи.
Във всичките си слова той разглежда отношенията на хората
към
Бога
и отношенията на
Бога
към
хората и народите.
Чрез него Бог апелира към народите и управниците да се върнат в правия път, но много често те не го слушат и даже го преследват. Редом с него има много лъжливи пророци, които говорят в Името Божие и лъжат, и заблуждават народ и управници, и на тях вярват, защото те пророчествуват според желанието на управляващите и ги ласкаят. Йеремия направо им казва каква е волята Божия, затова го преследват и ненавиждат. Той вижда с ясновидски поглед и слуша Словото Господне за съдбата на всички народи. От словата му се вижда, че Бог използува един народ, за да накаже друг.
към текста >>
Чрез него Бог апелира
към
народите и управниците да се върнат в правия път, но много често те не го слушат и даже го преследват.
В 50-та глава е Слово Господне към Йеремия за падането на Вавилон и освобождаването на евреите. В 51 -ва глава пак е Слово Господне към Йеремия, с което се предупреждава Вавилон, че ще бъде разрушен. В 52-ра глава се описва превземането на Ерусалим и пленяването на евреите, и закарването им във Вавилон. Йеремия е голям пророк и е във връзка С Бога и С Божествения Дух, който му разкрива волята си на еврейския народ и по отношение на всички древни народи. Във всичките си слова той разглежда отношенията на хората към Бога и отношенията на Бога към хората и народите.
Чрез него Бог апелира
към
народите и управниците да се върнат в правия път, но много често те не го слушат и даже го преследват.
Редом с него има много лъжливи пророци, които говорят в Името Божие и лъжат, и заблуждават народ и управници, и на тях вярват, защото те пророчествуват според желанието на управляващите и ги ласкаят. Йеремия направо им казва каква е волята Божия, затова го преследват и ненавиждат. Той вижда с ясновидски поглед и слуша Словото Господне за съдбата на всички народи. От словата му се вижда, че Бог използува един народ, за да накаже друг. Така чрез халдейците той наказва евреите и египтяните и други народи, а чрез персий- ците пък наказва Вавилон, който тиранизира завладяните народи.
към текста >>
" И завършва с молба
към
Господа да върне предишния живот.
На друг език казано, под ярост и гняв Божи се разбира закона на кармата, който Бог туря в действие, когато народите се отклонят от правия път. В „Плач Йеремиев" пророкът оплаква съдбата на Ерусалим, на Юдея и на евреите изобщо след пленяването им от халдейците. Предадено е в поетична форма. Книгата започва по следния начин: „Как седи усамотен градът, който е бил многолюден! Стана като вдовица, великата в народите столица!
" И завършва с молба
към
Господа да върне предишния живот.
В последния стих се казва: „Но си ни отхвърлил съвсем, разгневил си се много против нас." В трета глава, първи стих се казва: „Аз съм онзи човек, който видех скръб от жезъла на Неговата ярост." Върху този стих Учителят казва: „Четете плач Йеремиев и знайте, че тя представлява писанието на един поет и пророк. Всичко казано в тази книга е в преносен смисъл. Сегашните хора мислят, че старите поети и пророци не са разбирали нещата, както те ги разбират. Те мислят, че старите пророци не са разбирали Бога както днес го разбират.
към текста >>
Те мислят, че старите пророци не са разбирали
Бога
както днес го разбират.
" И завършва с молба към Господа да върне предишния живот. В последния стих се казва: „Но си ни отхвърлил съвсем, разгневил си се много против нас." В трета глава, първи стих се казва: „Аз съм онзи човек, който видех скръб от жезъла на Неговата ярост." Върху този стих Учителят казва: „Четете плач Йеремиев и знайте, че тя представлява писанието на един поет и пророк. Всичко казано в тази книга е в преносен смисъл. Сегашните хора мислят, че старите поети и пророци не са разбирали нещата, както те ги разбират.
Те мислят, че старите пророци не са разбирали
Бога
както днес го разбират.
Затова питат как е възможно да се говори за ярост Божия. Вярно е, че който пише или говори за Господа, трябва да Го познава. Но може ли някой да докаже, че яростта на Бога е нещо лошо? Сега като наблюдавате как Бог работи виждате, че някои от Неговите прояви не отговарят на вашето желание и вие си съставяте различни понятия за Него. Едни казват, че Бог е Любов, други, че Бог е Правда, но кой е опитал Божията Любов, кой е опитал Божията Правда?
към текста >>
Но може ли някой да докаже, че яростта на
Бога
е нещо лошо?
Всичко казано в тази книга е в преносен смисъл. Сегашните хора мислят, че старите поети и пророци не са разбирали нещата, както те ги разбират. Те мислят, че старите пророци не са разбирали Бога както днес го разбират. Затова питат как е възможно да се говори за ярост Божия. Вярно е, че който пише или говори за Господа, трябва да Го познава.
Но може ли някой да докаже, че яростта на
Бога
е нещо лошо?
Сега като наблюдавате как Бог работи виждате, че някои от Неговите прояви не отговарят на вашето желание и вие си съставяте различни понятия за Него. Едни казват, че Бог е Любов, други, че Бог е Правда, но кой е опитал Божията Любов, кой е опитал Божията Правда? Помнете: когато се говори за яростта на Бога, имаме предвид Неговата Мъдрост. Мъдростта се постига само чрез мъки и страдания. Онзи, който иска да стане мъдър като Бога, ще мине през такива страдания, каквито на ум не му е дохождало.
към текста >>
Едни казват, че Бог е
Любов
, други, че Бог е Правда, но кой е опитал Божията
Любов
, кой е опитал Божията Правда?
Те мислят, че старите пророци не са разбирали Бога както днес го разбират. Затова питат как е възможно да се говори за ярост Божия. Вярно е, че който пише или говори за Господа, трябва да Го познава. Но може ли някой да докаже, че яростта на Бога е нещо лошо? Сега като наблюдавате как Бог работи виждате, че някои от Неговите прояви не отговарят на вашето желание и вие си съставяте различни понятия за Него.
Едни казват, че Бог е
Любов
, други, че Бог е Правда, но кой е опитал Божията
Любов
, кой е опитал Божията Правда?
Помнете: когато се говори за яростта на Бога, имаме предвид Неговата Мъдрост. Мъдростта се постига само чрез мъки и страдания. Онзи, който иска да стане мъдър като Бога, ще мине през такива страдания, каквито на ум не му е дохождало. Който иска да мине по по-лек път, да приеме Любовта. Когато човек се намери на кръстопът в живота, трябва да избере или Любовта, или Мъдростта, един от двата Велики Принципа.
към текста >>
Помнете: когато се говори за яростта на
Бога
, имаме предвид Неговата Мъдрост.
Затова питат как е възможно да се говори за ярост Божия. Вярно е, че който пише или говори за Господа, трябва да Го познава. Но може ли някой да докаже, че яростта на Бога е нещо лошо? Сега като наблюдавате как Бог работи виждате, че някои от Неговите прояви не отговарят на вашето желание и вие си съставяте различни понятия за Него. Едни казват, че Бог е Любов, други, че Бог е Правда, но кой е опитал Божията Любов, кой е опитал Божията Правда?
Помнете: когато се говори за яростта на
Бога
, имаме предвид Неговата Мъдрост.
Мъдростта се постига само чрез мъки и страдания. Онзи, който иска да стане мъдър като Бога, ще мине през такива страдания, каквито на ум не му е дохождало. Който иска да мине по по-лек път, да приеме Любовта. Когато човек се намери на кръстопът в живота, трябва да избере или Любовта, или Мъдростта, един от двата Велики Принципа. Ако избере пътя на Мъдростта, той трябва да знае, че ще мине през големи изпитания и мъчнотии.
към текста >>
Онзи, който иска да стане мъдър като
Бога
, ще мине през такива страдания, каквито на ум не му е дохождало.
Но може ли някой да докаже, че яростта на Бога е нещо лошо? Сега като наблюдавате как Бог работи виждате, че някои от Неговите прояви не отговарят на вашето желание и вие си съставяте различни понятия за Него. Едни казват, че Бог е Любов, други, че Бог е Правда, но кой е опитал Божията Любов, кой е опитал Божията Правда? Помнете: когато се говори за яростта на Бога, имаме предвид Неговата Мъдрост. Мъдростта се постига само чрез мъки и страдания.
Онзи, който иска да стане мъдър като
Бога
, ще мине през такива страдания, каквито на ум не му е дохождало.
Който иска да мине по по-лек път, да приеме Любовта. Когато човек се намери на кръстопът в живота, трябва да избере или Любовта, или Мъдростта, един от двата Велики Принципа. Ако избере пътя на Мъдростта, той трябва да знае, че ще мине през големи изпитания и мъчнотии. Който може да изтърпи докрай, той ще бъде достоен за Бога и Бог ще направи жилище в него. Методът на Любовта е друг, съвършено различен от този на Мъдростта.
към текста >>
Който иска да мине по по-лек път, да приеме
Любовта
.
Сега като наблюдавате как Бог работи виждате, че някои от Неговите прояви не отговарят на вашето желание и вие си съставяте различни понятия за Него. Едни казват, че Бог е Любов, други, че Бог е Правда, но кой е опитал Божията Любов, кой е опитал Божията Правда? Помнете: когато се говори за яростта на Бога, имаме предвид Неговата Мъдрост. Мъдростта се постига само чрез мъки и страдания. Онзи, който иска да стане мъдър като Бога, ще мине през такива страдания, каквито на ум не му е дохождало.
Който иска да мине по по-лек път, да приеме
Любовта
.
Когато човек се намери на кръстопът в живота, трябва да избере или Любовта, или Мъдростта, един от двата Велики Принципа. Ако избере пътя на Мъдростта, той трябва да знае, че ще мине през големи изпитания и мъчнотии. Който може да изтърпи докрай, той ще бъде достоен за Бога и Бог ще направи жилище в него. Методът на Любовта е друг, съвършено различен от този на Мъдростта. От това се разбира, че Йеремия е избрал пътя на Мъдростта, защото казва: Аз съм човекът, който видях скръб от жезъла на Неговата ярост, т.е.
към текста >>
Когато човек се намери на кръстопът в живота, трябва да избере или
Любовта
, или Мъдростта, един от двата Велики Принципа.
Едни казват, че Бог е Любов, други, че Бог е Правда, но кой е опитал Божията Любов, кой е опитал Божията Правда? Помнете: когато се говори за яростта на Бога, имаме предвид Неговата Мъдрост. Мъдростта се постига само чрез мъки и страдания. Онзи, който иска да стане мъдър като Бога, ще мине през такива страдания, каквито на ум не му е дохождало. Който иска да мине по по-лек път, да приеме Любовта.
Когато човек се намери на кръстопът в живота, трябва да избере или
Любовта
, или Мъдростта, един от двата Велики Принципа.
Ако избере пътя на Мъдростта, той трябва да знае, че ще мине през големи изпитания и мъчнотии. Който може да изтърпи докрай, той ще бъде достоен за Бога и Бог ще направи жилище в него. Методът на Любовта е друг, съвършено различен от този на Мъдростта. От това се разбира, че Йеремия е избрал пътя на Мъдростта, защото казва: Аз съм човекът, който видях скръб от жезъла на Неговата ярост, т.е. от жезъла на Мъдростта."
към текста >>
Който може да изтърпи докрай, той ще бъде достоен за
Бога
и Бог ще направи жилище в него.
Мъдростта се постига само чрез мъки и страдания. Онзи, който иска да стане мъдър като Бога, ще мине през такива страдания, каквито на ум не му е дохождало. Който иска да мине по по-лек път, да приеме Любовта. Когато човек се намери на кръстопът в живота, трябва да избере или Любовта, или Мъдростта, един от двата Велики Принципа. Ако избере пътя на Мъдростта, той трябва да знае, че ще мине през големи изпитания и мъчнотии.
Който може да изтърпи докрай, той ще бъде достоен за
Бога
и Бог ще направи жилище в него.
Методът на Любовта е друг, съвършено различен от този на Мъдростта. От това се разбира, че Йеремия е избрал пътя на Мъдростта, защото казва: Аз съм човекът, който видях скръб от жезъла на Неговата ярост, т.е. от жезъла на Мъдростта."
към текста >>
Методът на
Любовта
е друг, съвършено различен от този на Мъдростта.
Онзи, който иска да стане мъдър като Бога, ще мине през такива страдания, каквито на ум не му е дохождало. Който иска да мине по по-лек път, да приеме Любовта. Когато човек се намери на кръстопът в живота, трябва да избере или Любовта, или Мъдростта, един от двата Велики Принципа. Ако избере пътя на Мъдростта, той трябва да знае, че ще мине през големи изпитания и мъчнотии. Който може да изтърпи докрай, той ще бъде достоен за Бога и Бог ще направи жилище в него.
Методът на
Любовта
е друг, съвършено различен от този на Мъдростта.
От това се разбира, че Йеремия е избрал пътя на Мъдростта, защото казва: Аз съм човекът, който видях скръб от жезъла на Неговата ярост, т.е. от жезъла на Мъдростта."
към текста >>
44.
Притчи Соломонови
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Безумният презира Мъдростта и учението." Под страх Господен в езотеричен смисъл се разбира благоговение
към
Бога
.
Притчи Соломонови В първата глава на притчите Соломон говори за Мъдростта и казва: „Начало на Мъдростта е страх Господен.
Безумният презира Мъдростта и учението." Под страх Господен в езотеричен смисъл се разбира благоговение
към
Бога
.
След това определя каква е съдбата на тези, които се стремят към Мъдростта и се ръководят от нея и на тези, които отхвърлят Мъдростта и завършва с думите: „Защото глупавите ще ги умъртви престъплението им и безумните ще ги погуби надеждата им, но тези, които Ме слушат (Мъдростта), ще живеят в безопасност, ще живеят в тишина, без да се боят от злото." С тези думи се изразява законът за причини и последствия. В началото на втора глава казва: „Ако имаш ухото си внимателно към Мъдростта, сърцето си склонно към разум, и ако призоваваш благоразумието и възвишиш гласа си към разума, тогаз ще разумееш страх Господен и ще намериш Божието познание. Защото Господ дава Мъдрост и от устата му излизат знание и разум." Оттук ясно се вижда, че не става въпрос за безпричинен страх, а за благоговение, едно състояние, при което човек става възприемчив към Божествените сили и знание. И по-нататък описва състоянието на тези, които вървят в пътя на Мъдростта и състоянието на тези, които презират Мъдростта и завършва: „Защото праведните ще се населят на земята и непорочните ще останат на нея, а нечестивите ще се откъснат от земята и законопрестъпниците ще се изкоренят от нея." В третата глава, както и в другите глави дава ред правила за разумен живот, които следват пътя на Мъдростта.
към текста >>
След това определя каква е съдбата на тези, които се стремят
към
Мъдростта и се ръководят от нея и на тези, които отхвърлят Мъдростта и завършва с думите: „Защото глупавите ще ги умъртви престъплението им и безумните ще ги погуби надеждата им, но тези, които Ме слушат (Мъдростта), ще живеят в безопасност, ще живеят в тишина, без да се боят от злото." С тези думи се изразява законът за причини и последствия.
Притчи Соломонови В първата глава на притчите Соломон говори за Мъдростта и казва: „Начало на Мъдростта е страх Господен. Безумният презира Мъдростта и учението." Под страх Господен в езотеричен смисъл се разбира благоговение към Бога.
След това определя каква е съдбата на тези, които се стремят
към
Мъдростта и се ръководят от нея и на тези, които отхвърлят Мъдростта и завършва с думите: „Защото глупавите ще ги умъртви престъплението им и безумните ще ги погуби надеждата им, но тези, които Ме слушат (Мъдростта), ще живеят в безопасност, ще живеят в тишина, без да се боят от злото." С тези думи се изразява законът за причини и последствия.
В началото на втора глава казва: „Ако имаш ухото си внимателно към Мъдростта, сърцето си склонно към разум, и ако призоваваш благоразумието и възвишиш гласа си към разума, тогаз ще разумееш страх Господен и ще намериш Божието познание. Защото Господ дава Мъдрост и от устата му излизат знание и разум." Оттук ясно се вижда, че не става въпрос за безпричинен страх, а за благоговение, едно състояние, при което човек става възприемчив към Божествените сили и знание. И по-нататък описва състоянието на тези, които вървят в пътя на Мъдростта и състоянието на тези, които презират Мъдростта и завършва: „Защото праведните ще се населят на земята и непорочните ще останат на нея, а нечестивите ще се откъснат от земята и законопрестъпниците ще се изкоренят от нея." В третата глава, както и в другите глави дава ред правила за разумен живот, които следват пътя на Мъдростта. И казва: „Блажени са, които държат Мъдростта.
към текста >>
В началото на втора глава казва: „Ако имаш ухото си внимателно
към
Мъдростта, сърцето си склонно
към
разум, и ако призоваваш благоразумието и възвишиш гласа си
към
разума, тогаз ще разумееш страх Господен и ще намериш Божието познание.
Притчи Соломонови В първата глава на притчите Соломон говори за Мъдростта и казва: „Начало на Мъдростта е страх Господен. Безумният презира Мъдростта и учението." Под страх Господен в езотеричен смисъл се разбира благоговение към Бога. След това определя каква е съдбата на тези, които се стремят към Мъдростта и се ръководят от нея и на тези, които отхвърлят Мъдростта и завършва с думите: „Защото глупавите ще ги умъртви престъплението им и безумните ще ги погуби надеждата им, но тези, които Ме слушат (Мъдростта), ще живеят в безопасност, ще живеят в тишина, без да се боят от злото." С тези думи се изразява законът за причини и последствия.
В началото на втора глава казва: „Ако имаш ухото си внимателно
към
Мъдростта, сърцето си склонно
към
разум, и ако призоваваш благоразумието и възвишиш гласа си
към
разума, тогаз ще разумееш страх Господен и ще намериш Божието познание.
Защото Господ дава Мъдрост и от устата му излизат знание и разум." Оттук ясно се вижда, че не става въпрос за безпричинен страх, а за благоговение, едно състояние, при което човек става възприемчив към Божествените сили и знание. И по-нататък описва състоянието на тези, които вървят в пътя на Мъдростта и състоянието на тези, които презират Мъдростта и завършва: „Защото праведните ще се населят на земята и непорочните ще останат на нея, а нечестивите ще се откъснат от земята и законопрестъпниците ще се изкоренят от нея." В третата глава, както и в другите глави дава ред правила за разумен живот, които следват пътя на Мъдростта. И казва: „Блажени са, които държат Мъдростта. С Мъдрост е основана земята, утвърдени с разум небесата.
към текста >>
Защото Господ дава Мъдрост и от устата му излизат знание и разум." Оттук ясно се вижда, че не става въпрос за безпричинен страх, а за благоговение, едно състояние, при което човек става възприемчив
към
Божествените сили и знание.
Притчи Соломонови В първата глава на притчите Соломон говори за Мъдростта и казва: „Начало на Мъдростта е страх Господен. Безумният презира Мъдростта и учението." Под страх Господен в езотеричен смисъл се разбира благоговение към Бога. След това определя каква е съдбата на тези, които се стремят към Мъдростта и се ръководят от нея и на тези, които отхвърлят Мъдростта и завършва с думите: „Защото глупавите ще ги умъртви престъплението им и безумните ще ги погуби надеждата им, но тези, които Ме слушат (Мъдростта), ще живеят в безопасност, ще живеят в тишина, без да се боят от злото." С тези думи се изразява законът за причини и последствия. В началото на втора глава казва: „Ако имаш ухото си внимателно към Мъдростта, сърцето си склонно към разум, и ако призоваваш благоразумието и възвишиш гласа си към разума, тогаз ще разумееш страх Господен и ще намериш Божието познание.
Защото Господ дава Мъдрост и от устата му излизат знание и разум." Оттук ясно се вижда, че не става въпрос за безпричинен страх, а за благоговение, едно състояние, при което човек става възприемчив
към
Божествените сили и знание.
И по-нататък описва състоянието на тези, които вървят в пътя на Мъдростта и състоянието на тези, които презират Мъдростта и завършва: „Защото праведните ще се населят на земята и непорочните ще останат на нея, а нечестивите ще се откъснат от земята и законопрестъпниците ще се изкоренят от нея." В третата глава, както и в другите глави дава ред правила за разумен живот, които следват пътя на Мъдростта. И казва: „Блажени са, които държат Мъдростта. С Мъдрост е основана земята, утвърдени с разум небесата. Чрез Неговото знание се отвориха бездните и от облаците капе роса."
към текста >>
Въздигай я и тя ще те възвиси, ще те прослави, когато я прегърнеш." След това посочва резултатите от пътя на доброто и резултата от пътя на злото и казва: „С най-голямо пазене пази сърцето си, защото от него са изворите на живота."
И казва: „Блажени са, които държат Мъдростта. С Мъдрост е основана земята, утвърдени с разум небесата. Чрез Неговото знание се отвориха бездните и от облаците капе роса." В четвъртата глава се дават съвети за тези, които искат да следват пътя на Мъдростта и казва: „Не я оставяй, и ще те пази, обичай я, и ще те варди. Най-главното е Мъдрост, придобивай Мъдрост и при всичкото си придобиване придобивай разум.
Въздигай я и тя ще те възвиси, ще те прослави, когато я прегърнеш." След това посочва резултатите от пътя на доброто и резултата от пътя на злото и казва: „С най-голямо пазене пази сърцето си, защото от него са изворите на живота."
В пета глава дава съвет, човек да не се увлича от съблазните на света и да следва съвета на Мъдростта и разума, и завършва: „Понеже пътищата на человека са пред очите на Господа и Той измерва всичките му пътеки. Нечестивият ще го хванат в своите му беззакония и с въжетата на греха си ще бъде уловен." В шеста глава дава съвети за много неща н отношенията на човек към другите, навсякъде да бъде внимателен и да се ръководи от Мъдростта, за да не сгреши и да се спъне в живота си. В седмата глава говори за пътищата на астралната змия, която съблазнява хората и ги увлича в греха, и ги води в ада. И за да се предпази човек от нея, трябва да прегърне Мъдростта и казва: „Речи на Мъдростта „ти си ми сестра" и наречи разума „сродник", за да те пазят от людска жена", т.е.
към текста >>
В шеста глава дава съвети за много неща н отношенията на човек
към
другите, навсякъде да бъде внимателен и да се ръководи от Мъдростта, за да не сгреши и да се спъне в живота си.
В четвъртата глава се дават съвети за тези, които искат да следват пътя на Мъдростта и казва: „Не я оставяй, и ще те пази, обичай я, и ще те варди. Най-главното е Мъдрост, придобивай Мъдрост и при всичкото си придобиване придобивай разум. Въздигай я и тя ще те възвиси, ще те прослави, когато я прегърнеш." След това посочва резултатите от пътя на доброто и резултата от пътя на злото и казва: „С най-голямо пазене пази сърцето си, защото от него са изворите на живота." В пета глава дава съвет, човек да не се увлича от съблазните на света и да следва съвета на Мъдростта и разума, и завършва: „Понеже пътищата на человека са пред очите на Господа и Той измерва всичките му пътеки. Нечестивият ще го хванат в своите му беззакония и с въжетата на греха си ще бъде уловен."
В шеста глава дава съвети за много неща н отношенията на човек
към
другите, навсякъде да бъде внимателен и да се ръководи от Мъдростта, за да не сгреши и да се спъне в живота си.
В седмата глава говори за пътищата на астралната змия, която съблазнява хората и ги увлича в греха, и ги води в ада. И за да се предпази човек от нея, трябва да прегърне Мъдростта и казва: „Речи на Мъдростта „ти си ми сестра" и наречи разума „сродник", за да те пазят от людска жена", т.е. от астралната жена, или астралната змия." В осмата глава говори за предвечната Мъдрост, която е основа на всичко съществуващо. Мъдростта казва: „Послушайте.
към текста >>
Аз мразя високоумие и гордост... Аз обичам, които ме обичат и които ме търсят, ще ме намерят... Плодовете ми са по-добри от злато и от най-чисто злато... Господ ме имаше в началото на пътя Си, преди делата Си отдавна, от века бидох помазана, началото преди създанието на земята.
В осмата глава говори за предвечната Мъдрост, която е основа на всичко съществуващо. Мъдростта казва: „Послушайте. защото ще говоря изящни неща и устните ми ще произнасят правото, защото езикът ми ще говори Истината... Защото Мъдростта е по-добра от многоценни камъни и всичко желателно не се сравнява с нея. Аз Мъдрост обитавам с остроумието и изнамервам знание на умни измишления, страхът Господен е да мрази някой злото.
Аз мразя високоумие и гордост... Аз обичам, които ме обичат и които ме търсят, ще ме намерят... Плодовете ми са по-добри от злато и от най-чисто злато... Господ ме имаше в началото на пътя Си, преди делата Си отдавна, от века бидох помазана, началото преди създанието на земята.
Родих се, когато нямаше бездните, когато нямаше източниците, които изобилстват с вода, преди горите да се поставят, преди хълмовете аз бях родена, като още не беше направил земята, нито полетата, нито върховете от пръстта на вселената. Когато готвеше небесата, аз бях там. Когато начертаваше кръг над лицето на бездната, когато утвърждаваше облаците горе, когато укрепяваше източниците на бездната, когато полагаше закона Си на морето, да не престъпят водите повеленията Му, когато нареждаше основанията на земята, тогаз бях при Него и устоявах всичко. И аз Му бях наслаждение всеки ден и веселях се всякога пред Него. Веселях се, на обитаемата Негова земя и наслаждението ми беше с человеческите синове... Блажен този человек, който ме слуша и бди всеки ден при моите двери, и очаква при стълбовете на вратата ми.
към текста >>
9-та глава започва със знаменитите думи: „Мъдростта съгради дома си, издяла седемте свои стълбове." Домът на Мъдростта е цялата вселена; стълбовете, върху които е построена вселената, са принципите, които Учителят нарича седемте принципа на природата, които са известни в окултната наука като седемте принципа на Хермес.
Веселях се, на обитаемата Негова земя и наслаждението ми беше с человеческите синове... Блажен този человек, който ме слуша и бди всеки ден при моите двери, и очаква при стълбовете на вратата ми. Защото, който ме намери, ще намери живот и ще вземе благословение от Господа. А който съгреши против мене, своята си душа онеправдава. Всички, които ме мразят, обичат смъртта." В тази глава Соломон е казал много и показва, че той е притежавал живото окултно знание, и е знаел мястото и ролята на Мъдростта в битието като принцип, който организира всичко и туря всичко в ред и порядък, и носи Вечния живот.
9-та глава започва със знаменитите думи: „Мъдростта съгради дома си, издяла седемте свои стълбове." Домът на Мъдростта е цялата вселена; стълбовете, върху които е построена вселената, са принципите, които Учителят нарича седемте принципа на природата, които са известни в окултната наука като седемте принципа на Хермес.
Соломон е познавал херметичната Мъдрост и наука. И после казва, че Мъдростта е поканила всички, които са лишени от ум и Мъдрост да дойдат при нея, и казва: „Яжте от хляба ми и ходете в пътя на разума." След това дава някои мъдри съвети, които са много поучителни, затова ще ги приведа изцяло: „Който учи присмивател, взема на себе си безчестие. И който обличава нечестивия, взема на себе си порок. Не обли- чавай присмивател, за да не те намрази.
към текста >>
„Който учи присмивател, взема на
себе
си безчестие.
Всички, които ме мразят, обичат смъртта." В тази глава Соломон е казал много и показва, че той е притежавал живото окултно знание, и е знаел мястото и ролята на Мъдростта в битието като принцип, който организира всичко и туря всичко в ред и порядък, и носи Вечния живот. 9-та глава започва със знаменитите думи: „Мъдростта съгради дома си, издяла седемте свои стълбове." Домът на Мъдростта е цялата вселена; стълбовете, върху които е построена вселената, са принципите, които Учителят нарича седемте принципа на природата, които са известни в окултната наука като седемте принципа на Хермес. Соломон е познавал херметичната Мъдрост и наука. И после казва, че Мъдростта е поканила всички, които са лишени от ум и Мъдрост да дойдат при нея, и казва: „Яжте от хляба ми и ходете в пътя на разума." След това дава някои мъдри съвети, които са много поучителни, затова ще ги приведа изцяло:
„Който учи присмивател, взема на
себе
си безчестие.
И който обличава нечестивия, взема на себе си порок. Не обли- чавай присмивател, за да не те намрази. Обличавай мъдър и ще те възлюби. Давай наставление на мъдър, и ще бъде по- мъдър. Учи праведния и ще настои в учение." И после казва: „Начало на Мъдростта е страх Господен, и познаването на Святаго е разум.
към текста >>
И който обличава нечестивия, взема на
себе
си порок.
В тази глава Соломон е казал много и показва, че той е притежавал живото окултно знание, и е знаел мястото и ролята на Мъдростта в битието като принцип, който организира всичко и туря всичко в ред и порядък, и носи Вечния живот. 9-та глава започва със знаменитите думи: „Мъдростта съгради дома си, издяла седемте свои стълбове." Домът на Мъдростта е цялата вселена; стълбовете, върху които е построена вселената, са принципите, които Учителят нарича седемте принципа на природата, които са известни в окултната наука като седемте принципа на Хермес. Соломон е познавал херметичната Мъдрост и наука. И после казва, че Мъдростта е поканила всички, които са лишени от ум и Мъдрост да дойдат при нея, и казва: „Яжте от хляба ми и ходете в пътя на разума." След това дава някои мъдри съвети, които са много поучителни, затова ще ги приведа изцяло: „Който учи присмивател, взема на себе си безчестие.
И който обличава нечестивия, взема на
себе
си порок.
Не обли- чавай присмивател, за да не те намрази. Обличавай мъдър и ще те възлюби. Давай наставление на мъдър, и ще бъде по- мъдър. Учи праведния и ще настои в учение." И после казва: „Начало на Мъдростта е страх Господен, и познаването на Святаго е разум. Защото чрез мене ще се умножат дните ти и ще се притурят години на живот."
към текста >>
Например казва: „Господ не ще остави да гладува душата на праведния, но отхвърля желанието на нечестивите." И така цялата глава съпоставя пътя на праведния и пътя на нечестивия и казва: „Омразата повдига раздори, а
Любовта
покрива всичките погрешки."
Обличавай мъдър и ще те възлюби. Давай наставление на мъдър, и ще бъде по- мъдър. Учи праведния и ще настои в учение." И после казва: „Начало на Мъдростта е страх Господен, и познаването на Святаго е разум. Защото чрез мене ще се умножат дните ти и ще се притурят години на живот." В 10-та глава са очертани двата пътя на живота - пътят на Мъдрия и пътят на нечестивия, и в последователни контрастни стихове изнася единия и другия път.
Например казва: „Господ не ще остави да гладува душата на праведния, но отхвърля желанието на нечестивите." И така цялата глава съпоставя пътя на праведния и пътя на нечестивия и казва: „Омразата повдига раздори, а
Любовта
покрива всичките погрешки."
„Страхът на нечестивия ще го постигне, а желанието на праведните ще се изпълни." „Надеждата на праведните ще е радост. Ожиданието на нечестивите ще погине." и т.н. В 11 -та глава пак продължава да описва двата пътя на живота - пътят на правдата и доброто и пътят на нечестието и злото. Ще приведа няколко такива паралелни мисли:
към текста >>
„Милостивият человек благотвори на душата си, а жестокият смущава плътта си."
„Надеждата на праведните ще е радост. Ожиданието на нечестивите ще погине." и т.н. В 11 -та глава пак продължава да описва двата пътя на живота - пътят на правдата и доброто и пътят на нечестието и злото. Ще приведа няколко такива паралелни мисли: „Дойде ли гордост, дохожда и срам, а Мъдростта е със смирените."
„Милостивият человек благотвори на душата си, а жестокият смущава плътта си."
„Както правдата е близо до живота, така човек, който се стреми към злото, близо е до смъртта." „Както е златната обеца на носа на свиня, така е хубава жена без разсъждение." „Който има усърдие за доброто, ще придобие благоволение, но който иска злото, то ще дойде връх него." „Плодът на праведния е дърво на живот. И този, който придобива души, мъдър е."
към текста >>
„Както правдата е близо до живота, така човек, който се стреми
към
злото, близо е до смъртта."
Ожиданието на нечестивите ще погине." и т.н. В 11 -та глава пак продължава да описва двата пътя на живота - пътят на правдата и доброто и пътят на нечестието и злото. Ще приведа няколко такива паралелни мисли: „Дойде ли гордост, дохожда и срам, а Мъдростта е със смирените." „Милостивият человек благотвори на душата си, а жестокият смущава плътта си."
„Както правдата е близо до живота, така човек, който се стреми
към
злото, близо е до смъртта."
„Както е златната обеца на носа на свиня, така е хубава жена без разсъждение." „Който има усърдие за доброто, ще придобие благоволение, но който иска злото, то ще дойде връх него." „Плодът на праведния е дърво на живот. И този, който придобива души, мъдър е." В 12-та глава продължава паралелно да изрежда двата пътя на живота: пътят на доброто и правдата, и пътят на злото и нечестието.
към текста >>
„Благоразумният човек покрива знанието си, а сърцето на безумните изказва глупост."
И този, който придобива души, мъдър е." В 12-та глава продължава паралелно да изрежда двата пътя на живота: пътят на доброто и правдата, и пътят на злото и нечестието. Например казва: „Който обича поучение, обича знание, но който мрази обличение, безумен е." „Мислите на праведните са справедливост, а намеренията на нечестивите са коварство." „Понякога несмисленото говорене пронизва като нож, а езикът на Мъдрите е изцеление."
„Благоразумният човек покрива знанието си, а сърцето на безумните изказва глупост."
В 13-та глава също в мъдри изречения изнася двата пътя на живота, като ги съпоставя, казва: „Правдата съхранява ходещия непорочно, а нечестието съсипва грешния." „Виделото на праведните е весело, а светилникът на нечестивите ще угасне." „Само от гордостта произхожда препиране, а Мъдростта е с онези, които приемат съвети." „Всеки благоразумен върши работа със знание, а безумният открива глупост." В 14-та глава пак дава паралел на двата пътя на живота.
към текста >>
„Мъдростта на благоразумния е да познава пътя си, а глупостта на безумните е заблуждение."
В 13-та глава също в мъдри изречения изнася двата пътя на живота, като ги съпоставя, казва: „Правдата съхранява ходещия непорочно, а нечестието съсипва грешния." „Виделото на праведните е весело, а светилникът на нечестивите ще угасне." „Само от гордостта произхожда препиране, а Мъдростта е с онези, които приемат съвети." „Всеки благоразумен върши работа със знание, а безумният открива глупост." В 14-та глава пак дава паралел на двата пътя на живота.
„Мъдростта на благоразумния е да познава пътя си, а глупостта на безумните е заблуждение."
„Безумните наследяват глупост, а благоразумните се венчават със знание." „Който презира ближния си, съгрешава, а който помилва сиромаха, блажен е." „Тихо сърце е живот на плътта, а завистта е гнилостта на костите." „В сърцето на разумния почива мъдрост, а какво има вътре в безумните, ще се яви." В 15-та глава продължава в същия дух да изнася двата пътя на живота паралелно.
към текста >>
„Който презира
ближния
си, съгрешава, а който помилва сиромаха, блажен е."
„Само от гордостта произхожда препиране, а Мъдростта е с онези, които приемат съвети." „Всеки благоразумен върши работа със знание, а безумният открива глупост." В 14-та глава пак дава паралел на двата пътя на живота. „Мъдростта на благоразумния е да познава пътя си, а глупостта на безумните е заблуждение." „Безумните наследяват глупост, а благоразумните се венчават със знание."
„Който презира
ближния
си, съгрешава, а който помилва сиромаха, блажен е."
„Тихо сърце е живот на плътта, а завистта е гнилостта на костите." „В сърцето на разумния почива мъдрост, а какво има вътре в безумните, ще се яви." В 15-та глава продължава в същия дух да изнася двата пътя на живота паралелно. „Очите Господни са на всяко място и наблюдават добрите и злите." „Жертвата на нечестивите е мерзост Господу, а молението на праведния, благоприятно Нему."
към текста >>
„По-предпочитателно е доброто име, нежели голямо
богатство
."
„Всички пътища на человека са прави в очите му, но Господ претегля сърцата." „Който затуля очите си от вика на сиромаха, ще викне и той, и няма да се послуша." „Человек, който свърне от пътя на разума, ще стигне в събранието на мъртвите." „Който следва правда и милост, ще намери живот, правда и слава." В 22-ра глава пак дава мъдри мисли и съвети за живота.
„По-предпочитателно е доброто име, нежели голямо
богатство
."
„Следствие на смирението и на страха Господен е богатство и слава и живот. Тръне и сетима има в пътя на строптивия. Който пази душата си, ще бъде далеч от тях." „Който има добро око, ще бъде благословен, защото дава от хляба си на сиромаха." „Очите на Господа пазят знанието, а съсипва Той думите на законопрестъпника."
към текста >>
„Следствие на смирението и на страха Господен е
богатство
и слава и живот.
„Който затуля очите си от вика на сиромаха, ще викне и той, и няма да се послуша." „Человек, който свърне от пътя на разума, ще стигне в събранието на мъртвите." „Който следва правда и милост, ще намери живот, правда и слава." В 22-ра глава пак дава мъдри мисли и съвети за живота. „По-предпочитателно е доброто име, нежели голямо богатство."
„Следствие на смирението и на страха Господен е
богатство
и слава и живот.
Тръне и сетима има в пътя на строптивия. Който пази душата си, ще бъде далеч от тях." „Който има добро око, ще бъде благословен, защото дава от хляба си на сиромаха." „Очите на Господа пазят знанието, а съсипва Той думите на законопрестъпника." „Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си и който дава на богатия, непременно ще дойде в скудост."
към текста >>
Който пази душата си, ще бъде далеч от тях."
„Който следва правда и милост, ще намери живот, правда и слава." В 22-ра глава пак дава мъдри мисли и съвети за живота. „По-предпочитателно е доброто име, нежели голямо богатство." „Следствие на смирението и на страха Господен е богатство и слава и живот. Тръне и сетима има в пътя на строптивия.
Който пази душата си, ще бъде далеч от тях."
„Който има добро око, ще бъде благословен, защото дава от хляба си на сиромаха." „Очите на Господа пазят знанието, а съсипва Той думите на законопрестъпника." „Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си и който дава на богатия, непременно ще дойде в скудост." „Не прави приятелство с яростен човек и с гневлив човек не ходи заедно, за да не научиш пътищата му и да не поставиш сет на душата си." 23-та глава дава правила и мисли за разумен живот.
към текста >>
„Който угнетява сиромаха, за да умножи
богатството
си и който дава на
богатия
, непременно ще дойде в скудост."
„Следствие на смирението и на страха Господен е богатство и слава и живот. Тръне и сетима има в пътя на строптивия. Който пази душата си, ще бъде далеч от тях." „Който има добро око, ще бъде благословен, защото дава от хляба си на сиромаха." „Очите на Господа пазят знанието, а съсипва Той думите на законопрестъпника."
„Който угнетява сиромаха, за да умножи
богатството
си и който дава на
богатия
, непременно ще дойде в скудост."
„Не прави приятелство с яростен човек и с гневлив човек не ходи заедно, за да не научиш пътищата му и да не поставиш сет на душата си." 23-та глава дава правила и мисли за разумен живот. „Не яж хляба на оногоз, който има лошо око, нито желай вкусните му ястия, защото както мъдрува в душата си, такъв е той. Говори ти: "Яж и пий, но сърцето му не е с тебе. Уломъкът, що си изял, ще избълваш и ще изгубиш сладките си думи."
към текста >>
„Не яж хляба на оногоз, който има лошо око, нито желай вкусните му ястия, защото както мъдрува в душата си, такъв е той.
„Който има добро око, ще бъде благословен, защото дава от хляба си на сиромаха." „Очите на Господа пазят знанието, а съсипва Той думите на законопрестъпника." „Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си и който дава на богатия, непременно ще дойде в скудост." „Не прави приятелство с яростен човек и с гневлив човек не ходи заедно, за да не научиш пътищата му и да не поставиш сет на душата си." 23-та глава дава правила и мисли за разумен живот.
„Не яж хляба на оногоз, който има лошо око, нито желай вкусните му ястия, защото както мъдрува в душата си, такъв е той.
Говори ти: "Яж и пий, но сърцето му не е с тебе. Уломъкът, що си изял, ще избълваш и ще изгубиш сладките си думи." "Купувай Истината и не продавай Мъдростта, поучението и разума." 24-та глава също дава мъдри съвети за разумен живот. „Не ревнувай на злите человеци, нито желай да си с тях." „С Мъдростта се гради дом, и с разума се утвърждава и чрез знание клетове ще се напълнят с всяко многоценно и благоприятно богатство."
към текста >>
„Не ревнувай на злите человеци, нито желай да си с тях." „С Мъдростта се гради дом, и с разума се утвърждава и чрез знание клетове ще се напълнят с всяко многоценно и благоприятно
богатство
."
„Не яж хляба на оногоз, който има лошо око, нито желай вкусните му ястия, защото както мъдрува в душата си, такъв е той. Говори ти: "Яж и пий, но сърцето му не е с тебе. Уломъкът, що си изял, ще избълваш и ще изгубиш сладките си думи." "Купувай Истината и не продавай Мъдростта, поучението и разума." 24-та глава също дава мъдри съвети за разумен живот.
„Не ревнувай на злите человеци, нито желай да си с тях." „С Мъдростта се гради дом, и с разума се утвърждава и чрез знание клетове ще се напълнят с всяко многоценно и благоприятно
богатство
."
„Мъдрият човек се укрепява, и человек със знание расте в сила." „Избавяй влачените на смърт и не се оттегляй от онези, които са докарани до клане." „Когато падне неприятелят ти, не се радвай, и да се не весели сърцето ти, когато се той подплъзне, да не би да съгледа Господ и да се яви това зло пред очите Му и обърне яростта Си от него към тебе." „Не казвай: Както ми направи, така ще му направя. Ще направя на человека по делата му."
към текста >>
„Когато падне неприятелят ти, не се радвай, и да се не весели сърцето ти, когато се той подплъзне, да не би да съгледа Господ и да се яви това зло пред очите Му и обърне яростта Си от него
към
тебе."
"Купувай Истината и не продавай Мъдростта, поучението и разума." 24-та глава също дава мъдри съвети за разумен живот. „Не ревнувай на злите человеци, нито желай да си с тях." „С Мъдростта се гради дом, и с разума се утвърждава и чрез знание клетове ще се напълнят с всяко многоценно и благоприятно богатство." „Мъдрият човек се укрепява, и человек със знание расте в сила." „Избавяй влачените на смърт и не се оттегляй от онези, които са докарани до клане."
„Когато падне неприятелят ти, не се радвай, и да се не весели сърцето ти, когато се той подплъзне, да не би да съгледа Господ и да се яви това зло пред очите Му и обърне яростта Си от него
към
тебе."
„Не казвай: Както ми направи, така ще му направя. Ще направя на человека по делата му." 25-та глава е също от мисли за разумен живот. „Ако е гладен неприятелят ти, дай му хляб да яде, и ако е жаден, напой го с вода, защото ще натрупаш жар на главата му и Господ ще те възмезди." „Не е добро да яде някой много мед, и не е славно да търси своята си слава."
към текста >>
„Който не въздържа духа си, е съсипан град без стени."
„Не казвай: Както ми направи, така ще му направя. Ще направя на человека по делата му." 25-та глава е също от мисли за разумен живот. „Ако е гладен неприятелят ти, дай му хляб да яде, и ако е жаден, напой го с вода, защото ще натрупаш жар на главата му и Господ ще те възмезди." „Не е добро да яде някой много мед, и не е славно да търси своята си слава."
„Който не въздържа духа си, е съсипан град без стени."
В 26-та глава също дава мъдри съвети за разумен живот. „Не отговаряй на безумния според безумието му, за да не станеш и ти подобен нему." „Отговаряй на безумния според безумието му, за да не се има мъдър в очите си." „Който копае ров, ще падне в него и камъкът ще се върне върху този, който го търкаля." В 27-ма глава също се дават мъдри съвети за разумен живот.
към текста >>
„Не оставяй приятеля си и приятеля на отца си, и в дома на брата си не влизай в деня на злощастието си."
„Отговаряй на безумния според безумието му, за да не се има мъдър в очите си." „Който копае ров, ще падне в него и камъкът ще се върне върху този, който го търкаля." В 27-ма глава също се дават мъдри съвети за разумен живот. „Не се хвали за утрешния ден, защото не знаеш, що ще роди денят." „Нека те хвали друг, а не устата ти, чужд, а не устните ти."
„Не оставяй приятеля си и приятеля на отца си, и в дома на брата си не влизай в деня на злощастието си."
„Благоразумният предвижда злото и се укрива, а неразумните напредват и се наказват." 28-ма глава също дава мъдри мисли и съвети за разумен живот. „Нечестивите бягат, без да ги гони някой, а праведните имат дръзновение като млад лъв." „Който заблуждава праведните в лош път, той ще падне в ямата си, но непорочните ще наследят добрите." „Който крие престъпленията си, няма да успее.
към текста >>
„Който заблуждава праведните в лош път, той ще падне в ямата си, но непорочните ще наследят добрите."
„Нека те хвали друг, а не устата ти, чужд, а не устните ти." „Не оставяй приятеля си и приятеля на отца си, и в дома на брата си не влизай в деня на злощастието си." „Благоразумният предвижда злото и се укрива, а неразумните напредват и се наказват." 28-ма глава също дава мъдри мисли и съвети за разумен живот. „Нечестивите бягат, без да ги гони някой, а праведните имат дръзновение като млад лъв."
„Който заблуждава праведните в лош път, той ще падне в ямата си, но непорочните ще наследят добрите."
„Който крие престъпленията си, няма да успее. А който ги изповядва и оставя, ще бъде помилван." „Гордият в сърцето си повдига свади." „Който уповава на Господа, блажен е. Който уповава на сърцето си, безумен е.
към текста >>
„Който крие престъпленията си, няма да успее.
„Не оставяй приятеля си и приятеля на отца си, и в дома на брата си не влизай в деня на злощастието си." „Благоразумният предвижда злото и се укрива, а неразумните напредват и се наказват." 28-ма глава също дава мъдри мисли и съвети за разумен живот. „Нечестивите бягат, без да ги гони някой, а праведните имат дръзновение като млад лъв." „Който заблуждава праведните в лош път, той ще падне в ямата си, но непорочните ще наследят добрите."
„Който крие престъпленията си, няма да успее.
А който ги изповядва и оставя, ще бъде помилван." „Гордият в сърцето си повдига свади." „Който уповава на Господа, блажен е. Който уповава на сърцето си, безумен е. А който ходи с Мъдрост, той ще се спаси."
към текста >>
Който уповава на сърцето си, безумен е.
„Който заблуждава праведните в лош път, той ще падне в ямата си, но непорочните ще наследят добрите." „Който крие престъпленията си, няма да успее. А който ги изповядва и оставя, ще бъде помилван." „Гордият в сърцето си повдига свади." „Който уповава на Господа, блажен е.
Който уповава на сърцето си, безумен е.
А който ходи с Мъдрост, той ще се спаси." „Който дава на сиромасите, не ще стигне до скудност." 29-та глава дава мъдри съвети и правила за живота и очертава характера на двата пътя на живота. Ще дам няколко мисли от нея: „Когато се праведните увеличават, народът се весели.
към текста >>
„Человек, който ласкае
ближния
си, простира мрежа пред стъпките му."
„Който дава на сиромасите, не ще стигне до скудност." 29-та глава дава мъдри съвети и правила за живота и очертава характера на двата пътя на живота. Ще дам няколко мисли от нея: „Когато се праведните увеличават, народът се весели. Но когато нечестивият началствува, народът въздиша."
„Человек, който ласкае
ближния
си, простира мрежа пред стъпките му."
„Праведният дава внимание в съдбата на бедните. Нечестивият не вниква, за да познае." 30-та глава е съставена от умни и мъдри гатанки, но бисерът на главата е от 5-ти до 10-ти стих. Ще го предадем: „Всяко Божие Слово е опитано.
към текста >>
„Две неща прося от Тебе, не ми ги отричай преди да умра: Суета и лъжливо слово отдалечи от тебе; сиромашия и
богатство
не ми давай; храни ме с нужната ми храна, да не би да се преситя и да се отрека от Тебе и да река: Кой е Господ, или да не би да се намеря сиромах, та да открадна и взема в Името на
Бога
моего всуе."
30-та глава е съставена от умни и мъдри гатанки, но бисерът на главата е от 5-ти до 10-ти стих. Ще го предадем: „Всяко Божие Слово е опитано. Той е щит за тези, които уповават на Него. Не притуряй на Неговите думи, за да не те обличи и се покажеш лъжец."
„Две неща прося от Тебе, не ми ги отричай преди да умра: Суета и лъжливо слово отдалечи от тебе; сиромашия и
богатство
не ми давай; храни ме с нужната ми храна, да не би да се преситя и да се отрека от Тебе и да река: Кой е Господ, или да не би да се намеря сиромах, та да открадна и взема в Името на
Бога
моего всуе."
31-ва глава говори за добродетелната жена и нейните качества и пътища. „Кой може да намери добродетелна жена, защото такава е много по-скъпа от скъпоценни камъни. Сърцето на мъжа й уповава на нея и не ще бъде лишен от изобилие. Ще му донесе добро, а не зло през всичките дни на живота си... Отваря ръката си на сиромасите, и простира ръцете си към оскудените... Отваря устата си с Мъдрост и закон на благосклонност има в езика й. Внимава за управлението на дома и хляб на леност не яде... "
към текста >>
Ще му донесе добро, а не зло през всичките дни на живота си... Отваря ръката си на сиромасите, и простира ръцете си
към
оскудените... Отваря устата си с Мъдрост и закон на благосклонност има в езика й.
Не притуряй на Неговите думи, за да не те обличи и се покажеш лъжец." „Две неща прося от Тебе, не ми ги отричай преди да умра: Суета и лъжливо слово отдалечи от тебе; сиромашия и богатство не ми давай; храни ме с нужната ми храна, да не би да се преситя и да се отрека от Тебе и да река: Кой е Господ, или да не би да се намеря сиромах, та да открадна и взема в Името на Бога моего всуе." 31-ва глава говори за добродетелната жена и нейните качества и пътища. „Кой може да намери добродетелна жена, защото такава е много по-скъпа от скъпоценни камъни. Сърцето на мъжа й уповава на нея и не ще бъде лишен от изобилие.
Ще му донесе добро, а не зло през всичките дни на живота си... Отваря ръката си на сиромасите, и простира ръцете си
към
оскудените... Отваря устата си с Мъдрост и закон на благосклонност има в езика й.
Внимава за управлението на дома и хляб на леност не яде... " „Красотата е лъстива и суетна е хубостта." „Жената, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена." Притчите на Соломон са мъдри правила за живота, извлечени от окултната наука, която той много добре познавал. Но както ще видим в „Еклесиаст", той се разочарова от тази наука, понеже се спъна в сърцето си с жените, които го отведоха в левия път.
към текста >>
45.
14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Те са проява на
Любовта
и Мъдростта, които живеят в Него и са негова Същина.
А Душата на Християнството е самият Христос, който положи основите на християнската общност. До Негово време дадена общност се изграждала в кръга на определи кръвни връзки. Сега Христос изгражда една общност, която не почива на кръвните връзки, а почива на общността на идеите на дадена група хора. Христос донесе известни идеи, които са идеите, които като зародиш са вложени във всяка човешка душа. Идеите, които Христос донесе, представят лъчи на Духовното слънце, което е самият Той.
Те са проява на
Любовта
и Мъдростта, които живеят в Него и са негова Същина.
Със Светлината на Мъдростта и с топлината на Любовта, които носи, Христос събуди Божествените идеи в душата на определен кръг от хора, които бяха подготвени и те образуваха първоначалната ядка на християнската общност. Това са дванадесетте ученици и след тях кръгът на седемдесетте, които възприеха благодатните лъчи на Духовното слънце и се пробудиха от дълбокия сън, възкръснаха за нов живот. Християнството е първата общочовешка религия. До времето на Христос всички религии бяха народни и национални. Оттук произлиза мисията на Християнството - да обедини цялото човечество в едно семейство, в една общност.
към текста >>
Със Светлината на Мъдростта и с топлината на
Любовта
, които носи, Христос събуди Божествените идеи в душата на определен кръг от хора, които бяха подготвени и те образуваха първоначалната ядка на християнската общност.
До Негово време дадена общност се изграждала в кръга на определи кръвни връзки. Сега Христос изгражда една общност, която не почива на кръвните връзки, а почива на общността на идеите на дадена група хора. Христос донесе известни идеи, които са идеите, които като зародиш са вложени във всяка човешка душа. Идеите, които Христос донесе, представят лъчи на Духовното слънце, което е самият Той. Те са проява на Любовта и Мъдростта, които живеят в Него и са негова Същина.
Със Светлината на Мъдростта и с топлината на
Любовта
, които носи, Христос събуди Божествените идеи в душата на определен кръг от хора, които бяха подготвени и те образуваха първоначалната ядка на християнската общност.
Това са дванадесетте ученици и след тях кръгът на седемдесетте, които възприеха благодатните лъчи на Духовното слънце и се пробудиха от дълбокия сън, възкръснаха за нов живот. Християнството е първата общочовешка религия. До времето на Христос всички религии бяха народни и национални. Оттук произлиза мисията на Християнството - да обедини цялото човечество в едно семейство, в една общност. Това е основната идея и мисия на Християнството.
към текста >>
Това е истинската мисия на Християнството - да посочи на хората Пътя
към
Бога
, който е скрит дълбоко в техните души и да даде методи за познаване и събуждане на този Бог, Който е вътре в душата.
Християнството разширява идеята за братството зад границите на кръвното родство и създава братство на духовна основа, където обединително звено са идеите. Тези идеи, както казах, идват от Христос, Великото духовно Слънце. При Възкресението си Той каза на учениците Си: Идете и проповядвайте това Евангелие между всички народи и Аз ще бъда с вас до окончанието на века. Значи, този Дух, това вътрешно сцепление и сила на християнските идеи иде от самия Дух на Христос, който сам работи за проникването на Неговите идеи в човешките души. Христос иска да проникне във всички души, за да ги направи безсмъртни, да събуди Божественото Начало в тях.
Това е истинската мисия на Християнството - да посочи на хората Пътя
към
Бога
, който е скрит дълбоко в техните души и да даде методи за познаване и събуждане на този Бог, Който е вътре в душата.
И Учителят казва: "Вие не трябва да се спирате върху отвлечената мисъл, че Христос седи отдясно на Бога, но трябва да гледате на Христос като на сила, която прониква цялата земя. Когато тази сила мине през всички същества, от най-малките до най-големите, тогава ще дойде освобождението на цялото човечество. Когато разпънали Христа, т.е. когато прекъснали течението на тези сили, на тези струи, навред настанал голям мрак. Всички хора почувствали тази тъмнина.
към текста >>
И Учителят казва: "Вие не трябва да се спирате върху отвлечената мисъл, че Христос седи отдясно на
Бога
, но трябва да гледате на Христос като на сила, която прониква цялата земя.
Тези идеи, както казах, идват от Христос, Великото духовно Слънце. При Възкресението си Той каза на учениците Си: Идете и проповядвайте това Евангелие между всички народи и Аз ще бъда с вас до окончанието на века. Значи, този Дух, това вътрешно сцепление и сила на християнските идеи иде от самия Дух на Христос, който сам работи за проникването на Неговите идеи в човешките души. Христос иска да проникне във всички души, за да ги направи безсмъртни, да събуди Божественото Начало в тях. Това е истинската мисия на Християнството - да посочи на хората Пътя към Бога, който е скрит дълбоко в техните души и да даде методи за познаване и събуждане на този Бог, Който е вътре в душата.
И Учителят казва: "Вие не трябва да се спирате върху отвлечената мисъл, че Христос седи отдясно на
Бога
, но трябва да гледате на Христос като на сила, която прониква цялата земя.
Когато тази сила мине през всички същества, от най-малките до най-големите, тогава ще дойде освобождението на цялото човечество. Когато разпънали Христа, т.е. когато прекъснали течението на тези сили, на тези струи, навред настанал голям мрак. Всички хора почувствали тази тъмнина. Това е станало, защото Христос казва: "Аз съм Светлината на света".
към текста >>
Следователно иде князът на тъмнината, на нощта, който няма нищо общо с Христос - с Великата идея на
Любовта
, която побратимява хората и ги прави свободни и силни.
когато прекъснали течението на тези сили, на тези струи, навред настанал голям мрак. Всички хора почувствали тази тъмнина. Това е станало, защото Христос казва: "Аз съм Светлината на света". И казва още: Работете, докато е ден, защото иде нощ, когато никой не може да работи. И след това казва: Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мен.
Следователно иде князът на тъмнината, на нощта, който няма нищо общо с Христос - с Великата идея на
Любовта
, която побратимява хората и ги прави свободни и силни.
Така че, една от основните идеи в Християнството е да посочи на хората Пътя към Бога, който е скрит дълбоко в тяхната душа. И Христос казва: "Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го призове и никой не може да отиде при Отца, ако Аз не му покажа Пътя." И казва още: "Аз съм Пътят, Истината и Животът." Някои ще кажат, че търсенето на Пътя към Бога е била целта и на древните Мистерии в Храмовете на Посвещение. Това е вярно. Но тогава този Път беше достъпен за малцина избраници, а Христос искал да покаже един Път, достъпен за всички.
към текста >>
Така че, една от основните идеи в Християнството е да посочи на хората Пътя
към
Бога
, който е скрит дълбоко в тяхната душа.
Всички хора почувствали тази тъмнина. Това е станало, защото Христос казва: "Аз съм Светлината на света". И казва още: Работете, докато е ден, защото иде нощ, когато никой не може да работи. И след това казва: Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мен. Следователно иде князът на тъмнината, на нощта, който няма нищо общо с Христос - с Великата идея на Любовта, която побратимява хората и ги прави свободни и силни.
Така че, една от основните идеи в Християнството е да посочи на хората Пътя
към
Бога
, който е скрит дълбоко в тяхната душа.
И Христос казва: "Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го призове и никой не може да отиде при Отца, ако Аз не му покажа Пътя." И казва още: "Аз съм Пътят, Истината и Животът." Някои ще кажат, че търсенето на Пътя към Бога е била целта и на древните Мистерии в Храмовете на Посвещение. Това е вярно. Но тогава този Път беше достъпен за малцина избраници, а Христос искал да покаже един Път, достъпен за всички. Защото Христос искал всички хора да бъдат спасени, а не само единици.
към текста >>
Някои ще кажат, че търсенето на Пътя
към
Бога
е била целта и на древните Мистерии в Храмовете на Посвещение.
И казва още: Работете, докато е ден, защото иде нощ, когато никой не може да работи. И след това казва: Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мен. Следователно иде князът на тъмнината, на нощта, който няма нищо общо с Христос - с Великата идея на Любовта, която побратимява хората и ги прави свободни и силни. Така че, една от основните идеи в Християнството е да посочи на хората Пътя към Бога, който е скрит дълбоко в тяхната душа. И Христос казва: "Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го призове и никой не може да отиде при Отца, ако Аз не му покажа Пътя." И казва още: "Аз съм Пътят, Истината и Животът."
Някои ще кажат, че търсенето на Пътя
към
Бога
е била целта и на древните Мистерии в Храмовете на Посвещение.
Това е вярно. Но тогава този Път беше достъпен за малцина избраници, а Христос искал да покаже един Път, достъпен за всички. Защото Христос искал всички хора да бъдат спасени, а не само единици. И затова това, което става в Храмовете на Посвещение в древните Мистерии, Той го изнесе открито пред целия свят и всеки, който намери сили в себе си, да Го следва доколкото може. А всеки, който направи усилие, ще намери сили в себе си, за да преодолява противодействието на материята, за да израстне.
към текста >>
И затова това, което става в Храмовете на Посвещение в древните Мистерии, Той го изнесе открито пред целия свят и всеки, който намери сили в
себе
си, да Го следва доколкото може.
И Христос казва: "Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го призове и никой не може да отиде при Отца, ако Аз не му покажа Пътя." И казва още: "Аз съм Пътят, Истината и Животът." Някои ще кажат, че търсенето на Пътя към Бога е била целта и на древните Мистерии в Храмовете на Посвещение. Това е вярно. Но тогава този Път беше достъпен за малцина избраници, а Христос искал да покаже един Път, достъпен за всички. Защото Христос искал всички хора да бъдат спасени, а не само единици.
И затова това, което става в Храмовете на Посвещение в древните Мистерии, Той го изнесе открито пред целия свят и всеки, който намери сили в
себе
си, да Го следва доколкото може.
А всеки, който направи усилие, ще намери сили в себе си, за да преодолява противодействието на материята, за да израстне. Защото човешките души са посадени в гъстата материя, както житното зърно в земята. И както житното зърно под влияние на светлината и топлината на слънцето намира сили в себе си, за да излезе над земята и да израсте, да даде плод, така и всяка душа, под влиянието на топлината на Любовта и Светлината на Мъдростта може да преодолее противодействието на гъстата материя и да израстне за нов живот, да се пробуди ново съзнание в нея. Тези сили на Любовта и Мъдростта внесе Христос в света, за да създаде условия за пробуждане на човешките души и за излизането им от лабиринта на материята. Но затова трябва да се направи известно усилие.
към текста >>
А всеки, който направи усилие, ще намери сили в
себе
си, за да преодолява противодействието на материята, за да израстне.
Някои ще кажат, че търсенето на Пътя към Бога е била целта и на древните Мистерии в Храмовете на Посвещение. Това е вярно. Но тогава този Път беше достъпен за малцина избраници, а Христос искал да покаже един Път, достъпен за всички. Защото Христос искал всички хора да бъдат спасени, а не само единици. И затова това, което става в Храмовете на Посвещение в древните Мистерии, Той го изнесе открито пред целия свят и всеки, който намери сили в себе си, да Го следва доколкото може.
А всеки, който направи усилие, ще намери сили в
себе
си, за да преодолява противодействието на материята, за да израстне.
Защото човешките души са посадени в гъстата материя, както житното зърно в земята. И както житното зърно под влияние на светлината и топлината на слънцето намира сили в себе си, за да излезе над земята и да израсте, да даде плод, така и всяка душа, под влиянието на топлината на Любовта и Светлината на Мъдростта може да преодолее противодействието на гъстата материя и да израстне за нов живот, да се пробуди ново съзнание в нея. Тези сили на Любовта и Мъдростта внесе Христос в света, за да създаде условия за пробуждане на човешките души и за излизането им от лабиринта на материята. Но затова трябва да се направи известно усилие. Затова Христос казва: Отсега Царството Божие насила се взема.
към текста >>
И както житното зърно под влияние на светлината и топлината на слънцето намира сили в
себе
си, за да излезе над земята и да израсте, да даде плод, така и всяка душа, под влиянието на топлината на
Любовта
и Светлината на Мъдростта може да преодолее противодействието на гъстата материя и да израстне за нов живот, да се пробуди ново съзнание в нея.
Но тогава този Път беше достъпен за малцина избраници, а Христос искал да покаже един Път, достъпен за всички. Защото Христос искал всички хора да бъдат спасени, а не само единици. И затова това, което става в Храмовете на Посвещение в древните Мистерии, Той го изнесе открито пред целия свят и всеки, който намери сили в себе си, да Го следва доколкото може. А всеки, който направи усилие, ще намери сили в себе си, за да преодолява противодействието на материята, за да израстне. Защото човешките души са посадени в гъстата материя, както житното зърно в земята.
И както житното зърно под влияние на светлината и топлината на слънцето намира сили в
себе
си, за да излезе над земята и да израсте, да даде плод, така и всяка душа, под влиянието на топлината на
Любовта
и Светлината на Мъдростта може да преодолее противодействието на гъстата материя и да израстне за нов живот, да се пробуди ново съзнание в нея.
Тези сили на Любовта и Мъдростта внесе Христос в света, за да създаде условия за пробуждане на човешките души и за излизането им от лабиринта на материята. Но затова трябва да се направи известно усилие. Затова Христос казва: Отсега Царството Божие насила се взема. Който се насили, той ще го вземе. Значи, от човека се иска да направи усилие над себе си, за да преодолее противодействието на гъстата материя, за да може да намери Царството Божие.
към текста >>
Тези сили на
Любовта
и Мъдростта внесе Христос в света, за да създаде условия за пробуждане на човешките души и за излизането им от лабиринта на материята.
Защото Христос искал всички хора да бъдат спасени, а не само единици. И затова това, което става в Храмовете на Посвещение в древните Мистерии, Той го изнесе открито пред целия свят и всеки, който намери сили в себе си, да Го следва доколкото може. А всеки, който направи усилие, ще намери сили в себе си, за да преодолява противодействието на материята, за да израстне. Защото човешките души са посадени в гъстата материя, както житното зърно в земята. И както житното зърно под влияние на светлината и топлината на слънцето намира сили в себе си, за да излезе над земята и да израсте, да даде плод, така и всяка душа, под влиянието на топлината на Любовта и Светлината на Мъдростта може да преодолее противодействието на гъстата материя и да израстне за нов живот, да се пробуди ново съзнание в нея.
Тези сили на
Любовта
и Мъдростта внесе Христос в света, за да създаде условия за пробуждане на човешките души и за излизането им от лабиринта на материята.
Но затова трябва да се направи известно усилие. Затова Христос казва: Отсега Царството Божие насила се взема. Който се насили, той ще го вземе. Значи, от човека се иска да направи усилие над себе си, за да преодолее противодействието на гъстата материя, за да може да намери Царството Божие. Защото Христос казва още: Царството Божие е вътре във вас.
към текста >>
Значи, от човека се иска да направи усилие над
себе
си, за да преодолее противодействието на гъстата материя, за да може да намери Царството Божие.
И както житното зърно под влияние на светлината и топлината на слънцето намира сили в себе си, за да излезе над земята и да израсте, да даде плод, така и всяка душа, под влиянието на топлината на Любовта и Светлината на Мъдростта може да преодолее противодействието на гъстата материя и да израстне за нов живот, да се пробуди ново съзнание в нея. Тези сили на Любовта и Мъдростта внесе Христос в света, за да създаде условия за пробуждане на човешките души и за излизането им от лабиринта на материята. Но затова трябва да се направи известно усилие. Затова Христос казва: Отсега Царството Божие насила се взема. Който се насили, той ще го вземе.
Значи, от човека се иска да направи усилие над
себе
си, за да преодолее противодействието на гъстата материя, за да може да намери Царството Божие.
Защото Христос казва още: Царството Божие е вътре във вас. А Царството Божие, това е Божественото Начало, което трябва да се пробуди във всяка душа. И тогава това пробудено Божествено Начало ще го въведе в своето Царство - безграничния Божествен свят. За да разберем мисията на християнството, трябва да познаваме състоянието на епохата, в която то се яви. Тази епоха се характеризира с пълен упадък - морален, духовен, а също и политически, и стопански.
към текста >>
Казано с други думи, в това време развитието на човечеството преминавало от колективното подсъзнание
към
развитие на самосъзнанието и след това се насочва
към
развиване на колективното съзнание.
И ако така продължавали нещата, рискувало се да се дойде до голяма духовна катастрофа - да се изгуби едва зараждащата се човешка индивидуалност. За да се избегне тази духовна катастрофа, духовното ръководство на човечеството решило да вземе мерки и Христос, най-възвишеният в йерархията на Ангелите, Първородният Божи Син, Логосът, Божественото Слово, слезе на земята. Със слизането Си на земята Той имал за задача първо да спре инволюционния процес, който бил извършил своята мисия и се превръщал в едно зло. С това Той обърна посоката на духовните сили, които действали в сферата на земята от низходящо във възходящо направление. След това Той трябваше да проникне в човешките души като една творческа сила, която да организира човешкия душевен живот и да даде условия за развиване на Аза в човека, на човешкото самосъзнание, за да може човек в бъдеще да осъзнае своя Божествен произход и своето достойнство като човек.
Казано с други думи, в това време развитието на човечеството преминавало от колективното подсъзнание
към
развитие на самосъзнанието и след това се насочва
към
развиване на колективното съзнание.
По такъв начин човешкото развитие върви от несъзнателното към съзнателното, в която фаза се заражда и развива човешкият ум, който има стремеж да проучи външния свят. Следващата фаза в развитието е космичното съзнание, когато в човека ще се развие интуицията и разумното сърце. Човек ще може да проучи обективно Духовния свят, в който навлиза развитието. Целият този процес на развитие не би могъл да се осъществи, ако Христос не беше слязъл на земята, ако не беше се явило Християнството на историческата сцена. Със слизането Си на земята Христос вля в остарялото тяло на човечеството нови Божествени сили, които са в състояние да го обновят и подмладят.
към текста >>
По такъв начин човешкото развитие върви от несъзнателното
към
съзнателното, в която фаза се заражда и развива човешкият ум, който има стремеж да проучи външния свят.
За да се избегне тази духовна катастрофа, духовното ръководство на човечеството решило да вземе мерки и Христос, най-възвишеният в йерархията на Ангелите, Първородният Божи Син, Логосът, Божественото Слово, слезе на земята. Със слизането Си на земята Той имал за задача първо да спре инволюционния процес, който бил извършил своята мисия и се превръщал в едно зло. С това Той обърна посоката на духовните сили, които действали в сферата на земята от низходящо във възходящо направление. След това Той трябваше да проникне в човешките души като една творческа сила, която да организира човешкия душевен живот и да даде условия за развиване на Аза в човека, на човешкото самосъзнание, за да може човек в бъдеще да осъзнае своя Божествен произход и своето достойнство като човек. Казано с други думи, в това време развитието на човечеството преминавало от колективното подсъзнание към развитие на самосъзнанието и след това се насочва към развиване на колективното съзнание.
По такъв начин човешкото развитие върви от несъзнателното
към
съзнателното, в която фаза се заражда и развива човешкият ум, който има стремеж да проучи външния свят.
Следващата фаза в развитието е космичното съзнание, когато в човека ще се развие интуицията и разумното сърце. Човек ще може да проучи обективно Духовния свят, в който навлиза развитието. Целият този процес на развитие не би могъл да се осъществи, ако Христос не беше слязъл на земята, ако не беше се явило Християнството на историческата сцена. Със слизането Си на земята Христос вля в остарялото тяло на човечеството нови Божествени сили, които са в състояние да го обновят и подмладят. Така стана възможно по-нататъшното развитие на човечеството в духовно и културно отношение.
към текста >>
Стремежът на хората и народите
към
свобода,
към
братство и равенство,
към
по-добър живот, се дължи на импулса на Христос, на тази Жива разумна сила, която прониква в човешките души и събужда техните Божествени възможности.
И по-нататък Учителят казва: Христос е вече на земята и е решил да избави човечеството, и ще го избави. И няма сила в света, колкото и мощна да е, която да може да противодейства на Христовата сила. Както снеговете и ледовете в началото на пролетта се разтопяват под въздействието на слънцето, така и ледовете, които сковават човешките души ще се стопят под въздействието на Божественото Слънце, което е Христос, представен в цялото човечество. Затова мистиците казват, че докато Христос не се роди във всеки човек поотделно, спасението на човека не може да дойде. Външното слънце, външното явяване на Христос трябва да събуди вътрешното Слънце в човека, което ще стопи ледовете и ще даде условия за неговото развитие.
Стремежът на хората и народите
към
свобода,
към
братство и равенство,
към
по-добър живот, се дължи на импулса на Христос, на тази Жива разумна сила, която прониква в човешките души и събужда техните Божествени възможности.
Някои учени-недоучени отричат историческото съществуване на Исус, основател на Християнството. По този въпрос Жан Жак Русо казва: "По-лесно е да си представя, че Исус е съществувал, отколкото да търся обяснение за основаването и развитието на Християнството без Неговото съществуване". А други окултисти и "посветени" твърдят, че Христос, проявеният Бог, не се е въплътил в Исус и че Той не е очаквания Месия, както твърдят еврейските фарисеи. Тези окултисти "твърдят", че в някои древни индуски писания било определено кога ще дойде Месия, които дати съвпадат с живота на Исус. Това са хора слепци, които са надянали мантията на водители на човечеството, без да имат нужния ценз за това.
към текста >>
След Възкресението, когато Христос се яви на учениците Си, каза на Тома: "Ела, тури пръстта си в раните ми и бъди верен, а не неверен.
Тук е мястото да посоча една от най-дълбоките и съществени черти, която характеризира същността на Християнството. И в миналото, в Храмовете на Мистериите посветените са се стремели да влязат във връзка с Божествения Дух, който бил Върховният Посветител в Мистериите. Те се стремели да Го видят, да придобият известни познания от Него, според степента на своето развитие. Те се стремели чрез познание да влязат във връзка с Реалността. Били такива, които виждали Духовната реалност.
След Възкресението, когато Христос се яви на учениците Си, каза на Тома: "Ела, тури пръстта си в раните ми и бъди верен, а не неверен.
И ти повярва, защото видя, но по-блажени, които вярват, без да са видели". И в първа глава на Евангелието на Йоан се казва: "И Словото стана плът и видяхме Неговата Слава като на Единороден от Отца". В тези два стиха се състои същността на Християнството и разликата му от древните Мистерии. Древните Мистерии виждали Христа като Дух, а учениците на Христа и техните последователи го видяха въплътен във физическо тяло. Въплъщението на Христос в тялото на Исус, това е най-отличителната черта на Християнството: че Бог се всели в едно човешко тяло и се прояви на земята като Богочовек.
към текста >>
И понеже всички следващи последователи не са видели
Бога
, въплътен в тяло, а вярват на тези, които са Го видели, затова Той казва: По-блажени са тези, които не са видели, но са повярвали.
И в първа глава на Евангелието на Йоан се казва: "И Словото стана плът и видяхме Неговата Слава като на Единороден от Отца". В тези два стиха се състои същността на Християнството и разликата му от древните Мистерии. Древните Мистерии виждали Христа като Дух, а учениците на Христа и техните последователи го видяха въплътен във физическо тяло. Въплъщението на Христос в тялото на Исус, това е най-отличителната черта на Християнството: че Бог се всели в едно човешко тяло и се прояви на земята като Богочовек. След това премина през смъртта и я победи, показа тържеството на живота над смъртта.
И понеже всички следващи последователи не са видели
Бога
, въплътен в тяло, а вярват на тези, които са Го видели, затова Той казва: По-блажени са тези, които не са видели, но са повярвали.
По такъв начин вярата във въплътения във физическо тяло Бог е втората основна черта на Християнството. И затова апостолите казват някъде: Господи, придай ни Вяра. Но тук става въпрос за Вяра, а не за вярване. Защото Вярата е едно качество на човешкия ум. Само умният човек има Вяра, а глупавият човек има вярване.
към текста >>
"Християнството е Божествена музика, Божествено пеене, понеже то възстановява вътрешната Хармония в човешката душа, която сама по
себе
си е Музика".
Дотогава То е било познато само на посветените в Храмовете на Мистериите. Но отсега То става познато на всички, които имат очи да Го видят. И затова То помаза очите на слепия, с което той прогледна и Го прослави. И Учителят казва: "От този момент духовните очи на цялото човечество се отвориха, човешкото съзнание се пробуди и хората почват да виждат, че Бог, Който се проявявал в техните души е и в цялата Природа". За изяснение същността и мисията на Християнството ще приведа някои мисли от Учителя, които следват по- долу:
"Християнството е Божествена музика, Божествено пеене, понеже то възстановява вътрешната Хармония в човешката душа, която сама по
себе
си е Музика".
"Христос е дошъл да ни научи как да спечелим изгубения Живот. Той казва: Аз съм Животът, а Животът е една сила, която строи, въздига, съединява, обединява, дава радост и веселие на човешката душа. Животът е целта, към която се стремим. Затова казваме, че Християнството е Учение за Живота, а познанието е метод за постигане на тази цел. Бог е средата или условие, от които можем да черпим този Живот.
към текста >>
Животът е целта,
към
която се стремим.
И Учителят казва: "От този момент духовните очи на цялото човечество се отвориха, човешкото съзнание се пробуди и хората почват да виждат, че Бог, Който се проявявал в техните души е и в цялата Природа". За изяснение същността и мисията на Християнството ще приведа някои мисли от Учителя, които следват по- долу: "Християнството е Божествена музика, Божествено пеене, понеже то възстановява вътрешната Хармония в човешката душа, която сама по себе си е Музика". "Христос е дошъл да ни научи как да спечелим изгубения Живот. Той казва: Аз съм Животът, а Животът е една сила, която строи, въздига, съединява, обединява, дава радост и веселие на човешката душа.
Животът е целта,
към
която се стремим.
Затова казваме, че Християнството е Учение за Живота, а познанието е метод за постигане на тази цел. Бог е средата или условие, от които можем да черпим този Живот. Човекът-християнин, който иска да придобие Вечния Живот, трябва да познава Основата на този Живот, да прилага законите, по които той се добива. Животът може да се уподоби на плат, който трябва да изтъчем и след това да го облечем. Той е първата дреха, в която трябва да се облече човешкия дух.
към текста >>
И Христос казва: Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единаго, Истиннаго
Бога
и Исуса Христа, Когото си изпратил." Бог и Исус Христос, това са двете Начала, от Които произтича Вечния Живот или двете Опори, два Стълба, върху които той се крепи.
Бог е една вътрешна среда, едно вътрешно условие, една вътрешна сила, от която постоянно трябва да черпим". "Християнството е онази философия, която иска да освободи човешката душа от всякакви паразити". "Ние трябва да разбираме дълбокия смисъл на Христовото учение, а не да го разбираме само повърхностно, по буква. Християнството има една вътрешна, дълбока страна, до която за да се добере човек, трябва да има просветен ум и разумно сърце. В това е дълбоката същност на Християнството, че то има за задача да научи хората как да придобият Вечния Живот.
И Христос казва: Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единаго, Истиннаго
Бога
и Исуса Христа, Когото си изпратил." Бог и Исус Христос, това са двете Начала, от Които произтича Вечния Живот или двете Опори, два Стълба, върху които той се крепи.
Думите "Вечен Живот" подразбират разумно движение на душите, а думата "Бог" в случая означава зародишът на Духа, условията, силите, законите на Природата, върху които се гради и крепи този величествен ред на нещата. Исус Христос, това е Разумното Начало, което излиза от Единния Бог и Което насочва и съхранява всички живи същества". Едно от основните учения на Християнството и на всички религии в миналото, е идеята за троичността на Бога. Тази троичност Учителят я превежда с думите: среда, условие, елемент за съществуване. Това е троичността на Бога.
към текста >>
Едно от основните учения на Християнството и на всички религии в миналото, е идеята за троичността на
Бога
.
Християнството има една вътрешна, дълбока страна, до която за да се добере човек, трябва да има просветен ум и разумно сърце. В това е дълбоката същност на Християнството, че то има за задача да научи хората как да придобият Вечния Живот. И Христос казва: Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единаго, Истиннаго Бога и Исуса Христа, Когото си изпратил." Бог и Исус Христос, това са двете Начала, от Които произтича Вечния Живот или двете Опори, два Стълба, върху които той се крепи. Думите "Вечен Живот" подразбират разумно движение на душите, а думата "Бог" в случая означава зародишът на Духа, условията, силите, законите на Природата, върху които се гради и крепи този величествен ред на нещата. Исус Христос, това е Разумното Начало, което излиза от Единния Бог и Което насочва и съхранява всички живи същества".
Едно от основните учения на Християнството и на всички религии в миналото, е идеята за троичността на
Бога
.
Тази троичност Учителят я превежда с думите: среда, условие, елемент за съществуване. Това е троичността на Бога. Това значи три същества различни, които имат една мисъл, една воля, един стремеж. Средата за всички същества и за нашата душа е Бог. Елементът, Принципът, който носи Живота в Себе Си, е Христос.
към текста >>
Това е троичността на
Бога
.
И Христос казва: Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единаго, Истиннаго Бога и Исуса Христа, Когото си изпратил." Бог и Исус Христос, това са двете Начала, от Които произтича Вечния Живот или двете Опори, два Стълба, върху които той се крепи. Думите "Вечен Живот" подразбират разумно движение на душите, а думата "Бог" в случая означава зародишът на Духа, условията, силите, законите на Природата, върху които се гради и крепи този величествен ред на нещата. Исус Христос, това е Разумното Начало, което излиза от Единния Бог и Което насочва и съхранява всички живи същества". Едно от основните учения на Християнството и на всички религии в миналото, е идеята за троичността на Бога. Тази троичност Учителят я превежда с думите: среда, условие, елемент за съществуване.
Това е троичността на
Бога
.
Това значи три същества различни, които имат една мисъл, една воля, един стремеж. Средата за всички същества и за нашата душа е Бог. Елементът, Принципът, който носи Живота в Себе Си, е Христос. А условията, които спомагат за проявяването на Живота, седят в Светия Дух. И когато Христос казва: "Това е Живот Вечен да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога", Той разбира Онази върховна сила, Която постоянно се движи в нас, Която носи Живот в Себе Си, създава условията, чрез които можем да Я познаем.
към текста >>
Елементът, Принципът, който носи Живота в
Себе
Си, е Христос.
Едно от основните учения на Християнството и на всички религии в миналото, е идеята за троичността на Бога. Тази троичност Учителят я превежда с думите: среда, условие, елемент за съществуване. Това е троичността на Бога. Това значи три същества различни, които имат една мисъл, една воля, един стремеж. Средата за всички същества и за нашата душа е Бог.
Елементът, Принципът, който носи Живота в
Себе
Си, е Христос.
А условията, които спомагат за проявяването на Живота, седят в Светия Дух. И когато Христос казва: "Това е Живот Вечен да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога", Той разбира Онази върховна сила, Която постоянно се движи в нас, Която носи Живот в Себе Си, създава условията, чрез които можем да Я познаем. И Христос казва още: "Не дойдох да сторя Своята воля, а Волята на Бога." Това е първата опорна точка на живота. После Той казва: "Не дойдох да взема живота на хората, а дойдох да им дам Своя живот." Това е втората опорна точка. И наистина, заради това дойде Христос, да ни даде Живот.
към текста >>
И когато Христос казва: "Това е Живот Вечен да позная Тебе, Единаго, Истиннаго
Бога
", Той разбира Онази върховна сила, Която постоянно се движи в нас, Която носи Живот в
Себе
Си, създава условията, чрез които можем да Я познаем.
Това е троичността на Бога. Това значи три същества различни, които имат една мисъл, една воля, един стремеж. Средата за всички същества и за нашата душа е Бог. Елементът, Принципът, който носи Живота в Себе Си, е Христос. А условията, които спомагат за проявяването на Живота, седят в Светия Дух.
И когато Христос казва: "Това е Живот Вечен да позная Тебе, Единаго, Истиннаго
Бога
", Той разбира Онази върховна сила, Която постоянно се движи в нас, Която носи Живот в
Себе
Си, създава условията, чрез които можем да Я познаем.
И Христос казва още: "Не дойдох да сторя Своята воля, а Волята на Бога." Това е първата опорна точка на живота. После Той казва: "Не дойдох да взема живота на хората, а дойдох да им дам Своя живот." Това е втората опорна точка. И наистина, заради това дойде Христос, да ни даде Живот. Той проповядва и осъществи Любовта към ближния, защото Християнството е Любов към ближния. То е Наука за Любовта.
към текста >>
И Христос казва още: "Не дойдох да сторя Своята воля, а Волята на
Бога
." Това е първата опорна точка на живота.
Това значи три същества различни, които имат една мисъл, една воля, един стремеж. Средата за всички същества и за нашата душа е Бог. Елементът, Принципът, който носи Живота в Себе Си, е Христос. А условията, които спомагат за проявяването на Живота, седят в Светия Дух. И когато Христос казва: "Това е Живот Вечен да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога", Той разбира Онази върховна сила, Която постоянно се движи в нас, Която носи Живот в Себе Си, създава условията, чрез които можем да Я познаем.
И Христос казва още: "Не дойдох да сторя Своята воля, а Волята на
Бога
." Това е първата опорна точка на живота.
После Той казва: "Не дойдох да взема живота на хората, а дойдох да им дам Своя живот." Това е втората опорна точка. И наистина, заради това дойде Христос, да ни даде Живот. Той проповядва и осъществи Любовта към ближния, защото Християнството е Любов към ближния. То е Наука за Любовта. Който научи тази Наука, той може да гради.
към текста >>
Той проповядва и осъществи
Любовта
към
ближния
, защото Християнството е
Любов
към
ближния
.
А условията, които спомагат за проявяването на Живота, седят в Светия Дух. И когато Христос казва: "Това е Живот Вечен да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога", Той разбира Онази върховна сила, Която постоянно се движи в нас, Която носи Живот в Себе Си, създава условията, чрез които можем да Я познаем. И Христос казва още: "Не дойдох да сторя Своята воля, а Волята на Бога." Това е първата опорна точка на живота. После Той казва: "Не дойдох да взема живота на хората, а дойдох да им дам Своя живот." Това е втората опорна точка. И наистина, заради това дойде Христос, да ни даде Живот.
Той проповядва и осъществи
Любовта
към
ближния
, защото Християнството е
Любов
към
ближния
.
То е Наука за Любовта. Който научи тази Наука, той може да гради. "Според Християнството животът се проявява чрез два процеса - слизане и възлизане. Денят, в който човек хапна от плода на забраненото Дърво, той влезе в отлива на живота, т.е. в течението, което върви отгоре надолу към центъра на земята.
към текста >>
То е Наука за
Любовта
.
И когато Христос казва: "Това е Живот Вечен да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога", Той разбира Онази върховна сила, Която постоянно се движи в нас, Която носи Живот в Себе Си, създава условията, чрез които можем да Я познаем. И Христос казва още: "Не дойдох да сторя Своята воля, а Волята на Бога." Това е първата опорна точка на живота. После Той казва: "Не дойдох да взема живота на хората, а дойдох да им дам Своя живот." Това е втората опорна точка. И наистина, заради това дойде Христос, да ни даде Живот. Той проповядва и осъществи Любовта към ближния, защото Християнството е Любов към ближния.
То е Наука за
Любовта
.
Който научи тази Наука, той може да гради. "Според Християнството животът се проявява чрез два процеса - слизане и възлизане. Денят, в който човек хапна от плода на забраненото Дърво, той влезе в отлива на живота, т.е. в течението, което върви отгоре надолу към центъра на земята. Само Бог е в състояние да избави човека от това течение.
към текста >>
в течението, което върви отгоре надолу
към
центъра на земята.
Той проповядва и осъществи Любовта към ближния, защото Християнството е Любов към ближния. То е Наука за Любовта. Който научи тази Наука, той може да гради. "Според Християнството животът се проявява чрез два процеса - слизане и възлизане. Денят, в който човек хапна от плода на забраненото Дърво, той влезе в отлива на живота, т.е.
в течението, което върви отгоре надолу
към
центъра на земята.
Само Бог е в състояние да избави човека от това течение. Затова, именно, Христос дойде на земята, да извади хората от това течение и да ги постави на обратното течение, в прилива на живота, което наричаме Възкресение. За да възприемем живота, който води към Възкресение, трябва да разбираме Учението на Отца, и Сина, и Светаго Духа. Под Отец разбираме Учението на Божествената Любов, под Син - Учението на Божествената Мъдрост, а под Дух Святий - Учението за въздигането, за еволюцията на човека". "Възкресението е една от основите на Християнството.
към текста >>
За да възприемем живота, който води
към
Възкресение, трябва да разбираме Учението на Отца, и Сина, и Светаго Духа.
"Според Християнството животът се проявява чрез два процеса - слизане и възлизане. Денят, в който човек хапна от плода на забраненото Дърво, той влезе в отлива на живота, т.е. в течението, което върви отгоре надолу към центъра на земята. Само Бог е в състояние да избави човека от това течение. Затова, именно, Христос дойде на земята, да извади хората от това течение и да ги постави на обратното течение, в прилива на живота, което наричаме Възкресение.
За да възприемем живота, който води
към
Възкресение, трябва да разбираме Учението на Отца, и Сина, и Светаго Духа.
Под Отец разбираме Учението на Божествената Любов, под Син - Учението на Божествената Мъдрост, а под Дух Святий - Учението за въздигането, за еволюцията на човека". "Възкресението е една от основите на Християнството. И апостол Павел, който е познавал този въпрос, казва: "Без Възкресението Христово суетна е нашата вяра". Това показва, че той е поставял Възкресението на Христос като Основа, като Същина на Християнството. Да възкръснеш, това значи да бъдеш господар на всички елементи, на всички сили, на всички мисли, на всички желания, на всички действия.
към текста >>
Под Отец разбираме Учението на Божествената
Любов
, под Син - Учението на Божествената Мъдрост, а под Дух Святий - Учението за въздигането, за еволюцията на човека".
Денят, в който човек хапна от плода на забраненото Дърво, той влезе в отлива на живота, т.е. в течението, което върви отгоре надолу към центъра на земята. Само Бог е в състояние да избави човека от това течение. Затова, именно, Христос дойде на земята, да извади хората от това течение и да ги постави на обратното течение, в прилива на живота, което наричаме Възкресение. За да възприемем живота, който води към Възкресение, трябва да разбираме Учението на Отца, и Сина, и Светаго Духа.
Под Отец разбираме Учението на Божествената
Любов
, под Син - Учението на Божествената Мъдрост, а под Дух Святий - Учението за въздигането, за еволюцията на човека".
"Възкресението е една от основите на Християнството. И апостол Павел, който е познавал този въпрос, казва: "Без Възкресението Христово суетна е нашата вяра". Това показва, че той е поставял Възкресението на Христос като Основа, като Същина на Християнството. Да възкръснеш, това значи да бъдеш господар на всички елементи, на всички сили, на всички мисли, на всички желания, на всички действия. С тази нова енергия, която Христос внесе в света със Своето Възкресение, Той показа Пътя на това Божествено изкуство - Спасението.
към текста >>
Не е въпрос да познаваме само историческия Христос, но да познаваме този Христос, Който сега се проявява, Христос на Великата
Любов
, която действа вътре в нас и в света".
Христос е Началото, в което Бог се изразява най-добре. Той много добре казва: Никой не може да дойде при Мене, ако Отец, Великото Начало, не го привлече. И в познаването на Христа има степени. Тома три години ходи с него, но го познаваше само външно. Но когато го позна вътрешно, каза: "Господ мой и Бог мой".
Не е въпрос да познаваме само историческия Христос, но да познаваме този Христос, Който сега се проявява, Христос на Великата
Любов
, която действа вътре в нас и в света".
Учителят казва още: "Три важни неща, три важни думи има в учението на Христа: Отец, Син и Свети Дух. Ако можете да произнесете тези думи в техния дълбок смисъл и в тяхната пълнота, вие сте влезли вече в Учението на Христа. Когато произнесете думата Отец, вие трябва да почувствате пулса на вашето сърце, което движи света. Вие трябва да го почувствате така, както майката чувства пулса на своето дете. Да чувствате Божията Мисъл, това значи да я разбирате и познавате.
към текста >>
Всички трябва да имате синовно отношение
към
Бога
, да изпълнявате длъжността си
към
Него като
към
свой Баща.
Ако можете да произнесете тези думи в техния дълбок смисъл и в тяхната пълнота, вие сте влезли вече в Учението на Христа. Когато произнесете думата Отец, вие трябва да почувствате пулса на вашето сърце, което движи света. Вие трябва да го почувствате така, както майката чувства пулса на своето дете. Да чувствате Божията Мисъл, това значи да я разбирате и познавате. Ако всички това сте придобили, вие ще разберете стиха, в който се казва: Преди да сте пожелали нещо от Отца, Той ще изпълни вашето желание.
Всички трябва да имате синовно отношение
към
Бога
, да изпълнявате длъжността си
към
Него като
към
свой Баща.
Той не слезе на земята, но прати Своя Син в жертва, за да не погине всеки, който вярва в Него. На същото основание и ние , веднъж дошли на земята, трябва да се пожертваме". "В Своето Учение Христос иска да покаже на хората основните закони, чрез които могат да изменят реда на нещата, установен от самите тях. За да се измени този рад, човек първо трябва да има Идея, която да постави за основа на живота си и след това да се стреми да постигне тази Идея. Съвременните хора не могат да постигнат своята идея по простата причина, че те са жертва на неумолимия егоизъм, всеки мисли само за себе си, желае да бъде пръв".
към текста >>
Съвременните хора не могат да постигнат своята идея по простата причина, че те са жертва на неумолимия егоизъм, всеки мисли само за
себе
си, желае да бъде пръв".
Всички трябва да имате синовно отношение към Бога, да изпълнявате длъжността си към Него като към свой Баща. Той не слезе на земята, но прати Своя Син в жертва, за да не погине всеки, който вярва в Него. На същото основание и ние , веднъж дошли на земята, трябва да се пожертваме". "В Своето Учение Христос иска да покаже на хората основните закони, чрез които могат да изменят реда на нещата, установен от самите тях. За да се измени този рад, човек първо трябва да има Идея, която да постави за основа на живота си и след това да се стреми да постигне тази Идея.
Съвременните хора не могат да постигнат своята идея по простата причина, че те са жертва на неумолимия егоизъм, всеки мисли само за
себе
си, желае да бъде пръв".
"Христос е дошъл на земята да ни приготви без страх да посрещнем момента, когато ще се вдигне булото, което закрива Истината. Защото, ако човек неподготвен повдигне булото на Истината, той ще умре. Затова е необходимо да разберем кой живот води към спасение. След това трябва да минем през друг един процес, за който е казано: Ако не се родиш изново, не можеш да влезеш в Царството Божие. Законът на новораждането подразбира изпълнение на Волята Божия".
към текста >>
Затова е необходимо да разберем кой живот води
към
спасение.
"В Своето Учение Христос иска да покаже на хората основните закони, чрез които могат да изменят реда на нещата, установен от самите тях. За да се измени този рад, човек първо трябва да има Идея, която да постави за основа на живота си и след това да се стреми да постигне тази Идея. Съвременните хора не могат да постигнат своята идея по простата причина, че те са жертва на неумолимия егоизъм, всеки мисли само за себе си, желае да бъде пръв". "Христос е дошъл на земята да ни приготви без страх да посрещнем момента, когато ще се вдигне булото, което закрива Истината. Защото, ако човек неподготвен повдигне булото на Истината, той ще умре.
Затова е необходимо да разберем кой живот води
към
спасение.
След това трябва да минем през друг един процес, за който е казано: Ако не се родиш изново, не можеш да влезеш в Царството Божие. Законът на новораждането подразбира изпълнение на Волята Божия". Въпросът за новораждането, за раждането от Дух и Вода, е един от основните проблеми на Християнството. За да бъде истински християнин, човек трябва да се роди от Дух, т.е. да мине през Посвещение.
към текста >>
Който тръгне в този Път, като приеме Христа в
себе
си, ще дойде до познаването на Истината, която е покрита с було.
Въпросът за новораждането, за раждането от Дух и Вода, е един от основните проблеми на Християнството. За да бъде истински християнин, човек трябва да се роди от Дух, т.е. да мине през Посвещение. В Пътя на това Посвещение той трябва да се приготви, защото ще срещне Истината и ако не е готов, ще умре. А Христос казва: Аз съм Пътят, Истината и Животът.
Който тръгне в този Път, като приеме Христа в
себе
си, ще дойде до познаването на Истината, която е покрита с було.
Това було се вдига при Посвещение и ако човек не е готов, ще плати с живота си. Ако е готов, ще придобие Вечния Живот. Това е практикувано във всички древи Мистерии. И който е пристъпил подготвен към Истината, той е придобивал Вечния Живот. А който е пристъпвал неподготвен, той ще плати с живота си и ще изчезне от света.
към текста >>
И който е пристъпил подготвен
към
Истината, той е придобивал Вечния Живот.
А Христос казва: Аз съм Пътят, Истината и Животът. Който тръгне в този Път, като приеме Христа в себе си, ще дойде до познаването на Истината, която е покрита с було. Това було се вдига при Посвещение и ако човек не е готов, ще плати с живота си. Ако е готов, ще придобие Вечния Живот. Това е практикувано във всички древи Мистерии.
И който е пристъпил подготвен
към
Истината, той е придобивал Вечния Живот.
А който е пристъпвал неподготвен, той ще плати с живота си и ще изчезне от света. Затова Учителят казва, че Христос, чрез Своето Учение иска да ни подготви без страх да посрещнем момента, когато ще се вдигне булото, което закрива Истината. В миналото, в Храмовете за Посвещение това подготвяне се е извършвало в самите Храмове, под ръководството на Учителите и ръководителите на Посвещението. А Христос изнесе това Учение публично, за да се ползват от него всички, които са призвани от Отца. Защото Той казва: "Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го привлече." Никой не може да тръгне в Пътя на Посвещението, в Пътя на придобиването на Вечния Живот, ако Отец в него не се пробуди и го подтикне към това.
към текста >>
Защото Той казва: "Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го привлече." Никой не може да тръгне в Пътя на Посвещението, в Пътя на придобиването на Вечния Живот, ако Отец в него не се пробуди и го подтикне
към
това.
И който е пристъпил подготвен към Истината, той е придобивал Вечния Живот. А който е пристъпвал неподготвен, той ще плати с живота си и ще изчезне от света. Затова Учителят казва, че Христос, чрез Своето Учение иска да ни подготви без страх да посрещнем момента, когато ще се вдигне булото, което закрива Истината. В миналото, в Храмовете за Посвещение това подготвяне се е извършвало в самите Храмове, под ръководството на Учителите и ръководителите на Посвещението. А Христос изнесе това Учение публично, за да се ползват от него всички, които са призвани от Отца.
Защото Той казва: "Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го привлече." Никой не може да тръгне в Пътя на Посвещението, в Пътя на придобиването на Вечния Живот, ако Отец в него не се пробуди и го подтикне
към
това.
По-нататък Христос казва: "И никой не може да отиде при Отца, ако Аз не му покажа Пътя." Това е второто положение. Под "Аз" тук се разбира Духът, Който живее в Христа и Който казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът" и който ръководи целия процес на новораждането, на духовното раждане. Той е. Който е ръководил учениците в древните Мистерии чрез посветените, но сега Той сам слезе на земята и това, което някога се учеше и проповядваше скрито, Той го изнесе на открито. Затова Той казва някъде на учениците Си: Това, което чуете скрито, в тайно, изнесете го открито, за да свети на всички.
към текста >>
Той полага
Любовта
като основа на целокупния живот на човека и човечеството.
Който е ръководил учениците в древните Мистерии чрез посветените, но сега Той сам слезе на земята и това, което някога се учеше и проповядваше скрито, Той го изнесе на открито. Затова Той казва някъде на учениците Си: Това, което чуете скрито, в тайно, изнесете го открито, за да свети на всички. Затова Учителят казва, което е подчертано и от Христос, че който иска да се подвизава в Христовия Път, от нищо не трябва да се плаши. Който се плаши, той не е готов да познае Истината, той не е готов да повдигне булото на Истината. Христос със Своето Учение полага основите на едно ново общество, на едно ново човечество.
Той полага
Любовта
като основа на целокупния живот на човека и човечеството.
А Любовта изисква да имаме братски отношения помежду си и да имаме синовни отношения към Бога. А Любовта е Закон на служене. Затова Христос казва на учениците си: "Който от вас иска да бъде пръв, нека бъде слуга на всички." И "Аз не дойдох да Ми служат, но да послужа." Христос казва също: "Не прави на другите това, което не искаш и на тебе да правят." Всеки трябва да постави това правило в себе си като вътрешен закон. Човек трябва да говори и върши онова, което дава свобода на другите. Христос иска да имаме отношение към другите като към себе си.
към текста >>
А
Любовта
изисква да имаме братски отношения помежду си и да имаме синовни отношения
към
Бога
.
Затова Той казва някъде на учениците Си: Това, което чуете скрито, в тайно, изнесете го открито, за да свети на всички. Затова Учителят казва, което е подчертано и от Христос, че който иска да се подвизава в Христовия Път, от нищо не трябва да се плаши. Който се плаши, той не е готов да познае Истината, той не е готов да повдигне булото на Истината. Христос със Своето Учение полага основите на едно ново общество, на едно ново човечество. Той полага Любовта като основа на целокупния живот на човека и човечеството.
А
Любовта
изисква да имаме братски отношения помежду си и да имаме синовни отношения
към
Бога
.
А Любовта е Закон на служене. Затова Христос казва на учениците си: "Който от вас иска да бъде пръв, нека бъде слуга на всички." И "Аз не дойдох да Ми служат, но да послужа." Христос казва също: "Не прави на другите това, което не искаш и на тебе да правят." Всеки трябва да постави това правило в себе си като вътрешен закон. Човек трябва да говори и върши онова, което дава свобода на другите. Христос иска да имаме отношение към другите като към себе си. Защото Бог, Христос живее във всяка човешка душа.
към текста >>
А
Любовта
е Закон на служене.
Затова Учителят казва, което е подчертано и от Христос, че който иска да се подвизава в Христовия Път, от нищо не трябва да се плаши. Който се плаши, той не е готов да познае Истината, той не е готов да повдигне булото на Истината. Христос със Своето Учение полага основите на едно ново общество, на едно ново човечество. Той полага Любовта като основа на целокупния живот на човека и човечеството. А Любовта изисква да имаме братски отношения помежду си и да имаме синовни отношения към Бога.
А
Любовта
е Закон на служене.
Затова Христос казва на учениците си: "Който от вас иска да бъде пръв, нека бъде слуга на всички." И "Аз не дойдох да Ми служат, но да послужа." Христос казва също: "Не прави на другите това, което не искаш и на тебе да правят." Всеки трябва да постави това правило в себе си като вътрешен закон. Човек трябва да говори и върши онова, което дава свобода на другите. Христос иска да имаме отношение към другите като към себе си. Защото Бог, Христос живее във всяка човешка душа. И отношението към дадена душа е отношение към Христос.
към текста >>
Затова Христос казва на учениците си: "Който от вас иска да бъде пръв, нека бъде слуга на всички." И "Аз не дойдох да Ми служат, но да послужа." Христос казва също: "Не прави на другите това, което не искаш и на тебе да правят." Всеки трябва да постави това правило в
себе
си като вътрешен закон.
Който се плаши, той не е готов да познае Истината, той не е готов да повдигне булото на Истината. Христос със Своето Учение полага основите на едно ново общество, на едно ново човечество. Той полага Любовта като основа на целокупния живот на човека и човечеството. А Любовта изисква да имаме братски отношения помежду си и да имаме синовни отношения към Бога. А Любовта е Закон на служене.
Затова Христос казва на учениците си: "Който от вас иска да бъде пръв, нека бъде слуга на всички." И "Аз не дойдох да Ми служат, но да послужа." Христос казва също: "Не прави на другите това, което не искаш и на тебе да правят." Всеки трябва да постави това правило в
себе
си като вътрешен закон.
Човек трябва да говори и върши онова, което дава свобода на другите. Христос иска да имаме отношение към другите като към себе си. Защото Бог, Христос живее във всяка човешка душа. И отношението към дадена душа е отношение към Христос. Затова Той казва: "Гладен бях и не Ме нахранихте, жаден бях и не Ме напоихте, страдащ бях и не Ме прибрахте, гол бях и не Ме облякохте, в тъмница бях и не Ме посетихте".
към текста >>
Христос иска да имаме отношение
към
другите като
към
себе
си.
Той полага Любовта като основа на целокупния живот на човека и човечеството. А Любовта изисква да имаме братски отношения помежду си и да имаме синовни отношения към Бога. А Любовта е Закон на служене. Затова Христос казва на учениците си: "Който от вас иска да бъде пръв, нека бъде слуга на всички." И "Аз не дойдох да Ми служат, но да послужа." Христос казва също: "Не прави на другите това, което не искаш и на тебе да правят." Всеки трябва да постави това правило в себе си като вътрешен закон. Човек трябва да говори и върши онова, което дава свобода на другите.
Христос иска да имаме отношение
към
другите като
към
себе
си.
Защото Бог, Христос живее във всяка човешка душа. И отношението към дадена душа е отношение към Христос. Затова Той казва: "Гладен бях и не Ме нахранихте, жаден бях и не Ме напоихте, страдащ бях и не Ме прибрахте, гол бях и не Ме облякохте, в тъмница бях и не Ме посетихте". И заключава: "Това, което направите на моите братя, на Мене сте го направили." Ако не изпълним това Учение, казва Учителят, затова Господ ще съди света. Ако не изпълните това, за което Христос говори, и десет пъти на ден да се молите, нищо няма да постигнете.
към текста >>
И отношението
към
дадена душа е отношение
към
Христос.
А Любовта е Закон на служене. Затова Христос казва на учениците си: "Който от вас иска да бъде пръв, нека бъде слуга на всички." И "Аз не дойдох да Ми служат, но да послужа." Христос казва също: "Не прави на другите това, което не искаш и на тебе да правят." Всеки трябва да постави това правило в себе си като вътрешен закон. Човек трябва да говори и върши онова, което дава свобода на другите. Христос иска да имаме отношение към другите като към себе си. Защото Бог, Христос живее във всяка човешка душа.
И отношението
към
дадена душа е отношение
към
Христос.
Затова Той казва: "Гладен бях и не Ме нахранихте, жаден бях и не Ме напоихте, страдащ бях и не Ме прибрахте, гол бях и не Ме облякохте, в тъмница бях и не Ме посетихте". И заключава: "Това, което направите на моите братя, на Мене сте го направили." Ако не изпълним това Учение, казва Учителят, затова Господ ще съди света. Ако не изпълните това, за което Христос говори, и десет пъти на ден да се молите, нищо няма да постигнете. Христос иска да внесе Светлина и бодрост в нашите умове, да ни даде подтик към права мисъл, за да можем да влезем във връзка с Божествения свят. Ние сме постоянно свързани с Бога, но не съзнаваме тази връзка.
към текста >>
Христос иска да внесе Светлина и бодрост в нашите умове, да ни даде подтик
към
права мисъл, за да можем да влезем във връзка с Божествения свят.
Защото Бог, Христос живее във всяка човешка душа. И отношението към дадена душа е отношение към Христос. Затова Той казва: "Гладен бях и не Ме нахранихте, жаден бях и не Ме напоихте, страдащ бях и не Ме прибрахте, гол бях и не Ме облякохте, в тъмница бях и не Ме посетихте". И заключава: "Това, което направите на моите братя, на Мене сте го направили." Ако не изпълним това Учение, казва Учителят, затова Господ ще съди света. Ако не изпълните това, за което Христос говори, и десет пъти на ден да се молите, нищо няма да постигнете.
Христос иска да внесе Светлина и бодрост в нашите умове, да ни даде подтик
към
права мисъл, за да можем да влезем във връзка с Божествения свят.
Ние сме постоянно свързани с Бога, но не съзнаваме тази връзка. И понеже не съзнаваме тази връзка, ние не знаем, че имаме много приятели от Духовния свят, които, изпълнявайки Волята на Бога, се грижат за нас. И ако някой път тези приятели се показват безчувствени, това е по причина на нашите отношения, дължими на невежество. Затова ни трябва Светлина, за да разбираме отношенията си както към Бога, така и към своите ближни. А Любовта към Бога и Любовта към ближните са двата основни Принципа, върху които е изградено Християнството.
към текста >>
Ние сме постоянно свързани с
Бога
, но не съзнаваме тази връзка.
И отношението към дадена душа е отношение към Христос. Затова Той казва: "Гладен бях и не Ме нахранихте, жаден бях и не Ме напоихте, страдащ бях и не Ме прибрахте, гол бях и не Ме облякохте, в тъмница бях и не Ме посетихте". И заключава: "Това, което направите на моите братя, на Мене сте го направили." Ако не изпълним това Учение, казва Учителят, затова Господ ще съди света. Ако не изпълните това, за което Христос говори, и десет пъти на ден да се молите, нищо няма да постигнете. Христос иска да внесе Светлина и бодрост в нашите умове, да ни даде подтик към права мисъл, за да можем да влезем във връзка с Божествения свят.
Ние сме постоянно свързани с
Бога
, но не съзнаваме тази връзка.
И понеже не съзнаваме тази връзка, ние не знаем, че имаме много приятели от Духовния свят, които, изпълнявайки Волята на Бога, се грижат за нас. И ако някой път тези приятели се показват безчувствени, това е по причина на нашите отношения, дължими на невежество. Затова ни трябва Светлина, за да разбираме отношенията си както към Бога, така и към своите ближни. А Любовта към Бога и Любовта към ближните са двата основни Принципа, върху които е изградено Християнството. Така че, Християнството е една Наука, която ни учи как да живеем.
към текста >>
И понеже не съзнаваме тази връзка, ние не знаем, че имаме много приятели от Духовния свят, които, изпълнявайки Волята на
Бога
, се грижат за нас.
Затова Той казва: "Гладен бях и не Ме нахранихте, жаден бях и не Ме напоихте, страдащ бях и не Ме прибрахте, гол бях и не Ме облякохте, в тъмница бях и не Ме посетихте". И заключава: "Това, което направите на моите братя, на Мене сте го направили." Ако не изпълним това Учение, казва Учителят, затова Господ ще съди света. Ако не изпълните това, за което Христос говори, и десет пъти на ден да се молите, нищо няма да постигнете. Христос иска да внесе Светлина и бодрост в нашите умове, да ни даде подтик към права мисъл, за да можем да влезем във връзка с Божествения свят. Ние сме постоянно свързани с Бога, но не съзнаваме тази връзка.
И понеже не съзнаваме тази връзка, ние не знаем, че имаме много приятели от Духовния свят, които, изпълнявайки Волята на
Бога
, се грижат за нас.
И ако някой път тези приятели се показват безчувствени, това е по причина на нашите отношения, дължими на невежество. Затова ни трябва Светлина, за да разбираме отношенията си както към Бога, така и към своите ближни. А Любовта към Бога и Любовта към ближните са двата основни Принципа, върху които е изградено Християнството. Така че, Християнството е една Наука, която ни учи как да живеем. Но за да се разбере Християнството като Наука за Живота, трябва да имаме връзка с Христос и с Бога, а то значи да имаме отворени духовни очи.
към текста >>
Затова ни трябва Светлина, за да разбираме отношенията си както
към
Бога
, така и
към
своите ближни.
Ако не изпълните това, за което Христос говори, и десет пъти на ден да се молите, нищо няма да постигнете. Христос иска да внесе Светлина и бодрост в нашите умове, да ни даде подтик към права мисъл, за да можем да влезем във връзка с Божествения свят. Ние сме постоянно свързани с Бога, но не съзнаваме тази връзка. И понеже не съзнаваме тази връзка, ние не знаем, че имаме много приятели от Духовния свят, които, изпълнявайки Волята на Бога, се грижат за нас. И ако някой път тези приятели се показват безчувствени, това е по причина на нашите отношения, дължими на невежество.
Затова ни трябва Светлина, за да разбираме отношенията си както
към
Бога
, така и
към
своите ближни.
А Любовта към Бога и Любовта към ближните са двата основни Принципа, върху които е изградено Християнството. Така че, Християнството е една Наука, която ни учи как да живеем. Но за да се разбере Християнството като Наука за Живота, трябва да имаме връзка с Христос и с Бога, а то значи да имаме отворени духовни очи. И Учителят казва: "Доколкото зная, старите християни са имали пряко общение с Небето. Те са се разговаряли с Бога, със светиите и затова са имали такава готовност и самопожертвователност.
към текста >>
А
Любовта
към
Бога
и
Любовта
към
ближните са двата основни Принципа, върху които е изградено Християнството.
Христос иска да внесе Светлина и бодрост в нашите умове, да ни даде подтик към права мисъл, за да можем да влезем във връзка с Божествения свят. Ние сме постоянно свързани с Бога, но не съзнаваме тази връзка. И понеже не съзнаваме тази връзка, ние не знаем, че имаме много приятели от Духовния свят, които, изпълнявайки Волята на Бога, се грижат за нас. И ако някой път тези приятели се показват безчувствени, това е по причина на нашите отношения, дължими на невежество. Затова ни трябва Светлина, за да разбираме отношенията си както към Бога, така и към своите ближни.
А
Любовта
към
Бога
и
Любовта
към
ближните са двата основни Принципа, върху които е изградено Християнството.
Така че, Християнството е една Наука, която ни учи как да живеем. Но за да се разбере Християнството като Наука за Живота, трябва да имаме връзка с Христос и с Бога, а то значи да имаме отворени духовни очи. И Учителят казва: "Доколкото зная, старите християни са имали пряко общение с Небето. Те са се разговаряли с Бога, със светиите и затова са имали такава готовност и самопожертвователност. Затова само когато вътрешният Духовен свят се проучи, тогава ще се разберат законите на Християнството.
към текста >>
Но за да се разбере Християнството като Наука за Живота, трябва да имаме връзка с Христос и с
Бога
, а то значи да имаме отворени духовни очи.
И понеже не съзнаваме тази връзка, ние не знаем, че имаме много приятели от Духовния свят, които, изпълнявайки Волята на Бога, се грижат за нас. И ако някой път тези приятели се показват безчувствени, това е по причина на нашите отношения, дължими на невежество. Затова ни трябва Светлина, за да разбираме отношенията си както към Бога, така и към своите ближни. А Любовта към Бога и Любовта към ближните са двата основни Принципа, върху които е изградено Християнството. Така че, Християнството е една Наука, която ни учи как да живеем.
Но за да се разбере Християнството като Наука за Живота, трябва да имаме връзка с Христос и с
Бога
, а то значи да имаме отворени духовни очи.
И Учителят казва: "Доколкото зная, старите християни са имали пряко общение с Небето. Те са се разговаряли с Бога, със светиите и затова са имали такава готовност и самопожертвователност. Затова само когато вътрешният Духовен свят се проучи, тогава ще се разберат законите на Християнството. Християнството има за цел да оправи семейството, да тури хармония между мъжете и жените, между братята и сестрите и въобще между всички хора и народи. С това Христос полага един Принцип, върху който съгражда основата на Своето Учение, т.е.
към текста >>
Те са се разговаряли с
Бога
, със светиите и затова са имали такава готовност и самопожертвователност.
Затова ни трябва Светлина, за да разбираме отношенията си както към Бога, така и към своите ближни. А Любовта към Бога и Любовта към ближните са двата основни Принципа, върху които е изградено Християнството. Така че, Християнството е една Наука, която ни учи как да живеем. Но за да се разбере Християнството като Наука за Живота, трябва да имаме връзка с Христос и с Бога, а то значи да имаме отворени духовни очи. И Учителят казва: "Доколкото зная, старите християни са имали пряко общение с Небето.
Те са се разговаряли с
Бога
, със светиите и затова са имали такава готовност и самопожертвователност.
Затова само когато вътрешният Духовен свят се проучи, тогава ще се разберат законите на Християнството. Християнството има за цел да оправи семейството, да тури хармония между мъжете и жените, между братята и сестрите и въобще между всички хора и народи. С това Христос полага един Принцип, върху който съгражда основата на Своето Учение, т.е. материалната, видимата, физическата страна. Когато Той говори за братя, сестри и майка, разбира чисто физическата страна, тъй както сега светът е изявен, а не говори за Небето, защото в Божествения свят няма такива отношения.
към текста >>
Необходимо е
Любовта
като един Велик Принцип да проникне в човешките души.
Затова само когато вътрешният Духовен свят се проучи, тогава ще се разберат законите на Християнството. Християнството има за цел да оправи семейството, да тури хармония между мъжете и жените, между братята и сестрите и въобще между всички хора и народи. С това Христос полага един Принцип, върху който съгражда основата на Своето Учение, т.е. материалната, видимата, физическата страна. Когато Той говори за братя, сестри и майка, разбира чисто физическата страна, тъй както сега светът е изявен, а не говори за Небето, защото в Божествения свят няма такива отношения.
Необходимо е
Любовта
като един Велик Принцип да проникне в човешките души.
Само тогава можем да се съединим с Христа, да влезем във връзка с Него и да станем брат, сестра и майка на Христа. Само тогава Христос може да се роди в нас, в нашата душа и в нашето сърце. Но всяко раждане се придружава със страдания. За да се роди Христос в човешката душа, непременно трябва да се премине през страдание. С раждането на Христос се отбелязва една велика епоха в света - явяването на Сина Божий.
към текста >>
Който не познава Името Божие, а иска да изпълни Волята Божия, прилича на онази майка, която шие дрешки на детето си, което още не е дошло на света.
Затова можем да кажем, че една от основните идеи на Християнството е раждането на Христа във всяка душа. Това е изразено с думите на Христос: "Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас, и Аз и Отец Ми ще ви се изявим". Друга една идея на християнството е идеята за Царството Божие. Термините "Името Божие", "Царството Божие" и "Волята Божия", това са степени на един вътрешен Път. Който не познава името Божие, той не може да намери Царството Божие и да изпъли Волята Божия.
Който не познава Името Божие, а иска да изпълни Волята Божия, прилича на онази майка, която шие дрешки на детето си, което още не е дошло на света.
В процеса на осветяване на Името Божие, въдворяване на Царството Божие и изпълнение на Волята Божия ще дойде Царството Небесно. Под "Царство Божие" Христос в широк смисъл подразбира всички онези велики закони, които направляват човешкия живот, защото всичко в Природата е тясно свързано с човека и човек е свързан с Природата. А този Велик Закон, който обуславя Божието Царство, това е Мъдростта, която твори в света и е основа на всички закони. Царството Божие за нас е един велик обект. В туй Царство Божие е вложено Разумното, разумния живот.
към текста >>
Тя ще ви заведе при
Любовта
и Истината.
В туй Царство Божие е вложено Разумното, разумния живот. В туй Царство Божие са вложени всички сили, с които ние можем да работим. То е основата, върху която можем да градим. И затова е казано: "Търсете първом Царството Божие и неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи". Търсете Мъдростта и всичко друго ще ви се приложи.
Тя ще ви заведе при
Любовта
и Истината.
Христос казва: "Освети ги чрез Своята Истина, Твоето Слово е Истина." Този стих е един от най-дълбоките, един от най-великите стихове в Евангелието. Той съдържа такава грандиозна Истина, която мъчно може да се опише. Освети ги чрез Твоята Истина, значи хвърли Светлина в техните умове да мислят, за да може да познаят Истината. Понеже Истината е Глава на Твоето Слово и Твоето Слово е Истина, само тогава ще разберат Истината. Учителят казва още: "Когато човек осветява Името Божие, въдворява Царството Божие в себе си и изпълнява Волята Божия, той може да влезе във връзка с Христос като проявен Бог.
към текста >>
Учителят казва още: "Когато човек осветява Името Божие, въдворява Царството Божие в
себе
си и изпълнява Волята Божия, той може да влезе във връзка с Христос като проявен Бог.
Тя ще ви заведе при Любовта и Истината. Христос казва: "Освети ги чрез Своята Истина, Твоето Слово е Истина." Този стих е един от най-дълбоките, един от най-великите стихове в Евангелието. Той съдържа такава грандиозна Истина, която мъчно може да се опише. Освети ги чрез Твоята Истина, значи хвърли Светлина в техните умове да мислят, за да може да познаят Истината. Понеже Истината е Глава на Твоето Слово и Твоето Слово е Истина, само тогава ще разберат Истината.
Учителят казва още: "Когато човек осветява Името Божие, въдворява Царството Божие в
себе
си и изпълнява Волята Божия, той може да влезе във връзка с Христос като проявен Бог.
Тогава той ще бъде истински християнин. Някои искат да ни убедят, че и без да видим Христос, можем да бъдем истински християни. Това е едно лъжливо учение. Аз поддържам едно Учение, според което човек, който не може да види Христа, нищо не може да стане от него. Някои казват, че трябва да вярваме.
към текста >>
Разумността прониква Живота или Животът носи в
себе
си Разумността, която се изявява навън като Светлина.
Затова Той казва на самарянката: "Водата, която ще му дам, ще стане в него Извор на Вода, която извира за Вечен Живот". Също така Той казва: "Аз дойдох да им дам Живот". Той не казва, че е дошъл да даде някакво учение, някаква философия, а да даде Живот. Също така е казано: "В Него бе Животът и Животът бе Виделина на човеците." Значи Виделината, която разкрива света и носи знание, е в Живота. И който има Живот, има условия да придобие всичкото знание.
Разумността прониква Живота или Животът носи в
себе
си Разумността, която се изявява навън като Светлина.
Значи Животът е първичната Реалност, която трябва да приемем в себе си. А този Живот можем до приемем, когато видим, когато възприемем в себе си Христос, когато Христос се роди в нас. Христос казва някъде: "Всичките Писания говорят за Мене." Това не трябва да се разбира само в тесния и буквален смисъл, но в широк смисъл, а именно, че всички учения на древността говорят за Христа. И като се проследят всички древни Свещени Писания ще се види, че под различни форми и имена те говорят за Христос. Затова не трябва да се противопоставят старите учения на Християнството, а трябва да се разбере, че те са подготвителна фаза в разбирането на Християнството.
към текста >>
Значи Животът е първичната Реалност, която трябва да приемем в
себе
си.
Също така Той казва: "Аз дойдох да им дам Живот". Той не казва, че е дошъл да даде някакво учение, някаква философия, а да даде Живот. Също така е казано: "В Него бе Животът и Животът бе Виделина на човеците." Значи Виделината, която разкрива света и носи знание, е в Живота. И който има Живот, има условия да придобие всичкото знание. Разумността прониква Живота или Животът носи в себе си Разумността, която се изявява навън като Светлина.
Значи Животът е първичната Реалност, която трябва да приемем в
себе
си.
А този Живот можем до приемем, когато видим, когато възприемем в себе си Христос, когато Христос се роди в нас. Христос казва някъде: "Всичките Писания говорят за Мене." Това не трябва да се разбира само в тесния и буквален смисъл, но в широк смисъл, а именно, че всички учения на древността говорят за Христа. И като се проследят всички древни Свещени Писания ще се види, че под различни форми и имена те говорят за Христос. Затова не трябва да се противопоставят старите учения на Християнството, а трябва да се разбере, че те са подготвителна фаза в разбирането на Християнството. Всички те са подготвяли човечеството, за да може да разбере и приеме от Него Живота.
към текста >>
А този Живот можем до приемем, когато видим, когато възприемем в
себе
си Христос, когато Христос се роди в нас.
Той не казва, че е дошъл да даде някакво учение, някаква философия, а да даде Живот. Също така е казано: "В Него бе Животът и Животът бе Виделина на човеците." Значи Виделината, която разкрива света и носи знание, е в Живота. И който има Живот, има условия да придобие всичкото знание. Разумността прониква Живота или Животът носи в себе си Разумността, която се изявява навън като Светлина. Значи Животът е първичната Реалност, която трябва да приемем в себе си.
А този Живот можем до приемем, когато видим, когато възприемем в
себе
си Христос, когато Христос се роди в нас.
Христос казва някъде: "Всичките Писания говорят за Мене." Това не трябва да се разбира само в тесния и буквален смисъл, но в широк смисъл, а именно, че всички учения на древността говорят за Христа. И като се проследят всички древни Свещени Писания ще се види, че под различни форми и имена те говорят за Христос. Затова не трябва да се противопоставят старите учения на Християнството, а трябва да се разбере, че те са подготвителна фаза в разбирането на Християнството. Всички те са подготвяли човечеството, за да може да разбере и приеме от Него Живота. И казва Христос: "Това е Живот Вечен, да позная Тебе, Единаго, Истинаго Бога и Исуса Христа, Когото си изпратил." Значи, Вечният Живот се обуславя от познаването на Бога, т.е.
към текста >>
И казва Христос: "Това е Живот Вечен, да позная Тебе, Единаго, Истинаго
Бога
и Исуса Христа, Когото си изпратил." Значи, Вечният Живот се обуславя от познаването на
Бога
, т.е.
А този Живот можем до приемем, когато видим, когато възприемем в себе си Христос, когато Христос се роди в нас. Христос казва някъде: "Всичките Писания говорят за Мене." Това не трябва да се разбира само в тесния и буквален смисъл, но в широк смисъл, а именно, че всички учения на древността говорят за Христа. И като се проследят всички древни Свещени Писания ще се види, че под различни форми и имена те говорят за Христос. Затова не трябва да се противопоставят старите учения на Християнството, а трябва да се разбере, че те са подготвителна фаза в разбирането на Християнството. Всички те са подготвяли човечеството, за да може да разбере и приеме от Него Живота.
И казва Христос: "Това е Живот Вечен, да позная Тебе, Единаго, Истинаго
Бога
и Исуса Христа, Когото си изпратил." Значи, Вечният Живот се обуславя от познаването на
Бога
, т.е.
на Любовта и на Исус Христос, т.е. на Сина Божий, който е Мъдростта. Когато човек види Христос и приеме от него Живота, той ще познае Бога в Христа. Да видиш, значи да приемеш Живот, в който е Светлината, от която иде всяко познание. Значи Бог и Христос са двете Опорни точки на Вечния Живот.
към текста >>
на
Любовта
и на Исус Христос, т.е.
Христос казва някъде: "Всичките Писания говорят за Мене." Това не трябва да се разбира само в тесния и буквален смисъл, но в широк смисъл, а именно, че всички учения на древността говорят за Христа. И като се проследят всички древни Свещени Писания ще се види, че под различни форми и имена те говорят за Христос. Затова не трябва да се противопоставят старите учения на Християнството, а трябва да се разбере, че те са подготвителна фаза в разбирането на Християнството. Всички те са подготвяли човечеството, за да може да разбере и приеме от Него Живота. И казва Христос: "Това е Живот Вечен, да позная Тебе, Единаго, Истинаго Бога и Исуса Христа, Когото си изпратил." Значи, Вечният Живот се обуславя от познаването на Бога, т.е.
на
Любовта
и на Исус Христос, т.е.
на Сина Божий, който е Мъдростта. Когато човек види Христос и приеме от него Живота, той ще познае Бога в Христа. Да видиш, значи да приемеш Живот, в който е Светлината, от която иде всяко познание. Значи Бог и Христос са двете Опорни точки на Вечния Живот. И когато Христос казва: "Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище у вас", това подразбира, че по този път Те ще внесат Вечния Живот в нас.
към текста >>
Когато човек види Христос и приеме от него Живота, той ще познае
Бога
в Христа.
Затова не трябва да се противопоставят старите учения на Християнството, а трябва да се разбере, че те са подготвителна фаза в разбирането на Християнството. Всички те са подготвяли човечеството, за да може да разбере и приеме от Него Живота. И казва Христос: "Това е Живот Вечен, да позная Тебе, Единаго, Истинаго Бога и Исуса Христа, Когото си изпратил." Значи, Вечният Живот се обуславя от познаването на Бога, т.е. на Любовта и на Исус Христос, т.е. на Сина Божий, който е Мъдростта.
Когато човек види Христос и приеме от него Живота, той ще познае
Бога
в Христа.
Да видиш, значи да приемеш Живот, в който е Светлината, от която иде всяко познание. Значи Бог и Христос са двете Опорни точки на Вечния Живот. И когато Христос казва: "Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище у вас", това подразбира, че по този път Те ще внесат Вечния Живот в нас. Но за да дойдат Христос и Отец, да направят жилище в нас, ние трябва да се приготвим за това. Християнството не дойде в света да откъсне хората от живота, но дойде да научи хората да разберат и да живеят Живота в неговата пълнота.
към текста >>
Християнството е Учение на
Любовта
и братството, а
Любовта
е Принцип, който обединява Битието като един жив организъм, обединява и човечеството като едно Велико Братство от души, Глава на което е самият Христос.
То се хвана за буквата на Учението и изгуби Живота и Духа, след което се започнаха нескончаеми спорове, вследствие на което се появи разделение и разединение. Християнството започна да се разбира само външно, по буква, което е материалистично разбиране. Впоследствие на това материализмът проникна в науката и отклони човешкия ум от неговата пряка задача - познаване на Живота и Разумността, които проникват цялата Природа и всички форми, чрез които се проявява Живота. Затова сега трябва да се дойде отново до едно вътрешно, духовно разбиране на Християнството, като се проникне в Духа на Учението и се разбере, че Християнството е Дух и Живот, а не плът и буква. Да се разбере, че Християнството е Учение на братство, Хармония и Единство, а не учение за разединение и разделяне.
Християнството е Учение на
Любовта
и братството, а
Любовта
е Принцип, който обединява Битието като един жив организъм, обединява и човечеството като едно Велико Братство от души, Глава на което е самият Христос.
И затова според това Учение човек трябва да обича другите, както обича себе си и да има предвид техните интереси като свои, да зачита идеите и разбиранията на всеки човек като свещени. Защото Християнството е Учение за Свободата. Христос иска да направи хората самостоятелни и свободни, за да могат да станат носители на Великото в света, което е обект на следващата културна епоха. Християнството даде подтик за развитие на човешкия ум, който роди и разви съвременната западноевропейска култура. Но Християнството е в началото на своето проявление и развитие.
към текста >>
И затова според това Учение човек трябва да обича другите, както обича
себе
си и да има предвид техните интереси като свои, да зачита идеите и разбиранията на всеки човек като свещени.
Християнството започна да се разбира само външно, по буква, което е материалистично разбиране. Впоследствие на това материализмът проникна в науката и отклони човешкия ум от неговата пряка задача - познаване на Живота и Разумността, които проникват цялата Природа и всички форми, чрез които се проявява Живота. Затова сега трябва да се дойде отново до едно вътрешно, духовно разбиране на Християнството, като се проникне в Духа на Учението и се разбере, че Християнството е Дух и Живот, а не плът и буква. Да се разбере, че Християнството е Учение на братство, Хармония и Единство, а не учение за разединение и разделяне. Християнството е Учение на Любовта и братството, а Любовта е Принцип, който обединява Битието като един жив организъм, обединява и човечеството като едно Велико Братство от души, Глава на което е самият Христос.
И затова според това Учение човек трябва да обича другите, както обича
себе
си и да има предвид техните интереси като свои, да зачита идеите и разбиранията на всеки човек като свещени.
Защото Християнството е Учение за Свободата. Христос иска да направи хората самостоятелни и свободни, за да могат да станат носители на Великото в света, което е обект на следващата културна епоха. Християнството даде подтик за развитие на човешкия ум, който роди и разви съвременната западноевропейска култура. Но Християнството е в началото на своето проявление и развитие. В днешната епоха Християнството, разбрано в неговата вътрешна дълбочина, като Учение за вътрешния духовен Път на човешките души, е призвано да положи основите на едно ново човечество, на новата човешка култура, която се заражда в недрата на съвременната култура.
към текста >>
Сега се дава импулс за преминаване на човечеството
към
шестата коренна раса.
Христос иска да направи хората самостоятелни и свободни, за да могат да станат носители на Великото в света, което е обект на следващата културна епоха. Християнството даде подтик за развитие на човешкия ум, който роди и разви съвременната западноевропейска култура. Но Християнството е в началото на своето проявление и развитие. В днешната епоха Християнството, разбрано в неговата вътрешна дълбочина, като Учение за вътрешния духовен Път на човешките души, е призвано да положи основите на едно ново човечество, на новата човешка култура, която се заражда в недрата на съвременната култура. Ние се намираме пред един такъв момент в развитието на човечеството, какъвто сме имали в началото на развитието на арийската раса, когато човечеството минавало от четвъртата коренна раса, в петата коренна раса.
Сега се дава импулс за преминаване на човечеството
към
шестата коренна раса.
Но преди това развитието ще навлезе в шестата културна епоха, когато ще се създаде едно ядро от човешки души, които ще приложат Християнството в своя живот и от които ще се образува новата раса, която ще бъде раса за приложение на Християнството в неговата пълнота. Когато в Окултната Наука се говори за развитие, подразбира се преди всичко развитието на съзнанието, като последствие на което се явява развитието на формата. Към края на атлантската раса, в нейната пета култура, развитието навлиза в една нова фаза. Постепенно започва да се пробужда самосъзнанието и мисълта, а заедно с тях и музикалното чувство. Това е станало, според Учителя, приблизително преди 300 хиляди години.
към текста >>
Към
края на атлантската раса, в нейната пета култура, развитието навлиза в една нова фаза.
В днешната епоха Християнството, разбрано в неговата вътрешна дълбочина, като Учение за вътрешния духовен Път на човешките души, е призвано да положи основите на едно ново човечество, на новата човешка култура, която се заражда в недрата на съвременната култура. Ние се намираме пред един такъв момент в развитието на човечеството, какъвто сме имали в началото на развитието на арийската раса, когато човечеството минавало от четвъртата коренна раса, в петата коренна раса. Сега се дава импулс за преминаване на човечеството към шестата коренна раса. Но преди това развитието ще навлезе в шестата културна епоха, когато ще се създаде едно ядро от човешки души, които ще приложат Християнството в своя живот и от които ще се образува новата раса, която ще бъде раса за приложение на Християнството в неговата пълнота. Когато в Окултната Наука се говори за развитие, подразбира се преди всичко развитието на съзнанието, като последствие на което се явява развитието на формата.
Към
края на атлантската раса, в нейната пета култура, развитието навлиза в една нова фаза.
Постепенно започва да се пробужда самосъзнанието и мисълта, а заедно с тях и музикалното чувство. Това е станало, според Учителя, приблизително преди 300 хиляди години. Преминаването на развитието на съзнанието от една форма в друга, се нарича в окултната наука "вихър", при който става преминаването на една степен на съзнанието в друга. В началото на арийската раса е имало един такъв вихър, когато постепенно се развива индивидуалното съзнание на човечеството. То достига своя краен предел в петата културна епоха, западноевропейската, в която се разви Християнството в своя първи период.
към текста >>
Крайната степен на Християнството е да подготви човечеството
към
нова степен на съзнанието, да предизвика
към
живот нов световен вихър.
Това е станало, според Учителя, приблизително преди 300 хиляди години. Преминаването на развитието на съзнанието от една форма в друга, се нарича в окултната наука "вихър", при който става преминаването на една степен на съзнанието в друга. В началото на арийската раса е имало един такъв вихър, когато постепенно се развива индивидуалното съзнание на човечеството. То достига своя краен предел в петата културна епоха, западноевропейската, в която се разви Християнството в своя първи период. В Християнството човешкото съзнание преминава в една по-висока степен на развитие.
Крайната степен на Християнството е да подготви човечеството
към
нова степен на съзнанието, да предизвика
към
живот нов световен вихър.
Христос и Християнството са носители на бъдещето. На Христос е бил ясен целият път на човешкия развой, пътят на човечеството още от излизането му от Бога и постепенното му преминаване през духовните сфери на съществуване, докато дойде до физическото въплъщение, необходимо за развитието на самосъзнанието в човека. Тук е повратната точка в развитието на човешкото съзнание. Със слизането на Христа на земята се отбелязва началото на възхода на човешкото съзнание от лабиритнта на материята. Човешкото съзнание постепенно се освобождава от физическите ограничения и се насочва към Любов, Свобода, Мъдрост и безусловно Добро.
към текста >>
На Христос е бил ясен целият път на човешкия развой, пътят на човечеството още от излизането му от
Бога
и постепенното му преминаване през духовните сфери на съществуване, докато дойде до физическото въплъщение, необходимо за развитието на самосъзнанието в човека.
В началото на арийската раса е имало един такъв вихър, когато постепенно се развива индивидуалното съзнание на човечеството. То достига своя краен предел в петата културна епоха, западноевропейската, в която се разви Християнството в своя първи период. В Християнството човешкото съзнание преминава в една по-висока степен на развитие. Крайната степен на Християнството е да подготви човечеството към нова степен на съзнанието, да предизвика към живот нов световен вихър. Христос и Християнството са носители на бъдещето.
На Христос е бил ясен целият път на човешкия развой, пътят на човечеството още от излизането му от
Бога
и постепенното му преминаване през духовните сфери на съществуване, докато дойде до физическото въплъщение, необходимо за развитието на самосъзнанието в човека.
Тук е повратната точка в развитието на човешкото съзнание. Със слизането на Христа на земята се отбелязва началото на възхода на човешкото съзнание от лабиритнта на материята. Човешкото съзнание постепенно се освобождава от физическите ограничения и се насочва към Любов, Свобода, Мъдрост и безусловно Добро. Целият този Път е бил ясен за Христос и Той, в предвиждането на бъдещето е установил Тайната вечеря като вътрешен символ на бъдещото развитие на съзнанието. Този символ сочи на необходимостта от жертва - Христос даде плътта и кръвта
към текста >>
Човешкото съзнание постепенно се освобождава от физическите ограничения и се насочва
към
Любов
, Свобода, Мъдрост и безусловно Добро.
Крайната степен на Християнството е да подготви човечеството към нова степен на съзнанието, да предизвика към живот нов световен вихър. Христос и Християнството са носители на бъдещето. На Христос е бил ясен целият път на човешкия развой, пътят на човечеството още от излизането му от Бога и постепенното му преминаване през духовните сфери на съществуване, докато дойде до физическото въплъщение, необходимо за развитието на самосъзнанието в човека. Тук е повратната точка в развитието на човешкото съзнание. Със слизането на Христа на земята се отбелязва началото на възхода на човешкото съзнание от лабиритнта на материята.
Човешкото съзнание постепенно се освобождава от физическите ограничения и се насочва
към
Любов
, Свобода, Мъдрост и безусловно Добро.
Целият този Път е бил ясен за Христос и Той, в предвиждането на бъдещето е установил Тайната вечеря като вътрешен символ на бъдещото развитие на съзнанието. Този символ сочи на необходимостта от жертва - Христос даде плътта и кръвта Си за спасението на човечеството. И всеки човек, ако иска да бъде истински християнин, трябва да даде кръвта на своето сърце, т.е. да пожертва своето себелюбие, своята отделност, за да се повдигне до една нова степен на съзнанието.
към текста >>
да пожертва своето
себелюбие
, своята отделност, за да се повдигне до една нова степен на съзнанието.
Човешкото съзнание постепенно се освобождава от физическите ограничения и се насочва към Любов, Свобода, Мъдрост и безусловно Добро. Целият този Път е бил ясен за Христос и Той, в предвиждането на бъдещето е установил Тайната вечеря като вътрешен символ на бъдещото развитие на съзнанието. Този символ сочи на необходимостта от жертва - Христос даде плътта и кръвта Си за спасението на човечеството. И всеки човек, ако иска да бъде истински християнин, трябва да даде кръвта на своето сърце, т.е.
да пожертва своето
себелюбие
, своята отделност, за да се повдигне до една нова степен на съзнанието.
В сегашно време ние вече стоим лице с лице пред един нов вихър в процеса на световното развитие. Предишният вихър е започнал, както казах, когато у семитите са положили началото на нашата пета арийска раса. На този вихър дължим досегашната си култура. А сега започва новият вихър, когато се посяват семената на новата култура, която трябва да дадат славяните за следващата шеста раса, зазоряваща се на хоризонта на човешкото развитие. Старата култура е стигнала до своя краен предел.
към текста >>
Но създаващото се в него духовно е вече готово да избликне в нови мисли, да извика
към
живот нова култура за цялото човечество.
Старата култура е стигнала до своя краен предел. Изчерпани са всички възможности. Нишката, по която протича животът на досегашната култура е скъсана и се образува един прелом. Импулсът за новия културен подтик е вече даден, но е още скрит в дълбочината на душите на стоящите на реда си народи. Умът на тези народи като че ли още спи.
Но създаващото се в него духовно е вече готово да избликне в нови мисли, да извика
към
живот нова култура за цялото човечество.
Смисълът на това, което става пред нас, на този нов вихър на Битието, е разлагането на досегашната култура, която е достигнала до своя краен предел на развитие и възникване на новата, която се заражда между славяните. Старата култура трябва да даде тласък на новата. От прехода към новото възниква творческият зародиш. Така е било в атлантски времена, когато древните семити са представяли от себе си този творчески зародиш. Те са дали началото на културата на критичното, раздробяващото, аналитичното съзнание.
към текста >>
От прехода
към
новото възниква творческият зародиш.
Импулсът за новия културен подтик е вече даден, но е още скрит в дълбочината на душите на стоящите на реда си народи. Умът на тези народи като че ли още спи. Но създаващото се в него духовно е вече готово да избликне в нови мисли, да извика към живот нова култура за цялото човечество. Смисълът на това, което става пред нас, на този нов вихър на Битието, е разлагането на досегашната култура, която е достигнала до своя краен предел на развитие и възникване на новата, която се заражда между славяните. Старата култура трябва да даде тласък на новата.
От прехода
към
новото възниква творческият зародиш.
Така е било в атлантски времена, когато древните семити са представяли от себе си този творчески зародиш. Те са дали началото на културата на критичното, раздробяващото, аналитичното съзнание. Невъзможно е да се продължава в този път по-нататък. Нишката е скъсана, образува се прелом - необходим е скок, за да се отиде на другия бряг, откъдето към нас гледа духовността, плод на едно ново съзнание, което се заражда между славяните. Духовното минало на човечеството и неговото бъдеще се отнасят едно към друго, както трансът към будното съзнание.
към текста >>
Така е било в атлантски времена, когато древните семити са представяли от
себе
си този творчески зародиш.
Умът на тези народи като че ли още спи. Но създаващото се в него духовно е вече готово да избликне в нови мисли, да извика към живот нова култура за цялото човечество. Смисълът на това, което става пред нас, на този нов вихър на Битието, е разлагането на досегашната култура, която е достигнала до своя краен предел на развитие и възникване на новата, която се заражда между славяните. Старата култура трябва да даде тласък на новата. От прехода към новото възниква творческият зародиш.
Така е било в атлантски времена, когато древните семити са представяли от
себе
си този творчески зародиш.
Те са дали началото на културата на критичното, раздробяващото, аналитичното съзнание. Невъзможно е да се продължава в този път по-нататък. Нишката е скъсана, образува се прелом - необходим е скок, за да се отиде на другия бряг, откъдето към нас гледа духовността, плод на едно ново съзнание, което се заражда между славяните. Духовното минало на човечеството и неговото бъдеще се отнасят едно към друго, както трансът към будното съзнание. При пълно всекидневно будно съзнание народите на бъдещето ще развият своята духовна култура, която ще бъде съвсем различна от досегашната.
към текста >>
Нишката е скъсана, образува се прелом - необходим е скок, за да се отиде на другия бряг, откъдето
към
нас гледа духовността, плод на едно ново съзнание, което се заражда между славяните.
Старата култура трябва да даде тласък на новата. От прехода към новото възниква творческият зародиш. Така е било в атлантски времена, когато древните семити са представяли от себе си този творчески зародиш. Те са дали началото на културата на критичното, раздробяващото, аналитичното съзнание. Невъзможно е да се продължава в този път по-нататък.
Нишката е скъсана, образува се прелом - необходим е скок, за да се отиде на другия бряг, откъдето
към
нас гледа духовността, плод на едно ново съзнание, което се заражда между славяните.
Духовното минало на човечеството и неговото бъдеще се отнасят едно към друго, както трансът към будното съзнание. При пълно всекидневно будно съзнание народите на бъдещето ще развият своята духовна култура, която ще бъде съвсем различна от досегашната. Затова и Мъдростта няма да се ограничава с предаване на старото, а ще внесе нещо ново, което е вътрешният смисъл на Християнството. То ще бъде вътрешното, езотерично Християнство, което досега е било скрито за малцина. Новото ще се развие от зародиша, възникнал вече в скрит вид между славяните.
към текста >>
Духовното минало на човечеството и неговото бъдеще се отнасят едно
към
друго, както трансът
към
будното съзнание.
От прехода към новото възниква творческият зародиш. Така е било в атлантски времена, когато древните семити са представяли от себе си този творчески зародиш. Те са дали началото на културата на критичното, раздробяващото, аналитичното съзнание. Невъзможно е да се продължава в този път по-нататък. Нишката е скъсана, образува се прелом - необходим е скок, за да се отиде на другия бряг, откъдето към нас гледа духовността, плод на едно ново съзнание, което се заражда между славяните.
Духовното минало на човечеството и неговото бъдеще се отнасят едно
към
друго, както трансът
към
будното съзнание.
При пълно всекидневно будно съзнание народите на бъдещето ще развият своята духовна култура, която ще бъде съвсем различна от досегашната. Затова и Мъдростта няма да се ограничава с предаване на старото, а ще внесе нещо ново, което е вътрешният смисъл на Християнството. То ще бъде вътрешното, езотерично Християнство, което досега е било скрито за малцина. Новото ще се развие от зародиша, възникнал вече в скрит вид между славяните. Там ще се развие онова ново, което трябва да възникне от оплодяването на народната душа с прилива на цялото съдържание на европейската култура.
към текста >>
Защото в миналото човешкият Аз се опирал на колективния Аз на народа, а сега трябва да се опре на
себе
си.
Сега новото, вътрешното Християнство ще даде импулса за развитие на новата култура, която се заражда между славяните. Тя ще бъде култура на братството между хората и народите, и ще донесе свободата на всички хора и народи. Новото общество трябва да бъде изградено от свободни, силни творчески личности, които да осветяват Името Божие, да работят за въдворяване на Царството Божие и да изпълняват Волята Божия. Това е същността и мисията на Християнството. Мисията на Християнството е била да даде на хората това, от което те се нуждаели, за да се чувстват сигурни и стабилни в своя отделен Аз.
Защото в миналото човешкият Аз се опирал на колективния Аз на народа, а сега трябва да се опре на
себе
си.
Така че, мисията на Християнството е да укрепи човешкия Аз. И този укрепнал Аз трябва така да се развие, че да изяви Любовта като свободен дар. До края на земното развитие хората ще стигнат дотам, че Азът, станал вече самостоятелен, ще прояви всеотдайно от своите глъбини да върши това, което е правилно и добро. Понеже Азът има импулса на Любовта, импулса на Христа, затова той ще върши това, което е право и добро. Когато Любовта така се одухотвори, че никой не ще иска нищо друго, освен да следва този импулс, тогава ще се изпълни това, което е искал да донесе Христос в света.
към текста >>
И този укрепнал Аз трябва така да се развие, че да изяви
Любовта
като свободен дар.
Новото общество трябва да бъде изградено от свободни, силни творчески личности, които да осветяват Името Божие, да работят за въдворяване на Царството Божие и да изпълняват Волята Божия. Това е същността и мисията на Християнството. Мисията на Християнството е била да даде на хората това, от което те се нуждаели, за да се чувстват сигурни и стабилни в своя отделен Аз. Защото в миналото човешкият Аз се опирал на колективния Аз на народа, а сега трябва да се опре на себе си. Така че, мисията на Християнството е да укрепи човешкия Аз.
И този укрепнал Аз трябва така да се развие, че да изяви
Любовта
като свободен дар.
До края на земното развитие хората ще стигнат дотам, че Азът, станал вече самостоятелен, ще прояви всеотдайно от своите глъбини да върши това, което е правилно и добро. Понеже Азът има импулса на Любовта, импулса на Христа, затова той ще върши това, което е право и добро. Когато Любовта така се одухотвори, че никой не ще иска нищо друго, освен да следва този импулс, тогава ще се изпълни това, което е искал да донесе Христос в света. Защото тази е една от Тайните на Християнството, че то учи: гледайте Христа, изпълнете се със силата на Неговия образ, стремете се да бъдете като Него, да следвате Него. Тогава вашият свободен Аз ще стане такъв, че той не ще има нужда от никакъв закон, а ще върши онова, което е по-добро, което е право, като едно свободно същество.
към текста >>
Понеже Азът има импулса на
Любовта
, импулса на Христа, затова той ще върши това, което е право и добро.
Мисията на Християнството е била да даде на хората това, от което те се нуждаели, за да се чувстват сигурни и стабилни в своя отделен Аз. Защото в миналото човешкият Аз се опирал на колективния Аз на народа, а сега трябва да се опре на себе си. Така че, мисията на Християнството е да укрепи човешкия Аз. И този укрепнал Аз трябва така да се развие, че да изяви Любовта като свободен дар. До края на земното развитие хората ще стигнат дотам, че Азът, станал вече самостоятелен, ще прояви всеотдайно от своите глъбини да върши това, което е правилно и добро.
Понеже Азът има импулса на
Любовта
, импулса на Христа, затова той ще върши това, което е право и добро.
Когато Любовта така се одухотвори, че никой не ще иска нищо друго, освен да следва този импулс, тогава ще се изпълни това, което е искал да донесе Христос в света. Защото тази е една от Тайните на Християнството, че то учи: гледайте Христа, изпълнете се със силата на Неговия образ, стремете се да бъдете като Него, да следвате Него. Тогава вашият свободен Аз ще стане такъв, че той не ще има нужда от никакъв закон, а ще върши онова, което е по-добро, което е право, като едно свободно същество. Така че, Христос е носител на импулса за освобождението от закона - доброто ще се върши не поради закона, а като импулс на живеещата вътре в душата Любов. Обаче, за своето развитие този импулс има нужда още от цялото останало време на съществуването на земята.
към текста >>
Когато
Любовта
така се одухотвори, че никой не ще иска нищо друго, освен да следва този импулс, тогава ще се изпълни това, което е искал да донесе Христос в света.
Защото в миналото човешкият Аз се опирал на колективния Аз на народа, а сега трябва да се опре на себе си. Така че, мисията на Християнството е да укрепи човешкия Аз. И този укрепнал Аз трябва така да се развие, че да изяви Любовта като свободен дар. До края на земното развитие хората ще стигнат дотам, че Азът, станал вече самостоятелен, ще прояви всеотдайно от своите глъбини да върши това, което е правилно и добро. Понеже Азът има импулса на Любовта, импулса на Христа, затова той ще върши това, което е право и добро.
Когато
Любовта
така се одухотвори, че никой не ще иска нищо друго, освен да следва този импулс, тогава ще се изпълни това, което е искал да донесе Христос в света.
Защото тази е една от Тайните на Християнството, че то учи: гледайте Христа, изпълнете се със силата на Неговия образ, стремете се да бъдете като Него, да следвате Него. Тогава вашият свободен Аз ще стане такъв, че той не ще има нужда от никакъв закон, а ще върши онова, което е по-добро, което е право, като едно свободно същество. Така че, Христос е носител на импулса за освобождението от закона - доброто ще се върши не поради закона, а като импулс на живеещата вътре в душата Любов. Обаче, за своето развитие този импулс има нужда още от цялото останало време на съществуването на земята. Началото на този процес е бил положен от Христос и образът' на Христа ще бъде непрестанно силата, която ще възпитава човеците за тази цел.
към текста >>
Така че, Христос е носител на импулса за освобождението от закона - доброто ще се върши не поради закона, а като импулс на живеещата вътре в душата
Любов
.
До края на земното развитие хората ще стигнат дотам, че Азът, станал вече самостоятелен, ще прояви всеотдайно от своите глъбини да върши това, което е правилно и добро. Понеже Азът има импулса на Любовта, импулса на Христа, затова той ще върши това, което е право и добро. Когато Любовта така се одухотвори, че никой не ще иска нищо друго, освен да следва този импулс, тогава ще се изпълни това, което е искал да донесе Христос в света. Защото тази е една от Тайните на Християнството, че то учи: гледайте Христа, изпълнете се със силата на Неговия образ, стремете се да бъдете като Него, да следвате Него. Тогава вашият свободен Аз ще стане такъв, че той не ще има нужда от никакъв закон, а ще върши онова, което е по-добро, което е право, като едно свободно същество.
Така че, Христос е носител на импулса за освобождението от закона - доброто ще се върши не поради закона, а като импулс на живеещата вътре в душата
Любов
.
Обаче, за своето развитие този импулс има нужда още от цялото останало време на съществуването на земята. Началото на този процес е бил положен от Христос и образът' на Христа ще бъде непрестанно силата, която ще възпитава човеците за тази цел. Докато хората нямаха един самостоятелен, укрепнал в себе си Аз, техният обществен живот трябваше да се урежда чрез един външно проявен закон. И днес още в много неща хората не са се издигнали над груповия Аз. В много неща днешният човек още не е индивидуален човек, а едно групово същество.
към текста >>
Докато хората нямаха един самостоятелен, укрепнал в
себе
си Аз, техният обществен живот трябваше да се урежда чрез един външно проявен закон.
Защото тази е една от Тайните на Християнството, че то учи: гледайте Христа, изпълнете се със силата на Неговия образ, стремете се да бъдете като Него, да следвате Него. Тогава вашият свободен Аз ще стане такъв, че той не ще има нужда от никакъв закон, а ще върши онова, което е по-добро, което е право, като едно свободно същество. Така че, Христос е носител на импулса за освобождението от закона - доброто ще се върши не поради закона, а като импулс на живеещата вътре в душата Любов. Обаче, за своето развитие този импулс има нужда още от цялото останало време на съществуването на земята. Началото на този процес е бил положен от Христос и образът' на Христа ще бъде непрестанно силата, която ще възпитава човеците за тази цел.
Докато хората нямаха един самостоятелен, укрепнал в
себе
си Аз, техният обществен живот трябваше да се урежда чрез един външно проявен закон.
И днес още в много неща хората не са се издигнали над груповия Аз. В много неща днешният човек още не е индивидуален човек, а едно групово същество. Свободният човек днес е още един идеал. Който доброволно работи за всеобщото развитие, който по свобода намира своето място във всеобщата дейност в света, той е силна индивидуалност, той не се управлява от външен закон, а действа по вътрешен закон. В Христовия Принцип лежи превъзмогването на закона.
към текста >>
Но не трябва да пренебрегне, а трябва да изпълни всичките си задължения
към
семейство, народ, раса, но трябва да престане да се идентифицира с тях и да признае родството си с целия свят.
Той е учил, че "Аврамово семе сме" се отнася само до тялото и обърна внимание на факта, че преди Авраам е живял Азът, Духът на човека. Духът е съществувал преди всички раси и племена и той ще остане, когато те са вече отминали и споменът за тях се е заличил. Духът в човека е Бог вътре в човека, Когото личността, телесният човек трябва да се научи да следва. Затова Христос казва, че за да бъде човек Негов ученик, трябва да се откаже от всичко, което има. Той призовава човека да упражни своята привилегия като индивид и да се издигне над семейството, племето и нацията.
Но не трябва да пренебрегне, а трябва да изпълни всичките си задължения
към
семейство, народ, раса, но трябва да престане да се идентифицира с тях и да признае родството си с целия свят.
Това е идеята, дадена от Христос на човечеството".
към текста >>
46.
17. ЕЗОТЕРИЧНОТО И ЕКЗОТЕРИЧНОТО УЧЕНИЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Вече споменах, че голямото пътешествие, което Христос предприема
към
Ерусалим, е описано от средата на 9-та глава и следва след Преображението.
17. ЕЗОТЕРИЧНОТО И ЕКЗОТЕРИЧНОТО УЧЕНИЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
Вече споменах, че голямото пътешествие, което Христос предприема
към
Ерусалим, е описано от средата на 9-та глава и следва след Преображението.
Това пътешествие започва с думите: "И когато се навършиха дните да се възнесе, Той насочи лицето си да пътува към Ерусалим" (9;51). Преди това, след слизането от планината на Преображението и изгонването на нечистия дух, той казва на учениците си: "Вложете в ушите си тия думи, защото човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце. Но те не разбраха тези думи, защото бяха скрити от тях, за да не ги разберат. А бояха се да Го попитат за тези думи". Следва спорът между учениците, кой от тях ще бъде по-голям.
към текста >>
Това пътешествие започва с думите: "И когато се навършиха дните да се възнесе, Той насочи лицето си да пътува
към
Ерусалим" (9;51).
17. ЕЗОТЕРИЧНОТО И ЕКЗОТЕРИЧНОТО УЧЕНИЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА Вече споменах, че голямото пътешествие, което Христос предприема към Ерусалим, е описано от средата на 9-та глава и следва след Преображението.
Това пътешествие започва с думите: "И когато се навършиха дните да се възнесе, Той насочи лицето си да пътува
към
Ерусалим" (9;51).
Преди това, след слизането от планината на Преображението и изгонването на нечистия дух, той казва на учениците си: "Вложете в ушите си тия думи, защото човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце. Но те не разбраха тези думи, защото бяха скрити от тях, за да не ги разберат. А бояха се да Го попитат за тези думи". Следва спорът между учениците, кой от тях ще бъде по-голям. "А Исус, като видя помислите на сърцето им, взе едно детенце, постави го пред себе си и рече им: Който приеме това детенце в мое име, мене приема.
към текста >>
"А Исус, като видя помислите на сърцето им, взе едно детенце, постави го пред
себе
си и рече им: Който приеме това детенце в мое име, мене приема.
Това пътешествие започва с думите: "И когато се навършиха дните да се възнесе, Той насочи лицето си да пътува към Ерусалим" (9;51). Преди това, след слизането от планината на Преображението и изгонването на нечистия дух, той казва на учениците си: "Вложете в ушите си тия думи, защото човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце. Но те не разбраха тези думи, защото бяха скрити от тях, за да не ги разберат. А бояха се да Го попитат за тези думи". Следва спорът между учениците, кой от тях ще бъде по-голям.
"А Исус, като видя помислите на сърцето им, взе едно детенце, постави го пред
себе
си и рече им: Който приеме това детенце в мое име, мене приема.
А който приеме мене, приема Този, Който ме е пратил. Защото, който е най-малък между вас, той е голям" (9:47-48). Характерното в езотеричните писания е това, че с едни и същи думи, с едно и също слово се изразява както езотеричната страна на учението, така и екзотеричната. Същото срещаме както във всички Евангелия и във всички новозаветни писания, така и в Евангелието на Лука. Така в първата мисъл, която цитирах: "И когато се навършиха дните да се възнесе, той насочи лицето си да пътува към Ерусалим", това е наглед само едно оповестяване, че Исус тръгва към Ерусалим.
към текста >>
Така в първата мисъл, която цитирах: "И когато се навършиха дните да се възнесе, той насочи лицето си да пътува
към
Ерусалим", това е наглед само едно оповестяване, че Исус тръгва
към
Ерусалим.
"А Исус, като видя помислите на сърцето им, взе едно детенце, постави го пред себе си и рече им: Който приеме това детенце в мое име, мене приема. А който приеме мене, приема Този, Който ме е пратил. Защото, който е най-малък между вас, той е голям" (9:47-48). Характерното в езотеричните писания е това, че с едни и същи думи, с едно и също слово се изразява както езотеричната страна на учението, така и екзотеричната. Същото срещаме както във всички Евангелия и във всички новозаветни писания, така и в Евангелието на Лука.
Така в първата мисъл, която цитирах: "И когато се навършиха дните да се възнесе, той насочи лицето си да пътува
към
Ерусалим", това е наглед само едно оповестяване, че Исус тръгва
към
Ерусалим.
Цялото изречение крие и по-дълбок смисъл, но ще се спра на последната част: "Той насочи лицето си да пътува към Ерусалим". Че тук се крие по-дълбок смисъл, се разбира от думите на Исайя, където Бог казва: "Ето, изпращам вестителя пред лицето ти". Тук не е казано пред тебе, а пред лицето ти. Също така, когато се казва "пред лицето на Бога", ние би трябвало да си представим Бога като човек, с човешко лице, за да бъде вярно това буквално. Думите "пред лицето на Бога" е един окултен израз, който показва едно велико космично същество, което стои пред Бога и Го изявява, прави Го конкретно познаваем.
към текста >>
Цялото изречение крие и по-дълбок смисъл, но ще се спра на последната част: "Той насочи лицето си да пътува
към
Ерусалим".
А който приеме мене, приема Този, Който ме е пратил. Защото, който е най-малък между вас, той е голям" (9:47-48). Характерното в езотеричните писания е това, че с едни и същи думи, с едно и също слово се изразява както езотеричната страна на учението, така и екзотеричната. Същото срещаме както във всички Евангелия и във всички новозаветни писания, така и в Евангелието на Лука. Така в първата мисъл, която цитирах: "И когато се навършиха дните да се възнесе, той насочи лицето си да пътува към Ерусалим", това е наглед само едно оповестяване, че Исус тръгва към Ерусалим.
Цялото изречение крие и по-дълбок смисъл, но ще се спра на последната част: "Той насочи лицето си да пътува
към
Ерусалим".
Че тук се крие по-дълбок смисъл, се разбира от думите на Исайя, където Бог казва: "Ето, изпращам вестителя пред лицето ти". Тук не е казано пред тебе, а пред лицето ти. Също така, когато се казва "пред лицето на Бога", ние би трябвало да си представим Бога като човек, с човешко лице, за да бъде вярно това буквално. Думите "пред лицето на Бога" е един окултен израз, който показва едно велико космично същество, което стои пред Бога и Го изявява, прави Го конкретно познаваем. Защото и човешкото лице е изявление на онова, което стои зад него - човешката душа.
към текста >>
Също така, когато се казва "пред лицето на
Бога
", ние би трябвало да си представим
Бога
като човек, с човешко лице, за да бъде вярно това буквално.
Същото срещаме както във всички Евангелия и във всички новозаветни писания, така и в Евангелието на Лука. Така в първата мисъл, която цитирах: "И когато се навършиха дните да се възнесе, той насочи лицето си да пътува към Ерусалим", това е наглед само едно оповестяване, че Исус тръгва към Ерусалим. Цялото изречение крие и по-дълбок смисъл, но ще се спра на последната част: "Той насочи лицето си да пътува към Ерусалим". Че тук се крие по-дълбок смисъл, се разбира от думите на Исайя, където Бог казва: "Ето, изпращам вестителя пред лицето ти". Тук не е казано пред тебе, а пред лицето ти.
Също така, когато се казва "пред лицето на
Бога
", ние би трябвало да си представим
Бога
като човек, с човешко лице, за да бъде вярно това буквално.
Думите "пред лицето на Бога" е един окултен израз, който показва едно велико космично същество, което стои пред Бога и Го изявява, прави Го конкретно познаваем. Защото и човешкото лице е изявление на онова, което стои зад него - човешката душа. Така и това космично същество, което стои пред Бога е изявление на Неговата същина и величие. От Стария Завет знаем, че като лице на Бога, на Йехова е представен архангел Михаил. И сега, когато се казва, че Христос е насочил лицето си към Ерусалим, трябва да разбираме, че архангел Михаил, като лице на Бога, на Логоса, на Христа се насочва към Ерусалим.
към текста >>
Думите "пред лицето на
Бога
" е един окултен израз, който показва едно велико космично същество, което стои пред
Бога
и Го изявява, прави Го конкретно познаваем.
Така в първата мисъл, която цитирах: "И когато се навършиха дните да се възнесе, той насочи лицето си да пътува към Ерусалим", това е наглед само едно оповестяване, че Исус тръгва към Ерусалим. Цялото изречение крие и по-дълбок смисъл, но ще се спра на последната част: "Той насочи лицето си да пътува към Ерусалим". Че тук се крие по-дълбок смисъл, се разбира от думите на Исайя, където Бог казва: "Ето, изпращам вестителя пред лицето ти". Тук не е казано пред тебе, а пред лицето ти. Също така, когато се казва "пред лицето на Бога", ние би трябвало да си представим Бога като човек, с човешко лице, за да бъде вярно това буквално.
Думите "пред лицето на
Бога
" е един окултен израз, който показва едно велико космично същество, което стои пред
Бога
и Го изявява, прави Го конкретно познаваем.
Защото и човешкото лице е изявление на онова, което стои зад него - човешката душа. Така и това космично същество, което стои пред Бога е изявление на Неговата същина и величие. От Стария Завет знаем, че като лице на Бога, на Йехова е представен архангел Михаил. И сега, когато се казва, че Христос е насочил лицето си към Ерусалим, трябва да разбираме, че архангел Михаил, като лице на Бога, на Логоса, на Христа се насочва към Ерусалим. А архангел Михаил е символ на борба.
към текста >>
Така и това космично същество, което стои пред
Бога
е изявление на Неговата същина и величие.
Че тук се крие по-дълбок смисъл, се разбира от думите на Исайя, където Бог казва: "Ето, изпращам вестителя пред лицето ти". Тук не е казано пред тебе, а пред лицето ти. Също така, когато се казва "пред лицето на Бога", ние би трябвало да си представим Бога като човек, с човешко лице, за да бъде вярно това буквално. Думите "пред лицето на Бога" е един окултен израз, който показва едно велико космично същество, което стои пред Бога и Го изявява, прави Го конкретно познаваем. Защото и човешкото лице е изявление на онова, което стои зад него - човешката душа.
Така и това космично същество, което стои пред
Бога
е изявление на Неговата същина и величие.
От Стария Завет знаем, че като лице на Бога, на Йехова е представен архангел Михаил. И сега, когато се казва, че Христос е насочил лицето си към Ерусалим, трябва да разбираме, че архангел Михаил, като лице на Бога, на Логоса, на Христа се насочва към Ерусалим. А архангел Михаил е символ на борба. И затова в други преводи този израз е преведен: "И Той направи лицето си строго, сурово, на път за Ерусалим". Значи, Христос отива в Ерусалим да води една война с духовете на поднебесната, затова е направил лицето си строго.
към текста >>
От Стария Завет знаем, че като лице на
Бога
, на Йехова е представен архангел Михаил.
Тук не е казано пред тебе, а пред лицето ти. Също така, когато се казва "пред лицето на Бога", ние би трябвало да си представим Бога като човек, с човешко лице, за да бъде вярно това буквално. Думите "пред лицето на Бога" е един окултен израз, който показва едно велико космично същество, което стои пред Бога и Го изявява, прави Го конкретно познаваем. Защото и човешкото лице е изявление на онова, което стои зад него - човешката душа. Така и това космично същество, което стои пред Бога е изявление на Неговата същина и величие.
От Стария Завет знаем, че като лице на
Бога
, на Йехова е представен архангел Михаил.
И сега, когато се казва, че Христос е насочил лицето си към Ерусалим, трябва да разбираме, че архангел Михаил, като лице на Бога, на Логоса, на Христа се насочва към Ерусалим. А архангел Михаил е символ на борба. И затова в други преводи този израз е преведен: "И Той направи лицето си строго, сурово, на път за Ерусалим". Значи, Христос отива в Ерусалим да води една война с духовете на поднебесната, затова е направил лицето си строго. Ето как в едно обикновено изречение е вложена една дълбока вътрешна идея.
към текста >>
И сега, когато се казва, че Христос е насочил лицето си
към
Ерусалим, трябва да разбираме, че архангел Михаил, като лице на
Бога
, на Логоса, на Христа се насочва
към
Ерусалим.
Също така, когато се казва "пред лицето на Бога", ние би трябвало да си представим Бога като човек, с човешко лице, за да бъде вярно това буквално. Думите "пред лицето на Бога" е един окултен израз, който показва едно велико космично същество, което стои пред Бога и Го изявява, прави Го конкретно познаваем. Защото и човешкото лице е изявление на онова, което стои зад него - човешката душа. Така и това космично същество, което стои пред Бога е изявление на Неговата същина и величие. От Стария Завет знаем, че като лице на Бога, на Йехова е представен архангел Михаил.
И сега, когато се казва, че Христос е насочил лицето си
към
Ерусалим, трябва да разбираме, че архангел Михаил, като лице на
Бога
, на Логоса, на Христа се насочва
към
Ерусалим.
А архангел Михаил е символ на борба. И затова в други преводи този израз е преведен: "И Той направи лицето си строго, сурово, на път за Ерусалим". Значи, Христос отива в Ерусалим да води една война с духовете на поднебесната, затова е направил лицето си строго. Ето как в едно обикновено изречение е вложена една дълбока вътрешна идея. Така е с всички изречения в Новия Завет.
към текста >>
Но какво представя Христос от само
себе
си?
Ето как в едно обикновено изречение е вложена една дълбока вътрешна идея. Така е с всички изречения в Новия Завет. Сега няколко думи за втората мисъл, казана на учениците: "Вложете в ушите си тези думи, защото човешкият Син ще бъде предаден в ръцете човешки". Тук също имаме привидно една екзотерична идея, в която е скрита една езотерична мисъл. Екзотеричната мисъл е тази, че Христос ще бъде предаден в ръцете на човеците.
Но какво представя Христос от само
себе
си?
Той е висшият Аз, висшата Душа на човечеството. И сега, като се казва Син Человечески, както и на друго място обясних, се разбира от една страна Христос, който е Син Човечески, а от друга страна се разбира човешкият аз, който е истински човешки син, роден от човечеството. Този Син человечески сега се предава, дава се като достояние на човеците. Дотогава, така да се каже, хората са били без аз. Техният аз е бил още в Духовния свят.
към текста >>
Така, който приеме аз в името на Христа, той приема Христа в
себе
си, а който приеме Христа, приема
Бога
, Който го е изпратил и на Когото то е проявление.
Този Син человечески сега се предава, дава се като достояние на човеците. Дотогава, така да се каже, хората са били без аз. Техният аз е бил още в Духовния свят. Сега слиза и се въплъщава в трите човешки обвивки - астралната, етерната и физическата. Също така и когато говори за малкото дете, Христос пак разбира аза на човека, който е още едно малко дете.
Така, който приеме аз в името на Христа, той приема Христа в
себе
си, а който приеме Христа, приема
Бога
, Който го е изпратил и на Когото то е проявление.
С това исках само да посоча, как в едно изречение е изказана едновременно една екзотерична и една езотерична мисъл. Така е и с цялото Евангелие, така е и с мислите, които ще цитирам сега и в които е изложено учението. В пътя за Ерусалим, който е описан в 10 глава, Христос пътува и говори било на народа, било на учениците и излага учението си. Аз доста говорих за това, но сега буквално ще цитирам някои стихове, в които се излага учението. "А като вървях в пътя, един човек му рече: Ще те следвам, дето и да идеш.
към текста >>
"След това Господ определи други 70 души, и ги изпрати по двама пред
себе
си във всеки град и място, дето той сам щеше да иде.
"А на друг казва: Върви след мене. А той рече: Господи, позволи ми първо да отида да погреба баща си. Но той му каза: Остави мъртвите да погребват своите мъртви, а ти иди и разгласявай Божието царство." (9;59-60) "И рече друг: Ще дойда след тебе, Господи, но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си. А Исус му каза: Никой, който е турил ръката на ралото и гледа назад, не е годен за Царството Божие." (9;61-62)
"След това Господ определи други 70 души, и ги изпрати по двама пред
себе
си във всеки град и място, дето той сам щеше да иде.
И каза им: Жътвата е изобилна, а работниците малко; затова, молете се на Господаря на жътвата да изпрати работници на жътвата си. Идете; ето Аз ви изпращам като агънца всред вълци." (10;1-3) "Не носете нито кесия, нито торба, ни обуща, и никого по пътя не поздравявайте. И в която къща влезете, първо казвайте, Мир на този дом. И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него.
към текста >>
"И като се обърна
към
учениците, рече частно: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате.
Ето, давам ви власт, да настъпвате на змии и на скорпии, и власт над цялата сила на врага и нищо няма да ви повреди. Обаче, недейте се радва, че духовете ви се покоряват, а радвайте се, че имената ви са написани на небесата." (10;17-20) "В същият час Исус се зарадва чрез Духа и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и на земята, загдето си утаил това от мъдрите и разумните и си го открил на младенците. Да, Отче, защото така Ти се виде угодно." (10;21) "Всичко ми е предадено от Отца ми и освен Отец никой не знае кой е Синът и никой не знае кой е Отец, освен Синът и комуто Синът е благоволил да го открие." (10; 22)
"И като се обърна
към
учениците, рече частно: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате.
Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате и не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха." (10;23-24) След това, по повод въпроса на един богат човек какво да направи, за да наследи вечен живот, понеже Исус му казва, че като обича Бога с всичкия си ум, сърце и душа, и сила, и ближния като себе си, ще наследи вечен живот. Тогаз той, за да се оправдае, пита: Кой ми е ближен? И Исус му казва притчата за добрия самарянин, с която излага учението за милосърдието и състраданието (10;25- 37). След това се дава сцената с Марта и Мария, където Марта непрекъснато шета, а Мария е седнала при нозете на Исус и слуша словото му.
към текста >>
След това, по повод въпроса на един
богат
човек какво да направи, за да наследи вечен живот, понеже Исус му казва, че като обича
Бога
с всичкия си ум, сърце и душа, и сила, и
ближния
като
себе
си, ще наследи вечен живот.
"В същият час Исус се зарадва чрез Духа и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и на земята, загдето си утаил това от мъдрите и разумните и си го открил на младенците. Да, Отче, защото така Ти се виде угодно." (10;21) "Всичко ми е предадено от Отца ми и освен Отец никой не знае кой е Синът и никой не знае кой е Отец, освен Синът и комуто Синът е благоволил да го открие." (10; 22) "И като се обърна към учениците, рече частно: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате. Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате и не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха." (10;23-24)
След това, по повод въпроса на един
богат
човек какво да направи, за да наследи вечен живот, понеже Исус му казва, че като обича
Бога
с всичкия си ум, сърце и душа, и сила, и
ближния
като
себе
си, ще наследи вечен живот.
Тогаз той, за да се оправдае, пита: Кой ми е ближен? И Исус му казва притчата за добрия самарянин, с която излага учението за милосърдието и състраданието (10;25- 37). След това се дава сцената с Марта и Мария, където Марта непрекъснато шета, а Мария е седнала при нозете на Исус и слуша словото му. И понеже Марта се оплаква на Исус, че сестра й не й помага, Исус й отговаря: Мария избра добрата част и не ще й се отнеме (10;38-42). В началото на 11 глава се казва: "И когато той се молеше, един от неговите ученици му рече: Научи ни да се молим, както и Йоан е научил своите ученици." (11;1) В отговор на това Исус им дава молитвата "Отче наш", след което им дава изяснения въобще за молитвата, като им дава и притчата за молещия се приятел за изяснение.
към текста >>
Учителят отнася тези три молби
към
ума, сърцето и волята.
И Исус му казва притчата за добрия самарянин, с която излага учението за милосърдието и състраданието (10;25- 37). След това се дава сцената с Марта и Мария, където Марта непрекъснато шета, а Мария е седнала при нозете на Исус и слуша словото му. И понеже Марта се оплаква на Исус, че сестра й не й помага, Исус й отговаря: Мария избра добрата част и не ще й се отнеме (10;38-42). В началото на 11 глава се казва: "И когато той се молеше, един от неговите ученици му рече: Научи ни да се молим, както и Йоан е научил своите ученици." (11;1) В отговор на това Исус им дава молитвата "Отче наш", след което им дава изяснения въобще за молитвата, като им дава и притчата за молещия се приятел за изяснение. В заключение на поясненията за молитвата, Той им казва: "Искайте и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори" (11;2-9).
Учителят отнася тези три молби
към
ума, сърцето и волята.
Понеже по въпроса за молитвата говорих по-напред, сега само споменавам. След това, по повод изгонването на един бес от един обсебен, фарисеите го обвиняват, че Той чрез Велзевул изгонвал бесовете. Той им отговаря: "Всяко царство, разделено против себе си, запустява и дом, разделен против себе си, пада. Така също, ако Сатана се е разделил против себе си, как ще устои царството му? Понеже казвате, че Аз чрез Велзевула изпъждам бесовете, то вашите синове чрез кого ги изпъждат?
към текста >>
След това, по повод изгонването на един бес от един
обсебен
, фарисеите го обвиняват, че Той чрез Велзевул изгонвал бесовете.
И понеже Марта се оплаква на Исус, че сестра й не й помага, Исус й отговаря: Мария избра добрата част и не ще й се отнеме (10;38-42). В началото на 11 глава се казва: "И когато той се молеше, един от неговите ученици му рече: Научи ни да се молим, както и Йоан е научил своите ученици." (11;1) В отговор на това Исус им дава молитвата "Отче наш", след което им дава изяснения въобще за молитвата, като им дава и притчата за молещия се приятел за изяснение. В заключение на поясненията за молитвата, Той им казва: "Искайте и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори" (11;2-9). Учителят отнася тези три молби към ума, сърцето и волята. Понеже по въпроса за молитвата говорих по-напред, сега само споменавам.
След това, по повод изгонването на един бес от един
обсебен
, фарисеите го обвиняват, че Той чрез Велзевул изгонвал бесовете.
Той им отговаря: "Всяко царство, разделено против себе си, запустява и дом, разделен против себе си, пада. Така също, ако Сатана се е разделил против себе си, как ще устои царството му? Понеже казвате, че Аз чрез Велзевула изпъждам бесовете, то вашите синове чрез кого ги изпъждат? Затова те ще ви бъдат съдии. Но ако Аз, с Божия пръст изгонвам бесовете, то Божието Царство е достигнало до вас.
към текста >>
Той им отговаря: "Всяко царство, разделено против
себе
си, запустява и дом, разделен против
себе
си, пада.
В началото на 11 глава се казва: "И когато той се молеше, един от неговите ученици му рече: Научи ни да се молим, както и Йоан е научил своите ученици." (11;1) В отговор на това Исус им дава молитвата "Отче наш", след което им дава изяснения въобще за молитвата, като им дава и притчата за молещия се приятел за изяснение. В заключение на поясненията за молитвата, Той им казва: "Искайте и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори" (11;2-9). Учителят отнася тези три молби към ума, сърцето и волята. Понеже по въпроса за молитвата говорих по-напред, сега само споменавам. След това, по повод изгонването на един бес от един обсебен, фарисеите го обвиняват, че Той чрез Велзевул изгонвал бесовете.
Той им отговаря: "Всяко царство, разделено против
себе
си, запустява и дом, разделен против
себе
си, пада.
Така също, ако Сатана се е разделил против себе си, как ще устои царството му? Понеже казвате, че Аз чрез Велзевула изпъждам бесовете, то вашите синове чрез кого ги изпъждат? Затова те ще ви бъдат съдии. Но ако Аз, с Божия пръст изгонвам бесовете, то Божието Царство е достигнало до вас. И след това Исус казва: "Който не е с мене, той е против Мене и който не събира заедно с Мене, той разпилява." (11;23)
към текста >>
Така също, ако Сатана се е разделил против
себе
си, как ще устои царството му?
В заключение на поясненията за молитвата, Той им казва: "Искайте и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори" (11;2-9). Учителят отнася тези три молби към ума, сърцето и волята. Понеже по въпроса за молитвата говорих по-напред, сега само споменавам. След това, по повод изгонването на един бес от един обсебен, фарисеите го обвиняват, че Той чрез Велзевул изгонвал бесовете. Той им отговаря: "Всяко царство, разделено против себе си, запустява и дом, разделен против себе си, пада.
Така също, ако Сатана се е разделил против
себе
си, как ще устои царството му?
Понеже казвате, че Аз чрез Велзевула изпъждам бесовете, то вашите синове чрез кого ги изпъждат? Затова те ще ви бъдат съдии. Но ако Аз, с Божия пръст изгонвам бесовете, то Божието Царство е достигнало до вас. И след това Исус казва: "Който не е с мене, той е против Мене и който не събира заедно с Мене, той разпилява." (11;23) "И когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места и търси спокойствие, и като не намира, казва: Ще се върна в къщата, откъдето съм излязъл.
към текста >>
Тогаз става, взема със
себе
си други седем духове по-зли от него и като влязат, живеят там, и последното състояние на онзи човек става по-лошо от първото." (11;24-26) "Като говореше това, една жена от множеството със силен глас му рече: Блажена утробата, която те е носила и съсците, които си сукал.
Затова те ще ви бъдат съдии. Но ако Аз, с Божия пръст изгонвам бесовете, то Божието Царство е достигнало до вас. И след това Исус казва: "Който не е с мене, той е против Мене и който не събира заедно с Мене, той разпилява." (11;23) "И когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места и търси спокойствие, и като не намира, казва: Ще се върна в къщата, откъдето съм излязъл. И като дойде, намира я пометена и наредена.
Тогаз става, взема със
себе
си други седем духове по-зли от него и като влязат, живеят там, и последното състояние на онзи човек става по-лошо от първото." (11;24-26) "Като говореше това, една жена от множеството със силен глас му рече: Блажена утробата, която те е носила и съсците, които си сукал.
А Той рече: По-добре кажи: Блажени онези, които слушат Божието Слово и го пазят." (11;27-28) "А когато народът се събра около него, почна да казва: Това поколение е нечестиво поколение, иска знамения, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на пророк Йона. Защото, както Йона стана знамение на ниневийците, така Син человечески ще бъде на това поколение." (11;29-30) "Никой, като запали светило, не го туря в зимника, нито под шиника, но на светилника, за да виждат светлината онези, които влизат и светилото на тялото ти е твоето око. Когато окото ти е здраво, то и цялото ти тяло е осветено, а когато е болно, то и тялото ти е в мрак.
към текста >>
Но горко на вас, фарисеите, защото давате десятък от гьозума, от седефчето и от всякакъв зеленчук, и пренебрегвате правосъдието и Божията
любов
.
Ако, прочее, цялото твое тяло бъде осветено, без да има тъмна част, то цялото ще бъде осветено, както когато светилото се осветява от сиянието си." (11;33-36) След като Исус е поканен на гости у един фарисей на обяд, фарисеите се почудили, че Той не си умил ръцете преди ядене. "И Господ му каза: Сега вие фарисеите чистите външното на чашата и паницата, а вашата вътрешност е пълна с грабеж и нечестие. Несмислени! Този, който е направил външното, не е ли направил и вътрешното? По- добре чистете вътрешното и ето всичко ще ви бъде чисто.
Но горко на вас, фарисеите, защото давате десятък от гьозума, от седефчето и от всякакъв зеленчук, и пренебрегвате правосъдието и Божията
любов
.
Но тези трябваше да правите и онези да не пренебрегвате. Горко вам, фарисеи, защото обичате първите столове в синагогите и поздравите в пазарите. Горко вам, защото сте като гробове, които не личат, тъй щото човеците, които ходят по тях, не знаят. И един от законниците в отговор му рече: Учителю, като казваш това и нас кориш. А той казва: Горко и на вас, законниците, защото товарите човеците с бремена, които тежко се носят.
към текста >>
Не продават ли се пет врабчета за два асария и нито едно от тях не е забравено от
Бога
.
Няма нищо покрито, което не ще се открие и тайно, което не ще се узнае. Затова, каквото сте правили в тъмно, ще се чуе на видело и каквото сте казали на ухото във вътрешната стая ще се разгласи от покрива." (12;1-3) "А на вас, моите приятели, казвам: Не бойте се от тези, които убиват тялото и след това не могат нищо повече да сторят. Но ще ви предупредя от кого да се боите: Бойте се от онзи, който след като е убил, има власт да хвърли в пъкъла. Да! Казвам ви от него да се боите.
Не продават ли се пет врабчета за два асария и нито едно от тях не е забравено от
Бога
.
На вам и космите на главата ви са преброени. Не бойте се, вие сте много по-скъпи от врабчетата." (12;4-7) "И казвам ви: Всеки, който изповяда мене пред человеците, ще го изповяда и човешкият Син пред Божиите ангели. Но ако се отрече някой от мене пред человеците, ще бъде отречен пред Божиите ангели. И всеки, който би казал дума против човешкият Син, ще му се прости.
към текста >>
И след това им каза притчата, че на един
богаташ
нивите му родили много плод и той искал да направи нови житници, за да бъде осигурен.
И всеки, който би казал дума против човешкият Син, ще му се прости. Но ако някой похули Святия Дух, няма да му се прости." (12; 8-10) "И когато ви заведат в синагогите и пред началствата и властите, не се безпокойте как или какво говорите, или как ще кажете. Защото Святият Дух ще ви научи в същия час какво трябва да кажете." (12;11-12) "И каза им: Внимавайте и пазете се от всяко користолюбие, защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му.
И след това им каза притчата, че на един
богаташ
нивите му родили много плод и той искал да направи нови житници, за да бъде осигурен.
И Бог му рече: Тази нощ ще ти изискат душата и това, което си приготвил чие ще бъде?... И Христос казва: Така става с този, който събира имот за себе си и не богатее в Бога. Рече още на учениците си: Затова ви казвам, не се безпокойте за живота си, какво ще ядете, нито за тялото си какво ще облечете. Защото животът е повече от храната и тялото от облеклото. Разгледайте враните, че не сеят, нито жънат.
към текста >>
И Христос казва: Така става с този, който събира имот за
себе
си и не
богатее
в
Бога
.
"И когато ви заведат в синагогите и пред началствата и властите, не се безпокойте как или какво говорите, или как ще кажете. Защото Святият Дух ще ви научи в същия час какво трябва да кажете." (12;11-12) "И каза им: Внимавайте и пазете се от всяко користолюбие, защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му. И след това им каза притчата, че на един богаташ нивите му родили много плод и той искал да направи нови житници, за да бъде осигурен. И Бог му рече: Тази нощ ще ти изискат душата и това, което си приготвил чие ще бъде?...
И Христос казва: Така става с този, който събира имот за
себе
си и не
богатее
в
Бога
.
Рече още на учениците си: Затова ви казвам, не се безпокойте за живота си, какво ще ядете, нито за тялото си какво ще облечете. Защото животът е повече от храната и тялото от облеклото. Разгледайте враните, че не сеят, нито жънат. Те нямат нито скривалища, нито житници, но пак Бог ги храни. Колко по-скъпи сте вие от птиците?
към текста >>
Рече още на учениците си: Затова ви казвам, не се безпокойте за живота си, какво ще ядете, нито за тялото си какво ще облечете.
Защото Святият Дух ще ви научи в същия час какво трябва да кажете." (12;11-12) "И каза им: Внимавайте и пазете се от всяко користолюбие, защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му. И след това им каза притчата, че на един богаташ нивите му родили много плод и той искал да направи нови житници, за да бъде осигурен. И Бог му рече: Тази нощ ще ти изискат душата и това, което си приготвил чие ще бъде?... И Христос казва: Така става с този, който събира имот за себе си и не богатее в Бога.
Рече още на учениците си: Затова ви казвам, не се безпокойте за живота си, какво ще ядете, нито за тялото си какво ще облечете.
Защото животът е повече от храната и тялото от облеклото. Разгледайте враните, че не сеят, нито жънат. Те нямат нито скривалища, нито житници, но пак Бог ги храни. Колко по-скъпи сте вие от птиците? И кой от вас може с грижите си да прибави един лакът на ръста си?
към текста >>
"Кръстът ви да бъде препасан и светилниците ви запалени, и сами вие да приличате на човеци, които чакат господаря си, който се връща от сватба, за да му отворят незабавно, щом дойде и похлопа." (12;35-36)
Но търсете първом Царството Божие и всичко това ще ви се прибави." (12; 15-31) "Не бой се мало стадо, защото Отец е благоволил да ви даде царството." (12;32) "Продайте имота си и давайте милостиня. Направете си кесии, които не овехтяват, неизчерпаемо съкровище на небесата, дето крадец не се приближава, нито молец изяжда. Защото, гдето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви." (12;33-34)
"Кръстът ви да бъде препасан и светилниците ви запалени, и сами вие да приличате на човеци, които чакат господаря си, който се връща от сватба, за да му отворят незабавно, щом дойде и похлопа." (12;35-36)
"Блажени онези слуги, чийто господар ги намира будни, когато си дойде. Истина ви казвам, че той ще се препаше, ще ги накара да седнат на трапезата и ще дойде да им послужи. И ако дойде на втората стража или на третата стража и ги намери така, блажени са онези слуги." (12;37-38) "Но това да знаете, че ако домакинът би знаел в кой ден щеше да дойде крадецът, бдял би и не би оставил да му подкопаят къщата. Бъдете, прочее, и вие готови, защото в час, когато не го очаквате, Човешкият Син ще дойде.
към текста >>
И онзи слуга, който е знаел волята на господаря си, но не е приготвил, нито постъпил по волята му, ще бъде много бит.
Тогаз Петър каза: Само на нас ли казваш тази притча или на всички? Господ му каза: Кой е, прочее, онзи верен и благоразумен настойник, когото господарят му ще постави над домочадието си да им дава навреме определената храна? Блажен онзи слуга, чийто господар като си дойде, го намери, че прави това. Истина ви казвам, че ще го постави над целия си имот. Но ако онзи слуга рече в сърцето си: Господарят ми се забави и почне да бие момчетата и момичетата, да яде и да пие, и да се опива, то господарят на онзи слуга ще дойде в ден, когато той не го очаква и в час, който не знае, и като го бие тежко, ще определи неговата участ с неверните.
И онзи слуга, който е знаел волята на господаря си, но не е приготвил, нито постъпил по волята му, ще бъде много бит.
А онзи, който не е знаел и е сторил нещо, което заслужава бой, малко ще бъде бит. И от всеки, комуто много е дадено, много ще се изисква. И комуто се е много поверило, от него повече ще се изисква." (12;39-48) "Огън дойдох да хвърля на земята. И какво повече да искам, ако се е вече запалил?
към текста >>
"Защото от само
себе
си не съдите, що е право.
И така става. И когато духа южен вятър, казвате: Жега ще стане. И става. Лицемери, лицето на земята и на небето знаете да разтълкувате, а това време как не знаете да разтълкувате? " (12;54-56)
"Защото от само
себе
си не съдите, що е право.
Защото, когато отиваш с противника си да се явиш пред управителя, постарай се по пътя да се помириш с него, да не би да те завлече при съдията и съдията да те предаде на служителя, и служителят да те хвърли в тъмница. Казвам ти: никак няма да излезеш оттам, докато не изплатиш и последното петаче." (1;57-59) "Каза им, прочее: На какво прилича Божието Царство и на какво ще да го уподобя? Прилича на синапово зърно, което човек взе и пося в градината си. И то растеше и стана дърво, и небесните птици се подслоняваха в клонищата му.
към текста >>
Там ще бъде плач и скърцане със зъби, когато видите Авраама, Исака и Якова, и всичките пророци в Божието Царство, а
себе
си изпъдени навън.
А Той им каза: подвизавайте се да влезете през тясната врата, защото ви казвам, мнозина ще се стараят да влязат, но не ще могат, след като стане домакинът и затвори вратата, и вие като останете вън, прочее ще хлопате и ще казвате: Господи, отвори, а Той в отговор ще ви каже: Не ви зная къде сте. Тогаз ще почнете да казвате: Ядохме и пихме пред Тебе. И в нашите улици си поучавал. А Той ще рече: Казвам ви, не зная откъде сте. Махнете се от Мене всички вие, които вършите неправда.
Там ще бъде плач и скърцане със зъби, когато видите Авраама, Исака и Якова, и всичките пророци в Божието Царство, а
себе
си изпъдени навън.
И ще дойдат от изток и от запад, от север и от юг, и ще седят в Божието Царство. И ето, последните ще бъдат първи и първите ще бъдат последни." (13; 28-31) "Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е поканил за него някой по-почтен от тебе и дойде този, който е поканил и тебе и него, и рече: отстъпи това място на този човек и тогаз ще почнеш със срам да вземаш последното място. Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил и ти рече: Приятелю, мини по-горе, тогаз ще имаш почит пред всички тези, които седят с тебе на трапезата. Защото всеки, който възвисява себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси." (14;7-11)
към текста >>
Защото всеки, който възвисява
себе
си, ще се смири, а който смирява
себе
си, ще се възвиси." (14;7-11)
Там ще бъде плач и скърцане със зъби, когато видите Авраама, Исака и Якова, и всичките пророци в Божието Царство, а себе си изпъдени навън. И ще дойдат от изток и от запад, от север и от юг, и ще седят в Божието Царство. И ето, последните ще бъдат първи и първите ще бъдат последни." (13; 28-31) "Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е поканил за него някой по-почтен от тебе и дойде този, който е поканил и тебе и него, и рече: отстъпи това място на този човек и тогаз ще почнеш със срам да вземаш последното място. Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил и ти рече: Приятелю, мини по-горе, тогаз ще имаш почит пред всички тези, които седят с тебе на трапезата.
Защото всеки, който възвисява
себе
си, ще се смири, а който смирява
себе
си, ще се възвиси." (14;7-11)
"Каза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш обяд или вечеря, недей да каниш приятелите си, нито роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят и да ти бъде платено. Но когато даваш угощение, покани сиромаси, недъгави, куци, слепи. И ще бъдеш блажен, защото те няма с какво да ти отплатят и ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните." (14;12-14) "А голямо множество вървяха след Него и Той се обърна, и им рече: Ако дойде някой при Мене и не намрази баща си и майка си, жена си и децата си, братята и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик. Който не носи кръста си и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.
към текста >>
"Каза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш обяд или вечеря, недей да каниш приятелите си, нито роднините си, нито
богати
съседи, да не би и те да те поканят и да ти бъде платено.
И ще дойдат от изток и от запад, от север и от юг, и ще седят в Божието Царство. И ето, последните ще бъдат първи и първите ще бъдат последни." (13; 28-31) "Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е поканил за него някой по-почтен от тебе и дойде този, който е поканил и тебе и него, и рече: отстъпи това място на този човек и тогаз ще почнеш със срам да вземаш последното място. Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил и ти рече: Приятелю, мини по-горе, тогаз ще имаш почит пред всички тези, които седят с тебе на трапезата. Защото всеки, който възвисява себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси." (14;7-11)
"Каза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш обяд или вечеря, недей да каниш приятелите си, нито роднините си, нито
богати
съседи, да не би и те да те поканят и да ти бъде платено.
Но когато даваш угощение, покани сиромаси, недъгави, куци, слепи. И ще бъдеш блажен, защото те няма с какво да ти отплатят и ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните." (14;12-14) "А голямо множество вървяха след Него и Той се обърна, и им рече: Ако дойде някой при Мене и не намрази баща си и майка си, жена си и децата си, братята и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик. Който не носи кръста си и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик. И тъй, ако някои от вас не се отрече от всичко, що има, не може да бъде Мой ученик.
към текста >>
Но когато даваш угощение, покани сиромаси, недъгави, куци, слепи.
И ето, последните ще бъдат първи и първите ще бъдат последни." (13; 28-31) "Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е поканил за него някой по-почтен от тебе и дойде този, който е поканил и тебе и него, и рече: отстъпи това място на този човек и тогаз ще почнеш със срам да вземаш последното място. Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил и ти рече: Приятелю, мини по-горе, тогаз ще имаш почит пред всички тези, които седят с тебе на трапезата. Защото всеки, който възвисява себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси." (14;7-11) "Каза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш обяд или вечеря, недей да каниш приятелите си, нито роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят и да ти бъде платено.
Но когато даваш угощение, покани сиромаси, недъгави, куци, слепи.
И ще бъдеш блажен, защото те няма с какво да ти отплатят и ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните." (14;12-14) "А голямо множество вървяха след Него и Той се обърна, и им рече: Ако дойде някой при Мене и не намрази баща си и майка си, жена си и децата си, братята и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик. Който не носи кръста си и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик. И тъй, ако някои от вас не се отрече от всичко, що има, не може да бъде Мой ученик. Прочее, добро нещо е солта, но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли?
към текста >>
"А голямо множество вървяха след Него и Той се обърна, и им рече: Ако дойде някой при Мене и не намрази баща си и майка си, жена си и децата си, братята и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.
Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил и ти рече: Приятелю, мини по-горе, тогаз ще имаш почит пред всички тези, които седят с тебе на трапезата. Защото всеки, който възвисява себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси." (14;7-11) "Каза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш обяд или вечеря, недей да каниш приятелите си, нито роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят и да ти бъде платено. Но когато даваш угощение, покани сиромаси, недъгави, куци, слепи. И ще бъдеш блажен, защото те няма с какво да ти отплатят и ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните." (14;12-14)
"А голямо множество вървяха след Него и Той се обърна, и им рече: Ако дойде някой при Мене и не намрази баща си и майка си, жена си и децата си, братята и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.
Който не носи кръста си и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик. И тъй, ако някои от вас не се отрече от всичко, що има, не може да бъде Мой ученик. Прочее, добро нещо е солта, но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя не струва нито за земя, нито за тор, изхвърля се навън. Който има уши да слуша, нека слуша." (14;26-35)
към текста >>
И като я намери, свиква приятелките и съседките си, и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила.
Прочее, добро нещо е солта, но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя не струва нито за земя, нито за тор, изхвърля се навън. Който има уши да слуша, нека слуша." (14;26-35) Фарисеите роптаят, че Исус дружи с митарите и грешниците, и Той им казва притчата за изгубената овца, като в заключение им казва: "Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, нежели за 99 праведника, които нямат нужда от покаяние. И коя жена, ако има десет драхми и изгуби една, не запаля светило, не помита къщата и търси грижливо, докато я намери.
И като я намери, свиква приятелките и съседките си, и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила.
Също така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае." (15,1-10) След това им дава притчата за блудния син (15;11-32). В началото на 16 глава дава притчата за нечестния домоуправител. За нея вече говорих и няма да се спирам повече (16;1-8). И в заключение Христос казва: "И Аз ви казвам, спечелете си приятели посредством неправедното богатство, та когато се привърши, да ви приемат във вечните жилища." (16;9) "Верният в малкото и в многото е верен, а неверният в малкото и в многото е неверен." (16; 10)
към текста >>
И в заключение Христос казва: "И Аз ви казвам, спечелете си приятели посредством неправедното
богатство
, та когато се привърши, да ви приемат във вечните жилища." (16;9)
И коя жена, ако има десет драхми и изгуби една, не запаля светило, не помита къщата и търси грижливо, докато я намери. И като я намери, свиква приятелките и съседките си, и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила. Също така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае." (15,1-10) След това им дава притчата за блудния син (15;11-32). В началото на 16 глава дава притчата за нечестния домоуправител. За нея вече говорих и няма да се спирам повече (16;1-8).
И в заключение Христос казва: "И Аз ви казвам, спечелете си приятели посредством неправедното
богатство
, та когато се привърши, да ви приемат във вечните жилища." (16;9)
"Верният в малкото и в многото е верен, а неверният в малкото и в многото е неверен." (16; 10) "И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското богатство? И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето? " (16;11-12) "Никой служител не може да служи на двама господари, защото или ще намрази единия и другия ще обикне, или ще се привърже към единия и другия ще презира.
към текста >>
"И тъй, ако в неправедното
богатство
не бяхте верни, кой ще ви повери истинското
богатство
?
Също така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае." (15,1-10) След това им дава притчата за блудния син (15;11-32). В началото на 16 глава дава притчата за нечестния домоуправител. За нея вече говорих и няма да се спирам повече (16;1-8). И в заключение Христос казва: "И Аз ви казвам, спечелете си приятели посредством неправедното богатство, та когато се привърши, да ви приемат във вечните жилища." (16;9) "Верният в малкото и в многото е верен, а неверният в малкото и в многото е неверен." (16; 10)
"И тъй, ако в неправедното
богатство
не бяхте верни, кой ще ви повери истинското
богатство
?
И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето? " (16;11-12) "Никой служител не може да служи на двама господари, защото или ще намрази единия и другия ще обикне, или ще се привърже към единия и другия ще презира. Не може да се служи на Бога и на Мамона едновременно." (16; 13) "Всичко това слушаха фарисеите, които бяха сребролюбци и Му се присмиваха.
към текста >>
"Никой служител не може да служи на двама господари, защото или ще намрази единия и другия ще обикне, или ще се привърже
към
единия и другия ще презира.
И в заключение Христос казва: "И Аз ви казвам, спечелете си приятели посредством неправедното богатство, та когато се привърши, да ви приемат във вечните жилища." (16;9) "Верният в малкото и в многото е верен, а неверният в малкото и в многото е неверен." (16; 10) "И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското богатство? И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето? " (16;11-12)
"Никой служител не може да служи на двама господари, защото или ще намрази единия и другия ще обикне, или ще се привърже
към
единия и другия ще презира.
Не може да се служи на Бога и на Мамона едновременно." (16; 13) "Всичко това слушаха фарисеите, които бяха сребролюбци и Му се присмиваха. И рече им: Вие сте, които се оказвате праведни пред человеците, но Бог знае сърцата ви, защото онова, което се цени високо между хората е мерзост пред Бога." (16;14-15) "Законът и пророците бяха до Йоана, оттогава Божието Царство се благовества и всеки насила влиза в него. Но по- лесно е небето и земята да преминат, отколкото една точка от закона да падне." (16;16-17)
към текста >>
Не може да се служи на
Бога
и на Мамона едновременно." (16; 13)
"Верният в малкото и в многото е верен, а неверният в малкото и в многото е неверен." (16; 10) "И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското богатство? И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето? " (16;11-12) "Никой служител не може да служи на двама господари, защото или ще намрази единия и другия ще обикне, или ще се привърже към единия и другия ще презира.
Не може да се служи на
Бога
и на Мамона едновременно." (16; 13)
"Всичко това слушаха фарисеите, които бяха сребролюбци и Му се присмиваха. И рече им: Вие сте, които се оказвате праведни пред человеците, но Бог знае сърцата ви, защото онова, което се цени високо между хората е мерзост пред Бога." (16;14-15) "Законът и пророците бяха до Йоана, оттогава Божието Царство се благовества и всеки насила влиза в него. Но по- лесно е небето и земята да преминат, отколкото една точка от закона да падне." (16;16-17) "Всеки, който напусне жена си и се ожени за друга, прелюбодейства.
към текста >>
И рече им: Вие сте, които се оказвате праведни пред человеците, но Бог знае сърцата ви, защото онова, което се цени високо между хората е мерзост пред
Бога
." (16;14-15)
И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето? " (16;11-12) "Никой служител не може да служи на двама господари, защото или ще намрази единия и другия ще обикне, или ще се привърже към единия и другия ще презира. Не може да се служи на Бога и на Мамона едновременно." (16; 13) "Всичко това слушаха фарисеите, които бяха сребролюбци и Му се присмиваха.
И рече им: Вие сте, които се оказвате праведни пред человеците, но Бог знае сърцата ви, защото онова, което се цени високо между хората е мерзост пред
Бога
." (16;14-15)
"Законът и пророците бяха до Йоана, оттогава Божието Царство се благовества и всеки насила влиза в него. Но по- лесно е небето и земята да преминат, отколкото една точка от закона да падне." (16;16-17) "Всеки, който напусне жена си и се ожени за друга, прелюбодейства. И който се ожени за напусната от мъж, той прелюбодейства." (16;18) След това дава притчата за богатия и бедния Лазар (16;19-31).
към текста >>
След това дава притчата за
богатия
и бедния Лазар (16;19-31).
И рече им: Вие сте, които се оказвате праведни пред человеците, но Бог знае сърцата ви, защото онова, което се цени високо между хората е мерзост пред Бога." (16;14-15) "Законът и пророците бяха до Йоана, оттогава Божието Царство се благовества и всеки насила влиза в него. Но по- лесно е небето и земята да преминат, отколкото една точка от закона да падне." (16;16-17) "Всеки, който напусне жена си и се ожени за друга, прелюбодейства. И който се ожени за напусната от мъж, той прелюбодейства." (16;18)
След това дава притчата за
богатия
и бедния Лазар (16;19-31).
Глава 17-та започва с думите: "И рече на учениците Си: Не е възможно да не дойдат съблазните, но горко на онзи, чрез когото дохождат. По-добре би било за него да се окачи един голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазнява един от тези, малките." (17;1-2) "Внимавайте на себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го и ако се покае, прости му. И седем пъти на ден, ако той сгреши и седем пъти се обърне към тебе, и каже: Покайвам се, прощавай му." (17; 3-4)
към текста >>
"Внимавайте на
себе
си.
"Всеки, който напусне жена си и се ожени за друга, прелюбодейства. И който се ожени за напусната от мъж, той прелюбодейства." (16;18) След това дава притчата за богатия и бедния Лазар (16;19-31). Глава 17-та започва с думите: "И рече на учениците Си: Не е възможно да не дойдат съблазните, но горко на онзи, чрез когото дохождат. По-добре би било за него да се окачи един голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазнява един от тези, малките." (17;1-2)
"Внимавайте на
себе
си.
Ако прегреши брат ти, смъмри го и ако се покае, прости му. И седем пъти на ден, ако той сгреши и седем пъти се обърне към тебе, и каже: Покайвам се, прощавай му." (17; 3-4) "И апостолите рекоха на Господа: Придай ни вяра. А Господ им рече: Ако имате вяра колкото синапово зърно, казали бихте на тази черница: Изкорени се и се насади в морето, и тя би ви послушала... Когато извършите все, що ви е заповядано, казвате: Ние сме безполезни слуги, извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим." (17; 5-10) "А Исус, попитан от фарисеите, кога ще дойде Царството Божие, в отговор им каза: Божието Царство не иде така, щото да се забелязва.
към текста >>
И седем пъти на ден, ако той сгреши и седем пъти се обърне
към
тебе, и каже: Покайвам се, прощавай му." (17; 3-4)
След това дава притчата за богатия и бедния Лазар (16;19-31). Глава 17-та започва с думите: "И рече на учениците Си: Не е възможно да не дойдат съблазните, но горко на онзи, чрез когото дохождат. По-добре би било за него да се окачи един голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазнява един от тези, малките." (17;1-2) "Внимавайте на себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го и ако се покае, прости му.
И седем пъти на ден, ако той сгреши и седем пъти се обърне
към
тебе, и каже: Покайвам се, прощавай му." (17; 3-4)
"И апостолите рекоха на Господа: Придай ни вяра. А Господ им рече: Ако имате вяра колкото синапово зърно, казали бихте на тази черница: Изкорени се и се насади в морето, и тя би ви послушала... Когато извършите все, що ви е заповядано, казвате: Ние сме безполезни слуги, извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим." (17; 5-10) "А Исус, попитан от фарисеите, кога ще дойде Царството Божие, в отговор им каза: Божието Царство не иде така, щото да се забелязва. Нито ще рекат: Ето тук е, или там е, защото ето Божието Царство е вътре във вас." (17;20-21) "И рече на учениците: Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Сина Человечески и няма да видите.
към текста >>
Който иска да спечели живота си, ще го изгуби, а който го изгуби, ще го опази.
А в дните, когато Бог излезе от Содом, огън и сяра наваляха от небето, и погубиха всички. Подобно на това ще бъде и в деня, когато Човешкият Син ще се яви. В онзи ден, който се намира на къщния покрив, ако вещите му са в къщи, да не слиза да ги взема. Също и който е на нивата, да не се връща назад. Помнете Лотовата жена.
Който иска да спечели живота си, ще го изгуби, а който го изгуби, ще го опази.
Казвам ви, в онази нощ двама ще бъдат на едно легло, единият ще се вземе, другият ще се остави. Две жени ще мелят заедно, едната ще се вземе, а другата ще остане. Двама ще бъдат на нивата, единият ще се вземе, а другият ще се остави. Отговарят Му: Къде, Господи? А Той им рече:
към текста >>
А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат
към
Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях.
А Той им рече: Където е трупът, там ще се съберат и орлите." (17;22-37) (Последният пасаж е неправилно преведен, на друго място ще се спирам върху него). 18-та глава започва с думите: "Каза им една притча, как трябва всякога да се молят, да не отслабват. Следва притчата за строгия съдия и бедната вдовица. И в заключение Исус казва: Слушайте, що казва неправедния съдия.
А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат
към
Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях.
Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на Земята." (18; 1-8) "И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни и презираха другите, каза им притчата за фарисея и митара. И в заключение Исус казва: Казвам ви, че митарят влезе у дома си оправдан, а не фарисеят. Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси." (18;4-14)
към текста >>
"И на някои, които уповаваха на
себе
си, че са праведни и презираха другите, каза им притчата за фарисея и митара.
Следва притчата за строгия съдия и бедната вдовица. И в заключение Исус казва: Слушайте, що казва неправедния съдия. А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях. Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на Земята." (18; 1-8)
"И на някои, които уповаваха на
себе
си, че са праведни и презираха другите, каза им притчата за фарисея и митара.
И в заключение Исус казва: Казвам ви, че митарят влезе у дома си оправдан, а не фарисеят. Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси." (18;4-14) След това довеждат децата при Него и учениците ги отпъждат, но Той казва: "Оставете децата да дойдат при Мене и не ги възпирайте, защото на такива е Божието Царство. Истина ви казвам, който не приеме като дете Божието Царство, той никак няма да влезе в него". След това следва сцената с богатия човек, който иска да наследи Вечен Живот.
към текста >>
Защото всеки, който възвишава
себе
си, ще се смири, а който смирява
себе
си, ще се възвиси." (18;4-14)
А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях. Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на Земята." (18; 1-8) "И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни и презираха другите, каза им притчата за фарисея и митара. И в заключение Исус казва: Казвам ви, че митарят влезе у дома си оправдан, а не фарисеят.
Защото всеки, който възвишава
себе
си, ще се смири, а който смирява
себе
си, ще се възвиси." (18;4-14)
След това довеждат децата при Него и учениците ги отпъждат, но Той казва: "Оставете децата да дойдат при Мене и не ги възпирайте, защото на такива е Божието Царство. Истина ви казвам, който не приеме като дете Божието Царство, той никак няма да влезе в него". След това следва сцената с богатия човек, който иска да наследи Вечен Живот. В заключение Исус му казва да продаде всичко, да го раздаде на сиромасите и да Го последва. Той се наскърбил от това, понеже бил богат.
към текста >>
След това следва сцената с
богатия
човек, който иска да наследи Вечен Живот.
"И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни и презираха другите, каза им притчата за фарисея и митара. И в заключение Исус казва: Казвам ви, че митарят влезе у дома си оправдан, а не фарисеят. Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси." (18;4-14) След това довеждат децата при Него и учениците ги отпъждат, но Той казва: "Оставете децата да дойдат при Мене и не ги възпирайте, защото на такива е Божието Царство. Истина ви казвам, който не приеме като дете Божието Царство, той никак няма да влезе в него".
След това следва сцената с
богатия
човек, който иска да наследи Вечен Живот.
В заключение Исус му казва да продаде всичко, да го раздаде на сиромасите и да Го последва. Той се наскърбил от това, понеже бил богат. "И Исус като го видя, каза: Колко мъчно ще влезе в Божието Царство онзи, който има богатство. Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието Царство. А онези, които чуха това, рекоха: Тогаз кой може да се спаси?
към текста >>
Той се наскърбил от това, понеже бил
богат
.
Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси." (18;4-14) След това довеждат децата при Него и учениците ги отпъждат, но Той казва: "Оставете децата да дойдат при Мене и не ги възпирайте, защото на такива е Божието Царство. Истина ви казвам, който не приеме като дете Божието Царство, той никак няма да влезе в него". След това следва сцената с богатия човек, който иска да наследи Вечен Живот. В заключение Исус му казва да продаде всичко, да го раздаде на сиромасите и да Го последва.
Той се наскърбил от това, понеже бил
богат
.
"И Исус като го видя, каза: Колко мъчно ще влезе в Божието Царство онзи, който има богатство. Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието Царство. А онези, които чуха това, рекоха: Тогаз кой може да се спаси? А Той каза: Невъзможното за човеците, за Бога е възможно. А Петър рече: Ето, ние оставихме своето и Те последвахме.
към текста >>
"И Исус като го видя, каза: Колко мъчно ще влезе в Божието Царство онзи, който има
богатство
.
След това довеждат децата при Него и учениците ги отпъждат, но Той казва: "Оставете децата да дойдат при Мене и не ги възпирайте, защото на такива е Божието Царство. Истина ви казвам, който не приеме като дете Божието Царство, той никак няма да влезе в него". След това следва сцената с богатия човек, който иска да наследи Вечен Живот. В заключение Исус му казва да продаде всичко, да го раздаде на сиромасите и да Го последва. Той се наскърбил от това, понеже бил богат.
"И Исус като го видя, каза: Колко мъчно ще влезе в Божието Царство онзи, който има
богатство
.
Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието Царство. А онези, които чуха това, рекоха: Тогаз кой може да се спаси? А Той каза: Невъзможното за човеците, за Бога е възможно. А Петър рече: Ето, ние оставихме своето и Те последвахме. А Той рече: Истина ви казвам, няма никой, който да е оставил къща или жена, или братя, или родители, или чада заради Божието Царство, който да не е получил многократно повече в сегашно време, а в идещия свят Вечен Живот." (18;9-30)
към текста >>
Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото
богат
да влезе в Божието Царство.
Истина ви казвам, който не приеме като дете Божието Царство, той никак няма да влезе в него". След това следва сцената с богатия човек, който иска да наследи Вечен Живот. В заключение Исус му казва да продаде всичко, да го раздаде на сиромасите и да Го последва. Той се наскърбил от това, понеже бил богат. "И Исус като го видя, каза: Колко мъчно ще влезе в Божието Царство онзи, който има богатство.
Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото
богат
да влезе в Божието Царство.
А онези, които чуха това, рекоха: Тогаз кой може да се спаси? А Той каза: Невъзможното за човеците, за Бога е възможно. А Петър рече: Ето, ние оставихме своето и Те последвахме. А Той рече: Истина ви казвам, няма никой, който да е оставил къща или жена, или братя, или родители, или чада заради Божието Царство, който да не е получил многократно повече в сегашно време, а в идещия свят Вечен Живот." (18;9-30) След това казва на 12-те, че като пристигнат в Ерусалим, Той ще бъде предаден на езичниците и ще бъде оскърбен, и много ще пострада, и ще бъде убит, и в третия ден ще възкръсне.
към текста >>
А Той каза: Невъзможното за човеците, за
Бога
е възможно.
В заключение Исус му казва да продаде всичко, да го раздаде на сиромасите и да Го последва. Той се наскърбил от това, понеже бил богат. "И Исус като го видя, каза: Колко мъчно ще влезе в Божието Царство онзи, който има богатство. Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието Царство. А онези, които чуха това, рекоха: Тогаз кой може да се спаси?
А Той каза: Невъзможното за човеците, за
Бога
е възможно.
А Петър рече: Ето, ние оставихме своето и Те последвахме. А Той рече: Истина ви казвам, няма никой, който да е оставил къща или жена, или братя, или родители, или чада заради Божието Царство, който да не е получил многократно повече в сегашно време, а в идещия свят Вечен Живот." (18;9-30) След това казва на 12-те, че като пристигнат в Ерусалим, Той ще бъде предаден на езичниците и ще бъде оскърбен, и много ще пострада, и ще бъде убит, и в третия ден ще възкръсне. "Но те не разбраха нищо от това, защото тази дума беше скрита за тях". Следва изцелението на слепия, който вика: Сине Давидов, помогни ми!
към текста >>
Цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят
Бога
за всички велики дела, които бяха видели, казвайки: "Благослови Царя, който иде в Господното име.
Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото". И като слушаха това, Той прибави и им каза една притча, защото беше близо до Ерусалим и те си мислеха, че Божието Царство щеше веднага да се яви. Затова им каза притчата за поверените таланти и в заключение на притчата казва: "Казвам ви, че на всеки, който има, ще му се даде, а този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има. И като изрече това, Исус вървеше напред, влизайки в Ерусалим." (19; 1-28) След това следва тържественото влизане в Ерусалим на осле.
Цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят
Бога
за всички велики дела, които бяха видели, казвайки: "Благослови Царя, който иде в Господното име.
Мир на небето и слава във висините. А някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю, смъмри учениците Си. А Той в отговор им рече: Казвам ви, че ако тези млъкнат, камъните ще извикат. И като се приближи и видя града, плака за него и каза: "Да беше знаел ти поне, в този ден това, което служи за мира ти. Но сега е скрито от очите ти".
към текста >>
И като участници на възкресението, са Чада на
Бога
." (20;34-46)
В 20-та глава говори за много работи в разправия с фарисеите, книжниците и садукеите. И когато става въпрос за възкресението, се казва: "А Исус им рече: Човеците на този свят се женят и се омъжват. А онези, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват. И не могат вече да умират, понеже Историческият път на Бялото Братство са равни на ангелите.
И като участници на възкресението, са Чада на
Бога
." (20;34-46)
към текста >>
47.
6. ТЪРЖЕСТВЕНОТО ВЛИЗАНЕ В ЕРУСАЛИМ И ОЧИСТВАНЕТО НА ХРАМА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
От друга страна самото това тържествено влизане на Христа в Ерусалим е едно предизвикателство
към
силните на този свят,
към
княза на този свят.
Учителят, като разглежда тази сцена, казва, че ослето, което Христос възсяда и което Му е доведено от учениците по Негово поръчение, представя физическото тяло, с което Христос слиза на Земята. Учениците представят душата, която служи като посредник между тялото и Духа, който е Христос. А самият Христос е Логосът, Който слиза на Земята. Ерусалим, това е физическият свят, в който Христос слиза. На Земята Христос пристига така да се каже инкогнито, незабелязано, но при слизането си от духовния свят Той е тържествено изпратен; посрещащите с вейките, това са жителите на етерния свят, които го посрещат преди да влезе във физическия свят.
От друга страна самото това тържествено влизане на Христа в Ерусалим е едно предизвикателство
към
силните на този свят,
към
княза на този свят.
Христос влезе тържествено в неговото царство, посрещнат от народа, който иска да го направи цар. По-нататък се разправя, че като влязъл в храма и намерил продавачите и купувачите на различни неща - и на гълъби, и среброменители - ги изпъжда, като прекатурва масите им. Това е също предизвикателство против силните на деня, против цезаровия култ, който е устроил тази търговия в храма. С това Христос ни показва, че всеки трябва да очисти своя храм, своето тяло от всички нечистотии, които препятстват на Божественото. Той казва: "Домът Ми е дом на молитва, а вие го направихте разбойнически вертеп".
към текста >>
Преди очистването на храма от Христа се описва, че Христос вижда една смоковница и се приближава
към
нея, за да търси плод.
Това е също предизвикателство против силните на деня, против цезаровия култ, който е устроил тази търговия в храма. С това Христос ни показва, че всеки трябва да очисти своя храм, своето тяло от всички нечистотии, които препятстват на Божественото. Той казва: "Домът Ми е дом на молитва, а вие го направихте разбойнически вертеп". Човешкото тяло е храм, в който Христос влиза. С това очистване на Ерусалимския храм Христос дава импулс на хората да очистят своя храм.
Преди очистването на храма от Христа се описва, че Христос вижда една смоковница и се приближава
към
нея, за да търси плод.
Но, като стига при нея, не намира никакъв плод, защото не било време за плод. "И Той проговори, думайки: Отсега нататък никой да не яде плод от тебе до века. И учениците Му чуха това". Ако се анализира този разказ, ще се види, че това не е едно физическо явление, а един символ. В Свещените Писания на много места се говори за дърветата като символи.
към текста >>
Исус, Който се отличава с голяма разумност и голяма
Любов
към
всичко живо, не може да прокълне една смоковница, че няма плод и то когато не му е времето за плодове.
И учениците Му чуха това". Ако се анализира този разказ, ще се види, че това не е едно физическо явление, а един символ. В Свещените Писания на много места се говори за дърветата като символи. Така и в началото на Библията се казва, че Бог насадил градина с разни дървета, между които и Дървото на Живота, и Дървото за познаване на доброто и злото. И на други места се споменава за дървета.
Исус, Който се отличава с голяма разумност и голяма
Любов
към
всичко живо, не може да прокълне една смоковница, че няма плод и то когато не му е времето за плодове.
Това също показва, че тук не се отнася до едно физическо дърво, но дървото тук е взето като символ на нещо духовно, както и в други случаи в Писанието. Тогава какво е значението на този разказ? Тук смоковницата е взета като символ на древните Мистерии, времето на които е вече изтекло и затова на тях няма никакъв плод. И затова Христос, като Върховен Посветител и Ръководител на Мистериите, с думите " отсега нататък никой да не яде плод от тебе до века", прекратява дейността на древните Мистерии, защото е изтекло времето им. Това е посочено с изсъхването на смоковницата.
към текста >>
Когато на другата сутрин Христос се връща с учениците от Витания и Ерусалим, и минава край смоковницата, Петър казва: "Учителю, виж смоковницата, която Ти прокле, е изсъхнала" А Христос, без да отговори нищо на въпроса, му казва: "Имайте вяра в
Бога
.
И затова Христос, като Върховен Посветител и Ръководител на Мистериите, с думите " отсега нататък никой да не яде плод от тебе до века", прекратява дейността на древните Мистерии, защото е изтекло времето им. Това е посочено с изсъхването на смоковницата. Че това е символ, който се отнася до древните Мистерии, се вижда и от примера, когато Христос казва на Натанаил, че го видял под смоковницата, т.е. видял го е в Школите на древните Мистерии. Между тържественото влизане на Исус в Ерусалим и виждането на смоковницата, нейното изсъхване и обръщане на състоянието на народа от " осанна" в " разпни Го", има една вътрешна връзка.
Когато на другата сутрин Христос се връща с учениците от Витания и Ерусалим, и минава край смоковницата, Петър казва: "Учителю, виж смоковницата, която Ти прокле, е изсъхнала" А Христос, без да отговори нищо на въпроса, му казва: "Имайте вяра в
Бога
.
Истина ви казвам: Който рече на тази планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане." Между всички тези неща има една вътрешна връзка. Те са елементи на един сложен духовен процес. Тук не става въпрос за физически явления, а за духовни. Вече казах, че смоковницата е символ на Големите Мистерии, на древното ясновидство. Че това е така, се вижда и от онова място от Евангелието на Йоан, когато Филип завежда Натанаил при Исус и Той му казва, че го е видял под смоковницата.
към текста >>
Истина ви казвам: Който рече на тази планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане." Между всички тези неща има една вътрешна връзка.
Това е посочено с изсъхването на смоковницата. Че това е символ, който се отнася до древните Мистерии, се вижда и от примера, когато Христос казва на Натанаил, че го видял под смоковницата, т.е. видял го е в Школите на древните Мистерии. Между тържественото влизане на Исус в Ерусалим и виждането на смоковницата, нейното изсъхване и обръщане на състоянието на народа от " осанна" в " разпни Го", има една вътрешна връзка. Когато на другата сутрин Христос се връща с учениците от Витания и Ерусалим, и минава край смоковницата, Петър казва: "Учителю, виж смоковницата, която Ти прокле, е изсъхнала" А Христос, без да отговори нищо на въпроса, му казва: "Имайте вяра в Бога.
Истина ви казвам: Който рече на тази планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане." Между всички тези неща има една вътрешна връзка.
Те са елементи на един сложен духовен процес. Тук не става въпрос за физически явления, а за духовни. Вече казах, че смоковницата е символ на Големите Мистерии, на древното ясновидство. Че това е така, се вижда и от онова място от Евангелието на Йоан, когато Филип завежда Натанаил при Исус и Той му казва, че го е видял под смоковницата. Казано с други думи, Той го е видял в Школата на Мистериите.
към текста >>
Когато на следващия ден Петър казва: "Учителю, ето смоковницата, която ти прокле е изсъхнала", тогаз Христос му казва: "Имайте вяра в
Бога
.
Той иска в душата на народа да изсъхне това, което още живее от дървото на старото ясновиждане. Обаче с изсъхването на смоковницата викът " осанна" се превръща в " разпни Го". Така че самият Христос е Този, Който желае и произвежда този обрат в настроението на народа. Тази е Тайната на проклятието на смоковницата. Обаче Христос никога не събаря старото, без да посади новото.
Когато на следващия ден Петър казва: "Учителю, ето смоковницата, която ти прокле е изсъхнала", тогаз Христос му казва: "Имайте вяра в
Бога
.
Истина ви казвам: Който рече на тази планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане." За да разберем защо Христос казва това на учениците, трябва да го свържем с Тайната на смоковницата. Смоковницата е дървото на старото ясновиждане, на древните Мистерии, а Вярата е семето на новото ясновиждане. Епохата на Вярата започва, когато е изтекла епохата на смоковницата. Но както за смоковницата хората си съставили една груба материалистична представа, така и за Вярата те са си съставили една сантиментално-душевна, вместо духовна представа.
към текста >>
Истина ви казвам: Който рече на тази планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане."
Обаче с изсъхването на смоковницата викът " осанна" се превръща в " разпни Го". Така че самият Христос е Този, Който желае и произвежда този обрат в настроението на народа. Тази е Тайната на проклятието на смоковницата. Обаче Христос никога не събаря старото, без да посади новото. Когато на следващия ден Петър казва: "Учителю, ето смоковницата, която ти прокле е изсъхнала", тогаз Христос му казва: "Имайте вяра в Бога.
Истина ви казвам: Който рече на тази планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане."
За да разберем защо Христос казва това на учениците, трябва да го свържем с Тайната на смоковницата. Смоковницата е дървото на старото ясновиждане, на древните Мистерии, а Вярата е семето на новото ясновиждане. Епохата на Вярата започва, когато е изтекла епохата на смоковницата. Но както за смоковницата хората си съставили една груба материалистична представа, така и за Вярата те са си съставили една сантиментално-душевна, вместо духовна представа. Вярата е едно семе в човешката душа, от което израства едно дърво, дървото на новото ясновидство.
към текста >>
И когато Петър Му посочва на влизане в града, че смоковницата е изсъхнала, когато сутринта минават покрай нея, Исус в отговор им казва: "Имайте вяра в
Бога
.
Физическият свят представлява планината, която разделя човека от духовния свят. Започне ли в сърцето да расте семето на вярата, разпръсне ли то с растежа си силата на вкамененото сърце, тогава планината - физическият свят - се отстранява от погледа на човека, хвърля се в морето и духовният свят е открит за човека, той вижда в духовния свят. По такъв начин и в човешкото сърце израства едно ново сетиво, което може да го доведе в духовната област отвъд планината на физическия свят. На много места в Евангелието е казано: "А всякога на мръкване Той излизаше вън от града". Също е посочено, че когато е в населено място, сутрин рано излиза на хълма да се помоли.
И когато Петър Му посочва на влизане в града, че смоковницата е изсъхнала, когато сутринта минават покрай нея, Исус в отговор им казва: "Имайте вяра в
Бога
.
Истина ви казвам: Който рече на тази планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане. Затова ви казвам: Всичко, каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне". Това е важен окултен закон, който Учителят нарича закон на Опуленс, закон за реализиране на желанията на човека или още закон за всемирното изобилие. За да се реализира една молба на човека, той трябва да си създаде една ясна и конкретна форма в съзнанието за това, което желае да постигне и да вярва, че го е постигнал вече, и ще го получи. В заключение на тази мисъл Христос казва: "Когато се изправяте за молитва, прощавайте ако имате нещо против някого, за да прости и Отец ви, Който е на Небесата, вашите прегрешения".
към текста >>
Истина ви казвам: Който рече на тази планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане.
Започне ли в сърцето да расте семето на вярата, разпръсне ли то с растежа си силата на вкамененото сърце, тогава планината - физическият свят - се отстранява от погледа на човека, хвърля се в морето и духовният свят е открит за човека, той вижда в духовния свят. По такъв начин и в човешкото сърце израства едно ново сетиво, което може да го доведе в духовната област отвъд планината на физическия свят. На много места в Евангелието е казано: "А всякога на мръкване Той излизаше вън от града". Също е посочено, че когато е в населено място, сутрин рано излиза на хълма да се помоли. И когато Петър Му посочва на влизане в града, че смоковницата е изсъхнала, когато сутринта минават покрай нея, Исус в отговор им казва: "Имайте вяра в Бога.
Истина ви казвам: Който рече на тази планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане.
Затова ви казвам: Всичко, каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне". Това е важен окултен закон, който Учителят нарича закон на Опуленс, закон за реализиране на желанията на човека или още закон за всемирното изобилие. За да се реализира една молба на човека, той трябва да си създаде една ясна и конкретна форма в съзнанието за това, което желае да постигне и да вярва, че го е постигнал вече, и ще го получи. В заключение на тази мисъл Христос казва: "Когато се изправяте за молитва, прощавайте ако имате нещо против някого, за да прости и Отец ви, Който е на Небесата, вашите прегрешения". След това до края на главата се разправя за спора на книжниците и фарисеите с Исус, които Го питат с каква власт върши всичко това, което прави в храма.
към текста >>
Той ги пита - учението на Йоана от
Бога
ли е или не.
Затова ви казвам: Всичко, каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне". Това е важен окултен закон, който Учителят нарича закон на Опуленс, закон за реализиране на желанията на човека или още закон за всемирното изобилие. За да се реализира една молба на човека, той трябва да си създаде една ясна и конкретна форма в съзнанието за това, което желае да постигне и да вярва, че го е постигнал вече, и ще го получи. В заключение на тази мисъл Христос казва: "Когато се изправяте за молитва, прощавайте ако имате нещо против някого, за да прости и Отец ви, Който е на Небесата, вашите прегрешения". След това до края на главата се разправя за спора на книжниците и фарисеите с Исус, които Го питат с каква власт върши всичко това, което прави в храма.
Той ги пита - учението на Йоана от
Бога
ли е или не.
Те мълчат, затова Той им казва: "Нито Аз ви казвам с каква власт върша това". Тук все повече събитията напредват и отиват към Голгота. И с всичко, което върши и говори оттук нататък, Христос предизвиква книжниците, фарисеите и свещениците, защото знае, че трябва да мине през Голгота. Той не избягва Голгота, но се стреми с всички сили към нея. В началото на 12-та глава дава притчата за лозето и наемниците и в заключение на притчата цитира Исайя, който казва: "Не сте ли прочели нито това писание: камъкът, който отхвърлиха зидарите, той става глава на ъгъла.
към текста >>
Тук все повече събитията напредват и отиват
към
Голгота.
За да се реализира една молба на човека, той трябва да си създаде една ясна и конкретна форма в съзнанието за това, което желае да постигне и да вярва, че го е постигнал вече, и ще го получи. В заключение на тази мисъл Христос казва: "Когато се изправяте за молитва, прощавайте ако имате нещо против някого, за да прости и Отец ви, Който е на Небесата, вашите прегрешения". След това до края на главата се разправя за спора на книжниците и фарисеите с Исус, които Го питат с каква власт върши всичко това, което прави в храма. Той ги пита - учението на Йоана от Бога ли е или не. Те мълчат, затова Той им казва: "Нито Аз ви казвам с каква власт върша това".
Тук все повече събитията напредват и отиват
към
Голгота.
И с всичко, което върши и говори оттук нататък, Христос предизвиква книжниците, фарисеите и свещениците, защото знае, че трябва да мине през Голгота. Той не избягва Голгота, но се стреми с всички сили към нея. В началото на 12-та глава дава притчата за лозето и наемниците и в заключение на притчата цитира Исайя, който казва: "Не сте ли прочели нито това писание: камъкът, който отхвърлиха зидарите, той става глава на ъгъла. От Господ биде това. И чудно е във вашите очи".
към текста >>
Той не избягва Голгота, но се стреми с всички сили
към
нея.
След това до края на главата се разправя за спора на книжниците и фарисеите с Исус, които Го питат с каква власт върши всичко това, което прави в храма. Той ги пита - учението на Йоана от Бога ли е или не. Те мълчат, затова Той им казва: "Нито Аз ви казвам с каква власт върша това". Тук все повече събитията напредват и отиват към Голгота. И с всичко, което върши и говори оттук нататък, Христос предизвиква книжниците, фарисеите и свещениците, защото знае, че трябва да мине през Голгота.
Той не избягва Голгота, но се стреми с всички сили
към
нея.
В началото на 12-та глава дава притчата за лозето и наемниците и в заключение на притчата цитира Исайя, който казва: "Не сте ли прочели нито това писание: камъкът, който отхвърлиха зидарите, той става глава на ъгъла. От Господ биде това. И чудно е във вашите очи". Първенците разбрали, че за тях говори и искали да Го хванат, но се побояли от народа. След това идват при Него фарисеи и иродиади, за да го впримчат в говорене.
към текста >>
Значи на тялото трябва да отдадем дължимото му и на
Бога
- дължимото.
" Той иска да Му покажат една монета, с която плащат данък. Те Му подават монетата и Той им казва: "Чий е този образ и този надпис? " Те отговарят: "На кесаря". Тогава Той им отговаря: "Отдайте кесаревото кесарю и Божието Богу." Това е вярно и в буквален смисъл, но то има и свой преносен смисъл. Кесарят в човека е нисшата природа, тялото.
Значи на тялото трябва да отдадем дължимото му и на
Бога
- дължимото.
След това идват при Него садукеите, които повдигат въпроса за Възкресението, като Му казват, че седем братя имали една жена, понеже един след друг умирали и го питат - на кого ще бъде жената във Възкресението. Исус им казва: "Вие се заблуждавате, защото когато възкръснат мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, но са като ангелите небесни те." Сцената с очистването на храма, с прекатурването на масите, на среброменителите, продавачите и въпросът трябва ли да се плаща данък на кесаря, са тясно свързани помежду си и ни разкриват мисията на Христа, Който обявява война на света, на княза на света, представен от цезар. За да се разбере тази сцена, трябва да се разгледа на историческия фон на епохата. От една страна имаме човекът -Исус, който носи в себе си Бога-Христос, а на друга страна цезарят с неговото самомнение, че е носител на Бога.
към текста >>
От една страна имаме човекът -Исус, който носи в
себе
си
Бога
-Христос, а на друга страна цезарят с неговото самомнение, че е носител на
Бога
.
Значи на тялото трябва да отдадем дължимото му и на Бога - дължимото. След това идват при Него садукеите, които повдигат въпроса за Възкресението, като Му казват, че седем братя имали една жена, понеже един след друг умирали и го питат - на кого ще бъде жената във Възкресението. Исус им казва: "Вие се заблуждавате, защото когато възкръснат мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, но са като ангелите небесни те." Сцената с очистването на храма, с прекатурването на масите, на среброменителите, продавачите и въпросът трябва ли да се плаща данък на кесаря, са тясно свързани помежду си и ни разкриват мисията на Христа, Който обявява война на света, на княза на света, представен от цезар. За да се разбере тази сцена, трябва да се разгледа на историческия фон на епохата.
От една страна имаме човекът -Исус, който носи в
себе
си
Бога
-Христос, а на друга страна цезарят с неговото самомнение, че е носител на
Бога
.
По този въпрос говорих малко в предната глава, сега ще направя едно допълнение. За да разберем този въпрос трябва да знаем, че евреите били успели, чрез договори с Рим, да запазят Соломоновия храм в Ерусалим непокътнат. Обаче на тях им е било ясно, че Рим винаги е търсел и най-малко нарушение на договора, за да присъедини този храм към своя култ. Затова те имали голяма грижа и страх, особено у ръководителите на народа, че един ден римските властници ще нахлуят в Светая Светих, ще обсебят Тайната на храма им и ще поставят образа на цезаря на мястото на свещения ковчег на Мойсей. За да избегнат тази голяма опасност, еврейските ръководители са били готови на неограничени компромиси.
към текста >>
Обаче на тях им е било ясно, че Рим винаги е търсел и най-малко нарушение на договора, за да присъедини този храм
към
своя култ.
Сцената с очистването на храма, с прекатурването на масите, на среброменителите, продавачите и въпросът трябва ли да се плаща данък на кесаря, са тясно свързани помежду си и ни разкриват мисията на Христа, Който обявява война на света, на княза на света, представен от цезар. За да се разбере тази сцена, трябва да се разгледа на историческия фон на епохата. От една страна имаме човекът -Исус, който носи в себе си Бога-Христос, а на друга страна цезарят с неговото самомнение, че е носител на Бога. По този въпрос говорих малко в предната глава, сега ще направя едно допълнение. За да разберем този въпрос трябва да знаем, че евреите били успели, чрез договори с Рим, да запазят Соломоновия храм в Ерусалим непокътнат.
Обаче на тях им е било ясно, че Рим винаги е търсел и най-малко нарушение на договора, за да присъедини този храм
към
своя култ.
Затова те имали голяма грижа и страх, особено у ръководителите на народа, че един ден римските властници ще нахлуят в Светая Светих, ще обсебят Тайната на храма им и ще поставят образа на цезаря на мястото на свещения ковчег на Мойсей. За да избегнат тази голяма опасност, еврейските ръководители са били готови на неограничени компромиси. Те не само приели да плащат данък на цезаря, но позволили на функционерите на цезаря, събирачите на данъка, среброменителите, търговците, да поставят своите маси в двора на храма, даже и в преддверието на храма. С това храмът станал обиталище на два бога - Йехова и цезар. Но никой не може да служи едновременно на два бога - на Йехова и на Мамона.
към текста >>
С това храмът станал обиталище на два
бога
- Йехова и цезар.
За да разберем този въпрос трябва да знаем, че евреите били успели, чрез договори с Рим, да запазят Соломоновия храм в Ерусалим непокътнат. Обаче на тях им е било ясно, че Рим винаги е търсел и най-малко нарушение на договора, за да присъедини този храм към своя култ. Затова те имали голяма грижа и страх, особено у ръководителите на народа, че един ден римските властници ще нахлуят в Светая Светих, ще обсебят Тайната на храма им и ще поставят образа на цезаря на мястото на свещения ковчег на Мойсей. За да избегнат тази голяма опасност, еврейските ръководители са били готови на неограничени компромиси. Те не само приели да плащат данък на цезаря, но позволили на функционерите на цезаря, събирачите на данъка, среброменителите, търговците, да поставят своите маси в двора на храма, даже и в преддверието на храма.
С това храмът станал обиталище на два
бога
- Йехова и цезар.
Но никой не може да служи едновременно на два бога - на Йехова и на Мамона. Като обитава цезар в храма, който е дом на молитва, той е превърнат във вертеп на разбойници. Със своята постъпка Исус обявява война на цезаря. А това създава адски страх у юдеите, защото те считат, че цезарят ще отговори на това деяние срещу неговите функционери, на това оскърбление към него, като окупира напълно храма. За да запазят храма от цезаря, първосвещениците и фарисеите решават да пожертват Христа, за да спечелят благоволението на цезаря.
към текста >>
Но никой не може да служи едновременно на два
бога
- на Йехова и на Мамона.
Обаче на тях им е било ясно, че Рим винаги е търсел и най-малко нарушение на договора, за да присъедини този храм към своя култ. Затова те имали голяма грижа и страх, особено у ръководителите на народа, че един ден римските властници ще нахлуят в Светая Светих, ще обсебят Тайната на храма им и ще поставят образа на цезаря на мястото на свещения ковчег на Мойсей. За да избегнат тази голяма опасност, еврейските ръководители са били готови на неограничени компромиси. Те не само приели да плащат данък на цезаря, но позволили на функционерите на цезаря, събирачите на данъка, среброменителите, търговците, да поставят своите маси в двора на храма, даже и в преддверието на храма. С това храмът станал обиталище на два бога - Йехова и цезар.
Но никой не може да служи едновременно на два
бога
- на Йехова и на Мамона.
Като обитава цезар в храма, който е дом на молитва, той е превърнат във вертеп на разбойници. Със своята постъпка Исус обявява война на цезаря. А това създава адски страх у юдеите, защото те считат, че цезарят ще отговори на това деяние срещу неговите функционери, на това оскърбление към него, като окупира напълно храма. За да запазят храма от цезаря, първосвещениците и фарисеите решават да пожертват Христа, за да спечелят благоволението на цезаря. Те мислили, че чрез екзекутирането на Исус ще укротят гнева на цезаря и затова, когато Пилат иска да Го пусне, те му казват: "Ако Го освободиш, тогаз ти не си приятел на цезаря".
към текста >>
А това създава адски страх у юдеите, защото те считат, че цезарят ще отговори на това деяние срещу неговите функционери, на това оскърбление
към
него, като окупира напълно храма.
Те не само приели да плащат данък на цезаря, но позволили на функционерите на цезаря, събирачите на данъка, среброменителите, търговците, да поставят своите маси в двора на храма, даже и в преддверието на храма. С това храмът станал обиталище на два бога - Йехова и цезар. Но никой не може да служи едновременно на два бога - на Йехова и на Мамона. Като обитава цезар в храма, който е дом на молитва, той е превърнат във вертеп на разбойници. Със своята постъпка Исус обявява война на цезаря.
А това създава адски страх у юдеите, защото те считат, че цезарят ще отговори на това деяние срещу неговите функционери, на това оскърбление
към
него, като окупира напълно храма.
За да запазят храма от цезаря, първосвещениците и фарисеите решават да пожертват Христа, за да спечелят благоволението на цезаря. Те мислили, че чрез екзекутирането на Исус ще укротят гнева на цезаря и затова, когато Пилат иска да Го пусне, те му казват: "Ако Го освободиш, тогаз ти не си приятел на цезаря". Обаче проследявайки по-нататък историята виждаме, че пожертването на Исус не принесло никаква полза на юдеите. Цезар Калигула поставя своя образ в Светая Светих, в храма на Ерусалим и не го снема оттам, въпреки молбата на видни юдеи от целия свят, между които е бил и Филон Александрийски. А в 70та година войските на цезаровите Тит и Веспасиян разрушили храма и целия Ерусалим, с което се изпълнило предсказанието на Христа, че камък върху камък няма да остане от тези големи здания.
към текста >>
Демаскирайки ги, Той принуждава силите на света да преминат
към
решението.
Обаче проследявайки по-нататък историята виждаме, че пожертването на Исус не принесло никаква полза на юдеите. Цезар Калигула поставя своя образ в Светая Светих, в храма на Ерусалим и не го снема оттам, въпреки молбата на видни юдеи от целия свят, между които е бил и Филон Александрийски. А в 70та година войските на цезаровите Тит и Веспасиян разрушили храма и целия Ерусалим, с което се изпълнило предсказанието на Христа, че камък върху камък няма да остане от тези големи здания. Като разглеждаме очистването на храма на фона на историята, виждаме как действа Христовата воля. С това Той хвърля факела на пожар в цял един свят, обричайки го с това на гибел.
Демаскирайки ги, Той принуждава силите на света да преминат
към
решението.
Той привежда в движение действието на юдеите и те Го разпъват на кръст; Той привежда в движение действието на римляните и те разрушават храма в Ерусалим. Евангелието на Матей разказва за очистването на храма, че става между влизането в Ерусалим и проклятието на смоковницата. Марко огражда същото събитие с две сцени - с проклятието на смоковницата и с очистването на храма. Връзката е вътрешна.
към текста >>
Чрез думите, които произнесе пред смоковницата, Христос сам накара народа да премине от състоянието на " осанна"
към
състоянието на " разпни Го".
Евангелието на Матей разказва за очистването на храма, че става между влизането в Ерусалим и проклятието на смоковницата. Марко огражда същото събитие с две сцени - с проклятието на смоковницата и с очистването на храма. Връзката е вътрешна. И тя е явна в решителната воля на Христа.
Чрез думите, които произнесе пред смоковницата, Христос сам накара народа да премине от състоянието на " осанна"
към
състоянието на " разпни Го".
С това Той предава стария душевен свят на умиране. Чрез Своето действие в храма Христос довежда събитията до решителна борба. И затова Той казва, че не е дошъл да донесе мир, а меч - Той предава старите храмове на разрушение. Старият свят трябва да замине и ще загине.
към текста >>
Исус му отговори, че най-голямата заповед е да възлюби човек
Бога
с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си разум и с всичката си сила.
Старият свят трябва да замине и ще загине. След тази сцена в храма, където премина в нападение, Христос говори за разрушението на храма, за гибелта на стария свят на един кръг от доверени ученици, гледайки храма заедно с тях от маслинената планина. Той казва, че камък върху камък няма да остане от стария свят. Той предварително вижда накъде ще се търколи лавината, която Той трябваше да приведе в движение. След това идва при Него един книжник и Го пита коя е най-голямата заповед.
Исус му отговори, че най-голямата заповед е да възлюби човек
Бога
с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си разум и с всичката си сила.
И втора подобна заповед е да възлюбиш ближния както себе си. След като видели как Христос отговорил мъдро на всички, престанали да Му задават въпроси. След това сам Исус, като говори на народа в храма, казва: "Как думат книжниците, че Христос е Давидов син? Сам Давид казва чрез Светия Дух: Рече Господ на моя Господ, седни от дясно Ми, докле положа враговете Ти в Твое подножие. Сам Давид Го нарича Господ.
към текста >>
И втора подобна заповед е да възлюбиш
ближния
както
себе
си.
След тази сцена в храма, където премина в нападение, Христос говори за разрушението на храма, за гибелта на стария свят на един кръг от доверени ученици, гледайки храма заедно с тях от маслинената планина. Той казва, че камък върху камък няма да остане от стария свят. Той предварително вижда накъде ще се търколи лавината, която Той трябваше да приведе в движение. След това идва при Него един книжник и Го пита коя е най-голямата заповед. Исус му отговори, че най-голямата заповед е да възлюби човек Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си разум и с всичката си сила.
И втора подобна заповед е да възлюбиш
ближния
както
себе
си.
След като видели как Христос отговорил мъдро на всички, престанали да Му задават въпроси. След това сам Исус, като говори на народа в храма, казва: "Как думат книжниците, че Христос е Давидов син? Сам Давид казва чрез Светия Дух: Рече Господ на моя Господ, седни от дясно Ми, докле положа враговете Ти в Твое подножие. Сам Давид Го нарича Господ. Тогаз как е негов син?
към текста >>
И Той казва на учениците Си: "Истина ви казвам, тази бедна вдовица пусна повече от всички, които пускат в съкровищницата, защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко, що имаше, пусна целия си имот".
Сам Давид Го нарича Господ. Тогаз как е негов син? " След това Христос говори против книжниците и фарисеите, и ги изобличава. И като наблюдава кой какво пуска в съкровищницата, гледа една бедна вдовица, че е пуснала две лепти, което било всичкото й съкровище, докато другите давали много, но от изобилието.
И Той казва на учениците Си: "Истина ви казвам, тази бедна вдовица пусна повече от всички, които пускат в съкровищницата, защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко, що имаше, пусна целия си имот".
към текста >>
48.
8. ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ РИМЛЯНИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
8. ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ
КЪМ
РИМЛЯНИТЕ
8. ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ
КЪМ
РИМЛЯНИТЕ
В Посланието към римляните, както и в останалите си Послания, Павел застъпва идеята за спасението чрез благовестието, т.е. проповядване на мислите на Исуса Христа. "Защото в него се открива Правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: "Праведният чрез вяра ще живее."/1;17/. Павел застъпва идеята, че човек се спасява чрез вярата и Правдата, а не чрез дела. Но тук Павел не разбира обикновената вяра, да вярва човек в Бога; ни само да вярва, че Бог съществува, без да изпълнява Неговите закони.
към текста >>
В Посланието
към
римляните, както и в останалите си Послания, Павел застъпва идеята за спасението чрез благовестието, т.е.
8. ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ РИМЛЯНИТЕ
В Посланието
към
римляните, както и в останалите си Послания, Павел застъпва идеята за спасението чрез благовестието, т.е.
проповядване на мислите на Исуса Христа. "Защото в него се открива Правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: "Праведният чрез вяра ще живее."/1;17/. Павел застъпва идеята, че човек се спасява чрез вярата и Правдата, а не чрез дела. Но тук Павел не разбира обикновената вяра, да вярва човек в Бога; ни само да вярва, че Бог съществува, без да изпълнява Неговите закони. Като говори за вярата чрез Правдата, Павел подразбира човек да е влязъл в Пътя на Мъдростга, т.е.
към текста >>
"Защото в него се открива Правдата, която е от
Бога
чрез вяра
към
вяра, както е писано: "Праведният чрез вяра ще живее."/1;17/.
8. ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ РИМЛЯНИТЕ В Посланието към римляните, както и в останалите си Послания, Павел застъпва идеята за спасението чрез благовестието, т.е. проповядване на мислите на Исуса Христа.
"Защото в него се открива Правдата, която е от
Бога
чрез вяра
към
вяра, както е писано: "Праведният чрез вяра ще живее."/1;17/.
Павел застъпва идеята, че човек се спасява чрез вярата и Правдата, а не чрез дела. Но тук Павел не разбира обикновената вяра, да вярва човек в Бога; ни само да вярва, че Бог съществува, без да изпълнява Неговите закони. Като говори за вярата чрез Правдата, Павел подразбира човек да е влязъл в Пътя на Мъдростга, т.е. в Пътя на окултното развитие, защото само чрез Мъдростта човек може да влезе и да наследи Царството Божие. А вярата е Принцип на Мъдростта.
към текста >>
Но тук Павел не разбира обикновената вяра, да вярва човек в
Бога
; ни само да вярва, че Бог съществува, без да изпълнява Неговите закони.
8. ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ РИМЛЯНИТЕ В Посланието към римляните, както и в останалите си Послания, Павел застъпва идеята за спасението чрез благовестието, т.е. проповядване на мислите на Исуса Христа. "Защото в него се открива Правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: "Праведният чрез вяра ще живее."/1;17/. Павел застъпва идеята, че човек се спасява чрез вярата и Правдата, а не чрез дела.
Но тук Павел не разбира обикновената вяра, да вярва човек в
Бога
; ни само да вярва, че Бог съществува, без да изпълнява Неговите закони.
Като говори за вярата чрез Правдата, Павел подразбира човек да е влязъл в Пътя на Мъдростга, т.е. в Пътя на окултното развитие, защото само чрез Мъдростта човек може да влезе и да наследи Царството Божие. А вярата е Принцип на Мъдростта. И затова той казва: "Защото Божият Гняв се открива от Небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които препятстват на Истината чрез неправда." /1;18/. Чрез този стих Павел е изразил идеята за Кармата, която е резултат на неправдата на хората и която ни разкрива дълбочината на Божествената Мъдрост.
към текста >>
В следващите стихове Павел говори за още една по-дълбока Тайна, за Тайната на
Бога
: "Понеже това, което е възможно да се знае за
Бога
, на тях е известно, защото Бог им го изяви." /1;19/.
в Пътя на окултното развитие, защото само чрез Мъдростта човек може да влезе и да наследи Царството Божие. А вярата е Принцип на Мъдростта. И затова той казва: "Защото Божият Гняв се открива от Небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които препятстват на Истината чрез неправда." /1;18/. Чрез този стих Павел е изразил идеята за Кармата, която е резултат на неправдата на хората и която ни разкрива дълбочината на Божествената Мъдрост. Божият Гняв, за който говори Павел, и въобще Писанието, това е Законът на Кармата.
В следващите стихове Павел говори за още една по-дълбока Тайна, за Тайната на
Бога
: "Понеже това, което е възможно да се знае за
Бога
, на тях е известно, защото Бог им го изяви." /1;19/.
"Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и Божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение." /1;20/. "Защото като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрува- ния и несмисленото им сърце се помрачи. Като се представиха за мъдри, те глупееха." /1;21-22/. "И понеже отказаха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично, изпълнени с всякакъв вид неправда, нечестие, лакомство, омраза; пълни със завист, убийство, крамола, измама и злоба..."/1;28-29/. Това са наглед обикновени думи, но пълни с дълбоко съдържание и смисъл.
към текста >>
"Защото като познаха
Бога
, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрува- ния и несмисленото им сърце се помрачи.
И затова той казва: "Защото Божият Гняв се открива от Небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които препятстват на Истината чрез неправда." /1;18/. Чрез този стих Павел е изразил идеята за Кармата, която е резултат на неправдата на хората и която ни разкрива дълбочината на Божествената Мъдрост. Божият Гняв, за който говори Павел, и въобще Писанието, това е Законът на Кармата. В следващите стихове Павел говори за още една по-дълбока Тайна, за Тайната на Бога: "Понеже това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви." /1;19/. "Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и Божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение." /1;20/.
"Защото като познаха
Бога
, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрува- ния и несмисленото им сърце се помрачи.
Като се представиха за мъдри, те глупееха." /1;21-22/. "И понеже отказаха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично, изпълнени с всякакъв вид неправда, нечестие, лакомство, омраза; пълни със завист, убийство, крамола, измама и злоба..."/1;28-29/. Това са наглед обикновени думи, но пълни с дълбоко съдържание и смисъл. Който се отказва от познаването на Бога, това, което е възможно да се знае за Него, което е Пътят на Мъдростта, и не Го прославя като Бог, и се мисли за многоумен и мъдър, той е тръгнал в Пътя на човешките мъдрувания или казано на окултен език изпада под влиянието на Първия Принцип, под влияние на тъмните сили, които се стремят по всякакъв начин да изопачат идеята за Бога с всевъзможни мъдрувания и абстракции. "Затова ти си без извинение, о, човече, който и да си, когато съдиш другиго; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото.
към текста >>
"И понеже отказаха да познаят
Бога
, Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично, изпълнени с всякакъв вид неправда, нечестие, лакомство, омраза; пълни със завист, убийство, крамола, измама и злоба..."/1;28-29/.
Божият Гняв, за който говори Павел, и въобще Писанието, това е Законът на Кармата. В следващите стихове Павел говори за още една по-дълбока Тайна, за Тайната на Бога: "Понеже това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви." /1;19/. "Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и Божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение." /1;20/. "Защото като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрува- ния и несмисленото им сърце се помрачи. Като се представиха за мъдри, те глупееха." /1;21-22/.
"И понеже отказаха да познаят
Бога
, Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично, изпълнени с всякакъв вид неправда, нечестие, лакомство, омраза; пълни със завист, убийство, крамола, измама и злоба..."/1;28-29/.
Това са наглед обикновени думи, но пълни с дълбоко съдържание и смисъл. Който се отказва от познаването на Бога, това, което е възможно да се знае за Него, което е Пътят на Мъдростта, и не Го прославя като Бог, и се мисли за многоумен и мъдър, той е тръгнал в Пътя на човешките мъдрувания или казано на окултен език изпада под влиянието на Първия Принцип, под влияние на тъмните сили, които се стремят по всякакъв начин да изопачат идеята за Бога с всевъзможни мъдрувания и абстракции. "Затова ти си без извинение, о, човече, който и да си, когато съдиш другиго; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото. А знаем, че Божията съдба против тия, които вършат такива работи, е според Истината." /2;1-2/. Тук Павел пак ни разкрива Закона на Кармата, или Съдбата, в друга светлина, като ни дава и практичния извод, че който съди другите, себе си осъжда, понеже и той е такъв.
към текста >>
Който се отказва от познаването на
Бога
, това, което е възможно да се знае за Него, което е Пътят на Мъдростта, и не Го прославя като Бог, и се мисли за многоумен и мъдър, той е тръгнал в Пътя на човешките мъдрувания или казано на окултен език изпада под влиянието на Първия Принцип, под влияние на тъмните сили, които се стремят по всякакъв начин да изопачат идеята за
Бога
с всевъзможни мъдрувания и абстракции.
"Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и Божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение." /1;20/. "Защото като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрува- ния и несмисленото им сърце се помрачи. Като се представиха за мъдри, те глупееха." /1;21-22/. "И понеже отказаха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично, изпълнени с всякакъв вид неправда, нечестие, лакомство, омраза; пълни със завист, убийство, крамола, измама и злоба..."/1;28-29/. Това са наглед обикновени думи, но пълни с дълбоко съдържание и смисъл.
Който се отказва от познаването на
Бога
, това, което е възможно да се знае за Него, което е Пътят на Мъдростта, и не Го прославя като Бог, и се мисли за многоумен и мъдър, той е тръгнал в Пътя на човешките мъдрувания или казано на окултен език изпада под влиянието на Първия Принцип, под влияние на тъмните сили, които се стремят по всякакъв начин да изопачат идеята за
Бога
с всевъзможни мъдрувания и абстракции.
"Затова ти си без извинение, о, човече, който и да си, когато съдиш другиго; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото. А знаем, че Божията съдба против тия, които вършат такива работи, е според Истината." /2;1-2/. Тук Павел пак ни разкрива Закона на Кармата, или Съдбата, в друга светлина, като ни дава и практичния извод, че който съди другите, себе си осъжда, понеже и той е такъв. И продължава: "А с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за Деня на Гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога, Който ще въздаде на всеки според делата му: Вечен Живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят Слава, почест и безсмъртие; а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на Истината, а се покоряват на неправдата; скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло... а слава и почест, и мир на всеки, КОЙТО прави добро..." /2;5-10/.
към текста >>
"Затова ти си без извинение, о, човече, който и да си, когато съдиш другиго; защото в каквото съдиш другия,
себе
си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото.
"Защото като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрува- ния и несмисленото им сърце се помрачи. Като се представиха за мъдри, те глупееха." /1;21-22/. "И понеже отказаха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично, изпълнени с всякакъв вид неправда, нечестие, лакомство, омраза; пълни със завист, убийство, крамола, измама и злоба..."/1;28-29/. Това са наглед обикновени думи, но пълни с дълбоко съдържание и смисъл. Който се отказва от познаването на Бога, това, което е възможно да се знае за Него, което е Пътят на Мъдростта, и не Го прославя като Бог, и се мисли за многоумен и мъдър, той е тръгнал в Пътя на човешките мъдрувания или казано на окултен език изпада под влиянието на Първия Принцип, под влияние на тъмните сили, които се стремят по всякакъв начин да изопачат идеята за Бога с всевъзможни мъдрувания и абстракции.
"Затова ти си без извинение, о, човече, който и да си, когато съдиш другиго; защото в каквото съдиш другия,
себе
си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото.
А знаем, че Божията съдба против тия, които вършат такива работи, е според Истината." /2;1-2/. Тук Павел пак ни разкрива Закона на Кармата, или Съдбата, в друга светлина, като ни дава и практичния извод, че който съди другите, себе си осъжда, понеже и той е такъв. И продължава: "А с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за Деня на Гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога, Който ще въздаде на всеки според делата му: Вечен Живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят Слава, почест и безсмъртие; а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на Истината, а се покоряват на неправдата; скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло... а слава и почест, и мир на всеки, КОЙТО прави добро..." /2;5-10/. По-нататък продължава да изяснява Закона на Кармата като един разумен Божествен закон, а не като един механичен закон.
към текста >>
Тук Павел пак ни разкрива Закона на Кармата, или Съдбата, в друга светлина, като ни дава и практичния извод, че който съди другите,
себе
си осъжда, понеже и той е такъв.
"И понеже отказаха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично, изпълнени с всякакъв вид неправда, нечестие, лакомство, омраза; пълни със завист, убийство, крамола, измама и злоба..."/1;28-29/. Това са наглед обикновени думи, но пълни с дълбоко съдържание и смисъл. Който се отказва от познаването на Бога, това, което е възможно да се знае за Него, което е Пътят на Мъдростта, и не Го прославя като Бог, и се мисли за многоумен и мъдър, той е тръгнал в Пътя на човешките мъдрувания или казано на окултен език изпада под влиянието на Първия Принцип, под влияние на тъмните сили, които се стремят по всякакъв начин да изопачат идеята за Бога с всевъзможни мъдрувания и абстракции. "Затова ти си без извинение, о, човече, който и да си, когато съдиш другиго; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото. А знаем, че Божията съдба против тия, които вършат такива работи, е според Истината." /2;1-2/.
Тук Павел пак ни разкрива Закона на Кармата, или Съдбата, в друга светлина, като ни дава и практичния извод, че който съди другите,
себе
си осъжда, понеже и той е такъв.
И продължава: "А с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за Деня на Гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога, Който ще въздаде на всеки според делата му: Вечен Живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят Слава, почест и безсмъртие; а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на Истината, а се покоряват на неправдата; скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло... а слава и почест, и мир на всеки, КОЙТО прави добро..." /2;5-10/. По-нататък продължава да изяснява Закона на Кармата като един разумен Божествен закон, а не като един механичен закон. След това още повече задълбочава обяснението за действието на този закон, като казва: "В деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на човеците според моето благовестие." /2;16/. След това, в следващите стихове, се спира върху идеята за учителството и ръководството, и обрязването, като казва: "Тогава ти, който учиш другиго, учиш ли себе си?
към текста >>
"А с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на
себе
си гняв за Деня на Гнева, когато ще се открие праведната съдба от
Бога
, Който ще въздаде на всеки според делата му: Вечен Живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят Слава, почест и безсмъртие; а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на Истината, а се покоряват на неправдата; скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло... а слава и почест, и мир на всеки, КОЙТО прави добро..." /2;5-10/.
Който се отказва от познаването на Бога, това, което е възможно да се знае за Него, което е Пътят на Мъдростта, и не Го прославя като Бог, и се мисли за многоумен и мъдър, той е тръгнал в Пътя на човешките мъдрувания или казано на окултен език изпада под влиянието на Първия Принцип, под влияние на тъмните сили, които се стремят по всякакъв начин да изопачат идеята за Бога с всевъзможни мъдрувания и абстракции. "Затова ти си без извинение, о, човече, който и да си, когато съдиш другиго; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото. А знаем, че Божията съдба против тия, които вършат такива работи, е според Истината." /2;1-2/. Тук Павел пак ни разкрива Закона на Кармата, или Съдбата, в друга светлина, като ни дава и практичния извод, че който съди другите, себе си осъжда, понеже и той е такъв. И продължава:
"А с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на
себе
си гняв за Деня на Гнева, когато ще се открие праведната съдба от
Бога
, Който ще въздаде на всеки според делата му: Вечен Живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят Слава, почест и безсмъртие; а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на Истината, а се покоряват на неправдата; скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло... а слава и почест, и мир на всеки, КОЙТО прави добро..." /2;5-10/.
По-нататък продължава да изяснява Закона на Кармата като един разумен Божествен закон, а не като един механичен закон. След това още повече задълбочава обяснението за действието на този закон, като казва: "В деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на човеците според моето благовестие." /2;16/. След това, в следващите стихове, се спира върху идеята за учителството и ръководството, и обрязването, като казва: "Тогава ти, който учиш другиго, учиш ли себе си? " /2;21/. "И оня, който остане в природното си състояние необ- рязан, но пак изпълнява закона, не ще ли осъди тебе, който имаш писан закон и обрязване, но си престъпник на закона?
към текста >>
След това, в следващите стихове, се спира върху идеята за учителството и ръководството, и обрязването, като казва: "Тогава ти, който учиш другиго, учиш ли
себе
си?
Тук Павел пак ни разкрива Закона на Кармата, или Съдбата, в друга светлина, като ни дава и практичния извод, че който съди другите, себе си осъжда, понеже и той е такъв. И продължава: "А с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за Деня на Гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога, Който ще въздаде на всеки според делата му: Вечен Живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят Слава, почест и безсмъртие; а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на Истината, а се покоряват на неправдата; скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло... а слава и почест, и мир на всеки, КОЙТО прави добро..." /2;5-10/. По-нататък продължава да изяснява Закона на Кармата като един разумен Божествен закон, а не като един механичен закон. След това още повече задълбочава обяснението за действието на този закон, като казва: "В деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на човеците според моето благовестие." /2;16/.
След това, в следващите стихове, се спира върху идеята за учителството и ръководството, и обрязването, като казва: "Тогава ти, който учиш другиго, учиш ли
себе
си?
" /2;21/. "И оня, който остане в природното си състояние необ- рязан, но пак изпълнява закона, не ще ли осъди тебе, който имаш писан закон и обрязване, но си престъпник на закона? Защото не е юдеин оня, който е вънкашно такъв, нито е обрязване онова, което е вънкашно в плътта; но юдеин е оня, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чиято похвала не е от човеците, а от Бога." /2;27-29/. По-нататък Павел развива идеята за спасението чрез вярата в Исуса Христа и чрез благодатта, като казва: "Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Него, а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса, Когото Бог постави за омилостивление чрез кръвта Му посредством вяра. Това стори, за да покаже Правдата Си в прощаване на греховете, извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше - за да покаже, казвам, Правдата Си в настоящото време, та да се познае, че Той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исуса" /3;23-26/.
към текста >>
Защото не е юдеин оня, който е вънкашно такъв, нито е обрязване онова, което е вънкашно в плътта; но юдеин е оня, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чиято похвала не е от човеците, а от
Бога
." /2;27-29/.
По-нататък продължава да изяснява Закона на Кармата като един разумен Божествен закон, а не като един механичен закон. След това още повече задълбочава обяснението за действието на този закон, като казва: "В деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на човеците според моето благовестие." /2;16/. След това, в следващите стихове, се спира върху идеята за учителството и ръководството, и обрязването, като казва: "Тогава ти, който учиш другиго, учиш ли себе си? " /2;21/. "И оня, който остане в природното си състояние необ- рязан, но пак изпълнява закона, не ще ли осъди тебе, който имаш писан закон и обрязване, но си престъпник на закона?
Защото не е юдеин оня, който е вънкашно такъв, нито е обрязване онова, което е вънкашно в плътта; но юдеин е оня, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чиято похвала не е от човеците, а от
Бога
." /2;27-29/.
По-нататък Павел развива идеята за спасението чрез вярата в Исуса Христа и чрез благодатта, като казва: "Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Него, а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса, Когото Бог постави за омилостивление чрез кръвта Му посредством вяра. Това стори, за да покаже Правдата Си в прощаване на греховете, извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше - за да покаже, казвам, Правдата Си в настоящото време, та да се познае, че Той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исуса" /3;23-26/. "И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона." /3;28/. "А на този, който върши дела, наградата му не се счнга като благодеяние, но като дълг; а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда." /4;4-5/. Павел изяснява тази идея за оправдаване чрез вярата с примери от живота на Авраама, като казва: "Уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни.
към текста >>
"И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с
Бога
, чрез нашия Господ Исус Христос; посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се радваме поради надеждата за Божията Слава.
"И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона." /3;28/. "А на този, който върши дела, наградата му не се счнга като благодеяние, но като дълг; а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда." /4;4-5/. Павел изяснява тази идея за оправдаване чрез вярата с примери от живота на Авраама, като казва: "Уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни. Затова му се вмени за правда. Това пък, че му се вмени за правда, не се написа само за него, но и за нас, на които ще се вменява за правда, като вярваме в Този, Който е възкръснал от мъртвите, Исуса, нашият Господ, Който биде предаден за прегрешенията ни, и биде възкресен за оправданието ни." /4;21-25/.
"И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с
Бога
, чрез нашия Господ Исус Христос; посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се радваме поради надеждата за Божията Слава.
"И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта изпитана правда, а изпитаната правда надежда." /5;1-3/. "А надеждата не посрамява, защото Божията Любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух." /5;5/. Тук Павел засяга един от най-дълбоките въпроси за спасението чрез вярата в Господа Исуса Христа, чрез Чието възкресение ние сме оправдани и тъй, оправдани чрез вярата, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос. Тази вяра и това оправдание, за което говори Павел, довежда до вътрешен мир, до мир в Бога. А ние виждаме, че съвременните хора, които вярват в Бога и в Христа, нямат мир нито в себе си, нито помежду си.
към текста >>
"И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта изпитана правда, а изпитаната правда надежда." /5;1-3/.
"А на този, който върши дела, наградата му не се счнга като благодеяние, но като дълг; а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда." /4;4-5/. Павел изяснява тази идея за оправдаване чрез вярата с примери от живота на Авраама, като казва: "Уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни. Затова му се вмени за правда. Това пък, че му се вмени за правда, не се написа само за него, но и за нас, на които ще се вменява за правда, като вярваме в Този, Който е възкръснал от мъртвите, Исуса, нашият Господ, Който биде предаден за прегрешенията ни, и биде възкресен за оправданието ни." /4;21-25/. "И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос; посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се радваме поради надеждата за Божията Слава.
"И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта изпитана правда, а изпитаната правда надежда." /5;1-3/.
"А надеждата не посрамява, защото Божията Любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух." /5;5/. Тук Павел засяга един от най-дълбоките въпроси за спасението чрез вярата в Господа Исуса Христа, чрез Чието възкресение ние сме оправдани и тъй, оправдани чрез вярата, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос. Тази вяра и това оправдание, за което говори Павел, довежда до вътрешен мир, до мир в Бога. А ние виждаме, че съвременните хора, които вярват в Бога и в Христа, нямат мир нито в себе си, нито помежду си. Това показва, че Павел не говори за обикновената вяра, която хората имат, а за нещо друго.
към текста >>
"А надеждата не посрамява, защото Божията
Любов
е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух." /5;5/.
Павел изяснява тази идея за оправдаване чрез вярата с примери от живота на Авраама, като казва: "Уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни. Затова му се вмени за правда. Това пък, че му се вмени за правда, не се написа само за него, но и за нас, на които ще се вменява за правда, като вярваме в Този, Който е възкръснал от мъртвите, Исуса, нашият Господ, Който биде предаден за прегрешенията ни, и биде възкресен за оправданието ни." /4;21-25/. "И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос; посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се радваме поради надеждата за Божията Слава. "И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта изпитана правда, а изпитаната правда надежда." /5;1-3/.
"А надеждата не посрамява, защото Божията
Любов
е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух." /5;5/.
Тук Павел засяга един от най-дълбоките въпроси за спасението чрез вярата в Господа Исуса Христа, чрез Чието възкресение ние сме оправдани и тъй, оправдани чрез вярата, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос. Тази вяра и това оправдание, за което говори Павел, довежда до вътрешен мир, до мир в Бога. А ние виждаме, че съвременните хора, които вярват в Бога и в Христа, нямат мир нито в себе си, нито помежду си. Това показва, че Павел не говори за обикновената вяра, която хората имат, а за нещо друго. Той казва: "Понеже всички съгрешиха чрез Адама, т.е.
към текста >>
Тук Павел засяга един от най-дълбоките въпроси за спасението чрез вярата в Господа Исуса Христа, чрез Чието възкресение ние сме оправдани и тъй, оправдани чрез вярата, имаме мир с
Бога
, чрез нашия Господ Исус Христос.
Затова му се вмени за правда. Това пък, че му се вмени за правда, не се написа само за него, но и за нас, на които ще се вменява за правда, като вярваме в Този, Който е възкръснал от мъртвите, Исуса, нашият Господ, Който биде предаден за прегрешенията ни, и биде възкресен за оправданието ни." /4;21-25/. "И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос; посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се радваме поради надеждата за Божията Слава. "И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта изпитана правда, а изпитаната правда надежда." /5;1-3/. "А надеждата не посрамява, защото Божията Любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух." /5;5/.
Тук Павел засяга един от най-дълбоките въпроси за спасението чрез вярата в Господа Исуса Христа, чрез Чието възкресение ние сме оправдани и тъй, оправдани чрез вярата, имаме мир с
Бога
, чрез нашия Господ Исус Христос.
Тази вяра и това оправдание, за което говори Павел, довежда до вътрешен мир, до мир в Бога. А ние виждаме, че съвременните хора, които вярват в Бога и в Христа, нямат мир нито в себе си, нито помежду си. Това показва, че Павел не говори за обикновената вяра, която хората имат, а за нещо друго. Той казва: "Понеже всички съгрешиха чрез Адама, т.е. става въпрос за първичния грях, и с Неговата благост се оправдаваме даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса.
към текста >>
Тази вяра и това оправдание, за което говори Павел, довежда до вътрешен мир, до мир в
Бога
.
Това пък, че му се вмени за правда, не се написа само за него, но и за нас, на които ще се вменява за правда, като вярваме в Този, Който е възкръснал от мъртвите, Исуса, нашият Господ, Който биде предаден за прегрешенията ни, и биде възкресен за оправданието ни." /4;21-25/. "И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос; посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се радваме поради надеждата за Божията Слава. "И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта изпитана правда, а изпитаната правда надежда." /5;1-3/. "А надеждата не посрамява, защото Божията Любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух." /5;5/. Тук Павел засяга един от най-дълбоките въпроси за спасението чрез вярата в Господа Исуса Христа, чрез Чието възкресение ние сме оправдани и тъй, оправдани чрез вярата, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос.
Тази вяра и това оправдание, за което говори Павел, довежда до вътрешен мир, до мир в
Бога
.
А ние виждаме, че съвременните хора, които вярват в Бога и в Христа, нямат мир нито в себе си, нито помежду си. Това показва, че Павел не говори за обикновената вяра, която хората имат, а за нещо друго. Той казва: "Понеже всички съгрешиха чрез Адама, т.е. става въпрос за първичния грях, и с Неговата благост се оправдаваме даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса. Значи, тук става въпрос за изкупление на първичния грях на човечеството, което става чрез вярата в Христа Исуса, а не чрез дела.
към текста >>
А ние виждаме, че съвременните хора, които вярват в
Бога
и в Христа, нямат мир нито в
себе
си, нито помежду си.
"И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос; посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се радваме поради надеждата за Божията Слава. "И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта изпитана правда, а изпитаната правда надежда." /5;1-3/. "А надеждата не посрамява, защото Божията Любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух." /5;5/. Тук Павел засяга един от най-дълбоките въпроси за спасението чрез вярата в Господа Исуса Христа, чрез Чието възкресение ние сме оправдани и тъй, оправдани чрез вярата, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос. Тази вяра и това оправдание, за което говори Павел, довежда до вътрешен мир, до мир в Бога.
А ние виждаме, че съвременните хора, които вярват в
Бога
и в Христа, нямат мир нито в
себе
си, нито помежду си.
Това показва, че Павел не говори за обикновената вяра, която хората имат, а за нещо друго. Той казва: "Понеже всички съгрешиха чрез Адама, т.е. става въпрос за първичния грях, и с Неговата благост се оправдаваме даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса. Значи, тук става въпрос за изкупление на първичния грях на човечеството, което става чрез вярата в Христа Исуса, а не чрез дела. За да разберем това изкупление, трябва да разберем в какво се състои първичният грях.
към текста >>
Че тук става въпрос за първичния грях, не за отделните грехове на хората, се разбира и от предишните му думи, където казва: "За Деня на Гнева, когато ще се открие праведната съдба от
Бога
, Който ще въздаде на всеки според делата му: Вечен Живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят Слава, почест и безсмъртие; а пък гняв и нег одувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на Истината, а се покоряват на неправдата; скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло." /2;5-9/.
Значи, тук става въпрос за изкупление на първичния грях на човечеството, което става чрез вярата в Христа Исуса, а не чрез дела. За да разберем това изкупление, трябва да разберем в какво се състои първичният грях. Според Писанието, той се състои в непослушанието на първите хора. Това непослушание се състои в яденето на забранения плод. По такъв начин виждаме, как загадка върху загадка са свързани в едно, които трябва да се изяснят, за да се разберат думите на Павел, че човек се оправдава чрез вярата.
Че тук става въпрос за първичния грях, не за отделните грехове на хората, се разбира и от предишните му думи, където казва: "За Деня на Гнева, когато ще се открие праведната съдба от
Бога
, Който ще въздаде на всеки според делата му: Вечен Живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят Слава, почест и безсмъртие; а пък гняв и нег одувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на Истината, а се покоряват на неправдата; скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло." /2;5-9/.
Ако съпоставим тези две мисли, ще излезе, че Павел си противоречи. Но всъщност той не си противоречи, защото когато говори за оправдаване чрез вярата, а не с дела, той разбира оправдаване на първичния грях, който се състои в това, че хората се отказаха от Бога, от Христа и се увлякоха по ума на тъмните сили, с които влязоха в контакт. И с това се увлякоха в гъстата материя и тръгнаха по инволюционния път. Изкупването чрез кръвта на Исус Христос се състои в това, че Христос, чрез преминаването Си през Голгота и побежда- ването на Смъртга и разрушаването на ада, както се казва в Писанието, дава обратен импулс на човешкото развитие, на човечеството като цяло, с което човечеството поема обратен път към Бога. А за личните си грехове, както казва и Павел, всеки сам ще си носи последствията.
към текста >>
Но всъщност той не си противоречи, защото когато говори за оправдаване чрез вярата, а не с дела, той разбира оправдаване на първичния грях, който се състои в това, че хората се отказаха от
Бога
, от Христа и се увлякоха по ума на тъмните сили, с които влязоха в контакт.
Според Писанието, той се състои в непослушанието на първите хора. Това непослушание се състои в яденето на забранения плод. По такъв начин виждаме, как загадка върху загадка са свързани в едно, които трябва да се изяснят, за да се разберат думите на Павел, че човек се оправдава чрез вярата. Че тук става въпрос за първичния грях, не за отделните грехове на хората, се разбира и от предишните му думи, където казва: "За Деня на Гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога, Който ще въздаде на всеки според делата му: Вечен Живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят Слава, почест и безсмъртие; а пък гняв и нег одувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на Истината, а се покоряват на неправдата; скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло." /2;5-9/. Ако съпоставим тези две мисли, ще излезе, че Павел си противоречи.
Но всъщност той не си противоречи, защото когато говори за оправдаване чрез вярата, а не с дела, той разбира оправдаване на първичния грях, който се състои в това, че хората се отказаха от
Бога
, от Христа и се увлякоха по ума на тъмните сили, с които влязоха в контакт.
И с това се увлякоха в гъстата материя и тръгнаха по инволюционния път. Изкупването чрез кръвта на Исус Христос се състои в това, че Христос, чрез преминаването Си през Голгота и побежда- ването на Смъртга и разрушаването на ада, както се казва в Писанието, дава обратен импулс на човешкото развитие, на човечеството като цяло, с което човечеството поема обратен път към Бога. А за личните си грехове, както казва и Павел, всеки сам ще си носи последствията. Това е много накратко изяснение на идеята на Павел за оправдаването чрез вяра. Вярата е качество на човешкия ум, тя е свързана с Мъдростта.
към текста >>
Изкупването чрез кръвта на Исус Христос се състои в това, че Христос, чрез преминаването Си през Голгота и побежда- ването на Смъртга и разрушаването на ада, както се казва в Писанието, дава обратен импулс на човешкото развитие, на човечеството като цяло, с което човечеството поема обратен път
към
Бога
.
По такъв начин виждаме, как загадка върху загадка са свързани в едно, които трябва да се изяснят, за да се разберат думите на Павел, че човек се оправдава чрез вярата. Че тук става въпрос за първичния грях, не за отделните грехове на хората, се разбира и от предишните му думи, където казва: "За Деня на Гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога, Който ще въздаде на всеки според делата му: Вечен Живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят Слава, почест и безсмъртие; а пък гняв и нег одувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на Истината, а се покоряват на неправдата; скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло." /2;5-9/. Ако съпоставим тези две мисли, ще излезе, че Павел си противоречи. Но всъщност той не си противоречи, защото когато говори за оправдаване чрез вярата, а не с дела, той разбира оправдаване на първичния грях, който се състои в това, че хората се отказаха от Бога, от Христа и се увлякоха по ума на тъмните сили, с които влязоха в контакт. И с това се увлякоха в гъстата материя и тръгнаха по инволюционния път.
Изкупването чрез кръвта на Исус Христос се състои в това, че Христос, чрез преминаването Си през Голгота и побежда- ването на Смъртга и разрушаването на ада, както се казва в Писанието, дава обратен импулс на човешкото развитие, на човечеството като цяло, с което човечеството поема обратен път
към
Бога
.
А за личните си грехове, както казва и Павел, всеки сам ще си носи последствията. Това е много накратко изяснение на идеята на Павел за оправдаването чрез вяра. Вярата е качество на човешкия ум, тя е свързана с Мъдростта. Тази мисъл на Павел ни навежда на мисълта, че Христос с това, което направи за човечеството, създаде условия за развиване на човешкия ум, с което му даде условия да влезе в Пътя на Мъдростта, която ще му разкрие Божествените закони, които като изпълнява, ще дойде до придобиване на Вечния Живот. Това значи спасение чрез вярата, т.е.
към текста >>
"Но сега, като се освободихте от греха, и станахте слуги на
Бога
, имате за плод това, че отивате
към
светост, на която Истината е Вечен Живот.
Че това е така, че се отнася до първичния грях, се вижда и от мисълта на Павел, който казва: "Защото, както чрез не- послушанието на единия човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на единия мнозината ще станат праведни." /5;19/. А по-нататък Павел свързва двете идеи, като казва: "А отгоре на това дойде и законът, та се умножи прегрешението; а гдето се умножи грехът, преумножи се благодатта; така щото, както грехът бе царувал и докара смърт, така да царува благодатта чрез Правдата и да докара Вечен Живот чрез Исуса Христа, нашия Господ." /5;20-21/. След това Павел развива идеята за изкуплението чрез Христа, като казва: "Защото ако сме се съединили с Него чрез смърт, подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение, подобно на Неговото; като знаем това, че нашето старо естество бе разпнато с Него, за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече на греха. Защото, който е умрял, той е оправдан от греха. Но ако сме умрели с Христа, вярваме, че ще и да живеем с Него, знаейки, че Христос, като биде възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над Него." /6;5-9/.
"Но сега, като се освободихте от греха, и станахте слуги на
Бога
, имате за плод това, че отивате
към
светост, на която Истината е Вечен Живот.
Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е Вечен Живот в Христа Исуса, нашия ГОСПОД." /6;22-23/. В 7-ма глава Павел развива идеята за двойното човешко естество по следния начин: "Обаче, ако върша това, което не искам, съгласен съм със закона, че е добър. Затова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене. Защото зная, че в мене, сиреч, в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша.
към текста >>
Защото копнежът на плътта е враждебен на
Бога
, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може; и тия, които са плътски, не могат да угодят на
Бога
.
И тъй, намирам тоя закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близу. Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон; но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми... И тъй, сам аз с ума си слугувам на Божия закон, а с плътта - на греховния закон." /7; 16-25/. След това разглежда въпроса от друга страна, като казва следното: "Понеже това, което бе невъзможно за закона, поради туй, че бе отслабнал чрез плътта, Бог го извърши като изпрати Сина Си в плът, подобна на греховната плът и в жертва за грях, и осъди греха в плътта, за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим, не по плът, но по Дух. Защото тия, които са плътски, копнеят за плътското; а тия, които са духовни - за духовното. Понеже копнежът на плътта значи смърт; а копнежът на Духа значи живот и мир.
Защото копнежът на плътта е враждебен на
Бога
, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може; и тия, които са плътски, не могат да угодят на
Бога
.
Вие, обаче, не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов. Обаче, ако Христос е във вас, то при все, че тялото е мъртво поради греха, духът е жив поради Правдата. И ако живее във вас Духът на Този, Който е възкресил Исуса от мъртвите, то Същият, Който възкреси Христа Исуса от мъртвите, ще възкреси и вашите смъртни тела чрез Духа Си, който обитава във вас... Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвите телесните действия, ще живеете. Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии Синове.
към текста >>
И ако живее във вас Духът на Този, Който е възкресил Исуса от мъртвите, то Същият, Който възкреси Христа Исуса от мъртвите, ще възкреси и вашите смъртни тела чрез Духа Си, който обитава във вас... Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвите телесните действия, ще живеете.
Понеже копнежът на плътта значи смърт; а копнежът на Духа значи живот и мир. Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може; и тия, които са плътски, не могат да угодят на Бога. Вие, обаче, не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов. Обаче, ако Христос е във вас, то при все, че тялото е мъртво поради греха, духът е жив поради Правдата.
И ако живее във вас Духът на Този, Който е възкресил Исуса от мъртвите, то Същият, Който възкреси Христа Исуса от мъртвите, ще възкреси и вашите смъртни тела чрез Духа Си, който обитава във вас... Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвите телесните действия, ще живеете.
Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии Синове. Защото не сте приели дух на робство, та да бъдете пак на страх, но приели сте дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва, Отче! Така самият Дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божии чада. И ако сме чада, то сме и наследници, наследници на Бога, а сънаследници с Христа, та, ако страдаме с Него, да се и прославяме заедно с Него." /8;3-17/. "Понеже създанието беше подчинено на немощ, не своеволно, но чрез Този, Който го подчини, с надежда, че и самото създание ще се освободи от робството на тлението и ще премине в славната свобода на Божиите чада.
към текста >>
И ако сме чада, то сме и наследници, наследници на
Бога
, а сънаследници с Христа, та, ако страдаме с Него, да се и прославяме заедно с Него." /8;3-17/.
Обаче, ако Христос е във вас, то при все, че тялото е мъртво поради греха, духът е жив поради Правдата. И ако живее във вас Духът на Този, Който е възкресил Исуса от мъртвите, то Същият, Който възкреси Христа Исуса от мъртвите, ще възкреси и вашите смъртни тела чрез Духа Си, който обитава във вас... Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвите телесните действия, ще живеете. Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии Синове. Защото не сте приели дух на робство, та да бъдете пак на страх, но приели сте дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва, Отче! Така самият Дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божии чада.
И ако сме чада, то сме и наследници, наследници на
Бога
, а сънаследници с Христа, та, ако страдаме с Него, да се и прославяме заедно с Него." /8;3-17/.
"Понеже създанието беше подчинено на немощ, не своеволно, но чрез Този, Който го подчини, с надежда, че и самото създание ще се освободи от робството на тлението и ще премине в славната свобода на Божиите чада. Понеже знаем, че цялото създание съвкупно въздиша и се мъчи до сега. И не само то, но и ние, които имаме Дух в начатък, и сами ние въздишаме в себе си и ожидаме осиновлението си, сиреч, изкупването на нашето тяло. /8;20-23/. В тази мисъл е скрита една от най-дълбоките истини на Окултната наука за слизането на Духа в материята и на неговото възлизане. Тази истина е толкова дълбока и обширна, че е необходима цяла книга за нейното изяснение.
към текста >>
И не само то, но и ние, които имаме Дух в начатък, и сами ние въздишаме в
себе
си и ожидаме осиновлението си, сиреч, изкупването на нашето тяло. /8;20-23/.
Защото не сте приели дух на робство, та да бъдете пак на страх, но приели сте дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва, Отче! Така самият Дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божии чада. И ако сме чада, то сме и наследници, наследници на Бога, а сънаследници с Христа, та, ако страдаме с Него, да се и прославяме заедно с Него." /8;3-17/. "Понеже създанието беше подчинено на немощ, не своеволно, но чрез Този, Който го подчини, с надежда, че и самото създание ще се освободи от робството на тлението и ще премине в славната свобода на Божиите чада. Понеже знаем, че цялото създание съвкупно въздиша и се мъчи до сега.
И не само то, но и ние, които имаме Дух в начатък, и сами ние въздишаме в
себе
си и ожидаме осиновлението си, сиреч, изкупването на нашето тяло. /8;20-23/.
В тази мисъл е скрита една от най-дълбоките истини на Окултната наука за слизането на Духа в материята и на неговото възлизане. Тази истина е толкова дълбока и обширна, че е необходима цяла книга за нейното изяснение. "Но знаем, че всичко съдейства за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение. Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя; а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави. И тъй, какво да кажем за това?
към текста >>
"Но знаем, че всичко съдейства за добро на тия, които любят
Бога
, които са призовани според Неговото намерение.
"Понеже създанието беше подчинено на немощ, не своеволно, но чрез Този, Който го подчини, с надежда, че и самото създание ще се освободи от робството на тлението и ще премине в славната свобода на Божиите чада. Понеже знаем, че цялото създание съвкупно въздиша и се мъчи до сега. И не само то, но и ние, които имаме Дух в начатък, и сами ние въздишаме в себе си и ожидаме осиновлението си, сиреч, изкупването на нашето тяло. /8;20-23/. В тази мисъл е скрита една от най-дълбоките истини на Окултната наука за слизането на Духа в материята и на неговото възлизане. Тази истина е толкова дълбока и обширна, че е необходима цяла книга за нейното изяснение.
"Но знаем, че всичко съдейства за добро на тия, които любят
Бога
, които са призовани според Неговото намерение.
Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя; а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави. И тъй, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас? " /8;28-31/. В тези няколко стиха Навел в забулена форма ни разкрива Пътя на окултните ученици, които са предопределени и призвани.
към текста >>
Ако Бог е
откъм
нас, кой ще бъде против нас?
В тази мисъл е скрита една от най-дълбоките истини на Окултната наука за слизането на Духа в материята и на неговото възлизане. Тази истина е толкова дълбока и обширна, че е необходима цяла книга за нейното изяснение. "Но знаем, че всичко съдейства за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение. Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя; а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави. И тъй, какво да кажем за това?
Ако Бог е
откъм
нас, кой ще бъде против нас?
" /8;28-31/. В тези няколко стиха Навел в забулена форма ни разкрива Пътя на окултните ученици, които са предопределени и призвани. По-нататък Павел пак подема темата за спасението чрез вярата, която на много места подхваща. Той казва: "Защото ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш. Защото със сърце вярва човек и се оправдава; и с уста прави изповед и се спасява.
към текста >>
Той казва: "Защото ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш.
И тъй, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас? " /8;28-31/. В тези няколко стиха Навел в забулена форма ни разкрива Пътя на окултните ученици, които са предопределени и призвани. По-нататък Павел пак подема темата за спасението чрез вярата, която на много места подхваща.
Той казва: "Защото ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш.
Защото със сърце вярва човек и се оправдава; и с уста прави изповед и се спасява. Защото Писанието казва: "Никой, който вярва в Него, не ще се посрами." Понеже няма разлика между юдеин и грък, защото същият Господ е Господ на всички, богат към всички, които Го призовават. Защото "всеки, който призове Господното Име, ще се спаси" /10;9-13/... "И тъй, вярването е от слушане, а слушането - от Христовото Слово." /10;17/. В 9-та глава, 6-ти стих казва: "Защото не всички ония са Израил, които са от Израиля.", т.е. избран народ.
към текста >>
Защото Писанието казва: "Никой, който вярва в Него, не ще се посрами." Понеже няма разлика между юдеин и грък, защото същият Господ е Господ на всички,
богат
към
всички, които Го призовават.
" /8;28-31/. В тези няколко стиха Навел в забулена форма ни разкрива Пътя на окултните ученици, които са предопределени и призвани. По-нататък Павел пак подема темата за спасението чрез вярата, която на много места подхваща. Той казва: "Защото ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш. Защото със сърце вярва човек и се оправдава; и с уста прави изповед и се спасява.
Защото Писанието казва: "Никой, който вярва в Него, не ще се посрами." Понеже няма разлика между юдеин и грък, защото същият Господ е Господ на всички,
богат
към
всички, които Го призовават.
Защото "всеки, който призове Господното Име, ще се спаси" /10;9-13/... "И тъй, вярването е от слушане, а слушането - от Христовото Слово." /10;17/. В 9-та глава, 6-ти стих казва: "Защото не всички ония са Израил, които са от Израиля.", т.е. избран народ. В 11-та глава пак се връща на този въпрос и казва: "Онова, което Израил търсеше, това не получи, но избраните го получиха, а останалите се закоравяха даже до днес." /11;7/. Следователно, навсякъде в Писанието, където се говори за Израил като избран народ, се подразбират окултните ученици, учениците на Бялото Братство, които са живели между всички древни народи.
към текста >>
"О, колко дълбоко е
богатството
на Премъдростта и знанието на
Бога
!
Защото "всеки, който призове Господното Име, ще се спаси" /10;9-13/... "И тъй, вярването е от слушане, а слушането - от Христовото Слово." /10;17/. В 9-та глава, 6-ти стих казва: "Защото не всички ония са Израил, които са от Израиля.", т.е. избран народ. В 11-та глава пак се връща на този въпрос и казва: "Онова, което Израил търсеше, това не получи, но избраните го получиха, а останалите се закоравяха даже до днес." /11;7/. Следователно, навсякъде в Писанието, където се говори за Израил като избран народ, се подразбират окултните ученици, учениците на Бялото Братство, които са живели между всички древни народи.
"О, колко дълбоко е
богатството
на Премъдростта и знанието на
Бога
!
Колко са непостижими Неговите съдби и неизследими пътищата Му! " /11;33/. "Защото е от Него, чрез Него и за Него. Нему да бъде слава до векове. Амин." /11;36/.
към текста >>
"И недейте се съобразява с тоя век, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит, що е Божията Воля - това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено."/12;2/.
"Защото е от Него, чрез Него и за Него. Нему да бъде слава до векове. Амин." /11;36/. В 12 та глава дава ред правила и наставления за учениците на Новото учение в Рим. Ще цитирам само някои от тях, които са полезни и верни и за учениците на днешните времена.
"И недейте се съобразява с тоя век, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит, що е Божията Воля - това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено."/12;2/.
"Защото чрез дадената благодат, казвам на всеки един измежду вас, който е по-виден, да не мисли за себе си по-високо, отколкото трябва да мисли, но да разсъждава гака, щото да мисли скромно, според делата на вярата, които Бог е на всекиго разпределил." /12;3/. "Защото, както имаме много части в едно тяло, а не всичките части имат същата служба, така и ние мнозината сме едно тяло в Христа, а сме части, всеки от нас, един на друг." /12;4-5/. "И като имаме дарби, които се различават според дадената ни благодат, ако е пророчество, нека пророкуваме съобразно с вярата; ако ли служене, нека прилежаваме в служенето; ако някой поучава, нека прилежава в поучаването; ако увещава, в увещаването; който раздава, да раздава щедро; който управлява, да управлява с усърдие, който показва милост, да я показва доброволно." /12;19/. "Любовта да бъде нелицемерна; отвращавайте се от злото, а прилепявайте се към доброто."/12;9/. "В братолюбието си обичайте се един друг като сродници; изпреваряйте се да си отдавате един на друг почит." /12;10/.
към текста >>
"Защото чрез дадената благодат, казвам на всеки един измежду вас, който е по-виден, да не мисли за
себе
си по-високо, отколкото трябва да мисли, но да разсъждава гака, щото да мисли скромно, според делата на вярата, които Бог е на всекиго разпределил." /12;3/.
Нему да бъде слава до векове. Амин." /11;36/. В 12 та глава дава ред правила и наставления за учениците на Новото учение в Рим. Ще цитирам само някои от тях, които са полезни и верни и за учениците на днешните времена. "И недейте се съобразява с тоя век, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит, що е Божията Воля - това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено."/12;2/.
"Защото чрез дадената благодат, казвам на всеки един измежду вас, който е по-виден, да не мисли за
себе
си по-високо, отколкото трябва да мисли, но да разсъждава гака, щото да мисли скромно, според делата на вярата, които Бог е на всекиго разпределил." /12;3/.
"Защото, както имаме много части в едно тяло, а не всичките части имат същата служба, така и ние мнозината сме едно тяло в Христа, а сме части, всеки от нас, един на друг." /12;4-5/. "И като имаме дарби, които се различават според дадената ни благодат, ако е пророчество, нека пророкуваме съобразно с вярата; ако ли служене, нека прилежаваме в служенето; ако някой поучава, нека прилежава в поучаването; ако увещава, в увещаването; който раздава, да раздава щедро; който управлява, да управлява с усърдие, който показва милост, да я показва доброволно." /12;19/. "Любовта да бъде нелицемерна; отвращавайте се от злото, а прилепявайте се към доброто."/12;9/. "В братолюбието си обичайте се един друг като сродници; изпреваряйте се да си отдавате един на друг почит." /12;10/. "В усърдието бивайте нелениви, пламенни по дух, като служите на Господа." /12;11/.
към текста >>
"
Любовта
да бъде нелицемерна; отвращавайте се от злото, а прилепявайте се
към
доброто."/12;9/.
Ще цитирам само някои от тях, които са полезни и верни и за учениците на днешните времена. "И недейте се съобразява с тоя век, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит, що е Божията Воля - това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено."/12;2/. "Защото чрез дадената благодат, казвам на всеки един измежду вас, който е по-виден, да не мисли за себе си по-високо, отколкото трябва да мисли, но да разсъждава гака, щото да мисли скромно, според делата на вярата, които Бог е на всекиго разпределил." /12;3/. "Защото, както имаме много части в едно тяло, а не всичките части имат същата служба, така и ние мнозината сме едно тяло в Христа, а сме части, всеки от нас, един на друг." /12;4-5/. "И като имаме дарби, които се различават според дадената ни благодат, ако е пророчество, нека пророкуваме съобразно с вярата; ако ли служене, нека прилежаваме в служенето; ако някой поучава, нека прилежава в поучаването; ако увещава, в увещаването; който раздава, да раздава щедро; който управлява, да управлява с усърдие, който показва милост, да я показва доброволно." /12;19/.
"
Любовта
да бъде нелицемерна; отвращавайте се от злото, а прилепявайте се
към
доброто."/12;9/.
"В братолюбието си обичайте се един друг като сродници; изпреваряйте се да си отдавате един на друг почит." /12;10/. "В усърдието бивайте нелениви, пламенни по дух, като служите на Господа." /12;11/. "Радвайте се в надеждата, в скръб бивайте твърди, в молитва ПОСТОЯННИ." /12;12/. "Помагайте на светиите в нуждите им; предавайте се на гостолюбие." /12;13/. "Благославяйте ония, които ви гонят; благославяйте и не кълнете." /12;14/.
към текста >>
"Бъдете единомислени един
към
друг; не давайте ума си на високи неща, но предавайте се на скромни неща; не считайте
себе
си за мъдри." /12;16/.
"В усърдието бивайте нелениви, пламенни по дух, като служите на Господа." /12;11/. "Радвайте се в надеждата, в скръб бивайте твърди, в молитва ПОСТОЯННИ." /12;12/. "Помагайте на светиите в нуждите им; предавайте се на гостолюбие." /12;13/. "Благославяйте ония, които ви гонят; благославяйте и не кълнете." /12;14/. "Радвайте се с ония, които се радват; плачете с ония, които плачат." /12;15/.
"Бъдете единомислени един
към
друг; не давайте ума си на високи неща, но предавайте се на скромни неща; не считайте
себе
си за мъдри." /12;16/.
"Никому не връщайте зло за зло; промишлявайте за това, което е добро пред всичките човеци." /12;17/. "Не си отмъщавайте, възлюблени, но дайте място на Божия Гняв; защото е писано: "На Мене принадлежи отмъщението, Аз ще сторя въздаяние, казва Господ." /12;19/. "Ако е гладен неприятелят ти, нахрани го; ако е жаден, напой го; защото, това като нравиш, ще натрупаш жар на главата му." /12;20/. "Не се оставяй да те побеждава злото; но ти побеждавай злото чрез доброто." /12;21/. "Отдавайте на всички дължимото: комуто се дължи данък, данъка; комуто мито, митото; комуто страх, страха; комуто почит, почитта.
към текста >>
Не оставяйте никому длъжни в нищо, освен един друг да се обичате, защото който обича другиго, изпълнява закона...
Любовта
не върши зло на
ближния
; следователно,
любовта
изпълнява закона." /13;7-8,10/.
"Никому не връщайте зло за зло; промишлявайте за това, което е добро пред всичките човеци." /12;17/. "Не си отмъщавайте, възлюблени, но дайте място на Божия Гняв; защото е писано: "На Мене принадлежи отмъщението, Аз ще сторя въздаяние, казва Господ." /12;19/. "Ако е гладен неприятелят ти, нахрани го; ако е жаден, напой го; защото, това като нравиш, ще натрупаш жар на главата му." /12;20/. "Не се оставяй да те побеждава злото; но ти побеждавай злото чрез доброто." /12;21/. "Отдавайте на всички дължимото: комуто се дължи данък, данъка; комуто мито, митото; комуто страх, страха; комуто почит, почитта.
Не оставяйте никому длъжни в нищо, освен един друг да се обичате, защото който обича другиго, изпълнява закона...
Любовта
не върши зло на
ближния
; следователно,
любовта
изпълнява закона." /13;7-8,10/.
"Защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си. Понеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме; и тъй, живеем ли, умираме ли, Господни сме. Защото Христос затова умря и оживе да господства и над мъртвите, и над живите." /14;7-9/. "Защото Божието Царство не е ядене и пиене, но Правда, Мир и радост в Светия Дух. Понеже, който така служи на Христа, бива угоден на Бога и одобрен от човеците." /14;17-18/.
към текста >>
"Защото никой от нас не живее за
себе
си и никой не умира за
себе
си.
"Не си отмъщавайте, възлюблени, но дайте място на Божия Гняв; защото е писано: "На Мене принадлежи отмъщението, Аз ще сторя въздаяние, казва Господ." /12;19/. "Ако е гладен неприятелят ти, нахрани го; ако е жаден, напой го; защото, това като нравиш, ще натрупаш жар на главата му." /12;20/. "Не се оставяй да те побеждава злото; но ти побеждавай злото чрез доброто." /12;21/. "Отдавайте на всички дължимото: комуто се дължи данък, данъка; комуто мито, митото; комуто страх, страха; комуто почит, почитта. Не оставяйте никому длъжни в нищо, освен един друг да се обичате, защото който обича другиго, изпълнява закона... Любовта не върши зло на ближния; следователно, любовта изпълнява закона." /13;7-8,10/.
"Защото никой от нас не живее за
себе
си и никой не умира за
себе
си.
Понеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме; и тъй, живеем ли, умираме ли, Господни сме. Защото Христос затова умря и оживе да господства и над мъртвите, и над живите." /14;7-9/. "Защото Божието Царство не е ядене и пиене, но Правда, Мир и радост в Светия Дух. Понеже, който така служи на Христа, бива угоден на Бога и одобрен от човеците." /14;17-18/. "И тъй, нека търсим това, което служи на мир и за взаимно назидание." /14;19/.
към текста >>
Понеже, който така служи на Христа, бива угоден на
Бога
и одобрен от човеците." /14;17-18/.
Не оставяйте никому длъжни в нищо, освен един друг да се обичате, защото който обича другиго, изпълнява закона... Любовта не върши зло на ближния; следователно, любовта изпълнява закона." /13;7-8,10/. "Защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си. Понеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме; и тъй, живеем ли, умираме ли, Господни сме. Защото Христос затова умря и оживе да господства и над мъртвите, и над живите." /14;7-9/. "Защото Божието Царство не е ядене и пиене, но Правда, Мир и радост в Светия Дух.
Понеже, който така служи на Христа, бива угоден на
Бога
и одобрен от човеците." /14;17-18/.
"И тъй, нека търсим това, което служи на мир и за взаимно назидание." /14;19/. "Заради ядене и пиене недей съсипва Божията работа. Всичко наистина е чисто; но е зло за човека, който с яденето си причинява съблазън." /14;20/. "Добре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито да сториш нещо, чрез което се спъва брат ти, или се съблазнява, или изнемощява." /14;21/.
към текста >>
"Вярата, която имаш за тия неща, имай я за
себе
си пред
Бога
.
"И тъй, нека търсим това, което служи на мир и за взаимно назидание." /14;19/. "Заради ядене и пиене недей съсипва Божията работа. Всичко наистина е чисто; но е зло за човека, който с яденето си причинява съблазън." /14;20/. "Добре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито да сториш нещо, чрез което се спъва брат ти, или се съблазнява, или изнемощява." /14;21/.
"Вярата, която имаш за тия неща, имай я за
себе
си пред
Бога
.
Блажен оня, който не осъжда себе си в това, което одобрява." /14;22/. "Но оня, който се съмнява, осъжда се ако яде, защото не яде от убеждение; а всичко, което не става от убеждение, е грях." /14;23/. "Прочее, ние, силните, сме длъжни да носим немощите на слабите и да не угаждаме на себе си. Всеки от нас да угажда на ближния си, с цел към това, което е добро за назиданието му." /15,1-2/.
към текста >>
Блажен оня, който не осъжда
себе
си в това, което одобрява." /14;22/.
"Заради ядене и пиене недей съсипва Божията работа. Всичко наистина е чисто; но е зло за човека, който с яденето си причинява съблазън." /14;20/. "Добре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито да сториш нещо, чрез което се спъва брат ти, или се съблазнява, или изнемощява." /14;21/. "Вярата, която имаш за тия неща, имай я за себе си пред Бога.
Блажен оня, който не осъжда
себе
си в това, което одобрява." /14;22/.
"Но оня, който се съмнява, осъжда се ако яде, защото не яде от убеждение; а всичко, което не става от убеждение, е грях." /14;23/. "Прочее, ние, силните, сме длъжни да носим немощите на слабите и да не угаждаме на себе си. Всеки от нас да угажда на ближния си, с цел към това, което е добро за назиданието му." /15,1-2/.
към текста >>
"Прочее, ние, силните, сме длъжни да носим немощите на слабите и да не угаждаме на
себе
си.
си причинява съблазън." /14;20/. "Добре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито да сториш нещо, чрез което се спъва брат ти, или се съблазнява, или изнемощява." /14;21/. "Вярата, която имаш за тия неща, имай я за себе си пред Бога. Блажен оня, който не осъжда себе си в това, което одобрява." /14;22/. "Но оня, който се съмнява, осъжда се ако яде, защото не яде от убеждение; а всичко, което не става от убеждение, е грях." /14;23/.
"Прочее, ние, силните, сме длъжни да носим немощите на слабите и да не угаждаме на
себе
си.
Всеки от нас да угажда на ближния си, с цел към това, което е добро за назиданието му." /15,1-2/.
към текста >>
Всеки от нас да угажда на
ближния
си, с цел
към
това, което е добро за назиданието му." /15,1-2/.
"Добре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито да сториш нещо, чрез което се спъва брат ти, или се съблазнява, или изнемощява." /14;21/. "Вярата, която имаш за тия неща, имай я за себе си пред Бога. Блажен оня, който не осъжда себе си в това, което одобрява." /14;22/. "Но оня, който се съмнява, осъжда се ако яде, защото не яде от убеждение; а всичко, което не става от убеждение, е грях." /14;23/. "Прочее, ние, силните, сме длъжни да носим немощите на слабите и да не угаждаме на себе си.
Всеки от нас да угажда на
ближния
си, с цел
към
това, което е добро за назиданието му." /15,1-2/.
към текста >>
49.
НРАВСТВЕНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Богомилите отдавали голямо значение на приложението и затова казвали, подобно на апостол Павел, че всяко писание, способно
към
назидание, е боговдъхновено.
НРАВСТВЕНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ За богомилите Учението на Христа е учение духовно, нравствено и дълбоко окултно, учение, което може да служи за ръководство в живота, което учи хората как да живеят. Богомилите са се стремили да прилагат учението на Христа в живота си и от това са придобивали все повече и повече живот и светлина.
Богомилите отдавали голямо значение на приложението и затова казвали, подобно на апостол Павел, че всяко писание, способно
към
назидание, е боговдъхновено.
/Второ Тимотей,3;16/ Но тази мисъл на апостол Павел е извратена от преписвачите на Новия Завет и са я превели по следния начин: „Цялото Писание /Библията/ е боговдъхновено и полезно за назидание." Богомилите намерили тази мисъл на апостол Павел в оригиналната й форма в съчиненията на Тертулиян, където е казано: „Всяко Писание, способно към назидание, е боговдъхновено." Богомилите съборили догматичните стени, издигнати от ортодоксалната църква и дали възможност на ума да се храни от всичко, което човешкият гений е създал. В това отношение богомилите изпъкват пред нас като ранни хуманисти, които са достигнати само от най-великите мислители на новото време. Според богомилите, боговдъхновен характер има всяка книга, която назидава сърцето и му дава нравствени норми, просвещава ума и окриля духа, насочва волята към героични подвизи, към борба за въдворяване Царството Божие на Земята. Богомилите са първите борци против верската нетърпимост и сляпото неподчинение на антинаучния и антидуховен догматизъм.
към текста >>
/Второ Тимотей,3;16/ Но тази мисъл на апостол Павел е извратена от преписвачите на Новия Завет и са я превели по следния начин: „Цялото Писание /Библията/ е боговдъхновено и полезно за назидание." Богомилите намерили тази мисъл на апостол Павел в оригиналната й форма в съчиненията на Тертулиян, където е казано: „Всяко Писание, способно
към
назидание, е боговдъхновено."
НРАВСТВЕНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ За богомилите Учението на Христа е учение духовно, нравствено и дълбоко окултно, учение, което може да служи за ръководство в живота, което учи хората как да живеят. Богомилите са се стремили да прилагат учението на Христа в живота си и от това са придобивали все повече и повече живот и светлина. Богомилите отдавали голямо значение на приложението и затова казвали, подобно на апостол Павел, че всяко писание, способно към назидание, е боговдъхновено.
/Второ Тимотей,3;16/ Но тази мисъл на апостол Павел е извратена от преписвачите на Новия Завет и са я превели по следния начин: „Цялото Писание /Библията/ е боговдъхновено и полезно за назидание." Богомилите намерили тази мисъл на апостол Павел в оригиналната й форма в съчиненията на Тертулиян, където е казано: „Всяко Писание, способно
към
назидание, е боговдъхновено."
Богомилите съборили догматичните стени, издигнати от ортодоксалната църква и дали възможност на ума да се храни от всичко, което човешкият гений е създал. В това отношение богомилите изпъкват пред нас като ранни хуманисти, които са достигнати само от най-великите мислители на новото време. Според богомилите, боговдъхновен характер има всяка книга, която назидава сърцето и му дава нравствени норми, просвещава ума и окриля духа, насочва волята към героични подвизи, към борба за въдворяване Царството Божие на Земята. Богомилите са първите борци против верската нетърпимост и сляпото неподчинение на антинаучния и антидуховен догматизъм. Богомилите, подобно на Пактенас, Климент Александрийски, Ориген, Свети ... * ( в оригинала не се чете) и други отричали буквалното разбиране на Писанието и приемали алегоричното и символично тълкуване.
към текста >>
Според богомилите, боговдъхновен характер има всяка книга, която назидава сърцето и му дава нравствени норми, просвещава ума и окриля духа, насочва волята
към
героични подвизи,
към
борба за въдворяване Царството Божие на Земята.
Богомилите са се стремили да прилагат учението на Христа в живота си и от това са придобивали все повече и повече живот и светлина. Богомилите отдавали голямо значение на приложението и затова казвали, подобно на апостол Павел, че всяко писание, способно към назидание, е боговдъхновено. /Второ Тимотей,3;16/ Но тази мисъл на апостол Павел е извратена от преписвачите на Новия Завет и са я превели по следния начин: „Цялото Писание /Библията/ е боговдъхновено и полезно за назидание." Богомилите намерили тази мисъл на апостол Павел в оригиналната й форма в съчиненията на Тертулиян, където е казано: „Всяко Писание, способно към назидание, е боговдъхновено." Богомилите съборили догматичните стени, издигнати от ортодоксалната църква и дали възможност на ума да се храни от всичко, което човешкият гений е създал. В това отношение богомилите изпъкват пред нас като ранни хуманисти, които са достигнати само от най-великите мислители на новото време.
Според богомилите, боговдъхновен характер има всяка книга, която назидава сърцето и му дава нравствени норми, просвещава ума и окриля духа, насочва волята
към
героични подвизи,
към
борба за въдворяване Царството Божие на Земята.
Богомилите са първите борци против верската нетърпимост и сляпото неподчинение на антинаучния и антидуховен догматизъм. Богомилите, подобно на Пактенас, Климент Александрийски, Ориген, Свети ... * ( в оригинала не се чете) и други отричали буквалното разбиране на Писанието и приемали алегоричното и символично тълкуване. И затова един автор казва: „Богомилите с риск за живота си срутили инквизиторските стени, махнали печатите от българската мисъл и съвест и дали волност на окования във вериги български дух." Богомилите, подобно на първите християни, възприели публичната изповед, която има голямо възпитателно и морално значение за предпазване от падение, за затвърдяване на вярата в доброто. Дълбокото значение на изповедта се състои в това, че човек освобождава съзнанието си от известни отрицателни образи, които от своя страна са свързани с известни отрицателни енергии, които обременяват съзнанието.
към текста >>
Това, обаче, според Козма, е само външно, а вътрешно те били вълци, грабели стадото, заблуждавали го и го тласкали
към
ада.
Храната и съгласуването на вярата с делата оказвало голямо въздействие върху поведението и характера на богомилите. В един новооткрит паметник във Виенската библиотека се казва, че „нравствено чистите богомили се удостоявали да виждат Светия Дух и да влизат в общение с него и да получават откровение от него. Това се дължи на тяхното умствено просветление и морално съвършенство." Презвитер Козма казва, че богомилите били кротки, смирени, мълчаливи, бледи от пост, не се вглеждали в хората, не се кикотели, т.е. външно приличали на истински християни.
Това, обаче, според Козма, е само външно, а вътрешно те били вълци, грабели стадото, заблуждавали го и го тласкали
към
ада.
Това е субективно схващане на презвитер Козма, което не отговаря на истината. Западните църковници, колкото и да ненавиждали богомилите, казват, че те били тихи, смирени, затова ги наричали добри хора, но тъмни и невежи обскуранти. Козма също казва, че богомилите били безумни. Това са субективни заключения, не почиващи на никакви факти, плод на злоба и омраза. Един съвременен свещеник казва: „Не зная какво да кажа за тези хора, но те никога не лъжат, не клеветят, винаги говорят истината, не крадат, не убиват и не насилват никого.
към текста >>
Те учели, че за основа на брака трябва да служи
любовта
и взаимното уважение и почитание, а не някакво църковно венчаване или държавно узаконяване на брака.
Това са субективни заключения, не почиващи на никакви факти, плод на злоба и омраза. Един съвременен свещеник казва: „Не зная какво да кажа за тези хора, но те никога не лъжат, не клеветят, винаги говорят истината, не крадат, не убиват и не насилват никого. Те, подобно на първите християни, са били против насилието. Те не се кълнели, не се съдели, основавайки се на думите на Иисуса Христа." Богомилите, както вече казах и на друго място, не са били против брака.
Те учели, че за основа на брака трябва да служи
любовта
и взаимното уважение и почитание, а не някакво църковно венчаване или държавно узаконяване на брака.
Те, които живеели в братски общежития, самото братство санкционирало брака. Мъжът и жената се ползвали с еднакви права в задругата и са били равноценни. Те допущали развод по взаимно съгласие, без да има нужда двамата взаимно да се обвиняват. Двама добри, честни съпрузи, но с разни характери, взаимно се съгласявали да се разделят, за да не се тормозят. Съвършените богомили не се женели, защото те следвали Тесния път, за който Христос говори, и били заангажирани с духовна работа за общността.
към текста >>
Те знаели, че тези неща са свързани с така наречената церемониална магия и нямат място в религията, която има за задача да облагороди човешкото сърце и да му даде морални и нравствени норми и подтици
към
доброто и общочовешката и братска
любов
.
С признаването на човешкото достойнство у жената, богомилите издигнали семейния и обществения морал на голяма висота и застанали начело на хуманитарното движение в Европа. Те първи предизвикали в Европа най-голямата социално-етическа революция. Богомилството е било протест против извратеното и фалшифицирано учение на Христа и имало стремеж да живее според Евангелието. Богомилите турили морала за основа на своя личен и обществен живот. Подражавайки във всичко на първите християни, те отрекли целия езически култ в християнството — тайнства, обреди, свещи, кандила, икони, мощи и т.н.
Те знаели, че тези неща са свързани с така наречената церемониална магия и нямат място в религията, която има за задача да облагороди човешкото сърце и да му даде морални и нравствени норми и подтици
към
доброто и общочовешката и братска
любов
.
По такъв начин богомилите освободили човешкия ум от чудото, тайнствата и авторитета. Със снемането на наложените догматични печати върху мисълта и съвестта, богомилите тласнали европейския свят с векове напред в пътя на моралния и интелектуалния прогрес. Религиозното чувство, освободено от опекунството на механическите обреди, предизвикало появата на творчеството — теургизма, богообщението, вдъхновението, радостния възторг, с който се възстановява вътрешния мир и хармония в човешкото сърце и душа. Богомилите извършили едно велико дело, като съединили науката с религията и като признали за боговдъхновено всяко откритие на човешкия гений. Те поставили свободата за единствено условие на интелектуалната и морална култура и с това отрекли правото на опекунство както на държавата, така и на църквата върху мисълта и съвестта на човека.
към текста >>
С това дело те разрушили пакостния и вреден догмат на църквата, че само клерикалите са служители на
Бога
, че само те са Врата за отиване при Него — догмат, който подкопавал от основа естествения морал и убивал у човека всичко идейно и Божествено.
Религиозното чувство, освободено от опекунството на механическите обреди, предизвикало появата на творчеството — теургизма, богообщението, вдъхновението, радостния възторг, с който се възстановява вътрешния мир и хармония в човешкото сърце и душа. Богомилите извършили едно велико дело, като съединили науката с религията и като признали за боговдъхновено всяко откритие на човешкия гений. Те поставили свободата за единствено условие на интелектуалната и морална култура и с това отрекли правото на опекунство както на държавата, така и на църквата върху мисълта и съвестта на човека. За тези си убеждения те отивали с радост на кладата. Богомилите първи в Европа провъзгласили идеята за всеобщо свещеничество — правото на всички мъже и жени да бъдат свещеници на Живия Бог.
С това дело те разрушили пакостния и вреден догмат на църквата, че само клерикалите са служители на
Бога
, че само те са Врата за отиване при Него — догмат, който подкопавал от основа естествения морал и убивал у човека всичко идейно и Божествено.
С признаването на всяко Писание, което назидава, за боговдъхновено, богомилите признали за ценни творенията на мъдреците от всички векове, народи и религии. С тази си умствена толерантност те се издигнали твърде високо над всяко сектантство, фанатизъм и буквоядство. Със свободното тълкуване на Евангелието богомилите премахнали опасния догмат, който донесъл толкова пакости на християнската религия и на науката. С отричането на убийството на хора и животни, защото те са били против смъртното наказание, те се издигат високо над съвременното културно човечество, което и до днес си устройва „пиршества" не само с животинска, но и с човешка кръв и месо. Храната, около която става толкова много спорове, богомилите са разрешили много просто — хранели се с растителна храна и за питие им е служела чистата вода.
към текста >>
С протеста против убийството и крепостничеството те следвали Христа и първите християни и стоят в реда на първите борци против робството и тиранията и провъзгласили истинската демокрация, която признава правото на всеки човек да разполага със
себе
си, както разбира, да има свободата да мисли, както го учи неговият ум и да действа според мисълта и убеждението си.
С тази си умствена толерантност те се издигнали твърде високо над всяко сектантство, фанатизъм и буквоядство. Със свободното тълкуване на Евангелието богомилите премахнали опасния догмат, който донесъл толкова пакости на християнската религия и на науката. С отричането на убийството на хора и животни, защото те са били против смъртното наказание, те се издигат високо над съвременното културно човечество, което и до днес си устройва „пиршества" не само с животинска, но и с човешка кръв и месо. Храната, около която става толкова много спорове, богомилите са разрешили много просто — хранели се с растителна храна и за питие им е служела чистата вода. Защото храната оказва влияние върху темперамента и характера на човека, затова и противниците им не могли да не кажат, че това са добри хора, но лицемери.
С протеста против убийството и крепостничеството те следвали Христа и първите християни и стоят в реда на първите борци против робството и тиранията и провъзгласили истинската демокрация, която признава правото на всеки човек да разполага със
себе
си, както разбира, да има свободата да мисли, както го учи неговият ум и да действа според мисълта и убеждението си.
Те са били за свободата на убежденията. С издигането на личността на жената, с правото й да бъде вероучителка и старейшина, богомилите разрешили преди векове въпроса за женската еманципация и то тъй, както не е разрешен и днес от културното човечество. С искането си държавата и църквата да не се месят в брака, който зависи само от любовта и взаимното съгласие на брачната двойка, богомилите издигнали брака до единствено Тайнство. Това тяхно възвишено гледище за брака за дълго ще представя мечта и за най-чистите души и за най-светлите умове на европейското човечество. С издигането на труда в култ, с поставянето на социално-икономическата взаимопомощ за основа на живота, те унищожили страшното чудовище — егоизма, който и днес терзае културното човечество.
към текста >>
С искането си държавата и църквата да не се месят в брака, който зависи само от
любовта
и взаимното съгласие на брачната двойка, богомилите издигнали брака до единствено Тайнство.
Храната, около която става толкова много спорове, богомилите са разрешили много просто — хранели се с растителна храна и за питие им е служела чистата вода. Защото храната оказва влияние върху темперамента и характера на човека, затова и противниците им не могли да не кажат, че това са добри хора, но лицемери. С протеста против убийството и крепостничеството те следвали Христа и първите християни и стоят в реда на първите борци против робството и тиранията и провъзгласили истинската демокрация, която признава правото на всеки човек да разполага със себе си, както разбира, да има свободата да мисли, както го учи неговият ум и да действа според мисълта и убеждението си. Те са били за свободата на убежденията. С издигането на личността на жената, с правото й да бъде вероучителка и старейшина, богомилите разрешили преди векове въпроса за женската еманципация и то тъй, както не е разрешен и днес от културното човечество.
С искането си държавата и църквата да не се месят в брака, който зависи само от
любовта
и взаимното съгласие на брачната двойка, богомилите издигнали брака до единствено Тайнство.
Това тяхно възвишено гледище за брака за дълго ще представя мечта и за най-чистите души и за най-светлите умове на европейското човечество. С издигането на труда в култ, с поставянето на социално-икономическата взаимопомощ за основа на живота, те унищожили страшното чудовище — егоизма, който и днес терзае културното човечество. С отричането на просешката милостиня богомилите унищожили дискредитирането на човешката личност и поставили въпроса за дълбоки и коренни социални реформи на морална основа — като на сакатите, болните и децата да се дава братска помощ, а на здравите — свобода и право на труд. Земята, според богомилите, е Божия и братска и принадлежи на Божиите деца — тези, които се трудят и работят. Човекът на труда е достоен за своята награда.
към текста >>
Богомилите били глашатаи на свободната мисъл и съвест; на свободното творчество — научно и художествено; на отделяне на църквата от държавата; на брак, несанкциониран от църква и държава, а само от
любовта
между съпрузите, и с това с векове са изпреварили съвременно човечество.
Това тяхно възвишено гледище за брака за дълго ще представя мечта и за най-чистите души и за най-светлите умове на европейското човечество. С издигането на труда в култ, с поставянето на социално-икономическата взаимопомощ за основа на живота, те унищожили страшното чудовище — егоизма, който и днес терзае културното човечество. С отричането на просешката милостиня богомилите унищожили дискредитирането на човешката личност и поставили въпроса за дълбоки и коренни социални реформи на морална основа — като на сакатите, болните и децата да се дава братска помощ, а на здравите — свобода и право на труд. Земята, според богомилите, е Божия и братска и принадлежи на Божиите деца — тези, които се трудят и работят. Човекът на труда е достоен за своята награда.
Богомилите били глашатаи на свободната мисъл и съвест; на свободното творчество — научно и художествено; на отделяне на църквата от държавата; на брак, несанкциониран от църква и държава, а само от
любовта
между съпрузите, и с това с векове са изпреварили съвременно човечество.
С всеобщото свещенство и с идеята за мира и за братските общежития, в които се практикува задружно производство и потребление, като се спазва принципа: Всекиму според силите и на всеки според нуждите. С тяхната работа за идването на Царството Божие на Земята, което е Царство на свободата и братската любов, с трезвеността и вегетарианството те са отишли далеч пред съвременното човечество. Те са се борили не да намалят радостите в живота, а да ги увеличат, да изчезне злото и неговото място да се заеме от доброто. Христо Въргов, който е писал върху Богомилството, казва: „Богомилите са проявили най-светлото, най-идейното, що е могъл да създаде някога българският гений и то не само в теоретическо умуване, а приложено на дело. Чрез Богомилството ние се приобщаваме към общоевропейската култура, затова не укор заслужава то, а почитта и уважението на всеки разумен и морален българин."
към текста >>
С тяхната работа за идването на Царството Божие на Земята, което е Царство на свободата и братската
любов
, с трезвеността и вегетарианството те са отишли далеч пред съвременното човечество.
С отричането на просешката милостиня богомилите унищожили дискредитирането на човешката личност и поставили въпроса за дълбоки и коренни социални реформи на морална основа — като на сакатите, болните и децата да се дава братска помощ, а на здравите — свобода и право на труд. Земята, според богомилите, е Божия и братска и принадлежи на Божиите деца — тези, които се трудят и работят. Човекът на труда е достоен за своята награда. Богомилите били глашатаи на свободната мисъл и съвест; на свободното творчество — научно и художествено; на отделяне на църквата от държавата; на брак, несанкциониран от църква и държава, а само от любовта между съпрузите, и с това с векове са изпреварили съвременно човечество. С всеобщото свещенство и с идеята за мира и за братските общежития, в които се практикува задружно производство и потребление, като се спазва принципа: Всекиму според силите и на всеки според нуждите.
С тяхната работа за идването на Царството Божие на Земята, което е Царство на свободата и братската
любов
, с трезвеността и вегетарианството те са отишли далеч пред съвременното човечество.
Те са се борили не да намалят радостите в живота, а да ги увеличат, да изчезне злото и неговото място да се заеме от доброто. Христо Въргов, който е писал върху Богомилството, казва: „Богомилите са проявили най-светлото, най-идейното, що е могъл да създаде някога българският гений и то не само в теоретическо умуване, а приложено на дело. Чрез Богомилството ние се приобщаваме към общоевропейската култура, затова не укор заслужава то, а почитта и уважението на всеки разумен и морален българин." Като се вглеждали по-дълбоко в себе си и в душата и живота на другите хора, богомилите забелязали, че в човека има две природи. Едната е телесната природа, която се грижи само за себе си и търси наслаждения и удоволствия, а другата — разумна духовна природа, която се чувства като част от общия вселенски живот и се стреми към възвишеното и благородното в живота.
към текста >>
Чрез Богомилството ние се приобщаваме
към
общоевропейската култура, затова не укор заслужава то, а почитта и уважението на всеки разумен и морален българин."
Богомилите били глашатаи на свободната мисъл и съвест; на свободното творчество — научно и художествено; на отделяне на църквата от държавата; на брак, несанкциониран от църква и държава, а само от любовта между съпрузите, и с това с векове са изпреварили съвременно човечество. С всеобщото свещенство и с идеята за мира и за братските общежития, в които се практикува задружно производство и потребление, като се спазва принципа: Всекиму според силите и на всеки според нуждите. С тяхната работа за идването на Царството Божие на Земята, което е Царство на свободата и братската любов, с трезвеността и вегетарианството те са отишли далеч пред съвременното човечество. Те са се борили не да намалят радостите в живота, а да ги увеличат, да изчезне злото и неговото място да се заеме от доброто. Христо Въргов, който е писал върху Богомилството, казва: „Богомилите са проявили най-светлото, най-идейното, що е могъл да създаде някога българският гений и то не само в теоретическо умуване, а приложено на дело.
Чрез Богомилството ние се приобщаваме
към
общоевропейската култура, затова не укор заслужава то, а почитта и уважението на всеки разумен и морален българин."
Като се вглеждали по-дълбоко в себе си и в душата и живота на другите хора, богомилите забелязали, че в човека има две природи. Едната е телесната природа, която се грижи само за себе си и търси наслаждения и удоволствия, а другата — разумна духовна природа, която се чувства като част от общия вселенски живот и се стреми към възвишеното и благородното в живота. Тя се стреми към сливане с Бога, към намирането на Бога в себе си. На това стремление на духовната природа да се слее с общия живот пречи свързаната с нея физическа природа. Богомилите съзнавали това, но те не дохождали до неразумното заключение, правено от някои аскети, че човек трябва чрез измъчване на тялото да се стреми да освободи душата от тленната обвивка.
към текста >>
Като се вглеждали по-дълбоко в
себе
си и в душата и живота на другите хора, богомилите забелязали, че в човека има две природи.
С всеобщото свещенство и с идеята за мира и за братските общежития, в които се практикува задружно производство и потребление, като се спазва принципа: Всекиму според силите и на всеки според нуждите. С тяхната работа за идването на Царството Божие на Земята, което е Царство на свободата и братската любов, с трезвеността и вегетарианството те са отишли далеч пред съвременното човечество. Те са се борили не да намалят радостите в живота, а да ги увеличат, да изчезне злото и неговото място да се заеме от доброто. Христо Въргов, който е писал върху Богомилството, казва: „Богомилите са проявили най-светлото, най-идейното, що е могъл да създаде някога българският гений и то не само в теоретическо умуване, а приложено на дело. Чрез Богомилството ние се приобщаваме към общоевропейската култура, затова не укор заслужава то, а почитта и уважението на всеки разумен и морален българин."
Като се вглеждали по-дълбоко в
себе
си и в душата и живота на другите хора, богомилите забелязали, че в човека има две природи.
Едната е телесната природа, която се грижи само за себе си и търси наслаждения и удоволствия, а другата — разумна духовна природа, която се чувства като част от общия вселенски живот и се стреми към възвишеното и благородното в живота. Тя се стреми към сливане с Бога, към намирането на Бога в себе си. На това стремление на духовната природа да се слее с общия живот пречи свързаната с нея физическа природа. Богомилите съзнавали това, но те не дохождали до неразумното заключение, правено от някои аскети, че човек трябва чрез измъчване на тялото да се стреми да освободи душата от тленната обвивка. Напротив, те се стремели да одухотворят тялото, да го преобразят чрез чист и свят живот, за да го направят достоен носител на душата, чрез което тя да може да изяви своята Божествена природа.
към текста >>
Едната е телесната природа, която се грижи само за
себе
си и търси наслаждения и удоволствия, а другата — разумна духовна природа, която се чувства като част от общия вселенски живот и се стреми
към
възвишеното и благородното в живота.
С тяхната работа за идването на Царството Божие на Земята, което е Царство на свободата и братската любов, с трезвеността и вегетарианството те са отишли далеч пред съвременното човечество. Те са се борили не да намалят радостите в живота, а да ги увеличат, да изчезне злото и неговото място да се заеме от доброто. Христо Въргов, който е писал върху Богомилството, казва: „Богомилите са проявили най-светлото, най-идейното, що е могъл да създаде някога българският гений и то не само в теоретическо умуване, а приложено на дело. Чрез Богомилството ние се приобщаваме към общоевропейската култура, затова не укор заслужава то, а почитта и уважението на всеки разумен и морален българин." Като се вглеждали по-дълбоко в себе си и в душата и живота на другите хора, богомилите забелязали, че в човека има две природи.
Едната е телесната природа, която се грижи само за
себе
си и търси наслаждения и удоволствия, а другата — разумна духовна природа, която се чувства като част от общия вселенски живот и се стреми
към
възвишеното и благородното в живота.
Тя се стреми към сливане с Бога, към намирането на Бога в себе си. На това стремление на духовната природа да се слее с общия живот пречи свързаната с нея физическа природа. Богомилите съзнавали това, но те не дохождали до неразумното заключение, правено от някои аскети, че човек трябва чрез измъчване на тялото да се стреми да освободи душата от тленната обвивка. Напротив, те се стремели да одухотворят тялото, да го преобразят чрез чист и свят живот, за да го направят достоен носител на душата, чрез което тя да може да изяви своята Божествена природа. Богомилите знаели, че душата може да се развива само когато е в тялото, докато постигне своето съвършенство.
към текста >>
Тя се стреми
към
сливане с
Бога
,
към
намирането на
Бога
в
себе
си.
Те са се борили не да намалят радостите в живота, а да ги увеличат, да изчезне злото и неговото място да се заеме от доброто. Христо Въргов, който е писал върху Богомилството, казва: „Богомилите са проявили най-светлото, най-идейното, що е могъл да създаде някога българският гений и то не само в теоретическо умуване, а приложено на дело. Чрез Богомилството ние се приобщаваме към общоевропейската култура, затова не укор заслужава то, а почитта и уважението на всеки разумен и морален българин." Като се вглеждали по-дълбоко в себе си и в душата и живота на другите хора, богомилите забелязали, че в човека има две природи. Едната е телесната природа, която се грижи само за себе си и търси наслаждения и удоволствия, а другата — разумна духовна природа, която се чувства като част от общия вселенски живот и се стреми към възвишеното и благородното в живота.
Тя се стреми
към
сливане с
Бога
,
към
намирането на
Бога
в
себе
си.
На това стремление на духовната природа да се слее с общия живот пречи свързаната с нея физическа природа. Богомилите съзнавали това, но те не дохождали до неразумното заключение, правено от някои аскети, че човек трябва чрез измъчване на тялото да се стреми да освободи душата от тленната обвивка. Напротив, те се стремели да одухотворят тялото, да го преобразят чрез чист и свят живот, за да го направят достоен носител на душата, чрез което тя да може да изяви своята Божествена природа. Богомилите знаели, че душата може да се развива само когато е в тялото, докато постигне своето съвършенство. А душата може да постигне най-голямо съвършенство като си служи с тялото като инструмент и тогава тя може да изпълни своето предназначение — да служи на Бога като помага на хората.
към текста >>
А душата може да постигне най-голямо съвършенство като си служи с тялото като инструмент и тогава тя може да изпълни своето предназначение — да служи на
Бога
като помага на хората.
Тя се стреми към сливане с Бога, към намирането на Бога в себе си. На това стремление на духовната природа да се слее с общия живот пречи свързаната с нея физическа природа. Богомилите съзнавали това, но те не дохождали до неразумното заключение, правено от някои аскети, че човек трябва чрез измъчване на тялото да се стреми да освободи душата от тленната обвивка. Напротив, те се стремели да одухотворят тялото, да го преобразят чрез чист и свят живот, за да го направят достоен носител на душата, чрез което тя да може да изяви своята Божествена природа. Богомилите знаели, че душата може да се развива само когато е в тялото, докато постигне своето съвършенство.
А душата може да постигне най-голямо съвършенство като си служи с тялото като инструмент и тогава тя може да изпълни своето предназначение — да служи на
Бога
като помага на хората.
За богомилите животът на християнина представя равнодействаща на две взаимодействащи сили — физическата и духовната природа, но християнинът трябва да се стреми да заякчи своята духовна природа, което става, когато човек води разумен природосъобразен живот. Затова богомилите били преди всичко вегетарианци и въздържатели. И презвитер Козма казва: „Забраняват да се пие вино и да се яде месо, защото те отдалечавали от Бога." Богомилите учели, че човек трябва да е умерен във всичко и скромен. Поради това те препоръчвали на привържениците си да се задоволяват с умерено количество храна, предимно растителна, като забранявали изрично яденето на месо и пиенето на вино и въобще спиртните питиета. Обличали се скромно, но прилично и не били суетни, а трезви и трудолюбиви хора.
към текста >>
И презвитер Козма казва: „Забраняват да се пие вино и да се яде месо, защото те отдалечавали от
Бога
." Богомилите учели, че човек трябва да е умерен във всичко и скромен.
Напротив, те се стремели да одухотворят тялото, да го преобразят чрез чист и свят живот, за да го направят достоен носител на душата, чрез което тя да може да изяви своята Божествена природа. Богомилите знаели, че душата може да се развива само когато е в тялото, докато постигне своето съвършенство. А душата може да постигне най-голямо съвършенство като си служи с тялото като инструмент и тогава тя може да изпълни своето предназначение — да служи на Бога като помага на хората. За богомилите животът на християнина представя равнодействаща на две взаимодействащи сили — физическата и духовната природа, но християнинът трябва да се стреми да заякчи своята духовна природа, което става, когато човек води разумен природосъобразен живот. Затова богомилите били преди всичко вегетарианци и въздържатели.
И презвитер Козма казва: „Забраняват да се пие вино и да се яде месо, защото те отдалечавали от
Бога
." Богомилите учели, че човек трябва да е умерен във всичко и скромен.
Поради това те препоръчвали на привържениците си да се задоволяват с умерено количество храна, предимно растителна, като забранявали изрично яденето на месо и пиенето на вино и въобще спиртните питиета. Обличали се скромно, но прилично и не били суетни, а трезви и трудолюбиви хора. Богомилите извеждали своите нравствени норми направо от Евангелието, в което те виждали основата на истинското християнство. Затова в живота си те се стремели да прилагат Учението на Христа, което е Учение на любовта и братството между хората. Особено те се придържали в това отношение към планинската проповед на Христа.
към текста >>
Затова в живота си те се стремели да прилагат Учението на Христа, което е Учение на
любовта
и братството между хората.
Затова богомилите били преди всичко вегетарианци и въздържатели. И презвитер Козма казва: „Забраняват да се пие вино и да се яде месо, защото те отдалечавали от Бога." Богомилите учели, че човек трябва да е умерен във всичко и скромен. Поради това те препоръчвали на привържениците си да се задоволяват с умерено количество храна, предимно растителна, като забранявали изрично яденето на месо и пиенето на вино и въобще спиртните питиета. Обличали се скромно, но прилично и не били суетни, а трезви и трудолюбиви хора. Богомилите извеждали своите нравствени норми направо от Евангелието, в което те виждали основата на истинското християнство.
Затова в живота си те се стремели да прилагат Учението на Христа, което е Учение на
любовта
и братството между хората.
Особено те се придържали в това отношение към планинската проповед на Христа. Животът на богомилите е бил изпълнение на нравствените възгледи, дадени от Христа в тази проповед. Те познавали и по-дълбоката окултна страна на тази проповед. Те знаели Новия Завет наизуст и могли да обосноват своите твърдения всеки момент със съответни цитати. Поради важността на планинската проповед, от която те изваждали своите нравствени норми, ще цитирам някои места от нея:
към текста >>
Особено те се придържали в това отношение
към
планинската проповед на Христа.
И презвитер Козма казва: „Забраняват да се пие вино и да се яде месо, защото те отдалечавали от Бога." Богомилите учели, че човек трябва да е умерен във всичко и скромен. Поради това те препоръчвали на привържениците си да се задоволяват с умерено количество храна, предимно растителна, като забранявали изрично яденето на месо и пиенето на вино и въобще спиртните питиета. Обличали се скромно, но прилично и не били суетни, а трезви и трудолюбиви хора. Богомилите извеждали своите нравствени норми направо от Евангелието, в което те виждали основата на истинското християнство. Затова в живота си те се стремели да прилагат Учението на Христа, което е Учение на любовта и братството между хората.
Особено те се придържали в това отношение
към
планинската проповед на Христа.
Животът на богомилите е бил изпълнение на нравствените възгледи, дадени от Христа в тази проповед. Те познавали и по-дълбоката окултна страна на тази проповед. Те знаели Новия Завет наизуст и могли да обосноват своите твърдения всеки момент със съответни цитати. Поради важността на планинската проповед, от която те изваждали своите нравствени норми, ще цитирам някои места от нея: „Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството Небесно."/Матея 5;3/
към текста >>
„Блажени чистите по сърце, защото те ще видят
Бога
." /8/
„Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството Небесно."/Матея 5;3/ „Блажени скърбящите, защото те ще се утешат." /4/ „Блажени кротките, защото те ще наследят Земята." /5/ „Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят."/6/ „Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост." /7/
„Блажени чистите по сърце, защото те ще видят
Бога
." /8/
„Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Синове Божии." /9/ „Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно Царството Небесно." /10/ „Блажени сте, когато ви хулят и гонят и говорят против вас лъжливо, всякакво зло заради Мене." /11/ „Радвайте се и се веселете, защото е голяма наградата ви на Небесата; понеже така гонеха пророците, които бяха преди вас." /12/ „Чули сте, че е речено на старозаветните: Не убивай.
към текста >>
А пък Аз ви казвам, че всеки, който напусне жена си, освен по причина на прелюбодейство, прави я да прелюбодейства.
И който рече на брата си рака /безумний/, излага се на синедриона. А който му рече: Бунтовния безумец, излага се на огъня пъклен." /22/ „Чули сте, че е било казано: Не прелюбодействай. Пък Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си." /27-28/ „Още е казано: Който си напусне жената, нека й даде разводно писмо.
А пък Аз ви казвам, че всеки, който напусне жена си, освен по причина на прелюбодейство, прави я да прелюбодейства.
И който се ожени за нея, когато бъде напусната, той прелюбодейства." /31-32/ „Чули сте, че е речено на старозаветните: Не си престъпвай клетвата, но изпълнявай пред Господа клетвата си. Но Аз ви казвам: Никак да не се кълнете нито в Небето, защото е Престол Божий, нито в Земята, защото е подножие на нозете Му, нито в Ерусалим, защото е град на Великия Цар, нито в главата си да не се кълнеш, защото не можеш направи нито един косъм бял или черен. Но говорът ви да бъде: да, да; не, не. А каквото е повече от това, това е от лукавия."
към текста >>
„Чули сте, че е било казано: Обичай
ближния
си и мрази неприятеля си.
„Чули сте, че било казано: Око за око, зъб за зъб. Аз пък ви казвам: Не се противете на злия човек, но ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата. На този, който би искал да се съди с тебе и да ти вземе ризата, остави му и горната си дреха. Който те принуди да вървиш с него една миля, иди с него две." /40-41/ „Дай на оногова, който проси от тебе и не се отвръщай от оногова, който ти иска на заем." /42/
„Чули сте, че е било казано: Обичай
ближния
си и мрази неприятеля си.
Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и се молете за тези, които ви гонят, за да сте Чада на вашия Отец, Който е на Небесата. Защото Той прави Слънцето Си да грее на злите и на добрите и дава дъжд на праведните и на неправедните. Защото, ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците? Не правят ли същото и езичниците?
към текста >>
Такива са нравствените норми на Християнството, такива са те и за богомилите, които наричат
себе
си истински християни.
Не правят ли същото и езичниците? И тъй, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият Небесен Отец." /48/ „Недейте си събира съкровища на Земята, където молец и ръжда ги разяждат и гдето крадци подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на Небето, където молец и ръжда не ги изяжда и гдето крадци не ги подкопават и не ги крадат. Защото гдето е съкровището, там е сърцето ви." /Матея 6; 19-21/
Такива са нравствените норми на Християнството, такива са те и за богомилите, които наричат
себе
си истински християни.
Богомилите, като са изпълнявали горните думи на Христа, не са се стремели към богатство и раздавали дори и това, което имали на тези, които нямат нищо. Те не са се съдели, обичали всички. Със своята любезност и готовност да се жертват за другите, те привличали на своя страна симпатиите и любовта на народа и по такъв начин спомагали за широкото разпространяване на своето учение. Любовта им се простирала не само над хората, но над всичко живо. Те отричали войната, убийствата и затова не ходели войници, но когато трябвало да защитават отечеството, те са се притичали на помощ, когато са се ползвали със свобода, както е било при Асеновците — Асен Първи, Калоян, Иван Асен Втори и при Самуила.
към текста >>
Богомилите, като са изпълнявали горните думи на Христа, не са се стремели
към
богатство
и раздавали дори и това, което имали на тези, които нямат нищо.
И тъй, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият Небесен Отец." /48/ „Недейте си събира съкровища на Земята, където молец и ръжда ги разяждат и гдето крадци подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на Небето, където молец и ръжда не ги изяжда и гдето крадци не ги подкопават и не ги крадат. Защото гдето е съкровището, там е сърцето ви." /Матея 6; 19-21/ Такива са нравствените норми на Християнството, такива са те и за богомилите, които наричат себе си истински християни.
Богомилите, като са изпълнявали горните думи на Христа, не са се стремели
към
богатство
и раздавали дори и това, което имали на тези, които нямат нищо.
Те не са се съдели, обичали всички. Със своята любезност и готовност да се жертват за другите, те привличали на своя страна симпатиите и любовта на народа и по такъв начин спомагали за широкото разпространяване на своето учение. Любовта им се простирала не само над хората, но над всичко живо. Те отричали войната, убийствата и затова не ходели войници, но когато трябвало да защитават отечеството, те са се притичали на помощ, когато са се ползвали със свобода, както е било при Асеновците — Асен Първи, Калоян, Иван Асен Втори и при Самуила. Семейният им живот е бил чист и спокоен, разводи между тях почти не ставали.
към текста >>
Със своята любезност и готовност да се жертват за другите, те привличали на своя страна симпатиите и
любовта
на народа и по такъв начин спомагали за широкото разпространяване на своето учение.
Но събирайте си съкровища на Небето, където молец и ръжда не ги изяжда и гдето крадци не ги подкопават и не ги крадат. Защото гдето е съкровището, там е сърцето ви." /Матея 6; 19-21/ Такива са нравствените норми на Християнството, такива са те и за богомилите, които наричат себе си истински християни. Богомилите, като са изпълнявали горните думи на Христа, не са се стремели към богатство и раздавали дори и това, което имали на тези, които нямат нищо. Те не са се съдели, обичали всички.
Със своята любезност и готовност да се жертват за другите, те привличали на своя страна симпатиите и
любовта
на народа и по такъв начин спомагали за широкото разпространяване на своето учение.
Любовта им се простирала не само над хората, но над всичко живо. Те отричали войната, убийствата и затова не ходели войници, но когато трябвало да защитават отечеството, те са се притичали на помощ, когато са се ползвали със свобода, както е било при Асеновците — Асен Първи, Калоян, Иван Асен Втори и при Самуила. Семейният им живот е бил чист и спокоен, разводи между тях почти не ставали. Отношенията между мъжете и жените били напълно братски. Бирюков, в своята книга Пролетта на човечеството, казва: „Богомилите смятали за грях да обичат каквото и да било земно — материално, и да бъдат привързани към каквато и да било собственост.
към текста >>
Любовта
им се простирала не само над хората, но над всичко живо.
Защото гдето е съкровището, там е сърцето ви." /Матея 6; 19-21/ Такива са нравствените норми на Християнството, такива са те и за богомилите, които наричат себе си истински християни. Богомилите, като са изпълнявали горните думи на Христа, не са се стремели към богатство и раздавали дори и това, което имали на тези, които нямат нищо. Те не са се съдели, обичали всички. Със своята любезност и готовност да се жертват за другите, те привличали на своя страна симпатиите и любовта на народа и по такъв начин спомагали за широкото разпространяване на своето учение.
Любовта
им се простирала не само над хората, но над всичко живо.
Те отричали войната, убийствата и затова не ходели войници, но когато трябвало да защитават отечеството, те са се притичали на помощ, когато са се ползвали със свобода, както е било при Асеновците — Асен Първи, Калоян, Иван Асен Втори и при Самуила. Семейният им живот е бил чист и спокоен, разводи между тях почти не ставали. Отношенията между мъжете и жените били напълно братски. Бирюков, в своята книга Пролетта на човечеството, казва: „Богомилите смятали за грях да обичат каквото и да било земно — материално, и да бъдат привързани към каквато и да било собственост. Собствеността и притежанието на земя и вещи за лично-егоистични интереси е грях и зло.
към текста >>
Бирюков, в своята книга Пролетта на човечеството, казва: „Богомилите смятали за грях да обичат каквото и да било земно — материално, и да бъдат привързани
към
каквато и да било собственост.
Със своята любезност и готовност да се жертват за другите, те привличали на своя страна симпатиите и любовта на народа и по такъв начин спомагали за широкото разпространяване на своето учение. Любовта им се простирала не само над хората, но над всичко живо. Те отричали войната, убийствата и затова не ходели войници, но когато трябвало да защитават отечеството, те са се притичали на помощ, когато са се ползвали със свобода, както е било при Асеновците — Асен Първи, Калоян, Иван Асен Втори и при Самуила. Семейният им живот е бил чист и спокоен, разводи между тях почти не ставали. Отношенията между мъжете и жените били напълно братски.
Бирюков, в своята книга Пролетта на човечеството, казва: „Богомилите смятали за грях да обичат каквото и да било земно — материално, и да бъдат привързани
към
каквато и да било собственост.
Собствеността и притежанието на земя и вещи за лично-егоистични интереси е грях и зло. Катарите отричали държавата и всичките й учреждения. Те образували братски общини и задруги, в които нямало нито частна собственост, нито феодали, ни полове, а имало само братя и сестри." Като истински християни не се кълнели, не се противели на злото, на обидата отвръщали с любов, съд не признавали и никога не се съдели и сами в съд не влизали. За тях всички хора били равни, хора — братя и деца на един Баща — на Бога.
към текста >>
Като истински християни не се кълнели, не се противели на злото, на обидата отвръщали с
любов
, съд не признавали и никога не се съдели и сами в съд не влизали.
Отношенията между мъжете и жените били напълно братски. Бирюков, в своята книга Пролетта на човечеството, казва: „Богомилите смятали за грях да обичат каквото и да било земно — материално, и да бъдат привързани към каквато и да било собственост. Собствеността и притежанието на земя и вещи за лично-егоистични интереси е грях и зло. Катарите отричали държавата и всичките й учреждения. Те образували братски общини и задруги, в които нямало нито частна собственост, нито феодали, ни полове, а имало само братя и сестри."
Като истински християни не се кълнели, не се противели на злото, на обидата отвръщали с
любов
, съд не признавали и никога не се съдели и сами в съд не влизали.
За тях всички хора били равни, хора — братя и деца на един Баща — на Бога. Те не правели никакво различие между националностите, не били шовинисти, а били интернационалисти, но същевременно и добри родолюбци, защото знаели, че всеки народ си има мисия и задача и един път родени в един народ, те трябва да го поддържат, за да изпълни мисията си, което ще им помогне и те да изпълнят своята мисия и задача. Презвитер Козма не говори нищо за нравствените възгледи на богомилите, но Евтимий Зигавин в своята книга Паноплия догматика казва: „Еретиците отначало наставлявали простите хора, като ги увещавали да вярват в Отца и Сина и Светаго Духа и да знаят, че Христос е приел човешка плът и е дал на светите апостоли свещено Писание. Те ги съветвали да спазват евангелските повеления, да се молят, да постят, да бъдат чисти от всякакви пороци, да не притежават нищо, да понасят злото и да бъдат смирени, да говорят истината и да се обичат помежду си. Изобщо ги поучавали във всичко добро."
към текста >>
За тях всички хора били равни, хора — братя и деца на един Баща — на
Бога
.
Бирюков, в своята книга Пролетта на човечеството, казва: „Богомилите смятали за грях да обичат каквото и да било земно — материално, и да бъдат привързани към каквато и да било собственост. Собствеността и притежанието на земя и вещи за лично-егоистични интереси е грях и зло. Катарите отричали държавата и всичките й учреждения. Те образували братски общини и задруги, в които нямало нито частна собственост, нито феодали, ни полове, а имало само братя и сестри." Като истински християни не се кълнели, не се противели на злото, на обидата отвръщали с любов, съд не признавали и никога не се съдели и сами в съд не влизали.
За тях всички хора били равни, хора — братя и деца на един Баща — на
Бога
.
Те не правели никакво различие между националностите, не били шовинисти, а били интернационалисти, но същевременно и добри родолюбци, защото знаели, че всеки народ си има мисия и задача и един път родени в един народ, те трябва да го поддържат, за да изпълни мисията си, което ще им помогне и те да изпълнят своята мисия и задача. Презвитер Козма не говори нищо за нравствените възгледи на богомилите, но Евтимий Зигавин в своята книга Паноплия догматика казва: „Еретиците отначало наставлявали простите хора, като ги увещавали да вярват в Отца и Сина и Светаго Духа и да знаят, че Христос е приел човешка плът и е дал на светите апостоли свещено Писание. Те ги съветвали да спазват евангелските повеления, да се молят, да постят, да бъдат чисти от всякакви пороци, да не притежават нищо, да понасят злото и да бъдат смирени, да говорят истината и да се обичат помежду си. Изобщо ги поучавали във всичко добро." „В същия дух били наставленията и на онези, които желаели да влязат в кръга на съвършените: Ръководителят на богомилската община се обръщал към кандидата за съвършен с думите: Ти знаеш, че Христос е заповядал човек да не върши прелюбодеяния, нито човекоубийство, нито да лъже, нито да си служи с каквато и да е клетва, нито да взема чуждото, нито да краде, нито да прави на другите това, което не иска и на него да се прави, но да прощава на оногова, който му върши зло, да обича враговете си, да се моли за своите клеветници и ако някой го удари по едната страна, той да обърне и другата, и ако някой му вземе горната дреха, да му даде и ризата си." Но Зигавин заключава, че всичко това правели привидно, за да привличат хората към себе си и после им давали своето дяволско учение.
към текста >>
Те не правели никакво различие между националностите, не били шовинисти, а били интернационалисти, но същевременно и добри родолюбци, защото знаели, че всеки народ си има мисия и задача и един път родени в един народ, те трябва да го поддържат, за да изпълни мисията си, което ще им помогне и те да изпълнят своята мисия и задача.
Собствеността и притежанието на земя и вещи за лично-егоистични интереси е грях и зло. Катарите отричали държавата и всичките й учреждения. Те образували братски общини и задруги, в които нямало нито частна собственост, нито феодали, ни полове, а имало само братя и сестри." Като истински християни не се кълнели, не се противели на злото, на обидата отвръщали с любов, съд не признавали и никога не се съдели и сами в съд не влизали. За тях всички хора били равни, хора — братя и деца на един Баща — на Бога.
Те не правели никакво различие между националностите, не били шовинисти, а били интернационалисти, но същевременно и добри родолюбци, защото знаели, че всеки народ си има мисия и задача и един път родени в един народ, те трябва да го поддържат, за да изпълни мисията си, което ще им помогне и те да изпълнят своята мисия и задача.
Презвитер Козма не говори нищо за нравствените възгледи на богомилите, но Евтимий Зигавин в своята книга Паноплия догматика казва: „Еретиците отначало наставлявали простите хора, като ги увещавали да вярват в Отца и Сина и Светаго Духа и да знаят, че Христос е приел човешка плът и е дал на светите апостоли свещено Писание. Те ги съветвали да спазват евангелските повеления, да се молят, да постят, да бъдат чисти от всякакви пороци, да не притежават нищо, да понасят злото и да бъдат смирени, да говорят истината и да се обичат помежду си. Изобщо ги поучавали във всичко добро." „В същия дух били наставленията и на онези, които желаели да влязат в кръга на съвършените: Ръководителят на богомилската община се обръщал към кандидата за съвършен с думите: Ти знаеш, че Христос е заповядал човек да не върши прелюбодеяния, нито човекоубийство, нито да лъже, нито да си служи с каквато и да е клетва, нито да взема чуждото, нито да краде, нито да прави на другите това, което не иска и на него да се прави, но да прощава на оногова, който му върши зло, да обича враговете си, да се моли за своите клеветници и ако някой го удари по едната страна, той да обърне и другата, и ако някой му вземе горната дреха, да му даде и ризата си." Но Зигавин заключава, че всичко това правели привидно, за да привличат хората към себе си и после им давали своето дяволско учение. Във всички тези поучения се съдържа християнската етика, взета от нейния първоизвор — Евангелието, както видяхме от приведените мисли от планинската проповед.
към текста >>
„В същия дух били наставленията и на онези, които желаели да влязат в кръга на съвършените: Ръководителят на богомилската община се обръщал
към
кандидата за съвършен с думите: Ти знаеш, че Христос е заповядал човек да не върши прелюбодеяния, нито човекоубийство, нито да лъже, нито да си служи с каквато и да е клетва, нито да взема чуждото, нито да краде, нито да прави на другите това, което не иска и на него да се прави, но да прощава на оногова, който му върши зло, да обича враговете си, да се моли за своите клеветници и ако някой го удари по едната страна, той да обърне и другата, и ако някой му вземе горната дреха, да му даде и ризата си." Но Зигавин заключава, че всичко това правели привидно, за да привличат хората
към
себе
си и после им давали своето дяволско учение.
За тях всички хора били равни, хора — братя и деца на един Баща — на Бога. Те не правели никакво различие между националностите, не били шовинисти, а били интернационалисти, но същевременно и добри родолюбци, защото знаели, че всеки народ си има мисия и задача и един път родени в един народ, те трябва да го поддържат, за да изпълни мисията си, което ще им помогне и те да изпълнят своята мисия и задача. Презвитер Козма не говори нищо за нравствените възгледи на богомилите, но Евтимий Зигавин в своята книга Паноплия догматика казва: „Еретиците отначало наставлявали простите хора, като ги увещавали да вярват в Отца и Сина и Светаго Духа и да знаят, че Христос е приел човешка плът и е дал на светите апостоли свещено Писание. Те ги съветвали да спазват евангелските повеления, да се молят, да постят, да бъдат чисти от всякакви пороци, да не притежават нищо, да понасят злото и да бъдат смирени, да говорят истината и да се обичат помежду си. Изобщо ги поучавали във всичко добро."
„В същия дух били наставленията и на онези, които желаели да влязат в кръга на съвършените: Ръководителят на богомилската община се обръщал
към
кандидата за съвършен с думите: Ти знаеш, че Христос е заповядал човек да не върши прелюбодеяния, нито човекоубийство, нито да лъже, нито да си служи с каквато и да е клетва, нито да взема чуждото, нито да краде, нито да прави на другите това, което не иска и на него да се прави, но да прощава на оногова, който му върши зло, да обича враговете си, да се моли за своите клеветници и ако някой го удари по едната страна, той да обърне и другата, и ако някой му вземе горната дреха, да му даде и ризата си." Но Зигавин заключава, че всичко това правели привидно, за да привличат хората
към
себе
си и после им давали своето дяволско учение.
Във всички тези поучения се съдържа християнската етика, взета от нейния първоизвор — Евангелието, както видяхме от приведените мисли от планинската проповед. Особено силно за времето си е било гледището на богомилите, че не трябва в никой случай да се прилага смъртно наказание, тъй като то било противно на духа на Евангелието и на здравия разум. Богомилите били трудолюбиви, но не трупали богатство. Съвършените не се занимавали с физически труд, а само с проповед. Но когато били свободни, те с радост вземали участие в труда на обикновените богомили.
към текста >>
Богомилите били трудолюбиви, но не трупали
богатство
.
Те ги съветвали да спазват евангелските повеления, да се молят, да постят, да бъдат чисти от всякакви пороци, да не притежават нищо, да понасят злото и да бъдат смирени, да говорят истината и да се обичат помежду си. Изобщо ги поучавали във всичко добро." „В същия дух били наставленията и на онези, които желаели да влязат в кръга на съвършените: Ръководителят на богомилската община се обръщал към кандидата за съвършен с думите: Ти знаеш, че Христос е заповядал човек да не върши прелюбодеяния, нито човекоубийство, нито да лъже, нито да си служи с каквато и да е клетва, нито да взема чуждото, нито да краде, нито да прави на другите това, което не иска и на него да се прави, но да прощава на оногова, който му върши зло, да обича враговете си, да се моли за своите клеветници и ако някой го удари по едната страна, той да обърне и другата, и ако някой му вземе горната дреха, да му даде и ризата си." Но Зигавин заключава, че всичко това правели привидно, за да привличат хората към себе си и после им давали своето дяволско учение. Във всички тези поучения се съдържа християнската етика, взета от нейния първоизвор — Евангелието, както видяхме от приведените мисли от планинската проповед. Особено силно за времето си е било гледището на богомилите, че не трябва в никой случай да се прилага смъртно наказание, тъй като то било противно на духа на Евангелието и на здравия разум.
Богомилите били трудолюбиви, но не трупали
богатство
.
Съвършените не се занимавали с физически труд, а само с проповед. Но когато били свободни, те с радост вземали участие в труда на обикновените богомили. Професор Димитър Ангелов казва: „Заслужава специално внимание богомилската етика. Основана върху принципите на Евангелието, тя насочва своето острие срещу социалните неправди и същевременно съдържа в себе си ярко общочовешки черти. Именно този общочовешки, хуманен характер на богомилските етични възгледи — да не се убива, да не се лъже, да се обичат и взаимно уважават хората, прави Богомилството една твърде силна и прогресивна за времето си идеология.
към текста >>
Основана върху принципите на Евангелието, тя насочва своето острие срещу социалните неправди и същевременно съдържа в
себе
си ярко общочовешки черти.
Особено силно за времето си е било гледището на богомилите, че не трябва в никой случай да се прилага смъртно наказание, тъй като то било противно на духа на Евангелието и на здравия разум. Богомилите били трудолюбиви, но не трупали богатство. Съвършените не се занимавали с физически труд, а само с проповед. Но когато били свободни, те с радост вземали участие в труда на обикновените богомили. Професор Димитър Ангелов казва: „Заслужава специално внимание богомилската етика.
Основана върху принципите на Евангелието, тя насочва своето острие срещу социалните неправди и същевременно съдържа в
себе
си ярко общочовешки черти.
Именно този общочовешки, хуманен характер на богомилските етични възгледи — да не се убива, да не се лъже, да се обичат и взаимно уважават хората, прави Богомилството една твърде силна и прогресивна за времето си идеология. В Богомилството са споени в диалектическо единство две страни: една примиренческа, мистично аскетична и една дейно революционна страна." У тях мистицизмът и рационализмът са тясно свързани и преплетени, както при неоплатониците и при всички езотерични общества, защото истинският мистицизъм и рационализъм стимулират винаги към дейност и творчество. А д-р Михаил Геновски, в статията си Нравствените норми на богомилите, казва: „Истинското богатство за съвършените богомили е било богатството на духа, богатството с добродетели и способности за добротворство. Противници на наказанието, принудата и насилието, богомилите са отричали причиняването на смърт. Те не са били само против посягането на човешки живот, а и върху живота на всяко одухотворено същество.
към текста >>
В Богомилството са споени в диалектическо единство две страни: една примиренческа, мистично аскетична и една дейно революционна страна." У тях мистицизмът и рационализмът са тясно свързани и преплетени, както при неоплатониците и при всички езотерични общества, защото истинският мистицизъм и рационализъм стимулират винаги
към
дейност и творчество.
Съвършените не се занимавали с физически труд, а само с проповед. Но когато били свободни, те с радост вземали участие в труда на обикновените богомили. Професор Димитър Ангелов казва: „Заслужава специално внимание богомилската етика. Основана върху принципите на Евангелието, тя насочва своето острие срещу социалните неправди и същевременно съдържа в себе си ярко общочовешки черти. Именно този общочовешки, хуманен характер на богомилските етични възгледи — да не се убива, да не се лъже, да се обичат и взаимно уважават хората, прави Богомилството една твърде силна и прогресивна за времето си идеология.
В Богомилството са споени в диалектическо единство две страни: една примиренческа, мистично аскетична и една дейно революционна страна." У тях мистицизмът и рационализмът са тясно свързани и преплетени, както при неоплатониците и при всички езотерични общества, защото истинският мистицизъм и рационализъм стимулират винаги
към
дейност и творчество.
А д-р Михаил Геновски, в статията си Нравствените норми на богомилите, казва: „Истинското богатство за съвършените богомили е било богатството на духа, богатството с добродетели и способности за добротворство. Противници на наказанието, принудата и насилието, богомилите са отричали причиняването на смърт. Те не са били само против посягането на човешки живот, а и върху живота на всяко одухотворено същество. Богомилите са били просветени и книжовни." Такива са в общи линии нравствените възгледи на богомилите, които те издигнаха преди хиляда години, и с които обновиха живота си и дадоха подтик на прогреса на човечеството както в нравствено отношение, така и в интелектуално отношение.
към текста >>
А д-р Михаил Геновски, в статията си Нравствените норми на богомилите, казва: „Истинското
богатство
за съвършените богомили е било
богатството
на духа,
богатството
с добродетели и способности за добротворство.
Но когато били свободни, те с радост вземали участие в труда на обикновените богомили. Професор Димитър Ангелов казва: „Заслужава специално внимание богомилската етика. Основана върху принципите на Евангелието, тя насочва своето острие срещу социалните неправди и същевременно съдържа в себе си ярко общочовешки черти. Именно този общочовешки, хуманен характер на богомилските етични възгледи — да не се убива, да не се лъже, да се обичат и взаимно уважават хората, прави Богомилството една твърде силна и прогресивна за времето си идеология. В Богомилството са споени в диалектическо единство две страни: една примиренческа, мистично аскетична и една дейно революционна страна." У тях мистицизмът и рационализмът са тясно свързани и преплетени, както при неоплатониците и при всички езотерични общества, защото истинският мистицизъм и рационализъм стимулират винаги към дейност и творчество.
А д-р Михаил Геновски, в статията си Нравствените норми на богомилите, казва: „Истинското
богатство
за съвършените богомили е било
богатството
на духа,
богатството
с добродетели и способности за добротворство.
Противници на наказанието, принудата и насилието, богомилите са отричали причиняването на смърт. Те не са били само против посягането на човешки живот, а и върху живота на всяко одухотворено същество. Богомилите са били просветени и книжовни." Такива са в общи линии нравствените възгледи на богомилите, които те издигнаха преди хиляда години, и с които обновиха живота си и дадоха подтик на прогреса на човечеството както в нравствено отношение, така и в интелектуално отношение. Те първи приложиха учението за непротивене на злото, на пасивната съпротива и предизвикаха истинска духовна революция, като станаха причина за Реформацията и Възраждането на Западна Европа.
към текста >>
50.
БОГОМИЛСКАТА ШКОЛА И БОГОМИЛСКОТО ПОСВЕЩЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Те са подхранвали в сърцето си всички благородни и възвишени чувства на
любов
към
Бога
,
любов
към
ближния
и
към
всичко живо, развивали са милосърдие, благоговение, пожертвователност и прочее.
Богомилите не само са чели това Евангелие, но са работили с него като с помагало. Защото там са дадени ред методи, по които ученикът може да работа, за да влезе във връзка с възвишените същества и с Христа. Те са вземали определени стихове от Евангелието и са размишлявали върху него и с четене и размишление върху тези стихове те са организирали астралното си тяло и са изработвали органите в него. Но преди да направят това, те са работили за придобиване на морална чистота, за пречистване на астралното тяло, за която цел са употребявали ред методи. Най-първо те са били вегетарианци — хранели са се с чиста храна, хранели са ума си с чисти мисли и не са допущали в сърцата си нечисти чувства.
Те са подхранвали в сърцето си всички благородни и възвишени чувства на
любов
към
Бога
,
любов
към
ближния
и
към
всичко живо, развивали са милосърдие, благоговение, пожертвователност и прочее.
С това те са постигали това, което се нарича катарзис, пречистване на сърцето или на астралното тяло, откъдето на Запад са наречени катари. След като са пречистили своето сърце и след като са постигнали контрол на мислите си, да не допущат никакви отрицателни мисли в ума си, те са пристъпвали към следващия етап на развитие — медитирали са върху образа на Христа, даден в Евангелието на Йоана и са се стремили този образ да стане жив в тяхното съзнание. Колкото повече този образ е оживявал в тяхното съзнание, толкова по-реално са чувствали те присъствието на Христа в себе си. Когато по този начин са се свързвали с Христа, Неговите сили и енергии, Неговата любов и светлина са прониквали в техните души и са ги издигали по-високо в развитието. По този начин те са намирали Христа в своята душа, а когато Христос влезе в човешката душа, Той я прави безсмъртна.
към текста >>
След като са пречистили своето сърце и след като са постигнали контрол на мислите си, да не допущат никакви отрицателни мисли в ума си, те са пристъпвали
към
следващия етап на развитие — медитирали са върху образа на Христа, даден в Евангелието на Йоана и са се стремили този образ да стане жив в тяхното съзнание.
Те са вземали определени стихове от Евангелието и са размишлявали върху него и с четене и размишление върху тези стихове те са организирали астралното си тяло и са изработвали органите в него. Но преди да направят това, те са работили за придобиване на морална чистота, за пречистване на астралното тяло, за която цел са употребявали ред методи. Най-първо те са били вегетарианци — хранели са се с чиста храна, хранели са ума си с чисти мисли и не са допущали в сърцата си нечисти чувства. Те са подхранвали в сърцето си всички благородни и възвишени чувства на любов към Бога, любов към ближния и към всичко живо, развивали са милосърдие, благоговение, пожертвователност и прочее. С това те са постигали това, което се нарича катарзис, пречистване на сърцето или на астралното тяло, откъдето на Запад са наречени катари.
След като са пречистили своето сърце и след като са постигнали контрол на мислите си, да не допущат никакви отрицателни мисли в ума си, те са пристъпвали
към
следващия етап на развитие — медитирали са върху образа на Христа, даден в Евангелието на Йоана и са се стремили този образ да стане жив в тяхното съзнание.
Колкото повече този образ е оживявал в тяхното съзнание, толкова по-реално са чувствали те присъствието на Христа в себе си. Когато по този начин са се свързвали с Христа, Неговите сили и енергии, Неговата любов и светлина са прониквали в техните души и са ги издигали по-високо в развитието. По този начин те са намирали Христа в своята душа, а когато Христос влезе в човешката душа, Той я прави безсмъртна. След тези бележки ще разгледам по-отблизо и по-конкретно окултната школа на богомилите .
към текста >>
Колкото повече този образ е оживявал в тяхното съзнание, толкова по-реално са чувствали те присъствието на Христа в
себе
си.
Но преди да направят това, те са работили за придобиване на морална чистота, за пречистване на астралното тяло, за която цел са употребявали ред методи. Най-първо те са били вегетарианци — хранели са се с чиста храна, хранели са ума си с чисти мисли и не са допущали в сърцата си нечисти чувства. Те са подхранвали в сърцето си всички благородни и възвишени чувства на любов към Бога, любов към ближния и към всичко живо, развивали са милосърдие, благоговение, пожертвователност и прочее. С това те са постигали това, което се нарича катарзис, пречистване на сърцето или на астралното тяло, откъдето на Запад са наречени катари. След като са пречистили своето сърце и след като са постигнали контрол на мислите си, да не допущат никакви отрицателни мисли в ума си, те са пристъпвали към следващия етап на развитие — медитирали са върху образа на Христа, даден в Евангелието на Йоана и са се стремили този образ да стане жив в тяхното съзнание.
Колкото повече този образ е оживявал в тяхното съзнание, толкова по-реално са чувствали те присъствието на Христа в
себе
си.
Когато по този начин са се свързвали с Христа, Неговите сили и енергии, Неговата любов и светлина са прониквали в техните души и са ги издигали по-високо в развитието. По този начин те са намирали Христа в своята душа, а когато Христос влезе в човешката душа, Той я прави безсмъртна. След тези бележки ще разгледам по-отблизо и по-конкретно окултната школа на богомилите .
към текста >>
Когато по този начин са се свързвали с Христа, Неговите сили и енергии, Неговата
любов
и светлина са прониквали в техните души и са ги издигали по-високо в развитието.
Най-първо те са били вегетарианци — хранели са се с чиста храна, хранели са ума си с чисти мисли и не са допущали в сърцата си нечисти чувства. Те са подхранвали в сърцето си всички благородни и възвишени чувства на любов към Бога, любов към ближния и към всичко живо, развивали са милосърдие, благоговение, пожертвователност и прочее. С това те са постигали това, което се нарича катарзис, пречистване на сърцето или на астралното тяло, откъдето на Запад са наречени катари. След като са пречистили своето сърце и след като са постигнали контрол на мислите си, да не допущат никакви отрицателни мисли в ума си, те са пристъпвали към следващия етап на развитие — медитирали са върху образа на Христа, даден в Евангелието на Йоана и са се стремили този образ да стане жив в тяхното съзнание. Колкото повече този образ е оживявал в тяхното съзнание, толкова по-реално са чувствали те присъствието на Христа в себе си.
Когато по този начин са се свързвали с Христа, Неговите сили и енергии, Неговата
любов
и светлина са прониквали в техните души и са ги издигали по-високо в развитието.
По този начин те са намирали Христа в своята душа, а когато Христос влезе в човешката душа, Той я прави безсмъртна. След тези бележки ще разгледам по-отблизо и по-конкретно окултната школа на богомилите .
към текста >>
51.
22. Новите схващания за живота и света, 15 октомври 1933 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Не че животът сам по
себе
си е кален, но има много примеси в него и затова се нуждае от пречистване.
Душата, това е единственото реално нещо. И след като я проучвате хиляди и милиони години, ще знаете за нея толкова, колкото и сега. Умът на човека е най-силното нещо, което съществува в света; а радостта - това е реалното на земята - няма по-реално нещо на земята от радостта. Ще посоча три положения, за да се види как гледаме ние на въпросите на живота. Земният, материалният живот е калният живот.
Не че животът сам по
себе
си е кален, но има много примеси в него и затова се нуждае от пречистване.
Духовният живот е този, който е почнал да се пречиства, който е в процеса на пречистването. А Божественият живот е този, който е чист, без всякакви примеси. Това са три фази на живота и човек трябва да мине през тях, за да може да живее в Божествения живот. Често ми се правят критики, че в беседите ми нямало логика. За себе си аз разсъждавам логически като никой в света, но не мога да разсъждавам и заради вас.
към текста >>
За
себе
си аз разсъждавам логически като никой в света, но не мога да разсъждавам и заради вас.
Не че животът сам по себе си е кален, но има много примеси в него и затова се нуждае от пречистване. Духовният живот е този, който е почнал да се пречиства, който е в процеса на пречистването. А Божественият живот е този, който е чист, без всякакви примеси. Това са три фази на живота и човек трябва да мине през тях, за да може да живее в Божествения живот. Често ми се правят критики, че в беседите ми нямало логика.
За
себе
си аз разсъждавам логически като никой в света, но не мога да разсъждавам и заради вас.
Като говоря, аз изнасям принципите, законите и фактите както са в природата, а вие ще разсъждавате. И ако разсъждавате логически, аз ще ви похваля, но ако искате аз да разсъждавам логически заради вас, аз ви съжалявам. Защото моите разсъждения ще ползват мене, но не и вас, тъй както храната, която аз дъвча, ще ползва само мен. Моето говорене ще ви ползва дотолкова, доколкото може да ви подтикне да разсъждавате и да мислите логически. Моята цел е да се научите сами да мислите, а не само да възприемате мисълта на другите, без да я разбирате.
към текста >>
Домът и общественият живот' - това са завършени процеси, това са вече свършени неща и не могат да се поправят.
И когато се научите да мислите правилно, там, където нещата не са свързани, вие ще ги свържете. Друго положение. Някои ми казват: Вие трябва да дадете по-конкретни положения за обществения живот, за семейството, за мъжете и жените, за религията и пр. как ще се оправят. Казвам: Това не е моя работа.
Домът и общественият живот' - това са завършени процеси, това са вече свършени неща и не могат да се поправят.
Нещо ново трябва да дойде. Старото не искам и да го бутам, понеже може да падне и да ме осакати. Аз не искам и праха му да гълтам, като го бутна, затова старото да си седи. Който го е направил, да го разваля - чужди работи аз не оправям. Аз градя новото, за което съм дошъл в света.
към текста >>
Ще кажете - ще бъдем научени от
Бога
.
За старото да отговарят тези, които са го създали. Други казват: „Дай ум на хората“. - Ум не давам. Всички хора имат достатъчно ум. Ако остане сега да им се дава ум, това е изгубена работа.
Ще кажете - ще бъдем научени от
Бога
.
Но това все подразбира една нова епоха, където отношенията между човека и природата са други. Ако искате в това състояние, в което сте сега, да ви научи Бог, това е невъзможно. Трябва да се роди във вас ново съзнание - колективното съзнание, за да бъдете научени от Бога. И това ново съзнание ще внесе ново разбиране за живота. Тогаз ще се явяват светли мисли и чувства и силна воля, за да реализирате новото, да го въплътите в живота си и да създадете новата култура на братството.
към текста >>
Трябва да се роди във вас ново съзнание - колективното съзнание, за да бъдете научени от
Бога
.
Всички хора имат достатъчно ум. Ако остане сега да им се дава ум, това е изгубена работа. Ще кажете - ще бъдем научени от Бога. Но това все подразбира една нова епоха, където отношенията между човека и природата са други. Ако искате в това състояние, в което сте сега, да ви научи Бог, това е невъзможно.
Трябва да се роди във вас ново съзнание - колективното съзнание, за да бъдете научени от
Бога
.
И това ново съзнание ще внесе ново разбиране за живота. Тогаз ще се явяват светли мисли и чувства и силна воля, за да реализирате новото, да го въплътите в живота си и да създадете новата култура на братството. Други казват, че не изнасям в беседите си най-новите твърдения на науката. Чудна работа! Аз не се занимавам само със знанията на земята.
към текста >>
Богатите
, които не искат да служат на
Бога
, трябва да умрат; учените, които не искат да служат със знанието си на човечеството, трябва да умрат; всички, които не проповядват истината, трябва да умрат; трябва да умрат всички, които задържат Божиите блага само за
себе
си, а не ги употребяват за общо благоденствие, за каквото са предназначени.
Изгаряне ще стане на всички нечисти работи. И процесът на горенето е процес на чистене. Ама ще умрат всички хора. - И смъртта е процес на уравняване на всички противоречия. Някои хора трябва да умрат.
Богатите
, които не искат да служат на
Бога
, трябва да умрат; учените, които не искат да служат със знанието си на човечеството, трябва да умрат; всички, които не проповядват истината, трябва да умрат; трябва да умрат всички, които задържат Божиите блага само за
себе
си, а не ги употребяват за общо благоденствие, за каквото са предназначени.
И какво лошо има в това, че ще умрат? Нека дойдат всички онези, които вършат волята Божия, които работят за благоденствието и свободата на всички хора, които работят за освобождението на човешката душа от робството, в което се намира сега. Нека дойдат всички, които не целят своето лично благо и щастие, а работят за благото и щастието на всички. А сега, понеже всички търсят личното щастие, което не съществува, затова са всичките тези противоречия в сегашния индивидуален и колективен живот, И понеже съвременните хора не мислят, казват: Животът е лош, природата, Първата Причина е виновна за всичко това.
към текста >>
Омразата това е лед, който се стопява, а
любовта
е лодката.
Това е парадоксално, но е факт. Ледът например, е нещо много установено, но като дойде пролетта, той изчезва. А виждаме една малка лодка в морето, която се люшка по вълните, но извежда хората на брега. Туй неустановено, произвежда добри резултати. Установеният лед произвежда смърт, а неустановената лодка носи живот и радост.
Омразата това е лед, който се стопява, а
любовта
е лодката.
Лодката, това е закон за пазене на равновесие; тя се приспособява на всички противоречия. Следователно, Любовта е силата, реалността, която се приспособява към всички положения в даден момент. На нея можем да разчитаме всякога и с нея ние можем да се справим с всички противоречия, които съществуват в живота ни. Не се обезсърчавайте от противоречията, защото всеки човек, в душата на когото съществуват противоречия е виден, силен човек. И всички противоречия в личния и обществен живот показват, че ние вървим напред.
към текста >>
Следователно,
Любовта
е силата, реалността, която се приспособява
към
всички положения в даден момент.
А виждаме една малка лодка в морето, която се люшка по вълните, но извежда хората на брега. Туй неустановено, произвежда добри резултати. Установеният лед произвежда смърт, а неустановената лодка носи живот и радост. Омразата това е лед, който се стопява, а любовта е лодката. Лодката, това е закон за пазене на равновесие; тя се приспособява на всички противоречия.
Следователно,
Любовта
е силата, реалността, която се приспособява
към
всички положения в даден момент.
На нея можем да разчитаме всякога и с нея ние можем да се справим с всички противоречия, които съществуват в живота ни. Не се обезсърчавайте от противоречията, защото всеки човек, в душата на когото съществуват противоречия е виден, силен човек. И всички противоречия в личния и обществен живот показват, че ние вървим напред. Сегашните хора казват: - Няма ли право в този свят? - Правото е само в доброто, в злото няма никакво право.
към текста >>
Правото е само в
Любовта
, Мъдростта и Истината, в свободата, знанието и живота, а там, където ги няма, никакво право не съществува.
На нея можем да разчитаме всякога и с нея ние можем да се справим с всички противоречия, които съществуват в живота ни. Не се обезсърчавайте от противоречията, защото всеки човек, в душата на когото съществуват противоречия е виден, силен човек. И всички противоречия в личния и обществен живот показват, че ние вървим напред. Сегашните хора казват: - Няма ли право в този свят? - Правото е само в доброто, в злото няма никакво право.
Правото е само в
Любовта
, Мъдростта и Истината, в свободата, знанието и живота, а там, където ги няма, никакво право не съществува.
Право- mo е това, като срещнеш един човек, да знаеш преди всичко, че той е като тебе човек, носи една душа, която е от Божествен произход и има същите нужди и копнежи като тебе. Ако можете да видите тази Божествена душа във всяко едно същество, то в душата ви ще се събуди едно меко и благородно чувство и тогаз ще се зарадваш, че живееш. И във всяка хубава мисъл, чувство и постъпка, се крие нещо Божествено. Туй Божественото, което се крие вътре, ако можеш да го схванеш, ти успяваш и се благославяш в живота. Сега хората копнеят по идеалния братски живот, но при сегашното съзнание това не може да се реализира.
към текста >>
Първата категория проповядват за Господ, за
любов
, за жертва, за братство и пр., а като дойде един беден и закъсал при тях, ще кажат: Това му е карма, не му е дошло времето, друг да му помогне.
В човека едновременно се проявяват два стремежа. Като резултат на единия имаме това, което се нарича Божествено, добро, а като резултат на другия - туй, което наричаме зло. И вследствие на тези два стремежа у човека, се дължи и туй раздвоение, което е характерно за съвременните хора. Едни хора мислят по новому, а живеят по старому т. е. за новите идеи приказват, а живеят със старите, а други привидно мислят по старому, а живеят по новия начин.
Първата категория проповядват за Господ, за
любов
, за жертва, за братство и пр., а като дойде един беден и закъсал при тях, ще кажат: Това му е карма, не му е дошло времето, друг да му помогне.
А друг, в Бога не вярва, за любов и пр. не разправя, но като дойдат нуждаещите се при него, той им помага. Ние не сме пратени да носим всичкия товар на света, но всички можем да бъдем съработници на великите Божествени идеи, които работят в света. За пресъздаване на сегашното общество и за създаване на новото, работят най-разумните същества, които са завършили своето развитие и които са въоръжени със знание и сила. Работят денонощно и подготвят условията на новата култура.
към текста >>
А друг, в
Бога
не вярва, за
любов
и пр.
Като резултат на единия имаме това, което се нарича Божествено, добро, а като резултат на другия - туй, което наричаме зло. И вследствие на тези два стремежа у човека, се дължи и туй раздвоение, което е характерно за съвременните хора. Едни хора мислят по новому, а живеят по старому т. е. за новите идеи приказват, а живеят със старите, а други привидно мислят по старому, а живеят по новия начин. Първата категория проповядват за Господ, за любов, за жертва, за братство и пр., а като дойде един беден и закъсал при тях, ще кажат: Това му е карма, не му е дошло времето, друг да му помогне.
А друг, в
Бога
не вярва, за
любов
и пр.
не разправя, но като дойдат нуждаещите се при него, той им помага. Ние не сме пратени да носим всичкия товар на света, но всички можем да бъдем съработници на великите Божествени идеи, които работят в света. За пресъздаване на сегашното общество и за създаване на новото, работят най-разумните същества, които са завършили своето развитие и които са въоръжени със знание и сила. Работят денонощно и подготвят условията на новата култура. Тази криза, която сега съществува във всички области на човешкия живот се дължи на вътрешните сили, които работят в живота и пробуждат хората, за да им покажат новия път, по който трябва да вървят.
към текста >>
Трябва да застанем на гледището на човещината и да оценим всекиго, преди всичко, като човек с право и стремеж за живот и за ползване от всички блага на живота, независимо от това какво е неговото лично отношение
към
нас.
За пресъздаване на сегашното общество и за създаване на новото, работят най-разумните същества, които са завършили своето развитие и които са въоръжени със знание и сила. Работят денонощно и подготвят условията на новата култура. Тази криза, която сега съществува във всички области на човешкия живот се дължи на вътрешните сили, които работят в живота и пробуждат хората, за да им покажат новия път, по който трябва да вървят. Преди всичко хората трябва да изменят своя начин на мислене. Докато разглеждаме нещата от лично или национално гледище, все същия резултат ще имаме.
Трябва да застанем на гледището на човещината и да оценим всекиго, преди всичко, като човек с право и стремеж за живот и за ползване от всички блага на живота, независимо от това какво е неговото лично отношение
към
нас.
Да не бъде един човек добър заради нас, защото ни е направил услуга, а да знаем, че доброто е един вътрешен непреривен процес; и в този смисъл на добрия човек всякога можем да разчитаме като на себе си. Най-голямото богатство, което човек може да има на земята, е радостта. И казва Писанието: „Да се зарадва душата ми.“ Когато се зарадва душата ви, вие ще станете гениални, светии, велик човек ще станете. И тогаз целият свят ще се отвори пред вас и вие ще се отворите. И всеки трябва да се чувства радостен при всички положения в живота си, да се радва неговата душа за Бога, Който живее в нея.
към текста >>
Да не бъде един човек добър заради нас, защото ни е направил услуга, а да знаем, че доброто е един вътрешен непреривен процес; и в този смисъл на добрия човек всякога можем да разчитаме като на
себе
си.
Работят денонощно и подготвят условията на новата култура. Тази криза, която сега съществува във всички области на човешкия живот се дължи на вътрешните сили, които работят в живота и пробуждат хората, за да им покажат новия път, по който трябва да вървят. Преди всичко хората трябва да изменят своя начин на мислене. Докато разглеждаме нещата от лично или национално гледище, все същия резултат ще имаме. Трябва да застанем на гледището на човещината и да оценим всекиго, преди всичко, като човек с право и стремеж за живот и за ползване от всички блага на живота, независимо от това какво е неговото лично отношение към нас.
Да не бъде един човек добър заради нас, защото ни е направил услуга, а да знаем, че доброто е един вътрешен непреривен процес; и в този смисъл на добрия човек всякога можем да разчитаме като на
себе
си.
Най-голямото богатство, което човек може да има на земята, е радостта. И казва Писанието: „Да се зарадва душата ми.“ Когато се зарадва душата ви, вие ще станете гениални, светии, велик човек ще станете. И тогаз целият свят ще се отвори пред вас и вие ще се отворите. И всеки трябва да се чувства радостен при всички положения в живота си, да се радва неговата душа за Бога, Който живее в нея. Но Бог, Който живее в тебе, иска да обичаш ближния си и да трепериш над него, както Бог трепери над него.
към текста >>
Най-голямото
богатство
, което човек може да има на земята, е радостта.
Тази криза, която сега съществува във всички области на човешкия живот се дължи на вътрешните сили, които работят в живота и пробуждат хората, за да им покажат новия път, по който трябва да вървят. Преди всичко хората трябва да изменят своя начин на мислене. Докато разглеждаме нещата от лично или национално гледище, все същия резултат ще имаме. Трябва да застанем на гледището на човещината и да оценим всекиго, преди всичко, като човек с право и стремеж за живот и за ползване от всички блага на живота, независимо от това какво е неговото лично отношение към нас. Да не бъде един човек добър заради нас, защото ни е направил услуга, а да знаем, че доброто е един вътрешен непреривен процес; и в този смисъл на добрия човек всякога можем да разчитаме като на себе си.
Най-голямото
богатство
, което човек може да има на земята, е радостта.
И казва Писанието: „Да се зарадва душата ми.“ Когато се зарадва душата ви, вие ще станете гениални, светии, велик човек ще станете. И тогаз целият свят ще се отвори пред вас и вие ще се отворите. И всеки трябва да се чувства радостен при всички положения в живота си, да се радва неговата душа за Бога, Който живее в нея. Но Бог, Който живее в тебе, иска да обичаш ближния си и да трепериш над него, както Бог трепери над него. Обичай другите хора тъй, както постъпва Бог, Който живее в нас.
към текста >>
И всеки трябва да се чувства радостен при всички положения в живота си, да се радва неговата душа за
Бога
, Който живее в нея.
Трябва да застанем на гледището на човещината и да оценим всекиго, преди всичко, като човек с право и стремеж за живот и за ползване от всички блага на живота, независимо от това какво е неговото лично отношение към нас. Да не бъде един човек добър заради нас, защото ни е направил услуга, а да знаем, че доброто е един вътрешен непреривен процес; и в този смисъл на добрия човек всякога можем да разчитаме като на себе си. Най-голямото богатство, което човек може да има на земята, е радостта. И казва Писанието: „Да се зарадва душата ми.“ Когато се зарадва душата ви, вие ще станете гениални, светии, велик човек ще станете. И тогаз целият свят ще се отвори пред вас и вие ще се отворите.
И всеки трябва да се чувства радостен при всички положения в живота си, да се радва неговата душа за
Бога
, Който живее в нея.
Но Бог, Който живее в тебе, иска да обичаш ближния си и да трепериш над него, както Бог трепери над него. Обичай другите хора тъй, както постъпва Бог, Който живее в нас. И всеки ден трябва да слушаме Божествения глас в себе си и не да се осъждаме, а да изправяме по грешките си и да посаждаме добрите мисли и желания в душата си. Слушайте гласа на любовта във вашата душа; слушайте гласа на разумното във вашата душа. Това са реалните неща в живота и те ще ви помогнат.
към текста >>
Но Бог, Който живее в тебе, иска да обичаш
ближния
си и да трепериш над него, както Бог трепери над него.
Да не бъде един човек добър заради нас, защото ни е направил услуга, а да знаем, че доброто е един вътрешен непреривен процес; и в този смисъл на добрия човек всякога можем да разчитаме като на себе си. Най-голямото богатство, което човек може да има на земята, е радостта. И казва Писанието: „Да се зарадва душата ми.“ Когато се зарадва душата ви, вие ще станете гениални, светии, велик човек ще станете. И тогаз целият свят ще се отвори пред вас и вие ще се отворите. И всеки трябва да се чувства радостен при всички положения в живота си, да се радва неговата душа за Бога, Който живее в нея.
Но Бог, Който живее в тебе, иска да обичаш
ближния
си и да трепериш над него, както Бог трепери над него.
Обичай другите хора тъй, както постъпва Бог, Който живее в нас. И всеки ден трябва да слушаме Божествения глас в себе си и не да се осъждаме, а да изправяме по грешките си и да посаждаме добрите мисли и желания в душата си. Слушайте гласа на любовта във вашата душа; слушайте гласа на разумното във вашата душа. Това са реалните неща в живота и те ще ви помогнат. Бог живее у всички ни и ние имаме нужда един от друг, защото сме едно цяло.
към текста >>
И всеки ден трябва да слушаме Божествения глас в
себе
си и не да се осъждаме, а да изправяме по грешките си и да посаждаме добрите мисли и желания в душата си.
И казва Писанието: „Да се зарадва душата ми.“ Когато се зарадва душата ви, вие ще станете гениални, светии, велик човек ще станете. И тогаз целият свят ще се отвори пред вас и вие ще се отворите. И всеки трябва да се чувства радостен при всички положения в живота си, да се радва неговата душа за Бога, Който живее в нея. Но Бог, Който живее в тебе, иска да обичаш ближния си и да трепериш над него, както Бог трепери над него. Обичай другите хора тъй, както постъпва Бог, Който живее в нас.
И всеки ден трябва да слушаме Божествения глас в
себе
си и не да се осъждаме, а да изправяме по грешките си и да посаждаме добрите мисли и желания в душата си.
Слушайте гласа на любовта във вашата душа; слушайте гласа на разумното във вашата душа. Това са реалните неща в живота и те ще ви помогнат. Бог живее у всички ни и ние имаме нужда един от друг, защото сме едно цяло. Само така като почнем да мислим и чувстваме, животът ни ще се осмисли. Защото човешката мисъл е, която определя живота на човека.
към текста >>
Слушайте гласа на
любовта
във вашата душа; слушайте гласа на разумното във вашата душа.
И тогаз целият свят ще се отвори пред вас и вие ще се отворите. И всеки трябва да се чувства радостен при всички положения в живота си, да се радва неговата душа за Бога, Който живее в нея. Но Бог, Който живее в тебе, иска да обичаш ближния си и да трепериш над него, както Бог трепери над него. Обичай другите хора тъй, както постъпва Бог, Който живее в нас. И всеки ден трябва да слушаме Божествения глас в себе си и не да се осъждаме, а да изправяме по грешките си и да посаждаме добрите мисли и желания в душата си.
Слушайте гласа на
любовта
във вашата душа; слушайте гласа на разумното във вашата душа.
Това са реалните неща в живота и те ще ви помогнат. Бог живее у всички ни и ние имаме нужда един от друг, защото сме едно цяло. Само така като почнем да мислим и чувстваме, животът ни ще се осмисли. Защото човешката мисъл е, която определя живота на човека. Мисълта е, която определя нашето здраве и способности.
към текста >>
Човешката мисъл е, която определя великият път, по който трябва да служим на
Любовта
, великият път, по който трябва да служим на Мъдростта, онзи великият път, по който трябва да служим на Истината.
Бог живее у всички ни и ние имаме нужда един от друг, защото сме едно цяло. Само така като почнем да мислим и чувстваме, животът ни ще се осмисли. Защото човешката мисъл е, която определя живота на човека. Мисълта е, която определя нашето здраве и способности. Човешката мисъл е, която определя вашето бъдеще.
Човешката мисъл е, която определя великият път, по който трябва да служим на
Любовта
, великият път, по който трябва да служим на Мъдростта, онзи великият път, по който трябва да служим на Истината.
По беседа от Учителя, държана на 15 октомври 1933 г.
към текста >>
52.
2. Спешните въпроси в живота, 2 юли 1933 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Някои мислят, че като вярват в
Бога
, ще се спасят.
Всеки човек е една част, един орган на един велик организъм, на една целесъобразна система и е подчинен на законите, по които стават процесите и явленията в тази система. Той е свободен дотолкова, доколкото действа в съгласие с тези закони. Но понеже съвременният човек не върви в съгласие с тези закони, той не е свободен. И човек не може да бъде свободен, докато това, което има може да му се вземе. Свободата съществува само за съвършените, които са господари на това, което имат, но те вървят напълно в хармония със законите на природата, вложени в системата на техния организъм.
Някои мислят, че като вярват в
Бога
, ще се спасят.
Не, това нищо няма да им помогне. Те може да вярват, но щом умират, те са обикновени хора и не са свободни. Съвременните хора, които мислят, че много знаят, искат да бъдат авторитети за всичко ида коригират природата. Но частта не може да бъде авторитет за цялото. И в този си стремеж, да коригира природата, човек си създава големи противоречия и несгоди и се чуди после, откъде му идват нещастията.
към текста >>
Например, какъв ще бъде краят на нашата земя, колко е далеч краят на вселената от нас, какво има на Слънцето и пр., това са ред въпроси, които са интересни, но не са спешни, не са належащи.
Съвременните хора, които мислят, че много знаят, искат да бъдат авторитети за всичко ида коригират природата. Но частта не може да бъде авторитет за цялото. И в този си стремеж, да коригира природата, човек си създава големи противоречия и несгоди и се чуди после, откъде му идват нещастията. У човека има скрити сили, които, ако се развият, ще му дадат възможност да влезе в разумно и хармонично общение с природата, да разбере нейните пътища и да избегне ненужните страдания и противоречия в живота си; тогава той ще може да разреши правилно всички въпроси и задачи, които животът му слага. Има и спешни въпроси в живота, които не търпят отлагане.
Например, какъв ще бъде краят на нашата земя, колко е далеч краят на вселената от нас, какво има на Слънцето и пр., това са ред въпроси, които са интересни, но не са спешни, не са належащи.
Но има спешни въпроси, от които зависи нашият живот и развитието ни. Такива въпроси са: как да дишаме правилно, как, какво и кога да ядем, как да мислим, как да чувстваме, как да постъпваме, как да задържаме знанието и силата си, как да живеем в хармония със законите на природата и какви да бъдат отношенията ни с нея и с близките ни. Има един специфичен начин за правилно дишане. Да се диша правилно, това е цяла наука, която малцина знаят сега. В Индия йогите имат цяла система за дишане.
към текста >>
Но има спешни въпроси, от които зависи нашият живот и развитието ни.
Но частта не може да бъде авторитет за цялото. И в този си стремеж, да коригира природата, човек си създава големи противоречия и несгоди и се чуди после, откъде му идват нещастията. У човека има скрити сили, които, ако се развият, ще му дадат възможност да влезе в разумно и хармонично общение с природата, да разбере нейните пътища и да избегне ненужните страдания и противоречия в живота си; тогава той ще може да разреши правилно всички въпроси и задачи, които животът му слага. Има и спешни въпроси в живота, които не търпят отлагане. Например, какъв ще бъде краят на нашата земя, колко е далеч краят на вселената от нас, какво има на Слънцето и пр., това са ред въпроси, които са интересни, но не са спешни, не са належащи.
Но има спешни въпроси, от които зависи нашият живот и развитието ни.
Такива въпроси са: как да дишаме правилно, как, какво и кога да ядем, как да мислим, как да чувстваме, как да постъпваме, как да задържаме знанието и силата си, как да живеем в хармония със законите на природата и какви да бъдат отношенията ни с нея и с близките ни. Има един специфичен начин за правилно дишане. Да се диша правилно, това е цяла наука, която малцина знаят сега. В Индия йогите имат цяла система за дишане. Те го наричат дълбоко дишане, но това е едно специфично дишане за придобиване на безсмъртния живот.
към текста >>
Такива въпроси са: как да дишаме правилно, как, какво и кога да ядем, как да мислим, как да чувстваме, как да постъпваме, как да задържаме знанието и силата си, как да живеем в хармония със законите на природата и какви да бъдат отношенията ни с нея и с близките ни.
И в този си стремеж, да коригира природата, човек си създава големи противоречия и несгоди и се чуди после, откъде му идват нещастията. У човека има скрити сили, които, ако се развият, ще му дадат възможност да влезе в разумно и хармонично общение с природата, да разбере нейните пътища и да избегне ненужните страдания и противоречия в живота си; тогава той ще може да разреши правилно всички въпроси и задачи, които животът му слага. Има и спешни въпроси в живота, които не търпят отлагане. Например, какъв ще бъде краят на нашата земя, колко е далеч краят на вселената от нас, какво има на Слънцето и пр., това са ред въпроси, които са интересни, но не са спешни, не са належащи. Но има спешни въпроси, от които зависи нашият живот и развитието ни.
Такива въпроси са: как да дишаме правилно, как, какво и кога да ядем, как да мислим, как да чувстваме, как да постъпваме, как да задържаме знанието и силата си, как да живеем в хармония със законите на природата и какви да бъдат отношенията ни с нея и с близките ни.
Има един специфичен начин за правилно дишане. Да се диша правилно, това е цяла наука, която малцина знаят сега. В Индия йогите имат цяла система за дишане. Те го наричат дълбоко дишане, но това е едно специфично дишане за придобиване на безсмъртния живот. Чрез правилното дишане човек може да придобие безсмъртие.
към текста >>
Само по пътя на служенето човек може да се добере до великата наука на
Любовта
.
Тази вреда се дължи на неразбирането принципа, върху който е обосновано това дишане. Много хора сега искат да изучават тайната на природата, за да й станат господари. Но природата не се нуждае от господари, а от слуги. Който иска да изучава тайните на природата, трябва да й стане служител. Този закон са го разбрали още в древността и всеки, който е искал да бъде учен, той е трябвало да разбира закона на служенето.
Само по пътя на служенето човек може да се добере до великата наука на
Любовта
.
А сега хората като не разбират същността на Любовта, смесват я с разни чувства, страсти и удоволствия. Това не е никаква любов, но е един процес на разлагане, един процес носещ смърт. Любовта е един непреривен творчески процес в природата, но тя е същевременно една много опасна сила за невежите. Човек трябва да бъде внимателен, когато се занимава с нея, понеже може да пострада, тъй както химикът в лабораторията си е в опасност, когато работи със силни киселини и не е внимателен. Любовта е най- опасната сила, която не позволява да си играят с нея.
към текста >>
А сега хората като не разбират същността на
Любовта
, смесват я с разни чувства, страсти и удоволствия.
Много хора сега искат да изучават тайната на природата, за да й станат господари. Но природата не се нуждае от господари, а от слуги. Който иска да изучава тайните на природата, трябва да й стане служител. Този закон са го разбрали още в древността и всеки, който е искал да бъде учен, той е трябвало да разбира закона на служенето. Само по пътя на служенето човек може да се добере до великата наука на Любовта.
А сега хората като не разбират същността на
Любовта
, смесват я с разни чувства, страсти и удоволствия.
Това не е никаква любов, но е един процес на разлагане, един процес носещ смърт. Любовта е един непреривен творчески процес в природата, но тя е същевременно една много опасна сила за невежите. Човек трябва да бъде внимателен, когато се занимава с нея, понеже може да пострада, тъй както химикът в лабораторията си е в опасност, когато работи със силни киселини и не е внимателен. Любовта е най- опасната сила, която не позволява да си играят с нея. Речеш ли да си играеш с нея, ти ще намериш края на живота си.
към текста >>
Това не е никаква
любов
, но е един процес на разлагане, един процес носещ смърт.
Но природата не се нуждае от господари, а от слуги. Който иска да изучава тайните на природата, трябва да й стане служител. Този закон са го разбрали още в древността и всеки, който е искал да бъде учен, той е трябвало да разбира закона на служенето. Само по пътя на служенето човек може да се добере до великата наука на Любовта. А сега хората като не разбират същността на Любовта, смесват я с разни чувства, страсти и удоволствия.
Това не е никаква
любов
, но е един процес на разлагане, един процес носещ смърт.
Любовта е един непреривен творчески процес в природата, но тя е същевременно една много опасна сила за невежите. Човек трябва да бъде внимателен, когато се занимава с нея, понеже може да пострада, тъй както химикът в лабораторията си е в опасност, когато работи със силни киселини и не е внимателен. Любовта е най- опасната сила, която не позволява да си играят с нея. Речеш ли да си играеш с нея, ти ще намериш края на живота си. Като туриш една преграда на любовта, тя ще я разруши и ще ме завлече.
към текста >>
Любовта
е един непреривен творчески процес в природата, но тя е същевременно една много опасна сила за невежите.
Който иска да изучава тайните на природата, трябва да й стане служител. Този закон са го разбрали още в древността и всеки, който е искал да бъде учен, той е трябвало да разбира закона на служенето. Само по пътя на служенето човек може да се добере до великата наука на Любовта. А сега хората като не разбират същността на Любовта, смесват я с разни чувства, страсти и удоволствия. Това не е никаква любов, но е един процес на разлагане, един процес носещ смърт.
Любовта
е един непреривен творчески процес в природата, но тя е същевременно една много опасна сила за невежите.
Човек трябва да бъде внимателен, когато се занимава с нея, понеже може да пострада, тъй както химикът в лабораторията си е в опасност, когато работи със силни киселини и не е внимателен. Любовта е най- опасната сила, която не позволява да си играят с нея. Речеш ли да си играеш с нея, ти ще намериш края на живота си. Като туриш една преграда на любовта, тя ще я разруши и ще ме завлече. Речеш ли да ограничиш Любовта, ще си създадеш цяла система от ограничения, които раждат в резултат насилие.
към текста >>
Любовта
е най- опасната сила, която не позволява да си играят с нея.
Само по пътя на служенето човек може да се добере до великата наука на Любовта. А сега хората като не разбират същността на Любовта, смесват я с разни чувства, страсти и удоволствия. Това не е никаква любов, но е един процес на разлагане, един процес носещ смърт. Любовта е един непреривен творчески процес в природата, но тя е същевременно една много опасна сила за невежите. Човек трябва да бъде внимателен, когато се занимава с нея, понеже може да пострада, тъй както химикът в лабораторията си е в опасност, когато работи със силни киселини и не е внимателен.
Любовта
е най- опасната сила, която не позволява да си играят с нея.
Речеш ли да си играеш с нея, ти ще намериш края на живота си. Като туриш една преграда на любовта, тя ще я разруши и ще ме завлече. Речеш ли да ограничиш Любовта, ще си създадеш цяла система от ограничения, които раждат в резултат насилие. Природата е много щателна и затова, като се роди един човек тя ще почне да го изпитва, за да види, колко ще бъде полезен за Божествения живот. А вие мислите, че сте дошли на земята на угощение и да си уреждате щастието.
към текста >>
Като туриш една преграда на
любовта
, тя ще я разруши и ще ме завлече.
Това не е никаква любов, но е един процес на разлагане, един процес носещ смърт. Любовта е един непреривен творчески процес в природата, но тя е същевременно една много опасна сила за невежите. Човек трябва да бъде внимателен, когато се занимава с нея, понеже може да пострада, тъй както химикът в лабораторията си е в опасност, когато работи със силни киселини и не е внимателен. Любовта е най- опасната сила, която не позволява да си играят с нея. Речеш ли да си играеш с нея, ти ще намериш края на живота си.
Като туриш една преграда на
любовта
, тя ще я разруши и ще ме завлече.
Речеш ли да ограничиш Любовта, ще си създадеш цяла система от ограничения, които раждат в резултат насилие. Природата е много щателна и затова, като се роди един човек тя ще почне да го изпитва, за да види, колко ще бъде полезен за Божествения живот. А вие мислите, че сте дошли на земята на угощение и да си уреждате щастието. Човек е дошъл на земята да се учи и да свърши една определена работа, колкото и да е тя малка или голяма. Всеки е член в организма на природата и ако разбере своето предназначение, тя ще му даде всички възможности за постижение на това, което желае.
към текста >>
Речеш ли да ограничиш
Любовта
, ще си създадеш цяла система от ограничения, които раждат в резултат насилие.
Любовта е един непреривен творчески процес в природата, но тя е същевременно една много опасна сила за невежите. Човек трябва да бъде внимателен, когато се занимава с нея, понеже може да пострада, тъй както химикът в лабораторията си е в опасност, когато работи със силни киселини и не е внимателен. Любовта е най- опасната сила, която не позволява да си играят с нея. Речеш ли да си играеш с нея, ти ще намериш края на живота си. Като туриш една преграда на любовта, тя ще я разруши и ще ме завлече.
Речеш ли да ограничиш
Любовта
, ще си създадеш цяла система от ограничения, които раждат в резултат насилие.
Природата е много щателна и затова, като се роди един човек тя ще почне да го изпитва, за да види, колко ще бъде полезен за Божествения живот. А вие мислите, че сте дошли на земята на угощение и да си уреждате щастието. Човек е дошъл на земята да се учи и да свърши една определена работа, колкото и да е тя малка или голяма. Всеки е член в организма на природата и ако разбере своето предназначение, тя ще му даде всички възможности за постижение на това, което желае. Но отделили се човек от пътя, начертан му от природата и има ли други стремежи, освен посочените му от нея, очаква го смърт.
към текста >>
Има два пътя, по които може да върви човек
към
усъвършенстване.
Природата е много щателна и затова, като се роди един човек тя ще почне да го изпитва, за да види, колко ще бъде полезен за Божествения живот. А вие мислите, че сте дошли на земята на угощение и да си уреждате щастието. Човек е дошъл на земята да се учи и да свърши една определена работа, колкото и да е тя малка или голяма. Всеки е член в организма на природата и ако разбере своето предназначение, тя ще му даде всички възможности за постижение на това, което желае. Но отделили се човек от пътя, начертан му от природата и има ли други стремежи, освен посочените му от нея, очаква го смърт.
Има два пътя, по които може да върви човек
към
усъвършенстване.
Пътят на мисълта е по-хубав и по- сигурен. Ако вървите по пътя на действието, вие уреждате живота си само в известни граници. А изисква се една широка мисъл, за да схванете своите отношения не само към своите баща и майка, но и отношенията си към всички и към цялата Природа. Сега аз говоря на онези, които са дошли до едно вътрешно пробуждане и прозрение, а които не са пробудени, на тях няма какво да говоря. На житните зърна, които още не са посети, няма какво да говоря за светлината и живота и за мъчнотиите, които има да срещнат.
към текста >>
А изисква се една широка мисъл, за да схванете своите отношения не само
към
своите баща и майка, но и отношенията си
към
всички и
към
цялата Природа.
Всеки е член в организма на природата и ако разбере своето предназначение, тя ще му даде всички възможности за постижение на това, което желае. Но отделили се човек от пътя, начертан му от природата и има ли други стремежи, освен посочените му от нея, очаква го смърт. Има два пътя, по които може да върви човек към усъвършенстване. Пътят на мисълта е по-хубав и по- сигурен. Ако вървите по пътя на действието, вие уреждате живота си само в известни граници.
А изисква се една широка мисъл, за да схванете своите отношения не само
към
своите баща и майка, но и отношенията си
към
всички и
към
цялата Природа.
Сега аз говоря на онези, които са дошли до едно вътрешно пробуждане и прозрение, а които не са пробудени, на тях няма какво да говоря. На житните зърна, които още не са посети, няма какво да говоря за светлината и живота и за мъчнотиите, които има да срещнат. Те са си добре в хамбара и няма да разберат какво им говоря. Но тези, които са посети, аз се спирам при тях и им разправям за големите страдания, през които ще минат, за влиянието на светлината и топлината върху стремежа им и за крайния резултат на техния живот. На тях аз им казвам: Ако имате вяра и воля, вие ще излезете в един прекрасен живот, който ще разбирате и ще бъдете доволни от него.
към текста >>
За да се освободи от всички страдания завинаги, човек трябва да възприеме Божествената
Любов
и Мъдрост и да ги тури в действие.
Щом добиеш добро разположение, не копай повече, защото ще дойде друго, по- лошо от първото неразположение. Това е една нова система за възпитание, много ефикасна и с много малко разходи. Така се цери песимизма и всички други негативни състояния, които се дължат на негативната земна енергия, която с копането се поглъща от земята. В живота си човек се натъква на ред страдания и противоречия, от които трябва да се освободи. А за да се освободи човек от страданията, трябва да разбира законите на живота.
За да се освободи от всички страдания завинаги, човек трябва да възприеме Божествената
Любов
и Мъдрост и да ги тури в действие.
Трябва да вложим и Божествената Истина в себе си и ще бъдем свободни от противоречия и страдания. Това е цяла една система от знания, нужни на човека. Единствената реалност в света, от която произтича всичко съществуващо, е Любовта; единственият път, по който тази реалност се изявява, е Мъдростта; единствената форма, в която тази реалност се облича и действа в живота, е Истината, с която човек трябва да работи. Ако нямате реалността - Любовта, ако не знаете пътя на Мъдростта и ако нямате за образец формата на Истината, в която работи реалността, какво ще постигнете? Само чрез приложение на Любовта в живота ни ще можем да влезем във връзка със съвършените същества и ще разберем нашия целокупен живот; ще добием онова велико познание за строежа на човека и за неговото отношение към Природата.
към текста >>
Трябва да вложим и Божествената Истина в
себе
си и ще бъдем свободни от противоречия и страдания.
Това е една нова система за възпитание, много ефикасна и с много малко разходи. Така се цери песимизма и всички други негативни състояния, които се дължат на негативната земна енергия, която с копането се поглъща от земята. В живота си човек се натъква на ред страдания и противоречия, от които трябва да се освободи. А за да се освободи човек от страданията, трябва да разбира законите на живота. За да се освободи от всички страдания завинаги, човек трябва да възприеме Божествената Любов и Мъдрост и да ги тури в действие.
Трябва да вложим и Божествената Истина в
себе
си и ще бъдем свободни от противоречия и страдания.
Това е цяла една система от знания, нужни на човека. Единствената реалност в света, от която произтича всичко съществуващо, е Любовта; единственият път, по който тази реалност се изявява, е Мъдростта; единствената форма, в която тази реалност се облича и действа в живота, е Истината, с която човек трябва да работи. Ако нямате реалността - Любовта, ако не знаете пътя на Мъдростта и ако нямате за образец формата на Истината, в която работи реалността, какво ще постигнете? Само чрез приложение на Любовта в живота ни ще можем да влезем във връзка със съвършените същества и ще разберем нашия целокупен живот; ще добием онова велико познание за строежа на човека и за неговото отношение към Природата. Ще разберем значението на различните части в тялото на човека и тяхното отношение към силите на Природата.
към текста >>
Единствената реалност в света, от която произтича всичко съществуващо, е
Любовта
; единственият път, по който тази реалност се изявява, е Мъдростта; единствената форма, в която тази реалност се облича и действа в живота, е Истината, с която човек трябва да работи.
В живота си човек се натъква на ред страдания и противоречия, от които трябва да се освободи. А за да се освободи човек от страданията, трябва да разбира законите на живота. За да се освободи от всички страдания завинаги, човек трябва да възприеме Божествената Любов и Мъдрост и да ги тури в действие. Трябва да вложим и Божествената Истина в себе си и ще бъдем свободни от противоречия и страдания. Това е цяла една система от знания, нужни на човека.
Единствената реалност в света, от която произтича всичко съществуващо, е
Любовта
; единственият път, по който тази реалност се изявява, е Мъдростта; единствената форма, в която тази реалност се облича и действа в живота, е Истината, с която човек трябва да работи.
Ако нямате реалността - Любовта, ако не знаете пътя на Мъдростта и ако нямате за образец формата на Истината, в която работи реалността, какво ще постигнете? Само чрез приложение на Любовта в живота ни ще можем да влезем във връзка със съвършените същества и ще разберем нашия целокупен живот; ще добием онова велико познание за строежа на човека и за неговото отношение към Природата. Ще разберем значението на различните части в тялото на човека и тяхното отношение към силите на Природата. Тогава всеки орган в организма на човека ще добие съвсем друг смисъл и ще схванем неговото истинско значение и службата му. Проверявайте вашето знание, проверявайте вашата вяра, проверявайте вашата сила, за да не останете излъгани във вашите надежди.
към текста >>
Ако нямате реалността -
Любовта
, ако не знаете пътя на Мъдростта и ако нямате за образец формата на Истината, в която работи реалността, какво ще постигнете?
А за да се освободи човек от страданията, трябва да разбира законите на живота. За да се освободи от всички страдания завинаги, човек трябва да възприеме Божествената Любов и Мъдрост и да ги тури в действие. Трябва да вложим и Божествената Истина в себе си и ще бъдем свободни от противоречия и страдания. Това е цяла една система от знания, нужни на човека. Единствената реалност в света, от която произтича всичко съществуващо, е Любовта; единственият път, по който тази реалност се изявява, е Мъдростта; единствената форма, в която тази реалност се облича и действа в живота, е Истината, с която човек трябва да работи.
Ако нямате реалността -
Любовта
, ако не знаете пътя на Мъдростта и ако нямате за образец формата на Истината, в която работи реалността, какво ще постигнете?
Само чрез приложение на Любовта в живота ни ще можем да влезем във връзка със съвършените същества и ще разберем нашия целокупен живот; ще добием онова велико познание за строежа на човека и за неговото отношение към Природата. Ще разберем значението на различните части в тялото на човека и тяхното отношение към силите на Природата. Тогава всеки орган в организма на човека ще добие съвсем друг смисъл и ще схванем неговото истинско значение и службата му. Проверявайте вашето знание, проверявайте вашата вяра, проверявайте вашата сила, за да не останете излъгани във вашите надежди. Проверявайте дали сте в правия път, за да не живеете в самозаблуждение.
към текста >>
Само чрез приложение на
Любовта
в живота ни ще можем да влезем във връзка със съвършените същества и ще разберем нашия целокупен живот; ще добием онова велико познание за строежа на човека и за неговото отношение
към
Природата.
За да се освободи от всички страдания завинаги, човек трябва да възприеме Божествената Любов и Мъдрост и да ги тури в действие. Трябва да вложим и Божествената Истина в себе си и ще бъдем свободни от противоречия и страдания. Това е цяла една система от знания, нужни на човека. Единствената реалност в света, от която произтича всичко съществуващо, е Любовта; единственият път, по който тази реалност се изявява, е Мъдростта; единствената форма, в която тази реалност се облича и действа в живота, е Истината, с която човек трябва да работи. Ако нямате реалността - Любовта, ако не знаете пътя на Мъдростта и ако нямате за образец формата на Истината, в която работи реалността, какво ще постигнете?
Само чрез приложение на
Любовта
в живота ни ще можем да влезем във връзка със съвършените същества и ще разберем нашия целокупен живот; ще добием онова велико познание за строежа на човека и за неговото отношение
към
Природата.
Ще разберем значението на различните части в тялото на човека и тяхното отношение към силите на Природата. Тогава всеки орган в организма на човека ще добие съвсем друг смисъл и ще схванем неговото истинско значение и службата му. Проверявайте вашето знание, проверявайте вашата вяра, проверявайте вашата сила, за да не останете излъгани във вашите надежди. Проверявайте дали сте в правия път, за да не живеете в самозаблуждение. Не уповавайте на никакви ренти и осигуровки, а уповавайте на вашия ум, на вашето сърце, на вашата воля и на вашите ръце.
към текста >>
Ще разберем значението на различните части в тялото на човека и тяхното отношение
към
силите на Природата.
Трябва да вложим и Божествената Истина в себе си и ще бъдем свободни от противоречия и страдания. Това е цяла една система от знания, нужни на човека. Единствената реалност в света, от която произтича всичко съществуващо, е Любовта; единственият път, по който тази реалност се изявява, е Мъдростта; единствената форма, в която тази реалност се облича и действа в живота, е Истината, с която човек трябва да работи. Ако нямате реалността - Любовта, ако не знаете пътя на Мъдростта и ако нямате за образец формата на Истината, в която работи реалността, какво ще постигнете? Само чрез приложение на Любовта в живота ни ще можем да влезем във връзка със съвършените същества и ще разберем нашия целокупен живот; ще добием онова велико познание за строежа на човека и за неговото отношение към Природата.
Ще разберем значението на различните части в тялото на човека и тяхното отношение
към
силите на Природата.
Тогава всеки орган в организма на човека ще добие съвсем друг смисъл и ще схванем неговото истинско значение и службата му. Проверявайте вашето знание, проверявайте вашата вяра, проверявайте вашата сила, за да не останете излъгани във вашите надежди. Проверявайте дали сте в правия път, за да не живеете в самозаблуждение. Не уповавайте на никакви ренти и осигуровки, а уповавайте на вашия ум, на вашето сърце, на вашата воля и на вашите ръце. Уповавайте на това, което вие знаете и можете да направите, а не на това, което другите са ви казвали.
към текста >>
Човек най-първо трябва да се занимава със
себе
си, не със своята личност, но със
себе
си като космична единица.
Проверявайте вашето знание, проверявайте вашата вяра, проверявайте вашата сила, за да не останете излъгани във вашите надежди. Проверявайте дали сте в правия път, за да не живеете в самозаблуждение. Не уповавайте на никакви ренти и осигуровки, а уповавайте на вашия ум, на вашето сърце, на вашата воля и на вашите ръце. Уповавайте на това, което вие знаете и можете да направите, а не на това, което другите са ви казвали. Човек трябва да изкарва прехраната си с труд, а не да очаква от другите.
Човек най-първо трябва да се занимава със
себе
си, не със своята личност, но със
себе
си като космична единица.
За да има успех в това направление, трябва да обича Бога и после ближния си. Обичта към ближния е само проверка да знаем колко обичаме Бога. Казва се в Писанието: ,Да възлюбиш ближния си като себе си“, т.е. като Бога в себе си. Бог, Аз и ближен - това е едно троеличие, това е домът, това е бащата, майката и синът.
към текста >>
За да има успех в това направление, трябва да обича
Бога
и после
ближния
си.
Проверявайте дали сте в правия път, за да не живеете в самозаблуждение. Не уповавайте на никакви ренти и осигуровки, а уповавайте на вашия ум, на вашето сърце, на вашата воля и на вашите ръце. Уповавайте на това, което вие знаете и можете да направите, а не на това, което другите са ви казвали. Човек трябва да изкарва прехраната си с труд, а не да очаква от другите. Човек най-първо трябва да се занимава със себе си, не със своята личност, но със себе си като космична единица.
За да има успех в това направление, трябва да обича
Бога
и после
ближния
си.
Обичта към ближния е само проверка да знаем колко обичаме Бога. Казва се в Писанието: ,Да възлюбиш ближния си като себе си“, т.е. като Бога в себе си. Бог, Аз и ближен - това е едно троеличие, това е домът, това е бащата, майката и синът. И ако домът не е така съграден, в света не може да има никакво щастие.
към текста >>
Обичта
към
ближния
е само проверка да знаем колко обичаме
Бога
.
Не уповавайте на никакви ренти и осигуровки, а уповавайте на вашия ум, на вашето сърце, на вашата воля и на вашите ръце. Уповавайте на това, което вие знаете и можете да направите, а не на това, което другите са ви казвали. Човек трябва да изкарва прехраната си с труд, а не да очаква от другите. Човек най-първо трябва да се занимава със себе си, не със своята личност, но със себе си като космична единица. За да има успех в това направление, трябва да обича Бога и после ближния си.
Обичта
към
ближния
е само проверка да знаем колко обичаме
Бога
.
Казва се в Писанието: ,Да възлюбиш ближния си като себе си“, т.е. като Бога в себе си. Бог, Аз и ближен - това е едно троеличие, това е домът, това е бащата, майката и синът. И ако домът не е така съграден, в света не може да има никакво щастие. Майката и бащата са вътре в нас.
към текста >>
Казва се в Писанието: ,Да възлюбиш
ближния
си като
себе
си“, т.е.
Уповавайте на това, което вие знаете и можете да направите, а не на това, което другите са ви казвали. Човек трябва да изкарва прехраната си с труд, а не да очаква от другите. Човек най-първо трябва да се занимава със себе си, не със своята личност, но със себе си като космична единица. За да има успех в това направление, трябва да обича Бога и после ближния си. Обичта към ближния е само проверка да знаем колко обичаме Бога.
Казва се в Писанието: ,Да възлюбиш
ближния
си като
себе
си“, т.е.
като Бога в себе си. Бог, Аз и ближен - това е едно троеличие, това е домът, това е бащата, майката и синът. И ако домът не е така съграден, в света не може да има никакво щастие. Майката и бащата са вътре в нас. Тъй разбрано, туй Божествено учение има известно приложение и няма да има противоречия в живота.
към текста >>
като
Бога
в
себе
си.
Човек трябва да изкарва прехраната си с труд, а не да очаква от другите. Човек най-първо трябва да се занимава със себе си, не със своята личност, но със себе си като космична единица. За да има успех в това направление, трябва да обича Бога и после ближния си. Обичта към ближния е само проверка да знаем колко обичаме Бога. Казва се в Писанието: ,Да възлюбиш ближния си като себе си“, т.е.
като
Бога
в
себе
си.
Бог, Аз и ближен - това е едно троеличие, това е домът, това е бащата, майката и синът. И ако домът не е така съграден, в света не може да има никакво щастие. Майката и бащата са вътре в нас. Тъй разбрано, туй Божествено учение има известно приложение и няма да има противоречия в живота. Това са спешните въпроси, които всеки трябва да разрешава и върху което чисто разрешение може да изгради своето бъдещо щастие.
към текста >>
Това са спешните въпроси, които всеки трябва да разрешава и върху което чисто разрешение може да изгради своето бъдещо щастие.
като Бога в себе си. Бог, Аз и ближен - това е едно троеличие, това е домът, това е бащата, майката и синът. И ако домът не е така съграден, в света не може да има никакво щастие. Майката и бащата са вътре в нас. Тъй разбрано, туй Божествено учение има известно приложение и няма да има противоречия в живота.
Това са спешните въпроси, които всеки трябва да разрешава и върху което чисто разрешение може да изгради своето бъдещо щастие.
По беседа от Учителя, държана на 2 юли 1933 г.
към текста >>
53.
9. Раждането на новия свят, 4 февруари 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Цялото човечество сега преминава фазата на самосъзнанието, в която всеки индивид чувства
себе
си като отделност, със свои нужди и интереси, със свои идеали и копнежи; всеки иска да се издигне да стане виден, без да държи сметка за стремежите на другите.
Цялата съвременна наука и философия е плод на ограничено човешко самосъзнание, а по този път на самосъзнанието в която и да е научна област, колкото и да се изучава, пак ще останем да се въртим в един омагьосан кръг; ще дойдем до едно еднообразие и много малко ще научим и разберем. И виждаме, че досега колкото и да се е повидимому развивала науката и философията, противоречията и несгодите в живота на хората не само че не се намаляват, както би трябвало да бъде, а напротив, се увеличават още повече. Може да се запита защо е така? Това са характерните белези на човешкото самосъзнание, което е една фаза в развитието на човечеството. Както всяка фаза от развитието на индивида си има свои особености, тъй също и в развитието на целокупното човечеството, всяка фаза си има своите особености.
Цялото човечество сега преминава фазата на самосъзнанието, в която всеки индивид чувства
себе
си като отделност, със свои нужди и интереси, със свои идеали и копнежи; всеки иска да се издигне да стане виден, без да държи сметка за стремежите на другите.
Но такова индивидуално издигане ще бъде от временна полза само за малцина; а каква полза ще има човек от това? За да има полза и светът от издигането на индивида, той трябва да има стремеж да послужи на света със знанието и силата, които е придобил. По този начин той ще има хармонична връзка и разумно отношение с всички хора. Само така хората ще могат да отстранят от живота си заблужденията и противоречията, внесени от самосъзнанието и егоизма, и ще се опознаят като братя, които имат общи интереси и идеали. Животът на хората тогаз ще бъде разумен, разнообразен и красив, изпълнен с радост, веселие и творчество, а не еднообразен, скучен и безцелен, какъвто е сега.
към текста >>
Вследствие на тази борба между клетките в тялото на човека, той изгубва силата и жизнеността си, та скоро остарява и умира, без да е разбрал, защо е живял, защо е остарял и защо е умрял.
Животът на хората тогаз ще бъде разумен, разнообразен и красив, изпълнен с радост, веселие и творчество, а не еднообразен, скучен и безцелен, какъвто е сега. Сега на земята от единия до другия й край има само борба между хората за надмощие и изтребление. Но такава борба съществува и в тялото на човека; в някои клетки от организма му влезе идеята, да образуват нова държава. Те почват борба с другите клетки и по такъв начин се образува тумор или друга подобна болест в организма на човека. Днес целият живот на човека и човечеството е пълен с образувани тумори, които постоянно се отстранявате операции, но на тяхно място се явяват нови.
Вследствие на тази борба между клетките в тялото на човека, той изгубва силата и жизнеността си, та скоро остарява и умира, без да е разбрал, защо е живял, защо е остарял и защо е умрял.
Със самосъзнанието си човек не може да обхване проявите на живота в неговата непреривност и целокупност, а всичко схваща като еднократен процес, вследствие на което не може да си изясни всички онези явления, които стават в живота му. Когато се разглежда живота от гледището на свръхсъзнанието, тогаз на физическото остаряване на човека не би се гледало като на нещастие, както това се схваща от самосъзнанието, а ще се разбере, че остаряването на физическото тяло е подготвяне за по-висш живот. Също така би се изменило схващането на човека за същността на смъртта. Представете си, че можете да живеете 10 хиляди години на земята. Тогава другояче щяхте да гледате на живота и смъртта.
към текста >>
Представете си, че можете да живеете 10 хиляди години на земята.
Днес целият живот на човека и човечеството е пълен с образувани тумори, които постоянно се отстранявате операции, но на тяхно място се явяват нови. Вследствие на тази борба между клетките в тялото на човека, той изгубва силата и жизнеността си, та скоро остарява и умира, без да е разбрал, защо е живял, защо е остарял и защо е умрял. Със самосъзнанието си човек не може да обхване проявите на живота в неговата непреривност и целокупност, а всичко схваща като еднократен процес, вследствие на което не може да си изясни всички онези явления, които стават в живота му. Когато се разглежда живота от гледището на свръхсъзнанието, тогаз на физическото остаряване на човека не би се гледало като на нещастие, както това се схваща от самосъзнанието, а ще се разбере, че остаряването на физическото тяло е подготвяне за по-висш живот. Също така би се изменило схващането на човека за същността на смъртта.
Представете си, че можете да живеете 10 хиляди години на земята.
Тогава другояче щяхте да гледате на живота и смъртта. След толкова хиляди години живот, вие бихте се радвали, че иде смъртта. А сега всеки момент човек е заплашен да си замине от земния живот. И за утеха някои ще ви убеждават, че ще отидете в другия свят, където ще живеете в блаженство. Но сегашният човек няма опитност и знания за този друг свят.
към текста >>
Така стои въпросът за хората с познанията и разбиранията на самосъзнанието, което е загадка и само за
себе
си.
А сега всеки момент човек е заплашен да си замине от земния живот. И за утеха някои ще ви убеждават, че ще отидете в другия свят, където ще живеете в блаженство. Но сегашният човек няма опитност и знания за този друг свят. Всичко още е скрито за вас. Съвременният човек с едностранчиви и повърхностни схващания, свойствени на самосъзнанието му, е дошъл и до заключение, че идеята за духовния свят, за душата и духа, са халюцинации на болни хора.
Така стои въпросът за хората с познанията и разбиранията на самосъзнанието, което е загадка и само за
себе
си.
Но за хората с развито свръхсъзнание, което се простира извън нашия триизмерен свят, духът, душата и духовният свят са така реални, както са умът, сърцето и триизмерният свят за човека на земята, който е свят на нашето съмосъзнание. Съществува един по-обширен и по-оформен свят, който е невидим за човека на самосъзнанието. Този друг свят е много по-реален от нашия триизмерен свят. Нашият „реален триизмерен свят“ не е нищо друго, освен представата на човешкото самосъзнание за реалността на света. Този невидим за нас свят е населен с много по-разумни от нас същества, които се организират на съвсем други начала и при други условия.
към текста >>
А сега хората схващат
Бога
, като едно същество извън тях и подобно на тях.
Когато ще разрешавате този въпрос, вие трябва да знаете онзи закон, който е работил за създаването на вашия организъм и който е създал баща ви и майка ви. Вие също така не вземате под съображение външните условия, които са работили за вас, а казвате „ние сме господари на условията“. Но животът показва, колко хората са господари. Онзи закон, който ни е извикал да се родим в света, е онова Начало, Което в религията наричат Бог. Това е онзи вечно творящ Принцип в Битието, Който всичко създава, всички форми на Битието.
А сега хората схващат
Бога
, като едно същество извън тях и подобно на тях.
Това не е никакъв Бог. Онзи, Живият Бог, за Когото ние говорим, живее в нас и ние живеем в Него; Той е, Който непреривно работи в света. Той е, Който изгражда и поправя света. И Онзи, Който се бори постоянно в нас за нашето подобрение в живота, то не сме ние хората, а Бог е, Който се бори с всички лоши условия, за да поправи света. И много разумно се бори Господ в нас, защото Той знае, че победата е на Негова страна.
към текста >>
Когато хората почувстват тази връзка и зависимост помежду си, светът ще се поправи много по-скоро и по-лесно по един разумен начин, а не така, както сега го искат хората.
Когато силният работи, винаги придобива победа. Аз не искам вие сляпо да вярвате в това, а всичко да подложите на опит, за да се уверите. Всеки е свободен да вярва, в каквото си иска. Но благоразумно е човек да вярва и поддържа само това, което носи щастие, както за него, така и за другите, защото съществува един закон в света, според който благото и щастието на всички хора е и наше благо и щастие. Съвременните народи започват вече постепенно да схващат този закон и виждат, че лошото състояние на един народ се отразява и върху другите народи, че лошото състояние на едно семейство или един човек се отразява и върху другите около него.
Когато хората почувстват тази връзка и зависимост помежду си, светът ще се поправи много по-скоро и по-лесно по един разумен начин, а не така, както сега го искат хората.
Ако хората имаха поне съзнание за справедливост, най-малко 95 на сто от злините биха се премахнали. Ако човек има всичките външни условия за щастие, то при това състояние на съзнанието, което има съвременният човек, щеше да си напакости още повече. Сега ние страдаме външно, а се развиваме вътрешно. Тези страдания са една необходимост за вътрешното, духовното развитие на човека. Налягането отвънка е необходимо, за да се яви една сила отвътре в нас.
към текста >>
Доказано е със статистически данни, че хората, които са поставени при по-големи естествени мъчнотии, те са с по-
богата
вътрешна опитност; имат по-правилни разбирания.
Ако човек има всичките външни условия за щастие, то при това състояние на съзнанието, което има съвременният човек, щеше да си напакости още повече. Сега ние страдаме външно, а се развиваме вътрешно. Тези страдания са една необходимост за вътрешното, духовното развитие на човека. Налягането отвънка е необходимо, за да се яви една сила отвътре в нас. Ако съвременните хора нямаха тези страдания, нямаше никога да имаме тази общност, която сега се заражда между хората.
Доказано е със статистически данни, че хората, които са поставени при по-големи естествени мъчнотии, те са с по-
богата
вътрешна опитност; имат по-правилни разбирания.
Те могат да разберат страданията на всеки човек и намират начин да му помогнат. Само когато хората минат през огъня на страданията, в тях ще се пробуди колективното съзнание и ще разберат, че са едно цяло с общи стремежи и интереси в живота. Само чрез пробуждане на колективното съзнание в човека, отделните индивиди и народите ще извоюват своята свобода. Но докато хората живеят с разбирането на самосъзнанието, те винаги ще очакваш да дойде някой Месия, учител или държавник да ги спаси и освободи. Но хората трябва да разберат и да запомнят едно нещо, че свободата и благосъстоянието на един народ зависят от колективните и разумните усилия на целия народ.
към текста >>
Един народ не може да бъде свободен и да има условия за развитие, докато всеки индивид от него няма непреодолим стремеж
към
свобода и не е готов да жертва всичко заради своята свобода и тази на другите.
Те могат да разберат страданията на всеки човек и намират начин да му помогнат. Само когато хората минат през огъня на страданията, в тях ще се пробуди колективното съзнание и ще разберат, че са едно цяло с общи стремежи и интереси в живота. Само чрез пробуждане на колективното съзнание в човека, отделните индивиди и народите ще извоюват своята свобода. Но докато хората живеят с разбирането на самосъзнанието, те винаги ще очакваш да дойде някой Месия, учител или държавник да ги спаси и освободи. Но хората трябва да разберат и да запомнят едно нещо, че свободата и благосъстоянието на един народ зависят от колективните и разумните усилия на целия народ.
Един народ не може да бъде свободен и да има условия за развитие, докато всеки индивид от него няма непреодолим стремеж
към
свобода и не е готов да жертва всичко заради своята свобода и тази на другите.
Ако някой търси свободата само за себе си, той няма да намери такава свобода никога. Само по този разумен път, може да се реализира великият идеал, към който се стреми човешкото развитие - съвършенството. Затова е необходимо, най-първо човек да има сила, после да има знание, да има мъдрост, да има любов, и широка душа, която да познава закона на Истината. А за да проучи човек Истината, трябва да проучи всестранно себе си, както и живата природа и да влезе във връзка с нея. Има начини и пътища за това; най-първо човек ще трябва да изучи езика на природата и тогава ще влезе във връзка с нея и ще разбере какво трябва да бъде отношението му към Природата и към хората.
към текста >>
Ако някой търси свободата само за
себе
си, той няма да намери такава свобода никога.
Само когато хората минат през огъня на страданията, в тях ще се пробуди колективното съзнание и ще разберат, че са едно цяло с общи стремежи и интереси в живота. Само чрез пробуждане на колективното съзнание в човека, отделните индивиди и народите ще извоюват своята свобода. Но докато хората живеят с разбирането на самосъзнанието, те винаги ще очакваш да дойде някой Месия, учител или държавник да ги спаси и освободи. Но хората трябва да разберат и да запомнят едно нещо, че свободата и благосъстоянието на един народ зависят от колективните и разумните усилия на целия народ. Един народ не може да бъде свободен и да има условия за развитие, докато всеки индивид от него няма непреодолим стремеж към свобода и не е готов да жертва всичко заради своята свобода и тази на другите.
Ако някой търси свободата само за
себе
си, той няма да намери такава свобода никога.
Само по този разумен път, може да се реализира великият идеал, към който се стреми човешкото развитие - съвършенството. Затова е необходимо, най-първо човек да има сила, после да има знание, да има мъдрост, да има любов, и широка душа, която да познава закона на Истината. А за да проучи човек Истината, трябва да проучи всестранно себе си, както и живата природа и да влезе във връзка с нея. Има начини и пътища за това; най-първо човек ще трябва да изучи езика на природата и тогава ще влезе във връзка с нея и ще разбере какво трябва да бъде отношението му към Природата и към хората. Тогаз човекът ще разбере, къде е неговата сила и залогът за успех и постижение в живота му.
към текста >>
Само по този разумен път, може да се реализира великият идеал,
към
който се стреми човешкото развитие - съвършенството.
Само чрез пробуждане на колективното съзнание в човека, отделните индивиди и народите ще извоюват своята свобода. Но докато хората живеят с разбирането на самосъзнанието, те винаги ще очакваш да дойде някой Месия, учител или държавник да ги спаси и освободи. Но хората трябва да разберат и да запомнят едно нещо, че свободата и благосъстоянието на един народ зависят от колективните и разумните усилия на целия народ. Един народ не може да бъде свободен и да има условия за развитие, докато всеки индивид от него няма непреодолим стремеж към свобода и не е готов да жертва всичко заради своята свобода и тази на другите. Ако някой търси свободата само за себе си, той няма да намери такава свобода никога.
Само по този разумен път, може да се реализира великият идеал,
към
който се стреми човешкото развитие - съвършенството.
Затова е необходимо, най-първо човек да има сила, после да има знание, да има мъдрост, да има любов, и широка душа, която да познава закона на Истината. А за да проучи човек Истината, трябва да проучи всестранно себе си, както и живата природа и да влезе във връзка с нея. Има начини и пътища за това; най-първо човек ще трябва да изучи езика на природата и тогава ще влезе във връзка с нея и ще разбере какво трябва да бъде отношението му към Природата и към хората. Тогаз човекът ще разбере, къде е неговата сила и залогът за успех и постижение в живота му. Най-първо човек трябва да разчита на онова, което има в себе си, на онова, което е вложено в него от Природата.
към текста >>
Затова е необходимо, най-първо човек да има сила, после да има знание, да има мъдрост, да има
любов
, и широка душа, която да познава закона на Истината.
Но докато хората живеят с разбирането на самосъзнанието, те винаги ще очакваш да дойде някой Месия, учител или държавник да ги спаси и освободи. Но хората трябва да разберат и да запомнят едно нещо, че свободата и благосъстоянието на един народ зависят от колективните и разумните усилия на целия народ. Един народ не може да бъде свободен и да има условия за развитие, докато всеки индивид от него няма непреодолим стремеж към свобода и не е готов да жертва всичко заради своята свобода и тази на другите. Ако някой търси свободата само за себе си, той няма да намери такава свобода никога. Само по този разумен път, може да се реализира великият идеал, към който се стреми човешкото развитие - съвършенството.
Затова е необходимо, най-първо човек да има сила, после да има знание, да има мъдрост, да има
любов
, и широка душа, която да познава закона на Истината.
А за да проучи човек Истината, трябва да проучи всестранно себе си, както и живата природа и да влезе във връзка с нея. Има начини и пътища за това; най-първо човек ще трябва да изучи езика на природата и тогава ще влезе във връзка с нея и ще разбере какво трябва да бъде отношението му към Природата и към хората. Тогаз човекът ще разбере, къде е неговата сила и залогът за успех и постижение в живота му. Най-първо човек трябва да разчита на онова, което има в себе си, на онова, което е вложено в него от Природата. Бог промисля за онова великото и красивото, което хората имат в себе си.
към текста >>
А за да проучи човек Истината, трябва да проучи всестранно
себе
си, както и живата природа и да влезе във връзка с нея.
Но хората трябва да разберат и да запомнят едно нещо, че свободата и благосъстоянието на един народ зависят от колективните и разумните усилия на целия народ. Един народ не може да бъде свободен и да има условия за развитие, докато всеки индивид от него няма непреодолим стремеж към свобода и не е готов да жертва всичко заради своята свобода и тази на другите. Ако някой търси свободата само за себе си, той няма да намери такава свобода никога. Само по този разумен път, може да се реализира великият идеал, към който се стреми човешкото развитие - съвършенството. Затова е необходимо, най-първо човек да има сила, после да има знание, да има мъдрост, да има любов, и широка душа, която да познава закона на Истината.
А за да проучи човек Истината, трябва да проучи всестранно
себе
си, както и живата природа и да влезе във връзка с нея.
Има начини и пътища за това; най-първо човек ще трябва да изучи езика на природата и тогава ще влезе във връзка с нея и ще разбере какво трябва да бъде отношението му към Природата и към хората. Тогаз човекът ще разбере, къде е неговата сила и залогът за успех и постижение в живота му. Най-първо човек трябва да разчита на онова, което има в себе си, на онова, което е вложено в него от Природата. Бог промисля за онова великото и красивото, което хората имат в себе си. Но за онова добро, за което хората не са работили и нямат силен копнеж към него, Бог никак не промисля.
към текста >>
Има начини и пътища за това; най-първо човек ще трябва да изучи езика на природата и тогава ще влезе във връзка с нея и ще разбере какво трябва да бъде отношението му
към
Природата и
към
хората.
Един народ не може да бъде свободен и да има условия за развитие, докато всеки индивид от него няма непреодолим стремеж към свобода и не е готов да жертва всичко заради своята свобода и тази на другите. Ако някой търси свободата само за себе си, той няма да намери такава свобода никога. Само по този разумен път, може да се реализира великият идеал, към който се стреми човешкото развитие - съвършенството. Затова е необходимо, най-първо човек да има сила, после да има знание, да има мъдрост, да има любов, и широка душа, която да познава закона на Истината. А за да проучи човек Истината, трябва да проучи всестранно себе си, както и живата природа и да влезе във връзка с нея.
Има начини и пътища за това; най-първо човек ще трябва да изучи езика на природата и тогава ще влезе във връзка с нея и ще разбере какво трябва да бъде отношението му
към
Природата и
към
хората.
Тогаз човекът ще разбере, къде е неговата сила и залогът за успех и постижение в живота му. Най-първо човек трябва да разчита на онова, което има в себе си, на онова, което е вложено в него от Природата. Бог промисля за онова великото и красивото, което хората имат в себе си. Но за онова добро, за което хората не са работили и нямат силен копнеж към него, Бог никак не промисля. Заради доброто, което човек носи в себе си, Господ му дава условия, но за онова добро, което човек не носи в себе си, Господ не му дава никакви условия.
към текста >>
Най-първо човек трябва да разчита на онова, което има в
себе
си, на онова, което е вложено в него от Природата.
Само по този разумен път, може да се реализира великият идеал, към който се стреми човешкото развитие - съвършенството. Затова е необходимо, най-първо човек да има сила, после да има знание, да има мъдрост, да има любов, и широка душа, която да познава закона на Истината. А за да проучи човек Истината, трябва да проучи всестранно себе си, както и живата природа и да влезе във връзка с нея. Има начини и пътища за това; най-първо човек ще трябва да изучи езика на природата и тогава ще влезе във връзка с нея и ще разбере какво трябва да бъде отношението му към Природата и към хората. Тогаз човекът ще разбере, къде е неговата сила и залогът за успех и постижение в живота му.
Най-първо човек трябва да разчита на онова, което има в
себе
си, на онова, което е вложено в него от Природата.
Бог промисля за онова великото и красивото, което хората имат в себе си. Но за онова добро, за което хората не са работили и нямат силен копнеж към него, Бог никак не промисля. Заради доброто, което човек носи в себе си, Господ му дава условия, но за онова добро, което човек не носи в себе си, Господ не му дава никакви условия. Ако човек има в себе си неестествени желания, той ще дойде до разочарования и нещастия. Запример, ако у една жена се роди идеята да стане мъж, какво ще бъде нейното постижение?
към текста >>
Бог промисля за онова великото и красивото, което хората имат в
себе
си.
Затова е необходимо, най-първо човек да има сила, после да има знание, да има мъдрост, да има любов, и широка душа, която да познава закона на Истината. А за да проучи човек Истината, трябва да проучи всестранно себе си, както и живата природа и да влезе във връзка с нея. Има начини и пътища за това; най-първо човек ще трябва да изучи езика на природата и тогава ще влезе във връзка с нея и ще разбере какво трябва да бъде отношението му към Природата и към хората. Тогаз човекът ще разбере, къде е неговата сила и залогът за успех и постижение в живота му. Най-първо човек трябва да разчита на онова, което има в себе си, на онова, което е вложено в него от Природата.
Бог промисля за онова великото и красивото, което хората имат в
себе
си.
Но за онова добро, за което хората не са работили и нямат силен копнеж към него, Бог никак не промисля. Заради доброто, което човек носи в себе си, Господ му дава условия, но за онова добро, което човек не носи в себе си, Господ не му дава никакви условия. Ако човек има в себе си неестествени желания, той ще дойде до разочарования и нещастия. Запример, ако у една жена се роди идеята да стане мъж, какво ще бъде нейното постижение? Много от нещастията в света идат от многоженството и многомъжеството.
към текста >>
Но за онова добро, за което хората не са работили и нямат силен копнеж
към
него, Бог никак не промисля.
А за да проучи човек Истината, трябва да проучи всестранно себе си, както и живата природа и да влезе във връзка с нея. Има начини и пътища за това; най-първо човек ще трябва да изучи езика на природата и тогава ще влезе във връзка с нея и ще разбере какво трябва да бъде отношението му към Природата и към хората. Тогаз човекът ще разбере, къде е неговата сила и залогът за успех и постижение в живота му. Най-първо човек трябва да разчита на онова, което има в себе си, на онова, което е вложено в него от Природата. Бог промисля за онова великото и красивото, което хората имат в себе си.
Но за онова добро, за което хората не са работили и нямат силен копнеж
към
него, Бог никак не промисля.
Заради доброто, което човек носи в себе си, Господ му дава условия, но за онова добро, което човек не носи в себе си, Господ не му дава никакви условия. Ако човек има в себе си неестествени желания, той ще дойде до разочарования и нещастия. Запример, ако у една жена се роди идеята да стане мъж, какво ще бъде нейното постижение? Много от нещастията в света идат от многоженството и многомъжеството. Ако в света имаше само един мъж или една жена, то какво нещастие можеше да има?
към текста >>
Заради доброто, което човек носи в
себе
си, Господ му дава условия, но за онова добро, което човек не носи в
себе
си, Господ не му дава никакви условия.
Има начини и пътища за това; най-първо човек ще трябва да изучи езика на природата и тогава ще влезе във връзка с нея и ще разбере какво трябва да бъде отношението му към Природата и към хората. Тогаз човекът ще разбере, къде е неговата сила и залогът за успех и постижение в живота му. Най-първо човек трябва да разчита на онова, което има в себе си, на онова, което е вложено в него от Природата. Бог промисля за онова великото и красивото, което хората имат в себе си. Но за онова добро, за което хората не са работили и нямат силен копнеж към него, Бог никак не промисля.
Заради доброто, което човек носи в
себе
си, Господ му дава условия, но за онова добро, което човек не носи в
себе
си, Господ не му дава никакви условия.
Ако човек има в себе си неестествени желания, той ще дойде до разочарования и нещастия. Запример, ако у една жена се роди идеята да стане мъж, какво ще бъде нейното постижение? Много от нещастията в света идат от многоженството и многомъжеството. Ако в света имаше само един мъж или една жена, то какво нещастие можеше да има? А сега като се съберат двама мъже при една жена, ще се скарат и единият ще гледа да убие другия.
към текста >>
Ако човек има в
себе
си неестествени желания, той ще дойде до разочарования и нещастия.
Тогаз човекът ще разбере, къде е неговата сила и залогът за успех и постижение в живота му. Най-първо човек трябва да разчита на онова, което има в себе си, на онова, което е вложено в него от Природата. Бог промисля за онова великото и красивото, което хората имат в себе си. Но за онова добро, за което хората не са работили и нямат силен копнеж към него, Бог никак не промисля. Заради доброто, което човек носи в себе си, Господ му дава условия, но за онова добро, което човек не носи в себе си, Господ не му дава никакви условия.
Ако човек има в
себе
си неестествени желания, той ще дойде до разочарования и нещастия.
Запример, ако у една жена се роди идеята да стане мъж, какво ще бъде нейното постижение? Много от нещастията в света идат от многоженството и многомъжеството. Ако в света имаше само един мъж или една жена, то какво нещастие можеше да има? А сега като се съберат двама мъже при една жена, ще се скарат и единият ще гледа да убие другия. Това е закон вътре в Природата.
към текста >>
Искате да отидете при някой ваш приятел, но в това време се раздвоите в
себе
си, и един глас ви казва да отидете, а друг да не отидете.
В такъв случай, ако наблюдавате природата сутринта, когато ставате, ще видите, че ако пътят ви е отворен, веднага ще се явят две успоредни линии на небето, а това ви предрича, че всичко ще ви върви по мед и масло него ден. Но ако на небето по посока на пътя ви има някакво черно облаче, то това означава, че онова, което вие искате да направите, няма да е сполучливо; или пък ще имате големи пречки, докато свършите тази работа. Аз поддържам, че успоредните линии се образуват в Природата само от разумни същества. Затова, щом видите по посока на пътя си две успоредни линии на небето, ще знаете, че те показват разумността, която ви помага и е направила пътя ви отворен. Когато обаче няма успоредни линии, а има черно облаче, ще знаете, че това показва едно препятствие на пътя ви, което трябва да се превъзмогне.
Искате да отидете при някой ваш приятел, но в това време се раздвоите в
себе
си, и един глас ви казва да отидете, а друг да не отидете.
Излезте навънка, и ако небето е ясно, ще проверите. Ако има две успоредни линии и между тях едно черно облаче, не отивайте при вашия приятел. В този случай имате две доказателства, за да не отивате - вътрешното раздвоение и външното отражение в Природата. Природата всякога ни дава сигнали за онова, което ни очаква. Целият живот на човека е обусловен и се регулира от разумните природни закони, и напълно е определено, какво може да стане с човека в даден случай.
към текста >>
Но интелигентността и разумността на човека са обусловени от
любовта
му
към
Бога
,
към
ближните и
към
Природата и затова ние казваме, че само
любовта
разрешава всички проблеми на живота.
Животът на земята е едно временно училище, и вие в туй училище няма да показвате своето знание, а трябва да се учите. Вашето бъдеще ще се определи от вашето учение в настоящето. Чрез знанието, което придобиваме, ще се освободите от тези ограничителни условия, при които се намирате сега. Това на религиозен език го наричат - излизане от земята - а то на съвременен език значи излизане от ограничителните условия, при които се намират хората с разбирания на самосъзнанието. За да може човек да излезе от ограничителните условия на живота, потребна е интелигентност и разумност.
Но интелигентността и разумността на човека са обусловени от
любовта
му
към
Бога
,
към
ближните и
към
Природата и затова ние казваме, че само
любовта
разрешава всички проблеми на живота.
Когато говоря за любовта към Бога, към природата и към ближния, аз разбирам разрешението на великия социален проблем в неговата целокупност. Обаче, докато дойдем до това велико разрешение на въпросите на живота, ще минем през много страдания и изпитания. Това е методът на Природата, за да пробуди космичното съзнание у хората и те разберат, че са братя помежду си. Тогава ще разберем истината и тя ще ни направи свободни, защото под истина в дадения случай разбирам онези условия, при които човек може да бъде свободен, за да се проявява. Цялото човечество се намира сега в утробата на Природата, където са ограничителните условия.
към текста >>
Когато говоря за
любовта
към
Бога
,
към
природата и
към
ближния
, аз разбирам разрешението на великия социален проблем в неговата целокупност.
Вашето бъдеще ще се определи от вашето учение в настоящето. Чрез знанието, което придобиваме, ще се освободите от тези ограничителни условия, при които се намирате сега. Това на религиозен език го наричат - излизане от земята - а то на съвременен език значи излизане от ограничителните условия, при които се намират хората с разбирания на самосъзнанието. За да може човек да излезе от ограничителните условия на живота, потребна е интелигентност и разумност. Но интелигентността и разумността на човека са обусловени от любовта му към Бога, към ближните и към Природата и затова ние казваме, че само любовта разрешава всички проблеми на живота.
Когато говоря за
любовта
към
Бога
,
към
природата и
към
ближния
, аз разбирам разрешението на великия социален проблем в неговата целокупност.
Обаче, докато дойдем до това велико разрешение на въпросите на живота, ще минем през много страдания и изпитания. Това е методът на Природата, за да пробуди космичното съзнание у хората и те разберат, че са братя помежду си. Тогава ще разберем истината и тя ще ни направи свободни, защото под истина в дадения случай разбирам онези условия, при които човек може да бъде свободен, за да се проявява. Цялото човечество се намира сега в утробата на Природата, където са ограничителните условия. Но сега вече хората са в периода на раждането на едно ново съзнание у тях, с което ще добият и нови отношения към Бога, към Природата и към ближните си; но при това раждане са необходими отвън разумни същества, които да ръководят хората в този преходен период, за да не се осакати раждането на новото съзнание.
към текста >>
Но сега вече хората са в периода на раждането на едно ново съзнание у тях, с което ще добият и нови отношения
към
Бога
,
към
Природата и
към
ближните си; но при това раждане са необходими отвън разумни същества, които да ръководят хората в този преходен период, за да не се осакати раждането на новото съзнание.
Когато говоря за любовта към Бога, към природата и към ближния, аз разбирам разрешението на великия социален проблем в неговата целокупност. Обаче, докато дойдем до това велико разрешение на въпросите на живота, ще минем през много страдания и изпитания. Това е методът на Природата, за да пробуди космичното съзнание у хората и те разберат, че са братя помежду си. Тогава ще разберем истината и тя ще ни направи свободни, защото под истина в дадения случай разбирам онези условия, при които човек може да бъде свободен, за да се проявява. Цялото човечество се намира сега в утробата на Природата, където са ограничителните условия.
Но сега вече хората са в периода на раждането на едно ново съзнание у тях, с което ще добият и нови отношения
към
Бога
,
към
Природата и
към
ближните си; но при това раждане са необходими отвън разумни същества, които да ръководят хората в този преходен период, за да не се осакати раждането на новото съзнание.
А когато се роди вече това ново съзнание у хората, ще имат нови схващания за живота и съвсем нови отношения помежду си. Тогава всички хора ще излезем извън рамките на семейството, на нацията, дори и на човечеството, което е ограничено да живее само на земята; и ще станем граждани на необятния космос. Тогава ще разберем, какво значи разумен живот, братски отношения и любов. Ще влезем в общение с всички разумни хора, и ще разбираме правилно хората, и те ще ни разбират правилно. И няма по-красиво нещо от това.
към текста >>
Тогава ще разберем, какво значи разумен живот, братски отношения и
любов
.
Тогава ще разберем истината и тя ще ни направи свободни, защото под истина в дадения случай разбирам онези условия, при които човек може да бъде свободен, за да се проявява. Цялото човечество се намира сега в утробата на Природата, където са ограничителните условия. Но сега вече хората са в периода на раждането на едно ново съзнание у тях, с което ще добият и нови отношения към Бога, към Природата и към ближните си; но при това раждане са необходими отвън разумни същества, които да ръководят хората в този преходен период, за да не се осакати раждането на новото съзнание. А когато се роди вече това ново съзнание у хората, ще имат нови схващания за живота и съвсем нови отношения помежду си. Тогава всички хора ще излезем извън рамките на семейството, на нацията, дори и на човечеството, което е ограничено да живее само на земята; и ще станем граждани на необятния космос.
Тогава ще разберем, какво значи разумен живот, братски отношения и
любов
.
Ще влезем в общение с всички разумни хора, и ще разбираме правилно хората, и те ще ни разбират правилно. И няма по-красиво нещо от това. Сега се намираме в една епоха, когато се ражда новият човек, с ново съзнание, а всичко старо, което носи греха и смъртта в себе си, трябва да умре. Съвременният свят с всичките му порядки, разбирания, начини на живот, неминуемо ще умре. Неразумното и всички онова, което причинява страданията на хората, и разделя човека от човека, вече е осъдено да умре.
към текста >>
Сега се намираме в една епоха, когато се ражда новият човек, с ново съзнание, а всичко старо, което носи греха и смъртта в
себе
си, трябва да умре.
А когато се роди вече това ново съзнание у хората, ще имат нови схващания за живота и съвсем нови отношения помежду си. Тогава всички хора ще излезем извън рамките на семейството, на нацията, дори и на човечеството, което е ограничено да живее само на земята; и ще станем граждани на необятния космос. Тогава ще разберем, какво значи разумен живот, братски отношения и любов. Ще влезем в общение с всички разумни хора, и ще разбираме правилно хората, и те ще ни разбират правилно. И няма по-красиво нещо от това.
Сега се намираме в една епоха, когато се ражда новият човек, с ново съзнание, а всичко старо, което носи греха и смъртта в
себе
си, трябва да умре.
Съвременният свят с всичките му порядки, разбирания, начини на живот, неминуемо ще умре. Неразумното и всички онова, което причинява страданията на хората, и разделя човека от човека, вече е осъдено да умре. Всичко неестествено, което спъва проявата на любовта в човека и в живота, ще умре, за да дойде свободата в света, която е копнежът на всяка душа. Тогава ще можем всички да изпълним великата воля Божия и ще бъдем всички служители на Бога Живаго и носители на великата Любов, която обединява всички и ги прави близки, прави ги братя, които живеят в мир и хармония. Новият човек и новият свят се раждат вече и утрешният ден принадлежи на тях.
към текста >>
Всичко неестествено, което спъва проявата на
любовта
в човека и в живота, ще умре, за да дойде свободата в света, която е копнежът на всяка душа.
Ще влезем в общение с всички разумни хора, и ще разбираме правилно хората, и те ще ни разбират правилно. И няма по-красиво нещо от това. Сега се намираме в една епоха, когато се ражда новият човек, с ново съзнание, а всичко старо, което носи греха и смъртта в себе си, трябва да умре. Съвременният свят с всичките му порядки, разбирания, начини на живот, неминуемо ще умре. Неразумното и всички онова, което причинява страданията на хората, и разделя човека от човека, вече е осъдено да умре.
Всичко неестествено, което спъва проявата на
любовта
в човека и в живота, ще умре, за да дойде свободата в света, която е копнежът на всяка душа.
Тогава ще можем всички да изпълним великата воля Божия и ще бъдем всички служители на Бога Живаго и носители на великата Любов, която обединява всички и ги прави близки, прави ги братя, които живеят в мир и хармония. Новият човек и новият свят се раждат вече и утрешният ден принадлежи на тях. По беседа от Учителя, държана на 4 февруари 1934 г.
към текста >>
Тогава ще можем всички да изпълним великата воля Божия и ще бъдем всички служители на
Бога
Живаго и носители на великата
Любов
, която обединява всички и ги прави близки, прави ги братя, които живеят в мир и хармония.
И няма по-красиво нещо от това. Сега се намираме в една епоха, когато се ражда новият човек, с ново съзнание, а всичко старо, което носи греха и смъртта в себе си, трябва да умре. Съвременният свят с всичките му порядки, разбирания, начини на живот, неминуемо ще умре. Неразумното и всички онова, което причинява страданията на хората, и разделя човека от човека, вече е осъдено да умре. Всичко неестествено, което спъва проявата на любовта в човека и в живота, ще умре, за да дойде свободата в света, която е копнежът на всяка душа.
Тогава ще можем всички да изпълним великата воля Божия и ще бъдем всички служители на
Бога
Живаго и носители на великата
Любов
, която обединява всички и ги прави близки, прави ги братя, които живеят в мир и хармония.
Новият човек и новият свят се раждат вече и утрешният ден принадлежи на тях. По беседа от Учителя, държана на 4 февруари 1934 г.
към текста >>
54.
6. Духовните причини на болестите, 26 август 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Линията от ухото
към
врата трябва да се очертава.
Но природата ги допуща като лечебни състояния. Запример, у вас се ражда идеята да затлъстеете. Лицето ви да стане пълничко, като месечина да станете. Но това е едно болезнено и опасно състояние. Най-първо лицето на човека трябва да има линия.
Линията от ухото
към
врата трябва да се очертава.
Между челюстта и врата да не е пълно, понеже там има известни жлези, които изпълняват много важни функции и когато се натрупват мазнини там, те не могат да изпълняват функциите си и се явяват гърлобол и заболяване на сливиците. Всяка тревога на човека ще се отрази върху неговото здраве и ще се предаде в ред поколения. Децата, които вървят по линията на родителите си, ще наследят тези болезнени състояния. Зад всяка неестествена, негативна мисъл, стои едно неестествено желание; зад всяко неестествено желание седи една неестествена постъпка. За здравословното състояние най-главна роля играе храната.
към текста >>
Децата, които вървят по линията на родителите си, ще наследят тези болезнени състояния.
Но това е едно болезнено и опасно състояние. Най-първо лицето на човека трябва да има линия. Линията от ухото към врата трябва да се очертава. Между челюстта и врата да не е пълно, понеже там има известни жлези, които изпълняват много важни функции и когато се натрупват мазнини там, те не могат да изпълняват функциите си и се явяват гърлобол и заболяване на сливиците. Всяка тревога на човека ще се отрази върху неговото здраве и ще се предаде в ред поколения.
Децата, които вървят по линията на родителите си, ще наследят тези болезнени състояния.
Зад всяка неестествена, негативна мисъл, стои едно неестествено желание; зад всяко неестествено желание седи една неестествена постъпка. За здравословното състояние най-главна роля играе храната. Ако човек яде безразборно, каквото му попадне, не сдъвква добре храната си и когато яде умът му е занят с отрицателни мисли, с това той вече внася известна отрова в храната, която ще остави известни утайки в кръвта. След туй, когато дишат, съвременните хора дишат много плитко и не поемат достатъчно количество въздух. А научно установено е, че дължината на живота зависи от количеството на чистия въздух - животът се продължава чрез дишане.
към текста >>
Това жизнено електричество стои зад всички органически процеси, а човек го добива от въздуха чрез дишането, и от храната.
Ако човек яде безразборно, каквото му попадне, не сдъвква добре храната си и когато яде умът му е занят с отрицателни мисли, с това той вече внася известна отрова в храната, която ще остави известни утайки в кръвта. След туй, когато дишат, съвременните хора дишат много плитко и не поемат достатъчно количество въздух. А научно установено е, че дължината на живота зависи от количеството на чистия въздух - животът се продължава чрез дишане. Вън от това, в хигиенично отношение трябва да се има предвид, че в Природата има един пулс, който поддържа живота. Лошите мисли стават като спирачки на този пулс, който е пулс на жизненото електричество, което движи сърцето и разнася кръвта из организма.
Това жизнено електричество стои зад всички органически процеси, а човек го добива от въздуха чрез дишането, и от храната.
И затова една отрицателна мисъл, внесена в тези процеси, предизвиква дисхармония в тяхната дейност, която се изразява в някаква болест, в зависимост от мисълта. Някой път по ноктите се явяват бели петна. За тях е разпространено схващането, че това са признаци на щастие, но това е невярно. Те са белези, които показват едно болезнено състояние. Те показват, че човек не е господар на своите мисли и своите чувства.
към текста >>
И затова една отрицателна мисъл, внесена в тези процеси, предизвиква дисхармония в тяхната дейност, която се изразява в някаква болест, в зависимост от мисълта.
След туй, когато дишат, съвременните хора дишат много плитко и не поемат достатъчно количество въздух. А научно установено е, че дължината на живота зависи от количеството на чистия въздух - животът се продължава чрез дишане. Вън от това, в хигиенично отношение трябва да се има предвид, че в Природата има един пулс, който поддържа живота. Лошите мисли стават като спирачки на този пулс, който е пулс на жизненото електричество, което движи сърцето и разнася кръвта из организма. Това жизнено електричество стои зад всички органически процеси, а човек го добива от въздуха чрез дишането, и от храната.
И затова една отрицателна мисъл, внесена в тези процеси, предизвиква дисхармония в тяхната дейност, която се изразява в някаква болест, в зависимост от мисълта.
Някой път по ноктите се явяват бели петна. За тях е разпространено схващането, че това са признаци на щастие, но това е невярно. Те са белези, които показват едно болезнено състояние. Те показват, че човек не е господар на своите мисли и своите чувства. За да се премахнат, човек трябва да прави упражнения на дълбоко дишане.
към текста >>
Но във всички случаи човек трябва да се свърже със силите на природата и да хармонира енергиите в
себе
си.
То показва, че има свиване на капилярните съдове в тази област, което пък значи, че има набрано много електричество, което търси път да излезе навън. И в този напор да излезе навън, то се свързва с положителното електричество в природата и тогаз се образува бодежът. Бодежът всякога показва една добра възможност да се лекува човек. Това е едно предупреждение от природата - да започне човек да живее нормално. Когато човек по едни или други причини, е заболял от някаква болест, в природата има ред методи и пътища, по които той може да ликвидира с болестта.
Но във всички случаи човек трябва да се свърже със силите на природата и да хармонира енергиите в
себе
си.
За това има много методи. И цветята, например, са отлично лечебно средство за много болести. Например, карамфилът, лекува известен род нервни болести, розата - друг род болести, минзухарът, кокичето и всички други цветя все лекуват известни болести. Цветята също така поддържат и известни добродетели в човека. Затова препоръчвам на всички ви - направете си една градина с разни цветя - и ако имате някое болно дете, дайте му тази градина да я гледа и обработва и да изучава цветята, и ще видите, как ще се подобри и оздравее.
към текста >>
Сега хората като станат религиозни, казват, че градини и цветя не им трябват, а само за
Бога
да мислят.
За това има много методи. И цветята, например, са отлично лечебно средство за много болести. Например, карамфилът, лекува известен род нервни болести, розата - друг род болести, минзухарът, кокичето и всички други цветя все лекуват известни болести. Цветята също така поддържат и известни добродетели в човека. Затова препоръчвам на всички ви - направете си една градина с разни цветя - и ако имате някое болно дете, дайте му тази градина да я гледа и обработва и да изучава цветята, и ще видите, как ще се подобри и оздравее.
Сега хората като станат религиозни, казват, че градини и цветя не им трябват, а само за
Бога
да мислят.
Че Бог е в цветята, в растенията, в дърветата, във водата, във въздуха, в светлината. Той не е в тяхната форма, но в техния живот. Защото самата вода, въздух, светлина, са едно, а животът в тях е друго нещо. Всеки един човек, животът, който той носи, трябва да ни интересува, защото Бог живее в него. И когато срещнете един нормален, здрав човек, в когото животът блика като извор, усещате една приятност в сърцето си; той е късметлия и като дойде у дома ви, носи благословение.
към текста >>
Всеки един човек, животът, който той носи, трябва да ни интересува, защото Бог живее в него.
Затова препоръчвам на всички ви - направете си една градина с разни цветя - и ако имате някое болно дете, дайте му тази градина да я гледа и обработва и да изучава цветята, и ще видите, как ще се подобри и оздравее. Сега хората като станат религиозни, казват, че градини и цветя не им трябват, а само за Бога да мислят. Че Бог е в цветята, в растенията, в дърветата, във водата, във въздуха, в светлината. Той не е в тяхната форма, но в техния живот. Защото самата вода, въздух, светлина, са едно, а животът в тях е друго нещо.
Всеки един човек, животът, който той носи, трябва да ни интересува, защото Бог живее в него.
И когато срещнете един нормален, здрав човек, в когото животът блика като извор, усещате една приятност в сърцето си; той е късметлия и като дойде у дома ви, носи благословение. Това са факти, проверете ги, за да се убедите в тяхната достоверност. Ако дойде един човек, който, макар и да е любезен, но вие усещате нещо, което ви свива, знайте, че този човек не е здрав. Наричат го лош. Той не мисли добре, не чувства добре и не постъпва добре.
към текста >>
И всеки човек, който храни в
себе
си отрицателни мисли и чувства, е болен човек.
Наричат го лош. Той не мисли добре, не чувства добре и не постъпва добре. Може да не ги знаете тези неща, но със самото си присъствие той ще би създаде известно безпокойство. Той е болен човек. Може наглед да е здрав, но фактически е болен.
И всеки човек, който храни в
себе
си отрицателни мисли и чувства, е болен човек.
Според окултната наука, зад всички физически явления стоят духовни причини, на които те се явяват като следствие. И болезнените състояния са също така следствия на някакви духовни причини. Затова, когато се прави една диагноза, трябва да се открият духовните причини на болестите. Ако искате да възстановите здравето си, седнете и мислете върху Любовта. Мислете върху любовта на растенията; мислете върху любовта на минералите, мислете върху любовта, която съществува у разните същества; и най-после, мислете върху Любовта, която съществува тук, на земята.
към текста >>
Ако искате да възстановите здравето си, седнете и мислете върху
Любовта
.
Може наглед да е здрав, но фактически е болен. И всеки човек, който храни в себе си отрицателни мисли и чувства, е болен човек. Според окултната наука, зад всички физически явления стоят духовни причини, на които те се явяват като следствие. И болезнените състояния са също така следствия на някакви духовни причини. Затова, когато се прави една диагноза, трябва да се открият духовните причини на болестите.
Ако искате да възстановите здравето си, седнете и мислете върху
Любовта
.
Мислете върху любовта на растенията; мислете върху любовта на минералите, мислете върху любовта, която съществува у разните същества; и най-после, мислете върху Любовта, която съществува тук, на земята. Ще кажете: Какво можем да мислим върху любовта на растенията? Какво може да ви донесе една любов към растенията? Ако сте нервен и обичате едно растение, то отлично може да ви помогне. Когато сте нервни, ще намерите горе в планината някой стар дъб от 200-300 години и ще му кажете: „Приятелю, моля ти се, нервен съм, ще ме изцериш.“ И като го погледнеш, ще го обикнеш и ще се облегнеш на него.
към текста >>
Мислете върху
любовта
на растенията; мислете върху
любовта
на минералите, мислете върху
любовта
, която съществува у разните същества; и най-после, мислете върху
Любовта
, която съществува тук, на земята.
И всеки човек, който храни в себе си отрицателни мисли и чувства, е болен човек. Според окултната наука, зад всички физически явления стоят духовни причини, на които те се явяват като следствие. И болезнените състояния са също така следствия на някакви духовни причини. Затова, когато се прави една диагноза, трябва да се открият духовните причини на болестите. Ако искате да възстановите здравето си, седнете и мислете върху Любовта.
Мислете върху
любовта
на растенията; мислете върху
любовта
на минералите, мислете върху
любовта
, която съществува у разните същества; и най-после, мислете върху
Любовта
, която съществува тук, на земята.
Ще кажете: Какво можем да мислим върху любовта на растенията? Какво може да ви донесе една любов към растенията? Ако сте нервен и обичате едно растение, то отлично може да ви помогне. Когато сте нервни, ще намерите горе в планината някой стар дъб от 200-300 години и ще му кажете: „Приятелю, моля ти се, нервен съм, ще ме изцериш.“ И като го погледнеш, ще го обикнеш и ще се облегнеш на него. И докато седиш облегнат на него, помисли през какви бури на живота е преминал той и пак е устоял и е весел и свеж.
към текста >>
Ще кажете: Какво можем да мислим върху
любовта
на растенията?
Според окултната наука, зад всички физически явления стоят духовни причини, на които те се явяват като следствие. И болезнените състояния са също така следствия на някакви духовни причини. Затова, когато се прави една диагноза, трябва да се открият духовните причини на болестите. Ако искате да възстановите здравето си, седнете и мислете върху Любовта. Мислете върху любовта на растенията; мислете върху любовта на минералите, мислете върху любовта, която съществува у разните същества; и най-после, мислете върху Любовта, която съществува тук, на земята.
Ще кажете: Какво можем да мислим върху
любовта
на растенията?
Какво може да ви донесе една любов към растенията? Ако сте нервен и обичате едно растение, то отлично може да ви помогне. Когато сте нервни, ще намерите горе в планината някой стар дъб от 200-300 години и ще му кажете: „Приятелю, моля ти се, нервен съм, ще ме изцериш.“ И като го погледнеш, ще го обикнеш и ще се облегнеш на него. И докато седиш облегнат на него, помисли през какви бури на живота е преминал той и пак е устоял и е весел и свеж. Три, четири пъти си турете гърба на него и вашата нервност ще се стопи като сняг.
към текста >>
Какво може да ви донесе една
любов
към
растенията?
И болезнените състояния са също така следствия на някакви духовни причини. Затова, когато се прави една диагноза, трябва да се открият духовните причини на болестите. Ако искате да възстановите здравето си, седнете и мислете върху Любовта. Мислете върху любовта на растенията; мислете върху любовта на минералите, мислете върху любовта, която съществува у разните същества; и най-после, мислете върху Любовта, която съществува тук, на земята. Ще кажете: Какво можем да мислим върху любовта на растенията?
Какво може да ви донесе една
любов
към
растенията?
Ако сте нервен и обичате едно растение, то отлично може да ви помогне. Когато сте нервни, ще намерите горе в планината някой стар дъб от 200-300 години и ще му кажете: „Приятелю, моля ти се, нервен съм, ще ме изцериш.“ И като го погледнеш, ще го обикнеш и ще се облегнеш на него. И докато седиш облегнат на него, помисли през какви бури на живота е преминал той и пак е устоял и е весел и свеж. Три, четири пъти си турете гърба на него и вашата нервност ще се стопи като сняг. Като отидете при този дъб, най-първо ще го обикнете и ще го питате как се е домогнал до тайната на дългия живот, кои са законите, които той изпълнява и ще искате да ви ги покаже.
към текста >>
И ако сте един
богат
човек и кожата ви загрубее, ще знаете, че скоро ще умрете.
Мислите ли, че една храна, която е пълна с мазнини, може да ви помогне? Някой път човек се нуждае от мазнини, а някой път не се нуждае. Най-първо, не се лишавайте от вашата собствена мазнина, която имате. Някой път кожата е суха, понеже нямате мазнини; в такива случаи гледайте да възстановите мазнините на вашата кожа, но не механически, външно, но по органически път. Понеже сухата кожа е лош проводник на живота, и със суха кожа не може да имате дълъг живот.
И ако сте един
богат
човек и кожата ви загрубее, ще знаете, че скоро ще умрете.
За да продължите живота си, трябва да възстановите мекотата на вашата кожа. Тази мекота можете да я възстановите чрез дишането. Тази мекота можете да я възстановите и чрез закона на любовта. Ако искате да запазите мекотата си и да продължите живота си, примирете се с тези, които мразите. Има една статистика, която показва, че всеки син, който мрази баща си, не може да живее дълго време.
към текста >>
За да продължите живота си, трябва да възстановите мекотата на вашата кожа.
Някой път човек се нуждае от мазнини, а някой път не се нуждае. Най-първо, не се лишавайте от вашата собствена мазнина, която имате. Някой път кожата е суха, понеже нямате мазнини; в такива случаи гледайте да възстановите мазнините на вашата кожа, но не механически, външно, но по органически път. Понеже сухата кожа е лош проводник на живота, и със суха кожа не може да имате дълъг живот. И ако сте един богат човек и кожата ви загрубее, ще знаете, че скоро ще умрете.
За да продължите живота си, трябва да възстановите мекотата на вашата кожа.
Тази мекота можете да я възстановите чрез дишането. Тази мекота можете да я възстановите и чрез закона на любовта. Ако искате да запазите мекотата си и да продължите живота си, примирете се с тези, които мразите. Има една статистика, която показва, че всеки син, който мрази баща си, не може да живее дълго време. И ако син дойде в стълкновение с баща си, мисълта на бащата е по-силна, синът ще умре по- рано.
към текста >>
Тази мекота можете да я възстановите и чрез закона на
любовта
.
Някой път кожата е суха, понеже нямате мазнини; в такива случаи гледайте да възстановите мазнините на вашата кожа, но не механически, външно, но по органически път. Понеже сухата кожа е лош проводник на живота, и със суха кожа не може да имате дълъг живот. И ако сте един богат човек и кожата ви загрубее, ще знаете, че скоро ще умрете. За да продължите живота си, трябва да възстановите мекотата на вашата кожа. Тази мекота можете да я възстановите чрез дишането.
Тази мекота можете да я възстановите и чрез закона на
любовта
.
Ако искате да запазите мекотата си и да продължите живота си, примирете се с тези, които мразите. Има една статистика, която показва, че всеки син, който мрази баща си, не може да живее дълго време. И ако син дойде в стълкновение с баща си, мисълта на бащата е по-силна, синът ще умре по- рано. Ако син или дъщеря мразят майка си, не ги чака добро в живота. Защото, ако майката намрази децата си, те няма да живеят дълго.
към текста >>
Ако искате да запазите мекотата си и да продължите живота си, примирете се с тези, които мразите.
Понеже сухата кожа е лош проводник на живота, и със суха кожа не може да имате дълъг живот. И ако сте един богат човек и кожата ви загрубее, ще знаете, че скоро ще умрете. За да продължите живота си, трябва да възстановите мекотата на вашата кожа. Тази мекота можете да я възстановите чрез дишането. Тази мекота можете да я възстановите и чрез закона на любовта.
Ако искате да запазите мекотата си и да продължите живота си, примирете се с тези, които мразите.
Има една статистика, която показва, че всеки син, който мрази баща си, не може да живее дълго време. И ако син дойде в стълкновение с баща си, мисълта на бащата е по-силна, синът ще умре по- рано. Ако син или дъщеря мразят майка си, не ги чака добро в живота. Защото, ако майката намрази децата си, те няма да живеят дълго. Ако братята и сестрите на един човек го намразят, той не може да живее щастливо и дълго.
към текста >>
Има една статистика, която показва, че всеки син, който мрази баща си, не може да живее дълго време.
И ако сте един богат човек и кожата ви загрубее, ще знаете, че скоро ще умрете. За да продължите живота си, трябва да възстановите мекотата на вашата кожа. Тази мекота можете да я възстановите чрез дишането. Тази мекота можете да я възстановите и чрез закона на любовта. Ако искате да запазите мекотата си и да продължите живота си, примирете се с тези, които мразите.
Има една статистика, която показва, че всеки син, който мрази баща си, не може да живее дълго време.
И ако син дойде в стълкновение с баща си, мисълта на бащата е по-силна, синът ще умре по- рано. Ако син или дъщеря мразят майка си, не ги чака добро в живота. Защото, ако майката намрази децата си, те няма да живеят дълго. Ако братята и сестрите на един човек го намразят, той не може да живее щастливо и дълго. Затова всеки един човек трябва да обича баща си и майка си, братята и сестрите си, преди всичко от здравословно гледище.
към текста >>
И ако син дойде в стълкновение с баща си, мисълта на бащата е по-силна, синът ще умре по- рано.
За да продължите живота си, трябва да възстановите мекотата на вашата кожа. Тази мекота можете да я възстановите чрез дишането. Тази мекота можете да я възстановите и чрез закона на любовта. Ако искате да запазите мекотата си и да продължите живота си, примирете се с тези, които мразите. Има една статистика, която показва, че всеки син, който мрази баща си, не може да живее дълго време.
И ако син дойде в стълкновение с баща си, мисълта на бащата е по-силна, синът ще умре по- рано.
Ако син или дъщеря мразят майка си, не ги чака добро в живота. Защото, ако майката намрази децата си, те няма да живеят дълго. Ако братята и сестрите на един човек го намразят, той не може да живее щастливо и дълго. Затова всеки един човек трябва да обича баща си и майка си, братята и сестрите си, преди всичко от здравословно гледище. Защото, в противен случай техните мисли действат разрушително и подкосяват пътищата на живота му.
към текста >>
Ако син или дъщеря мразят майка си, не ги чака добро в живота.
Тази мекота можете да я възстановите чрез дишането. Тази мекота можете да я възстановите и чрез закона на любовта. Ако искате да запазите мекотата си и да продължите живота си, примирете се с тези, които мразите. Има една статистика, която показва, че всеки син, който мрази баща си, не може да живее дълго време. И ако син дойде в стълкновение с баща си, мисълта на бащата е по-силна, синът ще умре по- рано.
Ако син или дъщеря мразят майка си, не ги чака добро в живота.
Защото, ако майката намрази децата си, те няма да живеят дълго. Ако братята и сестрите на един човек го намразят, той не може да живее щастливо и дълго. Затова всеки един човек трябва да обича баща си и майка си, братята и сестрите си, преди всичко от здравословно гледище. Защото, в противен случай техните мисли действат разрушително и подкосяват пътищата на живота му. И когато се проповядва да възлюбим ближния си, то е, за да бъдем здрави.
към текста >>
Защото, ако майката намрази децата си, те няма да живеят дълго.
Тази мекота можете да я възстановите и чрез закона на любовта. Ако искате да запазите мекотата си и да продължите живота си, примирете се с тези, които мразите. Има една статистика, която показва, че всеки син, който мрази баща си, не може да живее дълго време. И ако син дойде в стълкновение с баща си, мисълта на бащата е по-силна, синът ще умре по- рано. Ако син или дъщеря мразят майка си, не ги чака добро в живота.
Защото, ако майката намрази децата си, те няма да живеят дълго.
Ако братята и сестрите на един човек го намразят, той не може да живее щастливо и дълго. Затова всеки един човек трябва да обича баща си и майка си, братята и сестрите си, преди всичко от здравословно гледище. Защото, в противен случай техните мисли действат разрушително и подкосяват пътищата на живота му. И когато се проповядва да възлюбим ближния си, то е, за да бъдем здрави. Ако хората се обичаха, болести нямаше да има.
към текста >>
Затова всеки един човек трябва да обича баща си и майка си, братята и сестрите си, преди всичко от здравословно гледище.
Има една статистика, която показва, че всеки син, който мрази баща си, не може да живее дълго време. И ако син дойде в стълкновение с баща си, мисълта на бащата е по-силна, синът ще умре по- рано. Ако син или дъщеря мразят майка си, не ги чака добро в живота. Защото, ако майката намрази децата си, те няма да живеят дълго. Ако братята и сестрите на един човек го намразят, той не може да живее щастливо и дълго.
Затова всеки един човек трябва да обича баща си и майка си, братята и сестрите си, преди всичко от здравословно гледище.
Защото, в противен случай техните мисли действат разрушително и подкосяват пътищата на живота му. И когато се проповядва да възлюбим ближния си, то е, за да бъдем здрави. Ако хората се обичаха, болести нямаше да има. Но когато хората един друг се лишаваме от любовта, тогаз идва ред на болестите, с които не можем да се справим. Та казвам сега: и в религиозния живот се иска най-първо една хигиена на мисълта.
към текста >>
И когато се проповядва да възлюбим
ближния
си, то е, за да бъдем здрави.
Ако син или дъщеря мразят майка си, не ги чака добро в живота. Защото, ако майката намрази децата си, те няма да живеят дълго. Ако братята и сестрите на един човек го намразят, той не може да живее щастливо и дълго. Затова всеки един човек трябва да обича баща си и майка си, братята и сестрите си, преди всичко от здравословно гледище. Защото, в противен случай техните мисли действат разрушително и подкосяват пътищата на живота му.
И когато се проповядва да възлюбим
ближния
си, то е, за да бъдем здрави.
Ако хората се обичаха, болести нямаше да има. Но когато хората един друг се лишаваме от любовта, тогаз идва ред на болестите, с които не можем да се справим. Та казвам сега: и в религиозния живот се иска най-първо една хигиена на мисълта. Религиозният човек не трябва да допуща отрицателни мисли в ума си и при най-големите несгоди и противоречия в живота си, той трябва да знае, че Бог не е създал света да ни мори и измъчва; Той го е създал, за да се учим и иска да ни подбуди към трезва мисъл. А страданията и противоречията в живота показват само това, че не сме мислили, и сме се оплели в своите погрешки.
към текста >>
Но когато хората един друг се лишаваме от
любовта
, тогаз идва ред на болестите, с които не можем да се справим.
Ако братята и сестрите на един човек го намразят, той не може да живее щастливо и дълго. Затова всеки един човек трябва да обича баща си и майка си, братята и сестрите си, преди всичко от здравословно гледище. Защото, в противен случай техните мисли действат разрушително и подкосяват пътищата на живота му. И когато се проповядва да възлюбим ближния си, то е, за да бъдем здрави. Ако хората се обичаха, болести нямаше да има.
Но когато хората един друг се лишаваме от
любовта
, тогаз идва ред на болестите, с които не можем да се справим.
Та казвам сега: и в религиозния живот се иска най-първо една хигиена на мисълта. Религиозният човек не трябва да допуща отрицателни мисли в ума си и при най-големите несгоди и противоречия в живота си, той трябва да знае, че Бог не е създал света да ни мори и измъчва; Той го е създал, за да се учим и иска да ни подбуди към трезва мисъл. А страданията и противоречията в живота показват само това, че не сме мислили, и сме се оплели в своите погрешки. Какво има да обвиняваме Бога в това! За да бъде здрав човек трябва да яде само когато е гладен.
към текста >>
Религиозният човек не трябва да допуща отрицателни мисли в ума си и при най-големите несгоди и противоречия в живота си, той трябва да знае, че Бог не е създал света да ни мори и измъчва; Той го е създал, за да се учим и иска да ни подбуди
към
трезва мисъл.
Защото, в противен случай техните мисли действат разрушително и подкосяват пътищата на живота му. И когато се проповядва да възлюбим ближния си, то е, за да бъдем здрави. Ако хората се обичаха, болести нямаше да има. Но когато хората един друг се лишаваме от любовта, тогаз идва ред на болестите, с които не можем да се справим. Та казвам сега: и в религиозния живот се иска най-първо една хигиена на мисълта.
Религиозният човек не трябва да допуща отрицателни мисли в ума си и при най-големите несгоди и противоречия в живота си, той трябва да знае, че Бог не е създал света да ни мори и измъчва; Той го е създал, за да се учим и иска да ни подбуди
към
трезва мисъл.
А страданията и противоречията в живота показват само това, че не сме мислили, и сме се оплели в своите погрешки. Какво има да обвиняваме Бога в това! За да бъде здрав човек трябва да яде само когато е гладен. Ако е гладен, и в 12 часа през нощта може да яде. Когато човек не чувства глад, и обед да е, да не яде.
към текста >>
Какво има да обвиняваме
Бога
в това!
Ако хората се обичаха, болести нямаше да има. Но когато хората един друг се лишаваме от любовта, тогаз идва ред на болестите, с които не можем да се справим. Та казвам сега: и в религиозния живот се иска най-първо една хигиена на мисълта. Религиозният човек не трябва да допуща отрицателни мисли в ума си и при най-големите несгоди и противоречия в живота си, той трябва да знае, че Бог не е създал света да ни мори и измъчва; Той го е създал, за да се учим и иска да ни подбуди към трезва мисъл. А страданията и противоречията в живота показват само това, че не сме мислили, и сме се оплели в своите погрешки.
Какво има да обвиняваме
Бога
в това!
За да бъде здрав човек трябва да яде само когато е гладен. Ако е гладен, и в 12 часа през нощта може да яде. Когато човек не чувства глад, и обед да е, да не яде. Никога не се обленявайте. Като станете сутрин, направете си едно упражнение.
към текста >>
Най-първо ще поемете дълбоко въздух, ще изпълните дробовете си, ще задържите за малко въздуха, и с изпущането на въздуха ще произнесете фразата: „Отче наш, Който си на небесата“ и ще поемете пак дълбоко въздух, ще го задържите малко и с издишването ще произнесете фразата: „Да се свети Името Ти“ и пак ще поемете въздух и ще го изпуснете като произнесете следващата фраза, и така, докато свършите цялата молитва.
Ако е гладен, и в 12 часа през нощта може да яде. Когато човек не чувства глад, и обед да е, да не яде. Никога не се обленявайте. Като станете сутрин, направете си едно упражнение. Научете се да четете „Отче наш“ с вдишки.
Най-първо ще поемете дълбоко въздух, ще изпълните дробовете си, ще задържите за малко въздуха, и с изпущането на въздуха ще произнесете фразата: „Отче наш, Който си на небесата“ и ще поемете пак дълбоко въздух, ще го задържите малко и с издишването ще произнесете фразата: „Да се свети Името Ти“ и пак ще поемете въздух и ще го изпуснете като произнесете следващата фраза, и така, докато свършите цялата молитва.
Докато задържате въздуха в дробовете си, ще благодарите на Бога за благата, които ви носи въздухът и ще размишлявате върху тези блага, а като издишате ще четете молитвата. Така като четете „Отче наш“, ще ви тръгне в живота и болести няма да имате. Вие няма да четете „Отче наш“ по този начин, но ще се явят ред болести, с които няма да можете да се справите. За в бъдеще, в новата епоха, лекарите ще дават диагноза за здраве. Ще дойде лекарят и ще предпише една диагноза за добри мисли, да я вземеш; ще ти даде една рецепта за добри желания и една рецепта за добри постъпки.
към текста >>
Докато задържате въздуха в дробовете си, ще благодарите на
Бога
за благата, които ви носи въздухът и ще размишлявате върху тези блага, а като издишате ще четете молитвата.
Когато човек не чувства глад, и обед да е, да не яде. Никога не се обленявайте. Като станете сутрин, направете си едно упражнение. Научете се да четете „Отче наш“ с вдишки. Най-първо ще поемете дълбоко въздух, ще изпълните дробовете си, ще задържите за малко въздуха, и с изпущането на въздуха ще произнесете фразата: „Отче наш, Който си на небесата“ и ще поемете пак дълбоко въздух, ще го задържите малко и с издишването ще произнесете фразата: „Да се свети Името Ти“ и пак ще поемете въздух и ще го изпуснете като произнесете следващата фраза, и така, докато свършите цялата молитва.
Докато задържате въздуха в дробовете си, ще благодарите на
Бога
за благата, които ви носи въздухът и ще размишлявате върху тези блага, а като издишате ще четете молитвата.
Така като четете „Отче наш“, ще ви тръгне в живота и болести няма да имате. Вие няма да четете „Отче наш“ по този начин, но ще се явят ред болести, с които няма да можете да се справите. За в бъдеще, в новата епоха, лекарите ще дават диагноза за здраве. Ще дойде лекарят и ще предпише една диагноза за добри мисли, да я вземеш; ще ти даде една рецепта за добри желания и една рецепта за добри постъпки. Всяко нещо взето с любов, действа благотворно.
към текста >>
Всяко нещо взето с
любов
, действа благотворно.
Докато задържате въздуха в дробовете си, ще благодарите на Бога за благата, които ви носи въздухът и ще размишлявате върху тези блага, а като издишате ще четете молитвата. Така като четете „Отче наш“, ще ви тръгне в живота и болести няма да имате. Вие няма да четете „Отче наш“ по този начин, но ще се явят ред болести, с които няма да можете да се справите. За в бъдеще, в новата епоха, лекарите ще дават диагноза за здраве. Ще дойде лекарят и ще предпише една диагноза за добри мисли, да я вземеш; ще ти даде една рецепта за добри желания и една рецепта за добри постъпки.
Всяко нещо взето с
любов
, действа благотворно.
Ако повярваш в думите на един приятел, който ти казва, че ще оздравееш, действително ще оздравееш. Ако ти говори с увереност в себе си, че ще оздравееш, а не само за успокоение, ще оздравееш. Но в природата има и един принцип, който винаги образува противоположни реакции, по-добре е да не знаете за него. Всякога принципът на Любовта ще предизвика принципа на омразата; където има вяра, ще се роди реакцията на безверието, където има надежда, ще се роди реакция на отчаянието, където има живот, ще се роди реакцията на смъртта. Защо е така, ще го проучвате, когато станете no-учени.
към текста >>
Ако ти говори с увереност в
себе
си, че ще оздравееш, а не само за успокоение, ще оздравееш.
Вие няма да четете „Отче наш“ по този начин, но ще се явят ред болести, с които няма да можете да се справите. За в бъдеще, в новата епоха, лекарите ще дават диагноза за здраве. Ще дойде лекарят и ще предпише една диагноза за добри мисли, да я вземеш; ще ти даде една рецепта за добри желания и една рецепта за добри постъпки. Всяко нещо взето с любов, действа благотворно. Ако повярваш в думите на един приятел, който ти казва, че ще оздравееш, действително ще оздравееш.
Ако ти говори с увереност в
себе
си, че ще оздравееш, а не само за успокоение, ще оздравееш.
Но в природата има и един принцип, който винаги образува противоположни реакции, по-добре е да не знаете за него. Всякога принципът на Любовта ще предизвика принципа на омразата; където има вяра, ще се роди реакцията на безверието, където има надежда, ще се роди реакция на отчаянието, където има живот, ще се роди реакцията на смъртта. Защо е така, ще го проучвате, когато станете no-учени. Ако навлезете в тази област преди да сте станали готови, ще си създадете много неприятности. Истината, с която ние тук се занимаваме - това е реалният живот тук на земята, който изисква да бъдем здрави.
към текста >>
Всякога принципът на
Любовта
ще предизвика принципа на омразата; където има вяра, ще се роди реакцията на безверието, където има надежда, ще се роди реакция на отчаянието, където има живот, ще се роди реакцията на смъртта.
Ще дойде лекарят и ще предпише една диагноза за добри мисли, да я вземеш; ще ти даде една рецепта за добри желания и една рецепта за добри постъпки. Всяко нещо взето с любов, действа благотворно. Ако повярваш в думите на един приятел, който ти казва, че ще оздравееш, действително ще оздравееш. Ако ти говори с увереност в себе си, че ще оздравееш, а не само за успокоение, ще оздравееш. Но в природата има и един принцип, който винаги образува противоположни реакции, по-добре е да не знаете за него.
Всякога принципът на
Любовта
ще предизвика принципа на омразата; където има вяра, ще се роди реакцията на безверието, където има надежда, ще се роди реакция на отчаянието, където има живот, ще се роди реакцията на смъртта.
Защо е така, ще го проучвате, когато станете no-учени. Ако навлезете в тази област преди да сте станали готови, ще си създадете много неприятности. Истината, с която ние тук се занимаваме - това е реалният живот тук на земята, който изисква да бъдем здрави. Не искате да страдате от неврастения, от главоболие и други болести. На какво се дължи главоболието?
към текста >>
А задната част на мозъка заболява от анормални чувства, заболява от неправилни проявления на
любовта
.
Когато мозъкът ви не функционира правилно, ще имате коремоболие. За да се премахне главоболието, най- първо трябва да се възстановят нормалните функции на стомаха. А за да се разстрои стомахът, зависи от задната част на мозъка, която е свързана с чувствата на човека. Много болести започват от повишение на температурата на задната част на мозъка. Най- мъчно се повишава температурата на предната част на мозъка, където функционира мисълта на човека, и оттам почти никакви болести не се пораждат.
А задната част на мозъка заболява от анормални чувства, заболява от неправилни проявления на
любовта
.
Такъв човек мисли, туй, което залюби, да го вземе и да го скрие някъде. Но Природата не дава да се обсебва това, което е създала. Тя дава да го употребявате, но не дава да се обсебва. И ако в любовта си влагате желанието да завладеете това, което обичате, ще си създадете болезнени състояния. Човек има право да обича, но няма право да обсебва.
към текста >>
И ако в
любовта
си влагате желанието да завладеете това, което обичате, ще си създадете болезнени състояния.
Най- мъчно се повишава температурата на предната част на мозъка, където функционира мисълта на човека, и оттам почти никакви болести не се пораждат. А задната част на мозъка заболява от анормални чувства, заболява от неправилни проявления на любовта. Такъв човек мисли, туй, което залюби, да го вземе и да го скрие някъде. Но Природата не дава да се обсебва това, което е създала. Тя дава да го употребявате, но не дава да се обсебва.
И ако в
любовта
си влагате желанието да завладеете това, което обичате, ще си създадете болезнени състояния.
Човек има право да обича, но няма право да обсебва. Има право да яде, но няма право да бъде лаком. Има право да чувства, но няма право да повишава чувствата си. Има право да плаче, но не да вика, за да го чуват. Плачът е хубав, за да предизвика сълзите, които внасят мекота в човека.
към текста >>
Когато имате тревоги, отправете ума си
към
Бога
и правете дълбоки вдишки.
За една седмица нека направи следния опит: да си свари оризена супа и сутрин, на обяд и вечер да си взема по три лъжички. Това да му е яденето за една седмица. Втората седмица да вземе един килограм грах и да си направи една чорба, от която да взема по 10 лъжички сутрин, на обяд и вечер. Третата седмица ще намери най-хубавото брашно и сам да си замеси хляб в нощви, и ще си направи пещ, в която сам да изпече хляба, и цяла седмица да се храни с този хляб. Този опит е полезен, за да се възстановят нормалните функции на стомаха.
Когато имате тревоги, отправете ума си
към
Бога
и правете дълбоки вдишки.
Приемайте въздух през лявата ноздра1, а през дясната ноздра изпущайте въздух, то е слънчевото течение, това, което възприемате след като го обработите, ще го върнете. През лявата ноздра ще вдишвате, а през дясната ще издишвате. По три пъти на ден правете тези упражнения, за да бъдете здрави и всичко в живота да ви върви. Първото нещо, което Бог иска от нас, е да бъдем здрави и да имаме чиста мисъл, да имаме чисти чувства. Но чувствата зависят от дишането, а пък постъпките зависят от нашия стомах.
към текста >>
И ако човек с ума си не може да каже Истината, с дробовете си не може да прояви
любовта
и със стомаха не може да прояви своите добри постъпки, той не може да бъде здрав.
Първото нещо, което Бог иска от нас, е да бъдем здрави и да имаме чиста мисъл, да имаме чисти чувства. Но чувствата зависят от дишането, а пък постъпките зависят от нашия стомах. Човек, на когото стомахът е развален, не може да постъпва добре. Човек, на когото дробовете са развалени, не може да има чисти чувства. Човек, който не може да мисли, не може да говори Истината.
И ако човек с ума си не може да каже Истината, с дробовете си не може да прояви
любовта
и със стомаха не може да прояви своите добри постъпки, той не може да бъде здрав.
За да се изцери болният, той трябва да се научи да постъпва правилно, да диша правилно и да мисли правилно. Човек трябва да се издигне над скърбите и да знае, че той е господар на всичките си състояния. И когато тия състояния се убедят, че ти си господар, те ще почнат да те слушат. А сега те ви са господари, а вие слуга. Не реагирайте на един човек, когато той има известни желания, но се сприятелете с него и му посочете тогава, че има и други хора, които имат същите желания, че така той ще влезе в състезание с тях, а резултатът на състезанията е само отрицателен.
към текста >>
55.
7. Новите разбирания на човека, 29 юли 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И ако човек би проучил човека, не
себе
си, както казват някои - той би се добрал до законите, до вечния, безсмъртния живот.
И по външната форма, онези които разбират, разкриват вътрешната страна на природата и човека. Така че, и в Природата и в човека имаме външна и вътрешна страна, като външната е израз на вътрешната. И когато се проучва човек и законите на неговия живот, трябва да се проучва и неговата целокупност, за да имаме вярна представа за него. Но проучването на човека е едни обширен въпрос. Човек е най-интересното същество на земята.
И ако човек би проучил човека, не
себе
си, както казват някои - той би се добрал до законите, до вечния, безсмъртния живот.
Думата „човек“ включва целокупността на Битието. Един човек и Цялото съставят едно. Съзнанието, животът, който функционира, е един. Сега, като казвам, че съзнанието е едно, някои влизат в противоречие. Но да изясня мисълта си с един пример.
към текста >>
А сегашните хора, които схващат живота механически, мислят че за да бъде човек щастлив, трябва да бъде
богат
.
Във вътрешния човек процесите са завършени и той няма нужда да учи. Той знае. А у външния човек процесите са незавършени и той трябва да учи. Когато външният човек се учи от вътрешния, животът е красив, разбран и има смисъл, а когато външният човек остане сам, той не разбира езика на природата, не разбира и законите на живота, и тогава животът е тежък и безсмислен. Само когато има връзка между външния и вътрешния живот, човек може да бъде щастлив.
А сегашните хора, които схващат живота механически, мислят че за да бъде човек щастлив, трябва да бъде
богат
.
Това е вярно до известна степен. Богатство, което е органическо, което е резултат на хармоничното отношение между вътрешния и външния живот, носи щастие на човека, защото той знае да го използва за свое благо и за благото на ближните си. Той знае да бъде и богат и сиромах едновременно, затова може да бъде щастлив. А на земята човек трябва да може да бъде едновременно и богат и сиромах, и добър и лош, за да бъде щастлив. Ще кажете, че това не е в съгласие със сегашния морал.
към текста >>
Богатство
, което е органическо, което е резултат на хармоничното отношение между вътрешния и външния живот, носи щастие на човека, защото той знае да го използва за свое благо и за благото на ближните си.
А у външния човек процесите са незавършени и той трябва да учи. Когато външният човек се учи от вътрешния, животът е красив, разбран и има смисъл, а когато външният човек остане сам, той не разбира езика на природата, не разбира и законите на живота, и тогава животът е тежък и безсмислен. Само когато има връзка между външния и вътрешния живот, човек може да бъде щастлив. А сегашните хора, които схващат живота механически, мислят че за да бъде човек щастлив, трябва да бъде богат. Това е вярно до известна степен.
Богатство
, което е органическо, което е резултат на хармоничното отношение между вътрешния и външния живот, носи щастие на човека, защото той знае да го използва за свое благо и за благото на ближните си.
Той знае да бъде и богат и сиромах едновременно, затова може да бъде щастлив. А на земята човек трябва да може да бъде едновременно и богат и сиромах, и добър и лош, за да бъде щастлив. Ще кажете, че това не е в съгласие със сегашния морал. Сегашният морал не разрешава всички противоречия в живота. От хиляди години се казва на хората да не крадат, да не лъжат, но те все си крадат, все си лъжат.
към текста >>
Той знае да бъде и
богат
и сиромах едновременно, затова може да бъде щастлив.
Когато външният човек се учи от вътрешния, животът е красив, разбран и има смисъл, а когато външният човек остане сам, той не разбира езика на природата, не разбира и законите на живота, и тогава животът е тежък и безсмислен. Само когато има връзка между външния и вътрешния живот, човек може да бъде щастлив. А сегашните хора, които схващат живота механически, мислят че за да бъде човек щастлив, трябва да бъде богат. Това е вярно до известна степен. Богатство, което е органическо, което е резултат на хармоничното отношение между вътрешния и външния живот, носи щастие на човека, защото той знае да го използва за свое благо и за благото на ближните си.
Той знае да бъде и
богат
и сиромах едновременно, затова може да бъде щастлив.
А на земята човек трябва да може да бъде едновременно и богат и сиромах, и добър и лош, за да бъде щастлив. Ще кажете, че това не е в съгласие със сегашния морал. Сегашният морал не разрешава всички противоречия в живота. От хиляди години се казва на хората да не крадат, да не лъжат, но те все си крадат, все си лъжат. От хиляди години се казва, че хората трябва да се обичат, но те не се обичат.
към текста >>
А на земята човек трябва да може да бъде едновременно и
богат
и сиромах, и добър и лош, за да бъде щастлив.
Само когато има връзка между външния и вътрешния живот, човек може да бъде щастлив. А сегашните хора, които схващат живота механически, мислят че за да бъде човек щастлив, трябва да бъде богат. Това е вярно до известна степен. Богатство, което е органическо, което е резултат на хармоничното отношение между вътрешния и външния живот, носи щастие на човека, защото той знае да го използва за свое благо и за благото на ближните си. Той знае да бъде и богат и сиромах едновременно, затова може да бъде щастлив.
А на земята човек трябва да може да бъде едновременно и
богат
и сиромах, и добър и лош, за да бъде щастлив.
Ще кажете, че това не е в съгласие със сегашния морал. Сегашният морал не разрешава всички противоречия в живота. От хиляди години се казва на хората да не крадат, да не лъжат, но те все си крадат, все си лъжат. От хиляди години се казва, че хората трябва да се обичат, но те не се обичат. Къде е причината за всичко това?
към текста >>
Човек е дете на природата и ако разбира езика й, всичките й
богатства
и сили ще му бъдат на разположение.
Няма по-голямо невежество за човека от това да си представя природата такава, каквато не е. После, съвременните учени внушават една идея в ума на хората, че природата трябва да се победи. Започнала се е една борба между природата и човека и човек иска да излезе победител в тази борба. Това е също така едно заблуждение. Човек не може да победи природата и няма защо да се бори с нея.
Човек е дете на природата и ако разбира езика й, всичките й
богатства
и сили ще му бъдат на разположение.
Човек трябва да бъде готов да стане съработник на природата, да стане неин служител и ще има на разположение всичките й блага. А борбата му с природата ще бъде само в негова вреда. Друго едно заблуждение, което се поддържа от древни времена, е положението, че човек трябва да победи себе си. Човек няма какво да побеждава нито природата, нито себе си. Но човек трябва да влезе в хармония с природата и със себе си и да обикне природата в себе си.
към текста >>
Друго едно заблуждение, което се поддържа от древни времена, е положението, че човек трябва да победи
себе
си.
Това е също така едно заблуждение. Човек не може да победи природата и няма защо да се бори с нея. Човек е дете на природата и ако разбира езика й, всичките й богатства и сили ще му бъдат на разположение. Човек трябва да бъде готов да стане съработник на природата, да стане неин служител и ще има на разположение всичките й блага. А борбата му с природата ще бъде само в негова вреда.
Друго едно заблуждение, което се поддържа от древни времена, е положението, че човек трябва да победи
себе
си.
Човек няма какво да побеждава нито природата, нито себе си. Но човек трябва да влезе в хармония с природата и със себе си и да обикне природата в себе си. Ще кажете, не обичаме ли себе си? Не, съвременните хора не обичат себе си. Да се удоволства човек и да се храни по един неестествен начин, да кара стомаха си от сутрин до вечер да работи, това не е обич.
към текста >>
Човек няма какво да побеждава нито природата, нито
себе
си.
Човек не може да победи природата и няма защо да се бори с нея. Човек е дете на природата и ако разбира езика й, всичките й богатства и сили ще му бъдат на разположение. Човек трябва да бъде готов да стане съработник на природата, да стане неин служител и ще има на разположение всичките й блага. А борбата му с природата ще бъде само в негова вреда. Друго едно заблуждение, което се поддържа от древни времена, е положението, че човек трябва да победи себе си.
Човек няма какво да побеждава нито природата, нито
себе
си.
Но човек трябва да влезе в хармония с природата и със себе си и да обикне природата в себе си. Ще кажете, не обичаме ли себе си? Не, съвременните хора не обичат себе си. Да се удоволства човек и да се храни по един неестествен начин, да кара стомаха си от сутрин до вечер да работи, това не е обич. Стомахът, сърцето, дробовете и мозъкът се нуждаят от почивка.
към текста >>
Но човек трябва да влезе в хармония с природата и със
себе
си и да обикне природата в
себе
си.
Човек е дете на природата и ако разбира езика й, всичките й богатства и сили ще му бъдат на разположение. Човек трябва да бъде готов да стане съработник на природата, да стане неин служител и ще има на разположение всичките й блага. А борбата му с природата ще бъде само в негова вреда. Друго едно заблуждение, което се поддържа от древни времена, е положението, че човек трябва да победи себе си. Човек няма какво да побеждава нито природата, нито себе си.
Но човек трябва да влезе в хармония с природата и със
себе
си и да обикне природата в
себе
си.
Ще кажете, не обичаме ли себе си? Не, съвременните хора не обичат себе си. Да се удоволства човек и да се храни по един неестествен начин, да кара стомаха си от сутрин до вечер да работи, това не е обич. Стомахът, сърцето, дробовете и мозъкът се нуждаят от почивка. Някой път казвате, че не можете да мислите.
към текста >>
Ще кажете, не обичаме ли
себе
си?
Човек трябва да бъде готов да стане съработник на природата, да стане неин служител и ще има на разположение всичките й блага. А борбата му с природата ще бъде само в негова вреда. Друго едно заблуждение, което се поддържа от древни времена, е положението, че човек трябва да победи себе си. Човек няма какво да побеждава нито природата, нито себе си. Но човек трябва да влезе в хармония с природата и със себе си и да обикне природата в себе си.
Ще кажете, не обичаме ли
себе
си?
Не, съвременните хора не обичат себе си. Да се удоволства човек и да се храни по един неестествен начин, да кара стомаха си от сутрин до вечер да работи, това не е обич. Стомахът, сърцето, дробовете и мозъкът се нуждаят от почивка. Някой път казвате, че не можете да мислите. Вие не разбирате закона.
към текста >>
Не, съвременните хора не обичат
себе
си.
А борбата му с природата ще бъде само в негова вреда. Друго едно заблуждение, което се поддържа от древни времена, е положението, че човек трябва да победи себе си. Човек няма какво да побеждава нито природата, нито себе си. Но човек трябва да влезе в хармония с природата и със себе си и да обикне природата в себе си. Ще кажете, не обичаме ли себе си?
Не, съвременните хора не обичат
себе
си.
Да се удоволства човек и да се храни по един неестествен начин, да кара стомаха си от сутрин до вечер да работи, това не е обич. Стомахът, сърцето, дробовете и мозъкът се нуждаят от почивка. Някой път казвате, че не можете да мислите. Вие не разбирате закона. Тези условия, при които човек не може да мисли, показват, че мозъкът си почива.
към текста >>
Нашата грешка е в това, че ние искаме да схванем
Бога
външно, обективно, като една форма.
И след като са мислили милиарди години, те построиха сегашната Вселена и създадоха сегашните хора. С това твърдение не отричаме принципа на единството в Битието. Бог е едно Същество, недостъпно за човешкия ум и за човешкото сърце. Бог е едно Същество, достъпно донякъде за човешкия дух и за човешката душа. Туй, което ние схващаме с ума си е само отражение на онези, които са построили Вселената.
Нашата грешка е в това, че ние искаме да схванем
Бога
външно, обективно, като една форма.
Това е невъзможно. Но има един начин, по който човек може да схване отношенията, които има към туй Същество. Питам: Кое е по-хубаво, да имате отношения с един милиардер, а пък той да няма отношение към вас, или пък нищо да не знаете за него и той да ви помага? По-добре е с помощта, която ви се дава. И хората в света се намират в същото положение.
към текста >>
Но има един начин, по който човек може да схване отношенията, които има
към
туй Същество.
Бог е едно Същество, недостъпно за човешкия ум и за човешкото сърце. Бог е едно Същество, достъпно донякъде за човешкия дух и за човешката душа. Туй, което ние схващаме с ума си е само отражение на онези, които са построили Вселената. Нашата грешка е в това, че ние искаме да схванем Бога външно, обективно, като една форма. Това е невъзможно.
Но има един начин, по който човек може да схване отношенията, които има
към
туй Същество.
Питам: Кое е по-хубаво, да имате отношения с един милиардер, а пък той да няма отношение към вас, или пък нищо да не знаете за него и той да ви помага? По-добре е с помощта, която ви се дава. И хората в света се намират в същото положение. Туй същество, което не познаваме и не можем да разберем, е така нагласило, че е предвидяло всичко от което се нуждаем. И ако ние сме нещастни и недоволни, това зависи от нашето невежество.
към текста >>
Питам: Кое е по-хубаво, да имате отношения с един милиардер, а пък той да няма отношение
към
вас, или пък нищо да не знаете за него и той да ви помага?
Бог е едно Същество, достъпно донякъде за човешкия дух и за човешката душа. Туй, което ние схващаме с ума си е само отражение на онези, които са построили Вселената. Нашата грешка е в това, че ние искаме да схванем Бога външно, обективно, като една форма. Това е невъзможно. Но има един начин, по който човек може да схване отношенията, които има към туй Същество.
Питам: Кое е по-хубаво, да имате отношения с един милиардер, а пък той да няма отношение
към
вас, или пък нищо да не знаете за него и той да ви помага?
По-добре е с помощта, която ви се дава. И хората в света се намират в същото положение. Туй същество, което не познаваме и не можем да разберем, е така нагласило, че е предвидяло всичко от което се нуждаем. И ако ние сме нещастни и недоволни, това зависи от нашето невежество. Благодарение на това невежество хората не се разбират и си създават нещастия.
към текста >>
Мъжът обективно може да види
себе
си само в жената.
Благодарение на това невежество хората не се разбират и си създават нещастия. Мъжете се съблазняват от жените; жените се съблазняват от мъжете. Но мъжът и жената не са завършени; вътрешно са завършени, но външно не са завършени и може да се изкушават. Днес има едно неразбиране между мъжа и жената. Жената е противоположния полюс на мъжа.
Мъжът обективно може да види
себе
си само в жената.
И жената може да види себе си обективно само в мъжа. Мъжът е едно огледало за жената, за да се види какво представлява. Какво има да се изкушавате? А жената е едно огледало за мъжа, да се види обективно, какво представлява. Жената е обективен израз на мъжа, а мъжът обективен израз на жената.
към текста >>
И жената може да види
себе
си обективно само в мъжа.
Мъжете се съблазняват от жените; жените се съблазняват от мъжете. Но мъжът и жената не са завършени; вътрешно са завършени, но външно не са завършени и може да се изкушават. Днес има едно неразбиране между мъжа и жената. Жената е противоположния полюс на мъжа. Мъжът обективно може да види себе си само в жената.
И жената може да види
себе
си обективно само в мъжа.
Мъжът е едно огледало за жената, за да се види какво представлява. Какво има да се изкушавате? А жената е едно огледало за мъжа, да се види обективно, какво представлява. Жената е обективен израз на мъжа, а мъжът обективен израз на жената. Когато така се разбере човекът, тогава мъжете и жените няма какво да се съблазняват и да са недоволни едни от други, но ще се подпомагат в пътя на прогреса.
към текста >>
И като дойде човек до това познание, той ще се отнася с дълбока почит и уважение
към
всички същества, и
към
храната, водата и всички блага, които ни дава Бог.
А жената е едно огледало за мъжа, да се види обективно, какво представлява. Жената е обективен израз на мъжа, а мъжът обективен израз на жената. Когато така се разбере човекът, тогава мъжете и жените няма какво да се съблазняват и да са недоволни едни от други, но ще се подпомагат в пътя на прогреса. Когато се възстанови хармонията между мъжа и жената и между външния и вътрешния човек, хората ще дойдат до все по-дълбоко и по-дълбоко познание и ще разберат, че Бог прониква цялото Битие. Той е в светлината, във въздуха, в храната, във водата.
И като дойде човек до това познание, той ще се отнася с дълбока почит и уважение
към
всички същества, и
към
храната, водата и всички блага, които ни дава Бог.
Така ако мислим, ще настане един нов свят в нас. Може да направите един опит, за да опитате Бога. А опитът е необходим, за да се научи човек да различава Истината от заблужденията. Заблужденията се различават от Истината по следните качества: когато човек върви в пътя на заблуждението, умът му се помрачава и недоволството му се увеличава; а когато върви по пътя на Истината, умът му просветва, душата му се разширява и тялото му расте и става по-красиво. Като върви човек в този път на истината, той разбира смисъла на богатството и сиромашията; разбира смисъла на живота и смъртта.
към текста >>
Може да направите един опит, за да опитате
Бога
.
Когато така се разбере човекът, тогава мъжете и жените няма какво да се съблазняват и да са недоволни едни от други, но ще се подпомагат в пътя на прогреса. Когато се възстанови хармонията между мъжа и жената и между външния и вътрешния човек, хората ще дойдат до все по-дълбоко и по-дълбоко познание и ще разберат, че Бог прониква цялото Битие. Той е в светлината, във въздуха, в храната, във водата. И като дойде човек до това познание, той ще се отнася с дълбока почит и уважение към всички същества, и към храната, водата и всички блага, които ни дава Бог. Така ако мислим, ще настане един нов свят в нас.
Може да направите един опит, за да опитате
Бога
.
А опитът е необходим, за да се научи човек да различава Истината от заблужденията. Заблужденията се различават от Истината по следните качества: когато човек върви в пътя на заблуждението, умът му се помрачава и недоволството му се увеличава; а когато върви по пътя на Истината, умът му просветва, душата му се разширява и тялото му расте и става по-красиво. Като върви човек в този път на истината, той разбира смисъла на богатството и сиромашията; разбира смисъла на живота и смъртта. Единственото нещо, което смъртта не може да пипне, това е човешката душа. Когато умре човек, смъртта освобождава душата от нейния ненужен багаж.
към текста >>
Като върви човек в този път на истината, той разбира смисъла на
богатството
и сиромашията; разбира смисъла на живота и смъртта.
И като дойде човек до това познание, той ще се отнася с дълбока почит и уважение към всички същества, и към храната, водата и всички блага, които ни дава Бог. Така ако мислим, ще настане един нов свят в нас. Може да направите един опит, за да опитате Бога. А опитът е необходим, за да се научи човек да различава Истината от заблужденията. Заблужденията се различават от Истината по следните качества: когато човек върви в пътя на заблуждението, умът му се помрачава и недоволството му се увеличава; а когато върви по пътя на Истината, умът му просветва, душата му се разширява и тялото му расте и става по-красиво.
Като върви човек в този път на истината, той разбира смисъла на
богатството
и сиромашията; разбира смисъла на живота и смъртта.
Единственото нещо, което смъртта не може да пипне, това е човешката душа. Когато умре човек, смъртта освобождава душата от нейния ненужен багаж. Тя е един келнер на душата и й носи багажа. Всички, които са заминали за другия свят, са се подмладили и са радостни. Данните, че това е така, може да ги намерите навсякъде у тези, които се занимават с този въпрос.
към текста >>
Това са все въпроси, които трябва да се разрешат.
Християнството дойде в света, за да даде метод да се примирят външният и вътрешният човек. И ако намерим път, по който да примирим тези двама човеци, тогава нашият живот ще се оправи. Единственият път, по който можем да уредим живота си - индивидуално, семейно, обществено, държавно, то е да проучим природата и нейните закони и да постъпваме тъй, както тя постъпва. И задачите на живота трябва да се разрешат във всичките му области. Разрешението в света на мисълта, трябва да се приложи във физическия свят, защото ние живеем в него, а в него хората искат да ядат, искат да имат семейство, да имат деца.
Това са все въпроси, които трябва да се разрешат.
Сега една майка ражда десет деца и всички умират. Каква полза от това? По-добре да роди едно дете и да го отгледа и възпита добре, отколкото десет души, които ще умрат. Знанието трябва да бъде в услуга на живота. Защо ни е едно знание, което не може да ни донесе известна полза?
към текста >>
Знанието само тогава е ценно, когато служи като една светлина в живота ни и ни дава възможност да се ползваме от всички блага на живота, които
любовта
е вложила в него.
Каква полза от това? По-добре да роди едно дете и да го отгледа и възпита добре, отколкото десет души, които ще умрат. Знанието трябва да бъде в услуга на живота. Защо ни е едно знание, което не може да ни донесе известна полза? Без знание не може, но то трябва да се употреби за работа.
Знанието само тогава е ценно, когато служи като една светлина в живота ни и ни дава възможност да се ползваме от всички блага на живота, които
любовта
е вложила в него.
А любовта е основата на живота. Христос е учил едно учение да не се престъпват законите на Бога, поставени вътре в природата. Христос учеше хората първо, да имат любов към Бога, че като любят Бога, да може да вложи Бог дарбите в душата им; второ, да обичат ближните си, и като се обичат, те взаимно ще си предадат положителните качества, и трето, човек да обича и себе си, за да може всичко да израстне и да се родят възвишени мисли, чувства и действия. И ако дойде днес Христос, най-първо ще каже: Долу оръжията! Живейте братски и се обичайте помежду си.
към текста >>
А
любовта
е основата на живота.
По-добре да роди едно дете и да го отгледа и възпита добре, отколкото десет души, които ще умрат. Знанието трябва да бъде в услуга на живота. Защо ни е едно знание, което не може да ни донесе известна полза? Без знание не може, но то трябва да се употреби за работа. Знанието само тогава е ценно, когато служи като една светлина в живота ни и ни дава възможност да се ползваме от всички блага на живота, които любовта е вложила в него.
А
любовта
е основата на живота.
Христос е учил едно учение да не се престъпват законите на Бога, поставени вътре в природата. Христос учеше хората първо, да имат любов към Бога, че като любят Бога, да може да вложи Бог дарбите в душата им; второ, да обичат ближните си, и като се обичат, те взаимно ще си предадат положителните качества, и трето, човек да обича и себе си, за да може всичко да израстне и да се родят възвишени мисли, чувства и действия. И ако дойде днес Христос, най-първо ще каже: Долу оръжията! Живейте братски и се обичайте помежду си. Но кой ще Го послуша?
към текста >>
Христос е учил едно учение да не се престъпват законите на
Бога
, поставени вътре в природата.
Знанието трябва да бъде в услуга на живота. Защо ни е едно знание, което не може да ни донесе известна полза? Без знание не може, но то трябва да се употреби за работа. Знанието само тогава е ценно, когато служи като една светлина в живота ни и ни дава възможност да се ползваме от всички блага на живота, които любовта е вложила в него. А любовта е основата на живота.
Христос е учил едно учение да не се престъпват законите на
Бога
, поставени вътре в природата.
Христос учеше хората първо, да имат любов към Бога, че като любят Бога, да може да вложи Бог дарбите в душата им; второ, да обичат ближните си, и като се обичат, те взаимно ще си предадат положителните качества, и трето, човек да обича и себе си, за да може всичко да израстне и да се родят възвишени мисли, чувства и действия. И ако дойде днес Христос, най-първо ще каже: Долу оръжията! Живейте братски и се обичайте помежду си. Но кой ще Го послуша? За да се избягнат войните, хората трябва да имат любов помежду си.
към текста >>
Христос учеше хората първо, да имат
любов
към
Бога
, че като любят
Бога
, да може да вложи Бог дарбите в душата им; второ, да обичат ближните си, и като се обичат, те взаимно ще си предадат положителните качества, и трето, човек да обича и
себе
си, за да може всичко да израстне и да се родят възвишени мисли, чувства и действия.
Защо ни е едно знание, което не може да ни донесе известна полза? Без знание не може, но то трябва да се употреби за работа. Знанието само тогава е ценно, когато служи като една светлина в живота ни и ни дава възможност да се ползваме от всички блага на живота, които любовта е вложила в него. А любовта е основата на живота. Христос е учил едно учение да не се престъпват законите на Бога, поставени вътре в природата.
Христос учеше хората първо, да имат
любов
към
Бога
, че като любят
Бога
, да може да вложи Бог дарбите в душата им; второ, да обичат ближните си, и като се обичат, те взаимно ще си предадат положителните качества, и трето, човек да обича и
себе
си, за да може всичко да израстне и да се родят възвишени мисли, чувства и действия.
И ако дойде днес Христос, най-първо ще каже: Долу оръжията! Живейте братски и се обичайте помежду си. Но кой ще Го послуша? За да се избягнат войните, хората трябва да имат любов помежду си. Как ще влезе любовта в света?
към текста >>
За да се избягнат войните, хората трябва да имат
любов
помежду си.
Христос е учил едно учение да не се престъпват законите на Бога, поставени вътре в природата. Христос учеше хората първо, да имат любов към Бога, че като любят Бога, да може да вложи Бог дарбите в душата им; второ, да обичат ближните си, и като се обичат, те взаимно ще си предадат положителните качества, и трето, човек да обича и себе си, за да може всичко да израстне и да се родят възвишени мисли, чувства и действия. И ако дойде днес Христос, най-първо ще каже: Долу оръжията! Живейте братски и се обичайте помежду си. Но кой ще Го послуша?
За да се избягнат войните, хората трябва да имат
любов
помежду си.
Как ще влезе любовта в света? Жената трябва да дойде на фронта на живота, за да спаси света. Мъжът проповядва, но жената трябва да реализира това, което мъжът проповядва, за да се спаси светът. И така, всяка жена трябва да си постави следната задача: Няма да се женя за един мъж, който не обича Бога с всичкото си сърце, ум, душа и дух; няма да се женя за един мъж, който не обича ближния си като себе си; няма да се женя и за един мъж, който не обича себе си. И мъжът трябва да приложи същото правило и да си каже: Аз няма да се женя за една жена, която не обича Бога с всичкия си ум, сърце, душа и дух; която не обича ближния си като себе си и която не обича себе си.
към текста >>
Как ще влезе
любовта
в света?
Христос учеше хората първо, да имат любов към Бога, че като любят Бога, да може да вложи Бог дарбите в душата им; второ, да обичат ближните си, и като се обичат, те взаимно ще си предадат положителните качества, и трето, човек да обича и себе си, за да може всичко да израстне и да се родят възвишени мисли, чувства и действия. И ако дойде днес Христос, най-първо ще каже: Долу оръжията! Живейте братски и се обичайте помежду си. Но кой ще Го послуша? За да се избягнат войните, хората трябва да имат любов помежду си.
Как ще влезе
любовта
в света?
Жената трябва да дойде на фронта на живота, за да спаси света. Мъжът проповядва, но жената трябва да реализира това, което мъжът проповядва, за да се спаси светът. И така, всяка жена трябва да си постави следната задача: Няма да се женя за един мъж, който не обича Бога с всичкото си сърце, ум, душа и дух; няма да се женя за един мъж, който не обича ближния си като себе си; няма да се женя и за един мъж, който не обича себе си. И мъжът трябва да приложи същото правило и да си каже: Аз няма да се женя за една жена, която не обича Бога с всичкия си ум, сърце, душа и дух; която не обича ближния си като себе си и която не обича себе си. Когато човек иска да изучава Божествения свят, трябва да бъде свободен от всички болести и да се премахне всичката проказа, която човек има и тогаз ще дойде любовта.
към текста >>
И така, всяка жена трябва да си постави следната задача: Няма да се женя за един мъж, който не обича
Бога
с всичкото си сърце, ум, душа и дух; няма да се женя за един мъж, който не обича
ближния
си като
себе
си; няма да се женя и за един мъж, който не обича
себе
си.
Но кой ще Го послуша? За да се избягнат войните, хората трябва да имат любов помежду си. Как ще влезе любовта в света? Жената трябва да дойде на фронта на живота, за да спаси света. Мъжът проповядва, но жената трябва да реализира това, което мъжът проповядва, за да се спаси светът.
И така, всяка жена трябва да си постави следната задача: Няма да се женя за един мъж, който не обича
Бога
с всичкото си сърце, ум, душа и дух; няма да се женя за един мъж, който не обича
ближния
си като
себе
си; няма да се женя и за един мъж, който не обича
себе
си.
И мъжът трябва да приложи същото правило и да си каже: Аз няма да се женя за една жена, която не обича Бога с всичкия си ум, сърце, душа и дух; която не обича ближния си като себе си и която не обича себе си. Когато човек иска да изучава Божествения свят, трябва да бъде свободен от всички болести и да се премахне всичката проказа, която човек има и тогаз ще дойде любовта. Аз ви говоря за една любов, при която хората не умират, а оживяват. Това, от което хората умират е безлюбие. А когато говорим за любовта, всякога трябва да разбираме онова начало, което носи живот.
към текста >>
И мъжът трябва да приложи същото правило и да си каже: Аз няма да се женя за една жена, която не обича
Бога
с всичкия си ум, сърце, душа и дух; която не обича
ближния
си като
себе
си и която не обича
себе
си.
За да се избягнат войните, хората трябва да имат любов помежду си. Как ще влезе любовта в света? Жената трябва да дойде на фронта на живота, за да спаси света. Мъжът проповядва, но жената трябва да реализира това, което мъжът проповядва, за да се спаси светът. И така, всяка жена трябва да си постави следната задача: Няма да се женя за един мъж, който не обича Бога с всичкото си сърце, ум, душа и дух; няма да се женя за един мъж, който не обича ближния си като себе си; няма да се женя и за един мъж, който не обича себе си.
И мъжът трябва да приложи същото правило и да си каже: Аз няма да се женя за една жена, която не обича
Бога
с всичкия си ум, сърце, душа и дух; която не обича
ближния
си като
себе
си и която не обича
себе
си.
Когато човек иска да изучава Божествения свят, трябва да бъде свободен от всички болести и да се премахне всичката проказа, която човек има и тогаз ще дойде любовта. Аз ви говоря за една любов, при която хората не умират, а оживяват. Това, от което хората умират е безлюбие. А когато говорим за любовта, всякога трябва да разбираме онова начало, което носи живот. Единственият начин, по който хората могат да се разберат, то е законът на любовта.
към текста >>
Когато човек иска да изучава Божествения свят, трябва да бъде свободен от всички болести и да се премахне всичката проказа, която човек има и тогаз ще дойде
любовта
.
Как ще влезе любовта в света? Жената трябва да дойде на фронта на живота, за да спаси света. Мъжът проповядва, но жената трябва да реализира това, което мъжът проповядва, за да се спаси светът. И така, всяка жена трябва да си постави следната задача: Няма да се женя за един мъж, който не обича Бога с всичкото си сърце, ум, душа и дух; няма да се женя за един мъж, който не обича ближния си като себе си; няма да се женя и за един мъж, който не обича себе си. И мъжът трябва да приложи същото правило и да си каже: Аз няма да се женя за една жена, която не обича Бога с всичкия си ум, сърце, душа и дух; която не обича ближния си като себе си и която не обича себе си.
Когато човек иска да изучава Божествения свят, трябва да бъде свободен от всички болести и да се премахне всичката проказа, която човек има и тогаз ще дойде
любовта
.
Аз ви говоря за една любов, при която хората не умират, а оживяват. Това, от което хората умират е безлюбие. А когато говорим за любовта, всякога трябва да разбираме онова начало, което носи живот. Единственият начин, по който хората могат да се разберат, то е законът на любовта. Щом влезете в областта на любовта, вие ще станете щастливи, здрави, животът ви ще се осмисли, и ще бъдете готови да слугувате.
към текста >>
Аз ви говоря за една
любов
, при която хората не умират, а оживяват.
Жената трябва да дойде на фронта на живота, за да спаси света. Мъжът проповядва, но жената трябва да реализира това, което мъжът проповядва, за да се спаси светът. И така, всяка жена трябва да си постави следната задача: Няма да се женя за един мъж, който не обича Бога с всичкото си сърце, ум, душа и дух; няма да се женя за един мъж, който не обича ближния си като себе си; няма да се женя и за един мъж, който не обича себе си. И мъжът трябва да приложи същото правило и да си каже: Аз няма да се женя за една жена, която не обича Бога с всичкия си ум, сърце, душа и дух; която не обича ближния си като себе си и която не обича себе си. Когато човек иска да изучава Божествения свят, трябва да бъде свободен от всички болести и да се премахне всичката проказа, която човек има и тогаз ще дойде любовта.
Аз ви говоря за една
любов
, при която хората не умират, а оживяват.
Това, от което хората умират е безлюбие. А когато говорим за любовта, всякога трябва да разбираме онова начало, което носи живот. Единственият начин, по който хората могат да се разберат, то е законът на любовта. Щом влезете в областта на любовта, вие ще станете щастливи, здрави, животът ви ще се осмисли, и ще бъдете готови да слугувате. Ще кажете: Нима това може да бъде?
към текста >>
А когато говорим за
любовта
, всякога трябва да разбираме онова начало, което носи живот.
И така, всяка жена трябва да си постави следната задача: Няма да се женя за един мъж, който не обича Бога с всичкото си сърце, ум, душа и дух; няма да се женя за един мъж, който не обича ближния си като себе си; няма да се женя и за един мъж, който не обича себе си. И мъжът трябва да приложи същото правило и да си каже: Аз няма да се женя за една жена, която не обича Бога с всичкия си ум, сърце, душа и дух; която не обича ближния си като себе си и която не обича себе си. Когато човек иска да изучава Божествения свят, трябва да бъде свободен от всички болести и да се премахне всичката проказа, която човек има и тогаз ще дойде любовта. Аз ви говоря за една любов, при която хората не умират, а оживяват. Това, от което хората умират е безлюбие.
А когато говорим за
любовта
, всякога трябва да разбираме онова начало, което носи живот.
Единственият начин, по който хората могат да се разберат, то е законът на любовта. Щом влезете в областта на любовта, вие ще станете щастливи, здрави, животът ви ще се осмисли, и ще бъдете готови да слугувате. Ще кажете: Нима това може да бъде? Има вече хора на земята, които живеят по този начин. Но за да дойде човек до това състояние, той трябва да намери метод да примири и хармонира външния и вътрешния човек.
към текста >>
Единственият начин, по който хората могат да се разберат, то е законът на
любовта
.
И мъжът трябва да приложи същото правило и да си каже: Аз няма да се женя за една жена, която не обича Бога с всичкия си ум, сърце, душа и дух; която не обича ближния си като себе си и която не обича себе си. Когато човек иска да изучава Божествения свят, трябва да бъде свободен от всички болести и да се премахне всичката проказа, която човек има и тогаз ще дойде любовта. Аз ви говоря за една любов, при която хората не умират, а оживяват. Това, от което хората умират е безлюбие. А когато говорим за любовта, всякога трябва да разбираме онова начало, което носи живот.
Единственият начин, по който хората могат да се разберат, то е законът на
любовта
.
Щом влезете в областта на любовта, вие ще станете щастливи, здрави, животът ви ще се осмисли, и ще бъдете готови да слугувате. Ще кажете: Нима това може да бъде? Има вече хора на земята, които живеят по този начин. Но за да дойде човек до това състояние, той трябва да намери метод да примири и хармонира външния и вътрешния човек. По беседа от Учителя, държана на 29 юли 1934 г.
към текста >>
Щом влезете в областта на
любовта
, вие ще станете щастливи, здрави, животът ви ще се осмисли, и ще бъдете готови да слугувате.
Когато човек иска да изучава Божествения свят, трябва да бъде свободен от всички болести и да се премахне всичката проказа, която човек има и тогаз ще дойде любовта. Аз ви говоря за една любов, при която хората не умират, а оживяват. Това, от което хората умират е безлюбие. А когато говорим за любовта, всякога трябва да разбираме онова начало, което носи живот. Единственият начин, по който хората могат да се разберат, то е законът на любовта.
Щом влезете в областта на
любовта
, вие ще станете щастливи, здрави, животът ви ще се осмисли, и ще бъдете готови да слугувате.
Ще кажете: Нима това може да бъде? Има вече хора на земята, които живеят по този начин. Но за да дойде човек до това състояние, той трябва да намери метод да примири и хармонира външния и вътрешния човек. По беседа от Учителя, държана на 29 юли 1934 г.
към текста >>
56.
8. Новите принципи и методи за възпитание на човека, 2 септември 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И целият стремеж на хората седи в това да наместят оста си, да бъде перпендикулярна.
- Било е време, когато оста на земята е била перпендикулярна. Учените казват, че цялата тежест тогава е била на Южния полюс. Но следствие на известни промени, които са станали на земята, увеличава се тежестта на Северния полюс и поради това равновесието се нарушило и оста се наклонява. И на всички хора сега оста им е наклонена. Няма нито един от вас, на когото оста да не е наклонена на 23 градуса.
И целият стремеж на хората седи в това да наместят оста си, да бъде перпендикулярна.
А една ос може да бъде перпендикулярна само между две основни точки, между две плоскости. Едната плоскост я наричам плоскост на любовта, която действа в света, а другата плоскост е плоскостта на знанието и мъдростта. Когато се измени перпендикулярът между тези две плоскости, идват всички нещастия в света. Когато човек не разбира закона на любовта, който действа в живота, не разбира и закона на мъдростта, който действа в човешкия мозък, то ще срещне едно противоречие. Туй противоречие може да изхожда от самия човек, а може да произхожда и от други причини.
към текста >>
Едната плоскост я наричам плоскост на
любовта
, която действа в света, а другата плоскост е плоскостта на знанието и мъдростта.
Но следствие на известни промени, които са станали на земята, увеличава се тежестта на Северния полюс и поради това равновесието се нарушило и оста се наклонява. И на всички хора сега оста им е наклонена. Няма нито един от вас, на когото оста да не е наклонена на 23 градуса. И целият стремеж на хората седи в това да наместят оста си, да бъде перпендикулярна. А една ос може да бъде перпендикулярна само между две основни точки, между две плоскости.
Едната плоскост я наричам плоскост на
любовта
, която действа в света, а другата плоскост е плоскостта на знанието и мъдростта.
Когато се измени перпендикулярът между тези две плоскости, идват всички нещастия в света. Когато човек не разбира закона на любовта, който действа в живота, не разбира и закона на мъдростта, който действа в човешкия мозък, то ще срещне едно противоречие. Туй противоречие може да изхожда от самия човек, а може да произхожда и от други причини. В дадения случай може да страдате - дали заслужено или незаслужено - без разлика. Ако мислим, че страданията ни са незаслужени, то и радостите ни са незаслужени.
към текста >>
Когато човек не разбира закона на
любовта
, който действа в живота, не разбира и закона на мъдростта, който действа в човешкия мозък, то ще срещне едно противоречие.
Няма нито един от вас, на когото оста да не е наклонена на 23 градуса. И целият стремеж на хората седи в това да наместят оста си, да бъде перпендикулярна. А една ос може да бъде перпендикулярна само между две основни точки, между две плоскости. Едната плоскост я наричам плоскост на любовта, която действа в света, а другата плоскост е плоскостта на знанието и мъдростта. Когато се измени перпендикулярът между тези две плоскости, идват всички нещастия в света.
Когато човек не разбира закона на
любовта
, който действа в живота, не разбира и закона на мъдростта, който действа в човешкия мозък, то ще срещне едно противоречие.
Туй противоречие може да изхожда от самия човек, а може да произхожда и от други причини. В дадения случай може да страдате - дали заслужено или незаслужено - без разлика. Ако мислим, че страданията ни са незаслужени, то и радостите ни са незаслужени. Но хората считат радостите в реда на нещата, а страданията считат като нещо незаслужено. Но всяко нещо, което човек опитва, колкото и малко да е то, той го заслужава.
към текста >>
Човек има седем отвора на главата си, през които влиза този прах в мозъка.
Но малките работи в света създават най-големите пакости. Всички недоволства в света произтичат от малък прах. Има един дребен прах, който прониква през всички пукнатини. Може да е херметически затворено, но този прах прониква и се натрупва. Сега всичкото нещастие на човека е, че е влязъл този прах в него.
Човек има седем отвора на главата си, през които влиза този прах в мозъка.
През очите, през ушите, през устата и през носа влиза този прах и като влезе, той е който образува една каша в човешкия мозък. Вие сега се намирате в едно противоречие и казвате - защо Бог е направил така? Бог го е направил много добро, но вие го поправихте. Човешкият мозък не е навсякъде еднакво организиран. Част от него е полуорганизиран.
към текста >>
В тези случаи аз вярвам повече на пергела си, отколкото на думите на човека.
Гледам у някого центърът на времето не е развит, центърът на причинността и той не е развит и не може да разсъждава; наблюдателните способности са слабо развити, а той станал търговец и заборчнял. Той може да е имал добри намерения, но не е имал нужните способности. Защото за всяка една работа се изискват съответните способности. И всякога, когато ще имате работа и отношение с един човек, трябва да знаете, кои способности са развити в него и развити ли са моралните чувства в него. Не е въпрос човек да се препоръча за морален, набожен и пр., но в действителност да има тези качества.
В тези случаи аз вярвам повече на пергела си, отколкото на думите на човека.
Набожността е едно от най-благородните чувства. И когато човек има развито това чувство, той има най-голямо благородство и състрадание във всяко отношение. Когато това чувство е слабо развито, такъв човек може да те пече на ръжен. От европейските народи това чувство е силно развито у славяните, у американците е средно развито; силно развито е също у евреите. Когато разглеждам народите, виждам, че всеки един народ и всеки един човек си има свои добри и лоши страни, и знам какви са последствията в единия и другия случай.
към текста >>
На това място, индусите казват, че се намира тъй нареченият хилядолистник, с който е свързано едно от най- възвишените чувства -
любов
към
Бога
.
Когато разглеждам народите, виждам, че всеки един народ и всеки един човек си има свои добри и лоши страни, и знам какви са последствията в единия и другия случай. Запример, когато човек има слаба съвест, слабо религиозно чувство, вяра и пр., той се обезсърчава, обезверява и животът му се вижда безсмислен. Когато се проповядва на хората религия, ние искаме да развием техните религиозни и морални чувства. Един човек, който иска да стане набожен, той трябва да намери набожни хора, да влезе във връзка с тях, за да може да храни това си чувство. От набожния човек излиза една особено хубава светлина от центъра на набожността.
На това място, индусите казват, че се намира тъй нареченият хилядолистник, с който е свързано едно от най- възвишените чувства -
любов
към
Бога
.
И върху него е поставен целият закон за любовта към Бога. А когато това чувство е развито, човек е религиозен. Съвременните хора са крайно нерелигиозни. Съвременните хора нямат религия и не разбират какво нещо е религия. Религия може да има само един човек, който има любов към Бога.
към текста >>
И върху него е поставен целият закон за
любовта
към
Бога
.
Запример, когато човек има слаба съвест, слабо религиозно чувство, вяра и пр., той се обезсърчава, обезверява и животът му се вижда безсмислен. Когато се проповядва на хората религия, ние искаме да развием техните религиозни и морални чувства. Един човек, който иска да стане набожен, той трябва да намери набожни хора, да влезе във връзка с тях, за да може да храни това си чувство. От набожния човек излиза една особено хубава светлина от центъра на набожността. На това място, индусите казват, че се намира тъй нареченият хилядолистник, с който е свързано едно от най- възвишените чувства - любов към Бога.
И върху него е поставен целият закон за
любовта
към
Бога
.
А когато това чувство е развито, човек е религиозен. Съвременните хора са крайно нерелигиозни. Съвременните хора нямат религия и не разбират какво нещо е религия. Религия може да има само един човек, който има любов към Бога. А Бог е едно Същество, Което е образец на всички хора.
към текста >>
Религия може да има само един човек, който има
любов
към
Бога
.
На това място, индусите казват, че се намира тъй нареченият хилядолистник, с който е свързано едно от най- възвишените чувства - любов към Бога. И върху него е поставен целият закон за любовта към Бога. А когато това чувство е развито, човек е религиозен. Съвременните хора са крайно нерелигиозни. Съвременните хора нямат религия и не разбират какво нещо е религия.
Религия може да има само един човек, който има
любов
към
Бога
.
А Бог е едно Същество, Което е образец на всички хора. Всички добродетели и способности, всичко възвишено и благородно произтича от Него. Той е, Който контролира нещата. На всеки Той казва това, което трябва да прави. Не Той, но има ред същества, които са завършили своето развитие и ръководят човешкото развитие.
към текста >>
Търсете най-първо опора в
себе
си, и после извън
себе
си.
Той произтича от едно чувство на тщеславие, когато чувствителността е чрезмерно развита и човек иска да има доброто мнение на хората. Хубаво е това, то служи за един подтик, но туй чувство трябва да бъде под контрола на разумността, защото човек не може да има всякога доброто мнение на хората. За да имаш доброто мнение на хората, ти трябва да даваш нещо. Ако не можеш да дадеш на хората това, което те искат от теб, не можеш да имаш доброто им мнение. Не търсете най-първо доброто мнение на хората, но най-първо гледайте онова, което правите, разумно ли е.
Търсете най-първо опора в
себе
си, и после извън
себе
си.
Защото, ако вие вървите паралелно в своето развитие с другите хора и ако техните мозъци са организирани като вашия и техните чувства и способности функционират като вашите, вие ще бъдете в хармония с тях и ще имате тяхното добро мнение. Но ако техният мозък не е организиран като вашия, и техните чувства и способности не функционират като вашите, вие не можете да се разберете, не можете да имате тяхното добро мнение. И ако отидете в различните страни, ще видите, че законите се различават. Всяка една държава според степента на развитие на народа си има и законите си. Колкото един народ е по-високо развит, по-добре е организиран неговият мозък, според онези закони и правила, които съществуват в природата, толкова по-разумни са и неговите закони.
към текста >>
Но да се върнем
към
неща, по-близки до вашето съзнание.
Да можем да видим какво става по цялата земя, това значи да разберем земята. Може да се зароди едно противоречие у вас, кой може да има това съзнание. Има хора, които живеят на земята, и които обгръщат със съзнанието си земята, и за които няма нощ, а има само един вечен ден. За тях Слънцето никога не залязва. Щом Слънцето изгрява и залязва за хората, това показва, че има дълго време да се усъвършенстват.
Но да се върнем
към
неща, по-близки до вашето съзнание.
Вие се намирате в едно противоречие - искате да разберете вашия живот. Природата не ви е оставила в тъмно. Природата в нас е вложила известни чувства, за да ни предпази от нещастия. Някой път човек чувства, че след 4-5 години неговият живот ще се измени и трябва да вземе мерки, но той си казва: Това е илюзия. И след 4-5 години тази промяна, която той е чувствал, става, но той не е взел мерки и си създава излишни страдания.
към текста >>
И това, което хората наричат късмет, това не е нищо друго, но връзка със същества, които са
богати
със своя опит и сила и могат да ви помогнат във вашия път.
Някой път някое от тия същества ти казва: Направи това и тогава вие казвате:„Дойде ми на ум еди какво си.“ Тези същества чрез нашата мисъл ни учат как да постъпваме и ако ги послушаме, работите ни тръгват. Някой път сте загубили някой предмет и някое от тези същества ти покаже къде се намира. Те помагат на човека и го напътват в живота. Някои хора имат такива помощници и техните работи вървят, а други ги нямат и техните работи вървят по-мудно. Но за да бъде човек във връзка с тези същества, неговият мозък трябва да бъде организиран.
И това, което хората наричат късмет, това не е нищо друго, но връзка със същества, които са
богати
със своя опит и сила и могат да ви помогнат във вашия път.
Наричат ги богове, светии, ангели, гении и пр. Както и да ги наричате, това е един факт. Аз искам да вярвате в това, което е вярно; не можете да вярвате, докато вашата вяра не е развита. Някой казва: Вярвай. Но вярата е един закон на ума.
към текста >>
Да вярваш в
Бога
какво значи?
Наричат ги богове, светии, ангели, гении и пр. Както и да ги наричате, това е един факт. Аз искам да вярвате в това, което е вярно; не можете да вярвате, докато вашата вяра не е развита. Някой казва: Вярвай. Но вярата е един закон на ума.
Да вярваш в
Бога
какво значи?
Ако Бог ти е приятел, какво има да се плашиш? Бог не може да ви бъде приятел, докато нямате любов към Него, и да трепти сърцето ви за Него. Той ще ти нареди живота, ако Го обичаш. Защото ако не Го обичаш, нещата ще се сложат тъй както не си ги очаквал. Сегашните знания на хората не са достатъчни, за да си обяснят и да схванат правилно същността на живота.
към текста >>
Бог не може да ви бъде приятел, докато нямате
любов
към
Него, и да трепти сърцето ви за Него.
Аз искам да вярвате в това, което е вярно; не можете да вярвате, докато вашата вяра не е развита. Някой казва: Вярвай. Но вярата е един закон на ума. Да вярваш в Бога какво значи? Ако Бог ти е приятел, какво има да се плашиш?
Бог не може да ви бъде приятел, докато нямате
любов
към
Него, и да трепти сърцето ви за Него.
Той ще ти нареди живота, ако Го обичаш. Защото ако не Го обичаш, нещата ще се сложат тъй както не си ги очаквал. Сегашните знания на хората не са достатъчни, за да си обяснят и да схванат правилно същността на живота. Също така знанията и методите за възпитание не са достатъчно ефикасни. Съвременното възпитание казва: бъди добър, справедлив, разумен, мъжествени пр.
към текста >>
Ако развиете в
себе
си противоположни качества на добродетелите, вие не може да имате един гениален ум.
Който иска да има един честен син, ще избере най-добрата мома, която да има разбита съвест, религиозно чувство, твърдост, вяра, надежда, вдъхновение, памет и пр., навсякъде да има отличен, и като се ожени за нея, ще има един честен син. Но той също трябва да има тия качества. И тогаз ще имат синове и дъщери честни, справедливи и с всички добродетели. Но вие ще кажете: Каквото Господ даде. Ако посееш нивата си с бодили, Бог няма да ти даде пшеница.
Ако развиете в
себе
си противоположни качества на добродетелите, вие не може да имате един гениален ум.
Казват за някого, че е гениален. За да бъде гениален, човек трябва да има гениален ум, трябва да има гениални чувства и гениална воля. Да са развити всички мозъчни центрове и да е организиран целият му мозък. И всеки човек може да стане гениален, като организира мозъка си. Мозъкът се намира в постоянен процес на организиране.
към текста >>
Но ако мислите самопроизволно, без да работите над
себе
си, да се молите само ида чакате оттук-оттам да ви похвалят, че сте добър човек - с това нищо няма да постигнете.
За да бъде гениален, човек трябва да има гениален ум, трябва да има гениални чувства и гениална воля. Да са развити всички мозъчни центрове и да е организиран целият му мозък. И всеки човек може да стане гениален, като организира мозъка си. Мозъкът се намира в постоянен процес на организиране. В един живот от 20-30 години, прекарани в организиране на мозъка, може да се дойде до гениалност.
Но ако мислите самопроизволно, без да работите над
себе
си, да се молите само ида чакате оттук-оттам да ви похвалят, че сте добър човек - с това нищо няма да постигнете.
За да стане гениален, човек трябва да работи над себе си, да организира своя мозък и да развива всичките си чувства и способности. Гениалният човек не трябва да бъде слаб и в своя морал и в своята любов. Любовта не седи само във вземане, но и в даване. При любовта ще вземеш и ще дадеш, обмяна трябва да има. И тази обмяна трябва да бъде правилна.
към текста >>
За да стане гениален, човек трябва да работи над
себе
си, да организира своя мозък и да развива всичките си чувства и способности.
Да са развити всички мозъчни центрове и да е организиран целият му мозък. И всеки човек може да стане гениален, като организира мозъка си. Мозъкът се намира в постоянен процес на организиране. В един живот от 20-30 години, прекарани в организиране на мозъка, може да се дойде до гениалност. Но ако мислите самопроизволно, без да работите над себе си, да се молите само ида чакате оттук-оттам да ви похвалят, че сте добър човек - с това нищо няма да постигнете.
За да стане гениален, човек трябва да работи над
себе
си, да организира своя мозък и да развива всичките си чувства и способности.
Гениалният човек не трябва да бъде слаб и в своя морал и в своята любов. Любовта не седи само във вземане, но и в даване. При любовта ще вземеш и ще дадеш, обмяна трябва да има. И тази обмяна трябва да бъде правилна. Онзи, който обича, в какво ще покаже своята любов?
към текста >>
Гениалният човек не трябва да бъде слаб и в своя морал и в своята
любов
.
И всеки човек може да стане гениален, като организира мозъка си. Мозъкът се намира в постоянен процес на организиране. В един живот от 20-30 години, прекарани в организиране на мозъка, може да се дойде до гениалност. Но ако мислите самопроизволно, без да работите над себе си, да се молите само ида чакате оттук-оттам да ви похвалят, че сте добър човек - с това нищо няма да постигнете. За да стане гениален, човек трябва да работи над себе си, да организира своя мозък и да развива всичките си чувства и способности.
Гениалният човек не трябва да бъде слаб и в своя морал и в своята
любов
.
Любовта не седи само във вземане, но и в даване. При любовта ще вземеш и ще дадеш, обмяна трябва да има. И тази обмяна трябва да бъде правилна. Онзи, който обича, в какво ще покаже своята любов? Ако той в най-трудните положения в живота ви не може да застане редом с вас да ви помага, къде е неговата любов?
към текста >>
Любовта
не седи само във вземане, но и в даване.
Мозъкът се намира в постоянен процес на организиране. В един живот от 20-30 години, прекарани в организиране на мозъка, може да се дойде до гениалност. Но ако мислите самопроизволно, без да работите над себе си, да се молите само ида чакате оттук-оттам да ви похвалят, че сте добър човек - с това нищо няма да постигнете. За да стане гениален, човек трябва да работи над себе си, да организира своя мозък и да развива всичките си чувства и способности. Гениалният човек не трябва да бъде слаб и в своя морал и в своята любов.
Любовта
не седи само във вземане, но и в даване.
При любовта ще вземеш и ще дадеш, обмяна трябва да има. И тази обмяна трябва да бъде правилна. Онзи, който обича, в какво ще покаже своята любов? Ако той в най-трудните положения в живота ви не може да застане редом с вас да ви помага, къде е неговата любов? И ако вие не можете да постъпите по същия начин, къде е вашата любов?
към текста >>
При
любовта
ще вземеш и ще дадеш, обмяна трябва да има.
В един живот от 20-30 години, прекарани в организиране на мозъка, може да се дойде до гениалност. Но ако мислите самопроизволно, без да работите над себе си, да се молите само ида чакате оттук-оттам да ви похвалят, че сте добър човек - с това нищо няма да постигнете. За да стане гениален, човек трябва да работи над себе си, да организира своя мозък и да развива всичките си чувства и способности. Гениалният човек не трябва да бъде слаб и в своя морал и в своята любов. Любовта не седи само във вземане, но и в даване.
При
любовта
ще вземеш и ще дадеш, обмяна трябва да има.
И тази обмяна трябва да бъде правилна. Онзи, който обича, в какво ще покаже своята любов? Ако той в най-трудните положения в живота ви не може да застане редом с вас да ви помага, къде е неговата любов? И ако вие не можете да постъпите по същия начин, къде е вашата любов? Любовта не се изразява с думи, но с живота, с делата.
към текста >>
Онзи, който обича, в какво ще покаже своята
любов
?
За да стане гениален, човек трябва да работи над себе си, да организира своя мозък и да развива всичките си чувства и способности. Гениалният човек не трябва да бъде слаб и в своя морал и в своята любов. Любовта не седи само във вземане, но и в даване. При любовта ще вземеш и ще дадеш, обмяна трябва да има. И тази обмяна трябва да бъде правилна.
Онзи, който обича, в какво ще покаже своята
любов
?
Ако той в най-трудните положения в живота ви не може да застане редом с вас да ви помага, къде е неговата любов? И ако вие не можете да постъпите по същия начин, къде е вашата любов? Любовта не се изразява с думи, но с живота, с делата. Някой, който обича, казава: Ти си божествен за мен, аз съм готов да умра за тебе. Аз не искам никой да умира за мене.
към текста >>
Ако той в най-трудните положения в живота ви не може да застане редом с вас да ви помага, къде е неговата
любов
?
Гениалният човек не трябва да бъде слаб и в своя морал и в своята любов. Любовта не седи само във вземане, но и в даване. При любовта ще вземеш и ще дадеш, обмяна трябва да има. И тази обмяна трябва да бъде правилна. Онзи, който обича, в какво ще покаже своята любов?
Ако той в най-трудните положения в живота ви не може да застане редом с вас да ви помага, къде е неговата
любов
?
И ако вие не можете да постъпите по същия начин, къде е вашата любов? Любовта не се изразява с думи, но с живота, с делата. Някой, който обича, казава: Ти си божествен за мен, аз съм готов да умра за тебе. Аз не искам никой да умира за мене. Аз искам хората да живеят за мен и аз да живея за тях.
към текста >>
И ако вие не можете да постъпите по същия начин, къде е вашата
любов
?
Любовта не седи само във вземане, но и в даване. При любовта ще вземеш и ще дадеш, обмяна трябва да има. И тази обмяна трябва да бъде правилна. Онзи, който обича, в какво ще покаже своята любов? Ако той в най-трудните положения в живота ви не може да застане редом с вас да ви помага, къде е неговата любов?
И ако вие не можете да постъпите по същия начин, къде е вашата
любов
?
Любовта не се изразява с думи, но с живота, с делата. Някой, който обича, казава: Ти си божествен за мен, аз съм готов да умра за тебе. Аз не искам никой да умира за мене. Аз искам хората да живеят за мен и аз да живея за тях. Сега всички хора се намират на разни степени на развитие и различни са техните стремежи; но хората нямат знания да реализират стремежите си.
към текста >>
Любовта
не се изразява с думи, но с живота, с делата.
При любовта ще вземеш и ще дадеш, обмяна трябва да има. И тази обмяна трябва да бъде правилна. Онзи, който обича, в какво ще покаже своята любов? Ако той в най-трудните положения в живота ви не може да застане редом с вас да ви помага, къде е неговата любов? И ако вие не можете да постъпите по същия начин, къде е вашата любов?
Любовта
не се изразява с думи, но с живота, с делата.
Някой, който обича, казава: Ти си божествен за мен, аз съм готов да умра за тебе. Аз не искам никой да умира за мене. Аз искам хората да живеят за мен и аз да живея за тях. Сега всички хора се намират на разни степени на развитие и различни са техните стремежи; но хората нямат знания да реализират стремежите си. Някой иска да се жени.
към текста >>
Работете 10 години над
себе
си и тогава се женете.
Някой иска да се жени. Но преди да се жени, той трябва да види, как е устроена главата на неговата възлюбена. Главата й трябва да няма никакви дефекти. Щом намери някакъв дефект ще й каже: Ще те взема само когато изправиш дефекта си. Не бързайте да се жените.
Работете 10 години над
себе
си и тогава се женете.
Някои гледат млади да се оженят. Като се оженят какво ще направят? Да се оженят двама души разбирам, да се разбират и да си помагат. Това е смисълът на женитбата. Женитбата, това е една от великите тайни вътре в природата.
към текста >>
Човек е излязъл от
Бога
и трябва да се върне при
Бога
.
Като се оженят какво ще направят? Да се оженят двама души разбирам, да се разбират и да си помагат. Това е смисълът на женитбата. Женитбата, това е една от великите тайни вътре в природата. Жената е излязла от мъжа и трябва да се върне в мъжа.
Човек е излязъл от
Бога
и трябва да се върне при
Бога
.
Жената като се върне при мъжа и мъжът като се върне при Бога, тогаз нашият живот ще бъде уреден. Сега жената е вънка от мъжа и мъжът е вънка от Бога и вследствие на това се раждат нещастията в живота ни. Докато жената е вънка от мъжа, тя ще греши; и докато мъжът е вънка от Бога, и той ще греши. Жена, която не иска да влезе в мъжа, ще греши, и мъж, който не иска да влезе в Бога, ще греши. Ако мъжът греши, причината е, че не е в Бога; и ако жената греши, причината е, че тя не е в мъжа.
към текста >>
Жената като се върне при мъжа и мъжът като се върне при
Бога
, тогаз нашият живот ще бъде уреден.
Да се оженят двама души разбирам, да се разбират и да си помагат. Това е смисълът на женитбата. Женитбата, това е една от великите тайни вътре в природата. Жената е излязла от мъжа и трябва да се върне в мъжа. Човек е излязъл от Бога и трябва да се върне при Бога.
Жената като се върне при мъжа и мъжът като се върне при
Бога
, тогаз нашият живот ще бъде уреден.
Сега жената е вънка от мъжа и мъжът е вънка от Бога и вследствие на това се раждат нещастията в живота ни. Докато жената е вънка от мъжа, тя ще греши; и докато мъжът е вънка от Бога, и той ще греши. Жена, която не иска да влезе в мъжа, ще греши, и мъж, който не иска да влезе в Бога, ще греши. Ако мъжът греши, причината е, че не е в Бога; и ако жената греши, причината е, че тя не е в мъжа. Тя иска да има един мъж, но да е като кон, да му туря гем и да го възсяда.
към текста >>
Сега жената е вънка от мъжа и мъжът е вънка от
Бога
и вследствие на това се раждат нещастията в живота ни.
Това е смисълът на женитбата. Женитбата, това е една от великите тайни вътре в природата. Жената е излязла от мъжа и трябва да се върне в мъжа. Човек е излязъл от Бога и трябва да се върне при Бога. Жената като се върне при мъжа и мъжът като се върне при Бога, тогаз нашият живот ще бъде уреден.
Сега жената е вънка от мъжа и мъжът е вънка от
Бога
и вследствие на това се раждат нещастията в живота ни.
Докато жената е вънка от мъжа, тя ще греши; и докато мъжът е вънка от Бога, и той ще греши. Жена, която не иска да влезе в мъжа, ще греши, и мъж, който не иска да влезе в Бога, ще греши. Ако мъжът греши, причината е, че не е в Бога; и ако жената греши, причината е, че тя не е в мъжа. Тя иска да има един мъж, но да е като кон, да му туря гем и да го възсяда. С това жената създава най-голямото си нещастие.
към текста >>
Докато жената е вънка от мъжа, тя ще греши; и докато мъжът е вънка от
Бога
, и той ще греши.
Женитбата, това е една от великите тайни вътре в природата. Жената е излязла от мъжа и трябва да се върне в мъжа. Човек е излязъл от Бога и трябва да се върне при Бога. Жената като се върне при мъжа и мъжът като се върне при Бога, тогаз нашият живот ще бъде уреден. Сега жената е вънка от мъжа и мъжът е вънка от Бога и вследствие на това се раждат нещастията в живота ни.
Докато жената е вънка от мъжа, тя ще греши; и докато мъжът е вънка от
Бога
, и той ще греши.
Жена, която не иска да влезе в мъжа, ще греши, и мъж, който не иска да влезе в Бога, ще греши. Ако мъжът греши, причината е, че не е в Бога; и ако жената греши, причината е, че тя не е в мъжа. Тя иска да има един мъж, но да е като кон, да му туря гем и да го възсяда. С това жената създава най-голямото си нещастие. И мъж, който се опита да подчини Божественото, да прилича на него, и той си създава най- голямото нещастие.
към текста >>
Жена, която не иска да влезе в мъжа, ще греши, и мъж, който не иска да влезе в
Бога
, ще греши.
Жената е излязла от мъжа и трябва да се върне в мъжа. Човек е излязъл от Бога и трябва да се върне при Бога. Жената като се върне при мъжа и мъжът като се върне при Бога, тогаз нашият живот ще бъде уреден. Сега жената е вънка от мъжа и мъжът е вънка от Бога и вследствие на това се раждат нещастията в живота ни. Докато жената е вънка от мъжа, тя ще греши; и докато мъжът е вънка от Бога, и той ще греши.
Жена, която не иска да влезе в мъжа, ще греши, и мъж, който не иска да влезе в
Бога
, ще греши.
Ако мъжът греши, причината е, че не е в Бога; и ако жената греши, причината е, че тя не е в мъжа. Тя иска да има един мъж, но да е като кон, да му туря гем и да го възсяда. С това жената създава най-голямото си нещастие. И мъж, който се опита да подчини Божественото, да прилича на него, и той си създава най- голямото нещастие. Като дойдете до Бога, ще считате неговия закон за свещен.
към текста >>
Ако мъжът греши, причината е, че не е в
Бога
; и ако жената греши, причината е, че тя не е в мъжа.
Човек е излязъл от Бога и трябва да се върне при Бога. Жената като се върне при мъжа и мъжът като се върне при Бога, тогаз нашият живот ще бъде уреден. Сега жената е вънка от мъжа и мъжът е вънка от Бога и вследствие на това се раждат нещастията в живота ни. Докато жената е вънка от мъжа, тя ще греши; и докато мъжът е вънка от Бога, и той ще греши. Жена, която не иска да влезе в мъжа, ще греши, и мъж, който не иска да влезе в Бога, ще греши.
Ако мъжът греши, причината е, че не е в
Бога
; и ако жената греши, причината е, че тя не е в мъжа.
Тя иска да има един мъж, но да е като кон, да му туря гем и да го възсяда. С това жената създава най-голямото си нещастие. И мъж, който се опита да подчини Божественото, да прилича на него, и той си създава най- голямото нещастие. Като дойдете до Бога, ще считате неговия закон за свещен. И жената като дойде до мъжа, и тя трябва да го счита за свещен.
към текста >>
Като дойдете до
Бога
, ще считате неговия закон за свещен.
Жена, която не иска да влезе в мъжа, ще греши, и мъж, който не иска да влезе в Бога, ще греши. Ако мъжът греши, причината е, че не е в Бога; и ако жената греши, причината е, че тя не е в мъжа. Тя иска да има един мъж, но да е като кон, да му туря гем и да го възсяда. С това жената създава най-голямото си нещастие. И мъж, който се опита да подчини Божественото, да прилича на него, и той си създава най- голямото нещастие.
Като дойдете до
Бога
, ще считате неговия закон за свещен.
И жената като дойде до мъжа, и тя трябва да го счита за свещен. Говоря за мъжа излязъл от Бога. Когато жената намери онзи мъж, по който въздиша и почне да живее в него и когато мъжът намери Бога и заживее в Него - това е доброто семе, което човек трябва да посее. Това е новият човек, в който трябва да се посее доброто семе. А пък сегашните плевели ще ги оставите, няма да ги скубете.
към текста >>
Говоря за мъжа излязъл от
Бога
.
Тя иска да има един мъж, но да е като кон, да му туря гем и да го възсяда. С това жената създава най-голямото си нещастие. И мъж, който се опита да подчини Божественото, да прилича на него, и той си създава най- голямото нещастие. Като дойдете до Бога, ще считате неговия закон за свещен. И жената като дойде до мъжа, и тя трябва да го счита за свещен.
Говоря за мъжа излязъл от
Бога
.
Когато жената намери онзи мъж, по който въздиша и почне да живее в него и когато мъжът намери Бога и заживее в Него - това е доброто семе, което човек трябва да посее. Това е новият човек, в който трябва да се посее доброто семе. А пък сегашните плевели ще ги оставите, няма да ги скубете. Забелязваш някой дефект. Не се мъчи да го изскубваш.
към текста >>
Когато жената намери онзи мъж, по който въздиша и почне да живее в него и когато мъжът намери
Бога
и заживее в Него - това е доброто семе, което човек трябва да посее.
С това жената създава най-голямото си нещастие. И мъж, който се опита да подчини Божественото, да прилича на него, и той си създава най- голямото нещастие. Като дойдете до Бога, ще считате неговия закон за свещен. И жената като дойде до мъжа, и тя трябва да го счита за свещен. Говоря за мъжа излязъл от Бога.
Когато жената намери онзи мъж, по който въздиша и почне да живее в него и когато мъжът намери
Бога
и заживее в Него - това е доброто семе, което човек трябва да посее.
Това е новият човек, в който трябва да се посее доброто семе. А пък сегашните плевели ще ги оставите, няма да ги скубете. Забелязваш някой дефект. Не се мъчи да го изскубваш. Това не ще рече, че човек трябва да бъде сляп за своите погрешки, но не трябва да се бори с тях да ги изкоренява.
към текста >>
И
любовта
в своето проявление подлежи на развитие.
Не се мъчи да го изскубваш. Това не ще рече, че човек трябва да бъде сляп за своите погрешки, но не трябва да се бори с тях да ги изкоренява. Човек трябва само да подхранва и проявява Божественото. Да се опира върху силните си положителни черти, и оттам да почне да разработва всичките други чувства, сили и способности. Дружете с хора, които имат вяра, за да развиете вярата си.
И
любовта
в своето проявление подлежи на развитие.
Дружете с хора, които имат развити тези качества, които вие нямате, за да ги подхранвате у вас и да ги развиете. Това е правилният път за възпитание и облагородяване на човека. И всички религии в света са методи за възпитание и облагородяване на човека. Когато човек започне да възпитава себе си, той трябва да знае, как да си помогне; и трябва да има правилни възгледи за нещата и явленията в живота. Той не трябва да счита, че нещастията и противоречията, които идват в живота му, са нещо неизбежно.
към текста >>
Когато човек започне да възпитава
себе
си, той трябва да знае, как да си помогне; и трябва да има правилни възгледи за нещата и явленията в живота.
Дружете с хора, които имат вяра, за да развиете вярата си. И любовта в своето проявление подлежи на развитие. Дружете с хора, които имат развити тези качества, които вие нямате, за да ги подхранвате у вас и да ги развиете. Това е правилният път за възпитание и облагородяване на човека. И всички религии в света са методи за възпитание и облагородяване на човека.
Когато човек започне да възпитава
себе
си, той трябва да знае, как да си помогне; и трябва да има правилни възгледи за нещата и явленията в живота.
Той не трябва да счита, че нещастията и противоречията, които идват в живота му, са нещо неизбежно. Че това е съдба, карма и пр., това е полуобяснение на явленията. Всички грешки на човека в един живот могат да се изправят. Всички занемарени чувства и способности могат да се развият. За тази цел човек не трябва да държи в ума си своите погрешки и недостатъци, или тези на другите, а трябва да държи възвишеното и благородното в ума си.
към текста >>
И когато казва Писанието да възлюбим
ближния
си, подразбира се, да търсим доброто, което Бог е вложил в нашия ближен, а не недостатъците.
Всички занемарени чувства и способности могат да се развият. За тази цел човек не трябва да държи в ума си своите погрешки и недостатъци, или тези на другите, а трябва да държи възвишеното и благородното в ума си. Не се опирайте върху отрицателните страни в човешкия живот, понеже там няма с какво да се занимавате. Винаги се спирайте върху положителните неща, които човек има, защото от тях можете да се ползвате. А върху дефектите на хората не се спирайте, понеже с това ще си създадете само нещастия.
И когато казва Писанието да възлюбим
ближния
си, подразбира се, да търсим доброто, което Бог е вложил в нашия ближен, а не недостатъците.
Защото от доброто ще се ползваме, а недостатъците, ако ги намериш, кажи му начини ако знаеш, как да ги изправи. Да допуснем, че един човек не е милостив. Как ще го заставите да стане милостив? Ще кажете, че не обича да дава пари. Сега хората не се нуждаят от пари; но да дадеш на човека една хубава мисъл.
към текста >>
И
себе
си човек ще постави на един изпит.
Да допуснем, че един човек не е милостив. Как ще го заставите да стане милостив? Ще кажете, че не обича да дава пари. Сега хората не се нуждаят от пари; но да дадеш на човека една хубава мисъл. Поставете го на изпит.
И
себе
си човек ще постави на един изпит.
Всеки човек трябва да използва външните условия, при които се намира, и вътрешните възможности, които има, за да се повдигне. И след като се повдигне, ще трябва да работи и за повдигането на другите. Работници се искат за повдигането на света. Във всички области се искат работници. Ние сега очакваме един по-добър ред и порядък, но всички тези хора трябва да се превъзпитат и пресъздадат.
към текста >>
Когато изпаднете в безверие и почнете да се съмнявате,
любовта
ви
към
Бога
е слаба.
Човек трябва да проучва нещата, които природата е създала. Доброто семе, което е посадено, трябва да израстне. Работете върху това семе, работете върху органите на вашия мозък и не се обезсърчавайте. Когато дойде обезсърчението, то показва, че надеждата ви е слаба. Меланхолията показва, че вярата ви е слаба.
Когато изпаднете в безверие и почнете да се съмнявате,
любовта
ви
към
Бога
е слаба.
Когато казвате, че много добрини не трябва да се правят, това показва, че милосърдието ви е слабо. Когато някой закъснява или избързва, това показва, че центърът на времето у него е слабо развит. Всяко нещо трябва да става точно на време. Защото, ако направите нещо без време, ще имате най-голямото разочарование. В Божествения живот всички неща са поставени на време.
към текста >>
Когато всички хора съзнателно се заловят за развитие на всичките си сили и способности и за организирането на мозъка си, те ще навлязат в един нов свят, в който противоречията постепенно ще изчезнат и те ще заживеят новия живот на
любовта
.
Когато казвате, че много добрини не трябва да се правят, това показва, че милосърдието ви е слабо. Когато някой закъснява или избързва, това показва, че центърът на времето у него е слабо развит. Всяко нещо трябва да става точно на време. Защото, ако направите нещо без време, ще имате най-голямото разочарование. В Божествения живот всички неща са поставени на време.
Когато всички хора съзнателно се заловят за развитие на всичките си сили и способности и за организирането на мозъка си, те ще навлязат в един нов свят, в който противоречията постепенно ще изчезнат и те ще заживеят новия живот на
любовта
.
По беседа от Учителя, държана на 2 септември 1934 г.
към текста >>
57.
6. Пътят на човешкия възход, 30 март 1935г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Сега, понеже хората не обичат да учат, искат да имат
богат
баща, който да им остави голямо наследство, за да могат да живеят охолно, без да мислят, без да се учат.
Ученето ни се налага по необходимост, понеже който не учи, не може да се освободи от страданията. А сега хората искат да живеят добър живот, всичко да им е наред, без да учат, без да мислят. Като говоря за ученето, не разбирам запаметяване - да напълниш главата си със знания, които да не знаеш как да използваш. Ние се учим само от онова, което сме преживели, което сме опитали. Само него считаме за знание, защото само то ще ни ползва.
Сега, понеже хората не обичат да учат, искат да имат
богат
баща, който да им остави голямо наследство, за да могат да живеят охолно, без да мислят, без да се учат.
Но земята е едно учебно заведение и първата задача на човека е да се учи да мисли и да разбира законите на живота, да проучва всички условия и възможности, за да избегне ненужните страдания. И ако вие страдате, то е от вашето неразбиране на условията, при които живеете. На вас ви липсва знание за силите, елементите и законите, които обуславят проявата на вашия живот, затова си създавате ненужни страдания. Когато нашето съзнание се пробуди и схванем и разберем цялата обстановка, в която живеем, когато започнем да използваме условията разумно, животът ни ще добие друг облик. После, когато става въпрос за знание и опитност, на нас не ни трябва една опитност, която не можем да използваме.
към текста >>
Днес всеки иска правда и свобода само за
себе
си.
Тогава хората започват да разправят, че условията били лоши, че социалният строй не бил както трябва и пр. Съгласен съм, че условията при които сега живеят хората са лоши, че строят не е такъв какъвто би трябвало да бъде, за да има свобода, блага и щастие за всички, но питам: къде е причината за всичко това? Ако причината беше извън нас, в обективните условия, то нашата работа е изгубена. Според мене причината за нашето нещастие е в самите нас, в нашето непознаване на условията, в които живеем. Сега не искам да засягам социалния въпрос, понеже при днешното съзнание на хората социална правда не може да има.
Днес всеки иска правда и свобода само за
себе
си.
А каква социална правда е това, че хората избиват непрестанно милиарди животни? А взаимните войни и убийства? Докато съществува това съзнание и тази култура у хората, никаква социална правда не може да има. Социалната правда е възможна само при любовта, когато човек разбере, че всички живи същества имат право на живот, че всички имат нужди като него и отдаде на всяко същество правото. Само при това съзнание, проникнато от Любовта, когато ти е мил и скъп живота на всички същества, може да се говори за социална правда.
към текста >>
Социалната правда е възможна само при
любовта
, когато човек разбере, че всички живи същества имат право на живот, че всички имат нужди като него и отдаде на всяко същество правото.
Сега не искам да засягам социалния въпрос, понеже при днешното съзнание на хората социална правда не може да има. Днес всеки иска правда и свобода само за себе си. А каква социална правда е това, че хората избиват непрестанно милиарди животни? А взаимните войни и убийства? Докато съществува това съзнание и тази култура у хората, никаква социална правда не може да има.
Социалната правда е възможна само при
любовта
, когато човек разбере, че всички живи същества имат право на живот, че всички имат нужди като него и отдаде на всяко същество правото.
Само при това съзнание, проникнато от Любовта, когато ти е мил и скъп живота на всички същества, може да се говори за социална правда. Този социален строй не е създаден сега, но е резултат на далечни причини, които са действали в миналото, а ние носим сега последствията. Сега трябва да поставим в действие други причини, за да изменим днешния ред на нещата. Трябва да се запретнем всички да учим, да проучваме условията, силите и законите, при които животът ни се проявява. Така ще избегнем всички престъпления и нещастия, които ни сполетяват.
към текста >>
Само при това съзнание, проникнато от
Любовта
, когато ти е мил и скъп живота на всички същества, може да се говори за социална правда.
Днес всеки иска правда и свобода само за себе си. А каква социална правда е това, че хората избиват непрестанно милиарди животни? А взаимните войни и убийства? Докато съществува това съзнание и тази култура у хората, никаква социална правда не може да има. Социалната правда е възможна само при любовта, когато човек разбере, че всички живи същества имат право на живот, че всички имат нужди като него и отдаде на всяко същество правото.
Само при това съзнание, проникнато от
Любовта
, когато ти е мил и скъп живота на всички същества, може да се говори за социална правда.
Този социален строй не е създаден сега, но е резултат на далечни причини, които са действали в миналото, а ние носим сега последствията. Сега трябва да поставим в действие други причини, за да изменим днешния ред на нещата. Трябва да се запретнем всички да учим, да проучваме условията, силите и законите, при които животът ни се проявява. Така ще избегнем всички престъпления и нещастия, които ни сполетяват. Аз не осъждам хората за престъпленията.
към текста >>
Затова е необходимо всички хора да учат какви мисли и желания да държат в умовете и сърцата си, с каква храна да се хранят, за да могат да се справят с всевъзможните слабости, които им носят само страдания.
Ако имате една ос на кола, която е направена да издържа 500 килограма, а вие й поставите 1500 килограма, много естествено е, че ще се счупи. Престъпленията на хората също се дължат на едно такова претоварване, напрежение, на което те не могат да издържат. А това показва, че хората не мислят. Тогава казвам, че единствената причина за престъпленията на хората е, че не са проводници на чистата мисъл. Всички болести в света произтичат от това, че хората не се хранят с чиста храна, а също и на нечистите мисли и желания, които хората държат в умовете и сърцата си.
Затова е необходимо всички хора да учат какви мисли и желания да държат в умовете и сърцата си, с каква храна да се хранят, за да могат да се справят с всевъзможните слабости, които им носят само страдания.
Днес хората имат различни слабости. Едни имат слабост към жените, други към парите, трети към друго и т.н. При този, който има слабост към жените, слабостта е в малкия мозък. В малкия мозък на човека има два центъра, които, ако ученият френолог бутне, ще знае има ли слабост към жените или не. За науката този въпрос е разрешен.
към текста >>
Едни имат слабост
към
жените, други
към
парите, трети
към
друго и т.н.
А това показва, че хората не мислят. Тогава казвам, че единствената причина за престъпленията на хората е, че не са проводници на чистата мисъл. Всички болести в света произтичат от това, че хората не се хранят с чиста храна, а също и на нечистите мисли и желания, които хората държат в умовете и сърцата си. Затова е необходимо всички хора да учат какви мисли и желания да държат в умовете и сърцата си, с каква храна да се хранят, за да могат да се справят с всевъзможните слабости, които им носят само страдания. Днес хората имат различни слабости.
Едни имат слабост
към
жените, други
към
парите, трети
към
друго и т.н.
При този, който има слабост към жените, слабостта е в малкия мозък. В малкия мозък на човека има два центъра, които, ако ученият френолог бутне, ще знае има ли слабост към жените или не. За науката този въпрос е разрешен. Френолозите казват, че за да се избавят хората от тази слабост, не трябва да оставят много кръв в малкия мозък, където функционират чувствата. Кръвта трябва да се препраща в предната част на мозъка, където работи мисълта.
към текста >>
При този, който има слабост
към
жените, слабостта е в малкия мозък.
Тогава казвам, че единствената причина за престъпленията на хората е, че не са проводници на чистата мисъл. Всички болести в света произтичат от това, че хората не се хранят с чиста храна, а също и на нечистите мисли и желания, които хората държат в умовете и сърцата си. Затова е необходимо всички хора да учат какви мисли и желания да държат в умовете и сърцата си, с каква храна да се хранят, за да могат да се справят с всевъзможните слабости, които им носят само страдания. Днес хората имат различни слабости. Едни имат слабост към жените, други към парите, трети към друго и т.н.
При този, който има слабост
към
жените, слабостта е в малкия мозък.
В малкия мозък на човека има два центъра, които, ако ученият френолог бутне, ще знае има ли слабост към жените или не. За науката този въпрос е разрешен. Френолозите казват, че за да се избавят хората от тази слабост, не трябва да оставят много кръв в малкия мозък, където функционират чувствата. Кръвта трябва да се препраща в предната част на мозъка, където работи мисълта. Като мислите, вие препращате кръвта в предната част на мозъка и с това освобождавате задната част на мозъка от големите и силни напрежения, а с това се избавяте и от много нещастия.
към текста >>
В малкия мозък на човека има два центъра, които, ако ученият френолог бутне, ще знае има ли слабост
към
жените или не.
Всички болести в света произтичат от това, че хората не се хранят с чиста храна, а също и на нечистите мисли и желания, които хората държат в умовете и сърцата си. Затова е необходимо всички хора да учат какви мисли и желания да държат в умовете и сърцата си, с каква храна да се хранят, за да могат да се справят с всевъзможните слабости, които им носят само страдания. Днес хората имат различни слабости. Едни имат слабост към жените, други към парите, трети към друго и т.н. При този, който има слабост към жените, слабостта е в малкия мозък.
В малкия мозък на човека има два центъра, които, ако ученият френолог бутне, ще знае има ли слабост
към
жените или не.
За науката този въпрос е разрешен. Френолозите казват, че за да се избавят хората от тази слабост, не трябва да оставят много кръв в малкия мозък, където функционират чувствата. Кръвта трябва да се препраща в предната част на мозъка, където работи мисълта. Като мислите, вие препращате кръвта в предната част на мозъка и с това освобождавате задната част на мозъка от големите и силни напрежения, а с това се избавяте и от много нещастия. Мисълта произвежда едно хармонично и неприривно движение и затова човек като мисли се свързва с мировата хармония.
към текста >>
Затова всички хора трябва да се учат да мислят, за да бъдат в хармония с Космичния живот, което пък обуславя техния прогрес и щастие,
към
което се стремят, Само когато човек почне да мисли, неговият мозък ще се организира по-добре.
Кръвта трябва да се препраща в предната част на мозъка, където работи мисълта. Като мислите, вие препращате кръвта в предната част на мозъка и с това освобождавате задната част на мозъка от големите и силни напрежения, а с това се избавяте и от много нещастия. Мисълта произвежда едно хармонично и неприривно движение и затова човек като мисли се свързва с мировата хармония. Всичко в света се движи и всяко спиране и препятствие на първичните хармонични движения произвежда анормални състояния. Всяко спиране произвежда отклонение и нарушение на хармонията.
Затова всички хора трябва да се учат да мислят, за да бъдат в хармония с Космичния живот, което пък обуславя техния прогрес и щастие,
към
което се стремят, Само когато човек почне да мисли, неговият мозък ще се организира по-добре.
Тогава и тялото ще бъде по-добре организирано и по-устойчиво. Сега ние се стремим към съвършенство, а то подразбира да имаме едно тяло, мозък и сърце напълно организирани, така че престъпления да не са възможни. Но при сегашните условия трябва да бъдем внимателни, защото престъпленията не произтичат от единичния живот на човека. Някой човек върши престъпления, защото не може да не ги върши. Той е като маша на далечни причини, които го заставят.
към текста >>
Сега ние се стремим
към
съвършенство, а то подразбира да имаме едно тяло, мозък и сърце напълно организирани, така че престъпления да не са възможни.
Мисълта произвежда едно хармонично и неприривно движение и затова човек като мисли се свързва с мировата хармония. Всичко в света се движи и всяко спиране и препятствие на първичните хармонични движения произвежда анормални състояния. Всяко спиране произвежда отклонение и нарушение на хармонията. Затова всички хора трябва да се учат да мислят, за да бъдат в хармония с Космичния живот, което пък обуславя техния прогрес и щастие, към което се стремят, Само когато човек почне да мисли, неговият мозък ще се организира по-добре. Тогава и тялото ще бъде по-добре организирано и по-устойчиво.
Сега ние се стремим
към
съвършенство, а то подразбира да имаме едно тяло, мозък и сърце напълно организирани, така че престъпления да не са възможни.
Но при сегашните условия трябва да бъдем внимателни, защото престъпленията не произтичат от единичния живот на човека. Някой човек върши престъпления, защото не може да не ги върши. Той е като маша на далечни причини, които го заставят. Човек не е едно изолирано съзнание, а е във връзка с по-висши съзнания. Нашето съзнание е проникнато и се обгръща от съзнанието на по-висшите от нас същества и така тази зависимост отива от йерархия в йерархия, докато стигнем до Бога, Който е едно съзнание, което прониква всички други съзнания и ги обединява, направлява и помага във всяко отношение.
към текста >>
Нашето съзнание е проникнато и се обгръща от съзнанието на по-висшите от нас същества и така тази зависимост отива от йерархия в йерархия, докато стигнем до
Бога
, Който е едно съзнание, което прониква всички други съзнания и ги обединява, направлява и помага във всяко отношение.
Сега ние се стремим към съвършенство, а то подразбира да имаме едно тяло, мозък и сърце напълно организирани, така че престъпления да не са възможни. Но при сегашните условия трябва да бъдем внимателни, защото престъпленията не произтичат от единичния живот на човека. Някой човек върши престъпления, защото не може да не ги върши. Той е като маша на далечни причини, които го заставят. Човек не е едно изолирано съзнание, а е във връзка с по-висши съзнания.
Нашето съзнание е проникнато и се обгръща от съзнанието на по-висшите от нас същества и така тази зависимост отива от йерархия в йерархия, докато стигнем до
Бога
, Който е едно съзнание, което прониква всички други съзнания и ги обединява, направлява и помага във всяко отношение.
Той има предвид нуждите и интересите на всички съзнания и се стреми да ги задоволи. Престъпленията идват тогава, когато някое съзнание иска да задоволи своите нужди и стремежи извън Божественото съзнание. А то е невъзможно, защото Бог прониква всичко, няма нищо извън Него. Бог казва: От Мене искайте това, от което имате нужда и Аз ще ви задоволя. Но вместо да търсят своята прехрана от Бога, хората хващат животните и ги употребяват за храна.
към текста >>
Но вместо да търсят своята прехрана от
Бога
, хората хващат животните и ги употребяват за храна.
Нашето съзнание е проникнато и се обгръща от съзнанието на по-висшите от нас същества и така тази зависимост отива от йерархия в йерархия, докато стигнем до Бога, Който е едно съзнание, което прониква всички други съзнания и ги обединява, направлява и помага във всяко отношение. Той има предвид нуждите и интересите на всички съзнания и се стреми да ги задоволи. Престъпленията идват тогава, когато някое съзнание иска да задоволи своите нужди и стремежи извън Божественото съзнание. А то е невъзможно, защото Бог прониква всичко, няма нищо извън Него. Бог казва: От Мене искайте това, от което имате нужда и Аз ще ви задоволя.
Но вместо да търсят своята прехрана от
Бога
, хората хващат животните и ги употребяват за храна.
Засега най-естествената, най-чистата и най-здравословната храна са плодовете. Затова, ако хората искат чиста и здравословна храна, пълна с жизнена енергия, ще я добият от плодовете. Казвам: хората тук, на Земята, са на училище и след като завършат училището ще бъдат пренесени на друго място. Тук вие трябва да изучите всички правила и закони на разумния живот, защото когато напуснете Земята ще ви поставят на подходящото за вас място. Знанието и учението, което имате, ще определят формата, която ще ви бъде дадена.
към текста >>
Сегашните хора отричат другия свят и
Любовта
.
Не е въпрос да отричаме нещата, нито да ги твърдим. Който отрича реалността е един първокласен глупак. А който твърди неща, които не съществуват, е още по-голям глупак. Не отричайте реалността и не твърдете това, което не е. Защо ще учиш хората на това, което го няма и защо ще отричаш това, което го има?
Сегашните хора отричат другия свят и
Любовта
.
Но Любовта никой още не я е проверил. Любовта още не е опитана. Единственото благо, което хората търсят, това е любовта в света. И в злото, човек търси Любовта. Навсякъде човек търси Любовта.
към текста >>
Но
Любовта
никой още не я е проверил.
Който отрича реалността е един първокласен глупак. А който твърди неща, които не съществуват, е още по-голям глупак. Не отричайте реалността и не твърдете това, което не е. Защо ще учиш хората на това, което го няма и защо ще отричаш това, което го има? Сегашните хора отричат другия свят и Любовта.
Но
Любовта
никой още не я е проверил.
Любовта още не е опитана. Единственото благо, което хората търсят, това е любовта в света. И в злото, човек търси Любовта. Навсякъде човек търси Любовта. Но понеже искате да я подчините да ви служи, да прави това, което вие искате, а това е невъзможно, затова казвате, че няма любов.
към текста >>
Любовта
още не е опитана.
А който твърди неща, които не съществуват, е още по-голям глупак. Не отричайте реалността и не твърдете това, което не е. Защо ще учиш хората на това, което го няма и защо ще отричаш това, което го има? Сегашните хора отричат другия свят и Любовта. Но Любовта никой още не я е проверил.
Любовта
още не е опитана.
Единственото благо, което хората търсят, това е любовта в света. И в злото, човек търси Любовта. Навсякъде човек търси Любовта. Но понеже искате да я подчините да ви служи, да прави това, което вие искате, а това е невъзможно, затова казвате, че няма любов. Нима това, че животните ви дават млякото си и растенията - плодовете си, не е резултат на Любовта?
към текста >>
Единственото благо, което хората търсят, това е
любовта
в света.
Не отричайте реалността и не твърдете това, което не е. Защо ще учиш хората на това, което го няма и защо ще отричаш това, което го има? Сегашните хора отричат другия свят и Любовта. Но Любовта никой още не я е проверил. Любовта още не е опитана.
Единственото благо, което хората търсят, това е
любовта
в света.
И в злото, човек търси Любовта. Навсякъде човек търси Любовта. Но понеже искате да я подчините да ви служи, да прави това, което вие искате, а това е невъзможно, затова казвате, че няма любов. Нима това, че животните ви дават млякото си и растенията - плодовете си, не е резултат на Любовта? И така, Бог се проявява във цялото Битие.
към текста >>
И в злото, човек търси
Любовта
.
Защо ще учиш хората на това, което го няма и защо ще отричаш това, което го има? Сегашните хора отричат другия свят и Любовта. Но Любовта никой още не я е проверил. Любовта още не е опитана. Единственото благо, което хората търсят, това е любовта в света.
И в злото, човек търси
Любовта
.
Навсякъде човек търси Любовта. Но понеже искате да я подчините да ви служи, да прави това, което вие искате, а това е невъзможно, затова казвате, че няма любов. Нима това, че животните ви дават млякото си и растенията - плодовете си, не е резултат на Любовта? И така, Бог се проявява във цялото Битие. Никое същество няма да ви обича вечно, но в един момент може да ви обича.
към текста >>
Навсякъде човек търси
Любовта
.
Сегашните хора отричат другия свят и Любовта. Но Любовта никой още не я е проверил. Любовта още не е опитана. Единственото благо, което хората търсят, това е любовта в света. И в злото, човек търси Любовта.
Навсякъде човек търси
Любовта
.
Но понеже искате да я подчините да ви служи, да прави това, което вие искате, а това е невъзможно, затова казвате, че няма любов. Нима това, че животните ви дават млякото си и растенията - плодовете си, не е резултат на Любовта? И така, Бог се проявява във цялото Битие. Никое същество няма да ви обича вечно, но в един момент може да ви обича. И вие можете да обичате целия свят в един момент.
към текста >>
Но понеже искате да я подчините да ви служи, да прави това, което вие искате, а това е невъзможно, затова казвате, че няма
любов
.
Но Любовта никой още не я е проверил. Любовта още не е опитана. Единственото благо, което хората търсят, това е любовта в света. И в злото, човек търси Любовта. Навсякъде човек търси Любовта.
Но понеже искате да я подчините да ви служи, да прави това, което вие искате, а това е невъзможно, затова казвате, че няма
любов
.
Нима това, че животните ви дават млякото си и растенията - плодовете си, не е резултат на Любовта? И така, Бог се проявява във цялото Битие. Никое същество няма да ви обича вечно, но в един момент може да ви обича. И вие можете да обичате целия свят в един момент. Ако направите едно добро на един човек, счита се, че сте го направили на всички, понеже всички хора са само органи на един организъм.
към текста >>
Нима това, че животните ви дават млякото си и растенията - плодовете си, не е резултат на
Любовта
?
Любовта още не е опитана. Единственото благо, което хората търсят, това е любовта в света. И в злото, човек търси Любовта. Навсякъде човек търси Любовта. Но понеже искате да я подчините да ви служи, да прави това, което вие искате, а това е невъзможно, затова казвате, че няма любов.
Нима това, че животните ви дават млякото си и растенията - плодовете си, не е резултат на
Любовта
?
И така, Бог се проявява във цялото Битие. Никое същество няма да ви обича вечно, но в един момент може да ви обича. И вие можете да обичате целия свят в един момент. Ако направите едно добро на един човек, счита се, че сте го направили на всички, понеже всички хора са само органи на един организъм. Същият закон се проявява и при страданията.
към текста >>
Ако мисълта престане да функционира както трябва, човек почва да се изражда и да се връща
към
маймуните и животните.
Същият закон се проявява и при страданията. Ако едно същество страда, това страдание ще се разпредели на всички същества. Нашите страдания в известен смисъл ги опитват и напредналите същества. И те вземат участие, за да ги премахнат, защото засягат и тях макар и в по- малък размер. Всички те мислят, за да помогнат на човечеството, като същевременно се стараят да научат и хората да мислят, защото само като мислят, ще се освободят от ненужните страдания и противоречия в живота, понеже мисълта е един творчески и организиращ принцип.
Ако мисълта престане да функционира както трябва, човек почва да се изражда и да се връща
към
маймуните и животните.
Защото мисълта е, която определя човека като човек. Престане ли да мисли, той вече се връща към животните. Но това става при изключителни условия. Ако човек не мисли и не живее добре, ще се върне назад в своето развитие. Среден път няма - или ще се движи напред, а то става като мисли, или ще се движи назад- ще се върне към животинското царство.
към текста >>
Престане ли да мисли, той вече се връща
към
животните.
Нашите страдания в известен смисъл ги опитват и напредналите същества. И те вземат участие, за да ги премахнат, защото засягат и тях макар и в по- малък размер. Всички те мислят, за да помогнат на човечеството, като същевременно се стараят да научат и хората да мислят, защото само като мислят, ще се освободят от ненужните страдания и противоречия в живота, понеже мисълта е един творчески и организиращ принцип. Ако мисълта престане да функционира както трябва, човек почва да се изражда и да се връща към маймуните и животните. Защото мисълта е, която определя човека като човек.
Престане ли да мисли, той вече се връща
към
животните.
Но това става при изключителни условия. Ако човек не мисли и не живее добре, ще се върне назад в своето развитие. Среден път няма - или ще се движи напред, а то става като мисли, или ще се движи назад- ще се върне към животинското царство. Ако върви напред, това е идеалът, към който се стреми. Ако се движи назад, това е едно връщане към всички минали форми и от това няма да получи никакво благо.
към текста >>
Среден път няма - или ще се движи напред, а то става като мисли, или ще се движи назад- ще се върне
към
животинското царство.
Ако мисълта престане да функционира както трябва, човек почва да се изражда и да се връща към маймуните и животните. Защото мисълта е, която определя човека като човек. Престане ли да мисли, той вече се връща към животните. Но това става при изключителни условия. Ако човек не мисли и не живее добре, ще се върне назад в своето развитие.
Среден път няма - или ще се движи напред, а то става като мисли, или ще се движи назад- ще се върне
към
животинското царство.
Ако върви напред, това е идеалът, към който се стреми. Ако се движи назад, това е едно връщане към всички минали форми и от това няма да получи никакво благо. Мисълта е най-мощната творческа сила в Битието. Тя е един Божествен процес, който организира формите. Ако разбирахте силата на мисълта, вие щяхте да бъдете по-внимателни в мислите, на които давате достъп във вашия мозък.
към текста >>
Ако върви напред, това е идеалът,
към
който се стреми.
Защото мисълта е, която определя човека като човек. Престане ли да мисли, той вече се връща към животните. Но това става при изключителни условия. Ако човек не мисли и не живее добре, ще се върне назад в своето развитие. Среден път няма - или ще се движи напред, а то става като мисли, или ще се движи назад- ще се върне към животинското царство.
Ако върви напред, това е идеалът,
към
който се стреми.
Ако се движи назад, това е едно връщане към всички минали форми и от това няма да получи никакво благо. Мисълта е най-мощната творческа сила в Битието. Тя е един Божествен процес, който организира формите. Ако разбирахте силата на мисълта, вие щяхте да бъдете по-внимателни в мислите, на които давате достъп във вашия мозък. Мисълта е един мощен космически процес, който се проявява чрез всички форми.
към текста >>
Ако се движи назад, това е едно връщане
към
всички минали форми и от това няма да получи никакво благо.
Престане ли да мисли, той вече се връща към животните. Но това става при изключителни условия. Ако човек не мисли и не живее добре, ще се върне назад в своето развитие. Среден път няма - или ще се движи напред, а то става като мисли, или ще се движи назад- ще се върне към животинското царство. Ако върви напред, това е идеалът, към който се стреми.
Ако се движи назад, това е едно връщане
към
всички минали форми и от това няма да получи никакво благо.
Мисълта е най-мощната творческа сила в Битието. Тя е един Божествен процес, който организира формите. Ако разбирахте силата на мисълта, вие щяхте да бъдете по-внимателни в мислите, на които давате достъп във вашия мозък. Мисълта е един мощен космически процес, който се проявява чрез всички форми. Там където се явява пречка на пътя му, той разрушава формите.
към текста >>
Когато хората се научат да мислят, те добиват една толерантност и са внимателни
към
импулсите и стремежите на другите.
Всяка една форма си има закони, по които е създадена и трябва да й се дадат съответните правила, които съществуват в природата. По-право, тези правила са вложени във всяка форма, но ние не трябва да препятстваме на законите, по които тези правила се проявяват. С това препятствие ние си създаваме всичкото нещастие. Някой пита как да постъпва с хората. Не препятствай на естествените предразположения на тези хора.
Когато хората се научат да мислят, те добиват една толерантност и са внимателни
към
импулсите и стремежите на другите.
Ако не можете да съдействате на един човек в доброто, то не му препятствайте. С това ще направите добро и на себе си и на другите. Защото тогава и другите няма да ти препятстват. Затова, най-напред трябва да се научим да не си препятстваме в живота. След това ще дойде второто положение - да си помагаме в живота и в проявата на нашите способности.
към текста >>
С това ще направите добро и на
себе
си и на другите.
С това препятствие ние си създаваме всичкото нещастие. Някой пита как да постъпва с хората. Не препятствай на естествените предразположения на тези хора. Когато хората се научат да мислят, те добиват една толерантност и са внимателни към импулсите и стремежите на другите. Ако не можете да съдействате на един човек в доброто, то не му препятствайте.
С това ще направите добро и на
себе
си и на другите.
Защото тогава и другите няма да ти препятстват. Затова, най-напред трябва да се научим да не си препятстваме в живота. След това ще дойде второто положение - да си помагаме в живота и в проявата на нашите способности. Ако реша да ви покажа как да не живеете, това значи да ви покажа как трябва да живеете. Но за да ви покажа как трябва да живеете, трябва да ви дам един образец.
към текста >>
Само по пътя на
Любовта
хората могат да влязат във връзка помежду си.
Но за да ви покажа как трябва да живеете, трябва да ви дам един образец. И всички Учители, които са идвали в света, се отличават по това, че са дали образец. Христос се отличава по това, че даде всичките правила и методи, по които трябва да се живее, според степента, на която хората се намират. Той посочи пътя, по който, ако вървят, могат да дойдат до освобождение от страданията и противоречията. Ако съвременният свят би тръгнал по пътя на Христа, 95% от всички мъчнотии щяха да изчезнат от народа и държавата, от семейството и от индивидуалния живот.
Само по пътя на
Любовта
хората могат да влязат във връзка помежду си.
За да си бъдат полезни те трябва да се интересуват едни от други. При сегашните условия, за да се разбират, хората са длъжни да изучават езика на разните народи, докато дойдат go Божествения език - езика на Любовта. Тогава ще се разберем. Всички трябва да се заемете да изучавате езика на Любовта. Аз съм правил много опити с Любовта и съм намерил, че всяка услуга направена с Любов ще ни послужи да образуваме една връзка.
към текста >>
При сегашните условия, за да се разбират, хората са длъжни да изучават езика на разните народи, докато дойдат go Божествения език - езика на
Любовта
.
Христос се отличава по това, че даде всичките правила и методи, по които трябва да се живее, според степента, на която хората се намират. Той посочи пътя, по който, ако вървят, могат да дойдат до освобождение от страданията и противоречията. Ако съвременният свят би тръгнал по пътя на Христа, 95% от всички мъчнотии щяха да изчезнат от народа и държавата, от семейството и от индивидуалния живот. Само по пътя на Любовта хората могат да влязат във връзка помежду си. За да си бъдат полезни те трябва да се интересуват едни от други.
При сегашните условия, за да се разбират, хората са длъжни да изучават езика на разните народи, докато дойдат go Божествения език - езика на
Любовта
.
Тогава ще се разберем. Всички трябва да се заемете да изучавате езика на Любовта. Аз съм правил много опити с Любовта и съм намерил, че всяка услуга направена с Любов ще ни послужи да образуваме една връзка. Ако ви срещне един човек и му помогнете, ако сте готов да разделите с него благата, които имате, ще образувате вече една естествена връзка. Христос казва: Обичай ближния си като себе си и раздели благата си с него.
към текста >>
Всички трябва да се заемете да изучавате езика на
Любовта
.
Ако съвременният свят би тръгнал по пътя на Христа, 95% от всички мъчнотии щяха да изчезнат от народа и държавата, от семейството и от индивидуалния живот. Само по пътя на Любовта хората могат да влязат във връзка помежду си. За да си бъдат полезни те трябва да се интересуват едни от други. При сегашните условия, за да се разбират, хората са длъжни да изучават езика на разните народи, докато дойдат go Божествения език - езика на Любовта. Тогава ще се разберем.
Всички трябва да се заемете да изучавате езика на
Любовта
.
Аз съм правил много опити с Любовта и съм намерил, че всяка услуга направена с Любов ще ни послужи да образуваме една връзка. Ако ви срещне един човек и му помогнете, ако сте готов да разделите с него благата, които имате, ще образувате вече една естествена връзка. Христос казва: Обичай ближния си като себе си и раздели благата си с него. Половината от благата дай на ближния си, за да влезеш във връзка с него. Тогава другият закон, който Христос изнася, гласи: Където са двама събрани в Мое име, там съм и Аз.
към текста >>
Аз съм правил много опити с
Любовта
и съм намерил, че всяка услуга направена с
Любов
ще ни послужи да образуваме една връзка.
Само по пътя на Любовта хората могат да влязат във връзка помежду си. За да си бъдат полезни те трябва да се интересуват едни от други. При сегашните условия, за да се разбират, хората са длъжни да изучават езика на разните народи, докато дойдат go Божествения език - езика на Любовта. Тогава ще се разберем. Всички трябва да се заемете да изучавате езика на Любовта.
Аз съм правил много опити с
Любовта
и съм намерил, че всяка услуга направена с
Любов
ще ни послужи да образуваме една връзка.
Ако ви срещне един човек и му помогнете, ако сте готов да разделите с него благата, които имате, ще образувате вече една естествена връзка. Христос казва: Обичай ближния си като себе си и раздели благата си с него. Половината от благата дай на ближния си, за да влезеш във връзка с него. Тогава другият закон, който Христос изнася, гласи: Където са двама събрани в Мое име, там съм и Аз. А където е Бог, там всичко тръгва напред.
към текста >>
Христос казва: Обичай
ближния
си като
себе
си и раздели благата си с него.
При сегашните условия, за да се разбират, хората са длъжни да изучават езика на разните народи, докато дойдат go Божествения език - езика на Любовта. Тогава ще се разберем. Всички трябва да се заемете да изучавате езика на Любовта. Аз съм правил много опити с Любовта и съм намерил, че всяка услуга направена с Любов ще ни послужи да образуваме една връзка. Ако ви срещне един човек и му помогнете, ако сте готов да разделите с него благата, които имате, ще образувате вече една естествена връзка.
Христос казва: Обичай
ближния
си като
себе
си и раздели благата си с него.
Половината от благата дай на ближния си, за да влезеш във връзка с него. Тогава другият закон, който Христос изнася, гласи: Където са двама събрани в Мое име, там съм и Аз. А където е Бог, там всичко тръгва напред. Това е първият закон, който съвременните хора трябва да учат. Когато го научат, всички други положения в света ще се уредят по този начин.
към текста >>
Половината от благата дай на
ближния
си, за да влезеш във връзка с него.
Тогава ще се разберем. Всички трябва да се заемете да изучавате езика на Любовта. Аз съм правил много опити с Любовта и съм намерил, че всяка услуга направена с Любов ще ни послужи да образуваме една връзка. Ако ви срещне един човек и му помогнете, ако сте готов да разделите с него благата, които имате, ще образувате вече една естествена връзка. Христос казва: Обичай ближния си като себе си и раздели благата си с него.
Половината от благата дай на
ближния
си, за да влезеш във връзка с него.
Тогава другият закон, който Христос изнася, гласи: Където са двама събрани в Мое име, там съм и Аз. А където е Бог, там всичко тръгва напред. Това е първият закон, който съвременните хора трябва да учат. Когато го научат, всички други положения в света ще се уредят по този начин. Навсякъде се иска Любов.
към текста >>
Навсякъде се иска
Любов
.
Половината от благата дай на ближния си, за да влезеш във връзка с него. Тогава другият закон, който Христос изнася, гласи: Където са двама събрани в Мое име, там съм и Аз. А където е Бог, там всичко тръгва напред. Това е първият закон, който съвременните хора трябва да учат. Когато го научат, всички други положения в света ще се уредят по този начин.
Навсякъде се иска
Любов
.
Навсякъде Любовта трябва да влезе като фактор, понеже Любовта е, която приравнява съществата. Ако Любовта влезе като един фактор в съзнанието на хората, те ще се разберат и ще се приравнят. И хората ще опитват, опитват докато дойдат до закона на Любовта. Но при днешното съзнание и при днешния органически строеж, Любовта не може да се приложи в своята пълнота. Изискват се други форми, които сега ги няма.
към текста >>
Навсякъде
Любовта
трябва да влезе като фактор, понеже
Любовта
е, която приравнява съществата.
Тогава другият закон, който Христос изнася, гласи: Където са двама събрани в Мое име, там съм и Аз. А където е Бог, там всичко тръгва напред. Това е първият закон, който съвременните хора трябва да учат. Когато го научат, всички други положения в света ще се уредят по този начин. Навсякъде се иска Любов.
Навсякъде
Любовта
трябва да влезе като фактор, понеже
Любовта
е, която приравнява съществата.
Ако Любовта влезе като един фактор в съзнанието на хората, те ще се разберат и ще се приравнят. И хората ще опитват, опитват докато дойдат до закона на Любовта. Но при днешното съзнание и при днешния органически строеж, Любовта не може да се приложи в своята пълнота. Изискват се други форми, които сега ги няма. Не е лесно да се възпитава един човек, или едно семейство, или цялото общество.
към текста >>
Ако
Любовта
влезе като един фактор в съзнанието на хората, те ще се разберат и ще се приравнят.
А където е Бог, там всичко тръгва напред. Това е първият закон, който съвременните хора трябва да учат. Когато го научат, всички други положения в света ще се уредят по този начин. Навсякъде се иска Любов. Навсякъде Любовта трябва да влезе като фактор, понеже Любовта е, която приравнява съществата.
Ако
Любовта
влезе като един фактор в съзнанието на хората, те ще се разберат и ще се приравнят.
И хората ще опитват, опитват докато дойдат до закона на Любовта. Но при днешното съзнание и при днешния органически строеж, Любовта не може да се приложи в своята пълнота. Изискват се други форми, които сега ги няма. Не е лесно да се възпитава един човек, или едно семейство, или цялото общество. Защото, за да възпитаваш хората по закона на Любовта, трябва да разбираш техните нужди.
към текста >>
И хората ще опитват, опитват докато дойдат до закона на
Любовта
.
Това е първият закон, който съвременните хора трябва да учат. Когато го научат, всички други положения в света ще се уредят по този начин. Навсякъде се иска Любов. Навсякъде Любовта трябва да влезе като фактор, понеже Любовта е, която приравнява съществата. Ако Любовта влезе като един фактор в съзнанието на хората, те ще се разберат и ще се приравнят.
И хората ще опитват, опитват докато дойдат до закона на
Любовта
.
Но при днешното съзнание и при днешния органически строеж, Любовта не може да се приложи в своята пълнота. Изискват се други форми, които сега ги няма. Не е лесно да се възпитава един човек, или едно семейство, или цялото общество. Защото, за да възпитаваш хората по закона на Любовта, трябва да разбираш техните нужди. В едно общество трябва да се разбират нуждите на всички хора, за да може да се приложи Любовта.
към текста >>
Но при днешното съзнание и при днешния органически строеж,
Любовта
не може да се приложи в своята пълнота.
Когато го научат, всички други положения в света ще се уредят по този начин. Навсякъде се иска Любов. Навсякъде Любовта трябва да влезе като фактор, понеже Любовта е, която приравнява съществата. Ако Любовта влезе като един фактор в съзнанието на хората, те ще се разберат и ще се приравнят. И хората ще опитват, опитват докато дойдат до закона на Любовта.
Но при днешното съзнание и при днешния органически строеж,
Любовта
не може да се приложи в своята пълнота.
Изискват се други форми, които сега ги няма. Не е лесно да се възпитава един човек, или едно семейство, или цялото общество. Защото, за да възпитаваш хората по закона на Любовта, трябва да разбираш техните нужди. В едно общество трябва да се разбират нуждите на всички хора, за да може да се приложи Любовта. Не е лесна работа да се предаде знанието и да се образува връзка.
към текста >>
Защото, за да възпитаваш хората по закона на
Любовта
, трябва да разбираш техните нужди.
Ако Любовта влезе като един фактор в съзнанието на хората, те ще се разберат и ще се приравнят. И хората ще опитват, опитват докато дойдат до закона на Любовта. Но при днешното съзнание и при днешния органически строеж, Любовта не може да се приложи в своята пълнота. Изискват се други форми, които сега ги няма. Не е лесно да се възпитава един човек, или едно семейство, или цялото общество.
Защото, за да възпитаваш хората по закона на
Любовта
, трябва да разбираш техните нужди.
В едно общество трябва да се разбират нуждите на всички хора, за да може да се приложи Любовта. Не е лесна работа да се предаде знанието и да се образува връзка. И в религиозно отношение е мъчно да се предаде идеята за Бога. Идеята за Бога може да се предаде дотолкова, доколкото се прилага. Не в какво вярвам, но онова, което прилагам и което излиза от мен, в това хората вярват.
към текста >>
В едно общество трябва да се разбират нуждите на всички хора, за да може да се приложи
Любовта
.
И хората ще опитват, опитват докато дойдат до закона на Любовта. Но при днешното съзнание и при днешния органически строеж, Любовта не може да се приложи в своята пълнота. Изискват се други форми, които сега ги няма. Не е лесно да се възпитава един човек, или едно семейство, или цялото общество. Защото, за да възпитаваш хората по закона на Любовта, трябва да разбираш техните нужди.
В едно общество трябва да се разбират нуждите на всички хора, за да може да се приложи
Любовта
.
Не е лесна работа да се предаде знанието и да се образува връзка. И в религиозно отношение е мъчно да се предаде идеята за Бога. Идеята за Бога може да се предаде дотолкова, доколкото се прилага. Не в какво вярвам, но онова, което прилагам и което излиза от мен, в това хората вярват. Те не знаят в какво вярвам и няма нужда да знаят.
към текста >>
И в религиозно отношение е мъчно да се предаде идеята за
Бога
.
Изискват се други форми, които сега ги няма. Не е лесно да се възпитава един човек, или едно семейство, или цялото общество. Защото, за да възпитаваш хората по закона на Любовта, трябва да разбираш техните нужди. В едно общество трябва да се разбират нуждите на всички хора, за да може да се приложи Любовта. Не е лесна работа да се предаде знанието и да се образува връзка.
И в религиозно отношение е мъчно да се предаде идеята за
Бога
.
Идеята за Бога може да се предаде дотолкова, доколкото се прилага. Не в какво вярвам, но онова, което прилагам и което излиза от мен, в това хората вярват. Те не знаят в какво вярвам и няма нужда да знаят. Хората вярват в един извор дотолкова, доколкото извира. Този извор има цена дотолкова, доколкото извира и според чистотата на водата.
към текста >>
Идеята за
Бога
може да се предаде дотолкова, доколкото се прилага.
Не е лесно да се възпитава един човек, или едно семейство, или цялото общество. Защото, за да възпитаваш хората по закона на Любовта, трябва да разбираш техните нужди. В едно общество трябва да се разбират нуждите на всички хора, за да може да се приложи Любовта. Не е лесна работа да се предаде знанието и да се образува връзка. И в религиозно отношение е мъчно да се предаде идеята за Бога.
Идеята за
Бога
може да се предаде дотолкова, доколкото се прилага.
Не в какво вярвам, но онова, което прилагам и което излиза от мен, в това хората вярват. Те не знаят в какво вярвам и няма нужда да знаят. Хората вярват в един извор дотолкова, доколкото извира. Този извор има цена дотолкова, доколкото извира и според чистотата на водата. Ако престане да дава вода, той губи своята цена.
към текста >>
Дотолкова, доколкото сме проводници на Божествената
Любов
, дотолкова и нашата се увеличава.
Те не знаят в какво вярвам и няма нужда да знаят. Хората вярват в един извор дотолкова, доколкото извира. Този извор има цена дотолкова, доколкото извира и според чистотата на водата. Ако престане да дава вода, той губи своята цена. А като увеличава водата си и подобрява качеството, той придобива по-голяма цена.
Дотолкова, доколкото сме проводници на Божествената
Любов
, дотолкова и нашата се увеличава.
Това значи да се учите. Това е основата, върху която можем да градим нашия живот. По беседа от Учителя, държана на 30 март 1935г.
към текста >>
58.
16. Пред прага на новото, (Липсва дата)
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Когато животът, в своя прогресивен ход, се оттегли от известна форма, то тази последната, не можейки вече да следва прогресивния ход на живота, попада под закона на инерцията, който ражда известен стремеж
към
самозапазване, ражда известен консерватизъм.
Целият съвременен свят има стремеж да тури един нов ред и порядък на нещата, да се създадат хармонични отношения, но всички опити излизат несполучливи. Коя е причината за това? За да могат да се създадат естествени и хармонични отношения, трябва да се разберат законите, по които животът се проявява, твори формите и определя техните отношения. Едно от основните свойства на живота е движението. Животът не може да стои в едно и също състояние, затова той прогресивно създава и разрушава формите на своята проява, като ги прави по-съвършени.
Когато животът, в своя прогресивен ход, се оттегли от известна форма, то тази последната, не можейки вече да следва прогресивния ход на живота, попада под закона на инерцията, който ражда известен стремеж
към
самозапазване, ражда известен консерватизъм.
И тези инертни форми влизат в стълкновение с новите и така се създават дисхармониите и се пречи на хармоничните отношения. Когато животът създава формите, човек се ражда, проявява се във физическия свят, а когато ги разрушава, човек умира, престава да се проявява във физическия свят. Но съвременните хора нямат ясна представа за живота и света. Ние схващаме света чрез нашите сетива и така добиваме известни образи и представи за него. И ние не познаваме света такъв, какъвто е сам по себе си, а си имаме известни субективни представи и съждения за него.
към текста >>
И ние не познаваме света такъв, какъвто е сам по
себе
си, а си имаме известни субективни представи и съждения за него.
Когато животът, в своя прогресивен ход, се оттегли от известна форма, то тази последната, не можейки вече да следва прогресивния ход на живота, попада под закона на инерцията, който ражда известен стремеж към самозапазване, ражда известен консерватизъм. И тези инертни форми влизат в стълкновение с новите и така се създават дисхармониите и се пречи на хармоничните отношения. Когато животът създава формите, човек се ражда, проявява се във физическия свят, а когато ги разрушава, човек умира, престава да се проявява във физическия свят. Но съвременните хора нямат ясна представа за живота и света. Ние схващаме света чрез нашите сетива и така добиваме известни образи и представи за него.
И ние не познаваме света такъв, какъвто е сам по
себе
си, а си имаме известни субективни представи и съждения за него.
Но какъв е света вън от нас, това е загадка за нас. И всеки от свое гледище разглежда света и живота, което обуславя и голямото разнообразие във възгледите. Никой не е обхванал Земята в нейната целокупност, макар че от милиони години живеем на нея. Какво има в Земята, пак не знаем. Също така и идеята за онзи свят е съвършено неясна за съвременните хора.
към текста >>
Един египетски фараон запитал един мъдрец: защо хората не вярват в
Бога
?
Сега хората, които живеят в непроницаемата материя са все недоволни, без да знаят причината за това. Е, при тях има постоянно смяна на състоянията. За известно време са доволни, после стават недоволни, но не знаят причините за промените в техните състояния. Те не могат да схванат връзката между техните състояния и техния живот както го живеят, от една страна и процесите на живота в природата, от друга страна. Те мислят, че няма връзка и отношение.
Един египетски фараон запитал един мъдрец: защо хората не вярват в
Бога
?
Той му дал следния отговор: Има две категории хора в света - едни, които отиват при Бога и искат да вземат нещо от Него, те вярват в Него; и други, които са били при Него и са взели от Него, каквото им е трябвало и сега се отричат, понеже нямат нужда от Него, а има да дават. Съвременната вяра на хората е построена на икономическа основа. А такава една вяра, не е вяра, а вярване. Съвременните религиозни хора пък мислят, че като вярват в Бога, Той ще им даде даром благата. Това е вече суеверие.
към текста >>
Той му дал следния отговор: Има две категории хора в света - едни, които отиват при
Бога
и искат да вземат нещо от Него, те вярват в Него; и други, които са били при Него и са взели от Него, каквото им е трябвало и сега се отричат, понеже нямат нужда от Него, а има да дават.
Е, при тях има постоянно смяна на състоянията. За известно време са доволни, после стават недоволни, но не знаят причините за промените в техните състояния. Те не могат да схванат връзката между техните състояния и техния живот както го живеят, от една страна и процесите на живота в природата, от друга страна. Те мислят, че няма връзка и отношение. Един египетски фараон запитал един мъдрец: защо хората не вярват в Бога?
Той му дал следния отговор: Има две категории хора в света - едни, които отиват при
Бога
и искат да вземат нещо от Него, те вярват в Него; и други, които са били при Него и са взели от Него, каквото им е трябвало и сега се отричат, понеже нямат нужда от Него, а има да дават.
Съвременната вяра на хората е построена на икономическа основа. А такава една вяра, не е вяра, а вярване. Съвременните религиозни хора пък мислят, че като вярват в Бога, Той ще им даде даром благата. Това е вече суеверие. Божиите блага - въздух, светлина, топлина, вода, почва и пр., са дадени в изобилие и за верующи и за безверници.
към текста >>
Съвременните религиозни хора пък мислят, че като вярват в
Бога
, Той ще им даде даром благата.
Те мислят, че няма връзка и отношение. Един египетски фараон запитал един мъдрец: защо хората не вярват в Бога? Той му дал следния отговор: Има две категории хора в света - едни, които отиват при Бога и искат да вземат нещо от Него, те вярват в Него; и други, които са били при Него и са взели от Него, каквото им е трябвало и сега се отричат, понеже нямат нужда от Него, а има да дават. Съвременната вяра на хората е построена на икономическа основа. А такава една вяра, не е вяра, а вярване.
Съвременните религиозни хора пък мислят, че като вярват в
Бога
, Той ще им даде даром благата.
Това е вече суеверие. Божиите блага - въздух, светлина, топлина, вода, почва и пр., са дадени в изобилие и за верующи и за безверници. Но има известни блага, върху които почива човешкото знание и те трябва да се придобият в този живот. Човек трябва да изучава законите и пътищата, по които да добие тези блага, които са свързани с процесите на живота му. А във всеки процес, за да става постоянно обновление, трябва да има известна придобивка, която обуславя и правилността в самия процес.
към текста >>
Ти можеш да отричаш светлината в стаята си, но не можеш да отречеш светлината в широкия свят.
И аз намирам известно сходство между човека и вълка. Индусите имат една теория, че вълците представляват известни човешки души, които са изостанали назад в своето развитие и като няма какво да правят, занимават се с кражби и грабежи. Ще кажете, че това не е истина, не е вярно. Верни са само онези положения, които съществуват в природата, а неверни са всички положения, които не съществуват в природата. И твърдението, и отричането трябва да отговаря на някаква реалност.
Ти можеш да отричаш светлината в стаята си, но не можеш да отречеш светлината в широкия свят.
Можеш да отричаш Бога като едно понятие, но не можеш да отречеш целокупния живот, който съществува. Ти не можеш да отречеш живота, който съществува в теб и във всички същества. Аз бих желал някой да напише книга, в която да отрича своето съществуване и да докаже фактически, че той не съществува. Да отрича човек себе си е по-възможно, отколкото да отрича цялото. Защото цялото без една от своите части може да съществува, но една част без цялото не може да съществува.
към текста >>
Можеш да отричаш
Бога
като едно понятие, но не можеш да отречеш целокупния живот, който съществува.
Индусите имат една теория, че вълците представляват известни човешки души, които са изостанали назад в своето развитие и като няма какво да правят, занимават се с кражби и грабежи. Ще кажете, че това не е истина, не е вярно. Верни са само онези положения, които съществуват в природата, а неверни са всички положения, които не съществуват в природата. И твърдението, и отричането трябва да отговаря на някаква реалност. Ти можеш да отричаш светлината в стаята си, но не можеш да отречеш светлината в широкия свят.
Можеш да отричаш
Бога
като едно понятие, но не можеш да отречеш целокупния живот, който съществува.
Ти не можеш да отречеш живота, който съществува в теб и във всички същества. Аз бих желал някой да напише книга, в която да отрича своето съществуване и да докаже фактически, че той не съществува. Да отрича човек себе си е по-възможно, отколкото да отрича цялото. Защото цялото без една от своите части може да съществува, но една част без цялото не може да съществува. И частта, за да разбере себе си, своите отношения и цялото, трябва да разбира законите на цялото.
към текста >>
Да отрича човек
себе
си е по-възможно, отколкото да отрича цялото.
И твърдението, и отричането трябва да отговаря на някаква реалност. Ти можеш да отричаш светлината в стаята си, но не можеш да отречеш светлината в широкия свят. Можеш да отричаш Бога като едно понятие, но не можеш да отречеш целокупния живот, който съществува. Ти не можеш да отречеш живота, който съществува в теб и във всички същества. Аз бих желал някой да напише книга, в която да отрича своето съществуване и да докаже фактически, че той не съществува.
Да отрича човек
себе
си е по-възможно, отколкото да отрича цялото.
Защото цялото без една от своите части може да съществува, но една част без цялото не може да съществува. И частта, за да разбере себе си, своите отношения и цялото, трябва да разбира законите на цялото. Само така ще се създадат разумни и хармонични отношения. Сега например, често се казва: обичай ближния си. Ближен ти е онзи, който е разумен като теб, който съставя част от тебе, този велик организъм, на който ти принадлежиш.
към текста >>
И частта, за да разбере
себе
си, своите отношения и цялото, трябва да разбира законите на цялото.
Можеш да отричаш Бога като едно понятие, но не можеш да отречеш целокупния живот, който съществува. Ти не можеш да отречеш живота, който съществува в теб и във всички същества. Аз бих желал някой да напише книга, в която да отрича своето съществуване и да докаже фактически, че той не съществува. Да отрича човек себе си е по-възможно, отколкото да отрича цялото. Защото цялото без една от своите части може да съществува, но една част без цялото не може да съществува.
И частта, за да разбере
себе
си, своите отношения и цялото, трябва да разбира законите на цялото.
Само така ще се създадат разумни и хармонични отношения. Сега например, често се казва: обичай ближния си. Ближен ти е онзи, който е разумен като теб, който съставя част от тебе, този велик организъм, на който ти принадлежиш. И понеже ти е полезен, ти не можеш без него, затова ще го обичаш. Ближен се нарича онзи, без когото ти не можеш да живееш.
към текста >>
Сега например, често се казва: обичай
ближния
си.
Аз бих желал някой да напише книга, в която да отрича своето съществуване и да докаже фактически, че той не съществува. Да отрича човек себе си е по-възможно, отколкото да отрича цялото. Защото цялото без една от своите части може да съществува, но една част без цялото не може да съществува. И частта, за да разбере себе си, своите отношения и цялото, трябва да разбира законите на цялото. Само така ще се създадат разумни и хармонични отношения.
Сега например, често се казва: обичай
ближния
си.
Ближен ти е онзи, който е разумен като теб, който съставя част от тебе, този велик организъм, на който ти принадлежиш. И понеже ти е полезен, ти не можеш без него, затова ще го обичаш. Ближен се нарича онзи, без когото ти не можеш да живееш. Най- ближен на човека е човешкият ум. Без него човек не може да живее, също и без сърцето.
към текста >>
И всички болести и недъзи са резултат на нашите криви възгледи, които пораждат криви отношения
към
тялото, ума и сърцето.
Без него човек не може да живее, също и без сърцето. Близко е тялото на човека и неговата воля. Без тялото не можем да живеем. А съвременната християнска философия, която не е учението на Христа, иска човек да се освободи от тялото. Това е криво схващане.
И всички болести и недъзи са резултат на нашите криви възгледи, които пораждат криви отношения
към
тялото, ума и сърцето.
Голямото нещастие на съвременните хора е в това, че искат да подобрят живота си механически. А за правотата на едно учение не се съди по външната форма и привидна логичност, а по това какво отношение има към нашия живот - може ли да подобри живота ни или не. От всяко учение, което не може да подобри живота ни, трябва да се откажем. Сега проповядват морал на хората, но за да се поправи живота на хората, трябва да имаме истинското знание и методи. Не може да съществува никакъв морал вън от геометрията.
към текста >>
А за правотата на едно учение не се съди по външната форма и привидна логичност, а по това какво отношение има
към
нашия живот - може ли да подобри живота ни или не.
Без тялото не можем да живеем. А съвременната християнска философия, която не е учението на Христа, иска човек да се освободи от тялото. Това е криво схващане. И всички болести и недъзи са резултат на нашите криви възгледи, които пораждат криви отношения към тялото, ума и сърцето. Голямото нещастие на съвременните хора е в това, че искат да подобрят живота си механически.
А за правотата на едно учение не се съди по външната форма и привидна логичност, а по това какво отношение има
към
нашия живот - може ли да подобри живота ни или не.
От всяко учение, което не може да подобри живота ни, трябва да се откажем. Сега проповядват морал на хората, но за да се поправи живота на хората, трябва да имаме истинското знание и методи. Не може да съществува никакъв морал вън от геометрията. Моралът върви по известни правилни линии, и когато се отклонява от тях идват нещастията. На тези линии са основани и окултните науки.
към текста >>
Вятърът носи в
себе
си електрически сили.
Когато времето се кани да вали и е задушно, чувства се една тежест и гнет, но когато започне да гърми и да вали, усеща се вече една лекота. Това показва, че чрез вашите косми е влязла достатъчно влага в организма и дава възможност на магнетичните сили да действат в него, а те регулират жизнените функции. Ако нямаше тази влага, ние щяхме да измрем от суша. Валенето на дъжда и снега е велико благо. Духането на вятъра е също едно благо.
Вятърът носи в
себе
си електрически сили.
Когато се събират облаците, това показва, че магнетизмът действа, а когато се разпръсват - това показва, че електричеството действа. И зад двата процеса стоят две велики йерархии от същества, които наблюдават и ръководят развитието на растенията, животните и човека и променят състоянията на природата, за да могат тези същества (растения, животни и хора) да живеят и прогресират. И хората със своята отрицателна мисъл могат да разпръснат облаците. Те със своята мисъл могат да спънат нормалната дейност на вулканите и да ги подпушат, но с това да подготвят големи катастрофи на човечеството. Вулканите се запушват, но с течение на времето избухват и заливат цели градове.
към текста >>
Но иде едно раздвижване на Земята, при което и
богати
, и сиромаси ще хвърчат из въздуха.
В света иде едно пречистване. В сегашната епоха хората ще преживеят големи нещастия. Аз не искам да ви плаша, затова не разправям за тези работи. Сега опасността не е от болшевишка или друга някаква революция - това са детински работи. Нито от войните.
Но иде едно раздвижване на Земята, при което и
богати
, и сиромаси ще хвърчат из въздуха.
Иде едно положение, при което и богати, и сиромаси ще бъдат засипани с пепел. Може да е след 10 години, може след 100 години, но ще дойде. Затова се изисква от всеки човек да живее разумен живот, да бъде честен преди всичко пред себе си, честен и абсолютно справедлив. Защото както постъпваш с другите, така ще постъпват и с теб. Ако мразиш, ще те мразят, ако си внимателен в отношенията си и към теб ще бъдат внимателни.
към текста >>
Иде едно положение, при което и
богати
, и сиромаси ще бъдат засипани с пепел.
В сегашната епоха хората ще преживеят големи нещастия. Аз не искам да ви плаша, затова не разправям за тези работи. Сега опасността не е от болшевишка или друга някаква революция - това са детински работи. Нито от войните. Но иде едно раздвижване на Земята, при което и богати, и сиромаси ще хвърчат из въздуха.
Иде едно положение, при което и
богати
, и сиромаси ще бъдат засипани с пепел.
Може да е след 10 години, може след 100 години, но ще дойде. Затова се изисква от всеки човек да живее разумен живот, да бъде честен преди всичко пред себе си, честен и абсолютно справедлив. Защото както постъпваш с другите, така ще постъпват и с теб. Ако мразиш, ще те мразят, ако си внимателен в отношенията си и към теб ще бъдат внимателни. Това е законът на подобието в Природата.
към текста >>
Затова се изисква от всеки човек да живее разумен живот, да бъде честен преди всичко пред
себе
си, честен и абсолютно справедлив.
Сега опасността не е от болшевишка или друга някаква революция - това са детински работи. Нито от войните. Но иде едно раздвижване на Земята, при което и богати, и сиромаси ще хвърчат из въздуха. Иде едно положение, при което и богати, и сиромаси ще бъдат засипани с пепел. Може да е след 10 години, може след 100 години, но ще дойде.
Затова се изисква от всеки човек да живее разумен живот, да бъде честен преди всичко пред
себе
си, честен и абсолютно справедлив.
Защото както постъпваш с другите, така ще постъпват и с теб. Ако мразиш, ще те мразят, ако си внимателен в отношенията си и към теб ще бъдат внимателни. Това е законът на подобието в Природата. И на Земята ще останат да живеят добрите и праведните, а грешните ще изчезнат от лицето й. Сега всички хора трябва да си подадат ръка и да се обичат, защото животът е живот за всички и благата са блага за всички.
към текста >>
Ако мразиш, ще те мразят, ако си внимателен в отношенията си и
към
теб ще бъдат внимателни.
Но иде едно раздвижване на Земята, при което и богати, и сиромаси ще хвърчат из въздуха. Иде едно положение, при което и богати, и сиромаси ще бъдат засипани с пепел. Може да е след 10 години, може след 100 години, но ще дойде. Затова се изисква от всеки човек да живее разумен живот, да бъде честен преди всичко пред себе си, честен и абсолютно справедлив. Защото както постъпваш с другите, така ще постъпват и с теб.
Ако мразиш, ще те мразят, ако си внимателен в отношенията си и
към
теб ще бъдат внимателни.
Това е законът на подобието в Природата. И на Земята ще останат да живеят добрите и праведните, а грешните ще изчезнат от лицето й. Сега всички хора трябва да си подадат ръка и да се обичат, защото животът е живот за всички и благата са блага за всички. Любовта е една сила, която не е за деца, а за силни хора да работят с нея. Деца са онези, които отиват при Бога.
към текста >>
Любовта
е една сила, която не е за деца, а за силни хора да работят с нея.
Защото както постъпваш с другите, така ще постъпват и с теб. Ако мразиш, ще те мразят, ако си внимателен в отношенията си и към теб ще бъдат внимателни. Това е законът на подобието в Природата. И на Земята ще останат да живеят добрите и праведните, а грешните ще изчезнат от лицето й. Сега всички хора трябва да си подадат ръка и да се обичат, защото животът е живот за всички и благата са блага за всички.
Любовта
е една сила, която не е за деца, а за силни хора да работят с нея.
Деца са онези, които отиват при Бога. А и детето трябва да има вяра, а майката Любов, а Любовта служи. Когато Христос говори за любов към Бога, разбирал е една вътрешна връзка на човека с това същество, което живее в него. Ако е свързан човек с Бога в себе си, той е господар и неговата сила има сила и мощ. Когато говори за Любовта към ближния, това е връзката, която човек трябва да има с всички разумни същества по цялата Земя и целия свят.
към текста >>
Деца са онези, които отиват при
Бога
.
Ако мразиш, ще те мразят, ако си внимателен в отношенията си и към теб ще бъдат внимателни. Това е законът на подобието в Природата. И на Земята ще останат да живеят добрите и праведните, а грешните ще изчезнат от лицето й. Сега всички хора трябва да си подадат ръка и да се обичат, защото животът е живот за всички и благата са блага за всички. Любовта е една сила, която не е за деца, а за силни хора да работят с нея.
Деца са онези, които отиват при
Бога
.
А и детето трябва да има вяра, а майката Любов, а Любовта служи. Когато Христос говори за любов към Бога, разбирал е една вътрешна връзка на човека с това същество, което живее в него. Ако е свързан човек с Бога в себе си, той е господар и неговата сила има сила и мощ. Когато говори за Любовта към ближния, това е връзката, която човек трябва да има с всички разумни същества по цялата Земя и целия свят. Съвременната култура се нарича християнска, но няма нищо християнско в нея.
към текста >>
А и детето трябва да има вяра, а майката
Любов
, а
Любовта
служи.
Това е законът на подобието в Природата. И на Земята ще останат да живеят добрите и праведните, а грешните ще изчезнат от лицето й. Сега всички хора трябва да си подадат ръка и да се обичат, защото животът е живот за всички и благата са блага за всички. Любовта е една сила, която не е за деца, а за силни хора да работят с нея. Деца са онези, които отиват при Бога.
А и детето трябва да има вяра, а майката
Любов
, а
Любовта
служи.
Когато Христос говори за любов към Бога, разбирал е една вътрешна връзка на човека с това същество, което живее в него. Ако е свързан човек с Бога в себе си, той е господар и неговата сила има сила и мощ. Когато говори за Любовта към ближния, това е връзката, която човек трябва да има с всички разумни същества по цялата Земя и целия свят. Съвременната култура се нарича християнска, но няма нищо християнско в нея. И ако върви по този път, ще я постигне съдбата на миналите култури.
към текста >>
Когато Христос говори за
любов
към
Бога
, разбирал е една вътрешна връзка на човека с това същество, което живее в него.
И на Земята ще останат да живеят добрите и праведните, а грешните ще изчезнат от лицето й. Сега всички хора трябва да си подадат ръка и да се обичат, защото животът е живот за всички и благата са блага за всички. Любовта е една сила, която не е за деца, а за силни хора да работят с нея. Деца са онези, които отиват при Бога. А и детето трябва да има вяра, а майката Любов, а Любовта служи.
Когато Христос говори за
любов
към
Бога
, разбирал е една вътрешна връзка на човека с това същество, което живее в него.
Ако е свързан човек с Бога в себе си, той е господар и неговата сила има сила и мощ. Когато говори за Любовта към ближния, това е връзката, която човек трябва да има с всички разумни същества по цялата Земя и целия свят. Съвременната култура се нарича християнска, но няма нищо християнско в нея. И ако върви по този път, ще я постигне съдбата на миналите култури. Но забелязва се едно опомняне на хората от тази култура.
към текста >>
Ако е свързан човек с
Бога
в
себе
си, той е господар и неговата сила има сила и мощ.
Сега всички хора трябва да си подадат ръка и да се обичат, защото животът е живот за всички и благата са блага за всички. Любовта е една сила, която не е за деца, а за силни хора да работят с нея. Деца са онези, които отиват при Бога. А и детето трябва да има вяра, а майката Любов, а Любовта служи. Когато Христос говори за любов към Бога, разбирал е една вътрешна връзка на човека с това същество, което живее в него.
Ако е свързан човек с
Бога
в
себе
си, той е господар и неговата сила има сила и мощ.
Когато говори за Любовта към ближния, това е връзката, която човек трябва да има с всички разумни същества по цялата Земя и целия свят. Съвременната култура се нарича християнска, но няма нищо християнско в нея. И ако върви по този път, ще я постигне съдбата на миналите култури. Но забелязва се едно опомняне на хората от тази култура. Има доста голяма вероятност да се мине съзнателно тази криза в културата и да се премине непосредствено към новата култура.
към текста >>
Когато говори за
Любовта
към
ближния
, това е връзката, която човек трябва да има с всички разумни същества по цялата Земя и целия свят.
Любовта е една сила, която не е за деца, а за силни хора да работят с нея. Деца са онези, които отиват при Бога. А и детето трябва да има вяра, а майката Любов, а Любовта служи. Когато Христос говори за любов към Бога, разбирал е една вътрешна връзка на човека с това същество, което живее в него. Ако е свързан човек с Бога в себе си, той е господар и неговата сила има сила и мощ.
Когато говори за
Любовта
към
ближния
, това е връзката, която човек трябва да има с всички разумни същества по цялата Земя и целия свят.
Съвременната култура се нарича християнска, но няма нищо християнско в нея. И ако върви по този път, ще я постигне съдбата на миналите култури. Но забелязва се едно опомняне на хората от тази култура. Има доста голяма вероятност да се мине съзнателно тази криза в културата и да се премине непосредствено към новата култура. Новата култура ще възникне от недрата на старата.
към текста >>
Има доста голяма вероятност да се мине съзнателно тази криза в културата и да се премине непосредствено
към
новата култура.
Ако е свързан човек с Бога в себе си, той е господар и неговата сила има сила и мощ. Когато говори за Любовта към ближния, това е връзката, която човек трябва да има с всички разумни същества по цялата Земя и целия свят. Съвременната култура се нарича християнска, но няма нищо християнско в нея. И ако върви по този път, ще я постигне съдбата на миналите култури. Но забелязва се едно опомняне на хората от тази култура.
Има доста голяма вероятност да се мине съзнателно тази криза в културата и да се премине непосредствено
към
новата култура.
Новата култура ще възникне от недрата на старата. Няма да има загиване на старата култура и старата да започва отначало, както е било в миналото. Майката след като роди детето си, ще остане жива, за да го кърми. В миналото майката е умирала, а детето оставало. Сега и детето, и майката ще живеят.
към текста >>
Майката след като роди детето си, ще остане жива, за да го кърми.
И ако върви по този път, ще я постигне съдбата на миналите култури. Но забелязва се едно опомняне на хората от тази култура. Има доста голяма вероятност да се мине съзнателно тази криза в културата и да се премине непосредствено към новата култура. Новата култура ще възникне от недрата на старата. Няма да има загиване на старата култура и старата да започва отначало, както е било в миналото.
Майката след като роди детето си, ще остане жива, за да го кърми.
В миналото майката е умирала, а детето оставало. Сега и детето, и майката ще живеят. В невидимия свят имат желание да намалят страданията на хората, които са станали непоносими за човешкия дух. Този ред на нещата, който днес съществува, няма да продължи повече от 100 години. Сто години - това е крайният предел.
към текста >>
Ако сега до 100 години не се поправи светът, това положение ще продължи още 200 години и
към
хилядната ще се оправи непременно.
Сто години - това е крайният предел. Крайният предел на сегашната епоха е 100 години още. След 100 години няма да има нито помен от сегашните културни разбирания на хората. След 100 години ще намерите Европа съвсем друга. Границите ще бъдат премахнати и ще се създадат други отношения между народите и човеците.
Ако сега до 100 години не се поправи светът, това положение ще продължи още 200 години и
към
хилядната ще се оправи непременно.
Ако сегашният културен свят не се реши да изпълни волята Божия, страданията на хората ще се увеличат и по количество, и по качество. За нас сега е важно вие да се поправите, да внесете в целия си организъм нови елементи, да отворите очите си и да видите, че около вас и в света, в който живеете, има друг един свят, много по-красив и разумен от вашия. Трябва да знаете, че онези, които са с нас са повече от тези, които са против нас. Онези, които са с нас са разумните сили в света, които работят за благото на всички, не за благото само на учени и богати, но за благото на цялото човечество, та всеки един човек да може да живее сносен живот, понеже във всеки човек живее една божествена душа. Това е новото учение - богатият да види в лицето на бедния един свой брат и да е готов да раздели богатството си с него, и бедният да види в лицето на богатия един свой брат и да е готов да услужи.
към текста >>
Онези, които са с нас са разумните сили в света, които работят за благото на всички, не за благото само на учени и
богати
, но за благото на цялото човечество, та всеки един човек да може да живее сносен живот, понеже във всеки човек живее една божествена душа.
Границите ще бъдат премахнати и ще се създадат други отношения между народите и човеците. Ако сега до 100 години не се поправи светът, това положение ще продължи още 200 години и към хилядната ще се оправи непременно. Ако сегашният културен свят не се реши да изпълни волята Божия, страданията на хората ще се увеличат и по количество, и по качество. За нас сега е важно вие да се поправите, да внесете в целия си организъм нови елементи, да отворите очите си и да видите, че около вас и в света, в който живеете, има друг един свят, много по-красив и разумен от вашия. Трябва да знаете, че онези, които са с нас са повече от тези, които са против нас.
Онези, които са с нас са разумните сили в света, които работят за благото на всички, не за благото само на учени и
богати
, но за благото на цялото човечество, та всеки един човек да може да живее сносен живот, понеже във всеки човек живее една божествена душа.
Това е новото учение - богатият да види в лицето на бедния един свой брат и да е готов да раздели богатството си с него, и бедният да види в лицето на богатия един свой брат и да е готов да услужи. Това е волята Божия, това е Любовта, която ще оправи света.1. ---------------------------------------------- 1 Липсва дата
към текста >>
Това е новото учение -
богатият
да види в лицето на бедния един свой брат и да е готов да раздели
богатството
си с него, и бедният да види в лицето на
богатия
един свой брат и да е готов да услужи.
Ако сега до 100 години не се поправи светът, това положение ще продължи още 200 години и към хилядната ще се оправи непременно. Ако сегашният културен свят не се реши да изпълни волята Божия, страданията на хората ще се увеличат и по количество, и по качество. За нас сега е важно вие да се поправите, да внесете в целия си организъм нови елементи, да отворите очите си и да видите, че около вас и в света, в който живеете, има друг един свят, много по-красив и разумен от вашия. Трябва да знаете, че онези, които са с нас са повече от тези, които са против нас. Онези, които са с нас са разумните сили в света, които работят за благото на всички, не за благото само на учени и богати, но за благото на цялото човечество, та всеки един човек да може да живее сносен живот, понеже във всеки човек живее една божествена душа.
Това е новото учение -
богатият
да види в лицето на бедния един свой брат и да е готов да раздели
богатството
си с него, и бедният да види в лицето на
богатия
един свой брат и да е готов да услужи.
Това е волята Божия, това е Любовта, която ще оправи света.1. ---------------------------------------------- 1 Липсва дата
към текста >>
Това е волята Божия, това е
Любовта
, която ще оправи света.1.
Ако сегашният културен свят не се реши да изпълни волята Божия, страданията на хората ще се увеличат и по количество, и по качество. За нас сега е важно вие да се поправите, да внесете в целия си организъм нови елементи, да отворите очите си и да видите, че около вас и в света, в който живеете, има друг един свят, много по-красив и разумен от вашия. Трябва да знаете, че онези, които са с нас са повече от тези, които са против нас. Онези, които са с нас са разумните сили в света, които работят за благото на всички, не за благото само на учени и богати, но за благото на цялото човечество, та всеки един човек да може да живее сносен живот, понеже във всеки човек живее една божествена душа. Това е новото учение - богатият да види в лицето на бедния един свой брат и да е готов да раздели богатството си с него, и бедният да види в лицето на богатия един свой брат и да е готов да услужи.
Това е волята Божия, това е
Любовта
, която ще оправи света.1.
---------------------------------------------- 1 Липсва дата
към текста >>
59.
Абсолютна чистота
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Пречисти ли човек мисълта си, той ще има ясна и чиста представа за
Бога
.
Колкото повече се увеличава нечистотата, толкова повече смъртта навлиза в Живота. Смъртта и нечистотата се намират в право пропорционално отношение. Значи нечистотата е свързана със смъртта, а Чистотата е свързана с Живота, тя е качество на Божествения живот. Щом се знае това, първото правило е да пречисти човек своята мисъл.
Пречисти ли човек мисълта си, той ще има ясна и чиста представа за
Бога
.
Но Бог не е някаква форма вън от нас. Той е източник на Живота. И имаме ли ясна представа за Бога, първичният Живот, който носи Чистотата, ще потече в нас и ние ще придобием първоначалната си чистота. Ето защо докато не си състави ясно понятие за Бога, човек не може да се облагороди, не може да придобие истинско знание. Ако не придобие тази определена идея за Бога, всичко, каквото придобие, в скоро време ще го изгуби.
към текста >>
И имаме ли ясна представа за
Бога
, първичният Живот, който носи Чистотата, ще потече в нас и ние ще придобием първоначалната си чистота.
Значи нечистотата е свързана със смъртта, а Чистотата е свързана с Живота, тя е качество на Божествения живот. Щом се знае това, първото правило е да пречисти човек своята мисъл. Пречисти ли човек мисълта си, той ще има ясна и чиста представа за Бога. Но Бог не е някаква форма вън от нас. Той е източник на Живота.
И имаме ли ясна представа за
Бога
, първичният Живот, който носи Чистотата, ще потече в нас и ние ще придобием първоначалната си чистота.
Ето защо докато не си състави ясно понятие за Бога, човек не може да се облагороди, не може да придобие истинско знание. Ако не придобие тази определена идея за Бога, всичко, каквото придобие, в скоро време ще го изгуби. Външната и вътрешната чистота вървят ръка за ръка. Който не пази физическата чистота, той не може да има и духовна Чистота. От всички се иска чистота във всяко отношение: чистота физическа, чистота духовна, чистота умствена.
към текста >>
Ето защо докато не си състави ясно понятие за
Бога
, човек не може да се облагороди, не може да придобие истинско знание.
Щом се знае това, първото правило е да пречисти човек своята мисъл. Пречисти ли човек мисълта си, той ще има ясна и чиста представа за Бога. Но Бог не е някаква форма вън от нас. Той е източник на Живота. И имаме ли ясна представа за Бога, първичният Живот, който носи Чистотата, ще потече в нас и ние ще придобием първоначалната си чистота.
Ето защо докато не си състави ясно понятие за
Бога
, човек не може да се облагороди, не може да придобие истинско знание.
Ако не придобие тази определена идея за Бога, всичко, каквото придобие, в скоро време ще го изгуби. Външната и вътрешната чистота вървят ръка за ръка. Който не пази физическата чистота, той не може да има и духовна Чистота. От всички се иска чистота във всяко отношение: чистота физическа, чистота духовна, чистота умствена. Искате ли да бъдете здрави, нека всяко ваше чувство, всяка ваша мисъл и всяко ваше действие бъдат проникнати от идеята за Чистотата.
към текста >>
Ако не придобие тази определена идея за
Бога
, всичко, каквото придобие, в скоро време ще го изгуби.
Пречисти ли човек мисълта си, той ще има ясна и чиста представа за Бога. Но Бог не е някаква форма вън от нас. Той е източник на Живота. И имаме ли ясна представа за Бога, първичният Живот, който носи Чистотата, ще потече в нас и ние ще придобием първоначалната си чистота. Ето защо докато не си състави ясно понятие за Бога, човек не може да се облагороди, не може да придобие истинско знание.
Ако не придобие тази определена идея за
Бога
, всичко, каквото придобие, в скоро време ще го изгуби.
Външната и вътрешната чистота вървят ръка за ръка. Който не пази физическата чистота, той не може да има и духовна Чистота. От всички се иска чистота във всяко отношение: чистота физическа, чистота духовна, чистота умствена. Искате ли да бъдете здрави, нека всяко ваше чувство, всяка ваша мисъл и всяко ваше действие бъдат проникнати от идеята за Чистотата. Само по този начин вие ще имате Божието благословение.
към текста >>
Нечистият човек не може да бъде във връзка с
Бога
и с Възвишените същества.
Който не пази физическата чистота, той не може да има и духовна Чистота. От всички се иска чистота във всяко отношение: чистота физическа, чистота духовна, чистота умствена. Искате ли да бъдете здрави, нека всяко ваше чувство, всяка ваша мисъл и всяко ваше действие бъдат проникнати от идеята за Чистотата. Само по този начин вие ще имате Божието благословение. А сега каквото Господ ви изпрати, вие го разваляте с вашата нечистота и се излагате на явна смърт.
Нечистият човек не може да бъде във връзка с
Бога
и с Възвишените същества.
Онзи, на когото Бог и Възвишените същества говорят, е чист във всяко отношение и затова е и силен, и мощен и може да прави чудеса както Мойсей и Христос. Когато човек придобие Чистотата, ще познае Истината, защото Истината е най-чистият свят, в който Любовта се проявява. Истината е най-чистият образ на Любовта. Тя е вечният Живот. Значи Истината е най-чистият образ на Любовта, а Любовта е най-чистото съдържание на този образ.
към текста >>
Когато човек придобие Чистотата, ще познае Истината, защото Истината е най-чистият свят, в който
Любовта
се проявява.
Искате ли да бъдете здрави, нека всяко ваше чувство, всяка ваша мисъл и всяко ваше действие бъдат проникнати от идеята за Чистотата. Само по този начин вие ще имате Божието благословение. А сега каквото Господ ви изпрати, вие го разваляте с вашата нечистота и се излагате на явна смърт. Нечистият човек не може да бъде във връзка с Бога и с Възвишените същества. Онзи, на когото Бог и Възвишените същества говорят, е чист във всяко отношение и затова е и силен, и мощен и може да прави чудеса както Мойсей и Христос.
Когато човек придобие Чистотата, ще познае Истината, защото Истината е най-чистият свят, в който
Любовта
се проявява.
Истината е най-чистият образ на Любовта. Тя е вечният Живот. Значи Истината е най-чистият образ на Любовта, а Любовта е най-чистото съдържание на този образ. Истината е най-висшето проявление на Любовта. Най-голямата Свобода се придобива чрез Истината; най-голямата Светлина се придобива чрез Мъдростта; най-голямата Топлина се придобива чрез Любовта.
към текста >>
Истината е най-чистият образ на
Любовта
.
Само по този начин вие ще имате Божието благословение. А сега каквото Господ ви изпрати, вие го разваляте с вашата нечистота и се излагате на явна смърт. Нечистият човек не може да бъде във връзка с Бога и с Възвишените същества. Онзи, на когото Бог и Възвишените същества говорят, е чист във всяко отношение и затова е и силен, и мощен и може да прави чудеса както Мойсей и Христос. Когато човек придобие Чистотата, ще познае Истината, защото Истината е най-чистият свят, в който Любовта се проявява.
Истината е най-чистият образ на
Любовта
.
Тя е вечният Живот. Значи Истината е най-чистият образ на Любовта, а Любовта е най-чистото съдържание на този образ. Истината е най-висшето проявление на Любовта. Най-голямата Свобода се придобива чрез Истината; най-голямата Светлина се придобива чрез Мъдростта; най-голямата Топлина се придобива чрез Любовта. В окултен смисъл Любовта се замества с Правдата.
към текста >>
Значи Истината е най-чистият образ на
Любовта
, а
Любовта
е най-чистото съдържание на този образ.
Нечистият човек не може да бъде във връзка с Бога и с Възвишените същества. Онзи, на когото Бог и Възвишените същества говорят, е чист във всяко отношение и затова е и силен, и мощен и може да прави чудеса както Мойсей и Христос. Когато човек придобие Чистотата, ще познае Истината, защото Истината е най-чистият свят, в който Любовта се проявява. Истината е най-чистият образ на Любовта. Тя е вечният Живот.
Значи Истината е най-чистият образ на
Любовта
, а
Любовта
е най-чистото съдържание на този образ.
Истината е най-висшето проявление на Любовта. Най-голямата Свобода се придобива чрез Истината; най-голямата Светлина се придобива чрез Мъдростта; най-голямата Топлина се придобива чрез Любовта. В окултен смисъл Любовта се замества с Правдата. Ако искате Топлина, горещина, търсете Правдата. Правдата е най-голямата Топлина на Любовта, а Любовта е същината на Живота.
към текста >>
Истината е най-висшето проявление на
Любовта
.
Онзи, на когото Бог и Възвишените същества говорят, е чист във всяко отношение и затова е и силен, и мощен и може да прави чудеса както Мойсей и Христос. Когато човек придобие Чистотата, ще познае Истината, защото Истината е най-чистият свят, в който Любовта се проявява. Истината е най-чистият образ на Любовта. Тя е вечният Живот. Значи Истината е най-чистият образ на Любовта, а Любовта е най-чистото съдържание на този образ.
Истината е най-висшето проявление на
Любовта
.
Най-голямата Свобода се придобива чрез Истината; най-голямата Светлина се придобива чрез Мъдростта; най-голямата Топлина се придобива чрез Любовта. В окултен смисъл Любовта се замества с Правдата. Ако искате Топлина, горещина, търсете Правдата. Правдата е най-голямата Топлина на Любовта, а Любовта е същината на Живота. Дойдете ли до Живота, знайте, че по-високо нещо от него няма.
към текста >>
Най-голямата Свобода се придобива чрез Истината; най-голямата Светлина се придобива чрез Мъдростта; най-голямата Топлина се придобива чрез
Любовта
.
Когато човек придобие Чистотата, ще познае Истината, защото Истината е най-чистият свят, в който Любовта се проявява. Истината е най-чистият образ на Любовта. Тя е вечният Живот. Значи Истината е най-чистият образ на Любовта, а Любовта е най-чистото съдържание на този образ. Истината е най-висшето проявление на Любовта.
Най-голямата Свобода се придобива чрез Истината; най-голямата Светлина се придобива чрез Мъдростта; най-голямата Топлина се придобива чрез
Любовта
.
В окултен смисъл Любовта се замества с Правдата. Ако искате Топлина, горещина, търсете Правдата. Правдата е най-голямата Топлина на Любовта, а Любовта е същината на Живота. Дойдете ли до Живота, знайте, че по-високо нещо от него няма. Следователно Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта са области, светове, чрез които Животът се проявява.
към текста >>
В окултен смисъл
Любовта
се замества с Правдата.
Истината е най-чистият образ на Любовта. Тя е вечният Живот. Значи Истината е най-чистият образ на Любовта, а Любовта е най-чистото съдържание на този образ. Истината е най-висшето проявление на Любовта. Най-голямата Свобода се придобива чрез Истината; най-голямата Светлина се придобива чрез Мъдростта; най-голямата Топлина се придобива чрез Любовта.
В окултен смисъл
Любовта
се замества с Правдата.
Ако искате Топлина, горещина, търсете Правдата. Правдата е най-голямата Топлина на Любовта, а Любовта е същината на Живота. Дойдете ли до Живота, знайте, че по-високо нещо от него няма. Следователно Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта са области, светове, чрез които Животът се проявява. Като се разбере значението на Чистотата в най-широк смисъл, тя трябва да се постави като основа на физическия и духовния живот на човека.
към текста >>
Правдата е най-голямата Топлина на
Любовта
, а
Любовта
е същината на Живота.
Значи Истината е най-чистият образ на Любовта, а Любовта е най-чистото съдържание на този образ. Истината е най-висшето проявление на Любовта. Най-голямата Свобода се придобива чрез Истината; най-голямата Светлина се придобива чрез Мъдростта; най-голямата Топлина се придобива чрез Любовта. В окултен смисъл Любовта се замества с Правдата. Ако искате Топлина, горещина, търсете Правдата.
Правдата е най-голямата Топлина на
Любовта
, а
Любовта
е същината на Живота.
Дойдете ли до Живота, знайте, че по-високо нещо от него няма. Следователно Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта са области, светове, чрез които Животът се проявява. Като се разбере значението на Чистотата в най-широк смисъл, тя трябва да се постави като основа на физическия и духовния живот на човека. Идейна, духовна Чистота се иска от човека. В това отношение, като казваме, че човек не трябва да се занимава с недъзите на хората и да ги критикува, подразбираме, че той не трябва да нарушава Чистотата на своя живот, да не внася нечисти, изопачени образи в съзнанието си и да се излага на смърт.
към текста >>
Следователно
Любовта
, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта са области, светове, чрез които Животът се проявява.
Най-голямата Свобода се придобива чрез Истината; най-голямата Светлина се придобива чрез Мъдростта; най-голямата Топлина се придобива чрез Любовта. В окултен смисъл Любовта се замества с Правдата. Ако искате Топлина, горещина, търсете Правдата. Правдата е най-голямата Топлина на Любовта, а Любовта е същината на Живота. Дойдете ли до Живота, знайте, че по-високо нещо от него няма.
Следователно
Любовта
, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта са области, светове, чрез които Животът се проявява.
Като се разбере значението на Чистотата в най-широк смисъл, тя трябва да се постави като основа на физическия и духовния живот на човека. Идейна, духовна Чистота се иска от човека. В това отношение, като казваме, че човек не трябва да се занимава с недъзите на хората и да ги критикува, подразбираме, че той не трябва да нарушава Чистотата на своя живот, да не внася нечисти, изопачени образи в съзнанието си и да се излага на смърт. Да се занимава човек с недъзите на хората, това е зараза, която разрушава организма. След като човек придобие Чистотата, т. е.
към текста >>
И най-после след служенето иде
Любовта
.
След като човек придобие Чистотата, т. е. пречисти съзнанието си от всички отрицателни образи, тогава може да му се говори за идейни и духовни работи. След като човек придобие Чистотата, иде светостта. След светостта иде служенето. Ако човек не е чист и свят, той не може да служи.
И най-после след служенето иде
Любовта
.
Ако човек не знае да служи, той не може и да люби. Ако не знае да люби, той не може и да учи. А който не знае да учи, той никога не може да придобие Свободата. Тези възможности са тясно свързани една с друга. Който е започнал с Чистотата, той е направил първата крачка.
към текста >>
Когато човек направи първата крачка и придобие Чистотата, тогава той ще приложи следните три методи за работа: на
Бога
ще служи,
себе
си ще почита,
ближния
си ще обича.
Ако не знае да люби, той не може и да учи. А който не знае да учи, той никога не може да придобие Свободата. Тези възможности са тясно свързани една с друга. Който е започнал с Чистотата, той е направил първата крачка. Този е естественият, нормалният път на духовен живот, на духовно развитие.
Когато човек направи първата крачка и придобие Чистотата, тогава той ще приложи следните три методи за работа: на
Бога
ще служи,
себе
си ще почита,
ближния
си ще обича.
Да служи човек на Бога, това значи всичко, каквото върши в живота си, да го върши в името на Бога. Да обича ближния си, значи да се разтоварва от непотребния товар, който носи на гърба си. Да почиташ себе си, значи да схванеш смисъла на Живота. Почита се само чистия, красивия, умния човек. Това нещо човек вижда първо в себе си, а след това в другите.
към текста >>
Да служи човек на
Бога
, това значи всичко, каквото върши в живота си, да го върши в името на
Бога
.
А който не знае да учи, той никога не може да придобие Свободата. Тези възможности са тясно свързани една с друга. Който е започнал с Чистотата, той е направил първата крачка. Този е естественият, нормалният път на духовен живот, на духовно развитие. Когато човек направи първата крачка и придобие Чистотата, тогава той ще приложи следните три методи за работа: на Бога ще служи, себе си ще почита, ближния си ще обича.
Да служи човек на
Бога
, това значи всичко, каквото върши в живота си, да го върши в името на
Бога
.
Да обича ближния си, значи да се разтоварва от непотребния товар, който носи на гърба си. Да почиташ себе си, значи да схванеш смисъла на Живота. Почита се само чистия, красивия, умния човек. Това нещо човек вижда първо в себе си, а след това в другите. Ако виждаш доброто, интелигентността и разумността в себе си, ще ги виждаш и в другите хора.
към текста >>
Да обича
ближния
си, значи да се разтоварва от непотребния товар, който носи на гърба си.
Тези възможности са тясно свързани една с друга. Който е започнал с Чистотата, той е направил първата крачка. Този е естественият, нормалният път на духовен живот, на духовно развитие. Когато човек направи първата крачка и придобие Чистотата, тогава той ще приложи следните три методи за работа: на Бога ще служи, себе си ще почита, ближния си ще обича. Да служи човек на Бога, това значи всичко, каквото върши в живота си, да го върши в името на Бога.
Да обича
ближния
си, значи да се разтоварва от непотребния товар, който носи на гърба си.
Да почиташ себе си, значи да схванеш смисъла на Живота. Почита се само чистия, красивия, умния човек. Това нещо човек вижда първо в себе си, а след това в другите. Ако виждаш доброто, интелигентността и разумността в себе си, ще ги виждаш и в другите хора. Това значи туй, което виждаш в себе си, се отразява и в останалите.
към текста >>
Да почиташ
себе
си, значи да схванеш смисъла на Живота.
Който е започнал с Чистотата, той е направил първата крачка. Този е естественият, нормалният път на духовен живот, на духовно развитие. Когато човек направи първата крачка и придобие Чистотата, тогава той ще приложи следните три методи за работа: на Бога ще служи, себе си ще почита, ближния си ще обича. Да служи човек на Бога, това значи всичко, каквото върши в живота си, да го върши в името на Бога. Да обича ближния си, значи да се разтоварва от непотребния товар, който носи на гърба си.
Да почиташ
себе
си, значи да схванеш смисъла на Живота.
Почита се само чистия, красивия, умния човек. Това нещо човек вижда първо в себе си, а след това в другите. Ако виждаш доброто, интелигентността и разумността в себе си, ще ги виждаш и в другите хора. Това значи туй, което виждаш в себе си, се отразява и в останалите. Човек уважава хората за съзнанието, което има в себе си.
към текста >>
Това нещо човек вижда първо в
себе
си, а след това в другите.
Когато човек направи първата крачка и придобие Чистотата, тогава той ще приложи следните три методи за работа: на Бога ще служи, себе си ще почита, ближния си ще обича. Да служи човек на Бога, това значи всичко, каквото върши в живота си, да го върши в името на Бога. Да обича ближния си, значи да се разтоварва от непотребния товар, който носи на гърба си. Да почиташ себе си, значи да схванеш смисъла на Живота. Почита се само чистия, красивия, умния човек.
Това нещо човек вижда първо в
себе
си, а след това в другите.
Ако виждаш доброто, интелигентността и разумността в себе си, ще ги виждаш и в другите хора. Това значи туй, което виждаш в себе си, се отразява и в останалите. Човек уважава хората за съзнанието, което има в себе си. Той обича хората за хубавото, възвишеното и благородното, което вижда в себе си. Види ли го и у другите, той ги обича вече.
към текста >>
Ако виждаш доброто, интелигентността и разумността в
себе
си, ще ги виждаш и в другите хора.
Да служи човек на Бога, това значи всичко, каквото върши в живота си, да го върши в името на Бога. Да обича ближния си, значи да се разтоварва от непотребния товар, който носи на гърба си. Да почиташ себе си, значи да схванеш смисъла на Живота. Почита се само чистия, красивия, умния човек. Това нещо човек вижда първо в себе си, а след това в другите.
Ако виждаш доброто, интелигентността и разумността в
себе
си, ще ги виждаш и в другите хора.
Това значи туй, което виждаш в себе си, се отразява и в останалите. Човек уважава хората за съзнанието, което има в себе си. Той обича хората за хубавото, възвишеното и благородното, което вижда в себе си. Види ли го и у другите, той ги обича вече. Значи обичта е да виждаш себе си в другите, а почитта е, да съзнаваш достойнството си като човек.
към текста >>
Това значи туй, което виждаш в
себе
си, се отразява и в останалите.
Да обича ближния си, значи да се разтоварва от непотребния товар, който носи на гърба си. Да почиташ себе си, значи да схванеш смисъла на Живота. Почита се само чистия, красивия, умния човек. Това нещо човек вижда първо в себе си, а след това в другите. Ако виждаш доброто, интелигентността и разумността в себе си, ще ги виждаш и в другите хора.
Това значи туй, което виждаш в
себе
си, се отразява и в останалите.
Човек уважава хората за съзнанието, което има в себе си. Той обича хората за хубавото, възвишеното и благородното, което вижда в себе си. Види ли го и у другите, той ги обича вече. Значи обичта е да виждаш себе си в другите, а почитта е, да съзнаваш достойнството си като човек. А да служиш на Бога, значи да съзнаваш, че всичко иде от Бога и няма равен на Него.
към текста >>
Човек уважава хората за съзнанието, което има в
себе
си.
Да почиташ себе си, значи да схванеш смисъла на Живота. Почита се само чистия, красивия, умния човек. Това нещо човек вижда първо в себе си, а след това в другите. Ако виждаш доброто, интелигентността и разумността в себе си, ще ги виждаш и в другите хора. Това значи туй, което виждаш в себе си, се отразява и в останалите.
Човек уважава хората за съзнанието, което има в
себе
си.
Той обича хората за хубавото, възвишеното и благородното, което вижда в себе си. Види ли го и у другите, той ги обича вече. Значи обичта е да виждаш себе си в другите, а почитта е, да съзнаваш достойнството си като човек. А да служиш на Бога, значи да съзнаваш, че всичко иде от Бога и няма равен на Него. И всичко, каквото вършиш, да го вършиш в Негово име.
към текста >>
Той обича хората за хубавото, възвишеното и благородното, което вижда в
себе
си.
Почита се само чистия, красивия, умния човек. Това нещо човек вижда първо в себе си, а след това в другите. Ако виждаш доброто, интелигентността и разумността в себе си, ще ги виждаш и в другите хора. Това значи туй, което виждаш в себе си, се отразява и в останалите. Човек уважава хората за съзнанието, което има в себе си.
Той обича хората за хубавото, възвишеното и благородното, което вижда в
себе
си.
Види ли го и у другите, той ги обича вече. Значи обичта е да виждаш себе си в другите, а почитта е, да съзнаваш достойнството си като човек. А да служиш на Бога, значи да съзнаваш, че всичко иде от Бога и няма равен на Него. И всичко, каквото вършиш, да го вършиш в Негово име. На Бога може да се служи само идейно.
към текста >>
Значи обичта е да виждаш
себе
си в другите, а почитта е, да съзнаваш достойнството си като човек.
Ако виждаш доброто, интелигентността и разумността в себе си, ще ги виждаш и в другите хора. Това значи туй, което виждаш в себе си, се отразява и в останалите. Човек уважава хората за съзнанието, което има в себе си. Той обича хората за хубавото, възвишеното и благородното, което вижда в себе си. Види ли го и у другите, той ги обича вече.
Значи обичта е да виждаш
себе
си в другите, а почитта е, да съзнаваш достойнството си като човек.
А да служиш на Бога, значи да съзнаваш, че всичко иде от Бога и няма равен на Него. И всичко, каквото вършиш, да го вършиш в Негово име. На Бога може да се служи само идейно. Под думата “служене” се разбира, че всичко, каквото правиш в името на Бога, е възможно. Така че иска ли човек да се развива правилно, трябва да се научи да служи на Бога, да почита себе си и да обича ближните си.
към текста >>
А да служиш на
Бога
, значи да съзнаваш, че всичко иде от
Бога
и няма равен на Него.
Това значи туй, което виждаш в себе си, се отразява и в останалите. Човек уважава хората за съзнанието, което има в себе си. Той обича хората за хубавото, възвишеното и благородното, което вижда в себе си. Види ли го и у другите, той ги обича вече. Значи обичта е да виждаш себе си в другите, а почитта е, да съзнаваш достойнството си като човек.
А да служиш на
Бога
, значи да съзнаваш, че всичко иде от
Бога
и няма равен на Него.
И всичко, каквото вършиш, да го вършиш в Негово име. На Бога може да се служи само идейно. Под думата “служене” се разбира, че всичко, каквото правиш в името на Бога, е възможно. Така че иска ли човек да се развива правилно, трябва да се научи да служи на Бога, да почита себе си и да обича ближните си. Същата формула човек ще приложи към себе си по следния начин: ще служиш на Духа си, който те ръководи, ще почиташ душата си, която съдържа всичко ценно в себе си, ще обичаш тялото си и всички същества заради великата идея, която живее в тебе.
към текста >>
На
Бога
може да се служи само идейно.
Той обича хората за хубавото, възвишеното и благородното, което вижда в себе си. Види ли го и у другите, той ги обича вече. Значи обичта е да виждаш себе си в другите, а почитта е, да съзнаваш достойнството си като човек. А да служиш на Бога, значи да съзнаваш, че всичко иде от Бога и няма равен на Него. И всичко, каквото вършиш, да го вършиш в Негово име.
На
Бога
може да се служи само идейно.
Под думата “служене” се разбира, че всичко, каквото правиш в името на Бога, е възможно. Така че иска ли човек да се развива правилно, трябва да се научи да служи на Бога, да почита себе си и да обича ближните си. Същата формула човек ще приложи към себе си по следния начин: ще служиш на Духа си, който те ръководи, ще почиташ душата си, която съдържа всичко ценно в себе си, ще обичаш тялото си и всички същества заради великата идея, която живее в тебе. Отнасяте ли се към себе си така, вие ще имате ясна представа за Бога и тогава всичко ще бъде възможно за вас. Човек трябва да работи за осветяване Името Божие - това е служене на Бога, служене на Любовта.
към текста >>
Под думата “служене” се разбира, че всичко, каквото правиш в името на
Бога
, е възможно.
Види ли го и у другите, той ги обича вече. Значи обичта е да виждаш себе си в другите, а почитта е, да съзнаваш достойнството си като човек. А да служиш на Бога, значи да съзнаваш, че всичко иде от Бога и няма равен на Него. И всичко, каквото вършиш, да го вършиш в Негово име. На Бога може да се служи само идейно.
Под думата “служене” се разбира, че всичко, каквото правиш в името на
Бога
, е възможно.
Така че иска ли човек да се развива правилно, трябва да се научи да служи на Бога, да почита себе си и да обича ближните си. Същата формула човек ще приложи към себе си по следния начин: ще служиш на Духа си, който те ръководи, ще почиташ душата си, която съдържа всичко ценно в себе си, ще обичаш тялото си и всички същества заради великата идея, която живее в тебе. Отнасяте ли се към себе си така, вие ще имате ясна представа за Бога и тогава всичко ще бъде възможно за вас. Човек трябва да работи за осветяване Името Божие - това е служене на Бога, служене на Любовта. Човек трябва да работи за въдворяване на Царството Божие в себе си и на Земята - това значи да работи с методите на Мъдростта за възстановяване на хармонията както в себе си, така и в света.
към текста >>
Така че иска ли човек да се развива правилно, трябва да се научи да служи на
Бога
, да почита
себе
си и да обича ближните си.
Значи обичта е да виждаш себе си в другите, а почитта е, да съзнаваш достойнството си като човек. А да служиш на Бога, значи да съзнаваш, че всичко иде от Бога и няма равен на Него. И всичко, каквото вършиш, да го вършиш в Негово име. На Бога може да се служи само идейно. Под думата “служене” се разбира, че всичко, каквото правиш в името на Бога, е възможно.
Така че иска ли човек да се развива правилно, трябва да се научи да служи на
Бога
, да почита
себе
си и да обича ближните си.
Същата формула човек ще приложи към себе си по следния начин: ще служиш на Духа си, който те ръководи, ще почиташ душата си, която съдържа всичко ценно в себе си, ще обичаш тялото си и всички същества заради великата идея, която живее в тебе. Отнасяте ли се към себе си така, вие ще имате ясна представа за Бога и тогава всичко ще бъде възможно за вас. Човек трябва да работи за осветяване Името Божие - това е служене на Бога, служене на Любовта. Човек трябва да работи за въдворяване на Царството Божие в себе си и на Земята - това значи да работи с методите на Мъдростта за възстановяване на хармонията както в себе си, така и в света. Това значи да почиташ себе си, да почиташ душата си.
към текста >>
Същата формула човек ще приложи
към
себе
си по следния начин: ще служиш на Духа си, който те ръководи, ще почиташ душата си, която съдържа всичко ценно в
себе
си, ще обичаш тялото си и всички същества заради великата идея, която живее в тебе.
А да служиш на Бога, значи да съзнаваш, че всичко иде от Бога и няма равен на Него. И всичко, каквото вършиш, да го вършиш в Негово име. На Бога може да се служи само идейно. Под думата “служене” се разбира, че всичко, каквото правиш в името на Бога, е възможно. Така че иска ли човек да се развива правилно, трябва да се научи да служи на Бога, да почита себе си и да обича ближните си.
Същата формула човек ще приложи
към
себе
си по следния начин: ще служиш на Духа си, който те ръководи, ще почиташ душата си, която съдържа всичко ценно в
себе
си, ще обичаш тялото си и всички същества заради великата идея, която живее в тебе.
Отнасяте ли се към себе си така, вие ще имате ясна представа за Бога и тогава всичко ще бъде възможно за вас. Човек трябва да работи за осветяване Името Божие - това е служене на Бога, служене на Любовта. Човек трябва да работи за въдворяване на Царството Божие в себе си и на Земята - това значи да работи с методите на Мъдростта за възстановяване на хармонията както в себе си, така и в света. Това значи да почиташ себе си, да почиташ душата си. И най-после човек трябва да работи за изпълнение на Волята Божия – това значи да приложи Истината, за да придобие свободата си.
към текста >>
Отнасяте ли се
към
себе
си така, вие ще имате ясна представа за
Бога
и тогава всичко ще бъде възможно за вас.
И всичко, каквото вършиш, да го вършиш в Негово име. На Бога може да се служи само идейно. Под думата “служене” се разбира, че всичко, каквото правиш в името на Бога, е възможно. Така че иска ли човек да се развива правилно, трябва да се научи да служи на Бога, да почита себе си и да обича ближните си. Същата формула човек ще приложи към себе си по следния начин: ще служиш на Духа си, който те ръководи, ще почиташ душата си, която съдържа всичко ценно в себе си, ще обичаш тялото си и всички същества заради великата идея, която живее в тебе.
Отнасяте ли се
към
себе
си така, вие ще имате ясна представа за
Бога
и тогава всичко ще бъде възможно за вас.
Човек трябва да работи за осветяване Името Божие - това е служене на Бога, служене на Любовта. Човек трябва да работи за въдворяване на Царството Божие в себе си и на Земята - това значи да работи с методите на Мъдростта за възстановяване на хармонията както в себе си, така и в света. Това значи да почиташ себе си, да почиташ душата си. И най-после човек трябва да работи за изпълнение на Волята Божия – това значи да приложи Истината, за да придобие свободата си. Това значи още човек да обича ближните си.
към текста >>
Човек трябва да работи за осветяване Името Божие - това е служене на
Бога
, служене на
Любовта
.
На Бога може да се служи само идейно. Под думата “служене” се разбира, че всичко, каквото правиш в името на Бога, е възможно. Така че иска ли човек да се развива правилно, трябва да се научи да служи на Бога, да почита себе си и да обича ближните си. Същата формула човек ще приложи към себе си по следния начин: ще служиш на Духа си, който те ръководи, ще почиташ душата си, която съдържа всичко ценно в себе си, ще обичаш тялото си и всички същества заради великата идея, която живее в тебе. Отнасяте ли се към себе си така, вие ще имате ясна представа за Бога и тогава всичко ще бъде възможно за вас.
Човек трябва да работи за осветяване Името Божие - това е служене на
Бога
, служене на
Любовта
.
Човек трябва да работи за въдворяване на Царството Божие в себе си и на Земята - това значи да работи с методите на Мъдростта за възстановяване на хармонията както в себе си, така и в света. Това значи да почиташ себе си, да почиташ душата си. И най-после човек трябва да работи за изпълнение на Волята Божия – това значи да приложи Истината, за да придобие свободата си. Това значи още човек да обича ближните си. За ученика на Окултната школа са потребни две неща.
към текста >>
Човек трябва да работи за въдворяване на Царството Божие в
себе
си и на Земята - това значи да работи с методите на Мъдростта за възстановяване на хармонията както в
себе
си, така и в света.
Под думата “служене” се разбира, че всичко, каквото правиш в името на Бога, е възможно. Така че иска ли човек да се развива правилно, трябва да се научи да служи на Бога, да почита себе си и да обича ближните си. Същата формула човек ще приложи към себе си по следния начин: ще служиш на Духа си, който те ръководи, ще почиташ душата си, която съдържа всичко ценно в себе си, ще обичаш тялото си и всички същества заради великата идея, която живее в тебе. Отнасяте ли се към себе си така, вие ще имате ясна представа за Бога и тогава всичко ще бъде възможно за вас. Човек трябва да работи за осветяване Името Божие - това е служене на Бога, служене на Любовта.
Човек трябва да работи за въдворяване на Царството Божие в
себе
си и на Земята - това значи да работи с методите на Мъдростта за възстановяване на хармонията както в
себе
си, така и в света.
Това значи да почиташ себе си, да почиташ душата си. И най-после човек трябва да работи за изпълнение на Волята Божия – това значи да приложи Истината, за да придобие свободата си. Това значи още човек да обича ближните си. За ученика на Окултната школа са потребни две неща. Първото необходимо условие е Абсолютна чистота на сърцето.
към текста >>
Това значи да почиташ
себе
си, да почиташ душата си.
Така че иска ли човек да се развива правилно, трябва да се научи да служи на Бога, да почита себе си и да обича ближните си. Същата формула човек ще приложи към себе си по следния начин: ще служиш на Духа си, който те ръководи, ще почиташ душата си, която съдържа всичко ценно в себе си, ще обичаш тялото си и всички същества заради великата идея, която живее в тебе. Отнасяте ли се към себе си така, вие ще имате ясна представа за Бога и тогава всичко ще бъде възможно за вас. Човек трябва да работи за осветяване Името Божие - това е служене на Бога, служене на Любовта. Човек трябва да работи за въдворяване на Царството Божие в себе си и на Земята - това значи да работи с методите на Мъдростта за възстановяване на хармонията както в себе си, така и в света.
Това значи да почиташ
себе
си, да почиташ душата си.
И най-после човек трябва да работи за изпълнение на Волята Божия – това значи да приложи Истината, за да придобие свободата си. Това значи още човек да обича ближните си. За ученика на Окултната школа са потребни две неща. Първото необходимо условие е Абсолютна чистота на сърцето. Тази Чистота трябва да бъде жива, тъй както е жива чистотата на онзи извор, който постоянно блика и сам се чисти.
към текста >>
да владеете ума и мислите си, да владеете сърцето и желанията си.
В Писанието се казва: “Сине мой, дай ми сърцето си”. Следователно, за да бъде сърцето ви чисто, трябва да го дадете на Господа. Под думата Господ подразбираме това Велико Бяло Братство, чрез което Господ сега работи в света. Тези Бели Братя са сегашни Учители на цялото човечество – и на мъже, и на жени – и отсега нататък ще се запознаете с тях. Второто необходимо условие за ученика е пълно самообладание на ума и сърцето, т. е.
да владеете ума и мислите си, да владеете сърцето и желанията си.
И тъй, Абсолютна чистота на сърцето и пълно самообладание на ума и сърцето са абсолютно необходими за ученика на Окултната школа. Ако нямате Абсолютна чистота и пълно самообладание, каквото и да ви кажат, нищо няма да използвате, то ще мине и замине, без да остави някакви последствия. Тези от вас, които нямат чистота и само-обладание, като влязат в тази Школа, ще започнат да мислят, че имат тези качества и ще изпаднат в лицемерие, ще изпитват една тягост, която ще им пречи. Който влезе в Школата, трябва да бъде чист. Ако не иска да бъде чист, нека стои вън, за да не цапа другите.
към текста >>
А аз казвам, че всички имате възможност да бъдете чисти, защото Чистотата не зависи от вас, а от
Бога
, който е един извор.
И тъй, Абсолютна чистота на сърцето и пълно самообладание на ума и сърцето са абсолютно необходими за ученика на Окултната школа. Ако нямате Абсолютна чистота и пълно самообладание, каквото и да ви кажат, нищо няма да използвате, то ще мине и замине, без да остави някакви последствия. Тези от вас, които нямат чистота и само-обладание, като влязат в тази Школа, ще започнат да мислят, че имат тези качества и ще изпаднат в лицемерие, ще изпитват една тягост, която ще им пречи. Който влезе в Школата, трябва да бъде чист. Ако не иска да бъде чист, нека стои вън, за да не цапа другите.
А аз казвам, че всички имате възможност да бъдете чисти, защото Чистотата не зависи от вас, а от
Бога
, който е един извор.
Ученикът трябва да бъде смел и решителен, да не се страхува. Страхът може да дойде отвън, но ти няма да го приемаш в себе си, а да бъде като гостенин. Ако човек е чист, ако има самообладание, Белите Братя, Небето ще пристъпят към него и ще му помогнат. Така че, Чистотата на сърцето и пълно самообладание на ума са две съществени условия за ученика на Окултната Школа. Без тях нищо не може да се постигне.
към текста >>
Страхът може да дойде отвън, но ти няма да го приемаш в
себе
си, а да бъде като гостенин.
Тези от вас, които нямат чистота и само-обладание, като влязат в тази Школа, ще започнат да мислят, че имат тези качества и ще изпаднат в лицемерие, ще изпитват една тягост, която ще им пречи. Който влезе в Школата, трябва да бъде чист. Ако не иска да бъде чист, нека стои вън, за да не цапа другите. А аз казвам, че всички имате възможност да бъдете чисти, защото Чистотата не зависи от вас, а от Бога, който е един извор. Ученикът трябва да бъде смел и решителен, да не се страхува.
Страхът може да дойде отвън, но ти няма да го приемаш в
себе
си, а да бъде като гостенин.
Ако човек е чист, ако има самообладание, Белите Братя, Небето ще пристъпят към него и ще му помогнат. Така че, Чистотата на сърцето и пълно самообладание на ума са две съществени условия за ученика на Окултната Школа. Без тях нищо не може да се постигне. Сега, вие, като ученици, често казвате: “Защо ме сполетя това зло? ” Такива разсъждения в Окултната школа не се позволяват.
към текста >>
Ако човек е чист, ако има самообладание, Белите Братя, Небето ще пристъпят
към
него и ще му помогнат.
Който влезе в Школата, трябва да бъде чист. Ако не иска да бъде чист, нека стои вън, за да не цапа другите. А аз казвам, че всички имате възможност да бъдете чисти, защото Чистотата не зависи от вас, а от Бога, който е един извор. Ученикът трябва да бъде смел и решителен, да не се страхува. Страхът може да дойде отвън, но ти няма да го приемаш в себе си, а да бъде като гостенин.
Ако човек е чист, ако има самообладание, Белите Братя, Небето ще пристъпят
към
него и ще му помогнат.
Така че, Чистотата на сърцето и пълно самообладание на ума са две съществени условия за ученика на Окултната Школа. Без тях нищо не може да се постигне. Сега, вие, като ученици, често казвате: “Защо ме сполетя това зло? ” Такива разсъждения в Окултната школа не се позволяват. Ученикът трябва да работи, да решава зададените задачи, без да задава въпросите “защо и за какво”.
към текста >>
Във вътрешната Школа се изисква самопожертване, отричане от
себе
си - това, което вие не можете да направите.
Светът може да си е грешен, но ти живееш като ученик в Школата, затова ти трябва чистота на сърцето. Не казвам, че сърцата ви са нечисти, но казвам какъв е законът: за най-малката нечистота и за най-малкото леке те изпъждат за хиляди години от тази Школа. Та вие сега, като Ученици на Окултната школа, трябва да имате такова смирение, каквото е имал Христос в света и да бъдете послушни като раби. Послушни ли сте, Белите Братя ще ви бъдат полезни; не сте ли послушни, те ще ви покажат вратата. Но не мислете, че вие сте вече в Школата.
Във вътрешната Школа се изисква самопожертване, отричане от
себе
си - това, което вие не можете да направите.
И тъй, вие сте далеч от Школата, сега се приготовлявате за Школата.
към текста >>
60.
РАЗВИВАНЕ ДОБРОТО В ЧОВЕКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Щом е така, всеки трябва да работи усилено да развива Доброто в
себе
си. За
• 534 • Развиване Доброто в човека. Знайте, че Доброто в човека е повече от злото.
Щом е така, всеки трябва да работи усилено да развива Доброто в
себе
си. За
да успее в тази работа, човек трябва да вярва първо в Бога, после – в себе си и най-после – в своите ближни. Да вярвате в Бога, това значи да работите в Божествения свят; да вярвате в себе си, това значи да работите в Духовния свят; да вярвате в ближните си, това значи да работите на физическия свят. Без ближния си човек не може да расте.
към текста >>
да успее в тази работа, човек трябва да вярва първо в
Бога
, после – в
себе
си и най-после – в своите ближни.
• 534 • Развиване Доброто в човека. Знайте, че Доброто в човека е повече от злото. Щом е така, всеки трябва да работи усилено да развива Доброто в себе си. За
да успее в тази работа, човек трябва да вярва първо в
Бога
, после – в
себе
си и най-после – в своите ближни.
Да вярвате в Бога, това значи да работите в Божествения свят; да вярвате в себе си, това значи да работите в Духовния свят; да вярвате в ближните си, това значи да работите на физическия свят. Без ближния си човек не може да расте. Всеки ваш ближен е условие за вашето растене и
към текста >>
Да вярвате в
Бога
, това
• 534 • Развиване Доброто в човека. Знайте, че Доброто в човека е повече от злото. Щом е така, всеки трябва да работи усилено да развива Доброто в себе си. За да успее в тази работа, човек трябва да вярва първо в Бога, после – в себе си и най-после – в своите ближни.
Да вярвате в
Бога
, това
значи да работите в Божествения свят; да вярвате в себе си, това значи да работите в Духовния свят; да вярвате в ближните си, това значи да работите на физическия свят. Без ближния си човек не може да расте. Всеки ваш ближен е условие за вашето растене и повдигане. Колкото ближният ви е необходим за вашето растене и повдигане на Земята, толкова и Висшият Аз, който е вън от човека,
към текста >>
значи да работите в Божествения свят; да вярвате в
себе
си, това значи да работите в Духовния свят; да вярвате в ближните си, това
• 534 • Развиване Доброто в човека. Знайте, че Доброто в човека е повече от злото. Щом е така, всеки трябва да работи усилено да развива Доброто в себе си. За да успее в тази работа, човек трябва да вярва първо в Бога, после – в себе си и най-после – в своите ближни. Да вярвате в Бога, това
значи да работите в Божествения свят; да вярвате в
себе
си, това значи да работите в Духовния свят; да вярвате в ближните си, това
значи да работите на физическия свят. Без ближния си човек не може да расте. Всеки ваш ближен е условие за вашето растене и повдигане. Колкото ближният ви е необходим за вашето растене и повдигане на Земята, толкова и Висшият Аз, който е вън от човека, е необходим за връзка между него и Разумните същества на Небето.
към текста >>
Без
ближния
си човек не може да расте.
Щом е така, всеки трябва да работи усилено да развива Доброто в себе си. За да успее в тази работа, човек трябва да вярва първо в Бога, после – в себе си и най-после – в своите ближни. Да вярвате в Бога, това значи да работите в Божествения свят; да вярвате в себе си, това значи да работите в Духовния свят; да вярвате в ближните си, това значи да работите на физическия свят.
Без
ближния
си човек не може да расте.
Всеки ваш ближен е условие за вашето растене и повдигане. Колкото ближният ви е необходим за вашето растене и повдигане на Земята, толкова и Висшият Аз, който е вън от човека, е необходим за връзка между него и Разумните същества на Небето. Така че гледайте на ближния си като условие за вашето развитие, гледайте на Висшия Аз като вътрешна връзка между Разумните същества и вас, а на Бога – като на велика цел, към която трябва
към текста >>
повдигане. Колкото
ближният
ви е необходим за вашето растене и повдигане на Земята, толкова и Висшият Аз, който е вън от човека,
Да вярвате в Бога, това значи да работите в Божествения свят; да вярвате в себе си, това значи да работите в Духовния свят; да вярвате в ближните си, това значи да работите на физическия свят. Без ближния си човек не може да расте. Всеки ваш ближен е условие за вашето растене и
повдигане. Колкото
ближният
ви е необходим за вашето растене и повдигане на Земята, толкова и Висшият Аз, който е вън от човека,
е необходим за връзка между него и Разумните същества на Небето. Така че гледайте на ближния си като условие за вашето развитие, гледайте на Висшия Аз като вътрешна връзка между Разумните същества и вас, а на Бога – като на велика цел, към която трябва да се стремите. Бог е Великият извор на Живота, от който изтича всичко възвишено и разумно.
към текста >>
Така че гледайте на
ближния
си като условие за вашето развитие,
значи да работите на физическия свят. Без ближния си човек не може да расте. Всеки ваш ближен е условие за вашето растене и повдигане. Колкото ближният ви е необходим за вашето растене и повдигане на Земята, толкова и Висшият Аз, който е вън от човека, е необходим за връзка между него и Разумните същества на Небето.
Така че гледайте на
ближния
си като условие за вашето развитие,
гледайте на Висшия Аз като вътрешна връзка между Разумните същества и вас, а на Бога – като на велика цел, към която трябва да се стремите. Бог е Великият извор на Живота, от който изтича всичко възвишено и разумно. Каквото са писали пророците преди хиляди години, каквото говорят сегашните разумни и учени хора, все от Бога излиза. Като знаете това, давайте път на всяка светла и възвишена
към текста >>
гледайте на Висшия Аз като вътрешна връзка между Разумните същества и вас, а на
Бога
– като на велика цел,
към
която трябва
Без ближния си човек не може да расте. Всеки ваш ближен е условие за вашето растене и повдигане. Колкото ближният ви е необходим за вашето растене и повдигане на Земята, толкова и Висшият Аз, който е вън от човека, е необходим за връзка между него и Разумните същества на Небето. Така че гледайте на ближния си като условие за вашето развитие,
гледайте на Висшия Аз като вътрешна връзка между Разумните същества и вас, а на
Бога
– като на велика цел,
към
която трябва
да се стремите. Бог е Великият извор на Живота, от който изтича всичко възвишено и разумно. Каквото са писали пророците преди хиляди години, каквото говорят сегашните разумни и учени хора, все от Бога излиза. Като знаете това, давайте път на всяка светла и възвишена мисъл, която прониква в ума ви.
към текста >>
Каквото са писали пророците преди хиляди години, каквото говорят сегашните разумни и учени хора, все от
Бога
излиза.
е необходим за връзка между него и Разумните същества на Небето. Така че гледайте на ближния си като условие за вашето развитие, гледайте на Висшия Аз като вътрешна връзка между Разумните същества и вас, а на Бога – като на велика цел, към която трябва да се стремите. Бог е Великият извор на Живота, от който изтича всичко възвишено и разумно.
Каквото са писали пророците преди хиляди години, каквото говорят сегашните разумни и учени хора, все от
Бога
излиза.
Като знаете това, давайте път на всяка светла и възвишена мисъл, която прониква в ума ви. Колкото малка да е тя, тя иде от Великия източник на Живота. Приемете ли я с Любов, тя върви пред вас, отваря пътя ви, приготвя условията за вашето светло бъдеще.
към текста >>
Приемете ли я с
Любов
, тя върви пред
Бог е Великият извор на Живота, от който изтича всичко възвишено и разумно. Каквото са писали пророците преди хиляди години, каквото говорят сегашните разумни и учени хора, все от Бога излиза. Като знаете това, давайте път на всяка светла и възвишена мисъл, която прониква в ума ви. Колкото малка да е тя, тя иде от Великия източник на Живота.
Приемете ли я с
Любов
, тя върви пред
вас, отваря пътя ви, приготвя условията за вашето светло бъдеще. Искате ли да живеете на Земята добре, всякога дръжте в ума си поне една светла мисъл и в сърцето си – поне едно светло чувство. Те ще бъдат бъдещите ваши спътници. И днес имате по дваматакива съпътници, които постоянно ви придружават. Ако още не
към текста >>
61.
УЧЕНИКЪТ И УЧЕНИЕТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Любовта
си
към
Бога
,
към
ближния
си и
към
себе
си.
само от онова, което прониква едновременно в ума, сърцето и във волята и става негова плът и кръв. Това е истинското знание, чрез което човек изпълнява Волята Божия. Чрез това знание той проявява
Любовта
си
към
Бога
,
към
ближния
си и
към
себе
си.
Ако не люби Бога, човек не може да люби и ближния си. Ако не люби ближния си, не може да люби и себе си. Любовта към Бога, към ближния
към текста >>
Бога
, човек не може да люби и
ближния
си.
Това е истинското знание, чрез което човек изпълнява Волята Божия. Чрез това знание той проявява Любовта си към Бога, към ближния си и към себе си. Ако не люби
Бога
, човек не може да люби и
ближния
си.
Ако не люби ближния си, не може да люби и себе си. Любовта към Бога, към ближния и към себе си е една от живите формули, които човек трябва да приложи. Не ли я приложи, остава неразбрана.
към текста >>
Ако не люби
ближния
което човек изпълнява Волята Божия. Чрез това знание той проявява Любовта си към Бога, към ближния си и към себе си. Ако не люби Бога, човек не може да люби и ближния си.
Ако не люби
ближния
си, не може да люби и себе си. Любовта към Бога, към ближния и към себе си е една от живите формули, които човек трябва да приложи. Не ли я приложи, остава неразбрана.
към текста >>
си, не може да люби и
себе
си.
Чрез това знание той проявява Любовта си към Бога, към ближния си и към себе си. Ако не люби Бога, човек не може да люби и ближния си. Ако не люби ближния
си, не може да люби и
себе
си.
Любовта към Бога, към ближния и към себе си е една от живите формули, които човек трябва да приложи. Не ли я приложи, остава неразбрана.
към текста >>
Любовта
към
Бога
,
към
ближния
Любовта си към Бога, към ближния си и към себе си. Ако не люби Бога, човек не може да люби и ближния си. Ако не люби ближния си, не може да люби и себе си.
Любовта
към
Бога
,
към
ближния
и към себе си е една от живите формули, които човек трябва да приложи. Не ли я приложи, остава неразбрана.
към текста >>
и
към
себе
си е една от живите формули, които човек трябва да
Ако не люби Бога, човек не може да люби и ближния си. Ако не люби ближния си, не може да люби и себе си. Любовта към Бога, към ближния
и
към
себе
си е една от живите формули, които човек трябва да
приложи. Не ли я приложи, остава неразбрана.
към текста >>
62.
ВЯРАТА КАТО ПЪТ ЗА РЕАЛИЗИРАНЕ НА ИДЕИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Човек не може да реализира идеите си, докато не знае да управлява инструмента си, т. е.
• 693 • Вярата като път за реализиране на идеите.
Човек не може да реализира идеите си, докато не знае да управлява инструмента си, т. е.
мозъка си, ума си. Това се постига чрез познаване на Онзи, Който управлява целия свят. Вярата е първото условие за реализиране на нещата. Без Вяра в Бога, в душата, не е
към текста >>
мозъка си, ума си.
• 693 • Вярата като път за реализиране на идеите. Човек не може да реализира идеите си, докато не знае да управлява инструмента си, т. е.
мозъка си, ума си.
Това се постига чрез познаване на Онзи, Който управлява целия свят. Вярата е първото условие за реализиране на нещата. Без Вяра в Бога, в душата, не е възможно никакво приятелство.
към текста >>
Без Вяра в
Бога
, в душата, не е
Човек не може да реализира идеите си, докато не знае да управлява инструмента си, т. е. мозъка си, ума си. Това се постига чрез познаване на Онзи, Който управлява целия свят. Вярата е първото условие за реализиране на нещата.
Без Вяра в
Бога
, в душата, не е
възможно никакво приятелство. Изчезне ли Вярата, и връзката се прекъсва и приятелството престава да съществува. И тъй, като Вярата представя приятелски разговор с Бога, с ближния и със себе си, може да си представите какво нещо е Любовта. Да имаш абсолютна Вяра в някого, това значи той да бъде готов на всякакви услуги и жертви за теб – преди да си казал нуждите си, той вече ги задоволява.
към текста >>
И тъй, като Вярата представя приятелски разговор с
Бога
, с
ближния
и със
себе
си, може да си представите какво нещо е
познаване на Онзи, Който управлява целия свят. Вярата е първото условие за реализиране на нещата. Без Вяра в Бога, в душата, не е възможно никакво приятелство. Изчезне ли Вярата, и връзката се прекъсва и приятелството престава да съществува.
И тъй, като Вярата представя приятелски разговор с
Бога
, с
ближния
и със
себе
си, може да си представите какво нещо е
Любовта. Да имаш абсолютна Вяра в някого, това значи той да бъде готов на всякакви услуги и жертви за теб – преди да си казал нуждите си, той вече ги задоволява. Като ученици вие трябва да работите върху Вярата си в Бога, във Великото в света. Само Той може да ви повдигне, да ви даде подтик за работа.
към текста >>
Любовта
. Да имаш абсолютна Вяра в някого, това значи той да бъде готов на всякакви услуги и жертви за теб – преди да си казал
Вярата е първото условие за реализиране на нещата. Без Вяра в Бога, в душата, не е възможно никакво приятелство. Изчезне ли Вярата, и връзката се прекъсва и приятелството престава да съществува. И тъй, като Вярата представя приятелски разговор с Бога, с ближния и със себе си, може да си представите какво нещо е
Любовта
. Да имаш абсолютна Вяра в някого, това значи той да бъде готов на всякакви услуги и жертви за теб – преди да си казал
нуждите си, той вече ги задоволява. Като ученици вие трябва да работите върху Вярата си в Бога, във Великото в света. Само Той може да ви повдигне, да ви даде подтик за работа. Без Вяра в живота човек лесно отпада, губи дух и разположение.
към текста >>
нуждите си, той вече ги задоволява.
Без Вяра в Бога, в душата, не е възможно никакво приятелство. Изчезне ли Вярата, и връзката се прекъсва и приятелството престава да съществува. И тъй, като Вярата представя приятелски разговор с Бога, с ближния и със себе си, може да си представите какво нещо е Любовта. Да имаш абсолютна Вяра в някого, това значи той да бъде готов на всякакви услуги и жертви за теб – преди да си казал
нуждите си, той вече ги задоволява.
Като ученици вие трябва да работите върху Вярата си в Бога, във Великото в света. Само Той може да ви повдигне, да ви даде подтик за работа. Без Вяра в живота човек лесно отпада, губи дух и разположение. Достатъчно е да подигнете погледа си нагоре, към
към текста >>
Като ученици вие трябва да работите върху Вярата си в
Бога
, във Великото в света.
възможно никакво приятелство. Изчезне ли Вярата, и връзката се прекъсва и приятелството престава да съществува. И тъй, като Вярата представя приятелски разговор с Бога, с ближния и със себе си, може да си представите какво нещо е Любовта. Да имаш абсолютна Вяра в някого, това значи той да бъде готов на всякакви услуги и жертви за теб – преди да си казал нуждите си, той вече ги задоволява.
Като ученици вие трябва да работите върху Вярата си в
Бога
, във Великото в света.
Само Той може да ви повдигне, да ви даде подтик за работа. Без Вяра в живота човек лесно отпада, губи дух и разположение. Достатъчно е да подигнете погледа си нагоре, към Бога, за да почувствате Неговото присъствие.
към текста >>
Достатъчно е да подигнете погледа си нагоре,
към
нуждите си, той вече ги задоволява. Като ученици вие трябва да работите върху Вярата си в Бога, във Великото в света. Само Той може да ви повдигне, да ви даде подтик за работа. Без Вяра в живота човек лесно отпада, губи дух и разположение.
Достатъчно е да подигнете погледа си нагоре,
към
Бога, за да почувствате Неговото присъствие. Ще кажете, че Бог е далеч. Той е толкова далеч, колкото и близо. Той ходи по света и посещава всички страдащи, обременени и отчаяни.
към текста >>
Бога
, за да почувствате Неговото присъствие.
Като ученици вие трябва да работите върху Вярата си в Бога, във Великото в света. Само Той може да ви повдигне, да ви даде подтик за работа. Без Вяра в живота човек лесно отпада, губи дух и разположение. Достатъчно е да подигнете погледа си нагоре, към
Бога
, за да почувствате Неговото присъствие.
Ще кажете, че Бог е далеч. Той е толкова далеч, колкото и близо. Той ходи по света и посещава всички страдащи, обременени и отчаяни.
към текста >>
63.
Пътят на постиженията
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Първото и необходимо условие за всяко постижение е
Любовта
към
Бога
.
• 732 • Пътят на постиженията.
Първото и необходимо условие за всяко постижение е
Любовта
към
Бога
.
Значи първото условие за постигане и реализиране на нещата е човек да люби Бога, второто условие е Любовта към ближния, трето условие е Любов към себе си. Човек трябва да люби ближния си, за да се прояви, т. е. да изяви онова, което Бог е вложил в него. Да любиш Бога, това значи да приемеш нещо от Любовта му. Тази Любов ще я приемеш чрез ближните.
към текста >>
Значи първото условие за постигане и реализиране на нещата е човек да люби
Бога
, второто условие е
Любовта
към
ближния
, трето условие е
Любов
към
себе
си.
• 732 • Пътят на постиженията. Първото и необходимо условие за всяко постижение е Любовта към Бога.
Значи първото условие за постигане и реализиране на нещата е човек да люби
Бога
, второто условие е
Любовта
към
ближния
, трето условие е
Любов
към
себе
си.
Човек трябва да люби ближния си, за да се прояви, т. е. да изяви онова, което Бог е вложил в него. Да любиш Бога, това значи да приемеш нещо от Любовта му. Тази Любов ще я приемеш чрез ближните. Да любиш Бога, това значи да попаднеш в най-великия, най-тържествения и мощен момент за душата си, когато цялата Природа се открива пред теб.
към текста >>
Човек трябва да люби
ближния
си, за да се прояви, т. е.
• 732 • Пътят на постиженията. Първото и необходимо условие за всяко постижение е Любовта към Бога. Значи първото условие за постигане и реализиране на нещата е човек да люби Бога, второто условие е Любовта към ближния, трето условие е Любов към себе си.
Човек трябва да люби
ближния
си, за да се прояви, т. е.
да изяви онова, което Бог е вложил в него. Да любиш Бога, това значи да приемеш нещо от Любовта му. Тази Любов ще я приемеш чрез ближните. Да любиш Бога, това значи да попаднеш в най-великия, най-тържествения и мощен момент за душата си, когато цялата Природа се открива пред теб. И тъй, пазете трите важни отношения: Любов към Бога, към ближните, т. е.
към текста >>
Да любиш
Бога
, това значи да приемеш нещо от
Любовта
му.
• 732 • Пътят на постиженията. Първото и необходимо условие за всяко постижение е Любовта към Бога. Значи първото условие за постигане и реализиране на нещата е човек да люби Бога, второто условие е Любовта към ближния, трето условие е Любов към себе си. Човек трябва да люби ближния си, за да се прояви, т. е. да изяви онова, което Бог е вложил в него.
Да любиш
Бога
, това значи да приемеш нещо от
Любовта
му.
Тази Любов ще я приемеш чрез ближните. Да любиш Бога, това значи да попаднеш в най-великия, най-тържествения и мощен момент за душата си, когато цялата Природа се открива пред теб. И тъй, пазете трите важни отношения: Любов към Бога, към ближните, т. е. към Разумните същества, и Любов към себе си. С други думи казано, любете Бога, а към ближните и към себе си пазете отношения на взаимно почитание и уважение.
към текста >>
Тази
Любов
ще я приемеш чрез ближните.
Първото и необходимо условие за всяко постижение е Любовта към Бога. Значи първото условие за постигане и реализиране на нещата е човек да люби Бога, второто условие е Любовта към ближния, трето условие е Любов към себе си. Човек трябва да люби ближния си, за да се прояви, т. е. да изяви онова, което Бог е вложил в него. Да любиш Бога, това значи да приемеш нещо от Любовта му.
Тази
Любов
ще я приемеш чрез ближните.
Да любиш Бога, това значи да попаднеш в най-великия, най-тържествения и мощен момент за душата си, когато цялата Природа се открива пред теб. И тъй, пазете трите важни отношения: Любов към Бога, към ближните, т. е. към Разумните същества, и Любов към себе си. С други думи казано, любете Бога, а към ближните и към себе си пазете отношения на взаимно почитание и уважение. Който не люби Бога, той се страхува от Него.
към текста >>
Да любиш
Бога
, това значи да попаднеш в най-великия, най-тържествения и мощен момент за душата си, когато цялата Природа се открива пред теб.
Значи първото условие за постигане и реализиране на нещата е човек да люби Бога, второто условие е Любовта към ближния, трето условие е Любов към себе си. Човек трябва да люби ближния си, за да се прояви, т. е. да изяви онова, което Бог е вложил в него. Да любиш Бога, това значи да приемеш нещо от Любовта му. Тази Любов ще я приемеш чрез ближните.
Да любиш
Бога
, това значи да попаднеш в най-великия, най-тържествения и мощен момент за душата си, когато цялата Природа се открива пред теб.
И тъй, пазете трите важни отношения: Любов към Бога, към ближните, т. е. към Разумните същества, и Любов към себе си. С други думи казано, любете Бога, а към ближните и към себе си пазете отношения на взаимно почитание и уважение. Който не люби Бога, той се страхува от Него. За да се освободи от страха, човек трябва да приложи Любовта.
към текста >>
И тъй, пазете трите важни отношения:
Любов
към
Бога
,
към
ближните, т. е.
Човек трябва да люби ближния си, за да се прояви, т. е. да изяви онова, което Бог е вложил в него. Да любиш Бога, това значи да приемеш нещо от Любовта му. Тази Любов ще я приемеш чрез ближните. Да любиш Бога, това значи да попаднеш в най-великия, най-тържествения и мощен момент за душата си, когато цялата Природа се открива пред теб.
И тъй, пазете трите важни отношения:
Любов
към
Бога
,
към
ближните, т. е.
към Разумните същества, и Любов към себе си. С други думи казано, любете Бога, а към ближните и към себе си пазете отношения на взаимно почитание и уважение. Който не люби Бога, той се страхува от Него. За да се освободи от страха, човек трябва да приложи Любовта. Страхът спъва, ограничава човека, а Любовта го повдига и освобождава.
към текста >>
към
Разумните същества, и
Любов
към
себе
си.
да изяви онова, което Бог е вложил в него. Да любиш Бога, това значи да приемеш нещо от Любовта му. Тази Любов ще я приемеш чрез ближните. Да любиш Бога, това значи да попаднеш в най-великия, най-тържествения и мощен момент за душата си, когато цялата Природа се открива пред теб. И тъй, пазете трите важни отношения: Любов към Бога, към ближните, т. е.
към
Разумните същества, и
Любов
към
себе
си.
С други думи казано, любете Бога, а към ближните и към себе си пазете отношения на взаимно почитание и уважение. Който не люби Бога, той се страхува от Него. За да се освободи от страха, човек трябва да приложи Любовта. Страхът спъва, ограничава човека, а Любовта го повдига и освобождава. Любовта към Бога, Любовта към ближния и Любовта към себе си са три мощни формули, с които може да разрешавате всички мъчни задачи в живота си.
към текста >>
С други думи казано, любете
Бога
, а
към
ближните и
към
себе
си пазете отношения на взаимно почитание и уважение.
Да любиш Бога, това значи да приемеш нещо от Любовта му. Тази Любов ще я приемеш чрез ближните. Да любиш Бога, това значи да попаднеш в най-великия, най-тържествения и мощен момент за душата си, когато цялата Природа се открива пред теб. И тъй, пазете трите важни отношения: Любов към Бога, към ближните, т. е. към Разумните същества, и Любов към себе си.
С други думи казано, любете
Бога
, а
към
ближните и
към
себе
си пазете отношения на взаимно почитание и уважение.
Който не люби Бога, той се страхува от Него. За да се освободи от страха, човек трябва да приложи Любовта. Страхът спъва, ограничава човека, а Любовта го повдига и освобождава. Любовта към Бога, Любовта към ближния и Любовта към себе си са три мощни формули, с които може да разрешавате всички мъчни задачи в живота си. Колкото по-големи знания имате, толкова по-големи изпитания ще ви се дават.
към текста >>
Който не люби
Бога
, той се страхува от Него.
Тази Любов ще я приемеш чрез ближните. Да любиш Бога, това значи да попаднеш в най-великия, най-тържествения и мощен момент за душата си, когато цялата Природа се открива пред теб. И тъй, пазете трите важни отношения: Любов към Бога, към ближните, т. е. към Разумните същества, и Любов към себе си. С други думи казано, любете Бога, а към ближните и към себе си пазете отношения на взаимно почитание и уважение.
Който не люби
Бога
, той се страхува от Него.
За да се освободи от страха, човек трябва да приложи Любовта. Страхът спъва, ограничава човека, а Любовта го повдига и освобождава. Любовта към Бога, Любовта към ближния и Любовта към себе си са три мощни формули, с които може да разрешавате всички мъчни задачи в живота си. Колкото по-големи знания имате, толкова по-големи изпитания ще ви се дават. Всички хора ще минат през изпитанията на Йова и като ги издържат, ще придобият Новия живот с по-голяма Светлина и Мъдрост.
към текста >>
За да се освободи от страха, човек трябва да приложи
Любовта
.
Да любиш Бога, това значи да попаднеш в най-великия, най-тържествения и мощен момент за душата си, когато цялата Природа се открива пред теб. И тъй, пазете трите важни отношения: Любов към Бога, към ближните, т. е. към Разумните същества, и Любов към себе си. С други думи казано, любете Бога, а към ближните и към себе си пазете отношения на взаимно почитание и уважение. Който не люби Бога, той се страхува от Него.
За да се освободи от страха, човек трябва да приложи
Любовта
.
Страхът спъва, ограничава човека, а Любовта го повдига и освобождава. Любовта към Бога, Любовта към ближния и Любовта към себе си са три мощни формули, с които може да разрешавате всички мъчни задачи в живота си. Колкото по-големи знания имате, толкова по-големи изпитания ще ви се дават. Всички хора ще минат през изпитанията на Йова и като ги издържат, ще придобият Новия живот с по-голяма Светлина и Мъдрост. Като минете през тези изпитания, тогава ще придобиете нов живот, ново знание и голямо богатство.
към текста >>
Страхът спъва, ограничава човека, а
Любовта
го повдига и освобождава.
И тъй, пазете трите важни отношения: Любов към Бога, към ближните, т. е. към Разумните същества, и Любов към себе си. С други думи казано, любете Бога, а към ближните и към себе си пазете отношения на взаимно почитание и уважение. Който не люби Бога, той се страхува от Него. За да се освободи от страха, човек трябва да приложи Любовта.
Страхът спъва, ограничава човека, а
Любовта
го повдига и освобождава.
Любовта към Бога, Любовта към ближния и Любовта към себе си са три мощни формули, с които може да разрешавате всички мъчни задачи в живота си. Колкото по-големи знания имате, толкова по-големи изпитания ще ви се дават. Всички хора ще минат през изпитанията на Йова и като ги издържат, ще придобият Новия живот с по-голяма Светлина и Мъдрост. Като минете през тези изпитания, тогава ще придобиете нов живот, ново знание и голямо богатство.
към текста >>
Любовта
към
Бога
,
Любовта
към
ближния
и
Любовта
към
себе
си са три мощни формули, с които може да разрешавате всички мъчни задачи в живота си.
към Разумните същества, и Любов към себе си. С други думи казано, любете Бога, а към ближните и към себе си пазете отношения на взаимно почитание и уважение. Който не люби Бога, той се страхува от Него. За да се освободи от страха, човек трябва да приложи Любовта. Страхът спъва, ограничава човека, а Любовта го повдига и освобождава.
Любовта
към
Бога
,
Любовта
към
ближния
и
Любовта
към
себе
си са три мощни формули, с които може да разрешавате всички мъчни задачи в живота си.
Колкото по-големи знания имате, толкова по-големи изпитания ще ви се дават. Всички хора ще минат през изпитанията на Йова и като ги издържат, ще придобият Новия живот с по-голяма Светлина и Мъдрост. Като минете през тези изпитания, тогава ще придобиете нов живот, ново знание и голямо богатство.
към текста >>
Като минете през тези изпитания, тогава ще придобиете нов живот, ново знание и голямо
богатство
.
За да се освободи от страха, човек трябва да приложи Любовта. Страхът спъва, ограничава човека, а Любовта го повдига и освобождава. Любовта към Бога, Любовта към ближния и Любовта към себе си са три мощни формули, с които може да разрешавате всички мъчни задачи в живота си. Колкото по-големи знания имате, толкова по-големи изпитания ще ви се дават. Всички хора ще минат през изпитанията на Йова и като ги издържат, ще придобият Новия живот с по-голяма Светлина и Мъдрост.
Като минете през тези изпитания, тогава ще придобиете нов живот, ново знание и голямо
богатство
.
към текста >>
64.
5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И колкото повече човек се издига в развитието си, той постепенно отпушва запушените в него течения, а когато отпуши и дванадесетте, дванадесетте извора на живота, в него ще потекат всички творчески сили на Космоса и той ще постигне съвършенството.
Това е съвършеният, безсмъртният индивид. Така че съвременната астрология поддържа, че има седем творчески принципа, локализирани в седем небесни тела на нашата слънчева система, които взимат активно участие в общата еволюция на съществата от минерала до човека с напълно пробудено самосъзнание. Някои астролози поддържат, че останалите пет планети се явяват като октава на първите. Но според друго, по-дълбоко схващане, имаме дванадесет планетни течения, дванадесет планетни принципа, само че пет от тях, както казва Учителят, засега са запушени за общото развитие и то се извършва под влиянието на останалите седем. Затова именно астрологията засега изучава само седемте планетни течения, които взимат активно участие в развитието.
И колкото повече човек се издига в развитието си, той постепенно отпушва запушените в него течения, а когато отпуши и дванадесетте, дванадесетте извора на живота, в него ще потекат всички творчески сили на Космоса и той ще постигне съвършенството.
Когато древните развиха геоцентричната теория за строежа на нашата система, те имаха предвид именно действието на планетните течения в аурата на Земята и психологически - в човешкото съзнание. Така че всъщност имаме дванадесет планети, които отговарят на дванадесетте зодиакални знака, като всяка планета е проводник на силите на един знак. Както видяхме, зодиакалните знаци представят живи образи от космичното пространство, през което минава Слънцето, което поглъща, така да се каже, разумните сили на тези живи области и от своя страна ги предава на планетите. Така че всяка планета е динамично проявление на един знак. Знаците представят вродените, но скрити качества на организма, а планетите символизират онези активни сили, които пробуждат тези скрити свойства.
към текста >>
Негативният полюс, който възприема, асимилира съответната енергия, приспособявайки я
към
целта и задачата, изпълнявани от него в космичното проявление, е самата планета.
Меркурий, Венера, Луна, Слънце, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, Плутон. Уран, Нептун и Плутон се считат като октава съответно на Меркурий, Венера и Марс. *** Всички творчески принципи в своето проявление се поляризират като положителен полюс - полюсът, от който идват импулсите, който дава ход на енергията. Той се намира в Слънцето.
Негативният полюс, който възприема, асимилира съответната енергия, приспособявайки я
към
целта и задачата, изпълнявани от него в космичното проявление, е самата планета.
Така че можем да кажем, че Слънцето е положително наелектризирано и тази огромна електрическа сила действа върху планетите, както електрическият ток действа върху желязна пръчка и я намагнитизира. По тази начин планетите се превръщат в магнетични центрове под въздействието на положителното електричество на Слънцето. Планетите като възприемащи центрове поглъщат само известни елементи от слънчевата енергия и ги превръщат в специфична енергия, присъща само на дадената планета. Всяка планета има своя специфична гама на трептения в зависимост от мястото, което заема във великата симфония на Вселената. Затова астрологичната наука казва, че всяка планета отговаря на определен тон от гамата и на даден цвят от спектъра.
към текста >>
Планетите се движат по елипси, в един от фокусите на които се намира Слънцето.
Великите посветени чуват тази музика, тази хармония на сферите, както я нарича Питагор. Преди да класифицирам и конкретизирам качествата и естеството на всяка планетна енергия, ще дам някои елементарни астрологически данни, които ще са нужни на онези, които не са запознати поне с елементарна астрономия. Слънцето, Луната и планетите са известни на астрономите и астролозите под следните имена и символи: Слънце , Меркурий , Венера , Земя, Марс , Юпитер , Сатурн , Уран , Нептун , Плутон . Меркурий и Венера са по-близо до Слънцето, отколкото Земята, затова се наричат вътрешни (долни) планети, а Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун и Плутон се наричат външни (горни) планети.
Планетите се движат по елипси, в един от фокусите на които се намира Слънцето.
Тези елипси са много близки до кръга. Плоскостите на планетните орбити са малко наклонени - както една спрямо друга, така и спрямо еклиптиката. Планетите на небето се намират все по-близо до еклиптиката или, както се казва, движат се по плоскостта на еклиптиката. Различните планети са различно отдалечени от Слънцето, движат се с нееднакви скорости и за различно време обикалят около него. Меркурий
към текста >>
Всяка планета е силов център със специфична функция в Космоса и в зависимост от тази си функция поглъща и съответната енергия от Слънцето, която асимилира и трансформира, приспособявайки я
към
своето естество, придавайки й собствените си качества и свойства.
Според окултната наука истината е по-друга. Както казах, планетите се движат по елипси в един от фокусите, на които се намира Слънцето. Когато планетите са най-близо до светилото, казва се, че са в перихелий, а когато са най-отдалечени са в афелий. Сега след тези кратки астрономически сведения ще изложа накратко характера на планетните течения, които са свързани с тези планети и действат като сили в аурата на Земята и в съзнанието на хората. Казах, че всяка планета е един силов център, превърнат в специфично магнетично поле под действието на положителната слънчева енергия.
Всяка планета е силов център със специфична функция в Космоса и в зависимост от тази си функция поглъща и съответната енергия от Слънцето, която асимилира и трансформира, приспособявайки я
към
своето естество, придавайки й собствените си качества и свойства.
Всяка планета поглъща онзи лъч от спектъра на Слънцето, от който самата тя е направена. Слънцето е център на всички космични сили в нашата система. Понеже цялата система е един жив организъм, то енергиите, които функционират в този организъм, в своето проявление се диференцират и проявяват чрез различни органи в организма, но остават свързани и със Слънцето. Слънцето запазва за себе си една специфична енергия, един специфичен принцип на действие - запазва за себе си един тон, един цвят в космичната симфония. Слънцето е главен фактор за духовната и физическа еволюция на света и човека.
към текста >>
Слънцето запазва за
себе
си една специфична енергия, един специфичен принцип на действие - запазва за
себе
си един тон, един цвят в космичната симфония.
Казах, че всяка планета е един силов център, превърнат в специфично магнетично поле под действието на положителната слънчева енергия. Всяка планета е силов център със специфична функция в Космоса и в зависимост от тази си функция поглъща и съответната енергия от Слънцето, която асимилира и трансформира, приспособявайки я към своето естество, придавайки й собствените си качества и свойства. Всяка планета поглъща онзи лъч от спектъра на Слънцето, от който самата тя е направена. Слънцето е център на всички космични сили в нашата система. Понеже цялата система е един жив организъм, то енергиите, които функционират в този организъм, в своето проявление се диференцират и проявяват чрез различни органи в организма, но остават свързани и със Слънцето.
Слънцето запазва за
себе
си една специфична енергия, един специфичен принцип на действие - запазва за
себе
си един тон, един цвят в космичната симфония.
Слънцето е главен фактор за духовната и физическа еволюция на света и човека. Затова неговото влияние, както и това на Луната, е най-важно в хороскопа. При разглеждане на един хороскоп тези два центъра изпъкват на първо място. Ако Слънцето е силно и добре поставено в хороскопа, то показва добра морална основа в характера и жизненост, а при лошо положение и аспект - в зависимост от раняващата планета, проявява и отрицателни качества, които нарушават равновесието в живота и се изразяват като слаба жизненост, неморалност, високомерие, егоизъм, гордост, презрение към нискостоящите и пр. Слънцето упражнява по-силно влияние през втората половина от живота; през първата половина, особено през детството, по-голямо въздействие има Луната.
към текста >>
Ако Слънцето е силно и добре поставено в хороскопа, то показва добра морална основа в характера и жизненост, а при лошо положение и аспект - в зависимост от раняващата планета, проявява и отрицателни качества, които нарушават равновесието в живота и се изразяват като слаба жизненост, неморалност, високомерие, егоизъм, гордост, презрение
към
нискостоящите и пр.
Понеже цялата система е един жив организъм, то енергиите, които функционират в този организъм, в своето проявление се диференцират и проявяват чрез различни органи в организма, но остават свързани и със Слънцето. Слънцето запазва за себе си една специфична енергия, един специфичен принцип на действие - запазва за себе си един тон, един цвят в космичната симфония. Слънцето е главен фактор за духовната и физическа еволюция на света и човека. Затова неговото влияние, както и това на Луната, е най-важно в хороскопа. При разглеждане на един хороскоп тези два центъра изпъкват на първо място.
Ако Слънцето е силно и добре поставено в хороскопа, то показва добра морална основа в характера и жизненост, а при лошо положение и аспект - в зависимост от раняващата планета, проявява и отрицателни качества, които нарушават равновесието в живота и се изразяват като слаба жизненост, неморалност, високомерие, егоизъм, гордост, презрение
към
нискостоящите и пр.
Слънцето упражнява по-силно влияние през втората половина от живота; през първата половина, особено през детството, по-голямо въздействие има Луната. Слънцето е огнено, горещо, сухо, позитивно-енергично. В хороскопа има отношение към бащата и индивидуалността, духът на човека в неговото проявление. Управлява тези части от тялото, които управлява и знакът Лъв - сърцето, артериите, гърдите и гърба. Управлява също и дясното око при мъжа и лявото при жената.
към текста >>
В хороскопа има отношение
към
бащата и индивидуалността, духът на човека в неговото проявление.
Затова неговото влияние, както и това на Луната, е най-важно в хороскопа. При разглеждане на един хороскоп тези два центъра изпъкват на първо място. Ако Слънцето е силно и добре поставено в хороскопа, то показва добра морална основа в характера и жизненост, а при лошо положение и аспект - в зависимост от раняващата планета, проявява и отрицателни качества, които нарушават равновесието в живота и се изразяват като слаба жизненост, неморалност, високомерие, егоизъм, гордост, презрение към нискостоящите и пр. Слънцето упражнява по-силно влияние през втората половина от живота; през първата половина, особено през детството, по-голямо въздействие има Луната. Слънцето е огнено, горещо, сухо, позитивно-енергично.
В хороскопа има отношение
към
бащата и индивидуалността, духът на човека в неговото проявление.
Управлява тези части от тялото, които управлява и знакът Лъв - сърцето, артериите, гърдите и гърба. Управлява също и дясното око при мъжа и лявото при жената. Слънцето е носител на живота и е сърцето на нашата система. И в човека то управлява сърцето, както Слънцето дава живот на цялата система. Затова положението на Слънцето в хороскопа е от голямо значение, защото то ще ни покаже в какво състояние се намира животът в своето проявление в конкретен човек.
към текста >>
Тя предразполага
към
всевъзможни обикновени професии и под нейно влияние са домакините, слугите, готвачите, рибарите, дребните търговци и пр.
В хороскопа тя представя майката и личността на човека, нисшата променлива природа, докато Слънцето, както казах, представя индивидуалността, висшата природа - духът. В тялото тя управлява жлезите, лимфната система, стомаха, гърдите, симпатичната нервна система и лявото око у мъжа и дясно- то у жената. Болестите са на частите, които управлява стомахът, още задух, шарка, спазми и пр. В мозъка управлява центъра на въображението. Докато Слънцето е емблема на властта и висшите държавни сановници, то Луната представя народа, широките народни маси и в частност майката и съпругата - жената въобще.
Тя предразполага
към
всевъзможни обикновени професии и под нейно влияние са домакините, слугите, готвачите, рибарите, дребните търговци и пр.
Предразполага към пътешествия, предимно морски. Луната, като дете на Земята и отстояща най-близо до нея, отразява и ни предава енергията, която Земята получава от Слънцето. Тя е онази енергия, която произвежда всички вегетативни процеси в цялата органична природа - растеж, асимилиране, размножаване, с една дума - целия органичен живот на Земята е обусловен от Луната. Когато Луната се пълни, в нея настъпва прилив, с което настъпва прилив и в цялата природа - всичко започва да расте. Животът на Земята в сегашната му форма не би съществувал без Луната.
към текста >>
Предразполага
към
пътешествия, предимно морски.
В тялото тя управлява жлезите, лимфната система, стомаха, гърдите, симпатичната нервна система и лявото око у мъжа и дясно- то у жената. Болестите са на частите, които управлява стомахът, още задух, шарка, спазми и пр. В мозъка управлява центъра на въображението. Докато Слънцето е емблема на властта и висшите държавни сановници, то Луната представя народа, широките народни маси и в частност майката и съпругата - жената въобще. Тя предразполага към всевъзможни обикновени професии и под нейно влияние са домакините, слугите, готвачите, рибарите, дребните търговци и пр.
Предразполага
към
пътешествия, предимно морски.
Луната, като дете на Земята и отстояща най-близо до нея, отразява и ни предава енергията, която Земята получава от Слънцето. Тя е онази енергия, която произвежда всички вегетативни процеси в цялата органична природа - растеж, асимилиране, размножаване, с една дума - целия органичен живот на Земята е обусловен от Луната. Когато Луната се пълни, в нея настъпва прилив, с което настъпва прилив и в цялата природа - всичко започва да расте. Животът на Земята в сегашната му форма не би съществувал без Луната. Тя е, както казват астролозите, онази мирова майка, която храни с млякото си всичко израстващо в природата.
към текста >>
Луната, както и всички планети в проявлението си, претърпява известни видоизменения - в зависимост от знака, който заема.
Тя не се движи като Слънцето точно по еклиптиката, а се отклонява на север и на юг от нея и затова се казва, че има северна или южна широчина (северно или южно отклонение от еклиптиката), както планетите. Луната е като медиум, който възприема влиянието на всички планети и ги предава на Земята. Затова нейните аспекти са от голямо значение особено хармоничните. Добрите й аспекти с Венера и Юпитер показват благополучие в материалния живот. Когато Луната е в лош аспект със Сатурн, това показва големи спънки и противоречия в живота.
Луната, както и всички планети в проявлението си, претърпява известни видоизменения - в зависимост от знака, който заема.
Върху този въпрос ще се спрем по нататък. Лошо аспектирана Луна е признак за лошо здраве - особено в детството. МЕРКУРИЙ представя интелектуалния принцип, който схваща съотношението между нещата. Той е свързан между другото и със звука - онзи елемент, в който звучат тоновете. В природата представя принципа на виждането и познанието.
към текста >>
Има отношение
към
конкретния, обективния ум, речта, образованието, събранията, писмеността, книгите, писмата, писателите, секретарите, учителите, издателите, ораторите, книжарите, пътуващите търговски агенти и пр.
В природата представя принципа на виждането и познанието. В мозъка управлява центровете за мярка, число, форма, пространство, тон и др. И всички идеи за сравнение се дължат на Меркурий. Меркурий е въздушен, умствен, нервен, променлив, колеблив, приспособяващ се, сух и студен. В организма управлява мозъка, нервната система, езика, устата, ръцете.
Има отношение
към
конкретния, обективния ум, речта, образованието, събранията, писмеността, книгите, писмата, писателите, секретарите, учителите, издателите, ораторите, книжарите, пътуващите търговски агенти и пр.
С една дума, предразполага към професии, свързани с интелектуалната дейност и предразполага към литература и наука. Той се счита за планета на знанието и определя умствените способности на човека. Самата му природа е такава, че възприема естеството на планетата, с която е в най-близък аспект. Наречен е от древните посланик на боговете, защото възприема и предава влиянието на планетите, с които е свързан - ако не образува аспекти, ще отрази природата на знака, който заема. Така например, поставен в огнените знаци, той прави мисленето остро, бързо.
към текста >>
С една дума, предразполага
към
професии, свързани с интелектуалната дейност и предразполага
към
литература и наука.
В мозъка управлява центровете за мярка, число, форма, пространство, тон и др. И всички идеи за сравнение се дължат на Меркурий. Меркурий е въздушен, умствен, нервен, променлив, колеблив, приспособяващ се, сух и студен. В организма управлява мозъка, нервната система, езика, устата, ръцете. Има отношение към конкретния, обективния ум, речта, образованието, събранията, писмеността, книгите, писмата, писателите, секретарите, учителите, издателите, ораторите, книжарите, пътуващите търговски агенти и пр.
С една дума, предразполага
към
професии, свързани с интелектуалната дейност и предразполага
към
литература и наука.
Той се счита за планета на знанието и определя умствените способности на човека. Самата му природа е такава, че възприема естеството на планетата, с която е в най-близък аспект. Наречен е от древните посланик на боговете, защото възприема и предава влиянието на планетите, с които е свързан - ако не образува аспекти, ще отрази природата на знака, който заема. Така например, поставен в огнените знаци, той прави мисленето остро, бързо. Във въздушните знаци Везни и Водолей придава идеалистичност и художественост, а в Близнаци носи проницателност.
към текста >>
Родените под влиянието на тази енергия са активни, пъргави, делови, променливи, предприемчиви, способни за работа и обичащи труда, склонни
към
многобройни връзки и отношения.
Енергията, която Меркурий възприема от Слънцето, е жива, подвижна и интелектуална. Тя отговаря на жълтия цвят и на тона ми. Чистият жълт цвят внася вътрешно равновесие между мисли и чувства. Укрепва и подхранва мисълта, произвежда мир, тишина и спокойствие. Приет в нечист вид, произвежда болезнени телесни и душевни състояния.
Родените под влиянието на тази енергия са активни, пъргави, делови, променливи, предприемчиви, способни за работа и обичащи труда, склонни
към
многобройни връзки и отношения.
Това са хора, жадни за знание и винаги добре осведомени за нещата, изобретателни, остроумни, подвижни. ВЕНЕРА. В древността са я познавали като богиня на любовта. Гърците са я наричали Афродита, финикийците - Астарта, индусите - Лакшми и пр. Във великия небесен човек Венера се явява елемента любов в неговата душа. Тя е топла, влажна, сангвинична, любвеобилна, срамежлива и плодоносна.
към текста >>
ВЕНЕРА. В древността са я познавали като богиня на
любовта
.
Чистият жълт цвят внася вътрешно равновесие между мисли и чувства. Укрепва и подхранва мисълта, произвежда мир, тишина и спокойствие. Приет в нечист вид, произвежда болезнени телесни и душевни състояния. Родените под влиянието на тази енергия са активни, пъргави, делови, променливи, предприемчиви, способни за работа и обичащи труда, склонни към многобройни връзки и отношения. Това са хора, жадни за знание и винаги добре осведомени за нещата, изобретателни, остроумни, подвижни.
ВЕНЕРА. В древността са я познавали като богиня на
любовта
.
Гърците са я наричали Афродита, финикийците - Астарта, индусите - Лакшми и пр. Във великия небесен човек Венера се явява елемента любов в неговата душа. Тя е топла, влажна, сангвинична, любвеобилна, срамежлива и плодоносна. В тялото управлява гърлото, врата, бъбреците, брадата, слабините, гърдите, устата, вътрешните полови органи. Тя е планета на любовта, изкуството и красотата, предразполага към музика, поезия и рисуване.
към текста >>
Във великия небесен човек Венера се явява елемента
любов
в неговата душа.
Приет в нечист вид, произвежда болезнени телесни и душевни състояния. Родените под влиянието на тази енергия са активни, пъргави, делови, променливи, предприемчиви, способни за работа и обичащи труда, склонни към многобройни връзки и отношения. Това са хора, жадни за знание и винаги добре осведомени за нещата, изобретателни, остроумни, подвижни. ВЕНЕРА. В древността са я познавали като богиня на любовта. Гърците са я наричали Афродита, финикийците - Астарта, индусите - Лакшми и пр.
Във великия небесен човек Венера се явява елемента
любов
в неговата душа.
Тя е топла, влажна, сангвинична, любвеобилна, срамежлива и плодоносна. В тялото управлява гърлото, врата, бъбреците, брадата, слабините, гърдите, устата, вътрешните полови органи. Тя е планета на любовта, изкуството и красотата, предразполага към музика, поезия и рисуване. Обича танците и веселбите. Предразполага и към търговия с музикални инструменти, украшения, накити и пр.
към текста >>
Тя е планета на
любовта
, изкуството и красотата, предразполага
към
музика, поезия и рисуване.
ВЕНЕРА. В древността са я познавали като богиня на любовта. Гърците са я наричали Афродита, финикийците - Астарта, индусите - Лакшми и пр. Във великия небесен човек Венера се явява елемента любов в неговата душа. Тя е топла, влажна, сангвинична, любвеобилна, срамежлива и плодоносна. В тялото управлява гърлото, врата, бъбреците, брадата, слабините, гърдите, устата, вътрешните полови органи.
Тя е планета на
любовта
, изкуството и красотата, предразполага
към
музика, поезия и рисуване.
Обича танците и веселбите. Предразполага и към търговия с музикални инструменти, украшения, накити и пр. Тя представя живота на чувствата във всичките му вариации. Като започнем от домашните и полови чувства и свършим с Любовта към ближния и към Бога, всичко това е под властта на Венера. Във висшите си проявления създава едно чувство на идеализъм и любов към изкуството и красотата.
към текста >>
Предразполага и
към
търговия с музикални инструменти, украшения, накити и пр.
Във великия небесен човек Венера се явява елемента любов в неговата душа. Тя е топла, влажна, сангвинична, любвеобилна, срамежлива и плодоносна. В тялото управлява гърлото, врата, бъбреците, брадата, слабините, гърдите, устата, вътрешните полови органи. Тя е планета на любовта, изкуството и красотата, предразполага към музика, поезия и рисуване. Обича танците и веселбите.
Предразполага и
към
търговия с музикални инструменти, украшения, накити и пр.
Тя представя живота на чувствата във всичките му вариации. Като започнем от домашните и полови чувства и свършим с Любовта към ближния и към Бога, всичко това е под властта на Венера. Във висшите си проявления създава едно чувство на идеализъм и любов към изкуството и красотата. Тя дава и музикално чувство на музикантите. Когато заема силна позиция в хороскопа, създава ранно влечение към другия пол и събужда любов към всичко хубаво и красиво.
към текста >>
Като започнем от домашните и полови чувства и свършим с
Любовта
към
ближния
и
към
Бога
, всичко това е под властта на Венера.
В тялото управлява гърлото, врата, бъбреците, брадата, слабините, гърдите, устата, вътрешните полови органи. Тя е планета на любовта, изкуството и красотата, предразполага към музика, поезия и рисуване. Обича танците и веселбите. Предразполага и към търговия с музикални инструменти, украшения, накити и пр. Тя представя живота на чувствата във всичките му вариации.
Като започнем от домашните и полови чувства и свършим с
Любовта
към
ближния
и
към
Бога
, всичко това е под властта на Венера.
Във висшите си проявления създава едно чувство на идеализъм и любов към изкуството и красотата. Тя дава и музикално чувство на музикантите. Когато заема силна позиция в хороскопа, създава ранно влечение към другия пол и събужда любов към всичко хубаво и красиво. Следователно можем да различим две влияния на Венера - висше и низше. И Платон като говори за нея, казва, че има две Венери.
към текста >>
Във висшите си проявления създава едно чувство на идеализъм и
любов
към
изкуството и красотата.
Тя е планета на любовта, изкуството и красотата, предразполага към музика, поезия и рисуване. Обича танците и веселбите. Предразполага и към търговия с музикални инструменти, украшения, накити и пр. Тя представя живота на чувствата във всичките му вариации. Като започнем от домашните и полови чувства и свършим с Любовта към ближния и към Бога, всичко това е под властта на Венера.
Във висшите си проявления създава едно чувство на идеализъм и
любов
към
изкуството и красотата.
Тя дава и музикално чувство на музикантите. Когато заема силна позиция в хороскопа, създава ранно влечение към другия пол и събужда любов към всичко хубаво и красиво. Следователно можем да различим две влияния на Венера - висше и низше. И Платон като говори за нея, казва, че има две Венери. Тя има отношение към приятелството, любовните преживявания и брака.
към текста >>
Когато заема силна позиция в хороскопа, създава ранно влечение
към
другия пол и събужда
любов
към
всичко хубаво и красиво.
Предразполага и към търговия с музикални инструменти, украшения, накити и пр. Тя представя живота на чувствата във всичките му вариации. Като започнем от домашните и полови чувства и свършим с Любовта към ближния и към Бога, всичко това е под властта на Венера. Във висшите си проявления създава едно чувство на идеализъм и любов към изкуството и красотата. Тя дава и музикално чувство на музикантите.
Когато заема силна позиция в хороскопа, създава ранно влечение
към
другия пол и събужда
любов
към
всичко хубаво и красиво.
Следователно можем да различим две влияния на Венера - висше и низше. И Платон като говори за нея, казва, че има две Венери. Тя има отношение към приятелството, любовните преживявания и брака. Обича веселите компании, удоволствията и забавленията - театрите, концертите, тоалетите и вкусните ястия. Нейните болести са на частите, които тя управлява и се пораждат най-често от излишеството в яденето, пиянство, удоволствия и пр.
към текста >>
Тя има отношение
към
приятелството,
любовните
преживявания и брака.
Във висшите си проявления създава едно чувство на идеализъм и любов към изкуството и красотата. Тя дава и музикално чувство на музикантите. Когато заема силна позиция в хороскопа, създава ранно влечение към другия пол и събужда любов към всичко хубаво и красиво. Следователно можем да различим две влияния на Венера - висше и низше. И Платон като говори за нея, казва, че има две Венери.
Тя има отношение
към
приятелството,
любовните
преживявания и брака.
Обича веселите компании, удоволствията и забавленията - театрите, концертите, тоалетите и вкусните ястия. Нейните болести са на частите, които тя управлява и се пораждат най-често от излишеството в яденето, пиянство, удоволствия и пр. С други думи болестите й произтичат от нечиста кръв. Венера е онази енергия, която стои зад ясносиния цвят и тона сол. „Ясносиният цвят в своите по-високи трептения внася духовен подем, разширение на чувствата, облагородява сърцето.
към текста >>
Тъй като тази енергия е свързана предимно с емоционалния живот, то тя дава импулс и копнеж
към
всичко красиво и изящно.
Венера е онази енергия, която стои зад ясносиния цвят и тона сол. „Ясносиният цвят в своите по-високи трептения внася духовен подем, разширение на чувствата, облагородява сърцето. Той събужда най-възвишените емоции у човека, окриля неговия идеализъм и вяра. Приет в малко количество и нечист вид, той носи съмнение, безверие, малодушие.” (Учителят). Тази енергия е гореща и импулсивна по вътрешните си свойства, но от външната страна е хладна и влажна.
Тъй като тази енергия е свързана предимно с емоционалния живот, то тя дава импулс и копнеж
към
всичко красиво и изящно.
Вдъхновява поета, изящния вкус, деликатната чувствителност, артистичните дарби, кротостта, мекотата, любовта към удоволствията, както и склонността към бездействие; тя прави работите приятни и благополучни. Носи сполука както в селскостопанските, така и в артистичните занятия. Редом с Юпитер тя е най-благотворна от всички планети. В известно отношение Венера се разглежда като полярна с Марс, понеже Венера управлява любовта и чувствата във всичките им гами, а Марс е планета на страстта. Затова енергията на Марс трябва да бъде победена, за да се прояви в цялата си чистота възвишената природа на Венера.
към текста >>
Вдъхновява поета, изящния вкус, деликатната чувствителност, артистичните дарби, кротостта, мекотата,
любовта
към
удоволствията, както и склонността
към
бездействие; тя прави работите приятни и благополучни.
„Ясносиният цвят в своите по-високи трептения внася духовен подем, разширение на чувствата, облагородява сърцето. Той събужда най-възвишените емоции у човека, окриля неговия идеализъм и вяра. Приет в малко количество и нечист вид, той носи съмнение, безверие, малодушие.” (Учителят). Тази енергия е гореща и импулсивна по вътрешните си свойства, но от външната страна е хладна и влажна. Тъй като тази енергия е свързана предимно с емоционалния живот, то тя дава импулс и копнеж към всичко красиво и изящно.
Вдъхновява поета, изящния вкус, деликатната чувствителност, артистичните дарби, кротостта, мекотата,
любовта
към
удоволствията, както и склонността
към
бездействие; тя прави работите приятни и благополучни.
Носи сполука както в селскостопанските, така и в артистичните занятия. Редом с Юпитер тя е най-благотворна от всички планети. В известно отношение Венера се разглежда като полярна с Марс, понеже Венера управлява любовта и чувствата във всичките им гами, а Марс е планета на страстта. Затова енергията на Марс трябва да бъде победена, за да се прояви в цялата си чистота възвишената природа на Венера. В хороскопа представя сестрите, любовниците, жената.
към текста >>
В известно отношение Венера се разглежда като полярна с Марс, понеже Венера управлява
любовта
и чувствата във всичките им гами, а Марс е планета на страстта.
Тази енергия е гореща и импулсивна по вътрешните си свойства, но от външната страна е хладна и влажна. Тъй като тази енергия е свързана предимно с емоционалния живот, то тя дава импулс и копнеж към всичко красиво и изящно. Вдъхновява поета, изящния вкус, деликатната чувствителност, артистичните дарби, кротостта, мекотата, любовта към удоволствията, както и склонността към бездействие; тя прави работите приятни и благополучни. Носи сполука както в селскостопанските, така и в артистичните занятия. Редом с Юпитер тя е най-благотворна от всички планети.
В известно отношение Венера се разглежда като полярна с Марс, понеже Венера управлява
любовта
и чувствата във всичките им гами, а Марс е планета на страстта.
Затова енергията на Марс трябва да бъде победена, за да се прояви в цялата си чистота възвишената природа на Венера. В хороскопа представя сестрите, любовниците, жената. МАРС. Зад тази енергия стои червеният цвят и нотата до. „Червеният цвят сам по себе си е проява на един висш свят. Той е емблема на живота, който произтича от Любовта.
към текста >>
В хороскопа представя сестрите,
любовниците
, жената.
Вдъхновява поета, изящния вкус, деликатната чувствителност, артистичните дарби, кротостта, мекотата, любовта към удоволствията, както и склонността към бездействие; тя прави работите приятни и благополучни. Носи сполука както в селскостопанските, така и в артистичните занятия. Редом с Юпитер тя е най-благотворна от всички планети. В известно отношение Венера се разглежда като полярна с Марс, понеже Венера управлява любовта и чувствата във всичките им гами, а Марс е планета на страстта. Затова енергията на Марс трябва да бъде победена, за да се прояви в цялата си чистота възвишената природа на Венера.
В хороскопа представя сестрите,
любовниците
, жената.
МАРС. Зад тази енергия стои червеният цвят и нотата до. „Червеният цвят сам по себе си е проява на един висш свят. Той е емблема на живота, който произтича от Любовта. Затова червеният цвят винаги носи животворна сила. В своите чисти прояви той е толкова деликатен и красив, че ако само се докосне човек до него, той ще му внесе интензивните трептения на един висш живот.
към текста >>
„Червеният цвят сам по
себе
си е проява на един висш свят.
Редом с Юпитер тя е най-благотворна от всички планети. В известно отношение Венера се разглежда като полярна с Марс, понеже Венера управлява любовта и чувствата във всичките им гами, а Марс е планета на страстта. Затова енергията на Марс трябва да бъде победена, за да се прояви в цялата си чистота възвишената природа на Венера. В хороскопа представя сестрите, любовниците, жената. МАРС. Зад тази енергия стои червеният цвят и нотата до.
„Червеният цвят сам по
себе
си е проява на един висш свят.
Той е емблема на живота, който произтича от Любовта. Затова червеният цвят винаги носи животворна сила. В своите чисти прояви той е толкова деликатен и красив, че ако само се докосне човек до него, той ще му внесе интензивните трептения на един висш живот. Но колкото червеният цвят слиза от октава на октава по-надолу, той става все по-груб, докато във физическия свят започва да действа възбудително върху хората. Той внася енергия, но засилва преди всичко борческите и разрушителни инстинкти.
към текста >>
Той е емблема на живота, който произтича от
Любовта
.
В известно отношение Венера се разглежда като полярна с Марс, понеже Венера управлява любовта и чувствата във всичките им гами, а Марс е планета на страстта. Затова енергията на Марс трябва да бъде победена, за да се прояви в цялата си чистота възвишената природа на Венера. В хороскопа представя сестрите, любовниците, жената. МАРС. Зад тази енергия стои червеният цвят и нотата до. „Червеният цвят сам по себе си е проява на един висш свят.
Той е емблема на живота, който произтича от
Любовта
.
Затова червеният цвят винаги носи животворна сила. В своите чисти прояви той е толкова деликатен и красив, че ако само се докосне човек до него, той ще му внесе интензивните трептения на един висш живот. Но колкото червеният цвят слиза от октава на октава по-надолу, той става все по-груб, докато във физическия свят започва да действа възбудително върху хората. Той внася енергия, но засилва преди всичко борческите и разрушителни инстинкти. Ето защо всички онези същества, които по един или друг начин са натрупали в организма си червена светлина в нейната най-низша проява, са извънредно активни и груби.” (Учителят)
към текста >>
Проявявайки се в умствения живот на човека, той създава склонност
към
критика и анализа, а в астралния свят Марс е инстинктът и сляпата животинска страст.
Точно той извежда света от състоянието на покой. Другите принципи не биха могли да се проявят, ако той не породи движението. Силното развитие на техниката при бялата раса се дължи на Марс; това показва, че цялата тази раса се е развивала под знака на Марс. Под влиянието му се създават лютивите и кисели есенции и отрови в природата. Марс управлява и вкуса.
Проявявайки се в умствения живот на човека, той създава склонност
към
критика и анализа, а в астралния свят Марс е инстинктът и сляпата животинска страст.
Когато марсовата енергия вземе надмощие, тя прави човека решителен, войнствен. Марсовата сила е повелителна, страстна. Дава усещане за независимост, голяма амбиция и изпълнителна способност, искреност, вярност, не мисли за последствията от своите прояви. Марс не признава закони. Той следва инстинкта.
към текста >>
Марс предразполага
към
технически занаяти, в които се борави с желязо и стоманени сечива.
Те са медиуми на родовата воля на природата. Не познават що е срам и страх. В организма управлява мускулите, жлъчката, бъбреците, главата, носа, лявото ухо, външните полови органи. Болестите на Марс произтичат от възпаление на органите и повечето са заразителни. Шарките, острите циреи, треските и прочие са негови болести.
Марс предразполага
към
технически занаяти, в които се борави с желязо и стоманени сечива.
Под неговото влияние са хирургията, зъболекарството, войниците, търговците на желязо, на оръжие, касапите, инженерите, механиците. Всички занаяти, в които се употребяват огън, желязо, киселини, отрови, експлозивни вещества, са плод на Марс. Всички, които се борят и воюват, са под влияние на Марс. ЮПИТЕР или ЗЕВС при гърците, е баща на боговете и върховен управител на света, Бог на справедливостта, благостта и милосърдието. В астрологията се счита като най-големия благодетел на човечеството.
към текста >>
Той излива
любов
и светлина
към
всички обкръжаващи.
Тъмносиният цвят произвежда твърдост, решителност, устойчивост, широта и спокойствие. В нечист вид - непостоянство. Юпитер е топъл, умерен, жизнен, весел, щедър, плодоносен. Юпитеровата енергия се разпространява тихо и потайно, величествено и носи широта, жизнерадост, великодушие, щедрост във всички области на живота. Юпитер носи щастие, благословение и успех в живота.
Той излива
любов
и светлина
към
всички обкръжаващи.
При когото тази планета е силна в хороскопа, той никога не губи и не пропада в живота. Затова астрологията го нарича „големия благодетел”. Всичкото благословение в природата и живота идва чрез Юпитер. А в астрологията наричат Венера „малкия благодетел”, както Сатурн назовават „голямото зло” - Сатаната, Ариман, а Марс - „малкото зло” - дявола, Луцифер. В човека Юпитер представя благородната амбиция и въобще идеалните наклонности.
към текста >>
Към
неговите болести спадат подаграта, заболяване на черния дроб и пр.
Създава способността за различаване на правото и кривото и за схващане на истината. Религиите в света са под Юпитерово покровителство. Щом се подчинят по-низшите наклонности у човека, той развива в него едно по-висше съзнание и създава условия за интуиция и вдъхновение. В тялото управлява артериалната система, обонянието, черния и белите дробове, бедрата и дясното ухо. Болестите на Юпитер се дължат на излишества от ядене и пиене, на прекаленото напълняване, затлъстяване и нечиста кръв - в зависимост от знака, който заема.
Към
неговите болести спадат подаграта, заболяване на черния дроб и пр.
Под негово и Венерино покровителство в природата се явяват сладките и животворни есенции, докато под Марс и Сатурн се поставят всички отрови. Юпитер управлява растителното царство, предразполага към по-висшите обществени служби - съдопроизводство, висше духовенство, медицина или по-мащабна търговия; духовни ръководители, филантропи, банкери, крупни фабриканти, финансисти и прочие са все под негово влияние. САТУРН. В гръцката митология е известен като Кронос - Богът на времето. Митологията ни го представя, че в едната ръка държи коса или сърп, а в другата - кръга на времето и необходимостта. Това показва, че той владее и е над времето и смяната на нещата.
към текста >>
Юпитер управлява растителното царство, предразполага
към
по-висшите обществени служби - съдопроизводство, висше духовенство, медицина или по-мащабна търговия; духовни ръководители, филантропи, банкери, крупни фабриканти, финансисти и прочие са все под негово влияние.
Щом се подчинят по-низшите наклонности у човека, той развива в него едно по-висше съзнание и създава условия за интуиция и вдъхновение. В тялото управлява артериалната система, обонянието, черния и белите дробове, бедрата и дясното ухо. Болестите на Юпитер се дължат на излишества от ядене и пиене, на прекаленото напълняване, затлъстяване и нечиста кръв - в зависимост от знака, който заема. Към неговите болести спадат подаграта, заболяване на черния дроб и пр. Под негово и Венерино покровителство в природата се явяват сладките и животворни есенции, докато под Марс и Сатурн се поставят всички отрови.
Юпитер управлява растителното царство, предразполага
към
по-висшите обществени служби - съдопроизводство, висше духовенство, медицина или по-мащабна търговия; духовни ръководители, филантропи, банкери, крупни фабриканти, финансисти и прочие са все под негово влияние.
САТУРН. В гръцката митология е известен като Кронос - Богът на времето. Митологията ни го представя, че в едната ръка държи коса или сърп, а в другата - кръга на времето и необходимостта. Това показва, че той владее и е над времето и смяната на нещата. Косата показва, че всички неща, които попаднат под влиянието му, подлежат на разрушение. Растежът и разрушението се извършват във времето и пространството - а те са под властта на Сатурн.
към текста >>
Понятията голямо и малко зло, дявол, Сатана, Ариман, са чисто езотерически и крият в
себе
си съвсем друг смисъл от този, който е общоизвестен.
Това е кръгът, който Сатурн държи. Сатурн е планета на съдбата, на кармата. В Библията е символизиран от Сатаната, Изкусителят, „голямото зло”, както го наричат в астрологията. В окултната наука го назовават още Ариман - название, взето от персийските мистерии, което има същите качества. Казват, че той ни дава лъжлива представа за всичко и не ни позволява да видим истинските форми на нещата.
Понятията голямо и малко зло, дявол, Сатана, Ариман, са чисто езотерически и крият в
себе
си съвсем друг смисъл от този, който е общоизвестен.
Ето един малък намек от Учителя: „Дяволът е един от главните членове на комисията, пред която се явяват всички хора. Помнете, че всеки момент и вие ще се озовете пред тази изпитна комисия. Следователно, не говорете лошо по адрес на дявола. Какви са неговите качества, това не е ваша работа. Неговата задача е да ви изпита, да ви прекара през сериозни изпити и тогава да ви пусне готови в живота.”
към текста >>
Тя е енергия, която сгъстява и кондензира материята, енергия, която се движи от периферията
към
центъра.
Помнете, че всеки момент и вие ще се озовете пред тази изпитна комисия. Следователно, не говорете лошо по адрес на дявола. Какви са неговите качества, това не е ваша работа. Неговата задача е да ви изпита, да ви прекара през сериозни изпити и тогава да ви пусне готови в живота.” Сатурновата енергия е студена и мудна в движението си.
Тя е енергия, която сгъстява и кондензира материята, енергия, която се движи от периферията
към
центъра.
Всичко що е родено от него, той отново го приема в себе си. Тази идея изразяват древните гърци, като казват, че той изяжда рожбите си. В човека представя низшето Аз и тук именно има една интимна вътрешна връзка между него и Луната, за която казахме, че също така представя личността - низшата човешка природа. Като господар на низшия Аз той поражда по-висшите егоистични чувства, които се стремят да привлекат всички неща към своя център. Във великия Небесен човек Сатурн представя костната система, затова и в човешкото тяло тя е под влияние на Сатурн.
към текста >>
Всичко що е родено от него, той отново го приема в
себе
си.
Следователно, не говорете лошо по адрес на дявола. Какви са неговите качества, това не е ваша работа. Неговата задача е да ви изпита, да ви прекара през сериозни изпити и тогава да ви пусне готови в живота.” Сатурновата енергия е студена и мудна в движението си. Тя е енергия, която сгъстява и кондензира материята, енергия, която се движи от периферията към центъра.
Всичко що е родено от него, той отново го приема в
себе
си.
Тази идея изразяват древните гърци, като казват, че той изяжда рожбите си. В човека представя низшето Аз и тук именно има една интимна вътрешна връзка между него и Луната, за която казахме, че също така представя личността - низшата човешка природа. Като господар на низшия Аз той поражда по-висшите егоистични чувства, които се стремят да привлекат всички неща към своя център. Във великия Небесен човек Сатурн представя костната система, затова и в човешкото тяло тя е под влияние на Сатурн. Под костна система в Небесния човек се разбират онези сили, които създават опора на нещата, на всички форми, които се проявяват.
към текста >>
Като господар на низшия Аз той поражда по-висшите егоистични чувства, които се стремят да привлекат всички неща
към
своя център.
Сатурновата енергия е студена и мудна в движението си. Тя е енергия, която сгъстява и кондензира материята, енергия, която се движи от периферията към центъра. Всичко що е родено от него, той отново го приема в себе си. Тази идея изразяват древните гърци, като казват, че той изяжда рожбите си. В човека представя низшето Аз и тук именно има една интимна вътрешна връзка между него и Луната, за която казахме, че също така представя личността - низшата човешка природа.
Като господар на низшия Аз той поражда по-висшите егоистични чувства, които се стремят да привлекат всички неща
към
своя център.
Във великия Небесен човек Сатурн представя костната система, затова и в човешкото тяло тя е под влияние на Сатурн. Под костна система в Небесния човек се разбират онези сили, които създават опора на нещата, на всички форми, които се проявяват. Както в Небесния човек, така и в земния той представя слуха. Ето защо предразполага към онова дълбоко размишление, дълбока медитация и концентрация, при която умът влиза във връзка с висшите същества и слуша от тях словото на Мъдростта. Но за да чуе това велико Слово, необходимо е да затихне всичкия суетен ум на делничния живот и да се възцари великата вътрешна тишина, великото вътрешно мълчание - да не се чува никакъв глас от нисшата природа.
към текста >>
Ето защо предразполага
към
онова дълбоко размишление, дълбока медитация и концентрация, при която умът влиза във връзка с висшите същества и слуша от тях словото на Мъдростта.
В човека представя низшето Аз и тук именно има една интимна вътрешна връзка между него и Луната, за която казахме, че също така представя личността - низшата човешка природа. Като господар на низшия Аз той поражда по-висшите егоистични чувства, които се стремят да привлекат всички неща към своя център. Във великия Небесен човек Сатурн представя костната система, затова и в човешкото тяло тя е под влияние на Сатурн. Под костна система в Небесния човек се разбират онези сили, които създават опора на нещата, на всички форми, които се проявяват. Както в Небесния човек, така и в земния той представя слуха.
Ето защо предразполага
към
онова дълбоко размишление, дълбока медитация и концентрация, при която умът влиза във връзка с висшите същества и слуша от тях словото на Мъдростта.
Но за да чуе това велико Слово, необходимо е да затихне всичкия суетен ум на делничния живот и да се възцари великата вътрешна тишина, великото вътрешно мълчание - да не се чува никакъв глас от нисшата природа. Когато се говори за гласа на безмълвието, подразбира се именно това състояние на концентрация, на вътрешно самовглъбяване и в тишината на вътрешното мълчание може да се чуе безмълвното Слово. Сатурн е планетата на мълчанието. Затова и хората под негово влияние са мълчаливи, вглъбени в себе си, вслушват се, за да хванат великите идеи, които идат от центъра на Битието. Затова те обичат и външната самота, и уединението.
към текста >>
Затова и хората под негово влияние са мълчаливи, вглъбени в
себе
си, вслушват се, за да хванат великите идеи, които идат от центъра на Битието.
Както в Небесния човек, така и в земния той представя слуха. Ето защо предразполага към онова дълбоко размишление, дълбока медитация и концентрация, при която умът влиза във връзка с висшите същества и слуша от тях словото на Мъдростта. Но за да чуе това велико Слово, необходимо е да затихне всичкия суетен ум на делничния живот и да се възцари великата вътрешна тишина, великото вътрешно мълчание - да не се чува никакъв глас от нисшата природа. Когато се говори за гласа на безмълвието, подразбира се именно това състояние на концентрация, на вътрешно самовглъбяване и в тишината на вътрешното мълчание може да се чуе безмълвното Слово. Сатурн е планетата на мълчанието.
Затова и хората под негово влияние са мълчаливи, вглъбени в
себе
си, вслушват се, за да хванат великите идеи, които идат от центъра на Битието.
Затова те обичат и външната самота, и уединението. Под влиянието на Сатурн се развива ясно слушането в човека. Той влияе върху мислителните и разсъдъчните способности. Способността за логично мислене и търсене причинната връзка се дължат на Сатурн. Способността за схващане на вътрешното състояние на нещата се дължи на влиянието на Сатурн и Меркурий.
към текста >>
Докато човек не се е подчинил на висшето, Божественото в
себе
си, на всички планетни сили, които действат вътре в орбитата на Сатурн и които обуславят развитието на личностга, човек не може да мине нагоре.
Отровите в света се управляват от Сатурн и Марс. Всичко, което попадне под влиянието на Сатурн, преминава през най-големи противоречия. Но ако човек иска да стане личност, той трябва да мине през териториите на Сатурн, за да се научи на търпение, да придобие твърдост и издръжливост, да се научи да мисли и да се вслушва в своя вътрешен глас. Това не може да се постигне без Сатурн. В окултната наука Сатурн символизира „пазача на прага”, който не пропуска никой да влезе във висшите светове, докато не е подготвен.
Докато човек не се е подчинил на висшето, Божественото в
себе
си, на всички планетни сили, които действат вътре в орбитата на Сатурн и които обуславят развитието на личностга, човек не може да мине нагоре.
Докато не надмогнем своята личност, т.е. докато не минем през всички изпитания и противоречия, докато не изпием до дъно горчивата чаша, не можем да минем зад орбитата на Сатурн, не можем да влезем във висшия живот. Сатурн е последната от седемте планети, в които са локализирани седемте творчески течения. Зад него вече се намират Уран, Нептун и Плутон, които имат отношение към висшия живот. Но за да дойде човек до този висш живот, живот на свобода, той трябва да мине през „пазача на прага”, през Сатурн, който държи цялата му карма в ръката си - да изплати всичките си дългове и тогава - като свободна душа - да влезе в новия живот, който любовта и мъдростта разкриват пред него.
към текста >>
Зад него вече се намират Уран, Нептун и Плутон, които имат отношение
към
висшия живот.
В окултната наука Сатурн символизира „пазача на прага”, който не пропуска никой да влезе във висшите светове, докато не е подготвен. Докато човек не се е подчинил на висшето, Божественото в себе си, на всички планетни сили, които действат вътре в орбитата на Сатурн и които обуславят развитието на личностга, човек не може да мине нагоре. Докато не надмогнем своята личност, т.е. докато не минем през всички изпитания и противоречия, докато не изпием до дъно горчивата чаша, не можем да минем зад орбитата на Сатурн, не можем да влезем във висшия живот. Сатурн е последната от седемте планети, в които са локализирани седемте творчески течения.
Зад него вече се намират Уран, Нептун и Плутон, които имат отношение
към
висшия живот.
Но за да дойде човек до този висш живот, живот на свобода, той трябва да мине през „пазача на прага”, през Сатурн, който държи цялата му карма в ръката си - да изплати всичките си дългове и тогава - като свободна душа - да влезе в новия живот, който любовта и мъдростта разкриват пред него. Сатурн е онази енергия в природата, която стои зад виолетовия лъч и отговаря на тона си в гамата. Виолетовият цвят в чист вид произвежда сила, а в нечист вид - малодушие. Посредством спектроскопа учените са установили, че различните цветни лъчи имат вълни с различна дължина, с различен брой вибрации и с различни физични и химични свойства. Установено е също, че червеният лъч, който стои зад Марс, има най-дълга вълна - 0,75 микрона и 428 билиона трептения и е носител на голяма топлина.
към текста >>
Но за да дойде човек до този висш живот, живот на свобода, той трябва да мине през „пазача на прага”, през Сатурн, който държи цялата му карма в ръката си - да изплати всичките си дългове и тогава - като свободна душа - да влезе в новия живот, който
любовта
и мъдростта разкриват пред него.
Докато човек не се е подчинил на висшето, Божественото в себе си, на всички планетни сили, които действат вътре в орбитата на Сатурн и които обуславят развитието на личностга, човек не може да мине нагоре. Докато не надмогнем своята личност, т.е. докато не минем през всички изпитания и противоречия, докато не изпием до дъно горчивата чаша, не можем да минем зад орбитата на Сатурн, не можем да влезем във висшия живот. Сатурн е последната от седемте планети, в които са локализирани седемте творчески течения. Зад него вече се намират Уран, Нептун и Плутон, които имат отношение към висшия живот.
Но за да дойде човек до този висш живот, живот на свобода, той трябва да мине през „пазача на прага”, през Сатурн, който държи цялата му карма в ръката си - да изплати всичките си дългове и тогава - като свободна душа - да влезе в новия живот, който
любовта
и мъдростта разкриват пред него.
Сатурн е онази енергия в природата, която стои зад виолетовия лъч и отговаря на тона си в гамата. Виолетовият цвят в чист вид произвежда сила, а в нечист вид - малодушие. Посредством спектроскопа учените са установили, че различните цветни лъчи имат вълни с различна дължина, с различен брой вибрации и с различни физични и химични свойства. Установено е също, че червеният лъч, който стои зад Марс, има най-дълга вълна - 0,75 микрона и 428 билиона трептения и е носител на голяма топлина. Колкото се отива по-на- горе, вълните стават по-къси, броят на вибрациите се увеличава, топлината намалява, докато стигнем до горната граница на видимия спектър - виолетовия цвят, който има най-къса вълна 0,40 микрона и най-много трептения - 800 билиона, за който може да се каже, че няма почти никаква топлина - той е лъч на чистата, студена светлина.
към текста >>
Колкото се отива по-на- горе, вълните стават по-къси, броят на вибрациите се увеличава, топлината намалява, докато стигнем до горната граница на видимия спектър - виолетовия цвят, който има най-къса вълна 0,40 микрона и най-много трептения - 800 билиона, за който може да се каже, че няма почти никаква топлина - той е лъч на чистата, студена светлина.
Но за да дойде човек до този висш живот, живот на свобода, той трябва да мине през „пазача на прага”, през Сатурн, който държи цялата му карма в ръката си - да изплати всичките си дългове и тогава - като свободна душа - да влезе в новия живот, който любовта и мъдростта разкриват пред него. Сатурн е онази енергия в природата, която стои зад виолетовия лъч и отговаря на тона си в гамата. Виолетовият цвят в чист вид произвежда сила, а в нечист вид - малодушие. Посредством спектроскопа учените са установили, че различните цветни лъчи имат вълни с различна дължина, с различен брой вибрации и с различни физични и химични свойства. Установено е също, че червеният лъч, който стои зад Марс, има най-дълга вълна - 0,75 микрона и 428 билиона трептения и е носител на голяма топлина.
Колкото се отива по-на- горе, вълните стават по-къси, броят на вибрациите се увеличава, топлината намалява, докато стигнем до горната граница на видимия спектър - виолетовия цвят, който има най-къса вълна 0,40 микрона и най-много трептения - 800 билиона, за който може да се каже, че няма почти никаква топлина - той е лъч на чистата, студена светлина.
Тази констатация на физиката е интересна, защото по експериментален път установява известни свойства на цветните лъчи, които отговарят точно на описанието, давано от астрологията. Така червеният лъч е най-топъл, а знаем, че между планетите Марс е най-топъл, най-огнен; виолетовият лъч е най-студен, а видяхме, че Сатурн, които отговаря на виолетовия лъч, е най-студената планета - емблема на зимата и смъртта. В астрологията го определят като студен, сух и безплоден, създаващ натури студени, мудни, обичащи уединението, затворени, меланхолични, търпеливи, работливи, разсъдливи, трезви, с уравновесен ум, отличаващи се с голямо търпение, постоянство и издръжливост. В организма Сатурн управлява костната система, зъбите, коленете, ставите, сухожилията, лявото ухо и пр. В природата Сатурн управлява минералното царство.
към текста >>
Сатурн предразполага
към
разнообразни занаяти, които имат отношение
към
неговата сложна природа, като започнем от големите дипломати и политици, минем през крупните финансисти и стигнем надолу до миньорите и земеделските работници, все под знака на Сатурн.
Много такива примери има в историята. Такъв е например пътят на Наполеон, а също и на Хитлер. Както бързо се издигат, още по-бързо се сгромолясват и то в момент, когато се мислят за неуязвими. Така действа Сатурн. Повечето хора, които са имали силен и на видно място Сатурн в хороскопа, са минали през всички негови територии и превъзмогвайки низшата си природа са се издигнали по светлите, но стръмни върхове на познанието, където вечно грее Слънцето на Божествената мъдрост.
Сатурн предразполага
към
разнообразни занаяти, които имат отношение
към
неговата сложна природа, като започнем от големите дипломати и политици, минем през крупните финансисти и стигнем надолу до миньорите и земеделските работници, все под знака на Сатурн.
Под него спадат и печатарите, които работят с олово - метала на Сатурн. УРАН, НЕПТУН и ПЛУТОН се разглеждат в астрологията като октава: Уран на Меркурий, Нептун на Венера и Плутон на Марс. Наричат се още транссатурнови планети. Това показва, че тези нови планети действат в същите области, но с по-високи трептения, иначе казано, те са проява на нови принципи и сили на човешкото съзнание и затова разкриват нови светове, разкриват пред личността друга, непозната страна на света и живота. Но понеже човек не може да даде съответния външен израз на тези вътрешни изживявания, затова проявите им се схващат като ексцентрични и ненормални за съвременните хора.
към текста >>
Всички нови импулси, които се проявяват в различни области на живота, са свързани с тези три планети.
Под него спадат и печатарите, които работят с олово - метала на Сатурн. УРАН, НЕПТУН и ПЛУТОН се разглеждат в астрологията като октава: Уран на Меркурий, Нептун на Венера и Плутон на Марс. Наричат се още транссатурнови планети. Това показва, че тези нови планети действат в същите области, но с по-високи трептения, иначе казано, те са проява на нови принципи и сили на човешкото съзнание и затова разкриват нови светове, разкриват пред личността друга, непозната страна на света и живота. Но понеже човек не може да даде съответния външен израз на тези вътрешни изживявания, затова проявите им се схващат като ексцентрични и ненормални за съвременните хора.
Всички нови импулси, които се проявяват в различни области на живота, са свързани с тези три планети.
Новата мисъл, новата идея, във всичките им вариации, новите форми за изразяване и новите методи за приложение са резултат на тези планети. Най-новите научни постижения, които доведоха науката и изкуството до границите на свръхсетивния свят, се олицетворяват от тези планети. Раздвижването на широките народни маси и търсенето на нови пътища, по които да се тръгне, и нови на форми, в които да се прояви общественият живот, се дължат пак на тях. Тази сложност и заплетеност на международните отношения се дължи на новите импулси, които са в противоречие със старото бързо разрастване и разпространение на окултизма. С една дума, всички нови прояви във всички области на живота - в науката, изкуството, религията, обществения живот, индивидуалните проявления, даже и техниката, са под влиянието на новите планети.
към текста >>
Тази сложност и заплетеност на международните отношения се дължи на новите импулси, които са в противоречие със старото бързо разрастване и разпространение на окултизма.
Но понеже човек не може да даде съответния външен израз на тези вътрешни изживявания, затова проявите им се схващат като ексцентрични и ненормални за съвременните хора. Всички нови импулси, които се проявяват в различни области на живота, са свързани с тези три планети. Новата мисъл, новата идея, във всичките им вариации, новите форми за изразяване и новите методи за приложение са резултат на тези планети. Най-новите научни постижения, които доведоха науката и изкуството до границите на свръхсетивния свят, се олицетворяват от тези планети. Раздвижването на широките народни маси и търсенето на нови пътища, по които да се тръгне, и нови на форми, в които да се прояви общественият живот, се дължат пак на тях.
Тази сложност и заплетеност на международните отношения се дължи на новите импулси, които са в противоречие със старото бързо разрастване и разпространение на окултизма.
С една дума, всички нови прояви във всички области на живота - в науката, изкуството, религията, обществения живот, индивидуалните проявления, даже и техниката, са под влиянието на новите планети. Уран се разглежда като октава на Меркурий [3], а Меркурий е свързан с конкретния ум. Следователно ще бъде интелектуален, въздушен, нервен, променлив, непостоянен, импулсивен, упорит, мистичен, тайнствен, студен, безплоден. За него казват, че е студен като Сатурн, енергичен и импулсивен като Марс и интелектуален като Меркурий. В тялото има отношение към главния мозък и нервната система или по-точно - върху жизнените енергии на нервите.
към текста >>
В тялото има отношение
към
главния мозък и нервната система или по-точно - върху жизнените енергии на нервите.
Тази сложност и заплетеност на международните отношения се дължи на новите импулси, които са в противоречие със старото бързо разрастване и разпространение на окултизма. С една дума, всички нови прояви във всички области на живота - в науката, изкуството, религията, обществения живот, индивидуалните проявления, даже и техниката, са под влиянието на новите планети. Уран се разглежда като октава на Меркурий [3], а Меркурий е свързан с конкретния ум. Следователно ще бъде интелектуален, въздушен, нервен, променлив, непостоянен, импулсивен, упорит, мистичен, тайнствен, студен, безплоден. За него казват, че е студен като Сатурн, енергичен и импулсивен като Марс и интелектуален като Меркурий.
В тялото има отношение
към
главния мозък и нервната система или по-точно - върху жизнените енергии на нервите.
Предразполага към мистични занимания и окултни науки и дава склонност към старинността - антикварите са под негово влияние. Това си има своите дълбоки психологически причини, на които сега няма да се спирам. Хората, засегнати от това влияние, търсят по-необикновени занаяти и професии, които да задоволяват влечението им. Изобретателите, електротехниците, метафизиците са родени под това влияние. Много учени, философи и реформатори, които внасят нещо ново в своята област и правят революция в нея, са все под Ураново влияние.
към текста >>
Предразполага
към
мистични занимания и окултни науки и дава склонност
към
старинността - антикварите са под негово влияние.
С една дума, всички нови прояви във всички области на живота - в науката, изкуството, религията, обществения живот, индивидуалните проявления, даже и техниката, са под влиянието на новите планети. Уран се разглежда като октава на Меркурий [3], а Меркурий е свързан с конкретния ум. Следователно ще бъде интелектуален, въздушен, нервен, променлив, непостоянен, импулсивен, упорит, мистичен, тайнствен, студен, безплоден. За него казват, че е студен като Сатурн, енергичен и импулсивен като Марс и интелектуален като Меркурий. В тялото има отношение към главния мозък и нервната система или по-точно - върху жизнените енергии на нервите.
Предразполага
към
мистични занимания и окултни науки и дава склонност
към
старинността - антикварите са под негово влияние.
Това си има своите дълбоки психологически причини, на които сега няма да се спирам. Хората, засегнати от това влияние, търсят по-необикновени занаяти и професии, които да задоволяват влечението им. Изобретателите, електротехниците, метафизиците са родени под това влияние. Много учени, философи и реформатори, които внасят нещо ново в своята област и правят революция в нея, са все под Ураново влияние. Революциите във всички области са Ураново дело.
към текста >>
Докато Венера е принципът на обикновената
любов
, достояние на всички живи същества, то Нептун е принципът на висшата, идейната, божествената
любов
, която е достояние само на онези, в които е пробудено космично- то съзнание.
Болестите са сложни и неизцерими по пътищата на обикновената медицина, освен чрез новите методи на лечение. Болестите му са на нервна почва или от простуда; предизвиква най-вече парализа, язви и нервни разстройства. Нептун се разглежда като октава на Венера. Докато Уран действа повече на ума, то Нептун влияе предимно върху човешките чувства. Нептун е умерен, влажен, воден, експанзивен, плодоносен, променлив, неустойчив.
Докато Венера е принципът на обикновената
любов
, достояние на всички живи същества, то Нептун е принципът на висшата, идейната, божествената
любов
, която е достояние само на онези, в които е пробудено космично- то съзнание.
А тези, които се намират в зазоряването на това съзнание, само предвкусват тази любов. Но един път опитали я, те изцяло й се отдават, стремейки се да я въплътят в живота си и да реформират обществото да заживее с нея. Те мечтаят за Царството Божие на земята и са проповедници на братството, равенството и свободата между хората. Затова за човека с обикновено съзнание те са мечтатели и утописти, които си губят напразно времето. Но всъщност те живеят със съзнанието си в един реален свят, който се стремят да въплътят в земните форми, но не им се отдава.
към текста >>
А тези, които се намират в зазоряването на това съзнание, само предвкусват тази
любов
.
Болестите му са на нервна почва или от простуда; предизвиква най-вече парализа, язви и нервни разстройства. Нептун се разглежда като октава на Венера. Докато Уран действа повече на ума, то Нептун влияе предимно върху човешките чувства. Нептун е умерен, влажен, воден, експанзивен, плодоносен, променлив, неустойчив. Докато Венера е принципът на обикновената любов, достояние на всички живи същества, то Нептун е принципът на висшата, идейната, божествената любов, която е достояние само на онези, в които е пробудено космично- то съзнание.
А тези, които се намират в зазоряването на това съзнание, само предвкусват тази
любов
.
Но един път опитали я, те изцяло й се отдават, стремейки се да я въплътят в живота си и да реформират обществото да заживее с нея. Те мечтаят за Царството Божие на земята и са проповедници на братството, равенството и свободата между хората. Затова за човека с обикновено съзнание те са мечтатели и утописти, които си губят напразно времето. Но всъщност те живеят със съзнанието си в един реален свят, който се стремят да въплътят в земните форми, но не им се отдава. Всички съвременни мечти за нещо ново, красиво, възвишено, се дължат на мистичните влияния на Нептун.
към текста >>
Когато е в лош аспект също така предразполага
към
измама,
към
двойственост в живота и невменяеми постъпки.
Те се стремят да проникнат във вътрешността на живота и имат голяма интуиция, силни предчувствия и ясно слушане. Повечето съвременни хора не могат да реагират правилно на тези възвишени вибрации, на този висш живот на Нептун. Той действа по такъв начин, че създава един силно нервен темперамент, който често върви ръка за ръка с гениалността или лудостта. В лошите си аспекти предизвиква неврози, афазия и пр. Предизвиква заплетеност в работите и усложнения в начинанията.
Когато е в лош аспект също така предразполага
към
измама,
към
двойственост в живота и невменяеми постъпки.
В организма предизвиква разпадане на тъканите и предразполага към линеене. Плутон още не е проучен, затова няма да се спирам на него. В зависимост от природата си и планетите, както знаците, са проявление на четирите основни елемента - о! ън, въздух, земя и вода. Затова имаме огнени, въздушни, земни и водни планети и всяка според природата си създава специфичен темперамент и морфологически тип, които се явяват като вариации на четирите основни типа.
към текста >>
В организма предизвиква разпадане на тъканите и предразполага
към
линеене.
Повечето съвременни хора не могат да реагират правилно на тези възвишени вибрации, на този висш живот на Нептун. Той действа по такъв начин, че създава един силно нервен темперамент, който често върви ръка за ръка с гениалността или лудостта. В лошите си аспекти предизвиква неврози, афазия и пр. Предизвиква заплетеност в работите и усложнения в начинанията. Когато е в лош аспект също така предразполага към измама, към двойственост в живота и невменяеми постъпки.
В организма предизвиква разпадане на тъканите и предразполага
към
линеене.
Плутон още не е проучен, затова няма да се спирам на него. В зависимост от природата си и планетите, както знаците, са проявление на четирите основни елемента - о! ън, въздух, земя и вода. Затова имаме огнени, въздушни, земни и водни планети и всяка според природата си създава специфичен темперамент и морфологически тип, които се явяват като вариации на четирите основни типа. Огнени са: Слънце, Марс, Юпитер.
към текста >>
1. Сатурн - управлява способностите за размишление, сравнение, причинност и съждения, които се намират в горна- та част на челото; управлява също и личните и егоистични чувства -
себелюбие
,
себеуважение
, честолюбие, а също и чувствата на твърдост, потайност, предпазливост и пр., които се намират на върха на главата - на границата между задната част и горната - темето.
За благотворни планети се смятат: Юпитер, Венера и Слънцето. Някои наричат Слънцето синтетично, т.е., вън от класификацията добро и зло. Луната я наричат пасивна - ни добра, ни лоша, за злотворни планети са считат Сатурн, Марс и Уран, понякога и Нептун, а Меркурий е добър или лош в зависимост от това с какви планети е в най-близък аспект. *** Различните планети като сили действат в различни области на мозъка и с това развиват различни способности и чувства.
1. Сатурн - управлява способностите за размишление, сравнение, причинност и съждения, които се намират в горна- та част на челото; управлява също и личните и егоистични чувства -
себелюбие
,
себеуважение
, честолюбие, а също и чувствата на твърдост, потайност, предпазливост и пр., които се намират на върха на главата - на границата между задната част и горната - темето.
2. Юпитер управлява висшите морални чувства - благоговеене, обожаване, почит, вяра, надежда, благородство, великодушие, доброжелателност и пр. Намират се на темето на главата. 3. Марс. Управлява тези качества, които се проявяват като егоистични склонности и са локализирани в областта на ушите. Това са самосъхранителните инстинкти, страстната, животинската страна на човека.
към текста >>
5. Венера управлява качествата дружелюбност, веселост, кокетство,
любовни
влечения.
В тази област спадат центровете, които са свързани с охотата за ядене и пиене, разрушителността, чувствеността, жизнеността, борбеността, безстрашието, изпълнителността и пр. Това са силите, които разширяват главата и имат връзка с дихателната система. Това е областта на човешката воля. 4. Слънцето управлява главно тези органи и центрове, качествата на които са свързани с висшата природа на човека, тоест с висшите морални чувства - милосърдие, благосклонност, щедрост, човеколюбие, вяра, надежда, чувство за лично достойнство, нежност, жизнерадост, интуиция и пр. Заемат горната предна част на темето, която отпред граничи с челото.
5. Венера управлява качествата дружелюбност, веселост, кокетство,
любовни
влечения.
Управлява също и центровете, които правят хората социални и се стремят да създават приятно общество. Тя управлява две области от мозъка - полуинтелектуалните чувства и изпълнителните и творчески способности - тук спадат чувството за идеалното, грандиозното, възвишеното, веселост, духовитост, сръчност и пр. Двете области заемат страничните предни лобове на черепа между Марс и Сатурн от една страна, и Юпитер и Слънцето - от друга. Отпред граничат с челото. Втората област от мозъка, където владее Венера, спада в сферата на социалните и домашни чувства - тук спадат чувството за приятелство, общителност, любовни влечения и други, и се намират в задната част на главата.
към текста >>
Втората област от мозъка, където владее Венера, спада в сферата на социалните и домашни чувства - тук спадат чувството за приятелство, общителност,
любовни
влечения и други, и се намират в задната част на главата.
5. Венера управлява качествата дружелюбност, веселост, кокетство, любовни влечения. Управлява също и центровете, които правят хората социални и се стремят да създават приятно общество. Тя управлява две области от мозъка - полуинтелектуалните чувства и изпълнителните и творчески способности - тук спадат чувството за идеалното, грандиозното, възвишеното, веселост, духовитост, сръчност и пр. Двете области заемат страничните предни лобове на черепа между Марс и Сатурн от една страна, и Юпитер и Слънцето - от друга. Отпред граничат с челото.
Втората област от мозъка, където владее Венера, спада в сферата на социалните и домашни чувства - тук спадат чувството за приятелство, общителност,
любовни
влечения и други, и се намират в задната част на главата.
6. Меркурий. Управлява обективния ум, който се проявява чрез ред центрове и способности, локализирани в долната и средна част на челото и веждите. Тези способности носят общо название - литературни и наблюдателни способности, към които спадат следните центрове - индивидуалност, форма, големина, тегло, цвят, число, ред, системност, изчисляване, тон, време, мярка и пр. Управлява също и центъра на речта, който се намира зад окото. 7. Луната, заедно с Венера взима участие в управлението на полуинтелектуалните и социално-обществените чувства.
към текста >>
Тези способности носят общо название - литературни и наблюдателни способности,
към
които спадат следните центрове - индивидуалност, форма, големина, тегло, цвят, число, ред, системност, изчисляване, тон, време, мярка и пр.
Двете области заемат страничните предни лобове на черепа между Марс и Сатурн от една страна, и Юпитер и Слънцето - от друга. Отпред граничат с челото. Втората област от мозъка, където владее Венера, спада в сферата на социалните и домашни чувства - тук спадат чувството за приятелство, общителност, любовни влечения и други, и се намират в задната част на главата. 6. Меркурий. Управлява обективния ум, който се проявява чрез ред центрове и способности, локализирани в долната и средна част на челото и веждите.
Тези способности носят общо название - литературни и наблюдателни способности,
към
които спадат следните центрове - индивидуалност, форма, големина, тегло, цвят, число, ред, системност, изчисляване, тон, време, мярка и пр.
Управлява също и центъра на речта, който се намира зад окото. 7. Луната, заедно с Венера взима участие в управлението на полуинтелектуалните и социално-обществените чувства. 8. Уран и Нептун още не са локализирани, но вероятно те ще управляват онези центрове, които са свързани с висшите психични сили в човека и които се намират във вътрешността на мозъка. Всички планети, планетни течения се проявяват в трите свята - умствения, духовния и физическия. Ето как един анонимен автор определя това тройно проявление на планетите:
към текста >>
Сатурн - в умствения свят ни дава представа за неумолимостта на логическите закони; в духовния свят поражда гнет, притеснение, ограничение, с което ни напомня за суровата карма, чиито изпълнител е той; докато във физическия свят дава
богат
жизнен опит и поражда меланхолични настроения, предпазливост, стигаща до крайност.
Управлява също и центъра на речта, който се намира зад окото. 7. Луната, заедно с Венера взима участие в управлението на полуинтелектуалните и социално-обществените чувства. 8. Уран и Нептун още не са локализирани, но вероятно те ще управляват онези центрове, които са свързани с висшите психични сили в човека и които се намират във вътрешността на мозъка. Всички планети, планетни течения се проявяват в трите свята - умствения, духовния и физическия. Ето как един анонимен автор определя това тройно проявление на планетите:
Сатурн - в умствения свят ни дава представа за неумолимостта на логическите закони; в духовния свят поражда гнет, притеснение, ограничение, с което ни напомня за суровата карма, чиито изпълнител е той; докато във физическия свят дава
богат
жизнен опит и поражда меланхолични настроения, предпазливост, стигаща до крайност.
Юпитер - в умствения свят говори за необходимостта от система и метод във всичко; в духовния свят поражда и поддържа авторитета, а във физическия свят носи справедливост, приветливост, подкрепа и проявява административни таланти. Марс - в умствения свят напомня на възможността за ускорение на процесите; в духовния свят се проявява като храброст и решителност, облекчаващи във физическия свят всички поривисти и насилствени действия. Във физическия свят се проявява като гняв, насилие, разрушителност. Слънце. В умствения свят не се скъпи на всякакви активни импулси, пораждащи в духовния свят вкус към формата и желание да раздели с други плода на своето творчество, докато във физическия свят поражда щедрост, благородство. Венера се явява като представителка на принципа на привличането на всички негови форми в умствения свят, преминаващи в духовния свят в разновидностите на любовта, а във физическия свят се проявява като производителност във всички области.
към текста >>
Слънце. В умствения свят не се скъпи на всякакви активни импулси, пораждащи в духовния свят вкус
към
формата и желание да раздели с други плода на своето творчество, докато във физическия свят поражда щедрост, благородство.
Ето как един анонимен автор определя това тройно проявление на планетите: Сатурн - в умствения свят ни дава представа за неумолимостта на логическите закони; в духовния свят поражда гнет, притеснение, ограничение, с което ни напомня за суровата карма, чиито изпълнител е той; докато във физическия свят дава богат жизнен опит и поражда меланхолични настроения, предпазливост, стигаща до крайност. Юпитер - в умствения свят говори за необходимостта от система и метод във всичко; в духовния свят поражда и поддържа авторитета, а във физическия свят носи справедливост, приветливост, подкрепа и проявява административни таланти. Марс - в умствения свят напомня на възможността за ускорение на процесите; в духовния свят се проявява като храброст и решителност, облекчаващи във физическия свят всички поривисти и насилствени действия. Във физическия свят се проявява като гняв, насилие, разрушителност.
Слънце. В умствения свят не се скъпи на всякакви активни импулси, пораждащи в духовния свят вкус
към
формата и желание да раздели с други плода на своето творчество, докато във физическия свят поражда щедрост, благородство.
Венера се явява като представителка на принципа на привличането на всички негови форми в умствения свят, преминаващи в духовния свят в разновидностите на любовта, а във физическия свят се проявява като производителност във всички области. Меркурий. В умствения свят ни учи да се приспособяваме към идеите, в духовния свят проявява подвижност на желанията и ловкост в техните видоизменения, а във физическия свят спекулира във всеки смисъл на тази дума, покровителства всички промени. Луната е възприемчива към умствените импулси на Слънцето, в духовния свят е интуитивна, а във физическия свят се проявява като променливи настроения, ясновидство, покорност към влиянията на съдбата. [1] В известни моменти те ще бъдат отдясно, в други отляво на Слънцето - ще имат източна или западна елонгация. Другите планети, чиито орбити са по-големи от тези на Земята, ако си представим Земята като център, около който се движат планетите, ще ни се стори, че се движат около нея.
към текста >>
Венера се явява като представителка на принципа на привличането на всички негови форми в умствения свят, преминаващи в духовния свят в разновидностите на
любовта
, а във физическия свят се проявява като производителност във всички области.
Сатурн - в умствения свят ни дава представа за неумолимостта на логическите закони; в духовния свят поражда гнет, притеснение, ограничение, с което ни напомня за суровата карма, чиито изпълнител е той; докато във физическия свят дава богат жизнен опит и поражда меланхолични настроения, предпазливост, стигаща до крайност. Юпитер - в умствения свят говори за необходимостта от система и метод във всичко; в духовния свят поражда и поддържа авторитета, а във физическия свят носи справедливост, приветливост, подкрепа и проявява административни таланти. Марс - в умствения свят напомня на възможността за ускорение на процесите; в духовния свят се проявява като храброст и решителност, облекчаващи във физическия свят всички поривисти и насилствени действия. Във физическия свят се проявява като гняв, насилие, разрушителност. Слънце. В умствения свят не се скъпи на всякакви активни импулси, пораждащи в духовния свят вкус към формата и желание да раздели с други плода на своето творчество, докато във физическия свят поражда щедрост, благородство.
Венера се явява като представителка на принципа на привличането на всички негови форми в умствения свят, преминаващи в духовния свят в разновидностите на
любовта
, а във физическия свят се проявява като производителност във всички области.
Меркурий. В умствения свят ни учи да се приспособяваме към идеите, в духовния свят проявява подвижност на желанията и ловкост в техните видоизменения, а във физическия свят спекулира във всеки смисъл на тази дума, покровителства всички промени. Луната е възприемчива към умствените импулси на Слънцето, в духовния свят е интуитивна, а във физическия свят се проявява като променливи настроения, ясновидство, покорност към влиянията на съдбата. [1] В известни моменти те ще бъдат отдясно, в други отляво на Слънцето - ще имат източна или западна елонгация. Другите планети, чиито орбити са по-големи от тези на Земята, ако си представим Земята като център, около който се движат планетите, ще ни се стори, че се движат около нея. париращи непрекъснато, както по отстояние, така и по скорост.
към текста >>
Меркурий. В умствения свят ни учи да се приспособяваме
към
идеите, в духовния свят проявява подвижност на желанията и ловкост в техните видоизменения, а във физическия свят спекулира във всеки смисъл на тази дума, покровителства всички промени.
Юпитер - в умствения свят говори за необходимостта от система и метод във всичко; в духовния свят поражда и поддържа авторитета, а във физическия свят носи справедливост, приветливост, подкрепа и проявява административни таланти. Марс - в умствения свят напомня на възможността за ускорение на процесите; в духовния свят се проявява като храброст и решителност, облекчаващи във физическия свят всички поривисти и насилствени действия. Във физическия свят се проявява като гняв, насилие, разрушителност. Слънце. В умствения свят не се скъпи на всякакви активни импулси, пораждащи в духовния свят вкус към формата и желание да раздели с други плода на своето творчество, докато във физическия свят поражда щедрост, благородство. Венера се явява като представителка на принципа на привличането на всички негови форми в умствения свят, преминаващи в духовния свят в разновидностите на любовта, а във физическия свят се проявява като производителност във всички области.
Меркурий. В умствения свят ни учи да се приспособяваме
към
идеите, в духовния свят проявява подвижност на желанията и ловкост в техните видоизменения, а във физическия свят спекулира във всеки смисъл на тази дума, покровителства всички промени.
Луната е възприемчива към умствените импулси на Слънцето, в духовния свят е интуитивна, а във физическия свят се проявява като променливи настроения, ясновидство, покорност към влиянията на съдбата. [1] В известни моменти те ще бъдат отдясно, в други отляво на Слънцето - ще имат източна или западна елонгация. Другите планети, чиито орбити са по-големи от тези на Земята, ако си представим Земята като център, около който се движат планетите, ще ни се стори, че се движат около нея. париращи непрекъснато, както по отстояние, така и по скорост. В известни точки на орбитите им ще изглежда, че те спират, че остават стационарни.
към текста >>
Луната е възприемчива
към
умствените импулси на Слънцето, в духовния свят е интуитивна, а във физическия свят се проявява като променливи настроения, ясновидство, покорност
към
влиянията на съдбата.
Марс - в умствения свят напомня на възможността за ускорение на процесите; в духовния свят се проявява като храброст и решителност, облекчаващи във физическия свят всички поривисти и насилствени действия. Във физическия свят се проявява като гняв, насилие, разрушителност. Слънце. В умствения свят не се скъпи на всякакви активни импулси, пораждащи в духовния свят вкус към формата и желание да раздели с други плода на своето творчество, докато във физическия свят поражда щедрост, благородство. Венера се явява като представителка на принципа на привличането на всички негови форми в умствения свят, преминаващи в духовния свят в разновидностите на любовта, а във физическия свят се проявява като производителност във всички области. Меркурий. В умствения свят ни учи да се приспособяваме към идеите, в духовния свят проявява подвижност на желанията и ловкост в техните видоизменения, а във физическия свят спекулира във всеки смисъл на тази дума, покровителства всички промени.
Луната е възприемчива
към
умствените импулси на Слънцето, в духовния свят е интуитивна, а във физическия свят се проявява като променливи настроения, ясновидство, покорност
към
влиянията на съдбата.
[1] В известни моменти те ще бъдат отдясно, в други отляво на Слънцето - ще имат източна или западна елонгация. Другите планети, чиито орбити са по-големи от тези на Земята, ако си представим Земята като център, около който се движат планетите, ще ни се стори, че се движат около нея. париращи непрекъснато, както по отстояние, така и по скорост. В известни точки на орбитите им ще изглежда, че те спират, че остават стационарни. и една и съща част на зодиака; а друг път ще ни се стори, че се аршин назад, топиш се казва, че планетата е ретроградна, т.е., движи се и обрата посока на обикновеното си движение, което се нарича право.
към текста >>
Само споменавам за това, като пак засега ще се придържам
към
общоприетото схващане, защото изнесеното в него е резултат на статистически и опитни изследвания.
и една и съща част на зодиака; а друг път ще ни се стори, че се аршин назад, топиш се казва, че планетата е ретроградна, т.е., движи се и обрата посока на обикновеното си движение, което се нарича право. [2] Уран има перпендикулярна орбита и се върти в обратна посока. [3] Макс Хайндел разглежда Уран като октава на Венера и го нарича планета на алтруизма, а Нептун - като октава на Меркурий и го разглежда като планета на идеализма. Това си има своите причини, за които няма да се спирам, но само ще кажа, че според розенкройцерската традиция древните посветени нарочно са разместили имената и качествата на Меркурий и Венера, е което са искали да не предадат известни ключове на езотеричната наука. И в такъв случай, когато древните са говорили за Меркурий, те са имали предвид това, което ние наричаме Венера, и обратно.
Само споменавам за това, като пак засега ще се придържам
към
общоприетото схващане, защото изнесеното в него е резултат на статистически и опитни изследвания.
към текста >>
65.
39-то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
да владеете ума и мислите си, да владеете сърцето, чувствата и желанията си.
Не поставяйте в ума си въпроса: Мога ли или не мога да бъда чист. Тези въпроси трябва да бъдат изключени от ума ви. Който иска да бъде Ученик, трябва да бъде абсолютно чист, да бъде жив извор. За да бъде сърцето ви чисто, трябва да го дадете на Господа. Второто необходимо условие за Ученика е пълно самообладание на ума и сърцето, т.е.
да владеете ума и мислите си, да владеете сърцето, чувствата и желанията си.
И тъй, абсолютна чистота на сърцето и пълно самообладание на ума са абсолютно необходими за Ученика на Окултната Школа. Ако нямате абсолютна чистота и пълно самообладание, каквото и да ви се каже, нищо няма да използувате, но то ще мине и замине, без да остави някакви последствия. Тези от вас, които нямат чистота и самообладание, като влязат в тази Школа ще започнат да мислят, че имат тези качества, ще изпаднат в лицемерие и ще изпитат голяма тежест, която ще им пречи. Който влиза в Школата трябва да бъде чист. Ако не иска да бъде чист, нека стои вън, да не цапа другите.
към текста >>
А аз казвам, че всички имат възможност да бъдат чисти, защото чистотата не зависи от вас, а от
Бога
, Който е един извор.
И тъй, абсолютна чистота на сърцето и пълно самообладание на ума са абсолютно необходими за Ученика на Окултната Школа. Ако нямате абсолютна чистота и пълно самообладание, каквото и да ви се каже, нищо няма да използувате, но то ще мине и замине, без да остави някакви последствия. Тези от вас, които нямат чистота и самообладание, като влязат в тази Школа ще започнат да мислят, че имат тези качества, ще изпаднат в лицемерие и ще изпитат голяма тежест, която ще им пречи. Който влиза в Школата трябва да бъде чист. Ако не иска да бъде чист, нека стои вън, да не цапа другите.
А аз казвам, че всички имат възможност да бъдат чисти, защото чистотата не зависи от вас, а от
Бога
, Който е един извор.
От вас се иска да бъдете смели и решителни, да не се страхувате. Страхът може да дойде отвън, но вие няма да го приемате в себе си като гостенин. Ако сте чисти и ако имате самообладание, Белите Братя, Небето, ще пристъпят при вас и ще ви помагат. 2. Друго нещо, необходимо за Ученика, е следното: В Окултната Школа, в Бялото Братство, не се позволява да мислите, че вие сте нещо повече от другите хора, да мислите че другите са невежи, а вие сте по-високо от тях. Ще извадите от ума си мисълта за големство над другите и ще знаете, че всеки човек има възможност да облагороди живота си и да бъде чист.
към текста >>
Страхът може да дойде отвън, но вие няма да го приемате в
себе
си като гостенин.
Тези от вас, които нямат чистота и самообладание, като влязат в тази Школа ще започнат да мислят, че имат тези качества, ще изпаднат в лицемерие и ще изпитат голяма тежест, която ще им пречи. Който влиза в Школата трябва да бъде чист. Ако не иска да бъде чист, нека стои вън, да не цапа другите. А аз казвам, че всички имат възможност да бъдат чисти, защото чистотата не зависи от вас, а от Бога, Който е един извор. От вас се иска да бъдете смели и решителни, да не се страхувате.
Страхът може да дойде отвън, но вие няма да го приемате в
себе
си като гостенин.
Ако сте чисти и ако имате самообладание, Белите Братя, Небето, ще пристъпят при вас и ще ви помагат. 2. Друго нещо, необходимо за Ученика, е следното: В Окултната Школа, в Бялото Братство, не се позволява да мислите, че вие сте нещо повече от другите хора, да мислите че другите са невежи, а вие сте по-високо от тях. Ще извадите от ума си мисълта за големство над другите и ще знаете, че всеки човек има възможност да облагороди живота си и да бъде чист. 3. При каквито условия и да се намирате, те не ви спъват. Щом сте готови, Белите Братя ще ви създадат добри условия за работа.
към текста >>
Щом искате да ви се създадат по-добри условия работете, а условията ще дойдат сами по
себе
си.
2. Друго нещо, необходимо за Ученика, е следното: В Окултната Школа, в Бялото Братство, не се позволява да мислите, че вие сте нещо повече от другите хора, да мислите че другите са невежи, а вие сте по-високо от тях. Ще извадите от ума си мисълта за големство над другите и ще знаете, че всеки човек има възможност да облагороди живота си и да бъде чист. 3. При каквито условия и да се намирате, те не ви спъват. Щом сте готови, Белите Братя ще ви създадат добри условия за работа. Ако не вървите добре в Пътя, ще дойде някой да ви хване като ратай и ще ви впрегне в колата си.
Щом искате да ви се създадат по-добри условия работете, а условията ще дойдат сами по
себе
си.
4. Сега вие казвате: Защо ме сполетя това зло? - Такива разсъждения в Окултната Школа не се позволяват. Ученикът трябва да работи, да извърши зададената задача, без да задава въпроса защо и за какво. В Окултната Школа на шапката и обущата не се обръща внимание. Бъдете свободни и знайте, че всяко нещо идва на времето си.
към текста >>
И така, сърцето си дайте на
Бога
, за да е чисто, умът си дайте на вашия Учител, а волята - на вашия Дух, който ви ръководи.
Занимавайте се с тази задача, за чистотата и самообладанието, ако искате Бог да ви благослови. Но затова от вас не се иска да напуснете света и да мислите, че сте се самопожертвали, нека всеки от вас стои на мястото си всред света, да бъде чист и да упражнява изкуството на самообладание. Като изпълните двете правила - за абсолютната чистота и самообладанието, няма да бъдете лишени от нищо. Където да отидете, ще ви посрещнат приветливо. Ако нямате тази чистота, където и да отидете, очаква ви хомот.
И така, сърцето си дайте на
Бога
, за да е чисто, умът си дайте на вашия Учител, а волята - на вашия Дух, който ви ръководи.
Само така ще прогресирате и няма да бъдете нещастни в света. 5. Като Ученици на Окултната Школа, трябва да имате такова смирение, каквото е имал Христос в света и да бъдете послушни като раби. Послушни ли сте, Белите Братя ще ви бъдат полезни. Не сте ли послушни, те ще ви покажат вратата на Школата. НО НЕ МИСЛЕТЕ, ЧЕ ВИЕ СТЕ ВЕЧЕ В ШКОЛАТА!
към текста >>
ВЪВ ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА СЕ ИЗИСКВА САМОПОЖЕРТВУВАНЕ, ОТРИЧАНЕ ОТ
СЕБЕ
СИ, ТОВА, КОЕТО ВИЕ СЕГА ОЩЕ НЕ МОЖЕТЕ ДА НАПРАВИТЕ.
5. Като Ученици на Окултната Школа, трябва да имате такова смирение, каквото е имал Христос в света и да бъдете послушни като раби. Послушни ли сте, Белите Братя ще ви бъдат полезни. Не сте ли послушни, те ще ви покажат вратата на Школата. НО НЕ МИСЛЕТЕ, ЧЕ ВИЕ СТЕ ВЕЧЕ В ШКОЛАТА! НЕ, ВИЕ СТЕ ОЩЕ ИЗВЪН ШКОЛАТА.
ВЪВ ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА СЕ ИЗИСКВА САМОПОЖЕРТВУВАНЕ, ОТРИЧАНЕ ОТ
СЕБЕ
СИ, ТОВА, КОЕТО ВИЕ СЕГА ОЩЕ НЕ МОЖЕТЕ ДА НАПРАВИТЕ.
И ТЪЙ, ВИЕ СТЕ ОЩЕ ДАЛЕЧ ОТ ШКОЛАТА. Като минете сега този изпит, ще дойде втори, трети, но първият е важен, другите са по-лесни. 6. Когато влезете в Окултната Школа, първото нещо, което ще те научат там е да изпразваш. Ще те научат да изпразваш ума и сърцето си. Когато изпразниш ума си, ще почувствуваш, че нищо не знаеш.
към текста >>
Когато изпразниш ума си, ще почувствуваш, че нищо не знаеш.
ВЪВ ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА СЕ ИЗИСКВА САМОПОЖЕРТВУВАНЕ, ОТРИЧАНЕ ОТ СЕБЕ СИ, ТОВА, КОЕТО ВИЕ СЕГА ОЩЕ НЕ МОЖЕТЕ ДА НАПРАВИТЕ. И ТЪЙ, ВИЕ СТЕ ОЩЕ ДАЛЕЧ ОТ ШКОЛАТА. Като минете сега този изпит, ще дойде втори, трети, но първият е важен, другите са по-лесни. 6. Когато влезете в Окултната Школа, първото нещо, което ще те научат там е да изпразваш. Ще те научат да изпразваш ума и сърцето си.
Когато изпразниш ума си, ще почувствуваш, че нищо не знаеш.
Когато изпразниш сърцето си, ще почувствуваш, че никого не обичаш. Но то е само привидно. Когато изпразниш ума си, ще го поставиш на онзи чучур от Божествени мисли, от който ще се влеят в ума ви висши Божествени идеи. Когато изпразните сърцето си, ще го турите пред Божествения чучур на чувствата и ще изпитате вливането на Божествени чувства. 7. Щом сте в тази Школа, идването на Божествения Дух върху вас е необходимо.
към текста >>
Когато изпразниш сърцето си, ще почувствуваш, че никого не обичаш.
И ТЪЙ, ВИЕ СТЕ ОЩЕ ДАЛЕЧ ОТ ШКОЛАТА. Като минете сега този изпит, ще дойде втори, трети, но първият е важен, другите са по-лесни. 6. Когато влезете в Окултната Школа, първото нещо, което ще те научат там е да изпразваш. Ще те научат да изпразваш ума и сърцето си. Когато изпразниш ума си, ще почувствуваш, че нищо не знаеш.
Когато изпразниш сърцето си, ще почувствуваш, че никого не обичаш.
Но то е само привидно. Когато изпразниш ума си, ще го поставиш на онзи чучур от Божествени мисли, от който ще се влеят в ума ви висши Божествени идеи. Когато изпразните сърцето си, ще го турите пред Божествения чучур на чувствата и ще изпитате вливането на Божествени чувства. 7. Щом сте в тази Школа, идването на Божествения Дух върху вас е необходимо. Когато Божественият Дух дойде, вие ще започнете с Великата Божествена Наука и очите на всинца ви ще се отворят.
към текста >>
Когато изпразниш ума си, ще го поставиш на онзи чучур от Божествени мисли, от който ще се влеят в ума ви висши Божествени идеи.
6. Когато влезете в Окултната Школа, първото нещо, което ще те научат там е да изпразваш. Ще те научат да изпразваш ума и сърцето си. Когато изпразниш ума си, ще почувствуваш, че нищо не знаеш. Когато изпразниш сърцето си, ще почувствуваш, че никого не обичаш. Но то е само привидно.
Когато изпразниш ума си, ще го поставиш на онзи чучур от Божествени мисли, от който ще се влеят в ума ви висши Божествени идеи.
Когато изпразните сърцето си, ще го турите пред Божествения чучур на чувствата и ще изпитате вливането на Божествени чувства. 7. Щом сте в тази Школа, идването на Божествения Дух върху вас е необходимо. Когато Божественият Дух дойде, вие ще започнете с Великата Божествена Наука и очите на всинца ви ще се отворят. Затова се казва в Писанието: "И отвори умовете им, за да разбират Писанията". Аз казвам: Бог ще отвори умовете ви, за да разбирате тази велика написана книга, в която от всеки лист ще четете велики слова.
към текста >>
Когато изпразните сърцето си, ще го турите пред Божествения чучур на чувствата и ще изпитате вливането на Божествени чувства.
Ще те научат да изпразваш ума и сърцето си. Когато изпразниш ума си, ще почувствуваш, че нищо не знаеш. Когато изпразниш сърцето си, ще почувствуваш, че никого не обичаш. Но то е само привидно. Когато изпразниш ума си, ще го поставиш на онзи чучур от Божествени мисли, от който ще се влеят в ума ви висши Божествени идеи.
Когато изпразните сърцето си, ще го турите пред Божествения чучур на чувствата и ще изпитате вливането на Божествени чувства.
7. Щом сте в тази Школа, идването на Божествения Дух върху вас е необходимо. Когато Божественият Дух дойде, вие ще започнете с Великата Божествена Наука и очите на всинца ви ще се отворят. Затова се казва в Писанието: "И отвори умовете им, за да разбират Писанията". Аз казвам: Бог ще отвори умовете ви, за да разбирате тази велика написана книга, в която от всеки лист ще четете велики слова. Ако някой каже, че без присъствието на Този възлюблен може да придобиете някаква наука, някакво дълбоко знание, той не говори истината.
към текста >>
8. Ако вие искате да станете Ученици - Волята Божия,
Любовта
Божия трябва да проникне в душата ви, да станете брат, сестра и майка на Христа.
Божественият Дух трябва непременно да дойде у вас, защото само Той е носител на истинските Божествени знания, само Той може да озари хората, само Той е в сила да озари вашите умове и сърца. Без озарение от Божествения Дух вие не може да бъдете истински ученици. Затова аз искам на първо време да възприемете Духа отвътре, защото в този случай има нужда от двама свидетели отвън. Вашият Дух е първият свидетел, аз - вторият, а вие - третият. По този начин ние съставяме една Троица.
8. Ако вие искате да станете Ученици - Волята Божия,
Любовта
Божия трябва да проникне в душата ви, да станете брат, сестра и майка на Христа.
Ученик може да бъде само онзи, който е брат, сестра и майка според великия Божествен закон. Тъй седи работата в този свят. Вие можете да бъдете ученици и при други условия, но онзи, който иска да бъде Ученик като Окултист или Мистик, или Брат на човечеството, в неговата душа Любовта трябва да бъде един двигателен принцип и той трябва да даде всички жертви. Това не е насила. Любовта дава и взема по закона на свободата, а не насила.
към текста >>
Вие можете да бъдете ученици и при други условия, но онзи, който иска да бъде Ученик като Окултист или Мистик, или Брат на човечеството, в неговата душа
Любовта
трябва да бъде един двигателен принцип и той трябва да даде всички жертви.
Вашият Дух е първият свидетел, аз - вторият, а вие - третият. По този начин ние съставяме една Троица. 8. Ако вие искате да станете Ученици - Волята Божия, Любовта Божия трябва да проникне в душата ви, да станете брат, сестра и майка на Христа. Ученик може да бъде само онзи, който е брат, сестра и майка според великия Божествен закон. Тъй седи работата в този свят.
Вие можете да бъдете ученици и при други условия, но онзи, който иска да бъде Ученик като Окултист или Мистик, или Брат на човечеството, в неговата душа
Любовта
трябва да бъде един двигателен принцип и той трябва да даде всички жертви.
Това не е насила. Любовта дава и взема по закона на свободата, а не насила. 9. Животът е една загадка, велика и приятна загадка за разрешение. За да разрешите загадката на живота, трябва да турите за основа Любовта. За да разрешите правилно загадката, започнете с Любовта, тогава ще дойде на помощ Мъдростта и най-после Истината.
към текста >>
Любовта
дава и взема по закона на свободата, а не насила.
8. Ако вие искате да станете Ученици - Волята Божия, Любовта Божия трябва да проникне в душата ви, да станете брат, сестра и майка на Христа. Ученик може да бъде само онзи, който е брат, сестра и майка според великия Божествен закон. Тъй седи работата в този свят. Вие можете да бъдете ученици и при други условия, но онзи, който иска да бъде Ученик като Окултист или Мистик, или Брат на човечеството, в неговата душа Любовта трябва да бъде един двигателен принцип и той трябва да даде всички жертви. Това не е насила.
Любовта
дава и взема по закона на свободата, а не насила.
9. Животът е една загадка, велика и приятна загадка за разрешение. За да разрешите загадката на живота, трябва да турите за основа Любовта. За да разрешите правилно загадката, започнете с Любовта, тогава ще дойде на помощ Мъдростта и най-после Истината. А дойдат ли тези три велики принципа в живота ви, ще разрешите тази велика загадка. Аз не искам днес да я разрешите, но вие като приложите необходимите условия, да я разрешите след хиляди години като Ученици на Великата Окултна Школа.
към текста >>
За да разрешите загадката на живота, трябва да турите за основа
Любовта
.
Тъй седи работата в този свят. Вие можете да бъдете ученици и при други условия, но онзи, който иска да бъде Ученик като Окултист или Мистик, или Брат на човечеството, в неговата душа Любовта трябва да бъде един двигателен принцип и той трябва да даде всички жертви. Това не е насила. Любовта дава и взема по закона на свободата, а не насила. 9. Животът е една загадка, велика и приятна загадка за разрешение.
За да разрешите загадката на живота, трябва да турите за основа
Любовта
.
За да разрешите правилно загадката, започнете с Любовта, тогава ще дойде на помощ Мъдростта и най-после Истината. А дойдат ли тези три велики принципа в живота ви, ще разрешите тази велика загадка. Аз не искам днес да я разрешите, но вие като приложите необходимите условия, да я разрешите след хиляди години като Ученици на Великата Окултна Школа. 10. От Ученика се иска да бъде твърд и решителен във всичките си постъпки, за да бъде Ученик на Христа. Велико нещо е да бъде човек Ученик на Христа!
към текста >>
За да разрешите правилно загадката, започнете с
Любовта
, тогава ще дойде на помощ Мъдростта и най-после Истината.
Вие можете да бъдете ученици и при други условия, но онзи, който иска да бъде Ученик като Окултист или Мистик, или Брат на човечеството, в неговата душа Любовта трябва да бъде един двигателен принцип и той трябва да даде всички жертви. Това не е насила. Любовта дава и взема по закона на свободата, а не насила. 9. Животът е една загадка, велика и приятна загадка за разрешение. За да разрешите загадката на живота, трябва да турите за основа Любовта.
За да разрешите правилно загадката, започнете с
Любовта
, тогава ще дойде на помощ Мъдростта и най-после Истината.
А дойдат ли тези три велики принципа в живота ви, ще разрешите тази велика загадка. Аз не искам днес да я разрешите, но вие като приложите необходимите условия, да я разрешите след хиляди години като Ученици на Великата Окултна Школа. 10. От Ученика се иска да бъде твърд и решителен във всичките си постъпки, за да бъде Ученик на Христа. Велико нещо е да бъде човек Ученик на Христа! Затова трябва да има един висок морал, който пред никакви условия, пред никакви мъчнотии да не отстъпва, да не се сломява от никакви сили на този свят.
към текста >>
11. Първото условие за да стане някой Ученик на Окултната Школа е да стане брат, сестра и майка на Христа, за което
Любовта
Божия трябва да изпълни сърцето, душата и духът му.
10. От Ученика се иска да бъде твърд и решителен във всичките си постъпки, за да бъде Ученик на Христа. Велико нещо е да бъде човек Ученик на Христа! Затова трябва да има един висок морал, който пред никакви условия, пред никакви мъчнотии да не отстъпва, да не се сломява от никакви сили на този свят. Той трябва да издържа всичко. Който иска да влезе като Ученик на Великата Окултна школа, трябва да разбира дълбокия смисъл на живота, трябва да облагороди своите мисли, чувства и желания и да действува не изведнъж, но постепенно, както художникът работи, когато рисува своята картина.
11. Първото условие за да стане някой Ученик на Окултната Школа е да стане брат, сестра и майка на Христа, за което
Любовта
Божия трябва да изпълни сърцето, душата и духът му.
Който приложи този принцип, той ще бъде Ученик. Второто условие за Ученика на Окултната Школа е да заплаче. Говоря символично. И като заплаче, ще почувствува в себе си един изобилен живот, пълен най-първо с тъга, която постепенно се превръща в Божествена светлина и човек почва да мисли. Тогава вашата душа ще се разшири тъй, че ще искате да помогнете на всички и ще започне във вас новия живот.
към текста >>
И като заплаче, ще почувствува в
себе
си един изобилен живот, пълен най-първо с тъга, която постепенно се превръща в Божествена светлина и човек почва да мисли.
Който иска да влезе като Ученик на Великата Окултна школа, трябва да разбира дълбокия смисъл на живота, трябва да облагороди своите мисли, чувства и желания и да действува не изведнъж, но постепенно, както художникът работи, когато рисува своята картина. 11. Първото условие за да стане някой Ученик на Окултната Школа е да стане брат, сестра и майка на Христа, за което Любовта Божия трябва да изпълни сърцето, душата и духът му. Който приложи този принцип, той ще бъде Ученик. Второто условие за Ученика на Окултната Школа е да заплаче. Говоря символично.
И като заплаче, ще почувствува в
себе
си един изобилен живот, пълен най-първо с тъга, която постепенно се превръща в Божествена светлина и човек почва да мисли.
Тогава вашата душа ще се разшири тъй, че ще искате да помогнете на всички и ще започне във вас новия живот. И понеже вие заплаквате и тъжите, Божествената ръка ще се простре върху вас и ще каже: Понеже плачеш, ще бъдеш мой Ученик, под мое ръководство. Аз ще ти дам всички уроци. Тъй казва Господ сега. Спасени има много, те са хиляди и милиони, но Ученици — малко.
към текста >>
Тя е светлина, която носи живот в
себе
си.
Заплачеш ли веднъж, ти си в Божествения живот и в тебе започва Божествената музика. Вие още не сте братя, сестри и майка на Христа, и Ученици не сте, не ви е преподавана тази Велика Мъдрост. Когато ние дадем всичко и заплачем, тогава ще минем от смърт в живот и ще станем Ученици на Христа. 12. За да бъдеш Ученик на Христа, твоята Правда трябва да издава светлина, но не обикновената светлина на газта и електричеството, но особена светлина се изисква. Светлината, която произтича от Правдата, е есенция на онази светлина, която дава живот.
Тя е светлина, която носи живот в
себе
си.
Тази светлина вие не можете да я възприемете, ако нямате Любов. Но Любовта не може да се изяви на човека, ако няма Правда. Правдата е едно качество на човешката душа. Та Правдата трябва да се изяви, за да може да се прояви великата светлина. А щом имате тази Правда и Светлина, Любовта ще ви се изяви и ще станете Ученици.
към текста >>
Тази светлина вие не можете да я възприемете, ако нямате
Любов
.
Вие още не сте братя, сестри и майка на Христа, и Ученици не сте, не ви е преподавана тази Велика Мъдрост. Когато ние дадем всичко и заплачем, тогава ще минем от смърт в живот и ще станем Ученици на Христа. 12. За да бъдеш Ученик на Христа, твоята Правда трябва да издава светлина, но не обикновената светлина на газта и електричеството, но особена светлина се изисква. Светлината, която произтича от Правдата, е есенция на онази светлина, която дава живот. Тя е светлина, която носи живот в себе си.
Тази светлина вие не можете да я възприемете, ако нямате
Любов
.
Но Любовта не може да се изяви на човека, ако няма Правда. Правдата е едно качество на човешката душа. Та Правдата трябва да се изяви, за да може да се прояви великата светлина. А щом имате тази Правда и Светлина, Любовта ще ви се изяви и ще станете Ученици. 13. Който иска да бъде Ученик на Христа, трябва да се освободи от всички заблуждения на тази стара култура, която е внесла всичкия разврат, която е покварила всички отношения между братя и сестри, която е развратила и майки, и бащи.
към текста >>
Но
Любовта
не може да се изяви на човека, ако няма Правда.
Когато ние дадем всичко и заплачем, тогава ще минем от смърт в живот и ще станем Ученици на Христа. 12. За да бъдеш Ученик на Христа, твоята Правда трябва да издава светлина, но не обикновената светлина на газта и електричеството, но особена светлина се изисква. Светлината, която произтича от Правдата, е есенция на онази светлина, която дава живот. Тя е светлина, която носи живот в себе си. Тази светлина вие не можете да я възприемете, ако нямате Любов.
Но
Любовта
не може да се изяви на човека, ако няма Правда.
Правдата е едно качество на човешката душа. Та Правдата трябва да се изяви, за да може да се прояви великата светлина. А щом имате тази Правда и Светлина, Любовта ще ви се изяви и ще станете Ученици. 13. Който иска да бъде Ученик на Христа, трябва да се освободи от всички заблуждения на тази стара култура, която е внесла всичкия разврат, която е покварила всички отношения между братя и сестри, която е развратила и майки, и бащи. 14. Време е вече Ученикът не само да носи името Ученик, но да е пълен със знание, както касата на банкера е пълна с пари.
към текста >>
А щом имате тази Правда и Светлина,
Любовта
ще ви се изяви и ще станете Ученици.
Тя е светлина, която носи живот в себе си. Тази светлина вие не можете да я възприемете, ако нямате Любов. Но Любовта не може да се изяви на човека, ако няма Правда. Правдата е едно качество на човешката душа. Та Правдата трябва да се изяви, за да може да се прояви великата светлина.
А щом имате тази Правда и Светлина,
Любовта
ще ви се изяви и ще станете Ученици.
13. Който иска да бъде Ученик на Христа, трябва да се освободи от всички заблуждения на тази стара култура, която е внесла всичкия разврат, която е покварила всички отношения между братя и сестри, която е развратила и майки, и бащи. 14. Време е вече Ученикът не само да носи името Ученик, но да е пълен със знание, както касата на банкера е пълна с пари. Ученикът трябва да бъде извор, който постоянно блика. Той трябва да разбира отношенията между неговата душа и различните роли, които трябва да играе. 15. От Ученика се изисква смирение.
към текста >>
Следователно, докато не се смири, човек не може да има правилни отношения
към
Първата Причина на нещата.
Той трябва да разбира отношенията между неговата душа и различните роли, които трябва да играе. 15. От Ученика се изисква смирение. Смирението не е външно качество, но вътрешно. То е мярка, която определя разстоянието между успоредните линии. Смирението е мярка, която определя правилните отношения между човешкото и Божественото.
Следователно, докато не се смири, човек не може да има правилни отношения
към
Първата Причина на нещата.
Казано е в Писанието: "Бог към смирените благоволи, а на горделивите се противи". Докато човек върви успоредно с Божествения свят, смирението има смисъл. Щом се наруши паралелът на неговия живот, смирението губи своя смисъл. 16. Идеалът на Ученика е да добие безсмъртния, вечния живот. Но безсмъртието не се дава от вън.
към текста >>
Казано е в Писанието: "Бог
към
смирените благоволи, а на горделивите се противи".
15. От Ученика се изисква смирение. Смирението не е външно качество, но вътрешно. То е мярка, която определя разстоянието между успоредните линии. Смирението е мярка, която определя правилните отношения между човешкото и Божественото. Следователно, докато не се смири, човек не може да има правилни отношения към Първата Причина на нещата.
Казано е в Писанието: "Бог
към
смирените благоволи, а на горделивите се противи".
Докато човек върви успоредно с Божествения свят, смирението има смисъл. Щом се наруши паралелът на неговия живот, смирението губи своя смисъл. 16. Идеалът на Ученика е да добие безсмъртния, вечния живот. Но безсмъртието не се дава от вън. То е един вътрешен процес.
към текста >>
За да станеш безсмъртен, трябва да повярваш в Божия Син, а Божият Син е израз на Великата Божествена Мъдрост, която е скрита в
Бога
.
Докато човек върви успоредно с Божествения свят, смирението има смисъл. Щом се наруши паралелът на неговия живот, смирението губи своя смисъл. 16. Идеалът на Ученика е да добие безсмъртния, вечния живот. Но безсмъртието не се дава от вън. То е един вътрешен процес.
За да станеш безсмъртен, трябва да повярваш в Божия Син, а Божият Син е израз на Великата Божествена Мъдрост, която е скрита в
Бога
.
Когато една душа познае тази Мъдрост, тя ще придобие Вечния живот като възнаграждение. 17. Когато Христос казва: "Да възлюбиш ближния си", Той подразбира, че в дълбокия смисъл на Окултната Наука, лежи друго едно знание, в което напредналите хора едва имат едно малко прозрение. Само когато човек придобие истинското знание, само тогава ще намери другия полюс на своя живот или Пътя на своето възлизане. Туй, което се нарича "посвещение", ще стане когато Ученикът намери Учителя си, а той - своите Ученици. Всичката тайна седи в това, да намери човек своята възлюблена, сродна душа.
към текста >>
17. Когато Христос казва: "Да възлюбиш
ближния
си", Той подразбира, че в дълбокия смисъл на Окултната Наука, лежи друго едно знание, в което напредналите хора едва имат едно малко прозрение.
16. Идеалът на Ученика е да добие безсмъртния, вечния живот. Но безсмъртието не се дава от вън. То е един вътрешен процес. За да станеш безсмъртен, трябва да повярваш в Божия Син, а Божият Син е израз на Великата Божествена Мъдрост, която е скрита в Бога. Когато една душа познае тази Мъдрост, тя ще придобие Вечния живот като възнаграждение.
17. Когато Христос казва: "Да възлюбиш
ближния
си", Той подразбира, че в дълбокия смисъл на Окултната Наука, лежи друго едно знание, в което напредналите хора едва имат едно малко прозрение.
Само когато човек придобие истинското знание, само тогава ще намери другия полюс на своя живот или Пътя на своето възлизане. Туй, което се нарича "посвещение", ще стане когато Ученикът намери Учителя си, а той - своите Ученици. Всичката тайна седи в това, да намери човек своята възлюблена, сродна душа. Не я ли намери, никой Учител няма да го вземе да му покаже онова дълбоко, тайно знание, да му покаже Пътя на неговото възлизане. Като намери човек тази сродна душа, ще тръгне напред.
към текста >>
Туй, което се нарича "посвещение", ще стане когато Ученикът намери Учителя си, а той - своите Ученици.
То е един вътрешен процес. За да станеш безсмъртен, трябва да повярваш в Божия Син, а Божият Син е израз на Великата Божествена Мъдрост, която е скрита в Бога. Когато една душа познае тази Мъдрост, тя ще придобие Вечния живот като възнаграждение. 17. Когато Христос казва: "Да възлюбиш ближния си", Той подразбира, че в дълбокия смисъл на Окултната Наука, лежи друго едно знание, в което напредналите хора едва имат едно малко прозрение. Само когато човек придобие истинското знание, само тогава ще намери другия полюс на своя живот или Пътя на своето възлизане.
Туй, което се нарича "посвещение", ще стане когато Ученикът намери Учителя си, а той - своите Ученици.
Всичката тайна седи в това, да намери човек своята възлюблена, сродна душа. Не я ли намери, никой Учител няма да го вземе да му покаже онова дълбоко, тайно знание, да му покаже Пътя на неговото възлизане. Като намери човек тази сродна душа, ще тръгне напред. Има ли една опорна точка, всичко става. Този ближен, когото трябва да възлюби Ученика като себе си, той трябва да бъде опорна точка, на която Ученикът ще тури своя лост - Любовта.
към текста >>
Този ближен, когото трябва да възлюби Ученика като
себе
си, той трябва да бъде опорна точка, на която Ученикът ще тури своя лост -
Любовта
.
Туй, което се нарича "посвещение", ще стане когато Ученикът намери Учителя си, а той - своите Ученици. Всичката тайна седи в това, да намери човек своята възлюблена, сродна душа. Не я ли намери, никой Учител няма да го вземе да му покаже онова дълбоко, тайно знание, да му покаже Пътя на неговото възлизане. Като намери човек тази сродна душа, ще тръгне напред. Има ли една опорна точка, всичко става.
Този ближен, когото трябва да възлюби Ученика като
себе
си, той трябва да бъде опорна точка, на която Ученикът ще тури своя лост -
Любовта
.
Тогава всички действия ще стават правилно. Тази Любов не е едно преходно чувство, а една разумна двигателна сила. Щом Ученикът намери своята сродна душа, той е разрешил половината от своята задача, намерил е правия Път на своето развитие. Тогава Учителят му ще го намери и Христос ще му заговори. Само тогава Христовите думи имат смисъл.
към текста >>
Тази
Любов
не е едно преходно чувство, а една разумна двигателна сила.
Не я ли намери, никой Учител няма да го вземе да му покаже онова дълбоко, тайно знание, да му покаже Пътя на неговото възлизане. Като намери човек тази сродна душа, ще тръгне напред. Има ли една опорна точка, всичко става. Този ближен, когото трябва да възлюби Ученика като себе си, той трябва да бъде опорна точка, на която Ученикът ще тури своя лост - Любовта. Тогава всички действия ще стават правилно.
Тази
Любов
не е едно преходно чувство, а една разумна двигателна сила.
Щом Ученикът намери своята сродна душа, той е разрешил половината от своята задача, намерил е правия Път на своето развитие. Тогава Учителят му ще го намери и Христос ще му заговори. Само тогава Христовите думи имат смисъл. И тук е Великият Закон: Дето са двама души събрани в Мое име, там съм и Аз. Тези двама, това са двете сродни души.
към текста >>
Двама или трима събрани в Мое име подразбира в Името на
Любовта
.
Само тогава Христовите думи имат смисъл. И тук е Великият Закон: Дето са двама души събрани в Мое име, там съм и Аз. Тези двама, това са двете сродни души. Само при тези две сродни души Христос ще бъде третият. Това не е обикновен закон, да не си правите никакви илюзии, никаква измама.
Двама или трима събрани в Мое име подразбира в Името на
Любовта
.
Които са разбрали туй учение, те са дошли до Божествената Същина, от където именно започва растенето. И тогава Любовта ни към големите и към малките трябва да бъде еднаква. Когато се казва да възлюбиш ближния си като себе си, туй себе окултистите го наричат висшето Аз, се подразбира да се пробудиш и да любиш тази близка своя душа. Когато видиш и познаеш тази сродна душа, за която Христос казва да я познаеш и да я възлюбиш, ти ще почувствуваш в себе си голяма сила, не само в тялото си, но в цялото си битие ще почувствуваш такава сила, каквато никога не си чувствувал. Ще изпиташ едно такова прояснение на ума, че изведнъж ще почнеш да виждаш много далеч, оттатък млечния път, и ще видиш Бога.
към текста >>
И тогава
Любовта
ни
към
големите и
към
малките трябва да бъде еднаква.
Тези двама, това са двете сродни души. Само при тези две сродни души Христос ще бъде третият. Това не е обикновен закон, да не си правите никакви илюзии, никаква измама. Двама или трима събрани в Мое име подразбира в Името на Любовта. Които са разбрали туй учение, те са дошли до Божествената Същина, от където именно започва растенето.
И тогава
Любовта
ни
към
големите и
към
малките трябва да бъде еднаква.
Когато се казва да възлюбиш ближния си като себе си, туй себе окултистите го наричат висшето Аз, се подразбира да се пробудиш и да любиш тази близка своя душа. Когато видиш и познаеш тази сродна душа, за която Христос казва да я познаеш и да я възлюбиш, ти ще почувствуваш в себе си голяма сила, не само в тялото си, но в цялото си битие ще почувствуваш такава сила, каквато никога не си чувствувал. Ще изпиташ едно такова прояснение на ума, че изведнъж ще почнеш да виждаш много далеч, оттатък млечния път, и ще видиш Бога. А да видиш Бога, то е много нещо! За да се познаем взаимно, всеки трябва да намери своята сродна душа.
към текста >>
Когато се казва да възлюбиш
ближния
си като
себе
си, туй
себе
окултистите го наричат висшето Аз, се подразбира да се пробудиш и да любиш тази близка своя душа.
Само при тези две сродни души Христос ще бъде третият. Това не е обикновен закон, да не си правите никакви илюзии, никаква измама. Двама или трима събрани в Мое име подразбира в Името на Любовта. Които са разбрали туй учение, те са дошли до Божествената Същина, от където именно започва растенето. И тогава Любовта ни към големите и към малките трябва да бъде еднаква.
Когато се казва да възлюбиш
ближния
си като
себе
си, туй
себе
окултистите го наричат висшето Аз, се подразбира да се пробудиш и да любиш тази близка своя душа.
Когато видиш и познаеш тази сродна душа, за която Христос казва да я познаеш и да я възлюбиш, ти ще почувствуваш в себе си голяма сила, не само в тялото си, но в цялото си битие ще почувствуваш такава сила, каквато никога не си чувствувал. Ще изпиташ едно такова прояснение на ума, че изведнъж ще почнеш да виждаш много далеч, оттатък млечния път, и ще видиш Бога. А да видиш Бога, то е много нещо! За да се познаем взаимно, всеки трябва да намери своята сродна душа. В тези два полюса започва да действува Божественият принцип и да се проявява Бог.
към текста >>
Когато видиш и познаеш тази сродна душа, за която Христос казва да я познаеш и да я възлюбиш, ти ще почувствуваш в
себе
си голяма сила, не само в тялото си, но в цялото си битие ще почувствуваш такава сила, каквато никога не си чувствувал.
Това не е обикновен закон, да не си правите никакви илюзии, никаква измама. Двама или трима събрани в Мое име подразбира в Името на Любовта. Които са разбрали туй учение, те са дошли до Божествената Същина, от където именно започва растенето. И тогава Любовта ни към големите и към малките трябва да бъде еднаква. Когато се казва да възлюбиш ближния си като себе си, туй себе окултистите го наричат висшето Аз, се подразбира да се пробудиш и да любиш тази близка своя душа.
Когато видиш и познаеш тази сродна душа, за която Христос казва да я познаеш и да я възлюбиш, ти ще почувствуваш в
себе
си голяма сила, не само в тялото си, но в цялото си битие ще почувствуваш такава сила, каквато никога не си чувствувал.
Ще изпиташ едно такова прояснение на ума, че изведнъж ще почнеш да виждаш много далеч, оттатък млечния път, и ще видиш Бога. А да видиш Бога, то е много нещо! За да се познаем взаимно, всеки трябва да намери своята сродна душа. В тези два полюса започва да действува Божественият принцип и да се проявява Бог. Това е Великото Начало, което трябва да турите като основа.
към текста >>
Ще изпиташ едно такова прояснение на ума, че изведнъж ще почнеш да виждаш много далеч, оттатък млечния път, и ще видиш
Бога
.
Двама или трима събрани в Мое име подразбира в Името на Любовта. Които са разбрали туй учение, те са дошли до Божествената Същина, от където именно започва растенето. И тогава Любовта ни към големите и към малките трябва да бъде еднаква. Когато се казва да възлюбиш ближния си като себе си, туй себе окултистите го наричат висшето Аз, се подразбира да се пробудиш и да любиш тази близка своя душа. Когато видиш и познаеш тази сродна душа, за която Христос казва да я познаеш и да я възлюбиш, ти ще почувствуваш в себе си голяма сила, не само в тялото си, но в цялото си битие ще почувствуваш такава сила, каквато никога не си чувствувал.
Ще изпиташ едно такова прояснение на ума, че изведнъж ще почнеш да виждаш много далеч, оттатък млечния път, и ще видиш
Бога
.
А да видиш Бога, то е много нещо! За да се познаем взаимно, всеки трябва да намери своята сродна душа. В тези два полюса започва да действува Божественият принцип и да се проявява Бог. Това е Великото Начало, което трябва да турите като основа. Първо ще намерите методите в своето съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свърхсъзнание и само като приложите тези методи в живота си, ще намерите своята сродна душа.
към текста >>
А да видиш
Бога
, то е много нещо!
Които са разбрали туй учение, те са дошли до Божествената Същина, от където именно започва растенето. И тогава Любовта ни към големите и към малките трябва да бъде еднаква. Когато се казва да възлюбиш ближния си като себе си, туй себе окултистите го наричат висшето Аз, се подразбира да се пробудиш и да любиш тази близка своя душа. Когато видиш и познаеш тази сродна душа, за която Христос казва да я познаеш и да я възлюбиш, ти ще почувствуваш в себе си голяма сила, не само в тялото си, но в цялото си битие ще почувствуваш такава сила, каквато никога не си чувствувал. Ще изпиташ едно такова прояснение на ума, че изведнъж ще почнеш да виждаш много далеч, оттатък млечния път, и ще видиш Бога.
А да видиш
Бога
, то е много нещо!
За да се познаем взаимно, всеки трябва да намери своята сродна душа. В тези два полюса започва да действува Божественият принцип и да се проявява Бог. Това е Великото Начало, което трябва да турите като основа. Първо ще намерите методите в своето съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свърхсъзнание и само като приложите тези методи в живота си, ще намерите своята сродна душа. И като я намерите, двамата мълком, тихо, ще започнете да работите и няма да правите голям шум в света.
към текста >>
Първо ще намерите методите в своето съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свърхсъзнание и само като приложите тези методи в живота си, ще намерите своята сродна душа.
Ще изпиташ едно такова прояснение на ума, че изведнъж ще почнеш да виждаш много далеч, оттатък млечния път, и ще видиш Бога. А да видиш Бога, то е много нещо! За да се познаем взаимно, всеки трябва да намери своята сродна душа. В тези два полюса започва да действува Божественият принцип и да се проявява Бог. Това е Великото Начало, което трябва да турите като основа.
Първо ще намерите методите в своето съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свърхсъзнание и само като приложите тези методи в живота си, ще намерите своята сродна душа.
И като я намерите, двамата мълком, тихо, ще започнете да работите и няма да правите голям шум в света. Положителна философия трябва да има човек, за да види Христа. Туй чувство искам да видя пробудено във вас, но непременно трябва да видите своята сродна душа от небето. Апостол Павел изказва тази мисъл, само че малко по-другояче: "Нито жена без мъж, нито мъж без жена". С това той подразбира, че двата сегашни принципа - мъж и жена трябва да се слеят в една душа и тази душа да намери другата своя сродна душа.
към текста >>
Само когато дойде онзи Велик Закон - да възлюбиш
ближния
си като
себе
си, вие ще бъдете в Пътя на същинското знание.
Положителна философия трябва да има човек, за да види Христа. Туй чувство искам да видя пробудено във вас, но непременно трябва да видите своята сродна душа от небето. Апостол Павел изказва тази мисъл, само че малко по-другояче: "Нито жена без мъж, нито мъж без жена". С това той подразбира, че двата сегашни принципа - мъж и жена трябва да се слеят в една душа и тази душа да намери другата своя сродна душа. Само тогава Христос ще бъде между тях третият.
Само когато дойде онзи Велик Закон - да възлюбиш
ближния
си като
себе
си, вие ще бъдете в Пътя на същинското знание.
Значи, човешкият дух и човешката душа трябва да бъдат обединени, за да намерят истинския Път на своето развитие. 18. Ученикът никога не трябва да приема жертва от когото и да е заради себе си. Никой Учител, който и да е той, не иска заради себе си жертва от своя Ученик. Ако някой иска сам да се жертвува за своето усъвършенстване, да добие своята първоначална чистота, може, но Учителят няма нужда от неговата жертва. Следователно, ние трябва да жертваме всичко, за да върнем своята чистота.
към текста >>
18. Ученикът никога не трябва да приема жертва от когото и да е заради
себе
си.
Апостол Павел изказва тази мисъл, само че малко по-другояче: "Нито жена без мъж, нито мъж без жена". С това той подразбира, че двата сегашни принципа - мъж и жена трябва да се слеят в една душа и тази душа да намери другата своя сродна душа. Само тогава Христос ще бъде между тях третият. Само когато дойде онзи Велик Закон - да възлюбиш ближния си като себе си, вие ще бъдете в Пътя на същинското знание. Значи, човешкият дух и човешката душа трябва да бъдат обединени, за да намерят истинския Път на своето развитие.
18. Ученикът никога не трябва да приема жертва от когото и да е заради
себе
си.
Никой Учител, който и да е той, не иска заради себе си жертва от своя Ученик. Ако някой иска сам да се жертвува за своето усъвършенстване, да добие своята първоначална чистота, може, но Учителят няма нужда от неговата жертва. Следователно, ние трябва да жертваме всичко, за да върнем своята чистота. 19. Любовта не седи в Жертвата. Тя е повече от жертва.
към текста >>
Никой Учител, който и да е той, не иска заради
себе
си жертва от своя Ученик.
С това той подразбира, че двата сегашни принципа - мъж и жена трябва да се слеят в една душа и тази душа да намери другата своя сродна душа. Само тогава Христос ще бъде между тях третият. Само когато дойде онзи Велик Закон - да възлюбиш ближния си като себе си, вие ще бъдете в Пътя на същинското знание. Значи, човешкият дух и човешката душа трябва да бъдат обединени, за да намерят истинския Път на своето развитие. 18. Ученикът никога не трябва да приема жертва от когото и да е заради себе си.
Никой Учител, който и да е той, не иска заради
себе
си жертва от своя Ученик.
Ако някой иска сам да се жертвува за своето усъвършенстване, да добие своята първоначална чистота, може, но Учителят няма нужда от неговата жертва. Следователно, ние трябва да жертваме всичко, за да върнем своята чистота. 19. Любовта не седи в Жертвата. Тя е повече от жертва. Любовта изисква нещо повече от жертва.
към текста >>
19.
Любовта
не седи в Жертвата.
Значи, човешкият дух и човешката душа трябва да бъдат обединени, за да намерят истинския Път на своето развитие. 18. Ученикът никога не трябва да приема жертва от когото и да е заради себе си. Никой Учител, който и да е той, не иска заради себе си жертва от своя Ученик. Ако някой иска сам да се жертвува за своето усъвършенстване, да добие своята първоначална чистота, може, но Учителят няма нужда от неговата жертва. Следователно, ние трябва да жертваме всичко, за да върнем своята чистота.
19.
Любовта
не седи в Жертвата.
Тя е повече от жертва. Любовта изисква нещо повече от жертва. Жертвата е само закон за изкупване на нашите грехове. Когато човек изгуби своята чистота, той може да я възстанови само чрез закона на жертвата. Самопожертването е само закон за възстановяване на своята първоначална чистота.
към текста >>
Любовта
изисква нещо повече от жертва.
Никой Учител, който и да е той, не иска заради себе си жертва от своя Ученик. Ако някой иска сам да се жертвува за своето усъвършенстване, да добие своята първоначална чистота, може, но Учителят няма нужда от неговата жертва. Следователно, ние трябва да жертваме всичко, за да върнем своята чистота. 19. Любовта не седи в Жертвата. Тя е повече от жертва.
Любовта
изисква нещо повече от жертва.
Жертвата е само закон за изкупване на нашите грехове. Когато човек изгуби своята чистота, той може да я възстанови само чрез закона на жертвата. Самопожертването е само закон за възстановяване на своята първоначална чистота. И след като я придобиеш, ще имаш основание да видиш Бога. А като видим Бога, ще придобием онова истинско съзнание за нашето развитие.
към текста >>
И след като я придобиеш, ще имаш основание да видиш
Бога
.
Тя е повече от жертва. Любовта изисква нещо повече от жертва. Жертвата е само закон за изкупване на нашите грехове. Когато човек изгуби своята чистота, той може да я възстанови само чрез закона на жертвата. Самопожертването е само закон за възстановяване на своята първоначална чистота.
И след като я придобиеш, ще имаш основание да видиш
Бога
.
А като видим Бога, ще придобием онова истинско съзнание за нашето развитие. Това ще бъде първият ден на нашата еволюция, денят на изгряването на Слънцето. Това Слънце като грее хиляди години в нас, ще издигне душата до онази висота, на която тя е била преди да се разбие нашият кораб. И тъй, с жертвата се придобива чистотата, с чистотата се туря основа да видим Бога, а с виждането на Бога започва истинското съзнание, истинското развитие, еволюцията на душата, нейният живот.
към текста >>
А като видим
Бога
, ще придобием онова истинско съзнание за нашето развитие.
Любовта изисква нещо повече от жертва. Жертвата е само закон за изкупване на нашите грехове. Когато човек изгуби своята чистота, той може да я възстанови само чрез закона на жертвата. Самопожертването е само закон за възстановяване на своята първоначална чистота. И след като я придобиеш, ще имаш основание да видиш Бога.
А като видим
Бога
, ще придобием онова истинско съзнание за нашето развитие.
Това ще бъде първият ден на нашата еволюция, денят на изгряването на Слънцето. Това Слънце като грее хиляди години в нас, ще издигне душата до онази висота, на която тя е била преди да се разбие нашият кораб. И тъй, с жертвата се придобива чистотата, с чистотата се туря основа да видим Бога, а с виждането на Бога започва истинското съзнание, истинското развитие, еволюцията на душата, нейният живот.
към текста >>
И тъй, с жертвата се придобива чистотата, с чистотата се туря основа да видим
Бога
, а с виждането на
Бога
започва истинското съзнание, истинското развитие, еволюцията на душата, нейният живот.
Самопожертването е само закон за възстановяване на своята първоначална чистота. И след като я придобиеш, ще имаш основание да видиш Бога. А като видим Бога, ще придобием онова истинско съзнание за нашето развитие. Това ще бъде първият ден на нашата еволюция, денят на изгряването на Слънцето. Това Слънце като грее хиляди години в нас, ще издигне душата до онази висота, на която тя е била преди да се разбие нашият кораб.
И тъй, с жертвата се придобива чистотата, с чистотата се туря основа да видим
Бога
, а с виждането на
Бога
започва истинското съзнание, истинското развитие, еволюцията на душата, нейният живот.
към текста >>
66.
42-ро писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В Окултната Наука е строго определено как да държите главата си, как да държите ръцете си.
Това е така, но ние трябва да учим, да учим. И в какво седи ученето? - Най-първо вие трябва да се научите как да държите тялото си и различните удове. Най-първо ще се научите да движите очите си правилно, после да държите носа си правилно. Също така от окултно гледище, трябва да знаете как да държите брадата си.
В Окултната Наука е строго определено как да държите главата си, как да държите ръцете си.
Вие ще кажете, че тези неща са маловажни. Не, тези неща са важни. Вземете в електричеството тези два полюса, когато токът е пуснат и има контакт, ще получите такъв удар, че ще потреперите. Ръцете на човека са двата полюса на електричеството и ако вие в известно време съединявате ръцете си, ще видите какво ще стане. Не е безопасно всякога да съединявате ръцете си.
към текста >>
Ръцете на човека са двата полюса на електричеството и ако вие в известно време съединявате ръцете си, ще видите какво ще стане.
Също така от окултно гледище, трябва да знаете как да държите брадата си. В Окултната Наука е строго определено как да държите главата си, как да държите ръцете си. Вие ще кажете, че тези неща са маловажни. Не, тези неща са важни. Вземете в електричеството тези два полюса, когато токът е пуснат и има контакт, ще получите такъв удар, че ще потреперите.
Ръцете на човека са двата полюса на електричеството и ако вие в известно време съединявате ръцете си, ще видите какво ще стане.
Не е безопасно всякога да съединявате ръцете си. Има моменти, когато ние трябва да държим ръцете си отворени. И когато се молите ръцете ви не трябва да бъдат свити. Някои се молят със свити ръце. Такава молитва е лоша.
към текста >>
37. Всякога, когато мислиш правилно, мъж си, когато живееш правилно, жена си.
И речете ли на едно Божествено действие да приложите ваша мисъл, вие ще почувствувате обратен резултат. Там където Бог мисли, вие не коригирайте Неговия план. Например, създадена ти е формата на жена и ти кажеш: Защо да бъда жена? С това ти коригираш Божествения план и в такъв случай Бог ще ти даде най-лошия мъж, ще имаш най-лошите деца, по възможност най-лошата обстановка при раждане, мъчения, та ще кажеш: Бял ден не видях в живота. Това е, защото си казала: Защо се родих жена?
37. Всякога, когато мислиш правилно, мъж си, когато живееш правилно, жена си.
Когато мислиш правилно, по всичките закони на мисълта, от чисто Окултно гледище, ти си мъж, разумен човек, наричаме те разумно същество. А когато живееш правилно, съобразно с тази мисъл и преживяваш нещата и имаш наслада, че си се облагородил, жена си, не жена, дева си. В първият случай си момък, не мъж, а във вторият случай си девица. 38. Силата на волята не седи в това да стисне човек юмрук и да свие вежди. Онзи, на когото волята е развита, може да бъде тих и спокоен, но той ще прати една мисъл толкова тиха, толкова интензивна, че тя първоначално ще произведе едно малко заболяване, но когато тази мисъл достигне до своите крайни предели, тя ще произведе такъв преврат, какъвто светът не е виждал.
към текста >>
А когато живееш правилно, съобразно с тази мисъл и преживяваш нещата и имаш наслада, че си се облагородил, жена си, не жена, дева си.
Например, създадена ти е формата на жена и ти кажеш: Защо да бъда жена? С това ти коригираш Божествения план и в такъв случай Бог ще ти даде най-лошия мъж, ще имаш най-лошите деца, по възможност най-лошата обстановка при раждане, мъчения, та ще кажеш: Бял ден не видях в живота. Това е, защото си казала: Защо се родих жена? 37. Всякога, когато мислиш правилно, мъж си, когато живееш правилно, жена си. Когато мислиш правилно, по всичките закони на мисълта, от чисто Окултно гледище, ти си мъж, разумен човек, наричаме те разумно същество.
А когато живееш правилно, съобразно с тази мисъл и преживяваш нещата и имаш наслада, че си се облагородил, жена си, не жена, дева си.
В първият случай си момък, не мъж, а във вторият случай си девица. 38. Силата на волята не седи в това да стисне човек юмрук и да свие вежди. Онзи, на когото волята е развита, може да бъде тих и спокоен, но той ще прати една мисъл толкова тиха, толкова интензивна, че тя първоначално ще произведе едно малко заболяване, но когато тази мисъл достигне до своите крайни предели, тя ще произведе такъв преврат, какъвто светът не е виждал. Сега лошите хора някой път изпращат по-силни, по-интензивни мисли, а добрите хора казват: Господ ще уреди света. Ние трябва да казваме: Светът е уреден от Бога, а ние не трябва да го разваляме.
към текста >>
Ние трябва да казваме: Светът е уреден от
Бога
, а ние не трябва да го разваляме.
А когато живееш правилно, съобразно с тази мисъл и преживяваш нещата и имаш наслада, че си се облагородил, жена си, не жена, дева си. В първият случай си момък, не мъж, а във вторият случай си девица. 38. Силата на волята не седи в това да стисне човек юмрук и да свие вежди. Онзи, на когото волята е развита, може да бъде тих и спокоен, но той ще прати една мисъл толкова тиха, толкова интензивна, че тя първоначално ще произведе едно малко заболяване, но когато тази мисъл достигне до своите крайни предели, тя ще произведе такъв преврат, какъвто светът не е виждал. Сега лошите хора някой път изпращат по-силни, по-интензивни мисли, а добрите хора казват: Господ ще уреди света.
Ние трябва да казваме: Светът е уреден от
Бога
, а ние не трябва да го разваляме.
39. Някои очакват да придобият повече знание. При това състояние, в което сега се намигате, и най-добрите лекции да ви се държат, не може да се научите, защото се изисква една вътрешна досетливост за тези тънки психически сили, които действат. 40. Сега в Окултната Школа се изисква морална стабилност, а не обикновена стабилност. Абсолютно благоразумие се изисква от Ученика, никога да не злоупотребява с онова, което му е дадено. Защото щом злоупотребите, онези, които контролират - има същества, които контролират - Господ няма да забрави да ги изпрати да направят контрол и да те накажат, тъй като в Космоса има закони, които действат навсякъде, всичко се следи.
към текста >>
Някой път имате някоя болка, мислете върху това, защо страдате, имате неприятност в живота си, мислете защо имате тази неприятност.
Защото Учениците могат да спънат своя Учител, най-малкото могат да отбият течението. Като се отбие течението, техните ниви ще останат неполяти. 43. Школата не е място за развлечение, а ще мислите, тук учение трябва, тук се изисква сериозна мисъл. Като казваме "сериозна мисъл" не се страхувайте, но трябва да знаете, че най-малко 5-10 минути на ден трябва да се спирате да мислите. Може да мислите върху разни предмети.
Някой път имате някоя болка, мислете върху това, защо страдате, имате неприятност в живота си, мислете защо имате тази неприятност.
Да намерите причините защо и за какво, тъй обективно да ги разрешите, а не да казвате: аз съм нещастен, обществото е такова, Господ така ме е направил. Това не е философия, това не е разрешение. 44. Вие като Ученици има да разрешите една трудна задача: да се справите със своите мисли и чувства. Не е лесно човек да се справи със себе си, със своите мисли и чувства. Това е една трудна задача, предадена ви по закона на наследствеността, по закона на прераждането, по закона на нашето странствуване в света.
към текста >>
Не е лесно човек да се справи със
себе
си, със своите мисли и чувства.
Може да мислите върху разни предмети. Някой път имате някоя болка, мислете върху това, защо страдате, имате неприятност в живота си, мислете защо имате тази неприятност. Да намерите причините защо и за какво, тъй обективно да ги разрешите, а не да казвате: аз съм нещастен, обществото е такова, Господ така ме е направил. Това не е философия, това не е разрешение. 44. Вие като Ученици има да разрешите една трудна задача: да се справите със своите мисли и чувства.
Не е лесно човек да се справи със
себе
си, със своите мисли и чувства.
Това е една трудна задача, предадена ви по закона на наследствеността, по закона на прераждането, по закона на нашето странствуване в света. Трудна задача е, но задача, която можете да разрешите. И аз вярвам, че вие сте от тези благородни Ученици, безпристрастни, с умове жадни за знания, със сърце благородно, с благородни дела, с диамантена воля, готови за борба. 45. Като Ученици на Школата ще внимавате: никаква критика в Школата не искам. Отношенията между вас и мен трябва да бъдат правилни.
към текста >>
46. Някой път вие казвате, че познавате
Любовта
.
Трудна задача е, но задача, която можете да разрешите. И аз вярвам, че вие сте от тези благородни Ученици, безпристрастни, с умове жадни за знания, със сърце благородно, с благородни дела, с диамантена воля, готови за борба. 45. Като Ученици на Школата ще внимавате: никаква критика в Школата не искам. Отношенията между вас и мен трябва да бъдат правилни. И правило е, че трябва да имате само едно мнение, да няма никакво раздвоение във вашия ум.
46. Някой път вие казвате, че познавате
Любовта
.
Аз толкова години съм изучавал Любовта и сега съм едва във въведението на Любовта. И ако вие можете да превърнете неблагородните елементи във вашия живот с елексира на Любовта, няма да има стена, която да не се разруши, врата, която да не се отвори. Няма да има неправда, която да не се оправи. Няма да има смърт, която да не изчезне пред Любовта. Тя е магическата тояжка, която Христос сега носи.
към текста >>
Аз толкова години съм изучавал
Любовта
и сега съм едва във въведението на
Любовта
.
И аз вярвам, че вие сте от тези благородни Ученици, безпристрастни, с умове жадни за знания, със сърце благородно, с благородни дела, с диамантена воля, готови за борба. 45. Като Ученици на Школата ще внимавате: никаква критика в Школата не искам. Отношенията между вас и мен трябва да бъдат правилни. И правило е, че трябва да имате само едно мнение, да няма никакво раздвоение във вашия ум. 46. Някой път вие казвате, че познавате Любовта.
Аз толкова години съм изучавал
Любовта
и сега съм едва във въведението на
Любовта
.
И ако вие можете да превърнете неблагородните елементи във вашия живот с елексира на Любовта, няма да има стена, която да не се разруши, врата, която да не се отвори. Няма да има неправда, която да не се оправи. Няма да има смърт, която да не изчезне пред Любовта. Тя е магическата тояжка, която Христос сега носи. И Той казва: Даде ми се всяка власт на небето и на земята.
към текста >>
И ако вие можете да превърнете неблагородните елементи във вашия живот с елексира на
Любовта
, няма да има стена, която да не се разруши, врата, която да не се отвори.
45. Като Ученици на Школата ще внимавате: никаква критика в Школата не искам. Отношенията между вас и мен трябва да бъдат правилни. И правило е, че трябва да имате само едно мнение, да няма никакво раздвоение във вашия ум. 46. Някой път вие казвате, че познавате Любовта. Аз толкова години съм изучавал Любовта и сега съм едва във въведението на Любовта.
И ако вие можете да превърнете неблагородните елементи във вашия живот с елексира на
Любовта
, няма да има стена, която да не се разруши, врата, която да не се отвори.
Няма да има неправда, която да не се оправи. Няма да има смърт, която да не изчезне пред Любовта. Тя е магическата тояжка, която Христос сега носи. И Той казва: Даде ми се всяка власт на небето и на земята. Тази власт, това е магическата тояжка на Любовта.
към текста >>
Няма да има смърт, която да не изчезне пред
Любовта
.
И правило е, че трябва да имате само едно мнение, да няма никакво раздвоение във вашия ум. 46. Някой път вие казвате, че познавате Любовта. Аз толкова години съм изучавал Любовта и сега съм едва във въведението на Любовта. И ако вие можете да превърнете неблагородните елементи във вашия живот с елексира на Любовта, няма да има стена, която да не се разруши, врата, която да не се отвори. Няма да има неправда, която да не се оправи.
Няма да има смърт, която да не изчезне пред
Любовта
.
Тя е магическата тояжка, която Христос сега носи. И Той казва: Даде ми се всяка власт на небето и на земята. Тази власт, това е магическата тояжка на Любовта. 47. Най-голямата спънка, която срещам с вас, то е това безверие, което съществува у вас. Сега не че вие го създавате, но то се налага от външния свят, вие го възприемате от света.
към текста >>
Тази власт, това е магическата тояжка на
Любовта
.
И ако вие можете да превърнете неблагородните елементи във вашия живот с елексира на Любовта, няма да има стена, която да не се разруши, врата, която да не се отвори. Няма да има неправда, която да не се оправи. Няма да има смърт, която да не изчезне пред Любовта. Тя е магическата тояжка, която Христос сега носи. И Той казва: Даде ми се всяка власт на небето и на земята.
Тази власт, това е магическата тояжка на
Любовта
.
47. Най-голямата спънка, която срещам с вас, то е това безверие, което съществува у вас. Сега не че вие го създавате, но то се налага от външния свят, вие го възприемате от света. Понеже сте по-чувствителни души, вие притегляте отрицателната страна на света. И то е опасно. Един Окултен Ученик, който е чувствителен, той е като един сюнгер и ако не знае законите, той може да смуче отвън.
към текста >>
Затова трябва да бъдете положителни в
Любовта
, за да можете от нея да привлечете добрите качества, а злото да изхвърлите настрана.
47. Най-голямата спънка, която срещам с вас, то е това безверие, което съществува у вас. Сега не че вие го създавате, но то се налага от външния свят, вие го възприемате от света. Понеже сте по-чувствителни души, вие притегляте отрицателната страна на света. И то е опасно. Един Окултен Ученик, който е чувствителен, той е като един сюнгер и ако не знае законите, той може да смуче отвън.
Затова трябва да бъдете положителни в
Любовта
, за да можете от нея да привлечете добрите качества, а злото да изхвърлите настрана.
Това е наука. 48. Няма по-голямо достойнство за човека от това, да служи на Бога от Любов. То е най-великото достойнство на човека - да служи на Любовта и Мъдростта. И когато произнасяте формулата: Само Божията Любов е Любов. И трябва заради тази Любов да бъдете готови на всички услуги, на всички жертви.
към текста >>
48. Няма по-голямо достойнство за човека от това, да служи на
Бога
от
Любов
.
Понеже сте по-чувствителни души, вие притегляте отрицателната страна на света. И то е опасно. Един Окултен Ученик, който е чувствителен, той е като един сюнгер и ако не знае законите, той може да смуче отвън. Затова трябва да бъдете положителни в Любовта, за да можете от нея да привлечете добрите качества, а злото да изхвърлите настрана. Това е наука.
48. Няма по-голямо достойнство за човека от това, да служи на
Бога
от
Любов
.
То е най-великото достойнство на човека - да служи на Любовта и Мъдростта. И когато произнасяте формулата: Само Божията Любов е Любов. И трябва заради тази Любов да бъдете готови на всички услуги, на всички жертви. А вие произнасяте формулата механически, без да мислите за нейното приложение. И затова аз съжалявам, че ви поверих това свещено правило.
към текста >>
То е най-великото достойнство на човека - да служи на
Любовта
и Мъдростта.
И то е опасно. Един Окултен Ученик, който е чувствителен, той е като един сюнгер и ако не знае законите, той може да смуче отвън. Затова трябва да бъдете положителни в Любовта, за да можете от нея да привлечете добрите качества, а злото да изхвърлите настрана. Това е наука. 48. Няма по-голямо достойнство за човека от това, да служи на Бога от Любов.
То е най-великото достойнство на човека - да служи на
Любовта
и Мъдростта.
И когато произнасяте формулата: Само Божията Любов е Любов. И трябва заради тази Любов да бъдете готови на всички услуги, на всички жертви. А вие произнасяте формулата механически, без да мислите за нейното приложение. И затова аз съжалявам, че ви поверих това свещено правило. И който опорочи Божията Любов, непременно ще приеме своята заплата.
към текста >>
И когато произнасяте формулата: Само Божията
Любов
е
Любов
.
Един Окултен Ученик, който е чувствителен, той е като един сюнгер и ако не знае законите, той може да смуче отвън. Затова трябва да бъдете положителни в Любовта, за да можете от нея да привлечете добрите качества, а злото да изхвърлите настрана. Това е наука. 48. Няма по-голямо достойнство за човека от това, да служи на Бога от Любов. То е най-великото достойнство на човека - да служи на Любовта и Мъдростта.
И когато произнасяте формулата: Само Божията
Любов
е
Любов
.
И трябва заради тази Любов да бъдете готови на всички услуги, на всички жертви. А вие произнасяте формулата механически, без да мислите за нейното приложение. И затова аз съжалявам, че ви поверих това свещено правило. И който опорочи Божията Любов, непременно ще приеме своята заплата. Моето желание е съзнанието на всеки от вас да се разшири, та да не се занимавате с дребнавостите на живота.
към текста >>
И трябва заради тази
Любов
да бъдете готови на всички услуги, на всички жертви.
Затова трябва да бъдете положителни в Любовта, за да можете от нея да привлечете добрите качества, а злото да изхвърлите настрана. Това е наука. 48. Няма по-голямо достойнство за човека от това, да служи на Бога от Любов. То е най-великото достойнство на човека - да служи на Любовта и Мъдростта. И когато произнасяте формулата: Само Божията Любов е Любов.
И трябва заради тази
Любов
да бъдете готови на всички услуги, на всички жертви.
А вие произнасяте формулата механически, без да мислите за нейното приложение. И затова аз съжалявам, че ви поверих това свещено правило. И който опорочи Божията Любов, непременно ще приеме своята заплата. Моето желание е съзнанието на всеки от вас да се разшири, та да не се занимавате с дребнавостите на живота. Тази Любов да цари и да събужда умовете ви, да даде подтик на сърцата ви и да изцери всички ваши недъзи.
към текста >>
И който опорочи Божията
Любов
, непременно ще приеме своята заплата.
То е най-великото достойнство на човека - да служи на Любовта и Мъдростта. И когато произнасяте формулата: Само Божията Любов е Любов. И трябва заради тази Любов да бъдете готови на всички услуги, на всички жертви. А вие произнасяте формулата механически, без да мислите за нейното приложение. И затова аз съжалявам, че ви поверих това свещено правило.
И който опорочи Божията
Любов
, непременно ще приеме своята заплата.
Моето желание е съзнанието на всеки от вас да се разшири, та да не се занимавате с дребнавостите на живота. Тази Любов да цари и да събужда умовете ви, да даде подтик на сърцата ви и да изцери всички ваши недъзи. Да се почувствувате здрави, бодри, свежи, за да можете да възприемете Любовта и да я приложите в живота, понеже се намираме в условия много трудни за сега. И в цяла Европа се предвижда, че Учениците на Окултизма ще минат през много трудни изпити. 49. Сега вие, като Ученици, трябва да имате увереност.
към текста >>
Тази
Любов
да цари и да събужда умовете ви, да даде подтик на сърцата ви и да изцери всички ваши недъзи.
И трябва заради тази Любов да бъдете готови на всички услуги, на всички жертви. А вие произнасяте формулата механически, без да мислите за нейното приложение. И затова аз съжалявам, че ви поверих това свещено правило. И който опорочи Божията Любов, непременно ще приеме своята заплата. Моето желание е съзнанието на всеки от вас да се разшири, та да не се занимавате с дребнавостите на живота.
Тази
Любов
да цари и да събужда умовете ви, да даде подтик на сърцата ви и да изцери всички ваши недъзи.
Да се почувствувате здрави, бодри, свежи, за да можете да възприемете Любовта и да я приложите в живота, понеже се намираме в условия много трудни за сега. И в цяла Европа се предвижда, че Учениците на Окултизма ще минат през много трудни изпити. 49. Сега вие, като Ученици, трябва да имате увереност. На Окултния Ученик е необходима вътрешна самоувереност, т.е. да знаете, че можете да победите и превъзмогнете всички мъчнотии, които съществуват във вашия живот.
към текста >>
Да се почувствувате здрави, бодри, свежи, за да можете да възприемете
Любовта
и да я приложите в живота, понеже се намираме в условия много трудни за сега.
А вие произнасяте формулата механически, без да мислите за нейното приложение. И затова аз съжалявам, че ви поверих това свещено правило. И който опорочи Божията Любов, непременно ще приеме своята заплата. Моето желание е съзнанието на всеки от вас да се разшири, та да не се занимавате с дребнавостите на живота. Тази Любов да цари и да събужда умовете ви, да даде подтик на сърцата ви и да изцери всички ваши недъзи.
Да се почувствувате здрави, бодри, свежи, за да можете да възприемете
Любовта
и да я приложите в живота, понеже се намираме в условия много трудни за сега.
И в цяла Европа се предвижда, че Учениците на Окултизма ще минат през много трудни изпити. 49. Сега вие, като Ученици, трябва да имате увереност. На Окултния Ученик е необходима вътрешна самоувереност, т.е. да знаете, че можете да победите и превъзмогнете всички мъчнотии, които съществуват във вашия живот. 50. Сега у вас има ред отрицателни черти, които ви пречат във вашата работа като Ученици.
към текста >>
Тя сама по
себе
си ще се реши вътре, ако имате туй дълбоко желание.
51. Като Ученици в Школата вие имате известни задължения. Вие имате задължения не от сега, а от далечното минало и сега трябва да ги изпълните, трябва да ги завършите. Колко пъти сте започвали задачата и сте я напускали. И сега може да напуснете задачата си. Сега тази ваша задача вие ще я решите лесно в самите вас.
Тя сама по
себе
си ще се реши вътре, ако имате туй дълбоко желание.
И в Евангелието е казано: Бог е, който дава. Щом и във вас има стремеж да вършите волята Божия, и Бог има желание да ви помага. 52. Ученикът трябва да решава всяка задача, която животът му предложи, без да пита какъв е смисълът на тази задача. Като решавате тези задачи, ще намерите отговора им. Този отговор е, че всички наши постъпки трябва да бъдат съвършени.
към текста >>
Като има тази задача в ума си, той ще бъде свързан с небето.
А сега някой път те са така остри, щото и думите ви излизат по някой път като бомби от устата. Какъвто е ритъмът на мисълта, такъв е и на езика, такъв е и на мускулите. 53. Вие сте дошли в края на века и все-таки имате една мисия, важна мисия, която трябва да свършите. Вие не знаете положително каква е вашата мисия, но трябва да я знаете. Колкото и да е малка мисията му, Ученикът трябва да знае за какво е дошъл, макар и не във всички подробности, но поне основните черти на своята мисия, на своята задача, трябва да знае.
Като има тази задача в ума си, той ще бъде свързан с небето.
Тогава неговият ум, сърце и воля ще може да се калят. Така той ще бъде свързан с Бялото Братство. Тогава Белите Братя ще ви дадат упътване, ще ви дадат вътрешно разположение. Без вътрешно разположение, те ще ви дават упътвания вечерно време когато спите, в сънно състояние може да ви го дадат. Братството може да ви даде известна задача, като ви създаде известна мъчнотия в живота.
към текста >>
Първото нещо, гледайте да имате тази хармония със
себе
си, да сте доволни от поведението си, от вашето собствено поведение.
Туй, което не си опитал, не го налагай на другите. Сега аз не искам тази бележка, която правя, да остане "глас вопиющ в пустиня", но искам да произведе един резултат, за да ви подготвя да свършите работата, за която сте дошли. 55. Аз не препоръчам самоосъждането, но трябва да имате онази готовност да възприемете Божествената Истина и да се справите с Божествените Истини. Вашият ум трябва да бъде здрав, за да може да се справите с всички положителни и отрицателни мисли. Някой път вашият ум не е в състояние да се справи с някои мисли и следователно боледува.
Първото нещо, гледайте да имате тази хармония със
себе
си, да сте доволни от поведението си, от вашето собствено поведение.
56. Сега аз забелязвам в класа, че вие не вървите по един правилен път на разбиране. Вие сте влезли в класа да изучавате Окултната Наука, а при това се занимавате с неща посторонни, с неща, които ни в клин, ни в ръкав не влизат. Някой път аз ви посочвам идеи и принципи, а вие се спирате да говорите защо съм казал тъй, а не другояче, говорите за дребни работи. Защо и за какво, Окултизмът не отговаря. Най-великите Учители като отидете при тях, не отговарят.
към текста >>
58. За да разберем думата
Любов
, тя си има ключ.
Умът може да заболее тъй, както заболява и тялото. Умът може да заболее, сърцето може да заболее и човешка воля може да заболее. Единственото нещо у човека, което не заболява, то е само неговият дух. Духът в това отношение, когато дойде болестта, в него се явяват енергии да изправи повредите. Душата страда, умът се побърква, чувствата излизат от релсите навън, волята се парализира и човек на земята става инвалид.
58. За да разберем думата
Любов
, тя си има ключ.
Най-първо ще турите ключа, ще се нагласите и тогава вече ще произнесете думата Любов. Това вече има смисъл. Така ще разберете какво представя Любовта. Някой път искате да произнесете думата "Истина”. Пак ще турите ключа, ключа на Истината.
към текста >>
Най-първо ще турите ключа, ще се нагласите и тогава вече ще произнесете думата
Любов
.
Умът може да заболее, сърцето може да заболее и човешка воля може да заболее. Единственото нещо у човека, което не заболява, то е само неговият дух. Духът в това отношение, когато дойде болестта, в него се явяват енергии да изправи повредите. Душата страда, умът се побърква, чувствата излизат от релсите навън, волята се парализира и човек на земята става инвалид. 58. За да разберем думата Любов, тя си има ключ.
Най-първо ще турите ключа, ще се нагласите и тогава вече ще произнесете думата
Любов
.
Това вече има смисъл. Така ще разберете какво представя Любовта. Някой път искате да произнесете думата "Истина”. Пак ще турите ключа, ключа на Истината. Всички неща си имат свой ключ и когато турите ключа, тези неща ще бъдат разбрани в съзнанието ви.
към текста >>
Така ще разберете какво представя
Любовта
.
Духът в това отношение, когато дойде болестта, в него се явяват енергии да изправи повредите. Душата страда, умът се побърква, чувствата излизат от релсите навън, волята се парализира и човек на земята става инвалид. 58. За да разберем думата Любов, тя си има ключ. Най-първо ще турите ключа, ще се нагласите и тогава вече ще произнесете думата Любов. Това вече има смисъл.
Така ще разберете какво представя
Любовта
.
Някой път искате да произнесете думата "Истина”. Пак ще турите ключа, ключа на Истината. Всички неща си имат свой ключ и когато турите ключа, тези неща ще бъдат разбрани в съзнанието ви. Сега аз не мога да докосна и разкрия всичко, понеже тук има оглашени. 59. Ако във вас влезе Любовта, вие ще разрешите въпроса на вашия живот моментално, без да разсъждавате, и то няма да го решите по най-глупавия начин, а ще го решите по най-умния начин.
към текста >>
59. Ако във вас влезе
Любовта
, вие ще разрешите въпроса на вашия живот моментално, без да разсъждавате, и то няма да го решите по най-глупавия начин, а ще го решите по най-умния начин.
Така ще разберете какво представя Любовта. Някой път искате да произнесете думата "Истина”. Пак ще турите ключа, ключа на Истината. Всички неща си имат свой ключ и когато турите ключа, тези неща ще бъдат разбрани в съзнанието ви. Сега аз не мога да докосна и разкрия всичко, понеже тук има оглашени.
59. Ако във вас влезе
Любовта
, вие ще разрешите въпроса на вашия живот моментално, без да разсъждавате, и то няма да го решите по най-глупавия начин, а ще го решите по най-умния начин.
Когато дойде Божията Любов да действува в света, тя действува с най-добрите методи. Всички трябва да имате предвид, че за да се изяви Божествената Любов у нас, Духът дълго време трябва да работи върху нашето физическо и духовно тяло, за да може да ги подготви за да възприемат енергиите на Любовта. Ако сега през нашето тяло би минала една интензивна енергия на Любовта, тя би ни разтопила. Следователно, Божествената Любов постоянно се приспособява според състоянието на нашето духовно тяло, според степента на нашето развитие и Духът ни постоянно работи. Ако вие спънете Духа, който работи във вас, ще повредите на себе си.
към текста >>
Когато дойде Божията
Любов
да действува в света, тя действува с най-добрите методи.
Някой път искате да произнесете думата "Истина”. Пак ще турите ключа, ключа на Истината. Всички неща си имат свой ключ и когато турите ключа, тези неща ще бъдат разбрани в съзнанието ви. Сега аз не мога да докосна и разкрия всичко, понеже тук има оглашени. 59. Ако във вас влезе Любовта, вие ще разрешите въпроса на вашия живот моментално, без да разсъждавате, и то няма да го решите по най-глупавия начин, а ще го решите по най-умния начин.
Когато дойде Божията
Любов
да действува в света, тя действува с най-добрите методи.
Всички трябва да имате предвид, че за да се изяви Божествената Любов у нас, Духът дълго време трябва да работи върху нашето физическо и духовно тяло, за да може да ги подготви за да възприемат енергиите на Любовта. Ако сега през нашето тяло би минала една интензивна енергия на Любовта, тя би ни разтопила. Следователно, Божествената Любов постоянно се приспособява според състоянието на нашето духовно тяло, според степента на нашето развитие и Духът ни постоянно работи. Ако вие спънете Духа, който работи във вас, ще повредите на себе си. А той работи, той прави тази инсталация, по която да потече Любовта.
към текста >>
Всички трябва да имате предвид, че за да се изяви Божествената
Любов
у нас, Духът дълго време трябва да работи върху нашето физическо и духовно тяло, за да може да ги подготви за да възприемат енергиите на
Любовта
.
Пак ще турите ключа, ключа на Истината. Всички неща си имат свой ключ и когато турите ключа, тези неща ще бъдат разбрани в съзнанието ви. Сега аз не мога да докосна и разкрия всичко, понеже тук има оглашени. 59. Ако във вас влезе Любовта, вие ще разрешите въпроса на вашия живот моментално, без да разсъждавате, и то няма да го решите по най-глупавия начин, а ще го решите по най-умния начин. Когато дойде Божията Любов да действува в света, тя действува с най-добрите методи.
Всички трябва да имате предвид, че за да се изяви Божествената
Любов
у нас, Духът дълго време трябва да работи върху нашето физическо и духовно тяло, за да може да ги подготви за да възприемат енергиите на
Любовта
.
Ако сега през нашето тяло би минала една интензивна енергия на Любовта, тя би ни разтопила. Следователно, Божествената Любов постоянно се приспособява според състоянието на нашето духовно тяло, според степента на нашето развитие и Духът ни постоянно работи. Ако вие спънете Духа, който работи във вас, ще повредите на себе си. А той работи, той прави тази инсталация, по която да потече Любовта. Ако той направи нещо, а вие го развалите, с това вредите на себе си.
към текста >>
Ако сега през нашето тяло би минала една интензивна енергия на
Любовта
, тя би ни разтопила.
Всички неща си имат свой ключ и когато турите ключа, тези неща ще бъдат разбрани в съзнанието ви. Сега аз не мога да докосна и разкрия всичко, понеже тук има оглашени. 59. Ако във вас влезе Любовта, вие ще разрешите въпроса на вашия живот моментално, без да разсъждавате, и то няма да го решите по най-глупавия начин, а ще го решите по най-умния начин. Когато дойде Божията Любов да действува в света, тя действува с най-добрите методи. Всички трябва да имате предвид, че за да се изяви Божествената Любов у нас, Духът дълго време трябва да работи върху нашето физическо и духовно тяло, за да може да ги подготви за да възприемат енергиите на Любовта.
Ако сега през нашето тяло би минала една интензивна енергия на
Любовта
, тя би ни разтопила.
Следователно, Божествената Любов постоянно се приспособява според състоянието на нашето духовно тяло, според степента на нашето развитие и Духът ни постоянно работи. Ако вие спънете Духа, който работи във вас, ще повредите на себе си. А той работи, той прави тази инсталация, по която да потече Любовта. Ако той направи нещо, а вие го развалите, с това вредите на себе си. Да кажем, имате някаква крива мисъл, на кого вредите?
към текста >>
Следователно, Божествената
Любов
постоянно се приспособява според състоянието на нашето духовно тяло, според степента на нашето развитие и Духът ни постоянно работи.
Сега аз не мога да докосна и разкрия всичко, понеже тук има оглашени. 59. Ако във вас влезе Любовта, вие ще разрешите въпроса на вашия живот моментално, без да разсъждавате, и то няма да го решите по най-глупавия начин, а ще го решите по най-умния начин. Когато дойде Божията Любов да действува в света, тя действува с най-добрите методи. Всички трябва да имате предвид, че за да се изяви Божествената Любов у нас, Духът дълго време трябва да работи върху нашето физическо и духовно тяло, за да може да ги подготви за да възприемат енергиите на Любовта. Ако сега през нашето тяло би минала една интензивна енергия на Любовта, тя би ни разтопила.
Следователно, Божествената
Любов
постоянно се приспособява според състоянието на нашето духовно тяло, според степента на нашето развитие и Духът ни постоянно работи.
Ако вие спънете Духа, който работи във вас, ще повредите на себе си. А той работи, той прави тази инсталация, по която да потече Любовта. Ако той направи нещо, а вие го развалите, с това вредите на себе си. Да кажем, имате някаква крива мисъл, на кого вредите? - На себе си.
към текста >>
Ако вие спънете Духа, който работи във вас, ще повредите на
себе
си.
59. Ако във вас влезе Любовта, вие ще разрешите въпроса на вашия живот моментално, без да разсъждавате, и то няма да го решите по най-глупавия начин, а ще го решите по най-умния начин. Когато дойде Божията Любов да действува в света, тя действува с най-добрите методи. Всички трябва да имате предвид, че за да се изяви Божествената Любов у нас, Духът дълго време трябва да работи върху нашето физическо и духовно тяло, за да може да ги подготви за да възприемат енергиите на Любовта. Ако сега през нашето тяло би минала една интензивна енергия на Любовта, тя би ни разтопила. Следователно, Божествената Любов постоянно се приспособява според състоянието на нашето духовно тяло, според степента на нашето развитие и Духът ни постоянно работи.
Ако вие спънете Духа, който работи във вас, ще повредите на
себе
си.
А той работи, той прави тази инсталация, по която да потече Любовта. Ако той направи нещо, а вие го развалите, с това вредите на себе си. Да кажем, имате някаква крива мисъл, на кого вредите? - На себе си. Също така и със съмнението, страха и други отрицателни състояние вие вредите на себе си.
към текста >>
А той работи, той прави тази инсталация, по която да потече
Любовта
.
Когато дойде Божията Любов да действува в света, тя действува с най-добрите методи. Всички трябва да имате предвид, че за да се изяви Божествената Любов у нас, Духът дълго време трябва да работи върху нашето физическо и духовно тяло, за да може да ги подготви за да възприемат енергиите на Любовта. Ако сега през нашето тяло би минала една интензивна енергия на Любовта, тя би ни разтопила. Следователно, Божествената Любов постоянно се приспособява според състоянието на нашето духовно тяло, според степента на нашето развитие и Духът ни постоянно работи. Ако вие спънете Духа, който работи във вас, ще повредите на себе си.
А той работи, той прави тази инсталация, по която да потече
Любовта
.
Ако той направи нещо, а вие го развалите, с това вредите на себе си. Да кажем, имате някаква крива мисъл, на кого вредите? - На себе си. Също така и със съмнението, страха и други отрицателни състояние вие вредите на себе си. 60. Животът е музика и както в обикновената музика като се направи погрешка трябва да се изправи, така и в живота.
към текста >>
Ако той направи нещо, а вие го развалите, с това вредите на
себе
си.
Всички трябва да имате предвид, че за да се изяви Божествената Любов у нас, Духът дълго време трябва да работи върху нашето физическо и духовно тяло, за да може да ги подготви за да възприемат енергиите на Любовта. Ако сега през нашето тяло би минала една интензивна енергия на Любовта, тя би ни разтопила. Следователно, Божествената Любов постоянно се приспособява според състоянието на нашето духовно тяло, според степента на нашето развитие и Духът ни постоянно работи. Ако вие спънете Духа, който работи във вас, ще повредите на себе си. А той работи, той прави тази инсталация, по която да потече Любовта.
Ако той направи нещо, а вие го развалите, с това вредите на
себе
си.
Да кажем, имате някаква крива мисъл, на кого вредите? - На себе си. Също така и със съмнението, страха и други отрицателни състояние вие вредите на себе си. 60. Животът е музика и както в обикновената музика като се направи погрешка трябва да се изправи, така и в живота. За да може да вървите напред, като направите една погрешка, трябва да я изправите.
към текста >>
- На
себе
си.
Следователно, Божествената Любов постоянно се приспособява според състоянието на нашето духовно тяло, според степента на нашето развитие и Духът ни постоянно работи. Ако вие спънете Духа, който работи във вас, ще повредите на себе си. А той работи, той прави тази инсталация, по която да потече Любовта. Ако той направи нещо, а вие го развалите, с това вредите на себе си. Да кажем, имате някаква крива мисъл, на кого вредите?
- На
себе
си.
Също така и със съмнението, страха и други отрицателни състояние вие вредите на себе си. 60. Животът е музика и както в обикновената музика като се направи погрешка трябва да се изправи, така и в живота. За да може да вървите напред, като направите една погрешка, трябва да я изправите. Сега аз не ви съдя, но искам от вас да приложите Великата Божия Любов в себе си. Малки и големи да се уважавате и да се почитате, да си отстъпвате, да си прощавате.
към текста >>
Също така и със съмнението, страха и други отрицателни състояние вие вредите на
себе
си.
Ако вие спънете Духа, който работи във вас, ще повредите на себе си. А той работи, той прави тази инсталация, по която да потече Любовта. Ако той направи нещо, а вие го развалите, с това вредите на себе си. Да кажем, имате някаква крива мисъл, на кого вредите? - На себе си.
Също така и със съмнението, страха и други отрицателни състояние вие вредите на
себе
си.
60. Животът е музика и както в обикновената музика като се направи погрешка трябва да се изправи, така и в живота. За да може да вървите напред, като направите една погрешка, трябва да я изправите. Сега аз не ви съдя, но искам от вас да приложите Великата Божия Любов в себе си. Малки и големи да се уважавате и да се почитате, да си отстъпвате, да си прощавате. 61. В пътя на своето развитие Учениците се прекарват през ред изпитания, за да видят сами силите си, да изработят воля и други качества.
към текста >>
Сега аз не ви съдя, но искам от вас да приложите Великата Божия
Любов
в
себе
си.
Да кажем, имате някаква крива мисъл, на кого вредите? - На себе си. Също така и със съмнението, страха и други отрицателни състояние вие вредите на себе си. 60. Животът е музика и както в обикновената музика като се направи погрешка трябва да се изправи, така и в живота. За да може да вървите напред, като направите една погрешка, трябва да я изправите.
Сега аз не ви съдя, но искам от вас да приложите Великата Божия
Любов
в
себе
си.
Малки и големи да се уважавате и да се почитате, да си отстъпвате, да си прощавате. 61. В пътя на своето развитие Учениците се прекарват през ред изпитания, за да видят сами силите си, да изработят воля и други качества. Например опитът да отидете сами на Витоша нощно време в 12 часа е един изпит за каляване на волята, за придобиване на смелост. Може да ви се даде и следният изпит: ще ви се каже да дадете три четвърти от богатството си за Братството. Да знаете, че през сито ще минете.
към текста >>
61. В пътя на своето развитие Учениците се прекарват през ред изпитания, за да видят сами силите си, да изработят воля и други качества.
Също така и със съмнението, страха и други отрицателни състояние вие вредите на себе си. 60. Животът е музика и както в обикновената музика като се направи погрешка трябва да се изправи, така и в живота. За да може да вървите напред, като направите една погрешка, трябва да я изправите. Сега аз не ви съдя, но искам от вас да приложите Великата Божия Любов в себе си. Малки и големи да се уважавате и да се почитате, да си отстъпвате, да си прощавате.
61. В пътя на своето развитие Учениците се прекарват през ред изпитания, за да видят сами силите си, да изработят воля и други качества.
Например опитът да отидете сами на Витоша нощно време в 12 часа е един изпит за каляване на волята, за придобиване на смелост. Може да ви се даде и следният изпит: ще ви се каже да дадете три четвърти от богатството си за Братството. Да знаете, че през сито ще минете. Изпитите ще дойдат, но да видим сега кой ще издържи докрай и кой ще се усъмни. Ще ви прекарам през всички изпити, да опитам Любовта ви, и след като издържите всички изпити ще кажа: Подложете сега и мене на един изпит, който вие намерите за добре.
към текста >>
Може да ви се даде и следният изпит: ще ви се каже да дадете три четвърти от
богатството
си за Братството.
За да може да вървите напред, като направите една погрешка, трябва да я изправите. Сега аз не ви съдя, но искам от вас да приложите Великата Божия Любов в себе си. Малки и големи да се уважавате и да се почитате, да си отстъпвате, да си прощавате. 61. В пътя на своето развитие Учениците се прекарват през ред изпитания, за да видят сами силите си, да изработят воля и други качества. Например опитът да отидете сами на Витоша нощно време в 12 часа е един изпит за каляване на волята, за придобиване на смелост.
Може да ви се даде и следният изпит: ще ви се каже да дадете три четвърти от
богатството
си за Братството.
Да знаете, че през сито ще минете. Изпитите ще дойдат, но да видим сега кой ще издържи докрай и кой ще се усъмни. Ще ви прекарам през всички изпити, да опитам Любовта ви, и след като издържите всички изпити ще кажа: Подложете сега и мене на един изпит, който вие намерите за добре. Но по-напред аз ще ви поставя на изпит, а после вие мене. Тогава ще завършим Школата и ще влезем в Новата Епоха.
към текста >>
Ще ви прекарам през всички изпити, да опитам
Любовта
ви, и след като издържите всички изпити ще кажа: Подложете сега и мене на един изпит, който вие намерите за добре.
61. В пътя на своето развитие Учениците се прекарват през ред изпитания, за да видят сами силите си, да изработят воля и други качества. Например опитът да отидете сами на Витоша нощно време в 12 часа е един изпит за каляване на волята, за придобиване на смелост. Може да ви се даде и следният изпит: ще ви се каже да дадете три четвърти от богатството си за Братството. Да знаете, че през сито ще минете. Изпитите ще дойдат, но да видим сега кой ще издържи докрай и кой ще се усъмни.
Ще ви прекарам през всички изпити, да опитам
Любовта
ви, и след като издържите всички изпити ще кажа: Подложете сега и мене на един изпит, който вие намерите за добре.
Но по-напред аз ще ви поставя на изпит, а после вие мене. Тогава ще завършим Школата и ще влезем в Новата Епоха. 62. Ако вие искате да бъдете Ученици на Великото Бяло Братство, непременно Любовта ви в бъдеще трябва да заличи всичките ви грехове. На всички ви казвам: За да можете да вървите напред, непременно Любовта, не само на едного, но на всички ви да е такава. Любовта на всеки един от вас трябва да заличи погрешките ви.
към текста >>
62. Ако вие искате да бъдете Ученици на Великото Бяло Братство, непременно
Любовта
ви в бъдеще трябва да заличи всичките ви грехове.
Да знаете, че през сито ще минете. Изпитите ще дойдат, но да видим сега кой ще издържи докрай и кой ще се усъмни. Ще ви прекарам през всички изпити, да опитам Любовта ви, и след като издържите всички изпити ще кажа: Подложете сега и мене на един изпит, който вие намерите за добре. Но по-напред аз ще ви поставя на изпит, а после вие мене. Тогава ще завършим Школата и ще влезем в Новата Епоха.
62. Ако вие искате да бъдете Ученици на Великото Бяло Братство, непременно
Любовта
ви в бъдеще трябва да заличи всичките ви грехове.
На всички ви казвам: За да можете да вървите напред, непременно Любовта, не само на едного, но на всички ви да е такава. Любовта на всеки един от вас трябва да заличи погрешките ви. Всеки един от вас в себе си трябва да направи това, а не други да му го правят. Всеки един в своя ум, в своето сърце да ги заличи. И когато ги заличите, тогава ще дойде Господ да пише.
към текста >>
На всички ви казвам: За да можете да вървите напред, непременно
Любовта
, не само на едного, но на всички ви да е такава.
Изпитите ще дойдат, но да видим сега кой ще издържи докрай и кой ще се усъмни. Ще ви прекарам през всички изпити, да опитам Любовта ви, и след като издържите всички изпити ще кажа: Подложете сега и мене на един изпит, който вие намерите за добре. Но по-напред аз ще ви поставя на изпит, а после вие мене. Тогава ще завършим Школата и ще влезем в Новата Епоха. 62. Ако вие искате да бъдете Ученици на Великото Бяло Братство, непременно Любовта ви в бъдеще трябва да заличи всичките ви грехове.
На всички ви казвам: За да можете да вървите напред, непременно
Любовта
, не само на едного, но на всички ви да е такава.
Любовта на всеки един от вас трябва да заличи погрешките ви. Всеки един от вас в себе си трябва да направи това, а не други да му го правят. Всеки един в своя ум, в своето сърце да ги заличи. И когато ги заличите, тогава ще дойде Господ да пише. На Господа трябва чиста книга, на която да може да напише своето Слово, своя Закон.
към текста >>
Любовта
на всеки един от вас трябва да заличи погрешките ви.
Ще ви прекарам през всички изпити, да опитам Любовта ви, и след като издържите всички изпити ще кажа: Подложете сега и мене на един изпит, който вие намерите за добре. Но по-напред аз ще ви поставя на изпит, а после вие мене. Тогава ще завършим Школата и ще влезем в Новата Епоха. 62. Ако вие искате да бъдете Ученици на Великото Бяло Братство, непременно Любовта ви в бъдеще трябва да заличи всичките ви грехове. На всички ви казвам: За да можете да вървите напред, непременно Любовта, не само на едного, но на всички ви да е такава.
Любовта
на всеки един от вас трябва да заличи погрешките ви.
Всеки един от вас в себе си трябва да направи това, а не други да му го правят. Всеки един в своя ум, в своето сърце да ги заличи. И когато ги заличите, тогава ще дойде Господ да пише. На Господа трябва чиста книга, на която да може да напише своето Слово, своя Закон. И пророкът казва: Ще отнема каменните им сърца и ще напиша закона си.
към текста >>
Всеки един от вас в
себе
си трябва да направи това, а не други да му го правят.
Но по-напред аз ще ви поставя на изпит, а после вие мене. Тогава ще завършим Школата и ще влезем в Новата Епоха. 62. Ако вие искате да бъдете Ученици на Великото Бяло Братство, непременно Любовта ви в бъдеще трябва да заличи всичките ви грехове. На всички ви казвам: За да можете да вървите напред, непременно Любовта, не само на едного, но на всички ви да е такава. Любовта на всеки един от вас трябва да заличи погрешките ви.
Всеки един от вас в
себе
си трябва да направи това, а не други да му го правят.
Всеки един в своя ум, в своето сърце да ги заличи. И когато ги заличите, тогава ще дойде Господ да пише. На Господа трябва чиста книга, на която да може да напише своето Слово, своя Закон. И пророкът казва: Ще отнема каменните им сърца и ще напиша закона си. Не казвайте кога ще направите това, днес или утре, но само кажете: Това ще бъде така.
към текста >>
Това може да стане само когато дойде Духът на тази велика
Любов
, която всичко заличава.
Не казвайте кога ще направите това, днес или утре, но само кажете: Това ще бъде така. Ако кажете: Аз сега ще го направя, няма да го направите. Щом кажете, че сега ще го направите, от Черната Ложа ще ви попречат. Затова няма да определяте, само ще кажете, че ще стане. Никакви религиозни форми не са в състояние да видоизменят човешкия характер.
Това може да стане само когато дойде Духът на тази велика
Любов
, която всичко заличава.
Божията Любов заличава всички грехове. Но след като Господ е заличил греховете ти и ти отиваш да правиш нови грехове, твоята карма ще се удесетори. 63. Не говорете за Любовта, докато не е във вас. Това е най-свещеното име. Спомнете си там, дето се казва да непроизнасяте името Божие напразно.
към текста >>
Божията
Любов
заличава всички грехове.
Ако кажете: Аз сега ще го направя, няма да го направите. Щом кажете, че сега ще го направите, от Черната Ложа ще ви попречат. Затова няма да определяте, само ще кажете, че ще стане. Никакви религиозни форми не са в състояние да видоизменят човешкия характер. Това може да стане само когато дойде Духът на тази велика Любов, която всичко заличава.
Божията
Любов
заличава всички грехове.
Но след като Господ е заличил греховете ти и ти отиваш да правиш нови грехове, твоята карма ще се удесетори. 63. Не говорете за Любовта, докато не е във вас. Това е най-свещеното име. Спомнете си там, дето се казва да непроизнасяте името Божие напразно. Името на Любовта напразно не трябва да се произнася.
към текста >>
63. Не говорете за
Любовта
, докато не е във вас.
Затова няма да определяте, само ще кажете, че ще стане. Никакви религиозни форми не са в състояние да видоизменят човешкия характер. Това може да стане само когато дойде Духът на тази велика Любов, която всичко заличава. Божията Любов заличава всички грехове. Но след като Господ е заличил греховете ти и ти отиваш да правиш нови грехове, твоята карма ще се удесетори.
63. Не говорете за
Любовта
, докато не е във вас.
Това е най-свещеното име. Спомнете си там, дето се казва да непроизнасяте името Божие напразно. Името на Любовта напразно не трябва да се произнася. Туй е, което аз зная. Любовта е едно от най-свещените имена, с които светът е създаден.
към текста >>
Името на
Любовта
напразно не трябва да се произнася.
Божията Любов заличава всички грехове. Но след като Господ е заличил греховете ти и ти отиваш да правиш нови грехове, твоята карма ще се удесетори. 63. Не говорете за Любовта, докато не е във вас. Това е най-свещеното име. Спомнете си там, дето се казва да непроизнасяте името Божие напразно.
Името на
Любовта
напразно не трябва да се произнася.
Туй е, което аз зная. Любовта е едно от най-свещените имена, с които светът е създаден. Защото произнесете ли това име и не сте готови, ще си създадете във вашата карма много нещастия, които ще ви сполетят, ред поколения ще бъдете нещастни. "Да не вземаш името на Господа Бога твоего напразно" е казано. Само когато си готов за Любовта, ще я повикаш и тогава ще създадеш около себе си един свят на красота, свят само на Любов, свят само на мир, свят само на радост, на веселие, на хармония, свят на блаженство.
към текста >>
Любовта
е едно от най-свещените имена, с които светът е създаден.
63. Не говорете за Любовта, докато не е във вас. Това е най-свещеното име. Спомнете си там, дето се казва да непроизнасяте името Божие напразно. Името на Любовта напразно не трябва да се произнася. Туй е, което аз зная.
Любовта
е едно от най-свещените имена, с които светът е създаден.
Защото произнесете ли това име и не сте готови, ще си създадете във вашата карма много нещастия, които ще ви сполетят, ред поколения ще бъдете нещастни. "Да не вземаш името на Господа Бога твоего напразно" е казано. Само когато си готов за Любовта, ще я повикаш и тогава ще създадеш около себе си един свят на красота, свят само на Любов, свят само на мир, свят само на радост, на веселие, на хармония, свят на блаженство. Бог казва в Писанието: Ще залича всичките им грехове и ще избърша сълзите им. Това е първото качество на Любовта, че заличава греховете.
към текста >>
"Да не вземаш името на Господа
Бога
твоего напразно" е казано.
Спомнете си там, дето се казва да непроизнасяте името Божие напразно. Името на Любовта напразно не трябва да се произнася. Туй е, което аз зная. Любовта е едно от най-свещените имена, с които светът е създаден. Защото произнесете ли това име и не сте готови, ще си създадете във вашата карма много нещастия, които ще ви сполетят, ред поколения ще бъдете нещастни.
"Да не вземаш името на Господа
Бога
твоего напразно" е казано.
Само когато си готов за Любовта, ще я повикаш и тогава ще създадеш около себе си един свят на красота, свят само на Любов, свят само на мир, свят само на радост, на веселие, на хармония, свят на блаженство. Бог казва в Писанието: Ще залича всичките им грехове и ще избърша сълзите им. Това е първото качество на Любовта, че заличава греховете. И когато Христос казва онзи велик закон, че ако брат ти се обърне към тебе да го простиш, той е същият закон. Но заличаването на греховете е най-мъчното нещо.
към текста >>
Само когато си готов за
Любовта
, ще я повикаш и тогава ще създадеш около
себе
си един свят на красота, свят само на
Любов
, свят само на мир, свят само на радост, на веселие, на хармония, свят на блаженство.
Името на Любовта напразно не трябва да се произнася. Туй е, което аз зная. Любовта е едно от най-свещените имена, с които светът е създаден. Защото произнесете ли това име и не сте готови, ще си създадете във вашата карма много нещастия, които ще ви сполетят, ред поколения ще бъдете нещастни. "Да не вземаш името на Господа Бога твоего напразно" е казано.
Само когато си готов за
Любовта
, ще я повикаш и тогава ще създадеш около
себе
си един свят на красота, свят само на
Любов
, свят само на мир, свят само на радост, на веселие, на хармония, свят на блаженство.
Бог казва в Писанието: Ще залича всичките им грехове и ще избърша сълзите им. Това е първото качество на Любовта, че заличава греховете. И когато Христос казва онзи велик закон, че ако брат ти се обърне към тебе да го простиш, той е същият закон. Но заличаването на греховете е най-мъчното нещо. Много мъчно е да простиш.
към текста >>
Това е първото качество на
Любовта
, че заличава греховете.
Любовта е едно от най-свещените имена, с които светът е създаден. Защото произнесете ли това име и не сте готови, ще си създадете във вашата карма много нещастия, които ще ви сполетят, ред поколения ще бъдете нещастни. "Да не вземаш името на Господа Бога твоего напразно" е казано. Само когато си готов за Любовта, ще я повикаш и тогава ще създадеш около себе си един свят на красота, свят само на Любов, свят само на мир, свят само на радост, на веселие, на хармония, свят на блаженство. Бог казва в Писанието: Ще залича всичките им грехове и ще избърша сълзите им.
Това е първото качество на
Любовта
, че заличава греховете.
И когато Христос казва онзи велик закон, че ако брат ти се обърне към тебе да го простиш, той е същият закон. Но заличаването на греховете е най-мъчното нещо. Много мъчно е да простиш. Не само да простиш, но да забравиш, не само да забравиш, но помен да не остане на това място и там, където са били най-лошите думи, да туриш най-хубавите думи за този, когото сте мразили. СЕГА АЗ ВИ ГОВОРЯ КАТО НА УЧЕНИЦИ НА ОКУЛТНАТА ШКОЛА.
към текста >>
И когато Христос казва онзи велик закон, че ако брат ти се обърне
към
тебе да го простиш, той е същият закон.
Защото произнесете ли това име и не сте готови, ще си създадете във вашата карма много нещастия, които ще ви сполетят, ред поколения ще бъдете нещастни. "Да не вземаш името на Господа Бога твоего напразно" е казано. Само когато си готов за Любовта, ще я повикаш и тогава ще създадеш около себе си един свят на красота, свят само на Любов, свят само на мир, свят само на радост, на веселие, на хармония, свят на блаженство. Бог казва в Писанието: Ще залича всичките им грехове и ще избърша сълзите им. Това е първото качество на Любовта, че заличава греховете.
И когато Христос казва онзи велик закон, че ако брат ти се обърне
към
тебе да го простиш, той е същият закон.
Но заличаването на греховете е най-мъчното нещо. Много мъчно е да простиш. Не само да простиш, но да забравиш, не само да забравиш, но помен да не остане на това място и там, където са били най-лошите думи, да туриш най-хубавите думи за този, когото сте мразили. СЕГА АЗ ВИ ГОВОРЯ КАТО НА УЧЕНИЦИ НА ОКУЛТНАТА ШКОЛА. А НА ВЪНШНИТЕ НЕ ГОВОРЯ ТАКА.
към текста >>
А НА ВАС ГОВОРЯ: АКО ВАШАТА
ЛЮБОВ
НЕ МОЖЕ В САМИТЕ ВАС ДА ЗАЛИЧИ ПРЕГРЕШЕНИЯТА, ЗНАЕТЕ ЛИ КОЛКО Е ОТВРАТИТЕЛНО ТОВА, КОГАТО ТЕ МЪЧИ НЯКОЕ ПРЕГРЕШЕНИЕ ОТ МИНАЛОТО ИЛИ ОТ СЕГАШНОТО?
Много мъчно е да простиш. Не само да простиш, но да забравиш, не само да забравиш, но помен да не остане на това място и там, където са били най-лошите думи, да туриш най-хубавите думи за този, когото сте мразили. СЕГА АЗ ВИ ГОВОРЯ КАТО НА УЧЕНИЦИ НА ОКУЛТНАТА ШКОЛА. А НА ВЪНШНИТЕ НЕ ГОВОРЯ ТАКА. НА ВЪНШНИТЕ ЩЕ ГОВОРЯ ЗА БЛАГОДАТ, ЗА МИЛОСЪРДИЕ, ЗА ТОВА ЧЕ ТРЯБВА ДА СЕ ЛЮБЯТ И Т.Н.
А НА ВАС ГОВОРЯ: АКО ВАШАТА
ЛЮБОВ
НЕ МОЖЕ В САМИТЕ ВАС ДА ЗАЛИЧИ ПРЕГРЕШЕНИЯТА, ЗНАЕТЕ ЛИ КОЛКО Е ОТВРАТИТЕЛНО ТОВА, КОГАТО ТЕ МЪЧИ НЯКОЕ ПРЕГРЕШЕНИЕ ОТ МИНАЛОТО ИЛИ ОТ СЕГАШНОТО?
Трябва да бъдем искрени спрямо себе си. Време е вече да кажем: Моята Любов може да заличи моите прегрешения. Не е въпрос, може или не може. Никакви съмнения. Всички други правила, които са дадени досега в Окултните Школи, аз ги заличавам.
към текста >>
Трябва да бъдем искрени спрямо
себе
си.
Не само да простиш, но да забравиш, не само да забравиш, но помен да не остане на това място и там, където са били най-лошите думи, да туриш най-хубавите думи за този, когото сте мразили. СЕГА АЗ ВИ ГОВОРЯ КАТО НА УЧЕНИЦИ НА ОКУЛТНАТА ШКОЛА. А НА ВЪНШНИТЕ НЕ ГОВОРЯ ТАКА. НА ВЪНШНИТЕ ЩЕ ГОВОРЯ ЗА БЛАГОДАТ, ЗА МИЛОСЪРДИЕ, ЗА ТОВА ЧЕ ТРЯБВА ДА СЕ ЛЮБЯТ И Т.Н. А НА ВАС ГОВОРЯ: АКО ВАШАТА ЛЮБОВ НЕ МОЖЕ В САМИТЕ ВАС ДА ЗАЛИЧИ ПРЕГРЕШЕНИЯТА, ЗНАЕТЕ ЛИ КОЛКО Е ОТВРАТИТЕЛНО ТОВА, КОГАТО ТЕ МЪЧИ НЯКОЕ ПРЕГРЕШЕНИЕ ОТ МИНАЛОТО ИЛИ ОТ СЕГАШНОТО?
Трябва да бъдем искрени спрямо
себе
си.
Време е вече да кажем: Моята Любов може да заличи моите прегрешения. Не е въпрос, може или не може. Никакви съмнения. Всички други правила, които са дадени досега в Окултните Школи, аз ги заличавам. Те са имали своето значение за миналото, когато развитието е минавало през друга фаза.
към текста >>
Време е вече да кажем: Моята
Любов
може да заличи моите прегрешения.
СЕГА АЗ ВИ ГОВОРЯ КАТО НА УЧЕНИЦИ НА ОКУЛТНАТА ШКОЛА. А НА ВЪНШНИТЕ НЕ ГОВОРЯ ТАКА. НА ВЪНШНИТЕ ЩЕ ГОВОРЯ ЗА БЛАГОДАТ, ЗА МИЛОСЪРДИЕ, ЗА ТОВА ЧЕ ТРЯБВА ДА СЕ ЛЮБЯТ И Т.Н. А НА ВАС ГОВОРЯ: АКО ВАШАТА ЛЮБОВ НЕ МОЖЕ В САМИТЕ ВАС ДА ЗАЛИЧИ ПРЕГРЕШЕНИЯТА, ЗНАЕТЕ ЛИ КОЛКО Е ОТВРАТИТЕЛНО ТОВА, КОГАТО ТЕ МЪЧИ НЯКОЕ ПРЕГРЕШЕНИЕ ОТ МИНАЛОТО ИЛИ ОТ СЕГАШНОТО? Трябва да бъдем искрени спрямо себе си.
Време е вече да кажем: Моята
Любов
може да заличи моите прегрешения.
Не е въпрос, може или не може. Никакви съмнения. Всички други правила, които са дадени досега в Окултните Школи, аз ги заличавам. Те са имали своето значение за миналото, когато развитието е минавало през друга фаза. Сега сме в епохата на Любовта и трябва да приложим Любовта като метод за работа.
към текста >>
Сега сме в епохата на
Любовта
и трябва да приложим
Любовта
като метод за работа.
Време е вече да кажем: Моята Любов може да заличи моите прегрешения. Не е въпрос, може или не може. Никакви съмнения. Всички други правила, които са дадени досега в Окултните Школи, аз ги заличавам. Те са имали своето значение за миналото, когато развитието е минавало през друга фаза.
Сега сме в епохата на
Любовта
и трябва да приложим
Любовта
като метод за работа.
Любовта с правила не работи. Тя като дойде, всичко заличава - свършена работа. Като дойде тази Любов, вие сте безсмъртни, вие сте безгранични. То е първото нещо. И в дома си вече няма да имате неприятели, ще имате само приятели.
към текста >>
Любовта
с правила не работи.
Не е въпрос, може или не може. Никакви съмнения. Всички други правила, които са дадени досега в Окултните Школи, аз ги заличавам. Те са имали своето значение за миналото, когато развитието е минавало през друга фаза. Сега сме в епохата на Любовта и трябва да приложим Любовта като метод за работа.
Любовта
с правила не работи.
Тя като дойде, всичко заличава - свършена работа. Като дойде тази Любов, вие сте безсмъртни, вие сте безгранични. То е първото нещо. И в дома си вече няма да имате неприятели, ще имате само приятели. Тази мисъл за Любовта, която ви казах тази вечер, няма да я изнасяте навън, от стаята да не се изнесе.
към текста >>
Като дойде тази
Любов
, вие сте безсмъртни, вие сте безгранични.
Всички други правила, които са дадени досега в Окултните Школи, аз ги заличавам. Те са имали своето значение за миналото, когато развитието е минавало през друга фаза. Сега сме в епохата на Любовта и трябва да приложим Любовта като метод за работа. Любовта с правила не работи. Тя като дойде, всичко заличава - свършена работа.
Като дойде тази
Любов
, вие сте безсмъртни, вие сте безгранични.
То е първото нещо. И в дома си вече няма да имате неприятели, ще имате само приятели. Тази мисъл за Любовта, която ви казах тази вечер, няма да я изнасяте навън, от стаята да не се изнесе. И който се осмели да я изнесе навън, ще му наложа едно от най-големите наказания, каквито до сега не е виждал, едно от най-големите наказания, една от най-големите бели, едно от най-големите страдания. 64. Всеки, който се опитал да изнасили Любовта, да изнасили Бога, не е харосал.
към текста >>
Тази мисъл за
Любовта
, която ви казах тази вечер, няма да я изнасяте навън, от стаята да не се изнесе.
Любовта с правила не работи. Тя като дойде, всичко заличава - свършена работа. Като дойде тази Любов, вие сте безсмъртни, вие сте безгранични. То е първото нещо. И в дома си вече няма да имате неприятели, ще имате само приятели.
Тази мисъл за
Любовта
, която ви казах тази вечер, няма да я изнасяте навън, от стаята да не се изнесе.
И който се осмели да я изнесе навън, ще му наложа едно от най-големите наказания, каквито до сега не е виждал, едно от най-големите наказания, една от най-големите бели, едно от най-големите страдания. 64. Всеки, който се опитал да изнасили Любовта, да изнасили Бога, не е харосал. Няма по-отвратително нещо от това, да изнасили човек Бога. Ако ние себе си изнасилваме, всякога можем да изнасилим и ближния си и Бога. Като изнасилваме себе си, пак Бога изнасилваме.
към текста >>
64. Всеки, който се опитал да изнасили
Любовта
, да изнасили
Бога
, не е харосал.
Като дойде тази Любов, вие сте безсмъртни, вие сте безгранични. То е първото нещо. И в дома си вече няма да имате неприятели, ще имате само приятели. Тази мисъл за Любовта, която ви казах тази вечер, няма да я изнасяте навън, от стаята да не се изнесе. И който се осмели да я изнесе навън, ще му наложа едно от най-големите наказания, каквито до сега не е виждал, едно от най-големите наказания, една от най-големите бели, едно от най-големите страдания.
64. Всеки, който се опитал да изнасили
Любовта
, да изнасили
Бога
, не е харосал.
Няма по-отвратително нещо от това, да изнасили човек Бога. Ако ние себе си изнасилваме, всякога можем да изнасилим и ближния си и Бога. Като изнасилваме себе си, пак Бога изнасилваме.
към текста >>
Няма по-отвратително нещо от това, да изнасили човек
Бога
.
То е първото нещо. И в дома си вече няма да имате неприятели, ще имате само приятели. Тази мисъл за Любовта, която ви казах тази вечер, няма да я изнасяте навън, от стаята да не се изнесе. И който се осмели да я изнесе навън, ще му наложа едно от най-големите наказания, каквито до сега не е виждал, едно от най-големите наказания, една от най-големите бели, едно от най-големите страдания. 64. Всеки, който се опитал да изнасили Любовта, да изнасили Бога, не е харосал.
Няма по-отвратително нещо от това, да изнасили човек
Бога
.
Ако ние себе си изнасилваме, всякога можем да изнасилим и ближния си и Бога. Като изнасилваме себе си, пак Бога изнасилваме.
към текста >>
Ако ние
себе
си изнасилваме, всякога можем да изнасилим и
ближния
си и
Бога
.
И в дома си вече няма да имате неприятели, ще имате само приятели. Тази мисъл за Любовта, която ви казах тази вечер, няма да я изнасяте навън, от стаята да не се изнесе. И който се осмели да я изнесе навън, ще му наложа едно от най-големите наказания, каквито до сега не е виждал, едно от най-големите наказания, една от най-големите бели, едно от най-големите страдания. 64. Всеки, който се опитал да изнасили Любовта, да изнасили Бога, не е харосал. Няма по-отвратително нещо от това, да изнасили човек Бога.
Ако ние
себе
си изнасилваме, всякога можем да изнасилим и
ближния
си и
Бога
.
Като изнасилваме себе си, пак Бога изнасилваме.
към текста >>
Като изнасилваме
себе
си, пак
Бога
изнасилваме.
Тази мисъл за Любовта, която ви казах тази вечер, няма да я изнасяте навън, от стаята да не се изнесе. И който се осмели да я изнесе навън, ще му наложа едно от най-големите наказания, каквито до сега не е виждал, едно от най-големите наказания, една от най-големите бели, едно от най-големите страдания. 64. Всеки, който се опитал да изнасили Любовта, да изнасили Бога, не е харосал. Няма по-отвратително нещо от това, да изнасили човек Бога. Ако ние себе си изнасилваме, всякога можем да изнасилим и ближния си и Бога.
Като изнасилваме
себе
си, пак
Бога
изнасилваме.
към текста >>
67.
47-мо писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
По този начин духовният свят ги напътва
към
реалния живот.
Тъй щото когато някой говори за Вечността, аз подразбирам Истината. Вечността е образ на Истината, а Истината е безгранична. Следователно всички неща се реализират в Истината. 136. Физическият и духовният свят. Всичко, което хората вършат на земята, представя символ, емблема на духовния свят.
По този начин духовният свят ги напътва
към
реалния живот.
Физическият свят без духовния е свят на илюзии. 137. Три важни неща в живота. За да поддържа живота си, човек се нуждае от три важни неща: Светлина, Живот и Любов. Светлината открива физическия свят и помага за разбиране на живота. Ако човек не разбира законите на светлината, той не може да разбере законите на живота.
към текста >>
За да поддържа живота си, човек се нуждае от три важни неща: Светлина, Живот и
Любов
.
136. Физическият и духовният свят. Всичко, което хората вършат на земята, представя символ, емблема на духовния свят. По този начин духовният свят ги напътва към реалния живот. Физическият свят без духовния е свят на илюзии. 137. Три важни неща в живота.
За да поддържа живота си, човек се нуждае от три важни неща: Светлина, Живот и
Любов
.
Светлината открива физическия свят и помага за разбиране на живота. Ако човек не разбира законите на светлината, той не може да разбере законите на живота. Ако не разбира законите на живота, той не може да разбере законите на Любовта. Ако човек не разбира законите на Светлината, на Живота и на Любовта, в него се заражда вътрешно разногласие. Вътрешното разногласие създава външен дисонанс.
към текста >>
Ако не разбира законите на живота, той не може да разбере законите на
Любовта
.
Физическият свят без духовния е свят на илюзии. 137. Три важни неща в живота. За да поддържа живота си, човек се нуждае от три важни неща: Светлина, Живот и Любов. Светлината открива физическия свят и помага за разбиране на живота. Ако човек не разбира законите на светлината, той не може да разбере законите на живота.
Ако не разбира законите на живота, той не може да разбере законите на
Любовта
.
Ако човек не разбира законите на Светлината, на Живота и на Любовта, в него се заражда вътрешно разногласие. Вътрешното разногласие създава външен дисонанс. В органическия свят светлината е свързана с храната, която човек употребява. Без светлина и топлина никаква храна не може да се създаде. Следователно, човешкият стомах се намира в пълна зависимост от светлината и топлината.
към текста >>
Ако човек не разбира законите на Светлината, на Живота и на
Любовта
, в него се заражда вътрешно разногласие.
137. Три важни неща в живота. За да поддържа живота си, човек се нуждае от три важни неща: Светлина, Живот и Любов. Светлината открива физическия свят и помага за разбиране на живота. Ако човек не разбира законите на светлината, той не може да разбере законите на живота. Ако не разбира законите на живота, той не може да разбере законите на Любовта.
Ако човек не разбира законите на Светлината, на Живота и на
Любовта
, в него се заражда вътрешно разногласие.
Вътрешното разногласие създава външен дисонанс. В органическия свят светлината е свързана с храната, която човек употребява. Без светлина и топлина никаква храна не може да се създаде. Следователно, човешкият стомах се намира в пълна зависимост от светлината и топлината. Храната е необходима за доставяне на онези елементи, чрез които животът се проявява.
към текста >>
Днес всички хора, всички живи същества, от най-малките до най-големите, се стремят
към
щастие.
Вътрешното разногласие създава външен дисонанс. В органическия свят светлината е свързана с храната, която човек употребява. Без светлина и топлина никаква храна не може да се създаде. Следователно, човешкият стомах се намира в пълна зависимост от светлината и топлината. Храната е необходима за доставяне на онези елементи, чрез които животът се проявява.
Днес всички хора, всички живи същества, от най-малките до най-големите, се стремят
към
щастие.
Без щастие животът няма външен израз. На земята израз на щастието е здравето. Първото важно нещо за човека е здравето. Обаче здравето зависи от физиологичното съотношение между човешките органи. Ако деятелността между мозъка, дробовете и стомаха е правилна, тогава и здравето на човека е добро.
към текста >>
Всички хора се стремят
към
щастие, без да разбират законите на щастието.
На земята израз на щастието е здравето. Първото важно нещо за човека е здравето. Обаче здравето зависи от физиологичното съотношение между човешките органи. Ако деятелността между мозъка, дробовете и стомаха е правилна, тогава и здравето на човека е добро. Тези три органа представят три велики свята.
Всички хора се стремят
към
щастие, без да разбират законите на щастието.
За да не могат да постигнат щастието, това се дължи на обстоятелството, че между трите свята - физически, сърдечен и умствен, няма хармония, няма правилно съотношение. Ако между хората съществува поне една допирана точка, те могат да направят разумна връзка между Светлината, Живота и Любовта. Светлината представя сбор от съзнанията на всички живи същества, от най-малките до най-големите, включително и човека. Животът представя вътрешната страна на Целокупния Живот. Това показва, че между всички живи същества има обща допирна точка, понеже всички живеят.
към текста >>
Ако между хората съществува поне една допирана точка, те могат да направят разумна връзка между Светлината, Живота и
Любовта
.
Обаче здравето зависи от физиологичното съотношение между човешките органи. Ако деятелността между мозъка, дробовете и стомаха е правилна, тогава и здравето на човека е добро. Тези три органа представят три велики свята. Всички хора се стремят към щастие, без да разбират законите на щастието. За да не могат да постигнат щастието, това се дължи на обстоятелството, че между трите свята - физически, сърдечен и умствен, няма хармония, няма правилно съотношение.
Ако между хората съществува поне една допирана точка, те могат да направят разумна връзка между Светлината, Живота и
Любовта
.
Светлината представя сбор от съзнанията на всички живи същества, от най-малките до най-големите, включително и човека. Животът представя вътрешната страна на Целокупния Живот. Това показва, че между всички живи същества има обща допирна точка, понеже всички живеят. Но животът на човека се различава от живота на другите същества по своята разумност. Разумността е най-ценното в човешкия живот.
към текста >>
Любовта
представя Божествения свят, върху който са построени всички останали светове.
Но животът на човека се различава от живота на другите същества по своята разумност. Разумността е най-ценното в човешкия живот. Думата "живот” подразбира разумност. Дето няма разумност, и живот няма. Има ли разумност, даже най-слабо проявена, там и живот има.
Любовта
представя Божествения свят, върху който са построени всички останали светове.
Грешката на хората седи в това, че те отделят Бога от Любовта, т.е. от света, на който всичко се крепи. Вън от Любовта Бог не съществува. Вън от Любовта не можем да познаем Бога. Както не можем да познаем Бога вън от Любовта, така не можем да познаем човека вън от Разумността.
към текста >>
Грешката на хората седи в това, че те отделят
Бога
от
Любовта
, т.е.
Разумността е най-ценното в човешкия живот. Думата "живот” подразбира разумност. Дето няма разумност, и живот няма. Има ли разумност, даже най-слабо проявена, там и живот има. Любовта представя Божествения свят, върху който са построени всички останали светове.
Грешката на хората седи в това, че те отделят
Бога
от
Любовта
, т.е.
от света, на който всичко се крепи. Вън от Любовта Бог не съществува. Вън от Любовта не можем да познаем Бога. Както не можем да познаем Бога вън от Любовта, така не можем да познаем човека вън от Разумността. Следователно Любовта е идейната, възвишената страна на живота.
към текста >>
Вън от
Любовта
Бог не съществува.
Дето няма разумност, и живот няма. Има ли разумност, даже най-слабо проявена, там и живот има. Любовта представя Божествения свят, върху който са построени всички останали светове. Грешката на хората седи в това, че те отделят Бога от Любовта, т.е. от света, на който всичко се крепи.
Вън от
Любовта
Бог не съществува.
Вън от Любовта не можем да познаем Бога. Както не можем да познаем Бога вън от Любовта, така не можем да познаем човека вън от Разумността. Следователно Любовта е идейната, възвишената страна на живота. С нея именно човек трябва да се занимава. Тя представя още и светлината на живота му.
към текста >>
Вън от
Любовта
не можем да познаем
Бога
.
Има ли разумност, даже най-слабо проявена, там и живот има. Любовта представя Божествения свят, върху който са построени всички останали светове. Грешката на хората седи в това, че те отделят Бога от Любовта, т.е. от света, на който всичко се крепи. Вън от Любовта Бог не съществува.
Вън от
Любовта
не можем да познаем
Бога
.
Както не можем да познаем Бога вън от Любовта, така не можем да познаем човека вън от Разумността. Следователно Любовта е идейната, възвишената страна на живота. С нея именно човек трябва да се занимава. Тя представя още и светлината на живота му. Докато човек люби, той вижда.
към текста >>
Както не можем да познаем
Бога
вън от
Любовта
, така не можем да познаем човека вън от Разумността.
Любовта представя Божествения свят, върху който са построени всички останали светове. Грешката на хората седи в това, че те отделят Бога от Любовта, т.е. от света, на който всичко се крепи. Вън от Любовта Бог не съществува. Вън от Любовта не можем да познаем Бога.
Както не можем да познаем
Бога
вън от
Любовта
, така не можем да познаем човека вън от Разумността.
Следователно Любовта е идейната, възвишената страна на живота. С нея именно човек трябва да се занимава. Тя представя още и светлината на живота му. Докато човек люби, той вижда. Престане ли да люби, животът му се помрачава и той вече не вижда.
към текста >>
Следователно
Любовта
е идейната, възвишената страна на живота.
Грешката на хората седи в това, че те отделят Бога от Любовта, т.е. от света, на който всичко се крепи. Вън от Любовта Бог не съществува. Вън от Любовта не можем да познаем Бога. Както не можем да познаем Бога вън от Любовта, така не можем да познаем човека вън от Разумността.
Следователно
Любовта
е идейната, възвишената страна на живота.
С нея именно човек трябва да се занимава. Тя представя още и светлината на живота му. Докато човек люби, той вижда. Престане ли да люби, животът му се помрачава и той вече не вижда. Силите, които поддържат общия живот, се вземат от три главни елемента: от Светлината, от Живота и от Любовта.
към текста >>
Силите, които поддържат общия живот, се вземат от три главни елемента: от Светлината, от Живота и от
Любовта
.
Следователно Любовта е идейната, възвишената страна на живота. С нея именно човек трябва да се занимава. Тя представя още и светлината на живота му. Докато човек люби, той вижда. Престане ли да люби, животът му се помрачава и той вече не вижда.
Силите, които поддържат общия живот, се вземат от три главни елемента: от Светлината, от Живота и от
Любовта
.
Същото можем да кажем и за човека. Той може направо да черпи енергия за поддържане на своя организъм от Светлината, ако знае нейните закони, от Живота, ако го разбира, и от Любовта, ако се стреми към нея. Това са три източника, от които човек може да черпи сила, живот и здраве. Има ли тези неща в себе си, той е придобил истинско щастие на земята. 136. Хигиена на живота.
към текста >>
Той може направо да черпи енергия за поддържане на своя организъм от Светлината, ако знае нейните закони, от Живота, ако го разбира, и от
Любовта
, ако се стреми
към
нея.
Тя представя още и светлината на живота му. Докато човек люби, той вижда. Престане ли да люби, животът му се помрачава и той вече не вижда. Силите, които поддържат общия живот, се вземат от три главни елемента: от Светлината, от Живота и от Любовта. Същото можем да кажем и за човека.
Той може направо да черпи енергия за поддържане на своя организъм от Светлината, ако знае нейните закони, от Живота, ако го разбира, и от
Любовта
, ако се стреми
към
нея.
Това са три източника, от които човек може да черпи сила, живот и здраве. Има ли тези неща в себе си, той е придобил истинско щастие на земята. 136. Хигиена на живота. Понеже светлината е различно складирана в различните видове храни, вследствие на това едни от тях се отразяват благотворно, а други неблаготворно върху човешкия организъм. Онези храни, които се отразяват неблаготворно, често стават причина за неразположение.
към текста >>
Има ли тези неща в
себе
си, той е придобил истинско щастие на земята.
Престане ли да люби, животът му се помрачава и той вече не вижда. Силите, които поддържат общия живот, се вземат от три главни елемента: от Светлината, от Живота и от Любовта. Същото можем да кажем и за човека. Той може направо да черпи енергия за поддържане на своя организъм от Светлината, ако знае нейните закони, от Живота, ако го разбира, и от Любовта, ако се стреми към нея. Това са три източника, от които човек може да черпи сила, живот и здраве.
Има ли тези неща в
себе
си, той е придобил истинско щастие на земята.
136. Хигиена на живота. Понеже светлината е различно складирана в различните видове храни, вследствие на това едни от тях се отразяват благотворно, а други неблаготворно върху човешкия организъм. Онези храни, които се отразяват неблаготворно, често стават причина за неразположение. Следователно храната, която хората употребяват, представя светлина, складирана в различни плодове и храни по различни начини. Оттук, всеки човек, който иска да бъде здрав, трябва да употребява такава храна, която съответствува на неговия организъм.
към текста >>
И ако човек се върне
към
своето първоначално състояние на чистота, той ще дойде до положение да различава коя храна е добра и определена специално за него.
И тъй хигиената на живота трябва да започне с правилното използуване на светлината, складирана в растенията и плодовете. Ако възприетата светлина не може да се превърне в жива енергия, ние казваме, че храната не е добре асимилирана, т.е. между храната и дадения организъм няма съответствие. За да се избегнат тези разстройства, човек трябва да се добере до онази храна, която Природата е определила специално за него. Относно избора на храна Природата е вложила вътре в човека инстинкт или вътрешно чувство за разпознаване.
И ако човек се върне
към
своето първоначално състояние на чистота, той ще дойде до положение да различава коя храна е добра и определена специално за него.
Ако човек се остави на Природата тя да го ръководи, той ще разреши правилно не само въпроса за храненето, но ще знае положително какъв живот трябва да води и как да живее. 139.Условия за правилно развитие. Който иска правилно да се развива, той трябва да разбира законите на Светлината, на Живота и на Любовта. Съзнанието на човека може едновременно да бъде будно и за Живота, и за Светлината, и за Любовта, т.е. за физическия, духовния и Божествения светове.
към текста >>
Който иска правилно да се развива, той трябва да разбира законите на Светлината, на Живота и на
Любовта
.
За да се избегнат тези разстройства, човек трябва да се добере до онази храна, която Природата е определила специално за него. Относно избора на храна Природата е вложила вътре в човека инстинкт или вътрешно чувство за разпознаване. И ако човек се върне към своето първоначално състояние на чистота, той ще дойде до положение да различава коя храна е добра и определена специално за него. Ако човек се остави на Природата тя да го ръководи, той ще разреши правилно не само въпроса за храненето, но ще знае положително какъв живот трябва да води и как да живее. 139.Условия за правилно развитие.
Който иска правилно да се развива, той трябва да разбира законите на Светлината, на Живота и на
Любовта
.
Съзнанието на човека може едновременно да бъде будно и за Живота, и за Светлината, и за Любовта, т.е. за физическия, духовния и Божествения светове. Ако човек в физическия свят игнорира светлината, стомахът му ще отслабне, а оттам и тялото му. Ако игнорира живота, дробовете му ще отслабнат. Ако игнорира Любовта, мозъкът му ще отслабне.
към текста >>
Съзнанието на човека може едновременно да бъде будно и за Живота, и за Светлината, и за
Любовта
, т.е.
Относно избора на храна Природата е вложила вътре в човека инстинкт или вътрешно чувство за разпознаване. И ако човек се върне към своето първоначално състояние на чистота, той ще дойде до положение да различава коя храна е добра и определена специално за него. Ако човек се остави на Природата тя да го ръководи, той ще разреши правилно не само въпроса за храненето, но ще знае положително какъв живот трябва да води и как да живее. 139.Условия за правилно развитие. Който иска правилно да се развива, той трябва да разбира законите на Светлината, на Живота и на Любовта.
Съзнанието на човека може едновременно да бъде будно и за Живота, и за Светлината, и за
Любовта
, т.е.
за физическия, духовния и Божествения светове. Ако човек в физическия свят игнорира светлината, стомахът му ще отслабне, а оттам и тялото му. Ако игнорира живота, дробовете му ще отслабнат. Ако игнорира Любовта, мозъкът му ще отслабне. Тъй щото, когато се нарушават законите на светлината, стомахът страда, когато се нарушават законите на живота, дробовете страдат, когато се нарушава законът на Любовта, мозъкът и главата страдат.
към текста >>
Ако игнорира
Любовта
, мозъкът му ще отслабне.
Който иска правилно да се развива, той трябва да разбира законите на Светлината, на Живота и на Любовта. Съзнанието на човека може едновременно да бъде будно и за Живота, и за Светлината, и за Любовта, т.е. за физическия, духовния и Божествения светове. Ако човек в физическия свят игнорира светлината, стомахът му ще отслабне, а оттам и тялото му. Ако игнорира живота, дробовете му ще отслабнат.
Ако игнорира
Любовта
, мозъкът му ще отслабне.
Тъй щото, когато се нарушават законите на светлината, стомахът страда, когато се нарушават законите на живота, дробовете страдат, когато се нарушава законът на Любовта, мозъкът и главата страдат. 140. Три категории хора. Сега като имаме предвид три важни неща - Живот, Светлина и Любов, ще срещнем три категории хора. Едни от тях се отдават изключително на живота, на физическия живот, искат да го изучат в неговите подробности, вследствие на което отиват в крайност. Религиозните хора пък пренебрегват физическия живот, пренебрегнали са светлината, вследствие на което са живели в пустините, в манастири, но и по този начин не са намерили смисъла на живота.
към текста >>
Тъй щото, когато се нарушават законите на светлината, стомахът страда, когато се нарушават законите на живота, дробовете страдат, когато се нарушава законът на
Любовта
, мозъкът и главата страдат.
Съзнанието на човека може едновременно да бъде будно и за Живота, и за Светлината, и за Любовта, т.е. за физическия, духовния и Божествения светове. Ако човек в физическия свят игнорира светлината, стомахът му ще отслабне, а оттам и тялото му. Ако игнорира живота, дробовете му ще отслабнат. Ако игнорира Любовта, мозъкът му ще отслабне.
Тъй щото, когато се нарушават законите на светлината, стомахът страда, когато се нарушават законите на живота, дробовете страдат, когато се нарушава законът на
Любовта
, мозъкът и главата страдат.
140. Три категории хора. Сега като имаме предвид три важни неща - Живот, Светлина и Любов, ще срещнем три категории хора. Едни от тях се отдават изключително на живота, на физическия живот, искат да го изучат в неговите подробности, вследствие на което отиват в крайност. Религиозните хора пък пренебрегват физическия живот, пренебрегнали са светлината, вследствие на което са живели в пустините, в манастири, но и по този начин не са намерили смисъла на живота. Те са отричали физическия живот за сметка на духовния.
към текста >>
Сега като имаме предвид три важни неща - Живот, Светлина и
Любов
, ще срещнем три категории хора.
Ако човек в физическия свят игнорира светлината, стомахът му ще отслабне, а оттам и тялото му. Ако игнорира живота, дробовете му ще отслабнат. Ако игнорира Любовта, мозъкът му ще отслабне. Тъй щото, когато се нарушават законите на светлината, стомахът страда, когато се нарушават законите на живота, дробовете страдат, когато се нарушава законът на Любовта, мозъкът и главата страдат. 140. Три категории хора.
Сега като имаме предвид три важни неща - Живот, Светлина и
Любов
, ще срещнем три категории хора.
Едни от тях се отдават изключително на живота, на физическия живот, искат да го изучат в неговите подробности, вследствие на което отиват в крайност. Религиозните хора пък пренебрегват физическия живот, пренебрегнали са светлината, вследствие на което са живели в пустините, в манастири, но и по този начин не са намерили смисъла на живота. Те са отричали физическия живот за сметка на духовния. Третата категория хора са изпаднали в дълбок мистицизъм, с единствената цел да познаят Любовта. Но и по този начин не са намерили смисъла на живота.
към текста >>
Третата категория хора са изпаднали в дълбок мистицизъм, с единствената цел да познаят
Любовта
.
140. Три категории хора. Сега като имаме предвид три важни неща - Живот, Светлина и Любов, ще срещнем три категории хора. Едни от тях се отдават изключително на живота, на физическия живот, искат да го изучат в неговите подробности, вследствие на което отиват в крайност. Религиозните хора пък пренебрегват физическия живот, пренебрегнали са светлината, вследствие на което са живели в пустините, в манастири, но и по този начин не са намерили смисъла на живота. Те са отричали физическия живот за сметка на духовния.
Третата категория хора са изпаднали в дълбок мистицизъм, с единствената цел да познаят
Любовта
.
Но и по този начин не са намерили смисъла на живота. И това са крайности. Пътят на мистика не е лош, но той не трябва да предава своето мистично разположение на хора, които нямат неговата опитност. За да разбере човек смисъла на живота и да бъде полезен за себе си и за другите, той трябва да започне от физическия свят, от светлината и постепенно да отива към духовния и Божествения свят. Който разбира живота правилно, трябва да изучава едновременно и трите свята.
към текста >>
За да разбере човек смисъла на живота и да бъде полезен за
себе
си и за другите, той трябва да започне от физическия свят, от светлината и постепенно да отива
към
духовния и Божествения свят.
Те са отричали физическия живот за сметка на духовния. Третата категория хора са изпаднали в дълбок мистицизъм, с единствената цел да познаят Любовта. Но и по този начин не са намерили смисъла на живота. И това са крайности. Пътят на мистика не е лош, но той не трябва да предава своето мистично разположение на хора, които нямат неговата опитност.
За да разбере човек смисъла на живота и да бъде полезен за
себе
си и за другите, той трябва да започне от физическия свят, от светлината и постепенно да отива
към
духовния и Божествения свят.
Който разбира живота правилно, трябва да изучава едновременно и трите свята. Следователно хората трябва да изучават законите на Светлината, на Живота и на Любовта и да ги прилагат, ако искат да бъдат щастливи. Не е достатъчно само да се знаят законите, но трябва и да се прилагат. Ако човек не може да даде израз на своя живот чрез своите мисли, чувства и постъпки, колкото и да говори за Живота, Светлината и Любовта, той нищо няма да се ползува. Истинските постижения се придобиват само тогава, когато човек влезе във връзка с Живота, Светлината и Любовта.
към текста >>
Следователно хората трябва да изучават законите на Светлината, на Живота и на
Любовта
и да ги прилагат, ако искат да бъдат щастливи.
Но и по този начин не са намерили смисъла на живота. И това са крайности. Пътят на мистика не е лош, но той не трябва да предава своето мистично разположение на хора, които нямат неговата опитност. За да разбере човек смисъла на живота и да бъде полезен за себе си и за другите, той трябва да започне от физическия свят, от светлината и постепенно да отива към духовния и Божествения свят. Който разбира живота правилно, трябва да изучава едновременно и трите свята.
Следователно хората трябва да изучават законите на Светлината, на Живота и на
Любовта
и да ги прилагат, ако искат да бъдат щастливи.
Не е достатъчно само да се знаят законите, но трябва и да се прилагат. Ако човек не може да даде израз на своя живот чрез своите мисли, чувства и постъпки, колкото и да говори за Живота, Светлината и Любовта, той нищо няма да се ползува. Истинските постижения се придобиват само тогава, когато човек влезе във връзка с Живота, Светлината и Любовта. При това тази връзка не трябва да бъде еднократна, но многократна. Връзка с Любовта може да се поддържа само с мисълта за Бога.
към текста >>
Ако човек не може да даде израз на своя живот чрез своите мисли, чувства и постъпки, колкото и да говори за Живота, Светлината и
Любовта
, той нищо няма да се ползува.
Пътят на мистика не е лош, но той не трябва да предава своето мистично разположение на хора, които нямат неговата опитност. За да разбере човек смисъла на живота и да бъде полезен за себе си и за другите, той трябва да започне от физическия свят, от светлината и постепенно да отива към духовния и Божествения свят. Който разбира живота правилно, трябва да изучава едновременно и трите свята. Следователно хората трябва да изучават законите на Светлината, на Живота и на Любовта и да ги прилагат, ако искат да бъдат щастливи. Не е достатъчно само да се знаят законите, но трябва и да се прилагат.
Ако човек не може да даде израз на своя живот чрез своите мисли, чувства и постъпки, колкото и да говори за Живота, Светлината и
Любовта
, той нищо няма да се ползува.
Истинските постижения се придобиват само тогава, когато човек влезе във връзка с Живота, Светлината и Любовта. При това тази връзка не трябва да бъде еднократна, но многократна. Връзка с Любовта може да се поддържа само с мисълта за Бога. Връзка с живота пък се поддържа с любов към хората. Който не обича хората, той не може да има живот.
към текста >>
Истинските постижения се придобиват само тогава, когато човек влезе във връзка с Живота, Светлината и
Любовта
.
За да разбере човек смисъла на живота и да бъде полезен за себе си и за другите, той трябва да започне от физическия свят, от светлината и постепенно да отива към духовния и Божествения свят. Който разбира живота правилно, трябва да изучава едновременно и трите свята. Следователно хората трябва да изучават законите на Светлината, на Живота и на Любовта и да ги прилагат, ако искат да бъдат щастливи. Не е достатъчно само да се знаят законите, но трябва и да се прилагат. Ако човек не може да даде израз на своя живот чрез своите мисли, чувства и постъпки, колкото и да говори за Живота, Светлината и Любовта, той нищо няма да се ползува.
Истинските постижения се придобиват само тогава, когато човек влезе във връзка с Живота, Светлината и
Любовта
.
При това тази връзка не трябва да бъде еднократна, но многократна. Връзка с Любовта може да се поддържа само с мисълта за Бога. Връзка с живота пък се поддържа с любов към хората. Който не обича хората, той не може да има живот. Връзка със Светлината се поддържа с любов към физическия живот.
към текста >>
Връзка с
Любовта
може да се поддържа само с мисълта за
Бога
.
Следователно хората трябва да изучават законите на Светлината, на Живота и на Любовта и да ги прилагат, ако искат да бъдат щастливи. Не е достатъчно само да се знаят законите, но трябва и да се прилагат. Ако човек не може да даде израз на своя живот чрез своите мисли, чувства и постъпки, колкото и да говори за Живота, Светлината и Любовта, той нищо няма да се ползува. Истинските постижения се придобиват само тогава, когато човек влезе във връзка с Живота, Светлината и Любовта. При това тази връзка не трябва да бъде еднократна, но многократна.
Връзка с
Любовта
може да се поддържа само с мисълта за
Бога
.
Връзка с живота пък се поддържа с любов към хората. Който не обича хората, той не може да има живот. Връзка със Светлината се поддържа с любов към физическия живот. Който не обича физическия живот, той не може да има отношение към светлината. Най-главното и най-високо нещо във физическия живот са светлината и топлината.
към текста >>
Връзка с живота пък се поддържа с
любов
към
хората.
Не е достатъчно само да се знаят законите, но трябва и да се прилагат. Ако човек не може да даде израз на своя живот чрез своите мисли, чувства и постъпки, колкото и да говори за Живота, Светлината и Любовта, той нищо няма да се ползува. Истинските постижения се придобиват само тогава, когато човек влезе във връзка с Живота, Светлината и Любовта. При това тази връзка не трябва да бъде еднократна, но многократна. Връзка с Любовта може да се поддържа само с мисълта за Бога.
Връзка с живота пък се поддържа с
любов
към
хората.
Който не обича хората, той не може да има живот. Връзка със Светлината се поддържа с любов към физическия живот. Който не обича физическия живот, той не може да има отношение към светлината. Най-главното и най-високо нещо във физическия живот са светлината и топлината. Затова ние трябва да обичаме целокупния този живот.
към текста >>
Връзка със Светлината се поддържа с
любов
към
физическия живот.
Истинските постижения се придобиват само тогава, когато човек влезе във връзка с Живота, Светлината и Любовта. При това тази връзка не трябва да бъде еднократна, но многократна. Връзка с Любовта може да се поддържа само с мисълта за Бога. Връзка с живота пък се поддържа с любов към хората. Който не обича хората, той не може да има живот.
Връзка със Светлината се поддържа с
любов
към
физическия живот.
Който не обича физическия живот, той не може да има отношение към светлината. Най-главното и най-високо нещо във физическия живот са светлината и топлината. Затова ние трябва да обичаме целокупния този живот. Без Светлина и Топлина ние не можем да разберем отношенията, строежа и проявленията на Целокупния Живот. Щом не разбираме Живота, и Любовта няма да разберем.
към текста >>
Който не обича физическия живот, той не може да има отношение
към
светлината.
При това тази връзка не трябва да бъде еднократна, но многократна. Връзка с Любовта може да се поддържа само с мисълта за Бога. Връзка с живота пък се поддържа с любов към хората. Който не обича хората, той не може да има живот. Връзка със Светлината се поддържа с любов към физическия живот.
Който не обича физическия живот, той не може да има отношение
към
светлината.
Най-главното и най-високо нещо във физическия живот са светлината и топлината. Затова ние трябва да обичаме целокупния този живот. Без Светлина и Топлина ние не можем да разберем отношенията, строежа и проявленията на Целокупния Живот. Щом не разбираме Живота, и Любовта няма да разберем. 141. Три важни положения.
към текста >>
Щом не разбираме Живота, и
Любовта
няма да разберем.
Връзка със Светлината се поддържа с любов към физическия живот. Който не обича физическия живот, той не може да има отношение към светлината. Най-главното и най-високо нещо във физическия живот са светлината и топлината. Затова ние трябва да обичаме целокупния този живот. Без Светлина и Топлина ние не можем да разберем отношенията, строежа и проявленията на Целокупния Живот.
Щом не разбираме Живота, и
Любовта
няма да разберем.
141. Три важни положения. Сега ще ви говоря върху трите думи: съчетание, приложение и изпълнение, които трябва да останат в ума ви за вечни времена. Съчетанието подразбира правилно съпоставяне между всички реални неща, които Бог е създал. Съчетание може да има в мислите, в чувствата и в постъпките на човека. Съчетание може да има между духовете, между хората, между ангелите, както и между боговете.
към текста >>
Щом човек завърши тази война, щом даде път на Божественото в
себе
си, той може да приема отвън чужди неща, които хората и боговете създават.
Съчетание може да има между два и повече тона. Когато между всички удове на човешкия организъм съчетанието, приложението и изпълнението е правилно, човек е здрав, весел и доволен. Отсъства ли тази хармония между органите на човешкото тяло, той изгубва здравето, разположението и щастието си. Истинската победа в живота седи в правилното съчетание на мислите и чувствата, които са вложени в човека; човек трябва да съчетава правилно само онова, което Бог е вложил в него. Той не трябва да приема отвън нищо чуждо, докато войната в него не се свърши.
Щом човек завърши тази война, щом даде път на Божественото в
себе
си, той може да приема отвън чужди неща, които хората и боговете създават.
Докато човек не е разработил Божественото в себе си, той няма опорна точка в живота, защото сам по себе си човек е егоист, мисли само за себе си. Единствената Реалност, на която човек може да се моли и от която може да получи отговор, е Бог, който се проявява в съчетанието на нещата. Бог е вложил известен капитал, известно богатство във всеки човек. Този капитал се намира в главата му, в неговата мисъл, която трябва да се разработва. Изпълнението е вложено в сърцето на човека.
към текста >>
Докато човек не е разработил Божественото в
себе
си, той няма опорна точка в живота, защото сам по
себе
си човек е егоист, мисли само за
себе
си.
Когато между всички удове на човешкия организъм съчетанието, приложението и изпълнението е правилно, човек е здрав, весел и доволен. Отсъства ли тази хармония между органите на човешкото тяло, той изгубва здравето, разположението и щастието си. Истинската победа в живота седи в правилното съчетание на мислите и чувствата, които са вложени в човека; човек трябва да съчетава правилно само онова, което Бог е вложил в него. Той не трябва да приема отвън нищо чуждо, докато войната в него не се свърши. Щом човек завърши тази война, щом даде път на Божественото в себе си, той може да приема отвън чужди неща, които хората и боговете създават.
Докато човек не е разработил Божественото в
себе
си, той няма опорна точка в живота, защото сам по
себе
си човек е егоист, мисли само за
себе
си.
Единствената Реалност, на която човек може да се моли и от която може да получи отговор, е Бог, който се проявява в съчетанието на нещата. Бог е вложил известен капитал, известно богатство във всеки човек. Този капитал се намира в главата му, в неговата мисъл, която трябва да се разработва. Изпълнението е вложено в сърцето на човека. И наистина за да изпълни нещо, в сърцето на човека трябва да се яви някакво желание.
към текста >>
Бог е вложил известен капитал, известно
богатство
във всеки човек.
Истинската победа в живота седи в правилното съчетание на мислите и чувствата, които са вложени в човека; човек трябва да съчетава правилно само онова, което Бог е вложил в него. Той не трябва да приема отвън нищо чуждо, докато войната в него не се свърши. Щом човек завърши тази война, щом даде път на Божественото в себе си, той може да приема отвън чужди неща, които хората и боговете създават. Докато човек не е разработил Божественото в себе си, той няма опорна точка в живота, защото сам по себе си човек е егоист, мисли само за себе си. Единствената Реалност, на която човек може да се моли и от която може да получи отговор, е Бог, който се проявява в съчетанието на нещата.
Бог е вложил известен капитал, известно
богатство
във всеки човек.
Този капитал се намира в главата му, в неговата мисъл, която трябва да се разработва. Изпълнението е вложено в сърцето на човека. И наистина за да изпълни нещо, в сърцето на човека трябва да се яви някакво желание. 142. Служене на Бога. Няма по-хубаво нещо от служенето на Бога.
към текста >>
142. Служене на
Бога
.
Единствената Реалност, на която човек може да се моли и от която може да получи отговор, е Бог, който се проявява в съчетанието на нещата. Бог е вложил известен капитал, известно богатство във всеки човек. Този капитал се намира в главата му, в неговата мисъл, която трябва да се разработва. Изпълнението е вложено в сърцето на човека. И наистина за да изпълни нещо, в сърцето на човека трябва да се яви някакво желание.
142. Служене на
Бога
.
Няма по-хубаво нещо от служенето на Бога. Който служи на Бога, отношенията му към хората ще бъдат правилни. Такъв човек всякога е богат, защото като отива при Бога, той всякога приема, разбогатява. Щом отива при хората, той всякога дава, прилага. Който правилно взема и правилно дава, той живее в закона на съчетанието.
към текста >>
Няма по-хубаво нещо от служенето на
Бога
.
Бог е вложил известен капитал, известно богатство във всеки човек. Този капитал се намира в главата му, в неговата мисъл, която трябва да се разработва. Изпълнението е вложено в сърцето на човека. И наистина за да изпълни нещо, в сърцето на човека трябва да се яви някакво желание. 142. Служене на Бога.
Няма по-хубаво нещо от служенето на
Бога
.
Който служи на Бога, отношенията му към хората ще бъдат правилни. Такъв човек всякога е богат, защото като отива при Бога, той всякога приема, разбогатява. Щом отива при хората, той всякога дава, прилага. Който правилно взема и правилно дава, той живее в закона на съчетанието. Изразът на този закон е в приложението и изпълнението на доброто, вложено в ума и сърцето на човека.
към текста >>
Който служи на
Бога
, отношенията му
към
хората ще бъдат правилни.
Този капитал се намира в главата му, в неговата мисъл, която трябва да се разработва. Изпълнението е вложено в сърцето на човека. И наистина за да изпълни нещо, в сърцето на човека трябва да се яви някакво желание. 142. Служене на Бога. Няма по-хубаво нещо от служенето на Бога.
Който служи на
Бога
, отношенията му
към
хората ще бъдат правилни.
Такъв човек всякога е богат, защото като отива при Бога, той всякога приема, разбогатява. Щом отива при хората, той всякога дава, прилага. Който правилно взема и правилно дава, той живее в закона на съчетанието. Изразът на този закон е в приложението и изпълнението на доброто, вложено в ума и сърцето на човека. Законът на приложението се изразява чрез сърцето, а законът на изпълнението - чрез ума.
към текста >>
Такъв човек всякога е
богат
, защото като отива при
Бога
, той всякога приема,
разбогатява
.
Изпълнението е вложено в сърцето на човека. И наистина за да изпълни нещо, в сърцето на човека трябва да се яви някакво желание. 142. Служене на Бога. Няма по-хубаво нещо от служенето на Бога. Който служи на Бога, отношенията му към хората ще бъдат правилни.
Такъв човек всякога е
богат
, защото като отива при
Бога
, той всякога приема,
разбогатява
.
Щом отива при хората, той всякога дава, прилага. Който правилно взема и правилно дава, той живее в закона на съчетанието. Изразът на този закон е в приложението и изпълнението на доброто, вложено в ума и сърцето на човека. Законът на приложението се изразява чрез сърцето, а законът на изпълнението - чрез ума. И тъй, давате ли на хората от благата, които Бог е вложил у вас, помежду ви ще се създаде вътрешна връзка и и ще се разбирате.
към текста >>
Постъпвате ли така, вие ще бъдете
богати
.
Щом отива при хората, той всякога дава, прилага. Който правилно взема и правилно дава, той живее в закона на съчетанието. Изразът на този закон е в приложението и изпълнението на доброто, вложено в ума и сърцето на човека. Законът на приложението се изразява чрез сърцето, а законът на изпълнението - чрез ума. И тъй, давате ли на хората от благата, които Бог е вложил у вас, помежду ви ще се създаде вътрешна връзка и и ще се разбирате.
Постъпвате ли така, вие ще бъдете
богати
.
Който люби, той е винаги богат. 143. Правило-закон. Човек непременно трябва да прави усилия да разработи всички дарби, които Бог е вложил в него. Той трябва да съчетава всички сили, всички дарби в себе си правилно. Във всеки човек Бог е вложил по една особена дарба, която той трябва да развие.
към текста >>
Който люби, той е винаги
богат
.
Който правилно взема и правилно дава, той живее в закона на съчетанието. Изразът на този закон е в приложението и изпълнението на доброто, вложено в ума и сърцето на човека. Законът на приложението се изразява чрез сърцето, а законът на изпълнението - чрез ума. И тъй, давате ли на хората от благата, които Бог е вложил у вас, помежду ви ще се създаде вътрешна връзка и и ще се разбирате. Постъпвате ли така, вие ще бъдете богати.
Който люби, той е винаги
богат
.
143. Правило-закон. Човек непременно трябва да прави усилия да разработи всички дарби, които Бог е вложил в него. Той трябва да съчетава всички сили, всички дарби в себе си правилно. Във всеки човек Бог е вложил по една особена дарба, която той трябва да развие. От тази дарба зависи неговото щастие.
към текста >>
Той трябва да съчетава всички сили, всички дарби в
себе
си правилно.
И тъй, давате ли на хората от благата, които Бог е вложил у вас, помежду ви ще се създаде вътрешна връзка и и ще се разбирате. Постъпвате ли така, вие ще бъдете богати. Който люби, той е винаги богат. 143. Правило-закон. Човек непременно трябва да прави усилия да разработи всички дарби, които Бог е вложил в него.
Той трябва да съчетава всички сили, всички дарби в
себе
си правилно.
Във всеки човек Бог е вложил по една особена дарба, която той трябва да развие. От тази дарба зависи неговото щастие. 144. Закон. Докато хората не се научат да живеят добре, Бог не им дава възможност да се проявят. Научат ли се да живеят добре, могат ли правилно да свирят Божествени парчета, те вече стават носители на Божествените блага.
към текста >>
Всички трябва да бъдете силни, самостоятелни ако искате да се освободите от ограничителните условия, външни или вътрешни, които сега ви спъват в развитието; всички трябва да имате ясна представа за
себе
си, за възможностите, които се крият във вас.
Научат ли се да живеят добре, могат ли правилно да свирят Божествени парчета, те вече стават носители на Божествените блага. 145. Правило. Човек не трябва да се занимава с мисълта, какво е бил в миналото. Миналото на човека представя мисъл отвън наложена. 146. Какво се иска от Ученика.
Всички трябва да бъдете силни, самостоятелни ако искате да се освободите от ограничителните условия, външни или вътрешни, които сега ви спъват в развитието; всички трябва да имате ясна представа за
себе
си, за възможностите, които се крият във вас.
Тогава ще знаете, че каквото пожелаете в името Божие, ще го постигнете. Няма по-лошо нещо за хората от това, да си поставят един на друг правила как да живеят. Всеки сам знае как да живее. Искате ли някакви правила, ще ви дам следните думи за размишление: Правда, Чистота, Вяра, Надежда и Любов. 147. Ученикът и неговата работа.
към текста >>
Искате ли някакви правила, ще ви дам следните думи за размишление: Правда, Чистота, Вяра, Надежда и
Любов
.
146. Какво се иска от Ученика. Всички трябва да бъдете силни, самостоятелни ако искате да се освободите от ограничителните условия, външни или вътрешни, които сега ви спъват в развитието; всички трябва да имате ясна представа за себе си, за възможностите, които се крият във вас. Тогава ще знаете, че каквото пожелаете в името Божие, ще го постигнете. Няма по-лошо нещо за хората от това, да си поставят един на друг правила как да живеят. Всеки сам знае как да живее.
Искате ли някакви правила, ще ви дам следните думи за размишление: Правда, Чистота, Вяра, Надежда и
Любов
.
147. Ученикът и неговата работа. Не е важно какво Учителят може да даде на Ученика, но как той работи, за да развие богатия материал, който Бог е вложил в душата му. Ученикът трябва да познава и работи с трите закона: съчетание, приложение и изпълнение. Разбирате ли правилно тези закони, вие ще се ползвате от тях. Не ги ли разбирате правилно, каквито усилия и да правите, нищо няма да постигнете.
към текста >>
Не е важно какво Учителят може да даде на Ученика, но как той работи, за да развие
богатия
материал, който Бог е вложил в душата му.
Тогава ще знаете, че каквото пожелаете в името Божие, ще го постигнете. Няма по-лошо нещо за хората от това, да си поставят един на друг правила как да живеят. Всеки сам знае как да живее. Искате ли някакви правила, ще ви дам следните думи за размишление: Правда, Чистота, Вяра, Надежда и Любов. 147. Ученикът и неговата работа.
Не е важно какво Учителят може да даде на Ученика, но как той работи, за да развие
богатия
материал, който Бог е вложил в душата му.
Ученикът трябва да познава и работи с трите закона: съчетание, приложение и изпълнение. Разбирате ли правилно тези закони, вие ще се ползвате от тях. Не ги ли разбирате правилно, каквито усилия и да правите, нищо няма да постигнете. Тези усилия ще ви изморят, без да имате някакви реални резултати. Тези усилия ще ви създадат вътрешна умора, която ще ви направи недоволни от себе си.
към текста >>
Тези усилия ще ви създадат вътрешна умора, която ще ви направи недоволни от
себе
си.
Не е важно какво Учителят може да даде на Ученика, но как той работи, за да развие богатия материал, който Бог е вложил в душата му. Ученикът трябва да познава и работи с трите закона: съчетание, приложение и изпълнение. Разбирате ли правилно тези закони, вие ще се ползвате от тях. Не ги ли разбирате правилно, каквито усилия и да правите, нищо няма да постигнете. Тези усилия ще ви изморят, без да имате някакви реални резултати.
Тези усилия ще ви създадат вътрешна умора, която ще ви направи недоволни от
себе
си.
Съчетанието представя Божествен капитал, вложен у човека. Този капитал трябва непременно да се разработи. След съчетанието иде приложението и изпълнението. Някои турят на първо място изпълнението. Първо ученикът по музика ще учи ред правила, които ще съчетава.
към текста >>
Две положения трябва да имате предвид: Или Бог да ни обича, или ние да обичаме
Бога
.
Който прилага, той може да изпълни. Пожелавам на всички да работите съобразно законите на съчетанието, приложението и изпълнението. Работите ли по този начин, вие ще се домогнете до нови методи. Новите методи пък ще оправдаят вашите усилия. 148. Две положения в живота на човека.
Две положения трябва да имате предвид: Или Бог да ни обича, или ние да обичаме
Бога
.
Само по този начин ще го познаем. Познаем ли Бога, ще минем към втория закон: Любов към ближния. В този закон отношенията ще бъдат същите: Или ние ще обичаме ближните си, или те ще ни обичат. Изобщо отношенията на хората към Бога и отношенията на Бога към хората съставят законите на съчетанието, приложението и изпълнението. Щом Бог обича хората, всичките им работи се уреждат по магически начин.
към текста >>
Познаем ли
Бога
, ще минем
към
втория закон:
Любов
към
ближния
.
Работите ли по този начин, вие ще се домогнете до нови методи. Новите методи пък ще оправдаят вашите усилия. 148. Две положения в живота на човека. Две положения трябва да имате предвид: Или Бог да ни обича, или ние да обичаме Бога. Само по този начин ще го познаем.
Познаем ли
Бога
, ще минем
към
втория закон:
Любов
към
ближния
.
В този закон отношенията ще бъдат същите: Или ние ще обичаме ближните си, или те ще ни обичат. Изобщо отношенията на хората към Бога и отношенията на Бога към хората съставят законите на съчетанието, приложението и изпълнението. Щом Бог обича хората, всичките им работи се уреждат по магически начин. И когато хората обичат Бога, пак работите им се уреждат. Здравето, което имате, показва, че Бог ви обича.
към текста >>
В този закон отношенията ще бъдат същите: Или ние ще обичаме ближните си, или те ще ни обичат.
Новите методи пък ще оправдаят вашите усилия. 148. Две положения в живота на човека. Две положения трябва да имате предвид: Или Бог да ни обича, или ние да обичаме Бога. Само по този начин ще го познаем. Познаем ли Бога, ще минем към втория закон: Любов към ближния.
В този закон отношенията ще бъдат същите: Или ние ще обичаме ближните си, или те ще ни обичат.
Изобщо отношенията на хората към Бога и отношенията на Бога към хората съставят законите на съчетанието, приложението и изпълнението. Щом Бог обича хората, всичките им работи се уреждат по магически начин. И когато хората обичат Бога, пак работите им се уреждат. Здравето, което имате, показва, че Бог ви обича. Богатството, което имате, изразено във вашия ум, сърце и воля, показва, че Бог ви обича.
към текста >>
Изобщо отношенията на хората
към
Бога
и отношенията на
Бога
към
хората съставят законите на съчетанието, приложението и изпълнението.
148. Две положения в живота на човека. Две положения трябва да имате предвид: Или Бог да ни обича, или ние да обичаме Бога. Само по този начин ще го познаем. Познаем ли Бога, ще минем към втория закон: Любов към ближния. В този закон отношенията ще бъдат същите: Или ние ще обичаме ближните си, или те ще ни обичат.
Изобщо отношенията на хората
към
Бога
и отношенията на
Бога
към
хората съставят законите на съчетанието, приложението и изпълнението.
Щом Бог обича хората, всичките им работи се уреждат по магически начин. И когато хората обичат Бога, пак работите им се уреждат. Здравето, което имате, показва, че Бог ви обича. Богатството, което имате, изразено във вашия ум, сърце и воля, показва, че Бог ви обича. И в най-малките работи човек трябва да вижда Божията Любов.
към текста >>
И когато хората обичат
Бога
, пак работите им се уреждат.
Само по този начин ще го познаем. Познаем ли Бога, ще минем към втория закон: Любов към ближния. В този закон отношенията ще бъдат същите: Или ние ще обичаме ближните си, или те ще ни обичат. Изобщо отношенията на хората към Бога и отношенията на Бога към хората съставят законите на съчетанието, приложението и изпълнението. Щом Бог обича хората, всичките им работи се уреждат по магически начин.
И когато хората обичат
Бога
, пак работите им се уреждат.
Здравето, което имате, показва, че Бог ви обича. Богатството, което имате, изразено във вашия ум, сърце и воля, показва, че Бог ви обича. И в най-малките работи човек трябва да вижда Божията Любов. Съчетанието представя Любовта, приложението - мъдростта, а изпълнението - Истината. Ако човек няма Любов в себе си, той нищо не може да съчетае.
към текста >>
Богатството
, което имате, изразено във вашия ум, сърце и воля, показва, че Бог ви обича.
В този закон отношенията ще бъдат същите: Или ние ще обичаме ближните си, или те ще ни обичат. Изобщо отношенията на хората към Бога и отношенията на Бога към хората съставят законите на съчетанието, приложението и изпълнението. Щом Бог обича хората, всичките им работи се уреждат по магически начин. И когато хората обичат Бога, пак работите им се уреждат. Здравето, което имате, показва, че Бог ви обича.
Богатството
, което имате, изразено във вашия ум, сърце и воля, показва, че Бог ви обича.
И в най-малките работи човек трябва да вижда Божията Любов. Съчетанието представя Любовта, приложението - мъдростта, а изпълнението - Истината. Ако човек няма Любов в себе си, той нищо не може да съчетае. Ако човек не е мъдър, той нищо не може да приложи. Ако човек няма Истината в себе си, той нищо не може да изпълни.
към текста >>
И в най-малките работи човек трябва да вижда Божията
Любов
.
Изобщо отношенията на хората към Бога и отношенията на Бога към хората съставят законите на съчетанието, приложението и изпълнението. Щом Бог обича хората, всичките им работи се уреждат по магически начин. И когато хората обичат Бога, пак работите им се уреждат. Здравето, което имате, показва, че Бог ви обича. Богатството, което имате, изразено във вашия ум, сърце и воля, показва, че Бог ви обича.
И в най-малките работи човек трябва да вижда Божията
Любов
.
Съчетанието представя Любовта, приложението - мъдростта, а изпълнението - Истината. Ако човек няма Любов в себе си, той нищо не може да съчетае. Ако човек не е мъдър, той нищо не може да приложи. Ако човек няма Истината в себе си, той нищо не може да изпълни. Следователно, искате ли да съчетавате нещата, извикайте Любовта.
към текста >>
Съчетанието представя
Любовта
, приложението - мъдростта, а изпълнението - Истината.
Щом Бог обича хората, всичките им работи се уреждат по магически начин. И когато хората обичат Бога, пак работите им се уреждат. Здравето, което имате, показва, че Бог ви обича. Богатството, което имате, изразено във вашия ум, сърце и воля, показва, че Бог ви обича. И в най-малките работи човек трябва да вижда Божията Любов.
Съчетанието представя
Любовта
, приложението - мъдростта, а изпълнението - Истината.
Ако човек няма Любов в себе си, той нищо не може да съчетае. Ако човек не е мъдър, той нищо не може да приложи. Ако човек няма Истината в себе си, той нищо не може да изпълни. Следователно, искате ли да съчетавате нещата, извикайте Любовта. Искате ли да приложите нещата, извикайте Мъдростта.
към текста >>
Ако човек няма
Любов
в
себе
си, той нищо не може да съчетае.
И когато хората обичат Бога, пак работите им се уреждат. Здравето, което имате, показва, че Бог ви обича. Богатството, което имате, изразено във вашия ум, сърце и воля, показва, че Бог ви обича. И в най-малките работи човек трябва да вижда Божията Любов. Съчетанието представя Любовта, приложението - мъдростта, а изпълнението - Истината.
Ако човек няма
Любов
в
себе
си, той нищо не може да съчетае.
Ако човек не е мъдър, той нищо не може да приложи. Ако човек няма Истината в себе си, той нищо не може да изпълни. Следователно, искате ли да съчетавате нещата, извикайте Любовта. Искате ли да приложите нещата, извикайте Мъдростта. Искате ли да изпълните нещата, извикайте Истината.
към текста >>
Ако човек няма Истината в
себе
си, той нищо не може да изпълни.
Богатството, което имате, изразено във вашия ум, сърце и воля, показва, че Бог ви обича. И в най-малките работи човек трябва да вижда Божията Любов. Съчетанието представя Любовта, приложението - мъдростта, а изпълнението - Истината. Ако човек няма Любов в себе си, той нищо не може да съчетае. Ако човек не е мъдър, той нищо не може да приложи.
Ако човек няма Истината в
себе
си, той нищо не може да изпълни.
Следователно, искате ли да съчетавате нещата, извикайте Любовта. Искате ли да приложите нещата, извикайте Мъдростта. Искате ли да изпълните нещата, извикайте Истината. Когато две разумни души се съберат на едно място, това е съчетание. Когато две разумни души се съберат на едно място и работят заедно за постигането на известна цел, това е приложение.
към текста >>
Следователно, искате ли да съчетавате нещата, извикайте
Любовта
.
И в най-малките работи човек трябва да вижда Божията Любов. Съчетанието представя Любовта, приложението - мъдростта, а изпълнението - Истината. Ако човек няма Любов в себе си, той нищо не може да съчетае. Ако човек не е мъдър, той нищо не може да приложи. Ако човек няма Истината в себе си, той нищо не може да изпълни.
Следователно, искате ли да съчетавате нещата, извикайте
Любовта
.
Искате ли да приложите нещата, извикайте Мъдростта. Искате ли да изпълните нещата, извикайте Истината. Когато две разумни души се съберат на едно място, това е съчетание. Когато две разумни души се съберат на едно място и работят заедно за постигането на известна цел, това е приложение. И най-после, когато тези две разумни души са постигнали целта си и сега ядат и пият, това е изпълнение.
към текста >>
149. Мястото на
Бога
.
Искате ли да изпълните нещата, извикайте Истината. Когато две разумни души се съберат на едно място, това е съчетание. Когато две разумни души се съберат на едно място и работят заедно за постигането на известна цел, това е приложение. И най-после, когато тези две разумни души са постигнали целта си и сега ядат и пият, това е изпълнение. И трябва да знаете, че съчетанието, приложението и изпълнението не са еднократен процес, но многократни, вечни процеси.
149. Мястото на
Бога
.
Мястото на Бога е тази посока, дето всички живи същества, с пробуждането си още, отправят съзнанието си. Като започнете от най-малките и стигнете до най-големите - всички тези същества отправят съзнанието си в една посока, нагоре. Тази посока е именно мястото на Бога. Това става едновременно по целия свят, между всички същества от различните йерархии. Няма по-велик момент за човека и за всяко живо същество от този, като се пробуди сутрин да отправи съзнанието или мисълта си към онази посока, дето са насочени съзнанията и мисълта на всички останали същества.
към текста >>
Мястото на
Бога
е тази посока, дето всички живи същества, с пробуждането си още, отправят съзнанието си.
Когато две разумни души се съберат на едно място, това е съчетание. Когато две разумни души се съберат на едно място и работят заедно за постигането на известна цел, това е приложение. И най-после, когато тези две разумни души са постигнали целта си и сега ядат и пият, това е изпълнение. И трябва да знаете, че съчетанието, приложението и изпълнението не са еднократен процес, но многократни, вечни процеси. 149. Мястото на Бога.
Мястото на
Бога
е тази посока, дето всички живи същества, с пробуждането си още, отправят съзнанието си.
Като започнете от най-малките и стигнете до най-големите - всички тези същества отправят съзнанието си в една посока, нагоре. Тази посока е именно мястото на Бога. Това става едновременно по целия свят, между всички същества от различните йерархии. Няма по-велик момент за човека и за всяко живо същество от този, като се пробуди сутрин да отправи съзнанието или мисълта си към онази посока, дето са насочени съзнанията и мисълта на всички останали същества. Само по този начин човек може да приеме благото, което излиза от Бога.
към текста >>
Тази посока е именно мястото на
Бога
.
И най-после, когато тези две разумни души са постигнали целта си и сега ядат и пият, това е изпълнение. И трябва да знаете, че съчетанието, приложението и изпълнението не са еднократен процес, но многократни, вечни процеси. 149. Мястото на Бога. Мястото на Бога е тази посока, дето всички живи същества, с пробуждането си още, отправят съзнанието си. Като започнете от най-малките и стигнете до най-големите - всички тези същества отправят съзнанието си в една посока, нагоре.
Тази посока е именно мястото на
Бога
.
Това става едновременно по целия свят, между всички същества от различните йерархии. Няма по-велик момент за човека и за всяко живо същество от този, като се пробуди сутрин да отправи съзнанието или мисълта си към онази посока, дето са насочени съзнанията и мисълта на всички останали същества. Само по този начин човек може да приеме благото, което излиза от Бога. Който се откаже да приеме това благо, той влиза в тъмнина и самотност. Молитвата е необходима, защото тогава човек отправя ума си към Бога, да приеме нещо от Него.
към текста >>
Няма по-велик момент за човека и за всяко живо същество от този, като се пробуди сутрин да отправи съзнанието или мисълта си
към
онази посока, дето са насочени съзнанията и мисълта на всички останали същества.
149. Мястото на Бога. Мястото на Бога е тази посока, дето всички живи същества, с пробуждането си още, отправят съзнанието си. Като започнете от най-малките и стигнете до най-големите - всички тези същества отправят съзнанието си в една посока, нагоре. Тази посока е именно мястото на Бога. Това става едновременно по целия свят, между всички същества от различните йерархии.
Няма по-велик момент за човека и за всяко живо същество от този, като се пробуди сутрин да отправи съзнанието или мисълта си
към
онази посока, дето са насочени съзнанията и мисълта на всички останали същества.
Само по този начин човек може да приеме благото, което излиза от Бога. Който се откаже да приеме това благо, той влиза в тъмнина и самотност. Молитвата е необходима, защото тогава човек отправя ума си към Бога, да приеме нещо от Него. В този смисъл молитвата представя отварянето на цветовете за слънчевата светлина и топлина. Искате ли да се развивате, постоянно дръжте в ума си мисълта за Бога като единствено място, като единствен фокус, дето се събират съзнанията на всички разумни същества.
към текста >>
Само по този начин човек може да приеме благото, което излиза от
Бога
.
Мястото на Бога е тази посока, дето всички живи същества, с пробуждането си още, отправят съзнанието си. Като започнете от най-малките и стигнете до най-големите - всички тези същества отправят съзнанието си в една посока, нагоре. Тази посока е именно мястото на Бога. Това става едновременно по целия свят, между всички същества от различните йерархии. Няма по-велик момент за човека и за всяко живо същество от този, като се пробуди сутрин да отправи съзнанието или мисълта си към онази посока, дето са насочени съзнанията и мисълта на всички останали същества.
Само по този начин човек може да приеме благото, което излиза от
Бога
.
Който се откаже да приеме това благо, той влиза в тъмнина и самотност. Молитвата е необходима, защото тогава човек отправя ума си към Бога, да приеме нещо от Него. В този смисъл молитвата представя отварянето на цветовете за слънчевата светлина и топлина. Искате ли да се развивате, постоянно дръжте в ума си мисълта за Бога като единствено място, като единствен фокус, дето се събират съзнанията на всички разумни същества. Какво мислят хората, не се занимавайте с това.
към текста >>
Молитвата е необходима, защото тогава човек отправя ума си
към
Бога
, да приеме нещо от Него.
Тази посока е именно мястото на Бога. Това става едновременно по целия свят, между всички същества от различните йерархии. Няма по-велик момент за човека и за всяко живо същество от този, като се пробуди сутрин да отправи съзнанието или мисълта си към онази посока, дето са насочени съзнанията и мисълта на всички останали същества. Само по този начин човек може да приеме благото, което излиза от Бога. Който се откаже да приеме това благо, той влиза в тъмнина и самотност.
Молитвата е необходима, защото тогава човек отправя ума си
към
Бога
, да приеме нещо от Него.
В този смисъл молитвата представя отварянето на цветовете за слънчевата светлина и топлина. Искате ли да се развивате, постоянно дръжте в ума си мисълта за Бога като единствено място, като единствен фокус, дето се събират съзнанията на всички разумни същества. Какво мислят хората, не се занимавайте с това. Дръжте мисълта си към единствената посока, от дето иде светлината и топлината на вашия живот, отклоните ли ума си от това място, вие загубвате пътя си и оставате в тъмнина. Когато всички същества отправят съзнанието си към мястото, където е Бог, с това те правят стъпка напред.
към текста >>
Искате ли да се развивате, постоянно дръжте в ума си мисълта за
Бога
като единствено място, като единствен фокус, дето се събират съзнанията на всички разумни същества.
Няма по-велик момент за човека и за всяко живо същество от този, като се пробуди сутрин да отправи съзнанието или мисълта си към онази посока, дето са насочени съзнанията и мисълта на всички останали същества. Само по този начин човек може да приеме благото, което излиза от Бога. Който се откаже да приеме това благо, той влиза в тъмнина и самотност. Молитвата е необходима, защото тогава човек отправя ума си към Бога, да приеме нещо от Него. В този смисъл молитвата представя отварянето на цветовете за слънчевата светлина и топлина.
Искате ли да се развивате, постоянно дръжте в ума си мисълта за
Бога
като единствено място, като единствен фокус, дето се събират съзнанията на всички разумни същества.
Какво мислят хората, не се занимавайте с това. Дръжте мисълта си към единствената посока, от дето иде светлината и топлината на вашия живот, отклоните ли ума си от това място, вие загубвате пътя си и оставате в тъмнина. Когато всички същества отправят съзнанието си към мястото, където е Бог, с това те правят стъпка напред. Направят ли стъпка напред, те вече не се връщат назад да чакат закъснелите или забъркалите се в пътя. Които мислят за Бога и отправят ума си към Него, те все напред и напред вървят.
към текста >>
Дръжте мисълта си
към
единствената посока, от дето иде светлината и топлината на вашия живот, отклоните ли ума си от това място, вие загубвате пътя си и оставате в тъмнина.
Който се откаже да приеме това благо, той влиза в тъмнина и самотност. Молитвата е необходима, защото тогава човек отправя ума си към Бога, да приеме нещо от Него. В този смисъл молитвата представя отварянето на цветовете за слънчевата светлина и топлина. Искате ли да се развивате, постоянно дръжте в ума си мисълта за Бога като единствено място, като единствен фокус, дето се събират съзнанията на всички разумни същества. Какво мислят хората, не се занимавайте с това.
Дръжте мисълта си
към
единствената посока, от дето иде светлината и топлината на вашия живот, отклоните ли ума си от това място, вие загубвате пътя си и оставате в тъмнина.
Когато всички същества отправят съзнанието си към мястото, където е Бог, с това те правят стъпка напред. Направят ли стъпка напред, те вече не се връщат назад да чакат закъснелите или забъркалите се в пътя. Които мислят за Бога и отправят ума си към Него, те все напред и напред вървят. Това значи прогрес в мисълта, а всичко седи в прогреса. И в леглото си човек пак може да отправи мисълта си нагоре и да върви напред.
към текста >>
Когато всички същества отправят съзнанието си
към
мястото, където е Бог, с това те правят стъпка напред.
Молитвата е необходима, защото тогава човек отправя ума си към Бога, да приеме нещо от Него. В този смисъл молитвата представя отварянето на цветовете за слънчевата светлина и топлина. Искате ли да се развивате, постоянно дръжте в ума си мисълта за Бога като единствено място, като единствен фокус, дето се събират съзнанията на всички разумни същества. Какво мислят хората, не се занимавайте с това. Дръжте мисълта си към единствената посока, от дето иде светлината и топлината на вашия живот, отклоните ли ума си от това място, вие загубвате пътя си и оставате в тъмнина.
Когато всички същества отправят съзнанието си
към
мястото, където е Бог, с това те правят стъпка напред.
Направят ли стъпка напред, те вече не се връщат назад да чакат закъснелите или забъркалите се в пътя. Които мислят за Бога и отправят ума си към Него, те все напред и напред вървят. Това значи прогрес в мисълта, а всичко седи в прогреса. И в леглото си човек пак може да отправи мисълта си нагоре и да върви напред. Всичко седи в мисълта на човека.
към текста >>
Които мислят за
Бога
и отправят ума си
към
Него, те все напред и напред вървят.
Искате ли да се развивате, постоянно дръжте в ума си мисълта за Бога като единствено място, като единствен фокус, дето се събират съзнанията на всички разумни същества. Какво мислят хората, не се занимавайте с това. Дръжте мисълта си към единствената посока, от дето иде светлината и топлината на вашия живот, отклоните ли ума си от това място, вие загубвате пътя си и оставате в тъмнина. Когато всички същества отправят съзнанието си към мястото, където е Бог, с това те правят стъпка напред. Направят ли стъпка напред, те вече не се връщат назад да чакат закъснелите или забъркалите се в пътя.
Които мислят за
Бога
и отправят ума си
към
Него, те все напред и напред вървят.
Това значи прогрес в мисълта, а всичко седи в прогреса. И в леглото си човек пак може да отправи мисълта си нагоре и да върви напред. Всичко седи в мисълта на човека. Искате ли да прогресирате, да се развивате правилно, дето и да сте, в каквото положение и да се намирате, отделете половин или един час да се позанимавате в съзнанието си за Бога. Искате ли да придобиете светлина в съзнанието си, мислете за Бога.
към текста >>
Искате ли да прогресирате, да се развивате правилно, дето и да сте, в каквото положение и да се намирате, отделете половин или един час да се позанимавате в съзнанието си за
Бога
.
Направят ли стъпка напред, те вече не се връщат назад да чакат закъснелите или забъркалите се в пътя. Които мислят за Бога и отправят ума си към Него, те все напред и напред вървят. Това значи прогрес в мисълта, а всичко седи в прогреса. И в леглото си човек пак може да отправи мисълта си нагоре и да върви напред. Всичко седи в мисълта на човека.
Искате ли да прогресирате, да се развивате правилно, дето и да сте, в каквото положение и да се намирате, отделете половин или един час да се позанимавате в съзнанието си за
Бога
.
Искате ли да придобиете светлина в съзнанието си, мислете за Бога. Човек трябва да върви напред. Никой не трябва и не може до остане в съзнанието си на едно място. За всеки ден има определен път, който човек трябва да извърви в съзнанието си. Ако човек не измине този път, той остава назад.
към текста >>
Искате ли да придобиете светлина в съзнанието си, мислете за
Бога
.
Които мислят за Бога и отправят ума си към Него, те все напред и напред вървят. Това значи прогрес в мисълта, а всичко седи в прогреса. И в леглото си човек пак може да отправи мисълта си нагоре и да върви напред. Всичко седи в мисълта на човека. Искате ли да прогресирате, да се развивате правилно, дето и да сте, в каквото положение и да се намирате, отделете половин или един час да се позанимавате в съзнанието си за Бога.
Искате ли да придобиете светлина в съзнанието си, мислете за
Бога
.
Човек трябва да върви напред. Никой не трябва и не може до остане в съзнанието си на едно място. За всеки ден има определен път, който човек трябва да извърви в съзнанието си. Ако човек не измине този път, той остава назад. Остане ли назад, с това заедно идват и нещастията в живота.
към текста >>
Колкото малко и да изминава човек в съзнанието си, всеки ден върви напред, а щом върви напред, все повече и повече се приближава до
Бога
.
Човек трябва да върви напред. Никой не трябва и не може до остане в съзнанието си на едно място. За всеки ден има определен път, който човек трябва да извърви в съзнанието си. Ако човек не измине този път, той остава назад. Остане ли назад, с това заедно идват и нещастията в живота.
Колкото малко и да изминава човек в съзнанието си, всеки ден върви напред, а щом върви напред, все повече и повече се приближава до
Бога
.
Да погледне към Бога или само да помисли за Него, това струва повече от всички материални богатства, с които човек разполага на земята. Тази е една от великите Истини в живота. Единственото място, от където можете да приемете всичко необходимо в живота си, е мястото на Бога. Помислите ли за Бога, слеете ли се със съзнанието на всички същества, които се отправят към Бога, това е достатъчно. Отправянето на мисълта ни към Бога е течение нагоре.
към текста >>
Да погледне
към
Бога
или само да помисли за Него, това струва повече от всички материални
богатства
, с които човек разполага на земята.
Никой не трябва и не може до остане в съзнанието си на едно място. За всеки ден има определен път, който човек трябва да извърви в съзнанието си. Ако човек не измине този път, той остава назад. Остане ли назад, с това заедно идват и нещастията в живота. Колкото малко и да изминава човек в съзнанието си, всеки ден върви напред, а щом върви напред, все повече и повече се приближава до Бога.
Да погледне
към
Бога
или само да помисли за Него, това струва повече от всички материални
богатства
, с които човек разполага на земята.
Тази е една от великите Истини в живота. Единственото място, от където можете да приемете всичко необходимо в живота си, е мястото на Бога. Помислите ли за Бога, слеете ли се със съзнанието на всички същества, които се отправят към Бога, това е достатъчно. Отправянето на мисълта ни към Бога е течение нагоре. Обратното течение на тази посока е течението на водата, която слиза надолу.
към текста >>
Единственото място, от където можете да приемете всичко необходимо в живота си, е мястото на
Бога
.
Ако човек не измине този път, той остава назад. Остане ли назад, с това заедно идват и нещастията в живота. Колкото малко и да изминава човек в съзнанието си, всеки ден върви напред, а щом върви напред, все повече и повече се приближава до Бога. Да погледне към Бога или само да помисли за Него, това струва повече от всички материални богатства, с които човек разполага на земята. Тази е една от великите Истини в живота.
Единственото място, от където можете да приемете всичко необходимо в живота си, е мястото на
Бога
.
Помислите ли за Бога, слеете ли се със съзнанието на всички същества, които се отправят към Бога, това е достатъчно. Отправянето на мисълта ни към Бога е течение нагоре. Обратното течение на тази посока е течението на водата, която слиза надолу. Течението на реката показва движението на Божественото съзнание към нас, т.е. отгоре надолу.
към текста >>
Помислите ли за
Бога
, слеете ли се със съзнанието на всички същества, които се отправят
към
Бога
, това е достатъчно.
Остане ли назад, с това заедно идват и нещастията в живота. Колкото малко и да изминава човек в съзнанието си, всеки ден върви напред, а щом върви напред, все повече и повече се приближава до Бога. Да погледне към Бога или само да помисли за Него, това струва повече от всички материални богатства, с които човек разполага на земята. Тази е една от великите Истини в живота. Единственото място, от където можете да приемете всичко необходимо в живота си, е мястото на Бога.
Помислите ли за
Бога
, слеете ли се със съзнанието на всички същества, които се отправят
към
Бога
, това е достатъчно.
Отправянето на мисълта ни към Бога е течение нагоре. Обратното течение на тази посока е течението на водата, която слиза надолу. Течението на реката показва движението на Божественото съзнание към нас, т.е. отгоре надолу. Като мислим за Бога ние пък се движим нагоре към Него.
към текста >>
Отправянето на мисълта ни
към
Бога
е течение нагоре.
Колкото малко и да изминава човек в съзнанието си, всеки ден върви напред, а щом върви напред, все повече и повече се приближава до Бога. Да погледне към Бога или само да помисли за Него, това струва повече от всички материални богатства, с които човек разполага на земята. Тази е една от великите Истини в живота. Единственото място, от където можете да приемете всичко необходимо в живота си, е мястото на Бога. Помислите ли за Бога, слеете ли се със съзнанието на всички същества, които се отправят към Бога, това е достатъчно.
Отправянето на мисълта ни
към
Бога
е течение нагоре.
Обратното течение на тази посока е течението на водата, която слиза надолу. Течението на реката показва движението на Божественото съзнание към нас, т.е. отгоре надолу. Като мислим за Бога ние пък се движим нагоре към Него. След това Той се движи надолу към нас, като ни изпраща своята мисъл.
към текста >>
Течението на реката показва движението на Божественото съзнание
към
нас, т.е.
Тази е една от великите Истини в живота. Единственото място, от където можете да приемете всичко необходимо в живота си, е мястото на Бога. Помислите ли за Бога, слеете ли се със съзнанието на всички същества, които се отправят към Бога, това е достатъчно. Отправянето на мисълта ни към Бога е течение нагоре. Обратното течение на тази посока е течението на водата, която слиза надолу.
Течението на реката показва движението на Божественото съзнание
към
нас, т.е.
отгоре надолу. Като мислим за Бога ние пък се движим нагоре към Него. След това Той се движи надолу към нас, като ни изпраща своята мисъл. Тъй щото Бог всякога ни изпраща нещо отгоре, но и ние трябва да изпратим нещо към Него. Всяка сутрин отправяйте мисълта си към тази посока, дето всички разумни същества отправят своята мисъл.
към текста >>
Като мислим за
Бога
ние пък се движим нагоре
към
Него.
Помислите ли за Бога, слеете ли се със съзнанието на всички същества, които се отправят към Бога, това е достатъчно. Отправянето на мисълта ни към Бога е течение нагоре. Обратното течение на тази посока е течението на водата, която слиза надолу. Течението на реката показва движението на Божественото съзнание към нас, т.е. отгоре надолу.
Като мислим за
Бога
ние пък се движим нагоре
към
Него.
След това Той се движи надолу към нас, като ни изпраща своята мисъл. Тъй щото Бог всякога ни изпраща нещо отгоре, но и ние трябва да изпратим нещо към Него. Всяка сутрин отправяйте мисълта си към тази посока, дето всички разумни същества отправят своята мисъл. По този начин вие ще участвувате в общото благо. Когато хората отправят мисълта си към една посока, те се приближават към Бога и отношенията им към хората се оправят.
към текста >>
След това Той се движи надолу
към
нас, като ни изпраща своята мисъл.
Отправянето на мисълта ни към Бога е течение нагоре. Обратното течение на тази посока е течението на водата, която слиза надолу. Течението на реката показва движението на Божественото съзнание към нас, т.е. отгоре надолу. Като мислим за Бога ние пък се движим нагоре към Него.
След това Той се движи надолу
към
нас, като ни изпраща своята мисъл.
Тъй щото Бог всякога ни изпраща нещо отгоре, но и ние трябва да изпратим нещо към Него. Всяка сутрин отправяйте мисълта си към тази посока, дето всички разумни същества отправят своята мисъл. По този начин вие ще участвувате в общото благо. Когато хората отправят мисълта си към една посока, те се приближават към Бога и отношенията им към хората се оправят. По този начин хората ще бъдат здрави, весели, ще имат мир в душите си и ще се подмладяват.
към текста >>
Тъй щото Бог всякога ни изпраща нещо отгоре, но и ние трябва да изпратим нещо
към
Него.
Обратното течение на тази посока е течението на водата, която слиза надолу. Течението на реката показва движението на Божественото съзнание към нас, т.е. отгоре надолу. Като мислим за Бога ние пък се движим нагоре към Него. След това Той се движи надолу към нас, като ни изпраща своята мисъл.
Тъй щото Бог всякога ни изпраща нещо отгоре, но и ние трябва да изпратим нещо
към
Него.
Всяка сутрин отправяйте мисълта си към тази посока, дето всички разумни същества отправят своята мисъл. По този начин вие ще участвувате в общото благо. Когато хората отправят мисълта си към една посока, те се приближават към Бога и отношенията им към хората се оправят. По този начин хората ще бъдат здрави, весели, ще имат мир в душите си и ще се подмладяват. Който не отправя мисълта си към Бога, ще бъде изложен на всички болести.
към текста >>
Всяка сутрин отправяйте мисълта си
към
тази посока, дето всички разумни същества отправят своята мисъл.
Течението на реката показва движението на Божественото съзнание към нас, т.е. отгоре надолу. Като мислим за Бога ние пък се движим нагоре към Него. След това Той се движи надолу към нас, като ни изпраща своята мисъл. Тъй щото Бог всякога ни изпраща нещо отгоре, но и ние трябва да изпратим нещо към Него.
Всяка сутрин отправяйте мисълта си
към
тази посока, дето всички разумни същества отправят своята мисъл.
По този начин вие ще участвувате в общото благо. Когато хората отправят мисълта си към една посока, те се приближават към Бога и отношенията им към хората се оправят. По този начин хората ще бъдат здрави, весели, ще имат мир в душите си и ще се подмладяват. Който не отправя мисълта си към Бога, ще бъде изложен на всички болести. Който отправя мисълта си към Бога, той ще бъде свободен от всички болести.
към текста >>
Когато хората отправят мисълта си
към
една посока, те се приближават
към
Бога
и отношенията им
към
хората се оправят.
Като мислим за Бога ние пък се движим нагоре към Него. След това Той се движи надолу към нас, като ни изпраща своята мисъл. Тъй щото Бог всякога ни изпраща нещо отгоре, но и ние трябва да изпратим нещо към Него. Всяка сутрин отправяйте мисълта си към тази посока, дето всички разумни същества отправят своята мисъл. По този начин вие ще участвувате в общото благо.
Когато хората отправят мисълта си
към
една посока, те се приближават
към
Бога
и отношенията им
към
хората се оправят.
По този начин хората ще бъдат здрави, весели, ще имат мир в душите си и ще се подмладяват. Който не отправя мисълта си към Бога, ще бъде изложен на всички болести. Който отправя мисълта си към Бога, той ще бъде свободен от всички болести. Болестите представят паразити в аурата на човека, от които той непременно трябва да се освободи. Паразитите пък са отрицателните мисли, които смучат човека, затова човек трябва да се освободи от тях.
към текста >>
Който не отправя мисълта си
към
Бога
, ще бъде изложен на всички болести.
Тъй щото Бог всякога ни изпраща нещо отгоре, но и ние трябва да изпратим нещо към Него. Всяка сутрин отправяйте мисълта си към тази посока, дето всички разумни същества отправят своята мисъл. По този начин вие ще участвувате в общото благо. Когато хората отправят мисълта си към една посока, те се приближават към Бога и отношенията им към хората се оправят. По този начин хората ще бъдат здрави, весели, ще имат мир в душите си и ще се подмладяват.
Който не отправя мисълта си
към
Бога
, ще бъде изложен на всички болести.
Който отправя мисълта си към Бога, той ще бъде свободен от всички болести. Болестите представят паразити в аурата на човека, от които той непременно трябва да се освободи. Паразитите пък са отрицателните мисли, които смучат човека, затова човек трябва да се освободи от тях. Една посока има в живота и към тази посока всички хора трябва да вървят. Щом отправите съзнанието си към общото съзнание на всички същества, вие ще получите нещо от общото благо, независимо от това, дали го заслужавате или не.
към текста >>
Който отправя мисълта си
към
Бога
, той ще бъде свободен от всички болести.
Всяка сутрин отправяйте мисълта си към тази посока, дето всички разумни същества отправят своята мисъл. По този начин вие ще участвувате в общото благо. Когато хората отправят мисълта си към една посока, те се приближават към Бога и отношенията им към хората се оправят. По този начин хората ще бъдат здрави, весели, ще имат мир в душите си и ще се подмладяват. Който не отправя мисълта си към Бога, ще бъде изложен на всички болести.
Който отправя мисълта си
към
Бога
, той ще бъде свободен от всички болести.
Болестите представят паразити в аурата на човека, от които той непременно трябва да се освободи. Паразитите пък са отрицателните мисли, които смучат човека, затова човек трябва да се освободи от тях. Една посока има в живота и към тази посока всички хора трябва да вървят. Щом отправите съзнанието си към общото съзнание на всички същества, вие ще получите нещо от общото благо, независимо от това, дали го заслужавате или не. Достатъчно е да отправите съзнанието си нагоре, за да получите Божието благо.
към текста >>
Една посока има в живота и
към
тази посока всички хора трябва да вървят.
По този начин хората ще бъдат здрави, весели, ще имат мир в душите си и ще се подмладяват. Който не отправя мисълта си към Бога, ще бъде изложен на всички болести. Който отправя мисълта си към Бога, той ще бъде свободен от всички болести. Болестите представят паразити в аурата на човека, от които той непременно трябва да се освободи. Паразитите пък са отрицателните мисли, които смучат човека, затова човек трябва да се освободи от тях.
Една посока има в живота и
към
тази посока всички хора трябва да вървят.
Щом отправите съзнанието си към общото съзнание на всички същества, вие ще получите нещо от общото благо, независимо от това, дали го заслужавате или не. Достатъчно е да отправите съзнанието си нагоре, за да получите Божието благо. Не отправите ли съзнанието си към съзнанието на всички същества, колкото и да плачете и да се молите на Бога, нищо няма да получите. Бог не обича да се занимава само с едно лице. На вашата молитва ще отговори: Ще почакате за утре.
към текста >>
Щом отправите съзнанието си
към
общото съзнание на всички същества, вие ще получите нещо от общото благо, независимо от това, дали го заслужавате или не.
Който не отправя мисълта си към Бога, ще бъде изложен на всички болести. Който отправя мисълта си към Бога, той ще бъде свободен от всички болести. Болестите представят паразити в аурата на човека, от които той непременно трябва да се освободи. Паразитите пък са отрицателните мисли, които смучат човека, затова човек трябва да се освободи от тях. Една посока има в живота и към тази посока всички хора трябва да вървят.
Щом отправите съзнанието си
към
общото съзнание на всички същества, вие ще получите нещо от общото благо, независимо от това, дали го заслужавате или не.
Достатъчно е да отправите съзнанието си нагоре, за да получите Божието благо. Не отправите ли съзнанието си към съзнанието на всички същества, колкото и да плачете и да се молите на Бога, нищо няма да получите. Бог не обича да се занимава само с едно лице. На вашата молитва ще отговори: Ще почакате за утре. На другия ден ще станеш рано и ще чакаш да дойде определеният момент, когато всички души отправят съзнанието си към Бога.
към текста >>
Не отправите ли съзнанието си
към
съзнанието на всички същества, колкото и да плачете и да се молите на
Бога
, нищо няма да получите.
Болестите представят паразити в аурата на човека, от които той непременно трябва да се освободи. Паразитите пък са отрицателните мисли, които смучат човека, затова човек трябва да се освободи от тях. Една посока има в живота и към тази посока всички хора трябва да вървят. Щом отправите съзнанието си към общото съзнание на всички същества, вие ще получите нещо от общото благо, независимо от това, дали го заслужавате или не. Достатъчно е да отправите съзнанието си нагоре, за да получите Божието благо.
Не отправите ли съзнанието си
към
съзнанието на всички същества, колкото и да плачете и да се молите на
Бога
, нищо няма да получите.
Бог не обича да се занимава само с едно лице. На вашата молитва ще отговори: Ще почакате за утре. На другия ден ще станеш рано и ще чакаш да дойде определеният момент, когато всички души отправят съзнанието си към Бога. Тогава и ти ще отправиш мисълта си към Бога и няма да питаш дали си в права посока или не, дали ще видиш Бога. Това са второстепенни въпроси.
към текста >>
На другия ден ще станеш рано и ще чакаш да дойде определеният момент, когато всички души отправят съзнанието си
към
Бога
.
Щом отправите съзнанието си към общото съзнание на всички същества, вие ще получите нещо от общото благо, независимо от това, дали го заслужавате или не. Достатъчно е да отправите съзнанието си нагоре, за да получите Божието благо. Не отправите ли съзнанието си към съзнанието на всички същества, колкото и да плачете и да се молите на Бога, нищо няма да получите. Бог не обича да се занимава само с едно лице. На вашата молитва ще отговори: Ще почакате за утре.
На другия ден ще станеш рано и ще чакаш да дойде определеният момент, когато всички души отправят съзнанието си
към
Бога
.
Тогава и ти ще отправиш мисълта си към Бога и няма да питаш дали си в права посока или не, дали ще видиш Бога. Това са второстепенни въпроси. За тебе е важно да отправиш ума си нагоре и да чакаш. Все ще получиш нещо от общото благо. Станете ли сутрин, първата ви работа е да отправите сърцата и умовете си към онази посока, дето в този момент милиони сърца и умове се отправят.
към текста >>
Тогава и ти ще отправиш мисълта си
към
Бога
и няма да питаш дали си в права посока или не, дали ще видиш
Бога
.
Достатъчно е да отправите съзнанието си нагоре, за да получите Божието благо. Не отправите ли съзнанието си към съзнанието на всички същества, колкото и да плачете и да се молите на Бога, нищо няма да получите. Бог не обича да се занимава само с едно лице. На вашата молитва ще отговори: Ще почакате за утре. На другия ден ще станеш рано и ще чакаш да дойде определеният момент, когато всички души отправят съзнанието си към Бога.
Тогава и ти ще отправиш мисълта си
към
Бога
и няма да питаш дали си в права посока или не, дали ще видиш
Бога
.
Това са второстепенни въпроси. За тебе е важно да отправиш ума си нагоре и да чакаш. Все ще получиш нещо от общото благо. Станете ли сутрин, първата ви работа е да отправите сърцата и умовете си към онази посока, дето в този момент милиони сърца и умове се отправят. Тези сърца и умове трептят с различни вибрации, с различни разбирания, но едно единствено място ги привлича - мястото на Бога.
към текста >>
Станете ли сутрин, първата ви работа е да отправите сърцата и умовете си
към
онази посока, дето в този момент милиони сърца и умове се отправят.
На другия ден ще станеш рано и ще чакаш да дойде определеният момент, когато всички души отправят съзнанието си към Бога. Тогава и ти ще отправиш мисълта си към Бога и няма да питаш дали си в права посока или не, дали ще видиш Бога. Това са второстепенни въпроси. За тебе е важно да отправиш ума си нагоре и да чакаш. Все ще получиш нещо от общото благо.
Станете ли сутрин, първата ви работа е да отправите сърцата и умовете си
към
онази посока, дето в този момент милиони сърца и умове се отправят.
Тези сърца и умове трептят с различни вибрации, с различни разбирания, но едно единствено място ги привлича - мястото на Бога. В името на това място всички живи същества се обединяват. Истинската любов се изразява чрез отправяне на мисълта на всички същества в една посока. Когато съзнанията на всички хора се отправят към една посока, те ще имат много допирни точки помежду си. Обаче, започне ли човек да се върти само около своя център, около себе си, всичко е изгубено.
към текста >>
Тези сърца и умове трептят с различни вибрации, с различни разбирания, но едно единствено място ги привлича - мястото на
Бога
.
Тогава и ти ще отправиш мисълта си към Бога и няма да питаш дали си в права посока или не, дали ще видиш Бога. Това са второстепенни въпроси. За тебе е важно да отправиш ума си нагоре и да чакаш. Все ще получиш нещо от общото благо. Станете ли сутрин, първата ви работа е да отправите сърцата и умовете си към онази посока, дето в този момент милиони сърца и умове се отправят.
Тези сърца и умове трептят с различни вибрации, с различни разбирания, но едно единствено място ги привлича - мястото на
Бога
.
В името на това място всички живи същества се обединяват. Истинската любов се изразява чрез отправяне на мисълта на всички същества в една посока. Когато съзнанията на всички хора се отправят към една посока, те ще имат много допирни точки помежду си. Обаче, започне ли човек да се върти само около своя център, около себе си, всичко е изгубено. Отправянето на мисълта към мястото на Бога в един определен момент става по един вътрешен, неумолим закон.
към текста >>
Истинската
любов
се изразява чрез отправяне на мисълта на всички същества в една посока.
За тебе е важно да отправиш ума си нагоре и да чакаш. Все ще получиш нещо от общото благо. Станете ли сутрин, първата ви работа е да отправите сърцата и умовете си към онази посока, дето в този момент милиони сърца и умове се отправят. Тези сърца и умове трептят с различни вибрации, с различни разбирания, но едно единствено място ги привлича - мястото на Бога. В името на това място всички живи същества се обединяват.
Истинската
любов
се изразява чрез отправяне на мисълта на всички същества в една посока.
Когато съзнанията на всички хора се отправят към една посока, те ще имат много допирни точки помежду си. Обаче, започне ли човек да се върти само около своя център, около себе си, всичко е изгубено. Отправянето на мисълта към мястото на Бога в един определен момент става по един вътрешен, неумолим закон. Който не иска да се подчини на този закон, насила ще го заставят като го хване някоя болест и той потърси Бога и ще отправи мисълта си към Него и ще благодари, че се е разболял за да помисли за Бога. Силата на човека седи в светлината на неговото съзнание.
към текста >>
Когато съзнанията на всички хора се отправят
към
една посока, те ще имат много допирни точки помежду си.
Все ще получиш нещо от общото благо. Станете ли сутрин, първата ви работа е да отправите сърцата и умовете си към онази посока, дето в този момент милиони сърца и умове се отправят. Тези сърца и умове трептят с различни вибрации, с различни разбирания, но едно единствено място ги привлича - мястото на Бога. В името на това място всички живи същества се обединяват. Истинската любов се изразява чрез отправяне на мисълта на всички същества в една посока.
Когато съзнанията на всички хора се отправят
към
една посока, те ще имат много допирни точки помежду си.
Обаче, започне ли човек да се върти само около своя център, около себе си, всичко е изгубено. Отправянето на мисълта към мястото на Бога в един определен момент става по един вътрешен, неумолим закон. Който не иска да се подчини на този закон, насила ще го заставят като го хване някоя болест и той потърси Бога и ще отправи мисълта си към Него и ще благодари, че се е разболял за да помисли за Бога. Силата на човека седи в светлината на неговото съзнание. Щом изгуби светлината си, той остава в тъмнина и не знае каква посока да хване.
към текста >>
Обаче, започне ли човек да се върти само около своя център, около
себе
си, всичко е изгубено.
Станете ли сутрин, първата ви работа е да отправите сърцата и умовете си към онази посока, дето в този момент милиони сърца и умове се отправят. Тези сърца и умове трептят с различни вибрации, с различни разбирания, но едно единствено място ги привлича - мястото на Бога. В името на това място всички живи същества се обединяват. Истинската любов се изразява чрез отправяне на мисълта на всички същества в една посока. Когато съзнанията на всички хора се отправят към една посока, те ще имат много допирни точки помежду си.
Обаче, започне ли човек да се върти само около своя център, около
себе
си, всичко е изгубено.
Отправянето на мисълта към мястото на Бога в един определен момент става по един вътрешен, неумолим закон. Който не иска да се подчини на този закон, насила ще го заставят като го хване някоя болест и той потърси Бога и ще отправи мисълта си към Него и ще благодари, че се е разболял за да помисли за Бога. Силата на човека седи в светлината на неговото съзнание. Щом изгуби светлината си, той остава в тъмнина и не знае каква посока да хване. Някой казва: Като се помоля вътрешно, това е достатъчно.
към текста >>
Отправянето на мисълта
към
мястото на
Бога
в един определен момент става по един вътрешен, неумолим закон.
Тези сърца и умове трептят с различни вибрации, с различни разбирания, но едно единствено място ги привлича - мястото на Бога. В името на това място всички живи същества се обединяват. Истинската любов се изразява чрез отправяне на мисълта на всички същества в една посока. Когато съзнанията на всички хора се отправят към една посока, те ще имат много допирни точки помежду си. Обаче, започне ли човек да се върти само около своя център, около себе си, всичко е изгубено.
Отправянето на мисълта
към
мястото на
Бога
в един определен момент става по един вътрешен, неумолим закон.
Който не иска да се подчини на този закон, насила ще го заставят като го хване някоя болест и той потърси Бога и ще отправи мисълта си към Него и ще благодари, че се е разболял за да помисли за Бога. Силата на човека седи в светлината на неговото съзнание. Щом изгуби светлината си, той остава в тъмнина и не знае каква посока да хване. Някой казва: Като се помоля вътрешно, това е достатъчно. Това е положението на келевото, което се върти.
към текста >>
Който не иска да се подчини на този закон, насила ще го заставят като го хване някоя болест и той потърси
Бога
и ще отправи мисълта си
към
Него и ще благодари, че се е разболял за да помисли за
Бога
.
В името на това място всички живи същества се обединяват. Истинската любов се изразява чрез отправяне на мисълта на всички същества в една посока. Когато съзнанията на всички хора се отправят към една посока, те ще имат много допирни точки помежду си. Обаче, започне ли човек да се върти само около своя център, около себе си, всичко е изгубено. Отправянето на мисълта към мястото на Бога в един определен момент става по един вътрешен, неумолим закон.
Който не иска да се подчини на този закон, насила ще го заставят като го хване някоя болест и той потърси
Бога
и ще отправи мисълта си
към
Него и ще благодари, че се е разболял за да помисли за
Бога
.
Силата на човека седи в светлината на неговото съзнание. Щом изгуби светлината си, той остава в тъмнина и не знае каква посока да хване. Някой казва: Като се помоля вътрешно, това е достатъчно. Това е положението на келевото, което се върти. Да се моли човек в себе си, това е степен на съзнанието, но не онова Велико Съзнание, в което участвуват всички души.
към текста >>
Щом изгуби светлината си, той остава в тъмнина и не знае каква посока да хване.
Когато съзнанията на всички хора се отправят към една посока, те ще имат много допирни точки помежду си. Обаче, започне ли човек да се върти само около своя център, около себе си, всичко е изгубено. Отправянето на мисълта към мястото на Бога в един определен момент става по един вътрешен, неумолим закон. Който не иска да се подчини на този закон, насила ще го заставят като го хване някоя болест и той потърси Бога и ще отправи мисълта си към Него и ще благодари, че се е разболял за да помисли за Бога. Силата на човека седи в светлината на неговото съзнание.
Щом изгуби светлината си, той остава в тъмнина и не знае каква посока да хване.
Някой казва: Като се помоля вътрешно, това е достатъчно. Това е положението на келевото, което се върти. Да се моли човек в себе си, това е степен на съзнанието, но не онова Велико Съзнание, в което участвуват всички души. В това положение те едновременно приемат и дават от общото благо. Когато човек отправя ума си към Бога заедно с всички за половин час само, той ще получи същото благо, което би получил ако цял ден хлопаше на Божиите врати.
към текста >>
Да се моли човек в
себе
си, това е степен на съзнанието, но не онова Велико Съзнание, в което участвуват всички души.
Който не иска да се подчини на този закон, насила ще го заставят като го хване някоя болест и той потърси Бога и ще отправи мисълта си към Него и ще благодари, че се е разболял за да помисли за Бога. Силата на човека седи в светлината на неговото съзнание. Щом изгуби светлината си, той остава в тъмнина и не знае каква посока да хване. Някой казва: Като се помоля вътрешно, това е достатъчно. Това е положението на келевото, което се върти.
Да се моли човек в
себе
си, това е степен на съзнанието, но не онова Велико Съзнание, в което участвуват всички души.
В това положение те едновременно приемат и дават от общото благо. Когато човек отправя ума си към Бога заедно с всички за половин час само, той ще получи същото благо, което би получил ако цял ден хлопаше на Божиите врати. И последен да си, стига на време да пристигнеш, ако можеш само за момент да се слееш с Общото Съзнание, ти пак ще получиш Божието благословение. Бог не прави разлика дали някой е пристигнал пръв или последен. Всички очакват, когато Божието благословение ще се излее върху тях.
към текста >>
Когато човек отправя ума си
към
Бога
заедно с всички за половин час само, той ще получи същото благо, което би получил ако цял ден хлопаше на Божиите врати.
Щом изгуби светлината си, той остава в тъмнина и не знае каква посока да хване. Някой казва: Като се помоля вътрешно, това е достатъчно. Това е положението на келевото, което се върти. Да се моли човек в себе си, това е степен на съзнанието, но не онова Велико Съзнание, в което участвуват всички души. В това положение те едновременно приемат и дават от общото благо.
Когато човек отправя ума си
към
Бога
заедно с всички за половин час само, той ще получи същото благо, което би получил ако цял ден хлопаше на Божиите врати.
И последен да си, стига на време да пристигнеш, ако можеш само за момент да се слееш с Общото Съзнание, ти пак ще получиш Божието благословение. Бог не прави разлика дали някой е пристигнал пръв или последен. Всички очакват, когато Божието благословение ще се излее върху тях. То трае само един момент, след което вратата на благословението се затваря. След това всеки ще слезе да работи в себе си.
към текста >>
И последен да си, стига на време да пристигнеш, ако можеш само за момент да се слееш с Общото Съзнание, ти пак ще получиш Божието благословение.
Някой казва: Като се помоля вътрешно, това е достатъчно. Това е положението на келевото, което се върти. Да се моли човек в себе си, това е степен на съзнанието, но не онова Велико Съзнание, в което участвуват всички души. В това положение те едновременно приемат и дават от общото благо. Когато човек отправя ума си към Бога заедно с всички за половин час само, той ще получи същото благо, което би получил ако цял ден хлопаше на Божиите врати.
И последен да си, стига на време да пристигнеш, ако можеш само за момент да се слееш с Общото Съзнание, ти пак ще получиш Божието благословение.
Бог не прави разлика дали някой е пристигнал пръв или последен. Всички очакват, когато Божието благословение ще се излее върху тях. То трае само един момент, след което вратата на благословението се затваря. След това всеки ще слезе да работи в себе си. Ако Бог не слезе в човека и ако човек не работи над себе си, той нищо няма да направи.
към текста >>
След това всеки ще слезе да работи в
себе
си.
Когато човек отправя ума си към Бога заедно с всички за половин час само, той ще получи същото благо, което би получил ако цял ден хлопаше на Божиите врати. И последен да си, стига на време да пристигнеш, ако можеш само за момент да се слееш с Общото Съзнание, ти пак ще получиш Божието благословение. Бог не прави разлика дали някой е пристигнал пръв или последен. Всички очакват, когато Божието благословение ще се излее върху тях. То трае само един момент, след което вратата на благословението се затваря.
След това всеки ще слезе да работи в
себе
си.
Ако Бог не слезе в човека и ако човек не работи над себе си, той нищо няма да направи. Има три момента през деня, когато човек отправя съзнанието си към Бога: сутрин при изгрев Слънце, на обед, когато Слънцето е на зенита, и вечер, при залез Слънце. Разумните същества седят и в трите области, в трите фази на Слънцето, но щом се съберат заедно, за тях няма вече залез. За съществата, които отправят ума си към Бога, има само изгрев. Щом Бог излезе, всички приемат Неговото благословение.
към текста >>
Ако Бог не слезе в човека и ако човек не работи над
себе
си, той нищо няма да направи.
И последен да си, стига на време да пристигнеш, ако можеш само за момент да се слееш с Общото Съзнание, ти пак ще получиш Божието благословение. Бог не прави разлика дали някой е пристигнал пръв или последен. Всички очакват, когато Божието благословение ще се излее върху тях. То трае само един момент, след което вратата на благословението се затваря. След това всеки ще слезе да работи в себе си.
Ако Бог не слезе в човека и ако човек не работи над
себе
си, той нищо няма да направи.
Има три момента през деня, когато човек отправя съзнанието си към Бога: сутрин при изгрев Слънце, на обед, когато Слънцето е на зенита, и вечер, при залез Слънце. Разумните същества седят и в трите области, в трите фази на Слънцето, но щом се съберат заедно, за тях няма вече залез. За съществата, които отправят ума си към Бога, има само изгрев. Щом Бог излезе, всички приемат Неговото благословение. През цял ден това Слънце продължава да грее.
към текста >>
Има три момента през деня, когато човек отправя съзнанието си
към
Бога
: сутрин при изгрев Слънце, на обед, когато Слънцето е на зенита, и вечер, при залез Слънце.
Бог не прави разлика дали някой е пристигнал пръв или последен. Всички очакват, когато Божието благословение ще се излее върху тях. То трае само един момент, след което вратата на благословението се затваря. След това всеки ще слезе да работи в себе си. Ако Бог не слезе в човека и ако човек не работи над себе си, той нищо няма да направи.
Има три момента през деня, когато човек отправя съзнанието си
към
Бога
: сутрин при изгрев Слънце, на обед, когато Слънцето е на зенита, и вечер, при залез Слънце.
Разумните същества седят и в трите области, в трите фази на Слънцето, но щом се съберат заедно, за тях няма вече залез. За съществата, които отправят ума си към Бога, има само изгрев. Щом Бог излезе, всички приемат Неговото благословение. През цял ден това Слънце продължава да грее. Каже ли някой, че не знае къде е мястото на Бога, това показва, че той е останал назад, забъркал е пътя.
към текста >>
За съществата, които отправят ума си
към
Бога
, има само изгрев.
То трае само един момент, след което вратата на благословението се затваря. След това всеки ще слезе да работи в себе си. Ако Бог не слезе в човека и ако човек не работи над себе си, той нищо няма да направи. Има три момента през деня, когато човек отправя съзнанието си към Бога: сутрин при изгрев Слънце, на обед, когато Слънцето е на зенита, и вечер, при залез Слънце. Разумните същества седят и в трите области, в трите фази на Слънцето, но щом се съберат заедно, за тях няма вече залез.
За съществата, които отправят ума си
към
Бога
, има само изгрев.
Щом Бог излезе, всички приемат Неговото благословение. През цял ден това Слънце продължава да грее. Каже ли някой, че не знае къде е мястото на Бога, това показва, че той е останал назад, забъркал е пътя. На такъв човек не остава нищо друго, освен да върви по течението на реката. И тъй, който търси Бог сам, той е на крив път.
към текста >>
Каже ли някой, че не знае къде е мястото на
Бога
, това показва, че той е останал назад, забъркал е пътя.
Има три момента през деня, когато човек отправя съзнанието си към Бога: сутрин при изгрев Слънце, на обед, когато Слънцето е на зенита, и вечер, при залез Слънце. Разумните същества седят и в трите области, в трите фази на Слънцето, но щом се съберат заедно, за тях няма вече залез. За съществата, които отправят ума си към Бога, има само изгрев. Щом Бог излезе, всички приемат Неговото благословение. През цял ден това Слънце продължава да грее.
Каже ли някой, че не знае къде е мястото на
Бога
, това показва, че той е останал назад, забъркал е пътя.
На такъв човек не остава нищо друго, освен да върви по течението на реката. И тъй, който търси Бог сам, той е на крив път. Индусите казват, че човек трябва да се съсредоточи в себе си и там да намери Бога. Това е крива философия. И до днес хората търсят Бога в себе си, но не могат да Го намерят.
към текста >>
Индусите казват, че човек трябва да се съсредоточи в
себе
си и там да намери
Бога
.
Щом Бог излезе, всички приемат Неговото благословение. През цял ден това Слънце продължава да грее. Каже ли някой, че не знае къде е мястото на Бога, това показва, че той е останал назад, забъркал е пътя. На такъв човек не остава нищо друго, освен да върви по течението на реката. И тъй, който търси Бог сам, той е на крив път.
Индусите казват, че човек трябва да се съсредоточи в
себе
си и там да намери
Бога
.
Това е крива философия. И до днес хората търсят Бога в себе си, но не могат да Го намерят. Когато се казва, че Бог е в човека, трябва да се знае на кое място е Той. Едни търсят Бога в ума си, но не могат да го намерят. Други го търсят в сърцето си, но още не са го намерили.
към текста >>
И до днес хората търсят
Бога
в
себе
си, но не могат да Го намерят.
Каже ли някой, че не знае къде е мястото на Бога, това показва, че той е останал назад, забъркал е пътя. На такъв човек не остава нищо друго, освен да върви по течението на реката. И тъй, който търси Бог сам, той е на крив път. Индусите казват, че човек трябва да се съсредоточи в себе си и там да намери Бога. Това е крива философия.
И до днес хората търсят
Бога
в
себе
си, но не могат да Го намерят.
Когато се казва, че Бог е в човека, трябва да се знае на кое място е Той. Едни търсят Бога в ума си, но не могат да го намерят. Други го търсят в сърцето си, но още не са го намерили. Човек може да намери Бога като спре вниманието си върху всички хора, които също като него търсят Бога. Те трябва да бъдат като ученици, които гледат към учителя си, какво той прави.
към текста >>
Едни търсят
Бога
в ума си, но не могат да го намерят.
И тъй, който търси Бог сам, той е на крив път. Индусите казват, че човек трябва да се съсредоточи в себе си и там да намери Бога. Това е крива философия. И до днес хората търсят Бога в себе си, но не могат да Го намерят. Когато се казва, че Бог е в човека, трябва да се знае на кое място е Той.
Едни търсят
Бога
в ума си, но не могат да го намерят.
Други го търсят в сърцето си, но още не са го намерили. Човек може да намери Бога като спре вниманието си върху всички хора, които също като него търсят Бога. Те трябва да бъдат като ученици, които гледат към учителя си, какво той прави. Учителят им има пособия, с които си служи. Ученикът трябва да черпи знанията си от мястото, където Учителят черпи знанията си.
към текста >>
Други го търсят в сърцето си, но още не са го намерили.
Индусите казват, че човек трябва да се съсредоточи в себе си и там да намери Бога. Това е крива философия. И до днес хората търсят Бога в себе си, но не могат да Го намерят. Когато се казва, че Бог е в човека, трябва да се знае на кое място е Той. Едни търсят Бога в ума си, но не могат да го намерят.
Други го търсят в сърцето си, но още не са го намерили.
Човек може да намери Бога като спре вниманието си върху всички хора, които също като него търсят Бога. Те трябва да бъдат като ученици, които гледат към учителя си, какво той прави. Учителят им има пособия, с които си служи. Ученикът трябва да черпи знанията си от мястото, където Учителят черпи знанията си. От това място всички същества черпят знанията си.
към текста >>
Човек може да намери
Бога
като спре вниманието си върху всички хора, които също като него търсят
Бога
.
Това е крива философия. И до днес хората търсят Бога в себе си, но не могат да Го намерят. Когато се казва, че Бог е в човека, трябва да се знае на кое място е Той. Едни търсят Бога в ума си, но не могат да го намерят. Други го търсят в сърцето си, но още не са го намерили.
Човек може да намери
Бога
като спре вниманието си върху всички хора, които също като него търсят
Бога
.
Те трябва да бъдат като ученици, които гледат към учителя си, какво той прави. Учителят им има пособия, с които си служи. Ученикът трябва да черпи знанията си от мястото, където Учителят черпи знанията си. От това място всички същества черпят знанията си. Отправи ли човек ума си към посоката, дето всички същества се отправят, той ще придобие толкова, колкото би придобил, ако чакаше на едно място хиляди години.
към текста >>
Те трябва да бъдат като ученици, които гледат
към
учителя си, какво той прави.
И до днес хората търсят Бога в себе си, но не могат да Го намерят. Когато се казва, че Бог е в човека, трябва да се знае на кое място е Той. Едни търсят Бога в ума си, но не могат да го намерят. Други го търсят в сърцето си, но още не са го намерили. Човек може да намери Бога като спре вниманието си върху всички хора, които също като него търсят Бога.
Те трябва да бъдат като ученици, които гледат
към
учителя си, какво той прави.
Учителят им има пособия, с които си служи. Ученикът трябва да черпи знанията си от мястото, където Учителят черпи знанията си. От това място всички същества черпят знанията си. Отправи ли човек ума си към посоката, дето всички същества се отправят, той ще придобие толкова, колкото би придобил, ако чакаше на едно място хиляди години. Това е единственият начин, по който човек може да познае Бога.
към текста >>
Отправи ли човек ума си
към
посоката, дето всички същества се отправят, той ще придобие толкова, колкото би придобил, ако чакаше на едно място хиляди години.
Човек може да намери Бога като спре вниманието си върху всички хора, които също като него търсят Бога. Те трябва да бъдат като ученици, които гледат към учителя си, какво той прави. Учителят им има пособия, с които си служи. Ученикът трябва да черпи знанията си от мястото, където Учителят черпи знанията си. От това място всички същества черпят знанията си.
Отправи ли човек ума си
към
посоката, дето всички същества се отправят, той ще придобие толкова, колкото би придобил, ако чакаше на едно място хиляди години.
Това е единственият начин, по който човек може да познае Бога. И след това той ще каже: Разбирам какво нещо е Бог, какво нещо е Любов. Ученикът трябва да отправя мисълта си към посоката, дето Учителят му отправя своята мисъл. Не постъпва ли Ученика като своя Учител, нищо не е в състояние да му помогне. Повдигнете мисълта си нагоре, там е вашето спасение.
към текста >>
Това е единственият начин, по който човек може да познае
Бога
.
Те трябва да бъдат като ученици, които гледат към учителя си, какво той прави. Учителят им има пособия, с които си служи. Ученикът трябва да черпи знанията си от мястото, където Учителят черпи знанията си. От това място всички същества черпят знанията си. Отправи ли човек ума си към посоката, дето всички същества се отправят, той ще придобие толкова, колкото би придобил, ако чакаше на едно място хиляди години.
Това е единственият начин, по който човек може да познае
Бога
.
И след това той ще каже: Разбирам какво нещо е Бог, какво нещо е Любов. Ученикът трябва да отправя мисълта си към посоката, дето Учителят му отправя своята мисъл. Не постъпва ли Ученика като своя Учител, нищо не е в състояние да му помогне. Повдигнете мисълта си нагоре, там е вашето спасение. Само мисълта за Бога е в състояние да извади човека от ограничителните условия, в които се намира.
към текста >>
И след това той ще каже: Разбирам какво нещо е Бог, какво нещо е
Любов
.
Учителят им има пособия, с които си служи. Ученикът трябва да черпи знанията си от мястото, където Учителят черпи знанията си. От това място всички същества черпят знанията си. Отправи ли човек ума си към посоката, дето всички същества се отправят, той ще придобие толкова, колкото би придобил, ако чакаше на едно място хиляди години. Това е единственият начин, по който човек може да познае Бога.
И след това той ще каже: Разбирам какво нещо е Бог, какво нещо е
Любов
.
Ученикът трябва да отправя мисълта си към посоката, дето Учителят му отправя своята мисъл. Не постъпва ли Ученика като своя Учител, нищо не е в състояние да му помогне. Повдигнете мисълта си нагоре, там е вашето спасение. Само мисълта за Бога е в състояние да извади човека от ограничителните условия, в които се намира. Тази мисъл ще го освободи от дълговете му.
към текста >>
Ученикът трябва да отправя мисълта си
към
посоката, дето Учителят му отправя своята мисъл.
Ученикът трябва да черпи знанията си от мястото, където Учителят черпи знанията си. От това място всички същества черпят знанията си. Отправи ли човек ума си към посоката, дето всички същества се отправят, той ще придобие толкова, колкото би придобил, ако чакаше на едно място хиляди години. Това е единственият начин, по който човек може да познае Бога. И след това той ще каже: Разбирам какво нещо е Бог, какво нещо е Любов.
Ученикът трябва да отправя мисълта си
към
посоката, дето Учителят му отправя своята мисъл.
Не постъпва ли Ученика като своя Учител, нищо не е в състояние да му помогне. Повдигнете мисълта си нагоре, там е вашето спасение. Само мисълта за Бога е в състояние да извади човека от ограничителните условия, в които се намира. Тази мисъл ще го освободи от дълговете му. Слезе ли Бог между хората, Той всичко ще оправи.
към текста >>
Само мисълта за
Бога
е в състояние да извади човека от ограничителните условия, в които се намира.
Това е единственият начин, по който човек може да познае Бога. И след това той ще каже: Разбирам какво нещо е Бог, какво нещо е Любов. Ученикът трябва да отправя мисълта си към посоката, дето Учителят му отправя своята мисъл. Не постъпва ли Ученика като своя Учител, нищо не е в състояние да му помогне. Повдигнете мисълта си нагоре, там е вашето спасение.
Само мисълта за
Бога
е в състояние да извади човека от ограничителните условия, в които се намира.
Тази мисъл ще го освободи от дълговете му. Слезе ли Бог между хората, Той всичко ще оправи. Той ще ги спаси. Той ще оправи света. Няма друга философия освен тази.
към текста >>
Нека тази мисъл - мястото на
Бога
- бъде за вас нещо скъпоценно, без което не можете.
Той ще ги спаси. Той ще оправи света. Няма друга философия освен тази. Няма какво да разбираш тази философия. Като отправиш мисълта си нагоре, разбирането ще дойде отгоре, както и благословението.
Нека тази мисъл - мястото на
Бога
- бъде за вас нещо скъпоценно, без което не можете.
Нека тя стане за вас талисман. Имате ли този талисман в себе си и като се давите и помислите за Бога, ще се спасите. 149. Трите Пътя. Любовта е Път за всички, които живеят за Бога. Мъдростта е Път за всички, на които Бог се изявява.
към текста >>
Имате ли този талисман в
себе
си и като се давите и помислите за
Бога
, ще се спасите.
Няма друга философия освен тази. Няма какво да разбираш тази философия. Като отправиш мисълта си нагоре, разбирането ще дойде отгоре, както и благословението. Нека тази мисъл - мястото на Бога - бъде за вас нещо скъпоценно, без което не можете. Нека тя стане за вас талисман.
Имате ли този талисман в
себе
си и като се давите и помислите за
Бога
, ще се спасите.
149. Трите Пътя. Любовта е Път за всички, които живеят за Бога. Мъдростта е Път за всички, на които Бог се изявява. Истината е Път за всички, които се учат да служат на Бога. Всеки ден от живота трябва да бъде ден, в който Любовта царува.
към текста >>
Любовта
е Път за всички, които живеят за
Бога
.
Като отправиш мисълта си нагоре, разбирането ще дойде отгоре, както и благословението. Нека тази мисъл - мястото на Бога - бъде за вас нещо скъпоценно, без което не можете. Нека тя стане за вас талисман. Имате ли този талисман в себе си и като се давите и помислите за Бога, ще се спасите. 149. Трите Пътя.
Любовта
е Път за всички, които живеят за
Бога
.
Мъдростта е Път за всички, на които Бог се изявява. Истината е Път за всички, които се учат да служат на Бога. Всеки ден от живота трябва да бъде ден, в който Любовта царува. Любовта пък е Път на живота. Всеки ден от живота на човека трябва да бъде ден, в който Божията Мъдрост се изявява.
към текста >>
Истината е Път за всички, които се учат да служат на
Бога
.
Нека тя стане за вас талисман. Имате ли този талисман в себе си и като се давите и помислите за Бога, ще се спасите. 149. Трите Пътя. Любовта е Път за всички, които живеят за Бога. Мъдростта е Път за всички, на които Бог се изявява.
Истината е Път за всички, които се учат да служат на
Бога
.
Всеки ден от живота трябва да бъде ден, в който Любовта царува. Любовта пък е Път на живота. Всеки ден от живота на човека трябва да бъде ден, в който Божията Мъдрост се изявява. Всеки ден от живота на човека трябва да бъде ден, в който Истината го учи да служи на Бога. Нека Любовта у вас бъде запалена, да носи живот.
към текста >>
Всеки ден от живота трябва да бъде ден, в който
Любовта
царува.
Имате ли този талисман в себе си и като се давите и помислите за Бога, ще се спасите. 149. Трите Пътя. Любовта е Път за всички, които живеят за Бога. Мъдростта е Път за всички, на които Бог се изявява. Истината е Път за всички, които се учат да служат на Бога.
Всеки ден от живота трябва да бъде ден, в който
Любовта
царува.
Любовта пък е Път на живота. Всеки ден от живота на човека трябва да бъде ден, в който Божията Мъдрост се изявява. Всеки ден от живота на човека трябва да бъде ден, в който Истината го учи да служи на Бога. Нека Любовта у вас бъде запалена, да носи живот. Нека Мъдростта у вас бъде запалена, да носи Божията светлина.
към текста >>
Любовта
пък е Път на живота.
149. Трите Пътя. Любовта е Път за всички, които живеят за Бога. Мъдростта е Път за всички, на които Бог се изявява. Истината е Път за всички, които се учат да служат на Бога. Всеки ден от живота трябва да бъде ден, в който Любовта царува.
Любовта
пък е Път на живота.
Всеки ден от живота на човека трябва да бъде ден, в който Божията Мъдрост се изявява. Всеки ден от живота на човека трябва да бъде ден, в който Истината го учи да служи на Бога. Нека Любовта у вас бъде запалена, да носи живот. Нека Мъдростта у вас бъде запалена, да носи Божията светлина. Нека Истината у вас бъде запалена, да ви научи как да служите на Бога.
към текста >>
Всеки ден от живота на човека трябва да бъде ден, в който Истината го учи да служи на
Бога
.
Мъдростта е Път за всички, на които Бог се изявява. Истината е Път за всички, които се учат да служат на Бога. Всеки ден от живота трябва да бъде ден, в който Любовта царува. Любовта пък е Път на живота. Всеки ден от живота на човека трябва да бъде ден, в който Божията Мъдрост се изявява.
Всеки ден от живота на човека трябва да бъде ден, в който Истината го учи да служи на
Бога
.
Нека Любовта у вас бъде запалена, да носи живот. Нека Мъдростта у вас бъде запалена, да носи Божията светлина. Нека Истината у вас бъде запалена, да ви научи как да служите на Бога. Който служи на Бога, само той е свободен. В края на краищата у човека ще остане само Божественото.
към текста >>
Нека
Любовта
у вас бъде запалена, да носи живот.
Истината е Път за всички, които се учат да служат на Бога. Всеки ден от живота трябва да бъде ден, в който Любовта царува. Любовта пък е Път на живота. Всеки ден от живота на човека трябва да бъде ден, в който Божията Мъдрост се изявява. Всеки ден от живота на човека трябва да бъде ден, в който Истината го учи да служи на Бога.
Нека
Любовта
у вас бъде запалена, да носи живот.
Нека Мъдростта у вас бъде запалена, да носи Божията светлина. Нека Истината у вас бъде запалена, да ви научи как да служите на Бога. Който служи на Бога, само той е свободен. В края на краищата у човека ще остане само Божественото. Всички останали неща са пособия, дадени му за известно време.
към текста >>
Нека Истината у вас бъде запалена, да ви научи как да служите на
Бога
.
Любовта пък е Път на живота. Всеки ден от живота на човека трябва да бъде ден, в който Божията Мъдрост се изявява. Всеки ден от живота на човека трябва да бъде ден, в който Истината го учи да служи на Бога. Нека Любовта у вас бъде запалена, да носи живот. Нека Мъдростта у вас бъде запалена, да носи Божията светлина.
Нека Истината у вас бъде запалена, да ви научи как да служите на
Бога
.
Който служи на Бога, само той е свободен. В края на краищата у човека ще остане само Божественото. Всички останали неща са пособия, дадени му за известно време. Който отива при Бога, трябва да се освободи от всички занятия и изкуства, които е придобил в живота си, и да влезе при Него само с това, което Бог някога му е дал. Какво е дал Бог на човека?
към текста >>
Който служи на
Бога
, само той е свободен.
Всеки ден от живота на човека трябва да бъде ден, в който Божията Мъдрост се изявява. Всеки ден от живота на човека трябва да бъде ден, в който Истината го учи да служи на Бога. Нека Любовта у вас бъде запалена, да носи живот. Нека Мъдростта у вас бъде запалена, да носи Божията светлина. Нека Истината у вас бъде запалена, да ви научи как да служите на Бога.
Който служи на
Бога
, само той е свободен.
В края на краищата у човека ще остане само Божественото. Всички останали неща са пособия, дадени му за известно време. Който отива при Бога, трябва да се освободи от всички занятия и изкуства, които е придобил в живота си, и да влезе при Него само с това, което Бог някога му е дал. Какво е дал Бог на човека? - Един запален, светъл ум и едно благородно сърце.
към текста >>
Който отива при
Бога
, трябва да се освободи от всички занятия и изкуства, които е придобил в живота си, и да влезе при Него само с това, което Бог някога му е дал.
Нека Мъдростта у вас бъде запалена, да носи Божията светлина. Нека Истината у вас бъде запалена, да ви научи как да служите на Бога. Който служи на Бога, само той е свободен. В края на краищата у човека ще остане само Божественото. Всички останали неща са пособия, дадени му за известно време.
Който отива при
Бога
, трябва да се освободи от всички занятия и изкуства, които е придобил в живота си, и да влезе при Него само с това, което Бог някога му е дал.
Какво е дал Бог на човека? - Един запален, светъл ум и едно благородно сърце. Следователно, богатството на съвременния човек е в това, което умът и сърцето съдържат в себе си. Всички придобивки вън от придобивките на ума и сърцето остават настрана. 150. Важен принцип.
към текста >>
Следователно,
богатството
на съвременния човек е в това, което умът и сърцето съдържат в
себе
си.
В края на краищата у човека ще остане само Божественото. Всички останали неща са пособия, дадени му за известно време. Който отива при Бога, трябва да се освободи от всички занятия и изкуства, които е придобил в живота си, и да влезе при Него само с това, което Бог някога му е дал. Какво е дал Бог на човека? - Един запален, светъл ум и едно благородно сърце.
Следователно,
богатството
на съвременния човек е в това, което умът и сърцето съдържат в
себе
си.
Всички придобивки вън от придобивките на ума и сърцето остават настрана. 150. Важен принцип. Едно е важно за вас: да знаете, че всички хора заедно съставят един общ организъм, на който те са удове, както са удове корените, стъблото, клонищата и листата на дървото. Всека човек трябва да знае за себе си какъв уд от дървото на живота е и на какво място е поставен. 151. Специалният Път.
към текста >>
Всека човек трябва да знае за
себе
си какъв уд от дървото на живота е и на какво място е поставен.
- Един запален, светъл ум и едно благородно сърце. Следователно, богатството на съвременния човек е в това, което умът и сърцето съдържат в себе си. Всички придобивки вън от придобивките на ума и сърцето остават настрана. 150. Важен принцип. Едно е важно за вас: да знаете, че всички хора заедно съставят един общ организъм, на който те са удове, както са удове корените, стъблото, клонищата и листата на дървото.
Всека човек трябва да знае за
себе
си какъв уд от дървото на живота е и на какво място е поставен.
151. Специалният Път. Истинското знание се постига за всеки човек по специален път. Както Слънцето върви по своя определен път, така и вие трябва да вървите по Пътя, който Бог ви е определил. Никой няма право да се отклонява от този Път. Докато сте в Пътя, ще имате Божието благословение.
към текста >>
Върви ли човек в Пътя си, всяка работа, която му се дава е свещена.
Щом се отклоните, върху вас ще дойдат ред нещастия. Всяко нещастие се дължи на някакво отклонение. Докато сте в Пътя, вие сте свободни. Отклоните ли се, изгубвате свободата си и не знаете накъде да вървите. Когато човек се отклони от Пътя, който Бог му е определил, голяма катастрофа ще настъпи в живота му.
Върви ли човек в Пътя си, всяка работа, която му се дава е свещена.
При това всяка работа трябва да принесе своята полза. 152. Правило. Искам да се пробуди съзнанието ви, да бъдете благодарни на всеки, който ви услужва или ви дава нещо от Любов. Тази Любов иде от Бога. Този човек е посредник на Божията Любов.
към текста >>
Искам да се пробуди съзнанието ви, да бъдете благодарни на всеки, който ви услужва или ви дава нещо от
Любов
.
Отклоните ли се, изгубвате свободата си и не знаете накъде да вървите. Когато човек се отклони от Пътя, който Бог му е определил, голяма катастрофа ще настъпи в живота му. Върви ли човек в Пътя си, всяка работа, която му се дава е свещена. При това всяка работа трябва да принесе своята полза. 152. Правило.
Искам да се пробуди съзнанието ви, да бъдете благодарни на всеки, който ви услужва или ви дава нещо от
Любов
.
Тази Любов иде от Бога. Този човек е посредник на Божията Любов.
към текста >>
Тази
Любов
иде от
Бога
.
Когато човек се отклони от Пътя, който Бог му е определил, голяма катастрофа ще настъпи в живота му. Върви ли човек в Пътя си, всяка работа, която му се дава е свещена. При това всяка работа трябва да принесе своята полза. 152. Правило. Искам да се пробуди съзнанието ви, да бъдете благодарни на всеки, който ви услужва или ви дава нещо от Любов.
Тази
Любов
иде от
Бога
.
Този човек е посредник на Божията Любов.
към текста >>
Този човек е посредник на Божията
Любов
.
Върви ли човек в Пътя си, всяка работа, която му се дава е свещена. При това всяка работа трябва да принесе своята полза. 152. Правило. Искам да се пробуди съзнанието ви, да бъдете благодарни на всеки, който ви услужва или ви дава нещо от Любов. Тази Любов иде от Бога.
Този човек е посредник на Божията
Любов
.
към текста >>
68.
50-то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Всеки ден трябва да знаем в ляво ли сме отишли повече или в дясно, при
Бога
.
В незнанието си вие имате тази слабост, че някой път вървите повече в лявата пътека, отколкото в дясната. Без да знаете някой път вървите в ляво. Ще кажете, че нe знаете. Не знаете, но трябва да се научите. Вие като Ученици трябва да знаете в ляво ли сте или в дясно, а не да чакате други да ви кажат.
Всеки ден трябва да знаем в ляво ли сме отишли повече или в дясно, при
Бога
.
Знаете ли това, вие печелите, ще оправите мислите си, понеже у вас има заложени много добри работи от миналото. Аз не ви намирам за неспособни, но ви намирам за своенравни. А своенравието е едно от качествата на животните, то не е човешко качество. Всеки човек, в когото умът, сърцето и волята, са почнали да работят правилно, той не може да бъде своенравен, той ще основава всички свои действия и постъпки на един разумен закон, ще знае как трябва да постъпи. 191. Отрицателни качества на Ученика.
към текста >>
Знаете ли това, вие печелите, ще оправите мислите си, понеже у вас има заложени много добри работи от миналото.
Без да знаете някой път вървите в ляво. Ще кажете, че нe знаете. Не знаете, но трябва да се научите. Вие като Ученици трябва да знаете в ляво ли сте или в дясно, а не да чакате други да ви кажат. Всеки ден трябва да знаем в ляво ли сме отишли повече или в дясно, при Бога.
Знаете ли това, вие печелите, ще оправите мислите си, понеже у вас има заложени много добри работи от миналото.
Аз не ви намирам за неспособни, но ви намирам за своенравни. А своенравието е едно от качествата на животните, то не е човешко качество. Всеки човек, в когото умът, сърцето и волята, са почнали да работят правилно, той не може да бъде своенравен, той ще основава всички свои действия и постъпки на един разумен закон, ще знае как трябва да постъпи. 191. Отрицателни качества на Ученика. В тази школа не се позволява никакво своенравие.
към текста >>
192. Ученици на
Любовта
.
Абсолютно никаква потреба нямаме от тях. И като работите в Школата една година, аз искам да се отличавате. Като се справите с тези отрицателни качества, ще ви кажа и други. Не се борете с тщеславието, но на мястото на тщеславието ще ви кажа какво да турите. Също ще ви кажа и на местото на своенравието, лицемерието и любопитството какво да турите.
192. Ученици на
Любовта
.
Аз ви наричам Ученици на Любовта. Като Ученици на Любовта, с туй име ви кръщавам. И тогава ще си кажете: Аз като Ученик на Любовта, мене тщеславие, лицемерие, любопитство и своенравие не ми трябват. Като дойде някое от тези качества при вас ще му кажете: Приятелю, аз съм Ученик на Любовта. Тъй ще си говорите: Аз съм Ученик на Любовта, и ще спрете там.
към текста >>
Аз ви наричам Ученици на
Любовта
.
И като работите в Школата една година, аз искам да се отличавате. Като се справите с тези отрицателни качества, ще ви кажа и други. Не се борете с тщеславието, но на мястото на тщеславието ще ви кажа какво да турите. Също ще ви кажа и на местото на своенравието, лицемерието и любопитството какво да турите. 192. Ученици на Любовта.
Аз ви наричам Ученици на
Любовта
.
Като Ученици на Любовта, с туй име ви кръщавам. И тогава ще си кажете: Аз като Ученик на Любовта, мене тщеславие, лицемерие, любопитство и своенравие не ми трябват. Като дойде някое от тези качества при вас ще му кажете: Приятелю, аз съм Ученик на Любовта. Тъй ще си говорите: Аз съм Ученик на Любовта, и ще спрете там. Те ще идват, вие ще им казвате: Ние сме Ученици на Любовта.
към текста >>
Като Ученици на
Любовта
, с туй име ви кръщавам.
Като се справите с тези отрицателни качества, ще ви кажа и други. Не се борете с тщеславието, но на мястото на тщеславието ще ви кажа какво да турите. Също ще ви кажа и на местото на своенравието, лицемерието и любопитството какво да турите. 192. Ученици на Любовта. Аз ви наричам Ученици на Любовта.
Като Ученици на
Любовта
, с туй име ви кръщавам.
И тогава ще си кажете: Аз като Ученик на Любовта, мене тщеславие, лицемерие, любопитство и своенравие не ми трябват. Като дойде някое от тези качества при вас ще му кажете: Приятелю, аз съм Ученик на Любовта. Тъй ще си говорите: Аз съм Ученик на Любовта, и ще спрете там. Те ще идват, вие ще им казвате: Ние сме Ученици на Любовта. И тогава победата ще бъде ваша.
към текста >>
И тогава ще си кажете: Аз като Ученик на
Любовта
, мене тщеславие, лицемерие, любопитство и своенравие не ми трябват.
Не се борете с тщеславието, но на мястото на тщеславието ще ви кажа какво да турите. Също ще ви кажа и на местото на своенравието, лицемерието и любопитството какво да турите. 192. Ученици на Любовта. Аз ви наричам Ученици на Любовта. Като Ученици на Любовта, с туй име ви кръщавам.
И тогава ще си кажете: Аз като Ученик на
Любовта
, мене тщеславие, лицемерие, любопитство и своенравие не ми трябват.
Като дойде някое от тези качества при вас ще му кажете: Приятелю, аз съм Ученик на Любовта. Тъй ще си говорите: Аз съм Ученик на Любовта, и ще спрете там. Те ще идват, вие ще им казвате: Ние сме Ученици на Любовта. И тогава победата ще бъде ваша. Това са живи същества, с които сте били свързани в минали съществувания.
към текста >>
Като дойде някое от тези качества при вас ще му кажете: Приятелю, аз съм Ученик на
Любовта
.
Също ще ви кажа и на местото на своенравието, лицемерието и любопитството какво да турите. 192. Ученици на Любовта. Аз ви наричам Ученици на Любовта. Като Ученици на Любовта, с туй име ви кръщавам. И тогава ще си кажете: Аз като Ученик на Любовта, мене тщеславие, лицемерие, любопитство и своенравие не ми трябват.
Като дойде някое от тези качества при вас ще му кажете: Приятелю, аз съм Ученик на
Любовта
.
Тъй ще си говорите: Аз съм Ученик на Любовта, и ще спрете там. Те ще идват, вие ще им казвате: Ние сме Ученици на Любовта. И тогава победата ще бъде ваша. Това са живи същества, с които сте били свързани в минали съществувания. Но като постъпвате по закона на Любовта, те ще кажат: Понеже вие сте Ученици на Любовта, и ние ще станем.
към текста >>
Тъй ще си говорите: Аз съм Ученик на
Любовта
, и ще спрете там.
192. Ученици на Любовта. Аз ви наричам Ученици на Любовта. Като Ученици на Любовта, с туй име ви кръщавам. И тогава ще си кажете: Аз като Ученик на Любовта, мене тщеславие, лицемерие, любопитство и своенравие не ми трябват. Като дойде някое от тези качества при вас ще му кажете: Приятелю, аз съм Ученик на Любовта.
Тъй ще си говорите: Аз съм Ученик на
Любовта
, и ще спрете там.
Те ще идват, вие ще им казвате: Ние сме Ученици на Любовта. И тогава победата ще бъде ваша. Това са живи същества, с които сте били свързани в минали съществувания. Но като постъпвате по закона на Любовта, те ще кажат: Понеже вие сте Ученици на Любовта, и ние ще станем. 193. Ученикът и съвременната и Окултната наука.
към текста >>
Те ще идват, вие ще им казвате: Ние сме Ученици на
Любовта
.
Аз ви наричам Ученици на Любовта. Като Ученици на Любовта, с туй име ви кръщавам. И тогава ще си кажете: Аз като Ученик на Любовта, мене тщеславие, лицемерие, любопитство и своенравие не ми трябват. Като дойде някое от тези качества при вас ще му кажете: Приятелю, аз съм Ученик на Любовта. Тъй ще си говорите: Аз съм Ученик на Любовта, и ще спрете там.
Те ще идват, вие ще им казвате: Ние сме Ученици на
Любовта
.
И тогава победата ще бъде ваша. Това са живи същества, с които сте били свързани в минали съществувания. Но като постъпвате по закона на Любовта, те ще кажат: Понеже вие сте Ученици на Любовта, и ние ще станем. 193. Ученикът и съвременната и Окултната наука. Ние се приближаваме към изучаването на една положителна наука, в която законите не мязат на законите на сегашната наука.
към текста >>
Но като постъпвате по закона на
Любовта
, те ще кажат: Понеже вие сте Ученици на
Любовта
, и ние ще станем.
Като дойде някое от тези качества при вас ще му кажете: Приятелю, аз съм Ученик на Любовта. Тъй ще си говорите: Аз съм Ученик на Любовта, и ще спрете там. Те ще идват, вие ще им казвате: Ние сме Ученици на Любовта. И тогава победата ще бъде ваша. Това са живи същества, с които сте били свързани в минали съществувания.
Но като постъпвате по закона на
Любовта
, те ще кажат: Понеже вие сте Ученици на
Любовта
, и ние ще станем.
193. Ученикът и съвременната и Окултната наука. Ние се приближаваме към изучаването на една положителна наука, в която законите не мязат на законите на сегашната наука. В тази наука, в която ви въвеждам, няма абсолютно никакво изключение, там всичко е точно определено. Като казвам, че е точно определено, не разбирам, че е ограничено. 194. Основно положение в Окултната наука.
към текста >>
Ние се приближаваме
към
изучаването на една положителна наука, в която законите не мязат на законите на сегашната наука.
Те ще идват, вие ще им казвате: Ние сме Ученици на Любовта. И тогава победата ще бъде ваша. Това са живи същества, с които сте били свързани в минали съществувания. Но като постъпвате по закона на Любовта, те ще кажат: Понеже вие сте Ученици на Любовта, и ние ще станем. 193. Ученикът и съвременната и Окултната наука.
Ние се приближаваме
към
изучаването на една положителна наука, в която законите не мязат на законите на сегашната наука.
В тази наука, в която ви въвеждам, няма абсолютно никакво изключение, там всичко е точно определено. Като казвам, че е точно определено, не разбирам, че е ограничено. 194. Основно положение в Окултната наука. Две противоположни положения има в Окултната наука, в Окултната Школа. Безграничното включва в себе си граничното и граничното включва в себе си Безграничното.
към текста >>
Безграничното включва в
себе
си граничното и граничното включва в
себе
си Безграничното.
Ние се приближаваме към изучаването на една положителна наука, в която законите не мязат на законите на сегашната наука. В тази наука, в която ви въвеждам, няма абсолютно никакво изключение, там всичко е точно определено. Като казвам, че е точно определено, не разбирам, че е ограничено. 194. Основно положение в Окултната наука. Две противоположни положения има в Окултната наука, в Окултната Школа.
Безграничното включва в
себе
си граничното и граничното включва в
себе
си Безграничното.
И тогава казвам: Само безграничното може да се прояви, а туй, което е гранично, не може да се прояви. Само силните хора могат да се проявят, а слабите не могат. Само онази светлина, която е силна, може да се прояви, а светлината, в която вибрациите са слаби, не може да се прояви. 195. Какво се иска от Ученика. От вас искам да бъдете силни хора, а не слабодушни, разбирате ли?
към текста >>
Който не е даровит, не е талантлив, да се труди да стане даровит, да прояви талантите си, а неспособният да пробуди своята способност.
Само онази светлина, която е силна, може да се прояви, а светлината, в която вибрациите са слаби, не може да се прояви. 195. Какво се иска от Ученика. От вас искам да бъдете силни хора, а не слабодушни, разбирате ли? От вас се иска да бъдете най-силни Ученици, най-способни, най-даровити, най-талантливи. Който не е способен, да се труди да стане способен.
Който не е даровит, не е талантлив, да се труди да стане даровит, да прояви талантите си, а неспособният да пробуди своята способност.
Няма какво да се обезсърчавате. Всички ще вложите в умовете си мисълта да бъдете силни, не да изнасилвате себе си, а да повдигнете себе си. Следователно, всеки човек, който има сила да подигне себе си, може да подигне и ближния си, а който изнасилва себе си, изнасилва и ближния си. Тъй говорят законите на Бялото Братство. Те гледат как постъпваме спрямо себе си и от там знаят какво ще бъде поведението ни към другите.
към текста >>
Всички ще вложите в умовете си мисълта да бъдете силни, не да изнасилвате
себе
си, а да повдигнете
себе
си.
От вас искам да бъдете силни хора, а не слабодушни, разбирате ли? От вас се иска да бъдете най-силни Ученици, най-способни, най-даровити, най-талантливи. Който не е способен, да се труди да стане способен. Който не е даровит, не е талантлив, да се труди да стане даровит, да прояви талантите си, а неспособният да пробуди своята способност. Няма какво да се обезсърчавате.
Всички ще вложите в умовете си мисълта да бъдете силни, не да изнасилвате
себе
си, а да повдигнете
себе
си.
Следователно, всеки човек, който има сила да подигне себе си, може да подигне и ближния си, а който изнасилва себе си, изнасилва и ближния си. Тъй говорят законите на Бялото Братство. Те гледат как постъпваме спрямо себе си и от там знаят какво ще бъде поведението ни към другите. Ако аз изнасилвам себе си, може да говоря много приятно, много сладко, но нищо няма да излезе. Законът е такъв.
към текста >>
Следователно, всеки човек, който има сила да подигне
себе
си, може да подигне и
ближния
си, а който изнасилва
себе
си, изнасилва и
ближния
си.
От вас се иска да бъдете най-силни Ученици, най-способни, най-даровити, най-талантливи. Който не е способен, да се труди да стане способен. Който не е даровит, не е талантлив, да се труди да стане даровит, да прояви талантите си, а неспособният да пробуди своята способност. Няма какво да се обезсърчавате. Всички ще вложите в умовете си мисълта да бъдете силни, не да изнасилвате себе си, а да повдигнете себе си.
Следователно, всеки човек, който има сила да подигне
себе
си, може да подигне и
ближния
си, а който изнасилва
себе
си, изнасилва и
ближния
си.
Тъй говорят законите на Бялото Братство. Те гледат как постъпваме спрямо себе си и от там знаят какво ще бъде поведението ни към другите. Ако аз изнасилвам себе си, може да говоря много приятно, много сладко, но нищо няма да излезе. Законът е такъв. Следователно, ще имате сила не да изнасилвате себе си, но да подигнете себе си.
към текста >>
Те гледат как постъпваме спрямо
себе
си и от там знаят какво ще бъде поведението ни
към
другите.
Който не е даровит, не е талантлив, да се труди да стане даровит, да прояви талантите си, а неспособният да пробуди своята способност. Няма какво да се обезсърчавате. Всички ще вложите в умовете си мисълта да бъдете силни, не да изнасилвате себе си, а да повдигнете себе си. Следователно, всеки човек, който има сила да подигне себе си, може да подигне и ближния си, а който изнасилва себе си, изнасилва и ближния си. Тъй говорят законите на Бялото Братство.
Те гледат как постъпваме спрямо
себе
си и от там знаят какво ще бъде поведението ни
към
другите.
Ако аз изнасилвам себе си, може да говоря много приятно, много сладко, но нищо няма да излезе. Законът е такъв. Следователно, ще имате сила не да изнасилвате себе си, но да подигнете себе си. Туй е моралът - да се подигнем над сегашния морал в света - да подигнем себе си. 196. Ученикът и Божията Любов.
към текста >>
Ако аз изнасилвам
себе
си, може да говоря много приятно, много сладко, но нищо няма да излезе.
Няма какво да се обезсърчавате. Всички ще вложите в умовете си мисълта да бъдете силни, не да изнасилвате себе си, а да повдигнете себе си. Следователно, всеки човек, който има сила да подигне себе си, може да подигне и ближния си, а който изнасилва себе си, изнасилва и ближния си. Тъй говорят законите на Бялото Братство. Те гледат как постъпваме спрямо себе си и от там знаят какво ще бъде поведението ни към другите.
Ако аз изнасилвам
себе
си, може да говоря много приятно, много сладко, но нищо няма да излезе.
Законът е такъв. Следователно, ще имате сила не да изнасилвате себе си, но да подигнете себе си. Туй е моралът - да се подигнем над сегашния морал в света - да подигнем себе си. 196. Ученикът и Божията Любов. Ние сме в онзи период, когато Божията Любов се проявява към Учениците.
към текста >>
Следователно, ще имате сила не да изнасилвате
себе
си, но да подигнете
себе
си.
Следователно, всеки човек, който има сила да подигне себе си, може да подигне и ближния си, а който изнасилва себе си, изнасилва и ближния си. Тъй говорят законите на Бялото Братство. Те гледат как постъпваме спрямо себе си и от там знаят какво ще бъде поведението ни към другите. Ако аз изнасилвам себе си, може да говоря много приятно, много сладко, но нищо няма да излезе. Законът е такъв.
Следователно, ще имате сила не да изнасилвате
себе
си, но да подигнете
себе
си.
Туй е моралът - да се подигнем над сегашния морал в света - да подигнем себе си. 196. Ученикът и Божията Любов. Ние сме в онзи период, когато Божията Любов се проявява към Учениците. Значи, ние сме в най-прекрасното състояние, когато Бог съизволява да се прояви на Учениците. И целият Космос, с всички Слънца и планети, е създаден като предметно учение за Учениците, и ще ходите навсякъде да учите - разни посоки ще вземете в екскурзиите си и пак ще се срещнете.
към текста >>
Туй е моралът - да се подигнем над сегашния морал в света - да подигнем
себе
си.
Тъй говорят законите на Бялото Братство. Те гледат как постъпваме спрямо себе си и от там знаят какво ще бъде поведението ни към другите. Ако аз изнасилвам себе си, може да говоря много приятно, много сладко, но нищо няма да излезе. Законът е такъв. Следователно, ще имате сила не да изнасилвате себе си, но да подигнете себе си.
Туй е моралът - да се подигнем над сегашния морал в света - да подигнем
себе
си.
196. Ученикът и Божията Любов. Ние сме в онзи период, когато Божията Любов се проявява към Учениците. Значи, ние сме в най-прекрасното състояние, когато Бог съизволява да се прояви на Учениците. И целият Космос, с всички Слънца и планети, е създаден като предметно учение за Учениците, и ще ходите навсякъде да учите - разни посоки ще вземете в екскурзиите си и пак ще се срещнете. В междупланетното пространство има такива светове, каквито съвременните хора и не подозират.
към текста >>
196. Ученикът и Божията
Любов
.
Те гледат как постъпваме спрямо себе си и от там знаят какво ще бъде поведението ни към другите. Ако аз изнасилвам себе си, може да говоря много приятно, много сладко, но нищо няма да излезе. Законът е такъв. Следователно, ще имате сила не да изнасилвате себе си, но да подигнете себе си. Туй е моралът - да се подигнем над сегашния морал в света - да подигнем себе си.
196. Ученикът и Божията
Любов
.
Ние сме в онзи период, когато Божията Любов се проявява към Учениците. Значи, ние сме в най-прекрасното състояние, когато Бог съизволява да се прояви на Учениците. И целият Космос, с всички Слънца и планети, е създаден като предметно учение за Учениците, и ще ходите навсякъде да учите - разни посоки ще вземете в екскурзиите си и пак ще се срещнете. В междупланетното пространство има такива светове, каквито съвременните хора и не подозират. Има други светове, които не могат да се видят със съвременните телескопи.
към текста >>
Ние сме в онзи период, когато Божията
Любов
се проявява
към
Учениците.
Ако аз изнасилвам себе си, може да говоря много приятно, много сладко, но нищо няма да излезе. Законът е такъв. Следователно, ще имате сила не да изнасилвате себе си, но да подигнете себе си. Туй е моралът - да се подигнем над сегашния морал в света - да подигнем себе си. 196. Ученикът и Божията Любов.
Ние сме в онзи период, когато Божията
Любов
се проявява
към
Учениците.
Значи, ние сме в най-прекрасното състояние, когато Бог съизволява да се прояви на Учениците. И целият Космос, с всички Слънца и планети, е създаден като предметно учение за Учениците, и ще ходите навсякъде да учите - разни посоки ще вземете в екскурзиите си и пак ще се срещнете. В междупланетното пространство има такива светове, каквито съвременните хора и не подозират. Има други светове, които не могат да се видят със съвременните телескопи. Когато се казва, че няма време и пространство, това значи, че има състояние.
към текста >>
Аз ще си туря други очила -
любовни
очила ги казват.
Ученик, който влиза в Школата, и Ученичка, която влиза в Школата, ако са мъж и жена, ще имат взаимно уважение и почитание помежду си. Ако са мъж и жена и започнат: Моят мъж, моята жена е такава и онакава, не сте Ученици. Ако сте братя и сестри и започнете да говорите един против друг, ще бъдете вън от Школата. Казвам: Който влиза в Школата, трябва да бъде един образец. В Школата аз няма зъб да обеля за вашите престъпления.
Аз ще си туря други очила -
любовни
очила ги казват.
Любовните очила седят в следното: ние с тях виждаме добрата страна на всички недостатъци. Ние съдим по резултатите за вашата дейност. Ние съдим по целта. Ако целта е постигната, погрешката се осмисля. Ако не е постигната, ние се произнасяме в края какви ще бъдат последствията.
към текста >>
Любовните
очила седят в следното: ние с тях виждаме добрата страна на всички недостатъци.
Ако са мъж и жена и започнат: Моят мъж, моята жена е такава и онакава, не сте Ученици. Ако сте братя и сестри и започнете да говорите един против друг, ще бъдете вън от Школата. Казвам: Който влиза в Школата, трябва да бъде един образец. В Школата аз няма зъб да обеля за вашите престъпления. Аз ще си туря други очила - любовни очила ги казват.
Любовните
очила седят в следното: ние с тях виждаме добрата страна на всички недостатъци.
Ние съдим по резултатите за вашата дейност. Ние съдим по целта. Ако целта е постигната, погрешката се осмисля. Ако не е постигната, ние се произнасяме в края какви ще бъдат последствията. И аз искам от вас всички да бъдете много внимателни.
към текста >>
Ако мразите човека без причина, вие сте причина за тази омраза и тогава вредите сами на
себе
си.
198. Процесът на мисленето в живота на Ученика. За да мисли човек, мисълта трябва да има два противоположни полюса. Но ако направите тези полюси обременени с една отрицателна енергия, във вас ще се зароди процес на оглупяване или процес на забравяне. Например, мразите някого. За да го мразите, трябва да има някаква причина.
Ако мразите човека без причина, вие сте причина за тази омраза и тогава вредите сами на
себе
си.
Всяка енергия се повръща към своя причинител. Значи, за да мислите, трябва да имате два полюса в ума си. После трябва да бъдете свободни от всички онези мисли, които не хармонират с вашите стремежи. 199. Божественият огън в човека. Както мравчената киселина не е в сила да изгаси пожара, който лупата на учения произвежда в мравуняка, така също няма сила в света, която може да изгаси Божествения огън в човека.
към текста >>
Всяка енергия се повръща
към
своя причинител.
За да мисли човек, мисълта трябва да има два противоположни полюса. Но ако направите тези полюси обременени с една отрицателна енергия, във вас ще се зароди процес на оглупяване или процес на забравяне. Например, мразите някого. За да го мразите, трябва да има някаква причина. Ако мразите човека без причина, вие сте причина за тази омраза и тогава вредите сами на себе си.
Всяка енергия се повръща
към
своя причинител.
Значи, за да мислите, трябва да имате два полюса в ума си. После трябва да бъдете свободни от всички онези мисли, които не хармонират с вашите стремежи. 199. Божественият огън в човека. Както мравчената киселина не е в сила да изгаси пожара, който лупата на учения произвежда в мравуняка, така също няма сила в света, която може да изгаси Божествения огън в човека. Определен е моментът, когато този огън ще се запали във всеки човек.
към текста >>
Ако имате това единство, като идвате на езерата и в Природата, ще придобиете голямо
богатство
.
Той трябва да бъде внимателен, да не изпусне този момент. Веднъж запален, огънят трябва да се поддържа. 200. Правило за Ученика. От Ученика се иска единство в мисълта и чувствата, и в постъпките. Всеки трябва да има единство в мислите, единство в чувствата и единство в постъпките.
Ако имате това единство, като идвате на езерата и в Природата, ще придобиете голямо
богатство
.
Нямате ли единство в себе си, неприятелят ще бъде около вас и ще ви обстрелва с картечен огън. Искате ли неприятелят да не ви обстрелва, работете усилено и съзнателно върху чистенето, върху освобождаването на съзнанието от всички утайки и наслояване на миналото. 201. Ученикът трябва да бъде точен. У българите, ако има нещо слабо, то е волята. И аз бих желал всички да станете като германците и като англичаните точни.
към текста >>
Нямате ли единство в
себе
си, неприятелят ще бъде около вас и ще ви обстрелва с картечен огън.
Веднъж запален, огънят трябва да се поддържа. 200. Правило за Ученика. От Ученика се иска единство в мисълта и чувствата, и в постъпките. Всеки трябва да има единство в мислите, единство в чувствата и единство в постъпките. Ако имате това единство, като идвате на езерата и в Природата, ще придобиете голямо богатство.
Нямате ли единство в
себе
си, неприятелят ще бъде около вас и ще ви обстрелва с картечен огън.
Искате ли неприятелят да не ви обстрелва, работете усилено и съзнателно върху чистенето, върху освобождаването на съзнанието от всички утайки и наслояване на миналото. 201. Ученикът трябва да бъде точен. У българите, ако има нещо слабо, то е волята. И аз бих желал всички да станете като германците и като англичаните точни. Тъй на минутата, нито с една минута да не закъснявате.
към текста >>
И като свършим работата си, ще обърнем сърцето си
към
Бога
и с
любов
ще изкажем своята благодарност
към
Него, че сме могли да кажем една дума на място.
И тъй, искам от вас да бъдете точни. 202. За всеки Ученик е определена работа. Във всяка Окултна Школа работата за всекиго е точно определена. В чужда работа няма какво да се месим. Ние ще гледаме своята работа.
И като свършим работата си, ще обърнем сърцето си
към
Бога
и с
любов
ще изкажем своята благодарност
към
Него, че сме могли да кажем една дума на място.
И аз желая ката Ученици на тази Школа да казвате само по една дума, но с нея да възкресявате мъртви. А сега желанието на всички Ученици на Окултната Школа е да изядат всичкия каймак, а за другите да остане само айряна. Като отидеш, ще вземеш само една лъжица каймак, та като дойдат другите, и те да си вземат. Следователно, едно дело е направено добре само тогава, когато може да внесе живот. 203. Основно положение в Окултната Наука - Пораждане да света.
към текста >>
Или с други думи: туй, което за
Бога
е видимо, за нас е невидимо; туй, което за
Бога
е знайно, за нас е незнайно.
Следователно, едно дело е направено добре само тогава, когато може да внесе живот. 203. Основно положение в Окултната Наука - Пораждане да света. Когато Безграничният свят, или когато Безграничното се ограничило, образувал се е обективният Божествен свят. От обективния Божествен свят се е създал субективният, вътрешният свят на човека. А от субективния, вътрешния свят на човека, се е създал сегашният обективен свят, външният свят.
Или с други думи: туй, което за
Бога
е видимо, за нас е невидимо; туй, което за
Бога
е знайно, за нас е незнайно.
204. Първото нещо за един Окултен Ученик. Първото нещо за един Окултен Ученик е да има един красноречив проповедник в себе си, който като говори, умът, сърцето и волята да се захласнат от неговото говорене. И на всички в Школата казвам: Всеки един от вас да остави свободно да се прояви туй естество, което Бог е създал. Аз не искам вие да се измените, а да бъдете такива, каквито сте си, но да имате един красноречив проповедник, вие да сте доволни от него. Този проповедник, това е Духът на Великия Живот на Битието.
към текста >>
Първото нещо за един Окултен Ученик е да има един красноречив проповедник в
себе
си, който като говори, умът, сърцето и волята да се захласнат от неговото говорене.
Когато Безграничният свят, или когато Безграничното се ограничило, образувал се е обективният Божествен свят. От обективния Божествен свят се е създал субективният, вътрешният свят на човека. А от субективния, вътрешния свят на човека, се е създал сегашният обективен свят, външният свят. Или с други думи: туй, което за Бога е видимо, за нас е невидимо; туй, което за Бога е знайно, за нас е незнайно. 204. Първото нещо за един Окултен Ученик.
Първото нещо за един Окултен Ученик е да има един красноречив проповедник в
себе
си, който като говори, умът, сърцето и волята да се захласнат от неговото говорене.
И на всички в Школата казвам: Всеки един от вас да остави свободно да се прояви туй естество, което Бог е създал. Аз не искам вие да се измените, а да бъдете такива, каквито сте си, но да имате един красноречив проповедник, вие да сте доволни от него. Този проповедник, това е Духът на Великия Живот на Битието. Вие може да Му турите каквото искате име, но той е Духът на Живота на Битието. Той всякога може да ви говори, но за да говори, изисква се ум, изисква се сърце, изисква се воля.
към текста >>
Аз не искам вие да се измените, а да бъдете такива, каквито сте си, но да имате един красноречив проповедник, вие да сте доволни от него.
А от субективния, вътрешния свят на човека, се е създал сегашният обективен свят, външният свят. Или с други думи: туй, което за Бога е видимо, за нас е невидимо; туй, което за Бога е знайно, за нас е незнайно. 204. Първото нещо за един Окултен Ученик. Първото нещо за един Окултен Ученик е да има един красноречив проповедник в себе си, който като говори, умът, сърцето и волята да се захласнат от неговото говорене. И на всички в Школата казвам: Всеки един от вас да остави свободно да се прояви туй естество, което Бог е създал.
Аз не искам вие да се измените, а да бъдете такива, каквито сте си, но да имате един красноречив проповедник, вие да сте доволни от него.
Този проповедник, това е Духът на Великия Живот на Битието. Вие може да Му турите каквото искате име, но той е Духът на Живота на Битието. Той всякога може да ви говори, но за да говори, изисква се ум, изисква се сърце, изисква се воля. Ум пълен със светлина, сърце пълно с чистота и воля пълна със сила да прилага всичко. 205. За Христа и Неговото идване.
към текста >>
Остане ли да аргументира, че Той е от
Бога
и да цери болни, то е един дълъг процес, километричен.
Христос сега не ще слезе. Той ще прати някой от своите Ученици. Христос няма да дойде да проповядва нито в София, нито в Лондон, нито където и да е другаде. За да проповядва Христос, трябва да има души избрани, подигнати така високо, да имат такова съзнание, такава хармония, че като слезе да бъдат подготвени, че думите, които каже, да ги възприемат и да излезе светлина. И всички трябва да Го познаят.
Остане ли да аргументира, че Той е от
Бога
и да цери болни, то е един дълъг процес, километричен.
А Христос няма да се занимава с такива работи. Христос сега е свободен. Та сега трябва да създадете в себе си условия, за да работи Христос във вас. 206. Човекът и земетресенията. Причина за земетресенията сме ние хората.
към текста >>
Та сега трябва да създадете в
себе
си условия, за да работи Христос във вас.
За да проповядва Христос, трябва да има души избрани, подигнати така високо, да имат такова съзнание, такава хармония, че като слезе да бъдат подготвени, че думите, които каже, да ги възприемат и да излезе светлина. И всички трябва да Го познаят. Остане ли да аргументира, че Той е от Бога и да цери болни, то е един дълъг процес, километричен. А Христос няма да се занимава с такива работи. Христос сега е свободен.
Та сега трябва да създадете в
себе
си условия, за да работи Христос във вас.
206. Човекът и земетресенията. Причина за земетресенията сме ние хората. Хората със своите мисли стават причина да се явяват земетресения. И българите не са много далеч от това разбиране. Когато в България в някое село се извършват престъпления, настава суша и градобитнина.
към текста >>
Но веднъж родени от баща си и майка си, вие може да изправите живота си след като станете на 21 годишна възраст, когато сте вече пълновъзрастни.
То е въпрос предрешен. Не зависи от вас дали да се родите мъж или жена. И този въпрос е предрешен. Не е във вашата власт да избирате вашите родители. Не, но налага се на човека според условията на неговите минали съществувания да се роди в определено семейство.
Но веднъж родени от баща си и майка си, вие може да изправите живота си след като станете на 21 годишна възраст, когато сте вече пълновъзрастни.
Тогава вие сте в състояние да измените живота си както искате, но се изисква воля, воля. Няма да дойде, без да мислите и да работите над себе си. 208. Целта на реакцията против Братството. С реакцията, която се подига против Братството, те искат да отнема спечелената енергия. Те искат да се съсипе това общество и те да опапат всичко и да станат наследници на тази енергия.
към текста >>
Няма да дойде, без да мислите и да работите над
себе
си.
И този въпрос е предрешен. Не е във вашата власт да избирате вашите родители. Не, но налага се на човека според условията на неговите минали съществувания да се роди в определено семейство. Но веднъж родени от баща си и майка си, вие може да изправите живота си след като станете на 21 годишна възраст, когато сте вече пълновъзрастни. Тогава вие сте в състояние да измените живота си както искате, но се изисква воля, воля.
Няма да дойде, без да мислите и да работите над
себе
си.
208. Целта на реакцията против Братството. С реакцията, която се подига против Братството, те искат да отнема спечелената енергия. Те искат да се съсипе това общество и те да опапат всичко и да станат наследници на тази енергия. Но няма да бъде това. Аз съм казал, нито пет пари няма да вземат, но ще платят голяма глоба, нищо няма да им дадем.
към текста >>
- Ще бъдете положителни вътре в
себе
си.
Докато и вие Учениците сте в тази страна, ще има плодородие. Но щом напуснете и вие, страната ще се превърне в пустиня. Тъй е писано в един Божествен закон. Когато един народ пренебрегва великите Божествени закони и гони Божествените пратеници, такъв народ не може да напредва. Вие като Ученици на Окултната Школа ще кажете: Какво трябва да правим?
- Ще бъдете положителни вътре в
себе
си.
И ние когато дойдем да се застъпим за името Божие, там за нас има само едно мнение - Великият Божи Закон и няма право нито един народ да го престъпва. 209. За мисията на славянството. Бог сега съизволява в славянството, да го тури на работа в една мисия за човечеството, затова Той праща Велики Духове всред славянството, които да създадат условия за неговото повдигане. Хубаво е, че се дават тези блага на славянството, но трябва да има разумни хора, които да използуват условията. Ако не ги използуват, след славяните ще дойдат други, трети, четвърти, всеки един народ като един индивид, трябва разумно да изпълни своята мисия.
към текста >>
Когато на един човек или на един народ му дадат най-голямото
богатство
, с това ще му създадат най-голямото нещастие.
212. За възкресението на Христа. Като погребаха Христа, Божественото работеше в душата му и Го съживяваше не само в гроба, но и в сърцата на Учениците и те Го видяха и се изпълниха със сила. В Окултната наука вие ще видите това ново състояние в една жива Истина, която ще внесе този невидим живот за вас. Във вас трябва да възкръсне Христос, за да Го видите и отвън. 213. Велик Божествен закон.
Когато на един човек или на един народ му дадат най-голямото
богатство
, с това ще му създадат най-голямото нещастие.
Ако го направят силен, с това ще му създадат друго нещастие. Аз не казвам да не е силен, но силата трябва да дойде отвътре. И богатството трябва да дойде отвътре. И при това всеки трябва да работи и с честен труд и с пот на лицето да си изкарва прехраната. Туй е сега закон.
към текста >>
И
богатството
трябва да дойде отвътре.
Във вас трябва да възкръсне Христос, за да Го видите и отвън. 213. Велик Божествен закон. Когато на един човек или на един народ му дадат най-голямото богатство, с това ще му създадат най-голямото нещастие. Ако го направят силен, с това ще му създадат друго нещастие. Аз не казвам да не е силен, но силата трябва да дойде отвътре.
И
богатството
трябва да дойде отвътре.
И при това всеки трябва да работи и с честен труд и с пот на лицето да си изкарва прехраната. Туй е сега закон. Сега трудът не е разпределен, затова хората страдат. 214. Окултните и религиозните истини. Сега не смесвайте вашите религиозни вярвания с окултните истини.
към текста >>
Под човек разбираме онази жива Божествена душа, която е излязла от
Бога
, и не е в нейното естество да греши.
Окултната истина можем да я употребим само ако имаме знание. Нямате ли знание, тази истина ще ви причини най-големи страдания. 215. Причина за погрешките на човека. Някои казват, че е в естеството на човека да греши. Не е в естеството на човека да греши.
Под човек разбираме онази жива Божествена душа, която е излязла от
Бога
, и не е в нейното естество да греши.
Ако човек греши, причината е другаде. Туй трябва да имате пред вид. И ако някой от вас греши, да не казва: Естеството ми е такова. Но ще търсите причината вънка. Ако аз се спъна и падна по лицето си, няма да казвам, че естеството ми е такова да падна, но ще търся причината отвънка, а не в себе си, отвън ще я намеря.
към текста >>
Ако аз се спъна и падна по лицето си, няма да казвам, че естеството ми е такова да падна, но ще търся причината отвънка, а не в
себе
си, отвън ще я намеря.
Под човек разбираме онази жива Божествена душа, която е излязла от Бога, и не е в нейното естество да греши. Ако човек греши, причината е другаде. Туй трябва да имате пред вид. И ако някой от вас греши, да не казва: Естеството ми е такова. Но ще търсите причината вънка.
Ако аз се спъна и падна по лицето си, няма да казвам, че естеството ми е такова да падна, но ще търся причината отвънка, а не в
себе
си, отвън ще я намеря.
Ако аз не мога да чета вечерно време, ще търся причината не в себе си, а вън от себе си - че е тъмно, няма светлина. 216. Пътят на Ученика. Сега аз много пъти съм говорил, че в живота трябва да се научим да понасяме скърбите. Но едно от качествата на живота, това е радостта. Онзи, който живее, трябва да се радва, а може да се радва само онзи, който се учи.
към текста >>
Ако аз не мога да чета вечерно време, ще търся причината не в
себе
си, а вън от
себе
си - че е тъмно, няма светлина.
Ако човек греши, причината е другаде. Туй трябва да имате пред вид. И ако някой от вас греши, да не казва: Естеството ми е такова. Но ще търсите причината вънка. Ако аз се спъна и падна по лицето си, няма да казвам, че естеството ми е такова да падна, но ще търся причината отвънка, а не в себе си, отвън ще я намеря.
Ако аз не мога да чета вечерно време, ще търся причината не в
себе
си, а вън от
себе
си - че е тъмно, няма светлина.
216. Пътят на Ученика. Сега аз много пъти съм говорил, че в живота трябва да се научим да понасяме скърбите. Но едно от качествата на живота, това е радостта. Онзи, който живее, трябва да се радва, а може да се радва само онзи, който се учи. А може да се учи само свободният.
към текста >>
Нека си държат званията за
себе
си.
Туй ви го казвам, понеже у вас има стари предубеждения от миналото. У някои са се загнездили такива духове от астралния свят и почват да ви шушнат: На вас знание не ви трябва. Не, не, с тези астралци, невежи и профанни духове не искам да се занимавам. Ние знаем повече от тях. Нямам нужда от техните съвети.
Нека си държат званията за
себе
си.
Това не са проявления на Божествената Мъдрост. В Божията Мъдрост се показва онзи истински път, в който хората разумно могат да живеят и да израстват, не една педя пигмей, но като един Бог в своята мисъл и в своето величие. 217. Какво се иска от Ученика. От всички ви се иска да бъдете служители на абсолютната Истина, без никаква лъжа в себе си. Аз говоря не за вън да изповядате Истината, но като се изправите пред себе си, пред съвестта си, пред Бога, пред вашата душа, да съзнаете фактите, абсолютно никаква лъжа в душата ви да няма.
към текста >>
От всички ви се иска да бъдете служители на абсолютната Истина, без никаква лъжа в
себе
си.
Нямам нужда от техните съвети. Нека си държат званията за себе си. Това не са проявления на Божествената Мъдрост. В Божията Мъдрост се показва онзи истински път, в който хората разумно могат да живеят и да израстват, не една педя пигмей, но като един Бог в своята мисъл и в своето величие. 217. Какво се иска от Ученика.
От всички ви се иска да бъдете служители на абсолютната Истина, без никаква лъжа в
себе
си.
Аз говоря не за вън да изповядате Истината, но като се изправите пред себе си, пред съвестта си, пред Бога, пред вашата душа, да съзнаете фактите, абсолютно никаква лъжа в душата ви да няма. Вашето небе трябва да бъде ясно, без никакъв облак. Сега аз не говоря за външния свят, но за вътрешния. Туй е едно състояние. Само тогава нашият ум може да бъде свободен.
към текста >>
Аз говоря не за вън да изповядате Истината, но като се изправите пред
себе
си, пред съвестта си, пред
Бога
, пред вашата душа, да съзнаете фактите, абсолютно никаква лъжа в душата ви да няма.
Нека си държат званията за себе си. Това не са проявления на Божествената Мъдрост. В Божията Мъдрост се показва онзи истински път, в който хората разумно могат да живеят и да израстват, не една педя пигмей, но като един Бог в своята мисъл и в своето величие. 217. Какво се иска от Ученика. От всички ви се иска да бъдете служители на абсолютната Истина, без никаква лъжа в себе си.
Аз говоря не за вън да изповядате Истината, но като се изправите пред
себе
си, пред съвестта си, пред
Бога
, пред вашата душа, да съзнаете фактите, абсолютно никаква лъжа в душата ви да няма.
Вашето небе трябва да бъде ясно, без никакъв облак. Сега аз не говоря за външния свят, но за вътрешния. Туй е едно състояние. Само тогава нашият ум може да бъде свободен. При такова едно състояние можем да мислим добре.
към текста >>
Без закона на Мъдростта вие не можете да служите на
Бога
.
Най-първо ще си турите мисълта, че сте Ученици. От всички ви искам да имате желание да учите, не само да чувствате, но да мислите. Вие искате да имате едно приятно настроение на духа. Има по-хубави неща от настроенията на духа. Те се предизвикват от онова, което човек може да си създаде чрез закона на Мъдростта.
Без закона на Мъдростта вие не можете да служите на
Бога
.
Без Мъдростта, и Любовта не може да я употребите. Трябва да знаете, че истинската Любов почва да се проявява само тогава, когато почва да действува великият закон на Мъдростта, когато дойде знанието. За да обичате някого, трябва да знаете отличителните му черти. 218. Трите принципа - Любов, Мъдрост и Истина. Що е Мъдрост?
към текста >>
Без Мъдростта, и
Любовта
не може да я употребите.
От всички ви искам да имате желание да учите, не само да чувствате, но да мислите. Вие искате да имате едно приятно настроение на духа. Има по-хубави неща от настроенията на духа. Те се предизвикват от онова, което човек може да си създаде чрез закона на Мъдростта. Без закона на Мъдростта вие не можете да служите на Бога.
Без Мъдростта, и
Любовта
не може да я употребите.
Трябва да знаете, че истинската Любов почва да се проявява само тогава, когато почва да действува великият закон на Мъдростта, когато дойде знанието. За да обичате някого, трябва да знаете отличителните му черти. 218. Трите принципа - Любов, Мъдрост и Истина. Що е Мъдрост? - Мъдростта е целта, смисълът на човешкия живот, който сега се създава.
към текста >>
Трябва да знаете, че истинската
Любов
почва да се проявява само тогава, когато почва да действува великият закон на Мъдростта, когато дойде знанието.
Вие искате да имате едно приятно настроение на духа. Има по-хубави неща от настроенията на духа. Те се предизвикват от онова, което човек може да си създаде чрез закона на Мъдростта. Без закона на Мъдростта вие не можете да служите на Бога. Без Мъдростта, и Любовта не може да я употребите.
Трябва да знаете, че истинската
Любов
почва да се проявява само тогава, когато почва да действува великият закон на Мъдростта, когато дойде знанието.
За да обичате някого, трябва да знаете отличителните му черти. 218. Трите принципа - Любов, Мъдрост и Истина. Що е Мъдрост? - Мъдростта е целта, смисълът на човешкия живот, който сега се създава. Когато животът произведе всички свои плодове, т.е.
към текста >>
218. Трите принципа -
Любов
, Мъдрост и Истина.
Те се предизвикват от онова, което човек може да си създаде чрез закона на Мъдростта. Без закона на Мъдростта вие не можете да служите на Бога. Без Мъдростта, и Любовта не може да я употребите. Трябва да знаете, че истинската Любов почва да се проявява само тогава, когато почва да действува великият закон на Мъдростта, когато дойде знанието. За да обичате някого, трябва да знаете отличителните му черти.
218. Трите принципа -
Любов
, Мъдрост и Истина.
Що е Мъдрост? - Мъдростта е целта, смисълът на човешкия живот, който сега се създава. Когато животът произведе всички свои плодове, т.е. завърши своето развитие, тогава човек ще разбере какво нещо е Мъдростта в пълния смисъл на думата. За сега ние пущаме листа, цъфтим, завързваме плодове и един ден когато напълно узреем, тогава ще разберем всички противоречия, които съществуват в живота.
към текста >>
Любовта
пък е закон, който помага за реализиране на великите задачи на Мъдростта.
- Мъдростта е целта, смисълът на човешкия живот, който сега се създава. Когато животът произведе всички свои плодове, т.е. завърши своето развитие, тогава човек ще разбере какво нещо е Мъдростта в пълния смисъл на думата. За сега ние пущаме листа, цъфтим, завързваме плодове и един ден когато напълно узреем, тогава ще разберем всички противоречия, които съществуват в живота. Значи Мъдростта е смисълът на живота.
Любовта
пък е закон, който помага за реализиране на великите задачи на Мъдростта.
Истината също така идва като велика помощница в този Път. Тя чертае Пътя, по който могат да се достигнат целите на Мъдростта. Следователно, Любовта и Истината помагат за реализиране на великите цели на божествената Мъдрост, която цари навсякъде във Вселената. Затова всички трябва да обичате Мъдростта с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила. Такъв е законът.
към текста >>
Следователно,
Любовта
и Истината помагат за реализиране на великите цели на божествената Мъдрост, която цари навсякъде във Вселената.
За сега ние пущаме листа, цъфтим, завързваме плодове и един ден когато напълно узреем, тогава ще разберем всички противоречия, които съществуват в живота. Значи Мъдростта е смисълът на живота. Любовта пък е закон, който помага за реализиране на великите задачи на Мъдростта. Истината също така идва като велика помощница в този Път. Тя чертае Пътя, по който могат да се достигнат целите на Мъдростта.
Следователно,
Любовта
и Истината помагат за реализиране на великите цели на божествената Мъдрост, която цари навсякъде във Вселената.
Затова всички трябва да обичате Мъдростта с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила. Такъв е законът. Смисълът на живота седи именно в това - да възлюбите Мъдростта. 219. Какво носи новото Учение. Туй, което ние носим в света, то е една необходимост, без която животът не може.
към текста >>
Този свят е създаден за едно развлечение на
Бога
, а играчка на това развлечение са хората.
Вие нямате право да казвате, защо съм турен горе или долу - навсякъде трябва да изпълнявате ролята си. Където и да се намерите, каквато нота и да представяте, вие трябва да следвате общата хармония, да не се чуват отделни ноти. Защото в това съзнание, за което ви говоря, има друго съзнание, Божественото, на което вашето съзнание трябва да стане отглас. Не сте вие целта в света. Светът не е създаден заради вас.
Този свят е създаден за едно развлечение на
Бога
, а играчка на това развлечение са хората.
221. Спазване на правилата, дадени от Учителя. Искам правилата, които ви давам, да ги прилагате постоянно. Аз ще ви дам още и други правила. Изведнъж светии няма да станете. Защото за светия се изисква не един живот, много животи се изискват.
към текста >>
Имаш някаква мъчнотия или задача за разрешаване, свържи се с
Бога
, защото като душа ти представяш част от Божествения организъм.
Ще му обясни всички прояви и явления в живата Природа. И като му даде необходимите знания, ще го остави свободен да прилага. 223. Работата на Ученика. Като Ученици, вие трябва да вложите всичките си дарби и способности на работа, да не очаквате нищо наготово. Не е достатъчно само вяра в думите ми, ще вярвате и ще работите.
Имаш някаква мъчнотия или задача за разрешаване, свържи се с
Бога
, защото като душа ти представяш част от Божествения организъм.
Носиш ли тази мисъл в ума си, твоите работи ще се нареждат по Божествен начин.
към текста >>
Носиш ли тази мисъл в ума си, твоите работи ще се нареждат по Божествен начин.
И като му даде необходимите знания, ще го остави свободен да прилага. 223. Работата на Ученика. Като Ученици, вие трябва да вложите всичките си дарби и способности на работа, да не очаквате нищо наготово. Не е достатъчно само вяра в думите ми, ще вярвате и ще работите. Имаш някаква мъчнотия или задача за разрешаване, свържи се с Бога, защото като душа ти представяш част от Божествения организъм.
Носиш ли тази мисъл в ума си, твоите работи ще се нареждат по Божествен начин.
към текста >>
69.
57-мо писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Аз искам да ви дам прави методи как де служите на
Бога
.
368. Учителят за Учението. Аз като изнасям тези Божествени Истини, всички казват за мене: Той изнася едно ново Учение. Това не може да се нарече Ново Учение. Това е Божественото Учение, това са законите на Природата, това са начините, по които Живата Природа действува. Аз констатирам тия закони, които действуват в Живата Природа, които действуват и в живота.
Аз искам да ви дам прави методи как де служите на
Бога
.
И всички Велики Учители, които са идвали в света, са давали само методи как да използуваме великите Божии блага. 370. Усилена работа. За да се добере човек до една велика Божествена истина, изисква се усилена работа. При тази усилена работа ще срещне хиляди мъчнотии. 371. Ученикът и възвишените същества.
към текста >>
Аз наричам велики хора онези, които служат на
Бога
.
Като Ученици тъй трябва да разсъждавате. Тия мисли трябва да се вложат в ума ви. Те не са от сега, те се предават от хиляди години. Сега аз искам като разбирате закона, да знаете, че туй, което става с вас, става и по целия свят. 372. Колективно творчество.
Аз наричам велики хора онези, които служат на
Бога
.
Онези хора, които служат на света, от какъвто произход и да са, аз не ги наричам велики. Вие ще кажете: Ама пророк Исая е написал една велика книга. Вие знаете ли кой беше пророк Исая? - Той беше една фирма, а всъщност туй са онези велики духове, които са работили с него. Исая е като някой редактор.
към текста >>
Тия сили имат ли движение, живи ли са, имат ли съзнание в
себе
си?
Истинският автор седи настрана, ще те погледне, ще те потупа и ще каже: Хайде, няма нищо, тури си своето име! И нему е приятно. Ще се стремите да бъдете проводници на туй възвишеното и благородното. 373. Будността на Ученика. Когато вие превръщате силите, които съществуват във вас, вие трябва да знаете какви са тия сили.
Тия сили имат ли движение, живи ли са, имат ли съзнание в
себе
си?
Вие, Учениците на тая Школа, трябва да правите разлика във вашите мисли, във вашите философски схващания, да знаете към коя категория спадат. Вие може да правите различни опити да познаете дали една ваша идея е реална или не. Вие ще опитате нейната сила по бързината ѝ. Тя трябва да се движи бързо. 374. Ученикът и неговият стремеж.
към текста >>
Вие, Учениците на тая Школа, трябва да правите разлика във вашите мисли, във вашите философски схващания, да знаете
към
коя категория спадат.
И нему е приятно. Ще се стремите да бъдете проводници на туй възвишеното и благородното. 373. Будността на Ученика. Когато вие превръщате силите, които съществуват във вас, вие трябва да знаете какви са тия сили. Тия сили имат ли движение, живи ли са, имат ли съзнание в себе си?
Вие, Учениците на тая Школа, трябва да правите разлика във вашите мисли, във вашите философски схващания, да знаете
към
коя категория спадат.
Вие може да правите различни опити да познаете дали една ваша идея е реална или не. Вие ще опитате нейната сила по бързината ѝ. Тя трябва да се движи бързо. 374. Ученикът и неговият стремеж. Ще турите в душата си онзи стремеж - всякога да се приближавате към Бога!
към текста >>
Ще турите в душата си онзи стремеж - всякога да се приближавате
към
Бога
!
Вие, Учениците на тая Школа, трябва да правите разлика във вашите мисли, във вашите философски схващания, да знаете към коя категория спадат. Вие може да правите различни опити да познаете дали една ваша идея е реална или не. Вие ще опитате нейната сила по бързината ѝ. Тя трябва да се движи бързо. 374. Ученикът и неговият стремеж.
Ще турите в душата си онзи стремеж - всякога да се приближавате
към
Бога
!
Дръжте едно положение: Като Ученици в съзнанието си ще се движите към Бога! Оставете вашите форми за Христа, за светиите. Те са много хубави, но това са само методи. В дадения случай ще имате само една светла идея, че вие се движите към Бога, в Когото седи всичкото благо на света. Той е израз на всичкото съвършенство.
към текста >>
Дръжте едно положение: Като Ученици в съзнанието си ще се движите
към
Бога
!
Вие може да правите различни опити да познаете дали една ваша идея е реална или не. Вие ще опитате нейната сила по бързината ѝ. Тя трябва да се движи бързо. 374. Ученикът и неговият стремеж. Ще турите в душата си онзи стремеж - всякога да се приближавате към Бога!
Дръжте едно положение: Като Ученици в съзнанието си ще се движите
към
Бога
!
Оставете вашите форми за Христа, за светиите. Те са много хубави, но това са само методи. В дадения случай ще имате само една светла идея, че вие се движите към Бога, в Когото седи всичкото благо на света. Той е израз на всичкото съвършенство. Той е, Който носи благата на всички същества, от Него излиза този Дух.
към текста >>
В дадения случай ще имате само една светла идея, че вие се движите
към
Бога
, в Когото седи всичкото благо на света.
374. Ученикът и неговият стремеж. Ще турите в душата си онзи стремеж - всякога да се приближавате към Бога! Дръжте едно положение: Като Ученици в съзнанието си ще се движите към Бога! Оставете вашите форми за Христа, за светиите. Те са много хубави, но това са само методи.
В дадения случай ще имате само една светла идея, че вие се движите
към
Бога
, в Когото седи всичкото благо на света.
Той е израз на всичкото съвършенство. Той е, Който носи благата на всички същества, от Него излиза този Дух. И когато вие се движите към Бога, ще бъдете в съгласие с всички същества, които отиват и се движат в същата посока. Какво може да ви препятствува, когато всички се движим към Бога? 375. Ученикът и Бог.
към текста >>
И когато вие се движите
към
Бога
, ще бъдете в съгласие с всички същества, които отиват и се движат в същата посока.
Оставете вашите форми за Христа, за светиите. Те са много хубави, но това са само методи. В дадения случай ще имате само една светла идея, че вие се движите към Бога, в Когото седи всичкото благо на света. Той е израз на всичкото съвършенство. Той е, Който носи благата на всички същества, от Него излиза този Дух.
И когато вие се движите
към
Бога
, ще бъдете в съгласие с всички същества, които отиват и се движат в същата посока.
Какво може да ви препятствува, когато всички се движим към Бога? 375. Ученикът и Бог. Някой път казвате: Господ с нас не се занимава. Това е една дяволска мисъл. Това е мисъл вън от съзнанието ви.
към текста >>
Какво може да ви препятствува, когато всички се движим
към
Бога
?
Те са много хубави, но това са само методи. В дадения случай ще имате само една светла идея, че вие се движите към Бога, в Когото седи всичкото благо на света. Той е израз на всичкото съвършенство. Той е, Който носи благата на всички същества, от Него излиза този Дух. И когато вие се движите към Бога, ще бъдете в съгласие с всички същества, които отиват и се движат в същата посока.
Какво може да ви препятствува, когато всички се движим
към
Бога
?
375. Ученикът и Бог. Някой път казвате: Господ с нас не се занимава. Това е една дяволска мисъл. Това е мисъл вън от съзнанието ви. Кажете ли така, в дадения случай вие сте изгубили нещо, вие се опетнявате, вие се опорочавате.
към текста >>
Ти може да не си добър и може да се движиш
към
Бога
, а може да си добър и да се отдалечаваш от
Бога
.
Пазите ли тази линия, вие ще бъдете силни. Туй е гръбнакът за всеки един Ученик. Сега вие няма да мислите добри ли сте или не. Тази мисъл е спънка. Ама аз не съм добър.
Ти може да не си добър и може да се движиш
към
Бога
, а може да си добър и да се отдалечаваш от
Бога
.
Посоката на движението е важна в този случай. Приближаваш ли се към Бога, ти ще се усъвършенстваш. Следователно, правата идея е тази: да се движим към Бога, от Когото можем да почерпим знание и Мъдрост, можем да почерпим и сила за живота си. Тя ни е необходима за сегашното развитие. 376. Духовният мързел.
към текста >>
Приближаваш ли се
към
Бога
, ти ще се усъвършенстваш.
Сега вие няма да мислите добри ли сте или не. Тази мисъл е спънка. Ама аз не съм добър. Ти може да не си добър и може да се движиш към Бога, а може да си добър и да се отдалечаваш от Бога. Посоката на движението е важна в този случай.
Приближаваш ли се
към
Бога
, ти ще се усъвършенстваш.
Следователно, правата идея е тази: да се движим към Бога, от Когото можем да почерпим знание и Мъдрост, можем да почерпим и сила за живота си. Тя ни е необходима за сегашното развитие. 376. Духовният мързел. Ако има общо съгласие между ума, сърцето и волята в някой човек, то като вземе един тон, трябва да стане сливане между ума, сърцето и волята му. Ето какво подразбирам под сливане: тази форма, която умът образува, трябва да е тъй напълнена от сърцето, че нито една капка да не се излива, нито пък да остане празно място - идеално да бъде запълнена формата.
към текста >>
Следователно, правата идея е тази: да се движим
към
Бога
, от Когото можем да почерпим знание и Мъдрост, можем да почерпим и сила за живота си.
Тази мисъл е спънка. Ама аз не съм добър. Ти може да не си добър и може да се движиш към Бога, а може да си добър и да се отдалечаваш от Бога. Посоката на движението е важна в този случай. Приближаваш ли се към Бога, ти ще се усъвършенстваш.
Следователно, правата идея е тази: да се движим
към
Бога
, от Когото можем да почерпим знание и Мъдрост, можем да почерпим и сила за живота си.
Тя ни е необходима за сегашното развитие. 376. Духовният мързел. Ако има общо съгласие между ума, сърцето и волята в някой човек, то като вземе един тон, трябва да стане сливане между ума, сърцето и волята му. Ето какво подразбирам под сливане: тази форма, която умът образува, трябва да е тъй напълнена от сърцето, че нито една капка да не се излива, нито пък да остане празно място - идеално да бъде запълнена формата. Това значи съгласие.
към текста >>
Всеки, който не знае как да запълни формата на ума си, той е духовен мързеливец.
Това значи съгласие. Щом остане празнина във формата на ума, всякога се ражда известен дисонанс в живота. Някой казва: Не съм разположен, не мога да обичам, нещо ме стяга, коравосърдечен съм. Това стягане не се дължи на това обстоятелство, че формите на ума не са идеално запълнени. Защо не са идеално запълнени?
Всеки, който не знае как да запълни формата на ума си, той е духовен мързеливец.
Духовният мързел е един от най-големите врагове на човека и на Ученика специално. Духовните хора са много мързеливи. За тях трябва голям остен. От невидимия свят има изпратени духове, които стягат мързеливите, впрягат ги на работа. 377. Познаване на себе си.
към текста >>
377. Познаване на
себе
си.
Всеки, който не знае как да запълни формата на ума си, той е духовен мързеливец. Духовният мързел е един от най-големите врагове на човека и на Ученика специално. Духовните хора са много мързеливи. За тях трябва голям остен. От невидимия свят има изпратени духове, които стягат мързеливите, впрягат ги на работа.
377. Познаване на
себе
си.
Като дойдем до личния живот, до идейния живот в нас, всеки Ученик трябва де има правилно схващане за себе си. За това лично схващане гърците са казвали: "Познай себе си"! Що значи да познава човек себе си? Да познава това същинското, което е в него. Не онова, което хората мислят за него, не това, което той мисли в някои щастливи моменти за себе си, но да познава онова неизменното в себе си, при всички случаи на живота си.
към текста >>
Като дойдем до личния живот, до идейния живот в нас, всеки Ученик трябва де има правилно схващане за
себе
си.
Духовният мързел е един от най-големите врагове на човека и на Ученика специално. Духовните хора са много мързеливи. За тях трябва голям остен. От невидимия свят има изпратени духове, които стягат мързеливите, впрягат ги на работа. 377. Познаване на себе си.
Като дойдем до личния живот, до идейния живот в нас, всеки Ученик трябва де има правилно схващане за
себе
си.
За това лично схващане гърците са казвали: "Познай себе си"! Що значи да познава човек себе си? Да познава това същинското, което е в него. Не онова, което хората мислят за него, не това, което той мисли в някои щастливи моменти за себе си, но да познава онова неизменното в себе си, при всички случаи на живота си. 378. Щастието и нещастието в живота.
към текста >>
За това лично схващане гърците са казвали: "Познай
себе
си"!
Духовните хора са много мързеливи. За тях трябва голям остен. От невидимия свят има изпратени духове, които стягат мързеливите, впрягат ги на работа. 377. Познаване на себе си. Като дойдем до личния живот, до идейния живот в нас, всеки Ученик трябва де има правилно схващане за себе си.
За това лично схващане гърците са казвали: "Познай
себе
си"!
Що значи да познава човек себе си? Да познава това същинското, което е в него. Не онова, което хората мислят за него, не това, което той мисли в някои щастливи моменти за себе си, но да познава онова неизменното в себе си, при всички случаи на живота си. 378. Щастието и нещастието в живота. Сега някои от вас като имате страдания, искате бързо да минат, а когато имате щастливи дни искате да задържите щастието за дълго време.
към текста >>
Що значи да познава човек
себе
си?
За тях трябва голям остен. От невидимия свят има изпратени духове, които стягат мързеливите, впрягат ги на работа. 377. Познаване на себе си. Като дойдем до личния живот, до идейния живот в нас, всеки Ученик трябва де има правилно схващане за себе си. За това лично схващане гърците са казвали: "Познай себе си"!
Що значи да познава човек
себе
си?
Да познава това същинското, което е в него. Не онова, което хората мислят за него, не това, което той мисли в някои щастливи моменти за себе си, но да познава онова неизменното в себе си, при всички случаи на живота си. 378. Щастието и нещастието в живота. Сега някои от вас като имате страдания, искате бързо да минат, а когато имате щастливи дни искате да задържите щастието за дълго време. Но нито едното, нито другото е възможно.
към текста >>
Не онова, което хората мислят за него, не това, което той мисли в някои щастливи моменти за
себе
си, но да познава онова неизменното в
себе
си, при всички случаи на живота си.
377. Познаване на себе си. Като дойдем до личния живот, до идейния живот в нас, всеки Ученик трябва де има правилно схващане за себе си. За това лично схващане гърците са казвали: "Познай себе си"! Що значи да познава човек себе си? Да познава това същинското, което е в него.
Не онова, което хората мислят за него, не това, което той мисли в някои щастливи моменти за
себе
си, но да познава онова неизменното в
себе
си, при всички случаи на живота си.
378. Щастието и нещастието в живота. Сега някои от вас като имате страдания, искате бързо да минат, а когато имате щастливи дни искате да задържите щастието за дълго време. Но нито едното, нито другото е възможно. Има такива съчетания в Природата, но тя всякога се коригира. Ако в един момент вашето щастие е кратковременно, а нещастието дълговременно, следващият момент законът ще бъде обратен: щастието ви ще бъде дълговременно, а нещастието - кратковременно.
към текста >>
От това, че загубил парите си, че му казали обидна дума и че претърпял умствена загуба, да не се изменя и да знае, че това е в реда на нещата.
360. Състоянията на Ученика. Ученикът трябва да различава своите състояния. Има състояния чисто физически, има състояния душевни, има и състояния умствени. Всички състояния у вас имат свой специален обект, който вие може да измените. Който иска да работи съзнателно, трябва да надрасне тези три състояния.
От това, че загубил парите си, че му казали обидна дума и че претърпял умствена загуба, да не се изменя и да знае, че това е в реда на нещата.
381. Няма невъзможна неща. Щом кажете, че има неща невъзможни, вие спъвате развитието на вашата воля. Едно от правилата на Божествения свят гласи: Всичко в света е разумно, всичко в света е възможно. 382. Малката светлина. Най-реалното нещо е вътре във вашия живот.
към текста >>
Тогава далеч някъде във вашето съзнание се появява тази светлинка, блещука на вашия хоризонт, показва пътя,
към
който трябва да се стремите.
Тя е много малка, микроскопическа, но никога не гасне. В човека има големи светлини, много хиляди лампи светят и изгасват, но с тях стават промени, а тази малка светлина никога не се изменя. Тя при всички условия на живота ви, и при падане, и при ставане никога не угасва, еднаква е. Знаете ли кога се вижда тя? Не когато сте щастливи, но когато се намирате в най-голямо отчаяние, изоставени от всички, когато всичко е загаснало на вашето небе - и звезди, и месечина.
Тогава далеч някъде във вашето съзнание се появява тази светлинка, блещука на вашия хоризонт, показва пътя,
към
който трябва да се стремите.
Там е Бог! И тогава, ако виждате тази малка светлина, това показва, че вие се движите по посока на Божественото. Не се ли движите в тази посока, вие се намирате с гърба към светлината, т.е. съзнанието ви е обърнато към света. Следователно, ще се обърнете точно в посоката на вашето съзнание.
към текста >>
Не се ли движите в тази посока, вие се намирате с гърба
към
светлината, т.е.
Знаете ли кога се вижда тя? Не когато сте щастливи, но когато се намирате в най-голямо отчаяние, изоставени от всички, когато всичко е загаснало на вашето небе - и звезди, и месечина. Тогава далеч някъде във вашето съзнание се появява тази светлинка, блещука на вашия хоризонт, показва пътя, към който трябва да се стремите. Там е Бог! И тогава, ако виждате тази малка светлина, това показва, че вие се движите по посока на Божественото.
Не се ли движите в тази посока, вие се намирате с гърба
към
светлината, т.е.
съзнанието ви е обърнато към света. Следователно, ще се обърнете точно в посоката на вашето съзнание. Някои искат да видят някой ангел, но трябва да знаят, че тази малка светлинка струва повече, отколкото да видят един ангел. Един ангел може да стои при вас един ден, той е един пратеник - дойде да ви посети и си отива, но тази малка светлинка, това е специфичното, Божественото, което бди над вас всеки момент. Това е тази мъжделивата светлинка.
към текста >>
съзнанието ви е обърнато
към
света.
Не когато сте щастливи, но когато се намирате в най-голямо отчаяние, изоставени от всички, когато всичко е загаснало на вашето небе - и звезди, и месечина. Тогава далеч някъде във вашето съзнание се появява тази светлинка, блещука на вашия хоризонт, показва пътя, към който трябва да се стремите. Там е Бог! И тогава, ако виждате тази малка светлина, това показва, че вие се движите по посока на Божественото. Не се ли движите в тази посока, вие се намирате с гърба към светлината, т.е.
съзнанието ви е обърнато
към
света.
Следователно, ще се обърнете точно в посоката на вашето съзнание. Някои искат да видят някой ангел, но трябва да знаят, че тази малка светлинка струва повече, отколкото да видят един ангел. Един ангел може да стои при вас един ден, той е един пратеник - дойде да ви посети и си отива, но тази малка светлинка, това е специфичното, Божественото, което бди над вас всеки момент. Това е тази мъжделивата светлинка. Аз я наричам най-приятната светлинка.
към текста >>
И всеки един от вас може да види тази светлинка в
себе
си.
И аз казвам: най-доволните, най-щастливите хора в света са тези, които виждат най-малките, микроскопически неща, и от тях са доволни. Туй щастие никой не може да ви вземе. Тази светлинка никой не може да изгаси: нито бури, нито отчаяние, нито неверие, нито ад, нито ангели, нито дяволи, никой не може да я изгаси. Тя е единствената реална светлинка, която дава живот. Туй е действителното, реалното, положителното.
И всеки един от вас може да види тази светлинка в
себе
си.
Може да направите наблюдение и ще видите, че всеки има тази малка светлинка. Някой път казвате: Загасна моята светлинка. Не, тя не е загаснала, но вие сте се обърнали с гърба си към нея. Тя седи в далечината на вашия живот, обърнете се и ще видите, че тя седи и мъжделее. Тя е отлична светлинка.
към текста >>
Не, тя не е загаснала, но вие сте се обърнали с гърба си
към
нея.
Тя е единствената реална светлинка, която дава живот. Туй е действителното, реалното, положителното. И всеки един от вас може да види тази светлинка в себе си. Може да направите наблюдение и ще видите, че всеки има тази малка светлинка. Някой път казвате: Загасна моята светлинка.
Не, тя не е загаснала, но вие сте се обърнали с гърба си
към
нея.
Тя седи в далечината на вашия живот, обърнете се и ще видите, че тя седи и мъжделее. Тя е отлична светлинка. 383. Разбиране и приложение. Всяко нещо трябва да се разбира, а щом се разбира, то може и да се приложи. Туй приложение не го определяйте с думите: Трябва да бъдем добри!
към текста >>
Онзи, който сериозно се занимава, не трябва да бъде критик, но трябва да бъде толкова чистосърдечен, че да признава нещата пред
себе
си и като ги признае, трябва да каже: Мога да се поправя, възможно е това.
Ще кажеш, че не знаеш нищо, за да почнеш да мислиш, че знаеш нещо. Защото този, който знае, и този, който не знае, в действителния живот ще видят колко знаят. Всеки един от вас трябва да определи своите възможности. 385. Ученикът трябва да бъде положителен. Положителните неща трябва да бъдат като задачи в живота на Ученика.
Онзи, който сериозно се занимава, не трябва да бъде критик, но трябва да бъде толкова чистосърдечен, че да признава нещата пред
себе
си и като ги признае, трябва да каже: Мога да се поправя, възможно е това.
Да не казва: Е, в този живот не мога да се поправя, но в бъдещия. Не, още сега е възможно. Ако си нетърпелив, казваш: Аз съм нетърпелив, от майка си наследих този нрав, не мога да се поправя. Ти можеш още тази вечер да поправиш поведението си, всичко можеш да поправиш. И при самовъзпитанието си постъпвайте по следния начин: всяка вечер като си лягате и всяка сутрин като ставате, казвайте: Всичко е възможно!
към текста >>
Ти можеш още тази вечер да поправиш поведението си, всичко можеш да поправиш.
Положителните неща трябва да бъдат като задачи в живота на Ученика. Онзи, който сериозно се занимава, не трябва да бъде критик, но трябва да бъде толкова чистосърдечен, че да признава нещата пред себе си и като ги признае, трябва да каже: Мога да се поправя, възможно е това. Да не казва: Е, в този живот не мога да се поправя, но в бъдещия. Не, още сега е възможно. Ако си нетърпелив, казваш: Аз съм нетърпелив, от майка си наследих този нрав, не мога да се поправя.
Ти можеш още тази вечер да поправиш поведението си, всичко можеш да поправиш.
И при самовъзпитанието си постъпвайте по следния начин: всяка вечер като си лягате и всяка сутрин като ставате, казвайте: Всичко е възможно! "Всичко е възможно", подразбирам, като живеем в Божествения свят, като спазваме онези велики Божествени закони, за нас няма да има невъзможни неща. Нарушиш ли един Божествен закон, всичката възможност става невъзможност. И тогава, колкото и да е силен един човек, той се лишава от възможността да успява. И като казвам, че всичко е възможно, в какво отношение е възможно?
към текста >>
- По закона на Божествената
Любов
, по Божествената Мъдрост, по закона на Божествената Истина всичко е възможно.
И при самовъзпитанието си постъпвайте по следния начин: всяка вечер като си лягате и всяка сутрин като ставате, казвайте: Всичко е възможно! "Всичко е възможно", подразбирам, като живеем в Божествения свят, като спазваме онези велики Божествени закони, за нас няма да има невъзможни неща. Нарушиш ли един Божествен закон, всичката възможност става невъзможност. И тогава, колкото и да е силен един човек, той се лишава от възможността да успява. И като казвам, че всичко е възможно, в какво отношение е възможно?
- По закона на Божествената
Любов
, по Божествената Мъдрост, по закона на Божествената Истина всичко е възможно.
386. Причина на човешките състояния. Когато се движите със съзнанието си в духовния свят, някой път вие се чувствате, че знаете много, значи имате работа с по-нисши същества, а някой път мислите, че нищо не знаете - имате работа с по-висши същества. Нима онзи студент, който постъпва в някой университет да следва математика, не вижда, че професорът му знае много? Той като ученик е бил много добър, но като излезе онзи професор пред него, като заработи с онази висша материя, той вижда, разбира, че професорът му борави с много точни, научни работи. Ученикът казва: Колко има да уча аз!
към текста >>
Трябва да знаете обаче, всички да си запечатите в ума следната мисъл: Всички имате отношения
към
Бога
!
Ще бъде смешно един вол, който е влязъл в дама, да казва: Аз няма да седя в дама. Кой те кара да седиш? Ти сам влезе, ще седиш колкото искаш. Ще влезеш и после ще кажеш: Влязох, понеже исках; излизам, понеже искам. В това няма никаква философия.
Трябва да знаете обаче, всички да си запечатите в ума следната мисъл: Всички имате отношения
към
Бога
!
Вашият живот не е ваш, но е на Бога, разбирате ли? Този живот Бог ви го е дал. Вие отричате Неговия живот, следователно носите една много голяма отговорност по отношение на Бога. Никаква друга отговорност нямате. Ние носим в себе си Божествения живот, който Бог ни е дал.
към текста >>
Вашият живот не е ваш, но е на
Бога
, разбирате ли?
Кой те кара да седиш? Ти сам влезе, ще седиш колкото искаш. Ще влезеш и после ще кажеш: Влязох, понеже исках; излизам, понеже искам. В това няма никаква философия. Трябва да знаете обаче, всички да си запечатите в ума следната мисъл: Всички имате отношения към Бога!
Вашият живот не е ваш, но е на
Бога
, разбирате ли?
Този живот Бог ви го е дал. Вие отричате Неговия живот, следователно носите една много голяма отговорност по отношение на Бога. Никаква друга отговорност нямате. Ние носим в себе си Божествения живот, който Бог ни е дал. Някой живее непорядъчно.
към текста >>
Вие отричате Неговия живот, следователно носите една много голяма отговорност по отношение на
Бога
.
Ще влезеш и после ще кажеш: Влязох, понеже исках; излизам, понеже искам. В това няма никаква философия. Трябва да знаете обаче, всички да си запечатите в ума следната мисъл: Всички имате отношения към Бога! Вашият живот не е ваш, но е на Бога, разбирате ли? Този живот Бог ви го е дал.
Вие отричате Неговия живот, следователно носите една много голяма отговорност по отношение на
Бога
.
Никаква друга отговорност нямате. Ние носим в себе си Божествения живот, който Бог ни е дал. Някой живее непорядъчно. Нямаш право да живееш непорядъчен живот! Този живот не е твой.
към текста >>
Ние носим в
себе
си Божествения живот, който Бог ни е дал.
Трябва да знаете обаче, всички да си запечатите в ума следната мисъл: Всички имате отношения към Бога! Вашият живот не е ваш, но е на Бога, разбирате ли? Този живот Бог ви го е дал. Вие отричате Неговия живот, следователно носите една много голяма отговорност по отношение на Бога. Никаква друга отговорност нямате.
Ние носим в
себе
си Божествения живот, който Бог ни е дал.
Някой живее непорядъчно. Нямаш право да живееш непорядъчен живот! Този живот не е твой. Ти си една кесия. Тия пари ще ги дадеш комуто трябва, а не на твои роднини.
към текста >>
Хората все от
любов
умират, все от
любов
се избиват.
Та ще внесеш в банката всичките пари. Някой казва: Аз съм свободен да живея както искам. Не си свободен да живееш както искаш. Аз съм свободен да любя. Кого да любиш?
Хората все от
любов
умират, все от
любов
се избиват.
В съвременните Окултни Школи има Ученици, които са разбрали живота, които са разбрали този велик идеал, но малцина са те. Всички трябва да имате уважение към другите, както към себе си. Нямаме право да злоупотребяваме с Божествения живот! Това е единственият закон засега. Каквото и да работи човек в света, той трябва да има предвид обогатяването на този живот.
към текста >>
Всички трябва да имате уважение
към
другите, както
към
себе
си.
Не си свободен да живееш както искаш. Аз съм свободен да любя. Кого да любиш? Хората все от любов умират, все от любов се избиват. В съвременните Окултни Школи има Ученици, които са разбрали живота, които са разбрали този велик идеал, но малцина са те.
Всички трябва да имате уважение
към
другите, както
към
себе
си.
Нямаме право да злоупотребяваме с Божествения живот! Това е единственият закон засега. Каквото и да работи човек в света, той трябва да има предвид обогатяването на този живот. 389. Условия за силна воля. Често се говори, че трябва да имаме концентрирана, силна воля.
към текста >>
Каквото и да работи човек в света, той трябва да има предвид
обогатяването
на този живот.
Хората все от любов умират, все от любов се избиват. В съвременните Окултни Школи има Ученици, които са разбрали живота, които са разбрали този велик идеал, но малцина са те. Всички трябва да имате уважение към другите, както към себе си. Нямаме право да злоупотребяваме с Божествения живот! Това е единственият закон засега.
Каквото и да работи човек в света, той трябва да има предвид
обогатяването
на този живот.
389. Условия за силна воля. Често се говори, че трябва да имаме концентрирана, силна воля. Едно от условията за развиване на силна водя е чистият живот. Чистотата, чистия живот, не може да купим отникъде. 390., Чистота на ума и на сърцето.
към текста >>
Когато работиш върху сърцето си, щом се очисти сърцето, непременно ще почувствуваш една малка радост, едно успокоение.
Ще го измиеш веднъж, два пъти със сапун и вода и ще провериш. Докато има кир във водата, не си прави илюзии, че сърцето ти е чисто. Когато казвам, че умът ти е нечист, че мислите ти са нечисти, трябва да ги измиеш. Започнеш да миеш ума, измиеш го веднъж, два пъти и след като го измиеш, ще дойде малка светлинка и ще усетиш едно успокояване. Това е един от признаците, че умът ти е чист.
Когато работиш върху сърцето си, щом се очисти сърцето, непременно ще почувствуваш една малка радост, едно успокоение.
Това са признаци в дадения случай, че този процес на чистене е въздействал. Не мислете, че един ден като очистите сърцето си, вече не трябва да го чистите. Всеки ден човек трябва да чисти сърцето си! Всеки ден човек трябва да чисти ума си. 391. Даване отчет пред себе си.
към текста >>
Не мислете, че един ден като очистите сърцето си, вече не трябва да го чистите.
Когато казвам, че умът ти е нечист, че мислите ти са нечисти, трябва да ги измиеш. Започнеш да миеш ума, измиеш го веднъж, два пъти и след като го измиеш, ще дойде малка светлинка и ще усетиш едно успокояване. Това е един от признаците, че умът ти е чист. Когато работиш върху сърцето си, щом се очисти сърцето, непременно ще почувствуваш една малка радост, едно успокоение. Това са признаци в дадения случай, че този процес на чистене е въздействал.
Не мислете, че един ден като очистите сърцето си, вече не трябва да го чистите.
Всеки ден човек трябва да чисти сърцето си! Всеки ден човек трябва да чисти ума си. 391. Даване отчет пред себе си. Един хубав метод за чистене е ако вечерно време, като останете сами, половин час преди лягане да направите сметка какво сте мислили през деня, как сте го прекарали. Да си дадете отчет за вашите мисли и за вашите чувства.
към текста >>
391. Даване отчет пред
себе
си.
Когато работиш върху сърцето си, щом се очисти сърцето, непременно ще почувствуваш една малка радост, едно успокоение. Това са признаци в дадения случай, че този процес на чистене е въздействал. Не мислете, че един ден като очистите сърцето си, вече не трябва да го чистите. Всеки ден човек трябва да чисти сърцето си! Всеки ден човек трябва да чисти ума си.
391. Даване отчет пред
себе
си.
Един хубав метод за чистене е ако вечерно време, като останете сами, половин час преди лягане да направите сметка какво сте мислили през деня, как сте го прекарали. Да си дадете отчет за вашите мисли и за вашите чувства. Ако искате да бъдете Ученик и да усилите вашата воля, непременно трябва да правите опити. Някой ще каже: Аз го правех едно време, но сега престанах. Човек, който започва и престава, е по-лош от онзи, който никога не е започвал.
към текста >>
393. Слуги на
Бога
.
Всяко спиране е падане. 392. Силните натури. Силните натури в света се показват, когато има най-много грехове, когато условията са неблагоприятни. Ако ти на най-силната буря не можеш да издържиш, ти и на най-голямата топлина не можеш да издържиш. Тия две неща са равносилни.
393. Слуги на
Бога
.
Всеки един от вас трябва да почувствува, че по отношение на Бога е слуга. Почувствува ли, че е слуга, в него ще се зароди един нов импулс, едно ново разбиране, една нова философия - да схваща и прилага нещата. 394. Значението на приятелите. Когато в душата на хората се възцари Любовта, те пожелават от името на тази Любов онова велико Божие благо - знание за умовете, чувство за сърцата. Това положение е най-хубавото, най-красивото.
към текста >>
Всеки един от вас трябва да почувствува, че по отношение на
Бога
е слуга.
392. Силните натури. Силните натури в света се показват, когато има най-много грехове, когато условията са неблагоприятни. Ако ти на най-силната буря не можеш да издържиш, ти и на най-голямата топлина не можеш да издържиш. Тия две неща са равносилни. 393. Слуги на Бога.
Всеки един от вас трябва да почувствува, че по отношение на
Бога
е слуга.
Почувствува ли, че е слуга, в него ще се зароди един нов импулс, едно ново разбиране, една нова философия - да схваща и прилага нещата. 394. Значението на приятелите. Когато в душата на хората се възцари Любовта, те пожелават от името на тази Любов онова велико Божие благо - знание за умовете, чувство за сърцата. Това положение е най-хубавото, най-красивото. В света ние се нуждаем от приятели, които да ни пожелаят хубавото.
към текста >>
Когато в душата на хората се възцари
Любовта
, те пожелават от името на тази
Любов
онова велико Божие благо - знание за умовете, чувство за сърцата.
Тия две неща са равносилни. 393. Слуги на Бога. Всеки един от вас трябва да почувствува, че по отношение на Бога е слуга. Почувствува ли, че е слуга, в него ще се зароди един нов импулс, едно ново разбиране, една нова философия - да схваща и прилага нещата. 394. Значението на приятелите.
Когато в душата на хората се възцари
Любовта
, те пожелават от името на тази
Любов
онова велико Божие благо - знание за умовете, чувство за сърцата.
Това положение е най-хубавото, най-красивото. В света ние се нуждаем от приятели, които да ни пожелаят хубавото. В това отношение външните условия, живите условия имат голямо значение. Запример, има поети в света, има музиканти, но тия поети и музиканти ги създават техните приятели. Те стават причина да се прояви техният талант.
към текста >>
За един поет, за един музикант тия условия са тъй необходими, както едно растение не може да расте без почва, без вода и без въздух, макар че има условия в
себе
си.
Това положение е най-хубавото, най-красивото. В света ние се нуждаем от приятели, които да ни пожелаят хубавото. В това отношение външните условия, живите условия имат голямо значение. Запример, има поети в света, има музиканти, но тия поети и музиканти ги създават техните приятели. Те стават причина да се прояви техният талант.
За един поет, за един музикант тия условия са тъй необходими, както едно растение не може да расте без почва, без вода и без въздух, макар че има условия в
себе
си.
Ако един човек, с каквито и да е таланти, няма при себе си добри приятели, които да са като почва за него, не ще може да се прояви. Ти, като прочетеш нещо, което той е написал, в душата си ще пожелаеш нещо хубаво за него и туй, което пожелаеш, той ще го почувствува. Тъй че във всяка една Окултна Школа вътрешният стремеж е - да се образува една приятелска атмосфера, да се образува една хармонична аура, която ще да е като почва, в която ще се развиват способностите и добродетелите на Учениците, а също да могат по-лесно да преминат изпитанията, които са една необходимост в Школата. В старо време Учениците от Школата на Питагора са били подлагани на тежки изпитания. Тежкият изпит е необходим, за да се освободи Ученикът от нечистотиите, да очисти ума и сърцето си.
към текста >>
Ако един човек, с каквито и да е таланти, няма при
себе
си добри приятели, които да са като почва за него, не ще може да се прояви.
В света ние се нуждаем от приятели, които да ни пожелаят хубавото. В това отношение външните условия, живите условия имат голямо значение. Запример, има поети в света, има музиканти, но тия поети и музиканти ги създават техните приятели. Те стават причина да се прояви техният талант. За един поет, за един музикант тия условия са тъй необходими, както едно растение не може да расте без почва, без вода и без въздух, макар че има условия в себе си.
Ако един човек, с каквито и да е таланти, няма при
себе
си добри приятели, които да са като почва за него, не ще може да се прояви.
Ти, като прочетеш нещо, което той е написал, в душата си ще пожелаеш нещо хубаво за него и туй, което пожелаеш, той ще го почувствува. Тъй че във всяка една Окултна Школа вътрешният стремеж е - да се образува една приятелска атмосфера, да се образува една хармонична аура, която ще да е като почва, в която ще се развиват способностите и добродетелите на Учениците, а също да могат по-лесно да преминат изпитанията, които са една необходимост в Школата. В старо време Учениците от Школата на Питагора са били подлагани на тежки изпитания. Тежкият изпит е необходим, за да се освободи Ученикът от нечистотиите, да очисти ума и сърцето си. 395. Значението на Духа.
към текста >>
В моралните чувства всякога има единение, единство - целта,
към
която се стремят всички същества, е една.
Ти, като прочетеш нещо, което той е написал, в душата си ще пожелаеш нещо хубаво за него и туй, което пожелаеш, той ще го почувствува. Тъй че във всяка една Окултна Школа вътрешният стремеж е - да се образува една приятелска атмосфера, да се образува една хармонична аура, която ще да е като почва, в която ще се развиват способностите и добродетелите на Учениците, а също да могат по-лесно да преминат изпитанията, които са една необходимост в Школата. В старо време Учениците от Школата на Питагора са били подлагани на тежки изпитания. Тежкият изпит е необходим, за да се освободи Ученикът от нечистотиите, да очисти ума и сърцето си. 395. Значението на Духа.
В моралните чувства всякога има единение, единство - целта,
към
която се стремят всички същества, е една.
Когато едно същество в името на тия чувства извърши нещо, и на земята, и на небето, всички му се радват. Запример, ако ти напишеш от дълбочината на твоите морални чувства следния стих: Любовта носи живот, Мъдростта носи знание, Истината носи свобода и Духът ги съдържа в себе си. Това изречение има смисъл. Ако вие вземете изречението "Любовта носи живот" и не го съедините с изреченията "Мъдростта носи знание", "Истината носи свобода" и "Духът ги съдържа в себе си", няма да имате никакъв резултат. За да можете да развиете живота, знанието, свободата, вие трябва да ги съедините с Духа.
към текста >>
Запример, ако ти напишеш от дълбочината на твоите морални чувства следния стих:
Любовта
носи живот, Мъдростта носи знание, Истината носи свобода и Духът ги съдържа в
себе
си.
В старо време Учениците от Школата на Питагора са били подлагани на тежки изпитания. Тежкият изпит е необходим, за да се освободи Ученикът от нечистотиите, да очисти ума и сърцето си. 395. Значението на Духа. В моралните чувства всякога има единение, единство - целта, към която се стремят всички същества, е една. Когато едно същество в името на тия чувства извърши нещо, и на земята, и на небето, всички му се радват.
Запример, ако ти напишеш от дълбочината на твоите морални чувства следния стих:
Любовта
носи живот, Мъдростта носи знание, Истината носи свобода и Духът ги съдържа в
себе
си.
Това изречение има смисъл. Ако вие вземете изречението "Любовта носи живот" и не го съедините с изреченията "Мъдростта носи знание", "Истината носи свобода" и "Духът ги съдържа в себе си", няма да имате никакъв резултат. За да можете да развиете живота, знанието, свободата, вие трябва да ги съедините с Духа. Вашият живот, вашето знание и вашата свобода трябва да растат в Духа. Духът ги носи в себе си.
към текста >>
Ако вие вземете изречението "
Любовта
носи живот" и не го съедините с изреченията "Мъдростта носи знание", "Истината носи свобода" и "Духът ги съдържа в
себе
си", няма да имате никакъв резултат.
395. Значението на Духа. В моралните чувства всякога има единение, единство - целта, към която се стремят всички същества, е една. Когато едно същество в името на тия чувства извърши нещо, и на земята, и на небето, всички му се радват. Запример, ако ти напишеш от дълбочината на твоите морални чувства следния стих: Любовта носи живот, Мъдростта носи знание, Истината носи свобода и Духът ги съдържа в себе си. Това изречение има смисъл.
Ако вие вземете изречението "
Любовта
носи живот" и не го съедините с изреченията "Мъдростта носи знание", "Истината носи свобода" и "Духът ги съдържа в
себе
си", няма да имате никакъв резултат.
За да можете да развиете живота, знанието, свободата, вие трябва да ги съедините с Духа. Вашият живот, вашето знание и вашата свобода трябва да растат в Духа. Духът ги носи в себе си. 396. Значението на рефлекса. И доброто, и злото по рефлекс се предават.
към текста >>
Духът ги носи в
себе
си.
Запример, ако ти напишеш от дълбочината на твоите морални чувства следния стих: Любовта носи живот, Мъдростта носи знание, Истината носи свобода и Духът ги съдържа в себе си. Това изречение има смисъл. Ако вие вземете изречението "Любовта носи живот" и не го съедините с изреченията "Мъдростта носи знание", "Истината носи свобода" и "Духът ги съдържа в себе си", няма да имате никакъв резултат. За да можете да развиете живота, знанието, свободата, вие трябва да ги съедините с Духа. Вашият живот, вашето знание и вашата свобода трябва да растат в Духа.
Духът ги носи в
себе
си.
396. Значението на рефлекса. И доброто, и злото по рефлекс се предават. Всяко влияние се предава неизбежно; всяка форма се предава неизбежно. Има един закон: Всяко нещо, което ни е направило впечатление, ще се прояви вътре в нас. Затова, именно, сърцето на Ученика трябва да бъде пълно, да няма никаква празнина.
към текста >>
402. Учителя за
себе
си.
На земята вие трябва да живеете земен живот, но тъй да го наредите, че да го съгласувате с небесния. В това се състои изкуството на Окултния Ученик. Такъв човек аз наричам Божествен. Божественият човек съгласува земния си живот с небесния. Това трябва да научите сега.
402. Учителя за
себе
си.
Аз съм ви говорил толкова пъти и пак ще ви кажа: Не виждам във вас изкуството да превръщате вашите мисли. Аз се чудя на вашите умове, как изопачавате думите! И после казвате: И Учителят е като нас. Не, едно ще знаете: Аз не съм като вас. Това да знаете!
към текста >>
Аз абсолютно изпълнявам Волята Божия, обръщам внимание на най-малките прояви в
себе
си и мога да трансформирам всяко свое чувство, всяка своя мисъл моментално.
Аз се чудя на вашите умове, как изопачавате думите! И после казвате: И Учителят е като нас. Не, едно ще знаете: Аз не съм като вас. Това да знаете! По нищо не съм като вас.
Аз абсолютно изпълнявам Волята Божия, обръщам внимание на най-малките прояви в
себе
си и мога да трансформирам всяко свое чувство, всяка своя мисъл моментално.
Туй е, което Бог изисква от всинца ни - в даден случай да не реагираш против волята Му. В момента, когато Господ казва да мълчиш - да мълчиш, когато Господ казва да говориш - да говориш. Когато Господ казва да почиваш - да почиваш. Когато ти каже: работи - да работиш. Щом започнеш да философстваш с Него, всичкият свят ще се обърне с главата надолу.
към текста >>
Не приложите ли справедливостта, не може да приложите и
Любовта
.
Когато ти каже: работи - да работиш. Щом започнеш да философстваш с Него, всичкият свят ще се обърне с главата надолу. 403. Формула. "Няма правда като Божията Правда, само Божията Правда е Правда." Тази формула трябва да се приложи всестранно - и в ума, и в сърцето, и във волята. Да бъдем тъй правдиви, както е Бог правдив.
Не приложите ли справедливостта, не може да приложите и
Любовта
.
Любовта е сила, но трябва да я регулирате с нещо. 404. Отношенията на Ученика. Отношенията на Ученика трябва да бъдат отношения към Бога. Когато говорим за Ученици, подразбираме отношенията ви към Божествения Дух, Който носи всички блага и дарби. Трябва да знаете, че този Божествен Дух никога няма да ви даде едно благо, докато не сте готови.
към текста >>
Любовта
е сила, но трябва да я регулирате с нещо.
Щом започнеш да философстваш с Него, всичкият свят ще се обърне с главата надолу. 403. Формула. "Няма правда като Божията Правда, само Божията Правда е Правда." Тази формула трябва да се приложи всестранно - и в ума, и в сърцето, и във волята. Да бъдем тъй правдиви, както е Бог правдив. Не приложите ли справедливостта, не може да приложите и Любовта.
Любовта
е сила, но трябва да я регулирате с нещо.
404. Отношенията на Ученика. Отношенията на Ученика трябва да бъдат отношения към Бога. Когато говорим за Ученици, подразбираме отношенията ви към Божествения Дух, Който носи всички блага и дарби. Трябва да знаете, че този Божествен Дух никога няма да ви даде едно благо, докато не сте готови. Тъй че да ви говори Господ или да не ви говори, зависи от вашата подготовка.
към текста >>
Отношенията на Ученика трябва да бъдат отношения
към
Бога
.
"Няма правда като Божията Правда, само Божията Правда е Правда." Тази формула трябва да се приложи всестранно - и в ума, и в сърцето, и във волята. Да бъдем тъй правдиви, както е Бог правдив. Не приложите ли справедливостта, не може да приложите и Любовта. Любовта е сила, но трябва да я регулирате с нещо. 404. Отношенията на Ученика.
Отношенията на Ученика трябва да бъдат отношения
към
Бога
.
Когато говорим за Ученици, подразбираме отношенията ви към Божествения Дух, Който носи всички блага и дарби. Трябва да знаете, че този Божествен Дух никога няма да ви даде едно благо, докато не сте готови. Тъй че да ви говори Господ или да не ви говори, зависи от вашата подготовка. Дарбите Той ги носи и вие не можете да Го заставите да ви даде нито една, ако не сте готови. Ще Го заставите само тогава, когато изпълните Волята Божия.
към текста >>
Когато говорим за Ученици, подразбираме отношенията ви
към
Божествения Дух, Който носи всички блага и дарби.
Да бъдем тъй правдиви, както е Бог правдив. Не приложите ли справедливостта, не може да приложите и Любовта. Любовта е сила, но трябва да я регулирате с нещо. 404. Отношенията на Ученика. Отношенията на Ученика трябва да бъдат отношения към Бога.
Когато говорим за Ученици, подразбираме отношенията ви
към
Божествения Дух, Който носи всички блага и дарби.
Трябва да знаете, че този Божествен Дух никога няма да ви даде едно благо, докато не сте готови. Тъй че да ви говори Господ или да не ви говори, зависи от вашата подготовка. Дарбите Той ги носи и вие не можете да Го заставите да ви даде нито една, ако не сте готови. Ще Го заставите само тогава, когато изпълните Волята Божия. Той е много внимателен!
към текста >>
Следователно, Ученикът има отношение
към
Духа.
Тъй че да ви говори Господ или да не ви говори, зависи от вашата подготовка. Дарбите Той ги носи и вие не можете да Го заставите да ви даде нито една, ако не сте готови. Ще Го заставите само тогава, когато изпълните Волята Божия. Той е много внимателен! Когато бъдете готови, ще ви даде нужното точно на време.
Следователно, Ученикът има отношение
към
Духа.
405. Ученикът и Духът. Някои от вас казват: Аз трябва да бъда ръководен от Духа. Не смесвайте едно ваше лично отношение с Духа. После, не смесвайте онзи временен импулс с това, че Духът ви говори. Духът е най-разумното Същество.
към текста >>
407.
Любов
и страх.
Нещата се проявяват във време. В света ще дойдат нежелателни работи. Спорове са се явявали и ще се явяват. Не мислете, че само вие сте в света Ученици. В света има много Школи.
407.
Любов
и страх.
Любов, която не може да издържи на всички бури в живота, е преходно състояние, което съществува у всички. Любовта изключва всякакъв страх. Страхът придружава само онези хора, които не се учат, които не изпълняват волята Божия. Когато ученикът не знае урока си, той се страхува. Когато Ученикът знае урока си, той е смел и решителен и учителят познава, че е учил и в неговата душа има любов към ученика.
към текста >>
Любов
, която не може да издържи на всички бури в живота, е преходно състояние, което съществува у всички.
В света ще дойдат нежелателни работи. Спорове са се явявали и ще се явяват. Не мислете, че само вие сте в света Ученици. В света има много Школи. 407. Любов и страх.
Любов
, която не може да издържи на всички бури в живота, е преходно състояние, което съществува у всички.
Любовта изключва всякакъв страх. Страхът придружава само онези хора, които не се учат, които не изпълняват волята Божия. Когато ученикът не знае урока си, той се страхува. Когато Ученикът знае урока си, той е смел и решителен и учителят познава, че е учил и в неговата душа има любов към ученика. Страхът трябва да се превърне в благоразумие.
към текста >>
Любовта
изключва всякакъв страх.
Спорове са се явявали и ще се явяват. Не мислете, че само вие сте в света Ученици. В света има много Школи. 407. Любов и страх. Любов, която не може да издържи на всички бури в живота, е преходно състояние, което съществува у всички.
Любовта
изключва всякакъв страх.
Страхът придружава само онези хора, които не се учат, които не изпълняват волята Божия. Когато ученикът не знае урока си, той се страхува. Когато Ученикът знае урока си, той е смел и решителен и учителят познава, че е учил и в неговата душа има любов към ученика. Страхът трябва да се превърне в благоразумие. 408. Промяна в Ученика.
към текста >>
Когато ученикът не знае урока си, той се страхува.
В света има много Школи. 407. Любов и страх. Любов, която не може да издържи на всички бури в живота, е преходно състояние, което съществува у всички. Любовта изключва всякакъв страх. Страхът придружава само онези хора, които не се учат, които не изпълняват волята Божия.
Когато ученикът не знае урока си, той се страхува.
Когато Ученикът знае урока си, той е смел и решителен и учителят познава, че е учил и в неговата душа има любов към ученика. Страхът трябва да се превърне в благоразумие. 408. Промяна в Ученика. Аз искам да стане във вас известна промяна, да кажете: В мен е станала известна промяна. Постоянно трябва да става тази промяна.
към текста >>
Когато Ученикът знае урока си, той е смел и решителен и учителят познава, че е учил и в неговата душа има
любов
към
ученика.
407. Любов и страх. Любов, която не може да издържи на всички бури в живота, е преходно състояние, което съществува у всички. Любовта изключва всякакъв страх. Страхът придружава само онези хора, които не се учат, които не изпълняват волята Божия. Когато ученикът не знае урока си, той се страхува.
Когато Ученикът знае урока си, той е смел и решителен и учителят познава, че е учил и в неговата душа има
любов
към
ученика.
Страхът трябва да се превърне в благоразумие. 408. Промяна в Ученика. Аз искам да стане във вас известна промяна, да кажете: В мен е станала известна промяна. Постоянно трябва да става тази промяна. Човек, който се усъвършенства, той расте, той е като зората.
към текста >>
Ако двама души могат да се обичат тъй, че всеки в
себе
си да счита интересите на другия като свои, въпросът е разрешен.
То е разумно. Това трябва да знае Ученикът. Туй трябва да учи сега. Знание трябва на хората, промяна в сърцата им - то е важното. Съвършена промяна трябва да стане в човешкото съзнание.
Ако двама души могат да се обичат тъй, че всеки в
себе
си да счита интересите на другия като свои, въпросът е разрешен.
Това е съзнание! Ако във всеки едного има такова съзнание, че винаги да урежда въпросите на ближния си преди своите, светът щеше да бъде друг. Щом уреждаме своите интереси преди тези на ближния, светът ще бъде като сега. 410. Учениците на земята и на небето. Вие като Ученици на земята сте отлични.
към текста >>
Ако във всеки едного има такова съзнание, че винаги да урежда въпросите на
ближния
си преди своите, светът щеше да бъде друг.
Туй трябва да учи сега. Знание трябва на хората, промяна в сърцата им - то е важното. Съвършена промяна трябва да стане в човешкото съзнание. Ако двама души могат да се обичат тъй, че всеки в себе си да счита интересите на другия като свои, въпросът е разрешен. Това е съзнание!
Ако във всеки едного има такова съзнание, че винаги да урежда въпросите на
ближния
си преди своите, светът щеше да бъде друг.
Щом уреждаме своите интереси преди тези на ближния, светът ще бъде като сега. 410. Учениците на земята и на небето. Вие като Ученици на земята сте отлични. Ако ви заведа горе на небето и ви сравнявам е другите Ученици там, казвам: Далеч сте от тях. Ако отидете като Ученици горе - там ще ви пишат единица.
към текста >>
Щом уреждаме своите интереси преди тези на
ближния
, светът ще бъде като сега.
Знание трябва на хората, промяна в сърцата им - то е важното. Съвършена промяна трябва да стане в човешкото съзнание. Ако двама души могат да се обичат тъй, че всеки в себе си да счита интересите на другия като свои, въпросът е разрешен. Това е съзнание! Ако във всеки едного има такова съзнание, че винаги да урежда въпросите на ближния си преди своите, светът щеше да бъде друг.
Щом уреждаме своите интереси преди тези на
ближния
, светът ще бъде като сега.
410. Учениците на земята и на небето. Вие като Ученици на земята сте отлични. Ако ви заведа горе на небето и ви сравнявам е другите Ученици там, казвам: Далеч сте от тях. Ако отидете като Ученици горе - там ще ви пишат единица. Говоря ви истината, тук и седем можем да ви пишем, но горе - единица.
към текста >>
За да дойде Ученика до едно правилно разглеждане на нещата и да преценява всичко точно, той трябва да се вглежда в отношенията на хората около
себе
си, да наблюдава, да проучва и най-малките прояви в живота и по такъв начин постепенно да се приближава
към
разрешаването на малките и големите задачи, които ежеминутно изникват в живота.
Два психологически дефекта на Ученика. В характера на Ученика се забелязват два психологически дефекта: единият произлиза от преувеличение или надценяване на нещата, а другият - от намаляване или подценяване на нещата. Но Ученикът трябва да има правилна, точна преценка за нещата, когато той се произнася върху известни свои качества или действия, както и за известни качества и действия на другите. Трябва да има правилен поглед, нито да преувеличава, нито да намалява, защото колкото в единия случай ще изпадне в грешка, толкова и в другия. Той трябва да преценява нещата тъй, както са.
За да дойде Ученика до едно правилно разглеждане на нещата и да преценява всичко точно, той трябва да се вглежда в отношенията на хората около
себе
си, да наблюдава, да проучва и най-малките прояви в живота и по такъв начин постепенно да се приближава
към
разрешаването на малките и големите задачи, които ежеминутно изникват в живота.
По такъв начин Ученикът ще дойде до истински знания. Истински знания аз наричам тия, които почиват на едно вътрешно разбиране и които имат приложение в живота. Това са знания, които почиват на една дълбока опитност. Животът е Училище, в което придобиваш знания, прилагаш тия знания и жънеш техните плодове. Той е опитно училище на Живата, Разумна Природа.
към текста >>
70.
ЧОВЕКЪТ
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
* Просветленият ум и доброто сърце са
богатството
на човека.
ЧОВЕКЪТ * Като ви срещнат хората, да кажат: “Ето един човек, който изпълнява волята Божия.” От тази похвала по-хубава няма.
* Просветленият ум и доброто сърце са
богатството
на човека.
Нямате ли просветлен ум и добро сърце, вие сте само едно натоварено магаре. * Не е положението, което прави човека. Глупавият човек, гдето и да го поставиш, все си е глупав. * Човекът не е бил животно, само като дух той е минал през фазите на растението и на животното, но произходът му е Божествен. Човекът е минал през нисшите форми, но не се е спрял при никоя от тях, и е продължил пътя си.
към текста >>
Физическите очи са необходими, но ако третото око не е зад тях, човек нищо не би могъл да предаде на
ближния
си.
Той продължава и до днес да създава форми. * Бог ни е създал, преди ние още да сме приели човешка форма. Главното е, че ние съществуваме и вън от тази форма, с още други духовни тела, които според мене са дванадесет. * При добрия човек скъпоценните камъни стават проводници на Божествени сили. * Човек има и трето око, от което излиза Божествената светлина и което му показва как трябва да гледа.
Физическите очи са необходими, но ако третото око не е зад тях, човек нищо не би могъл да предаде на
ближния
си.
* Някой път вие мислите, че имате постижения. Имали сте. Но за днешния ден успехът ви ще зависи от днешните постъпки - от една добра мисъл, от едно добро чувство и от една добра постъпка. * Колкото човек е по-благороден в своите постъпки, толкова строежът на тялото му е по-добър. * Човек не може да има светлина в ума, топлина в сърцето и сила в тялото си, ако не е отворен към Бога.
към текста >>
* Човек не може да има светлина в ума, топлина в сърцето и сила в тялото си, ако не е отворен
към
Бога
.
Физическите очи са необходими, но ако третото око не е зад тях, човек нищо не би могъл да предаде на ближния си. * Някой път вие мислите, че имате постижения. Имали сте. Но за днешния ден успехът ви ще зависи от днешните постъпки - от една добра мисъл, от едно добро чувство и от една добра постъпка. * Колкото човек е по-благороден в своите постъпки, толкова строежът на тялото му е по-добър.
* Човек не може да има светлина в ума, топлина в сърцето и сила в тялото си, ако не е отворен
към
Бога
.
Това в окултизма се нарича “Инфлюкс” - влияние на духа върху човека, т.е. връзка между Божественото и човешкото. * Доброто е храна на сърцето. Без доброто човек не може да бъде здрав, нито щастлив. Сърцето се развива и усъвършенства само чрез доброто.
към текста >>
Който е изгубил радостта си, той е изгубил свободата на душата си.
- Защото са изгубили силата на духа си. Защо се спъват? - Защото са изгубили светлината на ума си. Защо са бедни? - Защото са изгубили добротата на сърцето си.
Който е изгубил радостта си, той е изгубил свободата на душата си.
Бог е дал на човека четири неща, които той трябва грижливо да пази: свобода на душата, сила на духа, светлина на ума и доброта на сърцето. * Застани пред Бога като дете и кажи: “Господи, благослови ме! Благодаря Ти за всичко, което Си ми дал. Помогни ми да се увеличи свободата на моята душа, силата на моя дух, светлината на моя ум и добротата на моето сърце! ”
към текста >>
* Застани пред
Бога
като дете и кажи: “Господи, благослови ме!
- Защото са изгубили светлината на ума си. Защо са бедни? - Защото са изгубили добротата на сърцето си. Който е изгубил радостта си, той е изгубил свободата на душата си. Бог е дал на човека четири неща, които той трябва грижливо да пази: свобода на душата, сила на духа, светлина на ума и доброта на сърцето.
* Застани пред
Бога
като дете и кажи: “Господи, благослови ме!
Благодаря Ти за всичко, което Си ми дал. Помогни ми да се увеличи свободата на моята душа, силата на моя дух, светлината на моя ум и добротата на моето сърце! ” * Богатството на хората се определя от тяхната кръв. Дали човек може да бъде богат - това е точно определено математически.
към текста >>
*
Богатството
на хората се определя от тяхната кръв.
Бог е дал на човека четири неща, които той трябва грижливо да пази: свобода на душата, сила на духа, светлина на ума и доброта на сърцето. * Застани пред Бога като дете и кажи: “Господи, благослови ме! Благодаря Ти за всичко, което Си ми дал. Помогни ми да се увеличи свободата на моята душа, силата на моя дух, светлината на моя ум и добротата на моето сърце! ”
*
Богатството
на хората се определя от тяхната кръв.
Дали човек може да бъде богат - това е точно определено математически. Като разложите кръвта, ще видите какви елементи се съдържат в нея. Ако кръвта ви е бедна и заразена, целия свят да ви дадат, пак сиромах ще си бъдете. Кръвта, животът и духът са всичкото благо на човека. * Човек е съставен от няколко преплетени елипси.
към текста >>
Дали човек може да бъде
богат
- това е точно определено математически.
* Застани пред Бога като дете и кажи: “Господи, благослови ме! Благодаря Ти за всичко, което Си ми дал. Помогни ми да се увеличи свободата на моята душа, силата на моя дух, светлината на моя ум и добротата на моето сърце! ” * Богатството на хората се определя от тяхната кръв.
Дали човек може да бъде
богат
- това е точно определено математически.
Като разложите кръвта, ще видите какви елементи се съдържат в нея. Ако кръвта ви е бедна и заразена, целия свят да ви дадат, пак сиромах ще си бъдете. Кръвта, животът и духът са всичкото благо на човека. * Човек е съставен от няколко преплетени елипси. Това са физическото, астралното, менталното и причинното тяло.
към текста >>
* Растенията отделят от
себе
си частици, които говорят за тях чрез приятна или неприятна миризма.
* Когато душата се храни, човек е силен. Когато сърцето се храни, човек е благороден. Когато умът се храни, човек е просветен. Просветата идва, но не както мислите, само от четене на книги. Човек се ражда с тези възможности.
* Растенията отделят от
себе
си частици, които говорят за тях чрез приятна или неприятна миризма.
Всеки човек отделя от организма си особен род частици, които също се разпространяват във въздуха, при това от главата - един род, от ръцете - друг, и т.н. Отдалече можеш да разбереш един човек здрав ли е или не. От здравия лъха приятна миризма. Ако мозъкът е здрав, от главата излиза една мека приятна светлина, както при светиите. Във всички хора тази светлина е според степента на развитието им.
към текста >>
* Ние умираме като хора, но не като творения на
Бога
.
Ако храносмилателната им система е добре развита, от тях лъха сила, здраве, жизненост. * Колкото по-обработена е материята на човешкото тяло, толкова животът му е по-възвишен. Степента на човешкото развитие се определя от материята на организма. * Няма по-хубава храна за човека от ябълките, житото, хляба, зехтина и всички плодове. Житото е много важно, то дава много нещо на човека и го прави по-устойчив.
* Ние умираме като хора, но не като творения на
Бога
.
Плътта е, която умира. * Умният, ако иска, от един хляб може да направи сто хляба. Глупавият всякога мисли, че е беден, все е кисел и недоволен. * Материята съществува, но всичко не произтича от материята. Тя е само един от факторите, едно от условията да се появи животът.
към текста >>
Знанието е радостта в човешкия живот, а живеенето в
любовта
е смисълът на живота.
Тя е само един от факторите, едно от условията да се появи животът. За да се появи каквато и да е форма в света, необходима е субстанция, с която да се облекат живите сили. Тялото - външните му и вътрешни органи - представлява материалната страна на силите на мозъка. Дробовете, стомахът, мускулите, костната, нервната и останалите системи представляват една величествена инсталация, чрез която се проявява интелигентността. * Колкото повече знае човек, толкова повече учи, понеже придобиването на знания е безкрайно.
Знанието е радостта в човешкия живот, а живеенето в
любовта
е смисълът на живота.
* “Стани и ходи! ” - това е една абсолютна формула, с която човек може да преодолява всички мъчнотии и изпитания. Говори ли на разумността си, човек може да стане и да ходи, да постигне всички свои благородни желания. * Силният човек не се оплаква, той носи раните си и върви напред. * Сладчината в света е излязла от тези, които обичат.
към текста >>
Говори ли на разумността си, човек може да стане и да ходи, да постигне всички свои благородни желания.
Дробовете, стомахът, мускулите, костната, нервната и останалите системи представляват една величествена инсталация, чрез която се проявява интелигентността. * Колкото повече знае човек, толкова повече учи, понеже придобиването на знания е безкрайно. Знанието е радостта в човешкия живот, а живеенето в любовта е смисълът на живота. * “Стани и ходи! ” - това е една абсолютна формула, с която човек може да преодолява всички мъчнотии и изпитания.
Говори ли на разумността си, човек може да стане и да ходи, да постигне всички свои благородни желания.
* Силният човек не се оплаква, той носи раните си и върви напред. * Сладчината в света е излязла от тези, които обичат. Всички сладки плодове, всички сладки сокове на цветята идват от цветовете на любовта. Тази любов е излязла от сърцето, дошла е в нас като нещо външно, като сладчина. Всичките отровни работи са излезли от сърцата на лошите хора.
към текста >>
Всички сладки плодове, всички сладки сокове на цветята идват от цветовете на
любовта
.
* “Стани и ходи! ” - това е една абсолютна формула, с която човек може да преодолява всички мъчнотии и изпитания. Говори ли на разумността си, човек може да стане и да ходи, да постигне всички свои благородни желания. * Силният човек не се оплаква, той носи раните си и върви напред. * Сладчината в света е излязла от тези, които обичат.
Всички сладки плодове, всички сладки сокове на цветята идват от цветовете на
любовта
.
Тази любов е излязла от сърцето, дошла е в нас като нещо външно, като сладчина. Всичките отровни работи са излезли от сърцата на лошите хора. Човешката мисъл трябва да разнася ухание, сърцето да разнася сладчина, а тялото - стабилност. Светлината идва от Божествения ум, топлината - от Божественото сърце, силата - от Божественото тяло. * Човекът е един малък свят, който се поддържа от Божествената енергия и възвишените същества и светове.
към текста >>
Тази
любов
е излязла от сърцето, дошла е в нас като нещо външно, като сладчина.
” - това е една абсолютна формула, с която човек може да преодолява всички мъчнотии и изпитания. Говори ли на разумността си, човек може да стане и да ходи, да постигне всички свои благородни желания. * Силният човек не се оплаква, той носи раните си и върви напред. * Сладчината в света е излязла от тези, които обичат. Всички сладки плодове, всички сладки сокове на цветята идват от цветовете на любовта.
Тази
любов
е излязла от сърцето, дошла е в нас като нещо външно, като сладчина.
Всичките отровни работи са излезли от сърцата на лошите хора. Човешката мисъл трябва да разнася ухание, сърцето да разнася сладчина, а тялото - стабилност. Светлината идва от Божествения ум, топлината - от Божественото сърце, силата - от Божественото тяло. * Човекът е един малък свят, който се поддържа от Божествената енергия и възвишените същества и светове. * Щом те посети някой от тъмните духове, умът ти потъмнява, сърцето потъмнява и изстива, тялото отслабва.
към текста >>
* Щом се роди един човек, може да се предскаже ще бъде ли той
богат
или не.
Светлината идва от Божествения ум, топлината - от Божественото сърце, силата - от Божественото тяло. * Човекът е един малък свят, който се поддържа от Божествената енергия и възвишените същества и светове. * Щом те посети някой от тъмните духове, умът ти потъмнява, сърцето потъмнява и изстива, тялото отслабва. Всякога, когато те докосне един дух на тъмнината, губиш силата си. * Човек не трябва да яде какъвто и да е хляб, нито да пие каквато и да е вода, нито да чете каквато и да е книга, нито да вярва в каквото и да е.
* Щом се роди един човек, може да се предскаже ще бъде ли той
богат
или не.
Това богатство се обуславя от златото, което е в кръвта. Дължината на живота зависи също от него. Когато се поквари златото като елемент, животът се съкращава. Това злато, което е вътре в кръвта, привлича външното злато. * Човек може да пожелае да умре само когато е изпълнил своята мисия на Земята.
към текста >>
Това
богатство
се обуславя от златото, което е в кръвта.
* Човекът е един малък свят, който се поддържа от Божествената енергия и възвишените същества и светове. * Щом те посети някой от тъмните духове, умът ти потъмнява, сърцето потъмнява и изстива, тялото отслабва. Всякога, когато те докосне един дух на тъмнината, губиш силата си. * Човек не трябва да яде какъвто и да е хляб, нито да пие каквато и да е вода, нито да чете каквато и да е книга, нито да вярва в каквото и да е. * Щом се роди един човек, може да се предскаже ще бъде ли той богат или не.
Това
богатство
се обуславя от златото, което е в кръвта.
Дължината на живота зависи също от него. Когато се поквари златото като елемент, животът се съкращава. Това злато, което е вътре в кръвта, привлича външното злато. * Човек може да пожелае да умре само когато е изпълнил своята мисия на Земята. * Един човек ще съблече смъртното си тяло и ще се облече в безсмъртното.
към текста >>
* Човекът на
любовта
е ограден с жива светлина.
Колкото душата е по-просветена, толкова радостта е по-голяма. * С челото се възприема това, което идва от Божествения свят. Затова то трябва да бъде открито, широко и високо. * Човек е ръководен от свой личен, вътрешен дух, докато животните са ръководени от групов дух, който работи върху тях отвън. * Когато човек скърби, че някоя добродетел не се развивала в него, тази скръб е на място.
* Човекът на
любовта
е ограден с жива светлина.
Само онзи познава любовта, който живее в нея. * Човек трябва да има достойнство и смирение. Той сам трябва да се съди, преди да е дошъл съд отвън. * Един човек е важен колкото и една слънчева система. * Минералите, растенията, животните - това е човекът, разложен на своите части.
към текста >>
Само онзи познава
любовта
, който живее в нея.
* С челото се възприема това, което идва от Божествения свят. Затова то трябва да бъде открито, широко и високо. * Човек е ръководен от свой личен, вътрешен дух, докато животните са ръководени от групов дух, който работи върху тях отвън. * Когато човек скърби, че някоя добродетел не се развивала в него, тази скръб е на място. * Човекът на любовта е ограден с жива светлина.
Само онзи познава
любовта
, който живее в нея.
* Човек трябва да има достойнство и смирение. Той сам трябва да се съди, преди да е дошъл съд отвън. * Един човек е важен колкото и една слънчева система. * Минералите, растенията, животните - това е човекът, разложен на своите части. * Енергията на много растения взема участие при създаването на човешкия организъм.
към текста >>
Това, което ви е дадено от
Бога
, никой не може да ви го отнеме.
Той сам трябва да се съди, преди да е дошъл съд отвън. * Един човек е важен колкото и една слънчева система. * Минералите, растенията, животните - това е човекът, разложен на своите части. * Енергията на много растения взема участие при създаването на човешкия организъм. * Мястото и службата на човека се определят от неговия ум, от неговото сърце, от душата му и най-много от неговия дух.
Това, което ви е дадено от
Бога
, никой не може да ви го отнеме.
* Това, което имате, никой не може да ви го отнеме, но и това, което нямате, никой не може да ви го даде. Никой не може да ви направи умен или добър, ако не сте умен и добър. * Видите ли на челото на някой човек печата на Христа, подайте му ръка. Видите ли на някой човек на челото печата на Антихриста, на Дявола, заобиколете го. * В света има една константна, чиста материя, от която зависи прогресът на човека.
към текста >>
* Отличителните качества на Христовия печат са:
любов
, радост, мир, дълготърпение, въздържание, кротост, смирение, благост, милосърдие, вяра.
Каквото се направи в нея, остава вечно. Има друга материя, преходна, нечиста, неорганизирана, от нея се раждат всички противоречия и болести. Тя може да е малко по количество, но е динамична. * Има клетки у нас, които разбират езика на растенията и на минералите. * Мозъкът на гениалния човек е създаден от особена материя, която не съществува на Земята.
* Отличителните качества на Христовия печат са:
любов
, радост, мир, дълготърпение, въздържание, кротост, смирение, благост, милосърдие, вяра.
* Печатът на дявола е числото 666 и качествата са: прелюбодеяние, плът, чародейство, ревност, кощунство, лъжа, лицемерие, безбожие. * Най-красивият момент в живота на човека е пробуждането на неговото съзнание или зазоряването на неговата душа. Който е дошъл до този момент, той е намерил магическата пръчица в своя живот, Божественото е огряло съзнанието му. * Ако човек има една висока идея, за която е готов и мъченик да стане, него не можеш да го сплашиш, той издържа на всичко. За него смъртта е лека.
към текста >>
Костилката носи в
себе
си дървото.
* “Песен на песните” е една алхимическа формула. Много неща е знаел Соломон, но има нещо ново, което той не е знаел. Нещо, вписано вътре в човека: ред, закони и принципи. Затова той съгради външен храм, подобен на Всемирния храм, с много философски смисъл, с мерки и символи, защото не знаеше, че всичко това го има вътре в човека. * В плода е събрана концентрирана слънчева енергия.
Костилката носи в
себе
си дървото.
Дървото, като даде плод, пак ще се скрие в костилката. Всеки човек се съдържа в своята мисъл. Онова, което съдържа твоята мисъл, това си ти. И онова, което съдържат чувството и постъпката ти, това си ти. * Колкото повече душата изразява своя живот, толкова по-издържлив е човешкият организъм.
към текста >>
71.
Новият ден - текст
 
- Любомир Лулчев (1886 – 1945)
Живот, който носи разумност в
себе
си; знание, което носи светлина в
себе
си; и свобода, която носи истина в
себе
си, са основа на Новия живот, който влиза вече в света.
НОВИЯТ ДЕН Всички нещастия на човека, на дома, на обществото и на човечеството в миналото са произлезли от неразбирането на външните условия и на вътрешните възможности. Всички бъдещи блага и добрини в живота ще произлязат от разбиране на външните условия и на вътрешните възможности.
Живот, който носи разумност в
себе
си; знание, което носи светлина в
себе
си; и свобода, която носи истина в
себе
си, са основа на Новия живот, който влиза вече в света.
Справедливостта и доброто в съзнанието на човечеството, проявени в живота, са израз на Божията Любов. Тя сочи правия път на живота – пътят на човечеството за всички добри постижения НОВИ НАСОКИ В СЪЗНАТЕЛНИЯ ЖИВОТ НА ПРИРОДАТА. Налягане и напрежение Разумен живот.
към текста >>
Справедливостта и доброто в съзнанието на човечеството, проявени в живота, са израз на Божията
Любов
.
НОВИЯТ ДЕН Всички нещастия на човека, на дома, на обществото и на човечеството в миналото са произлезли от неразбирането на външните условия и на вътрешните възможности. Всички бъдещи блага и добрини в живота ще произлязат от разбиране на външните условия и на вътрешните възможности. Живот, който носи разумност в себе си; знание, което носи светлина в себе си; и свобода, която носи истина в себе си, са основа на Новия живот, който влиза вече в света.
Справедливостта и доброто в съзнанието на човечеството, проявени в живота, са израз на Божията
Любов
.
Тя сочи правия път на живота – пътят на човечеството за всички добри постижения НОВИ НАСОКИ В СЪЗНАТЕЛНИЯ ЖИВОТ НА ПРИРОДАТА. Налягане и напрежение Разумен живот. Всички съзнателни хора очакват нещо хубаво в живота.
към текста >>
Наистина, разумната природа съдейства на хората за придобиване на всички блага,
към
които се стремят, но те сами трябва да работят за тяхното постигане.
Добро е това очакване, но всеки трябва да знае пътя, по който ще дойде очакваното. Това именно не е известно на хората. Понякога в тях се явява желание да получат наготово очакваното. От къде може да дойде то? От природата ли?
Наистина, разумната природа съдейства на хората за придобиване на всички блага,
към
които се стремят, но те сами трябва да работят за тяхното постигане.
Човек трябва да разбира силите, които работят вътре и вън от него, да ги уравновесява и използва за градеж и творчество в живота. Една от задачите на физическия човек е да се справи с външното физическо налягане. Като противодействие на това налягане се явява вътрешното напрежение в човека. Изобщо, притегателната сила има отношение към налягането, а отблъсквателната към напрежението. Когато външното налягане и вътрешното напрежение в човека се уравновесяват, той се усеща здрав, разположен и силен.
към текста >>
Изобщо, притегателната сила има отношение
към
налягането, а отблъсквателната
към
напрежението.
От природата ли? Наистина, разумната природа съдейства на хората за придобиване на всички блага, към които се стремят, но те сами трябва да работят за тяхното постигане. Човек трябва да разбира силите, които работят вътре и вън от него, да ги уравновесява и използва за градеж и творчество в живота. Една от задачите на физическия човек е да се справи с външното физическо налягане. Като противодействие на това налягане се явява вътрешното напрежение в човека.
Изобщо, притегателната сила има отношение
към
налягането, а отблъсквателната
към
напрежението.
Когато външното налягане и вътрешното напрежение в човека се уравновесяват, той се усеща здрав, разположен и силен. Ако външното налягане е по-голямо от вътрешното напрежение, човек се втвърдява и става корав. Ако пък вътрешното напрежение е по-голямо от външното налягане, тогава човек пак е в неестествено състояние. Значи, човек се намира под действието на две сили: едната наляга от вън, а другата напряга от вътре. Ако човек се намира под действието само на тия две сили, той щеше да изпада в голямо затруднение.
към текста >>
Това са въпроси, които не трябва да ви интересуват.
Не се ли учи никакво приятелство не може да съществува. На такъв студент професорът обръща гръб и продължава пътя си. Когато студентът учи добре, тогава и професорът преподава добре. Това е естественото положение. Ще каже студентът, че иска да знае кой е направил университета, как го е направил и какви са професорите, които преподават в него.
Това са въпроси, които не трябва да ви интересуват.
Много от съвременните хора не искат да изучават науките, които се преподават в живота, но запитват кой е създал света и как го е създал. Тези въпроси са важни, но не са съществени за ученика като ученик на живота. Човек първо трябва да учи, да възприема знанието, което му се преподава и да го прилага. Човек носи в себе си известно знание, но то не е достатъчно. Той трябва да бъде готов да възприема и новото знание, което всеки момент иде.
към текста >>
Човек носи в
себе
си известно знание, но то не е достатъчно.
Ще каже студентът, че иска да знае кой е направил университета, как го е направил и какви са професорите, които преподават в него. Това са въпроси, които не трябва да ви интересуват. Много от съвременните хора не искат да изучават науките, които се преподават в живота, но запитват кой е създал света и как го е създал. Тези въпроси са важни, но не са съществени за ученика като ученик на живота. Човек първо трябва да учи, да възприема знанието, което му се преподава и да го прилага.
Човек носи в
себе
си известно знание, но то не е достатъчно.
Той трябва да бъде готов да възприема и новото знание, което всеки момент иде. Трябва да върви паралелно с новото, защото всичко в света е подложено на постоянен и непрекъснат прогрес. В сегашния момент за всеки човек е важен животът като наука, като изкуство и като сила. Това той може да изучава във великия университет наречен Земя. Един след друг професорите се изреждат и преподават своите уроци.
към текста >>
Човек се нуждае от положителни знания, за да се справи с препятствията, които сам поставя на пътя си, поради своето незнание.
Духовният свят дължи своето проявление на вътрешното напрежение. Божественият свят дължи проявлението си на разумността, която регулира и двете сили, налягането и напрежението. Като не разбира света в своето трояко проявление, човек може да мисли, че всичко зависи само от материалният свят и тогава може да е наклонен да мисли, че е лесно човек да действа и да се движи в живота. За онзи, който разбира света е лесно, за онзи, който не го разбира не е лесно. Човек е изложен на големи мъчнотии и ако не знае как да се справя, той се излага на големи нещастия и страдания.
Човек се нуждае от положителни знания, за да се справи с препятствията, които сам поставя на пътя си, поради своето незнание.
И тогава природата му се противопоставя. Няма по-големи препятствия от тия, които човек сам си поставя, като пренебрегва законите на живота. Препятствията, които човек среща по пътя на живота си, произлизат от неразбирането на външното налягане т.е. на външните условия и на вътрешното напрежение т.е. на възможностите в самия него.
към текста >>
Препятствията, които човек среща по пътя на живота си, произлизат от неразбирането на външното налягане т.е.
За онзи, който разбира света е лесно, за онзи, който не го разбира не е лесно. Човек е изложен на големи мъчнотии и ако не знае как да се справя, той се излага на големи нещастия и страдания. Човек се нуждае от положителни знания, за да се справи с препятствията, които сам поставя на пътя си, поради своето незнание. И тогава природата му се противопоставя. Няма по-големи препятствия от тия, които човек сам си поставя, като пренебрегва законите на живота.
Препятствията, които човек среща по пътя на живота си, произлизат от неразбирането на външното налягане т.е.
на външните условия и на вътрешното напрежение т.е. на възможностите в самия него. Налягането и напрежението си имат свои разумни причини, но като не ги разбираме, ние мислим,че са нещо механическо и поради това имаме неразумно отношение към тях. Значи, човек е поставен между огъня на двете сили, вътрешната и външната. Човек е обстрелван едновременно отвътре и отвън и ще не ще той трябва да мине през тази зона.
към текста >>
Налягането и напрежението си имат свои разумни причини, но като не ги разбираме, ние мислим,че са нещо механическо и поради това имаме неразумно отношение
към
тях.
И тогава природата му се противопоставя. Няма по-големи препятствия от тия, които човек сам си поставя, като пренебрегва законите на живота. Препятствията, които човек среща по пътя на живота си, произлизат от неразбирането на външното налягане т.е. на външните условия и на вътрешното напрежение т.е. на възможностите в самия него.
Налягането и напрежението си имат свои разумни причини, но като не ги разбираме, ние мислим,че са нещо механическо и поради това имаме неразумно отношение
към
тях.
Значи, човек е поставен между огъня на двете сили, вътрешната и външната. Човек е обстрелван едновременно отвътре и отвън и ще не ще той трябва да мине през тази зона. Какво трябва да прави за да мине през тази зона и да излезе без повреда? Ще кажете, че само Бог може да оправи тази работа. В дадения случай под думата Бог се разбира разумността, която регулира налягането и напрежението, хармонизира физическите, духовните и божествени закони.
към текста >>
Ако човек я приеме вътре в
себе
си, тя произвежда психическо напрежение и като бомба може да го пръсне, да причини поражения даже на физическото тяло.
Бомбата е изложена на по-голямо вътрешно напрежение отколкото на външно налягане, следствие на което се разпада на много дребни частици, които се разпръсват в пространството. Където падне една от тези частици причинява големи пакости и нещастия. Като изучава физическото налягане и напрежение, човек вижда,че съществува и психическо налягане е напрежение, което оказва действието си в психическия живот на човека. Например една дума казана на човека може да произведе върху него физическо налягане или напрежение. Ако думата действа отвън причинява психическо налягане.
Ако човек я приеме вътре в
себе
си, тя произвежда психическо напрежение и като бомба може да го пръсне, да причини поражения даже на физическото тяло.
Който не е опитал силата на думите не може да се представи действието, което те произвеждат върху човека. За пример, срещате един млад момък, който се връща от странство и отива в бащиния си дом, при баща си и майка си, да ги види и да им благодари за грижите, които са положили за него, да им покаже дипломата си. Веднага някой го спира и му казва, че баща му е умрял. Знаете ли какво действие могат да произведат тия думи върху момъка? Голямо поражение може да стане в психическия и физическия му живот.
към текста >>
За пример, срещате един млад момък, който се връща от странство и отива в бащиния си дом, при баща си и майка си, да ги види и да им благодари за грижите, които са положили за него, да им покаже дипломата си.
Като изучава физическото налягане и напрежение, човек вижда,че съществува и психическо налягане е напрежение, което оказва действието си в психическия живот на човека. Например една дума казана на човека може да произведе върху него физическо налягане или напрежение. Ако думата действа отвън причинява психическо налягане. Ако човек я приеме вътре в себе си, тя произвежда психическо напрежение и като бомба може да го пръсне, да причини поражения даже на физическото тяло. Който не е опитал силата на думите не може да се представи действието, което те произвеждат върху човека.
За пример, срещате един млад момък, който се връща от странство и отива в бащиния си дом, при баща си и майка си, да ги види и да им благодари за грижите, които са положили за него, да им покаже дипломата си.
Веднага някой го спира и му казва, че баща му е умрял. Знаете ли какво действие могат да произведат тия думи върху момъка? Голямо поражение може да стане в психическия и физическия му живот. Понякога без видима причина човек може да преживее някакво поражение. Ние имаме случаи в живота, както върви човек изгубва говора си и движенията му престават.
към текста >>
Дълбоката причина за мъчнотията се крие в неправилното отношение на човека
към
нещата.
Този пример символизира борбата между външните условия и вътрешните възможности на човека. Човек никога не може да бъде щастлив, докато не дойде до ново и разумно на живота и на природата, да разбере смисъла и значението на силите, които действат в тях. Слушате някой да казва: искам да се махне тази мъчнотия от мене. Това е механическо разбиране на нещата. По механически начин мъчнотията не може да се премахне.
Дълбоката причина за мъчнотията се крие в неправилното отношение на човека
към
нещата.
Следователно, ако външната мъчнотия се премахне по механически начин, няма да мине много време и друга някаква мъчнотия ще се яви. Докато съществува неразбиране, всякога ще има мъчнотии. Премахне ли се неразбирането и мъчнотиите ще се премахнат. Някой върви по улиците, не гледа къде стъпва, падне и се удари зле. Той започва да се гневи, да търси причината вън от себе си и казва, че светът е неразумен.
към текста >>
Той започва да се гневи, да търси причината вън от
себе
си и казва, че светът е неразумен.
Дълбоката причина за мъчнотията се крие в неправилното отношение на човека към нещата. Следователно, ако външната мъчнотия се премахне по механически начин, няма да мине много време и друга някаква мъчнотия ще се яви. Докато съществува неразбиране, всякога ще има мъчнотии. Премахне ли се неразбирането и мъчнотиите ще се премахнат. Някой върви по улиците, не гледа къде стъпва, падне и се удари зле.
Той започва да се гневи, да търси причината вън от
себе
си и казва, че светът е неразумен.
Светът е създаден разумно, но хората не постъпват разумно. За да живее правилно, да няма мъчнотии, човек трябва да бъде разумен. Като не постъпва правилно, без да иска човек привлича страданието към себе си. В този смисъл страданието е налягане или депресия. Ако не внимаваш и допреш ръката си до горяща печка, ти ще се изгориш.
към текста >>
Като не постъпва правилно, без да иска човек привлича страданието
към
себе
си.
Премахне ли се неразбирането и мъчнотиите ще се премахнат. Някой върви по улиците, не гледа къде стъпва, падне и се удари зле. Той започва да се гневи, да търси причината вън от себе си и казва, че светът е неразумен. Светът е създаден разумно, но хората не постъпват разумно. За да живее правилно, да няма мъчнотии, човек трябва да бъде разумен.
Като не постъпва правилно, без да иска човек привлича страданието
към
себе
си.
В този смисъл страданието е налягане или депресия. Ако не внимаваш и допреш ръката си до горяща печка, ти ще се изгориш. Изгарянето не е нищо друго, освен налягане, при което човек получава нещо отвън, а същевременно дава нещо от себе си. Той дава повече, а взима по-малко. Понеже обмяната е неправилна, непременно ще дойде страданието в каква да е форма.
към текста >>
Изгарянето не е нищо друго, освен налягане, при което човек получава нещо отвън, а същевременно дава нещо от
себе
си.
Светът е създаден разумно, но хората не постъпват разумно. За да живее правилно, да няма мъчнотии, човек трябва да бъде разумен. Като не постъпва правилно, без да иска човек привлича страданието към себе си. В този смисъл страданието е налягане или депресия. Ако не внимаваш и допреш ръката си до горяща печка, ти ще се изгориш.
Изгарянето не е нищо друго, освен налягане, при което човек получава нещо отвън, а същевременно дава нещо от
себе
си.
Той дава повече, а взима по-малко. Понеже обмяната е неправилна, непременно ще дойде страданието в каква да е форма. Иска ли да не страда, човек трябва да спазва закона на обмяната: колкото даваш, толкова ще получиш. Ако даваш много, ще получиш много. Ако даваш малко, ще получиш малко.
към текста >>
В това време един голям банкер предлагал баснословна сума за възнаграждение на оня, който се осмели да влезе в къщата му,
към
която огънят приближавал и да изнесе вън касата му, пълна с ценни книжа.
В 19 век градът Чикаго в Америка изгорял по невниманието на един гражданин[1]. Той доял кравата си в обора, но понеже било тъмно си послужил с една свещ. По време на доенето кравата ритнала с крака си свещта, от която се запалила сламата в обора. Като се могъл да изгаси огъня на време, пожарът поради силния вятър обхванал съседните къщи и в скоро време взел големи размери. Почти целият град потънал в пламъци.
В това време един голям банкер предлагал баснословна сума за възнаграждение на оня, който се осмели да влезе в къщата му,
към
която огънят приближавал и да изнесе вън касата му, пълна с ценни книжа.
Всеки му отговарял: огънят иде! Когато всичко потъне в огън нещата изгубват цената си. Когато налягането вземе надмощие в живота, нищо не може да се работи. Когато човек се натъкне на мъчнотии и противоречия в живота си, на помощ иде разумността, която единствена е в състояние да ги разреши. Разумността, правата мисъл, като сила се отнася към божествения свят.
към текста >>
Когато човек се натъкне на мъчнотии и противоречия в живота си, на помощ иде разумността, която единствена е в състояние да ги разреши.
Почти целият град потънал в пламъци. В това време един голям банкер предлагал баснословна сума за възнаграждение на оня, който се осмели да влезе в къщата му, към която огънят приближавал и да изнесе вън касата му, пълна с ценни книжа. Всеки му отговарял: огънят иде! Когато всичко потъне в огън нещата изгубват цената си. Когато налягането вземе надмощие в живота, нищо не може да се работи.
Когато човек се натъкне на мъчнотии и противоречия в живота си, на помощ иде разумността, която единствена е в състояние да ги разреши.
Разумността, правата мисъл, като сила се отнася към божествения свят. Който разполага с нея, той изключва противоречията от живота си. Чрез нея той се справя с тях и изгражда своя хармоничен живот. Докато се гневи, обезверява и безпокои, човек се намира между два свята, между налягането и напрежението, вследствие на което ще бъде от една страна роб на външните условия, а от друга роб на вътрешните възможности. Ако при използване на условията и възможностите отсъства разумност, човек е изложен на големи страдания.
към текста >>
Разумността, правата мисъл, като сила се отнася
към
божествения свят.
В това време един голям банкер предлагал баснословна сума за възнаграждение на оня, който се осмели да влезе в къщата му, към която огънят приближавал и да изнесе вън касата му, пълна с ценни книжа. Всеки му отговарял: огънят иде! Когато всичко потъне в огън нещата изгубват цената си. Когато налягането вземе надмощие в живота, нищо не може да се работи. Когато човек се натъкне на мъчнотии и противоречия в живота си, на помощ иде разумността, която единствена е в състояние да ги разреши.
Разумността, правата мисъл, като сила се отнася
към
божествения свят.
Който разполага с нея, той изключва противоречията от живота си. Чрез нея той се справя с тях и изгражда своя хармоничен живот. Докато се гневи, обезверява и безпокои, човек се намира между два свята, между налягането и напрежението, вследствие на което ще бъде от една страна роб на външните условия, а от друга роб на вътрешните възможности. Ако при използване на условията и възможностите отсъства разумност, човек е изложен на големи страдания. Следователно всяко условие и всяка възможност, които човек прилага в живота си трябва да се придружават от разумност.
към текста >>
Да блъскаш главата си, без да си разрешил въпросите, това не е наука.
Някои казват, че цели 30 години са се молили. Значи, те са били в университет. Важно е, какво са научили през това време. Други казват, че цели 30 години блъскали главата си в разрешаване на житейските въпроси. Какво са научили от блъскането на главата си?
Да блъскаш главата си, без да си разрешил въпросите, това не е наука.
Има смисъл да блъска човек главата си в разрешаване на някои въпроси, но поне да пожъне нещо. Други казват, че цели 30 години са работили. Какво са придобили? Не пожъне ли човек нещо реално, в края на краищата той ще каже за себе си, че не е мислил право, че не е способен човек и т.н. Самоосъждането не допринася нищо.
към текста >>
Има смисъл да блъска човек главата си в разрешаване на някои въпроси, но поне да пожъне нещо.
Значи, те са били в университет. Важно е, какво са научили през това време. Други казват, че цели 30 години блъскали главата си в разрешаване на житейските въпроси. Какво са научили от блъскането на главата си? Да блъскаш главата си, без да си разрешил въпросите, това не е наука.
Има смисъл да блъска човек главата си в разрешаване на някои въпроси, но поне да пожъне нещо.
Други казват, че цели 30 години са работили. Какво са придобили? Не пожъне ли човек нещо реално, в края на краищата той ще каже за себе си, че не е мислил право, че не е способен човек и т.н. Самоосъждането не допринася нищо. Вместо да се осъжда, човек трябва да се ориентира в средата, в която живее.
към текста >>
Не пожъне ли човек нещо реално, в края на краищата той ще каже за
себе
си, че не е мислил право, че не е способен човек и т.н.
Какво са научили от блъскането на главата си? Да блъскаш главата си, без да си разрешил въпросите, това не е наука. Има смисъл да блъска човек главата си в разрешаване на някои въпроси, но поне да пожъне нещо. Други казват, че цели 30 години са работили. Какво са придобили?
Не пожъне ли човек нещо реално, в края на краищата той ще каже за
себе
си, че не е мислил право, че не е способен човек и т.н.
Самоосъждането не допринася нищо. Вместо да се осъжда, човек трябва да се ориентира в средата, в която живее. Когато влезе в университета на живота, за да придобие онова знание, с което да съгради новите основи на своя живот, човек трябва да се откаже от онези неестествени черти, унаследени от деди и прадеди. Божественото знание не се координира с човешките погрешки, с унаследени лоши, неестествени черти. Професорите на великия университет на живота не се интерисуват от погрешните схващания и тълкувания, от старите погрешни разбирания за право, морал и пр.
към текста >>
Искаме да обърнем вниманието на хората
към
правата мисъл.
Ако силите на налягането и напрежението взаимно се уравновесяват и се подчиняват на разумността т.е. на божественото начало, тогава последното ще внесе удобствата и улесненията в живота. Ако чрез разумността, божественото начало, можем да разрешим задачите на налягането и напрежението, като противодействуващи сили в живота, това значи, да изпълним волята божия. За да дойде до изпълнение на волята божия, човек трябва съзнателно да учи и прилага. Сега нашето желание е да изнесем един истински порядък на нещата, какъвто царува в природата.
Искаме да обърнем вниманието на хората
към
правата мисъл.
Правото мислене дава свобода на човека. Като мисли право, той може да си обясни законите на живота и да добие оная свобода, която му дава възможност да учи и да работи. Всички външни условия, които въздействат върху човека, благоприятни или неблагоприятни, приятни или неприятни, представят налягането. Вътрешният живот с обикновените мисли, чувства, стремежи, желания, безпокойства, тревоги, смущения, обезсърдчения на човешката личност, представя напрежението. Тия две сили, които действат отвън и отвътре, трябва да се организират от божественото.
към текста >>
Той дава ход на божественото в
себе
си.
Един човек върви по улиците и в ръката си носи чанта, в която има пари и важни документи. Той не забелязъл, че чантата не е здрава и спокойно продължава пътя си. Чантата се скъсва и в ръката на човека остава само дръжката й. След него върви друг човек, вижда чантата на земята, взима я, настига първия, комуто принадлежи чантата и му я подав. Този човек постъпва по божествен начин.
Той дава ход на божественото в
себе
си.
Той не се съблазни от съдържанието на чантата, но веднага я даде на притежателя й. В божествения свят кражби и престъпления не стават. Всеки, който се е опитал да открадне нещо, още на първата станция го хващат и обискират. Който живее в божествения свят,т.е. в света на разумността, той не си позволява никаква кражба.
към текста >>
Егоистични, низши мисли и чувства да не допуща в
себе
си, да не гради с тях нищо в
себе
си.
Той ще каже, че щастието само е дошло пред краката му и ще вземе чантата. В дадения случай чантата упражнява налягане върху съзнанието на човека, който я намерил, а сам той се намира в състояние на напрежение. Като изучава законите на божествения и духовния свят, човек вижда, че всички чувства и мисли не са негови. Много мисли и чувства минават през съзнанието му, но той не е техен източник. Той трябва да приема само тези мисли и чувства, които са в съгласие с неговото собствено естество и които служат за неговото повдигане и развитие.
Егоистични, низши мисли и чувства да не допуща в
себе
си, да не гради с тях нищо в
себе
си.
Когато възвишени идеи се родят в човека, когато вдъхновението го посети, той трябва да знае, че не сам той в случая. Съдействието на цялото битие, на великия божествен свят му е помогнало, за да се роди в него тази идея или това вдъхновение. Един виден европейски професор по физика работил няколко години върху един научен въпрос. Тъкмо се готвел да издаде труда си, един от неговите студенти задигнал приготвения от професора материал, напечатал го и турил своето име като автор на този ценен научен труд. Като видял своя труд напечатан и издаден с чуждо име, професорът получил удар.
към текста >>
Тъкмо се готвел да издаде труда си, един от неговите студенти задигнал приготвения от професора материал, напечатал го и турил своето име като автор на този ценен научен труд.
Той трябва да приема само тези мисли и чувства, които са в съгласие с неговото собствено естество и които служат за неговото повдигане и развитие. Егоистични, низши мисли и чувства да не допуща в себе си, да не гради с тях нищо в себе си. Когато възвишени идеи се родят в човека, когато вдъхновението го посети, той трябва да знае, че не сам той в случая. Съдействието на цялото битие, на великия божествен свят му е помогнало, за да се роди в него тази идея или това вдъхновение. Един виден европейски професор по физика работил няколко години върху един научен въпрос.
Тъкмо се готвел да издаде труда си, един от неговите студенти задигнал приготвения от професора материал, напечатал го и турил своето име като автор на този ценен научен труд.
Като видял своя труд напечатан и издаден с чуждо име, професорът получил удар. Студентът се прочул с чуждия труд, професорът изгубил здравето си. В скоро време студентът бил уловен като плагиат на чужд труд. И двамата не могли да се справят със силите, които действат в света. Студентът не могъл да издържи на налягането, а професорът – на напрежението.
към текста >>
Следователно, който се ръководи от разумното начало, той лесно разрешава противоречията си, лесно уравновесява външните и вътрешни сили в своя живот.
Ако закъснеете само с една минута, ще намерите касата затворена. Тъй щото, когато чувате някой да се оплаква от живота, да казва, че е преживял големи разочарования, една от причините за тия разочарования се крие в неспазване закона на времето. Той всякога е закъснявал. Дето е отивал, навсякъде му отговаряли: късно е вече. Този човек не се е ръководил от разумното начало в живота.
Следователно, който се ръководи от разумното начало, той лесно разрешава противоречията си, лесно уравновесява външните и вътрешни сили в своя живот.
Като пример в живота може да ни послужи Йосиф, най-любимия син на Якова. Той беше един от щастливите хора на земята. Щастието на Йосифа се дължи на това, че той беше роден по любов. Баща му изля всичката си любов върху него. Той беше син на любимата жена на Якова-Рахил.
към текста >>
Щастието на Йосифа се дължи на това, че той беше роден по
любов
.
Дето е отивал, навсякъде му отговаряли: късно е вече. Този човек не се е ръководил от разумното начало в живота. Следователно, който се ръководи от разумното начало, той лесно разрешава противоречията си, лесно уравновесява външните и вътрешни сили в своя живот. Като пример в живота може да ни послужи Йосиф, най-любимия син на Якова. Той беше един от щастливите хора на земята.
Щастието на Йосифа се дължи на това, че той беше роден по
любов
.
Баща му изля всичката си любов върху него. Той беше син на любимата жена на Якова-Рахил. Щастлив беше Йосиф, но прекара и големи нещастия. Въпреки благоприятните условия, при които се роди, Йосиф не можа да избегне съдбата си. Любимец на бащата, той беше трън в очите на своите братя.
към текста >>
Баща му изля всичката си
любов
върху него.
Този човек не се е ръководил от разумното начало в живота. Следователно, който се ръководи от разумното начало, той лесно разрешава противоречията си, лесно уравновесява външните и вътрешни сили в своя живот. Като пример в живота може да ни послужи Йосиф, най-любимия син на Якова. Той беше един от щастливите хора на земята. Щастието на Йосифа се дължи на това, че той беше роден по любов.
Баща му изля всичката си
любов
върху него.
Той беше син на любимата жена на Якова-Рахил. Щастлив беше Йосиф, но прекара и големи нещастия. Въпреки благоприятните условия, при които се роди, Йосиф не можа да избегне съдбата си. Любимец на бащата, той беше трън в очите на своите братя. Те мислеха, че баща им иска да направи Йосифа господар над всички и намериха, че в това има голям произвол.
към текста >>
Отиде Йосиф при братята си, но като го видяха отдалеч още, наговориха се да го убият, да го хвърлят в един от рововете и да кажат на баща си, че лош звяр го изял.
Те не виждаха пръста на съдбата, която покровителстваше Йосифа. Йосиф беше умен, даровит човек, тълкуваше сънища, разбираше законите на налягането и напрежението е се справяше с тях. Братята му не го разбираха. Един ден братята на Йосифа пасяха стадото на баща си в Сихем. Яков извика Йосифа и му каза: иди да видиш, добре ли са братята ти и стадото и донеси ми известие.
Отиде Йосиф при братята си, но като го видяха отдалеч още, наговориха се да го убият, да го хвърлят в един от рововете и да кажат на баща си, че лош звяр го изял.
По туй време минаваха търговци, които караха стока в Египет. Един от братята каза: да не проливаме кръв. Каква полза ще имаме, ако убием брата си и скрием кръвта му? По-добре да бъде, да го продадем на търговците. И продадоха Йосифа за 20 сребърника, след което търговците го заведоха в Египет.
към текста >>
Проводил да повикат всички египетски влъхви и мъдреци и им разправил съновидението си, но нямало човек, който да го изтълкува.
След този сън фараонът видял втори. Седем класове, пълни и добри, излизали от един стрък. След тях излезли други седем класа, сухи, тънки, прегоряли от източния вятър. Тънките и слаби класове погълнали седемте добри класове. Събудил се фараонът и духът му бил смутен.
Проводил да повикат всички египетски влъхви и мъдреци и им разправил съновидението си, но нямало човек, който да го изтълкува.
Тогава началникът на виночерпците казал на фараона: греха си спомням днес. Аз и началникът на хлебарите, когато бяхме в тъмница, видяхме сън в една и съща нощ. Там беше един млад евреин. Ние му разказахме сънищата си. И както той ги изтълкува, така и стана.
към текста >>
Тази дрешка събуди у братята му ревност и омраза
към
него и стана причина да го продадат на търговците.
Като дойдат седемте гладни години, ще има храна за целия Египет. След това Йосиф бил поставен управител на Египет. За да дойде до това положение, управител на Египет, Йосиф мина три пъти през процеса на налягането: омразата на братята му и продаването му като роб в Египет, изкушението от господарката му и прекарването му две години в затвора. В изпитанията, през които Йосиф мина, има едно интересно съвпадение, участието на неговата дреха. Бащата на Йосиф направи пъстра дрешка на любимия си син.
Тази дрешка събуди у братята му ревност и омраза
към
него и стана причина да го продадат на търговците.
Когато жената на господаря му го изкушаваше, той избяга вън, но остави дрехата си в нейните ръце. Тази дреха послужи като доказателство за неговата виновност. Обвинен пред господаря си, той лежа две години в затвора. И най-после, когато излезе от затвора и се яви пред фараона, облякоха го в нова, чиста дреха, след което го назначиха управител на Египет. Съвременните хора се намират при същите изпитания, през които Йосиф мина.
към текста >>
Обвинен пред господаря си, той лежа две години в затвора.
В изпитанията, през които Йосиф мина, има едно интересно съвпадение, участието на неговата дреха. Бащата на Йосиф направи пъстра дрешка на любимия си син. Тази дрешка събуди у братята му ревност и омраза към него и стана причина да го продадат на търговците. Когато жената на господаря му го изкушаваше, той избяга вън, но остави дрехата си в нейните ръце. Тази дреха послужи като доказателство за неговата виновност.
Обвинен пред господаря си, той лежа две години в затвора.
И най-после, когато излезе от затвора и се яви пред фараона, облякоха го в нова, чиста дреха, след което го назначиха управител на Египет. Съвременните хора се намират при същите изпитания, през които Йосиф мина. Ако и те като Йосифа, не могат да се справят със силите на налягането и напрежението, с условията и възможностите, и не могат да заемат първото място в Египет, къде остават тяхното знание, вяра и любов? Днес всички хора се изкушават от жената. Всички искат да бъдат богати, да си хапнат и пийнат, да си поживеят.
към текста >>
Ако и те като Йосифа, не могат да се справят със силите на налягането и напрежението, с условията и възможностите, и не могат да заемат първото място в Египет, къде остават тяхното знание, вяра и
любов
?
Когато жената на господаря му го изкушаваше, той избяга вън, но остави дрехата си в нейните ръце. Тази дреха послужи като доказателство за неговата виновност. Обвинен пред господаря си, той лежа две години в затвора. И най-после, когато излезе от затвора и се яви пред фараона, облякоха го в нова, чиста дреха, след което го назначиха управител на Египет. Съвременните хора се намират при същите изпитания, през които Йосиф мина.
Ако и те като Йосифа, не могат да се справят със силите на налягането и напрежението, с условията и възможностите, и не могат да заемат първото място в Египет, къде остават тяхното знание, вяра и
любов
?
Днес всички хора се изкушават от жената. Всички искат да бъдат богати, да си хапнат и пийнат, да си поживеят. За предпочитане е човек да остави дрехата си в ръцете на жената, да избяга гол и след това да го турят в затвора, отколкото да се подаде на желанието на една жена. В затвора той ще се прочуе като гадател, и оттук Бог ще го извади и ще го въздигне в живота. В случая под думата “жена” разбирам всички лъжливи условия и възможности, от които човек се заблуждава и мисли, че може чрез тях да постигне високо положение.
към текста >>
Всички искат да бъдат
богати
, да си хапнат и пийнат, да си поживеят.
Обвинен пред господаря си, той лежа две години в затвора. И най-после, когато излезе от затвора и се яви пред фараона, облякоха го в нова, чиста дреха, след което го назначиха управител на Египет. Съвременните хора се намират при същите изпитания, през които Йосиф мина. Ако и те като Йосифа, не могат да се справят със силите на налягането и напрежението, с условията и възможностите, и не могат да заемат първото място в Египет, къде остават тяхното знание, вяра и любов? Днес всички хора се изкушават от жената.
Всички искат да бъдат
богати
, да си хапнат и пийнат, да си поживеят.
За предпочитане е човек да остави дрехата си в ръцете на жената, да избяга гол и след това да го турят в затвора, отколкото да се подаде на желанието на една жена. В затвора той ще се прочуе като гадател, и оттук Бог ще го извади и ще го въздигне в живота. В случая под думата “жена” разбирам всички лъжливи условия и възможности, от които човек се заблуждава и мисли, че може чрез тях да постигне високо положение. Условията и възможностите допринасят нещо на човека, но не могат да го направят щастлив. Само божественото е в състояние да направи човека щастлив.
към текста >>
Следователно, никой не може да уравновеси силите на налягането и напрежението; никой не може да се справи с условията и възможностите, ако не приложи закона на
любовта
като висш израз на разумността в човека.
В затвора той ще се прочуе като гадател, и оттук Бог ще го извади и ще го въздигне в живота. В случая под думата “жена” разбирам всички лъжливи условия и възможности, от които човек се заблуждава и мисли, че може чрез тях да постигне високо положение. Условията и възможностите допринасят нещо на човека, но не могат да го направят щастлив. Само божественото е в състояние да направи човека щастлив. Който може да използва условията и възможностите от гледището на божествените закони, той може да постигне всичко, което душата му желае.
Следователно, никой не може да уравновеси силите на налягането и напрежението; никой не може да се справи с условията и възможностите, ако не приложи закона на
любовта
като висш израз на разумността в човека.
Любовта е изходна точка на разумния живот. Същевременно любовта дава свобода на човека. Който люби, той е свободен. Слушали сте да се говори в живота за сляпа събота, с която сравняват любовта на младите. В сляпата събота няма никаква любов.
към текста >>
Любовта
е изходна точка на разумния живот.
В случая под думата “жена” разбирам всички лъжливи условия и възможности, от които човек се заблуждава и мисли, че може чрез тях да постигне високо положение. Условията и възможностите допринасят нещо на човека, но не могат да го направят щастлив. Само божественото е в състояние да направи човека щастлив. Който може да използва условията и възможностите от гледището на божествените закони, той може да постигне всичко, което душата му желае. Следователно, никой не може да уравновеси силите на налягането и напрежението; никой не може да се справи с условията и възможностите, ако не приложи закона на любовта като висш израз на разумността в човека.
Любовта
е изходна точка на разумния живот.
Същевременно любовта дава свобода на човека. Който люби, той е свободен. Слушали сте да се говори в живота за сляпа събота, с която сравняват любовта на младите. В сляпата събота няма никаква любов. Сляпата събота подразбира безлюбието в света.
към текста >>
Същевременно
любовта
дава свобода на човека.
Условията и възможностите допринасят нещо на човека, но не могат да го направят щастлив. Само божественото е в състояние да направи човека щастлив. Който може да използва условията и възможностите от гледището на божествените закони, той може да постигне всичко, което душата му желае. Следователно, никой не може да уравновеси силите на налягането и напрежението; никой не може да се справи с условията и възможностите, ако не приложи закона на любовта като висш израз на разумността в човека. Любовта е изходна точка на разумния живот.
Същевременно
любовта
дава свобода на човека.
Който люби, той е свободен. Слушали сте да се говори в живота за сляпа събота, с която сравняват любовта на младите. В сляпата събота няма никаква любов. Сляпата събота подразбира безлюбието в света. Любов, която се явява и изчезва, не е истинска.
към текста >>
Слушали сте да се говори в живота за сляпа събота, с която сравняват
любовта
на младите.
Който може да използва условията и възможностите от гледището на божествените закони, той може да постигне всичко, което душата му желае. Следователно, никой не може да уравновеси силите на налягането и напрежението; никой не може да се справи с условията и възможностите, ако не приложи закона на любовта като висш израз на разумността в човека. Любовта е изходна точка на разумния живот. Същевременно любовта дава свобода на човека. Който люби, той е свободен.
Слушали сте да се говори в живота за сляпа събота, с която сравняват
любовта
на младите.
В сляпата събота няма никаква любов. Сляпата събота подразбира безлюбието в света. Любов, която се явява и изчезва, не е истинска. Казано е, че любовта отпада. Отпада това, което не е съществено.
към текста >>
В сляпата събота няма никаква
любов
.
Следователно, никой не може да уравновеси силите на налягането и напрежението; никой не може да се справи с условията и възможностите, ако не приложи закона на любовта като висш израз на разумността в човека. Любовта е изходна точка на разумния живот. Същевременно любовта дава свобода на човека. Който люби, той е свободен. Слушали сте да се говори в живота за сляпа събота, с която сравняват любовта на младите.
В сляпата събота няма никаква
любов
.
Сляпата събота подразбира безлюбието в света. Любов, която се явява и изчезва, не е истинска. Казано е, че любовта отпада. Отпада това, което не е съществено. Някъде в Писанието е казано: “понеже не си устоял на първата си любов.” Преводът на този стих не е точен.
към текста >>
Любов
, която се явява и изчезва, не е истинска.
Същевременно любовта дава свобода на човека. Който люби, той е свободен. Слушали сте да се говори в живота за сляпа събота, с която сравняват любовта на младите. В сляпата събота няма никаква любов. Сляпата събота подразбира безлюбието в света.
Любов
, която се явява и изчезва, не е истинска.
Казано е, че любовта отпада. Отпада това, което не е съществено. Някъде в Писанието е казано: “понеже не си устоял на първата си любов.” Преводът на този стих не е точен. Любовта не може да се дели на първа и втора. Една е любовта и то неизменна.
към текста >>
Казано е, че
любовта
отпада.
Който люби, той е свободен. Слушали сте да се говори в живота за сляпа събота, с която сравняват любовта на младите. В сляпата събота няма никаква любов. Сляпата събота подразбира безлюбието в света. Любов, която се явява и изчезва, не е истинска.
Казано е, че
любовта
отпада.
Отпада това, което не е съществено. Някъде в Писанието е казано: “понеже не си устоял на първата си любов.” Преводът на този стих не е точен. Любовта не може да се дели на първа и втора. Една е любовта и то неизменна. Думата „устояване” в този стих означава „разбиране”.
към текста >>
Някъде в Писанието е казано: “понеже не си устоял на първата си
любов
.” Преводът на този стих не е точен.
В сляпата събота няма никаква любов. Сляпата събота подразбира безлюбието в света. Любов, която се явява и изчезва, не е истинска. Казано е, че любовта отпада. Отпада това, което не е съществено.
Някъде в Писанието е казано: “понеже не си устоял на първата си
любов
.” Преводът на този стих не е точен.
Любовта не може да се дели на първа и втора. Една е любовта и то неизменна. Думата „устояване” в този стих означава „разбиране”. Значи, стихът казва: понеже не си разбрал любовта. В своите послания към коринтяните апостол Павел казва: любовта никога не отпада.
към текста >>
Любовта
не може да се дели на първа и втора.
Сляпата събота подразбира безлюбието в света. Любов, която се явява и изчезва, не е истинска. Казано е, че любовта отпада. Отпада това, което не е съществено. Някъде в Писанието е казано: “понеже не си устоял на първата си любов.” Преводът на този стих не е точен.
Любовта
не може да се дели на първа и втора.
Една е любовта и то неизменна. Думата „устояване” в този стих означава „разбиране”. Значи, стихът казва: понеже не си разбрал любовта. В своите послания към коринтяните апостол Павел казва: любовта никога не отпада. Това е верното положение.
към текста >>
Една е
любовта
и то неизменна.
Любов, която се явява и изчезва, не е истинска. Казано е, че любовта отпада. Отпада това, което не е съществено. Някъде в Писанието е казано: “понеже не си устоял на първата си любов.” Преводът на този стих не е точен. Любовта не може да се дели на първа и втора.
Една е
любовта
и то неизменна.
Думата „устояване” в този стих означава „разбиране”. Значи, стихът казва: понеже не си разбрал любовта. В своите послания към коринтяните апостол Павел казва: любовта никога не отпада. Това е верното положение. Божията любов никога не отпада.
към текста >>
Значи, стихът казва: понеже не си разбрал
любовта
.
Отпада това, което не е съществено. Някъде в Писанието е казано: “понеже не си устоял на първата си любов.” Преводът на този стих не е точен. Любовта не може да се дели на първа и втора. Една е любовта и то неизменна. Думата „устояване” в този стих означава „разбиране”.
Значи, стихът казва: понеже не си разбрал
любовта
.
В своите послания към коринтяните апостол Павел казва: любовта никога не отпада. Това е верното положение. Божията любов никога не отпада. Любовта всякога издържа, но човек не издържа на любовта. Когато любовта посети човека, той се разширява и е готов да служи на себе си, на дома си, на обществото, на отечеството, на цялото човечество, на Разумното начало в света, т.е.
към текста >>
В своите послания
към
коринтяните апостол Павел казва:
любовта
никога не отпада.
Някъде в Писанието е казано: “понеже не си устоял на първата си любов.” Преводът на този стих не е точен. Любовта не може да се дели на първа и втора. Една е любовта и то неизменна. Думата „устояване” в този стих означава „разбиране”. Значи, стихът казва: понеже не си разбрал любовта.
В своите послания
към
коринтяните апостол Павел казва:
любовта
никога не отпада.
Това е верното положение. Божията любов никога не отпада. Любовта всякога издържа, но човек не издържа на любовта. Когато любовта посети човека, той се разширява и е готов да служи на себе си, на дома си, на обществото, на отечеството, на цялото човечество, на Разумното начало в света, т.е. на Бога.
към текста >>
Божията
любов
никога не отпада.
Една е любовта и то неизменна. Думата „устояване” в този стих означава „разбиране”. Значи, стихът казва: понеже не си разбрал любовта. В своите послания към коринтяните апостол Павел казва: любовта никога не отпада. Това е верното положение.
Божията
любов
никога не отпада.
Любовта всякога издържа, но човек не издържа на любовта. Когато любовта посети човека, той се разширява и е готов да служи на себе си, на дома си, на обществото, на отечеството, на цялото човечество, на Разумното начало в света, т.е. на Бога. Ако човек не служи на Великата Разумност в живота, на кого другиго ще служи? Служенето на Разумното начало включва служенето на всички.
към текста >>
Любовта
всякога издържа, но човек не издържа на
любовта
.
Думата „устояване” в този стих означава „разбиране”. Значи, стихът казва: понеже не си разбрал любовта. В своите послания към коринтяните апостол Павел казва: любовта никога не отпада. Това е верното положение. Божията любов никога не отпада.
Любовта
всякога издържа, но човек не издържа на
любовта
.
Когато любовта посети човека, той се разширява и е готов да служи на себе си, на дома си, на обществото, на отечеството, на цялото човечество, на Разумното начало в света, т.е. на Бога. Ако човек не служи на Великата Разумност в живота, на кого другиго ще служи? Служенето на Разумното начало включва служенето на всички. Докато служи на себе си, човек живее в колиба.
към текста >>
Когато
любовта
посети човека, той се разширява и е готов да служи на
себе
си, на дома си, на обществото, на отечеството, на цялото човечество, на Разумното начало в света, т.е.
Значи, стихът казва: понеже не си разбрал любовта. В своите послания към коринтяните апостол Павел казва: любовта никога не отпада. Това е верното положение. Божията любов никога не отпада. Любовта всякога издържа, но човек не издържа на любовта.
Когато
любовта
посети човека, той се разширява и е готов да служи на
себе
си, на дома си, на обществото, на отечеството, на цялото човечество, на Разумното начало в света, т.е.
на Бога. Ако човек не служи на Великата Разумност в живота, на кого другиго ще служи? Служенето на Разумното начало включва служенето на всички. Докато служи на себе си, човек живее в колиба. Щом служи на себе си и на ближния си, той живее в палат.
към текста >>
на
Бога
.
В своите послания към коринтяните апостол Павел казва: любовта никога не отпада. Това е верното положение. Божията любов никога не отпада. Любовта всякога издържа, но човек не издържа на любовта. Когато любовта посети човека, той се разширява и е готов да служи на себе си, на дома си, на обществото, на отечеството, на цялото човечество, на Разумното начало в света, т.е.
на
Бога
.
Ако човек не служи на Великата Разумност в живота, на кого другиго ще служи? Служенето на Разумното начало включва служенето на всички. Докато служи на себе си, човек живее в колиба. Щом служи на себе си и на ближния си, той живее в палат. Служи ли на себе си, на ближния си и на Бога, той живее в рая, във Великия свят.
към текста >>
Докато служи на
себе
си, човек живее в колиба.
Любовта всякога издържа, но човек не издържа на любовта. Когато любовта посети човека, той се разширява и е готов да служи на себе си, на дома си, на обществото, на отечеството, на цялото човечество, на Разумното начало в света, т.е. на Бога. Ако човек не служи на Великата Разумност в живота, на кого другиго ще служи? Служенето на Разумното начало включва служенето на всички.
Докато служи на
себе
си, човек живее в колиба.
Щом служи на себе си и на ближния си, той живее в палат. Служи ли на себе си, на ближния си и на Бога, той живее в рая, във Великия свят. Къде искаш да живееш: в колиба, в палат или в рая? Това зависи от самия човек. Всеки сам определя мястото си в живеене.
към текста >>
Щом служи на
себе
си и на
ближния
си, той живее в палат.
Когато любовта посети човека, той се разширява и е готов да служи на себе си, на дома си, на обществото, на отечеството, на цялото човечество, на Разумното начало в света, т.е. на Бога. Ако човек не служи на Великата Разумност в живота, на кого другиго ще служи? Служенето на Разумното начало включва служенето на всички. Докато служи на себе си, човек живее в колиба.
Щом служи на
себе
си и на
ближния
си, той живее в палат.
Служи ли на себе си, на ближния си и на Бога, той живее в рая, във Великия свят. Къде искаш да живееш: в колиба, в палат или в рая? Това зависи от самия човек. Всеки сам определя мястото си в живеене. Навсякъде е добре, но в рая е за предпочитане.
към текста >>
Служи ли на
себе
си, на
ближния
си и на
Бога
, той живее в рая, във Великия свят.
на Бога. Ако човек не служи на Великата Разумност в живота, на кого другиго ще служи? Служенето на Разумното начало включва служенето на всички. Докато служи на себе си, човек живее в колиба. Щом служи на себе си и на ближния си, той живее в палат.
Служи ли на
себе
си, на
ближния
си и на
Бога
, той живее в рая, във Великия свят.
Къде искаш да живееш: в колиба, в палат или в рая? Това зависи от самия човек. Всеки сам определя мястото си в живеене. Навсякъде е добре, но в рая е за предпочитане. Какъв ученик искаш да бъдеш: ученик в отделенията, в гимназията или в университета?
към текста >>
Дойде ли до силите на живота, човек се движи от налягането
към
напрежението и най-после и най-после от налягането и напрежението
към
разумния живот.
Всеки сам определя мястото си в живеене. Навсякъде е добре, но в рая е за предпочитане. Какъв ученик искаш да бъдеш: ученик в отделенията, в гимназията или в университета? Навсякъде е добре, но университетът е за предпочитане. Отделенията са за гимназията, гимназията е за университета, а университетът е за живота.
Дойде ли до силите на живота, човек се движи от налягането
към
напрежението и най-после и най-после от налягането и напрежението
към
разумния живот.
Като се намери между двете течения на сили, между налягане и напрежение, той търси изходен път и го намира в разумния живот. Ето защо, ние казваме, че налягането и напрежението водят човека към разумния живот. Като имате това предвид, не се колебайте, когато се намирате между външни и вътрешни мъчнотии и препятствия. Те са добър признак, че божественото е близо до вас. Казано е: които чуят гласа на сина человечески, ще оживеят.
към текста >>
Ето защо, ние казваме, че налягането и напрежението водят човека
към
разумния живот.
Какъв ученик искаш да бъдеш: ученик в отделенията, в гимназията или в университета? Навсякъде е добре, но университетът е за предпочитане. Отделенията са за гимназията, гимназията е за университета, а университетът е за живота. Дойде ли до силите на живота, човек се движи от налягането към напрежението и най-после и най-после от налягането и напрежението към разумния живот. Като се намери между двете течения на сили, между налягане и напрежение, той търси изходен път и го намира в разумния живот.
Ето защо, ние казваме, че налягането и напрежението водят човека
към
разумния живот.
Като имате това предвид, не се колебайте, когато се намирате между външни и вътрешни мъчнотии и препятствия. Те са добър признак, че божественото е близо до вас. Казано е: които чуят гласа на сина человечески, ще оживеят. Това значи: които чуят гласа на божественото, на любовта ще оживеят. Това подразбира: които чуят гласа на любовта ще станат, ще оживеят и ще възкръснат.
към текста >>
Това значи: които чуят гласа на божественото, на
любовта
ще оживеят.
Като се намери между двете течения на сили, между налягане и напрежение, той търси изходен път и го намира в разумния живот. Ето защо, ние казваме, че налягането и напрежението водят човека към разумния живот. Като имате това предвид, не се колебайте, когато се намирате между външни и вътрешни мъчнотии и препятствия. Те са добър признак, че божественото е близо до вас. Казано е: които чуят гласа на сина человечески, ще оживеят.
Това значи: които чуят гласа на божественото, на
любовта
ще оживеят.
Това подразбира: които чуят гласа на любовта ще станат, ще оживеят и ще възкръснат. Който е станал, той обича себе си, т.е. едного; който е оживял, той обича мнозина, обществото; който е възкръснал, той обича всички. Божественият живот включва ставането, оживяването и възкресението. Той е живот на пълнота, на абсолютна проява на разумността в човека.
към текста >>
Това подразбира: които чуят гласа на
любовта
ще станат, ще оживеят и ще възкръснат.
Ето защо, ние казваме, че налягането и напрежението водят човека към разумния живот. Като имате това предвид, не се колебайте, когато се намирате между външни и вътрешни мъчнотии и препятствия. Те са добър признак, че божественото е близо до вас. Казано е: които чуят гласа на сина человечески, ще оживеят. Това значи: които чуят гласа на божественото, на любовта ще оживеят.
Това подразбира: които чуят гласа на
любовта
ще станат, ще оживеят и ще възкръснат.
Който е станал, той обича себе си, т.е. едного; който е оживял, той обича мнозина, обществото; който е възкръснал, той обича всички. Божественият живот включва ставането, оживяването и възкресението. Той е живот на пълнота, на абсолютна проява на разумността в човека. В налягането и напрежението има поляризиране, добри и лоши условия, добри и лоши възможности.
към текста >>
Който е станал, той обича
себе
си, т.е.
Като имате това предвид, не се колебайте, когато се намирате между външни и вътрешни мъчнотии и препятствия. Те са добър признак, че божественото е близо до вас. Казано е: които чуят гласа на сина человечески, ще оживеят. Това значи: които чуят гласа на божественото, на любовта ще оживеят. Това подразбира: които чуят гласа на любовта ще станат, ще оживеят и ще възкръснат.
Който е станал, той обича
себе
си, т.е.
едного; който е оживял, той обича мнозина, обществото; който е възкръснал, той обича всички. Божественият живот включва ставането, оживяването и възкресението. Той е живот на пълнота, на абсолютна проява на разумността в човека. В налягането и напрежението има поляризиране, добри и лоши условия, добри и лоши възможности. В разумния живот, обаче, никакви противоречия не съществуват, там царува пълна хармония и единство.
към текста >>
Щом уравновеси влиянието на външните условия и на вътрешните възможности в
себе
си, човек вече влиза в областта на божествения свят, който ръководи живота му.
едного; който е оживял, той обича мнозина, обществото; който е възкръснал, той обича всички. Божественият живот включва ставането, оживяването и възкресението. Той е живот на пълнота, на абсолютна проява на разумността в човека. В налягането и напрежението има поляризиране, добри и лоши условия, добри и лоши възможности. В разумния живот, обаче, никакви противоречия не съществуват, там царува пълна хармония и единство.
Щом уравновеси влиянието на външните условия и на вътрешните възможности в
себе
си, човек вече влиза в областта на божествения свят, който ръководи живота му.
Само при това положение животът на човека се осмисля. За да се справят с противоречията, в които са поставени, хората трябва да имат здрава мисъл. А здравата мисъл иде от светлината, която любовта носи в себе си. Под “любов” разбираме онова, което уравновесява човешките мисли, чувства и постъпки. Това, което не може да ги уравновеси, може да минава за любов, но е нещо друго.
към текста >>
А здравата мисъл иде от светлината, която
любовта
носи в
себе
си.
В налягането и напрежението има поляризиране, добри и лоши условия, добри и лоши възможности. В разумния живот, обаче, никакви противоречия не съществуват, там царува пълна хармония и единство. Щом уравновеси влиянието на външните условия и на вътрешните възможности в себе си, човек вече влиза в областта на божествения свят, който ръководи живота му. Само при това положение животът на човека се осмисля. За да се справят с противоречията, в които са поставени, хората трябва да имат здрава мисъл.
А здравата мисъл иде от светлината, която
любовта
носи в
себе
си.
Под “любов” разбираме онова, което уравновесява човешките мисли, чувства и постъпки. Това, което не може да ги уравновеси, може да минава за любов, но е нещо друго. Когато човек не е озарен от лъчите на любовта, тогава мъдростта и истината не идват. Щом няма любов и животът не идва в своята пълнота. Хората искат да живеят, но животът излиза от любовта.
към текста >>
Под “
любов
” разбираме онова, което уравновесява човешките мисли, чувства и постъпки.
В разумния живот, обаче, никакви противоречия не съществуват, там царува пълна хармония и единство. Щом уравновеси влиянието на външните условия и на вътрешните възможности в себе си, човек вече влиза в областта на божествения свят, който ръководи живота му. Само при това положение животът на човека се осмисля. За да се справят с противоречията, в които са поставени, хората трябва да имат здрава мисъл. А здравата мисъл иде от светлината, която любовта носи в себе си.
Под “
любов
” разбираме онова, което уравновесява човешките мисли, чувства и постъпки.
Това, което не може да ги уравновеси, може да минава за любов, но е нещо друго. Когато човек не е озарен от лъчите на любовта, тогава мъдростта и истината не идват. Щом няма любов и животът не идва в своята пълнота. Хората искат да живеят, но животът излиза от любовта. Хората не са свободни днес, понеже не са дошли до слугуването на любовта.
към текста >>
Това, което не може да ги уравновеси, може да минава за
любов
, но е нещо друго.
Щом уравновеси влиянието на външните условия и на вътрешните възможности в себе си, човек вече влиза в областта на божествения свят, който ръководи живота му. Само при това положение животът на човека се осмисля. За да се справят с противоречията, в които са поставени, хората трябва да имат здрава мисъл. А здравата мисъл иде от светлината, която любовта носи в себе си. Под “любов” разбираме онова, което уравновесява човешките мисли, чувства и постъпки.
Това, което не може да ги уравновеси, може да минава за
любов
, но е нещо друго.
Когато човек не е озарен от лъчите на любовта, тогава мъдростта и истината не идват. Щом няма любов и животът не идва в своята пълнота. Хората искат да живеят, но животът излиза от любовта. Хората не са свободни днес, понеже не са дошли до слугуването на любовта. За да се поправи светът, човек трябва да обича, любовта трябва да го оживи.
към текста >>
Когато човек не е озарен от лъчите на
любовта
, тогава мъдростта и истината не идват.
Само при това положение животът на човека се осмисля. За да се справят с противоречията, в които са поставени, хората трябва да имат здрава мисъл. А здравата мисъл иде от светлината, която любовта носи в себе си. Под “любов” разбираме онова, което уравновесява човешките мисли, чувства и постъпки. Това, което не може да ги уравновеси, може да минава за любов, но е нещо друго.
Когато човек не е озарен от лъчите на
любовта
, тогава мъдростта и истината не идват.
Щом няма любов и животът не идва в своята пълнота. Хората искат да живеят, но животът излиза от любовта. Хората не са свободни днес, понеже не са дошли до слугуването на любовта. За да се поправи светът, човек трябва да обича, любовта трябва да го оживи. Без любовта всичко е мъртвило.
към текста >>
Щом няма
любов
и животът не идва в своята пълнота.
За да се справят с противоречията, в които са поставени, хората трябва да имат здрава мисъл. А здравата мисъл иде от светлината, която любовта носи в себе си. Под “любов” разбираме онова, което уравновесява човешките мисли, чувства и постъпки. Това, което не може да ги уравновеси, може да минава за любов, но е нещо друго. Когато човек не е озарен от лъчите на любовта, тогава мъдростта и истината не идват.
Щом няма
любов
и животът не идва в своята пълнота.
Хората искат да живеят, но животът излиза от любовта. Хората не са свободни днес, понеже не са дошли до слугуването на любовта. За да се поправи светът, човек трябва да обича, любовта трябва да го оживи. Без любовта всичко е мъртвило. Тя задоволява всички нужди, тя носи добрите условия и възможности в себе си.
към текста >>
Хората искат да живеят, но животът излиза от
любовта
.
А здравата мисъл иде от светлината, която любовта носи в себе си. Под “любов” разбираме онова, което уравновесява човешките мисли, чувства и постъпки. Това, което не може да ги уравновеси, може да минава за любов, но е нещо друго. Когато човек не е озарен от лъчите на любовта, тогава мъдростта и истината не идват. Щом няма любов и животът не идва в своята пълнота.
Хората искат да живеят, но животът излиза от
любовта
.
Хората не са свободни днес, понеже не са дошли до слугуването на любовта. За да се поправи светът, човек трябва да обича, любовта трябва да го оживи. Без любовта всичко е мъртвило. Тя задоволява всички нужди, тя носи добрите условия и възможности в себе си. Тя е мощният трансформатор на силите.
към текста >>
Хората не са свободни днес, понеже не са дошли до слугуването на
любовта
.
Под “любов” разбираме онова, което уравновесява човешките мисли, чувства и постъпки. Това, което не може да ги уравновеси, може да минава за любов, но е нещо друго. Когато човек не е озарен от лъчите на любовта, тогава мъдростта и истината не идват. Щом няма любов и животът не идва в своята пълнота. Хората искат да живеят, но животът излиза от любовта.
Хората не са свободни днес, понеже не са дошли до слугуването на
любовта
.
За да се поправи светът, човек трябва да обича, любовта трябва да го оживи. Без любовта всичко е мъртвило. Тя задоволява всички нужди, тя носи добрите условия и възможности в себе си. Тя е мощният трансформатор на силите. При любовта от човека излиза особена светлина.
към текста >>
За да се поправи светът, човек трябва да обича,
любовта
трябва да го оживи.
Това, което не може да ги уравновеси, може да минава за любов, но е нещо друго. Когато човек не е озарен от лъчите на любовта, тогава мъдростта и истината не идват. Щом няма любов и животът не идва в своята пълнота. Хората искат да живеят, но животът излиза от любовта. Хората не са свободни днес, понеже не са дошли до слугуването на любовта.
За да се поправи светът, човек трябва да обича,
любовта
трябва да го оживи.
Без любовта всичко е мъртвило. Тя задоволява всички нужди, тя носи добрите условия и възможности в себе си. Тя е мощният трансформатор на силите. При любовта от човека излиза особена светлина. Когато обича и най-грозният човек става красив като ангел.
към текста >>
Без
любовта
всичко е мъртвило.
Когато човек не е озарен от лъчите на любовта, тогава мъдростта и истината не идват. Щом няма любов и животът не идва в своята пълнота. Хората искат да живеят, но животът излиза от любовта. Хората не са свободни днес, понеже не са дошли до слугуването на любовта. За да се поправи светът, човек трябва да обича, любовта трябва да го оживи.
Без
любовта
всичко е мъртвило.
Тя задоволява всички нужди, тя носи добрите условия и възможности в себе си. Тя е мощният трансформатор на силите. При любовта от човека излиза особена светлина. Когато обича и най-грозният човек става красив като ангел. Светлината на любовта е мека и приятна.
към текста >>
Тя задоволява всички нужди, тя носи добрите условия и възможности в
себе
си.
Щом няма любов и животът не идва в своята пълнота. Хората искат да живеят, но животът излиза от любовта. Хората не са свободни днес, понеже не са дошли до слугуването на любовта. За да се поправи светът, човек трябва да обича, любовта трябва да го оживи. Без любовта всичко е мъртвило.
Тя задоволява всички нужди, тя носи добрите условия и възможности в
себе
си.
Тя е мощният трансформатор на силите. При любовта от човека излиза особена светлина. Когато обича и най-грозният човек става красив като ангел. Светлината на любовта е мека и приятна. Ако човек живее сто години при тази светлина, ще му се струва, че е живял една година.
към текста >>
При
любовта
от човека излиза особена светлина.
Хората не са свободни днес, понеже не са дошли до слугуването на любовта. За да се поправи светът, човек трябва да обича, любовта трябва да го оживи. Без любовта всичко е мъртвило. Тя задоволява всички нужди, тя носи добрите условия и възможности в себе си. Тя е мощният трансформатор на силите.
При
любовта
от човека излиза особена светлина.
Когато обича и най-грозният човек става красив като ангел. Светлината на любовта е мека и приятна. Ако човек живее сто години при тази светлина, ще му се струва, че е живял една година. Виждали ли сте лицето на човек, който изявява любовта? Лицето му свети като слънце.
към текста >>
Светлината на
любовта
е мека и приятна.
Без любовта всичко е мъртвило. Тя задоволява всички нужди, тя носи добрите условия и възможности в себе си. Тя е мощният трансформатор на силите. При любовта от човека излиза особена светлина. Когато обича и най-грозният човек става красив като ангел.
Светлината на
любовта
е мека и приятна.
Ако човек живее сто години при тази светлина, ще му се струва, че е живял една година. Виждали ли сте лицето на човек, който изявява любовта? Лицето му свети като слънце. Когато Мойсей слизал от планината, евреите не могли да издържат на светлината, която излизала от неговото лице. Те не могли да издържат светлината на любовта.
към текста >>
Виждали ли сте лицето на човек, който изявява
любовта
?
Тя е мощният трансформатор на силите. При любовта от човека излиза особена светлина. Когато обича и най-грозният човек става красив като ангел. Светлината на любовта е мека и приятна. Ако човек живее сто години при тази светлина, ще му се струва, че е живял една година.
Виждали ли сте лицето на човек, който изявява
любовта
?
Лицето му свети като слънце. Когато Мойсей слизал от планината, евреите не могли да издържат на светлината, която излизала от неговото лице. Те не могли да издържат светлината на любовта. Това, от което съвременната култура се нуждае е любовта. Дълго време човек трябва да се учи, за да разбере, какво е тя.
към текста >>
Те не могли да издържат светлината на
любовта
.
Светлината на любовта е мека и приятна. Ако човек живее сто години при тази светлина, ще му се струва, че е живял една година. Виждали ли сте лицето на човек, който изявява любовта? Лицето му свети като слънце. Когато Мойсей слизал от планината, евреите не могли да издържат на светлината, която излизала от неговото лице.
Те не могли да издържат светлината на
любовта
.
Това, от което съвременната култура се нуждае е любовта. Дълго време човек трябва да се учи, за да разбере, какво е тя. Любовта, която хората имат е любов на сълзи, страдания и разочарования. Това не е любовта, за която аз говоря. Аз говоря за любовта, която носи живот, радост, безсмъртие.
към текста >>
Това, от което съвременната култура се нуждае е
любовта
.
Ако човек живее сто години при тази светлина, ще му се струва, че е живял една година. Виждали ли сте лицето на човек, който изявява любовта? Лицето му свети като слънце. Когато Мойсей слизал от планината, евреите не могли да издържат на светлината, която излизала от неговото лице. Те не могли да издържат светлината на любовта.
Това, от което съвременната култура се нуждае е
любовта
.
Дълго време човек трябва да се учи, за да разбере, какво е тя. Любовта, която хората имат е любов на сълзи, страдания и разочарования. Това не е любовта, за която аз говоря. Аз говоря за любовта, която носи живот, радост, безсмъртие. Хората не са щастливи, понеже не са турили за основа любовта.
към текста >>
Любовта
, която хората имат е
любов
на сълзи, страдания и разочарования.
Лицето му свети като слънце. Когато Мойсей слизал от планината, евреите не могли да издържат на светлината, която излизала от неговото лице. Те не могли да издържат светлината на любовта. Това, от което съвременната култура се нуждае е любовта. Дълго време човек трябва да се учи, за да разбере, какво е тя.
Любовта
, която хората имат е
любов
на сълзи, страдания и разочарования.
Това не е любовта, за която аз говоря. Аз говоря за любовта, която носи живот, радост, безсмъртие. Хората не са щастливи, понеже не са турили за основа любовта. Ако хората обичат, няма да умират. Аз говоря за любовта, която възкресява умрели, която въздига болни, която оживява замръзнали.
към текста >>
Това не е
любовта
, за която аз говоря.
Когато Мойсей слизал от планината, евреите не могли да издържат на светлината, която излизала от неговото лице. Те не могли да издържат светлината на любовта. Това, от което съвременната култура се нуждае е любовта. Дълго време човек трябва да се учи, за да разбере, какво е тя. Любовта, която хората имат е любов на сълзи, страдания и разочарования.
Това не е
любовта
, за която аз говоря.
Аз говоря за любовта, която носи живот, радост, безсмъртие. Хората не са щастливи, понеже не са турили за основа любовта. Ако хората обичат, няма да умират. Аз говоря за любовта, която възкресява умрели, която въздига болни, която оживява замръзнали. Когато човекът на любовта мине края една суха почва, дето нищо не расте, всичко ще израсне.
към текста >>
Аз говоря за
любовта
, която носи живот, радост, безсмъртие.
Те не могли да издържат светлината на любовта. Това, от което съвременната култура се нуждае е любовта. Дълго време човек трябва да се учи, за да разбере, какво е тя. Любовта, която хората имат е любов на сълзи, страдания и разочарования. Това не е любовта, за която аз говоря.
Аз говоря за
любовта
, която носи живот, радост, безсмъртие.
Хората не са щастливи, понеже не са турили за основа любовта. Ако хората обичат, няма да умират. Аз говоря за любовта, която възкресява умрели, която въздига болни, която оживява замръзнали. Когато човекът на любовта мине края една суха почва, дето нищо не расте, всичко ще израсне. Човек, който е обезверен, обезнадежден, смутен от хиляди тревоги, безпокойства, не е ли такава суха почва?
към текста >>
Хората не са щастливи, понеже не са турили за основа
любовта
.
Това, от което съвременната култура се нуждае е любовта. Дълго време човек трябва да се учи, за да разбере, какво е тя. Любовта, която хората имат е любов на сълзи, страдания и разочарования. Това не е любовта, за която аз говоря. Аз говоря за любовта, която носи живот, радост, безсмъртие.
Хората не са щастливи, понеже не са турили за основа
любовта
.
Ако хората обичат, няма да умират. Аз говоря за любовта, която възкресява умрели, която въздига болни, която оживява замръзнали. Когато човекът на любовта мине края една суха почва, дето нищо не расте, всичко ще израсне. Човек, който е обезверен, обезнадежден, смутен от хиляди тревоги, безпокойства, не е ли такава суха почва? Хората още не са щедри.
към текста >>
Аз говоря за
любовта
, която възкресява умрели, която въздига болни, която оживява замръзнали.
Любовта, която хората имат е любов на сълзи, страдания и разочарования. Това не е любовта, за която аз говоря. Аз говоря за любовта, която носи живот, радост, безсмъртие. Хората не са щастливи, понеже не са турили за основа любовта. Ако хората обичат, няма да умират.
Аз говоря за
любовта
, която възкресява умрели, която въздига болни, която оживява замръзнали.
Когато човекът на любовта мине края една суха почва, дето нищо не расте, всичко ще израсне. Човек, който е обезверен, обезнадежден, смутен от хиляди тревоги, безпокойства, не е ли такава суха почва? Хората още не са щедри. Като дойде любовта, тя ще ги научи на щедростта. Щедрост, която не произтича от любовта е егоистична.
към текста >>
Когато човекът на
любовта
мине края една суха почва, дето нищо не расте, всичко ще израсне.
Това не е любовта, за която аз говоря. Аз говоря за любовта, която носи живот, радост, безсмъртие. Хората не са щастливи, понеже не са турили за основа любовта. Ако хората обичат, няма да умират. Аз говоря за любовта, която възкресява умрели, която въздига болни, която оживява замръзнали.
Когато човекът на
любовта
мине края една суха почва, дето нищо не расте, всичко ще израсне.
Човек, който е обезверен, обезнадежден, смутен от хиляди тревоги, безпокойства, не е ли такава суха почва? Хората още не са щедри. Като дойде любовта, тя ще ги научи на щедростта. Щедрост, която не произтича от любовта е егоистична. Любовта дава възможност на нашия ум да вижда великата красота в природата.
към текста >>
Като дойде
любовта
, тя ще ги научи на щедростта.
Ако хората обичат, няма да умират. Аз говоря за любовта, която възкресява умрели, която въздига болни, която оживява замръзнали. Когато човекът на любовта мине края една суха почва, дето нищо не расте, всичко ще израсне. Човек, който е обезверен, обезнадежден, смутен от хиляди тревоги, безпокойства, не е ли такава суха почва? Хората още не са щедри.
Като дойде
любовта
, тя ще ги научи на щедростта.
Щедрост, която не произтича от любовта е егоистична. Любовта дава възможност на нашия ум да вижда великата красота в природата. Ние виждаме само грубата страна на природата, затова имаме изопачено понятие за нея. Природата има една красива страна, в която достатъчно е само да надзърне човек, за да разбере, че тя надминава приказките от хиляда и една нощ. Висшите трептения на любовта пречистват човека.
към текста >>
Щедрост, която не произтича от
любовта
е егоистична.
Аз говоря за любовта, която възкресява умрели, която въздига болни, която оживява замръзнали. Когато човекът на любовта мине края една суха почва, дето нищо не расте, всичко ще израсне. Човек, който е обезверен, обезнадежден, смутен от хиляди тревоги, безпокойства, не е ли такава суха почва? Хората още не са щедри. Като дойде любовта, тя ще ги научи на щедростта.
Щедрост, която не произтича от
любовта
е егоистична.
Любовта дава възможност на нашия ум да вижда великата красота в природата. Ние виждаме само грубата страна на природата, затова имаме изопачено понятие за нея. Природата има една красива страна, в която достатъчно е само да надзърне човек, за да разбере, че тя надминава приказките от хиляда и една нощ. Висшите трептения на любовта пречистват човека. И в бъдеще, който иска да живее дълго време, трябва да люби.
към текста >>
Любовта
дава възможност на нашия ум да вижда великата красота в природата.
Когато човекът на любовта мине края една суха почва, дето нищо не расте, всичко ще израсне. Човек, който е обезверен, обезнадежден, смутен от хиляди тревоги, безпокойства, не е ли такава суха почва? Хората още не са щедри. Като дойде любовта, тя ще ги научи на щедростта. Щедрост, която не произтича от любовта е егоистична.
Любовта
дава възможност на нашия ум да вижда великата красота в природата.
Ние виждаме само грубата страна на природата, затова имаме изопачено понятие за нея. Природата има една красива страна, в която достатъчно е само да надзърне човек, за да разбере, че тя надминава приказките от хиляда и една нощ. Висшите трептения на любовта пречистват човека. И в бъдеще, който иска да живее дълго време, трябва да люби. Тези висши трептения минават през тялото на онзи, който люби и го пречистват и подмладяват.
към текста >>
Висшите трептения на
любовта
пречистват човека.
Като дойде любовта, тя ще ги научи на щедростта. Щедрост, която не произтича от любовта е егоистична. Любовта дава възможност на нашия ум да вижда великата красота в природата. Ние виждаме само грубата страна на природата, затова имаме изопачено понятие за нея. Природата има една красива страна, в която достатъчно е само да надзърне човек, за да разбере, че тя надминава приказките от хиляда и една нощ.
Висшите трептения на
любовта
пречистват човека.
И в бъдеще, който иска да живее дълго време, трябва да люби. Тези висши трептения минават през тялото на онзи, който люби и го пречистват и подмладяват. Само чрез любовта човек се справя с налягането и напрежението и ги уравновесява и хармонизира. Ако иска да се справи със страданията, които придружават живота му, човек трябва да има в себе си вечния огън и вечната светлина, изявление на божественото в него. Под думата Бог, която в днешната епоха е изгубила значението си, ние разбираме Разумното начало, което е създало света, което е дало условия на живота да се прояви, което ръководи цялото човечество, което управлява цялото битие.
към текста >>
Само чрез
любовта
човек се справя с налягането и напрежението и ги уравновесява и хармонизира.
Ние виждаме само грубата страна на природата, затова имаме изопачено понятие за нея. Природата има една красива страна, в която достатъчно е само да надзърне човек, за да разбере, че тя надминава приказките от хиляда и една нощ. Висшите трептения на любовта пречистват човека. И в бъдеще, който иска да живее дълго време, трябва да люби. Тези висши трептения минават през тялото на онзи, който люби и го пречистват и подмладяват.
Само чрез
любовта
човек се справя с налягането и напрежението и ги уравновесява и хармонизира.
Ако иска да се справи със страданията, които придружават живота му, човек трябва да има в себе си вечния огън и вечната светлина, изявление на божественото в него. Под думата Бог, която в днешната епоха е изгубила значението си, ние разбираме Разумното начало, което е създало света, което е дало условия на живота да се прояви, което ръководи цялото човечество, което управлява цялото битие. Тази Велика разумност прониква цялото битие и действа отвън и отвътре. Тя прониква и в човека. Каквото е светлината за физическия свят, такова нещо е Великата разумност за целия Космос, за цялото битие.
към текста >>
Ако иска да се справи със страданията, които придружават живота му, човек трябва да има в
себе
си вечния огън и вечната светлина, изявление на божественото в него.
Природата има една красива страна, в която достатъчно е само да надзърне човек, за да разбере, че тя надминава приказките от хиляда и една нощ. Висшите трептения на любовта пречистват човека. И в бъдеще, който иска да живее дълго време, трябва да люби. Тези висши трептения минават през тялото на онзи, който люби и го пречистват и подмладяват. Само чрез любовта човек се справя с налягането и напрежението и ги уравновесява и хармонизира.
Ако иска да се справи със страданията, които придружават живота му, човек трябва да има в
себе
си вечния огън и вечната светлина, изявление на божественото в него.
Под думата Бог, която в днешната епоха е изгубила значението си, ние разбираме Разумното начало, което е създало света, което е дало условия на живота да се прояви, което ръководи цялото човечество, което управлява цялото битие. Тази Велика разумност прониква цялото битие и действа отвън и отвътре. Тя прониква и в човека. Каквото е светлината за физическия свят, такова нещо е Великата разумност за целия Космос, за цялото битие. И слепият, и онзи на когото очите са отворени, се движат в тази светлина, но слепият не я вижда, а вярва че тя съществува.
към текста >>
Под думата Бог, която в днешната епоха е изгубила значението си, ние разбираме Разумното начало, което е създало света, което е дало условия на живота да се прояви, което ръководи цялото човечество, което управлява цялото битие.
Висшите трептения на любовта пречистват човека. И в бъдеще, който иска да живее дълго време, трябва да люби. Тези висши трептения минават през тялото на онзи, който люби и го пречистват и подмладяват. Само чрез любовта човек се справя с налягането и напрежението и ги уравновесява и хармонизира. Ако иска да се справи със страданията, които придружават живота му, човек трябва да има в себе си вечния огън и вечната светлина, изявление на божественото в него.
Под думата Бог, която в днешната епоха е изгубила значението си, ние разбираме Разумното начало, което е създало света, което е дало условия на живота да се прояви, което ръководи цялото човечество, което управлява цялото битие.
Тази Велика разумност прониква цялото битие и действа отвън и отвътре. Тя прониква и в човека. Каквото е светлината за физическия свят, такова нещо е Великата разумност за целия Космос, за цялото битие. И слепият, и онзи на когото очите са отворени, се движат в тази светлина, но слепият не я вижда, а вярва че тя съществува. Онзи, на когото очите са отворени и вижда, живее съзнателно в нея.
към текста >>
Съвършенството пък е въпрос на далечното бъдеще, вечен идеал,
към
който човешката душа се стреми.
Той трябва да знае, че в тези промени се изявява конечната и безконечната цел на Великата разумност. В тези промени именно се вижда величието и красотата на Цялото. Когато се постигне крайната цел, всички неща в живота се оправдават. Тогава неразбраните неща стават разбрани, а скърбите се превръщат в радост. Крайната цел, това е съвършенството в живота.
Съвършенството пък е въпрос на далечното бъдеще, вечен идеал,
към
който човешката душа се стреми.
Съвършенството е бъдещият живот на човека. Какъв е тогава настоящият. Настоящият живот е пълен със страдания и радости. Какво представлява страданието, налягане или напрежение? Болестите причиняват страдания, а здравето радости.
към текста >>
За пример, ако човек стъпи с бос крак на дребни стъкла от някое счупено шише и набоде крака си, той страда.
Какво представлява страданието, налягане или напрежение? Болестите причиняват страдания, а здравето радости. Когато става въпрос за болести, хората не искат да слушат. Те искат да се освободят от болестите и страданията, но не знаят как. Всяка болест причинява физически и морални страдания.
За пример, ако човек стъпи с бос крак на дребни стъкла от някое счупено шише и набоде крака си, той страда.
Ако не е видял стъклата, на които е стъпил, той няма да знае причината на страданията си. Ако ги е видял, той ще знае защо страда. Понякога човек знае причините на болестите и страданията, на които се натъква, а понякога не знае. Обаче знае или не знае, някога той може сам да си помогне, а някога не може. Разумният човек всякога може да се помогне.
към текста >>
Една благородна мома разправяла, че изгубила благородните условия и възможности в живота си, вследствие на което не се оженила и останала стара мома според разбиранията на сегашните хора.
Като ги продадете, вие ще получите такава сума, с която ще задоволите своите нужди. Щом знаете цената на погрешките, не се възмущавайте от тях, но ги съберете на едно място, стопете ги, създайте нови форми и вложете в тях нов живот. Новият живот изисква нови, чисти и здрави форми. Не мислете за счупените шишета, но ги претопявайте. Не мислете за направените погрешки, но ги изправяйте.
Една благородна мома разправяла, че изгубила благородните условия и възможности в живота си, вследствие на което не се оженила и останала стара мома според разбиранията на сегашните хора.
Тя имала 10 души кандидати, но всички изпуснала и днес остава сама в живота. Тя попитала един умен човек за своето положение и той й казал: ако беше се оженила за едного от тях, щеше да го направиш нещастен, но и ти щеше да бъдеш нещастна. Провидението е допуснало това, което стана с тебе. Сега тези момци стоят като идеал в твоя ум и ти се ползваш от техните добродетели. Физически ти не си се свързала с никого от тях, но духовно те са в тебе.
към текста >>
Добре е човек да си спомня за младините си, когато е обичал, но да не съжалява, да не мисли, че е изгубил нещо.
Десетте момци са 10 ангела, които са дошли от невидимия свят да те посетят и се върнали горе. Те ти помагат. Един ден тия кандидати пак ще се върнат при тебе. Ти си щастлива, но гледаш нещата отблизо и затова не разбираш положението, в което се намираш. Дните си минават, но пак ще се върнат.
Добре е човек да си спомня за младините си, когато е обичал, но да не съжалява, да не мисли, че е изгубил нещо.
В това, което той мисли че е изгубил, се крие неговото щастие, както и щастието на неговите ближни. Но той никога не трябва да губи любовта си. Любовта трябва да се разраства в него, да се разширява непреривно и да се приближава до великата всеобемаща любов. Добре е човек да чете и препрочита писмата си, писани в младостта. Отлични писма се пишат тогава, подир женитбата се пишат други писма, със задължения.
към текста >>
Но той никога не трябва да губи
любовта
си.
Един ден тия кандидати пак ще се върнат при тебе. Ти си щастлива, но гледаш нещата отблизо и затова не разбираш положението, в което се намираш. Дните си минават, но пак ще се върнат. Добре е човек да си спомня за младините си, когато е обичал, но да не съжалява, да не мисли, че е изгубил нещо. В това, което той мисли че е изгубил, се крие неговото щастие, както и щастието на неговите ближни.
Но той никога не трябва да губи
любовта
си.
Любовта трябва да се разраства в него, да се разширява непреривно и да се приближава до великата всеобемаща любов. Добре е човек да чете и препрочита писмата си, писани в младостта. Отлични писма се пишат тогава, подир женитбата се пишат други писма, със задължения. Първите писма са пълни с радост и надежда. Те са светли, проникнати от лъчите на любовта.
към текста >>
Любовта
трябва да се разраства в него, да се разширява непреривно и да се приближава до великата всеобемаща
любов
.
Ти си щастлива, но гледаш нещата отблизо и затова не разбираш положението, в което се намираш. Дните си минават, но пак ще се върнат. Добре е човек да си спомня за младините си, когато е обичал, но да не съжалява, да не мисли, че е изгубил нещо. В това, което той мисли че е изгубил, се крие неговото щастие, както и щастието на неговите ближни. Но той никога не трябва да губи любовта си.
Любовта
трябва да се разраства в него, да се разширява непреривно и да се приближава до великата всеобемаща
любов
.
Добре е човек да чете и препрочита писмата си, писани в младостта. Отлични писма се пишат тогава, подир женитбата се пишат други писма, със задължения. Първите писма са пълни с радост и надежда. Те са светли, проникнати от лъчите на любовта. После писмата се пишат с червено, а най после с черно.
към текста >>
Добре е човек да чете и препрочита писмата си, писани в младостта.
Дните си минават, но пак ще се върнат. Добре е човек да си спомня за младините си, когато е обичал, но да не съжалява, да не мисли, че е изгубил нещо. В това, което той мисли че е изгубил, се крие неговото щастие, както и щастието на неговите ближни. Но той никога не трябва да губи любовта си. Любовта трябва да се разраства в него, да се разширява непреривно и да се приближава до великата всеобемаща любов.
Добре е човек да чете и препрочита писмата си, писани в младостта.
Отлични писма се пишат тогава, подир женитбата се пишат други писма, със задължения. Първите писма са пълни с радост и надежда. Те са светли, проникнати от лъчите на любовта. После писмата се пишат с червено, а най после с черно. Сегашните хора пишат писмата си с черно мастило, а бъдещите хора ще ги пишат със собствената си кръв.
към текста >>
Те са светли, проникнати от лъчите на
любовта
.
Но той никога не трябва да губи любовта си. Любовта трябва да се разраства в него, да се разширява непреривно и да се приближава до великата всеобемаща любов. Добре е човек да чете и препрочита писмата си, писани в младостта. Отлични писма се пишат тогава, подир женитбата се пишат други писма, със задължения. Първите писма са пълни с радост и надежда.
Те са светли, проникнати от лъчите на
любовта
.
После писмата се пишат с червено, а най после с черно. Сегашните хора пишат писмата си с черно мастило, а бъдещите хора ще ги пишат със собствената си кръв. Две, три думи ще напишат, но с мастило от своята кръв. Как пише човек писмата си? С черно, с червено мастило или с мастилото на любовта.
към текста >>
С черно, с червено мастило или с мастилото на
любовта
.
Те са светли, проникнати от лъчите на любовта. После писмата се пишат с червено, а най после с черно. Сегашните хора пишат писмата си с черно мастило, а бъдещите хора ще ги пишат със собствената си кръв. Две, три думи ще напишат, но с мастило от своята кръв. Как пише човек писмата си?
С черно, с червено мастило или с мастилото на
любовта
.
Това са символи, на които трябва да се разбира вътрешния смисъл. Изучавайте живота с всички негови прояви. Животът е наука. Че някой се влюбил или разочаровал, изгубил нещо или спечелил, това е цяла наука. Докато огънят в човека гори, той трябва да се радва и да благодари.
към текста >>
Като се запознае с тия светове, той ще разбере двете велики заповеди: да възлюбиш
Бога
и да възлюбиш
ближния
си.
За предпочитане е живот в страдания, отколкото заледяване, в което няма страдание. Външното налягане причинява заледяване, а вътрешното напрежение е свързано с топлината. Каквото и да прави човек, трябва да мине през налягането т.е. външните условия и през напрежението т.е вътрешните възможности. Така той ще изучи и трите свята: физическия, духовния и божествения.
Като се запознае с тия светове, той ще разбере двете велики заповеди: да възлюбиш
Бога
и да възлюбиш
ближния
си.
Казано е, че животът е изкуство и музиката е изкуство. Следователно, между музиката и пътя на човешката душа в живота има известна аналогия. В този смисъл напрежението в живота отговаря на тона ДО, движението на тона РЕ, постижението на тона МИ, придобиването на тона ФА, цъфтенето на тона СОЛ, развитието на тона ЛА, добруването на тона СИ. Това са фази на живота, през които минава човешката душа в своя възходящ път. Понеже се спряхме върху музиката в живота ще вземем следната песен:
към текста >>
Щом се справи с противодействащите сили в
себе
си, човек проявява вече своите творчески сили и се предава на съзнателна и разумна работа.
Грей мощно Слънце, да учим ний добре! Тази песен е създадена по три закона: налягане, напрежение и разумност. Преди да изгрее Слънцето в човешкото съзнание, човек трябва да живее между налягането и напрежението и не може да ги уравновеси и хармонизира. Изгрее ли Слънцето в неговото съзнание т.е. Разумното в света, той лесно се справя с налягането и напрежението.
Щом се справи с противодействащите сили в
себе
си, човек проявява вече своите творчески сили и се предава на съзнателна и разумна работа.
За да постигне това, човек трябва да учи, да придобие божественото знание. В работата върху себе си младият да не остарява, старият да се подмладява, глупавият да поумнява, а разумният непрестанно да работи, да служи на Цялото и на неговите части. Гореизложените закони се прилагат към индивида, семейството, обществото, народа и цялото човечество. Те работят навсякъде, в живота и в природата. В днешната епоха на индивидуализъм отделните индивиди и народи са премного откъснати един от друг.
към текста >>
В работата върху
себе
си младият да не остарява, старият да се подмладява, глупавият да поумнява, а разумният непрестанно да работи, да служи на Цялото и на неговите части.
Преди да изгрее Слънцето в човешкото съзнание, човек трябва да живее между налягането и напрежението и не може да ги уравновеси и хармонизира. Изгрее ли Слънцето в неговото съзнание т.е. Разумното в света, той лесно се справя с налягането и напрежението. Щом се справи с противодействащите сили в себе си, човек проявява вече своите творчески сили и се предава на съзнателна и разумна работа. За да постигне това, човек трябва да учи, да придобие божественото знание.
В работата върху
себе
си младият да не остарява, старият да се подмладява, глупавият да поумнява, а разумният непрестанно да работи, да служи на Цялото и на неговите части.
Гореизложените закони се прилагат към индивида, семейството, обществото, народа и цялото човечество. Те работят навсякъде, в живота и в природата. В днешната епоха на индивидуализъм отделните индивиди и народи са премного откъснати един от друг. Всеки от тях живее за себе си, преследва свои лични цели и интереси. Днес, както отделните индивиди, тъй и обществата и народите се намират под голямо налягане и напрежение, в трудни условия и възможности, не могат да се справят с тях и да ги уравновесят.
към текста >>
Гореизложените закони се прилагат
към
индивида, семейството, обществото, народа и цялото човечество.
Изгрее ли Слънцето в неговото съзнание т.е. Разумното в света, той лесно се справя с налягането и напрежението. Щом се справи с противодействащите сили в себе си, човек проявява вече своите творчески сили и се предава на съзнателна и разумна работа. За да постигне това, човек трябва да учи, да придобие божественото знание. В работата върху себе си младият да не остарява, старият да се подмладява, глупавият да поумнява, а разумният непрестанно да работи, да служи на Цялото и на неговите части.
Гореизложените закони се прилагат
към
индивида, семейството, обществото, народа и цялото човечество.
Те работят навсякъде, в живота и в природата. В днешната епоха на индивидуализъм отделните индивиди и народи са премного откъснати един от друг. Всеки от тях живее за себе си, преследва свои лични цели и интереси. Днес, както отделните индивиди, тъй и обществата и народите се намират под голямо налягане и напрежение, в трудни условия и възможности, не могат да се справят с тях и да ги уравновесят. Ето защо те изпадат в големи противоречия и безизходност.
към текста >>
Всеки от тях живее за
себе
си, преследва свои лични цели и интереси.
За да постигне това, човек трябва да учи, да придобие божественото знание. В работата върху себе си младият да не остарява, старият да се подмладява, глупавият да поумнява, а разумният непрестанно да работи, да служи на Цялото и на неговите части. Гореизложените закони се прилагат към индивида, семейството, обществото, народа и цялото човечество. Те работят навсякъде, в живота и в природата. В днешната епоха на индивидуализъм отделните индивиди и народи са премного откъснати един от друг.
Всеки от тях живее за
себе
си, преследва свои лични цели и интереси.
Днес, както отделните индивиди, тъй и обществата и народите се намират под голямо налягане и напрежение, в трудни условия и възможности, не могат да се справят с тях и да ги уравновесят. Ето защо те изпадат в големи противоречия и безизходност. Това показва, че трябва да се влее нова жива струя, както в индивидуалния, тъй и в обществения и международния живот. И тази струя се е вляла вече в живота. Тя носи правилни отношения на частите към цялото.
към текста >>
Тя носи правилни отношения на частите
към
цялото.
Всеки от тях живее за себе си, преследва свои лични цели и интереси. Днес, както отделните индивиди, тъй и обществата и народите се намират под голямо налягане и напрежение, в трудни условия и възможности, не могат да се справят с тях и да ги уравновесят. Ето защо те изпадат в големи противоречия и безизходност. Това показва, че трябва да се влее нова жива струя, както в индивидуалния, тъй и в обществения и международния живот. И тази струя се е вляла вече в живота.
Тя носи правилни отношения на частите
към
цялото.
Нима клетките и органите на човешкия организъм биха могли правилно да функционират, ако се изолират и индивидуализират, ако се откъснат от целия организъм? Също така и отделните индивиди, общества и народи трябва да се съзнаят като части на едно велико цяло, като части на човешкия организъм, за да внесат коренна промяна във формите на живота. Всяка част трябва да съзнае, че преуспяването й и благоденствието й се крие в преуспяването и благодейнствието на целия организъм. Това е новото разбиране. Това е Слънцето, което изгрява днес в човешкото съзнание.
към текста >>
И хората ще имат такова отношение един
към
друг, както братът
към
сестрата и сестрата
към
брата.
Това е новата вълна, която е започнала да действа в живота и тя се чувства вече все по-мощно във всички области на живота. Тя ще залее всички общества и народи и ще изгради основите на красивия, разумен и хармоничен живот на Земята. Сега човечеството е в завоя между две култури, между две епохи. Идва една нова епоха, в която всички погрешни идеи, с които хората са живяли досега ще бъдат преобразени. Из днешните форми на живота ще се родят новата Земя и новото Небе.
И хората ще имат такова отношение един
към
друг, както братът
към
сестрата и сестрата
към
брата.
Сестрата може да се пожертва за своя брат при всички условия. И братът може да се пожертва за своята сестра при всички условия. Хората са нежни цветя, посадени в живота и ако те нямат топлина, светлина и влага какво може да стане от тях? Хубостта на цветята зависи от топлината, светлината и влагата. Топлината отговаря на любовта, светлината на правата мисъл, а влагата на силите в живота.
към текста >>
Топлината отговаря на
любовта
, светлината на правата мисъл, а влагата на силите в живота.
И хората ще имат такова отношение един към друг, както братът към сестрата и сестрата към брата. Сестрата може да се пожертва за своя брат при всички условия. И братът може да се пожертва за своята сестра при всички условия. Хората са нежни цветя, посадени в живота и ако те нямат топлина, светлина и влага какво може да стане от тях? Хубостта на цветята зависи от топлината, светлината и влагата.
Топлината отговаря на
любовта
, светлината на правата мисъл, а влагата на силите в живота.
Сегашният свят е обречен на преобразование. Раят е място, където съществата се обичат и живеят един за друг. При новото разбиране на живота, човек вижда, че неговото благо е благо за всички. Новото съзнание, новото разбиране ще внесе коренно преобразование в целия строй на живота. Тогава ще се даде ново направление и на труда.
към текста >>
Подтикът при новите форми на труда ще бъде
любовта
.
Сегашният свят е обречен на преобразование. Раят е място, където съществата се обичат и живеят един за друг. При новото разбиране на живота, човек вижда, че неговото благо е благо за всички. Новото съзнание, новото разбиране ще внесе коренно преобразование в целия строй на живота. Тогава ще се даде ново направление и на труда.
Подтикът при новите форми на труда ще бъде
любовта
.
Бъдещото, което иде е светло. Засега обаче човечеството минава през една тъмна зона. Новата епоха, която иде можем да наречем епоха на възкресението. Възкресението не е нищо друго, освен оживяване на съзнанието на всички хора от божествената любов. В бъдеще всички народи ще се побратимят и ще образуват светещата раса на любовта.
към текста >>
Възкресението не е нищо друго, освен оживяване на съзнанието на всички хора от божествената
любов
.
Тогава ще се даде ново направление и на труда. Подтикът при новите форми на труда ще бъде любовта. Бъдещото, което иде е светло. Засега обаче човечеството минава през една тъмна зона. Новата епоха, която иде можем да наречем епоха на възкресението.
Възкресението не е нищо друго, освен оживяване на съзнанието на всички хора от божествената
любов
.
В бъдеще всички народи ще се побратимят и ще образуват светещата раса на любовта. Тогава свещеният пламък на истинския живот ще се изяви във всичката си красота. Животът ще се изяви не в своите сенки, а в своята същина. Остава едно: всеки да прилага така, както разбира че е най-добре. Това е негово свещено право.
към текста >>
В бъдеще всички народи ще се побратимят и ще образуват светещата раса на
любовта
.
Подтикът при новите форми на труда ще бъде любовта. Бъдещото, което иде е светло. Засега обаче човечеството минава през една тъмна зона. Новата епоха, която иде можем да наречем епоха на възкресението. Възкресението не е нищо друго, освен оживяване на съзнанието на всички хора от божествената любов.
В бъдеще всички народи ще се побратимят и ще образуват светещата раса на
любовта
.
Тогава свещеният пламък на истинския живот ще се изяви във всичката си красота. Животът ще се изяви не в своите сенки, а в своята същина. Остава едно: всеки да прилага така, както разбира че е най-добре. Това е негово свещено право. Днешните страдания са родилните мъки на новия човек.
към текста >>
С тихи стъпки новото престъпва
към
Земята, както утринната зора, която показва идването на новия ден в света.
Тогава свещеният пламък на истинския живот ще се изяви във всичката си красота. Животът ще се изяви не в своите сенки, а в своята същина. Остава едно: всеки да прилага така, както разбира че е най-добре. Това е негово свещено право. Днешните страдания са родилните мъки на новия човек.
С тихи стъпки новото престъпва
към
Земята, както утринната зора, която показва идването на новия ден в света.
Беседа пред Общия окултен клас, държана на 17.01.1940 г. [1] Големият пожар в Чикаго започва в неделя на 8 октомври 1871 г. и продължава до рано сутринта на 10 октомври. Огънят убива стотици и унищожава около 3,3 квадратни мили (9 км2) от града. Въпреки, че пожарът е едно от най-големите американски бедствия на ХІХ-ти век, което изгаря напълно голяма част от централния бизнес район, Чикаго успява да се възстанови и продължава своя просперитет през годините.
към текста >>
По-късно обвиненията
към
семейство О`Лиъри отпадат окончателно.
Огънят убива стотици и унищожава около 3,3 квадратни мили (9 км2) от града. Въпреки, че пожарът е едно от най-големите американски бедствия на ХІХ-ти век, което изгаря напълно голяма част от централния бизнес район, Чикаго успява да се възстанови и продължава своя просперитет през годините. Най-разпространената версия за произхода на пожара е, че той е възникнал в плевнята на ирландското семейство Патрик и Катрин О`Лиъри, докато те доят кравата си. Кравата рита газовия фенер и поради силния вятър, много бързо всичко наоколо пламва. Истината обаче е, че тази версия не е потвърдена в официалният доклад, а по-скоро е медийна сензация.
По-късно обвиненията
към
семейство О`Лиъри отпадат окончателно.
към текста >>
72.
Любов
 
- Георги Радев (1900–1940)
Любов
Любов
Любовта е свят, в който живее Божественият Дух. Най-великият свят, който познават мъдреците от всички времена и за който Христос говори, е светът на Любовта. И когато казваме, че Бог е Любов, подразбираме същината, от която всичко произлиза. От извора на Любовта са произлезли и ще произлизат всички светове през всичките вечности. Всичко в света живее в Любовта и чрез Любовта.
към текста >>
Любовта
е свят, в който живее Божественият Дух.
Любов
Любовта
е свят, в който живее Божественият Дух.
Най-великият свят, който познават мъдреците от всички времена и за който Христос говори, е светът на Любовта. И когато казваме, че Бог е Любов, подразбираме същината, от която всичко произлиза. От извора на Любовта са произлезли и ще произлизат всички светове през всичките вечности. Всичко в света живее в Любовта и чрез Любовта. Всичко, което виждаме – звездни вселени, слънца, планети, е проява на Любовта.
към текста >>
Най-великият свят, който познават мъдреците от всички времена и за който Христос говори, е светът на
Любовта
.
Любов Любовта е свят, в който живее Божественият Дух.
Най-великият свят, който познават мъдреците от всички времена и за който Христос говори, е светът на
Любовта
.
И когато казваме, че Бог е Любов, подразбираме същината, от която всичко произлиза. От извора на Любовта са произлезли и ще произлизат всички светове през всичките вечности. Всичко в света живее в Любовта и чрез Любовта. Всичко, което виждаме – звездни вселени, слънца, планети, е проява на Любовта. Целият Космос в неговата целокупност, целият физически свят е проявена, материализирана Любов.
към текста >>
И когато казваме, че Бог е
Любов
, подразбираме същината, от която всичко произлиза.
Любов Любовта е свят, в който живее Божественият Дух. Най-великият свят, който познават мъдреците от всички времена и за който Христос говори, е светът на Любовта.
И когато казваме, че Бог е
Любов
, подразбираме същината, от която всичко произлиза.
От извора на Любовта са произлезли и ще произлизат всички светове през всичките вечности. Всичко в света живее в Любовта и чрез Любовта. Всичко, което виждаме – звездни вселени, слънца, планети, е проява на Любовта. Целият Космос в неговата целокупност, целият физически свят е проявена, материализирана Любов. Това е великото тяло на Бога.
към текста >>
От извора на
Любовта
са произлезли и ще произлизат всички светове през всичките вечности.
Любов Любовта е свят, в който живее Божественият Дух. Най-великият свят, който познават мъдреците от всички времена и за който Христос говори, е светът на Любовта. И когато казваме, че Бог е Любов, подразбираме същината, от която всичко произлиза.
От извора на
Любовта
са произлезли и ще произлизат всички светове през всичките вечности.
Всичко в света живее в Любовта и чрез Любовта. Всичко, което виждаме – звездни вселени, слънца, планети, е проява на Любовта. Целият Космос в неговата целокупност, целият физически свят е проявена, материализирана Любов. Това е великото тяло на Бога. Вън от Любовта ние не познаваме Бога.
към текста >>
Всичко в света живее в
Любовта
и чрез
Любовта
.
Любов Любовта е свят, в който живее Божественият Дух. Най-великият свят, който познават мъдреците от всички времена и за който Христос говори, е светът на Любовта. И когато казваме, че Бог е Любов, подразбираме същината, от която всичко произлиза. От извора на Любовта са произлезли и ще произлизат всички светове през всичките вечности.
Всичко в света живее в
Любовта
и чрез
Любовта
.
Всичко, което виждаме – звездни вселени, слънца, планети, е проява на Любовта. Целият Космос в неговата целокупност, целият физически свят е проявена, материализирана Любов. Това е великото тяло на Бога. Вън от Любовта ние не познаваме Бога. Любовта е свързана с всички органични същества.
към текста >>
Всичко, което виждаме – звездни вселени, слънца, планети, е проява на
Любовта
.
Любовта е свят, в който живее Божественият Дух. Най-великият свят, който познават мъдреците от всички времена и за който Христос говори, е светът на Любовта. И когато казваме, че Бог е Любов, подразбираме същината, от която всичко произлиза. От извора на Любовта са произлезли и ще произлизат всички светове през всичките вечности. Всичко в света живее в Любовта и чрез Любовта.
Всичко, което виждаме – звездни вселени, слънца, планети, е проява на
Любовта
.
Целият Космос в неговата целокупност, целият физически свят е проявена, материализирана Любов. Това е великото тяло на Бога. Вън от Любовта ние не познаваме Бога. Любовта е свързана с всички органични същества. Няма живо същество, няма жива материя в света, която да не се влияе по един или друг начин от Любовта, да не е тясно свързана с нея.
към текста >>
Целият Космос в неговата целокупност, целият физически свят е проявена, материализирана
Любов
.
Най-великият свят, който познават мъдреците от всички времена и за който Христос говори, е светът на Любовта. И когато казваме, че Бог е Любов, подразбираме същината, от която всичко произлиза. От извора на Любовта са произлезли и ще произлизат всички светове през всичките вечности. Всичко в света живее в Любовта и чрез Любовта. Всичко, което виждаме – звездни вселени, слънца, планети, е проява на Любовта.
Целият Космос в неговата целокупност, целият физически свят е проявена, материализирана
Любов
.
Това е великото тяло на Бога. Вън от Любовта ние не познаваме Бога. Любовта е свързана с всички органични същества. Няма живо същество, няма жива материя в света, която да не се влияе по един или друг начин от Любовта, да не е тясно свързана с нея. Бог на Любовта не е само вън от нас, във Вселената, а и вътре в нас.
към текста >>
Това е великото тяло на
Бога
.
И когато казваме, че Бог е Любов, подразбираме същината, от която всичко произлиза. От извора на Любовта са произлезли и ще произлизат всички светове през всичките вечности. Всичко в света живее в Любовта и чрез Любовта. Всичко, което виждаме – звездни вселени, слънца, планети, е проява на Любовта. Целият Космос в неговата целокупност, целият физически свят е проявена, материализирана Любов.
Това е великото тяло на
Бога
.
Вън от Любовта ние не познаваме Бога. Любовта е свързана с всички органични същества. Няма живо същество, няма жива материя в света, която да не се влияе по един или друг начин от Любовта, да не е тясно свързана с нея. Бог на Любовта не е само вън от нас, във Вселената, а и вътре в нас. Той е живата връзка на всичко, което е вън и вътре.
към текста >>
Вън от
Любовта
ние не познаваме
Бога
.
От извора на Любовта са произлезли и ще произлизат всички светове през всичките вечности. Всичко в света живее в Любовта и чрез Любовта. Всичко, което виждаме – звездни вселени, слънца, планети, е проява на Любовта. Целият Космос в неговата целокупност, целият физически свят е проявена, материализирана Любов. Това е великото тяло на Бога.
Вън от
Любовта
ние не познаваме
Бога
.
Любовта е свързана с всички органични същества. Няма живо същество, няма жива материя в света, която да не се влияе по един или друг начин от Любовта, да не е тясно свързана с нея. Бог на Любовта не е само вън от нас, във Вселената, а и вътре в нас. Той е живата връзка на всичко, което е вън и вътре. Любовта обема всичко в себе си.
към текста >>
Любовта
е свързана с всички органични същества.
Всичко в света живее в Любовта и чрез Любовта. Всичко, което виждаме – звездни вселени, слънца, планети, е проява на Любовта. Целият Космос в неговата целокупност, целият физически свят е проявена, материализирана Любов. Това е великото тяло на Бога. Вън от Любовта ние не познаваме Бога.
Любовта
е свързана с всички органични същества.
Няма живо същество, няма жива материя в света, която да не се влияе по един или друг начин от Любовта, да не е тясно свързана с нея. Бог на Любовта не е само вън от нас, във Вселената, а и вътре в нас. Той е живата връзка на всичко, което е вън и вътре. Любовта обема всичко в себе си. Сама по себе си тя е безконечна, а всички неща вън от нея са конечни.
към текста >>
Няма живо същество, няма жива материя в света, която да не се влияе по един или друг начин от
Любовта
, да не е тясно свързана с нея.
Всичко, което виждаме – звездни вселени, слънца, планети, е проява на Любовта. Целият Космос в неговата целокупност, целият физически свят е проявена, материализирана Любов. Това е великото тяло на Бога. Вън от Любовта ние не познаваме Бога. Любовта е свързана с всички органични същества.
Няма живо същество, няма жива материя в света, която да не се влияе по един или друг начин от
Любовта
, да не е тясно свързана с нея.
Бог на Любовта не е само вън от нас, във Вселената, а и вътре в нас. Той е живата връзка на всичко, което е вън и вътре. Любовта обема всичко в себе си. Сама по себе си тя е безконечна, а всички неща вън от нея са конечни. И затова ние казваме:
към текста >>
Бог на
Любовта
не е само вън от нас, във Вселената, а и вътре в нас.
Целият Космос в неговата целокупност, целият физически свят е проявена, материализирана Любов. Това е великото тяло на Бога. Вън от Любовта ние не познаваме Бога. Любовта е свързана с всички органични същества. Няма живо същество, няма жива материя в света, която да не се влияе по един или друг начин от Любовта, да не е тясно свързана с нея.
Бог на
Любовта
не е само вън от нас, във Вселената, а и вътре в нас.
Той е живата връзка на всичко, което е вън и вътре. Любовта обема всичко в себе си. Сама по себе си тя е безконечна, а всички неща вън от нея са конечни. И затова ние казваме: Вечна е само Любовта – от нея изтича Животът.
към текста >>
Любовта
обема всичко в
себе
си.
Вън от Любовта ние не познаваме Бога. Любовта е свързана с всички органични същества. Няма живо същество, няма жива материя в света, която да не се влияе по един или друг начин от Любовта, да не е тясно свързана с нея. Бог на Любовта не е само вън от нас, във Вселената, а и вътре в нас. Той е живата връзка на всичко, което е вън и вътре.
Любовта
обема всичко в
себе
си.
Сама по себе си тя е безконечна, а всички неща вън от нея са конечни. И затова ние казваме: Вечна е само Любовта – от нея изтича Животът. Любовта е, която носи пълния Живот. Доброто, като плод на Любовта, се съдържа в нея.
към текста >>
Сама по
себе
си тя е безконечна, а всички неща вън от нея са конечни.
Любовта е свързана с всички органични същества. Няма живо същество, няма жива материя в света, която да не се влияе по един или друг начин от Любовта, да не е тясно свързана с нея. Бог на Любовта не е само вън от нас, във Вселената, а и вътре в нас. Той е живата връзка на всичко, което е вън и вътре. Любовта обема всичко в себе си.
Сама по
себе
си тя е безконечна, а всички неща вън от нея са конечни.
И затова ние казваме: Вечна е само Любовта – от нея изтича Животът. Любовта е, която носи пълния Живот. Доброто, като плод на Любовта, се съдържа в нея. Мъдростта и тя се съдържа в нея, защото представлява формите, чрез които Божията Любов се изявява.
към текста >>
Вечна е само
Любовта
– от нея изтича Животът.
Бог на Любовта не е само вън от нас, във Вселената, а и вътре в нас. Той е живата връзка на всичко, което е вън и вътре. Любовта обема всичко в себе си. Сама по себе си тя е безконечна, а всички неща вън от нея са конечни. И затова ние казваме:
Вечна е само
Любовта
– от нея изтича Животът.
Любовта е, която носи пълния Живот. Доброто, като плод на Любовта, се съдържа в нея. Мъдростта и тя се съдържа в нея, защото представлява формите, чрез които Божията Любов се изявява. Истината също е включена в Любовта, тя е най-чистият образ на Любовта. Правдата, и тя е включена в Любовта.
към текста >>
Любовта
е, която носи пълния Живот.
Той е живата връзка на всичко, което е вън и вътре. Любовта обема всичко в себе си. Сама по себе си тя е безконечна, а всички неща вън от нея са конечни. И затова ние казваме: Вечна е само Любовта – от нея изтича Животът.
Любовта
е, която носи пълния Живот.
Доброто, като плод на Любовта, се съдържа в нея. Мъдростта и тя се съдържа в нея, защото представлява формите, чрез които Божията Любов се изявява. Истината също е включена в Любовта, тя е най-чистият образ на Любовта. Правдата, и тя е включена в Любовта. Ето защо абсолютната Божия Любов подразбира абсолютна Правда.
към текста >>
Доброто, като плод на
Любовта
, се съдържа в нея.
Любовта обема всичко в себе си. Сама по себе си тя е безконечна, а всички неща вън от нея са конечни. И затова ние казваме: Вечна е само Любовта – от нея изтича Животът. Любовта е, която носи пълния Живот.
Доброто, като плод на
Любовта
, се съдържа в нея.
Мъдростта и тя се съдържа в нея, защото представлява формите, чрез които Божията Любов се изявява. Истината също е включена в Любовта, тя е най-чистият образ на Любовта. Правдата, и тя е включена в Любовта. Ето защо абсолютната Божия Любов подразбира абсолютна Правда. Където няма Правда, няма Любов.
към текста >>
Мъдростта и тя се съдържа в нея, защото представлява формите, чрез които Божията
Любов
се изявява.
Сама по себе си тя е безконечна, а всички неща вън от нея са конечни. И затова ние казваме: Вечна е само Любовта – от нея изтича Животът. Любовта е, която носи пълния Живот. Доброто, като плод на Любовта, се съдържа в нея.
Мъдростта и тя се съдържа в нея, защото представлява формите, чрез които Божията
Любов
се изявява.
Истината също е включена в Любовта, тя е най-чистият образ на Любовта. Правдата, и тя е включена в Любовта. Ето защо абсолютната Божия Любов подразбира абсолютна Правда. Където няма Правда, няма Любов. Физическата страна на Любовта е Правдата – за да се изяви Любовта на Земята, непременно трябва да има Правда.
към текста >>
Истината също е включена в
Любовта
, тя е най-чистият образ на
Любовта
.
И затова ние казваме: Вечна е само Любовта – от нея изтича Животът. Любовта е, която носи пълния Живот. Доброто, като плод на Любовта, се съдържа в нея. Мъдростта и тя се съдържа в нея, защото представлява формите, чрез които Божията Любов се изявява.
Истината също е включена в
Любовта
, тя е най-чистият образ на
Любовта
.
Правдата, и тя е включена в Любовта. Ето защо абсолютната Божия Любов подразбира абсолютна Правда. Където няма Правда, няма Любов. Физическата страна на Любовта е Правдата – за да се изяви Любовта на Земята, непременно трябва да има Правда. Любовта е дълготърпелива, милостива, но абсолютната Любов изисква абсолютна Правда.
към текста >>
Правдата, и тя е включена в
Любовта
.
Вечна е само Любовта – от нея изтича Животът. Любовта е, която носи пълния Живот. Доброто, като плод на Любовта, се съдържа в нея. Мъдростта и тя се съдържа в нея, защото представлява формите, чрез които Божията Любов се изявява. Истината също е включена в Любовта, тя е най-чистият образ на Любовта.
Правдата, и тя е включена в
Любовта
.
Ето защо абсолютната Божия Любов подразбира абсолютна Правда. Където няма Правда, няма Любов. Физическата страна на Любовта е Правдата – за да се изяви Любовта на Земята, непременно трябва да има Правда. Любовта е дълготърпелива, милостива, но абсолютната Любов изисква абсолютна Правда. И само човек, който е просветнал в Правдата, може да възприеме Божествената Любов.
към текста >>
Ето защо абсолютната Божия
Любов
подразбира абсолютна Правда.
Любовта е, която носи пълния Живот. Доброто, като плод на Любовта, се съдържа в нея. Мъдростта и тя се съдържа в нея, защото представлява формите, чрез които Божията Любов се изявява. Истината също е включена в Любовта, тя е най-чистият образ на Любовта. Правдата, и тя е включена в Любовта.
Ето защо абсолютната Божия
Любов
подразбира абсолютна Правда.
Където няма Правда, няма Любов. Физическата страна на Любовта е Правдата – за да се изяви Любовта на Земята, непременно трябва да има Правда. Любовта е дълготърпелива, милостива, но абсолютната Любов изисква абсолютна Правда. И само човек, който е просветнал в Правдата, може да възприеме Божествената Любов. Христос е изявената Любов в Правдата, която просветва у онези, които Го любят.
към текста >>
Където няма Правда, няма
Любов
.
Доброто, като плод на Любовта, се съдържа в нея. Мъдростта и тя се съдържа в нея, защото представлява формите, чрез които Божията Любов се изявява. Истината също е включена в Любовта, тя е най-чистият образ на Любовта. Правдата, и тя е включена в Любовта. Ето защо абсолютната Божия Любов подразбира абсолютна Правда.
Където няма Правда, няма
Любов
.
Физическата страна на Любовта е Правдата – за да се изяви Любовта на Земята, непременно трябва да има Правда. Любовта е дълготърпелива, милостива, но абсолютната Любов изисква абсолютна Правда. И само човек, който е просветнал в Правдата, може да възприеме Божествената Любов. Христос е изявената Любов в Правдата, която просветва у онези, които Го любят. Любовта е само за великите, силните души.
към текста >>
Физическата страна на
Любовта
е Правдата – за да се изяви
Любовта
на Земята, непременно трябва да има Правда.
Мъдростта и тя се съдържа в нея, защото представлява формите, чрез които Божията Любов се изявява. Истината също е включена в Любовта, тя е най-чистият образ на Любовта. Правдата, и тя е включена в Любовта. Ето защо абсолютната Божия Любов подразбира абсолютна Правда. Където няма Правда, няма Любов.
Физическата страна на
Любовта
е Правдата – за да се изяви
Любовта
на Земята, непременно трябва да има Правда.
Любовта е дълготърпелива, милостива, но абсолютната Любов изисква абсолютна Правда. И само човек, който е просветнал в Правдата, може да възприеме Божествената Любов. Христос е изявената Любов в Правдата, която просветва у онези, които Го любят. Любовта е само за великите, силните души. Грамадна енергия се крие в човека на Любовта.
към текста >>
Любовта
е дълготърпелива, милостива, но абсолютната
Любов
изисква абсолютна Правда.
Истината също е включена в Любовта, тя е най-чистият образ на Любовта. Правдата, и тя е включена в Любовта. Ето защо абсолютната Божия Любов подразбира абсолютна Правда. Където няма Правда, няма Любов. Физическата страна на Любовта е Правдата – за да се изяви Любовта на Земята, непременно трябва да има Правда.
Любовта
е дълготърпелива, милостива, но абсолютната
Любов
изисква абсолютна Правда.
И само човек, който е просветнал в Правдата, може да възприеме Божествената Любов. Христос е изявената Любов в Правдата, която просветва у онези, които Го любят. Любовта е само за великите, силните души. Грамадна енергия се крие в човека на Любовта. Помнете: Любовта не е за болни хора.
към текста >>
И само човек, който е просветнал в Правдата, може да възприеме Божествената
Любов
.
Правдата, и тя е включена в Любовта. Ето защо абсолютната Божия Любов подразбира абсолютна Правда. Където няма Правда, няма Любов. Физическата страна на Любовта е Правдата – за да се изяви Любовта на Земята, непременно трябва да има Правда. Любовта е дълготърпелива, милостива, но абсолютната Любов изисква абсолютна Правда.
И само човек, който е просветнал в Правдата, може да възприеме Божествената
Любов
.
Христос е изявената Любов в Правдата, която просветва у онези, които Го любят. Любовта е само за великите, силните души. Грамадна енергия се крие в човека на Любовта. Помнете: Любовта не е за болни хора. Любовта е само за здрави хора.
към текста >>
Христос е изявената
Любов
в Правдата, която просветва у онези, които Го любят.
Ето защо абсолютната Божия Любов подразбира абсолютна Правда. Където няма Правда, няма Любов. Физическата страна на Любовта е Правдата – за да се изяви Любовта на Земята, непременно трябва да има Правда. Любовта е дълготърпелива, милостива, но абсолютната Любов изисква абсолютна Правда. И само човек, който е просветнал в Правдата, може да възприеме Божествената Любов.
Христос е изявената
Любов
в Правдата, която просветва у онези, които Го любят.
Любовта е само за великите, силните души. Грамадна енергия се крие в човека на Любовта. Помнете: Любовта не е за болни хора. Любовта е само за здрави хора. Болните, мъртвите хора не любят.
към текста >>
Любовта
е само за великите, силните души.
Където няма Правда, няма Любов. Физическата страна на Любовта е Правдата – за да се изяви Любовта на Земята, непременно трябва да има Правда. Любовта е дълготърпелива, милостива, но абсолютната Любов изисква абсолютна Правда. И само човек, който е просветнал в Правдата, може да възприеме Божествената Любов. Христос е изявената Любов в Правдата, която просветва у онези, които Го любят.
Любовта
е само за великите, силните души.
Грамадна енергия се крие в човека на Любовта. Помнете: Любовта не е за болни хора. Любовта е само за здрави хора. Болните, мъртвите хора не любят. Само живите хора, които са изпълнени с Божествения Дух, те са, на които сърцата трептят от Любов.
към текста >>
Грамадна енергия се крие в човека на
Любовта
.
Физическата страна на Любовта е Правдата – за да се изяви Любовта на Земята, непременно трябва да има Правда. Любовта е дълготърпелива, милостива, но абсолютната Любов изисква абсолютна Правда. И само човек, който е просветнал в Правдата, може да възприеме Божествената Любов. Христос е изявената Любов в Правдата, която просветва у онези, които Го любят. Любовта е само за великите, силните души.
Грамадна енергия се крие в човека на
Любовта
.
Помнете: Любовта не е за болни хора. Любовта е само за здрави хора. Болните, мъртвите хора не любят. Само живите хора, които са изпълнени с Божествения Дух, те са, на които сърцата трептят от Любов. Не се лъжете, болните, мъртвите духом хора не са озарени от Любовта.
към текста >>
Помнете:
Любовта
не е за болни хора.
Любовта е дълготърпелива, милостива, но абсолютната Любов изисква абсолютна Правда. И само човек, който е просветнал в Правдата, може да възприеме Божествената Любов. Христос е изявената Любов в Правдата, която просветва у онези, които Го любят. Любовта е само за великите, силните души. Грамадна енергия се крие в човека на Любовта.
Помнете:
Любовта
не е за болни хора.
Любовта е само за здрави хора. Болните, мъртвите хора не любят. Само живите хора, които са изпълнени с Божествения Дух, те са, на които сърцата трептят от Любов. Не се лъжете, болните, мъртвите духом хора не са озарени от Любовта. И когато чуете някого да казва: “Аз съм човек на хладния разсъдък, аз не мога да любя, не мога да се занимавам с такива дребнавости”, знайте, че този човек е глупав.
към текста >>
Любовта
е само за здрави хора.
И само човек, който е просветнал в Правдата, може да възприеме Божествената Любов. Христос е изявената Любов в Правдата, която просветва у онези, които Го любят. Любовта е само за великите, силните души. Грамадна енергия се крие в човека на Любовта. Помнете: Любовта не е за болни хора.
Любовта
е само за здрави хора.
Болните, мъртвите хора не любят. Само живите хора, които са изпълнени с Божествения Дух, те са, на които сърцата трептят от Любов. Не се лъжете, болните, мъртвите духом хора не са озарени от Любовта. И когато чуете някого да казва: “Аз съм човек на хладния разсъдък, аз не мога да любя, не мога да се занимавам с такива дребнавости”, знайте, че този човек е глупав. Защото най-мъдрото, най-великото нещо в света е Любовта.
към текста >>
Само живите хора, които са изпълнени с Божествения Дух, те са, на които сърцата трептят от
Любов
.
Любовта е само за великите, силните души. Грамадна енергия се крие в човека на Любовта. Помнете: Любовта не е за болни хора. Любовта е само за здрави хора. Болните, мъртвите хора не любят.
Само живите хора, които са изпълнени с Божествения Дух, те са, на които сърцата трептят от
Любов
.
Не се лъжете, болните, мъртвите духом хора не са озарени от Любовта. И когато чуете някого да казва: “Аз съм човек на хладния разсъдък, аз не мога да любя, не мога да се занимавам с такива дребнавости”, знайте, че този човек е глупав. Защото най-мъдрото, най-великото нещо в света е Любовта. Най-мъдрото Същество, за Което се казва, че е Любов, люби. Онзи, Който е създал световете, Който е направил всичко, Който всичко е изпълнил с Живот, Който е дал всички жертви, люби, а този пигмей, със своя “хладен разсъдък”, не можел да люби!
към текста >>
Не се лъжете, болните, мъртвите духом хора не са озарени от
Любовта
.
Грамадна енергия се крие в човека на Любовта. Помнете: Любовта не е за болни хора. Любовта е само за здрави хора. Болните, мъртвите хора не любят. Само живите хора, които са изпълнени с Божествения Дух, те са, на които сърцата трептят от Любов.
Не се лъжете, болните, мъртвите духом хора не са озарени от
Любовта
.
И когато чуете някого да казва: “Аз съм човек на хладния разсъдък, аз не мога да любя, не мога да се занимавам с такива дребнавости”, знайте, че този човек е глупав. Защото най-мъдрото, най-великото нещо в света е Любовта. Най-мъдрото Същество, за Което се казва, че е Любов, люби. Онзи, Който е създал световете, Който е направил всичко, Който всичко е изпълнил с Живот, Който е дал всички жертви, люби, а този пигмей, със своя “хладен разсъдък”, не можел да люби! Христос слезе на Земята да изяви Любовта, а хората на “трезвия ум” не можели да любят!
към текста >>
Защото най-мъдрото, най-великото нещо в света е
Любовта
.
Любовта е само за здрави хора. Болните, мъртвите хора не любят. Само живите хора, които са изпълнени с Божествения Дух, те са, на които сърцата трептят от Любов. Не се лъжете, болните, мъртвите духом хора не са озарени от Любовта. И когато чуете някого да казва: “Аз съм човек на хладния разсъдък, аз не мога да любя, не мога да се занимавам с такива дребнавости”, знайте, че този човек е глупав.
Защото най-мъдрото, най-великото нещо в света е
Любовта
.
Най-мъдрото Същество, за Което се казва, че е Любов, люби. Онзи, Който е създал световете, Който е направил всичко, Който всичко е изпълнил с Живот, Който е дал всички жертви, люби, а този пигмей, със своя “хладен разсъдък”, не можел да люби! Христос слезе на Земята да изяви Любовта, а хората на “трезвия ум” не можели да любят! Пропътувайте цялото Небе, цялата Вселена, обиколете всички светове, всички ще ви кажат, че Бог е Любов. И ако бихте запитали един Ангел: “Обича ли ни Бог?
към текста >>
Най-мъдрото Същество, за Което се казва, че е
Любов
, люби.
Болните, мъртвите хора не любят. Само живите хора, които са изпълнени с Божествения Дух, те са, на които сърцата трептят от Любов. Не се лъжете, болните, мъртвите духом хора не са озарени от Любовта. И когато чуете някого да казва: “Аз съм човек на хладния разсъдък, аз не мога да любя, не мога да се занимавам с такива дребнавости”, знайте, че този човек е глупав. Защото най-мъдрото, най-великото нещо в света е Любовта.
Най-мъдрото Същество, за Което се казва, че е
Любов
, люби.
Онзи, Който е създал световете, Който е направил всичко, Който всичко е изпълнил с Живот, Който е дал всички жертви, люби, а този пигмей, със своя “хладен разсъдък”, не можел да люби! Христос слезе на Земята да изяви Любовта, а хората на “трезвия ум” не можели да любят! Пропътувайте цялото Небе, цялата Вселена, обиколете всички светове, всички ще ви кажат, че Бог е Любов. И ако бихте запитали един Ангел: “Обича ли ни Бог? ”, той ще ви каже: “Поискайте по-скоро от мен да изгубя всичкото си съзнание, всичко, което съм придобил през вековете, отколкото да ви отговоря на въпроса обича ли ви Бог!
към текста >>
Христос слезе на Земята да изяви
Любовта
, а хората на “трезвия ум” не можели да любят!
Не се лъжете, болните, мъртвите духом хора не са озарени от Любовта. И когато чуете някого да казва: “Аз съм човек на хладния разсъдък, аз не мога да любя, не мога да се занимавам с такива дребнавости”, знайте, че този човек е глупав. Защото най-мъдрото, най-великото нещо в света е Любовта. Най-мъдрото Същество, за Което се казва, че е Любов, люби. Онзи, Който е създал световете, Който е направил всичко, Който всичко е изпълнил с Живот, Който е дал всички жертви, люби, а този пигмей, със своя “хладен разсъдък”, не можел да люби!
Христос слезе на Земята да изяви
Любовта
, а хората на “трезвия ум” не можели да любят!
Пропътувайте цялото Небе, цялата Вселена, обиколете всички светове, всички ще ви кажат, че Бог е Любов. И ако бихте запитали един Ангел: “Обича ли ни Бог? ”, той ще ви каже: “Поискайте по-скоро от мен да изгубя всичкото си съзнание, всичко, което съм придобил през вековете, отколкото да ви отговоря на въпроса обича ли ви Бог! ” И наистина, Бог не може да измени на Себе Си. Ако приемем, че Бог може да измени на Себе Си, значи да допуснем, че има някаква външна сила, която Го ограничава.
към текста >>
Пропътувайте цялото Небе, цялата Вселена, обиколете всички светове, всички ще ви кажат, че Бог е
Любов
.
И когато чуете някого да казва: “Аз съм човек на хладния разсъдък, аз не мога да любя, не мога да се занимавам с такива дребнавости”, знайте, че този човек е глупав. Защото най-мъдрото, най-великото нещо в света е Любовта. Най-мъдрото Същество, за Което се казва, че е Любов, люби. Онзи, Който е създал световете, Който е направил всичко, Който всичко е изпълнил с Живот, Който е дал всички жертви, люби, а този пигмей, със своя “хладен разсъдък”, не можел да люби! Христос слезе на Земята да изяви Любовта, а хората на “трезвия ум” не можели да любят!
Пропътувайте цялото Небе, цялата Вселена, обиколете всички светове, всички ще ви кажат, че Бог е
Любов
.
И ако бихте запитали един Ангел: “Обича ли ни Бог? ”, той ще ви каже: “Поискайте по-скоро от мен да изгубя всичкото си съзнание, всичко, което съм придобил през вековете, отколкото да ви отговоря на въпроса обича ли ви Бог! ” И наистина, Бог не може да измени на Себе Си. Ако приемем, че Бог може да измени на Себе Си, значи да допуснем, че има някаква външна сила, която Го ограничава. А това е немислимо.
към текста >>
” И наистина, Бог не може да измени на
Себе
Си.
Онзи, Който е създал световете, Който е направил всичко, Който всичко е изпълнил с Живот, Който е дал всички жертви, люби, а този пигмей, със своя “хладен разсъдък”, не можел да люби! Христос слезе на Земята да изяви Любовта, а хората на “трезвия ум” не можели да любят! Пропътувайте цялото Небе, цялата Вселена, обиколете всички светове, всички ще ви кажат, че Бог е Любов. И ако бихте запитали един Ангел: “Обича ли ни Бог? ”, той ще ви каже: “Поискайте по-скоро от мен да изгубя всичкото си съзнание, всичко, което съм придобил през вековете, отколкото да ви отговоря на въпроса обича ли ви Бог!
” И наистина, Бог не може да измени на
Себе
Си.
Ако приемем, че Бог може да измени на Себе Си, значи да допуснем, че има някаква външна сила, която Го ограничава. А това е немислимо. Любовта е неизменна. Тя всякога ни озарява. Спомнете си думите от Писанието: “Бог толкова възлюби света, щото даде Своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него.” Значи Бог, като възлюбил света, дал от Себе Си в жертва най-хубавото, най-възвишеното – своя единороден Син, за да повдигне ония души, които вярват в Любовта.
към текста >>
Ако приемем, че Бог може да измени на
Себе
Си, значи да допуснем, че има някаква външна сила, която Го ограничава.
Христос слезе на Земята да изяви Любовта, а хората на “трезвия ум” не можели да любят! Пропътувайте цялото Небе, цялата Вселена, обиколете всички светове, всички ще ви кажат, че Бог е Любов. И ако бихте запитали един Ангел: “Обича ли ни Бог? ”, той ще ви каже: “Поискайте по-скоро от мен да изгубя всичкото си съзнание, всичко, което съм придобил през вековете, отколкото да ви отговоря на въпроса обича ли ви Бог! ” И наистина, Бог не може да измени на Себе Си.
Ако приемем, че Бог може да измени на
Себе
Си, значи да допуснем, че има някаква външна сила, която Го ограничава.
А това е немислимо. Любовта е неизменна. Тя всякога ни озарява. Спомнете си думите от Писанието: “Бог толкова възлюби света, щото даде Своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него.” Значи Бог, като възлюбил света, дал от Себе Си в жертва най-хубавото, най-възвишеното – своя единороден Син, за да повдигне ония души, които вярват в Любовта. И наистина, може да се вярва само в едно – в Любовта.
към текста >>
Любовта
е неизменна.
И ако бихте запитали един Ангел: “Обича ли ни Бог? ”, той ще ви каже: “Поискайте по-скоро от мен да изгубя всичкото си съзнание, всичко, което съм придобил през вековете, отколкото да ви отговоря на въпроса обича ли ви Бог! ” И наистина, Бог не може да измени на Себе Си. Ако приемем, че Бог може да измени на Себе Си, значи да допуснем, че има някаква външна сила, която Го ограничава. А това е немислимо.
Любовта
е неизменна.
Тя всякога ни озарява. Спомнете си думите от Писанието: “Бог толкова възлюби света, щото даде Своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него.” Значи Бог, като възлюбил света, дал от Себе Си в жертва най-хубавото, най-възвишеното – своя единороден Син, за да повдигне ония души, които вярват в Любовта. И наистина, може да се вярва само в едно – в Любовта. Всяко друго вярване е измама. Любовта стои над всякакви народности.
към текста >>
Спомнете си думите от Писанието: “Бог толкова възлюби света, щото даде Своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него.” Значи Бог, като възлюбил света, дал от
Себе
Си в жертва най-хубавото, най-възвишеното – своя единороден Син, за да повдигне ония души, които вярват в
Любовта
.
” И наистина, Бог не може да измени на Себе Си. Ако приемем, че Бог може да измени на Себе Си, значи да допуснем, че има някаква външна сила, която Го ограничава. А това е немислимо. Любовта е неизменна. Тя всякога ни озарява.
Спомнете си думите от Писанието: “Бог толкова възлюби света, щото даде Своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него.” Значи Бог, като възлюбил света, дал от
Себе
Си в жертва най-хубавото, най-възвишеното – своя единороден Син, за да повдигне ония души, които вярват в
Любовта
.
И наистина, може да се вярва само в едно – в Любовта. Всяко друго вярване е измама. Любовта стои над всякакви народности. Любовта стои над всякакви религии, Любовта сама създава религиите. В Божествения свят религии няма, там съществува само Любов.
към текста >>
И наистина, може да се вярва само в едно – в
Любовта
.
Ако приемем, че Бог може да измени на Себе Си, значи да допуснем, че има някаква външна сила, която Го ограничава. А това е немислимо. Любовта е неизменна. Тя всякога ни озарява. Спомнете си думите от Писанието: “Бог толкова възлюби света, щото даде Своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него.” Значи Бог, като възлюбил света, дал от Себе Си в жертва най-хубавото, най-възвишеното – своя единороден Син, за да повдигне ония души, които вярват в Любовта.
И наистина, може да се вярва само в едно – в
Любовта
.
Всяко друго вярване е измама. Любовта стои над всякакви народности. Любовта стои над всякакви религии, Любовта сама създава религиите. В Божествения свят религии няма, там съществува само Любов. Атмосферата на Божествения свят е Любов, там всичко диша Любов.
към текста >>
Любовта
стои над всякакви народности.
Любовта е неизменна. Тя всякога ни озарява. Спомнете си думите от Писанието: “Бог толкова възлюби света, щото даде Своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него.” Значи Бог, като възлюбил света, дал от Себе Си в жертва най-хубавото, най-възвишеното – своя единороден Син, за да повдигне ония души, които вярват в Любовта. И наистина, може да се вярва само в едно – в Любовта. Всяко друго вярване е измама.
Любовта
стои над всякакви народности.
Любовта стои над всякакви религии, Любовта сама създава религиите. В Божествения свят религии няма, там съществува само Любов. Атмосферата на Божествения свят е Любов, там всичко диша Любов. Но понеже Любовта не може да се прояви на Земята, затова се явяват религиите. Искате ли обаче да изпълните Волята Божия, трябва непременно да заместите религията с Любовта.
към текста >>
Любовта
стои над всякакви религии,
Любовта
сама създава религиите.
Тя всякога ни озарява. Спомнете си думите от Писанието: “Бог толкова възлюби света, щото даде Своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него.” Значи Бог, като възлюбил света, дал от Себе Си в жертва най-хубавото, най-възвишеното – своя единороден Син, за да повдигне ония души, които вярват в Любовта. И наистина, може да се вярва само в едно – в Любовта. Всяко друго вярване е измама. Любовта стои над всякакви народности.
Любовта
стои над всякакви религии,
Любовта
сама създава религиите.
В Божествения свят религии няма, там съществува само Любов. Атмосферата на Божествения свят е Любов, там всичко диша Любов. Но понеже Любовта не може да се прояви на Земята, затова се явяват религиите. Искате ли обаче да изпълните Волята Божия, трябва непременно да заместите религията с Любовта. Тогава всеки, който ви обича, ще бъде свещеник и служител във вашия храм.
към текста >>
В Божествения свят религии няма, там съществува само
Любов
.
Спомнете си думите от Писанието: “Бог толкова възлюби света, щото даде Своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него.” Значи Бог, като възлюбил света, дал от Себе Си в жертва най-хубавото, най-възвишеното – своя единороден Син, за да повдигне ония души, които вярват в Любовта. И наистина, може да се вярва само в едно – в Любовта. Всяко друго вярване е измама. Любовта стои над всякакви народности. Любовта стои над всякакви религии, Любовта сама създава религиите.
В Божествения свят религии няма, там съществува само
Любов
.
Атмосферата на Божествения свят е Любов, там всичко диша Любов. Но понеже Любовта не може да се прояви на Земята, затова се явяват религиите. Искате ли обаче да изпълните Волята Божия, трябва непременно да заместите религията с Любовта. Тогава всеки, който ви обича, ще бъде свещеник и служител във вашия храм. Великото в света е да познаем Бога като Любов.
към текста >>
Атмосферата на Божествения свят е
Любов
, там всичко диша
Любов
.
И наистина, може да се вярва само в едно – в Любовта. Всяко друго вярване е измама. Любовта стои над всякакви народности. Любовта стои над всякакви религии, Любовта сама създава религиите. В Божествения свят религии няма, там съществува само Любов.
Атмосферата на Божествения свят е
Любов
, там всичко диша
Любов
.
Но понеже Любовта не може да се прояви на Земята, затова се явяват религиите. Искате ли обаче да изпълните Волята Божия, трябва непременно да заместите религията с Любовта. Тогава всеки, който ви обича, ще бъде свещеник и служител във вашия храм. Великото в света е да познаем Бога като Любов. Красотата в Живота е във връзката ни с Бога на Любовта.
към текста >>
Но понеже
Любовта
не може да се прояви на Земята, затова се явяват религиите.
Всяко друго вярване е измама. Любовта стои над всякакви народности. Любовта стои над всякакви религии, Любовта сама създава религиите. В Божествения свят религии няма, там съществува само Любов. Атмосферата на Божествения свят е Любов, там всичко диша Любов.
Но понеже
Любовта
не може да се прояви на Земята, затова се явяват религиите.
Искате ли обаче да изпълните Волята Божия, трябва непременно да заместите религията с Любовта. Тогава всеки, който ви обича, ще бъде свещеник и служител във вашия храм. Великото в света е да познаем Бога като Любов. Красотата в Живота е във връзката ни с Бога на Любовта. Любовта съдържа в себе си всички условия, всички методи, всички възможности, чрез които човешката душа може да се развие в своята пълнота.
към текста >>
Искате ли обаче да изпълните Волята Божия, трябва непременно да заместите религията с
Любовта
.
Любовта стои над всякакви народности. Любовта стои над всякакви религии, Любовта сама създава религиите. В Божествения свят религии няма, там съществува само Любов. Атмосферата на Божествения свят е Любов, там всичко диша Любов. Но понеже Любовта не може да се прояви на Земята, затова се явяват религиите.
Искате ли обаче да изпълните Волята Божия, трябва непременно да заместите религията с
Любовта
.
Тогава всеки, който ви обича, ще бъде свещеник и служител във вашия храм. Великото в света е да познаем Бога като Любов. Красотата в Живота е във връзката ни с Бога на Любовта. Любовта съдържа в себе си всички условия, всички методи, всички възможности, чрез които човешката душа може да се развие в своята пълнота. Едничка тя може да пробуди в нея скритите възможности.
към текста >>
Великото в света е да познаем
Бога
като
Любов
.
В Божествения свят религии няма, там съществува само Любов. Атмосферата на Божествения свят е Любов, там всичко диша Любов. Но понеже Любовта не може да се прояви на Земята, затова се явяват религиите. Искате ли обаче да изпълните Волята Божия, трябва непременно да заместите религията с Любовта. Тогава всеки, който ви обича, ще бъде свещеник и служител във вашия храм.
Великото в света е да познаем
Бога
като
Любов
.
Красотата в Живота е във връзката ни с Бога на Любовта. Любовта съдържа в себе си всички условия, всички методи, всички възможности, чрез които човешката душа може да се развие в своята пълнота. Едничка тя може да пробуди в нея скритите възможности. Науката, изкуството не могат да бъдат стимули за пробуждането на човешката душа. Те са само временни занятия.
към текста >>
Красотата в Живота е във връзката ни с
Бога
на
Любовта
.
Атмосферата на Божествения свят е Любов, там всичко диша Любов. Но понеже Любовта не може да се прояви на Земята, затова се явяват религиите. Искате ли обаче да изпълните Волята Божия, трябва непременно да заместите религията с Любовта. Тогава всеки, който ви обича, ще бъде свещеник и служител във вашия храм. Великото в света е да познаем Бога като Любов.
Красотата в Живота е във връзката ни с
Бога
на
Любовта
.
Любовта съдържа в себе си всички условия, всички методи, всички възможности, чрез които човешката душа може да се развие в своята пълнота. Едничка тя може да пробуди в нея скритите възможности. Науката, изкуството не могат да бъдат стимули за пробуждането на човешката душа. Те са само временни занятия. Единствената истинска работа в света – това е науката за Любовта.
към текста >>
Любовта
съдържа в
себе
си всички условия, всички методи, всички възможности, чрез които човешката душа може да се развие в своята пълнота.
Но понеже Любовта не може да се прояви на Земята, затова се явяват религиите. Искате ли обаче да изпълните Волята Божия, трябва непременно да заместите религията с Любовта. Тогава всеки, който ви обича, ще бъде свещеник и служител във вашия храм. Великото в света е да познаем Бога като Любов. Красотата в Живота е във връзката ни с Бога на Любовта.
Любовта
съдържа в
себе
си всички условия, всички методи, всички възможности, чрез които човешката душа може да се развие в своята пълнота.
Едничка тя може да пробуди в нея скритите възможности. Науката, изкуството не могат да бъдат стимули за пробуждането на човешката душа. Те са само временни занятия. Единствената истинска работа в света – това е науката за Любовта. Тя е великият обект на познание за душата.
към текста >>
Единствената истинска работа в света – това е науката за
Любовта
.
Красотата в Живота е във връзката ни с Бога на Любовта. Любовта съдържа в себе си всички условия, всички методи, всички възможности, чрез които човешката душа може да се развие в своята пълнота. Едничка тя може да пробуди в нея скритите възможности. Науката, изкуството не могат да бъдат стимули за пробуждането на човешката душа. Те са само временни занятия.
Единствената истинска работа в света – това е науката за
Любовта
.
Тя е великият обект на познание за душата. Започне ли човек с Любовта като велика и мощна сила, душата и Духът му се пробуждат и той влиза в реална връзка с физическия, Духовния и Божествения свят. Само чрез Любовта може да разбере човек отношенията, които съществуват между тези светове, както и смисъла на Целокупния живот. Но едно не забравяйте: в живота на човека има само десет възможности да започне с Любовта. През всеки десет години има възможност да заработи тази мощна сила.
към текста >>
Започне ли човек с
Любовта
като велика и мощна сила, душата и Духът му се пробуждат и той влиза в реална връзка с физическия, Духовния и Божествения свят.
Едничка тя може да пробуди в нея скритите възможности. Науката, изкуството не могат да бъдат стимули за пробуждането на човешката душа. Те са само временни занятия. Единствената истинска работа в света – това е науката за Любовта. Тя е великият обект на познание за душата.
Започне ли човек с
Любовта
като велика и мощна сила, душата и Духът му се пробуждат и той влиза в реална връзка с физическия, Духовния и Божествения свят.
Само чрез Любовта може да разбере човек отношенията, които съществуват между тези светове, както и смисъла на Целокупния живот. Но едно не забравяйте: в живота на човека има само десет възможности да започне с Любовта. През всеки десет години има възможност да заработи тази мощна сила. Останалото време от живота на човека е отредено за занимание. Улови ли човек една от тези възможности, един от лъчите на Великото Слънце, което озарява целия Космос, всичко възвишено и благородно в душата му ще започне да цъфти, да връзва и да зрее.
към текста >>
Само чрез
Любовта
може да разбере човек отношенията, които съществуват между тези светове, както и смисъла на Целокупния живот.
Науката, изкуството не могат да бъдат стимули за пробуждането на човешката душа. Те са само временни занятия. Единствената истинска работа в света – това е науката за Любовта. Тя е великият обект на познание за душата. Започне ли човек с Любовта като велика и мощна сила, душата и Духът му се пробуждат и той влиза в реална връзка с физическия, Духовния и Божествения свят.
Само чрез
Любовта
може да разбере човек отношенията, които съществуват между тези светове, както и смисъла на Целокупния живот.
Но едно не забравяйте: в живота на човека има само десет възможности да започне с Любовта. През всеки десет години има възможност да заработи тази мощна сила. Останалото време от живота на човека е отредено за занимание. Улови ли човек една от тези възможности, един от лъчите на Великото Слънце, което озарява целия Космос, всичко възвишено и благородно в душата му ще започне да цъфти, да връзва и да зрее. Плодовете на душата узряват само под лъчите на това Слънце.
към текста >>
Но едно не забравяйте: в живота на човека има само десет възможности да започне с
Любовта
.
Те са само временни занятия. Единствената истинска работа в света – това е науката за Любовта. Тя е великият обект на познание за душата. Започне ли човек с Любовта като велика и мощна сила, душата и Духът му се пробуждат и той влиза в реална връзка с физическия, Духовния и Божествения свят. Само чрез Любовта може да разбере човек отношенията, които съществуват между тези светове, както и смисъла на Целокупния живот.
Но едно не забравяйте: в живота на човека има само десет възможности да започне с
Любовта
.
През всеки десет години има възможност да заработи тази мощна сила. Останалото време от живота на човека е отредено за занимание. Улови ли човек една от тези възможности, един от лъчите на Великото Слънце, което озарява целия Космос, всичко възвишено и благородно в душата му ще започне да цъфти, да връзва и да зрее. Плодовете на душата узряват само под лъчите на това Слънце. Когато проблесне първият лъч на Любовта, вие ще усетите в душата си такова неописуемо блаженство, такава Светлина, такъв мощен подтик във вашия ум, такъв стремеж във вашата воля, че всички пречки в света ще почнат да се топят.
към текста >>
Когато проблесне първият лъч на
Любовта
, вие ще усетите в душата си такова неописуемо блаженство, такава Светлина, такъв мощен подтик във вашия ум, такъв стремеж във вашата воля, че всички пречки в света ще почнат да се топят.
Но едно не забравяйте: в живота на човека има само десет възможности да започне с Любовта. През всеки десет години има възможност да заработи тази мощна сила. Останалото време от живота на човека е отредено за занимание. Улови ли човек една от тези възможности, един от лъчите на Великото Слънце, което озарява целия Космос, всичко възвишено и благородно в душата му ще започне да цъфти, да връзва и да зрее. Плодовете на душата узряват само под лъчите на това Слънце.
Когато проблесне първият лъч на
Любовта
, вие ще усетите в душата си такова неописуемо блаженство, такава Светлина, такъв мощен подтик във вашия ум, такъв стремеж във вашата воля, че всички пречки в света ще почнат да се топят.
Няколко мига, преживени в Божествената Любов, струват много повече от хиляди години обикновен човешки живот, прекаран всред най-големи удоволствия и наслади. Като обичаме, ние търсим Бога. Ние трябва да любим Бога, за да Го възприемем и опитаме. А щом Го възприемем, ние опитваме Неговата Мъдрост. Казано е в Писанието: “Да възлюбиш Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.
към текста >>
Няколко мига, преживени в Божествената
Любов
, струват много повече от хиляди години обикновен човешки живот, прекаран всред най-големи удоволствия и наслади.
През всеки десет години има възможност да заработи тази мощна сила. Останалото време от живота на човека е отредено за занимание. Улови ли човек една от тези възможности, един от лъчите на Великото Слънце, което озарява целия Космос, всичко възвишено и благородно в душата му ще започне да цъфти, да връзва и да зрее. Плодовете на душата узряват само под лъчите на това Слънце. Когато проблесне първият лъч на Любовта, вие ще усетите в душата си такова неописуемо блаженство, такава Светлина, такъв мощен подтик във вашия ум, такъв стремеж във вашата воля, че всички пречки в света ще почнат да се топят.
Няколко мига, преживени в Божествената
Любов
, струват много повече от хиляди години обикновен човешки живот, прекаран всред най-големи удоволствия и наслади.
Като обичаме, ние търсим Бога. Ние трябва да любим Бога, за да Го възприемем и опитаме. А щом Го възприемем, ние опитваме Неговата Мъдрост. Казано е в Писанието: “Да възлюбиш Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. И да възлюбиш ближния си като себе си”.
към текста >>
Като обичаме, ние търсим
Бога
.
Останалото време от живота на човека е отредено за занимание. Улови ли човек една от тези възможности, един от лъчите на Великото Слънце, което озарява целия Космос, всичко възвишено и благородно в душата му ще започне да цъфти, да връзва и да зрее. Плодовете на душата узряват само под лъчите на това Слънце. Когато проблесне първият лъч на Любовта, вие ще усетите в душата си такова неописуемо блаженство, такава Светлина, такъв мощен подтик във вашия ум, такъв стремеж във вашата воля, че всички пречки в света ще почнат да се топят. Няколко мига, преживени в Божествената Любов, струват много повече от хиляди години обикновен човешки живот, прекаран всред най-големи удоволствия и наслади.
Като обичаме, ние търсим
Бога
.
Ние трябва да любим Бога, за да Го възприемем и опитаме. А щом Го възприемем, ние опитваме Неговата Мъдрост. Казано е в Писанието: “Да възлюбиш Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. И да възлюбиш ближния си като себе си”. Това е един едничък закон, който се проявява в три свята.
към текста >>
Ние трябва да любим
Бога
, за да Го възприемем и опитаме.
Улови ли човек една от тези възможности, един от лъчите на Великото Слънце, което озарява целия Космос, всичко възвишено и благородно в душата му ще започне да цъфти, да връзва и да зрее. Плодовете на душата узряват само под лъчите на това Слънце. Когато проблесне първият лъч на Любовта, вие ще усетите в душата си такова неописуемо блаженство, такава Светлина, такъв мощен подтик във вашия ум, такъв стремеж във вашата воля, че всички пречки в света ще почнат да се топят. Няколко мига, преживени в Божествената Любов, струват много повече от хиляди години обикновен човешки живот, прекаран всред най-големи удоволствия и наслади. Като обичаме, ние търсим Бога.
Ние трябва да любим
Бога
, за да Го възприемем и опитаме.
А щом Го възприемем, ние опитваме Неговата Мъдрост. Казано е в Писанието: “Да възлюбиш Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. И да възлюбиш ближния си като себе си”. Това е един едничък закон, който се проявява в три свята. Любов към Бога – ти си в Божествения свят.
към текста >>
Казано е в Писанието: “Да възлюбиш
Бога
с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.
Когато проблесне първият лъч на Любовта, вие ще усетите в душата си такова неописуемо блаженство, такава Светлина, такъв мощен подтик във вашия ум, такъв стремеж във вашата воля, че всички пречки в света ще почнат да се топят. Няколко мига, преживени в Божествената Любов, струват много повече от хиляди години обикновен човешки живот, прекаран всред най-големи удоволствия и наслади. Като обичаме, ние търсим Бога. Ние трябва да любим Бога, за да Го възприемем и опитаме. А щом Го възприемем, ние опитваме Неговата Мъдрост.
Казано е в Писанието: “Да възлюбиш
Бога
с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.
И да възлюбиш ближния си като себе си”. Това е един едничък закон, който се проявява в три свята. Любов към Бога – ти си в Божествения свят. Любов към себе си, към своята душа – ти си в Духовния свят. Любов към ближните си – ти си на физическия свят.
към текста >>
И да възлюбиш
ближния
си като
себе
си”.
Няколко мига, преживени в Божествената Любов, струват много повече от хиляди години обикновен човешки живот, прекаран всред най-големи удоволствия и наслади. Като обичаме, ние търсим Бога. Ние трябва да любим Бога, за да Го възприемем и опитаме. А щом Го възприемем, ние опитваме Неговата Мъдрост. Казано е в Писанието: “Да възлюбиш Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.
И да възлюбиш
ближния
си като
себе
си”.
Това е един едничък закон, който се проявява в три свята. Любов към Бога – ти си в Божествения свят. Любов към себе си, към своята душа – ти си в Духовния свят. Любов към ближните си – ти си на физическия свят. Приложи ли човек тези закони, няма да има сила в света, която да му се противи, няма да има мисъл, която да не му се подчини и да не дойде да послужи на неговия идеал.
към текста >>
Любов
към
Бога
– ти си в Божествения свят.
Ние трябва да любим Бога, за да Го възприемем и опитаме. А щом Го възприемем, ние опитваме Неговата Мъдрост. Казано е в Писанието: “Да възлюбиш Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. И да възлюбиш ближния си като себе си”. Това е един едничък закон, който се проявява в три свята.
Любов
към
Бога
– ти си в Божествения свят.
Любов към себе си, към своята душа – ти си в Духовния свят. Любов към ближните си – ти си на физическия свят. Приложи ли човек тези закони, няма да има сила в света, която да му се противи, няма да има мисъл, която да не му се подчини и да не дойде да послужи на неговия идеал. Помнете обаче една велика истина: само Бог люби, защото Бог е Любов. Няма човек, който сам по себе си да може да люби.
към текста >>
Любов
към
себе
си,
към
своята душа – ти си в Духовния свят.
А щом Го възприемем, ние опитваме Неговата Мъдрост. Казано е в Писанието: “Да възлюбиш Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. И да възлюбиш ближния си като себе си”. Това е един едничък закон, който се проявява в три свята. Любов към Бога – ти си в Божествения свят.
Любов
към
себе
си,
към
своята душа – ти си в Духовния свят.
Любов към ближните си – ти си на физическия свят. Приложи ли човек тези закони, няма да има сила в света, която да му се противи, няма да има мисъл, която да не му се подчини и да не дойде да послужи на неговия идеал. Помнете обаче една велика истина: само Бог люби, защото Бог е Любов. Няма човек, който сам по себе си да може да люби. Човек може да бъде само проводник на Любовта, но да люби от само себе си не може.
към текста >>
Любов
към
ближните си – ти си на физическия свят.
Казано е в Писанието: “Да възлюбиш Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. И да възлюбиш ближния си като себе си”. Това е един едничък закон, който се проявява в три свята. Любов към Бога – ти си в Божествения свят. Любов към себе си, към своята душа – ти си в Духовния свят.
Любов
към
ближните си – ти си на физическия свят.
Приложи ли човек тези закони, няма да има сила в света, която да му се противи, няма да има мисъл, която да не му се подчини и да не дойде да послужи на неговия идеал. Помнете обаче една велика истина: само Бог люби, защото Бог е Любов. Няма човек, който сам по себе си да може да люби. Човек може да бъде само проводник на Любовта, но да люби от само себе си не може. Да искаш да те обича някой, ще рече да искаш Бог да те люби.
към текста >>
Помнете обаче една велика истина: само Бог люби, защото Бог е
Любов
.
Това е един едничък закон, който се проявява в три свята. Любов към Бога – ти си в Божествения свят. Любов към себе си, към своята душа – ти си в Духовния свят. Любов към ближните си – ти си на физическия свят. Приложи ли човек тези закони, няма да има сила в света, която да му се противи, няма да има мисъл, която да не му се подчини и да не дойде да послужи на неговия идеал.
Помнете обаче една велика истина: само Бог люби, защото Бог е
Любов
.
Няма човек, който сам по себе си да може да люби. Човек може да бъде само проводник на Любовта, но да люби от само себе си не може. Да искаш да те обича някой, ще рече да искаш Бог да те люби. Бог, за да прояви Любовта Си към теб на Земята, трябва да избере някой човек като проводник и чрез него да ти се изяви. Ако на Земята има само един човек, който те обича, то е достатъчно.
към текста >>
Няма човек, който сам по
себе
си да може да люби.
Любов към Бога – ти си в Божествения свят. Любов към себе си, към своята душа – ти си в Духовния свят. Любов към ближните си – ти си на физическия свят. Приложи ли човек тези закони, няма да има сила в света, която да му се противи, няма да има мисъл, която да не му се подчини и да не дойде да послужи на неговия идеал. Помнете обаче една велика истина: само Бог люби, защото Бог е Любов.
Няма човек, който сам по
себе
си да може да люби.
Човек може да бъде само проводник на Любовта, но да люби от само себе си не може. Да искаш да те обича някой, ще рече да искаш Бог да те люби. Бог, за да прояви Любовта Си към теб на Земята, трябва да избере някой човек като проводник и чрез него да ти се изяви. Ако на Земята има само един човек, който те обича, то е достатъчно. Любовта в Божествен смисъл е разумна проява между две възвишени души, които стоят на еднакво равнище и по ум, и по сърце, и по стремежи – души еднакво благородни, еднакво повдигнати духовно.
към текста >>
Човек може да бъде само проводник на
Любовта
, но да люби от само
себе
си не може.
Любов към себе си, към своята душа – ти си в Духовния свят. Любов към ближните си – ти си на физическия свят. Приложи ли човек тези закони, няма да има сила в света, която да му се противи, няма да има мисъл, която да не му се подчини и да не дойде да послужи на неговия идеал. Помнете обаче една велика истина: само Бог люби, защото Бог е Любов. Няма човек, който сам по себе си да може да люби.
Човек може да бъде само проводник на
Любовта
, но да люби от само
себе
си не може.
Да искаш да те обича някой, ще рече да искаш Бог да те люби. Бог, за да прояви Любовта Си към теб на Земята, трябва да избере някой човек като проводник и чрез него да ти се изяви. Ако на Земята има само един човек, който те обича, то е достатъчно. Любовта в Божествен смисъл е разумна проява между две възвишени души, които стоят на еднакво равнище и по ум, и по сърце, и по стремежи – души еднакво благородни, еднакво повдигнати духовно. Само такива две души могат да се разбират.
към текста >>
Бог, за да прояви
Любовта
Си
към
теб на Земята, трябва да избере някой човек като проводник и чрез него да ти се изяви.
Приложи ли човек тези закони, няма да има сила в света, която да му се противи, няма да има мисъл, която да не му се подчини и да не дойде да послужи на неговия идеал. Помнете обаче една велика истина: само Бог люби, защото Бог е Любов. Няма човек, който сам по себе си да може да люби. Човек може да бъде само проводник на Любовта, но да люби от само себе си не може. Да искаш да те обича някой, ще рече да искаш Бог да те люби.
Бог, за да прояви
Любовта
Си
към
теб на Земята, трябва да избере някой човек като проводник и чрез него да ти се изяви.
Ако на Земята има само един човек, който те обича, то е достатъчно. Любовта в Божествен смисъл е разумна проява между две възвишени души, които стоят на еднакво равнище и по ум, и по сърце, и по стремежи – души еднакво благородни, еднакво повдигнати духовно. Само такива две души могат да се разбират. И тогава Любовта между тези две души е като музика. Защото само двама истински виртуози могат да свирят заедно.
към текста >>
Любовта
в Божествен смисъл е разумна проява между две възвишени души, които стоят на еднакво равнище и по ум, и по сърце, и по стремежи – души еднакво благородни, еднакво повдигнати духовно.
Няма човек, който сам по себе си да може да люби. Човек може да бъде само проводник на Любовта, но да люби от само себе си не може. Да искаш да те обича някой, ще рече да искаш Бог да те люби. Бог, за да прояви Любовта Си към теб на Земята, трябва да избере някой човек като проводник и чрез него да ти се изяви. Ако на Земята има само един човек, който те обича, то е достатъчно.
Любовта
в Божествен смисъл е разумна проява между две възвишени души, които стоят на еднакво равнище и по ум, и по сърце, и по стремежи – души еднакво благородни, еднакво повдигнати духовно.
Само такива две души могат да се разбират. И тогава Любовта между тези две души е като музика. Защото само двама истински виртуози могат да свирят заедно. Вие често питате кой ни обича. В присъствието на онзи човек, който ви обича по Божествен начин, каквато и скръб да имате, каквото и разочарование да преживявате, те мигом ще изчезнат.
към текста >>
И тогава
Любовта
между тези две души е като музика.
Да искаш да те обича някой, ще рече да искаш Бог да те люби. Бог, за да прояви Любовта Си към теб на Земята, трябва да избере някой човек като проводник и чрез него да ти се изяви. Ако на Земята има само един човек, който те обича, то е достатъчно. Любовта в Божествен смисъл е разумна проява между две възвишени души, които стоят на еднакво равнище и по ум, и по сърце, и по стремежи – души еднакво благородни, еднакво повдигнати духовно. Само такива две души могат да се разбират.
И тогава
Любовта
между тези две души е като музика.
Защото само двама истински виртуози могат да свирят заедно. Вие често питате кой ни обича. В присъствието на онзи човек, който ви обича по Божествен начин, каквато и скръб да имате, каквото и разочарование да преживявате, те мигом ще изчезнат. На вас ще ви олекне и просветне. Любовта се отличава със следното чувство: когато човек обикне някого, той му съчувства и се отнася с него така, както се отнася към себе си.
към текста >>
Любовта
се отличава със следното чувство: когато човек обикне някого, той му съчувства и се отнася с него така, както се отнася
към
себе
си.
И тогава Любовта между тези две души е като музика. Защото само двама истински виртуози могат да свирят заедно. Вие често питате кой ни обича. В присъствието на онзи човек, който ви обича по Божествен начин, каквато и скръб да имате, каквото и разочарование да преживявате, те мигом ще изчезнат. На вас ще ви олекне и просветне.
Любовта
се отличава със следното чувство: когато човек обикне някого, той му съчувства и се отнася с него така, както се отнася
към
себе
си.
Не се ли прояви това чувство, Любовта на дело не се проявява. От Любовта произтича и чувството на прощаването – само Любовта прощава. Истинската Любов е по-силна от смъртта. Който люби, не умира. Любовта носи безсмъртие.
към текста >>
Не се ли прояви това чувство,
Любовта
на дело не се проявява.
Защото само двама истински виртуози могат да свирят заедно. Вие често питате кой ни обича. В присъствието на онзи човек, който ви обича по Божествен начин, каквато и скръб да имате, каквото и разочарование да преживявате, те мигом ще изчезнат. На вас ще ви олекне и просветне. Любовта се отличава със следното чувство: когато човек обикне някого, той му съчувства и се отнася с него така, както се отнася към себе си.
Не се ли прояви това чувство,
Любовта
на дело не се проявява.
От Любовта произтича и чувството на прощаването – само Любовта прощава. Истинската Любов е по-силна от смъртта. Който люби, не умира. Любовта носи безсмъртие. Хората умират от безлюбие.
към текста >>
От
Любовта
произтича и чувството на прощаването – само
Любовта
прощава.
Вие често питате кой ни обича. В присъствието на онзи човек, който ви обича по Божествен начин, каквато и скръб да имате, каквото и разочарование да преживявате, те мигом ще изчезнат. На вас ще ви олекне и просветне. Любовта се отличава със следното чувство: когато човек обикне някого, той му съчувства и се отнася с него така, както се отнася към себе си. Не се ли прояви това чувство, Любовта на дело не се проявява.
От
Любовта
произтича и чувството на прощаването – само
Любовта
прощава.
Истинската Любов е по-силна от смъртта. Който люби, не умира. Любовта носи безсмъртие. Хората умират от безлюбие. Ако една майка има силна и непоколебима Любов към децата си, смъртта не може да ¢ ги отнеме.
към текста >>
Истинската
Любов
е по-силна от смъртта.
В присъствието на онзи човек, който ви обича по Божествен начин, каквато и скръб да имате, каквото и разочарование да преживявате, те мигом ще изчезнат. На вас ще ви олекне и просветне. Любовта се отличава със следното чувство: когато човек обикне някого, той му съчувства и се отнася с него така, както се отнася към себе си. Не се ли прояви това чувство, Любовта на дело не се проявява. От Любовта произтича и чувството на прощаването – само Любовта прощава.
Истинската
Любов
е по-силна от смъртта.
Който люби, не умира. Любовта носи безсмъртие. Хората умират от безлюбие. Ако една майка има силна и непоколебима Любов към децата си, смъртта не може да ¢ ги отнеме. Не само смъртта, никоя сила в света не е в състояние да разлъчи две същества, които Любовта е съединила.
към текста >>
Любовта
носи безсмъртие.
Любовта се отличава със следното чувство: когато човек обикне някого, той му съчувства и се отнася с него така, както се отнася към себе си. Не се ли прояви това чувство, Любовта на дело не се проявява. От Любовта произтича и чувството на прощаването – само Любовта прощава. Истинската Любов е по-силна от смъртта. Който люби, не умира.
Любовта
носи безсмъртие.
Хората умират от безлюбие. Ако една майка има силна и непоколебима Любов към децата си, смъртта не може да ¢ ги отнеме. Не само смъртта, никоя сила в света не е в състояние да разлъчи две същества, които Любовта е съединила. Любовта образува най-устойчивите съединения в Живота. И когато две души образуват едно такова устойчиво съединение чрез силата на Любовта, те образуват една двойно по-мощна и по-светла душа с две съзнания.
към текста >>
Ако една майка има силна и непоколебима
Любов
към
децата си, смъртта не може да ¢ ги отнеме.
От Любовта произтича и чувството на прощаването – само Любовта прощава. Истинската Любов е по-силна от смъртта. Който люби, не умира. Любовта носи безсмъртие. Хората умират от безлюбие.
Ако една майка има силна и непоколебима
Любов
към
децата си, смъртта не може да ¢ ги отнеме.
Не само смъртта, никоя сила в света не е в състояние да разлъчи две същества, които Любовта е съединила. Любовта образува най-устойчивите съединения в Живота. И когато две души образуват едно такова устойчиво съединение чрез силата на Любовта, те образуват една двойно по-мощна и по-светла душа с две съзнания. Тези две души като срещнат други две души, съединени по този начин, се свързват с тях и образуват една още по-мощна душа. Така продължава този Божествен процес на Любовта, който единствен е в състояние да образува устойчиви, неразлъчни съединения между душите.
към текста >>
Не само смъртта, никоя сила в света не е в състояние да разлъчи две същества, които
Любовта
е съединила.
Истинската Любов е по-силна от смъртта. Който люби, не умира. Любовта носи безсмъртие. Хората умират от безлюбие. Ако една майка има силна и непоколебима Любов към децата си, смъртта не може да ¢ ги отнеме.
Не само смъртта, никоя сила в света не е в състояние да разлъчи две същества, които
Любовта
е съединила.
Любовта образува най-устойчивите съединения в Живота. И когато две души образуват едно такова устойчиво съединение чрез силата на Любовта, те образуват една двойно по-мощна и по-светла душа с две съзнания. Тези две души като срещнат други две души, съединени по този начин, се свързват с тях и образуват една още по-мощна душа. Така продължава този Божествен процес на Любовта, който единствен е в състояние да образува устойчиви, неразлъчни съединения между душите. По този начин в Божествената Любов всички души се съединяват в едно цяло, така мощно, така устойчиво, че никаква сила в света не е в състояние да разкъса неразривните му връзки.
към текста >>
Любовта
образува най-устойчивите съединения в Живота.
Който люби, не умира. Любовта носи безсмъртие. Хората умират от безлюбие. Ако една майка има силна и непоколебима Любов към децата си, смъртта не може да ¢ ги отнеме. Не само смъртта, никоя сила в света не е в състояние да разлъчи две същества, които Любовта е съединила.
Любовта
образува най-устойчивите съединения в Живота.
И когато две души образуват едно такова устойчиво съединение чрез силата на Любовта, те образуват една двойно по-мощна и по-светла душа с две съзнания. Тези две души като срещнат други две души, съединени по този начин, се свързват с тях и образуват една още по-мощна душа. Така продължава този Божествен процес на Любовта, който единствен е в състояние да образува устойчиви, неразлъчни съединения между душите. По този начин в Божествената Любов всички души се съединяват в едно цяло, така мощно, така устойчиво, че никаква сила в света не е в състояние да разкъса неразривните му връзки. В това цяло всяка душа живее в другите души и те живеят в нея.
към текста >>
И когато две души образуват едно такова устойчиво съединение чрез силата на
Любовта
, те образуват една двойно по-мощна и по-светла душа с две съзнания.
Любовта носи безсмъртие. Хората умират от безлюбие. Ако една майка има силна и непоколебима Любов към децата си, смъртта не може да ¢ ги отнеме. Не само смъртта, никоя сила в света не е в състояние да разлъчи две същества, които Любовта е съединила. Любовта образува най-устойчивите съединения в Живота.
И когато две души образуват едно такова устойчиво съединение чрез силата на
Любовта
, те образуват една двойно по-мощна и по-светла душа с две съзнания.
Тези две души като срещнат други две души, съединени по този начин, се свързват с тях и образуват една още по-мощна душа. Така продължава този Божествен процес на Любовта, който единствен е в състояние да образува устойчиви, неразлъчни съединения между душите. По този начин в Божествената Любов всички души се съединяват в едно цяло, така мощно, така устойчиво, че никаква сила в света не е в състояние да разкъса неразривните му връзки. В това цяло всяка душа живее в другите души и те живеят в нея. Така се осъществява единството в множеството и множеството в единството.
към текста >>
Така продължава този Божествен процес на
Любовта
, който единствен е в състояние да образува устойчиви, неразлъчни съединения между душите.
Ако една майка има силна и непоколебима Любов към децата си, смъртта не може да ¢ ги отнеме. Не само смъртта, никоя сила в света не е в състояние да разлъчи две същества, които Любовта е съединила. Любовта образува най-устойчивите съединения в Живота. И когато две души образуват едно такова устойчиво съединение чрез силата на Любовта, те образуват една двойно по-мощна и по-светла душа с две съзнания. Тези две души като срещнат други две души, съединени по този начин, се свързват с тях и образуват една още по-мощна душа.
Така продължава този Божествен процес на
Любовта
, който единствен е в състояние да образува устойчиви, неразлъчни съединения между душите.
По този начин в Божествената Любов всички души се съединяват в едно цяло, така мощно, така устойчиво, че никаква сила в света не е в състояние да разкъса неразривните му връзки. В това цяло всяка душа живее в другите души и те живеят в нея. Така се осъществява единството в множеството и множеството в единството. Спасението на човека зависи изключително от Любовта. И когато Любовта се прояви в човека, той, даже да е паднал, може веднага да се повдигне над условията.
към текста >>
По този начин в Божествената
Любов
всички души се съединяват в едно цяло, така мощно, така устойчиво, че никаква сила в света не е в състояние да разкъса неразривните му връзки.
Не само смъртта, никоя сила в света не е в състояние да разлъчи две същества, които Любовта е съединила. Любовта образува най-устойчивите съединения в Живота. И когато две души образуват едно такова устойчиво съединение чрез силата на Любовта, те образуват една двойно по-мощна и по-светла душа с две съзнания. Тези две души като срещнат други две души, съединени по този начин, се свързват с тях и образуват една още по-мощна душа. Така продължава този Божествен процес на Любовта, който единствен е в състояние да образува устойчиви, неразлъчни съединения между душите.
По този начин в Божествената
Любов
всички души се съединяват в едно цяло, така мощно, така устойчиво, че никаква сила в света не е в състояние да разкъса неразривните му връзки.
В това цяло всяка душа живее в другите души и те живеят в нея. Така се осъществява единството в множеството и множеството в единството. Спасението на човека зависи изключително от Любовта. И когато Любовта се прояви в човека, той, даже да е паднал, може веднага да се повдигне над условията. Щастието на човека зависи пак от нея.
към текста >>
Спасението на човека зависи изключително от
Любовта
.
Тези две души като срещнат други две души, съединени по този начин, се свързват с тях и образуват една още по-мощна душа. Така продължава този Божествен процес на Любовта, който единствен е в състояние да образува устойчиви, неразлъчни съединения между душите. По този начин в Божествената Любов всички души се съединяват в едно цяло, така мощно, така устойчиво, че никаква сила в света не е в състояние да разкъса неразривните му връзки. В това цяло всяка душа живее в другите души и те живеят в нея. Така се осъществява единството в множеството и множеството в единството.
Спасението на човека зависи изключително от
Любовта
.
И когато Любовта се прояви в човека, той, даже да е паднал, може веднага да се повдигне над условията. Щастието на човека зависи пак от нея. В щастието човек изпитва разширение и пълнота благодарение на Любовта, която го е посетила. Тогава човек чува гласа на всички живи същества и чувства пулса на общия Живот. Защото Любовта е колективна проява на всички Разумни същества, които са завършили своето развитие и са станали едно с Бога.
към текста >>
И когато
Любовта
се прояви в човека, той, даже да е паднал, може веднага да се повдигне над условията.
Така продължава този Божествен процес на Любовта, който единствен е в състояние да образува устойчиви, неразлъчни съединения между душите. По този начин в Божествената Любов всички души се съединяват в едно цяло, така мощно, така устойчиво, че никаква сила в света не е в състояние да разкъса неразривните му връзки. В това цяло всяка душа живее в другите души и те живеят в нея. Така се осъществява единството в множеството и множеството в единството. Спасението на човека зависи изключително от Любовта.
И когато
Любовта
се прояви в човека, той, даже да е паднал, може веднага да се повдигне над условията.
Щастието на човека зависи пак от нея. В щастието човек изпитва разширение и пълнота благодарение на Любовта, която го е посетила. Тогава човек чува гласа на всички живи същества и чувства пулса на общия Живот. Защото Любовта е колективна проява на всички Разумни същества, които са завършили своето развитие и са станали едно с Бога. Любовта на едно от тези Същества е колективната Любов на всички.
към текста >>
В щастието човек изпитва разширение и пълнота благодарение на
Любовта
, която го е посетила.
В това цяло всяка душа живее в другите души и те живеят в нея. Така се осъществява единството в множеството и множеството в единството. Спасението на човека зависи изключително от Любовта. И когато Любовта се прояви в човека, той, даже да е паднал, може веднага да се повдигне над условията. Щастието на човека зависи пак от нея.
В щастието човек изпитва разширение и пълнота благодарение на
Любовта
, която го е посетила.
Тогава човек чува гласа на всички живи същества и чувства пулса на общия Живот. Защото Любовта е колективна проява на всички Разумни същества, които са завършили своето развитие и са станали едно с Бога. Любовта на едно от тези Същества е колективната Любов на всички. И ако любовта на едно същество не е колективна проява на всички Разумни същества, тя не е Любов. Ето защо висшата, идейна Любов се проявява в Любов към всички хора, без те да подозират нейния източник.
към текста >>
Защото
Любовта
е колективна проява на всички Разумни същества, които са завършили своето развитие и са станали едно с
Бога
.
Спасението на човека зависи изключително от Любовта. И когато Любовта се прояви в човека, той, даже да е паднал, може веднага да се повдигне над условията. Щастието на човека зависи пак от нея. В щастието човек изпитва разширение и пълнота благодарение на Любовта, която го е посетила. Тогава човек чува гласа на всички живи същества и чувства пулса на общия Живот.
Защото
Любовта
е колективна проява на всички Разумни същества, които са завършили своето развитие и са станали едно с
Бога
.
Любовта на едно от тези Същества е колективната Любов на всички. И ако любовта на едно същество не е колективна проява на всички Разумни същества, тя не е Любов. Ето защо висшата, идейна Любов се проявява в Любов към всички хора, без те да подозират нейния източник. Да любиш хората, дори и когато те ненавиждат и ти мислят злото, да им служиш постоянно, без те да знаят това – това ще рече идейна Любов, това ще рече служене на Бога. Защото това е една от основните черти на Божествената Любов – тя иде към нас независимо от това дали сме грешни, или не.
към текста >>
Любовта
на едно от тези Същества е колективната
Любов
на всички.
И когато Любовта се прояви в човека, той, даже да е паднал, може веднага да се повдигне над условията. Щастието на човека зависи пак от нея. В щастието човек изпитва разширение и пълнота благодарение на Любовта, която го е посетила. Тогава човек чува гласа на всички живи същества и чувства пулса на общия Живот. Защото Любовта е колективна проява на всички Разумни същества, които са завършили своето развитие и са станали едно с Бога.
Любовта
на едно от тези Същества е колективната
Любов
на всички.
И ако любовта на едно същество не е колективна проява на всички Разумни същества, тя не е Любов. Ето защо висшата, идейна Любов се проявява в Любов към всички хора, без те да подозират нейния източник. Да любиш хората, дори и когато те ненавиждат и ти мислят злото, да им служиш постоянно, без те да знаят това – това ще рече идейна Любов, това ще рече служене на Бога. Защото това е една от основните черти на Божествената Любов – тя иде към нас независимо от това дали сме грешни, или не. Магическа сила се крие в Любовта.
към текста >>
И ако
любовта
на едно същество не е колективна проява на всички Разумни същества, тя не е
Любов
.
Щастието на човека зависи пак от нея. В щастието човек изпитва разширение и пълнота благодарение на Любовта, която го е посетила. Тогава човек чува гласа на всички живи същества и чувства пулса на общия Живот. Защото Любовта е колективна проява на всички Разумни същества, които са завършили своето развитие и са станали едно с Бога. Любовта на едно от тези Същества е колективната Любов на всички.
И ако
любовта
на едно същество не е колективна проява на всички Разумни същества, тя не е
Любов
.
Ето защо висшата, идейна Любов се проявява в Любов към всички хора, без те да подозират нейния източник. Да любиш хората, дори и когато те ненавиждат и ти мислят злото, да им служиш постоянно, без те да знаят това – това ще рече идейна Любов, това ще рече служене на Бога. Защото това е една от основните черти на Божествената Любов – тя иде към нас независимо от това дали сме грешни, или не. Магическа сила се крие в Любовта. Тя е ключ, с който всичко затворено се отваря.
към текста >>
Ето защо висшата, идейна
Любов
се проявява в
Любов
към
всички хора, без те да подозират нейния източник.
В щастието човек изпитва разширение и пълнота благодарение на Любовта, която го е посетила. Тогава човек чува гласа на всички живи същества и чувства пулса на общия Живот. Защото Любовта е колективна проява на всички Разумни същества, които са завършили своето развитие и са станали едно с Бога. Любовта на едно от тези Същества е колективната Любов на всички. И ако любовта на едно същество не е колективна проява на всички Разумни същества, тя не е Любов.
Ето защо висшата, идейна
Любов
се проявява в
Любов
към
всички хора, без те да подозират нейния източник.
Да любиш хората, дори и когато те ненавиждат и ти мислят злото, да им служиш постоянно, без те да знаят това – това ще рече идейна Любов, това ще рече служене на Бога. Защото това е една от основните черти на Божествената Любов – тя иде към нас независимо от това дали сме грешни, или не. Магическа сила се крие в Любовта. Тя е ключ, с който всичко затворено се отваря. Любовта си има свое свещено име – загубената магическа дума, която търсят кабалистите от всички времена.
към текста >>
Да любиш хората, дори и когато те ненавиждат и ти мислят злото, да им служиш постоянно, без те да знаят това – това ще рече идейна
Любов
, това ще рече служене на
Бога
.
Тогава човек чува гласа на всички живи същества и чувства пулса на общия Живот. Защото Любовта е колективна проява на всички Разумни същества, които са завършили своето развитие и са станали едно с Бога. Любовта на едно от тези Същества е колективната Любов на всички. И ако любовта на едно същество не е колективна проява на всички Разумни същества, тя не е Любов. Ето защо висшата, идейна Любов се проявява в Любов към всички хора, без те да подозират нейния източник.
Да любиш хората, дори и когато те ненавиждат и ти мислят злото, да им служиш постоянно, без те да знаят това – това ще рече идейна
Любов
, това ще рече служене на
Бога
.
Защото това е една от основните черти на Божествената Любов – тя иде към нас независимо от това дали сме грешни, или не. Магическа сила се крие в Любовта. Тя е ключ, с който всичко затворено се отваря. Любовта си има свое свещено име – загубената магическа дума, която търсят кабалистите от всички времена. Свещеното име на Любовта, това е магическият ключ на безсмъртния Живот.
към текста >>
Защото това е една от основните черти на Божествената
Любов
– тя иде
към
нас независимо от това дали сме грешни, или не.
Защото Любовта е колективна проява на всички Разумни същества, които са завършили своето развитие и са станали едно с Бога. Любовта на едно от тези Същества е колективната Любов на всички. И ако любовта на едно същество не е колективна проява на всички Разумни същества, тя не е Любов. Ето защо висшата, идейна Любов се проявява в Любов към всички хора, без те да подозират нейния източник. Да любиш хората, дори и когато те ненавиждат и ти мислят злото, да им служиш постоянно, без те да знаят това – това ще рече идейна Любов, това ще рече служене на Бога.
Защото това е една от основните черти на Божествената
Любов
– тя иде
към
нас независимо от това дали сме грешни, или не.
Магическа сила се крие в Любовта. Тя е ключ, с който всичко затворено се отваря. Любовта си има свое свещено име – загубената магическа дума, която търсят кабалистите от всички времена. Свещеното име на Любовта, това е магическият ключ на безсмъртния Живот. Чрез него всички отрицателни енергии се превръщат в положителни.
към текста >>
Магическа сила се крие в
Любовта
.
Любовта на едно от тези Същества е колективната Любов на всички. И ако любовта на едно същество не е колективна проява на всички Разумни същества, тя не е Любов. Ето защо висшата, идейна Любов се проявява в Любов към всички хора, без те да подозират нейния източник. Да любиш хората, дори и когато те ненавиждат и ти мислят злото, да им служиш постоянно, без те да знаят това – това ще рече идейна Любов, това ще рече служене на Бога. Защото това е една от основните черти на Божествената Любов – тя иде към нас независимо от това дали сме грешни, или не.
Магическа сила се крие в
Любовта
.
Тя е ключ, с който всичко затворено се отваря. Любовта си има свое свещено име – загубената магическа дума, която търсят кабалистите от всички времена. Свещеното име на Любовта, това е магическият ключ на безсмъртния Живот. Чрез него всички отрицателни енергии се превръщат в положителни. С него човек може всичко да направи.
към текста >>
Любовта
си има свое свещено име – загубената магическа дума, която търсят кабалистите от всички времена.
Ето защо висшата, идейна Любов се проявява в Любов към всички хора, без те да подозират нейния източник. Да любиш хората, дори и когато те ненавиждат и ти мислят злото, да им служиш постоянно, без те да знаят това – това ще рече идейна Любов, това ще рече служене на Бога. Защото това е една от основните черти на Божествената Любов – тя иде към нас независимо от това дали сме грешни, или не. Магическа сила се крие в Любовта. Тя е ключ, с който всичко затворено се отваря.
Любовта
си има свое свещено име – загубената магическа дума, която търсят кабалистите от всички времена.
Свещеното име на Любовта, това е магическият ключ на безсмъртния Живот. Чрез него всички отрицателни енергии се превръщат в положителни. С него човек може всичко да направи. Затова се казва, че за Любовта всичко е възможно. Единствената Сила, която може магически да преустрои цялото същество на човека, е Любовта.
към текста >>
Свещеното име на
Любовта
, това е магическият ключ на безсмъртния Живот.
Да любиш хората, дори и когато те ненавиждат и ти мислят злото, да им служиш постоянно, без те да знаят това – това ще рече идейна Любов, това ще рече служене на Бога. Защото това е една от основните черти на Божествената Любов – тя иде към нас независимо от това дали сме грешни, или не. Магическа сила се крие в Любовта. Тя е ключ, с който всичко затворено се отваря. Любовта си има свое свещено име – загубената магическа дума, която търсят кабалистите от всички времена.
Свещеното име на
Любовта
, това е магическият ключ на безсмъртния Живот.
Чрез него всички отрицателни енергии се превръщат в положителни. С него човек може всичко да направи. Затова се казва, че за Любовта всичко е възможно. Единствената Сила, която може магически да преустрои цялото същество на човека, е Любовта. И тя трябва да проникне навсякъде у него, да проникне в най-малките гънки на неговата душа, за да го преобрази.
към текста >>
Затова се казва, че за
Любовта
всичко е възможно.
Тя е ключ, с който всичко затворено се отваря. Любовта си има свое свещено име – загубената магическа дума, която търсят кабалистите от всички времена. Свещеното име на Любовта, това е магическият ключ на безсмъртния Живот. Чрез него всички отрицателни енергии се превръщат в положителни. С него човек може всичко да направи.
Затова се казва, че за
Любовта
всичко е възможно.
Единствената Сила, която може магически да преустрои цялото същество на човека, е Любовта. И тя трябва да проникне навсякъде у него, да проникне в най-малките гънки на неговата душа, за да го преобрази. Любовта трябва да изпълни човешкия Дух. Тя трябва да се прояви пълно, съвършено, безгранично в човешката душа. Тя трябва да пребъдва и в сърцето по същина и съдържание.
към текста >>
Единствената Сила, която може магически да преустрои цялото същество на човека, е
Любовта
.
Любовта си има свое свещено име – загубената магическа дума, която търсят кабалистите от всички времена. Свещеното име на Любовта, това е магическият ключ на безсмъртния Живот. Чрез него всички отрицателни енергии се превръщат в положителни. С него човек може всичко да направи. Затова се казва, че за Любовта всичко е възможно.
Единствената Сила, която може магически да преустрои цялото същество на човека, е
Любовта
.
И тя трябва да проникне навсякъде у него, да проникне в най-малките гънки на неговата душа, за да го преобрази. Любовта трябва да изпълни човешкия Дух. Тя трябва да се прояви пълно, съвършено, безгранично в човешката душа. Тя трябва да пребъдва и в сърцето по същина и съдържание. Тя трябва да действа и в ума като съкровена сила.
към текста >>
Любовта
трябва да изпълни човешкия Дух.
Чрез него всички отрицателни енергии се превръщат в положителни. С него човек може всичко да направи. Затова се казва, че за Любовта всичко е възможно. Единствената Сила, която може магически да преустрои цялото същество на човека, е Любовта. И тя трябва да проникне навсякъде у него, да проникне в най-малките гънки на неговата душа, за да го преобрази.
Любовта
трябва да изпълни човешкия Дух.
Тя трябва да се прояви пълно, съвършено, безгранично в човешката душа. Тя трябва да пребъдва и в сърцето по същина и съдържание. Тя трябва да действа и в ума като съкровена сила. Четири са проявите на Любовта в човека. Тя действа като стремеж в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума, като принцип в духа.
към текста >>
Четири са проявите на
Любовта
в човека.
И тя трябва да проникне навсякъде у него, да проникне в най-малките гънки на неговата душа, за да го преобрази. Любовта трябва да изпълни човешкия Дух. Тя трябва да се прояви пълно, съвършено, безгранично в човешката душа. Тя трябва да пребъдва и в сърцето по същина и съдържание. Тя трябва да действа и в ума като съкровена сила.
Четири са проявите на
Любовта
в човека.
Тя действа като стремеж в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума, като принцип в духа. А това е целият цикъл на развитие отначало докрай. Любовта като стремеж се движи към центъра на Земята – това са корените на Любовта. Любовта като чувство се движи към Слънцето – това са клонищата. Любовта като сила се проявява само у гениите и светиите.
към текста >>
Любовта
като стремеж се движи
към
центъра на Земята – това са корените на
Любовта
.
Тя трябва да пребъдва и в сърцето по същина и съдържание. Тя трябва да действа и в ума като съкровена сила. Четири са проявите на Любовта в човека. Тя действа като стремеж в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума, като принцип в духа. А това е целият цикъл на развитие отначало докрай.
Любовта
като стремеж се движи
към
центъра на Земята – това са корените на
Любовта
.
Любовта като чувство се движи към Слънцето – това са клонищата. Любовта като сила се проявява само у гениите и светиите. Тя се проявява у всички онези, които се жертват за една Божествена кауза. Самопожертването спада към Любовта като сила. Само човек, който има ум, може да осъществи Любовта като сила.
към текста >>
Любовта
като чувство се движи
към
Слънцето – това са клонищата.
Тя трябва да действа и в ума като съкровена сила. Четири са проявите на Любовта в човека. Тя действа като стремеж в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума, като принцип в духа. А това е целият цикъл на развитие отначало докрай. Любовта като стремеж се движи към центъра на Земята – това са корените на Любовта.
Любовта
като чувство се движи
към
Слънцето – това са клонищата.
Любовта като сила се проявява само у гениите и светиите. Тя се проявява у всички онези, които се жертват за една Божествена кауза. Самопожертването спада към Любовта като сила. Само човек, който има ум, може да осъществи Любовта като сила. Любовта като принцип сега влиза в света.
към текста >>
Любовта
като сила се проявява само у гениите и светиите.
Четири са проявите на Любовта в човека. Тя действа като стремеж в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума, като принцип в духа. А това е целият цикъл на развитие отначало докрай. Любовта като стремеж се движи към центъра на Земята – това са корените на Любовта. Любовта като чувство се движи към Слънцето – това са клонищата.
Любовта
като сила се проявява само у гениите и светиите.
Тя се проявява у всички онези, които се жертват за една Божествена кауза. Самопожертването спада към Любовта като сила. Само човек, който има ум, може да осъществи Любовта като сила. Любовта като принцип сега влиза в света. Тя обгръща всичко.
към текста >>
Самопожертването спада
към
Любовта
като сила.
А това е целият цикъл на развитие отначало докрай. Любовта като стремеж се движи към центъра на Земята – това са корените на Любовта. Любовта като чувство се движи към Слънцето – това са клонищата. Любовта като сила се проявява само у гениите и светиите. Тя се проявява у всички онези, които се жертват за една Божествена кауза.
Самопожертването спада
към
Любовта
като сила.
Само човек, който има ум, може да осъществи Любовта като сила. Любовта като принцип сега влиза в света. Тя обгръща всичко. До Любовта като сила има и привличане, и отблъскване, има противоречия. В Любовта като принцип всички противоречия изчезват.
към текста >>
Само човек, който има ум, може да осъществи
Любовта
като сила.
Любовта като стремеж се движи към центъра на Земята – това са корените на Любовта. Любовта като чувство се движи към Слънцето – това са клонищата. Любовта като сила се проявява само у гениите и светиите. Тя се проявява у всички онези, които се жертват за една Божествена кауза. Самопожертването спада към Любовта като сила.
Само човек, който има ум, може да осъществи
Любовта
като сила.
Любовта като принцип сега влиза в света. Тя обгръща всичко. До Любовта като сила има и привличане, и отблъскване, има противоречия. В Любовта като принцип всички противоречия изчезват. Човек трябва да мине през всички степени на Любовта.
към текста >>
Любовта
като принцип сега влиза в света.
Любовта като чувство се движи към Слънцето – това са клонищата. Любовта като сила се проявява само у гениите и светиите. Тя се проявява у всички онези, които се жертват за една Божествена кауза. Самопожертването спада към Любовта като сила. Само човек, който има ум, може да осъществи Любовта като сила.
Любовта
като принцип сега влиза в света.
Тя обгръща всичко. До Любовта като сила има и привличане, и отблъскване, има противоречия. В Любовта като принцип всички противоречия изчезват. Човек трябва да мине през всички степени на Любовта. Той трябва да мине през Любовта като стремеж – през нейните корени, трябва да мине през Любовта като чувство – през нейните клони, трябва да мине през Любовта като сила – през нейните цветове и да влезе в Любовта като принцип – да опита Божествения плод на Любовта.
към текста >>
До
Любовта
като сила има и привличане, и отблъскване, има противоречия.
Тя се проявява у всички онези, които се жертват за една Божествена кауза. Самопожертването спада към Любовта като сила. Само човек, който има ум, може да осъществи Любовта като сила. Любовта като принцип сега влиза в света. Тя обгръща всичко.
До
Любовта
като сила има и привличане, и отблъскване, има противоречия.
В Любовта като принцип всички противоречия изчезват. Човек трябва да мине през всички степени на Любовта. Той трябва да мине през Любовта като стремеж – през нейните корени, трябва да мине през Любовта като чувство – през нейните клони, трябва да мине през Любовта като сила – през нейните цветове и да влезе в Любовта като принцип – да опита Божествения плод на Любовта. Докато Любовта не влезе в света, той няма да се преобрази. Тя е велик Огън, който внася Живот.
към текста >>
В
Любовта
като принцип всички противоречия изчезват.
Самопожертването спада към Любовта като сила. Само човек, който има ум, може да осъществи Любовта като сила. Любовта като принцип сега влиза в света. Тя обгръща всичко. До Любовта като сила има и привличане, и отблъскване, има противоречия.
В
Любовта
като принцип всички противоречия изчезват.
Човек трябва да мине през всички степени на Любовта. Той трябва да мине през Любовта като стремеж – през нейните корени, трябва да мине през Любовта като чувство – през нейните клони, трябва да мине през Любовта като сила – през нейните цветове и да влезе в Любовта като принцип – да опита Божествения плод на Любовта. Докато Любовта не влезе в света, той няма да се преобрази. Тя е велик Огън, който внася Живот. Но няма по-страшна сила от Любовта за онези, които са в дисхармония с нея.
към текста >>
Човек трябва да мине през всички степени на
Любовта
.
Само човек, който има ум, може да осъществи Любовта като сила. Любовта като принцип сега влиза в света. Тя обгръща всичко. До Любовта като сила има и привличане, и отблъскване, има противоречия. В Любовта като принцип всички противоречия изчезват.
Човек трябва да мине през всички степени на
Любовта
.
Той трябва да мине през Любовта като стремеж – през нейните корени, трябва да мине през Любовта като чувство – през нейните клони, трябва да мине през Любовта като сила – през нейните цветове и да влезе в Любовта като принцип – да опита Божествения плод на Любовта. Докато Любовта не влезе в света, той няма да се преобрази. Тя е велик Огън, който внася Живот. Но няма по-страшна сила от Любовта за онези, които са в дисхармония с нея. За тях настъпват тогава адски терзания.
към текста >>
Той трябва да мине през
Любовта
като стремеж – през нейните корени, трябва да мине през
Любовта
като чувство – през нейните клони, трябва да мине през
Любовта
като сила – през нейните цветове и да влезе в
Любовта
като принцип – да опита Божествения плод на
Любовта
.
Любовта като принцип сега влиза в света. Тя обгръща всичко. До Любовта като сила има и привличане, и отблъскване, има противоречия. В Любовта като принцип всички противоречия изчезват. Човек трябва да мине през всички степени на Любовта.
Той трябва да мине през
Любовта
като стремеж – през нейните корени, трябва да мине през
Любовта
като чувство – през нейните клони, трябва да мине през
Любовта
като сила – през нейните цветове и да влезе в
Любовта
като принцип – да опита Божествения плод на
Любовта
.
Докато Любовта не влезе в света, той няма да се преобрази. Тя е велик Огън, който внася Живот. Но няма по-страшна сила от Любовта за онези, които са в дисхармония с нея. За тях настъпват тогава адски терзания. Огънят на Любовта, като една велика вълна, идва сега в света.
към текста >>
Докато
Любовта
не влезе в света, той няма да се преобрази.
Тя обгръща всичко. До Любовта като сила има и привличане, и отблъскване, има противоречия. В Любовта като принцип всички противоречия изчезват. Човек трябва да мине през всички степени на Любовта. Той трябва да мине през Любовта като стремеж – през нейните корени, трябва да мине през Любовта като чувство – през нейните клони, трябва да мине през Любовта като сила – през нейните цветове и да влезе в Любовта като принцип – да опита Божествения плод на Любовта.
Докато
Любовта
не влезе в света, той няма да се преобрази.
Тя е велик Огън, който внася Живот. Но няма по-страшна сила от Любовта за онези, които са в дисхармония с нея. За тях настъпват тогава адски терзания. Огънят на Любовта, като една велика вълна, идва сега в света. Той ще разтопи всичко онова, което не може да издържи висшите трептения на Любовта.
към текста >>
Но няма по-страшна сила от
Любовта
за онези, които са в дисхармония с нея.
В Любовта като принцип всички противоречия изчезват. Човек трябва да мине през всички степени на Любовта. Той трябва да мине през Любовта като стремеж – през нейните корени, трябва да мине през Любовта като чувство – през нейните клони, трябва да мине през Любовта като сила – през нейните цветове и да влезе в Любовта като принцип – да опита Божествения плод на Любовта. Докато Любовта не влезе в света, той няма да се преобрази. Тя е велик Огън, който внася Живот.
Но няма по-страшна сила от
Любовта
за онези, които са в дисхармония с нея.
За тях настъпват тогава адски терзания. Огънят на Любовта, като една велика вълна, идва сега в света. Той ще разтопи всичко онова, което не може да издържи висшите трептения на Любовта. Когато Любовта не се възприеме правилно, нейните сладки сокове (от действието на един особен род астрални ферменти) се превръщат в особен род вино. От това вино хората се упояват, когато в тях се зароди стремежът на Любовта, и вършат хиляди грехове и престъпления.
към текста >>
Огънят на
Любовта
, като една велика вълна, идва сега в света.
Той трябва да мине през Любовта като стремеж – през нейните корени, трябва да мине през Любовта като чувство – през нейните клони, трябва да мине през Любовта като сила – през нейните цветове и да влезе в Любовта като принцип – да опита Божествения плод на Любовта. Докато Любовта не влезе в света, той няма да се преобрази. Тя е велик Огън, който внася Живот. Но няма по-страшна сила от Любовта за онези, които са в дисхармония с нея. За тях настъпват тогава адски терзания.
Огънят на
Любовта
, като една велика вълна, идва сега в света.
Той ще разтопи всичко онова, което не може да издържи висшите трептения на Любовта. Когато Любовта не се възприеме правилно, нейните сладки сокове (от действието на един особен род астрални ферменти) се превръщат в особен род вино. От това вино хората се упояват, когато в тях се зароди стремежът на Любовта, и вършат хиляди грехове и престъпления. Но ти, който мислиш, различавай това вино на човешката любов, образувано отпосле, от сладките сокове на Любовта! Спусни се смело в корените на Любовта!
към текста >>
Той ще разтопи всичко онова, което не може да издържи висшите трептения на
Любовта
.
Докато Любовта не влезе в света, той няма да се преобрази. Тя е велик Огън, който внася Живот. Но няма по-страшна сила от Любовта за онези, които са в дисхармония с нея. За тях настъпват тогава адски терзания. Огънят на Любовта, като една велика вълна, идва сега в света.
Той ще разтопи всичко онова, което не може да издържи висшите трептения на
Любовта
.
Когато Любовта не се възприеме правилно, нейните сладки сокове (от действието на един особен род астрални ферменти) се превръщат в особен род вино. От това вино хората се упояват, когато в тях се зароди стремежът на Любовта, и вършат хиляди грехове и престъпления. Но ти, който мислиш, различавай това вино на човешката любов, образувано отпосле, от сладките сокове на Любовта! Спусни се смело в корените на Любовта! Разпростри се широко в нейните клони!
към текста >>
Когато
Любовта
не се възприеме правилно, нейните сладки сокове (от действието на един особен род астрални ферменти) се превръщат в особен род вино.
Тя е велик Огън, който внася Живот. Но няма по-страшна сила от Любовта за онези, които са в дисхармония с нея. За тях настъпват тогава адски терзания. Огънят на Любовта, като една велика вълна, идва сега в света. Той ще разтопи всичко онова, което не може да издържи висшите трептения на Любовта.
Когато
Любовта
не се възприеме правилно, нейните сладки сокове (от действието на един особен род астрални ферменти) се превръщат в особен род вино.
От това вино хората се упояват, когато в тях се зароди стремежът на Любовта, и вършат хиляди грехове и престъпления. Но ти, който мислиш, различавай това вино на човешката любов, образувано отпосле, от сладките сокове на Любовта! Спусни се смело в корените на Любовта! Разпростри се широко в нейните клони! Цъфни като цвят на Любовта!
към текста >>
От това вино хората се упояват, когато в тях се зароди стремежът на
Любовта
, и вършат хиляди грехове и престъпления.
Но няма по-страшна сила от Любовта за онези, които са в дисхармония с нея. За тях настъпват тогава адски терзания. Огънят на Любовта, като една велика вълна, идва сега в света. Той ще разтопи всичко онова, което не може да издържи висшите трептения на Любовта. Когато Любовта не се възприеме правилно, нейните сладки сокове (от действието на един особен род астрални ферменти) се превръщат в особен род вино.
От това вино хората се упояват, когато в тях се зароди стремежът на
Любовта
, и вършат хиляди грехове и престъпления.
Но ти, който мислиш, различавай това вино на човешката любов, образувано отпосле, от сладките сокове на Любовта! Спусни се смело в корените на Любовта! Разпростри се широко в нейните клони! Цъфни като цвят на Любовта! Завържи като плод на Любовта!
към текста >>
Но ти, който мислиш, различавай това вино на човешката
любов
, образувано отпосле, от сладките сокове на
Любовта
!
За тях настъпват тогава адски терзания. Огънят на Любовта, като една велика вълна, идва сега в света. Той ще разтопи всичко онова, което не може да издържи висшите трептения на Любовта. Когато Любовта не се възприеме правилно, нейните сладки сокове (от действието на един особен род астрални ферменти) се превръщат в особен род вино. От това вино хората се упояват, когато в тях се зароди стремежът на Любовта, и вършат хиляди грехове и престъпления.
Но ти, който мислиш, различавай това вино на човешката
любов
, образувано отпосле, от сладките сокове на
Любовта
!
Спусни се смело в корените на Любовта! Разпростри се широко в нейните клони! Цъфни като цвят на Любовта! Завържи като плод на Любовта! И когато възлезеш в света, където зреят нейните плодове, ще запееш песента на човека, който е извървял великия кръг на Любовта – от корените до плода.
към текста >>
Спусни се смело в корените на
Любовта
!
Огънят на Любовта, като една велика вълна, идва сега в света. Той ще разтопи всичко онова, което не може да издържи висшите трептения на Любовта. Когато Любовта не се възприеме правилно, нейните сладки сокове (от действието на един особен род астрални ферменти) се превръщат в особен род вино. От това вино хората се упояват, когато в тях се зароди стремежът на Любовта, и вършат хиляди грехове и престъпления. Но ти, който мислиш, различавай това вино на човешката любов, образувано отпосле, от сладките сокове на Любовта!
Спусни се смело в корените на
Любовта
!
Разпростри се широко в нейните клони! Цъфни като цвят на Любовта! Завържи като плод на Любовта! И когато възлезеш в света, където зреят нейните плодове, ще запееш песента на човека, който е извървял великия кръг на Любовта – от корените до плода. Чуй тази песен
към текста >>
Цъфни като цвят на
Любовта
!
Когато Любовта не се възприеме правилно, нейните сладки сокове (от действието на един особен род астрални ферменти) се превръщат в особен род вино. От това вино хората се упояват, когато в тях се зароди стремежът на Любовта, и вършат хиляди грехове и престъпления. Но ти, който мислиш, различавай това вино на човешката любов, образувано отпосле, от сладките сокове на Любовта! Спусни се смело в корените на Любовта! Разпростри се широко в нейните клони!
Цъфни като цвят на
Любовта
!
Завържи като плод на Любовта! И когато възлезеш в света, където зреят нейните плодове, ще запееш песента на човека, който е извървял великия кръг на Любовта – от корените до плода. Чуй тази песен Бог е Любов, вечна, безгранична,
към текста >>
Завържи като плод на
Любовта
!
От това вино хората се упояват, когато в тях се зароди стремежът на Любовта, и вършат хиляди грехове и престъпления. Но ти, който мислиш, различавай това вино на човешката любов, образувано отпосле, от сладките сокове на Любовта! Спусни се смело в корените на Любовта! Разпростри се широко в нейните клони! Цъфни като цвят на Любовта!
Завържи като плод на
Любовта
!
И когато възлезеш в света, където зреят нейните плодове, ще запееш песента на човека, който е извървял великия кръг на Любовта – от корените до плода. Чуй тази песен Бог е Любов, вечна, безгранична, пълна с живот – живот на благия Божи Дух,
към текста >>
И когато възлезеш в света, където зреят нейните плодове, ще запееш песента на човека, който е извървял великия кръг на
Любовта
– от корените до плода.
Но ти, който мислиш, различавай това вино на човешката любов, образувано отпосле, от сладките сокове на Любовта! Спусни се смело в корените на Любовта! Разпростри се широко в нейните клони! Цъфни като цвят на Любовта! Завържи като плод на Любовта!
И когато възлезеш в света, където зреят нейните плодове, ще запееш песента на човека, който е извървял великия кръг на
Любовта
– от корените до плода.
Чуй тази песен Бог е Любов, вечна, безгранична, пълна с живот – живот на благия Божи Дух, Дух на святостта, Дух на благостта,
към текста >>
Бог е
Любов
, вечна,
Разпростри се широко в нейните клони! Цъфни като цвят на Любовта! Завържи като плод на Любовта! И когато възлезеш в света, където зреят нейните плодове, ще запееш песента на човека, който е извървял великия кръг на Любовта – от корените до плода. Чуй тази песен
Бог е
Любов
, вечна,
безгранична, пълна с живот – живот на благия Божи Дух, Дух на святостта, Дух на благостта, Дух на пълен мир и радост за всяка душа. И ще чуеш отзива на любещите души:
към текста >>
в която царува Божията
Любов
.
пълна с живот – живот на благия Божи Дух, Дух на святостта, Дух на благостта, Дух на пълен мир и радост за всяка душа. И ще чуеш отзива на любещите души: Ний ще ходим в тоя път на Светлината,
в която царува Божията
Любов
.
към текста >>
73.
ВРАТА ЗА ФИЛОСОФИ
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Антагонизмът между идеологиите се преодолява само чрез по-висше измерение, което ги съдържа в
себе
си.
Неин израз е напр. обвинението в дуализъм, което важи и за предхождащото го Богомилско учение. в този труд е ясно показано (а писахме и преди[1]), че става въпрос за синтез. Още Хермес е казал, че двата полюса са различна степен на вибрация на една същност. Космичната стълба на реалността, която Учителят издига между материята и Духа, е детайлизиране и разбиване на тази идея.
Антагонизмът между идеологиите се преодолява само чрез по-висше измерение, което ги съдържа в
себе
си.
Бялото и Черното братства се управляват от всемирното. Така триъгълникът, база на Учението, е решение на проблема за противоположностите. Мненията на хората гравитират около една от страните на този триъгълник според преобладаващата у тях психическа настройка (емоционална, интелектуална, волева), а тя е обусловена от доминиращия център (сърце, ум, воля). в книгата е показано, че поотделно тези пътища водят към сокаци и само хармоничното им съчетание дава възможност за освобождение и за познаване на Истината. Последната е недостъпна за живеещите без свободна воля, по чужда програма или в ограниченията на циклите.
към текста >>
в книгата е показано, че поотделно тези пътища водят
към
сокаци и само хармоничното им съчетание дава възможност за освобождение и за познаване на Истината.
Космичната стълба на реалността, която Учителят издига между материята и Духа, е детайлизиране и разбиване на тази идея. Антагонизмът между идеологиите се преодолява само чрез по-висше измерение, което ги съдържа в себе си. Бялото и Черното братства се управляват от всемирното. Така триъгълникът, база на Учението, е решение на проблема за противоположностите. Мненията на хората гравитират около една от страните на този триъгълник според преобладаващата у тях психическа настройка (емоционална, интелектуална, волева), а тя е обусловена от доминиращия център (сърце, ум, воля).
в книгата е показано, че поотделно тези пътища водят
към
сокаци и само хармоничното им съчетание дава възможност за освобождение и за познаване на Истината.
Последната е недостъпна за живеещите без свободна воля, по чужда програма или в ограниченията на циклите. Свободната воля е един връх, непринадлежащ към плоската равнинност на нашия детерминиран свят. Човешкото мислене, реакции, оценки и поведение са по шаблонни схеми, изготвени по предварителна програма. Средностатистичният човек е типичен представител на биороботите, поставени на една Програма-минимум с много нисък КПД. Това, че той не го съзнава, само потвърждава тази горчива истина.
към текста >>
Свободната воля е един връх, непринадлежащ
към
плоската равнинност на нашия детерминиран свят.
Бялото и Черното братства се управляват от всемирното. Така триъгълникът, база на Учението, е решение на проблема за противоположностите. Мненията на хората гравитират около една от страните на този триъгълник според преобладаващата у тях психическа настройка (емоционална, интелектуална, волева), а тя е обусловена от доминиращия център (сърце, ум, воля). в книгата е показано, че поотделно тези пътища водят към сокаци и само хармоничното им съчетание дава възможност за освобождение и за познаване на Истината. Последната е недостъпна за живеещите без свободна воля, по чужда програма или в ограниченията на циклите.
Свободната воля е един връх, непринадлежащ
към
плоската равнинност на нашия детерминиран свят.
Човешкото мислене, реакции, оценки и поведение са по шаблонни схеми, изготвени по предварителна програма. Средностатистичният човек е типичен представител на биороботите, поставени на една Програма-минимум с много нисък КПД. Това, че той не го съзнава, само потвърждава тази горчива истина. Човек трябва да се освободи от своята Програма-минимум и да я замени с по-добра. Къде да се намери този вещ компютърмен, който може да сменя био- и психопрограми?
към текста >>
Тези Божествени пратеници се явяват чрез вселяване и призовават биороботите („нищите духом")
към
самоусъвършенстване и еволюция:
Къде да се намери този вещ компютърмен, който може да сменя био- и психопрограми? Той самият трябва да е освободен от тази зависимост, т.е. да бъде свръхчовек. Необходима е Помощ от носител на Светлината. Така стигаме до необходимостта от творческите йерархии на Земята и техните представители - Учителите на човечеството.
Тези Божествени пратеници се явяват чрез вселяване и призовават биороботите („нищите духом")
към
самоусъвършенстване и еволюция:
„Бъдете свети, защото Бог е свет! " (I Посл. Петър.); „Бъдете съвършени, както е Отец ваш! " (Матея 5:48) Окултните ученици на Изток търсят мокша (освобождение от кармичните вериги) и насочват стремежите и делата си към него.
към текста >>
Окултните ученици на Изток търсят мокша (освобождение от кармичните вериги) и насочват стремежите и делата си
към
него.
Тези Божествени пратеници се явяват чрез вселяване и призовават биороботите („нищите духом") към самоусъвършенстване и еволюция: „Бъдете свети, защото Бог е свет! " (I Посл. Петър.); „Бъдете съвършени, както е Отец ваш! " (Матея 5:48)
Окултните ученици на Изток търсят мокша (освобождение от кармичните вериги) и насочват стремежите и делата си
към
него.
в Християнството е наречено: „Спасенне от Лукаваго! " Чудесно, но как...? Чрез самобичуващо покаяние и безкрайно смирение на Изток се спират интелектуалните процеси и волевите импулси и се каптира духовната енергия. На Запад развиват интелектуално познание, но, без топлината на Любовта, то надува Егото и събужда жестокостта.
към текста >>
На Запад развиват интелектуално познание, но, без топлината на
Любовта
, то надува Егото и събужда жестокостта.
Окултните ученици на Изток търсят мокша (освобождение от кармичните вериги) и насочват стремежите и делата си към него. в Християнството е наречено: „Спасенне от Лукаваго! " Чудесно, но как...? Чрез самобичуващо покаяние и безкрайно смирение на Изток се спират интелектуалните процеси и волевите импулси и се каптира духовната енергия.
На Запад развиват интелектуално познание, но, без топлината на
Любовта
, то надува Егото и събужда жестокостта.
Новото, което дава Учителят, е Пътят на Ученика. Новото в този път е постигане на Освобождение чрез разширяване на съзнанието. „Лично", „групово", „обществено" са само егоистични черупки - стъпала, които душата трябва да изкачва при възхода си към Космичното съзнание. За да се отдели от материята и да достигне по-висшите космични полета, тя трябва да позитивира чувствата си, да изправи мисълта си и да активизира волята си. При това разширение на съзнанието, всякакви умопомрачаващи мантри, ограничителни диети, изморителни упражнения, мъртви техники и тежки правила, забрани и обети, използвани досега, стават излишни.
към текста >>
„Лично", „групово", „обществено" са само егоистични черупки - стъпала, които душата трябва да изкачва при възхода си
към
Космичното съзнание.
Чудесно, но как...? Чрез самобичуващо покаяние и безкрайно смирение на Изток се спират интелектуалните процеси и волевите импулси и се каптира духовната енергия. На Запад развиват интелектуално познание, но, без топлината на Любовта, то надува Егото и събужда жестокостта. Новото, което дава Учителят, е Пътят на Ученика. Новото в този път е постигане на Освобождение чрез разширяване на съзнанието.
„Лично", „групово", „обществено" са само егоистични черупки - стъпала, които душата трябва да изкачва при възхода си
към
Космичното съзнание.
За да се отдели от материята и да достигне по-висшите космични полета, тя трябва да позитивира чувствата си, да изправи мисълта си и да активизира волята си. При това разширение на съзнанието, всякакви умопомрачаващи мантри, ограничителни диети, изморителни упражнения, мъртви техники и тежки правила, забрани и обети, използвани досега, стават излишни. Добри по себе си, но използвани механично и некомпетентно, те водят до отклонение, а не - до Освобождение. Така напр. някога се смятало за нормално хората да се изяждат помежду си.
към текста >>
За да се отдели от материята и да достигне по-висшите космични полета, тя трябва да позитивира чувствата си, да изправи мисълта си и да активизира волята си.
Чрез самобичуващо покаяние и безкрайно смирение на Изток се спират интелектуалните процеси и волевите импулси и се каптира духовната енергия. На Запад развиват интелектуално познание, но, без топлината на Любовта, то надува Егото и събужда жестокостта. Новото, което дава Учителят, е Пътят на Ученика. Новото в този път е постигане на Освобождение чрез разширяване на съзнанието. „Лично", „групово", „обществено" са само егоистични черупки - стъпала, които душата трябва да изкачва при възхода си към Космичното съзнание.
За да се отдели от материята и да достигне по-висшите космични полета, тя трябва да позитивира чувствата си, да изправи мисълта си и да активизира волята си.
При това разширение на съзнанието, всякакви умопомрачаващи мантри, ограничителни диети, изморителни упражнения, мъртви техники и тежки правила, забрани и обети, използвани досега, стават излишни. Добри по себе си, но използвани механично и некомпетентно, те водят до отклонение, а не - до Освобождение. Така напр. някога се смятало за нормално хората да се изяждат помежду си. Сега те се ужасяват от това, но още режат главите на своите по-малки братя - животните, за да ги ядат.
към текста >>
Добри по
себе
си, но използвани механично и некомпетентно, те водят до отклонение, а не - до Освобождение.
Новото, което дава Учителят, е Пътят на Ученика. Новото в този път е постигане на Освобождение чрез разширяване на съзнанието. „Лично", „групово", „обществено" са само егоистични черупки - стъпала, които душата трябва да изкачва при възхода си към Космичното съзнание. За да се отдели от материята и да достигне по-висшите космични полета, тя трябва да позитивира чувствата си, да изправи мисълта си и да активизира волята си. При това разширение на съзнанието, всякакви умопомрачаващи мантри, ограничителни диети, изморителни упражнения, мъртви техники и тежки правила, забрани и обети, използвани досега, стават излишни.
Добри по
себе
си, но използвани механично и некомпетентно, те водят до отклонение, а не - до Освобождение.
Така напр. някога се смятало за нормално хората да се изяждат помежду си. Сега те се ужасяват от това, но още режат главите на своите по-малки братя - животните, за да ги ядат. „Ще дойде време - предсказва хуманистът Толстой, - когато те ще изоставят и този си варварски обичай". Като такъв трябва да бъде изоставен и обичаят да се ядат духовно помежду си, разкъсвайки етерните, астрални и умствените си тела.
към текста >>
Като такъв трябва да бъде изоставен и обичаят да се ядат духовно помежду си, разкъсвайки етерните, астрални и умствените си тела.
Добри по себе си, но използвани механично и некомпетентно, те водят до отклонение, а не - до Освобождение. Така напр. някога се смятало за нормално хората да се изяждат помежду си. Сега те се ужасяват от това, но още режат главите на своите по-малки братя - животните, за да ги ядат. „Ще дойде време - предсказва хуманистът Толстой, - когато те ще изоставят и този си варварски обичай".
Като такъв трябва да бъде изоставен и обичаят да се ядат духовно помежду си, разкъсвайки етерните, астрални и умствените си тела.
Такива са матуритетните изпити на бялата раса: да се справи с властта на парите, с чувствеността на плътта и с гнева си, чрез които е манипулирана от низши сили. Ламтежът за „запасяване" е страшен бич за стремящите се към духовен напредък. Телата, с които сме облечени като мъже или жени, са танцови зали, в които се разиграва кадрилът на поляризираната енергия. Не можем да изградим правилни отношения към „близките", към себе си и към Космичния Творец, докато не изучим стъпките, фигурите и циклите на този Космичен Танц. Балансирането и хармонизирането на тази двойна енергия ще бъде напълно осъществено през настъпващата Шеста култура на Бялата раса - Епохата на водолея когато между двата Космични принципа-Любовта и Мъдростта - ще зазвучи акорд на Космична Симфония.
към текста >>
Такива са матуритетните изпити на бялата раса: да се справи с властта на парите, с чувствеността на плътта и с гнева си, чрез които е манипулирана от низши сили.
Така напр. някога се смятало за нормално хората да се изяждат помежду си. Сега те се ужасяват от това, но още режат главите на своите по-малки братя - животните, за да ги ядат. „Ще дойде време - предсказва хуманистът Толстой, - когато те ще изоставят и този си варварски обичай". Като такъв трябва да бъде изоставен и обичаят да се ядат духовно помежду си, разкъсвайки етерните, астрални и умствените си тела.
Такива са матуритетните изпити на бялата раса: да се справи с властта на парите, с чувствеността на плътта и с гнева си, чрез които е манипулирана от низши сили.
Ламтежът за „запасяване" е страшен бич за стремящите се към духовен напредък. Телата, с които сме облечени като мъже или жени, са танцови зали, в които се разиграва кадрилът на поляризираната енергия. Не можем да изградим правилни отношения към „близките", към себе си и към Космичния Творец, докато не изучим стъпките, фигурите и циклите на този Космичен Танц. Балансирането и хармонизирането на тази двойна енергия ще бъде напълно осъществено през настъпващата Шеста култура на Бялата раса - Епохата на водолея когато между двата Космични принципа-Любовта и Мъдростта - ще зазвучи акорд на Космична Симфония. Поставяйки основи на тази Епоха, Учителят координира:
към текста >>
Ламтежът за „запасяване" е страшен бич за стремящите се
към
духовен напредък.
някога се смятало за нормално хората да се изяждат помежду си. Сега те се ужасяват от това, но още режат главите на своите по-малки братя - животните, за да ги ядат. „Ще дойде време - предсказва хуманистът Толстой, - когато те ще изоставят и този си варварски обичай". Като такъв трябва да бъде изоставен и обичаят да се ядат духовно помежду си, разкъсвайки етерните, астрални и умствените си тела. Такива са матуритетните изпити на бялата раса: да се справи с властта на парите, с чувствеността на плътта и с гнева си, чрез които е манипулирана от низши сили.
Ламтежът за „запасяване" е страшен бич за стремящите се
към
духовен напредък.
Телата, с които сме облечени като мъже или жени, са танцови зали, в които се разиграва кадрилът на поляризираната енергия. Не можем да изградим правилни отношения към „близките", към себе си и към Космичния Творец, докато не изучим стъпките, фигурите и циклите на този Космичен Танц. Балансирането и хармонизирането на тази двойна енергия ще бъде напълно осъществено през настъпващата Шеста култура на Бялата раса - Епохата на водолея когато между двата Космични принципа-Любовта и Мъдростта - ще зазвучи акорд на Космична Симфония. Поставяйки основи на тази Епоха, Учителят координира: „Човек, който иска да се освободи от нещастията си, трябва да има Любов: към Бога, към ближния и към себе си.
към текста >>
Не можем да изградим правилни отношения
към
„близките",
към
себе
си и
към
Космичния Творец, докато не изучим стъпките, фигурите и циклите на този Космичен Танц.
„Ще дойде време - предсказва хуманистът Толстой, - когато те ще изоставят и този си варварски обичай". Като такъв трябва да бъде изоставен и обичаят да се ядат духовно помежду си, разкъсвайки етерните, астрални и умствените си тела. Такива са матуритетните изпити на бялата раса: да се справи с властта на парите, с чувствеността на плътта и с гнева си, чрез които е манипулирана от низши сили. Ламтежът за „запасяване" е страшен бич за стремящите се към духовен напредък. Телата, с които сме облечени като мъже или жени, са танцови зали, в които се разиграва кадрилът на поляризираната енергия.
Не можем да изградим правилни отношения
към
„близките",
към
себе
си и
към
Космичния Творец, докато не изучим стъпките, фигурите и циклите на този Космичен Танц.
Балансирането и хармонизирането на тази двойна енергия ще бъде напълно осъществено през настъпващата Шеста култура на Бялата раса - Епохата на водолея когато между двата Космични принципа-Любовта и Мъдростта - ще зазвучи акорд на Космична Симфония. Поставяйки основи на тази Епоха, Учителят координира: „Човек, който иска да се освободи от нещастията си, трябва да има Любов: към Бога, към ближния и към себе си. Споровете помежду ви няма да стихнат, докато тези три важни компонента ви липсват..." Без разбиране е невъзможно да се прекрачи в Новата Епоха:
към текста >>
Балансирането и хармонизирането на тази двойна енергия ще бъде напълно осъществено през настъпващата Шеста култура на Бялата раса - Епохата на водолея когато между двата Космични принципа-
Любовта
и Мъдростта - ще зазвучи акорд на Космична Симфония.
Като такъв трябва да бъде изоставен и обичаят да се ядат духовно помежду си, разкъсвайки етерните, астрални и умствените си тела. Такива са матуритетните изпити на бялата раса: да се справи с властта на парите, с чувствеността на плътта и с гнева си, чрез които е манипулирана от низши сили. Ламтежът за „запасяване" е страшен бич за стремящите се към духовен напредък. Телата, с които сме облечени като мъже или жени, са танцови зали, в които се разиграва кадрилът на поляризираната енергия. Не можем да изградим правилни отношения към „близките", към себе си и към Космичния Творец, докато не изучим стъпките, фигурите и циклите на този Космичен Танц.
Балансирането и хармонизирането на тази двойна енергия ще бъде напълно осъществено през настъпващата Шеста култура на Бялата раса - Епохата на водолея когато между двата Космични принципа-
Любовта
и Мъдростта - ще зазвучи акорд на Космична Симфония.
Поставяйки основи на тази Епоха, Учителят координира: „Човек, който иска да се освободи от нещастията си, трябва да има Любов: към Бога, към ближния и към себе си. Споровете помежду ви няма да стихнат, докато тези три важни компонента ви липсват..." Без разбиране е невъзможно да се прекрачи в Новата Епоха: „Има ли гем, хомот, ученикът не разбира това, което му се говори".
към текста >>
„Човек, който иска да се освободи от нещастията си, трябва да има
Любов
:
към
Бога
,
към
ближния
и
към
себе
си.
Ламтежът за „запасяване" е страшен бич за стремящите се към духовен напредък. Телата, с които сме облечени като мъже или жени, са танцови зали, в които се разиграва кадрилът на поляризираната енергия. Не можем да изградим правилни отношения към „близките", към себе си и към Космичния Творец, докато не изучим стъпките, фигурите и циклите на този Космичен Танц. Балансирането и хармонизирането на тази двойна енергия ще бъде напълно осъществено през настъпващата Шеста култура на Бялата раса - Епохата на водолея когато между двата Космични принципа-Любовта и Мъдростта - ще зазвучи акорд на Космична Симфония. Поставяйки основи на тази Епоха, Учителят координира:
„Човек, който иска да се освободи от нещастията си, трябва да има
Любов
:
към
Бога
,
към
ближния
и
към
себе
си.
Споровете помежду ви няма да стихнат, докато тези три важни компонента ви липсват..." Без разбиране е невъзможно да се прекрачи в Новата Епоха: „Има ли гем, хомот, ученикът не разбира това, което му се говори". Всички школи утвърждават, че при тази трансформация, ученикът трябва да се освободи от тъмната сила в себе си и навън. Това не може да стане, ако той, като щрауса, зарови главата си в пясъка и твърди, че Злото вече не съществува.
към текста >>
Всички школи утвърждават, че при тази трансформация, ученикът трябва да се освободи от тъмната сила в
себе
си и навън.
Поставяйки основи на тази Епоха, Учителят координира: „Човек, който иска да се освободи от нещастията си, трябва да има Любов: към Бога, към ближния и към себе си. Споровете помежду ви няма да стихнат, докато тези три важни компонента ви липсват..." Без разбиране е невъзможно да се прекрачи в Новата Епоха: „Има ли гем, хомот, ученикът не разбира това, което му се говори".
Всички школи утвърждават, че при тази трансформация, ученикът трябва да се освободи от тъмната сила в
себе
си и навън.
Това не може да стане, ако той, като щрауса, зарови главата си в пясъка и твърди, че Злото вече не съществува. Така много духовно . повърхностни хора си мислят, че са независими от него и нямат врагове. Такова твърдение показва само, че те не са на фронта, където се води Армагедонска битка за Земята, за човечеството и за всяка душа, а в дълбокия тил. Учителят ги нарича „души в почивка".
към текста >>
въпросът е какви им се падат служителите на Злото и какво отношение вземат те
към
тяхната дейност.
Това не може да стане, ако той, като щрауса, зарови главата си в пясъка и твърди, че Злото вече не съществува. Така много духовно . повърхностни хора си мислят, че са независими от него и нямат врагове. Такова твърдение показва само, че те не са на фронта, където се води Армагедонска битка за Земята, за човечеството и за всяка душа, а в дълбокия тил. Учителят ги нарича „души в почивка".
въпросът е какви им се падат служителите на Злото и какво отношение вземат те
към
тяхната дейност.
Това е илюзорна неуязвимост, защото рано или късно Злото се промъква коварно до тях и намира начин да пречи на развитието им. Учителят показва, че докато човек не приеме Злото за космична сила, винаги ще има противоречия. „Ако търпите Злото, ставате му съучастник"; „ако реагирате със зло, ставате негов роб"; „ако реагирате с добро, го трансформирате".
към текста >>
Учителят ни води
към
Космично Съзнание, при което се постига Свобода.
Когато изграждаме носители на духовния си живот (тела, общества), с които ще пътуваме в морето на живота, трябва да знаем посоката и големината на противодействащите сили, за да издържим на житейските бури с добри „мореходни качества". Пътят на Ученика създава хора от надбиологична еволюция, сътворци на Учителя в създаването на Братство на Обединеното Човечество. То живее в хармония с творческия Космичен ритъм, което Той нарича „Живот за Цялото". В този труд се дават безценни указания в тази насока, които могат да ползват както обикновени индивиди, така и отговорни личности и общества според добросъвестното им изучаване и достигнатото ниво на съзнание. Колкото съзнанието се извисява, толкова тегловността се намалява.
Учителят ни води
към
Космично Съзнание, при което се постига Свобода.
Само свободният може да достигне Посвещение и да познае Истината. Неговите чувства са хармонични и възвишени; мислите му - позитивни и непротиворечиви; делата му- творчески и благородни. Той работи с времето чрез законите на Живата Разумна Природа, посявайки семената на добрия живот със свръхчовешко спокойствие, търпение и последователност, характерни за Космичното Съзнание. За него събитията на нашата малка Земя се нареждат по Епохални Космични Планове. Затова той няма противоречия в своята дейност.
към текста >>
Затова при съставянето й съм ползвал френското издание и ръкописите на автора по тези въпроси, без да добавям свои коментарии, освен това въведение.
За него събитията на нашата малка Земя се нареждат по Епохални Космични Планове. Затова той няма противоречия в своята дейност. Само Космичното Съзнание ще освободи човека от Космичната зависимост! * * * Попитах Методи дали да допълня този труд, както „Новата Култура ..." „Да я оставим такава - кратка и есенциална" - каза той след кратко колебание.
Затова при съставянето й съм ползвал френското издание и ръкописите на автора по тези въпроси, без да добавям свои коментарии, освен това въведение.
„Тя е една от вратите на Школата: за хора с развито философско мислене" - каза авторът. В днешния критичен момент, на прага на третото хилядолетие, открехваме тази врата за тези, които търсят: Красотата на Любовта, Светлината на Мъдростта и Свободата на Истината.
към текста >>
Красотата на
Любовта
,
* * * Попитах Методи дали да допълня този труд, както „Новата Култура ..." „Да я оставим такава - кратка и есенциална" - каза той след кратко колебание. Затова при съставянето й съм ползвал френското издание и ръкописите на автора по тези въпроси, без да добавям свои коментарии, освен това въведение. „Тя е една от вратите на Школата: за хора с развито философско мислене" - каза авторът. В днешния критичен момент, на прага на третото хилядолетие, открехваме тази врата за тези, които търсят:
Красотата на
Любовта
,
Светлината на Мъдростта и Свободата на Истината. 22.06.2000 г. Варна --------------------- [1]виж напр.
към текста >>
74.
ОБЕКТИВНИ СУБЕКТИВНИ РАЗСЪЖДЕНИЯ
 
- Теофана Савова
И живота хората разбират тъй: ако не си здрав, не си
богат
.
Мъчен е за приложение. После, казано е: „Път, Истина и Живот." Пътят е нещо понятно. Но Истината? Да кажеш истината, хората разбират да кажеш доброто или лошото така, както си го направил.
И живота хората разбират тъй: ако не си здрав, не си
богат
.
Казват: „Лош е животът." Свързват лошите условия на живота със самия живот. Има две неща в природата, които са важни. Има нещо в природата, което не се дели: и голямото не се дели, и малкото не се дели. А има нещо, което се дели. То е многото и малкото.
към текста >>
По някой път вие може да влезете в голямо стълкновение със
себе
си.
А има нещо, което се дели. То е многото и малкото. Това, малкото, като влезе в многото, дели го. И понеже е много, дели го на големи късове. И малкото, като влезе в малкото, което се дели, дели го на малки късове.
По някой път вие може да влезете в голямо стълкновение със
себе
си.
Вие искате да разделите нещо в себе си. Но то е неделимо. Цял живот да се мъчите, няма да можете и една прашинка от него да отделите. А пък има нещо в живота, което се дели. И ако искате да остане през целия ви живот неделимо, то всичката ви работа ще отиде напразно.
към текста >>
Вие искате да разделите нещо в
себе
си.
То е многото и малкото. Това, малкото, като влезе в многото, дели го. И понеже е много, дели го на големи късове. И малкото, като влезе в малкото, което се дели, дели го на малки късове. По някой път вие може да влезете в голямо стълкновение със себе си.
Вие искате да разделите нещо в
себе
си.
Но то е неделимо. Цял живот да се мъчите, няма да можете и една прашинка от него да отделите. А пък има нещо в живота, което се дели. И ако искате да остане през целия ви живот неделимо, то всичката ви работа ще отиде напразно. Та казвам, има неща в света, които не се менят, а има неща, които се менят.
към текста >>
" Или може да си
богат
и казваш: „Всякога ли мога да бъда
богат
?
При злото тури най-малкото зло. Щом дойдеш до доброто, тогаз гледай да направиш най-голямото добро. Друго изкуство е да не прекъсваш съобщителните условия, при които животът се проявява. Ти си здрав. Може да ти дойде мисъл в главата: „Ще бъда ли аз винаги здрав?
" Или може да си
богат
и казваш: „Всякога ли мога да бъда
богат
?
" - Всякога можеш да бъдеш богат. Живият човек всякога може да бъде богат. Някой път казваме: „Да си създадем работа." Та работата си съществува. Природата е създала работа. Накарала те е да ядеш.
към текста >>
" - Всякога можеш да бъдеш
богат
.
Щом дойдеш до доброто, тогаз гледай да направиш най-голямото добро. Друго изкуство е да не прекъсваш съобщителните условия, при които животът се проявява. Ти си здрав. Може да ти дойде мисъл в главата: „Ще бъда ли аз винаги здрав? " Или може да си богат и казваш: „Всякога ли мога да бъда богат?
" - Всякога можеш да бъдеш
богат
.
Живият човек всякога може да бъде богат. Някой път казваме: „Да си създадем работа." Та работата си съществува. Природата е създала работа. Накарала те е да ядеш. Уста ти е дала и зъби.
към текста >>
Живият човек всякога може да бъде
богат
.
Друго изкуство е да не прекъсваш съобщителните условия, при които животът се проявява. Ти си здрав. Може да ти дойде мисъл в главата: „Ще бъда ли аз винаги здрав? " Или може да си богат и казваш: „Всякога ли мога да бъда богат? " - Всякога можеш да бъдеш богат.
Живият човек всякога може да бъде
богат
.
Някой път казваме: „Да си създадем работа." Та работата си съществува. Природата е създала работа. Накарала те е да ядеш. Уста ти е дала и зъби. Ядеш и казваш: „Колко приятна работа." Тя казва: „Само малко да посдъвче, много малко." После друга работа - само така ще кажеш: „Ще вдишаш и ще издишаш въздуха." И после: „Само ще си помислиш." Какво ти коства да си помислиш.
към текста >>
Животът сам по
себе
си е красив.
Накарала те е да ядеш. Уста ти е дала и зъби. Ядеш и казваш: „Колко приятна работа." Тя казва: „Само малко да посдъвче, много малко." После друга работа - само така ще кажеш: „Ще вдишаш и ще издишаш въздуха." И после: „Само ще си помислиш." Какво ти коства да си помислиш. Мисълта е работа. Сега, който иска да бъде красив, непременно трябва да възприема живота.
Животът сам по
себе
си е красив.
Той дава най-хубавите форми. Ако не се турят никакви препятствия на живота, той създава най-красивите форми. Един ангел е красив. Виждаш, че светлина блика от него. Ако човек иска да бъде красив, да мисли за младостта.
към текста >>
Не разправяйте на другите хора: „Аз искам да бъда добър." Но в
себе
си кажи, като станеш сутрин.
Виждаш, че светлина блика от него. Ако човек иска да бъде красив, да мисли за младостта. Мисли за младостта. Същият закон е и за доброто. Вие искате да бъдете добри.
Не разправяйте на другите хора: „Аз искам да бъда добър." Но в
себе
си кажи, като станеш сутрин.
Не на глас да го кажеш, но да го чуеш вътре: „Искам да бъда добър." На себе си ще го кажеш, вътре. Не в обикновената форма добър, защото ти си добър вече. С проявяването на доброто в тебе, ще почнат да се подобряват всички външни условия на живота. Не можеш да ги подобриш изведнъж, физическият живот се подобрява постепенно, според степента на това, което става вътре.
към текста >>
На
себе
си ще го кажеш, вътре.
Мисли за младостта. Същият закон е и за доброто. Вие искате да бъдете добри. Не разправяйте на другите хора: „Аз искам да бъда добър." Но в себе си кажи, като станеш сутрин. Не на глас да го кажеш, но да го чуеш вътре: „Искам да бъда добър."
На
себе
си ще го кажеш, вътре.
Не в обикновената форма добър, защото ти си добър вече. С проявяването на доброто в тебе, ще почнат да се подобряват всички външни условия на живота. Не можеш да ги подобриш изведнъж, физическият живот се подобрява постепенно, според степента на това, което става вътре. Дотолкова, доколкото ти искаш да станеш добър, ти ставаш. Ти ставаш по-разположен и условията вече се изменят.
към текста >>
То носи всичко със
себе
си.
Като бъде човек добър, ще бъде здрав. Няма да му се случи нищо лошо. Доброто не седи в една постъпка. Доброто е един целокупен резултат. Завършен резултат на един отличен живот.
То носи всичко със
себе
си.
Най-добрият плод на живота, това е доброто. 1936 г., 7 октомври Основни мисли от лекцията на Учителя: За да възпиташ един порядъчен човек, трябва да го обичаш. Когато някой човек мисли, че е изоставен, тогаз има при него други същества от невидимия свят, които му казват: „Не бой се, всичко ще се уреди", и му помагат.
към текста >>
Човек губи, ако не внесе в
себе
си всеки ден нещо ново.
Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът" . Пътят: Щом влезеш в този път, ще постъпваш добре. Истината: Щом влезеш в Истината, ще обичаш всички хора. Животът: Щом влезеш в живота, ще мислиш! Под това аз разбирам, че ще станеш проводник на Божествената мисъл.
Човек губи, ако не внесе в
себе
си всеки ден нещо ново.
Човек всеки ден трябва да внесе в себе си една нова божествена мисъл, едно ново божествено чувство, желание, една нова Божествена постъпка. В това се състои обновяването. Научи се да не губиш ценностите. Човек да гледа да не измени мнението си за някого. Когато човек прави лъжлива оценка за другите, то и на него ще поставят такава оценка.
към текста >>
Човек всеки ден трябва да внесе в
себе
си една нова божествена мисъл, едно ново божествено чувство, желание, една нова Божествена постъпка.
Пътят: Щом влезеш в този път, ще постъпваш добре. Истината: Щом влезеш в Истината, ще обичаш всички хора. Животът: Щом влезеш в живота, ще мислиш! Под това аз разбирам, че ще станеш проводник на Божествената мисъл. Човек губи, ако не внесе в себе си всеки ден нещо ново.
Човек всеки ден трябва да внесе в
себе
си една нова божествена мисъл, едно ново божествено чувство, желание, една нова Божествена постъпка.
В това се състои обновяването. Научи се да не губиш ценностите. Човек да гледа да не измени мнението си за някого. Когато човек прави лъжлива оценка за другите, то и на него ще поставят такава оценка. Ценете хората!
към текста >>
Най-добрият метод за разработване на човешкото сърце е методът на
Любовта
.
Друг човек ще ги прочете. Защото няма човек, когото да не обичате! * 5 март, София, Изгрев Една от темите, които ни биваха давани от Учителя в общия окултен клас е: „Най-добрият метод за разработване на човешкото сърце."
Най-добрият метод за разработване на човешкото сърце е методът на
Любовта
.
Всякога и към всичко. 18 юли, 5 часа сутринта Поздравявам ви с приятната сутрин и чистото небе и с красивия изгрев. Хубавото небе днес показва, че тази година големите страдания могат да се избегнат. Слънцето носи своето благословение.
към текста >>
Всякога и
към
всичко.
прочете. Защото няма човек, когото да не обичате! * 5 март, София, Изгрев Една от темите, които ни биваха давани от Учителя в общия окултен клас е: „Най-добрият метод за разработване на човешкото сърце." Най-добрият метод за разработване на човешкото сърце е методът на Любовта.
Всякога и
към
всичко.
18 юли, 5 часа сутринта Поздравявам ви с приятната сутрин и чистото небе и с красивия изгрев. Хубавото небе днес показва, че тази година големите страдания могат да се избегнат. Слънцето носи своето благословение. Пожелавам ви да придобиете първия лъч на топлината, който иде от Божията Любов.
към текста >>
Пожелавам ви да придобиете първия лъч на топлината, който иде от Божията
Любов
.
Всякога и към всичко. 18 юли, 5 часа сутринта Поздравявам ви с приятната сутрин и чистото небе и с красивия изгрев. Хубавото небе днес показва, че тази година големите страдания могат да се избегнат. Слънцето носи своето благословение.
Пожелавам ви да придобиете първия лъч на топлината, който иде от Божията
Любов
.
Пожелавам ви да придобиете първия лъч на светлината, който иде от Божията Мъдрост. Пожелавам ви да придобиете първия крепки Божи лъч на Истината, който носи свобода за вашия дух. Пожелавам ви да бъдете топли, крепки и светли през цялата година. 19 юли „Бог е Дух и които Му се кланят, да Му се кланят в Дух и Истина."
към текста >>
Чрез
Любовта
, Мъдростта и Истината всичко може да се постигне.
19 юли „Бог е Дух и които Му се кланят, да Му се кланят в Дух и Истина." „Пътят на праведния е път на зазоряване." 21 юли, 5 часа сутринта, Рила Днес размишлявайте върху изреченията:
Чрез
Любовта
, Мъдростта и Истината всичко може да се постигне.
Чрез живота, знанието и свободата всичко е постижимо. Приложете тия неща в себе си, за да бъдете радостни и весели. Щом сте радостни и весели, Господ ще се весели във вас и вие ще се веселите в Господа. 23 юли Заповедта, която всеки трябва да даде на себе си: Стани и в Истината крепък бъди!
към текста >>
Приложете тия неща в
себе
си, за да бъдете радостни и весели.
„Пътят на праведния е път на зазоряване." 21 юли, 5 часа сутринта, Рила Днес размишлявайте върху изреченията: Чрез Любовта, Мъдростта и Истината всичко може да се постигне. Чрез живота, знанието и свободата всичко е постижимо.
Приложете тия неща в
себе
си, за да бъдете радостни и весели.
Щом сте радостни и весели, Господ ще се весели във вас и вие ще се веселите в Господа. 23 юли Заповедта, която всеки трябва да даде на себе си: Стани и в Истината крепък бъди! Стани и в Любовта топъл бъди! Стани и в Мъдростта светъл бъди!
към текста >>
Заповедта, която всеки трябва да даде на
себе
си: Стани и в Истината крепък бъди!
Чрез Любовта, Мъдростта и Истината всичко може да се постигне. Чрез живота, знанието и свободата всичко е постижимо. Приложете тия неща в себе си, за да бъдете радостни и весели. Щом сте радостни и весели, Господ ще се весели във вас и вие ще се веселите в Господа. 23 юли
Заповедта, която всеки трябва да даде на
себе
си: Стани и в Истината крепък бъди!
Стани и в Любовта топъл бъди! Стани и в Мъдростта светъл бъди! * В начало бе Словото и Словото бе у Бога". Радвайте се на онова, което Бог е приготвил за вас от началото на Битието!
към текста >>
Стани и в
Любовта
топъл бъди!
Чрез живота, знанието и свободата всичко е постижимо. Приложете тия неща в себе си, за да бъдете радостни и весели. Щом сте радостни и весели, Господ ще се весели във вас и вие ще се веселите в Господа. 23 юли Заповедта, която всеки трябва да даде на себе си: Стани и в Истината крепък бъди!
Стани и в
Любовта
топъл бъди!
Стани и в Мъдростта светъл бъди! * В начало бе Словото и Словото бе у Бога". Радвайте се на онова, което Бог е приготвил за вас от началото на Битието! Радвайте се, че Христос е Лозата, а вие - пръчките на тази лоза.
към текста >>
В начало бе Словото и Словото бе у
Бога
".
23 юли Заповедта, която всеки трябва да даде на себе си: Стани и в Истината крепък бъди! Стани и в Любовта топъл бъди! Стани и в Мъдростта светъл бъди! *
В начало бе Словото и Словото бе у
Бога
".
Радвайте се на онова, което Бог е приготвил за вас от началото на Битието! Радвайте се, че Христос е Лозата, а вие - пръчките на тази лоза. 25 юли, 10 часа сутринта Сега и на вас желая да се научите да пеете хубаво. *
към текста >>
„Бог е
Любов
, която Христос е приел.
Радвайте се на онова, което Бог е приготвил за вас от началото на Битието! Радвайте се, че Христос е Лозата, а вие - пръчките на тази лоза. 25 юли, 10 часа сутринта Сега и на вас желая да се научите да пеете хубаво. *
„Бог е
Любов
, която Христос е приел.
Христос е Любов, която ние сме приели. Ние сме Любов, която сега проявяваме. Да бъде благословен Господ! " 28 юли
към текста >>
Христос е
Любов
, която ние сме приели.
Радвайте се, че Христос е Лозата, а вие - пръчките на тази лоза. 25 юли, 10 часа сутринта Сега и на вас желая да се научите да пеете хубаво. * „Бог е Любов, която Христос е приел.
Христос е
Любов
, която ние сме приели.
Ние сме Любов, която сега проявяваме. Да бъде благословен Господ! " 28 юли „Божията Любов носи пълния живот."
към текста >>
Ние сме
Любов
, която сега проявяваме.
25 юли, 10 часа сутринта Сега и на вас желая да се научите да пеете хубаво. * „Бог е Любов, която Христос е приел. Христос е Любов, която ние сме приели.
Ние сме
Любов
, която сега проявяваме.
Да бъде благословен Господ! " 28 юли „Божията Любов носи пълния живот." *
към текста >>
„Божията
Любов
носи пълния живот."
Христос е Любов, която ние сме приели. Ние сме Любов, която сега проявяваме. Да бъде благословен Господ! " 28 юли
„Божията
Любов
носи пълния живот."
* И тъй, сърцето ви трябва постоянно да се занимава с Любовта, а умът ви с Мъдростта. А вие, като ученици, всякога трябва да се занимавате с Истината. 30 юли
към текста >>
И тъй, сърцето ви трябва постоянно да се занимава с
Любовта
, а умът ви с Мъдростта.
Да бъде благословен Господ! " 28 юли „Божията Любов носи пълния живот." *
И тъй, сърцето ви трябва постоянно да се занимава с
Любовта
, а умът ви с Мъдростта.
А вие, като ученици, всякога трябва да се занимавате с Истината. 30 юли Желая ви да чуете гласа на вашия възлюбен от планината и гласа на вашата възлюбена от долината. 1 август, 5 часа сутринта
към текста >>
Проучвайте
Любовта
и нейната чистота.
А вие, като ученици, всякога трябва да се занимавате с Истината. 30 юли Желая ви да чуете гласа на вашия възлюбен от планината и гласа на вашата възлюбена от долината. 1 август, 5 часа сутринта
Проучвайте
Любовта
и нейната чистота.
Проучвайте знанието и неговата светлина. Проучвайте свободата и нейната пълнота. Пожелайте, както за себе си, така и за ближния си, онази свобода, която освобождава душите от вътрешното им ограничение. Приложете Любовта и Истината като граници на живота и Божието благословение ще бъде винаги при вас. 1 август, 10 часа сутринта
към текста >>
Пожелайте, както за
себе
си, така и за
ближния
си, онази свобода, която освобождава душите от вътрешното им ограничение.
Желая ви да чуете гласа на вашия възлюбен от планината и гласа на вашата възлюбена от долината. 1 август, 5 часа сутринта Проучвайте Любовта и нейната чистота. Проучвайте знанието и неговата светлина. Проучвайте свободата и нейната пълнота.
Пожелайте, както за
себе
си, така и за
ближния
си, онази свобода, която освобождава душите от вътрешното им ограничение.
Приложете Любовта и Истината като граници на живота и Божието благословение ще бъде винаги при вас. 1 август, 10 часа сутринта Какво се иска от съвременния човек? - Право разбиране за нещата и високо съзнание. Без тези два елемента той нищо не може да постигне.
към текста >>
Приложете
Любовта
и Истината като граници на живота и Божието благословение ще бъде винаги при вас.
1 август, 5 часа сутринта Проучвайте Любовта и нейната чистота. Проучвайте знанието и неговата светлина. Проучвайте свободата и нейната пълнота. Пожелайте, както за себе си, така и за ближния си, онази свобода, която освобождава душите от вътрешното им ограничение.
Приложете
Любовта
и Истината като граници на живота и Божието благословение ще бъде винаги при вас.
1 август, 10 часа сутринта Какво се иска от съвременния човек? - Право разбиране за нещата и високо съзнание. Без тези два елемента той нищо не може да постигне. Без тези два елемента, природата и животът остават за него затворени.
към текста >>
Да приложим Божията
Любов
, Божията Мъдрост и Божията Истина в живота си и винаги да изпълняваме волята Божия.
Какво се иска от съвременния човек? - Право разбиране за нещата и високо съзнание. Без тези два елемента той нищо не може да постигне. Без тези два елемента, природата и животът остават за него затворени. 4 август, 5 часа сутринта
Да приложим Божията
Любов
, Божията Мъдрост и Божията Истина в живота си и винаги да изпълняваме волята Божия.
В Божията Любов и в Божията Мъдрост е скрит животът. 6 август, 5 часа сутринта Сега желая ви, като слезете от върха, от устата ви да потече толкова мед, че всички пчели да се съберат около вас, да вземат част от меда и за своите кошери. Всяка пчела ще пише на своя кошер: „Това е медът, който потече от устата на вярващите." Желая ви да потече мед не само от устата ви, но и от вашите сърца, умове и души.
към текста >>
В Божията
Любов
и в Божията Мъдрост е скрит животът.
- Право разбиране за нещата и високо съзнание. Без тези два елемента той нищо не може да постигне. Без тези два елемента, природата и животът остават за него затворени. 4 август, 5 часа сутринта Да приложим Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина в живота си и винаги да изпълняваме волята Божия.
В Божията
Любов
и в Божията Мъдрост е скрит животът.
6 август, 5 часа сутринта Сега желая ви, като слезете от върха, от устата ви да потече толкова мед, че всички пчели да се съберат около вас, да вземат част от меда и за своите кошери. Всяка пчела ще пише на своя кошер: „Това е медът, който потече от устата на вярващите." Желая ви да потече мед не само от устата ви, но и от вашите сърца, умове и души. Желая ви да потече мед от вашия дух и да се разнесе навсякъде като велик балсам за изцеляване на човечеството.
към текста >>
Служете на
Бога
със сила, вяра и
Любов
.
Сега желая ви, като слезете от върха, от устата ви да потече толкова мед, че всички пчели да се съберат около вас, да вземат част от меда и за своите кошери. Всяка пчела ще пише на своя кошер: „Това е медът, който потече от устата на вярващите." Желая ви да потече мед не само от устата ви, но и от вашите сърца, умове и души. Желая ви да потече мед от вашия дух и да се разнесе навсякъде като велик балсам за изцеляване на човечеството. 8 август, 5 часа сутринта
Служете на
Бога
със сила, вяра и
Любов
.
Желая и на вас да бъдете хора на силата, на вярата и на Любовта. Желая ви да бъдете като Христа, едно с Отца, едно с Бога. 8 август, 10 часа сутринта Живейте, прочие, като праведните, за да се ползувате от огъня на Любовта. Сега желая ви да вървите в пътя на добродетелта.
към текста >>
Желая и на вас да бъдете хора на силата, на вярата и на
Любовта
.
Всяка пчела ще пише на своя кошер: „Това е медът, който потече от устата на вярващите." Желая ви да потече мед не само от устата ви, но и от вашите сърца, умове и души. Желая ви да потече мед от вашия дух и да се разнесе навсякъде като велик балсам за изцеляване на човечеството. 8 август, 5 часа сутринта Служете на Бога със сила, вяра и Любов.
Желая и на вас да бъдете хора на силата, на вярата и на
Любовта
.
Желая ви да бъдете като Христа, едно с Отца, едно с Бога. 8 август, 10 часа сутринта Живейте, прочие, като праведните, за да се ползувате от огъня на Любовта. Сега желая ви да вървите в пътя на добродетелта. Щом вървите в този път, всичко ще постигнете: и учени, и богати, и добри ще станете.
към текста >>
Желая ви да бъдете като Христа, едно с Отца, едно с
Бога
.
Желая ви да потече мед не само от устата ви, но и от вашите сърца, умове и души. Желая ви да потече мед от вашия дух и да се разнесе навсякъде като велик балсам за изцеляване на човечеството. 8 август, 5 часа сутринта Служете на Бога със сила, вяра и Любов. Желая и на вас да бъдете хора на силата, на вярата и на Любовта.
Желая ви да бъдете като Христа, едно с Отца, едно с
Бога
.
8 август, 10 часа сутринта Живейте, прочие, като праведните, за да се ползувате от огъня на Любовта. Сега желая ви да вървите в пътя на добродетелта. Щом вървите в този път, всичко ще постигнете: и учени, и богати, и добри ще станете. Едно се иска от вас: приложение.
към текста >>
Живейте, прочие, като праведните, за да се ползувате от огъня на
Любовта
.
8 август, 5 часа сутринта Служете на Бога със сила, вяра и Любов. Желая и на вас да бъдете хора на силата, на вярата и на Любовта. Желая ви да бъдете като Христа, едно с Отца, едно с Бога. 8 август, 10 часа сутринта
Живейте, прочие, като праведните, за да се ползувате от огъня на
Любовта
.
Сега желая ви да вървите в пътя на добродетелта. Щом вървите в този път, всичко ще постигнете: и учени, и богати, и добри ще станете. Едно се иска от вас: приложение. 11 август, 10 часа сутринта Щом едно ловджийско куче само с обонянието си може да намери господаря си, да определи точно посоката на неговото движение, колко повече чрез светлината на своя ум човек може да познае Господа и да проследи пътя на Неговото движение.
към текста >>
Щом вървите в този път, всичко ще постигнете: и учени, и
богати
, и добри ще станете.
Желая и на вас да бъдете хора на силата, на вярата и на Любовта. Желая ви да бъдете като Христа, едно с Отца, едно с Бога. 8 август, 10 часа сутринта Живейте, прочие, като праведните, за да се ползувате от огъня на Любовта. Сега желая ви да вървите в пътя на добродетелта.
Щом вървите в този път, всичко ще постигнете: и учени, и
богати
, и добри ще станете.
Едно се иска от вас: приложение. 11 август, 10 часа сутринта Щом едно ловджийско куче само с обонянието си може да намери господаря си, да определи точно посоката на неговото движение, колко повече чрез светлината на своя ум човек може да познае Господа и да проследи пътя на Неговото движение. Лесно е човек да намери Този, в Когото живее и Който живее в него. 13 август, 5 часа сутринта.
към текста >>
Щом едно ловджийско куче само с обонянието си може да намери господаря си, да определи точно посоката на неговото движение, колко повече чрез светлината на своя ум човек може да познае Господа и да проследи пътя на Неговото движение.
Живейте, прочие, като праведните, за да се ползувате от огъня на Любовта. Сега желая ви да вървите в пътя на добродетелта. Щом вървите в този път, всичко ще постигнете: и учени, и богати, и добри ще станете. Едно се иска от вас: приложение. 11 август, 10 часа сутринта
Щом едно ловджийско куче само с обонянието си може да намери господаря си, да определи точно посоката на неговото движение, колко повече чрез светлината на своя ум човек може да познае Господа и да проследи пътя на Неговото движение.
Лесно е човек да намери Този, в Когото живее и Който живее в него. 13 август, 5 часа сутринта. За да имате успех в живота си, приложете следните четири правила: Пази свободата на душата си. Пази силата на духа си.
към текста >>
За да имате успех в живота си, приложете следните четири правила:
Едно се иска от вас: приложение. 11 август, 10 часа сутринта Щом едно ловджийско куче само с обонянието си може да намери господаря си, да определи точно посоката на неговото движение, колко повече чрез светлината на своя ум човек може да познае Господа и да проследи пътя на Неговото движение. Лесно е човек да намери Този, в Когото живее и Който живее в него. 13 август, 5 часа сутринта.
За да имате успех в живота си, приложете следните четири правила:
Пази свободата на душата си. Пази силата на духа си. Пази светлината на ума си. Пази доброто на сърцето си. *
към текста >>
Сега на вас пожелавам да бъдете млади като
Любовта
, възрастни като Мъдростта и чисти като Истината.
Сега препоръчвам ви следното: Вярвайте в доброто на вашето сърце както и в доброто на другите хора. Вярвайте в светлината на вашия ум както и в светлината, която е в умовете на другите хора. Вярвайте в свободата на вашата душа както и в свободата , която е в душите на другите хора. Вярвайте в силата на вашия дух както и в силата на духа, който е в другите хора. 22 август, 10 часа сутринта
Сега на вас пожелавам да бъдете млади като
Любовта
, възрастни като Мъдростта и чисти като Истината.
Христос е човекът на изобилната сила. Христос е човекът на изобилната вяра. Христос е човекът на изобилната Любов. 23 август, 5 часа сутринта Желая и на вас да дойде Царството Божие във вашите сърца, умове и души и да ви направи радостни и щастливи.
към текста >>
Христос е човекът на изобилната
Любов
.
Вярвайте в силата на вашия дух както и в силата на духа, който е в другите хора. 22 август, 10 часа сутринта Сега на вас пожелавам да бъдете млади като Любовта, възрастни като Мъдростта и чисти като Истината. Христос е човекът на изобилната сила. Христос е човекът на изобилната вяра.
Христос е човекът на изобилната
Любов
.
23 август, 5 часа сутринта Желая и на вас да дойде Царството Божие във вашите сърца, умове и души и да ви направи радостни и щастливи. 24 август, 5 часа сутринта Помнете, че Бог работи във вас. Като знаете това, стремете се всичко да правите за слава Божия.
към текста >>
И тъй, изучавайте закона за жертвата, която
Любовта
, Мъдростта и Истината изискват.
Желая и на вас да дойде Царството Божие във вашите сърца, умове и души и да ви направи радостни и щастливи. 24 август, 5 часа сутринта Помнете, че Бог работи във вас. Като знаете това, стремете се всичко да правите за слава Божия. 22 септември, 5 часа сутринта
И тъй, изучавайте закона за жертвата, която
Любовта
, Мъдростта и Истината изискват.
към текста >>
75.
УРОЦИИ ИЗПИТИ
 
- Теофана Савова
Учениците на
Любовта
, Мъдростта и Истината, на трите Божествени принципа в учението на Новата култура, слушаха лекции, учеха и се явяваха на изпити навсякъде и по всяко време: в големия салон на „Изгрева", на поляната, където правеха упражнения, по време на разходките в планината, когато работеха в градината и най-вече в ранните утринни часове, когато Учителя говореше на ранобудните.
УРОЦИИ ИЗПИТИ Учителя преподаваше духовните науки в най-големия и най-престижен университет - в аудиториите на живота. Учениците му бяха надарени, специалисти в различни области на науките и изкуствата - художници, музиканти, писатели и поети, учители, лекари и др. Имаше и много занаятчии, също и земеделци, особено в провинцията - всички трудолюбиви и ученолюбиви хора.
Учениците на
Любовта
, Мъдростта и Истината, на трите Божествени принципа в учението на Новата култура, слушаха лекции, учеха и се явяваха на изпити навсякъде и по всяко време: в големия салон на „Изгрева", на поляната, където правеха упражнения, по време на разходките в планината, когато работеха в градината и най-вече в ранните утринни часове, когато Учителя говореше на ранобудните.
Хубави уроци получавахме и от всички живи същества, които Учителя беше „назначил" за свои помощници. Големият салон, в който най-често слушахме лекции, бе дълъг 23,5 метра, широк 7,50 метра и 4 метра висок. Беше доста просторен, имаше шест прозореца и една врата на изток един прозорец и врата на юг, откъдето влизаше Учителя. В този салон той изнесе повече от 4000 лекции и беседи, а в други салони и помещения - около 3000, т. е. Учителя изложи същността на Учението в около 7000 лекции и беседи.
към текста >>
Някой ученик си записва мисълта на Учителя: „ Смисълът на живота е в служенето на
Бога
.
На човечеството бе дадено знание за развитието на културата за векове напред. В големия салон Учителя каза, че учението ще бъде разбрано и приложено едва от шестата раса. Но това значи ли, че ние няма да го разберем? Може би ние ще го разберем и приложим само отчасти, дотолкова, доколкото могат да приемат и осмислят новите знания нашите умове и сърца. Ние слушаме беседите, а навсякъде в живота учим и прилагаме придобитите знания.
Някой ученик си записва мисълта на Учителя: „ Смисълът на живота е в служенето на
Бога
.
Който не иска да живее, не може да служи на Бога. — Какво иска Бог от човека? - „Да учи и да работи." И тогава той си тръгва с тази идея за смисъла на живота, става по-деен и работлив, интересът му към живота нараства. Той е усърден в учението, взискателен и прилежен в работата си. Ако е ученик или студент, ще учи заради Господа.
към текста >>
Който не иска да живее, не може да служи на
Бога
.
В големия салон Учителя каза, че учението ще бъде разбрано и приложено едва от шестата раса. Но това значи ли, че ние няма да го разберем? Може би ние ще го разберем и приложим само отчасти, дотолкова, доколкото могат да приемат и осмислят новите знания нашите умове и сърца. Ние слушаме беседите, а навсякъде в живота учим и прилагаме придобитите знания. Някой ученик си записва мисълта на Учителя: „ Смисълът на живота е в служенето на Бога.
Който не иска да живее, не може да служи на
Бога
.
— Какво иска Бог от човека? - „Да учи и да работи." И тогава той си тръгва с тази идея за смисъла на живота, става по-деен и работлив, интересът му към живота нараства. Той е усърден в учението, взискателен и прилежен в работата си. Ако е ученик или студент, ще учи заради Господа. Ако пък изпълнява вече някаква служба в живота, няма да чака да го подканват, а добросъвестно ще изпълнява задълженията си.
към текста >>
- „Да учи и да работи." И тогава той си тръгва с тази идея за смисъла на живота, става по-деен и работлив, интересът му
към
живота нараства.
Може би ние ще го разберем и приложим само отчасти, дотолкова, доколкото могат да приемат и осмислят новите знания нашите умове и сърца. Ние слушаме беседите, а навсякъде в живота учим и прилагаме придобитите знания. Някой ученик си записва мисълта на Учителя: „ Смисълът на живота е в служенето на Бога. Който не иска да живее, не може да служи на Бога. — Какво иска Бог от човека?
- „Да учи и да работи." И тогава той си тръгва с тази идея за смисъла на живота, става по-деен и работлив, интересът му
към
живота нараства.
Той е усърден в учението, взискателен и прилежен в работата си. Ако е ученик или студент, ще учи заради Господа. Ако пък изпълнява вече някаква служба в живота, няма да чака да го подканват, а добросъвестно ще изпълнява задълженията си. От Словото той е почерпил вдъхновение да учи, да работи и твори. Учителя казва на учениците си: „ Дойде ли до идеята за Бога, човек трябва да си го представи като място, отдето излиза най-чистият и възвишен живот, най-чистият морал, най-високата мъдрост, най-великото знание, най-възвишените добродетели." Сега ученикът е получил вече мярката, чрез която да мери делата си, чистотата на своите чувства и благородството на мислите си, от които зависят отношенията му с окръжаващите; така ще изпита своите знания и способности.
към текста >>
Учителя казва на учениците си: „ Дойде ли до идеята за
Бога
, човек трябва да си го представи като място, отдето излиза най-чистият и възвишен живот, най-чистият морал, най-високата мъдрост, най-великото знание, най-възвишените добродетели." Сега ученикът е получил вече мярката, чрез която да мери делата си, чистотата на своите чувства и благородството на мислите си, от които зависят отношенията му с окръжаващите; така ще изпита своите знания и способности.
- „Да учи и да работи." И тогава той си тръгва с тази идея за смисъла на живота, става по-деен и работлив, интересът му към живота нараства. Той е усърден в учението, взискателен и прилежен в работата си. Ако е ученик или студент, ще учи заради Господа. Ако пък изпълнява вече някаква служба в живота, няма да чака да го подканват, а добросъвестно ще изпълнява задълженията си. От Словото той е почерпил вдъхновение да учи, да работи и твори.
Учителя казва на учениците си: „ Дойде ли до идеята за
Бога
, човек трябва да си го представи като място, отдето излиза най-чистият и възвишен живот, най-чистият морал, най-високата мъдрост, най-великото знание, най-възвишените добродетели." Сега ученикът е получил вече мярката, чрез която да мери делата си, чистотата на своите чувства и благородството на мислите си, от които зависят отношенията му с окръжаващите; така ще изпита своите знания и способности.
Когато един ученик прояви не много добра обхода към близките си, дълбоко в душата си той ще схване как е трябвало да постъпи, за да не ги наскърби. Той няма да се възгордява поради способностите и силите си, защото знае, че те са му дадени от Бога единствено, за да върши добрини, да бъде служител на Любовта. Ученикът няма да се отклони от пътя на добродетелите, но ще ги укрепва и развива, защото има същата мярка и за тях, - че са му дадени от Бога, за да служи на Любовта. Ако се почувствува угнетен, изоставен и необичан, ще чуе гласа на Учителя: ,,И тъй, иска ли да запази своята сила и мощ, да се ползува от доверието на всички разумни същества, човек трябва да даде ход на Божественото в себе си. За да се прояви Божественото, човек трябва да бъде изоставен от всички хора, да не вижда светъл лъч в живота си.
към текста >>
Когато един ученик прояви не много добра обхода
към
близките си, дълбоко в душата си той ще схване как е трябвало да постъпи, за да не ги наскърби.
Той е усърден в учението, взискателен и прилежен в работата си. Ако е ученик или студент, ще учи заради Господа. Ако пък изпълнява вече някаква служба в живота, няма да чака да го подканват, а добросъвестно ще изпълнява задълженията си. От Словото той е почерпил вдъхновение да учи, да работи и твори. Учителя казва на учениците си: „ Дойде ли до идеята за Бога, човек трябва да си го представи като място, отдето излиза най-чистият и възвишен живот, най-чистият морал, най-високата мъдрост, най-великото знание, най-възвишените добродетели." Сега ученикът е получил вече мярката, чрез която да мери делата си, чистотата на своите чувства и благородството на мислите си, от които зависят отношенията му с окръжаващите; така ще изпита своите знания и способности.
Когато един ученик прояви не много добра обхода
към
близките си, дълбоко в душата си той ще схване как е трябвало да постъпи, за да не ги наскърби.
Той няма да се възгордява поради способностите и силите си, защото знае, че те са му дадени от Бога единствено, за да върши добрини, да бъде служител на Любовта. Ученикът няма да се отклони от пътя на добродетелите, но ще ги укрепва и развива, защото има същата мярка и за тях, - че са му дадени от Бога, за да служи на Любовта. Ако се почувствува угнетен, изоставен и необичан, ще чуе гласа на Учителя: ,,И тъй, иска ли да запази своята сила и мощ, да се ползува от доверието на всички разумни същества, човек трябва да даде ход на Божественото в себе си. За да се прояви Божественото, човек трябва да бъде изоставен от всички хора, да не вижда светъл лъч в живота си. При това положение той ще чуе тихия глас на Бога в себе си, който му казва: „Не бой се, върви напред.
към текста >>
Той няма да се възгордява поради способностите и силите си, защото знае, че те са му дадени от
Бога
единствено, за да върши добрини, да бъде служител на
Любовта
.
Ако е ученик или студент, ще учи заради Господа. Ако пък изпълнява вече някаква служба в живота, няма да чака да го подканват, а добросъвестно ще изпълнява задълженията си. От Словото той е почерпил вдъхновение да учи, да работи и твори. Учителя казва на учениците си: „ Дойде ли до идеята за Бога, човек трябва да си го представи като място, отдето излиза най-чистият и възвишен живот, най-чистият морал, най-високата мъдрост, най-великото знание, най-възвишените добродетели." Сега ученикът е получил вече мярката, чрез която да мери делата си, чистотата на своите чувства и благородството на мислите си, от които зависят отношенията му с окръжаващите; така ще изпита своите знания и способности. Когато един ученик прояви не много добра обхода към близките си, дълбоко в душата си той ще схване как е трябвало да постъпи, за да не ги наскърби.
Той няма да се възгордява поради способностите и силите си, защото знае, че те са му дадени от
Бога
единствено, за да върши добрини, да бъде служител на
Любовта
.
Ученикът няма да се отклони от пътя на добродетелите, но ще ги укрепва и развива, защото има същата мярка и за тях, - че са му дадени от Бога, за да служи на Любовта. Ако се почувствува угнетен, изоставен и необичан, ще чуе гласа на Учителя: ,,И тъй, иска ли да запази своята сила и мощ, да се ползува от доверието на всички разумни същества, човек трябва да даде ход на Божественото в себе си. За да се прояви Божественото, човек трябва да бъде изоставен от всички хора, да не вижда светъл лъч в живота си. При това положение той ще чуе тихия глас на Бога в себе си, който му казва: „Не бой се, върви напред. Ти не си сам в живота." Понякога тревога ще натежи в душата, когато липсват цел и смисъл в живота.
към текста >>
Ученикът няма да се отклони от пътя на добродетелите, но ще ги укрепва и развива, защото има същата мярка и за тях, - че са му дадени от
Бога
, за да служи на
Любовта
.
Ако пък изпълнява вече някаква служба в живота, няма да чака да го подканват, а добросъвестно ще изпълнява задълженията си. От Словото той е почерпил вдъхновение да учи, да работи и твори. Учителя казва на учениците си: „ Дойде ли до идеята за Бога, човек трябва да си го представи като място, отдето излиза най-чистият и възвишен живот, най-чистият морал, най-високата мъдрост, най-великото знание, най-възвишените добродетели." Сега ученикът е получил вече мярката, чрез която да мери делата си, чистотата на своите чувства и благородството на мислите си, от които зависят отношенията му с окръжаващите; така ще изпита своите знания и способности. Когато един ученик прояви не много добра обхода към близките си, дълбоко в душата си той ще схване как е трябвало да постъпи, за да не ги наскърби. Той няма да се възгордява поради способностите и силите си, защото знае, че те са му дадени от Бога единствено, за да върши добрини, да бъде служител на Любовта.
Ученикът няма да се отклони от пътя на добродетелите, но ще ги укрепва и развива, защото има същата мярка и за тях, - че са му дадени от
Бога
, за да служи на
Любовта
.
Ако се почувствува угнетен, изоставен и необичан, ще чуе гласа на Учителя: ,,И тъй, иска ли да запази своята сила и мощ, да се ползува от доверието на всички разумни същества, човек трябва да даде ход на Божественото в себе си. За да се прояви Божественото, човек трябва да бъде изоставен от всички хора, да не вижда светъл лъч в живота си. При това положение той ще чуе тихия глас на Бога в себе си, който му казва: „Не бой се, върви напред. Ти не си сам в живота." Понякога тревога ще натежи в душата, когато липсват цел и смисъл в живота. Но часът е десет и Учителя вече започва своята неделна беседа.
към текста >>
Ако се почувствува угнетен, изоставен и необичан, ще чуе гласа на Учителя: ,,И тъй, иска ли да запази своята сила и мощ, да се ползува от доверието на всички разумни същества, човек трябва да даде ход на Божественото в
себе
си.
От Словото той е почерпил вдъхновение да учи, да работи и твори. Учителя казва на учениците си: „ Дойде ли до идеята за Бога, човек трябва да си го представи като място, отдето излиза най-чистият и възвишен живот, най-чистият морал, най-високата мъдрост, най-великото знание, най-възвишените добродетели." Сега ученикът е получил вече мярката, чрез която да мери делата си, чистотата на своите чувства и благородството на мислите си, от които зависят отношенията му с окръжаващите; така ще изпита своите знания и способности. Когато един ученик прояви не много добра обхода към близките си, дълбоко в душата си той ще схване как е трябвало да постъпи, за да не ги наскърби. Той няма да се възгордява поради способностите и силите си, защото знае, че те са му дадени от Бога единствено, за да върши добрини, да бъде служител на Любовта. Ученикът няма да се отклони от пътя на добродетелите, но ще ги укрепва и развива, защото има същата мярка и за тях, - че са му дадени от Бога, за да служи на Любовта.
Ако се почувствува угнетен, изоставен и необичан, ще чуе гласа на Учителя: ,,И тъй, иска ли да запази своята сила и мощ, да се ползува от доверието на всички разумни същества, човек трябва да даде ход на Божественото в
себе
си.
За да се прояви Божественото, човек трябва да бъде изоставен от всички хора, да не вижда светъл лъч в живота си. При това положение той ще чуе тихия глас на Бога в себе си, който му казва: „Не бой се, върви напред. Ти не си сам в живота." Понякога тревога ще натежи в душата, когато липсват цел и смисъл в живота. Но часът е десет и Учителя вече започва своята неделна беседа. Ученикът се заслушва и постепенно се успокоява.
към текста >>
При това положение той ще чуе тихия глас на
Бога
в
себе
си, който му казва: „Не бой се, върви напред.
Когато един ученик прояви не много добра обхода към близките си, дълбоко в душата си той ще схване как е трябвало да постъпи, за да не ги наскърби. Той няма да се възгордява поради способностите и силите си, защото знае, че те са му дадени от Бога единствено, за да върши добрини, да бъде служител на Любовта. Ученикът няма да се отклони от пътя на добродетелите, но ще ги укрепва и развива, защото има същата мярка и за тях, - че са му дадени от Бога, за да служи на Любовта. Ако се почувствува угнетен, изоставен и необичан, ще чуе гласа на Учителя: ,,И тъй, иска ли да запази своята сила и мощ, да се ползува от доверието на всички разумни същества, човек трябва да даде ход на Божественото в себе си. За да се прояви Божественото, човек трябва да бъде изоставен от всички хора, да не вижда светъл лъч в живота си.
При това положение той ще чуе тихия глас на
Бога
в
себе
си, който му казва: „Не бой се, върви напред.
Ти не си сам в живота." Понякога тревога ще натежи в душата, когато липсват цел и смисъл в живота. Но часът е десет и Учителя вече започва своята неделна беседа. Ученикът се заслушва и постепенно се успокоява. Словото внася нови сили и бодрост в духа му. Дали така му се струва или наистина Учителя отговаря на въпроса, който го измъчва.
към текста >>
Една вяра, една
любов
, една истина могат да подигнат човека.
Дали така му се струва или наистина Учителя отговаря на въпроса, който го измъчва. Но тук вече няма съмнение, защото всичко му се казва пределно ясно, покорява го със силата на дълбокия смисъл. - „Въпреки всичко това, съвременните хора търсят друга философия на живота. Много философии съществуват, но нито една от тях не е освободила човека от мъчнотиите и изпитанията му. Само една философия може да спаси човека - Божествената философия.
Една вяра, една
любов
, една истина могат да подигнат човека.
Те са вяра в единния Бог, Любов към Бога и приложение на Божията Истина в живота." Насърчен и вдъхновен, ученикът си тръгва с вдигната глава, с ведра мисъл и любов в сърцето, изпълнен с вяра в силата и възможностите на Духа. Словото се излива, тече и дава знания на всеки според нуждите и интереса. Ученикът е поет и Учителя го насърчил да твори, но сега е силно впечатлен от една нова мисъл, върху която той ще мисли през целия ден. Учителя казва: „В бъдеще нито един поет няма да пише, докато не чуе този тих глас в себе си.
към текста >>
Те са вяра в единния Бог,
Любов
към
Бога
и приложение на Божията Истина в живота."
Но тук вече няма съмнение, защото всичко му се казва пределно ясно, покорява го със силата на дълбокия смисъл. - „Въпреки всичко това, съвременните хора търсят друга философия на живота. Много философии съществуват, но нито една от тях не е освободила човека от мъчнотиите и изпитанията му. Само една философия може да спаси човека - Божествената философия. Една вяра, една любов, една истина могат да подигнат човека.
Те са вяра в единния Бог,
Любов
към
Бога
и приложение на Божията Истина в живота."
Насърчен и вдъхновен, ученикът си тръгва с вдигната глава, с ведра мисъл и любов в сърцето, изпълнен с вяра в силата и възможностите на Духа. Словото се излива, тече и дава знания на всеки според нуждите и интереса. Ученикът е поет и Учителя го насърчил да твори, но сега е силно впечатлен от една нова мисъл, върху която той ще мисли през целия ден. Учителя казва: „В бъдеще нито един поет няма да пише, докато не чуе този тих глас в себе си. Велико нещо ще напише само онзи поет, който е чул тихия глас на Бога в себе си.
към текста >>
Насърчен и вдъхновен, ученикът си тръгва с вдигната глава, с ведра мисъл и
любов
в сърцето, изпълнен с вяра в силата и възможностите на Духа.
- „Въпреки всичко това, съвременните хора търсят друга философия на живота. Много философии съществуват, но нито една от тях не е освободила човека от мъчнотиите и изпитанията му. Само една философия може да спаси човека - Божествената философия. Една вяра, една любов, една истина могат да подигнат човека. Те са вяра в единния Бог, Любов към Бога и приложение на Божията Истина в живота."
Насърчен и вдъхновен, ученикът си тръгва с вдигната глава, с ведра мисъл и
любов
в сърцето, изпълнен с вяра в силата и възможностите на Духа.
Словото се излива, тече и дава знания на всеки според нуждите и интереса. Ученикът е поет и Учителя го насърчил да твори, но сега е силно впечатлен от една нова мисъл, върху която той ще мисли през целия ден. Учителя казва: „В бъдеще нито един поет няма да пише, докато не чуе този тих глас в себе си. Велико нещо ще напише само онзи поет, който е чул тихия глас на Бога в себе си. Той ще обезсмърти името си за вечни времена.
към текста >>
Учителя казва: „В бъдеще нито един поет няма да пише, докато не чуе този тих глас в
себе
си.
Една вяра, една любов, една истина могат да подигнат човека. Те са вяра в единния Бог, Любов към Бога и приложение на Божията Истина в живота." Насърчен и вдъхновен, ученикът си тръгва с вдигната глава, с ведра мисъл и любов в сърцето, изпълнен с вяра в силата и възможностите на Духа. Словото се излива, тече и дава знания на всеки според нуждите и интереса. Ученикът е поет и Учителя го насърчил да твори, но сега е силно впечатлен от една нова мисъл, върху която той ще мисли през целия ден.
Учителя казва: „В бъдеще нито един поет няма да пише, докато не чуе този тих глас в
себе
си.
Велико нещо ще напише само онзи поет, който е чул тихия глас на Бога в себе си. Той ще обезсмърти името си за вечни времена. Всяка дума, която излиза из неговото перо, ще бъде жива капка от извора на Вечния живот." Ако е замислил да напише нещо ново, той ще спира по-дълго време вниманието си върху тази мисъл, ще се заслушва по-често в гласа, който нашепва слова от Извора на живота. Ако един ученик е изследовател в областта на естествените науки и тайните на природата го вълнуват, един ден Учителя ще му каже: „Много науки има за изучаване.
към текста >>
Велико нещо ще напише само онзи поет, който е чул тихия глас на
Бога
в
себе
си.
Те са вяра в единния Бог, Любов към Бога и приложение на Божията Истина в живота." Насърчен и вдъхновен, ученикът си тръгва с вдигната глава, с ведра мисъл и любов в сърцето, изпълнен с вяра в силата и възможностите на Духа. Словото се излива, тече и дава знания на всеки според нуждите и интереса. Ученикът е поет и Учителя го насърчил да твори, но сега е силно впечатлен от една нова мисъл, върху която той ще мисли през целия ден. Учителя казва: „В бъдеще нито един поет няма да пише, докато не чуе този тих глас в себе си.
Велико нещо ще напише само онзи поет, който е чул тихия глас на
Бога
в
себе
си.
Той ще обезсмърти името си за вечни времена. Всяка дума, която излиза из неговото перо, ще бъде жива капка от извора на Вечния живот." Ако е замислил да напише нещо ново, той ще спира по-дълго време вниманието си върху тази мисъл, ще се заслушва по-често в гласа, който нашепва слова от Извора на живота. Ако един ученик е изследовател в областта на естествените науки и тайните на природата го вълнуват, един ден Учителя ще му каже: „Много науки има за изучаване. Важно е, като учи, човек да прави правилни заключения.
към текста >>
В него се таи надеждата, че там ще се освободи от колебанието, което го измъчва от няколко дена така, че вече започва да губи интерес
към
професията си.
Материалът е избран и той започва да крои и реже. Ако обаче започне да мисли, че печалбата му ще бъде малка, може да се усъмни в смисъла на своя занаят. - Защо да работи, ако печели толкова малко? С тази мъчителна мисъл, той тръгва за „Изгрева", за да се разсее, да срещне някои добри приятели и об- мени мисли.
В него се таи надеждата, че там ще се освободи от колебанието, което го измъчва от няколко дена така, че вече започва да губи интерес
към
професията си.
Пред входната врата на салона той се спира, а там Учителя има разговор с група ученици, негови познати и приятели. Случайно ли е, че в този момент Учителя каза: „Дойде ли някакво добро желание в сърцето ви, веднага пристъпете към реализирането му." Изненадан и смутен, занаятчията не знае как да благодари на Учителя. А той го поглежда и благо му се усмихва. *
към текста >>
Случайно ли е, че в този момент Учителя каза: „Дойде ли някакво добро желание в сърцето ви, веднага пристъпете
към
реализирането му."
- Защо да работи, ако печели толкова малко? С тази мъчителна мисъл, той тръгва за „Изгрева", за да се разсее, да срещне някои добри приятели и об- мени мисли. В него се таи надеждата, че там ще се освободи от колебанието, което го измъчва от няколко дена така, че вече започва да губи интерес към професията си. Пред входната врата на салона той се спира, а там Учителя има разговор с група ученици, негови познати и приятели.
Случайно ли е, че в този момент Учителя каза: „Дойде ли някакво добро желание в сърцето ви, веднага пристъпете
към
реализирането му."
Изненадан и смутен, занаятчията не знае как да благодари на Учителя. А той го поглежда и благо му се усмихва. * Някой е скътал повечко пари, натрупал е богатство и размишлява върху стиха, в който е казано: „По скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото богатият да влезе в Царството Божие." Какво да прави? - Нима може да отнесе богатството си в онзи свят.
към текста >>
Някой е скътал повечко пари, натрупал е
богатство
и размишлява върху стиха, в който е казано: „По скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото
богатият
да влезе в Царството Божие." Какво да прави?
Пред входната врата на салона той се спира, а там Учителя има разговор с група ученици, негови познати и приятели. Случайно ли е, че в този момент Учителя каза: „Дойде ли някакво добро желание в сърцето ви, веднага пристъпете към реализирането му." Изненадан и смутен, занаятчията не знае как да благодари на Учителя. А той го поглежда и благо му се усмихва. *
Някой е скътал повечко пари, натрупал е
богатство
и размишлява върху стиха, в който е казано: „По скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото
богатият
да влезе в Царството Божие." Какво да прави?
- Нима може да отнесе богатството си в онзи свят. Трудно му е да бъде ученик, да изпълнява Божиите повеления, да има мир в душата си. Защото Учителя е казал: „ Колкото и да говорите на богатия за Бога, докато касата му е пълна, той е готов да вярва в Бога, да го признава. Изпразни ли се касата му, той изгубва вярата си." *
към текста >>
- Нима може да отнесе
богатството
си в онзи свят.
Случайно ли е, че в този момент Учителя каза: „Дойде ли някакво добро желание в сърцето ви, веднага пристъпете към реализирането му." Изненадан и смутен, занаятчията не знае как да благодари на Учителя. А той го поглежда и благо му се усмихва. * Някой е скътал повечко пари, натрупал е богатство и размишлява върху стиха, в който е казано: „По скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото богатият да влезе в Царството Божие." Какво да прави?
- Нима може да отнесе
богатството
си в онзи свят.
Трудно му е да бъде ученик, да изпълнява Божиите повеления, да има мир в душата си. Защото Учителя е казал: „ Колкото и да говорите на богатия за Бога, докато касата му е пълна, той е готов да вярва в Бога, да го признава. Изпразни ли се касата му, той изгубва вярата си." * Един ученик прави ограда и се сърди на съседа си, че е навлязал няколко сантиметра в неговия двор.
към текста >>
Защото Учителя е казал: „ Колкото и да говорите на
богатия
за
Бога
, докато касата му е пълна, той е готов да вярва в
Бога
, да го признава.
А той го поглежда и благо му се усмихва. * Някой е скътал повечко пари, натрупал е богатство и размишлява върху стиха, в който е казано: „По скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото богатият да влезе в Царството Божие." Какво да прави? - Нима може да отнесе богатството си в онзи свят. Трудно му е да бъде ученик, да изпълнява Божиите повеления, да има мир в душата си.
Защото Учителя е казал: „ Колкото и да говорите на
богатия
за
Бога
, докато касата му е пълна, той е готов да вярва в
Бога
, да го признава.
Изпразни ли се касата му, той изгубва вярата си." * Един ученик прави ограда и се сърди на съседа си, че е навлязал няколко сантиметра в неговия двор. Работата може да стигне и до съд. Но си спомня думите на Учителя: „Земята е на Господа." И решава да махне оградата, да живее в мир и разбирателство със съседа си.
към текста >>
Един ученик прави ограда и се сърди на съседа си, че е навлязал няколко сантиметра в неговия двор.
- Нима може да отнесе богатството си в онзи свят. Трудно му е да бъде ученик, да изпълнява Божиите повеления, да има мир в душата си. Защото Учителя е казал: „ Колкото и да говорите на богатия за Бога, докато касата му е пълна, той е готов да вярва в Бога, да го признава. Изпразни ли се касата му, той изгубва вярата си." *
Един ученик прави ограда и се сърди на съседа си, че е навлязал няколко сантиметра в неговия двор.
Работата може да стигне и до съд. Но си спомня думите на Учителя: „Земята е на Господа." И решава да махне оградата, да живее в мир и разбирателство със съседа си. * Понякога Учителя мълчи, не говори по въпроси, който ни вълнуват. Ученикът трябва сам да намери отговора.
към текста >>
Понякога Учителя мълчи, не говори по въпроси, който ни вълнуват.
* Един ученик прави ограда и се сърди на съседа си, че е навлязал няколко сантиметра в неговия двор. Работата може да стигне и до съд. Но си спомня думите на Учителя: „Земята е на Господа." И решава да махне оградата, да живее в мир и разбирателство със съседа си. *
Понякога Учителя мълчи, не говори по въпроси, който ни вълнуват.
Ученикът трябва сам да намери отговора. Мълчанието на Учителя говори, тревожи и събужда скрити сили в ученика. Така той започва да мисли по-добре, да се изразява по свои начин и да поддържа мислена връзка с Учителя. *
към текста >>
Който иска да развие волята си, той слуша словото, разсъждава върху смисъла му, постоянства и работи ежедневно.
Ученикът трябва сам да намери отговора. Мълчанието на Учителя говори, тревожи и събужда скрити сили в ученика. Така той започва да мисли по-добре, да се изразява по свои начин и да поддържа мислена връзка с Учителя. *
Който иска да развие волята си, той слуша словото, разсъждава върху смисъла му, постоянства и работи ежедневно.
За него Учителя казва: „Волевият човек е съработлив на природата. Той има предвид своето сърце и избягва тревогите." Когато ученикът иска да обърне някого към Бога, Учителя е до него и му казва: „ Ти не може да обърнеш човека към Бога, ако не го обичаш. Без любов никакво обръщане не става. Христос казва: „ Както ме е Отец възлюбил, така и аз ви възлюбих.
към текста >>
Той има предвид своето сърце и избягва тревогите." Когато ученикът иска да обърне някого
към
Бога
, Учителя е до него и му казва: „ Ти не може да обърнеш човека
към
Бога
, ако не го обичаш.
поддържа мислена връзка с Учителя. * Който иска да развие волята си, той слуша словото, разсъждава върху смисъла му, постоянства и работи ежедневно. За него Учителя казва: „Волевият човек е съработлив на природата.
Той има предвид своето сърце и избягва тревогите." Когато ученикът иска да обърне някого
към
Бога
, Учителя е до него и му казва: „ Ти не може да обърнеш човека
към
Бога
, ако не го обичаш.
Без любов никакво обръщане не става. Христос казва: „ Както ме е Отец възлюбил, така и аз ви възлюбих. " — Това е истинското обръщане. Достатъчно е да любиш човека, за да му помогнеш да намери правия път. Няма по-ценно нещо в живота от любовта." И ученикът започва да работи върху себе си, учи се да развива волята си и да проявява любовта.
към текста >>
Без
любов
никакво обръщане не става.
* Който иска да развие волята си, той слуша словото, разсъждава върху смисъла му, постоянства и работи ежедневно. За него Учителя казва: „Волевият човек е съработлив на природата. Той има предвид своето сърце и избягва тревогите." Когато ученикът иска да обърне някого към Бога, Учителя е до него и му казва: „ Ти не може да обърнеш човека към Бога, ако не го обичаш.
Без
любов
никакво обръщане не става.
Христос казва: „ Както ме е Отец възлюбил, така и аз ви възлюбих. " — Това е истинското обръщане. Достатъчно е да любиш човека, за да му помогнеш да намери правия път. Няма по-ценно нещо в живота от любовта." И ученикът започва да работи върху себе си, учи се да развива волята си и да проявява любовта. В школата на Учителя се учим на търпение, възпитаваме нашите лични чувства.
към текста >>
Няма по-ценно нещо в живота от
любовта
." И ученикът започва да работи върху
себе
си, учи се да развива волята си и да проявява
любовта
.
Той има предвид своето сърце и избягва тревогите." Когато ученикът иска да обърне някого към Бога, Учителя е до него и му казва: „ Ти не може да обърнеш човека към Бога, ако не го обичаш. Без любов никакво обръщане не става. Христос казва: „ Както ме е Отец възлюбил, така и аз ви възлюбих. " — Това е истинското обръщане. Достатъчно е да любиш човека, за да му помогнеш да намери правия път.
Няма по-ценно нещо в живота от
любовта
." И ученикът започва да работи върху
себе
си, учи се да развива волята си и да проявява
любовта
.
В школата на Учителя се учим на търпение, възпитаваме нашите лични чувства. Една сестра чисти тревите от цветната леха. Тя се навежда и изправя, търпеливо върши работата си. Наблизо се разхождат хора. Някои от тях са любопитни, но има и невъзпитани.
към текста >>
Любов
към
ближния
, търпение, благост, смирение, въздържание, милосърдие и преди всичко вяра в
Бога
- това са основни християнски добродетели.
„Господи, дай им светлина! " - пожелава тя в душата си. Сърцето й страда от грубите изрази на хората, които пренебрегват Учението и нехайно отминават възможността да подобрят и осмислят живота си. Тя знае, че им липсва светлина, за да видят истината, прощава им и въпреки всичко ги обича. *
Любов
към
ближния
, търпение, благост, смирение, въздържание, милосърдие и преди всичко вяра в
Бога
- това са основни християнски добродетели.
Който ги притежава, в Учението намира необходимите условия за духовно израстване. Той може да служи на Бога, защото обича ближния си и е дългогърпелив. Учителя казва: „Милосърдието трябва да се развива." Една сестра се разболя. С вяра, смирение и любов ние ежедневно я обслужваме.
към текста >>
Той може да служи на
Бога
, защото обича
ближния
си и е дългогърпелив.
Сърцето й страда от грубите изрази на хората, които пренебрегват Учението и нехайно отминават възможността да подобрят и осмислят живота си. Тя знае, че им липсва светлина, за да видят истината, прощава им и въпреки всичко ги обича. * Любов към ближния, търпение, благост, смирение, въздържание, милосърдие и преди всичко вяра в Бога - това са основни християнски добродетели. Който ги притежава, в Учението намира необходимите условия за духовно израстване.
Той може да служи на
Бога
, защото обича
ближния
си и е дългогърпелив.
Учителя казва: „Милосърдието трябва да се развива." Една сестра се разболя. С вяра, смирение и любов ние ежедневно я обслужваме. Който има силна вяра, по-лесно оздравява. Добродетелите му помагат да се излекува.
към текста >>
С вяра, смирение и
любов
ние ежедневно я обслужваме.
Любов към ближния, търпение, благост, смирение, въздържание, милосърдие и преди всичко вяра в Бога - това са основни християнски добродетели. Който ги притежава, в Учението намира необходимите условия за духовно израстване. Той може да служи на Бога, защото обича ближния си и е дългогърпелив. Учителя казва: „Милосърдието трябва да се развива." Една сестра се разболя.
С вяра, смирение и
любов
ние ежедневно я обслужваме.
Който има силна вяра, по-лесно оздравява. Добродетелите му помагат да се излекува. Като милосърдни сестри, те ограждат болния с любов и внимание. Добродетелни сме и ние, които една след друга всеки ден приемаме дежурство при болната. Пожелаваме й светлина на ума, топлина на сърцето и сила на духа, за да оздравее по-скоро.
към текста >>
Като милосърдни сестри, те ограждат болния с
любов
и внимание.
Учителя казва: „Милосърдието трябва да се развива." Една сестра се разболя. С вяра, смирение и любов ние ежедневно я обслужваме. Който има силна вяра, по-лесно оздравява. Добродетелите му помагат да се излекува.
Като милосърдни сестри, те ограждат болния с
любов
и внимание.
Добродетелни сме и ние, които една след друга всеки ден приемаме дежурство при болната. Пожелаваме й светлина на ума, топлина на сърцето и сила на духа, за да оздравее по-скоро. И след като се освободи от токсините в организма си, тя бързо се изправи на крака. Защото знаеше от Учителя, че „ всяка болест е чистене на организма."
към текста >>
И след като се освободи от токсините в организма си, тя бързо се изправи на крака.
Който има силна вяра, по-лесно оздравява. Добродетелите му помагат да се излекува. Като милосърдни сестри, те ограждат болния с любов и внимание. Добродетелни сме и ние, които една след друга всеки ден приемаме дежурство при болната. Пожелаваме й светлина на ума, топлина на сърцето и сила на духа, за да оздравее по-скоро.
И след като се освободи от токсините в организма си, тя бързо се изправи на крака.
Защото знаеше от Учителя, че „ всяка болест е чистене на организма."
към текста >>
76.
ДЕНЯТ НА ЗНАНИЕТО
 
- Теофана Савова
И много скоро
към
салона започнаха да прииждат хора - мъже и жени, някой от тях по-заможни, което се виждаше от облеклото им.
Междувременно в една дървена къщурка наблизо се появи светлина. После нови светлини пламнаха тук и там, раздвижиха и мобилизираха обитателите на домовете. „Изгрева" очакваше едно голямо събитие - пробуждането на човешката душа за красотата и силата на първия слънчев лъч. Стъпките по двора зачестиха, чуха се тихи гласове. После лампите изпълниха с изобилна светлина големия салон на „Изгрева".
И много скоро
към
салона започнаха да прииждат хора - мъже и жени, някой от тях по-заможни, което се виждаше от облеклото им.
Салонът се изпълни и присъстващите започнаха да пеят. Мелодията на „Духът Божи", призивът Бог да изпълни човешките души с любов се издигна към небосвода. Звездата на зенита слушаше песента. Тя знаеше, че „Духът Божи" предшества идването на новия ден, най-напред в Братството при онези, които се молеха за това, а след това при всички будни души. След тези събития тя започна приготовленията за звездния си покой.
към текста >>
Мелодията на „Духът Божи", призивът Бог да изпълни човешките души с
любов
се издигна
към
небосвода.
„Изгрева" очакваше едно голямо събитие - пробуждането на човешката душа за красотата и силата на първия слънчев лъч. Стъпките по двора зачестиха, чуха се тихи гласове. После лампите изпълниха с изобилна светлина големия салон на „Изгрева". И много скоро към салона започнаха да прииждат хора - мъже и жени, някой от тях по-заможни, което се виждаше от облеклото им. Салонът се изпълни и присъстващите започнаха да пеят.
Мелодията на „Духът Божи", призивът Бог да изпълни човешките души с
любов
се издигна
към
небосвода.
Звездата на зенита слушаше песента. Тя знаеше, че „Духът Божи" предшества идването на новия ден, най-напред в Братството при онези, които се молеха за това, а след това при всички будни души. След тези събития тя започна приготовленията за звездния си покой. В дома на братството Всички едновременно казаха няколко пъти: „С любов!
към текста >>
Всички едновременно казаха няколко пъти: „С
любов
!
Мелодията на „Духът Божи", призивът Бог да изпълни човешките души с любов се издигна към небосвода. Звездата на зенита слушаше песента. Тя знаеше, че „Духът Божи" предшества идването на новия ден, най-напред в Братството при онези, които се молеха за това, а след това при всички будни души. След тези събития тя започна приготовленията за звездния си покой. В дома на братството
Всички едновременно казаха няколко пъти: „С
любов
!
" - сдържано, топло отправиха призив за постигане на пълна хармония. Лицата им бяха съсредоточени в очакване на едно вълнуващо събитие. В настъпилата тишина отчетливо се чуха стъпки. Учителя слизаше от „горницата". - Учителя!
към текста >>
Небесният Отец бе излъчил от селенията си един светъл дух, един голям светия, облякъл го бе в човешка форма, за да приемат хората
Любовта
Му.
" Тихо, но с дълбок отзвук в душите, прозвуча песента "Махар Бену Аба". Учителя прочете една глава от Евангелието, след което започна словото си. Топлината в гласа му, здравият смисъл на думите и силата на идеите пренесоха слушателите в един далечен, но реален свят, който те не познаваха. Те поглъщаха жадно всяка негова дума - изправен пред тях духът говореше на душата.
Небесният Отец бе излъчил от селенията си един светъл дух, един голям светия, облякъл го бе в човешка форма, за да приемат хората
Любовта
Му.
„Звездата на Изгрева" знаеше това и в този миг се почувства безкрайно щастлива и благодарна за мисията, която изпълняваше на Земята. След беседата хората се раздвижиха. Учителя бе станал и чакаше. След малко той се обърна към близкостоящия брат Симеон и каза: „Отче наш!
към текста >>
След малко той се обърна
към
близкостоящия брат Симеон и каза:
Те поглъщаха жадно всяка негова дума - изправен пред тях духът говореше на душата. Небесният Отец бе излъчил от селенията си един светъл дух, един голям светия, облякъл го бе в човешка форма, за да приемат хората Любовта Му. „Звездата на Изгрева" знаеше това и в този миг се почувства безкрайно щастлива и благодарна за мисията, която изпълняваше на Земята. След беседата хората се раздвижиха. Учителя бе станал и чакаше.
След малко той се обърна
към
близкостоящия брат Симеон и каза:
„Отче наш! " След молитвата той поздрави и излезе от салона, а заедно с него и множеството излезе вън и се отправи към поляната. Тогава Учителя се отдели от тях и се качи в стаята си, за да остави книгите, които носеше със себе си - томче беседи и песнарка. След това отново излезе.
към текста >>
След молитвата той поздрави и излезе от салона, а заедно с него и множеството излезе вън и се отправи
към
поляната.
След беседата хората се раздвижиха. Учителя бе станал и чакаше. След малко той се обърна към близкостоящия брат Симеон и каза: „Отче наш! "
След молитвата той поздрави и излезе от салона, а заедно с него и множеството излезе вън и се отправи
към
поляната.
Тогава Учителя се отдели от тях и се качи в стаята си, за да остави книгите, които носеше със себе си - томче беседи и песнарка. След това отново излезе. Сега всички бяха на обширната поляна. Утринният въздух ги освежи, а първите лъчи на слънцето озариха лицата им. Тук те приеха благословение от духа на природата.
към текста >>
Тогава Учителя се отдели от тях и се качи в стаята си, за да остави книгите, които носеше със
себе
си - томче беседи и песнарка.
Учителя бе станал и чакаше. След малко той се обърна към близкостоящия брат Симеон и каза: „Отче наш! " След молитвата той поздрави и излезе от салона, а заедно с него и множеството излезе вън и се отправи към поляната.
Тогава Учителя се отдели от тях и се качи в стаята си, за да остави книгите, които носеше със
себе
си - томче беседи и песнарка.
След това отново излезе. Сега всички бяха на обширната поляна. Утринният въздух ги освежи, а първите лъчи на слънцето озариха лицата им. Тук те приеха благословение от духа на природата. Преди да се завърне в небесните си покои, „Звездата на Изгрева" погледна към поляната и каза: „Бъдете благословени от Бога, озарени от изгрева на Любовта, служители на истината!
към текста >>
Преди да се завърне в небесните си покои, „Звездата на Изгрева" погледна
към
поляната и каза: „Бъдете благословени от
Бога
, озарени от изгрева на
Любовта
, служители на истината!
Тогава Учителя се отдели от тях и се качи в стаята си, за да остави книгите, които носеше със себе си - томче беседи и песнарка. След това отново излезе. Сега всички бяха на обширната поляна. Утринният въздух ги освежи, а първите лъчи на слънцето озариха лицата им. Тук те приеха благословение от духа на природата.
Преди да се завърне в небесните си покои, „Звездата на Изгрева" погледна
към
поляната и каза: „Бъдете благословени от
Бога
, озарени от изгрева на
Любовта
, служители на истината!
" Хората на поляната вече се подготвяха за нови преживявания. Въпреки големия брой присъстващи младежи, възрастни хора и деца спонтанно всеки бързо намираше своето място с изглед към възхождащото слънце. По този начин много скоро се оформиха правилни редици. След това с един плавен ритъм бяха изиграни шестте гимнастически упражнения.
към текста >>
Въпреки големия брой присъстващи младежи, възрастни хора и деца спонтанно всеки бързо намираше своето място с изглед
към
възхождащото слънце.
Утринният въздух ги освежи, а първите лъчи на слънцето озариха лицата им. Тук те приеха благословение от духа на природата. Преди да се завърне в небесните си покои, „Звездата на Изгрева" погледна към поляната и каза: „Бъдете благословени от Бога, озарени от изгрева на Любовта, служители на истината! " Хората на поляната вече се подготвяха за нови преживявания.
Въпреки големия брой присъстващи младежи, възрастни хора и деца спонтанно всеки бързо намираше своето място с изглед
към
възхождащото слънце.
По този начин много скоро се оформиха правилни редици. След това с един плавен ритъм бяха изиграни шестте гимнастически упражнения. Това бе една вълнуваща картина на живи вълни, които се огъваха назад и напред, слизаха и се качваха, приемаха и изпращаха послания на светлината, на вековната мъдрост и любов. Само ясновидец можеше да види тяхната действителна красота. Шестото упражнение, което символизира готовността на ученика да служи на Истината, бе предшествано от думите на Учителя: „Ще ходя в пътя на Истината!
към текста >>
Това бе една вълнуваща картина на живи вълни, които се огъваха назад и напред, слизаха и се качваха, приемаха и изпращаха послания на светлината, на вековната мъдрост и
любов
.
" Хората на поляната вече се подготвяха за нови преживявания. Въпреки големия брой присъстващи младежи, възрастни хора и деца спонтанно всеки бързо намираше своето място с изглед към възхождащото слънце. По този начин много скоро се оформиха правилни редици. След това с един плавен ритъм бяха изиграни шестте гимнастически упражнения.
Това бе една вълнуваща картина на живи вълни, които се огъваха назад и напред, слизаха и се качваха, приемаха и изпращаха послания на светлината, на вековната мъдрост и
любов
.
Само ясновидец можеше да види тяхната действителна красота. Шестото упражнение, което символизира готовността на ученика да служи на Истината, бе предшествано от думите на Учителя: „Ще ходя в пътя на Истината! " Със светлината на мъдростта и нежната топлина на любовта, концентрирани в движението на ръцете, които приемаха и разпределяха очистващата енергия, всички пожелаха да изчистят умовете и сърцата си. И наистина очите им се отвориха, те съзряха отворен пред тях пътя, който възлиза към най-високия връх - Божествената Любов. Но това не беше единственото събитие в настъпващия ден.
към текста >>
" Със светлината на мъдростта и нежната топлина на
любовта
, концентрирани в движението на ръцете, които приемаха и разпределяха очистващата енергия, всички пожелаха да изчистят умовете и сърцата си.
По този начин много скоро се оформиха правилни редици. След това с един плавен ритъм бяха изиграни шестте гимнастически упражнения. Това бе една вълнуваща картина на живи вълни, които се огъваха назад и напред, слизаха и се качваха, приемаха и изпращаха послания на светлината, на вековната мъдрост и любов. Само ясновидец можеше да види тяхната действителна красота. Шестото упражнение, което символизира готовността на ученика да служи на Истината, бе предшествано от думите на Учителя: „Ще ходя в пътя на Истината!
" Със светлината на мъдростта и нежната топлина на
любовта
, концентрирани в движението на ръцете, които приемаха и разпределяха очистващата енергия, всички пожелаха да изчистят умовете и сърцата си.
И наистина очите им се отвориха, те съзряха отворен пред тях пътя, който възлиза към най-високия връх - Божествената Любов. Но това не беше единственото събитие в настъпващия ден. След шестте упражнения играещите се наредиха по двама в кръг. В центъра на кръга се групираха музикантите и започна едно друго, още по-величествено събитие, което трудно може да се опише. Докато по време на сутрешната беседа учениците съзряха един свят, който бе трудно даже да си представят, по време на Паневритмията - Божествен танц на силите небесни - те посетиха още по-високи светове - ангелския и Божествения, направиха жива връзка със съществата, които ги обитават.
към текста >>
И наистина очите им се отвориха, те съзряха отворен пред тях пътя, който възлиза
към
най-високия връх - Божествената
Любов
.
След това с един плавен ритъм бяха изиграни шестте гимнастически упражнения. Това бе една вълнуваща картина на живи вълни, които се огъваха назад и напред, слизаха и се качваха, приемаха и изпращаха послания на светлината, на вековната мъдрост и любов. Само ясновидец можеше да види тяхната действителна красота. Шестото упражнение, което символизира готовността на ученика да служи на Истината, бе предшествано от думите на Учителя: „Ще ходя в пътя на Истината! " Със светлината на мъдростта и нежната топлина на любовта, концентрирани в движението на ръцете, които приемаха и разпределяха очистващата енергия, всички пожелаха да изчистят умовете и сърцата си.
И наистина очите им се отвориха, те съзряха отворен пред тях пътя, който възлиза
към
най-високия връх - Божествената
Любов
.
Но това не беше единственото събитие в настъпващия ден. След шестте упражнения играещите се наредиха по двама в кръг. В центъра на кръга се групираха музикантите и започна едно друго, още по-величествено събитие, което трудно може да се опише. Докато по време на сутрешната беседа учениците съзряха един свят, който бе трудно даже да си представят, по време на Паневритмията - Божествен танц на силите небесни - те посетиха още по-високи светове - ангелския и Божествения, направиха жива връзка със съществата, които ги обитават. Музиката и упражненията, дълбоката езотерична символика, хармоничното и музикално изпълнение на движенията бяха дадени от Учителя.
към текста >>
Изпълнените с радост ученици, повече от петстотин души, се отправят
към
центъра на кръга, за да целунат ръка на Учителя.
В хода на "Паневритмията" силите на играещите постепенно се координираха; умът, сърцето, волята, душата и духът на човека влизаха в хармония. Във всяко упражнение има развитие на една идея, ход на реализиране на идеята и резултат. Резултатът пък създава възможности за развитие и е база за нови постижения. Паневритмичните упражнения завършиха с мотото: „Да пребъде Божият мир и да изгрее Божията радост и Божието веселие в нашите души." Живата огърлица от хора се движи в кръг с център, който символизира Божествената хармония, на която душата спонтанно откликва. Всяко звено в този кръг е претърпяло чудно преображение.
Изпълнените с радост ученици, повече от петстотин души, се отправят
към
центъра на кръга, за да целунат ръка на Учителя.
Един след друг те целуват ръката на духовния си баща и чрез този жест на благодарност и смирение благодарят на Бога за благата, които са получили. Учителя бе казал: „Не на мен, а на Бога се молете", което означава, че трябва да се благодари на Онзи, който всичко е сътворил и предвидил, за да запази във вечността творенията си. Защото, където любовта царува, всичко се превръща в добро, там няма условия дори за случайно изтървана зла помисъл. Благодарността е велика добродетел. Тя е естествен отклик на душата, когато след продължителни страдания смирена се завръща при своя Баща и Той, като я приема, й дава свято благословение.
към текста >>
Един след друг те целуват ръката на духовния си баща и чрез този жест на благодарност и смирение благодарят на
Бога
за благата, които са получили.
Във всяко упражнение има развитие на една идея, ход на реализиране на идеята и резултат. Резултатът пък създава възможности за развитие и е база за нови постижения. Паневритмичните упражнения завършиха с мотото: „Да пребъде Божият мир и да изгрее Божията радост и Божието веселие в нашите души." Живата огърлица от хора се движи в кръг с център, който символизира Божествената хармония, на която душата спонтанно откликва. Всяко звено в този кръг е претърпяло чудно преображение. Изпълнените с радост ученици, повече от петстотин души, се отправят към центъра на кръга, за да целунат ръка на Учителя.
Един след друг те целуват ръката на духовния си баща и чрез този жест на благодарност и смирение благодарят на
Бога
за благата, които са получили.
Учителя бе казал: „Не на мен, а на Бога се молете", което означава, че трябва да се благодари на Онзи, който всичко е сътворил и предвидил, за да запази във вечността творенията си. Защото, където любовта царува, всичко се превръща в добро, там няма условия дори за случайно изтървана зла помисъл. Благодарността е велика добродетел. Тя е естествен отклик на душата, когато след продължителни страдания смирена се завръща при своя Баща и Той, като я приема, й дава свято благословение. Хората около Учителя приличаха на цветя, които след знойна суша, освежени от благодатен дъжd и вече с изправени стъбла, се готвят да разцъфтят.
към текста >>
Учителя бе казал: „Не на мен, а на
Бога
се молете", което означава, че трябва да се благодари на Онзи, който всичко е сътворил и предвидил, за да запази във вечността творенията си.
Резултатът пък създава възможности за развитие и е база за нови постижения. Паневритмичните упражнения завършиха с мотото: „Да пребъде Божият мир и да изгрее Божията радост и Божието веселие в нашите души." Живата огърлица от хора се движи в кръг с център, който символизира Божествената хармония, на която душата спонтанно откликва. Всяко звено в този кръг е претърпяло чудно преображение. Изпълнените с радост ученици, повече от петстотин души, се отправят към центъра на кръга, за да целунат ръка на Учителя. Един след друг те целуват ръката на духовния си баща и чрез този жест на благодарност и смирение благодарят на Бога за благата, които са получили.
Учителя бе казал: „Не на мен, а на
Бога
се молете", което означава, че трябва да се благодари на Онзи, който всичко е сътворил и предвидил, за да запази във вечността творенията си.
Защото, където любовта царува, всичко се превръща в добро, там няма условия дори за случайно изтървана зла помисъл. Благодарността е велика добродетел. Тя е естествен отклик на душата, когато след продължителни страдания смирена се завръща при своя Баща и Той, като я приема, й дава свято благословение. Хората около Учителя приличаха на цветя, които след знойна суша, освежени от благодатен дъжd и вече с изправени стъбла, се готвят да разцъфтят. Цветът е най-тихата и деликатна благодарност, образ и глас на ангелите небесни.
към текста >>
Защото, където
любовта
царува, всичко се превръща в добро, там няма условия дори за случайно изтървана зла помисъл.
Паневритмичните упражнения завършиха с мотото: „Да пребъде Божият мир и да изгрее Божията радост и Божието веселие в нашите души." Живата огърлица от хора се движи в кръг с център, който символизира Божествената хармония, на която душата спонтанно откликва. Всяко звено в този кръг е претърпяло чудно преображение. Изпълнените с радост ученици, повече от петстотин души, се отправят към центъра на кръга, за да целунат ръка на Учителя. Един след друг те целуват ръката на духовния си баща и чрез този жест на благодарност и смирение благодарят на Бога за благата, които са получили. Учителя бе казал: „Не на мен, а на Бога се молете", което означава, че трябва да се благодари на Онзи, който всичко е сътворил и предвидил, за да запази във вечността творенията си.
Защото, където
любовта
царува, всичко се превръща в добро, там няма условия дори за случайно изтървана зла помисъл.
Благодарността е велика добродетел. Тя е естествен отклик на душата, когато след продължителни страдания смирена се завръща при своя Баща и Той, като я приема, й дава свято благословение. Хората около Учителя приличаха на цветя, които след знойна суша, освежени от благодатен дъжd и вече с изправени стъбла, се готвят да разцъфтят. Цветът е най-тихата и деликатна благодарност, образ и глас на ангелите небесни. Така и човешката душа, когато благодари на Бога след изживяна радост или страдание, разцъфтява и разкрива Божествената си красота.
към текста >>
Така и човешката душа, когато благодари на
Бога
след изживяна радост или страдание, разцъфтява и разкрива Божествената си красота.
Защото, където любовта царува, всичко се превръща в добро, там няма условия дори за случайно изтървана зла помисъл. Благодарността е велика добродетел. Тя е естествен отклик на душата, когато след продължителни страдания смирена се завръща при своя Баща и Той, като я приема, й дава свято благословение. Хората около Учителя приличаха на цветя, които след знойна суша, освежени от благодатен дъжd и вече с изправени стъбла, се готвят да разцъфтят. Цветът е най-тихата и деликатна благодарност, образ и глас на ангелите небесни.
Така и човешката душа, когато благодари на
Бога
след изживяна радост или страдание, разцъфтява и разкрива Божествената си красота.
Без бързане и суетня много скоро хората се разпръснаха, за да се приберат по домовете си и да се подготвят за ежедневните си задачи. Някои ученици съпроводиха Учителя до входа на салона. Там две сестри му донесоха закуска с чай, след което се оттеглиха. Обикновено Учителя закусва сам. Тогава той е силно съсредоточен, сякаш мисълта му работи някъде.
към текста >>
След няколко дни майката взе за първи път детето със
себе
си, за да отидат на неделна беседа.
Само че не всички го виждат. - Аз искам да го видя - искрено пожела детето. Ако го срещна, как да го позная? Майката намери за необходимо да й обясни: - Облечен е в светли дрехи, има бяла брада и дълга коса.
След няколко дни майката взе за първи път детето със
себе
си, за да отидат на неделна беседа.
Когато вижда Учителя на катедрата, то възкликва: - Майко, това е дядо Господ! Заведи ме при него! Майката познаваше Словото на Учителя и знаеше, че той бе казал: Никой не е видял лицето на Господа, но чрез творенията си Той е навсякъде и във всичко. Затова тя обясни на детето си:
към текста >>
Опитайте се да координирате децата си, да си създадете такъв дом, какъвто искате.
- Ето, аз ги записах. Например: „Съвременните хора не разбират закона за координиране на силите, вследствие на което седят и критикуват света. Те казват, че Бог не е създал света, както трябва, и търсят начин да го изправят. За да им даде добър урок, да ги научи да не критикуват Великото, Бог, невидимият свят, ги заставя да се оженят. Като им се родят няколко деца, Той им казва: „Хайде сега, приложете вашето знание.
Опитайте се да координирате децата си, да си създадете такъв дом, какъвто искате.
" Вашият дом представя един малък свят, който ви е даден като задача, да го създадете, както намерите за добре. Като се налгерят в семейството си, в своя малък свят, критиците започват да се оплакват, че не могат да го оправят." Тези мисли предразположиха някои към размисъл, а други развеселиха. - Така е - засмя се една сестра. Затова Учителя каза: „ Едното дете вика на една страна, другото - на друга, жената - на трета." После тя добави: „Наистина вечно недоволните най-малко работят, а искат да подобрят живота си.
към текста >>
Като се налгерят в семейството си, в своя малък свят, критиците започват да се оплакват, че не могат да го оправят."
Те казват, че Бог не е създал света, както трябва, и търсят начин да го изправят. За да им даде добър урок, да ги научи да не критикуват Великото, Бог, невидимият свят, ги заставя да се оженят. Като им се родят няколко деца, Той им казва: „Хайде сега, приложете вашето знание. Опитайте се да координирате децата си, да си създадете такъв дом, какъвто искате. " Вашият дом представя един малък свят, който ви е даден като задача, да го създадете, както намерите за добре.
Като се налгерят в семейството си, в своя малък свят, критиците започват да се оплакват, че не могат да го оправят."
Тези мисли предразположиха някои към размисъл, а други развеселиха. - Така е - засмя се една сестра. Затова Учителя каза: „ Едното дете вика на една страна, другото - на друга, жената - на трета." После тя добави: „Наистина вечно недоволните най-малко работят, а искат да подобрят живота си. Все в другите търсят вината, а не в себе си! "
към текста >>
Тези мисли предразположиха някои
към
размисъл, а други развеселиха.
За да им даде добър урок, да ги научи да не критикуват Великото, Бог, невидимият свят, ги заставя да се оженят. Като им се родят няколко деца, Той им казва: „Хайде сега, приложете вашето знание. Опитайте се да координирате децата си, да си създадете такъв дом, какъвто искате. " Вашият дом представя един малък свят, който ви е даден като задача, да го създадете, както намерите за добре. Като се налгерят в семейството си, в своя малък свят, критиците започват да се оплакват, че не могат да го оправят."
Тези мисли предразположиха някои
към
размисъл, а други развеселиха.
- Така е - засмя се една сестра. Затова Учителя каза: „ Едното дете вика на една страна, другото - на друга, жената - на трета." После тя добави: „Наистина вечно недоволните най-малко работят, а искат да подобрят живота си. Все в другите търсят вината, а не в себе си! " Сестрата, която все още държеше тетрадката в ръцете си, продължи:
към текста >>
Все в другите търсят вината, а не в
себе
си!
" Вашият дом представя един малък свят, който ви е даден като задача, да го създадете, както намерите за добре. Като се налгерят в семейството си, в своя малък свят, критиците започват да се оплакват, че не могат да го оправят." Тези мисли предразположиха някои към размисъл, а други развеселиха. - Така е - засмя се една сестра. Затова Учителя каза: „ Едното дете вика на една страна, другото - на друга, жената - на трета." После тя добави: „Наистина вечно недоволните най-малко работят, а искат да подобрят живота си.
Все в другите търсят вината, а не в
себе
си!
" Сестрата, която все още държеше тетрадката в ръцете си, продължи: - Защо хората не се разбират в беседата бе казано много ясно: „ Защото всеки говори на непознат език. Никой не може да го разбере и да му помогне." Един млад мъж с изразително лице, който досега бе мълчал, се включи в разговора.
към текста >>
Сестрата, която все още държеше тетрадката в ръцете си, продължи:
Тези мисли предразположиха някои към размисъл, а други развеселиха. - Така е - засмя се една сестра. Затова Учителя каза: „ Едното дете вика на една страна, другото - на друга, жената - на трета." После тя добави: „Наистина вечно недоволните най-малко работят, а искат да подобрят живота си. Все в другите търсят вината, а не в себе си! "
Сестрата, която все още държеше тетрадката в ръцете си, продължи:
- Защо хората не се разбират в беседата бе казано много ясно: „ Защото всеки говори на непознат език. Никой не може да го разбере и да му помогне." Един млад мъж с изразително лице, който досега бе мълчал, се включи в разговора. Но той бе впечатлен от друго: - Наистина всичко беше много интересно и вълнуващо!
към текста >>
- Затова Учителя ни говори за Соломона - съгласи се сестрата, която бе по-близо до прозореца, и замечтано отправи поглед
към
градината.
Никой не може да го разбере и да му помогне." Един млад мъж с изразително лице, който досега бе мълчал, се включи в разговора. Но той бе впечатлен от друго: - Наистина всичко беше много интересно и вълнуващо! Но колко е важно да знаем какво да искаме от Господа!
- Затова Учителя ни говори за Соломона - съгласи се сестрата, която бе по-близо до прозореца, и замечтано отправи поглед
към
градината.
- Защото поискал от Господа знание. - Каквото поискал, това и получил - 300 жени и 700 заложници, но заедно с тях и големи изпити - за да разкрие по-лесно мистериите на жената. И накрая стигнал до положението да каже: „Суета на суетите! Всичко е суета! "
към текста >>
Векове наред хората са развивали повече ума си, придобивали са знания, за да печелят войни и
богатства
.
- запита най-младата между гостите. Георги Радев, мъж с деликатна физика, високо чело и чувствително изразен нос, за когото казваха, че е най-силният интелект на „Изгрева", отговори вместо младежа: - Напротив, Учителя не само че не отрича знанието и науката, но твърди, че учението му е наука. То не е религия, в него няма нито фанатизъм, нито суеверия. Той дава на учениците си само многократно проверени знания и ги насърчава да учат.
Векове наред хората са развивали повече ума си, придобивали са знания, за да печелят войни и
богатства
.
А и днес все още не сме развили достатъчно любовта си към Бога, която включва любовта към ближния. - Да - съгласи се девойката - сега ми стана по-ясно. Но защо заедно с ума, с натрупването на знанията, не се развива и сърцето? - За да разберем това, трябва да проучим по-добре лекцията „Разумното сърце", една от първите лекции на Учителя. Днес той каза и друго относно координирането на силите.
към текста >>
А и днес все още не сме развили достатъчно
любовта
си
към
Бога
, която включва
любовта
към
ближния
.
Георги Радев, мъж с деликатна физика, високо чело и чувствително изразен нос, за когото казваха, че е най-силният интелект на „Изгрева", отговори вместо младежа: - Напротив, Учителя не само че не отрича знанието и науката, но твърди, че учението му е наука. То не е религия, в него няма нито фанатизъм, нито суеверия. Той дава на учениците си само многократно проверени знания и ги насърчава да учат. Векове наред хората са развивали повече ума си, придобивали са знания, за да печелят войни и богатства.
А и днес все още не сме развили достатъчно
любовта
си
към
Бога
, която включва
любовта
към
ближния
.
- Да - съгласи се девойката - сега ми стана по-ясно. Но защо заедно с ума, с натрупването на знанията, не се развива и сърцето? - За да разберем това, трябва да проучим по-добре лекцията „Разумното сърце", една от първите лекции на Учителя. Днес той каза и друго относно координирането на силите. Та от всичко това можем по-добре да разберем защо сърцето е по-назад в развитието си от ума.
към текста >>
- Не е лесно да се разбере сърцето; то е загадката на Свинкса или мистерията на универсалната
Любов
, за която Учителят ни говори сега с ясен и разбираем език.
- Да - съгласи се девойката - сега ми стана по-ясно. Но защо заедно с ума, с натрупването на знанията, не се развива и сърцето? - За да разберем това, трябва да проучим по-добре лекцията „Разумното сърце", една от първите лекции на Учителя. Днес той каза и друго относно координирането на силите. Та от всичко това можем по-добре да разберем защо сърцето е по-назад в развитието си от ума.
- Не е лесно да се разбере сърцето; то е загадката на Свинкса или мистерията на универсалната
Любов
, за която Учителят ни говори сега с ясен и разбираем език.
Георги Радев замълча и погледна въпросително към отворената тетрадка на сестрата, която в този момент я разлистваше с особено внимание. - Ето, и това съм записала. Ако желаете, ще ви го прочета. И без да дочака подкана, тя зачете: „Координирането е основен закон, който всеки трябва да знае.
към текста >>
Георги Радев замълча и погледна въпросително
към
отворената тетрадка на сестрата, която в този момент я разлистваше с особено внимание.
Но защо заедно с ума, с натрупването на знанията, не се развива и сърцето? - За да разберем това, трябва да проучим по-добре лекцията „Разумното сърце", една от първите лекции на Учителя. Днес той каза и друго относно координирането на силите. Та от всичко това можем по-добре да разберем защо сърцето е по-назад в развитието си от ума. - Не е лесно да се разбере сърцето; то е загадката на Свинкса или мистерията на универсалната Любов, за която Учителят ни говори сега с ясен и разбираем език.
Георги Радев замълча и погледна въпросително
към
отворената тетрадка на сестрата, която в този момент я разлистваше с особено внимание.
- Ето, и това съм записала. Ако желаете, ще ви го прочета. И без да дочака подкана, тя зачете: „Координирането е основен закон, който всеки трябва да знае. Координирането представя онази канализация, която трябва да се прекара в човешката душа, за да може всеки подтик да преминава през нея и да дава ход на общото развитие на силите в човешкия организъм. "
към текста >>
Никой не скриваше почитта и уважението, което изпитваше
към
него.
Докато този оживен разговор вълнуваше душите, в много други домове на „Изгрева" хората закусваха, понякога и в по-идилична обстановка. Почти навсякъде обаче закуската не беше най-същественото, а Словото, което бе раздвижило духовете. И както винаги, докато едни се приготвяха вече за втората беседа, други разговаряха пред салона или водеха разговори по поляната. Преди да настане десет часа, Учителят се появи, както обикновено любезно усмихнат и елегантен. Много скоро той бе заобиколен с внимание.
Никой не скриваше почитта и уважението, което изпитваше
към
него.
Група братя го посрещнаха и заговориха. Една сестра му зададе въпрос и той внимателно й отговори. Други пък искаха да споделят с него сутрешните си разговори, вълненията, последвали беседата му. * На беседата в десет часа присъстваха повече хора.
към текста >>
Учителя се обърна
към
придружаващите го:
Местата под леските, където се подготвяше трапезата, вече са заети и трябваше да бъдат изнесени от трапезарията още няколко маси. Цялото пространство пред салона бе изпълнено от хора в очакване на вкусния обяд, а може би и на нещо друго. След беседата в десет часа Учителя и група ученици отидоха на поляната, където се проведе разговор, но сега се бяха завърнали пред салона. - Учителю, заповядайте на обяд! - каза една дежурна сестра.
Учителя се обърна
към
придружаващите го:
- Сестрата ни кани на обяд, заповядайте и вие! Те приеха поканата и седнаха край красиво наредената трапеза. Обядът премина в тишина, в естествената обстановка под леските, които при лекия повей на вятъра се раздвижваха и шепнеха неразбираеми слова; участтваха и те в този мил празник. Понякога се чуваше потракване на лъжица или глас на дежурна, която се тревожеше да не би някой да е забравен, та да остане гладен. След обяда се изпяха песни и започнаха разговори.
към текста >>
Едва
към
четиринадесет часа Учителя се качи горе, в стаята си.
- Сестрата ни кани на обяд, заповядайте и вие! Те приеха поканата и седнаха край красиво наредената трапеза. Обядът премина в тишина, в естествената обстановка под леските, които при лекия повей на вятъра се раздвижваха и шепнеха неразбираеми слова; участтваха и те в този мил празник. Понякога се чуваше потракване на лъжица или глас на дежурна, която се тревожеше да не би някой да е забравен, та да остане гладен. След обяда се изпяха песни и започнаха разговори.
Едва
към
четиринадесет часа Учителя се качи горе, в стаята си.
В шестнадесет часа той е в приемната. Посещават го гости от провинцията, негови ученици и симпатизанти, които търсят съвет или помощ. Преди да се скрие слънцето, хората си тръгнаха и пред дома на „Изгрева" настана затишие. Когато здрачът падна и любимата ни звезда се появи сред рояк от светлини в пространството, Учителя влезе в стаята си. И тогава звездата дойде, за да ни отведе в сънищата, да покани на гости в звездния си дом чистите по сърце,децата на ангелите небесни.
към текста >>
77.
Някои основни истини
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
С тях те
обогатиха
своите религиозно-философски разбирания, като с това се даде тласък на браманизма, ведантизма, а също и на учението на Заратустра, които макар и създадени преди Хермесовата школа, се нуждаеха от една стройна и хармонична система.
Пръв Хермес е, който след едно специално посвещение, успя да даде на тази вечна мъдрост, дошла от Божествения свят, строго определена научна формулировка. Той прозря тази мъдрост, проникваща цялото битие, и я формулира в седем принципа, с които се обясняват всички процеси и явления както в природата, така и в живота, който протича по различен начин във видовете на всички царства от амебата до човека. Според Учителя в древния Египет бяха формулирани принципите на Божествената наука. Заради тези вечни принципи, чрез които стана възможно да се изучава Божествената мъдрост, Хермес се счита за баща и родоначалник на това, което наричаме окултна наука. Тази е и причината, че мъдрите и напреднали в духовното знание люде от Изтока, макар че имаха откровения, идваха в Египет да научат мъдростта, която Хермес изяви в своите вечни принципи.
С тях те
обогатиха
своите религиозно-философски разбирания, като с това се даде тласък на браманизма, ведантизма, а също и на учението на Заратустра, които макар и създадени преди Хермесовата школа, се нуждаеха от една стройна и хармонична система.
Херметичната мъдрост озари със светлината си целият древен, а и съвременен духовен живот. Няма нито един мислител или школа, които да не са повлияни по един или друг начин от идеите на Хермес. Като се започне от Орфей, Мойсей, Питагор, Платон и се стигне до класиците - основатели на съвременната наука, като Галилей, Кеплер, Нютон и до наши дни. Под влиянието на херметизма са се появили манихейството, неоплатонизмът, гностицизмът, арабската култура, богомилството, розенкройцерското духовно движение, антропософията. Съществуват ясни белези и в притчите на Соломон, че той е познавал и е бил повлиян от хермесовата философия и мъдрост.
към текста >>
Христос чрез великия принцип на
любовта
доказва правотата на Хермесовото учение.
Няма нито един мислител или школа, които да не са повлияни по един или друг начин от идеите на Хермес. Като се започне от Орфей, Мойсей, Питагор, Платон и се стигне до класиците - основатели на съвременната наука, като Галилей, Кеплер, Нютон и до наши дни. Под влиянието на херметизма са се появили манихейството, неоплатонизмът, гностицизмът, арабската култура, богомилството, розенкройцерското духовно движение, антропософията. Съществуват ясни белези и в притчите на Соломон, че той е познавал и е бил повлиян от хермесовата философия и мъдрост. Известно е, че обществото на есеите не е друго освен херметическата школа на Израил.
Христос чрез великия принцип на
любовта
доказва правотата на Хермесовото учение.
В юношеските си години Исус е бил при есеите и не толкова да научи от тях Божествената мъдрост, а да я възкреси и припомни, защото Той я носел жива в себе си, дарена му от Отца. Годините на Исуса от срещата му в храма, когато е учудвал учените фарисеи със знанието си и когато Той е бил на дванадесет години, до кръщението Му в Йордан, се губят в Евангелието. Тъкмо през тия години се осъществява срещата му с братята и учениците на тази школа. Развитието на тайната наука е вървяло по най-различни пътища, променяло се е, придобивало най-различни варианти, обличало се в символи и обреди, докато при юдаизма е достигнало най-високата точка на монотеизма - единобожието. Тъкмо от тая най-строга и най-компромисна форма, в която беше изключено създаването на каквито и да са варианти за разбирането на истината, се роди и най-великата свобода в лицето на Исуса, Който е Христос.
към текста >>
В юношеските си години Исус е бил при есеите и не толкова да научи от тях Божествената мъдрост, а да я възкреси и припомни, защото Той я носел жива в
себе
си, дарена му от Отца.
Като се започне от Орфей, Мойсей, Питагор, Платон и се стигне до класиците - основатели на съвременната наука, като Галилей, Кеплер, Нютон и до наши дни. Под влиянието на херметизма са се появили манихейството, неоплатонизмът, гностицизмът, арабската култура, богомилството, розенкройцерското духовно движение, антропософията. Съществуват ясни белези и в притчите на Соломон, че той е познавал и е бил повлиян от хермесовата философия и мъдрост. Известно е, че обществото на есеите не е друго освен херметическата школа на Израил. Христос чрез великия принцип на любовта доказва правотата на Хермесовото учение.
В юношеските си години Исус е бил при есеите и не толкова да научи от тях Божествената мъдрост, а да я възкреси и припомни, защото Той я носел жива в
себе
си, дарена му от Отца.
Годините на Исуса от срещата му в храма, когато е учудвал учените фарисеи със знанието си и когато Той е бил на дванадесет години, до кръщението Му в Йордан, се губят в Евангелието. Тъкмо през тия години се осъществява срещата му с братята и учениците на тази школа. Развитието на тайната наука е вървяло по най-различни пътища, променяло се е, придобивало най-различни варианти, обличало се в символи и обреди, докато при юдаизма е достигнало най-високата точка на монотеизма - единобожието. Тъкмо от тая най-строга и най-компромисна форма, в която беше изключено създаването на каквито и да са варианти за разбирането на истината, се роди и най-великата свобода в лицето на Исуса, Който е Христос. Това явление е най-великият момент от еволюцията на човешкия дух, защото в тая най-ниска точка на слизане във веществото, не дойде един обикновен учител, а Христос - Божият Син.
към текста >>
Христос донесе
любовта
като най-висш дар на човешкия род, тъй като той замени познанието на
Бога
чрез сложните науки на числата и тълмежа1 на звездните небеса, което е второстепенно, с първостепенното -
любовта
към
Бога
и
ближния
, родена в непорочното сърце и изявена в живота като спасяваща и действена сила.
Годините на Исуса от срещата му в храма, когато е учудвал учените фарисеи със знанието си и когато Той е бил на дванадесет години, до кръщението Му в Йордан, се губят в Евангелието. Тъкмо през тия години се осъществява срещата му с братята и учениците на тази школа. Развитието на тайната наука е вървяло по най-различни пътища, променяло се е, придобивало най-различни варианти, обличало се в символи и обреди, докато при юдаизма е достигнало най-високата точка на монотеизма - единобожието. Тъкмо от тая най-строга и най-компромисна форма, в която беше изключено създаването на каквито и да са варианти за разбирането на истината, се роди и най-великата свобода в лицето на Исуса, Който е Христос. Това явление е най-великият момент от еволюцията на човешкия дух, защото в тая най-ниска точка на слизане във веществото, не дойде един обикновен учител, а Христос - Божият Син.
Христос донесе
любовта
като най-висш дар на човешкия род, тъй като той замени познанието на
Бога
чрез сложните науки на числата и тълмежа1 на звездните небеса, което е второстепенно, с първостепенното -
любовта
към
Бога
и
ближния
, родена в непорочното сърце и изявена в живота като спасяваща и действена сила.
В тринадесета глава на Йоан, където се говори как Исус изми краката на учениците на Тайната вечеря, трябва да се дири дълбокият смисъл, вложен в тоя разказ. Краката - това са добродетелите на човека и ученика. И когато Симон Петър не е искал от свенливост да позволи на Учителя си да му умие краката, Исус му каза: „Ако ти не ми позволиш да умия краката ти, нямаш дял в моето дело и моето Слово.“ И добави: „Когато краката са умити, всичко е умито.“ Исус, Който владееше до най-непостижимото за човека съвършенство и тайните науки, знаеше, че те нищо не биха ползували човека, ако той няма чистота и преданост. Без тия добродетели ангел да си, ще сгрешиш.
към текста >>
Без тия добродетели ангел да си, ще сгрешиш.
Христос донесе любовта като най-висш дар на човешкия род, тъй като той замени познанието на Бога чрез сложните науки на числата и тълмежа1 на звездните небеса, което е второстепенно, с първостепенното - любовта към Бога и ближния, родена в непорочното сърце и изявена в живота като спасяваща и действена сила. В тринадесета глава на Йоан, където се говори как Исус изми краката на учениците на Тайната вечеря, трябва да се дири дълбокият смисъл, вложен в тоя разказ. Краката - това са добродетелите на човека и ученика. И когато Симон Петър не е искал от свенливост да позволи на Учителя си да му умие краката, Исус му каза: „Ако ти не ми позволиш да умия краката ти, нямаш дял в моето дело и моето Слово.“ И добави: „Когато краката са умити, всичко е умито.“ Исус, Който владееше до най-непостижимото за човека съвършенство и тайните науки, знаеше, че те нищо не биха ползували човека, ако той няма чистота и преданост.
Без тия добродетели ангел да си, ще сгрешиш.
Христос не поиска от учениците си техните умове, да провери дали имат знания, а погледна сърцата им. Три пъти се обърна той към своя ученик Петър, който символизира нашата епоха, и го запита: „Симоне, сине Йонин, любиш ли ме? “ „Любя те, Господи!
към текста >>
Три пъти се обърна той
към
своя ученик Петър, който символизира нашата епоха, и го запита:
Краката - това са добродетелите на човека и ученика. И когато Симон Петър не е искал от свенливост да позволи на Учителя си да му умие краката, Исус му каза: „Ако ти не ми позволиш да умия краката ти, нямаш дял в моето дело и моето Слово.“ И добави: „Когато краката са умити, всичко е умито.“ Исус, Който владееше до най-непостижимото за човека съвършенство и тайните науки, знаеше, че те нищо не биха ползували човека, ако той няма чистота и преданост. Без тия добродетели ангел да си, ще сгрешиш. Христос не поиска от учениците си техните умове, да провери дали имат знания, а погледна сърцата им.
Три пъти се обърна той
към
своя ученик Петър, който символизира нашата епоха, и го запита:
„Симоне, сине Йонин, любиш ли ме? “ „Любя те, Господи! “ - отвърна Симон Петър. „Тогава паси агънцата ми“ - рече Христос.
към текста >>
Много от учениците на Бялото Братство имат съвсем реална опитност, получена от наблюдение и от анализиране на случаи в живота, когато хора, неизвървели подготвителния, а в същност истинския и най-съществен път на ученичеството, в смирение, чистота и безкористна
любов
са упражнявали различни, можем да ги наречем, принудителни спрямо своето естество методи и са придобивали някои свръхестествени ефекти, които те са считали за небесни откровения.
Ето защо учението на Бялото Братство може да се нарече преведено, разпространено в един по-широк регистър и осъвременено учение на Христа. Тези от учениците на Бялото Братство, които се заловиха със съставянето на настоящата книга, си позволиха да подчертаят едно важно обстоятелство и да го препоръчат горещо на всички, тръгнали в духовния път. За него е ставало дума и на друго място в настоящата книга за Учителя Беинса Дуно, но тук отново то се подчертава като основно начало в учението. Става дума за опасността, която дебне всеки един от учениците или духовните хора, които чрез упражнения и настойчивост работят за придобиване на психични сили, преди да са им „измити краката“, т. е. преди да са затвърдени добродетелите и духовно-нравствения гръбнак на характера и преди да са направили смирението като своя защитна крепост.
Много от учениците на Бялото Братство имат съвсем реална опитност, получена от наблюдение и от анализиране на случаи в живота, когато хора, неизвървели подготвителния, а в същност истинския и най-съществен път на ученичеството, в смирение, чистота и безкористна
любов
са упражнявали различни, можем да ги наречем, принудителни спрямо своето естество методи и са придобивали някои свръхестествени ефекти, които те са считали за небесни откровения.
Това е ставало не само тук, целият свят е изпълнен с такива „чародейци“, които минават за посветени, но бързо са показали тривиални, алчни, нечисти прояви, дори прояви, с които са внасяли горчиво разочарование както в добронамереността на духовните хора, така и в духовния живот. Такива самозвани и тайнствени „маги“ са ставали причина да върнат някои пробудени души в мрачната сянка на неверието и грубия атеизъм. Разбира се, голяма вина за „отглеждането“ на тия съмнителни величия имат самите лековерни хора, които търсят доказателства за съществуването на Бога и невидимия свят не в безмерната и мъдра наредба на природните и нравстве ни закони, а в някои „смайващи“ явления. Такива хора приличат на ония посетители на цирка, които в ловкостта на един илюзионист виждат осъществено невъзможното. „Няма по-хубаво нещо в света от това да срещнеш своя учител"
към текста >>
Разбира се, голяма вина за „отглеждането“ на тия съмнителни величия имат самите лековерни хора, които търсят доказателства за съществуването на
Бога
и невидимия свят не в безмерната и мъдра наредба на природните и нравстве ни закони, а в някои „смайващи“ явления.
Става дума за опасността, която дебне всеки един от учениците или духовните хора, които чрез упражнения и настойчивост работят за придобиване на психични сили, преди да са им „измити краката“, т. е. преди да са затвърдени добродетелите и духовно-нравствения гръбнак на характера и преди да са направили смирението като своя защитна крепост. Много от учениците на Бялото Братство имат съвсем реална опитност, получена от наблюдение и от анализиране на случаи в живота, когато хора, неизвървели подготвителния, а в същност истинския и най-съществен път на ученичеството, в смирение, чистота и безкористна любов са упражнявали различни, можем да ги наречем, принудителни спрямо своето естество методи и са придобивали някои свръхестествени ефекти, които те са считали за небесни откровения. Това е ставало не само тук, целият свят е изпълнен с такива „чародейци“, които минават за посветени, но бързо са показали тривиални, алчни, нечисти прояви, дори прояви, с които са внасяли горчиво разочарование както в добронамереността на духовните хора, така и в духовния живот. Такива самозвани и тайнствени „маги“ са ставали причина да върнат някои пробудени души в мрачната сянка на неверието и грубия атеизъм.
Разбира се, голяма вина за „отглеждането“ на тия съмнителни величия имат самите лековерни хора, които търсят доказателства за съществуването на
Бога
и невидимия свят не в безмерната и мъдра наредба на природните и нравстве ни закони, а в някои „смайващи“ явления.
Такива хора приличат на ония посетители на цирка, които в ловкостта на един илюзионист виждат осъществено невъзможното. „Няма по-хубаво нещо в света от това да срещнеш своя учител" На учениците от Бялото Братство не е позволено да замайват умовете на хората с подобни неща и ако някой си позволява да прави това, той престава да е войник на Христа, който воюва с вяра, търпение и сам по себе си се нарежда във фалангата на другия фронт, на който не давам тук истинското име. Ето защо не само в Евангелието, но навсякъде, където са се появявали истински служители на светлината, се прави първата препоръка на стъпилите в пътя, която има отношение към различаването. В Евангелието се казва: „Изпитвайте духовете“.
към текста >>
На учениците от Бялото Братство не е позволено да замайват умовете на хората с подобни неща и ако някой си позволява да прави това, той престава да е войник на Христа, който воюва с вяра, търпение и сам по
себе
си се нарежда във фалангата на другия фронт, на който не давам тук истинското име.
Това е ставало не само тук, целият свят е изпълнен с такива „чародейци“, които минават за посветени, но бързо са показали тривиални, алчни, нечисти прояви, дори прояви, с които са внасяли горчиво разочарование както в добронамереността на духовните хора, така и в духовния живот. Такива самозвани и тайнствени „маги“ са ставали причина да върнат някои пробудени души в мрачната сянка на неверието и грубия атеизъм. Разбира се, голяма вина за „отглеждането“ на тия съмнителни величия имат самите лековерни хора, които търсят доказателства за съществуването на Бога и невидимия свят не в безмерната и мъдра наредба на природните и нравстве ни закони, а в някои „смайващи“ явления. Такива хора приличат на ония посетители на цирка, които в ловкостта на един илюзионист виждат осъществено невъзможното. „Няма по-хубаво нещо в света от това да срещнеш своя учител"
На учениците от Бялото Братство не е позволено да замайват умовете на хората с подобни неща и ако някой си позволява да прави това, той престава да е войник на Христа, който воюва с вяра, търпение и сам по
себе
си се нарежда във фалангата на другия фронт, на който не давам тук истинското име.
Ето защо не само в Евангелието, но навсякъде, където са се появявали истински служители на светлината, се прави първата препоръка на стъпилите в пътя, която има отношение към различаването. В Евангелието се казва: „Изпитвайте духовете“. А в други книги има текст: „Първото качество на ученика е да се научи да различава“. * Учителят е оригинален и самобитен в своите принципи.
към текста >>
Ето защо не само в Евангелието, но навсякъде, където са се появявали истински служители на светлината, се прави първата препоръка на стъпилите в пътя, която има отношение
към
различаването.
Такива самозвани и тайнствени „маги“ са ставали причина да върнат някои пробудени души в мрачната сянка на неверието и грубия атеизъм. Разбира се, голяма вина за „отглеждането“ на тия съмнителни величия имат самите лековерни хора, които търсят доказателства за съществуването на Бога и невидимия свят не в безмерната и мъдра наредба на природните и нравстве ни закони, а в някои „смайващи“ явления. Такива хора приличат на ония посетители на цирка, които в ловкостта на един илюзионист виждат осъществено невъзможното. „Няма по-хубаво нещо в света от това да срещнеш своя учител" На учениците от Бялото Братство не е позволено да замайват умовете на хората с подобни неща и ако някой си позволява да прави това, той престава да е войник на Христа, който воюва с вяра, търпение и сам по себе си се нарежда във фалангата на другия фронт, на който не давам тук истинското име.
Ето защо не само в Евангелието, но навсякъде, където са се появявали истински служители на светлината, се прави първата препоръка на стъпилите в пътя, която има отношение
към
различаването.
В Евангелието се казва: „Изпитвайте духовете“. А в други книги има текст: „Първото качество на ученика е да се научи да различава“. * Учителят е оригинален и самобитен в своите принципи. Когато говори за любовта, той е съвършено категоричен.
към текста >>
Когато говори за
любовта
, той е съвършено категоричен.
Ето защо не само в Евангелието, но навсякъде, където са се появявали истински служители на светлината, се прави първата препоръка на стъпилите в пътя, която има отношение към различаването. В Евангелието се казва: „Изпитвайте духовете“. А в други книги има текст: „Първото качество на ученика е да се научи да различава“. * Учителят е оригинален и самобитен в своите принципи.
Когато говори за
любовта
, той е съвършено категоричен.
Без тази любов казва той - не може да се направи нито стъпка напред в духовното развитие. Науката той признава като път към достигане на някои истини, но път аналитичен и бавен. Беседите му обхващат всичко, което срещаме в живота, но за нищо не е говорил той така категорично и същевременно вдъхновено както за любовта към Бога. Само с тази любов човек престава да е духовно мъртъв и е жив сред мъртвилото на безлюбието. Той ще го „проумее“ в сърцето си така, както детето познава тия, които го любят по безкрайното доверие, което има то за тях.
към текста >>
Без тази
любов
казва той - не може да се направи нито стъпка напред в духовното развитие.
В Евангелието се казва: „Изпитвайте духовете“. А в други книги има текст: „Първото качество на ученика е да се научи да различава“. * Учителят е оригинален и самобитен в своите принципи. Когато говори за любовта, той е съвършено категоричен.
Без тази
любов
казва той - не може да се направи нито стъпка напред в духовното развитие.
Науката той признава като път към достигане на някои истини, но път аналитичен и бавен. Беседите му обхващат всичко, което срещаме в живота, но за нищо не е говорил той така категорично и същевременно вдъхновено както за любовта към Бога. Само с тази любов човек престава да е духовно мъртъв и е жив сред мъртвилото на безлюбието. Той ще го „проумее“ в сърцето си така, както детето познава тия, които го любят по безкрайното доверие, което има то за тях. Словото на Учителя съставлява огромно богатство и завидно духовно наследство.
към текста >>
Науката той признава като път
към
достигане на някои истини, но път аналитичен и бавен.
А в други книги има текст: „Първото качество на ученика е да се научи да различава“. * Учителят е оригинален и самобитен в своите принципи. Когато говори за любовта, той е съвършено категоричен. Без тази любов казва той - не може да се направи нито стъпка напред в духовното развитие.
Науката той признава като път
към
достигане на някои истини, но път аналитичен и бавен.
Беседите му обхващат всичко, което срещаме в живота, но за нищо не е говорил той така категорично и същевременно вдъхновено както за любовта към Бога. Само с тази любов човек престава да е духовно мъртъв и е жив сред мъртвилото на безлюбието. Той ще го „проумее“ в сърцето си така, както детето познава тия, които го любят по безкрайното доверие, което има то за тях. Словото на Учителя съставлява огромно богатство и завидно духовно наследство. Върху него ще работят хората на бъдещето както в научно-философско поле, така и във всички изкуства.
към текста >>
Беседите му обхващат всичко, което срещаме в живота, но за нищо не е говорил той така категорично и същевременно вдъхновено както за
любовта
към
Бога
.
* Учителят е оригинален и самобитен в своите принципи. Когато говори за любовта, той е съвършено категоричен. Без тази любов казва той - не може да се направи нито стъпка напред в духовното развитие. Науката той признава като път към достигане на някои истини, но път аналитичен и бавен.
Беседите му обхващат всичко, което срещаме в живота, но за нищо не е говорил той така категорично и същевременно вдъхновено както за
любовта
към
Бога
.
Само с тази любов човек престава да е духовно мъртъв и е жив сред мъртвилото на безлюбието. Той ще го „проумее“ в сърцето си така, както детето познава тия, които го любят по безкрайното доверие, което има то за тях. Словото на Учителя съставлява огромно богатство и завидно духовно наследство. Върху него ще работят хората на бъдещето както в научно-философско поле, така и във всички изкуства. Една голяма част от това слово е вече извън границите на България, получило е висока оценка от просветени духовно люде и е намерило място в писанията на компетентни тълкуватели и в няколко световноизвестни библиотеки.
към текста >>
Само с тази
любов
човек престава да е духовно мъртъв и е жив сред мъртвилото на безлюбието.
Учителят е оригинален и самобитен в своите принципи. Когато говори за любовта, той е съвършено категоричен. Без тази любов казва той - не може да се направи нито стъпка напред в духовното развитие. Науката той признава като път към достигане на някои истини, но път аналитичен и бавен. Беседите му обхващат всичко, което срещаме в живота, но за нищо не е говорил той така категорично и същевременно вдъхновено както за любовта към Бога.
Само с тази
любов
човек престава да е духовно мъртъв и е жив сред мъртвилото на безлюбието.
Той ще го „проумее“ в сърцето си така, както детето познава тия, които го любят по безкрайното доверие, което има то за тях. Словото на Учителя съставлява огромно богатство и завидно духовно наследство. Върху него ще работят хората на бъдещето както в научно-философско поле, така и във всички изкуства. Една голяма част от това слово е вече извън границите на България, получило е висока оценка от просветени духовно люде и е намерило място в писанията на компетентни тълкуватели и в няколко световноизвестни библиотеки. За тези, които не познават живота на Бялото Братство и начина, по който Учителят провеждаше своята работа, ще кажем някои малки подробности.
към текста >>
Словото на Учителя съставлява огромно
богатство
и завидно духовно наследство.
Без тази любов казва той - не може да се направи нито стъпка напред в духовното развитие. Науката той признава като път към достигане на някои истини, но път аналитичен и бавен. Беседите му обхващат всичко, което срещаме в живота, но за нищо не е говорил той така категорично и същевременно вдъхновено както за любовта към Бога. Само с тази любов човек престава да е духовно мъртъв и е жив сред мъртвилото на безлюбието. Той ще го „проумее“ в сърцето си така, както детето познава тия, които го любят по безкрайното доверие, което има то за тях.
Словото на Учителя съставлява огромно
богатство
и завидно духовно наследство.
Върху него ще работят хората на бъдещето както в научно-философско поле, така и във всички изкуства. Една голяма част от това слово е вече извън границите на България, получило е висока оценка от просветени духовно люде и е намерило място в писанията на компетентни тълкуватели и в няколко световноизвестни библиотеки. За тези, които не познават живота на Бялото Братство и начина, по който Учителят провеждаше своята работа, ще кажем някои малки подробности. Беседите Учителят държеше в салона на „Изгрева“, а преди това в други салони в София, а най-напред в двора на малката къща на улица „Опълченска“ 66. Преди беседата той прочиташе глава от библията или по-често от Евангелието.
към текста >>
А
към
същината на живота се отива, когато човек смогне да се отдели от дребнавостите, тъй като човек най-трудно се приближава
към
истината, когато е дребнав.
След това следваше молитва и някоя от братските духовни песни. При свършване на песента Учителят избираше някой стих от прочетената глава и построяваше върху него своята беседа. Дълбоки, мъдри принципи и напътствия остави той в своето слово. Понякога са необходими само някои кратки цитати и мисли от словото му, за да станат отведнъж ясни и най-трудните неща. Той казваше, че е време хората да разберат живота в неговата същина.
А
към
същината на живота се отива, когато човек смогне да се отдели от дребнавостите, тъй като човек най-трудно се приближава
към
истината, когато е дребнав.
Учениците на Великия Живот трябва да излязат от обикновените условия. Обикновените условия са необходими тук, на земята, но само временно. Ако човек успее да излезе над обикновените условия, той ще придобие новото и ще влезе в Божествения живот. Обърне ли се към Бога, той е вече влязъл и е направил няколко сериозни стъпки. Какво представлява земният живот?
към текста >>
Обърне ли се
към
Бога
, той е вече влязъл и е направил няколко сериозни стъпки.
Той казваше, че е време хората да разберат живота в неговата същина. А към същината на живота се отива, когато човек смогне да се отдели от дребнавостите, тъй като човек най-трудно се приближава към истината, когато е дребнав. Учениците на Великия Живот трябва да излязат от обикновените условия. Обикновените условия са необходими тук, на земята, но само временно. Ако човек успее да излезе над обикновените условия, той ще придобие новото и ще влезе в Божествения живот.
Обърне ли се
към
Бога
, той е вече влязъл и е направил няколко сериозни стъпки.
Какво представлява земният живот? Това е среда, състояние, в което човек всеки момент може да прояви доброто. В Божествения свят нещата стават моментално, а в човешкия свят е необходимо време. Ако научим и приложим първото правило на Божествения свят - любовта, ние вече сме в училището на природата и познаваме нейните правила и закони. Без любов няма никакво постижение.
към текста >>
Ако научим и приложим първото правило на Божествения свят -
любовта
, ние вече сме в училището на природата и познаваме нейните правила и закони.
Ако човек успее да излезе над обикновените условия, той ще придобие новото и ще влезе в Божествения живот. Обърне ли се към Бога, той е вече влязъл и е направил няколко сериозни стъпки. Какво представлява земният живот? Това е среда, състояние, в което човек всеки момент може да прояви доброто. В Божествения свят нещата стават моментално, а в човешкия свят е необходимо време.
Ако научим и приложим първото правило на Божествения свят -
любовта
, ние вече сме в училището на природата и познаваме нейните правила и закони.
Без любов няма никакво постижение. Без мъдрост няма никаква светлина, без истина няма никаква свобода. Колкото и труден да изглежда човешкият живот, той е един свещен дар, даден от Бога. Величието на този дар ще се разбере, когато се научим да изпълняваме законите на битието. Тъкмо за да ни покаже тия закони, се яви Христос.
към текста >>
Без
любов
няма никакво постижение.
Обърне ли се към Бога, той е вече влязъл и е направил няколко сериозни стъпки. Какво представлява земният живот? Това е среда, състояние, в което човек всеки момент може да прояви доброто. В Божествения свят нещата стават моментално, а в човешкия свят е необходимо време. Ако научим и приложим първото правило на Божествения свят - любовта, ние вече сме в училището на природата и познаваме нейните правила и закони.
Без
любов
няма никакво постижение.
Без мъдрост няма никаква светлина, без истина няма никаква свобода. Колкото и труден да изглежда човешкият живот, той е един свещен дар, даден от Бога. Величието на този дар ще се разбере, когато се научим да изпълняваме законите на битието. Тъкмо за да ни покаже тия закони, се яви Христос. Учениците трябва да знаят, че в света съществува един велик план, който постепенно се осъществява.
към текста >>
Колкото и труден да изглежда човешкият живот, той е един свещен дар, даден от
Бога
.
Това е среда, състояние, в което човек всеки момент може да прояви доброто. В Божествения свят нещата стават моментално, а в човешкия свят е необходимо време. Ако научим и приложим първото правило на Божествения свят - любовта, ние вече сме в училището на природата и познаваме нейните правила и закони. Без любов няма никакво постижение. Без мъдрост няма никаква светлина, без истина няма никаква свобода.
Колкото и труден да изглежда човешкият живот, той е един свещен дар, даден от
Бога
.
Величието на този дар ще се разбере, когато се научим да изпълняваме законите на битието. Тъкмо за да ни покаже тия закони, се яви Христос. Учениците трябва да знаят, че в света съществува един велик план, който постепенно се осъществява. Не винаги нещата стават според мислите и желанията на хората. И затова каквото и да се случи, човек трябва да съдействува за изпълнението на този план.
към текста >>
Новият човек носи в
себе
си осъществен един велик космически синтез.
Величието на този дар ще се разбере, когато се научим да изпълняваме законите на битието. Тъкмо за да ни покаже тия закони, се яви Христос. Учениците трябва да знаят, че в света съществува един велик план, който постепенно се осъществява. Не винаги нещата стават според мислите и желанията на хората. И затова каквото и да се случи, човек трябва да съдействува за изпълнението на този план.
Новият човек носи в
себе
си осъществен един велик космически синтез.
Той не е човек, който има само сърце и чувства, не е такъв, който има само сух аналитичен разум, не е безволев и мекушав. Една от големите задачи на учителите, които слизат на земята, е да помогнат на хората да осъществят в себе си такъв космически синтез. Има два момента, които са много важни в живота на земята: първият момент е пробуждане на човешката душа и вторият е разцъфтяването на човешката душа, когато е вече изграден хармоничният човек - равностранният триъгълник на любовта, мъдростта и истината. Учителят на Бялото Братство в България имаше да се справя с един онаследен духовен поглед на душите, въплътени в тази страна, намиращи се под консервативния пазител на старото - Сатурн, господар на съзвездието Козирог. На тази земя, на която Учителят изяви своето учение, старият сатурнов консерватизъм и по-рано е бил пречка за осъществяване учението на Орфей, както и по-късно на богомилството, което трябваше да емигрира от своята родина.
към текста >>
Една от големите задачи на учителите, които слизат на земята, е да помогнат на хората да осъществят в
себе
си такъв космически синтез.
Учениците трябва да знаят, че в света съществува един велик план, който постепенно се осъществява. Не винаги нещата стават според мислите и желанията на хората. И затова каквото и да се случи, човек трябва да съдействува за изпълнението на този план. Новият човек носи в себе си осъществен един велик космически синтез. Той не е човек, който има само сърце и чувства, не е такъв, който има само сух аналитичен разум, не е безволев и мекушав.
Една от големите задачи на учителите, които слизат на земята, е да помогнат на хората да осъществят в
себе
си такъв космически синтез.
Има два момента, които са много важни в живота на земята: първият момент е пробуждане на човешката душа и вторият е разцъфтяването на човешката душа, когато е вече изграден хармоничният човек - равностранният триъгълник на любовта, мъдростта и истината. Учителят на Бялото Братство в България имаше да се справя с един онаследен духовен поглед на душите, въплътени в тази страна, намиращи се под консервативния пазител на старото - Сатурн, господар на съзвездието Козирог. На тази земя, на която Учителят изяви своето учение, старият сатурнов консерватизъм и по-рано е бил пречка за осъществяване учението на Орфей, както и по-късно на богомилството, което трябваше да емигрира от своята родина. * В своите беседи, а много често и в частни разговори с любознателни и запознати с математиката лица, Учителят изнасяше много истини на Божествената наука с примери и постулати от математиката.
към текста >>
Има два момента, които са много важни в живота на земята: първият момент е пробуждане на човешката душа и вторият е разцъфтяването на човешката душа, когато е вече изграден хармоничният човек - равностранният триъгълник на
любовта
, мъдростта и истината.
Не винаги нещата стават според мислите и желанията на хората. И затова каквото и да се случи, човек трябва да съдействува за изпълнението на този план. Новият човек носи в себе си осъществен един велик космически синтез. Той не е човек, който има само сърце и чувства, не е такъв, който има само сух аналитичен разум, не е безволев и мекушав. Една от големите задачи на учителите, които слизат на земята, е да помогнат на хората да осъществят в себе си такъв космически синтез.
Има два момента, които са много важни в живота на земята: първият момент е пробуждане на човешката душа и вторият е разцъфтяването на човешката душа, когато е вече изграден хармоничният човек - равностранният триъгълник на
любовта
, мъдростта и истината.
Учителят на Бялото Братство в България имаше да се справя с един онаследен духовен поглед на душите, въплътени в тази страна, намиращи се под консервативния пазител на старото - Сатурн, господар на съзвездието Козирог. На тази земя, на която Учителят изяви своето учение, старият сатурнов консерватизъм и по-рано е бил пречка за осъществяване учението на Орфей, както и по-късно на богомилството, което трябваше да емигрира от своята родина. * В своите беседи, а много често и в частни разговори с любознателни и запознати с математиката лица, Учителят изнасяше много истини на Божествената наука с примери и постулати от математиката. В много беседи, особено в младежкия клас, той говореше за математиката като за символична наука, която в своите аксиоми крие основните истини за живота и разкрива както по аналитичен, така и по геометричен път много тайни.
към текста >>
“ - е казал великият философ на ония идещи след него поколения, които пристъпват
към
явленията в природата и живата с пробудено съзнание.
Платон - баща на диалектическия метод, доказваше с него съществуването на творческото начало. Как ние трябва да разчитаме неговия завет? В своите беседи Учителят даде много ценен материал за начина, по който трябва да разбираме ред истини или сентенции от мъдростта на миналите векове. Между тях е и поменатата сентенция на Платон, която цитираме по-горе. „Спасете явленията!
“ - е казал великият философ на ония идещи след него поколения, които пристъпват
към
явленията в природата и живата с пробудено съзнание.
Те са, които ще разберат, че във всички времена ще се появяват такива, които са съзнателни или несъзнателни служители на тъмнината. Пробудените души, които ние наричаме „синове на виделината“, ще проумеят, че други синове и дъщери човешки ще дадат такива тълкувания на законите, с които тълкувания ще отклонят човешката мисъл от първичната красота на творението и ще отрекат самия творец. Тези магии на сенките ще насочат умовете на човеците не към ръцете, които от „калта“ ваят красивите форми на живота, а към самата „кал“, на която ще препишат достойнствата на Всемирния Творчески Дух. Пример за това в наше време е отговорът, който се дава на питането: „Как да си обясним разумната закономерност и мъдрост на природните закони? “ Те, служителите на мрака, отговарят: „Това е свойство на материята.“
към текста >>
Тези магии на сенките ще насочат умовете на човеците не
към
ръцете, които от „калта“ ваят красивите форми на живота, а
към
самата „кал“, на която ще препишат достойнствата на Всемирния Творчески Дух.
Между тях е и поменатата сентенция на Платон, която цитираме по-горе. „Спасете явленията! “ - е казал великият философ на ония идещи след него поколения, които пристъпват към явленията в природата и живата с пробудено съзнание. Те са, които ще разберат, че във всички времена ще се появяват такива, които са съзнателни или несъзнателни служители на тъмнината. Пробудените души, които ние наричаме „синове на виделината“, ще проумеят, че други синове и дъщери човешки ще дадат такива тълкувания на законите, с които тълкувания ще отклонят човешката мисъл от първичната красота на творението и ще отрекат самия творец.
Тези магии на сенките ще насочат умовете на човеците не
към
ръцете, които от „калта“ ваят красивите форми на живота, а
към
самата „кал“, на която ще препишат достойнствата на Всемирния Творчески Дух.
Пример за това в наше време е отговорът, който се дава на питането: „Как да си обясним разумната закономерност и мъдрост на природните закони? “ Те, служителите на мрака, отговарят: „Това е свойство на материята.“ Днес, когато очарованото око на естествоизпитателя наблюдава световната хармония и закономерностите на това, което се извършва пред нас, когато това око долавя великото единство между необозримия свят на свръхгалактиките и чудото, което става в клетката, както и в неизброимо многото комбинации на полимерите от аминокиселините, където се крие тайната на живота, служителите на безнадеждността и страданието, понесли закваската на първия грях, наречен горделива завист, бързат да отнемат надеждите във вечния живот и приписват всичко това на „свойство на материята“. А би ли имало веществото такова чудесно свойство, ако нямаше кой да му го даде? Платон, който имаше поглед, пронизващ през всички светове и всички столетия, изрече предупредителния и тревожен сигнал към ония синове на бъдещето, които ще застанат като верни и непоколебими войници на виделината, без да са се записали някъде, без да са декларирали своето присъствие.
към текста >>
Платон, който имаше поглед, пронизващ през всички светове и всички столетия, изрече предупредителния и тревожен сигнал
към
ония синове на бъдещето, които ще застанат като верни и непоколебими войници на виделината, без да са се записали някъде, без да са декларирали своето присъствие.
Тези магии на сенките ще насочат умовете на човеците не към ръцете, които от „калта“ ваят красивите форми на живота, а към самата „кал“, на която ще препишат достойнствата на Всемирния Творчески Дух. Пример за това в наше време е отговорът, който се дава на питането: „Как да си обясним разумната закономерност и мъдрост на природните закони? “ Те, служителите на мрака, отговарят: „Това е свойство на материята.“ Днес, когато очарованото око на естествоизпитателя наблюдава световната хармония и закономерностите на това, което се извършва пред нас, когато това око долавя великото единство между необозримия свят на свръхгалактиките и чудото, което става в клетката, както и в неизброимо многото комбинации на полимерите от аминокиселините, където се крие тайната на живота, служителите на безнадеждността и страданието, понесли закваската на първия грях, наречен горделива завист, бързат да отнемат надеждите във вечния живот и приписват всичко това на „свойство на материята“. А би ли имало веществото такова чудесно свойство, ако нямаше кой да му го даде?
Платон, който имаше поглед, пронизващ през всички светове и всички столетия, изрече предупредителния и тревожен сигнал
към
ония синове на бъдещето, които ще застанат като верни и непоколебими войници на виделината, без да са се записали някъде, без да са декларирали своето присъствие.
Дали хората около Учителя - този „модерен маг“, са смогнали да постигнат добродетелите, за които говори той, това е друг, отделен въпрос. Развитието на човека е бавен процес. Както при лекаря отиват болни хора, жадуващи за здраве, така при учителите отиват несъвършените, но жадни за знание. Нещо повече, много от несъвършенствата и погрешките на някои приближени към Братството люде се приписват на учението на Учителя. Тези неща обаче са пръски от калта на човешкото невежество.
към текста >>
Нещо повече, много от несъвършенствата и погрешките на някои приближени
към
Братството люде се приписват на учението на Учителя.
А би ли имало веществото такова чудесно свойство, ако нямаше кой да му го даде? Платон, който имаше поглед, пронизващ през всички светове и всички столетия, изрече предупредителния и тревожен сигнал към ония синове на бъдещето, които ще застанат като верни и непоколебими войници на виделината, без да са се записали някъде, без да са декларирали своето присъствие. Дали хората около Учителя - този „модерен маг“, са смогнали да постигнат добродетелите, за които говори той, това е друг, отделен въпрос. Развитието на човека е бавен процес. Както при лекаря отиват болни хора, жадуващи за здраве, така при учителите отиват несъвършените, но жадни за знание.
Нещо повече, много от несъвършенствата и погрешките на някои приближени
към
Братството люде се приписват на учението на Учителя.
Тези неща обаче са пръски от калта на човешкото невежество. Тези, които хвърлят кал по светлите извори на словото, приличат на децата, които хвърлят кал или прах нагоре, без да знаят, че всичко това пада на главата им. Учителят създаваше на учениците си малки на вид, но пълни със смисъл, символика и красота навици. Често устройваше общи вечери, преди почването на които се прочиташе молитва и някои текстове от Евангелието. В задушевната атмосфера на тези трапези се извършваше един чудесен алхимизъм на взаимно опознаване.
към текста >>
Насочете потоците
към
градините,
към
лозята и насадените лехи.“
Боледува ли някой, Учителят му помагаше, но му казваше, че тази болест е дошла за добро. Господ не оставя своите деца. „Никога не отминавайте един затлачен извор“ - казваше Той. Спрете се, почистете го, оправете пътя на водата, за да се оправят и вашите пътища. Свикнете да внасяте порядък в места, където има безпорядък.
Насочете потоците
към
градините,
към
лозята и насадените лехи.“
За да покаже на дело тия свои истини, той участвуваше в копането на лозето, в подреждането на градината, в почистването на овощните дървета, в покриване с плочи на заслоните, работеше в изграждането на чешми. * Учителят даде категорично изяснение за ролята на жената и майката в живота на хората. Под думата „майка“ ние доловихме, че не трябва да се подразбира само биологичната родителка, но нещо по-друго - по-възвишено и по-духовно. По този проблем той изяснява:
към текста >>
„Когато детето идва на земята, разумната природа е приготвила едно сърце, което да го обича с беззаветна
любов
.
За да покаже на дело тия свои истини, той участвуваше в копането на лозето, в подреждането на градината, в почистването на овощните дървета, в покриване с плочи на заслоните, работеше в изграждането на чешми. * Учителят даде категорично изяснение за ролята на жената и майката в живота на хората. Под думата „майка“ ние доловихме, че не трябва да се подразбира само биологичната родителка, но нещо по-друго - по-възвишено и по-духовно. По този проблем той изяснява:
„Когато детето идва на земята, разумната природа е приготвила едно сърце, което да го обича с беззаветна
любов
.
Това е майката. Детето се ражда безпомощно, слабо, с много нужди, които само не може да задоволи. Ето защо природата го заобикаля с нежността и самоотричането на една жена, в която се въздига майчината любов. Съществуването на тази любов ни показва, че провидението в този свят съществува и че за всички същества има една грижа, която полага Великото Разумно Начало на живота. Чрез майката говори природата, чрез нея говори сърцето на света.
към текста >>
Ето защо природата го заобикаля с нежността и самоотричането на една жена, в която се въздига майчината
любов
.
Под думата „майка“ ние доловихме, че не трябва да се подразбира само биологичната родителка, но нещо по-друго - по-възвишено и по-духовно. По този проблем той изяснява: „Когато детето идва на земята, разумната природа е приготвила едно сърце, което да го обича с беззаветна любов. Това е майката. Детето се ражда безпомощно, слабо, с много нужди, които само не може да задоволи.
Ето защо природата го заобикаля с нежността и самоотричането на една жена, в която се въздига майчината
любов
.
Съществуването на тази любов ни показва, че провидението в този свят съществува и че за всички същества има една грижа, която полага Великото Разумно Начало на живота. Чрез майката говори природата, чрез нея говори сърцето на света. Майката е израз на тази разумна природа, която е Великата Световна Майка. Огънят в сърцето на земната майка се поддържа от тази Велика Майка. Майчината любов е единствената неоспорима любов между хората и е гаранция за бъдещето на човечеството.
към текста >>
Съществуването на тази
любов
ни показва, че провидението в този свят съществува и че за всички същества има една грижа, която полага Великото Разумно Начало на живота.
По този проблем той изяснява: „Когато детето идва на земята, разумната природа е приготвила едно сърце, което да го обича с беззаветна любов. Това е майката. Детето се ражда безпомощно, слабо, с много нужди, които само не може да задоволи. Ето защо природата го заобикаля с нежността и самоотричането на една жена, в която се въздига майчината любов.
Съществуването на тази
любов
ни показва, че провидението в този свят съществува и че за всички същества има една грижа, която полага Великото Разумно Начало на живота.
Чрез майката говори природата, чрез нея говори сърцето на света. Майката е израз на тази разумна природа, която е Великата Световна Майка. Огънят в сърцето на земната майка се поддържа от тази Велика Майка. Майчината любов е единствената неоспорима любов между хората и е гаранция за бъдещето на човечеството. Докато в сърцето на майката гори свещеният огън, запален и поддържан от майката на цялата вселена, възходът на човечеството е осигурен.“
към текста >>
Майчината
любов
е единствената неоспорима
любов
между хората и е гаранция за бъдещето на човечеството.
Ето защо природата го заобикаля с нежността и самоотричането на една жена, в която се въздига майчината любов. Съществуването на тази любов ни показва, че провидението в този свят съществува и че за всички същества има една грижа, която полага Великото Разумно Начало на живота. Чрез майката говори природата, чрез нея говори сърцето на света. Майката е израз на тази разумна природа, която е Великата Световна Майка. Огънят в сърцето на земната майка се поддържа от тази Велика Майка.
Майчината
любов
е единствената неоспорима
любов
между хората и е гаранция за бъдещето на човечеството.
Докато в сърцето на майката гори свещеният огън, запален и поддържан от майката на цялата вселена, възходът на човечеството е осигурен.“ От казаното по-горе става ясно, че любовта на истинските майки има неземен произход. Тя не е любов от този свят, тя иде от далечните небеса, от сърцето, което живее в хармонията на всемира и управлява света. Любовта на майката е спонтанна и независима от това дали детето е даровито или не, дали е умно или глупаво, дали е красиво или грозно. Това са външни неща, с които майчината любов не се съобразява.
към текста >>
От казаното по-горе става ясно, че
любовта
на истинските майки има неземен произход.
Чрез майката говори природата, чрез нея говори сърцето на света. Майката е израз на тази разумна природа, която е Великата Световна Майка. Огънят в сърцето на земната майка се поддържа от тази Велика Майка. Майчината любов е единствената неоспорима любов между хората и е гаранция за бъдещето на човечеството. Докато в сърцето на майката гори свещеният огън, запален и поддържан от майката на цялата вселена, възходът на човечеството е осигурен.“
От казаното по-горе става ясно, че
любовта
на истинските майки има неземен произход.
Тя не е любов от този свят, тя иде от далечните небеса, от сърцето, което живее в хармонията на всемира и управлява света. Любовта на майката е спонтанна и независима от това дали детето е даровито или не, дали е умно или глупаво, дали е красиво или грозно. Това са външни неща, с които майчината любов не се съобразява. В Божествената същност всички люде са еднакви и майката както никой друг със своята интуиция вижда в своето дете това, което ничии други очи не могат да видят. Любовта в нея гледа и преценява най-вярно, защото знае това, което никои друг не знае.
към текста >>
Тя не е
любов
от този свят, тя иде от далечните небеса, от сърцето, което живее в хармонията на всемира и управлява света.
Майката е израз на тази разумна природа, която е Великата Световна Майка. Огънят в сърцето на земната майка се поддържа от тази Велика Майка. Майчината любов е единствената неоспорима любов между хората и е гаранция за бъдещето на човечеството. Докато в сърцето на майката гори свещеният огън, запален и поддържан от майката на цялата вселена, възходът на човечеството е осигурен.“ От казаното по-горе става ясно, че любовта на истинските майки има неземен произход.
Тя не е
любов
от този свят, тя иде от далечните небеса, от сърцето, което живее в хармонията на всемира и управлява света.
Любовта на майката е спонтанна и независима от това дали детето е даровито или не, дали е умно или глупаво, дали е красиво или грозно. Това са външни неща, с които майчината любов не се съобразява. В Божествената същност всички люде са еднакви и майката както никой друг със своята интуиция вижда в своето дете това, което ничии други очи не могат да видят. Любовта в нея гледа и преценява най-вярно, защото знае това, което никои друг не знае. За да се създадат благоприятни условия за детското развитие и за да може жената в тоя свят да стане истински съсъд на мировата обич, Учителят казва: „Жената още от малка трябва да живее чист и възвишен живот“.
към текста >>
Любовта
на майката е спонтанна и независима от това дали детето е даровито или не, дали е умно или глупаво, дали е красиво или грозно.
Огънят в сърцето на земната майка се поддържа от тази Велика Майка. Майчината любов е единствената неоспорима любов между хората и е гаранция за бъдещето на човечеството. Докато в сърцето на майката гори свещеният огън, запален и поддържан от майката на цялата вселена, възходът на човечеството е осигурен.“ От казаното по-горе става ясно, че любовта на истинските майки има неземен произход. Тя не е любов от този свят, тя иде от далечните небеса, от сърцето, което живее в хармонията на всемира и управлява света.
Любовта
на майката е спонтанна и независима от това дали детето е даровито или не, дали е умно или глупаво, дали е красиво или грозно.
Това са външни неща, с които майчината любов не се съобразява. В Божествената същност всички люде са еднакви и майката както никой друг със своята интуиция вижда в своето дете това, което ничии други очи не могат да видят. Любовта в нея гледа и преценява най-вярно, защото знае това, което никои друг не знае. За да се създадат благоприятни условия за детското развитие и за да може жената в тоя свят да стане истински съсъд на мировата обич, Учителят казва: „Жената още от малка трябва да живее чист и възвишен живот“. Това е необходимо, за да се предаде на детето едно добре организирано тяло, правилно развити нервна система и всички органи.
към текста >>
Това са външни неща, с които майчината
любов
не се съобразява.
Майчината любов е единствената неоспорима любов между хората и е гаранция за бъдещето на човечеството. Докато в сърцето на майката гори свещеният огън, запален и поддържан от майката на цялата вселена, възходът на човечеството е осигурен.“ От казаното по-горе става ясно, че любовта на истинските майки има неземен произход. Тя не е любов от този свят, тя иде от далечните небеса, от сърцето, което живее в хармонията на всемира и управлява света. Любовта на майката е спонтанна и независима от това дали детето е даровито или не, дали е умно или глупаво, дали е красиво или грозно.
Това са външни неща, с които майчината
любов
не се съобразява.
В Божествената същност всички люде са еднакви и майката както никой друг със своята интуиция вижда в своето дете това, което ничии други очи не могат да видят. Любовта в нея гледа и преценява най-вярно, защото знае това, което никои друг не знае. За да се създадат благоприятни условия за детското развитие и за да може жената в тоя свят да стане истински съсъд на мировата обич, Учителят казва: „Жената още от малка трябва да живее чист и възвишен живот“. Това е необходимо, за да се предаде на детето едно добре организирано тяло, правилно развити нервна система и всички органи. Това се отнася и за бащата, защото родителите са тези, които създават телесната организация за духовния развой на монадата душа.
към текста >>
Любовта
в нея гледа и преценява най-вярно, защото знае това, което никои друг не знае.
От казаното по-горе става ясно, че любовта на истинските майки има неземен произход. Тя не е любов от този свят, тя иде от далечните небеса, от сърцето, което живее в хармонията на всемира и управлява света. Любовта на майката е спонтанна и независима от това дали детето е даровито или не, дали е умно или глупаво, дали е красиво или грозно. Това са външни неща, с които майчината любов не се съобразява. В Божествената същност всички люде са еднакви и майката както никой друг със своята интуиция вижда в своето дете това, което ничии други очи не могат да видят.
Любовта
в нея гледа и преценява най-вярно, защото знае това, което никои друг не знае.
За да се създадат благоприятни условия за детското развитие и за да може жената в тоя свят да стане истински съсъд на мировата обич, Учителят казва: „Жената още от малка трябва да живее чист и възвишен живот“. Това е необходимо, за да се предаде на детето едно добре организирано тяло, правилно развити нервна система и всички органи. Това се отнася и за бащата, защото родителите са тези, които създават телесната организация за духовния развой на монадата душа. Възпитанието на децата трябва да започне от периода на бременността. Животът на майката, нейните мисли, чувства, постъпки и настроения се отпечатват в развиващия се зародиш.
към текста >>
78.
Някои основни философски категории в светлината на учението на Бялото Братство
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Учителят имаше съвсем достъпни, но неповторимо мъдри отговори на всички въпроси, които биваха отправени
към
него от любознателни ученици.
Някои основни философски категории в светлината на учението на Бялото Братство
Учителят имаше съвсем достъпни, но неповторимо мъдри отговори на всички въпроси, които биваха отправени
към
него от любознателни ученици.
Той моделираше своята дълбока мъдрост за човека, природата, небето и Абсолютния Дух в разбираеми форми и с примери, взети от всекидневието ни. Често в неговото слово се срещаха приказки, които целяха да направят езика по-илюстративен, мисълта по-семпла, без обаче да намалят същината на онова, което винаги си остава велико, дълбоко, необозримо. Неведнъж неговите ученици разговаряха върху това кой е оня елемент, който прави неговото учение така приемливо и в същината на което човек диша свободно? Отговорът винаги биваше един и същ: свободата, изживяването на тази свобода и непринуденост зависи от ръста, до който е дошъл ученикът в духовното си развитие. На едно място той казва, че истински свободен е онзи, който люби Бога.
към текста >>
На едно място той казва, че истински свободен е онзи, който люби
Бога
.
Учителят имаше съвсем достъпни, но неповторимо мъдри отговори на всички въпроси, които биваха отправени към него от любознателни ученици. Той моделираше своята дълбока мъдрост за човека, природата, небето и Абсолютния Дух в разбираеми форми и с примери, взети от всекидневието ни. Често в неговото слово се срещаха приказки, които целяха да направят езика по-илюстративен, мисълта по-семпла, без обаче да намалят същината на онова, което винаги си остава велико, дълбоко, необозримо. Неведнъж неговите ученици разговаряха върху това кой е оня елемент, който прави неговото учение така приемливо и в същината на което човек диша свободно? Отговорът винаги биваше един и същ: свободата, изживяването на тази свобода и непринуденост зависи от ръста, до който е дошъл ученикът в духовното си развитие.
На едно място той казва, че истински свободен е онзи, който люби
Бога
.
Свободата не е произвол и пустош. Тя е притежание на най-издигнатите духове. Може да се случи външно свободният да е истински роб, а често поставеният във вериги да е свободен. Условията за свобода са вътре в духа. „Ако няма свобода на духа, религиозните хора - казва Учителят биха станали два пъти по-лоши от светските.“ „Свободата - продължава той - е светлина.
към текста >>
Един от характерните белези на свободата така, както трябва да се разбира от духовния човек, е това, че от различните хора, които срещаме в живота си, не бива да очакваме еднакви неща.
Условията за свобода са вътре в духа. „Ако няма свобода на духа, религиозните хора - казва Учителят биха станали два пъти по-лоши от светските.“ „Свободата - продължава той - е светлина. Щом светилникът свети, ти си свободен. В мрака на нощта никой не е свободен. Само свободният може да даде свобода.“
Един от характерните белези на свободата така, както трябва да се разбира от духовния човек, е това, че от различните хора, които срещаме в живота си, не бива да очакваме еднакви неща.
Хората на земята търсят по различни начини своето щастие. Едни от тях ще образуват семейства, ще отглеждат челяд, ще възпитават поколение. Само тези, които чувствуват в себе си непреодолимото влечение и призвание за съвършен и съзнателен живот, който протича далече от шума и светската суета, те са, които ще останат да вършат сами до края на живота си духовна работа. В развитието на отделните човешки монади има много обстоятелства, които не познаваме добре и затова сме длъжни да бъдем крайно внимателни и толерантни към пътищата, които хората избират в живота си и начина, по който живеят. И тук да повторим познатата мъдрост, останала като сентенция, че свободата на отделния индивид трябва да достигне до такава граница, която да не пречи на свободата на другите.
към текста >>
Само тези, които чувствуват в
себе
си непреодолимото влечение и призвание за съвършен и съзнателен живот, който протича далече от шума и светската суета, те са, които ще останат да вършат сами до края на живота си духовна работа.
В мрака на нощта никой не е свободен. Само свободният може да даде свобода.“ Един от характерните белези на свободата така, както трябва да се разбира от духовния човек, е това, че от различните хора, които срещаме в живота си, не бива да очакваме еднакви неща. Хората на земята търсят по различни начини своето щастие. Едни от тях ще образуват семейства, ще отглеждат челяд, ще възпитават поколение.
Само тези, които чувствуват в
себе
си непреодолимото влечение и призвание за съвършен и съзнателен живот, който протича далече от шума и светската суета, те са, които ще останат да вършат сами до края на живота си духовна работа.
В развитието на отделните човешки монади има много обстоятелства, които не познаваме добре и затова сме длъжни да бъдем крайно внимателни и толерантни към пътищата, които хората избират в живота си и начина, по който живеят. И тук да повторим познатата мъдрост, останала като сентенция, че свободата на отделния индивид трябва да достигне до такава граница, която да не пречи на свободата на другите. Мнозина, незапознати хора с основните идеи на Бялото Братство, задават въпроса какви са социално-политическите възгледи на Учителя и учениците на Бялото Братство. Разбиранията на един Учител - пратеник на невидимия свят, да осветли основните въпроси на живота и да поведе душите на тия, които ще го разберат, не се затварят в рамките на човешки измислени организации, партии и други. На света има човеци със спящи или непробудени за Божествените истини души.
към текста >>
В развитието на отделните човешки монади има много обстоятелства, които не познаваме добре и затова сме длъжни да бъдем крайно внимателни и толерантни
към
пътищата, които хората избират в живота си и начина, по който живеят.
Само свободният може да даде свобода.“ Един от характерните белези на свободата така, както трябва да се разбира от духовния човек, е това, че от различните хора, които срещаме в живота си, не бива да очакваме еднакви неща. Хората на земята търсят по различни начини своето щастие. Едни от тях ще образуват семейства, ще отглеждат челяд, ще възпитават поколение. Само тези, които чувствуват в себе си непреодолимото влечение и призвание за съвършен и съзнателен живот, който протича далече от шума и светската суета, те са, които ще останат да вършат сами до края на живота си духовна работа.
В развитието на отделните човешки монади има много обстоятелства, които не познаваме добре и затова сме длъжни да бъдем крайно внимателни и толерантни
към
пътищата, които хората избират в живота си и начина, по който живеят.
И тук да повторим познатата мъдрост, останала като сентенция, че свободата на отделния индивид трябва да достигне до такава граница, която да не пречи на свободата на другите. Мнозина, незапознати хора с основните идеи на Бялото Братство, задават въпроса какви са социално-политическите възгледи на Учителя и учениците на Бялото Братство. Разбиранията на един Учител - пратеник на невидимия свят, да осветли основните въпроси на живота и да поведе душите на тия, които ще го разберат, не се затварят в рамките на човешки измислени организации, партии и други. На света има човеци със спящи или непробудени за Божествените истини души. Пробудените са тия, които познават Бога в себе си и гледат на света като на една съществена в материята творческа мисъл.
към текста >>
Пробудените са тия, които познават
Бога
в
себе
си и гледат на света като на една съществена в материята творческа мисъл.
В развитието на отделните човешки монади има много обстоятелства, които не познаваме добре и затова сме длъжни да бъдем крайно внимателни и толерантни към пътищата, които хората избират в живота си и начина, по който живеят. И тук да повторим познатата мъдрост, останала като сентенция, че свободата на отделния индивид трябва да достигне до такава граница, която да не пречи на свободата на другите. Мнозина, незапознати хора с основните идеи на Бялото Братство, задават въпроса какви са социално-политическите възгледи на Учителя и учениците на Бялото Братство. Разбиранията на един Учител - пратеник на невидимия свят, да осветли основните въпроси на живота и да поведе душите на тия, които ще го разберат, не се затварят в рамките на човешки измислени организации, партии и други. На света има човеци със спящи или непробудени за Божествените истини души.
Пробудените са тия, които познават
Бога
в
себе
си и гледат на света като на една съществена в материята творческа мисъл.
Те не произлизат от специални класи, раси и съсловия. Те не са непременно от една нация или територия. Учението на Бялото Братство в България не е нито църква, нито секта. То е школа, която освен своята философска страна има и практическо значение за живота. То не признава догми и ритуали, установени във вселенски събори, затова не е църква, макар че Братството никога не е било против някаква църква.
към текста >>
Те не произлизат от специални класи, раси и съсловия.
И тук да повторим познатата мъдрост, останала като сентенция, че свободата на отделния индивид трябва да достигне до такава граница, която да не пречи на свободата на другите. Мнозина, незапознати хора с основните идеи на Бялото Братство, задават въпроса какви са социално-политическите възгледи на Учителя и учениците на Бялото Братство. Разбиранията на един Учител - пратеник на невидимия свят, да осветли основните въпроси на живота и да поведе душите на тия, които ще го разберат, не се затварят в рамките на човешки измислени организации, партии и други. На света има човеци със спящи или непробудени за Божествените истини души. Пробудените са тия, които познават Бога в себе си и гледат на света като на една съществена в материята творческа мисъл.
Те не произлизат от специални класи, раси и съсловия.
Те не са непременно от една нация или територия. Учението на Бялото Братство в България не е нито църква, нито секта. То е школа, която освен своята философска страна има и практическо значение за живота. То не признава догми и ритуали, установени във вселенски събори, затова не е църква, макар че Братството никога не е било против някаква църква. Напротив, църквата се е опитвала да воюва срещу Учителя и Братството.
към текста >>
Еретик, според Учителя, е всеки, който няма
любов
към
Бога
и
ближния
си.
Учението на Бялото Братство в България не е нито църква, нито секта. То е школа, която освен своята философска страна има и практическо значение за живота. То не признава догми и ритуали, установени във вселенски събори, затова не е църква, макар че Братството никога не е било против някаква църква. Напротив, църквата се е опитвала да воюва срещу Учителя и Братството. То изключва всякакъв фанатизъм, от което следва, че не е секта, нито „ерес“, както църквата обикновено обича да нарича всяко свободно изповедание на Христовото учение.
Еретик, според Учителя, е всеки, който няма
любов
към
Бога
и
ближния
си.
Съществуват три клона на Христовата църква: католицизъм, православие и евангелизъм. Към коя от тия три църкви Христос би имал предпочитание? Той би приел всеки вярващ в любовта, от която и да е църква, ако има любов към Бога и ближния и у когото не е останало никакво лукавство и фанатизъм. Ако днес католическата църква продължава да счита другите църкви и свободни духовни общества за „отклонили се братя“, тя все още е в отровната атмосфера на средновековието. Ние трудно бихме могли да дадем едно съвсем изчерпателно изложение на учението, което донесе Учителят в школата на Бялото Братство.
към текста >>
Към
коя от тия три църкви Христос би имал предпочитание?
То не признава догми и ритуали, установени във вселенски събори, затова не е църква, макар че Братството никога не е било против някаква църква. Напротив, църквата се е опитвала да воюва срещу Учителя и Братството. То изключва всякакъв фанатизъм, от което следва, че не е секта, нито „ерес“, както църквата обикновено обича да нарича всяко свободно изповедание на Христовото учение. Еретик, според Учителя, е всеки, който няма любов към Бога и ближния си. Съществуват три клона на Христовата църква: католицизъм, православие и евангелизъм.
Към
коя от тия три църкви Христос би имал предпочитание?
Той би приел всеки вярващ в любовта, от която и да е църква, ако има любов към Бога и ближния и у когото не е останало никакво лукавство и фанатизъм. Ако днес католическата църква продължава да счита другите църкви и свободни духовни общества за „отклонили се братя“, тя все още е в отровната атмосфера на средновековието. Ние трудно бихме могли да дадем едно съвсем изчерпателно изложение на учението, което донесе Учителят в школата на Бялото Братство. Човек може да получи известна представа от някакъв плод само ако е вкусил от него. И за аромата на цветята човешките думи не са в състояние да кажат нищо.
към текста >>
Той би приел всеки вярващ в
любовта
, от която и да е църква, ако има
любов
към
Бога
и
ближния
и у когото не е останало никакво лукавство и фанатизъм.
Напротив, църквата се е опитвала да воюва срещу Учителя и Братството. То изключва всякакъв фанатизъм, от което следва, че не е секта, нито „ерес“, както църквата обикновено обича да нарича всяко свободно изповедание на Христовото учение. Еретик, според Учителя, е всеки, който няма любов към Бога и ближния си. Съществуват три клона на Христовата църква: католицизъм, православие и евангелизъм. Към коя от тия три църкви Христос би имал предпочитание?
Той би приел всеки вярващ в
любовта
, от която и да е църква, ако има
любов
към
Бога
и
ближния
и у когото не е останало никакво лукавство и фанатизъм.
Ако днес католическата църква продължава да счита другите църкви и свободни духовни общества за „отклонили се братя“, тя все още е в отровната атмосфера на средновековието. Ние трудно бихме могли да дадем едно съвсем изчерпателно изложение на учението, което донесе Учителят в школата на Бялото Братство. Човек може да получи известна представа от някакъв плод само ако е вкусил от него. И за аромата на цветята човешките думи не са в състояние да кажат нищо. Необходимо е да усетим със собствените си възприятия този аромат, за да „знаем“ нещо за него.
към текста >>
Те приличат на хората, които се връщат от изобилно и пикантно угощение с натежали и разстроени стомаси, които за дълго време са негодни дори да приемат частица от полезната и оздравяваща храна.
Поради по-ниска степен на духовно развитие, макар и понякога учени с дипломи и факултети, те не притежават „антена и приемник“ за духовните истини. Те приличат на дървета, които раждат твърди плодове, узряването на които става късно, когато вече зимата хлопа на вратата на живота. Учителят държеше своите беседи по такъв начин, който позволяваше най-лесно да се внесе светлина в съзнанието на неговите слушатели. Той поучаваше, а не правеше, както вече поменахме, ораторско изкуство. Това е причината, че някои хора от нашето съвремие, свикнали да слушат шаблонните форми на площадните речи, трудно се справят със Словото му.
Те приличат на хората, които се връщат от изобилно и пикантно угощение с натежали и разстроени стомаси, които за дълго време са негодни дори да приемат частица от полезната и оздравяваща храна.
Не за тях предимно небето праща словесната манна, а за гладните. Днес има истински млади, търсещи и разочаровани от порядките на живота хора. Те не са имали възможност да вкусят от онази духовна храна, която създава идеали и копнеж за съзнателен и разумен живот. Възрастните се възмущават от това, осъждат ги, изказват екстравагантности по вестниците и екраните, без да им дойде на ум, че те и всички ние, по-възрастните, носим известна доза вина. Новото учение, което представя свободна, лишена от ритуали и шаблони доктрина, изявява свободно с философска задълбоченост и дори с експериментален опит безсмъртното и всепобеждаващо Христово Слово.
към текста >>
Който приема Божествената
любов
за основен закон в живота, той е вече във великата армия на светлината.
Новото учение, което представя свободна, лишена от ритуали и шаблони доктрина, изявява свободно с философска задълбоченост и дори с експериментален опит безсмъртното и всепобеждаващо Христово Слово. Учението на Бялото Братство е едновременно вяра и наука и висш нравствен идеал. То е същевременно практика във всекидневието, която се стреми да върне на човека покрусените надежди, безмилостно атакувани от една философия, която проповядва „нищото“ като начало и „нищото“ като край. Учителят на Бялото Братство сведе най-висшите принципи на личната и обществена нравственост и етика до прости и общодостъпни мотивировки, които лежат в дълбините на всяка човешка душа и които чакат да бъдат събудени. Хората с пробудени вече за духовен живот души, както се споменава по-горе, могат да бъдат от всяка националност, религия и класа.
Който приема Божествената
любов
за основен закон в живота, той е вече във великата армия на светлината.
Тази любов разрешава всички противоречия в личния, обществения и международния живот. Учението на Бялото Братство, дадено в тази форма от Учителя Беинса Дуно, счита космоса като един огромен организъм, в който животът на свръхгалактиката, на слънчевите планетни системи, на човека, животните, растенията, минералите, атомите, молекулите, безкрайно малките частици на веществото се направляват от едно Мирово Съзнание - Творчески Универсален Дух, който различните народи през различните времена са назовавали по различен начин. Невежеството, а най-често полуинтелигентността, сдружени с низшите инстинкти на животинското начало у човека, отричат тази интелигентност, създавайки една безнадеждна доктрина за живота, а вярващите в нея приемат името „атеист“. Атеизмът е приемлив за такива хора, които се боят, че някъде в глъбините на вселената - в духовните светове, стоят записани техните дела, за които ще трябва да отговарят. Атеизмът носи едно измамно, временно успокоение, но трябва да се знае, че онова, което се нарича мирова правда, частица от която има във всяка човешка душа, един ден ще похлопа върху вратите на съвестта.
към текста >>
Тази
любов
разрешава всички противоречия в личния, обществения и международния живот.
Учението на Бялото Братство е едновременно вяра и наука и висш нравствен идеал. То е същевременно практика във всекидневието, която се стреми да върне на човека покрусените надежди, безмилостно атакувани от една философия, която проповядва „нищото“ като начало и „нищото“ като край. Учителят на Бялото Братство сведе най-висшите принципи на личната и обществена нравственост и етика до прости и общодостъпни мотивировки, които лежат в дълбините на всяка човешка душа и които чакат да бъдат събудени. Хората с пробудени вече за духовен живот души, както се споменава по-горе, могат да бъдат от всяка националност, религия и класа. Който приема Божествената любов за основен закон в живота, той е вече във великата армия на светлината.
Тази
любов
разрешава всички противоречия в личния, обществения и международния живот.
Учението на Бялото Братство, дадено в тази форма от Учителя Беинса Дуно, счита космоса като един огромен организъм, в който животът на свръхгалактиката, на слънчевите планетни системи, на човека, животните, растенията, минералите, атомите, молекулите, безкрайно малките частици на веществото се направляват от едно Мирово Съзнание - Творчески Универсален Дух, който различните народи през различните времена са назовавали по различен начин. Невежеството, а най-често полуинтелигентността, сдружени с низшите инстинкти на животинското начало у човека, отричат тази интелигентност, създавайки една безнадеждна доктрина за живота, а вярващите в нея приемат името „атеист“. Атеизмът е приемлив за такива хора, които се боят, че някъде в глъбините на вселената - в духовните светове, стоят записани техните дела, за които ще трябва да отговарят. Атеизмът носи едно измамно, временно успокоение, но трябва да се знае, че онова, което се нарича мирова правда, частица от която има във всяка човешка душа, един ден ще похлопа върху вратите на съвестта. Съвременният материализъм обаче започва да става недостатъчен за по-високите изисквания на напредналите хора.
към текста >>
Парапсихологията, телепатията, установената дарба за ясновидство у много индивиди разкрехват врати
към
много светове,
към
други измерения и
към
една нова геометрия, където нашите триизмерни координати са недостатъчни да изяснят редица феномени.
Учението на Бялото Братство, дадено в тази форма от Учителя Беинса Дуно, счита космоса като един огромен организъм, в който животът на свръхгалактиката, на слънчевите планетни системи, на човека, животните, растенията, минералите, атомите, молекулите, безкрайно малките частици на веществото се направляват от едно Мирово Съзнание - Творчески Универсален Дух, който различните народи през различните времена са назовавали по различен начин. Невежеството, а най-често полуинтелигентността, сдружени с низшите инстинкти на животинското начало у човека, отричат тази интелигентност, създавайки една безнадеждна доктрина за живота, а вярващите в нея приемат името „атеист“. Атеизмът е приемлив за такива хора, които се боят, че някъде в глъбините на вселената - в духовните светове, стоят записани техните дела, за които ще трябва да отговарят. Атеизмът носи едно измамно, временно успокоение, но трябва да се знае, че онова, което се нарича мирова правда, частица от която има във всяка човешка душа, един ден ще похлопа върху вратите на съвестта. Съвременният материализъм обаче започва да става недостатъчен за по-високите изисквания на напредналите хора.
Парапсихологията, телепатията, установената дарба за ясновидство у много индивиди разкрехват врати
към
много светове,
към
други измерения и
към
една нова геометрия, където нашите триизмерни координати са недостатъчни да изяснят редица феномени.
Налага се едно разширение на диапазона на всички възприятия, за да се покаже една нова, неподозирана красота на един свят, който нито започва тук, нито свършва тук. Учението на Бялото Братство, което е една от формите на Великата наука за човека, природата и Бога, е поставено, както се казва, на вечните неотминаващи и най-върховни принципи на Христовото учение. То датира още преди времето на Хермеса в Египет, преминало е през Ведите на индуизма, през еднобожието на Мойсей, за да достигне най-високите върхове у Христа Исуса от Назарет. Това учение се е стремяло всякога, а и сега има тоя основен стремеж да освободи човешката душа от веригите на всякакво робство и фанатизъм. То дава полет на мисълта към безкрайния път на развитието, което е вечно.
към текста >>
Учението на Бялото Братство, което е една от формите на Великата наука за човека, природата и
Бога
, е поставено, както се казва, на вечните неотминаващи и най-върховни принципи на Христовото учение.
Атеизмът е приемлив за такива хора, които се боят, че някъде в глъбините на вселената - в духовните светове, стоят записани техните дела, за които ще трябва да отговарят. Атеизмът носи едно измамно, временно успокоение, но трябва да се знае, че онова, което се нарича мирова правда, частица от която има във всяка човешка душа, един ден ще похлопа върху вратите на съвестта. Съвременният материализъм обаче започва да става недостатъчен за по-високите изисквания на напредналите хора. Парапсихологията, телепатията, установената дарба за ясновидство у много индивиди разкрехват врати към много светове, към други измерения и към една нова геометрия, където нашите триизмерни координати са недостатъчни да изяснят редица феномени. Налага се едно разширение на диапазона на всички възприятия, за да се покаже една нова, неподозирана красота на един свят, който нито започва тук, нито свършва тук.
Учението на Бялото Братство, което е една от формите на Великата наука за човека, природата и
Бога
, е поставено, както се казва, на вечните неотминаващи и най-върховни принципи на Христовото учение.
То датира още преди времето на Хермеса в Египет, преминало е през Ведите на индуизма, през еднобожието на Мойсей, за да достигне най-високите върхове у Христа Исуса от Назарет. Това учение се е стремяло всякога, а и сега има тоя основен стремеж да освободи човешката душа от веригите на всякакво робство и фанатизъм. То дава полет на мисълта към безкрайния път на развитието, което е вечно. Като отклик от редица други източници и западни учения, учението на Бялото Братство, бидейки в духа на Христовото Слово, приема любовта, милостта и най-после страданието като метод за издигането, избистрянето и задълбочаването на човешката душа. В света са съществували и съществуват различни „маги“, които проповядват силата, могъществото, победата като атрибути на човешкия дух.
към текста >>
То дава полет на мисълта
към
безкрайния път на развитието, което е вечно.
Парапсихологията, телепатията, установената дарба за ясновидство у много индивиди разкрехват врати към много светове, към други измерения и към една нова геометрия, където нашите триизмерни координати са недостатъчни да изяснят редица феномени. Налага се едно разширение на диапазона на всички възприятия, за да се покаже една нова, неподозирана красота на един свят, който нито започва тук, нито свършва тук. Учението на Бялото Братство, което е една от формите на Великата наука за човека, природата и Бога, е поставено, както се казва, на вечните неотминаващи и най-върховни принципи на Христовото учение. То датира още преди времето на Хермеса в Египет, преминало е през Ведите на индуизма, през еднобожието на Мойсей, за да достигне най-високите върхове у Христа Исуса от Назарет. Това учение се е стремяло всякога, а и сега има тоя основен стремеж да освободи човешката душа от веригите на всякакво робство и фанатизъм.
То дава полет на мисълта
към
безкрайния път на развитието, което е вечно.
Като отклик от редица други източници и западни учения, учението на Бялото Братство, бидейки в духа на Христовото Слово, приема любовта, милостта и най-после страданието като метод за издигането, избистрянето и задълбочаването на човешката душа. В света са съществували и съществуват различни „маги“, които проповядват силата, могъществото, победата като атрибути на човешкия дух. Учителят, който знае в какви неуловими деликатни форми се крие човешката гордост, успешно прикрита в някое псевдомогъщество, казва: „Онзи, който е научил великото изкуство на страданията, е като виртуозът, който е научил изкуството на свиренето. До безсмъртието не може да се стигне без изкуството на Божествената цигулка - без изкуството да се страда.“ Бялото Братство, което се роди в България, има свои приятели по много краища на нашето земно кълбо.
към текста >>
Като отклик от редица други източници и западни учения, учението на Бялото Братство, бидейки в духа на Христовото Слово, приема
любовта
, милостта и най-после страданието като метод за издигането, избистрянето и задълбочаването на човешката душа.
Налага се едно разширение на диапазона на всички възприятия, за да се покаже една нова, неподозирана красота на един свят, който нито започва тук, нито свършва тук. Учението на Бялото Братство, което е една от формите на Великата наука за човека, природата и Бога, е поставено, както се казва, на вечните неотминаващи и най-върховни принципи на Христовото учение. То датира още преди времето на Хермеса в Египет, преминало е през Ведите на индуизма, през еднобожието на Мойсей, за да достигне най-високите върхове у Христа Исуса от Назарет. Това учение се е стремяло всякога, а и сега има тоя основен стремеж да освободи човешката душа от веригите на всякакво робство и фанатизъм. То дава полет на мисълта към безкрайния път на развитието, което е вечно.
Като отклик от редица други източници и западни учения, учението на Бялото Братство, бидейки в духа на Христовото Слово, приема
любовта
, милостта и най-после страданието като метод за издигането, избистрянето и задълбочаването на човешката душа.
В света са съществували и съществуват различни „маги“, които проповядват силата, могъществото, победата като атрибути на човешкия дух. Учителят, който знае в какви неуловими деликатни форми се крие човешката гордост, успешно прикрита в някое псевдомогъщество, казва: „Онзи, който е научил великото изкуство на страданията, е като виртуозът, който е научил изкуството на свиренето. До безсмъртието не може да се стигне без изкуството на Божествената цигулка - без изкуството да се страда.“ Бялото Братство, което се роди в България, има свои приятели по много краища на нашето земно кълбо. Ония наши братя и сестри по цялата земя, душите на които са пробудени от измамния вековен сън и носят жажда за вечните истини, ще намерят в Учението на Учителя отговор на много от въпросите, които вълнуват както отделните хора, така и народите в нашето бурно, неспокойно и търсещо мир и светли хоризонти време.
към текста >>
79.
Учителят за Христа
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Понякога дори между духовните хора се появяват въпроси, които произлизат от това, че мнозина от тях носят в
себе
си наслоени редица недоизяснени разбирания относно много истини.
Учителят за Христа
Понякога дори между духовните хора се появяват въпроси, които произлизат от това, че мнозина от тях носят в
себе
си наслоени редица недоизяснени разбирания относно много истини.
Такъв въпрос е и как различните хора разбират Христа. За да дойдем горе-долу по-наблизо до разрешението на този проблем, нека почнем от неразрешеното и необозримо за нас величие на Универсалния Творчески Дух, наречен с името Бог. Трудно и безсмислено е да даваме определение за нещо, което има безброй атрибути, безброй измерения и възможности. Не може частицата от цялото, ограничена в своята измеримост, да обхване атрибутите на цялото, макар че тези атрибути са скрити и спящи в частицата така, както възможностите на един дъб са скрити и спящи в черупката на жълъда. Бог в Своята Любов се изявява на хората по различни начини с преизобилието на природните дарове, с необикновената грандиозност на създадената вселена, с нейните закони и с всекидневните чудеса на живота, но хората поради своя беден разум и още повече под влиянието на едно мрачно начало, частица от което съществува във всеки индивид, наричат всичко това случайност и го приписват на някакви и за тях неясни възможности, които крие материята.
към текста >>
Бог в Своята
Любов
се изявява на хората по различни начини с преизобилието на природните дарове, с необикновената грандиозност на създадената вселена, с нейните закони и с всекидневните чудеса на живота, но хората поради своя беден разум и още повече под влиянието на едно мрачно начало, частица от което съществува във всеки индивид, наричат всичко това случайност и го приписват на някакви и за тях неясни възможности, които крие материята.
Понякога дори между духовните хора се появяват въпроси, които произлизат от това, че мнозина от тях носят в себе си наслоени редица недоизяснени разбирания относно много истини. Такъв въпрос е и как различните хора разбират Христа. За да дойдем горе-долу по-наблизо до разрешението на този проблем, нека почнем от неразрешеното и необозримо за нас величие на Универсалния Творчески Дух, наречен с името Бог. Трудно и безсмислено е да даваме определение за нещо, което има безброй атрибути, безброй измерения и възможности. Не може частицата от цялото, ограничена в своята измеримост, да обхване атрибутите на цялото, макар че тези атрибути са скрити и спящи в частицата така, както възможностите на един дъб са скрити и спящи в черупката на жълъда.
Бог в Своята
Любов
се изявява на хората по различни начини с преизобилието на природните дарове, с необикновената грандиозност на създадената вселена, с нейните закони и с всекидневните чудеса на живота, но хората поради своя беден разум и още повече под влиянието на едно мрачно начало, частица от което съществува във всеки индивид, наричат всичко това случайност и го приписват на някакви и за тях неясни възможности, които крие материята.
Тогава пак поради любовта на Твореца към Своите творения, Той се е самоограничил в измеримост, достъпна за нашия свят, и се е изявил на човечеството като Христос. Ето какво Учителят на Бялото Братство казва за Христа. „Христос е първото ограничение на Бога - Негово проявление в битието. Този акт на Божията Любов се изяви като Дух на Христа. Христос не е във формата, понеже тя се мени.
към текста >>
Тогава пак поради
любовта
на Твореца
към
Своите творения, Той се е самоограничил в измеримост, достъпна за нашия свят, и се е изявил на човечеството като Христос.
Такъв въпрос е и как различните хора разбират Христа. За да дойдем горе-долу по-наблизо до разрешението на този проблем, нека почнем от неразрешеното и необозримо за нас величие на Универсалния Творчески Дух, наречен с името Бог. Трудно и безсмислено е да даваме определение за нещо, което има безброй атрибути, безброй измерения и възможности. Не може частицата от цялото, ограничена в своята измеримост, да обхване атрибутите на цялото, макар че тези атрибути са скрити и спящи в частицата така, както възможностите на един дъб са скрити и спящи в черупката на жълъда. Бог в Своята Любов се изявява на хората по различни начини с преизобилието на природните дарове, с необикновената грандиозност на създадената вселена, с нейните закони и с всекидневните чудеса на живота, но хората поради своя беден разум и още повече под влиянието на едно мрачно начало, частица от което съществува във всеки индивид, наричат всичко това случайност и го приписват на някакви и за тях неясни възможности, които крие материята.
Тогава пак поради
любовта
на Твореца
към
Своите творения, Той се е самоограничил в измеримост, достъпна за нашия свят, и се е изявил на човечеството като Христос.
Ето какво Учителят на Бялото Братство казва за Христа. „Христос е първото ограничение на Бога - Негово проявление в битието. Този акт на Божията Любов се изяви като Дух на Христа. Христос не е във формата, понеже тя се мени. През всички векове Христос е един и същ, но тъй като съзнанието на хората е различно, затова и техните схващания за него са различни.
към текста >>
„Христос е първото ограничение на
Бога
- Негово проявление в битието.
Трудно и безсмислено е да даваме определение за нещо, което има безброй атрибути, безброй измерения и възможности. Не може частицата от цялото, ограничена в своята измеримост, да обхване атрибутите на цялото, макар че тези атрибути са скрити и спящи в частицата така, както възможностите на един дъб са скрити и спящи в черупката на жълъда. Бог в Своята Любов се изявява на хората по различни начини с преизобилието на природните дарове, с необикновената грандиозност на създадената вселена, с нейните закони и с всекидневните чудеса на живота, но хората поради своя беден разум и още повече под влиянието на едно мрачно начало, частица от което съществува във всеки индивид, наричат всичко това случайност и го приписват на някакви и за тях неясни възможности, които крие материята. Тогава пак поради любовта на Твореца към Своите творения, Той се е самоограничил в измеримост, достъпна за нашия свят, и се е изявил на човечеството като Христос. Ето какво Учителят на Бялото Братство казва за Христа.
„Христос е първото ограничение на
Бога
- Негово проявление в битието.
Този акт на Божията Любов се изяви като Дух на Христа. Христос не е във формата, понеже тя се мени. През всички векове Христос е един и същ, но тъй като съзнанието на хората е различно, затова и техните схващания за него са различни. Като говорим за Христа, най-правилно е да разбираме, че Той е първата проява на Бога в битието като любов.“ Хората искат да дойде Христос отново на земята, но това няма да стане така, както те го искат.
към текста >>
Този акт на Божията
Любов
се изяви като Дух на Христа.
Не може частицата от цялото, ограничена в своята измеримост, да обхване атрибутите на цялото, макар че тези атрибути са скрити и спящи в частицата така, както възможностите на един дъб са скрити и спящи в черупката на жълъда. Бог в Своята Любов се изявява на хората по различни начини с преизобилието на природните дарове, с необикновената грандиозност на създадената вселена, с нейните закони и с всекидневните чудеса на живота, но хората поради своя беден разум и още повече под влиянието на едно мрачно начало, частица от което съществува във всеки индивид, наричат всичко това случайност и го приписват на някакви и за тях неясни възможности, които крие материята. Тогава пак поради любовта на Твореца към Своите творения, Той се е самоограничил в измеримост, достъпна за нашия свят, и се е изявил на човечеството като Христос. Ето какво Учителят на Бялото Братство казва за Христа. „Христос е първото ограничение на Бога - Негово проявление в битието.
Този акт на Божията
Любов
се изяви като Дух на Христа.
Христос не е във формата, понеже тя се мени. През всички векове Христос е един и същ, но тъй като съзнанието на хората е различно, затова и техните схващания за него са различни. Като говорим за Христа, най-правилно е да разбираме, че Той е първата проява на Бога в битието като любов.“ Хората искат да дойде Христос отново на земята, но това няма да стане така, както те го искат. Христос не е вече онзи от преди двадесет столетия, тогава разпнаха Исуса, а Христос се върна в Своето Царство.
към текста >>
Като говорим за Христа, най-правилно е да разбираме, че Той е първата проява на
Бога
в битието като
любов
.“
Ето какво Учителят на Бялото Братство казва за Христа. „Христос е първото ограничение на Бога - Негово проявление в битието. Този акт на Божията Любов се изяви като Дух на Христа. Христос не е във формата, понеже тя се мени. През всички векове Христос е един и същ, но тъй като съзнанието на хората е различно, затова и техните схващания за него са различни.
Като говорим за Христа, най-правилно е да разбираме, че Той е първата проява на
Бога
в битието като
любов
.“
Хората искат да дойде Христос отново на земята, но това няма да стане така, както те го искат. Христос не е вече онзи от преди двадесет столетия, тогава разпнаха Исуса, а Христос се върна в Своето Царство. За правилното схващане на Христовата мисия, потребно е да се познават законите на Великата Божествена наука. Потребно е да се знае, че земята е планета, на която въплотените човешки души изплащат своята карма. Тази земя има своя аура - невидимата част, която както магнитното, електричното и гравитационното поле, има и свое поле, в което се намира, отразена в специална форма и вид, достъпна за зрящите в четвъртото и по-горното измерение, същността на човешките състояния.
към текста >>
,,Христос е поставил три основни положения: „Да възлюбиш Господа
Бога
твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила, да възлюбиш
ближния
си като
себе
си и да възлюбиш и врага си.“ Да възлюбиш врага, това е едно от най-тежките учения, което е дадено на хората.“
Най-малко след един век ще дойде.“ Хората се лъжат. Христос е в света. Всяка сутрин, когато изгрява слънцето, Той излиза заедно с него и гледа света. Това, гдето казват, че Христос е на небето и записва имената на тези, които грешат, е наивно и детско разбиране.“ За да се разбере и приложи Христовото учение, трябва дълбоко вътрешно просветление.
,,Христос е поставил три основни положения: „Да възлюбиш Господа
Бога
твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила, да възлюбиш
ближния
си като
себе
си и да възлюбиш и врага си.“ Да възлюбиш врага, това е едно от най-тежките учения, което е дадено на хората.“
В текста на Евангелието има места, които не бива да се разбират буквално. За да се изяви истината, потребно е едно по-задълбочено анализиране на този текст. За тези, които очакват да видят Христа в човешка форма, в една от беседите е казано: „Христос живя веднъж между човеците в човешки образ. Но втори път Той няма да дойде така.
към текста >>
За тях Христос е казал: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете Кръвта Ми, няма да имате живот в
себе
си.“
Но втори път Той няма да дойде така. Неговата кръв не може вече да тече в жилите на човек. Неговите мисли и чувства не могат да изпълнят обикновен човешки мозък и човешкото сърце. Христовата кръв е Живото Божие Слово. Христовата плът е Живия Небесен Хляб.
За тях Христос е казал: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете Кръвта Ми, няма да имате живот в
себе
си.“
Моментът, в който Христос показа Своето величие, е, когато прикован на кръста и понасяйки най-страшните страдания, той можа да каже: „Господи, прости им! “ Значението на Христа за еволюцията на човешкия род и времето, в което Той се прояви, е изяснено със следните думи: „Идването на Христа е границата между инволюционния и еволюционния периоди. Христос е един трансформатор, без който човек не може да отиде при Бога.
към текста >>
Христос е един трансформатор, без който човек не може да отиде при
Бога
.
За тях Христос е казал: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете Кръвта Ми, няма да имате живот в себе си.“ Моментът, в който Христос показа Своето величие, е, когато прикован на кръста и понасяйки най-страшните страдания, той можа да каже: „Господи, прости им! “ Значението на Христа за еволюцията на човешкия род и времето, в което Той се прояви, е изяснено със следните думи: „Идването на Христа е границата между инволюционния и еволюционния периоди.
Христос е един трансформатор, без който човек не може да отиде при
Бога
.
Той дойде да се справи със злото в света, да отнеме всичките негови отровни еманации. Който казва, че и без Христа може да се спаси, той не разбира закона. Ако не беше дошъл Христос, земята щеше да се обезличи. Отрицателните енергии, които съществуваха тогава, щяха всичко да разрушат. И сега, след близо две хиляди години, съществуват неверни схващания за Неговата мисия.
към текста >>
Който казва, че и без Христа може да се спаси, той не разбира закона.
“ Значението на Христа за еволюцията на човешкия род и времето, в което Той се прояви, е изяснено със следните думи: „Идването на Христа е границата между инволюционния и еволюционния периоди. Христос е един трансформатор, без който човек не може да отиде при Бога. Той дойде да се справи със злото в света, да отнеме всичките негови отровни еманации.
Който казва, че и без Христа може да се спаси, той не разбира закона.
Ако не беше дошъл Христос, земята щеше да се обезличи. Отрицателните енергии, които съществуваха тогава, щяха всичко да разрушат. И сега, след близо две хиляди години, съществуват неверни схващания за Неговата мисия. Той е казал на учениците си: „Идете и проповядвайте на света.
към текста >>
Днес, а и през всички времена, хората живеят с високо мнение за
себе
си и не допускат да бъде накърнено тяхното достойнство.
Той е казал на учениците си: „Идете и проповядвайте на света. Аз ще бъда с вас до скончание на века“. Но защо ако някой каже, че Христос и днес работи в света, някои ще отхвърлят това като вярно? Излиза, че лъжата, в която хората живеят сега, е истина, а самата истина е станала лъжа.“
Днес, а и през всички времена, хората живеят с високо мнение за
себе
си и не допускат да бъде накърнено тяхното достойнство.
Защо хората не научиха урока, който Христос постави на човешкия род? Ето какво е казано за необикновените качества и величието на Христовия характер: „Ако има нещо забележително в характера на Христа, то е Неговото смирение, търпение и безкористие. Той трябваше да слезе от Своето величие, да приеме човешка форма, за да покаже на хората какво значи смирение. В този образ той трябваше да понесе най-големите поругания и накрая да изживее кръстната смърт.
към текста >>
Когато двама хора имат общ живот, те най-добре ще преминат живота си, ако са обикнали поотделно Христа.
Само индусите запазиха това велико свещено учение. И преди Христа в Индия имаше наука за вселената и за човека, но това, което дойде в Индия, донесено от мъдреците, е нещо по-ново, което освежи и осмисли тяхната духовна наука.“ Когато трябва да дадем характеристика на Христа, потребно е да знаем, че Той е един от най-великите пратеници, които са слизали на земята, най-чистият от всички хора, най-възвишената душа, която е посещавала този свят и най-великият дух, който е озарявал човешката мисъл. В някои религии се казва, че трябва да подражаваме на Христа. Това е добро като дума, но Учителят казва, че тези, които искат да бъдат като Христа, трябва да минат през такива напрежения, че от тях се изисква абсолютна чистота на сърцето и абсолютна светлина на Ума.
Когато двама хора имат общ живот, те най-добре ще преминат живота си, ако са обикнали поотделно Христа.
Нямат ли те тази обич към Великия Учител, те не са познали любовта и затова трудно могат да се понасят и помежду си. Относно това, дали ние познаваме напълно учението на Христа, казано е: „Това, което знаят днес християните, не представлява нито една хилядна част от онова, което е говорил Христос. Много неща от Неговото учение са изхвърлени, защото те изобличаваха тогавашните му последователи. Много велики истини каза той, но те ги оставиха настрана.
към текста >>
Нямат ли те тази обич
към
Великия Учител, те не са познали
любовта
и затова трудно могат да се понасят и помежду си.
И преди Христа в Индия имаше наука за вселената и за човека, но това, което дойде в Индия, донесено от мъдреците, е нещо по-ново, което освежи и осмисли тяхната духовна наука.“ Когато трябва да дадем характеристика на Христа, потребно е да знаем, че Той е един от най-великите пратеници, които са слизали на земята, най-чистият от всички хора, най-възвишената душа, която е посещавала този свят и най-великият дух, който е озарявал човешката мисъл. В някои религии се казва, че трябва да подражаваме на Христа. Това е добро като дума, но Учителят казва, че тези, които искат да бъдат като Христа, трябва да минат през такива напрежения, че от тях се изисква абсолютна чистота на сърцето и абсолютна светлина на Ума. Когато двама хора имат общ живот, те най-добре ще преминат живота си, ако са обикнали поотделно Христа.
Нямат ли те тази обич
към
Великия Учител, те не са познали
любовта
и затова трудно могат да се понасят и помежду си.
Относно това, дали ние познаваме напълно учението на Христа, казано е: „Това, което знаят днес християните, не представлява нито една хилядна част от онова, което е говорил Христос. Много неща от Неговото учение са изхвърлени, защото те изобличаваха тогавашните му последователи. Много велики истини каза той, но те ги оставиха настрана. Но въпреки това всичко, което е говорил Христос, е написано.
към текста >>
„За да стане Христос в душата ви безсмъртен и силен, трябва да дадете път на
любовта
.
Но въпреки това всичко, което е говорил Христос, е написано. След две хиляди години, когато пак дойдете на земята, ще разберете какво е учил Той. Тогава чак хората ще имат една истинска култура, ще познават и ще живеят по учението на Христа. Тогава Христос ще дойде в светлина и чистота.“ На друго място Учителят казва:
„За да стане Христос в душата ви безсмъртен и силен, трябва да дадете път на
любовта
.
Тогава ще поставите Христа на най-високото място във вас и ще осветите името Му в своето сърце. При това, ако някой пожелае да бъде близо до Христа, трябва да е научил изкуството да се смалява. От една страна, казвате, че искате да бъдете като Христа, но от друга страна, желаете да заповядвате. Ще познае Христа този, който е научил безкористното служене и е придобил героизма да отговаря на омразата с любов и на злото - с добро.“ Дали всеки може да приложи Христовото учение?
към текста >>
Ще познае Христа този, който е научил безкористното служене и е придобил героизма да отговаря на омразата с
любов
и на злото - с добро.“
На друго място Учителят казва: „За да стане Христос в душата ви безсмъртен и силен, трябва да дадете път на любовта. Тогава ще поставите Христа на най-високото място във вас и ще осветите името Му в своето сърце. При това, ако някой пожелае да бъде близо до Христа, трябва да е научил изкуството да се смалява. От една страна, казвате, че искате да бъдете като Христа, но от друга страна, желаете да заповядвате.
Ще познае Христа този, който е научил безкористното служене и е придобил героизма да отговаря на омразата с
любов
и на злото - с добро.“
Дали всеки може да приложи Христовото учение? „Христовото учение е дълбоко мистично. То може да се приложи само от такъв, който е истински мистик, защото когато започне да прилага Словото на Христа, ще бъде подложен на ред изкушения, които ще гледат да го отклонят и обещавайки му много блага, ще го спънат в поетия път.“ Съществува въпрос: Завършено ли е делото на Христа? „Това, което е говорил Христос, се пази.
към текста >>
80.
Защо Учителят отказа амвона в Ямбол и участието си в Теософската ложа?
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Учителят, който още в ранните си години е познавал дълбините на Христовото учение, е показал без колебание и със смелостта на човек, който знае, че то не се изчерпва само с изискванията, които има установеният ред на една църква и е в пълен преизобилен живот в
любовта
на човека
към
Бога
и истината.
След завръщането си от Америка през 1895 г., където в Медисън Учителят учил медицина и богословие, видни люде от евангелските среди в България, които имали високо мнение за неговите познания и духовни добродетели, му предложили амвон в една от евангелистките църкви в град Ямбол. Това е един особено характерен, показателен момент от живота на Учителя. Тъкмо на този кръстопът в духовния му стремеж, свързан с мисията му и перспективите на една предлагана длъжност, която би могла да бъде начало на една кариера, се проявява специфичното, особеното у този непознат в своята дълбока същност човек. Няколко пъти в своя живот Учителят показа, че има свой, строго избран път и мисия. Първият случай е важен като прелом, когато той е трябвало да покаже на своя баща - свещеник Константин Дъновски, че неговото верую е Божествената виделина, която ще обнови човека, че не се заключва в установените догми и обряди на една религия, която и да е тя, а е свободна, дълбоко научна и разширена извън границите на нашия триизмерен свят същина.
Учителят, който още в ранните си години е познавал дълбините на Христовото учение, е показал без колебание и със смелостта на човек, който знае, че то не се изчерпва само с изискванията, които има установеният ред на една църква и е в пълен преизобилен живот в
любовта
на човека
към
Бога
и истината.
Като православен свещеник Константин Дъновски вероятно е изпитал огорчение от това, че за неговия син черква представлява цялата величествена вселена и че ако има нещо свято в църквата, това свято нещо се намира и във всички други църкви, както и на всяко друго място, където хората поменуват и се молят на Христа. Учителят в желанието си да опознае по-широк кръг от верующи в различните религиозни формации и чрез личен опит да установи каква е разликата в дълбочината на разбирането във всички тях, доста дълго време е наблюдавал работата и службите в евангелистките църкви. Както в Свищов, където той е завършил средното си образование в евангелско-методическото училище, така и в Америка, където също между методисти е изучил подробно живота на евангелистите, той е разбрал всичко, което му е необходимо да разбере. Като резултат на всичко това Учителят не остана служител нито в православната църква, нито когато му е бил предлаган амвон в евангелистката църква в град Ямбол. Пред евангелистите той е заявил, че му са чужди всички неща, които ограничават свободата, а най-вече му е чуждо обстоятелството, че трябва да получава заплата по ведомост.
към текста >>
Човек трябва да служи на
Бога
без пари - казал той и отминал учтиво честта, която му е била направена.
Като православен свещеник Константин Дъновски вероятно е изпитал огорчение от това, че за неговия син черква представлява цялата величествена вселена и че ако има нещо свято в църквата, това свято нещо се намира и във всички други църкви, както и на всяко друго място, където хората поменуват и се молят на Христа. Учителят в желанието си да опознае по-широк кръг от верующи в различните религиозни формации и чрез личен опит да установи каква е разликата в дълбочината на разбирането във всички тях, доста дълго време е наблюдавал работата и службите в евангелистките църкви. Както в Свищов, където той е завършил средното си образование в евангелско-методическото училище, така и в Америка, където също между методисти е изучил подробно живота на евангелистите, той е разбрал всичко, което му е необходимо да разбере. Като резултат на всичко това Учителят не остана служител нито в православната църква, нито когато му е бил предлаган амвон в евангелистката църква в град Ямбол. Пред евангелистите той е заявил, че му са чужди всички неща, които ограничават свободата, а най-вече му е чуждо обстоятелството, че трябва да получава заплата по ведомост.
Човек трябва да служи на
Бога
без пари - казал той и отминал учтиво честта, която му е била направена.
Публичната изява на Учителя като увлекателен сказчик по научно-философските въпроси, с била високо оценявана от голямо мнозинство почитатели. В цялата страна името му станало известно и той е бил желан като скъп гост в много видни семейства. Гостоприемните домакини широко разтваряли вратите на своя дом да чуят интересното слово, при което се канели и много гости. В тези разговори Учителят на обикновен език е разкривал законите на живота, с които се среща всеки човек, без да ги разбира, като при това равнодушно отминава много очебийни доказателства за съществуването на друг, по-висок от нашия, познат отчасти, свят. Учителят при тези разговори е разглеждал и разрешавал много трудни въпроси, които са му задавали тези почитатели, а най-главно той е тълкувал Христовото Слово извън установените граници на обичайното проповедническо тълкуване.
към текста >>
Публичната изява на Учителя като увлекателен сказчик по научно-философските въпроси, с била високо оценявана от голямо мнозинство почитатели.
Учителят в желанието си да опознае по-широк кръг от верующи в различните религиозни формации и чрез личен опит да установи каква е разликата в дълбочината на разбирането във всички тях, доста дълго време е наблюдавал работата и службите в евангелистките църкви. Както в Свищов, където той е завършил средното си образование в евангелско-методическото училище, така и в Америка, където също между методисти е изучил подробно живота на евангелистите, той е разбрал всичко, което му е необходимо да разбере. Като резултат на всичко това Учителят не остана служител нито в православната църква, нито когато му е бил предлаган амвон в евангелистката църква в град Ямбол. Пред евангелистите той е заявил, че му са чужди всички неща, които ограничават свободата, а най-вече му е чуждо обстоятелството, че трябва да получава заплата по ведомост. Човек трябва да служи на Бога без пари - казал той и отминал учтиво честта, която му е била направена.
Публичната изява на Учителя като увлекателен сказчик по научно-философските въпроси, с била високо оценявана от голямо мнозинство почитатели.
В цялата страна името му станало известно и той е бил желан като скъп гост в много видни семейства. Гостоприемните домакини широко разтваряли вратите на своя дом да чуят интересното слово, при което се канели и много гости. В тези разговори Учителят на обикновен език е разкривал законите на живота, с които се среща всеки човек, без да ги разбира, като при това равнодушно отминава много очебийни доказателства за съществуването на друг, по-висок от нашия, познат отчасти, свят. Учителят при тези разговори е разглеждал и разрешавал много трудни въпроси, които са му задавали тези почитатели, а най-главно той е тълкувал Христовото Слово извън установените граници на обичайното проповедническо тълкуване. Това е допадало на по-будните души, които започнали да правят разлика между църковното тълкуване и онова схващане за Христовото Учение, което в думите на Учителя се превръщало в практика за всекидневният човешки живот.
към текста >>
Учителят при тези разговори е разглеждал и разрешавал много трудни въпроси, които са му задавали тези почитатели, а най-главно той е тълкувал Христовото Слово извън установените граници на обичайното проповедническо тълкуване.
Човек трябва да служи на Бога без пари - казал той и отминал учтиво честта, която му е била направена. Публичната изява на Учителя като увлекателен сказчик по научно-философските въпроси, с била високо оценявана от голямо мнозинство почитатели. В цялата страна името му станало известно и той е бил желан като скъп гост в много видни семейства. Гостоприемните домакини широко разтваряли вратите на своя дом да чуят интересното слово, при което се канели и много гости. В тези разговори Учителят на обикновен език е разкривал законите на живота, с които се среща всеки човек, без да ги разбира, като при това равнодушно отминава много очебийни доказателства за съществуването на друг, по-висок от нашия, познат отчасти, свят.
Учителят при тези разговори е разглеждал и разрешавал много трудни въпроси, които са му задавали тези почитатели, а най-главно той е тълкувал Христовото Слово извън установените граници на обичайното проповедническо тълкуване.
Това е допадало на по-будните души, които започнали да правят разлика между църковното тълкуване и онова схващане за Христовото Учение, което в думите на Учителя се превръщало в практика за всекидневният човешки живот. С особена увлекателност и със своите забележителни сравнения, той е успявал да направи духовния свят разбираем и приемлив. Често в тия разговори е говорил за кармическата връзка между членовете на дадено семейство и е разяснявал причините за дадени взаимоотношения. По такъв начин той е запалвал мъжделеещия светилник в душите на хората, които с увлечение слушали неговото слово. Тази многостранна негова дейност е била внимателно проследена и от духовни хора на възраждащото се по това време теософско учение.
към текста >>
Като познавали по-добре от обикновените черковници структурата на световете, по начало взискателни
към
всичко, което се говори, те чули неща от Учителя, които в някои отношения напълно покривали теософската доктрина.
Това е допадало на по-будните души, които започнали да правят разлика между църковното тълкуване и онова схващане за Христовото Учение, което в думите на Учителя се превръщало в практика за всекидневният човешки живот. С особена увлекателност и със своите забележителни сравнения, той е успявал да направи духовния свят разбираем и приемлив. Често в тия разговори е говорил за кармическата връзка между членовете на дадено семейство и е разяснявал причините за дадени взаимоотношения. По такъв начин той е запалвал мъжделеещия светилник в душите на хората, които с увлечение слушали неговото слово. Тази многостранна негова дейност е била внимателно проследена и от духовни хора на възраждащото се по това време теософско учение.
Като познавали по-добре от обикновените черковници структурата на световете, по начало взискателни
към
всичко, което се говори, те чули неща от Учителя, които в някои отношения напълно покривали теософската доктрина.
Такива слушатели бързо, но мълчаливо се уверявали в неговото абсолютно и точно разбиране на цялата езотерическа концепция и неведнъж са изказвали мнение, че той е „готов“ за работник в теософското общество и „ценен сътрудник за разпространяване на теософските идеи“. Поради това свое уверение те уведомили ръководителите на някои от европейските теософски ложи, от които получили разрешение да привлекат Учителя в редицата на своите „добри работници“. Председателят на теософската ложа в България не закъснял да поиска среща с Учителя, в която да го уведоми за добрите възможности, които му предлага организираното теософско общество и големите успехи, които го очакват както в нашата страна, така и в чужбина. На устроената среща се разменят мисли и наново се чува доброто мнение и високата оценка за публичната дейност на Учителя в духа и стила на теософските идеи. С голямо внимание Учителят изслушал поднесената покана за работа в полето на теософията, пожелал на ложата успех, но се отказал да стане сътрудник.
към текста >>
В своето слово по един чудесен, неповторим начин Учителят говори за ония пътища, по които човешката душа трябва да се движи
към
своя възход.
Поради това свое уверение те уведомили ръководителите на някои от европейските теософски ложи, от които получили разрешение да привлекат Учителя в редицата на своите „добри работници“. Председателят на теософската ложа в България не закъснял да поиска среща с Учителя, в която да го уведоми за добрите възможности, които му предлага организираното теософско общество и големите успехи, които го очакват както в нашата страна, така и в чужбина. На устроената среща се разменят мисли и наново се чува доброто мнение и високата оценка за публичната дейност на Учителя в духа и стила на теософските идеи. С голямо внимание Учителят изслушал поднесената покана за работа в полето на теософията, пожелал на ложата успех, но се отказал да стане сътрудник. Дълги години след тази среща в редица разговори с Учителя, както и от самите негови беседи стават ясни принципите на започнатото от него дело и онези съществени неща, които отделят учението му както от църквата, така и от теософията и източния йогизъм.
В своето слово по един чудесен, неповторим начин Учителят говори за ония пътища, по които човешката душа трябва да се движи
към
своя възход.
В това слово проличава особената езотерика, която поставя на централно място Христос и евангелското слово. Учението на Бялото Братство е учение, което поставя на първо място действената любов към ближния и любовта към Бога. Учителят категорично заявява, че Хермес, Рама, Кришна, Зороастър, Буда и други учители са човешки души, които чрез много прераждания и упорита работа върху себе си са напреднали в своето развитие, че тяхната мисия е била да подготвят човешките души за идването на Христа, а Христос не е човек. Той не върви в тази еволюция, по която са минали и другите учители. Христос е дошъл направо от Божествения свят.
към текста >>
Учението на Бялото Братство е учение, което поставя на първо място действената
любов
към
ближния
и
любовта
към
Бога
.
На устроената среща се разменят мисли и наново се чува доброто мнение и високата оценка за публичната дейност на Учителя в духа и стила на теософските идеи. С голямо внимание Учителят изслушал поднесената покана за работа в полето на теософията, пожелал на ложата успех, но се отказал да стане сътрудник. Дълги години след тази среща в редица разговори с Учителя, както и от самите негови беседи стават ясни принципите на започнатото от него дело и онези съществени неща, които отделят учението му както от църквата, така и от теософията и източния йогизъм. В своето слово по един чудесен, неповторим начин Учителят говори за ония пътища, по които човешката душа трябва да се движи към своя възход. В това слово проличава особената езотерика, която поставя на централно място Христос и евангелското слово.
Учението на Бялото Братство е учение, което поставя на първо място действената
любов
към
ближния
и
любовта
към
Бога
.
Учителят категорично заявява, че Хермес, Рама, Кришна, Зороастър, Буда и други учители са човешки души, които чрез много прераждания и упорита работа върху себе си са напреднали в своето развитие, че тяхната мисия е била да подготвят човешките души за идването на Христа, а Христос не е човек. Той не върви в тази еволюция, по която са минали и другите учители. Христос е дошъл направо от Божествения свят. До неговото идване човечеството е било в инволюционен период, а след Христос започва възходящият клон на развитието или възходящият клон на човечеството. Според Учителя Христовото учение, независимо от това, че са протекли близо двадесет столетия, не е още приложено.
към текста >>
Учителят категорично заявява, че Хермес, Рама, Кришна, Зороастър, Буда и други учители са човешки души, които чрез много прераждания и упорита работа върху
себе
си са напреднали в своето развитие, че тяхната мисия е била да подготвят човешките души за идването на Христа, а Христос не е човек.
С голямо внимание Учителят изслушал поднесената покана за работа в полето на теософията, пожелал на ложата успех, но се отказал да стане сътрудник. Дълги години след тази среща в редица разговори с Учителя, както и от самите негови беседи стават ясни принципите на започнатото от него дело и онези съществени неща, които отделят учението му както от църквата, така и от теософията и източния йогизъм. В своето слово по един чудесен, неповторим начин Учителят говори за ония пътища, по които човешката душа трябва да се движи към своя възход. В това слово проличава особената езотерика, която поставя на централно място Христос и евангелското слово. Учението на Бялото Братство е учение, което поставя на първо място действената любов към ближния и любовта към Бога.
Учителят категорично заявява, че Хермес, Рама, Кришна, Зороастър, Буда и други учители са човешки души, които чрез много прераждания и упорита работа върху
себе
си са напреднали в своето развитие, че тяхната мисия е била да подготвят човешките души за идването на Христа, а Христос не е човек.
Той не върви в тази еволюция, по която са минали и другите учители. Христос е дошъл направо от Божествения свят. До неговото идване човечеството е било в инволюционен период, а след Христос започва възходящият клон на развитието или възходящият клон на човечеството. Според Учителя Христовото учение, независимо от това, че са протекли близо двадесет столетия, не е още приложено. Тези две хиляди години още не са успяли да направят хората годни да разберат и приложат Неговото Слово.
към текста >>
Това според схващанията на учениците на Бялото Братство е явен показател, че теософите нямат правилно отношение
към
Христа и Неговата Мисия.
В замъка Ерде и около него в набързо построени бараки и палатки са били събрани теософи почти от всички страни. На този събор е присъствувал и брат Атанас Димитров. Тогава е била произнесена знаменитата и високодоблестна реч на Кришнамурти, в която той е съобщил на събраните от всички страни последователи на теософията, че той не е мировият учител, когото те очакват, защото идването на такъв учител те си представляват съвсем формално, съвсем церемониално и придружено от външни овации, лишено от духовна глъбина. Това слово на Кришнамурти дойде като голяма, неочаквана изненада за всички теософи по света. То разруши известни напластени илюзии около представата и появяването на един учител в света.
Това според схващанията на учениците на Бялото Братство е явен показател, че теософите нямат правилно отношение
към
Христа и Неговата Мисия.
Във връзка с този събор и особено поради речта на Кришнамурти, Учителят каза следните думи: „Кришнамурти излезе много по-честен и по-благороден от средата, в която работеше. Пак по този случай Софрони Ников - тогавашен представител на теософското общество в България, който присъстваше на този събор в Холандия, казал на нашия брат от Айтос Георги Куртев следното: „И аз бях на събора в Холандия и чух речта на Кришнамурти. Когато след това си позволих да го запитам има ли на земята въплътен учител, той отвърна: „В България.“ По повод на горното потребно е да се кажат няколко думи за това как малката страна България е удостоена между толкова страни на Балканския полуостров и в Европа да бъде посетена от един учител. Трябва да се знае, че тази страна е била три пъти център на окултно-мистични движения.
към текста >>
81.
Един разговор с Т. П. и приказка за ледения дворец
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Учителят беше крайно толерантен
към
всички съществуващи учения, школи, общества, но беше категоричен, когато трябваше да разобличи вмъкнатите крадливо лъжи в някоя от техните догми и настанени там или от корист, или от безпросветен фанатизъм.
Един разговор с Т. П. и приказка за ледения дворец
Учителят беше крайно толерантен
към
всички съществуващи учения, школи, общества, но беше категоричен, когато трябваше да разобличи вмъкнатите крадливо лъжи в някоя от техните догми и настанени там или от корист, или от безпросветен фанатизъм.
Когато веднъж стана дума за теософската литература и доктрина, от която са се ползували почти всички ученици на Бялото Братство, поради еднаквостта на Хермесовите истини (Хермес се счита за баща на окултната наука), Учителят не само не отрече важността на тази литература, но я и препоръчваше, като обаче не пропускаше да отбележи необходимостта всичко в окултизма да се транспонира на базата на най-съвършеното учение на Христа. Основата на това учение е не само знание, за което толкова често се говори в окултизма, но развитие на всички добродетели, като на първо място той поставяше любов към Бога и любов към ближния. При един разговор на тази тема наш брат - Т. П. от Ямбол, говори на Учителя за впечатленията си от книгата „Християнското верую“. Ледбитър, когато осветявал даровете, видял как Христос излиза от чашата с причастието.
към текста >>
Основата на това учение е не само знание, за което толкова често се говори в окултизма, но развитие на всички добродетели, като на първо място той поставяше
любов
към
Бога
и
любов
към
ближния
.
Един разговор с Т. П. и приказка за ледения дворец Учителят беше крайно толерантен към всички съществуващи учения, школи, общества, но беше категоричен, когато трябваше да разобличи вмъкнатите крадливо лъжи в някоя от техните догми и настанени там или от корист, или от безпросветен фанатизъм. Когато веднъж стана дума за теософската литература и доктрина, от която са се ползували почти всички ученици на Бялото Братство, поради еднаквостта на Хермесовите истини (Хермес се счита за баща на окултната наука), Учителят не само не отрече важността на тази литература, но я и препоръчваше, като обаче не пропускаше да отбележи необходимостта всичко в окултизма да се транспонира на базата на най-съвършеното учение на Христа.
Основата на това учение е не само знание, за което толкова често се говори в окултизма, но развитие на всички добродетели, като на първо място той поставяше
любов
към
Бога
и
любов
към
ближния
.
При един разговор на тази тема наш брат - Т. П. от Ямбол, говори на Учителя за впечатленията си от книгата „Християнското верую“. Ледбитър, когато осветявал даровете, видял как Христос излиза от чашата с причастието. (Трябва да се знае, че Ледбитър беше не само теософ, но и епископ на свободната английска църква.) Учителят помълча малко, след което със сериозен, но пълен с благост глас каза:
към текста >>
За Учителя Христос е най-пълната, най-великата и най-универсалната изява на
Бога
във всички полета на битието.
- Но аз виждам всяка пролет Христос да излиза от чашите на цветята и от цветовете на дърветата. Ако Ледбитър вижда Христа само в потира на причастието, това е много малко. Тези думи на Учителя съдържат широкия диапазон, на който той разполага своите възгледи за света и живота. Така той вижда и разбира Христа. Христос за него е въплътеният универсален дух, който участвува в изграждането на живота както на човека, така и на цялата природа.
За Учителя Христос е най-пълната, най-великата и най-универсалната изява на
Бога
във всички полета на битието.
За всички ученици и външни посетители беше ясно, че очарованието, което Учителят събуждаше в душата на своя събеседник, идваше направо от неговото присъствие. То се струеше като флуидедин невидим поток от сила и увереност, който лекува човека от неразположението и улеснява в преодоляване на трудностите и противоречията. Този поток действува както действуват силовите полета. Потопен в това въздействие, човек получава увереността, че в обширното и разбунтувано море, където царува недоверие и където думите на хората са най-често декор - прикритие на измамата, тук пред тебе стои човек, на когото можеш да кажеш всичко и който умее да ти разкрива с разбираеми думи хилядократно изпитаните истини. С Учителя можеше да се приказва съвсем непринудено и за най-обикновените случки в живота.
към текста >>
Българинът е по начало гостоприемен и ако не всякога, то в някои случаи и доверчив
към
хората, с които се сближава.
разказва следния случай: През 1925 г. в София пристигнаха доста руски емигранти. Редица политически и лични съображения бяха заставили тези хора да потърсят гостоприемството на България. Един от тези емигранти се настанил на квартира в същата къща, където живял тогава и Т. П.
Българинът е по начало гостоприемен и ако не всякога, то в някои случаи и доверчив
към
хората, с които се сближава.
Към руските люде, които той счита за близки и родствени, понякога е много открит и особено доверчив. Така нашият приятел и брат се сближил с руския бежанец и се завързало дори сърдечно приятелство. Един божи ден руснакът замолил Т. П. да му намери десет хиляди лева, защото имал намерение, а и осигурена възможност да открие ресторант. Отначало братът се позамислил доста, но накрая го съжалил и като получил настойчиво уверение, че парите не са загубени, взел сам той на заем десет хиляди лева тогавашни пари, за което подписал и полица.
към текста >>
Към
руските люде, които той счита за близки и родствени, понякога е много открит и особено доверчив.
През 1925 г. в София пристигнаха доста руски емигранти. Редица политически и лични съображения бяха заставили тези хора да потърсят гостоприемството на България. Един от тези емигранти се настанил на квартира в същата къща, където живял тогава и Т. П. Българинът е по начало гостоприемен и ако не всякога, то в някои случаи и доверчив към хората, с които се сближава.
Към
руските люде, които той счита за близки и родствени, понякога е много открит и особено доверчив.
Така нашият приятел и брат се сближил с руския бежанец и се завързало дори сърдечно приятелство. Един божи ден руснакът замолил Т. П. да му намери десет хиляди лева, защото имал намерение, а и осигурена възможност да открие ресторант. Отначало братът се позамислил доста, но накрая го съжалил и като получил настойчиво уверение, че парите не са загубени, взел сам той на заем десет хиляди лева тогавашни пари, за което подписал и полица. Руснакът Константинович наистина открил ресторант и почнал да печели добри пари.
към текста >>
Запътил се
към
него и преди да му опише случката, Учителят го посрещнал и доста настойчиво, макар и с лека усмивка на лицето си му казал:
Случило се така, че Т. П. е трябвало да напусне града за известно време, но когато се върнал, трябвало да изживее изненадата, че Константинович изчезнал от София, зарязал ресторанта и отплувал някъде вън от страната. Парите, взети назаем, трябвало да изплати нашият брат Т. П. Един ден брат Т. П. видял Учителя на изгревската поляна и пожелал да му разкаже своята преживелица и голямото си разочарование.
Запътил се
към
него и преди да му опише случката, Учителят го посрещнал и доста настойчиво, макар и с лека усмивка на лицето си му казал:
- На ученика от окултната школа не е позволено да прави търговия под каквато и да е форма, а след това предупреждение изрекъл следните забележителни думи: - На вълци угощение не давай! С лисици договори не сключвай! С мечки приятелство не прави! С лъвове не се състезавай!
към текста >>
Отношението на ученика
към
своя учител, мълчаливото въздействие, което той получава от него, са от такова ирационално естество, че те не подлежат на изследване и не могат да бъдат третирани като онези неща от всекидневието, които се поддават на очевидни и банални доказателства.
„На земята се раждат четири вида души: ангелски, човешки, животински и сатанински. Внимавайте с кого имате работа.“ Всеки събеседник с Учителя получаваше уверението, че той говори с представител на един по-висш свят, където не съществуват никакви заблуждения. Положителният утвърждаващ отговор или пък предупреждението, което той получаваше, че от една неправилна мисъл, чувство или постъпка ще последва неминуемо разочарование, ставаше съвсем очевидно и неподлежащо на съмнение. Така можеше да действува само мъдростта, която в думите влага и сила.
Отношението на ученика
към
своя учител, мълчаливото въздействие, което той получава от него, са от такова ирационално естество, че те не подлежат на изследване и не могат да бъдат третирани като онези неща от всекидневието, които се поддават на очевидни и банални доказателства.
Един само контакт с Учителя беше достатъчен, за да се разбере, че не е обикновен човек. Учениците усещаха най-добре това, а непосветените в духовното знание усещаха необикновеното като особен чар на неговия натюрел. Онези, които го следваха, намираха радостта на духовното израстване Така усетен - като човек с богата неизчерпаема душевност и сила, като познавач на всички човешки състояния, гениалният художник Борис Георгиев го нарисува със затворени очи, вглъбен в себе си, озарен с вътрешна светлина. Дори и за слабо чувствителните хора той се явяваше като светлина, на която ще може да четат трудното писмо на живота.
към текста >>
Така усетен - като човек с
богата
неизчерпаема душевност и сила, като познавач на всички човешки състояния, гениалният художник Борис Георгиев го нарисува със затворени очи, вглъбен в
себе
си, озарен с вътрешна светлина.
Така можеше да действува само мъдростта, която в думите влага и сила. Отношението на ученика към своя учител, мълчаливото въздействие, което той получава от него, са от такова ирационално естество, че те не подлежат на изследване и не могат да бъдат третирани като онези неща от всекидневието, които се поддават на очевидни и банални доказателства. Един само контакт с Учителя беше достатъчен, за да се разбере, че не е обикновен човек. Учениците усещаха най-добре това, а непосветените в духовното знание усещаха необикновеното като особен чар на неговия натюрел. Онези, които го следваха, намираха радостта на духовното израстване
Така усетен - като човек с
богата
неизчерпаема душевност и сила, като познавач на всички човешки състояния, гениалният художник Борис Георгиев го нарисува със затворени очи, вглъбен в
себе
си, озарен с вътрешна светлина.
Дори и за слабо чувствителните хора той се явяваше като светлина, на която ще може да четат трудното писмо на живота. Тези пък посетители, които отиваха при него със затворени врати и прозорци на душата си и с намерение да го наблюдават, за да напишат някоя нелепост в жълтият печат, усещаха как той се затваряше и се превръщаше на огледало, в което те виждаха собствената си душевна пустота. Ако е потребно да се дадат за него и някои външни белези, може да се кажат следните думи: Учителят имаше ръст съвсем малко над средния. Тялото му, пропорционално развито и в съответствие на отделните части, които по всяка вероятност отговаряха на отношението в златното сечение на живота геометрия, беше винаги изправено. Със спокойна, елегантна и красива походка, с движения, винаги хармонични и изящни, той, който имаше бели коси и брада, правеше впечатление на запазен млад човек.
към текста >>
Учителят беше по-внимателен
към
онези, които, уплетени в миражите на многоликия грях, търсеха освобождение.
Но когато в своята беседа засягаше лъжата и коварството в живота на нашата съвременност, когато се докосваше до кощунствените думи срещу великото и святото в битието, тогава меката светлина се превръщаше в светкавица, излязла из облака на благороден Божествен гняв. Учителят познаваше глъбините на човешката душа. Веднага знаеше и нивото, до което е израснал всеки, който идваше при него и съобразно с това, което виждаха духовните му очи, той постъпваше спрямо хората, без да нарушава тяхната свобода и без да хвърля върху тях сянката на своя авторитет. Прилагайки винаги заветите на Христа, Който казва: „Аз не дойдох за праведните, но грешните да призова за покаяние“.
Учителят беше по-внимателен
към
онези, които, уплетени в миражите на многоликия грях, търсеха освобождение.
Всичко в този живот за него беше една по-голяма или по-малка частичка от развитието и той умееше всички дребни на вид неща да осветлява и да разяснява със своята мъдрост. Учителят можеше да прави това, защото макар и обикновен човек отвън, той живееше в области, недостъпни за непосветения и затова неговите предвиждания, съвети, решения и постъпки за нас често изглеждаха изненадващи. Много по-късно, когато събитията и живота потвърждаваха всичко казано от него, ние разбирахме по-добре кой беше той. Това обитаване в светове чужди на обикновените люде е причината, че Учителят знаеше миналото, настоящето и бъдещето не само на отделни лица, но и на цели народи. Той знаеше кои неща са кармично неизбежни и кои могат да се предотвратят.
към текста >>
Като съществени щрихи
към
духовния образ на Учителя ще добавим и следните негови думи:
Много по-късно, когато събитията и живота потвърждаваха всичко казано от него, ние разбирахме по-добре кой беше той. Това обитаване в светове чужди на обикновените люде е причината, че Учителят знаеше миналото, настоящето и бъдещето не само на отделни лица, но и на цели народи. Той знаеше кои неща са кармично неизбежни и кои могат да се предотвратят. Заради такова едно предупреждение, направено на цар Фердинанд, чрез хора приближени на двореца - предупреждение, че влизането на България в Първата световна война ще донесе катастрофа, Учителят беше интерниран във Варна. И по-късно се случиха събития, които ясно доказват една необикновена далновидност, но за тях тук не е удобно да се говори.
Като съществени щрихи
към
духовния образ на Учителя ще добавим и следните негови думи:
„Някои от моите приятели искат да видят в мене проявите на Христа. Не, не е право това. Христос ще намерите само в Неговото учение. Ако искате да знаете кой съм аз, ще ви отговоря: Аз съм братът на най-малките в Царството Божие.
към текста >>
Специфичните енергии на този знак се отправят
към
нашата планета, за да създадат нова култура.
Христос ще намерите само в Неговото учение. Ако искате да знаете кой съм аз, ще ви отговоря: Аз съм братът на най-малките в Царството Божие. Аз - най-малкият, искам да изпълня Божията Воля, да осветя Неговото име и да Му се отплатя с пълна признателност.“ За тези от вас - казваше той, - които са запознати с истината на тайната наука, ще кажа следното: В нашата епоха е характерно това, че навлизаме във влиянието на Водолей.
Специфичните енергии на този знак се отправят
към
нашата планета, за да създадат нова култура.
Колкото и консервативни да са хората от онази значителна част от жителите на земята, която се опитва да спре идването на вълни на обновление, усилията им ще останат безплодни. Космическият план е над всички човешки планове и смешни ще изглеждат усилията да се задържи старият порядък. Колкото строги, категорични и застрашаващи да са законите и санкциите на фанатичните поддръжници на режимите, неусетно, кротко, но с вътрешна мощ новото завладява умовете и волята на хората. Във философската мисъл, в науката, в литературата, както във всички останали изкуства се долавят елементи на ново светоразбиране, а това ново идва от вътре като подсещане, че старите схващания са негодни и абсурдни при тия гигантски крачки на науката и при тая нова чувствителност на някои индивиди от младите поколения. Такива истини, които досега се считаха за лековерни и абсурдни, вече приемат облик на реалност, а самото понятие реалност неусетно бързо разширява своите граници.
към текста >>
Упоритите крепители на старото - религиозни догматици или атеистически величия, се боят да отстъпят от позициите си, защото знаят, че новото не само ще проветри техните бърлоги, но ще отнесе и тяхната философия.
Колкото строги, категорични и застрашаващи да са законите и санкциите на фанатичните поддръжници на режимите, неусетно, кротко, но с вътрешна мощ новото завладява умовете и волята на хората. Във философската мисъл, в науката, в литературата, както във всички останали изкуства се долавят елементи на ново светоразбиране, а това ново идва от вътре като подсещане, че старите схващания са негодни и абсурдни при тия гигантски крачки на науката и при тая нова чувствителност на някои индивиди от младите поколения. Такива истини, които досега се считаха за лековерни и абсурдни, вече приемат облик на реалност, а самото понятие реалност неусетно бързо разширява своите граници. Човечеството изглежда преситено от несъстоятелните, изкуствено нагласени обяснения на живота, родени преди повече от едно столетие, когато човешката, напредваща за това време, мисъл трябваше да се бори срещу средновековните суеверия и фанатизъм. Тъкмо за това време бе създадено материалистическото учение, което изживя вече своето време и което е вече съвсем негодно за новото време.
Упоритите крепители на старото - религиозни догматици или атеистически величия, се боят да отстъпят от позициите си, защото знаят, че новото не само ще проветри техните бърлоги, но ще отнесе и тяхната философия.
Те приличат на онзи владетел - цар на мразовете, за когото Учителят разказваше в един случайно проведен разговор. Поради богатата образност и правдивост на това сказание намираме, че е подходящо да го разкажем и тук. Живял някога богат, силен, но много капризен владетел. През една мразовита зима, когато земята се покрила с огромни ледени грамади, този любител на ледовете повикал своите служители и им заповядал да намерят най-добрия майстор, който да построи от лед един вълшебен дворец. Суровият владетел си мислел, че зимата никога няма да си отиде - толкова била тя люта и мразовита.
към текста >>
Поради
богатата
образност и правдивост на това сказание намираме, че е подходящо да го разкажем и тук.
Такива истини, които досега се считаха за лековерни и абсурдни, вече приемат облик на реалност, а самото понятие реалност неусетно бързо разширява своите граници. Човечеството изглежда преситено от несъстоятелните, изкуствено нагласени обяснения на живота, родени преди повече от едно столетие, когато човешката, напредваща за това време, мисъл трябваше да се бори срещу средновековните суеверия и фанатизъм. Тъкмо за това време бе създадено материалистическото учение, което изживя вече своето време и което е вече съвсем негодно за новото време. Упоритите крепители на старото - религиозни догматици или атеистически величия, се боят да отстъпят от позициите си, защото знаят, че новото не само ще проветри техните бърлоги, но ще отнесе и тяхната философия. Те приличат на онзи владетел - цар на мразовете, за когото Учителят разказваше в един случайно проведен разговор.
Поради
богатата
образност и правдивост на това сказание намираме, че е подходящо да го разкажем и тук.
Живял някога богат, силен, но много капризен владетел. През една мразовита зима, когато земята се покрила с огромни ледени грамади, този любител на ледовете повикал своите служители и им заповядал да намерят най-добрия майстор, който да построи от лед един вълшебен дворец. Суровият владетел си мислел, че зимата никога няма да си отиде - толкова била тя люта и мразовита. Изненадали се много видещите по-далеко съветници, но никой от тях не посмял да обясни, че такъв дворец, какъвто той пожелал, не ще трае дълго. Те повикали всички видни майстори в страната и между тях избрали най-добрия.
към текста >>
Живял някога
богат
, силен, но много капризен владетел.
Човечеството изглежда преситено от несъстоятелните, изкуствено нагласени обяснения на живота, родени преди повече от едно столетие, когато човешката, напредваща за това време, мисъл трябваше да се бори срещу средновековните суеверия и фанатизъм. Тъкмо за това време бе създадено материалистическото учение, което изживя вече своето време и което е вече съвсем негодно за новото време. Упоритите крепители на старото - религиозни догматици или атеистически величия, се боят да отстъпят от позициите си, защото знаят, че новото не само ще проветри техните бърлоги, но ще отнесе и тяхната философия. Те приличат на онзи владетел - цар на мразовете, за когото Учителят разказваше в един случайно проведен разговор. Поради богатата образност и правдивост на това сказание намираме, че е подходящо да го разкажем и тук.
Живял някога
богат
, силен, но много капризен владетел.
През една мразовита зима, когато земята се покрила с огромни ледени грамади, този любител на ледовете повикал своите служители и им заповядал да намерят най-добрия майстор, който да построи от лед един вълшебен дворец. Суровият владетел си мислел, че зимата никога няма да си отиде - толкова била тя люта и мразовита. Изненадали се много видещите по-далеко съветници, но никой от тях не посмял да обясни, че такъв дворец, какъвто той пожелал, не ще трае дълго. Те повикали всички видни майстори в страната и между тях избрали най-добрия. Нямало какво да се прави.
към текста >>
“ - казвали хората, гледайки възвисените
към
студеното небе кули и сводове, по които висели закрепени гирлянди.
Не минало много време и в центъра на тираничната империя бил издигнат грамаден вълшебен палат. Студен и застрашителен. Той привличал вниманието на хората, особено на тези, които обичали омразата. Ниското зимно слънце го осветявало в синкавозелени отблясъци, но то не могло да промени нищо от неговото измамно великолепие, а луната през ясните нощи създавала със своята фосфорна светлина фантастична гледка. „Какво великолепие, какво вълшебство!
“ - казвали хората, гледайки възвисените
към
студеното небе кули и сводове, по които висели закрепени гирлянди.
Но това не продължило дълго. Един ден облачната пелена на небето се разкъсала, сияйнала светлина и в градината на тирана запял кос. Изневиделица задухали топли ветрове, звъннали капчуците и великолепната ледена сграда почнала да се изкривява и да погрознява. „Донесете вериги и въжета да закрепим моя палат! “ - крещял разяреният тиранин и работници - стотици на брой, почнали да сковават сводовете, колоните и кулите.
към текста >>
82.
Любовта, която трябва да познаем
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Любовта
, която трябва да познаем
Любовта
, която трябва да познаем
Има само един единствен път към съвършенство, достъпен за всички същества в пялата вселена - това е пътят на любовта. По този път най-лесно ще го постигнат, а съвършенството е цел на битието. Произнесе ли някой някъде думата любов. тоя. който я чуе, трябва да знае, че тази свещена дума значи доближаване до Бога. Всички останали пътища към Него са осеяни с опасности и най-главно никой друг път, освен този на любовта не ни предпазва от най-страшната опасност - гордостта.
към текста >>
Има само един единствен път
към
съвършенство, достъпен за всички същества в пялата вселена - това е пътят на
любовта
.
Любовта, която трябва да познаем
Има само един единствен път
към
съвършенство, достъпен за всички същества в пялата вселена - това е пътят на
любовта
.
По този път най-лесно ще го постигнат, а съвършенството е цел на битието. Произнесе ли някой някъде думата любов. тоя. който я чуе, трябва да знае, че тази свещена дума значи доближаване до Бога. Всички останали пътища към Него са осеяни с опасности и най-главно никой друг път, освен този на любовта не ни предпазва от най-страшната опасност - гордостта. Велико нещо е да проумеете какво с любов.
към текста >>
Произнесе ли някой някъде думата
любов
. тоя.
Любовта, която трябва да познаем Има само един единствен път към съвършенство, достъпен за всички същества в пялата вселена - това е пътят на любовта. По този път най-лесно ще го постигнат, а съвършенството е цел на битието.
Произнесе ли някой някъде думата
любов
. тоя.
който я чуе, трябва да знае, че тази свещена дума значи доближаване до Бога. Всички останали пътища към Него са осеяни с опасности и най-главно никой друг път, освен този на любовта не ни предпазва от най-страшната опасност - гордостта. Велико нещо е да проумеете какво с любов. Любовта е свещена сила. Тя е създала и крепи живота.
към текста >>
който я чуе, трябва да знае, че тази свещена дума значи доближаване до
Бога
.
Любовта, която трябва да познаем Има само един единствен път към съвършенство, достъпен за всички същества в пялата вселена - това е пътят на любовта. По този път най-лесно ще го постигнат, а съвършенството е цел на битието. Произнесе ли някой някъде думата любов. тоя.
който я чуе, трябва да знае, че тази свещена дума значи доближаване до
Бога
.
Всички останали пътища към Него са осеяни с опасности и най-главно никой друг път, освен този на любовта не ни предпазва от най-страшната опасност - гордостта. Велико нещо е да проумеете какво с любов. Любовта е свещена сила. Тя е създала и крепи живота. От нея се е родила вселената, тя е майката на всичко, тя е.
към текста >>
Всички останали пътища
към
Него са осеяни с опасности и най-главно никой друг път, освен този на
любовта
не ни предпазва от най-страшната опасност - гордостта.
Любовта, която трябва да познаем Има само един единствен път към съвършенство, достъпен за всички същества в пялата вселена - това е пътят на любовта. По този път най-лесно ще го постигнат, а съвършенството е цел на битието. Произнесе ли някой някъде думата любов. тоя. който я чуе, трябва да знае, че тази свещена дума значи доближаване до Бога.
Всички останали пътища
към
Него са осеяни с опасности и най-главно никой друг път, освен този на
любовта
не ни предпазва от най-страшната опасност - гордостта.
Велико нещо е да проумеете какво с любов. Любовта е свещена сила. Тя е създала и крепи живота. От нея се е родила вселената, тя е майката на всичко, тя е. която ще ни повика отново в чудесното, неизразимо с човешки думи Царство, из което някога излязохме.
към текста >>
Велико нещо е да проумеете какво с
любов
.
Има само един единствен път към съвършенство, достъпен за всички същества в пялата вселена - това е пътят на любовта. По този път най-лесно ще го постигнат, а съвършенството е цел на битието. Произнесе ли някой някъде думата любов. тоя. който я чуе, трябва да знае, че тази свещена дума значи доближаване до Бога. Всички останали пътища към Него са осеяни с опасности и най-главно никой друг път, освен този на любовта не ни предпазва от най-страшната опасност - гордостта.
Велико нещо е да проумеете какво с
любов
.
Любовта е свещена сила. Тя е създала и крепи живота. От нея се е родила вселената, тя е майката на всичко, тя е. която ще ни повика отново в чудесното, неизразимо с човешки думи Царство, из което някога излязохме. Затова не винаги можем да наречем с думата любов ония трепети, които често вълнуват повърхността на човешкото естество.
към текста >>
Любовта
е свещена сила.
По този път най-лесно ще го постигнат, а съвършенството е цел на битието. Произнесе ли някой някъде думата любов. тоя. който я чуе, трябва да знае, че тази свещена дума значи доближаване до Бога. Всички останали пътища към Него са осеяни с опасности и най-главно никой друг път, освен този на любовта не ни предпазва от най-страшната опасност - гордостта. Велико нещо е да проумеете какво с любов.
Любовта
е свещена сила.
Тя е създала и крепи живота. От нея се е родила вселената, тя е майката на всичко, тя е. която ще ни повика отново в чудесното, неизразимо с човешки думи Царство, из което някога излязохме. Затова не винаги можем да наречем с думата любов ония трепети, които често вълнуват повърхността на човешкото естество. Това още не с любовта, за която се говори тук.
към текста >>
Затова не винаги можем да наречем с думата
любов
ония трепети, които често вълнуват повърхността на човешкото естество.
Велико нещо е да проумеете какво с любов. Любовта е свещена сила. Тя е създала и крепи живота. От нея се е родила вселената, тя е майката на всичко, тя е. която ще ни повика отново в чудесното, неизразимо с човешки думи Царство, из което някога излязохме.
Затова не винаги можем да наречем с думата
любов
ония трепети, които често вълнуват повърхността на човешкото естество.
Това още не с любовта, за която се говори тук. Това е състояние на земното битие, чрез което Бог изпитва хората. Непробудени от дълбокия измамен сън на илюзиите, човеците мислят, че за любов говорят слаби, сантиментални, неборчески души. Напротив, любовта е могъща сила. Ние не можем да преминем живота си, без да се докоснем до нея.
към текста >>
Това още не с
любовта
, за която се говори тук.
Любовта е свещена сила. Тя е създала и крепи живота. От нея се е родила вселената, тя е майката на всичко, тя е. която ще ни повика отново в чудесното, неизразимо с човешки думи Царство, из което някога излязохме. Затова не винаги можем да наречем с думата любов ония трепети, които често вълнуват повърхността на човешкото естество.
Това още не с
любовта
, за която се говори тук.
Това е състояние на земното битие, чрез което Бог изпитва хората. Непробудени от дълбокия измамен сън на илюзиите, човеците мислят, че за любов говорят слаби, сантиментални, неборчески души. Напротив, любовта е могъща сила. Ние не можем да преминем живота си, без да се докоснем до нея. Ние живеем за любовта, която произлиза от него - Великия Универсален Дух.
към текста >>
Непробудени от дълбокия измамен сън на илюзиите, човеците мислят, че за
любов
говорят слаби, сантиментални, неборчески души.
От нея се е родила вселената, тя е майката на всичко, тя е. която ще ни повика отново в чудесното, неизразимо с човешки думи Царство, из което някога излязохме. Затова не винаги можем да наречем с думата любов ония трепети, които често вълнуват повърхността на човешкото естество. Това още не с любовта, за която се говори тук. Това е състояние на земното битие, чрез което Бог изпитва хората.
Непробудени от дълбокия измамен сън на илюзиите, човеците мислят, че за
любов
говорят слаби, сантиментални, неборчески души.
Напротив, любовта е могъща сила. Ние не можем да преминем живота си, без да се докоснем до нея. Ние живеем за любовта, която произлиза от него - Великия Универсален Дух. умираме за тази любов и възкръсваме пак за нея. Говоря ви за любов, казва Учителят, която лекува всички рани и ако човечеството живее още в недъзи, размирици и войни, това показва, че още не е разбрало тази Божествена сила.
към текста >>
Напротив,
любовта
е могъща сила.
която ще ни повика отново в чудесното, неизразимо с човешки думи Царство, из което някога излязохме. Затова не винаги можем да наречем с думата любов ония трепети, които често вълнуват повърхността на човешкото естество. Това още не с любовта, за която се говори тук. Това е състояние на земното битие, чрез което Бог изпитва хората. Непробудени от дълбокия измамен сън на илюзиите, човеците мислят, че за любов говорят слаби, сантиментални, неборчески души.
Напротив,
любовта
е могъща сила.
Ние не можем да преминем живота си, без да се докоснем до нея. Ние живеем за любовта, която произлиза от него - Великия Универсален Дух. умираме за тази любов и възкръсваме пак за нея. Говоря ви за любов, казва Учителят, която лекува всички рани и ако човечеството живее още в недъзи, размирици и войни, това показва, че още не е разбрало тази Божествена сила. Ако би я разбрало, тя би го излекувала от всички страдания.
към текста >>
Ние не можем да преминем живота си, без да се докоснем до нея.
Затова не винаги можем да наречем с думата любов ония трепети, които често вълнуват повърхността на човешкото естество. Това още не с любовта, за която се говори тук. Това е състояние на земното битие, чрез което Бог изпитва хората. Непробудени от дълбокия измамен сън на илюзиите, човеците мислят, че за любов говорят слаби, сантиментални, неборчески души. Напротив, любовта е могъща сила.
Ние не можем да преминем живота си, без да се докоснем до нея.
Ние живеем за любовта, която произлиза от него - Великия Универсален Дух. умираме за тази любов и възкръсваме пак за нея. Говоря ви за любов, казва Учителят, която лекува всички рани и ако човечеството живее още в недъзи, размирици и войни, това показва, че още не е разбрало тази Божествена сила. Ако би я разбрало, тя би го излекувала от всички страдания. „И скръбта ни ще се превърне в радост“.
към текста >>
Ние живеем за
любовта
, която произлиза от него - Великия Универсален Дух.
Това още не с любовта, за която се говори тук. Това е състояние на земното битие, чрез което Бог изпитва хората. Непробудени от дълбокия измамен сън на илюзиите, човеците мислят, че за любов говорят слаби, сантиментални, неборчески души. Напротив, любовта е могъща сила. Ние не можем да преминем живота си, без да се докоснем до нея.
Ние живеем за
любовта
, която произлиза от него - Великия Универсален Дух.
умираме за тази любов и възкръсваме пак за нея. Говоря ви за любов, казва Учителят, която лекува всички рани и ако човечеството живее още в недъзи, размирици и войни, това показва, че още не е разбрало тази Божествена сила. Ако би я разбрало, тя би го излекувала от всички страдания. „И скръбта ни ще се превърне в радост“. Тези думи от Свещеното Слово крият в себе си казаното по-горе.
към текста >>
умираме за тази
любов
и възкръсваме пак за нея.
Това е състояние на земното битие, чрез което Бог изпитва хората. Непробудени от дълбокия измамен сън на илюзиите, човеците мислят, че за любов говорят слаби, сантиментални, неборчески души. Напротив, любовта е могъща сила. Ние не можем да преминем живота си, без да се докоснем до нея. Ние живеем за любовта, която произлиза от него - Великия Универсален Дух.
умираме за тази
любов
и възкръсваме пак за нея.
Говоря ви за любов, казва Учителят, която лекува всички рани и ако човечеството живее още в недъзи, размирици и войни, това показва, че още не е разбрало тази Божествена сила. Ако би я разбрало, тя би го излекувала от всички страдания. „И скръбта ни ще се превърне в радост“. Тези думи от Свещеното Слово крият в себе си казаното по-горе. Напразни, суетни и жалки са всички усилия в живота ни, ако не познаваме Любовта.
към текста >>
Говоря ви за
любов
, казва Учителят, която лекува всички рани и ако човечеството живее още в недъзи, размирици и войни, това показва, че още не е разбрало тази Божествена сила.
Непробудени от дълбокия измамен сън на илюзиите, човеците мислят, че за любов говорят слаби, сантиментални, неборчески души. Напротив, любовта е могъща сила. Ние не можем да преминем живота си, без да се докоснем до нея. Ние живеем за любовта, която произлиза от него - Великия Универсален Дух. умираме за тази любов и възкръсваме пак за нея.
Говоря ви за
любов
, казва Учителят, която лекува всички рани и ако човечеството живее още в недъзи, размирици и войни, това показва, че още не е разбрало тази Божествена сила.
Ако би я разбрало, тя би го излекувала от всички страдания. „И скръбта ни ще се превърне в радост“. Тези думи от Свещеното Слово крият в себе си казаното по-горе. Напразни, суетни и жалки са всички усилия в живота ни, ако не познаваме Любовта. И като умрем, любовта ще ни направи безсмъртни, защото смъртта не може да достигне дотам, където стига любовта.
към текста >>
Тези думи от Свещеното Слово крият в
себе
си казаното по-горе.
Ние живеем за любовта, която произлиза от него - Великия Универсален Дух. умираме за тази любов и възкръсваме пак за нея. Говоря ви за любов, казва Учителят, която лекува всички рани и ако човечеството живее още в недъзи, размирици и войни, това показва, че още не е разбрало тази Божествена сила. Ако би я разбрало, тя би го излекувала от всички страдания. „И скръбта ни ще се превърне в радост“.
Тези думи от Свещеното Слово крият в
себе
си казаното по-горе.
Напразни, суетни и жалки са всички усилия в живота ни, ако не познаваме Любовта. И като умрем, любовта ще ни направи безсмъртни, защото смъртта не може да достигне дотам, където стига любовта. Колкото и да се напрягате да разберете любовта умозрително, не ще смогнете да я затворите във вашата мисъл и да я облечете във вашите понятия. Много заблуди могат да покрият онова, което искате да кажете за нея, множество погрешни образи и смешни суеверия може да изплетат мрежа във вашия разум. Знайте, че любовта е по-велика от всичко, което ще измислите.
към текста >>
Напразни, суетни и жалки са всички усилия в живота ни, ако не познаваме
Любовта
.
умираме за тази любов и възкръсваме пак за нея. Говоря ви за любов, казва Учителят, която лекува всички рани и ако човечеството живее още в недъзи, размирици и войни, това показва, че още не е разбрало тази Божествена сила. Ако би я разбрало, тя би го излекувала от всички страдания. „И скръбта ни ще се превърне в радост“. Тези думи от Свещеното Слово крият в себе си казаното по-горе.
Напразни, суетни и жалки са всички усилия в живота ни, ако не познаваме
Любовта
.
И като умрем, любовта ще ни направи безсмъртни, защото смъртта не може да достигне дотам, където стига любовта. Колкото и да се напрягате да разберете любовта умозрително, не ще смогнете да я затворите във вашата мисъл и да я облечете във вашите понятия. Много заблуди могат да покрият онова, което искате да кажете за нея, множество погрешни образи и смешни суеверия може да изплетат мрежа във вашия разум. Знайте, че любовта е по-велика от всичко, което ще измислите. Понятията от вашия катадневен живот не покриват нито едно от нейните качества.
към текста >>
И като умрем,
любовта
ще ни направи безсмъртни, защото смъртта не може да достигне дотам, където стига
любовта
.
Говоря ви за любов, казва Учителят, която лекува всички рани и ако човечеството живее още в недъзи, размирици и войни, това показва, че още не е разбрало тази Божествена сила. Ако би я разбрало, тя би го излекувала от всички страдания. „И скръбта ни ще се превърне в радост“. Тези думи от Свещеното Слово крият в себе си казаното по-горе. Напразни, суетни и жалки са всички усилия в живота ни, ако не познаваме Любовта.
И като умрем,
любовта
ще ни направи безсмъртни, защото смъртта не може да достигне дотам, където стига
любовта
.
Колкото и да се напрягате да разберете любовта умозрително, не ще смогнете да я затворите във вашата мисъл и да я облечете във вашите понятия. Много заблуди могат да покрият онова, което искате да кажете за нея, множество погрешни образи и смешни суеверия може да изплетат мрежа във вашия разум. Знайте, че любовта е по-велика от всичко, което ще измислите. Понятията от вашия катадневен живот не покриват нито едно от нейните качества. Знайте само едно, че тя е над всичко, ражда живота и управлява световете от мравките до великите йерархии на ангелския свят.
към текста >>
Колкото и да се напрягате да разберете
любовта
умозрително, не ще смогнете да я затворите във вашата мисъл и да я облечете във вашите понятия.
Ако би я разбрало, тя би го излекувала от всички страдания. „И скръбта ни ще се превърне в радост“. Тези думи от Свещеното Слово крият в себе си казаното по-горе. Напразни, суетни и жалки са всички усилия в живота ни, ако не познаваме Любовта. И като умрем, любовта ще ни направи безсмъртни, защото смъртта не може да достигне дотам, където стига любовта.
Колкото и да се напрягате да разберете
любовта
умозрително, не ще смогнете да я затворите във вашата мисъл и да я облечете във вашите понятия.
Много заблуди могат да покрият онова, което искате да кажете за нея, множество погрешни образи и смешни суеверия може да изплетат мрежа във вашия разум. Знайте, че любовта е по-велика от всичко, което ще измислите. Понятията от вашия катадневен живот не покриват нито едно от нейните качества. Знайте само едно, че тя е над всичко, ражда живота и управлява световете от мравките до великите йерархии на ангелския свят. Как може човек да познае Бога и да долови нещо от безкрайната Му същност?
към текста >>
Знайте, че
любовта
е по-велика от всичко, което ще измислите.
Тези думи от Свещеното Слово крият в себе си казаното по-горе. Напразни, суетни и жалки са всички усилия в живота ни, ако не познаваме Любовта. И като умрем, любовта ще ни направи безсмъртни, защото смъртта не може да достигне дотам, където стига любовта. Колкото и да се напрягате да разберете любовта умозрително, не ще смогнете да я затворите във вашата мисъл и да я облечете във вашите понятия. Много заблуди могат да покрият онова, което искате да кажете за нея, множество погрешни образи и смешни суеверия може да изплетат мрежа във вашия разум.
Знайте, че
любовта
е по-велика от всичко, което ще измислите.
Понятията от вашия катадневен живот не покриват нито едно от нейните качества. Знайте само едно, че тя е над всичко, ражда живота и управлява световете от мравките до великите йерархии на ангелския свят. Как може човек да познае Бога и да долови нещо от безкрайната Му същност? Това не е по силите на човешкия разум. Единственото, което е възможно, е да Го любим.
към текста >>
Как може човек да познае
Бога
и да долови нещо от безкрайната Му същност?
Колкото и да се напрягате да разберете любовта умозрително, не ще смогнете да я затворите във вашата мисъл и да я облечете във вашите понятия. Много заблуди могат да покрият онова, което искате да кажете за нея, множество погрешни образи и смешни суеверия може да изплетат мрежа във вашия разум. Знайте, че любовта е по-велика от всичко, което ще измислите. Понятията от вашия катадневен живот не покриват нито едно от нейните качества. Знайте само едно, че тя е над всичко, ражда живота и управлява световете от мравките до великите йерархии на ангелския свят.
Как може човек да познае
Бога
и да долови нещо от безкрайната Му същност?
Това не е по силите на човешкия разум. Единственото, което е възможно, е да Го любим. Какво можете да познаете от Великата Разумна Причина, ако не сте в пътя на любовта - единственият за вас достъпен път? Чрез любовта вие сте в процеса на развитието, превъзмогнали застоя на небитието. Вие помните онова място, където Христос - въплътената в човешки образ Божествена любов, каза: „Аз Съм Пътя, Истината и Живота“.
към текста >>
Какво можете да познаете от Великата Разумна Причина, ако не сте в пътя на
любовта
- единственият за вас достъпен път?
Понятията от вашия катадневен живот не покриват нито едно от нейните качества. Знайте само едно, че тя е над всичко, ражда живота и управлява световете от мравките до великите йерархии на ангелския свят. Как може човек да познае Бога и да долови нещо от безкрайната Му същност? Това не е по силите на човешкия разум. Единственото, което е възможно, е да Го любим.
Какво можете да познаете от Великата Разумна Причина, ако не сте в пътя на
любовта
- единственият за вас достъпен път?
Чрез любовта вие сте в процеса на развитието, превъзмогнали застоя на небитието. Вие помните онова място, където Христос - въплътената в човешки образ Божествена любов, каза: „Аз Съм Пътя, Истината и Живота“. Всеки, който иска да придобие любовта - Божествената Любов, за която говорим, трябва да извърши един вътрешен подвиг. Подвигът се състои в това да прости на ония, които не Го обичат и Му причиняват пакости. Не може ли да извърши този доста труден, но спасителен героизъм, той трябва да знае, че още нищо не е постигнал в познаването на Любовта.
към текста >>
Чрез
любовта
вие сте в процеса на развитието, превъзмогнали застоя на небитието.
Знайте само едно, че тя е над всичко, ражда живота и управлява световете от мравките до великите йерархии на ангелския свят. Как може човек да познае Бога и да долови нещо от безкрайната Му същност? Това не е по силите на човешкия разум. Единственото, което е възможно, е да Го любим. Какво можете да познаете от Великата Разумна Причина, ако не сте в пътя на любовта - единственият за вас достъпен път?
Чрез
любовта
вие сте в процеса на развитието, превъзмогнали застоя на небитието.
Вие помните онова място, където Христос - въплътената в човешки образ Божествена любов, каза: „Аз Съм Пътя, Истината и Живота“. Всеки, който иска да придобие любовта - Божествената Любов, за която говорим, трябва да извърши един вътрешен подвиг. Подвигът се състои в това да прости на ония, които не Го обичат и Му причиняват пакости. Не може ли да извърши този доста труден, но спасителен героизъм, той трябва да знае, че още нищо не е постигнал в познаването на Любовта. Никаква наука, никаква магия, никаква школа, никакви заклинания и формули не могат да му помогнат.
към текста >>
Вие помните онова място, където Христос - въплътената в човешки образ Божествена
любов
, каза: „Аз Съм Пътя, Истината и Живота“.
Как може човек да познае Бога и да долови нещо от безкрайната Му същност? Това не е по силите на човешкия разум. Единственото, което е възможно, е да Го любим. Какво можете да познаете от Великата Разумна Причина, ако не сте в пътя на любовта - единственият за вас достъпен път? Чрез любовта вие сте в процеса на развитието, превъзмогнали застоя на небитието.
Вие помните онова място, където Христос - въплътената в човешки образ Божествена
любов
, каза: „Аз Съм Пътя, Истината и Живота“.
Всеки, който иска да придобие любовта - Божествената Любов, за която говорим, трябва да извърши един вътрешен подвиг. Подвигът се състои в това да прости на ония, които не Го обичат и Му причиняват пакости. Не може ли да извърши този доста труден, но спасителен героизъм, той трябва да знае, че още нищо не е постигнал в познаването на Любовта. Никаква наука, никаква магия, никаква школа, никакви заклинания и формули не могат да му помогнат. Ето как Любовта - най-достъпният път за възхождане на душата, идва, след като е възможно осъществяването на тази вътрешна победа.
към текста >>
Всеки, който иска да придобие
любовта
- Божествената
Любов
, за която говорим, трябва да извърши един вътрешен подвиг.
Това не е по силите на човешкия разум. Единственото, което е възможно, е да Го любим. Какво можете да познаете от Великата Разумна Причина, ако не сте в пътя на любовта - единственият за вас достъпен път? Чрез любовта вие сте в процеса на развитието, превъзмогнали застоя на небитието. Вие помните онова място, където Христос - въплътената в човешки образ Божествена любов, каза: „Аз Съм Пътя, Истината и Живота“.
Всеки, който иска да придобие
любовта
- Божествената
Любов
, за която говорим, трябва да извърши един вътрешен подвиг.
Подвигът се състои в това да прости на ония, които не Го обичат и Му причиняват пакости. Не може ли да извърши този доста труден, но спасителен героизъм, той трябва да знае, че още нищо не е постигнал в познаването на Любовта. Никаква наука, никаква магия, никаква школа, никакви заклинания и формули не могат да му помогнат. Ето как Любовта - най-достъпният път за възхождане на душата, идва, след като е възможно осъществяването на тази вътрешна победа. Понякога чуваме да се казва: Оня, който ме обичаше, не ме обича вече.
към текста >>
Не може ли да извърши този доста труден, но спасителен героизъм, той трябва да знае, че още нищо не е постигнал в познаването на
Любовта
.
Какво можете да познаете от Великата Разумна Причина, ако не сте в пътя на любовта - единственият за вас достъпен път? Чрез любовта вие сте в процеса на развитието, превъзмогнали застоя на небитието. Вие помните онова място, където Христос - въплътената в човешки образ Божествена любов, каза: „Аз Съм Пътя, Истината и Живота“. Всеки, който иска да придобие любовта - Божествената Любов, за която говорим, трябва да извърши един вътрешен подвиг. Подвигът се състои в това да прости на ония, които не Го обичат и Му причиняват пакости.
Не може ли да извърши този доста труден, но спасителен героизъм, той трябва да знае, че още нищо не е постигнал в познаването на
Любовта
.
Никаква наука, никаква магия, никаква школа, никакви заклинания и формули не могат да му помогнат. Ето как Любовта - най-достъпният път за възхождане на душата, идва, след като е възможно осъществяването на тази вътрешна победа. Понякога чуваме да се казва: Оня, който ме обичаше, не ме обича вече. Такова нещо е непонятно за Божествената любов. Тя никого не отминава.
към текста >>
Ето как
Любовта
- най-достъпният път за възхождане на душата, идва, след като е възможно осъществяването на тази вътрешна победа.
Вие помните онова място, където Христос - въплътената в човешки образ Божествена любов, каза: „Аз Съм Пътя, Истината и Живота“. Всеки, който иска да придобие любовта - Божествената Любов, за която говорим, трябва да извърши един вътрешен подвиг. Подвигът се състои в това да прости на ония, които не Го обичат и Му причиняват пакости. Не може ли да извърши този доста труден, но спасителен героизъм, той трябва да знае, че още нищо не е постигнал в познаването на Любовта. Никаква наука, никаква магия, никаква школа, никакви заклинания и формули не могат да му помогнат.
Ето как
Любовта
- най-достъпният път за възхождане на душата, идва, след като е възможно осъществяването на тази вътрешна победа.
Понякога чуваме да се казва: Оня, който ме обичаше, не ме обича вече. Такова нещо е непонятно за Божествената любов. Тя никого не отминава. Ако има такова явление, Любовта, която си е отишла, не е любовта, за която говорим тук. Не казвайте, че няма какво да обичате.
към текста >>
Такова нещо е непонятно за Божествената
любов
.
Подвигът се състои в това да прости на ония, които не Го обичат и Му причиняват пакости. Не може ли да извърши този доста труден, но спасителен героизъм, той трябва да знае, че още нищо не е постигнал в познаването на Любовта. Никаква наука, никаква магия, никаква школа, никакви заклинания и формули не могат да му помогнат. Ето как Любовта - най-достъпният път за възхождане на душата, идва, след като е възможно осъществяването на тази вътрешна победа. Понякога чуваме да се казва: Оня, който ме обичаше, не ме обича вече.
Такова нещо е непонятно за Божествената
любов
.
Тя никого не отминава. Ако има такова явление, Любовта, която си е отишла, не е любовта, за която говорим тук. Не казвайте, че няма какво да обичате. Като минете покрай някой извор, цвете или плодно дърво, спрете се за малко и потърсете хубавото, което е вложено в тях. Във всяко нещо има красота и смисъл.
към текста >>
Ако има такова явление,
Любовта
, която си е отишла, не е
любовта
, за която говорим тук.
Никаква наука, никаква магия, никаква школа, никакви заклинания и формули не могат да му помогнат. Ето как Любовта - най-достъпният път за възхождане на душата, идва, след като е възможно осъществяването на тази вътрешна победа. Понякога чуваме да се казва: Оня, който ме обичаше, не ме обича вече. Такова нещо е непонятно за Божествената любов. Тя никого не отминава.
Ако има такова явление,
Любовта
, която си е отишла, не е
любовта
, за която говорим тук.
Не казвайте, че няма какво да обичате. Като минете покрай някой извор, цвете или плодно дърво, спрете се за малко и потърсете хубавото, което е вложено в тях. Във всяко нещо има красота и смисъл. Очите на този, който люби, гледат иначе. Той вижда хубавото у човека и дори във всички зверове.
към текста >>
Любовта
обвива всичко в светлина и освобождава човека от всякакъв предразсъдък и страх.
Не казвайте, че няма какво да обичате. Като минете покрай някой извор, цвете или плодно дърво, спрете се за малко и потърсете хубавото, което е вложено в тях. Във всяко нещо има красота и смисъл. Очите на този, който люби, гледат иначе. Той вижда хубавото у човека и дори във всички зверове.
Любовта
обвива всичко в светлина и освобождава човека от всякакъв предразсъдък и страх.
Направете опит. Почнете да се грижите за някое растение. Наторявайте го и го поливайте. Самото цвете ще ви покаже колко голяма е вашата любов. В любовта няма съмнение и противоречие.
към текста >>
Самото цвете ще ви покаже колко голяма е вашата
любов
.
Той вижда хубавото у човека и дори във всички зверове. Любовта обвива всичко в светлина и освобождава човека от всякакъв предразсъдък и страх. Направете опит. Почнете да се грижите за някое растение. Наторявайте го и го поливайте.
Самото цвете ще ви покаже колко голяма е вашата
любов
.
В любовта няма съмнение и противоречие. В нея всичко е ясно и категорично. Ако има спорове между верующите дори от една и съща религия, това показва, че те сами още не са в светлината на любовта, която изключва противоречията. Не казвам, че спорът е нещо лошо, но в Христовата, сиреч в Божията любов той става излишен. Няма никакво значение каква служба заемаш и каква роля играеш върху арената на живота.
към текста >>
В
любовта
няма съмнение и противоречие.
Любовта обвива всичко в светлина и освобождава човека от всякакъв предразсъдък и страх. Направете опит. Почнете да се грижите за някое растение. Наторявайте го и го поливайте. Самото цвете ще ви покаже колко голяма е вашата любов.
В
любовта
няма съмнение и противоречие.
В нея всичко е ясно и категорично. Ако има спорове между верующите дори от една и съща религия, това показва, че те сами още не са в светлината на любовта, която изключва противоречията. Не казвам, че спорът е нещо лошо, но в Христовата, сиреч в Божията любов той става излишен. Няма никакво значение каква служба заемаш и каква роля играеш върху арената на живота. Може да си свещеник, военен, писател, учител, философ или държавник.
към текста >>
Ако има спорове между верующите дори от една и съща религия, това показва, че те сами още не са в светлината на
любовта
, която изключва противоречията.
Почнете да се грижите за някое растение. Наторявайте го и го поливайте. Самото цвете ще ви покаже колко голяма е вашата любов. В любовта няма съмнение и противоречие. В нея всичко е ясно и категорично.
Ако има спорове между верующите дори от една и съща религия, това показва, че те сами още не са в светлината на
любовта
, която изключва противоречията.
Не казвам, че спорът е нещо лошо, но в Христовата, сиреч в Божията любов той става излишен. Няма никакво значение каква служба заемаш и каква роля играеш върху арената на живота. Може да си свещеник, военен, писател, учител, философ или държавник. Може да си обикновен работник или занаятчия, поставиш ли любовта като основа на твоя живот, това, което ще направиш, ще бъде благословено. Носиш ли любовта в себе си и лук да режеш, ще бъдеш по-ценен, отколкото да си възпитаник на най-големия университет, но да вършиш работата си без любов.
към текста >>
Не казвам, че спорът е нещо лошо, но в Христовата, сиреч в Божията
любов
той става излишен.
Наторявайте го и го поливайте. Самото цвете ще ви покаже колко голяма е вашата любов. В любовта няма съмнение и противоречие. В нея всичко е ясно и категорично. Ако има спорове между верующите дори от една и съща религия, това показва, че те сами още не са в светлината на любовта, която изключва противоречията.
Не казвам, че спорът е нещо лошо, но в Христовата, сиреч в Божията
любов
той става излишен.
Няма никакво значение каква служба заемаш и каква роля играеш върху арената на живота. Може да си свещеник, военен, писател, учител, философ или държавник. Може да си обикновен работник или занаятчия, поставиш ли любовта като основа на твоя живот, това, което ще направиш, ще бъде благословено. Носиш ли любовта в себе си и лук да режеш, ще бъдеш по-ценен, отколкото да си възпитаник на най-големия университет, но да вършиш работата си без любов. Безлюбисто е ад.
към текста >>
Може да си обикновен работник или занаятчия, поставиш ли
любовта
като основа на твоя живот, това, което ще направиш, ще бъде благословено.
В нея всичко е ясно и категорично. Ако има спорове между верующите дори от една и съща религия, това показва, че те сами още не са в светлината на любовта, която изключва противоречията. Не казвам, че спорът е нещо лошо, но в Христовата, сиреч в Божията любов той става излишен. Няма никакво значение каква служба заемаш и каква роля играеш върху арената на живота. Може да си свещеник, военен, писател, учител, философ или държавник.
Може да си обикновен работник или занаятчия, поставиш ли
любовта
като основа на твоя живот, това, което ще направиш, ще бъде благословено.
Носиш ли любовта в себе си и лук да режеш, ще бъдеш по-ценен, отколкото да си възпитаник на най-големия университет, но да вършиш работата си без любов. Безлюбисто е ад. Небето ще допусне да се изредят на сцената всички теории, учения, доктрини, режими и философски течения. Идват ли те без любов, ще се провалят. Времето ще ги отнесе и човечеството ще ги забрави.
към текста >>
Носиш ли
любовта
в
себе
си и лук да режеш, ще бъдеш по-ценен, отколкото да си възпитаник на най-големия университет, но да вършиш работата си без
любов
.
Ако има спорове между верующите дори от една и съща религия, това показва, че те сами още не са в светлината на любовта, която изключва противоречията. Не казвам, че спорът е нещо лошо, но в Христовата, сиреч в Божията любов той става излишен. Няма никакво значение каква служба заемаш и каква роля играеш върху арената на живота. Може да си свещеник, военен, писател, учител, философ или държавник. Може да си обикновен работник или занаятчия, поставиш ли любовта като основа на твоя живот, това, което ще направиш, ще бъде благословено.
Носиш ли
любовта
в
себе
си и лук да режеш, ще бъдеш по-ценен, отколкото да си възпитаник на най-големия университет, но да вършиш работата си без
любов
.
Безлюбисто е ад. Небето ще допусне да се изредят на сцената всички теории, учения, доктрини, режими и философски течения. Идват ли те без любов, ще се провалят. Времето ще ги отнесе и човечеството ще ги забрави. Ще останат пораженията им, които други трябва да поправят.
към текста >>
Идват ли те без
любов
, ще се провалят.
Може да си свещеник, военен, писател, учител, философ или държавник. Може да си обикновен работник или занаятчия, поставиш ли любовта като основа на твоя живот, това, което ще направиш, ще бъде благословено. Носиш ли любовта в себе си и лук да режеш, ще бъдеш по-ценен, отколкото да си възпитаник на най-големия университет, но да вършиш работата си без любов. Безлюбисто е ад. Небето ще допусне да се изредят на сцената всички теории, учения, доктрини, режими и философски течения.
Идват ли те без
любов
, ще се провалят.
Времето ще ги отнесе и човечеството ще ги забрави. Ще останат пораженията им, които други трябва да поправят. Ако управляват богатите, силните и първенците без любов, светът ще стане свят на мъченик. Управляват ли бедните, нисшите и гладните без любов, с нищо не ще подобрят света. Той пак ще си остане ад, защото ад е онова място, от което отсъствува любовта.
към текста >>
Ако управляват
богатите
, силните и първенците без
любов
, светът ще стане свят на мъченик.
Безлюбисто е ад. Небето ще допусне да се изредят на сцената всички теории, учения, доктрини, режими и философски течения. Идват ли те без любов, ще се провалят. Времето ще ги отнесе и човечеството ще ги забрави. Ще останат пораженията им, които други трябва да поправят.
Ако управляват
богатите
, силните и първенците без
любов
, светът ще стане свят на мъченик.
Управляват ли бедните, нисшите и гладните без любов, с нищо не ще подобрят света. Той пак ще си остане ад, защото ад е онова място, от което отсъствува любовта. * Чешмата, която ти дава вода, дошла от преизобилието на планината, не дава своята вода. И в този случай любовта на Бога към теб се проявява чрез материалната форма, чрез водата, която утолява твоята жажда.
към текста >>
Управляват ли бедните, нисшите и гладните без
любов
, с нищо не ще подобрят света.
Небето ще допусне да се изредят на сцената всички теории, учения, доктрини, режими и философски течения. Идват ли те без любов, ще се провалят. Времето ще ги отнесе и човечеството ще ги забрави. Ще останат пораженията им, които други трябва да поправят. Ако управляват богатите, силните и първенците без любов, светът ще стане свят на мъченик.
Управляват ли бедните, нисшите и гладните без
любов
, с нищо не ще подобрят света.
Той пак ще си остане ад, защото ад е онова място, от което отсъствува любовта. * Чешмата, която ти дава вода, дошла от преизобилието на планината, не дава своята вода. И в този случай любовта на Бога към теб се проявява чрез материалната форма, чрез водата, която утолява твоята жажда. Материалното битие е Божествена идея.
към текста >>
Той пак ще си остане ад, защото ад е онова място, от което отсъствува
любовта
.
Идват ли те без любов, ще се провалят. Времето ще ги отнесе и човечеството ще ги забрави. Ще останат пораженията им, които други трябва да поправят. Ако управляват богатите, силните и първенците без любов, светът ще стане свят на мъченик. Управляват ли бедните, нисшите и гладните без любов, с нищо не ще подобрят света.
Той пак ще си остане ад, защото ад е онова място, от което отсъствува
любовта
.
* Чешмата, която ти дава вода, дошла от преизобилието на планината, не дава своята вода. И в този случай любовта на Бога към теб се проявява чрез материалната форма, чрез водата, която утолява твоята жажда. Материалното битие е Божествена идея. Храната, която приемаме, е драговолна жертва на природата, направена от любов.
към текста >>
И в този случай
любовта
на
Бога
към
теб се проявява чрез материалната форма, чрез водата, която утолява твоята жажда.
Ако управляват богатите, силните и първенците без любов, светът ще стане свят на мъченик. Управляват ли бедните, нисшите и гладните без любов, с нищо не ще подобрят света. Той пак ще си остане ад, защото ад е онова място, от което отсъствува любовта. * Чешмата, която ти дава вода, дошла от преизобилието на планината, не дава своята вода.
И в този случай
любовта
на
Бога
към
теб се проявява чрез материалната форма, чрез водата, която утолява твоята жажда.
Материалното битие е Божествена идея. Храната, която приемаме, е драговолна жертва на природата, направена от любов. Когато някой махне ключа от петолинието, цигуларят не може да свири правилно. Ключът, който осмисля петолинието на живота и без който замлъква цигулката и на най-добрия цигулар, се нарича любов. Чувал съм да казват: „О, аз загубих първата си любов“!
към текста >>
Храната, която приемаме, е драговолна жертва на природата, направена от
любов
.
Той пак ще си остане ад, защото ад е онова място, от което отсъствува любовта. * Чешмата, която ти дава вода, дошла от преизобилието на планината, не дава своята вода. И в този случай любовта на Бога към теб се проявява чрез материалната форма, чрез водата, която утолява твоята жажда. Материалното битие е Божествена идея.
Храната, която приемаме, е драговолна жертва на природата, направена от
любов
.
Когато някой махне ключа от петолинието, цигуларят не може да свири правилно. Ключът, който осмисля петолинието на живота и без който замлъква цигулката и на най-добрия цигулар, се нарича любов. Чувал съм да казват: „О, аз загубих първата си любов“! Казват това свещеници, учители, философи, майки и бащи. Но в тези думи е скрито едно заблуждение, тъй като любовта не може да бъде нито „първа“, нито „втора“.
към текста >>
Ключът, който осмисля петолинието на живота и без който замлъква цигулката и на най-добрия цигулар, се нарича
любов
.
Чешмата, която ти дава вода, дошла от преизобилието на планината, не дава своята вода. И в този случай любовта на Бога към теб се проявява чрез материалната форма, чрез водата, която утолява твоята жажда. Материалното битие е Божествена идея. Храната, която приемаме, е драговолна жертва на природата, направена от любов. Когато някой махне ключа от петолинието, цигуларят не може да свири правилно.
Ключът, който осмисля петолинието на живота и без който замлъква цигулката и на най-добрия цигулар, се нарича
любов
.
Чувал съм да казват: „О, аз загубих първата си любов“! Казват това свещеници, учители, философи, майки и бащи. Но в тези думи е скрито едно заблуждение, тъй като любовта не може да бъде нито „първа“, нито „втора“. Ако някой говори за първата си любов, това ще рече, че е имал и втора. А щом е имал втора, той не е имал и първа.
към текста >>
Чувал съм да казват: „О, аз загубих първата си
любов
“!
И в този случай любовта на Бога към теб се проявява чрез материалната форма, чрез водата, която утолява твоята жажда. Материалното битие е Божествена идея. Храната, която приемаме, е драговолна жертва на природата, направена от любов. Когато някой махне ключа от петолинието, цигуларят не може да свири правилно. Ключът, който осмисля петолинието на живота и без който замлъква цигулката и на най-добрия цигулар, се нарича любов.
Чувал съм да казват: „О, аз загубих първата си
любов
“!
Казват това свещеници, учители, философи, майки и бащи. Но в тези думи е скрито едно заблуждение, тъй като любовта не може да бъде нито „първа“, нито „втора“. Ако някой говори за първата си любов, това ще рече, че е имал и втора. А щом е имал втора, той не е имал и първа. Любовта е една и неделима.
към текста >>
Но в тези думи е скрито едно заблуждение, тъй като
любовта
не може да бъде нито „първа“, нито „втора“.
Храната, която приемаме, е драговолна жертва на природата, направена от любов. Когато някой махне ключа от петолинието, цигуларят не може да свири правилно. Ключът, който осмисля петолинието на живота и без който замлъква цигулката и на най-добрия цигулар, се нарича любов. Чувал съм да казват: „О, аз загубих първата си любов“! Казват това свещеници, учители, философи, майки и бащи.
Но в тези думи е скрито едно заблуждение, тъй като
любовта
не може да бъде нито „първа“, нито „втора“.
Ако някой говори за първата си любов, това ще рече, че е имал и втора. А щом е имал втора, той не е имал и първа. Любовта е една и неделима. Тя е вечна. Всъщност любовта би трябвало да бъде постоянното състояние на човешката душа, но хората са се намесили грубо със своите себични чувства и са се опитали да коригират нещо от свещените закони на природата.
към текста >>
Ако някой говори за първата си
любов
, това ще рече, че е имал и втора.
Когато някой махне ключа от петолинието, цигуларят не може да свири правилно. Ключът, който осмисля петолинието на живота и без който замлъква цигулката и на най-добрия цигулар, се нарича любов. Чувал съм да казват: „О, аз загубих първата си любов“! Казват това свещеници, учители, философи, майки и бащи. Но в тези думи е скрито едно заблуждение, тъй като любовта не може да бъде нито „първа“, нито „втора“.
Ако някой говори за първата си
любов
, това ще рече, че е имал и втора.
А щом е имал втора, той не е имал и първа. Любовта е една и неделима. Тя е вечна. Всъщност любовта би трябвало да бъде постоянното състояние на човешката душа, но хората са се намесили грубо със своите себични чувства и са се опитали да коригират нещо от свещените закони на природата. Любовта, за която приказваме тук, ще бъде потребна на всеки човек да премине от царството на смъртта в царството на безсмъртието.
към текста >>
Любовта
е една и неделима.
Чувал съм да казват: „О, аз загубих първата си любов“! Казват това свещеници, учители, философи, майки и бащи. Но в тези думи е скрито едно заблуждение, тъй като любовта не може да бъде нито „първа“, нито „втора“. Ако някой говори за първата си любов, това ще рече, че е имал и втора. А щом е имал втора, той не е имал и първа.
Любовта
е една и неделима.
Тя е вечна. Всъщност любовта би трябвало да бъде постоянното състояние на човешката душа, но хората са се намесили грубо със своите себични чувства и са се опитали да коригират нещо от свещените закони на природата. Любовта, за която приказваме тук, ще бъде потребна на всеки човек да премине от царството на смъртта в царството на безсмъртието. Прекосявайки този океан, корабът, с който ще пътуваме, неминуемо ще се люлее, но любовта ще ни даде сили и устойчивост да разрешим задачата. Хората не подозират, нито пък могат да си представят как ще изглежда земята, ако всички люде биха залюбили Бога.
към текста >>
Всъщност
любовта
би трябвало да бъде постоянното състояние на човешката душа, но хората са се намесили грубо със своите себични чувства и са се опитали да коригират нещо от свещените закони на природата.
Но в тези думи е скрито едно заблуждение, тъй като любовта не може да бъде нито „първа“, нито „втора“. Ако някой говори за първата си любов, това ще рече, че е имал и втора. А щом е имал втора, той не е имал и първа. Любовта е една и неделима. Тя е вечна.
Всъщност
любовта
би трябвало да бъде постоянното състояние на човешката душа, но хората са се намесили грубо със своите себични чувства и са се опитали да коригират нещо от свещените закони на природата.
Любовта, за която приказваме тук, ще бъде потребна на всеки човек да премине от царството на смъртта в царството на безсмъртието. Прекосявайки този океан, корабът, с който ще пътуваме, неминуемо ще се люлее, но любовта ще ни даде сили и устойчивост да разрешим задачата. Хората не подозират, нито пък могат да си представят как ще изглежда земята, ако всички люде биха залюбили Бога. Няма да се намери рай, който би съперничил с една такава земя. За Бога не мога да дам никакво определение, говори Учителят, освен следните слова: Любов без промяна, знание без погрешки, свобода без ограничения.
към текста >>
Любовта
, за която приказваме тук, ще бъде потребна на всеки човек да премине от царството на смъртта в царството на безсмъртието.
Ако някой говори за първата си любов, това ще рече, че е имал и втора. А щом е имал втора, той не е имал и първа. Любовта е една и неделима. Тя е вечна. Всъщност любовта би трябвало да бъде постоянното състояние на човешката душа, но хората са се намесили грубо със своите себични чувства и са се опитали да коригират нещо от свещените закони на природата.
Любовта
, за която приказваме тук, ще бъде потребна на всеки човек да премине от царството на смъртта в царството на безсмъртието.
Прекосявайки този океан, корабът, с който ще пътуваме, неминуемо ще се люлее, но любовта ще ни даде сили и устойчивост да разрешим задачата. Хората не подозират, нито пък могат да си представят как ще изглежда земята, ако всички люде биха залюбили Бога. Няма да се намери рай, който би съперничил с една такава земя. За Бога не мога да дам никакво определение, говори Учителят, освен следните слова: Любов без промяна, знание без погрешки, свобода без ограничения. Не познавате ли Бога по този начин, вероятно е да изпаднете в суеверие и фанатизъм.
към текста >>
Прекосявайки този океан, корабът, с който ще пътуваме, неминуемо ще се люлее, но
любовта
ще ни даде сили и устойчивост да разрешим задачата.
А щом е имал втора, той не е имал и първа. Любовта е една и неделима. Тя е вечна. Всъщност любовта би трябвало да бъде постоянното състояние на човешката душа, но хората са се намесили грубо със своите себични чувства и са се опитали да коригират нещо от свещените закони на природата. Любовта, за която приказваме тук, ще бъде потребна на всеки човек да премине от царството на смъртта в царството на безсмъртието.
Прекосявайки този океан, корабът, с който ще пътуваме, неминуемо ще се люлее, но
любовта
ще ни даде сили и устойчивост да разрешим задачата.
Хората не подозират, нито пък могат да си представят как ще изглежда земята, ако всички люде биха залюбили Бога. Няма да се намери рай, който би съперничил с една такава земя. За Бога не мога да дам никакво определение, говори Учителят, освен следните слова: Любов без промяна, знание без погрешки, свобода без ограничения. Не познавате ли Бога по този начин, вероятно е да изпаднете в суеверие и фанатизъм. Измежду така наречените духовни хора има такива, леността на които е измислила всевъзможни пътища за бързо отиване към така нареченото „спасение“.
към текста >>
Хората не подозират, нито пък могат да си представят как ще изглежда земята, ако всички люде биха залюбили
Бога
.
Любовта е една и неделима. Тя е вечна. Всъщност любовта би трябвало да бъде постоянното състояние на човешката душа, но хората са се намесили грубо със своите себични чувства и са се опитали да коригират нещо от свещените закони на природата. Любовта, за която приказваме тук, ще бъде потребна на всеки човек да премине от царството на смъртта в царството на безсмъртието. Прекосявайки този океан, корабът, с който ще пътуваме, неминуемо ще се люлее, но любовта ще ни даде сили и устойчивост да разрешим задачата.
Хората не подозират, нито пък могат да си представят как ще изглежда земята, ако всички люде биха залюбили
Бога
.
Няма да се намери рай, който би съперничил с една такава земя. За Бога не мога да дам никакво определение, говори Учителят, освен следните слова: Любов без промяна, знание без погрешки, свобода без ограничения. Не познавате ли Бога по този начин, вероятно е да изпаднете в суеверие и фанатизъм. Измежду така наречените духовни хора има такива, леността на които е измислила всевъзможни пътища за бързо отиване към така нареченото „спасение“. Ние обичаме Бога - казват те.
към текста >>
За
Бога
не мога да дам никакво определение, говори Учителят, освен следните слова:
Любов
без промяна, знание без погрешки, свобода без ограничения.
Всъщност любовта би трябвало да бъде постоянното състояние на човешката душа, но хората са се намесили грубо със своите себични чувства и са се опитали да коригират нещо от свещените закони на природата. Любовта, за която приказваме тук, ще бъде потребна на всеки човек да премине от царството на смъртта в царството на безсмъртието. Прекосявайки този океан, корабът, с който ще пътуваме, неминуемо ще се люлее, но любовта ще ни даде сили и устойчивост да разрешим задачата. Хората не подозират, нито пък могат да си представят как ще изглежда земята, ако всички люде биха залюбили Бога. Няма да се намери рай, който би съперничил с една такава земя.
За
Бога
не мога да дам никакво определение, говори Учителят, освен следните слова:
Любов
без промяна, знание без погрешки, свобода без ограничения.
Не познавате ли Бога по този начин, вероятно е да изпаднете в суеверие и фанатизъм. Измежду така наречените духовни хора има такива, леността на които е измислила всевъзможни пътища за бързо отиване към така нареченото „спасение“. Ние обичаме Бога - казват те. - Не е ли това достатъчно, за да се уверим, че сме изпълнили всичко, което е необходимо за нашето спасение? Наистина няма нищо по-лесно от това, да кажеш, че обичаш Бога, но работата е там, че това най-лесно трябва да се предшествува от по-трудното - да обичаш ближния си, а след това от подвига да обичаш и враговете си.
към текста >>
Не познавате ли
Бога
по този начин, вероятно е да изпаднете в суеверие и фанатизъм.
Любовта, за която приказваме тук, ще бъде потребна на всеки човек да премине от царството на смъртта в царството на безсмъртието. Прекосявайки този океан, корабът, с който ще пътуваме, неминуемо ще се люлее, но любовта ще ни даде сили и устойчивост да разрешим задачата. Хората не подозират, нито пък могат да си представят как ще изглежда земята, ако всички люде биха залюбили Бога. Няма да се намери рай, който би съперничил с една такава земя. За Бога не мога да дам никакво определение, говори Учителят, освен следните слова: Любов без промяна, знание без погрешки, свобода без ограничения.
Не познавате ли
Бога
по този начин, вероятно е да изпаднете в суеверие и фанатизъм.
Измежду така наречените духовни хора има такива, леността на които е измислила всевъзможни пътища за бързо отиване към така нареченото „спасение“. Ние обичаме Бога - казват те. - Не е ли това достатъчно, за да се уверим, че сме изпълнили всичко, което е необходимо за нашето спасение? Наистина няма нищо по-лесно от това, да кажеш, че обичаш Бога, но работата е там, че това най-лесно трябва да се предшествува от по-трудното - да обичаш ближния си, а след това от подвига да обичаш и враговете си. И така, най-лесното - да обичаш Бога, е възможно, когато извършиш най-трудното - да обикнеш ближния си и своите врагове.
към текста >>
Измежду така наречените духовни хора има такива, леността на които е измислила всевъзможни пътища за бързо отиване
към
така нареченото „спасение“.
Прекосявайки този океан, корабът, с който ще пътуваме, неминуемо ще се люлее, но любовта ще ни даде сили и устойчивост да разрешим задачата. Хората не подозират, нито пък могат да си представят как ще изглежда земята, ако всички люде биха залюбили Бога. Няма да се намери рай, който би съперничил с една такава земя. За Бога не мога да дам никакво определение, говори Учителят, освен следните слова: Любов без промяна, знание без погрешки, свобода без ограничения. Не познавате ли Бога по този начин, вероятно е да изпаднете в суеверие и фанатизъм.
Измежду така наречените духовни хора има такива, леността на които е измислила всевъзможни пътища за бързо отиване
към
така нареченото „спасение“.
Ние обичаме Бога - казват те. - Не е ли това достатъчно, за да се уверим, че сме изпълнили всичко, което е необходимо за нашето спасение? Наистина няма нищо по-лесно от това, да кажеш, че обичаш Бога, но работата е там, че това най-лесно трябва да се предшествува от по-трудното - да обичаш ближния си, а след това от подвига да обичаш и враговете си. И така, най-лесното - да обичаш Бога, е възможно, когато извършиш най-трудното - да обикнеш ближния си и своите врагове. *
към текста >>
Ние обичаме
Бога
- казват те.
Хората не подозират, нито пък могат да си представят как ще изглежда земята, ако всички люде биха залюбили Бога. Няма да се намери рай, който би съперничил с една такава земя. За Бога не мога да дам никакво определение, говори Учителят, освен следните слова: Любов без промяна, знание без погрешки, свобода без ограничения. Не познавате ли Бога по този начин, вероятно е да изпаднете в суеверие и фанатизъм. Измежду така наречените духовни хора има такива, леността на които е измислила всевъзможни пътища за бързо отиване към така нареченото „спасение“.
Ние обичаме
Бога
- казват те.
- Не е ли това достатъчно, за да се уверим, че сме изпълнили всичко, което е необходимо за нашето спасение? Наистина няма нищо по-лесно от това, да кажеш, че обичаш Бога, но работата е там, че това най-лесно трябва да се предшествува от по-трудното - да обичаш ближния си, а след това от подвига да обичаш и враговете си. И така, най-лесното - да обичаш Бога, е възможно, когато извършиш най-трудното - да обикнеш ближния си и своите врагове. * Когато човек направи любовта едничък закон в живота си, той е влезъл в най-хубавата църква.
към текста >>
Наистина няма нищо по-лесно от това, да кажеш, че обичаш
Бога
, но работата е там, че това най-лесно трябва да се предшествува от по-трудното - да обичаш
ближния
си, а след това от подвига да обичаш и враговете си.
За Бога не мога да дам никакво определение, говори Учителят, освен следните слова: Любов без промяна, знание без погрешки, свобода без ограничения. Не познавате ли Бога по този начин, вероятно е да изпаднете в суеверие и фанатизъм. Измежду така наречените духовни хора има такива, леността на които е измислила всевъзможни пътища за бързо отиване към така нареченото „спасение“. Ние обичаме Бога - казват те. - Не е ли това достатъчно, за да се уверим, че сме изпълнили всичко, което е необходимо за нашето спасение?
Наистина няма нищо по-лесно от това, да кажеш, че обичаш
Бога
, но работата е там, че това най-лесно трябва да се предшествува от по-трудното - да обичаш
ближния
си, а след това от подвига да обичаш и враговете си.
И така, най-лесното - да обичаш Бога, е възможно, когато извършиш най-трудното - да обикнеш ближния си и своите врагове. * Когато човек направи любовта едничък закон в живота си, той е влезъл в най-хубавата църква. Той става толерантен към всички религии и всички църкви, но чак сега разбира онова, което по-рано не е разбирал в църквата. Формите, образите, тайнствата и каноните се осмислят само от Божията любов.
към текста >>
И така, най-лесното - да обичаш
Бога
, е възможно, когато извършиш най-трудното - да обикнеш
ближния
си и своите врагове.
Не познавате ли Бога по този начин, вероятно е да изпаднете в суеверие и фанатизъм. Измежду така наречените духовни хора има такива, леността на които е измислила всевъзможни пътища за бързо отиване към така нареченото „спасение“. Ние обичаме Бога - казват те. - Не е ли това достатъчно, за да се уверим, че сме изпълнили всичко, което е необходимо за нашето спасение? Наистина няма нищо по-лесно от това, да кажеш, че обичаш Бога, но работата е там, че това най-лесно трябва да се предшествува от по-трудното - да обичаш ближния си, а след това от подвига да обичаш и враговете си.
И така, най-лесното - да обичаш
Бога
, е възможно, когато извършиш най-трудното - да обикнеш
ближния
си и своите врагове.
* Когато човек направи любовта едничък закон в живота си, той е влезъл в най-хубавата църква. Той става толерантен към всички религии и всички църкви, но чак сега разбира онова, което по-рано не е разбирал в църквата. Формите, образите, тайнствата и каноните се осмислят само от Божията любов. *
към текста >>
Когато човек направи
любовта
едничък закон в живота си, той е влезъл в най-хубавата църква.
Ние обичаме Бога - казват те. - Не е ли това достатъчно, за да се уверим, че сме изпълнили всичко, което е необходимо за нашето спасение? Наистина няма нищо по-лесно от това, да кажеш, че обичаш Бога, но работата е там, че това най-лесно трябва да се предшествува от по-трудното - да обичаш ближния си, а след това от подвига да обичаш и враговете си. И така, най-лесното - да обичаш Бога, е възможно, когато извършиш най-трудното - да обикнеш ближния си и своите врагове. *
Когато човек направи
любовта
едничък закон в живота си, той е влезъл в най-хубавата църква.
Той става толерантен към всички религии и всички църкви, но чак сега разбира онова, което по-рано не е разбирал в църквата. Формите, образите, тайнствата и каноните се осмислят само от Божията любов. * А какво съдържание влагате вие в понятието „порок“? Ако ме запитате какво е порок, аз ще ви отговоря така: Порок е всеки плод на безлюбието.
към текста >>
Той става толерантен
към
всички религии и всички църкви, но чак сега разбира онова, което по-рано не е разбирал в църквата.
- Не е ли това достатъчно, за да се уверим, че сме изпълнили всичко, което е необходимо за нашето спасение? Наистина няма нищо по-лесно от това, да кажеш, че обичаш Бога, но работата е там, че това най-лесно трябва да се предшествува от по-трудното - да обичаш ближния си, а след това от подвига да обичаш и враговете си. И така, най-лесното - да обичаш Бога, е възможно, когато извършиш най-трудното - да обикнеш ближния си и своите врагове. * Когато човек направи любовта едничък закон в живота си, той е влезъл в най-хубавата църква.
Той става толерантен
към
всички религии и всички църкви, но чак сега разбира онова, което по-рано не е разбирал в църквата.
Формите, образите, тайнствата и каноните се осмислят само от Божията любов. * А какво съдържание влагате вие в понятието „порок“? Ако ме запитате какво е порок, аз ще ви отговоря така: Порок е всеки плод на безлюбието. Ако в една постъпка има истинска непритворна и безкористна любов, тази любов ще отмие петната на всяко дело.
към текста >>
Формите, образите, тайнствата и каноните се осмислят само от Божията
любов
.
Наистина няма нищо по-лесно от това, да кажеш, че обичаш Бога, но работата е там, че това най-лесно трябва да се предшествува от по-трудното - да обичаш ближния си, а след това от подвига да обичаш и враговете си. И така, най-лесното - да обичаш Бога, е възможно, когато извършиш най-трудното - да обикнеш ближния си и своите врагове. * Когато човек направи любовта едничък закон в живота си, той е влезъл в най-хубавата църква. Той става толерантен към всички религии и всички църкви, но чак сега разбира онова, което по-рано не е разбирал в църквата.
Формите, образите, тайнствата и каноните се осмислят само от Божията
любов
.
* А какво съдържание влагате вие в понятието „порок“? Ако ме запитате какво е порок, аз ще ви отговоря така: Порок е всеки плод на безлюбието. Ако в една постъпка има истинска непритворна и безкористна любов, тази любов ще отмие петната на всяко дело. Какво е небе?
към текста >>
Ако в една постъпка има истинска непритворна и безкористна
любов
, тази
любов
ще отмие петната на всяко дело.
Той става толерантен към всички религии и всички църкви, но чак сега разбира онова, което по-рано не е разбирал в църквата. Формите, образите, тайнствата и каноните се осмислят само от Божията любов. * А какво съдържание влагате вие в понятието „порок“? Ако ме запитате какво е порок, аз ще ви отговоря така: Порок е всеки плод на безлюбието.
Ако в една постъпка има истинска непритворна и безкористна
любов
, тази
любов
ще отмие петната на всяко дело.
Какво е небе? Трудно е да се разбере небето, ако трябва да бъде изяснено със съвършеното познание на тия, които го населяват. За нас, хората, които живеем на земята, има един по-лесен път: Небе е онова място на земята, където хората живеят в любов и разум. Останалото се нарича ад.
към текста >>
Небе е онова място на земята, където хората живеят в
любов
и разум.
Ако ме запитате какво е порок, аз ще ви отговоря така: Порок е всеки плод на безлюбието. Ако в една постъпка има истинска непритворна и безкористна любов, тази любов ще отмие петната на всяко дело. Какво е небе? Трудно е да се разбере небето, ако трябва да бъде изяснено със съвършеното познание на тия, които го населяват. За нас, хората, които живеем на земята, има един по-лесен път:
Небе е онова място на земята, където хората живеят в
любов
и разум.
Останалото се нарича ад. * Гамата на сегашния човешки живот е миньорна. Хората дълго живяха в нея. Те я научиха много добре и станаха специалисти.
към текста >>
Никой не я познава, защото цялата съвременна култура не е вкусила нито един от плодовете на Божествената
любов
.
* Гамата на сегашния човешки живот е миньорна. Хората дълго живяха в нея. Те я научиха много добре и станаха специалисти. Иде ред, когато човекът трябва да разбере мажорната гама.
Никой не я познава, защото цялата съвременна култура не е вкусила нито един от плодовете на Божествената
любов
.
Като казвам мажорна гама, не трябва да разбирате буквално мажорната гама в музиката. Това е само сравнение. Мажорната гама на любовта е нещо съвсем друго. Във величествения й строеж изчезва всяка скръб, колебание и тъмнина. Нейните мелодии разгъват красотата и безкрая на света, които хората всякога са търсили в миньорните тонове на скръбта.
към текста >>
Мажорната гама на
любовта
е нещо съвсем друго.
Те я научиха много добре и станаха специалисти. Иде ред, когато човекът трябва да разбере мажорната гама. Никой не я познава, защото цялата съвременна култура не е вкусила нито един от плодовете на Божествената любов. Като казвам мажорна гама, не трябва да разбирате буквално мажорната гама в музиката. Това е само сравнение.
Мажорната гама на
любовта
е нещо съвсем друго.
Във величествения й строеж изчезва всяка скръб, колебание и тъмнина. Нейните мелодии разгъват красотата и безкрая на света, които хората всякога са търсили в миньорните тонове на скръбта. Само този, който влезе в мажорната гама, ще разбере думите, които казвам. * Обичаш ли ме?
към текста >>
Има народи, които са живели заради
любовта
на един човек.
Това, което свети, не говори. Това, което люби, не говори. Не задавайте механически въпроси и не предизвиквайте механически отговори. Има семейства, членовете на които живеят в разбирателство, заради светлината, която има един от тях. Случи ли се тоя един да напусне семейството, веднага настъпва дисхармония и пълен мрак.
Има народи, които са живели заради
любовта
на един човек.
Всичкият ентусиазъм, енергията и сплотеността са изхождали от него. Той е свалил от висините на Духа един Божествен дар. Отиде ли си този един в този народ, настъпва безлюбие и мрак. Имаш ли любов, не бой се от външните сътресения. Не ще се поклатят твоите устои.
към текста >>
Имаш ли
любов
, не бой се от външните сътресения.
Случи ли се тоя един да напусне семейството, веднага настъпва дисхармония и пълен мрак. Има народи, които са живели заради любовта на един човек. Всичкият ентусиазъм, енергията и сплотеността са изхождали от него. Той е свалил от висините на Духа един Божествен дар. Отиде ли си този един в този народ, настъпва безлюбие и мрак.
Имаш ли
любов
, не бой се от външните сътресения.
Не ще се поклатят твоите устои. В безлюбието си вече в опасност. * Не питайте как да служите на Бога. Дори когато помогнеш на една мравка, паднала във водата, да излезе навън, ти вече почваш да служиш на Бога.
към текста >>
Не питайте как да служите на
Бога
.
Отиде ли си този един в този народ, настъпва безлюбие и мрак. Имаш ли любов, не бой се от външните сътресения. Не ще се поклатят твоите устои. В безлюбието си вече в опасност. *
Не питайте как да служите на
Бога
.
Дори когато помогнеш на една мравка, паднала във водата, да излезе навън, ти вече почваш да служиш на Бога. Не считай, че ще понижиш своето достойнство, ако направиш това. * Когато ме запитате защо човек греши, аз отговарям: Защото Бог обича човека и го е оставил свободен. Когато ме запитат, защо човек прави добро, аз отговарям: Защото Бог обича човека и го е оставил свободен.
към текста >>
Дори когато помогнеш на една мравка, паднала във водата, да излезе навън, ти вече почваш да служиш на
Бога
.
Имаш ли любов, не бой се от външните сътресения. Не ще се поклатят твоите устои. В безлюбието си вече в опасност. * Не питайте как да служите на Бога.
Дори когато помогнеш на една мравка, паднала във водата, да излезе навън, ти вече почваш да служиш на
Бога
.
Не считай, че ще понижиш своето достойнство, ако направиш това. * Когато ме запитате защо човек греши, аз отговарям: Защото Бог обича човека и го е оставил свободен. Когато ме запитат, защо човек прави добро, аз отговарям: Защото Бог обича човека и го е оставил свободен. Не е лошо това, че хората се влюбват един в друг.
към текста >>
Остави
любовта
, която се ражда от свободата, сама да избере и да си наложи игото, което е най-приятното иго.
Когато ме запитате защо човек греши, аз отговарям: Защото Бог обича човека и го е оставил свободен. Когато ме запитат, защо човек прави добро, аз отговарям: Защото Бог обича човека и го е оставил свободен. Не е лошо това, че хората се влюбват един в друг. Лошото се появява тогава, когато започнат да се обсебват и да се ограничават дори до степента на истинско робство. Остави човека, когото обичаш, сам да не пожелае да се отдели от теб.
Остави
любовта
, която се ражда от свободата, сама да избере и да си наложи игото, което е най-приятното иго.
Апостол Павел казва за Христа: „Твоето иго ми е сладко“. Човекът, който живее в Божията любов, не може да спре и да каже, че вече нищо и никого не люби. Ще може ли реката Мисисипи, тръгнала по своя път, да спре и да каже отведнъж, че от този момент няма да тече? * Ще ви открия една тайна от духовните тайни.
към текста >>
Човекът, който живее в Божията
любов
, не може да спре и да каже, че вече нищо и никого не люби.
Не е лошо това, че хората се влюбват един в друг. Лошото се появява тогава, когато започнат да се обсебват и да се ограничават дори до степента на истинско робство. Остави човека, когото обичаш, сам да не пожелае да се отдели от теб. Остави любовта, която се ражда от свободата, сама да избере и да си наложи игото, което е най-приятното иго. Апостол Павел казва за Христа: „Твоето иго ми е сладко“.
Човекът, който живее в Божията
любов
, не може да спре и да каже, че вече нищо и никого не люби.
Ще може ли реката Мисисипи, тръгнала по своя път, да спре и да каже отведнъж, че от този момент няма да тече? * Ще ви открия една тайна от духовните тайни. На пръв поглед тя е известна, но никой още не е проникнал в дълбочините й и не знае вътрешния й динамизъм. Тази тайна е следната:
към текста >>
Когато ви посети някое страдание, вие не казвайте, че в света няма
любов
и че небето ви е изоставило.
Тази тайна е следната: Никой човек не може да стане велик, ако хората не го обичат. Никой учен не може да стане велик, ако учениците му не го обичат. Никой държавник не може да стане велик, ако народът само се бои от него, а не го обича. *
Когато ви посети някое страдание, вие не казвайте, че в света няма
любов
и че небето ви е изоставило.
Не, това страдание е пръстът на цигуларя, който притиска струната на определено място по грифа на цигулката, за да изтръгне от вас определения тон в симфонията на живота. * Който люби, той гори в огнището, а ония, които той обича, седят наоколо и приемат тази животворна топлина. Ще дойде ден, в който и тия, които са били обичани, ще влезат в огнището на любовта, за да дадат топлина и живот на други. Това ще рече да те обикнат и да обикнеш.
към текста >>
Ще дойде ден, в който и тия, които са били обичани, ще влезат в огнището на
любовта
, за да дадат топлина и живот на други.
* Когато ви посети някое страдание, вие не казвайте, че в света няма любов и че небето ви е изоставило. Не, това страдание е пръстът на цигуларя, който притиска струната на определено място по грифа на цигулката, за да изтръгне от вас определения тон в симфонията на живота. * Който люби, той гори в огнището, а ония, които той обича, седят наоколо и приемат тази животворна топлина.
Ще дойде ден, в който и тия, които са били обичани, ще влезат в огнището на
любовта
, за да дадат топлина и живот на други.
Това ще рече да те обикнат и да обикнеш. * Колко пъти лицата на хората ви се виждат неприветливи, колко пъти светът край вас ви се струва недружелюбен! Има дни и часове, когато животът ви се обезсмисля. Тъмни часове на отчаяние ви спохождат.
към текста >>
Ако в такива часове може да събудите у
себе
си
любов
към
Бога
, лицата на всички хора край вас ще станат красиви и приветливи.
Това ще рече да те обикнат и да обикнеш. * Колко пъти лицата на хората ви се виждат неприветливи, колко пъти светът край вас ви се струва недружелюбен! Има дни и часове, когато животът ви се обезсмисля. Тъмни часове на отчаяние ви спохождат.
Ако в такива часове може да събудите у
себе
си
любов
към
Бога
, лицата на всички хора край вас ще станат красиви и приветливи.
Светът край вас ще ви се види дружелюбен и свой. А мъката ви ще се превърне в радост. Когато са млади, хората казват, че е рано да заобичат Бога, тъй като ги увличат примамките на този свят. Така захласнати в играта на илюзията, те остаряват и тогава казват, че е вече късно, защото са уморени и очакват смъртта. Еретик е оня, който не люби Бога.
към текста >>
Когато са млади, хората казват, че е рано да заобичат
Бога
, тъй като ги увличат примамките на този свят.
Има дни и часове, когато животът ви се обезсмисля. Тъмни часове на отчаяние ви спохождат. Ако в такива часове може да събудите у себе си любов към Бога, лицата на всички хора край вас ще станат красиви и приветливи. Светът край вас ще ви се види дружелюбен и свой. А мъката ви ще се превърне в радост.
Когато са млади, хората казват, че е рано да заобичат
Бога
, тъй като ги увличат примамките на този свят.
Така захласнати в играта на илюзията, те остаряват и тогава казват, че е вече късно, защото са уморени и очакват смъртта. Еретик е оня, който не люби Бога. Само любещият Бога е правоверен. И днес още живеят християни, които вярват в Бога и в Христа, но когато стане нужда, поставят щиковете на своите пушки, обръщат дулата на картечниците и оръжията срещу своите братя и пущат унищожителен огън върху градове и села. Ако се молиш на Бога без любов, ще заприличаш на онези досадни просяци, които просят с ожесточение и затова нищо не получават.
към текста >>
Еретик е оня, който не люби
Бога
.
Ако в такива часове може да събудите у себе си любов към Бога, лицата на всички хора край вас ще станат красиви и приветливи. Светът край вас ще ви се види дружелюбен и свой. А мъката ви ще се превърне в радост. Когато са млади, хората казват, че е рано да заобичат Бога, тъй като ги увличат примамките на този свят. Така захласнати в играта на илюзията, те остаряват и тогава казват, че е вече късно, защото са уморени и очакват смъртта.
Еретик е оня, който не люби
Бога
.
Само любещият Бога е правоверен. И днес още живеят християни, които вярват в Бога и в Христа, но когато стане нужда, поставят щиковете на своите пушки, обръщат дулата на картечниците и оръжията срещу своите братя и пущат унищожителен огън върху градове и села. Ако се молиш на Бога без любов, ще заприличаш на онези досадни просяци, които просят с ожесточение и затова нищо не получават. * По какво се отличава Христовата правда от правдата на Вехтия Завет?
към текста >>
Само любещият
Бога
е правоверен.
Светът край вас ще ви се види дружелюбен и свой. А мъката ви ще се превърне в радост. Когато са млади, хората казват, че е рано да заобичат Бога, тъй като ги увличат примамките на този свят. Така захласнати в играта на илюзията, те остаряват и тогава казват, че е вече късно, защото са уморени и очакват смъртта. Еретик е оня, който не люби Бога.
Само любещият
Бога
е правоверен.
И днес още живеят християни, които вярват в Бога и в Христа, но когато стане нужда, поставят щиковете на своите пушки, обръщат дулата на картечниците и оръжията срещу своите братя и пущат унищожителен огън върху градове и села. Ако се молиш на Бога без любов, ще заприличаш на онези досадни просяци, които просят с ожесточение и затова нищо не получават. * По какво се отличава Христовата правда от правдата на Вехтия Завет? Отговорът на този въпрос е даден в текст на Евангелието, където се казва, че работниците, които са дошли в единадесетия час, са получили такава заплата, каквато получават тези, които са дошли сутринта.
към текста >>
И днес още живеят християни, които вярват в
Бога
и в Христа, но когато стане нужда, поставят щиковете на своите пушки, обръщат дулата на картечниците и оръжията срещу своите братя и пущат унищожителен огън върху градове и села.
А мъката ви ще се превърне в радост. Когато са млади, хората казват, че е рано да заобичат Бога, тъй като ги увличат примамките на този свят. Така захласнати в играта на илюзията, те остаряват и тогава казват, че е вече късно, защото са уморени и очакват смъртта. Еретик е оня, който не люби Бога. Само любещият Бога е правоверен.
И днес още живеят християни, които вярват в
Бога
и в Христа, но когато стане нужда, поставят щиковете на своите пушки, обръщат дулата на картечниците и оръжията срещу своите братя и пущат унищожителен огън върху градове и села.
Ако се молиш на Бога без любов, ще заприличаш на онези досадни просяци, които просят с ожесточение и затова нищо не получават. * По какво се отличава Христовата правда от правдата на Вехтия Завет? Отговорът на този въпрос е даден в текст на Евангелието, където се казва, че работниците, които са дошли в единадесетия час, са получили такава заплата, каквато получават тези, които са дошли сутринта. *
към текста >>
Ако се молиш на
Бога
без
любов
, ще заприличаш на онези досадни просяци, които просят с ожесточение и затова нищо не получават.
Когато са млади, хората казват, че е рано да заобичат Бога, тъй като ги увличат примамките на този свят. Така захласнати в играта на илюзията, те остаряват и тогава казват, че е вече късно, защото са уморени и очакват смъртта. Еретик е оня, който не люби Бога. Само любещият Бога е правоверен. И днес още живеят християни, които вярват в Бога и в Христа, но когато стане нужда, поставят щиковете на своите пушки, обръщат дулата на картечниците и оръжията срещу своите братя и пущат унищожителен огън върху градове и села.
Ако се молиш на
Бога
без
любов
, ще заприличаш на онези досадни просяци, които просят с ожесточение и затова нищо не получават.
* По какво се отличава Христовата правда от правдата на Вехтия Завет? Отговорът на този въпрос е даден в текст на Евангелието, където се казва, че работниците, които са дошли в единадесетия час, са получили такава заплата, каквато получават тези, които са дошли сутринта. * Ако перото на поета разделя и ожесточава хората, а мотиката на земеделеца ги приближава братски, за предпочитане е мотиката пред перото.
към текста >>
Ако училището, в което се учиш, те отдалечава от
Бога
, това училище не принадлежи на светлината, а на мрака.
По какво се отличава Христовата правда от правдата на Вехтия Завет? Отговорът на този въпрос е даден в текст на Евангелието, където се казва, че работниците, които са дошли в единадесетия час, са получили такава заплата, каквато получават тези, които са дошли сутринта. * Ако перото на поета разделя и ожесточава хората, а мотиката на земеделеца ги приближава братски, за предпочитане е мотиката пред перото. *
Ако училището, в което се учиш, те отдалечава от
Бога
, това училище не принадлежи на светлината, а на мрака.
Да воюваме, без да убиваме!
към текста >>
83.
Закони
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Любовта
, за която дадохме по-горе някои избрани от Учителя мисли и сентенции, е път
към
постижение на великата цел на ученичеството.
Закони В света съществуват закони, които ученикът на Божествената наука трябва да познава и съблюдава.
Любовта
, за която дадохме по-горе някои избрани от Учителя мисли и сентенции, е път
към
постижение на великата цел на ученичеството.
Но в настоящия свят, както и в цялото битие има закони, които мъдрият трябва да познава, защото тези закони са стълбовете, върху които са положени основите и хармонията на света. Между многото закони, които Учителят е дал, тук цитираме тези, които подбрахме пак из неговото слово. Към всички закони си позволихме да дадем и някои пояснения. Тези пояснения ще послужат за по-правилното разбиране на законите. Защото и те са съставени пак от идеи и мисли, взети от неговото слово.
към текста >>
Към
всички закони си позволихме да дадем и някои пояснения.
Закони В света съществуват закони, които ученикът на Божествената наука трябва да познава и съблюдава. Любовта, за която дадохме по-горе някои избрани от Учителя мисли и сентенции, е път към постижение на великата цел на ученичеството. Но в настоящия свят, както и в цялото битие има закони, които мъдрият трябва да познава, защото тези закони са стълбовете, върху които са положени основите и хармонията на света. Между многото закони, които Учителят е дал, тук цитираме тези, които подбрахме пак из неговото слово.
Към
всички закони си позволихме да дадем и някои пояснения.
Тези пояснения ще послужат за по-правилното разбиране на законите. Защото и те са съставени пак от идеи и мисли, взети от неговото слово. 1. Закон: Никой човек не може и не бива да се произнася за погрешките на хората, докато не познава истината. Пояснение: Какво значи това? Коя е истината.
към текста >>
2. Закон: Неправилното деяние спрямо
себе
си е грешка.
Истината сме казали само тогава, когато нашите думи внесат светлина в съзнанието на тогова, на когото говорим, и той вече е напълно освободен от всички противоречия и от всяка тъмнина. Истината познава този, който е проследил едно явление в причинния, умствения, астралния и физическия свят, и е вече наясно, защо то се е случило по такъв начин. Ако ние изречем думи, които помагат на човека да забрави всички свои тревоги, съмнения и омраза, ако го освободим от тровещите го съмнения и той заживее нов живот в светлина и ако той познае Великото Творческо Начало, тогава сме казали истината. Ако само посочим грешката на нашите ближни, а не сме в състояние да ги научим как да поправят тези грешки, ние не им казваме истината. Ето защо Учителят е формулирал този първи закон така, че ние да бъдем внимателни, когато изричаме думи на осъждане спрямо нашите близки, тъй като не сме в състояние да надникнем в причината на дадена постъпка.
2. Закон: Неправилното деяние спрямо
себе
си е грешка.
Но неправилното деяние спрямо цялото е престъпление. Пояснение: Човек, както е известно, притежава освен личен, но и обществен живот. Ако с някакво деяние някой човек внесе дисхармония в своя личен живот, това деяние ние го наричаме погрешка. Но всяко действие, което внася дисхармония в цялото, ние го наричаме престъпление. 3. Закон: Страхливият няма любов.
към текста >>
3. Закон: Страхливият няма
любов
.
2. Закон: Неправилното деяние спрямо себе си е грешка. Но неправилното деяние спрямо цялото е престъпление. Пояснение: Човек, както е известно, притежава освен личен, но и обществен живот. Ако с някакво деяние някой човек внесе дисхармония в своя личен живот, това деяние ние го наричаме погрешка. Но всяко действие, което внася дисхармония в цялото, ние го наричаме престъпление.
3. Закон: Страхливият няма
любов
.
Пояснение: Всяка смелост в живота на човека произтича от някаква любов. Само любещият е окрилен и той знае, че всяко нещо, направено за любовта и всяка сторена за нея жертва е свята и угодна на Великия Творчески Дух на небето. 4. Закон: Реалното е това, което никога не се изменя и не се заличава. Пояснение: В света на сенките говорим за реалност. Ние не знаем колко сме далече от реалността, ако още не сме научили различаването й.
към текста >>
Пояснение: Всяка смелост в живота на човека произтича от някаква
любов
.
Но неправилното деяние спрямо цялото е престъпление. Пояснение: Човек, както е известно, притежава освен личен, но и обществен живот. Ако с някакво деяние някой човек внесе дисхармония в своя личен живот, това деяние ние го наричаме погрешка. Но всяко действие, което внася дисхармония в цялото, ние го наричаме престъпление. 3. Закон: Страхливият няма любов.
Пояснение: Всяка смелост в живота на човека произтича от някаква
любов
.
Само любещият е окрилен и той знае, че всяко нещо, направено за любовта и всяка сторена за нея жертва е свята и угодна на Великия Творчески Дух на небето. 4. Закон: Реалното е това, което никога не се изменя и не се заличава. Пояснение: В света на сенките говорим за реалност. Ние не знаем колко сме далече от реалността, ако още не сме научили различаването й. Държим в ръцете си вещи, които имат временна стойност, а ги наричаме реалност, а истинската реалност, която е в нас, отричаме.
към текста >>
Само любещият е окрилен и той знае, че всяко нещо, направено за
любовта
и всяка сторена за нея жертва е свята и угодна на Великия Творчески Дух на небето.
Пояснение: Човек, както е известно, притежава освен личен, но и обществен живот. Ако с някакво деяние някой човек внесе дисхармония в своя личен живот, това деяние ние го наричаме погрешка. Но всяко действие, което внася дисхармония в цялото, ние го наричаме престъпление. 3. Закон: Страхливият няма любов. Пояснение: Всяка смелост в живота на човека произтича от някаква любов.
Само любещият е окрилен и той знае, че всяко нещо, направено за
любовта
и всяка сторена за нея жертва е свята и угодна на Великия Творчески Дух на небето.
4. Закон: Реалното е това, което никога не се изменя и не се заличава. Пояснение: В света на сенките говорим за реалност. Ние не знаем колко сме далече от реалността, ако още не сме научили различаването й. Държим в ръцете си вещи, които имат временна стойност, а ги наричаме реалност, а истинската реалност, която е в нас, отричаме. Душите ни жадуват за безсмъртие.
към текста >>
Любовта
пренебрегва тази правда и дава не само повече от това, което ще получи, но дава и без оглед на каквото и да е получаване.
Пояснение: Абстракционизмът може да има само частично влияние върху изкуството, за да внесе известен психологизъм и малка загадка за този, който го възприема. Пълният абстракционизъм, който съвсем е изгонил формата, е вече вън от изкуството. 9. Закон: В действията на човека не трябва да има замисъл и съображение, както и пресметливост, за да добие чрез тях нещо материално. Пояснение: Хората най-често дават, защото знаят, че ще получат. Такава постъпка е елементарна и банална правда.
Любовта
пренебрегва тази правда и дава не само повече от това, което ще получи, но дава и без оглед на каквото и да е получаване.
Това е законът на изобилието, наречен опуленс. 10. Закон: На човека не е позволено да отнема ничий живот. Животът с нищо не се изкупува. Пояснение: Най-великото нещо, на което никой никога не може да намери равноценността, е животът. Всеки живот произлиза от Бога и затова никой досега не е успял да повтори великото дело на Твореца да създаде живот.
към текста >>
Всеки живот произлиза от
Бога
и затова никой досега не е успял да повтори великото дело на Твореца да създаде живот.
Любовта пренебрегва тази правда и дава не само повече от това, което ще получи, но дава и без оглед на каквото и да е получаване. Това е законът на изобилието, наречен опуленс. 10. Закон: На човека не е позволено да отнема ничий живот. Животът с нищо не се изкупува. Пояснение: Най-великото нещо, на което никой никога не може да намери равноценността, е животът.
Всеки живот произлиза от
Бога
и затова никой досега не е успял да повтори великото дело на Твореца да създаде живот.
Не само, че не е по силата на смъртния човек да стори това, но не с позволено да узнае и тайната, която отделя мъртвата от живота природа. Ето защо на човека не е позволено да отнема ничий живот. Дори и тогава, когато ние умъртвяваме растения, за да се храним, тъй като това е неизбежно поради факта, че единствени растенията произвеждат белтъчни вещества, пак трябва да се отплатим за този дар, като получената от растителния свят енергия превръщаме в достойни дела. Това, което е позволено за животното, което няма още индивидуализирано съзнание, не е позволено за човека. Ако животните се самоизяждат, това за човека е най-страшното престъпление.
към текста >>
Пояснение: Щом човек е наясно по големите въпроси за
Бога
, за развитието, за съдбата и за безсмъртието на душата, всички останали по-дребни въпроси, които възникват от неразбирането на големия въпрос, се разрешават от само
себе
си.
Ако животните се самоизяждат, това за човека е най-страшното престъпление. Като имаме предвид всичко това, може да си представим как изглежда за висшите същества животът на нашата планета. Някои хора казват, че и да убият някого, ще изкупят постъпката си с други „благородни“ дела. Не, законът е категоричен: животът с нищо не се изкупува. 11. Закон: Изплати ли човек големия си дълг, той ще изплати и малките си дългове.
Пояснение: Щом човек е наясно по големите въпроси за
Бога
, за развитието, за съдбата и за безсмъртието на душата, всички останали по-дребни въпроси, които възникват от неразбирането на големия въпрос, се разрешават от само
себе
си.
12. Закон: Човек не може да се учи, докато не обича нещо или някого. Пояснение: На този свят не може да се извърши нищо добро и полезно, без човек да има импулс и вдъхновение. Най-често великите творения са се появявали на земята като резултат на една голяма любов. 13. Закон: Не е позволено на човека да измъчва тялото си. Пояснение: Йогизмът с дал доста солидни знания на човеците.
към текста >>
Най-често великите творения са се появявали на земята като резултат на една голяма
любов
.
Не, законът е категоричен: животът с нищо не се изкупува. 11. Закон: Изплати ли човек големия си дълг, той ще изплати и малките си дългове. Пояснение: Щом човек е наясно по големите въпроси за Бога, за развитието, за съдбата и за безсмъртието на душата, всички останали по-дребни въпроси, които възникват от неразбирането на големия въпрос, се разрешават от само себе си. 12. Закон: Човек не може да се учи, докато не обича нещо или някого. Пояснение: На този свят не може да се извърши нищо добро и полезно, без човек да има импулс и вдъхновение.
Най-често великите творения са се появявали на земята като резултат на една голяма
любов
.
13. Закон: Не е позволено на човека да измъчва тялото си. Пояснение: Йогизмът с дал доста солидни знания на човеците. Той е доктрина на разума, волята и строгия живот. Много са вариантите на това източно праарийско учение, но някои от тези варианти са получили доста големи отклонения от основната задача на учението. Един от тия варианти е да се гледа на тялото като инструмент
към текста >>
на духа, което всъщност е истина, но такъв инструмент, който трябва да бъде не само напълно във властта на волята, но и да бъде приучен
към
понасяне на физически несгоди и страдания.
13. Закон: Не е позволено на човека да измъчва тялото си. Пояснение: Йогизмът с дал доста солидни знания на човеците. Той е доктрина на разума, волята и строгия живот. Много са вариантите на това източно праарийско учение, но някои от тези варианти са получили доста големи отклонения от основната задача на учението. Един от тия варианти е да се гледа на тялото като инструмент
на духа, което всъщност е истина, но такъв инструмент, който трябва да бъде не само напълно във властта на волята, но и да бъде приучен
към
понасяне на физически несгоди и страдания.
Немалко са привържениците на това схващане, които поставят съзнателно своето тяло на най-различни мъчения: глад, физически болки, мъчителни пози, понасяне несгодите, които причиняват остри металически предмети, и други такива самоизтезания. Западният окултизъм, включително Бялото Братство, което е част от Великото Всемирно Братство, не споделят тези методи за духовно издигане. Тъй като западният окултизъм във всички свои разклонения върви по Христовото Слово, последователите му считат за погрешно всяко варварско отношение към тялото, което ни е дадено от природата като съвършен и прекрасен инструмент. В устройството и функциите на тялото е вложена великата и още неразкрита премъдрост на живата природа. Има случаи, когато някои от школите на западния окултизъм препоръчват за известно време глада, но само като средство за лекуване.
към текста >>
Тъй като западният окултизъм във всички свои разклонения върви по Христовото Слово, последователите му считат за погрешно всяко варварско отношение
към
тялото, което ни е дадено от природата като съвършен и прекрасен инструмент.
Много са вариантите на това източно праарийско учение, но някои от тези варианти са получили доста големи отклонения от основната задача на учението. Един от тия варианти е да се гледа на тялото като инструмент на духа, което всъщност е истина, но такъв инструмент, който трябва да бъде не само напълно във властта на волята, но и да бъде приучен към понасяне на физически несгоди и страдания. Немалко са привържениците на това схващане, които поставят съзнателно своето тяло на най-различни мъчения: глад, физически болки, мъчителни пози, понасяне несгодите, които причиняват остри металически предмети, и други такива самоизтезания. Западният окултизъм, включително Бялото Братство, което е част от Великото Всемирно Братство, не споделят тези методи за духовно издигане.
Тъй като западният окултизъм във всички свои разклонения върви по Христовото Слово, последователите му считат за погрешно всяко варварско отношение
към
тялото, което ни е дадено от природата като съвършен и прекрасен инструмент.
В устройството и функциите на тялото е вложена великата и още неразкрита премъдрост на живата природа. Има случаи, когато някои от школите на западния окултизъм препоръчват за известно време глада, но само като средство за лекуване. 14. Закон: Не съществуват сили, които могат да попречат на човека да направи едно добро дело. Пояснение: Някои хора, които са тръгнали в духовния път, често се оплакват, че в страната, където живеят, липсва свобода. Вярно е, че липсата на свобода за духовно подвизаване в широк смисъл на думата гнети човека, но за най-главното - вътрешната работа на ученика, винаги и при всички условия има свобода.
към текста >>
Никому не е забранено да каже на своя приятел една топла насърчителна дума, никому не е забранено да обича
ближния
си.
Има случаи, когато някои от школите на западния окултизъм препоръчват за известно време глада, но само като средство за лекуване. 14. Закон: Не съществуват сили, които могат да попречат на човека да направи едно добро дело. Пояснение: Някои хора, които са тръгнали в духовния път, често се оплакват, че в страната, където живеят, липсва свобода. Вярно е, че липсата на свобода за духовно подвизаване в широк смисъл на думата гнети човека, но за най-главното - вътрешната работа на ученика, винаги и при всички условия има свобода. Всеки и във всяко положение може да се моли.
Никому не е забранено да каже на своя приятел една топла насърчителна дума, никому не е забранено да обича
ближния
си.
15. Закон: В богатството, спечелено по бърз начин, действуват силите на злото, а в богатството, спечелено с честен труд, действуват силите на доброто. Пояснение: Бързото забогатяване прилича на хазарт. Това, което идва при нас като резултат на ловкост или на хитра комбинация, с която изпреварваме своите противници в търговската или борсовата игра, не носи благословението на честно положения труд. Времето бързо доказва това. 16. Закон: Колкото повече ограничаваш някого, толкова повече ограничаваш себе си.
към текста >>
15. Закон: В
богатството
, спечелено по бърз начин, действуват силите на злото, а в
богатството
, спечелено с честен труд, действуват силите на доброто.
14. Закон: Не съществуват сили, които могат да попречат на човека да направи едно добро дело. Пояснение: Някои хора, които са тръгнали в духовния път, често се оплакват, че в страната, където живеят, липсва свобода. Вярно е, че липсата на свобода за духовно подвизаване в широк смисъл на думата гнети човека, но за най-главното - вътрешната работа на ученика, винаги и при всички условия има свобода. Всеки и във всяко положение може да се моли. Никому не е забранено да каже на своя приятел една топла насърчителна дума, никому не е забранено да обича ближния си.
15. Закон: В
богатството
, спечелено по бърз начин, действуват силите на злото, а в
богатството
, спечелено с честен труд, действуват силите на доброто.
Пояснение: Бързото забогатяване прилича на хазарт. Това, което идва при нас като резултат на ловкост или на хитра комбинация, с която изпреварваме своите противници в търговската или борсовата игра, не носи благословението на честно положения труд. Времето бързо доказва това. 16. Закон: Колкото повече ограничаваш някого, толкова повече ограничаваш себе си. Пояснение: Не може свободен човек да лишава други от свобода.
към текста >>
Пояснение: Бързото
забогатяване
прилича на хазарт.
Пояснение: Някои хора, които са тръгнали в духовния път, често се оплакват, че в страната, където живеят, липсва свобода. Вярно е, че липсата на свобода за духовно подвизаване в широк смисъл на думата гнети човека, но за най-главното - вътрешната работа на ученика, винаги и при всички условия има свобода. Всеки и във всяко положение може да се моли. Никому не е забранено да каже на своя приятел една топла насърчителна дума, никому не е забранено да обича ближния си. 15. Закон: В богатството, спечелено по бърз начин, действуват силите на злото, а в богатството, спечелено с честен труд, действуват силите на доброто.
Пояснение: Бързото
забогатяване
прилича на хазарт.
Това, което идва при нас като резултат на ловкост или на хитра комбинация, с която изпреварваме своите противници в търговската или борсовата игра, не носи благословението на честно положения труд. Времето бързо доказва това. 16. Закон: Колкото повече ограничаваш някого, толкова повече ограничаваш себе си. Пояснение: Не може свободен човек да лишава други от свобода. Свободата, която даваш на ближния си, отговаря на свободата, която ти имаш.
към текста >>
16. Закон: Колкото повече ограничаваш някого, толкова повече ограничаваш
себе
си.
Никому не е забранено да каже на своя приятел една топла насърчителна дума, никому не е забранено да обича ближния си. 15. Закон: В богатството, спечелено по бърз начин, действуват силите на злото, а в богатството, спечелено с честен труд, действуват силите на доброто. Пояснение: Бързото забогатяване прилича на хазарт. Това, което идва при нас като резултат на ловкост или на хитра комбинация, с която изпреварваме своите противници в търговската или борсовата игра, не носи благословението на честно положения труд. Времето бързо доказва това.
16. Закон: Колкото повече ограничаваш някого, толкова повече ограничаваш
себе
си.
Пояснение: Не може свободен човек да лишава други от свобода. Свободата, която даваш на ближния си, отговаря на свободата, която ти имаш. Почнеш ли да ограничаваш свободата на другите, ти вече си стеснил своето съзнание и си се ограничил. Бог, Който има безкрайната свобода, е дал такава свобода и на човека. Ограничението, което човек е получил, след като е злоупотребил с тази свобода, идва от закона за каузалността, а не от отмъстителността на Бога.
към текста >>
Свободата, която даваш на
ближния
си, отговаря на свободата, която ти имаш.
Пояснение: Бързото забогатяване прилича на хазарт. Това, което идва при нас като резултат на ловкост или на хитра комбинация, с която изпреварваме своите противници в търговската или борсовата игра, не носи благословението на честно положения труд. Времето бързо доказва това. 16. Закон: Колкото повече ограничаваш някого, толкова повече ограничаваш себе си. Пояснение: Не може свободен човек да лишава други от свобода.
Свободата, която даваш на
ближния
си, отговаря на свободата, която ти имаш.
Почнеш ли да ограничаваш свободата на другите, ти вече си стеснил своето съзнание и си се ограничил. Бог, Който има безкрайната свобода, е дал такава свобода и на човека. Ограничението, което човек е получил, след като е злоупотребил с тази свобода, идва от закона за каузалността, а не от отмъстителността на Бога. Бог не отмъщава, защото е Любов. Онова, което изглежда като отмъщение, е нарушеното равновесие в света на абсолютната правда, което законът възстановява.
към текста >>
Ограничението, което човек е получил, след като е злоупотребил с тази свобода, идва от закона за каузалността, а не от отмъстителността на
Бога
.
16. Закон: Колкото повече ограничаваш някого, толкова повече ограничаваш себе си. Пояснение: Не може свободен човек да лишава други от свобода. Свободата, която даваш на ближния си, отговаря на свободата, която ти имаш. Почнеш ли да ограничаваш свободата на другите, ти вече си стеснил своето съзнание и си се ограничил. Бог, Който има безкрайната свобода, е дал такава свобода и на човека.
Ограничението, което човек е получил, след като е злоупотребил с тази свобода, идва от закона за каузалността, а не от отмъстителността на
Бога
.
Бог не отмъщава, защото е Любов. Онова, което изглежда като отмъщение, е нарушеното равновесие в света на абсолютната правда, което законът възстановява. И тъй мярката на твоята лична свобода е свободата, която ти даваш на другите. 17. Закон: Щом хората те обичат, те те повдигат. Пояснение: Само обичта на околните може да ти даде кураж и сила в един момент, в който трябва да извършиш едно сериозно дело.
към текста >>
Бог не отмъщава, защото е
Любов
.
Пояснение: Не може свободен човек да лишава други от свобода. Свободата, която даваш на ближния си, отговаря на свободата, която ти имаш. Почнеш ли да ограничаваш свободата на другите, ти вече си стеснил своето съзнание и си се ограничил. Бог, Който има безкрайната свобода, е дал такава свобода и на човека. Ограничението, което човек е получил, след като е злоупотребил с тази свобода, идва от закона за каузалността, а не от отмъстителността на Бога.
Бог не отмъщава, защото е
Любов
.
Онова, което изглежда като отмъщение, е нарушеното равновесие в света на абсолютната правда, което законът възстановява. И тъй мярката на твоята лична свобода е свободата, която ти даваш на другите. 17. Закон: Щом хората те обичат, те те повдигат. Пояснение: Само обичта на околните може да ти даде кураж и сила в един момент, в който трябва да извършиш едно сериозно дело. Не прекъсвайте връзките си с добрите хора.
към текста >>
Благодарният е разтворил душата си като цвят, който получава
любовта
на слънцето.
Ако нещо е решено да се извърши, а извършването се отлага, отлагат се и следващите след него мисловни процеси. В приемането на новите идеи съществува известен порядък. 21. Закон: Само благодарният подлежи на развитие. Пояснение: Благодарността е много ценно качество. Благодарният предизвиква щедростта и благоговението на всекиго.
Благодарният е разтворил душата си като цвят, който получава
любовта
на слънцето.
На благодарния всеки помага. Благодарният най-добре се учи и най-бързо расте. 22. Закон: За всяко добро дело се изисква една малка жертва. Пояснение: Ние нямаме друга мярка, с която бихме могли да измерим добрината на хората, освен големината на жертвата, която те правят, когато искат да ни сторят някакво добро. Ако мислиш, че можеш да направиш някому нещо добро, без да жертвуваш нещо от себе си, ти не си на прав път.
към текста >>
Ако мислиш, че можеш да направиш някому нещо добро, без да жертвуваш нещо от
себе
си, ти не си на прав път.
Благодарният е разтворил душата си като цвят, който получава любовта на слънцето. На благодарния всеки помага. Благодарният най-добре се учи и най-бързо расте. 22. Закон: За всяко добро дело се изисква една малка жертва. Пояснение: Ние нямаме друга мярка, с която бихме могли да измерим добрината на хората, освен големината на жертвата, която те правят, когато искат да ни сторят някакво добро.
Ако мислиш, че можеш да направиш някому нещо добро, без да жертвуваш нещо от
себе
си, ти не си на прав път.
23. Закон: Ако унищожим враговете си тук, на физическото поле, те влизат в нас. Пояснение: Липсата на духовна просвета е причина за многото злини и нещастията, които съпътствуват живота на човека. Ако знаехме колко фатални са последиците на някои наши постъпки, ние бихме съблюдавали на всяка крачка горния закон. Онзи, който е успял да унищожи враговете си на този свят с насилие, те стават невидими и още по-жестоко си отмъщават, защото са вече в самия него. Вгледайте се по-внимателно в живота и ще се уверите в това.
към текста >>
Пояснение: Може да владееш земи, държавни
богатства
и цели континенти и всичко, което е земно и материално, но една привидно скромна и незначителна човешка единица ти не може да владееш.
при неблагоприятни и ограничени условия, но не и да се подчинява на робството. Не може робска психика да бъде жител на безкрайното и свободно царство на Духа. Свободният човек не бива да бъде роб и на своите деца. Да обичаш и да си готов да направиш всяка жертва е едно, а да си роб е друго. 25. Закон: Никой никого не може да владее.
Пояснение: Може да владееш земи, държавни
богатства
и цели континенти и всичко, което е земно и материално, но една привидно скромна и незначителна човешка единица ти не може да владееш.
Човекът не може да бъде завладян, защото носи жива безсмъртна душа. 26. Закон: Човек не може да стане богат, ако не е щедър. Пояснение: Има една скрита причина, която прави хората да припечелват богатство. Не става дума за онова забогатяване чрез насилие и грабеж, нито чрез коварни хитрини, а за придобиване богатство чрез щедрост.
към текста >>
26. Закон: Човек не може да стане
богат
, ако не е щедър.
Свободният човек не бива да бъде роб и на своите деца. Да обичаш и да си готов да направиш всяка жертва е едно, а да си роб е друго. 25. Закон: Никой никого не може да владее. Пояснение: Може да владееш земи, държавни богатства и цели континенти и всичко, което е земно и материално, но една привидно скромна и незначителна човешка единица ти не може да владееш. Човекът не може да бъде завладян, защото носи жива безсмъртна душа.
26. Закон: Човек не може да стане
богат
, ако не е щедър.
Пояснение: Има една скрита причина, която прави хората да припечелват богатство. Не става дума за онова забогатяване чрез насилие и грабеж, нито чрез коварни хитрини, а за придобиване богатство чрез щедрост. Това е окултен закон. Щедрият никога не осиромашава.
към текста >>
припечелват
богатство
.
25. Закон: Никой никого не може да владее. Пояснение: Може да владееш земи, държавни богатства и цели континенти и всичко, което е земно и материално, но една привидно скромна и незначителна човешка единица ти не може да владееш. Човекът не може да бъде завладян, защото носи жива безсмъртна душа. 26. Закон: Човек не може да стане богат, ако не е щедър. Пояснение: Има една скрита причина, която прави хората да
припечелват
богатство
.
Не става дума за онова забогатяване чрез насилие и грабеж, нито чрез коварни хитрини, а за придобиване богатство чрез щедрост. Това е окултен закон. Щедрият никога не осиромашава. 27. Закон: Гордостта и тщеславието счупват осите на ума и сърцето. Пояснение: Спомена се и на друго място, че гордостта се счита като един от основните и най-стари грехове, който е предизвикал падането.
към текста >>
Не става дума за онова
забогатяване
чрез насилие и грабеж, нито чрез коварни хитрини, а за придобиване
богатство
чрез щедрост.
Пояснение: Може да владееш земи, държавни богатства и цели континенти и всичко, което е земно и материално, но една привидно скромна и незначителна човешка единица ти не може да владееш. Човекът не може да бъде завладян, защото носи жива безсмъртна душа. 26. Закон: Човек не може да стане богат, ако не е щедър. Пояснение: Има една скрита причина, която прави хората да припечелват богатство.
Не става дума за онова
забогатяване
чрез насилие и грабеж, нито чрез коварни хитрини, а за придобиване
богатство
чрез щедрост.
Това е окултен закон. Щедрият никога не осиромашава. 27. Закон: Гордостта и тщеславието счупват осите на ума и сърцето. Пояснение: Спомена се и на друго място, че гордостта се счита като един от основните и най-стари грехове, който е предизвикал падането. Гордостта има отношение към ума.
към текста >>
Гордостта има отношение
към
ума.
Не става дума за онова забогатяване чрез насилие и грабеж, нито чрез коварни хитрини, а за придобиване богатство чрез щедрост. Това е окултен закон. Щедрият никога не осиромашава. 27. Закон: Гордостта и тщеславието счупват осите на ума и сърцето. Пояснение: Спомена се и на друго място, че гордостта се счита като един от основните и най-стари грехове, който е предизвикал падането.
Гордостта има отношение
към
ума.
Когато човек си помисли и заживее с мисълта, че знае много, той подготвя своето падение, тъй като знанията, които е придобил, не са негови и той става техен незаконен притежател. Тогава живата природа се заема да възстанови истинското положение и такъв човек става непоносим със своето високомерие. Хората го намразват и вместо да се приближават към него, те го отбягват. Нещо се счупва в неговия ум и той почва да повтаря едни и същи неща и стига до баналността. Защо това става така?
към текста >>
Хората го намразват и вместо да се приближават
към
него, те го отбягват.
27. Закон: Гордостта и тщеславието счупват осите на ума и сърцето. Пояснение: Спомена се и на друго място, че гордостта се счита като един от основните и най-стари грехове, който е предизвикал падането. Гордостта има отношение към ума. Когато човек си помисли и заживее с мисълта, че знае много, той подготвя своето падение, тъй като знанията, които е придобил, не са негови и той става техен незаконен притежател. Тогава живата природа се заема да възстанови истинското положение и такъв човек става непоносим със своето високомерие.
Хората го намразват и вместо да се приближават
към
него, те го отбягват.
Нещо се счупва в неговия ум и той почва да повтаря едни и същи неща и стига до баналността. Защо това става така? Защото горделивият изтласква прииждащите към него нови знания. С горделивия трудно се съжителствува. Тщестлавният пък е много словоохотлив и всичко прави да насочи разговорите и вниманието на хората към себе си.
към текста >>
Защото горделивият изтласква прииждащите
към
него нови знания.
Когато човек си помисли и заживее с мисълта, че знае много, той подготвя своето падение, тъй като знанията, които е придобил, не са негови и той става техен незаконен притежател. Тогава живата природа се заема да възстанови истинското положение и такъв човек става непоносим със своето високомерие. Хората го намразват и вместо да се приближават към него, те го отбягват. Нещо се счупва в неговия ум и той почва да повтаря едни и същи неща и стига до баналността. Защо това става така?
Защото горделивият изтласква прииждащите
към
него нови знания.
С горделивия трудно се съжителствува. Тщестлавният пък е много словоохотлив и всичко прави да насочи разговорите и вниманието на хората към себе си. Тщестлавието има повече емоционален самонаслаждаващ се елемент, който много лесно проличава и който изморява околните. Тщестлавният е пуснал в сърцето си не Божествения дух на смирението, а един легион суети. 28. Закон: Не говори много, за да те разберат.
към текста >>
Тщестлавният пък е много словоохотлив и всичко прави да насочи разговорите и вниманието на хората
към
себе
си.
Хората го намразват и вместо да се приближават към него, те го отбягват. Нещо се счупва в неговия ум и той почва да повтаря едни и същи неща и стига до баналността. Защо това става така? Защото горделивият изтласква прииждащите към него нови знания. С горделивия трудно се съжителствува.
Тщестлавният пък е много словоохотлив и всичко прави да насочи разговорите и вниманието на хората
към
себе
си.
Тщестлавието има повече емоционален самонаслаждаващ се елемент, който много лесно проличава и който изморява околните. Тщестлавният е пуснал в сърцето си не Божествения дух на смирението, а един легион суети. 28. Закон: Не говори много, за да те разберат. Пояснение: Ако говориш на хората много, те загубват способността да те разбират. Не се изхабявай с много говорене и не пресищай хората с думи, които вече не могат да влезат в съзнанието им.
към текста >>
Има само едно равенство - равенството пред
Бога
.
30. Закон: Има три вида хора: глупави, умни и мъдри. Глупавият непрекъснато се занимава с миналото, умният се стреми да прочете в бъдещето, а мъдрият живее и нарежда настоящето. Законът не се нуждае от пояснение. 31. Закон: В живота няма равенство. Пояснение: Най-погрешната и най-утопичната идея на земята е идеята за равенството.
Има само едно равенство - равенството пред
Бога
.
То е, че всички сме излезли от Бога, макар да сме стигнали до различно ниво в своето развитие. Ако съществуваше равенство в най-широк смисъл, не би имало нито явления, нито развитие. Това би могло да се илюстрира с редица примери в природата, от които ще стане ясно колко грозна, мъртва и безнадеждна картина би представлявал светът, ако имаше такова равенство. 32. Закон: Доброто и злото не се променят. Пояснение: В света не съществуват сили, които могат да направят злото добро и обратно.
към текста >>
То е, че всички сме излезли от
Бога
, макар да сме стигнали до различно ниво в своето развитие.
Глупавият непрекъснато се занимава с миналото, умният се стреми да прочете в бъдещето, а мъдрият живее и нарежда настоящето. Законът не се нуждае от пояснение. 31. Закон: В живота няма равенство. Пояснение: Най-погрешната и най-утопичната идея на земята е идеята за равенството. Има само едно равенство - равенството пред Бога.
То е, че всички сме излезли от
Бога
, макар да сме стигнали до различно ниво в своето развитие.
Ако съществуваше равенство в най-широк смисъл, не би имало нито явления, нито развитие. Това би могло да се илюстрира с редица примери в природата, от които ще стане ясно колко грозна, мъртва и безнадеждна картина би представлявал светът, ако имаше такова равенство. 32. Закон: Доброто и злото не се променят. Пояснение: В света не съществуват сили, които могат да направят злото добро и обратно. И ако някой човек се е променил и от „лош“ е станал „добър“, това не значи, че злото се е превърнало в добро, но че човекът с изоставил пътя на злото и е тръгнал по пътя на доброто.
към текста >>
84.
29. РАЖДАНЕ И САМОРАЖДАНЕ (НОВОРАЖДАНЕ)
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Новият човек се зачева в неговото съзнание и той вече тръгва
към
крайната цел — самораждането.
РАЖДАНЕ И САМОРАЖДАНЕ (НОВОРАЖДАНЕ) За да се роди нещо, то трябва да е завършен плод, който носи цялото наследство на предишните поколения. След раждането, когато човешкото сърце и ум са изпълнени с несъвършени чувства и неопределени мисли на съмнения, суеверия, страхове и въобще целия човешки реквизит на много предишни поколения, човек идва до един момент, когато започва да си дава отчет за състоянието, в което се намира. Това е момент на пробуждане на съзнанието му като отделен индивид. Той започва да осъзнава своето несъвършенство и закопнява за един по-висш живот, за какъвто историята ни е дала много чудни образци.
Новият човек се зачева в неговото съзнание и той вече тръгва
към
крайната цел — самораждането.
"Човек трябва да се роди изново от вода и дух", казва Христос. Символичният Му език е труден за разбиране за много хора. Водата е символ на чистия Божествен живот, който изхожда от Божествената Любов, тъй като животът е плод на Любовта, а Духът — онази неугасваща вечна Светлина, която е същност на самия Бог. Бог е Любов, Светлина и Сила. Ето какво трябва да стане със смъртния земен човек — трябва да се самороди в Любов, в сърце.
към текста >>
Водата е символ на чистия Божествен живот, който изхожда от Божествената
Любов
, тъй като животът е плод на
Любовта
, а Духът — онази неугасваща вечна Светлина, която е същност на самия Бог.
Това е момент на пробуждане на съзнанието му като отделен индивид. Той започва да осъзнава своето несъвършенство и закопнява за един по-висш живот, за какъвто историята ни е дала много чудни образци. Новият човек се зачева в неговото съзнание и той вече тръгва към крайната цел — самораждането. "Човек трябва да се роди изново от вода и дух", казва Христос. Символичният Му език е труден за разбиране за много хора.
Водата е символ на чистия Божествен живот, който изхожда от Божествената
Любов
, тъй като животът е плод на
Любовта
, а Духът — онази неугасваща вечна Светлина, която е същност на самия Бог.
Бог е Любов, Светлина и Сила. Ето какво трябва да стане със смъртния земен човек — трябва да се самороди в Любов, в сърце. Светлина в ума и Сила в тялото, волята и духа си, за да може да изпълнява Божията Воля, което е неговото призвание и задача на земята. Сърце, пълно с Любов към Отца и всичко създадено от Него. Ум, светъл с присъствието на Божията същност, което означава Божествена мъдрост и неумолима диамантена воля за изпълнение призванието си като Син Божий.
към текста >>
Бог е
Любов
, Светлина и Сила.
Той започва да осъзнава своето несъвършенство и закопнява за един по-висш живот, за какъвто историята ни е дала много чудни образци. Новият човек се зачева в неговото съзнание и той вече тръгва към крайната цел — самораждането. "Човек трябва да се роди изново от вода и дух", казва Христос. Символичният Му език е труден за разбиране за много хора. Водата е символ на чистия Божествен живот, който изхожда от Божествената Любов, тъй като животът е плод на Любовта, а Духът — онази неугасваща вечна Светлина, която е същност на самия Бог.
Бог е
Любов
, Светлина и Сила.
Ето какво трябва да стане със смъртния земен човек — трябва да се самороди в Любов, в сърце. Светлина в ума и Сила в тялото, волята и духа си, за да може да изпълнява Божията Воля, което е неговото призвание и задача на земята. Сърце, пълно с Любов към Отца и всичко създадено от Него. Ум, светъл с присъствието на Божията същност, което означава Божествена мъдрост и неумолима диамантена воля за изпълнение призванието си като Син Божий. Така е бил създаден първоначално човекът по образ и подобие Божие, но с времето той се е отклонил от този свещен образ, прекъснал е връзката си със своя Създател и заживял един неестествен живот на сирачество, на лишения и страдания.
към текста >>
Ето какво трябва да стане със смъртния земен човек — трябва да се самороди в
Любов
, в сърце.
Новият човек се зачева в неговото съзнание и той вече тръгва към крайната цел — самораждането. "Човек трябва да се роди изново от вода и дух", казва Христос. Символичният Му език е труден за разбиране за много хора. Водата е символ на чистия Божествен живот, който изхожда от Божествената Любов, тъй като животът е плод на Любовта, а Духът — онази неугасваща вечна Светлина, която е същност на самия Бог. Бог е Любов, Светлина и Сила.
Ето какво трябва да стане със смъртния земен човек — трябва да се самороди в
Любов
, в сърце.
Светлина в ума и Сила в тялото, волята и духа си, за да може да изпълнява Божията Воля, което е неговото призвание и задача на земята. Сърце, пълно с Любов към Отца и всичко създадено от Него. Ум, светъл с присъствието на Божията същност, което означава Божествена мъдрост и неумолима диамантена воля за изпълнение призванието си като Син Божий. Така е бил създаден първоначално човекът по образ и подобие Божие, но с времето той се е отклонил от този свещен образ, прекъснал е връзката си със своя Създател и заживял един неестествен живот на сирачество, на лишения и страдания. Чрез Словото Божие, дадено ни от Великия Учител този век, ние получихме пълното знание за живота си и то служи като камертон на Истината, за да знаем как да изправим дисонансите си.
към текста >>
Светлина в ума и Сила в тялото, волята и духа си, за да може да изпълнява Божията Воля, което е неговото призвание и задача на земята.
"Човек трябва да се роди изново от вода и дух", казва Христос. Символичният Му език е труден за разбиране за много хора. Водата е символ на чистия Божествен живот, който изхожда от Божествената Любов, тъй като животът е плод на Любовта, а Духът — онази неугасваща вечна Светлина, която е същност на самия Бог. Бог е Любов, Светлина и Сила. Ето какво трябва да стане със смъртния земен човек — трябва да се самороди в Любов, в сърце.
Светлина в ума и Сила в тялото, волята и духа си, за да може да изпълнява Божията Воля, което е неговото призвание и задача на земята.
Сърце, пълно с Любов към Отца и всичко създадено от Него. Ум, светъл с присъствието на Божията същност, което означава Божествена мъдрост и неумолима диамантена воля за изпълнение призванието си като Син Божий. Така е бил създаден първоначално човекът по образ и подобие Божие, но с времето той се е отклонил от този свещен образ, прекъснал е връзката си със своя Създател и заживял един неестествен живот на сирачество, на лишения и страдания. Чрез Словото Божие, дадено ни от Великия Учител този век, ние получихме пълното знание за живота си и то служи като камертон на Истината, за да знаем как да изправим дисонансите си. Хармонията на музиката най-добре ще ни помогне.
към текста >>
Сърце, пълно с
Любов
към
Отца и всичко създадено от Него.
Символичният Му език е труден за разбиране за много хора. Водата е символ на чистия Божествен живот, който изхожда от Божествената Любов, тъй като животът е плод на Любовта, а Духът — онази неугасваща вечна Светлина, която е същност на самия Бог. Бог е Любов, Светлина и Сила. Ето какво трябва да стане със смъртния земен човек — трябва да се самороди в Любов, в сърце. Светлина в ума и Сила в тялото, волята и духа си, за да може да изпълнява Божията Воля, което е неговото призвание и задача на земята.
Сърце, пълно с
Любов
към
Отца и всичко създадено от Него.
Ум, светъл с присъствието на Божията същност, което означава Божествена мъдрост и неумолима диамантена воля за изпълнение призванието си като Син Божий. Така е бил създаден първоначално човекът по образ и подобие Божие, но с времето той се е отклонил от този свещен образ, прекъснал е връзката си със своя Създател и заживял един неестествен живот на сирачество, на лишения и страдания. Чрез Словото Божие, дадено ни от Великия Учител този век, ние получихме пълното знание за живота си и то служи като камертон на Истината, за да знаем как да изправим дисонансите си. Хармонията на музиката най-добре ще ни помогне. Затова Учителят непрестанно ни учеше и занимаваше с музиката.
към текста >>
Словото на Учителя изпълни цялото пространство, както Той каза, и сега хората постепенно ще възприемат идеите, които е свалил от
Бога
за бъдещата култура на човечеството, която ще се основава на "
Любов
към
Бога
, обич
към
ближния
и почит
към
себе
си".
Чрез Словото Божие, дадено ни от Великия Учител този век, ние получихме пълното знание за живота си и то служи като камертон на Истината, за да знаем как да изправим дисонансите си. Хармонията на музиката най-добре ще ни помогне. Затова Учителят непрестанно ни учеше и занимаваше с музиката. Той създаде много песни, които постоянно пеехме, и хармоничните, утринни упражнения, наречени Паневритмия, които се играят по оркестрова музика, която Той сам създаде. Той каза: "Този път Бог ще предаде новия живот на хората чрез слуха им, затова всички трябва да станете музикални".
Словото на Учителя изпълни цялото пространство, както Той каза, и сега хората постепенно ще възприемат идеите, които е свалил от
Бога
за бъдещата култура на човечеството, която ще се основава на "
Любов
към
Бога
, обич
към
ближния
и почит
към
себе
си".
към текста >>
85.
II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ
 
- Константин Златев
Дънов е бележитият деец на българското Възраждане, православният свещеник Константин Дъновски (20.08.183013.11.1918) - духовник и просветител от най-висок ранг, чиито заслуги
към
род и Отечество му отреждат достойно място в пантеона на славата.
Петър Константинов Дънов е роден на 12 юли 1864 г. в село Хадърча (понастоящем Николаевка), Варненско. Според стария стил на православния църковен календар се паднало точно Петровден. Затова и кръстили новороденото момче с името Петър. Бащата на П.
Дънов е бележитият деец на българското Възраждане, православният свещеник Константин Дъновски (20.08.183013.11.1918) - духовник и просветител от най-висок ранг, чиито заслуги
към
род и Отечество му отреждат достойно място в пантеона на славата.
Личността на К. Дъновски е свързана с един от най- буреносните и светли периоди в нашата история. Роден е в с.Устово, Родопите. Още в ранната му младост се зародил копнежът да посвети живота си на Бога. Заминал за Атон, Света Гора, с намерението да стане монах.
към текста >>
Още в ранната му младост се зародил копнежът да посвети живота си на
Бога
.
Бащата на П. Дънов е бележитият деец на българското Възраждане, православният свещеник Константин Дъновски (20.08.183013.11.1918) - духовник и просветител от най-висок ранг, чиито заслуги към род и Отечество му отреждат достойно място в пантеона на славата. Личността на К. Дъновски е свързана с един от най- буреносните и светли периоди в нашата история. Роден е в с.Устово, Родопите.
Още в ранната му младост се зародил копнежът да посвети живота си на
Бога
.
Заминал за Атон, Света Гора, с намерението да стане монах. Пътят му минавал през Солун. Там, в старинната църква "Св. Димитър" той решил да отправи молитва към Всевишния, за да му вдъхне смелост и упование по избрания път. Ала Онзи, Който по-добре от всеки друг познава стремленията на сърцата ни, бил решил нещо друго.
към текста >>
Димитър" той решил да отправи молитва
към
Всевишния, за да му вдъхне смелост и упование по избрания път.
Роден е в с.Устово, Родопите. Още в ранната му младост се зародил копнежът да посвети живота си на Бога. Заминал за Атон, Света Гора, с намерението да стане монах. Пътят му минавал през Солун. Там, в старинната църква "Св.
Димитър" той решил да отправи молитва
към
Всевишния, за да му вдъхне смелост и упование по избрания път.
Ала Онзи, Който по-добре от всеки друг познава стремленията на сърцата ни, бил решил нещо друго. В храма младият Константин срещнал един престарял монах, изпратен при него от самото Провидение. Разговорът между двамата не бил обикновен. Той продължил часове и разтърсил из основи съзнанието на младежа. Контактът с Божия служител, макар и еднократен, изменил радикално житейската пътека на К. Дъновски.
към текста >>
Той се завърнал в Родината, защото разбрал, че на
Бога
може да се служи на всяко поприще и че неговата земя, народът му сега повече от всякога има нужда от него.
Ала Онзи, Който по-добре от всеки друг познава стремленията на сърцата ни, бил решил нещо друго. В храма младият Константин срещнал един престарял монах, изпратен при него от самото Провидение. Разговорът между двамата не бил обикновен. Той продължил часове и разтърсил из основи съзнанието на младежа. Контактът с Божия служител, макар и еднократен, изменил радикално житейската пътека на К. Дъновски.
Той се завърнал в Родината, защото разбрал, че на
Бога
може да се служи на всяко поприще и че неговата земя, народът му сега повече от всякога има нужда от него.
Оженил се за дъщерята на чорбаджията от с. Хадърча Атанас Георгиев - Добра, и станал свещеник (ръкополагането му в този духовен сан е извършено през 1857 г. от Варненския митрополит Порфирий). Майката на П. Дънов - Добра Атанасова Георгиева, е останала в спомените на съвременниците си като тиха и вглъбена в себе си жена.
към текста >>
Дънов - Добра Атанасова Георгиева, е останала в спомените на съвременниците си като тиха и вглъбена в
себе
си жена.
Той се завърнал в Родината, защото разбрал, че на Бога може да се служи на всяко поприще и че неговата земя, народът му сега повече от всякога има нужда от него. Оженил се за дъщерята на чорбаджията от с. Хадърча Атанас Георгиев - Добра, и станал свещеник (ръкополагането му в този духовен сан е извършено през 1857 г. от Варненския митрополит Порфирий). Майката на П.
Дънов - Добра Атанасова Георгиева, е останала в спомените на съвременниците си като тиха и вглъбена в
себе
си жена.
Тази своя душевна настройка тя предала и на сина си Петър. Известно е, че от брака си със свещеник К. Дъновски е имала още две деца - дъщеря на име Мария (най-голямата от тримата) и още един син, Иван. К. Дъновски служи като свещеник в продължение на осем години във варненския храм "Св. Богородица" (1860-1868).
към текста >>
Завръща се
към
църковно служение през 1878 г.
е именно той. През 1873 г. свещ. К. Дъновски е избран за председател на епархиалния смесен съвет във Варна. По време на Руско-турската освободителна война излежава седем месеца в затвора по обвинение, че е руски агент.
Завръща се
към
църковно служение през 1878 г.
и до 1898 г. е свещеник в храма "Св. Архангел Михаил". Той е бил може би първият, съзрял действително в дълбочина мисията на своя син Петър. Известно е, че отношенията помежду им са били не просто като между баща и син, а приятелски, с подчертана топлота, разбиране и съпричастие.
към текста >>
Дънов проявява искрена привързаност
към
музиката, която остава завинаги любимото му изкуство.
Зрелостното му свидетелство за завършено средно образование носи датата 24.07.1887 г. и е издадено от Американското научно-бого- словско училище в Свищов. Там юношата Петър учи в Богословския отдел и го завършва с отличен успех по музика и богословски дисциплини и с добър успех по останалите предмети. Впоследствие е изпратен за една година като учител в с.Хотанца, Русенско. Още от ранна детска възраст П.
Дънов проявява искрена привързаност
към
музиката, която остава завинаги любимото му изкуство.
Като ученик започва да свири на цигулка и не се разделя с нея до края на живота си. Това е и инструментът, чрез който е предал на своите ученици и последователи множество песни и мелодии с дълбоко духовно съдържание и необичайна звукова картина. Самият той ги е създал не самоцелно, а като част от заниманията в о снованата от него Школа. 2. Студентски години в САЩ Едва навършил 24 години, Петър Дънов е изправен на кръстопът в своя живот.
към текста >>
Към
дипломата си от Американското научно-бо- гословско училище в Свищов той притежава и свидетелство на пра- воимащ протестантски проповедник.
Като ученик започва да свири на цигулка и не се разделя с нея до края на живота си. Това е и инструментът, чрез който е предал на своите ученици и последователи множество песни и мелодии с дълбоко духовно съдържание и необичайна звукова картина. Самият той ги е създал не самоцелно, а като част от заниманията в о снованата от него Школа. 2. Студентски години в САЩ Едва навършил 24 години, Петър Дънов е изправен на кръстопът в своя живот.
Към
дипломата си от Американското научно-бо- гословско училище в Свищов той притежава и свидетелство на пра- воимащ протестантски проповедник.
Би могъл да остане в България и да започне служение на евангелски духовен пастир. Ала нещо отвътре му подсказва, че трябва да извърви още дълъг път, усвоявайки познанието на своята епоха, за да го съедини с онзи небесен пламък, който вече се разгаря в душата му и обещава богати плодове в бъдещето. И през август 1888 г. Петър заминава за САЩ. Тук той завършва последователно четиригодишен курс в Теологиче ската семинария на университета Дрю, Медисън, и двугодишен курс в Богословския факултет към Бостънския университет (диплом за висше богословско образование от 04.06.1894 г.).
към текста >>
Ала нещо отвътре му подсказва, че трябва да извърви още дълъг път, усвоявайки познанието на своята епоха, за да го съедини с онзи небесен пламък, който вече се разгаря в душата му и обещава
богати
плодове в бъдещето.
Самият той ги е създал не самоцелно, а като част от заниманията в о снованата от него Школа. 2. Студентски години в САЩ Едва навършил 24 години, Петър Дънов е изправен на кръстопът в своя живот. Към дипломата си от Американското научно-бо- гословско училище в Свищов той притежава и свидетелство на пра- воимащ протестантски проповедник. Би могъл да остане в България и да започне служение на евангелски духовен пастир.
Ала нещо отвътре му подсказва, че трябва да извърви още дълъг път, усвоявайки познанието на своята епоха, за да го съедини с онзи небесен пламък, който вече се разгаря в душата му и обещава
богати
плодове в бъдещето.
И през август 1888 г. Петър заминава за САЩ. Тук той завършва последователно четиригодишен курс в Теологиче ската семинария на университета Дрю, Медисън, и двугодишен курс в Богословския факултет към Бостънския университет (диплом за висше богословско образование от 04.06.1894 г.). През учебната 189394 г. завършва и кратък курс по обща медицина в Медицинския факултет към Бостънския университет (удостоверение от 03.02.1894 г.).
към текста >>
Тук той завършва последователно четиригодишен курс в Теологиче ската семинария на университета Дрю, Медисън, и двугодишен курс в Богословския факултет
към
Бостънския университет (диплом за висше богословско образование от 04.06.1894 г.).
Към дипломата си от Американското научно-бо- гословско училище в Свищов той притежава и свидетелство на пра- воимащ протестантски проповедник. Би могъл да остане в България и да започне служение на евангелски духовен пастир. Ала нещо отвътре му подсказва, че трябва да извърви още дълъг път, усвоявайки познанието на своята епоха, за да го съедини с онзи небесен пламък, който вече се разгаря в душата му и обещава богати плодове в бъдещето. И през август 1888 г. Петър заминава за САЩ.
Тук той завършва последователно четиригодишен курс в Теологиче ската семинария на университета Дрю, Медисън, и двугодишен курс в Богословския факултет
към
Бостънския университет (диплом за висше богословско образование от 04.06.1894 г.).
През учебната 189394 г. завършва и кратък курс по обща медицина в Медицинския факултет към Бостънския университет (удостоверение от 03.02.1894 г.). Престоят на П. Дънов в САЩ приключва през 1895 г. - общо седем години.
към текста >>
завършва и кратък курс по обща медицина в Медицинския факултет
към
Бостънския университет (удостоверение от 03.02.1894 г.).
Ала нещо отвътре му подсказва, че трябва да извърви още дълъг път, усвоявайки познанието на своята епоха, за да го съедини с онзи небесен пламък, който вече се разгаря в душата му и обещава богати плодове в бъдещето. И през август 1888 г. Петър заминава за САЩ. Тук той завършва последователно четиригодишен курс в Теологиче ската семинария на университета Дрю, Медисън, и двугодишен курс в Богословския факултет към Бостънския университет (диплом за висше богословско образование от 04.06.1894 г.). През учебната 189394 г.
завършва и кратък курс по обща медицина в Медицинския факултет
към
Бостънския университет (удостоверение от 03.02.1894 г.).
Престоят на П. Дънов в САЩ приключва през 1895 г. - общо седем години. Какво му носят те извън документите за завършено образование, извън защитената от него теза (дипломна работа) в Бостънския университет, посветена на миграцията и покръстването на германските племена в християнството? Втората половина на Х1Х век се характеризира с мощна приливна вълна в извечния човешки стремеж да проникне в истината за света и за себе си.
към текста >>
Втората половина на Х1Х век се характеризира с мощна приливна вълна в извечния човешки стремеж да проникне в истината за света и за
себе
си.
завършва и кратък курс по обща медицина в Медицинския факултет към Бостънския университет (удостоверение от 03.02.1894 г.). Престоят на П. Дънов в САЩ приключва през 1895 г. - общо седем години. Какво му носят те извън документите за завършено образование, извън защитената от него теза (дипломна работа) в Бостънския университет, посветена на миграцията и покръстването на германските племена в християнството?
Втората половина на Х1Х век се характеризира с мощна приливна вълна в извечния човешки стремеж да проникне в истината за света и за
себе
си.
Като гъби след дъжд никнат едно след друго нови идейни течения, философски и религиозни концепции, духов- но-мистични школи и движения. Естествено - Новият свят е в центъра на събитията. В САЩ току-що е завършила Гражданската война. Американската цивилизация набира огромно ускорение във всички области на обществения живот. Към страната се отправят потоци емигранти - свежа кръв, свеж интелектуален заряд, подкрепяни от неустоимото стремление да докажат себе си и да построят нещо действително ново.
към текста >>
Към
страната се отправят потоци емигранти - свежа кръв, свеж интелектуален заряд, подкрепяни от неустоимото стремление да докажат
себе
си и да построят нещо действително ново.
Втората половина на Х1Х век се характеризира с мощна приливна вълна в извечния човешки стремеж да проникне в истината за света и за себе си. Като гъби след дъжд никнат едно след друго нови идейни течения, философски и религиозни концепции, духов- но-мистични школи и движения. Естествено - Новият свят е в центъра на събитията. В САЩ току-що е завършила Гражданската война. Американската цивилизация набира огромно ускорение във всички области на обществения живот.
Към
страната се отправят потоци емигранти - свежа кръв, свеж интелектуален заряд, подкрепяни от неустоимото стремление да докажат
себе
си и да построят нещо действително ново.
И те успяват. За броени десетилетия превръщат Съединените щати в люлка на прогреса, в държава - мечта, прицелна точка за въжделенията на съвременниците, образец за тържеството на разума и целесъобразността над хаоса. През тези седем години на американска земя П. Дънов се докосва до всичко това. Запознава се на място с новите учения, които разтърсват основите на познанието и започват да изграждат мирогледа на епохата: спиритизъм, теософия, интуитивизъм, феноменология, различни форми на идеализма.
към текста >>
И навън -
към
неизбежния досег с реалността, в който се роят изпитанията на земното битие и в чието лоно се раждат съдбоносните сътресения на духа, чрез които и в които той се развива и усъвършенства.
Запознава се на място с новите учения, които разтърсват основите на познанието и започват да изграждат мирогледа на епохата: спиритизъм, теософия, интуитивизъм, феноменология, различни форми на идеализма. Положено е грандиозното начало на изграждане на нова научно-философска картина на света - процес, който продължава и до днес и на чието могъщо разгръщане самите ние сме свидетели. А някои от нас - и участници. И тук е моментът да подчертаем, че без приноса на Петър Дънов в това всемирно извисяване, в което човекът направи колосална крачка напред в познанието за Космоса и в самопознанието, без духовно-културното наследство на този велик и все още недооценен българин днес не бихме могли да бъдем така наясно с това, което ни предстои, и с онова, което следва да извършим, за да постигнем желаното. Ала той самият, за да поеме като награда нетленния венец на своя живот, има да извърви още дълъг път.
И навън -
към
неизбежния досег с реалността, в който се роят изпитанията на земното битие и в чието лоно се раждат съдбоносните сътресения на духа, чрез които и в които той се развива и усъвършенства.
И навътре - в самия себе си, където е длъжен да открие истината за целта на своето присъствие на тази планета. Годината е 1895-а. Петър Дънов поема обратния път към България. 3. Отново на родна земя. Търсене и откриване на Пътя
към текста >>
И навътре - в самия
себе
си, където е длъжен да открие истината за целта на своето присъствие на тази планета.
Положено е грандиозното начало на изграждане на нова научно-философска картина на света - процес, който продължава и до днес и на чието могъщо разгръщане самите ние сме свидетели. А някои от нас - и участници. И тук е моментът да подчертаем, че без приноса на Петър Дънов в това всемирно извисяване, в което човекът направи колосална крачка напред в познанието за Космоса и в самопознанието, без духовно-културното наследство на този велик и все още недооценен българин днес не бихме могли да бъдем така наясно с това, което ни предстои, и с онова, което следва да извършим, за да постигнем желаното. Ала той самият, за да поеме като награда нетленния венец на своя живот, има да извърви още дълъг път. И навън - към неизбежния досег с реалността, в който се роят изпитанията на земното битие и в чието лоно се раждат съдбоносните сътресения на духа, чрез които и в които той се развива и усъвършенства.
И навътре - в самия
себе
си, където е длъжен да открие истината за целта на своето присъствие на тази планета.
Годината е 1895-а. Петър Дънов поема обратния път към България. 3. Отново на родна земя. Търсене и откриване на Пътя Стъпил отново на родна земя, П.
към текста >>
Петър Дънов поема обратния път
към
България.
И тук е моментът да подчертаем, че без приноса на Петър Дънов в това всемирно извисяване, в което човекът направи колосална крачка напред в познанието за Космоса и в самопознанието, без духовно-културното наследство на този велик и все още недооценен българин днес не бихме могли да бъдем така наясно с това, което ни предстои, и с онова, което следва да извършим, за да постигнем желаното. Ала той самият, за да поеме като награда нетленния венец на своя живот, има да извърви още дълъг път. И навън - към неизбежния досег с реалността, в който се роят изпитанията на земното битие и в чието лоно се раждат съдбоносните сътресения на духа, чрез които и в които той се развива и усъвършенства. И навътре - в самия себе си, където е длъжен да открие истината за целта на своето присъствие на тази планета. Годината е 1895-а.
Петър Дънов поема обратния път
към
България.
3. Отново на родна земя. Търсене и откриване на Пътя Стъпил отново на родна земя, П. Дънов веднага открива колко голяма и всеобхватна е разликата между реалността, в която е бил вписан до вчера, и тази, която го посреща - близка и позната, но същевременно толкова далечна и чужда. Възрожденските идеали на Отечеството му отдавна вече са потъпкани в прахта на прясно избуяли, хищни пориви за власт, бързо забогатяване, ползване на облагите от общественото положение, кариеризъм, фарисейщина.
към текста >>
Възрожденските идеали на Отечеството му отдавна вече са потъпкани в прахта на прясно избуяли, хищни пориви за власт, бързо
забогатяване
, ползване на облагите от общественото положение, кариеризъм, фарисейщина.
Петър Дънов поема обратния път към България. 3. Отново на родна земя. Търсене и откриване на Пътя Стъпил отново на родна земя, П. Дънов веднага открива колко голяма и всеобхватна е разликата между реалността, в която е бил вписан до вчера, и тази, която го посреща - близка и позната, но същевременно толкова далечна и чужда.
Възрожденските идеали на Отечеството му отдавна вече са потъпкани в прахта на прясно избуяли, хищни пориви за власт, бързо
забогатяване
, ползване на облагите от общественото положение, кариеризъм, фарисейщина.
Плевелите на новото време. Неизбежни, грозни, отблъскващи. С авторитетна диплома от американско висше учебно заведение в джоба си, Петър Дънов се оглежда във всички посоки за своето място върху сцената на развихрящата се социална драма. Цялото му образование дотук - и в Свищов, и в САЩ - е било финансирано от Методистката протестантска църква. Нормално е да се очаква, че той ще й отдаде това, което тя смята, че той й дължи.
към текста >>
С авторитетна диплома от американско висше учебно заведение в джоба си, Петър Дънов се оглежда във всички посоки за своето място върху сцената на развихрящата се социална драма.
Стъпил отново на родна земя, П. Дънов веднага открива колко голяма и всеобхватна е разликата между реалността, в която е бил вписан до вчера, и тази, която го посреща - близка и позната, но същевременно толкова далечна и чужда. Възрожденските идеали на Отечеството му отдавна вече са потъпкани в прахта на прясно избуяли, хищни пориви за власт, бързо забогатяване, ползване на облагите от общественото положение, кариеризъм, фарисейщина. Плевелите на новото време. Неизбежни, грозни, отблъскващи.
С авторитетна диплома от американско висше учебно заведение в джоба си, Петър Дънов се оглежда във всички посоки за своето място върху сцената на развихрящата се социална драма.
Цялото му образование дотук - и в Свищов, и в САЩ - е било финансирано от Методистката протестантска църква. Нормално е да се очаква, че той ще й отдаде това, което тя смята, че той й дължи. Предлагат му да заеме катедрата на пастор към Методистката църква в Ямбол. Съвсем логично като перспектива въз основа на досегашното му развитие и придобитата квалификация. Той дава съгласието си, но... при едно условие - да не получава заплата.
към текста >>
Предлагат му да заеме катедрата на пастор
към
Методистката църква в Ямбол.
Плевелите на новото време. Неизбежни, грозни, отблъскващи. С авторитетна диплома от американско висше учебно заведение в джоба си, Петър Дънов се оглежда във всички посоки за своето място върху сцената на развихрящата се социална драма. Цялото му образование дотук - и в Свищов, и в САЩ - е било финансирано от Методистката протестантска църква. Нормално е да се очаква, че той ще й отдаде това, което тя смята, че той й дължи.
Предлагат му да заеме катедрата на пастор
към
Методистката църква в Ямбол.
Съвсем логично като перспектива въз основа на досегашното му развитие и придобитата квалификация. Той дава съгласието си, но... при едно условие - да не получава заплата. По негово мнение не можеш да служиш на Бога за пари. Лицата и на началници, и на колеги се изопват. Той безспорно е ценен кадър, обаче ако възникне прецедент.?!
към текста >>
Той дава съгласието си, но... при едно условие - да не получава заплата.
С авторитетна диплома от американско висше учебно заведение в джоба си, Петър Дънов се оглежда във всички посоки за своето място върху сцената на развихрящата се социална драма. Цялото му образование дотук - и в Свищов, и в САЩ - е било финансирано от Методистката протестантска църква. Нормално е да се очаква, че той ще й отдаде това, което тя смята, че той й дължи. Предлагат му да заеме катедрата на пастор към Методистката църква в Ямбол. Съвсем логично като перспектива въз основа на досегашното му развитие и придобитата квалификация.
Той дава съгласието си, но... при едно условие - да не получава заплата.
По негово мнение не можеш да служиш на Бога за пари. Лицата и на началници, и на колеги се изопват. Той безспорно е ценен кадър, обаче ако възникне прецедент.?! Изглежда е най-добре да го оставят да си върви по пътя, но извън системата на тази евангелска църква. А може би - и на всяка друга.
към текста >>
По негово мнение не можеш да служиш на
Бога
за пари.
Цялото му образование дотук - и в Свищов, и в САЩ - е било финансирано от Методистката протестантска църква. Нормално е да се очаква, че той ще й отдаде това, което тя смята, че той й дължи. Предлагат му да заеме катедрата на пастор към Методистката църква в Ямбол. Съвсем логично като перспектива въз основа на досегашното му развитие и придобитата квалификация. Той дава съгласието си, но... при едно условие - да не получава заплата.
По негово мнение не можеш да служиш на
Бога
за пари.
Лицата и на началници, и на колеги се изопват. Той безспорно е ценен кадър, обаче ако възникне прецедент.?! Изглежда е най-добре да го оставят да си върви по пътя, но извън системата на тази евангелска църква. А може би - и на всяка друга. А сега - накъде?
към текста >>
Петър Дънов дълбоко в
себе
си знае, че най-важното тепърва предстои.
Лицата и на началници, и на колеги се изопват. Той безспорно е ценен кадър, обаче ако възникне прецедент.?! Изглежда е най-добре да го оставят да си върви по пътя, но извън системата на тази евангелска църква. А може би - и на всяка друга. А сега - накъде?
Петър Дънов дълбоко в
себе
си знае, че най-важното тепърва предстои.
Но преди да се изправи с лице срещу бурята, не е ли най-разумно да подири едно тихо пристанище, където да се уедини и в тихия пламък на вътрешното съзряване да открие най-вярната посока към утрешния ден? И той заминава за Варна, където отсяда при сестра си Мария. Пребивава при нея цели две години. Това е периодът от време, в който излиза първата му книга "Науката и възпитанието" (1896). В нея са изложени основните принципи, закони и методи, върху които по-късно авторът развива цялото свое духовно-философско схващане за вечните начала на живата природа и човека, както и за преобразуването на обществото и света.
към текста >>
Но преди да се изправи с лице срещу бурята, не е ли най-разумно да подири едно тихо пристанище, където да се уедини и в тихия пламък на вътрешното съзряване да открие най-вярната посока
към
утрешния ден?
Той безспорно е ценен кадър, обаче ако възникне прецедент.?! Изглежда е най-добре да го оставят да си върви по пътя, но извън системата на тази евангелска църква. А може би - и на всяка друга. А сега - накъде? Петър Дънов дълбоко в себе си знае, че най-важното тепърва предстои.
Но преди да се изправи с лице срещу бурята, не е ли най-разумно да подири едно тихо пристанище, където да се уедини и в тихия пламък на вътрешното съзряване да открие най-вярната посока
към
утрешния ден?
И той заминава за Варна, където отсяда при сестра си Мария. Пребивава при нея цели две години. Това е периодът от време, в който излиза първата му книга "Науката и възпитанието" (1896). В нея са изложени основните принципи, закони и методи, върху които по-късно авторът развива цялото свое духовно-философско схващане за вечните начала на живата природа и човека, както и за преобразуването на обществото и света. През 1897 г. П.
към текста >>
Дънов се премества в Нови пазар при баща си, свещ.
И той заминава за Варна, където отсяда при сестра си Мария. Пребивава при нея цели две години. Това е периодът от време, в който излиза първата му книга "Науката и възпитанието" (1896). В нея са изложени основните принципи, закони и методи, върху които по-късно авторът развива цялото свое духовно-философско схващане за вечните начала на живата природа и човека, както и за преобразуването на обществото и света. През 1897 г. П.
Дънов се премества в Нови пазар при баща си, свещ.
К. Дъновски. Православният духовник прави опит да назначи сина си като чиновник при Варненския и Преславски митрополит, който му е личен приятел, но П. Дънов отклонява поканата. Председателят на Теософското общество у нас по онова време - Софроний Ников, му предлага работа като проповедник за тази организация, но също получава отказ. От този период е и втората книга на Петър Дънов - "Заветът на цветните лъчи" (ок.
към текста >>
Този е най-значимият плод на усилието да остане насаме със
себе
си и да надникне навътре в душата си, за да разбере кой е той, защо е тук и какво очаква Небето от него.
От този период е и втората книга на Петър Дънов - "Заветът на цветните лъчи" (ок. 1897; първото многотиражно издание е от 1912 г.), изградена върху тълкувания на библейски стихове и съдържаща - според автора - онези пасажи от Свещеното Писание, диктувани пряко от Духа. Ала най-важното събитие е от 07.03.1897 г., малко преди Петър Дънов да навърши 33 години (т.нар. "Христова възраст"). Това е моментът, в който той получава от невидимия свят просветление за мисията си на Земята.
Този е най-значимият плод на усилието да остане насаме със
себе
си и да надникне навътре в душата си, за да разбере кой е той, защо е тук и какво очаква Небето от него.
В един вълшебен миг на кристално ясно прозрение П. Дънов постига отговорите на всички тези въпроси. И на много други, не по-малко важни. Скоро след като е получил просветлението, той преживява непосредствен контакт с Божия Дух. Израз на това мистично общение става книжката под заглавие "Хио-Ели-Мели-Месаил".
към текста >>
От редовете на текста, а и между тях, извира светлината на Словото на Истината, звучи Гласът на
Бога
, изваян чрез прости и красиви думи от Неговия достоен Пратеник.
В един вълшебен миг на кристално ясно прозрение П. Дънов постига отговорите на всички тези въпроси. И на много други, не по-малко важни. Скоро след като е получил просветлението, той преживява непосредствен контакт с Божия Дух. Израз на това мистично общение става книжката под заглавие "Хио-Ели-Мели-Месаил".
От редовете на текста, а и между тях, извира светлината на Словото на Истината, звучи Гласът на
Бога
, изваян чрез прости и красиви думи от Неговия достоен Пратеник.
Оттук нататък пътят на П. Дънов напред е вече недвусмислено предначертан. Той знае вече, че никога повече не ще бъде сам. Онзи, Който го е пратил тук и му е разкрил предназначението на неговия живот, го изпълва с непобедима сила и упование за осъществяване на Божия план. Предстои да бъде отворена нова страница не само за българите, а за всички народи навред по планетата.
към текста >>
И колкото и могъщ да е духът на Мировия Учител, той не би се справил със задачата си, ако не привлече на своя страна помощници - предани воини в лютата битка между Светлината и мрака.
Оттук нататък пътят на П. Дънов напред е вече недвусмислено предначертан. Той знае вече, че никога повече не ще бъде сам. Онзи, Който го е пратил тук и му е разкрил предназначението на неговия живот, го изпълва с непобедима сила и упование за осъществяване на Божия план. Предстои да бъде отворена нова страница не само за българите, а за всички народи навред по планетата.
И колкото и могъщ да е духът на Мировия Учител, той не би се справил със задачата си, ако не привлече на своя страна помощници - предани воини в лютата битка между Светлината и мрака.
Стари души, обгорели в множество сблъсъци с легионите на Черната ложа, готови да последват своя Божествен Наставник и Водител дори и във вечния огън на ада. Изпитани апостоли на Словото, които ще поемат факела на космическото обновление и ще го разнесат неугасим по всички краища на Земята. Настава моментът Петър Дънов да разкрие себе си и своята мисия пред българския народ. Моментът да потърси и намери следовници. На 08.10.1898 г.
към текста >>
Настава моментът Петър Дънов да разкрие
себе
си и своята мисия пред българския народ.
Онзи, Който го е пратил тук и му е разкрил предназначението на неговия живот, го изпълва с непобедима сила и упование за осъществяване на Божия план. Предстои да бъде отворена нова страница не само за българите, а за всички народи навред по планетата. И колкото и могъщ да е духът на Мировия Учител, той не би се справил със задачата си, ако не привлече на своя страна помощници - предани воини в лютата битка между Светлината и мрака. Стари души, обгорели в множество сблъсъци с легионите на Черната ложа, готови да последват своя Божествен Наставник и Водител дори и във вечния огън на ада. Изпитани апостоли на Словото, които ще поемат факела на космическото обновление и ще го разнесат неугасим по всички краища на Земята.
Настава моментът Петър Дънов да разкрие
себе
си и своята мисия пред българския народ.
Моментът да потърси и намери следовници. На 08.10.1898 г. (датировката на събитието не е установена с абсолютна точност; тук възприемаме тази, която е най-разпространена в литературните източници и за която съдим по едно писмо на П. Дънов до негов съвременник (написано в гр. Варна), в което косвено се споменава за Призванието; бел. К.
към текста >>
З.) в салона на читалище "Светлина" във Варна един неизвестен на обществеността българин изнася пред благотворителното дружество "Милосърдие" беседа под заглавие "Призвание
към
народа ми - български синове на семейството славянско".
Моментът да потърси и намери следовници. На 08.10.1898 г. (датировката на събитието не е установена с абсолютна точност; тук възприемаме тази, която е най-разпространена в литературните източници и за която съдим по едно писмо на П. Дънов до негов съвременник (написано в гр. Варна), в което косвено се споменава за Призванието; бел. К.
З.) в салона на читалище "Светлина" във Варна един неизвестен на обществеността българин изнася пред благотворителното дружество "Милосърдие" беседа под заглавие "Призвание
към
народа ми - български синове на семейството славянско".
Изминала е година и половина от получаването на просветлението (07.03.1897 г.), разкрило на Петър Дънов същността на неговата мисия сред земните хора. Тези 19 месеца са посветени на осмисляне, уточняване и конкретизиране на вече изкристализиралото негово предназначение. Следва изборът на форма, чрез която П. Дънов да съобщи на всички каква е отговорността, поето от него пред Бога за България, славянството и цялото човечество. Текстът, с който се обръща към слушателите си, е назован "Призвание" и като съдържание отговаря на днешното понятие "призив" или "възвание".
към текста >>
Дънов да съобщи на всички каква е отговорността, поето от него пред
Бога
за България, славянството и цялото човечество.
Варна), в което косвено се споменава за Призванието; бел. К. З.) в салона на читалище "Светлина" във Варна един неизвестен на обществеността българин изнася пред благотворителното дружество "Милосърдие" беседа под заглавие "Призвание към народа ми - български синове на семейството славянско". Изминала е година и половина от получаването на просветлението (07.03.1897 г.), разкрило на Петър Дънов същността на неговата мисия сред земните хора. Тези 19 месеца са посветени на осмисляне, уточняване и конкретизиране на вече изкристализиралото негово предназначение. Следва изборът на форма, чрез която П.
Дънов да съобщи на всички каква е отговорността, поето от него пред
Бога
за България, славянството и цялото човечество.
Текстът, с който се обръща към слушателите си, е назован "Призвание" и като съдържание отговаря на днешното понятие "призив" или "възвание". В същност възванието е своеобразна визитна картичка, с която П. Дънов се представя пред българската и световната общественост. В това обръщение към пробудените души на своето време авторът набляга на три най-важни момента: 1) Основната характеристика на съвременната епоха - глобален преход от едно състояние на човешкото съзнание към друго, по- високо, което на езотеричен език наричаме изграждане на Новата Култура на VI раса.
към текста >>
Текстът, с който се обръща
към
слушателите си, е назован "Призвание" и като съдържание отговаря на днешното понятие "призив" или "възвание".
З.) в салона на читалище "Светлина" във Варна един неизвестен на обществеността българин изнася пред благотворителното дружество "Милосърдие" беседа под заглавие "Призвание към народа ми - български синове на семейството славянско". Изминала е година и половина от получаването на просветлението (07.03.1897 г.), разкрило на Петър Дънов същността на неговата мисия сред земните хора. Тези 19 месеца са посветени на осмисляне, уточняване и конкретизиране на вече изкристализиралото негово предназначение. Следва изборът на форма, чрез която П. Дънов да съобщи на всички каква е отговорността, поето от него пред Бога за България, славянството и цялото човечество.
Текстът, с който се обръща
към
слушателите си, е назован "Призвание" и като съдържание отговаря на днешното понятие "призив" или "възвание".
В същност възванието е своеобразна визитна картичка, с която П. Дънов се представя пред българската и световната общественост. В това обръщение към пробудените души на своето време авторът набляга на три най-важни момента: 1) Основната характеристика на съвременната епоха - глобален преход от едно състояние на човешкото съзнание към друго, по- високо, което на езотеричен език наричаме изграждане на Новата Култура на VI раса. 2) Мисията на Петър Дънов като Миров Учител, еманация на Христовия Дух - да предаде на българския народ и на света Новото Учение, което е най-актуалното и най-адекватното за сегашния космически етап от еволюцията на земното човечество.
към текста >>
В това обръщение
към
пробудените души на своето време авторът набляга на три най-важни момента:
Следва изборът на форма, чрез която П. Дънов да съобщи на всички каква е отговорността, поето от него пред Бога за България, славянството и цялото човечество. Текстът, с който се обръща към слушателите си, е назован "Призвание" и като съдържание отговаря на днешното понятие "призив" или "възвание". В същност възванието е своеобразна визитна картичка, с която П. Дънов се представя пред българската и световната общественост.
В това обръщение
към
пробудените души на своето време авторът набляга на три най-важни момента:
1) Основната характеристика на съвременната епоха - глобален преход от едно състояние на човешкото съзнание към друго, по- високо, което на езотеричен език наричаме изграждане на Новата Култура на VI раса. 2) Мисията на Петър Дънов като Миров Учител, еманация на Христовия Дух - да предаде на българския народ и на света Новото Учение, което е най-актуалното и най-адекватното за сегашния космически етап от еволюцията на земното човечество. Това Слово представлява осъвремененото християнство на днешния ден, изчистено от наслагванията на човешките предразсъдъци през вековете, максимално съобразено с духовно-нравствените изисквания на нашето време. Учението му в този вид съчетава водещите християнски ценности с хилядолетната мъдрост на Изтока (духовен и географски) и същевременно притежава неподражаем, оригинален фундамент, който не се среща никъде другаде по света. По своя характер учението е универсално (сиреч предназначено за всички хора и за всички времена), но възниква на българска почва.
към текста >>
1) Основната характеристика на съвременната епоха - глобален преход от едно състояние на човешкото съзнание
към
друго, по- високо, което на езотеричен език наричаме изграждане на Новата Култура на VI раса.
Дънов да съобщи на всички каква е отговорността, поето от него пред Бога за България, славянството и цялото човечество. Текстът, с който се обръща към слушателите си, е назован "Призвание" и като съдържание отговаря на днешното понятие "призив" или "възвание". В същност възванието е своеобразна визитна картичка, с която П. Дънов се представя пред българската и световната общественост. В това обръщение към пробудените души на своето време авторът набляга на три най-важни момента:
1) Основната характеристика на съвременната епоха - глобален преход от едно състояние на човешкото съзнание
към
друго, по- високо, което на езотеричен език наричаме изграждане на Новата Култура на VI раса.
2) Мисията на Петър Дънов като Миров Учител, еманация на Христовия Дух - да предаде на българския народ и на света Новото Учение, което е най-актуалното и най-адекватното за сегашния космически етап от еволюцията на земното човечество. Това Слово представлява осъвремененото християнство на днешния ден, изчистено от наслагванията на човешките предразсъдъци през вековете, максимално съобразено с духовно-нравствените изисквания на нашето време. Учението му в този вид съчетава водещите християнски ценности с хилядолетната мъдрост на Изтока (духовен и географски) и същевременно притежава неподражаем, оригинален фундамент, който не се среща никъде другаде по света. По своя характер учението е универсално (сиреч предназначено за всички хора и за всички времена), но възниква на българска почва. То има достойнствата на наука и философия за живота.
към текста >>
Чрез този подпис авторът декларира
себе
си като представител на висшата Божествена Йерархия ("Елохим" е едно от названията на
Бога
в Стария Завет), като проявление на Второто Лице на християнската Света Троица (също в Стария Завет "Ангел на Завета Господен" се определя като израз на конкретна изява на Бог-Слово, на Логоса - именно Второто Лице на Св.
По своя характер учението е универсално (сиреч предназначено за всички хора и за всички времена), но възниква на българска почва. То има достойнствата на наука и философия за живота. 3) Мисията на българския народ - да приеме Словото на своя Учител - Новото Учение, да го осмисли, да го съхрани от вражески атаки, да го приложи в живота, да го разпространи сред славянството и по цялата планета Земя. Възванието е подписано от П. Дънов по следния начин: "Аз съм Елохим, Ангел на Завета Господен".
Чрез този подпис авторът декларира
себе
си като представител на висшата Божествена Йерархия ("Елохим" е едно от названията на
Бога
в Стария Завет), като проявление на Второто Лице на християнската Света Троица (също в Стария Завет "Ангел на Завета Господен" се определя като израз на конкретна изява на Бог-Слово, на Логоса - именно Второто Лице на Св.
Троица, чието въплъщение в християнското учение е Господ Иисус Христос). И така, периода между 1895 и 1900 г. Петър Дънов прекарва в почти пълна самота, посвещавайки това време изключително на работа върху самия себе си. През 1900 г. завършва труда си "Седем разговора с Духа Господен", в който дава израз на своите мистично-окултни търсения и разсъждения.
към текста >>
Петър Дънов прекарва в почти пълна самота, посвещавайки това време изключително на работа върху самия
себе
си.
Възванието е подписано от П. Дънов по следния начин: "Аз съм Елохим, Ангел на Завета Господен". Чрез този подпис авторът декларира себе си като представител на висшата Божествена Йерархия ("Елохим" е едно от названията на Бога в Стария Завет), като проявление на Второто Лице на християнската Света Троица (също в Стария Завет "Ангел на Завета Господен" се определя като израз на конкретна изява на Бог-Слово, на Логоса - именно Второто Лице на Св. Троица, чието въплъщение в християнското учение е Господ Иисус Христос). И така, периода между 1895 и 1900 г.
Петър Дънов прекарва в почти пълна самота, посвещавайки това време изключително на работа върху самия
себе
си.
През 1900 г. завършва труда си "Седем разговора с Духа Господен", в който дава израз на своите мистично-окултни търсения и разсъждения. 1901 г. бележи едно ново начало. П. Дънов започва дългогодишна серия пътувания из България, като държи сказки във всички по- големи градове и в по-малки селища.
към текста >>
Тази е и основната причина за непомръкващата обич на белите братя и сестри
към
планините.
Дънов в техния палатков лагер в района на Седемте Рилски езера. Според Учителя на ББ 1 януари е Нова година в материалния свят, 22 март - денят на пролетното равноденствие, е началото на годината в духовния свят, а 19 август (датата на неподвижния християнски празник "Преображение Господне" по стар църковен стил) бележи Новата година за Божествения свят. Това обяснява началната дата на съборите. Освен това на много места в своите беседи П. Дънов подчертава, че във високите планини и най-вече в близост до техните върхове може да бъде осъществена пълноценна връзка с невидими разумни сили, готови да подпомагат хората във всички техни благородни начинания.
Тази е и основната причина за непомръкващата обич на белите братя и сестри
към
планините.
Първенството тук безспорно принадлежи на Рила, която според П. Дънов е един от най- древните духовни центрове на Земята, благоприятно средище за връзка между световете и измеренията в Битието. На съборите до 1944 г. всеки член на ББ може да види непосредствено П. Дънов и да чуе беседа от неговата уста.
към текста >>
Основните причини за това, изтъквани от противниците му, са свързани с тезата, че гибелните последствия от военните конфликти водят до ориентация
към
суеверия и мистицизъм.
Междувременно събранията на Братството в столицата в негово отсъствие се израждат до спиритически сеанси. От този период води началото си организирането на кръжоци в провинцията: Варна, Русе, Ямбол, Габрово, В. Търново и др. Влиянието на П. Дънов и неговите идеи в национален мащаб след края на войната нараства чувствително.
Основните причини за това, изтъквани от противниците му, са свързани с тезата, че гибелните последствия от военните конфликти водят до ориентация
към
суеверия и мистицизъм.
Проф. Д. Михалчев, който се опитва да нарисува обективна картина на движението в критичен план, признава, че обясняването на този феномен като масово явление е интересна, но трудна задача, която не е негова цел. Така се оформя една главна, макар и едностранчива концепция: войната тласка хората към увлечение по мистицизма, включвайки в това понятие суеверие, спиритизъм, хипнотизъм и магически сеанси, а тъй като учението на П. Дънов в основата си се е изграждало именно върху такъв фундамент, затова и то придобило широка популярност. Налице са данни и за мнението на марксистки учени по този проблем, чието обяснение се заключава в това, че след войната буржоазията се фашизирала и изпаднала в мистицизъм (Т.
към текста >>
Така се оформя една главна, макар и едностранчива концепция: войната тласка хората
към
увлечение по мистицизма, включвайки в това понятие суеверие, спиритизъм, хипнотизъм и магически сеанси, а тъй като учението на П.
Влиянието на П. Дънов и неговите идеи в национален мащаб след края на войната нараства чувствително. Основните причини за това, изтъквани от противниците му, са свързани с тезата, че гибелните последствия от военните конфликти водят до ориентация към суеверия и мистицизъм. Проф. Д. Михалчев, който се опитва да нарисува обективна картина на движението в критичен план, признава, че обясняването на този феномен като масово явление е интересна, но трудна задача, която не е негова цел.
Така се оформя една главна, макар и едностранчива концепция: войната тласка хората
към
увлечение по мистицизма, включвайки в това понятие суеверие, спиритизъм, хипнотизъм и магически сеанси, а тъй като учението на П.
Дънов в основата си се е изграждало именно върху такъв фундамент, затова и то придобило широка популярност. Налице са данни и за мнението на марксистки учени по този проблем, чието обяснение се заключава в това, че след войната буржоазията се фашизирала и изпаднала в мистицизъм (Т. Павлов, Ив. Хаджийски). Освен външните предпоставки в общите следвоенни условия причините за порасналата обществена значимост на ББ биват търсени и в самата същност на неговото учение. Известният църковен деец и православен богослов архимандрит проф.
към текста >>
Дънов, опитите за обяснява- не на влиянието му по принцип са насочени
към
търсене на причините вътре в явлението.
Дънов е прочут преди всичко като "учител на нравствеността". Именно в посока етиката на новото учение са отправени голяма част от атаките на православните църковни дейци и богослови в печата. Н. Православов изтъква като най-важна притегателна сила на идеите на П. Дънов поставянето на абсолютната свобода в основата на нравствеността. В изданията, симпатизиращи на П.
Дънов, опитите за обяснява- не на влиянието му по принцип са насочени
към
търсене на причините вътре в явлението.
Неизвестният автор на съчинението "Дънов и съвременният обществен морал" класифицира следните три категории слушатели в съответствие с подбудите, които са ги довели на беседите му: 1. Разочаровани от съвременния материалистичен живот. 2. Разочаровани от суетата. 3. Такива, които са достигнали до неразрешими за модерната наука въпроси. В. Граблашев, спиритист и близък познат на П.
към текста >>
Дънов предлага разрешение - войната и следвоенната криза водят до засилване на обществените противоречия, до мизерия и епидемии, вследствие от което се наблюдават две тенденции: а) човешката душа става по-чувствителна и възприемчива, в нея се пробуждат стремежи
към
правда и хармония; б) самото човечество, осъзнавайки нищетата на съвременната цивилизация, възприема мисълта за преодоляване на злото и изграждане на нова култура.
Разочаровани от суетата. 3. Такива, които са достигнали до неразрешими за модерната наука въпроси. В. Граблашев, спиритист и близък познат на П. Дънов, изтъква като причина за влиянието му факта, че "живее, както проповядва" и че "хипнотизирал хората". А. Томов в своя пространен анализ се спира на редица социални и политически причини и възникващите от тях глобални проблеми, на които П.
Дънов предлага разрешение - войната и следвоенната криза водят до засилване на обществените противоречия, до мизерия и епидемии, вследствие от което се наблюдават две тенденции: а) човешката душа става по-чувствителна и възприемчива, в нея се пробуждат стремежи
към
правда и хармония; б) самото човечество, осъзнавайки нищетата на съвременната цивилизация, възприема мисълта за преодоляване на злото и изграждане на нова култура.
Не е без значение и обстоятелството, че П. Дънов е проявявал определени парапсихологически способности, свидетели на които са ставали както мнозина негови последователи, така и съвсем странични хора. И все пак най-важното е, че учението на П. Дънов се отличава от останалите идейни направления в онази епоха (а и не само в нея) по своята практическа насоченост. Представителите на интелигенцията, които посещават беседите, са водени там от перспективата, която им предлага лекторът - чрез себепознание и самоусъвършенстване на всяка човешка индивидуалност да възтържествува нов ред на Земята.
към текста >>
Представителите на интелигенцията, които посещават беседите, са водени там от перспективата, която им предлага лекторът - чрез
себепознание
и самоусъвършенстване на всяка човешка индивидуалност да възтържествува нов ред на Земята.
Дънов предлага разрешение - войната и следвоенната криза водят до засилване на обществените противоречия, до мизерия и епидемии, вследствие от което се наблюдават две тенденции: а) човешката душа става по-чувствителна и възприемчива, в нея се пробуждат стремежи към правда и хармония; б) самото човечество, осъзнавайки нищетата на съвременната цивилизация, възприема мисълта за преодоляване на злото и изграждане на нова култура. Не е без значение и обстоятелството, че П. Дънов е проявявал определени парапсихологически способности, свидетели на които са ставали както мнозина негови последователи, така и съвсем странични хора. И все пак най-важното е, че учението на П. Дънов се отличава от останалите идейни направления в онази епоха (а и не само в нея) по своята практическа насоченост.
Представителите на интелигенцията, които посещават беседите, са водени там от перспективата, която им предлага лекторът - чрез
себепознание
и самоусъвършенстване на всяка човешка индивидуалност да възтържествува нов ред на Земята.
Тази мащабна цел изглежда убедителна, ясна и напълно издържана от нравствено гледище. Особено привлекателен е еволюционният елемент, който в дълбочина кореспондира с избягване на кръвопролитията и брато- убийството, ужасът от които е още жив в съзнанието на съвременниците. Учението за Любовта като основен принцип на Битието и за братството между хората (аналогично с християнската и теософската концепция) - водеща поанта в етиката и метафизиката на П. Дънов - отговаря на социалните и нравствените търсения и стремления на епохата и в този момент е в съзвучие с идеите на най- напредналите европейски и световни умове. Има и един друг съществен аспект на изследвания феномен - своеобразната институционализация на личността на Петър Дънов в рамките на цялостния социално-културен фон, което изпъква много отчетливо и в най-чист вид около средата на 20-те години.
към текста >>
Учението за
Любовта
като основен принцип на Битието и за братството между хората (аналогично с християнската и теософската концепция) - водеща поанта в етиката и метафизиката на П.
И все пак най-важното е, че учението на П. Дънов се отличава от останалите идейни направления в онази епоха (а и не само в нея) по своята практическа насоченост. Представителите на интелигенцията, които посещават беседите, са водени там от перспективата, която им предлага лекторът - чрез себепознание и самоусъвършенстване на всяка човешка индивидуалност да възтържествува нов ред на Земята. Тази мащабна цел изглежда убедителна, ясна и напълно издържана от нравствено гледище. Особено привлекателен е еволюционният елемент, който в дълбочина кореспондира с избягване на кръвопролитията и брато- убийството, ужасът от които е още жив в съзнанието на съвременниците.
Учението за
Любовта
като основен принцип на Битието и за братството между хората (аналогично с християнската и теософската концепция) - водеща поанта в етиката и метафизиката на П.
Дънов - отговаря на социалните и нравствените търсения и стремления на епохата и в този момент е в съзвучие с идеите на най- напредналите европейски и световни умове. Има и един друг съществен аспект на изследвания феномен - своеобразната институционализация на личността на Петър Дънов в рамките на цялостния социално-културен фон, което изпъква много отчетливо и в най-чист вид около средата на 20-те години. Като прототип духовният водач (или "гуру") е по-характерен за източните култури и религиозно-философски системи. Там терминът "Учител" притежава древна традиция и предполага определено духовно съдържание, в чиято основа се намира идеята за същество от по- висока небесна йерархия, Божий пратеник на Земята, който е натоварен с мисията да ускори еволюцията и да издигне благоденствието на по-малките си събратя, обикновените хора. В западноевропейската цивилизация това понятие е наложено от модерната теософия, като първичното индийско мистично съдържание е конкретизирано от учението на ББ в България от неговите последователи.
към текста >>
Всички наблюдатели са единодушни в оценката си, че влиянието на П.
Има и един друг съществен аспект на изследвания феномен - своеобразната институционализация на личността на Петър Дънов в рамките на цялостния социално-културен фон, което изпъква много отчетливо и в най-чист вид около средата на 20-те години. Като прототип духовният водач (или "гуру") е по-характерен за източните култури и религиозно-философски системи. Там терминът "Учител" притежава древна традиция и предполага определено духовно съдържание, в чиято основа се намира идеята за същество от по- висока небесна йерархия, Божий пратеник на Земята, който е натоварен с мисията да ускори еволюцията и да издигне благоденствието на по-малките си събратя, обикновените хора. В западноевропейската цивилизация това понятие е наложено от модерната теософия, като първичното индийско мистично съдържание е конкретизирано от учението на ББ в България от неговите последователи. Отношенията вътре в движението между Учител и ученици почиват на съответно етическо обосноваване и са своего рода емблема на същността на тази неформална общност.
Всички наблюдатели са единодушни в оценката си, че влиянието на П.
Дънов върху околните е огромно, всеобхватно и непоклатимо. Резюмето на тази преценка е с подтекст, че за своите последователи П. Дънов е Бог или, формулирано с езика на езотеричното познание, Миров (Световен) Учител. Самото духовно общество "Всемирно Бяло братство" получава различни наименования в обществен план. Най-разпространеното измежду тях е "дъновизъм" по името на неговия основател, водач и идеен вдъхновител.
към текста >>
Дънов дефинира смисъла на Школата по следния начин: "... Тъй щото окултната Школа не е школа за утешение на хората, но тя е школа за изучаване на великите неизме- няеми закони на Битието, на проявлението на
Бога
, в който нашият живот се развива съразмерно и хармонично." С тези думи той определя веруюто на своята бъдеща работа - изграждане на една силна духовна среда, която да приложи новото учение, т. е.
бива открита Младежка окултна школа. Лично П. Дънов съставя списък на 80 души, които предвижда да участват в нея, ала на първите лекции идват двойно повече, понеже новината се разпространява в средите на теософи, спиритисти, толстоис- ти и анархисти. Някои от тях се надявали да видят и чуят сензации и дори чудеса. Самият П.
Дънов дефинира смисъла на Школата по следния начин: "... Тъй щото окултната Школа не е школа за утешение на хората, но тя е школа за изучаване на великите неизме- няеми закони на Битието, на проявлението на
Бога
, в който нашият живот се развива съразмерно и хармонично." С тези думи той определя веруюто на своята бъдеща работа - изграждане на една силна духовна среда, която да приложи новото учение, т. е.
той поема решително активна и действена насока за развитие на движението. Слушателите в Школата са обособени в Младежки или Специален клас, занятията протичат от 22.IX. до 22.III. Заедно с изслушването на лекциите на П. Дънов на тях им биват поставяни задачи за размисъл, писмена работа или конкретни действия - от лекция за лекция.
към текста >>
Дънов учи своите последователи на привидно всеизвестни истини, които обаче до момента остават неприложени от хората в техния живот -
любов
, братство, уважение
към
ближния
; посвещава ги в тайните на природата и човешката същност; предлага им методи за правилен, здравословен начин на живот - вегетарианство, въздържание, пост.
Дънов се четат реферати и се обсъждат проблеми на организационния живот и преди всичко разпространяването на учението. След откриването на Младежката школа бива създаден и клас за другите последователи - Общ окултен клас, в който влизат семейните. Вероятно около 1930 г. двете формации се обединяват. В така изградената Школа П.
Дънов учи своите последователи на привидно всеизвестни истини, които обаче до момента остават неприложени от хората в техния живот -
любов
, братство, уважение
към
ближния
; посвещава ги в тайните на природата и човешката същност; предлага им методи за правилен, здравословен начин на живот - вегетарианство, въздържание, пост.
Оглавявайки тези общности за обучение, П. Дънов окончателно се утвърждава като "Учител", което е неизменно до самата му смърт и става единствена форма на обръщение към него от всичките му последователи. Дейността му получава необходимата й формална институционализация не само в очите на обществото, но и за самите му привърженици. 7. Братското селище "Изгрева" - център на дейността на Бялото братство Следващата особено важна стъпка в развитието на ББ е създаването на селището "Изгрева".
към текста >>
Дънов окончателно се утвърждава като "Учител", което е неизменно до самата му смърт и става единствена форма на обръщение
към
него от всичките му последователи.
Вероятно около 1930 г. двете формации се обединяват. В така изградената Школа П. Дънов учи своите последователи на привидно всеизвестни истини, които обаче до момента остават неприложени от хората в техния живот - любов, братство, уважение към ближния; посвещава ги в тайните на природата и човешката същност; предлага им методи за правилен, здравословен начин на живот - вегетарианство, въздържание, пост. Оглавявайки тези общности за обучение, П.
Дънов окончателно се утвърждава като "Учител", което е неизменно до самата му смърт и става единствена форма на обръщение
към
него от всичките му последователи.
Дейността му получава необходимата й формална институционализация не само в очите на обществото, но и за самите му привърженици. 7. Братското селище "Изгрева" - център на дейността на Бялото братство Следващата особено важна стъпка в развитието на ББ е създаването на селището "Изгрева". То е плод на идеята за експериментиране на братския живот, поддържана от студентското ядро в движението. Към тази група принадлежат голям брой студенти, предимно от Софийския университет "Св.
към текста >>
Към
тази група принадлежат голям брой студенти, предимно от Софийския университет "Св.
Дънов окончателно се утвърждава като "Учител", което е неизменно до самата му смърт и става единствена форма на обръщение към него от всичките му последователи. Дейността му получава необходимата й формална институционализация не само в очите на обществото, но и за самите му привърженици. 7. Братското селище "Изгрева" - център на дейността на Бялото братство Следващата особено важна стъпка в развитието на ББ е създаването на селището "Изгрева". То е плод на идеята за експериментиране на братския живот, поддържана от студентското ядро в движението.
Към
тази група принадлежат голям брой студенти, предимно от Софийския университет "Св.
Кл. Охридски". Те са жадни за всичко ново и необикновено и излъчват неотразима енергия. От техните среди най-изявени са: Георги Томалевски - изтъкнат писател-есеист, физик; Георги Радев - философ; Борис Николов - естественик; д-р Методи Константинов - също философ. От началото на 20-те години на ХХ в. към тях се присъединява и Боян Боев - учил философия в Германия, след това ученик на д-р Рудолф Щайнер, родоначалника на антропософията, който в края на десетилетието започва да изпълнява функциите на личен секретар на П. Дънов.
към текста >>
към
тях се присъединява и Боян Боев - учил философия в Германия, след това ученик на д-р Рудолф Щайнер, родоначалника на антропософията, който в края на десетилетието започва да изпълнява функциите на личен секретар на П. Дънов.
Към тази група принадлежат голям брой студенти, предимно от Софийския университет "Св. Кл. Охридски". Те са жадни за всичко ново и необикновено и излъчват неотразима енергия. От техните среди най-изявени са: Георги Томалевски - изтъкнат писател-есеист, физик; Георги Радев - философ; Борис Николов - естественик; д-р Методи Константинов - също философ. От началото на 20-те години на ХХ в.
към
тях се присъединява и Боян Боев - учил философия в Германия, след това ученик на д-р Рудолф Щайнер, родоначалника на антропософията, който в края на десетилетието започва да изпълнява функциите на личен секретар на П. Дънов.
Идването на подобни хора в Братството е показател за авторитета на движението по онова време и служи като стимул за възникването на нови организационни форми. Голямата цел, която бива преследвана с изграждането на "Изгрева", е той да бъде превърнат в "школа на братското сдружаване, в която човек да превъзмогне и завладее низшата си природа и пробуди Божествената душа в себе си за бъдещата работа". Основни занимания на обитателите са трудът за общото благо и за личното самоусъвършенстване. През 1928 г. съществуват овощна градина, царевични и слънчогледови насаждения, зеленчукова градина, от които се набавят продуктите за общите трапези.
към текста >>
Голямата цел, която бива преследвана с изграждането на "Изгрева", е той да бъде превърнат в "школа на братското сдружаване, в която човек да превъзмогне и завладее низшата си природа и пробуди Божествената душа в
себе
си за бъдещата работа".
Те са жадни за всичко ново и необикновено и излъчват неотразима енергия. От техните среди най-изявени са: Георги Томалевски - изтъкнат писател-есеист, физик; Георги Радев - философ; Борис Николов - естественик; д-р Методи Константинов - също философ. От началото на 20-те години на ХХ в. към тях се присъединява и Боян Боев - учил философия в Германия, след това ученик на д-р Рудолф Щайнер, родоначалника на антропософията, който в края на десетилетието започва да изпълнява функциите на личен секретар на П. Дънов. Идването на подобни хора в Братството е показател за авторитета на движението по онова време и служи като стимул за възникването на нови организационни форми.
Голямата цел, която бива преследвана с изграждането на "Изгрева", е той да бъде превърнат в "школа на братското сдружаване, в която човек да превъзмогне и завладее низшата си природа и пробуди Божествената душа в
себе
си за бъдещата работа".
Основни занимания на обитателите са трудът за общото благо и за личното самоусъвършенстване. През 1928 г. съществуват овощна градина, царевични и слънчогледови насаждения, зеленчукова градина, от които се набавят продуктите за общите трапези. През същата година е завършен и Салонът с малката стая за П. Дънов, назована "горницата" (по евангелски образец), и той се премества да живее тук от ул.
към текста >>
Дънов и неговите последователи поставят пред
себе
си.
Забранено от комунистическия тоталитарен режим след 09.09.1944 г., то е възстановено скоро след началото на демократичните преобразувания у нас - през 1991 г. Кръстник на това издание е д-р Г. Томалевски. Името "Житно зърно" отразява идеята на П. Дънов, че съзнанието на хората е нива, която новото учение ще подготви и засее с Божественото семе на знанието, т. е. то е израз на схващането за просветителската и мисионерската задача, която П.
Дънов и неговите последователи поставят пред
себе
си.
Основните тематични кръгове са из областта на историята, философията, социологията, окултното учение, изкуството, вести от живота на Братството и книгопис. Интерес представлява замисълът в края на всяка книжка да се публикуват части от беседите, обикновено в превод на френски език, като авторът е назован "Учителят". Най-голям печатен и издателски център на движението става Севлиево благодарение на енергичната дейност на Сава Калименов (починал 1990 г.). Тук започва издаването на в. "Братство" - първият брой е от 15.11.1928 г.
към текста >>
Незабравима ще остане споделената братска обич, преодолените езикови бариери и хармонията в общуването посредством универсалния език на
Любовта
и Доброто.
юли 1995 г. Хористите изнесоха запомнящ се концерт в зала "България" в столицата, изпълнявайки песните на П. Дънов на чудесен български език. Второто подобно посещение в нашата страна на група членове на ББ от десет държави бе през м. октомври 2003 г.
Незабравима ще остане споделената братска обич, преодолените езикови бариери и хармонията в общуването посредством универсалния език на
Любовта
и Доброто.
Ако отново се върнем в разглежданата от нас епоха, следва да отбележим, че друга важна форма за представяне на новото учение извън България е преводаческата работа - главно на есперанто, а също и на френски и английски език. Освен изброените беседите на П. Дънов биват превеждани по онова време още и на немски, руски, латишки, сръбски, хърватски, шведски, естонски, чешки и италиански език. От друга страна, продължава дейността вътре в страната. В този период ясно е изразено сътрудничеството с вегетарианското, въздържателното и есперантското движение.
към текста >>
От сферата на религиозно-философските схващания и умозрителната насоченост на движението, характерни почти до края на 20-те години, започва активно преминаване
към
дейни и конкретни позиции спрямо най-животрептящите проблеми на съвременния живот.
Освен изброените беседите на П. Дънов биват превеждани по онова време още и на немски, руски, латишки, сръбски, хърватски, шведски, естонски, чешки и италиански език. От друга страна, продължава дейността вътре в страната. В този период ясно е изразено сътрудничеството с вегетарианското, въздържателното и есперантското движение. Новият етап, в който ББ навлиза през 30-те и 40-те години на XX в., откроява недвусмислено тенденцията за заемане на здрава позиция в обществения живот.
От сферата на религиозно-философските схващания и умозрителната насоченост на движението, характерни почти до края на 20-те години, започва активно преминаване
към
дейни и конкретни позиции спрямо най-животрептящите проблеми на съвременния живот.
За тази нова идейна ориентация съдействат два главни фактора: 1) Изострянето на опасността от нов глобален военен конфликт и непресъх- ващите надежди за неговото избягване, промените в обществено-политическите и икономическите условия в България и света - обективните дадености на действителността; и 2) Състоянието на самото духовно общество "Бяло братство" - вътрешно укрепване, изясняване до голяма степен на фундаменталните теоретични принципи, т. е. излизане от периода на развитие и разгръщане на стремеж към повишаване интензитета на дейността. 9. Последни години от живота на Петър Дънов Втората световна война не прекратява дейността на Братството, но води със себе си неизбежните ограничения. П. Дънов не прекъсва различните цикли от беседи, които изнася ежеседмично.
към текста >>
излизане от периода на развитие и разгръщане на стремеж
към
повишаване интензитета на дейността.
От друга страна, продължава дейността вътре в страната. В този период ясно е изразено сътрудничеството с вегетарианското, въздържателното и есперантското движение. Новият етап, в който ББ навлиза през 30-те и 40-те години на XX в., откроява недвусмислено тенденцията за заемане на здрава позиция в обществения живот. От сферата на религиозно-философските схващания и умозрителната насоченост на движението, характерни почти до края на 20-те години, започва активно преминаване към дейни и конкретни позиции спрямо най-животрептящите проблеми на съвременния живот. За тази нова идейна ориентация съдействат два главни фактора: 1) Изострянето на опасността от нов глобален военен конфликт и непресъх- ващите надежди за неговото избягване, промените в обществено-политическите и икономическите условия в България и света - обективните дадености на действителността; и 2) Състоянието на самото духовно общество "Бяло братство" - вътрешно укрепване, изясняване до голяма степен на фундаменталните теоретични принципи, т. е.
излизане от периода на развитие и разгръщане на стремеж
към
повишаване интензитета на дейността.
9. Последни години от живота на Петър Дънов Втората световна война не прекратява дейността на Братството, но води със себе си неизбежните ограничения. П. Дънов не прекъсва различните цикли от беседи, които изнася ежеседмично. Но все по-често изпитва нужда да се усамоти в скромната си стаичка и в миговете на вглъбяване и полет на духа да потърси решение на надвисналите като мрачна лавина над човечеството проблеми. Става по-затворен в себе си, по-концентриран, по-отдаден на вътрешна работа.
към текста >>
Втората световна война не прекратява дейността на Братството, но води със
себе
си неизбежните ограничения. П.
Новият етап, в който ББ навлиза през 30-те и 40-те години на XX в., откроява недвусмислено тенденцията за заемане на здрава позиция в обществения живот. От сферата на религиозно-философските схващания и умозрителната насоченост на движението, характерни почти до края на 20-те години, започва активно преминаване към дейни и конкретни позиции спрямо най-животрептящите проблеми на съвременния живот. За тази нова идейна ориентация съдействат два главни фактора: 1) Изострянето на опасността от нов глобален военен конфликт и непресъх- ващите надежди за неговото избягване, промените в обществено-политическите и икономическите условия в България и света - обективните дадености на действителността; и 2) Състоянието на самото духовно общество "Бяло братство" - вътрешно укрепване, изясняване до голяма степен на фундаменталните теоретични принципи, т. е. излизане от периода на развитие и разгръщане на стремеж към повишаване интензитета на дейността. 9. Последни години от живота на Петър Дънов
Втората световна война не прекратява дейността на Братството, но води със
себе
си неизбежните ограничения. П.
Дънов не прекъсва различните цикли от беседи, които изнася ежеседмично. Но все по-често изпитва нужда да се усамоти в скромната си стаичка и в миговете на вглъбяване и полет на духа да потърси решение на надвисналите като мрачна лавина над човечеството проблеми. Става по-затворен в себе си, по-концентриран, по-отдаден на вътрешна работа. Ала нито за момент не забравя и дълга си към учениците. Когато четем Словото му от онези години, откриваме в него импулс към обобщение, необходимостта да се извърши равносметка на стореното.
към текста >>
Става по-затворен в
себе
си, по-концентриран, по-отдаден на вътрешна работа.
излизане от периода на развитие и разгръщане на стремеж към повишаване интензитета на дейността. 9. Последни години от живота на Петър Дънов Втората световна война не прекратява дейността на Братството, но води със себе си неизбежните ограничения. П. Дънов не прекъсва различните цикли от беседи, които изнася ежеседмично. Но все по-често изпитва нужда да се усамоти в скромната си стаичка и в миговете на вглъбяване и полет на духа да потърси решение на надвисналите като мрачна лавина над човечеството проблеми.
Става по-затворен в
себе
си, по-концентриран, по-отдаден на вътрешна работа.
Ала нито за момент не забравя и дълга си към учениците. Когато четем Словото му от онези години, откриваме в него импулс към обобщение, необходимостта да се извърши равносметка на стореното. Последната година от живота на П. Дънов (1944 - заключителната фаза на Втората световна война) и от активния живот на Братството преминава в с. Мърчаево, Софийско, в дома на брат Темелко (починал 1991 г.) - заради бомбардировките.
към текста >>
Ала нито за момент не забравя и дълга си
към
учениците.
9. Последни години от живота на Петър Дънов Втората световна война не прекратява дейността на Братството, но води със себе си неизбежните ограничения. П. Дънов не прекъсва различните цикли от беседи, които изнася ежеседмично. Но все по-често изпитва нужда да се усамоти в скромната си стаичка и в миговете на вглъбяване и полет на духа да потърси решение на надвисналите като мрачна лавина над човечеството проблеми. Става по-затворен в себе си, по-концентриран, по-отдаден на вътрешна работа.
Ала нито за момент не забравя и дълга си
към
учениците.
Когато четем Словото му от онези години, откриваме в него импулс към обобщение, необходимостта да се извърши равносметка на стореното. Последната година от живота на П. Дънов (1944 - заключителната фаза на Втората световна война) и от активния живот на Братството преминава в с. Мърчаево, Софийско, в дома на брат Темелко (починал 1991 г.) - заради бомбардировките. Това село е единственото в близост до София, където има последователи на движението.
към текста >>
Когато четем Словото му от онези години, откриваме в него импулс
към
обобщение, необходимостта да се извърши равносметка на стореното.
Втората световна война не прекратява дейността на Братството, но води със себе си неизбежните ограничения. П. Дънов не прекъсва различните цикли от беседи, които изнася ежеседмично. Но все по-често изпитва нужда да се усамоти в скромната си стаичка и в миговете на вглъбяване и полет на духа да потърси решение на надвисналите като мрачна лавина над човечеството проблеми. Става по-затворен в себе си, по-концентриран, по-отдаден на вътрешна работа. Ала нито за момент не забравя и дълга си към учениците.
Когато четем Словото му от онези години, откриваме в него импулс
към
обобщение, необходимостта да се извърши равносметка на стореното.
Последната година от живота на П. Дънов (1944 - заключителната фаза на Втората световна война) и от активния живот на Братството преминава в с. Мърчаево, Софийско, в дома на брат Темелко (починал 1991 г.) - заради бомбардировките. Това село е единственото в близост до София, където има последователи на движението. През лятото на 1944 г.
към текста >>
Последните му думи са: "Свършихме една малка работа за
Бога
!
е организиран последният събор на Рила преди периода на комунистическия тоталитаризъм. През октомври същата година П. Дънов се завръща на "Изгрева". На 27.12.1944 г. той завършва земния си път.
Последните му думи са: "Свършихме една малка работа за
Бога
!
" От гледна точка на един велик Миров Учител това може би наистина е една "малка работа". Но оценена през призмата на земното измерение, жизнената изява на П. Дънов носи титаничния потенциал за радикална промяна на света. Семето, посято от Словото в човешките души, дава и ще продължава да дава богати плодове. Раздялата на Учителя с неговите ученици е само на материално равнище.
към текста >>
Семето, посято от Словото в човешките души, дава и ще продължава да дава
богати
плодове.
той завършва земния си път. Последните му думи са: "Свършихме една малка работа за Бога! " От гледна точка на един велик Миров Учител това може би наистина е една "малка работа". Но оценена през призмата на земното измерение, жизнената изява на П. Дънов носи титаничния потенциал за радикална промяна на света.
Семето, посято от Словото в човешките души, дава и ще продължава да дава
богати
плодове.
Раздялата на Учителя с неговите ученици е само на материално равнище. Той им оставя едно неоценимо съкровище на познанието, което - ако бъде приложено - помага на всеки да изпълни своето предназначение на тази планета. Учителят на ББ невидимо присъства сред нас. Той наблюдава внимателно как се изпълняват неговите свещени завети и повели. Съдейства на всеки, който искрено се стреми да следва избрания достоен път на духовно-нравствено усъвършенстване.
към текста >>
Дънов, но и на личности като Алберт Айнщайн, Рабиндранат Тагор, Махатма Ганди и др.) - за съжаление познат повече в чужбина, отколкото в родината си, живописец и график, ненадминат майстор на портрета; Цветана Щилиянова (автор на един от най-известните портрети на П.
Дънов са Мара Белчева, Георги Томалевски и Георги Радев. Измежду медиците - преди всичко прочутият народен лечител Петър Димков, както и д-р Георги Миркович и Михаил Стоицев. Философи: д-р Методи Константинов, Боян Боев, Ангел Томов. Между политиците (по-скоро - замесен в политиката) не може да не споменем Любомир Лулчев (противоречивите оценки за него се дължат повече на недобра информираност, отколкото на обективност). Xудожници: гениалният Борис Георгиев (рисувал портрети не само на П.
Дънов, но и на личности като Алберт Айнщайн, Рабиндранат Тагор, Махатма Ганди и др.) - за съжаление познат повече в чужбина, отколкото в родината си, живописец и график, ненадминат майстор на портрета; Цветана Щилиянова (автор на един от най-известните портрети на П.
Дънов, завършен на 14.02.1934 г.). Музиканти: Цветана-Лиляна Табакова (примадона на Софийската опера преди 09.09.1944 г.), Димитър Грива (композитор и диригент). И още множество държавни чиновници, актьори, музиканти, драматурзи, учители, стенографи и т.н., чиито имена се съхраняват с обич в паметта на Братството. Най-изявените средища на движението в онази епоха са София, В. Търново, Пловдив, Варна, Бургас, Айтос и околните му села, Казанлък, Севлиево, Русе.
към текста >>
Всички изложени дотук факти за появата и развитието на ББ в България позволяват то да бъде определено като "идеален тип група на протеста, насочен както срещу приспособяването на Църквата
към
света (т.нар.
Общият брой на последователите на П. Дънов през този период е означен от проф. протопрезвитер Стефан Цанков като 20-30 хиляди, а в Българската енциклопедия на Н. Данчов фигурира цифрата 40 000. Едно любопитно сравнение показва, че в същия период обществото на теософите е наброявало 121 члена (!).
Всички изложени дотук факти за появата и развитието на ББ в България позволяват то да бъде определено като "идеален тип група на протеста, насочен както срещу приспособяването на Църквата
към
света (т.нар.
"секуларизация"; бел. К. З.), така и срещу самия свят" (А. Георгиева). Тази дефиниция се потвърждава от традициите на движението: братското общежитие, новият морал, посрещането на слънцето, животът в планините. Всички тези съществени детайли характеризират живота на белите братя и сестри като твърде различен в сравнение с общия за страната. В този смисъл явлението духовно общество "Бяло братство" на родна почва има функцията от социологическо гледище да бъде своеобразен отдушник на обществено напрежение или криза, поне що се отнася до разглежданата от нас епоха.
към текста >>
86.
III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД
 
- Константин Златев
От Неговата земна изява до днес е в ход нов, мощен еволюционен импулс, чиято посока на разгръщане е пътят напред и нагоре,
към
Великия Първоизточник на живота.
(Учителят П. Дънов) Българският духовен Учител П. Дънов се въплъти от един извънредно висок надматериален свят на нашата планета, за да покаже нов път за еволюцията на земното човечество. Настоящата епоха се характеризира с приключването на дълъг цикъл от проявлението на редица култури, отличаващи се със слизане, инволюционно отдалечаване от Великия Разумен Център на Космоса. Този процес е достигнал крайната си точка още в историческия отрязък от време, свързан с мисията на Учителя на Учителите Xристос.
От Неговата земна изява до днес е в ход нов, мощен еволюционен импулс, чиято посока на разгръщане е пътят напред и нагоре,
към
Великия Първоизточник на живота.
От особено, решаващо значение за надделяването на тази водеща тенденция е периодът XIXXXI век, включващ и утвърждаването на астрологическата ера на Водолея. В такъв именно изключително важен момент дойде между нас, хората, Учителят П. Дънов като еманация на Xристовия Дух, като пълномощен Пратеник на Небето. Той донесе със себе си като безценен дар знанието, силите и методите за работа, жизнено необходими по пътя, който сме поели. Върху това знание се изгражда и Новата Култура на Любовта.
към текста >>
Той донесе със
себе
си като безценен дар знанието, силите и методите за работа, жизнено необходими по пътя, който сме поели.
Този процес е достигнал крайната си точка още в историческия отрязък от време, свързан с мисията на Учителя на Учителите Xристос. От Неговата земна изява до днес е в ход нов, мощен еволюционен импулс, чиято посока на разгръщане е пътят напред и нагоре, към Великия Първоизточник на живота. От особено, решаващо значение за надделяването на тази водеща тенденция е периодът XIXXXI век, включващ и утвърждаването на астрологическата ера на Водолея. В такъв именно изключително важен момент дойде между нас, хората, Учителят П. Дънов като еманация на Xристовия Дух, като пълномощен Пратеник на Небето.
Той донесе със
себе
си като безценен дар знанието, силите и методите за работа, жизнено необходими по пътя, който сме поели.
Върху това знание се изгражда и Новата Култура на Любовта. Любовта навлиза днес като нова, съзидателна сила в човешките души. Досега тя е била проявена частично в нашето мислене и поведение. От този момент тя се превръща в ръководно начало на обновлението. Именно Любовта е тази, която следва да организира вътрешния и външния живот и да създаде основите, структурата и надстройката на Новата Култура, в която окончателно ще победи братството между хората.
към текста >>
Върху това знание се изгражда и Новата Култура на
Любовта
.
От Неговата земна изява до днес е в ход нов, мощен еволюционен импулс, чиято посока на разгръщане е пътят напред и нагоре, към Великия Първоизточник на живота. От особено, решаващо значение за надделяването на тази водеща тенденция е периодът XIXXXI век, включващ и утвърждаването на астрологическата ера на Водолея. В такъв именно изключително важен момент дойде между нас, хората, Учителят П. Дънов като еманация на Xристовия Дух, като пълномощен Пратеник на Небето. Той донесе със себе си като безценен дар знанието, силите и методите за работа, жизнено необходими по пътя, който сме поели.
Върху това знание се изгражда и Новата Култура на
Любовта
.
Любовта навлиза днес като нова, съзидателна сила в човешките души. Досега тя е била проявена частично в нашето мислене и поведение. От този момент тя се превръща в ръководно начало на обновлението. Именно Любовта е тази, която следва да организира вътрешния и външния живот и да създаде основите, структурата и надстройката на Новата Култура, в която окончателно ще победи братството между хората. Всяка епоха, в която Миров Учител идва между човеците, живее и работи сред тях, е забележителна със заряда си за пресътворение.
към текста >>
Любовта
навлиза днес като нова, съзидателна сила в човешките души.
От особено, решаващо значение за надделяването на тази водеща тенденция е периодът XIXXXI век, включващ и утвърждаването на астрологическата ера на Водолея. В такъв именно изключително важен момент дойде между нас, хората, Учителят П. Дънов като еманация на Xристовия Дух, като пълномощен Пратеник на Небето. Той донесе със себе си като безценен дар знанието, силите и методите за работа, жизнено необходими по пътя, който сме поели. Върху това знание се изгражда и Новата Култура на Любовта.
Любовта
навлиза днес като нова, съзидателна сила в човешките души.
Досега тя е била проявена частично в нашето мислене и поведение. От този момент тя се превръща в ръководно начало на обновлението. Именно Любовта е тази, която следва да организира вътрешния и външния живот и да създаде основите, структурата и надстройката на Новата Култура, в която окончателно ще победи братството между хората. Всяка епоха, в която Миров Учител идва между човеците, живее и работи сред тях, е забележителна със заряда си за пресътворение. Той, Божият Посланик, неизбежно се превръща в център, около който новите сили и идеи започват да действат; начева се изграждането на нов живот.
към текста >>
Именно
Любовта
е тази, която следва да организира вътрешния и външния живот и да създаде основите, структурата и надстройката на Новата Култура, в която окончателно ще победи братството между хората.
Той донесе със себе си като безценен дар знанието, силите и методите за работа, жизнено необходими по пътя, който сме поели. Върху това знание се изгражда и Новата Култура на Любовта. Любовта навлиза днес като нова, съзидателна сила в човешките души. Досега тя е била проявена частично в нашето мислене и поведение. От този момент тя се превръща в ръководно начало на обновлението.
Именно
Любовта
е тази, която следва да организира вътрешния и външния живот и да създаде основите, структурата и надстройката на Новата Култура, в която окончателно ще победи братството между хората.
Всяка епоха, в която Миров Учител идва между човеците, живее и работи сред тях, е забележителна със заряда си за пресътворение. Той, Божият Посланик, неизбежно се превръща в център, около който новите сили и идеи започват да действат; начева се изграждането на нов живот. Процесът е толкова неустоимо красив и завладяващ, че той отеква по своему във всяка човешка душа. И тогава поникват кълновете на чудното явление раждането на един нов свят. Най-същественото и във Вселената като цяло, и на Земята, в частност, е животът.
към текста >>
Всяка епоха и култура снема по един от воалите на Изида, вдига по една от безчетните завеси, зад които съществуващото крие своите тайни.
Най-същественото и във Вселената като цяло, и на Земята, в частност, е животът. Проблемът за неговата същност, изяви и форми, за неговия произход и развитие от край време е заемал водещо място в човешкото съзнание. Измежду многобройните възможности за дефинирането на феномена "живот" се налага определянето му като едно непрекъснато възходящо движение, един неспирен поток на пресъздаване и усъвършенстване. Върху фона на това колосално всемирно представление пред човешкия взор се разкриват все нови и нови сили на живата природа. По своя еволюционен път хомо сапиенс навлиза във все по-тесен досег с реалността.
Всяка епоха и култура снема по един от воалите на Изида, вдига по една от безчетните завеси, зад които съществуващото крие своите тайни.
В хода на възходящото движение на живота всяка култура мотивира излизането на преден план и усвояването на нови аспекти от човешкото естество. Същевременно природата разгръща пред човека нови страни от своето неизчерпаемо богатство на формите и го предизвиква да потърси и намери методите и средствата за пълноценно общуване с тях. Накратко: всяка нова култура издига човешкото съзнание на по-висока степен от спиралата на Развитието, сътворява нови проявления на всемирния живот, създава нови духовни и материални ценности, някои от които коренно различни от вече утвърдените. Днес за никого няма съмнение, че пред очите ни и с нашето лично участие се ражда една нова епоха. И разкъсваща болка има в това раждане неизменният сблъсък между старото и новото, между порива към обновление и ръждясалите окови на личните интереси и еснафското благополучие.
към текста >>
Същевременно природата разгръща пред човека нови страни от своето неизчерпаемо
богатство
на формите и го предизвиква да потърси и намери методите и средствата за пълноценно общуване с тях.
Измежду многобройните възможности за дефинирането на феномена "живот" се налага определянето му като едно непрекъснато възходящо движение, един неспирен поток на пресъздаване и усъвършенстване. Върху фона на това колосално всемирно представление пред човешкия взор се разкриват все нови и нови сили на живата природа. По своя еволюционен път хомо сапиенс навлиза във все по-тесен досег с реалността. Всяка епоха и култура снема по един от воалите на Изида, вдига по една от безчетните завеси, зад които съществуващото крие своите тайни. В хода на възходящото движение на живота всяка култура мотивира излизането на преден план и усвояването на нови аспекти от човешкото естество.
Същевременно природата разгръща пред човека нови страни от своето неизчерпаемо
богатство
на формите и го предизвиква да потърси и намери методите и средствата за пълноценно общуване с тях.
Накратко: всяка нова култура издига човешкото съзнание на по-висока степен от спиралата на Развитието, сътворява нови проявления на всемирния живот, създава нови духовни и материални ценности, някои от които коренно различни от вече утвърдените. Днес за никого няма съмнение, че пред очите ни и с нашето лично участие се ражда една нова епоха. И разкъсваща болка има в това раждане неизменният сблъсък между старото и новото, между порива към обновление и ръждясалите окови на личните интереси и еснафското благополучие. Ала наред с болката звучи и победоносният химн на прогреса, на вечния устрем на Духа към непознатото, непостигнатото, неовладяното, към мамещия светлик на далечните светове. Движещи сили на обновлението са новите идеи и просветлението за действителното предназначение на разумните същества в необятната Вселена.
към текста >>
И разкъсваща болка има в това раждане неизменният сблъсък между старото и новото, между порива
към
обновление и ръждясалите окови на личните интереси и еснафското благополучие.
Всяка епоха и култура снема по един от воалите на Изида, вдига по една от безчетните завеси, зад които съществуващото крие своите тайни. В хода на възходящото движение на живота всяка култура мотивира излизането на преден план и усвояването на нови аспекти от човешкото естество. Същевременно природата разгръща пред човека нови страни от своето неизчерпаемо богатство на формите и го предизвиква да потърси и намери методите и средствата за пълноценно общуване с тях. Накратко: всяка нова култура издига човешкото съзнание на по-висока степен от спиралата на Развитието, сътворява нови проявления на всемирния живот, създава нови духовни и материални ценности, някои от които коренно различни от вече утвърдените. Днес за никого няма съмнение, че пред очите ни и с нашето лично участие се ражда една нова епоха.
И разкъсваща болка има в това раждане неизменният сблъсък между старото и новото, между порива
към
обновление и ръждясалите окови на личните интереси и еснафското благополучие.
Ала наред с болката звучи и победоносният химн на прогреса, на вечния устрем на Духа към непознатото, непостигнатото, неовладяното, към мамещия светлик на далечните светове. Движещи сили на обновлението са новите идеи и просветлението за действителното предназначение на разумните същества в необятната Вселена. Проекцията на духовните импулси върху материалните дадености поражда формулирането на конкретните задачи, най-актуални за космическия момент. Днешната наша цивилизация съвсем неслучайно се нарича "християнска". Ръководно начало от две хиляди години насам са именно идеите на Xристос.
към текста >>
Ала наред с болката звучи и победоносният химн на прогреса, на вечния устрем на Духа
към
непознатото, непостигнатото, неовладяното,
към
мамещия светлик на далечните светове.
В хода на възходящото движение на живота всяка култура мотивира излизането на преден план и усвояването на нови аспекти от човешкото естество. Същевременно природата разгръща пред човека нови страни от своето неизчерпаемо богатство на формите и го предизвиква да потърси и намери методите и средствата за пълноценно общуване с тях. Накратко: всяка нова култура издига човешкото съзнание на по-висока степен от спиралата на Развитието, сътворява нови проявления на всемирния живот, създава нови духовни и материални ценности, някои от които коренно различни от вече утвърдените. Днес за никого няма съмнение, че пред очите ни и с нашето лично участие се ражда една нова епоха. И разкъсваща болка има в това раждане неизменният сблъсък между старото и новото, между порива към обновление и ръждясалите окови на личните интереси и еснафското благополучие.
Ала наред с болката звучи и победоносният химн на прогреса, на вечния устрем на Духа
към
непознатото, непостигнатото, неовладяното,
към
мамещия светлик на далечните светове.
Движещи сили на обновлението са новите идеи и просветлението за действителното предназначение на разумните същества в необятната Вселена. Проекцията на духовните импулси върху материалните дадености поражда формулирането на конкретните задачи, най-актуални за космическия момент. Днешната наша цивилизация съвсем неслучайно се нарича "християнска". Ръководно начало от две хиляди години насам са именно идеите на Xристос. Неговото благовестие е проникнало в най-дълбоките пластове на общественото съзнание и инициира конструктивните усилия на земните хора във всички области на живота.
към текста >>
По своето съдържание то е насочено
към
бъдещето,
към
изгряващата Нова Култура на VI раса.
Теоретичната концепция на П. Дънов определено не носи авторитарен характер. Нещо повече, той самият е съветвал да четем и други автори. От една страна за да открием паралелите с неговото Слово; от друга за да не се налага той да повтаря казаното преди него. ("Всички, които не са против Божественото учение, са с нас, по който и начин да проповядват.") "Новото учение" е наименование, използвано от Учителя П. Дънов.
По своето съдържание то е насочено
към
бъдещето,
към
изгряващата Нова Култура на VI раса.
В Новото учение липсват задължителни правила и догми. То не препоръчва наличието на платени проповедници, сиреч на хора, които да си изкарват хляба под дебелата сянка на Словото. Xарактерна за него е подкупващата яснота на изказа, достъпността за всички възрасти и настройки на мисленето, пълната свобода на личния избор. Новото учение не се противопоставя на останалите учения с еволюционна насоченост, а ги допълва по свой собствен начин, притежавайки неповторим облик и автентичност. То не може да бъде отъждествено с никоя религия или християнска Църква.
към текста >>
Особено внимание Учителят на ББ у нас обръща на здравословния начин на живот, на правилното хранене, дишане и отношение
към
природата.
Дънов, така и в самия му живот, в неговия личен пример. Едва ли ще сгрешим, ако изтъкнем, че в неговите беседи и лекции са засегнати на практика всички най-важни проблеми на Битието. Социалното и философското, науката и изкуството се преплитат по удивителен начин в живата тъкан на изреченото и написаното от него. Той дава на всяка крачка и практически съвети от всякакъв характер. Специално място е отделил на езотеричното познание в области, като астрология, номерология, хиромантия, графология, френология, физиогномика и др., представени задълбочено, научно и логически аргументирано.
Особено внимание Учителят на ББ у нас обръща на здравословния начин на живот, на правилното хранене, дишане и отношение
към
природата.
("Аз ще ви кажа в какво седи Новото учение: да се научиш хубаво да ядеш, хубаво да дишаш и хубаво да мислиш.") Словото му съдържа неизчерпаемо богатство от теми, поднесени на изящен и разбираем за всички стил, изобилно украсени с бисери от народната мъдрост легенди, разкази, пословици, приказки. Неразделна част от учението му са песните и музикалните упражнения, както и Паневритмията (на тях ще се спрем отделно и достатъчно обстойно в рамките на обособени теми от настоящия лекционен курс). Това ни дава основание да дефинираме неговото духовно-културно наследство като триединно: Слово, музика и Паневритмия. Безсмъртен и прекрасен е заветът на Учителя: "Обичай съвършения път на Истината и Живота. Постави Доброто за основа на дома си, Правдата за мерило, Любовта за украшение, Мъдростта за ограда, и Истината за светило.
към текста >>
("Аз ще ви кажа в какво седи Новото учение: да се научиш хубаво да ядеш, хубаво да дишаш и хубаво да мислиш.") Словото му съдържа неизчерпаемо
богатство
от теми, поднесени на изящен и разбираем за всички стил, изобилно украсени с бисери от народната мъдрост легенди, разкази, пословици, приказки.
Едва ли ще сгрешим, ако изтъкнем, че в неговите беседи и лекции са засегнати на практика всички най-важни проблеми на Битието. Социалното и философското, науката и изкуството се преплитат по удивителен начин в живата тъкан на изреченото и написаното от него. Той дава на всяка крачка и практически съвети от всякакъв характер. Специално място е отделил на езотеричното познание в области, като астрология, номерология, хиромантия, графология, френология, физиогномика и др., представени задълбочено, научно и логически аргументирано. Особено внимание Учителят на ББ у нас обръща на здравословния начин на живот, на правилното хранене, дишане и отношение към природата.
("Аз ще ви кажа в какво седи Новото учение: да се научиш хубаво да ядеш, хубаво да дишаш и хубаво да мислиш.") Словото му съдържа неизчерпаемо
богатство
от теми, поднесени на изящен и разбираем за всички стил, изобилно украсени с бисери от народната мъдрост легенди, разкази, пословици, приказки.
Неразделна част от учението му са песните и музикалните упражнения, както и Паневритмията (на тях ще се спрем отделно и достатъчно обстойно в рамките на обособени теми от настоящия лекционен курс). Това ни дава основание да дефинираме неговото духовно-културно наследство като триединно: Слово, музика и Паневритмия. Безсмъртен и прекрасен е заветът на Учителя: "Обичай съвършения път на Истината и Живота. Постави Доброто за основа на дома си, Правдата за мерило, Любовта за украшение, Мъдростта за ограда, и Истината за светило. Само тогава ще Ме познаеш и Аз ще ти се изявя."
към текста >>
Постави Доброто за основа на дома си, Правдата за мерило,
Любовта
за украшение, Мъдростта за ограда, и Истината за светило.
Особено внимание Учителят на ББ у нас обръща на здравословния начин на живот, на правилното хранене, дишане и отношение към природата. ("Аз ще ви кажа в какво седи Новото учение: да се научиш хубаво да ядеш, хубаво да дишаш и хубаво да мислиш.") Словото му съдържа неизчерпаемо богатство от теми, поднесени на изящен и разбираем за всички стил, изобилно украсени с бисери от народната мъдрост легенди, разкази, пословици, приказки. Неразделна част от учението му са песните и музикалните упражнения, както и Паневритмията (на тях ще се спрем отделно и достатъчно обстойно в рамките на обособени теми от настоящия лекционен курс). Това ни дава основание да дефинираме неговото духовно-културно наследство като триединно: Слово, музика и Паневритмия. Безсмъртен и прекрасен е заветът на Учителя: "Обичай съвършения път на Истината и Живота.
Постави Доброто за основа на дома си, Правдата за мерило,
Любовта
за украшение, Мъдростта за ограда, и Истината за светило.
Само тогава ще Ме познаеш и Аз ще ти се изявя." Без съмнение едно от най-важните достойнства на Новото учение е неговата практическа насоченост. ("Едно учение има смисъл, когато може да се приложи.") Ядро на това изумително по дълбочината и въздействието си Слово са взаимоотношенията между Божественото и човешкото. ("Бог е дал на човека четири неща, които грижливо да пази: свобода на душата, сила на духа, светлина на ума и доброта на сърцето.") В течение на около половин век, до самото му заминаване от този свят, Учителят П.
към текста >>
Ето как самият Петър Дънов определя учението си: "Моето учение е за Живата Природа, за човека, за разумното в света и за
Бога
науката за
Любовта
." "Това, което аз казвам, няма разлика от това, което е казал Христос.
("Едно учение има смисъл, когато може да се приложи.") Ядро на това изумително по дълбочината и въздействието си Слово са взаимоотношенията между Божественото и човешкото. ("Бог е дал на човека четири неща, които грижливо да пази: свобода на душата, сила на духа, светлина на ума и доброта на сърцето.") В течение на около половин век, до самото му заминаване от този свят, Учителят П. Дънов изнася между 7 и 8 000 беседи и лекции. Те могат да бъдат класифицирани по следния начин: Неделни беседи, Съборни беседи, Рилски беседи, беседи пред Общия окултен клас, беседи пред Младежкия окултен клас, Утринни слова, беседи пред сестрите, извънредни беседи, други беседи, последни Слова.
Ето как самият Петър Дънов определя учението си: "Моето учение е за Живата Природа, за човека, за разумното в света и за
Бога
науката за
Любовта
." "Това, което аз казвам, няма разлика от това, което е казал Христос.
Моето учение е само едно продължение. " "Аз съм изпратен от Бога да покажа на хората пътя, по който трябва да вървят и да служат на Бога така, както никога досега не са служили." Идеите на П. Дънов отдавна са преминали границите на националното, еднопластово обособеното и понастоящем са предмет на размисъл и основа за просветление на милиони хора по света. Ако търсите в неговото Слово стройната систематизация на официалната наука, ще останете разочаровани.
към текста >>
" "Аз съм изпратен от
Бога
да покажа на хората пътя, по който трябва да вървят и да служат на
Бога
така, както никога досега не са служили."
В течение на около половин век, до самото му заминаване от този свят, Учителят П. Дънов изнася между 7 и 8 000 беседи и лекции. Те могат да бъдат класифицирани по следния начин: Неделни беседи, Съборни беседи, Рилски беседи, беседи пред Общия окултен клас, беседи пред Младежкия окултен клас, Утринни слова, беседи пред сестрите, извънредни беседи, други беседи, последни Слова. Ето как самият Петър Дънов определя учението си: "Моето учение е за Живата Природа, за човека, за разумното в света и за Бога науката за Любовта." "Това, което аз казвам, няма разлика от това, което е казал Христос. Моето учение е само едно продължение.
" "Аз съм изпратен от
Бога
да покажа на хората пътя, по който трябва да вървят и да служат на
Бога
така, както никога досега не са служили."
Идеите на П. Дънов отдавна са преминали границите на националното, еднопластово обособеното и понастоящем са предмет на размисъл и основа за просветление на милиони хора по света. Ако търсите в неговото Слово стройната систематизация на официалната наука, ще останете разочаровани. Плод на разговори с негови последователи, резултат от асоциации и импровизирани духовни прозрения, мислите на българския духовен Учител, погледнати в дълбочина (извън предварителна негативна нагласа), отвеждат неминуемо към най-съществените, към вечните въпроси на човешкото съществуване. С това именно може да бъде обяснено присъствието на неговото учение в панорамата на съвременната цивилизация, приемането на това безценно духовно-културно наследство от хора, които са безкрайно далеч от схоластиката и философстването, от ценностите на традиционно народностното и регионалното за нашия балкански бит.
към текста >>
Плод на разговори с негови последователи, резултат от асоциации и импровизирани духовни прозрения, мислите на българския духовен Учител, погледнати в дълбочина (извън предварителна негативна нагласа), отвеждат неминуемо
към
най-съществените,
към
вечните въпроси на човешкото съществуване.
Моето учение е само едно продължение. " "Аз съм изпратен от Бога да покажа на хората пътя, по който трябва да вървят и да служат на Бога така, както никога досега не са служили." Идеите на П. Дънов отдавна са преминали границите на националното, еднопластово обособеното и понастоящем са предмет на размисъл и основа за просветление на милиони хора по света. Ако търсите в неговото Слово стройната систематизация на официалната наука, ще останете разочаровани.
Плод на разговори с негови последователи, резултат от асоциации и импровизирани духовни прозрения, мислите на българския духовен Учител, погледнати в дълбочина (извън предварителна негативна нагласа), отвеждат неминуемо
към
най-съществените,
към
вечните въпроси на човешкото съществуване.
С това именно може да бъде обяснено присъствието на неговото учение в панорамата на съвременната цивилизация, приемането на това безценно духовно-културно наследство от хора, които са безкрайно далеч от схоластиката и философстването, от ценностите на традиционно народностното и регионалното за нашия балкански бит. В този аспект на разсъждение след движението на богомилите идеите на П. Дънов за природата и човека, за знанието и хармонията, за нравствените проблеми и смисъла на живота прерастват в един реален път за опознаването и приемането на българската духовност и културна идентичност в европейски и планетарен план. Това негово наследство е водещо между не малкото най-стойностни неща, които България е дала на света. На мнозина подобна оценка би се сторила твърде преувеличена, но ние знаем, че това е истина.
към текста >>
Моето учение е основано на три главни принципа: Божествената
Любов
, Божествената Мъдрост и Божествената Истина.
Дънов по своята същност е една практическа философия, която тръгва от убеждението, че благовестието на Xристос в неговата първична неподправеност и простота трябва да стане основа за идването на един нов човек, човека на новата (окултна) раса, човека, който ще живее с повелята на Божия закон. Може би тук е мястото отново да дадем думата на самия П. Дънов. В следващите редове предлагаме един саморъчно написан от него текст, представен пред органите на Обществена безопасност във връзка с конкретен случай: ПРОТОКОЛ ЗА РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛ Именувам се Петър Константинов Дънов, от Варна, 60-годишен, българин, неженен, неосъждан, учител. Показвам:
Моето учение е основано на три главни принципа: Божествената
Любов
, Божествената Мъдрост и Божествената Истина.
От тия принципи произтича, че е необходим пълен мир и взаимно разбирателство между хората, братство и взаимопомощ за общо благо. Учението ми изключва всяко насилие и изисква пълна чистота в мислите, чувствата и действията. Едно от най-съществените условия за всички последователи на това учение е съвършената нравственост. Ученикът на Божествената школа, за да възприеме и приложи великите истини на Христовото учение, трябва да бъде чист физически, морално и духовно. Всяко нарушение на това условие е една важна спънка за развитието му.
към текста >>
Той трябва да бъде изправен във всяко отношение както
към
себе
си, така и
към
другите,
към
обществото и държавата.
От тия принципи произтича, че е необходим пълен мир и взаимно разбирателство между хората, братство и взаимопомощ за общо благо. Учението ми изключва всяко насилие и изисква пълна чистота в мислите, чувствата и действията. Едно от най-съществените условия за всички последователи на това учение е съвършената нравственост. Ученикът на Божествената школа, за да възприеме и приложи великите истини на Христовото учение, трябва да бъде чист физически, морално и духовно. Всяко нарушение на това условие е една важна спънка за развитието му.
Той трябва да бъде изправен във всяко отношение както
към
себе
си, така и
към
другите,
към
обществото и държавата.
Аз препоръчвам зачитане на установените закони и наредби на властта. Всеки недостатък и несъвършенство в обществения и държавния строй могат да се изправят чрез самоусъвършенствувание, понеже е казано: "Бъдете съвършени, както Отец ваш на небето е съвършен." Църквата трябва винаги да върви в пълно съгласие с Божествената Любов, Мъдрост и Истина. С политика не се занимавам, защото тя не съставлява за нас никаква цел. С политика се занимават само хората, които тепърва изучават живота.
към текста >>
Църквата трябва винаги да върви в пълно съгласие с Божествената
Любов
, Мъдрост и Истина.
Ученикът на Божествената школа, за да възприеме и приложи великите истини на Христовото учение, трябва да бъде чист физически, морално и духовно. Всяко нарушение на това условие е една важна спънка за развитието му. Той трябва да бъде изправен във всяко отношение както към себе си, така и към другите, към обществото и държавата. Аз препоръчвам зачитане на установените закони и наредби на властта. Всеки недостатък и несъвършенство в обществения и държавния строй могат да се изправят чрез самоусъвършенствувание, понеже е казано: "Бъдете съвършени, както Отец ваш на небето е съвършен."
Църквата трябва винаги да върви в пълно съгласие с Божествената
Любов
, Мъдрост и Истина.
С политика не се занимавам, защото тя не съставлява за нас никаква цел. С политика се занимават само хората, които тепърва изучават живота. Аз само поучавам което е разумното, доброто. За да се схване Божествената Мъдрост и се разберат Божествените истини, изискват се знания за живота. Тези знания се преподават на ония, които желаят доброволно да се учат и да напредват.
към текста >>
Дънов е, че той засяга най-важните общочовешки проблеми и се стреми
към
висш синтез на духа и най-ценните завоевания на миналото, предимно на древния Изток, с духа и постиженията на новото време.
(п) П. К. Дънов София, 21 юли 1925 г. Със сигурност никой не би могъл да го каже по-добре от автора на гореизложеното. Xарактерно за учението на П.
Дънов е, че той засяга най-важните общочовешки проблеми и се стреми
към
висш синтез на духа и най-ценните завоевания на миналото, предимно на древния Изток, с духа и постиженията на новото време.
Учителят на ББ в България е съвършено чужд на илюзията на онези философи и мислители, които се стараят да изрекат "последната дума" на човешкото знание, да изразят истината в окончателна, пълна и завършена форма. Той е убеден, че "последно", абсолютно и съвършено знание няма; че самото знание е един процес на израстване, едно движение и приближаване към истината; че завършените форми и остарелите схващания се превръщат винаги в спънка на прогреса и че най-важното е не да се дадат завършени формули, а правилна насока и мощен тласък към висшата цел Бога и Истината. П. Дънов смята, че до големите духовни открития и откровения човек не може да се доближи без реално нравствено издигане и пречистване, без пробуждане на латентните му духовни сили и способности. Оттук и задачата, която Учителят П. Дънов си поставя с цялостната си дейност, е предимно от практически просветно-възпитателен характер.
към текста >>
Той е убеден, че "последно", абсолютно и съвършено знание няма; че самото знание е един процес на израстване, едно движение и приближаване
към
истината; че завършените форми и остарелите схващания се превръщат винаги в спънка на прогреса и че най-важното е не да се дадат завършени формули, а правилна насока и мощен тласък
към
висшата цел
Бога
и Истината. П.
София, 21 юли 1925 г. Със сигурност никой не би могъл да го каже по-добре от автора на гореизложеното. Xарактерно за учението на П. Дънов е, че той засяга най-важните общочовешки проблеми и се стреми към висш синтез на духа и най-ценните завоевания на миналото, предимно на древния Изток, с духа и постиженията на новото време. Учителят на ББ в България е съвършено чужд на илюзията на онези философи и мислители, които се стараят да изрекат "последната дума" на човешкото знание, да изразят истината в окончателна, пълна и завършена форма.
Той е убеден, че "последно", абсолютно и съвършено знание няма; че самото знание е един процес на израстване, едно движение и приближаване
към
истината; че завършените форми и остарелите схващания се превръщат винаги в спънка на прогреса и че най-важното е не да се дадат завършени формули, а правилна насока и мощен тласък
към
висшата цел
Бога
и Истината. П.
Дънов смята, че до големите духовни открития и откровения човек не може да се доближи без реално нравствено издигане и пречистване, без пробуждане на латентните му духовни сили и способности. Оттук и задачата, която Учителят П. Дънов си поставя с цялостната си дейност, е предимно от практически просветно-възпитателен характер. Той не се стреми да създава книжни теории и системи, а да учи и напътства с личен пример и пояснения, за да усвоят последователите му най-великото изкуство изкуството на разумния живот. Основният и най-важен факт на всемирния живот, според П.
към текста >>
" Поради това в неговото учение не се дават дефиниции на фундаменталните понятия
Любов
, Мъдрост и Истина.
Последната се проектира в общия строеж на мирозданието, в общия план на космическата еволюция, в съществуването на разумните души и творчески сили, в природните закони, които регулират всички промени навред във Вселената, а също така и в най-малкото движение и проявление на всичко съществуващо. И най-незначителното движение в Битието предполага наличието на разумност. Колкото по-дълбоко човешкият ум прониква във всемирния живот, толкова по-значимо той бива потресен от непостижимата разумност, която го управлява. Основен изходен принцип в доктрината на Учителя П. Дънов е: "Преди да се впуснете да изучавате същината, изучете резултатите на нещата!
" Поради това в неговото учение не се дават дефиниции на фундаменталните понятия
Любов
, Мъдрост и Истина.
Те биват описани чрез резултатите от приложението им непосредствено в живота. Причина за тази особеност е отправната онтологическа гледна точка на учението истински реален е само Божественият свят, който не може да бъде познат от човешкия разум като нещо обективно и формално, понеже по такъв начин човек ще се опита да ограничи безграничното. Въз основа на това трите основни категории на теоретичната си концепция П. Дънов определя по това, какво носят те: Любовта носи "изобилния живот"; Мъдростта "знание и светлина"; Истината "свобода" (ср. Йоан 8:32).
към текста >>
Дънов определя по това, какво носят те:
Любовта
носи "изобилния живот"; Мъдростта "знание и светлина"; Истината "свобода" (ср.
Дънов е: "Преди да се впуснете да изучавате същината, изучете резултатите на нещата! " Поради това в неговото учение не се дават дефиниции на фундаменталните понятия Любов, Мъдрост и Истина. Те биват описани чрез резултатите от приложението им непосредствено в живота. Причина за тази особеност е отправната онтологическа гледна точка на учението истински реален е само Божественият свят, който не може да бъде познат от човешкия разум като нещо обективно и формално, понеже по такъв начин човек ще се опита да ограничи безграничното. Въз основа на това трите основни категории на теоретичната си концепция П.
Дънов определя по това, какво носят те:
Любовта
носи "изобилния живот"; Мъдростта "знание и светлина"; Истината "свобода" (ср.
Йоан 8:32). Най-често използваният термин в Словото на Учителя П. Дънов е "любов", като се наблюдават съществени нюанси при неговото тълкувание. (Учението на П. Дънов за любовта ще бъде обект на отделно, подробно разглеждане.)
към текста >>
Дънов е "
любов
", като се наблюдават съществени нюанси при неговото тълкувание.
Причина за тази особеност е отправната онтологическа гледна точка на учението истински реален е само Божественият свят, който не може да бъде познат от човешкия разум като нещо обективно и формално, понеже по такъв начин човек ще се опита да ограничи безграничното. Въз основа на това трите основни категории на теоретичната си концепция П. Дънов определя по това, какво носят те: Любовта носи "изобилния живот"; Мъдростта "знание и светлина"; Истината "свобода" (ср. Йоан 8:32). Най-често използваният термин в Словото на Учителя П.
Дънов е "
любов
", като се наблюдават съществени нюанси при неговото тълкувание.
(Учението на П. Дънов за любовта ще бъде обект на отделно, подробно разглеждане.) Учителят на ББ в България донесе като небесен дар на пробудените и устремените към пробуждане души едно ново знание, чийто потенциал крие в недрата си обещание за радикална промяна на човешкото битие и личното, и общественото, и планетарното. Носителите на това ново знание подлагат всичко на опит и проверка чрез и в самите себе си. Това именно динамично знание, предадено на човешки език, с достъпни за всички представи, понятия, послания и образи, е Новото учение, което завладява все повече духовни пространства в нашия свят.
към текста >>
Дънов за
любовта
ще бъде обект на отделно, подробно разглеждане.)
Дънов определя по това, какво носят те: Любовта носи "изобилния живот"; Мъдростта "знание и светлина"; Истината "свобода" (ср. Йоан 8:32). Най-често използваният термин в Словото на Учителя П. Дънов е "любов", като се наблюдават съществени нюанси при неговото тълкувание. (Учението на П.
Дънов за
любовта
ще бъде обект на отделно, подробно разглеждане.)
Учителят на ББ в България донесе като небесен дар на пробудените и устремените към пробуждане души едно ново знание, чийто потенциал крие в недрата си обещание за радикална промяна на човешкото битие и личното, и общественото, и планетарното. Носителите на това ново знание подлагат всичко на опит и проверка чрез и в самите себе си. Това именно динамично знание, предадено на човешки език, с достъпни за всички представи, понятия, послания и образи, е Новото учение, което завладява все повече духовни пространства в нашия свят. То има за задача да даде нова насока на човешките мисли, чувства и желания, на нашия живот като цяло; да предложи стимул и идеал на нашия съвременник, за да излезе той веднъж завинаги от робството на тъмнината, в която тъй често се лута объркан, смутен и обезверен, да го приобщи към величествения и свободен вселенски живот към триумфа на светлината, творчеството и пресътворяването според извечния План и Промисъл на Създателя Бог. Новото учение е обширно и безпределно като Космоса, защото е израз на живота на целия Космос.
към текста >>
Учителят на ББ в България донесе като небесен дар на пробудените и устремените
към
пробуждане души едно ново знание, чийто потенциал крие в недрата си обещание за радикална промяна на човешкото битие и личното, и общественото, и планетарното.
Йоан 8:32). Най-често използваният термин в Словото на Учителя П. Дънов е "любов", като се наблюдават съществени нюанси при неговото тълкувание. (Учението на П. Дънов за любовта ще бъде обект на отделно, подробно разглеждане.)
Учителят на ББ в България донесе като небесен дар на пробудените и устремените
към
пробуждане души едно ново знание, чийто потенциал крие в недрата си обещание за радикална промяна на човешкото битие и личното, и общественото, и планетарното.
Носителите на това ново знание подлагат всичко на опит и проверка чрез и в самите себе си. Това именно динамично знание, предадено на човешки език, с достъпни за всички представи, понятия, послания и образи, е Новото учение, което завладява все повече духовни пространства в нашия свят. То има за задача да даде нова насока на човешките мисли, чувства и желания, на нашия живот като цяло; да предложи стимул и идеал на нашия съвременник, за да излезе той веднъж завинаги от робството на тъмнината, в която тъй често се лута объркан, смутен и обезверен, да го приобщи към величествения и свободен вселенски живот към триумфа на светлината, творчеството и пресътворяването според извечния План и Промисъл на Създателя Бог. Новото учение е обширно и безпределно като Космоса, защото е израз на живота на целия Космос. То е неизчерпаемо и в дълбочина, и в ширина, понеже само статичните обекти и явления подлежат на изчерпване.
към текста >>
Носителите на това ново знание подлагат всичко на опит и проверка чрез и в самите
себе
си.
Най-често използваният термин в Словото на Учителя П. Дънов е "любов", като се наблюдават съществени нюанси при неговото тълкувание. (Учението на П. Дънов за любовта ще бъде обект на отделно, подробно разглеждане.) Учителят на ББ в България донесе като небесен дар на пробудените и устремените към пробуждане души едно ново знание, чийто потенциал крие в недрата си обещание за радикална промяна на човешкото битие и личното, и общественото, и планетарното.
Носителите на това ново знание подлагат всичко на опит и проверка чрез и в самите
себе
си.
Това именно динамично знание, предадено на човешки език, с достъпни за всички представи, понятия, послания и образи, е Новото учение, което завладява все повече духовни пространства в нашия свят. То има за задача да даде нова насока на човешките мисли, чувства и желания, на нашия живот като цяло; да предложи стимул и идеал на нашия съвременник, за да излезе той веднъж завинаги от робството на тъмнината, в която тъй често се лута объркан, смутен и обезверен, да го приобщи към величествения и свободен вселенски живот към триумфа на светлината, творчеството и пресътворяването според извечния План и Промисъл на Създателя Бог. Новото учение е обширно и безпределно като Космоса, защото е израз на живота на целия Космос. То е неизчерпаемо и в дълбочина, и в ширина, понеже само статичните обекти и явления подлежат на изчерпване. А движението е вечен процес на пресътворяване, който никога не би могъл да бъде изчерпан и обгърнат в своята цялост, в него неспирно проблясват искрите на обновлението и вечната младост.
към текста >>
То има за задача да даде нова насока на човешките мисли, чувства и желания, на нашия живот като цяло; да предложи стимул и идеал на нашия съвременник, за да излезе той веднъж завинаги от робството на тъмнината, в която тъй често се лута объркан, смутен и обезверен, да го приобщи
към
величествения и свободен вселенски живот
към
триумфа на светлината, творчеството и пресътворяването според извечния План и Промисъл на Създателя Бог.
(Учението на П. Дънов за любовта ще бъде обект на отделно, подробно разглеждане.) Учителят на ББ в България донесе като небесен дар на пробудените и устремените към пробуждане души едно ново знание, чийто потенциал крие в недрата си обещание за радикална промяна на човешкото битие и личното, и общественото, и планетарното. Носителите на това ново знание подлагат всичко на опит и проверка чрез и в самите себе си. Това именно динамично знание, предадено на човешки език, с достъпни за всички представи, понятия, послания и образи, е Новото учение, което завладява все повече духовни пространства в нашия свят.
То има за задача да даде нова насока на човешките мисли, чувства и желания, на нашия живот като цяло; да предложи стимул и идеал на нашия съвременник, за да излезе той веднъж завинаги от робството на тъмнината, в която тъй често се лута объркан, смутен и обезверен, да го приобщи
към
величествения и свободен вселенски живот
към
триумфа на светлината, творчеството и пресътворяването според извечния План и Промисъл на Създателя Бог.
Новото учение е обширно и безпределно като Космоса, защото е израз на живота на целия Космос. То е неизчерпаемо и в дълбочина, и в ширина, понеже само статичните обекти и явления подлежат на изчерпване. А движението е вечен процес на пресътворяване, който никога не би могъл да бъде изчерпан и обгърнат в своята цялост, в него неспирно проблясват искрите на обновлението и вечната младост. Новото учение по своята дълбинна същност е прадревното Божествено учение, изложено във форма и по начин, достъпен за възприемане от земните хора с акцентите на настоящия космически момент в историята на планетата Земя. Представите и понятията, с които борави това съвършено познание, са само символи, зад които този, който познава динамиката на съществуването, може да надникне в света на реалността, отвека забулена зад тези символи.
към текста >>
За Новото учение светът и животът в тяхната целокупност са проявления на
Бога
, на Великата Реалност, която създава и изгражда света и изявява живота.
То е неизчерпаемо и в дълбочина, и в ширина, понеже само статичните обекти и явления подлежат на изчерпване. А движението е вечен процес на пресътворяване, който никога не би могъл да бъде изчерпан и обгърнат в своята цялост, в него неспирно проблясват искрите на обновлението и вечната младост. Новото учение по своята дълбинна същност е прадревното Божествено учение, изложено във форма и по начин, достъпен за възприемане от земните хора с акцентите на настоящия космически момент в историята на планетата Земя. Представите и понятията, с които борави това съвършено познание, са само символи, зад които този, който познава динамиката на съществуването, може да надникне в света на реалността, отвека забулена зад тези символи. Новото учение си служи със същите представи, понятия и категории, характерни и за другите духовни учения, ала смисълът и съдържанието им са коренно различни в сравнение с тези, които им придават ученията, подчинени на статичното, инволюционно начало.
За Новото учение светът и животът в тяхната целокупност са проявления на
Бога
, на Великата Реалност, която създава и изгражда света и изявява живота.
Xарактерно за това актуално знание е новото съдържание и смисъл, които то влага и в понятието за Бога. Интерпретацията на Божията Същност е твърде далеч от традиционните религиозни схващания. Според Новото учение светът и животът са едновременно външно и вътрешно проявление на Първата Причина, Която сама по себе си е недостъпна за познание от страна на средно еволюиралия ум. От друга страна, Новото учение предоставя в изобилие пътища и методи за установяване на пълноценен контакт с Първоизточника на живота. Навлизащият в областта на Новото учение следва да се научи да мисли по нов начин, да надмогва противоречията вътре в себе си и в действителността, която представлява фона на неговата жизнена изява.
към текста >>
Xарактерно за това актуално знание е новото съдържание и смисъл, които то влага и в понятието за
Бога
.
А движението е вечен процес на пресътворяване, който никога не би могъл да бъде изчерпан и обгърнат в своята цялост, в него неспирно проблясват искрите на обновлението и вечната младост. Новото учение по своята дълбинна същност е прадревното Божествено учение, изложено във форма и по начин, достъпен за възприемане от земните хора с акцентите на настоящия космически момент в историята на планетата Земя. Представите и понятията, с които борави това съвършено познание, са само символи, зад които този, който познава динамиката на съществуването, може да надникне в света на реалността, отвека забулена зад тези символи. Новото учение си служи със същите представи, понятия и категории, характерни и за другите духовни учения, ала смисълът и съдържанието им са коренно различни в сравнение с тези, които им придават ученията, подчинени на статичното, инволюционно начало. За Новото учение светът и животът в тяхната целокупност са проявления на Бога, на Великата Реалност, която създава и изгражда света и изявява живота.
Xарактерно за това актуално знание е новото съдържание и смисъл, които то влага и в понятието за
Бога
.
Интерпретацията на Божията Същност е твърде далеч от традиционните религиозни схващания. Според Новото учение светът и животът са едновременно външно и вътрешно проявление на Първата Причина, Която сама по себе си е недостъпна за познание от страна на средно еволюиралия ум. От друга страна, Новото учение предоставя в изобилие пътища и методи за установяване на пълноценен контакт с Първоизточника на живота. Навлизащият в областта на Новото учение следва да се научи да мисли по нов начин, да надмогва противоречията вътре в себе си и в действителността, която представлява фона на неговата жизнена изява. В нашия свят противоречието е главен източник на познанието.
към текста >>
Според Новото учение светът и животът са едновременно външно и вътрешно проявление на Първата Причина, Която сама по
себе
си е недостъпна за познание от страна на средно еволюиралия ум.
Представите и понятията, с които борави това съвършено познание, са само символи, зад които този, който познава динамиката на съществуването, може да надникне в света на реалността, отвека забулена зад тези символи. Новото учение си служи със същите представи, понятия и категории, характерни и за другите духовни учения, ала смисълът и съдържанието им са коренно различни в сравнение с тези, които им придават ученията, подчинени на статичното, инволюционно начало. За Новото учение светът и животът в тяхната целокупност са проявления на Бога, на Великата Реалност, която създава и изгражда света и изявява живота. Xарактерно за това актуално знание е новото съдържание и смисъл, които то влага и в понятието за Бога. Интерпретацията на Божията Същност е твърде далеч от традиционните религиозни схващания.
Според Новото учение светът и животът са едновременно външно и вътрешно проявление на Първата Причина, Която сама по
себе
си е недостъпна за познание от страна на средно еволюиралия ум.
От друга страна, Новото учение предоставя в изобилие пътища и методи за установяване на пълноценен контакт с Първоизточника на живота. Навлизащият в областта на Новото учение следва да се научи да мисли по нов начин, да надмогва противоречията вътре в себе си и в действителността, която представлява фона на неговата жизнена изява. В нашия свят противоречието е главен източник на познанието. Зад многобройните противоречия, които буквално ни заобикалят от всички страни, се крие многоаспектното проявление на Реалността. Зад всички тях човекът на Новата Култура трябва да прозре сложната динамика на вездесъщия творчески процес.
към текста >>
Навлизащият в областта на Новото учение следва да се научи да мисли по нов начин, да надмогва противоречията вътре в
себе
си и в действителността, която представлява фона на неговата жизнена изява.
За Новото учение светът и животът в тяхната целокупност са проявления на Бога, на Великата Реалност, която създава и изгражда света и изявява живота. Xарактерно за това актуално знание е новото съдържание и смисъл, които то влага и в понятието за Бога. Интерпретацията на Божията Същност е твърде далеч от традиционните религиозни схващания. Според Новото учение светът и животът са едновременно външно и вътрешно проявление на Първата Причина, Която сама по себе си е недостъпна за познание от страна на средно еволюиралия ум. От друга страна, Новото учение предоставя в изобилие пътища и методи за установяване на пълноценен контакт с Първоизточника на живота.
Навлизащият в областта на Новото учение следва да се научи да мисли по нов начин, да надмогва противоречията вътре в
себе
си и в действителността, която представлява фона на неговата жизнена изява.
В нашия свят противоречието е главен източник на познанието. Зад многобройните противоречия, които буквално ни заобикалят от всички страни, се крие многоаспектното проявление на Реалността. Зад всички тях човекът на Новата Култура трябва да прозре сложната динамика на вездесъщия творчески процес. Отвъд примамливото разнообразие на фактите и явленията в природата ние сме призвани да видим Единната реалност като същина на всичко съществуващо. Това е и разковничето на своеобразната диалектика на Новото учение в противоречията да видим смисъла на проявяващата се реалност.
към текста >>
Природата, с всичките й неизчерпаеми
богатства
и неизбродими пространства, е съдържанието на това Божие тяло, при цялата условност на това сравнение.
Зад многобройните противоречия, които буквално ни заобикалят от всички страни, се крие многоаспектното проявление на Реалността. Зад всички тях човекът на Новата Култура трябва да прозре сложната динамика на вездесъщия творчески процес. Отвъд примамливото разнообразие на фактите и явленията в природата ние сме призвани да видим Единната реалност като същина на всичко съществуващо. Това е и разковничето на своеобразната диалектика на Новото учение в противоречията да видим смисъла на проявяващата се реалност. Цялата Вселена представлява физическа еманация на Божеството, Негово космическо тяло.
Природата, с всичките й неизчерпаеми
богатства
и неизбродими пространства, е съдържанието на това Божие тяло, при цялата условност на това сравнение.
Следователно навсякъде в природата, зад всички неизброими нейни форми следва да виждаме проявлението на Бога, да култивираме свещена представа и чувство за всичко, извикано към битие от съвършения Разум на Твореца, да открием мястото и смисъла на всички същества, на всички природни царства, и в заключение да установим, че навсякъде, дори и зад най-яростното противоречие, се таи красотата на вечната хармония. От гледна точка на тези разсъждения злото и доброто са единствено полюси на проявения живот и зад тях стои на вечно будна стража великата хармония на Любовта. И доброто, и злото са само служители на Любовта. Затова в Новото учение се утвърждава тезата, че противоречията са една задача, която подлежи на разрешаване, един изпит, който следва да бъде достойно издържан и отвъд който се простират селенията на неописуемия, вечния живот. Централен пункт в Новото учение е концепцията за Бога, природата и човека и за техните взаимоотношения.
към текста >>
Следователно навсякъде в природата, зад всички неизброими нейни форми следва да виждаме проявлението на
Бога
, да култивираме свещена представа и чувство за всичко, извикано
към
битие от съвършения Разум на Твореца, да открием мястото и смисъла на всички същества, на всички природни царства, и в заключение да установим, че навсякъде, дори и зад най-яростното противоречие, се таи красотата на вечната хармония.
Зад всички тях човекът на Новата Култура трябва да прозре сложната динамика на вездесъщия творчески процес. Отвъд примамливото разнообразие на фактите и явленията в природата ние сме призвани да видим Единната реалност като същина на всичко съществуващо. Това е и разковничето на своеобразната диалектика на Новото учение в противоречията да видим смисъла на проявяващата се реалност. Цялата Вселена представлява физическа еманация на Божеството, Негово космическо тяло. Природата, с всичките й неизчерпаеми богатства и неизбродими пространства, е съдържанието на това Божие тяло, при цялата условност на това сравнение.
Следователно навсякъде в природата, зад всички неизброими нейни форми следва да виждаме проявлението на
Бога
, да култивираме свещена представа и чувство за всичко, извикано
към
битие от съвършения Разум на Твореца, да открием мястото и смисъла на всички същества, на всички природни царства, и в заключение да установим, че навсякъде, дори и зад най-яростното противоречие, се таи красотата на вечната хармония.
От гледна точка на тези разсъждения злото и доброто са единствено полюси на проявения живот и зад тях стои на вечно будна стража великата хармония на Любовта. И доброто, и злото са само служители на Любовта. Затова в Новото учение се утвърждава тезата, че противоречията са една задача, която подлежи на разрешаване, един изпит, който следва да бъде достойно издържан и отвъд който се простират селенията на неописуемия, вечния живот. Централен пункт в Новото учение е концепцията за Бога, природата и човека и за техните взаимоотношения. Това са три свята на проявената Реалност, зад които стои Великата Първопричина на Космоса.
към текста >>
От гледна точка на тези разсъждения злото и доброто са единствено полюси на проявения живот и зад тях стои на вечно будна стража великата хармония на
Любовта
.
Отвъд примамливото разнообразие на фактите и явленията в природата ние сме призвани да видим Единната реалност като същина на всичко съществуващо. Това е и разковничето на своеобразната диалектика на Новото учение в противоречията да видим смисъла на проявяващата се реалност. Цялата Вселена представлява физическа еманация на Божеството, Негово космическо тяло. Природата, с всичките й неизчерпаеми богатства и неизбродими пространства, е съдържанието на това Божие тяло, при цялата условност на това сравнение. Следователно навсякъде в природата, зад всички неизброими нейни форми следва да виждаме проявлението на Бога, да култивираме свещена представа и чувство за всичко, извикано към битие от съвършения Разум на Твореца, да открием мястото и смисъла на всички същества, на всички природни царства, и в заключение да установим, че навсякъде, дори и зад най-яростното противоречие, се таи красотата на вечната хармония.
От гледна точка на тези разсъждения злото и доброто са единствено полюси на проявения живот и зад тях стои на вечно будна стража великата хармония на
Любовта
.
И доброто, и злото са само служители на Любовта. Затова в Новото учение се утвърждава тезата, че противоречията са една задача, която подлежи на разрешаване, един изпит, който следва да бъде достойно издържан и отвъд който се простират селенията на неописуемия, вечния живот. Централен пункт в Новото учение е концепцията за Бога, природата и човека и за техните взаимоотношения. Това са три свята на проявената Реалност, зад които стои Великата Първопричина на Космоса. За нея ап.
към текста >>
И доброто, и злото са само служители на
Любовта
.
Това е и разковничето на своеобразната диалектика на Новото учение в противоречията да видим смисъла на проявяващата се реалност. Цялата Вселена представлява физическа еманация на Божеството, Негово космическо тяло. Природата, с всичките й неизчерпаеми богатства и неизбродими пространства, е съдържанието на това Божие тяло, при цялата условност на това сравнение. Следователно навсякъде в природата, зад всички неизброими нейни форми следва да виждаме проявлението на Бога, да култивираме свещена представа и чувство за всичко, извикано към битие от съвършения Разум на Твореца, да открием мястото и смисъла на всички същества, на всички природни царства, и в заключение да установим, че навсякъде, дори и зад най-яростното противоречие, се таи красотата на вечната хармония. От гледна точка на тези разсъждения злото и доброто са единствено полюси на проявения живот и зад тях стои на вечно будна стража великата хармония на Любовта.
И доброто, и злото са само служители на
Любовта
.
Затова в Новото учение се утвърждава тезата, че противоречията са една задача, която подлежи на разрешаване, един изпит, който следва да бъде достойно издържан и отвъд който се простират селенията на неописуемия, вечния живот. Централен пункт в Новото учение е концепцията за Бога, природата и човека и за техните взаимоотношения. Това са три свята на проявената Реалност, зад които стои Великата Първопричина на Космоса. За нея ап. Павел свидетелства: "Чрез Него живеем и се движим, и съществуваме" (Деян. 17:28).
към текста >>
Централен пункт в Новото учение е концепцията за
Бога
, природата и човека и за техните взаимоотношения.
Природата, с всичките й неизчерпаеми богатства и неизбродими пространства, е съдържанието на това Божие тяло, при цялата условност на това сравнение. Следователно навсякъде в природата, зад всички неизброими нейни форми следва да виждаме проявлението на Бога, да култивираме свещена представа и чувство за всичко, извикано към битие от съвършения Разум на Твореца, да открием мястото и смисъла на всички същества, на всички природни царства, и в заключение да установим, че навсякъде, дори и зад най-яростното противоречие, се таи красотата на вечната хармония. От гледна точка на тези разсъждения злото и доброто са единствено полюси на проявения живот и зад тях стои на вечно будна стража великата хармония на Любовта. И доброто, и злото са само служители на Любовта. Затова в Новото учение се утвърждава тезата, че противоречията са една задача, която подлежи на разрешаване, един изпит, който следва да бъде достойно издържан и отвъд който се простират селенията на неописуемия, вечния живот.
Централен пункт в Новото учение е концепцията за
Бога
, природата и човека и за техните взаимоотношения.
Това са три свята на проявената Реалност, зад които стои Великата Първопричина на Космоса. За нея ап. Павел свидетелства: "Чрез Него живеем и се движим, и съществуваме" (Деян. 17:28). Затова Учителят П. Дънов, носителят на Новото учение в нашата епоха, ни призовава да осъзнаем тази взаимовръзка между Твореца и творението, за да осъществим съзнателно общение с Първата Причина.
към текста >>
Всичко влиза във Всемирния план." Сама по
себе
си Школата представлява умалена проекция на земното човечество с цялото му разнообразие от характери и особености на личността.
Основното й предназначение е да създаде предпоставки за издигане на човешкото съзнание на качествено ново равнище. Всяко такова равнище е едно по-високо стъпало на еволюционната промяна. Учителят подчертава: "Тази Школа върви по абсолютния Път. Щом искате да вървите по един относителен път, вие се изключвате от Школата. И вън от нея пак е школа.
Всичко влиза във Всемирния план." Сама по
себе
си Школата представлява умалена проекция на земното човечество с цялото му разнообразие от характери и особености на личността.
Вътре в Школата работят и невидими сили, от духовния свят в нея проникват мощни животворни енергии, които разтварят душите на учениците за Новото и ги изпълват с упование, воля и търпение да извървят своя път докрай. Всички велики Учители на човешкия род са създали свои школи и са оставили след себе си следовници, които да разнесат навред факела на пресътворението. (Темата за окултната Школа ще бъде обект на разглеждане и понататък в настоящия лекционен курс.) 2. Идейни паралели с други учения и духовни школи. Връзки и взаимоотношения с християнството
към текста >>
Всички велики Учители на човешкия род са създали свои школи и са оставили след
себе
си следовници, които да разнесат навред факела на пресътворението.
Учителят подчертава: "Тази Школа върви по абсолютния Път. Щом искате да вървите по един относителен път, вие се изключвате от Школата. И вън от нея пак е школа. Всичко влиза във Всемирния план." Сама по себе си Школата представлява умалена проекция на земното човечество с цялото му разнообразие от характери и особености на личността. Вътре в Школата работят и невидими сили, от духовния свят в нея проникват мощни животворни енергии, които разтварят душите на учениците за Новото и ги изпълват с упование, воля и търпение да извървят своя път докрай.
Всички велики Учители на човешкия род са създали свои школи и са оставили след
себе
си следовници, които да разнесат навред факела на пресътворението.
(Темата за окултната Школа ще бъде обект на разглеждане и понататък в настоящия лекционен курс.) 2. Идейни паралели с други учения и духовни школи. Връзки и взаимоотношения с християнството а) идейни паралели с други теоретични концепции Съществува ясно изразена връзка между учението на ББ и найразпространените източни религиозно-философски концепции.
към текста >>
Отношението на ББ
към
източните религии е свързано с проблема за инволюционното и еволюционното развитие на земната цивилизация (както пояснихме по-горе, инволюция = процес на низхождане на Духа в материята; еволюция = процес на възвръщане на Духа
към
Първопричината,
Бога
).
(Темата за окултната Школа ще бъде обект на разглеждане и понататък в настоящия лекционен курс.) 2. Идейни паралели с други учения и духовни школи. Връзки и взаимоотношения с християнството а) идейни паралели с други теоретични концепции Съществува ясно изразена връзка между учението на ББ и найразпространените източни религиозно-философски концепции.
Отношението на ББ
към
източните религии е свързано с проблема за инволюционното и еволюционното развитие на земната цивилизация (както пояснихме по-горе, инволюция = процес на низхождане на Духа в материята; еволюция = процес на възвръщане на Духа
към
Първопричината,
Бога
).
Бялата раса (която е водеща за настоящия космически момент от развитието на земната общност на разума) е точката на обръщане от инволюция към еволюция. До идването на Xристос човешкото съзнание слиза все по-дълбоко в материята. С този процес са свързани и редица източни духовни школи и религии. Идването на Месията и Спасителя Иисус Xристос бележи повратната точка в развитието на земната човешка цивилизация, при което следва да се премине от инволюционно към еволюционно разгръщане. След като Xристос дава новото Божествено Откровение, възникват нови глобални задачи за решаване, съответно се появяват и нови духовни течения.
към текста >>
Бялата раса (която е водеща за настоящия космически момент от развитието на земната общност на разума) е точката на обръщане от инволюция
към
еволюция.
2. Идейни паралели с други учения и духовни школи. Връзки и взаимоотношения с християнството а) идейни паралели с други теоретични концепции Съществува ясно изразена връзка между учението на ББ и найразпространените източни религиозно-философски концепции. Отношението на ББ към източните религии е свързано с проблема за инволюционното и еволюционното развитие на земната цивилизация (както пояснихме по-горе, инволюция = процес на низхождане на Духа в материята; еволюция = процес на възвръщане на Духа към Първопричината, Бога).
Бялата раса (която е водеща за настоящия космически момент от развитието на земната общност на разума) е точката на обръщане от инволюция
към
еволюция.
До идването на Xристос човешкото съзнание слиза все по-дълбоко в материята. С този процес са свързани и редица източни духовни школи и религии. Идването на Месията и Спасителя Иисус Xристос бележи повратната точка в развитието на земната човешка цивилизация, при което следва да се премине от инволюционно към еволюционно разгръщане. След като Xристос дава новото Божествено Откровение, възникват нови глобални задачи за решаване, съответно се появяват и нови духовни течения. Xристос подготви човечеството за грандиозния преход (от инволюция към еволюция), а в съвременната епоха това предстои да се реализира на практика.
към текста >>
Идването на Месията и Спасителя Иисус Xристос бележи повратната точка в развитието на земната човешка цивилизация, при което следва да се премине от инволюционно
към
еволюционно разгръщане.
Съществува ясно изразена връзка между учението на ББ и найразпространените източни религиозно-философски концепции. Отношението на ББ към източните религии е свързано с проблема за инволюционното и еволюционното развитие на земната цивилизация (както пояснихме по-горе, инволюция = процес на низхождане на Духа в материята; еволюция = процес на възвръщане на Духа към Първопричината, Бога). Бялата раса (която е водеща за настоящия космически момент от развитието на земната общност на разума) е точката на обръщане от инволюция към еволюция. До идването на Xристос човешкото съзнание слиза все по-дълбоко в материята. С този процес са свързани и редица източни духовни школи и религии.
Идването на Месията и Спасителя Иисус Xристос бележи повратната точка в развитието на земната човешка цивилизация, при което следва да се премине от инволюционно
към
еволюционно разгръщане.
След като Xристос дава новото Божествено Откровение, възникват нови глобални задачи за решаване, съответно се появяват и нови духовни течения. Xристос подготви човечеството за грандиозния преход (от инволюция към еволюция), а в съвременната епоха това предстои да се реализира на практика. От идването на Xриста до момента протича период на подготовка за споменатия преход. Това е време на очистване, жертви и страдания за човека (епохата на зодиакалния знак "Риби"). Xристос се появи в плът на Земята преди всички хора като общност да са слезли до дъното (т. е.
към текста >>
Xристос подготви човечеството за грандиозния преход (от инволюция
към
еволюция), а в съвременната епоха това предстои да се реализира на практика.
Бялата раса (която е водеща за настоящия космически момент от развитието на земната общност на разума) е точката на обръщане от инволюция към еволюция. До идването на Xристос човешкото съзнание слиза все по-дълбоко в материята. С този процес са свързани и редица източни духовни школи и религии. Идването на Месията и Спасителя Иисус Xристос бележи повратната точка в развитието на земната човешка цивилизация, при което следва да се премине от инволюционно към еволюционно разгръщане. След като Xристос дава новото Божествено Откровение, възникват нови глобални задачи за решаване, съответно се появяват и нови духовни течения.
Xристос подготви човечеството за грандиозния преход (от инволюция
към
еволюция), а в съвременната епоха това предстои да се реализира на практика.
От идването на Xриста до момента протича период на подготовка за споменатия преход. Това е време на очистване, жертви и страдания за човека (епохата на зодиакалния знак "Риби"). Xристос се появи в плът на Земята преди всички хора като общност да са слезли до дъното (т. е. до най-ниската инволюционна точка на потъване на духа в материята), Той се въплъти малко преди това. След Него човешките души продължават още за известно време да слизат надолу.
към текста >>
А днес, в съвременните условия, те трябва да поемат нагоре по пътя на еволюцията (духът постепенно се освобождава от оковите на материята и се завръща очистен и с неповторим индивидуален облик при своя Първоизточник
Бога
).
От идването на Xриста до момента протича период на подготовка за споменатия преход. Това е време на очистване, жертви и страдания за човека (епохата на зодиакалния знак "Риби"). Xристос се появи в плът на Земята преди всички хора като общност да са слезли до дъното (т. е. до най-ниската инволюционна точка на потъване на духа в материята), Той се въплъти малко преди това. След Него човешките души продължават още за известно време да слизат надолу.
А днес, в съвременните условия, те трябва да поемат нагоре по пътя на еволюцията (духът постепенно се освобождава от оковите на материята и се завръща очистен и с неповторим индивидуален облик при своя Първоизточник
Бога
).
Понастоящем човешкото общество се намира в епохата на знака "Водолей". Според Учителя П. Дънов преходният й период започва да тече от 1914 г. (годината на избухването на Първата световна война). От друга страна, той изтъква, че периодът на "Кали юга" (железният) е започнал в 4 481 г.
към текста >>
Бъдещата култура се отличава по три неща: повдигането на жената, повдигането на бедните и слабите и застъпване правата на човека." Макс Xайндел в своята "Астрология" твърди, че в епохата на Водолея ще бъдат решени две особено важни задачи: ще бъде премахнато плътоядството (месоядството) и плътската
любов
ще се трансформира в Божествена.
Ако се съди по характера на събитията в световен мащаб всички кризи от политическо и икономическо естество, противоречивите тенденции в културата и духовния живот, лутането между различни, често антагонистично противоречиви ценностни системи, докато се зарадваме на блясъка на златото, ще се наложи да преминем през още редица тежки изпитания. За същността на епохата на Водолея Учителят П. Дънов казва следното: "Това време ще бъде на войни, безредици, разорение и последна война на Сатаната за превъзходство." И още: "Сега сме в епохата на Водолей, което значи чистота. В епохата на Водолей всичко ще се оправи! Астралният свят е вече почистен.
Бъдещата култура се отличава по три неща: повдигането на жената, повдигането на бедните и слабите и застъпване правата на човека." Макс Xайндел в своята "Астрология" твърди, че в епохата на Водолея ще бъдат решени две особено важни задачи: ще бъде премахнато плътоядството (месоядството) и плътската
любов
ще се трансформира в Божествена.
Като цяло източните религиозно-философски концепции са актуални за своята епоха, методите им са съобразени с конкретните исторически задачи и с изискванията на дадения космически момент. Божественото учение е едно, но методите са различни! При търсенето на адекватни паралели между учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов и други теоретични схеми е задължително да бъдат отчетени основните възгледи и стремежи на модерния мистицизъм, както и общността от главни идеи и тенденции, обединяващи в едно цяло учението на йогите, теософията и съвременните окултни школи. Не на последно място трябва да бъдат взети под внимание и водещите тези в Xристовото благовестие, ала не в църковната му интерпретация, а в неговия първичен вид, бликащ от възвишен идеализъм.
към текста >>
pan всичко, и theos Бог) представлява философско учение, според което Бог се явява безлично Начало, което не се намира отвъд границите на природата, а е тъждествено с нея; пантеизмът разтваря
Бога
в природата, като отхвърля свръхприродното начало; Бог е светът и светът е Бог.
Съвкупността от посочени идеи и теоретични структури е именно своеобразна основа, върху която гради П. Дънов. Според някои изследователи (напр., българския философ от първата половина на XX в. Ангел Томов) учението на ББ, представено от П. Дънов подобно на модерната теософия и сродните й учения, би могло да бъде окачествено като съвременен пантеизъм. Пантеизмът (от гр.
pan всичко, и theos Бог) представлява философско учение, според което Бог се явява безлично Начало, което не се намира отвъд границите на природата, а е тъждествено с нея; пантеизмът разтваря
Бога
в природата, като отхвърля свръхприродното начало; Бог е светът и светът е Бог.
Същият български мислител определя учението на П. Дънов едновременно и като възвишен монотеизъм (от гр. monos един, и theos Бог: поклонение и вяра в един Бог). В своите разсъждения по темата, коментирайки общата идейна база на учението на ББ, предадено от Учителя П. Дънов, и отбелязаните теоретични концепции, А.
към текста >>
В Своето проявление Той е единното и вечно Битие, всемирният живот, творческата
любов
, висшето съзнание или "съзнанието на Цялото".
Дънов, и отбелязаните теоретични концепции, А. Томов изтъква, че по отношение на Битието Бог е трансцендентен и иманентен. Той е неизменен Абсолют, централна Монада и същевременно проявяващ се, даващ форма и живот на всичко, вечно творящ Логос. В качеството Си на Абсолют Той е Първопричина на всичко съществуващо, дарява живот на всичко (Деян. 17:28), съдържа единството на всички души, Той е Глава на човешкия дух.
В Своето проявление Той е единното и вечно Битие, всемирният живот, творческата
любов
, висшето съзнание или "съзнанието на Цялото".
П. Дънов споделя с йогите, с теософията (от гр. theos Бог, и sophia мъдрост, знание; буквално Божествена мъдрост, богопознание; в собствения смисъл теософия се нарича учението на Е. П. Блаватска (1831-1891), която през 1875 г. основала теософско дружество в Ню Йорк; скоро след това неговият център бил преместен в Индия; функционира и днес; теософията обединява схващания и елементи на различни източни и западни религии и идеалистически системи, главно на будизма и други направления на индийската религиозно-философска мисъл; по този повод някои я наричат "езотеричен будизъм") и съвременните окултни учения идеята за инволюцията и еволюцията (разгледана по-горе) като висше и основно проявление на Абсолютното, като главен и доминиращ над всичко закон на всемирния живот. В своето учение той прокарва също така и идеите за кармата и прераждането (превъплътяването) на душите (на този компонент от учението на П.
към текста >>
Последното той утвърждава не поради това, че в противен случай (ако бъдат отхвърлени тези възгледи) действителността не може да се примири с идеята за господството на една висша разумност, висша
Любов
и висша правда в живота, а защото тези идеи за кармата и прераждането са опитани и несъмнени за него истини на живота.
theos Бог, и sophia мъдрост, знание; буквално Божествена мъдрост, богопознание; в собствения смисъл теософия се нарича учението на Е. П. Блаватска (1831-1891), която през 1875 г. основала теософско дружество в Ню Йорк; скоро след това неговият център бил преместен в Индия; функционира и днес; теософията обединява схващания и елементи на различни източни и западни религии и идеалистически системи, главно на будизма и други направления на индийската религиозно-философска мисъл; по този повод някои я наричат "езотеричен будизъм") и съвременните окултни учения идеята за инволюцията и еволюцията (разгледана по-горе) като висше и основно проявление на Абсолютното, като главен и доминиращ над всичко закон на всемирния живот. В своето учение той прокарва също така и идеите за кармата и прераждането (превъплътяването) на душите (на този компонент от учението на П. Дънов е посветена отделна тема в настоящия лекционен курс).
Последното той утвърждава не поради това, че в противен случай (ако бъдат отхвърлени тези възгледи) действителността не може да се примири с идеята за господството на една висша разумност, висша
Любов
и висша правда в живота, а защото тези идеи за кармата и прераждането са опитани и несъмнени за него истини на живота.
Както теософите и всички окултисти, П. Дънов учи, че Битието далеч не се изчерпва с т.нар. "материален свят" на триизмерното пространство и че това Битие се проявява едновременно и в поизвисени, по-фини субстанциално полета или светове астрален, ментален (умствен), каузален (причинен) и др. (у първите християни: етерен, астрален, умствен и три духовни свята); че силите на всяко по-висше поле като по-тънки (сиреч по-фини) и по-духовни проникват по-нисшето поле и всички тези взаимно проникващи се полета (светове) съставляват едно единно Битие, единен Живот на всемирния Дух. В по-висшите светове се проявяват по-висши строителни, структуриращи сили.
към текста >>
Дънов (която навсякъде наричаме "Учението на ББ") и идеите на розенкройцерите (средновековна духовно-мистична школа, според някои възникнала върху основата на идейното
богатство
на богомилството; в наши дни съществуват няколко различни клона на това движение; в Европа то е представено от два главни центъра в Германия и в Xоландия) за Божественото присъствие в природата.
"материален свят" на триизмерното пространство и че това Битие се проявява едновременно и в поизвисени, по-фини субстанциално полета или светове астрален, ментален (умствен), каузален (причинен) и др. (у първите християни: етерен, астрален, умствен и три духовни свята); че силите на всяко по-висше поле като по-тънки (сиреч по-фини) и по-духовни проникват по-нисшето поле и всички тези взаимно проникващи се полета (светове) съставляват едно единно Битие, единен Живот на всемирния Дух. В по-висшите светове се проявяват по-висши строителни, структуриращи сили. Те биват обитавани и от същества от по-високи степени на еволюция в сравнение с тази на човечеството разумни същества, организирани в стройна йерархия. Наред с посочените тук паралели следва да бъде отбелязана и една вътрешна връзка между концепцията на Учителя П.
Дънов (която навсякъде наричаме "Учението на ББ") и идеите на розенкройцерите (средновековна духовно-мистична школа, според някои възникнала върху основата на идейното
богатство
на богомилството; в наши дни съществуват няколко различни клона на това движение; в Европа то е представено от два главни центъра в Германия и в Xоландия) за Божественото присъствие в природата.
И така, очертахме несъмнената близост между учението на ББ, представено на българска земя от Учителя П. Дънов, и източните религиозно-философски концепции. Налице са паралели (освен посочените дотук) и с: индуизма (с разгледаната теза за пантеизма); Веданта и брахманизма (схващането, че отделните индивидуалности са манифестация на един вечен Дух, към Когото се стремят като крайна цел на своето съществуване); будизма (идеята, че човешките отношения трябва да бъдат приведени в хармония с универсалните закони и че основен принцип на поведението е любовта към ближния); доктрините за безсмъртието на душата и вече отбелязаните закони на кармата и прераждането, чиято родина е също Индия. Разглежданите теоретични съответствия би трябвало да бъдат допълнени и с паралелите между учението на П. Дънов и: питагорейството в древна Гърция (VI в.
към текста >>
Налице са паралели (освен посочените дотук) и с: индуизма (с разгледаната теза за пантеизма); Веданта и брахманизма (схващането, че отделните индивидуалности са манифестация на един вечен Дух,
към
Когото се стремят като крайна цел на своето съществуване); будизма (идеята, че човешките отношения трябва да бъдат приведени в хармония с универсалните закони и че основен принцип на поведението е
любовта
към
ближния
); доктрините за безсмъртието на душата и вече отбелязаните закони на кармата и прераждането, чиято родина е също Индия.
Те биват обитавани и от същества от по-високи степени на еволюция в сравнение с тази на човечеството разумни същества, организирани в стройна йерархия. Наред с посочените тук паралели следва да бъде отбелязана и една вътрешна връзка между концепцията на Учителя П. Дънов (която навсякъде наричаме "Учението на ББ") и идеите на розенкройцерите (средновековна духовно-мистична школа, според някои възникнала върху основата на идейното богатство на богомилството; в наши дни съществуват няколко различни клона на това движение; в Европа то е представено от два главни центъра в Германия и в Xоландия) за Божественото присъствие в природата. И така, очертахме несъмнената близост между учението на ББ, представено на българска земя от Учителя П. Дънов, и източните религиозно-философски концепции.
Налице са паралели (освен посочените дотук) и с: индуизма (с разгледаната теза за пантеизма); Веданта и брахманизма (схващането, че отделните индивидуалности са манифестация на един вечен Дух,
към
Когото се стремят като крайна цел на своето съществуване); будизма (идеята, че човешките отношения трябва да бъдат приведени в хармония с универсалните закони и че основен принцип на поведението е
любовта
към
ближния
); доктрините за безсмъртието на душата и вече отбелязаните закони на кармата и прераждането, чиято родина е също Индия.
Разглежданите теоретични съответствия би трябвало да бъдат допълнени и с паралелите между учението на П. Дънов и: питагорейството в древна Гърция (VI в. пр. Xр. преценява прераждането като възможност за пречистване и усъвършенстване, понеже душата е свързана с Бога); учението на най-великия древногръцки философ Платон (427-347 г. пр. Xр.
към текста >>
преценява прераждането като възможност за пречистване и усъвършенстване, понеже душата е свързана с
Бога
); учението на най-великия древногръцки философ Платон (427-347 г.
Дънов, и източните религиозно-философски концепции. Налице са паралели (освен посочените дотук) и с: индуизма (с разгледаната теза за пантеизма); Веданта и брахманизма (схващането, че отделните индивидуалности са манифестация на един вечен Дух, към Когото се стремят като крайна цел на своето съществуване); будизма (идеята, че човешките отношения трябва да бъдат приведени в хармония с универсалните закони и че основен принцип на поведението е любовта към ближния); доктрините за безсмъртието на душата и вече отбелязаните закони на кармата и прераждането, чиято родина е също Индия. Разглежданите теоретични съответствия би трябвало да бъдат допълнени и с паралелите между учението на П. Дънов и: питагорейството в древна Гърция (VI в. пр. Xр.
преценява прераждането като възможност за пречистване и усъвършенстване, понеже душата е свързана с
Бога
); учението на най-великия древногръцки философ Платон (427-347 г.
пр. Xр. изтъква безсмъртието на душата, която има Божествен произход и представлява истинският човек); неоплатонизма на Плотин (205-270 г. сл. Xр. възгледът за еманация на света от Бога, Който е трансцендентно и творческо Едно); египетския херметизъм (идеята за вечното възкресение и неразривната връзка между Бог, природа и човек; принципът, че Бог обича човека и затова му прощава всичко). Могат да бъдат открити сходства между учението на ББ и други теоретични източници, които по същността си са близки до християнството: гностицизмът също окултна система, която набляга на знанието за начина, по който Божествената искра в човека ще се реинтегрира (т. е.
към текста >>
възгледът за еманация на света от
Бога
, Който е трансцендентно и творческо Едно); египетския херметизъм (идеята за вечното възкресение и неразривната връзка между Бог, природа и човек; принципът, че Бог обича човека и затова му прощава всичко).
пр. Xр. преценява прераждането като възможност за пречистване и усъвършенстване, понеже душата е свързана с Бога); учението на най-великия древногръцки философ Платон (427-347 г. пр. Xр. изтъква безсмъртието на душата, която има Божествен произход и представлява истинският човек); неоплатонизма на Плотин (205-270 г. сл. Xр.
възгледът за еманация на света от
Бога
, Който е трансцендентно и творческо Едно); египетския херметизъм (идеята за вечното възкресение и неразривната връзка между Бог, природа и човек; принципът, че Бог обича човека и затова му прощава всичко).
Могат да бъдат открити сходства между учението на ББ и други теоретични източници, които по същността си са близки до християнството: гностицизмът също окултна система, която набляга на знанието за начина, по който Божествената искра в човека ще се реинтегрира (т. е. ще се съедини отново) с източника си Бога; бележитите учители на Църквата от първите векове на християнството, представители на Александрийската богословска школа Ориген и Климент Александрийски: те разглеждат цялото Битие като одухотворена същност (елементи на хилозоизъм философско учение за универсалната одушевеност на материята и на света като цяло); според тези двама християнски богослови и мислители човешките души се пречистват и извисяват и постъпателно се завръщат към целта си Бога; в края на времената всички ще се спасят (учението на Ориген за т.нар. апокатастасис, което е било отхвърлено от християнската Църква като еретично) и старият материален свят ще изчерпи съдържанието си; център на съвършенството на човека е познанието на Бога; единственото средство за проникване в Божията Същност е Любовта. Не е трудно да бъдат установени някои прилики в схващанията на П. Дънов и тези на Лев Толстой (идеята за познаване на Бога като Любов и вярата в безсмъртието на душата, както и етическата концепция за отказ от егоизма).
към текста >>
ще се съедини отново) с източника си
Бога
; бележитите учители на Църквата от първите векове на християнството, представители на Александрийската богословска школа Ориген и Климент Александрийски: те разглеждат цялото Битие като одухотворена същност (елементи на хилозоизъм философско учение за универсалната одушевеност на материята и на света като цяло); според тези двама християнски богослови и мислители човешките души се пречистват и извисяват и постъпателно се завръщат
към
целта си
Бога
; в края на времената всички ще се спасят (учението на Ориген за т.нар.
пр. Xр. изтъква безсмъртието на душата, която има Божествен произход и представлява истинският човек); неоплатонизма на Плотин (205-270 г. сл. Xр. възгледът за еманация на света от Бога, Който е трансцендентно и творческо Едно); египетския херметизъм (идеята за вечното възкресение и неразривната връзка между Бог, природа и човек; принципът, че Бог обича човека и затова му прощава всичко). Могат да бъдат открити сходства между учението на ББ и други теоретични източници, които по същността си са близки до християнството: гностицизмът също окултна система, която набляга на знанието за начина, по който Божествената искра в човека ще се реинтегрира (т. е.
ще се съедини отново) с източника си
Бога
; бележитите учители на Църквата от първите векове на християнството, представители на Александрийската богословска школа Ориген и Климент Александрийски: те разглеждат цялото Битие като одухотворена същност (елементи на хилозоизъм философско учение за универсалната одушевеност на материята и на света като цяло); според тези двама християнски богослови и мислители човешките души се пречистват и извисяват и постъпателно се завръщат
към
целта си
Бога
; в края на времената всички ще се спасят (учението на Ориген за т.нар.
апокатастасис, което е било отхвърлено от християнската Църква като еретично) и старият материален свят ще изчерпи съдържанието си; център на съвършенството на човека е познанието на Бога; единственото средство за проникване в Божията Същност е Любовта. Не е трудно да бъдат установени някои прилики в схващанията на П. Дънов и тези на Лев Толстой (идеята за познаване на Бога като Любов и вярата в безсмъртието на душата, както и етическата концепция за отказ от егоизма). Но П. Дънов критикува разбиранията на Толстой, че държавата, науката и изкуството са пагубни, тъй като били творения на предхристиянската култура, както и неговото отношение към окултизма като към суеверие.
към текста >>
апокатастасис, което е било отхвърлено от християнската Църква като еретично) и старият материален свят ще изчерпи съдържанието си; център на съвършенството на човека е познанието на
Бога
; единственото средство за проникване в Божията Същност е
Любовта
.
изтъква безсмъртието на душата, която има Божествен произход и представлява истинският човек); неоплатонизма на Плотин (205-270 г. сл. Xр. възгледът за еманация на света от Бога, Който е трансцендентно и творческо Едно); египетския херметизъм (идеята за вечното възкресение и неразривната връзка между Бог, природа и човек; принципът, че Бог обича човека и затова му прощава всичко). Могат да бъдат открити сходства между учението на ББ и други теоретични източници, които по същността си са близки до християнството: гностицизмът също окултна система, която набляга на знанието за начина, по който Божествената искра в човека ще се реинтегрира (т. е. ще се съедини отново) с източника си Бога; бележитите учители на Църквата от първите векове на християнството, представители на Александрийската богословска школа Ориген и Климент Александрийски: те разглеждат цялото Битие като одухотворена същност (елементи на хилозоизъм философско учение за универсалната одушевеност на материята и на света като цяло); според тези двама християнски богослови и мислители човешките души се пречистват и извисяват и постъпателно се завръщат към целта си Бога; в края на времената всички ще се спасят (учението на Ориген за т.нар.
апокатастасис, което е било отхвърлено от християнската Църква като еретично) и старият материален свят ще изчерпи съдържанието си; център на съвършенството на човека е познанието на
Бога
; единственото средство за проникване в Божията Същност е
Любовта
.
Не е трудно да бъдат установени някои прилики в схващанията на П. Дънов и тези на Лев Толстой (идеята за познаване на Бога като Любов и вярата в безсмъртието на душата, както и етическата концепция за отказ от егоизма). Но П. Дънов критикува разбиранията на Толстой, че държавата, науката и изкуството са пагубни, тъй като били творения на предхристиянската култура, както и неговото отношение към окултизма като към суеверие. Учителят П.
към текста >>
Дънов и тези на Лев Толстой (идеята за познаване на
Бога
като
Любов
и вярата в безсмъртието на душата, както и етическата концепция за отказ от егоизма).
възгледът за еманация на света от Бога, Който е трансцендентно и творческо Едно); египетския херметизъм (идеята за вечното възкресение и неразривната връзка между Бог, природа и човек; принципът, че Бог обича човека и затова му прощава всичко). Могат да бъдат открити сходства между учението на ББ и други теоретични източници, които по същността си са близки до християнството: гностицизмът също окултна система, която набляга на знанието за начина, по който Божествената искра в човека ще се реинтегрира (т. е. ще се съедини отново) с източника си Бога; бележитите учители на Църквата от първите векове на християнството, представители на Александрийската богословска школа Ориген и Климент Александрийски: те разглеждат цялото Битие като одухотворена същност (елементи на хилозоизъм философско учение за универсалната одушевеност на материята и на света като цяло); според тези двама християнски богослови и мислители човешките души се пречистват и извисяват и постъпателно се завръщат към целта си Бога; в края на времената всички ще се спасят (учението на Ориген за т.нар. апокатастасис, което е било отхвърлено от християнската Църква като еретично) и старият материален свят ще изчерпи съдържанието си; център на съвършенството на човека е познанието на Бога; единственото средство за проникване в Божията Същност е Любовта. Не е трудно да бъдат установени някои прилики в схващанията на П.
Дънов и тези на Лев Толстой (идеята за познаване на
Бога
като
Любов
и вярата в безсмъртието на душата, както и етическата концепция за отказ от егоизма).
Но П. Дънов критикува разбиранията на Толстой, че държавата, науката и изкуството са пагубни, тъй като били творения на предхристиянската култура, както и неговото отношение към окултизма като към суеверие. Учителят П. Дънов оценява високо теорията за интуицията на Анри Бергсон и я приема като основна в своята гносеология (вкл. твърдението, че интуицията е едно от най-важните качества на формиращата се VI раса).
към текста >>
Дънов критикува разбиранията на Толстой, че държавата, науката и изкуството са пагубни, тъй като били творения на предхристиянската култура, както и неговото отношение
към
окултизма като
към
суеверие.
ще се съедини отново) с източника си Бога; бележитите учители на Църквата от първите векове на християнството, представители на Александрийската богословска школа Ориген и Климент Александрийски: те разглеждат цялото Битие като одухотворена същност (елементи на хилозоизъм философско учение за универсалната одушевеност на материята и на света като цяло); според тези двама християнски богослови и мислители човешките души се пречистват и извисяват и постъпателно се завръщат към целта си Бога; в края на времената всички ще се спасят (учението на Ориген за т.нар. апокатастасис, което е било отхвърлено от християнската Църква като еретично) и старият материален свят ще изчерпи съдържанието си; център на съвършенството на човека е познанието на Бога; единственото средство за проникване в Божията Същност е Любовта. Не е трудно да бъдат установени някои прилики в схващанията на П. Дънов и тези на Лев Толстой (идеята за познаване на Бога като Любов и вярата в безсмъртието на душата, както и етическата концепция за отказ от егоизма). Но П.
Дънов критикува разбиранията на Толстой, че държавата, науката и изкуството са пагубни, тъй като били творения на предхристиянската култура, както и неговото отношение
към
окултизма като
към
суеверие.
Учителят П. Дънов оценява високо теорията за интуицията на Анри Бергсон и я приема като основна в своята гносеология (вкл. твърдението, че интуицията е едно от най-важните качества на формиращата се VI раса). Могат да бъдат открити паралели и с други идейни течения от подобен характер: антропософията на д-р Рудолф Щайнер, теософските трудове на Елена Блаватска, Ани Безант, Чарлз Ледбитър, Алис Бейли, Мейбъл Колинз и др., японското духовно движение Оомото, бахайството в Иран и т.н. б) връзки и взаимоотношения с християнството
към текста >>
Учителят на ББ у нас допуска по-голям потенциал на човека, защото човешката душа е част от
Бога
, първична Божия искра.
Най-съществената разлика между схващанията на П. Дънов и християнското учение е концентрирането на вниманието на Словото на първия върху човека (допирни точки с антропософията на Р. Щайнер) и вярата, че той може със собствени сили да поеме духовно-нравственото си развитие и да установи "Царството Божие на Земятада очисти всичките си грехове, живеейки според Божия закон. Ролята на човека, в съответствие с възгледите на П. Дънов, е по-значима от това, да следва предопределението на съдбата.
Учителят на ББ у нас допуска по-голям потенциал на човека, защото човешката душа е част от
Бога
, първична Божия искра.
Когато в живота бъде приложено учението на Любовта, което е истинското Xристово учение, тогава ще настане и "Царството Божие на Земята". От позициите на християнския църковно-богословски критичен анализ теоретичната система на Учителя П. Дънов може да бъде определена като еклектическо учение, състоящо се от мирогледни принципи, насочени към подобряване живота на отделната личност и на човечеството като цяло. От друга гледна точка: практическата философия на П. Дънов, макар и пронизана от духа на ранното християнство, не е нито богословие, нито учение на Църквата.
към текста >>
Когато в живота бъде приложено учението на
Любовта
, което е истинското Xристово учение, тогава ще настане и "Царството Божие на Земята".
Дънов и християнското учение е концентрирането на вниманието на Словото на първия върху човека (допирни точки с антропософията на Р. Щайнер) и вярата, че той може със собствени сили да поеме духовно-нравственото си развитие и да установи "Царството Божие на Земятада очисти всичките си грехове, живеейки според Божия закон. Ролята на човека, в съответствие с възгледите на П. Дънов, е по-значима от това, да следва предопределението на съдбата. Учителят на ББ у нас допуска по-голям потенциал на човека, защото човешката душа е част от Бога, първична Божия искра.
Когато в живота бъде приложено учението на
Любовта
, което е истинското Xристово учение, тогава ще настане и "Царството Божие на Земята".
От позициите на християнския църковно-богословски критичен анализ теоретичната система на Учителя П. Дънов може да бъде определена като еклектическо учение, състоящо се от мирогледни принципи, насочени към подобряване живота на отделната личност и на човечеството като цяло. От друга гледна точка: практическата философия на П. Дънов, макар и пронизана от духа на ранното християнство, не е нито богословие, нито учение на Църквата. В беседите на Учителя на ББ не липсват критики към онези свещенослужители, които са се отдалечили от светлината на Евангелието и са се примирили с церемониалното възприемане на Xристовото Слово.
към текста >>
Дънов може да бъде определена като еклектическо учение, състоящо се от мирогледни принципи, насочени
към
подобряване живота на отделната личност и на човечеството като цяло.
Ролята на човека, в съответствие с възгледите на П. Дънов, е по-значима от това, да следва предопределението на съдбата. Учителят на ББ у нас допуска по-голям потенциал на човека, защото човешката душа е част от Бога, първична Божия искра. Когато в живота бъде приложено учението на Любовта, което е истинското Xристово учение, тогава ще настане и "Царството Божие на Земята". От позициите на християнския църковно-богословски критичен анализ теоретичната система на Учителя П.
Дънов може да бъде определена като еклектическо учение, състоящо се от мирогледни принципи, насочени
към
подобряване живота на отделната личност и на човечеството като цяло.
От друга гледна точка: практическата философия на П. Дънов, макар и пронизана от духа на ранното християнство, не е нито богословие, нито учение на Църквата. В беседите на Учителя на ББ не липсват критики към онези свещенослужители, които са се отдалечили от светлината на Евангелието и са се примирили с церемониалното възприемане на Xристовото Слово. Като развива своето учение, Учителят П. Дънов набляга на твърдението, че изхожда от духа и основните начала на истинското християнство, че той възсъздава Xристовото учение в неговия чист вид, както то е проповядвано и разбирано от самия Иисус Xристос и от първите отци и учители на Църквата.
към текста >>
В беседите на Учителя на ББ не липсват критики
към
онези свещенослужители, които са се отдалечили от светлината на Евангелието и са се примирили с церемониалното възприемане на Xристовото Слово.
Когато в живота бъде приложено учението на Любовта, което е истинското Xристово учение, тогава ще настане и "Царството Божие на Земята". От позициите на християнския църковно-богословски критичен анализ теоретичната система на Учителя П. Дънов може да бъде определена като еклектическо учение, състоящо се от мирогледни принципи, насочени към подобряване живота на отделната личност и на човечеството като цяло. От друга гледна точка: практическата философия на П. Дънов, макар и пронизана от духа на ранното християнство, не е нито богословие, нито учение на Църквата.
В беседите на Учителя на ББ не липсват критики
към
онези свещенослужители, които са се отдалечили от светлината на Евангелието и са се примирили с церемониалното възприемане на Xристовото Слово.
Като развива своето учение, Учителят П. Дънов набляга на твърдението, че изхожда от духа и основните начала на истинското християнство, че той възсъздава Xристовото учение в неговия чист вид, както то е проповядвано и разбирано от самия Иисус Xристос и от първите отци и учители на Църквата. Нещо повече той го допълва с онова ново, което Спасителят "би казал сега" след 2 000 години, на хората; изяснява онова ново и велико, което иде и сега в света чрез живия и непрестанно творящ в душите Xристос, проявяващ се във всичко непреходно и прекрасно, което се ражда и иде в живота. "Ако Бог е говорил в миналото на хората казва П. Дънов,Той и днес говори; ако Той днес не говори, тогава въобще не е говорил.
към текста >>
Той е постигнал такова духовно съвършенство, така цялостно е хармонизирал и слял Своята воля с Божията и Своя живот с висшия Божествен живот, че се явява съвършен изразител на този Божествен живот, на Божията Воля, Мъдрост и
Любов
.
Дънов,Той и днес говори; ако Той днес не говори, тогава въобще не е говорил. Най-важно е: какво Бог сега иска да каже и казва на хората. Най-важни са "последните писма" на вашия небесен Баща! " Според Учителя П. Дънов Иисус е един от най-добрите ученици на най-великия и единствен Учител живия Бог, Словото, Xристос.
Той е постигнал такова духовно съвършенство, така цялостно е хармонизирал и слял Своята воля с Божията и Своя живот с висшия Божествен живот, че се явява съвършен изразител на този Божествен живот, на Божията Воля, Мъдрост и
Любов
.
Той има пълното право да заяви: "Аз и Отец Ми едно сме"; "Който познава Мене, познава Отца Ми". Ето защо с основание е наречен Xристос, Син Божий, Богочовек, велик Учител на човечеството. Иисус учи, че истинският живот, безсмъртието, Царството Божие може да бъдат постигнати чрез проявяване на Божествения живот, изпълнение на волята Божия или чрез активна творческа Любов и култивиране на действително съвършенство. За да придобие човек истинския живот, трябва да се освободи от робството на греха и тъмнината, да се откаже от всичко, което е противно на Любовта и на волята Божия. Той трябва "да изгуби" низшия живот, за да придобие висшия; следва да се свърже с висшия живот, както лозовата пръчка е свързана с лозата; длъжен е да усвои "тесния път" на живота и да се роди наново в дух и истина.
към текста >>
Иисус учи, че истинският живот, безсмъртието, Царството Божие може да бъдат постигнати чрез проявяване на Божествения живот, изпълнение на волята Божия или чрез активна творческа
Любов
и култивиране на действително съвършенство.
" Според Учителя П. Дънов Иисус е един от най-добрите ученици на най-великия и единствен Учител живия Бог, Словото, Xристос. Той е постигнал такова духовно съвършенство, така цялостно е хармонизирал и слял Своята воля с Божията и Своя живот с висшия Божествен живот, че се явява съвършен изразител на този Божествен живот, на Божията Воля, Мъдрост и Любов. Той има пълното право да заяви: "Аз и Отец Ми едно сме"; "Който познава Мене, познава Отца Ми". Ето защо с основание е наречен Xристос, Син Божий, Богочовек, велик Учител на човечеството.
Иисус учи, че истинският живот, безсмъртието, Царството Божие може да бъдат постигнати чрез проявяване на Божествения живот, изпълнение на волята Божия или чрез активна творческа
Любов
и култивиране на действително съвършенство.
За да придобие човек истинския живот, трябва да се освободи от робството на греха и тъмнината, да се откаже от всичко, което е противно на Любовта и на волята Божия. Той трябва "да изгуби" низшия живот, за да придобие висшия; следва да се свърже с висшия живот, както лозовата пръчка е свързана с лозата; длъжен е да усвои "тесния път" на живота и да се роди наново в дух и истина. Според Учителя П. Дънов учението на Иисус Xристос е окултно по своя характер неговите дълбоки и основни истини са съставлявали тайно учение на ранното (първото) християнство, което се е предавало от уста на уста, чрез посвещения в т. нар. Xристови малки и големи мистерии.
към текста >>
За да придобие човек истинския живот, трябва да се освободи от робството на греха и тъмнината, да се откаже от всичко, което е противно на
Любовта
и на волята Божия.
Дънов Иисус е един от най-добрите ученици на най-великия и единствен Учител живия Бог, Словото, Xристос. Той е постигнал такова духовно съвършенство, така цялостно е хармонизирал и слял Своята воля с Божията и Своя живот с висшия Божествен живот, че се явява съвършен изразител на този Божествен живот, на Божията Воля, Мъдрост и Любов. Той има пълното право да заяви: "Аз и Отец Ми едно сме"; "Който познава Мене, познава Отца Ми". Ето защо с основание е наречен Xристос, Син Божий, Богочовек, велик Учител на човечеството. Иисус учи, че истинският живот, безсмъртието, Царството Божие може да бъдат постигнати чрез проявяване на Божествения живот, изпълнение на волята Божия или чрез активна творческа Любов и култивиране на действително съвършенство.
За да придобие човек истинския живот, трябва да се освободи от робството на греха и тъмнината, да се откаже от всичко, което е противно на
Любовта
и на волята Божия.
Той трябва "да изгуби" низшия живот, за да придобие висшия; следва да се свърже с висшия живот, както лозовата пръчка е свързана с лозата; длъжен е да усвои "тесния път" на живота и да се роди наново в дух и истина. Според Учителя П. Дънов учението на Иисус Xристос е окултно по своя характер неговите дълбоки и основни истини са съставлявали тайно учение на ранното (първото) християнство, което се е предавало от уста на уста, чрез посвещения в т. нар. Xристови малки и големи мистерии. Тези висши истини са били възприемани посредством дълга подготовка и нравствено издигане; те са ставали обект на лично преживяване и лична опитност, а не само на вяра, и са били преценявани като несъмнена жива действителност.
към текста >>
Тогава постепенно било създадено едно удобно християнство, започнали да проповядват и да утвърждават вярата в постигане Царството Божие не на Земята, а на небето, не чрез изпълнение волята Божия и прилагането на
Любовта
, изключваща всякаква омраза и насилие, и не чрез постигане на истинско съвършенство, а чрез Xристовата жертва на Голгота, чрез опростена (до степен на опростенчество) вяра в Xриста, чрез осъществяване на чисто външни ритуали и обреди формална церемониалност.
Xристови малки и големи мистерии. Тези висши истини са били възприемани посредством дълга подготовка и нравствено издигане; те са ставали обект на лично преживяване и лична опитност, а не само на вяра, и са били преценявани като несъмнена жива действителност. Ето защо истинските християни от периода на ранната Църква са имали моралната сила да следват препоръчвания от Иисус "тесен път"; ето защо те са основавали братски общини, които са просъществували около три столетия; ето защо те са умирали с песни и молитви по арените, разкъсвани от диви зверове. Ала когато християнството се превърнало в държавна религия (след Миланския едикт на император Константин Велики 313 г.) религия, от една страна, на цялата невежествена народна маса, а, от друга на робовладелците, феодалите, властимащите (на всички, които упражнявали експлоатация, насилие, неправда), тогава то било подложено на изопачаване. Тесният път бил изоставен, тайното учение забравено.
Тогава постепенно било създадено едно удобно християнство, започнали да проповядват и да утвърждават вярата в постигане Царството Божие не на Земята, а на небето, не чрез изпълнение волята Божия и прилагането на
Любовта
, изключваща всякаква омраза и насилие, и не чрез постигане на истинско съвършенство, а чрез Xристовата жертва на Голгота, чрез опростена (до степен на опростенчество) вяра в Xриста, чрез осъществяване на чисто външни ритуали и обреди формална церемониалност.
Така се стигнало и до куриозите с обратен знак индулгенциите и инквизицията. По този начин "тесният път" бил заменен с широкия и удобен път на насилието, неправдата и греха. Но същевременно официалното, институционализирано християнство изгубило своя истински живот и престанало да бъде онзи мощен фактор за всестранно повдигане на човека, каквото било в първите времена от земното битие на Църквата. Верен на своя метод да не се занимава с отрицателното в живота, а само да твори и да създава новия живот, П. Дънов не само не воюва срещу официалната Църква, но и твърде рядко си спомня за нея.
към текста >>
Той проповядва прилагането на Христовото учение: отказване от робството на греха и низшия живот и възприемане "тесния път" на духовно-нравственото усъвършенстване, на новорождението, на единението с
Бога
, чрез всеобхватно изпълнение на Неговата свята воля.
По този начин "тесният път" бил заменен с широкия и удобен път на насилието, неправдата и греха. Но същевременно официалното, институционализирано християнство изгубило своя истински живот и престанало да бъде онзи мощен фактор за всестранно повдигане на човека, каквото било в първите времена от земното битие на Църквата. Верен на своя метод да не се занимава с отрицателното в живота, а само да твори и да създава новия живот, П. Дънов не само не воюва срещу официалната Църква, но и твърде рядко си спомня за нея. Той просто обяснява Xристовото учение, разкрива неговия истински смисъл и мощния творчески дух, извиращ от него; възстановява неговите най-красиви и значими традиции и създава в душите истинска жива вяра, способна да внесе великото и новото в живота.
Той проповядва прилагането на Христовото учение: отказване от робството на греха и низшия живот и възприемане "тесния път" на духовно-нравственото усъвършенстване, на новорождението, на единението с
Бога
, чрез всеобхватно изпълнение на Неговата свята воля.
Той проповядва и онова ново и велико, което Xристос носи днес навред по света и на първо място в нашите сърца и души. В заключение: учението на ББ в България и изградената върху неговата основа духовна общност не е нито църква, нито секта. То е Школа, която освен своята философска страна има и (най-вече!) практическо значение за живота. Тази Школа не се уповава на догми и ритуали, осветени от вселенските събори на християнството затова именно не е църква, макар че ББ никога не е било против никоя църква. Напротив официалната институция, наречена "християнска Църква" (в конкретния случай БПЦ), се е опитвала да воюва срещу Учителя и Братството.
към текста >>
Дънов, е всеки, който няма
Любов
към
Бога
и
към
ближния
си.
Тази Школа не се уповава на догми и ритуали, осветени от вселенските събори на християнството затова именно не е църква, макар че ББ никога не е било против никоя църква. Напротив официалната институция, наречена "християнска Църква" (в конкретния случай БПЦ), се е опитвала да воюва срещу Учителя и Братството. Това учение, предадено от П. Дънов на българския народ и на света, изключва всякакъв фанатизъм, от което следва, че не е секта, нито ерес, както Църквата обикновено предпочита да назовава всяко свободно изповядване на Xристовото Слово. Еретик, според Учителя П.
Дънов, е всеки, който няма
Любов
към
Бога
и
към
ближния
си.
Съществуват три главни клона на Xристовата църква, три основни нейни изповедания: римо-католицизъм, православие и протестантство (евангелизъм). Към кое от тези три изповедания или към коя църква Xристос би имал предпочитание? Как мислите? Ако отговорим в духа на учението на ББ, в духа на изреченото от Учителя П. Дънов, Xристос би приел всеки вярващ в Любовта, от която и да е църква, ако има Любов към Бога и ближния и у когото не е останала и следа от лукавство и фанатизъм.
към текста >>
Към
кое от тези три изповедания или
към
коя църква Xристос би имал предпочитание?
Това учение, предадено от П. Дънов на българския народ и на света, изключва всякакъв фанатизъм, от което следва, че не е секта, нито ерес, както Църквата обикновено предпочита да назовава всяко свободно изповядване на Xристовото Слово. Еретик, според Учителя П. Дънов, е всеки, който няма Любов към Бога и към ближния си. Съществуват три главни клона на Xристовата църква, три основни нейни изповедания: римо-католицизъм, православие и протестантство (евангелизъм).
Към
кое от тези три изповедания или
към
коя църква Xристос би имал предпочитание?
Как мислите? Ако отговорим в духа на учението на ББ, в духа на изреченото от Учителя П. Дънов, Xристос би приел всеки вярващ в Любовта, от която и да е църква, ако има Любов към Бога и ближния и у когото не е останала и следа от лукавство и фанатизъм. Това именно е духът на Новото учение! 3. Тематичен обхват на учението на Петър Дънов концепции за Бога, света, живота и човека
към текста >>
Дънов, Xристос би приел всеки вярващ в
Любовта
, от която и да е църква, ако има
Любов
към
Бога
и
ближния
и у когото не е останала и следа от лукавство и фанатизъм.
Дънов, е всеки, който няма Любов към Бога и към ближния си. Съществуват три главни клона на Xристовата църква, три основни нейни изповедания: римо-католицизъм, православие и протестантство (евангелизъм). Към кое от тези три изповедания или към коя църква Xристос би имал предпочитание? Как мислите? Ако отговорим в духа на учението на ББ, в духа на изреченото от Учителя П.
Дънов, Xристос би приел всеки вярващ в
Любовта
, от която и да е църква, ако има
Любов
към
Бога
и
ближния
и у когото не е останала и следа от лукавство и фанатизъм.
Това именно е духът на Новото учение! 3. Тематичен обхват на учението на Петър Дънов концепции за Бога, света, живота и човека В своята квинтесенция, в сърцевината на самата доктрина П. Дънов очертава четири основни теми, четири кръга на философско виждане, независимо от словесния изказ, а именно: същността на природата, развитието на живота, значението на знанието, присъствието на Бога. Нюансите на тези въпроси, на тези така обширни тематични кръгове докосват също една широка гама от философски, психологически, етически, медицински и естетически разсъждения, които са подчинени на главната идея пътят на човека, опосредстван от вселенските закони на кармата и прераждането, неотделима част от духовната еволюция на Космоса; път, който го отвежда при Бога.
към текста >>
3. Тематичен обхват на учението на Петър Дънов концепции за
Бога
, света, живота и човека
Към кое от тези три изповедания или към коя църква Xристос би имал предпочитание? Как мислите? Ако отговорим в духа на учението на ББ, в духа на изреченото от Учителя П. Дънов, Xристос би приел всеки вярващ в Любовта, от която и да е църква, ако има Любов към Бога и ближния и у когото не е останала и следа от лукавство и фанатизъм. Това именно е духът на Новото учение!
3. Тематичен обхват на учението на Петър Дънов концепции за
Бога
, света, живота и човека
В своята квинтесенция, в сърцевината на самата доктрина П. Дънов очертава четири основни теми, четири кръга на философско виждане, независимо от словесния изказ, а именно: същността на природата, развитието на живота, значението на знанието, присъствието на Бога. Нюансите на тези въпроси, на тези така обширни тематични кръгове докосват също една широка гама от философски, психологически, етически, медицински и естетически разсъждения, които са подчинени на главната идея пътят на човека, опосредстван от вселенските закони на кармата и прераждането, неотделима част от духовната еволюция на Космоса; път, който го отвежда при Бога. Така окултното разбиране се преплита с Евангелския идеал и се достига до извода, че Xристос безспорно най-великият Учител на човечеството има мисията да присъедини човешкия род към Истинната. А тази Истина се открива чрез природата, чрез необятността и тайните на мирозданието, чрез проявлението на Божеството във всяка фибра на световната Реалност, във всяко трептение на човешката душа, във всяко движение на живота.
към текста >>
Дънов очертава четири основни теми, четири кръга на философско виждане, независимо от словесния изказ, а именно: същността на природата, развитието на живота, значението на знанието, присъствието на
Бога
.
Ако отговорим в духа на учението на ББ, в духа на изреченото от Учителя П. Дънов, Xристос би приел всеки вярващ в Любовта, от която и да е църква, ако има Любов към Бога и ближния и у когото не е останала и следа от лукавство и фанатизъм. Това именно е духът на Новото учение! 3. Тематичен обхват на учението на Петър Дънов концепции за Бога, света, живота и човека В своята квинтесенция, в сърцевината на самата доктрина П.
Дънов очертава четири основни теми, четири кръга на философско виждане, независимо от словесния изказ, а именно: същността на природата, развитието на живота, значението на знанието, присъствието на
Бога
.
Нюансите на тези въпроси, на тези така обширни тематични кръгове докосват също една широка гама от философски, психологически, етически, медицински и естетически разсъждения, които са подчинени на главната идея пътят на човека, опосредстван от вселенските закони на кармата и прераждането, неотделима част от духовната еволюция на Космоса; път, който го отвежда при Бога. Така окултното разбиране се преплита с Евангелския идеал и се достига до извода, че Xристос безспорно най-великият Учител на човечеството има мисията да присъедини човешкия род към Истинната. А тази Истина се открива чрез природата, чрез необятността и тайните на мирозданието, чрез проявлението на Божеството във всяка фибра на световната Реалност, във всяко трептение на човешката душа, във всяко движение на живота. Природата е доказателство за това, че Бог съществува. Но природата в концепцията на П.
към текста >>
Нюансите на тези въпроси, на тези така обширни тематични кръгове докосват също една широка гама от философски, психологически, етически, медицински и естетически разсъждения, които са подчинени на главната идея пътят на човека, опосредстван от вселенските закони на кармата и прераждането, неотделима част от духовната еволюция на Космоса; път, който го отвежда при
Бога
.
Дънов, Xристос би приел всеки вярващ в Любовта, от която и да е църква, ако има Любов към Бога и ближния и у когото не е останала и следа от лукавство и фанатизъм. Това именно е духът на Новото учение! 3. Тематичен обхват на учението на Петър Дънов концепции за Бога, света, живота и човека В своята квинтесенция, в сърцевината на самата доктрина П. Дънов очертава четири основни теми, четири кръга на философско виждане, независимо от словесния изказ, а именно: същността на природата, развитието на живота, значението на знанието, присъствието на Бога.
Нюансите на тези въпроси, на тези така обширни тематични кръгове докосват също една широка гама от философски, психологически, етически, медицински и естетически разсъждения, които са подчинени на главната идея пътят на човека, опосредстван от вселенските закони на кармата и прераждането, неотделима част от духовната еволюция на Космоса; път, който го отвежда при
Бога
.
Така окултното разбиране се преплита с Евангелския идеал и се достига до извода, че Xристос безспорно най-великият Учител на човечеството има мисията да присъедини човешкия род към Истинната. А тази Истина се открива чрез природата, чрез необятността и тайните на мирозданието, чрез проявлението на Божеството във всяка фибра на световната Реалност, във всяко трептение на човешката душа, във всяко движение на живота. Природата е доказателство за това, че Бог съществува. Но природата в концепцията на П. Дънов не е само огледало на Божието битие, а е абсолютна форма на съществуване на живота, на Единния Живот.
към текста >>
Така окултното разбиране се преплита с Евангелския идеал и се достига до извода, че Xристос безспорно най-великият Учител на човечеството има мисията да присъедини човешкия род
към
Истинната.
Това именно е духът на Новото учение! 3. Тематичен обхват на учението на Петър Дънов концепции за Бога, света, живота и човека В своята квинтесенция, в сърцевината на самата доктрина П. Дънов очертава четири основни теми, четири кръга на философско виждане, независимо от словесния изказ, а именно: същността на природата, развитието на живота, значението на знанието, присъствието на Бога. Нюансите на тези въпроси, на тези така обширни тематични кръгове докосват също една широка гама от философски, психологически, етически, медицински и естетически разсъждения, които са подчинени на главната идея пътят на човека, опосредстван от вселенските закони на кармата и прераждането, неотделима част от духовната еволюция на Космоса; път, който го отвежда при Бога.
Така окултното разбиране се преплита с Евангелския идеал и се достига до извода, че Xристос безспорно най-великият Учител на човечеството има мисията да присъедини човешкия род
към
Истинната.
А тази Истина се открива чрез природата, чрез необятността и тайните на мирозданието, чрез проявлението на Божеството във всяка фибра на световната Реалност, във всяко трептение на човешката душа, във всяко движение на живота. Природата е доказателство за това, че Бог съществува. Но природата в концепцията на П. Дънов не е само огледало на Божието битие, а е абсолютна форма на съществуване на живота, на Единния Живот. Неведнъж учениците на ББ в България запитвали своя Учител кой е онзи елемент, който прави неговото учение така примамливо.
към текста >>
Дънов подчертава, че истински свободен е този, който люби
Бога
.
Дънов не е само огледало на Божието битие, а е абсолютна форма на съществуване на живота, на Единния Живот. Неведнъж учениците на ББ в България запитвали своя Учител кой е онзи елемент, който прави неговото учение така примамливо. И той винаги отговарял по един и същи начин: "Свободата! " Изживяването на тази свобода зависи от ръста, който ученикът е постигнал в своето духовно развитие. В беседите си П.
Дънов подчертава, че истински свободен е този, който люби
Бога
.
За него свободата не е произвол или пустиня с далечен, замъглен от миражи хоризонт. Тя е притежание само на най-издигнатите духове. Може да се случи външно свободният да е истински роб, а поставеният във вериги да е свободен. Условията за свободата са вътре в духа. Щом светилникът на душата ти свети, ти си свободен.
към текста >>
Един от характерните белези на свободата така, както трябва да се разбира от духовния човек е това, че от различните хора, които срещаме в живота си, не бива да очакваме еднакви неща.
За него свободата не е произвол или пустиня с далечен, замъглен от миражи хоризонт. Тя е притежание само на най-издигнатите духове. Може да се случи външно свободният да е истински роб, а поставеният във вериги да е свободен. Условията за свободата са вътре в духа. Щом светилникът на душата ти свети, ти си свободен.
Един от характерните белези на свободата така, както трябва да се разбира от духовния човек е това, че от различните хора, които срещаме в живота си, не бива да очакваме еднакви неща.
Всеки човек търси по различен начин своето щастие. Повечето от нас се стремят към утвърдени от традицията ценности: да създадат семейство, да отгледат деца и да ги възпитат, да си уредят едно спокойно, безоблачно, осигурено във всичко съществуване. Само тези, които чувстват в себе си непреодолимото влечение и призвание за съвършен, съзнателен живот, протичащ далеко от шума на световната суета, само те са, които ще останат да вършат сами до края на земните си дни духовната работа. В еволюцията на отделните човешки индивидуалности има много обстоятелства, които не познаваме добре или въобще. Затова сме длъжни да бъдем крайно внимателни и толерантни към пътищата, които хората избират в живота си, както и към начина, по който живеят.
към текста >>
Повечето от нас се стремят
към
утвърдени от традицията ценности: да създадат семейство, да отгледат деца и да ги възпитат, да си уредят едно спокойно, безоблачно, осигурено във всичко съществуване.
Може да се случи външно свободният да е истински роб, а поставеният във вериги да е свободен. Условията за свободата са вътре в духа. Щом светилникът на душата ти свети, ти си свободен. Един от характерните белези на свободата така, както трябва да се разбира от духовния човек е това, че от различните хора, които срещаме в живота си, не бива да очакваме еднакви неща. Всеки човек търси по различен начин своето щастие.
Повечето от нас се стремят
към
утвърдени от традицията ценности: да създадат семейство, да отгледат деца и да ги възпитат, да си уредят едно спокойно, безоблачно, осигурено във всичко съществуване.
Само тези, които чувстват в себе си непреодолимото влечение и призвание за съвършен, съзнателен живот, протичащ далеко от шума на световната суета, само те са, които ще останат да вършат сами до края на земните си дни духовната работа. В еволюцията на отделните човешки индивидуалности има много обстоятелства, които не познаваме добре или въобще. Затова сме длъжни да бъдем крайно внимателни и толерантни към пътищата, които хората избират в живота си, както и към начина, по който живеят. Свободата на отделната личност следва да се разпростира до такава граница, при която да не пречи на свободата на другите. В своето Слово Учителят П.
към текста >>
Само тези, които чувстват в
себе
си непреодолимото влечение и призвание за съвършен, съзнателен живот, протичащ далеко от шума на световната суета, само те са, които ще останат да вършат сами до края на земните си дни духовната работа.
Условията за свободата са вътре в духа. Щом светилникът на душата ти свети, ти си свободен. Един от характерните белези на свободата така, както трябва да се разбира от духовния човек е това, че от различните хора, които срещаме в живота си, не бива да очакваме еднакви неща. Всеки човек търси по различен начин своето щастие. Повечето от нас се стремят към утвърдени от традицията ценности: да създадат семейство, да отгледат деца и да ги възпитат, да си уредят едно спокойно, безоблачно, осигурено във всичко съществуване.
Само тези, които чувстват в
себе
си непреодолимото влечение и призвание за съвършен, съзнателен живот, протичащ далеко от шума на световната суета, само те са, които ще останат да вършат сами до края на земните си дни духовната работа.
В еволюцията на отделните човешки индивидуалности има много обстоятелства, които не познаваме добре или въобще. Затова сме длъжни да бъдем крайно внимателни и толерантни към пътищата, които хората избират в живота си, както и към начина, по който живеят. Свободата на отделната личност следва да се разпростира до такава граница, при която да не пречи на свободата на другите. В своето Слово Учителят П. Дънов разглежда света като една осъществена в материята Творческа Мисъл на Бога.
към текста >>
Затова сме длъжни да бъдем крайно внимателни и толерантни
към
пътищата, които хората избират в живота си, както и
към
начина, по който живеят.
Един от характерните белези на свободата така, както трябва да се разбира от духовния човек е това, че от различните хора, които срещаме в живота си, не бива да очакваме еднакви неща. Всеки човек търси по различен начин своето щастие. Повечето от нас се стремят към утвърдени от традицията ценности: да създадат семейство, да отгледат деца и да ги възпитат, да си уредят едно спокойно, безоблачно, осигурено във всичко съществуване. Само тези, които чувстват в себе си непреодолимото влечение и призвание за съвършен, съзнателен живот, протичащ далеко от шума на световната суета, само те са, които ще останат да вършат сами до края на земните си дни духовната работа. В еволюцията на отделните човешки индивидуалности има много обстоятелства, които не познаваме добре или въобще.
Затова сме длъжни да бъдем крайно внимателни и толерантни
към
пътищата, които хората избират в живота си, както и
към
начина, по който живеят.
Свободата на отделната личност следва да се разпростира до такава граница, при която да не пречи на свободата на другите. В своето Слово Учителят П. Дънов разглежда света като една осъществена в материята Творческа Мисъл на Бога. Xората са на различна духовна възраст. "Стълбата на Яков" (Бит.
към текста >>
Дънов разглежда света като една осъществена в материята Творческа Мисъл на
Бога
.
Само тези, които чувстват в себе си непреодолимото влечение и призвание за съвършен, съзнателен живот, протичащ далеко от шума на световната суета, само те са, които ще останат да вършат сами до края на земните си дни духовната работа. В еволюцията на отделните човешки индивидуалности има много обстоятелства, които не познаваме добре или въобще. Затова сме длъжни да бъдем крайно внимателни и толерантни към пътищата, които хората избират в живота си, както и към начина, по който живеят. Свободата на отделната личност следва да се разпростира до такава граница, при която да не пречи на свободата на другите. В своето Слово Учителят П.
Дънов разглежда света като една осъществена в материята Творческа Мисъл на
Бога
.
Xората са на различна духовна възраст. "Стълбата на Яков" (Бит. 28 гл.) е на практика безкрайна в размерите си и няма две същества, които да заемат едно и също стъпало. Не всички са устроени така, че да могат да възприемат еднакво Божествените идеи. Понякога учени хора, с дипломи и титли, но с по-ниска степен на духовно развитие, остават чужди за истините на Невидимата Реалност, понеже все още не притежават "антена" и "приемник" за тях.
към текста >>
Който възприема Божествената
Любов
като основен закон в живота, той вече е приет във великата армия на Светлината.
Тях можем да оприличим на дървета, които раждат твърди плодове, узряването на които става късно, когато зимата вече хлопа по вратата на живота. Новото учение е лишено от ритуали и шаблони, от показна, изпразнена от съдържание церемониалност. То изяснява свободно, с философска задълбоченост и дори с експериментална доказателствена сила безсмъртното и всепобеждаващо Xристово благовестие. Учението на ББ е едновременно вяра, наука и висш нравствен идеал. То е същевременно практика в ежедневието, стремяща се да върне на човека изгубените или ранени надежди за нещо истинско, достойно, красиво, непреходно.
Който възприема Божествената
Любов
като основен закон в живота, той вече е приет във великата армия на Светлината.
Тази именно Любов и никоя друга разрешава всички противоречия в личния, обществения и международния живот. Учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, разглежда Космоса като един колосален по мащабите си организъм, в който съществуването на галактиките, звездите и планетите, на човека, животните, растенията, минералите, молекулите, атомите и най-малките частици на веществото се направлява от едно Единно Мирово Съзнание Творческия Универсален ДУХ, Когото народите през различните епохи са назовавали по различен начин. Отрицателите на тази вездесъща Реалност, т.нар. атеисти, плащат прескъп данък на изконно невежество.
към текста >>
Тази именно
Любов
и никоя друга разрешава всички противоречия в личния, обществения и международния живот.
Новото учение е лишено от ритуали и шаблони, от показна, изпразнена от съдържание церемониалност. То изяснява свободно, с философска задълбоченост и дори с експериментална доказателствена сила безсмъртното и всепобеждаващо Xристово благовестие. Учението на ББ е едновременно вяра, наука и висш нравствен идеал. То е същевременно практика в ежедневието, стремяща се да върне на човека изгубените или ранени надежди за нещо истинско, достойно, красиво, непреходно. Който възприема Божествената Любов като основен закон в живота, той вече е приет във великата армия на Светлината.
Тази именно
Любов
и никоя друга разрешава всички противоречия в личния, обществения и международния живот.
Учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, разглежда Космоса като един колосален по мащабите си организъм, в който съществуването на галактиките, звездите и планетите, на човека, животните, растенията, минералите, молекулите, атомите и най-малките частици на веществото се направлява от едно Единно Мирово Съзнание Творческия Универсален ДУХ, Когото народите през различните епохи са назовавали по различен начин. Отрицателите на тази вездесъща Реалност, т.нар. атеисти, плащат прескъп данък на изконно невежество. Атеизмът е приемлив за хора, които се боят, че някъде в глъбините на Вселената, в духовните пространства на безкрая, стоят записани по незаличим начин техните дела, за които те трябва да отговарят.
към текста >>
Учението на ББ, което е една от формите на великата наука за човека, природата и
Бога
, е поставено върху непоклатимия фундамент на вечните, ненакърними, всепроникващи принципи на Xристовото Слово.
атеисти, плащат прескъп данък на изконно невежество. Атеизмът е приемлив за хора, които се боят, че някъде в глъбините на Вселената, в духовните пространства на безкрая, стоят записани по незаличим начин техните дела, за които те трябва да отговарят. Атеизмът им носи измамно, временно успокоение. Ала ние, вярващите в Божието битие, знаем, че Онова, Което се назовава Мирова Правда, частица от която обитава всяка душа, един ден неизбежно ще похлопа по дверите на съвестта. И тогава...
Учението на ББ, което е една от формите на великата наука за човека, природата и
Бога
, е поставено върху непоклатимия фундамент на вечните, ненакърними, всепроникващи принципи на Xристовото Слово.
Това Учение датира още от преди времето на Xермес Трисмегист (Триждивеликия) в Египет, преминало е през Ведите на индуизма, през еднобожието на Мойсей, за да достигне своя безспорно най-висок връх у Иисус Xристос от Назарет. Това Учение се е стремяло винаги да освободи човешката душа от оковите на всякакво психическо робство и фанатизъм. То дава полет на мисълта към неизбродимия път на Развитието, което е вечно. По свой собствен, непонятен за обикновения разум начин Развитието е неотменна част дори от глъбинната, непознаваема Същност на Всевишния. Като своеобразен отклик на редица източни и западни религиозно-философски и духовно-мистични концепции учението на ББ, бидейки издържано изцяло в духа на Xристовото Слово, приема Любовта, Милостта и страданието като метод за пречистването, извисяването и усъвършенстването на човешката нетленна природа.
към текста >>
То дава полет на мисълта
към
неизбродимия път на Развитието, което е вечно.
Ала ние, вярващите в Божието битие, знаем, че Онова, Което се назовава Мирова Правда, частица от която обитава всяка душа, един ден неизбежно ще похлопа по дверите на съвестта. И тогава... Учението на ББ, което е една от формите на великата наука за човека, природата и Бога, е поставено върху непоклатимия фундамент на вечните, ненакърними, всепроникващи принципи на Xристовото Слово. Това Учение датира още от преди времето на Xермес Трисмегист (Триждивеликия) в Египет, преминало е през Ведите на индуизма, през еднобожието на Мойсей, за да достигне своя безспорно най-висок връх у Иисус Xристос от Назарет. Това Учение се е стремяло винаги да освободи човешката душа от оковите на всякакво психическо робство и фанатизъм.
То дава полет на мисълта
към
неизбродимия път на Развитието, което е вечно.
По свой собствен, непонятен за обикновения разум начин Развитието е неотменна част дори от глъбинната, непознаваема Същност на Всевишния. Като своеобразен отклик на редица източни и западни религиозно-философски и духовно-мистични концепции учението на ББ, бидейки издържано изцяло в духа на Xристовото Слово, приема Любовта, Милостта и страданието като метод за пречистването, извисяването и усъвършенстването на човешката нетленна природа. Със сигурност може да се твърди, че няма значим проблем на Битието, на Духа и материята, който да не е бил засегнат, осветлен и разтълкуван от Учителя на ББ в нашата страна Петър Дънов. Неизчерпаемото богатство на идеи, които той щедро и съвършено безвъзмездно предлага на своите слушатели от всички възрасти, обуславя грандиозния тематичен обхват на неговото учение. Немалко е извършено за систематизацията и класификацията на това българско духовно-културно наследство извор на законна гордост пред съкровищницата на човешкото знание и духовна опитност.
към текста >>
Неизчерпаемото
богатство
на идеи, които той щедро и съвършено безвъзмездно предлага на своите слушатели от всички възрасти, обуславя грандиозния тематичен обхват на неговото учение.
Това Учение се е стремяло винаги да освободи човешката душа от оковите на всякакво психическо робство и фанатизъм. То дава полет на мисълта към неизбродимия път на Развитието, което е вечно. По свой собствен, непонятен за обикновения разум начин Развитието е неотменна част дори от глъбинната, непознаваема Същност на Всевишния. Като своеобразен отклик на редица източни и западни религиозно-философски и духовно-мистични концепции учението на ББ, бидейки издържано изцяло в духа на Xристовото Слово, приема Любовта, Милостта и страданието като метод за пречистването, извисяването и усъвършенстването на човешката нетленна природа. Със сигурност може да се твърди, че няма значим проблем на Битието, на Духа и материята, който да не е бил засегнат, осветлен и разтълкуван от Учителя на ББ в нашата страна Петър Дънов.
Неизчерпаемото
богатство
на идеи, които той щедро и съвършено безвъзмездно предлага на своите слушатели от всички възрасти, обуславя грандиозния тематичен обхват на неговото учение.
Немалко е извършено за систематизацията и класификацията на това българско духовно-културно наследство извор на законна гордост пред съкровищницата на човешкото знание и духовна опитност. И все пак най-важното в тази насока тепърва предстои. Това е задача за последователите на това светло Учение за десетилетия, а може би дори и за векове напред. 4. Практическа стойност на учението на Петър Дънов. Правилото за приложение на придобитото знание.
към текста >>
Дънов се е обръщал
към
тях с думите: "Колко неща сте приложили от това, което съм ви говорил?
Правилото за приложение на придобитото знание. "Философия на живота" "Знанието се превръща в сила, когато се прилага (Учителят П. Дънов) Нерядко в свободен разговор със своите ученици П.
Дънов се е обръщал
към
тях с думите: "Колко неща сте приложили от това, което съм ви говорил?
Много малко сте приложили. Аз виждам къде е погрешката, зная защо не сте го приложили. Прилагане трябва. Мислите, които събирате, хубавите работи, които възприемете, приложете ги. Не да се натрупват само камъни и тухли, а трябва да има градеж.
към текста >>
И по-нататък той им е обяснявал как да се избавят от заблудата, че знаят твърде много, а същевременно остават пасивни
към
използването на придобитото знание.
Прилагане трябва. Мислите, които събирате, хубавите работи, които възприемете, приложете ги. Не да се натрупват само камъни и тухли, а трябва да има градеж. Каквото получите, градете с него. Трябва ви една школа."
И по-нататък той им е обяснявал как да се избавят от заблудата, че знаят твърде много, а същевременно остават пасивни
към
използването на придобитото знание.
То би могло да се оприличи на изумително красив диамант, който ленивият духом държи в джоба си. Така никой а най-вече той самият не е в състояние да се порадва на блясъка и прекрасните му форми. Философското, богословско и медицинско образование, получено от П. Дънов в САЩ, както и неговото изрядно познаване на практическите въпроси, изграждат в съзнанието му критична позиция спрямо доктриналното мислене. За всекиго е ясно, че научното, рационално познание не може да обхване в категории и интелектуални рамки безкрайното многообразие на живота и да подчини практиката на логически построения.
към текста >>
Дънов в САЩ, както и неговото изрядно познаване на практическите въпроси, изграждат в съзнанието му критична позиция спрямо доктриналното мислене.
Трябва ви една школа." И по-нататък той им е обяснявал как да се избавят от заблудата, че знаят твърде много, а същевременно остават пасивни към използването на придобитото знание. То би могло да се оприличи на изумително красив диамант, който ленивият духом държи в джоба си. Така никой а най-вече той самият не е в състояние да се порадва на блясъка и прекрасните му форми. Философското, богословско и медицинско образование, получено от П.
Дънов в САЩ, както и неговото изрядно познаване на практическите въпроси, изграждат в съзнанието му критична позиция спрямо доктриналното мислене.
За всекиго е ясно, че научното, рационално познание не може да обхване в категории и интелектуални рамки безкрайното многообразие на живота и да подчини практиката на логически построения. Много рядко хората се интересуват от разсъжденията на професионалните философи, теолози, психолози и пр. Той, редовият човек, иска да познава живота в неговата непосредствена реалност, да познава онова, което става пред него и със самия него. В това отношение П. Дънов изпреварва значително традиционното философско мислене.
към текста >>
Учителят на ББ у нас предлага едно окултно разбиране, което в сърцевината си отразява християнския възглед за живота като най-висше благо, като служение на
ближния
, като светлина.
Много рядко хората се интересуват от разсъжденията на професионалните философи, теолози, психолози и пр. Той, редовият човек, иска да познава живота в неговата непосредствена реалност, да познава онова, което става пред него и със самия него. В това отношение П. Дънов изпреварва значително традиционното философско мислене. Той поставя въпроса, той слага пръст в раната, той казва, че главното е да се живее, а не да се философства.
Учителят на ББ у нас предлага едно окултно разбиране, което в сърцевината си отразява християнския възглед за живота като най-висше благо, като служение на
ближния
, като светлина.
Когато приема природата като творение на Бога, той твърди, че езотеричните общества, белите братя и сестри работят неуморно за развитието и качественото усъвършенстване на живота, за културата и напредъка на индивида, на нациите и на човечеството. Но всичко това става според Божия план, в съответствие с Неговия Промисъл, като следствие от абсолютно свободната воля на Твореца. Така П. Дънов изхожда от християнското разбиране, че Бог е космическата Любов. Той полага неимоверни усилия да премахне традициите, които вече са се превърнали в спирачка за неспирния ход на еволюцията, да разруши сковаващите стереотипи на мислене и поведение, да подтикне човека да се обърне към природата и да заживее според нейните прости закони.
към текста >>
Когато приема природата като творение на
Бога
, той твърди, че езотеричните общества, белите братя и сестри работят неуморно за развитието и качественото усъвършенстване на живота, за културата и напредъка на индивида, на нациите и на човечеството.
Той, редовият човек, иска да познава живота в неговата непосредствена реалност, да познава онова, което става пред него и със самия него. В това отношение П. Дънов изпреварва значително традиционното философско мислене. Той поставя въпроса, той слага пръст в раната, той казва, че главното е да се живее, а не да се философства. Учителят на ББ у нас предлага едно окултно разбиране, което в сърцевината си отразява християнския възглед за живота като най-висше благо, като служение на ближния, като светлина.
Когато приема природата като творение на
Бога
, той твърди, че езотеричните общества, белите братя и сестри работят неуморно за развитието и качественото усъвършенстване на живота, за културата и напредъка на индивида, на нациите и на човечеството.
Но всичко това става според Божия план, в съответствие с Неговия Промисъл, като следствие от абсолютно свободната воля на Твореца. Така П. Дънов изхожда от християнското разбиране, че Бог е космическата Любов. Той полага неимоверни усилия да премахне традициите, които вече са се превърнали в спирачка за неспирния ход на еволюцията, да разруши сковаващите стереотипи на мислене и поведение, да подтикне човека да се обърне към природата и да заживее според нейните прости закони. За Учителя П.
към текста >>
Дънов изхожда от християнското разбиране, че Бог е космическата
Любов
.
Той поставя въпроса, той слага пръст в раната, той казва, че главното е да се живее, а не да се философства. Учителят на ББ у нас предлага едно окултно разбиране, което в сърцевината си отразява християнския възглед за живота като най-висше благо, като служение на ближния, като светлина. Когато приема природата като творение на Бога, той твърди, че езотеричните общества, белите братя и сестри работят неуморно за развитието и качественото усъвършенстване на живота, за културата и напредъка на индивида, на нациите и на човечеството. Но всичко това става според Божия план, в съответствие с Неговия Промисъл, като следствие от абсолютно свободната воля на Твореца. Така П.
Дънов изхожда от християнското разбиране, че Бог е космическата
Любов
.
Той полага неимоверни усилия да премахне традициите, които вече са се превърнали в спирачка за неспирния ход на еволюцията, да разруши сковаващите стереотипи на мислене и поведение, да подтикне човека да се обърне към природата и да заживее според нейните прости закони. За Учителя П. Дънов е от особена важност да мотивира съвременния човек след като е стъпил здраво на земята да обърне поглед и нагоре, да се взре в дълбините на Космоса, да подири смисъла на своето скромно съществувание в могъщия ритъм на Вечно Съществуващото, да почувства силата на своята творческа мисъл, на Божественото начало у себе си. Всички тези ракурси и постижения на Новото учение в своята съвкупност надминават значително рамките на една традиционна философска система. Те са обещание, че е направена голяма крачка напред към очертаването на нова, различна картина на света.
към текста >>
Той полага неимоверни усилия да премахне традициите, които вече са се превърнали в спирачка за неспирния ход на еволюцията, да разруши сковаващите стереотипи на мислене и поведение, да подтикне човека да се обърне
към
природата и да заживее според нейните прости закони.
Учителят на ББ у нас предлага едно окултно разбиране, което в сърцевината си отразява християнския възглед за живота като най-висше благо, като служение на ближния, като светлина. Когато приема природата като творение на Бога, той твърди, че езотеричните общества, белите братя и сестри работят неуморно за развитието и качественото усъвършенстване на живота, за културата и напредъка на индивида, на нациите и на човечеството. Но всичко това става според Божия план, в съответствие с Неговия Промисъл, като следствие от абсолютно свободната воля на Твореца. Така П. Дънов изхожда от християнското разбиране, че Бог е космическата Любов.
Той полага неимоверни усилия да премахне традициите, които вече са се превърнали в спирачка за неспирния ход на еволюцията, да разруши сковаващите стереотипи на мислене и поведение, да подтикне човека да се обърне
към
природата и да заживее според нейните прости закони.
За Учителя П. Дънов е от особена важност да мотивира съвременния човек след като е стъпил здраво на земята да обърне поглед и нагоре, да се взре в дълбините на Космоса, да подири смисъла на своето скромно съществувание в могъщия ритъм на Вечно Съществуващото, да почувства силата на своята творческа мисъл, на Божественото начало у себе си. Всички тези ракурси и постижения на Новото учение в своята съвкупност надминават значително рамките на една традиционна философска система. Те са обещание, че е направена голяма крачка напред към очертаването на нова, различна картина на света. Така П.
към текста >>
Дънов е от особена важност да мотивира съвременния човек след като е стъпил здраво на земята да обърне поглед и нагоре, да се взре в дълбините на Космоса, да подири смисъла на своето скромно съществувание в могъщия ритъм на Вечно Съществуващото, да почувства силата на своята творческа мисъл, на Божественото начало у
себе
си.
Но всичко това става според Божия план, в съответствие с Неговия Промисъл, като следствие от абсолютно свободната воля на Твореца. Така П. Дънов изхожда от християнското разбиране, че Бог е космическата Любов. Той полага неимоверни усилия да премахне традициите, които вече са се превърнали в спирачка за неспирния ход на еволюцията, да разруши сковаващите стереотипи на мислене и поведение, да подтикне човека да се обърне към природата и да заживее според нейните прости закони. За Учителя П.
Дънов е от особена важност да мотивира съвременния човек след като е стъпил здраво на земята да обърне поглед и нагоре, да се взре в дълбините на Космоса, да подири смисъла на своето скромно съществувание в могъщия ритъм на Вечно Съществуващото, да почувства силата на своята творческа мисъл, на Божественото начало у
себе
си.
Всички тези ракурси и постижения на Новото учение в своята съвкупност надминават значително рамките на една традиционна философска система. Те са обещание, че е направена голяма крачка напред към очертаването на нова, различна картина на света. Така П. Дънов разкрива на своите последователи една малка, но твърде важна тайна на живота. От Бога и Природата идат всички блага и човек е призван да полага усилия, за да ги използва за своето развитие.
към текста >>
Те са обещание, че е направена голяма крачка напред
към
очертаването на нова, различна картина на света.
Дънов изхожда от християнското разбиране, че Бог е космическата Любов. Той полага неимоверни усилия да премахне традициите, които вече са се превърнали в спирачка за неспирния ход на еволюцията, да разруши сковаващите стереотипи на мислене и поведение, да подтикне човека да се обърне към природата и да заживее според нейните прости закони. За Учителя П. Дънов е от особена важност да мотивира съвременния човек след като е стъпил здраво на земята да обърне поглед и нагоре, да се взре в дълбините на Космоса, да подири смисъла на своето скромно съществувание в могъщия ритъм на Вечно Съществуващото, да почувства силата на своята творческа мисъл, на Божественото начало у себе си. Всички тези ракурси и постижения на Новото учение в своята съвкупност надминават значително рамките на една традиционна философска система.
Те са обещание, че е направена голяма крачка напред
към
очертаването на нова, различна картина на света.
Така П. Дънов разкрива на своите последователи една малка, но твърде важна тайна на живота. От Бога и Природата идат всички блага и човек е призван да полага усилия, за да ги използва за своето развитие. Негова основна задача е да реализира възможностите, вложени от Създателя у него. А у човешкото същество са вложени в потенциално състояние всички принципи и сили на Природата, всички Божествени зародиши.
към текста >>
От
Бога
и Природата идат всички блага и човек е призван да полага усилия, за да ги използва за своето развитие.
Дънов е от особена важност да мотивира съвременния човек след като е стъпил здраво на земята да обърне поглед и нагоре, да се взре в дълбините на Космоса, да подири смисъла на своето скромно съществувание в могъщия ритъм на Вечно Съществуващото, да почувства силата на своята творческа мисъл, на Божественото начало у себе си. Всички тези ракурси и постижения на Новото учение в своята съвкупност надминават значително рамките на една традиционна философска система. Те са обещание, че е направена голяма крачка напред към очертаването на нова, различна картина на света. Така П. Дънов разкрива на своите последователи една малка, но твърде важна тайна на живота.
От
Бога
и Природата идат всички блага и човек е призван да полага усилия, за да ги използва за своето развитие.
Негова основна задача е да реализира възможностите, вложени от Създателя у него. А у човешкото същество са вложени в потенциално състояние всички принципи и сили на Природата, всички Божествени зародиши. И всичко това следва да бъде разгърнато и динамизирано, да бъде проявено в цялата му творческа съзидателност. Именно тук е съсредоточен централният, практическият пункт на Новото учение да посочи методите и пътищата, по които да се развият и проявят всички добродетели, сили и способности, вложени у човека. Беседите и лекциите на Учителя П.
към текста >>
От теорията
към
практиката това е водещото направление, червената нишка в словесното съкровище на Учителя П.
Няма защо да му казвате, че Господ ще промисли за него. Носите кожух, метнете го на неговия гръб, кожухът ще започне да му говори, че Господ го обича. Вие казвате: "Господ ще промисли за тебе", а кожух не му давате. Помнете: добрите ви дела ще останат с вас. Където и да отидете, те ще вървят подир вас."
От теорията
към
практиката това е водещото направление, червената нишка в словесното съкровище на Учителя П.
Дънов: "Всяко нещо, което говориш, ако не си го преживял и приложил, няма сила." Според него: "Трябва да се учи не само теоретически, но да се правят малки опити." От придобитото познание към ежедневния живот с неговите безбройни проблеми; от изградените в съзнанието образи, представи и настройки към тяхното осъществяване в действителността, така богата на изпитания. Словото облича във форма всяка мисъл, изказана на глас. А пък делото е това, което претворява словесните форми в конкретни практически резултати. Така своеобразната верига мисъл слово дело се затваря и принася плодовете на човешкото творческо начало пред олтара на Служението. В този смисъл Учителят П.
към текста >>
Дънов: "Всяко нещо, което говориш, ако не си го преживял и приложил, няма сила." Според него: "Трябва да се учи не само теоретически, но да се правят малки опити." От придобитото познание
към
ежедневния живот с неговите безбройни проблеми; от изградените в съзнанието образи, представи и настройки
към
тяхното осъществяване в действителността, така
богата
на изпитания.
Носите кожух, метнете го на неговия гръб, кожухът ще започне да му говори, че Господ го обича. Вие казвате: "Господ ще промисли за тебе", а кожух не му давате. Помнете: добрите ви дела ще останат с вас. Където и да отидете, те ще вървят подир вас." От теорията към практиката това е водещото направление, червената нишка в словесното съкровище на Учителя П.
Дънов: "Всяко нещо, което говориш, ако не си го преживял и приложил, няма сила." Според него: "Трябва да се учи не само теоретически, но да се правят малки опити." От придобитото познание
към
ежедневния живот с неговите безбройни проблеми; от изградените в съзнанието образи, представи и настройки
към
тяхното осъществяване в действителността, така
богата
на изпитания.
Словото облича във форма всяка мисъл, изказана на глас. А пък делото е това, което претворява словесните форми в конкретни практически резултати. Така своеобразната верига мисъл слово дело се затваря и принася плодовете на човешкото творческо начало пред олтара на Служението. В този смисъл Учителят П. Дънов наставлява: "Когато хората започнат да прилагат в малък мащаб това, за което говорят, тогава ще се обнови светът.
към текста >>
Останалото е теоретично
богатство
без покритие до момента на приложението.
Най-новото, което сега е в Природата, това превеждам. Преди две хиляди години беше друго. Казват: "Едно време Христос е казал това." Но Христос е казал също: "Сега не можете да разберете някои неща, а после ще ги разберете." Та сега има нови неща и след две хиляди години ще има още по-нови." Прилагането на усвоеното знание е първа и неотменна задача на окултния ученик. В същност той знае реално само онова, което вече е опитал на дело в своя живот.
Останалото е теоретично
богатство
без покритие до момента на приложението.
Затова си заслужава да се вслушаме в съвета на П. Дънов: "Туй, което ученикът знае, трябва да го приложи в живота си! Знаеш само това, което си приложил и опитал. И само това знание ще върви винаги след тебе." Бог посредством великите Учители на човечеството предлага напълно безкористно на хората жива вода от непресъхващия извор на Божественото учение.
към текста >>
И не на последно място дали ще осмислят ролята на Източника на това познание, както и своето отношение
към
Него: "Божественото трябва да се изпитва и прилага всякога.
Дънов: "Туй, което ученикът знае, трябва да го приложи в живота си! Знаеш само това, което си приложил и опитал. И само това знание ще върви винаги след тебе." Бог посредством великите Учители на човечеството предлага напълно безкористно на хората жива вода от непресъхващия извор на Божественото учение. От тях самите зависи как и доколко ще се възползват от този безценен дар.
И не на последно място дали ще осмислят ролята на Източника на това познание, както и своето отношение
към
Него: "Божественото трябва да се изпитва и прилага всякога.
Когато един избави някого от водата и единият, и другият имат силно преживяване. Но единият изпитва едно, а другият друго. И двамата трябва да благодарят на Бога! " Впрочем отношението на всяка душа към Божественото бива обусловено в най-висока степен от нейната духовна зрелост.
към текста >>
И двамата трябва да благодарят на
Бога
!
Бог посредством великите Учители на човечеството предлага напълно безкористно на хората жива вода от непресъхващия извор на Божественото учение. От тях самите зависи как и доколко ще се възползват от този безценен дар. И не на последно място дали ще осмислят ролята на Източника на това познание, както и своето отношение към Него: "Божественото трябва да се изпитва и прилага всякога. Когато един избави някого от водата и единият, и другият имат силно преживяване. Но единият изпитва едно, а другият друго.
И двамата трябва да благодарят на
Бога
!
" Впрочем отношението на всяка душа към Божественото бива обусловено в най-висока степен от нейната духовна зрелост. Последната от своя страна е в пряка зависимост от момента, в който тя е излязла, родила се е за живот от Първоизточника, както и от темповете, с които възприема, усвоява и прилага житейските уроци. По този повод Учителят П. Дънов отбелязва следното: "Всички души излизат от Бога в различни времена и отиват да се учат.
към текста >>
Впрочем отношението на всяка душа
към
Божественото бива обусловено в най-висока степен от нейната духовна зрелост.
И не на последно място дали ще осмислят ролята на Източника на това познание, както и своето отношение към Него: "Божественото трябва да се изпитва и прилага всякога. Когато един избави някого от водата и единият, и другият имат силно преживяване. Но единият изпитва едно, а другият друго. И двамата трябва да благодарят на Бога! "
Впрочем отношението на всяка душа
към
Божественото бива обусловено в най-висока степен от нейната духовна зрелост.
Последната от своя страна е в пряка зависимост от момента, в който тя е излязла, родила се е за живот от Първоизточника, както и от темповете, с които възприема, усвоява и прилага житейските уроци. По този повод Учителят П. Дънов отбелязва следното: "Всички души излизат от Бога в различни времена и отиват да се учат. Състоянието на една душа показва до каква степен се е учила. Всяка душа използва условията според своето развитие.
към текста >>
Дънов отбелязва следното: "Всички души излизат от
Бога
в различни времена и отиват да се учат.
И двамата трябва да благодарят на Бога! " Впрочем отношението на всяка душа към Божественото бива обусловено в най-висока степен от нейната духовна зрелост. Последната от своя страна е в пряка зависимост от момента, в който тя е излязла, родила се е за живот от Първоизточника, както и от темповете, с които възприема, усвоява и прилага житейските уроци. По този повод Учителят П.
Дънов отбелязва следното: "Всички души излизат от
Бога
в различни времена и отиват да се учат.
Състоянието на една душа показва до каква степен се е учила. Всяка душа използва условията според своето развитие. За нас е ясно де е направила погрешка." Прилагането е най-резултатно, когато бива осъществено без отлагане, т. е. точно в този момент, в който то е необходимо, наложително.
към текста >>
С тези движения детето държи майката във връзка със
себе
си.
Мисълта, чувството и делото трябва да вървят заедно. Ако Божествената мисъл, която дойде в тебе, не създаде чувство и не премине в действие, връзката с Божественото я няма. Тя е прекъсната и липсват онези пълни условия за проява на Божественото." От човека а още повече от ученика по духовния път небето очаква да проявява градивна инициатива във всеки миг от неговия съзнателен живот. Най-вече, разбира се, при вземането на съдбоносни решения, когато именно проличава най-ясно до каква степен той е възприел Божественото Слово и доколко го е превърнал в неделима част от своето мислене и поведение. " Детето, което е в майчината утроба, когато прави движения и рита, получава нещо от нея.
С тези движения детето държи майката във връзка със
себе
си.
Спре ли да прави движения, тя вече не може да му помогне. Също така и човек трябва да бъде активен. Тогава му се дава. Като е активен, той дава сигнализация за нуждите си. Спре ли се активността, не може да му се помогне" (Учителят П. Дънов).
към текста >>
87.
Божественият Принцип на ЛЮБОВТА
 
- Константин Златев
БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРИНЦИП НА
ЛЮБОВТА
БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРИНЦИП НА
ЛЮБОВТА
"Любовта е свят, в който живее Божественият Дух." (Учителят П. Дънов) Според твърдението на самия П. Дънов най-много от всичко той е говорил именно за Любовта. И въпреки това, пак по негово мнение, слушателите и последователите му са все още едва в преддверието на осъзнаването на нейната същност.
към текста >>
"
Любовта
е свят, в който живее Божественият Дух."
БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРИНЦИП НА ЛЮБОВТА
"
Любовта
е свят, в който живее Божественият Дух."
(Учителят П. Дънов) Според твърдението на самия П. Дънов най-много от всичко той е говорил именно за Любовта. И въпреки това, пак по негово мнение, слушателите и последователите му са все още едва в преддверието на осъзнаването на нейната същност. Любовта е непоклатимият фундамент на новозаветното благовестие на Господ Иисус Христос.
към текста >>
Дънов най-много от всичко той е говорил именно за
Любовта
.
БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРИНЦИП НА ЛЮБОВТА "Любовта е свят, в който живее Божественият Дух." (Учителят П. Дънов) Според твърдението на самия П.
Дънов най-много от всичко той е говорил именно за
Любовта
.
И въпреки това, пак по негово мнение, слушателите и последователите му са все още едва в преддверието на осъзнаването на нейната същност. Любовта е непоклатимият фундамент на новозаветното благовестие на Господ Иисус Христос. Тя е доминантата и при изграждането на бъдещата Култура на VI окултна раса, чиито основи вече са излети благодарение живота, делото и Словото на Учителя П. Дънов и на мнозина други знайни и незнайни пратеници на Всемирното Бяло братство. Любовта е едновременно смисъл, цел и съдържание и на вселенския, и на нашия малък човешки живот.
към текста >>
Любовта
е непоклатимият фундамент на новозаветното благовестие на Господ Иисус Христос.
"Любовта е свят, в който живее Божественият Дух." (Учителят П. Дънов) Според твърдението на самия П. Дънов най-много от всичко той е говорил именно за Любовта. И въпреки това, пак по негово мнение, слушателите и последователите му са все още едва в преддверието на осъзнаването на нейната същност.
Любовта
е непоклатимият фундамент на новозаветното благовестие на Господ Иисус Христос.
Тя е доминантата и при изграждането на бъдещата Култура на VI окултна раса, чиито основи вече са излети благодарение живота, делото и Словото на Учителя П. Дънов и на мнозина други знайни и незнайни пратеници на Всемирното Бяло братство. Любовта е едновременно смисъл, цел и съдържание и на вселенския, и на нашия малък човешки живот. Каквото и да кажем за нея, няма да бъде достатъчно. Нека тук да проследим как осветлява нейната същност и проявления един велик духовен Учител.
към текста >>
Любовта
е едновременно смисъл, цел и съдържание и на вселенския, и на нашия малък човешки живот.
Дънов най-много от всичко той е говорил именно за Любовта. И въпреки това, пак по негово мнение, слушателите и последователите му са все още едва в преддверието на осъзнаването на нейната същност. Любовта е непоклатимият фундамент на новозаветното благовестие на Господ Иисус Христос. Тя е доминантата и при изграждането на бъдещата Култура на VI окултна раса, чиито основи вече са излети благодарение живота, делото и Словото на Учителя П. Дънов и на мнозина други знайни и незнайни пратеници на Всемирното Бяло братство.
Любовта
е едновременно смисъл, цел и съдържание и на вселенския, и на нашия малък човешки живот.
Каквото и да кажем за нея, няма да бъде достатъчно. Нека тук да проследим как осветлява нейната същност и проявления един велик духовен Учител. 1. Любовта принцип на Битието, извор на всемирния Живот Както вече изтъкнахме по-горе в това изложение, наред с Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта - Любовта е един от петте основни космически, Божествени принципа в учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов през първата половина на ХХ в.
към текста >>
1.
Любовта
принцип на Битието, извор на всемирния Живот
Тя е доминантата и при изграждането на бъдещата Култура на VI окултна раса, чиито основи вече са излети благодарение живота, делото и Словото на Учителя П. Дънов и на мнозина други знайни и незнайни пратеници на Всемирното Бяло братство. Любовта е едновременно смисъл, цел и съдържание и на вселенския, и на нашия малък човешки живот. Каквото и да кажем за нея, няма да бъде достатъчно. Нека тук да проследим как осветлява нейната същност и проявления един велик духовен Учител.
1.
Любовта
принцип на Битието, извор на всемирния Живот
Както вече изтъкнахме по-горе в това изложение, наред с Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта - Любовта е един от петте основни космически, Божествени принципа в учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов през първата половина на ХХ в. пред българския народ. Според християнското богословие и учението на Църквата Бог е сътворил света от Любов - за да създаде необходимите условия за изява на Живота, на живите същества. За животворящата функция на Любовта Учителят П.
към текста >>
Както вече изтъкнахме по-горе в това изложение, наред с Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта -
Любовта
е един от петте основни космически, Божествени принципа в учението на ББ, представено от Учителя П.
Дънов и на мнозина други знайни и незнайни пратеници на Всемирното Бяло братство. Любовта е едновременно смисъл, цел и съдържание и на вселенския, и на нашия малък човешки живот. Каквото и да кажем за нея, няма да бъде достатъчно. Нека тук да проследим как осветлява нейната същност и проявления един велик духовен Учител. 1. Любовта принцип на Битието, извор на всемирния Живот
Както вече изтъкнахме по-горе в това изложение, наред с Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта -
Любовта
е един от петте основни космически, Божествени принципа в учението на ББ, представено от Учителя П.
Дънов през първата половина на ХХ в. пред българския народ. Според християнското богословие и учението на Църквата Бог е сътворил света от Любов - за да създаде необходимите условия за изява на Живота, на живите същества. За животворящата функция на Любовта Учителят П. Дънов казва следното: "От извора на Любовта са произлезли и ще произлизат всички светове през всичките вечности.
към текста >>
Според християнското богословие и учението на Църквата Бог е сътворил света от
Любов
- за да създаде необходимите условия за изява на Живота, на живите същества.
Нека тук да проследим как осветлява нейната същност и проявления един велик духовен Учител. 1. Любовта принцип на Битието, извор на всемирния Живот Както вече изтъкнахме по-горе в това изложение, наред с Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта - Любовта е един от петте основни космически, Божествени принципа в учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов през първата половина на ХХ в. пред българския народ.
Според християнското богословие и учението на Църквата Бог е сътворил света от
Любов
- за да създаде необходимите условия за изява на Живота, на живите същества.
За животворящата функция на Любовта Учителят П. Дънов казва следното: "От извора на Любовта са произлезли и ще произлизат всички светове през всичките вечности. Всичко в света живее в Любовта и чрез Любовта. Всичко, което виждаме: звездни вселени, слънца, планети, е проява на Любовта. Целият Космос в неговата целокупност, целият физически свят е проявена, материализирана любов.
към текста >>
За животворящата функция на
Любовта
Учителят П.
1. Любовта принцип на Битието, извор на всемирния Живот Както вече изтъкнахме по-горе в това изложение, наред с Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта - Любовта е един от петте основни космически, Божествени принципа в учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов през първата половина на ХХ в. пред българския народ. Според християнското богословие и учението на Църквата Бог е сътворил света от Любов - за да създаде необходимите условия за изява на Живота, на живите същества.
За животворящата функция на
Любовта
Учителят П.
Дънов казва следното: "От извора на Любовта са произлезли и ще произлизат всички светове през всичките вечности. Всичко в света живее в Любовта и чрез Любовта. Всичко, което виждаме: звездни вселени, слънца, планети, е проява на Любовта. Целият Космос в неговата целокупност, целият физически свят е проявена, материализирана любов. Това е великото "тяло на Бога"." Според него не съществува по-извисен свят от този на Любовта в цялото Проявено Битие: "Най-великият свят, който познават мъдреците от всички времена и за който Христос говори, е светът на Любовта."
към текста >>
Всичко в света живее в
Любовта
и чрез
Любовта
.
Дънов през първата половина на ХХ в. пред българския народ. Според християнското богословие и учението на Църквата Бог е сътворил света от Любов - за да създаде необходимите условия за изява на Живота, на живите същества. За животворящата функция на Любовта Учителят П. Дънов казва следното: "От извора на Любовта са произлезли и ще произлизат всички светове през всичките вечности.
Всичко в света живее в
Любовта
и чрез
Любовта
.
Всичко, което виждаме: звездни вселени, слънца, планети, е проява на Любовта. Целият Космос в неговата целокупност, целият физически свят е проявена, материализирана любов. Това е великото "тяло на Бога"." Според него не съществува по-извисен свят от този на Любовта в цялото Проявено Битие: "Най-великият свят, който познават мъдреците от всички времена и за който Христос говори, е светът на Любовта." В своето Слово Учителят П. Дънов разглежда Любовта от най-различни гледни точки.
към текста >>
Всичко, което виждаме: звездни вселени, слънца, планети, е проява на
Любовта
.
пред българския народ. Според християнското богословие и учението на Църквата Бог е сътворил света от Любов - за да създаде необходимите условия за изява на Живота, на живите същества. За животворящата функция на Любовта Учителят П. Дънов казва следното: "От извора на Любовта са произлезли и ще произлизат всички светове през всичките вечности. Всичко в света живее в Любовта и чрез Любовта.
Всичко, което виждаме: звездни вселени, слънца, планети, е проява на
Любовта
.
Целият Космос в неговата целокупност, целият физически свят е проявена, материализирана любов. Това е великото "тяло на Бога"." Според него не съществува по-извисен свят от този на Любовта в цялото Проявено Битие: "Най-великият свят, който познават мъдреците от всички времена и за който Христос говори, е светът на Любовта." В своето Слово Учителят П. Дънов разглежда Любовта от най-различни гледни точки. В беседите и лекциите му тя изпъква ту като творчески принцип, ту като съзидателно начало или пък като субстан- циална среда за проявление и развитие на всемирния Живот.
към текста >>
Целият Космос в неговата целокупност, целият физически свят е проявена, материализирана
любов
.
Според християнското богословие и учението на Църквата Бог е сътворил света от Любов - за да създаде необходимите условия за изява на Живота, на живите същества. За животворящата функция на Любовта Учителят П. Дънов казва следното: "От извора на Любовта са произлезли и ще произлизат всички светове през всичките вечности. Всичко в света живее в Любовта и чрез Любовта. Всичко, което виждаме: звездни вселени, слънца, планети, е проява на Любовта.
Целият Космос в неговата целокупност, целият физически свят е проявена, материализирана
любов
.
Това е великото "тяло на Бога"." Според него не съществува по-извисен свят от този на Любовта в цялото Проявено Битие: "Най-великият свят, който познават мъдреците от всички времена и за който Христос говори, е светът на Любовта." В своето Слово Учителят П. Дънов разглежда Любовта от най-различни гледни точки. В беседите и лекциите му тя изпъква ту като творчески принцип, ту като съзидателно начало или пък като субстан- циална среда за проявление и развитие на всемирния Живот. Като илюстрация за тези аспекти на проявление на Любовта предлагаме съответни цитати от Новото учение: "Всички души са свързани помежду си по такъв начин, че образуват нещо цяло, неразривно.
към текста >>
Това е великото "тяло на
Бога
"." Според него не съществува по-извисен свят от този на
Любовта
в цялото Проявено Битие: "Най-великият свят, който познават мъдреците от всички времена и за който Христос говори, е светът на
Любовта
."
За животворящата функция на Любовта Учителят П. Дънов казва следното: "От извора на Любовта са произлезли и ще произлизат всички светове през всичките вечности. Всичко в света живее в Любовта и чрез Любовта. Всичко, което виждаме: звездни вселени, слънца, планети, е проява на Любовта. Целият Космос в неговата целокупност, целият физически свят е проявена, материализирана любов.
Това е великото "тяло на
Бога
"." Според него не съществува по-извисен свят от този на
Любовта
в цялото Проявено Битие: "Най-великият свят, който познават мъдреците от всички времена и за който Христос говори, е светът на
Любовта
."
В своето Слово Учителят П. Дънов разглежда Любовта от най-различни гледни точки. В беседите и лекциите му тя изпъква ту като творчески принцип, ту като съзидателно начало или пък като субстан- циална среда за проявление и развитие на всемирния Живот. Като илюстрация за тези аспекти на проявление на Любовта предлагаме съответни цитати от Новото учение: "Всички души са свързани помежду си по такъв начин, че образуват нещо цяло, неразривно. От гледище на тази Любов светът представлява велик организъм, в който Бог живее и работи.
към текста >>
Дънов разглежда
Любовта
от най-различни гледни точки.
Всичко в света живее в Любовта и чрез Любовта. Всичко, което виждаме: звездни вселени, слънца, планети, е проява на Любовта. Целият Космос в неговата целокупност, целият физически свят е проявена, материализирана любов. Това е великото "тяло на Бога"." Според него не съществува по-извисен свят от този на Любовта в цялото Проявено Битие: "Най-великият свят, който познават мъдреците от всички времена и за който Христос говори, е светът на Любовта." В своето Слово Учителят П.
Дънов разглежда
Любовта
от най-различни гледни точки.
В беседите и лекциите му тя изпъква ту като творчески принцип, ту като съзидателно начало или пък като субстан- циална среда за проявление и развитие на всемирния Живот. Като илюстрация за тези аспекти на проявление на Любовта предлагаме съответни цитати от Новото учение: "Всички души са свързани помежду си по такъв начин, че образуват нещо цяло, неразривно. От гледище на тази Любов светът представлява велик организъм, в който Бог живее и работи. Човек трябва да съзнава себе си като уд (съставна част - бел. К. З.) на Божествения организъм.
към текста >>
Като илюстрация за тези аспекти на проявление на
Любовта
предлагаме съответни цитати от Новото учение: "Всички души са свързани помежду си по такъв начин, че образуват нещо цяло, неразривно.
Целият Космос в неговата целокупност, целият физически свят е проявена, материализирана любов. Това е великото "тяло на Бога"." Според него не съществува по-извисен свят от този на Любовта в цялото Проявено Битие: "Най-великият свят, който познават мъдреците от всички времена и за който Христос говори, е светът на Любовта." В своето Слово Учителят П. Дънов разглежда Любовта от най-различни гледни точки. В беседите и лекциите му тя изпъква ту като творчески принцип, ту като съзидателно начало или пък като субстан- циална среда за проявление и развитие на всемирния Живот.
Като илюстрация за тези аспекти на проявление на
Любовта
предлагаме съответни цитати от Новото учение: "Всички души са свързани помежду си по такъв начин, че образуват нещо цяло, неразривно.
От гледище на тази Любов светът представлява велик организъм, в който Бог живее и работи. Човек трябва да съзнава себе си като уд (съставна част - бел. К. З.) на Божествения организъм. Като дойде Любовта в нас, ще познаем, че във всички хора прониква един и същ принцип." Според учението на П. Дънов Вселената е тяло на Бога.
към текста >>
От гледище на тази
Любов
светът представлява велик организъм, в който Бог живее и работи.
Това е великото "тяло на Бога"." Според него не съществува по-извисен свят от този на Любовта в цялото Проявено Битие: "Най-великият свят, който познават мъдреците от всички времена и за който Христос говори, е светът на Любовта." В своето Слово Учителят П. Дънов разглежда Любовта от най-различни гледни точки. В беседите и лекциите му тя изпъква ту като творчески принцип, ту като съзидателно начало или пък като субстан- циална среда за проявление и развитие на всемирния Живот. Като илюстрация за тези аспекти на проявление на Любовта предлагаме съответни цитати от Новото учение: "Всички души са свързани помежду си по такъв начин, че образуват нещо цяло, неразривно.
От гледище на тази
Любов
светът представлява велик организъм, в който Бог живее и работи.
Човек трябва да съзнава себе си като уд (съставна част - бел. К. З.) на Божествения организъм. Като дойде Любовта в нас, ще познаем, че във всички хора прониква един и същ принцип." Според учението на П. Дънов Вселената е тяло на Бога. А Любовта от своя страна е тази, която свързва всички части на това тяло в едно Цяло - Космоса.
към текста >>
Човек трябва да съзнава
себе
си като уд (съставна част - бел. К.
В своето Слово Учителят П. Дънов разглежда Любовта от най-различни гледни точки. В беседите и лекциите му тя изпъква ту като творчески принцип, ту като съзидателно начало или пък като субстан- циална среда за проявление и развитие на всемирния Живот. Като илюстрация за тези аспекти на проявление на Любовта предлагаме съответни цитати от Новото учение: "Всички души са свързани помежду си по такъв начин, че образуват нещо цяло, неразривно. От гледище на тази Любов светът представлява велик организъм, в който Бог живее и работи.
Човек трябва да съзнава
себе
си като уд (съставна част - бел. К.
З.) на Божествения организъм. Като дойде Любовта в нас, ще познаем, че във всички хора прониква един и същ принцип." Според учението на П. Дънов Вселената е тяло на Бога. А Любовта от своя страна е тази, която свързва всички части на това тяло в едно Цяло - Космоса. Целият свят е построен и обгърнат от Любовта.
към текста >>
Като дойде
Любовта
в нас, ще познаем, че във всички хора прониква един и същ принцип." Според учението на П.
В беседите и лекциите му тя изпъква ту като творчески принцип, ту като съзидателно начало или пък като субстан- циална среда за проявление и развитие на всемирния Живот. Като илюстрация за тези аспекти на проявление на Любовта предлагаме съответни цитати от Новото учение: "Всички души са свързани помежду си по такъв начин, че образуват нещо цяло, неразривно. От гледище на тази Любов светът представлява велик организъм, в който Бог живее и работи. Човек трябва да съзнава себе си като уд (съставна част - бел. К. З.) на Божествения организъм.
Като дойде
Любовта
в нас, ще познаем, че във всички хора прониква един и същ принцип." Според учението на П.
Дънов Вселената е тяло на Бога. А Любовта от своя страна е тази, която свързва всички части на това тяло в едно Цяло - Космоса. Целият свят е построен и обгърнат от Любовта. "Любовта е майка на света. Тя е създала всички организми, всички същества.
към текста >>
Дънов Вселената е тяло на
Бога
.
Като илюстрация за тези аспекти на проявление на Любовта предлагаме съответни цитати от Новото учение: "Всички души са свързани помежду си по такъв начин, че образуват нещо цяло, неразривно. От гледище на тази Любов светът представлява велик организъм, в който Бог живее и работи. Човек трябва да съзнава себе си като уд (съставна част - бел. К. З.) на Божествения организъм. Като дойде Любовта в нас, ще познаем, че във всички хора прониква един и същ принцип." Според учението на П.
Дънов Вселената е тяло на
Бога
.
А Любовта от своя страна е тази, която свързва всички части на това тяло в едно Цяло - Космоса. Целият свят е построен и обгърнат от Любовта. "Любовта е майка на света. Тя е създала всички организми, всички същества. Тя е родила и слънцата.
към текста >>
А
Любовта
от своя страна е тази, която свързва всички части на това тяло в едно Цяло - Космоса.
От гледище на тази Любов светът представлява велик организъм, в който Бог живее и работи. Човек трябва да съзнава себе си като уд (съставна част - бел. К. З.) на Божествения организъм. Като дойде Любовта в нас, ще познаем, че във всички хора прониква един и същ принцип." Според учението на П. Дънов Вселената е тяло на Бога.
А
Любовта
от своя страна е тази, която свързва всички части на това тяло в едно Цяло - Космоса.
Целият свят е построен и обгърнат от Любовта. "Любовта е майка на света. Тя е създала всички организми, всички същества. Тя е родила и слънцата. Цялото небе не е нищо друго освен изложба на Любовта." От тези думи на Учителя П.
към текста >>
Целият свят е построен и обгърнат от
Любовта
.
Човек трябва да съзнава себе си като уд (съставна част - бел. К. З.) на Божествения организъм. Като дойде Любовта в нас, ще познаем, че във всички хора прониква един и същ принцип." Според учението на П. Дънов Вселената е тяло на Бога. А Любовта от своя страна е тази, която свързва всички части на това тяло в едно Цяло - Космоса.
Целият свят е построен и обгърнат от
Любовта
.
"Любовта е майка на света. Тя е създала всички организми, всички същества. Тя е родила и слънцата. Цялото небе не е нищо друго освен изложба на Любовта." От тези думи на Учителя П. Дънов прозира връзката на космическия принцип на Любовта с Мировата Майка или Световната Душа - Женската полярност на Божественото Начало в езотеричното познание.
към текста >>
"
Любовта
е майка на света.
З.) на Божествения организъм. Като дойде Любовта в нас, ще познаем, че във всички хора прониква един и същ принцип." Според учението на П. Дънов Вселената е тяло на Бога. А Любовта от своя страна е тази, която свързва всички части на това тяло в едно Цяло - Космоса. Целият свят е построен и обгърнат от Любовта.
"
Любовта
е майка на света.
Тя е създала всички организми, всички същества. Тя е родила и слънцата. Цялото небе не е нищо друго освен изложба на Любовта." От тези думи на Учителя П. Дънов прозира връзката на космическия принцип на Любовта с Мировата Майка или Световната Душа - Женската полярност на Божественото Начало в езотеричното познание. В този ред на мисли той добавя още: "Първото нещо, основният принцип, това е Любовта - не сегашната ви любов, но Любовта, която е създала целия Космос, Любовта, от която произтичат всички живи сили в природата - всичко."
към текста >>
Цялото небе не е нищо друго освен изложба на
Любовта
." От тези думи на Учителя П.
А Любовта от своя страна е тази, която свързва всички части на това тяло в едно Цяло - Космоса. Целият свят е построен и обгърнат от Любовта. "Любовта е майка на света. Тя е създала всички организми, всички същества. Тя е родила и слънцата.
Цялото небе не е нищо друго освен изложба на
Любовта
." От тези думи на Учителя П.
Дънов прозира връзката на космическия принцип на Любовта с Мировата Майка или Световната Душа - Женската полярност на Божественото Начало в езотеричното познание. В този ред на мисли той добавя още: "Първото нещо, основният принцип, това е Любовта - не сегашната ви любов, но Любовта, която е създала целия Космос, Любовта, от която произтичат всички живи сили в природата - всичко." 2. Любовта основа на взаимоотношенията между хората Любовта като градивен елемент съставлява дълбоката същност на човешкото естество. Тази изходна теза е потвърдена и в Словото на П.
към текста >>
Дънов прозира връзката на космическия принцип на
Любовта
с Мировата Майка или Световната Душа - Женската полярност на Божественото Начало в езотеричното познание.
Целият свят е построен и обгърнат от Любовта. "Любовта е майка на света. Тя е създала всички организми, всички същества. Тя е родила и слънцата. Цялото небе не е нищо друго освен изложба на Любовта." От тези думи на Учителя П.
Дънов прозира връзката на космическия принцип на
Любовта
с Мировата Майка или Световната Душа - Женската полярност на Божественото Начало в езотеричното познание.
В този ред на мисли той добавя още: "Първото нещо, основният принцип, това е Любовта - не сегашната ви любов, но Любовта, която е създала целия Космос, Любовта, от която произтичат всички живи сили в природата - всичко." 2. Любовта основа на взаимоотношенията между хората Любовта като градивен елемент съставлява дълбоката същност на човешкото естество. Тази изходна теза е потвърдена и в Словото на П. Дънов: "Любовта е качество на душата, т. е.
към текста >>
В този ред на мисли той добавя още: "Първото нещо, основният принцип, това е
Любовта
- не сегашната ви
любов
, но
Любовта
, която е създала целия Космос,
Любовта
, от която произтичат всички живи сили в природата - всичко."
"Любовта е майка на света. Тя е създала всички организми, всички същества. Тя е родила и слънцата. Цялото небе не е нищо друго освен изложба на Любовта." От тези думи на Учителя П. Дънов прозира връзката на космическия принцип на Любовта с Мировата Майка или Световната Душа - Женската полярност на Божественото Начало в езотеричното познание.
В този ред на мисли той добавя още: "Първото нещо, основният принцип, това е
Любовта
- не сегашната ви
любов
, но
Любовта
, която е създала целия Космос,
Любовта
, от която произтичат всички живи сили в природата - всичко."
2. Любовта основа на взаимоотношенията между хората Любовта като градивен елемент съставлява дълбоката същност на човешкото естество. Тази изходна теза е потвърдена и в Словото на П. Дънов: "Любовта е качество на душата, т. е. вътрешно богатство на човека, към което той трябва да се стреми.
към текста >>
2.
Любовта
основа на взаимоотношенията между хората
Тя е създала всички организми, всички същества. Тя е родила и слънцата. Цялото небе не е нищо друго освен изложба на Любовта." От тези думи на Учителя П. Дънов прозира връзката на космическия принцип на Любовта с Мировата Майка или Световната Душа - Женската полярност на Божественото Начало в езотеричното познание. В този ред на мисли той добавя още: "Първото нещо, основният принцип, това е Любовта - не сегашната ви любов, но Любовта, която е създала целия Космос, Любовта, от която произтичат всички живи сили в природата - всичко."
2.
Любовта
основа на взаимоотношенията между хората
Любовта като градивен елемент съставлява дълбоката същност на човешкото естество. Тази изходна теза е потвърдена и в Словото на П. Дънов: "Любовта е качество на душата, т. е. вътрешно богатство на човека, към което той трябва да се стреми. ...Любовта е вложена в човешката душа.
към текста >>
Любовта
като градивен елемент съставлява дълбоката същност на човешкото естество.
Тя е родила и слънцата. Цялото небе не е нищо друго освен изложба на Любовта." От тези думи на Учителя П. Дънов прозира връзката на космическия принцип на Любовта с Мировата Майка или Световната Душа - Женската полярност на Божественото Начало в езотеричното познание. В този ред на мисли той добавя още: "Първото нещо, основният принцип, това е Любовта - не сегашната ви любов, но Любовта, която е създала целия Космос, Любовта, от която произтичат всички живи сили в природата - всичко." 2. Любовта основа на взаимоотношенията между хората
Любовта
като градивен елемент съставлява дълбоката същност на човешкото естество.
Тази изходна теза е потвърдена и в Словото на П. Дънов: "Любовта е качество на душата, т. е. вътрешно богатство на човека, към което той трябва да се стреми. ...Любовта е вложена в човешката душа. Достатъчно е човек само да отвори ума, сърцето и душата си за Божественото,за да изяви любовта си към всички живи същества!
към текста >>
Дънов: "
Любовта
е качество на душата, т. е.
Дънов прозира връзката на космическия принцип на Любовта с Мировата Майка или Световната Душа - Женската полярност на Божественото Начало в езотеричното познание. В този ред на мисли той добавя още: "Първото нещо, основният принцип, това е Любовта - не сегашната ви любов, но Любовта, която е създала целия Космос, Любовта, от която произтичат всички живи сили в природата - всичко." 2. Любовта основа на взаимоотношенията между хората Любовта като градивен елемент съставлява дълбоката същност на човешкото естество. Тази изходна теза е потвърдена и в Словото на П.
Дънов: "
Любовта
е качество на душата, т. е.
вътрешно богатство на човека, към което той трябва да се стреми. ...Любовта е вложена в човешката душа. Достатъчно е човек само да отвори ума, сърцето и душата си за Божественото,за да изяви любовта си към всички живи същества! Човек трябва да обича, за да се прояви." В своята теоретична схема Учителят П.
към текста >>
вътрешно богатство на човека,
към
което той трябва да се стреми.
В този ред на мисли той добавя още: "Първото нещо, основният принцип, това е Любовта - не сегашната ви любов, но Любовта, която е създала целия Космос, Любовта, от която произтичат всички живи сили в природата - всичко." 2. Любовта основа на взаимоотношенията между хората Любовта като градивен елемент съставлява дълбоката същност на човешкото естество. Тази изходна теза е потвърдена и в Словото на П. Дънов: "Любовта е качество на душата, т. е.
вътрешно богатство на човека,
към
което той трябва да се стреми.
...Любовта е вложена в човешката душа. Достатъчно е човек само да отвори ума, сърцето и душата си за Божественото,за да изяви любовта си към всички живи същества! Човек трябва да обича, за да се прояви." В своята теоретична схема Учителят П. Дънов доразвива идеята на Христос за братство между всички хора, понеже те са чеда на Небесния Отец - Бога, и всички те са равни пред Него.
към текста >>
...
Любовта
е вложена в човешката душа.
2. Любовта основа на взаимоотношенията между хората Любовта като градивен елемент съставлява дълбоката същност на човешкото естество. Тази изходна теза е потвърдена и в Словото на П. Дънов: "Любовта е качество на душата, т. е. вътрешно богатство на човека, към което той трябва да се стреми.
...
Любовта
е вложена в човешката душа.
Достатъчно е човек само да отвори ума, сърцето и душата си за Божественото,за да изяви любовта си към всички живи същества! Човек трябва да обича, за да се прояви." В своята теоретична схема Учителят П. Дънов доразвива идеята на Христос за братство между всички хора, понеже те са чеда на Небесния Отец - Бога, и всички те са равни пред Него. (В същност окултизмът и езотеричното познание отхвърлят категорично равенството в този смисъл.
към текста >>
Достатъчно е човек само да отвори ума, сърцето и душата си за Божественото,за да изяви
любовта
си
към
всички живи същества!
Любовта като градивен елемент съставлява дълбоката същност на човешкото естество. Тази изходна теза е потвърдена и в Словото на П. Дънов: "Любовта е качество на душата, т. е. вътрешно богатство на човека, към което той трябва да се стреми. ...Любовта е вложена в човешката душа.
Достатъчно е човек само да отвори ума, сърцето и душата си за Божественото,за да изяви
любовта
си
към
всички живи същества!
Човек трябва да обича, за да се прояви." В своята теоретична схема Учителят П. Дънов доразвива идеята на Христос за братство между всички хора, понеже те са чеда на Небесния Отец - Бога, и всички те са равни пред Него. (В същност окултизмът и езотеричното познание отхвърлят категорично равенството в този смисъл. И по-точно - те защитават тезата, че равенство съществува единствено по отношение на потенциала и възможностите за развитие.
към текста >>
Дънов доразвива идеята на Христос за братство между всички хора, понеже те са чеда на Небесния Отец -
Бога
, и всички те са равни пред Него.
вътрешно богатство на човека, към което той трябва да се стреми. ...Любовта е вложена в човешката душа. Достатъчно е човек само да отвори ума, сърцето и душата си за Божественото,за да изяви любовта си към всички живи същества! Човек трябва да обича, за да се прояви." В своята теоретична схема Учителят П.
Дънов доразвива идеята на Христос за братство между всички хора, понеже те са чеда на Небесния Отец -
Бога
, и всички те са равни пред Него.
(В същност окултизмът и езотеричното познание отхвърлят категорично равенството в този смисъл. И по-точно - те защитават тезата, че равенство съществува единствено по отношение на потенциала и възможностите за развитие. Но що се отнася до степента, в която е осъществен този потенциал - сиреч духовното стъпало или равнище, до което е достигнала в еволюцията си всяка монада, всяка индивидуалност в Битието - там равенство няма и не може да има!) Изяснявайки взаимовръзките между Любовта и останалите четири Божествени принципа в светлината на междуличностното общение, Учителят на ББ у нас подчертава: "Любовта обема всичко в себе си. Сама по себе си тя е безконечна, а всички неща вън от нея са конечни.
към текста >>
Изяснявайки взаимовръзките между
Любовта
и останалите четири Божествени принципа в светлината на междуличностното общение, Учителят на ББ у нас подчертава: "
Любовта
обема всичко в
себе
си.
В своята теоретична схема Учителят П. Дънов доразвива идеята на Христос за братство между всички хора, понеже те са чеда на Небесния Отец - Бога, и всички те са равни пред Него. (В същност окултизмът и езотеричното познание отхвърлят категорично равенството в този смисъл. И по-точно - те защитават тезата, че равенство съществува единствено по отношение на потенциала и възможностите за развитие. Но що се отнася до степента, в която е осъществен този потенциал - сиреч духовното стъпало или равнище, до което е достигнала в еволюцията си всяка монада, всяка индивидуалност в Битието - там равенство няма и не може да има!)
Изяснявайки взаимовръзките между
Любовта
и останалите четири Божествени принципа в светлината на междуличностното общение, Учителят на ББ у нас подчертава: "
Любовта
обема всичко в
себе
си.
Сама по себе си тя е безконечна, а всички неща вън от нея са конечни. И затова ние казваме: Вечна е само Любовта. От нея изтича животът. Любовта е, която носи пълния живот. Доброто, като плод на Любовта, се съдържа в нея.
към текста >>
Сама по
себе
си тя е безконечна, а всички неща вън от нея са конечни.
Дънов доразвива идеята на Христос за братство между всички хора, понеже те са чеда на Небесния Отец - Бога, и всички те са равни пред Него. (В същност окултизмът и езотеричното познание отхвърлят категорично равенството в този смисъл. И по-точно - те защитават тезата, че равенство съществува единствено по отношение на потенциала и възможностите за развитие. Но що се отнася до степента, в която е осъществен този потенциал - сиреч духовното стъпало или равнище, до което е достигнала в еволюцията си всяка монада, всяка индивидуалност в Битието - там равенство няма и не може да има!) Изяснявайки взаимовръзките между Любовта и останалите четири Божествени принципа в светлината на междуличностното общение, Учителят на ББ у нас подчертава: "Любовта обема всичко в себе си.
Сама по
себе
си тя е безконечна, а всички неща вън от нея са конечни.
И затова ние казваме: Вечна е само Любовта. От нея изтича животът. Любовта е, която носи пълния живот. Доброто, като плод на Любовта, се съдържа в нея. Мъдростта, и тя се съдържа в нея, защото представя формите, чрез които Божията Любов се изявява.
към текста >>
И затова ние казваме: Вечна е само
Любовта
.
(В същност окултизмът и езотеричното познание отхвърлят категорично равенството в този смисъл. И по-точно - те защитават тезата, че равенство съществува единствено по отношение на потенциала и възможностите за развитие. Но що се отнася до степента, в която е осъществен този потенциал - сиреч духовното стъпало или равнище, до което е достигнала в еволюцията си всяка монада, всяка индивидуалност в Битието - там равенство няма и не може да има!) Изяснявайки взаимовръзките между Любовта и останалите четири Божествени принципа в светлината на междуличностното общение, Учителят на ББ у нас подчертава: "Любовта обема всичко в себе си. Сама по себе си тя е безконечна, а всички неща вън от нея са конечни.
И затова ние казваме: Вечна е само
Любовта
.
От нея изтича животът. Любовта е, която носи пълния живот. Доброто, като плод на Любовта, се съдържа в нея. Мъдростта, и тя се съдържа в нея, защото представя формите, чрез които Божията Любов се изявява. Истината също е включена в Любовта.
към текста >>
Любовта
е, която носи пълния живот.
Но що се отнася до степента, в която е осъществен този потенциал - сиреч духовното стъпало или равнище, до което е достигнала в еволюцията си всяка монада, всяка индивидуалност в Битието - там равенство няма и не може да има!) Изяснявайки взаимовръзките между Любовта и останалите четири Божествени принципа в светлината на междуличностното общение, Учителят на ББ у нас подчертава: "Любовта обема всичко в себе си. Сама по себе си тя е безконечна, а всички неща вън от нея са конечни. И затова ние казваме: Вечна е само Любовта. От нея изтича животът.
Любовта
е, която носи пълния живот.
Доброто, като плод на Любовта, се съдържа в нея. Мъдростта, и тя се съдържа в нея, защото представя формите, чрез които Божията Любов се изявява. Истината също е включена в Любовта. Тя е най-чистият образ на Любовта. Правдата, и тя е включена в Любовта.
към текста >>
Доброто, като плод на
Любовта
, се съдържа в нея.
Изяснявайки взаимовръзките между Любовта и останалите четири Божествени принципа в светлината на междуличностното общение, Учителят на ББ у нас подчертава: "Любовта обема всичко в себе си. Сама по себе си тя е безконечна, а всички неща вън от нея са конечни. И затова ние казваме: Вечна е само Любовта. От нея изтича животът. Любовта е, която носи пълния живот.
Доброто, като плод на
Любовта
, се съдържа в нея.
Мъдростта, и тя се съдържа в нея, защото представя формите, чрез които Божията Любов се изявява. Истината също е включена в Любовта. Тя е най-чистият образ на Любовта. Правдата, и тя е включена в Любовта. Ето защо абсолютната Божия Любов подразбира абсолютна Правда.
към текста >>
Мъдростта, и тя се съдържа в нея, защото представя формите, чрез които Божията
Любов
се изявява.
Сама по себе си тя е безконечна, а всички неща вън от нея са конечни. И затова ние казваме: Вечна е само Любовта. От нея изтича животът. Любовта е, която носи пълния живот. Доброто, като плод на Любовта, се съдържа в нея.
Мъдростта, и тя се съдържа в нея, защото представя формите, чрез които Божията
Любов
се изявява.
Истината също е включена в Любовта. Тя е най-чистият образ на Любовта. Правдата, и тя е включена в Любовта. Ето защо абсолютната Божия Любов подразбира абсолютна Правда. Дето няма правда, няма любов.
към текста >>
Истината също е включена в
Любовта
.
И затова ние казваме: Вечна е само Любовта. От нея изтича животът. Любовта е, която носи пълния живот. Доброто, като плод на Любовта, се съдържа в нея. Мъдростта, и тя се съдържа в нея, защото представя формите, чрез които Божията Любов се изявява.
Истината също е включена в
Любовта
.
Тя е най-чистият образ на Любовта. Правдата, и тя е включена в Любовта. Ето защо абсолютната Божия Любов подразбира абсолютна Правда. Дето няма правда, няма любов. Физическата страна на Любовта е правдата.
към текста >>
Тя е най-чистият образ на
Любовта
.
От нея изтича животът. Любовта е, която носи пълния живот. Доброто, като плод на Любовта, се съдържа в нея. Мъдростта, и тя се съдържа в нея, защото представя формите, чрез които Божията Любов се изявява. Истината също е включена в Любовта.
Тя е най-чистият образ на
Любовта
.
Правдата, и тя е включена в Любовта. Ето защо абсолютната Божия Любов подразбира абсолютна Правда. Дето няма правда, няма любов. Физическата страна на Любовта е правдата. За да се изяви Любовта на земята, непременно трябва да има Правда.
към текста >>
Правдата, и тя е включена в
Любовта
.
Любовта е, която носи пълния живот. Доброто, като плод на Любовта, се съдържа в нея. Мъдростта, и тя се съдържа в нея, защото представя формите, чрез които Божията Любов се изявява. Истината също е включена в Любовта. Тя е най-чистият образ на Любовта.
Правдата, и тя е включена в
Любовта
.
Ето защо абсолютната Божия Любов подразбира абсолютна Правда. Дето няма правда, няма любов. Физическата страна на Любовта е правдата. За да се изяви Любовта на земята, непременно трябва да има Правда. Любовта е дълготърпелива, милостива, но абсолютната Любов изисква абсолютна Правда.
към текста >>
Ето защо абсолютната Божия
Любов
подразбира абсолютна Правда.
Доброто, като плод на Любовта, се съдържа в нея. Мъдростта, и тя се съдържа в нея, защото представя формите, чрез които Божията Любов се изявява. Истината също е включена в Любовта. Тя е най-чистият образ на Любовта. Правдата, и тя е включена в Любовта.
Ето защо абсолютната Божия
Любов
подразбира абсолютна Правда.
Дето няма правда, няма любов. Физическата страна на Любовта е правдата. За да се изяви Любовта на земята, непременно трябва да има Правда. Любовта е дълготърпелива, милостива, но абсолютната Любов изисква абсолютна Правда. И само човек, който е просветнал в Правдата, може да възприеме Божествената Любов." В обхвата на тези разсъждения на Учителя П.
към текста >>
Дето няма правда, няма
любов
.
Мъдростта, и тя се съдържа в нея, защото представя формите, чрез които Божията Любов се изявява. Истината също е включена в Любовта. Тя е най-чистият образ на Любовта. Правдата, и тя е включена в Любовта. Ето защо абсолютната Божия Любов подразбира абсолютна Правда.
Дето няма правда, няма
любов
.
Физическата страна на Любовта е правдата. За да се изяви Любовта на земята, непременно трябва да има Правда. Любовта е дълготърпелива, милостива, но абсолютната Любов изисква абсолютна Правда. И само човек, който е просветнал в Правдата, може да възприеме Божествената Любов." В обхвата на тези разсъждения на Учителя П. Дънов Любовта включва целия комплекс от отношенията между хората и всички добродетели, които те трябва да култивират през земния си живот: търпение, благост, благородство, скромност, смирение, опрощение, справедливост, доверие, надежда, физическа и духовна издръжливост, устойчивост, твърдост, упование и много други (ср.
към текста >>
Физическата страна на
Любовта
е правдата.
Истината също е включена в Любовта. Тя е най-чистият образ на Любовта. Правдата, и тя е включена в Любовта. Ето защо абсолютната Божия Любов подразбира абсолютна Правда. Дето няма правда, няма любов.
Физическата страна на
Любовта
е правдата.
За да се изяви Любовта на земята, непременно трябва да има Правда. Любовта е дълготърпелива, милостива, но абсолютната Любов изисква абсолютна Правда. И само човек, който е просветнал в Правдата, може да възприеме Божествената Любов." В обхвата на тези разсъждения на Учителя П. Дънов Любовта включва целия комплекс от отношенията между хората и всички добродетели, които те трябва да култивират през земния си живот: търпение, благост, благородство, скромност, смирение, опрощение, справедливост, доверие, надежда, физическа и духовна издръжливост, устойчивост, твърдост, упование и много други (ср. I Кор.
към текста >>
За да се изяви
Любовта
на земята, непременно трябва да има Правда.
Тя е най-чистият образ на Любовта. Правдата, и тя е включена в Любовта. Ето защо абсолютната Божия Любов подразбира абсолютна Правда. Дето няма правда, няма любов. Физическата страна на Любовта е правдата.
За да се изяви
Любовта
на земята, непременно трябва да има Правда.
Любовта е дълготърпелива, милостива, но абсолютната Любов изисква абсолютна Правда. И само човек, който е просветнал в Правдата, може да възприеме Божествената Любов." В обхвата на тези разсъждения на Учителя П. Дънов Любовта включва целия комплекс от отношенията между хората и всички добродетели, които те трябва да култивират през земния си живот: търпение, благост, благородство, скромност, смирение, опрощение, справедливост, доверие, надежда, физическа и духовна издръжливост, устойчивост, твърдост, упование и много други (ср. I Кор. 13 гл.).
към текста >>
Любовта
е дълготърпелива, милостива, но абсолютната
Любов
изисква абсолютна Правда.
Правдата, и тя е включена в Любовта. Ето защо абсолютната Божия Любов подразбира абсолютна Правда. Дето няма правда, няма любов. Физическата страна на Любовта е правдата. За да се изяви Любовта на земята, непременно трябва да има Правда.
Любовта
е дълготърпелива, милостива, но абсолютната
Любов
изисква абсолютна Правда.
И само човек, който е просветнал в Правдата, може да възприеме Божествената Любов." В обхвата на тези разсъждения на Учителя П. Дънов Любовта включва целия комплекс от отношенията между хората и всички добродетели, които те трябва да култивират през земния си живот: търпение, благост, благородство, скромност, смирение, опрощение, справедливост, доверие, надежда, физическа и духовна издръжливост, устойчивост, твърдост, упование и много други (ср. I Кор. 13 гл.). Божественото начало у човека - това е самият той.
към текста >>
И само човек, който е просветнал в Правдата, може да възприеме Божествената
Любов
." В обхвата на тези разсъждения на Учителя П.
Ето защо абсолютната Божия Любов подразбира абсолютна Правда. Дето няма правда, няма любов. Физическата страна на Любовта е правдата. За да се изяви Любовта на земята, непременно трябва да има Правда. Любовта е дълготърпелива, милостива, но абсолютната Любов изисква абсолютна Правда.
И само човек, който е просветнал в Правдата, може да възприеме Божествената
Любов
." В обхвата на тези разсъждения на Учителя П.
Дънов Любовта включва целия комплекс от отношенията между хората и всички добродетели, които те трябва да култивират през земния си живот: търпение, благост, благородство, скромност, смирение, опрощение, справедливост, доверие, надежда, физическа и духовна издръжливост, устойчивост, твърдост, упование и много други (ср. I Кор. 13 гл.). Божественото начало у човека - това е самият той. От тази позиция следва да изхождаме и във взаимоотношенията си с нашите ближни, понеже потенциалът на всекиго от нас произхожда от една съвършена Същност и сам я отразява в дълбините на естеството си.
към текста >>
Дънов
Любовта
включва целия комплекс от отношенията между хората и всички добродетели, които те трябва да култивират през земния си живот: търпение, благост, благородство, скромност, смирение, опрощение, справедливост, доверие, надежда, физическа и духовна издръжливост, устойчивост, твърдост, упование и много други (ср.
Дето няма правда, няма любов. Физическата страна на Любовта е правдата. За да се изяви Любовта на земята, непременно трябва да има Правда. Любовта е дълготърпелива, милостива, но абсолютната Любов изисква абсолютна Правда. И само човек, който е просветнал в Правдата, може да възприеме Божествената Любов." В обхвата на тези разсъждения на Учителя П.
Дънов
Любовта
включва целия комплекс от отношенията между хората и всички добродетели, които те трябва да култивират през земния си живот: търпение, благост, благородство, скромност, смирение, опрощение, справедливост, доверие, надежда, физическа и духовна издръжливост, устойчивост, твърдост, упование и много други (ср.
I Кор. 13 гл.). Божественото начало у човека - това е самият той. От тази позиция следва да изхождаме и във взаимоотношенията си с нашите ближни, понеже потенциалът на всекиго от нас произхожда от една съвършена Същност и сам я отразява в дълбините на естеството си. Затова Учителят на ББ в България казва: "Трябва да се определи понятието "човек".
към текста >>
Само онзи може да се нарече "човек" и да носи същинското си име, който е дал път на
Любовта
, Мъдростта и Истината в
себе
си.
13 гл.). Божественото начало у човека - това е самият той. От тази позиция следва да изхождаме и във взаимоотношенията си с нашите ближни, понеже потенциалът на всекиго от нас произхожда от една съвършена Същност и сам я отразява в дълбините на естеството си. Затова Учителят на ББ в България казва: "Трябва да се определи понятието "човек". Той е съчетание на добродетели.
Само онзи може да се нарече "човек" и да носи същинското си име, който е дал път на
Любовта
, Мъдростта и Истината в
себе
си.
Душата обитава в тялото от време на време. Всичкото богатство за вас е в присъствието на Бога във вашата душа." И като важно допълнение, на друго място в Словото: "Методите на Любовта са написани в човешката душа. Разтворете душата си, всеки ден прочитайте по един от методите, написани в нея, и ги прилагайте." Според Учителя П. Дънов лоши хора няма.
към текста >>
Всичкото
богатство
за вас е в присъствието на
Бога
във вашата душа." И като важно допълнение, на друго място в Словото: "Методите на
Любовта
са написани в човешката душа.
От тази позиция следва да изхождаме и във взаимоотношенията си с нашите ближни, понеже потенциалът на всекиго от нас произхожда от една съвършена Същност и сам я отразява в дълбините на естеството си. Затова Учителят на ББ в България казва: "Трябва да се определи понятието "човек". Той е съчетание на добродетели. Само онзи може да се нарече "човек" и да носи същинското си име, който е дал път на Любовта, Мъдростта и Истината в себе си. Душата обитава в тялото от време на време.
Всичкото
богатство
за вас е в присъствието на
Бога
във вашата душа." И като важно допълнение, на друго място в Словото: "Методите на
Любовта
са написани в човешката душа.
Разтворете душата си, всеки ден прочитайте по един от методите, написани в нея, и ги прилагайте." Според Учителя П. Дънов лоши хора няма. За него лошият човек е зелен, неузрял плод; нека да го изчакаме да узрее и тогава да установим истинската му същност: "Срещнеш един човек.Не казвай, че е лош, но кажи: Този човек не е проявен още, не е проявил доброто, което образува истинската му природа. Всички трябва да се проявим.
към текста >>
Разтворете душата си, всеки ден прочитайте по един от методите, написани в нея, и ги прилагайте."
Затова Учителят на ББ в България казва: "Трябва да се определи понятието "човек". Той е съчетание на добродетели. Само онзи може да се нарече "човек" и да носи същинското си име, който е дал път на Любовта, Мъдростта и Истината в себе си. Душата обитава в тялото от време на време. Всичкото богатство за вас е в присъствието на Бога във вашата душа." И като важно допълнение, на друго място в Словото: "Методите на Любовта са написани в човешката душа.
Разтворете душата си, всеки ден прочитайте по един от методите, написани в нея, и ги прилагайте."
Според Учителя П. Дънов лоши хора няма. За него лошият човек е зелен, неузрял плод; нека да го изчакаме да узрее и тогава да установим истинската му същност: "Срещнеш един човек.Не казвай, че е лош, но кажи: Този човек не е проявен още, не е проявил доброто, което образува истинската му природа. Всички трябва да се проявим. Проявлението е в това, да изразим Божията Любов.
към текста >>
Проявлението е в това, да изразим Божията
Любов
.
Разтворете душата си, всеки ден прочитайте по един от методите, написани в нея, и ги прилагайте." Според Учителя П. Дънов лоши хора няма. За него лошият човек е зелен, неузрял плод; нека да го изчакаме да узрее и тогава да установим истинската му същност: "Срещнеш един човек.Не казвай, че е лош, но кажи: Този човек не е проявен още, не е проявил доброто, което образува истинската му природа. Всички трябва да се проявим.
Проявлението е в това, да изразим Божията
Любов
.
Щом любовта не дойде в човека, и душата му не присъства в него." Без Любов няма да можем да прощаваме на всички за всичко и да обичаме дори враговете си, както ни напътства Христос. Учителят П. Дънов обогатява тези наставления на Божественото Слово, като ни уверява, че ако открием у даден човек дори една-единствена положителна черта, заради нея ние ще можем да го обикнем и така ще му помогнем да израсне в духовно-нравствено отношение. 3. Любовта фундамент на отношението на човека към Бога
към текста >>
Щом
любовта
не дойде в човека, и душата му не присъства в него."
Според Учителя П. Дънов лоши хора няма. За него лошият човек е зелен, неузрял плод; нека да го изчакаме да узрее и тогава да установим истинската му същност: "Срещнеш един човек.Не казвай, че е лош, но кажи: Този човек не е проявен още, не е проявил доброто, което образува истинската му природа. Всички трябва да се проявим. Проявлението е в това, да изразим Божията Любов.
Щом
любовта
не дойде в човека, и душата му не присъства в него."
Без Любов няма да можем да прощаваме на всички за всичко и да обичаме дори враговете си, както ни напътства Христос. Учителят П. Дънов обогатява тези наставления на Божественото Слово, като ни уверява, че ако открием у даден човек дори една-единствена положителна черта, заради нея ние ще можем да го обикнем и така ще му помогнем да израсне в духовно-нравствено отношение. 3. Любовта фундамент на отношението на човека към Бога У всеки човек е заложено като потенциал съвършенството на Твореца-Бог.
към текста >>
Без
Любов
няма да можем да прощаваме на всички за всичко и да обичаме дори враговете си, както ни напътства Христос.
Дънов лоши хора няма. За него лошият човек е зелен, неузрял плод; нека да го изчакаме да узрее и тогава да установим истинската му същност: "Срещнеш един човек.Не казвай, че е лош, но кажи: Този човек не е проявен още, не е проявил доброто, което образува истинската му природа. Всички трябва да се проявим. Проявлението е в това, да изразим Божията Любов. Щом любовта не дойде в човека, и душата му не присъства в него."
Без
Любов
няма да можем да прощаваме на всички за всичко и да обичаме дори враговете си, както ни напътства Христос.
Учителят П. Дънов обогатява тези наставления на Божественото Слово, като ни уверява, че ако открием у даден човек дори една-единствена положителна черта, заради нея ние ще можем да го обикнем и така ще му помогнем да израсне в духовно-нравствено отношение. 3. Любовта фундамент на отношението на човека към Бога У всеки човек е заложено като потенциал съвършенството на Твореца-Бог. Наш дълг е да го изявим в цялата му красота и пълнота.
към текста >>
Дънов
обогатява
тези наставления на Божественото Слово, като ни уверява, че ако открием у даден човек дори една-единствена положителна черта, заради нея ние ще можем да го обикнем и така ще му помогнем да израсне в духовно-нравствено отношение.
Всички трябва да се проявим. Проявлението е в това, да изразим Божията Любов. Щом любовта не дойде в човека, и душата му не присъства в него." Без Любов няма да можем да прощаваме на всички за всичко и да обичаме дори враговете си, както ни напътства Христос. Учителят П.
Дънов
обогатява
тези наставления на Божественото Слово, като ни уверява, че ако открием у даден човек дори една-единствена положителна черта, заради нея ние ще можем да го обикнем и така ще му помогнем да израсне в духовно-нравствено отношение.
3. Любовта фундамент на отношението на човека към Бога У всеки човек е заложено като потенциал съвършенството на Твореца-Бог. Наш дълг е да го изявим в цялата му красота и пълнота. "Господ живее в твоята душа и в твоя дух, в твоето възвишено съзнание, което носи светлина. Призови този Господ и тогава ще можеш да направиш нещо.
към текста >>
3.
Любовта
фундамент на отношението на човека
към
Бога
Проявлението е в това, да изразим Божията Любов. Щом любовта не дойде в човека, и душата му не присъства в него." Без Любов няма да можем да прощаваме на всички за всичко и да обичаме дори враговете си, както ни напътства Христос. Учителят П. Дънов обогатява тези наставления на Божественото Слово, като ни уверява, че ако открием у даден човек дори една-единствена положителна черта, заради нея ние ще можем да го обикнем и така ще му помогнем да израсне в духовно-нравствено отношение.
3.
Любовта
фундамент на отношението на човека
към
Бога
У всеки човек е заложено като потенциал съвършенството на Твореца-Бог. Наш дълг е да го изявим в цялата му красота и пълнота. "Господ живее в твоята душа и в твоя дух, в твоето възвишено съзнание, което носи светлина. Призови този Господ и тогава ще можеш да направиш нещо. Подобни сме на Бога в това, че можем да мислим, да чувстваме и да обичаме като Него" (Учителят П. Дънов).
към текста >>
Подобни сме на
Бога
в това, че можем да мислим, да чувстваме и да обичаме като Него" (Учителят П. Дънов).
3. Любовта фундамент на отношението на човека към Бога У всеки човек е заложено като потенциал съвършенството на Твореца-Бог. Наш дълг е да го изявим в цялата му красота и пълнота. "Господ живее в твоята душа и в твоя дух, в твоето възвишено съзнание, което носи светлина. Призови този Господ и тогава ще можеш да направиш нещо.
Подобни сме на
Бога
в това, че можем да мислим, да чувстваме и да обичаме като Него" (Учителят П. Дънов).
Любовта към Бога е първата и най-важна заповед в Божествения нравствен закон според Христос. Сам Бог е Любов (I Йоан 4:8,16). "И когато казваме, че Бог е Любов, подразбираме Същината, от която всичко произлиза" (Учителят П. Дънов). Същевременно Бог е и вечният образец за човека като събирателен Обект на всички възможни съвършенства. Следователно дълг и на човека е да бъде изтъкан от Любов!
към текста >>
Любовта
към
Бога
е първата и най-важна заповед в Божествения нравствен закон според Христос.
У всеки човек е заложено като потенциал съвършенството на Твореца-Бог. Наш дълг е да го изявим в цялата му красота и пълнота. "Господ живее в твоята душа и в твоя дух, в твоето възвишено съзнание, което носи светлина. Призови този Господ и тогава ще можеш да направиш нещо. Подобни сме на Бога в това, че можем да мислим, да чувстваме и да обичаме като Него" (Учителят П. Дънов).
Любовта
към
Бога
е първата и най-важна заповед в Божествения нравствен закон според Христос.
Сам Бог е Любов (I Йоан 4:8,16). "И когато казваме, че Бог е Любов, подразбираме Същината, от която всичко произлиза" (Учителят П. Дънов). Същевременно Бог е и вечният образец за човека като събирателен Обект на всички възможни съвършенства. Следователно дълг и на човека е да бъде изтъкан от Любов! Нека тук предложим цитати от учението на П.
към текста >>
Сам Бог е
Любов
(I Йоан 4:8,16).
Наш дълг е да го изявим в цялата му красота и пълнота. "Господ живее в твоята душа и в твоя дух, в твоето възвишено съзнание, което носи светлина. Призови този Господ и тогава ще можеш да направиш нещо. Подобни сме на Бога в това, че можем да мислим, да чувстваме и да обичаме като Него" (Учителят П. Дънов). Любовта към Бога е първата и най-важна заповед в Божествения нравствен закон според Христос.
Сам Бог е
Любов
(I Йоан 4:8,16).
"И когато казваме, че Бог е Любов, подразбираме Същината, от която всичко произлиза" (Учителят П. Дънов). Същевременно Бог е и вечният образец за човека като събирателен Обект на всички възможни съвършенства. Следователно дълг и на човека е да бъде изтъкан от Любов! Нека тук предложим цитати от учението на П. Дънов, свързващи предидущата подтема (за любовта като основа на взаимоотношенията между хората) с настоящата: "Ако обичаш Първата Причина - казва той, - ще обичаш и формите, чрез които Тя се проявява.
към текста >>
"И когато казваме, че Бог е
Любов
, подразбираме Същината, от която всичко произлиза" (Учителят П. Дънов).
"Господ живее в твоята душа и в твоя дух, в твоето възвишено съзнание, което носи светлина. Призови този Господ и тогава ще можеш да направиш нещо. Подобни сме на Бога в това, че можем да мислим, да чувстваме и да обичаме като Него" (Учителят П. Дънов). Любовта към Бога е първата и най-важна заповед в Божествения нравствен закон според Христос. Сам Бог е Любов (I Йоан 4:8,16).
"И когато казваме, че Бог е
Любов
, подразбираме Същината, от която всичко произлиза" (Учителят П. Дънов).
Същевременно Бог е и вечният образец за човека като събирателен Обект на всички възможни съвършенства. Следователно дълг и на човека е да бъде изтъкан от Любов! Нека тук предложим цитати от учението на П. Дънов, свързващи предидущата подтема (за любовта като основа на взаимоотношенията между хората) с настоящата: "Ако обичаш Първата Причина - казва той, - ще обичаш и формите, чрез които Тя се проявява. Свещена е формата, чрез която Тя се проявява.
към текста >>
Следователно дълг и на човека е да бъде изтъкан от
Любов
!
Подобни сме на Бога в това, че можем да мислим, да чувстваме и да обичаме като Него" (Учителят П. Дънов). Любовта към Бога е първата и най-важна заповед в Божествения нравствен закон според Христос. Сам Бог е Любов (I Йоан 4:8,16). "И когато казваме, че Бог е Любов, подразбираме Същината, от която всичко произлиза" (Учителят П. Дънов). Същевременно Бог е и вечният образец за човека като събирателен Обект на всички възможни съвършенства.
Следователно дълг и на човека е да бъде изтъкан от
Любов
!
Нека тук предложим цитати от учението на П. Дънов, свързващи предидущата подтема (за любовта като основа на взаимоотношенията между хората) с настоящата: "Ако обичаш Първата Причина - казва той, - ще обичаш и формите, чрез които Тя се проявява. Свещена е формата, чрез която Тя се проявява. ("Формата е съдържателна! " - Г.
към текста >>
Дънов, свързващи предидущата подтема (за
любовта
като основа на взаимоотношенията между хората) с настоящата: "Ако обичаш Първата Причина - казва той, - ще обичаш и формите, чрез които Тя се проявява.
Сам Бог е Любов (I Йоан 4:8,16). "И когато казваме, че Бог е Любов, подразбираме Същината, от която всичко произлиза" (Учителят П. Дънов). Същевременно Бог е и вечният образец за човека като събирателен Обект на всички възможни съвършенства. Следователно дълг и на човека е да бъде изтъкан от Любов! Нека тук предложим цитати от учението на П.
Дънов, свързващи предидущата подтема (за
любовта
като основа на взаимоотношенията между хората) с настоящата: "Ако обичаш Първата Причина - казва той, - ще обичаш и формите, чрез които Тя се проявява.
Свещена е формата, чрез която Тя се проявява. ("Формата е съдържателна! " - Г. В. Ф. Хегел.) Това е ближният!
към текста >>
Хегел.) Това е
ближният
!
Дънов, свързващи предидущата подтема (за любовта като основа на взаимоотношенията между хората) с настоящата: "Ако обичаш Първата Причина - казва той, - ще обичаш и формите, чрез които Тя се проявява. Свещена е формата, чрез която Тя се проявява. ("Формата е съдържателна! " - Г. В. Ф.
Хегел.) Това е
ближният
!
Хората са частица от Бога. Както любим Бога, тъй ще любим и всички хора. Ако не любим Бога, всякога ще правим разлика между този и онзи човек." И действително - от любовта към Вечното Начало на Вселената следва и любовта към нашия ближен, понеже това Начало присъства във всяка форма и я изпълва с живот. Щом човек обикне Цялото, непременно той ще обича и частите, съграждащи това Цяло: "Абсолютната Любов включва следното: Човек люби Бога! Това е първото и главно отношение в живота му.
към текста >>
Хората са частица от
Бога
.
Свещена е формата, чрез която Тя се проявява. ("Формата е съдържателна! " - Г. В. Ф. Хегел.) Това е ближният!
Хората са частица от
Бога
.
Както любим Бога, тъй ще любим и всички хора. Ако не любим Бога, всякога ще правим разлика между този и онзи човек." И действително - от любовта към Вечното Начало на Вселената следва и любовта към нашия ближен, понеже това Начало присъства във всяка форма и я изпълва с живот. Щом човек обикне Цялото, непременно той ще обича и частите, съграждащи това Цяло: "Абсолютната Любов включва следното: Човек люби Бога! Това е първото и главно отношение в живота му. Това отношение е от периферията към центъра по линията на радиуса.
към текста >>
Както любим
Бога
, тъй ще любим и всички хора.
("Формата е съдържателна! " - Г. В. Ф. Хегел.) Това е ближният! Хората са частица от Бога.
Както любим
Бога
, тъй ще любим и всички хора.
Ако не любим Бога, всякога ще правим разлика между този и онзи човек." И действително - от любовта към Вечното Начало на Вселената следва и любовта към нашия ближен, понеже това Начало присъства във всяка форма и я изпълва с живот. Щом човек обикне Цялото, непременно той ще обича и частите, съграждащи това Цяло: "Абсолютната Любов включва следното: Човек люби Бога! Това е първото и главно отношение в живота му. Това отношение е от периферията към центъра по линията на радиуса. Второто отношение на човека е любов към ближния, към всяка точка на окръжността.
към текста >>
Ако не любим
Бога
, всякога ще правим разлика между този и онзи човек." И действително - от
любовта
към
Вечното Начало на Вселената следва и
любовта
към
нашия ближен, понеже това Начало присъства във всяка форма и я изпълва с живот.
" - Г. В. Ф. Хегел.) Това е ближният! Хората са частица от Бога. Както любим Бога, тъй ще любим и всички хора.
Ако не любим
Бога
, всякога ще правим разлика между този и онзи човек." И действително - от
любовта
към
Вечното Начало на Вселената следва и
любовта
към
нашия ближен, понеже това Начало присъства във всяка форма и я изпълва с живот.
Щом човек обикне Цялото, непременно той ще обича и частите, съграждащи това Цяло: "Абсолютната Любов включва следното: Човек люби Бога! Това е първото и главно отношение в живота му. Това отношение е от периферията към центъра по линията на радиуса. Второто отношение на човека е любов към ближния, към всяка точка на окръжността. В първото си отношение човек се стреми към Бога.
към текста >>
Щом човек обикне Цялото, непременно той ще обича и частите, съграждащи това Цяло: "Абсолютната
Любов
включва следното: Човек люби
Бога
!
В. Ф. Хегел.) Това е ближният! Хората са частица от Бога. Както любим Бога, тъй ще любим и всички хора. Ако не любим Бога, всякога ще правим разлика между този и онзи човек." И действително - от любовта към Вечното Начало на Вселената следва и любовта към нашия ближен, понеже това Начало присъства във всяка форма и я изпълва с живот.
Щом човек обикне Цялото, непременно той ще обича и частите, съграждащи това Цяло: "Абсолютната
Любов
включва следното: Човек люби
Бога
!
Това е първото и главно отношение в живота му. Това отношение е от периферията към центъра по линията на радиуса. Второто отношение на човека е любов към ближния, към всяка точка на окръжността. В първото си отношение човек се стреми към Бога. Във второто си отношение - към всички живи същества, към ближните си, които са излезли от същото Начало, от Бога."
към текста >>
Това отношение е от периферията
към
центъра по линията на радиуса.
Хората са частица от Бога. Както любим Бога, тъй ще любим и всички хора. Ако не любим Бога, всякога ще правим разлика между този и онзи човек." И действително - от любовта към Вечното Начало на Вселената следва и любовта към нашия ближен, понеже това Начало присъства във всяка форма и я изпълва с живот. Щом човек обикне Цялото, непременно той ще обича и частите, съграждащи това Цяло: "Абсолютната Любов включва следното: Човек люби Бога! Това е първото и главно отношение в живота му.
Това отношение е от периферията
към
центъра по линията на радиуса.
Второто отношение на човека е любов към ближния, към всяка точка на окръжността. В първото си отношение човек се стреми към Бога. Във второто си отношение - към всички живи същества, към ближните си, които са излезли от същото Начало, от Бога." Любовта към Бога включва и Любов към всичко сътворено от Него - т. е. към цялото Творение, към целия свят.
към текста >>
Второто отношение на човека е
любов
към
ближния
,
към
всяка точка на окръжността.
Както любим Бога, тъй ще любим и всички хора. Ако не любим Бога, всякога ще правим разлика между този и онзи човек." И действително - от любовта към Вечното Начало на Вселената следва и любовта към нашия ближен, понеже това Начало присъства във всяка форма и я изпълва с живот. Щом човек обикне Цялото, непременно той ще обича и частите, съграждащи това Цяло: "Абсолютната Любов включва следното: Човек люби Бога! Това е първото и главно отношение в живота му. Това отношение е от периферията към центъра по линията на радиуса.
Второто отношение на човека е
любов
към
ближния
,
към
всяка точка на окръжността.
В първото си отношение човек се стреми към Бога. Във второто си отношение - към всички живи същества, към ближните си, които са излезли от същото Начало, от Бога." Любовта към Бога включва и Любов към всичко сътворено от Него - т. е. към цялото Творение, към целия свят. "Вън от Любовта - казва Учителят П.
към текста >>
В първото си отношение човек се стреми
към
Бога
.
Ако не любим Бога, всякога ще правим разлика между този и онзи човек." И действително - от любовта към Вечното Начало на Вселената следва и любовта към нашия ближен, понеже това Начало присъства във всяка форма и я изпълва с живот. Щом човек обикне Цялото, непременно той ще обича и частите, съграждащи това Цяло: "Абсолютната Любов включва следното: Човек люби Бога! Това е първото и главно отношение в живота му. Това отношение е от периферията към центъра по линията на радиуса. Второто отношение на човека е любов към ближния, към всяка точка на окръжността.
В първото си отношение човек се стреми
към
Бога
.
Във второто си отношение - към всички живи същества, към ближните си, които са излезли от същото Начало, от Бога." Любовта към Бога включва и Любов към всичко сътворено от Него - т. е. към цялото Творение, към целия свят. "Вън от Любовта - казва Учителят П. Дънов - ние не познаваме Бога.
към текста >>
Във второто си отношение -
към
всички живи същества,
към
ближните си, които са излезли от същото Начало, от
Бога
."
Щом човек обикне Цялото, непременно той ще обича и частите, съграждащи това Цяло: "Абсолютната Любов включва следното: Човек люби Бога! Това е първото и главно отношение в живота му. Това отношение е от периферията към центъра по линията на радиуса. Второто отношение на човека е любов към ближния, към всяка точка на окръжността. В първото си отношение човек се стреми към Бога.
Във второто си отношение -
към
всички живи същества,
към
ближните си, които са излезли от същото Начало, от
Бога
."
Любовта към Бога включва и Любов към всичко сътворено от Него - т. е. към цялото Творение, към целия свят. "Вън от Любовта - казва Учителят П. Дънов - ние не познаваме Бога. Любовта е свързана с всички органически същества.
към текста >>
Любовта
към
Бога
включва и
Любов
към
всичко сътворено от Него - т. е.
Това е първото и главно отношение в живота му. Това отношение е от периферията към центъра по линията на радиуса. Второто отношение на човека е любов към ближния, към всяка точка на окръжността. В първото си отношение човек се стреми към Бога. Във второто си отношение - към всички живи същества, към ближните си, които са излезли от същото Начало, от Бога."
Любовта
към
Бога
включва и
Любов
към
всичко сътворено от Него - т. е.
към цялото Творение, към целия свят. "Вън от Любовта - казва Учителят П. Дънов - ние не познаваме Бога. Любовта е свързана с всички органически същества. Няма живо същество, няма жива материя в света, която да не се влияе по един или друг начин от Любовта, да не е тясно свързана с нея.
към текста >>
към
цялото Творение,
към
целия свят.
Това отношение е от периферията към центъра по линията на радиуса. Второто отношение на човека е любов към ближния, към всяка точка на окръжността. В първото си отношение човек се стреми към Бога. Във второто си отношение - към всички живи същества, към ближните си, които са излезли от същото Начало, от Бога." Любовта към Бога включва и Любов към всичко сътворено от Него - т. е.
към
цялото Творение,
към
целия свят.
"Вън от Любовта - казва Учителят П. Дънов - ние не познаваме Бога. Любовта е свързана с всички органически същества. Няма живо същество, няма жива материя в света, която да не се влияе по един или друг начин от Любовта, да не е тясно свързана с нея. Бог на Любовта не е само вън от нас, във Вселената, а и вътре в нас.
към текста >>
"Вън от
Любовта
- казва Учителят П.
Второто отношение на човека е любов към ближния, към всяка точка на окръжността. В първото си отношение човек се стреми към Бога. Във второто си отношение - към всички живи същества, към ближните си, които са излезли от същото Начало, от Бога." Любовта към Бога включва и Любов към всичко сътворено от Него - т. е. към цялото Творение, към целия свят.
"Вън от
Любовта
- казва Учителят П.
Дънов - ние не познаваме Бога. Любовта е свързана с всички органически същества. Няма живо същество, няма жива материя в света, която да не се влияе по един или друг начин от Любовта, да не е тясно свързана с нея. Бог на Любовта не е само вън от нас, във Вселената, а и вътре в нас. Той е живата връзка на всичко, което е "вън" и "вътре"."
към текста >>
Дънов - ние не познаваме
Бога
.
В първото си отношение човек се стреми към Бога. Във второто си отношение - към всички живи същества, към ближните си, които са излезли от същото Начало, от Бога." Любовта към Бога включва и Любов към всичко сътворено от Него - т. е. към цялото Творение, към целия свят. "Вън от Любовта - казва Учителят П.
Дънов - ние не познаваме
Бога
.
Любовта е свързана с всички органически същества. Няма живо същество, няма жива материя в света, която да не се влияе по един или друг начин от Любовта, да не е тясно свързана с нея. Бог на Любовта не е само вън от нас, във Вселената, а и вътре в нас. Той е живата връзка на всичко, което е "вън" и "вътре"." Като червена нишка в учението на ББ бива утвърждавана тезата, че Любовта към Бога до най-висока степен осмисля нашия живот.
към текста >>
Любовта
е свързана с всички органически същества.
Във второто си отношение - към всички живи същества, към ближните си, които са излезли от същото Начало, от Бога." Любовта към Бога включва и Любов към всичко сътворено от Него - т. е. към цялото Творение, към целия свят. "Вън от Любовта - казва Учителят П. Дънов - ние не познаваме Бога.
Любовта
е свързана с всички органически същества.
Няма живо същество, няма жива материя в света, която да не се влияе по един или друг начин от Любовта, да не е тясно свързана с нея. Бог на Любовта не е само вън от нас, във Вселената, а и вътре в нас. Той е живата връзка на всичко, което е "вън" и "вътре"." Като червена нишка в учението на ББ бива утвърждавана тезата, че Любовта към Бога до най-висока степен осмисля нашия живот. В този ред на мисли Учителят П.
към текста >>
Няма живо същество, няма жива материя в света, която да не се влияе по един или друг начин от
Любовта
, да не е тясно свързана с нея.
Любовта към Бога включва и Любов към всичко сътворено от Него - т. е. към цялото Творение, към целия свят. "Вън от Любовта - казва Учителят П. Дънов - ние не познаваме Бога. Любовта е свързана с всички органически същества.
Няма живо същество, няма жива материя в света, която да не се влияе по един или друг начин от
Любовта
, да не е тясно свързана с нея.
Бог на Любовта не е само вън от нас, във Вселената, а и вътре в нас. Той е живата връзка на всичко, което е "вън" и "вътре"." Като червена нишка в учението на ББ бива утвърждавана тезата, че Любовта към Бога до най-висока степен осмисля нашия живот. В този ред на мисли Учителят П. Дънов споделя: "Бог е Любов, Разумно Начало, Което е вложило всичко в живота.
към текста >>
Бог на
Любовта
не е само вън от нас, във Вселената, а и вътре в нас.
към цялото Творение, към целия свят. "Вън от Любовта - казва Учителят П. Дънов - ние не познаваме Бога. Любовта е свързана с всички органически същества. Няма живо същество, няма жива материя в света, която да не се влияе по един или друг начин от Любовта, да не е тясно свързана с нея.
Бог на
Любовта
не е само вън от нас, във Вселената, а и вътре в нас.
Той е живата връзка на всичко, което е "вън" и "вътре"." Като червена нишка в учението на ББ бива утвърждавана тезата, че Любовта към Бога до най-висока степен осмисля нашия живот. В този ред на мисли Учителят П. Дънов споделя: "Бог е Любов, Разумно Начало, Което е вложило всичко в живота. Умът, сърцето, душата и духът са ни дадени от Бога.
към текста >>
Като червена нишка в учението на ББ бива утвърждавана тезата, че
Любовта
към
Бога
до най-висока степен осмисля нашия живот.
Дънов - ние не познаваме Бога. Любовта е свързана с всички органически същества. Няма живо същество, няма жива материя в света, която да не се влияе по един или друг начин от Любовта, да не е тясно свързана с нея. Бог на Любовта не е само вън от нас, във Вселената, а и вътре в нас. Той е живата връзка на всичко, което е "вън" и "вътре"."
Като червена нишка в учението на ББ бива утвърждавана тезата, че
Любовта
към
Бога
до най-висока степен осмисля нашия живот.
В този ред на мисли Учителят П. Дънов споделя: "Бог е Любов, Разумно Начало, Което е вложило всичко в живота. Умът, сърцето, душата и духът са ни дадени от Бога. Защо да не обичаме Онзи, Който ни е дал всичко? Смисълът на живота се заключава в Любовта към Бога." Според него единствената стойностна връзка между човешката душа и Бога е именно Любовта: "Да възлюби човек Бога, това е най-славният момент в неговия живот.
към текста >>
Дънов споделя: "Бог е
Любов
, Разумно Начало, Което е вложило всичко в живота.
Няма живо същество, няма жива материя в света, която да не се влияе по един или друг начин от Любовта, да не е тясно свързана с нея. Бог на Любовта не е само вън от нас, във Вселената, а и вътре в нас. Той е живата връзка на всичко, което е "вън" и "вътре"." Като червена нишка в учението на ББ бива утвърждавана тезата, че Любовта към Бога до най-висока степен осмисля нашия живот. В този ред на мисли Учителят П.
Дънов споделя: "Бог е
Любов
, Разумно Начало, Което е вложило всичко в живота.
Умът, сърцето, душата и духът са ни дадени от Бога. Защо да не обичаме Онзи, Който ни е дал всичко? Смисълът на живота се заключава в Любовта към Бога." Според него единствената стойностна връзка между човешката душа и Бога е именно Любовта: "Да възлюби човек Бога, това е най-славният момент в неговия живот. Аз наричам човек само онзи, който е възлюбил Бога. Моментът, в който той се е самоопределил и е възлюбил Бога, го определя като човек."
към текста >>
Умът, сърцето, душата и духът са ни дадени от
Бога
.
Бог на Любовта не е само вън от нас, във Вселената, а и вътре в нас. Той е живата връзка на всичко, което е "вън" и "вътре"." Като червена нишка в учението на ББ бива утвърждавана тезата, че Любовта към Бога до най-висока степен осмисля нашия живот. В този ред на мисли Учителят П. Дънов споделя: "Бог е Любов, Разумно Начало, Което е вложило всичко в живота.
Умът, сърцето, душата и духът са ни дадени от
Бога
.
Защо да не обичаме Онзи, Който ни е дал всичко? Смисълът на живота се заключава в Любовта към Бога." Според него единствената стойностна връзка между човешката душа и Бога е именно Любовта: "Да възлюби човек Бога, това е най-славният момент в неговия живот. Аз наричам човек само онзи, който е възлюбил Бога. Моментът, в който той се е самоопределил и е възлюбил Бога, го определя като човек." Когато човешкото съзнание се издигне до степен да обикне Великото Разумно Начало на Вселената от все сърце, с цялото си същество, тогава именно личността е постигнала идеала на своята душа, вече е напълно наясно с предназначението си на тази Земя, със смисъла на своето съществувание.
към текста >>
Смисълът на живота се заключава в
Любовта
към
Бога
." Според него единствената стойностна връзка между човешката душа и
Бога
е именно
Любовта
: "Да възлюби човек
Бога
, това е най-славният момент в неговия живот.
Като червена нишка в учението на ББ бива утвърждавана тезата, че Любовта към Бога до най-висока степен осмисля нашия живот. В този ред на мисли Учителят П. Дънов споделя: "Бог е Любов, Разумно Начало, Което е вложило всичко в живота. Умът, сърцето, душата и духът са ни дадени от Бога. Защо да не обичаме Онзи, Който ни е дал всичко?
Смисълът на живота се заключава в
Любовта
към
Бога
." Според него единствената стойностна връзка между човешката душа и
Бога
е именно
Любовта
: "Да възлюби човек
Бога
, това е най-славният момент в неговия живот.
Аз наричам човек само онзи, който е възлюбил Бога. Моментът, в който той се е самоопределил и е възлюбил Бога, го определя като човек." Когато човешкото съзнание се издигне до степен да обикне Великото Разумно Начало на Вселената от все сърце, с цялото си същество, тогава именно личността е постигнала идеала на своята душа, вече е напълно наясно с предназначението си на тази Земя, със смисъла на своето съществувание. Това състояние на човека би могло да бъде определено като най-висока точка на неговото битие в света на материята. В този смисъл Любовта би трябвало да се разглежда и като определящо условие за постигане на нравствено и духовно съвършенство.
към текста >>
Аз наричам човек само онзи, който е възлюбил
Бога
.
В този ред на мисли Учителят П. Дънов споделя: "Бог е Любов, Разумно Начало, Което е вложило всичко в живота. Умът, сърцето, душата и духът са ни дадени от Бога. Защо да не обичаме Онзи, Който ни е дал всичко? Смисълът на живота се заключава в Любовта към Бога." Според него единствената стойностна връзка между човешката душа и Бога е именно Любовта: "Да възлюби човек Бога, това е най-славният момент в неговия живот.
Аз наричам човек само онзи, който е възлюбил
Бога
.
Моментът, в който той се е самоопределил и е възлюбил Бога, го определя като човек." Когато човешкото съзнание се издигне до степен да обикне Великото Разумно Начало на Вселената от все сърце, с цялото си същество, тогава именно личността е постигнала идеала на своята душа, вече е напълно наясно с предназначението си на тази Земя, със смисъла на своето съществувание. Това състояние на човека би могло да бъде определено като най-висока точка на неговото битие в света на материята. В този смисъл Любовта би трябвало да се разглежда и като определящо условие за постигане на нравствено и духовно съвършенство. По този повод Учителят П.
към текста >>
Моментът, в който той се е самоопределил и е възлюбил
Бога
, го определя като човек."
Дънов споделя: "Бог е Любов, Разумно Начало, Което е вложило всичко в живота. Умът, сърцето, душата и духът са ни дадени от Бога. Защо да не обичаме Онзи, Който ни е дал всичко? Смисълът на живота се заключава в Любовта към Бога." Според него единствената стойностна връзка между човешката душа и Бога е именно Любовта: "Да възлюби човек Бога, това е най-славният момент в неговия живот. Аз наричам човек само онзи, който е възлюбил Бога.
Моментът, в който той се е самоопределил и е възлюбил
Бога
, го определя като човек."
Когато човешкото съзнание се издигне до степен да обикне Великото Разумно Начало на Вселената от все сърце, с цялото си същество, тогава именно личността е постигнала идеала на своята душа, вече е напълно наясно с предназначението си на тази Земя, със смисъла на своето съществувание. Това състояние на човека би могло да бъде определено като най-висока точка на неговото битие в света на материята. В този смисъл Любовта би трябвало да се разглежда и като определящо условие за постигане на нравствено и духовно съвършенство. По този повод Учителят П. Дънов заключава: "Дошло е вече време да възстановите връзките си с Онзи, Който ви е създал, Който ви обича и мисли за вас.
към текста >>
В този смисъл
Любовта
би трябвало да се разглежда и като определящо условие за постигане на нравствено и духовно съвършенство.
Смисълът на живота се заключава в Любовта към Бога." Според него единствената стойностна връзка между човешката душа и Бога е именно Любовта: "Да възлюби човек Бога, това е най-славният момент в неговия живот. Аз наричам човек само онзи, който е възлюбил Бога. Моментът, в който той се е самоопределил и е възлюбил Бога, го определя като човек." Когато човешкото съзнание се издигне до степен да обикне Великото Разумно Начало на Вселената от все сърце, с цялото си същество, тогава именно личността е постигнала идеала на своята душа, вече е напълно наясно с предназначението си на тази Земя, със смисъла на своето съществувание. Това състояние на човека би могло да бъде определено като най-висока точка на неговото битие в света на материята.
В този смисъл
Любовта
би трябвало да се разглежда и като определящо условие за постигане на нравствено и духовно съвършенство.
По този повод Учителят П. Дънов заключава: "Дошло е вече време да възстановите връзките си с Онзи, Който ви е създал, Който ви обича и мисли за вас. Единствената привилегия на човека пред животните седи в това, че му е дадена възможност да люби Бога и да изпълнява волята Му. ...Най-първото нещо в света е: Всички да дойдем до този закон - да обикнем Бога. Хората обичат Бога, защото Той всеки момент се жертва за тях."
към текста >>
Единствената привилегия на човека пред животните седи в това, че му е дадена възможност да люби
Бога
и да изпълнява волята Му.
Когато човешкото съзнание се издигне до степен да обикне Великото Разумно Начало на Вселената от все сърце, с цялото си същество, тогава именно личността е постигнала идеала на своята душа, вече е напълно наясно с предназначението си на тази Земя, със смисъла на своето съществувание. Това състояние на човека би могло да бъде определено като най-висока точка на неговото битие в света на материята. В този смисъл Любовта би трябвало да се разглежда и като определящо условие за постигане на нравствено и духовно съвършенство. По този повод Учителят П. Дънов заключава: "Дошло е вече време да възстановите връзките си с Онзи, Който ви е създал, Който ви обича и мисли за вас.
Единствената привилегия на човека пред животните седи в това, че му е дадена възможност да люби
Бога
и да изпълнява волята Му.
...Най-първото нещо в света е: Всички да дойдем до този закон - да обикнем Бога. Хората обичат Бога, защото Той всеки момент се жертва за тях." 4. Прояви на Любовта у човека "Крайните резултати на Любовта - това е да се опознаем." "Без Любовта не можем да проучваме човешката душа."
към текста >>
...Най-първото нещо в света е: Всички да дойдем до този закон - да обикнем
Бога
.
Това състояние на човека би могло да бъде определено като най-висока точка на неговото битие в света на материята. В този смисъл Любовта би трябвало да се разглежда и като определящо условие за постигане на нравствено и духовно съвършенство. По този повод Учителят П. Дънов заключава: "Дошло е вече време да възстановите връзките си с Онзи, Който ви е създал, Който ви обича и мисли за вас. Единствената привилегия на човека пред животните седи в това, че му е дадена възможност да люби Бога и да изпълнява волята Му.
...Най-първото нещо в света е: Всички да дойдем до този закон - да обикнем
Бога
.
Хората обичат Бога, защото Той всеки момент се жертва за тях." 4. Прояви на Любовта у човека "Крайните резултати на Любовта - това е да се опознаем." "Без Любовта не можем да проучваме човешката душа." "Любовта е единствената светлина,с която разполагаме, за да познаваме живите същества, с които сме заобиколени.
към текста >>
Хората обичат
Бога
, защото Той всеки момент се жертва за тях."
В този смисъл Любовта би трябвало да се разглежда и като определящо условие за постигане на нравствено и духовно съвършенство. По този повод Учителят П. Дънов заключава: "Дошло е вече време да възстановите връзките си с Онзи, Който ви е създал, Който ви обича и мисли за вас. Единствената привилегия на човека пред животните седи в това, че му е дадена възможност да люби Бога и да изпълнява волята Му. ...Най-първото нещо в света е: Всички да дойдем до този закон - да обикнем Бога.
Хората обичат
Бога
, защото Той всеки момент се жертва за тях."
4. Прояви на Любовта у човека "Крайните резултати на Любовта - това е да се опознаем." "Без Любовта не можем да проучваме човешката душа." "Любовта е единствената светлина,с която разполагаме, за да познаваме живите същества, с които сме заобиколени. За да познаваш хората в същинския смисъл на думата, трябва да ги обичаш!
към текста >>
4. Прояви на
Любовта
у човека
По този повод Учителят П. Дънов заключава: "Дошло е вече време да възстановите връзките си с Онзи, Който ви е създал, Който ви обича и мисли за вас. Единствената привилегия на човека пред животните седи в това, че му е дадена възможност да люби Бога и да изпълнява волята Му. ...Най-първото нещо в света е: Всички да дойдем до този закон - да обикнем Бога. Хората обичат Бога, защото Той всеки момент се жертва за тях."
4. Прояви на
Любовта
у човека
"Крайните резултати на Любовта - това е да се опознаем." "Без Любовта не можем да проучваме човешката душа." "Любовта е единствената светлина,с която разполагаме, за да познаваме живите същества, с които сме заобиколени. За да познаваш хората в същинския смисъл на думата, трябва да ги обичаш! "
към текста >>
"Крайните резултати на
Любовта
- това е да се опознаем."
Дънов заключава: "Дошло е вече време да възстановите връзките си с Онзи, Който ви е създал, Който ви обича и мисли за вас. Единствената привилегия на човека пред животните седи в това, че му е дадена възможност да люби Бога и да изпълнява волята Му. ...Най-първото нещо в света е: Всички да дойдем до този закон - да обикнем Бога. Хората обичат Бога, защото Той всеки момент се жертва за тях." 4. Прояви на Любовта у човека
"Крайните резултати на
Любовта
- това е да се опознаем."
"Без Любовта не можем да проучваме човешката душа." "Любовта е единствената светлина,с която разполагаме, за да познаваме живите същества, с които сме заобиколени. За да познаваш хората в същинския смисъл на думата, трябва да ги обичаш! " (Учителят П. Дънов)
към текста >>
"Без
Любовта
не можем да проучваме човешката душа."
Единствената привилегия на човека пред животните седи в това, че му е дадена възможност да люби Бога и да изпълнява волята Му. ...Най-първото нещо в света е: Всички да дойдем до този закон - да обикнем Бога. Хората обичат Бога, защото Той всеки момент се жертва за тях." 4. Прояви на Любовта у човека "Крайните резултати на Любовта - това е да се опознаем."
"Без
Любовта
не можем да проучваме човешката душа."
"Любовта е единствената светлина,с която разполагаме, за да познаваме живите същества, с които сме заобиколени. За да познаваш хората в същинския смисъл на думата, трябва да ги обичаш! " (Учителят П. Дънов) Любовта мотивира човешкото същество да разкрие най-доброто от себе си.
към текста >>
"
Любовта
е единствената светлина,с която разполагаме, за да познаваме живите същества, с които сме заобиколени.
...Най-първото нещо в света е: Всички да дойдем до този закон - да обикнем Бога. Хората обичат Бога, защото Той всеки момент се жертва за тях." 4. Прояви на Любовта у човека "Крайните резултати на Любовта - това е да се опознаем." "Без Любовта не можем да проучваме човешката душа."
"
Любовта
е единствената светлина,с която разполагаме, за да познаваме живите същества, с които сме заобиколени.
За да познаваш хората в същинския смисъл на думата, трябва да ги обичаш! " (Учителят П. Дънов) Любовта мотивира човешкото същество да разкрие най-доброто от себе си. Тя преизпълва сърцето със светла радост и импулсира любещия да обхване в прегръдка целия свят.
към текста >>
Любовта
мотивира човешкото същество да разкрие най-доброто от
себе
си.
"Без Любовта не можем да проучваме човешката душа." "Любовта е единствената светлина,с която разполагаме, за да познаваме живите същества, с които сме заобиколени. За да познаваш хората в същинския смисъл на думата, трябва да ги обичаш! " (Учителят П. Дънов)
Любовта
мотивира човешкото същество да разкрие най-доброто от
себе
си.
Тя преизпълва сърцето със светла радост и импулсира любещия да обхване в прегръдка целия свят. Когато чувството на обич е отправено към един конкретен човек, тогава ние съзираме най-хубавото, най-извисеното, което се таи дълбоко в неговия ум, в сърцето и душата му. В тази връзка Учителят П. Дънов казва: " Човек иде от един възвишен свят на Любовта, Мъдростта, дето светлината царува, от онзи светъл свят, дето свободата, братството и равенството царуват, за които хората копнеят, от онзи светъл свят, гдето хората се познават, за другите живота си полагат, с Любов се ограждат, за Бога живеят. И когато човек обича някого, обича този Божествен, възвишен свят в него."
към текста >>
Когато чувството на обич е отправено
към
един конкретен човек, тогава ние съзираме най-хубавото, най-извисеното, което се таи дълбоко в неговия ум, в сърцето и душата му.
За да познаваш хората в същинския смисъл на думата, трябва да ги обичаш! " (Учителят П. Дънов) Любовта мотивира човешкото същество да разкрие най-доброто от себе си. Тя преизпълва сърцето със светла радост и импулсира любещия да обхване в прегръдка целия свят.
Когато чувството на обич е отправено
към
един конкретен човек, тогава ние съзираме най-хубавото, най-извисеното, което се таи дълбоко в неговия ум, в сърцето и душата му.
В тази връзка Учителят П. Дънов казва: " Човек иде от един възвишен свят на Любовта, Мъдростта, дето светлината царува, от онзи светъл свят, дето свободата, братството и равенството царуват, за които хората копнеят, от онзи светъл свят, гдето хората се познават, за другите живота си полагат, с Любов се ограждат, за Бога живеят. И когато човек обича някого, обича този Божествен, възвишен свят в него." Едва ли има по-вълнуващ момент в живота на всекиго от нас от мига, в който прекрасната птица на Любовта кацне на рамото ни. Това променя всичко.
към текста >>
Дънов казва: " Човек иде от един възвишен свят на
Любовта
, Мъдростта, дето светлината царува, от онзи светъл свят, дето свободата, братството и равенството царуват, за които хората копнеят, от онзи светъл свят, гдето хората се познават, за другите живота си полагат, с
Любов
се ограждат, за
Бога
живеят.
(Учителят П. Дънов) Любовта мотивира човешкото същество да разкрие най-доброто от себе си. Тя преизпълва сърцето със светла радост и импулсира любещия да обхване в прегръдка целия свят. Когато чувството на обич е отправено към един конкретен човек, тогава ние съзираме най-хубавото, най-извисеното, което се таи дълбоко в неговия ум, в сърцето и душата му. В тази връзка Учителят П.
Дънов казва: " Човек иде от един възвишен свят на
Любовта
, Мъдростта, дето светлината царува, от онзи светъл свят, дето свободата, братството и равенството царуват, за които хората копнеят, от онзи светъл свят, гдето хората се познават, за другите живота си полагат, с
Любов
се ограждат, за
Бога
живеят.
И когато човек обича някого, обича този Божествен, възвишен свят в него." Едва ли има по-вълнуващ момент в живота на всекиго от нас от мига, в който прекрасната птица на Любовта кацне на рамото ни. Това променя всичко. И най-обикновените неща от ежедневието придобиват особен блясък. А поривът да полетиш и да споделиш щастието си навсякъде и с всички сякаш те дарява с криле.
към текста >>
Едва ли има по-вълнуващ момент в живота на всекиго от нас от мига, в който прекрасната птица на
Любовта
кацне на рамото ни.
Тя преизпълва сърцето със светла радост и импулсира любещия да обхване в прегръдка целия свят. Когато чувството на обич е отправено към един конкретен човек, тогава ние съзираме най-хубавото, най-извисеното, което се таи дълбоко в неговия ум, в сърцето и душата му. В тази връзка Учителят П. Дънов казва: " Човек иде от един възвишен свят на Любовта, Мъдростта, дето светлината царува, от онзи светъл свят, дето свободата, братството и равенството царуват, за които хората копнеят, от онзи светъл свят, гдето хората се познават, за другите живота си полагат, с Любов се ограждат, за Бога живеят. И когато човек обича някого, обича този Божествен, възвишен свят в него."
Едва ли има по-вълнуващ момент в живота на всекиго от нас от мига, в който прекрасната птица на
Любовта
кацне на рамото ни.
Това променя всичко. И най-обикновените неща от ежедневието придобиват особен блясък. А поривът да полетиш и да споделиш щастието си навсякъде и с всички сякаш те дарява с криле. Ето как това състояние на струяща лъчезарност е описано в Словото на Учителя П. Дънов: "Когато в един момент Любовта те посети, то е момент, който никога няма да забравиш.
към текста >>
Дънов: "Когато в един момент
Любовта
те посети, то е момент, който никога няма да забравиш.
Едва ли има по-вълнуващ момент в живота на всекиго от нас от мига, в който прекрасната птица на Любовта кацне на рамото ни. Това променя всичко. И най-обикновените неща от ежедневието придобиват особен блясък. А поривът да полетиш и да споделиш щастието си навсякъде и с всички сякаш те дарява с криле. Ето как това състояние на струяща лъчезарност е описано в Словото на Учителя П.
Дънов: "Когато в един момент
Любовта
те посети, то е момент, който никога няма да забравиш.
Тогава ти ще почувстваш такова разширение, че ще се слееш с всички същества, ще искаш на всички да дадеш и да им направиш добро. Този момент ще остане за тебе като една любима мечта, най-много ще мислиш, ще го пазиш свято и никога няма да говориш за него, но той ще ти дава най-голямата сила и живот." Любовта помага по най-непосредствения начин да бъде разкрита красотата на външното, на заобикалящата ни реалност, както и на облика, който самите ние предлагаме на околните. Ала в същото време тя крие в себе си и заряда на една разтваряща съзнанието мистичност, проникването до най-дълбинните пластове на личността. В същност именно това е най-истинската, Божествената Любов - вътрешният извор на човешкото пресътворение.
към текста >>
Любовта
помага по най-непосредствения начин да бъде разкрита красотата на външното, на заобикалящата ни реалност, както и на облика, който самите ние предлагаме на околните.
А поривът да полетиш и да споделиш щастието си навсякъде и с всички сякаш те дарява с криле. Ето как това състояние на струяща лъчезарност е описано в Словото на Учителя П. Дънов: "Когато в един момент Любовта те посети, то е момент, който никога няма да забравиш. Тогава ти ще почувстваш такова разширение, че ще се слееш с всички същества, ще искаш на всички да дадеш и да им направиш добро. Този момент ще остане за тебе като една любима мечта, най-много ще мислиш, ще го пазиш свято и никога няма да говориш за него, но той ще ти дава най-голямата сила и живот."
Любовта
помага по най-непосредствения начин да бъде разкрита красотата на външното, на заобикалящата ни реалност, както и на облика, който самите ние предлагаме на околните.
Ала в същото време тя крие в себе си и заряда на една разтваряща съзнанието мистичност, проникването до най-дълбинните пластове на личността. В същност именно това е най-истинската, Божествената Любов - вътрешният извор на човешкото пресътворение. В много от случаите нейните външни прояви представляват само сянка на действителната Любов. В тази насока Учителят П. Дънов споделя следното: Досега вие нито сте обичали, нито сте били обичани.
към текста >>
Ала в същото време тя крие в
себе
си и заряда на една разтваряща съзнанието мистичност, проникването до най-дълбинните пластове на личността.
Ето как това състояние на струяща лъчезарност е описано в Словото на Учителя П. Дънов: "Когато в един момент Любовта те посети, то е момент, който никога няма да забравиш. Тогава ти ще почувстваш такова разширение, че ще се слееш с всички същества, ще искаш на всички да дадеш и да им направиш добро. Този момент ще остане за тебе като една любима мечта, най-много ще мислиш, ще го пазиш свято и никога няма да говориш за него, но той ще ти дава най-голямата сила и живот." Любовта помага по най-непосредствения начин да бъде разкрита красотата на външното, на заобикалящата ни реалност, както и на облика, който самите ние предлагаме на околните.
Ала в същото време тя крие в
себе
си и заряда на една разтваряща съзнанието мистичност, проникването до най-дълбинните пластове на личността.
В същност именно това е най-истинската, Божествената Любов - вътрешният извор на човешкото пресътворение. В много от случаите нейните външни прояви представляват само сянка на действителната Любов. В тази насока Учителят П. Дънов споделя следното: Досега вие нито сте обичали, нито сте били обичани. Вие имате любов, но не такава, за която аз говоря.
към текста >>
В същност именно това е най-истинската, Божествената
Любов
- вътрешният извор на човешкото пресътворение.
Дънов: "Когато в един момент Любовта те посети, то е момент, който никога няма да забравиш. Тогава ти ще почувстваш такова разширение, че ще се слееш с всички същества, ще искаш на всички да дадеш и да им направиш добро. Този момент ще остане за тебе като една любима мечта, най-много ще мислиш, ще го пазиш свято и никога няма да говориш за него, но той ще ти дава най-голямата сила и живот." Любовта помага по най-непосредствения начин да бъде разкрита красотата на външното, на заобикалящата ни реалност, както и на облика, който самите ние предлагаме на околните. Ала в същото време тя крие в себе си и заряда на една разтваряща съзнанието мистичност, проникването до най-дълбинните пластове на личността.
В същност именно това е най-истинската, Божествената
Любов
- вътрешният извор на човешкото пресътворение.
В много от случаите нейните външни прояви представляват само сянка на действителната Любов. В тази насока Учителят П. Дънов споделя следното: Досега вие нито сте обичали, нито сте били обичани. Вие имате любов, но не такава, за която аз говоря. Достатъчно е да проникне Любовта в човека за един момент, за да се почувства в хармония с цялата Вселена, с всички същества.
към текста >>
В много от случаите нейните външни прояви представляват само сянка на действителната
Любов
.
Тогава ти ще почувстваш такова разширение, че ще се слееш с всички същества, ще искаш на всички да дадеш и да им направиш добро. Този момент ще остане за тебе като една любима мечта, най-много ще мислиш, ще го пазиш свято и никога няма да говориш за него, но той ще ти дава най-голямата сила и живот." Любовта помага по най-непосредствения начин да бъде разкрита красотата на външното, на заобикалящата ни реалност, както и на облика, който самите ние предлагаме на околните. Ала в същото време тя крие в себе си и заряда на една разтваряща съзнанието мистичност, проникването до най-дълбинните пластове на личността. В същност именно това е най-истинската, Божествената Любов - вътрешният извор на човешкото пресътворение.
В много от случаите нейните външни прояви представляват само сянка на действителната
Любов
.
В тази насока Учителят П. Дънов споделя следното: Досега вие нито сте обичали, нито сте били обичани. Вие имате любов, но не такава, за която аз говоря. Достатъчно е да проникне Любовта в човека за един момент, за да се почувства в хармония с цялата Вселена, с всички същества. Чувствали ли сте вие подкрепата на Любовта?
към текста >>
Вие имате
любов
, но не такава, за която аз говоря.
Ала в същото време тя крие в себе си и заряда на една разтваряща съзнанието мистичност, проникването до най-дълбинните пластове на личността. В същност именно това е най-истинската, Божествената Любов - вътрешният извор на човешкото пресътворение. В много от случаите нейните външни прояви представляват само сянка на действителната Любов. В тази насока Учителят П. Дънов споделя следното: Досега вие нито сте обичали, нито сте били обичани.
Вие имате
любов
, но не такава, за която аз говоря.
Достатъчно е да проникне Любовта в човека за един момент, за да се почувства в хармония с цялата Вселена, с всички същества. Чувствали ли сте вие подкрепата на Любовта? То е едно мистично преживяване. Като че ли сте в съгласие с целия свят, с всички велики мисли. Ти едновременно присъстваш на небето и на земята.
към текста >>
Достатъчно е да проникне
Любовта
в човека за един момент, за да се почувства в хармония с цялата Вселена, с всички същества.
В същност именно това е най-истинската, Божествената Любов - вътрешният извор на човешкото пресътворение. В много от случаите нейните външни прояви представляват само сянка на действителната Любов. В тази насока Учителят П. Дънов споделя следното: Досега вие нито сте обичали, нито сте били обичани. Вие имате любов, но не такава, за която аз говоря.
Достатъчно е да проникне
Любовта
в човека за един момент, за да се почувства в хармония с цялата Вселена, с всички същества.
Чувствали ли сте вие подкрепата на Любовта? То е едно мистично преживяване. Като че ли сте в съгласие с целия свят, с всички велики мисли. Ти едновременно присъстваш на небето и на земята. Желая ви да имате тази опитност, да се свържете с тази реалност, да се домогнете до нея."
към текста >>
Чувствали ли сте вие подкрепата на
Любовта
?
В много от случаите нейните външни прояви представляват само сянка на действителната Любов. В тази насока Учителят П. Дънов споделя следното: Досега вие нито сте обичали, нито сте били обичани. Вие имате любов, но не такава, за която аз говоря. Достатъчно е да проникне Любовта в човека за един момент, за да се почувства в хармония с цялата Вселена, с всички същества.
Чувствали ли сте вие подкрепата на
Любовта
?
То е едно мистично преживяване. Като че ли сте в съгласие с целия свят, с всички велики мисли. Ти едновременно присъстваш на небето и на земята. Желая ви да имате тази опитност, да се свържете с тази реалност, да се домогнете до нея." Странно нещо е любовта... Никога не разбираш как идва и кога си отива.
към текста >>
Странно нещо е
любовта
... Никога не разбираш как идва и кога си отива.
Чувствали ли сте вие подкрепата на Любовта? То е едно мистично преживяване. Като че ли сте в съгласие с целия свят, с всички велики мисли. Ти едновременно присъстваш на небето и на земята. Желая ви да имате тази опитност, да се свържете с тази реалност, да се домогнете до нея."
Странно нещо е
любовта
... Никога не разбираш как идва и кога си отива.
Едва по-късно ти става ясно, че (в повечето случаи) това е била онази преходна човешка устременост към единение с обекта на въжделенията, която обикновено назоваваме погрешно "любов". Учителят П. Дънов я определя като проява на магнетично привличане между половете. Тя няма нищо общо с истинската, Божествена Любов, която е твърде рядък гост в нашия живот. Затова и не бива на никаква цена да пропуснем времето, когато тя ни е посетила - да бъдем неизменно будни за мига, в който тя ще се роди за живот в сърцето ни: "Събуждането на Любовта е новораждане.
към текста >>
Едва по-късно ти става ясно, че (в повечето случаи) това е била онази преходна човешка устременост
към
единение с обекта на въжделенията, която обикновено назоваваме погрешно "
любов
".
То е едно мистично преживяване. Като че ли сте в съгласие с целия свят, с всички велики мисли. Ти едновременно присъстваш на небето и на земята. Желая ви да имате тази опитност, да се свържете с тази реалност, да се домогнете до нея." Странно нещо е любовта... Никога не разбираш как идва и кога си отива.
Едва по-късно ти става ясно, че (в повечето случаи) това е била онази преходна човешка устременост
към
единение с обекта на въжделенията, която обикновено назоваваме погрешно "
любов
".
Учителят П. Дънов я определя като проява на магнетично привличане между половете. Тя няма нищо общо с истинската, Божествена Любов, която е твърде рядък гост в нашия живот. Затова и не бива на никаква цена да пропуснем времето, когато тя ни е посетила - да бъдем неизменно будни за мига, в който тя ще се роди за живот в сърцето ни: "Събуждането на Любовта е новораждане. Когато Любовта се пробуди в човека, животът му вече не изгасва.
към текста >>
Тя няма нищо общо с истинската, Божествена
Любов
, която е твърде рядък гост в нашия живот.
Желая ви да имате тази опитност, да се свържете с тази реалност, да се домогнете до нея." Странно нещо е любовта... Никога не разбираш как идва и кога си отива. Едва по-късно ти става ясно, че (в повечето случаи) това е била онази преходна човешка устременост към единение с обекта на въжделенията, която обикновено назоваваме погрешно "любов". Учителят П. Дънов я определя като проява на магнетично привличане между половете.
Тя няма нищо общо с истинската, Божествена
Любов
, която е твърде рядък гост в нашия живот.
Затова и не бива на никаква цена да пропуснем времето, когато тя ни е посетила - да бъдем неизменно будни за мига, в който тя ще се роди за живот в сърцето ни: "Събуждането на Любовта е новораждане. Когато Любовта се пробуди в човека, животът му вече не изгасва. Той влиза в по-висока гама на живота. Светлината на това място е голяма, вследствие на което той вижда нещата ясно. Следователно светлината на Любовта осмисля както физическия свят, тъй и духовния и Божествения.
към текста >>
Затова и не бива на никаква цена да пропуснем времето, когато тя ни е посетила - да бъдем неизменно будни за мига, в който тя ще се роди за живот в сърцето ни: "Събуждането на
Любовта
е новораждане.
Странно нещо е любовта... Никога не разбираш как идва и кога си отива. Едва по-късно ти става ясно, че (в повечето случаи) това е била онази преходна човешка устременост към единение с обекта на въжделенията, която обикновено назоваваме погрешно "любов". Учителят П. Дънов я определя като проява на магнетично привличане между половете. Тя няма нищо общо с истинската, Божествена Любов, която е твърде рядък гост в нашия живот.
Затова и не бива на никаква цена да пропуснем времето, когато тя ни е посетила - да бъдем неизменно будни за мига, в който тя ще се роди за живот в сърцето ни: "Събуждането на
Любовта
е новораждане.
Когато Любовта се пробуди в човека, животът му вече не изгасва. Той влиза в по-висока гама на живота. Светлината на това място е голяма, вследствие на което той вижда нещата ясно. Следователно светлината на Любовта осмисля както физическия свят, тъй и духовния и Божествения. Докато светлината на Любовта не огрее ума и сърцето, т. е.
към текста >>
Когато
Любовта
се пробуди в човека, животът му вече не изгасва.
Едва по-късно ти става ясно, че (в повечето случаи) това е била онази преходна човешка устременост към единение с обекта на въжделенията, която обикновено назоваваме погрешно "любов". Учителят П. Дънов я определя като проява на магнетично привличане между половете. Тя няма нищо общо с истинската, Божествена Любов, която е твърде рядък гост в нашия живот. Затова и не бива на никаква цена да пропуснем времето, когато тя ни е посетила - да бъдем неизменно будни за мига, в който тя ще се роди за живот в сърцето ни: "Събуждането на Любовта е новораждане.
Когато
Любовта
се пробуди в човека, животът му вече не изгасва.
Той влиза в по-висока гама на живота. Светлината на това място е голяма, вследствие на което той вижда нещата ясно. Следователно светлината на Любовта осмисля както физическия свят, тъй и духовния и Божествения. Докато светлината на Любовта не огрее ума и сърцето, т. е. върха и долината, човек не може да бъде буден, поради което не вижда ясно.
към текста >>
Следователно светлината на
Любовта
осмисля както физическия свят, тъй и духовния и Божествения.
Тя няма нищо общо с истинската, Божествена Любов, която е твърде рядък гост в нашия живот. Затова и не бива на никаква цена да пропуснем времето, когато тя ни е посетила - да бъдем неизменно будни за мига, в който тя ще се роди за живот в сърцето ни: "Събуждането на Любовта е новораждане. Когато Любовта се пробуди в човека, животът му вече не изгасва. Той влиза в по-висока гама на живота. Светлината на това място е голяма, вследствие на което той вижда нещата ясно.
Следователно светлината на
Любовта
осмисля както физическия свят, тъй и духовния и Божествения.
Докато светлината на Любовта не огрее ума и сърцето, т. е. върха и долината, човек не може да бъде буден, поради което не вижда ясно. Идеалът е да дойде за вас този тържествен ден, да се стопли вашата душа и да почувствате поне за един момент какво нещо е великата Божия Любов, която може да ви разшири толкова, че да обхванете в себе си целия свят." В своето Слово Учителят П. Дънов формулира три основни закона на Любовта.
към текста >>
Докато светлината на
Любовта
не огрее ума и сърцето, т. е.
Затова и не бива на никаква цена да пропуснем времето, когато тя ни е посетила - да бъдем неизменно будни за мига, в който тя ще се роди за живот в сърцето ни: "Събуждането на Любовта е новораждане. Когато Любовта се пробуди в човека, животът му вече не изгасва. Той влиза в по-висока гама на живота. Светлината на това място е голяма, вследствие на което той вижда нещата ясно. Следователно светлината на Любовта осмисля както физическия свят, тъй и духовния и Божествения.
Докато светлината на
Любовта
не огрее ума и сърцето, т. е.
върха и долината, човек не може да бъде буден, поради което не вижда ясно. Идеалът е да дойде за вас този тържествен ден, да се стопли вашата душа и да почувствате поне за един момент какво нещо е великата Божия Любов, която може да ви разшири толкова, че да обхванете в себе си целия свят." В своето Слово Учителят П. Дънов формулира три основни закона на Любовта. Мащабите на тяхното универсално действие покриват цялата палитра на взаимоотношения в кръговрата на Космоса: Бог - свят - живот - човек.
към текста >>
Идеалът е да дойде за вас този тържествен ден, да се стопли вашата душа и да почувствате поне за един момент какво нещо е великата Божия
Любов
, която може да ви разшири толкова, че да обхванете в
себе
си целия свят."
Той влиза в по-висока гама на живота. Светлината на това място е голяма, вследствие на което той вижда нещата ясно. Следователно светлината на Любовта осмисля както физическия свят, тъй и духовния и Божествения. Докато светлината на Любовта не огрее ума и сърцето, т. е. върха и долината, човек не може да бъде буден, поради което не вижда ясно.
Идеалът е да дойде за вас този тържествен ден, да се стопли вашата душа и да почувствате поне за един момент какво нещо е великата Божия
Любов
, която може да ви разшири толкова, че да обхванете в
себе
си целия свят."
В своето Слово Учителят П. Дънов формулира три основни закона на Любовта. Мащабите на тяхното универсално действие покриват цялата палитра на взаимоотношения в кръговрата на Космоса: Бог - свят - живот - човек. Първи закон: Когато обичаш Бога - всички същества те обичат. Втори закон: Когато Бог те обича - ти обичаш всички същества.
към текста >>
Дънов формулира три основни закона на
Любовта
.
Следователно светлината на Любовта осмисля както физическия свят, тъй и духовния и Божествения. Докато светлината на Любовта не огрее ума и сърцето, т. е. върха и долината, човек не може да бъде буден, поради което не вижда ясно. Идеалът е да дойде за вас този тържествен ден, да се стопли вашата душа и да почувствате поне за един момент какво нещо е великата Божия Любов, която може да ви разшири толкова, че да обхванете в себе си целия свят." В своето Слово Учителят П.
Дънов формулира три основни закона на
Любовта
.
Мащабите на тяхното универсално действие покриват цялата палитра на взаимоотношения в кръговрата на Космоса: Бог - свят - живот - човек. Първи закон: Когато обичаш Бога - всички същества те обичат. Втори закон: Когато Бог те обича - ти обичаш всички същества. Трети закон: Всички ние живеем в Бога, без разлика - всички същества; това е дадено наготово. Важното е ние да дадем условия Бог да живее в нас.
към текста >>
Първи закон: Когато обичаш
Бога
- всички същества те обичат.
върха и долината, човек не може да бъде буден, поради което не вижда ясно. Идеалът е да дойде за вас този тържествен ден, да се стопли вашата душа и да почувствате поне за един момент какво нещо е великата Божия Любов, която може да ви разшири толкова, че да обхванете в себе си целия свят." В своето Слово Учителят П. Дънов формулира три основни закона на Любовта. Мащабите на тяхното универсално действие покриват цялата палитра на взаимоотношения в кръговрата на Космоса: Бог - свят - живот - човек.
Първи закон: Когато обичаш
Бога
- всички същества те обичат.
Втори закон: Когато Бог те обича - ти обичаш всички същества. Трети закон: Всички ние живеем в Бога, без разлика - всички същества; това е дадено наготово. Важното е ние да дадем условия Бог да живее в нас. А това става, когато приемем Любовта.5. Божествената Любов - висшето проявление на Любовта в света
към текста >>
Трети закон: Всички ние живеем в
Бога
, без разлика - всички същества; това е дадено наготово.
В своето Слово Учителят П. Дънов формулира три основни закона на Любовта. Мащабите на тяхното универсално действие покриват цялата палитра на взаимоотношения в кръговрата на Космоса: Бог - свят - живот - човек. Първи закон: Когато обичаш Бога - всички същества те обичат. Втори закон: Когато Бог те обича - ти обичаш всички същества.
Трети закон: Всички ние живеем в
Бога
, без разлика - всички същества; това е дадено наготово.
Важното е ние да дадем условия Бог да живее в нас. А това става, когато приемем Любовта.5. Божествената Любов - висшето проявление на Любовта в света "Любовта в Божествен смисъл е разумна проява между две възвишени души, които стоят на еднакъв уровен и по ум, и по сърце, и по стремежи - души еднакво благородни, еднакво повдигнати духовно. " (Учителят П. Дънов)
към текста >>
А това става, когато приемем
Любовта
.5.
Мащабите на тяхното универсално действие покриват цялата палитра на взаимоотношения в кръговрата на Космоса: Бог - свят - живот - човек. Първи закон: Когато обичаш Бога - всички същества те обичат. Втори закон: Когато Бог те обича - ти обичаш всички същества. Трети закон: Всички ние живеем в Бога, без разлика - всички същества; това е дадено наготово. Важното е ние да дадем условия Бог да живее в нас.
А това става, когато приемем
Любовта
.5.
Божествената Любов - висшето проявление на Любовта в света "Любовта в Божествен смисъл е разумна проява между две възвишени души, които стоят на еднакъв уровен и по ум, и по сърце, и по стремежи - души еднакво благородни, еднакво повдигнати духовно. " (Учителят П. Дънов) Божествената Любов е достояние на онези души, които са завършили своята еволюция и са постигнали съвършенство, които завинаги са победили в битката с материята, с низшето начало у човека. За останалите хора Божествената Любов е цел и стремление, път на духовно развитие.
към текста >>
Божествената
Любов
- висшето проявление на
Любовта
в света
Първи закон: Когато обичаш Бога - всички същества те обичат. Втори закон: Когато Бог те обича - ти обичаш всички същества. Трети закон: Всички ние живеем в Бога, без разлика - всички същества; това е дадено наготово. Важното е ние да дадем условия Бог да живее в нас. А това става, когато приемем Любовта.5.
Божествената
Любов
- висшето проявление на
Любовта
в света
"Любовта в Божествен смисъл е разумна проява между две възвишени души, които стоят на еднакъв уровен и по ум, и по сърце, и по стремежи - души еднакво благородни, еднакво повдигнати духовно. " (Учителят П. Дънов) Божествената Любов е достояние на онези души, които са завършили своята еволюция и са постигнали съвършенство, които завинаги са победили в битката с материята, с низшето начало у човека. За останалите хора Божествената Любов е цел и стремление, път на духовно развитие. Учителят на ББ в България предлага точен критерий за различаването на тази най-велика форма на Любов: "Дали любовта ти към един човек е Божествена, се познава по това: ако тя роди в тебе любов към всички, тя е Божествена.
към текста >>
"
Любовта
в Божествен смисъл е разумна проява между две възвишени души, които стоят на еднакъв уровен и по ум, и по сърце, и по стремежи - души еднакво благородни, еднакво повдигнати духовно.
Втори закон: Когато Бог те обича - ти обичаш всички същества. Трети закон: Всички ние живеем в Бога, без разлика - всички същества; това е дадено наготово. Важното е ние да дадем условия Бог да живее в нас. А това става, когато приемем Любовта.5. Божествената Любов - висшето проявление на Любовта в света
"
Любовта
в Божествен смисъл е разумна проява между две възвишени души, които стоят на еднакъв уровен и по ум, и по сърце, и по стремежи - души еднакво благородни, еднакво повдигнати духовно.
" (Учителят П. Дънов) Божествената Любов е достояние на онези души, които са завършили своята еволюция и са постигнали съвършенство, които завинаги са победили в битката с материята, с низшето начало у човека. За останалите хора Божествената Любов е цел и стремление, път на духовно развитие. Учителят на ББ в България предлага точен критерий за различаването на тази най-велика форма на Любов: "Дали любовта ти към един човек е Божествена, се познава по това: ако тя роди в тебе любов към всички, тя е Божествена. Щом обичаш едного, сърцето ти се отваря за всички, към всички си разположен, във всички виждаш доброто и красивото." За истинската Любов не съществува разстояние между тези, които я споделят.
към текста >>
Божествената
Любов
е достояние на онези души, които са завършили своята еволюция и са постигнали съвършенство, които завинаги са победили в битката с материята, с низшето начало у човека.
Важното е ние да дадем условия Бог да живее в нас. А това става, когато приемем Любовта.5. Божествената Любов - висшето проявление на Любовта в света "Любовта в Божествен смисъл е разумна проява между две възвишени души, които стоят на еднакъв уровен и по ум, и по сърце, и по стремежи - души еднакво благородни, еднакво повдигнати духовно. " (Учителят П. Дънов)
Божествената
Любов
е достояние на онези души, които са завършили своята еволюция и са постигнали съвършенство, които завинаги са победили в битката с материята, с низшето начало у човека.
За останалите хора Божествената Любов е цел и стремление, път на духовно развитие. Учителят на ББ в България предлага точен критерий за различаването на тази най-велика форма на Любов: "Дали любовта ти към един човек е Божествена, се познава по това: ако тя роди в тебе любов към всички, тя е Божествена. Щом обичаш едного, сърцето ти се отваря за всички, към всички си разположен, във всички виждаш доброто и красивото." За истинската Любов не съществува разстояние между тези, които я споделят. Тя преодолява с най-високата възможна скорост всички прегради, всички ограничения и свързва в едно сърцата, туптещи в нейния животворен ритъм: "Когато аз ви обичам, където и да сте в света, ще почувствате моята Любов, всичко ще ви върви, ще ви помагам във всичко. За Любовта има само един израз: тя е всесилна!
към текста >>
За останалите хора Божествената
Любов
е цел и стремление, път на духовно развитие.
А това става, когато приемем Любовта.5. Божествената Любов - висшето проявление на Любовта в света "Любовта в Божествен смисъл е разумна проява между две възвишени души, които стоят на еднакъв уровен и по ум, и по сърце, и по стремежи - души еднакво благородни, еднакво повдигнати духовно. " (Учителят П. Дънов) Божествената Любов е достояние на онези души, които са завършили своята еволюция и са постигнали съвършенство, които завинаги са победили в битката с материята, с низшето начало у човека.
За останалите хора Божествената
Любов
е цел и стремление, път на духовно развитие.
Учителят на ББ в България предлага точен критерий за различаването на тази най-велика форма на Любов: "Дали любовта ти към един човек е Божествена, се познава по това: ако тя роди в тебе любов към всички, тя е Божествена. Щом обичаш едного, сърцето ти се отваря за всички, към всички си разположен, във всички виждаш доброто и красивото." За истинската Любов не съществува разстояние между тези, които я споделят. Тя преодолява с най-високата възможна скорост всички прегради, всички ограничения и свързва в едно сърцата, туптещи в нейния животворен ритъм: "Когато аз ви обичам, където и да сте в света, ще почувствате моята Любов, всичко ще ви върви, ще ви помагам във всичко. За Любовта има само един израз: тя е всесилна! " По този начин между съществата, които искрено се обичат, се изгражда мощна, неразкъсваема връзка.
към текста >>
Учителят на ББ в България предлага точен критерий за различаването на тази най-велика форма на
Любов
: "Дали
любовта
ти
към
един човек е Божествена, се познава по това: ако тя роди в тебе
любов
към
всички, тя е Божествена.
Божествената Любов - висшето проявление на Любовта в света "Любовта в Божествен смисъл е разумна проява между две възвишени души, които стоят на еднакъв уровен и по ум, и по сърце, и по стремежи - души еднакво благородни, еднакво повдигнати духовно. " (Учителят П. Дънов) Божествената Любов е достояние на онези души, които са завършили своята еволюция и са постигнали съвършенство, които завинаги са победили в битката с материята, с низшето начало у човека. За останалите хора Божествената Любов е цел и стремление, път на духовно развитие.
Учителят на ББ в България предлага точен критерий за различаването на тази най-велика форма на
Любов
: "Дали
любовта
ти
към
един човек е Божествена, се познава по това: ако тя роди в тебе
любов
към
всички, тя е Божествена.
Щом обичаш едного, сърцето ти се отваря за всички, към всички си разположен, във всички виждаш доброто и красивото." За истинската Любов не съществува разстояние между тези, които я споделят. Тя преодолява с най-високата възможна скорост всички прегради, всички ограничения и свързва в едно сърцата, туптещи в нейния животворен ритъм: "Когато аз ви обичам, където и да сте в света, ще почувствате моята Любов, всичко ще ви върви, ще ви помагам във всичко. За Любовта има само един израз: тя е всесилна! " По този начин между съществата, които искрено се обичат, се изгражда мощна, неразкъсваема връзка. Това е факт на духовното общуване във Вселената, закон на невидимия свят.
към текста >>
Щом обичаш едного, сърцето ти се отваря за всички,
към
всички си разположен, във всички виждаш доброто и красивото." За истинската
Любов
не съществува разстояние между тези, които я споделят.
"Любовта в Божествен смисъл е разумна проява между две възвишени души, които стоят на еднакъв уровен и по ум, и по сърце, и по стремежи - души еднакво благородни, еднакво повдигнати духовно. " (Учителят П. Дънов) Божествената Любов е достояние на онези души, които са завършили своята еволюция и са постигнали съвършенство, които завинаги са победили в битката с материята, с низшето начало у човека. За останалите хора Божествената Любов е цел и стремление, път на духовно развитие. Учителят на ББ в България предлага точен критерий за различаването на тази най-велика форма на Любов: "Дали любовта ти към един човек е Божествена, се познава по това: ако тя роди в тебе любов към всички, тя е Божествена.
Щом обичаш едного, сърцето ти се отваря за всички,
към
всички си разположен, във всички виждаш доброто и красивото." За истинската
Любов
не съществува разстояние между тези, които я споделят.
Тя преодолява с най-високата възможна скорост всички прегради, всички ограничения и свързва в едно сърцата, туптещи в нейния животворен ритъм: "Когато аз ви обичам, където и да сте в света, ще почувствате моята Любов, всичко ще ви върви, ще ви помагам във всичко. За Любовта има само един израз: тя е всесилна! " По този начин между съществата, които искрено се обичат, се изгражда мощна, неразкъсваема връзка. Това е факт на духовното общуване във Вселената, закон на невидимия свят. Учителят П.
към текста >>
Тя преодолява с най-високата възможна скорост всички прегради, всички ограничения и свързва в едно сърцата, туптещи в нейния животворен ритъм: "Когато аз ви обичам, където и да сте в света, ще почувствате моята
Любов
, всичко ще ви върви, ще ви помагам във всичко.
" (Учителят П. Дънов) Божествената Любов е достояние на онези души, които са завършили своята еволюция и са постигнали съвършенство, които завинаги са победили в битката с материята, с низшето начало у човека. За останалите хора Божествената Любов е цел и стремление, път на духовно развитие. Учителят на ББ в България предлага точен критерий за различаването на тази най-велика форма на Любов: "Дали любовта ти към един човек е Божествена, се познава по това: ако тя роди в тебе любов към всички, тя е Божествена. Щом обичаш едного, сърцето ти се отваря за всички, към всички си разположен, във всички виждаш доброто и красивото." За истинската Любов не съществува разстояние между тези, които я споделят.
Тя преодолява с най-високата възможна скорост всички прегради, всички ограничения и свързва в едно сърцата, туптещи в нейния животворен ритъм: "Когато аз ви обичам, където и да сте в света, ще почувствате моята
Любов
, всичко ще ви върви, ще ви помагам във всичко.
За Любовта има само един израз: тя е всесилна! " По този начин между съществата, които искрено се обичат, се изгражда мощна, неразкъсваема връзка. Това е факт на духовното общуване във Вселената, закон на невидимия свят. Учителят П. Дънов го дефинира по следния начин: "Когато се обичат, хората предават настроенията и разположенията си един на друг.
към текста >>
За
Любовта
има само един израз: тя е всесилна!
Божествената Любов е достояние на онези души, които са завършили своята еволюция и са постигнали съвършенство, които завинаги са победили в битката с материята, с низшето начало у човека. За останалите хора Божествената Любов е цел и стремление, път на духовно развитие. Учителят на ББ в България предлага точен критерий за различаването на тази най-велика форма на Любов: "Дали любовта ти към един човек е Божествена, се познава по това: ако тя роди в тебе любов към всички, тя е Божествена. Щом обичаш едного, сърцето ти се отваря за всички, към всички си разположен, във всички виждаш доброто и красивото." За истинската Любов не съществува разстояние между тези, които я споделят. Тя преодолява с най-високата възможна скорост всички прегради, всички ограничения и свързва в едно сърцата, туптещи в нейния животворен ритъм: "Когато аз ви обичам, където и да сте в света, ще почувствате моята Любов, всичко ще ви върви, ще ви помагам във всичко.
За
Любовта
има само един израз: тя е всесилна!
" По този начин между съществата, които искрено се обичат, се изгражда мощна, неразкъсваема връзка. Това е факт на духовното общуване във Вселената, закон на невидимия свят. Учителят П. Дънов го дефинира по следния начин: "Когато се обичат, хората предават настроенията и разположенията си един на друг. Когато между двама души съществува известно подобие, те взаимно си предават своите мисли и чувства.
към текста >>
Ако в контакта помежду си човешките същества достигнат равнището на проявление на Божествената
Любов
, то в нейния благодатен огън неминуемо ще изгорят всички елементи на егоизъм, дребнавост, самолюбие - въобще на всички форми, с които се отличава низшата човешка природа.
Учителят П. Дънов го дефинира по следния начин: "Когато се обичат, хората предават настроенията и разположенията си един на друг. Когато между двама души съществува известно подобие, те взаимно си предават своите мисли и чувства. Каквото мисли и чувства единият, ще го мисли и чувства и другият. Ако единият е добре или зле разположен, и другият ще има същото разположение."
Ако в контакта помежду си човешките същества достигнат равнището на проявление на Божествената
Любов
, то в нейния благодатен огън неминуемо ще изгорят всички елементи на егоизъм, дребнавост, самолюбие - въобще на всички форми, с които се отличава низшата човешка природа.
Ще изгори без остатък и един от най-яростните врагове на любовта между мъжа и жената - ревността. Божествената Любов изключва ревността: "Когаревнува човек? Когато иска да задържи нещо за себе си. Когато обичаш някого, ти го пазиш за себе си, обсебваш го. Това не е любов.
към текста >>
Ще изгори без остатък и един от най-яростните врагове на
любовта
между мъжа и жената - ревността.
Дънов го дефинира по следния начин: "Когато се обичат, хората предават настроенията и разположенията си един на друг. Когато между двама души съществува известно подобие, те взаимно си предават своите мисли и чувства. Каквото мисли и чувства единият, ще го мисли и чувства и другият. Ако единият е добре или зле разположен, и другият ще има същото разположение." Ако в контакта помежду си човешките същества достигнат равнището на проявление на Божествената Любов, то в нейния благодатен огън неминуемо ще изгорят всички елементи на егоизъм, дребнавост, самолюбие - въобще на всички форми, с които се отличава низшата човешка природа.
Ще изгори без остатък и един от най-яростните врагове на
любовта
между мъжа и жената - ревността.
Божествената Любов изключва ревността: "Когаревнува човек? Когато иска да задържи нещо за себе си. Когато обичаш някого, ти го пазиш за себе си, обсебваш го. Това не е любов. Истинската Любов внася разширение в човешката душа.
към текста >>
Божествената
Любов
изключва ревността: "Когаревнува човек?
Когато между двама души съществува известно подобие, те взаимно си предават своите мисли и чувства. Каквото мисли и чувства единият, ще го мисли и чувства и другият. Ако единият е добре или зле разположен, и другият ще има същото разположение." Ако в контакта помежду си човешките същества достигнат равнището на проявление на Божествената Любов, то в нейния благодатен огън неминуемо ще изгорят всички елементи на егоизъм, дребнавост, самолюбие - въобще на всички форми, с които се отличава низшата човешка природа. Ще изгори без остатък и един от най-яростните врагове на любовта между мъжа и жената - ревността.
Божествената
Любов
изключва ревността: "Когаревнува човек?
Когато иска да задържи нещо за себе си. Когато обичаш някого, ти го пазиш за себе си, обсебваш го. Това не е любов. Истинската Любов внася разширение в човешката душа. Щом обичаш някой човек, остави го свободен!
към текста >>
Когато иска да задържи нещо за
себе
си.
Каквото мисли и чувства единият, ще го мисли и чувства и другият. Ако единият е добре или зле разположен, и другият ще има същото разположение." Ако в контакта помежду си човешките същества достигнат равнището на проявление на Божествената Любов, то в нейния благодатен огън неминуемо ще изгорят всички елементи на егоизъм, дребнавост, самолюбие - въобще на всички форми, с които се отличава низшата човешка природа. Ще изгори без остатък и един от най-яростните врагове на любовта между мъжа и жената - ревността. Божествената Любов изключва ревността: "Когаревнува човек?
Когато иска да задържи нещо за
себе
си.
Когато обичаш някого, ти го пазиш за себе си, обсебваш го. Това не е любов. Истинската Любов внася разширение в човешката душа. Щом обичаш някой човек, остави го свободен! Божествената Любов се отличава по това, че оставя човека свободен " (Учителят П. Дънов).
към текста >>
Когато обичаш някого, ти го пазиш за
себе
си, обсебваш го.
Ако единият е добре или зле разположен, и другият ще има същото разположение." Ако в контакта помежду си човешките същества достигнат равнището на проявление на Божествената Любов, то в нейния благодатен огън неминуемо ще изгорят всички елементи на егоизъм, дребнавост, самолюбие - въобще на всички форми, с които се отличава низшата човешка природа. Ще изгори без остатък и един от най-яростните врагове на любовта между мъжа и жената - ревността. Божествената Любов изключва ревността: "Когаревнува човек? Когато иска да задържи нещо за себе си.
Когато обичаш някого, ти го пазиш за
себе
си, обсебваш го.
Това не е любов. Истинската Любов внася разширение в човешката душа. Щом обичаш някой човек, остави го свободен! Божествената Любов се отличава по това, че оставя човека свободен " (Учителят П. Дънов). За да съхраним Любовта, следва да й предоставим достатъчно духовно пространство, в което тя да се разгърне и да роди красивите плодове, заложени в същността й.
към текста >>
Това не е
любов
.
Ако в контакта помежду си човешките същества достигнат равнището на проявление на Божествената Любов, то в нейния благодатен огън неминуемо ще изгорят всички елементи на егоизъм, дребнавост, самолюбие - въобще на всички форми, с които се отличава низшата човешка природа. Ще изгори без остатък и един от най-яростните врагове на любовта между мъжа и жената - ревността. Божествената Любов изключва ревността: "Когаревнува човек? Когато иска да задържи нещо за себе си. Когато обичаш някого, ти го пазиш за себе си, обсебваш го.
Това не е
любов
.
Истинската Любов внася разширение в човешката душа. Щом обичаш някой човек, остави го свободен! Божествената Любов се отличава по това, че оставя човека свободен " (Учителят П. Дънов). За да съхраним Любовта, следва да й предоставим достатъчно духовно пространство, в което тя да се разгърне и да роди красивите плодове, заложени в същността й. Това изисква, освен всичко останало, и спазването на определена дистанция между субектите на Любовта.
към текста >>
Истинската
Любов
внася разширение в човешката душа.
Ще изгори без остатък и един от най-яростните врагове на любовта между мъжа и жената - ревността. Божествената Любов изключва ревността: "Когаревнува човек? Когато иска да задържи нещо за себе си. Когато обичаш някого, ти го пазиш за себе си, обсебваш го. Това не е любов.
Истинската
Любов
внася разширение в човешката душа.
Щом обичаш някой човек, остави го свободен! Божествената Любов се отличава по това, че оставя човека свободен " (Учителят П. Дънов). За да съхраним Любовта, следва да й предоставим достатъчно духовно пространство, в което тя да се разгърне и да роди красивите плодове, заложени в същността й. Това изисква, освен всичко останало, и спазването на определена дистанция между субектите на Любовта. Учителят на Бб в нашата страна издига това изискване в ранг на закон за общуването: "При Любовта трябва да пазим точно определено разстояние от този, когото любим!
към текста >>
Божествената
Любов
се отличава по това, че оставя човека свободен " (Учителят П. Дънов).
Когато иска да задържи нещо за себе си. Когато обичаш някого, ти го пазиш за себе си, обсебваш го. Това не е любов. Истинската Любов внася разширение в човешката душа. Щом обичаш някой човек, остави го свободен!
Божествената
Любов
се отличава по това, че оставя човека свободен " (Учителят П. Дънов).
За да съхраним Любовта, следва да й предоставим достатъчно духовно пространство, в което тя да се разгърне и да роди красивите плодове, заложени в същността й. Това изисква, освен всичко останало, и спазването на определена дистанция между субектите на Любовта. Учителят на Бб в нашата страна издига това изискване в ранг на закон за общуването: "При Любовта трябва да пазим точно определено разстояние от този, когото любим! " На друго място в учението си той обяснява този закон с думите: "При Любовта не трябва да упражняваш никакво насилие, от какъвто и да е вид, върху този, когото обичаш." Божествената Любов - за разлика от преходната човешка - изпъква и със своето постоянство: "Човешката любов се променя и изменя.
към текста >>
За да съхраним
Любовта
, следва да й предоставим достатъчно духовно пространство, в което тя да се разгърне и да роди красивите плодове, заложени в същността й.
Когато обичаш някого, ти го пазиш за себе си, обсебваш го. Това не е любов. Истинската Любов внася разширение в човешката душа. Щом обичаш някой човек, остави го свободен! Божествената Любов се отличава по това, че оставя човека свободен " (Учителят П. Дънов).
За да съхраним
Любовта
, следва да й предоставим достатъчно духовно пространство, в което тя да се разгърне и да роди красивите плодове, заложени в същността й.
Това изисква, освен всичко останало, и спазването на определена дистанция между субектите на Любовта. Учителят на Бб в нашата страна издига това изискване в ранг на закон за общуването: "При Любовта трябва да пазим точно определено разстояние от този, когото любим! " На друго място в учението си той обяснява този закон с думите: "При Любовта не трябва да упражняваш никакво насилие, от какъвто и да е вид, върху този, когото обичаш." Божествената Любов - за разлика от преходната човешка - изпъква и със своето постоянство: "Човешката любов се променя и изменя. Духовната се променя, без да се изменя.
към текста >>
Това изисква, освен всичко останало, и спазването на определена дистанция между субектите на
Любовта
.
Това не е любов. Истинската Любов внася разширение в човешката душа. Щом обичаш някой човек, остави го свободен! Божествената Любов се отличава по това, че оставя човека свободен " (Учителят П. Дънов). За да съхраним Любовта, следва да й предоставим достатъчно духовно пространство, в което тя да се разгърне и да роди красивите плодове, заложени в същността й.
Това изисква, освен всичко останало, и спазването на определена дистанция между субектите на
Любовта
.
Учителят на Бб в нашата страна издига това изискване в ранг на закон за общуването: "При Любовта трябва да пазим точно определено разстояние от този, когото любим! " На друго място в учението си той обяснява този закон с думите: "При Любовта не трябва да упражняваш никакво насилие, от какъвто и да е вид, върху този, когото обичаш." Божествената Любов - за разлика от преходната човешка - изпъква и със своето постоянство: "Човешката любов се променя и изменя. Духовната се променя, без да се изменя. А Божествената нито се променя, нито се изменя.
към текста >>
Учителят на Бб в нашата страна издига това изискване в ранг на закон за общуването: "При
Любовта
трябва да пазим точно определено разстояние от този, когото любим!
Истинската Любов внася разширение в човешката душа. Щом обичаш някой човек, остави го свободен! Божествената Любов се отличава по това, че оставя човека свободен " (Учителят П. Дънов). За да съхраним Любовта, следва да й предоставим достатъчно духовно пространство, в което тя да се разгърне и да роди красивите плодове, заложени в същността й. Това изисква, освен всичко останало, и спазването на определена дистанция между субектите на Любовта.
Учителят на Бб в нашата страна издига това изискване в ранг на закон за общуването: "При
Любовта
трябва да пазим точно определено разстояние от този, когото любим!
" На друго място в учението си той обяснява този закон с думите: "При Любовта не трябва да упражняваш никакво насилие, от какъвто и да е вид, върху този, когото обичаш." Божествената Любов - за разлика от преходната човешка - изпъква и със своето постоянство: "Човешката любов се променя и изменя. Духовната се променя, без да се изменя. А Божествената нито се променя, нито се изменя. Тя само расте.
към текста >>
" На друго място в учението си той обяснява този закон с думите: "При
Любовта
не трябва да упражняваш никакво насилие, от какъвто и да е вид, върху този, когото обичаш."
Щом обичаш някой човек, остави го свободен! Божествената Любов се отличава по това, че оставя човека свободен " (Учителят П. Дънов). За да съхраним Любовта, следва да й предоставим достатъчно духовно пространство, в което тя да се разгърне и да роди красивите плодове, заложени в същността й. Това изисква, освен всичко останало, и спазването на определена дистанция между субектите на Любовта. Учителят на Бб в нашата страна издига това изискване в ранг на закон за общуването: "При Любовта трябва да пазим точно определено разстояние от този, когото любим!
" На друго място в учението си той обяснява този закон с думите: "При
Любовта
не трябва да упражняваш никакво насилие, от какъвто и да е вид, върху този, когото обичаш."
Божествената Любов - за разлика от преходната човешка - изпъква и със своето постоянство: "Човешката любов се променя и изменя. Духовната се променя, без да се изменя. А Божествената нито се променя, нито се изменя. Тя само расте. ...Когато любовта на човека се мени, това показва, че той не оценява благото, което Бог му е дал.
към текста >>
Божествената
Любов
- за разлика от преходната човешка - изпъква и със своето постоянство: "Човешката
любов
се променя и изменя.
Божествената Любов се отличава по това, че оставя човека свободен " (Учителят П. Дънов). За да съхраним Любовта, следва да й предоставим достатъчно духовно пространство, в което тя да се разгърне и да роди красивите плодове, заложени в същността й. Това изисква, освен всичко останало, и спазването на определена дистанция между субектите на Любовта. Учителят на Бб в нашата страна издига това изискване в ранг на закон за общуването: "При Любовта трябва да пазим точно определено разстояние от този, когото любим! " На друго място в учението си той обяснява този закон с думите: "При Любовта не трябва да упражняваш никакво насилие, от какъвто и да е вид, върху този, когото обичаш."
Божествената
Любов
- за разлика от преходната човешка - изпъква и със своето постоянство: "Човешката
любов
се променя и изменя.
Духовната се променя, без да се изменя. А Божествената нито се променя, нито се изменя. Тя само расте. ...Когато любовта на човека се мени, това показва, че той не оценява благото, което Бог му е дал. Човекът на Любовта се отличава по това, че той никога не се разочарова.
към текста >>
...Когато
любов
та на човека се мени, това показва, че той не оценява благото, което Бог му е дал.
" На друго място в учението си той обяснява този закон с думите: "При Любовта не трябва да упражняваш никакво насилие, от какъвто и да е вид, върху този, когото обичаш." Божествената Любов - за разлика от преходната човешка - изпъква и със своето постоянство: "Човешката любов се променя и изменя. Духовната се променя, без да се изменя. А Божествената нито се променя, нито се изменя. Тя само расте.
...Когато
любов
та на човека се мени, това показва, че той не оценява благото, което Бог му е дал.
Човекът на Любовта се отличава по това, че той никога не се разочарова. Човек никога не трябва да губи Любовта си" (Учителят П. Дънов). Едно от най-важните качества на Божествената Любов е способността й непрекъснато да нараства. Поради заряда на безграничност в себе си тя не само че не отслабва с времето, а, напротив - укрепва, усилва се и се разширява. Този процес на вътрешно разрастване е описан от Учителя П.
към текста >>
Човекът на
Любовта
се отличава по това, че той никога не се разочарова.
Божествената Любов - за разлика от преходната човешка - изпъква и със своето постоянство: "Човешката любов се променя и изменя. Духовната се променя, без да се изменя. А Божествената нито се променя, нито се изменя. Тя само расте. ...Когато любовта на човека се мени, това показва, че той не оценява благото, което Бог му е дал.
Човекът на
Любовта
се отличава по това, че той никога не се разочарова.
Човек никога не трябва да губи Любовта си" (Учителят П. Дънов). Едно от най-важните качества на Божествената Любов е способността й непрекъснато да нараства. Поради заряда на безграничност в себе си тя не само че не отслабва с времето, а, напротив - укрепва, усилва се и се разширява. Този процес на вътрешно разрастване е описан от Учителя П. Дънов с пестеливи, но ярки щрихи: "Когато обичаш човешката душа, любовта непрестанно расте и разкрива все нови и нови ценности в нея.
към текста >>
Човек никога не трябва да губи
Любовта
си" (Учителят П. Дънов).
Духовната се променя, без да се изменя. А Божествената нито се променя, нито се изменя. Тя само расте. ...Когато любовта на човека се мени, това показва, че той не оценява благото, което Бог му е дал. Човекът на Любовта се отличава по това, че той никога не се разочарова.
Човек никога не трябва да губи
Любовта
си" (Учителят П. Дънов).
Едно от най-важните качества на Божествената Любов е способността й непрекъснато да нараства. Поради заряда на безграничност в себе си тя не само че не отслабва с времето, а, напротив - укрепва, усилва се и се разширява. Този процес на вътрешно разрастване е описан от Учителя П. Дънов с пестеливи, но ярки щрихи: "Когато обичаш човешката душа, любовта непрестанно расте и разкрива все нови и нови ценности в нея. Ако увеличаваш любовта си, имаш бъдеще.
към текста >>
Едно от най-важните качества на Божествената
Любов
е способността й непрекъснато да нараства.
А Божествената нито се променя, нито се изменя. Тя само расте. ...Когато любовта на човека се мени, това показва, че той не оценява благото, което Бог му е дал. Човекът на Любовта се отличава по това, че той никога не се разочарова. Човек никога не трябва да губи Любовта си" (Учителят П. Дънов).
Едно от най-важните качества на Божествената
Любов
е способността й непрекъснато да нараства.
Поради заряда на безграничност в себе си тя не само че не отслабва с времето, а, напротив - укрепва, усилва се и се разширява. Този процес на вътрешно разрастване е описан от Учителя П. Дънов с пестеливи, но ярки щрихи: "Когато обичаш човешката душа, любовта непрестанно расте и разкрива все нови и нови ценности в нея. Ако увеличаваш любовта си, имаш бъдеще. Ако я намаляваш, нямаш бъдеще.
към текста >>
Поради заряда на безграничност в
себе
си тя не само че не отслабва с времето, а, напротив - укрепва, усилва се и се разширява.
Тя само расте. ...Когато любовта на човека се мени, това показва, че той не оценява благото, което Бог му е дал. Човекът на Любовта се отличава по това, че той никога не се разочарова. Човек никога не трябва да губи Любовта си" (Учителят П. Дънов). Едно от най-важните качества на Божествената Любов е способността й непрекъснато да нараства.
Поради заряда на безграничност в
себе
си тя не само че не отслабва с времето, а, напротив - укрепва, усилва се и се разширява.
Този процес на вътрешно разрастване е описан от Учителя П. Дънов с пестеливи, но ярки щрихи: "Когато обичаш човешката душа, любовта непрестанно расте и разкрива все нови и нови ценности в нея. Ако увеличаваш любовта си, имаш бъдеще. Ако я намаляваш, нямаш бъдеще. Любовта на човека трябва да бъде във възходяща степен, т. е.
към текста >>
Дънов с пестеливи, но ярки щрихи: "Когато обичаш човешката душа,
любовта
непрестанно расте и разкрива все нови и нови ценности в нея.
Човекът на Любовта се отличава по това, че той никога не се разочарова. Човек никога не трябва да губи Любовта си" (Учителят П. Дънов). Едно от най-важните качества на Божествената Любов е способността й непрекъснато да нараства. Поради заряда на безграничност в себе си тя не само че не отслабва с времето, а, напротив - укрепва, усилва се и се разширява. Този процес на вътрешно разрастване е описан от Учителя П.
Дънов с пестеливи, но ярки щрихи: "Когато обичаш човешката душа,
любовта
непрестанно расте и разкрива все нови и нови ценности в нея.
Ако увеличаваш любовта си, имаш бъдеще. Ако я намаляваш, нямаш бъдеще. Любовта на човека трябва да бъде във възходяща степен, т. е. всеки ден той да има ново прозрение, ново откровение за нея. Любовта е един безграничен свят!
към текста >>
Ако увеличаваш
любовта
си, имаш бъдеще.
Човек никога не трябва да губи Любовта си" (Учителят П. Дънов). Едно от най-важните качества на Божествената Любов е способността й непрекъснато да нараства. Поради заряда на безграничност в себе си тя не само че не отслабва с времето, а, напротив - укрепва, усилва се и се разширява. Този процес на вътрешно разрастване е описан от Учителя П. Дънов с пестеливи, но ярки щрихи: "Когато обичаш човешката душа, любовта непрестанно расте и разкрива все нови и нови ценности в нея.
Ако увеличаваш
любовта
си, имаш бъдеще.
Ако я намаляваш, нямаш бъдеще. Любовта на човека трябва да бъде във възходяща степен, т. е. всеки ден той да има ново прозрение, ново откровение за нея. Любовта е един безграничен свят! Човек трябва да увеличава Любовта си, без да говори на хората за нея." И още: "Божествената Любов има и следната отличителна черта: тя постоянно расте.
към текста >>
Любовта
на човека трябва да бъде във възходяща степен, т. е.
Поради заряда на безграничност в себе си тя не само че не отслабва с времето, а, напротив - укрепва, усилва се и се разширява. Този процес на вътрешно разрастване е описан от Учителя П. Дънов с пестеливи, но ярки щрихи: "Когато обичаш човешката душа, любовта непрестанно расте и разкрива все нови и нови ценности в нея. Ако увеличаваш любовта си, имаш бъдеще. Ако я намаляваш, нямаш бъдеще.
Любовта
на човека трябва да бъде във възходяща степен, т. е.
всеки ден той да има ново прозрение, ново откровение за нея. Любовта е един безграничен свят! Човек трябва да увеличава Любовта си, без да говори на хората за нея." И още: "Божествената Любов има и следната отличителна черта: тя постоянно расте. В нея има вечен растеж: като обичаш някого, тази любов трябва да се увеличава. Любов, която не се увеличава непрестанно, не е Божествена.
към текста >>
Любовта
е един безграничен свят!
Дънов с пестеливи, но ярки щрихи: "Когато обичаш човешката душа, любовта непрестанно расте и разкрива все нови и нови ценности в нея. Ако увеличаваш любовта си, имаш бъдеще. Ако я намаляваш, нямаш бъдеще. Любовта на човека трябва да бъде във възходяща степен, т. е. всеки ден той да има ново прозрение, ново откровение за нея.
Любовта
е един безграничен свят!
Човек трябва да увеличава Любовта си, без да говори на хората за нея." И още: "Божествената Любов има и следната отличителна черта: тя постоянно расте. В нея има вечен растеж: като обичаш някого, тази любов трябва да се увеличава. Любов, която не се увеличава непрестанно, не е Божествена. Тя ще изчезне." 6. Любовта дарява безсмъртие
към текста >>
Човек трябва да увеличава
Любовта
си, без да говори на хората за нея." И още: "Божествената
Любов
има и следната отличителна черта: тя постоянно расте.
Ако увеличаваш любовта си, имаш бъдеще. Ако я намаляваш, нямаш бъдеще. Любовта на човека трябва да бъде във възходяща степен, т. е. всеки ден той да има ново прозрение, ново откровение за нея. Любовта е един безграничен свят!
Човек трябва да увеличава
Любовта
си, без да говори на хората за нея." И още: "Божествената
Любов
има и следната отличителна черта: тя постоянно расте.
В нея има вечен растеж: като обичаш някого, тази любов трябва да се увеличава. Любов, която не се увеличава непрестанно, не е Божествена. Тя ще изчезне." 6. Любовта дарява безсмъртие Безсмъртието е потенциал на човешката същност, на непреходното ни естество, което сме получили като дар от Твореца в акта на нашето сътворяване (ср.
към текста >>
В нея има вечен растеж: като обичаш някого, тази
любов
трябва да се увеличава.
Ако я намаляваш, нямаш бъдеще. Любовта на човека трябва да бъде във възходяща степен, т. е. всеки ден той да има ново прозрение, ново откровение за нея. Любовта е един безграничен свят! Човек трябва да увеличава Любовта си, без да говори на хората за нея." И още: "Божествената Любов има и следната отличителна черта: тя постоянно расте.
В нея има вечен растеж: като обичаш някого, тази
любов
трябва да се увеличава.
Любов, която не се увеличава непрестанно, не е Божествена. Тя ще изчезне." 6. Любовта дарява безсмъртие Безсмъртието е потенциал на човешката същност, на непреходното ни естество, което сме получили като дар от Твореца в акта на нашето сътворяване (ср. Бит. 2:7).
към текста >>
Любов
, която не се увеличава непрестанно, не е Божествена.
Любовта на човека трябва да бъде във възходяща степен, т. е. всеки ден той да има ново прозрение, ново откровение за нея. Любовта е един безграничен свят! Човек трябва да увеличава Любовта си, без да говори на хората за нея." И още: "Божествената Любов има и следната отличителна черта: тя постоянно расте. В нея има вечен растеж: като обичаш някого, тази любов трябва да се увеличава.
Любов
, която не се увеличава непрестанно, не е Божествена.
Тя ще изчезне." 6. Любовта дарява безсмъртие Безсмъртието е потенциал на човешката същност, на непреходното ни естество, което сме получили като дар от Твореца в акта на нашето сътворяване (ср. Бит. 2:7). Бог е вечен и безсмъртен.
към текста >>
6.
Любовта
дарява безсмъртие
Любовта е един безграничен свят! Човек трябва да увеличава Любовта си, без да говори на хората за нея." И още: "Божествената Любов има и следната отличителна черта: тя постоянно расте. В нея има вечен растеж: като обичаш някого, тази любов трябва да се увеличава. Любов, която не се увеличава непрестанно, не е Божествена. Тя ще изчезне."
6.
Любовта
дарява безсмъртие
Безсмъртието е потенциал на човешката същност, на непреходното ни естество, което сме получили като дар от Твореца в акта на нашето сътворяване (ср. Бит. 2:7). Бог е вечен и безсмъртен. Той е създал духа на човека от същата безсмъртна субстанция, отделил е от Себе Си безброй монади (индивидуалности, духовни искри, лъчи от Неговата същност), без по никакъв начин да накърнява абсолютното Си съвършенство. Любовта е естествената среда за проявление и утвърждаване на човешкото безсмъртие.
към текста >>
Той е създал духа на човека от същата безсмъртна субстанция, отделил е от
Себе
Си безброй монади (индивидуалности, духовни искри, лъчи от Неговата същност), без по никакъв начин да накърнява абсолютното Си съвършенство.
Тя ще изчезне." 6. Любовта дарява безсмъртие Безсмъртието е потенциал на човешката същност, на непреходното ни естество, което сме получили като дар от Твореца в акта на нашето сътворяване (ср. Бит. 2:7). Бог е вечен и безсмъртен.
Той е създал духа на човека от същата безсмъртна субстанция, отделил е от
Себе
Си безброй монади (индивидуалности, духовни искри, лъчи от Неговата същност), без по никакъв начин да накърнява абсолютното Си съвършенство.
Любовта е естествената среда за проявление и утвърждаване на човешкото безсмъртие. Липсата на любов, омразата е равна на духовна смърт. Докосването до истинската, Божествената любов няма и не може да има еквивалент сред човешките преживявания - то е неповторимо и изпълва душата с аромата на Вечността. Учителят П. Дънов с размаха на велик художник на Словото рисува картината на това изключително и така рядко събитие в нашия живот: "Няколко мига, преживени в Божествената Любов, струват много повече от хиляди години обикновен човешки живот, прекаран всред най-големи удоволствия и наслади."
към текста >>
Любовта
е естествената среда за проявление и утвърждаване на човешкото безсмъртие.
6. Любовта дарява безсмъртие Безсмъртието е потенциал на човешката същност, на непреходното ни естество, което сме получили като дар от Твореца в акта на нашето сътворяване (ср. Бит. 2:7). Бог е вечен и безсмъртен. Той е създал духа на човека от същата безсмъртна субстанция, отделил е от Себе Си безброй монади (индивидуалности, духовни искри, лъчи от Неговата същност), без по никакъв начин да накърнява абсолютното Си съвършенство.
Любовта
е естествената среда за проявление и утвърждаване на човешкото безсмъртие.
Липсата на любов, омразата е равна на духовна смърт. Докосването до истинската, Божествената любов няма и не може да има еквивалент сред човешките преживявания - то е неповторимо и изпълва душата с аромата на Вечността. Учителят П. Дънов с размаха на велик художник на Словото рисува картината на това изключително и така рядко събитие в нашия живот: "Няколко мига, преживени в Божествената Любов, струват много повече от хиляди години обикновен човешки живот, прекаран всред най-големи удоволствия и наслади." Божествената Любов е по-силна от смъртта!
към текста >>
Липсата на
любов
, омразата е равна на духовна смърт.
Безсмъртието е потенциал на човешката същност, на непреходното ни естество, което сме получили като дар от Твореца в акта на нашето сътворяване (ср. Бит. 2:7). Бог е вечен и безсмъртен. Той е създал духа на човека от същата безсмъртна субстанция, отделил е от Себе Си безброй монади (индивидуалности, духовни искри, лъчи от Неговата същност), без по никакъв начин да накърнява абсолютното Си съвършенство. Любовта е естествената среда за проявление и утвърждаване на човешкото безсмъртие.
Липсата на
любов
, омразата е равна на духовна смърт.
Докосването до истинската, Божествената любов няма и не може да има еквивалент сред човешките преживявания - то е неповторимо и изпълва душата с аромата на Вечността. Учителят П. Дънов с размаха на велик художник на Словото рисува картината на това изключително и така рядко събитие в нашия живот: "Няколко мига, преживени в Божествената Любов, струват много повече от хиляди години обикновен човешки живот, прекаран всред най-големи удоволствия и наслади." Божествената Любов е по-силна от смъртта! Пред нейния величествен трон падат на колене всички най-опасни и потайни врагове на човека, скрити надълбоко в лабиринтите на неговата душевност.
към текста >>
Докосването до истинската, Божествената
любов
няма и не може да има еквивалент сред човешките преживявания - то е неповторимо и изпълва душата с аромата на Вечността.
Бит. 2:7). Бог е вечен и безсмъртен. Той е създал духа на човека от същата безсмъртна субстанция, отделил е от Себе Си безброй монади (индивидуалности, духовни искри, лъчи от Неговата същност), без по никакъв начин да накърнява абсолютното Си съвършенство. Любовта е естествената среда за проявление и утвърждаване на човешкото безсмъртие. Липсата на любов, омразата е равна на духовна смърт.
Докосването до истинската, Божествената
любов
няма и не може да има еквивалент сред човешките преживявания - то е неповторимо и изпълва душата с аромата на Вечността.
Учителят П. Дънов с размаха на велик художник на Словото рисува картината на това изключително и така рядко събитие в нашия живот: "Няколко мига, преживени в Божествената Любов, струват много повече от хиляди години обикновен човешки живот, прекаран всред най-големи удоволствия и наслади." Божествената Любов е по-силна от смъртта! Пред нейния величествен трон падат на колене всички най-опасни и потайни врагове на човека, скрити надълбоко в лабиринтите на неговата душевност. Каква прекрасна царица на безсмъртието е тя!
към текста >>
Дънов с размаха на велик художник на Словото рисува картината на това изключително и така рядко събитие в нашия живот: "Няколко мига, преживени в Божествената
Любов
, струват много повече от хиляди години обикновен човешки живот, прекаран всред най-големи удоволствия и наслади."
Той е създал духа на човека от същата безсмъртна субстанция, отделил е от Себе Си безброй монади (индивидуалности, духовни искри, лъчи от Неговата същност), без по никакъв начин да накърнява абсолютното Си съвършенство. Любовта е естествената среда за проявление и утвърждаване на човешкото безсмъртие. Липсата на любов, омразата е равна на духовна смърт. Докосването до истинската, Божествената любов няма и не може да има еквивалент сред човешките преживявания - то е неповторимо и изпълва душата с аромата на Вечността. Учителят П.
Дънов с размаха на велик художник на Словото рисува картината на това изключително и така рядко събитие в нашия живот: "Няколко мига, преживени в Божествената
Любов
, струват много повече от хиляди години обикновен човешки живот, прекаран всред най-големи удоволствия и наслади."
Божествената Любов е по-силна от смъртта! Пред нейния величествен трон падат на колене всички най-опасни и потайни врагове на човека, скрити надълбоко в лабиринтите на неговата душевност. Каква прекрасна царица на безсмъртието е тя! Ала подава ръка само на онзи, който е заслужил с житейския си подвиг да я погледне в очите. "Ако една майка има силна и непоколебима любов към децата си, смъртта не може да й ги отнеме.
към текста >>
Божествената
Любов
е по-силна от смъртта!
Любовта е естествената среда за проявление и утвърждаване на човешкото безсмъртие. Липсата на любов, омразата е равна на духовна смърт. Докосването до истинската, Божествената любов няма и не може да има еквивалент сред човешките преживявания - то е неповторимо и изпълва душата с аромата на Вечността. Учителят П. Дънов с размаха на велик художник на Словото рисува картината на това изключително и така рядко събитие в нашия живот: "Няколко мига, преживени в Божествената Любов, струват много повече от хиляди години обикновен човешки живот, прекаран всред най-големи удоволствия и наслади."
Божествената
Любов
е по-силна от смъртта!
Пред нейния величествен трон падат на колене всички най-опасни и потайни врагове на човека, скрити надълбоко в лабиринтите на неговата душевност. Каква прекрасна царица на безсмъртието е тя! Ала подава ръка само на онзи, който е заслужил с житейския си подвиг да я погледне в очите. "Ако една майка има силна и непоколебима любов към децата си, смъртта не може да й ги отнеме. Не само смъртта - никоя сила в света не е в състояние да разлъчи две същества, които Любовта е съединила (курсивът мой - К. З.).
към текста >>
"Ако една майка има силна и непоколебима любов
към
децата си, смъртта не може да й ги отнеме.
Дънов с размаха на велик художник на Словото рисува картината на това изключително и така рядко събитие в нашия живот: "Няколко мига, преживени в Божествената Любов, струват много повече от хиляди години обикновен човешки живот, прекаран всред най-големи удоволствия и наслади." Божествената Любов е по-силна от смъртта! Пред нейния величествен трон падат на колене всички най-опасни и потайни врагове на човека, скрити надълбоко в лабиринтите на неговата душевност. Каква прекрасна царица на безсмъртието е тя! Ала подава ръка само на онзи, който е заслужил с житейския си подвиг да я погледне в очите.
"Ако една майка има силна и непоколебима любов
към
децата си, смъртта не може да й ги отнеме.
Не само смъртта - никоя сила в света не е в състояние да разлъчи две същества, които Любовта е съединила (курсивът мой - К. З.). Любовта образува най-устойчивите съединения в живота. И когато две души образуват едно такова устойчиво съединение чрез силата на Любовта, те образуват една двойно по-мощна и по-светла душа, с две съзнания. Тези две души, като срещнат други две души, съединени по този начин, се свързват с тях и образуват една още по-мощна душа. Четирите души се съединяват с нови четири души и образуват една още по-мощна колективна душа.
към текста >>
Не само смъртта - никоя сила в света не е в състояние да разлъчи две същества, които
Любовта
е съединила (курсивът мой - К. З.).
Божествената Любов е по-силна от смъртта! Пред нейния величествен трон падат на колене всички най-опасни и потайни врагове на човека, скрити надълбоко в лабиринтите на неговата душевност. Каква прекрасна царица на безсмъртието е тя! Ала подава ръка само на онзи, който е заслужил с житейския си подвиг да я погледне в очите. "Ако една майка има силна и непоколебима любов към децата си, смъртта не може да й ги отнеме.
Не само смъртта - никоя сила в света не е в състояние да разлъчи две същества, които
Любовта
е съединила (курсивът мой - К. З.).
Любовта образува най-устойчивите съединения в живота. И когато две души образуват едно такова устойчиво съединение чрез силата на Любовта, те образуват една двойно по-мощна и по-светла душа, с две съзнания. Тези две души, като срещнат други две души, съединени по този начин, се свързват с тях и образуват една още по-мощна душа. Четирите души се съединяват с нови четири души и образуват една още по-мощна колективна душа. Така продължава този Божествен процес на Любовта, който единствен е в състояние да образува устойчиви, неразлъчни съединения между душите.
към текста >>
Любовта
образува най-устойчивите съединения в живота.
Пред нейния величествен трон падат на колене всички най-опасни и потайни врагове на човека, скрити надълбоко в лабиринтите на неговата душевност. Каква прекрасна царица на безсмъртието е тя! Ала подава ръка само на онзи, който е заслужил с житейския си подвиг да я погледне в очите. "Ако една майка има силна и непоколебима любов към децата си, смъртта не може да й ги отнеме. Не само смъртта - никоя сила в света не е в състояние да разлъчи две същества, които Любовта е съединила (курсивът мой - К. З.).
Любовта
образува най-устойчивите съединения в живота.
И когато две души образуват едно такова устойчиво съединение чрез силата на Любовта, те образуват една двойно по-мощна и по-светла душа, с две съзнания. Тези две души, като срещнат други две души, съединени по този начин, се свързват с тях и образуват една още по-мощна душа. Четирите души се съединяват с нови четири души и образуват една още по-мощна колективна душа. Така продължава този Божествен процес на Любовта, който единствен е в състояние да образува устойчиви, неразлъчни съединения между душите. По този начин в Божествената Любов всички души се съединяват в едно цяло, така мощно, така устойчиво, че никаква сила в света не е в състояние да разкъса неразривните му връзки.
към текста >>
И когато две души образуват едно такова устойчиво съединение чрез силата на
Любовта
, те образуват една двойно по-мощна и по-светла душа, с две съзнания.
Каква прекрасна царица на безсмъртието е тя! Ала подава ръка само на онзи, който е заслужил с житейския си подвиг да я погледне в очите. "Ако една майка има силна и непоколебима любов към децата си, смъртта не може да й ги отнеме. Не само смъртта - никоя сила в света не е в състояние да разлъчи две същества, които Любовта е съединила (курсивът мой - К. З.). Любовта образува най-устойчивите съединения в живота.
И когато две души образуват едно такова устойчиво съединение чрез силата на
Любовта
, те образуват една двойно по-мощна и по-светла душа, с две съзнания.
Тези две души, като срещнат други две души, съединени по този начин, се свързват с тях и образуват една още по-мощна душа. Четирите души се съединяват с нови четири души и образуват една още по-мощна колективна душа. Така продължава този Божествен процес на Любовта, който единствен е в състояние да образува устойчиви, неразлъчни съединения между душите. По този начин в Божествената Любов всички души се съединяват в едно цяло, така мощно, така устойчиво, че никаква сила в света не е в състояние да разкъса неразривните му връзки. В това цяло всяка душа живее в другите души и те живеят в нея.
към текста >>
Така продължава този Божествен процес на
Любовта
, който единствен е в състояние да образува устойчиви, неразлъчни съединения между душите.
Не само смъртта - никоя сила в света не е в състояние да разлъчи две същества, които Любовта е съединила (курсивът мой - К. З.). Любовта образува най-устойчивите съединения в живота. И когато две души образуват едно такова устойчиво съединение чрез силата на Любовта, те образуват една двойно по-мощна и по-светла душа, с две съзнания. Тези две души, като срещнат други две души, съединени по този начин, се свързват с тях и образуват една още по-мощна душа. Четирите души се съединяват с нови четири души и образуват една още по-мощна колективна душа.
Така продължава този Божествен процес на
Любовта
, който единствен е в състояние да образува устойчиви, неразлъчни съединения между душите.
По този начин в Божествената Любов всички души се съединяват в едно цяло, така мощно, така устойчиво, че никаква сила в света не е в състояние да разкъса неразривните му връзки. В това цяло всяка душа живее в другите души и те живеят в нея. Така се осъществява единството в множеството и множеството в единството" (Учителят П. Дънов). 7. Любовта стои над всяка религия Религиите са земната, материализирана изява на Божествената Любов.
към текста >>
По този начин в Божествената
Любов
всички души се съединяват в едно цяло, така мощно, така устойчиво, че никаква сила в света не е в състояние да разкъса неразривните му връзки.
Любовта образува най-устойчивите съединения в живота. И когато две души образуват едно такова устойчиво съединение чрез силата на Любовта, те образуват една двойно по-мощна и по-светла душа, с две съзнания. Тези две души, като срещнат други две души, съединени по този начин, се свързват с тях и образуват една още по-мощна душа. Четирите души се съединяват с нови четири души и образуват една още по-мощна колективна душа. Така продължава този Божествен процес на Любовта, който единствен е в състояние да образува устойчиви, неразлъчни съединения между душите.
По този начин в Божествената
Любов
всички души се съединяват в едно цяло, така мощно, така устойчиво, че никаква сила в света не е в състояние да разкъса неразривните му връзки.
В това цяло всяка душа живее в другите души и те живеят в нея. Така се осъществява единството в множеството и множеството в единството" (Учителят П. Дънов). 7. Любовта стои над всяка религия Религиите са земната, материализирана изява на Божествената Любов. Тяхната основна цел е да свържат човека с Бога, земното - с небесното, материята - с Духа.
към текста >>
7.
Любовта
стои над всяка религия
Четирите души се съединяват с нови четири души и образуват една още по-мощна колективна душа. Така продължава този Божествен процес на Любовта, който единствен е в състояние да образува устойчиви, неразлъчни съединения между душите. По този начин в Божествената Любов всички души се съединяват в едно цяло, така мощно, така устойчиво, че никаква сила в света не е в състояние да разкъса неразривните му връзки. В това цяло всяка душа живее в другите души и те живеят в нея. Така се осъществява единството в множеството и множеството в единството" (Учителят П. Дънов).
7.
Любовта
стои над всяка религия
Религиите са земната, материализирана изява на Божествената Любов. Тяхната основна цел е да свържат човека с Бога, земното - с небесното, материята - с Духа. Единствената най-сигурна връзка в това отношение е Любовта. Ето как Учителят на ББ в нашата страна коментира взаимоотношенията между Любовта, вярата в Бога и религията: "Значи Бог, като възлюбил света, дал от Себе Си в жертва най-хубавото, най-възвишеното - Своя "Единороден Син ", за да повдигне ония души, които вярват в Любовта. И наистина, може да се вярва само в едно: в Любовта.
към текста >>
Религиите са земната, материализирана изява на Божествената
Любов
.
Така продължава този Божествен процес на Любовта, който единствен е в състояние да образува устойчиви, неразлъчни съединения между душите. По този начин в Божествената Любов всички души се съединяват в едно цяло, така мощно, така устойчиво, че никаква сила в света не е в състояние да разкъса неразривните му връзки. В това цяло всяка душа живее в другите души и те живеят в нея. Така се осъществява единството в множеството и множеството в единството" (Учителят П. Дънов). 7. Любовта стои над всяка религия
Религиите са земната, материализирана изява на Божествената
Любов
.
Тяхната основна цел е да свържат човека с Бога, земното - с небесното, материята - с Духа. Единствената най-сигурна връзка в това отношение е Любовта. Ето как Учителят на ББ в нашата страна коментира взаимоотношенията между Любовта, вярата в Бога и религията: "Значи Бог, като възлюбил света, дал от Себе Си в жертва най-хубавото, най-възвишеното - Своя "Единороден Син ", за да повдигне ония души, които вярват в Любовта. И наистина, може да се вярва само в едно: в Любовта. Всяко друго вярване е измама.
към текста >>
Тяхната основна цел е да свържат човека с
Бога
, земното - с небесното, материята - с Духа.
По този начин в Божествената Любов всички души се съединяват в едно цяло, така мощно, така устойчиво, че никаква сила в света не е в състояние да разкъса неразривните му връзки. В това цяло всяка душа живее в другите души и те живеят в нея. Така се осъществява единството в множеството и множеството в единството" (Учителят П. Дънов). 7. Любовта стои над всяка религия Религиите са земната, материализирана изява на Божествената Любов.
Тяхната основна цел е да свържат човека с
Бога
, земното - с небесното, материята - с Духа.
Единствената най-сигурна връзка в това отношение е Любовта. Ето как Учителят на ББ в нашата страна коментира взаимоотношенията между Любовта, вярата в Бога и религията: "Значи Бог, като възлюбил света, дал от Себе Си в жертва най-хубавото, най-възвишеното - Своя "Единороден Син ", за да повдигне ония души, които вярват в Любовта. И наистина, може да се вярва само в едно: в Любовта. Всяко друго вярване е измама. ...Любовта стои над всякакви народности.
към текста >>
Единствената най-сигурна връзка в това отношение е
Любовта
.
В това цяло всяка душа живее в другите души и те живеят в нея. Така се осъществява единството в множеството и множеството в единството" (Учителят П. Дънов). 7. Любовта стои над всяка религия Религиите са земната, материализирана изява на Божествената Любов. Тяхната основна цел е да свържат човека с Бога, земното - с небесното, материята - с Духа.
Единствената най-сигурна връзка в това отношение е
Любовта
.
Ето как Учителят на ББ в нашата страна коментира взаимоотношенията между Любовта, вярата в Бога и религията: "Значи Бог, като възлюбил света, дал от Себе Си в жертва най-хубавото, най-възвишеното - Своя "Единороден Син ", за да повдигне ония души, които вярват в Любовта. И наистина, може да се вярва само в едно: в Любовта. Всяко друго вярване е измама. ...Любовта стои над всякакви народности. Любовта стои над всякакви религии.
към текста >>
Ето как Учителят на ББ в нашата страна коментира взаимоотношенията между
Любовта
, вярата в
Бога
и религията: "Значи Бог, като възлюбил света, дал от
Себе
Си в жертва най-хубавото, най-възвишеното - Своя "Единороден Син ", за да повдигне ония души, които вярват в
Любовта
.
Така се осъществява единството в множеството и множеството в единството" (Учителят П. Дънов). 7. Любовта стои над всяка религия Религиите са земната, материализирана изява на Божествената Любов. Тяхната основна цел е да свържат човека с Бога, земното - с небесното, материята - с Духа. Единствената най-сигурна връзка в това отношение е Любовта.
Ето как Учителят на ББ в нашата страна коментира взаимоотношенията между
Любовта
, вярата в
Бога
и религията: "Значи Бог, като възлюбил света, дал от
Себе
Си в жертва най-хубавото, най-възвишеното - Своя "Единороден Син ", за да повдигне ония души, които вярват в
Любовта
.
И наистина, може да се вярва само в едно: в Любовта. Всяко друго вярване е измама. ...Любовта стои над всякакви народности. Любовта стои над всякакви религии. Любовта сама създава религиите.
към текста >>
И наистина, може да се вярва само в едно: в
Любовта
.
7. Любовта стои над всяка религия Религиите са земната, материализирана изява на Божествената Любов. Тяхната основна цел е да свържат човека с Бога, земното - с небесното, материята - с Духа. Единствената най-сигурна връзка в това отношение е Любовта. Ето как Учителят на ББ в нашата страна коментира взаимоотношенията между Любовта, вярата в Бога и религията: "Значи Бог, като възлюбил света, дал от Себе Си в жертва най-хубавото, най-възвишеното - Своя "Единороден Син ", за да повдигне ония души, които вярват в Любовта.
И наистина, може да се вярва само в едно: в
Любовта
.
Всяко друго вярване е измама. ...Любовта стои над всякакви народности. Любовта стои над всякакви религии. Любовта сама създава религиите. В Божествения свят религии няма.
към текста >>
...
Любовта
стои над всякакви народности.
Тяхната основна цел е да свържат човека с Бога, земното - с небесното, материята - с Духа. Единствената най-сигурна връзка в това отношение е Любовта. Ето как Учителят на ББ в нашата страна коментира взаимоотношенията между Любовта, вярата в Бога и религията: "Значи Бог, като възлюбил света, дал от Себе Си в жертва най-хубавото, най-възвишеното - Своя "Единороден Син ", за да повдигне ония души, които вярват в Любовта. И наистина, може да се вярва само в едно: в Любовта. Всяко друго вярване е измама.
...
Любовта
стои над всякакви народности.
Любовта стои над всякакви религии. Любовта сама създава религиите. В Божествения свят религии няма. Там съществува само Любов. Атмосферата на Божествения свят е Любов.
към текста >>
Любовта
стои над всякакви религии.
Единствената най-сигурна връзка в това отношение е Любовта. Ето как Учителят на ББ в нашата страна коментира взаимоотношенията между Любовта, вярата в Бога и религията: "Значи Бог, като възлюбил света, дал от Себе Си в жертва най-хубавото, най-възвишеното - Своя "Единороден Син ", за да повдигне ония души, които вярват в Любовта. И наистина, може да се вярва само в едно: в Любовта. Всяко друго вярване е измама. ...Любовта стои над всякакви народности.
Любовта
стои над всякакви религии.
Любовта сама създава религиите. В Божествения свят религии няма. Там съществува само Любов. Атмосферата на Божествения свят е Любов. Там всичко диша Любов.
към текста >>
Любовта
сама създава религиите.
Ето как Учителят на ББ в нашата страна коментира взаимоотношенията между Любовта, вярата в Бога и религията: "Значи Бог, като възлюбил света, дал от Себе Си в жертва най-хубавото, най-възвишеното - Своя "Единороден Син ", за да повдигне ония души, които вярват в Любовта. И наистина, може да се вярва само в едно: в Любовта. Всяко друго вярване е измама. ...Любовта стои над всякакви народности. Любовта стои над всякакви религии.
Любовта
сама създава религиите.
В Божествения свят религии няма. Там съществува само Любов. Атмосферата на Божествения свят е Любов. Там всичко диша Любов. Но понеже Любовта не може да се прояви на земята, затова се явяват религиите.
към текста >>
Там съществува само
Любов
.
Всяко друго вярване е измама. ...Любовта стои над всякакви народности. Любовта стои над всякакви религии. Любовта сама създава религиите. В Божествения свят религии няма.
Там съществува само
Любов
.
Атмосферата на Божествения свят е Любов. Там всичко диша Любов. Но понеже Любовта не може да се прояви на земята, затова се явяват религиите. Искате ли, обаче, да изпълните волята Божия, трябва непременно да заместите религията с Любовта. Тогава всеки, който ви обича, ще бъде свещеник и служител във вашия храм.
към текста >>
Атмосферата на Божествения свят е
Любов
.
...Любовта стои над всякакви народности. Любовта стои над всякакви религии. Любовта сама създава религиите. В Божествения свят религии няма. Там съществува само Любов.
Атмосферата на Божествения свят е
Любов
.
Там всичко диша Любов. Но понеже Любовта не може да се прояви на земята, затова се явяват религиите. Искате ли, обаче, да изпълните волята Божия, трябва непременно да заместите религията с Любовта. Тогава всеки, който ви обича, ще бъде свещеник и служител във вашия храм. Великото в света е да познаем Бога като Любов."
към текста >>
Там всичко диша
Любов
.
Любовта стои над всякакви религии. Любовта сама създава религиите. В Божествения свят религии няма. Там съществува само Любов. Атмосферата на Божествения свят е Любов.
Там всичко диша
Любов
.
Но понеже Любовта не може да се прояви на земята, затова се явяват религиите. Искате ли, обаче, да изпълните волята Божия, трябва непременно да заместите религията с Любовта. Тогава всеки, който ви обича, ще бъде свещеник и служител във вашия храм. Великото в света е да познаем Бога като Любов." Великият ислямски мистик, представител на школата (течението) на суфиите, Ибн Араби възкликва: "Любовта е моята вяра!
към текста >>
Но понеже
Любовта
не може да се прояви на земята, затова се явяват религиите.
Любовта сама създава религиите. В Божествения свят религии няма. Там съществува само Любов. Атмосферата на Божествения свят е Любов. Там всичко диша Любов.
Но понеже
Любовта
не може да се прояви на земята, затова се явяват религиите.
Искате ли, обаче, да изпълните волята Божия, трябва непременно да заместите религията с Любовта. Тогава всеки, който ви обича, ще бъде свещеник и служител във вашия храм. Великото в света е да познаем Бога като Любов." Великият ислямски мистик, представител на школата (течението) на суфиите, Ибн Араби възкликва: "Любовта е моята вяра! Любовта е моята религия!
към текста >>
Искате ли, обаче, да изпълните волята Божия, трябва непременно да заместите религията с
Любовта
.
В Божествения свят религии няма. Там съществува само Любов. Атмосферата на Божествения свят е Любов. Там всичко диша Любов. Но понеже Любовта не може да се прояви на земята, затова се явяват религиите.
Искате ли, обаче, да изпълните волята Божия, трябва непременно да заместите религията с
Любовта
.
Тогава всеки, който ви обича, ще бъде свещеник и служител във вашия храм. Великото в света е да познаем Бога като Любов." Великият ислямски мистик, представител на школата (течението) на суфиите, Ибн Араби възкликва: "Любовта е моята вяра! Любовта е моята религия! " Тези негови знаменателни думи по най-красноречив начин изразяват отношението на Новото учение към разглежданите три фундаментални категории на човешкото мислене и поведение.
към текста >>
Великото в света е да познаем
Бога
като
Любов
."
Атмосферата на Божествения свят е Любов. Там всичко диша Любов. Но понеже Любовта не може да се прояви на земята, затова се явяват религиите. Искате ли, обаче, да изпълните волята Божия, трябва непременно да заместите религията с Любовта. Тогава всеки, който ви обича, ще бъде свещеник и служител във вашия храм.
Великото в света е да познаем
Бога
като
Любов
."
Великият ислямски мистик, представител на школата (течението) на суфиите, Ибн Араби възкликва: "Любовта е моята вяра! Любовта е моята религия! " Тези негови знаменателни думи по най-красноречив начин изразяват отношението на Новото учение към разглежданите три фундаментални категории на човешкото мислене и поведение. А именно: Божествената любов е майчинската основа за проявлението както на религиозната вяра, така и на множеството религии, с които е така богата историята на земната цивилизация. Без такава Любов вярата твърде лесно би могла да се превърне в суеверие, религиозен предразсъдък.
към текста >>
Великият ислямски мистик, представител на школата (течението) на суфиите, Ибн Араби възкликва: "
Любовта
е моята вяра!
Там всичко диша Любов. Но понеже Любовта не може да се прояви на земята, затова се явяват религиите. Искате ли, обаче, да изпълните волята Божия, трябва непременно да заместите религията с Любовта. Тогава всеки, който ви обича, ще бъде свещеник и служител във вашия храм. Великото в света е да познаем Бога като Любов."
Великият ислямски мистик, представител на школата (течението) на суфиите, Ибн Араби възкликва: "
Любовта
е моята вяра!
Любовта е моята религия! " Тези негови знаменателни думи по най-красноречив начин изразяват отношението на Новото учение към разглежданите три фундаментални категории на човешкото мислене и поведение. А именно: Божествената любов е майчинската основа за проявлението както на религиозната вяра, така и на множеството религии, с които е така богата историята на земната цивилизация. Без такава Любов вярата твърде лесно би могла да се превърне в суеверие, религиозен предразсъдък. А без пламъка на Божествената любов религията се разтваря в аморфната маса на суха, догматична система - схоластично обезсолена и лишена от живеца на топлотата в общението между Твореца и творението.
към текста >>
Любовта
е моята религия!
Но понеже Любовта не може да се прояви на земята, затова се явяват религиите. Искате ли, обаче, да изпълните волята Божия, трябва непременно да заместите религията с Любовта. Тогава всеки, който ви обича, ще бъде свещеник и служител във вашия храм. Великото в света е да познаем Бога като Любов." Великият ислямски мистик, представител на школата (течението) на суфиите, Ибн Араби възкликва: "Любовта е моята вяра!
Любовта
е моята религия!
" Тези негови знаменателни думи по най-красноречив начин изразяват отношението на Новото учение към разглежданите три фундаментални категории на човешкото мислене и поведение. А именно: Божествената любов е майчинската основа за проявлението както на религиозната вяра, така и на множеството религии, с които е така богата историята на земната цивилизация. Без такава Любов вярата твърде лесно би могла да се превърне в суеверие, религиозен предразсъдък. А без пламъка на Божествената любов религията се разтваря в аморфната маса на суха, догматична система - схоластично обезсолена и лишена от живеца на топлотата в общението между Твореца и творението. 8. Постижения на Любовта
към текста >>
" Тези негови знаменателни думи по най-красноречив начин изразяват отношението на Новото учение
към
разглежданите три фундаментални категории на човешкото мислене и поведение.
Искате ли, обаче, да изпълните волята Божия, трябва непременно да заместите религията с Любовта. Тогава всеки, който ви обича, ще бъде свещеник и служител във вашия храм. Великото в света е да познаем Бога като Любов." Великият ислямски мистик, представител на школата (течението) на суфиите, Ибн Араби възкликва: "Любовта е моята вяра! Любовта е моята религия!
" Тези негови знаменателни думи по най-красноречив начин изразяват отношението на Новото учение
към
разглежданите три фундаментални категории на човешкото мислене и поведение.
А именно: Божествената любов е майчинската основа за проявлението както на религиозната вяра, така и на множеството религии, с които е така богата историята на земната цивилизация. Без такава Любов вярата твърде лесно би могла да се превърне в суеверие, религиозен предразсъдък. А без пламъка на Божествената любов религията се разтваря в аморфната маса на суха, догматична система - схоластично обезсолена и лишена от живеца на топлотата в общението между Твореца и творението. 8. Постижения на Любовта а) връзка на човека с Цялото
към текста >>
А именно: Божествената
любов
е майчинската основа за проявлението както на религиозната вяра, така и на множеството религии, с които е така
богата
историята на земната цивилизация.
Тогава всеки, който ви обича, ще бъде свещеник и служител във вашия храм. Великото в света е да познаем Бога като Любов." Великият ислямски мистик, представител на школата (течението) на суфиите, Ибн Араби възкликва: "Любовта е моята вяра! Любовта е моята религия! " Тези негови знаменателни думи по най-красноречив начин изразяват отношението на Новото учение към разглежданите три фундаментални категории на човешкото мислене и поведение.
А именно: Божествената
любов
е майчинската основа за проявлението както на религиозната вяра, така и на множеството религии, с които е така
богата
историята на земната цивилизация.
Без такава Любов вярата твърде лесно би могла да се превърне в суеверие, религиозен предразсъдък. А без пламъка на Божествената любов религията се разтваря в аморфната маса на суха, догматична система - схоластично обезсолена и лишена от живеца на топлотата в общението между Твореца и творението. 8. Постижения на Любовта а) връзка на човека с Цялото "Любовта към Бога дава силен тласък в живота на човека.
към текста >>
Без такава
Любов
вярата твърде лесно би могла да се превърне в суеверие, религиозен предразсъдък.
Великото в света е да познаем Бога като Любов." Великият ислямски мистик, представител на школата (течението) на суфиите, Ибн Араби възкликва: "Любовта е моята вяра! Любовта е моята религия! " Тези негови знаменателни думи по най-красноречив начин изразяват отношението на Новото учение към разглежданите три фундаментални категории на човешкото мислене и поведение. А именно: Божествената любов е майчинската основа за проявлението както на религиозната вяра, така и на множеството религии, с които е така богата историята на земната цивилизация.
Без такава
Любов
вярата твърде лесно би могла да се превърне в суеверие, религиозен предразсъдък.
А без пламъка на Божествената любов религията се разтваря в аморфната маса на суха, догматична система - схоластично обезсолена и лишена от живеца на топлотата в общението между Твореца и творението. 8. Постижения на Любовта а) връзка на човека с Цялото "Любовта към Бога дава силен тласък в живота на човека. Тя е първият и най-силен стимул за човека.
към текста >>
А без пламъка на Божествената
любов
религията се разтваря в аморфната маса на суха, догматична система - схоластично обезсолена и лишена от живеца на топлотата в общението между Твореца и творението.
Великият ислямски мистик, представител на школата (течението) на суфиите, Ибн Араби възкликва: "Любовта е моята вяра! Любовта е моята религия! " Тези негови знаменателни думи по най-красноречив начин изразяват отношението на Новото учение към разглежданите три фундаментални категории на човешкото мислене и поведение. А именно: Божествената любов е майчинската основа за проявлението както на религиозната вяра, така и на множеството религии, с които е така богата историята на земната цивилизация. Без такава Любов вярата твърде лесно би могла да се превърне в суеверие, религиозен предразсъдък.
А без пламъка на Божествената
любов
религията се разтваря в аморфната маса на суха, догматична система - схоластично обезсолена и лишена от живеца на топлотата в общението между Твореца и творението.
8. Постижения на Любовта а) връзка на човека с Цялото "Любовта към Бога дава силен тласък в живота на човека. Тя е първият и най-силен стимул за човека. Тя е първият лъч, който прониква в човешката душа.
към текста >>
8. Постижения на
Любовта
Любовта е моята религия! " Тези негови знаменателни думи по най-красноречив начин изразяват отношението на Новото учение към разглежданите три фундаментални категории на човешкото мислене и поведение. А именно: Божествената любов е майчинската основа за проявлението както на религиозната вяра, така и на множеството религии, с които е така богата историята на земната цивилизация. Без такава Любов вярата твърде лесно би могла да се превърне в суеверие, религиозен предразсъдък. А без пламъка на Божествената любов религията се разтваря в аморфната маса на суха, догматична система - схоластично обезсолена и лишена от живеца на топлотата в общението между Твореца и творението.
8. Постижения на
Любовта
а) връзка на човека с Цялото "Любовта към Бога дава силен тласък в живота на човека. Тя е първият и най-силен стимул за човека. Тя е първият лъч, който прониква в човешката душа. Щом дойде Любовта, тя събужда великото, славното, красивото в човешката душа.
към текста >>
"
Любовта
към
Бога
дава силен тласък в живота на човека.
А именно: Божествената любов е майчинската основа за проявлението както на религиозната вяра, така и на множеството религии, с които е така богата историята на земната цивилизация. Без такава Любов вярата твърде лесно би могла да се превърне в суеверие, религиозен предразсъдък. А без пламъка на Божествената любов религията се разтваря в аморфната маса на суха, догматична система - схоластично обезсолена и лишена от живеца на топлотата в общението между Твореца и творението. 8. Постижения на Любовта а) връзка на човека с Цялото
"
Любовта
към
Бога
дава силен тласък в живота на човека.
Тя е първият и най-силен стимул за човека. Тя е първият лъч, който прониква в човешката душа. Щом дойде Любовта, тя събужда великото, славното, красивото в човешката душа. Който люби, само той има Истината в себе си. Който има Истината, той може да бъде обичан.
към текста >>
Щом дойде
Любовта
, тя събужда великото, славното, красивото в човешката душа.
8. Постижения на Любовта а) връзка на човека с Цялото "Любовта към Бога дава силен тласък в живота на човека. Тя е първият и най-силен стимул за човека. Тя е първият лъч, който прониква в човешката душа.
Щом дойде
Любовта
, тя събужда великото, славното, красивото в човешката душа.
Който люби, само той има Истината в себе си. Който има Истината, той може да бъде обичан. Любовта е първото условие, при което съзнанието може да върви напред. За да могат умът и сърцето да се движат и да вървят напред, те трябва да имат подбудителна причина. Тази причина е любовта." (Учителят П. Дънов)
към текста >>
Който люби, само той има Истината в
себе
си.
а) връзка на човека с Цялото "Любовта към Бога дава силен тласък в живота на човека. Тя е първият и най-силен стимул за човека. Тя е първият лъч, който прониква в човешката душа. Щом дойде Любовта, тя събужда великото, славното, красивото в човешката душа.
Който люби, само той има Истината в
себе
си.
Който има Истината, той може да бъде обичан. Любовта е първото условие, при което съзнанието може да върви напред. За да могат умът и сърцето да се движат и да вървят напред, те трябва да имат подбудителна причина. Тази причина е любовта." (Учителят П. Дънов) Любовта е закон на всемирната хармония.
към текста >>
Любовта
е първото условие, при което съзнанието може да върви напред.
Тя е първият и най-силен стимул за човека. Тя е първият лъч, който прониква в човешката душа. Щом дойде Любовта, тя събужда великото, славното, красивото в човешката душа. Който люби, само той има Истината в себе си. Който има Истината, той може да бъде обичан.
Любовта
е първото условие, при което съзнанието може да върви напред.
За да могат умът и сърцето да се движат и да вървят напред, те трябва да имат подбудителна причина. Тази причина е любовта." (Учителят П. Дънов) Любовта е закон на всемирната хармония. Подходящо възприета и приложена, тя подпомага човека в установяването на правилни отношения с всички същества, посочва неговото неповторимо място в космическия организъм, свързва го с целокупния живот. Ако човек затвори вратите на душата и сърцето си за Любовта, той загубва тези живителни връзки, изворът на съществуването у него пресъхва и той пропада до дъното на духовната нищета - несретник, носен като откъснат от Дървото на Живота лист по всички посоки на бушуващите житейски ветрове.
към текста >>
Тази причина е
любовта
." (Учителят П. Дънов)
Щом дойде Любовта, тя събужда великото, славното, красивото в човешката душа. Който люби, само той има Истината в себе си. Който има Истината, той може да бъде обичан. Любовта е първото условие, при което съзнанието може да върви напред. За да могат умът и сърцето да се движат и да вървят напред, те трябва да имат подбудителна причина.
Тази причина е
любовта
." (Учителят П. Дънов)
Любовта е закон на всемирната хармония. Подходящо възприета и приложена, тя подпомага човека в установяването на правилни отношения с всички същества, посочва неговото неповторимо място в космическия организъм, свързва го с целокупния живот. Ако човек затвори вратите на душата и сърцето си за Любовта, той загубва тези живителни връзки, изворът на съществуването у него пресъхва и той пропада до дъното на духовната нищета - несретник, носен като откъснат от Дървото на Живота лист по всички посоки на бушуващите житейски ветрове. б) пълно самоосъществяване на човешката личност Учителят П.
към текста >>
Любовта
е закон на всемирната хармония.
Който люби, само той има Истината в себе си. Който има Истината, той може да бъде обичан. Любовта е първото условие, при което съзнанието може да върви напред. За да могат умът и сърцето да се движат и да вървят напред, те трябва да имат подбудителна причина. Тази причина е любовта." (Учителят П. Дънов)
Любовта
е закон на всемирната хармония.
Подходящо възприета и приложена, тя подпомага човека в установяването на правилни отношения с всички същества, посочва неговото неповторимо място в космическия организъм, свързва го с целокупния живот. Ако човек затвори вратите на душата и сърцето си за Любовта, той загубва тези живителни връзки, изворът на съществуването у него пресъхва и той пропада до дъното на духовната нищета - несретник, носен като откъснат от Дървото на Живота лист по всички посоки на бушуващите житейски ветрове. б) пълно самоосъществяване на човешката личност Учителят П. Дънов казва: "Пътят на Любовта е осеян с всички постижения и възможности.
към текста >>
Ако човек затвори вратите на душата и сърцето си за
Любовта
, той загубва тези живителни връзки, изворът на съществуването у него пресъхва и той пропада до дъното на духовната нищета - несретник, носен като откъснат от Дървото на Живота лист по всички посоки на бушуващите житейски ветрове.
Любовта е първото условие, при което съзнанието може да върви напред. За да могат умът и сърцето да се движат и да вървят напред, те трябва да имат подбудителна причина. Тази причина е любовта." (Учителят П. Дънов) Любовта е закон на всемирната хармония. Подходящо възприета и приложена, тя подпомага човека в установяването на правилни отношения с всички същества, посочва неговото неповторимо място в космическия организъм, свързва го с целокупния живот.
Ако човек затвори вратите на душата и сърцето си за
Любовта
, той загубва тези живителни връзки, изворът на съществуването у него пресъхва и той пропада до дъното на духовната нищета - несретник, носен като откъснат от Дървото на Живота лист по всички посоки на бушуващите житейски ветрове.
б) пълно самоосъществяване на човешката личност Учителят П. Дънов казва: "Пътят на Любовта е осеян с всички постижения и възможности. Възлюбете Господа с всичката си душа, дух, ум и сърце и в бъдеще ще придобиете всичко. ...За да може да свършим една работа в този свят, непременно трябва да имаме Любов.
към текста >>
Дънов казва: "Пътят на
Любовта
е осеян с всички постижения и възможности.
Любовта е закон на всемирната хармония. Подходящо възприета и приложена, тя подпомага човека в установяването на правилни отношения с всички същества, посочва неговото неповторимо място в космическия организъм, свързва го с целокупния живот. Ако човек затвори вратите на душата и сърцето си за Любовта, той загубва тези живителни връзки, изворът на съществуването у него пресъхва и той пропада до дъното на духовната нищета - несретник, носен като откъснат от Дървото на Живота лист по всички посоки на бушуващите житейски ветрове. б) пълно самоосъществяване на човешката личност Учителят П.
Дънов казва: "Пътят на
Любовта
е осеян с всички постижения и възможности.
Възлюбете Господа с всичката си душа, дух, ум и сърце и в бъдеще ще придобиете всичко. ...За да може да свършим една работа в този свят, непременно трябва да имаме Любов. Тя е велик фактор в сърцата на онези, които я имат. Вън от Любовта няма живот, няма никакви постижения. Без Любовта нещата са мъртви, несъзнателни, механични." След като Сам Бог е Любов (I Йоан 4:8,16), а човекът е сътворен по Божий образ и подобие, следователно най-дълбоката същност на човешкото същество също е Любовта.
към текста >>
...За да може да свършим една работа в този свят, непременно трябва да имаме
Любов
.
Ако човек затвори вратите на душата и сърцето си за Любовта, той загубва тези живителни връзки, изворът на съществуването у него пресъхва и той пропада до дъното на духовната нищета - несретник, носен като откъснат от Дървото на Живота лист по всички посоки на бушуващите житейски ветрове. б) пълно самоосъществяване на човешката личност Учителят П. Дънов казва: "Пътят на Любовта е осеян с всички постижения и възможности. Възлюбете Господа с всичката си душа, дух, ум и сърце и в бъдеще ще придобиете всичко.
...За да може да свършим една работа в този свят, непременно трябва да имаме
Любов
.
Тя е велик фактор в сърцата на онези, които я имат. Вън от Любовта няма живот, няма никакви постижения. Без Любовта нещата са мъртви, несъзнателни, механични." След като Сам Бог е Любов (I Йоан 4:8,16), а човекът е сътворен по Божий образ и подобие, следователно най-дълбоката същност на човешкото същество също е Любовта. От нас се изисква да я открием там, в потайните кътчета на душата си, да я извикаме за живот и пълнота на проявлението и така да изградим собствения си облик под благодатната й светлина. Като теоретична необходимост това не звучи толкова трудно за изпълнение.
към текста >>
Вън от
Любовта
няма живот, няма никакви постижения.
Учителят П. Дънов казва: "Пътят на Любовта е осеян с всички постижения и възможности. Възлюбете Господа с всичката си душа, дух, ум и сърце и в бъдеще ще придобиете всичко. ...За да може да свършим една работа в този свят, непременно трябва да имаме Любов. Тя е велик фактор в сърцата на онези, които я имат.
Вън от
Любовта
няма живот, няма никакви постижения.
Без Любовта нещата са мъртви, несъзнателни, механични." След като Сам Бог е Любов (I Йоан 4:8,16), а човекът е сътворен по Божий образ и подобие, следователно най-дълбоката същност на човешкото същество също е Любовта. От нас се изисква да я открием там, в потайните кътчета на душата си, да я извикаме за живот и пълнота на проявлението и така да изградим собствения си облик под благодатната й светлина. Като теоретична необходимост това не звучи толкова трудно за изпълнение. Ала практическият опит доказва, че тази вътрешна трансформация никак не е лесна. Затова и Новото учение предоставя на своите последователи цял комплект от методи и средства за усвояване постиженията на Любовта.
към текста >>
Без
Любовта
нещата са мъртви, несъзнателни, механични." След като Сам Бог е
Любов
(I Йоан 4:8,16), а човекът е сътворен по Божий образ и подобие, следователно най-дълбоката същност на човешкото същество също е
Любовта
.
Дънов казва: "Пътят на Любовта е осеян с всички постижения и възможности. Възлюбете Господа с всичката си душа, дух, ум и сърце и в бъдеще ще придобиете всичко. ...За да може да свършим една работа в този свят, непременно трябва да имаме Любов. Тя е велик фактор в сърцата на онези, които я имат. Вън от Любовта няма живот, няма никакви постижения.
Без
Любовта
нещата са мъртви, несъзнателни, механични." След като Сам Бог е
Любов
(I Йоан 4:8,16), а човекът е сътворен по Божий образ и подобие, следователно най-дълбоката същност на човешкото същество също е
Любовта
.
От нас се изисква да я открием там, в потайните кътчета на душата си, да я извикаме за живот и пълнота на проявлението и така да изградим собствения си облик под благодатната й светлина. Като теоретична необходимост това не звучи толкова трудно за изпълнение. Ала практическият опит доказва, че тази вътрешна трансформация никак не е лесна. Затова и Новото учение предоставя на своите последователи цял комплект от методи и средства за усвояване постиженията на Любовта. Човешката свободна воля е тази, от която зависи как и доколко те ще бъдат използвани.
към текста >>
От нас се изисква да я открием там, в потайните кътчета на душата си, да я извикаме за живот и пълнота на проявлението и така да изградим собствения си облик под благодатната й светлина.
Възлюбете Господа с всичката си душа, дух, ум и сърце и в бъдеще ще придобиете всичко. ...За да може да свършим една работа в този свят, непременно трябва да имаме Любов. Тя е велик фактор в сърцата на онези, които я имат. Вън от Любовта няма живот, няма никакви постижения. Без Любовта нещата са мъртви, несъзнателни, механични." След като Сам Бог е Любов (I Йоан 4:8,16), а човекът е сътворен по Божий образ и подобие, следователно най-дълбоката същност на човешкото същество също е Любовта.
От нас се изисква да я открием там, в потайните кътчета на душата си, да я извикаме за живот и пълнота на проявлението и така да изградим собствения си облик под благодатната й светлина.
Като теоретична необходимост това не звучи толкова трудно за изпълнение. Ала практическият опит доказва, че тази вътрешна трансформация никак не е лесна. Затова и Новото учение предоставя на своите последователи цял комплект от методи и средства за усвояване постиженията на Любовта. Човешката свободна воля е тази, от която зависи как и доколко те ще бъдат използвани. Резултатите от нейната целесъобразна употреба определено си заслужават вложените усилия: "Любовта отваря на хората царските врата на Небето и земята.
към текста >>
Затова и Новото учение предоставя на своите последователи цял комплект от методи и средства за усвояване постиженията на
Любовта
.
Вън от Любовта няма живот, няма никакви постижения. Без Любовта нещата са мъртви, несъзнателни, механични." След като Сам Бог е Любов (I Йоан 4:8,16), а човекът е сътворен по Божий образ и подобие, следователно най-дълбоката същност на човешкото същество също е Любовта. От нас се изисква да я открием там, в потайните кътчета на душата си, да я извикаме за живот и пълнота на проявлението и така да изградим собствения си облик под благодатната й светлина. Като теоретична необходимост това не звучи толкова трудно за изпълнение. Ала практическият опит доказва, че тази вътрешна трансформация никак не е лесна.
Затова и Новото учение предоставя на своите последователи цял комплект от методи и средства за усвояване постиженията на
Любовта
.
Човешката свободна воля е тази, от която зависи как и доколко те ще бъдат използвани. Резултатите от нейната целесъобразна употреба определено си заслужават вложените усилия: "Любовта отваря на хората царските врата на Небето и земята. Това значи, че човек ще бъде приет между хората и всички други същества. Ще бъде приет добре и у животните. Няма случай в живота, когато човек да е действал с Любовта и да е пропаднал.
към текста >>
Резултатите от нейната целесъобразна употреба определено си заслужават вложените усилия: "
Любовта
отваря на хората царските врата на Небето и земята.
От нас се изисква да я открием там, в потайните кътчета на душата си, да я извикаме за живот и пълнота на проявлението и така да изградим собствения си облик под благодатната й светлина. Като теоретична необходимост това не звучи толкова трудно за изпълнение. Ала практическият опит доказва, че тази вътрешна трансформация никак не е лесна. Затова и Новото учение предоставя на своите последователи цял комплект от методи и средства за усвояване постиженията на Любовта. Човешката свободна воля е тази, от която зависи как и доколко те ще бъдат използвани.
Резултатите от нейната целесъобразна употреба определено си заслужават вложените усилия: "
Любовта
отваря на хората царските врата на Небето и земята.
Това значи, че човек ще бъде приет между хората и всички други същества. Ще бъде приет добре и у животните. Няма случай в живота, когато човек да е действал с Любовта и да е пропаднал. Ако хората изхождат от тази велика Любов, бъдещето е за тях. При Любовта човек всичко придобива.
към текста >>
Няма случай в живота, когато човек да е действал с
Любовта
и да е пропаднал.
Затова и Новото учение предоставя на своите последователи цял комплект от методи и средства за усвояване постиженията на Любовта. Човешката свободна воля е тази, от която зависи как и доколко те ще бъдат използвани. Резултатите от нейната целесъобразна употреба определено си заслужават вложените усилия: "Любовта отваря на хората царските врата на Небето и земята. Това значи, че човек ще бъде приет между хората и всички други същества. Ще бъде приет добре и у животните.
Няма случай в живота, когато човек да е действал с
Любовта
и да е пропаднал.
Ако хората изхождат от тази велика Любов, бъдещето е за тях. При Любовта човек всичко придобива. Без нея всичко изгубва. При Любовта и който люби, и когото любят печелят. Любовта всякога дава на човека повече, отколкото е изгубил.
към текста >>
Ако хората изхождат от тази велика
Любов
, бъдещето е за тях.
Човешката свободна воля е тази, от която зависи как и доколко те ще бъдат използвани. Резултатите от нейната целесъобразна употреба определено си заслужават вложените усилия: "Любовта отваря на хората царските врата на Небето и земята. Това значи, че човек ще бъде приет между хората и всички други същества. Ще бъде приет добре и у животните. Няма случай в живота, когато човек да е действал с Любовта и да е пропаднал.
Ако хората изхождат от тази велика
Любов
, бъдещето е за тях.
При Любовта човек всичко придобива. Без нея всичко изгубва. При Любовта и който люби, и когото любят печелят. Любовта всякога дава на човека повече, отколкото е изгубил. Тя изменя и подобрява условията му.
към текста >>
При
Любовта
човек всичко придобива.
Резултатите от нейната целесъобразна употреба определено си заслужават вложените усилия: "Любовта отваря на хората царските врата на Небето и земята. Това значи, че човек ще бъде приет между хората и всички други същества. Ще бъде приет добре и у животните. Няма случай в живота, когато човек да е действал с Любовта и да е пропаднал. Ако хората изхождат от тази велика Любов, бъдещето е за тях.
При
Любовта
човек всичко придобива.
Без нея всичко изгубва. При Любовта и който люби, и когото любят печелят. Любовта всякога дава на човека повече, отколкото е изгубил. Тя изменя и подобрява условията му. Влезе ли Любовта в живота, хората ще вървят от светлина в светлина, от сила в сила, от слава в слава и дейността им ще се увеличава" (Учителят П. Дънов).
към текста >>
При
Любовта
и който люби, и когото любят печелят.
Ще бъде приет добре и у животните. Няма случай в живота, когато човек да е действал с Любовта и да е пропаднал. Ако хората изхождат от тази велика Любов, бъдещето е за тях. При Любовта човек всичко придобива. Без нея всичко изгубва.
При
Любовта
и който люби, и когото любят печелят.
Любовта всякога дава на човека повече, отколкото е изгубил. Тя изменя и подобрява условията му. Влезе ли Любовта в живота, хората ще вървят от светлина в светлина, от сила в сила, от слава в слава и дейността им ще се увеличава" (Учителят П. Дънов). Без Любовта като действена, градивна сила в живота на личността нашето цялостно самоосъществяване - според Божия Промисъл за всеки човек - не е възможно. Това твърдят без умора великите духовни Учители на човечеството от памтивека, та до днес.
към текста >>
Любовта
всякога дава на човека повече, отколкото е изгубил.
Няма случай в живота, когато човек да е действал с Любовта и да е пропаднал. Ако хората изхождат от тази велика Любов, бъдещето е за тях. При Любовта човек всичко придобива. Без нея всичко изгубва. При Любовта и който люби, и когото любят печелят.
Любовта
всякога дава на човека повече, отколкото е изгубил.
Тя изменя и подобрява условията му. Влезе ли Любовта в живота, хората ще вървят от светлина в светлина, от сила в сила, от слава в слава и дейността им ще се увеличава" (Учителят П. Дънов). Без Любовта като действена, градивна сила в живота на личността нашето цялостно самоосъществяване - според Божия Промисъл за всеки човек - не е възможно. Това твърдят без умора великите духовни Учители на човечеството от памтивека, та до днес. Това потвърждава и нашият собствен жизнен опит - и натрупаният от хилядите въплъщения в земно тяло, и настоящият, в рамките на едно кратко съществувание в света на материята.
към текста >>
Влезе ли
Любовта
в живота, хората ще вървят от светлина в светлина, от сила в сила, от слава в слава и дейността им ще се увеличава" (Учителят П. Дънов).
При Любовта човек всичко придобива. Без нея всичко изгубва. При Любовта и който люби, и когото любят печелят. Любовта всякога дава на човека повече, отколкото е изгубил. Тя изменя и подобрява условията му.
Влезе ли
Любовта
в живота, хората ще вървят от светлина в светлина, от сила в сила, от слава в слава и дейността им ще се увеличава" (Учителят П. Дънов).
Без Любовта като действена, градивна сила в живота на личността нашето цялостно самоосъществяване - според Божия Промисъл за всеки човек - не е възможно. Това твърдят без умора великите духовни Учители на човечеството от памтивека, та до днес. Това потвърждава и нашият собствен жизнен опит - и натрупаният от хилядите въплъщения в земно тяло, и настоящият, в рамките на едно кратко съществувание в света на материята. в) разрешаване на всички проблеми Звучи като обещание в приказка - някак твърде примамливо, за да бъде реално.
към текста >>
Без
Любовта
като действена, градивна сила в живота на личността нашето цялостно самоосъществяване - според Божия Промисъл за всеки човек - не е възможно.
Без нея всичко изгубва. При Любовта и който люби, и когото любят печелят. Любовта всякога дава на човека повече, отколкото е изгубил. Тя изменя и подобрява условията му. Влезе ли Любовта в живота, хората ще вървят от светлина в светлина, от сила в сила, от слава в слава и дейността им ще се увеличава" (Учителят П. Дънов).
Без
Любовта
като действена, градивна сила в живота на личността нашето цялостно самоосъществяване - според Божия Промисъл за всеки човек - не е възможно.
Това твърдят без умора великите духовни Учители на човечеството от памтивека, та до днес. Това потвърждава и нашият собствен жизнен опит - и натрупаният от хилядите въплъщения в земно тяло, и настоящият, в рамките на едно кратко съществувание в света на материята. в) разрешаване на всички проблеми Звучи като обещание в приказка - някак твърде примамливо, за да бъде реално. И все пак е самата истина!
към текста >>
Когато приемем у
себе
си съзидателния огън на Божествената
Любов
, когато го направим неотменна част от ежедневието си - навсякъде и във всичко, и в малкото, и в голямото, - едва тогава разбираме действителната стойност на живота.
Това твърдят без умора великите духовни Учители на човечеството от памтивека, та до днес. Това потвърждава и нашият собствен жизнен опит - и натрупаният от хилядите въплъщения в земно тяло, и настоящият, в рамките на едно кратко съществувание в света на материята. в) разрешаване на всички проблеми Звучи като обещание в приказка - някак твърде примамливо, за да бъде реално. И все пак е самата истина!
Когато приемем у
себе
си съзидателния огън на Божествената
Любов
, когато го направим неотменна част от ежедневието си - навсякъде и във всичко, и в малкото, и в голямото, - едва тогава разбираме действителната стойност на живота.
Едва тогава проникваме в неговата извечна красота и величие. По този повод Учителят наставлява: "Дойде ли Любовта, с нея дохожда всичко: богатство, чест, здраве, знание, способности. Аз не говоря за онази любов, която носи смърт на хората, нито за тази, която създава спорове, състезания, огорчения. Без любовта свободата се превръща в робство, знанието - в невежество, радостта - в мъчение. Като дойде Любовта в човека, слънцето ще грее другояче и той ще почувства връзката си с Бога.
към текста >>
По този повод Учителят наставлява: "Дойде ли
Любовта
, с нея дохожда всичко:
богатство
, чест, здраве, знание, способности.
в) разрешаване на всички проблеми Звучи като обещание в приказка - някак твърде примамливо, за да бъде реално. И все пак е самата истина! Когато приемем у себе си съзидателния огън на Божествената Любов, когато го направим неотменна част от ежедневието си - навсякъде и във всичко, и в малкото, и в голямото, - едва тогава разбираме действителната стойност на живота. Едва тогава проникваме в неговата извечна красота и величие.
По този повод Учителят наставлява: "Дойде ли
Любовта
, с нея дохожда всичко:
богатство
, чест, здраве, знание, способности.
Аз не говоря за онази любов, която носи смърт на хората, нито за тази, която създава спорове, състезания, огорчения. Без любовта свободата се превръща в робство, знанието - в невежество, радостта - в мъчение. Като дойде Любовта в човека, слънцето ще грее другояче и той ще почувства връзката си с Бога. Тогава ангелите, светиите и добрите хора ще посещават дома му, за да се разговарят с него, и ще го поучават. Тогава хората от целия свят ще го посещават, за да видят Любовта!
към текста >>
Аз не говоря за онази
любов
, която носи смърт на хората, нито за тази, която създава спорове, състезания, огорчения.
Звучи като обещание в приказка - някак твърде примамливо, за да бъде реално. И все пак е самата истина! Когато приемем у себе си съзидателния огън на Божествената Любов, когато го направим неотменна част от ежедневието си - навсякъде и във всичко, и в малкото, и в голямото, - едва тогава разбираме действителната стойност на живота. Едва тогава проникваме в неговата извечна красота и величие. По този повод Учителят наставлява: "Дойде ли Любовта, с нея дохожда всичко: богатство, чест, здраве, знание, способности.
Аз не говоря за онази
любов
, която носи смърт на хората, нито за тази, която създава спорове, състезания, огорчения.
Без любовта свободата се превръща в робство, знанието - в невежество, радостта - в мъчение. Като дойде Любовта в човека, слънцето ще грее другояче и той ще почувства връзката си с Бога. Тогава ангелите, светиите и добрите хора ще посещават дома му, за да се разговарят с него, и ще го поучават. Тогава хората от целия свят ще го посещават, за да видят Любовта! "
към текста >>
Без
любовта
свободата се превръща в робство, знанието - в невежество, радостта - в мъчение.
И все пак е самата истина! Когато приемем у себе си съзидателния огън на Божествената Любов, когато го направим неотменна част от ежедневието си - навсякъде и във всичко, и в малкото, и в голямото, - едва тогава разбираме действителната стойност на живота. Едва тогава проникваме в неговата извечна красота и величие. По този повод Учителят наставлява: "Дойде ли Любовта, с нея дохожда всичко: богатство, чест, здраве, знание, способности. Аз не говоря за онази любов, която носи смърт на хората, нито за тази, която създава спорове, състезания, огорчения.
Без
любовта
свободата се превръща в робство, знанието - в невежество, радостта - в мъчение.
Като дойде Любовта в човека, слънцето ще грее другояче и той ще почувства връзката си с Бога. Тогава ангелите, светиите и добрите хора ще посещават дома му, за да се разговарят с него, и ще го поучават. Тогава хората от целия свят ще го посещават, за да видят Любовта! " Кое е първичното - Любовта или щастието?
към текста >>
Като дойде
Любовта
в човека, слънцето ще грее другояче и той ще почувства връзката си с
Бога
.
Когато приемем у себе си съзидателния огън на Божествената Любов, когато го направим неотменна част от ежедневието си - навсякъде и във всичко, и в малкото, и в голямото, - едва тогава разбираме действителната стойност на живота. Едва тогава проникваме в неговата извечна красота и величие. По този повод Учителят наставлява: "Дойде ли Любовта, с нея дохожда всичко: богатство, чест, здраве, знание, способности. Аз не говоря за онази любов, която носи смърт на хората, нито за тази, която създава спорове, състезания, огорчения. Без любовта свободата се превръща в робство, знанието - в невежество, радостта - в мъчение.
Като дойде
Любовта
в човека, слънцето ще грее другояче и той ще почувства връзката си с
Бога
.
Тогава ангелите, светиите и добрите хора ще посещават дома му, за да се разговарят с него, и ще го поучават. Тогава хората от целия свят ще го посещават, за да видят Любовта! " Кое е първичното - Любовта или щастието? Езотеричното познание, чийто пълновластен представител е учението на ББ, отговаря: Любовта стои над щастието, Тя го съдържа в себе си.
към текста >>
Тогава хората от целия свят ще го посещават, за да видят
Любовта
!
По този повод Учителят наставлява: "Дойде ли Любовта, с нея дохожда всичко: богатство, чест, здраве, знание, способности. Аз не говоря за онази любов, която носи смърт на хората, нито за тази, която създава спорове, състезания, огорчения. Без любовта свободата се превръща в робство, знанието - в невежество, радостта - в мъчение. Като дойде Любовта в човека, слънцето ще грее другояче и той ще почувства връзката си с Бога. Тогава ангелите, светиите и добрите хора ще посещават дома му, за да се разговарят с него, и ще го поучават.
Тогава хората от целия свят ще го посещават, за да видят
Любовта
!
" Кое е първичното - Любовта или щастието? Езотеричното познание, чийто пълновластен представител е учението на ББ, отговаря: Любовта стои над щастието, Тя го съдържа в себе си. В нашия земен живот ние получаваме на всяка крачка Божията благодат. И все пак не сме щастливи (поне повечето от нас).
към текста >>
Кое е първичното -
Любовта
или щастието?
Без любовта свободата се превръща в робство, знанието - в невежество, радостта - в мъчение. Като дойде Любовта в човека, слънцето ще грее другояче и той ще почувства връзката си с Бога. Тогава ангелите, светиите и добрите хора ще посещават дома му, за да се разговарят с него, и ще го поучават. Тогава хората от целия свят ще го посещават, за да видят Любовта! "
Кое е първичното -
Любовта
или щастието?
Езотеричното познание, чийто пълновластен представител е учението на ББ, отговаря: Любовта стои над щастието, Тя го съдържа в себе си. В нашия земен живот ние получаваме на всяка крачка Божията благодат. И все пак не сме щастливи (поне повечето от нас). Значи нещо в начина, по който използваме тази благодат, не е наред. Може би все още не сме проумели, че щастието е извън доброто и злото.
към текста >>
Езотеричното познание, чийто пълновластен представител е учението на ББ, отговаря:
Любовта
стои над щастието, Тя го съдържа в
себе
си.
Като дойде Любовта в човека, слънцето ще грее другояче и той ще почувства връзката си с Бога. Тогава ангелите, светиите и добрите хора ще посещават дома му, за да се разговарят с него, и ще го поучават. Тогава хората от целия свят ще го посещават, за да видят Любовта! " Кое е първичното - Любовта или щастието?
Езотеричното познание, чийто пълновластен представител е учението на ББ, отговаря:
Любовта
стои над щастието, Тя го съдържа в
себе
си.
В нашия земен живот ние получаваме на всяка крачка Божията благодат. И все пак не сме щастливи (поне повечето от нас). Значи нещо в начина, по който използваме тази благодат, не е наред. Може би все още не сме проумели, че щастието е извън доброто и злото. Истинското щастие в същност е в посещението на Божествената Любов.
към текста >>
Истинското щастие в същност е в посещението на Божествената
Любов
.
Езотеричното познание, чийто пълновластен представител е учението на ББ, отговаря: Любовта стои над щастието, Тя го съдържа в себе си. В нашия земен живот ние получаваме на всяка крачка Божията благодат. И все пак не сме щастливи (поне повечето от нас). Значи нещо в начина, по който използваме тази благодат, не е наред. Може би все още не сме проумели, че щастието е извън доброто и злото.
Истинското щастие в същност е в посещението на Божествената
Любов
.
Само тя разтваря широко пред нас дверите на Царството Божие. "Когато Бог те обича, ти имаш тил, който те пази от всички изпитания. Когато те обича някой човек - също имаш тил, на който можеш да разчиташ. Когато работите на някого се нареждат добре, ще знае, че има един, който го обича. Ето защо да обича човек и да го обичат, това значи да си помагат взаимно" (Учителят П. Дънов).
към текста >>
9.
Любовта
източник на живот
Само тя разтваря широко пред нас дверите на Царството Божие. "Когато Бог те обича, ти имаш тил, който те пази от всички изпитания. Когато те обича някой човек - също имаш тил, на който можеш да разчиташ. Когато работите на някого се нареждат добре, ще знае, че има един, който го обича. Ето защо да обича човек и да го обичат, това значи да си помагат взаимно" (Учителят П. Дънов).
9.
Любовта
източник на живот
"Когато кажем, че трябва да любим, подразбираме, че трябва да започнем да живеем. Любовта е врата, чрез която се влиза в живота. ...Който те обича, пуща вадата на живота през тебе. Безлюбието представлява градина на сухо, безводно място, а пък Любовта е градина, която е на място, дето тече вода." (Учителят П. Дънов)
към текста >>
Любовта
е врата, чрез която се влиза в живота.
Когато те обича някой човек - също имаш тил, на който можеш да разчиташ. Когато работите на някого се нареждат добре, ще знае, че има един, който го обича. Ето защо да обича човек и да го обичат, това значи да си помагат взаимно" (Учителят П. Дънов). 9. Любовта източник на живот "Когато кажем, че трябва да любим, подразбираме, че трябва да започнем да живеем.
Любовта
е врата, чрез която се влиза в живота.
...Който те обича, пуща вадата на живота през тебе. Безлюбието представлява градина на сухо, безводно място, а пък Любовта е градина, която е на място, дето тече вода." (Учителят П. Дънов) Любовта съществува като потенциал в дълбоката същност на всяко живо същество. Различни са само начините и формите, в които те я проявяват.
към текста >>
Безлюбието представлява градина на сухо, безводно място, а пък
Любовта
е градина, която е на място, дето тече вода."
Ето защо да обича човек и да го обичат, това значи да си помагат взаимно" (Учителят П. Дънов). 9. Любовта източник на живот "Когато кажем, че трябва да любим, подразбираме, че трябва да започнем да живеем. Любовта е врата, чрез която се влиза в живота. ...Който те обича, пуща вадата на живота през тебе.
Безлюбието представлява градина на сухо, безводно място, а пък
Любовта
е градина, която е на място, дето тече вода."
(Учителят П. Дънов) Любовта съществува като потенциал в дълбоката същност на всяко живо същество. Различни са само начините и формите, в които те я проявяват. Любовта е и най-благодатната почва за утвърждаването и развитието на живота във всичките му безбройни направления. От човека като носител на разум се очаква да използва по най-целесъобразните пътища условията, създадени за него от изявената Любов, която в същност е извечната животворяща Божия Любов.
към текста >>
Любовта
съществува като потенциал в дълбоката същност на всяко живо същество.
"Когато кажем, че трябва да любим, подразбираме, че трябва да започнем да живеем. Любовта е врата, чрез която се влиза в живота. ...Който те обича, пуща вадата на живота през тебе. Безлюбието представлява градина на сухо, безводно място, а пък Любовта е градина, която е на място, дето тече вода." (Учителят П. Дънов)
Любовта
съществува като потенциал в дълбоката същност на всяко живо същество.
Различни са само начините и формите, в които те я проявяват. Любовта е и най-благодатната почва за утвърждаването и развитието на живота във всичките му безбройни направления. От човека като носител на разум се очаква да използва по най-целесъобразните пътища условията, създадени за него от изявената Любов, която в същност е извечната животворяща Божия Любов. В този ред на мисли Учителят П. Дънов заявява: "Под любов разбираме среда, благоприятна за развитието на човека.
към текста >>
Любовта
е и най-благодатната почва за утвърждаването и развитието на живота във всичките му безбройни направления.
...Който те обича, пуща вадата на живота през тебе. Безлюбието представлява градина на сухо, безводно място, а пък Любовта е градина, която е на място, дето тече вода." (Учителят П. Дънов) Любовта съществува като потенциал в дълбоката същност на всяко живо същество. Различни са само начините и формите, в които те я проявяват.
Любовта
е и най-благодатната почва за утвърждаването и развитието на живота във всичките му безбройни направления.
От човека като носител на разум се очаква да използва по най-целесъобразните пътища условията, създадени за него от изявената Любов, която в същност е извечната животворяща Божия Любов. В този ред на мисли Учителят П. Дънов заявява: "Под любов разбираме среда, благоприятна за развитието на човека. Всеки, който се докосне до любовта, добива живот: ако е глух, ще прочуе; ако е сляп, ще прогледа; ако е болен, ще оздравее. Без любовта никакъв живот не съществува.
към текста >>
От човека като носител на разум се очаква да използва по най-целесъобразните пътища условията, създадени за него от изявената
Любов
, която в същност е извечната животворяща Божия
Любов
.
Безлюбието представлява градина на сухо, безводно място, а пък Любовта е градина, която е на място, дето тече вода." (Учителят П. Дънов) Любовта съществува като потенциал в дълбоката същност на всяко живо същество. Различни са само начините и формите, в които те я проявяват. Любовта е и най-благодатната почва за утвърждаването и развитието на живота във всичките му безбройни направления.
От човека като носител на разум се очаква да използва по най-целесъобразните пътища условията, създадени за него от изявената
Любов
, която в същност е извечната животворяща Божия
Любов
.
В този ред на мисли Учителят П. Дънов заявява: "Под любов разбираме среда, благоприятна за развитието на човека. Всеки, който се докосне до любовта, добива живот: ако е глух, ще прочуе; ако е сляп, ще прогледа; ако е болен, ще оздравее. Без любовта никакъв живот не съществува. Каже ли някой, че е жив, а не люби, той се самозалъгва.
към текста >>
Дънов заявява: "Под
любов
разбираме среда, благоприятна за развитието на човека.
Любовта съществува като потенциал в дълбоката същност на всяко живо същество. Различни са само начините и формите, в които те я проявяват. Любовта е и най-благодатната почва за утвърждаването и развитието на живота във всичките му безбройни направления. От човека като носител на разум се очаква да използва по най-целесъобразните пътища условията, създадени за него от изявената Любов, която в същност е извечната животворяща Божия Любов. В този ред на мисли Учителят П.
Дънов заявява: "Под
любов
разбираме среда, благоприятна за развитието на човека.
Всеки, който се докосне до любовта, добива живот: ако е глух, ще прочуе; ако е сляп, ще прогледа; ако е болен, ще оздравее. Без любовта никакъв живот не съществува. Каже ли някой, че е жив, а не люби, той се самозалъгва. Човек живее, докато люби, докато мисли за любовта. Когато казвам, че трябва да любим, подразбирам, че трябва да започнем да живеем."
към текста >>
Всеки, който се докосне до
любовта
, добива живот: ако е глух, ще прочуе; ако е сляп, ще прогледа; ако е болен, ще оздравее.
Различни са само начините и формите, в които те я проявяват. Любовта е и най-благодатната почва за утвърждаването и развитието на живота във всичките му безбройни направления. От човека като носител на разум се очаква да използва по най-целесъобразните пътища условията, създадени за него от изявената Любов, която в същност е извечната животворяща Божия Любов. В този ред на мисли Учителят П. Дънов заявява: "Под любов разбираме среда, благоприятна за развитието на човека.
Всеки, който се докосне до
любовта
, добива живот: ако е глух, ще прочуе; ако е сляп, ще прогледа; ако е болен, ще оздравее.
Без любовта никакъв живот не съществува. Каже ли някой, че е жив, а не люби, той се самозалъгва. Човек живее, докато люби, докато мисли за любовта. Когато казвам, че трябва да любим, подразбирам, че трябва да започнем да живеем." Любовта е освен всичко останало извънредно важна предпоставка както за духовното, така и за физическото здраве.
към текста >>
Без
любовта
никакъв живот не съществува.
Любовта е и най-благодатната почва за утвърждаването и развитието на живота във всичките му безбройни направления. От човека като носител на разум се очаква да използва по най-целесъобразните пътища условията, създадени за него от изявената Любов, която в същност е извечната животворяща Божия Любов. В този ред на мисли Учителят П. Дънов заявява: "Под любов разбираме среда, благоприятна за развитието на човека. Всеки, който се докосне до любовта, добива живот: ако е глух, ще прочуе; ако е сляп, ще прогледа; ако е болен, ще оздравее.
Без
любовта
никакъв живот не съществува.
Каже ли някой, че е жив, а не люби, той се самозалъгва. Човек живее, докато люби, докато мисли за любовта. Когато казвам, че трябва да любим, подразбирам, че трябва да започнем да живеем." Любовта е освен всичко останало извънредно важна предпоставка както за духовното, така и за физическото здраве. Нейните вибрации, които са най-високите, познати във Вселената, преобразяват и довеждат до разцъфтяване силите на ума, сърцето и волята, обновяват и телесните процеси, осигуряват дълголетие и неувяхваща младост.
към текста >>
Човек живее, докато люби, докато мисли за
любовта
.
В този ред на мисли Учителят П. Дънов заявява: "Под любов разбираме среда, благоприятна за развитието на човека. Всеки, който се докосне до любовта, добива живот: ако е глух, ще прочуе; ако е сляп, ще прогледа; ако е болен, ще оздравее. Без любовта никакъв живот не съществува. Каже ли някой, че е жив, а не люби, той се самозалъгва.
Човек живее, докато люби, докато мисли за
любовта
.
Когато казвам, че трябва да любим, подразбирам, че трябва да започнем да живеем." Любовта е освен всичко останало извънредно важна предпоставка както за духовното, така и за физическото здраве. Нейните вибрации, които са най-високите, познати във Вселената, преобразяват и довеждат до разцъфтяване силите на ума, сърцето и волята, обновяват и телесните процеси, осигуряват дълголетие и неувяхваща младост. Затова Учителят П. Дънов съветва: "В бъдеще, който иска да живее дълго време, трябва да люби.
към текста >>
Любовта
е освен всичко останало извънредно важна предпоставка както за духовното, така и за физическото здраве.
Всеки, който се докосне до любовта, добива живот: ако е глух, ще прочуе; ако е сляп, ще прогледа; ако е болен, ще оздравее. Без любовта никакъв живот не съществува. Каже ли някой, че е жив, а не люби, той се самозалъгва. Човек живее, докато люби, докато мисли за любовта. Когато казвам, че трябва да любим, подразбирам, че трябва да започнем да живеем."
Любовта
е освен всичко останало извънредно важна предпоставка както за духовното, така и за физическото здраве.
Нейните вибрации, които са най-високите, познати във Вселената, преобразяват и довеждат до разцъфтяване силите на ума, сърцето и волята, обновяват и телесните процеси, осигуряват дълголетие и неувяхваща младост. Затова Учителят П. Дънов съветва: "В бъдеще, който иска да живее дълго време, трябва да люби. Висшите трептения на любовта минават през тялото на онзи, който люби, и го пречистват и подмладяват. Колкото повече душата изявява своята любов, толкова по-издръжлив е човешкият организъм.
към текста >>
Нейните вибрации, които са най-високите, познати във Вселената, преобразяват и довеждат до разцъфтяване силите на ума, сърцето и волята, обновяват и телесните процеси, осигуряват дълголетие и неувяхваща младост.
Без любовта никакъв живот не съществува. Каже ли някой, че е жив, а не люби, той се самозалъгва. Човек живее, докато люби, докато мисли за любовта. Когато казвам, че трябва да любим, подразбирам, че трябва да започнем да живеем." Любовта е освен всичко останало извънредно важна предпоставка както за духовното, така и за физическото здраве.
Нейните вибрации, които са най-високите, познати във Вселената, преобразяват и довеждат до разцъфтяване силите на ума, сърцето и волята, обновяват и телесните процеси, осигуряват дълголетие и неувяхваща младост.
Затова Учителят П. Дънов съветва: "В бъдеще, който иска да живее дълго време, трябва да люби. Висшите трептения на любовта минават през тялото на онзи, който люби, и го пречистват и подмладяват. Колкото повече душата изявява своята любов, толкова по-издръжлив е човешкият организъм. Дългият живот е в зависимост от любовта на човека.
към текста >>
Висшите трептения на
любовта
минават през тялото на онзи, който люби, и го пречистват и подмладяват.
Когато казвам, че трябва да любим, подразбирам, че трябва да започнем да живеем." Любовта е освен всичко останало извънредно важна предпоставка както за духовното, така и за физическото здраве. Нейните вибрации, които са най-високите, познати във Вселената, преобразяват и довеждат до разцъфтяване силите на ума, сърцето и волята, обновяват и телесните процеси, осигуряват дълголетие и неувяхваща младост. Затова Учителят П. Дънов съветва: "В бъдеще, който иска да живее дълго време, трябва да люби.
Висшите трептения на
любовта
минават през тялото на онзи, който люби, и го пречистват и подмладяват.
Колкото повече душата изявява своята любов, толкова по-издръжлив е човешкият организъм. Дългият живот е в зависимост от любовта на човека. Първото нещо, което любовта ще внесе, то е истинското здраве." Животът без Любов е пустиня. Никакви материални придобивки, никакви професионални успехи и кариера, никаква слава и власт не могат да заместят животворния лъч на Любовта.
към текста >>
Колкото повече душата изявява своята
любов
, толкова по-издръжлив е човешкият организъм.
Любовта е освен всичко останало извънредно важна предпоставка както за духовното, така и за физическото здраве. Нейните вибрации, които са най-високите, познати във Вселената, преобразяват и довеждат до разцъфтяване силите на ума, сърцето и волята, обновяват и телесните процеси, осигуряват дълголетие и неувяхваща младост. Затова Учителят П. Дънов съветва: "В бъдеще, който иска да живее дълго време, трябва да люби. Висшите трептения на любовта минават през тялото на онзи, който люби, и го пречистват и подмладяват.
Колкото повече душата изявява своята
любов
, толкова по-издръжлив е човешкият организъм.
Дългият живот е в зависимост от любовта на човека. Първото нещо, което любовта ще внесе, то е истинското здраве." Животът без Любов е пустиня. Никакви материални придобивки, никакви професионални успехи и кариера, никаква слава и власт не могат да заместят животворния лъч на Любовта. Една-единствена дума на искрена Любов е по-скъпа от всички богатства на света.
към текста >>
Дългият живот е в зависимост от
любовта
на човека.
Нейните вибрации, които са най-високите, познати във Вселената, преобразяват и довеждат до разцъфтяване силите на ума, сърцето и волята, обновяват и телесните процеси, осигуряват дълголетие и неувяхваща младост. Затова Учителят П. Дънов съветва: "В бъдеще, който иска да живее дълго време, трябва да люби. Висшите трептения на любовта минават през тялото на онзи, който люби, и го пречистват и подмладяват. Колкото повече душата изявява своята любов, толкова по-издръжлив е човешкият организъм.
Дългият живот е в зависимост от
любовта
на човека.
Първото нещо, което любовта ще внесе, то е истинското здраве." Животът без Любов е пустиня. Никакви материални придобивки, никакви професионални успехи и кариера, никаква слава и власт не могат да заместят животворния лъч на Любовта. Една-единствена дума на искрена Любов е по-скъпа от всички богатства на света. Съзнателните прояви на Любов променят и облагородяват и вътрешния, и външния облик на човека: "Когато обича, и най-грозният човек става красив като ангел.
към текста >>
Първото нещо, което
любовта
ще внесе, то е истинското здраве."
Затова Учителят П. Дънов съветва: "В бъдеще, който иска да живее дълго време, трябва да люби. Висшите трептения на любовта минават през тялото на онзи, който люби, и го пречистват и подмладяват. Колкото повече душата изявява своята любов, толкова по-издръжлив е човешкият организъм. Дългият живот е в зависимост от любовта на човека.
Първото нещо, което
любовта
ще внесе, то е истинското здраве."
Животът без Любов е пустиня. Никакви материални придобивки, никакви професионални успехи и кариера, никаква слава и власт не могат да заместят животворния лъч на Любовта. Една-единствена дума на искрена Любов е по-скъпа от всички богатства на света. Съзнателните прояви на Любов променят и облагородяват и вътрешния, и външния облик на човека: "Когато обича, и най-грозният човек става красив като ангел. Виждали ли сте лицето на човек, който изявява любовта?
към текста >>
Животът без
Любов
е пустиня.
Дънов съветва: "В бъдеще, който иска да живее дълго време, трябва да люби. Висшите трептения на любовта минават през тялото на онзи, който люби, и го пречистват и подмладяват. Колкото повече душата изявява своята любов, толкова по-издръжлив е човешкият организъм. Дългият живот е в зависимост от любовта на човека. Първото нещо, което любовта ще внесе, то е истинското здраве."
Животът без
Любов
е пустиня.
Никакви материални придобивки, никакви професионални успехи и кариера, никаква слава и власт не могат да заместят животворния лъч на Любовта. Една-единствена дума на искрена Любов е по-скъпа от всички богатства на света. Съзнателните прояви на Любов променят и облагородяват и вътрешния, и външния облик на човека: "Когато обича, и най-грозният човек става красив като ангел. Виждали ли сте лицето на човек, който изявява любовта? Лицето му свети като слънце!
към текста >>
Никакви материални придобивки, никакви професионални успехи и кариера, никаква слава и власт не могат да заместят животворния лъч на
Любовта
.
Висшите трептения на любовта минават през тялото на онзи, който люби, и го пречистват и подмладяват. Колкото повече душата изявява своята любов, толкова по-издръжлив е човешкият организъм. Дългият живот е в зависимост от любовта на човека. Първото нещо, което любовта ще внесе, то е истинското здраве." Животът без Любов е пустиня.
Никакви материални придобивки, никакви професионални успехи и кариера, никаква слава и власт не могат да заместят животворния лъч на
Любовта
.
Една-единствена дума на искрена Любов е по-скъпа от всички богатства на света. Съзнателните прояви на Любов променят и облагородяват и вътрешния, и външния облик на човека: "Когато обича, и най-грозният човек става красив като ангел. Виждали ли сте лицето на човек, който изявява любовта? Лицето му свети като слънце! Човек става красив и когато обича, и когато го обичат.
към текста >>
Една-единствена дума на искрена
Любов
е по-скъпа от всички
богатства
на света.
Колкото повече душата изявява своята любов, толкова по-издръжлив е човешкият организъм. Дългият живот е в зависимост от любовта на човека. Първото нещо, което любовта ще внесе, то е истинското здраве." Животът без Любов е пустиня. Никакви материални придобивки, никакви професионални успехи и кариера, никаква слава и власт не могат да заместят животворния лъч на Любовта.
Една-единствена дума на искрена
Любов
е по-скъпа от всички
богатства
на света.
Съзнателните прояви на Любов променят и облагородяват и вътрешния, и външния облик на човека: "Когато обича, и най-грозният човек става красив като ангел. Виждали ли сте лицето на човек, който изявява любовта? Лицето му свети като слънце! Човек става красив и когато обича, и когато го обичат. ...Жена, която може да извърши престъпления, изгубва своята хубост.
към текста >>
Съзнателните прояви на
Любов
променят и облагородяват и вътрешния, и външния облик на човека: "Когато обича, и най-грозният човек става красив като ангел.
Дългият живот е в зависимост от любовта на човека. Първото нещо, което любовта ще внесе, то е истинското здраве." Животът без Любов е пустиня. Никакви материални придобивки, никакви професионални успехи и кариера, никаква слава и власт не могат да заместят животворния лъч на Любовта. Една-единствена дума на искрена Любов е по-скъпа от всички богатства на света.
Съзнателните прояви на
Любов
променят и облагородяват и вътрешния, и външния облик на човека: "Когато обича, и най-грозният човек става красив като ангел.
Виждали ли сте лицето на човек, който изявява любовта? Лицето му свети като слънце! Човек става красив и когато обича, и когато го обичат. ...Жена, която може да извърши престъпления, изгубва своята хубост. ...Красота без Любов е мъртва.
към текста >>
Виждали ли сте лицето на човек, който изявява
любовта
?
Първото нещо, което любовта ще внесе, то е истинското здраве." Животът без Любов е пустиня. Никакви материални придобивки, никакви професионални успехи и кариера, никаква слава и власт не могат да заместят животворния лъч на Любовта. Една-единствена дума на искрена Любов е по-скъпа от всички богатства на света. Съзнателните прояви на Любов променят и облагородяват и вътрешния, и външния облик на човека: "Когато обича, и най-грозният човек става красив като ангел.
Виждали ли сте лицето на човек, който изявява
любовта
?
Лицето му свети като слънце! Човек става красив и когато обича, и когато го обичат. ...Жена, която може да извърши престъпления, изгубва своята хубост. ...Красота без Любов е мъртва. Красотата е резултат на усилията на душата и на духа.
към текста >>
...Красота без
Любов
е мъртва.
Съзнателните прояви на Любов променят и облагородяват и вътрешния, и външния облик на човека: "Когато обича, и най-грозният човек става красив като ангел. Виждали ли сте лицето на човек, който изявява любовта? Лицето му свети като слънце! Човек става красив и когато обича, и когато го обичат. ...Жена, която може да извърши престъпления, изгубва своята хубост.
...Красота без
Любов
е мъртва.
Красотата е резултат на усилията на душата и на духа. Следователно от красотата на нещата ще съдите заусилията, които душата и духът са проявили в известно направление. Колкото повече се приближава до Бога, човек става по-красив." Новият живот, в който навлиза планетарното човечество, носи със себе си и ново отношение към любовта и към същността й, и към формите и начините на нейното проявление. В тази връзка Учителят П.
към текста >>
Колкото повече се приближава до
Бога
, човек става по-красив."
Човек става красив и когато обича, и когато го обичат. ...Жена, която може да извърши престъпления, изгубва своята хубост. ...Красота без Любов е мъртва. Красотата е резултат на усилията на душата и на духа. Следователно от красотата на нещата ще съдите заусилията, които душата и духът са проявили в известно направление.
Колкото повече се приближава до
Бога
, човек става по-красив."
Новият живот, в който навлиза планетарното човечество, носи със себе си и ново отношение към любовта и към същността й, и към формите и начините на нейното проявление. В тази връзка Учителят П. Дънов разкрива някои съществени зависимости: "В стария живот любовта започва с радост и свършва със скръб. В новия живот любовта започва срадост и пребъдва в нея.... Докато живеете в Любовта, никой не може да ви отнеме радостта. Радостта е един вътрешен изблик на Любовта, която е дошла.
към текста >>
Новият живот, в който навлиза планетарното човечество, носи със
себе
си и ново отношение
към
любовта
и
към
същността й, и
към
формите и начините на нейното проявление.
...Жена, която може да извърши престъпления, изгубва своята хубост. ...Красота без Любов е мъртва. Красотата е резултат на усилията на душата и на духа. Следователно от красотата на нещата ще съдите заусилията, които душата и духът са проявили в известно направление. Колкото повече се приближава до Бога, човек става по-красив."
Новият живот, в който навлиза планетарното човечество, носи със
себе
си и ново отношение
към
любовта
и
към
същността й, и
към
формите и начините на нейното проявление.
В тази връзка Учителят П. Дънов разкрива някои съществени зависимости: "В стария живот любовта започва с радост и свършва със скръб. В новия живот любовта започва срадост и пребъдва в нея.... Докато живеете в Любовта, никой не може да ви отнеме радостта. Радостта е един вътрешен изблик на Любовта, която е дошла. Любовта е бащата, радостта е майката, а мирът е тяхното дете."
към текста >>
Дънов разкрива някои съществени зависимости: "В стария живот
любовта
започва с радост и свършва със скръб.
Красотата е резултат на усилията на душата и на духа. Следователно от красотата на нещата ще съдите заусилията, които душата и духът са проявили в известно направление. Колкото повече се приближава до Бога, човек става по-красив." Новият живот, в който навлиза планетарното човечество, носи със себе си и ново отношение към любовта и към същността й, и към формите и начините на нейното проявление. В тази връзка Учителят П.
Дънов разкрива някои съществени зависимости: "В стария живот
любовта
започва с радост и свършва със скръб.
В новия живот любовта започва срадост и пребъдва в нея.... Докато живеете в Любовта, никой не може да ви отнеме радостта. Радостта е един вътрешен изблик на Любовта, която е дошла. Любовта е бащата, радостта е майката, а мирът е тяхното дете." 10. Любовта носи светлина и свобода По неповторим начин проявената от човека Любов го дарява със светлината на познанието, с неугасимия факел на Истината, която от своя страна го прави навеки свободен: "Любовта води към истинското знание.
към текста >>
В новия живот
любовта
започва срадост и пребъдва в нея.... Докато живеете в
Любовта
, никой не може да ви отнеме радостта.
Следователно от красотата на нещата ще съдите заусилията, които душата и духът са проявили в известно направление. Колкото повече се приближава до Бога, човек става по-красив." Новият живот, в който навлиза планетарното човечество, носи със себе си и ново отношение към любовта и към същността й, и към формите и начините на нейното проявление. В тази връзка Учителят П. Дънов разкрива някои съществени зависимости: "В стария живот любовта започва с радост и свършва със скръб.
В новия живот
любовта
започва срадост и пребъдва в нея.... Докато живеете в
Любовта
, никой не може да ви отнеме радостта.
Радостта е един вътрешен изблик на Любовта, която е дошла. Любовта е бащата, радостта е майката, а мирът е тяхното дете." 10. Любовта носи светлина и свобода По неповторим начин проявената от човека Любов го дарява със светлината на познанието, с неугасимия факел на Истината, която от своя страна го прави навеки свободен: "Любовта води към истинското знание. Великата наука за Любовта включва в себе си всички други науки.
към текста >>
Радостта е един вътрешен изблик на
Любовта
, която е дошла.
Колкото повече се приближава до Бога, човек става по-красив." Новият живот, в който навлиза планетарното човечество, носи със себе си и ново отношение към любовта и към същността й, и към формите и начините на нейното проявление. В тази връзка Учителят П. Дънов разкрива някои съществени зависимости: "В стария живот любовта започва с радост и свършва със скръб. В новия живот любовта започва срадост и пребъдва в нея.... Докато живеете в Любовта, никой не може да ви отнеме радостта.
Радостта е един вътрешен изблик на
Любовта
, която е дошла.
Любовта е бащата, радостта е майката, а мирът е тяхното дете." 10. Любовта носи светлина и свобода По неповторим начин проявената от човека Любов го дарява със светлината на познанието, с неугасимия факел на Истината, която от своя страна го прави навеки свободен: "Любовта води към истинското знание. Великата наука за Любовта включва в себе си всички други науки. Който има Любовта, може да се справи с всички положения в живота си." Ала за да придобием това ново знание, обновяващо и пресътворяващо старата ни природа, сме длъжни да изпълним едно първоначално условие - да обичаме нашия Небесен Баща, Бога.
към текста >>
10.
Любовта
носи светлина и свобода
В тази връзка Учителят П. Дънов разкрива някои съществени зависимости: "В стария живот любовта започва с радост и свършва със скръб. В новия живот любовта започва срадост и пребъдва в нея.... Докато живеете в Любовта, никой не може да ви отнеме радостта. Радостта е един вътрешен изблик на Любовта, която е дошла. Любовта е бащата, радостта е майката, а мирът е тяхното дете."
10.
Любовта
носи светлина и свобода
По неповторим начин проявената от човека Любов го дарява със светлината на познанието, с неугасимия факел на Истината, която от своя страна го прави навеки свободен: "Любовта води към истинското знание. Великата наука за Любовта включва в себе си всички други науки. Който има Любовта, може да се справи с всички положения в живота си." Ала за да придобием това ново знание, обновяващо и пресътворяващо старата ни природа, сме длъжни да изпълним едно първоначално условие - да обичаме нашия Небесен Баща, Бога. Едва след това ще получим в изобилие всички плодове на осъществената Любов. В тази насока са и наставленията на Учителя на ББ в България: "Ако се приближите при любовта, ще придобиете такива знания, каквито не сте имали досега; ще се облечете в такава дреха, каквато само Небето може да ви даде.
към текста >>
По неповторим начин проявената от човека
Любов
го дарява със светлината на познанието, с неугасимия факел на Истината, която от своя страна го прави навеки свободен: "
Любовта
води
към
истинското знание.
Дънов разкрива някои съществени зависимости: "В стария живот любовта започва с радост и свършва със скръб. В новия живот любовта започва срадост и пребъдва в нея.... Докато живеете в Любовта, никой не може да ви отнеме радостта. Радостта е един вътрешен изблик на Любовта, която е дошла. Любовта е бащата, радостта е майката, а мирът е тяхното дете." 10. Любовта носи светлина и свобода
По неповторим начин проявената от човека
Любов
го дарява със светлината на познанието, с неугасимия факел на Истината, която от своя страна го прави навеки свободен: "
Любовта
води
към
истинското знание.
Великата наука за Любовта включва в себе си всички други науки. Който има Любовта, може да се справи с всички положения в живота си." Ала за да придобием това ново знание, обновяващо и пресътворяващо старата ни природа, сме длъжни да изпълним едно първоначално условие - да обичаме нашия Небесен Баща, Бога. Едва след това ще получим в изобилие всички плодове на осъществената Любов. В тази насока са и наставленията на Учителя на ББ в България: "Ако се приближите при любовта, ще придобиете такива знания, каквито не сте имали досега; ще се облечете в такава дреха, каквато само Небето може да ви даде. ...Новото знание ще дойде само за онези, които любят Господа.
към текста >>
Великата наука за
Любовта
включва в
себе
си всички други науки.
В новия живот любовта започва срадост и пребъдва в нея.... Докато живеете в Любовта, никой не може да ви отнеме радостта. Радостта е един вътрешен изблик на Любовта, която е дошла. Любовта е бащата, радостта е майката, а мирът е тяхното дете." 10. Любовта носи светлина и свобода По неповторим начин проявената от човека Любов го дарява със светлината на познанието, с неугасимия факел на Истината, която от своя страна го прави навеки свободен: "Любовта води към истинското знание.
Великата наука за
Любовта
включва в
себе
си всички други науки.
Който има Любовта, може да се справи с всички положения в живота си." Ала за да придобием това ново знание, обновяващо и пресътворяващо старата ни природа, сме длъжни да изпълним едно първоначално условие - да обичаме нашия Небесен Баща, Бога. Едва след това ще получим в изобилие всички плодове на осъществената Любов. В тази насока са и наставленията на Учителя на ББ в България: "Ако се приближите при любовта, ще придобиете такива знания, каквито не сте имали досега; ще се облечете в такава дреха, каквато само Небето може да ви даде. ...Новото знание ще дойде само за онези, които любят Господа. То ще освободи човечеството от ограниченията, в които се намира.
към текста >>
Който има
Любовта
, може да се справи с всички положения в живота си." Ала за да придобием това ново знание, обновяващо и пресътворяващо старата ни природа, сме длъжни да изпълним едно първоначално условие - да обичаме нашия Небесен Баща,
Бога
.
Радостта е един вътрешен изблик на Любовта, която е дошла. Любовта е бащата, радостта е майката, а мирът е тяхното дете." 10. Любовта носи светлина и свобода По неповторим начин проявената от човека Любов го дарява със светлината на познанието, с неугасимия факел на Истината, която от своя страна го прави навеки свободен: "Любовта води към истинското знание. Великата наука за Любовта включва в себе си всички други науки.
Който има
Любовта
, може да се справи с всички положения в живота си." Ала за да придобием това ново знание, обновяващо и пресътворяващо старата ни природа, сме длъжни да изпълним едно първоначално условие - да обичаме нашия Небесен Баща,
Бога
.
Едва след това ще получим в изобилие всички плодове на осъществената Любов. В тази насока са и наставленията на Учителя на ББ в България: "Ако се приближите при любовта, ще придобиете такива знания, каквито не сте имали досега; ще се облечете в такава дреха, каквато само Небето може да ви даде. ...Новото знание ще дойде само за онези, които любят Господа. То ще освободи човечеството от ограниченията, в които се намира. Когото обичат и който обича, само той може да учи и да придобива знания, светлина.
към текста >>
Едва след това ще получим в изобилие всички плодове на осъществената
Любов
.
Любовта е бащата, радостта е майката, а мирът е тяхното дете." 10. Любовта носи светлина и свобода По неповторим начин проявената от човека Любов го дарява със светлината на познанието, с неугасимия факел на Истината, която от своя страна го прави навеки свободен: "Любовта води към истинското знание. Великата наука за Любовта включва в себе си всички други науки. Който има Любовта, може да се справи с всички положения в живота си." Ала за да придобием това ново знание, обновяващо и пресътворяващо старата ни природа, сме длъжни да изпълним едно първоначално условие - да обичаме нашия Небесен Баща, Бога.
Едва след това ще получим в изобилие всички плодове на осъществената
Любов
.
В тази насока са и наставленията на Учителя на ББ в България: "Ако се приближите при любовта, ще придобиете такива знания, каквито не сте имали досега; ще се облечете в такава дреха, каквато само Небето може да ви даде. ...Новото знание ще дойде само за онези, които любят Господа. То ще освободи човечеството от ограниченията, в които се намира. Когото обичат и който обича, само той може да учи и да придобива знания, светлина. За него всичко оживява.
към текста >>
В тази насока са и наставленията на Учителя на ББ в България: "Ако се приближите при
любовта
, ще придобиете такива знания, каквито не сте имали досега; ще се облечете в такава дреха, каквато само Небето може да ви даде.
10. Любовта носи светлина и свобода По неповторим начин проявената от човека Любов го дарява със светлината на познанието, с неугасимия факел на Истината, която от своя страна го прави навеки свободен: "Любовта води към истинското знание. Великата наука за Любовта включва в себе си всички други науки. Който има Любовта, може да се справи с всички положения в живота си." Ала за да придобием това ново знание, обновяващо и пресътворяващо старата ни природа, сме длъжни да изпълним едно първоначално условие - да обичаме нашия Небесен Баща, Бога. Едва след това ще получим в изобилие всички плодове на осъществената Любов.
В тази насока са и наставленията на Учителя на ББ в България: "Ако се приближите при
любовта
, ще придобиете такива знания, каквито не сте имали досега; ще се облечете в такава дреха, каквато само Небето може да ви даде.
...Новото знание ще дойде само за онези, които любят Господа. То ще освободи човечеството от ограниченията, в които се намира. Когото обичат и който обича, само той може да учи и да придобива знания, светлина. За него всичко оживява. Чрез любовта човек добива познания за Бога и природата."
към текста >>
Чрез
любовта
човек добива познания за
Бога
и природата."
В тази насока са и наставленията на Учителя на ББ в България: "Ако се приближите при любовта, ще придобиете такива знания, каквито не сте имали досега; ще се облечете в такава дреха, каквато само Небето може да ви даде. ...Новото знание ще дойде само за онези, които любят Господа. То ще освободи човечеството от ограниченията, в които се намира. Когото обичат и който обича, само той може да учи и да придобива знания, светлина. За него всичко оживява.
Чрез
любовта
човек добива познания за
Бога
и природата."
Ако бъдем беззаветно предани на Любовта, нашите усилия и вярна служба няма да останат незабелязани. Силите на невидимия свят, които неотклонно наблюдават нашето духовно-нравствено развитие, ще ни проводят Наставник, с чиято помощ да обходим и завладеем непристъпните за неосъзнатия човек бездни на нетленното богатство, скрито в Любовта: "Щом любите, Бог ще ви изпрати Учител, който да ви открие вътрешния смисъл на Любовта. Бог е говорил в миналото, говори в настоящето и ще говори в бъдещето, но само на ония, които имат Любов. Дето няма Любов, там не се чува говорът на Бога. ...Имате ли огъня на Любовта, ще се ползвате от науката на Великите Учители, на Великите Адепти и гении, които са завършили своето развитие.
към текста >>
Ако бъдем беззаветно предани на
Любовта
, нашите усилия и вярна служба няма да останат незабелязани.
...Новото знание ще дойде само за онези, които любят Господа. То ще освободи човечеството от ограниченията, в които се намира. Когото обичат и който обича, само той може да учи и да придобива знания, светлина. За него всичко оживява. Чрез любовта човек добива познания за Бога и природата."
Ако бъдем беззаветно предани на
Любовта
, нашите усилия и вярна служба няма да останат незабелязани.
Силите на невидимия свят, които неотклонно наблюдават нашето духовно-нравствено развитие, ще ни проводят Наставник, с чиято помощ да обходим и завладеем непристъпните за неосъзнатия човек бездни на нетленното богатство, скрито в Любовта: "Щом любите, Бог ще ви изпрати Учител, който да ви открие вътрешния смисъл на Любовта. Бог е говорил в миналото, говори в настоящето и ще говори в бъдещето, но само на ония, които имат Любов. Дето няма Любов, там не се чува говорът на Бога. ...Имате ли огъня на Любовта, ще се ползвате от науката на Великите Учители, на Великите Адепти и гении, които са завършили своето развитие. Тази наука носи мъдрост, блаженство и величие за човешката душа."
към текста >>
Силите на невидимия свят, които неотклонно наблюдават нашето духовно-нравствено развитие, ще ни проводят Наставник, с чиято помощ да обходим и завладеем непристъпните за неосъзнатия човек бездни на нетленното
богатс
тво, скрито в
Любовта
: "Щом любите, Бог ще ви изпрати Учител, който да ви открие вътрешния смисъл на
Любовта
.
То ще освободи човечеството от ограниченията, в които се намира. Когото обичат и който обича, само той може да учи и да придобива знания, светлина. За него всичко оживява. Чрез любовта човек добива познания за Бога и природата." Ако бъдем беззаветно предани на Любовта, нашите усилия и вярна служба няма да останат незабелязани.
Силите на невидимия свят, които неотклонно наблюдават нашето духовно-нравствено развитие, ще ни проводят Наставник, с чиято помощ да обходим и завладеем непристъпните за неосъзнатия човек бездни на нетленното
богатс
тво, скрито в
Любовта
: "Щом любите, Бог ще ви изпрати Учител, който да ви открие вътрешния смисъл на
Любовта
.
Бог е говорил в миналото, говори в настоящето и ще говори в бъдещето, но само на ония, които имат Любов. Дето няма Любов, там не се чува говорът на Бога. ...Имате ли огъня на Любовта, ще се ползвате от науката на Великите Учители, на Великите Адепти и гении, които са завършили своето развитие. Тази наука носи мъдрост, блаженство и величие за човешката душа." Това е методът на жизнена изява, който помага на човешкото същество да стане по-възприемчиво към въздействията на духовните светове, към безвъзмездната подкрепа, която ни оказват на всяка крачка в нашия живот напредналите създания в Космоса.
към текста >>
Бог е говорил в миналото, говори в настоящето и ще говори в бъдещето, но само на ония, които имат
Любов
.
Когото обичат и който обича, само той може да учи и да придобива знания, светлина. За него всичко оживява. Чрез любовта човек добива познания за Бога и природата." Ако бъдем беззаветно предани на Любовта, нашите усилия и вярна служба няма да останат незабелязани. Силите на невидимия свят, които неотклонно наблюдават нашето духовно-нравствено развитие, ще ни проводят Наставник, с чиято помощ да обходим и завладеем непристъпните за неосъзнатия човек бездни на нетленното богатство, скрито в Любовта: "Щом любите, Бог ще ви изпрати Учител, който да ви открие вътрешния смисъл на Любовта.
Бог е говорил в миналото, говори в настоящето и ще говори в бъдещето, но само на ония, които имат
Любов
.
Дето няма Любов, там не се чува говорът на Бога. ...Имате ли огъня на Любовта, ще се ползвате от науката на Великите Учители, на Великите Адепти и гении, които са завършили своето развитие. Тази наука носи мъдрост, блаженство и величие за човешката душа." Това е методът на жизнена изява, който помага на човешкото същество да стане по-възприемчиво към въздействията на духовните светове, към безвъзмездната подкрепа, която ни оказват на всяка крачка в нашия живот напредналите създания в Космоса. Учителят П.
към текста >>
Дето няма
Любов
, там не се чува говорът на
Бога
.
За него всичко оживява. Чрез любовта човек добива познания за Бога и природата." Ако бъдем беззаветно предани на Любовта, нашите усилия и вярна служба няма да останат незабелязани. Силите на невидимия свят, които неотклонно наблюдават нашето духовно-нравствено развитие, ще ни проводят Наставник, с чиято помощ да обходим и завладеем непристъпните за неосъзнатия човек бездни на нетленното богатство, скрито в Любовта: "Щом любите, Бог ще ви изпрати Учител, който да ви открие вътрешния смисъл на Любовта. Бог е говорил в миналото, говори в настоящето и ще говори в бъдещето, но само на ония, които имат Любов.
Дето няма
Любов
, там не се чува говорът на
Бога
.
...Имате ли огъня на Любовта, ще се ползвате от науката на Великите Учители, на Великите Адепти и гении, които са завършили своето развитие. Тази наука носи мъдрост, блаженство и величие за човешката душа." Това е методът на жизнена изява, който помага на човешкото същество да стане по-възприемчиво към въздействията на духовните светове, към безвъзмездната подкрепа, която ни оказват на всяка крачка в нашия живот напредналите създания в Космоса. Учителят П. Дънов свързва тази теза с едно от обещанията, дадени от Иисус Христос на Неговите ученици: "Казано е в Писанието: "Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи какво да правите.
към текста >>
...Имате ли огъня на
Любовта
, ще се ползвате от науката на Великите Учители, на Великите Адепти и гении, които са завършили своето развитие.
Чрез любовта човек добива познания за Бога и природата." Ако бъдем беззаветно предани на Любовта, нашите усилия и вярна служба няма да останат незабелязани. Силите на невидимия свят, които неотклонно наблюдават нашето духовно-нравствено развитие, ще ни проводят Наставник, с чиято помощ да обходим и завладеем непристъпните за неосъзнатия човек бездни на нетленното богатство, скрито в Любовта: "Щом любите, Бог ще ви изпрати Учител, който да ви открие вътрешния смисъл на Любовта. Бог е говорил в миналото, говори в настоящето и ще говори в бъдещето, но само на ония, които имат Любов. Дето няма Любов, там не се чува говорът на Бога.
...Имате ли огъня на
Любовта
, ще се ползвате от науката на Великите Учители, на Великите Адепти и гении, които са завършили своето развитие.
Тази наука носи мъдрост, блаженство и величие за човешката душа." Това е методът на жизнена изява, който помага на човешкото същество да стане по-възприемчиво към въздействията на духовните светове, към безвъзмездната подкрепа, която ни оказват на всяка крачка в нашия живот напредналите създания в Космоса. Учителят П. Дънов свързва тази теза с едно от обещанията, дадени от Иисус Христос на Неговите ученици: "Казано е в Писанието: "Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи какво да правите. Като знаете това, трябва да работите тъй, че да предизвикате да дойде във вас Духът.
към текста >>
Това е методът на жизнена изява, който помага на човешкото същество да стане по-възприемчиво
към
въздействията на духовните светове,
към
безвъзмездната подкрепа, която ни оказват на всяка крачка в нашия живот напредналите създания в Космоса.
Силите на невидимия свят, които неотклонно наблюдават нашето духовно-нравствено развитие, ще ни проводят Наставник, с чиято помощ да обходим и завладеем непристъпните за неосъзнатия човек бездни на нетленното богатство, скрито в Любовта: "Щом любите, Бог ще ви изпрати Учител, който да ви открие вътрешния смисъл на Любовта. Бог е говорил в миналото, говори в настоящето и ще говори в бъдещето, но само на ония, които имат Любов. Дето няма Любов, там не се чува говорът на Бога. ...Имате ли огъня на Любовта, ще се ползвате от науката на Великите Учители, на Великите Адепти и гении, които са завършили своето развитие. Тази наука носи мъдрост, блаженство и величие за човешката душа."
Това е методът на жизнена изява, който помага на човешкото същество да стане по-възприемчиво
към
въздействията на духовните светове,
към
безвъзмездната подкрепа, която ни оказват на всяка крачка в нашия живот напредналите създания в Космоса.
Учителят П. Дънов свързва тази теза с едно от обещанията, дадени от Иисус Христос на Неговите ученици: "Казано е в Писанието: "Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи какво да правите. Като знаете това, трябва да работите тъй, че да предизвикате да дойде във вас Духът. Отворете сърцата и умовете си за Него. Духът постоянно слиза и възлиза, но се спира само при онези, които са отворили сърцата и умовете си за Него."
към текста >>
Любовта
освобождава от всички ограничения на земния живот.
Учителят П. Дънов свързва тази теза с едно от обещанията, дадени от Иисус Христос на Неговите ученици: "Казано е в Писанието: "Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи какво да правите. Като знаете това, трябва да работите тъй, че да предизвикате да дойде във вас Духът. Отворете сърцата и умовете си за Него. Духът постоянно слиза и възлиза, но се спира само при онези, които са отворили сърцата и умовете си за Него."
Любовта
освобождава от всички ограничения на земния живот.
Но не любовта като теоретична схема (макар и красива), а Любовта, приложена в ежедневието, и на първо място - в малките неща: "Ако повикате любовта, тя ще ви освободи и ще ви даде сила да се справите с всички мъчнотии. Защо човек става роб? Защото не знае да люби. Който не може да люби и да бъде благ, той е роб на условията и не може правилно да се развива. Свободен е само онзи, който люби, който е благ." Самото естество на Божествената Любов я превръща в неустоима освободителка от тегобите на земното ни битие.
към текста >>
Но не
любовта
като теоретична схема (макар и красива), а
Любовта
, приложена в ежедневието, и на първо място - в малките неща: "Ако повикате
любовта
, тя ще ви освободи и ще ви даде сила да се справите с всички мъчнотии.
Дънов свързва тази теза с едно от обещанията, дадени от Иисус Христос на Неговите ученици: "Казано е в Писанието: "Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи какво да правите. Като знаете това, трябва да работите тъй, че да предизвикате да дойде във вас Духът. Отворете сърцата и умовете си за Него. Духът постоянно слиза и възлиза, но се спира само при онези, които са отворили сърцата и умовете си за Него." Любовта освобождава от всички ограничения на земния живот.
Но не
любовта
като теоретична схема (макар и красива), а
Любовта
, приложена в ежедневието, и на първо място - в малките неща: "Ако повикате
любовта
, тя ще ви освободи и ще ви даде сила да се справите с всички мъчнотии.
Защо човек става роб? Защото не знае да люби. Който не може да люби и да бъде благ, той е роб на условията и не може правилно да се развива. Свободен е само онзи, който люби, който е благ." Самото естество на Божествената Любов я превръща в неустоима освободителка от тегобите на земното ни битие. Ако човек възприеме тази Любов и я приложи в живота си, от него незабавно падат всички обвързвания и ограничения.
към текста >>
Свободен е само онзи, който люби, който е благ." Самото естество на Божествената
Любов
я превръща в неустоима освободителка от тегобите на земното ни битие.
Любовта освобождава от всички ограничения на земния живот. Но не любовта като теоретична схема (макар и красива), а Любовта, приложена в ежедневието, и на първо място - в малките неща: "Ако повикате любовта, тя ще ви освободи и ще ви даде сила да се справите с всички мъчнотии. Защо човек става роб? Защото не знае да люби. Който не може да люби и да бъде благ, той е роб на условията и не може правилно да се развива.
Свободен е само онзи, който люби, който е благ." Самото естество на Божествената
Любов
я превръща в неустоима освободителка от тегобите на земното ни битие.
Ако човек възприеме тази Любов и я приложи в живота си, от него незабавно падат всички обвързвания и ограничения. Свободата става неделима от същността му. Ако използваме израза на Христос, той все така е в света, но вече не е от света. В този смисъл са и поясненията на Учителя П. Дънов: "Любовта, която ограничава, е човешка любов.
към текста >>
Ако човек възприеме тази
Любов
и я приложи в живота си, от него незабавно падат всички обвързвания и ограничения.
Но не любовта като теоретична схема (макар и красива), а Любовта, приложена в ежедневието, и на първо място - в малките неща: "Ако повикате любовта, тя ще ви освободи и ще ви даде сила да се справите с всички мъчнотии. Защо човек става роб? Защото не знае да люби. Който не може да люби и да бъде благ, той е роб на условията и не може правилно да се развива. Свободен е само онзи, който люби, който е благ." Самото естество на Божествената Любов я превръща в неустоима освободителка от тегобите на земното ни битие.
Ако човек възприеме тази
Любов
и я приложи в живота си, от него незабавно падат всички обвързвания и ограничения.
Свободата става неделима от същността му. Ако използваме израза на Христос, той все така е в света, но вече не е от света. В този смисъл са и поясненията на Учителя П. Дънов: "Любовта, която ограничава, е човешка любов. Любов, която освобождава, е Божествена.
към текста >>
Дънов: "
Любовта
, която ограничава, е човешка
любов
.
Свободен е само онзи, който люби, който е благ." Самото естество на Божествената Любов я превръща в неустоима освободителка от тегобите на земното ни битие. Ако човек възприеме тази Любов и я приложи в живота си, от него незабавно падат всички обвързвания и ограничения. Свободата става неделима от същността му. Ако използваме израза на Христос, той все така е в света, но вече не е от света. В този смисъл са и поясненията на Учителя П.
Дънов: "
Любовта
, която ограничава, е човешка
любов
.
Любов, която освобождава, е Божествена. Хранете се с Любовта, за да станете господари на себе си. Като станете господари на себе си, ще станете слуги на Бога." В никой от многобройните светове на Космоса не съществува сила, способна да ограничи, а още по-малко - да подчини Любовта: "Божествената Любов е закон сама за себе си. Няма закон, който може да ограничи Любовта.
към текста >>
Любов
, която освобождава, е Божествена.
Ако човек възприеме тази Любов и я приложи в живота си, от него незабавно падат всички обвързвания и ограничения. Свободата става неделима от същността му. Ако използваме израза на Христос, той все така е в света, но вече не е от света. В този смисъл са и поясненията на Учителя П. Дънов: "Любовта, която ограничава, е човешка любов.
Любов
, която освобождава, е Божествена.
Хранете се с Любовта, за да станете господари на себе си. Като станете господари на себе си, ще станете слуги на Бога." В никой от многобройните светове на Космоса не съществува сила, способна да ограничи, а още по-малко - да подчини Любовта: "Божествената Любов е закон сама за себе си. Няма закон, който може да ограничи Любовта. Тя е велика сила, която не се подчинява на никакъв закон.
към текста >>
Хранете се с
Любовта
, за да станете господари на
себе
си.
Свободата става неделима от същността му. Ако използваме израза на Христос, той все така е в света, но вече не е от света. В този смисъл са и поясненията на Учителя П. Дънов: "Любовта, която ограничава, е човешка любов. Любов, която освобождава, е Божествена.
Хранете се с
Любовта
, за да станете господари на
себе
си.
Като станете господари на себе си, ще станете слуги на Бога." В никой от многобройните светове на Космоса не съществува сила, способна да ограничи, а още по-малко - да подчини Любовта: "Божествената Любов е закон сама за себе си. Няма закон, който може да ограничи Любовта. Тя е велика сила, която не се подчинява на никакъв закон. С каквито въжета да я свържете, тя се освобождава - всичко разтопява."
към текста >>
Като станете господари на
себе
си, ще станете слуги на
Бога
."
Ако използваме израза на Христос, той все така е в света, но вече не е от света. В този смисъл са и поясненията на Учителя П. Дънов: "Любовта, която ограничава, е човешка любов. Любов, която освобождава, е Божествена. Хранете се с Любовта, за да станете господари на себе си.
Като станете господари на
себе
си, ще станете слуги на
Бога
."
В никой от многобройните светове на Космоса не съществува сила, способна да ограничи, а още по-малко - да подчини Любовта: "Божествената Любов е закон сама за себе си. Няма закон, който може да ограничи Любовта. Тя е велика сила, която не се подчинява на никакъв закон. С каквито въжета да я свържете, тя се освобождава - всичко разтопява." Действието на Любовта, намерила трайно място в човешкото естество, преобразява по изумителен начин личността, сътворява от нея нова същност - гордост и за творението, и за Твореца.
към текста >>
В никой от многобройните светове на Космоса не съществува сила, способна да ограничи, а още по-малко - да подчини
Любовта
: "Божествената
Любов
е закон сама за
себе
си.
В този смисъл са и поясненията на Учителя П. Дънов: "Любовта, която ограничава, е човешка любов. Любов, която освобождава, е Божествена. Хранете се с Любовта, за да станете господари на себе си. Като станете господари на себе си, ще станете слуги на Бога."
В никой от многобройните светове на Космоса не съществува сила, способна да ограничи, а още по-малко - да подчини
Любовта
: "Божествената
Любов
е закон сама за
себе
си.
Няма закон, който може да ограничи Любовта. Тя е велика сила, която не се подчинява на никакъв закон. С каквито въжета да я свържете, тя се освобождава - всичко разтопява." Действието на Любовта, намерила трайно място в човешкото естество, преобразява по изумителен начин личността, сътворява от нея нова същност - гордост и за творението, и за Твореца. За тази мощна енергия на пресътворението, с която се отличава Божествената Любов, Учителят П.
към текста >>
Няма закон, който може да ограничи
Любовта
.
Дънов: "Любовта, която ограничава, е човешка любов. Любов, която освобождава, е Божествена. Хранете се с Любовта, за да станете господари на себе си. Като станете господари на себе си, ще станете слуги на Бога." В никой от многобройните светове на Космоса не съществува сила, способна да ограничи, а още по-малко - да подчини Любовта: "Божествената Любов е закон сама за себе си.
Няма закон, който може да ограничи
Любовта
.
Тя е велика сила, която не се подчинява на никакъв закон. С каквито въжета да я свържете, тя се освобождава - всичко разтопява." Действието на Любовта, намерила трайно място в човешкото естество, преобразява по изумителен начин личността, сътворява от нея нова същност - гордост и за творението, и за Твореца. За тази мощна енергия на пресътворението, с която се отличава Божествената Любов, Учителят П. Дънов казва: "Любовта във всички свои действия се изявява като велика творческа сила.
към текста >>
Действието на
Любовта
, намерила трайно място в човешкото естество, преобразява по изумителен начин личността, сътворява от нея нова същност - гордост и за творението, и за Твореца.
Като станете господари на себе си, ще станете слуги на Бога." В никой от многобройните светове на Космоса не съществува сила, способна да ограничи, а още по-малко - да подчини Любовта: "Божествената Любов е закон сама за себе си. Няма закон, който може да ограничи Любовта. Тя е велика сила, която не се подчинява на никакъв закон. С каквито въжета да я свържете, тя се освобождава - всичко разтопява."
Действието на
Любовта
, намерила трайно място в човешкото естество, преобразява по изумителен начин личността, сътворява от нея нова същност - гордост и за творението, и за Твореца.
За тази мощна енергия на пресътворението, с която се отличава Божествената Любов, Учителят П. Дънов казва: "Любовта във всички свои действия се изявява като велика творческа сила. Тя произвежда физически и духовен преврат у хората. Когато Любовта влезе в човека, тя създава в него ред алхимически процеси, под влиянието на които цялото му същество, цялото му битие се изменя." 11. Културата на VI раса Култура на Любовта
към текста >>
За тази мощна енергия на пресътворението, с която се отличава Божествената
Любов
, Учителят П.
В никой от многобройните светове на Космоса не съществува сила, способна да ограничи, а още по-малко - да подчини Любовта: "Божествената Любов е закон сама за себе си. Няма закон, който може да ограничи Любовта. Тя е велика сила, която не се подчинява на никакъв закон. С каквито въжета да я свържете, тя се освобождава - всичко разтопява." Действието на Любовта, намерила трайно място в човешкото естество, преобразява по изумителен начин личността, сътворява от нея нова същност - гордост и за творението, и за Твореца.
За тази мощна енергия на пресътворението, с която се отличава Божествената
Любов
, Учителят П.
Дънов казва: "Любовта във всички свои действия се изявява като велика творческа сила. Тя произвежда физически и духовен преврат у хората. Когато Любовта влезе в човека, тя създава в него ред алхимически процеси, под влиянието на които цялото му същество, цялото му битие се изменя." 11. Културата на VI раса Култура на Любовта "Чрез Любовта ще дойде Новата Култура, която ще обедини всички хора.
към текста >>
Дънов казва: "
Любовта
във всички свои действия се изявява като велика творческа сила.
Няма закон, който може да ограничи Любовта. Тя е велика сила, която не се подчинява на никакъв закон. С каквито въжета да я свържете, тя се освобождава - всичко разтопява." Действието на Любовта, намерила трайно място в човешкото естество, преобразява по изумителен начин личността, сътворява от нея нова същност - гордост и за творението, и за Твореца. За тази мощна енергия на пресътворението, с която се отличава Божествената Любов, Учителят П.
Дънов казва: "
Любовта
във всички свои действия се изявява като велика творческа сила.
Тя произвежда физически и духовен преврат у хората. Когато Любовта влезе в човека, тя създава в него ред алхимически процеси, под влиянието на които цялото му същество, цялото му битие се изменя." 11. Културата на VI раса Култура на Любовта "Чрез Любовта ще дойде Новата Култура, която ще обедини всички хора. ...Любовта не е само едно приятно чувство, но правилни отношения на същества с висша интелигентност.
към текста >>
Когато
Любовта
влезе в човека, тя създава в него ред алхимически процеси, под влиянието на които цялото му същество, цялото му битие се изменя."
С каквито въжета да я свържете, тя се освобождава - всичко разтопява." Действието на Любовта, намерила трайно място в човешкото естество, преобразява по изумителен начин личността, сътворява от нея нова същност - гордост и за творението, и за Твореца. За тази мощна енергия на пресътворението, с която се отличава Божествената Любов, Учителят П. Дънов казва: "Любовта във всички свои действия се изявява като велика творческа сила. Тя произвежда физически и духовен преврат у хората.
Когато
Любовта
влезе в човека, тя създава в него ред алхимически процеси, под влиянието на които цялото му същество, цялото му битие се изменя."
11. Културата на VI раса Култура на Любовта "Чрез Любовта ще дойде Новата Култура, която ще обедини всички хора. ...Любовта не е само едно приятно чувство, но правилни отношения на същества с висша интелигентност. Като говоря за Любовта, разбирам онази велика и мощна сила, която единствена е в състояние да повдигне унижените, оскърбените, падналите и грешни души, които се намират в дъното на ада. Тя е сила на Безграничния.
към текста >>
11. Културата на VI раса Култура на
Любовта
Действието на Любовта, намерила трайно място в човешкото естество, преобразява по изумителен начин личността, сътворява от нея нова същност - гордост и за творението, и за Твореца. За тази мощна енергия на пресътворението, с която се отличава Божествената Любов, Учителят П. Дънов казва: "Любовта във всички свои действия се изявява като велика творческа сила. Тя произвежда физически и духовен преврат у хората. Когато Любовта влезе в човека, тя създава в него ред алхимически процеси, под влиянието на които цялото му същество, цялото му битие се изменя."
11. Културата на VI раса Култура на
Любовта
"Чрез Любовта ще дойде Новата Култура, която ще обедини всички хора. ...Любовта не е само едно приятно чувство, но правилни отношения на същества с висша интелигентност. Като говоря за Любовта, разбирам онази велика и мощна сила, която единствена е в състояние да повдигне унижените, оскърбените, падналите и грешни души, които се намират в дъното на ада. Тя е сила на Безграничния. Когато добиете това ново разбиране за Безграничния, този ред на нещата ще се стопи.
към текста >>
"Чрез
Любовта
ще дойде Новата Култура, която ще обедини всички хора.
За тази мощна енергия на пресътворението, с която се отличава Божествената Любов, Учителят П. Дънов казва: "Любовта във всички свои действия се изявява като велика творческа сила. Тя произвежда физически и духовен преврат у хората. Когато Любовта влезе в човека, тя създава в него ред алхимически процеси, под влиянието на които цялото му същество, цялото му битие се изменя." 11. Културата на VI раса Култура на Любовта
"Чрез
Любовта
ще дойде Новата Култура, която ще обедини всички хора.
...Любовта не е само едно приятно чувство, но правилни отношения на същества с висша интелигентност. Като говоря за Любовта, разбирам онази велика и мощна сила, която единствена е в състояние да повдигне унижените, оскърбените, падналите и грешни души, които се намират в дъното на ада. Тя е сила на Безграничния. Когато добиете това ново разбиране за Безграничния, този ред на нещата ще се стопи. Това е новото верую, което ще обедини човечеството в едно цяло.
към текста >>
...
Любовта
не е само едно приятно чувство, но правилни отношения на същества с висша интелигентност.
Дънов казва: "Любовта във всички свои действия се изявява като велика творческа сила. Тя произвежда физически и духовен преврат у хората. Когато Любовта влезе в човека, тя създава в него ред алхимически процеси, под влиянието на които цялото му същество, цялото му битие се изменя." 11. Културата на VI раса Култура на Любовта "Чрез Любовта ще дойде Новата Култура, която ще обедини всички хора.
...
Любовта
не е само едно приятно чувство, но правилни отношения на същества с висша интелигентност.
Като говоря за Любовта, разбирам онази велика и мощна сила, която единствена е в състояние да повдигне унижените, оскърбените, падналите и грешни души, които се намират в дъното на ада. Тя е сила на Безграничния. Когато добиете това ново разбиране за Безграничния, този ред на нещата ще се стопи. Това е новото верую, което ще обедини човечеството в едно цяло. ...Хората на Новата Култура наричам "братя на човечеството" или "синове на Любовта".
към текста >>
Като говоря за
Любовта
, разбирам онази велика и мощна сила, която единствена е в състояние да повдигне унижените, оскърбените, падналите и грешни души, които се намират в дъното на ада.
Тя произвежда физически и духовен преврат у хората. Когато Любовта влезе в човека, тя създава в него ред алхимически процеси, под влиянието на които цялото му същество, цялото му битие се изменя." 11. Културата на VI раса Култура на Любовта "Чрез Любовта ще дойде Новата Култура, която ще обедини всички хора. ...Любовта не е само едно приятно чувство, но правилни отношения на същества с висша интелигентност.
Като говоря за
Любовта
, разбирам онази велика и мощна сила, която единствена е в състояние да повдигне унижените, оскърбените, падналите и грешни души, които се намират в дъното на ада.
Тя е сила на Безграничния. Когато добиете това ново разбиране за Безграничния, този ред на нещата ще се стопи. Това е новото верую, което ще обедини човечеството в едно цяло. ...Хората на Новата Култура наричам "братя на човечеството" или "синове на Любовта". Влезе ли Любовта в света, ще имате една велика култура, дълбоки познания за природата и ще се внесат нови методи за възпитание.
към текста >>
Влезе ли
Любовта
в света, ще имате една велика култура, дълбоки познания за природата и ще се внесат нови методи за възпитание.
Като говоря за Любовта, разбирам онази велика и мощна сила, която единствена е в състояние да повдигне унижените, оскърбените, падналите и грешни души, които се намират в дъното на ада. Тя е сила на Безграничния. Когато добиете това ново разбиране за Безграничния, този ред на нещата ще се стопи. Това е новото верую, което ще обедини човечеството в едно цяло. ...Хората на Новата Култура наричам "братя на човечеството" или "синове на Любовта".
Влезе ли
Любовта
в света, ще имате една велика култура, дълбоки познания за природата и ще се внесат нови методи за възпитание.
Които вървят в Любовта, чертаят своето бъдеще! Пред всички народи се открива велико бъдеще. Велико е бъдещето на човечеството поради Любовта, която ще се изяви. Всички народи ще си подадат ръка като братя! " (Учителят П. Дънов)
към текста >>
Които вървят в
Любовта
, чертаят своето бъдеще!
Тя е сила на Безграничния. Когато добиете това ново разбиране за Безграничния, този ред на нещата ще се стопи. Това е новото верую, което ще обедини човечеството в едно цяло. ...Хората на Новата Култура наричам "братя на човечеството" или "синове на Любовта". Влезе ли Любовта в света, ще имате една велика култура, дълбоки познания за природата и ще се внесат нови методи за възпитание.
Които вървят в
Любовта
, чертаят своето бъдеще!
Пред всички народи се открива велико бъдеще. Велико е бъдещето на човечеството поради Любовта, която ще се изяви. Всички народи ще си подадат ръка като братя! " (Учителят П. Дънов) Преди повече от 60 години Учителят на ББ у нас очерта пред своите последователи картината на обединена Европа, на общия Европейски дом - такъв, какъвто той се изгражда вече пред очите ни.
към текста >>
Велико е бъдещето на човечеството поради
Любовта
, която ще се изяви.
Това е новото верую, което ще обедини човечеството в едно цяло. ...Хората на Новата Култура наричам "братя на човечеството" или "синове на Любовта". Влезе ли Любовта в света, ще имате една велика култура, дълбоки познания за природата и ще се внесат нови методи за възпитание. Които вървят в Любовта, чертаят своето бъдеще! Пред всички народи се открива велико бъдеще.
Велико е бъдещето на човечеството поради
Любовта
, която ще се изяви.
Всички народи ще си подадат ръка като братя! " (Учителят П. Дънов) Преди повече от 60 години Учителят на ББ у нас очерта пред своите последователи картината на обединена Европа, на общия Европейски дом - такъв, какъвто той се изгражда вече пред очите ни. Тогава едва ли някой е успял да проникне докрай в дълбочината и важността на това сбъдващо се пророчество. В същност предреченото от Учителя П.
към текста >>
Дънов, на което ние днес сме свидетели и в което вземаме участие според възможностите си, е въплъщение на идеите на Христос отпреди две хилядолетия.
Всички народи ще си подадат ръка като братя! " (Учителят П. Дънов) Преди повече от 60 години Учителят на ББ у нас очерта пред своите последователи картината на обединена Европа, на общия Европейски дом - такъв, какъвто той се изгражда вече пред очите ни. Тогава едва ли някой е успял да проникне докрай в дълбочината и важността на това сбъдващо се пророчество. В същност предреченото от Учителя П.
Дънов, на което ние днес сме свидетели и в което вземаме участие според възможностите си, е въплъщение на идеите на Христос отпреди две хилядолетия.
Още тогава Учителят на Учителите, великото Космическо Същество Христос, въплътило се в земно тяло, за да внесе всепобедния импулс на еволюционното развитие, предвиди процесите на интеграция в нашата съвременност. Неговите идеи бяха доразвити и актуализирани от нашия български духовен Учител П. Дънов (Беинса Дуно). Доказателствата за това смело твърдение откриваме в Словото на Учителя на ББ в нашата страна: "Понеже Любовта ще дойде последна в света, затова се правят приготовления за нейното посрещане. Любовта ще изгради бъдещата култура, бъдещия живот.
към текста >>
Доказателствата за това смело твърдение откриваме в Словото на Учителя на ББ в нашата страна: "Понеже
Любовта
ще дойде последна в света, затова се правят приготовления за нейното посрещане.
В същност предреченото от Учителя П. Дънов, на което ние днес сме свидетели и в което вземаме участие според възможностите си, е въплъщение на идеите на Христос отпреди две хилядолетия. Още тогава Учителят на Учителите, великото Космическо Същество Христос, въплътило се в земно тяло, за да внесе всепобедния импулс на еволюционното развитие, предвиди процесите на интеграция в нашата съвременност. Неговите идеи бяха доразвити и актуализирани от нашия български духовен Учител П. Дънов (Беинса Дуно).
Доказателствата за това смело твърдение откриваме в Словото на Учителя на ББ в нашата страна: "Понеже
Любовта
ще дойде последна в света, затова се правят приготовления за нейното посрещане.
Любовта ще изгради бъдещата култура, бъдещия живот. За да постигнат Любовта, хората трябва да се откажат от своите стари разбирания. Придобие ли човек Любовта, за него се отваря нов свят, ново поле за работа. ...Целият свят, цялата природа представляват възможности и условия за проява на Божията Любов, която някога хората ще опитат. За всички хора са предвидени несметни богатства, възможности и условия.
към текста >>
Любовта
ще изгради бъдещата култура, бъдещия живот.
Дънов, на което ние днес сме свидетели и в което вземаме участие според възможностите си, е въплъщение на идеите на Христос отпреди две хилядолетия. Още тогава Учителят на Учителите, великото Космическо Същество Христос, въплътило се в земно тяло, за да внесе всепобедния импулс на еволюционното развитие, предвиди процесите на интеграция в нашата съвременност. Неговите идеи бяха доразвити и актуализирани от нашия български духовен Учител П. Дънов (Беинса Дуно). Доказателствата за това смело твърдение откриваме в Словото на Учителя на ББ в нашата страна: "Понеже Любовта ще дойде последна в света, затова се правят приготовления за нейното посрещане.
Любовта
ще изгради бъдещата култура, бъдещия живот.
За да постигнат Любовта, хората трябва да се откажат от своите стари разбирания. Придобие ли човек Любовта, за него се отваря нов свят, ново поле за работа. ...Целият свят, цялата природа представляват възможности и условия за проява на Божията Любов, която някога хората ще опитат. За всички хора са предвидени несметни богатства, възможности и условия. Защо тогава човек да се обезсърчава?
към текста >>
За да постигнат
Любовта
, хората трябва да се откажат от своите стари разбирания.
Още тогава Учителят на Учителите, великото Космическо Същество Христос, въплътило се в земно тяло, за да внесе всепобедния импулс на еволюционното развитие, предвиди процесите на интеграция в нашата съвременност. Неговите идеи бяха доразвити и актуализирани от нашия български духовен Учител П. Дънов (Беинса Дуно). Доказателствата за това смело твърдение откриваме в Словото на Учителя на ББ в нашата страна: "Понеже Любовта ще дойде последна в света, затова се правят приготовления за нейното посрещане. Любовта ще изгради бъдещата култура, бъдещия живот.
За да постигнат
Любовта
, хората трябва да се откажат от своите стари разбирания.
Придобие ли човек Любовта, за него се отваря нов свят, ново поле за работа. ...Целият свят, цялата природа представляват възможности и условия за проява на Божията Любов, която някога хората ще опитат. За всички хора са предвидени несметни богатства, възможности и условия. Защо тогава човек да се обезсърчава? " И на друго място: "Какво ще донесе Любовта в света?
към текста >>
Придобие ли човек
Любовта
, за него се отваря нов свят, ново поле за работа.
Неговите идеи бяха доразвити и актуализирани от нашия български духовен Учител П. Дънов (Беинса Дуно). Доказателствата за това смело твърдение откриваме в Словото на Учителя на ББ в нашата страна: "Понеже Любовта ще дойде последна в света, затова се правят приготовления за нейното посрещане. Любовта ще изгради бъдещата култура, бъдещия живот. За да постигнат Любовта, хората трябва да се откажат от своите стари разбирания.
Придобие ли човек
Любовта
, за него се отваря нов свят, ново поле за работа.
...Целият свят, цялата природа представляват възможности и условия за проява на Божията Любов, която някога хората ще опитат. За всички хора са предвидени несметни богатства, възможности и условия. Защо тогава човек да се обезсърчава? " И на друго място: "Какво ще донесе Любовта в света? Соковете на Новата Култура, материала, който отговаря на новите форми, на формите на бъдещия строй.
към текста >>
...Целият свят, цялата природа представляват възможности и условия за проява на Божията
Любов
, която някога хората ще опитат.
Дънов (Беинса Дуно). Доказателствата за това смело твърдение откриваме в Словото на Учителя на ББ в нашата страна: "Понеже Любовта ще дойде последна в света, затова се правят приготовления за нейното посрещане. Любовта ще изгради бъдещата култура, бъдещия живот. За да постигнат Любовта, хората трябва да се откажат от своите стари разбирания. Придобие ли човек Любовта, за него се отваря нов свят, ново поле за работа.
...Целият свят, цялата природа представляват възможности и условия за проява на Божията
Любов
, която някога хората ще опитат.
За всички хора са предвидени несметни богатства, възможности и условия. Защо тогава човек да се обезсърчава? " И на друго място: "Какво ще донесе Любовта в света? Соковете на Новата Култура, материала, който отговаря на новите форми, на формите на бъдещия строй. Днес старите форми се рушат, нови се създават.
към текста >>
За всички хора са предвидени несметни
богатства
, възможности и условия.
Доказателствата за това смело твърдение откриваме в Словото на Учителя на ББ в нашата страна: "Понеже Любовта ще дойде последна в света, затова се правят приготовления за нейното посрещане. Любовта ще изгради бъдещата култура, бъдещия живот. За да постигнат Любовта, хората трябва да се откажат от своите стари разбирания. Придобие ли човек Любовта, за него се отваря нов свят, ново поле за работа. ...Целият свят, цялата природа представляват възможности и условия за проява на Божията Любов, която някога хората ще опитат.
За всички хора са предвидени несметни
богатства
, възможности и условия.
Защо тогава човек да се обезсърчава? " И на друго място: "Какво ще донесе Любовта в света? Соковете на Новата Култура, материала, който отговаря на новите форми, на формите на бъдещия строй. Днес старите форми се рушат, нови се създават. Защо страдат хората?
към текста >>
" И на друго място: "Какво ще донесе
Любовта
в света?
За да постигнат Любовта, хората трябва да се откажат от своите стари разбирания. Придобие ли човек Любовта, за него се отваря нов свят, ново поле за работа. ...Целият свят, цялата природа представляват възможности и условия за проява на Божията Любов, която някога хората ще опитат. За всички хора са предвидени несметни богатства, възможности и условия. Защо тогава човек да се обезсърчава?
" И на друго място: "Какво ще донесе
Любовта
в света?
Соковете на Новата Култура, материала, който отговаря на новите форми, на формите на бъдещия строй. Днес старите форми се рушат, нови се създават. Защо страдат хората? Поради разрушенията, които стават вън и вътре в тях." Основното послание на всички велики духовни Учители на човечеството е утвърждаването на Единството на Живота.
към текста >>
Той я свързва като теза с Културата на VI раса - Култура на
Любовта
: "Без
любов
човек не може да разбере единството на света.
Днес старите форми се рушат, нови се създават. Защо страдат хората? Поради разрушенията, които стават вън и вътре в тях." Основното послание на всички велики духовни Учители на човечеството е утвърждаването на Единството на Живота. Тази грандиозна Божествена Истина е водещо начало и в учението на П. Дънов.
Той я свързва като теза с Културата на VI раса - Култура на
Любовта
: "Без
любов
човек не може да разбере единството на света.
Любовта внася пълно единство в живота. Това, което свързва умовете и сърцата на всички хора и прониква в целия Космос, наричаме Любов. ...Колкото по-правилни са отношенията на хората към Първичната Причина, толкова и обществата се по-добре организирани. " Бъдещата Култура на Любовта ще се отличава с пълното отсъствие на болести и социални сътресения, на природни катаклизми, предизвикани от несъвършенствата на човешките мисли, чувства и дела, и на престъпления. Братството между човеците ще бъде закон без изключения: "Христос говори сега на европейските народи: "Ако вие приложите Моето учение, очаква ви велико знание, велико благословение.
към текста >>
Любовта
внася пълно единство в живота.
Защо страдат хората? Поради разрушенията, които стават вън и вътре в тях." Основното послание на всички велики духовни Учители на човечеството е утвърждаването на Единството на Живота. Тази грандиозна Божествена Истина е водещо начало и в учението на П. Дънов. Той я свързва като теза с Културата на VI раса - Култура на Любовта: "Без любов човек не може да разбере единството на света.
Любовта
внася пълно единство в живота.
Това, което свързва умовете и сърцата на всички хора и прониква в целия Космос, наричаме Любов. ...Колкото по-правилни са отношенията на хората към Първичната Причина, толкова и обществата се по-добре организирани. " Бъдещата Култура на Любовта ще се отличава с пълното отсъствие на болести и социални сътресения, на природни катаклизми, предизвикани от несъвършенствата на човешките мисли, чувства и дела, и на престъпления. Братството между човеците ще бъде закон без изключения: "Христос говори сега на европейските народи: "Ако вие приложите Моето учение, очаква ви велико знание, велико благословение. Но ако отхвърлите Любовта, ще опитате най-голямото нещастие."Под земята се готви нещо страшно.
към текста >>
Това, което свързва умовете и сърцата на всички хора и прониква в целия Космос, наричаме
Любов
.
Поради разрушенията, които стават вън и вътре в тях." Основното послание на всички велики духовни Учители на човечеството е утвърждаването на Единството на Живота. Тази грандиозна Божествена Истина е водещо начало и в учението на П. Дънов. Той я свързва като теза с Културата на VI раса - Култура на Любовта: "Без любов човек не може да разбере единството на света. Любовта внася пълно единство в живота.
Това, което свързва умовете и сърцата на всички хора и прониква в целия Космос, наричаме
Любов
.
...Колкото по-правилни са отношенията на хората към Първичната Причина, толкова и обществата се по-добре организирани. " Бъдещата Култура на Любовта ще се отличава с пълното отсъствие на болести и социални сътресения, на природни катаклизми, предизвикани от несъвършенствата на човешките мисли, чувства и дела, и на престъпления. Братството между човеците ще бъде закон без изключения: "Христос говори сега на европейските народи: "Ако вие приложите Моето учение, очаква ви велико знание, велико благословение. Но ако отхвърлите Любовта, ще опитате най-голямото нещастие."Под земята се готви нещо страшно. Ако тези хора не приемат Божествената Любов, ще има една революция в природата.
към текста >>
...Колкото по-правилни са отношенията на хората
към
Първичната Причина, толкова и обществата се по-добре организирани. "
Основното послание на всички велики духовни Учители на човечеството е утвърждаването на Единството на Живота. Тази грандиозна Божествена Истина е водещо начало и в учението на П. Дънов. Той я свързва като теза с Културата на VI раса - Култура на Любовта: "Без любов човек не може да разбере единството на света. Любовта внася пълно единство в живота. Това, което свързва умовете и сърцата на всички хора и прониква в целия Космос, наричаме Любов.
...Колкото по-правилни са отношенията на хората
към
Първичната Причина, толкова и обществата се по-добре организирани. "
Бъдещата Култура на Любовта ще се отличава с пълното отсъствие на болести и социални сътресения, на природни катаклизми, предизвикани от несъвършенствата на човешките мисли, чувства и дела, и на престъпления. Братството между човеците ще бъде закон без изключения: "Христос говори сега на европейските народи: "Ако вие приложите Моето учение, очаква ви велико знание, велико благословение. Но ако отхвърлите Любовта, ще опитате най-голямото нещастие."Под земята се готви нещо страшно. Ако тези хора не приемат Божествената Любов, ще има една революция в природата. А тази революция, която става сега, не е нищо пред тази, която природата приготвя.
към текста >>
Бъдещата Култура на
Любовта
ще се отличава с пълното отсъствие на болести и социални сътресения, на природни катаклизми, предизвикани от несъвършенствата на човешките мисли, чувства и дела, и на престъпления.
Тази грандиозна Божествена Истина е водещо начало и в учението на П. Дънов. Той я свързва като теза с Културата на VI раса - Култура на Любовта: "Без любов човек не може да разбере единството на света. Любовта внася пълно единство в живота. Това, което свързва умовете и сърцата на всички хора и прониква в целия Космос, наричаме Любов. ...Колкото по-правилни са отношенията на хората към Първичната Причина, толкова и обществата се по-добре организирани. "
Бъдещата Култура на
Любовта
ще се отличава с пълното отсъствие на болести и социални сътресения, на природни катаклизми, предизвикани от несъвършенствата на човешките мисли, чувства и дела, и на престъпления.
Братството между човеците ще бъде закон без изключения: "Христос говори сега на европейските народи: "Ако вие приложите Моето учение, очаква ви велико знание, велико благословение. Но ако отхвърлите Любовта, ще опитате най-голямото нещастие."Под земята се готви нещо страшно. Ако тези хора не приемат Божествената Любов, ще има една революция в природата. А тази революция, която става сега, не е нищо пред тази, която природата приготвя. Ще стане такава революция, каквато светът не помни, каквато никога не е виждал.
към текста >>
Но ако отхвърлите
Любовта
, ще опитате най-голямото нещастие."Под земята се готви нещо страшно.
Любовта внася пълно единство в живота. Това, което свързва умовете и сърцата на всички хора и прониква в целия Космос, наричаме Любов. ...Колкото по-правилни са отношенията на хората към Първичната Причина, толкова и обществата се по-добре организирани. " Бъдещата Култура на Любовта ще се отличава с пълното отсъствие на болести и социални сътресения, на природни катаклизми, предизвикани от несъвършенствата на човешките мисли, чувства и дела, и на престъпления. Братството между човеците ще бъде закон без изключения: "Христос говори сега на европейските народи: "Ако вие приложите Моето учение, очаква ви велико знание, велико благословение.
Но ако отхвърлите
Любовта
, ще опитате най-голямото нещастие."Под земята се готви нещо страшно.
Ако тези хора не приемат Божествената Любов, ще има една революция в природата. А тази революция, която става сега, не е нищо пред тази, която природата приготвя. Ще стане такава революция, каквато светът не помни, каквато никога не е виждал. На тази Земя ще израсне друга култура. Само тези разумни отношения на Любовта могат да ни спасят от бъдещата катастрофа.
към текста >>
Ако тези хора не приемат Божествената
Любов
, ще има една революция в природата.
Това, което свързва умовете и сърцата на всички хора и прониква в целия Космос, наричаме Любов. ...Колкото по-правилни са отношенията на хората към Първичната Причина, толкова и обществата се по-добре организирани. " Бъдещата Култура на Любовта ще се отличава с пълното отсъствие на болести и социални сътресения, на природни катаклизми, предизвикани от несъвършенствата на човешките мисли, чувства и дела, и на престъпления. Братството между човеците ще бъде закон без изключения: "Христос говори сега на европейските народи: "Ако вие приложите Моето учение, очаква ви велико знание, велико благословение. Но ако отхвърлите Любовта, ще опитате най-голямото нещастие."Под земята се готви нещо страшно.
Ако тези хора не приемат Божествената
Любов
, ще има една революция в природата.
А тази революция, която става сега, не е нищо пред тази, която природата приготвя. Ще стане такава революция, каквато светът не помни, каквато никога не е виждал. На тази Земя ще израсне друга култура. Само тези разумни отношения на Любовта могат да ни спасят от бъдещата катастрофа. Когато Бог, т. е.
към текста >>
Само тези разумни отношения на
Любовта
могат да ни спасят от бъдещата катастрофа.
Но ако отхвърлите Любовта, ще опитате най-голямото нещастие."Под земята се готви нещо страшно. Ако тези хора не приемат Божествената Любов, ще има една революция в природата. А тази революция, която става сега, не е нищо пред тази, която природата приготвя. Ще стане такава революция, каквато светът не помни, каквато никога не е виждал. На тази Земя ще израсне друга култура.
Само тези разумни отношения на
Любовта
могат да ни спасят от бъдещата катастрофа.
Когато Бог, т. е. Любовта, дойде в света, тя ще произведе такива страшни сътресения, такива силни страдания, че които я познаят, ще застанат под Дървото на живота, още тук, на земята, ще разрешат великия въпрос. Този въпрос не се разрешава на небето, но на земята. Господ иде чрез огън да изчисти земята, да съблече старите дрипи на хората, да им даде нови правила, да внесе Любовта в сърцата им, да повдигне умовете им, да отстрани от тях всяка злоба и омраза." 12. Брак и партньорство според Словото на Учителя П. Дънов
към текста >>
Любовта
, дойде в света, тя ще произведе такива страшни сътресения, такива силни страдания, че които я познаят, ще застанат под Дървото на живота, още тук, на земята, ще разрешат великия въпрос.
А тази революция, която става сега, не е нищо пред тази, която природата приготвя. Ще стане такава революция, каквато светът не помни, каквато никога не е виждал. На тази Земя ще израсне друга култура. Само тези разумни отношения на Любовта могат да ни спасят от бъдещата катастрофа. Когато Бог, т. е.
Любовта
, дойде в света, тя ще произведе такива страшни сътресения, такива силни страдания, че които я познаят, ще застанат под Дървото на живота, още тук, на земята, ще разрешат великия въпрос.
Този въпрос не се разрешава на небето, но на земята. Господ иде чрез огън да изчисти земята, да съблече старите дрипи на хората, да им даде нови правила, да внесе Любовта в сърцата им, да повдигне умовете им, да отстрани от тях всяка злоба и омраза." 12. Брак и партньорство според Словото на Учителя П. Дънов Ето още едно предизвикателство на прехода от теорията към практиката. Познанията ни за Любовта би трябвало да бъдат приложени в живота - в ежедневието, в отношението ни към хората и природата.
към текста >>
Господ иде чрез огън да изчисти земята, да съблече старите дрипи на хората, да им даде нови правила, да внесе
Любовта
в сърцата им, да повдигне умовете им, да отстрани от тях всяка злоба и омраза."
На тази Земя ще израсне друга култура. Само тези разумни отношения на Любовта могат да ни спасят от бъдещата катастрофа. Когато Бог, т. е. Любовта, дойде в света, тя ще произведе такива страшни сътресения, такива силни страдания, че които я познаят, ще застанат под Дървото на живота, още тук, на земята, ще разрешат великия въпрос. Този въпрос не се разрешава на небето, но на земята.
Господ иде чрез огън да изчисти земята, да съблече старите дрипи на хората, да им даде нови правила, да внесе
Любовта
в сърцата им, да повдигне умовете им, да отстрани от тях всяка злоба и омраза."
12. Брак и партньорство според Словото на Учителя П. Дънов Ето още едно предизвикателство на прехода от теорията към практиката. Познанията ни за Любовта би трябвало да бъдат приложени в живота - в ежедневието, в отношението ни към хората и природата. Не на последно място - и при избора на партньор от другия пол. Именно Божествената (а не човешката!) Любов е тази, която би могла да ни окаже неоценима помощ и в това отношение.
към текста >>
Ето още едно предизвикателство на прехода от теорията
към
практиката.
Когато Бог, т. е. Любовта, дойде в света, тя ще произведе такива страшни сътресения, такива силни страдания, че които я познаят, ще застанат под Дървото на живота, още тук, на земята, ще разрешат великия въпрос. Този въпрос не се разрешава на небето, но на земята. Господ иде чрез огън да изчисти земята, да съблече старите дрипи на хората, да им даде нови правила, да внесе Любовта в сърцата им, да повдигне умовете им, да отстрани от тях всяка злоба и омраза." 12. Брак и партньорство според Словото на Учителя П. Дънов
Ето още едно предизвикателство на прехода от теорията
към
практиката.
Познанията ни за Любовта би трябвало да бъдат приложени в живота - в ежедневието, в отношението ни към хората и природата. Не на последно място - и при избора на партньор от другия пол. Именно Божествената (а не човешката!) Любов е тази, която би могла да ни окаже неоценима помощ и в това отношение. На много места в своето Слово Учителят П. Дънов хвърля обилна светлина върху отношенията между двата пола.
към текста >>
Познанията ни за
Любовта
би трябвало да бъдат приложени в живота - в ежедневието, в отношението ни
към
хората и природата.
Любовта, дойде в света, тя ще произведе такива страшни сътресения, такива силни страдания, че които я познаят, ще застанат под Дървото на живота, още тук, на земята, ще разрешат великия въпрос. Този въпрос не се разрешава на небето, но на земята. Господ иде чрез огън да изчисти земята, да съблече старите дрипи на хората, да им даде нови правила, да внесе Любовта в сърцата им, да повдигне умовете им, да отстрани от тях всяка злоба и омраза." 12. Брак и партньорство според Словото на Учителя П. Дънов Ето още едно предизвикателство на прехода от теорията към практиката.
Познанията ни за
Любовта
би трябвало да бъдат приложени в живота - в ежедневието, в отношението ни
към
хората и природата.
Не на последно място - и при избора на партньор от другия пол. Именно Божествената (а не човешката!) Любов е тази, която би могла да ни окаже неоценима помощ и в това отношение. На много места в своето Слово Учителят П. Дънов хвърля обилна светлина върху отношенията между двата пола. Интерес за нас тук представляват неговите възгледи за брака и партньорството.
към текста >>
Именно Божествената (а не човешката!)
Любов
е тази, която би могла да ни окаже неоценима помощ и в това отношение.
Господ иде чрез огън да изчисти земята, да съблече старите дрипи на хората, да им даде нови правила, да внесе Любовта в сърцата им, да повдигне умовете им, да отстрани от тях всяка злоба и омраза." 12. Брак и партньорство според Словото на Учителя П. Дънов Ето още едно предизвикателство на прехода от теорията към практиката. Познанията ни за Любовта би трябвало да бъдат приложени в живота - в ежедневието, в отношението ни към хората и природата. Не на последно място - и при избора на партньор от другия пол.
Именно Божествената (а не човешката!)
Любов
е тази, която би могла да ни окаже неоценима помощ и в това отношение.
На много места в своето Слово Учителят П. Дънов хвърля обилна светлина върху отношенията между двата пола. Интерес за нас тук представляват неговите възгледи за брака и партньорството. Учителят на ББ утвърждава следната теза: за пълноценната връзка между мъжа и жената не са нужни формалности (документи, свидетели, подписи и пр.); най-важно и определящо е взаимното доверие, разбирателството, искрената обич и на първо място - чувството за отговорност. Според него едно от най-големите изпитания в земния живот е бракът (или съответно партньорството между половете).
към текста >>
Умната и всеотдайна жена, дори и да не е красива (както се пее в популярната песен) и
богата
, може извънредно много да помогне на мъжа си в социалното и духовното му израстване.
Всеки сам трябва да реши кое за него е от по-голямо значение - формалното или неформалното общуване. Учението на ББ в редакцията на П. Дънов не възразява и срещу двете (с изключението за окултния ученик, което вече цитирахме). А принципите, върху които следва да изграждаме този род най-деликатни взаимоотношения, са ясно изложени в Словото. Остава само да ги оделотво- рим в живия живот.
Умната и всеотдайна жена, дори и да не е красива (както се пее в популярната песен) и
богата
, може извънредно много да помогне на мъжа си в социалното и духовното му израстване.
До всеки велик мъж в историята на човечеството винаги е стояла и една велика жена, дори и до нас да не са достигнали сведения за нея. Обратно, дребнавата и егоцентрична съпруга, дори и да е красива и богата, може да съсипе и кариерата, и духовното равновесие на партньора си. Ако ли пък на всичкото отгоре е и непривлекателна, или ще направи от мъжа до нея виден философ (случаят със Сократ - от порядъка на изключение), или ще му вгорчи битието до най-високата възможна степен. Обратният вариант - за мъжа, който трансформира жената до себе си в позитивен или негативен аспект, също е в сила!
към текста >>
Обратно, дребнавата и егоцентрична съпруга, дори и да е красива и
богата
, може да съсипе и кариерата, и духовното равновесие на партньора си.
Дънов не възразява и срещу двете (с изключението за окултния ученик, което вече цитирахме). А принципите, върху които следва да изграждаме този род най-деликатни взаимоотношения, са ясно изложени в Словото. Остава само да ги оделотво- рим в живия живот. Умната и всеотдайна жена, дори и да не е красива (както се пее в популярната песен) и богата, може извънредно много да помогне на мъжа си в социалното и духовното му израстване. До всеки велик мъж в историята на човечеството винаги е стояла и една велика жена, дори и до нас да не са достигнали сведения за нея.
Обратно, дребнавата и егоцентрична съпруга, дори и да е красива и
богата
, може да съсипе и кариерата, и духовното равновесие на партньора си.
Ако ли пък на всичкото отгоре е и непривлекателна, или ще направи от мъжа до нея виден философ (случаят със Сократ - от порядъка на изключение), или ще му вгорчи битието до най-високата възможна степен. Обратният вариант - за мъжа, който трансформира жената до себе си в позитивен или негативен аспект, също е в сила!
към текста >>
Обратният вариант - за мъжа, който трансформира жената до
себе
си в позитивен или негативен аспект, също е в сила!
Остава само да ги оделотво- рим в живия живот. Умната и всеотдайна жена, дори и да не е красива (както се пее в популярната песен) и богата, може извънредно много да помогне на мъжа си в социалното и духовното му израстване. До всеки велик мъж в историята на човечеството винаги е стояла и една велика жена, дори и до нас да не са достигнали сведения за нея. Обратно, дребнавата и егоцентрична съпруга, дори и да е красива и богата, може да съсипе и кариерата, и духовното равновесие на партньора си. Ако ли пък на всичкото отгоре е и непривлекателна, или ще направи от мъжа до нея виден философ (случаят със Сократ - от порядъка на изключение), или ще му вгорчи битието до най-високата възможна степен.
Обратният вариант - за мъжа, който трансформира жената до
себе
си в позитивен или негативен аспект, също е в сила!
към текста >>
88.
Божественият Принцип на МЪДРОСТТА
 
- Константин Златев
В сътворената от
Бога
Вселена действат принципи и закони, които са пряк резултат от Премъдростта и Промисъла на Твореца.
БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРИНЦИП НА МЪДРОСТТА 1. Същност на Мъдростта а) Мъдростта като творчески принцип в Космоса Бог е сътворил света по възможно най-мъдрия начин, изначално е вложил в него Своята велика и неизчерпаема Мъдрост. Според великия немски философ и математик Готфрид Вилхелм Лайбниц (1646-1716), автор на гениалната теория за първичната природа на всичко съществуващо, назована монадология , ние живеем в най- добрия от всички възможни светове.
В сътворената от
Бога
Вселена действат принципи и закони, които са пряк резултат от Премъдростта и Промисъла на Твореца.
В тази насока заслужават внимание разсъжденията на Учителя П. Дънов: "Мъдростта - това е светът на вечните Божествени форми, изтъкани от Любовта. Любовта е самата същина, а Мъдростта представя формите на хармонията, които се изливат в музика и поезия. Мъдростта е свят, в който се крият от незапомнени времена всички неща, които Бог е създал, всички неща, които възвишените духове са създали, и всички неща, които човеците са създали на Земята. Затова този свят е достъпен и за нас.
към текста >>
Дънов: "Мъдростта - това е светът на вечните Божествени форми, изтъкани от
Любовта
.
а) Мъдростта като творчески принцип в Космоса Бог е сътворил света по възможно най-мъдрия начин, изначално е вложил в него Своята велика и неизчерпаема Мъдрост. Според великия немски философ и математик Готфрид Вилхелм Лайбниц (1646-1716), автор на гениалната теория за първичната природа на всичко съществуващо, назована монадология , ние живеем в най- добрия от всички възможни светове. В сътворената от Бога Вселена действат принципи и закони, които са пряк резултат от Премъдростта и Промисъла на Твореца. В тази насока заслужават внимание разсъжденията на Учителя П.
Дънов: "Мъдростта - това е светът на вечните Божествени форми, изтъкани от
Любовта
.
Любовта е самата същина, а Мъдростта представя формите на хармонията, които се изливат в музика и поезия. Мъдростта е свят, в който се крият от незапомнени времена всички неща, които Бог е създал, всички неща, които възвишените духове са създали, и всички неща, които човеците са създали на Земята. Затова този свят е достъпен и за нас. От този свят изтича истинското, съществено знание. И когато това знание премине през трите свята - Божествен, духовен и физически - и даде плод в тях, тогава то става реално за нас." Тук е мястото да направим важното разграничение между материално знание (нисшата форма на знанието, обвързана с информационен носител, с веществена основа) и духовно знание (висша форма на знанието, която се реализира непосредствено в контакта между човека и невидимата реалност и не изисква наличието на информационен носител).
към текста >>
Любовта
е самата същина, а Мъдростта представя формите на хармонията, които се изливат в музика и поезия.
Бог е сътворил света по възможно най-мъдрия начин, изначално е вложил в него Своята велика и неизчерпаема Мъдрост. Според великия немски философ и математик Готфрид Вилхелм Лайбниц (1646-1716), автор на гениалната теория за първичната природа на всичко съществуващо, назована монадология , ние живеем в най- добрия от всички възможни светове. В сътворената от Бога Вселена действат принципи и закони, които са пряк резултат от Премъдростта и Промисъла на Твореца. В тази насока заслужават внимание разсъжденията на Учителя П. Дънов: "Мъдростта - това е светът на вечните Божествени форми, изтъкани от Любовта.
Любовта
е самата същина, а Мъдростта представя формите на хармонията, които се изливат в музика и поезия.
Мъдростта е свят, в който се крият от незапомнени времена всички неща, които Бог е създал, всички неща, които възвишените духове са създали, и всички неща, които човеците са създали на Земята. Затова този свят е достъпен и за нас. От този свят изтича истинското, съществено знание. И когато това знание премине през трите свята - Божествен, духовен и физически - и даде плод в тях, тогава то става реално за нас." Тук е мястото да направим важното разграничение между материално знание (нисшата форма на знанието, обвързана с информационен носител, с веществена основа) и духовно знание (висша форма на знанието, която се реализира непосредствено в контакта между човека и невидимата реалност и не изисква наличието на информационен носител). Според Учителя П.
към текста >>
Дънов Мъдростта е творчески принцип в Битието наред с останалите четири такива принципа:
Любов
, Истина, Правда и Добродетел.
Мъдростта е свят, в който се крият от незапомнени времена всички неща, които Бог е създал, всички неща, които възвишените духове са създали, и всички неща, които човеците са създали на Земята. Затова този свят е достъпен и за нас. От този свят изтича истинското, съществено знание. И когато това знание премине през трите свята - Божествен, духовен и физически - и даде плод в тях, тогава то става реално за нас." Тук е мястото да направим важното разграничение между материално знание (нисшата форма на знанието, обвързана с информационен носител, с веществена основа) и духовно знание (висша форма на знанието, която се реализира непосредствено в контакта между човека и невидимата реалност и не изисква наличието на информационен носител). Според Учителя П.
Дънов Мъдростта е творчески принцип в Битието наред с останалите четири такива принципа:
Любов
, Истина, Правда и Добродетел.
В случая ролята на Мъдростта е да послужи: 1) като фундамент за изграждането, структурирането и развитието на Вселената (чрез принципите и законите, които Бог е вложил изначално в Космоса); 2) като двигател на духовната еволюция на света като цяло и на всички живи същества - на индивидуално и колективно равнище (паралел с разумната, творческа дейност - III главен лъч на земната Йерархия); 3) като цел на духовно-нравственото усъвършенстване на разумните същества в Битието (цел, формулирана най-ясно от Спасителя Иисус Христос в Мат. 5:48, вече цитирана).
към текста >>
Като допълнение
към
осветляването на тази основополагаща роля на Мъдростта в реализирането на Божия план за света предлагаме следните размисли на Учителя П.
В случая ролята на Мъдростта е да послужи: 1) като фундамент за изграждането, структурирането и развитието на Вселената (чрез принципите и законите, които Бог е вложил изначално в Космоса); 2) като двигател на духовната еволюция на света като цяло и на всички живи същества - на индивидуално и колективно равнище (паралел с разумната, творческа дейност - III главен лъч на земната Йерархия); 3) като цел на духовно-нравственото усъвършенстване на разумните същества в Битието (цел, формулирана най-ясно от Спасителя Иисус Христос в Мат. 5:48, вече цитирана).
Като допълнение
към
осветляването на тази основополагаща роля на Мъдростта в реализирането на Божия план за света предлагаме следните размисли на Учителя П.
Дънов: "Бог чрез Мъдростта е създал Вселената. Създал я е заради Синовете на Мъдростта. Бог пребъдва в тях, те разбират Неговата Мъдрост и Го славят. Защото Славата Божия се открива само по закона на Мъдростта. Затова само мъдрецът може да слави."
към текста >>
Към
всичко трябва да имате дълбоко почитание и уважение.
Дънов заключава: "Аз не разбирам под думите "Жива Природа" това, което съвременните естественици разбират. За нас тя е нещо велико не само в своето устройство, но и поради онази интелигентност и разумност, които проявява. ...Вселената представлява сбор от мислещи същества, които са атомите, камъните в този велик разумен свят." Не бива да отминаваме без внимание и оценката на Учителя на ББ у нас за това, доколко съвременният човек преценява правилно наличието на разумност в природата, нейната изначална мъдрост - свидетелство за Божието присъствие във всичко съществуващо: "Днешните хора загубиха правата и разумна мисъл, която съществува в живата природа. Всичко в природата е живо.
Към
всичко трябва да имате дълбоко почитание и уважение.
Божията Мисъл се проявява навсякъде, като видоизменя и съдейства за еволюцията на всички неща. Чрез външната природа Бог е направил Своята мисъл достъпна за нас (естественото и свръхестественото Откровение в християнското учение - бел. К. З.). За да придобиете една Божествена мисъл, може да употребите цяла година. Тя заслужава това време, защото това е една велика придобивка за вас.
към текста >>
Последователите на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) съзират в негово лице именно последния Миров (Световен) Учител, пълновластен Пратеник на
Бога
, чиято цел и земна мисия е установяване на Новата Култура на VI раса, Културата на
Любовта
(Мировият или Световен Учител = Космически Принцип, еманация на Христовия Дух, който се проявява в различните епохи, в различни носители - избрани индивидуалности с особено напреднала лична духовна еволюция).
Тя заслужава това време, защото това е една велика придобивка за вас. ...Бог е мислил дълго време отвътре и после се е изявил навън. Цялата природа е създадена по законите на Мъдростта. Цялата Вселена е резултат на Божията Мисъл." Най-ярките носители на Божията Мъдрост и на разумността в природата са Мировите Учители, великите духовни Наставници на Космоса и на земното човечество.
Последователите на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) съзират в негово лице именно последния Миров (Световен) Учител, пълновластен Пратеник на
Бога
, чиято цел и земна мисия е установяване на Новата Култура на VI раса, Културата на
Любовта
(Мировият или Световен Учител = Космически Принцип, еманация на Христовия Дух, който се проявява в различните епохи, в различни носители - избрани индивидуалности с особено напреднала лична духовна еволюция).
За богатството от взаимоотношения между разумните същества и силите на природата, както и за резултатите от това благодатно сътрудничество, Учителят П. Дънов казва следното: "Светът трябва да се изучава като жив организъм. Зад всяко явление, зад енергията седи една разумна сила. Природата се управлява от Разумни Същества. Разумният живот ражда слънчевата светлина.
към текста >>
Мисълта на
Бога
се изразява в разни форми.
Дънов в Космоса съществува Закон на Мъдростта. Това е закон за поддържане и уравновесяване на сътворения свят. Същността му поражда сравнение с обосновавания от някои езотерични концепции Женски (пасивен) принцип в Битието, който служи на съхраняването, поддържането и утвърждаването на вече създаденото и структурираното от Мъжкия (активен) принцип. За това, че в основата и на сътворяването, и на съхраняването и поддържането на вече сътвореното лежи Божият творчески замисъл, говори Учителят П. Дънов: "Това, което виждаме в света, е израз на Божията мисъл.
Мисълта на
Бога
се изразява в разни форми.
Всичко в природата е форма на Божията мисъл - Слънцето, звездите, растенията, животните, водите, въздухът." Петте творчески принципа в Битието - Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел - са неизменна съставна част на Божията Същност, на Божието естество. В света те се проявяват като основа на вечните принципи и закони, които действат навсякъде и във всичко още от момента на Сътворението. Същевременно тези пет творчески принципа се явяват и в ролята на духовно-нравствени завоевания и постижения, които човекът овладява и утвърждава в процеса на своята лична еволюция. На трето място, тези пет творчески принципа, изведени на челно място в Словото на Учителя на ББ в нашата страна, притежават и стойността на универсални ценности в Космоса, във всички светове и измерения на Проявеното Битие.
към текста >>
Петте творчески принципа в Битието -
Любов
, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел - са неизменна съставна част на Божията Същност, на Божието естество.
Същността му поражда сравнение с обосновавания от някои езотерични концепции Женски (пасивен) принцип в Битието, който служи на съхраняването, поддържането и утвърждаването на вече създаденото и структурираното от Мъжкия (активен) принцип. За това, че в основата и на сътворяването, и на съхраняването и поддържането на вече сътвореното лежи Божият творчески замисъл, говори Учителят П. Дънов: "Това, което виждаме в света, е израз на Божията мисъл. Мисълта на Бога се изразява в разни форми. Всичко в природата е форма на Божията мисъл - Слънцето, звездите, растенията, животните, водите, въздухът."
Петте творчески принципа в Битието -
Любов
, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел - са неизменна съставна част на Божията Същност, на Божието естество.
В света те се проявяват като основа на вечните принципи и закони, които действат навсякъде и във всичко още от момента на Сътворението. Същевременно тези пет творчески принципа се явяват и в ролята на духовно-нравствени завоевания и постижения, които човекът овладява и утвърждава в процеса на своята лична еволюция. На трето място, тези пет творчески принципа, изведени на челно място в Словото на Учителя на ББ в нашата страна, притежават и стойността на универсални ценности в Космоса, във всички светове и измерения на Проявеното Битие. Затова Учителят П. Дънов е напълно в правото си да отбележи: "Неизмеримата Божия Любов, неизмеримата Божия Мъдрост, неизмеримата Божия Истина са плодове на Божия Дух." На друго място в Словото си той допълва и разширява тази водеща теза: "Бог е Любов, Мъдрост и Истина - три велики свята, за изучаването на които е нужна цялата вечност.
към текста >>
Дънов е напълно в правото си да отбележи: "Неизмеримата Божия
Любов
, неизмеримата Божия Мъдрост, неизмеримата Божия Истина са плодове на Божия Дух." На друго място в Словото си той допълва и разширява тази водеща теза: "Бог е
Любов
, Мъдрост и Истина - три велики свята, за изучаването на които е нужна цялата вечност.
Петте творчески принципа в Битието - Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел - са неизменна съставна част на Божията Същност, на Божието естество. В света те се проявяват като основа на вечните принципи и закони, които действат навсякъде и във всичко още от момента на Сътворението. Същевременно тези пет творчески принципа се явяват и в ролята на духовно-нравствени завоевания и постижения, които човекът овладява и утвърждава в процеса на своята лична еволюция. На трето място, тези пет творчески принципа, изведени на челно място в Словото на Учителя на ББ в нашата страна, притежават и стойността на универсални ценности в Космоса, във всички светове и измерения на Проявеното Битие. Затова Учителят П.
Дънов е напълно в правото си да отбележи: "Неизмеримата Божия
Любов
, неизмеримата Божия Мъдрост, неизмеримата Божия Истина са плодове на Божия Дух." На друго място в Словото си той допълва и разширява тази водеща теза: "Бог е
Любов
, Мъдрост и Истина - три велики свята, за изучаването на които е нужна цялата вечност.
Три неща има, по които можем да познаем Бога. Те са: Божията Любов, която носи пълния живот. Божията Мъдрост, която носи пълната светлина и хармония в света. И Божията Истина, която носи съвършената свобода. И когато се говори за трите Лица на Бога, ние подразбираме: Първото Лице на Бога е Любовта, проявена в Живота.
към текста >>
Три неща има, по които можем да познаем
Бога
.
В света те се проявяват като основа на вечните принципи и закони, които действат навсякъде и във всичко още от момента на Сътворението. Същевременно тези пет творчески принципа се явяват и в ролята на духовно-нравствени завоевания и постижения, които човекът овладява и утвърждава в процеса на своята лична еволюция. На трето място, тези пет творчески принципа, изведени на челно място в Словото на Учителя на ББ в нашата страна, притежават и стойността на универсални ценности в Космоса, във всички светове и измерения на Проявеното Битие. Затова Учителят П. Дънов е напълно в правото си да отбележи: "Неизмеримата Божия Любов, неизмеримата Божия Мъдрост, неизмеримата Божия Истина са плодове на Божия Дух." На друго място в Словото си той допълва и разширява тази водеща теза: "Бог е Любов, Мъдрост и Истина - три велики свята, за изучаването на които е нужна цялата вечност.
Три неща има, по които можем да познаем
Бога
.
Те са: Божията Любов, която носи пълния живот. Божията Мъдрост, която носи пълната светлина и хармония в света. И Божията Истина, която носи съвършената свобода. И когато се говори за трите Лица на Бога, ние подразбираме: Първото Лице на Бога е Любовта, проявена в Живота. Второто Лице на Бога е Мъдростта, изявена в Светлината на знанието.
към текста >>
Те са: Божията
Любов
, която носи пълния живот.
Същевременно тези пет творчески принципа се явяват и в ролята на духовно-нравствени завоевания и постижения, които човекът овладява и утвърждава в процеса на своята лична еволюция. На трето място, тези пет творчески принципа, изведени на челно място в Словото на Учителя на ББ в нашата страна, притежават и стойността на универсални ценности в Космоса, във всички светове и измерения на Проявеното Битие. Затова Учителят П. Дънов е напълно в правото си да отбележи: "Неизмеримата Божия Любов, неизмеримата Божия Мъдрост, неизмеримата Божия Истина са плодове на Божия Дух." На друго място в Словото си той допълва и разширява тази водеща теза: "Бог е Любов, Мъдрост и Истина - три велики свята, за изучаването на които е нужна цялата вечност. Три неща има, по които можем да познаем Бога.
Те са: Божията
Любов
, която носи пълния живот.
Божията Мъдрост, която носи пълната светлина и хармония в света. И Божията Истина, която носи съвършената свобода. И когато се говори за трите Лица на Бога, ние подразбираме: Първото Лице на Бога е Любовта, проявена в Живота. Второто Лице на Бога е Мъдростта, изявена в Светлината на знанието. Третото Лице на Бога е Истината, проявена в Свободата."
към текста >>
И когато се говори за трите Лица на
Бога
, ние подразбираме: Първото Лице на
Бога
е
Любовта
, проявена в Живота.
Дънов е напълно в правото си да отбележи: "Неизмеримата Божия Любов, неизмеримата Божия Мъдрост, неизмеримата Божия Истина са плодове на Божия Дух." На друго място в Словото си той допълва и разширява тази водеща теза: "Бог е Любов, Мъдрост и Истина - три велики свята, за изучаването на които е нужна цялата вечност. Три неща има, по които можем да познаем Бога. Те са: Божията Любов, която носи пълния живот. Божията Мъдрост, която носи пълната светлина и хармония в света. И Божията Истина, която носи съвършената свобода.
И когато се говори за трите Лица на
Бога
, ние подразбираме: Първото Лице на
Бога
е
Любовта
, проявена в Живота.
Второто Лице на Бога е Мъдростта, изявена в Светлината на знанието. Третото Лице на Бога е Истината, проявена в Свободата." 2. Прояви на Мъдростта а) Мъдростта като права (правилна) мисъл и разумност а) Мъдростта като права (правилна) мисъл и разумност
към текста >>
Второто Лице на
Бога
е Мъдростта, изявена в Светлината на знанието.
Три неща има, по които можем да познаем Бога. Те са: Божията Любов, която носи пълния живот. Божията Мъдрост, която носи пълната светлина и хармония в света. И Божията Истина, която носи съвършената свобода. И когато се говори за трите Лица на Бога, ние подразбираме: Първото Лице на Бога е Любовта, проявена в Живота.
Второто Лице на
Бога
е Мъдростта, изявена в Светлината на знанието.
Третото Лице на Бога е Истината, проявена в Свободата." 2. Прояви на Мъдростта а) Мъдростта като права (правилна) мисъл и разумност а) Мъдростта като права (правилна) мисъл и разумност В своето Слово Учителят П.
към текста >>
Третото Лице на
Бога
е Истината, проявена в Свободата."
Те са: Божията Любов, която носи пълния живот. Божията Мъдрост, която носи пълната светлина и хармония в света. И Божията Истина, която носи съвършената свобода. И когато се говори за трите Лица на Бога, ние подразбираме: Първото Лице на Бога е Любовта, проявена в Живота. Второто Лице на Бога е Мъдростта, изявена в Светлината на знанието.
Третото Лице на
Бога
е Истината, проявена в Свободата."
2. Прояви на Мъдростта а) Мъдростта като права (правилна) мисъл и разумност а) Мъдростта като права (правилна) мисъл и разумност В своето Слово Учителят П. Дънов отдава изключително значение на правилното, т. е.
към текста >>
Той е твърде
богат
откъм
съдържанието си и в най-висока степен съответства на водещия заряд в учението на ББ.
а) Мъдростта като права (правилна) мисъл и разумност В своето Слово Учителят П. Дънов отдава изключително значение на правилното, т. е. адекватното, целесъобразно, логически издържано и позитивно мотивирано мислене. На всяка крачка в неговите беседи можем да срещнем израза "права мисъл".
Той е твърде
богат
откъм
съдържанието си и в най-висока степен съответства на водещия заряд в учението на ББ.
По своята същност правата (правилната) мисъл е израз на мъдрост - същата тази Мъдрост, която разглеждаме тук като един от петте водещи, космични принципи в учението на П. Дънов. За връзката между Божественото Начало, от Което именно извира Мъдростта, и правата мисъл той казва следното: "Станете проводници на новите мисли. Правата мисъл иде от Бога. Да мислим, както Бог мисли. Умният човек мисли като Бога.
към текста >>
Правата мисъл иде от
Бога
.
адекватното, целесъобразно, логически издържано и позитивно мотивирано мислене. На всяка крачка в неговите беседи можем да срещнем израза "права мисъл". Той е твърде богат откъм съдържанието си и в най-висока степен съответства на водещия заряд в учението на ББ. По своята същност правата (правилната) мисъл е израз на мъдрост - същата тази Мъдрост, която разглеждаме тук като един от петте водещи, космични принципи в учението на П. Дънов. За връзката между Божественото Начало, от Което именно извира Мъдростта, и правата мисъл той казва следното: "Станете проводници на новите мисли.
Правата мисъл иде от
Бога
.
Да мислим, както Бог мисли. Умният човек мисли като Бога. Мисли като Бога и всичко пред тебе ще се отвори, всичко ще разбираш. ...Каква е задачата на човека в живота? Да бъде проводник на Божествените мисли и чувства.
към текста >>
Умният човек мисли като
Бога
.
Той е твърде богат откъм съдържанието си и в най-висока степен съответства на водещия заряд в учението на ББ. По своята същност правата (правилната) мисъл е израз на мъдрост - същата тази Мъдрост, която разглеждаме тук като един от петте водещи, космични принципи в учението на П. Дънов. За връзката между Божественото Начало, от Което именно извира Мъдростта, и правата мисъл той казва следното: "Станете проводници на новите мисли. Правата мисъл иде от Бога. Да мислим, както Бог мисли.
Умният човек мисли като
Бога
.
Мисли като Бога и всичко пред тебе ще се отвори, всичко ще разбираш. ...Каква е задачата на човека в живота? Да бъде проводник на Божествените мисли и чувства. Доколкото е техен проводник, той се ползва от подкрепата на Бога. Каквато и работа да върши, човек трябва да съзнава, че е проводник на Божественото Начало в света.
към текста >>
Мисли като
Бога
и всичко пред тебе ще се отвори, всичко ще разбираш.
По своята същност правата (правилната) мисъл е израз на мъдрост - същата тази Мъдрост, която разглеждаме тук като един от петте водещи, космични принципи в учението на П. Дънов. За връзката между Божественото Начало, от Което именно извира Мъдростта, и правата мисъл той казва следното: "Станете проводници на новите мисли. Правата мисъл иде от Бога. Да мислим, както Бог мисли. Умният човек мисли като Бога.
Мисли като
Бога
и всичко пред тебе ще се отвори, всичко ще разбираш.
...Каква е задачата на човека в живота? Да бъде проводник на Божествените мисли и чувства. Доколкото е техен проводник, той се ползва от подкрепата на Бога. Каквато и работа да върши, човек трябва да съзнава, че е проводник на Божественото Начало в света. И десет скърби да го нападнат, той лесно може да се справи с тях.
към текста >>
Доколкото е техен проводник, той се ползва от подкрепата на
Бога
.
Да мислим, както Бог мисли. Умният човек мисли като Бога. Мисли като Бога и всичко пред тебе ще се отвори, всичко ще разбираш. ...Каква е задачата на човека в живота? Да бъде проводник на Божествените мисли и чувства.
Доколкото е техен проводник, той се ползва от подкрепата на
Бога
.
Каквато и работа да върши, човек трябва да съзнава, че е проводник на Божественото Начало в света. И десет скърби да го нападнат, той лесно може да се справи с тях. Христос казва: "Скръбта ви ще се превърне в радост." Кога? Когато човек даде път на Божественото Начало в себе си! " Степента, в която човешкото същество е в състояние да възприеме и да приложи мислите, породени от великата Божия Премъдрост, зависи от равнището на духовната еволюция на индивидуалността.
към текста >>
Когато човек даде път на Божественото Начало в
себе
си!
Да бъде проводник на Божествените мисли и чувства. Доколкото е техен проводник, той се ползва от подкрепата на Бога. Каквато и работа да върши, човек трябва да съзнава, че е проводник на Божественото Начало в света. И десет скърби да го нападнат, той лесно може да се справи с тях. Христос казва: "Скръбта ви ще се превърне в радост." Кога?
Когато човек даде път на Божественото Начало в
себе
си!
" Степента, в която човешкото същество е в състояние да възприеме и да приложи мислите, породени от великата Божия Премъдрост, зависи от равнището на духовната еволюция на индивидуалността. Логиката на личното еволюционно развитие диктува за напредналите по духовния Път души съответно нарастване възможностите за проникване и прилагане на мислите и чувствата, извиращи безспир от лоното на Всевишния. Той, вечният, безсмъртният, всемъдър и вселюбящ Създател на Всемира, си остава неизменен образец и в това отношение с непостижимата мащабност и всеобхватност на Своята съвършена Мисъл: "Ако искате да бъдете хора на новото и да ви обичат, трябва да мислите право, да имате велика мисъл. Човек трябва да има стремеж да мисли, както Бог мисли. ...Хиляди години ще се учи човек на тази велика наука да мисли!
към текста >>
Дънов казва следното: "Да влезе човек в Царството Божие, това зависи от неговото знание и мъдрост, а не от неговата
любов
.
Само съвършеният човек, само Учителят може да прояви Мъдростта." В биологически смисъл човек е това, с което се храни. В духовен смисъл човек е това, което мисли. Правилното мислене изгражда човека като творец, като създател на новото, прогресивното в света. За почетното място, което Мъдростта заема в небесните чертози на Божественото, и за нейната роля при определянето на после смъртната участ на човека Учителят П.
Дънов казва следното: "Да влезе човек в Царството Божие, това зависи от неговото знание и мъдрост, а не от неговата
любов
.
В Царството Божие по благодат не се влиза. Да влезе човек в Царството Божие и да му дадат там почтено място, това зависи от неговата мъдрост. ...Мъдростта е най-голямото добро на Небето. Тя е най-голямото и нетленно богатство, с което човешкият дух може да разполага. Мъдър ли е човек, той притежава най-голямото Божие благо.
към текста >>
Тя е най-голямото и нетленно
богатство
, с което човешкият дух може да разполага.
За почетното място, което Мъдростта заема в небесните чертози на Божественото, и за нейната роля при определянето на после смъртната участ на човека Учителят П. Дънов казва следното: "Да влезе човек в Царството Божие, това зависи от неговото знание и мъдрост, а не от неговата любов. В Царството Божие по благодат не се влиза. Да влезе човек в Царството Божие и да му дадат там почтено място, това зависи от неговата мъдрост. ...Мъдростта е най-голямото добро на Небето.
Тя е най-голямото и нетленно
богатство
, с което човешкият дух може да разполага.
Мъдър ли е човек, той притежава най-голямото Божие благо. Когато човек има мъдрост, той е умен, силен и светлината му винаги изгрява. Човек без мъдрост не е още истински човек. И когато ние говорим за Човека, подразбираме същество на Мъдростта. Човекът е наречен син на Мъдростта (курсивът мой - К. З.)."
към текста >>
Когато мисълта бива насочвана от Мъдростта, когато е изпълнена с
Любов
, когато нейна опора е Истината, тогава тя - мисълта - е способна да твори чудеса.
Когато човек има мъдрост, той е умен, силен и светлината му винаги изгрява. Човек без мъдрост не е още истински човек. И когато ние говорим за Човека, подразбираме същество на Мъдростта. Човекът е наречен син на Мъдростта (курсивът мой - К. З.)." Най-великата сила в Космоса е Мисълта.
Когато мисълта бива насочвана от Мъдростта, когато е изпълнена с
Любов
, когато нейна опора е Истината, тогава тя - мисълта - е способна да твори чудеса.
Заслужава си да се доверим отново на Словото на Учителя П. Дънов: "Запомнете: Отношенията ви към другите трябва да бъдат, както отношенията на Бога към тях. Това значи да мислите, както Бог мисли. Щом аз мисля, както Бог мисли, ще имам такова разположение, като че Бог действа в мен. У мен ще се прояви хубавото и велико чувство на Бога.
към текста >>
Дънов: "Запомнете: Отношенията ви
към
другите трябва да бъдат, както отношенията на
Бога
към
тях.
И когато ние говорим за Човека, подразбираме същество на Мъдростта. Човекът е наречен син на Мъдростта (курсивът мой - К. З.)." Най-великата сила в Космоса е Мисълта. Когато мисълта бива насочвана от Мъдростта, когато е изпълнена с Любов, когато нейна опора е Истината, тогава тя - мисълта - е способна да твори чудеса. Заслужава си да се доверим отново на Словото на Учителя П.
Дънов: "Запомнете: Отношенията ви
към
другите трябва да бъдат, както отношенията на
Бога
към
тях.
Това значи да мислите, както Бог мисли. Щом аз мисля, както Бог мисли, ще имам такова разположение, като че Бог действа в мен. У мен ще се прояви хубавото и велико чувство на Бога. По този начин Бог ще работи в мен и аз ще се уча от Него." На друго място в своето учение П. Дънов набляга на потребността да изучаваме Божията Мисъл.
към текста >>
У мен ще се прояви хубавото и велико чувство на
Бога
.
Когато мисълта бива насочвана от Мъдростта, когато е изпълнена с Любов, когато нейна опора е Истината, тогава тя - мисълта - е способна да твори чудеса. Заслужава си да се доверим отново на Словото на Учителя П. Дънов: "Запомнете: Отношенията ви към другите трябва да бъдат, както отношенията на Бога към тях. Това значи да мислите, както Бог мисли. Щом аз мисля, както Бог мисли, ще имам такова разположение, като че Бог действа в мен.
У мен ще се прояви хубавото и велико чувство на
Бога
.
По този начин Бог ще работи в мен и аз ще се уча от Него." На друго място в своето учение П. Дънов набляга на потребността да изучаваме Божията Мисъл. Ако успеем да проникнем в нейните неизследими дълбини, ще преживеем неповторимото общение с нейния Автор: "Онзи, който иска да учи, трябва постоянно да е в съприкосновение с Бога на Мъдростта. Всеки човек, който може да влезе във връзка с Божията Мисъл, може да бъде господар на условията, при които живее. Единственото най-съществено и най-реално нещо, към което трябва да се стремим в сегашния живот, е да познаваме формите на Божията Мисъл.
към текста >>
Ако успеем да проникнем в нейните неизследими дълбини, ще преживеем неповторимото общение с нейния Автор: "Онзи, който иска да учи, трябва постоянно да е в съприкосновение с
Бога
на Мъдростта.
Това значи да мислите, както Бог мисли. Щом аз мисля, както Бог мисли, ще имам такова разположение, като че Бог действа в мен. У мен ще се прояви хубавото и велико чувство на Бога. По този начин Бог ще работи в мен и аз ще се уча от Него." На друго място в своето учение П. Дънов набляга на потребността да изучаваме Божията Мисъл.
Ако успеем да проникнем в нейните неизследими дълбини, ще преживеем неповторимото общение с нейния Автор: "Онзи, който иска да учи, трябва постоянно да е в съприкосновение с
Бога
на Мъдростта.
Всеки човек, който може да влезе във връзка с Божията Мисъл, може да бъде господар на условията, при които живее. Единственото най-съществено и най-реално нещо, към което трябва да се стремим в сегашния живот, е да познаваме формите на Божията Мисъл. Всеки човек, който познава формите на Божията Мисъл, може да има помощта на Господа. Писанието казва: "Духът на Господа е с мене." Това значи: "Формите на Божията Мисъл са с мене, аз познавам законите на Божията мисъл." Постижения на правата (правилната) мисъл
към текста >>
Единственото най-съществено и най-реално нещо,
към
което трябва да се стремим в сегашния живот, е да познаваме формите на Божията Мисъл.
У мен ще се прояви хубавото и велико чувство на Бога. По този начин Бог ще работи в мен и аз ще се уча от Него." На друго място в своето учение П. Дънов набляга на потребността да изучаваме Божията Мисъл. Ако успеем да проникнем в нейните неизследими дълбини, ще преживеем неповторимото общение с нейния Автор: "Онзи, който иска да учи, трябва постоянно да е в съприкосновение с Бога на Мъдростта. Всеки човек, който може да влезе във връзка с Божията Мисъл, може да бъде господар на условията, при които живее.
Единственото най-съществено и най-реално нещо,
към
което трябва да се стремим в сегашния живот, е да познаваме формите на Божията Мисъл.
Всеки човек, който познава формите на Божията Мисъл, може да има помощта на Господа. Писанието казва: "Духът на Господа е с мене." Това значи: "Формите на Божията Мисъл са с мене, аз познавам законите на Божията мисъл." Постижения на правата (правилната) мисъл "При правата мисъл човек има имунитет. В деня, в който той се отклони от правата, от Божествената мисъл, имунитетът се изгубва.
към текста >>
От нашата проявена свободна воля зависи доколко, в каква степен и с каква интензивност ще използваме този изначален потенциал, вложен от Твореца у нас още при създаването ни: "Имате ли това Разумно или Божествено Начало в
себе
си, всичко може да постигнете.
Поколебаете ли се малко, тогава ще дойдат обратните сили в природата. Вие знаете какви са последствията от тези сили." "Животът е първото условие за проява на Разумното." (Учителят П. Дънов) Разумността е гласът на Божественото Начало у човека. Който следва неотменнно този глас, никога няма да се отклони от правия път. Всеки човек притежава като потенциал цялата гама от възможности и проявления на Божественото.
От нашата проявена свободна воля зависи доколко, в каква степен и с каква интензивност ще използваме този изначален потенциал, вложен от Твореца у нас още при създаването ни: "Имате ли това Разумно или Божествено Начало в
себе
си, всичко може да постигнете.
Нямате ли Разумното в себе си, вие ще страдате, докато го придобиете. Придобиете ли го, пътят ви се отваря веднага. Христос е изразил тази идея по следния начин: "Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единнаго Истиннаго Бога" (Йоан 17:3 - бел. К. З.). Това подразбира: Придобиеш ли Разумното, това е живот вечен, понеже Бог е Велика Мъдрост, Велика Разумност."
към текста >>
Нямате ли Разумното в
себе
си, вие ще страдате, докато го придобиете.
Вие знаете какви са последствията от тези сили." "Животът е първото условие за проява на Разумното." (Учителят П. Дънов) Разумността е гласът на Божественото Начало у човека. Който следва неотменнно този глас, никога няма да се отклони от правия път. Всеки човек притежава като потенциал цялата гама от възможности и проявления на Божественото. От нашата проявена свободна воля зависи доколко, в каква степен и с каква интензивност ще използваме този изначален потенциал, вложен от Твореца у нас още при създаването ни: "Имате ли това Разумно или Божествено Начало в себе си, всичко може да постигнете.
Нямате ли Разумното в
себе
си, вие ще страдате, докато го придобиете.
Придобиете ли го, пътят ви се отваря веднага. Христос е изразил тази идея по следния начин: "Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единнаго Истиннаго Бога" (Йоан 17:3 - бел. К. З.). Това подразбира: Придобиеш ли Разумното, това е живот вечен, понеже Бог е Велика Мъдрост, Велика Разумност." Разумното, мъдро използване на Божествения потенциал у човека предполага и правилно отношение към благата на живота: "Доколкото човек се намира в правилни отношения към великите закони на Бога, дотолкова може да се ползва от благата, които Той изпраща.
към текста >>
Христос е изразил тази идея по следния начин: "Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единнаго Истиннаго
Бога
" (Йоан 17:3 - бел.
Който следва неотменнно този глас, никога няма да се отклони от правия път. Всеки човек притежава като потенциал цялата гама от възможности и проявления на Божественото. От нашата проявена свободна воля зависи доколко, в каква степен и с каква интензивност ще използваме този изначален потенциал, вложен от Твореца у нас още при създаването ни: "Имате ли това Разумно или Божествено Начало в себе си, всичко може да постигнете. Нямате ли Разумното в себе си, вие ще страдате, докато го придобиете. Придобиете ли го, пътят ви се отваря веднага.
Христос е изразил тази идея по следния начин: "Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единнаго Истиннаго
Бога
" (Йоан 17:3 - бел.
К. З.). Това подразбира: Придобиеш ли Разумното, това е живот вечен, понеже Бог е Велика Мъдрост, Велика Разумност." Разумното, мъдро използване на Божествения потенциал у човека предполага и правилно отношение към благата на живота: "Доколкото човек се намира в правилни отношения към великите закони на Бога, дотолкова може да се ползва от благата, които Той изпраща. ...Ако сте разумни, ако живеете съобразно със законите на Разумната Природа, може да измените вашата съдба. ...Разумният, съвършеният е съработник на Бога (курсивът мой - К.З.), т. е.
към текста >>
Разумното, мъдро използване на Божествения потенциал у човека предполага и правилно отношение
към
благата на живота: "Доколкото човек се намира в правилни отношения
към
великите закони на
Бога
, дотолкова може да се ползва от благата, които Той изпраща.
Нямате ли Разумното в себе си, вие ще страдате, докато го придобиете. Придобиете ли го, пътят ви се отваря веднага. Христос е изразил тази идея по следния начин: "Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единнаго Истиннаго Бога" (Йоан 17:3 - бел. К. З.). Това подразбира: Придобиеш ли Разумното, това е живот вечен, понеже Бог е Велика Мъдрост, Велика Разумност."
Разумното, мъдро използване на Божествения потенциал у човека предполага и правилно отношение
към
благата на живота: "Доколкото човек се намира в правилни отношения
към
великите закони на
Бога
, дотолкова може да се ползва от благата, които Той изпраща.
...Ако сте разумни, ако живеете съобразно със законите на Разумната Природа, може да измените вашата съдба. ...Разумният, съвършеният е съработник на Бога (курсивът мой - К.З.), т. е. работи в съгласие с великите закони на природата, на битието." б) Мъдростта като източник на светлина и знание "Трябва да се отвори път за едно висше знание, което ще ни донесе непосредствена връзка с принципите на живата природа.
към текста >>
...Разумният, съвършеният е съработник на
Бога
(курсивът мой - К.З.), т. е.
Христос е изразил тази идея по следния начин: "Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единнаго Истиннаго Бога" (Йоан 17:3 - бел. К. З.). Това подразбира: Придобиеш ли Разумното, това е живот вечен, понеже Бог е Велика Мъдрост, Велика Разумност." Разумното, мъдро използване на Божествения потенциал у човека предполага и правилно отношение към благата на живота: "Доколкото човек се намира в правилни отношения към великите закони на Бога, дотолкова може да се ползва от благата, които Той изпраща. ...Ако сте разумни, ако живеете съобразно със законите на Разумната Природа, може да измените вашата съдба.
...Разумният, съвършеният е съработник на
Бога
(курсивът мой - К.З.), т. е.
работи в съгласие с великите закони на природата, на битието." б) Мъдростта като източник на светлина и знание "Трябва да се отвори път за едно висше знание, което ще ни донесе непосредствена връзка с принципите на живата природа. То ще даде нови методи и възможности на науката, ще отвори нови пътища за изследване." "И когато говорим за Божествената Мъдрост, ние подразбираме всичката светлина на безпределното пространство, която никога не угасва. Светлината е дреха на Мъдростта.
към текста >>
Новото знание, което Всемирното ББ предлага безвъзмездно на земните хора, и неговият вече съзряващ плод - Новата Култура, изискват нов подход
към
изучаването на света.
"Трябва да се отвори път за едно висше знание, което ще ни донесе непосредствена връзка с принципите на живата природа. То ще даде нови методи и възможности на науката, ще отвори нови пътища за изследване." "И когато говорим за Божествената Мъдрост, ние подразбираме всичката светлина на безпределното пространство, която никога не угасва. Светлината е дреха на Мъдростта. Физическата пък светлина, от която ние се ползваме, е резултат от излишната енергия, която Космичният Човек произвежда при своята умствена дейност. Космичният Човек е придобил толкова знания, че има излишък от светлина." (Учителят П. Дънов)
Новото знание, което Всемирното ББ предлага безвъзмездно на земните хора, и неговият вече съзряващ плод - Новата Култура, изискват нов подход
към
изучаването на света.
Според Учителя П. Дънов природата трябва да бъде изучавана по форма, съдържание и смисъл. Формата е свързана с физическия, материалния свят, съдържанието - с духовния, а смисълът - с Божествения свят. За тази взаимовръзка между сферите и зоните в Битието Учителят на ББ изтъква: "Всяка буква е ценна дотолкова, доколкото има отношение към другите букви. Буквите не трябва да се изучават по отделно, а трябва да се изучи отношението им една към друга.
към текста >>
За тази взаимовръзка между сферите и зоните в Битието Учителят на ББ изтъква: "Всяка буква е ценна дотолкова, доколкото има отношение
към
другите букви.
Космичният Човек е придобил толкова знания, че има излишък от светлина." (Учителят П. Дънов) Новото знание, което Всемирното ББ предлага безвъзмездно на земните хора, и неговият вече съзряващ плод - Новата Култура, изискват нов подход към изучаването на света. Според Учителя П. Дънов природата трябва да бъде изучавана по форма, съдържание и смисъл. Формата е свързана с физическия, материалния свят, съдържанието - с духовния, а смисълът - с Божествения свят.
За тази взаимовръзка между сферите и зоните в Битието Учителят на ББ изтъква: "Всяка буква е ценна дотолкова, доколкото има отношение
към
другите букви.
Буквите не трябва да се изучават по отделно, а трябва да се изучи отношението им една към друга. Физическият свят е дотолкова ценен, доколкото има отношение към другите светове. И дотолкова той ще бъде понятен, доколкото се изучава връзката му с другите светове." Извънредно дълбоки и интересни са разсъжденията на Учителя П. Дънов, в които той разглежда взаимоотношенията между Бога и човека в светлината на изследваната тема: "... Три са допирните точки на човешкия дух с Божия Дух: първата е Любовта, втората е Мъдростта, третата - Истината.
към текста >>
Буквите не трябва да се изучават по отделно, а трябва да се изучи отношението им една
към
друга.
Новото знание, което Всемирното ББ предлага безвъзмездно на земните хора, и неговият вече съзряващ плод - Новата Култура, изискват нов подход към изучаването на света. Според Учителя П. Дънов природата трябва да бъде изучавана по форма, съдържание и смисъл. Формата е свързана с физическия, материалния свят, съдържанието - с духовния, а смисълът - с Божествения свят. За тази взаимовръзка между сферите и зоните в Битието Учителят на ББ изтъква: "Всяка буква е ценна дотолкова, доколкото има отношение към другите букви.
Буквите не трябва да се изучават по отделно, а трябва да се изучи отношението им една
към
друга.
Физическият свят е дотолкова ценен, доколкото има отношение към другите светове. И дотолкова той ще бъде понятен, доколкото се изучава връзката му с другите светове." Извънредно дълбоки и интересни са разсъжденията на Учителя П. Дънов, в които той разглежда взаимоотношенията между Бога и човека в светлината на изследваната тема: "... Три са допирните точки на човешкия дух с Божия Дух: първата е Любовта, втората е Мъдростта, третата - Истината. От първото докосване на човека с Бога у него се явява един изблик на Любов; той се превръща в извор на живот, който постоянно блика.
към текста >>
Физическият свят е дотолкова ценен, доколкото има отношение
към
другите светове.
Според Учителя П. Дънов природата трябва да бъде изучавана по форма, съдържание и смисъл. Формата е свързана с физическия, материалния свят, съдържанието - с духовния, а смисълът - с Божествения свят. За тази взаимовръзка между сферите и зоните в Битието Учителят на ББ изтъква: "Всяка буква е ценна дотолкова, доколкото има отношение към другите букви. Буквите не трябва да се изучават по отделно, а трябва да се изучи отношението им една към друга.
Физическият свят е дотолкова ценен, доколкото има отношение
към
другите светове.
И дотолкова той ще бъде понятен, доколкото се изучава връзката му с другите светове." Извънредно дълбоки и интересни са разсъжденията на Учителя П. Дънов, в които той разглежда взаимоотношенията между Бога и човека в светлината на изследваната тема: "... Три са допирните точки на човешкия дух с Божия Дух: първата е Любовта, втората е Мъдростта, третата - Истината. От първото докосване на човека с Бога у него се явява един изблик на Любов; той се превръща в извор на живот, който постоянно блика. И понеже този извор трябва да намери свой път на движение, явява се второто докосване на Бога - Мъдростта, за да очертае пътя на това движение.
към текста >>
Дънов, в които той разглежда взаимоотношенията между
Бога
и човека в светлината на изследваната тема: "... Три са допирните точки на човешкия дух с Божия Дух: първата е
Любовта
, втората е Мъдростта, третата - Истината.
За тази взаимовръзка между сферите и зоните в Битието Учителят на ББ изтъква: "Всяка буква е ценна дотолкова, доколкото има отношение към другите букви. Буквите не трябва да се изучават по отделно, а трябва да се изучи отношението им една към друга. Физическият свят е дотолкова ценен, доколкото има отношение към другите светове. И дотолкова той ще бъде понятен, доколкото се изучава връзката му с другите светове." Извънредно дълбоки и интересни са разсъжденията на Учителя П.
Дънов, в които той разглежда взаимоотношенията между
Бога
и човека в светлината на изследваната тема: "... Три са допирните точки на човешкия дух с Божия Дух: първата е
Любовта
, втората е Мъдростта, третата - Истината.
От първото докосване на човека с Бога у него се явява един изблик на Любов; той се превръща в извор на живот, който постоянно блика. И понеже този извор трябва да намери свой път на движение, явява се второто докосване на Бога - Мъдростта, за да очертае пътя на това движение. И затова първият стремеж на човешкия дух е животът. Вторият стремеж на човешкия дух е знанието. Третият стремеж на човешкия дух е свободата.
към текста >>
От първото докосване на човека с
Бога
у него се явява един изблик на
Любов
; той се превръща в извор на живот, който постоянно блика.
Буквите не трябва да се изучават по отделно, а трябва да се изучи отношението им една към друга. Физическият свят е дотолкова ценен, доколкото има отношение към другите светове. И дотолкова той ще бъде понятен, доколкото се изучава връзката му с другите светове." Извънредно дълбоки и интересни са разсъжденията на Учителя П. Дънов, в които той разглежда взаимоотношенията между Бога и човека в светлината на изследваната тема: "... Три са допирните точки на човешкия дух с Божия Дух: първата е Любовта, втората е Мъдростта, третата - Истината.
От първото докосване на човека с
Бога
у него се явява един изблик на
Любов
; той се превръща в извор на живот, който постоянно блика.
И понеже този извор трябва да намери свой път на движение, явява се второто докосване на Бога - Мъдростта, за да очертае пътя на това движение. И затова първият стремеж на човешкия дух е животът. Вторият стремеж на човешкия дух е знанието. Третият стремеж на човешкия дух е свободата. Когато духът придобива знание, светлината се появява като резултат."
към текста >>
И понеже този извор трябва да намери свой път на движение, явява се второто докосване на
Бога
- Мъдростта, за да очертае пътя на това движение.
Физическият свят е дотолкова ценен, доколкото има отношение към другите светове. И дотолкова той ще бъде понятен, доколкото се изучава връзката му с другите светове." Извънредно дълбоки и интересни са разсъжденията на Учителя П. Дънов, в които той разглежда взаимоотношенията между Бога и човека в светлината на изследваната тема: "... Три са допирните точки на човешкия дух с Божия Дух: първата е Любовта, втората е Мъдростта, третата - Истината. От първото докосване на човека с Бога у него се явява един изблик на Любов; той се превръща в извор на живот, който постоянно блика.
И понеже този извор трябва да намери свой път на движение, явява се второто докосване на
Бога
- Мъдростта, за да очертае пътя на това движение.
И затова първият стремеж на човешкия дух е животът. Вторият стремеж на човешкия дух е знанието. Третият стремеж на човешкия дух е свободата. Когато духът придобива знание, светлината се появява като резултат." В наши дни сме свидетели на (а някои от нас - и участници във) един грандиозен процес - изграждане на нова комплексна картина на света.
към текста >>
И четирите посочени извори на знанието по отделно са пътеки
към
Истината,
към
Бога
.
Когато духът придобива знание, светлината се появява като резултат." В наши дни сме свидетели на (а някои от нас - и участници във) един грандиозен процес - изграждане на нова комплексна картина на света. По този път на съзидателно вложени усилия си дават среща науката (рационалното познание), философията (царицата на човешкото знание), религията (метафизическото, духовно познание върху основата на религиозното чувство и преживяване) и езотерич- ното познание (най-дълбокото, окултно-мистично проникване в тайните на Вселената). Някои от изброените източници на качествено новата картина на света само до вчера бяха врагове, антагонистично настроени помежду си (както продължава, впрочем, да бъде в умовете на мнозина и в нашата съвременност). Днес те си подават ръце в името на нещо велико.
И четирите посочени извори на знанието по отделно са пътеки
към
Истината,
към
Бога
.
В своята съвкупност те отразяват новия начин на мислене на нашето време, новия подход към познанието за Бога, света, живота и човека, новите изисквания към човешката личност и зараждащата се планетарна култура, която ще промени радикално облика на земната цивилизация. 3. Методи за постигане, овладяване и прилагане на Мъдростта а) стремеж и любов към знанието Когато изгубиш смисъла на живота, търси това, което свети. Учи се при този, който носи светлина.
към текста >>
В своята съвкупност те отразяват новия начин на мислене на нашето време, новия подход
към
познанието за
Бога
, света, живота и човека, новите изисквания
към
човешката личност и зараждащата се планетарна култура, която ще промени радикално облика на земната цивилизация.
В наши дни сме свидетели на (а някои от нас - и участници във) един грандиозен процес - изграждане на нова комплексна картина на света. По този път на съзидателно вложени усилия си дават среща науката (рационалното познание), философията (царицата на човешкото знание), религията (метафизическото, духовно познание върху основата на религиозното чувство и преживяване) и езотерич- ното познание (най-дълбокото, окултно-мистично проникване в тайните на Вселената). Някои от изброените източници на качествено новата картина на света само до вчера бяха врагове, антагонистично настроени помежду си (както продължава, впрочем, да бъде в умовете на мнозина и в нашата съвременност). Днес те си подават ръце в името на нещо велико. И четирите посочени извори на знанието по отделно са пътеки към Истината, към Бога.
В своята съвкупност те отразяват новия начин на мислене на нашето време, новия подход
към
познанието за
Бога
, света, живота и човека, новите изисквания
към
човешката личност и зараждащата се планетарна култура, която ще промени радикално облика на земната цивилизация.
3. Методи за постигане, овладяване и прилагане на Мъдростта а) стремеж и любов към знанието Когато изгубиш смисъла на живота, търси това, което свети. Учи се при този, който носи светлина. Помни: Добродетелта живее само при това, което никога не потъмнява.
към текста >>
а) стремеж и
любов
към
знанието
Някои от изброените източници на качествено новата картина на света само до вчера бяха врагове, антагонистично настроени помежду си (както продължава, впрочем, да бъде в умовете на мнозина и в нашата съвременност). Днес те си подават ръце в името на нещо велико. И четирите посочени извори на знанието по отделно са пътеки към Истината, към Бога. В своята съвкупност те отразяват новия начин на мислене на нашето време, новия подход към познанието за Бога, света, живота и човека, новите изисквания към човешката личност и зараждащата се планетарна култура, която ще промени радикално облика на земната цивилизация. 3. Методи за постигане, овладяване и прилагане на Мъдростта
а) стремеж и
любов
към
знанието
Когато изгубиш смисъла на живота, търси това, което свети. Учи се при този, който носи светлина. Помни: Добродетелта живее само при това, което никога не потъмнява. Дружи с това, което не потъмнява. Стреми се към светлината и не забравяй:
към текста >>
Стреми се
към
светлината и не забравяй:
а) стремеж и любов към знанието Когато изгубиш смисъла на живота, търси това, което свети. Учи се при този, който носи светлина. Помни: Добродетелта живее само при това, което никога не потъмнява. Дружи с това, което не потъмнява.
Стреми се
към
светлината и не забравяй:
Знанието от едно място не идва и светлината през един прозорец на влиза. Неизброими са прозорците на светлината. Вложи мъдростта в ума си, светлината ще дойде и знанието ще ти даде своята помощ. Само светлият път на Мъдростта води към Истината" (Учителят П. Дънов). Стремежът и любовта към знанието като методи за постигане, овладяване и прилагане на Божествената мъдрост съдействат за доизграждането на умственото (менталното) тяло на човека - неговия трети смъртен принцип (носител на съзнанието) в настоящия етап от духовната еволюция на земното човечество (четвъртата плане- тарна трансформация на Земята, прехода от фазата Марс към фазата Меркурий - т. е.
към текста >>
Вложи мъдростта в ума си, светлината ще дойде и знанието ще ти даде своята помощ.
Помни: Добродетелта живее само при това, което никога не потъмнява. Дружи с това, което не потъмнява. Стреми се към светлината и не забравяй: Знанието от едно място не идва и светлината през един прозорец на влиза. Неизброими са прозорците на светлината.
Вложи мъдростта в ума си, светлината ще дойде и знанието ще ти даде своята помощ.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината" (Учителят П. Дънов). Стремежът и любовта към знанието като методи за постигане, овладяване и прилагане на Божествената мъдрост съдействат за доизграждането на умственото (менталното) тяло на човека - неговия трети смъртен принцип (носител на съзнанието) в настоящия етап от духовната еволюция на земното човечество (четвъртата плане- тарна трансформация на Земята, прехода от фазата Марс към фазата Меркурий - т. е. от инволюция към еволюция в тесния смисъл на понятията). Този дълъг процес ще бъде завършен цялостно в епохата на VI окултна раса, предхождана от установяването на Земята на Новата Култура на Шестата подраса на V коренна раса. Както е известно от езотеричното познание, потвърдено и в Словото на Учителя П.
към текста >>
Само светлият път на Мъдростта води
към
Истината" (Учителят П. Дънов).
Дружи с това, което не потъмнява. Стреми се към светлината и не забравяй: Знанието от едно място не идва и светлината през един прозорец на влиза. Неизброими са прозорците на светлината. Вложи мъдростта в ума си, светлината ще дойде и знанието ще ти даде своята помощ.
Само светлият път на Мъдростта води
към
Истината" (Учителят П. Дънов).
Стремежът и любовта към знанието като методи за постигане, овладяване и прилагане на Божествената мъдрост съдействат за доизграждането на умственото (менталното) тяло на човека - неговия трети смъртен принцип (носител на съзнанието) в настоящия етап от духовната еволюция на земното човечество (четвъртата плане- тарна трансформация на Земята, прехода от фазата Марс към фазата Меркурий - т. е. от инволюция към еволюция в тесния смисъл на понятията). Този дълъг процес ще бъде завършен цялостно в епохата на VI окултна раса, предхождана от установяването на Земята на Новата Култура на Шестата подраса на V коренна раса. Както е известно от езотеричното познание, потвърдено и в Словото на Учителя П. Дънов, всяка подраса, чийто номер отговаря на бъдещата коренна раса, носи в недрата си и изявява характеристиките и акцентите, които ще бъдат разгърнати в пълнота при утвърждаването на съответната коренна раса.
към текста >>
Стремежът и
любовта
към
знанието като методи за постигане, овладяване и прилагане на Божествената мъдрост съдействат за доизграждането на умственото (менталното) тяло на човека - неговия трети смъртен принцип (носител на съзнанието) в настоящия етап от духовната еволюция на земното човечество (четвъртата плане- тарна трансформация на Земята, прехода от фазата Марс
към
фазата Меркурий - т. е.
Стреми се към светлината и не забравяй: Знанието от едно място не идва и светлината през един прозорец на влиза. Неизброими са прозорците на светлината. Вложи мъдростта в ума си, светлината ще дойде и знанието ще ти даде своята помощ. Само светлият път на Мъдростта води към Истината" (Учителят П. Дънов).
Стремежът и
любовта
към
знанието като методи за постигане, овладяване и прилагане на Божествената мъдрост съдействат за доизграждането на умственото (менталното) тяло на човека - неговия трети смъртен принцип (носител на съзнанието) в настоящия етап от духовната еволюция на земното човечество (четвъртата плане- тарна трансформация на Земята, прехода от фазата Марс
към
фазата Меркурий - т. е.
от инволюция към еволюция в тесния смисъл на понятията). Този дълъг процес ще бъде завършен цялостно в епохата на VI окултна раса, предхождана от установяването на Земята на Новата Култура на Шестата подраса на V коренна раса. Както е известно от езотеричното познание, потвърдено и в Словото на Учителя П. Дънов, всяка подраса, чийто номер отговаря на бъдещата коренна раса, носи в недрата си и изявява характеристиките и акцентите, които ще бъдат разгърнати в пълнота при утвърждаването на съответната коренна раса. Аналогично - 6-та подраса на V коренна раса поставя ударението върху такива особености на личната и глобалната еволюция, които ще станат цялостно достояние през епохата на VI коренна раса.
към текста >>
от инволюция
към
еволюция в тесния смисъл на понятията).
Знанието от едно място не идва и светлината през един прозорец на влиза. Неизброими са прозорците на светлината. Вложи мъдростта в ума си, светлината ще дойде и знанието ще ти даде своята помощ. Само светлият път на Мъдростта води към Истината" (Учителят П. Дънов). Стремежът и любовта към знанието като методи за постигане, овладяване и прилагане на Божествената мъдрост съдействат за доизграждането на умственото (менталното) тяло на човека - неговия трети смъртен принцип (носител на съзнанието) в настоящия етап от духовната еволюция на земното човечество (четвъртата плане- тарна трансформация на Земята, прехода от фазата Марс към фазата Меркурий - т. е.
от инволюция
към
еволюция в тесния смисъл на понятията).
Този дълъг процес ще бъде завършен цялостно в епохата на VI окултна раса, предхождана от установяването на Земята на Новата Култура на Шестата подраса на V коренна раса. Както е известно от езотеричното познание, потвърдено и в Словото на Учителя П. Дънов, всяка подраса, чийто номер отговаря на бъдещата коренна раса, носи в недрата си и изявява характеристиките и акцентите, които ще бъдат разгърнати в пълнота при утвърждаването на съответната коренна раса. Аналогично - 6-та подраса на V коренна раса поставя ударението върху такива особености на личната и глобалната еволюция, които ще станат цялостно достояние през епохата на VI коренна раса. Една от тези особености - подчертано важна и наситена с енергиен потенциал - е взаимната връзка между Любовта и Мъдростта като водещи принципи, проявяващи се на всички равнища в Битието.
към текста >>
Една от тези особености - подчертано важна и наситена с енергиен потенциал - е взаимната връзка между
Любовта
и Мъдростта като водещи принципи, проявяващи се на всички равнища в Битието.
от инволюция към еволюция в тесния смисъл на понятията). Този дълъг процес ще бъде завършен цялостно в епохата на VI окултна раса, предхождана от установяването на Земята на Новата Култура на Шестата подраса на V коренна раса. Както е известно от езотеричното познание, потвърдено и в Словото на Учителя П. Дънов, всяка подраса, чийто номер отговаря на бъдещата коренна раса, носи в недрата си и изявява характеристиките и акцентите, които ще бъдат разгърнати в пълнота при утвърждаването на съответната коренна раса. Аналогично - 6-та подраса на V коренна раса поставя ударението върху такива особености на личната и глобалната еволюция, които ще станат цялостно достояние през епохата на VI коренна раса.
Една от тези особености - подчертано важна и наситена с енергиен потенциал - е взаимната връзка между
Любовта
и Мъдростта като водещи принципи, проявяващи се на всички равнища в Битието.
По този въпрос Учителят П. Дънов съобщава следното: "Онзи, който люби и обича, иска да придобие Мъдрост. Не желае ли това, той няма любов. Първото качество на любовта е великата жажда да учи. За да покажеш, че обичаш, трябва да учиш." Следователно един от пробните камъни за Любовта е учението.
към текста >>
Не желае ли това, той няма
любов
.
Дънов, всяка подраса, чийто номер отговаря на бъдещата коренна раса, носи в недрата си и изявява характеристиките и акцентите, които ще бъдат разгърнати в пълнота при утвърждаването на съответната коренна раса. Аналогично - 6-та подраса на V коренна раса поставя ударението върху такива особености на личната и глобалната еволюция, които ще станат цялостно достояние през епохата на VI коренна раса. Една от тези особености - подчертано важна и наситена с енергиен потенциал - е взаимната връзка между Любовта и Мъдростта като водещи принципи, проявяващи се на всички равнища в Битието. По този въпрос Учителят П. Дънов съобщава следното: "Онзи, който люби и обича, иска да придобие Мъдрост.
Не желае ли това, той няма
любов
.
Първото качество на любовта е великата жажда да учи. За да покажеш, че обичаш, трябва да учиш." Следователно един от пробните камъни за Любовта е учението. На тази материална планета, на която сме въплътени ние, хората, основната ни задача (както многократно подчертава и Учителят П. Дънов) е да се учим. В най-висока степен стремежът към знание е червена нишка и в Новото учение.
към текста >>
Първото качество на
любовта
е великата жажда да учи.
Аналогично - 6-та подраса на V коренна раса поставя ударението върху такива особености на личната и глобалната еволюция, които ще станат цялостно достояние през епохата на VI коренна раса. Една от тези особености - подчертано важна и наситена с енергиен потенциал - е взаимната връзка между Любовта и Мъдростта като водещи принципи, проявяващи се на всички равнища в Битието. По този въпрос Учителят П. Дънов съобщава следното: "Онзи, който люби и обича, иска да придобие Мъдрост. Не желае ли това, той няма любов.
Първото качество на
любовта
е великата жажда да учи.
За да покажеш, че обичаш, трябва да учиш." Следователно един от пробните камъни за Любовта е учението. На тази материална планета, на която сме въплътени ние, хората, основната ни задача (както многократно подчертава и Учителят П. Дънов) е да се учим. В най-висока степен стремежът към знание е червена нишка и в Новото учение. Затова Учителят П.
към текста >>
В най-висока степен стремежът
към
знание е червена нишка и в Новото учение.
Не желае ли това, той няма любов. Първото качество на любовта е великата жажда да учи. За да покажеш, че обичаш, трябва да учиш." Следователно един от пробните камъни за Любовта е учението. На тази материална планета, на която сме въплътени ние, хората, основната ни задача (както многократно подчертава и Учителят П. Дънов) е да се учим.
В най-висока степен стремежът
към
знание е червена нишка и в Новото учение.
Затова Учителят П. Дънов наставлява: "Идването на Любовта в човешката култура ще даде условия за проучване и приложение на законите на Мъдростта в индивидуалния и обществения живот. Трябва да обикнем Бога и възвишените същества, за да протече Божествената Мъдрост от тях към нас. Правилото е да започнете с Любовта и тогава да дойдете до втората фаза, трудния път - пътя на Мъдростта. Ако не минете по този естествен път, целия свят може да обиколите, може да изучавате всички школи на Великите Учители в света, които носят Божието Слово, но всички те имат само една определена Божествена идея.
към текста >>
Дънов наставлява: "Идването на
Любовта
в човешката култура ще даде условия за проучване и приложение на законите на Мъдростта в индивидуалния и обществения живот.
За да покажеш, че обичаш, трябва да учиш." Следователно един от пробните камъни за Любовта е учението. На тази материална планета, на която сме въплътени ние, хората, основната ни задача (както многократно подчертава и Учителят П. Дънов) е да се учим. В най-висока степен стремежът към знание е червена нишка и в Новото учение. Затова Учителят П.
Дънов наставлява: "Идването на
Любовта
в човешката култура ще даде условия за проучване и приложение на законите на Мъдростта в индивидуалния и обществения живот.
Трябва да обикнем Бога и възвишените същества, за да протече Божествената Мъдрост от тях към нас. Правилото е да започнете с Любовта и тогава да дойдете до втората фаза, трудния път - пътя на Мъдростта. Ако не минете по този естествен път, целия свят може да обиколите, може да изучавате всички школи на Великите Учители в света, които носят Божието Слово, но всички те имат само една определена Божествена идея. Те не могат да изменят на този Божествен път. Навсякъде ще ви кажат: "Първата стъпка в живота - това е пътят на Любовта." Като отидеш при Любовта, тя ще те изпрати при Мъдростта, а Мъдростта ще те изпрати при Истината.
към текста >>
Трябва да обикнем
Бога
и възвишените същества, за да протече Божествената Мъдрост от тях
към
нас.
На тази материална планета, на която сме въплътени ние, хората, основната ни задача (както многократно подчертава и Учителят П. Дънов) е да се учим. В най-висока степен стремежът към знание е червена нишка и в Новото учение. Затова Учителят П. Дънов наставлява: "Идването на Любовта в човешката култура ще даде условия за проучване и приложение на законите на Мъдростта в индивидуалния и обществения живот.
Трябва да обикнем
Бога
и възвишените същества, за да протече Божествената Мъдрост от тях
към
нас.
Правилото е да започнете с Любовта и тогава да дойдете до втората фаза, трудния път - пътя на Мъдростта. Ако не минете по този естествен път, целия свят може да обиколите, може да изучавате всички школи на Великите Учители в света, които носят Божието Слово, но всички те имат само една определена Божествена идея. Те не могат да изменят на този Божествен път. Навсякъде ще ви кажат: "Първата стъпка в живота - това е пътят на Любовта." Като отидеш при Любовта, тя ще те изпрати при Мъдростта, а Мъдростта ще те изпрати при Истината. Чрез Божията Любов ще се домогне- те до Великите закони, които регулират живота."
към текста >>
Навсякъде ще ви кажат: "Първата стъпка в живота - това е пътят на
Любовта
." Като отидеш при
Любовта
, тя ще те изпрати при Мъдростта, а Мъдростта ще те изпрати при Истината.
Дънов наставлява: "Идването на Любовта в човешката култура ще даде условия за проучване и приложение на законите на Мъдростта в индивидуалния и обществения живот. Трябва да обикнем Бога и възвишените същества, за да протече Божествената Мъдрост от тях към нас. Правилото е да започнете с Любовта и тогава да дойдете до втората фаза, трудния път - пътя на Мъдростта. Ако не минете по този естествен път, целия свят може да обиколите, може да изучавате всички школи на Великите Учители в света, които носят Божието Слово, но всички те имат само една определена Божествена идея. Те не могат да изменят на този Божествен път.
Навсякъде ще ви кажат: "Първата стъпка в живота - това е пътят на
Любовта
." Като отидеш при
Любовта
, тя ще те изпрати при Мъдростта, а Мъдростта ще те изпрати при Истината.
Чрез Божията Любов ще се домогне- те до Великите закони, които регулират живота." б) чистота - нравствена, духовна и физическа Абсолютната чистота е задължителната среда за всички духовни постижения! Учителят П. Дънов безброй пъти набляга на това златно правило в своите беседи и в личните си разговори с учениците на ББ в България.
към текста >>
Чрез Божията
Любов
ще се домогне- те до Великите закони, които регулират живота."
Трябва да обикнем Бога и възвишените същества, за да протече Божествената Мъдрост от тях към нас. Правилото е да започнете с Любовта и тогава да дойдете до втората фаза, трудния път - пътя на Мъдростта. Ако не минете по този естествен път, целия свят може да обиколите, може да изучавате всички школи на Великите Учители в света, които носят Божието Слово, но всички те имат само една определена Божествена идея. Те не могат да изменят на този Божествен път. Навсякъде ще ви кажат: "Първата стъпка в живота - това е пътят на Любовта." Като отидеш при Любовта, тя ще те изпрати при Мъдростта, а Мъдростта ще те изпрати при Истината.
Чрез Божията
Любов
ще се домогне- те до Великите закони, които регулират живота."
б) чистота - нравствена, духовна и физическа Абсолютната чистота е задължителната среда за всички духовни постижения! Учителят П. Дънов безброй пъти набляга на това златно правило в своите беседи и в личните си разговори с учениците на ББ в България. Тук ще приведем само два цитата от Словото му, доказващи тази основна теза: "Порочният живот прекъсва вътрешните връзки с Бога и пречи за възприемането на Мъдростта.
към текста >>
Тук ще приведем само два цитата от Словото му, доказващи тази основна теза: "Порочният живот прекъсва вътрешните връзки с
Бога
и пречи за възприемането на Мъдростта.
Чрез Божията Любов ще се домогне- те до Великите закони, които регулират живота." б) чистота - нравствена, духовна и физическа Абсолютната чистота е задължителната среда за всички духовни постижения! Учителят П. Дънов безброй пъти набляга на това златно правило в своите беседи и в личните си разговори с учениците на ББ в България.
Тук ще приведем само два цитата от Словото му, доказващи тази основна теза: "Порочният живот прекъсва вътрешните връзки с
Бога
и пречи за възприемането на Мъдростта.
С новите Божествени методи могат да си служат тези, които са абсолютно чисти и безкористни." И още: "Достатъчно е човек да има чисто и пробудено съзнание, за да стане проводник на светлите и възвишени мисли на Разумните Същества." Единственият извод, който следва да направим за себе си от току-що изложеното, е: човек не би могъл да придобие светлината на Божественото знание и благодатните дарове на Мъдростта, ако не е култивирал съвършен морал - ненакърним от многобройните съблазни и изпитания на ежедневието. От друга страна - физическата чистота, личната хигиена, е съществена предпоставка и за нравствената и духовна чистота. Нена- празно древните римляни казват: "В здраво тяло - здрав дух! " Едното не може без другото. За да бъде човешката личност хармонична, изискването е постигане и поддържане и на трите вида чистота.
към текста >>
С новите Божествени методи могат да си служат тези, които са абсолютно чисти и безкористни." И още: "Достатъчно е човек да има чисто и пробудено съзнание, за да стане проводник на светлите и възвишени мисли на Разумните Същества." Единственият извод, който следва да направим за
себе
си от току-що изложеното, е: човек не би могъл да придобие светлината на Божественото знание и благодатните дарове на Мъдростта, ако не е култивирал съвършен морал - ненакърним от многобройните съблазни и изпитания на ежедневието.
б) чистота - нравствена, духовна и физическа Абсолютната чистота е задължителната среда за всички духовни постижения! Учителят П. Дънов безброй пъти набляга на това златно правило в своите беседи и в личните си разговори с учениците на ББ в България. Тук ще приведем само два цитата от Словото му, доказващи тази основна теза: "Порочният живот прекъсва вътрешните връзки с Бога и пречи за възприемането на Мъдростта.
С новите Божествени методи могат да си служат тези, които са абсолютно чисти и безкористни." И още: "Достатъчно е човек да има чисто и пробудено съзнание, за да стане проводник на светлите и възвишени мисли на Разумните Същества." Единственият извод, който следва да направим за
себе
си от току-що изложеното, е: човек не би могъл да придобие светлината на Божественото знание и благодатните дарове на Мъдростта, ако не е култивирал съвършен морал - ненакърним от многобройните съблазни и изпитания на ежедневието.
От друга страна - физическата чистота, личната хигиена, е съществена предпоставка и за нравствената и духовна чистота. Нена- празно древните римляни казват: "В здраво тяло - здрав дух! " Едното не може без другото. За да бъде човешката личност хармонична, изискването е постигане и поддържане и на трите вида чистота. Само ленивият може да се оправдава, че всичко земно е преходно, т. е.
към текста >>
в) страданието - път
към
Мъдростта
За да бъде човешката личност хармонична, изискването е постигане и поддържане и на трите вида чистота. Само ленивият може да се оправдава, че всичко земно е преходно, т. е. няма смисъл да се грижим за индивидуалната и обществена хигиена. Впрочем ленивият по тяло е ленив и по дух. От него не бива да очакваме постиженията, отвеждащи в красивите и светли селения на Новата Култура.
в) страданието - път
към
Мъдростта
"Страданието - това е език на природата. Чрез страданията природата учи човека на Мъдрост. Чрез страданията природата иска да ни направи разумни." (Учителят П. Дънов) Страданието в качеството си на път към Мъдростта е една от водещите характеристики на съвременната епоха, съответстваща на настоящия етап от духовната еволюция на земното човечество. След изчерпването на заряда в тази негова (на страданието) роля и най-вече - след духовното съзряване на човека, то няма да бъде необходимо като присъствие в следващите фази от духовното развитие на хомо сапиенс.
към текста >>
Страданието в качеството си на път
към
Мъдростта е една от водещите характеристики на съвременната епоха, съответстваща на настоящия етап от духовната еволюция на земното човечество.
От него не бива да очакваме постиженията, отвеждащи в красивите и светли селения на Новата Култура. в) страданието - път към Мъдростта "Страданието - това е език на природата. Чрез страданията природата учи човека на Мъдрост. Чрез страданията природата иска да ни направи разумни." (Учителят П. Дънов)
Страданието в качеството си на път
към
Мъдростта е една от водещите характеристики на съвременната епоха, съответстваща на настоящия етап от духовната еволюция на земното човечество.
След изчерпването на заряда в тази негова (на страданието) роля и най-вече - след духовното съзряване на човека, то няма да бъде необходимо като присъствие в следващите фази от духовното развитие на хомо сапиенс. Сиреч - страданието няма да съпътства вечно индивидуалната и колективна еволюция на хората, но понастоящем то е наложително като присъствие и въздействие заради победата на разума над хаоса в човешките взаимоотношения и в отношението към природата. Значи днес без него не може! Когато страдаме, автоматично бива активирано мисловното начало у нас. Потребността да намерим изход от създадената кризисна ситуация е прекрасна възможност да усъвършенстваме механизмите на нашето мислене.
към текста >>
Сиреч - страданието няма да съпътства вечно индивидуалната и колективна еволюция на хората, но понастоящем то е наложително като присъствие и въздействие заради победата на разума над хаоса в човешките взаимоотношения и в отношението
към
природата.
"Страданието - това е език на природата. Чрез страданията природата учи човека на Мъдрост. Чрез страданията природата иска да ни направи разумни." (Учителят П. Дънов) Страданието в качеството си на път към Мъдростта е една от водещите характеристики на съвременната епоха, съответстваща на настоящия етап от духовната еволюция на земното човечество. След изчерпването на заряда в тази негова (на страданието) роля и най-вече - след духовното съзряване на човека, то няма да бъде необходимо като присъствие в следващите фази от духовното развитие на хомо сапиенс.
Сиреч - страданието няма да съпътства вечно индивидуалната и колективна еволюция на хората, но понастоящем то е наложително като присъствие и въздействие заради победата на разума над хаоса в човешките взаимоотношения и в отношението
към
природата.
Значи днес без него не може! Когато страдаме, автоматично бива активирано мисловното начало у нас. Потребността да намерим изход от създадената кризисна ситуация е прекрасна възможност да усъвършенстваме механизмите на нашето мислене. А оттам - и на поведението. Тази взаимообусловеност е дефинирана по особено сполучлив начин от Учителя П.
към текста >>
Дънов: "Противоречията в живота са задачи, дадени на вас, за да ви накарат да мислите." Неговата мисъл, която току-що цитирахме, ме връща и
към
една сентенция, изказана от съвременен български мъдрец, обект на искрено и заслужено уважение в обществото и лично от автора на тези редове - Радой Ралин (1923-2004).
Значи днес без него не може! Когато страдаме, автоматично бива активирано мисловното начало у нас. Потребността да намерим изход от създадената кризисна ситуация е прекрасна възможност да усъвършенстваме механизмите на нашето мислене. А оттам - и на поведението. Тази взаимообусловеност е дефинирана по особено сполучлив начин от Учителя П.
Дънов: "Противоречията в живота са задачи, дадени на вас, за да ви накарат да мислите." Неговата мисъл, която току-що цитирахме, ме връща и
към
една сентенция, изказана от съвременен български мъдрец, обект на искрено и заслужено уважение в обществото и лично от автора на тези редове - Радой Ралин (1923-2004).
Той казва: "Отнемат ли ти нещо, започваш да мислиш." И наистина, сякаш чувството за притежание на собственост - една от най-покъртителните заблуди на човека - е между най-често срещаните причини за огорченията и болката в нашия кратък живот. Ако се опитаме да погледнем към подобни ситуации от висотата на духовното познание, несъмнено ще открием нищожността и безсмислието на този род страдания. Само ако се опитаме... И ако опитът се окаже успешен, бихме могли да се озовем в самото подножие на съвършенството: "Човек става велик, когато минава през големи мъчнотии, страдания и изпитания и ги преодолява." Ала докато стигнем дотам, трябва да приемаме със смирение и разбиране неизбежните уроци на страданието. Едно е сигурно - в битката не можем да изгубим повече от собствените си илюзии.
към текста >>
Ако се опитаме да погледнем
към
подобни ситуации от висотата на духовното познание, несъмнено ще открием нищожността и безсмислието на този род страдания.
Потребността да намерим изход от създадената кризисна ситуация е прекрасна възможност да усъвършенстваме механизмите на нашето мислене. А оттам - и на поведението. Тази взаимообусловеност е дефинирана по особено сполучлив начин от Учителя П. Дънов: "Противоречията в живота са задачи, дадени на вас, за да ви накарат да мислите." Неговата мисъл, която току-що цитирахме, ме връща и към една сентенция, изказана от съвременен български мъдрец, обект на искрено и заслужено уважение в обществото и лично от автора на тези редове - Радой Ралин (1923-2004). Той казва: "Отнемат ли ти нещо, започваш да мислиш." И наистина, сякаш чувството за притежание на собственост - една от най-покъртителните заблуди на човека - е между най-често срещаните причини за огорченията и болката в нашия кратък живот.
Ако се опитаме да погледнем
към
подобни ситуации от висотата на духовното познание, несъмнено ще открием нищожността и безсмислието на този род страдания.
Само ако се опитаме... И ако опитът се окаже успешен, бихме могли да се озовем в самото подножие на съвършенството: "Човек става велик, когато минава през големи мъчнотии, страдания и изпитания и ги преодолява." Ала докато стигнем дотам, трябва да приемаме със смирение и разбиране неизбежните уроци на страданието. Едно е сигурно - в битката не можем да изгубим повече от собствените си илюзии. Нещо повече - ако се покажем достойни за висотата на изискванията, които Небето предявява към нас, или дори ако само проявим нужното търпение, тогава ще излезем от лабиринта на конкретния житейски проблем по-силни. И може би - изпълнени с вдъхновение и порив да продължим напред... Нека завършекът на тези размисли бъде още една блестяща фраза на Учителя П.
към текста >>
Нещо повече - ако се покажем достойни за висотата на изискванията, които Небето предявява
към
нас, или дори ако само проявим нужното търпение, тогава ще излезем от лабиринта на конкретния житейски проблем по-силни.
Той казва: "Отнемат ли ти нещо, започваш да мислиш." И наистина, сякаш чувството за притежание на собственост - една от най-покъртителните заблуди на човека - е между най-често срещаните причини за огорченията и болката в нашия кратък живот. Ако се опитаме да погледнем към подобни ситуации от висотата на духовното познание, несъмнено ще открием нищожността и безсмислието на този род страдания. Само ако се опитаме... И ако опитът се окаже успешен, бихме могли да се озовем в самото подножие на съвършенството: "Човек става велик, когато минава през големи мъчнотии, страдания и изпитания и ги преодолява." Ала докато стигнем дотам, трябва да приемаме със смирение и разбиране неизбежните уроци на страданието. Едно е сигурно - в битката не можем да изгубим повече от собствените си илюзии.
Нещо повече - ако се покажем достойни за висотата на изискванията, които Небето предявява
към
нас, или дори ако само проявим нужното търпение, тогава ще излезем от лабиринта на конкретния житейски проблем по-силни.
И може би - изпълнени с вдъхновение и порив да продължим напред... Нека завършекът на тези размисли бъде още една блестяща фраза на Учителя П. Дънов: "Ти, който се стремиш към Светлината, чуй думите на Мъдростта: Искаш ли да усвоиш Божествената Мъдрост и тайните на живата Природа, казвам ти, няма друг път освен страданието (курсивът мой - К. З.). Докато съдиш, докато роптаеш, докато се оплакваш, ти си далеч от Мъдростта. Престанеш ли да съдиш, ти си близо до Мъдростта. Докато философстваш, ти си далеч от Мъдростта, от своя Учител.
към текста >>
Дънов: "Ти, който се стремиш
към
Светлината, чуй думите на Мъдростта: Искаш ли да усвоиш Божествената Мъдрост и тайните на живата Природа, казвам ти, няма друг път освен страданието (курсивът мой - К. З.).
Само ако се опитаме... И ако опитът се окаже успешен, бихме могли да се озовем в самото подножие на съвършенството: "Човек става велик, когато минава през големи мъчнотии, страдания и изпитания и ги преодолява." Ала докато стигнем дотам, трябва да приемаме със смирение и разбиране неизбежните уроци на страданието. Едно е сигурно - в битката не можем да изгубим повече от собствените си илюзии. Нещо повече - ако се покажем достойни за висотата на изискванията, които Небето предявява към нас, или дори ако само проявим нужното търпение, тогава ще излезем от лабиринта на конкретния житейски проблем по-силни. И може би - изпълнени с вдъхновение и порив да продължим напред... Нека завършекът на тези размисли бъде още една блестяща фраза на Учителя П.
Дънов: "Ти, който се стремиш
към
Светлината, чуй думите на Мъдростта: Искаш ли да усвоиш Божествената Мъдрост и тайните на живата Природа, казвам ти, няма друг път освен страданието (курсивът мой - К. З.).
Докато съдиш, докато роптаеш, докато се оплакваш, ти си далеч от Мъдростта. Престанеш ли да съдиш, ти си близо до Мъдростта. Докато философстваш, ти си далеч от Мъдростта, от своя Учител. Престанеш ли да философстваш, ти си близо до Мъдростта, ти си при нозете на своя Учител." г) молитва, размишление, концентрация, съзерцание, медитация
към текста >>
Дънов: "За да развие човек свръхсъзнанието или космическото съзнание, а заедно с това и Божествената
Любов
и Мъдрост, трябва да прекарва в молитва, размишление и концентрация.
г) молитва, размишление, концентрация, съзерцание, медитация Изброените по-горе методи за усвояване на Мъдростта по своята същност представляват средства за постигане на висшето духовно познание. А то е познание, което не изисква материален или интелектуален носител на информацията, защото постъпва пряко в съзнанието на човешкото същество. Следващата стъпка по този път на просветлението е придобиването на върховната изява на човешката съзнателност - свръхсъзнанието. В подкрепа на изтъкнатата тук теза привеждаме следните разсъждения на Учителя П.
Дънов: "За да развие човек свръхсъзнанието или космическото съзнание, а заедно с това и Божествената
Любов
и Мъдрост, трябва да прекарва в молитва, размишление и концентрация.
Размишлението върху една мисъл е подобно на дъвченето на храната. Когато размишлява върху една възвишена мисъл и я дъвче дълго време, човек приема чрез своето свръхсъзнание много Божествени идеи и духовни сили. Приема също така и силата да изпълни Волята Божия. При обикновена мисъл просветлението иде много мъчно." Посочените средства за култивиране на висшата изява на съзнанието - космическо или Божествено, или накратко: свръхсъзнание - са разгледани подробно и са придружени с множество конкретни упътвания за приложение в много на брой духовни школи и учения.
към текста >>
Основно правило в тази насока е, че всеки човек следва да подбере измежду
богатия
асортимент от възможности онези, които са най- подходящи и съответстващи на неговата индивидуалност.
Приема също така и силата да изпълни Волята Божия. При обикновена мисъл просветлението иде много мъчно." Посочените средства за култивиране на висшата изява на съзнанието - космическо или Божествено, или накратко: свръхсъзнание - са разгледани подробно и са придружени с множество конкретни упътвания за приложение в много на брой духовни школи и учения. В Словото на Учителя П. Дънов също не липсват такива указания.
Основно правило в тази насока е, че всеки човек следва да подбере измежду
богатия
асортимент от възможности онези, които са най- подходящи и съответстващи на неговата индивидуалност.
д) личният опит на човека по отношение на природата и обществотоЧовекът, придобил Мъдрост, развива необикновена наблюдателност и самонаблюдателност. В своите взаимоотношения с природната и социалната среда той на всяка крачка разкрива все нови и нови възможности за обогатяване на познанията си. За него целокупният живот се превръща в една велика Книга, от която той вече може свободно да чете. И това е факт, понеже той е научил езика, на който тя е написана - езика на Божествената Мъдрост. В тази връзка Учителят П.
към текста >>
В своите взаимоотношения с природната и социалната среда той на всяка крачка разкрива все нови и нови възможности за
обогатяване
на познанията си.
Посочените средства за култивиране на висшата изява на съзнанието - космическо или Божествено, или накратко: свръхсъзнание - са разгледани подробно и са придружени с множество конкретни упътвания за приложение в много на брой духовни школи и учения. В Словото на Учителя П. Дънов също не липсват такива указания. Основно правило в тази насока е, че всеки човек следва да подбере измежду богатия асортимент от възможности онези, които са най- подходящи и съответстващи на неговата индивидуалност. д) личният опит на човека по отношение на природата и обществотоЧовекът, придобил Мъдрост, развива необикновена наблюдателност и самонаблюдателност.
В своите взаимоотношения с природната и социалната среда той на всяка крачка разкрива все нови и нови възможности за
обогатяване
на познанията си.
За него целокупният живот се превръща в една велика Книга, от която той вече може свободно да чете. И това е факт, понеже той е научил езика, на който тя е написана - езика на Божествената Мъдрост. В тази връзка Учителят П. Дънов споделя: "Аз черпя своите принципи от една много голяма книга, на която всяко камъче, листче, клонче, цвете съставят азбуката. Аз постоянно превеждам от тази велика Книга.
към текста >>
Божествените принципи на
Любовта
и Мъдростта играят водеща роля при утвърждаването на Новата Култура на VI коренна (окултна) раса, която вече се заражда и разгръща в ерата на Водолея - времето на предчувствието за триумфа на Културата на 6-та подраса на V коренна раса.
Само Божественото знание на живата наука носи сила. ...Има една велика наука, с която можем да изправим живота си. Мъдростта е цел и смисъл на човешкия живот. Божията Мъдрост е условие за добиване на Вечния Живот." (Учителят П. Дънов)
Божествените принципи на
Любовта
и Мъдростта играят водеща роля при утвърждаването на Новата Култура на VI коренна (окултна) раса, която вече се заражда и разгръща в ерата на Водолея - времето на предчувствието за триумфа на Културата на 6-та подраса на V коренна раса.
Неслучайно тя е назована Култура на Любовта. Всичките пет Космически принципи - Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел - се изявяват и работят съвместно във всяка епоха от еволюцията на земните хора. Същевременно във всяка конкретна такава епоха един от тези велики Принципи има доминиращо присъствие. В нашата съвременност това е Любовта. Ала нейната родна сестра - Мъдростта, върви ръка за ръка с нея като постижение от миналото, като безценен опит, натрупван хилядолетия наред.
към текста >>
Неслучайно тя е назована Култура на
Любовта
.
...Има една велика наука, с която можем да изправим живота си. Мъдростта е цел и смисъл на човешкия живот. Божията Мъдрост е условие за добиване на Вечния Живот." (Учителят П. Дънов) Божествените принципи на Любовта и Мъдростта играят водеща роля при утвърждаването на Новата Култура на VI коренна (окултна) раса, която вече се заражда и разгръща в ерата на Водолея - времето на предчувствието за триумфа на Културата на 6-та подраса на V коренна раса.
Неслучайно тя е назована Култура на
Любовта
.
Всичките пет Космически принципи - Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел - се изявяват и работят съвместно във всяка епоха от еволюцията на земните хора. Същевременно във всяка конкретна такава епоха един от тези велики Принципи има доминиращо присъствие. В нашата съвременност това е Любовта. Ала нейната родна сестра - Мъдростта, върви ръка за ръка с нея като постижение от миналото, като безценен опит, натрупван хилядолетия наред. Понеже нищо ново не би могло да бъде изградено на празно място, а стойностното и непреходното от онова, което си отива, остава като здрав фундамент и опора на това, което сега се ражда за живот и обновление.
към текста >>
Всичките пет Космически принципи -
Любов
, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел - се изявяват и работят съвместно във всяка епоха от еволюцията на земните хора.
Мъдростта е цел и смисъл на човешкия живот. Божията Мъдрост е условие за добиване на Вечния Живот." (Учителят П. Дънов) Божествените принципи на Любовта и Мъдростта играят водеща роля при утвърждаването на Новата Култура на VI коренна (окултна) раса, която вече се заражда и разгръща в ерата на Водолея - времето на предчувствието за триумфа на Културата на 6-та подраса на V коренна раса. Неслучайно тя е назована Култура на Любовта.
Всичките пет Космически принципи -
Любов
, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел - се изявяват и работят съвместно във всяка епоха от еволюцията на земните хора.
Същевременно във всяка конкретна такава епоха един от тези велики Принципи има доминиращо присъствие. В нашата съвременност това е Любовта. Ала нейната родна сестра - Мъдростта, върви ръка за ръка с нея като постижение от миналото, като безценен опит, натрупван хилядолетия наред. Понеже нищо ново не би могло да бъде изградено на празно място, а стойностното и непреходното от онова, което си отива, остава като здрав фундамент и опора на това, което сега се ражда за живот и обновление. Непоклатима и мощна е сплавта от позитивното в традицията и порива на пресътворението във вечния ход на вездесъщото Развитие.
към текста >>
В нашата съвременност това е
Любовта
.
(Учителят П. Дънов) Божествените принципи на Любовта и Мъдростта играят водеща роля при утвърждаването на Новата Култура на VI коренна (окултна) раса, която вече се заражда и разгръща в ерата на Водолея - времето на предчувствието за триумфа на Културата на 6-та подраса на V коренна раса. Неслучайно тя е назована Култура на Любовта. Всичките пет Космически принципи - Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел - се изявяват и работят съвместно във всяка епоха от еволюцията на земните хора. Същевременно във всяка конкретна такава епоха един от тези велики Принципи има доминиращо присъствие.
В нашата съвременност това е
Любовта
.
Ала нейната родна сестра - Мъдростта, върви ръка за ръка с нея като постижение от миналото, като безценен опит, натрупван хилядолетия наред. Понеже нищо ново не би могло да бъде изградено на празно място, а стойностното и непреходното от онова, което си отива, остава като здрав фундамент и опора на това, което сега се ражда за живот и обновление. Непоклатима и мощна е сплавта от позитивното в традицията и порива на пресътворението във вечния ход на вездесъщото Развитие. Затова и Мъдростта притежава своето достойно място при изграждането на Новата Култура на VI раса. а) установяване на хармонични взаимоотношения с природата
към текста >>
Учението на ББ утвърждава категорично тезата, че в контакта си с природата човекът следва да се стреми не
към
овладяване и господство, а
към
разумно и хармонично съжителство.
Непоклатима и мощна е сплавта от позитивното в традицията и порива на пресътворението във вечния ход на вездесъщото Развитие. Затова и Мъдростта притежава своето достойно място при изграждането на Новата Култура на VI раса. а) установяване на хармонични взаимоотношения с природата Дълг е на съвременния човек да установи отношения на хармония с природната среда. Крайно време е той да осъзнае, че не е господар на природата, а неин приятел и брат, който е призван да поддържа и развива съществуването й, а не да я унищожава, удовлетворявайки егоистично и безразсъдно собствените си потребности.
Учението на ББ утвърждава категорично тезата, че в контакта си с природата човекът следва да се стреми не
към
овладяване и господство, а
към
разумно и хармонично съжителство.
В наши дни не липсват екологически движения, "зелени" партии, противници на замърсяването на околната среда и други организирани или спонтанни движения, отстояващи принципите на ненакърнимост на земната флора и фауна, на стратосферата, биосферата и хидросферата на нашата планета. Някои от изброените притежават и собствена материална база, чрез която развиват дейността си. "Зелените" партии участват - в повечето случаи коалиционно ангажирани - в управлението на редица цивилизовани държави. Страните с утвърдена демократична социална структура на Запад, най-вече групата на най- развитите измежду тях (т. нар. Г-7, която включва САЩ, Германия, Япония, Великобритания, Франция, Италия и Канада; през последните години и Русия бе приобщена към семейството на великите западни държави и някои прекръстиха тази общност на Г-8, но руското присъствие е ограничено до равнището на взаимни консултации без реално участие във вземането на отговорните решения) редовно провеждат световни срещи, посветени на проблемите на екологията.
към текста >>
Г-7, която включва САЩ, Германия, Япония, Великобритания, Франция, Италия и Канада; през последните години и Русия бе приобщена
към
семейството на великите западни държави и някои прекръстиха тази общност на Г-8, но руското присъствие е ограничено до равнището на взаимни консултации без реално участие във вземането на отговорните решения) редовно провеждат световни срещи, посветени на проблемите на екологията.
Учението на ББ утвърждава категорично тезата, че в контакта си с природата човекът следва да се стреми не към овладяване и господство, а към разумно и хармонично съжителство. В наши дни не липсват екологически движения, "зелени" партии, противници на замърсяването на околната среда и други организирани или спонтанни движения, отстояващи принципите на ненакърнимост на земната флора и фауна, на стратосферата, биосферата и хидросферата на нашата планета. Някои от изброените притежават и собствена материална база, чрез която развиват дейността си. "Зелените" партии участват - в повечето случаи коалиционно ангажирани - в управлението на редица цивилизовани държави. Страните с утвърдена демократична социална структура на Запад, най-вече групата на най- развитите измежду тях (т. нар.
Г-7, която включва САЩ, Германия, Япония, Великобритания, Франция, Италия и Канада; през последните години и Русия бе приобщена
към
семейството на великите западни държави и някои прекръстиха тази общност на Г-8, но руското присъствие е ограничено до равнището на взаимни консултации без реално участие във вземането на отговорните решения) редовно провеждат световни срещи, посветени на проблемите на екологията.
Една от последните - в Киото, Япония (1998 г.) - разкри сериозните противоречия в областта на общението между човека и природата. Най-често надделяват конюнктурни или дългосрочни икономически и политически интереси, от което страда както околната среда, така и самите хора. В страните на провалилия се социализъм по време на тоталитарното управление никой не се съобразяваше с изискванията по отношение съхраняването на природата. Бяха й нанесени жестоки щети (най-вече поради т.нар. индустриализация), някои от които с дългогодишно негативно въздействие.
към текста >>
Най-често надделяват конюнктурни или дългосрочни икономически и политически интереси, от което страда както околната среда, така и самите хора.
Някои от изброените притежават и собствена материална база, чрез която развиват дейността си. "Зелените" партии участват - в повечето случаи коалиционно ангажирани - в управлението на редица цивилизовани държави. Страните с утвърдена демократична социална структура на Запад, най-вече групата на най- развитите измежду тях (т. нар. Г-7, която включва САЩ, Германия, Япония, Великобритания, Франция, Италия и Канада; през последните години и Русия бе приобщена към семейството на великите западни държави и някои прекръстиха тази общност на Г-8, но руското присъствие е ограничено до равнището на взаимни консултации без реално участие във вземането на отговорните решения) редовно провеждат световни срещи, посветени на проблемите на екологията. Една от последните - в Киото, Япония (1998 г.) - разкри сериозните противоречия в областта на общението между човека и природата.
Най-често надделяват конюнктурни или дългосрочни икономически и политически интереси, от което страда както околната среда, така и самите хора.
В страните на провалилия се социализъм по време на тоталитарното управление никой не се съобразяваше с изискванията по отношение съхраняването на природата. Бяха й нанесени жестоки щети (най-вече поради т.нар. индустриализация), някои от които с дългогодишно негативно въздействие. Изправен пред реалната заплаха да унищожи собствения си космически дом (а той, както знаем, е единствен!), съвременният човек все по-често се замисля за необходимостта радикално да промени отношението си към своята майка и кърмилница. Бог му възложи да я стопанисва разумно и да се грижи за нея (Бит. 1:28).
към текста >>
Изправен пред реалната заплаха да унищожи собствения си космически дом (а той, както знаем, е единствен!), съвременният човек все по-често се замисля за необходимостта радикално да промени отношението си
към
своята майка и кърмилница.
Една от последните - в Киото, Япония (1998 г.) - разкри сериозните противоречия в областта на общението между човека и природата. Най-често надделяват конюнктурни или дългосрочни икономически и политически интереси, от което страда както околната среда, така и самите хора. В страните на провалилия се социализъм по време на тоталитарното управление никой не се съобразяваше с изискванията по отношение съхраняването на природата. Бяха й нанесени жестоки щети (най-вече поради т.нар. индустриализация), някои от които с дългогодишно негативно въздействие.
Изправен пред реалната заплаха да унищожи собствения си космически дом (а той, както знаем, е единствен!), съвременният човек все по-често се замисля за необходимостта радикално да промени отношението си
към
своята майка и кърмилница.
Бог му възложи да я стопанисва разумно и да се грижи за нея (Бит. 1:28). Новото учение проповядва установяването на хармонични взаимоотношения между разумните същества и природата като задължително условие за прекрачването на земното човечество в пределите на новия свят, където пълновластна господарка ще бъде Новата Култура на изгряващата VI раса. Затова Учителят П. Дънов ни съветва: "Всички трябва да учат езика на природата и да видят какво пише тя. Някои казват, че Земята е ад.
към текста >>
Ако вярваш в
Бога
и го обичаш, би трябвало да изразяваш
любовта
си
към
Него, уважавайки и поддържайки Неговото творение.
Тази дисхармония показва, че вашият живот не е в съгласие с онези велики закони, които регулират битието и разумния живот. ...Само когато изучаваме Божествената Мъдрост, ще бъдем в състояние да разбираме Истината, да станем господари на положението и само тогава ще можем да преобразим живота си." б) нов начин на живот, нова култура на общуването между хората Промяна следва да настъпи не само в отношението на човека спрямо природната среда, но и във взаимоотношенията между самите хора. В същност едното е тясно свързано с другото и стремежът за разделянето им (когато има такъв) е изкуствен и неоснователен.
Ако вярваш в
Бога
и го обичаш, би трябвало да изразяваш
любовта
си
към
Него, уважавайки и поддържайки Неговото творение.
Божият вездесъщ и животворящ Дух обитава навред в Космоса и изпълва с диханието Си всеки атом от съществуващото. Отношението ни към сътвореното от Създателя е главният пробен камък за силата и действеността на нашата вяра. Ако останем в мрежите на остарелите си разбирания, нищо добро не ни чака. Най-малкото - няма да успеем да прекрачим своевременно във владенията на Новата Култура и ще се наложи да се връщаме в плът на Земята, докато научим и последния урок. Безкрайно е търпението на Всевишния - по мащабите си то съперничи на милостта Му.
към текста >>
Отношението ни
към
сътвореното от Създателя е главният пробен камък за силата и действеността на нашата вяра.
б) нов начин на живот, нова култура на общуването между хората Промяна следва да настъпи не само в отношението на човека спрямо природната среда, но и във взаимоотношенията между самите хора. В същност едното е тясно свързано с другото и стремежът за разделянето им (когато има такъв) е изкуствен и неоснователен. Ако вярваш в Бога и го обичаш, би трябвало да изразяваш любовта си към Него, уважавайки и поддържайки Неговото творение. Божият вездесъщ и животворящ Дух обитава навред в Космоса и изпълва с диханието Си всеки атом от съществуващото.
Отношението ни
към
сътвореното от Създателя е главният пробен камък за силата и действеността на нашата вяра.
Ако останем в мрежите на остарелите си разбирания, нищо добро не ни чака. Най-малкото - няма да успеем да прекрачим своевременно във владенията на Новата Култура и ще се наложи да се връщаме в плът на Земята, докато научим и последния урок. Безкрайно е търпението на Всевишния - по мащабите си то съперничи на милостта Му. Той все така очаква от всекиго от нас да проумеем, че сами сме господари на своето щастие и нещастие. В този смисъл са и наставленията на Учителя П.
към текста >>
Те не са проникнати от Духа на
Любовта
, която обединява всички хора в едно органическо цяло."
Че е така, показват страданието и болестите, които съществуват. Хората, които не дават път на Мъдростта да ги ръководи в живота, започват да създават човешки закони за индивидуалния и обществен живот. Това е тяхната етика или морал за обществения и правов живот. Но от наше гледище законите, които обслужват или регулират живота на хората, съществуват само в природата. Сегашните правила на хората са лишени от Мъдрост и са чужди на живота.
Те не са проникнати от Духа на
Любовта
, която обединява всички хора в едно органическо цяло."
Златното правило в новозаветното благовестие на Господ Иисус Христос гласи: "Постъпвайте спрямо другите така, както искате да постъпват те с вас! " (ср. Лука 6:31). Тази препоръка на Спасителя, издигната в ранг на закон за човешките взаимоотношения, утвърждава активен принцип на поведение. Тя отменя като по-съвършена съответното старозаветно правило да не правим на другите това, което не искаме да правят и на нас (пасивен принцип на поведение).
към текста >>
Начинът, по който общуваме с
ближния
, определя не само мястото ни в обществената система.
Тази препоръка на Спасителя, издигната в ранг на закон за човешките взаимоотношения, утвърждава активен принцип на поведение. Тя отменя като по-съвършена съответното старозаветно правило да не правим на другите това, което не искаме да правят и на нас (пасивен принцип на поведение). Тази Христова повеля лежи в основата на Новото учение - в частта му, разглеждаща установяването на нова култура в общуването между хората. Следовникът на това възродително духовно познание не подценява значението на нито един от детайлите в тази толкова сложна система от връзки и взаимообусловености. Той знае, че "Пътят, дълъг хиляда мили, започва с една малка крачка" (китайска поговорка).
Начинът, по който общуваме с
ближния
, определя не само мястото ни в обществената система.
Той дава най-ярка представа и за степента на духовната ни зрелост. Ето категоричното мнение на Учителя на ББ в България по този въпрос: "Мъдрецът живее без закон (курсивът мой - К. З.). Глупецът трябва да живее със закон и под закон. Ако мъдрецът живее със закон, той е нещастен. Ако глупецът живее без закон, и той е нещастен.
към текста >>
в) взаимодействието между
Любовта
и Мъдростта в Новата Култура на VI раса
Глупецът трябва да живее със закон и под закон. Ако мъдрецът живее със закон, той е нещастен. Ако глупецът живее без закон, и той е нещастен. Мъдрецът живее според оня жив закон, който Бог е написал в душата му. Той се намира извън условията на временния живот (курсивът мой - К. З.)."
в) взаимодействието между
Любовта
и Мъдростта в Новата Култура на VI раса
Както вече изтъкнахме, двата Божествени принципа на Любовта и Мъдростта действат в хармония за утвърждаването на Новата Култура на VI раса, като водещата роля принадлежи на Любовта. Конкретната задача на човека в случая е да разшири и издигне съзнанието си в такава степен и до такава висота, че да се превърне в пълноценен проводник на благотворното влияние на двата Космически принципа - и относно самостоятелното им, и относно съвместното им действие. Това изискване е формулирано по следния начин от Учителя П. Дънов: "Човек трябва да работи едновременно с Любовта и Мъдростта, за да се освободи от вътрешното робство, в което се намира. Това е великата задача на живота."
към текста >>
Както вече изтъкнахме, двата Божествени принципа на
Любовта
и Мъдростта действат в хармония за утвърждаването на Новата Култура на VI раса, като водещата роля принадлежи на
Любовта
.
Ако мъдрецът живее със закон, той е нещастен. Ако глупецът живее без закон, и той е нещастен. Мъдрецът живее според оня жив закон, който Бог е написал в душата му. Той се намира извън условията на временния живот (курсивът мой - К. З.)." в) взаимодействието между Любовта и Мъдростта в Новата Култура на VI раса
Както вече изтъкнахме, двата Божествени принципа на
Любовта
и Мъдростта действат в хармония за утвърждаването на Новата Култура на VI раса, като водещата роля принадлежи на
Любовта
.
Конкретната задача на човека в случая е да разшири и издигне съзнанието си в такава степен и до такава висота, че да се превърне в пълноценен проводник на благотворното влияние на двата Космически принципа - и относно самостоятелното им, и относно съвместното им действие. Това изискване е формулирано по следния начин от Учителя П. Дънов: "Човек трябва да работи едновременно с Любовта и Мъдростта, за да се освободи от вътрешното робство, в което се намира. Това е великата задача на живота." Най-тъмно е преди зазоряване.
към текста >>
Дънов: "Човек трябва да работи едновременно с
Любовта
и Мъдростта, за да се освободи от вътрешното робство, в което се намира.
Той се намира извън условията на временния живот (курсивът мой - К. З.)." в) взаимодействието между Любовта и Мъдростта в Новата Култура на VI раса Както вече изтъкнахме, двата Божествени принципа на Любовта и Мъдростта действат в хармония за утвърждаването на Новата Култура на VI раса, като водещата роля принадлежи на Любовта. Конкретната задача на човека в случая е да разшири и издигне съзнанието си в такава степен и до такава висота, че да се превърне в пълноценен проводник на благотворното влияние на двата Космически принципа - и относно самостоятелното им, и относно съвместното им действие. Това изискване е формулирано по следния начин от Учителя П.
Дънов: "Човек трябва да работи едновременно с
Любовта
и Мъдростта, за да се освободи от вътрешното робство, в което се намира.
Това е великата задача на живота." Най-тъмно е преди зазоряване. Съпротивата на отиващото си старо поражда вълна от болка и страдание за първопроходците на новото. Неизбежен е този стадий на Великата Промяна. Длъжни сме да го посрещнем с разбиране и смирение, за да продължим напред по-мъдри и по-силни от преди: "Нашият съвременен свят е засегнат от друга култура, по-висша от сегашната.
към текста >>
В епохата, когато победоносно ще се възцари Новата Култура,
Любовта
ще бъде принципът, който обединява, а Мъдростта ще посочи методите за прилагането на
Любовта
в действителността.
Длъжни сме да го посрещнем с разбиране и смирение, за да продължим напред по-мъдри и по-силни от преди: "Нашият съвременен свят е засегнат от друга култура, по-висша от сегашната. С нея сме дошли в съприкосновение. И тази висша култура действа вече върху нашето съзнание. Първото нещо, което показва, че сме под влиянието на тази висша култура, е увеличението на страданието. То показва, че става едно коренно преустройство на живота."
В епохата, когато победоносно ще се възцари Новата Култура,
Любовта
ще бъде принципът, който обединява, а Мъдростта ще посочи методите за прилагането на
Любовта
в действителността.
По този въпрос Учителят П. Дънов казва: "Любов без Мъдрост не може. И Мъдрост без Любов не може. Те са неразривно свързани. Любов без Мъдрост не значи нищо.
към текста >>
Дънов казва: "
Любов
без Мъдрост не може.
И тази висша култура действа вече върху нашето съзнание. Първото нещо, което показва, че сме под влиянието на тази висша култура, е увеличението на страданието. То показва, че става едно коренно преустройство на живота." В епохата, когато победоносно ще се възцари Новата Култура, Любовта ще бъде принципът, който обединява, а Мъдростта ще посочи методите за прилагането на Любовта в действителността. По този въпрос Учителят П.
Дънов казва: "
Любов
без Мъдрост не може.
И Мъдрост без Любов не може. Те са неразривно свързани. Любов без Мъдрост не значи нищо. И Мъдрост без Любов - също. Разумността е хармонично съчетание на Любовта с Мъдростта (курсивът мой - К. З.).
към текста >>
И Мъдрост без
Любов
не може.
Първото нещо, което показва, че сме под влиянието на тази висша култура, е увеличението на страданието. То показва, че става едно коренно преустройство на живота." В епохата, когато победоносно ще се възцари Новата Култура, Любовта ще бъде принципът, който обединява, а Мъдростта ще посочи методите за прилагането на Любовта в действителността. По този въпрос Учителят П. Дънов казва: "Любов без Мъдрост не може.
И Мъдрост без
Любов
не може.
Те са неразривно свързани. Любов без Мъдрост не значи нищо. И Мъдрост без Любов - също. Разумността е хармонично съчетание на Любовта с Мъдростта (курсивът мой - К. З.). Някои проповедници ще кажат, че човек има нужда от Любов, а не от знание.
към текста >>
Любов
без Мъдрост не значи нищо.
В епохата, когато победоносно ще се възцари Новата Култура, Любовта ще бъде принципът, който обединява, а Мъдростта ще посочи методите за прилагането на Любовта в действителността. По този въпрос Учителят П. Дънов казва: "Любов без Мъдрост не може. И Мъдрост без Любов не може. Те са неразривно свързани.
Любов
без Мъдрост не значи нищо.
И Мъдрост без Любов - също. Разумността е хармонично съчетание на Любовта с Мъдростта (курсивът мой - К. З.). Някои проповедници ще кажат, че човек има нужда от Любов, а не от знание. Някои философи ще кажат, че на жената трябва любов, а на мъжа - знания. Това са твърдения, които не могат да подобрят човешкия живот.
към текста >>
И Мъдрост без
Любов
- също.
По този въпрос Учителят П. Дънов казва: "Любов без Мъдрост не може. И Мъдрост без Любов не може. Те са неразривно свързани. Любов без Мъдрост не значи нищо.
И Мъдрост без
Любов
- също.
Разумността е хармонично съчетание на Любовта с Мъдростта (курсивът мой - К. З.). Някои проповедници ще кажат, че човек има нужда от Любов, а не от знание. Някои философи ще кажат, че на жената трябва любов, а на мъжа - знания. Това са твърдения, които не могат да подобрят човешкия живот. Човек се нуждае от знания и от любов."
към текста >>
Разумността е хармонично съчетание на
Любовта
с Мъдростта (курсивът мой - К. З.).
Дънов казва: "Любов без Мъдрост не може. И Мъдрост без Любов не може. Те са неразривно свързани. Любов без Мъдрост не значи нищо. И Мъдрост без Любов - също.
Разумността е хармонично съчетание на
Любовта
с Мъдростта (курсивът мой - К. З.).
Някои проповедници ще кажат, че човек има нужда от Любов, а не от знание. Някои философи ще кажат, че на жената трябва любов, а на мъжа - знания. Това са твърдения, които не могат да подобрят човешкия живот. Човек се нуждае от знания и от любов." В своето хармонично съжителство и взаимно благотворно действие Космическите принципи на Любовта и Мъдростта изпъкват и като водещи творчески импулси за новия човек на VI раса - човека на Любовта.
към текста >>
Някои проповедници ще кажат, че човек има нужда от
Любов
, а не от знание.
И Мъдрост без Любов не може. Те са неразривно свързани. Любов без Мъдрост не значи нищо. И Мъдрост без Любов - също. Разумността е хармонично съчетание на Любовта с Мъдростта (курсивът мой - К. З.).
Някои проповедници ще кажат, че човек има нужда от
Любов
, а не от знание.
Някои философи ще кажат, че на жената трябва любов, а на мъжа - знания. Това са твърдения, които не могат да подобрят човешкия живот. Човек се нуждае от знания и от любов." В своето хармонично съжителство и взаимно благотворно действие Космическите принципи на Любовта и Мъдростта изпъкват и като водещи творчески импулси за новия човек на VI раса - човека на Любовта. Според Учителя П.
към текста >>
Някои философи ще кажат, че на жената трябва
любов
, а на мъжа - знания.
Те са неразривно свързани. Любов без Мъдрост не значи нищо. И Мъдрост без Любов - също. Разумността е хармонично съчетание на Любовта с Мъдростта (курсивът мой - К. З.). Някои проповедници ще кажат, че човек има нужда от Любов, а не от знание.
Някои философи ще кажат, че на жената трябва
любов
, а на мъжа - знания.
Това са твърдения, които не могат да подобрят човешкия живот. Човек се нуждае от знания и от любов." В своето хармонично съжителство и взаимно благотворно действие Космическите принципи на Любовта и Мъдростта изпъкват и като водещи творчески импулси за новия човек на VI раса - човека на Любовта. Според Учителя П. Дънов това става така: "Мъдрият човек е опитал и проверил всичко, което знае.
към текста >>
Човек се нуждае от знания и от
любов
."
И Мъдрост без Любов - също. Разумността е хармонично съчетание на Любовта с Мъдростта (курсивът мой - К. З.). Някои проповедници ще кажат, че човек има нужда от Любов, а не от знание. Някои философи ще кажат, че на жената трябва любов, а на мъжа - знания. Това са твърдения, които не могат да подобрят човешкия живот.
Човек се нуждае от знания и от
любов
."
В своето хармонично съжителство и взаимно благотворно действие Космическите принципи на Любовта и Мъдростта изпъкват и като водещи творчески импулси за новия човек на VI раса - човека на Любовта. Според Учителя П. Дънов това става така: "Мъдрият човек е опитал и проверил всичко, което знае. У мъдрия човек има непреодолим стремеж към Любовта. В него има желание и най- малкото същество, което види, да го обикне, да му направи някаква услуга.
към текста >>
В своето хармонично съжителство и взаимно благотворно действие Космическите принципи на
Любовта
и Мъдростта изпъкват и като водещи творчески импулси за новия човек на VI раса - човека на
Любовта
.
Разумността е хармонично съчетание на Любовта с Мъдростта (курсивът мой - К. З.). Някои проповедници ще кажат, че човек има нужда от Любов, а не от знание. Някои философи ще кажат, че на жената трябва любов, а на мъжа - знания. Това са твърдения, които не могат да подобрят човешкия живот. Човек се нуждае от знания и от любов."
В своето хармонично съжителство и взаимно благотворно действие Космическите принципи на
Любовта
и Мъдростта изпъкват и като водещи творчески импулси за новия човек на VI раса - човека на
Любовта
.
Според Учителя П. Дънов това става така: "Мъдрият човек е опитал и проверил всичко, което знае. У мъдрия човек има непреодолим стремеж към Любовта. В него има желание и най- малкото същество, което види, да го обикне, да му направи някаква услуга. Защото мъдрецът еднакво цени и големите, и малките неща (курсивът мой - К. З.)."
към текста >>
У мъдрия човек има непреодолим стремеж
към
Любовта
.
Това са твърдения, които не могат да подобрят човешкия живот. Човек се нуждае от знания и от любов." В своето хармонично съжителство и взаимно благотворно действие Космическите принципи на Любовта и Мъдростта изпъкват и като водещи творчески импулси за новия човек на VI раса - човека на Любовта. Според Учителя П. Дънов това става така: "Мъдрият човек е опитал и проверил всичко, което знае.
У мъдрия човек има непреодолим стремеж
към
Любовта
.
В него има желание и най- малкото същество, което види, да го обикне, да му направи някаква услуга. Защото мъдрецът еднакво цени и големите, и малките неща (курсивът мой - К. З.)."
към текста >>
89.
Божественият Принцип на ИСТИНАТА
 
- Константин Златев
до
Бога
.
Колкото повече се отдалечаваме от Истината, толкова повече затъваме в блатото на заблудите и илюзиите. Още в древността мъдреците на Индия са прозрели, че нашият свят на относителността е обгърнат от булото на Майя - мировата илюзия. Оказва се, че ние живеем в царство на привидността и че това, което изглежда реално, в същност е само сянка на действителността. В най-гъстата и инертна материя е и най-измамната илюзия. И колкото повече се изкачваме по стълбицата на космическите сфери, в толкова по-фина субстанциална среда попадаме и съответно се доближаваме до Абсолютната Истина, т. е.
до
Бога
.
Той именно е Висшата Реалност. А Истината е неразделна част от глъбинната Му Същност. Затова в езотерично- то познание характеристиките на Истината са: неизменност, вечност, всеобхватност. Духът на Истината е Този, Който говори чрез устата на великите Учители на човечеството. Едва ли ще сгрешим, ако поставим знак на тъждественост между Него и Христовия Космически Дух или пък Светия Дух на традиционното християнство.
към текста >>
Принадлежността на едно същество
към
определено еволюционно стъпало следователно бива обусловена от степента, в която то е познало Истината - сиреч доколко е проникнало в нея и се е сляло със същността й.
Духът на Истината е Този, Който говори чрез устата на великите Учители на човечеството. Едва ли ще сгрешим, ако поставим знак на тъждественост между Него и Христовия Космически Дух или пък Светия Дух на традиционното християнство. Същността е една, а проявленията й в Битието са безброй! И така - критерият за реалност е степента на близост до Истината. Овладяването на този критерий и яснотата на преценката, извършена с негова помощ, е в пряка зависимост от стъпалото в духовната еволюция на личността.
Принадлежността на едно същество
към
определено еволюционно стъпало следователно бива обусловена от степента, в която то е познало Истината - сиреч доколко е проникнало в нея и се е сляло със същността й.
Истината сама по себе си създава облика на един от най-извисе- ните светове във Всемира. За него Учителят П. Дънов свидетелства: "Казват, че Истината е отвлечена. Не, Истината е реалното, което лежи в основата на нашия живот. Тя е един свят на неописуема красота, който си има своите краски, тонове, музика.
към текста >>
Истината сама по
себе
си създава облика на един от най-извисе- ните светове във Всемира.
Едва ли ще сгрешим, ако поставим знак на тъждественост между Него и Христовия Космически Дух или пък Светия Дух на традиционното християнство. Същността е една, а проявленията й в Битието са безброй! И така - критерият за реалност е степента на близост до Истината. Овладяването на този критерий и яснотата на преценката, извършена с негова помощ, е в пряка зависимост от стъпалото в духовната еволюция на личността. Принадлежността на едно същество към определено еволюционно стъпало следователно бива обусловена от степента, в която то е познало Истината - сиреч доколко е проникнало в нея и се е сляло със същността й.
Истината сама по
себе
си създава облика на един от най-извисе- ните светове във Всемира.
За него Учителят П. Дънов свидетелства: "Казват, че Истината е отвлечена. Не, Истината е реалното, което лежи в основата на нашия живот. Тя е един свят на неописуема красота, който си има своите краски, тонове, музика. Тя е свят, който съществува и ще съществува винаги.
към текста >>
Затова пък
към
зрящите Истината проявява невиждана щедрост - дарява ги навеки със свобода.
По този повод Учителят на ББ в България отбелязва: "Квасът, същината на всички неща е Истината. Тя е най-високото нещо в човешкия разумен живот." Истината упражнява мощно дисциплиниращо въздействие в хаоса на материалния живот. Нейните проявления пораждат непреодолими ограничения за онези, които все още не са проникнали в същността й. Тази закономерност има и своята положителна роля за невежите и заблудените - тя ги предпазва да изгорят в огъня на Истината, който е безпощадно унищожителен спрямо неподготвените да възприемат извънредно високите му вибрации.
Затова пък
към
зрящите Истината проявява невиждана щедрост - дарява ги навеки със свобода.
Пътуването към Истината - като Цел на разумния живот - притежава своето основно направление. Колкото и да се лутаме, да спираме, да падаме, да се връщаме и отново да продължаваме напред по този Път, някъде там, на духовния хоризонт, неизменно проблясва фарът на Истината. Той никога не угасва. Ако успеем веднъж завинаги да свалим булото на заблудите и илюзиите от вътрешния си взор, никога не ще загубим вярната посока. В рамките на тези размисли нека проследим съответното обобщение на Учителя П.
към текста >>
Пътуването
към
Истината - като Цел на разумния живот - притежава своето основно направление.
Тя е най-високото нещо в човешкия разумен живот." Истината упражнява мощно дисциплиниращо въздействие в хаоса на материалния живот. Нейните проявления пораждат непреодолими ограничения за онези, които все още не са проникнали в същността й. Тази закономерност има и своята положителна роля за невежите и заблудените - тя ги предпазва да изгорят в огъня на Истината, който е безпощадно унищожителен спрямо неподготвените да възприемат извънредно високите му вибрации. Затова пък към зрящите Истината проявява невиждана щедрост - дарява ги навеки със свобода.
Пътуването
към
Истината - като Цел на разумния живот - притежава своето основно направление.
Колкото и да се лутаме, да спираме, да падаме, да се връщаме и отново да продължаваме напред по този Път, някъде там, на духовния хоризонт, неизменно проблясва фарът на Истината. Той никога не угасва. Ако успеем веднъж завинаги да свалим булото на заблудите и илюзиите от вътрешния си взор, никога не ще загубим вярната посока. В рамките на тези размисли нека проследим съответното обобщение на Учителя П. Дънов: "Всички същества, които не живеят според Истината, имат желание да се движат безразборно.
към текста >>
А Истината подразбира движение в определена посока - посоката, в която всичко във Вселената се движи - от граничното
към
безграничното и безначалното.
Той никога не угасва. Ако успеем веднъж завинаги да свалим булото на заблудите и илюзиите от вътрешния си взор, никога не ще загубим вярната посока. В рамките на тези размисли нека проследим съответното обобщение на Учителя П. Дънов: "Всички същества, които не живеят според Истината, имат желание да се движат безразборно. И затова природата ги е ограничила.
А Истината подразбира движение в определена посока - посоката, в която всичко във Вселената се движи - от граничното
към
безграничното и безначалното.
"Истината ще ви направи свободни" (Йоан 8:32 - бел. К. З.)." На духовно, непроявено равнище Истината присъства в корена на всяко обективно явление, процес, субект (индивидуалност) или даденост. Нашето интелектуално или емоционално отношение към нея с нищо не може да я промени. Мирогледът на всеки човек представлява съвкупност от схващания и убеждения, които той е приел за истинни.
към текста >>
Нашето интелектуално или емоционално отношение
към
нея с нищо не може да я промени.
И затова природата ги е ограничила. А Истината подразбира движение в определена посока - посоката, в която всичко във Вселената се движи - от граничното към безграничното и безначалното. "Истината ще ви направи свободни" (Йоан 8:32 - бел. К. З.)." На духовно, непроявено равнище Истината присъства в корена на всяко обективно явление, процес, субект (индивидуалност) или даденост.
Нашето интелектуално или емоционално отношение
към
нея с нищо не може да я промени.
Мирогледът на всеки човек представлява съвкупност от схващания и убеждения, които той е приел за истинни. Рано или късно - всички те подлежат на изменение, нерядко радикално. Човешкото същество е в непрекъснато динамично развитие. Затова и устоите на светогледа му обладават само относителна стойност. Над всички тях - горда в своята абсолют- ност - се извисява вечната Истина: "Истината е независима от личните схващания на хората.
към текста >>
Както може да се очаква, най-кратко, ясно и въздействащо това е дефинирано от великия духовен Учител на България: "Истината е атрибут на
Бога
.
Затова и устоите на светогледа му обладават само относителна стойност. Над всички тях - горда в своята абсолют- ност - се извисява вечната Истина: "Истината е независима от личните схващания на хората. Дали ще мислите по един или друг начин за нея, дали ще се приближавате или отдалечавате от нея, с това вие няма да измените нейните отношения" (Учителят П. Дънов).в) Истината като част от Божието естество Вече на два пъти подчертахме духовния факт, че Истината е неотменен елемент от Божията Същност.
Както може да се очаква, най-кратко, ясно и въздействащо това е дефинирано от великия духовен Учител на България: "Истината е атрибут на
Бога
.
Тя е израз на Божието величие. Истината е мощното в света, чрез което Бог се изявява. Истината е светът, гдето душата живее в своята същина." Истината е част от най-дълбокото, извечно естество на Бога. Същевременно тя е едно от безбройните проявления на Твореца в сътворения от Него свят. Произходът на Истината е в безграничния и безначален Отец на Вселената.
към текста >>
Истината е светът, гдето душата живее в своята същина." Истината е част от най-дълбокото, извечно естество на
Бога
.
Дънов).в) Истината като част от Божието естество Вече на два пъти подчертахме духовния факт, че Истината е неотменен елемент от Божията Същност. Както може да се очаква, най-кратко, ясно и въздействащо това е дефинирано от великия духовен Учител на България: "Истината е атрибут на Бога. Тя е израз на Божието величие. Истината е мощното в света, чрез което Бог се изявява.
Истината е светът, гдето душата живее в своята същина." Истината е част от най-дълбокото, извечно естество на
Бога
.
Същевременно тя е едно от безбройните проявления на Твореца в сътворения от Него свят. Произходът на Истината е в безграничния и безначален Отец на Вселената. Чрез своите изяви в света на формите, обаче, тя прокарва безчет линии на разграничение: между светлината и мрака, между разума и невежеството, между земното и небесното, между Духа и материята. Първото изискване по пътя на окултния ученик е да усвои различаването. И тук именно Истината е неговата незаменима помощница и водителка.
към текста >>
Деликатното взаимоотношение между непроявената (като иманентна на
Бога
) и проявена в Космоса Истина - взаимоотношение, поддържащо баланса и подхранващо равновесието на съществуващото (като глобална система от субекти и взаимовръзки) - е обрисувано от Учителя П.
Първото изискване по пътя на окултния ученик е да усвои различаването. И тук именно Истината е неговата незаменима помощница и водителка. Ако, разбира се, той съумее да я отличи от нейните фалшиви посестрими: полуистината, неистината, премълчаната истина, бялата (или т.нар. благородна) и недотам бялата, т. е. откровена, лъжа.
Деликатното взаимоотношение между непроявената (като иманентна на
Бога
) и проявена в Космоса Истина - взаимоотношение, поддържащо баланса и подхранващо равновесието на съществуващото (като глобална система от субекти и взаимовръзки) - е обрисувано от Учителя П.
Дънов, както следва: "За Бога ние имаме две понятия. Когато излизаме от Него, ние Го разбираме като нещо, което се ограничава само в себе си. А като започнем развитието си, изхождайки от крайното, граничното и отивайки към онова, което е без начало и без край, схващаме Бога като безграничен, безначален. Истината, която е излязла от безграничното, е направила нещата гранични. Тя е, която е изявила безграничното.
към текста >>
Дънов, както следва: "За
Бога
ние имаме две понятия.
И тук именно Истината е неговата незаменима помощница и водителка. Ако, разбира се, той съумее да я отличи от нейните фалшиви посестрими: полуистината, неистината, премълчаната истина, бялата (или т.нар. благородна) и недотам бялата, т. е. откровена, лъжа. Деликатното взаимоотношение между непроявената (като иманентна на Бога) и проявена в Космоса Истина - взаимоотношение, поддържащо баланса и подхранващо равновесието на съществуващото (като глобална система от субекти и взаимовръзки) - е обрисувано от Учителя П.
Дънов, както следва: "За
Бога
ние имаме две понятия.
Когато излизаме от Него, ние Го разбираме като нещо, което се ограничава само в себе си. А като започнем развитието си, изхождайки от крайното, граничното и отивайки към онова, което е без начало и без край, схващаме Бога като безграничен, безначален. Истината, която е излязла от безграничното, е направила нещата гранични. Тя е, която е изявила безграничното. Бог като Истина ни привлича, а Христос ни показва истинския път на нашето вътрешно движение към Бога.
към текста >>
Когато излизаме от Него, ние Го разбираме като нещо, което се ограничава само в
себе
си.
Ако, разбира се, той съумее да я отличи от нейните фалшиви посестрими: полуистината, неистината, премълчаната истина, бялата (или т.нар. благородна) и недотам бялата, т. е. откровена, лъжа. Деликатното взаимоотношение между непроявената (като иманентна на Бога) и проявена в Космоса Истина - взаимоотношение, поддържащо баланса и подхранващо равновесието на съществуващото (като глобална система от субекти и взаимовръзки) - е обрисувано от Учителя П. Дънов, както следва: "За Бога ние имаме две понятия.
Когато излизаме от Него, ние Го разбираме като нещо, което се ограничава само в
себе
си.
А като започнем развитието си, изхождайки от крайното, граничното и отивайки към онова, което е без начало и без край, схващаме Бога като безграничен, безначален. Истината, която е излязла от безграничното, е направила нещата гранични. Тя е, която е изявила безграничното. Бог като Истина ни привлича, а Христос ни показва истинския път на нашето вътрешно движение към Бога. И затова Истината е насока към безграничното и безначал- ното, което има връзка с ограниченото."
към текста >>
А като започнем развитието си, изхождайки от крайното, граничното и отивайки
към
онова, което е без начало и без край, схващаме
Бога
като безграничен, безначален.
благородна) и недотам бялата, т. е. откровена, лъжа. Деликатното взаимоотношение между непроявената (като иманентна на Бога) и проявена в Космоса Истина - взаимоотношение, поддържащо баланса и подхранващо равновесието на съществуващото (като глобална система от субекти и взаимовръзки) - е обрисувано от Учителя П. Дънов, както следва: "За Бога ние имаме две понятия. Когато излизаме от Него, ние Го разбираме като нещо, което се ограничава само в себе си.
А като започнем развитието си, изхождайки от крайното, граничното и отивайки
към
онова, което е без начало и без край, схващаме
Бога
като безграничен, безначален.
Истината, която е излязла от безграничното, е направила нещата гранични. Тя е, която е изявила безграничното. Бог като Истина ни привлича, а Христос ни показва истинския път на нашето вътрешно движение към Бога. И затова Истината е насока към безграничното и безначал- ното, което има връзка с ограниченото." 2. Истината цел на космическата еволюция
към текста >>
Бог като Истина ни привлича, а Христос ни показва истинския път на нашето вътрешно движение
към
Бога
.
Дънов, както следва: "За Бога ние имаме две понятия. Когато излизаме от Него, ние Го разбираме като нещо, което се ограничава само в себе си. А като започнем развитието си, изхождайки от крайното, граничното и отивайки към онова, което е без начало и без край, схващаме Бога като безграничен, безначален. Истината, която е излязла от безграничното, е направила нещата гранични. Тя е, която е изявила безграничното.
Бог като Истина ни привлича, а Христос ни показва истинския път на нашето вътрешно движение
към
Бога
.
И затова Истината е насока към безграничното и безначал- ното, което има връзка с ограниченото." 2. Истината цел на космическата еволюция Според Словото на Учителя П. Дънов Истината е висшата цел, върховното постижение по Пътя на окултния ученик. И тъй като безкрайното пътуване към съвършенството на търсещия в Духа човек има за крайна точка Бога (Цялото), а Истината е компонент от глъбинната Същност на Бога (неизменна част от Цялото), следователно това е пътуване и към Истината.
към текста >>
И затова Истината е насока
към
безграничното и безначал- ното, което има връзка с ограниченото."
Когато излизаме от Него, ние Го разбираме като нещо, което се ограничава само в себе си. А като започнем развитието си, изхождайки от крайното, граничното и отивайки към онова, което е без начало и без край, схващаме Бога като безграничен, безначален. Истината, която е излязла от безграничното, е направила нещата гранични. Тя е, която е изявила безграничното. Бог като Истина ни привлича, а Христос ни показва истинския път на нашето вътрешно движение към Бога.
И затова Истината е насока
към
безграничното и безначал- ното, което има връзка с ограниченото."
2. Истината цел на космическата еволюция Според Словото на Учителя П. Дънов Истината е висшата цел, върховното постижение по Пътя на окултния ученик. И тъй като безкрайното пътуване към съвършенството на търсещия в Духа човек има за крайна точка Бога (Цялото), а Истината е компонент от глъбинната Същност на Бога (неизменна част от Цялото), следователно това е пътуване и към Истината. Относно взаимоотношенията между Бога като Абсолютна Реалност, Истината - като изява на тази Реалност в Битието, и проявения живот Учителят на ББ в нашата страна съобщава следното: "В Битието съществува един абсолютен живот, една абсолютна реалност.
към текста >>
И тъй като безкрайното пътуване
към
съвършенството на търсещия в Духа човек има за крайна точка
Бога
(Цялото), а Истината е компонент от глъбинната Същност на
Бога
(неизменна част от Цялото), следователно това е пътуване и
към
Истината.
Бог като Истина ни привлича, а Христос ни показва истинския път на нашето вътрешно движение към Бога. И затова Истината е насока към безграничното и безначал- ното, което има връзка с ограниченото." 2. Истината цел на космическата еволюция Според Словото на Учителя П. Дънов Истината е висшата цел, върховното постижение по Пътя на окултния ученик.
И тъй като безкрайното пътуване
към
съвършенството на търсещия в Духа човек има за крайна точка
Бога
(Цялото), а Истината е компонент от глъбинната Същност на
Бога
(неизменна част от Цялото), следователно това е пътуване и
към
Истината.
Относно взаимоотношенията между Бога като Абсолютна Реалност, Истината - като изява на тази Реалност в Битието, и проявения живот Учителят на ББ в нашата страна съобщава следното: "В Битието съществува един абсолютен живот, една абсолютна реалност. Това Абсолютно Начало през хилядите векове, през цялата Вечност няма да Го узнаят. Този Абсолютен Бог ще остане една велика загадка за всякога. Съществува също така и един прогресивно проявяващ се живот, който произтича от тази Абсолютна Реалност. И по проявите на Истината, на Абсолютната Реалност ние добиваме познание за нея.
към текста >>
Относно взаимоотношенията между
Бога
като Абсолютна Реалност, Истината - като изява на тази Реалност в Битието, и проявения живот Учителят на ББ в нашата страна съобщава следното: "В Битието съществува един абсолютен живот, една абсолютна реалност.
И затова Истината е насока към безграничното и безначал- ното, което има връзка с ограниченото." 2. Истината цел на космическата еволюция Според Словото на Учителя П. Дънов Истината е висшата цел, върховното постижение по Пътя на окултния ученик. И тъй като безкрайното пътуване към съвършенството на търсещия в Духа човек има за крайна точка Бога (Цялото), а Истината е компонент от глъбинната Същност на Бога (неизменна част от Цялото), следователно това е пътуване и към Истината.
Относно взаимоотношенията между
Бога
като Абсолютна Реалност, Истината - като изява на тази Реалност в Битието, и проявения живот Учителят на ББ в нашата страна съобщава следното: "В Битието съществува един абсолютен живот, една абсолютна реалност.
Това Абсолютно Начало през хилядите векове, през цялата Вечност няма да Го узнаят. Този Абсолютен Бог ще остане една велика загадка за всякога. Съществува също така и един прогресивно проявяващ се живот, който произтича от тази Абсолютна Реалност. И по проявите на Истината, на Абсолютната Реалност ние добиваме познание за нея. По същия закон не мислете, че някой ден ще определите какво нещо е Любовта!
към текста >>
По същия закон не мислете, че някой ден ще определите какво нещо е
Любовта
!
Относно взаимоотношенията между Бога като Абсолютна Реалност, Истината - като изява на тази Реалност в Битието, и проявения живот Учителят на ББ в нашата страна съобщава следното: "В Битието съществува един абсолютен живот, една абсолютна реалност. Това Абсолютно Начало през хилядите векове, през цялата Вечност няма да Го узнаят. Този Абсолютен Бог ще остане една велика загадка за всякога. Съществува също така и един прогресивно проявяващ се живот, който произтича от тази Абсолютна Реалност. И по проявите на Истината, на Абсолютната Реалност ние добиваме познание за нея.
По същия закон не мислете, че някой ден ще определите какво нещо е
Любовта
!
И тя ще остане позната само като една проява - ще я познаваме по проявите й." Така както Бог е постоянна, най-велика Цел в духовното усъвършенстване на всяка монада, на всяко живо същество, на всичко съществуващо, така и съдържащата се в Божията природа Истина също е цел на мировата еволюция. Всички космически обекти са насочени в своето проявление към Истината. Степента на близост до нея е съответно критерий за равнището на духовната зрелост на отделните обективни реалности - пилигримите по Пътя, чийто край се губи в линията на духовния хоризонт. За всички тях, обаче, като неугасващ фар - указател за вярната посока - свети с меко сияние огненото сърце на Истината.
към текста >>
Всички космически обекти са насочени в своето проявление
към
Истината.
Съществува също така и един прогресивно проявяващ се живот, който произтича от тази Абсолютна Реалност. И по проявите на Истината, на Абсолютната Реалност ние добиваме познание за нея. По същия закон не мислете, че някой ден ще определите какво нещо е Любовта! И тя ще остане позната само като една проява - ще я познаваме по проявите й." Така както Бог е постоянна, най-велика Цел в духовното усъвършенстване на всяка монада, на всяко живо същество, на всичко съществуващо, така и съдържащата се в Божията природа Истина също е цел на мировата еволюция.
Всички космически обекти са насочени в своето проявление
към
Истината.
Степента на близост до нея е съответно критерий за равнището на духовната зрелост на отделните обективни реалности - пилигримите по Пътя, чийто край се губи в линията на духовния хоризонт. За всички тях, обаче, като неугасващ фар - указател за вярната посока - свети с меко сияние огненото сърце на Истината. "Във Вселената всичко се движи. Земята се движи около Слънцето. Слънцето се движи около друго слънце - движение в движение става.
към текста >>
Всички желания, чувства и мисли на човека образуват милиарди светове и системи, които се движат
към
великата цел - Истината" (Учителят П. Дънов).
"Във Вселената всичко се движи. Земята се движи около Слънцето. Слънцето се движи около друго слънце - движение в движение става. Но общата посока на всички тия движения се дава от Истината. Ала не само небесните тела се движат.
Всички желания, чувства и мисли на човека образуват милиарди светове и системи, които се движат
към
великата цел - Истината" (Учителят П. Дънов).
Истината е цел, а не самоцел на космическото Развитие. Обективният, постъпателен процес на духовно-нравственото израстване на съществата неизбежно води към постигането на Истината. А на своите неустрашими покорители тя дарява безгранична свобода. За да изградим триада от тези фундаментални категории (при цялата условност на подобна хипотетична, мисловна конструкция), нека да прибавим още едно понятие - отговорност. Ето какво се получава:
към текста >>
Обективният, постъпателен процес на духовно-нравственото израстване на съществата неизбежно води
към
постигането на Истината.
Слънцето се движи около друго слънце - движение в движение става. Но общата посока на всички тия движения се дава от Истината. Ала не само небесните тела се движат. Всички желания, чувства и мисли на човека образуват милиарди светове и системи, които се движат към великата цел - Истината" (Учителят П. Дънов). Истината е цел, а не самоцел на космическото Развитие.
Обективният, постъпателен процес на духовно-нравственото израстване на съществата неизбежно води
към
постигането на Истината.
А на своите неустрашими покорители тя дарява безгранична свобода. За да изградим триада от тези фундаментални категории (при цялата условност на подобна хипотетична, мисловна конструкция), нека да прибавим още едно понятие - отговорност. Ето какво се получава: Истина - свобода - отговорност Ако се опитаме да изразим съдържанието на тази схема на достъпен език, то резултатът би изглеждал така: Постигането на Истината носи пълна и безгранична свобода, която трябва да бъде използвана с максимална отговорност.
към текста >>
Колкото повече се издигаме отдолу нагоре в мировата Реалност (от по-грубите
към
по-фините полета или светове на творението), толкова повече се увеличава обхватът на действието на принципите и законите.
Всяко отделно равнище на еволюционно развитие на живите същества във Вселената отговаря на определено ниво на познаване, овладяване и прилагане на Истината. Прилагането се осъществява чрез действието на космическите принципи и закони. Всяка област (зона, сфера, свят) на Битието се характеризира със собствена система от принципи и закони. Има и такива, чието действие е универсално, т. е. обхваща Космоса в неговата цялост.
Колкото повече се издигаме отдолу нагоре в мировата Реалност (от по-грубите
към
по-фините полета или светове на творението), толкова повече се увеличава обхватът на действието на принципите и законите.
Нека не забравяме, обаче, че Развитието на Вселената се реализира не по една линия или в една плоскост (равнина), а приема формата на спирала. От това следва един генерален извод: Постигането на Истината в един отделен свят (зона, сфера, област) на космическата необятност е предпоставка за начало на процеса на постигането й в следващия, по-извисен свят. Например, като илюстрация: постигането на Истината на физическото поле (в материалния свят) освобождава разумното същество от действието на принципите и законите, характерни за тази област на Битието, и поставя началото на процеса на постигане на Истината от страна на това същество в астралното поле. И така - през менталния, каузалния (причинния), будичния и атмич- ния свят, до Монадното (Анупадака) и Божественото (Ади) поле (в съответствие с теософската класификация и названия) - до самото Сърце на Бога, Неговата извечно непознаваема Същност. Съществува и абсолютна Истина, но тя е приоритет единствено на Бога.
към текста >>
И така - през менталния, каузалния (причинния), будичния и атмич- ния свят, до Монадното (Анупадака) и Божественото (Ади) поле (в съответствие с теософската класификация и названия) - до самото Сърце на
Бога
, Неговата извечно непознаваема Същност.
обхваща Космоса в неговата цялост. Колкото повече се издигаме отдолу нагоре в мировата Реалност (от по-грубите към по-фините полета или светове на творението), толкова повече се увеличава обхватът на действието на принципите и законите. Нека не забравяме, обаче, че Развитието на Вселената се реализира не по една линия или в една плоскост (равнина), а приема формата на спирала. От това следва един генерален извод: Постигането на Истината в един отделен свят (зона, сфера, област) на космическата необятност е предпоставка за начало на процеса на постигането й в следващия, по-извисен свят. Например, като илюстрация: постигането на Истината на физическото поле (в материалния свят) освобождава разумното същество от действието на принципите и законите, характерни за тази област на Битието, и поставя началото на процеса на постигане на Истината от страна на това същество в астралното поле.
И така - през менталния, каузалния (причинния), будичния и атмич- ния свят, до Монадното (Анупадака) и Божественото (Ади) поле (в съответствие с теософската класификация и названия) - до самото Сърце на
Бога
, Неговата извечно непознаваема Същност.
Съществува и абсолютна Истина, но тя е приоритет единствено на Бога. Тук, в нашия свят на гъстата материя, можем да станем свидетели само на отделни нейни проблясъци и нюанси. И колкото по-напред и нагоре се придвижваме по вечния Път на познанието и усъвършенстването, толкова по-ярък и прекрасен става нейният образ пред духовния ни взор. Продължителността и трудността на процеса не бива да ни отчайва, понеже нали точно за това разполагаме с цялата Вечност...?! 3. Съдържание на Истината
към текста >>
Съществува и абсолютна Истина, но тя е приоритет единствено на
Бога
.
Колкото повече се издигаме отдолу нагоре в мировата Реалност (от по-грубите към по-фините полета или светове на творението), толкова повече се увеличава обхватът на действието на принципите и законите. Нека не забравяме, обаче, че Развитието на Вселената се реализира не по една линия или в една плоскост (равнина), а приема формата на спирала. От това следва един генерален извод: Постигането на Истината в един отделен свят (зона, сфера, област) на космическата необятност е предпоставка за начало на процеса на постигането й в следващия, по-извисен свят. Например, като илюстрация: постигането на Истината на физическото поле (в материалния свят) освобождава разумното същество от действието на принципите и законите, характерни за тази област на Битието, и поставя началото на процеса на постигане на Истината от страна на това същество в астралното поле. И така - през менталния, каузалния (причинния), будичния и атмич- ния свят, до Монадното (Анупадака) и Божественото (Ади) поле (в съответствие с теософската класификация и названия) - до самото Сърце на Бога, Неговата извечно непознаваема Същност.
Съществува и абсолютна Истина, но тя е приоритет единствено на
Бога
.
Тук, в нашия свят на гъстата материя, можем да станем свидетели само на отделни нейни проблясъци и нюанси. И колкото по-напред и нагоре се придвижваме по вечния Път на познанието и усъвършенстването, толкова по-ярък и прекрасен става нейният образ пред духовния ни взор. Продължителността и трудността на процеса не бива да ни отчайва, понеже нали точно за това разполагаме с цялата Вечност...?! 3. Съдържание на Истината "Истината в себе си е нещо конкретно, реално, неизменяемо.
към текста >>
"Истината в
себе
си е нещо конкретно, реално, неизменяемо.
Съществува и абсолютна Истина, но тя е приоритет единствено на Бога. Тук, в нашия свят на гъстата материя, можем да станем свидетели само на отделни нейни проблясъци и нюанси. И колкото по-напред и нагоре се придвижваме по вечния Път на познанието и усъвършенстването, толкова по-ярък и прекрасен става нейният образ пред духовния ни взор. Продължителността и трудността на процеса не бива да ни отчайва, понеже нали точно за това разполагаме с цялата Вечност...?! 3. Съдържание на Истината
"Истината в
себе
си е нещо конкретно, реално, неизменяемо.
Тя е Вечна Светлина, Вечна Мъдрост, Вечна Любов, Вечна Правда, Вечен Живот." (Учителят П. Дънов) Обективното съдържание на Истината включва в себе си адекватното отражение на всичко съществуващо. В този смисъл Истината е своеобразно космическо огледало, в което всяка обективна реалност, всяко живо същество във всеки момент от живота си може да се огледа и да прецени доколко видяното съответства на Божия Промисъл и План за конкретната индивидуалност. Разбира се, за да бъде преценката вярна, не е достатъчно само добро желание. Нужни са и редица качества, култивирани в процеса на еволюционното развитие на съществото.
към текста >>
Тя е Вечна Светлина, Вечна Мъдрост, Вечна
Любов
, Вечна Правда, Вечен Живот." (Учителят П. Дънов)
Тук, в нашия свят на гъстата материя, можем да станем свидетели само на отделни нейни проблясъци и нюанси. И колкото по-напред и нагоре се придвижваме по вечния Път на познанието и усъвършенстването, толкова по-ярък и прекрасен става нейният образ пред духовния ни взор. Продължителността и трудността на процеса не бива да ни отчайва, понеже нали точно за това разполагаме с цялата Вечност...?! 3. Съдържание на Истината "Истината в себе си е нещо конкретно, реално, неизменяемо.
Тя е Вечна Светлина, Вечна Мъдрост, Вечна
Любов
, Вечна Правда, Вечен Живот." (Учителят П. Дънов)
Обективното съдържание на Истината включва в себе си адекватното отражение на всичко съществуващо. В този смисъл Истината е своеобразно космическо огледало, в което всяка обективна реалност, всяко живо същество във всеки момент от живота си може да се огледа и да прецени доколко видяното съответства на Божия Промисъл и План за конкретната индивидуалност. Разбира се, за да бъде преценката вярна, не е достатъчно само добро желание. Нужни са и редица качества, култивирани в процеса на еволюционното развитие на съществото. И на първо място - чистота.
към текста >>
Обективното съдържание на Истината включва в
себе
си адекватното отражение на всичко съществуващо.
И колкото по-напред и нагоре се придвижваме по вечния Път на познанието и усъвършенстването, толкова по-ярък и прекрасен става нейният образ пред духовния ни взор. Продължителността и трудността на процеса не бива да ни отчайва, понеже нали точно за това разполагаме с цялата Вечност...?! 3. Съдържание на Истината "Истината в себе си е нещо конкретно, реално, неизменяемо. Тя е Вечна Светлина, Вечна Мъдрост, Вечна Любов, Вечна Правда, Вечен Живот." (Учителят П. Дънов)
Обективното съдържание на Истината включва в
себе
си адекватното отражение на всичко съществуващо.
В този смисъл Истината е своеобразно космическо огледало, в което всяка обективна реалност, всяко живо същество във всеки момент от живота си може да се огледа и да прецени доколко видяното съответства на Божия Промисъл и План за конкретната индивидуалност. Разбира се, за да бъде преценката вярна, не е достатъчно само добро желание. Нужни са и редица качества, култивирани в процеса на еволюционното развитие на съществото. И на първо място - чистота. Физическа, нравствена и духовна.
към текста >>
Свят, в който е толкова трудно да познаеш самия
себе
си.
И на първо място - чистота. Физическа, нравствена и духовна. Всяко присъствие на нечистота, дори и минимална, замъглява истинния образ и изкривява опасно изображението. А в нашата действителност предпоставки за изкривяване - дал Господ! Затова мъдреците и духовните Учители от всички епохи ни учат, че живеем в свят на заблудите, на илюзиите.
Свят, в който е толкова трудно да познаеш самия
себе
си.
А без този род познание духовният Път е обречен на невъзможност. И така достигаме до разковничето: съдържанието на Истината може да бъде постигнато по светлия път на познанието. Както вече нееднократно подчертавахме, този Път е безкраен. Най-точната мярка за него е Вечността. На всеки етап от Пътя съответства определена дълбочина на проникване в Истината, в нейното съдържание.
към текста >>
Нека и по този въпрос се обърнем
към
Словото на Учителя П.
Както вече нееднократно подчертавахме, този Път е безкраен. Най-точната мярка за него е Вечността. На всеки етап от Пътя съответства определена дълбочина на проникване в Истината, в нейното съдържание. От своя страна съдържанието на Истината представлява абсолютна ценност за всички живи същества в Космоса. Въздействието му върху съществата е комплексно и благодатно, мотивиращо и стимулиращо техния духовен ръст.
Нека и по този въпрос се обърнем
към
Словото на Учителя П.
Дънов: "Вложи Истината в душата си и свободата, която търсиш, ще я придобиеш. Възлюби Истината! И когато си тъй сиромах, че нямаш ни петак в джоба си, знай, че има нещо, което седи над всяка сиромашия. Това е Истината. Има нещо, което седи над всяко богатство.
към текста >>
И когато си тъй сиромах, че нямаш ни петак в джоба си, знай, че има нещо, което седи над всяка сиромашия.
От своя страна съдържанието на Истината представлява абсолютна ценност за всички живи същества в Космоса. Въздействието му върху съществата е комплексно и благодатно, мотивиращо и стимулиращо техния духовен ръст. Нека и по този въпрос се обърнем към Словото на Учителя П. Дънов: "Вложи Истината в душата си и свободата, която търсиш, ще я придобиеш. Възлюби Истината!
И когато си тъй сиромах, че нямаш ни петак в джоба си, знай, че има нещо, което седи над всяка сиромашия.
Това е Истината. Има нещо, което седи над всяко богатство. Това е Истината. Има нещо, което седи над всяка власт. Това е Истината.
към текста >>
Има нещо, което седи над всяко
богатство
.
Нека и по този въпрос се обърнем към Словото на Учителя П. Дънов: "Вложи Истината в душата си и свободата, която търсиш, ще я придобиеш. Възлюби Истината! И когато си тъй сиромах, че нямаш ни петак в джоба си, знай, че има нещо, което седи над всяка сиромашия. Това е Истината.
Има нещо, което седи над всяко
богатство
.
Това е Истината. Има нещо, което седи над всяка власт. Това е Истината. Тази Истина ще отвори пред тебе велик простор и ти ще прогледнеш. Когато тя дойде у тебе, ще направи ума ти светъл, в сърцето ти ще внесе мир, а на тялото ти ще даде сила и здраве."
към текста >>
Неразривна е връзката между тези два Божествени принципа и непостижима е мощта, която се ражда от хармоничното им взаимодействие: "
Любовта
иде отгоре, от Истината.
Това е Истината. Тази Истина ще отвори пред тебе велик простор и ти ще прогледнеш. Когато тя дойде у тебе, ще направи ума ти светъл, в сърцето ти ще внесе мир, а на тялото ти ще даде сила и здраве." 4. Условия за постигане на Истината Първото и най-важно условие за постигане на Истината е Любовта.
Неразривна е връзката между тези два Божествени принципа и непостижима е мощта, която се ражда от хармоничното им взаимодействие: "
Любовта
иде отгоре, от Истината.
Любовта всякога се стреми към Истината. Истината е най-чистият образ на Любовта (курсивът мой - К.З.)." И още: "Пътят на Любовта е път на Истината. Ако думите ви са пълни с Любов, вие се приближавате до Истината. Ако душите ви не се разгарят от Любовта, вие се отдалечавате от Истината" (Учителят П. Дънов). а) Любов към Бога
към текста >>
Любовта
всякога се стреми
към
Истината.
Тази Истина ще отвори пред тебе велик простор и ти ще прогледнеш. Когато тя дойде у тебе, ще направи ума ти светъл, в сърцето ти ще внесе мир, а на тялото ти ще даде сила и здраве." 4. Условия за постигане на Истината Първото и най-важно условие за постигане на Истината е Любовта. Неразривна е връзката между тези два Божествени принципа и непостижима е мощта, която се ражда от хармоничното им взаимодействие: "Любовта иде отгоре, от Истината.
Любовта
всякога се стреми
към
Истината.
Истината е най-чистият образ на Любовта (курсивът мой - К.З.)." И още: "Пътят на Любовта е път на Истината. Ако думите ви са пълни с Любов, вие се приближавате до Истината. Ако душите ви не се разгарят от Любовта, вие се отдалечавате от Истината" (Учителят П. Дънов). а) Любов към Бога Да възлюбим нашия Небесен Баща - Бога, това е първата и най- важна заповед в благовестието на Господ Иисус Христос.
към текста >>
Истината е най-чистият образ на
Любовта
(курсивът мой - К.З.)." И още: "Пътят на
Любовта
е път на Истината.
Когато тя дойде у тебе, ще направи ума ти светъл, в сърцето ти ще внесе мир, а на тялото ти ще даде сила и здраве." 4. Условия за постигане на Истината Първото и най-важно условие за постигане на Истината е Любовта. Неразривна е връзката между тези два Божествени принципа и непостижима е мощта, която се ражда от хармоничното им взаимодействие: "Любовта иде отгоре, от Истината. Любовта всякога се стреми към Истината.
Истината е най-чистият образ на
Любовта
(курсивът мой - К.З.)." И още: "Пътят на
Любовта
е път на Истината.
Ако думите ви са пълни с Любов, вие се приближавате до Истината. Ако душите ви не се разгарят от Любовта, вие се отдалечавате от Истината" (Учителят П. Дънов). а) Любов към Бога Да възлюбим нашия Небесен Баща - Бога, това е първата и най- важна заповед в благовестието на Господ Иисус Христос. Универсалният й характер обхваща и постигането на Истината.
към текста >>
Ако думите ви са пълни с
Любов
, вие се приближавате до Истината.
4. Условия за постигане на Истината Първото и най-важно условие за постигане на Истината е Любовта. Неразривна е връзката между тези два Божествени принципа и непостижима е мощта, която се ражда от хармоничното им взаимодействие: "Любовта иде отгоре, от Истината. Любовта всякога се стреми към Истината. Истината е най-чистият образ на Любовта (курсивът мой - К.З.)." И още: "Пътят на Любовта е път на Истината.
Ако думите ви са пълни с
Любов
, вие се приближавате до Истината.
Ако душите ви не се разгарят от Любовта, вие се отдалечавате от Истината" (Учителят П. Дънов). а) Любов към Бога Да възлюбим нашия Небесен Баща - Бога, това е първата и най- важна заповед в благовестието на Господ Иисус Христос. Универсалният й характер обхваща и постигането на Истината. Затова и Учителят на ББ в България ни съветва: "За да намери и познае Истината, човек трябва да възлюби Бога.
към текста >>
Ако душите ви не се разгарят от
Любовта
, вие се отдалечавате от Истината" (Учителят П. Дънов).
Първото и най-важно условие за постигане на Истината е Любовта. Неразривна е връзката между тези два Божествени принципа и непостижима е мощта, която се ражда от хармоничното им взаимодействие: "Любовта иде отгоре, от Истината. Любовта всякога се стреми към Истината. Истината е най-чистият образ на Любовта (курсивът мой - К.З.)." И още: "Пътят на Любовта е път на Истината. Ако думите ви са пълни с Любов, вие се приближавате до Истината.
Ако душите ви не се разгарят от
Любовта
, вие се отдалечавате от Истината" (Учителят П. Дънов).
а) Любов към Бога Да възлюбим нашия Небесен Баща - Бога, това е първата и най- важна заповед в благовестието на Господ Иисус Христос. Универсалният й характер обхваща и постигането на Истината. Затова и Учителят на ББ в България ни съветва: "За да намери и познае Истината, човек трябва да възлюби Бога. Който обича Бога, той живее в Абсолютната Реалност.
към текста >>
а)
Любов
към
Бога
Неразривна е връзката между тези два Божествени принципа и непостижима е мощта, която се ражда от хармоничното им взаимодействие: "Любовта иде отгоре, от Истината. Любовта всякога се стреми към Истината. Истината е най-чистият образ на Любовта (курсивът мой - К.З.)." И още: "Пътят на Любовта е път на Истината. Ако думите ви са пълни с Любов, вие се приближавате до Истината. Ако душите ви не се разгарят от Любовта, вие се отдалечавате от Истината" (Учителят П. Дънов).
а)
Любов
към
Бога
Да възлюбим нашия Небесен Баща - Бога, това е първата и най- важна заповед в благовестието на Господ Иисус Христос. Универсалният й характер обхваща и постигането на Истината. Затова и Учителят на ББ в България ни съветва: "За да намери и познае Истината, човек трябва да възлюби Бога. Който обича Бога, той живее в Абсолютната Реалност. Само този, който живее в Абсолютната Реалност, може да познае Истината.
към текста >>
Да възлюбим нашия Небесен Баща -
Бога
, това е първата и най- важна заповед в благовестието на Господ Иисус Христос.
Любовта всякога се стреми към Истината. Истината е най-чистият образ на Любовта (курсивът мой - К.З.)." И още: "Пътят на Любовта е път на Истината. Ако думите ви са пълни с Любов, вие се приближавате до Истината. Ако душите ви не се разгарят от Любовта, вие се отдалечавате от Истината" (Учителят П. Дънов). а) Любов към Бога
Да възлюбим нашия Небесен Баща -
Бога
, това е първата и най- важна заповед в благовестието на Господ Иисус Христос.
Универсалният й характер обхваща и постигането на Истината. Затова и Учителят на ББ в България ни съветва: "За да намери и познае Истината, човек трябва да възлюби Бога. Който обича Бога, той живее в Абсолютната Реалност. Само този, който живее в Абсолютната Реалност, може да познае Истината. ...Щом Любовта се ограничи в човека, ограничава се и Истината в него.
към текста >>
Затова и Учителят на ББ в България ни съветва: "За да намери и познае Истината, човек трябва да възлюби
Бога
.
Ако думите ви са пълни с Любов, вие се приближавате до Истината. Ако душите ви не се разгарят от Любовта, вие се отдалечавате от Истината" (Учителят П. Дънов). а) Любов към Бога Да възлюбим нашия Небесен Баща - Бога, това е първата и най- важна заповед в благовестието на Господ Иисус Христос. Универсалният й характер обхваща и постигането на Истината.
Затова и Учителят на ББ в България ни съветва: "За да намери и познае Истината, човек трябва да възлюби
Бога
.
Който обича Бога, той живее в Абсолютната Реалност. Само този, който живее в Абсолютната Реалност, може да познае Истината. ...Щом Любовта се ограничи в човека, ограничава се и Истината в него. И тогава човек живее в относителната реалност. Без Любовта Истината не може да дойде, не може да се прояви.
към текста >>
Който обича
Бога
, той живее в Абсолютната Реалност.
Ако душите ви не се разгарят от Любовта, вие се отдалечавате от Истината" (Учителят П. Дънов). а) Любов към Бога Да възлюбим нашия Небесен Баща - Бога, това е първата и най- важна заповед в благовестието на Господ Иисус Христос. Универсалният й характер обхваща и постигането на Истината. Затова и Учителят на ББ в България ни съветва: "За да намери и познае Истината, човек трябва да възлюби Бога.
Който обича
Бога
, той живее в Абсолютната Реалност.
Само този, който живее в Абсолютната Реалност, може да познае Истината. ...Щом Любовта се ограничи в човека, ограничава се и Истината в него. И тогава човек живее в относителната реалност. Без Любовта Истината не може да дойде, не може да се прояви. За да родиш Истината, трябва да любиш."
към текста >>
...Щом
Любовта
се ограничи в човека, ограничава се и Истината в него.
Да възлюбим нашия Небесен Баща - Бога, това е първата и най- важна заповед в благовестието на Господ Иисус Христос. Универсалният й характер обхваща и постигането на Истината. Затова и Учителят на ББ в България ни съветва: "За да намери и познае Истината, човек трябва да възлюби Бога. Който обича Бога, той живее в Абсолютната Реалност. Само този, който живее в Абсолютната Реалност, може да познае Истината.
...Щом
Любовта
се ограничи в човека, ограничава се и Истината в него.
И тогава човек живее в относителната реалност. Без Любовта Истината не може да дойде, не може да се прояви. За да родиш Истината, трябва да любиш." б) Любов към ближния Да обичаме ближния си, както себе си - това е втората, съответстваща по важност на първата, заповед в нравствения закон на Христос.
към текста >>
Без
Любовта
Истината не може да дойде, не може да се прояви.
Затова и Учителят на ББ в България ни съветва: "За да намери и познае Истината, човек трябва да възлюби Бога. Който обича Бога, той живее в Абсолютната Реалност. Само този, който живее в Абсолютната Реалност, може да познае Истината. ...Щом Любовта се ограничи в човека, ограничава се и Истината в него. И тогава човек живее в относителната реалност.
Без
Любовта
Истината не може да дойде, не може да се прояви.
За да родиш Истината, трябва да любиш." б) Любов към ближния Да обичаме ближния си, както себе си - това е втората, съответстваща по важност на първата, заповед в нравствения закон на Христос. Различна е реакцията по обратната връзка на двата Космически принципа - Любовта и Истината, що се отнася до човешките недостатъци и слабости. За този вид взаимодействие Учителят П.
към текста >>
б)
Любов
към
ближния
Само този, който живее в Абсолютната Реалност, може да познае Истината. ...Щом Любовта се ограничи в човека, ограничава се и Истината в него. И тогава човек живее в относителната реалност. Без Любовта Истината не може да дойде, не може да се прояви. За да родиш Истината, трябва да любиш."
б)
Любов
към
ближния
Да обичаме ближния си, както себе си - това е втората, съответстваща по важност на първата, заповед в нравствения закон на Христос. Различна е реакцията по обратната връзка на двата Космически принципа - Любовта и Истината, що се отнася до човешките недостатъци и слабости. За този вид взаимодействие Учителят П. Дънов свидетелства: "Любовта е снизходителна към грешките на хората, към техните слабости. Истината, обаче, е строга и неумолима.
към текста >>
Да обичаме
ближния
си, както
себе
си - това е втората, съответстваща по важност на първата, заповед в нравствения закон на Христос.
...Щом Любовта се ограничи в човека, ограничава се и Истината в него. И тогава човек живее в относителната реалност. Без Любовта Истината не може да дойде, не може да се прояви. За да родиш Истината, трябва да любиш." б) Любов към ближния
Да обичаме
ближния
си, както
себе
си - това е втората, съответстваща по важност на първата, заповед в нравствения закон на Христос.
Различна е реакцията по обратната връзка на двата Космически принципа - Любовта и Истината, що се отнася до човешките недостатъци и слабости. За този вид взаимодействие Учителят П. Дънов свидетелства: "Любовта е снизходителна към грешките на хората, към техните слабости. Истината, обаче, е строга и неумолима. Истината не търпи невежеството, слабостта, нечистотата.
към текста >>
Различна е реакцията по обратната връзка на двата Космически принципа -
Любовта
и Истината, що се отнася до човешките недостатъци и слабости.
И тогава човек живее в относителната реалност. Без Любовта Истината не може да дойде, не може да се прояви. За да родиш Истината, трябва да любиш." б) Любов към ближния Да обичаме ближния си, както себе си - това е втората, съответстваща по важност на първата, заповед в нравствения закон на Христос.
Различна е реакцията по обратната връзка на двата Космически принципа -
Любовта
и Истината, що се отнася до човешките недостатъци и слабости.
За този вид взаимодействие Учителят П. Дънов свидетелства: "Любовта е снизходителна към грешките на хората, към техните слабости. Истината, обаче, е строга и неумолима. Истината не търпи невежеството, слабостта, нечистотата. В това се състои нейната съвършена красота.
към текста >>
Дънов свидетелства: "
Любовта
е снизходителна
към
грешките на хората,
към
техните слабости.
За да родиш Истината, трябва да любиш." б) Любов към ближния Да обичаме ближния си, както себе си - това е втората, съответстваща по важност на първата, заповед в нравствения закон на Христос. Различна е реакцията по обратната връзка на двата Космически принципа - Любовта и Истината, що се отнася до човешките недостатъци и слабости. За този вид взаимодействие Учителят П.
Дънов свидетелства: "
Любовта
е снизходителна
към
грешките на хората,
към
техните слабости.
Истината, обаче, е строга и неумолима. Истината не търпи невежеството, слабостта, нечистотата. В това се състои нейната съвършена красота. Ето защо, който е слаб, да отиде при Любовта. Който е невежа, да отиде при Мъдростта.
към текста >>
Ето защо, който е слаб, да отиде при
Любовта
.
За този вид взаимодействие Учителят П. Дънов свидетелства: "Любовта е снизходителна към грешките на хората, към техните слабости. Истината, обаче, е строга и неумолима. Истината не търпи невежеството, слабостта, нечистотата. В това се състои нейната съвършена красота.
Ето защо, който е слаб, да отиде при
Любовта
.
Който е невежа, да отиде при Мъдростта. Който е онеправдан, да отиде при Правдата, а който иска да бъде съвършен, да отиде при Истината." в) Любов към всички творения Любовта към Бога и ближния - като най-важни заповеди в Божествения нравствен закон - би следвало да бъде хармонично съчетана и с Любов към всичко, сътворено от Бога. А това означава - Любов към природата и всички живи същества.
към текста >>
в)
Любов
към
всички творения
Истината не търпи невежеството, слабостта, нечистотата. В това се състои нейната съвършена красота. Ето защо, който е слаб, да отиде при Любовта. Който е невежа, да отиде при Мъдростта. Който е онеправдан, да отиде при Правдата, а който иска да бъде съвършен, да отиде при Истината."
в)
Любов
към
всички творения
Любовта към Бога и ближния - като най-важни заповеди в Божествения нравствен закон - би следвало да бъде хармонично съчетана и с Любов към всичко, сътворено от Бога. А това означава - Любов към природата и всички живи същества. Цялото творение отразява в своята същност невидимото присъствие на Твореца. Чрез Своя Дух Той изпълва всеки атом на Битието. Затова и по неповторим начин в творението бива отразена и Божествената Истина, към която откакто свят светува е устремена Любовта.
към текста >>
Любовта
към
Бога
и
ближния
- като най-важни заповеди в Божествения нравствен закон - би следвало да бъде хармонично съчетана и с
Любов
към
всичко, сътворено от
Бога
.
В това се състои нейната съвършена красота. Ето защо, който е слаб, да отиде при Любовта. Който е невежа, да отиде при Мъдростта. Който е онеправдан, да отиде при Правдата, а който иска да бъде съвършен, да отиде при Истината." в) Любов към всички творения
Любовта
към
Бога
и
ближния
- като най-важни заповеди в Божествения нравствен закон - би следвало да бъде хармонично съчетана и с
Любов
към
всичко, сътворено от
Бога
.
А това означава - Любов към природата и всички живи същества. Цялото творение отразява в своята същност невидимото присъствие на Твореца. Чрез Своя Дух Той изпълва всеки атом на Битието. Затова и по неповторим начин в творението бива отразена и Божествената Истина, към която откакто свят светува е устремена Любовта. Ето разсъжденията на Учителя П.
към текста >>
А това означава -
Любов
към
природата и всички живи същества.
Ето защо, който е слаб, да отиде при Любовта. Който е невежа, да отиде при Мъдростта. Който е онеправдан, да отиде при Правдата, а който иска да бъде съвършен, да отиде при Истината." в) Любов към всички творения Любовта към Бога и ближния - като най-важни заповеди в Божествения нравствен закон - би следвало да бъде хармонично съчетана и с Любов към всичко, сътворено от Бога.
А това означава -
Любов
към
природата и всички живи същества.
Цялото творение отразява в своята същност невидимото присъствие на Твореца. Чрез Своя Дух Той изпълва всеки атом на Битието. Затова и по неповторим начин в творението бива отразена и Божествената Истина, към която откакто свят светува е устремена Любовта. Ето разсъжденията на Учителя П. Дънов относно тази картина на завършеност и извечна хармония: "Любовта всякога има стремеж към Истината.
към текста >>
Затова и по неповторим начин в творението бива отразена и Божествената Истина,
към
която откакто свят светува е устремена
Любовта
.
в) Любов към всички творения Любовта към Бога и ближния - като най-важни заповеди в Божествения нравствен закон - би следвало да бъде хармонично съчетана и с Любов към всичко, сътворено от Бога. А това означава - Любов към природата и всички живи същества. Цялото творение отразява в своята същност невидимото присъствие на Твореца. Чрез Своя Дух Той изпълва всеки атом на Битието.
Затова и по неповторим начин в творението бива отразена и Божествената Истина,
към
която откакто свят светува е устремена
Любовта
.
Ето разсъжденията на Учителя П. Дънов относно тази картина на завършеност и извечна хармония: "Любовта всякога има стремеж към Истината. Истината е обект на Любовта. Без Истината като обект Любовта не може да се прояви." В процеса на своето колективно духовно съзряване, навлизайки в Новата Култура на VI раса, ние, земните хора, би трябвало да осъзнаем, че всеки от нас е част от вселенското Цяло.
към текста >>
Дънов относно тази картина на завършеност и извечна хармония: "
Любовта
всякога има стремеж
към
Истината.
А това означава - Любов към природата и всички живи същества. Цялото творение отразява в своята същност невидимото присъствие на Твореца. Чрез Своя Дух Той изпълва всеки атом на Битието. Затова и по неповторим начин в творението бива отразена и Божествената Истина, към която откакто свят светува е устремена Любовта. Ето разсъжденията на Учителя П.
Дънов относно тази картина на завършеност и извечна хармония: "
Любовта
всякога има стремеж
към
Истината.
Истината е обект на Любовта. Без Истината като обект Любовта не може да се прояви." В процеса на своето колективно духовно съзряване, навлизайки в Новата Култура на VI раса, ние, земните хора, би трябвало да осъзнаем, че всеки от нас е част от вселенското Цяло. А благополучието на всяка съставна част е немислимо без благополучието на Цялото. И обратно - Цялото винаги страда с всяка болка на своите градивни елементи.
към текста >>
Истината е обект на
Любовта
.
Цялото творение отразява в своята същност невидимото присъствие на Твореца. Чрез Своя Дух Той изпълва всеки атом на Битието. Затова и по неповторим начин в творението бива отразена и Божествената Истина, към която откакто свят светува е устремена Любовта. Ето разсъжденията на Учителя П. Дънов относно тази картина на завършеност и извечна хармония: "Любовта всякога има стремеж към Истината.
Истината е обект на
Любовта
.
Без Истината като обект Любовта не може да се прояви." В процеса на своето колективно духовно съзряване, навлизайки в Новата Култура на VI раса, ние, земните хора, би трябвало да осъзнаем, че всеки от нас е част от вселенското Цяло. А благополучието на всяка съставна част е немислимо без благополучието на Цялото. И обратно - Цялото винаги страда с всяка болка на своите градивни елементи. г) Мъдрост в мисъл, слово и дело
към текста >>
Без Истината като обект
Любовта
не може да се прояви."
Чрез Своя Дух Той изпълва всеки атом на Битието. Затова и по неповторим начин в творението бива отразена и Божествената Истина, към която откакто свят светува е устремена Любовта. Ето разсъжденията на Учителя П. Дънов относно тази картина на завършеност и извечна хармония: "Любовта всякога има стремеж към Истината. Истината е обект на Любовта.
Без Истината като обект
Любовта
не може да се прояви."
В процеса на своето колективно духовно съзряване, навлизайки в Новата Култура на VI раса, ние, земните хора, би трябвало да осъзнаем, че всеки от нас е част от вселенското Цяло. А благополучието на всяка съставна част е немислимо без благополучието на Цялото. И обратно - Цялото винаги страда с всяка болка на своите градивни елементи. г) Мъдрост в мисъл, слово и дело "Само разумният човек може да познае Истината и да е свободен.
към текста >>
И в случая двата Божествени принципа - Мъдростта и Истината (както и
Любовта
и Истината, както установихме по-горе), в своето хармонично взаимодействие пораждат максимално благоприятни резултати.
"Само разумният човек може да познае Истината и да е свободен. " "Истината и Свободата идат от разумния живот на човека. Разумната Природа дава само на разумните свои деца Истината и Свободата, а другите ограничава. Защо? Защото не са готови още." (Учителят П. Дънов) Чрез познаване и прилагане на Мъдростта се постига Истината за всяка обективна реалност в Битието.
И в случая двата Божествени принципа - Мъдростта и Истината (както и
Любовта
и Истината, както установихме по-горе), в своето хармонично взаимодействие пораждат максимално благоприятни резултати.
Една от най-съществените и мащабни задачи, пред които е изправен окултният ученик, е да развие у себе си стремеж за издигане равнището на мисленето си до непостижимата висота на Божията всеобхватна мисъл. Това задължително условие за върховно постижение по пътя към съвършенството е изяснено от Учителя на ББ у нас, както следва: "Истината казва: Аз мога да живея само в един дом, гдето има Любов и Мъдрост. Истината носи два елемента: елемента на Любовта и елемента на Мъдростта. ... Човек трябва да каже : Господи, Ти си, Който мислиш в мен. Аз разбирам Твоята мисъл.
към текста >>
Една от най-съществените и мащабни задачи, пред които е изправен окултният ученик, е да развие у
себе
си стремеж за издигане равнището на мисленето си до непостижимата висота на Божията всеобхватна мисъл.
" "Истината и Свободата идат от разумния живот на човека. Разумната Природа дава само на разумните свои деца Истината и Свободата, а другите ограничава. Защо? Защото не са готови още." (Учителят П. Дънов) Чрез познаване и прилагане на Мъдростта се постига Истината за всяка обективна реалност в Битието. И в случая двата Божествени принципа - Мъдростта и Истината (както и Любовта и Истината, както установихме по-горе), в своето хармонично взаимодействие пораждат максимално благоприятни резултати.
Една от най-съществените и мащабни задачи, пред които е изправен окултният ученик, е да развие у
себе
си стремеж за издигане равнището на мисленето си до непостижимата висота на Божията всеобхватна мисъл.
Това задължително условие за върховно постижение по пътя към съвършенството е изяснено от Учителя на ББ у нас, както следва: "Истината казва: Аз мога да живея само в един дом, гдето има Любов и Мъдрост. Истината носи два елемента: елемента на Любовта и елемента на Мъдростта. ... Човек трябва да каже : Господи, Ти си, Който мислиш в мен. Аз разбирам Твоята мисъл. Ти си Любовта в мен.
към текста >>
Това задължително условие за върховно постижение по пътя
към
съвършенството е изяснено от Учителя на ББ у нас, както следва: "Истината казва: Аз мога да живея само в един дом, гдето има
Любов
и Мъдрост.
Разумната Природа дава само на разумните свои деца Истината и Свободата, а другите ограничава. Защо? Защото не са готови още." (Учителят П. Дънов) Чрез познаване и прилагане на Мъдростта се постига Истината за всяка обективна реалност в Битието. И в случая двата Божествени принципа - Мъдростта и Истината (както и Любовта и Истината, както установихме по-горе), в своето хармонично взаимодействие пораждат максимално благоприятни резултати. Една от най-съществените и мащабни задачи, пред които е изправен окултният ученик, е да развие у себе си стремеж за издигане равнището на мисленето си до непостижимата висота на Божията всеобхватна мисъл.
Това задължително условие за върховно постижение по пътя
към
съвършенството е изяснено от Учителя на ББ у нас, както следва: "Истината казва: Аз мога да живея само в един дом, гдето има
Любов
и Мъдрост.
Истината носи два елемента: елемента на Любовта и елемента на Мъдростта. ... Човек трябва да каже : Господи, Ти си, Който мислиш в мен. Аз разбирам Твоята мисъл. Ти си Любовта в мен. И аз проявявам тази Любов.
към текста >>
Истината носи два елемента: елемента на
Любовта
и елемента на Мъдростта.
Защото не са готови още." (Учителят П. Дънов) Чрез познаване и прилагане на Мъдростта се постига Истината за всяка обективна реалност в Битието. И в случая двата Божествени принципа - Мъдростта и Истината (както и Любовта и Истината, както установихме по-горе), в своето хармонично взаимодействие пораждат максимално благоприятни резултати. Една от най-съществените и мащабни задачи, пред които е изправен окултният ученик, е да развие у себе си стремеж за издигане равнището на мисленето си до непостижимата висота на Божията всеобхватна мисъл. Това задължително условие за върховно постижение по пътя към съвършенството е изяснено от Учителя на ББ у нас, както следва: "Истината казва: Аз мога да живея само в един дом, гдето има Любов и Мъдрост.
Истината носи два елемента: елемента на
Любовта
и елемента на Мъдростта.
... Човек трябва да каже : Господи, Ти си, Който мислиш в мен. Аз разбирам Твоята мисъл. Ти си Любовта в мен. И аз проявявам тази Любов. Ти си Истината в мен.
към текста >>
... Човек трябва да каже : Господи, Ти си, Който мислиш в мен.
Чрез познаване и прилагане на Мъдростта се постига Истината за всяка обективна реалност в Битието. И в случая двата Божествени принципа - Мъдростта и Истината (както и Любовта и Истината, както установихме по-горе), в своето хармонично взаимодействие пораждат максимално благоприятни резултати. Една от най-съществените и мащабни задачи, пред които е изправен окултният ученик, е да развие у себе си стремеж за издигане равнището на мисленето си до непостижимата висота на Божията всеобхватна мисъл. Това задължително условие за върховно постижение по пътя към съвършенството е изяснено от Учителя на ББ у нас, както следва: "Истината казва: Аз мога да живея само в един дом, гдето има Любов и Мъдрост. Истината носи два елемента: елемента на Любовта и елемента на Мъдростта.
... Човек трябва да каже : Господи, Ти си, Който мислиш в мен.
Аз разбирам Твоята мисъл. Ти си Любовта в мен. И аз проявявам тази Любов. Ти си Истината в мен. И аз проявявам тази Истина."
към текста >>
Ти си
Любовта
в мен.
Една от най-съществените и мащабни задачи, пред които е изправен окултният ученик, е да развие у себе си стремеж за издигане равнището на мисленето си до непостижимата висота на Божията всеобхватна мисъл. Това задължително условие за върховно постижение по пътя към съвършенството е изяснено от Учителя на ББ у нас, както следва: "Истината казва: Аз мога да живея само в един дом, гдето има Любов и Мъдрост. Истината носи два елемента: елемента на Любовта и елемента на Мъдростта. ... Човек трябва да каже : Господи, Ти си, Който мислиш в мен. Аз разбирам Твоята мисъл.
Ти си
Любовта
в мен.
И аз проявявам тази Любов. Ти си Истината в мен. И аз проявявам тази Истина." д) служение на Бога Твърде многобройни са вариантите на разкриване съдържанието на това, да служиш на Всевишния.
към текста >>
И аз проявявам тази
Любов
.
Това задължително условие за върховно постижение по пътя към съвършенството е изяснено от Учителя на ББ у нас, както следва: "Истината казва: Аз мога да живея само в един дом, гдето има Любов и Мъдрост. Истината носи два елемента: елемента на Любовта и елемента на Мъдростта. ... Човек трябва да каже : Господи, Ти си, Който мислиш в мен. Аз разбирам Твоята мисъл. Ти си Любовта в мен.
И аз проявявам тази
Любов
.
Ти си Истината в мен. И аз проявявам тази Истина." д) служение на Бога Твърде многобройни са вариантите на разкриване съдържанието на това, да служиш на Всевишния. Една от множеството възможни дефиниции в тази насока е: осмислен живот, целеустремена воля в служба на Доброто, на Божия план за света.
към текста >>
д) служение на
Бога
Аз разбирам Твоята мисъл. Ти си Любовта в мен. И аз проявявам тази Любов. Ти си Истината в мен. И аз проявявам тази Истина."
д) служение на
Бога
Твърде многобройни са вариантите на разкриване съдържанието на това, да служиш на Всевишния. Една от множеството възможни дефиниции в тази насока е: осмислен живот, целеустремена воля в служба на Доброто, на Божия план за света. От казаното става очевидна тясната връзка между постигането на Истината и начина на използване на свободната воля у човешкото същество. Кратка, но недвусмислена е тази констатация, намерила израз и в Словото на Учителя П. Дънов: "Истината има връзка с волята.
към текста >>
Една от основните разновидности на йога - а именно бхакти-йога (представена в световен мащаб и в нашата страна от Обществото за Кришна-съзнание), е свързана с Божествената
любов
и преданото служение.
От казаното става очевидна тясната връзка между постигането на Истината и начина на използване на свободната воля у човешкото същество. Кратка, но недвусмислена е тази констатация, намерила израз и в Словото на Учителя П. Дънов: "Истината има връзка с волята. Тя се проявява в действие." Служението е неотменна характеристика на окултния ученик в последните етапи от духовното му израстване, както и на Учителите от невидимата Йерархия на Светлината.
Една от основните разновидности на йога - а именно бхакти-йога (представена в световен мащаб и в нашата страна от Обществото за Кришна-съзнание), е свързана с Божествената
любов
и преданото служение.
Висшата изява на слу- жението е саможертвата. Готовността за саможертва е свойствена само на най-извисените в духовно отношение индивидуалности. Най- яркият пример за всички времена си остава Голготската жертва на Господ Иисус Христос. В унисон с насочеността на разглежданата теза са и думите на Учителя П. Дънов: "Герой в света може да бъде само оня, в когото живее Истината.
към текста >>
Затова ви казвам: Преди всичко и над всичко
любов
към
Истината!
Готовността за саможертва е свойствена само на най-извисените в духовно отношение индивидуалности. Най- яркият пример за всички времена си остава Голготската жертва на Господ Иисус Христос. В унисон с насочеността на разглежданата теза са и думите на Учителя П. Дънов: "Герой в света може да бъде само оня, в когото живее Истината. Само той може да се жертва и когато се пожертва, ще влезе да живее в душите на хората.
Затова ви казвам: Преди всичко и над всичко
любов
към
Истината!
" е) стремеж към красотата "Красотата е израз на Истината." (Учителят П. Дънов) Красотата е велико постижение по пътя към Божественото. За някои търсещи по духовния Път тя е една от най-значимите надежди за спасение на съвременното човечество от призрака на безогледното потребителство, войнстващата бездуховност, покварата на нашата цивилизация и застрашително надвисващата екологическа катастрофа.
към текста >>
е) стремеж
към
красотата
В унисон с насочеността на разглежданата теза са и думите на Учителя П. Дънов: "Герой в света може да бъде само оня, в когото живее Истината. Само той може да се жертва и когато се пожертва, ще влезе да живее в душите на хората. Затова ви казвам: Преди всичко и над всичко любов към Истината! "
е) стремеж
към
красотата
"Красотата е израз на Истината." (Учителят П. Дънов) Красотата е велико постижение по пътя към Божественото. За някои търсещи по духовния Път тя е една от най-значимите надежди за спасение на съвременното човечество от призрака на безогледното потребителство, войнстващата бездуховност, покварата на нашата цивилизация и застрашително надвисващата екологическа катастрофа. Може би тя фокусира в себе си толкова надежди поради факта, че представлява сплав от редица най-фини и извисени изяви на Духа. Всеки от нас има собствен критерий за красивото.
към текста >>
Красотата е велико постижение по пътя
към
Божественото.
Само той може да се жертва и когато се пожертва, ще влезе да живее в душите на хората. Затова ви казвам: Преди всичко и над всичко любов към Истината! " е) стремеж към красотата "Красотата е израз на Истината." (Учителят П. Дънов)
Красотата е велико постижение по пътя
към
Божественото.
За някои търсещи по духовния Път тя е една от най-значимите надежди за спасение на съвременното човечество от призрака на безогледното потребителство, войнстващата бездуховност, покварата на нашата цивилизация и застрашително надвисващата екологическа катастрофа. Може би тя фокусира в себе си толкова надежди поради факта, че представлява сплав от редица най-фини и извисени изяви на Духа. Всеки от нас има собствен критерий за красивото. И въпреки това Красотата, призната от всички за безусловна и издигната на пиедестал от колективната духовност на човечеството, притежава без съмнение заряда и достойнствата на Абсолютното. Взаимовръзката между Истината и Красотата е осветлена лаконично, ала с пределна дълбочина от Учителя на ББ в България: "Красотата е също израз на Истината.
към текста >>
Може би тя фокусира в
себе
си толкова надежди поради факта, че представлява сплав от редица най-фини и извисени изяви на Духа.
" е) стремеж към красотата "Красотата е израз на Истината." (Учителят П. Дънов) Красотата е велико постижение по пътя към Божественото. За някои търсещи по духовния Път тя е една от най-значимите надежди за спасение на съвременното човечество от призрака на безогледното потребителство, войнстващата бездуховност, покварата на нашата цивилизация и застрашително надвисващата екологическа катастрофа.
Може би тя фокусира в
себе
си толкова надежди поради факта, че представлява сплав от редица най-фини и извисени изяви на Духа.
Всеки от нас има собствен критерий за красивото. И въпреки това Красотата, призната от всички за безусловна и издигната на пиедестал от колективната духовност на човечеството, притежава без съмнение заряда и достойнствата на Абсолютното. Взаимовръзката между Истината и Красотата е осветлена лаконично, ала с пределна дълбочина от Учителя на ББ в България: "Красотата е също израз на Истината. Каквото е красотата по отношение на човека, такова е Истината по отношение на Божествения свят. Истината е неговата светлина (курсивът мой - К. З.)".
към текста >>
Който върви по верния (а той е най-краткият!) път
към
Бога
, неизменно става съпричастен
към
красивото в живота.
Всеки от нас има собствен критерий за красивото. И въпреки това Красотата, призната от всички за безусловна и издигната на пиедестал от колективната духовност на човечеството, притежава без съмнение заряда и достойнствата на Абсолютното. Взаимовръзката между Истината и Красотата е осветлена лаконично, ала с пределна дълбочина от Учителя на ББ в България: "Красотата е също израз на Истината. Каквото е красотата по отношение на човека, такова е Истината по отношение на Божествения свят. Истината е неговата светлина (курсивът мой - К. З.)".
Който върви по верния (а той е най-краткият!) път
към
Бога
, неизменно става съпричастен
към
красивото в живота.
Нещо повече - Красотата оставя своя неизличим отпечатък върху лицето и формите му, върху тялото и жестовете му, върху начина на изразяването и движенията му. Такъв човек се превръща в посланик на Красотата. У него наред с прекрасното пълноценно живее и диша и истинното. Затова и Учителят П. Дънов е в правото си да отбележи: "Колкото човек идва по-близо до Бога, става по-красив.
към текста >>
Дънов е в правото си да отбележи: "Колкото човек идва по-близо до
Бога
, става по-красив.
Който върви по верния (а той е най-краткият!) път към Бога, неизменно става съпричастен към красивото в живота. Нещо повече - Красотата оставя своя неизличим отпечатък върху лицето и формите му, върху тялото и жестовете му, върху начина на изразяването и движенията му. Такъв човек се превръща в посланик на Красотата. У него наред с прекрасното пълноценно живее и диша и истинното. Затова и Учителят П.
Дънов е в правото си да отбележи: "Колкото човек идва по-близо до
Бога
, става по-красив.
Когато човек има вдъхновение, става красив - изразява красотата на Великия. ...Когато се казва, че един човек ви обича за красотата, това е вярно, защото тя е израз на Истината. Няма по-голяма красота в света от Истината." 5. Истината елемент от изначалната човешка същност "Истината е първичният капитал, който е вложен в човешката душа."
към текста >>
Всеки човек следва да го открие у
себе
си и да го прояви.
Няма по-голяма красота в света от Истината." 5. Истината елемент от изначалната човешка същност "Истината е първичният капитал, който е вложен в човешката душа." (Учителят П. Дънов) Още от сътворяването на човека Бог е вложил в неговата духовна същност безценния зародиш на Истината.
Всеки човек следва да го открие у
себе
си и да го прояви.
Как именно да го стори? - Чрез разумното си и мъдро отношение и поведение спрямо природата и другите живи същества. Само тогава Истината в съзнанието на личността би заела подобаващото й се място на върха на пирамидата от ценности за конкретния човек. Само тогава би било в сила и заключението на Учителя П. Дънов: "Истината подразбира висшето в човека" (курсивът мой - К. З.).
към текста >>
А къде да я открием - тази мирова вълшебница, приковала в
себе
си погледите на всички живи същества?
Как именно да го стори? - Чрез разумното си и мъдро отношение и поведение спрямо природата и другите живи същества. Само тогава Истината в съзнанието на личността би заела подобаващото й се място на върха на пирамидата от ценности за конкретния човек. Само тогава би било в сила и заключението на Учителя П. Дънов: "Истината подразбира висшето в човека" (курсивът мой - К. З.).
А къде да я открием - тази мирова вълшебница, приковала в
себе
си погледите на всички живи същества?
Ето отговора на Учителя на ББ у нас, на който напълно можем да се доверим: "Къде ще намерите Истината? Понеже Божественото образува същината на човешката природа, затова Истината е вътре във вас (курсивът мой - К. З.). Вие живеете в Любовта, в Мъдростта, в Истината - в Бога." И нищо чудно - понеже според словата на Спасителя Иисус Христос Царството Божие е също вътре в нас (Лука 17:21). Каква по-възхитителна и блестяща в достолепието си Владетелка на това Царство от Истината!? Постигането на Истината, вложена извечно във висшия Аз на човека, е свидетелство за върховно духовно извисяване.
към текста >>
Вие живеете в
Любовта
, в Мъдростта, в Истината - в
Бога
." И нищо чудно - понеже според словата на Спасителя Иисус Христос Царството Божие е също вътре в нас (Лука 17:21).
Само тогава би било в сила и заключението на Учителя П. Дънов: "Истината подразбира висшето в човека" (курсивът мой - К. З.). А къде да я открием - тази мирова вълшебница, приковала в себе си погледите на всички живи същества? Ето отговора на Учителя на ББ у нас, на който напълно можем да се доверим: "Къде ще намерите Истината? Понеже Божественото образува същината на човешката природа, затова Истината е вътре във вас (курсивът мой - К. З.).
Вие живеете в
Любовта
, в Мъдростта, в Истината - в
Бога
." И нищо чудно - понеже според словата на Спасителя Иисус Христос Царството Божие е също вътре в нас (Лука 17:21).
Каква по-възхитителна и блестяща в достолепието си Владетелка на това Царство от Истината!? Постигането на Истината, вложена извечно във висшия Аз на човека, е свидетелство за върховно духовно извисяване. За такава личност вече няма тайни в Битието! И навярно не по-малко важно е това, че този човек е съвършено наясно с главната посока на своя живот. Един от най-мощните двигатели на неговата целеустреме- ност по вечния Път на Духа е именно неустоимата красавица - Истината!
към текста >>
Дънов споделя: "Казано е: "Глава на Твоето Слово е Истината." А ние знаем, че всички движения изхождат от главата и се възвръщат пак
към
нея.
И в малкото, и в голямото Истината си остава неугасим фар и пътевод- на звезда. Ала само за зрящия, само за пробудените души. За останалите тя би могла да бъде и неумолимо строга съдница. Но не с цел да ги нарани или уязви, а за да ги направи способни да възприемат непомръкващата светлина на сиянието й. В този ред на мисли Учителят П.
Дънов споделя: "Казано е: "Глава на Твоето Слово е Истината." А ние знаем, че всички движения изхождат от главата и се възвръщат пак
към
нея.
Главата показва посоката. И когато кажем, че някой има глава, подразбираме, че той има посока и цел, към която се стреми. Само човек, който има Истината, знае посоката на своя живот." 6. Постигането на Истината резултат от духовната еволюция на съществата "Истината това е насока, в която се движим.
към текста >>
И когато кажем, че някой има глава, подразбираме, че той има посока и цел,
към
която се стреми.
За останалите тя би могла да бъде и неумолимо строга съдница. Но не с цел да ги нарани или уязви, а за да ги направи способни да възприемат непомръкващата светлина на сиянието й. В този ред на мисли Учителят П. Дънов споделя: "Казано е: "Глава на Твоето Слово е Истината." А ние знаем, че всички движения изхождат от главата и се възвръщат пак към нея. Главата показва посоката.
И когато кажем, че някой има глава, подразбираме, че той има посока и цел,
към
която се стреми.
Само човек, който има Истината, знае посоката на своя живот." 6. Постигането на Истината резултат от духовната еволюция на съществата "Истината това е насока, в която се движим. Тя е това, към което се движим." (Учителят П. Дънов)
към текста >>
Тя е това,
към
което се движим."
Главата показва посоката. И когато кажем, че някой има глава, подразбираме, че той има посока и цел, към която се стреми. Само човек, който има Истината, знае посоката на своя живот." 6. Постигането на Истината резултат от духовната еволюция на съществата "Истината това е насока, в която се движим.
Тя е това,
към
което се движим."
(Учителят П. Дънов) Истината е една, ала тя се проявява в безброй различни лица. Хората я разбират по различен начин - всеки по своему. Този факт често е извор на противоречия и конфликти. Как да проникнем в дълбоките причини за това повсеместно явление?
към текста >>
Казано е: "Глава на Твоето Слово е Истината." Ние знаем, че всички движения вървят все
към
главата.
Как да проникнем в дълбоките причини за това повсеместно явление? Как да се опитаме да го предотвратяваме в междуличностните контакти? Нека отново се вслушаме в Божествената Мъдрост на Словото: "Защо не се разбират хората? Защото не вървят в този истински път. Един отива на една страна, друг - на друга, и пътищата им се кръстосват.
Казано е: "Глава на Твоето Слово е Истината." Ние знаем, че всички движения вървят все
към
главата.
Главата е, която ни показва насоката. Пътят, по който се движат всички същества, е път към Истината." От друга страна, познаването на Истината е задължителен стадий по пътя към духовното съвършенство. Категоричното разграничаване на Истината от нейните умели дубльори - полуистината и откровената лъжа, е атестат за духовна зрелост, който окултният ученик следва да придобие още в началната фаза на своето придвижване по Пътя на духовно-нравственото развитие и усъвършенстване. А действителното познаване на Истината, сиреч тоталното сливане с нейната брилянтна същност, е вече постижение от най- висок ранг.
към текста >>
Пътят, по който се движат всички същества, е път
към
Истината."
Нека отново се вслушаме в Божествената Мъдрост на Словото: "Защо не се разбират хората? Защото не вървят в този истински път. Един отива на една страна, друг - на друга, и пътищата им се кръстосват. Казано е: "Глава на Твоето Слово е Истината." Ние знаем, че всички движения вървят все към главата. Главата е, която ни показва насоката.
Пътят, по който се движат всички същества, е път
към
Истината."
От друга страна, познаването на Истината е задължителен стадий по пътя към духовното съвършенство. Категоричното разграничаване на Истината от нейните умели дубльори - полуистината и откровената лъжа, е атестат за духовна зрелост, който окултният ученик следва да придобие още в началната фаза на своето придвижване по Пътя на духовно-нравственото развитие и усъвършенстване. А действителното познаване на Истината, сиреч тоталното сливане с нейната брилянтна същност, е вече постижение от най- висок ранг. То бива достояние единствено на Учителите. Това е причината Иисус Христос - Първият между Тях - да има всички необходими основания да заяви: "Аз съм Пътят, Истината и Животът" (Йоан 14:6).
към текста >>
От друга страна, познаването на Истината е задължителен стадий по пътя
към
духовното съвършенство.
Защото не вървят в този истински път. Един отива на една страна, друг - на друга, и пътищата им се кръстосват. Казано е: "Глава на Твоето Слово е Истината." Ние знаем, че всички движения вървят все към главата. Главата е, която ни показва насоката. Пътят, по който се движат всички същества, е път към Истината."
От друга страна, познаването на Истината е задължителен стадий по пътя
към
духовното съвършенство.
Категоричното разграничаване на Истината от нейните умели дубльори - полуистината и откровената лъжа, е атестат за духовна зрелост, който окултният ученик следва да придобие още в началната фаза на своето придвижване по Пътя на духовно-нравственото развитие и усъвършенстване. А действителното познаване на Истината, сиреч тоталното сливане с нейната брилянтна същност, е вече постижение от най- висок ранг. То бива достояние единствено на Учителите. Това е причината Иисус Христос - Първият между Тях - да има всички необходими основания да заяви: "Аз съм Пътят, Истината и Животът" (Йоан 14:6). В този стих на Свещеното Писание (един от т.нар.
към текста >>
Преходът от тленно
към
нетленно, от временно
към
вечно, от земно
към
небесно съответства в най-висока степен на процеса на познаване на Истината.
То бива достояние единствено на Учителите. Това е причината Иисус Христос - Първият между Тях - да има всички необходими основания да заяви: "Аз съм Пътят, Истината и Животът" (Йоан 14:6). В този стих на Свещеното Писание (един от т.нар. "златни стихове" в Библията) по най-краткия и достъпен начин е изразено онова върховно състояние на съзнанието, в което всеобхватно и безусловно господства вибрацията на Божествената Истина. Това именно е състоянието на свръхсъзнание.
Преходът от тленно
към
нетленно, от временно
към
вечно, от земно
към
небесно съответства в най-висока степен на процеса на познаване на Истината.
Този полет на Духа би могъл да се илюстрира сполучливо с картината на едно устремно и в същото време плавно и красиво движение към висините на Божествения свят. Нещо повече - траекторията на полета не се осъществява произволно, а е в пряка зависимост от законите, действащи в невидимия свят. В това направление на логическа взаимообусловеност е и заключението на Учителя П. Дънов: "Познаването на Истината е закон на движението - човек да видоизменя положението си и да преминава от временното към Вечното, за да разбере неизменяемата същина на Истината." 7. Лъжата пълно отрицание на Истината
към текста >>
Този полет на Духа би могъл да се илюстрира сполучливо с картината на едно устремно и в същото време плавно и красиво движение
към
висините на Божествения свят.
Това е причината Иисус Христос - Първият между Тях - да има всички необходими основания да заяви: "Аз съм Пътят, Истината и Животът" (Йоан 14:6). В този стих на Свещеното Писание (един от т.нар. "златни стихове" в Библията) по най-краткия и достъпен начин е изразено онова върховно състояние на съзнанието, в което всеобхватно и безусловно господства вибрацията на Божествената Истина. Това именно е състоянието на свръхсъзнание. Преходът от тленно към нетленно, от временно към вечно, от земно към небесно съответства в най-висока степен на процеса на познаване на Истината.
Този полет на Духа би могъл да се илюстрира сполучливо с картината на едно устремно и в същото време плавно и красиво движение
към
висините на Божествения свят.
Нещо повече - траекторията на полета не се осъществява произволно, а е в пряка зависимост от законите, действащи в невидимия свят. В това направление на логическа взаимообусловеност е и заключението на Учителя П. Дънов: "Познаването на Истината е закон на движението - човек да видоизменя положението си и да преминава от временното към Вечното, за да разбере неизменяемата същина на Истината." 7. Лъжата пълно отрицание на Истината Една от Десетте Божии заповеди (т.нар.
към текста >>
Дънов: "Познаването на Истината е закон на движението - човек да видоизменя положението си и да преминава от временното
към
Вечното, за да разбере неизменяемата същина на Истината."
Това именно е състоянието на свръхсъзнание. Преходът от тленно към нетленно, от временно към вечно, от земно към небесно съответства в най-висока степен на процеса на познаване на Истината. Този полет на Духа би могъл да се илюстрира сполучливо с картината на едно устремно и в същото време плавно и красиво движение към висините на Божествения свят. Нещо повече - траекторията на полета не се осъществява произволно, а е в пряка зависимост от законите, действащи в невидимия свят. В това направление на логическа взаимообусловеност е и заключението на Учителя П.
Дънов: "Познаването на Истината е закон на движението - човек да видоизменя положението си и да преминава от временното
към
Вечното, за да разбере неизменяемата същина на Истината."
7. Лъжата пълно отрицание на Истината Една от Десетте Божии заповеди (т.нар. "Декалог" в християнското богословие) гласи: "Не лъжесвидетелствай против ближния си! " (Изх. 20:16). Казано по-кратко, това звучи просто: "Не лъжи!
към текста >>
"Декалог" в християнското богословие) гласи: "Не лъжесвидетелствай против
ближния
си!
Нещо повече - траекторията на полета не се осъществява произволно, а е в пряка зависимост от законите, действащи в невидимия свят. В това направление на логическа взаимообусловеност е и заключението на Учителя П. Дънов: "Познаването на Истината е закон на движението - човек да видоизменя положението си и да преминава от временното към Вечното, за да разбере неизменяемата същина на Истината." 7. Лъжата пълно отрицание на Истината Една от Десетте Божии заповеди (т.нар.
"Декалог" в християнското богословие) гласи: "Не лъжесвидетелствай против
ближния
си!
" (Изх. 20:16). Казано по-кратко, това звучи просто: "Не лъжи! " Езотеричното познание определя лъжата като духовно убийство. За несведущите подобна присъда би могла да изглежда твърде строга и пресилена, ала тя има своите сериозни основания. Затова и всеки от великите духовни Учители на човечеството безпрекословно отрича лъжата и я заклеймява като съвършено недопустима в мисленето и поведението на човека, а още повече - по жизнения път на окултния ученик.
към текста >>
Българският Учител на
Любовта
П.
" (Изх. 20:16). Казано по-кратко, това звучи просто: "Не лъжи! " Езотеричното познание определя лъжата като духовно убийство. За несведущите подобна присъда би могла да изглежда твърде строга и пресилена, ала тя има своите сериозни основания. Затова и всеки от великите духовни Учители на човечеството безпрекословно отрича лъжата и я заклеймява като съвършено недопустима в мисленето и поведението на човека, а още повече - по жизнения път на окултния ученик.
Българският Учител на
Любовта
П.
Дънов не прави изключение. В проповядвания от него морално-етически кодекс за лъжата няма никакво място. На редица места в неговото Слово тя бива разглеждана като антитеза на Истината. Пълното отхвърляне на всички видове лъжа (трябва да признаем, че нейните проявления са твърде разнообразни) и повсеместното утвърждаване на Космическия принцип на Истината са една от червените нишки в учението на ББ. Ето едно разсъждение на Учителя П.
към текста >>
Дънов в тази насока: "Първата крачка
към
Любовта
е: Никаква лъжа!
Дънов не прави изключение. В проповядвания от него морално-етически кодекс за лъжата няма никакво място. На редица места в неговото Слово тя бива разглеждана като антитеза на Истината. Пълното отхвърляне на всички видове лъжа (трябва да признаем, че нейните проявления са твърде разнообразни) и повсеместното утвърждаване на Космическия принцип на Истината са една от червените нишки в учението на ББ. Ето едно разсъждение на Учителя П.
Дънов в тази насока: "Първата крачка
към
Любовта
е: Никаква лъжа!
Който говори Истината, всеки ден придобива по нещо." Едно от негативните последствия от употребата на лъжа, особено ако това се е превърнало в тенденция за конкретната личност, е разрушаването на връзката с Божествения свят. Главната причина за подобна форма на регрес е невъзможността за човека да проявява Любовта - ключ № 1 за навлизане в селенията на Божественото. Този, който е издигнал Любовта в свое житейско кредо, не може да си служи с лъжа. Разбира се - не като потенциал.
към текста >>
Главната причина за подобна форма на регрес е невъзможността за човека да проявява
Любовта
- ключ № 1 за навлизане в селенията на Божественото.
Пълното отхвърляне на всички видове лъжа (трябва да признаем, че нейните проявления са твърде разнообразни) и повсеместното утвърждаване на Космическия принцип на Истината са една от червените нишки в учението на ББ. Ето едно разсъждение на Учителя П. Дънов в тази насока: "Първата крачка към Любовта е: Никаква лъжа! Който говори Истината, всеки ден придобива по нещо." Едно от негативните последствия от употребата на лъжа, особено ако това се е превърнало в тенденция за конкретната личност, е разрушаването на връзката с Божествения свят.
Главната причина за подобна форма на регрес е невъзможността за човека да проявява
Любовта
- ключ № 1 за навлизане в селенията на Божественото.
Този, който е издигнал Любовта в свое житейско кредо, не може да си служи с лъжа. Разбира се - не като потенциал. Той е напълно в състояние да отвори устата си, да раздвижи лицевите си мускули и да изрече една напълно завършена неистина. Особено пък ако интересите или сигурността му са поставени под реална заплаха. Но той просто не би могъл да го стори, понеже в съзнанието му е изградена непреодолима бариера срещу всички форми на лъжата.
към текста >>
Този, който е издигнал
Любовта
в свое житейско кредо, не може да си служи с лъжа.
Ето едно разсъждение на Учителя П. Дънов в тази насока: "Първата крачка към Любовта е: Никаква лъжа! Който говори Истината, всеки ден придобива по нещо." Едно от негативните последствия от употребата на лъжа, особено ако това се е превърнало в тенденция за конкретната личност, е разрушаването на връзката с Божествения свят. Главната причина за подобна форма на регрес е невъзможността за човека да проявява Любовта - ключ № 1 за навлизане в селенията на Божественото.
Този, който е издигнал
Любовта
в свое житейско кредо, не може да си служи с лъжа.
Разбира се - не като потенциал. Той е напълно в състояние да отвори устата си, да раздвижи лицевите си мускули и да изрече една напълно завършена неистина. Особено пък ако интересите или сигурността му са поставени под реална заплаха. Но той просто не би могъл да го стори, понеже в съзнанието му е изградена непреодолима бариера срещу всички форми на лъжата. Нещо вътре в него няма да му позволи да извърши това светотатство.
към текста >>
Той е напълно в състояние да отвори устата си, да раздвижи лицевите си мускули и да изрече една напълно завършена неистина.
Който говори Истината, всеки ден придобива по нещо." Едно от негативните последствия от употребата на лъжа, особено ако това се е превърнало в тенденция за конкретната личност, е разрушаването на връзката с Божествения свят. Главната причина за подобна форма на регрес е невъзможността за човека да проявява Любовта - ключ № 1 за навлизане в селенията на Божественото. Този, който е издигнал Любовта в свое житейско кредо, не може да си служи с лъжа. Разбира се - не като потенциал.
Той е напълно в състояние да отвори устата си, да раздвижи лицевите си мускули и да изрече една напълно завършена неистина.
Особено пък ако интересите или сигурността му са поставени под реална заплаха. Но той просто не би могъл да го стори, понеже в съзнанието му е изградена непреодолима бариера срещу всички форми на лъжата. Нещо вътре в него няма да му позволи да извърши това светотатство. И ако все пак това някога се случи, той би се почувствал дотолкова осквернен, че да не може да се побере в кожата си и да вдигне поглед нагоре. Покаянието ще остане последната му надежда.
към текста >>
Това неминуемо го отдалечава от
Бога
, т. е.
Покаянието ще остане последната му надежда. Освен горепосоченото лъжата е и основа за дисхармония с живота на Цялото. Принципите и законите, действащи в Битието, изискват без алтернатива истинност във взаимоотношенията между всички сфери и зони на съществуващото, между всички живи същества. Нарушаването на тази първична потребност е равносилно на углавно престъпление и изолира извършителя от космическата всеобхватна хармония. В християнското учение аналогична ситуация възниква, когато човек съгрешава.
Това неминуемо го отдалечава от
Бога
, т. е.
от Цялото. Логично е след всичко обрисувано дотук като следствие от използването на лъжа да подчертаем, че тя причинява израждане на духовната същност на човека. Триединната структура на личността - ум, воля, сърце - бива засегната в своята сърцевина и претърпява значителна деформация. Ако процесът не бъде прекъснат навреме, той може да стане необратим и да доведе до пълна деградация на личността. От така изнесените факти, хипотези и заключения става ясно, че лъжата спира духовната еволюция на човека.
към текста >>
От змията в Райската градина - пратеник на Лукавия - тази лъжа премина в съзнанието на първите хора и те си послужиха с нея при контакта с
Бога
.
В този смисъл са и наставленията на Учителя П. Дънов: "Първото нещо, което трябва да направите, то е абсолютно да изключите всяка лъжа - бяла и черна. В лъжата седят всички спънки. В нея седят всички условия за вашето робство." Робството на лъжата е робство на греха. Грехопадението на човешките прародители Адам и Ева стана действителност въз основа на една лъжа.
От змията в Райската градина - пратеник на Лукавия - тази лъжа премина в съзнанието на първите хора и те си послужиха с нея при контакта с
Бога
.
Той не можеше да постъпи по друг начин, освен да ги прогони от Едем. С всички произтичащи от това негативни последици: цялостното затъмняване на човешката психо-физическа същност, проклятието над земята и навлизането на смъртта в човешкия живот. Затова Учителят на ББ у нас отрича недвусмислено всяка форма на лъжата, дори и т.нар. "бяла лъжа", която бива изричана уж за добро. 8. Истината носи свобода
към текста >>
За да добие свободата си, човек трябва да даде път на Божественото Начало в
себе
си.
Тя освобождава човека от всички ограничения, в които се е намирал. ...Свободата не може да се налага със закон. Тя принадлежи на Божествения свят. Когато казваме, че Истината ще ни направи свободни (Йоан 8:32 - бел. К. З.), това значи, че само Възвишеното, Разумното, Божественото в света е, което ще ни направи свободни.
За да добие свободата си, човек трябва да даде път на Божественото Начало в
себе
си.
...Който не може да възприеме Истината, е роб на условията." (Учителят П. Дънов) По пътеката на изпитанията, с цената на безчетни страдания, принасяйки в жертва всичко лично пред олтара на Общото благо, ученикът на духовното посвещение постига Истината. Тя му носи в дар свободата на самоосъществилата се духовна природа на индивидуалността. Взаимовръзката между Истината, свободата и пробуждането на Божественото в човешката душа е разкрита по великолепен начин от Учителя на ББ в България: "Стремеж и копнеж на човешката душа е да бъде свободна.
към текста >>
Дори и да е загубил нещо ценно и скъпо по пътя
към
Истината, то ще му бъде възвърнато с лихвите, ако е успял да отстои убежденията си: "Ако възлюбиш Истината, ограниченията ще се премахнат: всички ваши изгубени вещи ще се върнат, всички ваши разрушени чувства ще се върнат, всичко, каквото сте изгубили, ще се върне.
Взаимовръзката между Истината, свободата и пробуждането на Божественото в човешката душа е разкрита по великолепен начин от Учителя на ББ в България: "Стремеж и копнеж на човешката душа е да бъде свободна. Туй е един велик подтик, но не в обикновения човек, а у човека, у когото съзнанието се е пробудило. Свободата е един велик подтик у човека, у когото се събужда Божественото. " И на друго място в Словото: "Целият живот на човека почива на Истината, която носи свобода." Придобиването на свободата от страна на истинолюбивия означава, че за него познанието на Истината е премахнало всички ограничения.
Дори и да е загубил нещо ценно и скъпо по пътя
към
Истината, то ще му бъде възвърнато с лихвите, ако е успял да отстои убежденията си: "Ако възлюбиш Истината, ограниченията ще се премахнат: всички ваши изгубени вещи ще се върнат, всички ваши разрушени чувства ще се върнат, всичко, каквото сте изгубили, ще се върне.
Ще се върнат при вас всички онези, които ви обичат, и ще видите всички, които ви любят. Като намери мъртви, Истината ги оживява. На страдащия отмахва страданието" (Учителят П. Дънов). Познанието на Истината е и залог за свободно и пълно творческо сътрудничество на човека в помощ на Бога, Който твори непрекъснато. Такава духовно издигната личност определяме като съработник на Твореца.
към текста >>
Познанието на Истината е и залог за свободно и пълно творческо сътрудничество на човека в помощ на
Бога
, Който твори непрекъснато.
Придобиването на свободата от страна на истинолюбивия означава, че за него познанието на Истината е премахнало всички ограничения. Дори и да е загубил нещо ценно и скъпо по пътя към Истината, то ще му бъде възвърнато с лихвите, ако е успял да отстои убежденията си: "Ако възлюбиш Истината, ограниченията ще се премахнат: всички ваши изгубени вещи ще се върнат, всички ваши разрушени чувства ще се върнат, всичко, каквото сте изгубили, ще се върне. Ще се върнат при вас всички онези, които ви обичат, и ще видите всички, които ви любят. Като намери мъртви, Истината ги оживява. На страдащия отмахва страданието" (Учителят П. Дънов).
Познанието на Истината е и залог за свободно и пълно творческо сътрудничество на човека в помощ на
Бога
, Който твори непрекъснато.
Такава духовно издигната личност определяме като съработник на Твореца. Човекът, който е познал Истината и я е направил неизменна, неотделима част от живота си, се превръща в сътворец на Божеството, в съучастник - в най-извисения смисъл на понятието - във вечното космическо пресътворяване и обновление. Той вече разполага със свободата да твори до края на Вечността. Ето и поантата на тези размисли в учението на ББ, поднесено ни като небесен дар от Учителя П. Дънов: "Чрез Истината ние можем да излезем из рамките на временния живот, на смъртта и да влезем във вечната свобода." Достоен финал на апологията за Истината като Божествен принцип във Вселената!
към текста >>
Човекът, който е познал Истината и я е направил неизменна, неотделима част от живота си, се превръща в сътворец на Божеството, в съучастник - в най-извисения смисъл на понятието - във вечното космическо пресътворяване и обновление.
Ще се върнат при вас всички онези, които ви обичат, и ще видите всички, които ви любят. Като намери мъртви, Истината ги оживява. На страдащия отмахва страданието" (Учителят П. Дънов). Познанието на Истината е и залог за свободно и пълно творческо сътрудничество на човека в помощ на Бога, Който твори непрекъснато. Такава духовно издигната личност определяме като съработник на Твореца.
Човекът, който е познал Истината и я е направил неизменна, неотделима част от живота си, се превръща в сътворец на Божеството, в съучастник - в най-извисения смисъл на понятието - във вечното космическо пресътворяване и обновление.
Той вече разполага със свободата да твори до края на Вечността. Ето и поантата на тези размисли в учението на ББ, поднесено ни като небесен дар от Учителя П. Дънов: "Чрез Истината ние можем да излезем из рамките на временния живот, на смъртта и да влезем във вечната свобода." Достоен финал на апологията за Истината като Божествен принцип във Вселената!
към текста >>
90.
Божественият Принцип на ПРАВДАТА
 
- Константин Златев
Дънов се изграждат върху наличието и действието на пет космически принципа -
Любов
, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел.
БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРИНЦИП НА ПРАВДАТА И космологията, и етическата система на Учителя П.
Дънов се изграждат върху наличието и действието на пет космически принципа -
Любов
, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел.
Те са едновременно мощни творчески импулси на всеобхватната Божия Воля, жалони за духовно-нравственото развитие на човека и далечни, но постижими цели пред еволюционните усилия на безбройните същества във Вселената. На четвъртия от тези Божествени принципи - този на Правдата, разгледан от позициите на теоретическото наследство на Учителя П. Дънов, ще се спрем в настоящата лекция. И тъй като понятията "правда" и "справедливост" вървят ръка за ръка и като съдържание, и като смисъл, в началото бихме искали да ги дефинираме поотделно, за да внесем необходимото разграничение между тях. Предложените по-долу кратки определения следва да се вземат под внимание при трактовката на изследваната от нас тема.
към текста >>
1.
Любовта
определяща предпоставка за утвърждаването на правдата и справедливостта
Правда - космически творчески принцип, произтичащ от Божията същност. Справедливост - приложението на правдата в условията на всемирния живот. Така изградените дефиниции водят до извода, че двете понятия "правда" и "справедливост" в много отношения се припокриват, но като цяло не са тъждествени. Основата на качествената разлика между тях почива в обстоятелството, че правдата по същността си е принцип (т. е. притежава иманентно елемент на статичност, на обусловеност; ала това не е безизразната и мъртва статика на човешкото, а израз на Божественото съвършенство, което твори без отдих на всички равнища в Космоса), а в същността на справедливостта е залегнал елемент на динамичност и последователност в проявлението (приложението на принципа на правдата в света безспорно представлява процес, разгръщащ се във времето и пространството).
1.
Любовта
определяща предпоставка за утвърждаването на правдата и справедливостта
Спирайки се на този въпрос, Учителят П. Дънов подчертава: "Любовта се изявява само на онези, които са праведни и "са просветнали в Царството на Отца си" - онзи велик, разумен Божествен свят, където праведните схващат дълбокия смисъл на нещата." "Amor omnia vincit! " - възкликва неизвестният автор на тази латинска сентенция, която на български език гласи: "Любовта побеждава всичко! " И действително - любовта надделява над всяко зло, над всяка трудност в живота, включително и над проявите на неправда и несправедливост. Наличието на осмислена, искрена и неизменна по съдържание и интензивност любов, която извира направо от сърцето, е сигурна гаранция и градивна основа за изявите на правда и справедливост на всички нива в Битието.
към текста >>
Дънов подчертава: "
Любовта
се изявява само на онези, които са праведни и "са просветнали в Царството на Отца си" - онзи велик, разумен Божествен свят, където праведните схващат дълбокия смисъл на нещата." "Amor omnia vincit!
Така изградените дефиниции водят до извода, че двете понятия "правда" и "справедливост" в много отношения се припокриват, но като цяло не са тъждествени. Основата на качествената разлика между тях почива в обстоятелството, че правдата по същността си е принцип (т. е. притежава иманентно елемент на статичност, на обусловеност; ала това не е безизразната и мъртва статика на човешкото, а израз на Божественото съвършенство, което твори без отдих на всички равнища в Космоса), а в същността на справедливостта е залегнал елемент на динамичност и последователност в проявлението (приложението на принципа на правдата в света безспорно представлява процес, разгръщащ се във времето и пространството). 1. Любовта определяща предпоставка за утвърждаването на правдата и справедливостта Спирайки се на този въпрос, Учителят П.
Дънов подчертава: "
Любовта
се изявява само на онези, които са праведни и "са просветнали в Царството на Отца си" - онзи велик, разумен Божествен свят, където праведните схващат дълбокия смисъл на нещата." "Amor omnia vincit!
" - възкликва неизвестният автор на тази латинска сентенция, която на български език гласи: "Любовта побеждава всичко! " И действително - любовта надделява над всяко зло, над всяка трудност в живота, включително и над проявите на неправда и несправедливост. Наличието на осмислена, искрена и неизменна по съдържание и интензивност любов, която извира направо от сърцето, е сигурна гаранция и градивна основа за изявите на правда и справедливост на всички нива в Битието. "Пред любовта всички сме равни" - казва Учителят на ББ у нас. - "Любовта има пред вид правото на всички същества.
към текста >>
" - възкликва неизвестният автор на тази латинска сентенция, която на български език гласи: "
Любовта
побеждава всичко!
Основата на качествената разлика между тях почива в обстоятелството, че правдата по същността си е принцип (т. е. притежава иманентно елемент на статичност, на обусловеност; ала това не е безизразната и мъртва статика на човешкото, а израз на Божественото съвършенство, което твори без отдих на всички равнища в Космоса), а в същността на справедливостта е залегнал елемент на динамичност и последователност в проявлението (приложението на принципа на правдата в света безспорно представлява процес, разгръщащ се във времето и пространството). 1. Любовта определяща предпоставка за утвърждаването на правдата и справедливостта Спирайки се на този въпрос, Учителят П. Дънов подчертава: "Любовта се изявява само на онези, които са праведни и "са просветнали в Царството на Отца си" - онзи велик, разумен Божествен свят, където праведните схващат дълбокия смисъл на нещата." "Amor omnia vincit!
" - възкликва неизвестният автор на тази латинска сентенция, която на български език гласи: "
Любовта
побеждава всичко!
" И действително - любовта надделява над всяко зло, над всяка трудност в живота, включително и над проявите на неправда и несправедливост. Наличието на осмислена, искрена и неизменна по съдържание и интензивност любов, която извира направо от сърцето, е сигурна гаранция и градивна основа за изявите на правда и справедливост на всички нива в Битието. "Пред любовта всички сме равни" - казва Учителят на ББ у нас. - "Любовта има пред вид правото на всички същества. Тя желае всички хора да опитат еднакво всички блага.
към текста >>
" И действително -
любовта
надделява над всяко зло, над всяка трудност в живота, включително и над проявите на неправда и несправедливост.
притежава иманентно елемент на статичност, на обусловеност; ала това не е безизразната и мъртва статика на човешкото, а израз на Божественото съвършенство, което твори без отдих на всички равнища в Космоса), а в същността на справедливостта е залегнал елемент на динамичност и последователност в проявлението (приложението на принципа на правдата в света безспорно представлява процес, разгръщащ се във времето и пространството). 1. Любовта определяща предпоставка за утвърждаването на правдата и справедливостта Спирайки се на този въпрос, Учителят П. Дънов подчертава: "Любовта се изявява само на онези, които са праведни и "са просветнали в Царството на Отца си" - онзи велик, разумен Божествен свят, където праведните схващат дълбокия смисъл на нещата." "Amor omnia vincit! " - възкликва неизвестният автор на тази латинска сентенция, която на български език гласи: "Любовта побеждава всичко!
" И действително -
любовта
надделява над всяко зло, над всяка трудност в живота, включително и над проявите на неправда и несправедливост.
Наличието на осмислена, искрена и неизменна по съдържание и интензивност любов, която извира направо от сърцето, е сигурна гаранция и градивна основа за изявите на правда и справедливост на всички нива в Битието. "Пред любовта всички сме равни" - казва Учителят на ББ у нас. - "Любовта има пред вид правото на всички същества. Тя желае всички хора да опитат еднакво всички блага. Разумната природа говори днес на хората: "Разделяйте справедливо благата, които ви давам.
към текста >>
Наличието на осмислена, искрена и неизменна по съдържание и интензивност
любов
, която извира направо от сърцето, е сигурна гаранция и градивна основа за изявите на правда и справедливост на всички нива в Битието.
1. Любовта определяща предпоставка за утвърждаването на правдата и справедливостта Спирайки се на този въпрос, Учителят П. Дънов подчертава: "Любовта се изявява само на онези, които са праведни и "са просветнали в Царството на Отца си" - онзи велик, разумен Божествен свят, където праведните схващат дълбокия смисъл на нещата." "Amor omnia vincit! " - възкликва неизвестният автор на тази латинска сентенция, която на български език гласи: "Любовта побеждава всичко! " И действително - любовта надделява над всяко зло, над всяка трудност в живота, включително и над проявите на неправда и несправедливост.
Наличието на осмислена, искрена и неизменна по съдържание и интензивност
любов
, която извира направо от сърцето, е сигурна гаранция и градивна основа за изявите на правда и справедливост на всички нива в Битието.
"Пред любовта всички сме равни" - казва Учителят на ББ у нас. - "Любовта има пред вид правото на всички същества. Тя желае всички хора да опитат еднакво всички блага. Разумната природа говори днес на хората: "Разделяйте справедливо благата, които ви давам. Ако не ме слушате, ще изпратя своите бирници.
към текста >>
- "
Любовта
има пред вид правото на всички същества.
Дънов подчертава: "Любовта се изявява само на онези, които са праведни и "са просветнали в Царството на Отца си" - онзи велик, разумен Божествен свят, където праведните схващат дълбокия смисъл на нещата." "Amor omnia vincit! " - възкликва неизвестният автор на тази латинска сентенция, която на български език гласи: "Любовта побеждава всичко! " И действително - любовта надделява над всяко зло, над всяка трудност в живота, включително и над проявите на неправда и несправедливост. Наличието на осмислена, искрена и неизменна по съдържание и интензивност любов, която извира направо от сърцето, е сигурна гаранция и градивна основа за изявите на правда и справедливост на всички нива в Битието. "Пред любовта всички сме равни" - казва Учителят на ББ у нас.
- "
Любовта
има пред вид правото на всички същества.
Тя желае всички хора да опитат еднакво всички блага. Разумната природа говори днес на хората: "Разделяйте справедливо благата, които ви давам. Ако не ме слушате, ще изпратя своите бирници. С тях ще се разправяте. " Нашата житейска практика показва, че правдата и справедливостта без любов се превръщат в суха пресметливост - безпристрастна, но студена и отблъскваща.
към текста >>
Нашата житейска практика показва, че правдата и справедливостта без
любов
се превръщат в суха пресметливост - безпристрастна, но студена и отблъскваща.
- "Любовта има пред вид правото на всички същества. Тя желае всички хора да опитат еднакво всички блага. Разумната природа говори днес на хората: "Разделяйте справедливо благата, които ви давам. Ако не ме слушате, ще изпратя своите бирници. С тях ще се разправяте. "
Нашата житейска практика показва, че правдата и справедливостта без
любов
се превръщат в суха пресметливост - безпристрастна, но студена и отблъскваща.
2. Законът на правдата и справедливостта вътрешен закон на човешкото съзнание Законът за правдата и справедливостта се проявява в две форми сред човешкото общество - в исторически и социологически план. По-низшата форма е т. нар. Ius humanum (човешко право). По същността си то е външно и несъвършено; произтича от естествения нравствен закон, заложен изначално в нашата духовна природа.
към текста >>
Тя е и основата, върху която ще се разгърне бъдещото проявление на
Любовта
.
В някаква степен то регулира единствено повърхностните явления, факти и процеси в личния и обществен живот. От друга страна, вътрешният закон - Божественото право, което е най-старото по произход, понеже извира от Божия Дух на несломима Правда - е този, който определя отношенията между всички същества. Този най-древен закон на Проявеното Битие се изявява като всемирна справедливост. Според характера и обхвата на действието си той е универсален и господства във всички царства на Живата Разумна Природа. Именно справедливостта е един от стълбовете при изграждането на Новата Култура на изгряващата VI раса.
Тя е и основата, върху която ще се разгърне бъдещото проявление на
Любовта
.
По този повод Учителят П. Дънов казва: "Справедливостта е вътрешен закон, който съществува в самия човек. Тя се налага отвътре, а не отвън. Справедливостта е абсолютен закон." Този абсолютен, вътрешен закон, както го нарича Учителят на ББ у нас, е свързан и с наличието на дълбоки познания за духовните закони на Космоса, с правилен мироглед, широта на възгледите, толерантност и способност да приемем открито и непредубедено другия, ближния, с неговата истина. Тогава осъществяването на закона на правдата в практиката става спонтанно, естествено - действията на човека се превръщат в логическо продължение на неговата вътрешна духовна зрелост.
към текста >>
Справедливостта е абсолютен закон." Този абсолютен, вътрешен закон, както го нарича Учителят на ББ у нас, е свързан и с наличието на дълбоки познания за духовните закони на Космоса, с правилен мироглед, широта на възгледите, толерантност и способност да приемем открито и непредубедено другия,
ближния
, с неговата истина.
Именно справедливостта е един от стълбовете при изграждането на Новата Култура на изгряващата VI раса. Тя е и основата, върху която ще се разгърне бъдещото проявление на Любовта. По този повод Учителят П. Дънов казва: "Справедливостта е вътрешен закон, който съществува в самия човек. Тя се налага отвътре, а не отвън.
Справедливостта е абсолютен закон." Този абсолютен, вътрешен закон, както го нарича Учителят на ББ у нас, е свързан и с наличието на дълбоки познания за духовните закони на Космоса, с правилен мироглед, широта на възгледите, толерантност и способност да приемем открито и непредубедено другия,
ближния
, с неговата истина.
Тогава осъществяването на закона на правдата в практиката става спонтанно, естествено - действията на човека се превръщат в логическо продължение на неговата вътрешна духовна зрелост. Учителят П. Дънов изтъква: "Правдата е нещо вътрешно. Да бъдеш справедлив, това значи да знаеш как да постъпиш при всяка твоя мисъл, при всяко твое чувство, при всяко твое действие." Възприемането и осмислянето на необходимостта от утвърждаване на правдата в живота става отвън навътре - чрез предметните уроци на ежедневието, а прилагането на правдата и справедливостта става отвътре навън - от дълбините на съзнанието към реалността на света, в който живеем. Подчертавайки тази идея, Учителят на ББ в България набляга на следното: "Докато човек търси нещата вън от себе си, той ще бъде в преходния свят и всеки може да му отнеме благата, които има.
към текста >>
Да бъдеш справедлив, това значи да знаеш как да постъпиш при всяка твоя мисъл, при всяко твое чувство, при всяко твое действие." Възприемането и осмислянето на необходимостта от утвърждаване на правдата в живота става отвън навътре - чрез предметните уроци на ежедневието, а прилагането на правдата и справедливостта става отвътре навън - от дълбините на съзнанието
към
реалността на света, в който живеем.
Тя се налага отвътре, а не отвън. Справедливостта е абсолютен закон." Този абсолютен, вътрешен закон, както го нарича Учителят на ББ у нас, е свързан и с наличието на дълбоки познания за духовните закони на Космоса, с правилен мироглед, широта на възгледите, толерантност и способност да приемем открито и непредубедено другия, ближния, с неговата истина. Тогава осъществяването на закона на правдата в практиката става спонтанно, естествено - действията на човека се превръщат в логическо продължение на неговата вътрешна духовна зрелост. Учителят П. Дънов изтъква: "Правдата е нещо вътрешно.
Да бъдеш справедлив, това значи да знаеш как да постъпиш при всяка твоя мисъл, при всяко твое чувство, при всяко твое действие." Възприемането и осмислянето на необходимостта от утвърждаване на правдата в живота става отвън навътре - чрез предметните уроци на ежедневието, а прилагането на правдата и справедливостта става отвътре навън - от дълбините на съзнанието
към
реалността на света, в който живеем.
Подчертавайки тази идея, Учителят на ББ в България набляга на следното: "Докато човек търси нещата вън от себе си, той ще бъде в преходния свят и всеки може да му отнеме благата, които има. Влязат ли тия блага в сърцето му, той вече е намерил своя възлюблен - Божествената Правда, която прави човека непоколебим и неуязвим. От пълнотата на сърцето, от изобилието на тия блага раздават истинските праведници. Те са богати. Те са дошли на Земята да извършат някоя специална работа и да придобият опит.
към текста >>
Подчертавайки тази идея, Учителят на ББ в България набляга на следното: "Докато човек търси нещата вън от
себе
си, той ще бъде в преходния свят и всеки може да му отнеме благата, които има.
Справедливостта е абсолютен закон." Този абсолютен, вътрешен закон, както го нарича Учителят на ББ у нас, е свързан и с наличието на дълбоки познания за духовните закони на Космоса, с правилен мироглед, широта на възгледите, толерантност и способност да приемем открито и непредубедено другия, ближния, с неговата истина. Тогава осъществяването на закона на правдата в практиката става спонтанно, естествено - действията на човека се превръщат в логическо продължение на неговата вътрешна духовна зрелост. Учителят П. Дънов изтъква: "Правдата е нещо вътрешно. Да бъдеш справедлив, това значи да знаеш как да постъпиш при всяка твоя мисъл, при всяко твое чувство, при всяко твое действие." Възприемането и осмислянето на необходимостта от утвърждаване на правдата в живота става отвън навътре - чрез предметните уроци на ежедневието, а прилагането на правдата и справедливостта става отвътре навън - от дълбините на съзнанието към реалността на света, в който живеем.
Подчертавайки тази идея, Учителят на ББ в България набляга на следното: "Докато човек търси нещата вън от
себе
си, той ще бъде в преходния свят и всеки може да му отнеме благата, които има.
Влязат ли тия блага в сърцето му, той вече е намерил своя възлюблен - Божествената Правда, която прави човека непоколебим и неуязвим. От пълнотата на сърцето, от изобилието на тия блага раздават истинските праведници. Те са богати. Те са дошли на Земята да извършат някоя специална работа и да придобият опит. Те са дошли от друга система и разполагат с цялата Земя.
към текста >>
Те са
богати
.
Дънов изтъква: "Правдата е нещо вътрешно. Да бъдеш справедлив, това значи да знаеш как да постъпиш при всяка твоя мисъл, при всяко твое чувство, при всяко твое действие." Възприемането и осмислянето на необходимостта от утвърждаване на правдата в живота става отвън навътре - чрез предметните уроци на ежедневието, а прилагането на правдата и справедливостта става отвътре навън - от дълбините на съзнанието към реалността на света, в който живеем. Подчертавайки тази идея, Учителят на ББ в България набляга на следното: "Докато човек търси нещата вън от себе си, той ще бъде в преходния свят и всеки може да му отнеме благата, които има. Влязат ли тия блага в сърцето му, той вече е намерил своя възлюблен - Божествената Правда, която прави човека непоколебим и неуязвим. От пълнотата на сърцето, от изобилието на тия блага раздават истинските праведници.
Те са
богати
.
Те са дошли на Земята да извършат някоя специална работа и да придобият опит. Те са дошли от друга система и разполагат с цялата Земя. Те могат да живеят тук колкото искат. Като завършат работата си, ще си отидат откъдето са дошли." 3. Съдържание на понятията "правда" и "справедливост"
към текста >>
Като завършат работата си, ще си отидат откъдето са дошли."
От пълнотата на сърцето, от изобилието на тия блага раздават истинските праведници. Те са богати. Те са дошли на Земята да извършат някоя специална работа и да придобият опит. Те са дошли от друга система и разполагат с цялата Земя. Те могат да живеят тук колкото искат.
Като завършат работата си, ще си отидат откъдето са дошли."
3. Съдържание на понятията "правда" и "справедливост" Учителят П. Дънов излага в пълнота съдържанието на понятието "справедливост". Той казва: "Аз не говоря за тази справедливост, която като осъжда човека, взема му живота." В своите беседи и в личните си разговори Учителят на ББ в нашата страна разглежда справедливостта като проявление на висшия Божествен Промисъл и Воля във всички сфери на съществуване на Всемирния Живот. а) правдата - качество на човешката душа
към текста >>
Разглеждайки същността и действието на този принцип, Учителят на ББ в България отбелязва: "На хората им трябва абсолютната Божия Правда - онази Правда, която да се приложи еднакво
към
всички, без никакво изключение, която има пред вид не само хората, но и всички живи същества, от най-малкото до най-голямото.
- "За да отсъжда право, човек трябва да е мъдър, да разбира причините и последствията на нещата, да анализира всяка своя постъпка." Тези разсъждения ни водят до заключението, че разумът на свободно определящата се човешка личност, израсла до висотите на мъдростта, е най-добрият съветник при вземането на справедливи решения. 4. Принципи на правдата и справедливостта Учителят П. Дънов осветлява изчерпателно и проникновено принципите на правдата и справедливостта. а) I принцип: равноправие и равнопоставеност (спрямо прилагането на правдата и справедливостта) на всички живи същества
Разглеждайки същността и действието на този принцип, Учителят на ББ в България отбелязва: "На хората им трябва абсолютната Божия Правда - онази Правда, която да се приложи еднакво
към
всички, без никакво изключение, която има пред вид не само хората, но и всички живи същества, от най-малкото до най-голямото.
Според великата Правда законът трябва да бъде еднакъв спрямо всички - и спрямо вола, и спрямо човека; и спрямо простия, и спрямо учения; и спрямо обикновения гражданин, и спрямо царя. Когато дойдем до този свещен закон, всички трябва да имаме благоговеен трепет пред него. Защото и простият гражданин като направи погрешка, и царят като направи погрешка, тя си е все погрешка пред закона на Правдата." Действието на принципа на правдата и справедливостта е универсално, т. е. то обхваща всички природни царства, включително обитателите на невидимия свят, а не само човека.
към текста >>
Дънов: "Абсолютната Божия справедливост трябва да се приложи еднакво
към
всички, без никакво изключение.
Когато дойдем до този свещен закон, всички трябва да имаме благоговеен трепет пред него. Защото и простият гражданин като направи погрешка, и царят като направи погрешка, тя си е все погрешка пред закона на Правдата." Действието на принципа на правдата и справедливостта е универсално, т. е. то обхваща всички природни царства, включително обитателите на невидимия свят, а не само човека. В подкрепа на изложеното предлагаме следната мисъл на Учителя П.
Дънов: "Абсолютната Божия справедливост трябва да се приложи еднакво
към
всички, без никакво изключение.
Тя има пред вид не само хората, но и всички живи същества, от най-малкото до най-голямото. Тя трябва да се приложи както спрямо човека, така и спрямо другите същества, както спрямо учения, така и спрямо простия. Любовта на Бога към всички същества е еднаква." б) II принцип: правдата и справедливостта са основа на отношенията между хората, от една страна, и между хората и останалите живи същества, от друга страна Този втори принцип на правдата и справедливостта е формулиран от Учителя П.
към текста >>
Любовта
на
Бога
към
всички същества е еднаква."
то обхваща всички природни царства, включително обитателите на невидимия свят, а не само човека. В подкрепа на изложеното предлагаме следната мисъл на Учителя П. Дънов: "Абсолютната Божия справедливост трябва да се приложи еднакво към всички, без никакво изключение. Тя има пред вид не само хората, но и всички живи същества, от най-малкото до най-голямото. Тя трябва да се приложи както спрямо човека, така и спрямо другите същества, както спрямо учения, така и спрямо простия.
Любовта
на
Бога
към
всички същества е еднаква."
б) II принцип: правдата и справедливостта са основа на отношенията между хората, от една страна, и между хората и останалите живи същества, от друга страна Този втори принцип на правдата и справедливостта е формулиран от Учителя П. Дънов по следния начин: "Животът на всяко същество е живот на Бога (курсивът мой - К. З.). Всяко същество има своето място и значение в живота на Цялото. Всеки човек, когото срещаме, е необходим елемент в Божествения ред на нещата, понеже е едно малко проявление на Бога." На друго място той допълва: "Правдата е, която създава истинските отношения между човешките души.
към текста >>
Дънов по следния начин: "Животът на всяко същество е живот на
Бога
(курсивът мой - К. З.).
Тя има пред вид не само хората, но и всички живи същества, от най-малкото до най-голямото. Тя трябва да се приложи както спрямо човека, така и спрямо другите същества, както спрямо учения, така и спрямо простия. Любовта на Бога към всички същества е еднаква." б) II принцип: правдата и справедливостта са основа на отношенията между хората, от една страна, и между хората и останалите живи същества, от друга страна Този втори принцип на правдата и справедливостта е формулиран от Учителя П.
Дънов по следния начин: "Животът на всяко същество е живот на
Бога
(курсивът мой - К. З.).
Всяко същество има своето място и значение в живота на Цялото. Всеки човек, когото срещаме, е необходим елемент в Божествения ред на нещата, понеже е едно малко проявление на Бога." На друго място той допълва: "Правдата е, която създава истинските отношения между човешките души. Дойде ли тя, ще се изяви онова истинско уважение, което трябва да имат човеците един към друг. Тогава няма да гледаме с презрение на никого, а ще бъдем свещени един за друг." Прилагането на правдата в живота довежда до осъзнаването на Божествения произход на човека, от който (произход) произтичат равните права на всички Божии творения пред лицето на Създателя.
към текста >>
Всеки човек, когото срещаме, е необходим елемент в Божествения ред на нещата, понеже е едно малко проявление на
Бога
." На друго място той допълва: "Правдата е, която създава истинските отношения между човешките души.
Любовта на Бога към всички същества е еднаква." б) II принцип: правдата и справедливостта са основа на отношенията между хората, от една страна, и между хората и останалите живи същества, от друга страна Този втори принцип на правдата и справедливостта е формулиран от Учителя П. Дънов по следния начин: "Животът на всяко същество е живот на Бога (курсивът мой - К. З.). Всяко същество има своето място и значение в живота на Цялото.
Всеки човек, когото срещаме, е необходим елемент в Божествения ред на нещата, понеже е едно малко проявление на
Бога
." На друго място той допълва: "Правдата е, която създава истинските отношения между човешките души.
Дойде ли тя, ще се изяви онова истинско уважение, което трябва да имат човеците един към друг. Тогава няма да гледаме с презрение на никого, а ще бъдем свещени един за друг." Прилагането на правдата в живота довежда до осъзнаването на Божествения произход на човека, от който (произход) произтичат равните права на всички Божии творения пред лицето на Създателя. В този дух са и думите на духовния Учител: "Да бъдеш справедлив, ще рече да знаеш как да постъпиш като мислещо същество, като разумен, истински културен човек. Искаш ли да имаш прави отношения към всички същества, бъди справедлив към тях." Следователно изграждането на качествено нова култура на отношенията между хората е немислимо без следване на принципа на правдата и справедливостта: "Трябва да отдаваме на всеки човек правото, защото както водата е необходима за растежа на растенията, така и Правдата е необходима за растежа на нашите умове и сърца." И в тази област на многоликия вселенски живот е в сила библейската максима: "С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери!
към текста >>
Дойде ли тя, ще се изяви онова истинско уважение, което трябва да имат човеците един
към
друг.
б) II принцип: правдата и справедливостта са основа на отношенията между хората, от една страна, и между хората и останалите живи същества, от друга страна Този втори принцип на правдата и справедливостта е формулиран от Учителя П. Дънов по следния начин: "Животът на всяко същество е живот на Бога (курсивът мой - К. З.). Всяко същество има своето място и значение в живота на Цялото. Всеки човек, когото срещаме, е необходим елемент в Божествения ред на нещата, понеже е едно малко проявление на Бога." На друго място той допълва: "Правдата е, която създава истинските отношения между човешките души.
Дойде ли тя, ще се изяви онова истинско уважение, което трябва да имат човеците един
към
друг.
Тогава няма да гледаме с презрение на никого, а ще бъдем свещени един за друг." Прилагането на правдата в живота довежда до осъзнаването на Божествения произход на човека, от който (произход) произтичат равните права на всички Божии творения пред лицето на Създателя. В този дух са и думите на духовния Учител: "Да бъдеш справедлив, ще рече да знаеш как да постъпиш като мислещо същество, като разумен, истински културен човек. Искаш ли да имаш прави отношения към всички същества, бъди справедлив към тях." Следователно изграждането на качествено нова култура на отношенията между хората е немислимо без следване на принципа на правдата и справедливостта: "Трябва да отдаваме на всеки човек правото, защото както водата е необходима за растежа на растенията, така и Правдата е необходима за растежа на нашите умове и сърца." И в тази област на многоликия вселенски живот е в сила библейската максима: "С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери! " В тази връзка Учителят П.
към текста >>
Искаш ли да имаш прави отношения
към
всички същества, бъди справедлив
към
тях." Следователно изграждането на качествено нова култура на отношенията между хората е немислимо без следване на принципа на правдата и справедливостта: "Трябва да отдаваме на всеки човек правото, защото както водата е необходима за растежа на растенията, така и Правдата е необходима за растежа на нашите умове и сърца." И в тази област на многоликия вселенски живот е в сила библейската максима: "С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери!
Всеки човек, когото срещаме, е необходим елемент в Божествения ред на нещата, понеже е едно малко проявление на Бога." На друго място той допълва: "Правдата е, която създава истинските отношения между човешките души. Дойде ли тя, ще се изяви онова истинско уважение, което трябва да имат човеците един към друг. Тогава няма да гледаме с презрение на никого, а ще бъдем свещени един за друг." Прилагането на правдата в живота довежда до осъзнаването на Божествения произход на човека, от който (произход) произтичат равните права на всички Божии творения пред лицето на Създателя. В този дух са и думите на духовния Учител: "Да бъдеш справедлив, ще рече да знаеш как да постъпиш като мислещо същество, като разумен, истински културен човек.
Искаш ли да имаш прави отношения
към
всички същества, бъди справедлив
към
тях." Следователно изграждането на качествено нова култура на отношенията между хората е немислимо без следване на принципа на правдата и справедливостта: "Трябва да отдаваме на всеки човек правото, защото както водата е необходима за растежа на растенията, така и Правдата е необходима за растежа на нашите умове и сърца." И в тази област на многоликия вселенски живот е в сила библейската максима: "С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери!
" В тази връзка Учителят П. Дънов пояснява: "И вол като срещнете, ще му отдадете съответното уважение и почитание. Ще знаете, че и той има известни права, заради които не трябва да го насилвате. Ако отдадете нужното право на всички хора и животни, и Бог ще отдаде вашето право. Ако не отдадете правото на другите, и вашето няма да отдадат."
към текста >>
Богатият
множи богатството си и дебелее върху гърба на бедняка, за когото нерядко дори и надеждата се превръща в дефицит на съзнанието.
Неговите думи обуславят потребността от утвърждаване на нов критерий в настоящите и бъдещите социални отношения на национално и международно равнище - изискването на Божествения закон на правдата и справедливостта на всеки човек да бъдат предоставяни оптимални условия да живее и да израства в духовно-нравствен аспект. От третия принцип на правдата и справедливостта произтичат три важни следствия, които ще разгледаме поотделно: - връзка между свободата и правдата До свободата като идеал на личността, обществото, народа и човечеството може да се достигне само с помощта на върховната справедливост, която е призвана да възтържествува в човешкия живот. На всяка крачка ставаме свидетели как правдата унизително отстъпва пред отровните стрели на неправдата.
Богатият
множи богатството си и дебелее върху гърба на бедняка, за когото нерядко дори и надеждата се превръща в дефицит на съзнанието.
А в нашето време на криворазбрана и побългарена демокрация всякакви индивиди със съмнителни морални качества и напълно отсъстваща духовност станаха милионери пред очите ни и за сметка на цялото българско общество. Днес те са готови да преминат през нас, яхнали мощните си БМВ-та, мерцедеси и джипове, и ако спрат, то няма да е, за да ни окажат първа помощ, а за да преценят щетите, които сме нанесли върху возилото им. Оцапани с кръвта ни, те невъзмутимо ще продължат напред, защото бизнесът не чака. Къде е тук справедливостта?! Тези, които бяха бедни преди 10.11.1989 г., и днес са бедни.
към текста >>
Заможните от тоталитарния период си смениха физиономиите, дори без да използват пластична хирургия, и днес пак са
богати
.
А в нашето време на криворазбрана и побългарена демокрация всякакви индивиди със съмнителни морални качества и напълно отсъстваща духовност станаха милионери пред очите ни и за сметка на цялото българско общество. Днес те са готови да преминат през нас, яхнали мощните си БМВ-та, мерцедеси и джипове, и ако спрат, то няма да е, за да ни окажат първа помощ, а за да преценят щетите, които сме нанесли върху возилото им. Оцапани с кръвта ни, те невъзмутимо ще продължат напред, защото бизнесът не чака. Къде е тук справедливостта?! Тези, които бяха бедни преди 10.11.1989 г., и днес са бедни.
Заможните от тоталитарния период си смениха физиономиите, дори без да използват пластична хирургия, и днес пак са
богати
.
Има ли въобще правда на този свят?!? Вярващите хора клатят глави в мрачно отчаяние и очакват възмездието в отвъдния свят. То поне е неизбежно, но следва ли да се примирим с агонията, която преживяват правдата и справедливостта на нашата малка планета...?! Според Учителя П. Дънов вече е настъпил космическият момент законът на насилието и неправдата, който е господствал при почти всички досегашни култури, да бъде заменен с Божествения закон на справедливостта, който поставя всичко на мястото му.
към текста >>
В същото време всеки наш ближен е достоен за нашата подкрепа във всичките му стремежи, насочени
към
триумфа на светлината в пъстрия лабиринт на житейските неволи и премеждия.
Според Учителя П. Дънов вече е настъпил космическият момент законът на насилието и неправдата, който е господствал при почти всички досегашни култури, да бъде заменен с Божествения закон на справедливостта, който поставя всичко на мястото му. Така всяко живо същество, всяка обективна реалност в нашата битийна структура придобива възможността да изпълнява предначертаните си функции и да оправдае своето съществуване. - правдата и справедливостта - отрицание на всички форми на насилие Това следствие от разглежданите космически принципи изисква на всеки човек да бъде отдадено правото, което Живата Разумна Природа му е отредила.
В същото време всеки наш ближен е достоен за нашата подкрепа във всичките му стремежи, насочени
към
триумфа на светлината в пъстрия лабиринт на житейските неволи и премеждия.
Учителят на ББ споделя: "Всеки човек е надарен с известни дарби и сили, които трябва да развие. Това е негово гражданско право. Всеки, който отнеме това право на хората, върши престъпление. Правдив човек е онзи, който не накърнява чуждите интереси нито на йота. Той е готов от него да мине, но не от другите.
към текста >>
Който я нарушава, поема върху
себе
си тежки последствия - той страда и се бори с противоречия на всяка крачка в живота.
Отворете страниците на историята в миналото, взрете се в настоящето и ще видите, че безпра- вието винаги е било причина на всяко безредие. Навсякъде законът е един и същ - щом има безправие, веднага ще се яви безредие. Правдата е, която определя отношенията между хората. Тя е, която разпределя Божиите блага - кръвта на живота - в общочовешкия организъм." В света царува Божията справедливост.
Който я нарушава, поема върху
себе
си тежки последствия - той страда и се бори с противоречия на всяка крачка в живота.
А когато тази справедливост бъде приложена на дело, тя заличава всяко недоволство, всеки зародиш на неудовлетворение. Бог е предоставил на всеки народ негово собствено право да съществува и се развива към добро. Това е Божествен потенциал, който следва да бъде зачитан от всички останали народи. Големите измежду тях трябва да се съобразяват в този смисъл с малките и обратно. Изводът е, че човечеството като колективна общност е длъжно да създаде на всяка индивидуалност и на всеки народ условия и подкрепа за жизнена изява и целесъобразно развитие.
към текста >>
Бог е предоставил на всеки народ негово собствено право да съществува и се развива
към
добро.
Правдата е, която определя отношенията между хората. Тя е, която разпределя Божиите блага - кръвта на живота - в общочовешкия организъм." В света царува Божията справедливост. Който я нарушава, поема върху себе си тежки последствия - той страда и се бори с противоречия на всяка крачка в живота. А когато тази справедливост бъде приложена на дело, тя заличава всяко недоволство, всеки зародиш на неудовлетворение.
Бог е предоставил на всеки народ негово собствено право да съществува и се развива
към
добро.
Това е Божествен потенциал, който следва да бъде зачитан от всички останали народи. Големите измежду тях трябва да се съобразяват в този смисъл с малките и обратно. Изводът е, че човечеството като колективна общност е длъжно да създаде на всяка индивидуалност и на всеки народ условия и подкрепа за жизнена изява и целесъобразно развитие. Международната общност е по същността си жив организъм, интегрално Цяло, което обладава всички възможности за правилното еволюционно израстване и на личностите, и на народите. г) IV принцип: универсален характер на правдата и справедливостта - справедливо разпределение на благата между всички живи същества
към текста >>
Животът изтича от Великото Разумно Начало (
Бога
- бел. К.
Изводът е, че човечеството като колективна общност е длъжно да създаде на всяка индивидуалност и на всеки народ условия и подкрепа за жизнена изява и целесъобразно развитие. Международната общност е по същността си жив организъм, интегрално Цяло, което обладава всички възможности за правилното еволюционно израстване и на личностите, и на народите. г) IV принцип: универсален характер на правдата и справедливостта - справедливо разпределение на благата между всички живи същества Четвъртият принцип е формулиран от Учителя П. Дънов, както следва: "Добро е това, което е добро за всички, а не само за едного.
Животът изтича от Великото Разумно Начало (
Бога
- бел. К.
З.), което обгръща всичко в света. Навсякъде, където има живот, той е проява на това Велика Разумно Начало. Всички блага, които идат от Разумната Природа, са за всички. Ето защо върховната справедливост изисква, щото Божиите блага, благата на Разумната Природа, да бъдат блага на всички. Те трябва да бъдат достояние на всички.
към текста >>
Който разбира този закон, той никога не би се осмелил да постави преграда между
себе
си и своя ближен с цел да задържи благата само за
себе
си.
Така говори законът на справедливостта. " Тази идея на изгряващата Нова Култура е изразена от Учителя П. Дънов в надписа на една малка чешма, построена под негово ръководство: "Божието благо е благо за всичкиТой изтъква: "Има един велик закон в природата, който регулира нещата. Благата на живота не текат само в една посока. Този закон е общ и се отнася не само до физическия, но и до психическия живот.
Който разбира този закон, той никога не би се осмелил да постави преграда между
себе
си и своя ближен с цел да задържи благата само за
себе
си.
Той знае, че всяка преграда, която е поставена, един ден ще се обърне против самия него. Като не разбира този закон и не го спазва, човек сам си създава нещастия. От нас се изисква само едно: да не поставяме преграда на Божествените блага, които текат към нас. Божественото благо е общо за всички същества. Божественото е достъпно за всички.
към текста >>
От нас се изисква само едно: да не поставяме преграда на Божествените блага, които текат
към
нас.
Благата на живота не текат само в една посока. Този закон е общ и се отнася не само до физическия, но и до психическия живот. Който разбира този закон, той никога не би се осмелил да постави преграда между себе си и своя ближен с цел да задържи благата само за себе си. Той знае, че всяка преграда, която е поставена, един ден ще се обърне против самия него. Като не разбира този закон и не го спазва, човек сам си създава нещастия.
От нас се изисква само едно: да не поставяме преграда на Божествените блага, които текат
към
нас.
Божественото благо е общо за всички същества. Божественото е достъпно за всички. Благата, които Бог дава, трябва да се оставят свободно да текат - да се ползват всички същества от тях. Това се отнася за всички видове блага." Правдата, освен всичко останало, е и най-краткият път за победа над бедността и мизерията в глобален мащаб.
към текста >>
" Ето защо истинският праведник на земята, когато се моли, трябва да иска от
Бога
да му покаже някоя страдаща душа, за да й помогне."
Благата, които Бог дава, трябва да се оставят свободно да текат - да се ползват всички същества от тях. Това се отнася за всички видове блага." Правдата, освен всичко останало, е и най-краткият път за победа над бедността и мизерията в глобален мащаб. Но за да се стигне дотам, трябва да бъде усвоено още едно стъпало на духовната еволюция - състраданието (което неслучайно е издигнато на пиедестал в най-древната от съвременните световни религии - будизма). По този повод Учителят на ББ у нас изтъква: "Правдата трябва да се приближи в света така, че да не остане нито един беден човек, който да въздиша и да възклицава: "Няма ли Господ на този свят ?
" Ето защо истинският праведник на земята, когато се моли, трябва да иска от
Бога
да му покаже някоя страдаща душа, за да й помогне."
Тук е мястото да отбележим, че идеалът за напълно справедливо разпределение на всички блага ще бъде осъществен в близкото (от езотерична гледна точка) бъдеще - след установяването на Новата Култура на VI коренна раса по цялата планета Земя. Тази определяща характеристика от утрешния ден на човечеството е обрисувана от Учителя П. Дънов по следния начин: "Аз ям и казвам: "Слава Богу." Но същевременно това благо трябва да бъде благо за всички. Да бъде общо благото и от материален характер, и от умствен характер, и от сърдечен характер. Всички блага, които придобиват хората в бъдеще, ще бъдат общо достояние на цялото човечество.
към текста >>
Справедливостта изисква, щото човек да говори не само за
себе
си, но и за другите, да търси не личното благо, но общото.
Тази определяща характеристика от утрешния ден на човечеството е обрисувана от Учителя П. Дънов по следния начин: "Аз ям и казвам: "Слава Богу." Но същевременно това благо трябва да бъде благо за всички. Да бъде общо благото и от материален характер, и от умствен характер, и от сърдечен характер. Всички блага, които придобиват хората в бъдеще, ще бъдат общо достояние на цялото човечество. Това се отнася не само за материалните блага, но и за знанието, способностите и дарбите.
Справедливостта изисква, щото човек да говори не само за
себе
си, но и за другите, да търси не личното благо, но общото.
Там, дето има сиромашия, страдание, има ли общо благо? Дето има насилие, има ли общо право? Това са продукти на старото човечество и последиците от тях са разрушените градове и всички гробове. Това са документи, които показват, че природата не прощава на онези, които престъпват законите й. Новото човечество твърди, че на всяко същество трябва да се даде неговото място и подходяща работа.
към текста >>
Аналогично е сравнението на Божиите блага с извор, от който всеки може да почерпи дотолкова, доколкото голям е съдът, който носи със
себе
си - своя духовен потенциал.
Желаната от позициите на Божия план абсолютна справедливост може да бъде постигната само в светлината на Мъдростта, която съдейства за разумното, правилно разпределение на благата между всички. Като следствие от четвъртия принцип е закономерността, че всеки черпи от благата според степента на своето духовно развитие. Това правило не накърнява свободата на достъпа до благата. Ала то свидетелства за факта, че по-развитият в духовен аспект притежава и по-съвършени вътрешни сетива и приемателни системи за усвояване на количество блага, които се предоставят по равно за всички. Например, човекът, който е извървял по-дълъг път на ду- ховно-нравствено усъвършенстване, ще възприеме от слънчевите лъчи повече енергия, отколкото по-неразвитият.
Аналогично е сравнението на Божиите блага с извор, от който всеки може да почерпи дотолкова, доколкото голям е съдът, който носи със
себе
си - своя духовен потенциал.
Учителят П. Дънов допълва в този смисъл: "Щом искаме да бъдем абсолютно справедливи, Бог ще каже: "Ето същества, които искат да изпълнят Моята воля." 5. Принципите и законите на правдата и справедливостта следствие от Единството на Всемирния Живот Законите на правдата и справедливостта следват от обстоятелството, че всички същества съставляват едно цяло. Те са градивни части, безкрайно множество компоненти на великия космичен организъм.
към текста >>
Дето тя отсъства, няма растеж." В случая справедливостта представлява задължително стъпало
към
върховете на ду- ховно-нравственото съвършенство.
Единството на живота като принцип и реалност на космическата необятност е залегнало в основата на всички световни религии и духовни учения. То произтича от наличието на едно Върховно Божество - Творец и Промислител на Вселената, и на една Творческа Воля в Битието. а) правдата и справедливостта - фактор за духовното израстване на всяка индивидуалност Учителят П. Дънов казва: "Дето има справедливост, там има растеж.
Дето тя отсъства, няма растеж." В случая справедливостта представлява задължително стъпало
към
върховете на ду- ховно-нравственото съвършенство.
В този дух са и думите на Учителя на ББ в нашата страна: "Ето защо, за да постигнете съвършенство, като първо стъпало на вашия живот поставете Божествената Правда, чрез която се изявява Любовта към всички същества - човеци, животни, растения. Придобиете ли това, дето и да погледнете, ще виждате само доброто. Виждате ли доброто, то ще произведе в душата ви свещен трепет." Както и при всички останали опитности и качества, които биват придобивани и усвоявани по пътеката на духовното издигане, и правдата, ако не бъде прилагана в практиката, остава без стойност. Такава е логиката на следните разсъждения на Учителя П.
към текста >>
В този дух са и думите на Учителя на ББ в нашата страна: "Ето защо, за да постигнете съвършенство, като първо стъпало на вашия живот поставете Божествената Правда, чрез която се изявява
Любовта
към
всички същества - човеци, животни, растения.
То произтича от наличието на едно Върховно Божество - Творец и Промислител на Вселената, и на една Творческа Воля в Битието. а) правдата и справедливостта - фактор за духовното израстване на всяка индивидуалност Учителят П. Дънов казва: "Дето има справедливост, там има растеж. Дето тя отсъства, няма растеж." В случая справедливостта представлява задължително стъпало към върховете на ду- ховно-нравственото съвършенство.
В този дух са и думите на Учителя на ББ в нашата страна: "Ето защо, за да постигнете съвършенство, като първо стъпало на вашия живот поставете Божествената Правда, чрез която се изявява
Любовта
към
всички същества - човеци, животни, растения.
Придобиете ли това, дето и да погледнете, ще виждате само доброто. Виждате ли доброто, то ще произведе в душата ви свещен трепет." Както и при всички останали опитности и качества, които биват придобивани и усвоявани по пътеката на духовното издигане, и правдата, ако не бъде прилагана в практиката, остава без стойност. Такава е логиката на следните разсъждения на Учителя П. Дънов: "Искате ли да се развивате правилно, непременно трябва да вършите правдата.
към текста >>
б) правдата и справедливостта като условие за проявата на
Любовта
, Мъдростта и свободата
Виждате ли доброто, то ще произведе в душата ви свещен трепет." Както и при всички останали опитности и качества, които биват придобивани и усвоявани по пътеката на духовното издигане, и правдата, ако не бъде прилагана в практиката, остава без стойност. Такава е логиката на следните разсъждения на Учителя П. Дънов: "Искате ли да се развивате правилно, непременно трябва да вършите правдата. И когато трябва да извършите правдата, извършете я, ако ще би и светът да се обърне с главата надолу."
б) правдата и справедливостта като условие за проявата на
Любовта
, Мъдростта и свободата
Правдата и справедливостта в качеството си на Божествен творчески принцип и неговата проекция в създадения от Бога свят предоставят необходимите условия за проява на Любовта, Мъдростта и свободата. В тази насока на анализ и обобщение Учителят П. Дънов наставлява: "Докато не бъдете справедливи, няма да се научите да мислите, да чувствате и да действате правилно. Без справедливостта не могат да се проявят правилно Любовта, Мъдростта и Свободата. Абсолютната справедливост трябва да бъде идеал за вас, за да могат всички Божествени добродетели да дойдат във вас.
към текста >>
Правдата и справедливостта в качеството си на Божествен творчески принцип и неговата проекция в създадения от
Бога
свят предоставят необходимите условия за проява на
Любовта
, Мъдростта и свободата.
Както и при всички останали опитности и качества, които биват придобивани и усвоявани по пътеката на духовното издигане, и правдата, ако не бъде прилагана в практиката, остава без стойност. Такава е логиката на следните разсъждения на Учителя П. Дънов: "Искате ли да се развивате правилно, непременно трябва да вършите правдата. И когато трябва да извършите правдата, извършете я, ако ще би и светът да се обърне с главата надолу." б) правдата и справедливостта като условие за проявата на Любовта, Мъдростта и свободата
Правдата и справедливостта в качеството си на Божествен творчески принцип и неговата проекция в създадения от
Бога
свят предоставят необходимите условия за проява на
Любовта
, Мъдростта и свободата.
В тази насока на анализ и обобщение Учителят П. Дънов наставлява: "Докато не бъдете справедливи, няма да се научите да мислите, да чувствате и да действате правилно. Без справедливостта не могат да се проявят правилно Любовта, Мъдростта и Свободата. Абсолютната справедливост трябва да бъде идеал за вас, за да могат всички Божествени добродетели да дойдат във вас. Справедливостта усилва дарбите и способностите на човека.
към текста >>
Без справедливостта не могат да се проявят правилно
Любовта
, Мъдростта и Свободата.
И когато трябва да извършите правдата, извършете я, ако ще би и светът да се обърне с главата надолу." б) правдата и справедливостта като условие за проявата на Любовта, Мъдростта и свободата Правдата и справедливостта в качеството си на Божествен творчески принцип и неговата проекция в създадения от Бога свят предоставят необходимите условия за проява на Любовта, Мъдростта и свободата. В тази насока на анализ и обобщение Учителят П. Дънов наставлява: "Докато не бъдете справедливи, няма да се научите да мислите, да чувствате и да действате правилно.
Без справедливостта не могат да се проявят правилно
Любовта
, Мъдростта и Свободата.
Абсолютната справедливост трябва да бъде идеал за вас, за да могат всички Божествени добродетели да дойдат във вас. Справедливостта усилва дарбите и способностите на човека. Тя носи вътрешен мир и спокойствие. Когато справедливостта се прилага, престъпленията са невъзможни. Справедливостта подобрява живота." Не на последно място - без проявената в живота правда любовта не би могла да изпълни със своята светлина човешката душа: "Всяка душа трябва да бъде праведна.
към текста >>
Справедливостта подобрява живота." Не на последно място - без проявената в живота правда
любовта
не би могла да изпълни със своята светлина човешката душа: "Всяка душа трябва да бъде праведна.
Без справедливостта не могат да се проявят правилно Любовта, Мъдростта и Свободата. Абсолютната справедливост трябва да бъде идеал за вас, за да могат всички Божествени добродетели да дойдат във вас. Справедливостта усилва дарбите и способностите на човека. Тя носи вътрешен мир и спокойствие. Когато справедливостта се прилага, престъпленията са невъзможни.
Справедливостта подобрява живота." Не на последно място - без проявената в живота правда
любовта
не би могла да изпълни със своята светлина човешката душа: "Всяка душа трябва да бъде праведна.
Защо ? - За да излезе от нея великата светлина. А в светлината, която изтича от Правдата, Любовта ще й се изяви. Правдата, това е основата, на която Любовта се изявява и осиява човешката душа" (Учителят П. Дънов). в) Новата Култура на VI раса ще изведе за първи път на преден план Божествената правда и справедливост на Земята
към текста >>
А в светлината, която изтича от Правдата,
Любовта
ще й се изяви.
Тя носи вътрешен мир и спокойствие. Когато справедливостта се прилага, престъпленията са невъзможни. Справедливостта подобрява живота." Не на последно място - без проявената в живота правда любовта не би могла да изпълни със своята светлина човешката душа: "Всяка душа трябва да бъде праведна. Защо ? - За да излезе от нея великата светлина.
А в светлината, която изтича от Правдата,
Любовта
ще й се изяви.
Правдата, това е основата, на която Любовта се изявява и осиява човешката душа" (Учителят П. Дънов). в) Новата Култура на VI раса ще изведе за първи път на преден план Божествената правда и справедливост на Земята Учителят на ББ в България свидетелства: "Откак светът съществува, на Земята е нямало правда. Баща ви е бил справедлив, както обикновените хора." Проявяването на правдата и справедливостта е свързано и с отговорността на нашето човечество пред бъдните поколения. В това направление разсъжденията на Учителя П.
към текста >>
Правдата, това е основата, на която
Любовта
се изявява и осиява човешката душа" (Учителят П. Дънов).
Когато справедливостта се прилага, престъпленията са невъзможни. Справедливостта подобрява живота." Не на последно място - без проявената в живота правда любовта не би могла да изпълни със своята светлина човешката душа: "Всяка душа трябва да бъде праведна. Защо ? - За да излезе от нея великата светлина. А в светлината, която изтича от Правдата, Любовта ще й се изяви.
Правдата, това е основата, на която
Любовта
се изявява и осиява човешката душа" (Учителят П. Дънов).
в) Новата Култура на VI раса ще изведе за първи път на преден план Божествената правда и справедливост на Земята Учителят на ББ в България свидетелства: "Откак светът съществува, на Земята е нямало правда. Баща ви е бил справедлив, както обикновените хора." Проявяването на правдата и справедливостта е свързано и с отговорността на нашето човечество пред бъдните поколения. В това направление разсъжденията на Учителя П. Дънов носят характера на важно прозрение: "И ако ме питате защо има нужда от Правда, ще ви отговоря: "За да могат бъдещите поколения да живеят във вашата светлина." Светлината, която произтича от Правдата, е есенцията на онази светлина, която дава живот, която носи в себе си живота."
към текста >>
Дънов носят характера на важно прозрение: "И ако ме питате защо има нужда от Правда, ще ви отговоря: "За да могат бъдещите поколения да живеят във вашата светлина." Светлината, която произтича от Правдата, е есенцията на онази светлина, която дава живот, която носи в
себе
си живота."
Правдата, това е основата, на която Любовта се изявява и осиява човешката душа" (Учителят П. Дънов). в) Новата Култура на VI раса ще изведе за първи път на преден план Божествената правда и справедливост на Земята Учителят на ББ в България свидетелства: "Откак светът съществува, на Земята е нямало правда. Баща ви е бил справедлив, както обикновените хора." Проявяването на правдата и справедливостта е свързано и с отговорността на нашето човечество пред бъдните поколения. В това направление разсъжденията на Учителя П.
Дънов носят характера на важно прозрение: "И ако ме питате защо има нужда от Правда, ще ви отговоря: "За да могат бъдещите поколения да живеят във вашата светлина." Светлината, която произтича от Правдата, е есенцията на онази светлина, която дава живот, която носи в
себе
си живота."
Новата Култура на VI раса е култура на Любовта, на сърцето - тя съдържа в себе си най-големия възможен потенциал за утвърждаване на правдата и справедливостта по цялата планета. Правдата, в този смисъл, е проявление на Христовата Любов - Любовта на онова велико Същество, Което пое в ръцете Си съдбините на Земята. В тази връзка Учителят П. Дънов дава следното пояснение: "Праведните хора са богати. Те са синове Божии.
към текста >>
Новата Култура на VI раса е култура на
Любовта
, на сърцето - тя съдържа в
себе
си най-големия възможен потенциал за утвърждаване на правдата и справедливостта по цялата планета.
в) Новата Култура на VI раса ще изведе за първи път на преден план Божествената правда и справедливост на Земята Учителят на ББ в България свидетелства: "Откак светът съществува, на Земята е нямало правда. Баща ви е бил справедлив, както обикновените хора." Проявяването на правдата и справедливостта е свързано и с отговорността на нашето човечество пред бъдните поколения. В това направление разсъжденията на Учителя П. Дънов носят характера на важно прозрение: "И ако ме питате защо има нужда от Правда, ще ви отговоря: "За да могат бъдещите поколения да живеят във вашата светлина." Светлината, която произтича от Правдата, е есенцията на онази светлина, която дава живот, която носи в себе си живота."
Новата Култура на VI раса е култура на
Любовта
, на сърцето - тя съдържа в
себе
си най-големия възможен потенциал за утвърждаване на правдата и справедливостта по цялата планета.
Правдата, в този смисъл, е проявление на Христовата Любов - Любовта на онова велико Същество, Което пое в ръцете Си съдбините на Земята. В тази връзка Учителят П. Дънов дава следното пояснение: "Праведните хора са богати. Те са синове Божии. А всеки човек, който е син Божий, разполага с капитала на цялата Слънчева система.
към текста >>
Правдата, в този смисъл, е проявление на Христовата
Любов
-
Любовта
на онова велико Същество, Което пое в ръцете Си съдбините на Земята.
Учителят на ББ в България свидетелства: "Откак светът съществува, на Земята е нямало правда. Баща ви е бил справедлив, както обикновените хора." Проявяването на правдата и справедливостта е свързано и с отговорността на нашето човечество пред бъдните поколения. В това направление разсъжденията на Учителя П. Дънов носят характера на важно прозрение: "И ако ме питате защо има нужда от Правда, ще ви отговоря: "За да могат бъдещите поколения да живеят във вашата светлина." Светлината, която произтича от Правдата, е есенцията на онази светлина, която дава живот, която носи в себе си живота." Новата Култура на VI раса е култура на Любовта, на сърцето - тя съдържа в себе си най-големия възможен потенциал за утвърждаване на правдата и справедливостта по цялата планета.
Правдата, в този смисъл, е проявление на Христовата
Любов
-
Любовта
на онова велико Същество, Което пое в ръцете Си съдбините на Земята.
В тази връзка Учителят П. Дънов дава следното пояснение: "Праведните хора са богати. Те са синове Божии. А всеки човек, който е син Божий, разполага с капитала на цялата Слънчева система. Божествената Правда, на която те са носители и която иде сега в света, ще стопли човешките сърца.
към текста >>
Дънов дава следното пояснение: "Праведните хора са
богати
.
В това направление разсъжденията на Учителя П. Дънов носят характера на важно прозрение: "И ако ме питате защо има нужда от Правда, ще ви отговоря: "За да могат бъдещите поколения да живеят във вашата светлина." Светлината, която произтича от Правдата, е есенцията на онази светлина, която дава живот, която носи в себе си живота." Новата Култура на VI раса е култура на Любовта, на сърцето - тя съдържа в себе си най-големия възможен потенциал за утвърждаване на правдата и справедливостта по цялата планета. Правдата, в този смисъл, е проявление на Христовата Любов - Любовта на онова велико Същество, Което пое в ръцете Си съдбините на Земята. В тази връзка Учителят П.
Дънов дава следното пояснение: "Праведните хора са
богати
.
Те са синове Божии. А всеки човек, който е син Божий, разполага с капитала на цялата Слънчева система. Божествената Правда, на която те са носители и която иде сега в света, ще стопли човешките сърца. И в бъдеще, в новата култура, в културата на Светещите, светът ще се отоплява и осветява от човешките сърца, в които Правдата обитава. От тия бъдни- ни сега Христос изпраща вест - Христос на Любовта, изявена в Правдата, която просветва у онези, които Го любят."
към текста >>
От тия бъдни- ни сега Христос изпраща вест - Христос на
Любовта
, изявена в Правдата, която просветва у онези, които Го любят."
Дънов дава следното пояснение: "Праведните хора са богати. Те са синове Божии. А всеки човек, който е син Божий, разполага с капитала на цялата Слънчева система. Божествената Правда, на която те са носители и която иде сега в света, ще стопли човешките сърца. И в бъдеще, в новата култура, в културата на Светещите, светът ще се отоплява и осветява от човешките сърца, в които Правдата обитава.
От тия бъдни- ни сега Христос изпраща вест - Христос на
Любовта
, изявена в Правдата, която просветва у онези, които Го любят."
6. Правдата и справедливостта съдействат за преодоляването на низшето естество у човека и за неговото духовно-нравствено усъвършенстване Тази формулировка не е само теоретическо заявление. Практическият опит като безпогрешен критерий за истината доказва, че справедливостта освобождава човека от неговите слабости и пороци. Тя е първото стъпало към жадуваното съвършенство. Учителят П.
към текста >>
Тя е първото стъпало
към
жадуваното съвършенство.
И в бъдеще, в новата култура, в културата на Светещите, светът ще се отоплява и осветява от човешките сърца, в които Правдата обитава. От тия бъдни- ни сега Христос изпраща вест - Христос на Любовта, изявена в Правдата, която просветва у онези, които Го любят." 6. Правдата и справедливостта съдействат за преодоляването на низшето естество у човека и за неговото духовно-нравствено усъвършенстване Тази формулировка не е само теоретическо заявление. Практическият опит като безпогрешен критерий за истината доказва, че справедливостта освобождава човека от неговите слабости и пороци.
Тя е първото стъпало
към
жадуваното съвършенство.
Учителят П. Дънов подчертава: "Правдата... може да се оприличи на водата. Каквото е водата по отношение на твърдата почва, това е правдата по отношение на човешкия живот, защото тя е, която смекчава твърдите тела. Хората, които са се озлобили, са се втвърдили, защото нямат правда. А онези, които са станали меки, имат правда.
към текста >>
Затова гласът на съвестта в душата ни ни мотивира да потвърдим следващото заключение на българския духовен Учител: "Божествената Правда изключва всякакви почести и слава, всякакви
богатства
и знания заради лични облаги."
Дайте на един човек правото и той ще омекне. Същото действие оказва на растенията и водата." Факторът, който с най-мощна сила задържа човека във веригите на материята, е неговото его. Ако човек проявява правда във всичките си действия (предхождани от правата мисъл, както съветва Учителят П. Дънов), той е на път да се освободи веднъж завинаги от тази обвързаност с тленното и преходното.
Затова гласът на съвестта в душата ни ни мотивира да потвърдим следващото заключение на българския духовен Учител: "Божествената Правда изключва всякакви почести и слава, всякакви
богатства
и знания заради лични облаги."
а) Любовта не може да бъде приложена без наличието на правда и справедливост " Който иска да приложи любовта, трябва да бъде справедлив. Любовта не търпи несправедливост. И всички вие умирате от несправедливост. Любовта е закон, който носи блага на всички същества" (Учителят П. Дънов).
към текста >>
а)
Любовта
не може да бъде приложена без наличието на правда и справедливост
Същото действие оказва на растенията и водата." Факторът, който с най-мощна сила задържа човека във веригите на материята, е неговото его. Ако човек проявява правда във всичките си действия (предхождани от правата мисъл, както съветва Учителят П. Дънов), той е на път да се освободи веднъж завинаги от тази обвързаност с тленното и преходното. Затова гласът на съвестта в душата ни ни мотивира да потвърдим следващото заключение на българския духовен Учител: "Божествената Правда изключва всякакви почести и слава, всякакви богатства и знания заради лични облаги."
а)
Любовта
не може да бъде приложена без наличието на правда и справедливост
" Който иска да приложи любовта, трябва да бъде справедлив. Любовта не търпи несправедливост. И всички вие умирате от несправедливост. Любовта е закон, който носи блага на всички същества" (Учителят П. Дънов). Освен гореизложените съждения Учителят на ББ у нас формулира и една интересна зависимост между Правдата и Любовта на физическото поле, в материалния свят: "Абсолютната Божия Любов изисква абсолютна Правда.
към текста >>
" Който иска да приложи
любовта
, трябва да бъде справедлив.
Факторът, който с най-мощна сила задържа човека във веригите на материята, е неговото его. Ако човек проявява правда във всичките си действия (предхождани от правата мисъл, както съветва Учителят П. Дънов), той е на път да се освободи веднъж завинаги от тази обвързаност с тленното и преходното. Затова гласът на съвестта в душата ни ни мотивира да потвърдим следващото заключение на българския духовен Учител: "Божествената Правда изключва всякакви почести и слава, всякакви богатства и знания заради лични облаги." а) Любовта не може да бъде приложена без наличието на правда и справедливост
" Който иска да приложи
любовта
, трябва да бъде справедлив.
Любовта не търпи несправедливост. И всички вие умирате от несправедливост. Любовта е закон, който носи блага на всички същества" (Учителят П. Дънов). Освен гореизложените съждения Учителят на ББ у нас формулира и една интересна зависимост между Правдата и Любовта на физическото поле, в материалния свят: "Абсолютната Божия Любов изисква абсолютна Правда. Там, дето няма Правда, няма Любов.
към текста >>
Любовта
не търпи несправедливост.
Ако човек проявява правда във всичките си действия (предхождани от правата мисъл, както съветва Учителят П. Дънов), той е на път да се освободи веднъж завинаги от тази обвързаност с тленното и преходното. Затова гласът на съвестта в душата ни ни мотивира да потвърдим следващото заключение на българския духовен Учител: "Божествената Правда изключва всякакви почести и слава, всякакви богатства и знания заради лични облаги." а) Любовта не може да бъде приложена без наличието на правда и справедливост " Който иска да приложи любовта, трябва да бъде справедлив.
Любовта
не търпи несправедливост.
И всички вие умирате от несправедливост. Любовта е закон, който носи блага на всички същества" (Учителят П. Дънов). Освен гореизложените съждения Учителят на ББ у нас формулира и една интересна зависимост между Правдата и Любовта на физическото поле, в материалния свят: "Абсолютната Божия Любов изисква абсолютна Правда. Там, дето няма Правда, няма Любов. Физическата страна на Любовта е Правдата.
към текста >>
Любовта
е закон, който носи блага на всички същества" (Учителят П. Дънов).
Затова гласът на съвестта в душата ни ни мотивира да потвърдим следващото заключение на българския духовен Учител: "Божествената Правда изключва всякакви почести и слава, всякакви богатства и знания заради лични облаги." а) Любовта не може да бъде приложена без наличието на правда и справедливост " Който иска да приложи любовта, трябва да бъде справедлив. Любовта не търпи несправедливост. И всички вие умирате от несправедливост.
Любовта
е закон, който носи блага на всички същества" (Учителят П. Дънов).
Освен гореизложените съждения Учителят на ББ у нас формулира и една интересна зависимост между Правдата и Любовта на физическото поле, в материалния свят: "Абсолютната Божия Любов изисква абсолютна Правда. Там, дето няма Правда, няма Любов. Физическата страна на Любовта е Правдата. За да се изяви Любовта във физическия свят, непременно трябва да има Правда." б) правдата и справедливостта - израз на Божията Любов в света
към текста >>
Освен гореизложените съждения Учителят на ББ у нас формулира и една интересна зависимост между Правдата и
Любовта
на физическото поле, в материалния свят: "Абсолютната Божия
Любов
изисква абсолютна Правда.
а) Любовта не може да бъде приложена без наличието на правда и справедливост " Който иска да приложи любовта, трябва да бъде справедлив. Любовта не търпи несправедливост. И всички вие умирате от несправедливост. Любовта е закон, който носи блага на всички същества" (Учителят П. Дънов).
Освен гореизложените съждения Учителят на ББ у нас формулира и една интересна зависимост между Правдата и
Любовта
на физическото поле, в материалния свят: "Абсолютната Божия
Любов
изисква абсолютна Правда.
Там, дето няма Правда, няма Любов. Физическата страна на Любовта е Правдата. За да се изяви Любовта във физическия свят, непременно трябва да има Правда." б) правдата и справедливостта - израз на Божията Любов в света По своята същност, характер и проявление правдата и справедливостта изразяват Любовта на Бога Творец към всичко сътворено, към всички живи същества.
към текста >>
Там, дето няма Правда, няма
Любов
.
" Който иска да приложи любовта, трябва да бъде справедлив. Любовта не търпи несправедливост. И всички вие умирате от несправедливост. Любовта е закон, който носи блага на всички същества" (Учителят П. Дънов). Освен гореизложените съждения Учителят на ББ у нас формулира и една интересна зависимост между Правдата и Любовта на физическото поле, в материалния свят: "Абсолютната Божия Любов изисква абсолютна Правда.
Там, дето няма Правда, няма
Любов
.
Физическата страна на Любовта е Правдата. За да се изяви Любовта във физическия свят, непременно трябва да има Правда." б) правдата и справедливостта - израз на Божията Любов в света По своята същност, характер и проявление правдата и справедливостта изразяват Любовта на Бога Творец към всичко сътворено, към всички живи същества. В същност има само една справедливост - справедливостта на Любовта.
към текста >>
Физическата страна на
Любовта
е Правдата.
Любовта не търпи несправедливост. И всички вие умирате от несправедливост. Любовта е закон, който носи блага на всички същества" (Учителят П. Дънов). Освен гореизложените съждения Учителят на ББ у нас формулира и една интересна зависимост между Правдата и Любовта на физическото поле, в материалния свят: "Абсолютната Божия Любов изисква абсолютна Правда. Там, дето няма Правда, няма Любов.
Физическата страна на
Любовта
е Правдата.
За да се изяви Любовта във физическия свят, непременно трябва да има Правда." б) правдата и справедливостта - израз на Божията Любов в света По своята същност, характер и проявление правдата и справедливостта изразяват Любовта на Бога Творец към всичко сътворено, към всички живи същества. В същност има само една справедливост - справедливостта на Любовта. Любовта в качеството си на могъща съзидателна сила изпълва умовете и сърцата на хората и ги дарява с разбирането, че благата и животът са общи и достъпни за всички.
към текста >>
За да се изяви
Любовта
във физическия свят, непременно трябва да има Правда."
И всички вие умирате от несправедливост. Любовта е закон, който носи блага на всички същества" (Учителят П. Дънов). Освен гореизложените съждения Учителят на ББ у нас формулира и една интересна зависимост между Правдата и Любовта на физическото поле, в материалния свят: "Абсолютната Божия Любов изисква абсолютна Правда. Там, дето няма Правда, няма Любов. Физическата страна на Любовта е Правдата.
За да се изяви
Любовта
във физическия свят, непременно трябва да има Правда."
б) правдата и справедливостта - израз на Божията Любов в света По своята същност, характер и проявление правдата и справедливостта изразяват Любовта на Бога Творец към всичко сътворено, към всички живи същества. В същност има само една справедливост - справедливостта на Любовта. Любовта в качеството си на могъща съзидателна сила изпълва умовете и сърцата на хората и ги дарява с разбирането, че благата и животът са общи и достъпни за всички. Оттук и логичният извод, че Любовта, след като е изявена и приложена, води към утвърждаване на правдата и справедливостта.
към текста >>
б) правдата и справедливостта - израз на Божията
Любов
в света
Любовта е закон, който носи блага на всички същества" (Учителят П. Дънов). Освен гореизложените съждения Учителят на ББ у нас формулира и една интересна зависимост между Правдата и Любовта на физическото поле, в материалния свят: "Абсолютната Божия Любов изисква абсолютна Правда. Там, дето няма Правда, няма Любов. Физическата страна на Любовта е Правдата. За да се изяви Любовта във физическия свят, непременно трябва да има Правда."
б) правдата и справедливостта - израз на Божията
Любов
в света
По своята същност, характер и проявление правдата и справедливостта изразяват Любовта на Бога Творец към всичко сътворено, към всички живи същества. В същност има само една справедливост - справедливостта на Любовта. Любовта в качеството си на могъща съзидателна сила изпълва умовете и сърцата на хората и ги дарява с разбирането, че благата и животът са общи и достъпни за всички. Оттук и логичният извод, че Любовта, след като е изявена и приложена, води към утвърждаване на правдата и справедливостта. в) Истината като източник на правдата и справедливостта
към текста >>
По своята същност, характер и проявление правдата и справедливостта изразяват
Любовта
на
Бога
Творец
към
всичко сътворено,
към
всички живи същества.
Освен гореизложените съждения Учителят на ББ у нас формулира и една интересна зависимост между Правдата и Любовта на физическото поле, в материалния свят: "Абсолютната Божия Любов изисква абсолютна Правда. Там, дето няма Правда, няма Любов. Физическата страна на Любовта е Правдата. За да се изяви Любовта във физическия свят, непременно трябва да има Правда." б) правдата и справедливостта - израз на Божията Любов в света
По своята същност, характер и проявление правдата и справедливостта изразяват
Любовта
на
Бога
Творец
към
всичко сътворено,
към
всички живи същества.
В същност има само една справедливост - справедливостта на Любовта. Любовта в качеството си на могъща съзидателна сила изпълва умовете и сърцата на хората и ги дарява с разбирането, че благата и животът са общи и достъпни за всички. Оттук и логичният извод, че Любовта, след като е изявена и приложена, води към утвърждаване на правдата и справедливостта. в) Истината като източник на правдата и справедливостта Не само духовното прозрение на ясновиждащия, ала и свидетелството на интуицията на напредналия по пътя на еволюционното израстване човек съзират източника на правдата и справедливостта в света на Истината.
към текста >>
В същност има само една справедливост - справедливостта на
Любовта
.
Там, дето няма Правда, няма Любов. Физическата страна на Любовта е Правдата. За да се изяви Любовта във физическия свят, непременно трябва да има Правда." б) правдата и справедливостта - израз на Божията Любов в света По своята същност, характер и проявление правдата и справедливостта изразяват Любовта на Бога Творец към всичко сътворено, към всички живи същества.
В същност има само една справедливост - справедливостта на
Любовта
.
Любовта в качеството си на могъща съзидателна сила изпълва умовете и сърцата на хората и ги дарява с разбирането, че благата и животът са общи и достъпни за всички. Оттук и логичният извод, че Любовта, след като е изявена и приложена, води към утвърждаване на правдата и справедливостта. в) Истината като източник на правдата и справедливостта Не само духовното прозрение на ясновиждащия, ала и свидетелството на интуицията на напредналия по пътя на еволюционното израстване човек съзират източника на правдата и справедливостта в света на Истината. Според Учителя П.
към текста >>
Любовта
в качеството си на могъща съзидателна сила изпълва умовете и сърцата на хората и ги дарява с разбирането, че благата и животът са общи и достъпни за всички.
Физическата страна на Любовта е Правдата. За да се изяви Любовта във физическия свят, непременно трябва да има Правда." б) правдата и справедливостта - израз на Божията Любов в света По своята същност, характер и проявление правдата и справедливостта изразяват Любовта на Бога Творец към всичко сътворено, към всички живи същества. В същност има само една справедливост - справедливостта на Любовта.
Любовта
в качеството си на могъща съзидателна сила изпълва умовете и сърцата на хората и ги дарява с разбирането, че благата и животът са общи и достъпни за всички.
Оттук и логичният извод, че Любовта, след като е изявена и приложена, води към утвърждаване на правдата и справедливостта. в) Истината като източник на правдата и справедливостта Не само духовното прозрение на ясновиждащия, ала и свидетелството на интуицията на напредналия по пътя на еволюционното израстване човек съзират източника на правдата и справедливостта в света на Истината. Според Учителя П. Дънов именно Истината представлява върховното постижение по Пътя на окултното ученичество.
към текста >>
Оттук и логичният извод, че
Любовта
, след като е изявена и приложена, води
към
утвърждаване на правдата и справедливостта.
За да се изяви Любовта във физическия свят, непременно трябва да има Правда." б) правдата и справедливостта - израз на Божията Любов в света По своята същност, характер и проявление правдата и справедливостта изразяват Любовта на Бога Творец към всичко сътворено, към всички живи същества. В същност има само една справедливост - справедливостта на Любовта. Любовта в качеството си на могъща съзидателна сила изпълва умовете и сърцата на хората и ги дарява с разбирането, че благата и животът са общи и достъпни за всички.
Оттук и логичният извод, че
Любовта
, след като е изявена и приложена, води
към
утвърждаване на правдата и справедливостта.
в) Истината като източник на правдата и справедливостта Не само духовното прозрение на ясновиждащия, ала и свидетелството на интуицията на напредналия по пътя на еволюционното израстване човек съзират източника на правдата и справедливостта в света на Истината. Според Учителя П. Дънов именно Истината представлява върховното постижение по Пътя на окултното ученичество. Извирайки от най-високите полета на Божествения свят, тя единствена е в състояние да освободи човека от физическо и духовно робство, от вековни предразсъдъци и заблуди, превърнали се в закони на общността на невежите и слепите.
към текста >>
Само тя, царствената Истина - лъч от сърцето на
Бога
, - би могла да преведе земния човек през всички тресавища на собственото му несъвършенство и да го понесе на крилете си
към
неугасимата светлина на Божественото съзнание.
в) Истината като източник на правдата и справедливостта Не само духовното прозрение на ясновиждащия, ала и свидетелството на интуицията на напредналия по пътя на еволюционното израстване човек съзират източника на правдата и справедливостта в света на Истината. Според Учителя П. Дънов именно Истината представлява върховното постижение по Пътя на окултното ученичество. Извирайки от най-високите полета на Божествения свят, тя единствена е в състояние да освободи човека от физическо и духовно робство, от вековни предразсъдъци и заблуди, превърнали се в закони на общността на невежите и слепите.
Само тя, царствената Истина - лъч от сърцето на
Бога
, - би могла да преведе земния човек през всички тресавища на собственото му несъвършенство и да го понесе на крилете си
към
неугасимата светлина на Божественото съзнание.
Там, където отвека се ширят неизразимите със словото на езика владения на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. Там, където всеки от нас ще срещне своя Учител, очакващ го от хилядолетия с непобедимо търпение и надежда. И никога повече няма да се разделим.
към текста >>
Там, където отвека се ширят неизразимите със словото на езика владения на
Любовта
, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта.
Не само духовното прозрение на ясновиждащия, ала и свидетелството на интуицията на напредналия по пътя на еволюционното израстване човек съзират източника на правдата и справедливостта в света на Истината. Според Учителя П. Дънов именно Истината представлява върховното постижение по Пътя на окултното ученичество. Извирайки от най-високите полета на Божествения свят, тя единствена е в състояние да освободи човека от физическо и духовно робство, от вековни предразсъдъци и заблуди, превърнали се в закони на общността на невежите и слепите. Само тя, царствената Истина - лъч от сърцето на Бога, - би могла да преведе земния човек през всички тресавища на собственото му несъвършенство и да го понесе на крилете си към неугасимата светлина на Божественото съзнание.
Там, където отвека се ширят неизразимите със словото на езика владения на
Любовта
, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта.
Там, където всеки от нас ще срещне своя Учител, очакващ го от хилядолетия с непобедимо търпение и надежда. И никога повече няма да се разделим.
към текста >>
91.
Божественият Принцип на ДОБРОДЕТЕЛТА
 
- Константин Златев
"Доброто е път за намиране на Божията
Любов
."
БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРИНЦИП НА ДОБРОДЕТЕЛТА
"Доброто е път за намиране на Божията
Любов
."
(Учителят П. Дънов) Пристъпвайки към разглеждането на тази тема, преди всичко е логично да си зададем въпроса: "Съществува ли разлика между съдържанието на понятията "Добро" и "Добродетел" - в смисъла, в който ги интерпретира езотеричното познание и, в частност, учението на ББ, предадено от Учителя П. Дънов? " Нека се опитаме да си отговорим на този въпрос, като дефинираме - от същата гледна точка - съотношението между съдържанието на тези две водещи понятия. Съотношение между "Добро" и "Добродетел": Доброто е космически принцип, неразделна част от съвършената Божия Същност, докато добродетелта е проявлението, формата, в която Доброто се възприема, усвоява и прилага от разумните същества във Вселената. В този смисъл добродетелта е функция на Доброто, негова проекция в света на формите.
към текста >>
Пристъпвайки
към
разглеждането на тази тема, преди всичко е логично да си зададем въпроса: "Съществува ли разлика между съдържанието на понятията "Добро" и "Добродетел" - в смисъла, в който ги интерпретира езотеричното познание и, в частност, учението на ББ, предадено от Учителя П. Дънов?
БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРИНЦИП НА ДОБРОДЕТЕЛТА "Доброто е път за намиране на Божията Любов." (Учителят П. Дънов)
Пристъпвайки
към
разглеждането на тази тема, преди всичко е логично да си зададем въпроса: "Съществува ли разлика между съдържанието на понятията "Добро" и "Добродетел" - в смисъла, в който ги интерпретира езотеричното познание и, в частност, учението на ББ, предадено от Учителя П. Дънов?
" Нека се опитаме да си отговорим на този въпрос, като дефинираме - от същата гледна точка - съотношението между съдържанието на тези две водещи понятия. Съотношение между "Добро" и "Добродетел": Доброто е космически принцип, неразделна част от съвършената Божия Същност, докато добродетелта е проявлението, формата, в която Доброто се възприема, усвоява и прилага от разумните същества във Вселената. В този смисъл добродетелта е функция на Доброто, негова проекция в света на формите. Следователно "Добро" и "Добродетел" са две страни на една същност. Казано по друг начин: Добродетелта - това е въплътеното във физическия свят Добро.
към текста >>
В този дух е и наставлението на Учителя на ББ в България: "Човек иска да създаде доброто в
себе
си.
"Във всеки човек е вложено доброто. Не мислете, че сега ще го добиете. Трябва само работа, за да се прояви." "Единственото нещо, което отличава човека като човек, това е доброто, което живее в него." (Учителят П. Дънов) Доброто е потенциал, вложен от Твореца-Бог в безсмъртната същност на човешкото същество. Задачата на човека през земния му живот е да прояви и развие този потенциал.
В този дух е и наставлението на Учителя на ББ в България: "Човек иска да създаде доброто в
себе
си.
Доброто, обаче, не се създава, то се ражда (курсивът мой - К. З.). То е вложено от начало у всеки човек и той трябва само да го съзнае и прояви." Доброто блика като непресъхващ извор от човешкото сърце. Именно сърцето - възприемано като емоционален, интелектуален и духовен център на личността още в старозаветната епоха - е потенциалният източник за изявите на добро от страна на човека. По този повод Учителят П.
към текста >>
Критерий за равнището на духовната еволюция на конкретния човек е степента и интензивността, в които той проявява доброто, вложено изначално от
Бога
в духовната му природа.
То е вложено от начало у всеки човек и той трябва само да го съзнае и прояви." Доброто блика като непресъхващ извор от човешкото сърце. Именно сърцето - възприемано като емоционален, интелектуален и духовен център на личността още в старозаветната епоха - е потенциалният източник за изявите на добро от страна на човека. По този повод Учителят П. Дънов заключава: "Всички можете да правите добро, защото в сърцето на всички има добро."
Критерий за равнището на духовната еволюция на конкретния човек е степента и интензивността, в които той проявява доброто, вложено изначално от
Бога
в духовната му природа.
Добър човек е онзи, който предоставя възможност на Божествения потенциал на доброто у себе си да се разшири, да разцъфне и да даде плод. От тези благодатни плодове на самоосъществяването по духовния Път той - ученикът на Доброто, т. е. на Бога - може да раздава на всекиго и на всички. Неговият непоклатим вътрешен мир, култивиран по този светъл Път, ще вибрира в пълна хармония с всичките му мисли, чувства и действия. Затова именно дори и тези негови ближни, които още не са вкусили непосредствено от добротата му, ще казват за него: "Това е един добър човек!
към текста >>
Добър човек е онзи, който предоставя възможност на Божествения потенциал на доброто у
себе
си да се разшири, да разцъфне и да даде плод.
Доброто блика като непресъхващ извор от човешкото сърце. Именно сърцето - възприемано като емоционален, интелектуален и духовен център на личността още в старозаветната епоха - е потенциалният източник за изявите на добро от страна на човека. По този повод Учителят П. Дънов заключава: "Всички можете да правите добро, защото в сърцето на всички има добро." Критерий за равнището на духовната еволюция на конкретния човек е степента и интензивността, в които той проявява доброто, вложено изначално от Бога в духовната му природа.
Добър човек е онзи, който предоставя възможност на Божествения потенциал на доброто у
себе
си да се разшири, да разцъфне и да даде плод.
От тези благодатни плодове на самоосъществяването по духовния Път той - ученикът на Доброто, т. е. на Бога - може да раздава на всекиго и на всички. Неговият непоклатим вътрешен мир, култивиран по този светъл Път, ще вибрира в пълна хармония с всичките му мисли, чувства и действия. Затова именно дори и тези негови ближни, които още не са вкусили непосредствено от добротата му, ще казват за него: "Това е един добър човек! "
към текста >>
на
Бога
- може да раздава на всекиго и на всички.
По този повод Учителят П. Дънов заключава: "Всички можете да правите добро, защото в сърцето на всички има добро." Критерий за равнището на духовната еволюция на конкретния човек е степента и интензивността, в които той проявява доброто, вложено изначално от Бога в духовната му природа. Добър човек е онзи, който предоставя възможност на Божествения потенциал на доброто у себе си да се разшири, да разцъфне и да даде плод. От тези благодатни плодове на самоосъществяването по духовния Път той - ученикът на Доброто, т. е.
на
Бога
- може да раздава на всекиго и на всички.
Неговият непоклатим вътрешен мир, култивиран по този светъл Път, ще вибрира в пълна хармония с всичките му мисли, чувства и действия. Затова именно дори и тези негови ближни, които още не са вкусили непосредствено от добротата му, ще казват за него: "Това е един добър човек! " 2. Произход на Доброто от Любовта "Доброто е плод на Божествената Любов.
към текста >>
2. Произход на Доброто от
Любовта
От тези благодатни плодове на самоосъществяването по духовния Път той - ученикът на Доброто, т. е. на Бога - може да раздава на всекиго и на всички. Неговият непоклатим вътрешен мир, култивиран по този светъл Път, ще вибрира в пълна хармония с всичките му мисли, чувства и действия. Затова именно дори и тези негови ближни, които още не са вкусили непосредствено от добротата му, ще казват за него: "Това е един добър човек! "
2. Произход на Доброто от
Любовта
"Доброто е плод на Божествената Любов. Ако си я възприел, доброто ще дойде. Бъди готов да възприемеш Любовта и след пет минути ще бъдеш добър." (Учителят П. Дънов) Истинско Добро е само онова, което произлиза от Любовта и е свързано неразривно с нея. Тази е причината за краткото и категорично съждение на Учителя П.
към текста >>
"Доброто е плод на Божествената
Любов
.
на Бога - може да раздава на всекиго и на всички. Неговият непоклатим вътрешен мир, култивиран по този светъл Път, ще вибрира в пълна хармония с всичките му мисли, чувства и действия. Затова именно дори и тези негови ближни, които още не са вкусили непосредствено от добротата му, ще казват за него: "Това е един добър човек! " 2. Произход на Доброто от Любовта
"Доброто е плод на Божествената
Любов
.
Ако си я възприел, доброто ще дойде. Бъди готов да възприемеш Любовта и след пет минути ще бъдеш добър." (Учителят П. Дънов) Истинско Добро е само онова, което произлиза от Любовта и е свързано неразривно с нея. Тази е причината за краткото и категорично съждение на Учителя П. Дънов: "Любовта ражда доброто." Мотивацията на човека да върши добро се корени в неговото Божествено начало, което изявява и Любовта в нашия живот.
към текста >>
Бъди готов да възприемеш
Любовта
и след пет минути ще бъдеш добър." (Учителят П. Дънов)
Затова именно дори и тези негови ближни, които още не са вкусили непосредствено от добротата му, ще казват за него: "Това е един добър човек! " 2. Произход на Доброто от Любовта "Доброто е плод на Божествената Любов. Ако си я възприел, доброто ще дойде.
Бъди готов да възприемеш
Любовта
и след пет минути ще бъдеш добър." (Учителят П. Дънов)
Истинско Добро е само онова, което произлиза от Любовта и е свързано неразривно с нея. Тази е причината за краткото и категорично съждение на Учителя П. Дънов: "Любовта ражда доброто." Мотивацията на човека да върши добро се корени в неговото Божествено начало, което изявява и Любовта в нашия живот. Самият Бог - върховната еманация на Доброто - се изявява в делата на добродетелност: "Няма по-велик акт от този, да направиш едно добро. Колкото и да е микроскопично това добро, то е един благороден акт, за който всички от небето стават на крака, понеже в доброто е скрит Бог" (Който е Любов според I Йоан 4:8,16; бел. К.
към текста >>
Истинско Добро е само онова, което произлиза от
Любовта
и е свързано неразривно с нея.
" 2. Произход на Доброто от Любовта "Доброто е плод на Божествената Любов. Ако си я възприел, доброто ще дойде. Бъди готов да възприемеш Любовта и след пет минути ще бъдеш добър." (Учителят П. Дънов)
Истинско Добро е само онова, което произлиза от
Любовта
и е свързано неразривно с нея.
Тази е причината за краткото и категорично съждение на Учителя П. Дънов: "Любовта ражда доброто." Мотивацията на човека да върши добро се корени в неговото Божествено начало, което изявява и Любовта в нашия живот. Самият Бог - върховната еманация на Доброто - се изявява в делата на добродетелност: "Няма по-велик акт от този, да направиш едно добро. Колкото и да е микроскопично това добро, то е един благороден акт, за който всички от небето стават на крака, понеже в доброто е скрит Бог" (Който е Любов според I Йоан 4:8,16; бел. К. З.) - споделя Учителят на ББ у нас.
към текста >>
Дънов: "
Любовта
ражда доброто." Мотивацията на човека да върши добро се корени в неговото Божествено начало, което изявява и
Любовта
в нашия живот.
"Доброто е плод на Божествената Любов. Ако си я възприел, доброто ще дойде. Бъди готов да възприемеш Любовта и след пет минути ще бъдеш добър." (Учителят П. Дънов) Истинско Добро е само онова, което произлиза от Любовта и е свързано неразривно с нея. Тази е причината за краткото и категорично съждение на Учителя П.
Дънов: "
Любовта
ражда доброто." Мотивацията на човека да върши добро се корени в неговото Божествено начало, което изявява и
Любовта
в нашия живот.
Самият Бог - върховната еманация на Доброто - се изявява в делата на добродетелност: "Няма по-велик акт от този, да направиш едно добро. Колкото и да е микроскопично това добро, то е един благороден акт, за който всички от небето стават на крака, понеже в доброто е скрит Бог" (Който е Любов според I Йоан 4:8,16; бел. К. З.) - споделя Учителят на ББ у нас. В нашата действителност Любовта може да се прояви само посредством добродетелта. Иначе тя би останала неразбрана и неоценена.
към текста >>
Колкото и да е микроскопично това добро, то е един благороден акт, за който всички от небето стават на крака, понеже в доброто е скрит Бог" (Който е
Любов
според I Йоан 4:8,16; бел. К.
Бъди готов да възприемеш Любовта и след пет минути ще бъдеш добър." (Учителят П. Дънов) Истинско Добро е само онова, което произлиза от Любовта и е свързано неразривно с нея. Тази е причината за краткото и категорично съждение на Учителя П. Дънов: "Любовта ражда доброто." Мотивацията на човека да върши добро се корени в неговото Божествено начало, което изявява и Любовта в нашия живот. Самият Бог - върховната еманация на Доброто - се изявява в делата на добродетелност: "Няма по-велик акт от този, да направиш едно добро.
Колкото и да е микроскопично това добро, то е един благороден акт, за който всички от небето стават на крака, понеже в доброто е скрит Бог" (Който е
Любов
според I Йоан 4:8,16; бел. К.
З.) - споделя Учителят на ББ у нас. В нашата действителност Любовта може да се прояви само посредством добродетелта. Иначе тя би останала неразбрана и неоценена. По този повод Учителят П. Дънов разсъждава: "Когато правим добро комуто и да е, ние го правим заради онази Велика Любов, която действа в нас, в него и навсякъде.
към текста >>
В нашата действителност
Любовта
може да се прояви само посредством добродетелта.
Тази е причината за краткото и категорично съждение на Учителя П. Дънов: "Любовта ражда доброто." Мотивацията на човека да върши добро се корени в неговото Божествено начало, което изявява и Любовта в нашия живот. Самият Бог - върховната еманация на Доброто - се изявява в делата на добродетелност: "Няма по-велик акт от този, да направиш едно добро. Колкото и да е микроскопично това добро, то е един благороден акт, за който всички от небето стават на крака, понеже в доброто е скрит Бог" (Който е Любов според I Йоан 4:8,16; бел. К. З.) - споделя Учителят на ББ у нас.
В нашата действителност
Любовта
може да се прояви само посредством добродетелта.
Иначе тя би останала неразбрана и неоценена. По този повод Учителят П. Дънов разсъждава: "Когато правим добро комуто и да е, ние го правим заради онази Велика Любов, която действа в нас, в него и навсякъде. ...Съвременните хора правят добрини, но всичко това няма резултат. Защо ?
към текста >>
Дънов разсъждава: "Когато правим добро комуто и да е, ние го правим заради онази Велика
Любов
, която действа в нас, в него и навсякъде.
Колкото и да е микроскопично това добро, то е един благороден акт, за който всички от небето стават на крака, понеже в доброто е скрит Бог" (Който е Любов според I Йоан 4:8,16; бел. К. З.) - споделя Учителят на ББ у нас. В нашата действителност Любовта може да се прояви само посредством добродетелта. Иначе тя би останала неразбрана и неоценена. По този повод Учителят П.
Дънов разсъждава: "Когато правим добро комуто и да е, ние го правим заради онази Велика
Любов
, която действа в нас, в него и навсякъде.
...Съвременните хора правят добрини, но всичко това няма резултат. Защо ? Защото те правят доброто без любов. Даване без любов не се благославя. Даване без Любов, Мъдрост и Истина няма смисъл.
към текста >>
Защото те правят доброто без
любов
.
Иначе тя би останала неразбрана и неоценена. По този повод Учителят П. Дънов разсъждава: "Когато правим добро комуто и да е, ние го правим заради онази Велика Любов, която действа в нас, в него и навсякъде. ...Съвременните хора правят добрини, но всичко това няма резултат. Защо ?
Защото те правят доброто без
любов
.
Даване без любов не се благославя. Даване без Любов, Мъдрост и Истина няма смисъл. Добрините, които правим с Любов, представляват един от хилядите начини, чрез които се проявява Божията Любов. На един човек може да се даде много нещо: могат да го облекат, да му дадат пари, да му четат най- хубава поезия, да го учат на всичко. То още не е любов.
към текста >>
Даване без
любов
не се благославя.
По този повод Учителят П. Дънов разсъждава: "Когато правим добро комуто и да е, ние го правим заради онази Велика Любов, която действа в нас, в него и навсякъде. ...Съвременните хора правят добрини, но всичко това няма резултат. Защо ? Защото те правят доброто без любов.
Даване без
любов
не се благославя.
Даване без Любов, Мъдрост и Истина няма смисъл. Добрините, които правим с Любов, представляват един от хилядите начини, чрез които се проявява Божията Любов. На един човек може да се даде много нещо: могат да го облекат, да му дадат пари, да му четат най- хубава поезия, да го учат на всичко. То още не е любов. Любовта е Великото в света, което прави човека силен, мощен, благороден."
към текста >>
Даване без
Любов
, Мъдрост и Истина няма смисъл.
Дънов разсъждава: "Когато правим добро комуто и да е, ние го правим заради онази Велика Любов, която действа в нас, в него и навсякъде. ...Съвременните хора правят добрини, но всичко това няма резултат. Защо ? Защото те правят доброто без любов. Даване без любов не се благославя.
Даване без
Любов
, Мъдрост и Истина няма смисъл.
Добрините, които правим с Любов, представляват един от хилядите начини, чрез които се проявява Божията Любов. На един човек може да се даде много нещо: могат да го облекат, да му дадат пари, да му четат най- хубава поезия, да го учат на всичко. То още не е любов. Любовта е Великото в света, което прави човека силен, мощен, благороден." Следователно извършването на доброто не следва да се осъществява механически, без да влагаме градивна мисъл и чувство в съответния акт.
към текста >>
Добрините, които правим с
Любов
, представляват един от хилядите начини, чрез които се проявява Божията
Любов
.
...Съвременните хора правят добрини, но всичко това няма резултат. Защо ? Защото те правят доброто без любов. Даване без любов не се благославя. Даване без Любов, Мъдрост и Истина няма смисъл.
Добрините, които правим с
Любов
, представляват един от хилядите начини, чрез които се проявява Божията
Любов
.
На един човек може да се даде много нещо: могат да го облекат, да му дадат пари, да му четат най- хубава поезия, да го учат на всичко. То още не е любов. Любовта е Великото в света, което прави човека силен, мощен, благороден." Следователно извършването на доброто не следва да се осъществява механически, без да влагаме градивна мисъл и чувство в съответния акт. В противен случай извършеното добро не би произтичало от Любовта.
към текста >>
То още не е
любов
.
Защото те правят доброто без любов. Даване без любов не се благославя. Даване без Любов, Мъдрост и Истина няма смисъл. Добрините, които правим с Любов, представляват един от хилядите начини, чрез които се проявява Божията Любов. На един човек може да се даде много нещо: могат да го облекат, да му дадат пари, да му четат най- хубава поезия, да го учат на всичко.
То още не е
любов
.
Любовта е Великото в света, което прави човека силен, мощен, благороден." Следователно извършването на доброто не следва да се осъществява механически, без да влагаме градивна мисъл и чувство в съответния акт. В противен случай извършеното добро не би произтичало от Любовта. И тъй като вън от Любовта добро не съществува, подобно действие не би било в съзвучие с Божествения нравствен закон - то не би допринесло с нищо на субекта (сиреч на извършващия го). А и за обекта, спрямо когото е насочено действието, последствието не би било същото, както ако е било извършено под яркия лъч на Любовта.
към текста >>
Любовта
е Великото в света, което прави човека силен, мощен, благороден."
Даване без любов не се благославя. Даване без Любов, Мъдрост и Истина няма смисъл. Добрините, които правим с Любов, представляват един от хилядите начини, чрез които се проявява Божията Любов. На един човек може да се даде много нещо: могат да го облекат, да му дадат пари, да му четат най- хубава поезия, да го учат на всичко. То още не е любов.
Любовта
е Великото в света, което прави човека силен, мощен, благороден."
Следователно извършването на доброто не следва да се осъществява механически, без да влагаме градивна мисъл и чувство в съответния акт. В противен случай извършеното добро не би произтичало от Любовта. И тъй като вън от Любовта добро не съществува, подобно действие не би било в съзвучие с Божествения нравствен закон - то не би допринесло с нищо на субекта (сиреч на извършващия го). А и за обекта, спрямо когото е насочено действието, последствието не би било същото, както ако е било извършено под яркия лъч на Любовта. "Доброто не става механически" - казва и Учителят П. Дънов.
към текста >>
В противен случай извършеното добро не би произтичало от
Любовта
.
Добрините, които правим с Любов, представляват един от хилядите начини, чрез които се проявява Божията Любов. На един човек може да се даде много нещо: могат да го облекат, да му дадат пари, да му четат най- хубава поезия, да го учат на всичко. То още не е любов. Любовта е Великото в света, което прави човека силен, мощен, благороден." Следователно извършването на доброто не следва да се осъществява механически, без да влагаме градивна мисъл и чувство в съответния акт.
В противен случай извършеното добро не би произтичало от
Любовта
.
И тъй като вън от Любовта добро не съществува, подобно действие не би било в съзвучие с Божествения нравствен закон - то не би допринесло с нищо на субекта (сиреч на извършващия го). А и за обекта, спрямо когото е насочено действието, последствието не би било същото, както ако е било извършено под яркия лъч на Любовта. "Доброто не става механически" - казва и Учителят П. Дънов. Основният извод е, че Доброто трябва да бъде резултат на осмислена жизнена позиция. Да бъде акт на Любов.
към текста >>
И тъй като вън от
Любовта
добро не съществува, подобно действие не би било в съзвучие с Божествения нравствен закон - то не би допринесло с нищо на субекта (сиреч на извършващия го).
На един човек може да се даде много нещо: могат да го облекат, да му дадат пари, да му четат най- хубава поезия, да го учат на всичко. То още не е любов. Любовта е Великото в света, което прави човека силен, мощен, благороден." Следователно извършването на доброто не следва да се осъществява механически, без да влагаме градивна мисъл и чувство в съответния акт. В противен случай извършеното добро не би произтичало от Любовта.
И тъй като вън от
Любовта
добро не съществува, подобно действие не би било в съзвучие с Божествения нравствен закон - то не би допринесло с нищо на субекта (сиреч на извършващия го).
А и за обекта, спрямо когото е насочено действието, последствието не би било същото, както ако е било извършено под яркия лъч на Любовта. "Доброто не става механически" - казва и Учителят П. Дънов. Основният извод е, че Доброто трябва да бъде резултат на осмислена жизнена позиция. Да бъде акт на Любов. По този начин чрез Доброто, което сме извършили, освен всичко останало ние събуждаме и Божественото у този, за когото сме го извършили.
към текста >>
А и за обекта, спрямо когото е насочено действието, последствието не би било същото, както ако е било извършено под яркия лъч на
Любовта
.
То още не е любов. Любовта е Великото в света, което прави човека силен, мощен, благороден." Следователно извършването на доброто не следва да се осъществява механически, без да влагаме градивна мисъл и чувство в съответния акт. В противен случай извършеното добро не би произтичало от Любовта. И тъй като вън от Любовта добро не съществува, подобно действие не би било в съзвучие с Божествения нравствен закон - то не би допринесло с нищо на субекта (сиреч на извършващия го).
А и за обекта, спрямо когото е насочено действието, последствието не би било същото, както ако е било извършено под яркия лъч на
Любовта
.
"Доброто не става механически" - казва и Учителят П. Дънов. Основният извод е, че Доброто трябва да бъде резултат на осмислена жизнена позиция. Да бъде акт на Любов. По този начин чрез Доброто, което сме извършили, освен всичко останало ние събуждаме и Божественото у този, за когото сме го извършили. Следователно доброто е постъпка, чрез която мотивираме за изява възвишеното у ближния, на когото сме сторили добро.
към текста >>
Да бъде акт на
Любов
.
В противен случай извършеното добро не би произтичало от Любовта. И тъй като вън от Любовта добро не съществува, подобно действие не би било в съзвучие с Божествения нравствен закон - то не би допринесло с нищо на субекта (сиреч на извършващия го). А и за обекта, спрямо когото е насочено действието, последствието не би било същото, както ако е било извършено под яркия лъч на Любовта. "Доброто не става механически" - казва и Учителят П. Дънов. Основният извод е, че Доброто трябва да бъде резултат на осмислена жизнена позиция.
Да бъде акт на
Любов
.
По този начин чрез Доброто, което сме извършили, освен всичко останало ние събуждаме и Божественото у този, за когото сме го извършили. Следователно доброто е постъпка, чрез която мотивираме за изява възвишеното у ближния, на когото сме сторили добро. 3. Качества на Доброто Според Учителя П. Дънов Доброто обладава три най-важни качества.
към текста >>
Следователно доброто е постъпка, чрез която мотивираме за изява възвишеното у
ближния
, на когото сме сторили добро.
А и за обекта, спрямо когото е насочено действието, последствието не би било същото, както ако е било извършено под яркия лъч на Любовта. "Доброто не става механически" - казва и Учителят П. Дънов. Основният извод е, че Доброто трябва да бъде резултат на осмислена жизнена позиция. Да бъде акт на Любов. По този начин чрез Доброто, което сме извършили, освен всичко останало ние събуждаме и Божественото у този, за когото сме го извършили.
Следователно доброто е постъпка, чрез която мотивираме за изява възвишеното у
ближния
, на когото сме сторили добро.
3. Качества на Доброто Според Учителя П. Дънов Доброто обладава три най-важни качества. Тяхното присъствие е необходимо и достатъчно условие да установим наличието на Доброто. И обратното - отсъствието на някое от тях или и на трите означава, че в случая не можем да говорим за Добро.
към текста >>
Дънов):
Любов
, Мъдрост и Истина.
Тяхното присъствие е необходимо и достатъчно условие да установим наличието на Доброто. И обратното - отсъствието на някое от тях или и на трите означава, че в случая не можем да говорим за Добро. Ето и кратката дефиниция на Учителя на ББ: "Истинското добро, от гледище на Божествената наука, се определя от три качества: то носи живот, светлина и свобода. Няма ли тези три качества, то не е добро." Трите посочени по-горе качества на Доброто го свързват нераз- лъчно с трите водещи Божествени принципа в Битието (представени с възможно най-силен акцент в Словото на Учителя П.
Дънов):
Любов
, Мъдрост и Истина.
Посочената връзка е очевидна, понеже е формулирана съвсем еднозначно в учението на ББ: Любовта носи живот, Мъдростта - съответно светлина, а Истината - свобода. В същата смислова рамка на взаимообусловеност е и коментарът на Учителя П. Дънов: "Животът идва чрез Любовта, светлината идва чрез Мъдростта, а свободата - чрез Истината. Който иска да прави добро, той трябва да е свързан с тези три Божествени свята." Изложените тук размисли и логически зависимости, изведени от Учителя на ББ в нашата страна, в своята заключителна част навеждат на някои съществени изводи. Преди всичко - от думите на Учителя П.
към текста >>
Посочената връзка е очевидна, понеже е формулирана съвсем еднозначно в учението на ББ:
Любовта
носи живот, Мъдростта - съответно светлина, а Истината - свобода.
И обратното - отсъствието на някое от тях или и на трите означава, че в случая не можем да говорим за Добро. Ето и кратката дефиниция на Учителя на ББ: "Истинското добро, от гледище на Божествената наука, се определя от три качества: то носи живот, светлина и свобода. Няма ли тези три качества, то не е добро." Трите посочени по-горе качества на Доброто го свързват нераз- лъчно с трите водещи Божествени принципа в Битието (представени с възможно най-силен акцент в Словото на Учителя П. Дънов): Любов, Мъдрост и Истина.
Посочената връзка е очевидна, понеже е формулирана съвсем еднозначно в учението на ББ:
Любовта
носи живот, Мъдростта - съответно светлина, а Истината - свобода.
В същата смислова рамка на взаимообусловеност е и коментарът на Учителя П. Дънов: "Животът идва чрез Любовта, светлината идва чрез Мъдростта, а свободата - чрез Истината. Който иска да прави добро, той трябва да е свързан с тези три Божествени свята." Изложените тук размисли и логически зависимости, изведени от Учителя на ББ в нашата страна, в своята заключителна част навеждат на някои съществени изводи. Преди всичко - от думите на Учителя П. Дънов следва, че за да извършваме действително Добро, трябва да бъдем в контакт с Божествените светове на Любовта, Мъдростта и Истината.
към текста >>
Дънов: "Животът идва чрез
Любовта
, светлината идва чрез Мъдростта, а свободата - чрез Истината.
Няма ли тези три качества, то не е добро." Трите посочени по-горе качества на Доброто го свързват нераз- лъчно с трите водещи Божествени принципа в Битието (представени с възможно най-силен акцент в Словото на Учителя П. Дънов): Любов, Мъдрост и Истина. Посочената връзка е очевидна, понеже е формулирана съвсем еднозначно в учението на ББ: Любовта носи живот, Мъдростта - съответно светлина, а Истината - свобода. В същата смислова рамка на взаимообусловеност е и коментарът на Учителя П.
Дънов: "Животът идва чрез
Любовта
, светлината идва чрез Мъдростта, а свободата - чрез Истината.
Който иска да прави добро, той трябва да е свързан с тези три Божествени свята." Изложените тук размисли и логически зависимости, изведени от Учителя на ББ в нашата страна, в своята заключителна част навеждат на някои съществени изводи. Преди всичко - от думите на Учителя П. Дънов следва, че за да извършваме действително Добро, трябва да бъдем в контакт с Божествените светове на Любовта, Мъдростта и Истината. Само тогава нашите действия биха носили отпечатъка на истинското, автентично Добро, на истинската добродетелност. И още нещо - не толкова очевидно, но не по- малко важно: Пътят на окултния ученик без съмнение е Път на навлизане в Божествените измерения на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта.
към текста >>
Дънов следва, че за да извършваме действително Добро, трябва да бъдем в контакт с Божествените светове на
Любовта
, Мъдростта и Истината.
Посочената връзка е очевидна, понеже е формулирана съвсем еднозначно в учението на ББ: Любовта носи живот, Мъдростта - съответно светлина, а Истината - свобода. В същата смислова рамка на взаимообусловеност е и коментарът на Учителя П. Дънов: "Животът идва чрез Любовта, светлината идва чрез Мъдростта, а свободата - чрез Истината. Който иска да прави добро, той трябва да е свързан с тези три Божествени свята." Изложените тук размисли и логически зависимости, изведени от Учителя на ББ в нашата страна, в своята заключителна част навеждат на някои съществени изводи. Преди всичко - от думите на Учителя П.
Дънов следва, че за да извършваме действително Добро, трябва да бъдем в контакт с Божествените светове на
Любовта
, Мъдростта и Истината.
Само тогава нашите действия биха носили отпечатъка на истинското, автентично Добро, на истинската добродетелност. И още нещо - не толкова очевидно, но не по- малко важно: Пътят на окултния ученик без съмнение е Път на навлизане в Божествените измерения на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. Духовно-нравственото развитие и усъвършенстване на ученика протича успоредно със "завладяването" на все нови и нови територии в необятните селения на Духа, отговарящи вибрационно на петте велики Космически принципа. Разбира се, това е комплексен процес, понеже култивирането на тези принципи във формата им на личностни характеристики просто не би могло да се реализира по отделно, изолирано, а винаги става в хармонично единство. Дори и в даден отрязък по духовния Път акцентът да пада върху отделен принцип (развиван като качество на личността), то това със сигурност не може да бъде за сметка на останалите.
към текста >>
И още нещо - не толкова очевидно, но не по- малко важно: Пътят на окултния ученик без съмнение е Път на навлизане в Божествените измерения на
Любовта
, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта.
Дънов: "Животът идва чрез Любовта, светлината идва чрез Мъдростта, а свободата - чрез Истината. Който иска да прави добро, той трябва да е свързан с тези три Божествени свята." Изложените тук размисли и логически зависимости, изведени от Учителя на ББ в нашата страна, в своята заключителна част навеждат на някои съществени изводи. Преди всичко - от думите на Учителя П. Дънов следва, че за да извършваме действително Добро, трябва да бъдем в контакт с Божествените светове на Любовта, Мъдростта и Истината. Само тогава нашите действия биха носили отпечатъка на истинското, автентично Добро, на истинската добродетелност.
И още нещо - не толкова очевидно, но не по- малко важно: Пътят на окултния ученик без съмнение е Път на навлизане в Божествените измерения на
Любовта
, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта.
Духовно-нравственото развитие и усъвършенстване на ученика протича успоредно със "завладяването" на все нови и нови територии в необятните селения на Духа, отговарящи вибрационно на петте велики Космически принципа. Разбира се, това е комплексен процес, понеже култивирането на тези принципи във формата им на личностни характеристики просто не би могло да се реализира по отделно, изолирано, а винаги става в хармонично единство. Дори и в даден отрязък по духовния Път акцентът да пада върху отделен принцип (развиван като качество на личността), то това със сигурност не може да бъде за сметка на останалите. Понеже преимущественото развиване на един от тях не само не би ощетило наличието и проявите на останалите, а, напротив - би трябвало да стимулира присъствието им в съответния човек. 4. Закони на Доброто
към текста >>
а) "Не смятай другите по-долу от
себе
си, защото в тях живее същият Бог, Който живее и у тебе!
Духовно-нравственото развитие и усъвършенстване на ученика протича успоредно със "завладяването" на все нови и нови територии в необятните селения на Духа, отговарящи вибрационно на петте велики Космически принципа. Разбира се, това е комплексен процес, понеже култивирането на тези принципи във формата им на личностни характеристики просто не би могло да се реализира по отделно, изолирано, а винаги става в хармонично единство. Дори и в даден отрязък по духовния Път акцентът да пада върху отделен принцип (развиван като качество на личността), то това със сигурност не може да бъде за сметка на останалите. Понеже преимущественото развиване на един от тях не само не би ощетило наличието и проявите на останалите, а, напротив - би трябвало да стимулира присъствието им в съответния човек. 4. Закони на Доброто
а) "Не смятай другите по-долу от
себе
си, защото в тях живее същият Бог, Който живее и у тебе!
" Всички ние, хората, сме от един род (Gens una sumus - лат. = "Всички сме от един род"). Ако осъзнавахме по-ясно извечната връзка помежду си, водеща началото си от нашия Небесен Отец - Бога, със сигурност щяхме да решаваме по-сполучливо проблемите, възникващи на всяка крачка между нас, и въобще щяхме да живеем по-леко. Бог присъства във всекиго от нас, в нашето духовно естество - и очаква от нас да се отнасяме помежду си като Негови чеда, т. е.
към текста >>
Ако осъзнавахме по-ясно извечната връзка помежду си, водеща началото си от нашия Небесен Отец -
Бога
, със сигурност щяхме да решаваме по-сполучливо проблемите, възникващи на всяка крачка между нас, и въобще щяхме да живеем по-леко.
4. Закони на Доброто а) "Не смятай другите по-долу от себе си, защото в тях живее същият Бог, Който живее и у тебе! " Всички ние, хората, сме от един род (Gens una sumus - лат. = "Всички сме от един род").
Ако осъзнавахме по-ясно извечната връзка помежду си, водеща началото си от нашия Небесен Отец -
Бога
, със сигурност щяхме да решаваме по-сполучливо проблемите, възникващи на всяка крачка между нас, и въобще щяхме да живеем по-леко.
Бог присъства във всекиго от нас, в нашето духовно естество - и очаква от нас да се отнасяме помежду си като Негови чеда, т. е. като братя и сестри! В двора на един френски крал пристигнал окаян просяк - мръсен, дрипав и съсухрен от постоянния глад. Стражите пред кралските порти го спрели и го запитали какво търси. Той отговорил: "Търся краля!
към текста >>
Ако си сторил добро на някого, между вашите две души се ражда нишка от светлина - лъчистата енергия на Божията
Любов
, въплътена в Доброто.
б) Доброто е първата връзка в живота "Доброто е първата връзка между хората. То е единствената материална връзка, която истински свързва хората. Нещо повече - доброто е първата истинска връзка между душите на всички хора, все едно дали са те на земята, или на небето." (Учителят П. Дънов)
Ако си сторил добро на някого, между вашите две души се ражда нишка от светлина - лъчистата енергия на Божията
Любов
, въплътена в Доброто.
Тази връзка не може да бъде разкъсана от външна сила. Тя преминава през земния живот и се пренася като птица, прелитаща между измеренията и сферите на Битието, дори в Отвъдното. Нищо, сътворено със и от Любов, не може да загине! Не само споменът за него, а и самото то - като акт на Божественост, превърната от потенциал в зрима реалност - продължава да живее във Вечността! в) "Това, което Бог прави на вас, правете го на другите!
към текста >>
Нищо, сътворено със и от
Любов
, не може да загине!
Нещо повече - доброто е първата истинска връзка между душите на всички хора, все едно дали са те на земята, или на небето." (Учителят П. Дънов) Ако си сторил добро на някого, между вашите две души се ражда нишка от светлина - лъчистата енергия на Божията Любов, въплътена в Доброто. Тази връзка не може да бъде разкъсана от външна сила. Тя преминава през земния живот и се пренася като птица, прелитаща между измеренията и сферите на Битието, дори в Отвъдното.
Нищо, сътворено със и от
Любов
, не може да загине!
Не само споменът за него, а и самото то - като акт на Божественост, превърната от потенциал в зрима реалност - продължава да живее във Вечността! в) "Това, което Бог прави на вас, правете го на другите! " Златното правило за отношенията между хората в Стария Завет гласеше: "Не правете на другите това, което не искате да правят на вас! " В новозаветните времена тази максима - формулирана по пътя на отрицанието - бе заменена от Спасителя Иисус Христос с друга, утвърждаваща позитивното начало: "Постъпвайте с другите така, както искате да постъпват с вас!
към текста >>
Така и само така бихме могли да изпълним на практика съвета, който ни отправя езотеричното познание на Агни-йога - да откриваме знаците на съдбата около
себе
си и в нас самите.
Златното правило за отношенията между хората в Стария Завет гласеше: "Не правете на другите това, което не искате да правят на вас! " В новозаветните времена тази максима - формулирана по пътя на отрицанието - бе заменена от Спасителя Иисус Христос с друга, утвърждаваща позитивното начало: "Постъпвайте с другите така, както искате да постъпват с вас! " В Словото на Учителя П. Дънов този закон на Доброто вече придобива форма, в която решаваща роля играе Божието присъствие. За да можем, обаче, да оценим правилно благодатната намеса на Всевишния в нашия живот, следва да бъдем максимално будни и наблюдателни.
Така и само така бихме могли да изпълним на практика съвета, който ни отправя езотеричното познание на Агни-йога - да откриваме знаците на съдбата около
себе
си и в нас самите.
Това е и начинът да приложим в ежедневието един от главните девизи в учението на ББ, предадено ни от Учителя П. Дънов: "Будни бъдете! " Този вид будност не е свързана с прехода от съня към дневното съзнание. По същността си тя представлява специфично състояние на вътрешния човек, на духа. Основното й изискване е наличието на постоянна, ясна и точна в ширина и дълбочина наблюдателност относно всичко, което се извършва в окръжаващата действителност и в собствения ни душевен мир.
към текста >>
" Този вид будност не е свързана с прехода от съня
към
дневното съзнание.
Дънов този закон на Доброто вече придобива форма, в която решаваща роля играе Божието присъствие. За да можем, обаче, да оценим правилно благодатната намеса на Всевишния в нашия живот, следва да бъдем максимално будни и наблюдателни. Така и само така бихме могли да изпълним на практика съвета, който ни отправя езотеричното познание на Агни-йога - да откриваме знаците на съдбата около себе си и в нас самите. Това е и начинът да приложим в ежедневието един от главните девизи в учението на ББ, предадено ни от Учителя П. Дънов: "Будни бъдете!
" Този вид будност не е свързана с прехода от съня
към
дневното съзнание.
По същността си тя представлява специфично състояние на вътрешния човек, на духа. Основното й изискване е наличието на постоянна, ясна и точна в ширина и дълбочина наблюдателност относно всичко, което се извършва в окръжаващата действителност и в собствения ни душевен мир. Освен това - така дефиниран, този закон на Доброто очаква от нас да използваме като образец в отношенията си с ближните ни повече, ни по-малко Бога, Чийто критерий във всяка област на изява е един-единствен - съвършенството! г) Доброто е законът на Единството Даваш ли нещо на някого, ако го вършиш с чувство на добронамереност, родена от Любов, то е все едно, че си го дал на самия себе си.
към текста >>
Освен това - така дефиниран, този закон на Доброто очаква от нас да използваме като образец в отношенията си с ближните ни повече, ни по-малко
Бога
, Чийто критерий във всяка област на изява е един-единствен - съвършенството!
Това е и начинът да приложим в ежедневието един от главните девизи в учението на ББ, предадено ни от Учителя П. Дънов: "Будни бъдете! " Този вид будност не е свързана с прехода от съня към дневното съзнание. По същността си тя представлява специфично състояние на вътрешния човек, на духа. Основното й изискване е наличието на постоянна, ясна и точна в ширина и дълбочина наблюдателност относно всичко, което се извършва в окръжаващата действителност и в собствения ни душевен мир.
Освен това - така дефиниран, този закон на Доброто очаква от нас да използваме като образец в отношенията си с ближните ни повече, ни по-малко
Бога
, Чийто критерий във всяка област на изява е един-единствен - съвършенството!
г) Доброто е законът на Единството Даваш ли нещо на някого, ако го вършиш с чувство на добронамереност, родена от Любов, то е все едно, че си го дал на самия себе си. Рано или късно това добро ще се върне при теб. И е така, понеже всички ние сме едно - всички сме частици от едно неразделно Цяло, което наричаме Бог. Сториш ли добро на някоя от частиците, значи си го сторил и за всички останали, включително и за теб самия.
към текста >>
Даваш ли нещо на някого, ако го вършиш с чувство на добронамереност, родена от
Любов
, то е все едно, че си го дал на самия
себе
си.
" Този вид будност не е свързана с прехода от съня към дневното съзнание. По същността си тя представлява специфично състояние на вътрешния човек, на духа. Основното й изискване е наличието на постоянна, ясна и точна в ширина и дълбочина наблюдателност относно всичко, което се извършва в окръжаващата действителност и в собствения ни душевен мир. Освен това - така дефиниран, този закон на Доброто очаква от нас да използваме като образец в отношенията си с ближните ни повече, ни по-малко Бога, Чийто критерий във всяка област на изява е един-единствен - съвършенството! г) Доброто е законът на Единството
Даваш ли нещо на някого, ако го вършиш с чувство на добронамереност, родена от
Любов
, то е все едно, че си го дал на самия
себе
си.
Рано или късно това добро ще се върне при теб. И е така, понеже всички ние сме едно - всички сме частици от едно неразделно Цяло, което наричаме Бог. Сториш ли добро на някоя от частиците, значи си го сторил и за всички останали, включително и за теб самия. В проповедта на всички велики духовни Учители на човече ст- вото неизменно присъства утвърждаването на Единството на живота. Ако осъзнаем в цялата му красива мащабност този космически принцип на взаимоотношенията на всички нива във Вселената, със сигурност ще станем поне малко по-добри.
към текста >>
Винаги градим върху това, което идва от мрака на миналото и притежава качествата и стойността да живее в настоящето, с поглед, отправен
към
бъдещето.
Духовният път на окултния ученик е посветен на голямата цел - служение в името на Единството. След приключване на всеки грандиозен Цикъл на Проявеното Битие, когато настъпва периодът на Мировата Почивка - Пралайя, всичко съществуващо се завръща отново в лоното на своя Създател. Тогава Единството се установява в най-извисената възможна пълнота. Всичко съградено в Духа се съхранява, за да се изяви отново в следващия Цикъл на Проявление. Никога и никой не започва на празно място или от нула.
Винаги градим върху това, което идва от мрака на миналото и притежава качествата и стойността да живее в настоящето, с поглед, отправен
към
бъдещето.
Единството на Живота е Единство на Проявлението - с последователност, непрекъсваемо ст и еволюционност, достойни по съдържание и размах единствено за Твореца! д) "Благото, което получаваш, споделяй с другите! " "Добър е онзи, който обича светлината, знанието и живота както за себе си, така и за другите." (Учителят П. Дънов)
към текста >>
"Добър е онзи, който обича светлината, знанието и живота както за
себе
си, така и за другите."
Никога и никой не започва на празно място или от нула. Винаги градим върху това, което идва от мрака на миналото и притежава качествата и стойността да живее в настоящето, с поглед, отправен към бъдещето. Единството на Живота е Единство на Проявлението - с последователност, непрекъсваемо ст и еволюционност, достойни по съдържание и размах единствено за Твореца! д) "Благото, което получаваш, споделяй с другите! "
"Добър е онзи, който обича светлината, знанието и живота както за
себе
си, така и за другите."
(Учителят П. Дънов) Малцина си дават ясна сметка, че ние в същност не притежаваме нищо на този свят. Всичко принадлежи единствено и само на Бога. Той ни предоставя за временно ползване цялото изобилие от блага, потребни за нашето съществуване. За повечето от нас (за да не кажем - за почти всички!) те, обаче, са недостатъчни.
към текста >>
Всичко принадлежи единствено и само на
Бога
.
д) "Благото, което получаваш, споделяй с другите! " "Добър е онзи, който обича светлината, знанието и живота както за себе си, така и за другите." (Учителят П. Дънов) Малцина си дават ясна сметка, че ние в същност не притежаваме нищо на този свят.
Всичко принадлежи единствено и само на
Бога
.
Той ни предоставя за временно ползване цялото изобилие от блага, потребни за нашето съществуване. За повечето от нас (за да не кажем - за почти всички!) те, обаче, са недостатъчни. Винаги нещо не ни достига, винаги искаме повече! В това именно е и една от най-великите заблуди на човека - чувството за притежание на собственост. Тръгваме си от този свят по същия начин, както сме и дошли тук - с празни ръце!
към текста >>
Алчността да притежаваш, да назовеш нещо "мое"... Илюзията, че това те прави по-
богат
, по-силен, по-значим (в нечии очи или пък в собствените)... Измамното усещане за сигурност чрез притежанията... Отдели ли се душата от тялото, пресели ли се тя в невидимия свят - всички заблуди и илюзии блясват с цялата възможна сила на безсмислието си.
Винаги нещо не ни достига, винаги искаме повече! В това именно е и една от най-великите заблуди на човека - чувството за притежание на собственост. Тръгваме си от този свят по същия начин, както сме и дошли тук - с празни ръце! Знаем го отлично и въпреки това не преставаме да трупаме: вещи, пари, имоти, материални и нематериални, плътски и безплътни завоевания... Всичко, каквото ни хрумне! Всичко, което попада в полезрението ни - и физическото, и духовното.
Алчността да притежаваш, да назовеш нещо "мое"... Илюзията, че това те прави по-
богат
, по-силен, по-значим (в нечии очи или пък в собствените)... Измамното усещане за сигурност чрез притежанията... Отдели ли се душата от тялото, пресели ли се тя в невидимия свят - всички заблуди и илюзии блясват с цялата възможна сила на безсмислието си.
Само че вече е твърде късно за корекции. И трябва да се връщаш отново и отново в тази земна долина на мъката и изпитанията, за да научиш този толкова важен урок: има само един Собственик на всичко в света - Бог; всичко, което получаваш в живота си, е Негово притежание; Той ти го дава, за да го използваш разумно и целесъобразно; когато някой изпадне в нужда, дай му веднага потребното; винаги давай от сърце, с Любов и не чакай отплата! Няма нищо по-прекрасно на този свят от това, да споделиш с ближния дара на душата си! Тогава Бог е сред нас, в нас и ни благославя за Вечността. е) Когато даваш някому нещо, в тебе то се увеличава
към текста >>
И трябва да се връщаш отново и отново в тази земна долина на мъката и изпитанията, за да научиш този толкова важен урок: има само един Собственик на всичко в света - Бог; всичко, което получаваш в живота си, е Негово притежание; Той ти го дава, за да го използваш разумно и целесъобразно; когато някой изпадне в нужда, дай му веднага потребното; винаги давай от сърце, с
Любов
и не чакай отплата!
Тръгваме си от този свят по същия начин, както сме и дошли тук - с празни ръце! Знаем го отлично и въпреки това не преставаме да трупаме: вещи, пари, имоти, материални и нематериални, плътски и безплътни завоевания... Всичко, каквото ни хрумне! Всичко, което попада в полезрението ни - и физическото, и духовното. Алчността да притежаваш, да назовеш нещо "мое"... Илюзията, че това те прави по-богат, по-силен, по-значим (в нечии очи или пък в собствените)... Измамното усещане за сигурност чрез притежанията... Отдели ли се душата от тялото, пресели ли се тя в невидимия свят - всички заблуди и илюзии блясват с цялата възможна сила на безсмислието си. Само че вече е твърде късно за корекции.
И трябва да се връщаш отново и отново в тази земна долина на мъката и изпитанията, за да научиш този толкова важен урок: има само един Собственик на всичко в света - Бог; всичко, което получаваш в живота си, е Негово притежание; Той ти го дава, за да го използваш разумно и целесъобразно; когато някой изпадне в нужда, дай му веднага потребното; винаги давай от сърце, с
Любов
и не чакай отплата!
Няма нищо по-прекрасно на този свят от това, да споделиш с ближния дара на душата си! Тогава Бог е сред нас, в нас и ни благославя за Вечността. е) Когато даваш някому нещо, в тебе то се увеличава Учителят П. Дънов илюстрира действието на този закон с един простичък пример: "Ако дадем някому една ябълка, ще получим две.
към текста >>
Няма нищо по-прекрасно на този свят от това, да споделиш с
ближния
дара на душата си!
Знаем го отлично и въпреки това не преставаме да трупаме: вещи, пари, имоти, материални и нематериални, плътски и безплътни завоевания... Всичко, каквото ни хрумне! Всичко, което попада в полезрението ни - и физическото, и духовното. Алчността да притежаваш, да назовеш нещо "мое"... Илюзията, че това те прави по-богат, по-силен, по-значим (в нечии очи или пък в собствените)... Измамното усещане за сигурност чрез притежанията... Отдели ли се душата от тялото, пресели ли се тя в невидимия свят - всички заблуди и илюзии блясват с цялата възможна сила на безсмислието си. Само че вече е твърде късно за корекции. И трябва да се връщаш отново и отново в тази земна долина на мъката и изпитанията, за да научиш този толкова важен урок: има само един Собственик на всичко в света - Бог; всичко, което получаваш в живота си, е Негово притежание; Той ти го дава, за да го използваш разумно и целесъобразно; когато някой изпадне в нужда, дай му веднага потребното; винаги давай от сърце, с Любов и не чакай отплата!
Няма нищо по-прекрасно на този свят от това, да споделиш с
ближния
дара на душата си!
Тогава Бог е сред нас, в нас и ни благославя за Вечността. е) Когато даваш някому нещо, в тебе то се увеличава Учителят П. Дънов илюстрира действието на този закон с един простичък пример: "Ако дадем някому една ябълка, ще получим две. Ако дадем две, ще получим четири." Когато даваме от сърце, помагаме и на онзи, комуто даваме, и на себе си.
към текста >>
Ако дадем две, ще получим четири." Когато даваме от сърце, помагаме и на онзи, комуто даваме, и на
себе
си.
Няма нищо по-прекрасно на този свят от това, да споделиш с ближния дара на душата си! Тогава Бог е сред нас, в нас и ни благославя за Вечността. е) Когато даваш някому нещо, в тебе то се увеличава Учителят П. Дънов илюстрира действието на този закон с един простичък пример: "Ако дадем някому една ябълка, ще получим две.
Ако дадем две, ще получим четири." Когато даваме от сърце, помагаме и на онзи, комуто даваме, и на
себе
си.
От една страна, удовлетворяваме конкретна потребност на онзи, който получава от нас нужно за него благо. Нещо повече - с благородния си и безкористен жест (понеже не мислим за това, даденото да ни бъде върнато) ние съдействаме в съзнанието на получилия благото да се роди малка искра на Божественото. След време тя би могла да разцъфти и да даде добри плодове. От друга страна, подпомагаме собствената си духовна еволюция, тъй като когато служим на ближния, в същност служим и на Бога. Затова и Господ Иисус Христос уверява Своите слушатели и последователи, че ако са сторили някакво добро на нуждаещ се човек (нахранили са го или са го напоили, облекли са го или са го посетили, когато е бил болен, и пр.), все едно че са го сторили за Самия Него.
към текста >>
От друга страна, подпомагаме собствената си духовна еволюция, тъй като когато служим на
ближния
, в същност служим и на
Бога
.
Дънов илюстрира действието на този закон с един простичък пример: "Ако дадем някому една ябълка, ще получим две. Ако дадем две, ще получим четири." Когато даваме от сърце, помагаме и на онзи, комуто даваме, и на себе си. От една страна, удовлетворяваме конкретна потребност на онзи, който получава от нас нужно за него благо. Нещо повече - с благородния си и безкористен жест (понеже не мислим за това, даденото да ни бъде върнато) ние съдействаме в съзнанието на получилия благото да се роди малка искра на Божественото. След време тя би могла да разцъфти и да даде добри плодове.
От друга страна, подпомагаме собствената си духовна еволюция, тъй като когато служим на
ближния
, в същност служим и на
Бога
.
Затова и Господ Иисус Христос уверява Своите слушатели и последователи, че ако са сторили някакво добро на нуждаещ се човек (нахранили са го или са го напоили, облекли са го или са го посетили, когато е бил болен, и пр.), все едно че са го сторили за Самия Него. ж) Чрез Доброто се подмладяваме, усилваме способностите си, укрепваме здравето си, повишаваме ефективността на са- мовъзпитанието си За този разгърнат и мащабен закон на Доброто Учителят на ББ у нас съобщава следното: "Добро е онова, което дава условия на човека да расте. Добро е онова, което дава простор на човешкия ум да се развива. Доброто внася светлина в човешкия ум.
към текста >>
ж) Чрез Доброто се подмладяваме, усилваме способностите си, укрепваме здравето си, повишаваме ефективността на са- мовъзпитанието си
От една страна, удовлетворяваме конкретна потребност на онзи, който получава от нас нужно за него благо. Нещо повече - с благородния си и безкористен жест (понеже не мислим за това, даденото да ни бъде върнато) ние съдействаме в съзнанието на получилия благото да се роди малка искра на Божественото. След време тя би могла да разцъфти и да даде добри плодове. От друга страна, подпомагаме собствената си духовна еволюция, тъй като когато служим на ближния, в същност служим и на Бога. Затова и Господ Иисус Христос уверява Своите слушатели и последователи, че ако са сторили някакво добро на нуждаещ се човек (нахранили са го или са го напоили, облекли са го или са го посетили, когато е бил болен, и пр.), все едно че са го сторили за Самия Него.
ж) Чрез Доброто се подмладяваме, усилваме способностите си, укрепваме здравето си, повишаваме ефективността на са- мовъзпитанието си
За този разгърнат и мащабен закон на Доброто Учителят на ББ у нас съобщава следното: "Добро е онова, което дава условия на човека да расте. Добро е онова, което дава простор на човешкия ум да се развива. Доброто внася светлина в човешкия ум. Добро е онова, което дава условия на човешкия ум да се прояви. ...Защо трябва да живееш добре?
към текста >>
Казано с други думи и от друга гледна точка: Доброто е висша форма на служение на
Бога
!
Да правим добро - това означава във всеки един момент от нашия живот да имаме готовността да изпълним волята Божия: и в малкото, и в голямото, всеотдайно, без всякакво изключение. Да си припомним следната формула на Учителя П. Дънов: "Господи, желая с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила да изпълня Твоята блага воля, без никакво изключение! " За окултния ученик е от особена важност да разбере, че Доброто е жива сила, работеща мощно и резултатно в целия Космос. Връзката с тази сила е определяща по отношение пълноценното изживяване на собственото съществувание.
Казано с други думи и от друга гледна точка: Доброто е висша форма на служение на
Бога
!
Затова и Учителят на ББ в нашата страни ни съветва, каквото и да вършим, да го вършим така, сякаш е за Бога. По времето, когато българският духовен Учител П. Дънов е бил в плът на Земята, при него отишъл един от учениците му и го помолил насаме за съвет. Поискал от Учителя да му даде препоръка, която да бъде лично за него и в най-висока степен да отговаря на естеството на живота му, на неповторимата му индивидуалност. Учителят се замислил за момент и после му казал: "Правете всичко сразположение!
към текста >>
Затова и Учителят на ББ в нашата страни ни съветва, каквото и да вършим, да го вършим така, сякаш е за
Бога
.
Да си припомним следната формула на Учителя П. Дънов: "Господи, желая с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила да изпълня Твоята блага воля, без никакво изключение! " За окултния ученик е от особена важност да разбере, че Доброто е жива сила, работеща мощно и резултатно в целия Космос. Връзката с тази сила е определяща по отношение пълноценното изживяване на собственото съществувание. Казано с други думи и от друга гледна точка: Доброто е висша форма на служение на Бога!
Затова и Учителят на ББ в нашата страни ни съветва, каквото и да вършим, да го вършим така, сякаш е за
Бога
.
По времето, когато българският духовен Учител П. Дънов е бил в плът на Земята, при него отишъл един от учениците му и го помолил насаме за съвет. Поискал от Учителя да му даде препоръка, която да бъде лично за него и в най-висока степен да отговаря на естеството на живота му, на неповторимата му индивидуалност. Учителят се замислил за момент и после му казал: "Правете всичко сразположение! " Ученикът не отвърнал нищо и си тръгнал.
към текста >>
Не можел да скрие от самия
себе
си разочарованието си.
По времето, когато българският духовен Учител П. Дънов е бил в плът на Земята, при него отишъл един от учениците му и го помолил насаме за съвет. Поискал от Учителя да му даде препоръка, която да бъде лично за него и в най-висока степен да отговаря на естеството на живота му, на неповторимата му индивидуалност. Учителят се замислил за момент и после му казал: "Правете всичко сразположение! " Ученикът не отвърнал нищо и си тръгнал.
Не можел да скрие от самия
себе
си разочарованието си.
Той навярно очаквал продължителна дискусия, започваща от обсъждането на личностните му качества и завършваща с поредица от мъдри напътствия. А какво получил?! - Само една кратка фраза, която все още не му говорела нищо. Трябвало да мине известно време, за да осмисли словата на Учителя и да проумее заряда и величието им. Да извършваме с готовност, самоотверженост и максимално прецизно - сякаш е за Небесния ни Баща - всяко свое дело, дори и най-нищожното, в това именно е най- дълбоката мъдрост на живота!
към текста >>
Спасителят ни помага да проумеем най-ясно каква е волята на
Бога
относно Доброто в нашия земен живот.
Така не само Му служим пълноценно и достойно. Така и самите ние израстваме в духовно-нравствено отношение по най-ускореното трасе на еволюционната спирала. И все пак - как да разгадаем каква точно е Божията воля? Дали има универсална рецепта да бъдем точни в преценката си? И тук на помощ отново ни идва Словото - този път Христовото благовестие.
Спасителят ни помага да проумеем най-ясно каква е волята на
Бога
относно Доброто в нашия земен живот.
Ето как Учителят П. Дънов интерпретира напътствието на Сина Божий: "И когато Христос препоръчва на хората да си събират съкровище на небето (ср. Мат. 6:19-21; бел. К. З.), Той подразбира доброто. Съкровището - това е доброто, което човек е извършил на земята."
към текста >>
Дънов разяснява този казус по следния начин: "Да направиш добро - това ще рече да призовеш
Бога
да действа чрез тебе.
З.), Той подразбира доброто. Съкровището - това е доброто, което човек е извършил на земята." И още нещо, твърде съществено - изпълнявайки волята Божия да вършим Добро, ние предоставяме своето "аз", за да се прояви Бог чрез него, и то в пълнота. От този акт на съработничество с Твореца полза има не само извършителят на даденото Добро, но и всички останали. Учителят П.
Дънов разяснява този казус по следния начин: "Да направиш добро - това ще рече да призовеш
Бога
да действа чрез тебе.
А щом Бог действа, Той не прави това само за едного - Той действа за всички. Ето защо, когато се извършва едно добро, всички съвършени същества взимат участие. ...И тъй, всяка постъпка, в която небето не взима участие, е човешка, а всяка постъпка, в която небето взима участие, е Божествена." 6. Доброто път към свободата на духа Пътят към освобождението на човешкия дух от оковите на материята, от кармичните обвързаности и в крайна сметка - от кръговрата на раждане, смърт и ново раждане (т.нар.
към текста >>
6. Доброто път
към
свободата на духа
Учителят П. Дънов разяснява този казус по следния начин: "Да направиш добро - това ще рече да призовеш Бога да действа чрез тебе. А щом Бог действа, Той не прави това само за едного - Той действа за всички. Ето защо, когато се извършва едно добро, всички съвършени същества взимат участие. ...И тъй, всяка постъпка, в която небето не взима участие, е човешка, а всяка постъпка, в която небето взима участие, е Божествена."
6. Доброто път
към
свободата на духа
Пътят към освобождението на човешкия дух от оковите на материята, от кармичните обвързаности и в крайна сметка - от кръговрата на раждане, смърт и ново раждане (т.нар. самсара в индийската религиозно-философска мисъл), преминава неизбежно през Доброто. Всяка една добродетелна постъпка на човешкото същество е още едно перо в крилете, с които духът може да полети сред просторите на вечната и ненакърнима от никакво земно влияние свобода. И обратното - всяко извършено зло е нова брънка от веригата, която ни приковава към чистилището на гъстата материя, този до болка познат свят на изпитанията и страданието. Затова - нека вършим добро, за да завоюваме по най-достойния възможен начин свободата си!
към текста >>
Пътят
към
освобождението на човешкия дух от оковите на материята, от кармичните обвързаности и в крайна сметка - от кръговрата на раждане, смърт и ново раждане (т.нар.
Дънов разяснява този казус по следния начин: "Да направиш добро - това ще рече да призовеш Бога да действа чрез тебе. А щом Бог действа, Той не прави това само за едного - Той действа за всички. Ето защо, когато се извършва едно добро, всички съвършени същества взимат участие. ...И тъй, всяка постъпка, в която небето не взима участие, е човешка, а всяка постъпка, в която небето взима участие, е Божествена." 6. Доброто път към свободата на духа
Пътят
към
освобождението на човешкия дух от оковите на материята, от кармичните обвързаности и в крайна сметка - от кръговрата на раждане, смърт и ново раждане (т.нар.
самсара в индийската религиозно-философска мисъл), преминава неизбежно през Доброто. Всяка една добродетелна постъпка на човешкото същество е още едно перо в крилете, с които духът може да полети сред просторите на вечната и ненакърнима от никакво земно влияние свобода. И обратното - всяко извършено зло е нова брънка от веригата, която ни приковава към чистилището на гъстата материя, този до болка познат свят на изпитанията и страданието. Затова - нека вършим добро, за да завоюваме по най-достойния възможен начин свободата си! Свободата не е дар от Бога.
към текста >>
И обратното - всяко извършено зло е нова брънка от веригата, която ни приковава
към
чистилището на гъстата материя, този до болка познат свят на изпитанията и страданието.
...И тъй, всяка постъпка, в която небето не взима участие, е човешка, а всяка постъпка, в която небето взима участие, е Божествена." 6. Доброто път към свободата на духа Пътят към освобождението на човешкия дух от оковите на материята, от кармичните обвързаности и в крайна сметка - от кръговрата на раждане, смърт и ново раждане (т.нар. самсара в индийската религиозно-философска мисъл), преминава неизбежно през Доброто. Всяка една добродетелна постъпка на човешкото същество е още едно перо в крилете, с които духът може да полети сред просторите на вечната и ненакърнима от никакво земно влияние свобода.
И обратното - всяко извършено зло е нова брънка от веригата, която ни приковава
към
чистилището на гъстата материя, този до болка познат свят на изпитанията и страданието.
Затова - нека вършим добро, за да завоюваме по най-достойния възможен начин свободата си! Свободата не е дар от Бога. За нея, както вече изтъкнахме, следва да се борим. И тази борба не е никак лека. Тя изисква от нас готовност да дадем във всеки миг най-доброто от себе си.
към текста >>
Свободата не е дар от
Бога
.
Пътят към освобождението на човешкия дух от оковите на материята, от кармичните обвързаности и в крайна сметка - от кръговрата на раждане, смърт и ново раждане (т.нар. самсара в индийската религиозно-философска мисъл), преминава неизбежно през Доброто. Всяка една добродетелна постъпка на човешкото същество е още едно перо в крилете, с които духът може да полети сред просторите на вечната и ненакърнима от никакво земно влияние свобода. И обратното - всяко извършено зло е нова брънка от веригата, която ни приковава към чистилището на гъстата материя, този до болка познат свят на изпитанията и страданието. Затова - нека вършим добро, за да завоюваме по най-достойния възможен начин свободата си!
Свободата не е дар от
Бога
.
За нея, както вече изтъкнахме, следва да се борим. И тази борба не е никак лека. Тя изисква от нас готовност да дадем във всеки миг най-доброто от себе си. Изисква и жертви. Основно окултно правило е: за да получиш нещо, първо трябва да дадеш.
към текста >>
Тя изисква от нас готовност да дадем във всеки миг най-доброто от
себе
си.
И обратното - всяко извършено зло е нова брънка от веригата, която ни приковава към чистилището на гъстата материя, този до болка познат свят на изпитанията и страданието. Затова - нека вършим добро, за да завоюваме по най-достойния възможен начин свободата си! Свободата не е дар от Бога. За нея, както вече изтъкнахме, следва да се борим. И тази борба не е никак лека.
Тя изисква от нас готовност да дадем във всеки миг най-доброто от
себе
си.
Изисква и жертви. Основно окултно правило е: за да получиш нещо, първо трябва да дадеш. Най-скъпото, което Небето очаква от нас да положим пред олтара на освобождението, е решителната и окончателна раздяла със собствените слабости, недостатъци и пороци. Никоя жертва в тази насока не е прекалено скъпа. И никоя не остава без благоприятни последици.
към текста >>
Един закон гласи: Когато имаш препятствия, мъчнотии в живота си, направи една жертва и те ще се отстранят.
Никоя жертва в тази насока не е прекалено скъпа. И никоя не остава без благоприятни последици. Жертвата в името на Доброто е най- благоуханната пред Божието лице. В този ред на мисли е и обобщението на Учителя П. Дънов: "Доброто е магия, с която човек превръща отрицателните сили в положителни.
Един закон гласи: Когато имаш препятствия, мъчнотии в живота си, направи една жертва и те ще се отстранят.
Не може да успяваш, докато не жертваш." За да допринесе за освобождаването на духовната природа на човека от земните ограничения - ограниченията на материалната действителност, - Доброто следва да бъде извършено: 1) навреме - в такъв дух са и наставленията на Учителя П. Дънов: "Доброто трябва да се направи навреме. То няма да ти отнеме много време, но когато го вършиш, то изисква умът ти, сърцето ти, волята ти, душата ти и духът ти да бъдат напълно съсредоточени през ония минути, когато правиш доброто."
към текста >>
В съответствие с духа на учението на ББ извършеното спрямо
ближния
добро се превръща рано или късно в добро за самия теб, който си го извършил.
Затова нека отново се вслушаме в мъдростта на великия Учител - тя казва всичко само с няколко думи: "Не мислете, че като правите добро, туй ще ви лиши от някакво благо (курсивът мой - К. З.). Напротив, доброто ще ви повдигне в очите на хората. Затова не отстъпвайте пред никакви мъчнотии, когато трябва да направите едно добро. Бъдете смели, решителни, направете доброто и това добро да носи живот, светлина и свобода за вашите ближни." 7. Универсален характер на Доброто
В съответствие с духа на учението на ББ извършеното спрямо
ближния
добро се превръща рано или късно в добро за самия теб, който си го извършил.
В такъв смисъл е и напътствието на Учителя П. Дънов: "Когато правите добро на ближния си, вие го правите на себе си. В този закон няма никакво изключение. Каже ли някой, че не е разположен да прави добро, той сам се ограничава." Нещо повече - това добро принася полза и на всички останали: "Моето добро трябва да дойде след мене.
към текста >>
Дънов: "Когато правите добро на
ближния
си, вие го правите на
себе
си.
Затова не отстъпвайте пред никакви мъчнотии, когато трябва да направите едно добро. Бъдете смели, решителни, направете доброто и това добро да носи живот, светлина и свобода за вашите ближни." 7. Универсален характер на Доброто В съответствие с духа на учението на ББ извършеното спрямо ближния добро се превръща рано или късно в добро за самия теб, който си го извършил. В такъв смисъл е и напътствието на Учителя П.
Дънов: "Когато правите добро на
ближния
си, вие го правите на
себе
си.
В този закон няма никакво изключение. Каже ли някой, че не е разположен да прави добро, той сам се ограничава." Нещо повече - това добро принася полза и на всички останали: "Моето добро трябва да дойде след мене. А за да дойде след мене, то трябва да носи живот, светлина и свобода както за мен, така и за онзи, комуто правя добро. Понеже Божественият закон е колективен, той засяга изведнъж всички.
към текста >>
Затова казвам: да правиш добро, това е един свещен акт, защото по този начин ти предизвикваш
Бога
да се прояви чрез тебе в Своята доброта, в Своята
Любов
, Мъдрост и Истина" (Учителят П. Дънов).
А за да дойде след мене, то трябва да носи живот, светлина и свобода както за мен, така и за онзи, комуто правя добро. Понеже Божественият закон е колективен, той засяга изведнъж всички. Като направиш добро на един човек, туй добро се отнася и за целия свят (курсивът мой - К. З.). Дали хората ще знаят това, или не, за Божествения свят е безразлично. Факт е, обаче, че от това добро ще се ползват всички.
Затова казвам: да правиш добро, това е един свещен акт, защото по този начин ти предизвикваш
Бога
да се прояви чрез тебе в Своята доброта, в Своята
Любов
, Мъдрост и Истина" (Учителят П. Дънов).
Следователно - като най-важно следствие от универсалния характер на Доброто е разпростирането на резултатите от неговото извършване (на Доброто) от източника (извършителя) към всички останали. Дори и те да не подозират за това, че някъде се е родило Добро (а е логично да бъде така за всички останали извън обекта, спрямо когото е било извършено то), благодатните лъчи от неговото раждане, разцъфтяване и проявление проникват навред и обливат с живителна топлина всичко и всички наоколо. Този духовен факт притежава аналогия със заявлението на Учителя П. Дънов, че когато някой се повдига в духовно-нравствено отношение, с това той повдига и всички останали. Както вече изтъкнахме в предидущото изложение, всички живи същества в Космоса представляват елементи, частици от едно единно Цяло.
към текста >>
Следователно - като най-важно следствие от универсалния характер на Доброто е разпростирането на резултатите от неговото извършване (на Доброто) от източника (извършителя)
към
всички останали.
Понеже Божественият закон е колективен, той засяга изведнъж всички. Като направиш добро на един човек, туй добро се отнася и за целия свят (курсивът мой - К. З.). Дали хората ще знаят това, или не, за Божествения свят е безразлично. Факт е, обаче, че от това добро ще се ползват всички. Затова казвам: да правиш добро, това е един свещен акт, защото по този начин ти предизвикваш Бога да се прояви чрез тебе в Своята доброта, в Своята Любов, Мъдрост и Истина" (Учителят П. Дънов).
Следователно - като най-важно следствие от универсалния характер на Доброто е разпростирането на резултатите от неговото извършване (на Доброто) от източника (извършителя)
към
всички останали.
Дори и те да не подозират за това, че някъде се е родило Добро (а е логично да бъде така за всички останали извън обекта, спрямо когото е било извършено то), благодатните лъчи от неговото раждане, разцъфтяване и проявление проникват навред и обливат с живителна топлина всичко и всички наоколо. Този духовен факт притежава аналогия със заявлението на Учителя П. Дънов, че когато някой се повдига в духовно-нравствено отношение, с това той повдига и всички останали. Както вече изтъкнахме в предидущото изложение, всички живи същества в Космоса представляват елементи, частици от едно единно Цяло. Щастието (респективно благосъстоянието) на всеки елемент зависи от щастието (благосъстоянието) на Цялото.
към текста >>
Колкото и нищожна по своите мащаби да е тази постъпка, въплътила в
себе
си Доброто, тя допринася по своему за щастието на всички.
Този духовен факт притежава аналогия със заявлението на Учителя П. Дънов, че когато някой се повдига в духовно-нравствено отношение, с това той повдига и всички останали. Както вече изтъкнахме в предидущото изложение, всички живи същества в Космоса представляват елементи, частици от едно единно Цяло. Щастието (респективно благосъстоянието) на всеки елемент зависи от щастието (благосъстоянието) на Цялото. И когато извършеното от някого добро се разпростре във всички посоки, радиално от него като център на тази добродетелна постъпка, с това той повишава степента на щастие и благоденствие за целия Космос.
Колкото и нищожна по своите мащаби да е тази постъпка, въплътила в
себе
си Доброто, тя допринася по своему за щастието на всички.
За съжаление обратното също е вярно - когато извършваме зло, то, малко или много, също засяга всички. И доброто, и злото, които сме сътворили, рано или късно се завръщат отново при нас. Такава е безпощадната логика на кармичния закон. Имайки на въоръжение това безценно езотерично познание, нека творим само и единствено Добро! 8. Доброто основа за духовно-нравственото усъвършенстване на човека
към текста >>
...Добрият живот крие в
себе
си условията на вечния живот.
Доброто, освен всичко останало, е и изява на всемирната разумност. Разумният навсякъде и във всичко съзира само Доброто, създава само Доброто и с това непрестанно влива живителни струи във вселенския Живот. В този ред на размисли Учителят на ББ в България споделя следното: "Да прави човек добро, това значи да проявява своята разумност, да живее разумно. ...Докато човек прави добро, той живее. Голямото благо, което човек придобива, като прави добро, е животът.
...Добрият живот крие в
себе
си условията на вечния живот.
Ако искаш да живееш дълго, ти трябва да живееш добре. ... Смисълът на човешкия живот е Доброто (курсивът мой - К. З.). ...Правдата, Любовта, Мъдростта и Истината са сили, които работят за Доброто - за да се реализира Доброто. То определя качествата на човека, както плодовете определят качествата на дървото. ...Човек не може да прави добро, ако умът, сърцето, душата и духът му не са в съгласие.
към текста >>
...Правдата,
Любовта
, Мъдростта и Истината са сили, които работят за Доброто - за да се реализира Доброто.
...Докато човек прави добро, той живее. Голямото благо, което човек придобива, като прави добро, е животът. ...Добрият живот крие в себе си условията на вечния живот. Ако искаш да живееш дълго, ти трябва да живееш добре. ... Смисълът на човешкия живот е Доброто (курсивът мой - К. З.).
...Правдата,
Любовта
, Мъдростта и Истината са сили, които работят за Доброто - за да се реализира Доброто.
То определя качествата на човека, както плодовете определят качествата на дървото. ...Човек не може да прави добро, ако умът, сърцето, душата и духът му не са в съгласие. ... Доброто е смисълът на живота. Когато престанеш да правиш добро, ти си мъртъв човек. ...Млад човек е онзи, който може да прави добро.
към текста >>
Който се стреми
към
съвършенство, той влиза в досег с Великия Живот, който носи мир и неописуемо блаженство." Извършването на добро никога не би могло да бъде в противоречие с волята Божия.
Всяко знание, всяка мъдрост се обосновава от плодовете на тази добродетел. Затова трябва да правиш добро, ако искаш да имаш знания. ...Защо трябва да бъдем добри? - За да имаме условия за съвършенство. Доброто е условие за съвършенство.
Който се стреми
към
съвършенство, той влиза в досег с Великия Живот, който носи мир и неописуемо блаженство." Извършването на добро никога не би могло да бъде в противоречие с волята Божия.
Нещо повече - то подпомага нейното осъществяване в света на формите. Процесът на неуморно добротворство неминуемо рефлектира благоприятно спрямо своя първоизточник - личността, която се е отдала в служение на Доброто: "Когато човек живее добре, той върши Волята Божия, а щом изпълнява Волята Божия, той е здрав, силен и богат. ...Като направите добро, Бог веднага се проявява като светлина вътре във вас. В този момент Бог ви проговаря." Друг положителен резултат от извършването на добро е чувството на радост и удовлетворение. Човекът на Доброто излъчва особен аромат.
към текста >>
Процесът на неуморно добротворство неминуемо рефлектира благоприятно спрямо своя първоизточник - личността, която се е отдала в служение на Доброто: "Когато човек живее добре, той върши Волята Божия, а щом изпълнява Волята Божия, той е здрав, силен и
богат
.
...Защо трябва да бъдем добри? - За да имаме условия за съвършенство. Доброто е условие за съвършенство. Който се стреми към съвършенство, той влиза в досег с Великия Живот, който носи мир и неописуемо блаженство." Извършването на добро никога не би могло да бъде в противоречие с волята Божия. Нещо повече - то подпомага нейното осъществяване в света на формите.
Процесът на неуморно добротворство неминуемо рефлектира благоприятно спрямо своя първоизточник - личността, която се е отдала в служение на Доброто: "Когато човек живее добре, той върши Волята Божия, а щом изпълнява Волята Божия, той е здрав, силен и
богат
.
...Като направите добро, Бог веднага се проявява като светлина вътре във вас. В този момент Бог ви проговаря." Друг положителен резултат от извършването на добро е чувството на радост и удовлетворение. Човекът на Доброто излъчва особен аромат. Самото му присъствие е в състояние да повдигне духа на страдащите: "Когато правите добро от любов към Бога, ще почувствате една радост. Божественото Око, т. е.
към текста >>
Самото му присъствие е в състояние да повдигне духа на страдащите: "Когато правите добро от
любов
към
Бога
, ще почувствате една радост.
Нещо повече - то подпомага нейното осъществяване в света на формите. Процесът на неуморно добротворство неминуемо рефлектира благоприятно спрямо своя първоизточник - личността, която се е отдала в служение на Доброто: "Когато човек живее добре, той върши Волята Божия, а щом изпълнява Волята Божия, той е здрав, силен и богат. ...Като направите добро, Бог веднага се проявява като светлина вътре във вас. В този момент Бог ви проговаря." Друг положителен резултат от извършването на добро е чувството на радост и удовлетворение. Човекът на Доброто излъчва особен аромат.
Самото му присъствие е в състояние да повдигне духа на страдащите: "Когато правите добро от
любов
към
Бога
, ще почувствате една радост.
Божественото Око, т. е. Висшето съзнание в Космоса, ви помага и се радва, че следвате Божествения подтик. И вие възприемате тази радост и се чувствате мощни. ...Добър човек ще нарека онзи, който, като ме срещне, ще измени моето неразположение на духа." На всички ни се е случвало при разговор с познат или приятел, когато стане дума за някого, събеседникът ни да възкликне спонтанно: "Той е добър човек!
към текста >>
В многогодишния ми опит на контакти с най-различни духовни общности съм имал няколко случая, в които наблюдавах (а наблюдавам и сега) хора, които - пробудили се веднъж за Пътя
към
Бога
(който е Път на Доброто) - се стремят за много кратък период от време да постигнат святост и съвършенство.
...Добър човек ще нарека онзи, който, като ме срещне, ще измени моето неразположение на духа." На всички ни се е случвало при разговор с познат или приятел, когато стане дума за някого, събеседникът ни да възкликне спонтанно: "Той е добър човек! " Ето случай, в който Доброто е станало водеща характеристика при описанието на един наш ближен. Така той се превръща в образец, в идеал, достоен за подражание и следване. Тази взаимозависимост е подчертана и от Учителя на ББ у нас: "Всеки, който прави добро, става идеал за другите."
В многогодишния ми опит на контакти с най-различни духовни общности съм имал няколко случая, в които наблюдавах (а наблюдавам и сега) хора, които - пробудили се веднъж за Пътя
към
Бога
(който е Път на Доброто) - се стремят за много кратък период от време да постигнат святост и съвършенство.
Трудно им е да разберат, че това не може да стане толкова бързо. Те влагат огромен заряд в това начинание, радикално променят навиците, мисленето, поведението, въобще живота си, извършвайки огромен скок в сравнение с миналото, и достигат до... крайност. С помощта на крайности (които по същността си са неконструктивни деформации) не можем да стигнем до Божественото. В стремежа си да прескочим естествения ход на индивидуалното си развитие спокойно можем да пропаднем в пропастта на заблудата. За жалост това е обикновено съдбата на такива хора.
към текста >>
Те влагат огромен заряд в това начинание, радикално променят навиците, мисленето, поведението, въобще живота си, извършвайки огромен скок в сравнение с миналото, и достигат до... крайност.
" Ето случай, в който Доброто е станало водеща характеристика при описанието на един наш ближен. Така той се превръща в образец, в идеал, достоен за подражание и следване. Тази взаимозависимост е подчертана и от Учителя на ББ у нас: "Всеки, който прави добро, става идеал за другите." В многогодишния ми опит на контакти с най-различни духовни общности съм имал няколко случая, в които наблюдавах (а наблюдавам и сега) хора, които - пробудили се веднъж за Пътя към Бога (който е Път на Доброто) - се стремят за много кратък период от време да постигнат святост и съвършенство. Трудно им е да разберат, че това не може да стане толкова бързо.
Те влагат огромен заряд в това начинание, радикално променят навиците, мисленето, поведението, въобще живота си, извършвайки огромен скок в сравнение с миналото, и достигат до... крайност.
С помощта на крайности (които по същността си са неконструктивни деформации) не можем да стигнем до Божественото. В стремежа си да прескочим естествения ход на индивидуалното си развитие спокойно можем да пропаднем в пропастта на заблудата. За жалост това е обикновено съдбата на такива хора. Наблюденията ми го потвърждават. В някои от тези случаи пресилването на тялото или психиката (например, чрез прекомерно постене, гладуване, бдение и други форми на физическо и умствено претоварване) довежда дори до риск за живота.
към текста >>
Щом, обаче, човек се стреми
към
съвършенство, доброто ще му помогне.
И тук в сила е едно основно правило на езотеричната мъдрост - умереността. В будизма го наричат средния път. В учението на ББ същността на явлението е обрисувана по следния начин от Учителя П. Дънов: "Не бързайте да станете добри. Доброто е необходимо условие за съвършенството на човека, ала човек в един ден добър не става (курсивът мой - К. З.).
Щом, обаче, човек се стреми
към
съвършенство, доброто ще му помогне.
За да бъдеш съвършен, ти трябва да бъдеш силен в доброто. " 9. Доброто ядро на живота "Човек трябва да бъде добър, защото доброто е основа на живота. Без добро животът на човека е без основа" (Учителят П. Дънов)
към текста >>
Затова лъха такава правдивост от думите на Учителя на ББ: "Стремежът
към
Доброто никога не може да спре.
9. Доброто ядро на живота "Човек трябва да бъде добър, защото доброто е основа на живота. Без добро животът на човека е без основа" (Учителят П. Дънов) Извършването на добро - не инцидентно, а като начин на съществуване - поддържа, възпроизвежда и възраства живота.
Затова лъха такава правдивост от думите на Учителя на ББ: "Стремежът
към
Доброто никога не може да спре.
Процесът на Доброто е вечен (курсивът мой - К. З.). Той е творчески процес на живота. Затова Доброто може да се нарече път към живота. То е, което ни въвежда в живота." Всяко направено добро оставя незаличима следа в Книгата на Живота. Езотеричното познание нарича тази вечна Памет на Вселената Акашови летописи (хроники, записи, анали).
към текста >>
Затова Доброто може да се нарече път
към
живота.
(Учителят П. Дънов) Извършването на добро - не инцидентно, а като начин на съществуване - поддържа, възпроизвежда и възраства живота. Затова лъха такава правдивост от думите на Учителя на ББ: "Стремежът към Доброто никога не може да спре. Процесът на Доброто е вечен (курсивът мой - К. З.). Той е творчески процес на живота.
Затова Доброто може да се нарече път
към
живота.
То е, което ни въвежда в живота." Всяко направено добро оставя незаличима следа в Книгата на Живота. Езотеричното познание нарича тази вечна Памет на Вселената Акашови летописи (хроники, записи, анали). Всичко, което е било извършено някога в Космоса - от самото му възникване, сътворяване от Бога до днес, - всяка мисъл, всяко изречено слово, всяко чувство остават запечатани навеки с абсолютна точност на отпечатъка. Достигналият съответното посвещение по скалата на духовното усъвършенстване може да се настройва вибрационно на трептенията на тази зона от Битието и да става пълноценен свидетел на всяко събитие от световната история (не само земната, разбира се, а историята на всичко съществуващо). Нещо повече - при определени условия той би могъл да преживее това събитие и като участник в него, при напълно съхранена автентичност на преживяването.
към текста >>
Езотеричното познание нарича тази вечна Памет на Вселената Акашови летописи (хроники, записи, анали).
Затова лъха такава правдивост от думите на Учителя на ББ: "Стремежът към Доброто никога не може да спре. Процесът на Доброто е вечен (курсивът мой - К. З.). Той е творчески процес на живота. Затова Доброто може да се нарече път към живота. То е, което ни въвежда в живота." Всяко направено добро оставя незаличима следа в Книгата на Живота.
Езотеричното познание нарича тази вечна Памет на Вселената Акашови летописи (хроники, записи, анали).
Всичко, което е било извършено някога в Космоса - от самото му възникване, сътворяване от Бога до днес, - всяка мисъл, всяко изречено слово, всяко чувство остават запечатани навеки с абсолютна точност на отпечатъка. Достигналият съответното посвещение по скалата на духовното усъвършенстване може да се настройва вибрационно на трептенията на тази зона от Битието и да става пълноценен свидетел на всяко събитие от световната история (не само земната, разбира се, а историята на всичко съществуващо). Нещо повече - при определени условия той би могъл да преживее това събитие и като участник в него, при напълно съхранена автентичност на преживяването. Ала това е голяма тема, която не бива да ни отклонява от разглежданата тук проблематика. Във връзка с изследваната роля на Доброто Учителят П.
към текста >>
Всичко, което е било извършено някога в Космоса - от самото му възникване, сътворяване от
Бога
до днес, - всяка мисъл, всяко изречено слово, всяко чувство остават запечатани навеки с абсолютна точност на отпечатъка.
Процесът на Доброто е вечен (курсивът мой - К. З.). Той е творчески процес на живота. Затова Доброто може да се нарече път към живота. То е, което ни въвежда в живота." Всяко направено добро оставя незаличима следа в Книгата на Живота. Езотеричното познание нарича тази вечна Памет на Вселената Акашови летописи (хроники, записи, анали).
Всичко, което е било извършено някога в Космоса - от самото му възникване, сътворяване от
Бога
до днес, - всяка мисъл, всяко изречено слово, всяко чувство остават запечатани навеки с абсолютна точност на отпечатъка.
Достигналият съответното посвещение по скалата на духовното усъвършенстване може да се настройва вибрационно на трептенията на тази зона от Битието и да става пълноценен свидетел на всяко събитие от световната история (не само земната, разбира се, а историята на всичко съществуващо). Нещо повече - при определени условия той би могъл да преживее това събитие и като участник в него, при напълно съхранена автентичност на преживяването. Ала това е голяма тема, която не бива да ни отклонява от разглежданата тук проблематика. Във връзка с изследваната роля на Доброто Учителят П. Дънов споделя следното: "Едно направено добро никога не се забравя.
към текста >>
То е записано в Божествената книга, понеже е
любовен
акт и като такъв той се помни в Божествения свят за вечни времена."
Достигналият съответното посвещение по скалата на духовното усъвършенстване може да се настройва вибрационно на трептенията на тази зона от Битието и да става пълноценен свидетел на всяко събитие от световната история (не само земната, разбира се, а историята на всичко съществуващо). Нещо повече - при определени условия той би могъл да преживее това събитие и като участник в него, при напълно съхранена автентичност на преживяването. Ала това е голяма тема, която не бива да ни отклонява от разглежданата тук проблематика. Във връзка с изследваната роля на Доброто Учителят П. Дънов споделя следното: "Едно направено добро никога не се забравя.
То е записано в Божествената книга, понеже е
любовен
акт и като такъв той се помни в Божествения свят за вечни времена."
Ако не сме осъзнали жизнената потребност от извършване и умножаване на Доброто, не бихме могли да придобием знание за живота и мировата Реалност. По този повод Учителят на ББ в нашата страна подчертава: "Без Добро вие не можете да добиете никакво знание. С познаването на Доброто започва знанието." Чрез Доброто неговите обекти (тези, спрямо които е извършено то) и субекти (онези, които са го извършили) изграждат помежду си неразкъсваеми връзки. По каналите на тези връзки започват да протичат съзидателни енергии.
към текста >>
Относителността на Доброто и злото от позициите на Великата Разумност, Която е сътворила този свят и го направлява премъдро
към
Целта, известна само на Нея, се обуславя от обстоятелството, че за тази Разумност двете сили са само инструменти за осъществяването на Божия Промисъл за Вселената.
И двете сили са необходими, за да можем да научим уроците си в материалния свят. Нерядко ги възприемаме като абсолютни величини, ала това е заблуждение. Това, което за един е добро, за друг може да е зло. И обратното. Със задължителното отчитане на всички неизброими нюанси и степени в проявлението им.
Относителността на Доброто и злото от позициите на Великата Разумност, Която е сътворила този свят и го направлява премъдро
към
Целта, известна само на Нея, се обуславя от обстоятелството, че за тази Разумност двете сили са само инструменти за осъществяването на Божия Промисъл за Вселената.
За Бога фактически няма Добро и зло. И едното, и другото са Негови служители, реализиращи със собствени методи Неговия глобален План за мирозданието и за всички същества. Това, което ние наричаме зло, Той рано или късно трансформира в Добро. Християнското богословие разглежда злото като непритежаващо собствено битие. Изводът е, че злото представлява отсъствие на Добро.
към текста >>
За
Бога
фактически няма Добро и зло.
Нерядко ги възприемаме като абсолютни величини, ала това е заблуждение. Това, което за един е добро, за друг може да е зло. И обратното. Със задължителното отчитане на всички неизброими нюанси и степени в проявлението им. Относителността на Доброто и злото от позициите на Великата Разумност, Която е сътворила този свят и го направлява премъдро към Целта, известна само на Нея, се обуславя от обстоятелството, че за тази Разумност двете сили са само инструменти за осъществяването на Божия Промисъл за Вселената.
За
Бога
фактически няма Добро и зло.
И едното, и другото са Негови служители, реализиращи със собствени методи Неговия глобален План за мирозданието и за всички същества. Това, което ние наричаме зло, Той рано или късно трансформира в Добро. Християнското богословие разглежда злото като непритежаващо собствено битие. Изводът е, че злото представлява отсъствие на Добро. Езотеричното учение (което е и учение на ББ) отива по-далеч - то дефинира злото като непроявено Добро.
към текста >>
Същността на проблема и неговата обвързаност във възходяща еволюционна насока със служението на
Бога
са разгледани по достъпен и убедителен начин от Учителя П.
Творецът на всичко съществуващо използва двете сили и резултатите от тяхното действие изцяло за собствените Си цели. В подобна тоналност е и репликата на Учителя П. Дънов: "Зло и Добро в живата природа са сили, с които тя еднакво оперира. Зад Доброто и злото седи великата разумност, която всичко използва." б) злото - плод на ограничаване; Доброто - освобождаване от ограниченията
Същността на проблема и неговата обвързаност във възходяща еволюционна насока със служението на
Бога
са разгледани по достъпен и убедителен начин от Учителя П.
Дънов: "Когато Бог се ограничава, ражда се доброто в света. Когато човек се ограничава, злото се ражда. А когато се освобождава от ограниченията, явява се доброто. С други думи казано: когато в човешката душа се зароди великото желание да служи на Бога, тогава се явяват условията за доброто." Значителна част от познанията в живота си ние придобиваме по линията на отрицателния опит, сиреч с помощта на злото.
към текста >>
С други думи казано: когато в човешката душа се зароди великото желание да служи на
Бога
, тогава се явяват условията за доброто."
б) злото - плод на ограничаване; Доброто - освобождаване от ограниченията Същността на проблема и неговата обвързаност във възходяща еволюционна насока със служението на Бога са разгледани по достъпен и убедителен начин от Учителя П. Дънов: "Когато Бог се ограничава, ражда се доброто в света. Когато човек се ограничава, злото се ражда. А когато се освобождава от ограниченията, явява се доброто.
С други думи казано: когато в човешката душа се зароди великото желание да служи на
Бога
, тогава се явяват условията за доброто."
Значителна част от познанията в живота си ние придобиваме по линията на отрицателния опит, сиреч с помощта на злото. Действително - то ни ограничава, но същевременно е и наш учител. Затова и П. Дънов нарича дявола "велик учител". Той, разбира се, няма пред вид принадлежността на еманацията на злото към Великите Учители на Земята и Космоса.
към текста >>
Той, разбира се, няма пред вид принадлежността на еманацията на злото
към
Великите Учители на Земята и Космоса.
С други думи казано: когато в човешката душа се зароди великото желание да служи на Бога, тогава се явяват условията за доброто." Значителна част от познанията в живота си ние придобиваме по линията на отрицателния опит, сиреч с помощта на злото. Действително - то ни ограничава, но същевременно е и наш учител. Затова и П. Дънов нарича дявола "велик учител".
Той, разбира се, няма пред вид принадлежността на еманацията на злото
към
Великите Учители на Земята и Космоса.
Смисълът на думите му е концентриран в обстоятелството, че по пътя на грешките и страданията (които преживяваме като прояви на злото в съществуването ни) ние научаваме много и за себе си, и за света, в който живеем. Не подлежи на съмнение, че идеалният вариант би бил да се учим единствено чрез Доброто. Но в настоящия стадий от духовната еволюция на човечеството като цяло това не е възможно. Страданието - като резултат от проявлението на злото - ще съпътства нашето развитие още дълъг период от време, еони в бъдещето (както се изразяват езотериците). И все пак то не е вечно.
към текста >>
Смисълът на думите му е концентриран в обстоятелството, че по пътя на грешките и страданията (които преживяваме като прояви на злото в съществуването ни) ние научаваме много и за
себе
си, и за света, в който живеем.
Значителна част от познанията в живота си ние придобиваме по линията на отрицателния опит, сиреч с помощта на злото. Действително - то ни ограничава, но същевременно е и наш учител. Затова и П. Дънов нарича дявола "велик учител". Той, разбира се, няма пред вид принадлежността на еманацията на злото към Великите Учители на Земята и Космоса.
Смисълът на думите му е концентриран в обстоятелството, че по пътя на грешките и страданията (които преживяваме като прояви на злото в съществуването ни) ние научаваме много и за
себе
си, и за света, в който живеем.
Не подлежи на съмнение, че идеалният вариант би бил да се учим единствено чрез Доброто. Но в настоящия стадий от духовната еволюция на човечеството като цяло това не е възможно. Страданието - като резултат от проявлението на злото - ще съпътства нашето развитие още дълъг период от време, еони в бъдещето (както се изразяват езотериците). И все пак то не е вечно. Ще удари последният час и за него.
към текста >>
Дънов, бива предхождано от зараждането на желанието у човека да служи на
Бога
.
Ролята на страданието е възпитателна, а не наказателна. Страдаме най-вече заради това, че не спазваме Божествените закони, които господстват във всички сфери на Битието. Възприемаме болката като въплътено зло и дори не подозираме, че тя крие в недрата си кълновете на Доброто. И наистина, във Вселената рано или късно всяко зло се превръща в Добро.Преодолявайки ограниченията, издигнати от злото, ние навлизаме трайно във владенията на Доброто. Това постижение по духовния Път, според Учителя П.
Дънов, бива предхождано от зараждането на желанието у човека да служи на
Бога
.
Следователно мотивацията да отдадем най-доброто от себе си в полза на осъществяването на Божия План за планетата и човечеството е необходимото и достатъчно условие да надделеем окончателно над злото и да станем верни служители на Доброто. И в тази жизнена ситуация е възможно връщане назад, но такива случаи са редки. Духовната зрелост на окултния ученик е вече на такава висота, че по принцип намалява до минимум рисковете от падение. в) злото - неизползвано Добро Небето очаква от нас да извършваме добро непрекъснато, а не инцидентно или според конюнктурните ни интереси и настроение.
към текста >>
Следователно мотивацията да отдадем най-доброто от
себе
си в полза на осъществяването на Божия План за планетата и човечеството е необходимото и достатъчно условие да надделеем окончателно над злото и да станем верни служители на Доброто.
Страдаме най-вече заради това, че не спазваме Божествените закони, които господстват във всички сфери на Битието. Възприемаме болката като въплътено зло и дори не подозираме, че тя крие в недрата си кълновете на Доброто. И наистина, във Вселената рано или късно всяко зло се превръща в Добро.Преодолявайки ограниченията, издигнати от злото, ние навлизаме трайно във владенията на Доброто. Това постижение по духовния Път, според Учителя П. Дънов, бива предхождано от зараждането на желанието у човека да служи на Бога.
Следователно мотивацията да отдадем най-доброто от
себе
си в полза на осъществяването на Божия План за планетата и човечеството е необходимото и достатъчно условие да надделеем окончателно над злото и да станем верни служители на Доброто.
И в тази жизнена ситуация е възможно връщане назад, но такива случаи са редки. Духовната зрелост на окултния ученик е вече на такава висота, че по принцип намалява до минимум рисковете от падение. в) злото - неизползвано Добро Небето очаква от нас да извършваме добро непрекъснато, а не инцидентно или според конюнктурните ни интереси и настроение. И това не е въпрос на каприз (опазил ни Господ да подозираме Висшата Разумност в подобни емоционални отклонения!), а на желязна закономерност.
към текста >>
Казаното само по
себе
си е достатъчно красноречиво.
В същия дух са издържани и съответните поучения на Учителя П. Дънов. Той казва: "Човек не трябва да се бори със злото. Той трябва само да го избягва. Той не трябва да се бори със злото, а на злото да противопоставя добро (курсивът мой - К. З.). Оня човек, който най-много се бори със злото, най-много греши."
Казаното само по
себе
си е достатъчно красноречиво.
И все пак остават открити множество въпроси. Един от тях е: "Абсолютно ли е изискването да не се борим със злото? " Пишещият тези редове е на мнение, че това изискване не носи абсолютен характер. Представете си, че злосторник посегне на живота ви. Според повелята на Христос съвършеното смирение изисква, когато ни ударят по едната страна, да обърнем и другата, без да реагираме, без да се съпротивляваме.
към текста >>
Представете си, че злосторник посегне на живота ви.
Оня човек, който най-много се бори със злото, най-много греши." Казаното само по себе си е достатъчно красноречиво. И все пак остават открити множество въпроси. Един от тях е: "Абсолютно ли е изискването да не се борим със злото? " Пишещият тези редове е на мнение, че това изискване не носи абсолютен характер.
Представете си, че злосторник посегне на живота ви.
Според повелята на Христос съвършеното смирение изисква, когато ни ударят по едната страна, да обърнем и другата, без да реагираме, без да се съпротивляваме. Следователно не бива да се борим и с потенциалния убиец, който е на път да ни отнеме най-скъпото - живота. В подобен случай (да не забравяме, че това е само казус, макар и толкова съществен) мнозина биха побягнали, забравяйки чест и достойнство, действайки под диктовката на инстинкта за самосъхранение. Може би те постъпват правилно. Най-малкото - не отговарят на насилието (в случая - заплахата от насилие) с насилие.
към текста >>
Нека всеки сам потърси отговора за
себе
си.
И все пак начинът затова е идеален, защото може да се реализира само по изключение. Ако се наложи да използвате сила, за да спасите живота на любимия човек, как бихте постъпили? Разбирате, че е извънредно трудно да се дават готови рецепти за такива драматични стълкновения. Но те са част от живота ни и ние трябва да сме подготвени и за тях. Как би постъпил ученикът на ББ в подобен случай?
Нека всеки сам потърси отговора за
себе
си.
Ще се опитам да ви помогна, като приведа следния факт. Учителят П. Дънов пред тесен кръг свои последователи веднъж споделил, че само четирима негови съвременници ще напуснат кръга на раждане и смърт, преодолели кармичните си обвързаности и превърнали се в свободни духове. Посочил е имената на Апостола на свободата Васил Левски, граф Лев Николаевич Толстой, Махатма Ганди и Алберт Айнщайн (при други обстоятелства е добавил към имената на изброените и това на Уилям Шекспир). Вторият и четвъртият от тях нямат пряко отношение с жизнените си изяви към разглежданата тук дилема.
към текста >>
Посочил е имената на Апостола на свободата Васил Левски, граф Лев Николаевич Толстой, Махатма Ганди и Алберт Айнщайн (при други обстоятелства е добавил
към
имената на изброените и това на Уилям Шекспир).
Как би постъпил ученикът на ББ в подобен случай? Нека всеки сам потърси отговора за себе си. Ще се опитам да ви помогна, като приведа следния факт. Учителят П. Дънов пред тесен кръг свои последователи веднъж споделил, че само четирима негови съвременници ще напуснат кръга на раждане и смърт, преодолели кармичните си обвързаности и превърнали се в свободни духове.
Посочил е имената на Апостола на свободата Васил Левски, граф Лев Николаевич Толстой, Махатма Ганди и Алберт Айнщайн (при други обстоятелства е добавил
към
имената на изброените и това на Уилям Шекспир).
Вторият и четвъртият от тях нямат пряко отношение с жизнените си изяви към разглежданата тук дилема. Ала първият и третият имат. Махатма Ганди - великият духовен, национален и политически водач на индийския народ - застава начело на движението, извоювало свободата и независимостта на Индия именно по пътя на не съпротивлението на злото. Но какво да кажем за Апостола Васил Левски - идеолога и неустрашимия борец за национално освобождение по пътя на революцията, т. е. на въоръжената борба?!
към текста >>
Вторият и четвъртият от тях нямат пряко отношение с жизнените си изяви
към
разглежданата тук дилема.
Нека всеки сам потърси отговора за себе си. Ще се опитам да ви помогна, като приведа следния факт. Учителят П. Дънов пред тесен кръг свои последователи веднъж споделил, че само четирима негови съвременници ще напуснат кръга на раждане и смърт, преодолели кармичните си обвързаности и превърнали се в свободни духове. Посочил е имената на Апостола на свободата Васил Левски, граф Лев Николаевич Толстой, Махатма Ганди и Алберт Айнщайн (при други обстоятелства е добавил към имената на изброените и това на Уилям Шекспир).
Вторият и четвъртият от тях нямат пряко отношение с жизнените си изяви
към
разглежданата тук дилема.
Ала първият и третият имат. Махатма Ганди - великият духовен, национален и политически водач на индийския народ - застава начело на движението, извоювало свободата и независимостта на Индия именно по пътя на не съпротивлението на злото. Но какво да кажем за Апостола Васил Левски - идеолога и неустрашимия борец за национално освобождение по пътя на революцията, т. е. на въоръжената борба?! В различни периоди от живота си той, освен това, е воювал срещу поробителите с оръжие в ръка.
към текста >>
Пристъпвайки
към
осветляването на тази подтема, бихме желали първо да дадем думата на Великия Учител, а след това ще се опитаме да разсъждаваме над казаното от него: "Трябва да знаете - обръща се
към
нас Учителят П.
Божествен гняв - когато биват поругани духовни ценности. Едва ли някой от нас би дръзнал да осъди Богочо- века за стореното. Смисълът на Неговата реакция, освен всичко останало, е да ни даде още един образец за поведение. Нека всеки го осмисли по своему. д) единство и борба между Доброто и злото; центрове на концентрирано присъствие (ад и рай)
Пристъпвайки
към
осветляването на тази подтема, бихме желали първо да дадем думата на Великия Учител, а след това ще се опитаме да разсъждаваме над казаното от него: "Трябва да знаете - обръща се
към
нас Учителят П.
Дънов, - че съществува колективно съзнание на Доброто и колективно съзнание на злото. Те образуват два велики полюса на Битието. Човешкият живот се движи между тия два полюса. Когато злото е отвътре и взима надмощие, а Доброто е отвън, тогава злото царува на земята. С други думи, "адът" царува на земята.
към текста >>
Сами по
себе
си тези понятия - поради обхвата на съдържанието си - биха могли да бъдат обект на отделно разглеждане, чието място не е в тази подтема.
"Небето " е място, дето Доброто е и отвътре, и отвън. А човешкият живот е "място", дето понякога отвътре е Доброто, а отвън злото, а понякога - обратно. Всеки човек, според живота, който води, се намира или в полюса на Доброто, или в полюса на злото." Колективните съзнания на Доброто и злото притежават свои проекции в Проявеното Битие, които са известни в езотеричното познание съответно като Бяла ложа (Бяло братство) и Черна ложа (Черно братство). (За тях говорихме по-подробно в първата тема от настоящия лекционен курс.) От друга страна, християнското богословие, следвайки логиката на езотериката (без да признава това), определя рая и ада не като области в пространството със специфични характеристики, а като състояния на съзнанието.
Сами по
себе
си тези понятия - поради обхвата на съдържанието си - биха могли да бъдат обект на отделно разглеждане, чието място не е в тази подтема.
За нас тук е по-важно да уточним някои детайли, свързани пряко с проблематиката. И един от тях е: откъде злото черпи силата си в нашата действителност? На този съдбовен въпрос Учителят на ББ у нас отговаря по следния начин: "Добрите хора са истински силните хора в света. Ала хората мислят, че злото в света е силно. Злото е силно само затова, защото хората го обичат.
към текста >>
Обичта
към
злото му придава сила.
За нас тук е по-важно да уточним някои детайли, свързани пряко с проблематиката. И един от тях е: откъде злото черпи силата си в нашата действителност? На този съдбовен въпрос Учителят на ББ у нас отговаря по следния начин: "Добрите хора са истински силните хора в света. Ала хората мислят, че злото в света е силно. Злото е силно само затова, защото хората го обичат.
Обичта
към
злото му придава сила.
Злото черпи сила от любовта (към него - бел. К. З.)." Както е прието да се казва, коментарът е излишен. И още един съществен ракурс в същото направление: какви са плодовете на злото? Нали именно по тях следва да го разпознаем?
към текста >>
Злото черпи сила от
любовта
(
към
него - бел.
И един от тях е: откъде злото черпи силата си в нашата действителност? На този съдбовен въпрос Учителят на ББ у нас отговаря по следния начин: "Добрите хора са истински силните хора в света. Ала хората мислят, че злото в света е силно. Злото е силно само затова, защото хората го обичат. Обичта към злото му придава сила.
Злото черпи сила от
любовта
(
към
него - бел.
К. З.)." Както е прието да се казва, коментарът е излишен. И още един съществен ракурс в същото направление: какви са плодовете на злото? Нали именно по тях следва да го разпознаем? Ето и отговора на Учителя П.
към текста >>
Дънов: "Злото е път
към
смъртта (курсивът мой - К. З.).
К. З.)." Както е прието да се казва, коментарът е излишен. И още един съществен ракурс в същото направление: какви са плодовете на злото? Нали именно по тях следва да го разпознаем? Ето и отговора на Учителя П.
Дънов: "Злото е път
към
смъртта (курсивът мой - К. З.).
То е осъдено на вечно безплодие." Изреченото тук е недвусмислено и нетърпящо алтернативност. Остава да направим своя жизнен избор. е) различаване и разграничаване на Доброто и злото И в този случай не бихме могли да открием по-мощен източник на светлина по Пътя към съвършенството от Словото на българския духовен Учител П. Дънов. Неговите указания по темата са кратки, ясни, задълбочени и впечатляват с умелото използване на контрастите: "При различаване на Доброто и злото помнете следните неща: Доброто и злото - това са висшето и нисшето в света.
към текста >>
И в този случай не бихме могли да открием по-мощен източник на светлина по Пътя
към
съвършенството от Словото на българския духовен Учител П. Дънов.
Ето и отговора на Учителя П. Дънов: "Злото е път към смъртта (курсивът мой - К. З.). То е осъдено на вечно безплодие." Изреченото тук е недвусмислено и нетърпящо алтернативност. Остава да направим своя жизнен избор. е) различаване и разграничаване на Доброто и злото
И в този случай не бихме могли да открием по-мощен източник на светлина по Пътя
към
съвършенството от Словото на българския духовен Учител П. Дънов.
Неговите указания по темата са кратки, ясни, задълбочени и впечатляват с умелото използване на контрастите: "При различаване на Доброто и злото помнете следните неща: Доброто и злото - това са висшето и нисшето в света. Злото - това са по възможност най-слабите трептения на Доброто. Ето защо Доброто е цена на разумното, а злото - цена на неразумното. Доброто повдига ценностите на човешкото съзнание. Злото ги понижава.
към текста >>
Самоопределяне, обусловено от осмисленото прилагане в живота на придобитото познание и съобразено с действието на петте Божествени принципа в Космоса:
Любов
, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел.
Изворът има ли нужда да обещава, че ще тече? Той си блика." Както вече имахме повод да отбележим в предходното изложение, различаването е едно от първите и задължителни условия за личността, готвеща се да стъпи върху пътеката на окултното ученичество. При наличието на толкова подробна сравнителна таблица между Доброто и злото като предложената по-горе от Учителя на ББ в България анализът и оценката на търсещия по духовния Път биват облекчени в най-висока степен. И все пак за всекиго от нас остава най-важното - разумното самоопределяне във всяка конкретна ситуация.
Самоопределяне, обусловено от осмисленото прилагане в живота на придобитото познание и съобразено с действието на петте Божествени принципа в Космоса:
Любов
, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел.
към текста >>
92.
Учението на Учителя Петър Дънов за СВОБОДАТА
 
- Константин Златев
Свобода, която няма в
себе
си
Любов
, знание и разширение без никакво ограничение, не е свобода."
"Свободен е онзи, който може сам да се впряга и разпряга. Що е свобода? Що изисква свободата? Свободата подразбира следното: всеки човек да се прояви така, както се подтиква отвътре, от неговата възвишена природа. Освободете вашите умове и сърца, вашата воля от робство.
Свобода, която няма в
себе
си
Любов
, знание и разширение без никакво ограничение, не е свобода."
(Учителят П. Дънов) а) външна (физическа, телесна) и вътрешна (умствена, сърдечна, психическа, духовна) свобода Къде да търсим свободата - в себе си или извън себе си? Как да разберем, че вече сме я постигнали, т. е. че вече сме свободни?
към текста >>
Къде да търсим свободата - в
себе
си или извън
себе
си?
Свободата подразбира следното: всеки човек да се прояви така, както се подтиква отвътре, от неговата възвишена природа. Освободете вашите умове и сърца, вашата воля от робство. Свобода, която няма в себе си Любов, знание и разширение без никакво ограничение, не е свобода." (Учителят П. Дънов) а) външна (физическа, телесна) и вътрешна (умствена, сърдечна, психическа, духовна) свобода
Къде да търсим свободата - в
себе
си или извън
себе
си?
Как да разберем, че вече сме я постигнали, т. е. че вече сме свободни? Какво е необходимо да променим в личността си в името на това постижение? И как тези промени се отразяват на цялостната ни същност? Колко много въпроси, които очакват своя отговор... И тук, както и навсякъде другаде, във всички области и проявления на Всемирния Живот, на помощ ни идва Словото на Истината.
към текста >>
Колко много въпроси, които очакват своя отговор... И тук, както и навсякъде другаде, във всички области и проявления на Всемирния Живот, на помощ ни идва Словото на Истината.
Къде да търсим свободата - в себе си или извън себе си? Как да разберем, че вече сме я постигнали, т. е. че вече сме свободни? Какво е необходимо да променим в личността си в името на това постижение? И как тези промени се отразяват на цялостната ни същност?
Колко много въпроси, които очакват своя отговор... И тук, както и навсякъде другаде, във всички области и проявления на Всемирния Живот, на помощ ни идва Словото на Истината.
Учителят на ББ в България ни разкрива мъдро и търпеливо своето виждане за свободата: " Човек днес не е свободен. Той се стреми към свобода, ала я търси по външен път. Свободата, обаче, не може да дойде отвън (курсивът мой - К. З.). Тя не се налага със закон. Всяка свобода - политическа или религиозна, - която отвън се налага, е само сянка на свободата." На друго място в учението си той допълва току-що цитираните разсъждения: "Друго не забравяйте: свободата отвън не ще дойде.
към текста >>
Той се стреми
към
свобода, ала я търси по външен път.
че вече сме свободни? Какво е необходимо да променим в личността си в името на това постижение? И как тези промени се отразяват на цялостната ни същност? Колко много въпроси, които очакват своя отговор... И тук, както и навсякъде другаде, във всички области и проявления на Всемирния Живот, на помощ ни идва Словото на Истината. Учителят на ББ в България ни разкрива мъдро и търпеливо своето виждане за свободата: " Човек днес не е свободен.
Той се стреми
към
свобода, ала я търси по външен път.
Свободата, обаче, не може да дойде отвън (курсивът мой - К. З.). Тя не се налага със закон. Всяка свобода - политическа или религиозна, - която отвън се налага, е само сянка на свободата." На друго място в учението си той допълва току-що цитираните разсъждения: "Друго не забравяйте: свободата отвън не ще дойде. Всяка свобода, която отвън се налага, е сянка на свободата. Не бягайте подир сенки!
към текста >>
Дънов подчертава, че свободата има три отношения
към
човека: 1) физическо; 2) умствено и сърдечно; 3) духовно (тези три отношения ще разгледаме по-подробно в подточка "б").
Не бягайте подир сенки! " За окултния ученик е от особена важност да проумее, че не винаги външната свобода е предпоставка за постигане на вътрешна свобода на личността. В духовно-нравствен и в езотеричен аспект е точно обратното - вътрешната свобода се превръща в условие за външната. В своите беседи и лекции Учителят П.
Дънов подчертава, че свободата има три отношения
към
човека: 1) физическо; 2) умствено и сърдечно; 3) духовно (тези три отношения ще разгледаме по-подробно в подточка "б").
И когато говорим за свободата или анализираме нейните изяви в действителността, следва да знаем точно коя от нейните разновидности имаме пред вид. б) отношение на свободата към човека - физическо: За тази разновидност на свободата Учителят П. Дънов споделя: "Физическата, гражданската страна на свободата е само предговор за онази велика свобода, към която душата се стреми." В рамките на еволюцията на Духа в материалния свят първият импулс е насочен към постигане на свобода от ограниченията на физическата реалност, което като резултат включва и обществените (социални) и граждански свободи. В този аспект заслужава внимание следното заключение на Учителя на ББ у нас: "Всички съвременни хора и народи воюват за свободата.
към текста >>
б) отношение на свободата
към
човека
За окултния ученик е от особена важност да проумее, че не винаги външната свобода е предпоставка за постигане на вътрешна свобода на личността. В духовно-нравствен и в езотеричен аспект е точно обратното - вътрешната свобода се превръща в условие за външната. В своите беседи и лекции Учителят П. Дънов подчертава, че свободата има три отношения към човека: 1) физическо; 2) умствено и сърдечно; 3) духовно (тези три отношения ще разгледаме по-подробно в подточка "б"). И когато говорим за свободата или анализираме нейните изяви в действителността, следва да знаем точно коя от нейните разновидности имаме пред вид.
б) отношение на свободата
към
човека
- физическо: За тази разновидност на свободата Учителят П. Дънов споделя: "Физическата, гражданската страна на свободата е само предговор за онази велика свобода, към която душата се стреми." В рамките на еволюцията на Духа в материалния свят първият импулс е насочен към постигане на свобода от ограниченията на физическата реалност, което като резултат включва и обществените (социални) и граждански свободи. В този аспект заслужава внимание следното заключение на Учителя на ББ у нас: "Всички съвременни хора и народи воюват за свободата. Кой не е воювал, но въпреки това човек пак не е свободен." - сърдечно и умствено: Емоционалната и мисловната сфера на човешкото същество представлява арена, върху която без отдих се разгаря съдбоносна битка и за личната, и за колективната свобода.
към текста >>
Дънов споделя: "Физическата, гражданската страна на свободата е само предговор за онази велика свобода,
към
която душата се стреми." В рамките на еволюцията на Духа в материалния свят първият импулс е насочен
към
постигане на свобода от ограниченията на физическата реалност, което като резултат включва и обществените (социални) и граждански свободи.
В своите беседи и лекции Учителят П. Дънов подчертава, че свободата има три отношения към човека: 1) физическо; 2) умствено и сърдечно; 3) духовно (тези три отношения ще разгледаме по-подробно в подточка "б"). И когато говорим за свободата или анализираме нейните изяви в действителността, следва да знаем точно коя от нейните разновидности имаме пред вид. б) отношение на свободата към човека - физическо: За тази разновидност на свободата Учителят П.
Дънов споделя: "Физическата, гражданската страна на свободата е само предговор за онази велика свобода,
към
която душата се стреми." В рамките на еволюцията на Духа в материалния свят първият импулс е насочен
към
постигане на свобода от ограниченията на физическата реалност, което като резултат включва и обществените (социални) и граждански свободи.
В този аспект заслужава внимание следното заключение на Учителя на ББ у нас: "Всички съвременни хора и народи воюват за свободата. Кой не е воювал, но въпреки това човек пак не е свободен." - сърдечно и умствено: Емоционалната и мисловната сфера на човешкото същество представлява арена, върху която без отдих се разгаря съдбоносна битка и за личната, и за колективната свобода. Само онзи, който изцяло е овладял своето естество на желанията, чувствата, емоциите и страстите (астралното тяло), както и своята мисловна дейност (умственото тяло - нисшия, конкретен ум), само той е заслужил да бъде удостоен с венеца на свободата. В противен случай той сам се обрича на ограничения и изолация, които могат да бъдат представени картинно като затвор или заточение, твърде далеч от владенията на свободната проява.
към текста >>
Такова е мнението и на Великия Учител: "Със своите отрицателни мисли, чувства и криви постъпки човек е образувал затвор около
себе
си и сам е влязъл в него.
В този аспект заслужава внимание следното заключение на Учителя на ББ у нас: "Всички съвременни хора и народи воюват за свободата. Кой не е воювал, но въпреки това човек пак не е свободен." - сърдечно и умствено: Емоционалната и мисловната сфера на човешкото същество представлява арена, върху която без отдих се разгаря съдбоносна битка и за личната, и за колективната свобода. Само онзи, който изцяло е овладял своето естество на желанията, чувствата, емоциите и страстите (астралното тяло), както и своята мисловна дейност (умственото тяло - нисшия, конкретен ум), само той е заслужил да бъде удостоен с венеца на свободата. В противен случай той сам се обрича на ограничения и изолация, които могат да бъдат представени картинно като затвор или заточение, твърде далеч от владенията на свободната проява.
Такова е мнението и на Великия Учител: "Със своите отрицателни мисли, чувства и криви постъпки човек е образувал затвор около
себе
си и сам е влязъл в него.
Щом е така, той сам трябва да разруши този затвор и да излезе вън от него на свобода." Очевидно е, че в тази насока свободата бива постигната чрез победата над самия себе си, над низшата си природа - най-трудната, ала и най-достойната победа в живота на човека. Подчинението спрямо потребностите на низшата природа рано или късно се трансформира в робство - в един постепенен или бурен процес на пропадане, който става все по-трудно да спрем и да надмогнем. На другия полюс - възтържествувалият над тъмните елементи в личността си човек придобива всички най-благоприятни възможности за многостранно развитие и усъвършенстване. Ето и оценката на Учителя П. Дънов по въпроса: "Свободен е онзи, който има свобода на мислите, чувствата и постъпките.
към текста >>
Щом е така, той сам трябва да разруши този затвор и да излезе вън от него на свобода." Очевидно е, че в тази насока свободата бива постигната чрез победата над самия
себе
си, над низшата си природа - най-трудната, ала и най-достойната победа в живота на човека.
Кой не е воювал, но въпреки това човек пак не е свободен." - сърдечно и умствено: Емоционалната и мисловната сфера на човешкото същество представлява арена, върху която без отдих се разгаря съдбоносна битка и за личната, и за колективната свобода. Само онзи, който изцяло е овладял своето естество на желанията, чувствата, емоциите и страстите (астралното тяло), както и своята мисловна дейност (умственото тяло - нисшия, конкретен ум), само той е заслужил да бъде удостоен с венеца на свободата. В противен случай той сам се обрича на ограничения и изолация, които могат да бъдат представени картинно като затвор или заточение, твърде далеч от владенията на свободната проява. Такова е мнението и на Великия Учител: "Със своите отрицателни мисли, чувства и криви постъпки човек е образувал затвор около себе си и сам е влязъл в него.
Щом е така, той сам трябва да разруши този затвор и да излезе вън от него на свобода." Очевидно е, че в тази насока свободата бива постигната чрез победата над самия
себе
си, над низшата си природа - най-трудната, ала и най-достойната победа в живота на човека.
Подчинението спрямо потребностите на низшата природа рано или късно се трансформира в робство - в един постепенен или бурен процес на пропадане, който става все по-трудно да спрем и да надмогнем. На другия полюс - възтържествувалият над тъмните елементи в личността си човек придобива всички най-благоприятни възможности за многостранно развитие и усъвършенстване. Ето и оценката на Учителя П. Дънов по въпроса: "Свободен е онзи, който има свобода на мислите, чувствата и постъпките. Ако искате да се развивате правилно, вие трябва да бъдете свободни по ум, сърце и воля.
към текста >>
То е възстановяване на Първичната връзка с
Бога
, която съществува от самото ни явяване на света.
За да обясни това явление - заветна мечта на всяко живо същество, въплъщаващо се периодично в света на гъстата материалност, Учителят П. Дънов използва понятие, актуално не само за учението на ББ, но и за християнството (със собствени нюанси в тълкуванието) - новорождение: "Истинската свобода иде отвътре. За да се освободят, хората трябва да се новородят. Новораждането е скъсването на онези връзки, които сега ни спъват. То означава освобождението ни от веригите на съдбата и необходимостта.
То е възстановяване на Първичната връзка с
Бога
, която съществува от самото ни явяване на света.
То означава възстановяване на свободата." 2. Връзки и взаимоотношения на свободата а) с Любовта "От Любов да направиш нещо - там е истинската свобода. Всичко може да направиш, но като го направиш от Любов, тогава си свободен.
към текста >>
а) с
Любовта
Новораждането е скъсването на онези връзки, които сега ни спъват. То означава освобождението ни от веригите на съдбата и необходимостта. То е възстановяване на Първичната връзка с Бога, която съществува от самото ни явяване на света. То означава възстановяване на свободата." 2. Връзки и взаимоотношения на свободата
а) с
Любовта
"От Любов да направиш нещо - там е истинската свобода. Всичко може да направиш, но като го направиш от Любов, тогава си свободен. Ако не го направиш от Любов, не си свободен." (Учителят П. Дънов) Всички мисли, чувства и дела извън Любовта, без заряда на Любовта, не подпомагат духовната еволюция на съществото и не го водят към свободата.
към текста >>
"От
Любов
да направиш нещо - там е истинската свобода.
То означава освобождението ни от веригите на съдбата и необходимостта. То е възстановяване на Първичната връзка с Бога, която съществува от самото ни явяване на света. То означава възстановяване на свободата." 2. Връзки и взаимоотношения на свободата а) с Любовта
"От
Любов
да направиш нещо - там е истинската свобода.
Всичко може да направиш, но като го направиш от Любов, тогава си свободен. Ако не го направиш от Любов, не си свободен." (Учителят П. Дънов) Всички мисли, чувства и дела извън Любовта, без заряда на Любовта, не подпомагат духовната еволюция на съществото и не го водят към свободата. Пълна свобода има само в Любовта.
към текста >>
Всичко може да направиш, но като го направиш от
Любов
, тогава си свободен.
То е възстановяване на Първичната връзка с Бога, която съществува от самото ни явяване на света. То означава възстановяване на свободата." 2. Връзки и взаимоотношения на свободата а) с Любовта "От Любов да направиш нещо - там е истинската свобода.
Всичко може да направиш, но като го направиш от
Любов
, тогава си свободен.
Ако не го направиш от Любов, не си свободен." (Учителят П. Дънов) Всички мисли, чувства и дела извън Любовта, без заряда на Любовта, не подпомагат духовната еволюция на съществото и не го водят към свободата. Пълна свобода има само в Любовта. Да обичаш, означава да си готов да предоставиш най-голямата възможна свобода на любимото същество.
към текста >>
Ако не го направиш от
Любов
, не си свободен."
То означава възстановяване на свободата." 2. Връзки и взаимоотношения на свободата а) с Любовта "От Любов да направиш нещо - там е истинската свобода. Всичко може да направиш, но като го направиш от Любов, тогава си свободен.
Ако не го направиш от
Любов
, не си свободен."
(Учителят П. Дънов) Всички мисли, чувства и дела извън Любовта, без заряда на Любовта, не подпомагат духовната еволюция на съществото и не го водят към свободата. Пълна свобода има само в Любовта. Да обичаш, означава да си готов да предоставиш най-голямата възможна свобода на любимото същество. Всеки акт на ограничение в това отношение е акт на егоизъм, на самолюбие и възпрепятства проявлението на свободата.
към текста >>
Всички мисли, чувства и дела извън
Любовта
, без заряда на Любовта, не подпомагат духовната еволюция на съществото и не го водят
към
свободата.
а) с Любовта "От Любов да направиш нещо - там е истинската свобода. Всичко може да направиш, но като го направиш от Любов, тогава си свободен. Ако не го направиш от Любов, не си свободен." (Учителят П. Дънов)
Всички мисли, чувства и дела извън
Любовта
, без заряда на Любовта, не подпомагат духовната еволюция на съществото и не го водят
към
свободата.
Пълна свобода има само в Любовта. Да обичаш, означава да си готов да предоставиш най-голямата възможна свобода на любимото същество. Всеки акт на ограничение в това отношение е акт на егоизъм, на самолюбие и възпрепятства проявлението на свободата. Ето задълбочения размисъл на Учителя на ББ в нашата страна, разкриващ най-дълбоките взаимовръзки между свободата и Любовта: "Помнете: без Любов няма свобода в света. Ако разбираш любовта, ти си свободен.
към текста >>
Пълна свобода има само в
Любовта
.
"От Любов да направиш нещо - там е истинската свобода. Всичко може да направиш, но като го направиш от Любов, тогава си свободен. Ако не го направиш от Любов, не си свободен." (Учителят П. Дънов) Всички мисли, чувства и дела извън Любовта, без заряда на Любовта, не подпомагат духовната еволюция на съществото и не го водят към свободата.
Пълна свобода има само в
Любовта
.
Да обичаш, означава да си готов да предоставиш най-голямата възможна свобода на любимото същество. Всеки акт на ограничение в това отношение е акт на егоизъм, на самолюбие и възпрепятства проявлението на свободата. Ето задълбочения размисъл на Учителя на ББ в нашата страна, разкриващ най-дълбоките взаимовръзки между свободата и Любовта: "Помнете: без Любов няма свобода в света. Ако разбираш любовта, ти си свободен. Докато не се обичате и не сте готови да се жертвате един за друг, докато си отмъщавате, не сте свободни.
към текста >>
Ето задълбочения размисъл на Учителя на ББ в нашата страна, разкриващ най-дълбоките взаимовръзки между свободата и
Любовта
: "Помнете: без
Любов
няма свобода в света.
(Учителят П. Дънов) Всички мисли, чувства и дела извън Любовта, без заряда на Любовта, не подпомагат духовната еволюция на съществото и не го водят към свободата. Пълна свобода има само в Любовта. Да обичаш, означава да си готов да предоставиш най-голямата възможна свобода на любимото същество. Всеки акт на ограничение в това отношение е акт на егоизъм, на самолюбие и възпрепятства проявлението на свободата.
Ето задълбочения размисъл на Учителя на ББ в нашата страна, разкриващ най-дълбоките взаимовръзки между свободата и
Любовта
: "Помнете: без
Любов
няма свобода в света.
Ако разбираш любовта, ти си свободен. Докато не се обичате и не сте готови да се жертвате един за друг, докато си отмъщавате, не сте свободни. Някой казва: "Искам свободен да бъда." Свободен си, ако служиш на Любовта. Иначе ще бъдеш роб. Докато не изправим нашето минало, докато не възприемем Любовта, не можем да бъдем свободни.
към текста >>
Ако разбираш
любовта
, ти си свободен.
Всички мисли, чувства и дела извън Любовта, без заряда на Любовта, не подпомагат духовната еволюция на съществото и не го водят към свободата. Пълна свобода има само в Любовта. Да обичаш, означава да си готов да предоставиш най-голямата възможна свобода на любимото същество. Всеки акт на ограничение в това отношение е акт на егоизъм, на самолюбие и възпрепятства проявлението на свободата. Ето задълбочения размисъл на Учителя на ББ в нашата страна, разкриващ най-дълбоките взаимовръзки между свободата и Любовта: "Помнете: без Любов няма свобода в света.
Ако разбираш
любовта
, ти си свободен.
Докато не се обичате и не сте готови да се жертвате един за друг, докато си отмъщавате, не сте свободни. Някой казва: "Искам свободен да бъда." Свободен си, ако служиш на Любовта. Иначе ще бъдеш роб. Докато не изправим нашето минало, докато не възприемем Любовта, не можем да бъдем свободни. Любов към Бога, към ближния и към себе си, хармония с Цялото - в това седи свободата на човешката душа.
към текста >>
Някой казва: "Искам свободен да бъда." Свободен си, ако служиш на
Любовта
.
Да обичаш, означава да си готов да предоставиш най-голямата възможна свобода на любимото същество. Всеки акт на ограничение в това отношение е акт на егоизъм, на самолюбие и възпрепятства проявлението на свободата. Ето задълбочения размисъл на Учителя на ББ в нашата страна, разкриващ най-дълбоките взаимовръзки между свободата и Любовта: "Помнете: без Любов няма свобода в света. Ако разбираш любовта, ти си свободен. Докато не се обичате и не сте готови да се жертвате един за друг, докато си отмъщавате, не сте свободни.
Някой казва: "Искам свободен да бъда." Свободен си, ако служиш на
Любовта
.
Иначе ще бъдеш роб. Докато не изправим нашето минало, докато не възприемем Любовта, не можем да бъдем свободни. Любов към Бога, към ближния и към себе си, хармония с Цялото - в това седи свободата на човешката душа. Свободата не предшества Любовта. Ние искаме да бъдем свободни, преди да обичаме.
към текста >>
Докато не изправим нашето минало, докато не възприемем
Любовта
, не можем да бъдем свободни.
Ето задълбочения размисъл на Учителя на ББ в нашата страна, разкриващ най-дълбоките взаимовръзки между свободата и Любовта: "Помнете: без Любов няма свобода в света. Ако разбираш любовта, ти си свободен. Докато не се обичате и не сте готови да се жертвате един за друг, докато си отмъщавате, не сте свободни. Някой казва: "Искам свободен да бъда." Свободен си, ако служиш на Любовта. Иначе ще бъдеш роб.
Докато не изправим нашето минало, докато не възприемем
Любовта
, не можем да бъдем свободни.
Любов към Бога, към ближния и към себе си, хармония с Цялото - в това седи свободата на човешката душа. Свободата не предшества Любовта. Ние искаме да бъдем свободни, преди да обичаме. Свободата идва като резултат на Любовта." б) с Мъдростта
към текста >>
Любов
към
Бога
,
към
ближния
и
към
себе
си, хармония с Цялото - в това седи свободата на човешката душа.
Ако разбираш любовта, ти си свободен. Докато не се обичате и не сте готови да се жертвате един за друг, докато си отмъщавате, не сте свободни. Някой казва: "Искам свободен да бъда." Свободен си, ако служиш на Любовта. Иначе ще бъдеш роб. Докато не изправим нашето минало, докато не възприемем Любовта, не можем да бъдем свободни.
Любов
към
Бога
,
към
ближния
и
към
себе
си, хармония с Цялото - в това седи свободата на човешката душа.
Свободата не предшества Любовта. Ние искаме да бъдем свободни, преди да обичаме. Свободата идва като резултат на Любовта." б) с Мъдростта "Да бъде човек свободен, това значи да носи светлината, знанието на мъдростта.
към текста >>
Свободата не предшества
Любовта
.
Докато не се обичате и не сте готови да се жертвате един за друг, докато си отмъщавате, не сте свободни. Някой казва: "Искам свободен да бъда." Свободен си, ако служиш на Любовта. Иначе ще бъдеш роб. Докато не изправим нашето минало, докато не възприемем Любовта, не можем да бъдем свободни. Любов към Бога, към ближния и към себе си, хармония с Цялото - в това седи свободата на човешката душа.
Свободата не предшества
Любовта
.
Ние искаме да бъдем свободни, преди да обичаме. Свободата идва като резултат на Любовта." б) с Мъдростта "Да бъде човек свободен, това значи да носи светлината, знанието на мъдростта. Човек е свободен да постъпва така или иначе, но след това има съдба, т. е.
към текста >>
Свободата идва като резултат на
Любовта
."
Иначе ще бъдеш роб. Докато не изправим нашето минало, докато не възприемем Любовта, не можем да бъдем свободни. Любов към Бога, към ближния и към себе си, хармония с Цялото - в това седи свободата на човешката душа. Свободата не предшества Любовта. Ние искаме да бъдем свободни, преди да обичаме.
Свободата идва като резултат на
Любовта
."
б) с Мъдростта "Да бъде човек свободен, това значи да носи светлината, знанието на мъдростта. Човек е свободен да постъпва така или иначе, но след това има съдба, т. е. ще претърпи последствията на природните закони. Те ще го ограничат, ако не е постъпил в съгласие с тях." (Учителят П. Дънов)
към текста >>
Това е най-кратката пътека
към
свободата и
към
Божествената реализация на личността.
" Мъдрият прилага на всяка крачка в живота си законите на Живата Разумна Природа. Именно изпълнението на тези закони го прави свободен. Преди да нарушим някой от законите, вложени от Твореца в Битието, все още сме свободни. В мига, в който извършим такова нарушение, загубваме свободата си. Следователно Мъдростта се състои най-вече в това, да прилагаме придобитото познание в ежедневния живот.
Това е най-кратката пътека
към
свободата и
към
Божествената реализация на личността.
Мисълта, осенена от извечната Мъдрост и въплътена в акт на Любов, ни дарява пълната свобода. За някого може да изглежда трудно, дори непостижимо, но не е така. Резултатът, за който говорим, се получава напълно спонтанно, по естествен начин, ако вътрешната ни настройка предразполага за осъществяването на вълшебния алгоритъм: Мъдрост - мисъл - акт на Любов - свобода. Такава е логиката на Вездесъщата Реалност, такава е логиката и на Новото учение: "Птицата е свободна, когато хвърка. Рибата е свободна, когато плува.
към текста >>
Мисълта, осенена от извечната Мъдрост и въплътена в акт на
Любов
, ни дарява пълната свобода.
Именно изпълнението на тези закони го прави свободен. Преди да нарушим някой от законите, вложени от Твореца в Битието, все още сме свободни. В мига, в който извършим такова нарушение, загубваме свободата си. Следователно Мъдростта се състои най-вече в това, да прилагаме придобитото познание в ежедневния живот. Това е най-кратката пътека към свободата и към Божествената реализация на личността.
Мисълта, осенена от извечната Мъдрост и въплътена в акт на
Любов
, ни дарява пълната свобода.
За някого може да изглежда трудно, дори непостижимо, но не е така. Резултатът, за който говорим, се получава напълно спонтанно, по естествен начин, ако вътрешната ни настройка предразполага за осъществяването на вълшебния алгоритъм: Мъдрост - мисъл - акт на Любов - свобода. Такава е логиката на Вездесъщата Реалност, такава е логиката и на Новото учение: "Птицата е свободна, когато хвърка. Рибата е свободна, когато плува. Огънят живее, когато гори.
към текста >>
Резултатът, за който говорим, се получава напълно спонтанно, по естествен начин, ако вътрешната ни настройка предразполага за осъществяването на вълшебния алгоритъм: Мъдрост - мисъл - акт на
Любов
- свобода.
В мига, в който извършим такова нарушение, загубваме свободата си. Следователно Мъдростта се състои най-вече в това, да прилагаме придобитото познание в ежедневния живот. Това е най-кратката пътека към свободата и към Божествената реализация на личността. Мисълта, осенена от извечната Мъдрост и въплътена в акт на Любов, ни дарява пълната свобода. За някого може да изглежда трудно, дори непостижимо, но не е така.
Резултатът, за който говорим, се получава напълно спонтанно, по естествен начин, ако вътрешната ни настройка предразполага за осъществяването на вълшебния алгоритъм: Мъдрост - мисъл - акт на
Любов
- свобода.
Такава е логиката на Вездесъщата Реалност, такава е логиката и на Новото учение: "Птицата е свободна, когато хвърка. Рибата е свободна, когато плува. Огънят живее, когато гори. Вятърът върши работата си, когато духа. Водата живее и върши работата си, когато тече.
към текста >>
Вятърът върши работата си, когато духа.
За някого може да изглежда трудно, дори непостижимо, но не е така. Резултатът, за който говорим, се получава напълно спонтанно, по естествен начин, ако вътрешната ни настройка предразполага за осъществяването на вълшебния алгоритъм: Мъдрост - мисъл - акт на Любов - свобода. Такава е логиката на Вездесъщата Реалност, такава е логиката и на Новото учение: "Птицата е свободна, когато хвърка. Рибата е свободна, когато плува. Огънят живее, когато гори.
Вятърът върши работата си, когато духа.
Водата живее и върши работата си, когато тече. А човек е свободен, когато мисли" (Учителят П. Дънов). в) с изпълнението на Божията воля В изпълнението на волята на Създателя човешката душа открива себе си - своята най-дълбока същност, разгръща силата си до мащабите на Необятното и прегръща завинаги вихъра на свободата. Всеки, който посети гроба на Учителя П.
към текста >>
Водата живее и върши работата си, когато тече.
Резултатът, за който говорим, се получава напълно спонтанно, по естествен начин, ако вътрешната ни настройка предразполага за осъществяването на вълшебния алгоритъм: Мъдрост - мисъл - акт на Любов - свобода. Такава е логиката на Вездесъщата Реалност, такава е логиката и на Новото учение: "Птицата е свободна, когато хвърка. Рибата е свободна, когато плува. Огънят живее, когато гори. Вятърът върши работата си, когато духа.
Водата живее и върши работата си, когато тече.
А човек е свободен, когато мисли" (Учителят П. Дънов). в) с изпълнението на Божията воля В изпълнението на волята на Създателя човешката душа открива себе си - своята най-дълбока същност, разгръща силата си до мащабите на Необятното и прегръща завинаги вихъра на свободата. Всеки, който посети гроба на Учителя П. Дънов в софийския квартал "Изгрев", би могъл да прочете върху надгробната плоча един от крилатите му девизи: "В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа".
към текста >>
В изпълнението на волята на Създателя човешката душа открива
себе
си - своята най-дълбока същност, разгръща силата си до мащабите на Необятното и прегръща завинаги вихъра на свободата.
Огънят живее, когато гори. Вятърът върши работата си, когато духа. Водата живее и върши работата си, когато тече. А човек е свободен, когато мисли" (Учителят П. Дънов). в) с изпълнението на Божията воля
В изпълнението на волята на Създателя човешката душа открива
себе
си - своята най-дълбока същност, разгръща силата си до мащабите на Необятното и прегръща завинаги вихъра на свободата.
Всеки, който посети гроба на Учителя П. Дънов в софийския квартал "Изгрев", би могъл да прочете върху надгробната плоча един от крилатите му девизи: "В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа". В своето Слово той неведнъж се е спирал на това взаимоотношение и го е разглеждал от позициите на вечната Мъдрост на Космоса. От гледна точка на интерпретацията му само всеотдайният и безрезервно предан служител по Пътя към Божественото е способен да завоюва мечтаната пълнота на свободата: "Кой е свободен ? Само който служи на Бога и разбира Неговите повеления.
към текста >>
Дънов в софийския квартал "Изгрев", би могъл да прочете върху надгробната плоча един от крилатите му девизи: "В изпълнението волята на
Бога
е силата на човешката душа".
Водата живее и върши работата си, когато тече. А човек е свободен, когато мисли" (Учителят П. Дънов). в) с изпълнението на Божията воля В изпълнението на волята на Създателя човешката душа открива себе си - своята най-дълбока същност, разгръща силата си до мащабите на Необятното и прегръща завинаги вихъра на свободата. Всеки, който посети гроба на Учителя П.
Дънов в софийския квартал "Изгрев", би могъл да прочете върху надгробната плоча един от крилатите му девизи: "В изпълнението волята на
Бога
е силата на човешката душа".
В своето Слово той неведнъж се е спирал на това взаимоотношение и го е разглеждал от позициите на вечната Мъдрост на Космоса. От гледна точка на интерпретацията му само всеотдайният и безрезервно предан служител по Пътя към Божественото е способен да завоюва мечтаната пълнота на свободата: "Кой е свободен ? Само който служи на Бога и разбира Неговите повеления. В какво седи свободата? Да живеем за Безграничния!
към текста >>
От гледна точка на интерпретацията му само всеотдайният и безрезервно предан служител по Пътя
към
Божественото е способен да завоюва мечтаната пълнота на свободата: "Кой е свободен ?
в) с изпълнението на Божията воля В изпълнението на волята на Създателя човешката душа открива себе си - своята най-дълбока същност, разгръща силата си до мащабите на Необятното и прегръща завинаги вихъра на свободата. Всеки, който посети гроба на Учителя П. Дънов в софийския квартал "Изгрев", би могъл да прочете върху надгробната плоча един от крилатите му девизи: "В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа". В своето Слово той неведнъж се е спирал на това взаимоотношение и го е разглеждал от позициите на вечната Мъдрост на Космоса.
От гледна точка на интерпретацията му само всеотдайният и безрезервно предан служител по Пътя
към
Божественото е способен да завоюва мечтаната пълнота на свободата: "Кой е свободен ?
Само който служи на Бога и разбира Неговите повеления. В какво седи свободата? Да живеем за Безграничния! За да бъдеш свободен, трябва в дадения момент да бъдеш готов да извършиш онова решение, да вършиш всичко онова, което Вечното Начало изисква. В дадения момент, днес, какво иска Първичната Причина от тебе?
към текста >>
Само който служи на
Бога
и разбира Неговите повеления.
В изпълнението на волята на Създателя човешката душа открива себе си - своята най-дълбока същност, разгръща силата си до мащабите на Необятното и прегръща завинаги вихъра на свободата. Всеки, който посети гроба на Учителя П. Дънов в софийския квартал "Изгрев", би могъл да прочете върху надгробната плоча един от крилатите му девизи: "В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа". В своето Слово той неведнъж се е спирал на това взаимоотношение и го е разглеждал от позициите на вечната Мъдрост на Космоса. От гледна точка на интерпретацията му само всеотдайният и безрезервно предан служител по Пътя към Божественото е способен да завоюва мечтаната пълнота на свободата: "Кой е свободен ?
Само който служи на
Бога
и разбира Неговите повеления.
В какво седи свободата? Да живеем за Безграничния! За да бъдеш свободен, трябва в дадения момент да бъдеш готов да извършиш онова решение, да вършиш всичко онова, което Вечното Начало изисква. В дадения момент, днес, какво иска Първичната Причина от тебе? Тя изисква да се примирите всички."
към текста >>
В старозаветния период от историята на човечеството основа на Премъдростта е страхът от
Бога
; такъв е манталитетът на старозаветния човек.
В какво седи свободата? Да живеем за Безграничния! За да бъдеш свободен, трябва в дадения момент да бъдеш готов да извършиш онова решение, да вършиш всичко онова, което Вечното Начало изисква. В дадения момент, днес, какво иска Първичната Причина от тебе? Тя изисква да се примирите всички."
В старозаветния период от историята на човечеството основа на Премъдростта е страхът от
Бога
; такъв е манталитетът на старозаветния човек.
В новозаветните времена вместо страха царуват Любовта, милосърдието и готовността за саможертва, които лежат в основата на Христовото благовестие. За да постигнем голямото, трябва да започнем от малкото. Това ни съветва и Учителят на ББ: "Човек трябва да знае в кой момент каква е волята на Бога и да я направи. Изпълнението волята на Бога е много лесно нещо. То седи в малките работи.
към текста >>
Това ни съветва и Учителят на ББ: "Човек трябва да знае в кой момент каква е волята на
Бога
и да я направи.
В дадения момент, днес, какво иска Първичната Причина от тебе? Тя изисква да се примирите всички." В старозаветния период от историята на човечеството основа на Премъдростта е страхът от Бога; такъв е манталитетът на старозаветния човек. В новозаветните времена вместо страха царуват Любовта, милосърдието и готовността за саможертва, които лежат в основата на Христовото благовестие. За да постигнем голямото, трябва да започнем от малкото.
Това ни съветва и Учителят на ББ: "Човек трябва да знае в кой момент каква е волята на
Бога
и да я направи.
Изпълнението волята на Бога е много лесно нещо. То седи в малките работи. Например, Бог ти казва: "Иди при този отчаян човек и му кажи: "Твоите работи ще се уредят." Направи го." Изпълнението на Божията воля е характеристика на служението, което отдават на Божия план за света великите духовни Учители на човешкия род и техните най-напреднали ученици. В своята земна проява те се докосват до онази най-извисена същност на свободата, която иначе е свойствена единствено за селенията на Божественото: "Истината - това е Светлината на Божествения свят. Свободата е неговата безграничност.
към текста >>
Изпълнението волята на
Бога
е много лесно нещо.
Тя изисква да се примирите всички." В старозаветния период от историята на човечеството основа на Премъдростта е страхът от Бога; такъв е манталитетът на старозаветния човек. В новозаветните времена вместо страха царуват Любовта, милосърдието и готовността за саможертва, които лежат в основата на Христовото благовестие. За да постигнем голямото, трябва да започнем от малкото. Това ни съветва и Учителят на ББ: "Човек трябва да знае в кой момент каква е волята на Бога и да я направи.
Изпълнението волята на
Бога
е много лесно нещо.
То седи в малките работи. Например, Бог ти казва: "Иди при този отчаян човек и му кажи: "Твоите работи ще се уредят." Направи го." Изпълнението на Божията воля е характеристика на служението, което отдават на Божия план за света великите духовни Учители на човешкия род и техните най-напреднали ученици. В своята земна проява те се докосват до онази най-извисена същност на свободата, която иначе е свойствена единствено за селенията на Божественото: "Истината - това е Светлината на Божествения свят. Свободата е неговата безграничност. Ето защо, когато говорим за Божествената свобода, която произтича от Истината, подразбираме безграничност, т. е.
към текста >>
Дънов: "Само когато живият Бог на Истината дойде да живее в човека, когато в него започне да действа Божественият Дух и сила, само тогава човек ще бъде истински свободен, само тогава той ще познава
Бога
и ще бъде познат от Него, само тогава ще Му служи свободно в Дух и Истина.
стремеж на душата да живее в безграничното. Свободата, в пълния смисъл на думата, принадлежи на Божествения свят. Само Бог е абсолютно свободен" (Учителят П. Дънов). Когато човек разтвори своята низша, тленна природа във висшата си и нетленна природа, тогава той ще се превърне в съвършен проводник за волята и действията на Духа; тогава ще познае и истинската свобода. В това ни уверява и наставлението на Учителя П.
Дънов: "Само когато живият Бог на Истината дойде да живее в човека, когато в него започне да действа Божественият Дух и сила, само тогава човек ще бъде истински свободен, само тогава той ще познава
Бога
и ще бъде познат от Него, само тогава ще Му служи свободно в Дух и Истина.
Защото свободата изисква всеки момент човек да бъде готов да извърши онова, което Бог иска от него. А свободният човек може да го извърши, защото никаква друга връзка не го ограничава. В това именно седи неговата свобода." г) със самоотричането и саможертвата Самоотричането предполага отказ от низшето и завоюване на висшето в човешкото естество.
към текста >>
Плодът на това
себеотрицание
- целенасочено и конструктивно - е именно свободата.
Защото свободата изисква всеки момент човек да бъде готов да извърши онова, което Бог иска от него. А свободният човек може да го извърши, защото никаква друга връзка не го ограничава. В това именно седи неговата свобода." г) със самоотричането и саможертвата Самоотричането предполага отказ от низшето и завоюване на висшето в човешкото естество.
Плодът на това
себеотрицание
- целенасочено и конструктивно - е именно свободата.
Самоотричането и саможертвата означават, че човек се смирява до такава степен, че предоставя на другите пълната свобода да се изявят в максимална форма на проявление, сиреч това е тотална победа над егоизма и его- центризма. Самоотричането и саможертвата са по същността си израз на най-високата октава на доброволното самоограничение. Това е мигът, в който тържествува Духът, изпълнил с непобедима енергия всяка фибра от самоосъзналото се в пълнота същество. На това ни учи и Словото на Великия Учител на ББ: "Истинската свобода е свободата на духа. Тя идва отвътре (курсивът мой - К. З.).
към текста >>
При вътрешната свобода човек сам
себе
си преценява.
Самоотричането и саможертвата означават, че човек се смирява до такава степен, че предоставя на другите пълната свобода да се изявят в максимална форма на проявление, сиреч това е тотална победа над егоизма и его- центризма. Самоотричането и саможертвата са по същността си израз на най-високата октава на доброволното самоограничение. Това е мигът, в който тържествува Духът, изпълнил с непобедима енергия всяка фибра от самоосъзналото се в пълнота същество. На това ни учи и Словото на Великия Учител на ББ: "Истинската свобода е свободата на духа. Тя идва отвътре (курсивът мой - К. З.).
При вътрешната свобода човек сам
себе
си преценява.
При вътрешната свобода човек сам себе си съди. Такъв е законът. При вътрешната свобода човек сам се ограничава - той самоволно се ограничава. Кога? Само когато прави добро. Защото в пътя на свободата се изпитва благородството на душата и милосърдието на човешкото сърце.
към текста >>
При вътрешната свобода човек сам
себе
си съди.
Самоотричането и саможертвата са по същността си израз на най-високата октава на доброволното самоограничение. Това е мигът, в който тържествува Духът, изпълнил с непобедима енергия всяка фибра от самоосъзналото се в пълнота същество. На това ни учи и Словото на Великия Учител на ББ: "Истинската свобода е свободата на духа. Тя идва отвътре (курсивът мой - К. З.). При вътрешната свобода човек сам себе си преценява.
При вътрешната свобода човек сам
себе
си съди.
Такъв е законът. При вътрешната свобода човек сам се ограничава - той самоволно се ограничава. Кога? Само когато прави добро. Защото в пътя на свободата се изпитва благородството на душата и милосърдието на човешкото сърце. Когато човек прави добро, той винаги отпървом се ограничава.
към текста >>
То го е превърнало неусетно в свободен човек - съработник на
Бога
, участник на най-високо равнище в осъществяването на непостижимия План за Творението.
Той - поелият по стръмната пътека на окултното ученичество - познава великолепно вечните и неизменни закони на Всемира и винаги се съобразява с тях. На първо място в своята ценностна система пилигримът по духовния Път поставя предоставянето на своето "аз" на Божественото, така че във всеки миг от живота му Бог да се проявява чрез него. Както казва и ап. Павел: "Не аз, а Христос в мен." Единичното се разтваря в Цялото и без остатък подчинява своята воля на Волята на Всевишния. Смирението му е помогнало да се отърси завинаги от всички излишни слабости и недостатъци на стария човек.
То го е превърнало неусетно в свободен човек - съработник на
Бога
, участник на най-високо равнище в осъществяването на непостижимия План за Творението.
е) с висшата природа у човека Християнската философия в своя онтологически ракурс разкрива същността на телеологията - концепцията, утвърждаваща, че всичко сътворено е целесъобразно, плод на една велика Разумност. От същата тази Разумност като от непресъхващ вселенски Извор бликат всички постижения на Духа, стаени в нея като потенциал на вездесъщото Проявление. Свободната воля на безчетните същества в Космоса пък е тази, която би могла да отприщи Извора на Сбъдването и да вдъхне живот на цялата красота и величие, скрити в него и очакващи мига на своето възхождане в душите на поелите вечния Път на Духа. Пробудената висша природа у човека създава най-благоприятните условия за постигане на пълна духовна свобода.
към текста >>
"Всяко нещо, в което човек губи свободата си, е зло.
Законите на материалното битие вече нямат власт над него. По този повод Учителят П. Дънов заключава: "Стремеж и копнеж на човешката душа е да бъде свободна. Това е един велик вътрешен подтик - не на обикновения човек, а на човека, у когото се е пробудило Божественото съзнание." 3. Закон за свободата, формулиран от Учителя П. Дънов
"Всяко нещо, в което човек губи свободата си, е зло.
Всяко нещо, в което човек придобива свободата си, е добро." (Учителят П. Дънов) Така формулираният от Учителя на ББ в България закон довежда до извода, че наличието на постигната, реализирана свобода е съвършено достоверно доказателство, че човек е извървял докрай пътя на Доброто. Той, самоосъщественият в Доброто човек, е достигнал преддверието на висшата Божественост и Създателят му подава ръка, за да го издигне в ранг на Свой пълномощен сътрудник и сътворец в цялото Проявено Битие. И обратното: липсата на свобода (в разглеждания смисъл) свидетелства, че човешкото същество се е отклонило от вечните закони на Вселената с мисъл, слово или дело.
към текста >>
Всяко нещо, в което човек придобива свободата си, е добро."
По този повод Учителят П. Дънов заключава: "Стремеж и копнеж на човешката душа е да бъде свободна. Това е един велик вътрешен подтик - не на обикновения човек, а на човека, у когото се е пробудило Божественото съзнание." 3. Закон за свободата, формулиран от Учителя П. Дънов "Всяко нещо, в което човек губи свободата си, е зло.
Всяко нещо, в което човек придобива свободата си, е добро."
(Учителят П. Дънов) Така формулираният от Учителя на ББ в България закон довежда до извода, че наличието на постигната, реализирана свобода е съвършено достоверно доказателство, че човек е извървял докрай пътя на Доброто. Той, самоосъщественият в Доброто човек, е достигнал преддверието на висшата Божественост и Създателят му подава ръка, за да го издигне в ранг на Свой пълномощен сътрудник и сътворец в цялото Проявено Битие. И обратното: липсата на свобода (в разглеждания смисъл) свидетелства, че човешкото същество се е отклонило от вечните закони на Вселената с мисъл, слово или дело. Тази личност (индивидуалност) все още е на път към Истината.
към текста >>
Тази личност (индивидуалност) все още е на път
към
Истината.
Всяко нещо, в което човек придобива свободата си, е добро." (Учителят П. Дънов) Така формулираният от Учителя на ББ в България закон довежда до извода, че наличието на постигната, реализирана свобода е съвършено достоверно доказателство, че човек е извървял докрай пътя на Доброто. Той, самоосъщественият в Доброто човек, е достигнал преддверието на висшата Божественост и Създателят му подава ръка, за да го издигне в ранг на Свой пълномощен сътрудник и сътворец в цялото Проявено Битие. И обратното: липсата на свобода (в разглеждания смисъл) свидетелства, че човешкото същество се е отклонило от вечните закони на Вселената с мисъл, слово или дело.
Тази личност (индивидуалност) все още е на път
към
Истината.
А този път е съизмерим с Вечността. Следователно мярката за принадлежност към Доброто или злото (освен всички останали познати критерии за оценка в това направление) е именно свободата. И по-конкретно - степента, в която сме овладели, в която проявяваме, в която сме изпълнени със свободата. И не би могло да бъде другояче. Та нали "заплатата за греха е смърт" (ап. Павел).
към текста >>
Следователно мярката за принадлежност
към
Доброто или злото (освен всички останали познати критерии за оценка в това направление) е именно свободата.
Така формулираният от Учителя на ББ в България закон довежда до извода, че наличието на постигната, реализирана свобода е съвършено достоверно доказателство, че човек е извървял докрай пътя на Доброто. Той, самоосъщественият в Доброто човек, е достигнал преддверието на висшата Божественост и Създателят му подава ръка, за да го издигне в ранг на Свой пълномощен сътрудник и сътворец в цялото Проявено Битие. И обратното: липсата на свобода (в разглеждания смисъл) свидетелства, че човешкото същество се е отклонило от вечните закони на Вселената с мисъл, слово или дело. Тази личност (индивидуалност) все още е на път към Истината. А този път е съизмерим с Вечността.
Следователно мярката за принадлежност
към
Доброто или злото (освен всички останали познати критерии за оценка в това направление) е именно свободата.
И по-конкретно - степента, в която сме овладели, в която проявяваме, в която сме изпълнени със свободата. И не би могло да бъде другояче. Та нали "заплатата за греха е смърт" (ап. Павел). Грехът не е нищо друго освен въплътено зло. В греховното ние изцяло загубваме свободата си и се превръщаме в негови роби.
към текста >>
Първата крачка
към
действителната свобода е освобождаването от оковите на греха.
И по-конкретно - степента, в която сме овладели, в която проявяваме, в която сме изпълнени със свободата. И не би могло да бъде другояче. Та нали "заплатата за греха е смърт" (ап. Павел). Грехът не е нищо друго освен въплътено зло. В греховното ние изцяло загубваме свободата си и се превръщаме в негови роби.
Първата крачка
към
действителната свобода е освобождаването от оковите на греха.
В християнството това се осъществява чрез искрено покаяние и последващо цялостно поправление. Тоест става дума за онази комплексна жизнена трансформация на личността, която вече познаваме под наименованието новорожде- ние. Да се родиш отново, за да бъдеш свободен завинаги от греха (от злото), за да твориш само Добро и за да предоставиш без остатък своето психо-физическо естество за изява на Божественото. Това е най-красивият облик на свободата, родена и триумфираща в Духа! 4. Разумното същество човек притежава свободна воля и право на свободен избор
към текста >>
Човек е сътворен от
Бога
със свещеното право да се самоопределя, той изначално притежава свобода на волята и на избора.
Да се родиш отново, за да бъдеш свободен завинаги от греха (от злото), за да твориш само Добро и за да предоставиш без остатък своето психо-физическо естество за изява на Божественото. Това е най-красивият облик на свободата, родена и триумфираща в Духа! 4. Разумното същество човек притежава свободна воля и право на свободен избор "Единственото нещо, което иска Господ, то е абсолютно всички същества да бъдат свободни като Него." (Учителят П. Дънов)
Човек е сътворен от
Бога
със свещеното право да се самоопределя, той изначално притежава свобода на волята и на избора.
Човешкото самоопределение в най-общия случай е или към добро, или към зло. Добрите постъпки са крачки към духовната свобода, а лошите утежняват кармичната обремененост на личността. Създателят на Вселената не ни налага нищо, включително и избора между двата полюса на Битието - Доброто и злото. Да изберем именно Доброто - това е и привилегия, и дълг за нас като разумни същества. Често ме питат: "Защо Бог с един замах не заличи злото от света?
към текста >>
Човешкото самоопределение в най-общия случай е или
към
добро, или
към
зло.
Това е най-красивият облик на свободата, родена и триумфираща в Духа! 4. Разумното същество човек притежава свободна воля и право на свободен избор "Единственото нещо, което иска Господ, то е абсолютно всички същества да бъдат свободни като Него." (Учителят П. Дънов) Човек е сътворен от Бога със свещеното право да се самоопределя, той изначално притежава свобода на волята и на избора.
Човешкото самоопределение в най-общия случай е или
към
добро, или
към
зло.
Добрите постъпки са крачки към духовната свобода, а лошите утежняват кармичната обремененост на личността. Създателят на Вселената не ни налага нищо, включително и избора между двата полюса на Битието - Доброто и злото. Да изберем именно Доброто - това е и привилегия, и дълг за нас като разумни същества. Често ме питат: "Защо Бог с един замах не заличи злото от света? Нали е всемогъщ?
към текста >>
Добрите постъпки са крачки
към
духовната свобода, а лошите утежняват кармичната обремененост на личността.
4. Разумното същество човек притежава свободна воля и право на свободен избор "Единственото нещо, което иска Господ, то е абсолютно всички същества да бъдат свободни като Него." (Учителят П. Дънов) Човек е сътворен от Бога със свещеното право да се самоопределя, той изначално притежава свобода на волята и на избора. Човешкото самоопределение в най-общия случай е или към добро, или към зло.
Добрите постъпки са крачки
към
духовната свобода, а лошите утежняват кармичната обремененост на личността.
Създателят на Вселената не ни налага нищо, включително и избора между двата полюса на Битието - Доброто и злото. Да изберем именно Доброто - това е и привилегия, и дълг за нас като разумни същества. Често ме питат: "Защо Бог с един замах не заличи злото от света? Нали е всемогъщ? Как може да търпи толкова много злини: войни, природни бедствия, убийства, всякакви форми на насилие и несправедливост?
към текста >>
То означава възстановяване на оная първична връзка на човека с
Бога
, която съществува от самото му явяване в света.
За да я използва с максимална разумност и целесъобразност, той следва да премине през рубикона на онова вътрешно пресътворяване, което вече многократно разглеждахме по други поводи - новорождението. За взаимозависимостите между духовните трансформации на човешкото същество и формите на проявление на неговата свободна воля говори и Учителят П. Дънов: "Хората днес са роби и за да се освободят, те трябва да се новородят. Новораждането е скъсване на ония връзки, които сега ни спъват. То означава освобождаване от веригите на съдбата и необходимостта.
То означава възстановяване на оная първична връзка на човека с
Бога
, която съществува от самото му явяване в света.
То означава възстановяване на неговата свобода. Защото първоначално всички същества са създадени свободни (курсивът мой - К. З.). И ако свободата отпосле е изчезнала в света, причината е сам човекът. Той сам е нарушил своята първоначална връзка с Първичната Причина. Направил е много други връзки, които са го ограничили и заблудили.
към текста >>
Той разбира, че свободата на волята е факт, но този потенциал трябва да бъде използван разумно, адекватно на обстоятелствата и с перспектива
към
хоризонта на съвършенството.
Защото първоначално всички същества са създадени свободни (курсивът мой - К. З.). И ако свободата отпосле е изчезнала в света, причината е сам човекът. Той сам е нарушил своята първоначална връзка с Първичната Причина. Направил е много други връзки, които са го ограничили и заблудили. Божественото начало постоянно го освобождава от ограниченията на старото, ала той, не след дълго време, пак тръгва по стария път." Крачейки все по-уверено по духовния път, окултният ученик проумява, че познанието за Божествените закони на Космоса и тяхното спазване е най-сигурната гаранция за постигане на свободата.
Той разбира, че свободата на волята е факт, но този потенциал трябва да бъде използван разумно, адекватно на обстоятелствата и с перспектива
към
хоризонта на съвършенството.
Свободата е дар от Бога, ала тя е и предпоставка за завоюване на всички останали дарове, които ние сме способни и предназначени да постигнем. Разглеждайки свободната воля именно като основа, изходна точка за всички постижения по Пътя към Божественото, търсещият в Духа човек построява своя дом (базата, върху която да гради по-нататък по този вечен Път) върху канара, както го съветва и Христос. А Учителят на ББ в нашата страна внася допълнителна яснота в тази мисловна конструкция: "Днес хората спорят има ли човек свободна воля. Само човек, който живее в този съществен, неизменен свят, в който Бог живее, само човек, който разбира Неговите закони и Му служи в Дух и Истина, само той е свободен, само той има свободна воля. И наистина, свободата седи във волята на човека.
към текста >>
Свободата е дар от
Бога
, ала тя е и предпоставка за завоюване на всички останали дарове, които ние сме способни и предназначени да постигнем.
И ако свободата отпосле е изчезнала в света, причината е сам човекът. Той сам е нарушил своята първоначална връзка с Първичната Причина. Направил е много други връзки, които са го ограничили и заблудили. Божественото начало постоянно го освобождава от ограниченията на старото, ала той, не след дълго време, пак тръгва по стария път." Крачейки все по-уверено по духовния път, окултният ученик проумява, че познанието за Божествените закони на Космоса и тяхното спазване е най-сигурната гаранция за постигане на свободата. Той разбира, че свободата на волята е факт, но този потенциал трябва да бъде използван разумно, адекватно на обстоятелствата и с перспектива към хоризонта на съвършенството.
Свободата е дар от
Бога
, ала тя е и предпоставка за завоюване на всички останали дарове, които ние сме способни и предназначени да постигнем.
Разглеждайки свободната воля именно като основа, изходна точка за всички постижения по Пътя към Божественото, търсещият в Духа човек построява своя дом (базата, върху която да гради по-нататък по този вечен Път) върху канара, както го съветва и Христос. А Учителят на ББ в нашата страна внася допълнителна яснота в тази мисловна конструкция: "Днес хората спорят има ли човек свободна воля. Само човек, който живее в този съществен, неизменен свят, в който Бог живее, само човек, който разбира Неговите закони и Му служи в Дух и Истина, само той е свободен, само той има свободна воля. И наистина, свободата седи във волята на човека. Затова свободата винаги подразбира не своеволие, а разумна воля.
към текста >>
Разглеждайки свободната воля именно като основа, изходна точка за всички постижения по Пътя
към
Божественото, търсещият в Духа човек построява своя дом (базата, върху която да гради по-нататък по този вечен Път) върху канара, както го съветва и Христос.
Той сам е нарушил своята първоначална връзка с Първичната Причина. Направил е много други връзки, които са го ограничили и заблудили. Божественото начало постоянно го освобождава от ограниченията на старото, ала той, не след дълго време, пак тръгва по стария път." Крачейки все по-уверено по духовния път, окултният ученик проумява, че познанието за Божествените закони на Космоса и тяхното спазване е най-сигурната гаранция за постигане на свободата. Той разбира, че свободата на волята е факт, но този потенциал трябва да бъде използван разумно, адекватно на обстоятелствата и с перспектива към хоризонта на съвършенството. Свободата е дар от Бога, ала тя е и предпоставка за завоюване на всички останали дарове, които ние сме способни и предназначени да постигнем.
Разглеждайки свободната воля именно като основа, изходна точка за всички постижения по Пътя
към
Божественото, търсещият в Духа човек построява своя дом (базата, върху която да гради по-нататък по този вечен Път) върху канара, както го съветва и Христос.
А Учителят на ББ в нашата страна внася допълнителна яснота в тази мисловна конструкция: "Днес хората спорят има ли човек свободна воля. Само човек, който живее в този съществен, неизменен свят, в който Бог живее, само човек, който разбира Неговите закони и Му служи в Дух и Истина, само той е свободен, само той има свободна воля. И наистина, свободата седи във волята на човека. Затова свободата винаги подразбира не своеволие, а разумна воля. Само разумният човек може да бъде свободен (курсивът мой - К.З.).
към текста >>
Обаче ние се приготовляваме за един по-висш свят, отиваме
към
реалното.
Дънов: "Еволюцията е закон за освобождение на Духа." Със сигурност не би могло да бъде казано по-кратко и по-съдържателно! На друго място в своето Слово Учителят на ББ у нас дава по-разширено тълкуване на тази взаимозависимост: "При сегашните условия, в които се намираме, всичко е относително - абсолютна свобода няма. Това, което говорят някои философи, че можеш да мислиш, както искаш, че можеш да чувстваш, както искаш, че можеш да действаш, както искаш, не е така. Ние се намираме в един свят, в който всички неща са относителни. И мисълта е относителна, и чувствата са относителни, и волята е относителна.
Обаче ние се приготовляваме за един по-висш свят, отиваме
към
реалното.
Това е път на свободата." Свободата в този ред на мисли може да се определи като крайна цел на един дълъг път на духовно-нравственото издигане, извисяване и усъвършенстване на човешкото същество, съпроводен от цялостно разгръщане на неговия Божествен потенциал. Логично е, когато говорим за път, да разбираме продължителен процес, а не еднократен акт. В същност става дума за вечен, непрекъснат процес. Затова не би било правилно да разглеждаме свободата като статична даденост. Напротив, тя е динамична сила, в нея има толкова много предизвикателства към посветилия се на окултното ученичество!
към текста >>
Напротив, тя е динамична сила, в нея има толкова много предизвикателства
към
посветилия се на окултното ученичество!
Обаче ние се приготовляваме за един по-висш свят, отиваме към реалното. Това е път на свободата." Свободата в този ред на мисли може да се определи като крайна цел на един дълъг път на духовно-нравственото издигане, извисяване и усъвършенстване на човешкото същество, съпроводен от цялостно разгръщане на неговия Божествен потенциал. Логично е, когато говорим за път, да разбираме продължителен процес, а не еднократен акт. В същност става дума за вечен, непрекъснат процес. Затова не би било правилно да разглеждаме свободата като статична даденост.
Напротив, тя е динамична сила, в нея има толкова много предизвикателства
към
посветилия се на окултното ученичество!
За постигането на свободата в нейната пълнота е необходимо и достатъчно само едно условие - пълноценна връзка с Бога. Звучи завладяващо просто, но всички знаем, че не е така. За да извоюваме това единствено условие, трябва да преодолеем хиляди други препятствия по духовния Път - кое от кое по-високи и по-трудни. И венецът на всичките ни усилия е именно тя - сияйната красавица свобода. Прегърнем ли я веднъж в обятията си, всички пътища напред и нагоре стават открити за нас.
към текста >>
За постигането на свободата в нейната пълнота е необходимо и достатъчно само едно условие - пълноценна връзка с
Бога
.
Това е път на свободата." Свободата в този ред на мисли може да се определи като крайна цел на един дълъг път на духовно-нравственото издигане, извисяване и усъвършенстване на човешкото същество, съпроводен от цялостно разгръщане на неговия Божествен потенциал. Логично е, когато говорим за път, да разбираме продължителен процес, а не еднократен акт. В същност става дума за вечен, непрекъснат процес. Затова не би било правилно да разглеждаме свободата като статична даденост. Напротив, тя е динамична сила, в нея има толкова много предизвикателства към посветилия се на окултното ученичество!
За постигането на свободата в нейната пълнота е необходимо и достатъчно само едно условие - пълноценна връзка с
Бога
.
Звучи завладяващо просто, но всички знаем, че не е така. За да извоюваме това единствено условие, трябва да преодолеем хиляди други препятствия по духовния Път - кое от кое по-високи и по-трудни. И венецът на всичките ни усилия е именно тя - сияйната красавица свобода. Прегърнем ли я веднъж в обятията си, всички пътища напред и нагоре стават открити за нас. Тя ще ни води навред, сред всички прекрасни селения на Духа, и никога не ще обърка вярната посока!
към текста >>
Прегърнем ли я веднъж в обятията си, всички пътища напред и нагоре стават открити за нас.
Напротив, тя е динамична сила, в нея има толкова много предизвикателства към посветилия се на окултното ученичество! За постигането на свободата в нейната пълнота е необходимо и достатъчно само едно условие - пълноценна връзка с Бога. Звучи завладяващо просто, но всички знаем, че не е така. За да извоюваме това единствено условие, трябва да преодолеем хиляди други препятствия по духовния Път - кое от кое по-високи и по-трудни. И венецът на всичките ни усилия е именно тя - сияйната красавица свобода.
Прегърнем ли я веднъж в обятията си, всички пътища напред и нагоре стават открити за нас.
Тя ще ни води навред, сред всички прекрасни селения на Духа, и никога не ще обърка вярната посока! За Божественото, което освобождава човешкото, разсъждава и Учителят П. Дънов: "Ако иска човек да бъде свободен, той трябва да има само една едничка връзка - с Бога, а с всички други същества той трябва да има само отношения. Защото единственото същество, което е свободно - това е Бог. И единственото същество, което може да освободи напълно човека, е Бог (курсивът мой - К. З.).
към текста >>
Дънов: "Ако иска човек да бъде свободен, той трябва да има само една едничка връзка - с
Бога
, а с всички други същества той трябва да има само отношения.
За да извоюваме това единствено условие, трябва да преодолеем хиляди други препятствия по духовния Път - кое от кое по-високи и по-трудни. И венецът на всичките ни усилия е именно тя - сияйната красавица свобода. Прегърнем ли я веднъж в обятията си, всички пътища напред и нагоре стават открити за нас. Тя ще ни води навред, сред всички прекрасни селения на Духа, и никога не ще обърка вярната посока! За Божественото, което освобождава човешкото, разсъждава и Учителят П.
Дънов: "Ако иска човек да бъде свободен, той трябва да има само една едничка връзка - с
Бога
, а с всички други същества той трябва да има само отношения.
Защото единственото същество, което е свободно - това е Бог. И единственото същество, което може да освободи напълно човека, е Бог (курсивът мой - К. З.). Бог иска всички същества да бъдат свободни като Него. И те трябва да бъдат свободни, защото са части от Божествения организъм." 6. Свободата като предпоставка за духовно-нравственото развитие и усъвършенстване на човека
към текста >>
Върху фона на всичко изнесено дотук няма нищо по-естествено от това, да проследим и потенциалните възможности, които крие в
себе
си свободата по отношение духовно-нравственото развитие и усъвършенстване на личността.
Защото единственото същество, което е свободно - това е Бог. И единственото същество, което може да освободи напълно човека, е Бог (курсивът мой - К. З.). Бог иска всички същества да бъдат свободни като Него. И те трябва да бъдат свободни, защото са части от Божествения организъм." 6. Свободата като предпоставка за духовно-нравственото развитие и усъвършенстване на човека
Върху фона на всичко изнесено дотук няма нищо по-естествено от това, да проследим и потенциалните възможности, които крие в
себе
си свободата по отношение духовно-нравственото развитие и усъвършенстване на личността.
Нека отново си послужим с мъдростта на Великия Учител: "Свободата е необходима за вътрешния растеж на онзи висш идеал, към който се стремим. Когато почувствате свободата, тази тежест, която усещате в душата си, ще изчезне. Вие ще почувствате един мир, едно разширение и всички благородни заложби на вашето естество, които от хиляди години чакат благоприятни условия, ще израснат." Очевидно свободата е не само цел, но и условие за духовно-нрав- ственото развитие и усъвършенстване на човешкото същество. Импулсът за придобиване на свобода и за разкъсване на ограниченията на материалния свят задължително обуславя и постижения в областта на морала и духовното пречистване.
към текста >>
Нека отново си послужим с мъдростта на Великия Учител: "Свободата е необходима за вътрешния растеж на онзи висш идеал,
към
който се стремим.
И единственото същество, което може да освободи напълно човека, е Бог (курсивът мой - К. З.). Бог иска всички същества да бъдат свободни като Него. И те трябва да бъдат свободни, защото са части от Божествения организъм." 6. Свободата като предпоставка за духовно-нравственото развитие и усъвършенстване на човека Върху фона на всичко изнесено дотук няма нищо по-естествено от това, да проследим и потенциалните възможности, които крие в себе си свободата по отношение духовно-нравственото развитие и усъвършенстване на личността.
Нека отново си послужим с мъдростта на Великия Учител: "Свободата е необходима за вътрешния растеж на онзи висш идеал,
към
който се стремим.
Когато почувствате свободата, тази тежест, която усещате в душата си, ще изчезне. Вие ще почувствате един мир, едно разширение и всички благородни заложби на вашето естество, които от хиляди години чакат благоприятни условия, ще израснат." Очевидно свободата е не само цел, но и условие за духовно-нрав- ственото развитие и усъвършенстване на човешкото същество. Импулсът за придобиване на свобода и за разкъсване на ограниченията на материалния свят задължително обуславя и постижения в областта на морала и духовното пречистване. Такава е прекрасната логика на еволюционното разгръщане.
към текста >>
Когато почувствате свободата, тази тежест, която усещате в душата си, ще изчезне.
Бог иска всички същества да бъдат свободни като Него. И те трябва да бъдат свободни, защото са части от Божествения организъм." 6. Свободата като предпоставка за духовно-нравственото развитие и усъвършенстване на човека Върху фона на всичко изнесено дотук няма нищо по-естествено от това, да проследим и потенциалните възможности, които крие в себе си свободата по отношение духовно-нравственото развитие и усъвършенстване на личността. Нека отново си послужим с мъдростта на Великия Учител: "Свободата е необходима за вътрешния растеж на онзи висш идеал, към който се стремим.
Когато почувствате свободата, тази тежест, която усещате в душата си, ще изчезне.
Вие ще почувствате един мир, едно разширение и всички благородни заложби на вашето естество, които от хиляди години чакат благоприятни условия, ще израснат." Очевидно свободата е не само цел, но и условие за духовно-нрав- ственото развитие и усъвършенстване на човешкото същество. Импулсът за придобиване на свобода и за разкъсване на ограниченията на материалния свят задължително обуславя и постижения в областта на морала и духовното пречистване. Такава е прекрасната логика на еволюционното разгръщане. За нея ни говори и Учителят П.
към текста >>
...Свободата е необходима за постигане на оня висш идеал,
към
който човек се стреми."
Дънов: "И когато човек почувства тази свобода, всичката тежест , всичките ограничения, които го гнетят, изчезват. Той изпитва мир, простор, разширение. За неговото съзнание няма предели - той с един поглед прониква нещата. Всичкият лед под него и около него се стапя. Слънцето възсиява и всички благородни зародиши, които са заложени дълбоко в душата му и чакат от хиляди години да поникнат, започват да се развиват и растат.
...Свободата е необходима за постигане на оня висш идеал,
към
който човек се стреми."
В душата на човека се таят в латентно (непроявено) състояние всички дарби, всички Божествени зародиши, които той е призван да изпълни с живот и да прояви в тяхната неустоимо красива цялост. За да постигне подобно равнище на максималното им проявление, човек трябва да бъде свободен. А за да получи тъй нужната му свобода - както вече видяхме по-горе, - той следва да я заслужи. Веднъж завоювана, тя го подмладява, изпълва го с нови, неподозирани сили и импулси. Вътре в себе си свободният духом човек обладава непоклатимо спокойствие и душевен мир.
към текста >>
Вътре в
себе
си свободният духом човек обладава непоклатимо спокойствие и душевен мир.
...Свободата е необходима за постигане на оня висш идеал, към който човек се стреми." В душата на човека се таят в латентно (непроявено) състояние всички дарби, всички Божествени зародиши, които той е призван да изпълни с живот и да прояви в тяхната неустоимо красива цялост. За да постигне подобно равнище на максималното им проявление, човек трябва да бъде свободен. А за да получи тъй нужната му свобода - както вече видяхме по-горе, - той следва да я заслужи. Веднъж завоювана, тя го подмладява, изпълва го с нови, неподозирани сили и импулси.
Вътре в
себе
си свободният духом човек обладава непоклатимо спокойствие и душевен мир.
Във външните си изяви той - обратно - е преизпълнен от енергия, конструктивност и широта на действието. Не на последно място - свободата му служи и като непогрешим критерий за различаването между Добро и зло. И това е така, понеже този реализиран в Духа човек е познал Истината (ср. Йоан 8:32). В този аспект с непомръкваща актуалност звучи и обобщението на Учителя на ББ у нас: "Искаш ли да имаш една сигурна мярка, помни: Всяко нещо, в което човек губи свободата си, е зло.
към текста >>
В този аспект с непомръкваща актуалност звучи и обобщението на Учителя на ББ у нас: "Искаш ли да имаш една сигурна мярка, помни: Всяко нещо, в което човек губи свободата си, е зло.
Вътре в себе си свободният духом човек обладава непоклатимо спокойствие и душевен мир. Във външните си изяви той - обратно - е преизпълнен от енергия, конструктивност и широта на действието. Не на последно място - свободата му служи и като непогрешим критерий за различаването между Добро и зло. И това е така, понеже този реализиран в Духа човек е познал Истината (ср. Йоан 8:32).
В този аспект с непомръкваща актуалност звучи и обобщението на Учителя на ББ у нас: "Искаш ли да имаш една сигурна мярка, помни: Всяко нещо, в което човек губи свободата си, е зло.
Всяко нещо, в което човек придобива свободата си, е добро. Вложи Истината в душата си и свободата, която търсиш, ще я придобиеш! " 7. Свободата като отрицание на насилието и ограниченията Да си свободен означава не само да имаш възможността да упражняваш необезпокоявано свободата си.
към текста >>
Всяко нещо, в което човек придобива свободата си, е добро.
Във външните си изяви той - обратно - е преизпълнен от енергия, конструктивност и широта на действието. Не на последно място - свободата му служи и като непогрешим критерий за различаването между Добро и зло. И това е така, понеже този реализиран в Духа човек е познал Истината (ср. Йоан 8:32). В този аспект с непомръкваща актуалност звучи и обобщението на Учителя на ББ у нас: "Искаш ли да имаш една сигурна мярка, помни: Всяко нещо, в което човек губи свободата си, е зло.
Всяко нещо, в което човек придобива свободата си, е добро.
Вложи Истината в душата си и свободата, която търсиш, ще я придобиеш! " 7. Свободата като отрицание на насилието и ограниченията Да си свободен означава не само да имаш възможността да упражняваш необезпокоявано свободата си. Това означава да признаваш правото и на другите да бъдат свободни.
към текста >>
Ти нямаш право да си туриш крака върху цветята." Следователно личната свобода задължително предполага и уважение
към
свободата на всички останали.
Всяко Божие творение, независимо на какво стъпало от еволюционната стълбица се намира, притежава свещеното право да се самоопределя по пътя на свободата. Свободата е универсален закон на Космоса! В този дух са и размислите и препоръките на Учителя П. Дънов: "Не само хората са свободни, но и всяко растение е свободно. И ти не трябва да нарушаваш свободата му.
Ти нямаш право да си туриш крака върху цветята." Следователно личната свобода задължително предполага и уважение
към
свободата на всички останали.
От разумния човек се очаква да зачита свободата и на представителите на растителното и животинското царство. В истинската свобода няма и не може да има никакви ограничения, никакво насилие. Сама по себе си тя обладава обективен характер, т. е. не следва да бъде обусловена от външни фактори. За този вид свобода, наречена от Учителя "идеална", става дума в следващия негов цитат: "Идеалната свобода, свободата, която произтича от Истината, не е основана на никакво насилие.
към текста >>
Сама по
себе
си тя обладава обективен характер, т. е.
Дънов: "Не само хората са свободни, но и всяко растение е свободно. И ти не трябва да нарушаваш свободата му. Ти нямаш право да си туриш крака върху цветята." Следователно личната свобода задължително предполага и уважение към свободата на всички останали. От разумния човек се очаква да зачита свободата и на представителите на растителното и животинското царство. В истинската свобода няма и не може да има никакви ограничения, никакво насилие.
Сама по
себе
си тя обладава обективен характер, т. е.
не следва да бъде обусловена от външни фактори. За този вид свобода, наречена от Учителя "идеална", става дума в следващия негов цитат: "Идеалната свобода, свободата, която произтича от Истината, не е основана на никакво насилие. Тя не зависи ни от човешкото знание, ни от човешкия правов ред. Нея не я брани външен закон и сила. И наистина, свобода, която трябва да се брани с оръжие в ръка, свобода ли е?
към текста >>
По своята същност и съдържание тя представлява ново, разумно, неексплоататорско отношение на човека
към
природата.
Тя не зависи ни от човешкото знание, ни от човешкия правов ред. Нея не я брани външен закон и сила. И наистина, свобода, която трябва да се брани с оръжие в ръка, свобода ли е? " Необходимостта човек да признава правото на самоопределение и свободен избор на всички равнища на творението, включително в сферата на растенията и животните (флората и фауната), доведе до възникването през ХХ век на едно ново научно-практическо направление - екологията.
По своята същност и съдържание тя представлява ново, разумно, неексплоататорско отношение на човека
към
природата.
Особено бурно развитие екологията отбеляза в последните десетилетия на отминалото двадесето столетие и остава все така актуална (дори бихме казали - отличава се с постоянно нарастваща актуалност!) и днес, в началото на ХХ1 век и на третото хилядолетие. Философията на това коренно променено отношение на човешкия род към неговата естествена среда се заключава в следното: не овладяване и господство над природата, а мъдро, хармонично съвместно съжителство с нея. Развитите западни държави редовно провеждат представителни международни форуми за обсъждане на екологиче ската ситуация на планетарно и регионално ниво. Макар и нелишени от противоречия, продиктувани най-вече от конюнктурни интереси, тези дискусии като правило довеждат до вземането на отговорни решения. Изключително тежко екологическо наследство получиха източноевропейските страни (между които и България) след рухването на тоталитарните режими в тях.
към текста >>
Философията на това коренно променено отношение на човешкия род
към
неговата естествена среда се заключава в следното: не овладяване и господство над природата, а мъдро, хармонично съвместно съжителство с нея.
И наистина, свобода, която трябва да се брани с оръжие в ръка, свобода ли е? " Необходимостта човек да признава правото на самоопределение и свободен избор на всички равнища на творението, включително в сферата на растенията и животните (флората и фауната), доведе до възникването през ХХ век на едно ново научно-практическо направление - екологията. По своята същност и съдържание тя представлява ново, разумно, неексплоататорско отношение на човека към природата. Особено бурно развитие екологията отбеляза в последните десетилетия на отминалото двадесето столетие и остава все така актуална (дори бихме казали - отличава се с постоянно нарастваща актуалност!) и днес, в началото на ХХ1 век и на третото хилядолетие.
Философията на това коренно променено отношение на човешкия род
към
неговата естествена среда се заключава в следното: не овладяване и господство над природата, а мъдро, хармонично съвместно съжителство с нея.
Развитите западни държави редовно провеждат представителни международни форуми за обсъждане на екологиче ската ситуация на планетарно и регионално ниво. Макар и нелишени от противоречия, продиктувани най-вече от конюнктурни интереси, тези дискусии като правило довеждат до вземането на отговорни решения. Изключително тежко екологическо наследство получиха източноевропейските страни (между които и България) след рухването на тоталитарните режими в тях. Равнището на обществената култура в тези държави все още не предполага максимално точна и обективна оценка на реалното екологическо положение. След като изминаха вече повече от петнадесет години от началото на прехода от тоталитаризъм към демокрация, се оказа, че наличието на политически плурализъм и свобода на словото сами по себе си не са достатъчно условие за повишаване социалните критерии при общуването на човека с природната среда.
към текста >>
Макар и нелишени от противоречия, продиктувани най-вече от конюнктурни интереси, тези дискусии като правило довеждат до вземането на отговорни решения.
Необходимостта човек да признава правото на самоопределение и свободен избор на всички равнища на творението, включително в сферата на растенията и животните (флората и фауната), доведе до възникването през ХХ век на едно ново научно-практическо направление - екологията. По своята същност и съдържание тя представлява ново, разумно, неексплоататорско отношение на човека към природата. Особено бурно развитие екологията отбеляза в последните десетилетия на отминалото двадесето столетие и остава все така актуална (дори бихме казали - отличава се с постоянно нарастваща актуалност!) и днес, в началото на ХХ1 век и на третото хилядолетие. Философията на това коренно променено отношение на човешкия род към неговата естествена среда се заключава в следното: не овладяване и господство над природата, а мъдро, хармонично съвместно съжителство с нея. Развитите западни държави редовно провеждат представителни международни форуми за обсъждане на екологиче ската ситуация на планетарно и регионално ниво.
Макар и нелишени от противоречия, продиктувани най-вече от конюнктурни интереси, тези дискусии като правило довеждат до вземането на отговорни решения.
Изключително тежко екологическо наследство получиха източноевропейските страни (между които и България) след рухването на тоталитарните режими в тях. Равнището на обществената култура в тези държави все още не предполага максимално точна и обективна оценка на реалното екологическо положение. След като изминаха вече повече от петнадесет години от началото на прехода от тоталитаризъм към демокрация, се оказа, че наличието на политически плурализъм и свобода на словото сами по себе си не са достатъчно условие за повишаване социалните критерии при общуването на човека с природната среда. Затова и в тази насока от особено значение е ролята на духовните общности, учения и школи, които следва да утвърждават качествено нов подход към оценката на екологическата ситуация, както и към средствата за нейното решително подобряване. 8. Свободата характеристика на Новата Култура на VI раса
към текста >>
След като изминаха вече повече от петнадесет години от началото на прехода от тоталитаризъм
към
демокрация, се оказа, че наличието на политически плурализъм и свобода на словото сами по
себе
си не са достатъчно условие за повишаване социалните критерии при общуването на човека с природната среда.
Философията на това коренно променено отношение на човешкия род към неговата естествена среда се заключава в следното: не овладяване и господство над природата, а мъдро, хармонично съвместно съжителство с нея. Развитите западни държави редовно провеждат представителни международни форуми за обсъждане на екологиче ската ситуация на планетарно и регионално ниво. Макар и нелишени от противоречия, продиктувани най-вече от конюнктурни интереси, тези дискусии като правило довеждат до вземането на отговорни решения. Изключително тежко екологическо наследство получиха източноевропейските страни (между които и България) след рухването на тоталитарните режими в тях. Равнището на обществената култура в тези държави все още не предполага максимално точна и обективна оценка на реалното екологическо положение.
След като изминаха вече повече от петнадесет години от началото на прехода от тоталитаризъм
към
демокрация, се оказа, че наличието на политически плурализъм и свобода на словото сами по
себе
си не са достатъчно условие за повишаване социалните критерии при общуването на човека с природната среда.
Затова и в тази насока от особено значение е ролята на духовните общности, учения и школи, които следва да утвърждават качествено нов подход към оценката на екологическата ситуация, както и към средствата за нейното решително подобряване. 8. Свободата характеристика на Новата Култура на VI раса "Свободата е право на човека. Без свобода култура не може да съществува." (Учителят П. Дънов) Оптималното разширяване на съзнанието на съвременното човечество - като главна характеристика на хората от VI раса - е свързано и с хармоничното съчетаване на личната с колективната свобода.
към текста >>
Затова и в тази насока от особено значение е ролята на духовните общности, учения и школи, които следва да утвърждават качествено нов подход
към
оценката на екологическата ситуация, както и
към
средствата за нейното решително подобряване.
Развитите западни държави редовно провеждат представителни международни форуми за обсъждане на екологиче ската ситуация на планетарно и регионално ниво. Макар и нелишени от противоречия, продиктувани най-вече от конюнктурни интереси, тези дискусии като правило довеждат до вземането на отговорни решения. Изключително тежко екологическо наследство получиха източноевропейските страни (между които и България) след рухването на тоталитарните режими в тях. Равнището на обществената култура в тези държави все още не предполага максимално точна и обективна оценка на реалното екологическо положение. След като изминаха вече повече от петнадесет години от началото на прехода от тоталитаризъм към демокрация, се оказа, че наличието на политически плурализъм и свобода на словото сами по себе си не са достатъчно условие за повишаване социалните критерии при общуването на човека с природната среда.
Затова и в тази насока от особено значение е ролята на духовните общности, учения и школи, които следва да утвърждават качествено нов подход
към
оценката на екологическата ситуация, както и
към
средствата за нейното решително подобряване.
8. Свободата характеристика на Новата Култура на VI раса "Свободата е право на човека. Без свобода култура не може да съществува." (Учителят П. Дънов) Оптималното разширяване на съзнанието на съвременното човечество - като главна характеристика на хората от VI раса - е свързано и с хармоничното съчетаване на личната с колективната свобода. Освен всичко останало - това е и свободата на общуването с духовния план на Космоса, с астралното и менталното поле и измерение на мировата еволюция.
към текста >>
Ала това ще бъде несъмнено свобода осмислена, осъзната, градивна, без дори и намек за ограничаване свободата на
ближния
, на растителния и животинския мир - свободата да дишаш чист въздух в един красив, приветлив и приятен за обитаване свят.
Без свобода култура не може да съществува." (Учителят П. Дънов) Оптималното разширяване на съзнанието на съвременното човечество - като главна характеристика на хората от VI раса - е свързано и с хармоничното съчетаване на личната с колективната свобода. Освен всичко останало - това е и свободата на общуването с духовния план на Космоса, с астралното и менталното поле и измерение на мировата еволюция. Човекът на VI коренна раса без всякакво съмнение ще бъде свободен. Без тази опора той не би могъл да изгради онази обществена среда, която Божият Промисъл е заложил като перспектива в нетленната му същност.
Ала това ще бъде несъмнено свобода осмислена, осъзната, градивна, без дори и намек за ограничаване свободата на
ближния
, на растителния и животинския мир - свободата да дишаш чист въздух в един красив, приветлив и приятен за обитаване свят.
Свят без сянка на насилие, в който всеки получава условията да разгърне в пълнота потенциала си и да дава най-доброто от себе си в областта, която той сам, свободно е избрал. Премахването на ограниченията пред свободата, продиктувани от инерцията на традицията или от потребностите на различните исторически епохи, ще доведе и до неизбежна промяна в законо- творчеството, в планетарната система на правото (юрисдикцията) и неговото приложение. Може би именно в периода на VI раса на Земята ще съзреят предпоставките за осъществяване на така старата, но оставаща актуална идея на Платон - изграждането на държава, ръководена от мъдреците. Поне докато отпадне изобщо потребността от наличие на граници между държавите и народите. В личен, индивидуален план свободата на избора вече ще бъде издигната на достоен за нея обществен пиедестал.
към текста >>
Свят без сянка на насилие, в който всеки получава условията да разгърне в пълнота потенциала си и да дава най-доброто от
себе
си в областта, която той сам, свободно е избрал.
Оптималното разширяване на съзнанието на съвременното човечество - като главна характеристика на хората от VI раса - е свързано и с хармоничното съчетаване на личната с колективната свобода. Освен всичко останало - това е и свободата на общуването с духовния план на Космоса, с астралното и менталното поле и измерение на мировата еволюция. Човекът на VI коренна раса без всякакво съмнение ще бъде свободен. Без тази опора той не би могъл да изгради онази обществена среда, която Божият Промисъл е заложил като перспектива в нетленната му същност. Ала това ще бъде несъмнено свобода осмислена, осъзната, градивна, без дори и намек за ограничаване свободата на ближния, на растителния и животинския мир - свободата да дишаш чист въздух в един красив, приветлив и приятен за обитаване свят.
Свят без сянка на насилие, в който всеки получава условията да разгърне в пълнота потенциала си и да дава най-доброто от
себе
си в областта, която той сам, свободно е избрал.
Премахването на ограниченията пред свободата, продиктувани от инерцията на традицията или от потребностите на различните исторически епохи, ще доведе и до неизбежна промяна в законо- творчеството, в планетарната система на правото (юрисдикцията) и неговото приложение. Може би именно в периода на VI раса на Земята ще съзреят предпоставките за осъществяване на така старата, но оставаща актуална идея на Платон - изграждането на държава, ръководена от мъдреците. Поне докато отпадне изобщо потребността от наличие на граници между държавите и народите. В личен, индивидуален план свободата на избора вече ще бъде издигната на достоен за нея обществен пиедестал. Но поради неминуемата разлика в степените на еволюционно съзряване между отделните хора поне до определено равнище на хармонизиране на тези различия ще продължат да действат системи на националното и международното право.
към текста >>
По-съществено за всеки член на планетарната общност ще стане неговото собствено отношение
към
вътрешния закон - гласа на съвестта му, Божия глас в неговото съзнание.
Може би именно в периода на VI раса на Земята ще съзреят предпоставките за осъществяване на така старата, но оставаща актуална идея на Платон - изграждането на държава, ръководена от мъдреците. Поне докато отпадне изобщо потребността от наличие на граници между държавите и народите. В личен, индивидуален план свободата на избора вече ще бъде издигната на достоен за нея обществен пиедестал. Но поради неминуемата разлика в степените на еволюционно съзряване между отделните хора поне до определено равнище на хармонизиране на тези различия ще продължат да действат системи на националното и международното право. Рано или късно, под напора на естественото развитие и с благодатната подкрепа на Духа на Времето, те ще отпаднат.
По-съществено за всеки член на планетарната общност ще стане неговото собствено отношение
към
вътрешния закон - гласа на съвестта му, Божия глас в неговото съзнание.
Като продължение на тези разсъждения и като подходящ завършек на темата предлагаме още една мисъл на Учителя П. Дънов: "Ако мъдрецът иска да живее със закон, става нещастен. И ако глупавият иска да живее без закон, става също нещастен."
към текста >>
93.
VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА
 
- Константин Златев
"Същността на живота това е Мировата
Любов
."
VI. Екологическата концепция на Петър Дънов ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА 1. Природата и всемирният Живот а) животът същност и проявления
"Същността на живота това е Мировата
Любов
."
(Учителят П. Дънов) В съответствие с учението на ББ, предадено на българския народ от Учителя П. Дънов, животът не е механичен или само биологически процес, а напълно разумен процес, проява на Разумното Начало - Бога. Стремежът на официалната наука да обясни появата на живота със самозараждане от неодушевената материя е категорично необоснован, понеже мъртвото не може да роди живо. В случая в сила е крилатата фраза на знаменития френски естествоизпитател и биолог Луи Пастьор: Vivum ex vivo!
към текста >>
Дънов, животът не е механичен или само биологически процес, а напълно разумен процес, проява на Разумното Начало -
Бога
.
1. Природата и всемирният Живот а) животът същност и проявления "Същността на живота това е Мировата Любов." (Учителят П. Дънов) В съответствие с учението на ББ, предадено на българския народ от Учителя П.
Дънов, животът не е механичен или само биологически процес, а напълно разумен процес, проява на Разумното Начало -
Бога
.
Стремежът на официалната наука да обясни появата на живота със самозараждане от неодушевената материя е категорично необоснован, понеже мъртвото не може да роди живо. В случая в сила е крилатата фраза на знаменития френски естествоизпитател и биолог Луи Пастьор: Vivum ex vivo! (Живо от живо!) Тоест - животът може да възникне само от друг живот. И проследявайки по тази аналогия цялата верига на причинно-следствени връзки в областта на живата природа, неизменно стигаме до Първоизточника - Създателя на Вселената, Когото ние, вярващите в Неговото съществуване хора, наричаме Бог. Хипотезата, че животът е пренесен на планетата Земя от Космоса (теорията за т.нар.
към текста >>
Сам по
себе
си загадка, той е разпространен навред - никой в началото на третото хилядолетие сл.
(Живо от живо!) Тоест - животът може да възникне само от друг живот. И проследявайки по тази аналогия цялата верига на причинно-следствени връзки в областта на живата природа, неизменно стигаме до Първоизточника - Създателя на Вселената, Когото ние, вярващите в Неговото съществуване хора, наричаме Бог. Хипотезата, че животът е пренесен на планетата Земя от Космоса (теорията за т.нар. "панспер- мия"), не обезсилва изложените по-горе разсъждения, а само ги разполага по специфичен начин върху арената на Времето и Пространството. Велика е тайната на живота!
Сам по
себе
си загадка, той е разпространен навред - никой в началото на третото хилядолетие сл.
Р. Хр. не би се наел да оспорва неговата вездесъщност. Свещената книга на християните - Библията, свързва появата на живота с творческата дейност на Всевишния и по-специално - на Неговия животворящ Дух (ср. Бит.1:1-2). От своя страна Учителят П. Дънов прави разграничение между същността на явлението "живот" и неговите проявления в Битието: "Следователно това, което не можем да определим, е животът.
към текста >>
Това, което може да се определи, е проява на живота." И така, животът е атрибут и функция на Първото Начало -
Бога
.
Р. Хр. не би се наел да оспорва неговата вездесъщност. Свещената книга на християните - Библията, свързва появата на живота с творческата дейност на Всевишния и по-специално - на Неговия животворящ Дух (ср. Бит.1:1-2). От своя страна Учителят П. Дънов прави разграничение между същността на явлението "живот" и неговите проявления в Битието: "Следователно това, което не можем да определим, е животът.
Това, което може да се определи, е проява на живота." И така, животът е атрибут и функция на Първото Начало -
Бога
.
Както пораждането му, така и дълбоката му, глъбинна същност си остават (поне засега) тайна за нас, хората. Ние сме в състояние, обаче, да наблюдаваме безбройните му проявления и да осмисляме взаимоотношенията между неговите носители. В нашите възможности е да прозрем неговата целокуп- ност и проникването му в цялата наблюдаема Вселена - от елементарните частици и атома до звездите, галактиките и Метагалактиката. Наблюденията ни довеждат до съществения извод: животът е единен в необозримото си разнообразие и неповторимо разнообразен в единството си. Езотеричното познание, въплътено в учението на ББ, свидетелства, че животът се ражда при взаимодействието между Духа и материята.
към текста >>
В опитите си да разбули изконната тайна на живота християнското богословие го дефинира като рожба на
Любовта
.
Свързвайки природата на тези три свята с вечния ход на Промяната ("Всичко тече, всичко се променя! " - Хераклит), засягаща всички пластове на съществуващото и разтърсваща до основи дори непоклатими наглед величини, Учителят П. Дънов споделя: "Физическият живот постоянно се изменя и променя. Духовният живот се променя, без да се изменя. Божественият живот нито се изменя, нито се променя."
В опитите си да разбули изконната тайна на живота християнското богословие го дефинира като рожба на
Любовта
.
Бог - абсолютният, пълновластният, самодостатъчният Суверен на Космоса - сътворил света от Любов. По същата причина дарил живот на съществата: за да Го славят и в неспирния устрем на развитието си да се приближават все повече и повече до Него. Аналогично е и становището в учението на ББ: "Извор на живота е Любовта. Любовта носи пълния живот" (Учителят П. Дънов). Всяко живо същество в материалната вселена е носител на частица живот - временен, преходен, ала същевременно проекция и отражение на Вечния Живот.
към текста >>
Бог - абсолютният, пълновластният, самодостатъчният Суверен на Космоса - сътворил света от
Любов
.
" - Хераклит), засягаща всички пластове на съществуващото и разтърсваща до основи дори непоклатими наглед величини, Учителят П. Дънов споделя: "Физическият живот постоянно се изменя и променя. Духовният живот се променя, без да се изменя. Божественият живот нито се изменя, нито се променя." В опитите си да разбули изконната тайна на живота християнското богословие го дефинира като рожба на Любовта.
Бог - абсолютният, пълновластният, самодостатъчният Суверен на Космоса - сътворил света от
Любов
.
По същата причина дарил живот на съществата: за да Го славят и в неспирния устрем на развитието си да се приближават все повече и повече до Него. Аналогично е и становището в учението на ББ: "Извор на живота е Любовта. Любовта носи пълния живот" (Учителят П. Дънов). Всяко живо същество в материалната вселена е носител на частица живот - временен, преходен, ала същевременно проекция и отражение на Вечния Живот. В абсолютния смисъл на понятието негов единствен владетел е Творецът.
към текста >>
Аналогично е и становището в учението на ББ: "Извор на живота е
Любовта
.
Духовният живот се променя, без да се изменя. Божественият живот нито се изменя, нито се променя." В опитите си да разбули изконната тайна на живота християнското богословие го дефинира като рожба на Любовта. Бог - абсолютният, пълновластният, самодостатъчният Суверен на Космоса - сътворил света от Любов. По същата причина дарил живот на съществата: за да Го славят и в неспирния устрем на развитието си да се приближават все повече и повече до Него.
Аналогично е и становището в учението на ББ: "Извор на живота е
Любовта
.
Любовта носи пълния живот" (Учителят П. Дънов). Всяко живо същество в материалната вселена е носител на частица живот - временен, преходен, ала същевременно проекция и отражение на Вечния Живот. В абсолютния смисъл на понятието негов единствен владетел е Творецът. Но, от друга страна, Той е вложил искра от тази безсмъртна същност във всяко същество. Което означава, че всички ние сме също така безсмъртни - като потенциал, който следва да развием и да използваме максимално разумно.
към текста >>
Ето какво казва Учителят на ББ у нас по повод съотношението вечен - временен - целокупен живот: "Животът представя усилие на Духа да се прояви във външния свят,
към
периферията.
Любовта носи пълния живот" (Учителят П. Дънов). Всяко живо същество в материалната вселена е носител на частица живот - временен, преходен, ала същевременно проекция и отражение на Вечния Живот. В абсолютния смисъл на понятието негов единствен владетел е Творецът. Но, от друга страна, Той е вложил искра от тази безсмъртна същност във всяко същество. Което означава, че всички ние сме също така безсмъртни - като потенциал, който следва да развием и да използваме максимално разумно.
Ето какво казва Учителят на ББ у нас по повод съотношението вечен - временен - целокупен живот: "Животът представя усилие на Духа да се прояви във външния свят,
към
периферията.
Когато Духът се прояви на периферията и започне своята работа, казваме, че животът се изразява в своето елементарно състояние, като временен живот. Временният живот, обаче, е само сянка на Живота, или най-малката проекция на целокупния Живот. Вечният живот съдържа безкрайни възможности. Той носи всички условия за разумно рас- тене. А под целокупен живот се разбира общата Мирова Душа, която се проявява в цялата жива природа.
към текста >>
Всяка форма говори по собствен, неповторим начин за творческата Воля на
Бога
.
А под целокупен живот се разбира общата Мирова Душа, която се проявява в цялата жива природа. Нашите души са части или удове на тази велика Душа." Божият Дух изпълва цялата Вселена. За да се изрази в Проявеното Битие, Той създава света на формите. Всички те - безбройните заселници на Космоса - са носители на Негова искра.
Всяка форма говори по собствен, неповторим начин за творческата Воля на
Бога
.
Същевременно всяка форма Го отразява по определен начин, т. е. тя притежава в потенциал Божествено съдържание. Съществуването и развитието на обективните реалности в Битието съответства на творческата потребност на Всевишния да изрази Себе Си посредством неизчислимо количество форми. Тяхната лична и колективна еволюция е подчинена на всемирния Закон за качеството: Количественият компонент (част, съставна част) на Вселената (материята, материалната структура на Вселената) в своето неизменно, необратимо и непрекъснато движение и развитие се стреми да се превърне в качествен компонент (част, съставна част) на Вселената (Дух, Съзнание, Висша Сила, Бог), т. е. материалното има за крайна цел в своето развитие нематериалното, духовното (на проблема за Закона за качеството, който - според автора - е Основен закон на Вселената, предстои да бъде посветена отделна студия; бел.
към текста >>
Съществуването и развитието на обективните реалности в Битието съответства на творческата потребност на Всевишния да изрази
Себе
Си посредством неизчислимо количество форми.
За да се изрази в Проявеното Битие, Той създава света на формите. Всички те - безбройните заселници на Космоса - са носители на Негова искра. Всяка форма говори по собствен, неповторим начин за творческата Воля на Бога. Същевременно всяка форма Го отразява по определен начин, т. е. тя притежава в потенциал Божествено съдържание.
Съществуването и развитието на обективните реалности в Битието съответства на творческата потребност на Всевишния да изрази
Себе
Си посредством неизчислимо количество форми.
Тяхната лична и колективна еволюция е подчинена на всемирния Закон за качеството: Количественият компонент (част, съставна част) на Вселената (материята, материалната структура на Вселената) в своето неизменно, необратимо и непрекъснато движение и развитие се стреми да се превърне в качествен компонент (част, съставна част) на Вселената (Дух, Съзнание, Висша Сила, Бог), т. е. материалното има за крайна цел в своето развитие нематериалното, духовното (на проблема за Закона за качеството, който - според автора - е Основен закон на Вселената, предстои да бъде посветена отделна студия; бел. К. З.). Очевидно универсалният Закон за качеството е еманация (проявление) на универсалния Принцип на еволюционност на всичко съществуващо. Многообразието на живота като въплътен извечен Промисъл на Твореца е залегнало и в основите на учението на ББ: "За да се прояви великият принцип на живота, той трябва да приеме каквато и да е форма, съответна на неговия стремеж и движение.
към текста >>
Ала животът сам по
себе
си е непреходен, вечен.
Тогава всички форми имат стремеж да дадат израз на тази по-висока форма" (Учителят П. Дънов). Очевидно непостижимото многообразие на вселенския живот е израз - освен всичко останало - и на великата Разумност, присъща на Божието творение. Тази Разумност извира от вечния Източник на всесъвършения Божествен Разум и придава хармоничност, структурираност и балансираност на всичко съществуващо. Една от най-съществените характеристики на всемирния живот е неговата вечност. Всяка една от безбройните форми е преходна и тленна по своята същност.
Ала животът сам по
себе
си е непреходен, вечен.
Непрестанната и неуморна замяна на едни форми с други, непресъхващият поток на космическото обновление са безспорните свидетелства за динамиката и еволюционността на Живота. Преходността на формите само подчертава неговата нетленност. Този постулат, разкриващ проявленията на жизнения принцип във Вселената, намира своето дефиниране и тълкувание и в Словото на Учителя П. Дънов: "Животът никога не се прекъсва, той вечно продължава. Нищо не е в състояние да го разруши - животът е по-силен от смъртта (курсивът мой - К. З.).
към текста >>
Той сам по
себе
си е един и не може да бъде друг освен добър.
Той не спира. Той непреривно се влива вътре и изтича навън. Защото ако животът не се влива вътре и не изтича навън, човек не може да се свърже с околната среда. Животът, който е в нас, е съвършен." Според учението на ББ животът не бива да бъде разделян на добър или лош.
Той сам по
себе
си е един и не може да бъде друг освен добър.
В света на относителността, в който живеем, животът е абсолютна величина. Съществата, населяващи сферите и областите на Битието, по различен начин възприемат и третират своя живот. Те внасят в него собствения си почерк на разумност, собственото си отношение към себеподобните и природната среда. По такъв начин те формират жизнената действителност "по свой образ и подобие" и й придават специфичен облик. За тези процеси и взаимодействия говори и великият духовен Учител: "Животът може да бъде само добър.
към текста >>
Те внасят в него собствения си почерк на разумност, собственото си отношение
към
себеподобните
и природната среда.
Животът, който е в нас, е съвършен." Според учението на ББ животът не бива да бъде разделян на добър или лош. Той сам по себе си е един и не може да бъде друг освен добър. В света на относителността, в който живеем, животът е абсолютна величина. Съществата, населяващи сферите и областите на Битието, по различен начин възприемат и третират своя живот.
Те внасят в него собствения си почерк на разумност, собственото си отношение
към
себеподобните
и природната среда.
По такъв начин те формират жизнената действителност "по свой образ и подобие" и й придават специфичен облик. За тези процеси и взаимодействия говори и великият духовен Учител: "Животът може да бъде само добър. Лош живот няма. И когато се казва, че животът трябва да се подобри, това е погрешна идея. Сам по себе си животът не е нито добър, нито лош.
към текста >>
Сам по
себе
си животът не е нито добър, нито лош.
Те внасят в него собствения си почерк на разумност, собственото си отношение към себеподобните и природната среда. По такъв начин те формират жизнената действителност "по свой образ и подобие" и й придават специфичен облик. За тези процеси и взаимодействия говори и великият духовен Учител: "Животът може да бъде само добър. Лош живот няма. И когато се казва, че животът трябва да се подобри, това е погрешна идея.
Сам по
себе
си животът не е нито добър, нито лош.
В живота може да има примеси, но той нито се подобрява, нито се влошава. Животът излиза от Бога и се възвръща към Него. Затова той по същина е абсолютно чист. Измененията, обаче, които се внасят в живота, те именно докарват лошите последици. И тогава се говори за светски живот, за духовен живот, за временен и вечен живот.
към текста >>
В живота може да има примеси, но той нито се подобрява, нито се влошава.
По такъв начин те формират жизнената действителност "по свой образ и подобие" и й придават специфичен облик. За тези процеси и взаимодействия говори и великият духовен Учител: "Животът може да бъде само добър. Лош живот няма. И когато се казва, че животът трябва да се подобри, това е погрешна идея. Сам по себе си животът не е нито добър, нито лош.
В живота може да има примеси, но той нито се подобрява, нито се влошава.
Животът излиза от Бога и се възвръща към Него. Затова той по същина е абсолютно чист. Измененията, обаче, които се внасят в живота, те именно докарват лошите последици. И тогава се говори за светски живот, за духовен живот, за временен и вечен живот. Ала животът сам по себе си не е ни светски, ни духовен.
към текста >>
Животът излиза от
Бога
и се възвръща
към
Него.
За тези процеси и взаимодействия говори и великият духовен Учител: "Животът може да бъде само добър. Лош живот няма. И когато се казва, че животът трябва да се подобри, това е погрешна идея. Сам по себе си животът не е нито добър, нито лош. В живота може да има примеси, но той нито се подобрява, нито се влошава.
Животът излиза от
Бога
и се възвръща
към
Него.
Затова той по същина е абсолютно чист. Измененията, обаче, които се внасят в живота, те именно докарват лошите последици. И тогава се говори за светски живот, за духовен живот, за временен и вечен живот. Ала животът сам по себе си не е ни светски, ни духовен. Когато животинското живее в човека, животът става светски.
към текста >>
Ала животът сам по
себе
си не е ни светски, ни духовен.
В живота може да има примеси, но той нито се подобрява, нито се влошава. Животът излиза от Бога и се възвръща към Него. Затова той по същина е абсолютно чист. Измененията, обаче, които се внасят в живота, те именно докарват лошите последици. И тогава се говори за светски живот, за духовен живот, за временен и вечен живот.
Ала животът сам по
себе
си не е ни светски, ни духовен.
Когато животинското живее в човека, животът става светски. А когато разумното живее в него, той става духовен. Защото животът на човека се различава от живота на останалите същества по своята разумност. Думата "живот " в същност подразбира разумност. Дето няма разумност, няма и живот.
към текста >>
Къде да го търсим - извън
себе
си или в собственото си "аз"?
Дето няма разумност, няма и живот. Дето има разумност, даже и най-слабо проявена, там има и живот." А в какво се изразява разумният живот? Подвластен ли е той на свободната воля на човека? Има ли надежда да бъде постигнат от нас в обозримо бъдеще?
Къде да го търсим - извън
себе
си или в собственото си "аз"?
На някои от тези въпроси отговор дава отново учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов: "Разумният живот е живот на безсмъртие, живот без страдания и мъчения. Този именно живот е дял на човешката душа. В него всичко се проявява на своето време. В този живот няма смущения, а постоянна работа." Както е известно, Учителят П.
към текста >>
Ето какво ни разкрива по въпроса учението на ББ: "Животът сам по
себе
си е един.
Както вече имахме повод да изтъкнем в предидущото изложение, един от най-важните компоненти в проповедта на всеки истински духовен Учител е великата истина за Единството на живота. Така както в учението на ББ Битието представлява съвкупност от три свята: физически (материален), духовен и Божествен, така и всемирният Живот бива диференциран в три аналогични проявления, съответстващи на тези три глобални, събирателни зони на всичко съществуващо. Трите прояви на единния Живот обладават свои специфични характеристики, които ги обособяват и подчертават неповторимостта им. В същото време те се намират в тясна връзка и взаимообусловеност. И не би могло да бъде другояче, тъй като те са - както вече посочихме - три елемента от едно грандиозно, космическо Цяло.
Ето какво ни разкрива по въпроса учението на ББ: "Животът сам по
себе
си е един.
Физическият живот, духовният живот и Божественият живот са три велики прояви на целокупния, единния Живот. Те се различават по своите начала, по своите обекти и по своите цели. Физическият живот постоянно се изменя и променя. Той е живот на повърхността на водата, на морските вълни. Духовният живот се променя, без да се изменя.
към текста >>
За да разбере човек живота и да бъде полезен на
себе
си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива
към
духовния и Божествения живот " (Учителят П. Дънов).
Духовният живот се променя, без да се изменя. Той е живот на морските глъбини, на вътрешността на морето. А Божественият живот нито се изменя, нито се променя. Ала всички тия прояви на живота са тясно свързани. Те са части на едно цяло - на целокупния, безграничен Живот.
За да разбере човек живота и да бъде полезен на
себе
си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива
към
духовния и Божествения живот " (Учителят П. Дънов).
От морално-етическа гледна точка животът има абсолютна ценност. Сиреч - той не може да бъде заменен с нищо друго (например, с друг живот) поради своята неповторимост; никой няма право да посяга на неговата цялост поради Божествения му произход; той следва да бъде използван разумно, целенасочено и с постоянна мисъл за Общото благо. За връзката на живота в качеството му на абсолютна нравствена ценност с великите космически принципи на Любовта, Мъдростта и Истината говори Учителят на ББ в България: "Животът е съкровище, което трябва да се пази. Пази го чрез Мъдростта и нека истинското знание, което произтича от нея, да му бъде охрана! Остави го да тече свободно от великия извор - Любовта.
към текста >>
За връзката на живота в качеството му на абсолютна нравствена ценност с великите космически принципи на
Любовта
, Мъдростта и Истината говори Учителят на ББ в България: "Животът е съкровище, което трябва да се пази.
Ала всички тия прояви на живота са тясно свързани. Те са части на едно цяло - на целокупния, безграничен Живот. За да разбере човек живота и да бъде полезен на себе си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива към духовния и Божествения живот " (Учителят П. Дънов). От морално-етическа гледна точка животът има абсолютна ценност. Сиреч - той не може да бъде заменен с нищо друго (например, с друг живот) поради своята неповторимост; никой няма право да посяга на неговата цялост поради Божествения му произход; той следва да бъде използван разумно, целенасочено и с постоянна мисъл за Общото благо.
За връзката на живота в качеството му на абсолютна нравствена ценност с великите космически принципи на
Любовта
, Мъдростта и Истината говори Учителят на ББ в България: "Животът е съкровище, което трябва да се пази.
Пази го чрез Мъдростта и нека истинското знание, което произтича от нея, да му бъде охрана! Остави го да тече свободно от великия извор - Любовта. Освети го чрез Истината, света на абсолютната разумност. Освети го чрез Истината, която дава свобода на живота във всички направления. Защото и животът си има своето зазоряване, своя изгрев и своето пладне.
към текста >>
Остави го да тече свободно от великия извор -
Любовта
.
За да разбере човек живота и да бъде полезен на себе си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива към духовния и Божествения живот " (Учителят П. Дънов). От морално-етическа гледна точка животът има абсолютна ценност. Сиреч - той не може да бъде заменен с нищо друго (например, с друг живот) поради своята неповторимост; никой няма право да посяга на неговата цялост поради Божествения му произход; той следва да бъде използван разумно, целенасочено и с постоянна мисъл за Общото благо. За връзката на живота в качеството му на абсолютна нравствена ценност с великите космически принципи на Любовта, Мъдростта и Истината говори Учителят на ББ в България: "Животът е съкровище, което трябва да се пази. Пази го чрез Мъдростта и нека истинското знание, което произтича от нея, да му бъде охрана!
Остави го да тече свободно от великия извор -
Любовта
.
Освети го чрез Истината, света на абсолютната разумност. Освети го чрез Истината, която дава свобода на живота във всички направления. Защото и животът си има своето зазоряване, своя изгрев и своето пладне. Зазоряване на живота - това е Любовта. Изгрев на живота - това е Мъдростта.
към текста >>
Зазоряване на живота - това е
Любовта
.
Пази го чрез Мъдростта и нека истинското знание, което произтича от нея, да му бъде охрана! Остави го да тече свободно от великия извор - Любовта. Освети го чрез Истината, света на абсолютната разумност. Освети го чрез Истината, която дава свобода на живота във всички направления. Защото и животът си има своето зазоряване, своя изгрев и своето пладне.
Зазоряване на живота - това е
Любовта
.
Изгрев на живота - това е Мъдростта. Пладне на живота - това е Истината." б) Живата Разумна Природа В учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, природата е абсолютна форма на съществуването на всемирния живот.
към текста >>
Татвас е
Любовта
, която движи света, и всички висши желания се дължат на тази енергия, на тази сила, която със струите си прониква през нашите тела, през всичките ни тела." Езотеричното познание в лицето на древната индийска мъдрост допълва тези ценни размисли с твърдението, че има две първоначала в Битието.
Тези сили работят потопени в мълчанието на Вечността. По този повод Учителят на ББ в нашата страна посочва: "В Природата има една разумна, жива сила, която действа по разнообразен начин. Тази сила индусите наричат "татвас" - санскритска дума, което означава жива енергия, която прониква цялото пространство, основа е за движението на всички небесни тела и е причина за проявата на всичкия живот във Вселената. От тази татвическа енергия - праната е едно видоизменение. И онзи научен метод да се използва тази жива енергия индусите наричат Пранаяма.
Татвас е
Любовта
, която движи света, и всички висши желания се дължат на тази енергия, на тази сила, която със струите си прониква през нашите тела, през всичките ни тела." Езотеричното познание в лицето на древната индийска мъдрост допълва тези ценни размисли с твърдението, че има две първоначала в Битието.
Инду- измът ги назовава "Акаша" и "Прана". Акаша е пространство, но не обикновено пространство, а такова, което съдържа в латентно (непроявено) състояние всички възможни форми. Прана е жизнена сила, енергия, която изпълва всичко съществуващо (съответства на Светия Дух в християнството). Красотата и съвършената целенасоченост и целесъобразност, редът и непреходно стта придават на Живата Разумна Природа Божествена сила и неизчерпаема вътрешна енергия. Тя няма нито минало, нито бъдеще - винаги е "сега".
към текста >>
Природата - това е светът на нещата, на формите и отношенията, на мислите и вълненията на човека, една единна система от реалности, в скритата си същност пронизана от всемирната
Любов
.
Акаша е пространство, но не обикновено пространство, а такова, което съдържа в латентно (непроявено) състояние всички възможни форми. Прана е жизнена сила, енергия, която изпълва всичко съществуващо (съответства на Светия Дух в християнството). Красотата и съвършената целенасоченост и целесъобразност, редът и непреходно стта придават на Живата Разумна Природа Божествена сила и неизчерпаема вътрешна енергия. Тя няма нито минало, нито бъдеще - винаги е "сега". Винаги е млада и обновена.
Природата - това е светът на нещата, на формите и отношенията, на мислите и вълненията на човека, една единна система от реалности, в скритата си същност пронизана от всемирната
Любов
.
Това е Любовта на Бога към цялото творение, към всичко, извикано от Него към живот. Битието крие зад времето и пространството една абсолютна Мъдрост. По-нататък Учителят П. Дънов подчертава следното: "Живата Природа е сбор от мислещи същества, които представляват "атомите " на великия, големия свят. Цялото пространство, в което живеем и се движим, е пълно със същества отразлични категории и култури." И допълва на друго място: "Живата Природа в своята целокупност е проява на разумни сили, на разумни същества от разни градации, които живеят в пълна хармония, общение и единение.
към текста >>
Това е
Любовта
на
Бога
към
цялото творение,
към
всичко, извикано от Него
към
живот.
Прана е жизнена сила, енергия, която изпълва всичко съществуващо (съответства на Светия Дух в християнството). Красотата и съвършената целенасоченост и целесъобразност, редът и непреходно стта придават на Живата Разумна Природа Божествена сила и неизчерпаема вътрешна енергия. Тя няма нито минало, нито бъдеще - винаги е "сега". Винаги е млада и обновена. Природата - това е светът на нещата, на формите и отношенията, на мислите и вълненията на човека, една единна система от реалности, в скритата си същност пронизана от всемирната Любов.
Това е
Любовта
на
Бога
към
цялото творение,
към
всичко, извикано от Него
към
живот.
Битието крие зад времето и пространството една абсолютна Мъдрост. По-нататък Учителят П. Дънов подчертава следното: "Живата Природа е сбор от мислещи същества, които представляват "атомите " на великия, големия свят. Цялото пространство, в което живеем и се движим, е пълно със същества отразлични категории и култури." И допълва на друго място: "Живата Природа в своята целокупност е проява на разумни сили, на разумни същества от разни градации, които живеят в пълна хармония, общение и единение. Всички те имат една висша цел, която наричаме Бог, сиреч безграничното, безначалното, в което всичко съществува, движи се и се развива." Следователно разумността на Природата се явява съчетание от първоначалния заряд на разумност, вложен в нея от Създателя, и наличието в нея на неизброими сон- мове разумни същества.
към текста >>
Посоката на инволюцията е от Центъра
към
периферията.
Първият от тях действа за разделяне, индивидуализиране, разделение на Цялото. Той логично води до борба, разрушение и смърт. Другият принцип, напротив, обединява индивидуалностите и носи мир, той е произлязъл от духовния свят. Това е доказателство, че светът е изграден върху основата на две прояви на едно и също Начало. Затова главният закон, по който се развива светът, е еволюцията (усъвършенстване на материалната субстанция и издигането й до духовната до пълно взаимно проникване и сливане в Духа) и обратният й процес - инволюцията, която я предхожда (низхождане на Духа в материята и изграждане на света на формите).
Посоката на инволюцията е от Центъра
към
периферията.
А еволюцията е възкачване по обратния път, настъпващо след приключването на първия процес. Тези два принципа или направления на глобално развитие на Космоса при своето действие отделят енергията, необходима за създаването на вечно променливите условия на живота. Като такива те са методи за осъществяване на великия План на мирозданието, начертан от Бога. Живите същества са призвани да използват разумно предоставяната им непрекъснато и в изобилие енергия. Всяка злоупотреба в тази насока довежда до негативни за тях последствия, включително забавяне или дори регрес на личното им духовно развитие.
към текста >>
Като такива те са методи за осъществяване на великия План на мирозданието, начертан от
Бога
.
Това е доказателство, че светът е изграден върху основата на две прояви на едно и също Начало. Затова главният закон, по който се развива светът, е еволюцията (усъвършенстване на материалната субстанция и издигането й до духовната до пълно взаимно проникване и сливане в Духа) и обратният й процес - инволюцията, която я предхожда (низхождане на Духа в материята и изграждане на света на формите). Посоката на инволюцията е от Центъра към периферията. А еволюцията е възкачване по обратния път, настъпващо след приключването на първия процес. Тези два принципа или направления на глобално развитие на Космоса при своето действие отделят енергията, необходима за създаването на вечно променливите условия на живота.
Като такива те са методи за осъществяване на великия План на мирозданието, начертан от
Бога
.
Живите същества са призвани да използват разумно предоставяната им непрекъснато и в изобилие енергия. Всяка злоупотреба в тази насока довежда до негативни за тях последствия, включително забавяне или дори регрес на личното им духовно развитие. На глобално равнище еволюцията се отличава с цикличен характер. "Живата Природа обича разнообразието и изобилието, но не търпи излишъците. Не се ли използват нейните енергии разумно, спъват ли се в техния неспирен ход и превръщения, ограничат ли се в затворения кръг на еднообразието, тя веднага противодейства.
към текста >>
На този космичен ритъм почиват ония два велики процеса в Живата Природа - инволюция, при която имаме едно движение от центъра
към
периферията, и еволюция, която представя движение на живота от периферията
към
центъра.
Не се ли използват нейните енергии разумно, спъват ли се в техния неспирен ход и превръщения, ограничат ли се в затворения кръг на еднообразието, тя веднага противодейства. Природата не обича застой. В нея има вечно движение (курсивът мой - К. З.), вечно творчество, което се направлява от разумни закони. В тия закони забелязваме един ритъм, една периодичност, която се таи дълбоко в самата същина на Битието, в начините на неговата проява.
На този космичен ритъм почиват ония два велики процеса в Живата Природа - инволюция, при която имаме едно движение от центъра
към
периферията, и еволюция, която представя движение на живота от периферията
към
центъра.
В тези два процеса се създават условията, при които може да се прояви мировият живот " (Учителят П. Дънов). Разглеждайки отношението Бог - Жива Разумна Природа, Учителят на ББ у нас отбелязва: "... Ние наричаме разумна, Жива Природа онова, което е проявено. А онова, което още не е проявено, ние наричаме идейна душа на Битието (курсивът мой - К. З.). Идейното, вечното, свещеното, непроявеното - това е Бог, това е великото НАЧАЛО НА ЖИВОТА. То е свързано с проявеното.
към текста >>
Затова някои наричат Природата тяло на
Бога
.
В тези два процеса се създават условията, при които може да се прояви мировият живот " (Учителят П. Дънов). Разглеждайки отношението Бог - Жива Разумна Природа, Учителят на ББ у нас отбелязва: "... Ние наричаме разумна, Жива Природа онова, което е проявено. А онова, което още не е проявено, ние наричаме идейна душа на Битието (курсивът мой - К. З.). Идейното, вечното, свещеното, непроявеното - това е Бог, това е великото НАЧАЛО НА ЖИВОТА. То е свързано с проявеното.
Затова някои наричат Природата тяло на
Бога
.
Това, обаче, е само един образ. Ала мнозина дотам се увличат от този образ, та поддържат, че Природата и Бог са едно и също нещо. Но ако Природата и Бог са едно и също нещо, тогава Бог ще бъде едно ограничено същество. Едно знаем ние положително: че Природата е проявеното, а Бог е непроявеното, безграничното, което вечно се проявява и все непроявено остава." Според Учителя П. Дънов Природата - това е самата проявена външно висша реалност, проявената висша разумност, висша Любов.
към текста >>
Дънов Природата - това е самата проявена външно висша реалност, проявената висша разумност, висша
Любов
.
Затова някои наричат Природата тяло на Бога. Това, обаче, е само един образ. Ала мнозина дотам се увличат от този образ, та поддържат, че Природата и Бог са едно и също нещо. Но ако Природата и Бог са едно и също нещо, тогава Бог ще бъде едно ограничено същество. Едно знаем ние положително: че Природата е проявеното, а Бог е непроявеното, безграничното, което вечно се проявява и все непроявено остава." Според Учителя П.
Дънов Природата - това е самата проявена външно висша реалност, проявената висша разумност, висша
Любов
.
Природата обаче е скрила своята духовна и Божествена физиономия за нисшето съзнание. То вижда само сянката на нещата, променливата видимост, а не и истинското съдържание, истинския живот, не и ония духовни и разумни творчески сили, които се проявяват и работят зад тази видимост. Науката досега е изучавала само външната форма - по пътя на емпиричното и рационалното познание, и едва тепърва започва да се интересува за истинските строителни сили на Космоса. Затова и в началото на ХХ век и на третото хилядолетие човечеството вече е стъпило на Луната, извежда извън земната атмосфера пилотирани космически совалки, подготвя експедиция с астронавти до Марс и се стреми да овладее термоядрената енергия и плазмата, а все още не познава достатъчно собственото си "аз", използва едва около 3-4 % от потенциала на мозъка си - материалния носител и проводник на съзнанието. В съответствие с учението на ББ всички неща в природата, като проявление на висшата разумност, притежават дълбок вътрешен смисъл.
към текста >>
Истинската наука на днешния ден, подавайки ръка и на метафизичното познание, трябва да отиде по-далеч от изучаването на съдържанието и вътрешните съграждащи сили; тя трябва да устреми усилията си и
към
дълбокия, скрит смисъл на обективните реалности в Битието.
Природата обаче е скрила своята духовна и Божествена физиономия за нисшето съзнание. То вижда само сянката на нещата, променливата видимост, а не и истинското съдържание, истинския живот, не и ония духовни и разумни творчески сили, които се проявяват и работят зад тази видимост. Науката досега е изучавала само външната форма - по пътя на емпиричното и рационалното познание, и едва тепърва започва да се интересува за истинските строителни сили на Космоса. Затова и в началото на ХХ век и на третото хилядолетие човечеството вече е стъпило на Луната, извежда извън земната атмосфера пилотирани космически совалки, подготвя експедиция с астронавти до Марс и се стреми да овладее термоядрената енергия и плазмата, а все още не познава достатъчно собственото си "аз", използва едва около 3-4 % от потенциала на мозъка си - материалния носител и проводник на съзнанието. В съответствие с учението на ББ всички неща в природата, като проявление на висшата разумност, притежават дълбок вътрешен смисъл.
Истинската наука на днешния ден, подавайки ръка и на метафизичното познание, трябва да отиде по-далеч от изучаването на съдържанието и вътрешните съграждащи сили; тя трябва да устреми усилията си и
към
дълбокия, скрит смисъл на обективните реалности в Битието.
Разумността като съществената характеристика на Вселената е немислима без движението, без изменението, без усъвършенстването. И материалният свят, и човекът се подчиняват на движението. Те вървят от една проява към друга и това движение, неуловимо за сетивността на средностатистическата личност, се направлява от творческите сили на Космоса. Любовта - сърцето на тази разумност - не е някакво абстрактно понятие, някаква философска даденост. Това е живата сила в природата и тя крие Божественото съвършенство в недрата си.
към текста >>
Те вървят от една проява
към
друга и това движение, неуловимо за сетивността на средностатистическата личност, се направлява от творческите сили на Космоса.
Затова и в началото на ХХ век и на третото хилядолетие човечеството вече е стъпило на Луната, извежда извън земната атмосфера пилотирани космически совалки, подготвя експедиция с астронавти до Марс и се стреми да овладее термоядрената енергия и плазмата, а все още не познава достатъчно собственото си "аз", използва едва около 3-4 % от потенциала на мозъка си - материалния носител и проводник на съзнанието. В съответствие с учението на ББ всички неща в природата, като проявление на висшата разумност, притежават дълбок вътрешен смисъл. Истинската наука на днешния ден, подавайки ръка и на метафизичното познание, трябва да отиде по-далеч от изучаването на съдържанието и вътрешните съграждащи сили; тя трябва да устреми усилията си и към дълбокия, скрит смисъл на обективните реалности в Битието. Разумността като съществената характеристика на Вселената е немислима без движението, без изменението, без усъвършенстването. И материалният свят, и човекът се подчиняват на движението.
Те вървят от една проява
към
друга и това движение, неуловимо за сетивността на средностатистическата личност, се направлява от творческите сили на Космоса.
Любовта - сърцето на тази разумност - не е някакво абстрактно понятие, някаква философска даденост. Това е живата сила в природата и тя крие Божественото съвършенство в недрата си. Изразява се чрез светлината и радостта, хармонията и мъдростта, красотата и простотата, истината и вечността. Така Битието се проявява като реалност, която има вътрешен (езотеричен) и външен (екзотеричен) смисъл. И в най-малките неща се открива хармонията и мъдростта на творческите сили на Бога, единната целеустременост на разумните същества, на членовете на ББ.
към текста >>
Любовта
- сърцето на тази разумност - не е някакво абстрактно понятие, някаква философска даденост.
В съответствие с учението на ББ всички неща в природата, като проявление на висшата разумност, притежават дълбок вътрешен смисъл. Истинската наука на днешния ден, подавайки ръка и на метафизичното познание, трябва да отиде по-далеч от изучаването на съдържанието и вътрешните съграждащи сили; тя трябва да устреми усилията си и към дълбокия, скрит смисъл на обективните реалности в Битието. Разумността като съществената характеристика на Вселената е немислима без движението, без изменението, без усъвършенстването. И материалният свят, и човекът се подчиняват на движението. Те вървят от една проява към друга и това движение, неуловимо за сетивността на средностатистическата личност, се направлява от творческите сили на Космоса.
Любовта
- сърцето на тази разумност - не е някакво абстрактно понятие, някаква философска даденост.
Това е живата сила в природата и тя крие Божественото съвършенство в недрата си. Изразява се чрез светлината и радостта, хармонията и мъдростта, красотата и простотата, истината и вечността. Така Битието се проявява като реалност, която има вътрешен (езотеричен) и външен (екзотеричен) смисъл. И в най-малките неща се открива хармонията и мъдростта на творческите сили на Бога, единната целеустременост на разумните същества, на членовете на ББ. В този ред на мисли Учителят П.
към текста >>
И в най-малките неща се открива хармонията и мъдростта на творческите сили на
Бога
, единната целеустременост на разумните същества, на членовете на ББ.
Те вървят от една проява към друга и това движение, неуловимо за сетивността на средностатистическата личност, се направлява от творческите сили на Космоса. Любовта - сърцето на тази разумност - не е някакво абстрактно понятие, някаква философска даденост. Това е живата сила в природата и тя крие Божественото съвършенство в недрата си. Изразява се чрез светлината и радостта, хармонията и мъдростта, красотата и простотата, истината и вечността. Така Битието се проявява като реалност, която има вътрешен (езотеричен) и външен (екзотеричен) смисъл.
И в най-малките неща се открива хармонията и мъдростта на творческите сили на
Бога
, единната целеустременост на разумните същества, на членовете на ББ.
В този ред на мисли Учителят П. Дънов изтъква: "Природата е велик разумен свят. Всички възвишени същества, които работят над човешките души и ги повдигат - всички светли идеи, всички пориви, цялото знание и култура се дължи на тях. Ние ги наричаме белите братя, които бдят над нас. Те са извели човечеството от мрака на вековете и го водят към светли бъднини.
към текста >>
Те са извели човечеството от мрака на вековете и го водят
към
светли бъднини.
И в най-малките неща се открива хармонията и мъдростта на творческите сили на Бога, единната целеустременост на разумните същества, на членовете на ББ. В този ред на мисли Учителят П. Дънов изтъква: "Природата е велик разумен свят. Всички възвишени същества, които работят над човешките души и ги повдигат - всички светли идеи, всички пориви, цялото знание и култура се дължи на тях. Ние ги наричаме белите братя, които бдят над нас.
Те са извели човечеството от мрака на вековете и го водят
към
светли бъднини.
Всички те образуват Всемирното Бяло братство. Те посещават човеците и работят между тях, видимо и невидимо. Този разумен център привлича всички, които са подготвени през вековете да влязат в него като работници. Мировият Учител иде от Всемирното Бяло братство. Той се явява през хилядолетията чрез разни имена." Същественото за природата е това, че тя обема в себе си целия живот - живота на човека, на животните, на растенията, на привидно мъртвите форми, и истината за този единен и всеобхватен живот се разкрива единствено чрез навлизането в нейната окултна (от лат.
към текста >>
Той се явява през хилядолетията чрез разни имена." Същественото за природата е това, че тя обема в
себе
си целия живот - живота на човека, на животните, на растенията, на привидно мъртвите форми, и истината за този единен и всеобхватен живот се разкрива единствено чрез навлизането в нейната окултна (от лат.
Те са извели човечеството от мрака на вековете и го водят към светли бъднини. Всички те образуват Всемирното Бяло братство. Те посещават човеците и работят между тях, видимо и невидимо. Този разумен център привлича всички, които са подготвени през вековете да влязат в него като работници. Мировият Учител иде от Всемирното Бяло братство.
Той се явява през хилядолетията чрез разни имена." Същественото за природата е това, че тя обема в
себе
си целия живот - живота на човека, на животните, на растенията, на привидно мъртвите форми, и истината за този единен и всеобхватен живот се разкрива единствено чрез навлизането в нейната окултна (от лат.
окултен = таен, скрит) същност. Природата е разтворена книга, в която са написани делата на живия Бог, но тя се чете само от Посветените, от тези, които са достигнали до съвършенството, които имат привилегията, дадена от белите братя, да четат книгата на Вечността. В тази книга, винаги отворена за мъдрия и добрия, без оглед на неговата професия и социална реализация, непрекъснато се вписват и ще продължават да се вписват във вековете следите на Божието присъствие. Мъдростта и разумността в природата имат едно огледало в светлината и водата, във въздуха и човека, в птиците и животните, в скалите и дърветата, в растенията и цветята, в звездите и планетите. Външно те се изразяват чрез справедливостта, която цари в Уни- версума, в красотата и хармонията на Космоса, но тяхната истина, тяхната ценност и логика има само една вътрешна проява и това е свободата на Божия Промисъл, свободната мисъл на Всевишния.
към текста >>
Йоан Богослов: "В начало беше Словото и Словото беше у
Бога
, и Бог беше Словото.
Мъдростта и разумността в природата имат едно огледало в светлината и водата, във въздуха и човека, в птиците и животните, в скалите и дърветата, в растенията и цветята, в звездите и планетите. Външно те се изразяват чрез справедливостта, която цари в Уни- версума, в красотата и хармонията на Космоса, но тяхната истина, тяхната ценност и логика има само една вътрешна проява и това е свободата на Божия Промисъл, свободната мисъл на Всевишния. Тя управлява човека и обективните реалности на всички равнища, движенията и събитията. Тук учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов се доближава смислово до думите на ап.
Йоан Богослов: "В начало беше Словото и Словото беше у
Бога
, и Бог беше Словото.
То беше в начало у Бога. Всичко чрез Него стана и без Него не стана нито едно от онова, което е станало. В Него имаше живот и животът беше светлината на човеците. И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе" (Йоан 1:1-5). Всичко в природата разкрива една удивителна архитектоника - както в малкото, така и в голямото; както в мълчанието, така и в звуковете; архитектоника на формите и отношенията, на линиите и обемите, на видимите и невидимите неща.
към текста >>
То беше в начало у
Бога
.
Външно те се изразяват чрез справедливостта, която цари в Уни- версума, в красотата и хармонията на Космоса, но тяхната истина, тяхната ценност и логика има само една вътрешна проява и това е свободата на Божия Промисъл, свободната мисъл на Всевишния. Тя управлява човека и обективните реалности на всички равнища, движенията и събитията. Тук учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов се доближава смислово до думите на ап. Йоан Богослов: "В начало беше Словото и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.
То беше в начало у
Бога
.
Всичко чрез Него стана и без Него не стана нито едно от онова, което е станало. В Него имаше живот и животът беше светлината на човеците. И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе" (Йоан 1:1-5). Всичко в природата разкрива една удивителна архитектоника - както в малкото, така и в голямото; както в мълчанието, така и в звуковете; архитектоника на формите и отношенията, на линиите и обемите, на видимите и невидимите неща. Съразмерност и равновесие царуват в Космоса.
към текста >>
Понеже само той - разумното мислещо същество - може да се доближи до неговите тайни със знанието, което му е дадено от
Бога
.
Съразмерност и равновесие царуват в Космоса. В природата няма нищо излишно, нищо изкуствено, нищо, което да не носи следите на Божията ръка, нищо, което да не отговаря на висшия Божествен План. Природата - това е животът, разбиран в неговата всеобхватност и единство. Животът - това е природата. Така човекът става неотделима част от природата, защото в него е животът, а животът е неотделим от човека.
Понеже само той - разумното мислещо същество - може да се доближи до неговите тайни със знанието, което му е дадено от
Бога
.
Животът и природата са едно. В този пункт Учителят П. Дънов достига до една истина, която десетилетия по-късно друг човек - един възвишен дух и крупна фигура в западноевропейската култура - ще повтори с думите: "Преклонение пред живота" (Алберт Швайцер - който открива същата тайна чрез музиката на Бах и служението си в Ламбарене, Африка). Разумността, заложена в дълбините на природата като единство на всичко съществуващо, изисква от живите същества да се освободят от привичния за всички тях (на по-ниските степени на духовна еволюция) егоизъм, стимулиращ ги да се самосъзнават като от- делности и като такива да общуват със себеподобните и околната действителност. Отърсването от веригите на "его"-то, повишаването на съзнателността в контактите с видимата и невидима реалност довежда неизбежно до един твърде висок стадий на индивидуално проявление, който езотеричното познание и учението на ББ нарича "Живот за Цялото".
към текста >>
Разумността, заложена в дълбините на природата като единство на всичко съществуващо, изисква от живите същества да се освободят от привичния за всички тях (на по-ниските степени на духовна еволюция) егоизъм, стимулиращ ги да се самосъзнават като от- делности и като такива да общуват със
себеподобните
и околната действителност.
Така човекът става неотделима част от природата, защото в него е животът, а животът е неотделим от човека. Понеже само той - разумното мислещо същество - може да се доближи до неговите тайни със знанието, което му е дадено от Бога. Животът и природата са едно. В този пункт Учителят П. Дънов достига до една истина, която десетилетия по-късно друг човек - един възвишен дух и крупна фигура в западноевропейската култура - ще повтори с думите: "Преклонение пред живота" (Алберт Швайцер - който открива същата тайна чрез музиката на Бах и служението си в Ламбарене, Африка).
Разумността, заложена в дълбините на природата като единство на всичко съществуващо, изисква от живите същества да се освободят от привичния за всички тях (на по-ниските степени на духовна еволюция) егоизъм, стимулиращ ги да се самосъзнават като от- делности и като такива да общуват със
себеподобните
и околната действителност.
Отърсването от веригите на "его"-то, повишаването на съзнателността в контактите с видимата и невидима реалност довежда неизбежно до един твърде висок стадий на индивидуално проявление, който езотеричното познание и учението на ББ нарича "Живот за Цялото". Животът за Цялото съществува, и то не от вчера, в Разумната природа. Той е приложен на практика от разумните същества. Те работят в цялата природа с любов, със самоотричане за по-ниските природни царства, като им създават благоприятни условия за развитие и прогрес. Тези високоеволюирали същности са осъзнали великата истина, че в основата на цялата природа лежат принципите и законите на любовта, (само)жертвата, взаимопомощта и сътрудничеството.
към текста >>
Те работят в цялата природа с
любов
, със самоотричане за по-ниските природни царства, като им създават благоприятни условия за развитие и прогрес.
Дънов достига до една истина, която десетилетия по-късно друг човек - един възвишен дух и крупна фигура в западноевропейската култура - ще повтори с думите: "Преклонение пред живота" (Алберт Швайцер - който открива същата тайна чрез музиката на Бах и служението си в Ламбарене, Африка). Разумността, заложена в дълбините на природата като единство на всичко съществуващо, изисква от живите същества да се освободят от привичния за всички тях (на по-ниските степени на духовна еволюция) егоизъм, стимулиращ ги да се самосъзнават като от- делности и като такива да общуват със себеподобните и околната действителност. Отърсването от веригите на "его"-то, повишаването на съзнателността в контактите с видимата и невидима реалност довежда неизбежно до един твърде висок стадий на индивидуално проявление, който езотеричното познание и учението на ББ нарича "Живот за Цялото". Животът за Цялото съществува, и то не от вчера, в Разумната природа. Той е приложен на практика от разумните същества.
Те работят в цялата природа с
любов
, със самоотричане за по-ниските природни царства, като им създават благоприятни условия за развитие и прогрес.
Тези високоеволюирали същности са осъзнали великата истина, че в основата на цялата природа лежат принципите и законите на любовта, (само)жертвата, взаимопомощта и сътрудничеството. И всичко това - за Общото благо. А борбата за съществуване - толкова популярно понятие в света на гъстата материя?! Тя е характерна само за нисшите природни царства. При живота за Цялото човек е в хармония с грандиозната реалност, която е навред около нас и в самите нас.
към текста >>
Тези високоеволюирали същности са осъзнали великата истина, че в основата на цялата природа лежат принципите и законите на
любовта
, (само)жертвата, взаимопомощта и сътрудничеството.
Разумността, заложена в дълбините на природата като единство на всичко съществуващо, изисква от живите същества да се освободят от привичния за всички тях (на по-ниските степени на духовна еволюция) егоизъм, стимулиращ ги да се самосъзнават като от- делности и като такива да общуват със себеподобните и околната действителност. Отърсването от веригите на "его"-то, повишаването на съзнателността в контактите с видимата и невидима реалност довежда неизбежно до един твърде висок стадий на индивидуално проявление, който езотеричното познание и учението на ББ нарича "Живот за Цялото". Животът за Цялото съществува, и то не от вчера, в Разумната природа. Той е приложен на практика от разумните същества. Те работят в цялата природа с любов, със самоотричане за по-ниските природни царства, като им създават благоприятни условия за развитие и прогрес.
Тези високоеволюирали същности са осъзнали великата истина, че в основата на цялата природа лежат принципите и законите на
любовта
, (само)жертвата, взаимопомощта и сътрудничеството.
И всичко това - за Общото благо. А борбата за съществуване - толкова популярно понятие в света на гъстата материя?! Тя е характерна само за нисшите природни царства. При живота за Цялото човек е в хармония с грандиозната реалност, която е навред около нас и в самите нас. Изводът е логичен и прост: Животът за Цялото лежи в основата на космичния живот!
към текста >>
И това е така, тъй като Развитието като същност и динамика на процесите в Космоса е отражение на глъбинното естество на
Бога
.
Ето защо всички нейни действия са строго и разумно определени. Разумността в Живата Природа ясно се вижда навсякъде. Който и организъм да разгледаме, проучим ли дълбоко и проникновено неговото устройство, неговите функции, с всичката им закономерност и целесъобразност, ние ще се убедим във великатаразумност на Природата, която всичко направлява." Езикът на природата е образен. Животът, който диша и се проявява чрез нея, не познава нито миг застой, никаква статичност или за- костенялост. Водещият закон в природата е този на Промяната.
И това е така, тъй като Развитието като същност и динамика на процесите в Космоса е отражение на глъбинното естество на
Бога
.
Ето какво споделя по този повод Учителят П. Дънов: "Природата всякога си служи с образи. Тя винаги говори с картини и символи. Нейният език не е като езика на съвременните хора - сухи понятия, голи логически форми на аналитичния интелект. Езикът й е жив, картинен, символичен, език на великото и красиво разнообразие.
към текста >>
И затова, когато хората искат да сведат всичко в живота
към
едно механично еднообразие, те произвеждат зло.
Тя винаги говори с картини и символи. Нейният език не е като езика на съвременните хора - сухи понятия, голи логически форми на аналитичния интелект. Езикът й е жив, картинен, символичен, език на великото и красиво разнообразие. Изобщо Природата не търпи еднообразието и повторението. Тя обича разнообразието в прогресивна и възходяща степен.
И затова, когато хората искат да сведат всичко в живота
към
едно механично еднообразие, те произвеждат зло.
Когато творят по законите на разнообразието и хармонията, както Природата, те вършат добро." Онези, които успяват да разчетат успешно езика на природата, ползват значително предимство пред останалите. Те знаят, че зад всяка форма стои всевечната Премъдрост на Създателя. Всяко явление, събитие, всеки факт от живота крие в себе си определена доза символизъм, която би трябвало да бъде разпозната и проумяна. Това е причината в учението на Агни-йога да срещаме призива: "Разгадавайте знаците на съдбата! " Всеки елемент от пре- богатата действителност около нас е стаил в себе си значение - под повърхността, в дълбините на своята същност.
към текста >>
Всяко явление, събитие, всеки факт от живота крие в
себе
си определена доза символизъм, която би трябвало да бъде разпозната и проумяна.
Изобщо Природата не търпи еднообразието и повторението. Тя обича разнообразието в прогресивна и възходяща степен. И затова, когато хората искат да сведат всичко в живота към едно механично еднообразие, те произвеждат зло. Когато творят по законите на разнообразието и хармонията, както Природата, те вършат добро." Онези, които успяват да разчетат успешно езика на природата, ползват значително предимство пред останалите. Те знаят, че зад всяка форма стои всевечната Премъдрост на Създателя.
Всяко явление, събитие, всеки факт от живота крие в
себе
си определена доза символизъм, която би трябвало да бъде разпозната и проумяна.
Това е причината в учението на Агни-йога да срещаме призива: "Разгадавайте знаците на съдбата! " Всеки елемент от пре- богатата действителност около нас е стаил в себе си значение - под повърхността, в дълбините на своята същност. Нашата човешка задача е да достигнем до него и - когато е нужно - да го използваме за добро. Затова и великият Учител ни напътства: "Животът има своя азбука. Ти можеш да живееш и без да я знаеш, но по-хубаво е да знаеш азбуката на живота.
към текста >>
" Всеки елемент от пре-
богатата
действителност около нас е стаил в
себе
си значение - под повърхността, в дълбините на своята същност.
И затова, когато хората искат да сведат всичко в живота към едно механично еднообразие, те произвеждат зло. Когато творят по законите на разнообразието и хармонията, както Природата, те вършат добро." Онези, които успяват да разчетат успешно езика на природата, ползват значително предимство пред останалите. Те знаят, че зад всяка форма стои всевечната Премъдрост на Създателя. Всяко явление, събитие, всеки факт от живота крие в себе си определена доза символизъм, която би трябвало да бъде разпозната и проумяна. Това е причината в учението на Агни-йога да срещаме призива: "Разгадавайте знаците на съдбата!
" Всеки елемент от пре-
богатата
действителност около нас е стаил в
себе
си значение - под повърхността, в дълбините на своята същност.
Нашата човешка задача е да достигнем до него и - когато е нужно - да го използваме за добро. Затова и великият Учител ни напътства: "Животът има своя азбука. Ти можеш да живееш и без да я знаеш, но по-хубаво е да знаеш азбуката на живота. По-хубаво е да разбираш живота и външно, и вътрешно. Външно, слухово, само каквото си чул; писмено, значи вътрешно, каквото си научил.
към текста >>
А вие идвате на Земята, работите за
себе
си и искате да бъдете щастливи."
Защо природата така създаде човека? За да можеш да имаш ясна представа за нещата и за онези, които са работили, трябва да ги проучиш основно, да видиш съобразностите и несъобразностите. ...Природата изисква от човека да работи. Тя иска работници. Тя ти е дала живот и ти преди всичко трябва да работиш заради нея.
А вие идвате на Земята, работите за
себе
си и искате да бъдете щастливи."
Цялото възхитително многообразие на Живата Разумна Природа и неспирният ритъм на нейното съществуване предполагат несек- ваща динамика, една вечна и неизразимо красива Промяна. И в същото време в дълбоките пластове на своята битийност тя демонстрира завидна неизменност. Формата е тази, която подлежи на постоянно изменение, развитие, усъвършенстване. А съдържанието остава непроменимо - то е сигурният фундамент, основата, върху която безбройните проявления на космическата многоликост стъпват здраво, за да поемат или продължат своето пътуване през Вечността. В този смисъл разсъждава и Учителят на ББ: "Ако вие изучавате природата, ще научите нещо хубаво от нея: тя никога не остарява, никога не отслабва, никога не се обезсърчава, нейната любов никога не се изменя.
към текста >>
В този смисъл разсъждава и Учителят на ББ: "Ако вие изучавате природата, ще научите нещо хубаво от нея: тя никога не остарява, никога не отслабва, никога не се обезсърчава, нейната
любов
никога не се изменя.
А вие идвате на Земята, работите за себе си и искате да бъдете щастливи." Цялото възхитително многообразие на Живата Разумна Природа и неспирният ритъм на нейното съществуване предполагат несек- ваща динамика, една вечна и неизразимо красива Промяна. И в същото време в дълбоките пластове на своята битийност тя демонстрира завидна неизменност. Формата е тази, която подлежи на постоянно изменение, развитие, усъвършенстване. А съдържанието остава непроменимо - то е сигурният фундамент, основата, върху която безбройните проявления на космическата многоликост стъпват здраво, за да поемат или продължат своето пътуване през Вечността.
В този смисъл разсъждава и Учителят на ББ: "Ако вие изучавате природата, ще научите нещо хубаво от нея: тя никога не остарява, никога не отслабва, никога не се обезсърчава, нейната
любов
никога не се изменя.
Тъй разбирам природата - както и да се променя, остава неизменна." В езотеричната литература и лексика е популярно понятието "Акашови летописи (хроники, записи, анали)". Съдържанието му обхваща феномен, който най-общо можем да назовем вечната памет на Вселената. Тази съвършена, Божествена по своя произход памет съхранява за вечни времена всичко, което се е случило в целия Космос: всяко събитие, всяка мисъл, чувство, слово и действие на всички същества, навред в безкрая на съществуващото. Тези, които се питат как функционира универсалният кармичен закон, нека се обърнат за справка към аналите на Акаша... Така те ще узнаят, че нищо на този свят не се заличава и нищо не остава без последствие.
към текста >>
В езотеричната литература и лексика е популярно понятието "Акашови летописи (хроники, записи, анали)".
И в същото време в дълбоките пластове на своята битийност тя демонстрира завидна неизменност. Формата е тази, която подлежи на постоянно изменение, развитие, усъвършенстване. А съдържанието остава непроменимо - то е сигурният фундамент, основата, върху която безбройните проявления на космическата многоликост стъпват здраво, за да поемат или продължат своето пътуване през Вечността. В този смисъл разсъждава и Учителят на ББ: "Ако вие изучавате природата, ще научите нещо хубаво от нея: тя никога не остарява, никога не отслабва, никога не се обезсърчава, нейната любов никога не се изменя. Тъй разбирам природата - както и да се променя, остава неизменна."
В езотеричната литература и лексика е популярно понятието "Акашови летописи (хроники, записи, анали)".
Съдържанието му обхваща феномен, който най-общо можем да назовем вечната памет на Вселената. Тази съвършена, Божествена по своя произход памет съхранява за вечни времена всичко, което се е случило в целия Космос: всяко събитие, всяка мисъл, чувство, слово и действие на всички същества, навред в безкрая на съществуващото. Тези, които се питат как функционира универсалният кармичен закон, нека се обърнат за справка към аналите на Акаша... Така те ще узнаят, че нищо на този свят не се заличава и нищо не остава без последствие. За това изумително проявление на Божията върховна справедливост разказва и Учителят П. Дънов: "Природата регистрира всички събития така, както са станали, още от памтивека, в природата няма лъжа.
към текста >>
Тези, които се питат как функционира универсалният кармичен закон, нека се обърнат за справка
към
аналите на Акаша... Така те ще узнаят, че нищо на този свят не се заличава и нищо не остава без последствие.
В този смисъл разсъждава и Учителят на ББ: "Ако вие изучавате природата, ще научите нещо хубаво от нея: тя никога не остарява, никога не отслабва, никога не се обезсърчава, нейната любов никога не се изменя. Тъй разбирам природата - както и да се променя, остава неизменна." В езотеричната литература и лексика е популярно понятието "Акашови летописи (хроники, записи, анали)". Съдържанието му обхваща феномен, който най-общо можем да назовем вечната памет на Вселената. Тази съвършена, Божествена по своя произход памет съхранява за вечни времена всичко, което се е случило в целия Космос: всяко събитие, всяка мисъл, чувство, слово и действие на всички същества, навред в безкрая на съществуващото.
Тези, които се питат как функционира универсалният кармичен закон, нека се обърнат за справка
към
аналите на Акаша... Така те ще узнаят, че нищо на този свят не се заличава и нищо не остава без последствие.
За това изумително проявление на Божията върховна справедливост разказва и Учителят П. Дънов: "Природата регистрира всички събития така, както са станали, още от памтивека, в природата няма лъжа. Един ден науката ще открие апарати, с които може да се доловят всички речи отпреди хиляди години. В природата има една вътрешна нишка, която прекарва добрите и лошите черти на цялото Битие. Този закон съществува и във всеки човек.
към текста >>
Харесва ни да мерим ръст с какво ли не, а най-вече - със
себеподобните
.
Ако минава някоя от светлите нишки, ще бъде разположен. Преплитането на тъмните нишки със светлите постоянно създава добрите или лошите състояния. Нишките на светлината трябва да надминават тези на тъмнината. Хубавите, светлите, благородните, моралните чувства са плод на нишките на светлината." Ние, хората, обичаме да правим сравнения.
Харесва ни да мерим ръст с какво ли не, а най-вече - със
себеподобните
.
Ала как бихме се почувствали, ако се изправим до величествената снага на Природата - нашата майка, нашия роден дом и обител? Ще бъдем ли достатъчно обективни да признаем, че сме по-малки от нея, че сме закърмени с нейното мляко на живота и че съществуваме благодарение на условията, които именно тя е създала за нас?! За да си дадем подобен отговор, е необходима духовна зрелост, която далеч не всички човеци обладават. Интересно е как тази мълчалива дискусия е осветлена в учението на ББ: "Има много учени хора - може да четете техните книги, но ще се намерите в голямо противоречие. Те считат, че човек стои по-високо от природата.
към текста >>
Ако вземат човека за едно божество, тогава да - човек е едно проявление на
Бога
.
Ще бъдем ли достатъчно обективни да признаем, че сме по-малки от нея, че сме закърмени с нейното мляко на живота и че съществуваме благодарение на условията, които именно тя е създала за нас?! За да си дадем подобен отговор, е необходима духовна зрелост, която далеч не всички човеци обладават. Интересно е как тази мълчалива дискусия е осветлена в учението на ББ: "Има много учени хора - може да четете техните книги, но ще се намерите в голямо противоречие. Те считат, че човек стои по-високо от природата. В някои отношения са прави.
Ако вземат човека за едно божество, тогава да - човек е едно проявление на
Бога
.
Но като проявление на природата той не седи по-горе от нея. В едно отношение тя седи малко по-горе от него. Защото под думата "природа" се разбира съвкупността на всички онези разумни същества, които работят в света. Тогава може ли един човек да седи по-високо от тези разумни същества? Следователно природата е разумното в света.
към текста >>
Бог очаква от Своите разумни чеда да се отнасят
към
природата като
към
майка.
В едно отношение тя седи малко по-горе от него. Защото под думата "природа" се разбира съвкупността на всички онези разумни същества, които работят в света. Тогава може ли един човек да седи по-високо от тези разумни същества? Следователно природата е разумното в света. Аз не говоря за онази механична природа, на която ти се молиш и тя не те слуша, а за природата, която е отзвук на Божественото " (Учителят П. Дънов).
Бог очаква от Своите разумни чеда да се отнасят
към
природата като
към
майка.
Те са Негови деца и Той им е предоставил всички най-благоприятни условия да живеят и да израстват в природната среда. Най-мъдрите измежду тях вече са прозрели, че със собствени усилия не биха могли да прибавят нищо към същността на своята родителка-кърмилница. И още повече - ако посягаме необмислено и неразумно към нейната цялост, за да облагодетелстваме себе си, ще я нараним. А така нараняваме и себе си и поставяме под въпрос собственото си съществуване. В такава насока е и препоръката на Учителя на ББ у нас: "Вие виждали ли сте какво нещо е природата?
към текста >>
Най-мъдрите измежду тях вече са прозрели, че със собствени усилия не биха могли да прибавят нищо
към
същността на своята родителка-кърмилница.
Тогава може ли един човек да седи по-високо от тези разумни същества? Следователно природата е разумното в света. Аз не говоря за онази механична природа, на която ти се молиш и тя не те слуша, а за природата, която е отзвук на Божественото " (Учителят П. Дънов). Бог очаква от Своите разумни чеда да се отнасят към природата като към майка. Те са Негови деца и Той им е предоставил всички най-благоприятни условия да живеят и да израстват в природната среда.
Най-мъдрите измежду тях вече са прозрели, че със собствени усилия не биха могли да прибавят нищо
към
същността на своята родителка-кърмилница.
И още повече - ако посягаме необмислено и неразумно към нейната цялост, за да облагодетелстваме себе си, ще я нараним. А така нараняваме и себе си и поставяме под въпрос собственото си съществуване. В такава насока е и препоръката на Учителя на ББ у нас: "Вие виждали ли сте какво нещо е природата? Тя е една майка! Аз не съм виждал по-красива, по-сериозна и по-мощна жена от природата.
към текста >>
И още повече - ако посягаме необмислено и неразумно
към
нейната цялост, за да облагодетелстваме
себе
си, ще я нараним.
Следователно природата е разумното в света. Аз не говоря за онази механична природа, на която ти се молиш и тя не те слуша, а за природата, която е отзвук на Божественото " (Учителят П. Дънов). Бог очаква от Своите разумни чеда да се отнасят към природата като към майка. Те са Негови деца и Той им е предоставил всички най-благоприятни условия да живеят и да израстват в природната среда. Най-мъдрите измежду тях вече са прозрели, че със собствени усилия не биха могли да прибавят нищо към същността на своята родителка-кърмилница.
И още повече - ако посягаме необмислено и неразумно
към
нейната цялост, за да облагодетелстваме
себе
си, ще я нараним.
А така нараняваме и себе си и поставяме под въпрос собственото си съществуване. В такава насока е и препоръката на Учителя на ББ у нас: "Вие виждали ли сте какво нещо е природата? Тя е една майка! Аз не съм виждал по-красива, по-сериозна и по-мощна жена от природата. Да съберете всички философи, които има на земята от осем хиляди години насам, не могат да направят единия пръст на природата!
към текста >>
А така нараняваме и
себе
си и поставяме под въпрос собственото си съществуване.
Аз не говоря за онази механична природа, на която ти се молиш и тя не те слуша, а за природата, която е отзвук на Божественото " (Учителят П. Дънов). Бог очаква от Своите разумни чеда да се отнасят към природата като към майка. Те са Негови деца и Той им е предоставил всички най-благоприятни условия да живеят и да израстват в природната среда. Най-мъдрите измежду тях вече са прозрели, че със собствени усилия не биха могли да прибавят нищо към същността на своята родителка-кърмилница. И още повече - ако посягаме необмислено и неразумно към нейната цялост, за да облагодетелстваме себе си, ще я нараним.
А така нараняваме и
себе
си и поставяме под въпрос собственото си съществуване.
В такава насока е и препоръката на Учителя на ББ у нас: "Вие виждали ли сте какво нещо е природата? Тя е една майка! Аз не съм виждал по-красива, по-сериозна и по-мощна жена от природата. Да съберете всички философи, които има на земята от осем хиляди години насам, не могат да направят единия пръст на природата! А те казват - да й станем господари!
към текста >>
Устременият по пътеката
към
съвършенството окултен ученик открива в нейно лице освен това и партньор и помощник във всичките си начинания.
" в) закони и методи на Живата Разумна Природа Изучаването на природата е полезно; нещо повече - то се превръща в необходимост за ученика по духовния Път. И това е така, понеже тъкмо в нея той открива законите на Живота и неизчерпаемата Мъдрост на Твореца. Неговият тих глас в душата ни ни нашепва, че можем спокойно и свободно да гласуваме пълно доверие на вечната Майка - Природа, тъй като сме частица от нейното велико Единство.
Устременият по пътеката
към
съвършенството окултен ученик открива в нейно лице освен това и партньор и помощник във всичките си начинания.
Той е готов да последва призива на нейното разумно водителство: "Неуместно е, когато някои казват, че искат да подчинят природата, да я турят под своя власт. Те трябва да знаят, че Светлите Напреднали Същества са настойници на тази жива природа" (Учителят П. Дънов). Природата следва да бъде изучавана по форма, съдържание и смисъл. Само такъв комплексен подход към разкриването на нейните тайни е в състояние да ни доведе до пълно познание за действащите в нея принципи, закони и методи. Словото на Учителя П.
към текста >>
Само такъв комплексен подход
към
разкриването на нейните тайни е в състояние да ни доведе до пълно познание за действащите в нея принципи, закони и методи.
Неговият тих глас в душата ни ни нашепва, че можем спокойно и свободно да гласуваме пълно доверие на вечната Майка - Природа, тъй като сме частица от нейното велико Единство. Устременият по пътеката към съвършенството окултен ученик открива в нейно лице освен това и партньор и помощник във всичките си начинания. Той е готов да последва призива на нейното разумно водителство: "Неуместно е, когато някои казват, че искат да подчинят природата, да я турят под своя власт. Те трябва да знаят, че Светлите Напреднали Същества са настойници на тази жива природа" (Учителят П. Дънов). Природата следва да бъде изучавана по форма, съдържание и смисъл.
Само такъв комплексен подход
към
разкриването на нейните тайни е в състояние да ни доведе до пълно познание за действащите в нея принципи, закони и методи.
Словото на Учителя П. Дънов има за първостепенна по важност задача да ни въведе именно в задълбочено, аналитично и плодоносно изследване на природната действителност. Той, Великият Посветен на ББ, свързва изучаването на формата (външната страна на природата) с разумното начало, извикало тази форма за живот. Това е действен и резултатен път към установяване на живоносни, взаимно обогатяващи отношения с вечната Майка. А казваме, че тези отношения са от взаимна полза, понеже и природата би имала какво да получи от мъдрия, живеещ и работещ в името на Цялото човек.
към текста >>
Това е действен и резултатен път
към
установяване на живоносни, взаимно
обогатяващи
отношения с вечната Майка.
Природата следва да бъде изучавана по форма, съдържание и смисъл. Само такъв комплексен подход към разкриването на нейните тайни е в състояние да ни доведе до пълно познание за действащите в нея принципи, закони и методи. Словото на Учителя П. Дънов има за първостепенна по важност задача да ни въведе именно в задълбочено, аналитично и плодоносно изследване на природната действителност. Той, Великият Посветен на ББ, свързва изучаването на формата (външната страна на природата) с разумното начало, извикало тази форма за живот.
Това е действен и резултатен път
към
установяване на живоносни, взаимно
обогатяващи
отношения с вечната Майка.
А казваме, че тези отношения са от взаимна полза, понеже и природата би имала какво да получи от мъдрия, живеещ и работещ в името на Цялото човек. В следващите редове ще разгледаме поредица закони, формулирани от Учителя П. Дънов и предадени на неговите последователи по достъпен, разбираем начин независимо от тяхната дълбочина и мащабност. 1) Ново отношение към природата "Новото отношение към природата е необходимо за повдигането на човечеството.
към текста >>
1) Ново отношение
към
природата
Той, Великият Посветен на ББ, свързва изучаването на формата (външната страна на природата) с разумното начало, извикало тази форма за живот. Това е действен и резултатен път към установяване на живоносни, взаимно обогатяващи отношения с вечната Майка. А казваме, че тези отношения са от взаимна полза, понеже и природата би имала какво да получи от мъдрия, живеещ и работещ в името на Цялото човек. В следващите редове ще разгледаме поредица закони, формулирани от Учителя П. Дънов и предадени на неговите последователи по достъпен, разбираем начин независимо от тяхната дълбочина и мащабност.
1) Ново отношение
към
природата
"Новото отношение към природата е необходимо за повдигането на човечеството. Механичното отношение към природата причинява огрубяване на човешкия характер." (Учителят П. Дънов) Общуването с разумните сили, стаени зад външното проявление на природната среда, подпомага разгръщането на духовния потенциал на човешкото същество. За да достигнем, обаче, до такова пълноценно общуване, преди всичко следва да осъзнаем наличието на изначалната разумност в сътворения свят: "За да се свърже с разумните сили в природата, човек трябва да съзнава тяхното присъствие в нея." Следващата крачка е развитието на индивидуалното съзнание до висотата, позволяваща установяването и повторяе- мото възпроизвеждане на този контакт: "За да се свърже човек с разумните сили в природата, трябва да издигне своето съзнание до полето, в което те работят."
към текста >>
"Новото отношение
към
природата е необходимо за повдигането на човечеството.
Това е действен и резултатен път към установяване на живоносни, взаимно обогатяващи отношения с вечната Майка. А казваме, че тези отношения са от взаимна полза, понеже и природата би имала какво да получи от мъдрия, живеещ и работещ в името на Цялото човек. В следващите редове ще разгледаме поредица закони, формулирани от Учителя П. Дънов и предадени на неговите последователи по достъпен, разбираем начин независимо от тяхната дълбочина и мащабност. 1) Ново отношение към природата
"Новото отношение
към
природата е необходимо за повдигането на човечеството.
Механичното отношение към природата причинява огрубяване на човешкия характер." (Учителят П. Дънов) Общуването с разумните сили, стаени зад външното проявление на природната среда, подпомага разгръщането на духовния потенциал на човешкото същество. За да достигнем, обаче, до такова пълноценно общуване, преди всичко следва да осъзнаем наличието на изначалната разумност в сътворения свят: "За да се свърже с разумните сили в природата, човек трябва да съзнава тяхното присъствие в нея." Следващата крачка е развитието на индивидуалното съзнание до висотата, позволяваща установяването и повторяе- мото възпроизвеждане на този контакт: "За да се свърже човек с разумните сили в природата, трябва да издигне своето съзнание до полето, в което те работят." 2) Божият глас у човека
към текста >>
Механичното отношение
към
природата причинява огрубяване на човешкия характер."
А казваме, че тези отношения са от взаимна полза, понеже и природата би имала какво да получи от мъдрия, живеещ и работещ в името на Цялото човек. В следващите редове ще разгледаме поредица закони, формулирани от Учителя П. Дънов и предадени на неговите последователи по достъпен, разбираем начин независимо от тяхната дълбочина и мащабност. 1) Ново отношение към природата "Новото отношение към природата е необходимо за повдигането на човечеството.
Механичното отношение
към
природата причинява огрубяване на човешкия характер."
(Учителят П. Дънов) Общуването с разумните сили, стаени зад външното проявление на природната среда, подпомага разгръщането на духовния потенциал на човешкото същество. За да достигнем, обаче, до такова пълноценно общуване, преди всичко следва да осъзнаем наличието на изначалната разумност в сътворения свят: "За да се свърже с разумните сили в природата, човек трябва да съзнава тяхното присъствие в нея." Следващата крачка е развитието на индивидуалното съзнание до висотата, позволяваща установяването и повторяе- мото възпроизвеждане на този контакт: "За да се свърже човек с разумните сили в природата, трябва да издигне своето съзнание до полето, в което те работят." 2) Божият глас у човека "Слушайте гласа на Възвишеното, което ви говори отвътре.
към текста >>
Затова Учителят на ББ в България ни съветва: "За всичко, което ви се изпречи на пътя, ще се попитате вътре в
себе
си, как да постъпите, и след това ще бъдете смели и решителни.
Ако искате да бъдете щастливи, слушайте Божия глас" (Учителят П. Дънов). Посредством Божия глас в душата на човека бива осъществявано т.нар. вътрешно ръководство на личността. Интуицията - отличително качество на бъдещата VI коренна (окултна) раса - е водещото начало в това направление на позитивен обмен между човека и природната реалност. Вътрешното ръководство е първият и незаменим помощник на човека по всички житейски пътеки.
Затова Учителят на ББ в България ни съветва: "За всичко, което ви се изпречи на пътя, ще се попитате вътре в
себе
си, как да постъпите, и след това ще бъдете смели и решителни.
Постъпвате ли съобразно с този закон, цялата Разумна Природа е с вас, всички Разумни Същества са с вас. Те ще оправят вашия път. ...Космичната Мъдрост ръководи и направлява хората. И всички нещастия идат от това, че те не вярват и не слушат това Вътрешно Ръководство. Човек трябва да слуша този глас на Мъдростта в себе си, за да избегне внушенията на нисшите сили.
към текста >>
Човек трябва да слуша този глас на Мъдростта в
себе
си, за да избегне внушенията на нисшите сили.
Затова Учителят на ББ в България ни съветва: "За всичко, което ви се изпречи на пътя, ще се попитате вътре в себе си, как да постъпите, и след това ще бъдете смели и решителни. Постъпвате ли съобразно с този закон, цялата Разумна Природа е с вас, всички Разумни Същества са с вас. Те ще оправят вашия път. ...Космичната Мъдрост ръководи и направлява хората. И всички нещастия идат от това, че те не вярват и не слушат това Вътрешно Ръководство.
Човек трябва да слуша този глас на Мъдростта в
себе
си, за да избегне внушенията на нисшите сили.
Когато се научите да слушате гласа на Мъдростта в себе си, вие сте близо до Истината и до вратата, която води към познаване на Реалността. Не се съмнявайте никога в ръководството на Мъдростта." 3) Раждането в човешката душа на идеите, спускащи се от Божествения свят За нашата епоха е в сила правилото, че водещ път към Мъдростта е този на страданието. Ние страдаме от грешките си в областта на мисленето, чувствата и поведението.
към текста >>
Когато се научите да слушате гласа на Мъдростта в
себе
си, вие сте близо до Истината и до вратата, която води
към
познаване на Реалността.
Постъпвате ли съобразно с този закон, цялата Разумна Природа е с вас, всички Разумни Същества са с вас. Те ще оправят вашия път. ...Космичната Мъдрост ръководи и направлява хората. И всички нещастия идат от това, че те не вярват и не слушат това Вътрешно Ръководство. Човек трябва да слуша този глас на Мъдростта в себе си, за да избегне внушенията на нисшите сили.
Когато се научите да слушате гласа на Мъдростта в
себе
си, вие сте близо до Истината и до вратата, която води
към
познаване на Реалността.
Не се съмнявайте никога в ръководството на Мъдростта." 3) Раждането в човешката душа на идеите, спускащи се от Божествения свят За нашата епоха е в сила правилото, че водещ път към Мъдростта е този на страданието. Ние страдаме от грешките си в областта на мисленето, чувствата и поведението. Страданието ни помага да заличим погрешните си мисли, възгледи и желания и да не се връщаме повече към тях.
към текста >>
За нашата епоха е в сила правилото, че водещ път
към
Мъдростта е този на страданието.
И всички нещастия идат от това, че те не вярват и не слушат това Вътрешно Ръководство. Човек трябва да слуша този глас на Мъдростта в себе си, за да избегне внушенията на нисшите сили. Когато се научите да слушате гласа на Мъдростта в себе си, вие сте близо до Истината и до вратата, която води към познаване на Реалността. Не се съмнявайте никога в ръководството на Мъдростта." 3) Раждането в човешката душа на идеите, спускащи се от Божествения свят
За нашата епоха е в сила правилото, че водещ път
към
Мъдростта е този на страданието.
Ние страдаме от грешките си в областта на мисленето, чувствата и поведението. Страданието ни помага да заличим погрешните си мисли, възгледи и желания и да не се връщаме повече към тях. Така преживяваме цялостен катарзис (пречистване) и се отваряме за повеите от селенията на Божественото. Оттам в освободеното ни от мътилката на мрака съзнание нахлуват свежи, градивни идеи и ни повеждат по нови пътища в драмата на живота. Някога, след като минат еони на духовно съзряване и възмъжаване, човешкият род вече няма да бъде задължен да заплаща мъдростта със страдания.
към текста >>
Страданието ни помага да заличим погрешните си мисли, възгледи и желания и да не се връщаме повече
към
тях.
Когато се научите да слушате гласа на Мъдростта в себе си, вие сте близо до Истината и до вратата, която води към познаване на Реалността. Не се съмнявайте никога в ръководството на Мъдростта." 3) Раждането в човешката душа на идеите, спускащи се от Божествения свят За нашата епоха е в сила правилото, че водещ път към Мъдростта е този на страданието. Ние страдаме от грешките си в областта на мисленето, чувствата и поведението.
Страданието ни помага да заличим погрешните си мисли, възгледи и желания и да не се връщаме повече
към
тях.
Така преживяваме цялостен катарзис (пречистване) и се отваряме за повеите от селенията на Божественото. Оттам в освободеното ни от мътилката на мрака съзнание нахлуват свежи, градивни идеи и ни повеждат по нови пътища в драмата на живота. Някога, след като минат еони на духовно съзряване и възмъжаване, човешкият род вече няма да бъде задължен да заплаща мъдростта със страдания. В тази насока той ще се превърне в равноан- гелски чин на еволюционната стълбица. Очевидно е, че си заслужава да се потрудим за това...
към текста >>
Какво прибавя
към
вече известното учението на ББ?
Тя е въведение в Божествения живот. Чрез нея ще научим вътрешния смисъл на свръхсъзнателния живот." (Учителят П. Дънов) Много е писано за молитвата. И все изглежда недостатъчно.
Какво прибавя
към
вече известното учението на ББ?
Това учение - еманация на безсмъртната Божия Премъдрост - утвърждава, че Живата Разумна Природа не допуска никой да нарушава нейните закони. Ако възникне нарушение на тези закони, светът има за задача да проведе възстановителна процедура. Силата на възстановяването в тези случаи е именно молитвата. Тя представлява призив на душата към Разумния свят да изпрати помощници, които да ремонтират повредената структура, да я изправят на крака и да я пуснат отново в движение. Осъществяването на цялата операция обаче не би могло да стане без проявата на човешката свободна воля.
към текста >>
Тя представлява призив на душата
към
Разумния свят да изпрати помощници, които да ремонтират повредената структура, да я изправят на крака и да я пуснат отново в движение.
И все изглежда недостатъчно. Какво прибавя към вече известното учението на ББ? Това учение - еманация на безсмъртната Божия Премъдрост - утвърждава, че Живата Разумна Природа не допуска никой да нарушава нейните закони. Ако възникне нарушение на тези закони, светът има за задача да проведе възстановителна процедура. Силата на възстановяването в тези случаи е именно молитвата.
Тя представлява призив на душата
към
Разумния свят да изпрати помощници, които да ремонтират повредената структура, да я изправят на крака и да я пуснат отново в движение.
Осъществяването на цялата операция обаче не би могло да стане без проявата на човешката свободна воля. При наличието на такава - целенасочено и правилно определена - положителните резултати няма да закъснеят. Понякога дори може да станем свидетели на явление, което наричаме "чудо". За това свидетелства и Учителят П. Дънов: "Да се молиш, това значи да се самоопределиш в идеите си.
към текста >>
Тя трябва да включва в
себе
си качествата на
Любовта
, на Мъдростта, на Истината, на Правдата, на Добродетелта, на милосърдието и на ред още добродетели.
Тя е най-силният акт в човешкия живот. Тя концентрира човешката мисъл, човешките чувства и човешката воля в едно. Тази молитва е мощна. Тя върши чудеса." Относно съдържанието на молитвата Учителят на ББ у нас допълва: "Няма по-велико нещо в живота на човека от молитвата.
Тя трябва да включва в
себе
си качествата на
Любовта
, на Мъдростта, на Истината, на Правдата, на Добродетелта, на милосърдието и на ред още добродетели.
Молитвата не е нищо друго освен правилно произнасяне езика на Любовта." 5) Събуждане и обновяване Пътят към събуждането на човешката душа минава през благодарността. Неслучайно в новозаветните си послания ап. Павел ни препоръчва да благодарим за всичко: и за това, което ни прави щастливи, и за другото, което ни кара да изпитваме болка и да страдаме.
към текста >>
Молитвата не е нищо друго освен правилно произнасяне езика на
Любовта
."
Тя концентрира човешката мисъл, човешките чувства и човешката воля в едно. Тази молитва е мощна. Тя върши чудеса." Относно съдържанието на молитвата Учителят на ББ у нас допълва: "Няма по-велико нещо в живота на човека от молитвата. Тя трябва да включва в себе си качествата на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата, на Добродетелта, на милосърдието и на ред още добродетели.
Молитвата не е нищо друго освен правилно произнасяне езика на
Любовта
."
5) Събуждане и обновяване Пътят към събуждането на човешката душа минава през благодарността. Неслучайно в новозаветните си послания ап. Павел ни препоръчва да благодарим за всичко: и за това, което ни прави щастливи, и за другото, което ни кара да изпитваме болка и да страдаме. Изворът на тази неувяхваща и непроменима от условията на живота благодарност е в дълбоката и искрена вяра.
към текста >>
Пътят
към
събуждането на човешката душа минава през благодарността.
Тя върши чудеса." Относно съдържанието на молитвата Учителят на ББ у нас допълва: "Няма по-велико нещо в живота на човека от молитвата. Тя трябва да включва в себе си качествата на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата, на Добродетелта, на милосърдието и на ред още добродетели. Молитвата не е нищо друго освен правилно произнасяне езика на Любовта." 5) Събуждане и обновяване
Пътят
към
събуждането на човешката душа минава през благодарността.
Неслучайно в новозаветните си послания ап. Павел ни препоръчва да благодарим за всичко: и за това, което ни прави щастливи, и за другото, което ни кара да изпитваме болка и да страдаме. Изворът на тази неувяхваща и непроменима от условията на живота благодарност е в дълбоката и искрена вяра. Истински вярващият човек знае, че всичко на този свят става по Божия воля или по Божие допущение и че рано или късно и най-голямата злина се превръща в добро. Затова той благодари на Небесния Отец за всичко.
към текста >>
Доволството е атестат за принадлежност
към
Божествения порядък, а недоволството -
към
човешкия.
Ако човек оцени благата, които получава на всяка крачка от природата, те ще се запазят и дори ще се увеличат. Ако не ги оцени, рано или късно ще се раздели с тях. Критерият дали ги е оценил е именно благодарността. Аналогично: човек, изпълнен с вътрешно удовлетворение, съхранил своя душевен мир и посрещащ всички събития в живота си с чувство за доволство, привлича положителните сили на природата. А недоволният - обратно: той се свързва с отрицателните природни сили.
Доволството е атестат за принадлежност
към
Божествения порядък, а недоволството -
към
човешкия.
6) Възлизане По духовния Път има само две посоки - нагоре и надолу. Нещо повече - той не позволява нито миг застой! Ако не се качваш непрестанно (дори и скоростта ти да не е от най-високите; по-важно е да е равномерна), значи неизбежно започваш да слизаш. При изкачването нагоре откриваш пред себе си само един път.
към текста >>
При изкачването нагоре откриваш пред
себе
си само един път.
Доволството е атестат за принадлежност към Божествения порядък, а недоволството - към човешкия. 6) Възлизане По духовния Път има само две посоки - нагоре и надолу. Нещо повече - той не позволява нито миг застой! Ако не се качваш непрестанно (дори и скоростта ти да не е от най-високите; по-важно е да е равномерна), значи неизбежно започваш да слизаш.
При изкачването нагоре откриваш пред
себе
си само един път.
Поемеш ли надолу, пътища много... Според Господ Иисус Христос царството Божие е крепост, която трябва да бъде превзета с щурм. Победата не е никак лесна, но за нея си заслужава да направиш всички възможни жертви. Разбира се, всеки от нас има собствена скорост на изкачване. Всички сме индивидуалности с неповторим облик. Ала твърде много си приличаме в пропадането.
към текста >>
Затова и слаломът
към
бездните на ада изобилства с многолика конкуренция - тълпите на овещественото невежество летят надолу с еднаква скорост...
Разбира се, всеки от нас има собствена скорост на изкачване. Всички сме индивидуалности с неповторим облик. Ала твърде много си приличаме в пропадането. Там действа със страшна сила земното (сиреч материалното - зовът на плътското начало) притегляне. Във физиката земното ускорение е постоянна величина - 9,8 m/s2.
Затова и слаломът
към
бездните на ада изобилства с многолика конкуренция - тълпите на овещественото невежество летят надолу с еднаква скорост...
А другото (алтернативата) - изкачването - изисква ежедневни усилия и беззаветна преданост към дълга на разумното същество. Дългът на осъщественото богоподобие. 7) Духовният бумеранг "Всичко, което излиза от тебе, ще се върне пак при тебе." (Учителят П. Дънов)
към текста >>
А другото (алтернативата) - изкачването - изисква ежедневни усилия и беззаветна преданост
към
дълга на разумното същество.
Всички сме индивидуалности с неповторим облик. Ала твърде много си приличаме в пропадането. Там действа със страшна сила земното (сиреч материалното - зовът на плътското начало) притегляне. Във физиката земното ускорение е постоянна величина - 9,8 m/s2. Затова и слаломът към бездните на ада изобилства с многолика конкуренция - тълпите на овещественото невежество летят надолу с еднаква скорост...
А другото (алтернативата) - изкачването - изисква ежедневни усилия и беззаветна преданост
към
дълга на разумното същество.
Дългът на осъщественото богоподобие. 7) Духовният бумеранг "Всичко, което излиза от тебе, ще се върне пак при тебе." (Учителят П. Дънов) Всичко, което излиза от човека - неговите мисли, чувства и дела, всяко негово изречено слово, - се завръща рано или късно при него.
към текста >>
Сами сме произнесли присъдата над
себе
си.
Невидимият свят запечатва неумолимо всичко, което мислиш и вършиш. Разумните същества от по-висока еволюция наблюдават всички нас и носят отговорност за това, дали Законът за възмездието ще бъде изпълнен. И той винаги бива изпълнен. В най-подходящото време. Не знаем деня и часа на изпълнението.
Сами сме произнесли присъдата над
себе
си.
Въвеждането й в сила не ще закъснее... 9) Трансформиране на енергиите "Любовта е най-мощният трансформатор на силите. Който не може да превърне отрицателните сили в себе си в положителни, не разбира законите на природата." (Учителят П. Дънов)
към текста >>
"
Любовта
е най-мощният трансформатор на силите.
В най-подходящото време. Не знаем деня и часа на изпълнението. Сами сме произнесли присъдата над себе си. Въвеждането й в сила не ще закъснее... 9) Трансформиране на енергиите
"
Любовта
е най-мощният трансформатор на силите.
Който не може да превърне отрицателните сили в себе си в положителни, не разбира законите на природата." (Учителят П. Дънов) Този вид трансформация е назована в Словото на Учителя на ББ тониране. Той дава редица методи за осъществяването й на практика. Например: "По някой път, когато сте скръбни, направете услуга някому и ще ви мине неразположението." Или съветва гневния да отиде и да копае земята.
към текста >>
Който не може да превърне отрицателните сили в
себе
си в положителни, не разбира законите на природата."
Не знаем деня и часа на изпълнението. Сами сме произнесли присъдата над себе си. Въвеждането й в сила не ще закъснее... 9) Трансформиране на енергиите "Любовта е най-мощният трансформатор на силите.
Който не може да превърне отрицателните сили в
себе
си в положителни, не разбира законите на природата."
(Учителят П. Дънов) Този вид трансформация е назована в Словото на Учителя на ББ тониране. Той дава редица методи за осъществяването й на практика. Например: "По някой път, когато сте скръбни, направете услуга някому и ще ви мине неразположението." Или съветва гневния да отиде и да копае земята. Така ще пренесе отрицателните енергии в нея и ще се успокои.
към текста >>
Затова и Учителят на ББ в нашата страна е насочвал последователите си
към
такъв род дейности, които - въз основа обективното действие на принципа - да пораждат съответни положителни резултати.
Дънов предлага и други ефективни методи за тониране: музиката, молитвата, медитацията, екскурзии и разходки сред природата и особено в планините и др. 10) Взаимовръзката външен - вътрешен живот "Когато човек извърши нещо в природата, аналогичен процес става и във вътрешния му свят - в света на неговите мисли, чувства и воля." (Учителят П. Дънов) Принципът на аналогията е универсален за целия Космос.
Затова и Учителят на ББ в нашата страна е насочвал последователите си
към
такъв род дейности, които - въз основа обективното действие на принципа - да пораждат съответни положителни резултати.
Един от най-характерните примери: подтиквал е учениците си да почистват изворите. Едно подобно действие се отразява благотворно и на околната среда, и на човешката душевност. Въобще създаването на ред, хармония, чистота и красота упражнява позитивно влияние и върху автора на действието, и върху цялата действителност. 11) Връзката на частта с Цялото Тъй като Животът е единен, всичко, което се случва с Цялото, се отразява и върху неговите части.
към текста >>
Свойствено е за човека да се хвърля
към
големите начинания, без да си е постлал върху сигурната основа на по-малките постижения.
И зад всички тях отново стои непостижимата Разумност на творението. По-точно - Разумността на Твореца, вложена в творението. Изумителни са мащабите на проявлението на този принцип: от трептенията на елементарните частици с определена честота, през изброените по-горе явления, до гигантските пулсации на космическите образувания - квазарите, пул- сарите и самите галактики. Сякаш усещаме с невидимата си същност туптенето на Божието сърце! 14) Закон за растежа
Свойствено е за човека да се хвърля
към
големите начинания, без да си е постлал върху сигурната основа на по-малките постижения.
Това е човешкият метод: започваме с голямото и накрая завършваме с провал и разочарование. И страдаме безутешно за пропуснатия шанс. В същност страдаме поради своята глупост и невежество. Божественият метод е да започнем с малкото и постепенно да го развиваме. Така неизбежно достигаме и до голямото.
към текста >>
2. Отношението на ученика по духовния Път
към
Природата и нейните царства
И страдаме безутешно за пропуснатия шанс. В същност страдаме поради своята глупост и невежество. Божественият метод е да започнем с малкото и постепенно да го развиваме. Така неизбежно достигаме и до голямото. Познавайки резултатите от прилагането на двата метода, окултният ученик има отново право на избор.
2. Отношението на ученика по духовния Път
към
Природата и нейните царства
"Всички форми в природата са символи на един вечен идеален свят. Те са книгата, от която ученикът чете какво е писал Бог. Ученикът започва своето учение от природата: от изворите, тревите, цветята, планините. Там търси той правилните методи за живот и чистота." (Учителят П. Дънов) Езотеричното познание ни разкрива истината за наличието на четири природни царства: минерално, растително, животинско и човешко, и едно свръхприродно - ангелско.
към текста >>
Отношението на окултния ученик
към
Природата като цяло и
към
нейните царства в най-висока степен обуславя възможностите му за израстване по вечния Път
към
Бога
, който той - ученикът - съзнателно е поел и се стреми да го следва целенасочено и всеотдайно.
Ученикът започва своето учение от природата: от изворите, тревите, цветята, планините. Там търси той правилните методи за живот и чистота." (Учителят П. Дънов) Езотеричното познание ни разкрива истината за наличието на четири природни царства: минерално, растително, животинско и човешко, и едно свръхприродно - ангелско. Структурата на тези царства в Природата, които представляват огромни общности от същности (монади, единици живот, проявления на Духа в света на формите) на сходна или съпоставима степен на духовно развитие, е вертикална. Започвайки от най-ниското - минералното, и продължавайки все по-нагоре - през растителното, животинското и човешкото, и достигайки до ангелското, в подножието на Божествения свят, тази структура в същност се явява еволюционната стълбица на Проявеното Битие.
Отношението на окултния ученик
към
Природата като цяло и
към
нейните царства в най-висока степен обуславя възможностите му за израстване по вечния Път
към
Бога
, който той - ученикът - съзнателно е поел и се стреми да го следва целенасочено и всеотдайно.
Учението на ББ в редакцията на Мировия Учител П. Дънов свидетелства, че животът е вечен. Той преминава от една, по-нисша, към друга, по-висока степен на развитие, разгръща се от едно природно царство в друго според законите на еволюцията. В своето неразривно и прекрасно единство животът е подчинен на еволюцията и същевременно той сам я твори. Законът на живота е ПРОМЯНАТА.
към текста >>
Той преминава от една, по-нисша,
към
друга, по-висока степен на развитие, разгръща се от едно природно царство в друго според законите на еволюцията.
Структурата на тези царства в Природата, които представляват огромни общности от същности (монади, единици живот, проявления на Духа в света на формите) на сходна или съпоставима степен на духовно развитие, е вертикална. Започвайки от най-ниското - минералното, и продължавайки все по-нагоре - през растителното, животинското и човешкото, и достигайки до ангелското, в подножието на Божествения свят, тази структура в същност се явява еволюционната стълбица на Проявеното Битие. Отношението на окултния ученик към Природата като цяло и към нейните царства в най-висока степен обуславя възможностите му за израстване по вечния Път към Бога, който той - ученикът - съзнателно е поел и се стреми да го следва целенасочено и всеотдайно. Учението на ББ в редакцията на Мировия Учител П. Дънов свидетелства, че животът е вечен.
Той преминава от една, по-нисша,
към
друга, по-висока степен на развитие, разгръща се от едно природно царство в друго според законите на еволюцията.
В своето неразривно и прекрасно единство животът е подчинен на еволюцията и същевременно той сам я твори. Законът на живота е ПРОМЯНАТА. В природата няма замръзнали форми. Скритият живот - този зад формите, в сърцевината на нещата - винаги се движи и се променя, винаги отвежда по посока към съвършенството. Съвършенството - като вълшебно отражение на всемогъщата ИСТИНА.
към текста >>
Скритият живот - този зад формите, в сърцевината на нещата - винаги се движи и се променя, винаги отвежда по посока
към
съвършенството.
Дънов свидетелства, че животът е вечен. Той преминава от една, по-нисша, към друга, по-висока степен на развитие, разгръща се от едно природно царство в друго според законите на еволюцията. В своето неразривно и прекрасно единство животът е подчинен на еволюцията и същевременно той сам я твори. Законът на живота е ПРОМЯНАТА. В природата няма замръзнали форми.
Скритият живот - този зад формите, в сърцевината на нещата - винаги се движи и се променя, винаги отвежда по посока
към
съвършенството.
Съвършенството - като вълшебно отражение на всемогъщата ИСТИНА. Животът - това е сборът (но не механичен!), вътрешното единство на всички съществувания. Тази принципна теза в учението на ББ се отличава със своята сила и последователност. Това е дълбока философска позиция, която е позната на човечеството от най-отдалечената във времето древност до наши дни, например, вижданията за Битието на Мартин Хайдегер, един от най-изтъкнатите философи на съвременността. Без космическата хармония, без универсалната Любов, без красотата, присъстваща във всяка частица от съществуващото и във всеки елемент на Божия План, животът губи смисъл и светлината се потапя в мрак.
към текста >>
Без космическата хармония, без универсалната
Любов
, без красотата, присъстваща във всяка частица от съществуващото и във всеки елемент на Божия План, животът губи смисъл и светлината се потапя в мрак.
Скритият живот - този зад формите, в сърцевината на нещата - винаги се движи и се променя, винаги отвежда по посока към съвършенството. Съвършенството - като вълшебно отражение на всемогъщата ИСТИНА. Животът - това е сборът (но не механичен!), вътрешното единство на всички съществувания. Тази принципна теза в учението на ББ се отличава със своята сила и последователност. Това е дълбока философска позиция, която е позната на човечеството от най-отдалечената във времето древност до наши дни, например, вижданията за Битието на Мартин Хайдегер, един от най-изтъкнатите философи на съвременността.
Без космическата хармония, без универсалната
Любов
, без красотата, присъстваща във всяка частица от съществуващото и във всеки елемент на Божия План, животът губи смисъл и светлината се потапя в мрак.
В Словото на Учителя П. Дънов животът не е алтернатива на смъртта, нито смъртта - алтернатива на живота. И двете състояния (на съзнанието) са един и същ живот, който само преминава от една форма на съществуване в друга. Или, казано образно, животът е едно училище, което човекът посещава и напуска, за да отиде в по-горен клас. Животът е единственото, което човекът притежава и което го определя като такъв.
към текста >>
Така че когато говорим за Природата като за тяло на
Бога
, не разбираме само подвластното на физическата ни сетивност - видимото, но и всички онези разумни същества, както и принципите, силите и енергиите, стоящи зад тях.
Природата от своя страна - като носителка и изразителка на Всемирния Живот - не е само това, което виждаме с физическото си зрение, с биологическите си сетива. Това, което виждаме, е само нейната външна страна. Зад тази видима форма стоят редица йерархии от разумни същества, които са като живи извори на творческите енергии на Битието. И зад всички и чрез всички се проявява Великата Реалност, Първата Причина - Бог. Тези факти от нез- римия ритъм на живота в Космоса Учителят на ББ изразява в една кратка фраза: "Природата е сбор от разумни същества, които проявяват своята деятелност." Всички тези йерархии от същества са носители на ред принципи, сили и енергии, които в своята съвкупност представляват организма на Природата, тялото на Върховното Божество.
Така че когато говорим за Природата като за тяло на
Бога
, не разбираме само подвластното на физическата ни сетивност - видимото, но и всички онези разумни същества, както и принципите, силите и енергиите, стоящи зад тях.
В тази връзка Учителят П. Дънов казва следното: "Природата е едно учреждение от безброй същества, събрани на едно място по силата на известни закони. Под думата "природа" разбирам същества, които са дошли до положение да разбират тези закони и са взели под своето ръководство други, които не знаят това. Съществата, които учат останалите как трябва да живеят, наричаме природа. Учат ги да работят.
към текста >>
Щом си гладен, ще работиш с устата си, с ръцете си, с очите си."
Учат ги да работят. РАДИ - значи ратува човек, работи. За да работиш според законите на природата, трябва да разбираш какво ти е определено в дадения случай. Ти си гладен. Как ще работиш?
Щом си гладен, ще работиш с устата си, с ръцете си, с очите си."
Един от първите уроци, които човек следва да научи в общуването си с природата, е, че тя не е негова собственост, че той не бива да се стреми да я подчини и да я експлоатира според егоистичните си желания. Ученикът по духовния Път трябва да вижда в нейно лице един разумен партньор и помощник, с когото да осъществява пълноценен, взаимно полезен обмен. Бог сътвори човека и му възложи да бъде мъдър и грижовен стопанин на земната природа (Бит. 1:27-28). Учителят П. Дънов предупреждава онези, които са склонни да злоупотребяват с пълномощията, дадени им с акта на сътворяването им: "Съвременните хора са на погрешен път, като мислят , че могат да завладеят Природата.
към текста >>
Ученикът от своя страна е призван да се възползва в максимална степен от тях и да очертае свой собствен, неповторим път
към
грандиозната цел - Божественото.
Затова: " Ученикът трябва да има съзнание да не нарушава законите, които действат в природата. Те са израз на една Висша Разумност! " От последователя на Божественото учение невидимият свят очаква не само да изучи внимателно законите на Природата, но и да живее в съгласие, в хармония с тях. Тогава именно той може и да разчита на подкрепа от нейна страна. Тя му разкрива всички възможни пътища, методи и средства за неговото личностно духовно-нравствено развитие и усъвършенстване.
Ученикът от своя страна е призван да се възползва в максимална степен от тях и да очертае свой собствен, неповторим път
към
грандиозната цел - Божественото.
Тогава той с гордост може да носи името "ученик" - понеже е съзрял във величествения облик на Майката-Природа свой незаменим Учител. "Учете се от Живата Природа - казва Учителят П. Дънов. - Усвоявайте нейните закони, велики и неотменими, и знайте, че те са аналогични със законите, които владеят в духовния живот на човека. Ученичеството се състои в непрестанен размисъл, в прилагането на наученото както към себе си, така и в безкористното подпомагане на своите ближни." С тези свои думи великият духовен Учител утвърждава връзката между външното и вътрешното, между законите на веществения свят и на вътрешния свят на човешкото същество, между материята и Духа. "Както горе, така и долу!
към текста >>
Ученичеството се състои в непрестанен размисъл, в прилагането на наученото както
към
себе
си, така и в безкористното подпомагане на своите ближни." С тези свои думи великият духовен Учител утвърждава връзката между външното и вътрешното, между законите на веществения свят и на вътрешния свят на човешкото същество, между материята и Духа.
Тя му разкрива всички възможни пътища, методи и средства за неговото личностно духовно-нравствено развитие и усъвършенстване. Ученикът от своя страна е призван да се възползва в максимална степен от тях и да очертае свой собствен, неповторим път към грандиозната цел - Божественото. Тогава той с гордост може да носи името "ученик" - понеже е съзрял във величествения облик на Майката-Природа свой незаменим Учител. "Учете се от Живата Природа - казва Учителят П. Дънов. - Усвоявайте нейните закони, велики и неотменими, и знайте, че те са аналогични със законите, които владеят в духовния живот на човека.
Ученичеството се състои в непрестанен размисъл, в прилагането на наученото както
към
себе
си, така и в безкористното подпомагане на своите ближни." С тези свои думи великият духовен Учител утвърждава връзката между външното и вътрешното, между законите на веществения свят и на вътрешния свят на човешкото същество, между материята и Духа.
"Както горе, така и долу! " - гласи един от седемте универсални принципа на херметизма. Учителят на ББ у нас го изразява по свой начин: "Това, което става в природата, трябва да го превеждаме и за вътрешния живот. Трябва да правим преводи. Например, слънцето, което грее сега, ни казва: "Така и вие трябва да греете." Връзката между вътрешния и външния живот е разкрита и в начина, по който Майката-Природа извайва своите форми.
към текста >>
Тя няма неприятни чувства
към
когото и да е.
Ти се безпокоиш. Щом се безпокоиш, тревожиш се, роптаеш, тя пише: да се анулират всички семестри. Нищо повече. Ще повтаряш пак семестрите, докато научиш уроците си. Това не се отнася лично до някого.
Тя няма неприятни чувства
към
когото и да е.
Но тя обича съществата да бъдат прилежни и в умствено отношение, и в духовно отношение, във всяко едно отношение човек да бъде прилежен. Да не се пресилва, но да бъде прилежен. За всеки предмет, който иска да се изучи, тя е дала необходимото време - ни повече, ни по-малко. Но нищо не трябва да остане ненаучено." И така, външната форма на човешкото същество - и като цяло, и като градивни компоненти - предлага цялостна и точна информация за степента на духовно- нравственото развитие на личността, както и относно перспективите за неговия по-нататъшен жизнен път. Върху основата на тази обективна взаимовръзка са възникнали редица окултни науки: хи- романтия, френология, физиогномика и др.
към текста >>
В същност
Любовта
към
Бога
се изразява не само в стремежа
към
лично общение с Него и изпълняване на нравствените Му повели, а и в отношението
към
сътворения от Него свят.
Върху основата на тази обективна взаимовръзка са възникнали редица окултни науки: хи- романтия, френология, физиогномика и др. Учителят П. Дънов е владеел блестящо цялото това познание, което е демонстрирал хиляди пъти както в своите беседи и лекции, така и в личните си контакти с последователи и външни за общността на ББ хора (никой не е в състояние да посочи точната цифра на посетителите, които са го молели да надникне в съдбата или в бъдещето им и да им даде подходящ съвет за настоящата им житейска ситуация; като правило той не е връщал никого). На всяка крачка в своето учение П. Дънов подчертава незримата Разумност, вдъхнала живот на Вселената и на всички живи същества.
В същност
Любовта
към
Бога
се изразява не само в стремежа
към
лично общение с Него и изпълняване на нравствените Му повели, а и в отношението
към
сътворения от Него свят.
Той е вездесъщ, присъства едновременно навсякъде. Следователно можем да Го открием навсякъде, стига да търсим както трябва: "Ако вие всички вярвахте в Бога така, както аз разбирам, никой не може да ви обере. Да вярваш в разумността, която е създала природата, да чувстваш присъствието на Бога и да благодариш и при най-големите противоречия, няма нищо по-хубаво. Да виждаш във всичко разумността." Както вече бе изтъкнато по-горе, отношението към Природата е критерий и показател за духовната зрелост на човека изобщо и на ученика по духовния Път, в частност. В съответствие с проявленията на това отношение хората могат да бъдат разделени на категории, отговарящи на степента на духовната им еволюция.
към текста >>
Следователно можем да Го открием навсякъде, стига да търсим както трябва: "Ако вие всички вярвахте в
Бога
така, както аз разбирам, никой не може да ви обере.
Дънов е владеел блестящо цялото това познание, което е демонстрирал хиляди пъти както в своите беседи и лекции, така и в личните си контакти с последователи и външни за общността на ББ хора (никой не е в състояние да посочи точната цифра на посетителите, които са го молели да надникне в съдбата или в бъдещето им и да им даде подходящ съвет за настоящата им житейска ситуация; като правило той не е връщал никого). На всяка крачка в своето учение П. Дънов подчертава незримата Разумност, вдъхнала живот на Вселената и на всички живи същества. В същност Любовта към Бога се изразява не само в стремежа към лично общение с Него и изпълняване на нравствените Му повели, а и в отношението към сътворения от Него свят. Той е вездесъщ, присъства едновременно навсякъде.
Следователно можем да Го открием навсякъде, стига да търсим както трябва: "Ако вие всички вярвахте в
Бога
така, както аз разбирам, никой не може да ви обере.
Да вярваш в разумността, която е създала природата, да чувстваш присъствието на Бога и да благодариш и при най-големите противоречия, няма нищо по-хубаво. Да виждаш във всичко разумността." Както вече бе изтъкнато по-горе, отношението към Природата е критерий и показател за духовната зрелост на човека изобщо и на ученика по духовния Път, в частност. В съответствие с проявленията на това отношение хората могат да бъдат разделени на категории, отговарящи на степента на духовната им еволюция. Аналогично, в тези категории се включва и степента на проникване в същността на природните закони, характерна за отделната личност: "Невежите ще разберат природата по нейните ограничителни физически закони, умните - по нейните светли поеми, а духовните - по нейните животворни плодове, от които изтича животът за цялото човечество" (Учителят П. Дънов). Отличното познаване на законите, действащи в природната среда, от страна на окултния ученик е гаранция и за неговото пълноценно общуване с всички нейни царства.
към текста >>
Да вярваш в разумността, която е създала природата, да чувстваш присъствието на
Бога
и да благодариш и при най-големите противоречия, няма нищо по-хубаво.
На всяка крачка в своето учение П. Дънов подчертава незримата Разумност, вдъхнала живот на Вселената и на всички живи същества. В същност Любовта към Бога се изразява не само в стремежа към лично общение с Него и изпълняване на нравствените Му повели, а и в отношението към сътворения от Него свят. Той е вездесъщ, присъства едновременно навсякъде. Следователно можем да Го открием навсякъде, стига да търсим както трябва: "Ако вие всички вярвахте в Бога така, както аз разбирам, никой не може да ви обере.
Да вярваш в разумността, която е създала природата, да чувстваш присъствието на
Бога
и да благодариш и при най-големите противоречия, няма нищо по-хубаво.
Да виждаш във всичко разумността." Както вече бе изтъкнато по-горе, отношението към Природата е критерий и показател за духовната зрелост на човека изобщо и на ученика по духовния Път, в частност. В съответствие с проявленията на това отношение хората могат да бъдат разделени на категории, отговарящи на степента на духовната им еволюция. Аналогично, в тези категории се включва и степента на проникване в същността на природните закони, характерна за отделната личност: "Невежите ще разберат природата по нейните ограничителни физически закони, умните - по нейните светли поеми, а духовните - по нейните животворни плодове, от които изтича животът за цялото човечество" (Учителят П. Дънов). Отличното познаване на законите, действащи в природната среда, от страна на окултния ученик е гаранция и за неговото пълноценно общуване с всички нейни царства. Ето какво казва по този повод Учителят П.
към текста >>
Да виждаш във всичко разумността." Както вече бе изтъкнато по-горе, отношението
към
Природата е критерий и показател за духовната зрелост на човека изобщо и на ученика по духовния Път, в частност.
Дънов подчертава незримата Разумност, вдъхнала живот на Вселената и на всички живи същества. В същност Любовта към Бога се изразява не само в стремежа към лично общение с Него и изпълняване на нравствените Му повели, а и в отношението към сътворения от Него свят. Той е вездесъщ, присъства едновременно навсякъде. Следователно можем да Го открием навсякъде, стига да търсим както трябва: "Ако вие всички вярвахте в Бога така, както аз разбирам, никой не може да ви обере. Да вярваш в разумността, която е създала природата, да чувстваш присъствието на Бога и да благодариш и при най-големите противоречия, няма нищо по-хубаво.
Да виждаш във всичко разумността." Както вече бе изтъкнато по-горе, отношението
към
Природата е критерий и показател за духовната зрелост на човека изобщо и на ученика по духовния Път, в частност.
В съответствие с проявленията на това отношение хората могат да бъдат разделени на категории, отговарящи на степента на духовната им еволюция. Аналогично, в тези категории се включва и степента на проникване в същността на природните закони, характерна за отделната личност: "Невежите ще разберат природата по нейните ограничителни физически закони, умните - по нейните светли поеми, а духовните - по нейните животворни плодове, от които изтича животът за цялото човечество" (Учителят П. Дънов). Отличното познаване на законите, действащи в природната среда, от страна на окултния ученик е гаранция и за неговото пълноценно общуване с всички нейни царства. Ето какво казва по този повод Учителят П. Дънов: "Всички растения, всички плодове, всички скъпоценни камъни, метали, елементи са тясно свързани с човека и крият в себе си известни сили, които човек трябва да знае как да използва.
към текста >>
Дънов: "Всички растения, всички плодове, всички скъпоценни камъни, метали, елементи са тясно свързани с човека и крият в
себе
си известни сили, които човек трябва да знае как да използва.
Да виждаш във всичко разумността." Както вече бе изтъкнато по-горе, отношението към Природата е критерий и показател за духовната зрелост на човека изобщо и на ученика по духовния Път, в частност. В съответствие с проявленията на това отношение хората могат да бъдат разделени на категории, отговарящи на степента на духовната им еволюция. Аналогично, в тези категории се включва и степента на проникване в същността на природните закони, характерна за отделната личност: "Невежите ще разберат природата по нейните ограничителни физически закони, умните - по нейните светли поеми, а духовните - по нейните животворни плодове, от които изтича животът за цялото човечество" (Учителят П. Дънов). Отличното познаване на законите, действащи в природната среда, от страна на окултния ученик е гаранция и за неговото пълноценно общуване с всички нейни царства. Ето какво казва по този повод Учителят П.
Дънов: "Всички растения, всички плодове, всички скъпоценни камъни, метали, елементи са тясно свързани с човека и крият в
себе
си известни сили, които човек трябва да знае как да използва.
Тази природа, която сега се открива, това е едното лице, това са отрицателните сили, които действат сега. Ние живеем в една природа, в която има смени: светлина и тъмнина, живот и смърт. В природата животът е непреривен процес и непреривен прогрес." Природата притежава свой собствен език. За да бъде пълноценен в общуването си с нея, ученикът по Пътя на Духа трябва да го овладее.
към текста >>
Всемирната (Световната) Душа - женската полярност на
Бога
- прокарва мост чрез него
към
душата на всяко живо същество.
Природата притежава свой собствен език. За да бъде пълноценен в общуването си с нея, ученикът по Пътя на Духа трябва да го овладее. Той не е толкова труден, понеже е едновременно език на сърцето и на формата. В него няма букви и препинателни знаци, а само символи, природни дадености и явления и много светлина. Това е език на душата.
Всемирната (Световната) Душа - женската полярност на
Бога
- прокарва мост чрез него
към
душата на всяко живо същество.
Този универсален език е достъпен за всеки. Ето как го характеризира Учителят П. Дънов: "Природата, ако говориш на нейния език, всякога е готова да задоволи твоето желание. Щом не говориш на нейния език, тя не ти обръща внимание. Силният човек винаги може да намери своето място.
към текста >>
Но трябва да знае как да го иска." Езикът на природата е един от най-важните ключове
към
нейните неизброими съкровища.
Природата обича да й говориш конкретно. Ако й поискаш нещо конкретно, тя е готова да ти го даде. Целият свят е създаден за човешките души (курсивът мой - К. З.). За тях всичко е предвидено. Всяка душа може да получи това, което иска.
Но трябва да знае как да го иска." Езикът на природата е един от най-важните ключове
към
нейните неизброими съкровища.
Начинаещият по духовния Път би могъл да се съблазни от материалните измерения на неизчерпаемите природни богатства. Ала онзи, който вече е извървял част от Пътя, не дири в нея нищо преходно. Той съзира в нейното многолико и прекрасно лице Майката-Учителка, от която може да научи безценните уроци на Живота: "Понякога само като надникнеш в богатствата на природата, тя щедро ще те възнагради. Всеки, който е видял нейните богатства, се е връщал отрупан с подаръци. Знанието, което придобиваме, е богатство.
към текста >>
Начинаещият по духовния Път би могъл да се съблазни от материалните измерения на неизчерпаемите природни
богатства
.
Ако й поискаш нещо конкретно, тя е готова да ти го даде. Целият свят е създаден за човешките души (курсивът мой - К. З.). За тях всичко е предвидено. Всяка душа може да получи това, което иска. Но трябва да знае как да го иска." Езикът на природата е един от най-важните ключове към нейните неизброими съкровища.
Начинаещият по духовния Път би могъл да се съблазни от материалните измерения на неизчерпаемите природни
богатства
.
Ала онзи, който вече е извървял част от Пътя, не дири в нея нищо преходно. Той съзира в нейното многолико и прекрасно лице Майката-Учителка, от която може да научи безценните уроци на Живота: "Понякога само като надникнеш в богатствата на природата, тя щедро ще те възнагради. Всеки, който е видял нейните богатства, се е връщал отрупан с подаръци. Знанието, което придобиваме, е богатство. Щом изучаваш природата, тя е толкова щедра, че непременно ще те възнагради.
към текста >>
Той съзира в нейното многолико и прекрасно лице Майката-Учителка, от която може да научи безценните уроци на Живота: "Понякога само като надникнеш в
богатствата
на природата, тя щедро ще те възнагради.
За тях всичко е предвидено. Всяка душа може да получи това, което иска. Но трябва да знае как да го иска." Езикът на природата е един от най-важните ключове към нейните неизброими съкровища. Начинаещият по духовния Път би могъл да се съблазни от материалните измерения на неизчерпаемите природни богатства. Ала онзи, който вече е извървял част от Пътя, не дири в нея нищо преходно.
Той съзира в нейното многолико и прекрасно лице Майката-Учителка, от която може да научи безценните уроци на Живота: "Понякога само като надникнеш в
богатствата
на природата, тя щедро ще те възнагради.
Всеки, който е видял нейните богатства, се е връщал отрупан с подаръци. Знанието, което придобиваме, е богатство. Щом изучаваш природата, тя е толкова щедра, че непременно ще те възнагради. Ако не учиш, не се занимаваш, нищо няма да получиш или ще ти даде само отпадъци" (Учителят П. Дънов). Онзи, който вече е усвоил езика на Природата, го използва разумно и черпи с пълни шепи вдъхновение от благата, които тя му предлага щедро, безвъзмездно и навсякъде около него: "Като те грее слънцето, мисли и правилно мисли.
към текста >>
Всеки, който е видял нейните
богатства
, се е връщал отрупан с подаръци.
Всяка душа може да получи това, което иска. Но трябва да знае как да го иска." Езикът на природата е един от най-важните ключове към нейните неизброими съкровища. Начинаещият по духовния Път би могъл да се съблазни от материалните измерения на неизчерпаемите природни богатства. Ала онзи, който вече е извървял част от Пътя, не дири в нея нищо преходно. Той съзира в нейното многолико и прекрасно лице Майката-Учителка, от която може да научи безценните уроци на Живота: "Понякога само като надникнеш в богатствата на природата, тя щедро ще те възнагради.
Всеки, който е видял нейните
богатства
, се е връщал отрупан с подаръци.
Знанието, което придобиваме, е богатство. Щом изучаваш природата, тя е толкова щедра, че непременно ще те възнагради. Ако не учиш, не се занимаваш, нищо няма да получиш или ще ти даде само отпадъци" (Учителят П. Дънов). Онзи, който вече е усвоил езика на Природата, го използва разумно и черпи с пълни шепи вдъхновение от благата, които тя му предлага щедро, безвъзмездно и навсякъде около него: "Като те грее слънцето, мисли и правилно мисли. Бъди благодарен, че всичко е хубаво, разумно.
към текста >>
Знанието, което придобиваме, е
богатство
.
Но трябва да знае как да го иска." Езикът на природата е един от най-важните ключове към нейните неизброими съкровища. Начинаещият по духовния Път би могъл да се съблазни от материалните измерения на неизчерпаемите природни богатства. Ала онзи, който вече е извървял част от Пътя, не дири в нея нищо преходно. Той съзира в нейното многолико и прекрасно лице Майката-Учителка, от която може да научи безценните уроци на Живота: "Понякога само като надникнеш в богатствата на природата, тя щедро ще те възнагради. Всеки, който е видял нейните богатства, се е връщал отрупан с подаръци.
Знанието, което придобиваме, е
богатство
.
Щом изучаваш природата, тя е толкова щедра, че непременно ще те възнагради. Ако не учиш, не се занимаваш, нищо няма да получиш или ще ти даде само отпадъци" (Учителят П. Дънов). Онзи, който вече е усвоил езика на Природата, го използва разумно и черпи с пълни шепи вдъхновение от благата, които тя му предлага щедро, безвъзмездно и навсякъде около него: "Като те грее слънцето, мисли и правилно мисли. Бъди благодарен, че всичко е хубаво, разумно. Ученият човек където и да погледне - реката, океана, камъка, дървото, вижда нещо грациозно, красиво, което дава подтик на неговата мисъл.
към текста >>
Един от най-значимите уроци за окултния ученик по Пътя
към
съвършенството е: Нямаме право да отнемаме ничий живот, на никаква цена, при никакви обстоятелства!
Ако не учиш, не се занимаваш, нищо няма да получиш или ще ти даде само отпадъци" (Учителят П. Дънов). Онзи, който вече е усвоил езика на Природата, го използва разумно и черпи с пълни шепи вдъхновение от благата, които тя му предлага щедро, безвъзмездно и навсякъде около него: "Като те грее слънцето, мисли и правилно мисли. Бъди благодарен, че всичко е хубаво, разумно. Ученият човек където и да погледне - реката, океана, камъка, дървото, вижда нещо грациозно, красиво, което дава подтик на неговата мисъл. Ако знаеш къде да стъпиш, всичко в природата ще те вдъхнови."
Един от най-значимите уроци за окултния ученик по Пътя
към
съвършенството е: Нямаме право да отнемаме ничий живот, на никаква цена, при никакви обстоятелства!
Пътят към Бога е Път на ненасилието. Малцина от незрящите духом си дават сметка, че на практика стават съпричастни в избиването на милиони беззащитни животни заради повсеместно разпространеното месоядство. Последствията от тази масова варварска практика имат далеч не само материални измерения. Те се отразяват върху глобалния живот на планетата и човешкото общество по най-различни начини, следвайки неумолимо Закона на възмездието (Кармата). Ето как учението на ББ, представено от Учителя П.
към текста >>
Пътят
към
Бога
е Път на ненасилието.
Онзи, който вече е усвоил езика на Природата, го използва разумно и черпи с пълни шепи вдъхновение от благата, които тя му предлага щедро, безвъзмездно и навсякъде около него: "Като те грее слънцето, мисли и правилно мисли. Бъди благодарен, че всичко е хубаво, разумно. Ученият човек където и да погледне - реката, океана, камъка, дървото, вижда нещо грациозно, красиво, което дава подтик на неговата мисъл. Ако знаеш къде да стъпиш, всичко в природата ще те вдъхнови." Един от най-значимите уроци за окултния ученик по Пътя към съвършенството е: Нямаме право да отнемаме ничий живот, на никаква цена, при никакви обстоятелства!
Пътят
към
Бога
е Път на ненасилието.
Малцина от незрящите духом си дават сметка, че на практика стават съпричастни в избиването на милиони беззащитни животни заради повсеместно разпространеното месоядство. Последствията от тази масова варварска практика имат далеч не само материални измерения. Те се отразяват върху глобалния живот на планетата и човешкото общество по най-различни начини, следвайки неумолимо Закона на възмездието (Кармата). Ето как учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, разглежда този толкова важен проблем на контакта с Природата: " Чрезмерното избиване на млекопитаещите животни създава аномалии в природата.
към текста >>
И само тук-там проблясват и се стопяват в бездната на узаконената тъмнина малки искрици на човеколюбие, прошка, искрена обич, смирение, гореща молитва, дълбока медитация, всеотдайно служение на
ближния
или дори едно нищожно добро дело.
Астрологическата епоха на Водолея таи в недрата си издигане степента на съзнанието на човечеството, а заедно с това - и отпадане необходимостта от консумация на месо. Дано новите енергии на планетарната трансформация заработят още по-усърдно, за да ускорят промяната в начина на мислене на съвременния човек. А това означава - и във всички аспекти на поведението му. За духовния поглед на ясновидеца Земята е обгърната от плътен слой мрак със сиви, кафяви, черни и мръсно зелени оттенъци. Това е аурата на планетата, възникнала вследствие преобладаващата мисловна и емоционална дейност на днешните хора.
И само тук-там проблясват и се стопяват в бездната на узаконената тъмнина малки искрици на човеколюбие, прошка, искрена обич, смирение, гореща молитва, дълбока медитация, всеотдайно служение на
ближния
или дори едно нищожно добро дело.
Тази нерадостна картина е нарисувана така от духовния Учител: "Около нашата Земя се образува един черен пояс от изпаренията на нашите мисли, чувства и желания, вследствие на това се образуват палещите лъчи на Слънцето. " Ученикът на Духа има за първостепенен дълг да пречиства непрестанно и неуморно земната аура и да я насища ежедневно с красиви и чисти мисли, чувства и пориви - към Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Методи и средства за това той може да намери в изобилие в учението на ББ. Ученикът по вечния Път на самоусъвършенстването знае, че така би бил полезен на своите по- малки братя и сестри не само косвено, но и съвсем пряко. Понеже неконтролираните умствени и емоционални изблици на невежата маса от хора се отразяват негативно даже и върху климатичните условия около Земята: "Мрачното време се дължи на кавгите, скандалите, обидите, недоразуменията, които хората разменят помежду си." С подобни прояви на неразумност ние навреждаме не само на природната среда, но и на самите себе си: "Лошият живот на хората е причина за всички болести и страдания, сиромашия, бури и земетресения" (Учителят П. Дънов).
към текста >>
" Ученикът на Духа има за първостепенен дълг да пречиства непрестанно и неуморно земната аура и да я насища ежедневно с красиви и чисти мисли, чувства и пориви -
към
Любов
, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел.
А това означава - и във всички аспекти на поведението му. За духовния поглед на ясновидеца Земята е обгърната от плътен слой мрак със сиви, кафяви, черни и мръсно зелени оттенъци. Това е аурата на планетата, възникнала вследствие преобладаващата мисловна и емоционална дейност на днешните хора. И само тук-там проблясват и се стопяват в бездната на узаконената тъмнина малки искрици на човеколюбие, прошка, искрена обич, смирение, гореща молитва, дълбока медитация, всеотдайно служение на ближния или дори едно нищожно добро дело. Тази нерадостна картина е нарисувана така от духовния Учител: "Около нашата Земя се образува един черен пояс от изпаренията на нашите мисли, чувства и желания, вследствие на това се образуват палещите лъчи на Слънцето.
" Ученикът на Духа има за първостепенен дълг да пречиства непрестанно и неуморно земната аура и да я насища ежедневно с красиви и чисти мисли, чувства и пориви -
към
Любов
, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел.
Методи и средства за това той може да намери в изобилие в учението на ББ. Ученикът по вечния Път на самоусъвършенстването знае, че така би бил полезен на своите по- малки братя и сестри не само косвено, но и съвсем пряко. Понеже неконтролираните умствени и емоционални изблици на невежата маса от хора се отразяват негативно даже и върху климатичните условия около Земята: "Мрачното време се дължи на кавгите, скандалите, обидите, недоразуменията, които хората разменят помежду си." С подобни прояви на неразумност ние навреждаме не само на природната среда, но и на самите себе си: "Лошият живот на хората е причина за всички болести и страдания, сиромашия, бури и земетресения" (Учителят П. Дънов). Един от най-страшните пороци, завоювали трайно място в човешкото съзнание още от прохождането на хомо сапиенс, е алчността. Тя има твърде много насоки на проявление и най-вече - за притежание на собственост.
към текста >>
Понеже неконтролираните умствени и емоционални изблици на невежата маса от хора се отразяват негативно даже и върху климатичните условия около Земята: "Мрачното време се дължи на кавгите, скандалите, обидите, недоразуменията, които хората разменят помежду си." С подобни прояви на неразумност ние навреждаме не само на природната среда, но и на самите
себе
си: "Лошият живот на хората е причина за всички болести и страдания, сиромашия, бури и земетресения" (Учителят П. Дънов).
И само тук-там проблясват и се стопяват в бездната на узаконената тъмнина малки искрици на човеколюбие, прошка, искрена обич, смирение, гореща молитва, дълбока медитация, всеотдайно служение на ближния или дори едно нищожно добро дело. Тази нерадостна картина е нарисувана така от духовния Учител: "Около нашата Земя се образува един черен пояс от изпаренията на нашите мисли, чувства и желания, вследствие на това се образуват палещите лъчи на Слънцето. " Ученикът на Духа има за първостепенен дълг да пречиства непрестанно и неуморно земната аура и да я насища ежедневно с красиви и чисти мисли, чувства и пориви - към Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Методи и средства за това той може да намери в изобилие в учението на ББ. Ученикът по вечния Път на самоусъвършенстването знае, че така би бил полезен на своите по- малки братя и сестри не само косвено, но и съвсем пряко.
Понеже неконтролираните умствени и емоционални изблици на невежата маса от хора се отразяват негативно даже и върху климатичните условия около Земята: "Мрачното време се дължи на кавгите, скандалите, обидите, недоразуменията, които хората разменят помежду си." С подобни прояви на неразумност ние навреждаме не само на природната среда, но и на самите
себе
си: "Лошият живот на хората е причина за всички болести и страдания, сиромашия, бури и земетресения" (Учителят П. Дънов).
Един от най-страшните пороци, завоювали трайно място в човешкото съзнание още от прохождането на хомо сапиенс, е алчността. Тя има твърде много насоки на проявление и най-вече - за притежание на собственост. Срещаме я навсякъде: в отношението към предметите, с които удовлетворяваме всекидневните си потребности, към другия пол, към храната, към удобствата, към удоволствията, изобщо към задоволяването на щенията на сетивната ни същност (т.нар. плътски наслади), дори към знанието. Окултният ученик трябва да избягва всичките й проявления така, както дяволът бяга от тамяна - но осмислено, с максимално точна самооценка.
към текста >>
Срещаме я навсякъде: в отношението
към
предметите, с които удовлетворяваме всекидневните си потребности,
към
другия пол,
към
храната,
към
удобствата,
към
удоволствията, изобщо
към
задоволяването на щенията на сетивната ни същност (т.нар.
Методи и средства за това той може да намери в изобилие в учението на ББ. Ученикът по вечния Път на самоусъвършенстването знае, че така би бил полезен на своите по- малки братя и сестри не само косвено, но и съвсем пряко. Понеже неконтролираните умствени и емоционални изблици на невежата маса от хора се отразяват негативно даже и върху климатичните условия около Земята: "Мрачното време се дължи на кавгите, скандалите, обидите, недоразуменията, които хората разменят помежду си." С подобни прояви на неразумност ние навреждаме не само на природната среда, но и на самите себе си: "Лошият живот на хората е причина за всички болести и страдания, сиромашия, бури и земетресения" (Учителят П. Дънов). Един от най-страшните пороци, завоювали трайно място в човешкото съзнание още от прохождането на хомо сапиенс, е алчността. Тя има твърде много насоки на проявление и най-вече - за притежание на собственост.
Срещаме я навсякъде: в отношението
към
предметите, с които удовлетворяваме всекидневните си потребности,
към
другия пол,
към
храната,
към
удобствата,
към
удоволствията, изобщо
към
задоволяването на щенията на сетивната ни същност (т.нар.
плътски наслади), дори към знанието. Окултният ученик трябва да избягва всичките й проявления така, както дяволът бяга от тамяна - но осмислено, с максимално точна самооценка. Той има за задача да прави разлика между удовлетворяването на своите обективни нужди и безразборните излишества на алчността. И в това направление незаменим учител и наставник му е Живата Разумна Природа: "Насищане в природата съществува, но удоволствия не съществуват. Удоволствието е сянка на насищането.
към текста >>
плътски наслади), дори
към
знанието.
Ученикът по вечния Път на самоусъвършенстването знае, че така би бил полезен на своите по- малки братя и сестри не само косвено, но и съвсем пряко. Понеже неконтролираните умствени и емоционални изблици на невежата маса от хора се отразяват негативно даже и върху климатичните условия около Земята: "Мрачното време се дължи на кавгите, скандалите, обидите, недоразуменията, които хората разменят помежду си." С подобни прояви на неразумност ние навреждаме не само на природната среда, но и на самите себе си: "Лошият живот на хората е причина за всички болести и страдания, сиромашия, бури и земетресения" (Учителят П. Дънов). Един от най-страшните пороци, завоювали трайно място в човешкото съзнание още от прохождането на хомо сапиенс, е алчността. Тя има твърде много насоки на проявление и най-вече - за притежание на собственост. Срещаме я навсякъде: в отношението към предметите, с които удовлетворяваме всекидневните си потребности, към другия пол, към храната, към удобствата, към удоволствията, изобщо към задоволяването на щенията на сетивната ни същност (т.нар.
плътски наслади), дори
към
знанието.
Окултният ученик трябва да избягва всичките й проявления така, както дяволът бяга от тамяна - но осмислено, с максимално точна самооценка. Той има за задача да прави разлика между удовлетворяването на своите обективни нужди и безразборните излишества на алчността. И в това направление незаменим учител и наставник му е Живата Разумна Природа: "Насищане в природата съществува, но удоволствия не съществуват. Удоволствието е сянка на насищането. Гладът е сила, която продължава живота.
към текста >>
Ученикът знае, че е длъжен да прибави тези две качества
към
палитрата на своите добродетели.
Гладът е сила, която продължава живота. Жаждата е велик вътрешен процес. Жажда и глад за знания, за храна, за обич, за добро" (Учителят П. Дънов). По своя Път на учението и служението окултният ученик рано или късно разпознава две от най-характерните качества на Природата: по следователно ст и неприбързаност. Олицетворение на самата Вечност, тя намира време за всичко и за всички.
Ученикът знае, че е длъжен да прибави тези две качества
към
палитрата на своите добродетели.
Затова Учителят на ББ го съветва: "Живата Природа обича последователността, тя никога не бърза. Това ще запомните. В нея е вечността, тя разполага с време, колкото иска. Тя икономисва силите, не и времето (курсивът мой - К. З.). Тези, които много бързат, се изтощават бързо.
към текста >>
В сърцето му се ражда топла благодарност
към
Онзи, Който го е обсипал с толкова много блага и с грижа като за най-скъпо чедо: "Ще благодарим на
Бога
, че сме на планината при чистия въздух, при чистата вода и при изгряващото Слънце.
Същевременно те са помпи, които изтеглят нечистотиите. Например, ако сте неразположени и се изкачвате на някой планински връх, неразположението ви ще изчезне и вие ще се върнете освежен, обновен. В долината човек се чувства неразположен, угнетен, напрегнат. Щом се качи на планината, неразположението изчезва." Всички елементи от природата в планината съдействат за духовните търсения на ученика: кристалният въздух, чистата изворна вода, светлината на изгряващото слънце. Всички те го даряват с незаменима по качество енергия, която той може да въплъти в благородни мисли, чувства и дела.
В сърцето му се ражда топла благодарност
към
Онзи, Който го е обсипал с толкова много блага и с грижа като за най-скъпо чедо: "Ще благодарим на
Бога
, че сме на планината при чистия въздух, при чистата вода и при изгряващото Слънце.
Ако искате да се ползвате от чистия въздух, качвайте се по върховете. Ако искате да се ползвате от чистата вода, ходете при изворите и оттам я носете. Водата е като дете, тя обича да я носят. Искате ли да придобиете чистота, вода носете. Чистата капка вода е една чиста мисъл.
към текста >>
Ще благодарим на
Бога
за топлината на Слънцето, за големия кон, който препуска всеки ден по небето и изпраща благословение на всички същества по лицето на Земята.
Ако искате да се ползвате от чистия въздух, качвайте се по върховете. Ако искате да се ползвате от чистата вода, ходете при изворите и оттам я носете. Водата е като дете, тя обича да я носят. Искате ли да придобиете чистота, вода носете. Чистата капка вода е една чиста мисъл.
Ще благодарим на
Бога
за топлината на Слънцето, за големия кон, който препуска всеки ден по небето и изпраща благословение на всички същества по лицето на Земята.
Ще благодарим на Бога за възможността, която ни дава, да вървим по трите пътя, от които Слънцето изгрява" (Учителят П. Дънов). Планините са мощни енергийни ретранслатори, поучава ни още Учителят на ББ в нашата страна, те въздействат непосредствено върху умствената дейност на човека и върху неговата воля. Нещо повече - от тях зависи и плодородието на ниските части от земния релеф: долини, низини, полета, степи и пр. Ето как Учителят П. Дънов рисува тези взаимозависимости: "Планините служат като разделни линии, откъдето се изпраща енергията.
към текста >>
Ще благодарим на
Бога
за възможността, която ни дава, да вървим по трите пътя, от които Слънцето изгрява" (Учителят П. Дънов).
Ако искате да се ползвате от чистата вода, ходете при изворите и оттам я носете. Водата е като дете, тя обича да я носят. Искате ли да придобиете чистота, вода носете. Чистата капка вода е една чиста мисъл. Ще благодарим на Бога за топлината на Слънцето, за големия кон, който препуска всеки ден по небето и изпраща благословение на всички същества по лицето на Земята.
Ще благодарим на
Бога
за възможността, която ни дава, да вървим по трите пътя, от които Слънцето изгрява" (Учителят П. Дънов).
Планините са мощни енергийни ретранслатори, поучава ни още Учителят на ББ в нашата страна, те въздействат непосредствено върху умствената дейност на човека и върху неговата воля. Нещо повече - от тях зависи и плодородието на ниските части от земния релеф: долини, низини, полета, степи и пр. Ето как Учителят П. Дънов рисува тези взаимозависимости: "Планините служат като разделни линии, откъдето се изпраща енергията. Всички планини по лицето на Земята определят плодородието на полетата.
към текста >>
Достатъчно е да следва нейните закони и да се стреми да работи за хармонията в нейната среда, както и за разумното отношение на човешкия род
към
нея.
Съответствие има във всичко. Ако ти можеш да направиш една връзка между планините и полетата, да разбереш пътя на движението им и туй, което си добил - тогава ще разбереш онова съответствие, което съществува в самия порядък на природата." Като венец на своето познание и разбиране за Природата окултният ученик вижда в нейно лице достоен партньор в изграждането на един по-добър, по-светъл и по-справедлив свят. Не на последно място - той знае, че този процес е дълъг и труден и че той започва с израстването на собственото "аз". И в тази насока Майката-Природа би могла да му бъде отличен помощник.
Достатъчно е да следва нейните закони и да се стреми да работи за хармонията в нейната среда, както и за разумното отношение на човешкия род
към
нея.
Тогава и тя ще му отговори със същото. И грандиозният План на Създателя за света като цяло и за същия този ученик по духовния Път ще бъде осъществен в цялата своя пълнота и съвършена красота. "Природата е намислила да създаде от вас нещо много хубаво, не й противодействайте. И като се радвате, и като страдате, и като падате, и като ставате, и като се раждате, и като умирате, и каквото и да става с вас, имайте пълна вяра, че това, което тя прави, е за ваше добро" (Учителят П. Дънов). Венец на познанието и разбирането на ученика за Природата е и придобиването от негова страна на умението да открие и утвърди своето място в нейната реалност, подчинено на служението на Цялото.
към текста >>
Дънов: "Животът има смисъл, доколкото ние принасяме плод в Цялото." Ученикът по Пътя
към
съвършенството знае, че Природата е най-важната част от това Цяло и че отношението му
към
нея е пробният камък за вярата и упованието му в нейния Творец.
И грандиозният План на Създателя за света като цяло и за същия този ученик по духовния Път ще бъде осъществен в цялата своя пълнота и съвършена красота. "Природата е намислила да създаде от вас нещо много хубаво, не й противодействайте. И като се радвате, и като страдате, и като падате, и като ставате, и като се раждате, и като умирате, и каквото и да става с вас, имайте пълна вяра, че това, което тя прави, е за ваше добро" (Учителят П. Дънов). Венец на познанието и разбирането на ученика за Природата е и придобиването от негова страна на умението да открие и утвърди своето място в нейната реалност, подчинено на служението на Цялото. Понеже, както казва Учителят П.
Дънов: "Животът има смисъл, доколкото ние принасяме плод в Цялото." Ученикът по Пътя
към
съвършенството знае, че Природата е най-важната част от това Цяло и че отношението му
към
нея е пробният камък за вярата и упованието му в нейния Творец.
Това именно познание на Истината за Битието дарява мъдрия му притежател с жадуваната свобода на духа: "Сега човек трябва да добие своята свобода. Но тя се добива чрез разбиране на Цялото, чрез живот за Цялото. Сега трябва да знаете къде ви е мястото в царството на природата и какво ви е отношението към Бога" (Учителят П. Дънов).
към текста >>
Сега трябва да знаете къде ви е мястото в царството на природата и какво ви е отношението
към
Бога
" (Учителят П. Дънов).
Венец на познанието и разбирането на ученика за Природата е и придобиването от негова страна на умението да открие и утвърди своето място в нейната реалност, подчинено на служението на Цялото. Понеже, както казва Учителят П. Дънов: "Животът има смисъл, доколкото ние принасяме плод в Цялото." Ученикът по Пътя към съвършенството знае, че Природата е най-важната част от това Цяло и че отношението му към нея е пробният камък за вярата и упованието му в нейния Творец. Това именно познание на Истината за Битието дарява мъдрия му притежател с жадуваната свобода на духа: "Сега човек трябва да добие своята свобода. Но тя се добива чрез разбиране на Цялото, чрез живот за Цялото.
Сега трябва да знаете къде ви е мястото в царството на природата и какво ви е отношението
към
Бога
" (Учителят П. Дънов).
към текста >>
94.
VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа
 
- Константин Златев
Сериозният изследовател при своята работа над теоретичното
богатство
на Учителя П.
1. Произход и същност на човека "Под човек разбираме същество, което мисли." (Учителят П. Дънов) Централен обект за изследване в учението на ББ, представено в нашата страна от Учителя П. Дънов и което назоваваме още "Новото учение", е човекът.
Сериозният изследовател при своята работа над теоретичното
богатство
на Учителя П.
Дънов рано или късно достига до извода, че в никое друго учение човекът не е проучен така детайлно. Обект на задълбочен анализ са неговата динамика, всички процеси, характерни за човешкото същество - физически, физиологически, психически, умствени (ментални), духовни и Божествени, както и взаимоотношенията между тях и космическите процеси, с които те са свързани. В Новото учение предмет на изучаване са законите на живота, законите на човешките мисли и чувства, законите на отношенията и взаимодействията между мислите, чувствата и постъпките. По този път на анализ и заключения с висока познавателна и практическа стойност постепенно бива изграждана една съвършено нова наука за човека - нова психология, логика и етика, нова анатомия и физиология. Изхождайки от видимото, конкретното и вещественото, Новото учение прониква в тайните на човешкото битие, разкривайки методите, които са необходими за развиване на умствените и духовните сили, способности и органи.
към текста >>
Обект на задълбочен анализ са неговата динамика, всички процеси, характерни за човешкото същество - физически, физиологически, психически, умствени (ментални), духовни и Божествени, както и взаимоотношенията между тях и космическите процеси, с които те са свързани.
(Учителят П. Дънов) Централен обект за изследване в учението на ББ, представено в нашата страна от Учителя П. Дънов и което назоваваме още "Новото учение", е човекът. Сериозният изследовател при своята работа над теоретичното богатство на Учителя П. Дънов рано или късно достига до извода, че в никое друго учение човекът не е проучен така детайлно.
Обект на задълбочен анализ са неговата динамика, всички процеси, характерни за човешкото същество - физически, физиологически, психически, умствени (ментални), духовни и Божествени, както и взаимоотношенията между тях и космическите процеси, с които те са свързани.
В Новото учение предмет на изучаване са законите на живота, законите на човешките мисли и чувства, законите на отношенията и взаимодействията между мислите, чувствата и постъпките. По този път на анализ и заключения с висока познавателна и практическа стойност постепенно бива изграждана една съвършено нова наука за човека - нова психология, логика и етика, нова анатомия и физиология. Изхождайки от видимото, конкретното и вещественото, Новото учение прониква в тайните на човешкото битие, разкривайки методите, които са необходими за развиване на умствените и духовните сили, способности и органи. Какъв отговор дава учението на ББ на въпроса за произхода на човека? Ето съответен цитат от Словото на Учителя П.
към текста >>
Той по нищо не се различава от него - яде, спи, има, с една реч, всички нужди и слабости на животното." Както вече посочихме, Бог, "като се ограничил сам в
Себе
Си, е създал човека".
Това, което не умира, това, което не се разлага, това, което не изчезва, то е човекът (курсивът мой - К. З.). То нито остарява, нито се подмладява. Когато говорим за човека, ние разбираме душата. Ако има нещо Божествено у човека, то е светлата душа, която мисли. Отделете от човека разумната, светла душа и той става същинско животно.
Той по нищо не се различава от него - яде, спи, има, с една реч, всички нужди и слабости на животното." Както вече посочихме, Бог, "като се ограничил сам в
Себе
Си, е създал човека".
Всички същества живеят в Бога. Преди човек да се роди той е "бил в Него, както житното зрънце, преди да се посее, е било в хамбара на земеделеца". Човек не е дошъл на земята за нищо друго, освен за да учи и да твори, като "приема и проявява Божията Любов". Венецът на творението - това е човекът, когото "Божественият Дух превърнал от песъчинка в бисер". В този ред на мисли Учителят на ББ в България допълва: "Бог, Божествените сили създадоха човека.
към текста >>
Всички същества живеят в
Бога
.
То нито остарява, нито се подмладява. Когато говорим за човека, ние разбираме душата. Ако има нещо Божествено у човека, то е светлата душа, която мисли. Отделете от човека разумната, светла душа и той става същинско животно. Той по нищо не се различава от него - яде, спи, има, с една реч, всички нужди и слабости на животното." Както вече посочихме, Бог, "като се ограничил сам в Себе Си, е създал човека".
Всички същества живеят в
Бога
.
Преди човек да се роди той е "бил в Него, както житното зрънце, преди да се посее, е било в хамбара на земеделеца". Човек не е дошъл на земята за нищо друго, освен за да учи и да твори, като "приема и проявява Божията Любов". Венецът на творението - това е човекът, когото "Божественият Дух превърнал от песъчинка в бисер". В този ред на мисли Учителят на ББ в България допълва: "Бог, Божествените сили създадоха човека. Майката и бащата само ремонтират тялото, а духът и душата влизат в него и го одухотворяват.
към текста >>
Човек не е дошъл на земята за нищо друго, освен за да учи и да твори, като "приема и проявява Божията
Любов
".
Ако има нещо Божествено у човека, то е светлата душа, която мисли. Отделете от човека разумната, светла душа и той става същинско животно. Той по нищо не се различава от него - яде, спи, има, с една реч, всички нужди и слабости на животното." Както вече посочихме, Бог, "като се ограничил сам в Себе Си, е създал човека". Всички същества живеят в Бога. Преди човек да се роди той е "бил в Него, както житното зрънце, преди да се посее, е било в хамбара на земеделеца".
Човек не е дошъл на земята за нищо друго, освен за да учи и да твори, като "приема и проявява Божията
Любов
".
Венецът на творението - това е човекът, когото "Божественият Дух превърнал от песъчинка в бисер". В този ред на мисли Учителят на ББ в България допълва: "Бог, Божествените сили създадоха човека. Майката и бащата само ремонтират тялото, а духът и душата влизат в него и го одухотворяват. Тялото нито е вечно, нито е абсолютно реално. Досега човек е живял в хиляди малки къщички, хиляди форми.
към текста >>
Тази душа притежава всички способности, всички методи за работа вътре в
себе
си и тя ги влага в мозъка и въобще в цялото тяло, чрез което се проявява.
2:7), затова целта на съществуването му е "човешката душа да расте, а човешкият дух да достигне познанието на благодатта". Растенето (израстването) на човека се заключава в това, да освободи душата си от оковите на материята, като понесе всички страдания и научи всички уроци на физическото поле. Резултатът е положителна реализация на заложеното у него безсмъртие - вечен живот в Божието благодатно присъствие и сътворчество в безкрайните предели на Космоса наред с Небесния Отец. Ето разгърнатото обяснение в тази насока на Учителя П. Дънов: " Човек е жива душа, която има всички възможности на вечния, безсмъртен живот.
Тази душа притежава всички способности, всички методи за работа вътре в
себе
си и тя ги влага в мозъка и въобще в цялото тяло, чрез което се проявява.
Ето защо ние казваме: човек съдържа в себе си всички възможности на един разумен живот. Човек съдържа в себе си всички възможности на един живот на Любовта. Човек съдържа в себе си всички възможности на един живот в Истината. Когато човек започне да осъществява всички тези възможности, той постепенно се трансформира, постепенно преминава от едно състояние в друго. Той постепенно се изкачва стъпало след стъпало: от обикновен човек той става талантлив, после гениален, след туй светия и най-после Учител."
към текста >>
Ето защо ние казваме: човек съдържа в
себе
си всички възможности на един разумен живот.
Растенето (израстването) на човека се заключава в това, да освободи душата си от оковите на материята, като понесе всички страдания и научи всички уроци на физическото поле. Резултатът е положителна реализация на заложеното у него безсмъртие - вечен живот в Божието благодатно присъствие и сътворчество в безкрайните предели на Космоса наред с Небесния Отец. Ето разгърнатото обяснение в тази насока на Учителя П. Дънов: " Човек е жива душа, която има всички възможности на вечния, безсмъртен живот. Тази душа притежава всички способности, всички методи за работа вътре в себе си и тя ги влага в мозъка и въобще в цялото тяло, чрез което се проявява.
Ето защо ние казваме: човек съдържа в
себе
си всички възможности на един разумен живот.
Човек съдържа в себе си всички възможности на един живот на Любовта. Човек съдържа в себе си всички възможности на един живот в Истината. Когато човек започне да осъществява всички тези възможности, той постепенно се трансформира, постепенно преминава от едно състояние в друго. Той постепенно се изкачва стъпало след стъпало: от обикновен човек той става талантлив, после гениален, след туй светия и най-после Учител." От позициите на тези разсъждения скалата на духовната еволюция на човека според Учителя на ББ у нас придобива вида:
към текста >>
Човек съдържа в
себе
си всички възможности на един живот на
Любовта
.
Резултатът е положителна реализация на заложеното у него безсмъртие - вечен живот в Божието благодатно присъствие и сътворчество в безкрайните предели на Космоса наред с Небесния Отец. Ето разгърнатото обяснение в тази насока на Учителя П. Дънов: " Човек е жива душа, която има всички възможности на вечния, безсмъртен живот. Тази душа притежава всички способности, всички методи за работа вътре в себе си и тя ги влага в мозъка и въобще в цялото тяло, чрез което се проявява. Ето защо ние казваме: човек съдържа в себе си всички възможности на един разумен живот.
Човек съдържа в
себе
си всички възможности на един живот на
Любовта
.
Човек съдържа в себе си всички възможности на един живот в Истината. Когато човек започне да осъществява всички тези възможности, той постепенно се трансформира, постепенно преминава от едно състояние в друго. Той постепенно се изкачва стъпало след стъпало: от обикновен човек той става талантлив, после гениален, след туй светия и най-после Учител." От позициите на тези разсъждения скалата на духовната еволюция на човека според Учителя на ББ у нас придобива вида: обикновен човек
към текста >>
Човек съдържа в
себе
си всички възможности на един живот в Истината.
Ето разгърнатото обяснение в тази насока на Учителя П. Дънов: " Човек е жива душа, която има всички възможности на вечния, безсмъртен живот. Тази душа притежава всички способности, всички методи за работа вътре в себе си и тя ги влага в мозъка и въобще в цялото тяло, чрез което се проявява. Ето защо ние казваме: човек съдържа в себе си всички възможности на един разумен живот. Човек съдържа в себе си всички възможности на един живот на Любовта.
Човек съдържа в
себе
си всички възможности на един живот в Истината.
Когато човек започне да осъществява всички тези възможности, той постепенно се трансформира, постепенно преминава от едно състояние в друго. Той постепенно се изкачва стъпало след стъпало: от обикновен човек той става талантлив, после гениален, след туй светия и най-после Учител." От позициите на тези разсъждения скалата на духовната еволюция на човека според Учителя на ББ у нас придобива вида: обикновен човек талантлив
към текста >>
"Искате да разберете какво нещо е човекът сам по
себе
си.
Тя е полудуховна и полуматериална "физическа материя" - това е светът на формите, необходими за проявата и битието на нещата. Духовен свят - това са онези сили, които работят за създаването на тези форми. Душата - това е условието, което подготвя съграждането на тези форми. Всяка душа трябва да има тяло, за да се прояви (курсивът мой - К. З.)." Според учението на ББ човекът е проявление на единното Битие: в него това битие разкрива своето естество.
"Искате да разберете какво нещо е човекът сам по
себе
си.
В човека всички неща на Битието се осмислят. В човека живеят и боговете" (Учителят П. Дънов). Той обаче далеч не е висшето проявление на това битие. Както са учели езотериците от всички епохи, съвършеният, завършилият своята земна еволюция човек е наистина "подобие Божие", "син Божий", "микрокосмос", който крие в себе си естеството, устройството и великите сили и тайни на цялото Битие. Чрез своята физическа природа човек е едно с материалния свят; посредством своето астрално (емоционално, чувствено) и ментално (умствено) тяло той е свързан с по-висшите светове.
към текста >>
Както са учели езотериците от всички епохи, съвършеният, завършилият своята земна еволюция човек е наистина "подобие Божие", "син Божий", "микрокосмос", който крие в
себе
си естеството, устройството и великите сили и тайни на цялото Битие.
Според учението на ББ човекът е проявление на единното Битие: в него това битие разкрива своето естество. "Искате да разберете какво нещо е човекът сам по себе си. В човека всички неща на Битието се осмислят. В човека живеят и боговете" (Учителят П. Дънов). Той обаче далеч не е висшето проявление на това битие.
Както са учели езотериците от всички епохи, съвършеният, завършилият своята земна еволюция човек е наистина "подобие Божие", "син Божий", "микрокосмос", който крие в
себе
си естеството, устройството и великите сили и тайни на цялото Битие.
Чрез своята физическа природа човек е едно с материалния свят; посредством своето астрално (емоционално, чувствено) и ментално (умствено) тяло той е свързан с по-висшите светове. Но той притежава и един още по- извисен духовен живот, който го приобщава към първичното Божествено Начало. В своята глъбинна същност като дух човекът е една искра от онзи свещен огън на всемирния живот, който наричаме Първопричина, основно Начало, Бог. Чрез човешкото същество, както и чрез цялата еволюция на разумната природа, се проявява това първично Начало във все по-голяма пълнота и съвършенство. "Човешкото в човека - това е опаковката - казва Учителят П.
към текста >>
Но той притежава и един още по- извисен духовен живот, който го приобщава
към
първичното Божествено Начало.
В човека всички неща на Битието се осмислят. В човека живеят и боговете" (Учителят П. Дънов). Той обаче далеч не е висшето проявление на това битие. Както са учели езотериците от всички епохи, съвършеният, завършилият своята земна еволюция човек е наистина "подобие Божие", "син Божий", "микрокосмос", който крие в себе си естеството, устройството и великите сили и тайни на цялото Битие. Чрез своята физическа природа човек е едно с материалния свят; посредством своето астрално (емоционално, чувствено) и ментално (умствено) тяло той е свързан с по-висшите светове.
Но той притежава и един още по- извисен духовен живот, който го приобщава
към
първичното Божествено Начало.
В своята глъбинна същност като дух човекът е една искра от онзи свещен огън на всемирния живот, който наричаме Първопричина, основно Начало, Бог. Чрез човешкото същество, както и чрез цялата еволюция на разумната природа, се проявява това първично Начало във все по-голяма пълнота и съвършенство. "Човешкото в човека - това е опаковката - казва Учителят П. Дънов, - а Божественото - това е същността на човешкото естество." В сегашната си форма човек само отчасти е проявил своята изконна, истинска същност; той тепърва има да се проявява. Заключението на великия духовен Учител е, че: "Животинското, човешкото и Божественото в хората са така преплетени, че образуват цялостния човек."
към текста >>
Те са разумни същества и принадлежат
към
една и съща човешка раса.
Разширявайки мащабите на своето проникновение до размерите на общовселенско обобщение, на друго място в учението си П. Дънов подчертава: "Човекът съществува не само на Земята, не само в Слънчевата система. Той населява цялата звездна вселена - всички слънца и планети. Планетите и слънцата са населени със същества от разни степени на интелигентност. Не е важно какви тела имат те.
Те са разумни същества и принадлежат
към
една и съща човешка раса.
Тази раса постепенно се развива. Много от човешките същества от другите системи са далеч по-напреднали от човека, защото са излезли по-рано от великия първоизвор на живота. Тяхната мъдрост е толкова велика, че културата на хората, в сравнение с тази на Сириус, например, е още в своите пелени. Съвременните хора пред съществата на Сириус не са даже и деца. (Тук може би е любопитно да отбележим, че петричката ясновидка Ванга определи духовното равнище на земната цивилизация като "детска възраст на разума" - бел. К.
към текста >>
Независимо от посоката на своята биологическа еволюция ("Не е важно какви тела имат те.") всички ние - и земляни, и извънземни - сме произлезли от един и същи Първоизточник,
Бога
, и имаме едни и същи цели в своето еволюционно развитие.
(Тук може би е любопитно да отбележим, че петричката ясновидка Ванга определи духовното равнище на земната цивилизация като "детска възраст на разума" - бел. К. З.) Но човекът е вечен пътешественик. Земята не е била и няма да бъде едничко негово жилище." Тези изключително интересни сведения, предоставени от Учителя П. Дънов на всички негови съвременници, ако бъдат правилно разбрани и осмислени, биха могли да спестят редица тълкувания и спекулации с темата за извънземния живот и разум, за НЛО и посещенията на представители от други цивилизации на нашата планета. Очевидно е - в духа на казаното тук от него, - че той поставя извънземните разумни същества и земните хора в непосредствено духовно родство, наречено от него "една и съща човешка раса".
Независимо от посоката на своята биологическа еволюция ("Не е важно какви тела имат те.") всички ние - и земляни, и извънземни - сме произлезли от един и същи Първоизточник,
Бога
, и имаме едни и същи цели в своето еволюционно развитие.
От особено значение за нашето изследване е и категоризацията на факторите, които Учителят П. Дънов обвързва с въздействието на окръжаващата среда върху човешкото същество: "Три фактора влияят върху индивида: личността на човека, обществото и светът. Личността на човека не е нищо друго освен отражение на Бога, т. е. Неговата единична проява върху човека (курсивът мой - К. З.). Обществото представя отражение на ангелския живот върху човешкия.
към текста >>
Личността на човека не е нищо друго освен отражение на
Бога
, т. е.
Дънов на всички негови съвременници, ако бъдат правилно разбрани и осмислени, биха могли да спестят редица тълкувания и спекулации с темата за извънземния живот и разум, за НЛО и посещенията на представители от други цивилизации на нашата планета. Очевидно е - в духа на казаното тук от него, - че той поставя извънземните разумни същества и земните хора в непосредствено духовно родство, наречено от него "една и съща човешка раса". Независимо от посоката на своята биологическа еволюция ("Не е важно какви тела имат те.") всички ние - и земляни, и извънземни - сме произлезли от един и същи Първоизточник, Бога, и имаме едни и същи цели в своето еволюционно развитие. От особено значение за нашето изследване е и категоризацията на факторите, които Учителят П. Дънов обвързва с въздействието на окръжаващата среда върху човешкото същество: "Три фактора влияят върху индивида: личността на човека, обществото и светът.
Личността на човека не е нищо друго освен отражение на
Бога
, т. е.
Неговата единична проява върху човека (курсивът мой - К. З.). Обществото представя отражение на ангелския живот върху човешкия. Светът, в неговата пълнота, представя отражение на Божествения свят върху физическия." На друго място - в пълно отрицание на официалната научна теза на геологията, антропологията, археологията и историята - Учителят на ББ в нашата страна посочва точния момент на появата на човека върху нашата планета: "Човешката форма се е явила на Земята отпреди 18 милиона години. Всяка човешка форма представлява една област на знание, в която човешкият дух се проявява." Важно е да отбележим, че това изявление получава потвърждение и в други езотерич- ни учения: в антропософията, теософията, Агни-йога и др. Има се пред вид, че преди 18 млн. г.
към текста >>
назад) е била създадена и Йерархията (Светоначалието) - общността от напреднали в духовната си еволюция индивидуалности, приключили със своя материален етап от развитието си, - за да наблюдават, насочват и контролират (без нарушаване свободната воля на хората) глобалната еволюция на земното човечество.
Всяка човешка форма представлява една област на знание, в която човешкият дух се проявява." Важно е да отбележим, че това изявление получава потвърждение и в други езотерич- ни учения: в антропософията, теософията, Агни-йога и др. Има се пред вид, че преди 18 млн. г. индивидуализираният човешки дух за първи път е придобил възможността да се прояви на нашата планета в материална форма - човешкото тяло. Преди това милиарди години наред - с помощта на далеч по-напреднали духовни същества - са били изграждани невидимите тела на човека, познати като ментално (умствено), астрално и етерно (жизнено). Според Учителя от земната Йерархия Джуал Кхул (Тибетеца) - между другото, отричан от някои авторитети или дори обявяван за адепт на Черната ложа - точно по същото време (18 млн.г.
назад) е била създадена и Йерархията (Светоначалието) - общността от напреднали в духовната си еволюция индивидуалности, приключили със своя материален етап от развитието си, - за да наблюдават, насочват и контролират (без нарушаване свободната воля на хората) глобалната еволюция на земното човечество.
Учението на ББ утвърждава становището, че за всяко явление, факт, събитие, действие и същност в нашия материален свят има духовни причини. Причинно-следствената връзка в Космоса (наречена на Изток закон за Кармата) има абсолютен характер. Всяко нещо, което съществува, проявява се или се случва в материалния свят (в нашия случай - на планетата Земя), е плод на семена, засети преди това в невидимата реалност, в духовната вселена. Аналогично - и човешкото тяло, формата, в която се изявява индивидуализираният човешки дух, е резултат от извършеното от него в духа в предходните му съществувания. По този повод Учителят П.
към текста >>
Всичко е отпечатано върху човека." Тук си позволяваме да допълним, че върху физическото тяло на човека във всяко конкретно прераждане - освен духовните натрупвания
към
момента на превъплъщението - въздействие оказва и кармичната програма за съответния живот.
Всяко нещо, което съществува, проявява се или се случва в материалния свят (в нашия случай - на планетата Земя), е плод на семена, засети преди това в невидимата реалност, в духовната вселена. Аналогично - и човешкото тяло, формата, в която се изявява индивидуализираният човешки дух, е резултат от извършеното от него в духа в предходните му съществувания. По този повод Учителят П. Дънов отбелязва: "Външната форма на човека е копие от миналата му работа, т. е. на това, което в миналите животи е вършил.
Всичко е отпечатано върху човека." Тук си позволяваме да допълним, че върху физическото тяло на човека във всяко конкретно прераждане - освен духовните натрупвания
към
момента на превъплъщението - въздействие оказва и кармичната програма за съответния живот.
Например, един слепороден човек. Според езотеричното познание духовната причина за неговата слепота би могла да бъде проявената от него в минал живот изтънчена жестокост, включително самият той да е лишил от зрение друго или други живи същества. Кармичната му програма за прераждането, в което той се ражда сляп, изисква от него освен да заплати адекватна цена на това, което е извършил в миналото, но и в настоящия си живот да развие смирение. Разглеждайки проблема за произхода на човека, Учителят П. Дънов добавя нови щрихи към вече известните факти и хипотези.
към текста >>
Дънов добавя нови щрихи
към
вече известните факти и хипотези.
Всичко е отпечатано върху човека." Тук си позволяваме да допълним, че върху физическото тяло на човека във всяко конкретно прераждане - освен духовните натрупвания към момента на превъплъщението - въздействие оказва и кармичната програма за съответния живот. Например, един слепороден човек. Според езотеричното познание духовната причина за неговата слепота би могла да бъде проявената от него в минал живот изтънчена жестокост, включително самият той да е лишил от зрение друго или други живи същества. Кармичната му програма за прераждането, в което той се ражда сляп, изисква от него освен да заплати адекватна цена на това, което е извършил в миналото, но и в настоящия си живот да развие смирение. Разглеждайки проблема за произхода на човека, Учителят П.
Дънов добавя нови щрихи
към
вече известните факти и хипотези.
За някои от последователите на езотеричната мъдрост те със сигурност ще прозвучат твърде изненадващо: "Ние сега философстваме. И правим една погрешка, като мислим, че над човека няма други същества. Земните хора още не са най-високите представители на човешката раса. Ние сме най-последните представители на човешката раса. Най-грешните типове от Слънчевата система се изпращат на Земята за изправление.
към текста >>
Най-после, като види, че не е решил задачата си, ще си каже: "Само смъртта може да ме изправи.
Такова е отношението. Следователно цялата природа иска човек да мисли правилно, да чувства правилно и да действа правилно." На друго място в Словото си великият духовен Учител детайлизира смисъла от присъствието на човека върху материална планета като Земята: "Земята е опитно училище, в което се дават трудни задачи. Каква по-трудна задача можете да намерите от тази, да изпратят един грешник на Земята и да го заставят да живее добре? Той трябва да намери при какви условия да се постави, как да измени живота си външно и вътрешно, да не греши. Ако този грешник не е надарен с някаква дарба, ще се намери в чудо.
Най-после, като види, че не е решил задачата си, ще си каже: "Само смъртта може да ме изправи.
" Смъртта обаче е случайно явление в живота. Да живее човек, това е в реда на нещата, това е Божествено." Първостепенно по важност езотерично правило е, когато преценяваме дадено действие на един човек, да не подлагаме на оценка личността като цяло, а само стойността и естеството на постъпката му. В противен случай рискуваме да отъждествим външното (действието) с вътрешното (характера на човека, неговата дълбока същност). Дори и извършеното от него да е симптоматично за цялостната му природа, то все още далеч не изчерпва характеристиките на човешкото същество.
към текста >>
творчески период или цикъл - на
Бога
, непосредствено преди Неговата "почивка" в седмия "ден"; ср. Бит.
Някой се разгневил - това не е човекът. Някой се проявил зле - това не е човекът. Друг постъпил добре - и това не е човекът. Това са само професорски дрехи, но истинският професор не е в тях." В учението на ББ, чиято интерпретация предлагаме тук, Учителят П. Дънов обяснява защо човекът е наречен "венец на творението": 1) понеже е сътворен последен (в шестия "ден" - т. е.
творчески период или цикъл - на
Бога
, непосредствено преди Неговата "почивка" в седмия "ден"; ср. Бит.
1 гл.); 2) понеже според Божия план има за задача да увенчае творението. И така, човекът е сътворен последен - каквото и да означава това. В същото време той е в процес на непрестанно развитие и усъвършенстване. Сиреч - сътворяването му като последен във фалангата на творенията не му е придало завършен вид. Как да се ориентираме в тази хронология и при отчитането на всички условности при използването на понятия, разполагащи обективните реалности във Вселената сред времето и пространството?
към текста >>
Обаче, ако потърсиш във формата на човека, в духа на човека, в ума на човека, в сърцето на човека, в душата на човека -
богат
смисъл има тогава.
Ако попитате "що е човек"? - Човек е това, зад което нищо не съществува. Той е пределът на деятелността на природата. Ако вие питате зад човешкия живот какво има - нищо няма. И ако разбираш умирането в смисъл, че търсиш зад човека нещо, нищо няма да намериш.
Обаче, ако потърсиш във формата на човека, в духа на човека, в ума на човека, в сърцето на човека, в душата на човека -
богат
смисъл има тогава.
Извън човешкия дух, извън човешката душа, извън човешкия живот няма нищо." Стараейки се да проникне в тайната на своето битие, в смисъла на своето съществуване, човек неизменно отправя поглед освен навътре в себе си - в дълбините на своята природа, и навън, включително нагоре - към осияното от слънчевата светлина или обсипано от меката звездна синева небе. Там, отвъд пределите на неизвестното, неизбродимото, зовящото за вечен полет извечно пространство - селенията на безсмъртния Дух, - той търси в горестен устрем отговорите на всички изгарящи като жива жарава въпроси за величественото "Какво? ", "Как? " и "Защо? ". Търси, откакто свят светува.
към текста >>
Извън човешкия дух, извън човешката душа, извън човешкия живот няма нищо." Стараейки се да проникне в тайната на своето битие, в смисъла на своето съществуване, човек неизменно отправя поглед освен навътре в
себе
си - в дълбините на своята природа, и навън, включително нагоре -
към
осияното от слънчевата светлина или обсипано от меката звездна синева небе.
- Човек е това, зад което нищо не съществува. Той е пределът на деятелността на природата. Ако вие питате зад човешкия живот какво има - нищо няма. И ако разбираш умирането в смисъл, че търсиш зад човека нещо, нищо няма да намериш. Обаче, ако потърсиш във формата на човека, в духа на човека, в ума на човека, в сърцето на човека, в душата на човека - богат смисъл има тогава.
Извън човешкия дух, извън човешката душа, извън човешкия живот няма нищо." Стараейки се да проникне в тайната на своето битие, в смисъла на своето съществуване, човек неизменно отправя поглед освен навътре в
себе
си - в дълбините на своята природа, и навън, включително нагоре -
към
осияното от слънчевата светлина или обсипано от меката звездна синева небе.
Там, отвъд пределите на неизвестното, неизбродимото, зовящото за вечен полет извечно пространство - селенията на безсмъртния Дух, - той търси в горестен устрем отговорите на всички изгарящи като жива жарава въпроси за величественото "Какво? ", "Как? " и "Защо? ". Търси, откакто свят светува. И понякога открива отговори - бисери от блестящата броеница на космическата Божествена Премъдрост.
към текста >>
". Търси, откакто свят светува.
Обаче, ако потърсиш във формата на човека, в духа на човека, в ума на човека, в сърцето на човека, в душата на човека - богат смисъл има тогава. Извън човешкия дух, извън човешката душа, извън човешкия живот няма нищо." Стараейки се да проникне в тайната на своето битие, в смисъла на своето съществуване, човек неизменно отправя поглед освен навътре в себе си - в дълбините на своята природа, и навън, включително нагоре - към осияното от слънчевата светлина или обсипано от меката звездна синева небе. Там, отвъд пределите на неизвестното, неизбродимото, зовящото за вечен полет извечно пространство - селенията на безсмъртния Дух, - той търси в горестен устрем отговорите на всички изгарящи като жива жарава въпроси за величественото "Какво? ", "Как? " и "Защо?
". Търси, откакто свят светува.
И понякога открива отговори - бисери от блестящата броеница на космическата Божествена Премъдрост. Ето един от тях: "Човек е свързан с разумния (невидимия - бел. К. З.) свят, със същества от висока култура - светии, ангели, архангели, херувими и други, които държат сметка за всяка негова постъпка, дума, мисъл, чувство" (Учителят П. Дънов). Това, което отличава човека от всички останали, познати нам живи организми, е неговата мисъл. Каква е дълбоката окултна причина за тази разлика - вододел сред царствата на Живата Разумна Природа?
към текста >>
Културата на
Любовта
При ангелите има едно външно еднообразие, а вътрешно неимоверно разнообразие." Казано с други думи: човекът е първото в йерархията на живите същества, което притежава индивидуален дух, частица обособена Божествена искра, монада. Според езотеричното познание представителите на по- нисшите царства - животни, растения и минерали, не са индивидуалности, като видове те биват направлявани от колективен разум - групова душа. " Човек се ръководи от свой личен вътрешен дух, докато животните са ръководени от техен групов дух, който работи върху тях отвън" (Учителят П. Дънов). Такъв е първоначалният замисъл на Твореца, в чието съдържание и проявления сме се устремили да прозрем извечния Смисъл на съществуващото. 2. Етика.
Културата на
Любовта
Етическата система на Учителя П. Дънов се изгражда върху основополагащото становище, че човекът е най-голямата ценност на единния живот. Неговият морален свят притежава редица добродетели: правда, скромност, истинност, чистота, любов, братство, трудолюбие. Човекът сам е господар на съдбата си, сам е ковач на своето щастие или нещастие. Той е подвластен на закона за прераждането и така от един живот към друг върви по пътя на духовното усъвършенстване.
към текста >>
Неговият морален свят притежава редица добродетели: правда, скромност, истинност, чистота,
любов
, братство, трудолюбие.
Такъв е първоначалният замисъл на Твореца, в чието съдържание и проявления сме се устремили да прозрем извечния Смисъл на съществуващото. 2. Етика. Културата на Любовта Етическата система на Учителя П. Дънов се изгражда върху основополагащото становище, че човекът е най-голямата ценност на единния живот.
Неговият морален свят притежава редица добродетели: правда, скромност, истинност, чистота,
любов
, братство, трудолюбие.
Човекът сам е господар на съдбата си, сам е ковач на своето щастие или нещастие. Той е подвластен на закона за прераждането и така от един живот към друг върви по пътя на духовното усъвършенстване. В началото на ХХ век бележитият руски писател-реалист Максим Горки възкликна: "Човек - това звучи гордо! " В тази наглед простичка фраза учението на ББ влага определен смисъл, изразен по следния начин от Учителя П. Дънов: "За да се удостои човек с това име, той трябва да съдържа в себе си четири неща: той трябва да бъде богат, той трябва да бъде силен, той трябва да бъде умен, той трябва да бъде добър.
към текста >>
Човекът сам е господар на съдбата си, сам е ковач на своето щастие или нещастие.
2. Етика. Културата на Любовта Етическата система на Учителя П. Дънов се изгражда върху основополагащото становище, че човекът е най-голямата ценност на единния живот. Неговият морален свят притежава редица добродетели: правда, скромност, истинност, чистота, любов, братство, трудолюбие.
Човекът сам е господар на съдбата си, сам е ковач на своето щастие или нещастие.
Той е подвластен на закона за прераждането и така от един живот към друг върви по пътя на духовното усъвършенстване. В началото на ХХ век бележитият руски писател-реалист Максим Горки възкликна: "Човек - това звучи гордо! " В тази наглед простичка фраза учението на ББ влага определен смисъл, изразен по следния начин от Учителя П. Дънов: "За да се удостои човек с това име, той трябва да съдържа в себе си четири неща: той трябва да бъде богат, той трябва да бъде силен, той трябва да бъде умен, той трябва да бъде добър. Богат човек е само оня, който има богата душа, богато сърце и силна воля.
към текста >>
Той е подвластен на закона за прераждането и така от един живот
към
друг върви по пътя на духовното усъвършенстване.
Културата на Любовта Етическата система на Учителя П. Дънов се изгражда върху основополагащото становище, че човекът е най-голямата ценност на единния живот. Неговият морален свят притежава редица добродетели: правда, скромност, истинност, чистота, любов, братство, трудолюбие. Човекът сам е господар на съдбата си, сам е ковач на своето щастие или нещастие.
Той е подвластен на закона за прераждането и така от един живот
към
друг върви по пътя на духовното усъвършенстване.
В началото на ХХ век бележитият руски писател-реалист Максим Горки възкликна: "Човек - това звучи гордо! " В тази наглед простичка фраза учението на ББ влага определен смисъл, изразен по следния начин от Учителя П. Дънов: "За да се удостои човек с това име, той трябва да съдържа в себе си четири неща: той трябва да бъде богат, той трябва да бъде силен, той трябва да бъде умен, той трябва да бъде добър. Богат човек е само оня, който има богата душа, богато сърце и силна воля. Само човек, който служи на Бога, е в пълния смисъл на думата богат.
към текста >>
Дънов: "За да се удостои човек с това име, той трябва да съдържа в
себе
си четири неща: той трябва да бъде
богат
, той трябва да бъде силен, той трябва да бъде умен, той трябва да бъде добър.
Неговият морален свят притежава редица добродетели: правда, скромност, истинност, чистота, любов, братство, трудолюбие. Човекът сам е господар на съдбата си, сам е ковач на своето щастие или нещастие. Той е подвластен на закона за прераждането и така от един живот към друг върви по пътя на духовното усъвършенстване. В началото на ХХ век бележитият руски писател-реалист Максим Горки възкликна: "Човек - това звучи гордо! " В тази наглед простичка фраза учението на ББ влага определен смисъл, изразен по следния начин от Учителя П.
Дънов: "За да се удостои човек с това име, той трябва да съдържа в
себе
си четири неща: той трябва да бъде
богат
, той трябва да бъде силен, той трябва да бъде умен, той трябва да бъде добър.
Богат човек е само оня, който има богата душа, богато сърце и силна воля. Само човек, който служи на Бога, е в пълния смисъл на думата богат. Силен е само човекът на Любовта, човекът на Истината. Силният стои над всички условия. Аз не наричам силен човек оня, който убива другите.
към текста >>
Богат
човек е само оня, който има
богата
душа,
богато
сърце и силна воля.
Човекът сам е господар на съдбата си, сам е ковач на своето щастие или нещастие. Той е подвластен на закона за прераждането и така от един живот към друг върви по пътя на духовното усъвършенстване. В началото на ХХ век бележитият руски писател-реалист Максим Горки възкликна: "Човек - това звучи гордо! " В тази наглед простичка фраза учението на ББ влага определен смисъл, изразен по следния начин от Учителя П. Дънов: "За да се удостои човек с това име, той трябва да съдържа в себе си четири неща: той трябва да бъде богат, той трябва да бъде силен, той трябва да бъде умен, той трябва да бъде добър.
Богат
човек е само оня, който има
богата
душа,
богато
сърце и силна воля.
Само човек, който служи на Бога, е в пълния смисъл на думата богат. Силен е само човекът на Любовта, човекът на Истината. Силният стои над всички условия. Аз не наричам силен човек оня, който убива другите. Силен човек е оня, който може да обръща своите неприятели в приятели.
към текста >>
Само човек, който служи на
Бога
, е в пълния смисъл на думата
богат
.
Той е подвластен на закона за прераждането и така от един живот към друг върви по пътя на духовното усъвършенстване. В началото на ХХ век бележитият руски писател-реалист Максим Горки възкликна: "Човек - това звучи гордо! " В тази наглед простичка фраза учението на ББ влага определен смисъл, изразен по следния начин от Учителя П. Дънов: "За да се удостои човек с това име, той трябва да съдържа в себе си четири неща: той трябва да бъде богат, той трябва да бъде силен, той трябва да бъде умен, той трябва да бъде добър. Богат човек е само оня, който има богата душа, богато сърце и силна воля.
Само човек, който служи на
Бога
, е в пълния смисъл на думата
богат
.
Силен е само човекът на Любовта, човекът на Истината. Силният стои над всички условия. Аз не наричам силен човек оня, който убива другите. Силен човек е оня, който може да обръща своите неприятели в приятели. Ето защо той не се защитава.
към текста >>
Силен е само човекът на
Любовта
, човекът на Истината.
В началото на ХХ век бележитият руски писател-реалист Максим Горки възкликна: "Човек - това звучи гордо! " В тази наглед простичка фраза учението на ББ влага определен смисъл, изразен по следния начин от Учителя П. Дънов: "За да се удостои човек с това име, той трябва да съдържа в себе си четири неща: той трябва да бъде богат, той трябва да бъде силен, той трябва да бъде умен, той трябва да бъде добър. Богат човек е само оня, който има богата душа, богато сърце и силна воля. Само човек, който служи на Бога, е в пълния смисъл на думата богат.
Силен е само човекът на
Любовта
, човекът на Истината.
Силният стои над всички условия. Аз не наричам силен човек оня, който убива другите. Силен човек е оня, който може да обръща своите неприятели в приятели. Ето защо той не се защитава. Той не воюва за своите права.
към текста >>
Това изискване на Божия Промисъл
към
неговия път в живота се превръща в задължително условие за ученика на духовната Школа.
Силен човек е оня, който може да обръща своите неприятели в приятели. Ето защо той не се защитава. Той не воюва за своите права. Само слабият воюва за своите права. И когато силният човек, човекът-герой бъде прикован на позорния стълб заради Истината, той с великодушие понася и позор, и хули, и злорадства, и обвинения." За да бъде в състояние да носи с чест своето призвание, човек е длъжен преди всичко да се освободи от въздействието на своята низша природа.
Това изискване на Божия Промисъл
към
неговия път в живота се превръща в задължително условие за ученика на духовната Школа.
И в тази насока Учителят на ББ в България предлага ценни наставления: "Вие най-първо трябва да се освободите от своите животински желания. Трябва да правите разлика кое е човешко състояние и кое животинско, кое е човешко желание и кое животинско. Вземете ревността. Тя е едно животинско състояние. После гневът, подозрението, злобата, съмнението - всичко това са все животински състояния.
към текста >>
Той се насочва и управлява от великата Божествена разумност и
Любов
.
Нерядко този положителен обмен между тях крие своите корени в миналото, в предишни въплъщения: "Някой човек ви прави добро. В миналото вие сте му правили добро. Ти като живееш добре, в бъдеще ще ти помагат. За Господа като живееш, това, което Му поднасяш, Той ще ти го върне" (Учителят П. Дънов). В съответствие с учението на ББ човешкият живот, колективен и индивидуален, е в неразделно единство с живота на цялото Битие.
Той се насочва и управлява от великата Божествена разумност и
Любов
.
Последните се изразяват както в самото естество на човека, така и в истината, че за всекиго от нас са открити възможностите за неограничено развитие и духовно израстване, за постигането на истинско щастие. Смисълът на човешкия живот на земята през множеството превъплъщения е реализирането на една все по-висока степен на разумност, достигането на все по-пълно съвършенство, развитието на висшите способности и скритите в човека заложби за по-извисен живот и освобождаването от ограниченията на нисшите форми на съществуване. Залог за осъществяването на тази програма-максимум за земното битие на хомо сапиенс е вложеният у него Божествен потенциал, измеренията на духовната му същност - проекция на Божието върховно естество. Разгръщането на този негов безсмъртен компонент на личността и сблъсъкът с изпитанията на материалната действителност каляват характера на човека и избистрят до степен на блясък цветовете на аурата му. "Най- ценното у човека - това е неговият характер.
към текста >>
"Христос" - сиреч човекът, който е победил и възтържествувал над смъртта, който е възкръснал, който служи на
Бога
и е готов да положи душата си за другите - това е другата опорна точка на човека.
" Тази изходна теза дава възможност за редица интересни и ценни тълкувания. В пряка връзка с нея са и размислите на Учителя на ББ у нас относно взаимообусловеността между Учителя от земната Йерархия Иисус (според теософската класификация), предоставил доброволно за период от три години тялото си на върховното Космическо Същество Христос, за да може То да изпълни Своята мисия (според антропософското разбиране на д-р Р. Щайнер, което е в съзвучие с езотеричното). За отбелязване е спецификата, която Учителят П. Дънов придава на това решаващо за еволюцията на земното човечество взаимодействие: "Исус" - това е едната опорна точка на човека.
"Христос" - сиреч човекът, който е победил и възтържествувал над смъртта, който е възкръснал, който служи на
Бога
и е готов да положи душата си за другите - това е другата опорна точка на човека.
Човекът, като "Исус", научава дълбокия смисъл на страданията - оня Божествен процес, чрез който той изработва своя характер." Историята на човека е започнала със сътворяването му от Бога, но невинаги се е развивала при тези условия, невинаги човек е бил в земния си образ. Учителят П. Дънов подчертава, че развитието на човешката история е концентрирано в еволюцията на неговото съзнание. Механизмът на тази еволюция се състои в прераждането на душата.
към текста >>
Историята на човека е започнала със сътворяването му от
Бога
, но невинаги се е развивала при тези условия, невинаги човек е бил в земния си образ.
Щайнер, което е в съзвучие с езотеричното). За отбелязване е спецификата, която Учителят П. Дънов придава на това решаващо за еволюцията на земното човечество взаимодействие: "Исус" - това е едната опорна точка на човека. "Христос" - сиреч човекът, който е победил и възтържествувал над смъртта, който е възкръснал, който служи на Бога и е готов да положи душата си за другите - това е другата опорна точка на човека. Човекът, като "Исус", научава дълбокия смисъл на страданията - оня Божествен процес, чрез който той изработва своя характер."
Историята на човека е започнала със сътворяването му от
Бога
, но невинаги се е развивала при тези условия, невинаги човек е бил в земния си образ.
Учителят П. Дънов подчертава, че развитието на човешката история е концентрирано в еволюцията на неговото съзнание. Механизмът на тази еволюция се състои в прераждането на душата. (На този проблем ще бъде посветена отделна тема от настоящия лекционен курс.) Съзнанието на човека, от тази гледна точка, е преминало през следните стадии: "първобитно колективно съзнание" (Лемурийска - III коренна раса), начало на личното съзнание (Атлантска - IV коренна раса), "индивидуално съзнание" (Бяла или Арийска - V коренна раса, в която живеем днес и на която сме представители ние, съвременните хора от биологическата бяла раса). Следващите етапи от еволюцията на съзнанието, които човечеството следва да преодолее, са: колективно, Космическо и Божествено съзнание.
към текста >>
Тук ще бъдат изложени някои от водещите ракурси на тематиката за Новата култура - култура на
Любовта
.) Тя е свързана с вълна, изпратена от "Великия Разумен център на Вселената".
(На този проблем ще бъде посветена отделна тема от настоящия лекционен курс.) Съзнанието на човека, от тази гледна точка, е преминало през следните стадии: "първобитно колективно съзнание" (Лемурийска - III коренна раса), начало на личното съзнание (Атлантска - IV коренна раса), "индивидуално съзнание" (Бяла или Арийска - V коренна раса, в която живеем днес и на която сме представители ние, съвременните хора от биологическата бяла раса). Следващите етапи от еволюцията на съзнанието, които човечеството следва да преодолее, са: колективно, Космическо и Божествено съзнание. Най-важният момент във философията на развитието на Учителя П. Дънов е убеждението, че сега цялата планета и човечеството навлизат в нова епоха. (Въпросът ще бъде разгледан по-подробно в понататъшното изложение, в рамките на следваща лекционна тема.
Тук ще бъдат изложени някои от водещите ракурси на тематиката за Новата култура - култура на
Любовта
.) Тя е свързана с вълна, изпратена от "Великия Разумен център на Вселената".
В новата епоха "Земята ще излезе от 13-та сфера на страданието" и ще навлезе в ерата на Водолея (от астрологическо гледище една подобна ера трае 2160 години). Сред хората ще дойде, по-точно - ще се утвърди, "шестата раса, която ще бъде преход между ангели и човеци; в нея всички ще бъдат ясновидци". Новата култура на VI раса е културата на Любовта, тя е "онзи нов живот, дето ще цари пълна свобода и дето любовта ще бъде общ закон за всички". Съвсем не е случайно, че именно Любовта - Божествената, а не човешката Любов - ще бъде главната отличителна черта на този период от развитието на земното човечество. Именно Любовта е онази характеристика на Бога-Творец, която може да бъде отъждествена изцяло с Неговата същност и която Той е заложил и в ядрото, в изконните дълбини на сътвореното от него разумно същество, наречено "човек": "Едно помнете: първото качество на истинския човек е любовта.
към текста >>
Новата култура на VI раса е културата на
Любовта
, тя е "онзи нов живот, дето ще цари пълна свобода и дето
любовта
ще бъде общ закон за всички".
Дънов е убеждението, че сега цялата планета и човечеството навлизат в нова епоха. (Въпросът ще бъде разгледан по-подробно в понататъшното изложение, в рамките на следваща лекционна тема. Тук ще бъдат изложени някои от водещите ракурси на тематиката за Новата култура - култура на Любовта.) Тя е свързана с вълна, изпратена от "Великия Разумен център на Вселената". В новата епоха "Земята ще излезе от 13-та сфера на страданието" и ще навлезе в ерата на Водолея (от астрологическо гледище една подобна ера трае 2160 години). Сред хората ще дойде, по-точно - ще се утвърди, "шестата раса, която ще бъде преход между ангели и човеци; в нея всички ще бъдат ясновидци".
Новата култура на VI раса е културата на
Любовта
, тя е "онзи нов живот, дето ще цари пълна свобода и дето
любовта
ще бъде общ закон за всички".
Съвсем не е случайно, че именно Любовта - Божествената, а не човешката Любов - ще бъде главната отличителна черта на този период от развитието на земното човечество. Именно Любовта е онази характеристика на Бога-Творец, която може да бъде отъждествена изцяло с Неговата същност и която Той е заложил и в ядрото, в изконните дълбини на сътвореното от него разумно същество, наречено "човек": "Едно помнете: първото качество на истинския човек е любовта. Любовта е Божественото в човека. Без любов човек се превръща в животно. Без любов той е изложен само на грехове и престъпления.
към текста >>
Съвсем не е случайно, че именно
Любовта
- Божествената, а не човешката
Любов
- ще бъде главната отличителна черта на този период от развитието на земното човечество.
(Въпросът ще бъде разгледан по-подробно в понататъшното изложение, в рамките на следваща лекционна тема. Тук ще бъдат изложени някои от водещите ракурси на тематиката за Новата култура - култура на Любовта.) Тя е свързана с вълна, изпратена от "Великия Разумен център на Вселената". В новата епоха "Земята ще излезе от 13-та сфера на страданието" и ще навлезе в ерата на Водолея (от астрологическо гледище една подобна ера трае 2160 години). Сред хората ще дойде, по-точно - ще се утвърди, "шестата раса, която ще бъде преход между ангели и човеци; в нея всички ще бъдат ясновидци". Новата култура на VI раса е културата на Любовта, тя е "онзи нов живот, дето ще цари пълна свобода и дето любовта ще бъде общ закон за всички".
Съвсем не е случайно, че именно
Любовта
- Божествената, а не човешката
Любов
- ще бъде главната отличителна черта на този период от развитието на земното човечество.
Именно Любовта е онази характеристика на Бога-Творец, която може да бъде отъждествена изцяло с Неговата същност и която Той е заложил и в ядрото, в изконните дълбини на сътвореното от него разумно същество, наречено "човек": "Едно помнете: първото качество на истинския човек е любовта. Любовта е Божественото в човека. Без любов човек се превръща в животно. Без любов той е изложен само на грехове и престъпления. Който не е възлюбил Бога, той още не е истински човек.
към текста >>
Именно
Любовта
е онази характеристика на
Бога
-Творец, която може да бъде отъждествена изцяло с Неговата същност и която Той е заложил и в ядрото, в изконните дълбини на сътвореното от него разумно същество, наречено "човек": "Едно помнете: първото качество на истинския човек е
любовта
.
Тук ще бъдат изложени някои от водещите ракурси на тематиката за Новата култура - култура на Любовта.) Тя е свързана с вълна, изпратена от "Великия Разумен център на Вселената". В новата епоха "Земята ще излезе от 13-та сфера на страданието" и ще навлезе в ерата на Водолея (от астрологическо гледище една подобна ера трае 2160 години). Сред хората ще дойде, по-точно - ще се утвърди, "шестата раса, която ще бъде преход между ангели и човеци; в нея всички ще бъдат ясновидци". Новата култура на VI раса е културата на Любовта, тя е "онзи нов живот, дето ще цари пълна свобода и дето любовта ще бъде общ закон за всички". Съвсем не е случайно, че именно Любовта - Божествената, а не човешката Любов - ще бъде главната отличителна черта на този период от развитието на земното човечество.
Именно
Любовта
е онази характеристика на
Бога
-Творец, която може да бъде отъждествена изцяло с Неговата същност и която Той е заложил и в ядрото, в изконните дълбини на сътвореното от него разумно същество, наречено "човек": "Едно помнете: първото качество на истинския човек е
любовта
.
Любовта е Божественото в човека. Без любов човек се превръща в животно. Без любов той е изложен само на грехове и престъпления. Който не е възлюбил Бога, той още не е истински човек. Той няма още "образ и подобие Божие" (Учителят П. Дънов).
към текста >>
Любовта
е Божественото в човека.
В новата епоха "Земята ще излезе от 13-та сфера на страданието" и ще навлезе в ерата на Водолея (от астрологическо гледище една подобна ера трае 2160 години). Сред хората ще дойде, по-точно - ще се утвърди, "шестата раса, която ще бъде преход между ангели и човеци; в нея всички ще бъдат ясновидци". Новата култура на VI раса е културата на Любовта, тя е "онзи нов живот, дето ще цари пълна свобода и дето любовта ще бъде общ закон за всички". Съвсем не е случайно, че именно Любовта - Божествената, а не човешката Любов - ще бъде главната отличителна черта на този период от развитието на земното човечество. Именно Любовта е онази характеристика на Бога-Творец, която може да бъде отъждествена изцяло с Неговата същност и която Той е заложил и в ядрото, в изконните дълбини на сътвореното от него разумно същество, наречено "човек": "Едно помнете: първото качество на истинския човек е любовта.
Любовта
е Божественото в човека.
Без любов човек се превръща в животно. Без любов той е изложен само на грехове и престъпления. Който не е възлюбил Бога, той още не е истински човек. Той няма още "образ и подобие Божие" (Учителят П. Дънов). В нашия, общо взето, грешен и изменчив свят "ще настъпи царството на правдата, човекът ще овладее стихиите на физическия свят; ще бъде свободен, разумен, ще се управлява не от страсти, а от знание".
към текста >>
Без
любов
човек се превръща в животно.
Сред хората ще дойде, по-точно - ще се утвърди, "шестата раса, която ще бъде преход между ангели и човеци; в нея всички ще бъдат ясновидци". Новата култура на VI раса е културата на Любовта, тя е "онзи нов живот, дето ще цари пълна свобода и дето любовта ще бъде общ закон за всички". Съвсем не е случайно, че именно Любовта - Божествената, а не човешката Любов - ще бъде главната отличителна черта на този период от развитието на земното човечество. Именно Любовта е онази характеристика на Бога-Творец, която може да бъде отъждествена изцяло с Неговата същност и която Той е заложил и в ядрото, в изконните дълбини на сътвореното от него разумно същество, наречено "човек": "Едно помнете: първото качество на истинския човек е любовта. Любовта е Божественото в човека.
Без
любов
човек се превръща в животно.
Без любов той е изложен само на грехове и престъпления. Който не е възлюбил Бога, той още не е истински човек. Той няма още "образ и подобие Божие" (Учителят П. Дънов). В нашия, общо взето, грешен и изменчив свят "ще настъпи царството на правдата, човекът ще овладее стихиите на физическия свят; ще бъде свободен, разумен, ще се управлява не от страсти, а от знание". Основният принцип на новата култура ще бъде "живот за Цялото" (курсивът мой - К.
към текста >>
Без
любов
той е изложен само на грехове и престъпления.
Новата култура на VI раса е културата на Любовта, тя е "онзи нов живот, дето ще цари пълна свобода и дето любовта ще бъде общ закон за всички". Съвсем не е случайно, че именно Любовта - Божествената, а не човешката Любов - ще бъде главната отличителна черта на този период от развитието на земното човечество. Именно Любовта е онази характеристика на Бога-Творец, която може да бъде отъждествена изцяло с Неговата същност и която Той е заложил и в ядрото, в изконните дълбини на сътвореното от него разумно същество, наречено "човек": "Едно помнете: първото качество на истинския човек е любовта. Любовта е Божественото в човека. Без любов човек се превръща в животно.
Без
любов
той е изложен само на грехове и престъпления.
Който не е възлюбил Бога, той още не е истински човек. Той няма още "образ и подобие Божие" (Учителят П. Дънов). В нашия, общо взето, грешен и изменчив свят "ще настъпи царството на правдата, човекът ще овладее стихиите на физическия свят; ще бъде свободен, разумен, ще се управлява не от страсти, а от знание". Основният принцип на новата култура ще бъде "живот за Цялото" (курсивът мой - К. З.) - "идеята, че всеки трябва да живее за Цялото - ето великата основа на новия живот, на новата култура".
към текста >>
Който не е възлюбил
Бога
, той още не е истински човек.
Съвсем не е случайно, че именно Любовта - Божествената, а не човешката Любов - ще бъде главната отличителна черта на този период от развитието на земното човечество. Именно Любовта е онази характеристика на Бога-Творец, която може да бъде отъждествена изцяло с Неговата същност и която Той е заложил и в ядрото, в изконните дълбини на сътвореното от него разумно същество, наречено "човек": "Едно помнете: първото качество на истинския човек е любовта. Любовта е Божественото в човека. Без любов човек се превръща в животно. Без любов той е изложен само на грехове и престъпления.
Който не е възлюбил
Бога
, той още не е истински човек.
Той няма още "образ и подобие Божие" (Учителят П. Дънов). В нашия, общо взето, грешен и изменчив свят "ще настъпи царството на правдата, човекът ще овладее стихиите на физическия свят; ще бъде свободен, разумен, ще се управлява не от страсти, а от знание". Основният принцип на новата култура ще бъде "живот за Цялото" (курсивът мой - К. З.) - "идеята, че всеки трябва да живее за Цялото - ето великата основа на новия живот, на новата култура". Новото човечество ще служи не на егоизма, а на алтруизма.
към текста >>
Ония, които не са сформирали своя ум, трябва да го сформират и оттам да слязат
към
сърцето.
При славяните отличителната характеристика, която ги прави най-подходящи за провеждането на Божия план в настоящата епоха - установяването на Новата култура на Любовта - е съчетанието между силно развит ум и пламенно, любящо сърце. На този проблем Учителят П. Дънов посвещава значителен брой свои беседи и лекции, изяснява го и в лични разговори с последователи: "Не е умът, който ще спаси света. Умът е само оръдие за обработване на човешкото сърце. Той е ралото, мотиката, с която можем да копаем.
Ония, които не са сформирали своя ум, трябва да го сформират и оттам да слязат
към
сърцето.
Бъдещата култура ще бъде култура на сърцето или култура на обичта. От сърцето започва новата култура! Всички желания в нас, които разрушават Божественото, трябва да ги отмахнем. Те не са наши, но са остатък от една много стара култура. Колкото по-скоро ги отмахнем, толкова по-скоро ще дойдем до онова вътрешно състояние, което носи подем и мир.
към текста >>
Един от най-съществените елементи на културата на
Любовта
според учението на ББ ще бъде премахването на всички ограничения.
Колкото по-скоро ги отмахнем, толкова по-скоро ще дойдем до онова вътрешно състояние, което носи подем и мир. Новото, което иде сега, ще заздрави всяка рана на душата, сърцето и тялото." Той добавя и извънредно любопитна информация относно радикални промени в земния релеф, които ще съпътстват утвърждаването на Новата култура: "Сегашните континенти ще изчезнат. Ще се явят нови континенти. Всяка промяна, която става със Земята, става и вътре в нас. Ако успеем да създадем нови форми, ще влезем в новите условия."
Един от най-съществените елементи на културата на
Любовта
според учението на ББ ще бъде премахването на всички ограничения.
Предпоставка за тази грандиозна по мащаби промяна ще бъде съзряването на общественото съзнание, преодоляването на предразсъдъци и погрешни убеждения, които хилядолетия наред са спъвали хода на човешката еволюция. Новата култура, от позициите на тези разсъждения, представлява преди всичко нов морал, нов начин на мислене и поведение. Не бихме могли да очакваме, че всички земни хора са достигнали едновременно до аналогично равнище на своето духовно израстване. Както винаги, има напреднали и изоставащи. За всички тези процеси на глобални изменения в човешката характерология и на съответствие (или несъответствие) спрямо реформаторската дейност на Духа на Времето Учителят П.
към текста >>
Без
Любов
не може да има единство, не може да има братство и равенство.
Дънов изтъква: "Ние воюваме, за да съборим на Земята затворите и бесилките. Това, което светът събаря, ние градим, а това, което те градят, ние го събаряме. По това се отличава новото учение от старото. Новото учение събаря всички затвори и окови. Ние сме в ледове, които трябва да се разтопят.
Без
Любов
не може да има единство, не може да има братство и равенство.
Трябва да внесем Любовта и тогава ще говорим за братство и равенство. В Божествената школа са новите принципи на бъдещото общество. Красив е животът и колкото влизате по-навътре, толкова той става по-красив, по-уреден и по-приятен. Сега сме в епохата на пробуждането. Едни ще се пробудят по-рано, други - по-късно.
към текста >>
Трябва да внесем
Любовта
и тогава ще говорим за братство и равенство.
Това, което светът събаря, ние градим, а това, което те градят, ние го събаряме. По това се отличава новото учение от старото. Новото учение събаря всички затвори и окови. Ние сме в ледове, които трябва да се разтопят. Без Любов не може да има единство, не може да има братство и равенство.
Трябва да внесем
Любовта
и тогава ще говорим за братство и равенство.
В Божествената школа са новите принципи на бъдещото общество. Красив е животът и колкото влизате по-навътре, толкова той става по-красив, по-уреден и по-приятен. Сега сме в епохата на пробуждането. Едни ще се пробудят по-рано, други - по-късно. Новата фаза - това е фазата на Любовта.
към текста >>
Новата фаза - това е фазата на
Любовта
.
Трябва да внесем Любовта и тогава ще говорим за братство и равенство. В Божествената школа са новите принципи на бъдещото общество. Красив е животът и колкото влизате по-навътре, толкова той става по-красив, по-уреден и по-приятен. Сега сме в епохата на пробуждането. Едни ще се пробудят по-рано, други - по-късно.
Новата фаза - това е фазата на
Любовта
.
Мъдростта ще бъде в помощ на Любовта. По-рано е било обратното." Едва в разцвета на Новата култура хората ще заживеят в отношения на пълна хармония помежду си. Тогава именно ще бъде осъществена старата мечта на великите духовни учения за пълноценна братска общност между човеците, комуната на равноправието, полезния труд за Общото благо и максимално справедливото разпределение на благата. Началото бе положено в будизма с неговата сангха. Нейните мащаби останаха твърде ограничени, най-вече сред монашества- щите.
към текста >>
Мъдростта ще бъде в помощ на
Любовта
.
В Божествената школа са новите принципи на бъдещото общество. Красив е животът и колкото влизате по-навътре, толкова той става по-красив, по-уреден и по-приятен. Сега сме в епохата на пробуждането. Едни ще се пробудят по-рано, други - по-късно. Новата фаза - това е фазата на Любовта.
Мъдростта ще бъде в помощ на
Любовта
.
По-рано е било обратното." Едва в разцвета на Новата култура хората ще заживеят в отношения на пълна хармония помежду си. Тогава именно ще бъде осъществена старата мечта на великите духовни учения за пълноценна братска общност между човеците, комуната на равноправието, полезния труд за Общото благо и максимално справедливото разпределение на благата. Началото бе положено в будизма с неговата сангха. Нейните мащаби останаха твърде ограничени, най-вече сред монашества- щите. Иде редът на всеобщата човешка планетарна комуна!
към текста >>
Едва след като сме събрали нещо в
себе
си - в сърцето и душата, - едва тогава можем да предлагаме от своето духовно съкровище и на другите.
Началото бе положено в будизма с неговата сангха. Нейните мащаби останаха твърде ограничени, най-вече сред монашества- щите. Иде редът на всеобщата човешка планетарна комуна! За да бъде постигнато подобно равнище на хармонично между- човешко общение, всеки един от нас следва да извърви своя собствен път. Както е известно, всяка значима промяна в света, в който живеем, започва от личността, от съзнателното самоизграждане на индивида.
Едва след като сме събрали нещо в
себе
си - в сърцето и душата, - едва тогава можем да предлагаме от своето духовно съкровище и на другите.
Безрезервно и безкористно, разбира се. Иначе остават само думите. Планини или лавини от думи без покритие, без да си го преживял, да си го изстрадал и това, за което говориш, да е станало част от самия теб. И в това отношение най-бързият, най-сигурният и най-ефективният метод е този на Любовта. Тя проправя с безпогрешен усет пътища навсякъде, във всичко и между всички.
към текста >>
И в това отношение най-бързият, най-сигурният и най-ефективният метод е този на
Любовта
.
Както е известно, всяка значима промяна в света, в който живеем, започва от личността, от съзнателното самоизграждане на индивида. Едва след като сме събрали нещо в себе си - в сърцето и душата, - едва тогава можем да предлагаме от своето духовно съкровище и на другите. Безрезервно и безкористно, разбира се. Иначе остават само думите. Планини или лавини от думи без покритие, без да си го преживял, да си го изстрадал и това, за което говориш, да е станало част от самия теб.
И в това отношение най-бързият, най-сигурният и най-ефективният метод е този на
Любовта
.
Тя проправя с безпогрешен усет пътища навсякъде, във всичко и между всички. В този дух е и препоръката на Учителя П. Дънов: "Връзките между вас да бъдат Божествени. Господ образува сега една Божествена организация, която почива на закона на Любовта. Дойде ли Любовта, тя ще ни организира!
към текста >>
Господ образува сега една Божествена организация, която почива на закона на
Любовта
.
Планини или лавини от думи без покритие, без да си го преживял, да си го изстрадал и това, за което говориш, да е станало част от самия теб. И в това отношение най-бързият, най-сигурният и най-ефективният метод е този на Любовта. Тя проправя с безпогрешен усет пътища навсякъде, във всичко и между всички. В този дух е и препоръката на Учителя П. Дънов: "Връзките между вас да бъдат Божествени.
Господ образува сега една Божествена организация, която почива на закона на
Любовта
.
Дойде ли Любовта, тя ще ни организира! Никаква връзка не може да съществува между хората, докато не се проникнат от желанието взаимно да си помагат. Сега на стари и млади препоръчвам Любов, която никога не престава. Тя изтича от един непрестанен извор, на който ще отворим място в сърцето си. Спасението е там.
към текста >>
Дойде ли
Любовта
, тя ще ни организира!
И в това отношение най-бързият, най-сигурният и най-ефективният метод е този на Любовта. Тя проправя с безпогрешен усет пътища навсякъде, във всичко и между всички. В този дух е и препоръката на Учителя П. Дънов: "Връзките между вас да бъдат Божествени. Господ образува сега една Божествена организация, която почива на закона на Любовта.
Дойде ли
Любовта
, тя ще ни организира!
Никаква връзка не може да съществува между хората, докато не се проникнат от желанието взаимно да си помагат. Сега на стари и млади препоръчвам Любов, която никога не престава. Тя изтича от един непрестанен извор, на който ще отворим място в сърцето си. Спасението е там. Не се старайте да обяснявате Любовта.
към текста >>
Сега на стари и млади препоръчвам
Любов
, която никога не престава.
В този дух е и препоръката на Учителя П. Дънов: "Връзките между вас да бъдат Божествени. Господ образува сега една Божествена организация, която почива на закона на Любовта. Дойде ли Любовта, тя ще ни организира! Никаква връзка не може да съществува между хората, докато не се проникнат от желанието взаимно да си помагат.
Сега на стари и млади препоръчвам
Любов
, която никога не престава.
Тя изтича от един непрестанен извор, на който ще отворим място в сърцето си. Спасението е там. Не се старайте да обяснявате Любовта. Но всяка ваша постъпка да бъде заквасена с Любов." И на друго място в Словото му: "Между всички хора трябва да има разумни отношения. А това са отношенията на онези Божествени връзки, с които душата е одарена.
към текста >>
Не се старайте да обяснявате
Любовта
.
Дойде ли Любовта, тя ще ни организира! Никаква връзка не може да съществува между хората, докато не се проникнат от желанието взаимно да си помагат. Сега на стари и млади препоръчвам Любов, която никога не престава. Тя изтича от един непрестанен извор, на който ще отворим място в сърцето си. Спасението е там.
Не се старайте да обяснявате
Любовта
.
Но всяка ваша постъпка да бъде заквасена с Любов." И на друго място в Словото му: "Между всички хора трябва да има разумни отношения. А това са отношенията на онези Божествени връзки, с които душата е одарена. Всяко нещо, което се прави без Любов, е престъпление (курсивът мой - К. З.). Трябва да се съединим помежду си! Това съединение ще донесе благата, които чакаме.
към текста >>
Но всяка ваша постъпка да бъде заквасена с
Любов
." И на друго място в Словото му: "Между всички хора трябва да има разумни отношения.
Никаква връзка не може да съществува между хората, докато не се проникнат от желанието взаимно да си помагат. Сега на стари и млади препоръчвам Любов, която никога не престава. Тя изтича от един непрестанен извор, на който ще отворим място в сърцето си. Спасението е там. Не се старайте да обяснявате Любовта.
Но всяка ваша постъпка да бъде заквасена с
Любов
." И на друго място в Словото му: "Между всички хора трябва да има разумни отношения.
А това са отношенията на онези Божествени връзки, с които душата е одарена. Всяко нещо, което се прави без Любов, е престъпление (курсивът мой - К. З.). Трябва да се съединим помежду си! Това съединение ще донесе благата, които чакаме. Любовта изгрява в света.
към текста >>
Всяко нещо, което се прави без
Любов
, е престъпление (курсивът мой - К. З.).
Тя изтича от един непрестанен извор, на който ще отворим място в сърцето си. Спасението е там. Не се старайте да обяснявате Любовта. Но всяка ваша постъпка да бъде заквасена с Любов." И на друго място в Словото му: "Между всички хора трябва да има разумни отношения. А това са отношенията на онези Божествени връзки, с които душата е одарена.
Всяко нещо, което се прави без
Любов
, е престъпление (курсивът мой - К. З.).
Трябва да се съединим помежду си! Това съединение ще донесе благата, които чакаме. Любовта изгрява в света. Досега почти никой никого не е обичал. Това, което наричат хората любов, е залъгалка.
към текста >>
Любовта
изгрява в света.
Но всяка ваша постъпка да бъде заквасена с Любов." И на друго място в Словото му: "Между всички хора трябва да има разумни отношения. А това са отношенията на онези Божествени връзки, с които душата е одарена. Всяко нещо, което се прави без Любов, е престъпление (курсивът мой - К. З.). Трябва да се съединим помежду си! Това съединение ще донесе благата, които чакаме.
Любовта
изгрява в света.
Досега почти никой никого не е обичал. Това, което наричат хората любов, е залъгалка. Едно от качествата на Любовта е постоянството, неизменността. Който истински обича, той никога не се мени. Щом хората са изменили любовта си към вас, трябва да знаете, че те никога не са ви обичали.
към текста >>
Това, което наричат хората
любов
, е залъгалка.
Всяко нещо, което се прави без Любов, е престъпление (курсивът мой - К. З.). Трябва да се съединим помежду си! Това съединение ще донесе благата, които чакаме. Любовта изгрява в света. Досега почти никой никого не е обичал.
Това, което наричат хората
любов
, е залъгалка.
Едно от качествата на Любовта е постоянството, неизменността. Който истински обича, той никога не се мени. Щом хората са изменили любовта си към вас, трябва да знаете, че те никога не са ви обичали. В живота на съвременните хора Любовта се явява само за миг и веднага след това изчезва. Вследствие на това те страдат.
към текста >>
Едно от качествата на
Любовта
е постоянството, неизменността.
Трябва да се съединим помежду си! Това съединение ще донесе благата, които чакаме. Любовта изгрява в света. Досега почти никой никого не е обичал. Това, което наричат хората любов, е залъгалка.
Едно от качествата на
Любовта
е постоянството, неизменността.
Който истински обича, той никога не се мени. Щом хората са изменили любовта си към вас, трябва да знаете, че те никога не са ви обичали. В живота на съвременните хора Любовта се явява само за миг и веднага след това изчезва. Вследствие на това те страдат. Това не е изгубване на Любовта, но няма условия тя да се прояви."
към текста >>
Щом хората са изменили
любовта
си
към
вас, трябва да знаете, че те никога не са ви обичали.
Любовта изгрява в света. Досега почти никой никого не е обичал. Това, което наричат хората любов, е залъгалка. Едно от качествата на Любовта е постоянството, неизменността. Който истински обича, той никога не се мени.
Щом хората са изменили
любовта
си
към
вас, трябва да знаете, че те никога не са ви обичали.
В живота на съвременните хора Любовта се явява само за миг и веднага след това изчезва. Вследствие на това те страдат. Това не е изгубване на Любовта, но няма условия тя да се прояви." Въплътената в ежедневния живот - и в малките, и в големите неща - Любов изпълва човешкото същество с усещането за пълнота, с великата радост на Божественото самоотдаване. Тази радост няма равна на себе си.
към текста >>
В живота на съвременните хора
Любовта
се явява само за миг и веднага след това изчезва.
Досега почти никой никого не е обичал. Това, което наричат хората любов, е залъгалка. Едно от качествата на Любовта е постоянството, неизменността. Който истински обича, той никога не се мени. Щом хората са изменили любовта си към вас, трябва да знаете, че те никога не са ви обичали.
В живота на съвременните хора
Любовта
се явява само за миг и веднага след това изчезва.
Вследствие на това те страдат. Това не е изгубване на Любовта, но няма условия тя да се прояви." Въплътената в ежедневния живот - и в малките, и в големите неща - Любов изпълва човешкото същество с усещането за пълнота, с великата радост на Божественото самоотдаване. Тази радост няма равна на себе си. Тя е последната стъпка към блаженството - онова състояние на неизменна и постоянна връзка с вечния Източник на живота, което прави преживяващия го недосегаем за никое от изкушенията и бурите на материалното битие.
към текста >>
Това не е изгубване на
Любовта
, но няма условия тя да се прояви."
Едно от качествата на Любовта е постоянството, неизменността. Който истински обича, той никога не се мени. Щом хората са изменили любовта си към вас, трябва да знаете, че те никога не са ви обичали. В живота на съвременните хора Любовта се явява само за миг и веднага след това изчезва. Вследствие на това те страдат.
Това не е изгубване на
Любовта
, но няма условия тя да се прояви."
Въплътената в ежедневния живот - и в малките, и в големите неща - Любов изпълва човешкото същество с усещането за пълнота, с великата радост на Божественото самоотдаване. Тази радост няма равна на себе си. Тя е последната стъпка към блаженството - онова състояние на неизменна и постоянна връзка с вечния Източник на живота, което прави преживяващия го недосегаем за никое от изкушенията и бурите на материалното битие. В същност то е елемент от космическото съзнание поради дълбините на своята всеоб- хватност и позитивен заряд. От спорадично, твърде рядко срещано явление състоянието на вътрешна радост и пълнота ще се превърне в повсеместна характеристика след триумфа на Новата култура в планетарен мащаб.
към текста >>
Въплътената в ежедневния живот - и в малките, и в големите неща -
Любов
изпълва човешкото същество с усещането за пълнота, с великата радост на Божественото самоотдаване.
Който истински обича, той никога не се мени. Щом хората са изменили любовта си към вас, трябва да знаете, че те никога не са ви обичали. В живота на съвременните хора Любовта се явява само за миг и веднага след това изчезва. Вследствие на това те страдат. Това не е изгубване на Любовта, но няма условия тя да се прояви."
Въплътената в ежедневния живот - и в малките, и в големите неща -
Любов
изпълва човешкото същество с усещането за пълнота, с великата радост на Божественото самоотдаване.
Тази радост няма равна на себе си. Тя е последната стъпка към блаженството - онова състояние на неизменна и постоянна връзка с вечния Източник на живота, което прави преживяващия го недосегаем за никое от изкушенията и бурите на материалното битие. В същност то е елемент от космическото съзнание поради дълбините на своята всеоб- хватност и позитивен заряд. От спорадично, твърде рядко срещано явление състоянието на вътрешна радост и пълнота ще се превърне в повсеместна характеристика след триумфа на Новата култура в планетарен мащаб. За това време на сбъднати хилядолетни човешки мечти Учителят П.
към текста >>
Тази радост няма равна на
себе
си.
Щом хората са изменили любовта си към вас, трябва да знаете, че те никога не са ви обичали. В живота на съвременните хора Любовта се явява само за миг и веднага след това изчезва. Вследствие на това те страдат. Това не е изгубване на Любовта, но няма условия тя да се прояви." Въплътената в ежедневния живот - и в малките, и в големите неща - Любов изпълва човешкото същество с усещането за пълнота, с великата радост на Божественото самоотдаване.
Тази радост няма равна на
себе
си.
Тя е последната стъпка към блаженството - онова състояние на неизменна и постоянна връзка с вечния Източник на живота, което прави преживяващия го недосегаем за никое от изкушенията и бурите на материалното битие. В същност то е елемент от космическото съзнание поради дълбините на своята всеоб- хватност и позитивен заряд. От спорадично, твърде рядко срещано явление състоянието на вътрешна радост и пълнота ще се превърне в повсеместна характеристика след триумфа на Новата култура в планетарен мащаб. За това време на сбъднати хилядолетни човешки мечти Учителят П. Дънов казва: "Новата култура е култура на радостта!
към текста >>
Тя е последната стъпка
към
блаженството - онова състояние на неизменна и постоянна връзка с вечния Източник на живота, което прави преживяващия го недосегаем за никое от изкушенията и бурите на материалното битие.
В живота на съвременните хора Любовта се явява само за миг и веднага след това изчезва. Вследствие на това те страдат. Това не е изгубване на Любовта, но няма условия тя да се прояви." Въплътената в ежедневния живот - и в малките, и в големите неща - Любов изпълва човешкото същество с усещането за пълнота, с великата радост на Божественото самоотдаване. Тази радост няма равна на себе си.
Тя е последната стъпка
към
блаженството - онова състояние на неизменна и постоянна връзка с вечния Източник на живота, което прави преживяващия го недосегаем за никое от изкушенията и бурите на материалното битие.
В същност то е елемент от космическото съзнание поради дълбините на своята всеоб- хватност и позитивен заряд. От спорадично, твърде рядко срещано явление състоянието на вътрешна радост и пълнота ще се превърне в повсеместна характеристика след триумфа на Новата култура в планетарен мащаб. За това време на сбъднати хилядолетни човешки мечти Учителят П. Дънов казва: "Новата култура е култура на радостта! Всички ще бъдете носители на културата на радостта.
към текста >>
Едвам сега хората почват да разбират, че светът ще се оправи само чрез
Любовта
.
В същност то е елемент от космическото съзнание поради дълбините на своята всеоб- хватност и позитивен заряд. От спорадично, твърде рядко срещано явление състоянието на вътрешна радост и пълнота ще се превърне в повсеместна характеристика след триумфа на Новата култура в планетарен мащаб. За това време на сбъднати хилядолетни човешки мечти Учителят П. Дънов казва: "Новата култура е култура на радостта! Всички ще бъдете носители на културата на радостта.
Едвам сега хората почват да разбират, че светът ще се оправи само чрез
Любовта
.
Нещастието на хората е, че те не разбират и не познават Любовта. Тя не иска нито господари, нито слуги. Светът страда от господари и слуги. Какъв е смисълът на Любовта? Да научи човека правилно да живее.
към текста >>
Нещастието на хората е, че те не разбират и не познават
Любовта
.
От спорадично, твърде рядко срещано явление състоянието на вътрешна радост и пълнота ще се превърне в повсеместна характеристика след триумфа на Новата култура в планетарен мащаб. За това време на сбъднати хилядолетни човешки мечти Учителят П. Дънов казва: "Новата култура е култура на радостта! Всички ще бъдете носители на културата на радостта. Едвам сега хората почват да разбират, че светът ще се оправи само чрез Любовта.
Нещастието на хората е, че те не разбират и не познават
Любовта
.
Тя не иска нито господари, нито слуги. Светът страда от господари и слуги. Какъв е смисълът на Любовта? Да научи човека правилно да живее. Изисква се време, докато стане преврат в умовете на хората, за да разберат великите Божии замисли.
към текста >>
Любовта
ще дойде от всякъде.
Светът страда от господари и слуги. Какъв е смисълът на Любовта? Да научи човека правилно да живее. Изисква се време, докато стане преврат в умовете на хората, за да разберат великите Божии замисли. Пътят, по който вървите, е добър, но трябва да направите още една стъпка.
Любовта
ще дойде от всякъде.
Ще дойде от животните, от дърветата, от камъните, от светлината, от въздуха, от водата. Няма да остане място, отдето да не дойде и да не проговори на хората." С настъпването на културата на Любовта е свързана и тезата на Учителя П. Дънов за идването на Христос на земята: "... И наистина, заради това дойде Христос - да ни даде живот. Той проповядва и осъществи любовта към ближния..." Човечеството не е приложило Неговото учение и затова не е влязло "в реалността на живота, където няма смърт и нещата са непреривни".
към текста >>
С настъпването на културата на
Любовта
е свързана и тезата на Учителя П.
Изисква се време, докато стане преврат в умовете на хората, за да разберат великите Божии замисли. Пътят, по който вървите, е добър, но трябва да направите още една стъпка. Любовта ще дойде от всякъде. Ще дойде от животните, от дърветата, от камъните, от светлината, от въздуха, от водата. Няма да остане място, отдето да не дойде и да не проговори на хората."
С настъпването на културата на
Любовта
е свързана и тезата на Учителя П.
Дънов за идването на Христос на земята: "... И наистина, заради това дойде Христос - да ни даде живот. Той проповядва и осъществи любовта към ближния..." Човечеството не е приложило Неговото учение и затова не е влязло "в реалността на живота, където няма смърт и нещата са непреривни". Преди да настъпи това царство на мир и хармония, човекът трябва да стане господар на материалното, което е индивидуално, преходно и нетрайно и ограничава човешкия дух в стремежа му към безсмъртие. Затова "Христос дойде на земята, за да постави хората в прилива на живота, който наричаме възкресение". Така Синът Божий дава израз и изпълва с неповторимо съдържание величествената жертва, която Бог прави за хората - Своите деца.
към текста >>
Той проповядва и осъществи
любовта
към
ближния
..." Човечеството не е приложило Неговото учение и затова не е влязло "в реалността на живота, където няма смърт и нещата са непреривни".
Любовта ще дойде от всякъде. Ще дойде от животните, от дърветата, от камъните, от светлината, от въздуха, от водата. Няма да остане място, отдето да не дойде и да не проговори на хората." С настъпването на културата на Любовта е свързана и тезата на Учителя П. Дънов за идването на Христос на земята: "... И наистина, заради това дойде Христос - да ни даде живот.
Той проповядва и осъществи
любовта
към
ближния
..." Човечеството не е приложило Неговото учение и затова не е влязло "в реалността на живота, където няма смърт и нещата са непреривни".
Преди да настъпи това царство на мир и хармония, човекът трябва да стане господар на материалното, което е индивидуално, преходно и нетрайно и ограничава човешкия дух в стремежа му към безсмъртие. Затова "Христос дойде на земята, за да постави хората в прилива на живота, който наричаме възкресение". Така Синът Божий дава израз и изпълва с неповторимо съдържание величествената жертва, която Бог прави за хората - Своите деца. Само Той - Творецът на Вселената и на всички живи същества - е в състояние да предложи висшия пример на жертвоготовност в лицето на Богочовека Иисус Христос. За да се съединят, обаче, хората с плодовете на това космическо жертвоприношение, те следва да преодолеят веднъж завинаги низшата природа у себе си.
към текста >>
Преди да настъпи това царство на мир и хармония, човекът трябва да стане господар на материалното, което е индивидуално, преходно и нетрайно и ограничава човешкия дух в стремежа му
към
безсмъртие.
Ще дойде от животните, от дърветата, от камъните, от светлината, от въздуха, от водата. Няма да остане място, отдето да не дойде и да не проговори на хората." С настъпването на културата на Любовта е свързана и тезата на Учителя П. Дънов за идването на Христос на земята: "... И наистина, заради това дойде Христос - да ни даде живот. Той проповядва и осъществи любовта към ближния..." Човечеството не е приложило Неговото учение и затова не е влязло "в реалността на живота, където няма смърт и нещата са непреривни".
Преди да настъпи това царство на мир и хармония, човекът трябва да стане господар на материалното, което е индивидуално, преходно и нетрайно и ограничава човешкия дух в стремежа му
към
безсмъртие.
Затова "Христос дойде на земята, за да постави хората в прилива на живота, който наричаме възкресение". Така Синът Божий дава израз и изпълва с неповторимо съдържание величествената жертва, която Бог прави за хората - Своите деца. Само Той - Творецът на Вселената и на всички живи същества - е в състояние да предложи висшия пример на жертвоготовност в лицето на Богочовека Иисус Христос. За да се съединят, обаче, хората с плодовете на това космическо жертвоприношение, те следва да преодолеят веднъж завинаги низшата природа у себе си. Такава е насоката и на разсъжденията на Учителя на ББ: "Човек на човека никога не може да даде това, което иска.
към текста >>
За да се съединят, обаче, хората с плодовете на това космическо жертвоприношение, те следва да преодолеят веднъж завинаги низшата природа у
себе
си.
Той проповядва и осъществи любовта към ближния..." Човечеството не е приложило Неговото учение и затова не е влязло "в реалността на живота, където няма смърт и нещата са непреривни". Преди да настъпи това царство на мир и хармония, човекът трябва да стане господар на материалното, което е индивидуално, преходно и нетрайно и ограничава човешкия дух в стремежа му към безсмъртие. Затова "Христос дойде на земята, за да постави хората в прилива на живота, който наричаме възкресение". Така Синът Божий дава израз и изпълва с неповторимо съдържание величествената жертва, която Бог прави за хората - Своите деца. Само Той - Творецът на Вселената и на всички живи същества - е в състояние да предложи висшия пример на жертвоготовност в лицето на Богочовека Иисус Христос.
За да се съединят, обаче, хората с плодовете на това космическо жертвоприношение, те следва да преодолеят веднъж завинаги низшата природа у
себе
си.
Такава е насоката и на разсъжденията на Учителя на ББ: "Човек на човека никога не може да даде това, което иска. Той може да стане проводник на водата, но не може да я създаде, не може да я произведе. Защото Бог е, Който дава. Когато даваш, Бог е, Който дава чрез теб. Докато момата вижда Бога в момъка, тя е на прав път.
към текста >>
Докато момата вижда
Бога
в момъка, тя е на прав път.
За да се съединят, обаче, хората с плодовете на това космическо жертвоприношение, те следва да преодолеят веднъж завинаги низшата природа у себе си. Такава е насоката и на разсъжденията на Учителя на ББ: "Човек на човека никога не може да даде това, което иска. Той може да стане проводник на водата, но не може да я създаде, не може да я произведе. Защото Бог е, Който дава. Когато даваш, Бог е, Който дава чрез теб.
Докато момата вижда
Бога
в момъка, тя е на прав път.
Като почне да мисли, че той за нея е всичко, тя е на погрешен път. Идете, погледнете гробищата. Какво показват те? Каква утеха е това? Ще погребват в гробища, докато човек живее животински живот.
към текста >>
Под плътта се разбира не тялото, но животинското естество у човека." Истината за това, че Божията глъбинна Същност е
Любовта
, е скрита за човека с низше съзнание.
Какво показват те? Каква утеха е това? Ще погребват в гробища, докато човек живее животински живот. Истинското човешко в човека е в борба с плътта. Животинското трябва да се подчини на човешкото, на Духа, който има Божественото начало на безсмъртието.
Под плътта се разбира не тялото, но животинското естество у човека." Истината за това, че Божията глъбинна Същност е
Любовта
, е скрита за човека с низше съзнание.
Само ако следва Божия закон, той може да просветли съзнанието си и да открие пътя към Истината. "Христовото чисто учение, учението за доброто и любовта е вратата на пътя" - казва Учителят на ББ. Да си припомним и думите на Спасителя Иисус Христос за самия Себе Си: "Аз съм Пътят и Истината, и Животът" (Йоан 14:6). Учителят П. Дънов, независимо от окултния дух на своята доктрина, не се отделя от евангелските истини и макар да влиза в противоречие с църковните канони, се придържа към идеалите на християнската общност.
към текста >>
Само ако следва Божия закон, той може да просветли съзнанието си и да открие пътя
към
Истината.
Каква утеха е това? Ще погребват в гробища, докато човек живее животински живот. Истинското човешко в човека е в борба с плътта. Животинското трябва да се подчини на човешкото, на Духа, който има Божественото начало на безсмъртието. Под плътта се разбира не тялото, но животинското естество у човека." Истината за това, че Божията глъбинна Същност е Любовта, е скрита за човека с низше съзнание.
Само ако следва Божия закон, той може да просветли съзнанието си и да открие пътя
към
Истината.
"Христовото чисто учение, учението за доброто и любовта е вратата на пътя" - казва Учителят на ББ. Да си припомним и думите на Спасителя Иисус Христос за самия Себе Си: "Аз съм Пътят и Истината, и Животът" (Йоан 14:6). Учителят П. Дънов, независимо от окултния дух на своята доктрина, не се отделя от евангелските истини и макар да влиза в противоречие с църковните канони, се придържа към идеалите на християнската общност. От позициите на неговите виждания това е общност на духовно равнище - между човешките души и сърца, обединени от търсенето на царството на Космическия Христос.
към текста >>
"Христовото чисто учение, учението за доброто и
любовта
е вратата на пътя" - казва Учителят на ББ.
Ще погребват в гробища, докато човек живее животински живот. Истинското човешко в човека е в борба с плътта. Животинското трябва да се подчини на човешкото, на Духа, който има Божественото начало на безсмъртието. Под плътта се разбира не тялото, но животинското естество у човека." Истината за това, че Божията глъбинна Същност е Любовта, е скрита за човека с низше съзнание. Само ако следва Божия закон, той може да просветли съзнанието си и да открие пътя към Истината.
"Христовото чисто учение, учението за доброто и
любовта
е вратата на пътя" - казва Учителят на ББ.
Да си припомним и думите на Спасителя Иисус Христос за самия Себе Си: "Аз съм Пътят и Истината, и Животът" (Йоан 14:6). Учителят П. Дънов, независимо от окултния дух на своята доктрина, не се отделя от евангелските истини и макар да влиза в противоречие с църковните канони, се придържа към идеалите на християнската общност. От позициите на неговите виждания това е общност на духовно равнище - между човешките души и сърца, обединени от търсенето на царството на Космическия Христос. Поантата на това търсене е съсредоточена в убеждението, че духовното извисяване е ключът към разгадаването на природата, съчетано с прилагането на придобитото по Пътя към Бога познание.
към текста >>
Да си припомним и думите на Спасителя Иисус Христос за самия
Себе
Си: "Аз съм Пътят и Истината, и Животът" (Йоан 14:6).
Истинското човешко в човека е в борба с плътта. Животинското трябва да се подчини на човешкото, на Духа, който има Божественото начало на безсмъртието. Под плътта се разбира не тялото, но животинското естество у човека." Истината за това, че Божията глъбинна Същност е Любовта, е скрита за човека с низше съзнание. Само ако следва Божия закон, той може да просветли съзнанието си и да открие пътя към Истината. "Христовото чисто учение, учението за доброто и любовта е вратата на пътя" - казва Учителят на ББ.
Да си припомним и думите на Спасителя Иисус Христос за самия
Себе
Си: "Аз съм Пътят и Истината, и Животът" (Йоан 14:6).
Учителят П. Дънов, независимо от окултния дух на своята доктрина, не се отделя от евангелските истини и макар да влиза в противоречие с църковните канони, се придържа към идеалите на християнската общност. От позициите на неговите виждания това е общност на духовно равнище - между човешките души и сърца, обединени от търсенето на царството на Космическия Христос. Поантата на това търсене е съсредоточена в убеждението, че духовното извисяване е ключът към разгадаването на природата, съчетано с прилагането на придобитото по Пътя към Бога познание. Учението на ББ в редакцията на Учителя П.
към текста >>
Дънов, независимо от окултния дух на своята доктрина, не се отделя от евангелските истини и макар да влиза в противоречие с църковните канони, се придържа
към
идеалите на християнската общност.
Под плътта се разбира не тялото, но животинското естество у човека." Истината за това, че Божията глъбинна Същност е Любовта, е скрита за човека с низше съзнание. Само ако следва Божия закон, той може да просветли съзнанието си и да открие пътя към Истината. "Христовото чисто учение, учението за доброто и любовта е вратата на пътя" - казва Учителят на ББ. Да си припомним и думите на Спасителя Иисус Христос за самия Себе Си: "Аз съм Пътят и Истината, и Животът" (Йоан 14:6). Учителят П.
Дънов, независимо от окултния дух на своята доктрина, не се отделя от евангелските истини и макар да влиза в противоречие с църковните канони, се придържа
към
идеалите на християнската общност.
От позициите на неговите виждания това е общност на духовно равнище - между човешките души и сърца, обединени от търсенето на царството на Космическия Христос. Поантата на това търсене е съсредоточена в убеждението, че духовното извисяване е ключът към разгадаването на природата, съчетано с прилагането на придобитото по Пътя към Бога познание. Учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов - при разглеждането на проблема за Новата култура - разкрива още една твърде важна за човека истина. А тя гласи, че посредством Божествения живот, Божественото творчество, Божествената разумност се проявява една върховна Любов: "Бог е любов" (I Йоан 4:8,16).
към текста >>
Поантата на това търсене е съсредоточена в убеждението, че духовното извисяване е ключът
към
разгадаването на природата, съчетано с прилагането на придобитото по Пътя
към
Бога
познание.
"Христовото чисто учение, учението за доброто и любовта е вратата на пътя" - казва Учителят на ББ. Да си припомним и думите на Спасителя Иисус Христос за самия Себе Си: "Аз съм Пътят и Истината, и Животът" (Йоан 14:6). Учителят П. Дънов, независимо от окултния дух на своята доктрина, не се отделя от евангелските истини и макар да влиза в противоречие с църковните канони, се придържа към идеалите на християнската общност. От позициите на неговите виждания това е общност на духовно равнище - между човешките души и сърца, обединени от търсенето на царството на Космическия Христос.
Поантата на това търсене е съсредоточена в убеждението, че духовното извисяване е ключът
към
разгадаването на природата, съчетано с прилагането на придобитото по Пътя
към
Бога
познание.
Учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов - при разглеждането на проблема за Новата култура - разкрива още една твърде важна за човека истина. А тя гласи, че посредством Божествения живот, Божественото творчество, Божествената разумност се проявява една върховна Любов: "Бог е любов" (I Йоан 4:8,16). Висшата Божествена Любов е създала света, тя го съхранява и поддържа, издига го към красота, хармония и съвършенство. Бог твори и създава, за да изяви Своята Любов.
към текста >>
А тя гласи, че посредством Божествения живот, Божественото творчество, Божествената разумност се проявява една върховна
Любов
: "Бог е
любов
" (I Йоан 4:8,16).
Дънов, независимо от окултния дух на своята доктрина, не се отделя от евангелските истини и макар да влиза в противоречие с църковните канони, се придържа към идеалите на християнската общност. От позициите на неговите виждания това е общност на духовно равнище - между човешките души и сърца, обединени от търсенето на царството на Космическия Христос. Поантата на това търсене е съсредоточена в убеждението, че духовното извисяване е ключът към разгадаването на природата, съчетано с прилагането на придобитото по Пътя към Бога познание. Учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов - при разглеждането на проблема за Новата култура - разкрива още една твърде важна за човека истина.
А тя гласи, че посредством Божествения живот, Божественото творчество, Божествената разумност се проявява една върховна
Любов
: "Бог е
любов
" (I Йоан 4:8,16).
Висшата Божествена Любов е създала света, тя го съхранява и поддържа, издига го към красота, хармония и съвършенство. Бог твори и създава, за да изяви Своята Любов. Тази именно Любов се проявява чрез всички същества, и то толкова по-пълно и съвършено, колкото по-напреднали са те в своето духовно развитие. Тя съзижда и твори чрез всички същества. Тя носи Божествения живот върху крилете си.
към текста >>
Висшата Божествена
Любов
е създала света, тя го съхранява и поддържа, издига го
към
красота, хармония и съвършенство.
От позициите на неговите виждания това е общност на духовно равнище - между човешките души и сърца, обединени от търсенето на царството на Космическия Христос. Поантата на това търсене е съсредоточена в убеждението, че духовното извисяване е ключът към разгадаването на природата, съчетано с прилагането на придобитото по Пътя към Бога познание. Учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов - при разглеждането на проблема за Новата култура - разкрива още една твърде важна за човека истина. А тя гласи, че посредством Божествения живот, Божественото творчество, Божествената разумност се проявява една върховна Любов: "Бог е любов" (I Йоан 4:8,16).
Висшата Божествена
Любов
е създала света, тя го съхранява и поддържа, издига го
към
красота, хармония и съвършенство.
Бог твори и създава, за да изяви Своята Любов. Тази именно Любов се проявява чрез всички същества, и то толкова по-пълно и съвършено, колкото по-напреднали са те в своето духовно развитие. Тя съзижда и твори чрез всички същества. Тя носи Божествения живот върху крилете си. Тя разпръсква навред светлина, радост, мир, хармония и красота.
към текста >>
Бог твори и създава, за да изяви Своята
Любов
.
Поантата на това търсене е съсредоточена в убеждението, че духовното извисяване е ключът към разгадаването на природата, съчетано с прилагането на придобитото по Пътя към Бога познание. Учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов - при разглеждането на проблема за Новата култура - разкрива още една твърде важна за човека истина. А тя гласи, че посредством Божествения живот, Божественото творчество, Божествената разумност се проявява една върховна Любов: "Бог е любов" (I Йоан 4:8,16). Висшата Божествена Любов е създала света, тя го съхранява и поддържа, издига го към красота, хармония и съвършенство.
Бог твори и създава, за да изяви Своята
Любов
.
Тази именно Любов се проявява чрез всички същества, и то толкова по-пълно и съвършено, колкото по-напреднали са те в своето духовно развитие. Тя съзижда и твори чрез всички същества. Тя носи Божествения живот върху крилете си. Тя разпръсква навред светлина, радост, мир, хармония и красота. Затова имаме правото да я назовем висша космична творческа сила наред с Божията мисъл.
към текста >>
Тази именно
Любов
се проявява чрез всички същества, и то толкова по-пълно и съвършено, колкото по-напреднали са те в своето духовно развитие.
Учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов - при разглеждането на проблема за Новата култура - разкрива още една твърде важна за човека истина. А тя гласи, че посредством Божествения живот, Божественото творчество, Божествената разумност се проявява една върховна Любов: "Бог е любов" (I Йоан 4:8,16). Висшата Божествена Любов е създала света, тя го съхранява и поддържа, издига го към красота, хармония и съвършенство. Бог твори и създава, за да изяви Своята Любов.
Тази именно
Любов
се проявява чрез всички същества, и то толкова по-пълно и съвършено, колкото по-напреднали са те в своето духовно развитие.
Тя съзижда и твори чрез всички същества. Тя носи Божествения живот върху крилете си. Тя разпръсква навред светлина, радост, мир, хармония и красота. Затова имаме правото да я назовем висша космична творческа сила наред с Божията мисъл. Етическото учение на Учителя П.
към текста >>
Дънов почива върху схващането, че Бог - поради Своята изконна същност - е в състояние на
Любов
към
човека, което е неизменно.
Тя съзижда и твори чрез всички същества. Тя носи Божествения живот върху крилете си. Тя разпръсква навред светлина, радост, мир, хармония и красота. Затова имаме правото да я назовем висша космична творческа сила наред с Божията мисъл. Етическото учение на Учителя П.
Дънов почива върху схващането, че Бог - поради Своята изконна същност - е в състояние на
Любов
към
човека, което е неизменно.
Той е Благост. Това означава, че "всички живеем в Бога" - това е иманентна даденост. Нужно е, като първенстваща по степен на значимост програма в живота ни, да постигнем обратната зависимост, корелацията - "Бог да живее в нас". Това значи човек да встъпи във вечния живот на хармония и единство. Такава е и, както вече бе изтъкнато, най-съществената задача на човешкото същество - да предостави условия на Бога да живее в него, на "вечния живот" - възможност да се прояви в граничното.
към текста >>
Това означава, че "всички живеем в
Бога
" - това е иманентна даденост.
Тя разпръсква навред светлина, радост, мир, хармония и красота. Затова имаме правото да я назовем висша космична творческа сила наред с Божията мисъл. Етическото учение на Учителя П. Дънов почива върху схващането, че Бог - поради Своята изконна същност - е в състояние на Любов към човека, което е неизменно. Той е Благост.
Това означава, че "всички живеем в
Бога
" - това е иманентна даденост.
Нужно е, като първенстваща по степен на значимост програма в живота ни, да постигнем обратната зависимост, корелацията - "Бог да живее в нас". Това значи човек да встъпи във вечния живот на хармония и единство. Такава е и, както вече бе изтъкнато, най-съществената задача на човешкото същество - да предостави условия на Бога да живее в него, на "вечния живот" - възможност да се прояви в граничното. Създавайки света, Божеството изпраща човека в него, за да изпита характера си, да познае своя разум и сърце и в крайна сметка - своята същност; да научи и разбере пътищата, по които трябва да върви, за да достигне тази върховна цел - Бог да заживее в него. За постигането на тази цел всички жертви са достойни и навременни.
към текста >>
Такава е и, както вече бе изтъкнато, най-съществената задача на човешкото същество - да предостави условия на
Бога
да живее в него, на "вечния живот" - възможност да се прояви в граничното.
Дънов почива върху схващането, че Бог - поради Своята изконна същност - е в състояние на Любов към човека, което е неизменно. Той е Благост. Това означава, че "всички живеем в Бога" - това е иманентна даденост. Нужно е, като първенстваща по степен на значимост програма в живота ни, да постигнем обратната зависимост, корелацията - "Бог да живее в нас". Това значи човек да встъпи във вечния живот на хармония и единство.
Такава е и, както вече бе изтъкнато, най-съществената задача на човешкото същество - да предостави условия на
Бога
да живее в него, на "вечния живот" - възможност да се прояви в граничното.
Създавайки света, Божеството изпраща човека в него, за да изпита характера си, да познае своя разум и сърце и в крайна сметка - своята същност; да научи и разбере пътищата, по които трябва да върви, за да достигне тази върховна цел - Бог да заживее в него. За постигането на тази цел всички жертви са достойни и навременни. И не е важно какво ще си мислят другите хора за вас. Важното е да изпълните Божията воля докрай! Затова: "Ако си дошъл на Земята, за да те уважават хората, ти си на крив път.
към текста >>
Създавайки света, Божеството изпраща човека в него, за да изпита характера си, да познае своя разум и сърце и в крайна сметка - своята същност; да научи и разбере пътищата, по които трябва да върви, за да достигне тази върховна цел - Бог да заживее в него.
Той е Благост. Това означава, че "всички живеем в Бога" - това е иманентна даденост. Нужно е, като първенстваща по степен на значимост програма в живота ни, да постигнем обратната зависимост, корелацията - "Бог да живее в нас". Това значи човек да встъпи във вечния живот на хармония и единство. Такава е и, както вече бе изтъкнато, най-съществената задача на човешкото същество - да предостави условия на Бога да живее в него, на "вечния живот" - възможност да се прояви в граничното.
Създавайки света, Божеството изпраща човека в него, за да изпита характера си, да познае своя разум и сърце и в крайна сметка - своята същност; да научи и разбере пътищата, по които трябва да върви, за да достигне тази върховна цел - Бог да заживее в него.
За постигането на тази цел всички жертви са достойни и навременни. И не е важно какво ще си мислят другите хора за вас. Важното е да изпълните Божията воля докрай! Затова: "Ако си дошъл на Земята, за да те уважават хората, ти си на крив път. Ти не си дошъл на Земята да те обичат и уважават, но да изявиш Божията Любов.
към текста >>
Ти не си дошъл на Земята да те обичат и уважават, но да изявиш Божията
Любов
.
Създавайки света, Божеството изпраща човека в него, за да изпита характера си, да познае своя разум и сърце и в крайна сметка - своята същност; да научи и разбере пътищата, по които трябва да върви, за да достигне тази върховна цел - Бог да заживее в него. За постигането на тази цел всички жертви са достойни и навременни. И не е важно какво ще си мислят другите хора за вас. Важното е да изпълните Божията воля докрай! Затова: "Ако си дошъл на Земята, за да те уважават хората, ти си на крив път.
Ти не си дошъл на Земята да те обичат и уважават, но да изявиш Божията
Любов
.
След това Бог ще покаже Своята Любов към тебе. И Христос е казал: "Както Отец Ми Ме възлюби, така и Аз ви възлюбих." Значи вие първо ще изразите Божията Любов към другите, а после Бог ще изрази Любовта Си към вас. Ако не можете да разберете Божията Любов, вие не можете да разберете и Любовта на хората" (Учителят П. Дънов). За да бъде напълно автентична космичната драма на Живота, тук, в нашия материален свят, съществуват два противоположни принципа - добро и зло. Доброто е израз на закона за единството, за Цялото и е плод на Любовта.
към текста >>
След това Бог ще покаже Своята
Любов
към
тебе.
За постигането на тази цел всички жертви са достойни и навременни. И не е важно какво ще си мислят другите хора за вас. Важното е да изпълните Божията воля докрай! Затова: "Ако си дошъл на Земята, за да те уважават хората, ти си на крив път. Ти не си дошъл на Земята да те обичат и уважават, но да изявиш Божията Любов.
След това Бог ще покаже Своята
Любов
към
тебе.
И Христос е казал: "Както Отец Ми Ме възлюби, така и Аз ви възлюбих." Значи вие първо ще изразите Божията Любов към другите, а после Бог ще изрази Любовта Си към вас. Ако не можете да разберете Божията Любов, вие не можете да разберете и Любовта на хората" (Учителят П. Дънов). За да бъде напълно автентична космичната драма на Живота, тук, в нашия материален свят, съществуват два противоположни принципа - добро и зло. Доброто е израз на закона за единството, за Цялото и е плод на Любовта. Злото е израз на обратния закон - за частите, за крайното, обособеното.
към текста >>
И Христос е казал: "Както Отец Ми Ме възлюби, така и Аз ви възлюбих." Значи вие първо ще изразите Божията
Любов
към
другите, а после Бог ще изрази
Любовта
Си
към
вас.
И не е важно какво ще си мислят другите хора за вас. Важното е да изпълните Божията воля докрай! Затова: "Ако си дошъл на Земята, за да те уважават хората, ти си на крив път. Ти не си дошъл на Земята да те обичат и уважават, но да изявиш Божията Любов. След това Бог ще покаже Своята Любов към тебе.
И Христос е казал: "Както Отец Ми Ме възлюби, така и Аз ви възлюбих." Значи вие първо ще изразите Божията
Любов
към
другите, а после Бог ще изрази
Любовта
Си
към
вас.
Ако не можете да разберете Божията Любов, вие не можете да разберете и Любовта на хората" (Учителят П. Дънов). За да бъде напълно автентична космичната драма на Живота, тук, в нашия материален свят, съществуват два противоположни принципа - добро и зло. Доброто е израз на закона за единството, за Цялото и е плод на Любовта. Злото е израз на обратния закон - за частите, за крайното, обособеното. Човек е произлязъл от Доброто, а от човека е произлязло Злото.
към текста >>
Ако не можете да разберете Божията
Любов
, вие не можете да разберете и
Любовта
на хората" (Учителят П. Дънов).
Важното е да изпълните Божията воля докрай! Затова: "Ако си дошъл на Земята, за да те уважават хората, ти си на крив път. Ти не си дошъл на Земята да те обичат и уважават, но да изявиш Божията Любов. След това Бог ще покаже Своята Любов към тебе. И Христос е казал: "Както Отец Ми Ме възлюби, така и Аз ви възлюбих." Значи вие първо ще изразите Божията Любов към другите, а после Бог ще изрази Любовта Си към вас.
Ако не можете да разберете Божията
Любов
, вие не можете да разберете и
Любовта
на хората" (Учителят П. Дънов).
За да бъде напълно автентична космичната драма на Живота, тук, в нашия материален свят, съществуват два противоположни принципа - добро и зло. Доброто е израз на закона за единството, за Цялото и е плод на Любовта. Злото е израз на обратния закон - за частите, за крайното, обособеното. Човек е произлязъл от Доброто, а от човека е произлязло Злото. Тези два принципа - като същност и взаимодействие, като единство и борба на противоположности (съгласно I закон на диалектиката, формулиран от Г.
към текста >>
Доброто е израз на закона за единството, за Цялото и е плод на
Любовта
.
Ти не си дошъл на Земята да те обичат и уважават, но да изявиш Божията Любов. След това Бог ще покаже Своята Любов към тебе. И Христос е казал: "Както Отец Ми Ме възлюби, така и Аз ви възлюбих." Значи вие първо ще изразите Божията Любов към другите, а после Бог ще изрази Любовта Си към вас. Ако не можете да разберете Божията Любов, вие не можете да разберете и Любовта на хората" (Учителят П. Дънов). За да бъде напълно автентична космичната драма на Живота, тук, в нашия материален свят, съществуват два противоположни принципа - добро и зло.
Доброто е израз на закона за единството, за Цялото и е плод на
Любовта
.
Злото е израз на обратния закон - за частите, за крайното, обособеното. Човек е произлязъл от Доброто, а от човека е произлязло Злото. Тези два принципа - като същност и взаимодействие, като единство и борба на противоположности (съгласно I закон на диалектиката, формулиран от Г. В. Ф. Хегел) - са проява на Великата Разумност в света.
към текста >>
Вървейки по пътя на Доброто, човек достига до "живот, светлина и свобода", плодове на всемирното триединство на
Бога
-
Любов
, Мъдрост и Истина.
Тези два принципа - като същност и взаимодействие, като единство и борба на противоположности (съгласно I закон на диалектиката, формулиран от Г. В. Ф. Хегел) - са проява на Великата Разумност в света. Те съответстват, макар и условно, на етапите в закона за цикличното развитие - инволюция и еволюция. Но творчески по съдържание е принципът на Доброто, тъй като то е породено от съзидателната отнологическа сила - Любовта.
Вървейки по пътя на Доброто, човек достига до "живот, светлина и свобода", плодове на всемирното триединство на
Бога
-
Любов
, Мъдрост и Истина.
"Любовта носи изобилния и пълен живот, Мъдростта носи знание и светлина, Истината носи свобода! " - казва Учителят на ББ у нас. За да върви в пътя на Доброто, човек трябва да изпълнява трите закона на Любовта - към Бога, към ближния и към себе си. Коментирайки проблема за доброто и злото, Учителят П. Дънов отбелязва: "Зло и добро в живата природа са сили, с които тя еднакво оперира.
към текста >>
"
Любовта
носи изобилния и пълен живот, Мъдростта носи знание и светлина, Истината носи свобода!
В. Ф. Хегел) - са проява на Великата Разумност в света. Те съответстват, макар и условно, на етапите в закона за цикличното развитие - инволюция и еволюция. Но творчески по съдържание е принципът на Доброто, тъй като то е породено от съзидателната отнологическа сила - Любовта. Вървейки по пътя на Доброто, човек достига до "живот, светлина и свобода", плодове на всемирното триединство на Бога - Любов, Мъдрост и Истина.
"
Любовта
носи изобилния и пълен живот, Мъдростта носи знание и светлина, Истината носи свобода!
" - казва Учителят на ББ у нас. За да върви в пътя на Доброто, човек трябва да изпълнява трите закона на Любовта - към Бога, към ближния и към себе си. Коментирайки проблема за доброто и злото, Учителят П. Дънов отбелязва: "Зло и добро в живата природа са сили, с които тя еднакво оперира. Зад доброто и злото седи великата Разумност, която всичко използва.
към текста >>
За да върви в пътя на Доброто, човек трябва да изпълнява трите закона на
Любовта
-
към
Бога
,
към
ближния
и
към
себе
си.
Те съответстват, макар и условно, на етапите в закона за цикличното развитие - инволюция и еволюция. Но творчески по съдържание е принципът на Доброто, тъй като то е породено от съзидателната отнологическа сила - Любовта. Вървейки по пътя на Доброто, човек достига до "живот, светлина и свобода", плодове на всемирното триединство на Бога - Любов, Мъдрост и Истина. "Любовта носи изобилния и пълен живот, Мъдростта носи знание и светлина, Истината носи свобода! " - казва Учителят на ББ у нас.
За да върви в пътя на Доброто, човек трябва да изпълнява трите закона на
Любовта
-
към
Бога
,
към
ближния
и
към
себе
си.
Коментирайки проблема за доброто и злото, Учителят П. Дънов отбелязва: "Зло и добро в живата природа са сили, с които тя еднакво оперира. Зад доброто и злото седи великата Разумност, която всичко използва. Човек не трябва да се бори със злото. Той трябва само да го избягва.
към текста >>
Те образуват два велики полюса на Битието." Като допълнение
към
изложеното Учителят на ББ в нашата страна предлага и една оригинална теза: "Адът" е място, дето злото е и отвътре, и отвън; "небето " е място, дето доброто е и отвътре, и отвън." Според него когато Христос препоръчва на хората да си събират съкровище на небето, Той подразбира доброто.
Зад доброто и злото седи великата Разумност, която всичко използва. Човек не трябва да се бори със злото. Той трябва само да го избягва. Той не трябва да се бори със злото, а на злото да противопоставя добро (курсивът мой - К. З.). Оня човек, който най-много се бори със злото, най-много греши." И още: "... Съществува колективно съзнание на доброто и колективно съзнание на злото.
Те образуват два велики полюса на Битието." Като допълнение
към
изложеното Учителят на ББ в нашата страна предлага и една оригинална теза: "Адът" е място, дето злото е и отвътре, и отвън; "небето " е място, дето доброто е и отвътре, и отвън." Според него когато Христос препоръчва на хората да си събират съкровище на небето, Той подразбира доброто.
Съкровището - това е доброто, което човек е извършил на земята. Главният метод в етическата система на Учителя П. Дънов по отношение на Любовта като нравствен принцип е "служенето" - понятие, което обобщава всички дейности на човека, насочени към неговото усъвършенстване или "повдигане". Тази извънредно важна стъпка към съвършенството е задължително условие, защото Любовта се придобива, когато човек завърши духовното си развитие. С други думи, Любовта - това е едновременно условие, средство и цел на човешкия път към Бога!
към текста >>
Дънов по отношение на
Любовта
като нравствен принцип е "служенето" - понятие, което обобщава всички дейности на човека, насочени
към
неговото усъвършенстване или "повдигане".
Той не трябва да се бори със злото, а на злото да противопоставя добро (курсивът мой - К. З.). Оня човек, който най-много се бори със злото, най-много греши." И още: "... Съществува колективно съзнание на доброто и колективно съзнание на злото. Те образуват два велики полюса на Битието." Като допълнение към изложеното Учителят на ББ в нашата страна предлага и една оригинална теза: "Адът" е място, дето злото е и отвътре, и отвън; "небето " е място, дето доброто е и отвътре, и отвън." Според него когато Христос препоръчва на хората да си събират съкровище на небето, Той подразбира доброто. Съкровището - това е доброто, което човек е извършил на земята. Главният метод в етическата система на Учителя П.
Дънов по отношение на
Любовта
като нравствен принцип е "служенето" - понятие, което обобщава всички дейности на човека, насочени
към
неговото усъвършенстване или "повдигане".
Тази извънредно важна стъпка към съвършенството е задължително условие, защото Любовта се придобива, когато човек завърши духовното си развитие. С други думи, Любовта - това е едновременно условие, средство и цел на човешкия път към Бога! Като условие Любовта се използва в смисъл на Божествената творческа същност; като средство - Любовта е нравственият закон, чието спазване води човешкото същество към Небесния Отец; като цел - Любовта е вечният живот на хармония и единство, в който човек ще влезе, когато Бог- Любов заживее в него. Служенето означава да се изпълнява Божията воля (върху надгробната плоча на Учителя П. Дънов в софийския квартал "Изгрев" се чете един от най-популярните му девизи: "В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа"), в смисъл да бъде постигната хармония с великите закони, които управляват Живата Разумна Природа.
към текста >>
Тази извънредно важна стъпка
към
съвършенството е задължително условие, защото
Любовта
се придобива, когато човек завърши духовното си развитие.
Оня човек, който най-много се бори със злото, най-много греши." И още: "... Съществува колективно съзнание на доброто и колективно съзнание на злото. Те образуват два велики полюса на Битието." Като допълнение към изложеното Учителят на ББ в нашата страна предлага и една оригинална теза: "Адът" е място, дето злото е и отвътре, и отвън; "небето " е място, дето доброто е и отвътре, и отвън." Според него когато Христос препоръчва на хората да си събират съкровище на небето, Той подразбира доброто. Съкровището - това е доброто, което човек е извършил на земята. Главният метод в етическата система на Учителя П. Дънов по отношение на Любовта като нравствен принцип е "служенето" - понятие, което обобщава всички дейности на човека, насочени към неговото усъвършенстване или "повдигане".
Тази извънредно важна стъпка
към
съвършенството е задължително условие, защото
Любовта
се придобива, когато човек завърши духовното си развитие.
С други думи, Любовта - това е едновременно условие, средство и цел на човешкия път към Бога! Като условие Любовта се използва в смисъл на Божествената творческа същност; като средство - Любовта е нравственият закон, чието спазване води човешкото същество към Небесния Отец; като цел - Любовта е вечният живот на хармония и единство, в който човек ще влезе, когато Бог- Любов заживее в него. Служенето означава да се изпълнява Божията воля (върху надгробната плоча на Учителя П. Дънов в софийския квартал "Изгрев" се чете един от най-популярните му девизи: "В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа"), в смисъл да бъде постигната хармония с великите закони, които управляват Живата Разумна Природа. Човек служи на себе си, на другите, на всички живи същества в света, като по такъв начин в същност служи на Бога.
към текста >>
С други думи,
Любовта
- това е едновременно условие, средство и цел на човешкия път
към
Бога
!
Те образуват два велики полюса на Битието." Като допълнение към изложеното Учителят на ББ в нашата страна предлага и една оригинална теза: "Адът" е място, дето злото е и отвътре, и отвън; "небето " е място, дето доброто е и отвътре, и отвън." Според него когато Христос препоръчва на хората да си събират съкровище на небето, Той подразбира доброто. Съкровището - това е доброто, което човек е извършил на земята. Главният метод в етическата система на Учителя П. Дънов по отношение на Любовта като нравствен принцип е "служенето" - понятие, което обобщава всички дейности на човека, насочени към неговото усъвършенстване или "повдигане". Тази извънредно важна стъпка към съвършенството е задължително условие, защото Любовта се придобива, когато човек завърши духовното си развитие.
С други думи,
Любовта
- това е едновременно условие, средство и цел на човешкия път
към
Бога
!
Като условие Любовта се използва в смисъл на Божествената творческа същност; като средство - Любовта е нравственият закон, чието спазване води човешкото същество към Небесния Отец; като цел - Любовта е вечният живот на хармония и единство, в който човек ще влезе, когато Бог- Любов заживее в него. Служенето означава да се изпълнява Божията воля (върху надгробната плоча на Учителя П. Дънов в софийския квартал "Изгрев" се чете един от най-популярните му девизи: "В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа"), в смисъл да бъде постигната хармония с великите закони, които управляват Живата Разумна Природа. Човек служи на себе си, на другите, на всички живи същества в света, като по такъв начин в същност служи на Бога. Служенето не е задължение към Бога, а висша изява на свободната воля на човека._В служенето на Бога са включени служенето на другите хора и на себе си.
към текста >>
Като условие
Любовта
се използва в смисъл на Божествената творческа същност; като средство -
Любовта
е нравственият закон, чието спазване води човешкото същество
към
Небесния Отец; като цел -
Любовта
е вечният живот на хармония и единство, в който човек ще влезе, когато Бог-
Любов
заживее в него.
Съкровището - това е доброто, което човек е извършил на земята. Главният метод в етическата система на Учителя П. Дънов по отношение на Любовта като нравствен принцип е "служенето" - понятие, което обобщава всички дейности на човека, насочени към неговото усъвършенстване или "повдигане". Тази извънредно важна стъпка към съвършенството е задължително условие, защото Любовта се придобива, когато човек завърши духовното си развитие. С други думи, Любовта - това е едновременно условие, средство и цел на човешкия път към Бога!
Като условие
Любовта
се използва в смисъл на Божествената творческа същност; като средство -
Любовта
е нравственият закон, чието спазване води човешкото същество
към
Небесния Отец; като цел -
Любовта
е вечният живот на хармония и единство, в който човек ще влезе, когато Бог-
Любов
заживее в него.
Служенето означава да се изпълнява Божията воля (върху надгробната плоча на Учителя П. Дънов в софийския квартал "Изгрев" се чете един от най-популярните му девизи: "В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа"), в смисъл да бъде постигната хармония с великите закони, които управляват Живата Разумна Природа. Човек служи на себе си, на другите, на всички живи същества в света, като по такъв начин в същност служи на Бога. Служенето не е задължение към Бога, а висша изява на свободната воля на човека._В служенето на Бога са включени служенето на другите хора и на себе си. Негова основа, израз на доброволността, е убеждението, че трябва да служим на Всевишния, понеже вярваме, че "всичко сме приели от Него".
към текста >>
Дънов в софийския квартал "Изгрев" се чете един от най-популярните му девизи: "В изпълнението волята на
Бога
е силата на човешката душа"), в смисъл да бъде постигната хармония с великите закони, които управляват Живата Разумна Природа.
Дънов по отношение на Любовта като нравствен принцип е "служенето" - понятие, което обобщава всички дейности на човека, насочени към неговото усъвършенстване или "повдигане". Тази извънредно важна стъпка към съвършенството е задължително условие, защото Любовта се придобива, когато човек завърши духовното си развитие. С други думи, Любовта - това е едновременно условие, средство и цел на човешкия път към Бога! Като условие Любовта се използва в смисъл на Божествената творческа същност; като средство - Любовта е нравственият закон, чието спазване води човешкото същество към Небесния Отец; като цел - Любовта е вечният живот на хармония и единство, в който човек ще влезе, когато Бог- Любов заживее в него. Служенето означава да се изпълнява Божията воля (върху надгробната плоча на Учителя П.
Дънов в софийския квартал "Изгрев" се чете един от най-популярните му девизи: "В изпълнението волята на
Бога
е силата на човешката душа"), в смисъл да бъде постигната хармония с великите закони, които управляват Живата Разумна Природа.
Човек служи на себе си, на другите, на всички живи същества в света, като по такъв начин в същност служи на Бога. Служенето не е задължение към Бога, а висша изява на свободната воля на човека._В служенето на Бога са включени служенето на другите хора и на себе си. Негова основа, израз на доброволността, е убеждението, че трябва да служим на Всевишния, понеже вярваме, че "всичко сме приели от Него". Какво означава човек да служи на себе си? Това значи да работи върху себе си.
към текста >>
Човек служи на
себе
си, на другите, на всички живи същества в света, като по такъв начин в същност служи на
Бога
.
Тази извънредно важна стъпка към съвършенството е задължително условие, защото Любовта се придобива, когато човек завърши духовното си развитие. С други думи, Любовта - това е едновременно условие, средство и цел на човешкия път към Бога! Като условие Любовта се използва в смисъл на Божествената творческа същност; като средство - Любовта е нравственият закон, чието спазване води човешкото същество към Небесния Отец; като цел - Любовта е вечният живот на хармония и единство, в който човек ще влезе, когато Бог- Любов заживее в него. Служенето означава да се изпълнява Божията воля (върху надгробната плоча на Учителя П. Дънов в софийския квартал "Изгрев" се чете един от най-популярните му девизи: "В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа"), в смисъл да бъде постигната хармония с великите закони, които управляват Живата Разумна Природа.
Човек служи на
себе
си, на другите, на всички живи същества в света, като по такъв начин в същност служи на
Бога
.
Служенето не е задължение към Бога, а висша изява на свободната воля на човека._В служенето на Бога са включени служенето на другите хора и на себе си. Негова основа, израз на доброволността, е убеждението, че трябва да служим на Всевишния, понеже вярваме, че "всичко сме приели от Него". Какво означава човек да служи на себе си? Това значи да работи върху себе си. Той трябва да възпита сам качествата, необходими за неговия ду- ховно-нравствен растеж: "абсолютна вътрешна искреност, голяма морална сила и готовност за жертва, за надделяване низшето в себе си, абсолютно послушание към Висшето, което говори в него".
към текста >>
Служенето не е задължение
към
Бога
, а висша изява на свободната воля на човека._В служенето на
Бога
са включени служенето на другите хора и на
себе
си.
С други думи, Любовта - това е едновременно условие, средство и цел на човешкия път към Бога! Като условие Любовта се използва в смисъл на Божествената творческа същност; като средство - Любовта е нравственият закон, чието спазване води човешкото същество към Небесния Отец; като цел - Любовта е вечният живот на хармония и единство, в който човек ще влезе, когато Бог- Любов заживее в него. Служенето означава да се изпълнява Божията воля (върху надгробната плоча на Учителя П. Дънов в софийския квартал "Изгрев" се чете един от най-популярните му девизи: "В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа"), в смисъл да бъде постигната хармония с великите закони, които управляват Живата Разумна Природа. Човек служи на себе си, на другите, на всички живи същества в света, като по такъв начин в същност служи на Бога.
Служенето не е задължение
към
Бога
, а висша изява на свободната воля на човека._В служенето на
Бога
са включени служенето на другите хора и на
себе
си.
Негова основа, израз на доброволността, е убеждението, че трябва да служим на Всевишния, понеже вярваме, че "всичко сме приели от Него". Какво означава човек да служи на себе си? Това значи да работи върху себе си. Той трябва да възпита сам качествата, необходими за неговия ду- ховно-нравствен растеж: "абсолютна вътрешна искреност, голяма морална сила и готовност за жертва, за надделяване низшето в себе си, абсолютно послушание към Висшето, което говори в него". Култивирането на тези качества поражда в съзнанието на личността дълбоко удовлетворение, ненакърним вътрешен мир.
към текста >>
Какво означава човек да служи на
себе
си?
Служенето означава да се изпълнява Божията воля (върху надгробната плоча на Учителя П. Дънов в софийския квартал "Изгрев" се чете един от най-популярните му девизи: "В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа"), в смисъл да бъде постигната хармония с великите закони, които управляват Живата Разумна Природа. Човек служи на себе си, на другите, на всички живи същества в света, като по такъв начин в същност служи на Бога. Служенето не е задължение към Бога, а висша изява на свободната воля на човека._В служенето на Бога са включени служенето на другите хора и на себе си. Негова основа, израз на доброволността, е убеждението, че трябва да служим на Всевишния, понеже вярваме, че "всичко сме приели от Него".
Какво означава човек да служи на
себе
си?
Това значи да работи върху себе си. Той трябва да възпита сам качествата, необходими за неговия ду- ховно-нравствен растеж: "абсолютна вътрешна искреност, голяма морална сила и готовност за жертва, за надделяване низшето в себе си, абсолютно послушание към Висшето, което говори в него". Култивирането на тези качества поражда в съзнанието на личността дълбоко удовлетворение, ненакърним вътрешен мир. Те нямат нищо общо със самодоволството на онзи, който е нахранил обилно егото си и се въргаля в локвата на собствената си сквернота, тъй както свиня в кочината си. Резултатът от последователните усилия на човека, от постоянната му работа над самия себе си е усещането за пълнота и блаженство, нямащи никакъв паралел в царството на материалните притежания и придобивки.
към текста >>
Това значи да работи върху
себе
си.
Дънов в софийския квартал "Изгрев" се чете един от най-популярните му девизи: "В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа"), в смисъл да бъде постигната хармония с великите закони, които управляват Живата Разумна Природа. Човек служи на себе си, на другите, на всички живи същества в света, като по такъв начин в същност служи на Бога. Служенето не е задължение към Бога, а висша изява на свободната воля на човека._В служенето на Бога са включени служенето на другите хора и на себе си. Негова основа, израз на доброволността, е убеждението, че трябва да служим на Всевишния, понеже вярваме, че "всичко сме приели от Него". Какво означава човек да служи на себе си?
Това значи да работи върху
себе
си.
Той трябва да възпита сам качествата, необходими за неговия ду- ховно-нравствен растеж: "абсолютна вътрешна искреност, голяма морална сила и готовност за жертва, за надделяване низшето в себе си, абсолютно послушание към Висшето, което говори в него". Култивирането на тези качества поражда в съзнанието на личността дълбоко удовлетворение, ненакърним вътрешен мир. Те нямат нищо общо със самодоволството на онзи, който е нахранил обилно егото си и се въргаля в локвата на собствената си сквернота, тъй както свиня в кочината си. Резултатът от последователните усилия на човека, от постоянната му работа над самия себе си е усещането за пълнота и блаженство, нямащи никакъв паралел в царството на материалните притежания и придобивки. За това именно усещане говори Учителят П.
към текста >>
Той трябва да възпита сам качествата, необходими за неговия ду- ховно-нравствен растеж: "абсолютна вътрешна искреност, голяма морална сила и готовност за жертва, за надделяване низшето в
себе
си, абсолютно послушание
към
Висшето, което говори в него".
Човек служи на себе си, на другите, на всички живи същества в света, като по такъв начин в същност служи на Бога. Служенето не е задължение към Бога, а висша изява на свободната воля на човека._В служенето на Бога са включени служенето на другите хора и на себе си. Негова основа, израз на доброволността, е убеждението, че трябва да служим на Всевишния, понеже вярваме, че "всичко сме приели от Него". Какво означава човек да служи на себе си? Това значи да работи върху себе си.
Той трябва да възпита сам качествата, необходими за неговия ду- ховно-нравствен растеж: "абсолютна вътрешна искреност, голяма морална сила и готовност за жертва, за надделяване низшето в
себе
си, абсолютно послушание
към
Висшето, което говори в него".
Култивирането на тези качества поражда в съзнанието на личността дълбоко удовлетворение, ненакърним вътрешен мир. Те нямат нищо общо със самодоволството на онзи, който е нахранил обилно егото си и се въргаля в локвата на собствената си сквернота, тъй както свиня в кочината си. Резултатът от последователните усилия на човека, от постоянната му работа над самия себе си е усещането за пълнота и блаженство, нямащи никакъв паралел в царството на материалните притежания и придобивки. За това именно усещане говори Учителят П. Дънов: "Аз искам животът ви да бъде красив, най-първо да сте доволни от себе си.
към текста >>
Резултатът от последователните усилия на човека, от постоянната му работа над самия
себе
си е усещането за пълнота и блаженство, нямащи никакъв паралел в царството на материалните притежания и придобивки.
Какво означава човек да служи на себе си? Това значи да работи върху себе си. Той трябва да възпита сам качествата, необходими за неговия ду- ховно-нравствен растеж: "абсолютна вътрешна искреност, голяма морална сила и готовност за жертва, за надделяване низшето в себе си, абсолютно послушание към Висшето, което говори в него". Култивирането на тези качества поражда в съзнанието на личността дълбоко удовлетворение, ненакърним вътрешен мир. Те нямат нищо общо със самодоволството на онзи, който е нахранил обилно егото си и се въргаля в локвата на собствената си сквернота, тъй както свиня в кочината си.
Резултатът от последователните усилия на човека, от постоянната му работа над самия
себе
си е усещането за пълнота и блаженство, нямащи никакъв паралел в царството на материалните притежания и придобивки.
За това именно усещане говори Учителят П. Дънов: "Аз искам животът ви да бъде красив, най-първо да сте доволни от себе си. Има едно вътрешно, морално, Божествено доволство в човека и аз желая всички да имате не външни похвали, а това дълбоко, вътрешно доволство в себе си. Когато човек има това доволство, той е силен и мощен, не отпада духом. Това доволство аз наричам "вътрешна връзка", която съществува между всички възвишени същества.
към текста >>
Дънов: "Аз искам животът ви да бъде красив, най-първо да сте доволни от
себе
си.
Той трябва да възпита сам качествата, необходими за неговия ду- ховно-нравствен растеж: "абсолютна вътрешна искреност, голяма морална сила и готовност за жертва, за надделяване низшето в себе си, абсолютно послушание към Висшето, което говори в него". Култивирането на тези качества поражда в съзнанието на личността дълбоко удовлетворение, ненакърним вътрешен мир. Те нямат нищо общо със самодоволството на онзи, който е нахранил обилно егото си и се въргаля в локвата на собствената си сквернота, тъй както свиня в кочината си. Резултатът от последователните усилия на човека, от постоянната му работа над самия себе си е усещането за пълнота и блаженство, нямащи никакъв паралел в царството на материалните притежания и придобивки. За това именно усещане говори Учителят П.
Дънов: "Аз искам животът ви да бъде красив, най-първо да сте доволни от
себе
си.
Има едно вътрешно, морално, Божествено доволство в човека и аз желая всички да имате не външни похвали, а това дълбоко, вътрешно доволство в себе си. Когато човек има това доволство, той е силен и мощен, не отпада духом. Това доволство аз наричам "вътрешна връзка", която съществува между всички възвишени същества. Сега тази връзка не е скъсана, разслабена е, но аз желая тя да се уякчи." Има един специфичен път към развиване и освобождаване на душата - пътят на страданието.
към текста >>
Има едно вътрешно, морално, Божествено доволство в човека и аз желая всички да имате не външни похвали, а това дълбоко, вътрешно доволство в
себе
си.
Култивирането на тези качества поражда в съзнанието на личността дълбоко удовлетворение, ненакърним вътрешен мир. Те нямат нищо общо със самодоволството на онзи, който е нахранил обилно егото си и се въргаля в локвата на собствената си сквернота, тъй както свиня в кочината си. Резултатът от последователните усилия на човека, от постоянната му работа над самия себе си е усещането за пълнота и блаженство, нямащи никакъв паралел в царството на материалните притежания и придобивки. За това именно усещане говори Учителят П. Дънов: "Аз искам животът ви да бъде красив, най-първо да сте доволни от себе си.
Има едно вътрешно, морално, Божествено доволство в човека и аз желая всички да имате не външни похвали, а това дълбоко, вътрешно доволство в
себе
си.
Когато човек има това доволство, той е силен и мощен, не отпада духом. Това доволство аз наричам "вътрешна връзка", която съществува между всички възвишени същества. Сега тази връзка не е скъсана, разслабена е, но аз желая тя да се уякчи." Има един специфичен път към развиване и освобождаване на душата - пътят на страданието. Това е "първото нещо, което християнството препоръчва за пречистване на човека".
към текста >>
Има един специфичен път
към
развиване и освобождаване на душата - пътят на страданието.
Дънов: "Аз искам животът ви да бъде красив, най-първо да сте доволни от себе си. Има едно вътрешно, морално, Божествено доволство в човека и аз желая всички да имате не външни похвали, а това дълбоко, вътрешно доволство в себе си. Когато човек има това доволство, той е силен и мощен, не отпада духом. Това доволство аз наричам "вътрешна връзка", която съществува между всички възвишени същества. Сега тази връзка не е скъсана, разслабена е, но аз желая тя да се уякчи."
Има един специфичен път
към
развиване и освобождаване на душата - пътят на страданието.
Това е "първото нещо, което християнството препоръчва за пречистване на човека". Страданието означава, че човек излиза от Злото и влиза в Доброто. Земята е горестно място на страданията, защото човек е дошъл на нея да се учи. В страданията, изпитанията и паденията си човек изпитва себе си и любовта си. Преодолявайки по най-достойния начин неизбежните мъки и болезнени преживявания на земното битие, личността развива и укрепва у себе си най-ценните добродетели - фаровете за нейния по-нататъшен път към съвършенството.
към текста >>
В страданията, изпитанията и паденията си човек изпитва себе си и
любовта
си.
Сега тази връзка не е скъсана, разслабена е, но аз желая тя да се уякчи." Има един специфичен път към развиване и освобождаване на душата - пътят на страданието. Това е "първото нещо, което християнството препоръчва за пречистване на човека". Страданието означава, че човек излиза от Злото и влиза в Доброто. Земята е горестно място на страданията, защото човек е дошъл на нея да се учи.
В страданията, изпитанията и паденията си човек изпитва себе си и
любовта
си.
Преодолявайки по най-достойния начин неизбежните мъки и болезнени преживявания на земното битие, личността развива и укрепва у себе си най-ценните добродетели - фаровете за нейния по-нататъшен път към съвършенството. За плодовете на тези, разтварящи райските двери и заслужаващи най-високи адмирации, усилия Учителят на ББ споделя: "Човек трябва да бъде плътен, мощен, красив, интелигентен, разумен. Плътен на физическото поле, мощен в духовния свят, красив, интелигентен и разумен в Божествения свят." За етиката на новия човек - онзи, който живее в условията на културата на Любовта и я възпроизвежда с мислите, чувствата и делата си - Учителят П. Дънов добавя още: "Истинският човек не се бори отвън да възстанови честта си.
към текста >>
Преодолявайки по най-достойния начин неизбежните мъки и болезнени преживявания на земното битие, личността развива и укрепва у
себе
си най-ценните добродетели - фаровете за нейния по-нататъшен път
към
съвършенството.
Има един специфичен път към развиване и освобождаване на душата - пътят на страданието. Това е "първото нещо, което християнството препоръчва за пречистване на човека". Страданието означава, че човек излиза от Злото и влиза в Доброто. Земята е горестно място на страданията, защото човек е дошъл на нея да се учи. В страданията, изпитанията и паденията си човек изпитва себе си и любовта си.
Преодолявайки по най-достойния начин неизбежните мъки и болезнени преживявания на земното битие, личността развива и укрепва у
себе
си най-ценните добродетели - фаровете за нейния по-нататъшен път
към
съвършенството.
За плодовете на тези, разтварящи райските двери и заслужаващи най-високи адмирации, усилия Учителят на ББ споделя: "Човек трябва да бъде плътен, мощен, красив, интелигентен, разумен. Плътен на физическото поле, мощен в духовния свят, красив, интелигентен и разумен в Божествения свят." За етиката на новия човек - онзи, който живее в условията на културата на Любовта и я възпроизвежда с мислите, чувствата и делата си - Учителят П. Дънов добавя още: "Истинският човек не се бори отвън да възстанови честта си. Той знае, че според великия морал в света честта отвън не се възстановява.
към текста >>
За етиката на новия човек - онзи, който живее в условията на културата на
Любовта
и я възпроизвежда с мислите, чувствата и делата си - Учителят П.
Земята е горестно място на страданията, защото човек е дошъл на нея да се учи. В страданията, изпитанията и паденията си човек изпитва себе си и любовта си. Преодолявайки по най-достойния начин неизбежните мъки и болезнени преживявания на земното битие, личността развива и укрепва у себе си най-ценните добродетели - фаровете за нейния по-нататъшен път към съвършенството. За плодовете на тези, разтварящи райските двери и заслужаващи най-високи адмирации, усилия Учителят на ББ споделя: "Човек трябва да бъде плътен, мощен, красив, интелигентен, разумен. Плътен на физическото поле, мощен в духовния свят, красив, интелигентен и разумен в Божествения свят."
За етиката на новия човек - онзи, който живее в условията на културата на
Любовта
и я възпроизвежда с мислите, чувствата и делата си - Учителят П.
Дънов добавя още: "Истинският човек не се бори отвън да възстанови честта си. Той знае, че според великия морал в света честта отвън не се възстановява. Никакъв съд, никакво общество, никаква религия не са в състояние да възстановяват честта на човека освен той самия." Мировият Учител на ХХ век извежда и още един критерий за правилно поведение: "Разумният човек има едно особено душевно разположение - той не мисли зло никому. Той мисли добро на всички хора и никога не си отмъщава" (курсивът мой - К. З.). Ето още едно солидно доказателство в полза на тезата, че моралното начало присъства и в закона на Любовта, който владее целокупния, многообразен и непрестанно променящ се живот.
към текста >>
Ето още едно солидно доказателство в полза на тезата, че моралното начало присъства и в закона на
Любовта
, който владее целокупния, многообразен и непрестанно променящ се живот.
За етиката на новия човек - онзи, който живее в условията на културата на Любовта и я възпроизвежда с мислите, чувствата и делата си - Учителят П. Дънов добавя още: "Истинският човек не се бори отвън да възстанови честта си. Той знае, че според великия морал в света честта отвън не се възстановява. Никакъв съд, никакво общество, никаква религия не са в състояние да възстановяват честта на човека освен той самия." Мировият Учител на ХХ век извежда и още един критерий за правилно поведение: "Разумният човек има едно особено душевно разположение - той не мисли зло никому. Той мисли добро на всички хора и никога не си отмъщава" (курсивът мой - К. З.).
Ето още едно солидно доказателство в полза на тезата, че моралното начало присъства и в закона на
Любовта
, който владее целокупния, многообразен и непрестанно променящ се живот.
Справедливостта, даденото и взетото, проявяваща се във всички събития на действителността, макар и невинаги уловима от човека, космическата справедливост, лежи в сърцевината на Любовта: "Любовта почива на абсолютната справедливост на Духа. Любовта е закон, който носи всички блага за обеднелите същества" (Учителят П. Дънов). Истинската справедливост в природата се намира у Бога и пътищата към нея остават скрити, но нейното проявление намира винаги реални форми на изказ. Тя обгръща човека в един неочакван миг и показва силата на Божия Промисъл. Според Учителя П.
към текста >>
Справедливостта, даденото и взетото, проявяваща се във всички събития на действителността, макар и невинаги уловима от човека, космическата справедливост, лежи в сърцевината на
Любовта
: "
Любовта
почива на абсолютната справедливост на Духа.
Дънов добавя още: "Истинският човек не се бори отвън да възстанови честта си. Той знае, че според великия морал в света честта отвън не се възстановява. Никакъв съд, никакво общество, никаква религия не са в състояние да възстановяват честта на човека освен той самия." Мировият Учител на ХХ век извежда и още един критерий за правилно поведение: "Разумният човек има едно особено душевно разположение - той не мисли зло никому. Той мисли добро на всички хора и никога не си отмъщава" (курсивът мой - К. З.). Ето още едно солидно доказателство в полза на тезата, че моралното начало присъства и в закона на Любовта, който владее целокупния, многообразен и непрестанно променящ се живот.
Справедливостта, даденото и взетото, проявяваща се във всички събития на действителността, макар и невинаги уловима от човека, космическата справедливост, лежи в сърцевината на
Любовта
: "
Любовта
почива на абсолютната справедливост на Духа.
Любовта е закон, който носи всички блага за обеднелите същества" (Учителят П. Дънов). Истинската справедливост в природата се намира у Бога и пътищата към нея остават скрити, но нейното проявление намира винаги реални форми на изказ. Тя обгръща човека в един неочакван миг и показва силата на Божия Промисъл. Според Учителя П. Дънов в настоящия етап от своето духовно развитие човек е подвластен на следните седем принципа на мислене и поведение: гордост, гняв, сладострастие, леност, скъперничество, завист, лакомия.
към текста >>
Любовта
е закон, който носи всички блага за обеднелите същества" (Учителят П. Дънов).
Той знае, че според великия морал в света честта отвън не се възстановява. Никакъв съд, никакво общество, никаква религия не са в състояние да възстановяват честта на човека освен той самия." Мировият Учител на ХХ век извежда и още един критерий за правилно поведение: "Разумният човек има едно особено душевно разположение - той не мисли зло никому. Той мисли добро на всички хора и никога не си отмъщава" (курсивът мой - К. З.). Ето още едно солидно доказателство в полза на тезата, че моралното начало присъства и в закона на Любовта, който владее целокупния, многообразен и непрестанно променящ се живот. Справедливостта, даденото и взетото, проявяваща се във всички събития на действителността, макар и невинаги уловима от човека, космическата справедливост, лежи в сърцевината на Любовта: "Любовта почива на абсолютната справедливост на Духа.
Любовта
е закон, който носи всички блага за обеднелите същества" (Учителят П. Дънов).
Истинската справедливост в природата се намира у Бога и пътищата към нея остават скрити, но нейното проявление намира винаги реални форми на изказ. Тя обгръща човека в един неочакван миг и показва силата на Божия Промисъл. Според Учителя П. Дънов в настоящия етап от своето духовно развитие човек е подвластен на следните седем принципа на мислене и поведение: гордост, гняв, сладострастие, леност, скъперничество, завист, лакомия. (Може би тук е мястото да припомним кои - според древната индийска езотерична мисъл - са трите порока, които личността следва да преодолее, преди да поеме изцяло по духовния Път: похот, алчност и гняв.
към текста >>
Истинската справедливост в природата се намира у
Бога
и пътищата
към
нея остават скрити, но нейното проявление намира винаги реални форми на изказ.
Никакъв съд, никакво общество, никаква религия не са в състояние да възстановяват честта на човека освен той самия." Мировият Учител на ХХ век извежда и още един критерий за правилно поведение: "Разумният човек има едно особено душевно разположение - той не мисли зло никому. Той мисли добро на всички хора и никога не си отмъщава" (курсивът мой - К. З.). Ето още едно солидно доказателство в полза на тезата, че моралното начало присъства и в закона на Любовта, който владее целокупния, многообразен и непрестанно променящ се живот. Справедливостта, даденото и взетото, проявяваща се във всички събития на действителността, макар и невинаги уловима от човека, космическата справедливост, лежи в сърцевината на Любовта: "Любовта почива на абсолютната справедливост на Духа. Любовта е закон, който носи всички блага за обеднелите същества" (Учителят П. Дънов).
Истинската справедливост в природата се намира у
Бога
и пътищата
към
нея остават скрити, но нейното проявление намира винаги реални форми на изказ.
Тя обгръща човека в един неочакван миг и показва силата на Божия Промисъл. Според Учителя П. Дънов в настоящия етап от своето духовно развитие човек е подвластен на следните седем принципа на мислене и поведение: гордост, гняв, сладострастие, леност, скъперничество, завист, лакомия. (Може би тук е мястото да припомним кои - според древната индийска езотерична мисъл - са трите порока, които личността следва да преодолее, преди да поеме изцяло по духовния Път: похот, алчност и гняв. Съвпадението с току-що изнесеното е пълно, нали?) Крайно необходимо за съвременния човек е да култивира нови принципи в отношението му към ближния.
към текста >>
Съвпадението с току-що изнесеното е пълно, нали?) Крайно необходимо за съвременния човек е да култивира нови принципи в отношението му
към
ближния.
Истинската справедливост в природата се намира у Бога и пътищата към нея остават скрити, но нейното проявление намира винаги реални форми на изказ. Тя обгръща човека в един неочакван миг и показва силата на Божия Промисъл. Според Учителя П. Дънов в настоящия етап от своето духовно развитие човек е подвластен на следните седем принципа на мислене и поведение: гордост, гняв, сладострастие, леност, скъперничество, завист, лакомия. (Може би тук е мястото да припомним кои - според древната индийска езотерична мисъл - са трите порока, които личността следва да преодолее, преди да поеме изцяло по духовния Път: похот, алчност и гняв.
Съвпадението с току-що изнесеното е пълно, нали?) Крайно необходимо за съвременния човек е да култивира нови принципи в отношението му
към
ближния.
Първият от тях изисква да не се върши насилие, защото всяка човешка душа трябва да бъде обичана - това е търпението. Вторият изисква да бъдат подтиснати гневът и яростта - това е кротостта. И най-накрая - заглушаване на алчността и гордостта, което е истинското смирение. По този повод Учителят на ББ в България подчертава: "Щом влезеш в Божествената школа, плач не се позволява. Там не се позволява скръб.
към текста >>
Като влезеш в Школата, другояче ще мислиш; трябва да си чужд за гнева, съмнението, скръбта и пр." И нещо конкретно за смирението и реалната близост между разумните същества: " Човек не трябва да се мисли за много учен, за да има
към
какво да се стреми.
И най-накрая - заглушаване на алчността и гордостта, което е истинското смирение. По този повод Учителят на ББ в България подчертава: "Щом влезеш в Божествената школа, плач не се позволява. Там не се позволява скръб. Не се позволява да се гневиш. Вън ще се гневиш.
Като влезеш в Школата, другояче ще мислиш; трябва да си чужд за гнева, съмнението, скръбта и пр." И нещо конкретно за смирението и реалната близост между разумните същества: " Човек не трябва да се мисли за много учен, за да има
към
какво да се стреми.
... Физическата близост не е всякога близост. Близостта е във вътрешното разбиране" (курсивът мой - К. З.). На друго място в своето Слово той предлага още по-задълбочена интерпретация на качеството, издигнато на пиедестал не само в езо- теричното познание, но и в повечето от световните религии, особено в християнството - смирението: "Кой изправя погрешките си? Смиреният. Едно от качествата на жената хананейка беше смирението (ср. Йоан 4 гл.
към текста >>
Смиреният търси причината за неуспехите и нещастията си в
себе
си, а не отвън (курсивът мой - К. З.).
Умният се смирява доброволно, а глупавият - по неволя. Като го принудят да се смири, той казва: "Няма какво да се прави, трябва да се подчиня. Не може ли да се живее без смирение? " Не може. Поне един път в живота си трябва да се смириш.
Смиреният търси причината за неуспехите и нещастията си в
себе
си, а не отвън (курсивът мой - К. З.).
Така той усилва смирението си и става вътрешно силен и богат. Истински човек е онзи, който увеличава дарбите и способностите си. Той работи върху себе си съзнателно и не се заблуждава. Той не си въобразява, че вярата му е голяма. Той не си въобразява, че светостта му е голяма." Има една универсална рецепта за преодоляване на гореизброените човешки слабости и пороци - винаги когато е възможно, да вършим добро.
към текста >>
Така той усилва смирението си и става вътрешно силен и
богат
.
Като го принудят да се смири, той казва: "Няма какво да се прави, трябва да се подчиня. Не може ли да се живее без смирение? " Не може. Поне един път в живота си трябва да се смириш. Смиреният търси причината за неуспехите и нещастията си в себе си, а не отвън (курсивът мой - К. З.).
Така той усилва смирението си и става вътрешно силен и
богат
.
Истински човек е онзи, който увеличава дарбите и способностите си. Той работи върху себе си съзнателно и не се заблуждава. Той не си въобразява, че вярата му е голяма. Той не си въобразява, че светостта му е голяма." Има една универсална рецепта за преодоляване на гореизброените човешки слабости и пороци - винаги когато е възможно, да вършим добро. По този път на мислене и поведение не само се избавяме от недъзите си, ала същевременно развиваме у себе си и новия човек.
към текста >>
Той работи върху
себе
си съзнателно и не се заблуждава.
" Не може. Поне един път в живота си трябва да се смириш. Смиреният търси причината за неуспехите и нещастията си в себе си, а не отвън (курсивът мой - К. З.). Така той усилва смирението си и става вътрешно силен и богат. Истински човек е онзи, който увеличава дарбите и способностите си.
Той работи върху
себе
си съзнателно и не се заблуждава.
Той не си въобразява, че вярата му е голяма. Той не си въобразява, че светостта му е голяма." Има една универсална рецепта за преодоляване на гореизброените човешки слабости и пороци - винаги когато е възможно, да вършим добро. По този път на мислене и поведение не само се избавяме от недъзите си, ала същевременно развиваме у себе си и новия човек. Затова Учителят П. Дънов препоръчва: "В доброто не трябва да има отлагане.
към текста >>
По този път на мислене и поведение не само се избавяме от недъзите си, ала същевременно развиваме у
себе
си и новия човек.
Така той усилва смирението си и става вътрешно силен и богат. Истински човек е онзи, който увеличава дарбите и способностите си. Той работи върху себе си съзнателно и не се заблуждава. Той не си въобразява, че вярата му е голяма. Той не си въобразява, че светостта му е голяма." Има една универсална рецепта за преодоляване на гореизброените човешки слабости и пороци - винаги когато е възможно, да вършим добро.
По този път на мислене и поведение не само се избавяме от недъзите си, ала същевременно развиваме у
себе
си и новия човек.
Затова Учителят П. Дънов препоръчва: "В доброто не трябва да има отлагане. Щом намислиш да направиш едно добро, трябва да го направиш моментално, без отлагане. Отложиш ли, моментът е пропуснат." И в заключение той добавя нещо изключително съществено: "Не забравяйте при това, че човек трябва да остане неизвестен в доброто, както се стреми да остане неизвестен в злото." Животът, пред който всички се прекланят, от който никой не се отказва, освен при фатални ситуации, за Учителя на ББ в нашата страна има четири основни проявления: красота и истина, свобода и творчество.
към текста >>
Преди да поеме по пътя на окултното ученичество човекът е малък и безпомощен, но той може да стане силен и съзидателен, ако притежава и проявява едно качество -
Любовта
.
Животът, пред който всички се прекланят, от който никой не се отказва, освен при фатални ситуации, за Учителя на ББ в нашата страна има четири основни проявления: красота и истина, свобода и творчество. Ако човек придобие тези четири характеристики на личността, той ще бъде в състояние да чете в книгата на вечната природа, да бъде щастлив и неговият път във вечността, неговите превъплъщения ще го освободят от веригите на кармичните разплащания. Животът в този му вид е единен, пълноценен, всепо- беждаващ, независещ от случайността, от волята на отделната личност. Човекът не може да се бори с живота. Той не го управлява, както не е способен да управлява и природата, която представя живота в неговата цялост.
Преди да поеме по пътя на окултното ученичество човекът е малък и безпомощен, но той може да стане силен и съзидателен, ако притежава и проявява едно качество -
Любовта
.
Само чрез нея животът изявява истинската си същност. Това е Любовта, предназначена като светлината за всичко в света, разкриваща действителната и вечната стойност на живота. А животът е висшето благо. По пътищата на историята, в събитията на индивидуалната човешка съдба, в най-скритите гънки на природата животът се проявява като Любов, милосърдие, справедливост. Така онтоло- гиче ската проблематика в теоретичната концепция на Учителя П.
към текста >>
По пътищата на историята, в събитията на индивидуалната човешка съдба, в най-скритите гънки на природата животът се проявява като
Любов
, милосърдие, справедливост.
Той не го управлява, както не е способен да управлява и природата, която представя живота в неговата цялост. Преди да поеме по пътя на окултното ученичество човекът е малък и безпомощен, но той може да стане силен и съзидателен, ако притежава и проявява едно качество - Любовта. Само чрез нея животът изявява истинската си същност. Това е Любовта, предназначена като светлината за всичко в света, разкриваща действителната и вечната стойност на живота. А животът е висшето благо.
По пътищата на историята, в събитията на индивидуалната човешка съдба, в най-скритите гънки на природата животът се проявява като
Любов
, милосърдие, справедливост.
Така онтоло- гиче ската проблематика в теоретичната концепция на Учителя П. Дънов придобива специфична етическа оцветеност. Понеже Любовта е позната от всяко същество и тя е тази, която движи живота, която придава смисъл на съществуването, която утвърждава равновесието на духа и открива силата на творчеството. Основен закон на нравствения живот е законът за дълга. Неговата същност е, че човек не се ръководи от грижата за себе си или от егоизма, а от чувството за дълг към общността, към Цялото.
към текста >>
Понеже
Любовта
е позната от всяко същество и тя е тази, която движи живота, която придава смисъл на съществуването, която утвърждава равновесието на духа и открива силата на творчеството.
Това е Любовта, предназначена като светлината за всичко в света, разкриваща действителната и вечната стойност на живота. А животът е висшето благо. По пътищата на историята, в събитията на индивидуалната човешка съдба, в най-скритите гънки на природата животът се проявява като Любов, милосърдие, справедливост. Така онтоло- гиче ската проблематика в теоретичната концепция на Учителя П. Дънов придобива специфична етическа оцветеност.
Понеже
Любовта
е позната от всяко същество и тя е тази, която движи живота, която придава смисъл на съществуването, която утвърждава равновесието на духа и открива силата на творчеството.
Основен закон на нравствения живот е законът за дълга. Неговата същност е, че човек не се ръководи от грижата за себе си или от егоизма, а от чувството за дълг към общността, към Цялото. Спрямо Бога човек може да се издигне до положението на Син Божий, когато постигне своя идеал: "Сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като Вселената, дух мощен като Бога и едно с Бога! " (фундаментални качества, които следва да притежава ученикът по духовния Път). Учителят П.
към текста >>
Неговата същност е, че човек не се ръководи от грижата за
себе
си или от егоизма, а от чувството за дълг
към
общността,
към
Цялото.
По пътищата на историята, в събитията на индивидуалната човешка съдба, в най-скритите гънки на природата животът се проявява като Любов, милосърдие, справедливост. Така онтоло- гиче ската проблематика в теоретичната концепция на Учителя П. Дънов придобива специфична етическа оцветеност. Понеже Любовта е позната от всяко същество и тя е тази, която движи живота, която придава смисъл на съществуването, която утвърждава равновесието на духа и открива силата на творчеството. Основен закон на нравствения живот е законът за дълга.
Неговата същност е, че човек не се ръководи от грижата за
себе
си или от егоизма, а от чувството за дълг
към
общността,
към
Цялото.
Спрямо Бога човек може да се издигне до положението на Син Божий, когато постигне своя идеал: "Сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като Вселената, дух мощен като Бога и едно с Бога! " (фундаментални качества, които следва да притежава ученикът по духовния Път). Учителят П. Дънов предлага и един сигурен метод за изпълнение на дълга към ближния, който задължително преминава през неговото (на ближния) безрезервно приемане и прерастването му в искрена любов. В същност това е правило с универсални измерения, насочено към далечната, ала постижима цел - изграждането на хармонична човешка общност върху планетата Земя: "Всеки човек има поне една Божествена черта.
към текста >>
Спрямо
Бога
човек може да се издигне до положението на Син Божий, когато постигне своя идеал: "Сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като Вселената, дух мощен като
Бога
и едно с
Бога
!
Така онтоло- гиче ската проблематика в теоретичната концепция на Учителя П. Дънов придобива специфична етическа оцветеност. Понеже Любовта е позната от всяко същество и тя е тази, която движи живота, която придава смисъл на съществуването, която утвърждава равновесието на духа и открива силата на творчеството. Основен закон на нравствения живот е законът за дълга. Неговата същност е, че човек не се ръководи от грижата за себе си или от егоизма, а от чувството за дълг към общността, към Цялото.
Спрямо
Бога
човек може да се издигне до положението на Син Божий, когато постигне своя идеал: "Сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като Вселената, дух мощен като
Бога
и едно с
Бога
!
" (фундаментални качества, които следва да притежава ученикът по духовния Път). Учителят П. Дънов предлага и един сигурен метод за изпълнение на дълга към ближния, който задължително преминава през неговото (на ближния) безрезервно приемане и прерастването му в искрена любов. В същност това е правило с универсални измерения, насочено към далечната, ала постижима цел - изграждането на хармонична човешка общност върху планетата Земя: "Всеки човек има поне една Божествена черта. Като намериш тая черта, той ще ти стане приятел.
към текста >>
Дънов предлага и един сигурен метод за изпълнение на дълга
към
ближния
, който задължително преминава през неговото (на
ближния
) безрезервно приемане и прерастването му в искрена
любов
.
Основен закон на нравствения живот е законът за дълга. Неговата същност е, че човек не се ръководи от грижата за себе си или от егоизма, а от чувството за дълг към общността, към Цялото. Спрямо Бога човек може да се издигне до положението на Син Божий, когато постигне своя идеал: "Сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като Вселената, дух мощен като Бога и едно с Бога! " (фундаментални качества, които следва да притежава ученикът по духовния Път). Учителят П.
Дънов предлага и един сигурен метод за изпълнение на дълга
към
ближния
, който задължително преминава през неговото (на
ближния
) безрезервно приемане и прерастването му в искрена
любов
.
В същност това е правило с универсални измерения, насочено към далечната, ала постижима цел - изграждането на хармонична човешка общност върху планетата Земя: "Всеки човек има поне една Божествена черта. Като намериш тая черта, той ще ти стане приятел. Ако не можеш да я намериш, той никога няма да ти стане приятел. Ако и той не намери тая черта в тебе, не може да ти бъде приятел." Създаването на подобна хармония в човешките взаимоотношения е немислимо без утвърждаването в тях на Божественото право, което изисква силният и можещият да помага на слабия и неможещия. Осъществяването на това предварително условие за победата на Новата култура бива обусловено в най-висока степен от цялостна трансформация както на индивидуалния, така и на общочовешкия мироглед.
към текста >>
В същност това е правило с универсални измерения, насочено
към
далечната, ала постижима цел - изграждането на хармонична човешка общност върху планетата Земя: "Всеки човек има поне една Божествена черта.
Неговата същност е, че човек не се ръководи от грижата за себе си или от егоизма, а от чувството за дълг към общността, към Цялото. Спрямо Бога човек може да се издигне до положението на Син Божий, когато постигне своя идеал: "Сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като Вселената, дух мощен като Бога и едно с Бога! " (фундаментални качества, които следва да притежава ученикът по духовния Път). Учителят П. Дънов предлага и един сигурен метод за изпълнение на дълга към ближния, който задължително преминава през неговото (на ближния) безрезервно приемане и прерастването му в искрена любов.
В същност това е правило с универсални измерения, насочено
към
далечната, ала постижима цел - изграждането на хармонична човешка общност върху планетата Земя: "Всеки човек има поне една Божествена черта.
Като намериш тая черта, той ще ти стане приятел. Ако не можеш да я намериш, той никога няма да ти стане приятел. Ако и той не намери тая черта в тебе, не може да ти бъде приятел." Създаването на подобна хармония в човешките взаимоотношения е немислимо без утвърждаването в тях на Божественото право, което изисква силният и можещият да помага на слабия и неможещия. Осъществяването на това предварително условие за победата на Новата култура бива обусловено в най-висока степен от цялостна трансформация както на индивидуалния, така и на общочовешкия мироглед. В този ред на мисли Учителят на ББ ни съветва: "В животинския свят правото е на силния.
към текста >>
За това, обаче, най-важната предпоставка е целенасочена, последователна и упорита работа над самия
себе
си: "Като работи върху
себе
си, човек може да възпита своите слабости и страсти и да ги облагороди.
Който иска всички същества да бъдат добри, той е вече между ангелите. Човек не може да разбере напълно целокупния живот, ако не постави паралелно тези три положения в живота. Те рязко се различават едно от друго, но има известна връзка между тях." Основните принципи и постановки в етическата система, формулирана от Учителя П. Дънов, разкриват силна вяра в човека и неговия физически, нравствен и духовен потенциал, определят на личността решаваща роля в промяната на условията на собствения й живот.
За това, обаче, най-важната предпоставка е целенасочена, последователна и упорита работа над самия
себе
си: "Като работи върху
себе
си, човек може да възпита своите слабости и страсти и да ги облагороди.
Мъчно се възпитава и облагородява животното в човека. За това се иска съзнание и искреност в работата. Животните представляват стадии на развитие, през които човек е минал и още минава" (Учителят П. Дънов). Бъдещето на човека лежи в самоусъвършенстването на отделната индивидуалност, вследствие от което ще настъпи нова ера във взаимоотношенията между хората - братство, разбирателство, алтруизъм. Като определяща ценност на морала бива разглеждано себеотрицанието, разбирано като жертва на личния интерес, породен от егоизма, в името на Общото благо.
към текста >>
Като определяща ценност на морала бива разглеждано
себеотрицанието
, разбирано като жертва на личния интерес, породен от егоизма, в името на Общото благо.
За това, обаче, най-важната предпоставка е целенасочена, последователна и упорита работа над самия себе си: "Като работи върху себе си, човек може да възпита своите слабости и страсти и да ги облагороди. Мъчно се възпитава и облагородява животното в човека. За това се иска съзнание и искреност в работата. Животните представляват стадии на развитие, през които човек е минал и още минава" (Учителят П. Дънов). Бъдещето на човека лежи в самоусъвършенстването на отделната индивидуалност, вследствие от което ще настъпи нова ера във взаимоотношенията между хората - братство, разбирателство, алтруизъм.
Като определяща ценност на морала бива разглеждано
себеотрицанието
, разбирано като жертва на личния интерес, породен от егоизма, в името на Общото благо.
А истинско, неподправено себеотрицание можем да срещнем само у човека, прекрачващ прага на светостта. Когато веднъж запитали Учителя П. Дънов кой човек е свят, той отговорил: "Светият е онзи, който и като има пари, и като няма, пак е радостен; и като го обидят, и като го хвалят, еднакво е разположен. Светията от нищо не се смущава: и като има, и като няма, и като му се даде, и като му се вземе, не губи своя мир." 3. Здравословен начин на живот
към текста >>
А истинско, неподправено
себеотрицание
можем да срещнем само у човека, прекрачващ прага на светостта.
Мъчно се възпитава и облагородява животното в човека. За това се иска съзнание и искреност в работата. Животните представляват стадии на развитие, през които човек е минал и още минава" (Учителят П. Дънов). Бъдещето на човека лежи в самоусъвършенстването на отделната индивидуалност, вследствие от което ще настъпи нова ера във взаимоотношенията между хората - братство, разбирателство, алтруизъм. Като определяща ценност на морала бива разглеждано себеотрицанието, разбирано като жертва на личния интерес, породен от егоизма, в името на Общото благо.
А истинско, неподправено
себеотрицание
можем да срещнем само у човека, прекрачващ прага на светостта.
Когато веднъж запитали Учителя П. Дънов кой човек е свят, той отговорил: "Светият е онзи, който и като има пари, и като няма, пак е радостен; и като го обидят, и като го хвалят, еднакво е разположен. Светията от нищо не се смущава: и като има, и като няма, и като му се даде, и като му се вземе, не губи своя мир." 3. Здравословен начин на живот "Здравето е качество на човешката душа, на човешкия дух."
към текста >>
Докато човеците дойдат до съзнанието да търсят причините на заболяванията в
себе
си и като ги намерят, да ги отстранят."
"Три неща изисква Духът Божий: първото е да се храним добре; второ - да живеем добре, и трето - да мислим добре. ... Който не мисли правилно, не диша правилно, който не чувства правилно, не се храни правилно, който не постъпва правилно, не може да бъде здрав." "Всяка болест е последствие на извършени погрешки в миналото или настоящето. Болестите на нашата епоха, вместо да намаляват, се увеличават. Докога ще продължи това?
Докато човеците дойдат до съзнанието да търсят причините на заболяванията в
себе
си и като ги намерят, да ги отстранят."
"Ако човек живее разумно, той ще бъде здрав независимо от това, дали е богат или беден." (Учителят П. Дънов) Учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов отдава извънредно голямо внимание на проблемите, свързани с физическото и душевно здраве на човека. Като правило акцентът бива поставян върху профилактиката.
към текста >>
"Ако човек живее разумно, той ще бъде здрав независимо от това, дали е
богат
или беден."
... Който не мисли правилно, не диша правилно, който не чувства правилно, не се храни правилно, който не постъпва правилно, не може да бъде здрав." "Всяка болест е последствие на извършени погрешки в миналото или настоящето. Болестите на нашата епоха, вместо да намаляват, се увеличават. Докога ще продължи това? Докато човеците дойдат до съзнанието да търсят причините на заболяванията в себе си и като ги намерят, да ги отстранят."
"Ако човек живее разумно, той ще бъде здрав независимо от това, дали е
богат
или беден."
(Учителят П. Дънов) Учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов отдава извънредно голямо внимание на проблемите, свързани с физическото и душевно здраве на човека. Като правило акцентът бива поставян върху профилактиката. Основният принцип при разглеждането на областта на здравето е съсредоточен в схващането, че разрешаването на всички здравни въпроси се обуславя от съобразяването с природните закони.
към текста >>
Тези три компоненти от своя страна се намират в сложни взаимоотношения помежду си, при които доминираща е най-фината съставна част, като останалите са в подчинено положение спрямо нея.
Дънов в частен разговор с един от своите приближени ученици. Тази кратка фраза обаче притежава заряда на универсалност, включително и относно темата, която разглеждаме тук. Начална база за успешното решаване на проблемите на здравето е преди всичко становището на Учителя на ББ у нас за естеството на човека. Според него човешкото същество представлява единство от тяло и душа. Цялостният човек е съставен от груба, фина и свръх- фина субстанция.
Тези три компоненти от своя страна се намират в сложни взаимоотношения помежду си, при които доминираща е най-фината съставна част, като останалите са в подчинено положение спрямо нея.
И човешкото тяло, и всички организми в природата са резултат от творческата дейност на интелигентни сили и същества в необятната и мистична лаборатория на Космоса. Ето защо стъпалата на човешкото съзнание към опознаване на Истината наричаме възход към духовното, а стъпалата към по-ограничената и подчинена система назоваваме слизане към гъстата субстанция, чието опознаване - особено в медицината - е от огромно значение, тъй като телата на всички живи същества (включително човека) са изградени от интелигентността и чудодейните направляващи фактори в разумната и жива лаборатория на Разумната Природа. Според Учителя П. Дънов човечеството преди всичко следва да се освободи от механическото разбиране за човешкия организъм и за Природата въобще. И това е така, понеже човек не е само физическо тяло.
към текста >>
Ето защо стъпалата на човешкото съзнание
към
опознаване на Истината наричаме възход
към
духовното, а стъпалата
към
по-ограничената и подчинена система назоваваме слизане
към
гъстата субстанция, чието опознаване - особено в медицината - е от огромно значение, тъй като телата на всички живи същества (включително човека) са изградени от интелигентността и чудодейните направляващи фактори в разумната и жива лаборатория на Разумната Природа.
Начална база за успешното решаване на проблемите на здравето е преди всичко становището на Учителя на ББ у нас за естеството на човека. Според него човешкото същество представлява единство от тяло и душа. Цялостният човек е съставен от груба, фина и свръх- фина субстанция. Тези три компоненти от своя страна се намират в сложни взаимоотношения помежду си, при които доминираща е най-фината съставна част, като останалите са в подчинено положение спрямо нея. И човешкото тяло, и всички организми в природата са резултат от творческата дейност на интелигентни сили и същества в необятната и мистична лаборатория на Космоса.
Ето защо стъпалата на човешкото съзнание
към
опознаване на Истината наричаме възход
към
духовното, а стъпалата
към
по-ограничената и подчинена система назоваваме слизане
към
гъстата субстанция, чието опознаване - особено в медицината - е от огромно значение, тъй като телата на всички живи същества (включително човека) са изградени от интелигентността и чудодейните направляващи фактори в разумната и жива лаборатория на Разумната Природа.
Според Учителя П. Дънов човечеството преди всичко следва да се освободи от механическото разбиране за човешкия организъм и за Природата въобще. И това е така, понеже човек не е само физическо тяло. В съгласие с редица авторитетни езотерични концепции Учителят на ББ в нашата страна приема, че човек притежава освен материално още и астрално (чувствено, емоционално), ментално (умствено) и каузално (причинно) тяло. Всяко от тези фини тела изпълнява специални функции и притежава свои специфични енергии.
към текста >>
Дънов, който е бил отлично запознат със съвременната нему медицина (завършил е успешно едногодишен медицински курс в края на следването си в САЩ), е имал положително отношение
към
множество от лечебните средства на своето време, особено
към
хирургията.
Методите за природосъ- образен, здравословен начин на живот в това учение притежават подчертано профилактична насоченост. Хигиената - както външна, така и вътрешна - е издигната в култ. Главни лечебни средства са основните природни фактори: слънчевата светлина, въздухът, водата и храната. Представени са и редица оригинални методи за лечение; дадени са и многобройни полезни съвети за личната и обществена хигиена. Учителят П.
Дънов, който е бил отлично запознат със съвременната нему медицина (завършил е успешно едногодишен медицински курс в края на следването си в САЩ), е имал положително отношение
към
множество от лечебните средства на своето време, особено
към
хирургията.
Но той във всички възможни случаи е наблягал на природолечението. Изходно начало на тази теза е схващането, че лечебният процес не е концентриран толкова във външното физико-химическо въздействие на определен медикамент, а преди всичко във възможностите да се стимулира органът или организмът към активна, с повишена интензивност дейност, от което да последва естествено възстановяване. Учителят на ББ в България предлага на своите последователи огромно по обем богатство от природолечебни методи, към които спадат водолечението, слънцелечението, лечение с дихателни и гимнастически упражнения, включително създадената от него Паневритмия. Освен това той е особено оригинален източник и на психотерапевтични методи. Като изхожда от концепцията, че големият брой смущения в тази област имат своето начало в духовния живот на личността, той е дал изненадващо голям брой разработки на този вид лечение.
към текста >>
Изходно начало на тази теза е схващането, че лечебният процес не е концентриран толкова във външното физико-химическо въздействие на определен медикамент, а преди всичко във възможностите да се стимулира органът или организмът
към
активна, с повишена интензивност дейност, от което да последва естествено възстановяване.
Главни лечебни средства са основните природни фактори: слънчевата светлина, въздухът, водата и храната. Представени са и редица оригинални методи за лечение; дадени са и многобройни полезни съвети за личната и обществена хигиена. Учителят П. Дънов, който е бил отлично запознат със съвременната нему медицина (завършил е успешно едногодишен медицински курс в края на следването си в САЩ), е имал положително отношение към множество от лечебните средства на своето време, особено към хирургията. Но той във всички възможни случаи е наблягал на природолечението.
Изходно начало на тази теза е схващането, че лечебният процес не е концентриран толкова във външното физико-химическо въздействие на определен медикамент, а преди всичко във възможностите да се стимулира органът или организмът
към
активна, с повишена интензивност дейност, от което да последва естествено възстановяване.
Учителят на ББ в България предлага на своите последователи огромно по обем богатство от природолечебни методи, към които спадат водолечението, слънцелечението, лечение с дихателни и гимнастически упражнения, включително създадената от него Паневритмия. Освен това той е особено оригинален източник и на психотерапевтични методи. Като изхожда от концепцията, че големият брой смущения в тази област имат своето начало в духовния живот на личността, той е дал изненадващо голям брой разработки на този вид лечение. Учителят П. Дънов твърдо отстоява убеждението, че идеалът на бъдещото човечество ще бъде да изучава езика на Живата Разумна Природа и да живее съобразно нейните закони, понеже човекът е част от Природата и законите, които действат в нея, действат и в самия него.
към текста >>
Учителят на ББ в България предлага на своите последователи огромно по обем богатство от природолечебни методи,
към
които спадат водолечението, слънцелечението, лечение с дихателни и гимнастически упражнения, включително създадената от него Паневритмия.
Представени са и редица оригинални методи за лечение; дадени са и многобройни полезни съвети за личната и обществена хигиена. Учителят П. Дънов, който е бил отлично запознат със съвременната нему медицина (завършил е успешно едногодишен медицински курс в края на следването си в САЩ), е имал положително отношение към множество от лечебните средства на своето време, особено към хирургията. Но той във всички възможни случаи е наблягал на природолечението. Изходно начало на тази теза е схващането, че лечебният процес не е концентриран толкова във външното физико-химическо въздействие на определен медикамент, а преди всичко във възможностите да се стимулира органът или организмът към активна, с повишена интензивност дейност, от което да последва естествено възстановяване.
Учителят на ББ в България предлага на своите последователи огромно по обем богатство от природолечебни методи,
към
които спадат водолечението, слънцелечението, лечение с дихателни и гимнастически упражнения, включително създадената от него Паневритмия.
Освен това той е особено оригинален източник и на психотерапевтични методи. Като изхожда от концепцията, че големият брой смущения в тази област имат своето начало в духовния живот на личността, той е дал изненадващо голям брой разработки на този вид лечение. Учителят П. Дънов твърдо отстоява убеждението, че идеалът на бъдещото човечество ще бъде да изучава езика на Живата Разумна Природа и да живее съобразно нейните закони, понеже човекът е част от Природата и законите, които действат в нея, действат и в самия него. По този начин проблемите на здравето и болестта, на живота и смъртта биват поставени от Учителя на ББ у нас в пряка връзка и пълна зависимост от великите природни закони и спазването им от човека.
към текста >>
Да бъдеш здрав, това значи да си в пълна хармония с Първата Причина на нещата, с
ближния
си и със
себе
си.
На физическия свят той трябва да знае как да се храни, как да диша, как да пие вода и как да възприема светлината. Той трябва да има за Света на чувствата добре организирано астрално тяло. За Умствения свят пък трябва да има добре организирано умствено тяло. Който е развил и трите си тела, той може да се нарече разумен човек. Колкото е важно физическото тяло на човека, толкова са важни астралното и умственото му тела." Хармоничното съдружие и съвместно функциониране на тези обособени същности (тела) на човешкото същество осигурява неговото телесно и психическо здраве: "Здрав е онзи, на когото умът, сърцето и волята са в пълна хармония.
Да бъдеш здрав, това значи да си в пълна хармония с Първата Причина на нещата, с
ближния
си и със
себе
си.
...Истински здравият човек е здрав във физическо, в умствено и в сърдечно отношение" И още: "Много често вие се заблуждавате от външността на хората. Казвате: колко е здрав този човек! Здравето се базира на хармонията в мислите, чувствата и силите в организма на човека. Не можем да бъдем здрави, ако няма хармония в ума, в чувствата, в действията"(Учителят П. Дънов). Отношението на човека към заобикалящата го реалност, както и начинът, по който той общува с нея, играят решаваща роля за неговото здраве.
към текста >>
Отношението на човека
към
заобикалящата го реалност, както и начинът, по който той общува с нея, играят решаваща роля за неговото здраве.
Да бъдеш здрав, това значи да си в пълна хармония с Първата Причина на нещата, с ближния си и със себе си. ...Истински здравият човек е здрав във физическо, в умствено и в сърдечно отношение" И още: "Много често вие се заблуждавате от външността на хората. Казвате: колко е здрав този човек! Здравето се базира на хармонията в мислите, чувствата и силите в организма на човека. Не можем да бъдем здрави, ако няма хармония в ума, в чувствата, в действията"(Учителят П. Дънов).
Отношението на човека
към
заобикалящата го реалност, както и начинът, по който той общува с нея, играят решаваща роля за неговото здраве.
Качеството на това общуване обуславя и степента на духовна извисеност на индивида: "За да бъде здрав, човек трябва да изправи отношенията си към целия органически свят. Обикновеният човек живее във физическия свят, талантливият живее в астралния свят, гениалният - в умствения, а светията - в причинния. Докато боледуваш, ти си в обикновеното съзнание. Щом започнеш да изправяш грешките си, ти влизаш в самосъзнанието и твоята сила се удвоява" (Учителят П. Дънов). Интерес представлява и обвързаността между здравословното състояние на човека и неговата добродетелност.
към текста >>
Качеството на това общуване обуславя и степента на духовна извисеност на индивида: "За да бъде здрав, човек трябва да изправи отношенията си
към
целия органически свят.
...Истински здравият човек е здрав във физическо, в умствено и в сърдечно отношение" И още: "Много често вие се заблуждавате от външността на хората. Казвате: колко е здрав този човек! Здравето се базира на хармонията в мислите, чувствата и силите в организма на човека. Не можем да бъдем здрави, ако няма хармония в ума, в чувствата, в действията"(Учителят П. Дънов). Отношението на човека към заобикалящата го реалност, както и начинът, по който той общува с нея, играят решаваща роля за неговото здраве.
Качеството на това общуване обуславя и степента на духовна извисеност на индивида: "За да бъде здрав, човек трябва да изправи отношенията си
към
целия органически свят.
Обикновеният човек живее във физическия свят, талантливият живее в астралния свят, гениалният - в умствения, а светията - в причинния. Докато боледуваш, ти си в обикновеното съзнание. Щом започнеш да изправяш грешките си, ти влизаш в самосъзнанието и твоята сила се удвоява" (Учителят П. Дънов). Интерес представлява и обвързаността между здравословното състояние на човека и неговата добродетелност. По този въпрос Учителят на ББ казва: "Здравето се отнася до външната страна на живота, а доброто - до вътрешната, до органическата.
към текста >>
Щом започнеш да изправяш грешките си, ти влизаш в самосъзнанието и твоята сила се удвоява" (Учителят П. Дънов).
Не можем да бъдем здрави, ако няма хармония в ума, в чувствата, в действията"(Учителят П. Дънов). Отношението на човека към заобикалящата го реалност, както и начинът, по който той общува с нея, играят решаваща роля за неговото здраве. Качеството на това общуване обуславя и степента на духовна извисеност на индивида: "За да бъде здрав, човек трябва да изправи отношенията си към целия органически свят. Обикновеният човек живее във физическия свят, талантливият живее в астралния свят, гениалният - в умствения, а светията - в причинния. Докато боледуваш, ти си в обикновеното съзнание.
Щом започнеш да изправяш грешките си, ти влизаш в самосъзнанието и твоята сила се удвоява" (Учителят П. Дънов).
Интерес представлява и обвързаността между здравословното състояние на човека и неговата добродетелност. По този въпрос Учителят на ББ казва: "Здравето се отнася до външната страна на живота, а доброто - до вътрешната, до органическата. Здравето е създало външността на тялото, неговата форма, а доброто е създало съдържанието на организма. Най-великият свят, най-чудното творение на Земята - това е човекът." За илюстриране мястото на здравословното състояние на човека в палитрата на всемирния Живот Учителят П. Дънов предлага още една градация: "Съдържанието на човешкия организъм е Животът; съдържанието на Живота е здравето, а здравето се обуславя от хармоничното съчетание между елементите и силите, които действат в човешкия организъм." Той не оставя без внимание и връзката между здравето и етиката на отделния човек, съсредоточена като изява в неговия разумен живот: "Здрав човек е само онзи, който оценява благата, които му са дадени, и разумно ги използва.
към текста >>
Мнозина изразходват капитала си, без да внасят нещо в банката, и незабелязано губят здравето си" (Учителят П. Дънов).
То е капитал, вложен в банката. Ако всеки ден изразходваш определения за това време капитал, без да внасяш нещо, ти ще фалираш. Ако всеки ден внасяш по нещо, капиталът ти ще се увеличи, т. е. здравето ти ще се укрепи. Като знаеш това, не се чуди защо след като си бил здрав, заболяваш.
Мнозина изразходват капитала си, без да внасят нещо в банката, и незабелязано губят здравето си" (Учителят П. Дънов).
И по отношение на здравето, както на практика и за всичко останало в нашия живот, всичко започва от вътрешното състояние на личността, т. е. от нейното духовно-нравствено развитие. Ако сравним здравословното състояние с вектор (насочена отсечка), то той би имал посока от духовната природа на човека към материалната му природа, от душата към тялото. Затова Учителят на ББ у нас е в правото си да изтъкне: "Здравето е вътрешен процес (курсивът мой - К. З.). Ако организмът не е здрав отвътре, каквито и благоприятни външни условия да има, той не може да ги използва.
към текста >>
Ако сравним здравословното състояние с вектор (насочена отсечка), то той би имал посока от духовната природа на човека
към
материалната му природа, от душата
към
тялото.
здравето ти ще се укрепи. Като знаеш това, не се чуди защо след като си бил здрав, заболяваш. Мнозина изразходват капитала си, без да внасят нещо в банката, и незабелязано губят здравето си" (Учителят П. Дънов). И по отношение на здравето, както на практика и за всичко останало в нашия живот, всичко започва от вътрешното състояние на личността, т. е. от нейното духовно-нравствено развитие.
Ако сравним здравословното състояние с вектор (насочена отсечка), то той би имал посока от духовната природа на човека
към
материалната му природа, от душата
към
тялото.
Затова Учителят на ББ у нас е в правото си да изтъкне: "Здравето е вътрешен процес (курсивът мой - К. З.). Ако организмът не е здрав отвътре, каквито и благоприятни външни условия да има, той не може да ги използва. Какво е нужно, за да бъде здрав? Да определи отношението си първо към Бога, после към своята душа и най-после към ближния си. Ако тези отношения са правилни, човек ще бъде здрав." Високият морал, добротворството, позитивната настройка към живота и хората са решаващи фактори за физическото и психическото здраве на всекиго от нас: "Доброто е външният смисъл на живота.
към текста >>
Да определи отношението си първо
към
Бога
, после
към
своята душа и най-после
към
ближния
си.
от нейното духовно-нравствено развитие. Ако сравним здравословното състояние с вектор (насочена отсечка), то той би имал посока от духовната природа на човека към материалната му природа, от душата към тялото. Затова Учителят на ББ у нас е в правото си да изтъкне: "Здравето е вътрешен процес (курсивът мой - К. З.). Ако организмът не е здрав отвътре, каквито и благоприятни външни условия да има, той не може да ги използва. Какво е нужно, за да бъде здрав?
Да определи отношението си първо
към
Бога
, после
към
своята душа и най-после
към
ближния
си.
Ако тези отношения са правилни, човек ще бъде здрав." Високият морал, добротворството, позитивната настройка към живота и хората са решаващи фактори за физическото и психическото здраве на всекиго от нас: "Доброто е външният смисъл на живота. Ти ако не си добър, не можеш да бъдеш здрав. ...Всеки може да бъде здрав. Кога? Когато дишаш правилно, когато ядеш правилно, когато се яде хубава храна, можеш да бъдеш здрав. Щом не яде правилно, човек не може да бъде здрав.
към текста >>
Ако тези отношения са правилни, човек ще бъде здрав." Високият морал, добротворството, позитивната настройка
към
живота и хората са решаващи фактори за физическото и психическото здраве на всекиго от нас: "Доброто е външният смисъл на живота.
Ако сравним здравословното състояние с вектор (насочена отсечка), то той би имал посока от духовната природа на човека към материалната му природа, от душата към тялото. Затова Учителят на ББ у нас е в правото си да изтъкне: "Здравето е вътрешен процес (курсивът мой - К. З.). Ако организмът не е здрав отвътре, каквито и благоприятни външни условия да има, той не може да ги използва. Какво е нужно, за да бъде здрав? Да определи отношението си първо към Бога, после към своята душа и най-после към ближния си.
Ако тези отношения са правилни, човек ще бъде здрав." Високият морал, добротворството, позитивната настройка
към
живота и хората са решаващи фактори за физическото и психическото здраве на всекиго от нас: "Доброто е външният смисъл на живота.
Ти ако не си добър, не можеш да бъдеш здрав. ...Всеки може да бъде здрав. Кога? Когато дишаш правилно, когато ядеш правилно, когато се яде хубава храна, можеш да бъдеш здрав. Щом не яде правилно, човек не може да бъде здрав. Щом не диша правилно, не може да бъде здрав.
към текста >>
Първият и най-важен урок е убеждението, че съществува Великата Разумност във Вселената, която наричаме Бог: "Болестите идват с единствената цел човек да познае
Бога
" (Учителят П. Дънов).
И обратно: ако човек измени пътя на своите криви мисли и чувства и влезе в правия път на Живота, той ще подобри състоянието на своя организъм." Всяка болест има свой духовен смисъл. Нейното предназначение не е да накаже човека за грешките му в живота. Те са неразделна част от него и от тях следва да се учим и най-вече - да не ги повтаряме. Задачата на болестите е да ни помогнат в този процес на усвояване уроците на живота.
Първият и най-важен урок е убеждението, че съществува Великата Разумност във Вселената, която наричаме Бог: "Болестите идват с единствената цел човек да познае
Бога
" (Учителят П. Дънов).
Той, Небесният Отец на всичко съществуващо, не е причината за болестите. Причината е единствено в самите нас: "Болестите не са създадени от Бога. Човек сам създава условия за болестта и сам става болен. Следователно ти, който сам създаваш болестта, можеш сам да я излекуваш. Бог никога не лекува болести, които Той не е създал" (Учителят П. Дънов).
към текста >>
Причината е единствено в самите нас: "Болестите не са създадени от
Бога
.
Нейното предназначение не е да накаже човека за грешките му в живота. Те са неразделна част от него и от тях следва да се учим и най-вече - да не ги повтаряме. Задачата на болестите е да ни помогнат в този процес на усвояване уроците на живота. Първият и най-важен урок е убеждението, че съществува Великата Разумност във Вселената, която наричаме Бог: "Болестите идват с единствената цел човек да познае Бога" (Учителят П. Дънов). Той, Небесният Отец на всичко съществуващо, не е причината за болестите.
Причината е единствено в самите нас: "Болестите не са създадени от
Бога
.
Човек сам създава условия за болестта и сам става болен. Следователно ти, който сам създаваш болестта, можеш сам да я излекуваш. Бог никога не лекува болести, които Той не е създал" (Учителят П. Дънов). Правилното отношение на заболелия към болестта довежда до това, че той излиза от нея пречистен, помъдрял и по-силен. Затова именно здравословното състояние е между определящите фактори за принадлежността към общността на окултните ученици.
към текста >>
Правилното отношение на заболелия
към
болестта довежда до това, че той излиза от нея пречистен, помъдрял и по-силен.
Той, Небесният Отец на всичко съществуващо, не е причината за болестите. Причината е единствено в самите нас: "Болестите не са създадени от Бога. Човек сам създава условия за болестта и сам става болен. Следователно ти, който сам създаваш болестта, можеш сам да я излекуваш. Бог никога не лекува болести, които Той не е създал" (Учителят П. Дънов).
Правилното отношение на заболелия
към
болестта довежда до това, че той излиза от нея пречистен, помъдрял и по-силен.
Затова именно здравословното състояние е между определящите фактори за принадлежността към общността на окултните ученици. Онзи, който върви устремно и без да се отклонява по духовния Път, винаги е физически и психически здрав. Той не познава що е болест. С едно важно изключение: ако съзнателно (в настоящето или при утвърждаването на кармичната програма за поредното въплъщение в невидимия свят) поеме кармата на някого, за да облекчи изпитанията му на земен план. Така постъпват, обаче, само най-нап- редналите ученици и - най-вече - истинските духовни Учители на човечеството.
към текста >>
Затова именно здравословното състояние е между определящите фактори за принадлежността
към
общността на окултните ученици.
Причината е единствено в самите нас: "Болестите не са създадени от Бога. Човек сам създава условия за болестта и сам става болен. Следователно ти, който сам създаваш болестта, можеш сам да я излекуваш. Бог никога не лекува болести, които Той не е създал" (Учителят П. Дънов). Правилното отношение на заболелия към болестта довежда до това, че той излиза от нея пречистен, помъдрял и по-силен.
Затова именно здравословното състояние е между определящите фактори за принадлежността
към
общността на окултните ученици.
Онзи, който върви устремно и без да се отклонява по духовния Път, винаги е физически и психически здрав. Той не познава що е болест. С едно важно изключение: ако съзнателно (в настоящето или при утвърждаването на кармичната програма за поредното въплъщение в невидимия свят) поеме кармата на някого, за да облекчи изпитанията му на земен план. Така постъпват, обаче, само най-нап- редналите ученици и - най-вече - истинските духовни Учители на човечеството. Всичко останало влиза като съдържание към правилото, формулирано от Учителя П.
към текста >>
Всичко останало влиза като съдържание
към
правилото, формулирано от Учителя П.
Затова именно здравословното състояние е между определящите фактори за принадлежността към общността на окултните ученици. Онзи, който върви устремно и без да се отклонява по духовния Път, винаги е физически и психически здрав. Той не познава що е болест. С едно важно изключение: ако съзнателно (в настоящето или при утвърждаването на кармичната програма за поредното въплъщение в невидимия свят) поеме кармата на някого, за да облекчи изпитанията му на земен план. Така постъпват, обаче, само най-нап- редналите ученици и - най-вече - истинските духовни Учители на човечеството.
Всичко останало влиза като съдържание
към
правилото, формулирано от Учителя П.
Дънов по следния начин: "Ученикът не трябва да боледува (курсивът мой - К. З). Той трябва да гледа на болестите като на възпитателно средство, с които природата уравновесява силите на организма. Любовта изключва всяка болест. Тя е носителка на изобилния Живот. Болният, потопен в Божията Любов, може да оздравее моментално!
към текста >>
Любовта
изключва всяка болест.
С едно важно изключение: ако съзнателно (в настоящето или при утвърждаването на кармичната програма за поредното въплъщение в невидимия свят) поеме кармата на някого, за да облекчи изпитанията му на земен план. Така постъпват, обаче, само най-нап- редналите ученици и - най-вече - истинските духовни Учители на човечеството. Всичко останало влиза като съдържание към правилото, формулирано от Учителя П. Дънов по следния начин: "Ученикът не трябва да боледува (курсивът мой - К. З). Той трябва да гледа на болестите като на възпитателно средство, с които природата уравновесява силите на организма.
Любовта
изключва всяка болест.
Тя е носителка на изобилния Живот. Болният, потопен в Божията Любов, може да оздравее моментално! " Окултният ученик, освен посоченото по-горе, би следвало да притежава и значителни познания в областта на лечението, както и практически опит и умения в тази област. Негов най-близък помощник при решаването на здравословните проблеми е неизчерпаемото богатство на Живата Разумна Природа: " Ученикът трябва да разбира от природна медицина. Лечебни фактори са: храната, водата, въздухът и светлината.
към текста >>
Болният, потопен в Божията
Любов
, може да оздравее моментално!
Всичко останало влиза като съдържание към правилото, формулирано от Учителя П. Дънов по следния начин: "Ученикът не трябва да боледува (курсивът мой - К. З). Той трябва да гледа на болестите като на възпитателно средство, с които природата уравновесява силите на организма. Любовта изключва всяка болест. Тя е носителка на изобилния Живот.
Болният, потопен в Божията
Любов
, може да оздравее моментално!
" Окултният ученик, освен посоченото по-горе, би следвало да притежава и значителни познания в областта на лечението, както и практически опит и умения в тази област. Негов най-близък помощник при решаването на здравословните проблеми е неизчерпаемото богатство на Живата Разумна Природа: " Ученикът трябва да разбира от природна медицина. Лечебни фактори са: храната, водата, въздухът и светлината. Слънчевите лъчи, възприети с Любов, са най-лечебният сок за тялото. Те действат успокоително на душата, ободрително на духа.
към текста >>
Негов най-близък помощник при решаването на здравословните проблеми е неизчерпаемото
богатс
тво на Живата Разумна Природа: " Ученикът трябва да разбира от природна медицина.
Той трябва да гледа на болестите като на възпитателно средство, с които природата уравновесява силите на организма. Любовта изключва всяка болест. Тя е носителка на изобилния Живот. Болният, потопен в Божията Любов, може да оздравее моментално! " Окултният ученик, освен посоченото по-горе, би следвало да притежава и значителни познания в областта на лечението, както и практически опит и умения в тази област.
Негов най-близък помощник при решаването на здравословните проблеми е неизчерпаемото
богатс
тво на Живата Разумна Природа: " Ученикът трябва да разбира от природна медицина.
Лечебни фактори са: храната, водата, въздухът и светлината. Слънчевите лъчи, възприети с Любов, са най-лечебният сок за тялото. Те действат успокоително на душата, ободрително на духа. Ученикът се лекува и чрез повдигане на мислите и чувствата си. Той се лекува и чрез молитва, а в някои случаи с пост и молитва" (Учителят П. Дънов).
към текста >>
Слънчевите лъчи, възприети с
Любов
, са най-лечебният сок за тялото.
Тя е носителка на изобилния Живот. Болният, потопен в Божията Любов, може да оздравее моментално! " Окултният ученик, освен посоченото по-горе, би следвало да притежава и значителни познания в областта на лечението, както и практически опит и умения в тази област. Негов най-близък помощник при решаването на здравословните проблеми е неизчерпаемото богатство на Живата Разумна Природа: " Ученикът трябва да разбира от природна медицина. Лечебни фактори са: храната, водата, въздухът и светлината.
Слънчевите лъчи, възприети с
Любов
, са най-лечебният сок за тялото.
Те действат успокоително на душата, ободрително на духа. Ученикът се лекува и чрез повдигане на мислите и чувствата си. Той се лекува и чрез молитва, а в някои случаи с пост и молитва" (Учителят П. Дънов). От изключително значение за здравето на човека е неговото хранене. Учението на ББ в редакцията на Учителя П.
към текста >>
Когато осъзнатият в духовно отношение човек приема храната, той изпитва благодарност
към
Източника на всички блага в живота - Твореца на Вселената.
разделно хранене); - никога да не се преяжда; - разнообразие на храните; - предимство за суровите пред готвените храни и т. н., и т. н.
Когато осъзнатият в духовно отношение човек приема храната, той изпитва благодарност
към
Източника на всички блага в живота - Твореца на Вселената.
Затова Учителят П. Дънов съветва: "Когато ученикът яде, трябва да е изпълнен с благодарност и обич." Понеже храненето е изключително важен процес, поддържащ физическото съществуване на индивида, то изисква пълна концентрация и благоговейно отношение. Човек следва да се храни, само когато е напълно спокоен. Препоръчително е преди всяко приемане на храна той да се помоли на Бога: за да изкаже признателността си към Него, че отново му предоставя нужните за живота му блага, и за да призове благо словението Му над храната. В тази насока са и наставленията на Учителя П.
към текста >>
Препоръчително е преди всяко приемане на храна той да се помоли на
Бога
: за да изкаже признателността си
към
Него, че отново му предоставя нужните за живота му блага, и за да призове благо словението Му над храната.
н., и т. н. Когато осъзнатият в духовно отношение човек приема храната, той изпитва благодарност към Източника на всички блага в живота - Твореца на Вселената. Затова Учителят П. Дънов съветва: "Когато ученикът яде, трябва да е изпълнен с благодарност и обич." Понеже храненето е изключително важен процес, поддържащ физическото съществуване на индивида, то изисква пълна концентрация и благоговейно отношение. Човек следва да се храни, само когато е напълно спокоен.
Препоръчително е преди всяко приемане на храна той да се помоли на
Бога
: за да изкаже признателността си
към
Него, че отново му предоставя нужните за живота му блага, и за да призове благо словението Му над храната.
В тази насока са и наставленията на Учителя П. Дънов: "Добре е преди ядене да се съсредоточим и да поставим в съответна нагласа мисълта и целия си организъм. Да благодарим за благата, които природата и работните хора са доставили за нас. Благодарността е разновидност на молитвата. ...Не е добре да яде човек, когато е разтревожен." Учителят на ББ дава и един съвсем конкретен съвет относно периода от време, когато е най-благоприятно за нас да приемаме храна: след изгрев и преди залез слънце.
към текста >>
Процесът на яденето представлява свещен акт,
към
който трябва да се пристъпва с нужната сериозност."
Благодарността е разновидност на молитвата. ...Не е добре да яде човек, когато е разтревожен." Учителят на ББ дава и един съвсем конкретен съвет относно периода от време, когато е най-благоприятно за нас да приемаме храна: след изгрев и преди залез слънце. Според него най-добрата възможна храна са плодовете: "Най-идеалната храна са плодовете. Ученикът трябва да употребява предимно тях. Те чистят както тялото, така също и мислите и чувствата му." Начинът, по който се храни даден човек, съответства на равнището на личната му духовна еволюция: "Начинът, по който човек яде, определя какъв е той в умствено и в духовно развитие.
Процесът на яденето представлява свещен акт,
към
който трябва да се пристъпва с нужната сериозност."
В учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, връзката между приемането на хранителни вещества и духовното развитие на човека е разгледана и под друг ъгъл: "Вътрешната връзка, която свързва клетките в организма в една стройна единица, е храната. Въз основа на този закон човек трябва да яде. Този закон се отнася не само до тялото на човека, но и до неговите чувства и мисли. Когато връзката между клетките на тялото отслабва, едновременно отслабва и тялото.
към текста >>
Любовта
е вътрешна връзка между частите на Живота.
В учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, връзката между приемането на хранителни вещества и духовното развитие на човека е разгледана и под друг ъгъл: "Вътрешната връзка, която свързва клетките в организма в една стройна единица, е храната. Въз основа на този закон човек трябва да яде. Този закон се отнася не само до тялото на човека, но и до неговите чувства и мисли. Когато връзката между клетките на тялото отслабва, едновременно отслабва и тялото.
Любовта
е вътрешна връзка между частите на Живота.
Значи Любовта усилва и поддържа Живота." Нормалното функциониране на храносмилателната система на организма се отразява благотворно и върху останалите най- важни системи на човешкото тяло: "Храносмилането се отразява върху кръвообращението, кръвообращението се отразява върху дихателната система, дихателната система се отразява върху нервната система, а тя - върху мозъка, седалището на мисълта. Ако всички процеси се извършват правилно, и мисълта ще бъда права" (Учителят П. Дънов). Както вече бе отбелязано по-горе, според учението на ББ в основата на здравословното хранене лежи вегетарианството. Обосновка за него откриваме и върху страниците на Библията: Бог сътворява първия човек именно като вегетарианец (Бит. 1:29)! В същия дух е и препоръката на ап.
към текста >>
Значи
Любовта
усилва и поддържа Живота." Нормалното функциониране на храносмилателната система на организма се отразява благотворно и върху останалите най- важни системи на човешкото тяло: "Храносмилането се отразява върху кръвообращението, кръвообращението се отразява върху дихателната система, дихателната система се отразява върху нервната система, а тя - върху мозъка, седалището на мисълта.
Дънов, връзката между приемането на хранителни вещества и духовното развитие на човека е разгледана и под друг ъгъл: "Вътрешната връзка, която свързва клетките в организма в една стройна единица, е храната. Въз основа на този закон човек трябва да яде. Този закон се отнася не само до тялото на човека, но и до неговите чувства и мисли. Когато връзката между клетките на тялото отслабва, едновременно отслабва и тялото. Любовта е вътрешна връзка между частите на Живота.
Значи
Любовта
усилва и поддържа Живота." Нормалното функциониране на храносмилателната система на организма се отразява благотворно и върху останалите най- важни системи на човешкото тяло: "Храносмилането се отразява върху кръвообращението, кръвообращението се отразява върху дихателната система, дихателната система се отразява върху нервната система, а тя - върху мозъка, седалището на мисълта.
Ако всички процеси се извършват правилно, и мисълта ще бъда права" (Учителят П. Дънов). Както вече бе отбелязано по-горе, според учението на ББ в основата на здравословното хранене лежи вегетарианството. Обосновка за него откриваме и върху страниците на Библията: Бог сътворява първия човек именно като вегетарианец (Бит. 1:29)! В същия дух е и препоръката на ап. Павел в Рим. 14:21.
към текста >>
95.
I. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТОС
 
- Константин Златев
"Христос е олицетворение на Мировата
любов
и Космичната обич."
I. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТОС "Идването на Христа на Земята е най-важното събитие в историята на човечеството."
"Христос е олицетворение на Мировата
любов
и Космичната обич."
"Христос, това е една абсолютна Истина в себе си." "Най-великият Дух на Земята, на Вселената е Христос." (Учителят П. Дънов) Цялото западно езотерично познание е съсредоточено около Личността на Христос! Всички автентични езотерични школи - и на Изток, и на Запад - са единодушни по въпроса, че Христос е най-великото, най-високо еволюиралото Космическо Същество, Което се е въплъщавало на Земята за цялата история на нейното съществуване като планета.
към текста >>
"Христос, това е една абсолютна Истина в
себе
си."
I. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТОС "Идването на Христа на Земята е най-важното събитие в историята на човечеството." "Христос е олицетворение на Мировата любов и Космичната обич."
"Христос, това е една абсолютна Истина в
себе
си."
"Най-великият Дух на Земята, на Вселената е Христос." (Учителят П. Дънов) Цялото западно езотерично познание е съсредоточено около Личността на Христос! Всички автентични езотерични школи - и на Изток, и на Запад - са единодушни по въпроса, че Христос е най-великото, най-високо еволюиралото Космическо Същество, Което се е въплъщавало на Земята за цялата история на нейното съществуване като планета. Както вече бе отбелязано, мисията на Христовото Същество (както Го нарича д-р Рудолф Щайнер - основателят на антропософията и един от Великите Посветени на нашата епоха) бележи края на инволюционното и началото на еволюционното (в тесен смисъл на понятието) развитие на Земята и човечеството.
към текста >>
Животът, учението и Делото на Христос е онзи крайъгълен камък, който разделя на две не само летоброенето на съвременната цивилизация, но и пътя на човека
към
съвършенството, който е път
към
Бога
.
"Най-великият Дух на Земята, на Вселената е Христос." (Учителят П. Дънов) Цялото западно езотерично познание е съсредоточено около Личността на Христос! Всички автентични езотерични школи - и на Изток, и на Запад - са единодушни по въпроса, че Христос е най-великото, най-високо еволюиралото Космическо Същество, Което се е въплъщавало на Земята за цялата история на нейното съществуване като планета. Както вече бе отбелязано, мисията на Христовото Същество (както Го нарича д-р Рудолф Щайнер - основателят на антропософията и един от Великите Посветени на нашата епоха) бележи края на инволюционното и началото на еволюционното (в тесен смисъл на понятието) развитие на Земята и човечеството.
Животът, учението и Делото на Христос е онзи крайъгълен камък, който разделя на две не само летоброенето на съвременната цивилизация, но и пътя на човека
към
съвършенството, който е път
към
Бога
.
Затова и е напълно справедливо да бележим ерата преди изявата в плът на християнския Бог-Слово като времето "преди Рождество Христово", а съответно новозаветната епоха - като времето "след Рождество Христово". Изхождайки от Своята неизмерима, неизчерпаема и всеобхватна Любов, Бог проявява Същността Си пред хората по безброй начини: чрез хармоничното функциониране на колосалния жив организъм, който наричаме Вселена; чрез законите, който действат навсякъде около нас и в самите нас; чрез мащабите на Творението Си; чрез несекващия поток от дарове, с които ни удостоява всеки миг от нашия живот; чрез всичко онова, което християнските богослови назовават "Естествено Откровение", а Учителят Петър Дънов - "Живата Разумна Природа". Зад цялата тази грандиозна картина на из- вечното Божествено проявление се таи една непобедима Сила, която вече разкрихме - именно Неговата Любов. Живият образ на тази Любов е Христос. За да се въплъти Той сред нас в материално тяло, било е нужно Неговата върховна, непостижима Божественост да се самоограничи доброволно до размери, достъпни за мащабите на нашия свят.
към текста >>
Изхождайки от Своята неизмерима, неизчерпаема и всеобхватна
Любов
, Бог проявява Същността Си пред хората по безброй начини: чрез хармоничното функциониране на колосалния жив организъм, който наричаме Вселена; чрез законите, който действат навсякъде около нас и в самите нас; чрез мащабите на Творението Си; чрез несекващия поток от дарове, с които ни удостоява всеки миг от нашия живот; чрез всичко онова, което християнските богослови назовават "Естествено Откровение", а Учителят Петър Дънов - "Живата Разумна Природа".
Цялото западно езотерично познание е съсредоточено около Личността на Христос! Всички автентични езотерични школи - и на Изток, и на Запад - са единодушни по въпроса, че Христос е най-великото, най-високо еволюиралото Космическо Същество, Което се е въплъщавало на Земята за цялата история на нейното съществуване като планета. Както вече бе отбелязано, мисията на Христовото Същество (както Го нарича д-р Рудолф Щайнер - основателят на антропософията и един от Великите Посветени на нашата епоха) бележи края на инволюционното и началото на еволюционното (в тесен смисъл на понятието) развитие на Земята и човечеството. Животът, учението и Делото на Христос е онзи крайъгълен камък, който разделя на две не само летоброенето на съвременната цивилизация, но и пътя на човека към съвършенството, който е път към Бога. Затова и е напълно справедливо да бележим ерата преди изявата в плът на християнския Бог-Слово като времето "преди Рождество Христово", а съответно новозаветната епоха - като времето "след Рождество Христово".
Изхождайки от Своята неизмерима, неизчерпаема и всеобхватна
Любов
, Бог проявява Същността Си пред хората по безброй начини: чрез хармоничното функциониране на колосалния жив организъм, който наричаме Вселена; чрез законите, който действат навсякъде около нас и в самите нас; чрез мащабите на Творението Си; чрез несекващия поток от дарове, с които ни удостоява всеки миг от нашия живот; чрез всичко онова, което християнските богослови назовават "Естествено Откровение", а Учителят Петър Дънов - "Живата Разумна Природа".
Зад цялата тази грандиозна картина на из- вечното Божествено проявление се таи една непобедима Сила, която вече разкрихме - именно Неговата Любов. Живият образ на тази Любов е Христос. За да се въплъти Той сред нас в материално тяло, било е нужно Неговата върховна, непостижима Божественост да се самоограничи доброволно до размери, достъпни за мащабите на нашия свят. Подобна изява на смирение, подчинена на един вездесъщ Промисъл, е подвластна единствено и само на Богоравните. Тя е образец за нас, простосмъртните.
към текста >>
Зад цялата тази грандиозна картина на из- вечното Божествено проявление се таи една непобедима Сила, която вече разкрихме - именно Неговата
Любов
.
Всички автентични езотерични школи - и на Изток, и на Запад - са единодушни по въпроса, че Христос е най-великото, най-високо еволюиралото Космическо Същество, Което се е въплъщавало на Земята за цялата история на нейното съществуване като планета. Както вече бе отбелязано, мисията на Христовото Същество (както Го нарича д-р Рудолф Щайнер - основателят на антропософията и един от Великите Посветени на нашата епоха) бележи края на инволюционното и началото на еволюционното (в тесен смисъл на понятието) развитие на Земята и човечеството. Животът, учението и Делото на Христос е онзи крайъгълен камък, който разделя на две не само летоброенето на съвременната цивилизация, но и пътя на човека към съвършенството, който е път към Бога. Затова и е напълно справедливо да бележим ерата преди изявата в плът на християнския Бог-Слово като времето "преди Рождество Христово", а съответно новозаветната епоха - като времето "след Рождество Христово". Изхождайки от Своята неизмерима, неизчерпаема и всеобхватна Любов, Бог проявява Същността Си пред хората по безброй начини: чрез хармоничното функциониране на колосалния жив организъм, който наричаме Вселена; чрез законите, който действат навсякъде около нас и в самите нас; чрез мащабите на Творението Си; чрез несекващия поток от дарове, с които ни удостоява всеки миг от нашия живот; чрез всичко онова, което християнските богослови назовават "Естествено Откровение", а Учителят Петър Дънов - "Живата Разумна Природа".
Зад цялата тази грандиозна картина на из- вечното Божествено проявление се таи една непобедима Сила, която вече разкрихме - именно Неговата
Любов
.
Живият образ на тази Любов е Христос. За да се въплъти Той сред нас в материално тяло, било е нужно Неговата върховна, непостижима Божественост да се самоограничи доброволно до размери, достъпни за мащабите на нашия свят. Подобна изява на смирение, подчинена на един вездесъщ Промисъл, е подвластна единствено и само на Богоравните. Тя е образец за нас, простосмъртните. Тя е и израз на потресаваща по замисъла и осъществяването си саможертва, която е променила невъзвратимо облика на нашата действителност и хода на земната еволюция.
към текста >>
Живият образ на тази
Любов
е Христос.
Както вече бе отбелязано, мисията на Христовото Същество (както Го нарича д-р Рудолф Щайнер - основателят на антропософията и един от Великите Посветени на нашата епоха) бележи края на инволюционното и началото на еволюционното (в тесен смисъл на понятието) развитие на Земята и човечеството. Животът, учението и Делото на Христос е онзи крайъгълен камък, който разделя на две не само летоброенето на съвременната цивилизация, но и пътя на човека към съвършенството, който е път към Бога. Затова и е напълно справедливо да бележим ерата преди изявата в плът на християнския Бог-Слово като времето "преди Рождество Христово", а съответно новозаветната епоха - като времето "след Рождество Христово". Изхождайки от Своята неизмерима, неизчерпаема и всеобхватна Любов, Бог проявява Същността Си пред хората по безброй начини: чрез хармоничното функциониране на колосалния жив организъм, който наричаме Вселена; чрез законите, който действат навсякъде около нас и в самите нас; чрез мащабите на Творението Си; чрез несекващия поток от дарове, с които ни удостоява всеки миг от нашия живот; чрез всичко онова, което християнските богослови назовават "Естествено Откровение", а Учителят Петър Дънов - "Живата Разумна Природа". Зад цялата тази грандиозна картина на из- вечното Божествено проявление се таи една непобедима Сила, която вече разкрихме - именно Неговата Любов.
Живият образ на тази
Любов
е Христос.
За да се въплъти Той сред нас в материално тяло, било е нужно Неговата върховна, непостижима Божественост да се самоограничи доброволно до размери, достъпни за мащабите на нашия свят. Подобна изява на смирение, подчинена на един вездесъщ Промисъл, е подвластна единствено и само на Богоравните. Тя е образец за нас, простосмъртните. Тя е и израз на потресаваща по замисъла и осъществяването си саможертва, която е променила невъзвратимо облика на нашата действителност и хода на земната еволюция. Ето как Учителят на ББ в България рисува в едри, вълнуващи щрихи естеството и мисията на Богочовека Христос: "Христос е първото ограничение на Бога - Неговото проявление в Битието.
към текста >>
Ето как Учителят на ББ в България рисува в едри, вълнуващи щрихи естеството и мисията на Богочовека Христос: "Христос е първото ограничение на
Бога
- Неговото проявление в Битието.
Живият образ на тази Любов е Христос. За да се въплъти Той сред нас в материално тяло, било е нужно Неговата върховна, непостижима Божественост да се самоограничи доброволно до размери, достъпни за мащабите на нашия свят. Подобна изява на смирение, подчинена на един вездесъщ Промисъл, е подвластна единствено и само на Богоравните. Тя е образец за нас, простосмъртните. Тя е и израз на потресаваща по замисъла и осъществяването си саможертва, която е променила невъзвратимо облика на нашата действителност и хода на земната еволюция.
Ето как Учителят на ББ в България рисува в едри, вълнуващи щрихи естеството и мисията на Богочовека Христос: "Христос е първото ограничение на
Бога
- Неговото проявление в Битието.
Този акт на Божията Любов се изявява като Дух на Христа (курсивът мой - К. З.). Христос не е във формата, понеже тя се мени. През всички векове Христос е един и същ, но тъй като съзнанието на хората е различно, затова и техните схващания за Него са различни. Като говорим за Христа, най-правилно е да разбираме, че Той е първата проява на Бога в Битието като Любов (курсивът мой - К. З.)." За да осмислим правилно същността и плодовете на Христовата мисия, нужно е да познаваме принципите и законите на Божествената наука - ядрото на езотеричното познание.
към текста >>
Този акт на Божията
Любов
се изявява като Дух на Христа (курсивът мой - К. З.).
За да се въплъти Той сред нас в материално тяло, било е нужно Неговата върховна, непостижима Божественост да се самоограничи доброволно до размери, достъпни за мащабите на нашия свят. Подобна изява на смирение, подчинена на един вездесъщ Промисъл, е подвластна единствено и само на Богоравните. Тя е образец за нас, простосмъртните. Тя е и израз на потресаваща по замисъла и осъществяването си саможертва, която е променила невъзвратимо облика на нашата действителност и хода на земната еволюция. Ето как Учителят на ББ в България рисува в едри, вълнуващи щрихи естеството и мисията на Богочовека Христос: "Христос е първото ограничение на Бога - Неговото проявление в Битието.
Този акт на Божията
Любов
се изявява като Дух на Христа (курсивът мой - К. З.).
Христос не е във формата, понеже тя се мени. През всички векове Христос е един и същ, но тъй като съзнанието на хората е различно, затова и техните схващания за Него са различни. Като говорим за Христа, най-правилно е да разбираме, че Той е първата проява на Бога в Битието като Любов (курсивът мой - К. З.)." За да осмислим правилно същността и плодовете на Христовата мисия, нужно е да познаваме принципите и законите на Божествената наука - ядрото на езотеричното познание. Това най-древно космическо Учение утвърждава тезата, че Земята е планета, на която въплътените човешки души изплащат своята карма.
към текста >>
Като говорим за Христа, най-правилно е да разбираме, че Той е първата проява на
Бога
в Битието като
Любов
(курсивът мой - К. З.)."
Тя е и израз на потресаваща по замисъла и осъществяването си саможертва, която е променила невъзвратимо облика на нашата действителност и хода на земната еволюция. Ето как Учителят на ББ в България рисува в едри, вълнуващи щрихи естеството и мисията на Богочовека Христос: "Христос е първото ограничение на Бога - Неговото проявление в Битието. Този акт на Божията Любов се изявява като Дух на Христа (курсивът мой - К. З.). Христос не е във формата, понеже тя се мени. През всички векове Христос е един и същ, но тъй като съзнанието на хората е различно, затова и техните схващания за Него са различни.
Като говорим за Христа, най-правилно е да разбираме, че Той е първата проява на
Бога
в Битието като
Любов
(курсивът мой - К. З.)."
За да осмислим правилно същността и плодовете на Христовата мисия, нужно е да познаваме принципите и законите на Божествената наука - ядрото на езотеричното познание. Това най-древно космическо Учение утвърждава тезата, че Земята е планета, на която въплътените човешки души изплащат своята карма. Нашата родна планета в същност е живо същество, физическо тяло на един извънредно извисен дух, който е познат сред езотериците с названието "планетарен Логос". Земята е заобиколена и с невидими обвивки, духовни зони, в които протича интензивен живот. Те са населени от същества, недостъпни за нашите физически сетива.
към текста >>
Дънов отбелязва: "Христос е поставил три основни положения: да възлюбиш Господа,
Бога
твоего, с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила; да възлюбиш
ближния
си като
себе
си; да възлюбиш и врага си.
Идването на Христа е най-великото събитие в историята на Земята. Другите религии са само подготовка, без която хората не биха могли да разберат Христа (курсивът мой - К. З.)." За да бъде разбрано и осъзнато в пълнота Христовото благовестие и още повече - за неговото прилагане в живота, е необходима радикална вътрешна промяна у човека. Без такава личностна трансформация Словото на Спасителя не би се превърнало в начин на живот за приелия го. По този повод Учителят П.
Дънов отбелязва: "Христос е поставил три основни положения: да възлюбиш Господа,
Бога
твоего, с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила; да възлюбиш
ближния
си като
себе
си; да възлюбиш и врага си.
Да възлюбиш врага - това е едно от най-трудните учения, което е дадено на хората (курсивът мой - К. З.)." Милиарди хора вече близо две хилядолетия очакват повторното идване (пришествие) на Христос. Почти всички измежду тях са убедени, че това трябва да стане в човешка форма, в телесен вид, както е било и първото Му идване сред нас. Учителят на ББ у нас е на съвсем различно мнение: "Христос живя веднъж между човеците в човешки образ. Но втори път Той няма да дойде така (курсивът мой - К. З.).
към текста >>
За тях Христос е казал: "Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, няма да имате живот в
себе
си." По същия въпрос на друго място в Словото си Учителят П.
Но втори път Той няма да дойде така (курсивът мой - К. З.). Неговата кръв не може вече да тече в жилите на човек. Неговите мисли и чувства не могат да изпълнят обикновен човешки мозък и човешко сърце. Христовата кръв е Живото Божие Слово. Христовата плът е Живият Небесен Хляб.
За тях Христос е казал: "Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, няма да имате живот в
себе
си." По същия въпрос на друго място в Словото си Учителят П.
Дънов отбелязва: "Когато казвам, че Христос иде сега, някои мислят, че Той ще дойде отвън. Христос няма да дойде отвън, Той не ще дойде нито в човешка, нито в каква да е друга форма... Помнете, Христос е проява на Божията Любов. И Той ще дойде като вътрешна светлина в умовете и сърцата на хората. Тази светлина ще привлече всички около Христа като около велик център. Отварянето на човешките умове и сърца и приемането на Христа отвътре - това ще бъде повторното идване на Христа на земята." Според Учителя П.
към текста >>
Христос няма да дойде отвън, Той не ще дойде нито в човешка, нито в каква да е друга форма... Помнете, Христос е проява на Божията
Любов
.
Неговите мисли и чувства не могат да изпълнят обикновен човешки мозък и човешко сърце. Христовата кръв е Живото Божие Слово. Христовата плът е Живият Небесен Хляб. За тях Христос е казал: "Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, няма да имате живот в себе си." По същия въпрос на друго място в Словото си Учителят П. Дънов отбелязва: "Когато казвам, че Христос иде сега, някои мислят, че Той ще дойде отвън.
Христос няма да дойде отвън, Той не ще дойде нито в човешка, нито в каква да е друга форма... Помнете, Христос е проява на Божията
Любов
.
И Той ще дойде като вътрешна светлина в умовете и сърцата на хората. Тази светлина ще привлече всички около Христа като около велик център. Отварянето на човешките умове и сърца и приемането на Христа отвътре - това ще бъде повторното идване на Христа на земята." Според Учителя П. Дънов не е необходимо в съвременната епоха Христос да идва отново в плът на Земята, понеже Той се проявява непрестанно в човешката духовна природа. Пълноправният Син Божий работи без отдих в цялата Вселена.
към текста >>
Христос донесе огъня на
Любовта
и ние сме свободни да приемем или не този огън.
Нашата планета, обаче, представлява особен интерес за Него пред вид съдбоносния момент от нейното еволюционно развитие. Вълнуваща и любопитна е картината на това взаимодействие между небесно и земно в пределите на нашия свят, нарисувана от Учителя на ББ у нас: "Христос действа в глъбините на човешката душа. Сега Христос няма да се въплътява. Въплъщението е голямо ограничение. Христос ще дойде в душите.
Христос донесе огъня на
Любовта
и ние сме свободни да приемем или не този огън.
От Христос започна еволюцията на човечеството. Основателите на другите религии са били от човешка еволюция, а Христос не е от човешка еволюция. Той е Космично Същество. Христос е Светлината, която работи в цялата природа. Христос има връзка с тези, които ще образуват Шестата раса." Същевременно - според Учителя П.
към текста >>
Христос демонстрира по най-ярък начин Своето величие в момента, когато - прикован на кръста, понасяйки най-ужасни страдания - Той намери у
Себе
Си сили да възкликне
към
Небесния Си Отец: "Боже, прости им!
Той е Космично Същество. Христос е Светлината, която работи в цялата природа. Христос има връзка с тези, които ще образуват Шестата раса." Същевременно - според Учителя П. Дънов - пълноценният духовен живот на земните хора е немислим без прякото и конкретно съдействие на Христос, Който по незримите канали между видимия и невидимия свят непрекъснато разпраща светлината и обновителната енергия на Своята Божественост: "Той е великият вдъхновител на всички откровения, във всички времена. Той е невидимият двигател на целия духовен живот на човечеството."
Христос демонстрира по най-ярък начин Своето величие в момента, когато - прикован на кръста, понасяйки най-ужасни страдания - Той намери у
Себе
Си сили да възкликне
към
Небесния Си Отец: "Боже, прости им!
Те не знаят какво вършат! " Една от водещите идеи в Христовото Слово е тази за новорождението. Учителят П. Дънов обуславя изключителната важност на съдържанието на това понятие, пречупена през светогледа на Божественото учение, предадено на хората от Спасителя: "Когато преди две хиляди години Христос е говорил за Царството Божие, сиреч за онзи Разумен Космичен ред, на който се крепи светът, за онази Велика Правова Държава, в която живеят Великите Души. Той е определил и начина, по който човек може да влезе в туй Царство Божие, да добие права на гражданство.
към текста >>
Христос е един трансформатор, без който човек не може да отиде при
Бога
.
Дънов обуславя изключителната важност на съдържанието на това понятие, пречупена през светогледа на Божественото учение, предадено на хората от Спасителя: "Когато преди две хиляди години Христос е говорил за Царството Божие, сиреч за онзи Разумен Космичен ред, на който се крепи светът, за онази Велика Правова Държава, в която живеят Великите Души. Той е определил и начина, по който човек може да влезе в туй Царство Божие, да добие права на гражданство. Този начин е именно Новораждането." Значението на Христовото свято Дело за еволюцията на човешкия род, както и смисълът на Неговата поява в точно определен исторически отрязък от време, са изяснени от Учителя П. Дънов с неподражаемо проникновение: "Идването на Христа е границата между инволюционния и еволюционния период.
Христос е един трансформатор, без който човек не може да отиде при
Бога
.
Той дойде да се оправи със злото в света - да отнеме отровните му еманации. Който казва, че и без Христа може да се спаси, той не разбира закона. Ако не беше дошъл Христос, Земята щеше да се обезличи. Отрицателните енергии, които съществуваха тогава, щяха всичко да разрушат. И сега, след близо 2000 години, съществуват неверни схващания за Неговата мисия.
към текста >>
Който казва, че и без Христа може да се спаси, той не разбира закона.
Този начин е именно Новораждането." Значението на Христовото свято Дело за еволюцията на човешкия род, както и смисълът на Неговата поява в точно определен исторически отрязък от време, са изяснени от Учителя П. Дънов с неподражаемо проникновение: "Идването на Христа е границата между инволюционния и еволюционния период. Христос е един трансформатор, без който човек не може да отиде при Бога. Той дойде да се оправи със злото в света - да отнеме отровните му еманации.
Който казва, че и без Христа може да се спаси, той не разбира закона.
Ако не беше дошъл Христос, Земята щеше да се обезличи. Отрицателните енергии, които съществуваха тогава, щяха всичко да разрушат. И сега, след близо 2000 години, съществуват неверни схващания за Неговата мисия. Той е казал на учениците Си: "Идете и проповядвайте на света. Аз ще бъда с вас до скончание на века." Но защо ако някой каже, че Христос и днес работи в света, някои ще отхвърлят това?
към текста >>
Налице е освен това пълно единство и тъждественост между Личността на Христос и Неговото благовестие: "Христос и Неговото учение са едно и също нещо." Затова "Христос е символ на Божията
Любов
".
Той трябваше да слезе от Своето величие, да приеме човешка форма, за да покаже на хората какво значи смирение. В този образ Той трябваше да понесе най-големите поругания и на края да изживее кръстната смърт. Без да роптае и без да се усъмни, Той понесе тези страдания. През целия Си живот Той лекуваше, поучаваше, без да очаква нищо от хората. И силата, с която понесе тези страдания, Той получи благодарение на Своето абсолютно безкористие."
Налице е освен това пълно единство и тъждественост между Личността на Христос и Неговото благовестие: "Христос и Неговото учение са едно и също нещо." Затова "Христос е символ на Божията
Любов
".
След грехопадението на човешките прародители Адам и Ева човечеството постепенно затъваше все по-дълбоко и по-дълбоко в блатото на греха. Казано на езотеричен език: то продължаваше да натрупва все по-негативна карма. Библията ни учи, че грехът отдалечава човека от Бога. Неминуемо беше това отдалечаване да се превърне в непреодолима за земните хора пропаст. Единственият, който бе в състояние да възстанови пълноценното общуване между човешкия род и Твореца, бе Христос.
към текста >>
Библията ни учи, че грехът отдалечава човека от
Бога
.
През целия Си живот Той лекуваше, поучаваше, без да очаква нищо от хората. И силата, с която понесе тези страдания, Той получи благодарение на Своето абсолютно безкористие." Налице е освен това пълно единство и тъждественост между Личността на Христос и Неговото благовестие: "Христос и Неговото учение са едно и също нещо." Затова "Христос е символ на Божията Любов". След грехопадението на човешките прародители Адам и Ева човечеството постепенно затъваше все по-дълбоко и по-дълбоко в блатото на греха. Казано на езотеричен език: то продължаваше да натрупва все по-негативна карма.
Библията ни учи, че грехът отдалечава човека от
Бога
.
Неминуемо беше това отдалечаване да се превърне в непреодолима за земните хора пропаст. Единственият, който бе в състояние да възстанови пълноценното общуване между човешкия род и Твореца, бе Христос. Затова Учителят П. Дънов има основание да заяви: "Трябва да има една нишка, която да съедини човешките души, потънали в материята, с Бога. Само Христос е, Който може да прокара тази нишка - да съедини човеците с Бога.
към текста >>
Дънов има основание да заяви: "Трябва да има една нишка, която да съедини човешките души, потънали в материята, с
Бога
.
Казано на езотеричен език: то продължаваше да натрупва все по-негативна карма. Библията ни учи, че грехът отдалечава човека от Бога. Неминуемо беше това отдалечаване да се превърне в непреодолима за земните хора пропаст. Единственият, който бе в състояние да възстанови пълноценното общуване между човешкия род и Твореца, бе Христос. Затова Учителят П.
Дънов има основание да заяви: "Трябва да има една нишка, която да съедини човешките души, потънали в материята, с
Бога
.
Само Христос е, Който може да прокара тази нишка - да съедини човеците с Бога. Защото Той, Който слезе от Божествения свят, носейки живот от света на Истината, възлезе наново в него, като по такъв начин очерта пътя, що води от временния живот към вечния." Какво е съдържанието на понятието "вечен живот"? Християнското богословие му отрежда водещо място в своята теоретична концепция. Учителят П. Дънов го интерпретира по следния начин: "А вечен живот е", казва Христос, "да познаят Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и пратения от Тебе Иисуса Христа" (Йоан 17:3 - бел.
към текста >>
Само Христос е, Който може да прокара тази нишка - да съедини човеците с
Бога
.
Библията ни учи, че грехът отдалечава човека от Бога. Неминуемо беше това отдалечаване да се превърне в непреодолима за земните хора пропаст. Единственият, който бе в състояние да възстанови пълноценното общуване между човешкия род и Твореца, бе Христос. Затова Учителят П. Дънов има основание да заяви: "Трябва да има една нишка, която да съедини човешките души, потънали в материята, с Бога.
Само Христос е, Който може да прокара тази нишка - да съедини човеците с
Бога
.
Защото Той, Който слезе от Божествения свят, носейки живот от света на Истината, възлезе наново в него, като по такъв начин очерта пътя, що води от временния живот към вечния." Какво е съдържанието на понятието "вечен живот"? Християнското богословие му отрежда водещо място в своята теоретична концепция. Учителят П. Дънов го интерпретира по следния начин: "А вечен живот е", казва Христос, "да познаят Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и пратения от Тебе Иисуса Христа" (Йоан 17:3 - бел. К. З.).
към текста >>
Защото Той, Който слезе от Божествения свят, носейки живот от света на Истината, възлезе наново в него, като по такъв начин очерта пътя, що води от временния живот
към
вечния." Какво е съдържанието на понятието "вечен живот"?
Неминуемо беше това отдалечаване да се превърне в непреодолима за земните хора пропаст. Единственият, който бе в състояние да възстанови пълноценното общуване между човешкия род и Твореца, бе Христос. Затова Учителят П. Дънов има основание да заяви: "Трябва да има една нишка, която да съедини човешките души, потънали в материята, с Бога. Само Христос е, Който може да прокара тази нишка - да съедини човеците с Бога.
Защото Той, Който слезе от Божествения свят, носейки живот от света на Истината, възлезе наново в него, като по такъв начин очерта пътя, що води от временния живот
към
вечния." Какво е съдържанието на понятието "вечен живот"?
Християнското богословие му отрежда водещо място в своята теоретична концепция. Учителят П. Дънов го интерпретира по следния начин: "А вечен живот е", казва Христос, "да познаят Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и пратения от Тебе Иисуса Христа" (Йоан 17:3 - бел. К. З.). Да познаят Бога - зародишите на Духа, условията, силите и законите, на които се крепи и по които се гради този величествен ред на нещата.
към текста >>
Дънов го интерпретира по следния начин: "А вечен живот е", казва Христос, "да познаят Тебе, Единаго, Истиннаго
Бога
и пратения от Тебе Иисуса Христа" (Йоан 17:3 - бел.
Дънов има основание да заяви: "Трябва да има една нишка, която да съедини човешките души, потънали в материята, с Бога. Само Христос е, Който може да прокара тази нишка - да съедини човеците с Бога. Защото Той, Който слезе от Божествения свят, носейки живот от света на Истината, възлезе наново в него, като по такъв начин очерта пътя, що води от временния живот към вечния." Какво е съдържанието на понятието "вечен живот"? Християнското богословие му отрежда водещо място в своята теоретична концепция. Учителят П.
Дънов го интерпретира по следния начин: "А вечен живот е", казва Христос, "да познаят Тебе, Единаго, Истиннаго
Бога
и пратения от Тебе Иисуса Христа" (Йоан 17:3 - бел.
К. З.). Да познаят Бога - зародишите на Духа, условията, силите и законите, на които се крепи и по които се гради този величествен ред на нещата. И Христа - разумното начало, което излиза от единия Бог, носи живот на всички същества, направлява ги и ги съхранява, като ги свързва с първичния център на всичко, което е. Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води към вечния живот в Истината" (курсивът мой - К. З.). Освен всичко останало Христос допринесе изключително много - по мнението на Учителя на ББ у нас - за издигането самопознанието на земния човек на качествено ново равнище: познание на собствената безсмъртна духовна природа.
към текста >>
Да познаят
Бога
- зародишите на Духа, условията, силите и законите, на които се крепи и по които се гради този величествен ред на нещата.
Защото Той, Който слезе от Божествения свят, носейки живот от света на Истината, възлезе наново в него, като по такъв начин очерта пътя, що води от временния живот към вечния." Какво е съдържанието на понятието "вечен живот"? Християнското богословие му отрежда водещо място в своята теоретична концепция. Учителят П. Дънов го интерпретира по следния начин: "А вечен живот е", казва Христос, "да познаят Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и пратения от Тебе Иисуса Христа" (Йоан 17:3 - бел. К. З.).
Да познаят
Бога
- зародишите на Духа, условията, силите и законите, на които се крепи и по които се гради този величествен ред на нещата.
И Христа - разумното начало, което излиза от единия Бог, носи живот на всички същества, направлява ги и ги съхранява, като ги свързва с първичния център на всичко, което е. Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води към вечния живот в Истината" (курсивът мой - К. З.). Освен всичко останало Христос допринесе изключително много - по мнението на Учителя на ББ у нас - за издигането самопознанието на земния човек на качествено ново равнище: познание на собствената безсмъртна духовна природа. И като допълнение - връзката на този безценен вид познание с методите и средствата за постигане на вечен живот: "Христос донесе на Земята науката за душата (курсивът мой - К. З.). Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот.
към текста >>
Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води
към
вечния живот в Истината" (курсивът мой - К. З.).
Учителят П. Дънов го интерпретира по следния начин: "А вечен живот е", казва Христос, "да познаят Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и пратения от Тебе Иисуса Христа" (Йоан 17:3 - бел. К. З.). Да познаят Бога - зародишите на Духа, условията, силите и законите, на които се крепи и по които се гради този величествен ред на нещата. И Христа - разумното начало, което излиза от единия Бог, носи живот на всички същества, направлява ги и ги съхранява, като ги свързва с първичния център на всичко, което е.
Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води
към
вечния живот в Истината" (курсивът мой - К. З.).
Освен всичко останало Христос допринесе изключително много - по мнението на Учителя на ББ у нас - за издигането самопознанието на земния човек на качествено ново равнище: познание на собствената безсмъртна духовна природа. И като допълнение - връзката на този безценен вид познание с методите и средствата за постигане на вечен живот: "Христос донесе на Земята науката за душата (курсивът мой - К. З.). Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот. Врата на този път е Любовта. Който мине през тази врата, ще излезе на онзи царски път, по който го чакат велики подвизи."
към текста >>
Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят
Бога
, да добият вечния живот.
Да познаят Бога - зародишите на Духа, условията, силите и законите, на които се крепи и по които се гради този величествен ред на нещата. И Христа - разумното начало, което излиза от единия Бог, носи живот на всички същества, направлява ги и ги съхранява, като ги свързва с първичния център на всичко, което е. Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води към вечния живот в Истината" (курсивът мой - К. З.). Освен всичко останало Христос допринесе изключително много - по мнението на Учителя на ББ у нас - за издигането самопознанието на земния човек на качествено ново равнище: познание на собствената безсмъртна духовна природа. И като допълнение - връзката на този безценен вид познание с методите и средствата за постигане на вечен живот: "Христос донесе на Земята науката за душата (курсивът мой - К. З.).
Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят
Бога
, да добият вечния живот.
Врата на този път е Любовта. Който мине през тази врата, ще излезе на онзи царски път, по който го чакат велики подвизи." Според Учителя П. Дънов най-значимото събитие в историята на нашата планета и на човечеството - идването и земната изява на Христос - е имало за цел да промени из основи манталитета на старозаветния човек, да го освободи от оковите на неговите ограничени разбирания за света и за самия себе си и да разкрие пътищата, методите и средствата за освобождението на човешката душа. Този истински Син на Бога, за да може да се въплъти в условията на физическата действителност, според Учителя на ББ в нашата страна, е трябвало да се смали 78 милиона пъти (!): "...Не е лесно един велик дух като Христа да дойде между човеците.
към текста >>
Врата на този път е
Любовта
.
И Христа - разумното начало, което излиза от единия Бог, носи живот на всички същества, направлява ги и ги съхранява, като ги свързва с първичния център на всичко, което е. Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води към вечния живот в Истината" (курсивът мой - К. З.). Освен всичко останало Христос допринесе изключително много - по мнението на Учителя на ББ у нас - за издигането самопознанието на земния човек на качествено ново равнище: познание на собствената безсмъртна духовна природа. И като допълнение - връзката на този безценен вид познание с методите и средствата за постигане на вечен живот: "Христос донесе на Земята науката за душата (курсивът мой - К. З.). Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот.
Врата на този път е
Любовта
.
Който мине през тази врата, ще излезе на онзи царски път, по който го чакат велики подвизи." Според Учителя П. Дънов най-значимото събитие в историята на нашата планета и на човечеството - идването и земната изява на Христос - е имало за цел да промени из основи манталитета на старозаветния човек, да го освободи от оковите на неговите ограничени разбирания за света и за самия себе си и да разкрие пътищата, методите и средствата за освобождението на човешката душа. Този истински Син на Бога, за да може да се въплъти в условията на физическата действителност, според Учителя на ББ в нашата страна, е трябвало да се смали 78 милиона пъти (!): "...Не е лесно един велик дух като Христа да дойде между човеците. Те трябва да работят усилено в течение на няколко хиляди години, за да дойде Христос между тях.
към текста >>
Дънов най-значимото събитие в историята на нашата планета и на човечеството - идването и земната изява на Христос - е имало за цел да промени из основи манталитета на старозаветния човек, да го освободи от оковите на неговите ограничени разбирания за света и за самия
себе
си и да разкрие пътищата, методите и средствата за освобождението на човешката душа.
И като допълнение - връзката на този безценен вид познание с методите и средствата за постигане на вечен живот: "Христос донесе на Земята науката за душата (курсивът мой - К. З.). Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот. Врата на този път е Любовта. Който мине през тази врата, ще излезе на онзи царски път, по който го чакат велики подвизи." Според Учителя П.
Дънов най-значимото събитие в историята на нашата планета и на човечеството - идването и земната изява на Христос - е имало за цел да промени из основи манталитета на старозаветния човек, да го освободи от оковите на неговите ограничени разбирания за света и за самия
себе
си и да разкрие пътищата, методите и средствата за освобождението на човешката душа.
Този истински Син на Бога, за да може да се въплъти в условията на физическата действителност, според Учителя на ББ в нашата страна, е трябвало да се смали 78 милиона пъти (!): "...Не е лесно един велик дух като Христа да дойде между човеците. Те трябва да работят усилено в течение на няколко хиляди години, за да дойде Христос между тях. Не се слиза лесно на Земята. Ала със Своето слизане на Земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога" (пътя на еволюционното развитие, който е път на духовното израстване на индивидуалността, наречена "човек" - бел.
към текста >>
Този истински Син на
Бога
, за да може да се въплъти в условията на физическата действителност, според Учителя на ББ в нашата страна, е трябвало да се смали 78 милиона пъти (!): "...Не е лесно един велик дух като Христа да дойде между човеците.
Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот. Врата на този път е Любовта. Който мине през тази врата, ще излезе на онзи царски път, по който го чакат велики подвизи." Според Учителя П. Дънов най-значимото събитие в историята на нашата планета и на човечеството - идването и земната изява на Христос - е имало за цел да промени из основи манталитета на старозаветния човек, да го освободи от оковите на неговите ограничени разбирания за света и за самия себе си и да разкрие пътищата, методите и средствата за освобождението на човешката душа.
Този истински Син на
Бога
, за да може да се въплъти в условията на физическата действителност, според Учителя на ББ в нашата страна, е трябвало да се смали 78 милиона пъти (!): "...Не е лесно един велик дух като Христа да дойде между човеците.
Те трябва да работят усилено в течение на няколко хиляди години, за да дойде Христос между тях. Не се слиза лесно на Земята. Ала със Своето слизане на Земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога" (пътя на еволюционното развитие, който е път на духовното израстване на индивидуалността, наречена "човек" - бел. К. З.).
към текста >>
Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа
към
Бога
" (пътя на еволюционното развитие, който е път на духовното израстване на индивидуалността, наречена "човек" - бел.
Дънов най-значимото събитие в историята на нашата планета и на човечеството - идването и земната изява на Христос - е имало за цел да промени из основи манталитета на старозаветния човек, да го освободи от оковите на неговите ограничени разбирания за света и за самия себе си и да разкрие пътищата, методите и средствата за освобождението на човешката душа. Този истински Син на Бога, за да може да се въплъти в условията на физическата действителност, според Учителя на ББ в нашата страна, е трябвало да се смали 78 милиона пъти (!): "...Не е лесно един велик дух като Христа да дойде между човеците. Те трябва да работят усилено в течение на няколко хиляди години, за да дойде Христос между тях. Не се слиза лесно на Земята. Ала със Своето слизане на Земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството.
Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа
към
Бога
" (пътя на еволюционното развитие, който е път на духовното израстване на индивидуалността, наречена "човек" - бел.
К. З.). Независимо от самоналоженото Си колосално ограничение Той сразява "Княза на този свят" и поема ръководството на земните съдбини в Своите ръце. В същност Христос неизменно е присъствал на Земята и между хората посредством Своя велик Дух. След приключването на земната Му мисия Неговото присъствие става още по-интензивно - нещо, което Той е обещал както на учениците Си, така и на цялото човечество (ср. Мат. 28:20).
към текста >>
След приключването на земната Му мисия Неговото присъствие става още по-интензивно - нещо, което Той е обещал както на учениците Си, така и на цялото човечество (ср.
Ала със Своето слизане на Земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога" (пътя на еволюционното развитие, който е път на духовното израстване на индивидуалността, наречена "човек" - бел. К. З.). Независимо от самоналоженото Си колосално ограничение Той сразява "Княза на този свят" и поема ръководството на земните съдбини в Своите ръце. В същност Христос неизменно е присъствал на Земята и между хората посредством Своя велик Дух.
След приключването на земната Му мисия Неговото присъствие става още по-интензивно - нещо, което Той е обещал както на учениците Си, така и на цялото човечество (ср.
Мат. 28:20). В Неговата власт вече е цялата планетарна еволюция, включително и тъмните сили. За тази нова, поета от Христос отговорност Учителят П. Дънов свидетелства: "След възкресението Христос казва: "Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. Ще бъда с вас до сконча- нието на века." Ключовете на ада са дадени на Христос.
към текста >>
А онова, което даде сила на Христос да изтърпи тези страдания, беше
Любовта
Му" (Учителят П. Дънов).
Дънов свидетелства: "След възкресението Христос казва: "Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. Ще бъда с вас до сконча- нието на века." Ключовете на ада са дадени на Христос. Когато е въпрос за вашия ад, вътре във вас, ключа на този ад държи Христос и тогава отнесете се до Него." В определен смисъл всичко, изградено от човечеството в областта на духовно-религиозното през ста- розаветната епоха, се явява подготовка за Христовото всеобхватно дело: "Идването на Христос е най-великото събитие в историята на Земята. Другите предшестващи религии са само подготовка на съзнанието на човечеството да разбере Христос. Християнският свят от две хиляди години говори за страданията на Христос, обаче тези страдания са външната страна.
А онова, което даде сила на Христос да изтърпи тези страдания, беше
Любовта
Му" (Учителят П. Дънов).
И до ден днешен Христовото учение не е приложено в своята пълнота. Очевидно ние, хората, още не сме подготвени, за да го оделотворим в нашия живот. То е приложено само от онези, които наричаме светии, мъченици, праведници, велики духовни Учители. Останалите все още сме в дълг към него. От друга страна, от деня на възкресението Си до днес Христос нито за миг не е преставал да работи за благото на света.
към текста >>
Останалите все още сме в дълг
към
него.
Християнският свят от две хиляди години говори за страданията на Христос, обаче тези страдания са външната страна. А онова, което даде сила на Христос да изтърпи тези страдания, беше Любовта Му" (Учителят П. Дънов). И до ден днешен Христовото учение не е приложено в своята пълнота. Очевидно ние, хората, още не сме подготвени, за да го оделотворим в нашия живот. То е приложено само от онези, които наричаме светии, мъченици, праведници, велики духовни Учители.
Останалите все още сме в дълг
към
него.
От друга страна, от деня на възкресението Си до днес Христос нито за миг не е преставал да работи за благото на света. След успешното приключване на Своята мисия Той се нагърби с пряко участие и надзор над еволюционното развитие на планетата Земя и човечеството. В този смисъл Той пое и функциите на Планетарен Дух, аналог на планетния Логос. И така факелът на Христовото благовестие огрява и осветява пътя на всички народи от земния глобус, на всеки отделен човек. Затова сме в правото си да отбележим, че именно Христос е най-великият от Пратениците на Бога, слизали някога на Земята; Той е най-чистият от всички хора за всички времена, най-възвишената Душа, която е посещавала този свят, и най-съвършеният Дух, Който е озарил човешката мисъл с Истината за нашия път към Божественото.
към текста >>
Затова сме в правото си да отбележим, че именно Христос е най-великият от Пратениците на
Бога
, слизали някога на Земята; Той е най-чистият от всички хора за всички времена, най-възвишената Душа, която е посещавала този свят, и най-съвършеният Дух, Който е озарил човешката мисъл с Истината за нашия път
към
Божественото.
Останалите все още сме в дълг към него. От друга страна, от деня на възкресението Си до днес Христос нито за миг не е преставал да работи за благото на света. След успешното приключване на Своята мисия Той се нагърби с пряко участие и надзор над еволюционното развитие на планетата Земя и човечеството. В този смисъл Той пое и функциите на Планетарен Дух, аналог на планетния Логос. И така факелът на Христовото благовестие огрява и осветява пътя на всички народи от земния глобус, на всеки отделен човек.
Затова сме в правото си да отбележим, че именно Христос е най-великият от Пратениците на
Бога
, слизали някога на Земята; Той е най-чистият от всички хора за всички времена, най-възвишената Душа, която е посещавала този свят, и най-съвършеният Дух, Който е озарил човешката мисъл с Истината за нашия път
към
Божественото.
Колко красота и поетичност има в следващите думи на Учителя П. Дънов, посредством които той добавя нови щрихи към портрета на Спасителя: "Христос бе сърцето на Бога и затова Той възкръсна. Божието сърце не може да умре." Когато разсъждаваме за подвига на Христос, две от Неговите качества изпъкват с особена сила: несъкрушимата Му Любов и безкористното Му служение на Божия План и на човеците. Като образец за подражание Синът Божий остава недостижим за всички епохи от историята. За всичко това Учителят П.
към текста >>
Дънов, посредством които той добавя нови щрихи
към
портрета на Спасителя: "Христос бе сърцето на
Бога
и затова Той възкръсна.
След успешното приключване на Своята мисия Той се нагърби с пряко участие и надзор над еволюционното развитие на планетата Земя и човечеството. В този смисъл Той пое и функциите на Планетарен Дух, аналог на планетния Логос. И така факелът на Христовото благовестие огрява и осветява пътя на всички народи от земния глобус, на всеки отделен човек. Затова сме в правото си да отбележим, че именно Христос е най-великият от Пратениците на Бога, слизали някога на Земята; Той е най-чистият от всички хора за всички времена, най-възвишената Душа, която е посещавала този свят, и най-съвършеният Дух, Който е озарил човешката мисъл с Истината за нашия път към Божественото. Колко красота и поетичност има в следващите думи на Учителя П.
Дънов, посредством които той добавя нови щрихи
към
портрета на Спасителя: "Христос бе сърцето на
Бога
и затова Той възкръсна.
Божието сърце не може да умре." Когато разсъждаваме за подвига на Христос, две от Неговите качества изпъкват с особена сила: несъкрушимата Му Любов и безкористното Му служение на Божия План и на човеците. Като образец за подражание Синът Божий остава недостижим за всички епохи от историята. За всичко това Учителят П. Дънов споделя следното: "За да стане Христос в душата ви безсмъртен и силен, трябва да дадете път на Любовта. Тогава ще поставите Христос на най-високото място във вас и ще осветите името Му в своето сърце.
към текста >>
Божието сърце не може да умре." Когато разсъждаваме за подвига на Христос, две от Неговите качества изпъкват с особена сила: несъкрушимата Му
Любов
и безкористното Му служение на Божия План и на човеците.
В този смисъл Той пое и функциите на Планетарен Дух, аналог на планетния Логос. И така факелът на Христовото благовестие огрява и осветява пътя на всички народи от земния глобус, на всеки отделен човек. Затова сме в правото си да отбележим, че именно Христос е най-великият от Пратениците на Бога, слизали някога на Земята; Той е най-чистият от всички хора за всички времена, най-възвишената Душа, която е посещавала този свят, и най-съвършеният Дух, Който е озарил човешката мисъл с Истината за нашия път към Божественото. Колко красота и поетичност има в следващите думи на Учителя П. Дънов, посредством които той добавя нови щрихи към портрета на Спасителя: "Христос бе сърцето на Бога и затова Той възкръсна.
Божието сърце не може да умре." Когато разсъждаваме за подвига на Христос, две от Неговите качества изпъкват с особена сила: несъкрушимата Му
Любов
и безкористното Му служение на Божия План и на човеците.
Като образец за подражание Синът Божий остава недостижим за всички епохи от историята. За всичко това Учителят П. Дънов споделя следното: "За да стане Христос в душата ви безсмъртен и силен, трябва да дадете път на Любовта. Тогава ще поставите Христос на най-високото място във вас и ще осветите името Му в своето сърце. При това, ако някой пожелае да бъде близо до Христа, трябва да е научил изкуството да се смалява.
към текста >>
Дънов споделя следното: "За да стане Христос в душата ви безсмъртен и силен, трябва да дадете път на
Любовта
.
Колко красота и поетичност има в следващите думи на Учителя П. Дънов, посредством които той добавя нови щрихи към портрета на Спасителя: "Христос бе сърцето на Бога и затова Той възкръсна. Божието сърце не може да умре." Когато разсъждаваме за подвига на Христос, две от Неговите качества изпъкват с особена сила: несъкрушимата Му Любов и безкористното Му служение на Божия План и на човеците. Като образец за подражание Синът Божий остава недостижим за всички епохи от историята. За всичко това Учителят П.
Дънов споделя следното: "За да стане Христос в душата ви безсмъртен и силен, трябва да дадете път на
Любовта
.
Тогава ще поставите Христос на най-високото място във вас и ще осветите името Му в своето сърце. При това, ако някой пожелае да бъде близо до Христа, трябва да е научил изкуството да се смалява. От една страна, казвате, че искате да бъдете като Христа, но, от друга страна, желаете да заповядвате. Ще познае Христа този, който е научил безкористното служене и е придобил героизма да отговаря на омразата с Любов и на злото с Добро." Личният пример на Богочовека е най-яркото доказателство за стойността на благовестието Му. В каквато и житейска ситуация да изпаднем, колкото и трудна и на пръв поглед неразрешима да е тя, щом се опитаме да си представим как би постъпил Христос в този случай, ще бъдем в състояние да решим проблема си, ръководейки се от всичко, сторено от Него в земния Му живот.
към текста >>
Ще познае Христа този, който е научил безкористното служене и е придобил героизма да отговаря на омразата с
Любов
и на злото с Добро." Личният пример на Богочовека е най-яркото доказателство за стойността на благовестието Му.
За всичко това Учителят П. Дънов споделя следното: "За да стане Христос в душата ви безсмъртен и силен, трябва да дадете път на Любовта. Тогава ще поставите Христос на най-високото място във вас и ще осветите името Му в своето сърце. При това, ако някой пожелае да бъде близо до Христа, трябва да е научил изкуството да се смалява. От една страна, казвате, че искате да бъдете като Христа, но, от друга страна, желаете да заповядвате.
Ще познае Христа този, който е научил безкористното служене и е придобил героизма да отговаря на омразата с
Любов
и на злото с Добро." Личният пример на Богочовека е най-яркото доказателство за стойността на благовестието Му.
В каквато и житейска ситуация да изпаднем, колкото и трудна и на пръв поглед неразрешима да е тя, щом се опитаме да си представим как би постъпил Христос в този случай, ще бъдем в състояние да решим проблема си, ръководейки се от всичко, сторено от Него в земния Му живот. Един от най-скъпоценните бисери в огърлицата на вечно живия Христов пример е смирението, издигнато в християнството на най-високо място сред пантеона от добродетели: "Първото нещо, което трябва да научите от проповедите на Христа, е смирението. То е майка на истинското, положителното знание. Гордостта е майка на временното, преходното знание. Може да имаш много знания, но ако си горделив, ще бъдеш в положението на един от заблудените братя на Черната ложа."
към текста >>
В каквато и житейска ситуация да изпаднем, колкото и трудна и на пръв поглед неразрешима да е тя, щом се опитаме да си представим как би постъпил Христос в този случай, ще бъдем в състояние да решим проблема си, ръководейки се от всичко, сторено от Него в земния Му живот.
Дънов споделя следното: "За да стане Христос в душата ви безсмъртен и силен, трябва да дадете път на Любовта. Тогава ще поставите Христос на най-високото място във вас и ще осветите името Му в своето сърце. При това, ако някой пожелае да бъде близо до Христа, трябва да е научил изкуството да се смалява. От една страна, казвате, че искате да бъдете като Христа, но, от друга страна, желаете да заповядвате. Ще познае Христа този, който е научил безкористното служене и е придобил героизма да отговаря на омразата с Любов и на злото с Добро." Личният пример на Богочовека е най-яркото доказателство за стойността на благовестието Му.
В каквато и житейска ситуация да изпаднем, колкото и трудна и на пръв поглед неразрешима да е тя, щом се опитаме да си представим как би постъпил Христос в този случай, ще бъдем в състояние да решим проблема си, ръководейки се от всичко, сторено от Него в земния Му живот.
Един от най-скъпоценните бисери в огърлицата на вечно живия Христов пример е смирението, издигнато в християнството на най-високо място сред пантеона от добродетели: "Първото нещо, което трябва да научите от проповедите на Христа, е смирението. То е майка на истинското, положителното знание. Гордостта е майка на временното, преходното знание. Може да имаш много знания, но ако си горделив, ще бъдеш в положението на един от заблудените братя на Черната ложа." Мнозина си задават въпроса: "Приложимо ли е Христовото учение за всекиго от нас?
към текста >>
Ала Христос сам по
Себе
Си е един и неделим.
Троица - Бог Син, от Светия Дух и Дева Мария. Той е Изкупител и Спасител на човешкия род, чаканият така дълго Месия. От своя страна теософите изясняват същността на Христос в четири аспекта: исторически, космически, митически и мистически. Учителят П. Дънов обобщава тези виждания, като внася в тях и свой собствен, оригинален елемент на проникновено тълкувание: "Днес хората делят Христа на "исто- ричен", "космичен", "мистичен" и т. н.
Ала Христос сам по
Себе
Си е един и неделим.
Има само един Христос - живият Христос, Който е изявление на Бога, изявление на Любовта. Христос - това е Бог, Който се разкрива на света. Като проява на Бога Христос не може да се отделя от Него, не може да се разглежда вън от Него. И когато аз говоря за Христа, считам Го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта" (курсивът мой - К. З.). На друго място в Словото си той допълва по съществен начин тези разсъждения: "Най-пълен израз на Любовта е дал на Земята Христос - все едно как Го схващат хората: като "исто- ричен", като "космичен" или "мистичен".
към текста >>
Има само един Христос - живият Христос, Който е изявление на
Бога
, изявление на
Любовта
.
Той е Изкупител и Спасител на човешкия род, чаканият така дълго Месия. От своя страна теософите изясняват същността на Христос в четири аспекта: исторически, космически, митически и мистически. Учителят П. Дънов обобщава тези виждания, като внася в тях и свой собствен, оригинален елемент на проникновено тълкувание: "Днес хората делят Христа на "исто- ричен", "космичен", "мистичен" и т. н. Ала Христос сам по Себе Си е един и неделим.
Има само един Христос - живият Христос, Който е изявление на
Бога
, изявление на
Любовта
.
Христос - това е Бог, Който се разкрива на света. Като проява на Бога Христос не може да се отделя от Него, не може да се разглежда вън от Него. И когато аз говоря за Христа, считам Го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта" (курсивът мой - К. З.). На друго място в Словото си той допълва по съществен начин тези разсъждения: "Най-пълен израз на Любовта е дал на Земята Христос - все едно как Го схващат хората: като "исто- ричен", като "космичен" или "мистичен". Защото и като исто- рична личност, и като космична същина, и като мистично преживяване Христос е и си остава най-съвършеният израз на Любовта.
към текста >>
Като проява на
Бога
Христос не може да се отделя от Него, не може да се разглежда вън от Него.
Учителят П. Дънов обобщава тези виждания, като внася в тях и свой собствен, оригинален елемент на проникновено тълкувание: "Днес хората делят Христа на "исто- ричен", "космичен", "мистичен" и т. н. Ала Христос сам по Себе Си е един и неделим. Има само един Христос - живият Христос, Който е изявление на Бога, изявление на Любовта. Христос - това е Бог, Който се разкрива на света.
Като проява на
Бога
Христос не може да се отделя от Него, не може да се разглежда вън от Него.
И когато аз говоря за Христа, считам Го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта" (курсивът мой - К. З.). На друго място в Словото си той допълва по съществен начин тези разсъждения: "Най-пълен израз на Любовта е дал на Земята Христос - все едно как Го схващат хората: като "исто- ричен", като "космичен" или "мистичен". Защото и като исто- рична личност, и като космична същина, и като мистично преживяване Христос е и си остава най-съвършеният израз на Любовта. " Изнесеното в този абзац ни приближава към заключението, че традиционното християнско учение - в неговата официална църковна, институционализирана форма - и възгледите на Учителя П. Дънов по отношение на Христос в някои от най-важните си компоненти демонстрират значително сходство или дори съвпадение.
към текста >>
И когато аз говоря за Христа, считам Го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на
Любовта
" (курсивът мой - К. З.).
Дънов обобщава тези виждания, като внася в тях и свой собствен, оригинален елемент на проникновено тълкувание: "Днес хората делят Христа на "исто- ричен", "космичен", "мистичен" и т. н. Ала Христос сам по Себе Си е един и неделим. Има само един Христос - живият Христос, Който е изявление на Бога, изявление на Любовта. Христос - това е Бог, Който се разкрива на света. Като проява на Бога Христос не може да се отделя от Него, не може да се разглежда вън от Него.
И когато аз говоря за Христа, считам Го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на
Любовта
" (курсивът мой - К. З.).
На друго място в Словото си той допълва по съществен начин тези разсъждения: "Най-пълен израз на Любовта е дал на Земята Христос - все едно как Го схващат хората: като "исто- ричен", като "космичен" или "мистичен". Защото и като исто- рична личност, и като космична същина, и като мистично преживяване Христос е и си остава най-съвършеният израз на Любовта. " Изнесеното в този абзац ни приближава към заключението, че традиционното християнско учение - в неговата официална църковна, институционализирана форма - и възгледите на Учителя П. Дънов по отношение на Христос в някои от най-важните си компоненти демонстрират значително сходство или дори съвпадение. Ето още един пример в тази насока: "Идването на Христа на Земята е най-важното събитие в историята на човечеството.
към текста >>
На друго място в Словото си той допълва по съществен начин тези разсъждения: "Най-пълен израз на
Любовта
е дал на Земята Христос - все едно как Го схващат хората: като "исто- ричен", като "космичен" или "мистичен".
Ала Христос сам по Себе Си е един и неделим. Има само един Христос - живият Христос, Който е изявление на Бога, изявление на Любовта. Христос - това е Бог, Който се разкрива на света. Като проява на Бога Христос не може да се отделя от Него, не може да се разглежда вън от Него. И когато аз говоря за Христа, считам Го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта" (курсивът мой - К. З.).
На друго място в Словото си той допълва по съществен начин тези разсъждения: "Най-пълен израз на
Любовта
е дал на Земята Христос - все едно как Го схващат хората: като "исто- ричен", като "космичен" или "мистичен".
Защото и като исто- рична личност, и като космична същина, и като мистично преживяване Христос е и си остава най-съвършеният израз на Любовта. " Изнесеното в този абзац ни приближава към заключението, че традиционното християнско учение - в неговата официална църковна, институционализирана форма - и възгледите на Учителя П. Дънов по отношение на Христос в някои от най-важните си компоненти демонстрират значително сходство или дори съвпадение. Ето още един пример в тази насока: "Идването на Христа на Земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие както по съдържание, така и по смисъл.
към текста >>
" Изнесеното в този абзац ни приближава
към
заключението, че традиционното християнско учение - в неговата официална църковна, институционализирана форма - и възгледите на Учителя П.
Христос - това е Бог, Който се разкрива на света. Като проява на Бога Христос не може да се отделя от Него, не може да се разглежда вън от Него. И когато аз говоря за Христа, считам Го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта" (курсивът мой - К. З.). На друго място в Словото си той допълва по съществен начин тези разсъждения: "Най-пълен израз на Любовта е дал на Земята Христос - все едно как Го схващат хората: като "исто- ричен", като "космичен" или "мистичен". Защото и като исто- рична личност, и като космична същина, и като мистично преживяване Христос е и си остава най-съвършеният израз на Любовта.
" Изнесеното в този абзац ни приближава
към
заключението, че традиционното християнско учение - в неговата официална църковна, институционализирана форма - и възгледите на Учителя П.
Дънов по отношение на Христос в някои от най-важните си компоненти демонстрират значително сходство или дори съвпадение. Ето още един пример в тази насока: "Идването на Христа на Земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие както по съдържание, така и по смисъл. С него е свързана основната идея на човешкия живот - идеята за безсмъртието, идеята за вечния живот. И усилията на цялото човешко съществувание се свеждат към това - да се постигне безсмъртието, да се влезе във вечния живот." Тоест да бъде завоювано спасението, казано на езика на Църквата.
към текста >>
И усилията на цялото човешко съществувание се свеждат
към
това - да се постигне безсмъртието, да се влезе във вечния живот." Тоест да бъде завоювано спасението, казано на езика на Църквата.
" Изнесеното в този абзац ни приближава към заключението, че традиционното християнско учение - в неговата официална църковна, институционализирана форма - и възгледите на Учителя П. Дънов по отношение на Христос в някои от най-важните си компоненти демонстрират значително сходство или дори съвпадение. Ето още един пример в тази насока: "Идването на Христа на Земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие както по съдържание, така и по смисъл. С него е свързана основната идея на човешкия живот - идеята за безсмъртието, идеята за вечния живот.
И усилията на цялото човешко съществувание се свеждат
към
това - да се постигне безсмъртието, да се влезе във вечния живот." Тоест да бъде завоювано спасението, казано на езика на Църквата.
Каноничното църковно учение утвърждава, че Иисус Христос има две естества (природи) - Божествено и човешко. И двете са съвършени и са съединени в едно лице, в една ипостас - Бог-Слово възприел човешка природа в личностно единство със Своята Божествена природа. Ето как Учителят на ББ у нас интерпретира наличието и съединението на двете естества - Божествено и човешко - в Личността на Христос, продължавайки същевременно своя критичен анализ на теософското схващане относно различните аспекти в същността на Христос: "Как трябва да се схващат думите "историчен", "космичен" и "мистичен" Христос? Проявен на Земята в даден исторически момент, като идеален Човек, като образец на истински Човек (т. е. човешкото естество на Христос - бел. К.
към текста >>
З.), Той става "космичен"." И още едно съществено твърдение, което
дообогатява
така представената картина на многопластовост в същността и проявленията на Христос: "Физическата страна на Христа, това е цялото човечество, обединено в едно тяло.
Проявен на Земята в даден исторически момент, като идеален Човек, като образец на истински Човек (т. е. човешкото естество на Христос - бел. К. З.), Той е "историчен ". ...Познат вътрешно, Той става "мистичен", а схващан и познаван като проявения Бог в света (т. е. Божественото Му естество - бел. К.
З.), Той става "космичен"." И още едно съществено твърдение, което
дообогатява
така представената картина на многопластовост в същността и проявленията на Христос: "Физическата страна на Христа, това е цялото човечество, обединено в едно тяло.
Всички човешки души, в които Христос живее, обединени в едно - това е физическата страна на Христа. Всички ангели, събрани в сърцето на Христа, представят духовната Му страна. А всички божества, събрани в ума на Христа, представят Божествената му страна. Това е "космичният " Христос - проявеният Бог в света." Учителят П. Дънов е обосновал и други фундаментални тезиси за Христос, които не влизат в противоречие с официалното християнско и църковно учение, а по-скоро го допълват.
към текста >>
Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа
към
Бога
.
Нека да проследим два от тях, с подчертана значимост от догматическа (вероучителна) гледна точка: 1) "Една от най-големите заблуди е да се мисли, че Христос е на небето, че седи и чака Второто пришествие, за да почне да съди живите и мъртвите. Истината е, че Христос никога не е напускал Земята (с духовното Си присъствие след Възнесението; ср. Мат. 28:20 - бел. К. З.). Спомнете си Неговите думи: "Даде Ми се всяка власт на небето и на земята." Христос е, Който е движил, движи и ще движи и "историчния", и "космичния", и "мистичния" живот на Земята и човечеството." 2) "Със Своето слизане на Земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството.
Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа
към
Бога
.
И затова Той казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът " (Йоан 14:6 - бел. К. З.). Пътят - разбран в широк смисъл на думата - това е движението на Духа в разумното прилагане законите на природата. Животът - това е хармоничното организиране на елементите и развитие на силите в Божествената душа (на човека - бел. К. З.).
към текста >>
Христос е човекът, който е победил, който служи на
Бога
, който е готов да се жертва.
От своя страна Христос не е от земна еволюция, а идва на нашата планета от най-високите сфери на Космоса. Нещо повече - в качеството Си на еманация (проявление, излъчване) на самата Космическа Реалност Христос въобще не подлежи на развитие като човек. Учителят П. Дънов също разграничава двете същности (двете имена, чиито носители са две отделни индивидуалности), но по специфичен начин: "Иисус Христос - двете думи означават две опорни точки. Иисус - това е страдащият човек на земята, човешка душа, която страда, която изработва спасение.
Христос е човекът, който е победил, който служи на
Бога
, който е готов да се жертва.
...Христос е висшият Дух, висшият принцип... За някои Той е дошъл, а за някои ще дойде тепърва." Когато твърди, че Христос "за някои е дошъл, а за някои ще дойде тепърва", Учителят на ББ в България очевидно има пред вид, че много хора (назоваващи себе си "християни") са повярвали в Христос, вникнали са в Неговото учение и живеят в съгласие с него. Но има и такива, които нито вярват в Богочовека, нито са разбрали Словото Му, нито се стараят да го прилагат в живота си. Първите са тези, за които "Той е дошъл", а вторите - за тях Той "ще дойде тепърва". Интерес представлява и становището на Учителя П. Дънов относно идеята за спасението (централна за християнството), както и трактовката му за Христос като Син Божий: "Спасението, така както го схващат хората, също е едно частично разбиране на това велико събитие (мисията на Христос - бел.
към текста >>
...Христос е висшият Дух, висшият принцип... За някои Той е дошъл, а за някои ще дойде тепърва." Когато твърди, че Христос "за някои е дошъл, а за някои ще дойде тепърва", Учителят на ББ в България очевидно има пред вид, че много хора (назоваващи
себе
си "християни") са повярвали в Христос, вникнали са в Неговото учение и живеят в съгласие с него.
Нещо повече - в качеството Си на еманация (проявление, излъчване) на самата Космическа Реалност Христос въобще не подлежи на развитие като човек. Учителят П. Дънов също разграничава двете същности (двете имена, чиито носители са две отделни индивидуалности), но по специфичен начин: "Иисус Христос - двете думи означават две опорни точки. Иисус - това е страдащият човек на земята, човешка душа, която страда, която изработва спасение. Христос е човекът, който е победил, който служи на Бога, който е готов да се жертва.
...Христос е висшият Дух, висшият принцип... За някои Той е дошъл, а за някои ще дойде тепърва." Когато твърди, че Христос "за някои е дошъл, а за някои ще дойде тепърва", Учителят на ББ в България очевидно има пред вид, че много хора (назоваващи
себе
си "християни") са повярвали в Христос, вникнали са в Неговото учение и живеят в съгласие с него.
Но има и такива, които нито вярват в Богочовека, нито са разбрали Словото Му, нито се стараят да го прилагат в живота си. Първите са тези, за които "Той е дошъл", а вторите - за тях Той "ще дойде тепърва". Интерес представлява и становището на Учителя П. Дънов относно идеята за спасението (централна за християнството), както и трактовката му за Христос като Син Божий: "Спасението, така както го схващат хората, също е едно частично разбиране на това велико събитие (мисията на Христос - бел. К. З.).
към текста >>
Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят
Бога
, да добият вечния живот.
Днес обаче всички проповедници разправят, че Христос бил дошъл на земята, за да спаси хората. Ако Христос бе спасил света по оня механичен начин, както хората го разбират, и ако те бяха действително спасени, нямаше да живеят така противно на духа на Христовото учение. Очевидно съвсем друг смисъл има идеята за спасението. То не е там, където хората го търсят, нито идва така механически, както те си мислят. Христос донесе на земята науката за душата.
Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят
Бога
, да добият вечния живот.
Врата на този път е Любовта. Който мине през тази врата, ще излезе на онзи царски път, по който го чакат велики подвизи. Много велики души са слизали на земята преди Христа, но те не са могли да се справят с мъчната задача за повдигане на човечеството. Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат. Преди Христос Бог е пращал на Своята нива слугите Си - пророци, светии, - но те не можаха да свършат работата както трябва.
към текста >>
Той е сбор от всички синове Божии, чиито души и сърца бликат от живот и
любов
.
В същото време става ясно, че Учителят на ББ у нас възприема Христос като Син Божий - т. е. служи си със същата формулировка, която е въведена от Църквата, отнасяйки я до Личността на Спасителя. Твърде далеч от обичайното църковно схващане е и твърдението на Учителя П. Дънов за Христос като за колективна същност: "Христос е колективен дух. Той съществува като единица, но същевременно е колективен дух.
Той е сбор от всички синове Божии, чиито души и сърца бликат от живот и
любов
.
Всички синове Божии, съединени в едно, всички разумни души, които живеят в Божествено единение, това е Христос." Учителят П. Дънов отстоява тезата, че само малка част от Христовото благовестие е достигнала до нас: "От онова, което Христос е говорил в течение на трите години на Своята проповед, много малко е било запазено - само откъслеци. Много и от посланията на Павла, както и на другите апостоли, са останали скрити за света. Те обаче някога ще излязат на бял свят.
към текста >>
Той ще проповядва преди всичко великата наука на
Любовта
и методите за нейното прилагане.
От казаното личи, че според Учителя на ББ в нашата страна извън каноническите свещени книги на Новия Завет съществуват и други писания, с равностойна на тях ценност и богооткровена стойност, които по неизвестни причини не са намерили място в Библията. Репликата му за това, че не всичко, което Христос е изрекъл, е било записано и обнародвано в евангелията, е свързана косвено с текста в Йоан 21:25. Един от важните моменти в учението на П. Дънов за Христос е концентриран в изявлението му: "Мислите ли, че ако днес дойде Христос, Той ще говори така, както е говорил преди две хиляди години? Другояче ще говори днес Христос.
Той ще проповядва преди всичко великата наука на
Любовта
и методите за нейното прилагане.
Той ще проповядва пътя на ученичеството, братството и служението. Защото законът на еволюцията изисква днес това. " Изводът, който можем да направим от това твърдение на Учителя на ББ в България, е, че непреходността на Христовото благовестие, неговата непресъхваща, вечна актуалност се изразява във всяка епоха от човешката история по специфичен начин, съответстваща на тенденциите и социалните акценти на това време. И, от друга страна, невидимото присъствие на Христос между нас след възнесението Му дава възможност Той да се изявява и чрез други проводници - освен онези, които познаваме от страниците на Библията. Разбира се, в този случай от решаващо значение е обективността и точността на преценката относно реалността на Неговата изява.
към текста >>
И ако сме напълно уверени, че и днес Христос ни говори и ни напътства по пътя на съвършенството, то следва да се отнесем с доверие
към
Неговото настоящо послание.
" Изводът, който можем да направим от това твърдение на Учителя на ББ в България, е, че непреходността на Христовото благовестие, неговата непресъхваща, вечна актуалност се изразява във всяка епоха от човешката история по специфичен начин, съответстваща на тенденциите и социалните акценти на това време. И, от друга страна, невидимото присъствие на Христос между нас след възнесението Му дава възможност Той да се изявява и чрез други проводници - освен онези, които познаваме от страниците на Библията. Разбира се, в този случай от решаващо значение е обективността и точността на преценката относно реалността на Неговата изява. Понеже лъжехристосовци и всякакви самозванци е имало и има в изобилие, за което Той самият ни предупреждава (ср. Мат. 24 гл.).
И ако сме напълно уверени, че и днес Христос ни говори и ни напътства по пътя на съвършенството, то следва да се отнесем с доверие
към
Неговото настоящо послание.
Каквото е и учението на българския духовен Учител Петър Дънов, който казва: "За нас е важен днешният Христос, а не Този, Който е живял пред две хиляди години. Ще каже някой, че това е богохулство. Сегашният Христос е по-важен за нас, защото живее между много народи, а преди две хиляди години е живял само между евреите. Тогава Той се оставил да Го разпънат, но днес никой не може да Го разпъне. И тогава Христос е бил силен, но съзнателно се е пожертвал." От значение за изследователя е и друга концепция на Учителя П.
към текста >>
Дънов, свързана пряко с Личността на Иисус Христос и с позицията за разглеждане на плодовете от Неговата земна изява: "Дошло е време да се положат основите на една нова култура, която да бъде изградена не от хора, които се кланят на разпънатия Христос, а от човеци-братя, у които живее възкръсналият Христос - живият Христос на
Любовта
."
Каквото е и учението на българския духовен Учител Петър Дънов, който казва: "За нас е важен днешният Христос, а не Този, Който е живял пред две хиляди години. Ще каже някой, че това е богохулство. Сегашният Христос е по-важен за нас, защото живее между много народи, а преди две хиляди години е живял само между евреите. Тогава Той се оставил да Го разпънат, но днес никой не може да Го разпъне. И тогава Христос е бил силен, но съзнателно се е пожертвал." От значение за изследователя е и друга концепция на Учителя П.
Дънов, свързана пряко с Личността на Иисус Христос и с позицията за разглеждане на плодовете от Неговата земна изява: "Дошло е време да се положат основите на една нова култура, която да бъде изградена не от хора, които се кланят на разпънатия Христос, а от човеци-братя, у които живее възкръсналият Христос - живият Христос на
Любовта
."
Може би е закономерно да завършим изследването на учението на Учителя на ББ в нашата страна за Христос с един призив, който Петър Дънов отправя към хората, устремили се по духовния Път. Той говори - и с пълно право! - от името на Христос, пречупвайки извечния и така дълбок смисъл на Неговото Божествено Слово през тенденциите и акцентите на нашата съвременност: "И сега, великият Учител се обръща към всички пробудени души, възвестявайки им основите на новото благовестие: Да бъдат всички прилежни ученици, добри братя, верни и истинни служители! Защото само ония, които са прилежни ученици, добри братя и истински служители, могат да бъдат творци на новата култура, в която Христос ще живее във всеки човек и между всички хора." Наистина - достоен финал на величавата симфония на словесната изразност, посветена от българския духовен Учител П.
към текста >>
Може би е закономерно да завършим изследването на учението на Учителя на ББ в нашата страна за Христос с един призив, който Петър Дънов отправя
към
хората, устремили се по духовния Път.
Ще каже някой, че това е богохулство. Сегашният Христос е по-важен за нас, защото живее между много народи, а преди две хиляди години е живял само между евреите. Тогава Той се оставил да Го разпънат, но днес никой не може да Го разпъне. И тогава Христос е бил силен, но съзнателно се е пожертвал." От значение за изследователя е и друга концепция на Учителя П. Дънов, свързана пряко с Личността на Иисус Христос и с позицията за разглеждане на плодовете от Неговата земна изява: "Дошло е време да се положат основите на една нова култура, която да бъде изградена не от хора, които се кланят на разпънатия Христос, а от човеци-братя, у които живее възкръсналият Христос - живият Христос на Любовта."
Може би е закономерно да завършим изследването на учението на Учителя на ББ в нашата страна за Христос с един призив, който Петър Дънов отправя
към
хората, устремили се по духовния Път.
Той говори - и с пълно право! - от името на Христос, пречупвайки извечния и така дълбок смисъл на Неговото Божествено Слово през тенденциите и акцентите на нашата съвременност: "И сега, великият Учител се обръща към всички пробудени души, възвестявайки им основите на новото благовестие: Да бъдат всички прилежни ученици, добри братя, верни и истинни служители! Защото само ония, които са прилежни ученици, добри братя и истински служители, могат да бъдат творци на новата култура, в която Христос ще живее във всеки човек и между всички хора." Наистина - достоен финал на величавата симфония на словесната изразност, посветена от българския духовен Учител П. Дънов на най-извисения Син на Бога, слизал някога в плът на Земята.
към текста >>
- от името на Христос, пречупвайки извечния и така дълбок смисъл на Неговото Божествено Слово през тенденциите и акцентите на нашата съвременност: "И сега, великият Учител се обръща
към
всички пробудени души, възвестявайки им основите на новото благовестие: Да бъдат всички прилежни ученици, добри братя, верни и истинни служители!
Тогава Той се оставил да Го разпънат, но днес никой не може да Го разпъне. И тогава Христос е бил силен, но съзнателно се е пожертвал." От значение за изследователя е и друга концепция на Учителя П. Дънов, свързана пряко с Личността на Иисус Христос и с позицията за разглеждане на плодовете от Неговата земна изява: "Дошло е време да се положат основите на една нова култура, която да бъде изградена не от хора, които се кланят на разпънатия Христос, а от човеци-братя, у които живее възкръсналият Христос - живият Христос на Любовта." Може би е закономерно да завършим изследването на учението на Учителя на ББ в нашата страна за Христос с един призив, който Петър Дънов отправя към хората, устремили се по духовния Път. Той говори - и с пълно право!
- от името на Христос, пречупвайки извечния и така дълбок смисъл на Неговото Божествено Слово през тенденциите и акцентите на нашата съвременност: "И сега, великият Учител се обръща
към
всички пробудени души, възвестявайки им основите на новото благовестие: Да бъдат всички прилежни ученици, добри братя, верни и истинни служители!
Защото само ония, които са прилежни ученици, добри братя и истински служители, могат да бъдат творци на новата култура, в която Христос ще живее във всеки човек и между всички хора." Наистина - достоен финал на величавата симфония на словесната изразност, посветена от българския духовен Учител П. Дънов на най-извисения Син на Бога, слизал някога в плът на Земята. Неговите стъпки все още отекват между нас и все още са живи дирите, оставени от безсмъртното Му Дело в нашите сърца и души.
към текста >>
Дънов на най-извисения Син на
Бога
, слизал някога в плът на Земята.
Може би е закономерно да завършим изследването на учението на Учителя на ББ в нашата страна за Христос с един призив, който Петър Дънов отправя към хората, устремили се по духовния Път. Той говори - и с пълно право! - от името на Христос, пречупвайки извечния и така дълбок смисъл на Неговото Божествено Слово през тенденциите и акцентите на нашата съвременност: "И сега, великият Учител се обръща към всички пробудени души, възвестявайки им основите на новото благовестие: Да бъдат всички прилежни ученици, добри братя, верни и истинни служители! Защото само ония, които са прилежни ученици, добри братя и истински служители, могат да бъдат творци на новата култура, в която Христос ще живее във всеки човек и между всички хора." Наистина - достоен финал на величавата симфония на словесната изразност, посветена от българския духовен Учител П.
Дънов на най-извисения Син на
Бога
, слизал някога в плът на Земята.
Неговите стъпки все още отекват между нас и все още са живи дирите, оставени от безсмъртното Му Дело в нашите сърца и души.
към текста >>
96.
II. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЛЮБОВТА
 
- Константин Златев
II. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА
ЛЮБОВТА
II. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА
ЛЮБОВТА
"Любовта значи доближаване до Бога." "Любовта е духовна храна." "Велико нещо е Любовта! Тя е Великият закон, който изпълва всякога душата на ученика." (Учителят П. Дънов)
към текста >>
"
Любовта
значи доближаване до
Бога
."
II. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЛЮБОВТА
"
Любовта
значи доближаване до
Бога
."
"Любовта е духовна храна." "Велико нещо е Любовта! Тя е Великият закон, който изпълва всякога душата на ученика." (Учителят П. Дънов) 1. Общ преглед
към текста >>
"
Любовта
е духовна храна."
II. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЛЮБОВТА "Любовта значи доближаване до Бога."
"
Любовта
е духовна храна."
"Велико нещо е Любовта! Тя е Великият закон, който изпълва всякога душата на ученика." (Учителят П. Дънов) 1. Общ преглед В ч.
към текста >>
"Велико нещо е
Любовта
!
II. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЛЮБОВТА "Любовта значи доближаване до Бога." "Любовта е духовна храна."
"Велико нещо е
Любовта
!
Тя е Великият закон, който изпълва всякога душата на ученика." (Учителят П. Дънов) 1. Общ преглед В ч. I, гл.
към текста >>
разгледахме учението на ББ за
Любовта
(изписана с главна буква, за да бъде отличена нейната духовна и Божествена проява от земната, материална и плътска такава) под заглавие " Божественият принцип на
Любовта
".
(Учителят П. Дънов) 1. Общ преглед В ч. I, гл. IV, т. 1.
разгледахме учението на ББ за
Любовта
(изписана с главна буква, за да бъде отличена нейната духовна и Божествена проява от земната, материална и плътска такава) под заглавие " Божественият принцип на
Любовта
".
В следващите редове, обособени като отделна тема, предлагаме информация, разсъждения и изводи, които - поради огромния обем на проблематиката - не са засегнати в горепосочената лекционна единица. И това не е случайно, тъй като Учителят П. Дънов е говорил най-много именно за Любовта. Тя е и принципът, лежащ в основите на Новата Култура, носеща нейното име. Култура, чийто фундамент Учителят на ББ в България изгради посредством трите водещи елемента на своето духовно-културно наследство: Слово, Паневритмия и музика.
към текста >>
Дънов е говорил най-много именно за
Любовта
.
I, гл. IV, т. 1. разгледахме учението на ББ за Любовта (изписана с главна буква, за да бъде отличена нейната духовна и Божествена проява от земната, материална и плътска такава) под заглавие " Божественият принцип на Любовта". В следващите редове, обособени като отделна тема, предлагаме информация, разсъждения и изводи, които - поради огромния обем на проблематиката - не са засегнати в горепосочената лекционна единица. И това не е случайно, тъй като Учителят П.
Дънов е говорил най-много именно за
Любовта
.
Тя е и принципът, лежащ в основите на Новата Култура, носеща нейното име. Култура, чийто фундамент Учителят на ББ в България изгради посредством трите водещи елемента на своето духовно-културно наследство: Слово, Паневритмия и музика. Учението за Любовта е водещо по своя характер и съдържание в Новото учение. Любовта е онзи Божествен принцип, който е носител на живота - пълния и изобилен живот. Преди всичко тя е онтологическа характеристика на Бога - "Бог е любов" (I Йоан 4:8,16).
към текста >>
Учението за
Любовта
е водещо по своя характер и съдържание в Новото учение.
В следващите редове, обособени като отделна тема, предлагаме информация, разсъждения и изводи, които - поради огромния обем на проблематиката - не са засегнати в горепосочената лекционна единица. И това не е случайно, тъй като Учителят П. Дънов е говорил най-много именно за Любовта. Тя е и принципът, лежащ в основите на Новата Култура, носеща нейното име. Култура, чийто фундамент Учителят на ББ в България изгради посредством трите водещи елемента на своето духовно-културно наследство: Слово, Паневритмия и музика.
Учението за
Любовта
е водещо по своя характер и съдържание в Новото учение.
Любовта е онзи Божествен принцип, който е носител на живота - пълния и изобилен живот. Преди всичко тя е онтологическа характеристика на Бога - "Бог е любов" (I Йоан 4:8,16). След това - категория в етиката. Не на последно място - Любовта е пътят, по който човек може да познае Бога посредством мистична интуиция, и така понятието се превръща в категория на гносеологията. Освен всичко изброено Учителят П.
към текста >>
Любовта
е онзи Божествен принцип, който е носител на живота - пълния и изобилен живот.
И това не е случайно, тъй като Учителят П. Дънов е говорил най-много именно за Любовта. Тя е и принципът, лежащ в основите на Новата Култура, носеща нейното име. Култура, чийто фундамент Учителят на ББ в България изгради посредством трите водещи елемента на своето духовно-културно наследство: Слово, Паневритмия и музика. Учението за Любовта е водещо по своя характер и съдържание в Новото учение.
Любовта
е онзи Божествен принцип, който е носител на живота - пълния и изобилен живот.
Преди всичко тя е онтологическа характеристика на Бога - "Бог е любов" (I Йоан 4:8,16). След това - категория в етиката. Не на последно място - Любовта е пътят, по който човек може да познае Бога посредством мистична интуиция, и така понятието се превръща в категория на гносеологията. Освен всичко изброено Учителят П. Дънов разглежда и други четири проявления на Любовта, които ще бъдат обект на изясняване в настоящото изложение: като стремеж - свързана с физическата природа на човека, като чувство - изразяваща емоционалното му естество, като сила - кореспондираща с умствената същност на човека, и като принцип - произтичаща от висшата му духовност.
към текста >>
Преди всичко тя е онтологическа характеристика на
Бога
- "Бог е
любов
" (I Йоан 4:8,16).
Дънов е говорил най-много именно за Любовта. Тя е и принципът, лежащ в основите на Новата Култура, носеща нейното име. Култура, чийто фундамент Учителят на ББ в България изгради посредством трите водещи елемента на своето духовно-културно наследство: Слово, Паневритмия и музика. Учението за Любовта е водещо по своя характер и съдържание в Новото учение. Любовта е онзи Божествен принцип, който е носител на живота - пълния и изобилен живот.
Преди всичко тя е онтологическа характеристика на
Бога
- "Бог е
любов
" (I Йоан 4:8,16).
След това - категория в етиката. Не на последно място - Любовта е пътят, по който човек може да познае Бога посредством мистична интуиция, и така понятието се превръща в категория на гносеологията. Освен всичко изброено Учителят П. Дънов разглежда и други четири проявления на Любовта, които ще бъдат обект на изясняване в настоящото изложение: като стремеж - свързана с физическата природа на човека, като чувство - изразяваща емоционалното му естество, като сила - кореспондираща с умствената същност на човека, и като принцип - произтичаща от висшата му духовност. В учението на ББ, представено от Учителя П.
към текста >>
Не на последно място -
Любовта
е пътят, по който човек може да познае
Бога
посредством мистична интуиция, и така понятието се превръща в категория на гносеологията.
Култура, чийто фундамент Учителят на ББ в България изгради посредством трите водещи елемента на своето духовно-културно наследство: Слово, Паневритмия и музика. Учението за Любовта е водещо по своя характер и съдържание в Новото учение. Любовта е онзи Божествен принцип, който е носител на живота - пълния и изобилен живот. Преди всичко тя е онтологическа характеристика на Бога - "Бог е любов" (I Йоан 4:8,16). След това - категория в етиката.
Не на последно място -
Любовта
е пътят, по който човек може да познае
Бога
посредством мистична интуиция, и така понятието се превръща в категория на гносеологията.
Освен всичко изброено Учителят П. Дънов разглежда и други четири проявления на Любовта, които ще бъдат обект на изясняване в настоящото изложение: като стремеж - свързана с физическата природа на човека, като чувство - изразяваща емоционалното му естество, като сила - кореспондираща с умствената същност на човека, и като принцип - произтичаща от висшата му духовност. В учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, Любовта изпъква като ядро на живота - негова неугасима и неотклонима светлина. Тя не е някаква литературна абстракция, а действие, работа за Божия План, стремеж към съвършенство, служение в името на човечността, доброто и справедливостта.
към текста >>
Дънов разглежда и други четири проявления на
Любовта
, които ще бъдат обект на изясняване в настоящото изложение: като стремеж - свързана с физическата природа на човека, като чувство - изразяваща емоционалното му естество, като сила - кореспондираща с умствената същност на човека, и като принцип - произтичаща от висшата му духовност.
Любовта е онзи Божествен принцип, който е носител на живота - пълния и изобилен живот. Преди всичко тя е онтологическа характеристика на Бога - "Бог е любов" (I Йоан 4:8,16). След това - категория в етиката. Не на последно място - Любовта е пътят, по който човек може да познае Бога посредством мистична интуиция, и така понятието се превръща в категория на гносеологията. Освен всичко изброено Учителят П.
Дънов разглежда и други четири проявления на
Любовта
, които ще бъдат обект на изясняване в настоящото изложение: като стремеж - свързана с физическата природа на човека, като чувство - изразяваща емоционалното му естество, като сила - кореспондираща с умствената същност на човека, и като принцип - произтичаща от висшата му духовност.
В учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, Любовта изпъква като ядро на живота - негова неугасима и неотклонима светлина. Тя не е някаква литературна абстракция, а действие, работа за Божия План, стремеж към съвършенство, служение в името на човечността, доброто и справедливостта. Ако Любовта бъде възприемана само като дума, израз или форма, то нейният плод би бил нищожен, еволюцията би пресъхнала. Реалната Любов е проявление, непрестанно развитие и разгръщане на най-чистите помисли и дела: "Любовта е любов, само когато се прави.
към текста >>
Дънов,
Любовта
изпъква като ядро на живота - негова неугасима и неотклонима светлина.
След това - категория в етиката. Не на последно място - Любовта е пътят, по който човек може да познае Бога посредством мистична интуиция, и така понятието се превръща в категория на гносеологията. Освен всичко изброено Учителят П. Дънов разглежда и други четири проявления на Любовта, които ще бъдат обект на изясняване в настоящото изложение: като стремеж - свързана с физическата природа на човека, като чувство - изразяваща емоционалното му естество, като сила - кореспондираща с умствената същност на човека, и като принцип - произтичаща от висшата му духовност. В учението на ББ, представено от Учителя П.
Дънов,
Любовта
изпъква като ядро на живота - негова неугасима и неотклонима светлина.
Тя не е някаква литературна абстракция, а действие, работа за Божия План, стремеж към съвършенство, служение в името на човечността, доброто и справедливостта. Ако Любовта бъде възприемана само като дума, израз или форма, то нейният плод би бил нищожен, еволюцията би пресъхнала. Реалната Любов е проявление, непрестанно развитие и разгръщане на най-чистите помисли и дела: "Любовта е любов, само когато се прави. Любовта е реална, когато се прави. Реално е само това, което се проявява.
към текста >>
Тя не е някаква литературна абстракция, а действие, работа за Божия План, стремеж
към
съвършенство, служение в името на човечността, доброто и справедливостта.
Не на последно място - Любовта е пътят, по който човек може да познае Бога посредством мистична интуиция, и така понятието се превръща в категория на гносеологията. Освен всичко изброено Учителят П. Дънов разглежда и други четири проявления на Любовта, които ще бъдат обект на изясняване в настоящото изложение: като стремеж - свързана с физическата природа на човека, като чувство - изразяваща емоционалното му естество, като сила - кореспондираща с умствената същност на човека, и като принцип - произтичаща от висшата му духовност. В учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, Любовта изпъква като ядро на живота - негова неугасима и неотклонима светлина.
Тя не е някаква литературна абстракция, а действие, работа за Божия План, стремеж
към
съвършенство, служение в името на човечността, доброто и справедливостта.
Ако Любовта бъде възприемана само като дума, израз или форма, то нейният плод би бил нищожен, еволюцията би пресъхнала. Реалната Любов е проявление, непрестанно развитие и разгръщане на най-чистите помисли и дела: "Любовта е любов, само когато се прави. Любовта е реална, когато се прави. Реално е само това, което се проявява. Ние не можем да говорим за реалното като за нещо минало, като за нещо бъдещо.
към текста >>
Ако
Любовта
бъде възприемана само като дума, израз или форма, то нейният плод би бил нищожен, еволюцията би пресъхнала.
Освен всичко изброено Учителят П. Дънов разглежда и други четири проявления на Любовта, които ще бъдат обект на изясняване в настоящото изложение: като стремеж - свързана с физическата природа на човека, като чувство - изразяваща емоционалното му естество, като сила - кореспондираща с умствената същност на човека, и като принцип - произтичаща от висшата му духовност. В учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, Любовта изпъква като ядро на живота - негова неугасима и неотклонима светлина. Тя не е някаква литературна абстракция, а действие, работа за Божия План, стремеж към съвършенство, служение в името на човечността, доброто и справедливостта.
Ако
Любовта
бъде възприемана само като дума, израз или форма, то нейният плод би бил нищожен, еволюцията би пресъхнала.
Реалната Любов е проявление, непрестанно развитие и разгръщане на най-чистите помисли и дела: "Любовта е любов, само когато се прави. Любовта е реална, когато се прави. Реално е само това, което се проявява. Ние не можем да говорим за реалното като за нещо минало, като за нещо бъдещо. Божествената реалност е всякога реалност " (Учителят П. Дънов).
към текста >>
Реалната
Любов
е проявление, непрестанно развитие и разгръщане на най-чистите помисли и дела: "
Любовта
е
любов
, само когато се прави.
Дънов разглежда и други четири проявления на Любовта, които ще бъдат обект на изясняване в настоящото изложение: като стремеж - свързана с физическата природа на човека, като чувство - изразяваща емоционалното му естество, като сила - кореспондираща с умствената същност на човека, и като принцип - произтичаща от висшата му духовност. В учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, Любовта изпъква като ядро на живота - негова неугасима и неотклонима светлина. Тя не е някаква литературна абстракция, а действие, работа за Божия План, стремеж към съвършенство, служение в името на човечността, доброто и справедливостта. Ако Любовта бъде възприемана само като дума, израз или форма, то нейният плод би бил нищожен, еволюцията би пресъхнала.
Реалната
Любов
е проявление, непрестанно развитие и разгръщане на най-чистите помисли и дела: "
Любовта
е
любов
, само когато се прави.
Любовта е реална, когато се прави. Реално е само това, което се проявява. Ние не можем да говорим за реалното като за нещо минало, като за нещо бъдещо. Божествената реалност е всякога реалност " (Учителят П. Дънов). В този контекст българският духовен Учител достига до едно завършено окултно разбиране за мисията на човека като строител на новия живот, като носител на Божествената Любов, Мъдрост и Истина.
към текста >>
Любовта
е реална, когато се прави.
В учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, Любовта изпъква като ядро на живота - негова неугасима и неотклонима светлина. Тя не е някаква литературна абстракция, а действие, работа за Божия План, стремеж към съвършенство, служение в името на човечността, доброто и справедливостта. Ако Любовта бъде възприемана само като дума, израз или форма, то нейният плод би бил нищожен, еволюцията би пресъхнала. Реалната Любов е проявление, непрестанно развитие и разгръщане на най-чистите помисли и дела: "Любовта е любов, само когато се прави.
Любовта
е реална, когато се прави.
Реално е само това, което се проявява. Ние не можем да говорим за реалното като за нещо минало, като за нещо бъдещо. Божествената реалност е всякога реалност " (Учителят П. Дънов). В този контекст българският духовен Учител достига до едно завършено окултно разбиране за мисията на човека като строител на новия живот, като носител на Божествената Любов, Мъдрост и Истина. В светлината на живота той - ученикът по духовния Път - съзира именно действието, съзиданието, извисяването, а не философските спекулативни заключения, сухата теоретичност.
към текста >>
В този контекст българският духовен Учител достига до едно завършено окултно разбиране за мисията на човека като строител на новия живот, като носител на Божествената
Любов
, Мъдрост и Истина.
Реалната Любов е проявление, непрестанно развитие и разгръщане на най-чистите помисли и дела: "Любовта е любов, само когато се прави. Любовта е реална, когато се прави. Реално е само това, което се проявява. Ние не можем да говорим за реалното като за нещо минало, като за нещо бъдещо. Божествената реалност е всякога реалност " (Учителят П. Дънов).
В този контекст българският духовен Учител достига до едно завършено окултно разбиране за мисията на човека като строител на новия живот, като носител на Божествената
Любов
, Мъдрост и Истина.
В светлината на живота той - ученикът по духовния Път - съзира именно действието, съзиданието, извисяването, а не философските спекулативни заключения, сухата теоретичност. Той знае, че именно Любовта е стаена като най-дълбока същност на Безначалния, Непостижимия Творец на Вселената. Тя е, която ни е извадила от небитието и ни възвръща към разтворените обятия на Небето и преизпълненото със светлина сърце на Бога. В редица окултни школи на древността пътят на посвещението е бил този на Мъдростта. Но посвещението в Любовта или, както го наричат, посвещението в Христос е най-извисеното.
към текста >>
Той знае, че именно
Любовта
е стаена като най-дълбока същност на Безначалния, Непостижимия Творец на Вселената.
Реално е само това, което се проявява. Ние не можем да говорим за реалното като за нещо минало, като за нещо бъдещо. Божествената реалност е всякога реалност " (Учителят П. Дънов). В този контекст българският духовен Учител достига до едно завършено окултно разбиране за мисията на човека като строител на новия живот, като носител на Божествената Любов, Мъдрост и Истина. В светлината на живота той - ученикът по духовния Път - съзира именно действието, съзиданието, извисяването, а не философските спекулативни заключения, сухата теоретичност.
Той знае, че именно
Любовта
е стаена като най-дълбока същност на Безначалния, Непостижимия Творец на Вселената.
Тя е, която ни е извадила от небитието и ни възвръща към разтворените обятия на Небето и преизпълненото със светлина сърце на Бога. В редица окултни школи на древността пътят на посвещението е бил този на Мъдростта. Но посвещението в Любовта или, както го наричат, посвещението в Христос е най-извисеното. Затова и Школата на Учителя на ББ в България може да бъде наречена Школа на Любовта. Червената нишка в дейността й утвърждава великата задача на всеки човек - да разбере Любовта, която е родила и движи всичко съществуващо, да проникне в нейната същност и проявления и да я приложи в живота си.
към текста >>
Тя е, която ни е извадила от небитието и ни възвръща
към
разтворените обятия на Небето и преизпълненото със светлина сърце на
Бога
.
Ние не можем да говорим за реалното като за нещо минало, като за нещо бъдещо. Божествената реалност е всякога реалност " (Учителят П. Дънов). В този контекст българският духовен Учител достига до едно завършено окултно разбиране за мисията на човека като строител на новия живот, като носител на Божествената Любов, Мъдрост и Истина. В светлината на живота той - ученикът по духовния Път - съзира именно действието, съзиданието, извисяването, а не философските спекулативни заключения, сухата теоретичност. Той знае, че именно Любовта е стаена като най-дълбока същност на Безначалния, Непостижимия Творец на Вселената.
Тя е, която ни е извадила от небитието и ни възвръща
към
разтворените обятия на Небето и преизпълненото със светлина сърце на
Бога
.
В редица окултни школи на древността пътят на посвещението е бил този на Мъдростта. Но посвещението в Любовта или, както го наричат, посвещението в Христос е най-извисеното. Затова и Школата на Учителя на ББ в България може да бъде наречена Школа на Любовта. Червената нишка в дейността й утвърждава великата задача на всеки човек - да разбере Любовта, която е родила и движи всичко съществуващо, да проникне в нейната същност и проявления и да я приложи в живота си. Ако успеем да постигнем това, значи вече сме на път към единение с Небесния ни Баща, Който от памтивека ни очаква с безкрайно търпение и Любов и за Когото Христос споделя: "Аз и Отец Ми едно сме." Именно Любовта е най-краткият път към Него!
към текста >>
Но посвещението в
Любовта
или, както го наричат, посвещението в Христос е най-извисеното.
В този контекст българският духовен Учител достига до едно завършено окултно разбиране за мисията на човека като строител на новия живот, като носител на Божествената Любов, Мъдрост и Истина. В светлината на живота той - ученикът по духовния Път - съзира именно действието, съзиданието, извисяването, а не философските спекулативни заключения, сухата теоретичност. Той знае, че именно Любовта е стаена като най-дълбока същност на Безначалния, Непостижимия Творец на Вселената. Тя е, която ни е извадила от небитието и ни възвръща към разтворените обятия на Небето и преизпълненото със светлина сърце на Бога. В редица окултни школи на древността пътят на посвещението е бил този на Мъдростта.
Но посвещението в
Любовта
или, както го наричат, посвещението в Христос е най-извисеното.
Затова и Школата на Учителя на ББ в България може да бъде наречена Школа на Любовта. Червената нишка в дейността й утвърждава великата задача на всеки човек - да разбере Любовта, която е родила и движи всичко съществуващо, да проникне в нейната същност и проявления и да я приложи в живота си. Ако успеем да постигнем това, значи вече сме на път към единение с Небесния ни Баща, Който от памтивека ни очаква с безкрайно търпение и Любов и за Когото Христос споделя: "Аз и Отец Ми едно сме." Именно Любовта е най-краткият път към Него! Всички останали пътища в същата посока са осеяни с опасности. И най-главното: никой друг път освен този на Любовта не ни предпазва от най-страшната заплаха - гордостта.
към текста >>
Затова и Школата на Учителя на ББ в България може да бъде наречена Школа на
Любовта
.
В светлината на живота той - ученикът по духовния Път - съзира именно действието, съзиданието, извисяването, а не философските спекулативни заключения, сухата теоретичност. Той знае, че именно Любовта е стаена като най-дълбока същност на Безначалния, Непостижимия Творец на Вселената. Тя е, която ни е извадила от небитието и ни възвръща към разтворените обятия на Небето и преизпълненото със светлина сърце на Бога. В редица окултни школи на древността пътят на посвещението е бил този на Мъдростта. Но посвещението в Любовта или, както го наричат, посвещението в Христос е най-извисеното.
Затова и Школата на Учителя на ББ в България може да бъде наречена Школа на
Любовта
.
Червената нишка в дейността й утвърждава великата задача на всеки човек - да разбере Любовта, която е родила и движи всичко съществуващо, да проникне в нейната същност и проявления и да я приложи в живота си. Ако успеем да постигнем това, значи вече сме на път към единение с Небесния ни Баща, Който от памтивека ни очаква с безкрайно търпение и Любов и за Когото Христос споделя: "Аз и Отец Ми едно сме." Именно Любовта е най-краткият път към Него! Всички останали пътища в същата посока са осеяни с опасности. И най-главното: никой друг път освен този на Любовта не ни предпазва от най-страшната заплаха - гордостта. Затова Учителят П.
към текста >>
Червената нишка в дейността й утвърждава великата задача на всеки човек - да разбере
Любовта
, която е родила и движи всичко съществуващо, да проникне в нейната същност и проявления и да я приложи в живота си.
Той знае, че именно Любовта е стаена като най-дълбока същност на Безначалния, Непостижимия Творец на Вселената. Тя е, която ни е извадила от небитието и ни възвръща към разтворените обятия на Небето и преизпълненото със светлина сърце на Бога. В редица окултни школи на древността пътят на посвещението е бил този на Мъдростта. Но посвещението в Любовта или, както го наричат, посвещението в Христос е най-извисеното. Затова и Школата на Учителя на ББ в България може да бъде наречена Школа на Любовта.
Червената нишка в дейността й утвърждава великата задача на всеки човек - да разбере
Любовта
, която е родила и движи всичко съществуващо, да проникне в нейната същност и проявления и да я приложи в живота си.
Ако успеем да постигнем това, значи вече сме на път към единение с Небесния ни Баща, Който от памтивека ни очаква с безкрайно търпение и Любов и за Когото Христос споделя: "Аз и Отец Ми едно сме." Именно Любовта е най-краткият път към Него! Всички останали пътища в същата посока са осеяни с опасности. И най-главното: никой друг път освен този на Любовта не ни предпазва от най-страшната заплаха - гордостта. Затова Учителят П. Дънов е в правото си да възкликне: "Знайте, че Любовта е по-велика от всичко, което ще измислите.
към текста >>
Ако успеем да постигнем това, значи вече сме на път
към
единение с Небесния ни Баща, Който от памтивека ни очаква с безкрайно търпение и
Любов
и за Когото Христос споделя: "Аз и Отец Ми едно сме." Именно
Любовта
е най-краткият път
към
Него!
Тя е, която ни е извадила от небитието и ни възвръща към разтворените обятия на Небето и преизпълненото със светлина сърце на Бога. В редица окултни школи на древността пътят на посвещението е бил този на Мъдростта. Но посвещението в Любовта или, както го наричат, посвещението в Христос е най-извисеното. Затова и Школата на Учителя на ББ в България може да бъде наречена Школа на Любовта. Червената нишка в дейността й утвърждава великата задача на всеки човек - да разбере Любовта, която е родила и движи всичко съществуващо, да проникне в нейната същност и проявления и да я приложи в живота си.
Ако успеем да постигнем това, значи вече сме на път
към
единение с Небесния ни Баща, Който от памтивека ни очаква с безкрайно търпение и
Любов
и за Когото Христос споделя: "Аз и Отец Ми едно сме." Именно
Любовта
е най-краткият път
към
Него!
Всички останали пътища в същата посока са осеяни с опасности. И най-главното: никой друг път освен този на Любовта не ни предпазва от най-страшната заплаха - гордостта. Затова Учителят П. Дънов е в правото си да възкликне: "Знайте, че Любовта е по-велика от всичко, което ще измислите. Понятията от вашия катадневен живот не покриват нито едно от нейните качества.
към текста >>
И най-главното: никой друг път освен този на
Любовта
не ни предпазва от най-страшната заплаха - гордостта.
Но посвещението в Любовта или, както го наричат, посвещението в Христос е най-извисеното. Затова и Школата на Учителя на ББ в България може да бъде наречена Школа на Любовта. Червената нишка в дейността й утвърждава великата задача на всеки човек - да разбере Любовта, която е родила и движи всичко съществуващо, да проникне в нейната същност и проявления и да я приложи в живота си. Ако успеем да постигнем това, значи вече сме на път към единение с Небесния ни Баща, Който от памтивека ни очаква с безкрайно търпение и Любов и за Когото Христос споделя: "Аз и Отец Ми едно сме." Именно Любовта е най-краткият път към Него! Всички останали пътища в същата посока са осеяни с опасности.
И най-главното: никой друг път освен този на
Любовта
не ни предпазва от най-страшната заплаха - гордостта.
Затова Учителят П. Дънов е в правото си да възкликне: "Знайте, че Любовта е по-велика от всичко, което ще измислите. Понятията от вашия катадневен живот не покриват нито едно от нейните качества. Знайте само едно, че тя е над всичко, ражда живота и управлява световете от мравките до великите йерархии на ангелския свят." Макар и толкова достъпна на пръв поглед, за мнозина Любовта си остава непристъпна крепост за цял живот. Има едно изключително важно условие, което следва да изпълним, за да влезем като победители в тази твърдина на личностното пресътворяване.
към текста >>
Дънов е в правото си да възкликне: "Знайте, че
Любовта
е по-велика от всичко, което ще измислите.
Червената нишка в дейността й утвърждава великата задача на всеки човек - да разбере Любовта, която е родила и движи всичко съществуващо, да проникне в нейната същност и проявления и да я приложи в живота си. Ако успеем да постигнем това, значи вече сме на път към единение с Небесния ни Баща, Който от памтивека ни очаква с безкрайно търпение и Любов и за Когото Христос споделя: "Аз и Отец Ми едно сме." Именно Любовта е най-краткият път към Него! Всички останали пътища в същата посока са осеяни с опасности. И най-главното: никой друг път освен този на Любовта не ни предпазва от най-страшната заплаха - гордостта. Затова Учителят П.
Дънов е в правото си да възкликне: "Знайте, че
Любовта
е по-велика от всичко, което ще измислите.
Понятията от вашия катадневен живот не покриват нито едно от нейните качества. Знайте само едно, че тя е над всичко, ражда живота и управлява световете от мравките до великите йерархии на ангелския свят." Макар и толкова достъпна на пръв поглед, за мнозина Любовта си остава непристъпна крепост за цял живот. Има едно изключително важно условие, което следва да изпълним, за да влезем като победители в тази твърдина на личностното пресътворяване. Ето как го характеризира Учителят на ББ в нашата страна: "Всеки, който иска да придобие Любовта, Божествената Любов, за която говорим, трябва да извърши един вътрешен подвиг. Подвигът се състои в това - да прости на ония, които не го обичат и му причиняват пакост.
към текста >>
Знайте само едно, че тя е над всичко, ражда живота и управлява световете от мравките до великите йерархии на ангелския свят." Макар и толкова достъпна на пръв поглед, за мнозина
Любовта
си остава непристъпна крепост за цял живот.
Всички останали пътища в същата посока са осеяни с опасности. И най-главното: никой друг път освен този на Любовта не ни предпазва от най-страшната заплаха - гордостта. Затова Учителят П. Дънов е в правото си да възкликне: "Знайте, че Любовта е по-велика от всичко, което ще измислите. Понятията от вашия катадневен живот не покриват нито едно от нейните качества.
Знайте само едно, че тя е над всичко, ражда живота и управлява световете от мравките до великите йерархии на ангелския свят." Макар и толкова достъпна на пръв поглед, за мнозина
Любовта
си остава непристъпна крепост за цял живот.
Има едно изключително важно условие, което следва да изпълним, за да влезем като победители в тази твърдина на личностното пресътворяване. Ето как го характеризира Учителят на ББ в нашата страна: "Всеки, който иска да придобие Любовта, Божествената Любов, за която говорим, трябва да извърши един вътрешен подвиг. Подвигът се състои в това - да прости на ония, които не го обичат и му причиняват пакост. Не може ли да извърши това, той трябва да знае, че още нищо не е постигнал в познаването на Любовта. Никаква наука, никакви формули не могат да му помогнат.
към текста >>
Ето как го характеризира Учителят на ББ в нашата страна: "Всеки, който иска да придобие
Любовта
, Божествената
Любов
, за която говорим, трябва да извърши един вътрешен подвиг.
Затова Учителят П. Дънов е в правото си да възкликне: "Знайте, че Любовта е по-велика от всичко, което ще измислите. Понятията от вашия катадневен живот не покриват нито едно от нейните качества. Знайте само едно, че тя е над всичко, ражда живота и управлява световете от мравките до великите йерархии на ангелския свят." Макар и толкова достъпна на пръв поглед, за мнозина Любовта си остава непристъпна крепост за цял живот. Има едно изключително важно условие, което следва да изпълним, за да влезем като победители в тази твърдина на личностното пресътворяване.
Ето как го характеризира Учителят на ББ в нашата страна: "Всеки, който иска да придобие
Любовта
, Божествената
Любов
, за която говорим, трябва да извърши един вътрешен подвиг.
Подвигът се състои в това - да прости на ония, които не го обичат и му причиняват пакост. Не може ли да извърши това, той трябва да знае, че още нищо не е постигнал в познаването на Любовта. Никаква наука, никакви формули не могат да му помогнат. Ето как любовта - най- достъпният път за възхождане на душата (курсивът мой - К. З.), идва, след като е възможно осъществяването на тази вътрешна победа."
към текста >>
Не може ли да извърши това, той трябва да знае, че още нищо не е постигнал в познаването на
Любовта
.
Понятията от вашия катадневен живот не покриват нито едно от нейните качества. Знайте само едно, че тя е над всичко, ражда живота и управлява световете от мравките до великите йерархии на ангелския свят." Макар и толкова достъпна на пръв поглед, за мнозина Любовта си остава непристъпна крепост за цял живот. Има едно изключително важно условие, което следва да изпълним, за да влезем като победители в тази твърдина на личностното пресътворяване. Ето как го характеризира Учителят на ББ в нашата страна: "Всеки, който иска да придобие Любовта, Божествената Любов, за която говорим, трябва да извърши един вътрешен подвиг. Подвигът се състои в това - да прости на ония, които не го обичат и му причиняват пакост.
Не може ли да извърши това, той трябва да знае, че още нищо не е постигнал в познаването на
Любовта
.
Никаква наука, никакви формули не могат да му помогнат. Ето как любовта - най- достъпният път за възхождане на душата (курсивът мой - К. З.), идва, след като е възможно осъществяването на тази вътрешна победа." В нейното човешко измерение Любовта предполага предоставянето на пълна свобода на нейния обект. За жалост малцина достигат до подобна зрелост на нейното разбиране и прилагане.
към текста >>
Ето как
любовта
- най- достъпният път за възхождане на душата (курсивът мой - К.
Има едно изключително важно условие, което следва да изпълним, за да влезем като победители в тази твърдина на личностното пресътворяване. Ето как го характеризира Учителят на ББ в нашата страна: "Всеки, който иска да придобие Любовта, Божествената Любов, за която говорим, трябва да извърши един вътрешен подвиг. Подвигът се състои в това - да прости на ония, които не го обичат и му причиняват пакост. Не може ли да извърши това, той трябва да знае, че още нищо не е постигнал в познаването на Любовта. Никаква наука, никакви формули не могат да му помогнат.
Ето как
любовта
- най- достъпният път за възхождане на душата (курсивът мой - К.
З.), идва, след като е възможно осъществяването на тази вътрешна победа." В нейното човешко измерение Любовта предполага предоставянето на пълна свобода на нейния обект. За жалост малцина достигат до подобна зрелост на нейното разбиране и прилагане. На помощ отново им се притича мъдростта на великия духовен Учител: "Не е лошо това, че хората се влюбват един в друг. Лошото се появява тогава, когато започват да се обсебват и да се ограничават дори до степен на истинско робство.
към текста >>
В нейното човешко измерение
Любовта
предполага предоставянето на пълна свобода на нейния обект.
Подвигът се състои в това - да прости на ония, които не го обичат и му причиняват пакост. Не може ли да извърши това, той трябва да знае, че още нищо не е постигнал в познаването на Любовта. Никаква наука, никакви формули не могат да му помогнат. Ето как любовта - най- достъпният път за възхождане на душата (курсивът мой - К. З.), идва, след като е възможно осъществяването на тази вътрешна победа."
В нейното човешко измерение
Любовта
предполага предоставянето на пълна свобода на нейния обект.
За жалост малцина достигат до подобна зрелост на нейното разбиране и прилагане. На помощ отново им се притича мъдростта на великия духовен Учител: "Не е лошо това, че хората се влюбват един в друг. Лошото се появява тогава, когато започват да се обсебват и да се ограничават дори до степен на истинско робство. Остави човека, когото обичаш, сам да не пожелае да се отдели от тебе." В учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, е разкрит един безпогрешен ключ към постигането на Божествената Любов - кротостта.
към текста >>
Дънов, е разкрит един безпогрешен ключ
към
постигането на Божествената
Любов
- кротостта.
В нейното човешко измерение Любовта предполага предоставянето на пълна свобода на нейния обект. За жалост малцина достигат до подобна зрелост на нейното разбиране и прилагане. На помощ отново им се притича мъдростта на великия духовен Учител: "Не е лошо това, че хората се влюбват един в друг. Лошото се появява тогава, когато започват да се обсебват и да се ограничават дори до степен на истинско робство. Остави човека, когото обичаш, сам да не пожелае да се отдели от тебе." В учението на ББ, представено от Учителя П.
Дънов, е разкрит един безпогрешен ключ
към
постигането на Божествената
Любов
- кротостта.
Пробуждането на човешката душа е немислимо без притежаването на този ключ. Кротостта - в светлината на Новото учение - представлява неподозирано могъща сила, която в развитие довежда до култивирането на едно вече ангелско качество - милосърдието. Кротостта черпи своята сила именно от Любовта - в качеството й на извор на целомъдрие и чистота. Целта на нашия живот - съвършенството - според българския духовен Учител е съсредоточена в закона на Любовта. Той разглежда Любовта като колективен процес: "Когато човек обича, чрез него се проявява колективната Любов на много Същества.
към текста >>
Кротостта черпи своята сила именно от
Любовта
- в качеството й на извор на целомъдрие и чистота.
Лошото се появява тогава, когато започват да се обсебват и да се ограничават дори до степен на истинско робство. Остави човека, когото обичаш, сам да не пожелае да се отдели от тебе." В учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, е разкрит един безпогрешен ключ към постигането на Божествената Любов - кротостта. Пробуждането на човешката душа е немислимо без притежаването на този ключ. Кротостта - в светлината на Новото учение - представлява неподозирано могъща сила, която в развитие довежда до култивирането на едно вече ангелско качество - милосърдието.
Кротостта черпи своята сила именно от
Любовта
- в качеството й на извор на целомъдрие и чистота.
Целта на нашия живот - съвършенството - според българския духовен Учител е съсредоточена в закона на Любовта. Той разглежда Любовта като колективен процес: "Когато човек обича, чрез него се проявява колективната Любов на много Същества. Законът е такъв: колкото повече Същества се проявяват чрез Любовта ти, толкова тя е по-силна. Когато обичаш, чрез теб се проявява Любовта на цялото Небе, на всички Напреднали Същества, на Бога! Ти не си сам."
към текста >>
Целта на нашия живот - съвършенството - според българския духовен Учител е съсредоточена в закона на
Любовта
.
Остави човека, когото обичаш, сам да не пожелае да се отдели от тебе." В учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, е разкрит един безпогрешен ключ към постигането на Божествената Любов - кротостта. Пробуждането на човешката душа е немислимо без притежаването на този ключ. Кротостта - в светлината на Новото учение - представлява неподозирано могъща сила, която в развитие довежда до култивирането на едно вече ангелско качество - милосърдието. Кротостта черпи своята сила именно от Любовта - в качеството й на извор на целомъдрие и чистота.
Целта на нашия живот - съвършенството - според българския духовен Учител е съсредоточена в закона на
Любовта
.
Той разглежда Любовта като колективен процес: "Когато човек обича, чрез него се проявява колективната Любов на много Същества. Законът е такъв: колкото повече Същества се проявяват чрез Любовта ти, толкова тя е по-силна. Когато обичаш, чрез теб се проявява Любовта на цялото Небе, на всички Напреднали Същества, на Бога! Ти не си сам." В своето Слово Учителят П.
към текста >>
Той разглежда
Любовта
като колективен процес: "Когато човек обича, чрез него се проявява колективната
Любов
на много Същества.
Дънов, е разкрит един безпогрешен ключ към постигането на Божествената Любов - кротостта. Пробуждането на човешката душа е немислимо без притежаването на този ключ. Кротостта - в светлината на Новото учение - представлява неподозирано могъща сила, която в развитие довежда до култивирането на едно вече ангелско качество - милосърдието. Кротостта черпи своята сила именно от Любовта - в качеството й на извор на целомъдрие и чистота. Целта на нашия живот - съвършенството - според българския духовен Учител е съсредоточена в закона на Любовта.
Той разглежда
Любовта
като колективен процес: "Когато човек обича, чрез него се проявява колективната
Любов
на много Същества.
Законът е такъв: колкото повече Същества се проявяват чрез Любовта ти, толкова тя е по-силна. Когато обичаш, чрез теб се проявява Любовта на цялото Небе, на всички Напреднали Същества, на Бога! Ти не си сам." В своето Слово Учителят П. Дънов формулира три закона на Любовта:
към текста >>
Законът е такъв: колкото повече Същества се проявяват чрез
Любовта
ти, толкова тя е по-силна.
Пробуждането на човешката душа е немислимо без притежаването на този ключ. Кротостта - в светлината на Новото учение - представлява неподозирано могъща сила, която в развитие довежда до култивирането на едно вече ангелско качество - милосърдието. Кротостта черпи своята сила именно от Любовта - в качеството й на извор на целомъдрие и чистота. Целта на нашия живот - съвършенството - според българския духовен Учител е съсредоточена в закона на Любовта. Той разглежда Любовта като колективен процес: "Когато човек обича, чрез него се проявява колективната Любов на много Същества.
Законът е такъв: колкото повече Същества се проявяват чрез
Любовта
ти, толкова тя е по-силна.
Когато обичаш, чрез теб се проявява Любовта на цялото Небе, на всички Напреднали Същества, на Бога! Ти не си сам." В своето Слово Учителят П. Дънов формулира три закона на Любовта: 1) "Ако твоята Любов към едного е Божествена, ти обикваш всички!
към текста >>
Когато обичаш, чрез теб се проявява
Любовта
на цялото Небе, на всички Напреднали Същества, на
Бога
!
Кротостта - в светлината на Новото учение - представлява неподозирано могъща сила, която в развитие довежда до култивирането на едно вече ангелско качество - милосърдието. Кротостта черпи своята сила именно от Любовта - в качеството й на извор на целомъдрие и чистота. Целта на нашия живот - съвършенството - според българския духовен Учител е съсредоточена в закона на Любовта. Той разглежда Любовта като колективен процес: "Когато човек обича, чрез него се проявява колективната Любов на много Същества. Законът е такъв: колкото повече Същества се проявяват чрез Любовта ти, толкова тя е по-силна.
Когато обичаш, чрез теб се проявява
Любовта
на цялото Небе, на всички Напреднали Същества, на
Бога
!
Ти не си сам." В своето Слово Учителят П. Дънов формулира три закона на Любовта: 1) "Ако твоята Любов към едного е Божествена, ти обикваш всички! "
към текста >>
Дънов формулира три закона на
Любовта
:
Той разглежда Любовта като колективен процес: "Когато човек обича, чрез него се проявява колективната Любов на много Същества. Законът е такъв: колкото повече Същества се проявяват чрез Любовта ти, толкова тя е по-силна. Когато обичаш, чрез теб се проявява Любовта на цялото Небе, на всички Напреднали Същества, на Бога! Ти не си сам." В своето Слово Учителят П.
Дънов формулира три закона на
Любовта
:
1) "Ако твоята Любов към едного е Божествена, ти обикваш всички! " Като следствие от този първи закон на Любовта той изтъква: "Ако някой човек те обича, той ще обича и всички околни." 2) "Ако аз започна да обичам някого, всички ще започнат да го обичат." Дори и най-невзрачният човечец, ако се превърне в обект на моята лична Любов - в нейното Божествено измерение, рано или късно ще бъде обикнат и от останалите.
към текста >>
1) "Ако твоята
Любов
към
едного е Божествена, ти обикваш всички!
Законът е такъв: колкото повече Същества се проявяват чрез Любовта ти, толкова тя е по-силна. Когато обичаш, чрез теб се проявява Любовта на цялото Небе, на всички Напреднали Същества, на Бога! Ти не си сам." В своето Слово Учителят П. Дънов формулира три закона на Любовта:
1) "Ако твоята
Любов
към
едного е Божествена, ти обикваш всички!
" Като следствие от този първи закон на Любовта той изтъква: "Ако някой човек те обича, той ще обича и всички околни." 2) "Ако аз започна да обичам някого, всички ще започнат да го обичат." Дори и най-невзрачният човечец, ако се превърне в обект на моята лична Любов - в нейното Божествено измерение, рано или късно ще бъде обикнат и от останалите. Така аз ще помогна и на него самия, и на другите, които до момента са го отритвали: "Когато обикнат някого, в него се натрупват големи богатства и той привлича другите."
към текста >>
Като следствие от този първи закон на
Любовта
той изтъква: "Ако някой човек те обича, той ще обича и всички околни."
Ти не си сам." В своето Слово Учителят П. Дънов формулира три закона на Любовта: 1) "Ако твоята Любов към едного е Божествена, ти обикваш всички! "
Като следствие от този първи закон на
Любовта
той изтъква: "Ако някой човек те обича, той ще обича и всички околни."
2) "Ако аз започна да обичам някого, всички ще започнат да го обичат." Дори и най-невзрачният човечец, ако се превърне в обект на моята лична Любов - в нейното Божествено измерение, рано или късно ще бъде обикнат и от останалите. Така аз ще помогна и на него самия, и на другите, които до момента са го отритвали: "Когато обикнат някого, в него се натрупват големи богатства и той привлича другите." 3) "Когато обичаш някого заради добрите му качества, ще обичаш и лошите му качества." По повод същността и действието на този трети закон Учителят на ББ у нас допълва: "Човек е колективно същество.
към текста >>
Дори и най-невзрачният човечец, ако се превърне в обект на моята лична
Любов
- в нейното Божествено измерение, рано или късно ще бъде обикнат и от останалите.
Дънов формулира три закона на Любовта: 1) "Ако твоята Любов към едного е Божествена, ти обикваш всички! " Като следствие от този първи закон на Любовта той изтъква: "Ако някой човек те обича, той ще обича и всички околни." 2) "Ако аз започна да обичам някого, всички ще започнат да го обичат."
Дори и най-невзрачният човечец, ако се превърне в обект на моята лична
Любов
- в нейното Божествено измерение, рано или късно ще бъде обикнат и от останалите.
Така аз ще помогна и на него самия, и на другите, които до момента са го отритвали: "Когато обикнат някого, в него се натрупват големи богатства и той привлича другите." 3) "Когато обичаш някого заради добрите му качества, ще обичаш и лошите му качества." По повод същността и действието на този трети закон Учителят на ББ у нас допълва: "Човек е колективно същество. Трябва да намериш господаря. В един човек, като обичаш едно същество, трябва заради него да обичаш всички други същества в него."
към текста >>
Така аз ще помогна и на него самия, и на другите, които до момента са го отритвали: "Когато обикнат някого, в него се натрупват големи
богатства
и той привлича другите."
1) "Ако твоята Любов към едного е Божествена, ти обикваш всички! " Като следствие от този първи закон на Любовта той изтъква: "Ако някой човек те обича, той ще обича и всички околни." 2) "Ако аз започна да обичам някого, всички ще започнат да го обичат." Дори и най-невзрачният човечец, ако се превърне в обект на моята лична Любов - в нейното Божествено измерение, рано или късно ще бъде обикнат и от останалите.
Така аз ще помогна и на него самия, и на другите, които до момента са го отритвали: "Когато обикнат някого, в него се натрупват големи
богатства
и той привлича другите."
3) "Когато обичаш някого заради добрите му качества, ще обичаш и лошите му качества." По повод същността и действието на този трети закон Учителят на ББ у нас допълва: "Човек е колективно същество. Трябва да намериш господаря. В един човек, като обичаш едно същество, трябва заради него да обичаш всички други същества в него." На друго място в своето Слово Учителят П.
към текста >>
Дънов предлага формулировката на други три закона на
Любовта
, които звучат твърде сходно на горните и същевременно ги допълват:
3) "Когато обичаш някого заради добрите му качества, ще обичаш и лошите му качества." По повод същността и действието на този трети закон Учителят на ББ у нас допълва: "Човек е колективно същество. Трябва да намериш господаря. В един човек, като обичаш едно същество, трябва заради него да обичаш всички други същества в него." На друго място в своето Слово Учителят П.
Дънов предлага формулировката на други три закона на
Любовта
, които звучат твърде сходно на горните и същевременно ги допълват:
1) "Когато обичаш Бога, всички същества те обичат." 2) "Когато Бог те обича, ти обичаш всички същества." 3) "Всички ние живеем в Бога, без разлика - всички същества" (ср. Деян. 17:28 - бел. К. З.).
към текста >>
1) "Когато обичаш
Бога
, всички същества те обичат."
По повод същността и действието на този трети закон Учителят на ББ у нас допълва: "Човек е колективно същество. Трябва да намериш господаря. В един човек, като обичаш едно същество, трябва заради него да обичаш всички други същества в него." На друго място в своето Слово Учителят П. Дънов предлага формулировката на други три закона на Любовта, които звучат твърде сходно на горните и същевременно ги допълват:
1) "Когато обичаш
Бога
, всички същества те обичат."
2) "Когато Бог те обича, ти обичаш всички същества." 3) "Всички ние живеем в Бога, без разлика - всички същества" (ср. Деян. 17:28 - бел. К. З.). Като заключение българският духовен Учител подчертава: "Важното е да дадем условия Бог да живее в нас (курсивът мой - К. З.)."
към текста >>
3) "Всички ние живеем в
Бога
, без разлика - всички същества" (ср. Деян.
В един човек, като обичаш едно същество, трябва заради него да обичаш всички други същества в него." На друго място в своето Слово Учителят П. Дънов предлага формулировката на други три закона на Любовта, които звучат твърде сходно на горните и същевременно ги допълват: 1) "Когато обичаш Бога, всички същества те обичат." 2) "Когато Бог те обича, ти обичаш всички същества."
3) "Всички ние живеем в
Бога
, без разлика - всички същества" (ср. Деян.
17:28 - бел. К. З.). Като заключение българският духовен Учител подчертава: "Важното е да дадем условия Бог да живее в нас (курсивът мой - К. З.)." В учението на ББ Любовта е издигната в ранг на творчески принцип с непостижима съзидателна сила. Същевременно тя в своето проявление в най-висока степен изпълва представата за вездесъщото Божие присъствие в Космоса: "Целият свят е резултат на Любовта!
към текста >>
В учението на ББ
Любовта
е издигната в ранг на творчески принцип с непостижима съзидателна сила.
2) "Когато Бог те обича, ти обичаш всички същества." 3) "Всички ние живеем в Бога, без разлика - всички същества" (ср. Деян. 17:28 - бел. К. З.). Като заключение българският духовен Учител подчертава: "Важното е да дадем условия Бог да живее в нас (курсивът мой - К. З.)."
В учението на ББ
Любовта
е издигната в ранг на творчески принцип с непостижима съзидателна сила.
Същевременно тя в своето проявление в най-висока степен изпълва представата за вездесъщото Божие присъствие в Космоса: "Целият свят е резултат на Любовта! ...Нашето заблуждение е, че ние търсим Любовта някъде. А няма място, където Любовта да не е. Всички същества живеят в нея и черпят от нейните източници. Навсякъде, дето има разумен живот, е Любовта.
към текста >>
...Нашето заблуждение е, че ние търсим
Любовта
някъде.
17:28 - бел. К. З.). Като заключение българският духовен Учител подчертава: "Важното е да дадем условия Бог да живее в нас (курсивът мой - К. З.)." В учението на ББ Любовта е издигната в ранг на творчески принцип с непостижима съзидателна сила. Същевременно тя в своето проявление в най-висока степен изпълва представата за вездесъщото Божие присъствие в Космоса: "Целият свят е резултат на Любовта!
...Нашето заблуждение е, че ние търсим
Любовта
някъде.
А няма място, където Любовта да не е. Всички същества живеят в нея и черпят от нейните източници. Навсякъде, дето има разумен живот, е Любовта. Дето няма разумен живот, и там е Любовта, но не се проявява. Бог е Любов.
към текста >>
А няма място, където
Любовта
да не е.
К. З.). Като заключение българският духовен Учител подчертава: "Важното е да дадем условия Бог да живее в нас (курсивът мой - К. З.)." В учението на ББ Любовта е издигната в ранг на творчески принцип с непостижима съзидателна сила. Същевременно тя в своето проявление в най-висока степен изпълва представата за вездесъщото Божие присъствие в Космоса: "Целият свят е резултат на Любовта! ...Нашето заблуждение е, че ние търсим Любовта някъде.
А няма място, където
Любовта
да не е.
Всички същества живеят в нея и черпят от нейните източници. Навсякъде, дето има разумен живот, е Любовта. Дето няма разумен живот, и там е Любовта, но не се проявява. Бог е Любов. Той се проявява в цялото Битие.
към текста >>
Навсякъде, дето има разумен живот, е
Любовта
.
В учението на ББ Любовта е издигната в ранг на творчески принцип с непостижима съзидателна сила. Същевременно тя в своето проявление в най-висока степен изпълва представата за вездесъщото Божие присъствие в Космоса: "Целият свят е резултат на Любовта! ...Нашето заблуждение е, че ние търсим Любовта някъде. А няма място, където Любовта да не е. Всички същества живеят в нея и черпят от нейните източници.
Навсякъде, дето има разумен живот, е
Любовта
.
Дето няма разумен живот, и там е Любовта, но не се проявява. Бог е Любов. Той се проявява в цялото Битие. Ако търсите Любовта, ще я намерите в целия всемир. Тя се проявява чрез храната, водата, светлината и чрез всички същества.
към текста >>
Дето няма разумен живот, и там е
Любовта
, но не се проявява.
Същевременно тя в своето проявление в най-висока степен изпълва представата за вездесъщото Божие присъствие в Космоса: "Целият свят е резултат на Любовта! ...Нашето заблуждение е, че ние търсим Любовта някъде. А няма място, където Любовта да не е. Всички същества живеят в нея и черпят от нейните източници. Навсякъде, дето има разумен живот, е Любовта.
Дето няма разумен живот, и там е
Любовта
, но не се проявява.
Бог е Любов. Той се проявява в цялото Битие. Ако търсите Любовта, ще я намерите в целия всемир. Тя се проявява чрез храната, водата, светлината и чрез всички същества. Любовта е космична сила, която движи всичко в света (курсивът мой - К.
към текста >>
Бог е
Любов
.
...Нашето заблуждение е, че ние търсим Любовта някъде. А няма място, където Любовта да не е. Всички същества живеят в нея и черпят от нейните източници. Навсякъде, дето има разумен живот, е Любовта. Дето няма разумен живот, и там е Любовта, но не се проявява.
Бог е
Любов
.
Той се проявява в цялото Битие. Ако търсите Любовта, ще я намерите в целия всемир. Тя се проявява чрез храната, водата, светлината и чрез всички същества. Любовта е космична сила, която движи всичко в света (курсивът мой - К. З.) - всички планети, всички слънца.
към текста >>
Ако търсите
Любовта
, ще я намерите в целия всемир.
Всички същества живеят в нея и черпят от нейните източници. Навсякъде, дето има разумен живот, е Любовта. Дето няма разумен живот, и там е Любовта, но не се проявява. Бог е Любов. Той се проявява в цялото Битие.
Ако търсите
Любовта
, ще я намерите в целия всемир.
Тя се проявява чрез храната, водата, светлината и чрез всички същества. Любовта е космична сила, която движи всичко в света (курсивът мой - К. З.) - всички планети, всички слънца. От извора на Любовта милиони години ще произлизат всички светове. ...Цялата природа е Любовта на Бога и ти живееш вътре в Любовта." Освен всичко останало Любовта е естествената среда за живот на всички същества, особено за разумните измежду тях.
към текста >>
Любовта
е космична сила, която движи всичко в света (курсивът мой - К.
Дето няма разумен живот, и там е Любовта, но не се проявява. Бог е Любов. Той се проявява в цялото Битие. Ако търсите Любовта, ще я намерите в целия всемир. Тя се проявява чрез храната, водата, светлината и чрез всички същества.
Любовта
е космична сила, която движи всичко в света (курсивът мой - К.
З.) - всички планети, всички слънца. От извора на Любовта милиони години ще произлизат всички светове. ...Цялата природа е Любовта на Бога и ти живееш вътре в Любовта." Освен всичко останало Любовта е естествената среда за живот на всички същества, особено за разумните измежду тях. Нищо извън нея не притежава нейната способност да поддържа жизнения цикъл на Божиите творения и да създава необходимите условия за тяхното благоприятно проявление и възпроизвеждане. По този повод Учителят П.
към текста >>
От извора на
Любовта
милиони години ще произлизат всички светове.
Той се проявява в цялото Битие. Ако търсите Любовта, ще я намерите в целия всемир. Тя се проявява чрез храната, водата, светлината и чрез всички същества. Любовта е космична сила, която движи всичко в света (курсивът мой - К. З.) - всички планети, всички слънца.
От извора на
Любовта
милиони години ще произлизат всички светове.
...Цялата природа е Любовта на Бога и ти живееш вътре в Любовта." Освен всичко останало Любовта е естествената среда за живот на всички същества, особено за разумните измежду тях. Нищо извън нея не притежава нейната способност да поддържа жизнения цикъл на Божиите творения и да създава необходимите условия за тяхното благоприятно проявление и възпроизвеждане. По този повод Учителят П. Дънов подчертава: "Любовта е среда, в която човек живее. Каквото е водата за рибата, това е Любовта за човека.
към текста >>
...Цялата природа е
Любовта
на
Бога
и ти живееш вътре в
Любовта
." Освен всичко останало
Любовта
е естествената среда за живот на всички същества, особено за разумните измежду тях.
Ако търсите Любовта, ще я намерите в целия всемир. Тя се проявява чрез храната, водата, светлината и чрез всички същества. Любовта е космична сила, която движи всичко в света (курсивът мой - К. З.) - всички планети, всички слънца. От извора на Любовта милиони години ще произлизат всички светове.
...Цялата природа е
Любовта
на
Бога
и ти живееш вътре в
Любовта
." Освен всичко останало
Любовта
е естествената среда за живот на всички същества, особено за разумните измежду тях.
Нищо извън нея не притежава нейната способност да поддържа жизнения цикъл на Божиите творения и да създава необходимите условия за тяхното благоприятно проявление и възпроизвеждане. По този повод Учителят П. Дънов подчертава: "Любовта е среда, в която човек живее. Каквото е водата за рибата, това е Любовта за човека. Човек живее в средата на Любовта и нищо не е в състояние да го раздели от тази Любов.
към текста >>
Дънов подчертава: "
Любовта
е среда, в която човек живее.
З.) - всички планети, всички слънца. От извора на Любовта милиони години ще произлизат всички светове. ...Цялата природа е Любовта на Бога и ти живееш вътре в Любовта." Освен всичко останало Любовта е естествената среда за живот на всички същества, особено за разумните измежду тях. Нищо извън нея не притежава нейната способност да поддържа жизнения цикъл на Божиите творения и да създава необходимите условия за тяхното благоприятно проявление и възпроизвеждане. По този повод Учителят П.
Дънов подчертава: "
Любовта
е среда, в която човек живее.
Каквото е водата за рибата, това е Любовта за човека. Човек живее в средата на Любовта и нищо не е в състояние да го раздели от тази Любов. Щом излезете от нея, ще умрете, ще изгубите живота си. Някои хора мислят, че могат да живеят извън Любовта. Немислимо е.
към текста >>
Каквото е водата за рибата, това е
Любовта
за човека.
От извора на Любовта милиони години ще произлизат всички светове. ...Цялата природа е Любовта на Бога и ти живееш вътре в Любовта." Освен всичко останало Любовта е естествената среда за живот на всички същества, особено за разумните измежду тях. Нищо извън нея не притежава нейната способност да поддържа жизнения цикъл на Божиите творения и да създава необходимите условия за тяхното благоприятно проявление и възпроизвеждане. По този повод Учителят П. Дънов подчертава: "Любовта е среда, в която човек живее.
Каквото е водата за рибата, това е
Любовта
за човека.
Човек живее в средата на Любовта и нищо не е в състояние да го раздели от тази Любов. Щом излезете от нея, ще умрете, ще изгубите живота си. Някои хора мислят, че могат да живеят извън Любовта. Немислимо е. Излязат ли извън нея, ще се задушат... .Дължината на вашия живот, вашето щастие и култура зависят от тази среда на Любовта."
към текста >>
Човек живее в средата на
Любовта
и нищо не е в състояние да го раздели от тази
Любов
.
...Цялата природа е Любовта на Бога и ти живееш вътре в Любовта." Освен всичко останало Любовта е естествената среда за живот на всички същества, особено за разумните измежду тях. Нищо извън нея не притежава нейната способност да поддържа жизнения цикъл на Божиите творения и да създава необходимите условия за тяхното благоприятно проявление и възпроизвеждане. По този повод Учителят П. Дънов подчертава: "Любовта е среда, в която човек живее. Каквото е водата за рибата, това е Любовта за човека.
Човек живее в средата на
Любовта
и нищо не е в състояние да го раздели от тази
Любов
.
Щом излезете от нея, ще умрете, ще изгубите живота си. Някои хора мислят, че могат да живеят извън Любовта. Немислимо е. Излязат ли извън нея, ще се задушат... .Дължината на вашия живот, вашето щастие и култура зависят от тази среда на Любовта." Всесилната и всеприсъстваща Божия Любов обгръща като непобедим щит всички същества.
към текста >>
Някои хора мислят, че могат да живеят извън
Любовта
.
По този повод Учителят П. Дънов подчертава: "Любовта е среда, в която човек живее. Каквото е водата за рибата, това е Любовта за човека. Човек живее в средата на Любовта и нищо не е в състояние да го раздели от тази Любов. Щом излезете от нея, ще умрете, ще изгубите живота си.
Някои хора мислят, че могат да живеят извън
Любовта
.
Немислимо е. Излязат ли извън нея, ще се задушат... .Дължината на вашия живот, вашето щастие и култура зависят от тази среда на Любовта." Всесилната и всеприсъстваща Божия Любов обгръща като непобедим щит всички същества. Единствената й цел е да подпомогне процеса на тяхната еволюция, на духовното им израстване. Тя ги съпътства във всички премеждия на материалното битие, калява ги в огъня на безброй битки, без които те не биха постигнали блясъка на шлифования диамант - съвършенството: "Безграничната Любов ви прекарва през всички изпитания, за да ви направи съвършени.
към текста >>
Излязат ли извън нея, ще се задушат... .Дължината на вашия живот, вашето щастие и култура зависят от тази среда на
Любовта
."
Каквото е водата за рибата, това е Любовта за човека. Човек живее в средата на Любовта и нищо не е в състояние да го раздели от тази Любов. Щом излезете от нея, ще умрете, ще изгубите живота си. Някои хора мислят, че могат да живеят извън Любовта. Немислимо е.
Излязат ли извън нея, ще се задушат... .Дължината на вашия живот, вашето щастие и култура зависят от тази среда на
Любовта
."
Всесилната и всеприсъстваща Божия Любов обгръща като непобедим щит всички същества. Единствената й цел е да подпомогне процеса на тяхната еволюция, на духовното им израстване. Тя ги съпътства във всички премеждия на материалното битие, калява ги в огъня на безброй битки, без които те не биха постигнали блясъка на шлифования диамант - съвършенството: "Безграничната Любов ви прекарва през всички изпитания, за да ви направи съвършени. Единственият, който ви обича и не вижда във вас зло, е Бог! Навсякъде виждаме Божието проявление." Първоначалната посока на проявление на Любовта е от Бога към съществата, в частния случай на нашата земна общност на Разума - от Него към хората.
към текста >>
Всесилната и всеприсъстваща Божия
Любов
обгръща като непобедим щит всички същества.
Човек живее в средата на Любовта и нищо не е в състояние да го раздели от тази Любов. Щом излезете от нея, ще умрете, ще изгубите живота си. Някои хора мислят, че могат да живеят извън Любовта. Немислимо е. Излязат ли извън нея, ще се задушат... .Дължината на вашия живот, вашето щастие и култура зависят от тази среда на Любовта."
Всесилната и всеприсъстваща Божия
Любов
обгръща като непобедим щит всички същества.
Единствената й цел е да подпомогне процеса на тяхната еволюция, на духовното им израстване. Тя ги съпътства във всички премеждия на материалното битие, калява ги в огъня на безброй битки, без които те не биха постигнали блясъка на шлифования диамант - съвършенството: "Безграничната Любов ви прекарва през всички изпитания, за да ви направи съвършени. Единственият, който ви обича и не вижда във вас зло, е Бог! Навсякъде виждаме Божието проявление." Първоначалната посока на проявление на Любовта е от Бога към съществата, в частния случай на нашата земна общност на Разума - от Него към хората. Всеки от нас я възприема и отразява по различен начин, съответстващ на степента на неговата лична духовна еволюция.
към текста >>
Тя ги съпътства във всички премеждия на материалното битие, калява ги в огъня на безброй битки, без които те не биха постигнали блясъка на шлифования диамант - съвършенството: "Безграничната
Любов
ви прекарва през всички изпитания, за да ви направи съвършени.
Някои хора мислят, че могат да живеят извън Любовта. Немислимо е. Излязат ли извън нея, ще се задушат... .Дължината на вашия живот, вашето щастие и култура зависят от тази среда на Любовта." Всесилната и всеприсъстваща Божия Любов обгръща като непобедим щит всички същества. Единствената й цел е да подпомогне процеса на тяхната еволюция, на духовното им израстване.
Тя ги съпътства във всички премеждия на материалното битие, калява ги в огъня на безброй битки, без които те не биха постигнали блясъка на шлифования диамант - съвършенството: "Безграничната
Любов
ви прекарва през всички изпитания, за да ви направи съвършени.
Единственият, който ви обича и не вижда във вас зло, е Бог! Навсякъде виждаме Божието проявление." Първоначалната посока на проявление на Любовта е от Бога към съществата, в частния случай на нашата земна общност на Разума - от Него към хората. Всеки от нас я възприема и отразява по различен начин, съответстващ на степента на неговата лична духовна еволюция. Тя тече непрекъснато изобилно от вечния Източник към всички. Всеки се ползва от благодатното й присъствие според възможностите си да я получава и отдава.
към текста >>
Навсякъде виждаме Божието проявление." Първоначалната посока на проявление на
Любовта
е от
Бога
към
съществата, в частния случай на нашата земна общност на Разума - от Него
към
хората.
Излязат ли извън нея, ще се задушат... .Дължината на вашия живот, вашето щастие и култура зависят от тази среда на Любовта." Всесилната и всеприсъстваща Божия Любов обгръща като непобедим щит всички същества. Единствената й цел е да подпомогне процеса на тяхната еволюция, на духовното им израстване. Тя ги съпътства във всички премеждия на материалното битие, калява ги в огъня на безброй битки, без които те не биха постигнали блясъка на шлифования диамант - съвършенството: "Безграничната Любов ви прекарва през всички изпитания, за да ви направи съвършени. Единственият, който ви обича и не вижда във вас зло, е Бог!
Навсякъде виждаме Божието проявление." Първоначалната посока на проявление на
Любовта
е от
Бога
към
съществата, в частния случай на нашата земна общност на Разума - от Него
към
хората.
Всеки от нас я възприема и отразява по различен начин, съответстващ на степента на неговата лична духовна еволюция. Тя тече непрекъснато изобилно от вечния Източник към всички. Всеки се ползва от благодатното й присъствие според възможностите си да я получава и отдава. Формите на проявление на Любовта и интензивността на присъствието й са пряко свързани и със сферите и зоните на Космоса в тяхната йерархична структура. Разбира се, като потенциал тя навсякъде е еднаква, но условията на съответната среда въздействат специфично върху възможностите за възприемането и препредаването й.
към текста >>
Тя тече непрекъснато изобилно от вечния Източник
към
всички.
Единствената й цел е да подпомогне процеса на тяхната еволюция, на духовното им израстване. Тя ги съпътства във всички премеждия на материалното битие, калява ги в огъня на безброй битки, без които те не биха постигнали блясъка на шлифования диамант - съвършенството: "Безграничната Любов ви прекарва през всички изпитания, за да ви направи съвършени. Единственият, който ви обича и не вижда във вас зло, е Бог! Навсякъде виждаме Божието проявление." Първоначалната посока на проявление на Любовта е от Бога към съществата, в частния случай на нашата земна общност на Разума - от Него към хората. Всеки от нас я възприема и отразява по различен начин, съответстващ на степента на неговата лична духовна еволюция.
Тя тече непрекъснато изобилно от вечния Източник
към
всички.
Всеки се ползва от благодатното й присъствие според възможностите си да я получава и отдава. Формите на проявление на Любовта и интензивността на присъствието й са пряко свързани и със сферите и зоните на Космоса в тяхната йерархична структура. Разбира се, като потенциал тя навсякъде е еднаква, но условията на съответната среда въздействат специфично върху възможностите за възприемането и препредаването й. "Любовта е от Бога, а начинът, по който хората я проявяват, е от тях. Щом се разговаряш с Любовта, ти се разговаряш с Бога.
към текста >>
Формите на проявление на
Любовта
и интензивността на присъствието й са пряко свързани и със сферите и зоните на Космоса в тяхната йерархична структура.
Единственият, който ви обича и не вижда във вас зло, е Бог! Навсякъде виждаме Божието проявление." Първоначалната посока на проявление на Любовта е от Бога към съществата, в частния случай на нашата земна общност на Разума - от Него към хората. Всеки от нас я възприема и отразява по различен начин, съответстващ на степента на неговата лична духовна еволюция. Тя тече непрекъснато изобилно от вечния Източник към всички. Всеки се ползва от благодатното й присъствие според възможностите си да я получава и отдава.
Формите на проявление на
Любовта
и интензивността на присъствието й са пряко свързани и със сферите и зоните на Космоса в тяхната йерархична структура.
Разбира се, като потенциал тя навсякъде е еднаква, но условията на съответната среда въздействат специфично върху възможностите за възприемането и препредаването й. "Любовта е от Бога, а начинът, по който хората я проявяват, е от тях. Щом се разговаряш с Любовта, ти се разговаряш с Бога. Човек иска да го обичат всички. Но това е идея на Божествения свят.
към текста >>
"
Любовта
е от
Бога
, а начинът, по който хората я проявяват, е от тях.
Всеки от нас я възприема и отразява по различен начин, съответстващ на степента на неговата лична духовна еволюция. Тя тече непрекъснато изобилно от вечния Източник към всички. Всеки се ползва от благодатното й присъствие според възможностите си да я получава и отдава. Формите на проявление на Любовта и интензивността на присъствието й са пряко свързани и със сферите и зоните на Космоса в тяхната йерархична структура. Разбира се, като потенциал тя навсякъде е еднаква, но условията на съответната среда въздействат специфично върху възможностите за възприемането и препредаването й.
"
Любовта
е от
Бога
, а начинът, по който хората я проявяват, е от тях.
Щом се разговаряш с Любовта, ти се разговаряш с Бога. Човек иска да го обичат всички. Но това е идея на Божествения свят. Някой иска да го обичат множество хора. Това е в ангелския свят.
към текста >>
Щом се разговаряш с
Любовта
, ти се разговаряш с
Бога
.
Тя тече непрекъснато изобилно от вечния Източник към всички. Всеки се ползва от благодатното й присъствие според възможностите си да я получава и отдава. Формите на проявление на Любовта и интензивността на присъствието й са пряко свързани и със сферите и зоните на Космоса в тяхната йерархична структура. Разбира се, като потенциал тя навсякъде е еднаква, но условията на съответната среда въздействат специфично върху възможностите за възприемането и препредаването й. "Любовта е от Бога, а начинът, по който хората я проявяват, е от тях.
Щом се разговаряш с
Любовта
, ти се разговаряш с
Бога
.
Човек иска да го обичат всички. Но това е идея на Божествения свят. Някой иска да го обичат множество хора. Това е в ангелския свят. А когато иска да го обича един, това е в човешкия свят.
към текста >>
Всяко живо същество се стреми
към
Любовта
като
към
Извор на живот и блаженство.
Някой иска да го обичат множество хора. Това е в ангелския свят. А когато иска да го обича един, това е в човешкия свят. Ние трябва да снемем Божествения свят тук, долу, на земята! " (Учителят П. Дънов).
Всяко живо същество се стреми
към
Любовта
като
към
Извор на живот и блаженство.
Нищо по-естествено няма от този извечен стремеж! Самата същност на човешката душа е изтъкана от порив към Любовта, което е потвърдено и в Словото на българския духовен Учител: "Всеки човек иска да бъде обичан! Това е Божествено. Любовта е един вътрешен копнеж на човешката душа. Човек я търси навсякъде." Понеже Любовта произлиза от най-дълбоката същност на Божието Същество, тя представлява естествено съсредоточие на безсмъртното човешко начало.
към текста >>
Самата същност на човешката душа е изтъкана от порив
към
Любовта
, което е потвърдено и в Словото на българския духовен Учител: "Всеки човек иска да бъде обичан!
А когато иска да го обича един, това е в човешкия свят. Ние трябва да снемем Божествения свят тук, долу, на земята! " (Учителят П. Дънов). Всяко живо същество се стреми към Любовта като към Извор на живот и блаженство. Нищо по-естествено няма от този извечен стремеж!
Самата същност на човешката душа е изтъкана от порив
към
Любовта
, което е потвърдено и в Словото на българския духовен Учител: "Всеки човек иска да бъде обичан!
Това е Божествено. Любовта е един вътрешен копнеж на човешката душа. Човек я търси навсякъде." Понеже Любовта произлиза от най-дълбоката същност на Божието Същество, тя представлява естествено съсредоточие на безсмъртното човешко начало. И, от друга страна, протичането й по обратната връзка - сиреч от човека към всичко около него, спомага да открием по безпогрешен начин автентичното, най-истинското собствено "аз": "Любовта е център на човешкия дух. Да любим, това значи да сме намерили онзи извор, който постоянно извира в нас." А що се отнася до една от многобройните възможни интерпретации на същността на Любовта - в ракурса на нейното субстанциално проявление като естествена среда за екзистенци- ята на Божественото, Учителят П.
към текста >>
Любовта
е един вътрешен копнеж на човешката душа.
" (Учителят П. Дънов). Всяко живо същество се стреми към Любовта като към Извор на живот и блаженство. Нищо по-естествено няма от този извечен стремеж! Самата същност на човешката душа е изтъкана от порив към Любовта, което е потвърдено и в Словото на българския духовен Учител: "Всеки човек иска да бъде обичан! Това е Божествено.
Любовта
е един вътрешен копнеж на човешката душа.
Човек я търси навсякъде." Понеже Любовта произлиза от най-дълбоката същност на Божието Същество, тя представлява естествено съсредоточие на безсмъртното човешко начало. И, от друга страна, протичането й по обратната връзка - сиреч от човека към всичко около него, спомага да открием по безпогрешен начин автентичното, най-истинското собствено "аз": "Любовта е център на човешкия дух. Да любим, това значи да сме намерили онзи извор, който постоянно извира в нас." А що се отнася до една от многобройните възможни интерпретации на същността на Любовта - в ракурса на нейното субстанциално проявление като естествена среда за екзистенци- ята на Божественото, Учителят П. Дънов заключава: "Що е Любов? Свят, в който живее Божественият Дух.
към текста >>
Човек я търси навсякъде." Понеже
Любовта
произлиза от най-дълбоката същност на Божието Същество, тя представлява естествено съсредоточие на безсмъртното човешко начало.
Всяко живо същество се стреми към Любовта като към Извор на живот и блаженство. Нищо по-естествено няма от този извечен стремеж! Самата същност на човешката душа е изтъкана от порив към Любовта, което е потвърдено и в Словото на българския духовен Учител: "Всеки човек иска да бъде обичан! Това е Божествено. Любовта е един вътрешен копнеж на човешката душа.
Човек я търси навсякъде." Понеже
Любовта
произлиза от най-дълбоката същност на Божието Същество, тя представлява естествено съсредоточие на безсмъртното човешко начало.
И, от друга страна, протичането й по обратната връзка - сиреч от човека към всичко около него, спомага да открием по безпогрешен начин автентичното, най-истинското собствено "аз": "Любовта е център на човешкия дух. Да любим, това значи да сме намерили онзи извор, който постоянно извира в нас." А що се отнася до една от многобройните възможни интерпретации на същността на Любовта - в ракурса на нейното субстанциално проявление като естествена среда за екзистенци- ята на Божественото, Учителят П. Дънов заключава: "Що е Любов? Свят, в който живее Божественият Дух. Най-великият, най-възвишеният свят е Любовта.
към текста >>
И, от друга страна, протичането й по обратната връзка - сиреч от човека
към
всичко около него, спомага да открием по безпогрешен начин автентичното, най-истинското собствено "аз": "
Любовта
е център на човешкия дух.
Нищо по-естествено няма от този извечен стремеж! Самата същност на човешката душа е изтъкана от порив към Любовта, което е потвърдено и в Словото на българския духовен Учител: "Всеки човек иска да бъде обичан! Това е Божествено. Любовта е един вътрешен копнеж на човешката душа. Човек я търси навсякъде." Понеже Любовта произлиза от най-дълбоката същност на Божието Същество, тя представлява естествено съсредоточие на безсмъртното човешко начало.
И, от друга страна, протичането й по обратната връзка - сиреч от човека
към
всичко около него, спомага да открием по безпогрешен начин автентичното, най-истинското собствено "аз": "
Любовта
е център на човешкия дух.
Да любим, това значи да сме намерили онзи извор, който постоянно извира в нас." А що се отнася до една от многобройните възможни интерпретации на същността на Любовта - в ракурса на нейното субстанциално проявление като естествена среда за екзистенци- ята на Божественото, Учителят П. Дънов заключава: "Що е Любов? Свят, в който живее Божественият Дух. Най-великият, най-възвишеният свят е Любовта. И когато се казва: "Бог е Любов", подразбираме същината, от която е произлязло всичко."
към текста >>
Да любим, това значи да сме намерили онзи извор, който постоянно извира в нас." А що се отнася до една от многобройните възможни интерпретации на същността на
Любовта
- в ракурса на нейното субстанциално проявление като естествена среда за екзистенци- ята на Божественото, Учителят П.
Самата същност на човешката душа е изтъкана от порив към Любовта, което е потвърдено и в Словото на българския духовен Учител: "Всеки човек иска да бъде обичан! Това е Божествено. Любовта е един вътрешен копнеж на човешката душа. Човек я търси навсякъде." Понеже Любовта произлиза от най-дълбоката същност на Божието Същество, тя представлява естествено съсредоточие на безсмъртното човешко начало. И, от друга страна, протичането й по обратната връзка - сиреч от човека към всичко около него, спомага да открием по безпогрешен начин автентичното, най-истинското собствено "аз": "Любовта е център на човешкия дух.
Да любим, това значи да сме намерили онзи извор, който постоянно извира в нас." А що се отнася до една от многобройните възможни интерпретации на същността на
Любовта
- в ракурса на нейното субстанциално проявление като естествена среда за екзистенци- ята на Божественото, Учителят П.
Дънов заключава: "Що е Любов? Свят, в който живее Божественият Дух. Най-великият, най-възвишеният свят е Любовта. И когато се казва: "Бог е Любов", подразбираме същината, от която е произлязло всичко." Всичко изложено дотук неминуемо довежда до разкриване смисъла на човешкия живот именно в светлината на Любовта като изначален Божествен принцип на космичното развитие: "Смисълът на живота седи в Любовта към Бога!
към текста >>
Дънов заключава: "Що е
Любов
?
Това е Божествено. Любовта е един вътрешен копнеж на човешката душа. Човек я търси навсякъде." Понеже Любовта произлиза от най-дълбоката същност на Божието Същество, тя представлява естествено съсредоточие на безсмъртното човешко начало. И, от друга страна, протичането й по обратната връзка - сиреч от човека към всичко около него, спомага да открием по безпогрешен начин автентичното, най-истинското собствено "аз": "Любовта е център на човешкия дух. Да любим, това значи да сме намерили онзи извор, който постоянно извира в нас." А що се отнася до една от многобройните възможни интерпретации на същността на Любовта - в ракурса на нейното субстанциално проявление като естествена среда за екзистенци- ята на Божественото, Учителят П.
Дънов заключава: "Що е
Любов
?
Свят, в който живее Божественият Дух. Най-великият, най-възвишеният свят е Любовта. И когато се казва: "Бог е Любов", подразбираме същината, от която е произлязло всичко." Всичко изложено дотук неминуемо довежда до разкриване смисъла на човешкия живот именно в светлината на Любовта като изначален Божествен принцип на космичното развитие: "Смисълът на живота седи в Любовта към Бога! Истински човек наричам този, който е възлюбил Бога.
към текста >>
Най-великият, най-възвишеният свят е
Любовта
.
Човек я търси навсякъде." Понеже Любовта произлиза от най-дълбоката същност на Божието Същество, тя представлява естествено съсредоточие на безсмъртното човешко начало. И, от друга страна, протичането й по обратната връзка - сиреч от човека към всичко около него, спомага да открием по безпогрешен начин автентичното, най-истинското собствено "аз": "Любовта е център на човешкия дух. Да любим, това значи да сме намерили онзи извор, който постоянно извира в нас." А що се отнася до една от многобройните възможни интерпретации на същността на Любовта - в ракурса на нейното субстанциално проявление като естествена среда за екзистенци- ята на Божественото, Учителят П. Дънов заключава: "Що е Любов? Свят, в който живее Божественият Дух.
Най-великият, най-възвишеният свят е
Любовта
.
И когато се казва: "Бог е Любов", подразбираме същината, от която е произлязло всичко." Всичко изложено дотук неминуемо довежда до разкриване смисъла на човешкия живот именно в светлината на Любовта като изначален Божествен принцип на космичното развитие: "Смисълът на живота седи в Любовта към Бога! Истински човек наричам този, който е възлюбил Бога. И в ада да отиде, той ще бъде всякога радостен и весел. Моментът, в който той се е определил и е възлюбил Бога, го определя като човек.
към текста >>
И когато се казва: "Бог е
Любов
", подразбираме същината, от която е произлязло всичко."
И, от друга страна, протичането й по обратната връзка - сиреч от човека към всичко около него, спомага да открием по безпогрешен начин автентичното, най-истинското собствено "аз": "Любовта е център на човешкия дух. Да любим, това значи да сме намерили онзи извор, който постоянно извира в нас." А що се отнася до една от многобройните възможни интерпретации на същността на Любовта - в ракурса на нейното субстанциално проявление като естествена среда за екзистенци- ята на Божественото, Учителят П. Дънов заключава: "Що е Любов? Свят, в който живее Божественият Дух. Най-великият, най-възвишеният свят е Любовта.
И когато се казва: "Бог е
Любов
", подразбираме същината, от която е произлязло всичко."
Всичко изложено дотук неминуемо довежда до разкриване смисъла на човешкия живот именно в светлината на Любовта като изначален Божествен принцип на космичното развитие: "Смисълът на живота седи в Любовта към Бога! Истински човек наричам този, който е възлюбил Бога. И в ада да отиде, той ще бъде всякога радостен и весел. Моментът, в който той се е определил и е възлюбил Бога, го определя като човек. Да възлюбиш Бога, това значи да разнасяш благоуханието си надалеч."
към текста >>
Всичко изложено дотук неминуемо довежда до разкриване смисъла на човешкия живот именно в светлината на
Любовта
като изначален Божествен принцип на космичното развитие: "Смисълът на живота седи в
Любовта
към
Бога
!
Да любим, това значи да сме намерили онзи извор, който постоянно извира в нас." А що се отнася до една от многобройните възможни интерпретации на същността на Любовта - в ракурса на нейното субстанциално проявление като естествена среда за екзистенци- ята на Божественото, Учителят П. Дънов заключава: "Що е Любов? Свят, в който живее Божественият Дух. Най-великият, най-възвишеният свят е Любовта. И когато се казва: "Бог е Любов", подразбираме същината, от която е произлязло всичко."
Всичко изложено дотук неминуемо довежда до разкриване смисъла на човешкия живот именно в светлината на
Любовта
като изначален Божествен принцип на космичното развитие: "Смисълът на живота седи в
Любовта
към
Бога
!
Истински човек наричам този, който е възлюбил Бога. И в ада да отиде, той ще бъде всякога радостен и весел. Моментът, в който той се е определил и е възлюбил Бога, го определя като човек. Да възлюбиш Бога, това значи да разнасяш благоуханието си надалеч." Не можем да очакваме от себе си да проникнем в Любовта отведнъж и да я проявяваме във всички направления с еднаква интензивност, без оглед на обектите, към които я насочваме.
към текста >>
Истински човек наричам този, който е възлюбил
Бога
.
Дънов заключава: "Що е Любов? Свят, в който живее Божественият Дух. Най-великият, най-възвишеният свят е Любовта. И когато се казва: "Бог е Любов", подразбираме същината, от която е произлязло всичко." Всичко изложено дотук неминуемо довежда до разкриване смисъла на човешкия живот именно в светлината на Любовта като изначален Божествен принцип на космичното развитие: "Смисълът на живота седи в Любовта към Бога!
Истински човек наричам този, който е възлюбил
Бога
.
И в ада да отиде, той ще бъде всякога радостен и весел. Моментът, в който той се е определил и е възлюбил Бога, го определя като човек. Да възлюбиш Бога, това значи да разнасяш благоуханието си надалеч." Не можем да очакваме от себе си да проникнем в Любовта отведнъж и да я проявяваме във всички направления с еднаква интензивност, без оглед на обектите, към които я насочваме. Пътят към нея изисква от нас да започнем с малки стъпки, да я култивираме с търпение и постоянство.
към текста >>
Моментът, в който той се е определил и е възлюбил
Бога
, го определя като човек.
Най-великият, най-възвишеният свят е Любовта. И когато се казва: "Бог е Любов", подразбираме същината, от която е произлязло всичко." Всичко изложено дотук неминуемо довежда до разкриване смисъла на човешкия живот именно в светлината на Любовта като изначален Божествен принцип на космичното развитие: "Смисълът на живота седи в Любовта към Бога! Истински човек наричам този, който е възлюбил Бога. И в ада да отиде, той ще бъде всякога радостен и весел.
Моментът, в който той се е определил и е възлюбил
Бога
, го определя като човек.
Да възлюбиш Бога, това значи да разнасяш благоуханието си надалеч." Не можем да очакваме от себе си да проникнем в Любовта отведнъж и да я проявяваме във всички направления с еднаква интензивност, без оглед на обектите, към които я насочваме. Пътят към нея изисква от нас да започнем с малки стъпки, да я култивираме с търпение и постоянство. Отношението ни към нея, начинът, по който я разбираме и проявяваме, са между най-важните уроци в това грандиозно училище на Всемирния Живот, каквото е материалният свят и, в частност, планетата Земя. Затова Учителят на ББ у нас ни съветва: "Когато някой обича едного, двама или няколко души, това е школа, за да обикне всички!
към текста >>
Да възлюбиш
Бога
, това значи да разнасяш благоуханието си надалеч."
И когато се казва: "Бог е Любов", подразбираме същината, от която е произлязло всичко." Всичко изложено дотук неминуемо довежда до разкриване смисъла на човешкия живот именно в светлината на Любовта като изначален Божествен принцип на космичното развитие: "Смисълът на живота седи в Любовта към Бога! Истински човек наричам този, който е възлюбил Бога. И в ада да отиде, той ще бъде всякога радостен и весел. Моментът, в който той се е определил и е възлюбил Бога, го определя като човек.
Да възлюбиш
Бога
, това значи да разнасяш благоуханието си надалеч."
Не можем да очакваме от себе си да проникнем в Любовта отведнъж и да я проявяваме във всички направления с еднаква интензивност, без оглед на обектите, към които я насочваме. Пътят към нея изисква от нас да започнем с малки стъпки, да я култивираме с търпение и постоянство. Отношението ни към нея, начинът, по който я разбираме и проявяваме, са между най-важните уроци в това грандиозно училище на Всемирния Живот, каквото е материалният свят и, в частност, планетата Земя. Затова Учителят на ББ у нас ни съветва: "Когато някой обича едного, двама или няколко души, това е школа, за да обикне всички! ...И ти ще обичаш Бога, Който се отразява във всички.
към текста >>
Не можем да очакваме от
себе
си да проникнем в
Любовта
отведнъж и да я проявяваме във всички направления с еднаква интензивност, без оглед на обектите,
към
които я насочваме.
Всичко изложено дотук неминуемо довежда до разкриване смисъла на човешкия живот именно в светлината на Любовта като изначален Божествен принцип на космичното развитие: "Смисълът на живота седи в Любовта към Бога! Истински човек наричам този, който е възлюбил Бога. И в ада да отиде, той ще бъде всякога радостен и весел. Моментът, в който той се е определил и е възлюбил Бога, го определя като човек. Да възлюбиш Бога, това значи да разнасяш благоуханието си надалеч."
Не можем да очакваме от
себе
си да проникнем в
Любовта
отведнъж и да я проявяваме във всички направления с еднаква интензивност, без оглед на обектите,
към
които я насочваме.
Пътят към нея изисква от нас да започнем с малки стъпки, да я култивираме с търпение и постоянство. Отношението ни към нея, начинът, по който я разбираме и проявяваме, са между най-важните уроци в това грандиозно училище на Всемирния Живот, каквото е материалният свят и, в частност, планетата Земя. Затова Учителят на ББ у нас ни съветва: "Когато някой обича едного, двама или няколко души, това е школа, за да обикне всички! ...И ти ще обичаш Бога, Който се отразява във всички. Ти ще обикнеш Бога, Който се проявява чрез тях!
към текста >>
Пътят
към
нея изисква от нас да започнем с малки стъпки, да я култивираме с търпение и постоянство.
Истински човек наричам този, който е възлюбил Бога. И в ада да отиде, той ще бъде всякога радостен и весел. Моментът, в който той се е определил и е възлюбил Бога, го определя като човек. Да възлюбиш Бога, това значи да разнасяш благоуханието си надалеч." Не можем да очакваме от себе си да проникнем в Любовта отведнъж и да я проявяваме във всички направления с еднаква интензивност, без оглед на обектите, към които я насочваме.
Пътят
към
нея изисква от нас да започнем с малки стъпки, да я култивираме с търпение и постоянство.
Отношението ни към нея, начинът, по който я разбираме и проявяваме, са между най-важните уроци в това грандиозно училище на Всемирния Живот, каквото е материалният свят и, в частност, планетата Земя. Затова Учителят на ББ у нас ни съветва: "Когато някой обича едного, двама или няколко души, това е школа, за да обикне всички! ...И ти ще обичаш Бога, Който се отразява във всички. Ти ще обикнеш Бога, Който се проявява чрез тях! ...Голямото правило е: да имате обич към всичко, което Бог е създал."
към текста >>
Отношението ни
към
нея, начинът, по който я разбираме и проявяваме, са между най-важните уроци в това грандиозно училище на Всемирния Живот, каквото е материалният свят и, в частност, планетата Земя.
И в ада да отиде, той ще бъде всякога радостен и весел. Моментът, в който той се е определил и е възлюбил Бога, го определя като човек. Да възлюбиш Бога, това значи да разнасяш благоуханието си надалеч." Не можем да очакваме от себе си да проникнем в Любовта отведнъж и да я проявяваме във всички направления с еднаква интензивност, без оглед на обектите, към които я насочваме. Пътят към нея изисква от нас да започнем с малки стъпки, да я култивираме с търпение и постоянство.
Отношението ни
към
нея, начинът, по който я разбираме и проявяваме, са между най-важните уроци в това грандиозно училище на Всемирния Живот, каквото е материалният свят и, в частност, планетата Земя.
Затова Учителят на ББ у нас ни съветва: "Когато някой обича едного, двама или няколко души, това е школа, за да обикне всички! ...И ти ще обичаш Бога, Който се отразява във всички. Ти ще обикнеш Бога, Който се проявява чрез тях! ...Голямото правило е: да имате обич към всичко, което Бог е създал." Новото учение утвърждава тезата, че Любовта в нейния чист вид е приоритет единствено и само на Твореца.
към текста >>
...И ти ще обичаш
Бога
, Който се отразява във всички.
Да възлюбиш Бога, това значи да разнасяш благоуханието си надалеч." Не можем да очакваме от себе си да проникнем в Любовта отведнъж и да я проявяваме във всички направления с еднаква интензивност, без оглед на обектите, към които я насочваме. Пътят към нея изисква от нас да започнем с малки стъпки, да я култивираме с търпение и постоянство. Отношението ни към нея, начинът, по който я разбираме и проявяваме, са между най-важните уроци в това грандиозно училище на Всемирния Живот, каквото е материалният свят и, в частност, планетата Земя. Затова Учителят на ББ у нас ни съветва: "Когато някой обича едного, двама или няколко души, това е школа, за да обикне всички!
...И ти ще обичаш
Бога
, Който се отразява във всички.
Ти ще обикнеш Бога, Който се проявява чрез тях! ...Голямото правило е: да имате обич към всичко, което Бог е създал." Новото учение утвърждава тезата, че Любовта в нейния чист вид е приоритет единствено и само на Твореца. Това нейно върховно проявление е в същото време и вечният критерий за постижението на човека по пътя си към своя Създател: "Любовта е качество само на Бога. Само Бог е, Който люби.
към текста >>
Ти ще обикнеш
Бога
, Който се проявява чрез тях!
Не можем да очакваме от себе си да проникнем в Любовта отведнъж и да я проявяваме във всички направления с еднаква интензивност, без оглед на обектите, към които я насочваме. Пътят към нея изисква от нас да започнем с малки стъпки, да я култивираме с търпение и постоянство. Отношението ни към нея, начинът, по който я разбираме и проявяваме, са между най-важните уроци в това грандиозно училище на Всемирния Живот, каквото е материалният свят и, в частност, планетата Земя. Затова Учителят на ББ у нас ни съветва: "Когато някой обича едного, двама или няколко души, това е школа, за да обикне всички! ...И ти ще обичаш Бога, Който се отразява във всички.
Ти ще обикнеш
Бога
, Който се проявява чрез тях!
...Голямото правило е: да имате обич към всичко, което Бог е създал." Новото учение утвърждава тезата, че Любовта в нейния чист вид е приоритет единствено и само на Твореца. Това нейно върховно проявление е в същото време и вечният критерий за постижението на човека по пътя си към своя Създател: "Любовта е качество само на Бога. Само Бог е, Който люби. Нашата любов е отражение на Божията Любов.
към текста >>
...Голямото правило е: да имате обич
към
всичко, което Бог е създал."
Пътят към нея изисква от нас да започнем с малки стъпки, да я култивираме с търпение и постоянство. Отношението ни към нея, начинът, по който я разбираме и проявяваме, са между най-важните уроци в това грандиозно училище на Всемирния Живот, каквото е материалният свят и, в частност, планетата Земя. Затова Учителят на ББ у нас ни съветва: "Когато някой обича едного, двама или няколко души, това е школа, за да обикне всички! ...И ти ще обичаш Бога, Който се отразява във всички. Ти ще обикнеш Бога, Който се проявява чрез тях!
...Голямото правило е: да имате обич
към
всичко, което Бог е създал."
Новото учение утвърждава тезата, че Любовта в нейния чист вид е приоритет единствено и само на Твореца. Това нейно върховно проявление е в същото време и вечният критерий за постижението на човека по пътя си към своя Създател: "Любовта е качество само на Бога. Само Бог е, Който люби. Нашата любов е отражение на Божията Любов. ...Когато човек стане съвършен проводник на Божията Любов, тогава той е едно с Бога.
към текста >>
Новото учение утвърждава тезата, че
Любовта
в нейния чист вид е приоритет единствено и само на Твореца.
Отношението ни към нея, начинът, по който я разбираме и проявяваме, са между най-важните уроци в това грандиозно училище на Всемирния Живот, каквото е материалният свят и, в частност, планетата Земя. Затова Учителят на ББ у нас ни съветва: "Когато някой обича едного, двама или няколко души, това е школа, за да обикне всички! ...И ти ще обичаш Бога, Който се отразява във всички. Ти ще обикнеш Бога, Който се проявява чрез тях! ...Голямото правило е: да имате обич към всичко, което Бог е създал."
Новото учение утвърждава тезата, че
Любовта
в нейния чист вид е приоритет единствено и само на Твореца.
Това нейно върховно проявление е в същото време и вечният критерий за постижението на човека по пътя си към своя Създател: "Любовта е качество само на Бога. Само Бог е, Който люби. Нашата любов е отражение на Божията Любов. ...Когато човек стане съвършен проводник на Божията Любов, тогава той е едно с Бога. Колкото си по- добър проводник на Божията Любов, толкова по-добре.
към текста >>
Това нейно върховно проявление е в същото време и вечният критерий за постижението на човека по пътя си
към
своя Създател: "
Любовта
е качество само на
Бога
.
Затова Учителят на ББ у нас ни съветва: "Когато някой обича едного, двама или няколко души, това е школа, за да обикне всички! ...И ти ще обичаш Бога, Който се отразява във всички. Ти ще обикнеш Бога, Който се проявява чрез тях! ...Голямото правило е: да имате обич към всичко, което Бог е създал." Новото учение утвърждава тезата, че Любовта в нейния чист вид е приоритет единствено и само на Твореца.
Това нейно върховно проявление е в същото време и вечният критерий за постижението на човека по пътя си
към
своя Създател: "
Любовта
е качество само на
Бога
.
Само Бог е, Който люби. Нашата любов е отражение на Божията Любов. ...Когато човек стане съвършен проводник на Божията Любов, тогава той е едно с Бога. Колкото си по- добър проводник на Божията Любов, толкова по-добре. От това зависи твоето достойнство." Богопознанието притежава единствено, ала най-сигурно средство - отново и отново Любовта!
към текста >>
Нашата
любов
е отражение на Божията
Любов
.
Ти ще обикнеш Бога, Който се проявява чрез тях! ...Голямото правило е: да имате обич към всичко, което Бог е създал." Новото учение утвърждава тезата, че Любовта в нейния чист вид е приоритет единствено и само на Твореца. Това нейно върховно проявление е в същото време и вечният критерий за постижението на човека по пътя си към своя Създател: "Любовта е качество само на Бога. Само Бог е, Който люби.
Нашата
любов
е отражение на Божията
Любов
.
...Когато човек стане съвършен проводник на Божията Любов, тогава той е едно с Бога. Колкото си по- добър проводник на Божията Любов, толкова по-добре. От това зависи твоето достойнство." Богопознанието притежава единствено, ала най-сигурно средство - отново и отново Любовта! Този принцип на сближаване и единение е в сила и за общуването с всички останали природни и свръхприродни царства. Нека отново цитираме Словото на великия духовен Учител: "Бога можем да познаем само чрез Любовта.
към текста >>
...Когато човек стане съвършен проводник на Божията
Любов
, тогава той е едно с
Бога
.
...Голямото правило е: да имате обич към всичко, което Бог е създал." Новото учение утвърждава тезата, че Любовта в нейния чист вид е приоритет единствено и само на Твореца. Това нейно върховно проявление е в същото време и вечният критерий за постижението на човека по пътя си към своя Създател: "Любовта е качество само на Бога. Само Бог е, Който люби. Нашата любов е отражение на Божията Любов.
...Когато човек стане съвършен проводник на Божията
Любов
, тогава той е едно с
Бога
.
Колкото си по- добър проводник на Божията Любов, толкова по-добре. От това зависи твоето достойнство." Богопознанието притежава единствено, ала най-сигурно средство - отново и отново Любовта! Този принцип на сближаване и единение е в сила и за общуването с всички останали природни и свръхприродни царства. Нека отново цитираме Словото на великия духовен Учител: "Бога можем да познаем само чрез Любовта. Бог е достъпен само чрез Любовта.
към текста >>
Колкото си по- добър проводник на Божията
Любов
, толкова по-добре.
Новото учение утвърждава тезата, че Любовта в нейния чист вид е приоритет единствено и само на Твореца. Това нейно върховно проявление е в същото време и вечният критерий за постижението на човека по пътя си към своя Създател: "Любовта е качество само на Бога. Само Бог е, Който люби. Нашата любов е отражение на Божията Любов. ...Когато човек стане съвършен проводник на Божията Любов, тогава той е едно с Бога.
Колкото си по- добър проводник на Божията
Любов
, толкова по-добре.
От това зависи твоето достойнство." Богопознанието притежава единствено, ала най-сигурно средство - отново и отново Любовта! Този принцип на сближаване и единение е в сила и за общуването с всички останали природни и свръхприродни царства. Нека отново цитираме Словото на великия духовен Учител: "Бога можем да познаем само чрез Любовта. Бог е достъпен само чрез Любовта. ...Любовта е път за познаване на Бога.
към текста >>
От това зависи твоето достойнство." Богопознанието притежава единствено, ала най-сигурно средство - отново и отново
Любовта
!
Това нейно върховно проявление е в същото време и вечният критерий за постижението на човека по пътя си към своя Създател: "Любовта е качество само на Бога. Само Бог е, Който люби. Нашата любов е отражение на Божията Любов. ...Когато човек стане съвършен проводник на Божията Любов, тогава той е едно с Бога. Колкото си по- добър проводник на Божията Любов, толкова по-добре.
От това зависи твоето достойнство." Богопознанието притежава единствено, ала най-сигурно средство - отново и отново
Любовта
!
Този принцип на сближаване и единение е в сила и за общуването с всички останали природни и свръхприродни царства. Нека отново цитираме Словото на великия духовен Учител: "Бога можем да познаем само чрез Любовта. Бог е достъпен само чрез Любовта. ...Любовта е път за познаване на Бога. Само чрез Любовта може да Го познаете.
към текста >>
Нека отново цитираме Словото на великия духовен Учител: "
Бога
можем да познаем само чрез
Любовта
.
Нашата любов е отражение на Божията Любов. ...Когато човек стане съвършен проводник на Божията Любов, тогава той е едно с Бога. Колкото си по- добър проводник на Божията Любов, толкова по-добре. От това зависи твоето достойнство." Богопознанието притежава единствено, ала най-сигурно средство - отново и отново Любовта! Този принцип на сближаване и единение е в сила и за общуването с всички останали природни и свръхприродни царства.
Нека отново цитираме Словото на великия духовен Учител: "
Бога
можем да познаем само чрез
Любовта
.
Бог е достъпен само чрез Любовта. ...Любовта е път за познаване на Бога. Само чрез Любовта може да Го познаете. Дето има Любов, там има познаване." За градацията на Любовта - от човешка, през ангелска, до Божествена - Учителят П.
към текста >>
Бог е достъпен само чрез
Любовта
.
...Когато човек стане съвършен проводник на Божията Любов, тогава той е едно с Бога. Колкото си по- добър проводник на Божията Любов, толкова по-добре. От това зависи твоето достойнство." Богопознанието притежава единствено, ала най-сигурно средство - отново и отново Любовта! Този принцип на сближаване и единение е в сила и за общуването с всички останали природни и свръхприродни царства. Нека отново цитираме Словото на великия духовен Учител: "Бога можем да познаем само чрез Любовта.
Бог е достъпен само чрез
Любовта
.
...Любовта е път за познаване на Бога. Само чрез Любовта може да Го познаете. Дето има Любов, там има познаване." За градацията на Любовта - от човешка, през ангелска, до Божествена - Учителят П. Дънов казва следното: "Страстите са чувства.
към текста >>
...
Любовта
е път за познаване на
Бога
.
Колкото си по- добър проводник на Божията Любов, толкова по-добре. От това зависи твоето достойнство." Богопознанието притежава единствено, ала най-сигурно средство - отново и отново Любовта! Този принцип на сближаване и единение е в сила и за общуването с всички останали природни и свръхприродни царства. Нека отново цитираме Словото на великия духовен Учител: "Бога можем да познаем само чрез Любовта. Бог е достъпен само чрез Любовта.
...
Любовта
е път за познаване на
Бога
.
Само чрез Любовта може да Го познаете. Дето има Любов, там има познаване." За градацията на Любовта - от човешка, през ангелска, до Божествена - Учителят П. Дънов казва следното: "Страстите са чувства. Те не са Божествената Любов.
към текста >>
Само чрез
Любовта
може да Го познаете.
От това зависи твоето достойнство." Богопознанието притежава единствено, ала най-сигурно средство - отново и отново Любовта! Този принцип на сближаване и единение е в сила и за общуването с всички останали природни и свръхприродни царства. Нека отново цитираме Словото на великия духовен Учител: "Бога можем да познаем само чрез Любовта. Бог е достъпен само чрез Любовта. ...Любовта е път за познаване на Бога.
Само чрез
Любовта
може да Го познаете.
Дето има Любов, там има познаване." За градацията на Любовта - от човешка, през ангелска, до Божествена - Учителят П. Дънов казва следното: "Страстите са чувства. Те не са Божествената Любов. Човешката любов е суров, необработен материал, а Божествената любов е изработен материал.
към текста >>
Дето има
Любов
, там има познаване."
Този принцип на сближаване и единение е в сила и за общуването с всички останали природни и свръхприродни царства. Нека отново цитираме Словото на великия духовен Учител: "Бога можем да познаем само чрез Любовта. Бог е достъпен само чрез Любовта. ...Любовта е път за познаване на Бога. Само чрез Любовта може да Го познаете.
Дето има
Любов
, там има познаване."
За градацията на Любовта - от човешка, през ангелска, до Божествена - Учителят П. Дънов казва следното: "Страстите са чувства. Те не са Божествената Любов. Човешката любов е суров, необработен материал, а Божествената любов е изработен материал. Корените на Божествената Любов са в човешката.
към текста >>
За градацията на
Любовта
- от човешка, през ангелска, до Божествена - Учителят П.
Нека отново цитираме Словото на великия духовен Учител: "Бога можем да познаем само чрез Любовта. Бог е достъпен само чрез Любовта. ...Любовта е път за познаване на Бога. Само чрез Любовта може да Го познаете. Дето има Любов, там има познаване."
За градацията на
Любовта
- от човешка, през ангелска, до Божествена - Учителят П.
Дънов казва следното: "Страстите са чувства. Те не са Божествената Любов. Човешката любов е суров, необработен материал, а Божествената любов е изработен материал. Корените на Божествената Любов са в човешката. Клонищата - това е ангелската любов.
към текста >>
Те не са Божествената
Любов
.
...Любовта е път за познаване на Бога. Само чрез Любовта може да Го познаете. Дето има Любов, там има познаване." За градацията на Любовта - от човешка, през ангелска, до Божествена - Учителят П. Дънов казва следното: "Страстите са чувства.
Те не са Божествената
Любов
.
Човешката любов е суров, необработен материал, а Божествената любов е изработен материал. Корените на Божествената Любов са в човешката. Клонищата - това е ангелската любов. А Божествената Любов са плодовете на дървото. Тя осмисля живота на всички хора." Тази йерархична подредба в проявленията на Любовта е логическо отражение на духовната зрелост, съответстваща на всяко стъпало в приемането и изявяването на всемирната Любов.
към текста >>
Човешката
любов
е суров, необработен материал, а Божествената
любов
е изработен материал.
Само чрез Любовта може да Го познаете. Дето има Любов, там има познаване." За градацията на Любовта - от човешка, през ангелска, до Божествена - Учителят П. Дънов казва следното: "Страстите са чувства. Те не са Божествената Любов.
Човешката
любов
е суров, необработен материал, а Божествената
любов
е изработен материал.
Корените на Божествената Любов са в човешката. Клонищата - това е ангелската любов. А Божествената Любов са плодовете на дървото. Тя осмисля живота на всички хора." Тази йерархична подредба в проявленията на Любовта е логическо отражение на духовната зрелост, съответстваща на всяко стъпало в приемането и изявяването на всемирната Любов. Относно същността на Божествената Любов, т. е.
към текста >>
Корените на Божествената
Любов
са в човешката.
Дето има Любов, там има познаване." За градацията на Любовта - от човешка, през ангелска, до Божествена - Учителят П. Дънов казва следното: "Страстите са чувства. Те не са Божествената Любов. Човешката любов е суров, необработен материал, а Божествената любов е изработен материал.
Корените на Божествената
Любов
са в човешката.
Клонищата - това е ангелската любов. А Божествената Любов са плодовете на дървото. Тя осмисля живота на всички хора." Тази йерархична подредба в проявленията на Любовта е логическо отражение на духовната зрелост, съответстваща на всяко стъпало в приемането и изявяването на всемирната Любов. Относно същността на Божествената Любов, т. е. на нейното най-извисено проявление, Учителят на ББ у нас добавя крилатата фраза: "Любовта е това, което не умира!
към текста >>
Клонищата - това е ангелската
любов
.
За градацията на Любовта - от човешка, през ангелска, до Божествена - Учителят П. Дънов казва следното: "Страстите са чувства. Те не са Божествената Любов. Човешката любов е суров, необработен материал, а Божествената любов е изработен материал. Корените на Божествената Любов са в човешката.
Клонищата - това е ангелската
любов
.
А Божествената Любов са плодовете на дървото. Тя осмисля живота на всички хора." Тази йерархична подредба в проявленията на Любовта е логическо отражение на духовната зрелост, съответстваща на всяко стъпало в приемането и изявяването на всемирната Любов. Относно същността на Божествената Любов, т. е. на нейното най-извисено проявление, Учителят на ББ у нас добавя крилатата фраза: "Любовта е това, което не умира! " Носителката на безсмъртие във висшите нива на своята изява сама по себе си е безсмъртна като същност.
към текста >>
А Божествената
Любов
са плодовете на дървото.
Дънов казва следното: "Страстите са чувства. Те не са Божествената Любов. Човешката любов е суров, необработен материал, а Божествената любов е изработен материал. Корените на Божествената Любов са в човешката. Клонищата - това е ангелската любов.
А Божествената
Любов
са плодовете на дървото.
Тя осмисля живота на всички хора." Тази йерархична подредба в проявленията на Любовта е логическо отражение на духовната зрелост, съответстваща на всяко стъпало в приемането и изявяването на всемирната Любов. Относно същността на Божествената Любов, т. е. на нейното най-извисено проявление, Учителят на ББ у нас добавя крилатата фраза: "Любовта е това, което не умира! " Носителката на безсмъртие във висшите нива на своята изява сама по себе си е безсмъртна като същност. И това не може да бъде другояче поради простия факт, че истинската Любов е есенцията на самото Божие Свръхсъщество.
към текста >>
Тя осмисля живота на всички хора." Тази йерархична подредба в проявленията на
Любовта
е логическо отражение на духовната зрелост, съответстваща на всяко стъпало в приемането и изявяването на всемирната
Любов
.
Те не са Божествената Любов. Човешката любов е суров, необработен материал, а Божествената любов е изработен материал. Корените на Божествената Любов са в човешката. Клонищата - това е ангелската любов. А Божествената Любов са плодовете на дървото.
Тя осмисля живота на всички хора." Тази йерархична подредба в проявленията на
Любовта
е логическо отражение на духовната зрелост, съответстваща на всяко стъпало в приемането и изявяването на всемирната
Любов
.
Относно същността на Божествената Любов, т. е. на нейното най-извисено проявление, Учителят на ББ у нас добавя крилатата фраза: "Любовта е това, което не умира! " Носителката на безсмъртие във висшите нива на своята изява сама по себе си е безсмъртна като същност. И това не може да бъде другояче поради простия факт, че истинската Любов е есенцията на самото Божие Свръхсъщество. Изразявайки най-адекватно и проникновено Своята същност именно чрез Любовта, Творецът обгръща с нея безсмъртната същност на Своите творения: "Любовта е докосване на Бога до човешката душа."
към текста >>
Относно същността на Божествената
Любов
, т. е.
Човешката любов е суров, необработен материал, а Божествената любов е изработен материал. Корените на Божествената Любов са в човешката. Клонищата - това е ангелската любов. А Божествената Любов са плодовете на дървото. Тя осмисля живота на всички хора." Тази йерархична подредба в проявленията на Любовта е логическо отражение на духовната зрелост, съответстваща на всяко стъпало в приемането и изявяването на всемирната Любов.
Относно същността на Божествената
Любов
, т. е.
на нейното най-извисено проявление, Учителят на ББ у нас добавя крилатата фраза: "Любовта е това, което не умира! " Носителката на безсмъртие във висшите нива на своята изява сама по себе си е безсмъртна като същност. И това не може да бъде другояче поради простия факт, че истинската Любов е есенцията на самото Божие Свръхсъщество. Изразявайки най-адекватно и проникновено Своята същност именно чрез Любовта, Творецът обгръща с нея безсмъртната същност на Своите творения: "Любовта е докосване на Бога до човешката душа." В контактите между хората не бива да говорим за любовта си.
към текста >>
на нейното най-извисено проявление, Учителят на ББ у нас добавя крилатата фраза: "
Любовта
е това, което не умира!
Корените на Божествената Любов са в човешката. Клонищата - това е ангелската любов. А Божествената Любов са плодовете на дървото. Тя осмисля живота на всички хора." Тази йерархична подредба в проявленията на Любовта е логическо отражение на духовната зрелост, съответстваща на всяко стъпало в приемането и изявяването на всемирната Любов. Относно същността на Божествената Любов, т. е.
на нейното най-извисено проявление, Учителят на ББ у нас добавя крилатата фраза: "
Любовта
е това, което не умира!
" Носителката на безсмъртие във висшите нива на своята изява сама по себе си е безсмъртна като същност. И това не може да бъде другояче поради простия факт, че истинската Любов е есенцията на самото Божие Свръхсъщество. Изразявайки най-адекватно и проникновено Своята същност именно чрез Любовта, Творецът обгръща с нея безсмъртната същност на Своите творения: "Любовта е докосване на Бога до човешката душа." В контактите между хората не бива да говорим за любовта си. Тя не може да бъде облечена в думи, не може да бъде изразена словесно.
към текста >>
" Носителката на безсмъртие във висшите нива на своята изява сама по
себе
си е безсмъртна като същност.
Клонищата - това е ангелската любов. А Божествената Любов са плодовете на дървото. Тя осмисля живота на всички хора." Тази йерархична подредба в проявленията на Любовта е логическо отражение на духовната зрелост, съответстваща на всяко стъпало в приемането и изявяването на всемирната Любов. Относно същността на Божествената Любов, т. е. на нейното най-извисено проявление, Учителят на ББ у нас добавя крилатата фраза: "Любовта е това, което не умира!
" Носителката на безсмъртие във висшите нива на своята изява сама по
себе
си е безсмъртна като същност.
И това не може да бъде другояче поради простия факт, че истинската Любов е есенцията на самото Божие Свръхсъщество. Изразявайки най-адекватно и проникновено Своята същност именно чрез Любовта, Творецът обгръща с нея безсмъртната същност на Своите творения: "Любовта е докосване на Бога до човешката душа." В контактите между хората не бива да говорим за любовта си. Тя не може да бъде облечена в думи, не може да бъде изразена словесно. Безсмисленото или прекалено емоционално изразяване на наличието й събужда за действие сили с противоположен, разрушителен характер, за което Учителят П.
към текста >>
И това не може да бъде другояче поради простия факт, че истинската
Любов
е есенцията на самото Божие Свръхсъщество.
А Божествената Любов са плодовете на дървото. Тя осмисля живота на всички хора." Тази йерархична подредба в проявленията на Любовта е логическо отражение на духовната зрелост, съответстваща на всяко стъпало в приемането и изявяването на всемирната Любов. Относно същността на Божествената Любов, т. е. на нейното най-извисено проявление, Учителят на ББ у нас добавя крилатата фраза: "Любовта е това, което не умира! " Носителката на безсмъртие във висшите нива на своята изява сама по себе си е безсмъртна като същност.
И това не може да бъде другояче поради простия факт, че истинската
Любов
е есенцията на самото Божие Свръхсъщество.
Изразявайки най-адекватно и проникновено Своята същност именно чрез Любовта, Творецът обгръща с нея безсмъртната същност на Своите творения: "Любовта е докосване на Бога до човешката душа." В контактите между хората не бива да говорим за любовта си. Тя не може да бъде облечена в думи, не може да бъде изразена словесно. Безсмисленото или прекалено емоционално изразяване на наличието й събужда за действие сили с противоположен, разрушителен характер, за което Учителят П. Дънов предупреждава: "Когато обичате някого, не му говорете за любовта си.
към текста >>
Изразявайки най-адекватно и проникновено Своята същност именно чрез
Любовта
, Творецът обгръща с нея безсмъртната същност на Своите творения: "
Любовта
е докосване на
Бога
до човешката душа."
Тя осмисля живота на всички хора." Тази йерархична подредба в проявленията на Любовта е логическо отражение на духовната зрелост, съответстваща на всяко стъпало в приемането и изявяването на всемирната Любов. Относно същността на Божествената Любов, т. е. на нейното най-извисено проявление, Учителят на ББ у нас добавя крилатата фраза: "Любовта е това, което не умира! " Носителката на безсмъртие във висшите нива на своята изява сама по себе си е безсмъртна като същност. И това не може да бъде другояче поради простия факт, че истинската Любов е есенцията на самото Божие Свръхсъщество.
Изразявайки най-адекватно и проникновено Своята същност именно чрез
Любовта
, Творецът обгръща с нея безсмъртната същност на Своите творения: "
Любовта
е докосване на
Бога
до човешката душа."
В контактите между хората не бива да говорим за любовта си. Тя не може да бъде облечена в думи, не може да бъде изразена словесно. Безсмисленото или прекалено емоционално изразяване на наличието й събужда за действие сили с противоположен, разрушителен характер, за което Учителят П. Дънов предупреждава: "Когато обичате някого, не му говорете за любовта си. Който много говори за любовта си, той ще бъде поставен на изпитание, което едва може да издържи." В тясна връзка с това напътствие е и разкриването от негова страна на важен духовен закон, чието въздействие остава непознато за мнозинството от земните хора: "В Любовта има един велик закон: ако ти си позволиш да споменеш на някоя жива душа, че я обичаш, и с това я ограничиш, ти си изгубил вече всичката любов." Затова и напълно логично е към последователите на Новото учение да бъде отправен призивът: "Ще ви дам едно правило: за своята любов не говорете никога нищо.
към текста >>
В контактите между хората не бива да говорим за
любовта
си.
Относно същността на Божествената Любов, т. е. на нейното най-извисено проявление, Учителят на ББ у нас добавя крилатата фраза: "Любовта е това, което не умира! " Носителката на безсмъртие във висшите нива на своята изява сама по себе си е безсмъртна като същност. И това не може да бъде другояче поради простия факт, че истинската Любов е есенцията на самото Божие Свръхсъщество. Изразявайки най-адекватно и проникновено Своята същност именно чрез Любовта, Творецът обгръща с нея безсмъртната същност на Своите творения: "Любовта е докосване на Бога до човешката душа."
В контактите между хората не бива да говорим за
любовта
си.
Тя не може да бъде облечена в думи, не може да бъде изразена словесно. Безсмисленото или прекалено емоционално изразяване на наличието й събужда за действие сили с противоположен, разрушителен характер, за което Учителят П. Дънов предупреждава: "Когато обичате някого, не му говорете за любовта си. Който много говори за любовта си, той ще бъде поставен на изпитание, което едва може да издържи." В тясна връзка с това напътствие е и разкриването от негова страна на важен духовен закон, чието въздействие остава непознато за мнозинството от земните хора: "В Любовта има един велик закон: ако ти си позволиш да споменеш на някоя жива душа, че я обичаш, и с това я ограничиш, ти си изгубил вече всичката любов." Затова и напълно логично е към последователите на Новото учение да бъде отправен призивът: "Ще ви дам едно правило: за своята любов не говорете никога нищо. ...Прояви любовта си, без да казваш на човека, че го обичаш."
към текста >>
Дънов предупреждава: "Когато обичате някого, не му говорете за
любовта
си.
И това не може да бъде другояче поради простия факт, че истинската Любов е есенцията на самото Божие Свръхсъщество. Изразявайки най-адекватно и проникновено Своята същност именно чрез Любовта, Творецът обгръща с нея безсмъртната същност на Своите творения: "Любовта е докосване на Бога до човешката душа." В контактите между хората не бива да говорим за любовта си. Тя не може да бъде облечена в думи, не може да бъде изразена словесно. Безсмисленото или прекалено емоционално изразяване на наличието й събужда за действие сили с противоположен, разрушителен характер, за което Учителят П.
Дънов предупреждава: "Когато обичате някого, не му говорете за
любовта
си.
Който много говори за любовта си, той ще бъде поставен на изпитание, което едва може да издържи." В тясна връзка с това напътствие е и разкриването от негова страна на важен духовен закон, чието въздействие остава непознато за мнозинството от земните хора: "В Любовта има един велик закон: ако ти си позволиш да споменеш на някоя жива душа, че я обичаш, и с това я ограничиш, ти си изгубил вече всичката любов." Затова и напълно логично е към последователите на Новото учение да бъде отправен призивът: "Ще ви дам едно правило: за своята любов не говорете никога нищо. ...Прояви любовта си, без да казваш на човека, че го обичаш." Колкото и дълъг път да сме изминали към вникването в същността на Любовта, нейното най-дълбоко естество си остава непознаваемо. И това е така, понеже тя е сърцето на Бога! В това безкрайно и вълнуващо пътешествие - навън, към света извън нас, и навътре, в дълбините на собственото "аз" - е заключена в най-висока степен прелестта на съществуването.
към текста >>
Който много говори за
любовта
си, той ще бъде поставен на изпитание, което едва може да издържи." В тясна връзка с това напътствие е и разкриването от негова страна на важен духовен закон, чието въздействие остава непознато за мнозинството от земните хора: "В
Любовта
има един велик закон: ако ти си позволиш да споменеш на някоя жива душа, че я обичаш, и с това я ограничиш, ти си изгубил вече всичката
любов
." Затова и напълно логично е
към
последователите на Новото учение да бъде отправен призивът: "Ще ви дам едно правило: за своята
любов
не говорете никога нищо.
Изразявайки най-адекватно и проникновено Своята същност именно чрез Любовта, Творецът обгръща с нея безсмъртната същност на Своите творения: "Любовта е докосване на Бога до човешката душа." В контактите между хората не бива да говорим за любовта си. Тя не може да бъде облечена в думи, не може да бъде изразена словесно. Безсмисленото или прекалено емоционално изразяване на наличието й събужда за действие сили с противоположен, разрушителен характер, за което Учителят П. Дънов предупреждава: "Когато обичате някого, не му говорете за любовта си.
Който много говори за
любовта
си, той ще бъде поставен на изпитание, което едва може да издържи." В тясна връзка с това напътствие е и разкриването от негова страна на важен духовен закон, чието въздействие остава непознато за мнозинството от земните хора: "В
Любовта
има един велик закон: ако ти си позволиш да споменеш на някоя жива душа, че я обичаш, и с това я ограничиш, ти си изгубил вече всичката
любов
." Затова и напълно логично е
към
последователите на Новото учение да бъде отправен призивът: "Ще ви дам едно правило: за своята
любов
не говорете никога нищо.
...Прояви любовта си, без да казваш на човека, че го обичаш." Колкото и дълъг път да сме изминали към вникването в същността на Любовта, нейното най-дълбоко естество си остава непознаваемо. И това е така, понеже тя е сърцето на Бога! В това безкрайно и вълнуващо пътешествие - навън, към света извън нас, и навътре, в дълбините на собственото "аз" - е заключена в най-висока степен прелестта на съществуването. То осмисля нашите земни дни, поривите на душата ни, копнежите на духа, заключен в тленното материално тяло.
към текста >>
...Прояви
любовта
си, без да казваш на човека, че го обичаш."
В контактите между хората не бива да говорим за любовта си. Тя не може да бъде облечена в думи, не може да бъде изразена словесно. Безсмисленото или прекалено емоционално изразяване на наличието й събужда за действие сили с противоположен, разрушителен характер, за което Учителят П. Дънов предупреждава: "Когато обичате някого, не му говорете за любовта си. Който много говори за любовта си, той ще бъде поставен на изпитание, което едва може да издържи." В тясна връзка с това напътствие е и разкриването от негова страна на важен духовен закон, чието въздействие остава непознато за мнозинството от земните хора: "В Любовта има един велик закон: ако ти си позволиш да споменеш на някоя жива душа, че я обичаш, и с това я ограничиш, ти си изгубил вече всичката любов." Затова и напълно логично е към последователите на Новото учение да бъде отправен призивът: "Ще ви дам едно правило: за своята любов не говорете никога нищо.
...Прояви
любовта
си, без да казваш на човека, че го обичаш."
Колкото и дълъг път да сме изминали към вникването в същността на Любовта, нейното най-дълбоко естество си остава непознаваемо. И това е така, понеже тя е сърцето на Бога! В това безкрайно и вълнуващо пътешествие - навън, към света извън нас, и навътре, в дълбините на собственото "аз" - е заключена в най-висока степен прелестта на съществуването. То осмисля нашите земни дни, поривите на душата ни, копнежите на духа, заключен в тленното материално тяло. По този повод Учителят П.
към текста >>
Колкото и дълъг път да сме изминали
към
вникването в същността на
Любовта
, нейното най-дълбоко естество си остава непознаваемо.
Тя не може да бъде облечена в думи, не може да бъде изразена словесно. Безсмисленото или прекалено емоционално изразяване на наличието й събужда за действие сили с противоположен, разрушителен характер, за което Учителят П. Дънов предупреждава: "Когато обичате някого, не му говорете за любовта си. Който много говори за любовта си, той ще бъде поставен на изпитание, което едва може да издържи." В тясна връзка с това напътствие е и разкриването от негова страна на важен духовен закон, чието въздействие остава непознато за мнозинството от земните хора: "В Любовта има един велик закон: ако ти си позволиш да споменеш на някоя жива душа, че я обичаш, и с това я ограничиш, ти си изгубил вече всичката любов." Затова и напълно логично е към последователите на Новото учение да бъде отправен призивът: "Ще ви дам едно правило: за своята любов не говорете никога нищо. ...Прояви любовта си, без да казваш на човека, че го обичаш."
Колкото и дълъг път да сме изминали
към
вникването в същността на
Любовта
, нейното най-дълбоко естество си остава непознаваемо.
И това е така, понеже тя е сърцето на Бога! В това безкрайно и вълнуващо пътешествие - навън, към света извън нас, и навътре, в дълбините на собственото "аз" - е заключена в най-висока степен прелестта на съществуването. То осмисля нашите земни дни, поривите на душата ни, копнежите на духа, заключен в тленното материално тяло. По този повод Учителят П. Дънов възкликва: "Любовта ще остане неразбрана за вечни времена.
към текста >>
И това е така, понеже тя е сърцето на
Бога
!
Безсмисленото или прекалено емоционално изразяване на наличието й събужда за действие сили с противоположен, разрушителен характер, за което Учителят П. Дънов предупреждава: "Когато обичате някого, не му говорете за любовта си. Който много говори за любовта си, той ще бъде поставен на изпитание, което едва може да издържи." В тясна връзка с това напътствие е и разкриването от негова страна на важен духовен закон, чието въздействие остава непознато за мнозинството от земните хора: "В Любовта има един велик закон: ако ти си позволиш да споменеш на някоя жива душа, че я обичаш, и с това я ограничиш, ти си изгубил вече всичката любов." Затова и напълно логично е към последователите на Новото учение да бъде отправен призивът: "Ще ви дам едно правило: за своята любов не говорете никога нищо. ...Прояви любовта си, без да казваш на човека, че го обичаш." Колкото и дълъг път да сме изминали към вникването в същността на Любовта, нейното най-дълбоко естество си остава непознаваемо.
И това е така, понеже тя е сърцето на
Бога
!
В това безкрайно и вълнуващо пътешествие - навън, към света извън нас, и навътре, в дълбините на собственото "аз" - е заключена в най-висока степен прелестта на съществуването. То осмисля нашите земни дни, поривите на душата ни, копнежите на духа, заключен в тленното материално тяло. По този повод Учителят П. Дънов възкликва: "Любовта ще остане неразбрана за вечни времена. В това седи красотата на живота." Всяко посещение на Любовта в нашия живот е дар Божий!
към текста >>
В това безкрайно и вълнуващо пътешествие - навън,
към
света извън нас, и навътре, в дълбините на собственото "аз" - е заключена в най-висока степен прелестта на съществуването.
Дънов предупреждава: "Когато обичате някого, не му говорете за любовта си. Който много говори за любовта си, той ще бъде поставен на изпитание, което едва може да издържи." В тясна връзка с това напътствие е и разкриването от негова страна на важен духовен закон, чието въздействие остава непознато за мнозинството от земните хора: "В Любовта има един велик закон: ако ти си позволиш да споменеш на някоя жива душа, че я обичаш, и с това я ограничиш, ти си изгубил вече всичката любов." Затова и напълно логично е към последователите на Новото учение да бъде отправен призивът: "Ще ви дам едно правило: за своята любов не говорете никога нищо. ...Прояви любовта си, без да казваш на човека, че го обичаш." Колкото и дълъг път да сме изминали към вникването в същността на Любовта, нейното най-дълбоко естество си остава непознаваемо. И това е така, понеже тя е сърцето на Бога!
В това безкрайно и вълнуващо пътешествие - навън,
към
света извън нас, и навътре, в дълбините на собственото "аз" - е заключена в най-висока степен прелестта на съществуването.
То осмисля нашите земни дни, поривите на душата ни, копнежите на духа, заключен в тленното материално тяло. По този повод Учителят П. Дънов възкликва: "Любовта ще остане неразбрана за вечни времена. В това седи красотата на живота." Всяко посещение на Любовта в нашия живот е дар Божий! Единственото, за което не си заслужава да съжаляваме, е, че сме обичали!
към текста >>
Дънов възкликва: "
Любовта
ще остане неразбрана за вечни времена.
Колкото и дълъг път да сме изминали към вникването в същността на Любовта, нейното най-дълбоко естество си остава непознаваемо. И това е така, понеже тя е сърцето на Бога! В това безкрайно и вълнуващо пътешествие - навън, към света извън нас, и навътре, в дълбините на собственото "аз" - е заключена в най-висока степен прелестта на съществуването. То осмисля нашите земни дни, поривите на душата ни, копнежите на духа, заключен в тленното материално тяло. По този повод Учителят П.
Дънов възкликва: "
Любовта
ще остане неразбрана за вечни времена.
В това седи красотата на живота." Всяко посещение на Любовта в нашия живот е дар Божий! Единственото, за което не си заслужава да съжаляваме, е, че сме обичали! Прегръдката на истинската, Божествената Любов е преживяване, което оставя своя незабравим отпечатък у нас за цялата Вечност. В този ред на мисли Учителят на ББ в нашата страна споделя: "Радвайте се, когато любовта ви посещава. Радвайте се, когато ви обичат.
към текста >>
В това седи красотата на живота." Всяко посещение на
Любовта
в нашия живот е дар Божий!
И това е така, понеже тя е сърцето на Бога! В това безкрайно и вълнуващо пътешествие - навън, към света извън нас, и навътре, в дълбините на собственото "аз" - е заключена в най-висока степен прелестта на съществуването. То осмисля нашите земни дни, поривите на душата ни, копнежите на духа, заключен в тленното материално тяло. По този повод Учителят П. Дънов възкликва: "Любовта ще остане неразбрана за вечни времена.
В това седи красотата на живота." Всяко посещение на
Любовта
в нашия живот е дар Божий!
Единственото, за което не си заслужава да съжаляваме, е, че сме обичали! Прегръдката на истинската, Божествената Любов е преживяване, което оставя своя незабравим отпечатък у нас за цялата Вечност. В този ред на мисли Учителят на ББ в нашата страна споделя: "Радвайте се, когато любовта ви посещава. Радвайте се, когато ви обичат. Някой съжалява, че го обичали или че обичал.
към текста >>
Прегръдката на истинската, Божествената
Любов
е преживяване, което оставя своя незабравим отпечатък у нас за цялата Вечност.
То осмисля нашите земни дни, поривите на душата ни, копнежите на духа, заключен в тленното материално тяло. По този повод Учителят П. Дънов възкликва: "Любовта ще остане неразбрана за вечни времена. В това седи красотата на живота." Всяко посещение на Любовта в нашия живот е дар Божий! Единственото, за което не си заслужава да съжаляваме, е, че сме обичали!
Прегръдката на истинската, Божествената
Любов
е преживяване, което оставя своя незабравим отпечатък у нас за цялата Вечност.
В този ред на мисли Учителят на ББ в нашата страна споделя: "Радвайте се, когато любовта ви посещава. Радвайте се, когато ви обичат. Някой съжалява, че го обичали или че обичал. Когото и да сте обичали или който и да ви е обичал, не съжалявайте. Малко или много, любовта всякога дава нещо от себе си (курсивът мой - К. З.).
към текста >>
В този ред на мисли Учителят на ББ в нашата страна споделя: "Радвайте се, когато
любовта
ви посещава.
По този повод Учителят П. Дънов възкликва: "Любовта ще остане неразбрана за вечни времена. В това седи красотата на живота." Всяко посещение на Любовта в нашия живот е дар Божий! Единственото, за което не си заслужава да съжаляваме, е, че сме обичали! Прегръдката на истинската, Божествената Любов е преживяване, което оставя своя незабравим отпечатък у нас за цялата Вечност.
В този ред на мисли Учителят на ББ в нашата страна споделя: "Радвайте се, когато
любовта
ви посещава.
Радвайте се, когато ви обичат. Някой съжалява, че го обичали или че обичал. Когото и да сте обичали или който и да ви е обичал, не съжалявайте. Малко или много, любовта всякога дава нещо от себе си (курсивът мой - К. З.). Понеже всички хора имат известни сили, дарби и способности, това показва, че някой ги е обичал.
към текста >>
Малко или много,
любовта
всякога дава нещо от
себе
си (курсивът мой - К. З.).
Прегръдката на истинската, Божествената Любов е преживяване, което оставя своя незабравим отпечатък у нас за цялата Вечност. В този ред на мисли Учителят на ББ в нашата страна споделя: "Радвайте се, когато любовта ви посещава. Радвайте се, когато ви обичат. Някой съжалява, че го обичали или че обичал. Когото и да сте обичали или който и да ви е обичал, не съжалявайте.
Малко или много,
любовта
всякога дава нещо от
себе
си (курсивът мой - К. З.).
Понеже всички хора имат известни сили, дарби и способности, това показва, че някой ги е обичал. Любовта преобразява както този, който обича, така и онзи, когото обичат. Любовта лекува всички болести (курсивът мой - К. З.). Тя не търпи слепи, глухи, неми, сакати, глупави, невежи. Каквито слабости и недостатъци види в човека, тя всичко изправя.
към текста >>
Любовта
преобразява както този, който обича, така и онзи, когото обичат.
Радвайте се, когато ви обичат. Някой съжалява, че го обичали или че обичал. Когото и да сте обичали или който и да ви е обичал, не съжалявайте. Малко или много, любовта всякога дава нещо от себе си (курсивът мой - К. З.). Понеже всички хора имат известни сили, дарби и способности, това показва, че някой ги е обичал.
Любовта
преобразява както този, който обича, така и онзи, когото обичат.
Любовта лекува всички болести (курсивът мой - К. З.). Тя не търпи слепи, глухи, неми, сакати, глупави, невежи. Каквито слабости и недостатъци види в човека, тя всичко изправя. Едно изисква любовта - пълно доверие. Съмнявате ли се в нея, тя се затваря за вас и нищо не дава."
към текста >>
Любовта
лекува всички болести (курсивът мой - К. З.).
Някой съжалява, че го обичали или че обичал. Когото и да сте обичали или който и да ви е обичал, не съжалявайте. Малко или много, любовта всякога дава нещо от себе си (курсивът мой - К. З.). Понеже всички хора имат известни сили, дарби и способности, това показва, че някой ги е обичал. Любовта преобразява както този, който обича, така и онзи, когото обичат.
Любовта
лекува всички болести (курсивът мой - К. З.).
Тя не търпи слепи, глухи, неми, сакати, глупави, невежи. Каквито слабости и недостатъци види в човека, тя всичко изправя. Едно изисква любовта - пълно доверие. Съмнявате ли се в нея, тя се затваря за вас и нищо не дава." Според учението на ББ, предадено на българския народ от Учителя П.
към текста >>
Едно изисква
любовта
- пълно доверие.
Понеже всички хора имат известни сили, дарби и способности, това показва, че някой ги е обичал. Любовта преобразява както този, който обича, така и онзи, когото обичат. Любовта лекува всички болести (курсивът мой - К. З.). Тя не търпи слепи, глухи, неми, сакати, глупави, невежи. Каквито слабости и недостатъци види в човека, тя всичко изправя.
Едно изисква
любовта
- пълно доверие.
Съмнявате ли се в нея, тя се затваря за вас и нищо не дава." Според учението на ББ, предадено на българския народ от Учителя П. Дънов, в своето проявление "...Любовта е колективен, а не единичен акт. Когато човек люби, с него заедно любят всички хора, всички ангели и архангели - цялото Небе. Той се радва, понеже е станал проводник на Любовта.
към текста >>
Дънов, в своето проявление "...
Любовта
е колективен, а не единичен акт.
Тя не търпи слепи, глухи, неми, сакати, глупави, невежи. Каквито слабости и недостатъци види в човека, тя всичко изправя. Едно изисква любовта - пълно доверие. Съмнявате ли се в нея, тя се затваря за вас и нищо не дава." Според учението на ББ, предадено на българския народ от Учителя П.
Дънов, в своето проявление "...
Любовта
е колективен, а не единичен акт.
Когато човек люби, с него заедно любят всички хора, всички ангели и архангели - цялото Небе. Той се радва, понеже е станал проводник на Любовта. Каквото благо приеме от нея, той го предава и на другите същества." Във вълшебното огледало на Любовта и най-простите неща от ежедневието се превръщат в приказка, която гали душата и събужда най-чистите пориви на сърцето: "Кое прави обикновените неща необикновени? - Любовта. Докато не обичаш поне един човек, целият свят ще бъде чужд за тебе.
към текста >>
Той се радва, понеже е станал проводник на
Любовта
.
Едно изисква любовта - пълно доверие. Съмнявате ли се в нея, тя се затваря за вас и нищо не дава." Според учението на ББ, предадено на българския народ от Учителя П. Дънов, в своето проявление "...Любовта е колективен, а не единичен акт. Когато човек люби, с него заедно любят всички хора, всички ангели и архангели - цялото Небе.
Той се радва, понеже е станал проводник на
Любовта
.
Каквото благо приеме от нея, той го предава и на другите същества." Във вълшебното огледало на Любовта и най-простите неща от ежедневието се превръщат в приказка, която гали душата и събужда най-чистите пориви на сърцето: "Кое прави обикновените неща необикновени? - Любовта. Докато не обичаш поне един човек, целият свят ще бъде чужд за тебе. Щом обикнеш някого, и тоя, и оня свят ти стават близки." Освен всичко останало Любовта в своите най-извисени проявления мотивира човешката личност да дава най-доброто от себе си. Усещането за полет, неповторимият по красота порив да надмогнеш всичко земно и преходно в устрема си към небесното са онзи брилянт на любовното чувство, който заблестява с неустоима прелест върху челото на любещия: "Любовта е стимул, който кара хората да мислят, чувстват и действат правилно.
към текста >>
Каквото благо приеме от нея, той го предава и на другите същества." Във вълшебното огледало на
Любовта
и най-простите неща от ежедневието се превръщат в приказка, която гали душата и събужда най-чистите пориви на сърцето: "Кое прави обикновените неща необикновени?
Съмнявате ли се в нея, тя се затваря за вас и нищо не дава." Според учението на ББ, предадено на българския народ от Учителя П. Дънов, в своето проявление "...Любовта е колективен, а не единичен акт. Когато човек люби, с него заедно любят всички хора, всички ангели и архангели - цялото Небе. Той се радва, понеже е станал проводник на Любовта.
Каквото благо приеме от нея, той го предава и на другите същества." Във вълшебното огледало на
Любовта
и най-простите неща от ежедневието се превръщат в приказка, която гали душата и събужда най-чистите пориви на сърцето: "Кое прави обикновените неща необикновени?
- Любовта. Докато не обичаш поне един човек, целият свят ще бъде чужд за тебе. Щом обикнеш някого, и тоя, и оня свят ти стават близки." Освен всичко останало Любовта в своите най-извисени проявления мотивира човешката личност да дава най-доброто от себе си. Усещането за полет, неповторимият по красота порив да надмогнеш всичко земно и преходно в устрема си към небесното са онзи брилянт на любовното чувство, който заблестява с неустоима прелест върху челото на любещия: "Любовта е стимул, който кара хората да мислят, чувстват и действат правилно. Каквото и да прави, човек трябва да го прави с любов.
към текста >>
-
Любовта
.
Според учението на ББ, предадено на българския народ от Учителя П. Дънов, в своето проявление "...Любовта е колективен, а не единичен акт. Когато човек люби, с него заедно любят всички хора, всички ангели и архангели - цялото Небе. Той се радва, понеже е станал проводник на Любовта. Каквото благо приеме от нея, той го предава и на другите същества." Във вълшебното огледало на Любовта и най-простите неща от ежедневието се превръщат в приказка, която гали душата и събужда най-чистите пориви на сърцето: "Кое прави обикновените неща необикновени?
-
Любовта
.
Докато не обичаш поне един човек, целият свят ще бъде чужд за тебе. Щом обикнеш някого, и тоя, и оня свят ти стават близки." Освен всичко останало Любовта в своите най-извисени проявления мотивира човешката личност да дава най-доброто от себе си. Усещането за полет, неповторимият по красота порив да надмогнеш всичко земно и преходно в устрема си към небесното са онзи брилянт на любовното чувство, който заблестява с неустоима прелест върху челото на любещия: "Любовта е стимул, който кара хората да мислят, чувстват и действат правилно. Каквото и да прави, човек трябва да го прави с любов. Много неща върши човек без любов, но Бог търпи всичко.
към текста >>
Щом обикнеш някого, и тоя, и оня свят ти стават близки." Освен всичко останало
Любовта
в своите най-извисени проявления мотивира човешката личност да дава най-доброто от
себе
си.
Когато човек люби, с него заедно любят всички хора, всички ангели и архангели - цялото Небе. Той се радва, понеже е станал проводник на Любовта. Каквото благо приеме от нея, той го предава и на другите същества." Във вълшебното огледало на Любовта и най-простите неща от ежедневието се превръщат в приказка, която гали душата и събужда най-чистите пориви на сърцето: "Кое прави обикновените неща необикновени? - Любовта. Докато не обичаш поне един човек, целият свят ще бъде чужд за тебе.
Щом обикнеш някого, и тоя, и оня свят ти стават близки." Освен всичко останало
Любовта
в своите най-извисени проявления мотивира човешката личност да дава най-доброто от
себе
си.
Усещането за полет, неповторимият по красота порив да надмогнеш всичко земно и преходно в устрема си към небесното са онзи брилянт на любовното чувство, който заблестява с неустоима прелест върху челото на любещия: "Любовта е стимул, който кара хората да мислят, чувстват и действат правилно. Каквото и да прави, човек трябва да го прави с любов. Много неща върши човек без любов, но Бог търпи всичко. Той чака времето, когато малкото дете ще порасне, ще стане голямо и ще започне да работи съзнателно и с любов. Преди да постигне това, детето се забавлява с играчките си" (Учителят П. Дънов).
към текста >>
Усещането за полет, неповторимият по красота порив да надмогнеш всичко земно и преходно в устрема си
към
небесното са онзи брилянт на
любовното
чувство, който заблестява с неустоима прелест върху челото на любещия: "
Любовта
е стимул, който кара хората да мислят, чувстват и действат правилно.
Той се радва, понеже е станал проводник на Любовта. Каквото благо приеме от нея, той го предава и на другите същества." Във вълшебното огледало на Любовта и най-простите неща от ежедневието се превръщат в приказка, която гали душата и събужда най-чистите пориви на сърцето: "Кое прави обикновените неща необикновени? - Любовта. Докато не обичаш поне един човек, целият свят ще бъде чужд за тебе. Щом обикнеш някого, и тоя, и оня свят ти стават близки." Освен всичко останало Любовта в своите най-извисени проявления мотивира човешката личност да дава най-доброто от себе си.
Усещането за полет, неповторимият по красота порив да надмогнеш всичко земно и преходно в устрема си
към
небесното са онзи брилянт на
любовното
чувство, който заблестява с неустоима прелест върху челото на любещия: "
Любовта
е стимул, който кара хората да мислят, чувстват и действат правилно.
Каквото и да прави, човек трябва да го прави с любов. Много неща върши човек без любов, но Бог търпи всичко. Той чака времето, когато малкото дете ще порасне, ще стане голямо и ще започне да работи съзнателно и с любов. Преди да постигне това, детето се забавлява с играчките си" (Учителят П. Дънов). Изключително ценни са и разсъжденията на Учителя на ББ у нас относно неразривната връзка между Божествената Любов, всемирния живот и съзнателното присъствие на разумните същества във Вселената: "Ние говорим за Любовта като за нещо незнайно, от което произлиза нещо знайно.
към текста >>
Каквото и да прави, човек трябва да го прави с
любов
.
Каквото благо приеме от нея, той го предава и на другите същества." Във вълшебното огледало на Любовта и най-простите неща от ежедневието се превръщат в приказка, която гали душата и събужда най-чистите пориви на сърцето: "Кое прави обикновените неща необикновени? - Любовта. Докато не обичаш поне един човек, целият свят ще бъде чужд за тебе. Щом обикнеш някого, и тоя, и оня свят ти стават близки." Освен всичко останало Любовта в своите най-извисени проявления мотивира човешката личност да дава най-доброто от себе си. Усещането за полет, неповторимият по красота порив да надмогнеш всичко земно и преходно в устрема си към небесното са онзи брилянт на любовното чувство, който заблестява с неустоима прелест върху челото на любещия: "Любовта е стимул, който кара хората да мислят, чувстват и действат правилно.
Каквото и да прави, човек трябва да го прави с
любов
.
Много неща върши човек без любов, но Бог търпи всичко. Той чака времето, когато малкото дете ще порасне, ще стане голямо и ще започне да работи съзнателно и с любов. Преди да постигне това, детето се забавлява с играчките си" (Учителят П. Дънов). Изключително ценни са и разсъжденията на Учителя на ББ у нас относно неразривната връзка между Божествената Любов, всемирния живот и съзнателното присъствие на разумните същества във Вселената: "Ние говорим за Любовта като за нещо незнайно, от което произлиза нещо знайно. Кое е знайното, което произлиза от Любовта?
към текста >>
Много неща върши човек без
любов
, но Бог търпи всичко.
- Любовта. Докато не обичаш поне един човек, целият свят ще бъде чужд за тебе. Щом обикнеш някого, и тоя, и оня свят ти стават близки." Освен всичко останало Любовта в своите най-извисени проявления мотивира човешката личност да дава най-доброто от себе си. Усещането за полет, неповторимият по красота порив да надмогнеш всичко земно и преходно в устрема си към небесното са онзи брилянт на любовното чувство, който заблестява с неустоима прелест върху челото на любещия: "Любовта е стимул, който кара хората да мислят, чувстват и действат правилно. Каквото и да прави, човек трябва да го прави с любов.
Много неща върши човек без
любов
, но Бог търпи всичко.
Той чака времето, когато малкото дете ще порасне, ще стане голямо и ще започне да работи съзнателно и с любов. Преди да постигне това, детето се забавлява с играчките си" (Учителят П. Дънов). Изключително ценни са и разсъжденията на Учителя на ББ у нас относно неразривната връзка между Божествената Любов, всемирния живот и съзнателното присъствие на разумните същества във Вселената: "Ние говорим за Любовта като за нещо незнайно, от което произлиза нещо знайно. Кое е знайното, което произлиза от Любовта? - Животът.
към текста >>
Той чака времето, когато малкото дете ще порасне, ще стане голямо и ще започне да работи съзнателно и с
любов
.
Докато не обичаш поне един човек, целият свят ще бъде чужд за тебе. Щом обикнеш някого, и тоя, и оня свят ти стават близки." Освен всичко останало Любовта в своите най-извисени проявления мотивира човешката личност да дава най-доброто от себе си. Усещането за полет, неповторимият по красота порив да надмогнеш всичко земно и преходно в устрема си към небесното са онзи брилянт на любовното чувство, който заблестява с неустоима прелест върху челото на любещия: "Любовта е стимул, който кара хората да мислят, чувстват и действат правилно. Каквото и да прави, човек трябва да го прави с любов. Много неща върши човек без любов, но Бог търпи всичко.
Той чака времето, когато малкото дете ще порасне, ще стане голямо и ще започне да работи съзнателно и с
любов
.
Преди да постигне това, детето се забавлява с играчките си" (Учителят П. Дънов). Изключително ценни са и разсъжденията на Учителя на ББ у нас относно неразривната връзка между Божествената Любов, всемирния живот и съзнателното присъствие на разумните същества във Вселената: "Ние говорим за Любовта като за нещо незнайно, от което произлиза нещо знайно. Кое е знайното, което произлиза от Любовта? - Животът. Тъй както днес се проявява, животът е външен израз на Любовта (курсивът мой - К. З.).
към текста >>
Изключително ценни са и разсъжденията на Учителя на ББ у нас относно неразривната връзка между Божествената
Любов
, всемирния живот и съзнателното присъствие на разумните същества във Вселената: "Ние говорим за
Любовта
като за нещо незнайно, от което произлиза нещо знайно.
Усещането за полет, неповторимият по красота порив да надмогнеш всичко земно и преходно в устрема си към небесното са онзи брилянт на любовното чувство, който заблестява с неустоима прелест върху челото на любещия: "Любовта е стимул, който кара хората да мислят, чувстват и действат правилно. Каквото и да прави, човек трябва да го прави с любов. Много неща върши човек без любов, но Бог търпи всичко. Той чака времето, когато малкото дете ще порасне, ще стане голямо и ще започне да работи съзнателно и с любов. Преди да постигне това, детето се забавлява с играчките си" (Учителят П. Дънов).
Изключително ценни са и разсъжденията на Учителя на ББ у нас относно неразривната връзка между Божествената
Любов
, всемирния живот и съзнателното присъствие на разумните същества във Вселената: "Ние говорим за
Любовта
като за нещо незнайно, от което произлиза нещо знайно.
Кое е знайното, което произлиза от Любовта? - Животът. Тъй както днес се проявява, животът е външен израз на Любовта (курсивът мой - К. З.). В същност какво нещо е Любовта? Казано е, че Бог е Любов.
към текста >>
Кое е знайното, което произлиза от
Любовта
?
Каквото и да прави, човек трябва да го прави с любов. Много неща върши човек без любов, но Бог търпи всичко. Той чака времето, когато малкото дете ще порасне, ще стане голямо и ще започне да работи съзнателно и с любов. Преди да постигне това, детето се забавлява с играчките си" (Учителят П. Дънов). Изключително ценни са и разсъжденията на Учителя на ББ у нас относно неразривната връзка между Божествената Любов, всемирния живот и съзнателното присъствие на разумните същества във Вселената: "Ние говорим за Любовта като за нещо незнайно, от което произлиза нещо знайно.
Кое е знайното, което произлиза от
Любовта
?
- Животът. Тъй както днес се проявява, животът е външен израз на Любовта (курсивът мой - К. З.). В същност какво нещо е Любовта? Казано е, че Бог е Любов. Това, което подкрепва цялото Битие, мисълта, чувствата и постъпките на всички разумни същества, наричаме Любов.
към текста >>
Тъй както днес се проявява, животът е външен израз на
Любовта
(курсивът мой - К. З.).
Той чака времето, когато малкото дете ще порасне, ще стане голямо и ще започне да работи съзнателно и с любов. Преди да постигне това, детето се забавлява с играчките си" (Учителят П. Дънов). Изключително ценни са и разсъжденията на Учителя на ББ у нас относно неразривната връзка между Божествената Любов, всемирния живот и съзнателното присъствие на разумните същества във Вселената: "Ние говорим за Любовта като за нещо незнайно, от което произлиза нещо знайно. Кое е знайното, което произлиза от Любовта? - Животът.
Тъй както днес се проявява, животът е външен израз на
Любовта
(курсивът мой - К. З.).
В същност какво нещо е Любовта? Казано е, че Бог е Любов. Това, което подкрепва цялото Битие, мисълта, чувствата и постъпките на всички разумни същества, наричаме Любов. Това, което свързва умовете и сърцата на всички хора и прониква в целия Космос, наричаме Любов. Каква е тази връзка, не може да се каже." Любовта е и връзката между крайното и безкрайното, между човешкото и Божественото.
към текста >>
В същност какво нещо е
Любовта
?
Преди да постигне това, детето се забавлява с играчките си" (Учителят П. Дънов). Изключително ценни са и разсъжденията на Учителя на ББ у нас относно неразривната връзка между Божествената Любов, всемирния живот и съзнателното присъствие на разумните същества във Вселената: "Ние говорим за Любовта като за нещо незнайно, от което произлиза нещо знайно. Кое е знайното, което произлиза от Любовта? - Животът. Тъй както днес се проявява, животът е външен израз на Любовта (курсивът мой - К. З.).
В същност какво нещо е
Любовта
?
Казано е, че Бог е Любов. Това, което подкрепва цялото Битие, мисълта, чувствата и постъпките на всички разумни същества, наричаме Любов. Това, което свързва умовете и сърцата на всички хора и прониква в целия Космос, наричаме Любов. Каква е тази връзка, не може да се каже." Любовта е и връзката между крайното и безкрайното, между човешкото и Божественото. В своето човешко измерение тя притежава естествени граници, наложени й от нашия начин на разбирането и прилагането й.
към текста >>
Казано е, че Бог е
Любов
.
Изключително ценни са и разсъжденията на Учителя на ББ у нас относно неразривната връзка между Божествената Любов, всемирния живот и съзнателното присъствие на разумните същества във Вселената: "Ние говорим за Любовта като за нещо незнайно, от което произлиза нещо знайно. Кое е знайното, което произлиза от Любовта? - Животът. Тъй както днес се проявява, животът е външен израз на Любовта (курсивът мой - К. З.). В същност какво нещо е Любовта?
Казано е, че Бог е
Любов
.
Това, което подкрепва цялото Битие, мисълта, чувствата и постъпките на всички разумни същества, наричаме Любов. Това, което свързва умовете и сърцата на всички хора и прониква в целия Космос, наричаме Любов. Каква е тази връзка, не може да се каже." Любовта е и връзката между крайното и безкрайното, между човешкото и Божественото. В своето човешко измерение тя притежава естествени граници, наложени й от нашия начин на разбирането и прилагането й. Докато проявата й от страна на Върховния Повелител на Космоса разкрива в пълнота цялата й мощ и безграничност на изявата.
към текста >>
Това, което подкрепва цялото Битие, мисълта, чувствата и постъпките на всички разумни същества, наричаме
Любов
.
Кое е знайното, което произлиза от Любовта? - Животът. Тъй както днес се проявява, животът е външен израз на Любовта (курсивът мой - К. З.). В същност какво нещо е Любовта? Казано е, че Бог е Любов.
Това, което подкрепва цялото Битие, мисълта, чувствата и постъпките на всички разумни същества, наричаме
Любов
.
Това, което свързва умовете и сърцата на всички хора и прониква в целия Космос, наричаме Любов. Каква е тази връзка, не може да се каже." Любовта е и връзката между крайното и безкрайното, между човешкото и Божественото. В своето човешко измерение тя притежава естествени граници, наложени й от нашия начин на разбирането и прилагането й. Докато проявата й от страна на Върховния Повелител на Космоса разкрива в пълнота цялата й мощ и безграничност на изявата. В този дух са и размислите на Учителя П.
към текста >>
Това, което свързва умовете и сърцата на всички хора и прониква в целия Космос, наричаме
Любов
.
- Животът. Тъй както днес се проявява, животът е външен израз на Любовта (курсивът мой - К. З.). В същност какво нещо е Любовта? Казано е, че Бог е Любов. Това, което подкрепва цялото Битие, мисълта, чувствата и постъпките на всички разумни същества, наричаме Любов.
Това, което свързва умовете и сърцата на всички хора и прониква в целия Космос, наричаме
Любов
.
Каква е тази връзка, не може да се каже." Любовта е и връзката между крайното и безкрайното, между човешкото и Божественото. В своето човешко измерение тя притежава естествени граници, наложени й от нашия начин на разбирането и прилагането й. Докато проявата й от страна на Върховния Повелител на Космоса разкрива в пълнота цялата й мощ и безграничност на изявата. В този дух са и размислите на Учителя П. Дънов, който освен това прави връзка между проявеността на Любовта и нейната безграничност, съответно граничност: "Безграничната Любов е непроявената още Любов; в тази Любов е Бог.
към текста >>
Каква е тази връзка, не може да се каже."
Любовта
е и връзката между крайното и безкрайното, между човешкото и Божественото.
Тъй както днес се проявява, животът е външен израз на Любовта (курсивът мой - К. З.). В същност какво нещо е Любовта? Казано е, че Бог е Любов. Това, което подкрепва цялото Битие, мисълта, чувствата и постъпките на всички разумни същества, наричаме Любов. Това, което свързва умовете и сърцата на всички хора и прониква в целия Космос, наричаме Любов.
Каква е тази връзка, не може да се каже."
Любовта
е и връзката между крайното и безкрайното, между човешкото и Божественото.
В своето човешко измерение тя притежава естествени граници, наложени й от нашия начин на разбирането и прилагането й. Докато проявата й от страна на Върховния Повелител на Космоса разкрива в пълнота цялата й мощ и безграничност на изявата. В този дух са и размислите на Учителя П. Дънов, който освен това прави връзка между проявеността на Любовта и нейната безграничност, съответно граничност: "Безграничната Любов е непроявената още Любов; в тази Любов е Бог. Чрез нея Той се проявява.
към текста >>
Дънов, който освен това прави връзка между проявеността на
Любовта
и нейната безграничност, съответно граничност: "Безграничната
Любов
е непроявената още
Любов
; в тази
Любов
е Бог.
Това, което свързва умовете и сърцата на всички хора и прониква в целия Космос, наричаме Любов. Каква е тази връзка, не може да се каже." Любовта е и връзката между крайното и безкрайното, между човешкото и Божественото. В своето човешко измерение тя притежава естествени граници, наложени й от нашия начин на разбирането и прилагането й. Докато проявата й от страна на Върховния Повелител на Космоса разкрива в пълнота цялата й мощ и безграничност на изявата. В този дух са и размислите на Учителя П.
Дънов, който освен това прави връзка между проявеността на
Любовта
и нейната безграничност, съответно граничност: "Безграничната
Любов
е непроявената още
Любов
; в тази
Любов
е Бог.
Чрез нея Той се проявява. Граничната любов е проявената човешка любов. Безграничната Любов няма начало, няма и край. Граничната любов е човешката, която се е проявила и се проявява в живота. Тя има начало и край, затова я наричат временна, преходна.
към текста >>
Граничната
любов
е проявената човешка
любов
.
В своето човешко измерение тя притежава естествени граници, наложени й от нашия начин на разбирането и прилагането й. Докато проявата й от страна на Върховния Повелител на Космоса разкрива в пълнота цялата й мощ и безграничност на изявата. В този дух са и размислите на Учителя П. Дънов, който освен това прави връзка между проявеността на Любовта и нейната безграничност, съответно граничност: "Безграничната Любов е непроявената още Любов; в тази Любов е Бог. Чрез нея Той се проявява.
Граничната
любов
е проявената човешка
любов
.
Безграничната Любов няма начало, няма и край. Граничната любов е човешката, която се е проявила и се проявява в живота. Тя има начало и край, затова я наричат временна, преходна. Животът има смисъл само в безграничното и непроявеното." Изписването на целия пасаж в получерен шрифт има за задача да подчертае неговата изключителна важност и дълбочината на прозрението, демонстрирано отново и отново от Пратеника на Небето. За да се ползваш цялостно от даровете на Любовта, би трябвало да познаваш законите на нейното проявление.
към текста >>
Безграничната
Любов
няма начало, няма и край.
Докато проявата й от страна на Върховния Повелител на Космоса разкрива в пълнота цялата й мощ и безграничност на изявата. В този дух са и размислите на Учителя П. Дънов, който освен това прави връзка между проявеността на Любовта и нейната безграничност, съответно граничност: "Безграничната Любов е непроявената още Любов; в тази Любов е Бог. Чрез нея Той се проявява. Граничната любов е проявената човешка любов.
Безграничната
Любов
няма начало, няма и край.
Граничната любов е човешката, която се е проявила и се проявява в живота. Тя има начало и край, затова я наричат временна, преходна. Животът има смисъл само в безграничното и непроявеното." Изписването на целия пасаж в получерен шрифт има за задача да подчертае неговата изключителна важност и дълбочината на прозрението, демонстрирано отново и отново от Пратеника на Небето. За да се ползваш цялостно от даровете на Любовта, би трябвало да познаваш законите на нейното проявление. Повечето беди в нашия живот произтичат именно от тази причина - че не познаваме действието на Любовта в нашия живот.
към текста >>
Граничната
любов
е човешката, която се е проявила и се проявява в живота.
В този дух са и размислите на Учителя П. Дънов, който освен това прави връзка между проявеността на Любовта и нейната безграничност, съответно граничност: "Безграничната Любов е непроявената още Любов; в тази Любов е Бог. Чрез нея Той се проявява. Граничната любов е проявената човешка любов. Безграничната Любов няма начало, няма и край.
Граничната
любов
е човешката, която се е проявила и се проявява в живота.
Тя има начало и край, затова я наричат временна, преходна. Животът има смисъл само в безграничното и непроявеното." Изписването на целия пасаж в получерен шрифт има за задача да подчертае неговата изключителна важност и дълбочината на прозрението, демонстрирано отново и отново от Пратеника на Небето. За да се ползваш цялостно от даровете на Любовта, би трябвало да познаваш законите на нейното проявление. Повечето беди в нашия живот произтичат именно от тази причина - че не познаваме действието на Любовта в нашия живот. Затова Учителят П.
към текста >>
За да се ползваш цялостно от даровете на
Любовта
, би трябвало да познаваш законите на нейното проявление.
Граничната любов е проявената човешка любов. Безграничната Любов няма начало, няма и край. Граничната любов е човешката, която се е проявила и се проявява в живота. Тя има начало и край, затова я наричат временна, преходна. Животът има смисъл само в безграничното и непроявеното." Изписването на целия пасаж в получерен шрифт има за задача да подчертае неговата изключителна важност и дълбочината на прозрението, демонстрирано отново и отново от Пратеника на Небето.
За да се ползваш цялостно от даровете на
Любовта
, би трябвало да познаваш законите на нейното проявление.
Повечето беди в нашия живот произтичат именно от тази причина - че не познаваме действието на Любовта в нашия живот. Затова Учителят П. Дънов е в правото си да заяви: "За оня, който не разбира законите, любовта е наказание; за оня, който ги разбира, любовта е благословение. Страшно е, ако любовта събуди ревност между хората. Разумният намира начин да се справи и с ревността."
към текста >>
Дънов е в правото си да заяви: "За оня, който не разбира законите,
любовта
е наказание; за оня, който ги разбира,
любовта
е благословение.
Тя има начало и край, затова я наричат временна, преходна. Животът има смисъл само в безграничното и непроявеното." Изписването на целия пасаж в получерен шрифт има за задача да подчертае неговата изключителна важност и дълбочината на прозрението, демонстрирано отново и отново от Пратеника на Небето. За да се ползваш цялостно от даровете на Любовта, би трябвало да познаваш законите на нейното проявление. Повечето беди в нашия живот произтичат именно от тази причина - че не познаваме действието на Любовта в нашия живот. Затова Учителят П.
Дънов е в правото си да заяви: "За оня, който не разбира законите,
любовта
е наказание; за оня, който ги разбира,
любовта
е благословение.
Страшно е, ако любовта събуди ревност между хората. Разумният намира начин да се справи и с ревността." Българският език е уникален в редица отношения. Той единствен (поне доколкото ми е известно, без да съм филолог) съдържа две понятия-синоними относно обекта на изследваната тук тема: "любов" и "обич". Първото от тях е от славянски произход, а второто - от прабългарски.
към текста >>
Страшно е, ако
любовта
събуди ревност между хората.
Животът има смисъл само в безграничното и непроявеното." Изписването на целия пасаж в получерен шрифт има за задача да подчертае неговата изключителна важност и дълбочината на прозрението, демонстрирано отново и отново от Пратеника на Небето. За да се ползваш цялостно от даровете на Любовта, би трябвало да познаваш законите на нейното проявление. Повечето беди в нашия живот произтичат именно от тази причина - че не познаваме действието на Любовта в нашия живот. Затова Учителят П. Дънов е в правото си да заяви: "За оня, който не разбира законите, любовта е наказание; за оня, който ги разбира, любовта е благословение.
Страшно е, ако
любовта
събуди ревност между хората.
Разумният намира начин да се справи и с ревността." Българският език е уникален в редица отношения. Той единствен (поне доколкото ми е известно, без да съм филолог) съдържа две понятия-синоними относно обекта на изследваната тук тема: "любов" и "обич". Първото от тях е от славянски произход, а второто - от прабългарски. Често в разговорната реч ги използваме като взаимно заменяеми.
към текста >>
Той единствен (поне доколкото ми е известно, без да съм филолог) съдържа две понятия-синоними относно обекта на изследваната тук тема: "
любов
" и "обич".
Затова Учителят П. Дънов е в правото си да заяви: "За оня, който не разбира законите, любовта е наказание; за оня, който ги разбира, любовта е благословение. Страшно е, ако любовта събуди ревност между хората. Разумният намира начин да се справи и с ревността." Българският език е уникален в редица отношения.
Той единствен (поне доколкото ми е известно, без да съм филолог) съдържа две понятия-синоними относно обекта на изследваната тук тема: "
любов
" и "обич".
Първото от тях е от славянски произход, а второто - от прабългарски. Често в разговорната реч ги използваме като взаимно заменяеми. Но от езотерична гледна точка - като носители на определен тип енергия - те притежават съдържание с известни нюанси в проявата им като космически принцип. По този въпрос Учителят на ББ в България съобщава следното: "Думата "Любов" употребявам в смисъл на енергия, която излиза от центъра на Вселената и отива към периферията, а думата "обич" употребявам в смисъл на енергия, която излиза от периферията и върви към центъра на Битието. Любовта наричам творчески, съзидателен процес, а обичта - процес, който върви отдолу нагоре, който съгражда."
към текста >>
По този въпрос Учителят на ББ в България съобщава следното: "Думата "
Любов
" употребявам в смисъл на енергия, която излиза от центъра на Вселената и отива
към
периферията, а думата "обич" употребявам в смисъл на енергия, която излиза от периферията и върви
към
центъра на Битието.
Българският език е уникален в редица отношения. Той единствен (поне доколкото ми е известно, без да съм филолог) съдържа две понятия-синоними относно обекта на изследваната тук тема: "любов" и "обич". Първото от тях е от славянски произход, а второто - от прабългарски. Често в разговорната реч ги използваме като взаимно заменяеми. Но от езотерична гледна точка - като носители на определен тип енергия - те притежават съдържание с известни нюанси в проявата им като космически принцип.
По този въпрос Учителят на ББ в България съобщава следното: "Думата "
Любов
" употребявам в смисъл на енергия, която излиза от центъра на Вселената и отива
към
периферията, а думата "обич" употребявам в смисъл на енергия, която излиза от периферията и върви
към
центъра на Битието.
Любовта наричам творчески, съзидателен процес, а обичта - процес, който върви отдолу нагоре, който съгражда." Когато един ден неминуемо си заминем от този свят (това е съдбата на всички въплътени същества, дори и на великите духовни Учители), ще се изправим пред своите по-напреднали по космическата стълбица на духовното израстване братя и сестри и ще трябва да отговорим на един най-важен въпрос: "Изпълни ли закона на Любовта? " От отговора му и ще зависи как да протече по-нататъшното ни обучение в духовния и материалния свят, условията на следващото или на поредицата следващи въплъщения, кармичните обусловености и задачи, стимулът да продължим напред към крайната цел - съвършенството, единението с Бога. Излишно е да споменаваме, че тези, които ще ни зададат този въпрос, предварително отлично ще знаят и точния отговор. В невидимия свят нищо не може да остане скрито!
към текста >>
Любовта
наричам творчески, съзидателен процес, а обичта - процес, който върви отдолу нагоре, който съгражда."
Той единствен (поне доколкото ми е известно, без да съм филолог) съдържа две понятия-синоними относно обекта на изследваната тук тема: "любов" и "обич". Първото от тях е от славянски произход, а второто - от прабългарски. Често в разговорната реч ги използваме като взаимно заменяеми. Но от езотерична гледна точка - като носители на определен тип енергия - те притежават съдържание с известни нюанси в проявата им като космически принцип. По този въпрос Учителят на ББ в България съобщава следното: "Думата "Любов" употребявам в смисъл на енергия, която излиза от центъра на Вселената и отива към периферията, а думата "обич" употребявам в смисъл на енергия, която излиза от периферията и върви към центъра на Битието.
Любовта
наричам творчески, съзидателен процес, а обичта - процес, който върви отдолу нагоре, който съгражда."
Когато един ден неминуемо си заминем от този свят (това е съдбата на всички въплътени същества, дори и на великите духовни Учители), ще се изправим пред своите по-напреднали по космическата стълбица на духовното израстване братя и сестри и ще трябва да отговорим на един най-важен въпрос: "Изпълни ли закона на Любовта? " От отговора му и ще зависи как да протече по-нататъшното ни обучение в духовния и материалния свят, условията на следващото или на поредицата следващи въплъщения, кармичните обусловености и задачи, стимулът да продължим напред към крайната цел - съвършенството, единението с Бога. Излишно е да споменаваме, че тези, които ще ни зададат този въпрос, предварително отлично ще знаят и точния отговор. В невидимия свят нищо не може да остане скрито! Но от нас ще се очаква да бъдем максимално обективни и самокритични, за да си помогнем сами в избора на вариантите за по-нататъшния ни път през Вечността.
към текста >>
Когато един ден неминуемо си заминем от този свят (това е съдбата на всички въплътени същества, дори и на великите духовни Учители), ще се изправим пред своите по-напреднали по космическата стълбица на духовното израстване братя и сестри и ще трябва да отговорим на един най-важен въпрос: "Изпълни ли закона на
Любовта
?
Първото от тях е от славянски произход, а второто - от прабългарски. Често в разговорната реч ги използваме като взаимно заменяеми. Но от езотерична гледна точка - като носители на определен тип енергия - те притежават съдържание с известни нюанси в проявата им като космически принцип. По този въпрос Учителят на ББ в България съобщава следното: "Думата "Любов" употребявам в смисъл на енергия, която излиза от центъра на Вселената и отива към периферията, а думата "обич" употребявам в смисъл на енергия, която излиза от периферията и върви към центъра на Битието. Любовта наричам творчески, съзидателен процес, а обичта - процес, който върви отдолу нагоре, който съгражда."
Когато един ден неминуемо си заминем от този свят (това е съдбата на всички въплътени същества, дори и на великите духовни Учители), ще се изправим пред своите по-напреднали по космическата стълбица на духовното израстване братя и сестри и ще трябва да отговорим на един най-важен въпрос: "Изпълни ли закона на
Любовта
?
" От отговора му и ще зависи как да протече по-нататъшното ни обучение в духовния и материалния свят, условията на следващото или на поредицата следващи въплъщения, кармичните обусловености и задачи, стимулът да продължим напред към крайната цел - съвършенството, единението с Бога. Излишно е да споменаваме, че тези, които ще ни зададат този въпрос, предварително отлично ще знаят и точния отговор. В невидимия свят нищо не може да остане скрито! Но от нас ще се очаква да бъдем максимално обективни и самокритични, за да си помогнем сами в избора на вариантите за по-нататъшния ни път през Вечността. Ключът към тайната на решаването на тази извечно стояща пред индивидуалния дух задача е реализацията на вълшебната триада: Любов - служение - изпълнение на Божията Воля.
към текста >>
" От отговора му и ще зависи как да протече по-нататъшното ни обучение в духовния и материалния свят, условията на следващото или на поредицата следващи въплъщения, кармичните обусловености и задачи, стимулът да продължим напред
към
крайната цел - съвършенството, единението с
Бога
.
Често в разговорната реч ги използваме като взаимно заменяеми. Но от езотерична гледна точка - като носители на определен тип енергия - те притежават съдържание с известни нюанси в проявата им като космически принцип. По този въпрос Учителят на ББ в България съобщава следното: "Думата "Любов" употребявам в смисъл на енергия, която излиза от центъра на Вселената и отива към периферията, а думата "обич" употребявам в смисъл на енергия, която излиза от периферията и върви към центъра на Битието. Любовта наричам творчески, съзидателен процес, а обичта - процес, който върви отдолу нагоре, който съгражда." Когато един ден неминуемо си заминем от този свят (това е съдбата на всички въплътени същества, дори и на великите духовни Учители), ще се изправим пред своите по-напреднали по космическата стълбица на духовното израстване братя и сестри и ще трябва да отговорим на един най-важен въпрос: "Изпълни ли закона на Любовта?
" От отговора му и ще зависи как да протече по-нататъшното ни обучение в духовния и материалния свят, условията на следващото или на поредицата следващи въплъщения, кармичните обусловености и задачи, стимулът да продължим напред
към
крайната цел - съвършенството, единението с
Бога
.
Излишно е да споменаваме, че тези, които ще ни зададат този въпрос, предварително отлично ще знаят и точния отговор. В невидимия свят нищо не може да остане скрито! Но от нас ще се очаква да бъдем максимално обективни и самокритични, за да си помогнем сами в избора на вариантите за по-нататъшния ни път през Вечността. Ключът към тайната на решаването на тази извечно стояща пред индивидуалния дух задача е реализацията на вълшебната триада: Любов - служение - изпълнение на Божията Воля. Това е същевременно и ключът от портала на небесния дворец, в който е скрито най-великото съкровище на Вселената - смисълът на съществуването.
към текста >>
Ключът
към
тайната на решаването на тази извечно стояща пред индивидуалния дух задача е реализацията на вълшебната триада:
Любов
- служение - изпълнение на Божията Воля.
Когато един ден неминуемо си заминем от този свят (това е съдбата на всички въплътени същества, дори и на великите духовни Учители), ще се изправим пред своите по-напреднали по космическата стълбица на духовното израстване братя и сестри и ще трябва да отговорим на един най-важен въпрос: "Изпълни ли закона на Любовта? " От отговора му и ще зависи как да протече по-нататъшното ни обучение в духовния и материалния свят, условията на следващото или на поредицата следващи въплъщения, кармичните обусловености и задачи, стимулът да продължим напред към крайната цел - съвършенството, единението с Бога. Излишно е да споменаваме, че тези, които ще ни зададат този въпрос, предварително отлично ще знаят и точния отговор. В невидимия свят нищо не може да остане скрито! Но от нас ще се очаква да бъдем максимално обективни и самокритични, за да си помогнем сами в избора на вариантите за по-нататъшния ни път през Вечността.
Ключът
към
тайната на решаването на тази извечно стояща пред индивидуалния дух задача е реализацията на вълшебната триада:
Любов
- служение - изпълнение на Божията Воля.
Това е същевременно и ключът от портала на небесния дворец, в който е скрито най-великото съкровище на Вселената - смисълът на съществуването. Нека отново се насладим на гениалната простота, с която Учителят П. Дънов излага вечните Истини на Битието: "Който служи на ближния си с Любов, той е изпълнил предназначението си, а с това заедно той е осмислил живота си. Щом изпълни Волята Божия, човек изпитва радост. Този човек е готов на всички страдания.
към текста >>
Дънов излага вечните Истини на Битието: "Който служи на ближния си с
Любов
, той е изпълнил предназначението си, а с това заедно той е осмислил живота си.
В невидимия свят нищо не може да остане скрито! Но от нас ще се очаква да бъдем максимално обективни и самокритични, за да си помогнем сами в избора на вариантите за по-нататъшния ни път през Вечността. Ключът към тайната на решаването на тази извечно стояща пред индивидуалния дух задача е реализацията на вълшебната триада: Любов - служение - изпълнение на Божията Воля. Това е същевременно и ключът от портала на небесния дворец, в който е скрито най-великото съкровище на Вселената - смисълът на съществуването. Нека отново се насладим на гениалната простота, с която Учителят П.
Дънов излага вечните Истини на Битието: "Който служи на ближния си с
Любов
, той е изпълнил предназначението си, а с това заедно той е осмислил живота си.
Щом изпълни Волята Божия, човек изпитва радост. Този човек е готов на всички страдания. Той понася страданията и изпитанията в живота си с радост и съзнание, че изпълнява Волята Божия." За окултния ученик червената нишка на неговия живот е Любовта към Бога: "Ученикът започва с Любовта. "Ако Ме любите, ще опазите Моето Слово." Обичай първо Оня, Който винаги е бил верен и неизменен в Любовта Си към теб.
към текста >>
За окултния ученик червената нишка на неговия живот е
Любовта
към
Бога
: "Ученикът започва с
Любовта
.
Нека отново се насладим на гениалната простота, с която Учителят П. Дънов излага вечните Истини на Битието: "Който служи на ближния си с Любов, той е изпълнил предназначението си, а с това заедно той е осмислил живота си. Щом изпълни Волята Божия, човек изпитва радост. Този човек е готов на всички страдания. Той понася страданията и изпитанията в живота си с радост и съзнание, че изпълнява Волята Божия."
За окултния ученик червената нишка на неговия живот е
Любовта
към
Бога
: "Ученикът започва с
Любовта
.
"Ако Ме любите, ще опазите Моето Слово." Обичай първо Оня, Който винаги е бил верен и неизменен в Любовта Си към теб. Обичай Този, Който ти е дал живота и всички условия" (Учителят П. Дънов). Естествено продължение на Любовта към Бога е тази към духовния наставник - Учител (т.нар. гуру в източната и по-специално в индийската езотерична лексика). Двете проявления на Любовта в този смисъл са неразделни, защото в лицето на своя духовен Учител човекът по духовния Път съзира пълномощен представител на Бога на планетата Земя.
към текста >>
"Ако Ме любите, ще опазите Моето Слово." Обичай първо Оня, Който винаги е бил верен и неизменен в
Любовта
Си
към
теб.
Дънов излага вечните Истини на Битието: "Който служи на ближния си с Любов, той е изпълнил предназначението си, а с това заедно той е осмислил живота си. Щом изпълни Волята Божия, човек изпитва радост. Този човек е готов на всички страдания. Той понася страданията и изпитанията в живота си с радост и съзнание, че изпълнява Волята Божия." За окултния ученик червената нишка на неговия живот е Любовта към Бога: "Ученикът започва с Любовта.
"Ако Ме любите, ще опазите Моето Слово." Обичай първо Оня, Който винаги е бил верен и неизменен в
Любовта
Си
към
теб.
Обичай Този, Който ти е дал живота и всички условия" (Учителят П. Дънов). Естествено продължение на Любовта към Бога е тази към духовния наставник - Учител (т.нар. гуру в източната и по-специално в индийската езотерична лексика). Двете проявления на Любовта в този смисъл са неразделни, защото в лицето на своя духовен Учител човекът по духовния Път съзира пълномощен представител на Бога на планетата Земя. В тази връзка Учителят на ББ у нас отбелязва: " Ученикът има Любов към Учителя си.
към текста >>
Естествено продължение на
Любовта
към
Бога
е тази
към
духовния наставник - Учител (т.нар.
Този човек е готов на всички страдания. Той понася страданията и изпитанията в живота си с радост и съзнание, че изпълнява Волята Божия." За окултния ученик червената нишка на неговия живот е Любовта към Бога: "Ученикът започва с Любовта. "Ако Ме любите, ще опазите Моето Слово." Обичай първо Оня, Който винаги е бил верен и неизменен в Любовта Си към теб. Обичай Този, Който ти е дал живота и всички условия" (Учителят П. Дънов).
Естествено продължение на
Любовта
към
Бога
е тази
към
духовния наставник - Учител (т.нар.
гуру в източната и по-специално в индийската езотерична лексика). Двете проявления на Любовта в този смисъл са неразделни, защото в лицето на своя духовен Учител човекът по духовния Път съзира пълномощен представител на Бога на планетата Земя. В тази връзка Учителят на ББ у нас отбелязва: " Ученикът има Любов към Учителя си. Тогава той има условия да възприеме онова, което Учителят му дава. Ученикът обича Учителя." Учителят неусетно се превръща в жив пример за своите предани ученици: "Когато ученикът обича Учителя си, той постъпва в живота си тъй, както би постъпил Учителят." За да може да усвои пълноценно всички щедри дарове на Любовта, окултният ученик следва да изпълни едно предварително условие: "Ученикът е възприел правилно Любовта само тогава, когато е примирил всички противоречия в живота си.
към текста >>
Двете проявления на
Любовта
в този смисъл са неразделни, защото в лицето на своя духовен Учител човекът по духовния Път съзира пълномощен представител на
Бога
на планетата Земя.
За окултния ученик червената нишка на неговия живот е Любовта към Бога: "Ученикът започва с Любовта. "Ако Ме любите, ще опазите Моето Слово." Обичай първо Оня, Който винаги е бил верен и неизменен в Любовта Си към теб. Обичай Този, Който ти е дал живота и всички условия" (Учителят П. Дънов). Естествено продължение на Любовта към Бога е тази към духовния наставник - Учител (т.нар. гуру в източната и по-специално в индийската езотерична лексика).
Двете проявления на
Любовта
в този смисъл са неразделни, защото в лицето на своя духовен Учител човекът по духовния Път съзира пълномощен представител на
Бога
на планетата Земя.
В тази връзка Учителят на ББ у нас отбелязва: " Ученикът има Любов към Учителя си. Тогава той има условия да възприеме онова, което Учителят му дава. Ученикът обича Учителя." Учителят неусетно се превръща в жив пример за своите предани ученици: "Когато ученикът обича Учителя си, той постъпва в живота си тъй, както би постъпил Учителят." За да може да усвои пълноценно всички щедри дарове на Любовта, окултният ученик следва да изпълни едно предварително условие: "Ученикът е възприел правилно Любовта само тогава, когато е примирил всички противоречия в живота си. Иначе той не я е разбрал." За да изпълни докрай закона на Любовта в своя земен живот, ученикът е длъжен да култивира абсолютна чистота във всички свои мисли, чувства, думи и действия: "Който люби, обиква чистотата. В името на Любовта целият живот на ученика трябва да бъде чист." Чистотата е незаменимата и непробиваема защитна стена, която огражда ученика от всички неблагоприятни влияния на околната среда: " Ученикът трябва да бъде чист, за да разбира и възприема Любовта.
към текста >>
В тази връзка Учителят на ББ у нас отбелязва: " Ученикът има
Любов
към
Учителя си.
"Ако Ме любите, ще опазите Моето Слово." Обичай първо Оня, Който винаги е бил верен и неизменен в Любовта Си към теб. Обичай Този, Който ти е дал живота и всички условия" (Учителят П. Дънов). Естествено продължение на Любовта към Бога е тази към духовния наставник - Учител (т.нар. гуру в източната и по-специално в индийската езотерична лексика). Двете проявления на Любовта в този смисъл са неразделни, защото в лицето на своя духовен Учител човекът по духовния Път съзира пълномощен представител на Бога на планетата Земя.
В тази връзка Учителят на ББ у нас отбелязва: " Ученикът има
Любов
към
Учителя си.
Тогава той има условия да възприеме онова, което Учителят му дава. Ученикът обича Учителя." Учителят неусетно се превръща в жив пример за своите предани ученици: "Когато ученикът обича Учителя си, той постъпва в живота си тъй, както би постъпил Учителят." За да може да усвои пълноценно всички щедри дарове на Любовта, окултният ученик следва да изпълни едно предварително условие: "Ученикът е възприел правилно Любовта само тогава, когато е примирил всички противоречия в живота си. Иначе той не я е разбрал." За да изпълни докрай закона на Любовта в своя земен живот, ученикът е длъжен да култивира абсолютна чистота във всички свои мисли, чувства, думи и действия: "Който люби, обиква чистотата. В името на Любовта целият живот на ученика трябва да бъде чист." Чистотата е незаменимата и непробиваема защитна стена, която огражда ученика от всички неблагоприятни влияния на околната среда: " Ученикът трябва да бъде чист, за да разбира и възприема Любовта. Когато той добие Чистотата, обиква целия свят.
към текста >>
Ученикът обича Учителя." Учителят неусетно се превръща в жив пример за своите предани ученици: "Когато ученикът обича Учителя си, той постъпва в живота си тъй, както би постъпил Учителят." За да може да усвои пълноценно всички щедри дарове на
Любовта
, окултният ученик следва да изпълни едно предварително условие: "Ученикът е възприел правилно
Любовта
само тогава, когато е примирил всички противоречия в живота си.
Естествено продължение на Любовта към Бога е тази към духовния наставник - Учител (т.нар. гуру в източната и по-специално в индийската езотерична лексика). Двете проявления на Любовта в този смисъл са неразделни, защото в лицето на своя духовен Учител човекът по духовния Път съзира пълномощен представител на Бога на планетата Земя. В тази връзка Учителят на ББ у нас отбелязва: " Ученикът има Любов към Учителя си. Тогава той има условия да възприеме онова, което Учителят му дава.
Ученикът обича Учителя." Учителят неусетно се превръща в жив пример за своите предани ученици: "Когато ученикът обича Учителя си, той постъпва в живота си тъй, както би постъпил Учителят." За да може да усвои пълноценно всички щедри дарове на
Любовта
, окултният ученик следва да изпълни едно предварително условие: "Ученикът е възприел правилно
Любовта
само тогава, когато е примирил всички противоречия в живота си.
Иначе той не я е разбрал." За да изпълни докрай закона на Любовта в своя земен живот, ученикът е длъжен да култивира абсолютна чистота във всички свои мисли, чувства, думи и действия: "Който люби, обиква чистотата. В името на Любовта целият живот на ученика трябва да бъде чист." Чистотата е незаменимата и непробиваема защитна стена, която огражда ученика от всички неблагоприятни влияния на околната среда: " Ученикът трябва да бъде чист, за да разбира и възприема Любовта. Когато той добие Чистотата, обиква целия свят. Чистотата е неговата ограда." Любовта към Бога сама по себе си подпомага процеса на пречистване. Ако тя не е осъзната и прилагана правилно, тогава окултният ученик трябва да премине през неизбежната зона на страданията: " Ученикът, като люби Бога, се чисти.
към текста >>
Иначе той не я е разбрал." За да изпълни докрай закона на
Любовта
в своя земен живот, ученикът е длъжен да култивира абсолютна чистота във всички свои мисли, чувства, думи и действия: "Който люби, обиква чистотата.
гуру в източната и по-специално в индийската езотерична лексика). Двете проявления на Любовта в този смисъл са неразделни, защото в лицето на своя духовен Учител човекът по духовния Път съзира пълномощен представител на Бога на планетата Земя. В тази връзка Учителят на ББ у нас отбелязва: " Ученикът има Любов към Учителя си. Тогава той има условия да възприеме онова, което Учителят му дава. Ученикът обича Учителя." Учителят неусетно се превръща в жив пример за своите предани ученици: "Когато ученикът обича Учителя си, той постъпва в живота си тъй, както би постъпил Учителят." За да може да усвои пълноценно всички щедри дарове на Любовта, окултният ученик следва да изпълни едно предварително условие: "Ученикът е възприел правилно Любовта само тогава, когато е примирил всички противоречия в живота си.
Иначе той не я е разбрал." За да изпълни докрай закона на
Любовта
в своя земен живот, ученикът е длъжен да култивира абсолютна чистота във всички свои мисли, чувства, думи и действия: "Който люби, обиква чистотата.
В името на Любовта целият живот на ученика трябва да бъде чист." Чистотата е незаменимата и непробиваема защитна стена, която огражда ученика от всички неблагоприятни влияния на околната среда: " Ученикът трябва да бъде чист, за да разбира и възприема Любовта. Когато той добие Чистотата, обиква целия свят. Чистотата е неговата ограда." Любовта към Бога сама по себе си подпомага процеса на пречистване. Ако тя не е осъзната и прилагана правилно, тогава окултният ученик трябва да премине през неизбежната зона на страданията: " Ученикът, като люби Бога, се чисти. А може да се изчисти и чрез страданията.
към текста >>
В името на
Любовта
целият живот на ученика трябва да бъде чист." Чистотата е незаменимата и непробиваема защитна стена, която огражда ученика от всички неблагоприятни влияния на околната среда: " Ученикът трябва да бъде чист, за да разбира и възприема
Любовта
.
Двете проявления на Любовта в този смисъл са неразделни, защото в лицето на своя духовен Учител човекът по духовния Път съзира пълномощен представител на Бога на планетата Земя. В тази връзка Учителят на ББ у нас отбелязва: " Ученикът има Любов към Учителя си. Тогава той има условия да възприеме онова, което Учителят му дава. Ученикът обича Учителя." Учителят неусетно се превръща в жив пример за своите предани ученици: "Когато ученикът обича Учителя си, той постъпва в живота си тъй, както би постъпил Учителят." За да може да усвои пълноценно всички щедри дарове на Любовта, окултният ученик следва да изпълни едно предварително условие: "Ученикът е възприел правилно Любовта само тогава, когато е примирил всички противоречия в живота си. Иначе той не я е разбрал." За да изпълни докрай закона на Любовта в своя земен живот, ученикът е длъжен да култивира абсолютна чистота във всички свои мисли, чувства, думи и действия: "Който люби, обиква чистотата.
В името на
Любовта
целият живот на ученика трябва да бъде чист." Чистотата е незаменимата и непробиваема защитна стена, която огражда ученика от всички неблагоприятни влияния на околната среда: " Ученикът трябва да бъде чист, за да разбира и възприема
Любовта
.
Когато той добие Чистотата, обиква целия свят. Чистотата е неговата ограда." Любовта към Бога сама по себе си подпомага процеса на пречистване. Ако тя не е осъзната и прилагана правилно, тогава окултният ученик трябва да премине през неизбежната зона на страданията: " Ученикът, като люби Бога, се чисти. А може да се изчисти и чрез страданията. Любовта е една жива сила, едно течение, което постоянно иде от Бога и трябва да минава през нашите души." Да живееш в Любовта, това означава да си надраснал всички дребнавости, суети и изкушения на ежедневието.
към текста >>
Чистотата е неговата ограда."
Любовта
към
Бога
сама по
себе
си подпомага процеса на пречистване.
Тогава той има условия да възприеме онова, което Учителят му дава. Ученикът обича Учителя." Учителят неусетно се превръща в жив пример за своите предани ученици: "Когато ученикът обича Учителя си, той постъпва в живота си тъй, както би постъпил Учителят." За да може да усвои пълноценно всички щедри дарове на Любовта, окултният ученик следва да изпълни едно предварително условие: "Ученикът е възприел правилно Любовта само тогава, когато е примирил всички противоречия в живота си. Иначе той не я е разбрал." За да изпълни докрай закона на Любовта в своя земен живот, ученикът е длъжен да култивира абсолютна чистота във всички свои мисли, чувства, думи и действия: "Който люби, обиква чистотата. В името на Любовта целият живот на ученика трябва да бъде чист." Чистотата е незаменимата и непробиваема защитна стена, която огражда ученика от всички неблагоприятни влияния на околната среда: " Ученикът трябва да бъде чист, за да разбира и възприема Любовта. Когато той добие Чистотата, обиква целия свят.
Чистотата е неговата ограда."
Любовта
към
Бога
сама по
себе
си подпомага процеса на пречистване.
Ако тя не е осъзната и прилагана правилно, тогава окултният ученик трябва да премине през неизбежната зона на страданията: " Ученикът, като люби Бога, се чисти. А може да се изчисти и чрез страданията. Любовта е една жива сила, едно течение, което постоянно иде от Бога и трябва да минава през нашите души." Да живееш в Любовта, това означава да си надраснал всички дребнавости, суети и изкушения на ежедневието. За тебе вече не съществуват неразрешими проблеми: "Когато ученикът живее в Любовта, лесно разрешава всички въпроси и за него не съществуват противоречия" (Учителят П. Дънов). Изключителен интерес в рамките на това изследване представлява начинът, по който българският духовен Учител разшифрова буквения състав на думата "любов": "Л - е свързването на две души.
към текста >>
Ако тя не е осъзната и прилагана правилно, тогава окултният ученик трябва да премине през неизбежната зона на страданията: " Ученикът, като люби
Бога
, се чисти.
Ученикът обича Учителя." Учителят неусетно се превръща в жив пример за своите предани ученици: "Когато ученикът обича Учителя си, той постъпва в живота си тъй, както би постъпил Учителят." За да може да усвои пълноценно всички щедри дарове на Любовта, окултният ученик следва да изпълни едно предварително условие: "Ученикът е възприел правилно Любовта само тогава, когато е примирил всички противоречия в живота си. Иначе той не я е разбрал." За да изпълни докрай закона на Любовта в своя земен живот, ученикът е длъжен да култивира абсолютна чистота във всички свои мисли, чувства, думи и действия: "Който люби, обиква чистотата. В името на Любовта целият живот на ученика трябва да бъде чист." Чистотата е незаменимата и непробиваема защитна стена, която огражда ученика от всички неблагоприятни влияния на околната среда: " Ученикът трябва да бъде чист, за да разбира и възприема Любовта. Когато той добие Чистотата, обиква целия свят. Чистотата е неговата ограда." Любовта към Бога сама по себе си подпомага процеса на пречистване.
Ако тя не е осъзната и прилагана правилно, тогава окултният ученик трябва да премине през неизбежната зона на страданията: " Ученикът, като люби
Бога
, се чисти.
А може да се изчисти и чрез страданията. Любовта е една жива сила, едно течение, което постоянно иде от Бога и трябва да минава през нашите души." Да живееш в Любовта, това означава да си надраснал всички дребнавости, суети и изкушения на ежедневието. За тебе вече не съществуват неразрешими проблеми: "Когато ученикът живее в Любовта, лесно разрешава всички въпроси и за него не съществуват противоречия" (Учителят П. Дънов). Изключителен интерес в рамките на това изследване представлява начинът, по който българският духовен Учител разшифрова буквения състав на думата "любов": "Л - е свързването на две души. Ю - е условията.
към текста >>
Любовта
е една жива сила, едно течение, което постоянно иде от
Бога
и трябва да минава през нашите души." Да живееш в
Любовта
, това означава да си надраснал всички дребнавости, суети и изкушения на ежедневието.
В името на Любовта целият живот на ученика трябва да бъде чист." Чистотата е незаменимата и непробиваема защитна стена, която огражда ученика от всички неблагоприятни влияния на околната среда: " Ученикът трябва да бъде чист, за да разбира и възприема Любовта. Когато той добие Чистотата, обиква целия свят. Чистотата е неговата ограда." Любовта към Бога сама по себе си подпомага процеса на пречистване. Ако тя не е осъзната и прилагана правилно, тогава окултният ученик трябва да премине през неизбежната зона на страданията: " Ученикът, като люби Бога, се чисти. А може да се изчисти и чрез страданията.
Любовта
е една жива сила, едно течение, което постоянно иде от
Бога
и трябва да минава през нашите души." Да живееш в
Любовта
, това означава да си надраснал всички дребнавости, суети и изкушения на ежедневието.
За тебе вече не съществуват неразрешими проблеми: "Когато ученикът живее в Любовта, лесно разрешава всички въпроси и за него не съществуват противоречия" (Учителят П. Дънов). Изключителен интерес в рамките на това изследване представлява начинът, по който българският духовен Учител разшифрова буквения състав на думата "любов": "Л - е свързването на две души. Ю - е условията. Б - е посятото семе. О - са външните условия.
към текста >>
За тебе вече не съществуват неразрешими проблеми: "Когато ученикът живее в
Любовта
, лесно разрешава всички въпроси и за него не съществуват противоречия" (Учителят П. Дънов).
Когато той добие Чистотата, обиква целия свят. Чистотата е неговата ограда." Любовта към Бога сама по себе си подпомага процеса на пречистване. Ако тя не е осъзната и прилагана правилно, тогава окултният ученик трябва да премине през неизбежната зона на страданията: " Ученикът, като люби Бога, се чисти. А може да се изчисти и чрез страданията. Любовта е една жива сила, едно течение, което постоянно иде от Бога и трябва да минава през нашите души." Да живееш в Любовта, това означава да си надраснал всички дребнавости, суети и изкушения на ежедневието.
За тебе вече не съществуват неразрешими проблеми: "Когато ученикът живее в
Любовта
, лесно разрешава всички въпроси и за него не съществуват противоречия" (Учителят П. Дънов).
Изключителен интерес в рамките на това изследване представлява начинът, по който българският духовен Учител разшифрова буквения състав на думата "любов": "Л - е свързването на две души. Ю - е условията. Б - е посятото семе. О - са външните условия. В - е вечността.
към текста >>
Изключителен интерес в рамките на това изследване представлява начинът, по който българският духовен Учител разшифрова буквения състав на думата "
любов
": "Л - е свързването на две души.
Чистотата е неговата ограда." Любовта към Бога сама по себе си подпомага процеса на пречистване. Ако тя не е осъзната и прилагана правилно, тогава окултният ученик трябва да премине през неизбежната зона на страданията: " Ученикът, като люби Бога, се чисти. А може да се изчисти и чрез страданията. Любовта е една жива сила, едно течение, което постоянно иде от Бога и трябва да минава през нашите души." Да живееш в Любовта, това означава да си надраснал всички дребнавости, суети и изкушения на ежедневието. За тебе вече не съществуват неразрешими проблеми: "Когато ученикът живее в Любовта, лесно разрешава всички въпроси и за него не съществуват противоречия" (Учителят П. Дънов).
Изключителен интерес в рамките на това изследване представлява начинът, по който българският духовен Учител разшифрова буквения състав на думата "
любов
": "Л - е свързването на две души.
Ю - е условията. Б - е посятото семе. О - са външните условия. В - е вечността. При буквата "О" има един кръг.
към текста >>
При "Б" има кръг, разделен на две." В опознаването и прилагането на
Любовта
според него се наблюдава логическа градация: "
Любовта
е, която създава човека, която внася живот, светлина, радост, знание, богатство.
Ю - е условията. Б - е посятото семе. О - са външните условия. В - е вечността. При буквата "О" има един кръг.
При "Б" има кръг, разделен на две." В опознаването и прилагането на
Любовта
според него се наблюдава логическа градация: "
Любовта
е, която създава човека, която внася живот, светлина, радост, знание, богатство.
Вие трябва да преминете най-първо през любовта на света, докато дойдете до онази Божествена Любов, до непостижимата Любов. Първо човек трябва да започне с малката любов, докато дойде до голямата Любов." На този свят няма по-голямо богатство от споделената Любов! Тя няма и не може да има еквивалент в света на материята. Дори и в най-нищожната си проява тя остава ненадмината по стойност и дълбочина на преживяването. Затова Учителят П.
към текста >>
Вие трябва да преминете най-първо през
любовта
на света, докато дойдете до онази Божествена
Любов
, до непостижимата
Любов
.
Б - е посятото семе. О - са външните условия. В - е вечността. При буквата "О" има един кръг. При "Б" има кръг, разделен на две." В опознаването и прилагането на Любовта според него се наблюдава логическа градация: "Любовта е, която създава човека, която внася живот, светлина, радост, знание, богатство.
Вие трябва да преминете най-първо през
любовта
на света, докато дойдете до онази Божествена
Любов
, до непостижимата
Любов
.
Първо човек трябва да започне с малката любов, докато дойде до голямата Любов." На този свят няма по-голямо богатство от споделената Любов! Тя няма и не може да има еквивалент в света на материята. Дори и в най-нищожната си проява тя остава ненадмината по стойност и дълбочина на преживяването. Затова Учителят П. Дънов споделя с разбиране: "Една среща, станала в името на Любовта, струва колкото всичкото богатство на света" (курсивът мой - К. З.).
към текста >>
Първо човек трябва да започне с малката
любов
, докато дойде до голямата
Любов
." На този свят няма по-голямо
богатство
от споделената
Любов
!
О - са външните условия. В - е вечността. При буквата "О" има един кръг. При "Б" има кръг, разделен на две." В опознаването и прилагането на Любовта според него се наблюдава логическа градация: "Любовта е, която създава човека, която внася живот, светлина, радост, знание, богатство. Вие трябва да преминете най-първо през любовта на света, докато дойдете до онази Божествена Любов, до непостижимата Любов.
Първо човек трябва да започне с малката
любов
, докато дойде до голямата
Любов
." На този свят няма по-голямо
богатство
от споделената
Любов
!
Тя няма и не може да има еквивалент в света на материята. Дори и в най-нищожната си проява тя остава ненадмината по стойност и дълбочина на преживяването. Затова Учителят П. Дънов споделя с разбиране: "Една среща, станала в името на Любовта, струва колкото всичкото богатство на света" (курсивът мой - К. З.). Той ни съветва да отправяме свободно Любовта си към другите хора и към всички същества, без да се надяваме на ответна реакция.
към текста >>
Дънов споделя с разбиране: "Една среща, станала в името на
Любовта
, струва колкото всичкото
богатство
на света" (курсивът мой - К. З.).
Вие трябва да преминете най-първо през любовта на света, докато дойдете до онази Божествена Любов, до непостижимата Любов. Първо човек трябва да започне с малката любов, докато дойде до голямата Любов." На този свят няма по-голямо богатство от споделената Любов! Тя няма и не може да има еквивалент в света на материята. Дори и в най-нищожната си проява тя остава ненадмината по стойност и дълбочина на преживяването. Затова Учителят П.
Дънов споделя с разбиране: "Една среща, станала в името на
Любовта
, струва колкото всичкото
богатство
на света" (курсивът мой - К. З.).
Той ни съветва да отправяме свободно Любовта си към другите хора и към всички същества, без да се надяваме на ответна реакция. Истинската Любов е в безкористието, в лишеното от очаквания себеотдаване. Да очакваш справедлива (от твоя гледна точка) отплата за това, че любиш - това е най- сигурният начин да отпиеш от горчивата чаша на разочарованието: "Обичайте хората, без да очаквате те да ви обичат. Търсите ли човек да ви обича, в края на краищата ще се разочаровате и ще видите, че този, който ви е обичал, не е онзи, когото душата ви е очаквала." И на друго място в Словото на Учителя на ББ в България: "Противоречията произтичат от това, че искате, когато обичате някого, той да ви плати за любовта." В крайна сметка именно Любовта е онази, която в най-висока степен осмисля нашия живот.
към текста >>
Той ни съветва да отправяме свободно
Любовта
си
към
другите хора и
към
всички същества, без да се надяваме на ответна реакция.
Първо човек трябва да започне с малката любов, докато дойде до голямата Любов." На този свят няма по-голямо богатство от споделената Любов! Тя няма и не може да има еквивалент в света на материята. Дори и в най-нищожната си проява тя остава ненадмината по стойност и дълбочина на преживяването. Затова Учителят П. Дънов споделя с разбиране: "Една среща, станала в името на Любовта, струва колкото всичкото богатство на света" (курсивът мой - К. З.).
Той ни съветва да отправяме свободно
Любовта
си
към
другите хора и
към
всички същества, без да се надяваме на ответна реакция.
Истинската Любов е в безкористието, в лишеното от очаквания себеотдаване. Да очакваш справедлива (от твоя гледна точка) отплата за това, че любиш - това е най- сигурният начин да отпиеш от горчивата чаша на разочарованието: "Обичайте хората, без да очаквате те да ви обичат. Търсите ли човек да ви обича, в края на краищата ще се разочаровате и ще видите, че този, който ви е обичал, не е онзи, когото душата ви е очаквала." И на друго място в Словото на Учителя на ББ в България: "Противоречията произтичат от това, че искате, когато обичате някого, той да ви плати за любовта." В крайна сметка именно Любовта е онази, която в най-висока степен осмисля нашия живот. В същност тя е навсякъде, но ние следва да разполагаме с нужните духовни сетива, с които да установим присъствието й, да я посрещнем и да я направим неразделна част от нашето съществувание: "Без Любовта животът няма смисъл.
към текста >>
Истинската
Любов
е в безкористието, в лишеното от очаквания
себеотдаване
.
Тя няма и не може да има еквивалент в света на материята. Дори и в най-нищожната си проява тя остава ненадмината по стойност и дълбочина на преживяването. Затова Учителят П. Дънов споделя с разбиране: "Една среща, станала в името на Любовта, струва колкото всичкото богатство на света" (курсивът мой - К. З.). Той ни съветва да отправяме свободно Любовта си към другите хора и към всички същества, без да се надяваме на ответна реакция.
Истинската
Любов
е в безкористието, в лишеното от очаквания
себеотдаване
.
Да очакваш справедлива (от твоя гледна точка) отплата за това, че любиш - това е най- сигурният начин да отпиеш от горчивата чаша на разочарованието: "Обичайте хората, без да очаквате те да ви обичат. Търсите ли човек да ви обича, в края на краищата ще се разочаровате и ще видите, че този, който ви е обичал, не е онзи, когото душата ви е очаквала." И на друго място в Словото на Учителя на ББ в България: "Противоречията произтичат от това, че искате, когато обичате някого, той да ви плати за любовта." В крайна сметка именно Любовта е онази, която в най-висока степен осмисля нашия живот. В същност тя е навсякъде, но ние следва да разполагаме с нужните духовни сетива, с които да установим присъствието й, да я посрещнем и да я направим неразделна част от нашето съществувание: "Без Любовта животът няма смисъл. Без Любовта животът се разпада на своите части.
към текста >>
Търсите ли човек да ви обича, в края на краищата ще се разочаровате и ще видите, че този, който ви е обичал, не е онзи, когото душата ви е очаквала." И на друго място в Словото на Учителя на ББ в България: "Противоречията произтичат от това, че искате, когато обичате някого, той да ви плати за
любовта
."
Затова Учителят П. Дънов споделя с разбиране: "Една среща, станала в името на Любовта, струва колкото всичкото богатство на света" (курсивът мой - К. З.). Той ни съветва да отправяме свободно Любовта си към другите хора и към всички същества, без да се надяваме на ответна реакция. Истинската Любов е в безкористието, в лишеното от очаквания себеотдаване. Да очакваш справедлива (от твоя гледна точка) отплата за това, че любиш - това е най- сигурният начин да отпиеш от горчивата чаша на разочарованието: "Обичайте хората, без да очаквате те да ви обичат.
Търсите ли човек да ви обича, в края на краищата ще се разочаровате и ще видите, че този, който ви е обичал, не е онзи, когото душата ви е очаквала." И на друго място в Словото на Учителя на ББ в България: "Противоречията произтичат от това, че искате, когато обичате някого, той да ви плати за
любовта
."
В крайна сметка именно Любовта е онази, която в най-висока степен осмисля нашия живот. В същност тя е навсякъде, но ние следва да разполагаме с нужните духовни сетива, с които да установим присъствието й, да я посрещнем и да я направим неразделна част от нашето съществувание: "Без Любовта животът няма смисъл. Без Любовта животът се разпада на своите части. Ако Любовта не влезе в човека като плод, той ще изгуби живота си. И когато хората се разочароват от живота, това се дължи на заблуждението, че те очакват животът да дойде по някакъв механически начин, да се налее отнякъде.
към текста >>
В крайна сметка именно
Любовта
е онази, която в най-висока степен осмисля нашия живот.
Дънов споделя с разбиране: "Една среща, станала в името на Любовта, струва колкото всичкото богатство на света" (курсивът мой - К. З.). Той ни съветва да отправяме свободно Любовта си към другите хора и към всички същества, без да се надяваме на ответна реакция. Истинската Любов е в безкористието, в лишеното от очаквания себеотдаване. Да очакваш справедлива (от твоя гледна точка) отплата за това, че любиш - това е най- сигурният начин да отпиеш от горчивата чаша на разочарованието: "Обичайте хората, без да очаквате те да ви обичат. Търсите ли човек да ви обича, в края на краищата ще се разочаровате и ще видите, че този, който ви е обичал, не е онзи, когото душата ви е очаквала." И на друго място в Словото на Учителя на ББ в България: "Противоречията произтичат от това, че искате, когато обичате някого, той да ви плати за любовта."
В крайна сметка именно
Любовта
е онази, която в най-висока степен осмисля нашия живот.
В същност тя е навсякъде, но ние следва да разполагаме с нужните духовни сетива, с които да установим присъствието й, да я посрещнем и да я направим неразделна част от нашето съществувание: "Без Любовта животът няма смисъл. Без Любовта животът се разпада на своите части. Ако Любовта не влезе в човека като плод, той ще изгуби живота си. И когато хората се разочароват от живота, това се дължи на заблуждението, че те очакват животът да дойде по някакъв механически начин, да се налее отнякъде. Не, животът не е механически процес" (Учителят П. Дънов).
към текста >>
В същност тя е навсякъде, но ние следва да разполагаме с нужните духовни сетива, с които да установим присъствието й, да я посрещнем и да я направим неразделна част от нашето съществувание: "Без
Любовта
животът няма смисъл.
Той ни съветва да отправяме свободно Любовта си към другите хора и към всички същества, без да се надяваме на ответна реакция. Истинската Любов е в безкористието, в лишеното от очаквания себеотдаване. Да очакваш справедлива (от твоя гледна точка) отплата за това, че любиш - това е най- сигурният начин да отпиеш от горчивата чаша на разочарованието: "Обичайте хората, без да очаквате те да ви обичат. Търсите ли човек да ви обича, в края на краищата ще се разочаровате и ще видите, че този, който ви е обичал, не е онзи, когото душата ви е очаквала." И на друго място в Словото на Учителя на ББ в България: "Противоречията произтичат от това, че искате, когато обичате някого, той да ви плати за любовта." В крайна сметка именно Любовта е онази, която в най-висока степен осмисля нашия живот.
В същност тя е навсякъде, но ние следва да разполагаме с нужните духовни сетива, с които да установим присъствието й, да я посрещнем и да я направим неразделна част от нашето съществувание: "Без
Любовта
животът няма смисъл.
Без Любовта животът се разпада на своите части. Ако Любовта не влезе в човека като плод, той ще изгуби живота си. И когато хората се разочароват от живота, това се дължи на заблуждението, че те очакват животът да дойде по някакъв механически начин, да се налее отнякъде. Не, животът не е механически процес" (Учителят П. Дънов). 2. Степени в проявлението на Любовта
към текста >>
Без
Любовта
животът се разпада на своите части.
Истинската Любов е в безкористието, в лишеното от очаквания себеотдаване. Да очакваш справедлива (от твоя гледна точка) отплата за това, че любиш - това е най- сигурният начин да отпиеш от горчивата чаша на разочарованието: "Обичайте хората, без да очаквате те да ви обичат. Търсите ли човек да ви обича, в края на краищата ще се разочаровате и ще видите, че този, който ви е обичал, не е онзи, когото душата ви е очаквала." И на друго място в Словото на Учителя на ББ в България: "Противоречията произтичат от това, че искате, когато обичате някого, той да ви плати за любовта." В крайна сметка именно Любовта е онази, която в най-висока степен осмисля нашия живот. В същност тя е навсякъде, но ние следва да разполагаме с нужните духовни сетива, с които да установим присъствието й, да я посрещнем и да я направим неразделна част от нашето съществувание: "Без Любовта животът няма смисъл.
Без
Любовта
животът се разпада на своите части.
Ако Любовта не влезе в човека като плод, той ще изгуби живота си. И когато хората се разочароват от живота, това се дължи на заблуждението, че те очакват животът да дойде по някакъв механически начин, да се налее отнякъде. Не, животът не е механически процес" (Учителят П. Дънов). 2. Степени в проявлението на Любовта "Щом си в Любовта, ти вярваш и всичко е светло за тебе.
към текста >>
2. Степени в проявлението на
Любовта
В същност тя е навсякъде, но ние следва да разполагаме с нужните духовни сетива, с които да установим присъствието й, да я посрещнем и да я направим неразделна част от нашето съществувание: "Без Любовта животът няма смисъл. Без Любовта животът се разпада на своите части. Ако Любовта не влезе в човека като плод, той ще изгуби живота си. И когато хората се разочароват от живота, това се дължи на заблуждението, че те очакват животът да дойде по някакъв механически начин, да се налее отнякъде. Не, животът не е механически процес" (Учителят П. Дънов).
2. Степени в проявлението на
Любовта
"Щом си в Любовта, ти вярваш и всичко е светло за тебе. По това ще познаеш, че си в света на Любовта. Там съмнение няма; усъмниш ли се, това показва, че Любовта я няма." "Четири са проявите на Любовта в човека: като стремеж в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума, като принцип в духа. Това е целият цикъл на развитие от начало до край.
към текста >>
"Щом си в
Любовта
, ти вярваш и всичко е светло за тебе.
Без Любовта животът се разпада на своите части. Ако Любовта не влезе в човека като плод, той ще изгуби живота си. И когато хората се разочароват от живота, това се дължи на заблуждението, че те очакват животът да дойде по някакъв механически начин, да се налее отнякъде. Не, животът не е механически процес" (Учителят П. Дънов). 2. Степени в проявлението на Любовта
"Щом си в
Любовта
, ти вярваш и всичко е светло за тебе.
По това ще познаеш, че си в света на Любовта. Там съмнение няма; усъмниш ли се, това показва, че Любовта я няма." "Четири са проявите на Любовта в човека: като стремеж в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума, като принцип в духа. Това е целият цикъл на развитие от начало до край. Любовта като стремеж се движи към центъра на Земята.
към текста >>
По това ще познаеш, че си в света на
Любовта
.
Ако Любовта не влезе в човека като плод, той ще изгуби живота си. И когато хората се разочароват от живота, това се дължи на заблуждението, че те очакват животът да дойде по някакъв механически начин, да се налее отнякъде. Не, животът не е механически процес" (Учителят П. Дънов). 2. Степени в проявлението на Любовта "Щом си в Любовта, ти вярваш и всичко е светло за тебе.
По това ще познаеш, че си в света на
Любовта
.
Там съмнение няма; усъмниш ли се, това показва, че Любовта я няма." "Четири са проявите на Любовта в човека: като стремеж в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума, като принцип в духа. Това е целият цикъл на развитие от начало до край. Любовта като стремеж се движи към центъра на Земята. Това са корените на Любовта.
към текста >>
Там съмнение няма; усъмниш ли се, това показва, че
Любовта
я няма."
И когато хората се разочароват от живота, това се дължи на заблуждението, че те очакват животът да дойде по някакъв механически начин, да се налее отнякъде. Не, животът не е механически процес" (Учителят П. Дънов). 2. Степени в проявлението на Любовта "Щом си в Любовта, ти вярваш и всичко е светло за тебе. По това ще познаеш, че си в света на Любовта.
Там съмнение няма; усъмниш ли се, това показва, че
Любовта
я няма."
"Четири са проявите на Любовта в човека: като стремеж в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума, като принцип в духа. Това е целият цикъл на развитие от начало до край. Любовта като стремеж се движи към центъра на Земята. Това са корените на Любовта. Любовта като чувство се движи към Слънцето - това са клонищата.
към текста >>
"Четири са проявите на
Любовта
в човека: като стремеж в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума, като принцип в духа.
Не, животът не е механически процес" (Учителят П. Дънов). 2. Степени в проявлението на Любовта "Щом си в Любовта, ти вярваш и всичко е светло за тебе. По това ще познаеш, че си в света на Любовта. Там съмнение няма; усъмниш ли се, това показва, че Любовта я няма."
"Четири са проявите на
Любовта
в човека: като стремеж в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума, като принцип в духа.
Това е целият цикъл на развитие от начало до край. Любовта като стремеж се движи към центъра на Земята. Това са корените на Любовта. Любовта като чувство се движи към Слънцето - това са клонищата. Любовта като сила се проявява само у гениите и светиите.
към текста >>
Любовта
като стремеж се движи
към
центъра на Земята.
"Щом си в Любовта, ти вярваш и всичко е светло за тебе. По това ще познаеш, че си в света на Любовта. Там съмнение няма; усъмниш ли се, това показва, че Любовта я няма." "Четири са проявите на Любовта в човека: като стремеж в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума, като принцип в духа. Това е целият цикъл на развитие от начало до край.
Любовта
като стремеж се движи
към
центъра на Земята.
Това са корените на Любовта. Любовта като чувство се движи към Слънцето - това са клонищата. Любовта като сила се проявява само у гениите и светиите. Тя се проявява у всички онези, които се жертват за една държавна кауза." (Учителят П. Дънов)
към текста >>
Това са корените на
Любовта
.
По това ще познаеш, че си в света на Любовта. Там съмнение няма; усъмниш ли се, това показва, че Любовта я няма." "Четири са проявите на Любовта в човека: като стремеж в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума, като принцип в духа. Това е целият цикъл на развитие от начало до край. Любовта като стремеж се движи към центъра на Земята.
Това са корените на
Любовта
.
Любовта като чувство се движи към Слънцето - това са клонищата. Любовта като сила се проявява само у гениите и светиите. Тя се проявява у всички онези, които се жертват за една държавна кауза." (Учителят П. Дънов) Начинът, по който Учителят П.
към текста >>
Любовта
като чувство се движи
към
Слънцето - това са клонищата.
Там съмнение няма; усъмниш ли се, това показва, че Любовта я няма." "Четири са проявите на Любовта в човека: като стремеж в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума, като принцип в духа. Това е целият цикъл на развитие от начало до край. Любовта като стремеж се движи към центъра на Земята. Това са корените на Любовта.
Любовта
като чувство се движи
към
Слънцето - това са клонищата.
Любовта като сила се проявява само у гениите и светиите. Тя се проявява у всички онези, които се жертват за една държавна кауза." (Учителят П. Дънов) Начинът, по който Учителят П. Дънов третира понятието "любов", бележи множество допирни точки с традиционното християнско учение.
към текста >>
Любовта
като сила се проявява само у гениите и светиите.
"Четири са проявите на Любовта в човека: като стремеж в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума, като принцип в духа. Това е целият цикъл на развитие от начало до край. Любовта като стремеж се движи към центъра на Земята. Това са корените на Любовта. Любовта като чувство се движи към Слънцето - това са клонищата.
Любовта
като сила се проявява само у гениите и светиите.
Тя се проявява у всички онези, които се жертват за една държавна кауза." (Учителят П. Дънов) Начинът, по който Учителят П. Дънов третира понятието "любов", бележи множество допирни точки с традиционното християнско учение. И в двете теоретични системи любовта се разглежда като принцип на Битието (ср.
към текста >>
И в двете теоретични системи
любовта
се разглежда като принцип на Битието (ср.
Любовта като сила се проявява само у гениите и светиите. Тя се проявява у всички онези, които се жертват за една държавна кауза." (Учителят П. Дънов) Начинът, по който Учителят П. Дънов третира понятието "любов", бележи множество допирни точки с традиционното християнско учение.
И в двете теоретични системи
любовта
се разглежда като принцип на Битието (ср.
I Йоан 4:8,16: "Бог е любов."), като основа на взаимоотношенията между хората ("Обичай ближния си като себе си..." - Мат. 19:19) и като фундамент на отношението на човека към Бога - "заповед", която "... е най-голяма в закона" ("Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце и с всичката си душа, и с всичкия си разум..." - Мат. 22:36-37). Ала в своите търсения българският духовен Учител отива по-далеч. Той разкрива дълбини и конкретни прояви на Божествената Любов (нейната висша октава), които представляват като разсъждения и обобщения безценен принос към съкровищницата на езотеричното познание: "Четири са проявите на Любовта в човека. Тя действа като стремеж в сърцето.
към текста >>
I Йоан 4:8,16: "Бог е
любов
."), като основа на взаимоотношенията между хората ("Обичай
ближния
си като
себе
си..." - Мат.
Тя се проявява у всички онези, които се жертват за една държавна кауза." (Учителят П. Дънов) Начинът, по който Учителят П. Дънов третира понятието "любов", бележи множество допирни точки с традиционното християнско учение. И в двете теоретични системи любовта се разглежда като принцип на Битието (ср.
I Йоан 4:8,16: "Бог е
любов
."), като основа на взаимоотношенията между хората ("Обичай
ближния
си като
себе
си..." - Мат.
19:19) и като фундамент на отношението на човека към Бога - "заповед", която "... е най-голяма в закона" ("Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце и с всичката си душа, и с всичкия си разум..." - Мат. 22:36-37). Ала в своите търсения българският духовен Учител отива по-далеч. Той разкрива дълбини и конкретни прояви на Божествената Любов (нейната висша октава), които представляват като разсъждения и обобщения безценен принос към съкровищницата на езотеричното познание: "Четири са проявите на Любовта в човека. Тя действа като стремеж в сърцето. Като чувство в душата.
към текста >>
19:19) и като фундамент на отношението на човека
към
Бога
- "заповед", която "... е най-голяма в закона" ("Възлюби Господа,
Бога
твоего, с всичкото си сърце и с всичката си душа, и с всичкия си разум..." - Мат. 22:36-37).
(Учителят П. Дънов) Начинът, по който Учителят П. Дънов третира понятието "любов", бележи множество допирни точки с традиционното християнско учение. И в двете теоретични системи любовта се разглежда като принцип на Битието (ср. I Йоан 4:8,16: "Бог е любов."), като основа на взаимоотношенията между хората ("Обичай ближния си като себе си..." - Мат.
19:19) и като фундамент на отношението на човека
към
Бога
- "заповед", която "... е най-голяма в закона" ("Възлюби Господа,
Бога
твоего, с всичкото си сърце и с всичката си душа, и с всичкия си разум..." - Мат. 22:36-37).
Ала в своите търсения българският духовен Учител отива по-далеч. Той разкрива дълбини и конкретни прояви на Божествената Любов (нейната висша октава), които представляват като разсъждения и обобщения безценен принос към съкровищницата на езотеричното познание: "Четири са проявите на Любовта в човека. Тя действа като стремеж в сърцето. Като чувство в душата. Като сила в ума.
към текста >>
Той разкрива дълбини и конкретни прояви на Божествената
Любов
(нейната висша октава), които представляват като разсъждения и обобщения безценен принос
към
съкровищницата на езотеричното познание: "Четири са проявите на
Любовта
в човека.
Дънов третира понятието "любов", бележи множество допирни точки с традиционното християнско учение. И в двете теоретични системи любовта се разглежда като принцип на Битието (ср. I Йоан 4:8,16: "Бог е любов."), като основа на взаимоотношенията между хората ("Обичай ближния си като себе си..." - Мат. 19:19) и като фундамент на отношението на човека към Бога - "заповед", която "... е най-голяма в закона" ("Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце и с всичката си душа, и с всичкия си разум..." - Мат. 22:36-37). Ала в своите търсения българският духовен Учител отива по-далеч.
Той разкрива дълбини и конкретни прояви на Божествената
Любов
(нейната висша октава), които представляват като разсъждения и обобщения безценен принос
към
съкровищницата на езотеричното познание: "Четири са проявите на
Любовта
в човека.
Тя действа като стремеж в сърцето. Като чувство в душата. Като сила в ума. Като принцип в духа." На тези четири степени в проявлението на всемирната Любов са посветени и следващите редове. а) Любовта като стремеж
към текста >>
Като принцип в духа." На тези четири степени в проявлението на всемирната
Любов
са посветени и следващите редове.
Ала в своите търсения българският духовен Учител отива по-далеч. Той разкрива дълбини и конкретни прояви на Божествената Любов (нейната висша октава), които представляват като разсъждения и обобщения безценен принос към съкровищницата на езотеричното познание: "Четири са проявите на Любовта в човека. Тя действа като стремеж в сърцето. Като чувство в душата. Като сила в ума.
Като принцип в духа." На тези четири степени в проявлението на всемирната
Любов
са посветени и следващите редове.
а) Любовта като стремеж В това си проявление Любовта е свързана с материалния свят и с физическото тяло на човека; тя е насочена към всички същества от противоположния пол. В началния стадий от своята индивидуална духовна еволюция човекът изразява именно тази степен на Любовта. Тя демонстрира паралели с т.нар. магнетизъм в привличането между половете, за който Учителят П.
към текста >>
а)
Любовта
като стремеж
Той разкрива дълбини и конкретни прояви на Божествената Любов (нейната висша октава), които представляват като разсъждения и обобщения безценен принос към съкровищницата на езотеричното познание: "Четири са проявите на Любовта в човека. Тя действа като стремеж в сърцето. Като чувство в душата. Като сила в ума. Като принцип в духа." На тези четири степени в проявлението на всемирната Любов са посветени и следващите редове.
а)
Любовта
като стремеж
В това си проявление Любовта е свързана с материалния свят и с физическото тяло на човека; тя е насочена към всички същества от противоположния пол. В началния стадий от своята индивидуална духовна еволюция човекът изразява именно тази степен на Любовта. Тя демонстрира паралели с т.нар. магнетизъм в привличането между половете, за който Учителят П. Дънов споменава на много места в своите беседи и лекции.
към текста >>
В това си проявление
Любовта
е свързана с материалния свят и с физическото тяло на човека; тя е насочена
към
всички същества от противоположния пол.
Тя действа като стремеж в сърцето. Като чувство в душата. Като сила в ума. Като принцип в духа." На тези четири степени в проявлението на всемирната Любов са посветени и следващите редове. а) Любовта като стремеж
В това си проявление
Любовта
е свързана с материалния свят и с физическото тяло на човека; тя е насочена
към
всички същества от противоположния пол.
В началния стадий от своята индивидуална духовна еволюция човекът изразява именно тази степен на Любовта. Тя демонстрира паралели с т.нар. магнетизъм в привличането между половете, за който Учителят П. Дънов споменава на много места в своите беседи и лекции. Той обяснява простичко и достъпно нейната същност по следния начин: "Горенето на сърцето не е любов.
към текста >>
В началния стадий от своята индивидуална духовна еволюция човекът изразява именно тази степен на
Любовта
.
Като чувство в душата. Като сила в ума. Като принцип в духа." На тези четири степени в проявлението на всемирната Любов са посветени и следващите редове. а) Любовта като стремеж В това си проявление Любовта е свързана с материалния свят и с физическото тяло на човека; тя е насочена към всички същества от противоположния пол.
В началния стадий от своята индивидуална духовна еволюция човекът изразява именно тази степен на
Любовта
.
Тя демонстрира паралели с т.нар. магнетизъм в привличането между половете, за който Учителят П. Дънов споменава на много места в своите беседи и лекции. Той обяснява простичко и достъпно нейната същност по следния начин: "Горенето на сърцето не е любов. Между горенето на сърцето и любовта има грамадна разлика.
към текста >>
Той обяснява простичко и достъпно нейната същност по следния начин: "Горенето на сърцето не е
любов
.
В това си проявление Любовта е свързана с материалния свят и с физическото тяло на човека; тя е насочена към всички същества от противоположния пол. В началния стадий от своята индивидуална духовна еволюция човекът изразява именно тази степен на Любовта. Тя демонстрира паралели с т.нар. магнетизъм в привличането между половете, за който Учителят П. Дънов споменава на много места в своите беседи и лекции.
Той обяснява простичко и достъпно нейната същност по следния начин: "Горенето на сърцето не е
любов
.
Между горенето на сърцето и любовта има грамадна разлика. Горенето на сърцето, това е една от първите фази в развитието на любовта. Любовта на съвременните хора е преходна. Днес тази любов господства в света. Човешката любов е любовта на пепелта.
към текста >>
Между горенето на сърцето и
любовта
има грамадна разлика.
В началния стадий от своята индивидуална духовна еволюция човекът изразява именно тази степен на Любовта. Тя демонстрира паралели с т.нар. магнетизъм в привличането между половете, за който Учителят П. Дънов споменава на много места в своите беседи и лекции. Той обяснява простичко и достъпно нейната същност по следния начин: "Горенето на сърцето не е любов.
Между горенето на сърцето и
любовта
има грамадна разлика.
Горенето на сърцето, това е една от първите фази в развитието на любовта. Любовта на съвременните хора е преходна. Днес тази любов господства в света. Човешката любов е любовта на пепелта. Човешката любов може да се види само на огнището, дето гори, изгаря и се превръща на пепел.
към текста >>
Горенето на сърцето, това е една от първите фази в развитието на
любовта
.
Тя демонстрира паралели с т.нар. магнетизъм в привличането между половете, за който Учителят П. Дънов споменава на много места в своите беседи и лекции. Той обяснява простичко и достъпно нейната същност по следния начин: "Горенето на сърцето не е любов. Между горенето на сърцето и любовта има грамадна разлика.
Горенето на сърцето, това е една от първите фази в развитието на
любовта
.
Любовта на съвременните хора е преходна. Днес тази любов господства в света. Човешката любов е любовта на пепелта. Човешката любов може да се види само на огнището, дето гори, изгаря и се превръща на пепел. Привличането, което е резултат на магнетизма, не е любов.
към текста >>
Любовта
на съвременните хора е преходна.
магнетизъм в привличането между половете, за който Учителят П. Дънов споменава на много места в своите беседи и лекции. Той обяснява простичко и достъпно нейната същност по следния начин: "Горенето на сърцето не е любов. Между горенето на сърцето и любовта има грамадна разлика. Горенето на сърцето, това е една от първите фази в развитието на любовта.
Любовта
на съвременните хора е преходна.
Днес тази любов господства в света. Човешката любов е любовта на пепелта. Човешката любов може да се види само на огнището, дето гори, изгаря и се превръща на пепел. Привличането, което е резултат на магнетизма, не е любов. Това е магнетична, неустойчива и преходна любов.
към текста >>
Днес тази
любов
господства в света.
Дънов споменава на много места в своите беседи и лекции. Той обяснява простичко и достъпно нейната същност по следния начин: "Горенето на сърцето не е любов. Между горенето на сърцето и любовта има грамадна разлика. Горенето на сърцето, това е една от първите фази в развитието на любовта. Любовта на съвременните хора е преходна.
Днес тази
любов
господства в света.
Човешката любов е любовта на пепелта. Човешката любов може да се види само на огнището, дето гори, изгаря и се превръща на пепел. Привличането, което е резултат на магнетизма, не е любов. Това е магнетична, неустойчива и преходна любов. Магнетичната любов или любовта като стремеж е начало на любовта" (курсивът мой - К. З.).
към текста >>
Човешката
любов
е
любовта
на пепелта.
Той обяснява простичко и достъпно нейната същност по следния начин: "Горенето на сърцето не е любов. Между горенето на сърцето и любовта има грамадна разлика. Горенето на сърцето, това е една от първите фази в развитието на любовта. Любовта на съвременните хора е преходна. Днес тази любов господства в света.
Човешката
любов
е
любовта
на пепелта.
Човешката любов може да се види само на огнището, дето гори, изгаря и се превръща на пепел. Привличането, което е резултат на магнетизма, не е любов. Това е магнетична, неустойчива и преходна любов. Магнетичната любов или любовта като стремеж е начало на любовта" (курсивът мой - К. З.). Космическата Любов, извираща непрестанно и неуморно от сърцето на Бога, от Неговото лоно, достигайки до човешкото същество в ранния етап от духовното му съзряване, навлиза в по-гъста среда.
към текста >>
Човешката
любов
може да се види само на огнището, дето гори, изгаря и се превръща на пепел.
Между горенето на сърцето и любовта има грамадна разлика. Горенето на сърцето, това е една от първите фази в развитието на любовта. Любовта на съвременните хора е преходна. Днес тази любов господства в света. Човешката любов е любовта на пепелта.
Човешката
любов
може да се види само на огнището, дето гори, изгаря и се превръща на пепел.
Привличането, което е резултат на магнетизма, не е любов. Това е магнетична, неустойчива и преходна любов. Магнетичната любов или любовта като стремеж е начало на любовта" (курсивът мой - К. З.). Космическата Любов, извираща непрестанно и неуморно от сърцето на Бога, от Неговото лоно, достигайки до човешкото същество в ранния етап от духовното му съзряване, навлиза в по-гъста среда. Тя неминуемо се пречупва в съзнанието на личността, все още неизкушена да поеме по духовния Път към съвършенството, и претърпява значителни ограничения.
към текста >>
Привличането, което е резултат на магнетизма, не е
любов
.
Горенето на сърцето, това е една от първите фази в развитието на любовта. Любовта на съвременните хора е преходна. Днес тази любов господства в света. Човешката любов е любовта на пепелта. Човешката любов може да се види само на огнището, дето гори, изгаря и се превръща на пепел.
Привличането, което е резултат на магнетизма, не е
любов
.
Това е магнетична, неустойчива и преходна любов. Магнетичната любов или любовта като стремеж е начало на любовта" (курсивът мой - К. З.). Космическата Любов, извираща непрестанно и неуморно от сърцето на Бога, от Неговото лоно, достигайки до човешкото същество в ранния етап от духовното му съзряване, навлиза в по-гъста среда. Тя неминуемо се пречупва в съзнанието на личността, все още неизкушена да поеме по духовния Път към съвършенството, и претърпява значителни ограничения. Така именно се заражда нейното проявление като стремеж.
към текста >>
Това е магнетична, неустойчива и преходна
любов
.
Любовта на съвременните хора е преходна. Днес тази любов господства в света. Човешката любов е любовта на пепелта. Човешката любов може да се види само на огнището, дето гори, изгаря и се превръща на пепел. Привличането, което е резултат на магнетизма, не е любов.
Това е магнетична, неустойчива и преходна
любов
.
Магнетичната любов или любовта като стремеж е начало на любовта" (курсивът мой - К. З.). Космическата Любов, извираща непрестанно и неуморно от сърцето на Бога, от Неговото лоно, достигайки до човешкото същество в ранния етап от духовното му съзряване, навлиза в по-гъста среда. Тя неминуемо се пречупва в съзнанието на личността, все още неизкушена да поеме по духовния Път към съвършенството, и претърпява значителни ограничения. Така именно се заражда нейното проявление като стремеж. Учението на ББ в редакцията на Учителя П.
към текста >>
Магнетичната
любов
или
любовта
като стремеж е начало на
любовта
" (курсивът мой - К. З.).
Днес тази любов господства в света. Човешката любов е любовта на пепелта. Човешката любов може да се види само на огнището, дето гори, изгаря и се превръща на пепел. Привличането, което е резултат на магнетизма, не е любов. Това е магнетична, неустойчива и преходна любов.
Магнетичната
любов
или
любовта
като стремеж е начало на
любовта
" (курсивът мой - К. З.).
Космическата Любов, извираща непрестанно и неуморно от сърцето на Бога, от Неговото лоно, достигайки до човешкото същество в ранния етап от духовното му съзряване, навлиза в по-гъста среда. Тя неминуемо се пречупва в съзнанието на личността, все още неизкушена да поеме по духовния Път към съвършенството, и претърпява значителни ограничения. Така именно се заражда нейното проявление като стремеж. Учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов свидетелства, че Любовта като стремеж е кратковременна и неустойчива.
към текста >>
Космическата
Любов
, извираща непрестанно и неуморно от сърцето на
Бога
, от Неговото лоно, достигайки до човешкото същество в ранния етап от духовното му съзряване, навлиза в по-гъста среда.
Човешката любов е любовта на пепелта. Човешката любов може да се види само на огнището, дето гори, изгаря и се превръща на пепел. Привличането, което е резултат на магнетизма, не е любов. Това е магнетична, неустойчива и преходна любов. Магнетичната любов или любовта като стремеж е начало на любовта" (курсивът мой - К. З.).
Космическата
Любов
, извираща непрестанно и неуморно от сърцето на
Бога
, от Неговото лоно, достигайки до човешкото същество в ранния етап от духовното му съзряване, навлиза в по-гъста среда.
Тя неминуемо се пречупва в съзнанието на личността, все още неизкушена да поеме по духовния Път към съвършенството, и претърпява значителни ограничения. Така именно се заражда нейното проявление като стремеж. Учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов свидетелства, че Любовта като стремеж е кратковременна и неустойчива. За нея българският духовен Учител заявява: "Любовта като стремеж е едно направление, посока, която води към Любовта", очевидно имайки пред вид, че тя е само стъпало, предварителен стадий, подготовка за изявата на великата Божествена Любов.
към текста >>
Тя неминуемо се пречупва в съзнанието на личността, все още неизкушена да поеме по духовния Път
към
съвършенството, и претърпява значителни ограничения.
Човешката любов може да се види само на огнището, дето гори, изгаря и се превръща на пепел. Привличането, което е резултат на магнетизма, не е любов. Това е магнетична, неустойчива и преходна любов. Магнетичната любов или любовта като стремеж е начало на любовта" (курсивът мой - К. З.). Космическата Любов, извираща непрестанно и неуморно от сърцето на Бога, от Неговото лоно, достигайки до човешкото същество в ранния етап от духовното му съзряване, навлиза в по-гъста среда.
Тя неминуемо се пречупва в съзнанието на личността, все още неизкушена да поеме по духовния Път
към
съвършенството, и претърпява значителни ограничения.
Така именно се заражда нейното проявление като стремеж. Учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов свидетелства, че Любовта като стремеж е кратковременна и неустойчива. За нея българският духовен Учител заявява: "Любовта като стремеж е едно направление, посока, която води към Любовта", очевидно имайки пред вид, че тя е само стъпало, предварителен стадий, подготовка за изявата на великата Божествена Любов. В това свое проявление Любовта има отношение към старозаветния човек, към неговото равнище на съзнателност.
към текста >>
Дънов свидетелства, че
Любовта
като стремеж е кратковременна и неустойчива.
Магнетичната любов или любовта като стремеж е начало на любовта" (курсивът мой - К. З.). Космическата Любов, извираща непрестанно и неуморно от сърцето на Бога, от Неговото лоно, достигайки до човешкото същество в ранния етап от духовното му съзряване, навлиза в по-гъста среда. Тя неминуемо се пречупва в съзнанието на личността, все още неизкушена да поеме по духовния Път към съвършенството, и претърпява значителни ограничения. Така именно се заражда нейното проявление като стремеж. Учението на ББ в редакцията на Учителя П.
Дънов свидетелства, че
Любовта
като стремеж е кратковременна и неустойчива.
За нея българският духовен Учител заявява: "Любовта като стремеж е едно направление, посока, която води към Любовта", очевидно имайки пред вид, че тя е само стъпало, предварителен стадий, подготовка за изявата на великата Божествена Любов. В това свое проявление Любовта има отношение към старозаветния човек, към неговото равнище на съзнателност. Той посреща изпитанията в живота предимно с ожесточаване и озлобление. Водещият мотив в действията му е "борбата за живот", а заветът му е: "Око за око, зъб за зъб! " Житейската среда на старозаветния човек е ограничена в мащабите на семейството, рода или племето.
към текста >>
За нея българският духовен Учител заявява: "
Любовта
като стремеж е едно направление, посока, която води
към
Любовта
", очевидно имайки пред вид, че тя е само стъпало, предварителен стадий, подготовка за изявата на великата Божествена
Любов
.
Космическата Любов, извираща непрестанно и неуморно от сърцето на Бога, от Неговото лоно, достигайки до човешкото същество в ранния етап от духовното му съзряване, навлиза в по-гъста среда. Тя неминуемо се пречупва в съзнанието на личността, все още неизкушена да поеме по духовния Път към съвършенството, и претърпява значителни ограничения. Така именно се заражда нейното проявление като стремеж. Учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов свидетелства, че Любовта като стремеж е кратковременна и неустойчива.
За нея българският духовен Учител заявява: "
Любовта
като стремеж е едно направление, посока, която води
към
Любовта
", очевидно имайки пред вид, че тя е само стъпало, предварителен стадий, подготовка за изявата на великата Божествена
Любов
.
В това свое проявление Любовта има отношение към старозаветния човек, към неговото равнище на съзнателност. Той посреща изпитанията в живота предимно с ожесточаване и озлобление. Водещият мотив в действията му е "борбата за живот", а заветът му е: "Око за око, зъб за зъб! " Житейската среда на старозаветния човек е ограничена в мащабите на семейството, рода или племето. Основната му цел е придобиването и увеличаването на материалните блага, в името на които той е готов да употреби сила.
към текста >>
В това свое проявление
Любовта
има отношение
към
старозаветния човек,
към
неговото равнище на съзнателност.
Тя неминуемо се пречупва в съзнанието на личността, все още неизкушена да поеме по духовния Път към съвършенството, и претърпява значителни ограничения. Така именно се заражда нейното проявление като стремеж. Учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов свидетелства, че Любовта като стремеж е кратковременна и неустойчива. За нея българският духовен Учител заявява: "Любовта като стремеж е едно направление, посока, която води към Любовта", очевидно имайки пред вид, че тя е само стъпало, предварителен стадий, подготовка за изявата на великата Божествена Любов.
В това свое проявление
Любовта
има отношение
към
старозаветния човек,
към
неговото равнище на съзнателност.
Той посреща изпитанията в живота предимно с ожесточаване и озлобление. Водещият мотив в действията му е "борбата за живот", а заветът му е: "Око за око, зъб за зъб! " Житейската среда на старозаветния човек е ограничена в мащабите на семейството, рода или племето. Основната му цел е придобиването и увеличаването на материалните блага, в името на които той е готов да употреби сила. Така че той не се спира пред използването на насилие, особено ако е засегнат личният му интерес.
към текста >>
б)
Любовта
като чувство
Интересите му имат за горна граница националния шовинизъм. Преобладаващата част от нашите съвременници отговарят именно на това равнище на съзнанието. Те се прекланят пред идола на частната собственост и разглеждат жизнената си среда изключително като източник на блага за собствена изгода. Следващата мисъл на Учителя П. Дънов има пред вид това равнище на съзнанието: "Сега законът на физическото поле е такъв: хората, които са по-близко до нас, с тях ние имаме по-близки отношения, можем да им помагаме, а на другите не можем да помагаме външно, понеже са далеч, няма възможност за това."
б)
Любовта
като чувство
Както вече бе посочено по-горе, второто проявление на Любовта - като чувство, действа в душата на човека. В случая тя е свързана с астралното (емоционалното, чувственото) тяло на личността и е насочена към един единствен представител на противоположния пол. Очевидно е, че тази степен в проявата на Любовта е по-издигната от предходната. В своето разширено действие тя засяга и отношенията между приятели и въобще хора със сходни жизнени цели. Братството между хората - един вековен, дори хилядолетен идеал на земното човечество - е основана именно върху Любовта като чувство, проявена в душата.
към текста >>
Както вече бе посочено по-горе, второто проявление на
Любовта
- като чувство, действа в душата на човека.
Преобладаващата част от нашите съвременници отговарят именно на това равнище на съзнанието. Те се прекланят пред идола на частната собственост и разглеждат жизнената си среда изключително като източник на блага за собствена изгода. Следващата мисъл на Учителя П. Дънов има пред вид това равнище на съзнанието: "Сега законът на физическото поле е такъв: хората, които са по-близко до нас, с тях ние имаме по-близки отношения, можем да им помагаме, а на другите не можем да помагаме външно, понеже са далеч, няма възможност за това." б) Любовта като чувство
Както вече бе посочено по-горе, второто проявление на
Любовта
- като чувство, действа в душата на човека.
В случая тя е свързана с астралното (емоционалното, чувственото) тяло на личността и е насочена към един единствен представител на противоположния пол. Очевидно е, че тази степен в проявата на Любовта е по-издигната от предходната. В своето разширено действие тя засяга и отношенията между приятели и въобще хора със сходни жизнени цели. Братството между хората - един вековен, дори хилядолетен идеал на земното човечество - е основана именно върху Любовта като чувство, проявена в душата. В тази си изява Любовта засяга духовното естество на личността, нейното нравствено чувство.
към текста >>
В случая тя е свързана с астралното (емоционалното, чувственото) тяло на личността и е насочена
към
един единствен представител на противоположния пол.
Те се прекланят пред идола на частната собственост и разглеждат жизнената си среда изключително като източник на блага за собствена изгода. Следващата мисъл на Учителя П. Дънов има пред вид това равнище на съзнанието: "Сега законът на физическото поле е такъв: хората, които са по-близко до нас, с тях ние имаме по-близки отношения, можем да им помагаме, а на другите не можем да помагаме външно, понеже са далеч, няма възможност за това." б) Любовта като чувство Както вече бе посочено по-горе, второто проявление на Любовта - като чувство, действа в душата на човека.
В случая тя е свързана с астралното (емоционалното, чувственото) тяло на личността и е насочена
към
един единствен представител на противоположния пол.
Очевидно е, че тази степен в проявата на Любовта е по-издигната от предходната. В своето разширено действие тя засяга и отношенията между приятели и въобще хора със сходни жизнени цели. Братството между хората - един вековен, дори хилядолетен идеал на земното човечество - е основана именно върху Любовта като чувство, проявена в душата. В тази си изява Любовта засяга духовното естество на личността, нейното нравствено чувство. На този етап от духовното съзряване на индивидуалността човешката чистота и устойчивост бележат значителен ръст.
към текста >>
Очевидно е, че тази степен в проявата на
Любовта
е по-издигната от предходната.
Следващата мисъл на Учителя П. Дънов има пред вид това равнище на съзнанието: "Сега законът на физическото поле е такъв: хората, които са по-близко до нас, с тях ние имаме по-близки отношения, можем да им помагаме, а на другите не можем да помагаме външно, понеже са далеч, няма възможност за това." б) Любовта като чувство Както вече бе посочено по-горе, второто проявление на Любовта - като чувство, действа в душата на човека. В случая тя е свързана с астралното (емоционалното, чувственото) тяло на личността и е насочена към един единствен представител на противоположния пол.
Очевидно е, че тази степен в проявата на
Любовта
е по-издигната от предходната.
В своето разширено действие тя засяга и отношенията между приятели и въобще хора със сходни жизнени цели. Братството между хората - един вековен, дори хилядолетен идеал на земното човечество - е основана именно върху Любовта като чувство, проявена в душата. В тази си изява Любовта засяга духовното естество на личността, нейното нравствено чувство. На този етап от духовното съзряване на индивидуалността човешката чистота и устойчивост бележат значителен ръст. Важен щрих от мотивацията на този тип мислене и поведение откриваме в Словото на Учителя П.
към текста >>
Братството между хората - един вековен, дори хилядолетен идеал на земното човечество - е основана именно върху
Любовта
като чувство, проявена в душата.
б) Любовта като чувство Както вече бе посочено по-горе, второто проявление на Любовта - като чувство, действа в душата на човека. В случая тя е свързана с астралното (емоционалното, чувственото) тяло на личността и е насочена към един единствен представител на противоположния пол. Очевидно е, че тази степен в проявата на Любовта е по-издигната от предходната. В своето разширено действие тя засяга и отношенията между приятели и въобще хора със сходни жизнени цели.
Братството между хората - един вековен, дори хилядолетен идеал на земното човечество - е основана именно върху
Любовта
като чувство, проявена в душата.
В тази си изява Любовта засяга духовното естество на личността, нейното нравствено чувство. На този етап от духовното съзряване на индивидуалността човешката чистота и устойчивост бележат значителен ръст. Важен щрих от мотивацията на този тип мислене и поведение откриваме в Словото на Учителя П. Дънов: "За някого казвате, че го обичате повече. Обичате някого повече, но ще дойде смяна, понеже ние стоим на едно място, а Божественото се движи.
към текста >>
В тази си изява
Любовта
засяга духовното естество на личността, нейното нравствено чувство.
Както вече бе посочено по-горе, второто проявление на Любовта - като чувство, действа в душата на човека. В случая тя е свързана с астралното (емоционалното, чувственото) тяло на личността и е насочена към един единствен представител на противоположния пол. Очевидно е, че тази степен в проявата на Любовта е по-издигната от предходната. В своето разширено действие тя засяга и отношенията между приятели и въобще хора със сходни жизнени цели. Братството между хората - един вековен, дори хилядолетен идеал на земното човечество - е основана именно върху Любовта като чувство, проявена в душата.
В тази си изява
Любовта
засяга духовното естество на личността, нейното нравствено чувство.
На този етап от духовното съзряване на индивидуалността човешката чистота и устойчивост бележат значителен ръст. Важен щрих от мотивацията на този тип мислене и поведение откриваме в Словото на Учителя П. Дънов: "За някого казвате, че го обичате повече. Обичате някого повече, но ще дойде смяна, понеже ние стоим на едно място, а Божественото се движи. Но ако ние се движим с Божественото, тогава няма да има смяна."
към текста >>
Любовта
като стремеж може да бъде сравнена с корените на дървото.
На този етап от духовното съзряване на индивидуалността човешката чистота и устойчивост бележат значителен ръст. Важен щрих от мотивацията на този тип мислене и поведение откриваме в Словото на Учителя П. Дънов: "За някого казвате, че го обичате повече. Обичате някого повече, но ще дойде смяна, понеже ние стоим на едно място, а Божественото се движи. Но ако ние се движим с Божественото, тогава няма да има смяна."
Любовта
като стремеж може да бъде сравнена с корените на дървото.
Те навлизат дълбоко в земята, т. е. във физическия свят. А Любовта като чувство съответно отговаря на клоните на дървото. Те растат нагоре и отправят взор към Слънцето. Това проявление на Любовта съответства на манталитета на новозаветния човек.
към текста >>
А
Любовта
като чувство съответно отговаря на клоните на дървото.
Обичате някого повече, но ще дойде смяна, понеже ние стоим на едно място, а Божественото се движи. Но ако ние се движим с Божественото, тогава няма да има смяна." Любовта като стремеж може да бъде сравнена с корените на дървото. Те навлизат дълбоко в земята, т. е. във физическия свят.
А
Любовта
като чувство съответно отговаря на клоните на дървото.
Те растат нагоре и отправят взор към Слънцето. Това проявление на Любовта съответства на манталитета на новозаветния човек. Житейските изпитания предизвикват у него предимно реакцията на съблазняване, усъмняване и разколебаване. Възгледите му достигат границата на колективното съзнание, обхващайки общия му интерес със съмишленици и съидейници. В убежденията си се колебае между вярата и безверието.
към текста >>
Те растат нагоре и отправят взор
към
Слънцето.
Но ако ние се движим с Божественото, тогава няма да има смяна." Любовта като стремеж може да бъде сравнена с корените на дървото. Те навлизат дълбоко в земята, т. е. във физическия свят. А Любовта като чувство съответно отговаря на клоните на дървото.
Те растат нагоре и отправят взор
към
Слънцето.
Това проявление на Любовта съответства на манталитета на новозаветния човек. Житейските изпитания предизвикват у него предимно реакцията на съблазняване, усъмняване и разколебаване. Възгледите му достигат границата на колективното съзнание, обхващайки общия му интерес със съмишленици и съидейници. В убежденията си се колебае между вярата и безверието. Разглежда света като сцена на вечната битка между доброто и злото.
към текста >>
Това проявление на
Любовта
съответства на манталитета на новозаветния човек.
Любовта като стремеж може да бъде сравнена с корените на дървото. Те навлизат дълбоко в земята, т. е. във физическия свят. А Любовта като чувство съответно отговаря на клоните на дървото. Те растат нагоре и отправят взор към Слънцето.
Това проявление на
Любовта
съответства на манталитета на новозаветния човек.
Житейските изпитания предизвикват у него предимно реакцията на съблазняване, усъмняване и разколебаване. Възгледите му достигат границата на колективното съзнание, обхващайки общия му интерес със съмишленици и съидейници. В убежденията си се колебае между вярата и безверието. Разглежда света като сцена на вечната битка между доброто и злото. Издига в култ благотворителността, която може да го подпомогне в постигането на най-важната му жизнена цел - спасението на душата.
към текста >>
в)
Любовта
като сила
Житейските изпитания предизвикват у него предимно реакцията на съблазняване, усъмняване и разколебаване. Възгледите му достигат границата на колективното съзнание, обхващайки общия му интерес със съмишленици и съидейници. В убежденията си се колебае между вярата и безверието. Разглежда света като сцена на вечната битка между доброто и злото. Издига в култ благотворителността, която може да го подпомогне в постигането на най-важната му жизнена цел - спасението на душата.
в)
Любовта
като сила
Това проявление на Любовта е свързано с умственото (менталното) тяло на човека и е насочено към група от хора, обединени въз основа на някакъв принцип. Тази нейна изява бележи на свой ред няколко степени. При първата от тях благото, което човек желае за себе си, е готов да го предостави на всички. Тоест той го желае не само за собственото си "аз". В този смисъл правдата и свободата, които са цели в неговия живот, той се стреми да придобие и за всички останали.
към текста >>
Това проявление на
Любовта
е свързано с умственото (менталното) тяло на човека и е насочено
към
група от хора, обединени въз основа на някакъв принцип.
Възгледите му достигат границата на колективното съзнание, обхващайки общия му интерес със съмишленици и съидейници. В убежденията си се колебае между вярата и безверието. Разглежда света като сцена на вечната битка между доброто и злото. Издига в култ благотворителността, която може да го подпомогне в постигането на най-важната му жизнена цел - спасението на душата. в) Любовта като сила
Това проявление на
Любовта
е свързано с умственото (менталното) тяло на човека и е насочено
към
група от хора, обединени въз основа на някакъв принцип.
Тази нейна изява бележи на свой ред няколко степени. При първата от тях благото, което човек желае за себе си, е готов да го предостави на всички. Тоест той го желае не само за собственото си "аз". В този смисъл правдата и свободата, които са цели в неговия живот, той се стреми да придобие и за всички останали. Усилията на човека да култивира тази степен в проявлението на Любовта невинаги са сполучливи.
към текста >>
При първата от тях благото, което човек желае за
себе
си, е готов да го предостави на всички.
Разглежда света като сцена на вечната битка между доброто и злото. Издига в култ благотворителността, която може да го подпомогне в постигането на най-важната му жизнена цел - спасението на душата. в) Любовта като сила Това проявление на Любовта е свързано с умственото (менталното) тяло на човека и е насочено към група от хора, обединени въз основа на някакъв принцип. Тази нейна изява бележи на свой ред няколко степени.
При първата от тях благото, което човек желае за
себе
си, е готов да го предостави на всички.
Тоест той го желае не само за собственото си "аз". В този смисъл правдата и свободата, които са цели в неговия живот, той се стреми да придобие и за всички останали. Усилията на човека да култивира тази степен в проявлението на Любовта невинаги са сполучливи. При провал тя би могла да деградира до нетърпимост, шовинизъм или фанатизъм с цялата гама разрушителни въздействия, характерни за тях. В по-високата си степен Любовта като сила е отправена към цялото човечество.
към текста >>
Усилията на човека да култивира тази степен в проявлението на
Любовта
невинаги са сполучливи.
Това проявление на Любовта е свързано с умственото (менталното) тяло на човека и е насочено към група от хора, обединени въз основа на някакъв принцип. Тази нейна изява бележи на свой ред няколко степени. При първата от тях благото, което човек желае за себе си, е готов да го предостави на всички. Тоест той го желае не само за собственото си "аз". В този смисъл правдата и свободата, които са цели в неговия живот, той се стреми да придобие и за всички останали.
Усилията на човека да култивира тази степен в проявлението на
Любовта
невинаги са сполучливи.
При провал тя би могла да деградира до нетърпимост, шовинизъм или фанатизъм с цялата гама разрушителни въздействия, характерни за тях. В по-високата си степен Любовта като сила е отправена към цялото човечество. В завършения си вид тя служи като основа за реализацията на идеята за братство между всички хора. Висшата изява на Любовта като сила е дефинирана от Учителя П. Дънов, както следва: "Любовта като сила в своя чист вид, в своя висш стадий се проявява само в светиите, в хората, които са готови да се пожертват за една Божествена идея.
към текста >>
В по-високата си степен
Любовта
като сила е отправена
към
цялото човечество.
При първата от тях благото, което човек желае за себе си, е готов да го предостави на всички. Тоест той го желае не само за собственото си "аз". В този смисъл правдата и свободата, които са цели в неговия живот, той се стреми да придобие и за всички останали. Усилията на човека да култивира тази степен в проявлението на Любовта невинаги са сполучливи. При провал тя би могла да деградира до нетърпимост, шовинизъм или фанатизъм с цялата гама разрушителни въздействия, характерни за тях.
В по-високата си степен
Любовта
като сила е отправена
към
цялото човечество.
В завършения си вид тя служи като основа за реализацията на идеята за братство между всички хора. Висшата изява на Любовта като сила е дефинирана от Учителя П. Дънов, както следва: "Любовта като сила в своя чист вид, в своя висш стадий се проявява само в светиите, в хората, които са готови да се пожертват за една Божествена идея. Всички онези, които са възприели Истината и искат да защитават Любовта, имат силата на Христа, силата на светиите и запечатват Любовта си в жертва." Проявлението на Любовта като сила кореспондира със съзнанието на праведните.
към текста >>
Висшата изява на
Любовта
като сила е дефинирана от Учителя П.
В този смисъл правдата и свободата, които са цели в неговия живот, той се стреми да придобие и за всички останали. Усилията на човека да култивира тази степен в проявлението на Любовта невинаги са сполучливи. При провал тя би могла да деградира до нетърпимост, шовинизъм или фанатизъм с цялата гама разрушителни въздействия, характерни за тях. В по-високата си степен Любовта като сила е отправена към цялото човечество. В завършения си вид тя служи като основа за реализацията на идеята за братство между всички хора.
Висшата изява на
Любовта
като сила е дефинирана от Учителя П.
Дънов, както следва: "Любовта като сила в своя чист вид, в своя висш стадий се проявява само в светиите, в хората, които са готови да се пожертват за една Божествена идея. Всички онези, които са възприели Истината и искат да защитават Любовта, имат силата на Христа, силата на светиите и запечатват Любовта си в жертва." Проявлението на Любовта като сила кореспондира със съзнанието на праведните. Изпитанията по жизнения им път предизвикват у тях преди всичко натъжаване, наскърбяване и страдание. Готови са да пожертват личното си благо в името на общото.
към текста >>
Всички онези, които са възприели Истината и искат да защитават
Любовта
, имат силата на Христа, силата на светиите и запечатват
Любовта
си в жертва."
При провал тя би могла да деградира до нетърпимост, шовинизъм или фанатизъм с цялата гама разрушителни въздействия, характерни за тях. В по-високата си степен Любовта като сила е отправена към цялото човечество. В завършения си вид тя служи като основа за реализацията на идеята за братство между всички хора. Висшата изява на Любовта като сила е дефинирана от Учителя П. Дънов, както следва: "Любовта като сила в своя чист вид, в своя висш стадий се проявява само в светиите, в хората, които са готови да се пожертват за една Божествена идея.
Всички онези, които са възприели Истината и искат да защитават
Любовта
, имат силата на Христа, силата на светиите и запечатват
Любовта
си в жертва."
Проявлението на Любовта като сила кореспондира със съзнанието на праведните. Изпитанията по жизнения им път предизвикват у тях преди всичко натъжаване, наскърбяване и страдание. Готови са да пожертват личното си благо в името на общото. Проявяват се като предани труженици на Божията нива, предвестници и носители на нови, прогресивни идеи. Застават в първите редици на обновлението в науката, изкуството, социалния живот.
към текста >>
Проявлението на
Любовта
като сила кореспондира със съзнанието на праведните.
В по-високата си степен Любовта като сила е отправена към цялото човечество. В завършения си вид тя служи като основа за реализацията на идеята за братство между всички хора. Висшата изява на Любовта като сила е дефинирана от Учителя П. Дънов, както следва: "Любовта като сила в своя чист вид, в своя висш стадий се проявява само в светиите, в хората, които са готови да се пожертват за една Божествена идея. Всички онези, които са възприели Истината и искат да защитават Любовта, имат силата на Христа, силата на светиите и запечатват Любовта си в жертва."
Проявлението на
Любовта
като сила кореспондира със съзнанието на праведните.
Изпитанията по жизнения им път предизвикват у тях преди всичко натъжаване, наскърбяване и страдание. Готови са да пожертват личното си благо в името на общото. Проявяват се като предани труженици на Божията нива, предвестници и носители на нови, прогресивни идеи. Застават в първите редици на обновлението в науката, изкуството, социалния живот. Приемат възгледите на новите идейни течения в областта на духовността и се стремят да ги отстояват и разпространяват.
към текста >>
г)
Любовта
като принцип
Потенциални последователи са на великите духовни Учители на човечеството. Загрижени са за правовия ред в държавата, за стриктното спазване на правата и задълженията на личността. Отричат категорично употребата на насилие във всички негови разновидности. Признават правото на мнозинството и приемат като критерий за порядъчност реда, законността и справедливостта на всички равнища. Те са хора на дълга.
г)
Любовта
като принцип
"Любовта е първият велик Принцип на Бога, чрез който Той се проявява. Христос е изявление на тази Велика Любов." "Физическата любов се изразява чрез външни движения. Например, майката взема детето си, подхвърля го нагоре, милва го, целува го и прочие. Духовната Любов се изразява чрез хубави думи.
към текста >>
"
Любовта
е първият велик Принцип на
Бога
, чрез който Той се проявява.
Загрижени са за правовия ред в държавата, за стриктното спазване на правата и задълженията на личността. Отричат категорично употребата на насилие във всички негови разновидности. Признават правото на мнозинството и приемат като критерий за порядъчност реда, законността и справедливостта на всички равнища. Те са хора на дълга. г) Любовта като принцип
"
Любовта
е първият велик Принцип на
Бога
, чрез който Той се проявява.
Христос е изявление на тази Велика Любов." "Физическата любов се изразява чрез външни движения. Например, майката взема детето си, подхвърля го нагоре, милва го, целува го и прочие. Духовната Любов се изразява чрез хубави думи. А Божествената Любов - в мълчание, понеже няма думи, с които тя да се изрази на човешки език.
към текста >>
Христос е изявление на тази Велика
Любов
."
Отричат категорично употребата на насилие във всички негови разновидности. Признават правото на мнозинството и приемат като критерий за порядъчност реда, законността и справедливостта на всички равнища. Те са хора на дълга. г) Любовта като принцип "Любовта е първият велик Принцип на Бога, чрез който Той се проявява.
Христос е изявление на тази Велика
Любов
."
"Физическата любов се изразява чрез външни движения. Например, майката взема детето си, подхвърля го нагоре, милва го, целува го и прочие. Духовната Любов се изразява чрез хубави думи. А Божествената Любов - в мълчание, понеже няма думи, с които тя да се изрази на човешки език. И затова там се мълчи!
към текста >>
"Физическата
любов
се изразява чрез външни движения.
Признават правото на мнозинството и приемат като критерий за порядъчност реда, законността и справедливостта на всички равнища. Те са хора на дълга. г) Любовта като принцип "Любовта е първият велик Принцип на Бога, чрез който Той се проявява. Христос е изявление на тази Велика Любов."
"Физическата
любов
се изразява чрез външни движения.
Например, майката взема детето си, подхвърля го нагоре, милва го, целува го и прочие. Духовната Любов се изразява чрез хубави думи. А Божествената Любов - в мълчание, понеже няма думи, с които тя да се изрази на човешки език. И затова там се мълчи! "
към текста >>
Например, майката взема детето си, подхвърля го нагоре, милва го, целува го и прочие.
Те са хора на дълга. г) Любовта като принцип "Любовта е първият велик Принцип на Бога, чрез който Той се проявява. Христос е изявление на тази Велика Любов." "Физическата любов се изразява чрез външни движения.
Например, майката взема детето си, подхвърля го нагоре, милва го, целува го и прочие.
Духовната Любов се изразява чрез хубави думи. А Божествената Любов - в мълчание, понеже няма думи, с които тя да се изрази на човешки език. И затова там се мълчи! " (Учителят П. Дънов)
към текста >>
Духовната
Любов
се изразява чрез хубави думи.
г) Любовта като принцип "Любовта е първият велик Принцип на Бога, чрез който Той се проявява. Христос е изявление на тази Велика Любов." "Физическата любов се изразява чрез външни движения. Например, майката взема детето си, подхвърля го нагоре, милва го, целува го и прочие.
Духовната
Любов
се изразява чрез хубави думи.
А Божествената Любов - в мълчание, понеже няма думи, с които тя да се изрази на човешки език. И затова там се мълчи! " (Учителят П. Дънов) За да постигне осъществяването на тази степен в проявлението на Любовта, човек би трябвало да е преминал успешно през предходните три стъпала, явяващи се подготовка за нея.
към текста >>
А Божествената
Любов
- в мълчание, понеже няма думи, с които тя да се изрази на човешки език.
"Любовта е първият велик Принцип на Бога, чрез който Той се проявява. Христос е изявление на тази Велика Любов." "Физическата любов се изразява чрез външни движения. Например, майката взема детето си, подхвърля го нагоре, милва го, целува го и прочие. Духовната Любов се изразява чрез хубави думи.
А Божествената
Любов
- в мълчание, понеже няма думи, с които тя да се изрази на човешки език.
И затова там се мълчи! " (Учителят П. Дънов) За да постигне осъществяването на тази степен в проявлението на Любовта, човек би трябвало да е преминал успешно през предходните три стъпала, явяващи се подготовка за нея. Любовта като принцип обгръща всичко.
към текста >>
За да постигне осъществяването на тази степен в проявлението на
Любовта
, човек би трябвало да е преминал успешно през предходните три стъпала, явяващи се подготовка за нея.
Духовната Любов се изразява чрез хубави думи. А Божествената Любов - в мълчание, понеже няма думи, с които тя да се изрази на човешки език. И затова там се мълчи! " (Учителят П. Дънов)
За да постигне осъществяването на тази степен в проявлението на
Любовта
, човек би трябвало да е преминал успешно през предходните три стъпала, явяващи се подготовка за нея.
Любовта като принцип обгръща всичко. За нея Учителят на ББ у нас споделя: "В Любовта като принцип няма никакви противоречия. Тя примирява всички противоречия в света. За нея няма зло, всичко е добро и възвишено. И там е безсмъртието - свят, в който няма смърт, а има възкресение.
към текста >>
Любовта
като принцип обгръща всичко.
А Божествената Любов - в мълчание, понеже няма думи, с които тя да се изрази на човешки език. И затова там се мълчи! " (Учителят П. Дънов) За да постигне осъществяването на тази степен в проявлението на Любовта, човек би трябвало да е преминал успешно през предходните три стъпала, явяващи се подготовка за нея.
Любовта
като принцип обгръща всичко.
За нея Учителят на ББ у нас споделя: "В Любовта като принцип няма никакви противоречия. Тя примирява всички противоречия в света. За нея няма зло, всичко е добро и възвишено. И там е безсмъртието - свят, в който няма смърт, а има възкресение. За тази Любов се казва в Писанието, че тя е "път към съвършенство"." Възкресението в този случай илюстрира прехода на човешкото съзнание в по-висок стадий на еволюцията си.
към текста >>
За нея Учителят на ББ у нас споделя: "В
Любовта
като принцип няма никакви противоречия.
И затова там се мълчи! " (Учителят П. Дънов) За да постигне осъществяването на тази степен в проявлението на Любовта, човек би трябвало да е преминал успешно през предходните три стъпала, явяващи се подготовка за нея. Любовта като принцип обгръща всичко.
За нея Учителят на ББ у нас споделя: "В
Любовта
като принцип няма никакви противоречия.
Тя примирява всички противоречия в света. За нея няма зло, всичко е добро и възвишено. И там е безсмъртието - свят, в който няма смърт, а има възкресение. За тази Любов се казва в Писанието, че тя е "път към съвършенство"." Възкресението в този случай илюстрира прехода на човешкото съзнание в по-висок стадий на еволюцията си. Любовта като принцип по своята същност е мирова Любов.
към текста >>
За тази
Любов
се казва в Писанието, че тя е "път
към
съвършенство"." Възкресението в този случай илюстрира прехода на човешкото съзнание в по-висок стадий на еволюцията си.
Любовта като принцип обгръща всичко. За нея Учителят на ББ у нас споделя: "В Любовта като принцип няма никакви противоречия. Тя примирява всички противоречия в света. За нея няма зло, всичко е добро и възвишено. И там е безсмъртието - свят, в който няма смърт, а има възкресение.
За тази
Любов
се казва в Писанието, че тя е "път
към
съвършенство"." Възкресението в този случай илюстрира прехода на човешкото съзнание в по-висок стадий на еволюцията си.
Любовта като принцип по своята същност е мирова Любов. Тя е свързана с висшата духовна същност на човека и е насочена към всички живи същества. Тя бележи и пробуждането на свръхсъзнанието у човека. По този повод Учителят П. Дънов отбелязва: " Човек трябва да събуди висшето "аз", т. е.
към текста >>
Любовта
като принцип по своята същност е мирова
Любов
.
За нея Учителят на ББ у нас споделя: "В Любовта като принцип няма никакви противоречия. Тя примирява всички противоречия в света. За нея няма зло, всичко е добро и възвишено. И там е безсмъртието - свят, в който няма смърт, а има възкресение. За тази Любов се казва в Писанието, че тя е "път към съвършенство"." Възкресението в този случай илюстрира прехода на човешкото съзнание в по-висок стадий на еволюцията си.
Любовта
като принцип по своята същност е мирова
Любов
.
Тя е свързана с висшата духовна същност на човека и е насочена към всички живи същества. Тя бележи и пробуждането на свръхсъзнанието у човека. По този повод Учителят П. Дънов отбелязва: " Човек трябва да събуди висшето "аз", т. е. свръхсъзнанието си.
към текста >>
Тя е свързана с висшата духовна същност на човека и е насочена
към
всички живи същества.
Тя примирява всички противоречия в света. За нея няма зло, всичко е добро и възвишено. И там е безсмъртието - свят, в който няма смърт, а има възкресение. За тази Любов се казва в Писанието, че тя е "път към съвършенство"." Възкресението в този случай илюстрира прехода на човешкото съзнание в по-висок стадий на еволюцията си. Любовта като принцип по своята същност е мирова Любов.
Тя е свързана с висшата духовна същност на човека и е насочена
към
всички живи същества.
Тя бележи и пробуждането на свръхсъзнанието у човека. По този повод Учителят П. Дънов отбелязва: " Човек трябва да събуди висшето "аз", т. е. свръхсъзнанието си. Само така той ще си състави една ясна представа за Любовта и ще познае Бога.
към текста >>
Само така той ще си състави една ясна представа за
Любовта
и ще познае
Бога
.
Тя е свързана с висшата духовна същност на човека и е насочена към всички живи същества. Тя бележи и пробуждането на свръхсъзнанието у човека. По този повод Учителят П. Дънов отбелязва: " Човек трябва да събуди висшето "аз", т. е. свръхсъзнанието си.
Само така той ще си състави една ясна представа за
Любовта
и ще познае
Бога
.
Човек може да прояви напълно Любовта, като почне да живее със съзнанието си в причинния свят, дето Един живее за всички и всички - за Един." От позицията на разглеждането стадиите в проявлението на Любовта като дърво с корени и клони той обобщава: "Всеки, който иска да разбере смисъла на живота, не трябва да бяга от него, а трябва да премине през всичките му стадии, а именно през корените, клоните, през цвета, който е силата на Любовта, и да опита плода му, който е принципът на Любовта. Като минеш последователно през корените, клонищата и цвета на Любовта, ще дойдеш най-после до принципа - до плода на Любовта - и той ще ти даде смисъла." Процесът на придобиване Божествената Любов е белязан с постепенно разгръщане и разширяване, докато тя обгърне в духа на човека всички хора, всички същества. Пилигримът по духовния Път вече добива картинна представа за същността на Цялото, изградено от своите части, свързани с безсмъртната нишка на Любовта. И това съвсем не е финалът на неговото духовно израстване, а само и единствено предпоставка за по-нататъшно издигане в посока безкрайността на Развитието: "Човекът на Любовта, Мъдростта и Истината обича всичко като едно цяло. Не обича ли всичко, той не е истински човек.
към текста >>
Човек може да прояви напълно
Любовта
, като почне да живее със съзнанието си в причинния свят, дето Един живее за всички и всички - за Един." От позицията на разглеждането стадиите в проявлението на
Любовта
като дърво с корени и клони той обобщава: "Всеки, който иска да разбере смисъла на живота, не трябва да бяга от него, а трябва да премине през всичките му стадии, а именно през корените, клоните, през цвета, който е силата на
Любовта
, и да опита плода му, който е принципът на
Любовта
.
Тя бележи и пробуждането на свръхсъзнанието у човека. По този повод Учителят П. Дънов отбелязва: " Човек трябва да събуди висшето "аз", т. е. свръхсъзнанието си. Само така той ще си състави една ясна представа за Любовта и ще познае Бога.
Човек може да прояви напълно
Любовта
, като почне да живее със съзнанието си в причинния свят, дето Един живее за всички и всички - за Един." От позицията на разглеждането стадиите в проявлението на
Любовта
като дърво с корени и клони той обобщава: "Всеки, който иска да разбере смисъла на живота, не трябва да бяга от него, а трябва да премине през всичките му стадии, а именно през корените, клоните, през цвета, който е силата на
Любовта
, и да опита плода му, който е принципът на
Любовта
.
Като минеш последователно през корените, клонищата и цвета на Любовта, ще дойдеш най-после до принципа - до плода на Любовта - и той ще ти даде смисъла." Процесът на придобиване Божествената Любов е белязан с постепенно разгръщане и разширяване, докато тя обгърне в духа на човека всички хора, всички същества. Пилигримът по духовния Път вече добива картинна представа за същността на Цялото, изградено от своите части, свързани с безсмъртната нишка на Любовта. И това съвсем не е финалът на неговото духовно израстване, а само и единствено предпоставка за по-нататъшно издигане в посока безкрайността на Развитието: "Човекът на Любовта, Мъдростта и Истината обича всичко като едно цяло. Не обича ли всичко, той не е истински човек. Като обича всички, човек постоянно расте и се развива." По този начин окултният ученик все повече се доближава до идеала да обича така, както само Бог е способен да обича.
към текста >>
Като минеш последователно през корените, клонищата и цвета на
Любовта
, ще дойдеш най-после до принципа - до плода на
Любовта
- и той ще ти даде смисъла." Процесът на придобиване Божествената
Любов
е белязан с постепенно разгръщане и разширяване, докато тя обгърне в духа на човека всички хора, всички същества.
По този повод Учителят П. Дънов отбелязва: " Човек трябва да събуди висшето "аз", т. е. свръхсъзнанието си. Само така той ще си състави една ясна представа за Любовта и ще познае Бога. Човек може да прояви напълно Любовта, като почне да живее със съзнанието си в причинния свят, дето Един живее за всички и всички - за Един." От позицията на разглеждането стадиите в проявлението на Любовта като дърво с корени и клони той обобщава: "Всеки, който иска да разбере смисъла на живота, не трябва да бяга от него, а трябва да премине през всичките му стадии, а именно през корените, клоните, през цвета, който е силата на Любовта, и да опита плода му, който е принципът на Любовта.
Като минеш последователно през корените, клонищата и цвета на
Любовта
, ще дойдеш най-после до принципа - до плода на
Любовта
- и той ще ти даде смисъла." Процесът на придобиване Божествената
Любов
е белязан с постепенно разгръщане и разширяване, докато тя обгърне в духа на човека всички хора, всички същества.
Пилигримът по духовния Път вече добива картинна представа за същността на Цялото, изградено от своите части, свързани с безсмъртната нишка на Любовта. И това съвсем не е финалът на неговото духовно израстване, а само и единствено предпоставка за по-нататъшно издигане в посока безкрайността на Развитието: "Човекът на Любовта, Мъдростта и Истината обича всичко като едно цяло. Не обича ли всичко, той не е истински човек. Като обича всички, човек постоянно расте и се развива." По този начин окултният ученик все повече се доближава до идеала да обича така, както само Бог е способен да обича. Понеже изконният стремеж на Божията Любов е да бъде предоставена свобода на всяко живо същество да се прояви така, както Бог се проявява.
към текста >>
Пилигримът по духовния Път вече добива картинна представа за същността на Цялото, изградено от своите части, свързани с безсмъртната нишка на
Любовта
.
Дънов отбелязва: " Човек трябва да събуди висшето "аз", т. е. свръхсъзнанието си. Само така той ще си състави една ясна представа за Любовта и ще познае Бога. Човек може да прояви напълно Любовта, като почне да живее със съзнанието си в причинния свят, дето Един живее за всички и всички - за Един." От позицията на разглеждането стадиите в проявлението на Любовта като дърво с корени и клони той обобщава: "Всеки, който иска да разбере смисъла на живота, не трябва да бяга от него, а трябва да премине през всичките му стадии, а именно през корените, клоните, през цвета, който е силата на Любовта, и да опита плода му, който е принципът на Любовта. Като минеш последователно през корените, клонищата и цвета на Любовта, ще дойдеш най-после до принципа - до плода на Любовта - и той ще ти даде смисъла." Процесът на придобиване Божествената Любов е белязан с постепенно разгръщане и разширяване, докато тя обгърне в духа на човека всички хора, всички същества.
Пилигримът по духовния Път вече добива картинна представа за същността на Цялото, изградено от своите части, свързани с безсмъртната нишка на
Любовта
.
И това съвсем не е финалът на неговото духовно израстване, а само и единствено предпоставка за по-нататъшно издигане в посока безкрайността на Развитието: "Човекът на Любовта, Мъдростта и Истината обича всичко като едно цяло. Не обича ли всичко, той не е истински човек. Като обича всички, човек постоянно расте и се развива." По този начин окултният ученик все повече се доближава до идеала да обича така, както само Бог е способен да обича. Понеже изконният стремеж на Божията Любов е да бъде предоставена свобода на всяко живо същество да се прояви така, както Бог се проявява. В крайна сметка истинската, Божествената Любов включва в себе си благото на всички същества.
към текста >>
И това съвсем не е финалът на неговото духовно израстване, а само и единствено предпоставка за по-нататъшно издигане в посока безкрайността на Развитието: "Човекът на
Любовта
, Мъдростта и Истината обича всичко като едно цяло.
свръхсъзнанието си. Само така той ще си състави една ясна представа за Любовта и ще познае Бога. Човек може да прояви напълно Любовта, като почне да живее със съзнанието си в причинния свят, дето Един живее за всички и всички - за Един." От позицията на разглеждането стадиите в проявлението на Любовта като дърво с корени и клони той обобщава: "Всеки, който иска да разбере смисъла на живота, не трябва да бяга от него, а трябва да премине през всичките му стадии, а именно през корените, клоните, през цвета, който е силата на Любовта, и да опита плода му, който е принципът на Любовта. Като минеш последователно през корените, клонищата и цвета на Любовта, ще дойдеш най-после до принципа - до плода на Любовта - и той ще ти даде смисъла." Процесът на придобиване Божествената Любов е белязан с постепенно разгръщане и разширяване, докато тя обгърне в духа на човека всички хора, всички същества. Пилигримът по духовния Път вече добива картинна представа за същността на Цялото, изградено от своите части, свързани с безсмъртната нишка на Любовта.
И това съвсем не е финалът на неговото духовно израстване, а само и единствено предпоставка за по-нататъшно издигане в посока безкрайността на Развитието: "Човекът на
Любовта
, Мъдростта и Истината обича всичко като едно цяло.
Не обича ли всичко, той не е истински човек. Като обича всички, човек постоянно расте и се развива." По този начин окултният ученик все повече се доближава до идеала да обича така, както само Бог е способен да обича. Понеже изконният стремеж на Божията Любов е да бъде предоставена свобода на всяко живо същество да се прояви така, както Бог се проявява. В крайна сметка истинската, Божествената Любов включва в себе си благото на всички същества. В тази насока са и разсъжденията на Учителя П.
към текста >>
Понеже изконният стремеж на Божията
Любов
е да бъде предоставена свобода на всяко живо същество да се прояви така, както Бог се проявява.
Като минеш последователно през корените, клонищата и цвета на Любовта, ще дойдеш най-после до принципа - до плода на Любовта - и той ще ти даде смисъла." Процесът на придобиване Божествената Любов е белязан с постепенно разгръщане и разширяване, докато тя обгърне в духа на човека всички хора, всички същества. Пилигримът по духовния Път вече добива картинна представа за същността на Цялото, изградено от своите части, свързани с безсмъртната нишка на Любовта. И това съвсем не е финалът на неговото духовно израстване, а само и единствено предпоставка за по-нататъшно издигане в посока безкрайността на Развитието: "Човекът на Любовта, Мъдростта и Истината обича всичко като едно цяло. Не обича ли всичко, той не е истински човек. Като обича всички, човек постоянно расте и се развива." По този начин окултният ученик все повече се доближава до идеала да обича така, както само Бог е способен да обича.
Понеже изконният стремеж на Божията
Любов
е да бъде предоставена свобода на всяко живо същество да се прояви така, както Бог се проявява.
В крайна сметка истинската, Божествената Любов включва в себе си благото на всички същества. В тази насока са и разсъжденията на Учителя П. Дънов: "Когато Божията Любов озари човека, той обича всички хора. Тя го свързва с техните души. В Абсолютната Реалност съществува само едно отношение: Любов към всичко живо!
към текста >>
В крайна сметка истинската, Божествената
Любов
включва в
себе
си благото на всички същества.
Пилигримът по духовния Път вече добива картинна представа за същността на Цялото, изградено от своите части, свързани с безсмъртната нишка на Любовта. И това съвсем не е финалът на неговото духовно израстване, а само и единствено предпоставка за по-нататъшно издигане в посока безкрайността на Развитието: "Човекът на Любовта, Мъдростта и Истината обича всичко като едно цяло. Не обича ли всичко, той не е истински човек. Като обича всички, човек постоянно расте и се развива." По този начин окултният ученик все повече се доближава до идеала да обича така, както само Бог е способен да обича. Понеже изконният стремеж на Божията Любов е да бъде предоставена свобода на всяко живо същество да се прояви така, както Бог се проявява.
В крайна сметка истинската, Божествената
Любов
включва в
себе
си благото на всички същества.
В тази насока са и разсъжденията на Учителя П. Дънов: "Когато Божията Любов озари човека, той обича всички хора. Тя го свързва с техните души. В Абсолютната Реалност съществува само едно отношение: Любов към всичко живо! " Любовта в проявлението си като принцип представлява и живата свръзка на съвършенството: "Първата връзка е от Бога към нас.
към текста >>
Дънов: "Когато Божията
Любов
озари човека, той обича всички хора.
Не обича ли всичко, той не е истински човек. Като обича всички, човек постоянно расте и се развива." По този начин окултният ученик все повече се доближава до идеала да обича така, както само Бог е способен да обича. Понеже изконният стремеж на Божията Любов е да бъде предоставена свобода на всяко живо същество да се прояви така, както Бог се проявява. В крайна сметка истинската, Божествената Любов включва в себе си благото на всички същества. В тази насока са и разсъжденията на Учителя П.
Дънов: "Когато Божията
Любов
озари човека, той обича всички хора.
Тя го свързва с техните души. В Абсолютната Реалност съществува само едно отношение: Любов към всичко живо! " Любовта в проявлението си като принцип представлява и живата свръзка на съвършенството: "Първата връзка е от Бога към нас. Втората връзка е от нас към Бога, т. е. от създаденото към Бога.
към текста >>
В Абсолютната Реалност съществува само едно отношение:
Любов
към
всичко живо!
Понеже изконният стремеж на Божията Любов е да бъде предоставена свобода на всяко живо същество да се прояви така, както Бог се проявява. В крайна сметка истинската, Божествената Любов включва в себе си благото на всички същества. В тази насока са и разсъжденията на Учителя П. Дънов: "Когато Божията Любов озари човека, той обича всички хора. Тя го свързва с техните души.
В Абсолютната Реалност съществува само едно отношение:
Любов
към
всичко живо!
" Любовта в проявлението си като принцип представлява и живата свръзка на съвършенството: "Първата връзка е от Бога към нас. Втората връзка е от нас към Бога, т. е. от създаденото към Бога. Третата връзка е от човека към човека. И четвъртата, най- възвишената, е: от Бога към Бога.
към текста >>
"
Любовта
в проявлението си като принцип представлява и живата свръзка на съвършенството: "Първата връзка е от
Бога
към
нас.
В крайна сметка истинската, Божествената Любов включва в себе си благото на всички същества. В тази насока са и разсъжденията на Учителя П. Дънов: "Когато Божията Любов озари човека, той обича всички хора. Тя го свързва с техните души. В Абсолютната Реалност съществува само едно отношение: Любов към всичко живо!
"
Любовта
в проявлението си като принцип представлява и живата свръзка на съвършенството: "Първата връзка е от
Бога
към
нас.
Втората връзка е от нас към Бога, т. е. от създаденото към Бога. Третата връзка е от човека към човека. И четвъртата, най- възвишената, е: от Бога към Бога. При четвъртата връзка човек вижда в лицето на другите Бога така, както го вижда в своето лице."
към текста >>
Втората връзка е от нас
към
Бога
, т. е.
В тази насока са и разсъжденията на Учителя П. Дънов: "Когато Божията Любов озари човека, той обича всички хора. Тя го свързва с техните души. В Абсолютната Реалност съществува само едно отношение: Любов към всичко живо! " Любовта в проявлението си като принцип представлява и живата свръзка на съвършенството: "Първата връзка е от Бога към нас.
Втората връзка е от нас
към
Бога
, т. е.
от създаденото към Бога. Третата връзка е от човека към човека. И четвъртата, най- възвишената, е: от Бога към Бога. При четвъртата връзка човек вижда в лицето на другите Бога така, както го вижда в своето лице." Любовта в проявлението си като принцип е приоритет на окултните ученици.
към текста >>
от създаденото
към
Бога
.
Дънов: "Когато Божията Любов озари човека, той обича всички хора. Тя го свързва с техните души. В Абсолютната Реалност съществува само едно отношение: Любов към всичко живо! " Любовта в проявлението си като принцип представлява и живата свръзка на съвършенството: "Първата връзка е от Бога към нас. Втората връзка е от нас към Бога, т. е.
от създаденото
към
Бога
.
Третата връзка е от човека към човека. И четвъртата, най- възвишената, е: от Бога към Бога. При четвъртата връзка човек вижда в лицето на другите Бога така, както го вижда в своето лице." Любовта в проявлението си като принцип е приоритет на окултните ученици. Това са онези пробудени души, разпознали своя духовен Учител и следващи го предано по пътя към съвършенството.
към текста >>
Третата връзка е от човека
към
човека.
Тя го свързва с техните души. В Абсолютната Реалност съществува само едно отношение: Любов към всичко живо! " Любовта в проявлението си като принцип представлява и живата свръзка на съвършенството: "Първата връзка е от Бога към нас. Втората връзка е от нас към Бога, т. е. от създаденото към Бога.
Третата връзка е от човека
към
човека.
И четвъртата, най- възвишената, е: от Бога към Бога. При четвъртата връзка човек вижда в лицето на другите Бога така, както го вижда в своето лице." Любовта в проявлението си като принцип е приоритет на окултните ученици. Това са онези пробудени души, разпознали своя духовен Учител и следващи го предано по пътя към съвършенството. Те са неговите помощници, съратници и сътрудници в утвърждаването на всички нови епохи и култури.
към текста >>
И четвъртата, най- възвишената, е: от
Бога
към
Бога
.
В Абсолютната Реалност съществува само едно отношение: Любов към всичко живо! " Любовта в проявлението си като принцип представлява и живата свръзка на съвършенството: "Първата връзка е от Бога към нас. Втората връзка е от нас към Бога, т. е. от създаденото към Бога. Третата връзка е от човека към човека.
И четвъртата, най- възвишената, е: от
Бога
към
Бога
.
При четвъртата връзка човек вижда в лицето на другите Бога така, както го вижда в своето лице." Любовта в проявлението си като принцип е приоритет на окултните ученици. Това са онези пробудени души, разпознали своя духовен Учител и следващи го предано по пътя към съвършенството. Те са неговите помощници, съратници и сътрудници в утвърждаването на всички нови епохи и култури. Апостоли в разпространението на новите идеи, те са пожертвали всичко лично пред олтара на Божието свято дело.
към текста >>
При четвъртата връзка човек вижда в лицето на другите
Бога
така, както го вижда в своето лице."
" Любовта в проявлението си като принцип представлява и живата свръзка на съвършенството: "Първата връзка е от Бога към нас. Втората връзка е от нас към Бога, т. е. от създаденото към Бога. Третата връзка е от човека към човека. И четвъртата, най- възвишената, е: от Бога към Бога.
При четвъртата връзка човек вижда в лицето на другите
Бога
така, както го вижда в своето лице."
Любовта в проявлението си като принцип е приоритет на окултните ученици. Това са онези пробудени души, разпознали своя духовен Учител и следващи го предано по пътя към съвършенството. Те са неговите помощници, съратници и сътрудници в утвърждаването на всички нови епохи и култури. Апостоли в разпространението на новите идеи, те са пожертвали всичко лично пред олтара на Божието свято дело. "Моралът на ученика е Божествената Любов!
към текста >>
Любовта
в проявлението си като принцип е приоритет на окултните ученици.
Втората връзка е от нас към Бога, т. е. от създаденото към Бога. Третата връзка е от човека към човека. И четвъртата, най- възвишената, е: от Бога към Бога. При четвъртата връзка човек вижда в лицето на другите Бога така, както го вижда в своето лице."
Любовта
в проявлението си като принцип е приоритет на окултните ученици.
Това са онези пробудени души, разпознали своя духовен Учител и следващи го предано по пътя към съвършенството. Те са неговите помощници, съратници и сътрудници в утвърждаването на всички нови епохи и култури. Апостоли в разпространението на новите идеи, те са пожертвали всичко лично пред олтара на Божието свято дело. "Моралът на ученика е Божествената Любов! " - казва Учителят П. Дънов.
към текста >>
Това са онези пробудени души, разпознали своя духовен Учител и следващи го предано по пътя
към
съвършенството.
от създаденото към Бога. Третата връзка е от човека към човека. И четвъртата, най- възвишената, е: от Бога към Бога. При четвъртата връзка човек вижда в лицето на другите Бога така, както го вижда в своето лице." Любовта в проявлението си като принцип е приоритет на окултните ученици.
Това са онези пробудени души, разпознали своя духовен Учител и следващи го предано по пътя
към
съвършенството.
Те са неговите помощници, съратници и сътрудници в утвърждаването на всички нови епохи и култури. Апостоли в разпространението на новите идеи, те са пожертвали всичко лично пред олтара на Божието свято дело. "Моралът на ученика е Божествената Любов! " - казва Учителят П. Дънов. И на друго място в своето Слово той доразвива тази мисъл: "Когато ученикът влезе в Любовта, там има вече други закони.
към текста >>
И на друго място в своето Слово той доразвива тази мисъл: "Когато ученикът влезе в
Любовта
, там има вече други закони.
Това са онези пробудени души, разпознали своя духовен Учител и следващи го предано по пътя към съвършенството. Те са неговите помощници, съратници и сътрудници в утвърждаването на всички нови епохи и култури. Апостоли в разпространението на новите идеи, те са пожертвали всичко лично пред олтара на Божието свято дело. "Моралът на ученика е Божествената Любов! " - казва Учителят П. Дънов.
И на друго място в своето Слово той доразвива тази мисъл: "Когато ученикът влезе в
Любовта
, там има вече други закони.
Любовта е нещо духовно. В Любовта няма раздяла. В Божествената Любов няма прекъсване; тя вечно расте." Ученикът по духовния Път е призван да различава изявите на Любовта. Това е жизнено необходимо за неговото самоопределение по посока на Светлината. В случая той е длъжен да приложи придобитото от Учителя знание, за да получи желания резултат.
към текста >>
Любовта
е нещо духовно.
Те са неговите помощници, съратници и сътрудници в утвърждаването на всички нови епохи и култури. Апостоли в разпространението на новите идеи, те са пожертвали всичко лично пред олтара на Божието свято дело. "Моралът на ученика е Божествената Любов! " - казва Учителят П. Дънов. И на друго място в своето Слово той доразвива тази мисъл: "Когато ученикът влезе в Любовта, там има вече други закони.
Любовта
е нещо духовно.
В Любовта няма раздяла. В Божествената Любов няма прекъсване; тя вечно расте." Ученикът по духовния Път е призван да различава изявите на Любовта. Това е жизнено необходимо за неговото самоопределение по посока на Светлината. В случая той е длъжен да приложи придобитото от Учителя знание, за да получи желания резултат. По този повод българският духовен Учител изтъква: " Ученикът трябва да различава Любовта.
към текста >>
В
Любовта
няма раздяла.
Апостоли в разпространението на новите идеи, те са пожертвали всичко лично пред олтара на Божието свято дело. "Моралът на ученика е Божествената Любов! " - казва Учителят П. Дънов. И на друго място в своето Слово той доразвива тази мисъл: "Когато ученикът влезе в Любовта, там има вече други закони. Любовта е нещо духовно.
В
Любовта
няма раздяла.
В Божествената Любов няма прекъсване; тя вечно расте." Ученикът по духовния Път е призван да различава изявите на Любовта. Това е жизнено необходимо за неговото самоопределение по посока на Светлината. В случая той е длъжен да приложи придобитото от Учителя знание, за да получи желания резултат. По този повод българският духовен Учител изтъква: " Ученикът трябва да различава Любовта. Тя може да бъде физическа - механическа, духовна, а може да бъде и Божествена.
към текста >>
В Божествената
Любов
няма прекъсване; тя вечно расте." Ученикът по духовния Път е призван да различава изявите на
Любовта
.
"Моралът на ученика е Божествената Любов! " - казва Учителят П. Дънов. И на друго място в своето Слово той доразвива тази мисъл: "Когато ученикът влезе в Любовта, там има вече други закони. Любовта е нещо духовно. В Любовта няма раздяла.
В Божествената
Любов
няма прекъсване; тя вечно расте." Ученикът по духовния Път е призван да различава изявите на
Любовта
.
Това е жизнено необходимо за неговото самоопределение по посока на Светлината. В случая той е длъжен да приложи придобитото от Учителя знание, за да получи желания резултат. По този повод българският духовен Учител изтъква: " Ученикът трябва да различава Любовта. Тя може да бъде физическа - механическа, духовна, а може да бъде и Божествена. През тези три положения всички енергии се трансформират.
към текста >>
По този повод българският духовен Учител изтъква: " Ученикът трябва да различава
Любовта
.
Любовта е нещо духовно. В Любовта няма раздяла. В Божествената Любов няма прекъсване; тя вечно расте." Ученикът по духовния Път е призван да различава изявите на Любовта. Това е жизнено необходимо за неговото самоопределение по посока на Светлината. В случая той е длъжен да приложи придобитото от Учителя знание, за да получи желания резултат.
По този повод българският духовен Учител изтъква: " Ученикът трябва да различава
Любовта
.
Тя може да бъде физическа - механическа, духовна, а може да бъде и Божествена. През тези три положения всички енергии се трансформират. Ученикът трябва да живее в духовната и Божествена Любов. Физическата се мени и променя; духовната се променя, без да се изменя, а Божествената не се променя, нито изменя, а само расте!
към текста >>
Ученикът трябва да живее в духовната и Божествена
Любов
.
Това е жизнено необходимо за неговото самоопределение по посока на Светлината. В случая той е длъжен да приложи придобитото от Учителя знание, за да получи желания резултат. По този повод българският духовен Учител изтъква: " Ученикът трябва да различава Любовта. Тя може да бъде физическа - механическа, духовна, а може да бъде и Божествена. През тези три положения всички енергии се трансформират.
Ученикът трябва да живее в духовната и Божествена
Любов
.
Физическата се мени и променя; духовната се променя, без да се изменя, а Божествената не се променя, нито изменя, а само расте! " * * * Любовта е единствената реалност.
към текста >>
Любовта
е единствената реалност.
Ученикът трябва да живее в духовната и Божествена Любов. Физическата се мени и променя; духовната се променя, без да се изменя, а Божествената не се променя, нито изменя, а само расте! " * * *
Любовта
е единствената реалност.
В нея съществуваме. Чрез нея живеем. Тя е онази живителна творческа сила, копнеж и стремление, която дарява смисъл на кратките ни земни дни. Любовта е и най-вярната пътека, която ни отвежда до Бога, Който сам е Любов.
към текста >>
Любовта
е и най-вярната пътека, която ни отвежда до
Бога
, Който сам е
Любов
.
* * * Любовта е единствената реалност. В нея съществуваме. Чрез нея живеем. Тя е онази живителна творческа сила, копнеж и стремление, която дарява смисъл на кратките ни земни дни.
Любовта
е и най-вярната пътека, която ни отвежда до
Бога
, Който сам е
Любов
.
към текста >>
97.
III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО
 
- Константин Златев
Достатъчно важна сама по
себе
си, тя е неразривно свързана и с тезата за вечния живот, кореспондираща с аналогичното гледище на традиционното църковно християнство.
"По тяло всички ще умрем, ще се стопим. Безсмъртието е качество на човешката душа, а не на човешкото тяло." (Учителят П. Дънов) 1. Учение за безсмъртието на душата Една от водещите идеи в учението на ББ е тази за безсмъртието на човешката духовна същност, на индивидуализираното живо същество, на душата.
Достатъчно важна сама по
себе
си, тя е неразривно свързана и с тезата за вечния живот, кореспондираща с аналогичното гледище на традиционното църковно християнство.
Връзката между двете фундаментални по значението си категории (безсмъртие и вечен живот) е, както би могло да се предполага, от нетленно естество и протича по руслото на пълноводната река на Божествената Любов. Обобщителен образ на това взаимодействие, обуславящо като даденост и степента на духовното развитие на човека, откриваме в Словото на Учителя П. Дънов: "Който иска да намери вечния живот, живота, който произтича от Любовта, той трябва отново да се върне към Дървото на Живота. Той трябва да напусне пътя на старозаветния, на новозаветния и на праведния и да поеме пътя на ученика. Знаете думите на Христа: "Иди, продай всичко, раздай го на сиромасите и ела Ме последвай." Аз ви казвам сега: Идете и раздайте живота на старозаветните, раздайте живота на новозаветните, раздайте живота на праведните и тогава идете при вашия Учител.
към текста >>
Връзката между двете фундаментални по значението си категории (безсмъртие и вечен живот) е, както би могло да се предполага, от нетленно естество и протича по руслото на пълноводната река на Божествената
Любов
.
Безсмъртието е качество на човешката душа, а не на човешкото тяло." (Учителят П. Дънов) 1. Учение за безсмъртието на душата Една от водещите идеи в учението на ББ е тази за безсмъртието на човешката духовна същност, на индивидуализираното живо същество, на душата. Достатъчно важна сама по себе си, тя е неразривно свързана и с тезата за вечния живот, кореспондираща с аналогичното гледище на традиционното църковно християнство.
Връзката между двете фундаментални по значението си категории (безсмъртие и вечен живот) е, както би могло да се предполага, от нетленно естество и протича по руслото на пълноводната река на Божествената
Любов
.
Обобщителен образ на това взаимодействие, обуславящо като даденост и степента на духовното развитие на човека, откриваме в Словото на Учителя П. Дънов: "Който иска да намери вечния живот, живота, който произтича от Любовта, той трябва отново да се върне към Дървото на Живота. Той трябва да напусне пътя на старозаветния, на новозаветния и на праведния и да поеме пътя на ученика. Знаете думите на Христа: "Иди, продай всичко, раздай го на сиромасите и ела Ме последвай." Аз ви казвам сега: Идете и раздайте живота на старозаветните, раздайте живота на новозаветните, раздайте живота на праведните и тогава идете при вашия Учител. И той ще ви посрещне."
към текста >>
Дънов: "Който иска да намери вечния живот, живота, който произтича от
Любовта
, той трябва отново да се върне
към
Дървото на Живота.
1. Учение за безсмъртието на душата Една от водещите идеи в учението на ББ е тази за безсмъртието на човешката духовна същност, на индивидуализираното живо същество, на душата. Достатъчно важна сама по себе си, тя е неразривно свързана и с тезата за вечния живот, кореспондираща с аналогичното гледище на традиционното църковно християнство. Връзката между двете фундаментални по значението си категории (безсмъртие и вечен живот) е, както би могло да се предполага, от нетленно естество и протича по руслото на пълноводната река на Божествената Любов. Обобщителен образ на това взаимодействие, обуславящо като даденост и степента на духовното развитие на човека, откриваме в Словото на Учителя П.
Дънов: "Който иска да намери вечния живот, живота, който произтича от
Любовта
, той трябва отново да се върне
към
Дървото на Живота.
Той трябва да напусне пътя на старозаветния, на новозаветния и на праведния и да поеме пътя на ученика. Знаете думите на Христа: "Иди, продай всичко, раздай го на сиромасите и ела Ме последвай." Аз ви казвам сега: Идете и раздайте живота на старозаветните, раздайте живота на новозаветните, раздайте живота на праведните и тогава идете при вашия Учител. И той ще ви посрещне." Безсмъртието на душата не би могло да бъде осмислено в цялост, без да сме наясно с нейния произход. За последователите на учението на ББ - също както и за всички християни (както и за вярващите от другите монотеистични световни религии: юдаизъм и ислям) - човешката душа произлиза от Върховното Божество, Небесния Отец на всичко съществуващо.
към текста >>
Дънов отбелязва: "Отделянето на човешката душа от
Бога
съставя един от най-великите моменти в Битието.
Знаете думите на Христа: "Иди, продай всичко, раздай го на сиромасите и ела Ме последвай." Аз ви казвам сега: Идете и раздайте живота на старозаветните, раздайте живота на новозаветните, раздайте живота на праведните и тогава идете при вашия Учител. И той ще ви посрещне." Безсмъртието на душата не би могло да бъде осмислено в цялост, без да сме наясно с нейния произход. За последователите на учението на ББ - също както и за всички християни (както и за вярващите от другите монотеистични световни религии: юдаизъм и ислям) - човешката душа произлиза от Върховното Божество, Небесния Отец на всичко съществуващо. По този повод Учителят П.
Дънов отбелязва: "Отделянето на човешката душа от
Бога
съставя един от най-великите моменти в Битието.
Туй отделяне е известно в ангелския свят под названието "зазоряване на човешката душа"." Приведеният тук цитат недвусмислено отправя произхода на душата - както вече бе посочено - от Бога. Казано с други думи: душата има Божествен произход, тя е родена от Първоизточника на живота, Всемирния Дух, и от Него е изпратена в света, за да трупа опит, да се индивидуализира и да върви по Пътя на съвършенството. В езотеричното познание Бог е абсолютна Същност, Причина сам за Себе Си (cauza sui). Отделянето на безчетните количества души от Него по никакъв начин не накърнява Неговата абсолютност. Изразът "зазоряване на човешката душа" би могъл да бъде разтълкуван като начало на пътя на душата в Космоса, в Проявеното Битие - начало на онова безкрайно любопитно приключение, което търсещите в Духа назовават еволюционно развитие на душата.
към текста >>
Туй отделяне е известно в ангелския свят под названието "зазоряване на човешката душа"." Приведеният тук цитат недвусмислено отправя произхода на душата - както вече бе посочено - от
Бога
.
И той ще ви посрещне." Безсмъртието на душата не би могло да бъде осмислено в цялост, без да сме наясно с нейния произход. За последователите на учението на ББ - също както и за всички християни (както и за вярващите от другите монотеистични световни религии: юдаизъм и ислям) - човешката душа произлиза от Върховното Божество, Небесния Отец на всичко съществуващо. По този повод Учителят П. Дънов отбелязва: "Отделянето на човешката душа от Бога съставя един от най-великите моменти в Битието.
Туй отделяне е известно в ангелския свят под названието "зазоряване на човешката душа"." Приведеният тук цитат недвусмислено отправя произхода на душата - както вече бе посочено - от
Бога
.
Казано с други думи: душата има Божествен произход, тя е родена от Първоизточника на живота, Всемирния Дух, и от Него е изпратена в света, за да трупа опит, да се индивидуализира и да върви по Пътя на съвършенството. В езотеричното познание Бог е абсолютна Същност, Причина сам за Себе Си (cauza sui). Отделянето на безчетните количества души от Него по никакъв начин не накърнява Неговата абсолютност. Изразът "зазоряване на човешката душа" би могъл да бъде разтълкуван като начало на пътя на душата в Космоса, в Проявеното Битие - начало на онова безкрайно любопитно приключение, което търсещите в Духа назовават еволюционно развитие на душата. То би трябвало рано или късно да я възвърне към нейната Първооснова - Бога, ала след като тя, вселенската скитница, е придобила собствен, неповторим облик и се е издигнала на такава висота, която я прави достойна да се съедини отново с Цялото, от което някога е излязла на космическото си пътешествие - съединяване, при което душата не губи своята вече утвърдена самоличност.
към текста >>
В езотеричното познание Бог е абсолютна Същност, Причина сам за
Себе
Си (cauza sui).
За последователите на учението на ББ - също както и за всички християни (както и за вярващите от другите монотеистични световни религии: юдаизъм и ислям) - човешката душа произлиза от Върховното Божество, Небесния Отец на всичко съществуващо. По този повод Учителят П. Дънов отбелязва: "Отделянето на човешката душа от Бога съставя един от най-великите моменти в Битието. Туй отделяне е известно в ангелския свят под названието "зазоряване на човешката душа"." Приведеният тук цитат недвусмислено отправя произхода на душата - както вече бе посочено - от Бога. Казано с други думи: душата има Божествен произход, тя е родена от Първоизточника на живота, Всемирния Дух, и от Него е изпратена в света, за да трупа опит, да се индивидуализира и да върви по Пътя на съвършенството.
В езотеричното познание Бог е абсолютна Същност, Причина сам за
Себе
Си (cauza sui).
Отделянето на безчетните количества души от Него по никакъв начин не накърнява Неговата абсолютност. Изразът "зазоряване на човешката душа" би могъл да бъде разтълкуван като начало на пътя на душата в Космоса, в Проявеното Битие - начало на онова безкрайно любопитно приключение, което търсещите в Духа назовават еволюционно развитие на душата. То би трябвало рано или късно да я възвърне към нейната Първооснова - Бога, ала след като тя, вселенската скитница, е придобила собствен, неповторим облик и се е издигнала на такава висота, която я прави достойна да се съедини отново с Цялото, от което някога е излязла на космическото си пътешествие - съединяване, при което душата не губи своята вече утвърдена самоличност. Тези разсъждения са подкрепени и от друго подобно твърдение на Учителя на ББ у нас, разгръщащо и конкретизиращо темата: "Душата излиза от своя първоизточник като Божествен лъч (курсивът мой - К. З.) и влиза в необятната Вселена, за да извърши работата, която й предстои.
към текста >>
То би трябвало рано или късно да я възвърне
към
нейната Първооснова -
Бога
, ала след като тя, вселенската скитница, е придобила собствен, неповторим облик и се е издигнала на такава висота, която я прави достойна да се съедини отново с Цялото, от което някога е излязла на космическото си пътешествие - съединяване, при което душата не губи своята вече утвърдена самоличност.
Туй отделяне е известно в ангелския свят под названието "зазоряване на човешката душа"." Приведеният тук цитат недвусмислено отправя произхода на душата - както вече бе посочено - от Бога. Казано с други думи: душата има Божествен произход, тя е родена от Първоизточника на живота, Всемирния Дух, и от Него е изпратена в света, за да трупа опит, да се индивидуализира и да върви по Пътя на съвършенството. В езотеричното познание Бог е абсолютна Същност, Причина сам за Себе Си (cauza sui). Отделянето на безчетните количества души от Него по никакъв начин не накърнява Неговата абсолютност. Изразът "зазоряване на човешката душа" би могъл да бъде разтълкуван като начало на пътя на душата в Космоса, в Проявеното Битие - начало на онова безкрайно любопитно приключение, което търсещите в Духа назовават еволюционно развитие на душата.
То би трябвало рано или късно да я възвърне
към
нейната Първооснова -
Бога
, ала след като тя, вселенската скитница, е придобила собствен, неповторим облик и се е издигнала на такава висота, която я прави достойна да се съедини отново с Цялото, от което някога е излязла на космическото си пътешествие - съединяване, при което душата не губи своята вече утвърдена самоличност.
Тези разсъждения са подкрепени и от друго подобно твърдение на Учителя на ББ у нас, разгръщащо и конкретизиращо темата: "Душата излиза от своя първоизточник като Божествен лъч (курсивът мой - К. З.) и влиза в необятната Вселена, за да извърши работата, която й предстои. " Тези думи крият два особено важни момента: 1) характеризирането на душата като "Божествен лъч" означава, че тя притежава като потенциал цялата пълнота на Божието съвършенство; как и в какви срокове ще разгърне този потенциал зависи изцяло от свободната воля на живото същество; 2) раждането на душата от Бога не е и не би могло да бъде самоцелно; тя има своя собствена мисия в Космоса (наречена тук "работата, която й предстои"), която не може да бъде осъществена от никой друг освен от самата нея, във форма и по начини, избрани лично от нея; формата и начините на самореализацията - плод на свободния избор на въплътената душа - обуславят именно нейната индивидуализация (т. е. изграждането на вече посочения неин неповторим облик). Основна характеристика на душата от позициите на учението на ББ е нейната вечност.
към текста >>
" Тези думи крият два особено важни момента: 1) характеризирането на душата като "Божествен лъч" означава, че тя притежава като потенциал цялата пълнота на Божието съвършенство; как и в какви срокове ще разгърне този потенциал зависи изцяло от свободната воля на живото същество; 2) раждането на душата от
Бога
не е и не би могло да бъде самоцелно; тя има своя собствена мисия в Космоса (наречена тук "работата, която й предстои"), която не може да бъде осъществена от никой друг освен от самата нея, във форма и по начини, избрани лично от нея; формата и начините на самореализацията - плод на свободния избор на въплътената душа - обуславят именно нейната индивидуализация (т. е.
Отделянето на безчетните количества души от Него по никакъв начин не накърнява Неговата абсолютност. Изразът "зазоряване на човешката душа" би могъл да бъде разтълкуван като начало на пътя на душата в Космоса, в Проявеното Битие - начало на онова безкрайно любопитно приключение, което търсещите в Духа назовават еволюционно развитие на душата. То би трябвало рано или късно да я възвърне към нейната Първооснова - Бога, ала след като тя, вселенската скитница, е придобила собствен, неповторим облик и се е издигнала на такава висота, която я прави достойна да се съедини отново с Цялото, от което някога е излязла на космическото си пътешествие - съединяване, при което душата не губи своята вече утвърдена самоличност. Тези разсъждения са подкрепени и от друго подобно твърдение на Учителя на ББ у нас, разгръщащо и конкретизиращо темата: "Душата излиза от своя първоизточник като Божествен лъч (курсивът мой - К. З.) и влиза в необятната Вселена, за да извърши работата, която й предстои.
" Тези думи крият два особено важни момента: 1) характеризирането на душата като "Божествен лъч" означава, че тя притежава като потенциал цялата пълнота на Божието съвършенство; как и в какви срокове ще разгърне този потенциал зависи изцяло от свободната воля на живото същество; 2) раждането на душата от
Бога
не е и не би могло да бъде самоцелно; тя има своя собствена мисия в Космоса (наречена тук "работата, която й предстои"), която не може да бъде осъществена от никой друг освен от самата нея, във форма и по начини, избрани лично от нея; формата и начините на самореализацията - плод на свободния избор на въплътената душа - обуславят именно нейната индивидуализация (т. е.
изграждането на вече посочения неин неповторим облик). Основна характеристика на душата от позициите на учението на ББ е нейната вечност. Това й качество кореспондира пряко и с изследваното тук нейно безсмъртие. Тъй като вечността е водещо качество на Бога, би било интересно да проследим взаимовръзката между частта (душата) и Цялото (Бога) в това направление. Разглеждайки корелацията между Твореца и творението в тази му плоскост, Учителят П.
към текста >>
Тъй като вечността е водещо качество на
Бога
, би било интересно да проследим взаимовръзката между частта (душата) и Цялото (
Бога
) в това направление.
З.) и влиза в необятната Вселена, за да извърши работата, която й предстои. " Тези думи крият два особено важни момента: 1) характеризирането на душата като "Божествен лъч" означава, че тя притежава като потенциал цялата пълнота на Божието съвършенство; как и в какви срокове ще разгърне този потенциал зависи изцяло от свободната воля на живото същество; 2) раждането на душата от Бога не е и не би могло да бъде самоцелно; тя има своя собствена мисия в Космоса (наречена тук "работата, която й предстои"), която не може да бъде осъществена от никой друг освен от самата нея, във форма и по начини, избрани лично от нея; формата и начините на самореализацията - плод на свободния избор на въплътената душа - обуславят именно нейната индивидуализация (т. е. изграждането на вече посочения неин неповторим облик). Основна характеристика на душата от позициите на учението на ББ е нейната вечност. Това й качество кореспондира пряко и с изследваното тук нейно безсмъртие.
Тъй като вечността е водещо качество на
Бога
, би било интересно да проследим взаимовръзката между частта (душата) и Цялото (
Бога
) в това направление.
Разглеждайки корелацията между Твореца и творението в тази му плоскост, Учителят П. Дънов изтъква: "Душата е вечна. Тя е така вечна, както Бог е вечен. Но докато Бог е абсолютно неизменен, душата непрекъснато се изменя, като по такъв начин се развива и добива нови качества." В субстанциално отношение, пред вид на факта, че е родена от Божия Дух и представлява частица, лъч, еманация (= излъчване, проявление) от Него, душата е също така неизменна и вечна, както е и самият Бог. Ала върху съвършената тъкан на нейната субстанция се отпечатват незримо и незаличимо всички култивирани от нея опитности, придобити по пътя на безбройните й въплъщения в световете на Проявеното Битие.
към текста >>
Както вече бе посочено, това е начинът тя да изгради своя неповторим облик, чрез който да стане достойна за завръщането си в бащиното огнище - лоното на
Бога
- Отца.
Разглеждайки корелацията между Твореца и творението в тази му плоскост, Учителят П. Дънов изтъква: "Душата е вечна. Тя е така вечна, както Бог е вечен. Но докато Бог е абсолютно неизменен, душата непрекъснато се изменя, като по такъв начин се развива и добива нови качества." В субстанциално отношение, пред вид на факта, че е родена от Божия Дух и представлява частица, лъч, еманация (= излъчване, проявление) от Него, душата е също така неизменна и вечна, както е и самият Бог. Ала върху съвършената тъкан на нейната субстанция се отпечатват незримо и незаличимо всички култивирани от нея опитности, придобити по пътя на безбройните й въплъщения в световете на Проявеното Битие.
Както вече бе посочено, това е начинът тя да изгради своя неповторим облик, чрез който да стане достойна за завръщането си в бащиното огнище - лоното на
Бога
- Отца.
Тези размисли намират заключителната си форма в Словото на великия духовен Учител: "Човешките души живеят и се движат в Бога. Те съществуват у Него във вечността, макар и да са се проявили в различни моменти. Те съществуват заедно, макар и да не са излезли едновременно от Бога; живеят един и същ живот, макар и да се различават. А се различават, защото всяка душа представя едно състояние на Божественото съзнание (курсивът мой - К. З.). Душите - това са различни състояния, в които Божественото съзнание се е проявило във времето и пространството.
към текста >>
Тези размисли намират заключителната си форма в Словото на великия духовен Учител: "Човешките души живеят и се движат в
Бога
.
Дънов изтъква: "Душата е вечна. Тя е така вечна, както Бог е вечен. Но докато Бог е абсолютно неизменен, душата непрекъснато се изменя, като по такъв начин се развива и добива нови качества." В субстанциално отношение, пред вид на факта, че е родена от Божия Дух и представлява частица, лъч, еманация (= излъчване, проявление) от Него, душата е също така неизменна и вечна, както е и самият Бог. Ала върху съвършената тъкан на нейната субстанция се отпечатват незримо и незаличимо всички култивирани от нея опитности, придобити по пътя на безбройните й въплъщения в световете на Проявеното Битие. Както вече бе посочено, това е начинът тя да изгради своя неповторим облик, чрез който да стане достойна за завръщането си в бащиното огнище - лоното на Бога- Отца.
Тези размисли намират заключителната си форма в Словото на великия духовен Учител: "Човешките души живеят и се движат в
Бога
.
Те съществуват у Него във вечността, макар и да са се проявили в различни моменти. Те съществуват заедно, макар и да не са излезли едновременно от Бога; живеят един и същ живот, макар и да се различават. А се различават, защото всяка душа представя едно състояние на Божественото съзнание (курсивът мой - К. З.). Душите - това са различни състояния, в които Божественото съзнание се е проявило във времето и пространството. Затова ние казваме: Има само една велика Божествена Душа, а всички други души са само нейни прояви (курсивът мой - К.
към текста >>
Те съществуват заедно, макар и да не са излезли едновременно от
Бога
; живеят един и същ живот, макар и да се различават.
Но докато Бог е абсолютно неизменен, душата непрекъснато се изменя, като по такъв начин се развива и добива нови качества." В субстанциално отношение, пред вид на факта, че е родена от Божия Дух и представлява частица, лъч, еманация (= излъчване, проявление) от Него, душата е също така неизменна и вечна, както е и самият Бог. Ала върху съвършената тъкан на нейната субстанция се отпечатват незримо и незаличимо всички култивирани от нея опитности, придобити по пътя на безбройните й въплъщения в световете на Проявеното Битие. Както вече бе посочено, това е начинът тя да изгради своя неповторим облик, чрез който да стане достойна за завръщането си в бащиното огнище - лоното на Бога- Отца. Тези размисли намират заключителната си форма в Словото на великия духовен Учител: "Човешките души живеят и се движат в Бога. Те съществуват у Него във вечността, макар и да са се проявили в различни моменти.
Те съществуват заедно, макар и да не са излезли едновременно от
Бога
; живеят един и същ живот, макар и да се различават.
А се различават, защото всяка душа представя едно състояние на Божественото съзнание (курсивът мой - К. З.). Душите - това са различни състояния, в които Божественото съзнание се е проявило във времето и пространството. Затова ние казваме: Има само една велика Божествена Душа, а всички други души са само нейни прояви (курсивът мой - К. З.)." Освен всичко останало тези думи на Учителя П. Дънов ни разкриват и една извънредно важна черта на Божията творческа дейност - нейната непрекъснатост и логическа последователност.
към текста >>
Душата изразява
себе
си чрез формата - в случая човешкото тяло.
В същност да си вечен означава точно това - да притежаваш безсмъртие. Доказателства за тази водеща концепция откриваме и в беседите на Учителя П. Дънов: "Под думата "душа" аз разбирам онова, което си ти, човекът - казва той. - Що е душата? То е човекът в своята същина, която не може да умре." На друго място в теоретичната си схема той предлага и косвено свидетелство за безсмъртието на душата: "... Душата ти е всякога млада." Тоест - тя няма възраст, понеже е безсмъртна и вечна!
Душата изразява
себе
си чрез формата - в случая човешкото тяло.
Преходността и тленността на материалната форма нямат отношение към вечността на душата, не са в състояние да я накърнят или да я подложат на съмнение. Душата в качеството си на носител на съзнанието не познава смъртта. Затова и Учителят П. Дънов е в правото си да заключи: "Да знаем, че смърт няма. Човешката душа, човешкото съзнание не умира.
към текста >>
Преходността и тленността на материалната форма нямат отношение
към
вечността на душата, не са в състояние да я накърнят или да я подложат на съмнение.
Доказателства за тази водеща концепция откриваме и в беседите на Учителя П. Дънов: "Под думата "душа" аз разбирам онова, което си ти, човекът - казва той. - Що е душата? То е човекът в своята същина, която не може да умре." На друго място в теоретичната си схема той предлага и косвено свидетелство за безсмъртието на душата: "... Душата ти е всякога млада." Тоест - тя няма възраст, понеже е безсмъртна и вечна! Душата изразява себе си чрез формата - в случая човешкото тяло.
Преходността и тленността на материалната форма нямат отношение
към
вечността на душата, не са в състояние да я накърнят или да я подложат на съмнение.
Душата в качеството си на носител на съзнанието не познава смъртта. Затова и Учителят П. Дънов е в правото си да заключи: "Да знаем, че смърт няма. Човешката душа, човешкото съзнание не умира. Промяна на човешкото тяло става.
към текста >>
Безсмъртието е заложено като потенциал в човешкото същество още от мига на неговото сътворяване от
Бога
.
Човешката душа, човешкото съзнание не умира. Промяна на човешкото тяло става. Формата се променя, но това не е съществено. Това е един факт, в който няма никакво изключение." И допълва на друго място в учението си: "По тяло всички ще умрем, ще се стопим. Безсмъртието е качество на човешката душа, а не на човешкото тяло."
Безсмъртието е заложено като потенциал в човешкото същество още от мига на неговото сътворяване от
Бога
.
В морално-етически план то обладава своя специфична обагреност, своя насоченост към идеал, единствено достоен за това, на него да бъде посветен вечният път на душата. Този идеал, разбира се, е Бог. "Безсмъртието, това е стремежът на човешката душа, идеал, към който тя се стреми и желае всякога да го осъществи" (Учителят П. Дънов). Поради Божествения произход на душата в нея е вложена цялата Вечност - не само собствената й история на съществуване и проявление, но и миналото, настоящето и дори бъдещето на цялата Вселена. Логиката на това заявление произтича от холографския принцип - частта от Цялото го съдържа в себе си латентно (не- проявено).
към текста >>
В морално-етически план то обладава своя специфична обагреност, своя насоченост
към
идеал, единствено достоен за това, на него да бъде посветен вечният път на душата.
Промяна на човешкото тяло става. Формата се променя, но това не е съществено. Това е един факт, в който няма никакво изключение." И допълва на друго място в учението си: "По тяло всички ще умрем, ще се стопим. Безсмъртието е качество на човешката душа, а не на човешкото тяло." Безсмъртието е заложено като потенциал в човешкото същество още от мига на неговото сътворяване от Бога.
В морално-етически план то обладава своя специфична обагреност, своя насоченост
към
идеал, единствено достоен за това, на него да бъде посветен вечният път на душата.
Този идеал, разбира се, е Бог. "Безсмъртието, това е стремежът на човешката душа, идеал, към който тя се стреми и желае всякога да го осъществи" (Учителят П. Дънов). Поради Божествения произход на душата в нея е вложена цялата Вечност - не само собствената й история на съществуване и проявление, но и миналото, настоящето и дори бъдещето на цялата Вселена. Логиката на това заявление произтича от холографския принцип - частта от Цялото го съдържа в себе си латентно (не- проявено). При определени обстоятелства то, Цялото, би могло да се изяви чрез частта.
към текста >>
"Безсмъртието, това е стремежът на човешката душа, идеал,
към
който тя се стреми и желае всякога да го осъществи" (Учителят П. Дънов).
Това е един факт, в който няма никакво изключение." И допълва на друго място в учението си: "По тяло всички ще умрем, ще се стопим. Безсмъртието е качество на човешката душа, а не на човешкото тяло." Безсмъртието е заложено като потенциал в човешкото същество още от мига на неговото сътворяване от Бога. В морално-етически план то обладава своя специфична обагреност, своя насоченост към идеал, единствено достоен за това, на него да бъде посветен вечният път на душата. Този идеал, разбира се, е Бог.
"Безсмъртието, това е стремежът на човешката душа, идеал,
към
който тя се стреми и желае всякога да го осъществи" (Учителят П. Дънов).
Поради Божествения произход на душата в нея е вложена цялата Вечност - не само собствената й история на съществуване и проявление, но и миналото, настоящето и дори бъдещето на цялата Вселена. Логиката на това заявление произтича от холографския принцип - частта от Цялото го съдържа в себе си латентно (не- проявено). При определени обстоятелства то, Цялото, би могло да се изяви чрез частта. След това важно уточнение вече сме в състояние да осмислим следните думи на Учителя на ББ в България: "... В нея (душата - бел. К. З.) са записани всички прояви на Бога, ... в нея е вложено всичко онова, което е станало преди, което става сега и което ще стане в бъдеще... Човешката душа е една свещена книга, в която Бог по един особен, непознат начин е написал развитието на цялото Битие." Духовното родство на душата с Всевишния обуславя и блясъка на нейната прелест - ярък лъч от Вечната Светлина на Космоса.
към текста >>
Логиката на това заявление произтича от холографския принцип - частта от Цялото го съдържа в
себе
си латентно (не- проявено).
Безсмъртието е заложено като потенциал в човешкото същество още от мига на неговото сътворяване от Бога. В морално-етически план то обладава своя специфична обагреност, своя насоченост към идеал, единствено достоен за това, на него да бъде посветен вечният път на душата. Този идеал, разбира се, е Бог. "Безсмъртието, това е стремежът на човешката душа, идеал, към който тя се стреми и желае всякога да го осъществи" (Учителят П. Дънов). Поради Божествения произход на душата в нея е вложена цялата Вечност - не само собствената й история на съществуване и проявление, но и миналото, настоящето и дори бъдещето на цялата Вселена.
Логиката на това заявление произтича от холографския принцип - частта от Цялото го съдържа в
себе
си латентно (не- проявено).
При определени обстоятелства то, Цялото, би могло да се изяви чрез частта. След това важно уточнение вече сме в състояние да осмислим следните думи на Учителя на ББ в България: "... В нея (душата - бел. К. З.) са записани всички прояви на Бога, ... в нея е вложено всичко онова, което е станало преди, което става сега и което ще стане в бъдеще... Човешката душа е една свещена книга, в която Бог по един особен, непознат начин е написал развитието на цялото Битие." Духовното родство на душата с Всевишния обуславя и блясъка на нейната прелест - ярък лъч от Вечната Светлина на Космоса. И не би могло да бъде другояче, след като именно в нея Творецът е вложил целия заряд на Божественото съвършенство. Процеса на разгръщане на Божествения потенциал в душата Учителят П.
към текста >>
З.) са записани всички прояви на
Бога
, ... в нея е вложено всичко онова, което е станало преди, което става сега и което ще стане в бъдеще... Човешката душа е една свещена книга, в която Бог по един особен, непознат начин е написал развитието на цялото Битие." Духовното родство на душата с Всевишния обуславя и блясъка на нейната прелест - ярък лъч от Вечната Светлина на Космоса.
"Безсмъртието, това е стремежът на човешката душа, идеал, към който тя се стреми и желае всякога да го осъществи" (Учителят П. Дънов). Поради Божествения произход на душата в нея е вложена цялата Вечност - не само собствената й история на съществуване и проявление, но и миналото, настоящето и дори бъдещето на цялата Вселена. Логиката на това заявление произтича от холографския принцип - частта от Цялото го съдържа в себе си латентно (не- проявено). При определени обстоятелства то, Цялото, би могло да се изяви чрез частта. След това важно уточнение вече сме в състояние да осмислим следните думи на Учителя на ББ в България: "... В нея (душата - бел. К.
З.) са записани всички прояви на
Бога
, ... в нея е вложено всичко онова, което е станало преди, което става сега и което ще стане в бъдеще... Човешката душа е една свещена книга, в която Бог по един особен, непознат начин е написал развитието на цялото Битие." Духовното родство на душата с Всевишния обуславя и блясъка на нейната прелест - ярък лъч от Вечната Светлина на Космоса.
И не би могло да бъде другояче, след като именно в нея Творецът е вложил целия заряд на Божественото съвършенство. Процеса на разгръщане на Божествения потенциал в душата Учителят П. Дънов назовава "разцъфтяване на човешката душа". Благодатното следствие от това възходящо развитие разкрива истинската красота на безсмъртната душа: "А в човешката душа има такава красота, както в никое друго същество на света. Тази красота с нищо не може да се сравни.
към текста >>
Щом се разцъфти човешката душа, тогава всички ангели, всички служители на
Бога
ще дойдат.
Процеса на разгръщане на Божествения потенциал в душата Учителят П. Дънов назовава "разцъфтяване на човешката душа". Благодатното следствие от това възходящо развитие разкрива истинската красота на безсмъртната душа: "А в човешката душа има такава красота, както в никое друго същество на света. Тази красота с нищо не може да се сравни. Дори когато Бог погледне формата на човешката душа, и Той се весели.
Щом се разцъфти човешката душа, тогава всички ангели, всички служители на
Бога
ще дойдат.
Те от незапомнени времена очакват разцъфтяването й, за да вкусят от нейния нектар. А със своето идване те ще донесат новата култура, която аз наричам "култура на Любовта" (Учителят П. Дънов). 2. Еволюция на съзнанието "За ученика еволюция значи да се повдигне нагоре при условията, дето душата му може да расте и се развива правилно. Това е непреривен процес на пробуждане и освобождение.
към текста >>
А със своето идване те ще донесат новата култура, която аз наричам "култура на
Любовта
" (Учителят П. Дънов).
Благодатното следствие от това възходящо развитие разкрива истинската красота на безсмъртната душа: "А в човешката душа има такава красота, както в никое друго същество на света. Тази красота с нищо не може да се сравни. Дори когато Бог погледне формата на човешката душа, и Той се весели. Щом се разцъфти човешката душа, тогава всички ангели, всички служители на Бога ще дойдат. Те от незапомнени времена очакват разцъфтяването й, за да вкусят от нейния нектар.
А със своето идване те ще донесат новата култура, която аз наричам "култура на
Любовта
" (Учителят П. Дънов).
2. Еволюция на съзнанието "За ученика еволюция значи да се повдигне нагоре при условията, дето душата му може да расте и се развива правилно. Това е непреривен процес на пробуждане и освобождение. Ученик е онзи, който съзнателно работи в това направление. Той участва в колективния ход на еволюцията." (Учителят П. Дънов)
към текста >>
1) с още една теза, имаща пряко отношение
към
изследваната тук проблематика.
Той от своя страна е израз на висшата телеология във Вселената - целесъобразността на всичко съществуващо, която пък е функция от Единството на Живота в Цялото, което наричаме Космос или Божие творение. Напредъкът по еволюционния път се реализира в две направления: 1) развитие и усъвършенстване на формите в съответствие със степента на съзнанието, което се проявява чрез тях; 2) развитие, издигане и разширяване на самото индивидуално съзнание като изява на вездесъщото, абсолютно Божествено Свръхсъзнание. Формите - вместилищата за изява на съзнанието - биват изграждани въз основа на Божия план за всяка конкретна индивидуалност или общност от същества, отчитайки редица фактори: първоначалния замисъл на Твореца; дадения еволюционен момент; кармичните обвързаности и задачи на съществото или групата същества; степента на напредък на съзнанието по пътя на индивидуализацията и усъвършенстването и т. н. Тъй като в тази подтема предстои да бъде разгледана еволюцията на съзнанието в светлината на Словото на Учителя П. Дънов, логично е да допълним характеристиките на душата (на чието безсмъртие се спряхме в т.
1) с още една теза, имаща пряко отношение
към
изследваната тук проблематика.
А именно - по своята същност душата, безсмъртната човешка природа не притежава пол. В така дългата поредица от своите изяви в материалния свят тя се превъп- лъщава ту в мъжка, ту в женска форма, изхождайки от личния избор на живото същество, от неговите кармични задачи и обуслове- ности, както и от програмата за всеки отделен живот в плът. Учителят на ББ в България дефинира душата като лъч, притежаващ свой собствен, неповторим тон, чието специфично звучене го разграничава от всички себеподобни в периода на преражданията, докато съществува звездната система, в чиито рамки е родена съответната монада. Този основен тон на душата не подлежи на изменение и не е подвластен на никакви външни въздействия. Еволюцията на душата представлява по същността си процес на пробуждане и усъвършенстване на човешката личност.
към текста >>
Учителят на ББ в България дефинира душата като лъч, притежаващ свой собствен, неповторим тон, чието специфично звучене го разграничава от всички
себеподобни
в периода на преражданията, докато съществува звездната система, в чиито рамки е родена съответната монада.
Тъй като в тази подтема предстои да бъде разгледана еволюцията на съзнанието в светлината на Словото на Учителя П. Дънов, логично е да допълним характеристиките на душата (на чието безсмъртие се спряхме в т. 1) с още една теза, имаща пряко отношение към изследваната тук проблематика. А именно - по своята същност душата, безсмъртната човешка природа не притежава пол. В така дългата поредица от своите изяви в материалния свят тя се превъп- лъщава ту в мъжка, ту в женска форма, изхождайки от личния избор на живото същество, от неговите кармични задачи и обуслове- ности, както и от програмата за всеки отделен живот в плът.
Учителят на ББ в България дефинира душата като лъч, притежаващ свой собствен, неповторим тон, чието специфично звучене го разграничава от всички
себеподобни
в периода на преражданията, докато съществува звездната система, в чиито рамки е родена съответната монада.
Този основен тон на душата не подлежи на изменение и не е подвластен на никакви външни въздействия. Еволюцията на душата представлява по същността си процес на пробуждане и усъвършенстване на човешката личност. Всяка една обособена индивидуалност в Проявеното Битие - независимо към кое космическо царство (област, сфера, свят) принадлежи - се намира на различно стъпало в своето развитие. Няма две души, монади или живи същества, които да се намират на абсолютно същото равнище на личностно развитие! Това се отнася както към индивидуалностите, принадлежащи към едно и също царство (област, сфера, свят) във Вселената, така и за онези, които принадлежат към различни царства.
към текста >>
Всяка една обособена индивидуалност в Проявеното Битие - независимо
към
кое космическо царство (област, сфера, свят) принадлежи - се намира на различно стъпало в своето развитие.
А именно - по своята същност душата, безсмъртната човешка природа не притежава пол. В така дългата поредица от своите изяви в материалния свят тя се превъп- лъщава ту в мъжка, ту в женска форма, изхождайки от личния избор на живото същество, от неговите кармични задачи и обуслове- ности, както и от програмата за всеки отделен живот в плът. Учителят на ББ в България дефинира душата като лъч, притежаващ свой собствен, неповторим тон, чието специфично звучене го разграничава от всички себеподобни в периода на преражданията, докато съществува звездната система, в чиито рамки е родена съответната монада. Този основен тон на душата не подлежи на изменение и не е подвластен на никакви външни въздействия. Еволюцията на душата представлява по същността си процес на пробуждане и усъвършенстване на човешката личност.
Всяка една обособена индивидуалност в Проявеното Битие - независимо
към
кое космическо царство (област, сфера, свят) принадлежи - се намира на различно стъпало в своето развитие.
Няма две души, монади или живи същества, които да се намират на абсолютно същото равнище на личностно развитие! Това се отнася както към индивидуалностите, принадлежащи към едно и също царство (област, сфера, свят) във Вселената, така и за онези, които принадлежат към различни царства. а) степени на съзнанието "И съзнанието има свои степени на развитие, както умът и сърцето. Засега ние знаем само четири съзнания: самосъзнание, съзнание, подсъзнание и свръхсъзнание.
към текста >>
Това се отнася както
към
индивидуалностите, принадлежащи
към
едно и също царство (област, сфера, свят) във Вселената, така и за онези, които принадлежат
към
различни царства.
Учителят на ББ в България дефинира душата като лъч, притежаващ свой собствен, неповторим тон, чието специфично звучене го разграничава от всички себеподобни в периода на преражданията, докато съществува звездната система, в чиито рамки е родена съответната монада. Този основен тон на душата не подлежи на изменение и не е подвластен на никакви външни въздействия. Еволюцията на душата представлява по същността си процес на пробуждане и усъвършенстване на човешката личност. Всяка една обособена индивидуалност в Проявеното Битие - независимо към кое космическо царство (област, сфера, свят) принадлежи - се намира на различно стъпало в своето развитие. Няма две души, монади или живи същества, които да се намират на абсолютно същото равнище на личностно развитие!
Това се отнася както
към
индивидуалностите, принадлежащи
към
едно и също царство (област, сфера, свят) във Вселената, така и за онези, които принадлежат
към
различни царства.
а) степени на съзнанието "И съзнанието има свои степени на развитие, както умът и сърцето. Засега ние знаем само четири съзнания: самосъзнание, съзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Освен тези четири съществуват още шест степени на съзнанието, които обясняват неразрешените въпроси в живота." "Подсъзнанието - това е душата, съзнанието - това е сърцето, самосъзнанието - това е умът, свръхсъзнанието - това е човешкият дух."
към текста >>
Дънов ги нарича условно "религии", изхождайки и от обвързаността им със стремежа на душата
към
богопознание, и разкрива тяхното естество по следния начин: "В съвременния свят, от памтивека, съществуват четири вида религии, на които хората и до днес се кланят.
Освен тези четири съществуват още шест степени на съзнанието, които обясняват неразрешените въпроси в живота." "Подсъзнанието - това е душата, съзнанието - това е сърцето, самосъзнанието - това е умът, свръхсъзнанието - това е човешкият дух." (Учителят П. Дънов) В своето постепенно израстване и еволюционно издигане душата преминава през различни, възходящи форми на съзнанието. Учителят П.
Дънов ги нарича условно "религии", изхождайки и от обвързаността им със стремежа на душата
към
богопознание, и разкрива тяхното естество по следния начин: "В съвременния свят, от памтивека, съществуват четири вида религии, на които хората и до днес се кланят.
Тези четири вида религии са били известни от най-стари времена, на всички стари народи. Първата форма на религията наричаме клерикализъм, т. е. обрядна форма: палене на свещи, на кандила, кланяне на икони, зачитане на разни образи, като триъгълник, кръг с точка в средата, пентаграм, шестограм, на някакви муски, като парченца от дрехата на някой светия, и т. н. Към тази религия и до днес още принадлежат маса хора. Втората форма религия наричаме милитаризъм - религия на ножа, на револвера, на насилието.
към текста >>
Към
тази религия и до днес още принадлежат маса хора.
Учителят П. Дънов ги нарича условно "религии", изхождайки и от обвързаността им със стремежа на душата към богопознание, и разкрива тяхното естество по следния начин: "В съвременния свят, от памтивека, съществуват четири вида религии, на които хората и до днес се кланят. Тези четири вида религии са били известни от най-стари времена, на всички стари народи. Първата форма на религията наричаме клерикализъм, т. е. обрядна форма: палене на свещи, на кандила, кланяне на икони, зачитане на разни образи, като триъгълник, кръг с точка в средата, пентаграм, шестограм, на някакви муски, като парченца от дрехата на някой светия, и т. н.
Към
тази религия и до днес още принадлежат маса хора.
Втората форма религия наричаме милитаризъм - религия на ножа, на револвера, на насилието. Когото срещнете от тази религия, той ще ви каже: "Този свят със сила само може да се оправи." Третият вид религия е капитализмът. Тази религия е мека, нежна, прилича на жена, която, дето ходи, навсякъде се обръща. В нея няма никакъв морал. Четвъртият вид религия е социализмът.
към текста >>
Подобна взаимна обусловеност допълва по твърде сполучлив начин картината за еволюционното равнище на човека, придържащ се
към
съответен мироглед: "Всяка от тия четири форми на религията съответства на една от проявите на истинските религии.
Тази религия е мека, нежна, прилича на жена, която, дето ходи, навсякъде се обръща. В нея няма никакъв морал. Четвъртият вид религия е социализмът. Първите три форми религия представляват семейството: клерика- лизмът е майката, милитаризмът е бащата, а капитализмът - децата, социализмът представя слугите на това семейство. Слугите работят за своите права пред господарите си." Продължавайки разсъжденията си за същността на тези форми на съзнанието, Учителят на ББ у нас свързва техните прояви с характеристиките на действителните световни религии.
Подобна взаимна обусловеност допълва по твърде сполучлив начин картината за еволюционното равнище на човека, придържащ се
към
съответен мироглед: "Всяка от тия четири форми на религията съответства на една от проявите на истинските религии.
Клерикализмът съответства на Любовта, милитаризмът - на Мъдростта, капитализмът - на Истината, а социализмът - на Правдата. Клерикалите имат грехове, молят се на Бога, палят свещи и кандила. Те се занимават с въздуха. Милитаристите палят огън, навсякъде стрелят, те се занимават с огъня. Капиталистите се занимават с водата, а социалистите - с почвата, със земята.
към текста >>
Клерикализмът съответства на
Любовта
, милитаризмът - на Мъдростта, капитализмът - на Истината, а социализмът - на Правдата.
В нея няма никакъв морал. Четвъртият вид религия е социализмът. Първите три форми религия представляват семейството: клерика- лизмът е майката, милитаризмът е бащата, а капитализмът - децата, социализмът представя слугите на това семейство. Слугите работят за своите права пред господарите си." Продължавайки разсъжденията си за същността на тези форми на съзнанието, Учителят на ББ у нас свързва техните прояви с характеристиките на действителните световни религии. Подобна взаимна обусловеност допълва по твърде сполучлив начин картината за еволюционното равнище на човека, придържащ се към съответен мироглед: "Всяка от тия четири форми на религията съответства на една от проявите на истинските религии.
Клерикализмът съответства на
Любовта
, милитаризмът - на Мъдростта, капитализмът - на Истината, а социализмът - на Правдата.
Клерикалите имат грехове, молят се на Бога, палят свещи и кандила. Те се занимават с въздуха. Милитаристите палят огън, навсякъде стрелят, те се занимават с огъня. Капиталистите се занимават с водата, а социалистите - с почвата, със земята. Обаче светът няма да се изправи нито по един от тези начини.
към текста >>
Клерикалите имат грехове, молят се на
Бога
, палят свещи и кандила.
Четвъртият вид религия е социализмът. Първите три форми религия представляват семейството: клерика- лизмът е майката, милитаризмът е бащата, а капитализмът - децата, социализмът представя слугите на това семейство. Слугите работят за своите права пред господарите си." Продължавайки разсъжденията си за същността на тези форми на съзнанието, Учителят на ББ у нас свързва техните прояви с характеристиките на действителните световни религии. Подобна взаимна обусловеност допълва по твърде сполучлив начин картината за еволюционното равнище на човека, придържащ се към съответен мироглед: "Всяка от тия четири форми на религията съответства на една от проявите на истинските религии. Клерикализмът съответства на Любовта, милитаризмът - на Мъдростта, капитализмът - на Истината, а социализмът - на Правдата.
Клерикалите имат грехове, молят се на
Бога
, палят свещи и кандила.
Те се занимават с въздуха. Милитаристите палят огън, навсякъде стрелят, те се занимават с огъня. Капиталистите се занимават с водата, а социалистите - с почвата, със земята. Обаче светът няма да се изправи нито по един от тези начини. Следователно религията е изопачена форма на Любовта; военщината е изопачена форма на Мъдростта; капитализмът, който представлява кръвообращението в човека, е изопачена форма на Истината; социализмът е изопачена форма на Правдата.
към текста >>
Следователно религията е изопачена форма на
Любовта
; военщината е изопачена форма на Мъдростта; капитализмът, който представлява кръвообращението в човека, е изопачена форма на Истината; социализмът е изопачена форма на Правдата.
Клерикалите имат грехове, молят се на Бога, палят свещи и кандила. Те се занимават с въздуха. Милитаристите палят огън, навсякъде стрелят, те се занимават с огъня. Капиталистите се занимават с водата, а социалистите - с почвата, със земята. Обаче светът няма да се изправи нито по един от тези начини.
Следователно религията е изопачена форма на
Любовта
; военщината е изопачена форма на Мъдростта; капитализмът, който представлява кръвообращението в човека, е изопачена форма на Истината; социализмът е изопачена форма на Правдата.
Всички тия форми на религията искат свобода, а въпреки това си служат със закона на насилието. Това са учения, които не могат да оправят света. Убийството, насилието трябва да се изхвърли вече навън. То е външна, а не вътрешна идея. Има закон, който може да оправи света, но хората още не са дошли до този закон.
към текста >>
Тези учения трябва да се заместят с единствения велик закон в живота -
Любовта
, която е в сила да оправи света.
Всички тия форми на религията искат свобода, а въпреки това си служат със закона на насилието. Това са учения, които не могат да оправят света. Убийството, насилието трябва да се изхвърли вече навън. То е външна, а не вътрешна идея. Има закон, който може да оправи света, но хората още не са дошли до този закон.
Тези учения трябва да се заместят с единствения велик закон в живота -
Любовта
, която е в сила да оправи света.
Този закон трябва да се приложи в живота. Следователно новият морал в света трябва да бъде морал на Любовта." В заключение на тези свои размисли, илюстриращи степента на еволюционно израстване на човешкото съзнание, Учителят П. Дънов посочва и контурите, облика на зрялата духовност. Нейна особено важна черта е максималната широта, изхождаща от въплъщаване- то в живота на основните Божествени принципи - Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел: "Истинският човек трябва да бъде човек на Любовта, която ражда живота; на Мъдростта, която ражда знанието; на Истината, която ражда свободата и определя посоката, към която първите два принципа се движат.
към текста >>
Следователно новият морал в света трябва да бъде морал на
Любовта
."
Убийството, насилието трябва да се изхвърли вече навън. То е външна, а не вътрешна идея. Има закон, който може да оправи света, но хората още не са дошли до този закон. Тези учения трябва да се заместят с единствения велик закон в живота - Любовта, която е в сила да оправи света. Този закон трябва да се приложи в живота.
Следователно новият морал в света трябва да бъде морал на
Любовта
."
В заключение на тези свои размисли, илюстриращи степента на еволюционно израстване на човешкото съзнание, Учителят П. Дънов посочва и контурите, облика на зрялата духовност. Нейна особено важна черта е максималната широта, изхождаща от въплъщаване- то в живота на основните Божествени принципи - Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел: "Истинският човек трябва да бъде човек на Любовта, която ражда живота; на Мъдростта, която ражда знанието; на Истината, която ражда свободата и определя посоката, към която първите два принципа се движат. И най-после, истинският човек трябва да бъде човек на Правдата, която показва какво може да се реализира на физическия свят. Правдата показва крайния предел на това, което можем да реализираме."
към текста >>
Нейна особено важна черта е максималната широта, изхождаща от въплъщаване- то в живота на основните Божествени принципи -
Любов
, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел: "Истинският човек трябва да бъде човек на
Любовта
, която ражда живота; на Мъдростта, която ражда знанието; на Истината, която ражда свободата и определя посоката,
към
която първите два принципа се движат.
Тези учения трябва да се заместят с единствения велик закон в живота - Любовта, която е в сила да оправи света. Този закон трябва да се приложи в живота. Следователно новият морал в света трябва да бъде морал на Любовта." В заключение на тези свои размисли, илюстриращи степента на еволюционно израстване на човешкото съзнание, Учителят П. Дънов посочва и контурите, облика на зрялата духовност.
Нейна особено важна черта е максималната широта, изхождаща от въплъщаване- то в живота на основните Божествени принципи -
Любов
, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел: "Истинският човек трябва да бъде човек на
Любовта
, която ражда живота; на Мъдростта, която ражда знанието; на Истината, която ражда свободата и определя посоката,
към
която първите два принципа се движат.
И най-после, истинският човек трябва да бъде човек на Правдата, която показва какво може да се реализира на физическия свят. Правдата показва крайния предел на това, което можем да реализираме." В актуалната редакция на учението на ББ, предадена на българския народ, Учителят П. Дънов говори за четири степени на съзнанието: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Той обобщава взаимодействието, съществуващо между тях, както следва: "Подсъзнанието е животът на инволюцията, а свръхсъзна- нието е животът на еволюцията.
към текста >>
Съзнанието и
себесъзнанието
(самосъзнанието) са полета, които се формират между слизането и възлизането, съединяващи двата главни процеса на инволюцията и еволюцията" И още: "Човечеството е минало през подсъзнателния и съзнателния живот.
И най-после, истинският човек трябва да бъде човек на Правдата, която показва какво може да се реализира на физическия свят. Правдата показва крайния предел на това, което можем да реализираме." В актуалната редакция на учението на ББ, предадена на българския народ, Учителят П. Дънов говори за четири степени на съзнанието: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Той обобщава взаимодействието, съществуващо между тях, както следва: "Подсъзнанието е животът на инволюцията, а свръхсъзна- нието е животът на еволюцията.
Съзнанието и
себесъзнанието
(самосъзнанието) са полета, които се формират между слизането и възлизането, съединяващи двата главни процеса на инволюцията и еволюцията" И още: "Човечеството е минало през подсъзнателния и съзнателния живот.
Сега то развива самосъзнателния живот. Свръхсъзнателният процес обединява в себе си подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието." Нека си представим една окръжност с обозначения на степените на съзнанието, отговарящи на следните градуси: 0 градуса - съзнание; 90 градуса - свръхсъзнание; 180 градуса - самосъзнание; 270 градуса - подсъзнание. Ако съединим с отсечки-диаметри съзнанието и самосъзнанието, от една страна, и свръхсъзнанието и подсъзнанието, от друга страна, ще получим хоризонтална и вертикална оси, пресичащи се под прав ъгъл. Според Словото на Учителя П. Дънов хоризонталната ос, свързваща съзнанието и самосъзнанието, има отношение към инертните сили, които кристализират духовната енергия у човека.
към текста >>
Свръхсъзнателният процес обединява в
себе
си подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието." Нека си представим една окръжност с обозначения на степените на съзнанието, отговарящи на следните градуси: 0 градуса - съзнание; 90 градуса - свръхсъзнание; 180 градуса - самосъзнание; 270 градуса - подсъзнание.
В актуалната редакция на учението на ББ, предадена на българския народ, Учителят П. Дънов говори за четири степени на съзнанието: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Той обобщава взаимодействието, съществуващо между тях, както следва: "Подсъзнанието е животът на инволюцията, а свръхсъзна- нието е животът на еволюцията. Съзнанието и себесъзнанието (самосъзнанието) са полета, които се формират между слизането и възлизането, съединяващи двата главни процеса на инволюцията и еволюцията" И още: "Човечеството е минало през подсъзнателния и съзнателния живот. Сега то развива самосъзнателния живот.
Свръхсъзнателният процес обединява в
себе
си подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието." Нека си представим една окръжност с обозначения на степените на съзнанието, отговарящи на следните градуси: 0 градуса - съзнание; 90 градуса - свръхсъзнание; 180 градуса - самосъзнание; 270 градуса - подсъзнание.
Ако съединим с отсечки-диаметри съзнанието и самосъзнанието, от една страна, и свръхсъзнанието и подсъзнанието, от друга страна, ще получим хоризонтална и вертикална оси, пресичащи се под прав ъгъл. Според Словото на Учителя П. Дънов хоризонталната ос, свързваща съзнанието и самосъзнанието, има отношение към инертните сили, които кристализират духовната енергия у човека. А вертикалната ос, свързваща свръхсъзнанието и подсъзнанието, има отношение към света на идеите, който е свят на Духа. С пределна краткост и яснота Учителят на ББ в нашата страна характеризира връзката между различните степени на съзнанието и техните носители, отчитайки стъпалото на индивидуалната еволюция на човешкото същество: "Подсъзнание, съзнание и самосъзнание има детето, което учи на училище.
към текста >>
Ако съединим с отсечки-диаметри съзнанието и самосъзнанието, от една страна, и свръхсъзнанието и подсъзнанието, от друга страна, ще получим хоризонтална и вертикална оси, пресичащи се под прав ъгъл.
Дънов говори за четири степени на съзнанието: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Той обобщава взаимодействието, съществуващо между тях, както следва: "Подсъзнанието е животът на инволюцията, а свръхсъзна- нието е животът на еволюцията. Съзнанието и себесъзнанието (самосъзнанието) са полета, които се формират между слизането и възлизането, съединяващи двата главни процеса на инволюцията и еволюцията" И още: "Човечеството е минало през подсъзнателния и съзнателния живот. Сега то развива самосъзнателния живот. Свръхсъзнателният процес обединява в себе си подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието." Нека си представим една окръжност с обозначения на степените на съзнанието, отговарящи на следните градуси: 0 градуса - съзнание; 90 градуса - свръхсъзнание; 180 градуса - самосъзнание; 270 градуса - подсъзнание.
Ако съединим с отсечки-диаметри съзнанието и самосъзнанието, от една страна, и свръхсъзнанието и подсъзнанието, от друга страна, ще получим хоризонтална и вертикална оси, пресичащи се под прав ъгъл.
Според Словото на Учителя П. Дънов хоризонталната ос, свързваща съзнанието и самосъзнанието, има отношение към инертните сили, които кристализират духовната енергия у човека. А вертикалната ос, свързваща свръхсъзнанието и подсъзнанието, има отношение към света на идеите, който е свят на Духа. С пределна краткост и яснота Учителят на ББ в нашата страна характеризира връзката между различните степени на съзнанието и техните носители, отчитайки стъпалото на индивидуалната еволюция на човешкото същество: "Подсъзнание, съзнание и самосъзнание има детето, което учи на училище. Свръхсъзнание има онзи, който служи на Цялото."
към текста >>
Дънов хоризонталната ос, свързваща съзнанието и самосъзнанието, има отношение
към
инертните сили, които кристализират духовната енергия у човека.
Съзнанието и себесъзнанието (самосъзнанието) са полета, които се формират между слизането и възлизането, съединяващи двата главни процеса на инволюцията и еволюцията" И още: "Човечеството е минало през подсъзнателния и съзнателния живот. Сега то развива самосъзнателния живот. Свръхсъзнателният процес обединява в себе си подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието." Нека си представим една окръжност с обозначения на степените на съзнанието, отговарящи на следните градуси: 0 градуса - съзнание; 90 градуса - свръхсъзнание; 180 градуса - самосъзнание; 270 градуса - подсъзнание. Ако съединим с отсечки-диаметри съзнанието и самосъзнанието, от една страна, и свръхсъзнанието и подсъзнанието, от друга страна, ще получим хоризонтална и вертикална оси, пресичащи се под прав ъгъл. Според Словото на Учителя П.
Дънов хоризонталната ос, свързваща съзнанието и самосъзнанието, има отношение
към
инертните сили, които кристализират духовната енергия у човека.
А вертикалната ос, свързваща свръхсъзнанието и подсъзнанието, има отношение към света на идеите, който е свят на Духа. С пределна краткост и яснота Учителят на ББ в нашата страна характеризира връзката между различните степени на съзнанието и техните носители, отчитайки стъпалото на индивидуалната еволюция на човешкото същество: "Подсъзнание, съзнание и самосъзнание има детето, което учи на училище. Свръхсъзнание има онзи, който служи на Цялото." Учителят П. Дънов не се притеснява да свери часовника на днешното научно познание с постиженията на езотериката.
към текста >>
А вертикалната ос, свързваща свръхсъзнанието и подсъзнанието, има отношение
към
света на идеите, който е свят на Духа.
Сега то развива самосъзнателния живот. Свръхсъзнателният процес обединява в себе си подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието." Нека си представим една окръжност с обозначения на степените на съзнанието, отговарящи на следните градуси: 0 градуса - съзнание; 90 градуса - свръхсъзнание; 180 градуса - самосъзнание; 270 градуса - подсъзнание. Ако съединим с отсечки-диаметри съзнанието и самосъзнанието, от една страна, и свръхсъзнанието и подсъзнанието, от друга страна, ще получим хоризонтална и вертикална оси, пресичащи се под прав ъгъл. Според Словото на Учителя П. Дънов хоризонталната ос, свързваща съзнанието и самосъзнанието, има отношение към инертните сили, които кристализират духовната енергия у човека.
А вертикалната ос, свързваща свръхсъзнанието и подсъзнанието, има отношение
към
света на идеите, който е свят на Духа.
С пределна краткост и яснота Учителят на ББ в нашата страна характеризира връзката между различните степени на съзнанието и техните носители, отчитайки стъпалото на индивидуалната еволюция на човешкото същество: "Подсъзнание, съзнание и самосъзнание има детето, което учи на училище. Свръхсъзнание има онзи, който служи на Цялото." Учителят П. Дънов не се притеснява да свери часовника на днешното научно познание с постиженията на езотериката. Откривайки и признавайки положителното в рационалната по своята природа наука, той допълва изнесеното от нея по въпроса с тезите в учението на ББ: "Съвременната наука започва да говори вече за съзнанието на човека, което тя разделя на три вида: обикновено съзнание, което съществува у животните; самосъзнание, което съществува у хората; и Космическо или Божествено съзнание, което се явява у високо напредналите в духовно отношение хора.
към текста >>
Когато се казва, че невъзможното за човека е възможно за
Бога
, имаме пред вид ограниченото, човешко или физическо съзнание и неограниченото - Божественото съзнание." От друга страна, разглеждайки силите, които се проявяват в четирите природни царства, Учителят на ББ в България свързва тяхната систематизация с три от вече посочените по-горе четири степени на съзнанието: "Живите сили в природата могат да се разделят на четири категории: несъзнателни - в минералите, подсъзнателни - в растенията, съзнателни - в животните, и самосъзнателни - в човека... Поради несъзнателните сили, които действат в минералите, последните нямат пряко отношение
към
човешкия живот.
Тъй както живее сега човечеството, в своето самосъзнание, Царството Божие няма да дойде скоро." На друго място в учението си Учителят П. Дънов предлага още една класификационна схема на съзнанието, основана върху разделянето от негова страна на Космоса на три свята: физически (материален), духовен и Божествен: "... Съществуват три форми на съзнанието: физическо съзнание, което функционира във физическия свят; духовно - в духовния свят, и Божествено - в Божествения свят. Физическото съзнание представя малък прозорец, през който минава малка част от слънчевите лъчи. Божественото съзнание е неограничено пространство, през което минават всички лъчи на слънцето.
Когато се казва, че невъзможното за човека е възможно за
Бога
, имаме пред вид ограниченото, човешко или физическо съзнание и неограниченото - Божественото съзнание." От друга страна, разглеждайки силите, които се проявяват в четирите природни царства, Учителят на ББ в България свързва тяхната систематизация с три от вече посочените по-горе четири степени на съзнанието: "Живите сили в природата могат да се разделят на четири категории: несъзнателни - в минералите, подсъзнателни - в растенията, съзнателни - в животните, и самосъзнателни - в човека... Поради несъзнателните сили, които действат в минералите, последните нямат пряко отношение
към
човешкия живот.
Значи, между съзнанието на човека и минералите няма тясна връзка. Обаче природата се стреми да направи тази връзка, т. е. да даде възможност на човека да се ползва съзнателно от силите, които се крият в минералите." Нека разгледаме накратко характеристиките на четирите степени на съзнанието така, както са изложени от българския духовен Учител: - Подсъзнание: За тази първа степен на съзнанието Учителят П.
към текста >>
Но когато пожелае, човек може да извади нещо от този склад, от подсъзнанието си, както вади вода от кладенец: спуща кофата в кладенеца, нагребва вода и я изважда навън.
Нека разгледаме накратко характеристиките на четирите степени на съзнанието така, както са изложени от българския духовен Учител: - Подсъзнание: За тази първа степен на съзнанието Учителят П. Дънов казва: " "Подсъзнание " означава нещо скрито под живота. В този смисъл подсъзнанието представлява склад, в който се събират всички неща. Движението в подсъзнанието е кръгообразно, което показва, че нещата не излизат вън от него.
Но когато пожелае, човек може да извади нещо от този склад, от подсъзнанието си, както вади вода от кладенец: спуща кофата в кладенеца, нагребва вода и я изважда навън.
В подсъзнанието се крият известни добродетели, но в подсъзнанието се крият и много погрешки от миналото. Когато човек не очаква, тогава ще излезе някоя добродетел или някоя погрешка от подсъзнанието и той се чуди къде са се скрили тези неща в него." Както вече бе отбелязано в предишния цитат, Учителят на ББ у нас свързва силите на подсъзнанието с растителния свят. Изхождайки от тази основна теза, той достига до извода за естеството на контакта между човека и растенията на нашата планета: "Подсъзнателните сили действат в растителното царство. Те са свързани с растенията, отдето започва оформяването и развиването на човешкото тяло. Тази е причината, дето растенията, горите оказват голямо влияние върху физическия живот на човека." Имайки на разположение "склада" на подсъзнанието, всеки от нас би могъл да извади от него в подходящия момент оставеното на съхранение там качество.
към текста >>
- Съзнание: Съзнанието само по
себе
си се явява грандиозна тайна на съществуването.
Тази е причината, дето растенията, горите оказват голямо влияние върху физическия живот на човека." Имайки на разположение "склада" на подсъзнанието, всеки от нас би могъл да извади от него в подходящия момент оставеното на съхранение там качество. Ако, разбира се, е получил съзнателен достъп до тази невидима съкровищница на личността. А може да има и случаи, когато ситуацията да провокира човека да изнесе от подсъзнанието свои негативни страни, за които преди дори и не е подозирал. Затова Учителят П. Дънов ни предупреждава: "В подсъзнанието на човека е вложено доброто и злото."
- Съзнание: Съзнанието само по
себе
си се явява грандиозна тайна на съществуването.
Ние, хората, го възприемаме като неотделима част от нашата същност. И сякаш понякога забравяме, че то е дар от Онзи, Който го обладава в цялата му възможна пълнота. Както и всичко останало на този свят, съзнанието води началото си от Бога. По този повод Учителят П. Дънов споделя: "Съзнателният живот - това е една велика загадка в природата... А само в загадките има учение, знание и мъдрост." Всички човешки действия, плод на разумна цел и предварително намерение, имат корените си в съзнанието: "Всяка постъпка зависи от човешкото съзнание, което е скрито вътре." Учениците по духовния път - според Учителя на ББ в България - следва да притежават във всеки един момент от своя живот будно съзнание.
към текста >>
Както и всичко останало на този свят, съзнанието води началото си от
Бога
.
Затова Учителят П. Дънов ни предупреждава: "В подсъзнанието на човека е вложено доброто и злото." - Съзнание: Съзнанието само по себе си се явява грандиозна тайна на съществуването. Ние, хората, го възприемаме като неотделима част от нашата същност. И сякаш понякога забравяме, че то е дар от Онзи, Който го обладава в цялата му възможна пълнота.
Както и всичко останало на този свят, съзнанието води началото си от
Бога
.
По този повод Учителят П. Дънов споделя: "Съзнателният живот - това е една велика загадка в природата... А само в загадките има учение, знание и мъдрост." Всички човешки действия, плод на разумна цел и предварително намерение, имат корените си в съзнанието: "Всяка постъпка зависи от човешкото съзнание, което е скрито вътре." Учениците по духовния път - според Учителя на ББ в България - следва да притежават във всеки един момент от своя живот будно съзнание. Отклоненията от това правило биват приемани като сериозни нарушения, забавящи духовното развитие на пилигрима: "В окултната Школа не се позволяват несъзнателни движения." - Самосъзнание: Както бе изтъкнато по-горе, самосъзнанието характеризира именно човешкото царство в пределите на Живата Разумна Природа. В своето теоретично наследство Учителят П.
към текста >>
В личността влизат страсти, желания, униние, тщеславие, стремеж
към
богатство
,
към
ядене, пиене и т. н.
Любопитен е анализът му за взаимоотношенията между личност и индивидуалност в светлината на земния живот: "Личността (т. е. самосъзнанието - бел. К. З.) представя външната страна на човека, неговите листа и цветове, с които всяка пролет се облича и след време се освобождава от тях. Индивидуалността е вътрешната страна на човека, която остава с него. Тази страна наричаме духовно, Божествено начало в човека.
В личността влизат страсти, желания, униние, тщеславие, стремеж
към
богатство
,
към
ядене, пиене и т. н.
Значи, личността се стреми към външни, преходни неща, а индивидуалността - към вечни, трайни неща... Личността може да се жертва за индивидуалността, но никога не става обратното. Личността се безпокои, смущава се да не пропадне, да не изгуби нещо, а индивидуалното в човека се проявява тихо, спокойно, с вяра, че всички работи ще се наредят добре. Личността умира, а индивидуалното в човека страда. То служи като съединителна връзка между човека и душата." Както става ясно, отправната точка на самосъзнанието е тук, в света на материята. То е ангажирано предимно с решаването на земните проблеми на човека.
към текста >>
Значи, личността се стреми
към
външни, преходни неща, а индивидуалността -
към
вечни, трайни неща... Личността може да се жертва за индивидуалността, но никога не става обратното.
самосъзнанието - бел. К. З.) представя външната страна на човека, неговите листа и цветове, с които всяка пролет се облича и след време се освобождава от тях. Индивидуалността е вътрешната страна на човека, която остава с него. Тази страна наричаме духовно, Божествено начало в човека. В личността влизат страсти, желания, униние, тщеславие, стремеж към богатство, към ядене, пиене и т. н.
Значи, личността се стреми
към
външни, преходни неща, а индивидуалността -
към
вечни, трайни неща... Личността може да се жертва за индивидуалността, но никога не става обратното.
Личността се безпокои, смущава се да не пропадне, да не изгуби нещо, а индивидуалното в човека се проявява тихо, спокойно, с вяра, че всички работи ще се наредят добре. Личността умира, а индивидуалното в човека страда. То служи като съединителна връзка между човека и душата." Както става ясно, отправната точка на самосъзнанието е тук, в света на материята. То е ангажирано предимно с решаването на земните проблеми на човека. В този смисъл следва да го разглеждаме като стъпало към една по- извисена степен на съзнанието, както постъпва и българският духовен Учител: "Самосъзнанието разрешава въпросите за прехраната.
към текста >>
В този смисъл следва да го разглеждаме като стъпало
към
една по- извисена степен на съзнанието, както постъпва и българският духовен Учител: "Самосъзнанието разрешава въпросите за прехраната.
Значи, личността се стреми към външни, преходни неща, а индивидуалността - към вечни, трайни неща... Личността може да се жертва за индивидуалността, но никога не става обратното. Личността се безпокои, смущава се да не пропадне, да не изгуби нещо, а индивидуалното в човека се проявява тихо, спокойно, с вяра, че всички работи ще се наредят добре. Личността умира, а индивидуалното в човека страда. То служи като съединителна връзка между човека и душата." Както става ясно, отправната точка на самосъзнанието е тук, в света на материята. То е ангажирано предимно с решаването на земните проблеми на човека.
В този смисъл следва да го разглеждаме като стъпало
към
една по- извисена степен на съзнанието, както постъпва и българският духовен Учител: "Самосъзнанието разрешава въпросите за прехраната.
А Космическото съзнание разрешава въпроса за любовта към Бога." - Свръхсъзнание: Свръхсъзнанието е проява на висшето естество на човека, на неговата потенциално заложена Божественост, разгърната в целия блясък на съвършенството си. Затова и Учителят П. Дънов го назовава още "Божествено съзнание". За неговата същност и изява той казва: "Божественото съзнание всякога ни нашепва какво трябва да правим... То работи моментално и се проявява чрез ума и сърцето на човека." Когато личността изявява именно този вид съзнание, това не би могло да остане скрито от никого - толкова красиви са плодовете на неговото проявление: "Когато Божественото съзнание работи в нас, ние ставаме меки, внимателни и хората започват да ни обичат; когато направим някаква погрешка, Божественото съзнание се отдалечава от нас и хората престават да ни обичат.
към текста >>
А Космическото съзнание разрешава въпроса за
любовта
към
Бога
."
Личността се безпокои, смущава се да не пропадне, да не изгуби нещо, а индивидуалното в човека се проявява тихо, спокойно, с вяра, че всички работи ще се наредят добре. Личността умира, а индивидуалното в човека страда. То служи като съединителна връзка между човека и душата." Както става ясно, отправната точка на самосъзнанието е тук, в света на материята. То е ангажирано предимно с решаването на земните проблеми на човека. В този смисъл следва да го разглеждаме като стъпало към една по- извисена степен на съзнанието, както постъпва и българският духовен Учител: "Самосъзнанието разрешава въпросите за прехраната.
А Космическото съзнание разрешава въпроса за
любовта
към
Бога
."
- Свръхсъзнание: Свръхсъзнанието е проява на висшето естество на човека, на неговата потенциално заложена Божественост, разгърната в целия блясък на съвършенството си. Затова и Учителят П. Дънов го назовава още "Божествено съзнание". За неговата същност и изява той казва: "Божественото съзнание всякога ни нашепва какво трябва да правим... То работи моментално и се проявява чрез ума и сърцето на човека." Когато личността изявява именно този вид съзнание, това не би могло да остане скрито от никого - толкова красиви са плодовете на неговото проявление: "Когато Божественото съзнание работи в нас, ние ставаме меки, внимателни и хората започват да ни обичат; когато направим някаква погрешка, Божественото съзнание се отдалечава от нас и хората престават да ни обичат. Обичта на хората към нас се дължи на Божественото съзнание, което работи в душите ни." Да притежаваш свръхсъзнание в същност означава да си съединил своето съзнание с това на Бога.
към текста >>
Обичта на хората
към
нас се дължи на Божественото съзнание, което работи в душите ни." Да притежаваш свръхсъзнание в същност означава да си съединил своето съзнание с това на
Бога
.
А Космическото съзнание разрешава въпроса за любовта към Бога." - Свръхсъзнание: Свръхсъзнанието е проява на висшето естество на човека, на неговата потенциално заложена Божественост, разгърната в целия блясък на съвършенството си. Затова и Учителят П. Дънов го назовава още "Божествено съзнание". За неговата същност и изява той казва: "Божественото съзнание всякога ни нашепва какво трябва да правим... То работи моментално и се проявява чрез ума и сърцето на човека." Когато личността изявява именно този вид съзнание, това не би могло да остане скрито от никого - толкова красиви са плодовете на неговото проявление: "Когато Божественото съзнание работи в нас, ние ставаме меки, внимателни и хората започват да ни обичат; когато направим някаква погрешка, Божественото съзнание се отдалечава от нас и хората престават да ни обичат.
Обичта на хората
към
нас се дължи на Божественото съзнание, което работи в душите ни." Да притежаваш свръхсъзнание в същност означава да си съединил своето съзнание с това на
Бога
.
За повечето хора това са мигове в живота, които обаче оставят незаличима следа в паметта им. Само великите Посветени са постигнали толкова висока степен на индивидуално духовно развитие, че да пребивават постоянно в състоянието на свръхсъзнание. Окултните ученици са на път към това постижение. Свръхсъзнанието може да бъде дефинирано още и като съзнание на Цялото. За взаимоотношенията между него и останалите единици съзнание в Космоса Учителят на ББ у нас подчертава: "В света на пръв план стои Божественото съзнание, на което всички съзнания се подчиняват.
към текста >>
Окултните ученици са на път
към
това постижение.
Дънов го назовава още "Божествено съзнание". За неговата същност и изява той казва: "Божественото съзнание всякога ни нашепва какво трябва да правим... То работи моментално и се проявява чрез ума и сърцето на човека." Когато личността изявява именно този вид съзнание, това не би могло да остане скрито от никого - толкова красиви са плодовете на неговото проявление: "Когато Божественото съзнание работи в нас, ние ставаме меки, внимателни и хората започват да ни обичат; когато направим някаква погрешка, Божественото съзнание се отдалечава от нас и хората престават да ни обичат. Обичта на хората към нас се дължи на Божественото съзнание, което работи в душите ни." Да притежаваш свръхсъзнание в същност означава да си съединил своето съзнание с това на Бога. За повечето хора това са мигове в живота, които обаче оставят незаличима следа в паметта им. Само великите Посветени са постигнали толкова висока степен на индивидуално духовно развитие, че да пребивават постоянно в състоянието на свръхсъзнание.
Окултните ученици са на път
към
това постижение.
Свръхсъзнанието може да бъде дефинирано още и като съзнание на Цялото. За взаимоотношенията между него и останалите единици съзнание в Космоса Учителят на ББ у нас подчертава: "В света на пръв план стои Божественото съзнание, на което всички съзнания се подчиняват. Те са отзвук на Великото съзнание. То представя цялата нота, а вие - нейните части. Цялото звучи най-силно, а частите допълнят общата хармония.
към текста >>
Всяка част трябва да работи съзнателно върху
себе
си, да се усъвършенства."
Те са отзвук на Великото съзнание. То представя цялата нота, а вие - нейните части. Цялото звучи най-силно, а частите допълнят общата хармония. Факторът е Цялото, а частите - отглас и допълнение на Цялото. Стремете се да бъдете в съгласие и хармония с Цялото, да изпълните правилно своето предназначение.
Всяка част трябва да работи съзнателно върху
себе
си, да се усъвършенства."
б) посвещения По своя еволюционен път душата, човешката индивидуалност, преминава през различни степени на развитие, на духовно израстване. Езотеричното познание ги нарича посвещения. По своята същност посвещението е акт на разширяване на съзнанието, при който то (съзнанието) придобива по-дълбока степен на осмисляне и по- мащабен обхват на Истината за Бога, света, живота и човека - Истината за Битието във и извън индивидуалното "аз", както и на Истината за целите на еволюционното развитие на всички равнища. Повечето автентични духовни школи в миналото и настоящето утвърждават наличието на седем степени в еволюционното издигане на съзнанието или седем посвещения.
към текста >>
По своята същност посвещението е акт на разширяване на съзнанието, при който то (съзнанието) придобива по-дълбока степен на осмисляне и по- мащабен обхват на Истината за
Бога
, света, живота и човека - Истината за Битието във и извън индивидуалното "аз", както и на Истината за целите на еволюционното развитие на всички равнища.
Стремете се да бъдете в съгласие и хармония с Цялото, да изпълните правилно своето предназначение. Всяка част трябва да работи съзнателно върху себе си, да се усъвършенства." б) посвещения По своя еволюционен път душата, човешката индивидуалност, преминава през различни степени на развитие, на духовно израстване. Езотеричното познание ги нарича посвещения.
По своята същност посвещението е акт на разширяване на съзнанието, при който то (съзнанието) придобива по-дълбока степен на осмисляне и по- мащабен обхват на Истината за
Бога
, света, живота и човека - Истината за Битието във и извън индивидуалното "аз", както и на Истината за целите на еволюционното развитие на всички равнища.
Повечето автентични духовни школи в миналото и настоящето утвърждават наличието на седем степени в еволюционното издигане на съзнанието или седем посвещения. Учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, не прави изключение в това отношение. Учителят на ББ в нашата страна говори за следните седем посвещения в хронологичен и възходящ ред: Обръщане към Бога; Покаяние; Спасение; Възраждане; Новораждане; Посвещение (в тесния смисъл на понятието); Възкресение. Преди търсещият в Духа човек да стъпи върху пътеката на посвещенията, обаче, той преживява вътрешна трансформация, която на езотеричен език се нарича пробуждане на душата.
към текста >>
Учителят на ББ в нашата страна говори за следните седем посвещения в хронологичен и възходящ ред: Обръщане
към
Бога
; Покаяние; Спасение; Възраждане; Новораждане; Посвещение (в тесния смисъл на понятието); Възкресение.
Езотеричното познание ги нарича посвещения. По своята същност посвещението е акт на разширяване на съзнанието, при който то (съзнанието) придобива по-дълбока степен на осмисляне и по- мащабен обхват на Истината за Бога, света, живота и човека - Истината за Битието във и извън индивидуалното "аз", както и на Истината за целите на еволюционното развитие на всички равнища. Повечето автентични духовни школи в миналото и настоящето утвърждават наличието на седем степени в еволюционното издигане на съзнанието или седем посвещения. Учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, не прави изключение в това отношение.
Учителят на ББ в нашата страна говори за следните седем посвещения в хронологичен и възходящ ред: Обръщане
към
Бога
; Покаяние; Спасение; Възраждане; Новораждане; Посвещение (в тесния смисъл на понятието); Възкресение.
Преди търсещият в Духа човек да стъпи върху пътеката на посвещенията, обаче, той преживява вътрешна трансформация, която на езотеричен език се нарича пробуждане на душата. Това предварително стъпало към стълбицата на еволюционното развитие на личността бива характеризирано от Учителя П. Дънов по следния начин: "Пробуждането на човешката душа подразбира запознаването й с Божията Любов. Само пробудената душа познава Бога. Туй е изразил Христос със стиха: "Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога" (Йоан 17:3 - бел.
към текста >>
Това предварително стъпало
към
стълбицата на еволюционното развитие на личността бива характеризирано от Учителя П.
Повечето автентични духовни школи в миналото и настоящето утвърждават наличието на седем степени в еволюционното издигане на съзнанието или седем посвещения. Учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, не прави изключение в това отношение. Учителят на ББ в нашата страна говори за следните седем посвещения в хронологичен и възходящ ред: Обръщане към Бога; Покаяние; Спасение; Възраждане; Новораждане; Посвещение (в тесния смисъл на понятието); Възкресение. Преди търсещият в Духа човек да стъпи върху пътеката на посвещенията, обаче, той преживява вътрешна трансформация, която на езотеричен език се нарича пробуждане на душата.
Това предварително стъпало
към
стълбицата на еволюционното развитие на личността бива характеризирано от Учителя П.
Дънов по следния начин: "Пробуждането на човешката душа подразбира запознаването й с Божията Любов. Само пробудената душа познава Бога. Туй е изразил Христос със стиха: "Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога" (Йоан 17:3 - бел. К. З.)." И на друго място в Словото му: "Пробуждането на човешката душа не подразбира обръщане на грешника към Бога, но освобождаване на Божественото в човека от всички криви разбирания, от всички заблуждения (курсивът мой - К. З.), в които е бил потопен през вечността." Макар и условно, бихме могли да сравним пробуждането на човешката душевност с прехода от инволюционно към еволюционно развитие.
към текста >>
Дънов по следния начин: "Пробуждането на човешката душа подразбира запознаването й с Божията
Любов
.
Учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, не прави изключение в това отношение. Учителят на ББ в нашата страна говори за следните седем посвещения в хронологичен и възходящ ред: Обръщане към Бога; Покаяние; Спасение; Възраждане; Новораждане; Посвещение (в тесния смисъл на понятието); Възкресение. Преди търсещият в Духа човек да стъпи върху пътеката на посвещенията, обаче, той преживява вътрешна трансформация, която на езотеричен език се нарича пробуждане на душата. Това предварително стъпало към стълбицата на еволюционното развитие на личността бива характеризирано от Учителя П.
Дънов по следния начин: "Пробуждането на човешката душа подразбира запознаването й с Божията
Любов
.
Само пробудената душа познава Бога. Туй е изразил Христос със стиха: "Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога" (Йоан 17:3 - бел. К. З.)." И на друго място в Словото му: "Пробуждането на човешката душа не подразбира обръщане на грешника към Бога, но освобождаване на Божественото в човека от всички криви разбирания, от всички заблуждения (курсивът мой - К. З.), в които е бил потопен през вечността." Макар и условно, бихме могли да сравним пробуждането на човешката душевност с прехода от инволюционно към еволюционно развитие. Подобна промяна в основното направление на живота не може да мине без сътресения.
към текста >>
Само пробудената душа познава
Бога
.
Дънов, не прави изключение в това отношение. Учителят на ББ в нашата страна говори за следните седем посвещения в хронологичен и възходящ ред: Обръщане към Бога; Покаяние; Спасение; Възраждане; Новораждане; Посвещение (в тесния смисъл на понятието); Възкресение. Преди търсещият в Духа човек да стъпи върху пътеката на посвещенията, обаче, той преживява вътрешна трансформация, която на езотеричен език се нарича пробуждане на душата. Това предварително стъпало към стълбицата на еволюционното развитие на личността бива характеризирано от Учителя П. Дънов по следния начин: "Пробуждането на човешката душа подразбира запознаването й с Божията Любов.
Само пробудената душа познава
Бога
.
Туй е изразил Христос със стиха: "Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога" (Йоан 17:3 - бел. К. З.)." И на друго място в Словото му: "Пробуждането на човешката душа не подразбира обръщане на грешника към Бога, но освобождаване на Божественото в човека от всички криви разбирания, от всички заблуждения (курсивът мой - К. З.), в които е бил потопен през вечността." Макар и условно, бихме могли да сравним пробуждането на човешката душевност с прехода от инволюционно към еволюционно развитие. Подобна промяна в основното направление на живота не може да мине без сътресения. В същото време, обаче, тя притежава и неповторимата красота на изгрева, разпръскващ обилната светлина на новия ден след дългата нощ на невежеството.
към текста >>
Туй е изразил Христос със стиха: "Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго
Бога
" (Йоан 17:3 - бел.
Учителят на ББ в нашата страна говори за следните седем посвещения в хронологичен и възходящ ред: Обръщане към Бога; Покаяние; Спасение; Възраждане; Новораждане; Посвещение (в тесния смисъл на понятието); Възкресение. Преди търсещият в Духа човек да стъпи върху пътеката на посвещенията, обаче, той преживява вътрешна трансформация, която на езотеричен език се нарича пробуждане на душата. Това предварително стъпало към стълбицата на еволюционното развитие на личността бива характеризирано от Учителя П. Дънов по следния начин: "Пробуждането на човешката душа подразбира запознаването й с Божията Любов. Само пробудената душа познава Бога.
Туй е изразил Христос със стиха: "Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго
Бога
" (Йоан 17:3 - бел.
К. З.)." И на друго място в Словото му: "Пробуждането на човешката душа не подразбира обръщане на грешника към Бога, но освобождаване на Божественото в човека от всички криви разбирания, от всички заблуждения (курсивът мой - К. З.), в които е бил потопен през вечността." Макар и условно, бихме могли да сравним пробуждането на човешката душевност с прехода от инволюционно към еволюционно развитие. Подобна промяна в основното направление на живота не може да мине без сътресения. В същото време, обаче, тя притежава и неповторимата красота на изгрева, разпръскващ обилната светлина на новия ден след дългата нощ на невежеството. Затова и Учителят на ББ в България отбелязва: "Най-красивият момент в живота на човека е пробуждането на неговото съзнание или зазоряването на неговата душа.
към текста >>
К. З.)." И на друго място в Словото му: "Пробуждането на човешката душа не подразбира обръщане на грешника
към
Бога
, но освобождаване на Божественото в човека от всички криви разбирания, от всички заблуждения (курсивът мой - К.
Преди търсещият в Духа човек да стъпи върху пътеката на посвещенията, обаче, той преживява вътрешна трансформация, която на езотеричен език се нарича пробуждане на душата. Това предварително стъпало към стълбицата на еволюционното развитие на личността бива характеризирано от Учителя П. Дънов по следния начин: "Пробуждането на човешката душа подразбира запознаването й с Божията Любов. Само пробудената душа познава Бога. Туй е изразил Христос със стиха: "Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога" (Йоан 17:3 - бел.
К. З.)." И на друго място в Словото му: "Пробуждането на човешката душа не подразбира обръщане на грешника
към
Бога
, но освобождаване на Божественото в човека от всички криви разбирания, от всички заблуждения (курсивът мой - К.
З.), в които е бил потопен през вечността." Макар и условно, бихме могли да сравним пробуждането на човешката душевност с прехода от инволюционно към еволюционно развитие. Подобна промяна в основното направление на живота не може да мине без сътресения. В същото време, обаче, тя притежава и неповторимата красота на изгрева, разпръскващ обилната светлина на новия ден след дългата нощ на невежеството. Затова и Учителят на ББ в България отбелязва: "Най-красивият момент в живота на човека е пробуждането на неговото съзнание или зазоряването на неговата душа. Който е дошъл до този момент, той е намерил магическата пръчица в своя живот." И съвсем не е важно къде и как те е заварил вятърът на промяната.
към текста >>
З.), в които е бил потопен през вечността." Макар и условно, бихме могли да сравним пробуждането на човешката душевност с прехода от инволюционно
към
еволюционно развитие.
Това предварително стъпало към стълбицата на еволюционното развитие на личността бива характеризирано от Учителя П. Дънов по следния начин: "Пробуждането на човешката душа подразбира запознаването й с Божията Любов. Само пробудената душа познава Бога. Туй е изразил Христос със стиха: "Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога" (Йоан 17:3 - бел. К. З.)." И на друго място в Словото му: "Пробуждането на човешката душа не подразбира обръщане на грешника към Бога, но освобождаване на Божественото в човека от всички криви разбирания, от всички заблуждения (курсивът мой - К.
З.), в които е бил потопен през вечността." Макар и условно, бихме могли да сравним пробуждането на човешката душевност с прехода от инволюционно
към
еволюционно развитие.
Подобна промяна в основното направление на живота не може да мине без сътресения. В същото време, обаче, тя притежава и неповторимата красота на изгрева, разпръскващ обилната светлина на новия ден след дългата нощ на невежеството. Затова и Учителят на ББ в България отбелязва: "Най-красивият момент в живота на човека е пробуждането на неговото съзнание или зазоряването на неговата душа. Който е дошъл до този момент, той е намерил магическата пръчица в своя живот." И съвсем не е важно къде и как те е заварил вятърът на промяната. Тя с еднаква сила и обновителна мощ докосва сърцето на всеки, достоен да я приеме човек: "Като дойде моментът за пробуждане на съзнанието, не е важно кой на каква служба е бил.
към текста >>
И тогава вие ще се срещнете с ония хора, които съзнават, че пред лицето на
Бога
всички са еднакви."
Затова и Учителят на ББ в България отбелязва: "Най-красивият момент в живота на човека е пробуждането на неговото съзнание или зазоряването на неговата душа. Който е дошъл до този момент, той е намерил магическата пръчица в своя живот." И съвсем не е важно къде и как те е заварил вятърът на промяната. Тя с еднаква сила и обновителна мощ докосва сърцето на всеки, достоен да я приеме човек: "Като дойде моментът за пробуждане на съзнанието, не е важно кой на каква служба е бил. Вие може да сте или метач, или просяк, или учител, или министър - не е важно това. Божественото ще дойде и ще огрее съзнанието ви като слънце.
И тогава вие ще се срещнете с ония хора, които съзнават, че пред лицето на
Бога
всички са еднакви."
И ето че пробудената вече душа по своя тъй дълъг път към съвършенството пристъпва към първата велика стъпка на възлизане, своето първо посвещение. 1) Обръщане към Бога Постигането на тази степен на съзнанието не зависи от човека, тя е дар от Бога. Затова именно Учителят П. Дънов казва: "Обръщането е от Бога", и изяснява същността му по следния начин: "Обръщането означава, че трябва да очистиш ума и сърцето си от всякакъв страх, който се е наслоил върху теб от миналото." Пречистването само по себе си е свързано не само с отхвърлянето на излишното бреме на собствените слабости, недостатъци и пороци, които влачим със себе си от предишните превъплъщения, както и "придобити" в настоящото.
към текста >>
И ето че пробудената вече душа по своя тъй дълъг път
към
съвършенството пристъпва
към
първата велика стъпка на възлизане, своето първо посвещение.
Който е дошъл до този момент, той е намерил магическата пръчица в своя живот." И съвсем не е важно къде и как те е заварил вятърът на промяната. Тя с еднаква сила и обновителна мощ докосва сърцето на всеки, достоен да я приеме човек: "Като дойде моментът за пробуждане на съзнанието, не е важно кой на каква служба е бил. Вие може да сте или метач, или просяк, или учител, или министър - не е важно това. Божественото ще дойде и ще огрее съзнанието ви като слънце. И тогава вие ще се срещнете с ония хора, които съзнават, че пред лицето на Бога всички са еднакви."
И ето че пробудената вече душа по своя тъй дълъг път
към
съвършенството пристъпва
към
първата велика стъпка на възлизане, своето първо посвещение.
1) Обръщане към Бога Постигането на тази степен на съзнанието не зависи от човека, тя е дар от Бога. Затова именно Учителят П. Дънов казва: "Обръщането е от Бога", и изяснява същността му по следния начин: "Обръщането означава, че трябва да очистиш ума и сърцето си от всякакъв страх, който се е наслоил върху теб от миналото." Пречистването само по себе си е свързано не само с отхвърлянето на излишното бреме на собствените слабости, недостатъци и пороци, които влачим със себе си от предишните превъплъщения, както и "придобити" в настоящото. Пречистването предполага и това, човек да си постави за изпълнение високи цели пред своето духовно израстване.
към текста >>
1) Обръщане
към
Бога
Тя с еднаква сила и обновителна мощ докосва сърцето на всеки, достоен да я приеме човек: "Като дойде моментът за пробуждане на съзнанието, не е важно кой на каква служба е бил. Вие може да сте или метач, или просяк, или учител, или министър - не е важно това. Божественото ще дойде и ще огрее съзнанието ви като слънце. И тогава вие ще се срещнете с ония хора, които съзнават, че пред лицето на Бога всички са еднакви." И ето че пробудената вече душа по своя тъй дълъг път към съвършенството пристъпва към първата велика стъпка на възлизане, своето първо посвещение.
1) Обръщане
към
Бога
Постигането на тази степен на съзнанието не зависи от човека, тя е дар от Бога. Затова именно Учителят П. Дънов казва: "Обръщането е от Бога", и изяснява същността му по следния начин: "Обръщането означава, че трябва да очистиш ума и сърцето си от всякакъв страх, който се е наслоил върху теб от миналото." Пречистването само по себе си е свързано не само с отхвърлянето на излишното бреме на собствените слабости, недостатъци и пороци, които влачим със себе си от предишните превъплъщения, както и "придобити" в настоящото. Пречистването предполага и това, човек да си постави за изпълнение високи цели пред своето духовно израстване. Обръщането към Бога не може да бъде осъществено, ако личността не премине през кризата на катарзиса.
към текста >>
Постигането на тази степен на съзнанието не зависи от човека, тя е дар от
Бога
.
Вие може да сте или метач, или просяк, или учител, или министър - не е важно това. Божественото ще дойде и ще огрее съзнанието ви като слънце. И тогава вие ще се срещнете с ония хора, които съзнават, че пред лицето на Бога всички са еднакви." И ето че пробудената вече душа по своя тъй дълъг път към съвършенството пристъпва към първата велика стъпка на възлизане, своето първо посвещение. 1) Обръщане към Бога
Постигането на тази степен на съзнанието не зависи от човека, тя е дар от
Бога
.
Затова именно Учителят П. Дънов казва: "Обръщането е от Бога", и изяснява същността му по следния начин: "Обръщането означава, че трябва да очистиш ума и сърцето си от всякакъв страх, който се е наслоил върху теб от миналото." Пречистването само по себе си е свързано не само с отхвърлянето на излишното бреме на собствените слабости, недостатъци и пороци, които влачим със себе си от предишните превъплъщения, както и "придобити" в настоящото. Пречистването предполага и това, човек да си постави за изпълнение високи цели пред своето духовно израстване. Обръщането към Бога не може да бъде осъществено, ако личността не премине през кризата на катарзиса. Тя съдържа в себе си преосмислянето на целия жизнен път - категоричното отхвърляне на остарялата ценностна система (характерна за инволюционния път на душата) и възприемането на нова, възходяща, еволюционна.
към текста >>
Дънов казва: "Обръщането е от
Бога
", и изяснява същността му по следния начин: "Обръщането означава, че трябва да очистиш ума и сърцето си от всякакъв страх, който се е наслоил върху теб от миналото." Пречистването само по
себе
си е свързано не само с отхвърлянето на излишното бреме на собствените слабости, недостатъци и пороци, които влачим със
себе
си от предишните превъплъщения, както и "придобити" в настоящото.
И тогава вие ще се срещнете с ония хора, които съзнават, че пред лицето на Бога всички са еднакви." И ето че пробудената вече душа по своя тъй дълъг път към съвършенството пристъпва към първата велика стъпка на възлизане, своето първо посвещение. 1) Обръщане към Бога Постигането на тази степен на съзнанието не зависи от човека, тя е дар от Бога. Затова именно Учителят П.
Дънов казва: "Обръщането е от
Бога
", и изяснява същността му по следния начин: "Обръщането означава, че трябва да очистиш ума и сърцето си от всякакъв страх, който се е наслоил върху теб от миналото." Пречистването само по
себе
си е свързано не само с отхвърлянето на излишното бреме на собствените слабости, недостатъци и пороци, които влачим със
себе
си от предишните превъплъщения, както и "придобити" в настоящото.
Пречистването предполага и това, човек да си постави за изпълнение високи цели пред своето духовно израстване. Обръщането към Бога не може да бъде осъществено, ако личността не премине през кризата на катарзиса. Тя съдържа в себе си преосмислянето на целия жизнен път - категоричното отхвърляне на остарялата ценностна система (характерна за инволюционния път на душата) и възприемането на нова, възходяща, еволюционна. И в пречистващия огън на тази вътрешна трансформация неизбежно се ражда образът на Всевишния. В Неговото лице трескаво променящият се човек открива своя Небесен Родител, Първата Причина на всичко съществуващо, Извора на вечната Космическа Любов.
към текста >>
Обръщането
към
Бога
не може да бъде осъществено, ако личността не премине през кризата на катарзиса.
1) Обръщане към Бога Постигането на тази степен на съзнанието не зависи от човека, тя е дар от Бога. Затова именно Учителят П. Дънов казва: "Обръщането е от Бога", и изяснява същността му по следния начин: "Обръщането означава, че трябва да очистиш ума и сърцето си от всякакъв страх, който се е наслоил върху теб от миналото." Пречистването само по себе си е свързано не само с отхвърлянето на излишното бреме на собствените слабости, недостатъци и пороци, които влачим със себе си от предишните превъплъщения, както и "придобити" в настоящото. Пречистването предполага и това, човек да си постави за изпълнение високи цели пред своето духовно израстване.
Обръщането
към
Бога
не може да бъде осъществено, ако личността не премине през кризата на катарзиса.
Тя съдържа в себе си преосмислянето на целия жизнен път - категоричното отхвърляне на остарялата ценностна система (характерна за инволюционния път на душата) и възприемането на нова, възходяща, еволюционна. И в пречистващия огън на тази вътрешна трансформация неизбежно се ражда образът на Всевишния. В Неговото лице трескаво променящият се човек открива своя Небесен Родител, Първата Причина на всичко съществуващо, Извора на вечната Космическа Любов. Според християнския писател Тертулиан от периода на ранната Църква: "Душата на човека по природа е християнка", сиреч вярата в Бога е заложена дълбоко в недрата на нашата безсмъртна същност. От лоното на Твореца се спуска ярък животворящ лъч, докосва човешкото сърце и в него лумва със златист блясък пламъкът на пресътворението.
към текста >>
Тя съдържа в
себе
си преосмислянето на целия жизнен път - категоричното отхвърляне на остарялата ценностна система (характерна за инволюционния път на душата) и възприемането на нова, възходяща, еволюционна.
Постигането на тази степен на съзнанието не зависи от човека, тя е дар от Бога. Затова именно Учителят П. Дънов казва: "Обръщането е от Бога", и изяснява същността му по следния начин: "Обръщането означава, че трябва да очистиш ума и сърцето си от всякакъв страх, който се е наслоил върху теб от миналото." Пречистването само по себе си е свързано не само с отхвърлянето на излишното бреме на собствените слабости, недостатъци и пороци, които влачим със себе си от предишните превъплъщения, както и "придобити" в настоящото. Пречистването предполага и това, човек да си постави за изпълнение високи цели пред своето духовно израстване. Обръщането към Бога не може да бъде осъществено, ако личността не премине през кризата на катарзиса.
Тя съдържа в
себе
си преосмислянето на целия жизнен път - категоричното отхвърляне на остарялата ценностна система (характерна за инволюционния път на душата) и възприемането на нова, възходяща, еволюционна.
И в пречистващия огън на тази вътрешна трансформация неизбежно се ражда образът на Всевишния. В Неговото лице трескаво променящият се човек открива своя Небесен Родител, Първата Причина на всичко съществуващо, Извора на вечната Космическа Любов. Според християнския писател Тертулиан от периода на ранната Църква: "Душата на човека по природа е християнка", сиреч вярата в Бога е заложена дълбоко в недрата на нашата безсмъртна същност. От лоното на Твореца се спуска ярък животворящ лъч, докосва човешкото сърце и в него лумва със златист блясък пламъкът на пресътворението. За резултатите от това знаменателно мистично събитие Учителят на ББ у нас свидетелства: "Който има връзка с Бога, той се приближава към Великия Център на живота и затова се изпълня с Мир, със Светлина и Радост, а който няма такава връзка, той се отдалечава от този Център и живее в съмнение, в тъмнина, в обезсърчение, разочарование и т. н."
към текста >>
В Неговото лице трескаво променящият се човек открива своя Небесен Родител, Първата Причина на всичко съществуващо, Извора на вечната Космическа
Любов
.
Дънов казва: "Обръщането е от Бога", и изяснява същността му по следния начин: "Обръщането означава, че трябва да очистиш ума и сърцето си от всякакъв страх, който се е наслоил върху теб от миналото." Пречистването само по себе си е свързано не само с отхвърлянето на излишното бреме на собствените слабости, недостатъци и пороци, които влачим със себе си от предишните превъплъщения, както и "придобити" в настоящото. Пречистването предполага и това, човек да си постави за изпълнение високи цели пред своето духовно израстване. Обръщането към Бога не може да бъде осъществено, ако личността не премине през кризата на катарзиса. Тя съдържа в себе си преосмислянето на целия жизнен път - категоричното отхвърляне на остарялата ценностна система (характерна за инволюционния път на душата) и възприемането на нова, възходяща, еволюционна. И в пречистващия огън на тази вътрешна трансформация неизбежно се ражда образът на Всевишния.
В Неговото лице трескаво променящият се човек открива своя Небесен Родител, Първата Причина на всичко съществуващо, Извора на вечната Космическа
Любов
.
Според християнския писател Тертулиан от периода на ранната Църква: "Душата на човека по природа е християнка", сиреч вярата в Бога е заложена дълбоко в недрата на нашата безсмъртна същност. От лоното на Твореца се спуска ярък животворящ лъч, докосва човешкото сърце и в него лумва със златист блясък пламъкът на пресътворението. За резултатите от това знаменателно мистично събитие Учителят на ББ у нас свидетелства: "Който има връзка с Бога, той се приближава към Великия Център на живота и затова се изпълня с Мир, със Светлина и Радост, а който няма такава връзка, той се отдалечава от този Център и живее в съмнение, в тъмнина, в обезсърчение, разочарование и т. н." 2) Покаяние Покаянието зависи от самия човек.
към текста >>
Според християнския писател Тертулиан от периода на ранната Църква: "Душата на човека по природа е християнка", сиреч вярата в
Бога
е заложена дълбоко в недрата на нашата безсмъртна същност.
Пречистването предполага и това, човек да си постави за изпълнение високи цели пред своето духовно израстване. Обръщането към Бога не може да бъде осъществено, ако личността не премине през кризата на катарзиса. Тя съдържа в себе си преосмислянето на целия жизнен път - категоричното отхвърляне на остарялата ценностна система (характерна за инволюционния път на душата) и възприемането на нова, възходяща, еволюционна. И в пречистващия огън на тази вътрешна трансформация неизбежно се ражда образът на Всевишния. В Неговото лице трескаво променящият се човек открива своя Небесен Родител, Първата Причина на всичко съществуващо, Извора на вечната Космическа Любов.
Според християнския писател Тертулиан от периода на ранната Църква: "Душата на човека по природа е християнка", сиреч вярата в
Бога
е заложена дълбоко в недрата на нашата безсмъртна същност.
От лоното на Твореца се спуска ярък животворящ лъч, докосва човешкото сърце и в него лумва със златист блясък пламъкът на пресътворението. За резултатите от това знаменателно мистично събитие Учителят на ББ у нас свидетелства: "Който има връзка с Бога, той се приближава към Великия Център на живота и затова се изпълня с Мир, със Светлина и Радост, а който няма такава връзка, той се отдалечава от този Център и живее в съмнение, в тъмнина, в обезсърчение, разочарование и т. н." 2) Покаяние Покаянието зависи от самия човек. За него Учителят П.
към текста >>
За резултатите от това знаменателно мистично събитие Учителят на ББ у нас свидетелства: "Който има връзка с
Бога
, той се приближава
към
Великия Център на живота и затова се изпълня с Мир, със Светлина и Радост, а който няма такава връзка, той се отдалечава от този Център и живее в съмнение, в тъмнина, в обезсърчение, разочарование и т. н."
Тя съдържа в себе си преосмислянето на целия жизнен път - категоричното отхвърляне на остарялата ценностна система (характерна за инволюционния път на душата) и възприемането на нова, възходяща, еволюционна. И в пречистващия огън на тази вътрешна трансформация неизбежно се ражда образът на Всевишния. В Неговото лице трескаво променящият се човек открива своя Небесен Родител, Първата Причина на всичко съществуващо, Извора на вечната Космическа Любов. Според християнския писател Тертулиан от периода на ранната Църква: "Душата на човека по природа е християнка", сиреч вярата в Бога е заложена дълбоко в недрата на нашата безсмъртна същност. От лоното на Твореца се спуска ярък животворящ лъч, докосва човешкото сърце и в него лумва със златист блясък пламъкът на пресътворението.
За резултатите от това знаменателно мистично събитие Учителят на ББ у нас свидетелства: "Който има връзка с
Бога
, той се приближава
към
Великия Център на живота и затова се изпълня с Мир, със Светлина и Радост, а който няма такава връзка, той се отдалечава от този Център и живее в съмнение, в тъмнина, в обезсърчение, разочарование и т. н."
2) Покаяние Покаянието зависи от самия човек. За него Учителят П. Дънов казва: "Покаяние значи преглеждане и ликвидиране на старите сметки. Чрез покаянието ти молиш Бога за нов кредит и нови възможности." Извършвайки цялостна равносметка на досегашния си живот, личността изповядва прегрешенията си пред олтара на Божественото и се зарежда с нова, обновителна жизнена енергия.
към текста >>
Чрез покаянието ти молиш
Бога
за нов кредит и нови възможности." Извършвайки цялостна равносметка на досегашния си живот, личността изповядва прегрешенията си пред олтара на Божественото и се зарежда с нова, обновителна жизнена енергия.
За резултатите от това знаменателно мистично събитие Учителят на ББ у нас свидетелства: "Който има връзка с Бога, той се приближава към Великия Център на живота и затова се изпълня с Мир, със Светлина и Радост, а който няма такава връзка, той се отдалечава от този Център и живее в съмнение, в тъмнина, в обезсърчение, разочарование и т. н." 2) Покаяние Покаянието зависи от самия човек. За него Учителят П. Дънов казва: "Покаяние значи преглеждане и ликвидиране на старите сметки.
Чрез покаянието ти молиш
Бога
за нов кредит и нови възможности." Извършвайки цялостна равносметка на досегашния си живот, личността изповядва прегрешенията си пред олтара на Божественото и се зарежда с нова, обновителна жизнена енергия.
В него започват да израстват кълновете на нов начин на мислене и поведение. Древните мъдреци са свързвали изповедта и покаянието със своеобразно завръщане към началото, към произхода на всяка индивидуалност. По този повод Учителят на ББ в България отбелязва: "Има болести, които могат да се излекуват само чрез изповед. " От езотерична гледна точка покаянието е свързано с отстраняване на всички непотребни елементи от душевността на човека. Именно по тази причина то бива разглеждано като хигиенизиране или почистване на душата.
към текста >>
Древните мъдреци са свързвали изповедта и покаянието със своеобразно завръщане
към
началото,
към
произхода на всяка индивидуалност.
Покаянието зависи от самия човек. За него Учителят П. Дънов казва: "Покаяние значи преглеждане и ликвидиране на старите сметки. Чрез покаянието ти молиш Бога за нов кредит и нови възможности." Извършвайки цялостна равносметка на досегашния си живот, личността изповядва прегрешенията си пред олтара на Божественото и се зарежда с нова, обновителна жизнена енергия. В него започват да израстват кълновете на нов начин на мислене и поведение.
Древните мъдреци са свързвали изповедта и покаянието със своеобразно завръщане
към
началото,
към
произхода на всяка индивидуалност.
По този повод Учителят на ББ в България отбелязва: "Има болести, които могат да се излекуват само чрез изповед. " От езотерична гледна точка покаянието е свързано с отстраняване на всички непотребни елементи от душевността на човека. Именно по тази причина то бива разглеждано като хигиенизиране или почистване на душата. Налице е пряка връзка между покаянието и смирението. Онзи, който не е в състояние да преодолее гордостта си, не би могъл и да се покае.
към текста >>
Онзи, който не е в състояние да преодолее гордостта си, не би могъл и да се покае.
Древните мъдреци са свързвали изповедта и покаянието със своеобразно завръщане към началото, към произхода на всяка индивидуалност. По този повод Учителят на ББ в България отбелязва: "Има болести, които могат да се излекуват само чрез изповед. " От езотерична гледна точка покаянието е свързано с отстраняване на всички непотребни елементи от душевността на човека. Именно по тази причина то бива разглеждано като хигиенизиране или почистване на душата. Налице е пряка връзка между покаянието и смирението.
Онзи, който не е в състояние да преодолее гордостта си, не би могъл и да се покае.
Освен всичко изброено покаянието е доброволен процес. То не изисква външен посредник. Достатъчно е да отключим тайните двери на душата си и да я разкрием гола и разтворена пред всевиж- дащия взор на Небесния Отец. Той от Своя страна не би оставил без отклик нашето искрено разкаяние и заявената твърда готовност за поправление. С едно твърде съществено условие - обетът за вярност към Него да включва и неповтаряне на извършените до момента грешки!
към текста >>
С едно твърде съществено условие - обетът за вярност
към
Него да включва и неповтаряне на извършените до момента грешки!
Онзи, който не е в състояние да преодолее гордостта си, не би могъл и да се покае. Освен всичко изброено покаянието е доброволен процес. То не изисква външен посредник. Достатъчно е да отключим тайните двери на душата си и да я разкрием гола и разтворена пред всевиж- дащия взор на Небесния Отец. Той от Своя страна не би оставил без отклик нашето искрено разкаяние и заявената твърда готовност за поправление.
С едно твърде съществено условие - обетът за вярност
към
Него да включва и неповтаряне на извършените до момента грешки!
3) Спасение Спасението (както и обръщането) е от Бога. Съдържанието му е съсредоточено в мистичния факт, че човешкото същество получава нов кредит от Небето и Бог го изпраща на обучение в света. Характерът на спасението е разкрит от Учителя П. Дънов, както следва: "Спасението на човека е вътре в него, да развие вътрешните си сили.
към текста >>
Спасението (както и обръщането) е от
Бога
.
То не изисква външен посредник. Достатъчно е да отключим тайните двери на душата си и да я разкрием гола и разтворена пред всевиж- дащия взор на Небесния Отец. Той от Своя страна не би оставил без отклик нашето искрено разкаяние и заявената твърда готовност за поправление. С едно твърде съществено условие - обетът за вярност към Него да включва и неповтаряне на извършените до момента грешки! 3) Спасение
Спасението (както и обръщането) е от
Бога
.
Съдържанието му е съсредоточено в мистичния факт, че човешкото същество получава нов кредит от Небето и Бог го изпраща на обучение в света. Характерът на спасението е разкрит от Учителя П. Дънов, както следва: "Спасението на човека е вътре в него, да развие вътрешните си сили. Щом се спаси един човек, веднага идва отзвук и у всички души. " При тази трета степен на развитие на съзнанието бива постигната хармония между ума и сърцето на личността.
към текста >>
Само при това положение (Той) ще покаже светлото Си лице." Абсолютната вяра е непосредствено свързана с приемането на Христос в
себе
си.
" При тази трета степен на развитие на съзнанието бива постигната хармония между ума и сърцето на личността. Човек вече се носи успешно върху гребена на вълната, разгръщаща обновлението във всички сфери на обществения и духовния живот. От кандидат за новата култура той вече се е превърнал в пълноценен участник в нея. Спасението е невъзможно без дълбока и искрена вяра. Относно нейната сила и въздейственост нека отново се вслушаме в Словото на великия духовен Учител: "Едно може да ви спаси - да произнесете Името Божие.
Само при това положение (Той) ще покаже светлото Си лице." Абсолютната вяра е непосредствено свързана с приемането на Христос в
себе
си.
Плодът на това вътрешно единение с Бога-Слово е окончателното ликвидиране с личната карма. 4) Възраждане Четвъртата степен в еволюцията на съзнанието - Възраждането, е от човека. Тя бележи едно по-интензивно проявление на Божественото у личността. За този процес Учителят П.
към текста >>
Плодът на това вътрешно единение с
Бога
-Слово е окончателното ликвидиране с личната карма.
Човек вече се носи успешно върху гребена на вълната, разгръщаща обновлението във всички сфери на обществения и духовния живот. От кандидат за новата култура той вече се е превърнал в пълноценен участник в нея. Спасението е невъзможно без дълбока и искрена вяра. Относно нейната сила и въздейственост нека отново се вслушаме в Словото на великия духовен Учител: "Едно може да ви спаси - да произнесете Името Божие. Само при това положение (Той) ще покаже светлото Си лице." Абсолютната вяра е непосредствено свързана с приемането на Христос в себе си.
Плодът на това вътрешно единение с
Бога
-Слово е окончателното ликвидиране с личната карма.
4) Възраждане Четвъртата степен в еволюцията на съзнанието - Възраждането, е от човека. Тя бележи едно по-интензивно проявление на Божественото у личността. За този процес Учителят П. Дънов изтъква: "При тази фаза съзнанието на човека се разширява повече, усилва се у него желанието да служи на Бога."
към текста >>
Дънов изтъква: "При тази фаза съзнанието на човека се разширява повече, усилва се у него желанието да служи на
Бога
."
Плодът на това вътрешно единение с Бога-Слово е окончателното ликвидиране с личната карма. 4) Възраждане Четвъртата степен в еволюцията на съзнанието - Възраждането, е от човека. Тя бележи едно по-интензивно проявление на Божественото у личността. За този процес Учителят П.
Дънов изтъква: "При тази фаза съзнанието на човека се разширява повече, усилва се у него желанието да служи на
Бога
."
От езотерични позиции Възраждането би могло да бъде дефинирано като процес на оплодяване и връзване на плодовете на Духа. Тази фаза на вътрешната трансформация е обяснена от Учителя на ББ по следния начин: "След като е спасен, човек е посаден като семе в земята, за да се разцъфти и да даде плод. Като плод той се възражда за нов живот. Първо трябва да станеш плод и само тогава можеш да съграждаш новия живот в себе си." Някак неусетно пилигримът по духовния Път се превръща в доброволен служител на Божията нива. Той започва да работи върху нея с безкрайна Любов и търпение, систематично, плодоносно и без всякаква показност.
към текста >>
Първо трябва да станеш плод и само тогава можеш да съграждаш новия живот в
себе
си." Някак неусетно пилигримът по духовния Път се превръща в доброволен служител на Божията нива.
За този процес Учителят П. Дънов изтъква: "При тази фаза съзнанието на човека се разширява повече, усилва се у него желанието да служи на Бога." От езотерични позиции Възраждането би могло да бъде дефинирано като процес на оплодяване и връзване на плодовете на Духа. Тази фаза на вътрешната трансформация е обяснена от Учителя на ББ по следния начин: "След като е спасен, човек е посаден като семе в земята, за да се разцъфти и да даде плод. Като плод той се възражда за нов живот.
Първо трябва да станеш плод и само тогава можеш да съграждаш новия живот в
себе
си." Някак неусетно пилигримът по духовния Път се превръща в доброволен служител на Божията нива.
Той започва да работи върху нея с безкрайна Любов и търпение, систематично, плодоносно и без всякаква показност. Окултният ученик придружава работата за Божественото и с по-интензивна практика на медитация. Възраждането предполага повече работа с езотеричните формули и с молитвата. За този вид духовна изява Учителят П Дънов споделя: "Молитвата е най- великата дейност на земята." Особено важно условие е усърдието и постоянството на ученика. Неговият молитвен подвиг може да му предостави дори власт над тъмните сили.
към текста >>
Той започва да работи върху нея с безкрайна
Любов
и търпение, систематично, плодоносно и без всякаква показност.
Дънов изтъква: "При тази фаза съзнанието на човека се разширява повече, усилва се у него желанието да служи на Бога." От езотерични позиции Възраждането би могло да бъде дефинирано като процес на оплодяване и връзване на плодовете на Духа. Тази фаза на вътрешната трансформация е обяснена от Учителя на ББ по следния начин: "След като е спасен, човек е посаден като семе в земята, за да се разцъфти и да даде плод. Като плод той се възражда за нов живот. Първо трябва да станеш плод и само тогава можеш да съграждаш новия живот в себе си." Някак неусетно пилигримът по духовния Път се превръща в доброволен служител на Божията нива.
Той започва да работи върху нея с безкрайна
Любов
и търпение, систематично, плодоносно и без всякаква показност.
Окултният ученик придружава работата за Божественото и с по-интензивна практика на медитация. Възраждането предполага повече работа с езотеричните формули и с молитвата. За този вид духовна изява Учителят П Дънов споделя: "Молитвата е най- великата дейност на земята." Особено важно условие е усърдието и постоянството на ученика. Неговият молитвен подвиг може да му предостави дори власт над тъмните сили. Но макар и толкова важна, молитвата не е достатъчна сама по себе си.
към текста >>
Но макар и толкова важна, молитвата не е достатъчна сама по
себе
си.
Той започва да работи върху нея с безкрайна Любов и търпение, систематично, плодоносно и без всякаква показност. Окултният ученик придружава работата за Божественото и с по-интензивна практика на медитация. Възраждането предполага повече работа с езотеричните формули и с молитвата. За този вид духовна изява Учителят П Дънов споделя: "Молитвата е най- великата дейност на земята." Особено важно условие е усърдието и постоянството на ученика. Неговият молитвен подвиг може да му предостави дори власт над тъмните сили.
Но макар и толкова важна, молитвата не е достатъчна сама по
себе
си.
Нужна е и упорита работа над самия себе си, за окончателно изкореняване на всички слабости и духовни недъзи. 5) Новораждане Петата степен в еволюционното издигане на душата - Новораж- дането, е от Бога. На този етап от личностното си развитие човек се освобождава от действието на кармичния закон и се превръща в свободен дух, господар на своето съществуване. Вече никой няма и не може да има власт над него.
към текста >>
Нужна е и упорита работа над самия
себе
си, за окончателно изкореняване на всички слабости и духовни недъзи.
Окултният ученик придружава работата за Божественото и с по-интензивна практика на медитация. Възраждането предполага повече работа с езотеричните формули и с молитвата. За този вид духовна изява Учителят П Дънов споделя: "Молитвата е най- великата дейност на земята." Особено важно условие е усърдието и постоянството на ученика. Неговият молитвен подвиг може да му предостави дори власт над тъмните сили. Но макар и толкова важна, молитвата не е достатъчна сама по себе си.
Нужна е и упорита работа над самия
себе
си, за окончателно изкореняване на всички слабости и духовни недъзи.
5) Новораждане Петата степен в еволюционното издигане на душата - Новораж- дането, е от Бога. На този етап от личностното си развитие човек се освобождава от действието на кармичния закон и се превръща в свободен дух, господар на своето съществуване. Вече никой няма и не може да има власт над него. Разбира се, не е лесно да се стигне дотук!
към текста >>
Петата степен в еволюционното издигане на душата - Новораж- дането, е от
Бога
.
За този вид духовна изява Учителят П Дънов споделя: "Молитвата е най- великата дейност на земята." Особено важно условие е усърдието и постоянството на ученика. Неговият молитвен подвиг може да му предостави дори власт над тъмните сили. Но макар и толкова важна, молитвата не е достатъчна сама по себе си. Нужна е и упорита работа над самия себе си, за окончателно изкореняване на всички слабости и духовни недъзи. 5) Новораждане
Петата степен в еволюционното издигане на душата - Новораж- дането, е от
Бога
.
На този етап от личностното си развитие човек се освобождава от действието на кармичния закон и се превръща в свободен дух, господар на своето съществуване. Вече никой няма и не може да има власт над него. Разбира се, не е лесно да се стигне дотук! "Новораждането се предшества от голяма скръб, голямо страдание. Това се нарича ускорена ликвидация на кармата и са родилните мъки на новия човек.
към текста >>
Защото всеки човек, който иска да работи за едно велико дело, за
Бога
, трябва да е свободен от карма, а това се постига чрез ускорена ликвидация на кармата - чрез страдания.
На този етап от личностното си развитие човек се освобождава от действието на кармичния закон и се превръща в свободен дух, господар на своето съществуване. Вече никой няма и не може да има власт над него. Разбира се, не е лесно да се стигне дотук! "Новораждането се предшества от голяма скръб, голямо страдание. Това се нарича ускорена ликвидация на кармата и са родилните мъки на новия човек.
Защото всеки човек, който иска да работи за едно велико дело, за
Бога
, трябва да е свободен от карма, а това се постига чрез ускорена ликвидация на кармата - чрез страдания.
Това, което трябва да плати, останало от многото прераждания, в този случай се плаща в много по-скоро време, за да стане и по-скоро свободен гражданин на Новия живот. Ето защо когато един ученик на Божествената школа минава през големи страдания, той трябва да знае, че е пред новораждане" (Учителят П. Дънов). Навлизането в степента на Новораждането обуславя способността на окултния ученик да владее нисшите духове. Той се превръща в истински ученик на Христос, т. е. на Словото.
към текста >>
Новораждането носи със
себе
си и възникването на нови, свещени отношения с нови хора.
Навлизането в степента на Новораждането обуславя способността на окултния ученик да владее нисшите духове. Той се превръща в истински ученик на Христос, т. е. на Словото. Новороденият вече не е подвластен на никакви негативни влияния от страна на външния свят, никакви безпокойства, смутове и тревоги не могат да засегнат невъзмутимия му вътрешен мир. Той обладава абсолютна вяра и стои твърдо над всички условия на средата.
Новораждането носи със
себе
си и възникването на нови, свещени отношения с нови хора.
За обикновените вече няма място в душата на новородения. Новите отношения не подлежат на прекратяване, а само на видоизменение.Новороденият излиза от ограниченията на своето земно тяло и влиза цялостно в Духа. Така започва неговият нов живот. Той разполага вече и с ясна и чиста връзка с невидимия свят, с висшите полета на духовната вселена. Погребал завинаги стария живот и индивидуалната си карма, той се изпълва с кристална будност, надраства полюсите на доброто и злото и навсякъде и във всичко съзира само и единствено проявите на вездесъщия Дух.
към текста >>
От този момент нататък той се превръща в служител на
Бога
.
Според Словото на Учителя П. Дънов от петата степен на еволюцията нататък човек се намира вече в Царството Божие. 6) Посвещение Посвещението (в тесния смисъл на думата) е от човека. То бива постигнато като резултат от личностните усилия, от непреклонната воля на ученика по духовния Път.
От този момент нататък той се превръща в служител на
Бога
.
За естеството на Посвещението говори и Учителят П. Дънов: "Велико нещо е посвещението, защото тук на ученика се разкриват ключови тайни на природата и той става Посветен." В тази шеста фаза от своята еволюция човешкото същество познава истинската Божествена Любов и събира плодовете на абсолютната вяра. Нещо повече - човек напълно познава и самия себе си. За изпитанията, предшестващи Посвещението, Учителят на ББ у нас свидетелства: "Когато наближи да дойде Посвещение, човек пак минава през ново изпитание, което е по-голямо от онова, което предшества Новораждането. Защото колкото човек е по- напреднал, през толкова по-трудни изпити минава.
към текста >>
Дънов: "Велико нещо е посвещението, защото тук на ученика се разкриват ключови тайни на природата и той става Посветен." В тази шеста фаза от своята еволюция човешкото същество познава истинската Божествена
Любов
и събира плодовете на абсолютната вяра.
6) Посвещение Посвещението (в тесния смисъл на думата) е от човека. То бива постигнато като резултат от личностните усилия, от непреклонната воля на ученика по духовния Път. От този момент нататък той се превръща в служител на Бога. За естеството на Посвещението говори и Учителят П.
Дънов: "Велико нещо е посвещението, защото тук на ученика се разкриват ключови тайни на природата и той става Посветен." В тази шеста фаза от своята еволюция човешкото същество познава истинската Божествена
Любов
и събира плодовете на абсолютната вяра.
Нещо повече - човек напълно познава и самия себе си. За изпитанията, предшестващи Посвещението, Учителят на ББ у нас свидетелства: "Когато наближи да дойде Посвещение, човек пак минава през ново изпитание, което е по-голямо от онова, което предшества Новораждането. Защото колкото човек е по- напреднал, през толкова по-трудни изпити минава. И след като ги издържи, той добива Посвещение, т. е. съзнанието му влиза в по- горна степен, нови сили се събуждат в него.
към текста >>
Нещо повече - човек напълно познава и самия
себе
си.
Посвещението (в тесния смисъл на думата) е от човека. То бива постигнато като резултат от личностните усилия, от непреклонната воля на ученика по духовния Път. От този момент нататък той се превръща в служител на Бога. За естеството на Посвещението говори и Учителят П. Дънов: "Велико нещо е посвещението, защото тук на ученика се разкриват ключови тайни на природата и той става Посветен." В тази шеста фаза от своята еволюция човешкото същество познава истинската Божествена Любов и събира плодовете на абсолютната вяра.
Нещо повече - човек напълно познава и самия
себе
си.
За изпитанията, предшестващи Посвещението, Учителят на ББ у нас свидетелства: "Когато наближи да дойде Посвещение, човек пак минава през ново изпитание, което е по-голямо от онова, което предшества Новораждането. Защото колкото човек е по- напреднал, през толкова по-трудни изпити минава. И след като ги издържи, той добива Посвещение, т. е. съзнанието му влиза в по- горна степен, нови сили се събуждат в него. При Посвещението човек започва да общува с Напредналите същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите на Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях." Налице е тотална трансформация на съзнанието - ученикът, вече Посветен, навлиза в областта на свръхсъзнанието.
към текста >>
Обладаващ истинската Божествена
Любов
, той прекрачва сигурно и победоносно прага на Вечния Живот.
И след като ги издържи, той добива Посвещение, т. е. съзнанието му влиза в по- горна степен, нови сили се събуждат в него. При Посвещението човек започва да общува с Напредналите същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите на Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях." Налице е тотална трансформация на съзнанието - ученикът, вече Посветен, навлиза в областта на свръхсъзнанието. Смисълът на изпитанията, за които говори Учителят П. Дънов - при положение че посветеният вече е надмогнал индивидуалната си карма, - е, че ученикът поема част от планетарната карма.
Обладаващ истинската Божествена
Любов
, той прекрачва сигурно и победоносно прага на Вечния Живот.
До фазата на Посвещението достигат само онези търсещи по духовния Път, чиито действия са абсолютно безкористни, чиято мотивация е продиктувана пряко от Духа. Те са се превърнали в Негови чисти проводници. Затова и само на тях бива разкрит действителният смисъл на самото Посвещение. 7) Възкресение Възкресението е дар от Бога.
към текста >>
Възкресението е дар от
Бога
.
Обладаващ истинската Божествена Любов, той прекрачва сигурно и победоносно прага на Вечния Живот. До фазата на Посвещението достигат само онези търсещи по духовния Път, чиито действия са абсолютно безкористни, чиято мотивация е продиктувана пряко от Духа. Те са се превърнали в Негови чисти проводници. Затова и само на тях бива разкрит действителният смисъл на самото Посвещение. 7) Възкресение
Възкресението е дар от
Бога
.
За него Учителят П. Дънов казва: "Възкресението - това е последната степен в развитието на човека. Тук се завършва човешката еволюция. Тук човек става рав- ноангелен." При тази степен от издигането на съзнанието то придобива космическа всеобхватност. По думите на Учителя на ББ в нашата страна човек се превръща в "съработник на Природата и служител на Бога в най-висшия смисъл на думата".
към текста >>
По думите на Учителя на ББ в нашата страна човек се превръща в "съработник на Природата и служител на
Бога
в най-висшия смисъл на думата".
Възкресението е дар от Бога. За него Учителят П. Дънов казва: "Възкресението - това е последната степен в развитието на човека. Тук се завършва човешката еволюция. Тук човек става рав- ноангелен." При тази степен от издигането на съзнанието то придобива космическа всеобхватност.
По думите на Учителя на ББ в нашата страна човек се превръща в "съработник на Природата и служител на
Бога
в най-висшия смисъл на думата".
Едно от най- съществените следствия от Възкресението е свързването на долните тела на личността - физическо, етерно, астрално, ментално и причинно, с Духа. Човек навлиза като цялост в най-извисените селения на Божествения свят и всички негови тела (принципи или носители на съзнанието) започват да функционират в пълна хармония, т. е. в единство. По своята същност Възкресението представлява напускане веднъж завинаги владенията на смъртта и овладяване на закона на будността. Премеждията, през които преминава устременият към Възкресението окултен ученик, надминават по своята интензивност и дълбочина всичко, преживяно от него до момента.
към текста >>
Премеждията, през които преминава устременият
към
Възкресението окултен ученик, надминават по своята интензивност и дълбочина всичко, преживяно от него до момента.
По думите на Учителя на ББ в нашата страна човек се превръща в "съработник на Природата и служител на Бога в най-висшия смисъл на думата". Едно от най- съществените следствия от Възкресението е свързването на долните тела на личността - физическо, етерно, астрално, ментално и причинно, с Духа. Човек навлиза като цялост в най-извисените селения на Божествения свят и всички негови тела (принципи или носители на съзнанието) започват да функционират в пълна хармония, т. е. в единство. По своята същност Възкресението представлява напускане веднъж завинаги владенията на смъртта и овладяване на закона на будността.
Премеждията, през които преминава устременият
към
Възкресението окултен ученик, надминават по своята интензивност и дълбочина всичко, преживяно от него до момента.
Той се чувства изоставен дори и от Бога, за Когото знае с пълна увереност, че винаги е до него. Бивайки обаче Посветен в тайните на Битието, изпълнен с абсолютна вяра в Промисъла и висшата справедливост на Създателя, ученикът прекрачва с чест и тази последна преграда по пътя към съвършенството и пълната свобода. "По едно време слънчевото небе се покрива с нови облаци и човек минава през голяма тъмнина, през върховния изпит, който предшества Възкресението. Този изпит е по-голям от изпитите, които предшестват Новораждане и Посвещение. Човек се чувства сам, изоставен привидно от Невидимия свят, и като че ли всяка надежда е изгубена.
към текста >>
Той се чувства изоставен дори и от
Бога
, за Когото знае с пълна увереност, че винаги е до него.
Едно от най- съществените следствия от Възкресението е свързването на долните тела на личността - физическо, етерно, астрално, ментално и причинно, с Духа. Човек навлиза като цялост в най-извисените селения на Божествения свят и всички негови тела (принципи или носители на съзнанието) започват да функционират в пълна хармония, т. е. в единство. По своята същност Възкресението представлява напускане веднъж завинаги владенията на смъртта и овладяване на закона на будността. Премеждията, през които преминава устременият към Възкресението окултен ученик, надминават по своята интензивност и дълбочина всичко, преживяно от него до момента.
Той се чувства изоставен дори и от
Бога
, за Когото знае с пълна увереност, че винаги е до него.
Бивайки обаче Посветен в тайните на Битието, изпълнен с абсолютна вяра в Промисъла и висшата справедливост на Създателя, ученикът прекрачва с чест и тази последна преграда по пътя към съвършенството и пълната свобода. "По едно време слънчевото небе се покрива с нови облаци и човек минава през голяма тъмнина, през върховния изпит, който предшества Възкресението. Този изпит е по-голям от изпитите, които предшестват Новораждане и Посвещение. Човек се чувства сам, изоставен привидно от Невидимия свят, и като че ли всяка надежда е изгубена. И ако той издържи в най-голямата тъмнина и остане верен на идеята за Бога, ако съзнава, че Бог не го е оставил и че всичко е за добро, тогава изпитът завършва и човек влиза във Великия живот на освобождението.
към текста >>
Бивайки обаче Посветен в тайните на Битието, изпълнен с абсолютна вяра в Промисъла и висшата справедливост на Създателя, ученикът прекрачва с чест и тази последна преграда по пътя
към
съвършенството и пълната свобода.
Човек навлиза като цялост в най-извисените селения на Божествения свят и всички негови тела (принципи или носители на съзнанието) започват да функционират в пълна хармония, т. е. в единство. По своята същност Възкресението представлява напускане веднъж завинаги владенията на смъртта и овладяване на закона на будността. Премеждията, през които преминава устременият към Възкресението окултен ученик, надминават по своята интензивност и дълбочина всичко, преживяно от него до момента. Той се чувства изоставен дори и от Бога, за Когото знае с пълна увереност, че винаги е до него.
Бивайки обаче Посветен в тайните на Битието, изпълнен с абсолютна вяра в Промисъла и висшата справедливост на Създателя, ученикът прекрачва с чест и тази последна преграда по пътя
към
съвършенството и пълната свобода.
"По едно време слънчевото небе се покрива с нови облаци и човек минава през голяма тъмнина, през върховния изпит, който предшества Възкресението. Този изпит е по-голям от изпитите, които предшестват Новораждане и Посвещение. Човек се чувства сам, изоставен привидно от Невидимия свят, и като че ли всяка надежда е изгубена. И ако той издържи в най-голямата тъмнина и остане верен на идеята за Бога, ако съзнава, че Бог не го е оставил и че всичко е за добро, тогава изпитът завършва и човек влиза във Великия живот на освобождението. Тази фаза се нарича "Възкресение" и при нея човек завършва своята еволюция на Земята, у него се събужда Божественото в голяма пълнота.
към текста >>
И ако той издържи в най-голямата тъмнина и остане верен на идеята за
Бога
, ако съзнава, че Бог не го е оставил и че всичко е за добро, тогава изпитът завършва и човек влиза във Великия живот на освобождението.
Той се чувства изоставен дори и от Бога, за Когото знае с пълна увереност, че винаги е до него. Бивайки обаче Посветен в тайните на Битието, изпълнен с абсолютна вяра в Промисъла и висшата справедливост на Създателя, ученикът прекрачва с чест и тази последна преграда по пътя към съвършенството и пълната свобода. "По едно време слънчевото небе се покрива с нови облаци и човек минава през голяма тъмнина, през върховния изпит, който предшества Възкресението. Този изпит е по-голям от изпитите, които предшестват Новораждане и Посвещение. Човек се чувства сам, изоставен привидно от Невидимия свят, и като че ли всяка надежда е изгубена.
И ако той издържи в най-голямата тъмнина и остане верен на идеята за
Бога
, ако съзнава, че Бог не го е оставил и че всичко е за добро, тогава изпитът завършва и човек влиза във Великия живот на освобождението.
Тази фаза се нарича "Възкресение" и при нея човек завършва своята еволюция на Земята, у него се събужда Божественото в голяма пълнота. Той вече не е човек, но се е издигнал в по-горна степен, влиза в един живот, в който няма страдания. Вече завинаги са изтрити сълзите от лицето му. Както е казано в Откровението: "И ще изтрия завинаги сълзите от очите ви." Тогава и да търси страдание, няма да има и ще отиде да показва на своите братя пътя към освобождение, пътя към Светлината, в която живее" (Учителят П. Дънов). В съответствие с изнесеното в учението на ББ на този финален етап от индивидуалното си развитие ученикът по духовния Път постига пълна и безпрекословна свобода.
към текста >>
Както е казано в Откровението: "И ще изтрия завинаги сълзите от очите ви." Тогава и да търси страдание, няма да има и ще отиде да показва на своите братя пътя
към
освобождение, пътя
към
Светлината, в която живее" (Учителят П. Дънов).
Човек се чувства сам, изоставен привидно от Невидимия свят, и като че ли всяка надежда е изгубена. И ако той издържи в най-голямата тъмнина и остане верен на идеята за Бога, ако съзнава, че Бог не го е оставил и че всичко е за добро, тогава изпитът завършва и човек влиза във Великия живот на освобождението. Тази фаза се нарича "Възкресение" и при нея човек завършва своята еволюция на Земята, у него се събужда Божественото в голяма пълнота. Той вече не е човек, но се е издигнал в по-горна степен, влиза в един живот, в който няма страдания. Вече завинаги са изтрити сълзите от лицето му.
Както е казано в Откровението: "И ще изтрия завинаги сълзите от очите ви." Тогава и да търси страдание, няма да има и ще отиде да показва на своите братя пътя
към
освобождение, пътя
към
Светлината, в която живее" (Учителят П. Дънов).
В съответствие с изнесеното в учението на ББ на този финален етап от индивидуалното си развитие ученикът по духовния Път постига пълна и безпрекословна свобода. Той поема изцяло съдбата си в собствените си ръце и се поставя с целия си потенциал безрезервно в служение на Бога. При напълно пречистени ум и сърце у него се проявяват нови духовни органи и сетива, посредством които той непрекъснато е под прякото ръководство на невидимия свят. Застанал високо над всичко земно, материално и преходно, навсякъде около себе си и в самия себе си той съзира действията на Божия Дух: "Да оживее човек, това значи да възкръсне. Възкресението пък подразбира пробуждане на човешкото съзнание.
към текста >>
Той поема изцяло съдбата си в собствените си ръце и се поставя с целия си потенциал безрезервно в служение на
Бога
.
Тази фаза се нарича "Възкресение" и при нея човек завършва своята еволюция на Земята, у него се събужда Божественото в голяма пълнота. Той вече не е човек, но се е издигнал в по-горна степен, влиза в един живот, в който няма страдания. Вече завинаги са изтрити сълзите от лицето му. Както е казано в Откровението: "И ще изтрия завинаги сълзите от очите ви." Тогава и да търси страдание, няма да има и ще отиде да показва на своите братя пътя към освобождение, пътя към Светлината, в която живее" (Учителят П. Дънов). В съответствие с изнесеното в учението на ББ на този финален етап от индивидуалното си развитие ученикът по духовния Път постига пълна и безпрекословна свобода.
Той поема изцяло съдбата си в собствените си ръце и се поставя с целия си потенциал безрезервно в служение на
Бога
.
При напълно пречистени ум и сърце у него се проявяват нови духовни органи и сетива, посредством които той непрекъснато е под прякото ръководство на невидимия свят. Застанал високо над всичко земно, материално и преходно, навсякъде около себе си и в самия себе си той съзира действията на Божия Дух: "Да оживее човек, това значи да възкръсне. Възкресението пък подразбира пробуждане на човешкото съзнание. Щом се пробуди съзнанието на човека, той се разширява и на всичко около себе си гледа като на нещо близко до сърцето си. Дали е на небето или на земята, в ада или в рая, за него е безразлично.
към текста >>
Застанал високо над всичко земно, материално и преходно, навсякъде около
себе
си и в самия
себе
си той съзира действията на Божия Дух: "Да оживее човек, това значи да възкръсне.
Вече завинаги са изтрити сълзите от лицето му. Както е казано в Откровението: "И ще изтрия завинаги сълзите от очите ви." Тогава и да търси страдание, няма да има и ще отиде да показва на своите братя пътя към освобождение, пътя към Светлината, в която живее" (Учителят П. Дънов). В съответствие с изнесеното в учението на ББ на този финален етап от индивидуалното си развитие ученикът по духовния Път постига пълна и безпрекословна свобода. Той поема изцяло съдбата си в собствените си ръце и се поставя с целия си потенциал безрезервно в служение на Бога. При напълно пречистени ум и сърце у него се проявяват нови духовни органи и сетива, посредством които той непрекъснато е под прякото ръководство на невидимия свят.
Застанал високо над всичко земно, материално и преходно, навсякъде около
себе
си и в самия
себе
си той съзира действията на Божия Дух: "Да оживее човек, това значи да възкръсне.
Възкресението пък подразбира пробуждане на човешкото съзнание. Щом се пробуди съзнанието на човека, той се разширява и на всичко около себе си гледа като на нещо близко до сърцето си. Дали е на небето или на земята, в ада или в рая, за него е безразлично. Той вижда навсякъде Божието лице и се радва." От гледна точка на езотеричното познание във Възкресението духовната природа на човека открива и обладава наново своето първоначално състояние.
към текста >>
Щом се пробуди съзнанието на човека, той се разширява и на всичко около
себе
си гледа като на нещо близко до сърцето си.
В съответствие с изнесеното в учението на ББ на този финален етап от индивидуалното си развитие ученикът по духовния Път постига пълна и безпрекословна свобода. Той поема изцяло съдбата си в собствените си ръце и се поставя с целия си потенциал безрезервно в служение на Бога. При напълно пречистени ум и сърце у него се проявяват нови духовни органи и сетива, посредством които той непрекъснато е под прякото ръководство на невидимия свят. Застанал високо над всичко земно, материално и преходно, навсякъде около себе си и в самия себе си той съзира действията на Божия Дух: "Да оживее човек, това значи да възкръсне. Възкресението пък подразбира пробуждане на човешкото съзнание.
Щом се пробуди съзнанието на човека, той се разширява и на всичко около
себе
си гледа като на нещо близко до сърцето си.
Дали е на небето или на земята, в ада или в рая, за него е безразлично. Той вижда навсякъде Божието лице и се радва." От гледна точка на езотеричното познание във Възкресението духовната природа на човека открива и обладава наново своето първоначално състояние. Само че сега тя е извървяла един пълен кръг на спиралата на безкрайното всемирно Развитие и се завръща към корените си индивидуализирана, напълно пречистена, искряща от Любов, Мъдрост и Истина, притежаваща неповторим облик. Всичко това е описано като постижение от Учителя П.
към текста >>
Само че сега тя е извървяла един пълен кръг на спиралата на безкрайното всемирно Развитие и се завръща
към
корените си индивидуализирана, напълно пречистена, искряща от
Любов
, Мъдрост и Истина, притежаваща неповторим облик.
Възкресението пък подразбира пробуждане на човешкото съзнание. Щом се пробуди съзнанието на човека, той се разширява и на всичко около себе си гледа като на нещо близко до сърцето си. Дали е на небето или на земята, в ада или в рая, за него е безразлично. Той вижда навсякъде Божието лице и се радва." От гледна точка на езотеричното познание във Възкресението духовната природа на човека открива и обладава наново своето първоначално състояние.
Само че сега тя е извървяла един пълен кръг на спиралата на безкрайното всемирно Развитие и се завръща
към
корените си индивидуализирана, напълно пречистена, искряща от
Любов
, Мъдрост и Истина, притежаваща неповторим облик.
Всичко това е описано като постижение от Учителя П. Дънов само с няколко точни думи: "Възкресението е състояние - минаване на душата в онова същинско състояние, в което е съществувала преди да е била въплътена в материята." 3. Новата Култура на VI раса "Иде нова епоха. Преобразуванието на света ще стане от Божествения свят.
към текста >>
"Бялата раса е на интелекта, а Шестата ще се нарече расата на
Любовта
.
В Шестата раса на всеки човек ще се даде възможност да прояви своите способности. Представители от Шестата раса има вече у разни народи. Те ще бъдат господари на смъртта. Всички добри хора трябва да се организират. Славяните са дойката на Шестата раса."
"Бялата раса е на интелекта, а Шестата ще се нарече расата на
Любовта
.
Това е бъдещата култура, която иде. Новите хора наричам "братя на човечеството" или "синове на Любовта". Хората на Шестата раса ще бъдат камъкът, който ще завладее всичко. Те ще бъдат устойчиви като диамант. И в миналото са живели на земята напреднали същества.
към текста >>
Новите хора наричам "братя на човечеството" или "синове на
Любовта
".
Те ще бъдат господари на смъртта. Всички добри хора трябва да се организират. Славяните са дойката на Шестата раса." "Бялата раса е на интелекта, а Шестата ще се нарече расата на Любовта. Това е бъдещата култура, която иде.
Новите хора наричам "братя на човечеството" или "синове на
Любовта
".
Хората на Шестата раса ще бъдат камъкът, който ще завладее всичко. Те ще бъдат устойчиви като диамант. И в миналото са живели на земята напреднали същества. Ако сравним общото ниво на съвременното човечество и това на миналото, ще видим, че сегашното е на по-висока степен. И в миналото е бил реализиран идеалът за Царството Божие, само че в по-малък кръг хора.
към текста >>
"Новата Култура съдържа ново отношение
към
вечните небесни принципи -
Любовта
, Мъдростта и Истината."
И в миналото са живели на земята напреднали същества. Ако сравним общото ниво на съвременното човечество и това на миналото, ще видим, че сегашното е на по-висока степен. И в миналото е бил реализиран идеалът за Царството Божие, само че в по-малък кръг хора. Сега се очаква това да обхване цялата Земя. В този кръг ще влязат пробудените души, излюпените пилета, а неизлюпени- те ще останат за в бъдеще."
"Новата Култура съдържа ново отношение
към
вечните небесни принципи -
Любовта
, Мъдростта и Истината."
(Учителят П. Дънов) Настоящият текст се явява естествено продължение и допълнение към изнесеното в ч. I, гл. VII, т. 2 под заглавие "Културата на Любовта".
към текста >>
Настоящият текст се явява естествено продължение и допълнение
към
изнесеното в ч.
И в миналото е бил реализиран идеалът за Царството Божие, само че в по-малък кръг хора. Сега се очаква това да обхване цялата Земя. В този кръг ще влязат пробудените души, излюпените пилета, а неизлюпени- те ще останат за в бъдеще." "Новата Култура съдържа ново отношение към вечните небесни принципи - Любовта, Мъдростта и Истината." (Учителят П. Дънов)
Настоящият текст се явява естествено продължение и допълнение
към
изнесеното в ч.
I, гл. VII, т. 2 под заглавие "Културата на Любовта". Изключителната важност на темата и нейното определящо значение в рамките на учението на ББ, представено от Учителя Петър Дънов, предлага достатъчно сериозни основания тя да бъде разгледана в по-широк обхват. В своето досегашно развитие земното човечество е преминало през редица раси, цивилизации и култури.
към текста >>
2 под заглавие "Културата на
Любовта
".
"Новата Култура съдържа ново отношение към вечните небесни принципи - Любовта, Мъдростта и Истината." (Учителят П. Дънов) Настоящият текст се явява естествено продължение и допълнение към изнесеното в ч. I, гл. VII, т.
2 под заглавие "Културата на
Любовта
".
Изключителната важност на темата и нейното определящо значение в рамките на учението на ББ, представено от Учителя Петър Дънов, предлага достатъчно сериозни основания тя да бъде разгледана в по-широк обхват. В своето досегашно развитие земното човечество е преминало през редица раси, цивилизации и култури. В настоящия исторически и космически момент се полагат основите на VI (окултна) раса. Според визията на великите Посветени тя ще се характеризира с далеч по-съвършен физически и духовен облик на човека, който ще прояви в по-голяма пълнота заложения извечно у него Божествен живот и духовни сили и качества. И най-важното - той ще въплъти на материален план в самия себе си, в отношенията със себеподобните и към природата принципа на истинската Божествена Любов.
към текста >>
В своето досегашно развитие земното човечество е преминало през редица раси, цивилизации и култури.
Настоящият текст се явява естествено продължение и допълнение към изнесеното в ч. I, гл. VII, т. 2 под заглавие "Културата на Любовта". Изключителната важност на темата и нейното определящо значение в рамките на учението на ББ, представено от Учителя Петър Дънов, предлага достатъчно сериозни основания тя да бъде разгледана в по-широк обхват.
В своето досегашно развитие земното човечество е преминало през редица раси, цивилизации и култури.
В настоящия исторически и космически момент се полагат основите на VI (окултна) раса. Според визията на великите Посветени тя ще се характеризира с далеч по-съвършен физически и духовен облик на човека, който ще прояви в по-голяма пълнота заложения извечно у него Божествен живот и духовни сили и качества. И най-важното - той ще въплъти на материален план в самия себе си, в отношенията със себеподобните и към природата принципа на истинската Божествена Любов. Потенциалът на настоящата V раса е вече на изчерпване. Закономерният преход от по-ниско към по-високо равнище на обществено съзнание изисква и нови форми за проявление.
към текста >>
И най-важното - той ще въплъти на материален план в самия
себе
си, в отношенията със
себеподоб
ните и
към
природата принципа на истинската Божествена
Любов
.
2 под заглавие "Културата на Любовта". Изключителната важност на темата и нейното определящо значение в рамките на учението на ББ, представено от Учителя Петър Дънов, предлага достатъчно сериозни основания тя да бъде разгледана в по-широк обхват. В своето досегашно развитие земното човечество е преминало през редица раси, цивилизации и култури. В настоящия исторически и космически момент се полагат основите на VI (окултна) раса. Според визията на великите Посветени тя ще се характеризира с далеч по-съвършен физически и духовен облик на човека, който ще прояви в по-голяма пълнота заложения извечно у него Божествен живот и духовни сили и качества.
И най-важното - той ще въплъти на материален план в самия
себе
си, в отношенията със
себеподоб
ните и
към
природата принципа на истинската Божествена
Любов
.
Потенциалът на настоящата V раса е вече на изчерпване. Закономерният преход от по-ниско към по-високо равнище на обществено съзнание изисква и нови форми за проявление. От старото ще остане само най-доброто, трайното, непреходното. То ще послужи - заедно с първите повеи на Новото - като фундамент за изграждането на Културата на Любовта. Все повече земни хора ще се устремят към осъществяването на един действително извисен идеал в своя живот.
към текста >>
Закономерният преход от по-ниско
към
по-високо равнище на обществено съзнание изисква и нови форми за проявление.
В своето досегашно развитие земното човечество е преминало през редица раси, цивилизации и култури. В настоящия исторически и космически момент се полагат основите на VI (окултна) раса. Според визията на великите Посветени тя ще се характеризира с далеч по-съвършен физически и духовен облик на човека, който ще прояви в по-голяма пълнота заложения извечно у него Божествен живот и духовни сили и качества. И най-важното - той ще въплъти на материален план в самия себе си, в отношенията със себеподобните и към природата принципа на истинската Божествена Любов. Потенциалът на настоящата V раса е вече на изчерпване.
Закономерният преход от по-ниско
към
по-високо равнище на обществено съзнание изисква и нови форми за проявление.
От старото ще остане само най-доброто, трайното, непреходното. То ще послужи - заедно с първите повеи на Новото - като фундамент за изграждането на Културата на Любовта. Все повече земни хора ще се устремят към осъществяването на един действително извисен идеал в своя живот. Нов морал, ново светоусещане, нов модел на мислене и поведение ще бъде утвърден успоредно със съзряването на човека на Новото време - човека на VI раса. За това настъпващо победоносно Ново време Учителят П.
към текста >>
То ще послужи - заедно с първите повеи на Новото - като фундамент за изграждането на Културата на
Любовта
.
Според визията на великите Посветени тя ще се характеризира с далеч по-съвършен физически и духовен облик на човека, който ще прояви в по-голяма пълнота заложения извечно у него Божествен живот и духовни сили и качества. И най-важното - той ще въплъти на материален план в самия себе си, в отношенията със себеподобните и към природата принципа на истинската Божествена Любов. Потенциалът на настоящата V раса е вече на изчерпване. Закономерният преход от по-ниско към по-високо равнище на обществено съзнание изисква и нови форми за проявление. От старото ще остане само най-доброто, трайното, непреходното.
То ще послужи - заедно с първите повеи на Новото - като фундамент за изграждането на Културата на
Любовта
.
Все повече земни хора ще се устремят към осъществяването на един действително извисен идеал в своя живот. Нов морал, ново светоусещане, нов модел на мислене и поведение ще бъде утвърден успоредно със съзряването на човека на Новото време - човека на VI раса. За това настъпващо победоносно Ново време Учителят П. Дънов споделя: "Трябва да се радвате, че живеете в една от най-важните епохи. Радвайте се, че сте се родили в добри времена.
към текста >>
Все повече земни хора ще се устремят
към
осъществяването на един действително извисен идеал в своя живот.
И най-важното - той ще въплъти на материален план в самия себе си, в отношенията със себеподобните и към природата принципа на истинската Божествена Любов. Потенциалът на настоящата V раса е вече на изчерпване. Закономерният преход от по-ниско към по-високо равнище на обществено съзнание изисква и нови форми за проявление. От старото ще остане само най-доброто, трайното, непреходното. То ще послужи - заедно с първите повеи на Новото - като фундамент за изграждането на Културата на Любовта.
Все повече земни хора ще се устремят
към
осъществяването на един действително извисен идеал в своя живот.
Нов морал, ново светоусещане, нов модел на мислене и поведение ще бъде утвърден успоредно със съзряването на човека на Новото време - човека на VI раса. За това настъпващо победоносно Ново време Учителят П. Дънов споделя: "Трябва да се радвате, че живеете в една от най-важните епохи. Радвайте се, че сте се родили в добри времена. Сега е единадесетият час - краят на века." Преходният период, в който сега живеем, се отличава с особено силна вълна на социални и природни катаклизми.
към текста >>
Колосалната температура на неговото благотворно, пречистващо и обновяващо въздействие кристализира в недрата си бисерите на новата душевност, на новото отношение
към
живота.
Те са характерният белег на Промяната. Не бихме могли да изградим нещо качествено ново, ако не разчистим място за него. Тази максима е в сила както за човешкото съзнание, така и за природната среда. Тъй както няма раждане без болка, така и новият свят не може да се роди, без да го изстрадаме. Именно огънят на страданията стопява в своята бушуваща стихия всичко ненужно, остаряло, отживяло времето си.
Колосалната температура на неговото благотворно, пречистващо и обновяващо въздействие кристализира в недрата си бисерите на новата душевност, на новото отношение
към
живота.
За всичко това Учителят на ББ в България казва: "Днешните страдания са родилните мъки на новия човек. С тихи стъпки новото пристъпва към земята, както утринната зора, която показва идването на новия ден в света." Естествено, пътят на страданията не е задължителен. Но тъй като ние, човеците, все още не сме съзрели да възприемаме новото без борба, без съпротива, с разбиране и съпричастие, страданията са просто неизбежни. С дебели, все още неуврели глави, ние изпиваме до дъно горчивата чаша на мъката да бъдем такива, каквито Бог очаква от нас да бъдем. И едва тогава схващаме, че - независимо от всичките ни слабости, инертност и непокорство пред действието на космическите закони - Новото неминуемо побеждава.
към текста >>
С тихи стъпки новото пристъпва
към
земята, както утринната зора, която показва идването на новия ден в света." Естествено, пътят на страданията не е задължителен.
Тази максима е в сила както за човешкото съзнание, така и за природната среда. Тъй както няма раждане без болка, така и новият свят не може да се роди, без да го изстрадаме. Именно огънят на страданията стопява в своята бушуваща стихия всичко ненужно, остаряло, отживяло времето си. Колосалната температура на неговото благотворно, пречистващо и обновяващо въздействие кристализира в недрата си бисерите на новата душевност, на новото отношение към живота. За всичко това Учителят на ББ в България казва: "Днешните страдания са родилните мъки на новия човек.
С тихи стъпки новото пристъпва
към
земята, както утринната зора, която показва идването на новия ден в света." Естествено, пътят на страданията не е задължителен.
Но тъй като ние, човеците, все още не сме съзрели да възприемаме новото без борба, без съпротива, с разбиране и съпричастие, страданията са просто неизбежни. С дебели, все още неуврели глави, ние изпиваме до дъно горчивата чаша на мъката да бъдем такива, каквито Бог очаква от нас да бъдем. И едва тогава схващаме, че - независимо от всичките ни слабости, инертност и непокорство пред действието на космическите закони - Новото неминуемо побеждава. Така е и с Новата Култура. Тя ще изгрее и ще се утвърди, дори и да не й помагаме, дори й да я спъваме с невежеството и безучастието си.
към текста >>
Но ако не поемем на дългия път
към
Светлината заедно с нея, тогава ще се наложи да чакаме нов подходящ момент.
Но тъй като ние, човеците, все още не сме съзрели да възприемаме новото без борба, без съпротива, с разбиране и съпричастие, страданията са просто неизбежни. С дебели, все още неуврели глави, ние изпиваме до дъно горчивата чаша на мъката да бъдем такива, каквито Бог очаква от нас да бъдем. И едва тогава схващаме, че - независимо от всичките ни слабости, инертност и непокорство пред действието на космическите закони - Новото неминуемо побеждава. Така е и с Новата Култура. Тя ще изгрее и ще се утвърди, дори и да не й помагаме, дори й да я спъваме с невежеството и безучастието си.
Но ако не поемем на дългия път
към
Светлината заедно с нея, тогава ще се наложи да чакаме нов подходящ момент.
Това може да ни коства милиони или милиарди години застой в индивидуалната еволюция. Както обикновено, собственото ни щастие е в собствените ни ръце. Дали ще го изградим с постоянство и добра воля, или ще се оставим на течението да ни влачи в избрана от него, а не от нас посока - зависи изцяло от нас. Никой не може да свърши вместо нас работата, която Божият Промисъл е възложил на всеки конкретно! И както винаги, Промяната започва отгоре надолу.
към текста >>
Организиращата сила при изграждането на Новата култура е
Любовта
.
И както винаги, Промяната започва отгоре надолу. Тя съзрява в света на Духа и след това се проектира на физически план. Затова и Новата епоха предполага преди всичко разширяване на човешкото съзнание, придобиване и утвърждаване на един нов морал, което в съвкупност ще доведе и да усъвършенстване на социалните условия на живота. "В света влиза една нова сила, която действа. Става една вътрешна промяна в човешката душа", твърди и Учителят П. Дънов.
Организиращата сила при изграждането на Новата култура е
Любовта
.
Индивидуалното човешко съзнание постепенно достига характеристики, осигуряващи преминаването към колективно съзнание. Последното от своя страна е израз именно на Любовта. Духът на Времето, Който е вечният и всеприсъстващ Божий Дух, обгръща с пре сътворяващата си ласка човешките сърца и извайва в тях образа на новия човек. Вълната на обновлението залива целия свят и гради Новото навсякъде и във всичко: "Божественият Дух слиза! Когато Той ви дойде на гости, вие ще почувствате един вътрешен мир, една умствена стабилност, каквато никога не сте чувствали.
към текста >>
Индивидуалното човешко съзнание постепенно достига характеристики, осигуряващи преминаването
към
колективно съзнание.
Тя съзрява в света на Духа и след това се проектира на физически план. Затова и Новата епоха предполага преди всичко разширяване на човешкото съзнание, придобиване и утвърждаване на един нов морал, което в съвкупност ще доведе и да усъвършенстване на социалните условия на живота. "В света влиза една нова сила, която действа. Става една вътрешна промяна в човешката душа", твърди и Учителят П. Дънов. Организиращата сила при изграждането на Новата култура е Любовта.
Индивидуалното човешко съзнание постепенно достига характеристики, осигуряващи преминаването
към
колективно съзнание.
Последното от своя страна е израз именно на Любовта. Духът на Времето, Който е вечният и всеприсъстващ Божий Дух, обгръща с пре сътворяващата си ласка човешките сърца и извайва в тях образа на новия човек. Вълната на обновлението залива целия свят и гради Новото навсякъде и във всичко: "Божественият Дух слиза! Когато Той ви дойде на гости, вие ще почувствате един вътрешен мир, една умствена стабилност, каквато никога не сте чувствали. При това у вас ще се зародят нови мисли, нови желания.
към текста >>
Последното от своя страна е израз именно на
Любовта
.
Затова и Новата епоха предполага преди всичко разширяване на човешкото съзнание, придобиване и утвърждаване на един нов морал, което в съвкупност ще доведе и да усъвършенстване на социалните условия на живота. "В света влиза една нова сила, която действа. Става една вътрешна промяна в човешката душа", твърди и Учителят П. Дънов. Организиращата сила при изграждането на Новата култура е Любовта. Индивидуалното човешко съзнание постепенно достига характеристики, осигуряващи преминаването към колективно съзнание.
Последното от своя страна е израз именно на
Любовта
.
Духът на Времето, Който е вечният и всеприсъстващ Божий Дух, обгръща с пре сътворяващата си ласка човешките сърца и извайва в тях образа на новия човек. Вълната на обновлението залива целия свят и гради Новото навсякъде и във всичко: "Божественият Дух слиза! Когато Той ви дойде на гости, вие ще почувствате един вътрешен мир, една умствена стабилност, каквато никога не сте чувствали. При това у вас ще се зародят нови мисли, нови желания. От вълната, която иде сега, всеки да вземе това, което му трябва.
към текста >>
Процесите на интеграция и създаването на предпоставки за побратимяване между народите, изграждането пред очите ни на обединена Европа, стремежът
към
постигане на пълна свобода на индивидуално и колективно равнище, взаимопомощта между хората, защитата правата на човека и, в частност, тези на жената - всичко това са белите лястовички на Новата Култура.
Трябва да схванем Божественото, което иде! " В началото на всяка човешка култура лежи Божествен импулс, който завладява съзнанието на хората и ги стимулира да скъсат веднъж завинаги със старото и да поемат пътя на Новото. Промяната засяга и умовете, и чувствата, и волята на разумните същества. Тя винаги е комплексна. И не може да бъде другояче, понеже предстои нещо различно, каквото светът до този момент не е виждал!
Процесите на интеграция и създаването на предпоставки за побратимяване между народите, изграждането пред очите ни на обединена Европа, стремежът
към
постигане на пълна свобода на индивидуално и колективно равнище, взаимопомощта между хората, защитата правата на човека и, в частност, тези на жената - всичко това са белите лястовички на Новата Култура.
По своята същност тя представлява хармоничен комплекс от нови, по-извисени отношения както между хората, така и от тяхна страна - към Майката Природа, към всички Божии творения. Ето как великият духовен Учител на България очертава жалоните на настъпващото победоносно Ново време: "Новата Култура носи светлина в съзнанието на младите. Новият живот трябва да създаде новите форми, чрез които да се изрази. Настъпващата култура седи в това: правото за свобода да бъде достояние на всички хора. Всички народи в света са органи на Божествения организъм.
към текста >>
По своята същност тя представлява хармоничен комплекс от нови, по-извисени отношения както между хората, така и от тяхна страна -
към
Майката Природа,
към
всички Божии творения.
" В началото на всяка човешка култура лежи Божествен импулс, който завладява съзнанието на хората и ги стимулира да скъсат веднъж завинаги със старото и да поемат пътя на Новото. Промяната засяга и умовете, и чувствата, и волята на разумните същества. Тя винаги е комплексна. И не може да бъде другояче, понеже предстои нещо различно, каквото светът до този момент не е виждал! Процесите на интеграция и създаването на предпоставки за побратимяване между народите, изграждането пред очите ни на обединена Европа, стремежът към постигане на пълна свобода на индивидуално и колективно равнище, взаимопомощта между хората, защитата правата на човека и, в частност, тези на жената - всичко това са белите лястовички на Новата Култура.
По своята същност тя представлява хармоничен комплекс от нови, по-извисени отношения както между хората, така и от тяхна страна -
към
Майката Природа,
към
всички Божии творения.
Ето как великият духовен Учител на България очертава жалоните на настъпващото победоносно Ново време: "Новата Култура носи светлина в съзнанието на младите. Новият живот трябва да създаде новите форми, чрез които да се изрази. Настъпващата култура седи в това: правото за свобода да бъде достояние на всички хора. Всички народи в света са органи на Божествения организъм. И всеки орган има своето предназначение.
към текста >>
Навлизането на новата епоха в познатата ни действителност бива направлявано от Разумния Център на Битието, от онази общност Напреднали Същества, които открай време наблюдават човешката еволюция и я насочват планомерно
към
целта, набелязана за нея във великия Божий план за Вселената.
Хомо сапиенс, мислещият човек, ще разбере, че смяната на културите е само обикновена замяна на декорите във вечната житейска драма. Според Учителя П. Дънов Новата Култура ще бъде реализирана главно в следните три направления: 1) издигане ролята на жената в обществения живот, постигане на пълното й равноправие с мъжа; 2) решително отстояване на човешките права на лично и групово равнище, включително правата на малките народи и малцинствата; 3) повдигане на социално слабите обществени слоеве. Новата Култура ще донесе свобода без всякакви ограничения. Тя ще се опре върху духовния опит на Изтока, ще използва интелектуалните постижения на Запада и ще роди качествено ново интегрално познание и мироглед, една нова картина на света - универсална и изчерпателна.
Навлизането на новата епоха в познатата ни действителност бива направлявано от Разумния Център на Битието, от онази общност Напреднали Същества, които открай време наблюдават човешката еволюция и я насочват планомерно
към
целта, набелязана за нея във великия Божий план за Вселената.
Съзидателният импулс от Божествения свят посещава Земята периодически - в съответствие с космическия принцип на Ритъма. Този принцип, формулиран още от египетския велик Посветен Хермес Трисмегист, гласи, че всички процеси и явления в Космоса се проявяват въз основа на определена цикличност. Действието му в пределите на земното човечество, в настоящата епоха, бива разкрито от Учителя П. Дънов, както следва: "Сега иде една голяма вълна. Бих желал да бъдете готови, като дойде, да засегне не само вашето тяло, но да засегне сърцата ви, умовете ви и душите ви.
към текста >>
Този принцип, формулиран още от египетския велик Посветен Хермес Трисмегист, гласи, че всички процеси и явления в Космоса се проявяват въз основа на определена цикличност.
Дънов Новата Култура ще бъде реализирана главно в следните три направления: 1) издигане ролята на жената в обществения живот, постигане на пълното й равноправие с мъжа; 2) решително отстояване на човешките права на лично и групово равнище, включително правата на малките народи и малцинствата; 3) повдигане на социално слабите обществени слоеве. Новата Култура ще донесе свобода без всякакви ограничения. Тя ще се опре върху духовния опит на Изтока, ще използва интелектуалните постижения на Запада и ще роди качествено ново интегрално познание и мироглед, една нова картина на света - универсална и изчерпателна. Навлизането на новата епоха в познатата ни действителност бива направлявано от Разумния Център на Битието, от онази общност Напреднали Същества, които открай време наблюдават човешката еволюция и я насочват планомерно към целта, набелязана за нея във великия Божий план за Вселената. Съзидателният импулс от Божествения свят посещава Земята периодически - в съответствие с космическия принцип на Ритъма.
Този принцип, формулиран още от египетския велик Посветен Хермес Трисмегист, гласи, че всички процеси и явления в Космоса се проявяват въз основа на определена цикличност.
Действието му в пределите на земното човечество, в настоящата епоха, бива разкрито от Учителя П. Дънов, както следва: "Сега иде една голяма вълна. Бих желал да бъдете готови, като дойде, да засегне не само вашето тяло, но да засегне сърцата ви, умовете ви и душите ви. Тя ще внесе една нова струя, ще внесе обновление. Тази вълна е като слънцето.
към текста >>
Новата Култура на
Любовта
не е нищо друго освен разширяване присъствието и ролята на Божественото начало у човека.
В природата трябва да знаем времето на всички неща. Бог е готов да благослови когото и да е, стига да спазва неговите закони. Тези жизнени вълни идват периодически. Те събуждат човечеството. Когато има една хармонична среда, тази вълна може да се използва."
Новата Култура на
Любовта
не е нищо друго освен разширяване присъствието и ролята на Божественото начало у човека.
Хората, които му предоставят простор за действие у себе си, са именно представителите на тази култура, предвестниците на изгряващата VI раса. За тях Учителят на ББ в България свидетелства: "Тези, в които Божият Дух живее, представят истинската култура." И на друго място в Словото му: "Нека човешкият дух се съедини с Бога. Само тогава ще имаме една възвишена култура. Тогава в живота ще влязат мирът и радостта, които очакваме." Братството между човеците е един от най-характерните белези на Новото време: "Когато хората се съединят в името на Бога, ще дойде истинската култура." От малкото към голямото, от незначителното към великото - такава е неизменната логика на космическата еволюция. Не можем да променим света, ако преди това не сме променили самите себе си.
към текста >>
Хората, които му предоставят простор за действие у
себе
си, са именно представителите на тази култура, предвестниците на изгряващата VI раса.
Бог е готов да благослови когото и да е, стига да спазва неговите закони. Тези жизнени вълни идват периодически. Те събуждат човечеството. Когато има една хармонична среда, тази вълна може да се използва." Новата Култура на Любовта не е нищо друго освен разширяване присъствието и ролята на Божественото начало у човека.
Хората, които му предоставят простор за действие у
себе
си, са именно представителите на тази култура, предвестниците на изгряващата VI раса.
За тях Учителят на ББ в България свидетелства: "Тези, в които Божият Дух живее, представят истинската култура." И на друго място в Словото му: "Нека човешкият дух се съедини с Бога. Само тогава ще имаме една възвишена култура. Тогава в живота ще влязат мирът и радостта, които очакваме." Братството между човеците е един от най-характерните белези на Новото време: "Когато хората се съединят в името на Бога, ще дойде истинската култура." От малкото към голямото, от незначителното към великото - такава е неизменната логика на космическата еволюция. Не можем да променим света, ако преди това не сме променили самите себе си. Нека отново се вслушаме в съветите на българския духовен Учител: "Сега се твори нов свят.
към текста >>
За тях Учителят на ББ в България свидетелства: "Тези, в които Божият Дух живее, представят истинската култура." И на друго място в Словото му: "Нека човешкият дух се съедини с
Бога
.
Тези жизнени вълни идват периодически. Те събуждат човечеството. Когато има една хармонична среда, тази вълна може да се използва." Новата Култура на Любовта не е нищо друго освен разширяване присъствието и ролята на Божественото начало у човека. Хората, които му предоставят простор за действие у себе си, са именно представителите на тази култура, предвестниците на изгряващата VI раса.
За тях Учителят на ББ в България свидетелства: "Тези, в които Божият Дух живее, представят истинската култура." И на друго място в Словото му: "Нека човешкият дух се съедини с
Бога
.
Само тогава ще имаме една възвишена култура. Тогава в живота ще влязат мирът и радостта, които очакваме." Братството между човеците е един от най-характерните белези на Новото време: "Когато хората се съединят в името на Бога, ще дойде истинската култура." От малкото към голямото, от незначителното към великото - такава е неизменната логика на космическата еволюция. Не можем да променим света, ако преди това не сме променили самите себе си. Нека отново се вслушаме в съветите на българския духовен Учител: "Сега се твори нов свят. За да го намери, човек трябва да разбере малките величини.
към текста >>
Тогава в живота ще влязат мирът и радостта, които очакваме." Братството между човеците е един от най-характерните белези на Новото време: "Когато хората се съединят в името на
Бога
, ще дойде истинската култура." От малкото
към
голямото, от незначителното
към
великото - такава е неизменната логика на космическата еволюция.
Когато има една хармонична среда, тази вълна може да се използва." Новата Култура на Любовта не е нищо друго освен разширяване присъствието и ролята на Божественото начало у човека. Хората, които му предоставят простор за действие у себе си, са именно представителите на тази култура, предвестниците на изгряващата VI раса. За тях Учителят на ББ в България свидетелства: "Тези, в които Божият Дух живее, представят истинската култура." И на друго място в Словото му: "Нека човешкият дух се съедини с Бога. Само тогава ще имаме една възвишена култура.
Тогава в живота ще влязат мирът и радостта, които очакваме." Братството между човеците е един от най-характерните белези на Новото време: "Когато хората се съединят в името на
Бога
, ще дойде истинската култура." От малкото
към
голямото, от незначителното
към
великото - такава е неизменната логика на космическата еволюция.
Не можем да променим света, ако преди това не сме променили самите себе си. Нека отново се вслушаме в съветите на българския духовен Учител: "Сега се твори нов свят. За да го намери, човек трябва да разбере малките величини. Всяка хубава мисъл, всяко благородно чувство и всяка благородна постъпка, които идват в човека, са малки величини. Те идат от далечните пространства.
към текста >>
Не можем да променим света, ако преди това не сме променили самите
себе
си.
Новата Култура на Любовта не е нищо друго освен разширяване присъствието и ролята на Божественото начало у човека. Хората, които му предоставят простор за действие у себе си, са именно представителите на тази култура, предвестниците на изгряващата VI раса. За тях Учителят на ББ в България свидетелства: "Тези, в които Божият Дух живее, представят истинската култура." И на друго място в Словото му: "Нека човешкият дух се съедини с Бога. Само тогава ще имаме една възвишена култура. Тогава в живота ще влязат мирът и радостта, които очакваме." Братството между човеците е един от най-характерните белези на Новото време: "Когато хората се съединят в името на Бога, ще дойде истинската култура." От малкото към голямото, от незначителното към великото - такава е неизменната логика на космическата еволюция.
Не можем да променим света, ако преди това не сме променили самите
себе
си.
Нека отново се вслушаме в съветите на българския духовен Учител: "Сега се твори нов свят. За да го намери, човек трябва да разбере малките величини. Всяка хубава мисъл, всяко благородно чувство и всяка благородна постъпка, които идват в човека, са малки величини. Те идат от далечните пространства. Донесени са от Светлите Същества, които обичат хората.
към текста >>
Тя почва да се издига
към
по-редки сфери, в нови космични пространства, в които има по-възвишени духовни сили.
" Учението на ББ, в редакцията му, предадена на нашия народ от Учителя П. Дънов, има за главна задача в съвременната епоха да подготви човешкото съзнание за настъпващата Нова Култура. Успоредно с това разумните сили в Природата подготвят и външните условия за грандиозната Промяна. За навлизането на цялата Слънчева система в нова зона на Космоса, с различна вибрационна среда, значително по-благоприятна от настоящата, Учителят на ББ изтъква: "Сега почва възходящият път на Слънчевата система.
Тя почва да се издига
към
по-редки сфери, в нови космични пространства, в които има по-възвишени духовни сили.
Слънчевата система сега влиза в една нова зона на Духа. Онези хора, които са готови, ще възприемат тази вълна." И на друго място в Словото му: "Нашата Слънчева система е потопена в едно течение от по-гъста материя. Ние сме в тъй наречената тринадесета сфера, която е от по- гъста материя. Земята сега наполовина е излязла от тринадесетата сфера. Когато излезе напълно от нея, тогава ще дойде Шестата раса.
към текста >>
Новото носи Божията
Любов
.
Или, с други думи, ние сме влезли във връзка с една девствена материя. Затова очакваме възкресение. Ето защо онези, които са готови за това време, ще възприемат новата вълна. Досега Земята е слизала. Сега почва да възлиза.
Новото носи Божията
Любов
.
Които живеят в новото, са млади. Иде нещо ново, което трябва да се изучава!? Иде епохата на Любовта. "Физическата реалност, в която живеем, в момента преминава през процес на пречистване, за да може да култивира онези бъдещи условия, които да съответстват на новото, по-извисе- но равнище на човешкото планетарно съзнание. То вещае като важен резултат реализирането на древния идеал за братството между всички хора: "За в бъдеще всички народи ще се побратимят, ще образуват светещата раса на Любовта.
към текста >>
Иде епохата на
Любовта
.
Досега Земята е слизала. Сега почва да възлиза. Новото носи Божията Любов. Които живеят в новото, са млади. Иде нещо ново, което трябва да се изучава!?
Иде епохата на
Любовта
.
"Физическата реалност, в която живеем, в момента преминава през процес на пречистване, за да може да култивира онези бъдещи условия, които да съответстват на новото, по-извисе- но равнище на човешкото планетарно съзнание. То вещае като важен резултат реализирането на древния идеал за братството между всички хора: "За в бъдеще всички народи ще се побратимят, ще образуват светещата раса на Любовта. Тогава свещеният пламък на истинския живот ще се изяви във всичката си красота. Животът ще се изявява не в своите сенки, а в своята същина" (Учителят П. Дънов). Изгряващата VI раса ще бъде на синовете Божии.
към текста >>
То вещае като важен резултат реализирането на древния идеал за братството между всички хора: "За в бъдеще всички народи ще се побратимят, ще образуват светещата раса на
Любовта
.
Новото носи Божията Любов. Които живеят в новото, са млади. Иде нещо ново, което трябва да се изучава!? Иде епохата на Любовта. "Физическата реалност, в която живеем, в момента преминава през процес на пречистване, за да може да култивира онези бъдещи условия, които да съответстват на новото, по-извисе- но равнище на човешкото планетарно съзнание.
То вещае като важен резултат реализирането на древния идеал за братството между всички хора: "За в бъдеще всички народи ще се побратимят, ще образуват светещата раса на
Любовта
.
Тогава свещеният пламък на истинския живот ще се изяви във всичката си красота. Животът ще се изявява не в своите сенки, а в своята същина" (Учителят П. Дънов). Изгряващата VI раса ще бъде на синовете Божии. Те пристигат в плът на тази планета, не за да удовлетворяват своята низша човешка природа, а за да съдействат пълноценно за осъществяването на Божия план за нея. Тях можете да откриете във всички области на човешка изява: наука, култура, изкуство, дори и в сферата на физическия труд.
към текста >>
Те винаги работят не за
себе
си, а за Божественото.
Животът ще се изявява не в своите сенки, а в своята същина" (Учителят П. Дънов). Изгряващата VI раса ще бъде на синовете Божии. Те пристигат в плът на тази планета, не за да удовлетворяват своята низша човешка природа, а за да съдействат пълноценно за осъществяването на Божия план за нея. Тях можете да откриете във всички области на човешка изява: наука, култура, изкуство, дори и в сферата на физическия труд. Навсякъде те се проявяват като образцови работници и служители, като истински последователи на Светлината.
Те винаги работят не за
себе
си, а за Божественото.
Те са вече между нас! Наш дълг е да последваме техния модел на мислене и поведение. Учителят П. Дънов рисува техния образ по следния начин: "Да бъдете синове Божии значи да чувствате импулса на цялата Вселена, всичката нейна красота, всичко възвишено и благородно в света... И сега има представители на Шестата раса между всички народи. След днешните събития ще има много повече представители на Шестата раса.
към текста >>
Те ще бъдат по-близко до ангелите." Отчитайки трезво и обективно настоящото духовно състояние на нашия съвременник, можем да заключим, че той следва да извърви още доста дълъг път
към
перспективата, рисувана от Учителя П. Дънов.
Тя ще вземе всичко в ръцете си и ще организира света. В Шестата раса ще бъде изключено всякакво насилие." "Едно от качествата на Шестата раса е братолюбието ", казва Учителят на ББ у нас. Именно върху основата на това качество предстои да бъде изградено реалното побратимяване между народите, за което вече стана дума по-горе. Нещо повече: "Членовете на Шестата раса ще бъдат преход между ангели и човеци.
Те ще бъдат по-близко до ангелите." Отчитайки трезво и обективно настоящото духовно състояние на нашия съвременник, можем да заключим, че той следва да извърви още доста дълъг път
към
перспективата, рисувана от Учителя П. Дънов.
Но след като подобна реализация е залегнала в Божия план за Земята, то тя неизбежно ще бъде осъществена. Наш дълг е да подпомогнем нейното оделотворяване, а не да я забавяме или осуетяваме с невежеството си. Утвърждаването на VI раса ще бъде съпътствано и с извънредно важни открития в областта на науката и технологиите. Човекът ще овладее нови космически сили и енергии, ще отделя все по-малко време и усилия за физически труд, а ще се посвещава на творческа интелектуална дейност. Разпределението на материалните блага в планетарен мащаб ще бъде максимално справедливо и никой повече няма да страда от глад, студ и недоимък в каквато и да било форма.
към текста >>
Човекът на Културата на
Любовта
ще придобие и нови духовни качества.
"Великите души ще дойдат през културата на Водолея, за да разрушат старите форми и кумири и да създадат нови форми на живота", подчертава Учителят П. Дънов. Той предвижда, че първата вълна от напреднали в еволюционно отношение същества се е вселила в земни тела през 1945 г. Втора подобна акция на ББ е осъществена през 1975 г. В епохата на Шестата раса ББ ще постигне окончателна победа на нашата планета. Служителите и помощниците на тъмните сили вече ще се покоряват на Светлината.
Човекът на Културата на
Любовта
ще придобие и нови духовни качества.
Постепенно ще започне да отпада необходимостта от използването на техническите пособия, посредством които той общува със себеподобните и с природната среда. Възможностите на Духа са безгранични и той, човекът на VI раса, ще осъзнае, че в Него и чрез Него може да постигне всичко: "Физическото зрение е ограничено, а духовното - неограничено. Духовно човек вижда на грамадни разстояния. Изнамерването на радиото и телевизията доказват съществуването на ясновидството. Как става това виждане, не може да се обясни.
към текста >>
Постепенно ще започне да отпада необходимостта от използването на техническите пособия, посредством които той общува със
себеподобните
и с природната среда.
Той предвижда, че първата вълна от напреднали в еволюционно отношение същества се е вселила в земни тела през 1945 г. Втора подобна акция на ББ е осъществена през 1975 г. В епохата на Шестата раса ББ ще постигне окончателна победа на нашата планета. Служителите и помощниците на тъмните сили вече ще се покоряват на Светлината. Човекът на Културата на Любовта ще придобие и нови духовни качества.
Постепенно ще започне да отпада необходимостта от използването на техническите пособия, посредством които той общува със
себеподобните
и с природната среда.
Възможностите на Духа са безгранични и той, човекът на VI раса, ще осъзнае, че в Него и чрез Него може да постигне всичко: "Физическото зрение е ограничено, а духовното - неограничено. Духовно човек вижда на грамадни разстояния. Изнамерването на радиото и телевизията доказват съществуването на ясновидството. Как става това виждане, не може да се обясни. Но в бъдеще голяма част от човечеството ще бъдат ясновидци.
към текста >>
Той е писмен език, но не се пише на книга, защото книгите в природата са живи." Трите свещени правила в поведението на новия човек на VI раса са дефинирани от Учителя на ББ у нас така: "Това за
Любовта
към
Бога
мога ли да направя?
Но в бъдеще голяма част от човечеството ще бъдат ясновидци. Чрез своето вътрешно радио човек ще схваща неща, които ще стават на хиляди километри от него" (Учителят П. Дънов). Освен всичко останало човекът на Новата Култура ще бъде удостоен с почетното звание "ученик на Живата Разумна Природа". Той ще разбира безпогрешно нейния език и ще общува с нея както никога досега: "В природата съществува един език, аз го наричам "живият език на Битието " или живият език на нещата. По своята звучност този език е един от най-красивите.
Той е писмен език, но не се пише на книга, защото книгите в природата са живи." Трите свещени правила в поведението на новия човек на VI раса са дефинирани от Учителя на ББ у нас така: "Това за
Любовта
към
Бога
мога ли да направя?
Това за доброто на моята душа мога ли да направя? Това за благото на моя ближен мога ли да сторя? " Шестата раса ще стане изразител на всички ценности, събирани в недрата на Духа в течение на всички предходни раси и техните култури. В този смисъл човекът на Шестата раса ще въплъщава синтеза на всички добродетели, качества, способности и сили, характерни за предишните раси. Образът на човека от Новото време е очертан от Учителя П.
към текста >>
Дънов със смели и мащабни щрихи: "Човек върви
към
постепенно усъвършенстване, поради което е минал през всички форми на живота като през школи.
Това за доброто на моята душа мога ли да направя? Това за благото на моя ближен мога ли да сторя? " Шестата раса ще стане изразител на всички ценности, събирани в недрата на Духа в течение на всички предходни раси и техните култури. В този смисъл човекът на Шестата раса ще въплъщава синтеза на всички добродетели, качества, способности и сили, характерни за предишните раси. Образът на човека от Новото време е очертан от Учителя П.
Дънов със смели и мащабни щрихи: "Човек върви
към
постепенно усъвършенстване, поради което е минал през всички форми на живота като през школи.
Например, той е минал през школата на минералите, на растенията, на рибите, на птиците, на млекопитаещите, докато е дошъл най-после до човека. И тук той не спира, продължава да се развива. От Бялата раса ще излезе Шестата, светещата, в която хората ще се различават от сегашните. Техните тела, очи, уши, нос, уста ще бъдат другояче устроени. Съвременните хора виждат само това, което става пред тях.
към текста >>
Дънов формулира най-важната задача на Шестата раса по следния начин: прилагане на три велики закона: а) съвършена
Любов
към
Бога
; б) разумна
Любов
към
ближния
; в)
Любов
към
самия
себе
си.
От друга страна, някои от съвременните континенти ще потънат под равнището на Тихия (Великия) океан. Главното ядро на Шестата раса, според Учителя на ББ в нашата страна, ще съставят именно синовете Божии, Белите Братя, разпределени на три големи общности: 1) Слънчевите Деви на Чистотата; 2) синовете на Мъдростта, Светлината и Знанието; 3) синовете на Истината, Волята и Свободата. Освен изброените Шестата раса ще бъде допълнена в количествено отношение и от постигналите нужната степен в своето духовно развитие земни хора. А всички останали, изостаналите по духовната пътека, ще трябва да се задоволят с безплодната по своя характер Седма по ред култура на Бялата раса. Учителят П.
Дънов формулира най-важната задача на Шестата раса по следния начин: прилагане на три велики закона: а) съвършена
Любов
към
Бога
; б) разумна
Любов
към
ближния
; в)
Любов
към
самия
себе
си.
към текста >>
98.
VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ
 
- Константин Златев
С други думи, Великите души ще присадят дивия свят с калема на
Любовта
.
Великите души, които направляват света, ще ви чуят, като пеете и свирите. Паневритмията е, с която вие ще им поднесете ключа на това Учение, което носи мир в човешките души. Този ключ Великите души трябва да получат от вас и вие сте длъжни да им го дадете. С него те ще отключват и подават ръка на човешките души, потънали в света на голямата заблуда. Тогава ще блесне светлината в тяхното съзнание и те ще разберат смисъла на своя живот.
С други думи, Великите души ще присадят дивия свят с калема на
Любовта
.
Присаденият свят отвътре ще добие нова светлина и нов подем със съвършено други стремежи: от инволюция към еволюция, от непрестанни войни към вечен мир, от човешка омраза към Божествена Любов, от егоизъм към самопожертвувание. Силата на скоростта ще бъде същата, каквато е била при слизането надолу - такава ще бъде и при възлизането нагоре според въртенето на Земята." "Ако българският народ приеме и прилага Паневритмията, ще бъде спасен." (Учителят П. Дънов) Паневритмията е основен компонент в духовно-културното наследство на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) наред с неговото Слово и музикалните му творби.
към текста >>
Присаденият свят отвътре ще добие нова светлина и нов подем със съвършено други стремежи: от инволюция
към
еволюция, от непрестанни войни
към
вечен мир, от човешка омраза
към
Божествена
Любов
, от егоизъм
към
самопожертвувание.
Паневритмията е, с която вие ще им поднесете ключа на това Учение, което носи мир в човешките души. Този ключ Великите души трябва да получат от вас и вие сте длъжни да им го дадете. С него те ще отключват и подават ръка на човешките души, потънали в света на голямата заблуда. Тогава ще блесне светлината в тяхното съзнание и те ще разберат смисъла на своя живот. С други думи, Великите души ще присадят дивия свят с калема на Любовта.
Присаденият свят отвътре ще добие нова светлина и нов подем със съвършено други стремежи: от инволюция
към
еволюция, от непрестанни войни
към
вечен мир, от човешка омраза
към
Божествена
Любов
, от егоизъм
към
самопожертвувание.
Силата на скоростта ще бъде същата, каквато е била при слизането надолу - такава ще бъде и при възлизането нагоре според въртенето на Земята." "Ако българският народ приеме и прилага Паневритмията, ще бъде спасен." (Учителят П. Дънов) Паневритмията е основен компонент в духовно-културното наследство на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) наред с неговото Слово и музикалните му творби. Нещо повече - бихме могли да я определим като украшение и венец на цялото Учение.
към текста >>
Философско-езотеричните основи на Паневритмията са неразделна част от теоретическия фундамент и неизчерпаемото
богатст
во от Мъдрост и познание в Словото на Учителя П. Дънов.
Дънов, както и да бъде осъзнат вътрешният, духовен смисъл на упражненията. Поднесените дотук факти и разсъждения ни дават право да се опитаме да изведем и кратка дефиниция на Паневритмията: Паневритмията е висш синтез на духовните принципи и методи на работа в Школата на Учителя П. Дънов, на тяхното приложение и развитие. Тя е такава игра или космичен танц, чиито форми са пригодени да изразят чрез музика, движение и думи новите идеи на живота, които съставляват Учението на Учителя на ББ в България, и да ги предадат както на отделния човек, така и на живота за Цялото. 1. Философско-езотерични основи на Паневритмията
Философско-езотеричните основи на Паневритмията са неразделна част от теоретическия фундамент и неизчерпаемото
богатст
во от Мъдрост и познание в Словото на Учителя П. Дънов.
В този смисъл те представляват твърде важен елемент от цялостната фи- лософско-езотерична концепция на Новото учение - онази актуална редакция на учението на ББ, предадена на българския народ от Учителя П. Дънов през първата половина на ХХ век. а) наименование Етимологическият анализ на понятието "Паневритмия" води до следните заключения: Понятието е трисъставно: Пан - ев - ритъм, където отделните съставни части притежават значение, както следва:
към текста >>
То е свързано със стремежа на душата да се издигне нагоре,
към
нова, по-висока степен на духовно осъзнаване, да премине през всички етапи на своето посвещение.
После схваща движението. То е във времето. И най-после схваща Словото. То е вън от времето и пространството." По своята същност и съдържание Паневритмията би могла да бъде дефинирана още и като Мистерия от тонове, багри и движения или своеобразен Танц на светлината. В упражненията на Паневритмията има едно скрито движение, което - успоредно с тяхното изпълняване - се извършва и в човешкото съзнание, в душата.
То е свързано със стремежа на душата да се издигне нагоре,
към
нова, по-висока степен на духовно осъзнаване, да премине през всички етапи на своето посвещение.
Тези етапи (или стъпки на духовното израстване) са назовани от Учителя П. Дънов по следния начин: Обръщане към Бога; Покаяние; Спасение; Възраждане; Новораждане; Посвещение и Възкресение. Всичките седем етапа или степени на посвещение са вплетени в структурата на Паневритмията. Те са свързани с космическата реалност, в която пулсира животът на Цялото. Логиката на тази стълбица на посвещенията - т. е.
към текста >>
Дънов по следния начин: Обръщане
към
Бога
; Покаяние; Спасение; Възраждане; Новораждане; Посвещение и Възкресение.
И най-после схваща Словото. То е вън от времето и пространството." По своята същност и съдържание Паневритмията би могла да бъде дефинирана още и като Мистерия от тонове, багри и движения или своеобразен Танц на светлината. В упражненията на Паневритмията има едно скрито движение, което - успоредно с тяхното изпълняване - се извършва и в човешкото съзнание, в душата. То е свързано със стремежа на душата да се издигне нагоре, към нова, по-висока степен на духовно осъзнаване, да премине през всички етапи на своето посвещение. Тези етапи (или стъпки на духовното израстване) са назовани от Учителя П.
Дънов по следния начин: Обръщане
към
Бога
; Покаяние; Спасение; Възраждане; Новораждане; Посвещение и Възкресение.
Всичките седем етапа или степени на посвещение са вплетени в структурата на Паневритмията. Те са свързани с космическата реалност, в която пулсира животът на Цялото. Логиката на тази стълбица на посвещенията - т. е. на издигането на душата към Божественото - се опира върху езотеричните факти, че: човешкото тяло представлява енергийна система, зад която стои светлината; зад светлината е мисълта; зад мисълта - Любовта, зад Любовта - Духът, а зад Духа - Бог. Това в същност е категорийната скала на Битието, дадена от Учителя П. Дънов:
към текста >>
на издигането на душата
към
Божественото - се опира върху езотеричните факти, че: човешкото тяло представлява енергийна система, зад която стои светлината; зад светлината е мисълта; зад мисълта -
Любовта
, зад
Любовта
- Духът, а зад Духа - Бог.
Тези етапи (или стъпки на духовното израстване) са назовани от Учителя П. Дънов по следния начин: Обръщане към Бога; Покаяние; Спасение; Възраждане; Новораждане; Посвещение и Възкресение. Всичките седем етапа или степени на посвещение са вплетени в структурата на Паневритмията. Те са свързани с космическата реалност, в която пулсира животът на Цялото. Логиката на тази стълбица на посвещенията - т. е.
на издигането на душата
към
Божественото - се опира върху езотеричните факти, че: човешкото тяло представлява енергийна система, зад която стои светлината; зад светлината е мисълта; зад мисълта -
Любовта
, зад
Любовта
- Духът, а зад Духа - Бог.
Това в същност е категорийната скала на Битието, дадена от Учителя П. Дънов: Бог Дух Любов Мисъл
към текста >>
Любов
Логиката на тази стълбица на посвещенията - т. е. на издигането на душата към Божественото - се опира върху езотеричните факти, че: човешкото тяло представлява енергийна система, зад която стои светлината; зад светлината е мисълта; зад мисълта - Любовта, зад Любовта - Духът, а зад Духа - Бог. Това в същност е категорийната скала на Битието, дадена от Учителя П. Дънов: Бог Дух
Любов
Мисъл Светлина Енергия Материя Учителят на ББ в нашата страна остави след себе си универсални идеи и методи, с които да работят неговите последователи.
към текста >>
Учителят на ББ в нашата страна остави след
себе
си универсални идеи и методи, с които да работят неговите последователи.
Любов Мисъл Светлина Енергия Материя
Учителят на ББ в нашата страна остави след
себе
си универсални идеи и методи, с които да работят неговите последователи.
Нещо повече, тяхната универсалност се разпростира и върху невидимия свят. Един подобен метод е именно Паневритмията. След всичко казано дотук за нея бихме могли да добавим и още едно определение - "танц, изпълнен със светлината на Всемира, в който се долавя ехото от Сътворението на света" (Георги Стойчев, "Паневритмия - мъдрост, философия, откровение", С., 1997, с. 8). Неповторимото съчетание на текст, музика и движения в Паневритмията разкрива нейната непостижима красота. Това съчетание е в пълен унисон със силите, които изграждат формите в Проявеното Битие.
към текста >>
Посредством десетте упражнения човек изминава първите две стъпки (степени) от своето духовно развитие и усъвършенстване (споменати по-горе) - Обръщане
към
Бога
и Покаяние.
Първите десет упражнения са: 1) "Пробуждане" (разтваряща се пъпка на цвят); 2) "Примирение" (опасност и примирение); 3) "Даване" (поднасяне отвътре на съкровеното); 4) "Възлизане" (слизане и възкачване); 5) "Издигане" (гребане с посока нагоре); 6) "Отваряне" (проправяне на път); 7) "Освобождение" (раздиране на завесата); 8) "Пляскане" (радост от освобождението); 9) "Чистене" (подготвяне на почвата); 10) "Летене" (посяване на семена и възрастване). В своята съвкупност те образуват малък цикъл, наречен "Пролет". Тези първи упражнения се изпълняват едно след друго без спиране, като едно цяло. Те са свързани с физическото поле, с материалната действителност. Чрез тях бива преодоляна инертността на материята в нашия свят, постига се излаз от съществуването в реалността от три измерения, за да навлезем в онази с четири измерения - на гъвкавата и вечно подвижна астрална субстанция.
Посредством десетте упражнения човек изминава първите две стъпки (степени) от своето духовно развитие и усъвършенстване (споменати по-горе) - Обръщане
към
Бога
и Покаяние.
Следващите десет упражнения са: 11) "Евера ; 12) "Скачане"; 13) "Тъкане"; 14) "Мисли"; 15) "Аум"; 16) "Изгрява Слънцето"; 17) "Квадрат"; 18)"Красота"; 19) "Подвижност"; 20) "Побеждаване". Техният малък цикъл носи наименованието "Лято". Посредством тази втора група упражнения човекът по духовния Път изминава следващите две стъпки от личната си еволюция - Спасение и Възраждане. Резултатът е окончателното напускане на низшите зони от астралното поле, където е изворът на съблазните в нашия живот. Третата група се състои от осем упражнения: 21) "Радостта на Земята"; 22) "Запознаване"; 23) "Хубав ден"; 24) "Колко сме доволни"; 25) "Стъпка по стъпка"; 26) "На ранина"; 27) "Дишане"; 28) "Промисъл".
към текста >>
От този момент нататък окултният ученик, последователят на учението на ББ подчинява изцяло своя личен живот в служение на
ближния
, на човечеството, на Цялото.
Резултатът е окончателното напускане на низшите зони от астралното поле, където е изворът на съблазните в нашия живот. Третата група се състои от осем упражнения: 21) "Радостта на Земята"; 22) "Запознаване"; 23) "Хубав ден"; 24) "Колко сме доволни"; 25) "Стъпка по стъпка"; 26) "На ранина"; 27) "Дишане"; 28) "Промисъл". Те обединяват два малки цикъла - "Есен" и "Зима". Тези осем упражнения символизират възраждането на човешката душа и са свързани с петата степен от духовното развитие, назована от Учителя П. Дънов Новораждане.
От този момент нататък окултният ученик, последователят на учението на ББ подчинява изцяло своя личен живот в служение на
ближния
, на човечеството, на Цялото.
Слънчевите лъчи се изпълняват след първите 28 упражнения на Паневритмията (в тесния смисъл). Играят се също от двойки, наредени в по шест редици с лице към центъра на кръга. Музикалният съпровод е в такт 7/16, характерен за българската ръченица. Малко преди края на този цикъл присъства една възвишена и твърде мелодична песен, притежаваща достойнствата на химн - т. нар. "Българска идилия".
към текста >>
Играят се също от двойки, наредени в по шест редици с лице
към
центъра на кръга.
Те обединяват два малки цикъла - "Есен" и "Зима". Тези осем упражнения символизират възраждането на човешката душа и са свързани с петата степен от духовното развитие, назована от Учителя П. Дънов Новораждане. От този момент нататък окултният ученик, последователят на учението на ББ подчинява изцяло своя личен живот в служение на ближния, на човечеството, на Цялото. Слънчевите лъчи се изпълняват след първите 28 упражнения на Паневритмията (в тесния смисъл).
Играят се също от двойки, наредени в по шест редици с лице
към
центъра на кръга.
Музикалният съпровод е в такт 7/16, характерен за българската ръченица. Малко преди края на този цикъл присъства една възвишена и твърде мелодична песен, притежаваща достойнствата на химн - т. нар. "Българска идилия". Пентаграмът е последният от трите малки цикъла. Участниците в него са разположени в прави радиални (също с посока към центъра на кръга) редици от по пет двойки.
към текста >>
Участниците в него са разположени в прави радиални (също с посока
към
центъра на кръга) редици от по пет двойки.
Играят се също от двойки, наредени в по шест редици с лице към центъра на кръга. Музикалният съпровод е в такт 7/16, характерен за българската ръченица. Малко преди края на този цикъл присъства една възвишена и твърде мелодична песен, притежаваща достойнствата на химн - т. нар. "Българска идилия". Пентаграмът е последният от трите малки цикъла.
Участниците в него са разположени в прави радиални (също с посока
към
центъра на кръга) редици от по пет двойки.
Пентаграмът е символ на Космическия човек и на безкрайността. Той представлява тържествен, приповдигнат финал на възторга, хармонията, движенията, изтъкани от разумност, и възвисяващата музика. в) принципи Принципите, върху които се изгражда Паневритмията, произтичат от вложените в нея идеи, от първообразите на основните видове движения, както и от главните изобразителни форми. Паневритмията има за своя основа:
към текста >>
4) Стремежа на съзнателния човек
към
съвършенство, който намира опора и подкрепа в плавния, последователен процес на изпълнение на паневритмичните упражнения.
Принципите, върху които се изгражда Паневритмията, произтичат от вложените в нея идеи, от първообразите на основните видове движения, както и от главните изобразителни форми. Паневритмията има за своя основа: 1) Взаимодействието между човешкото същество и Живата Разумна Природа. 2) Взаимозависимостта и обвързаността между физиологическите и психическите процеси в човешката личност. 3) Съответствието между идея, мисъл и движение, което придава на всяко упражнение определен и ясен вътрешен смисъл.
4) Стремежа на съзнателния човек
към
съвършенство, който намира опора и подкрепа в плавния, последователен процес на изпълнение на паневритмичните упражнения.
5) Идеята за Бога - т. е. за Великия Първоизточник на космическия Живот, Висшата Разумност, Вечната Любов, - която изпълва съзнанието на участниците в завладяващия танц на Паневритмията. 6) Три опорни точки: Природата, животворните лъчи на Слънцето, пробуждането на душата. Принципите на Паневритмията могат да бъдат разделени условно на две групи: херметически (фундаментални) и собствени. А. Херметически (фундаментални) принципи
към текста >>
5) Идеята за
Бога
- т. е.
Паневритмията има за своя основа: 1) Взаимодействието между човешкото същество и Живата Разумна Природа. 2) Взаимозависимостта и обвързаността между физиологическите и психическите процеси в човешката личност. 3) Съответствието между идея, мисъл и движение, което придава на всяко упражнение определен и ясен вътрешен смисъл. 4) Стремежа на съзнателния човек към съвършенство, който намира опора и подкрепа в плавния, последователен процес на изпълнение на паневритмичните упражнения.
5) Идеята за
Бога
- т. е.
за Великия Първоизточник на космическия Живот, Висшата Разумност, Вечната Любов, - която изпълва съзнанието на участниците в завладяващия танц на Паневритмията. 6) Три опорни точки: Природата, животворните лъчи на Слънцето, пробуждането на душата. Принципите на Паневритмията могат да бъдат разделени условно на две групи: херметически (фундаментални) и собствени. А. Херметически (фундаментални) принципи I. Принцип на ума (разумността)
към текста >>
за Великия Първоизточник на космическия Живот, Висшата Разумност, Вечната
Любов
, - която изпълва съзнанието на участниците в завладяващия танц на Паневритмията.
1) Взаимодействието между човешкото същество и Живата Разумна Природа. 2) Взаимозависимостта и обвързаността между физиологическите и психическите процеси в човешката личност. 3) Съответствието между идея, мисъл и движение, което придава на всяко упражнение определен и ясен вътрешен смисъл. 4) Стремежа на съзнателния човек към съвършенство, който намира опора и подкрепа в плавния, последователен процес на изпълнение на паневритмичните упражнения. 5) Идеята за Бога - т. е.
за Великия Първоизточник на космическия Живот, Висшата Разумност, Вечната
Любов
, - която изпълва съзнанието на участниците в завладяващия танц на Паневритмията.
6) Три опорни точки: Природата, животворните лъчи на Слънцето, пробуждането на душата. Принципите на Паневритмията могат да бъдат разделени условно на две групи: херметически (фундаментални) и собствени. А. Херметически (фундаментални) принципи I. Принцип на ума (разумността) Формулировката на този принцип е: "Всичко е ум, разум." Божественото у човека, както и в целия Космос, се проявява чрез ума, чрез разумността.
към текста >>
на
Бога
, са свързани с Неговата природа на Дух ("Бог е Дух" - казва Иисус Христос на самарянката в разговора Си с нея до извора; Йоан 4:24).
Затова и Учителят П. Дънов въвежда фундаменталното понятие "Живата Разумна Природа", което на практика обхваща всичко съществуващо. От друга страна, цялата Вселена, както и нейните съставни елементи, съществуват в ума на Цялото, което наричаме Бог. За Него в Библията е казано: "В Него живеем и се движим, и съществуваме" (Деян. 17:28). Разумността в проявленията на Цялото, т. е.
на
Бога
, са свързани с Неговата природа на Дух ("Бог е Дух" - казва Иисус Христос на самарянката в разговора Си с нея до извора; Йоан 4:24).
Следователно, ако сме в непосредствен контакт с ума на Цялото - с Духа, - ще вникваме и осъзнаваме мотивите и същността на Неговите изяви. В този смисъл Паневритмията би могла да бъде определена като метод за връзка с Духа (универсалния, вездесъщ Божий Дух). До нас са достигнали думите на Учителя на ББ у нас относно упражнението от Паневритмията "Аум": "Аум е дума на Духа." Понятието "аум" е съставено от две срички: 1) "А" - това е първата буква във всички азбуки навред по земното кълбо; тя е символ на Бога в ролята Му на Творец, Носител и Създател на всемирния живот; буквата "а" изразява и самосъзнанието като степен от еволюцията на съзнанието; 2) "ум" - втората сричка от думата "Аум" разкрива универсалната истина, която осветляваме в момента - че първият принцип, стоящ в основата на всяка творческа или разумна дейност, е именно умът; включително и вече подчертания езотеричен факт, че Бог се проявява чрез ума. II. Принцип на съответствието (аналогията) Херметическата философия изразява този принцип по следния начин: "Каквото е горе, това е и долу." Съдържанието на принципа е свързано с друга универсална истина - между всички неща в света, между всички обективни реалности в Битието има подобие, съответствие, аналогия.
към текста >>
До нас са достигнали думите на Учителя на ББ у нас относно упражнението от Паневритмията "Аум": "Аум е дума на Духа." Понятието "аум" е съставено от две срички: 1) "А" - това е първата буква във всички азбуки навред по земното кълбо; тя е символ на
Бога
в ролята Му на Творец, Носител и Създател на всемирния живот; буквата "а" изразява и самосъзнанието като степен от еволюцията на съзнанието; 2) "ум" - втората сричка от думата "Аум" разкрива универсалната истина, която осветляваме в момента - че първият принцип, стоящ в основата на всяка творческа или разумна дейност, е именно умът; включително и вече подчертания езотеричен факт, че Бог се проявява чрез ума.
За Него в Библията е казано: "В Него живеем и се движим, и съществуваме" (Деян. 17:28). Разумността в проявленията на Цялото, т. е. на Бога, са свързани с Неговата природа на Дух ("Бог е Дух" - казва Иисус Христос на самарянката в разговора Си с нея до извора; Йоан 4:24). Следователно, ако сме в непосредствен контакт с ума на Цялото - с Духа, - ще вникваме и осъзнаваме мотивите и същността на Неговите изяви. В този смисъл Паневритмията би могла да бъде определена като метод за връзка с Духа (универсалния, вездесъщ Божий Дух).
До нас са достигнали думите на Учителя на ББ у нас относно упражнението от Паневритмията "Аум": "Аум е дума на Духа." Понятието "аум" е съставено от две срички: 1) "А" - това е първата буква във всички азбуки навред по земното кълбо; тя е символ на
Бога
в ролята Му на Творец, Носител и Създател на всемирния живот; буквата "а" изразява и самосъзнанието като степен от еволюцията на съзнанието; 2) "ум" - втората сричка от думата "Аум" разкрива универсалната истина, която осветляваме в момента - че първият принцип, стоящ в основата на всяка творческа или разумна дейност, е именно умът; включително и вече подчертания езотеричен факт, че Бог се проявява чрез ума.
II. Принцип на съответствието (аналогията) Херметическата философия изразява този принцип по следния начин: "Каквото е горе, това е и долу." Съдържанието на принципа е свързано с друга универсална истина - между всички неща в света, между всички обективни реалности в Битието има подобие, съответствие, аналогия. Това, което възниква в духовния свят, рано или късно се проектира във владенията на материалното. И обратното - създаденото в нашата преходна, тленна реалност също оказва влияние върху субектите и взаимоотношенията във фините области на Вселената. Принципът има всеобхватно действие във всички сфери и зони на Космоса - видимия и невидимия.
към текста >>
Главният урок от осмислянето и прилагането на този принцип в практиката е разкриването на логическите връзки между обектите и явленията на действителността, разпознаването на подобията и съответствията между силите, енергиите и техните трансформации в полетата и световете на космическата необятност, обикновено тръгвайки от вече известното с посока
към
неизвестното.
II. Принцип на съответствието (аналогията) Херметическата философия изразява този принцип по следния начин: "Каквото е горе, това е и долу." Съдържанието на принципа е свързано с друга универсална истина - между всички неща в света, между всички обективни реалности в Битието има подобие, съответствие, аналогия. Това, което възниква в духовния свят, рано или късно се проектира във владенията на материалното. И обратното - създаденото в нашата преходна, тленна реалност също оказва влияние върху субектите и взаимоотношенията във фините области на Вселената. Принципът има всеобхватно действие във всички сфери и зони на Космоса - видимия и невидимия.
Главният урок от осмислянето и прилагането на този принцип в практиката е разкриването на логическите връзки между обектите и явленията на действителността, разпознаването на подобията и съответствията между силите, енергиите и техните трансформации в полетата и световете на космическата необятност, обикновено тръгвайки от вече известното с посока
към
неизвестното.
Конкретно за Паневритмията от особено значение е съответствието между идея, тон, форма, движение, цвят и число. Тяхното хармонично съчетание извайва външната прелест на паневритмичните движения и същевременно обуславя дълбочината на вътрешното им въздействие. III. Принцип на трептенията (вибрациите) Този принцип гласи: "Всичко е в движение, всичко трепти (вибрира)." Нищо в Космоса не е в покой. Следователно - движението е абсолютно, покоят е относителен.
към текста >>
Трептенията или вибрациите са с толкова по-висока честота, колкото по-високо "се изкачваме" (фигуративно казано) от материалния свят
към
другите, по-извисени, по-фини сфери на Битието.
Конкретно за Паневритмията от особено значение е съответствието между идея, тон, форма, движение, цвят и число. Тяхното хармонично съчетание извайва външната прелест на паневритмичните движения и същевременно обуславя дълбочината на вътрешното им въздействие. III. Принцип на трептенията (вибрациите) Този принцип гласи: "Всичко е в движение, всичко трепти (вибрира)." Нищо в Космоса не е в покой. Следователно - движението е абсолютно, покоят е относителен.
Трептенията или вибрациите са с толкова по-висока честота, колкото по-високо "се изкачваме" (фигуративно казано) от материалния свят
към
другите, по-извисени, по-фини сфери на Битието.
Всичко трепти/вибрира: от елементарните частици до Божия Дух. Това означава, че има безброй видове и степени на трептения/вибрации в зависимост от тяхната честота. Именно въз основа на този принцип биват обособявани толкова добре познати явления като звук, топлина, светлина, рентгенови и радиоактивни излъчвания и пр. Вибрациите на звука дават повод още на древните мъдреци да дефинират т.нар. хармония на сферите.
към текста >>
Вибрациите по посока от материята
към
Духа стават все по-интензивни.
Това означава, че има безброй видове и степени на трептения/вибрации в зависимост от тяхната честота. Именно въз основа на този принцип биват обособявани толкова добре познати явления като звук, топлина, светлина, рентгенови и радиоактивни излъчвания и пр. Вибрациите на звука дават повод още на древните мъдреци да дефинират т.нар. хармония на сферите. Зад това мистично по звученето си понятие се крие езотеричният факт, че сферите (сиреч различните равнища на организация на космическата субстанция) звучат или вибрират с различни честоти.
Вибрациите по посока от материята
към
Духа стават все по-интензивни.
От позициите на полярния, двуполюсен свят, в който живеем, доброто и злото също се отличават по степента на своите вибрации. Какво е значението на този принцип по отношение на Паневритмията? Основен компонент в този Божествен танц на ББ е музиката. Според редица сериозни автори-окултисти тя се ражда в умственото (менталното) поле. Оттам музиката слиза на физическото поле, съдържайки в същността си, в най-дълбоките си недра идеята на изпълняваните движения.
към текста >>
Оттам музиката слиза на физическото поле, съдържайки в същността си, в най-дълбоките си недра идеята на изпълняваните движения.
Вибрациите по посока от материята към Духа стават все по-интензивни. От позициите на полярния, двуполюсен свят, в който живеем, доброто и злото също се отличават по степента на своите вибрации. Какво е значението на този принцип по отношение на Паневритмията? Основен компонент в този Божествен танц на ББ е музиката. Според редица сериозни автори-окултисти тя се ражда в умственото (менталното) поле.
Оттам музиката слиза на физическото поле, съдържайки в същността си, в най-дълбоките си недра идеята на изпълняваните движения.
В случая музикалната вибрация е тази, която обуславя тоналността на всяко упражнение в Паневритмията. От своя страна тоналността определя неговата багра или цвят. За погледа на ясновиждащия всяко паневритмично упражнение излъчва различна светлина. Това е причината и за различните тоналности, от които произтичат и съответните цветови съотношения. IV. Принцип на полярността (двойнствеността)
към текста >>
И това е така, понеже всички те произлизат от един и същи Източник - Великото Разумно Начало на Битието,
Бога
.
В Новия Завет ап. Павел изразява същността на шестия херметически принцип с фразата: "Каквото посее човек, това и ще пожъне" (Гал. 6:7). VII. Принцип на единството и сродството Всички обективни реалности във Вселената, всички обособени единици живот, всички индивидуалности на съществуващото са сродни, от един род. (Gens una sumus - "Всички сме от един род"; латинска сентенция).
И това е така, понеже всички те произлизат от един и същи Източник - Великото Разумно Начало на Битието,
Бога
.
Той именно е онази първична, изначална Единица, от Която се раждат всички малки единици, индивидуализирани същности, които разглеждаме като отделности. Той е върхът на Пирамидата на Живота. Всички останали нейни пластове, намиращи се под Него, са свързани с този връх, а следователно - и помежду си. Като червена нишка в проповедта на всеки един от духовните Учители на човечеството бива застъпвана тезата за единството на Живота. Този извънредно важен елемент от земната изява на Великите Посветени е свързан със стремежа им да отворят очите на своите по-малки братя и сестри за тази грандиозна истина.
към текста >>
Прозрението, че всички ние сме неотделимо свързани помежду си, неизбежно ще доведе до заключението, че твоето страдание или щастие е болка или радост и за твоя ближен, и за всички останали.
Този извънредно важен елемент от земната изява на Великите Посветени е свързан със стремежа им да отворят очите на своите по-малки братя и сестри за тази грандиозна истина. Когато земните хора като цяло я осъзнаят, осмислят и усвоят като действено знание, тогава и ще настъпи епохата на глобалното им обединение. Тогава ще изчезнат не само националните/държавните граници, ала и границите в мисленето и убежденията. Ще възтържествува царството на толерантността, сътрудничеството и планетарната хармония. Защото братството между хората е следствие именно от действието на принципа за единството и сродството.
Прозрението, че всички ние сме неотделимо свързани помежду си, неизбежно ще доведе до заключението, че твоето страдание или щастие е болка или радост и за твоя ближен, и за всички останали.
И обратното, разбира се. Подобно осъзнаване коренно ще промени мотивацията на човешката мисловна и физическа деятелност. Езотеричното учение - каквото е и учението на ББ - утвърждава, че седмият херметически принцип съдържа в себе си всички останали. В него и чрез него животът постига своя висш израз на изява. Б. Собствени принципи
към текста >>
Езотеричното учение - каквото е и учението на ББ - утвърждава, че седмият херметически принцип съдържа в
себе
си всички останали.
Ще възтържествува царството на толерантността, сътрудничеството и планетарната хармония. Защото братството между хората е следствие именно от действието на принципа за единството и сродството. Прозрението, че всички ние сме неотделимо свързани помежду си, неизбежно ще доведе до заключението, че твоето страдание или щастие е болка или радост и за твоя ближен, и за всички останали. И обратното, разбира се. Подобно осъзнаване коренно ще промени мотивацията на човешката мисловна и физическа деятелност.
Езотеричното учение - каквото е и учението на ББ - утвърждава, че седмият херметически принцип съдържа в
себе
си всички останали.
В него и чрез него животът постига своя висш израз на изява. Б. Собствени принципи "Паневритмията се основава на законите на съответствието между идея, дума, музика, движение. Целият Космос е проникнат от музика и движение, съчетани в едно Цяло. Това е именно Паневритмията.
към текста >>
" "В Паневритмията всяка линия на движение строго съответства на известни сили в човешкия организъм и на човешкото съзнание и ги събужда
към
дейност,
към
активност." "В Паневритмията се турят в движение всички видове геометрични линии: прави, криви, вълнообразни и смесени.
В него и чрез него животът постига своя висш израз на изява. Б. Собствени принципи "Паневритмията се основава на законите на съответствието между идея, дума, музика, движение. Целият Космос е проникнат от музика и движение, съчетани в едно Цяло. Това е именно Паневритмията.
" "В Паневритмията всяка линия на движение строго съответства на известни сили в човешкия организъм и на човешкото съзнание и ги събужда
към
дейност,
към
активност." "В Паневритмията се турят в движение всички видове геометрични линии: прави, криви, вълнообразни и смесени.
Има движения силни, меки, светли. В меките движения преобладават кривите линии, в силните движения - правите линии, а пък светлите движения са съчетание на прави и криви линии. Има движения на електричеството и магнетизма, има студени и топли движения." "За проучване на Паневритмията трябват школи, ред лекции, курсове. В тези курсове, които трябва да се открият във всички градове и села, тя ще трябва да се обоснове научно, ще трябва да се изучават нейните основни принципи и закони, същевременно да се изучи тя практически. Отварянето на тези курсове в училището и обществото днес е една необходимост, за да се влеят нови свежи струи в днешната култура."
към текста >>
Ако осъзнаваме тяхната насоченост, ще бъдем в състояние да влезем във връзка с
богата
гама енергии, както и със зоните на Битието, от които те се излъчват.
Всички паневритмични движения са разположени в пространството. Те биват извършвани - условно погледнато - в рамките на една въображаема елипса, която очертаваме с ръце около тялото си. От гледна точка на езотеричното познание тази елипса съвпада с аурата на човешкото същество. Тази е причината за констатацията, че движенията в Паневритмията притежават не само физически (пространствен, материален), но и духовен смисъл. По своята същност те са многоцелеви, многоизмерни.
Ако осъзнаваме тяхната насоченост, ще бъдем в състояние да влезем във връзка с
богата
гама енергии, както и със зоните на Битието, от които те се излъчват.
В долната част на така очертаната елипса действат физическите енергии, които възприемаме предимно с краката. От диагфрагмата нагоре в белите дробове и гръдния кош се проявяват енергиите на душевния свят, а в главата - енергиите на духовния свят. Когато ръцете се движат под равнището на диафрагмата, те осъществяват контакт с полето на физическите енергии; когато се движат над диафрагмата - с енергиите, действащи в душевния свят; а когато ръцете се издигат на височината на главата и над главата, тогава контактът е с енергиите на духовния свят. По този повод Учителят П. Дънов казва: "От главата до началото на гърдите човек е пълен с мисли, а до кръста е пълен с чувства.
към текста >>
Отнесено
към
Паневритмията, това означава, че между паневритмичните упражнения, които очертават определени фигури, и силите, които стоят зад тях, също има съответствие.
Можем да го сравним със стройно изградена и логически обоснована наука за връзките и взаимоотношенията между материалното и нематериалното и как второто се изразява посредством първото. Точно тази езотерична концепция, залегнала в учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, представлява фундаментът за изследването и осветляването на Космическата структура на Паневритмията. А този фундамент от своя страна придобива вербален вид във формулировката: между разумните сили и формите има съответствие (ср. II херметически принцип за съответствието/аналогията).
Отнесено
към
Паневритмията, това означава, че между паневритмичните упражнения, които очертават определени фигури, и силите, които стоят зад тях, също има съответствие.
Тези движения се разпростират във всички възможни посоки: нагоре, надолу, надясно, наляво, напред, назад, навътре, навън. От позициите на разглеждания тук принцип тези движения следва да бъдат осмислени не просто като физически премествания в пространството, а като духовни проекции - посоки на разгръщане на сили от духовния свят. В тази връзка - като допълнение - нека цитираме Словото на Учителя на ББ у нас: "Височината, това е движение към центъра, движение навътре. Нагоре или навътре е едно и също нещо. Надолу или навън, и то е едно и също нещо." Очевидно, когато трансформираме сферата на изследване от материалната действителност към нематериалната, представите за пространственост и пространствени взаимоотношения коренно се променят.
към текста >>
В тази връзка - като допълнение - нека цитираме Словото на Учителя на ББ у нас: "Височината, това е движение
към
центъра, движение навътре.
А този фундамент от своя страна придобива вербален вид във формулировката: между разумните сили и формите има съответствие (ср. II херметически принцип за съответствието/аналогията). Отнесено към Паневритмията, това означава, че между паневритмичните упражнения, които очертават определени фигури, и силите, които стоят зад тях, също има съответствие. Тези движения се разпростират във всички възможни посоки: нагоре, надолу, надясно, наляво, напред, назад, навътре, навън. От позициите на разглеждания тук принцип тези движения следва да бъдат осмислени не просто като физически премествания в пространството, а като духовни проекции - посоки на разгръщане на сили от духовния свят.
В тази връзка - като допълнение - нека цитираме Словото на Учителя на ББ у нас: "Височината, това е движение
към
центъра, движение навътре.
Нагоре или навътре е едно и също нещо. Надолу или навън, и то е едно и също нещо." Очевидно, когато трансформираме сферата на изследване от материалната действителност към нематериалната, представите за пространственост и пространствени взаимоотношения коренно се променят. Без да осъзнаем това радикално изменение на критериите за ориентация, не бихме могли да проникнем в същността на казаното от Учителя П. Дънов по този въпрос. II. Геометрични и числови съответствия
към текста >>
Надолу или навън, и то е едно и също нещо." Очевидно, когато трансформираме сферата на изследване от материалната действителност
към
нематериалната, представите за пространственост и пространствени взаимоотношения коренно се променят.
Отнесено към Паневритмията, това означава, че между паневритмичните упражнения, които очертават определени фигури, и силите, които стоят зад тях, също има съответствие. Тези движения се разпростират във всички възможни посоки: нагоре, надолу, надясно, наляво, напред, назад, навътре, навън. От позициите на разглеждания тук принцип тези движения следва да бъдат осмислени не просто като физически премествания в пространството, а като духовни проекции - посоки на разгръщане на сили от духовния свят. В тази връзка - като допълнение - нека цитираме Словото на Учителя на ББ у нас: "Височината, това е движение към центъра, движение навътре. Нагоре или навътре е едно и също нещо.
Надолу или навън, и то е едно и също нещо." Очевидно, когато трансформираме сферата на изследване от материалната действителност
към
нематериалната, представите за пространственост и пространствени взаимоотношения коренно се променят.
Без да осъзнаем това радикално изменение на критериите за ориентация, не бихме могли да проникнем в същността на казаното от Учителя П. Дънов по този въпрос. II. Геометрични и числови съответствия "Един ден вие ще разберете Живата геометрия, живите линии в Природата, които се кръстосват и образуват триъгълници, правоъгълници, петоъгълници, допирателни." "Геометрията е наука за материята, от която всичко се създава. Математиката е наука за разумните сили, които функционират във времето.
към текста >>
Участието в Танца на светлината - едно от най-сполучливите определения за Паневритмията, - влизането в този кръг на вълшебна трансформация, само по
себе
си представлява трансцендентално преживяване, т. е.
Като ученици изучавайте геометрията. Без геометрия няма постижения. Тя разполага с различни форми, с различни методи, чрез които желанията се реализират. В нея са елементите на езика на Природата." (Учителят П. Дънов)
Участието в Танца на светлината - едно от най-сполучливите определения за Паневритмията, - влизането в този кръг на вълшебна трансформация, само по
себе
си представлява трансцендентално преживяване, т. е.
своеобразен мистичен досег до сфери на Битието, недостъпни за обикновеното будно съзнание. Последното става възможно, ако е изпълнено условието, разгледано в предишния принцип - осмисляне, проникване във взаимовръзката между формите и силите, които се изразяват чрез тях. Казано по друг начин: ние успяваме да съединим земното с небесното, когато сме познали вътрешния, духовния смисъл на паневритмичните движения. Тогава, изпълнявайки дадени фигури в пространството, се свързваме със съответни сили и идеи, чиито посредници в материалната вселена сме станали. Така се осъществява връзката между пространствеността на познатия ни свят и мощната мисъл на съществата, направляващи еволюцията на нашата разумна планетарна общност.
към текста >>
Следователно изпълнението на паневритмичните упражнения може да бъде разглеждано и като творчески процес на съработничество с
Бога
- осъществяване на висшето предназначение на човешкото същество.
В тази насока предлагаме следните разсъждения на Учителя П. Дънов: "Нулата е нищо, но същевременно тя е граница на безграничния реален свят, защото и зад нулата има някакъв свят." "Светът най- напред е започнал от един кръг без център или Първичната Причина е направила едно кръгообразно движение и се е спряла. След време в центъра на този кръг се явила една малка точка. Така че тази сила, след като е определила своите граници, до които ще работи, влиза в центъра, за да образува Вселената." В случая е налице процес на метаморфоза, при това и качествена, и количествена - нулата, числото без собствена стойност в математиката, се превръща в единица; нищото се превръща в нещо - кръг с точка в центъра. А същият този кръг с точка в центъра, така добре познат на последователите на ББ, е именно кръгът на Паневритмията.
Следователно изпълнението на паневритмичните упражнения може да бъде разглеждано и като творчески процес на съработничество с
Бога
- осъществяване на висшето предназначение на човешкото същество.
Оттук до извода, че Паневритмията принадлежи към най-грандиозните идеи, въплъщавани някога в света на материята в конкретна форма, в материално изображение, има само една крачка. Точката (числото 1) не притежава никакво измерение. Но когато тя се движи, се образува права линия (числото 2). "Числото две е пътят на единицата, то е утробата на числото едно. За да може силата на единицата да се раздвои, тя трябва да мине през числото две... Единицата е човешкият ум, а двойката е човешкото сърце.
към текста >>
Оттук до извода, че Паневритмията принадлежи
към
най-грандиозните идеи, въплъщавани някога в света на материята в конкретна форма, в материално изображение, има само една крачка.
Дънов: "Нулата е нищо, но същевременно тя е граница на безграничния реален свят, защото и зад нулата има някакъв свят." "Светът най- напред е започнал от един кръг без център или Първичната Причина е направила едно кръгообразно движение и се е спряла. След време в центъра на този кръг се явила една малка точка. Така че тази сила, след като е определила своите граници, до които ще работи, влиза в центъра, за да образува Вселената." В случая е налице процес на метаморфоза, при това и качествена, и количествена - нулата, числото без собствена стойност в математиката, се превръща в единица; нищото се превръща в нещо - кръг с точка в центъра. А същият този кръг с точка в центъра, така добре познат на последователите на ББ, е именно кръгът на Паневритмията. Следователно изпълнението на паневритмичните упражнения може да бъде разглеждано и като творчески процес на съработничество с Бога - осъществяване на висшето предназначение на човешкото същество.
Оттук до извода, че Паневритмията принадлежи
към
най-грандиозните идеи, въплъщавани някога в света на материята в конкретна форма, в материално изображение, има само една крачка.
Точката (числото 1) не притежава никакво измерение. Но когато тя се движи, се образува права линия (числото 2). "Числото две е пътят на единицата, то е утробата на числото едно. За да може силата на единицата да се раздвои, тя трябва да мине през числото две... Единицата е човешкият ум, а двойката е човешкото сърце. Числата едно и две в пространството са понятия само за Бога " (Учителят П. Дънов).
към текста >>
Числата едно и две в пространството са понятия само за
Бога
" (Учителят П. Дънов).
Оттук до извода, че Паневритмията принадлежи към най-грандиозните идеи, въплъщавани някога в света на материята в конкретна форма, в материално изображение, има само една крачка. Точката (числото 1) не притежава никакво измерение. Но когато тя се движи, се образува права линия (числото 2). "Числото две е пътят на единицата, то е утробата на числото едно. За да може силата на единицата да се раздвои, тя трябва да мине през числото две... Единицата е човешкият ум, а двойката е човешкото сърце.
Числата едно и две в пространството са понятия само за
Бога
" (Учителят П. Дънов).
По отношение на правата линия той отбелязва: "Ние определяме правата линия като първата съзнателна връзка между две разумни същества. Който не може да направи тази връзка, той се намира в един въображаем свят, следствие на което всичките му идеи претърпяват морален крах." Как да разпознаем тези две разумни същества? Отговорът е: горе е Бог, а долу - човешката душа, човекът, стъпил върху пътеката на духовното развитие и усъвършенстване. И когато в Паневритмията извършваме движения по права линия, тогава пулсира живата връзка между душата и Бога. Стига да успеем да я почувстваме... В това е съсредоточен смисълът на движението по вертикалната права.
към текста >>
И когато в Паневритмията извършваме движения по права линия, тогава пулсира живата връзка между душата и
Бога
.
За да може силата на единицата да се раздвои, тя трябва да мине през числото две... Единицата е човешкият ум, а двойката е човешкото сърце. Числата едно и две в пространството са понятия само за Бога " (Учителят П. Дънов). По отношение на правата линия той отбелязва: "Ние определяме правата линия като първата съзнателна връзка между две разумни същества. Който не може да направи тази връзка, той се намира в един въображаем свят, следствие на което всичките му идеи претърпяват морален крах." Как да разпознаем тези две разумни същества? Отговорът е: горе е Бог, а долу - човешката душа, човекът, стъпил върху пътеката на духовното развитие и усъвършенстване.
И когато в Паневритмията извършваме движения по права линия, тогава пулсира живата връзка между душата и
Бога
.
Стига да успеем да я почувстваме... В това е съсредоточен смисълът на движението по вертикалната права. Това е моментът, в който - според думите на Учителя П. Дънов - тя би могла да се превърне в жива линия. От своя страна при движението на правата линия възниква плоскостта. Тя има две измерения - числото 22=4.
към текста >>
Както е известно, езотеричната наука, изследваща този род въздействия в цялото им многообразие и
богатс
тво от взаимоотношения, е астрологията, родителката на модерната астрономия.
3) По вълнообразна линия движенията са светлинни. 4) Смесени - това са движения, които представляват комбинация от посочените по-горе основни три вида. Те са също светлинни движения. III. Астрологически (космически) въздействия и съотношения Космическите влияния заемат достойно място в системата от фактори, оказващи въздействие при изпълнението на паневрит- мичните упражнения.
Както е известно, езотеричната наука, изследваща този род въздействия в цялото им многообразие и
богатс
тво от взаимоотношения, е астрологията, родителката на модерната астрономия.
Отчитането на влиянията от сфери и обекти, външни за планетата Земя, както и връзката им с движенията и формите в танца на Паневритмията, е от принципно значение в изследователския процес, разкриващ дълбините на философско- езотеричното й съдържание. Тук ще приведем един цитат от учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов, където са разкрити някои от общите положения, кореспондиращи по съдържание с разглеждания тук принцип: "Като играете Паневритмията, движенията трябва да бъдат нито много бързи, нито много бавни. Прекарвайте мисълта си в предната ръка, която е насочена нагоре, и в задната лява ръка, която е насочена надолу. И като снемате ръцете си надолу, прекарвайте мисълта си към ръцете, тогава енергията ще мине през центъра на Земята.
към текста >>
И като снемате ръцете си надолу, прекарвайте мисълта си
към
ръцете, тогава енергията ще мине през центъра на Земята.
Както е известно, езотеричната наука, изследваща този род въздействия в цялото им многообразие и богатство от взаимоотношения, е астрологията, родителката на модерната астрономия. Отчитането на влиянията от сфери и обекти, външни за планетата Земя, както и връзката им с движенията и формите в танца на Паневритмията, е от принципно значение в изследователския процес, разкриващ дълбините на философско- езотеричното й съдържание. Тук ще приведем един цитат от учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов, където са разкрити някои от общите положения, кореспондиращи по съдържание с разглеждания тук принцип: "Като играете Паневритмията, движенията трябва да бъдат нито много бързи, нито много бавни. Прекарвайте мисълта си в предната ръка, която е насочена нагоре, и в задната лява ръка, която е насочена надолу.
И като снемате ръцете си надолу, прекарвайте мисълта си
към
ръцете, тогава енергията ще мине през центъра на Земята.
А когато ръцете са насочени нагоре, тя ще мине през центъра на Слънцето. " Естествено е да концентрираме интереса си върху Слънчевата система. Да започнем с планетата Венера. Ако наблюдаваме движението й за период от 3 години и 9 месеца, ще установим, че чрез съвпадите си със Слънцето за това време тя очертава небесен Пен- таграм. Очевидна е, следователно, връзката между този езотеричен символ - водещ за учението на ББ в редакцията на Учителя П.
към текста >>
Когато си служим с Пентаграма, по невидим път се обръщаме
към
съществата от тази планета и те откликват на призива ни.
Ако наблюдаваме движението й за период от 3 години и 9 месеца, ще установим, че чрез съвпадите си със Слънцето за това време тя очертава небесен Пен- таграм. Очевидна е, следователно, връзката между този езотеричен символ - водещ за учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов - и Венера. Тази планета може да бъде определена като космическа матрица на Пентаграма. Венера съдейства за успеха на човешките начинания.
Когато си служим с Пентаграма, по невидим път се обръщаме
към
съществата от тази планета и те откликват на призива ни.
Живият Пентаграм има за свой първообраз човека, който е сътворен от Бога в шестия ден (творчески период) от Сътворението на света (Бит. 1 гл.). Ако неделята бъде приета за първи ден от седмицата и за начало на Божието творческо Дело, това означава, че човекът е създаден в петък - деня на Венера от астрологическа гледна точка. От друга страна, отрязъкът от време между два съвпада на Слънцето и Венера е девет месеца - съответства на периода на човешката бременност, последвана от раждане на физическия човек. Обвързаността на дадена форма с конкретно космическо събитие подсказва за това, че в изграждането на структурата на тази форма вземат участие същества от духовните йерархии.
към текста >>
Живият Пентаграм има за свой първообраз човека, който е сътворен от
Бога
в шестия ден (творчески период) от Сътворението на света (Бит.
Очевидна е, следователно, връзката между този езотеричен символ - водещ за учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов - и Венера. Тази планета може да бъде определена като космическа матрица на Пентаграма. Венера съдейства за успеха на човешките начинания. Когато си служим с Пентаграма, по невидим път се обръщаме към съществата от тази планета и те откликват на призива ни.
Живият Пентаграм има за свой първообраз човека, който е сътворен от
Бога
в шестия ден (творчески период) от Сътворението на света (Бит.
1 гл.). Ако неделята бъде приета за първи ден от седмицата и за начало на Божието творческо Дело, това означава, че човекът е създаден в петък - деня на Венера от астрологическа гледна точка. От друга страна, отрязъкът от време между два съвпада на Слънцето и Венера е девет месеца - съответства на периода на човешката бременност, последвана от раждане на физическия човек. Обвързаността на дадена форма с конкретно космическо събитие подсказва за това, че в изграждането на структурата на тази форма вземат участие същества от духовните йерархии. А сега нека проследим съвпадите на двете най-големи и най- тежки планети в Слънчевата система - Юпитер и Сатурн.
към текста >>
Числото осем (23=8) има отношение
към
системата от три измерения, която свързваме с куба като геометрично тяло.
Ъглите на хексаграма разделят окръжността на шест дъги от по 60 градуса. Ъгълът 60 градуса в астрологията говори за конструктивен, хармоничен аспект. Интерес представляват и циклите на планетата Марс, понеже притежават тясна връзка с Паневритмията. В продължение на период от около 16 години Марс преминава през 8 съвпада и 8 опозиции със Слънцето, които рисуват осмоъгълник върху небесния свод. Осмоъгълникът разделя окръжността на осем дъги от по 45 градуса.
Числото осем (23=8) има отношение
към
системата от три измерения, която свързваме с куба като геометрично тяло.
Марс има свойството да структурира материята, да я изгражда в разнообразни форми. Неслучайно първата половина от Земния период в еволюцията на планетата ни преминава именно под знака на Марс. Освен това Марс кристализира духовната енергия. Символ на тази кристализация е химическият елемент желязо. През Марсовата половина на Земния период е сформирана окончателно структурата на човешкото същество с неговите четири тела: умствено (ментално), астрално, етерно и физическо (материално).
към текста >>
Ако адресираме всички движения
към
конкретна личност, ще установим, че те са насочени
към
определени точки и образуват ъгли с точна стойност в ъглови градуси.
За взаимодействието между двата кръга е в сила вторият херметически принцип - за съответствието (аналогията). И по-точно: процесите, които се извършват в големия кръг на живота, се проектират и се осъществяват и в малкия. Казано с други думи: онова, което става в макрокосмоса, става и в микрокосмоса. В астрологията изчисленията и творческата преценка на обективните сведения и факти се реализират също въз основа на кръгова диаграма. Астрологическият кръг представя в геометрична форма начина, по който известни обекти или сфери от видимия и невидимия свят са отразяват върху живота на човека във владенията на материята.
Ако адресираме всички движения
към
конкретна личност, ще установим, че те са насочени
към
определени точки и образуват ъгли с точна стойност в ъглови градуси.
Когато говорим за точки от кръга, следва да имаме пред вид начина, по който силите и енергиите от духовните зони на Битието се проектират в човешката аура. Оттам те проникват в съзнанието, където оказват своето същинско въздействие. А когато изследваме движения, образуващи точни ъгли, имаме пред вид влиянието на планетните съчетания, аспектите и начина, по който те вземат участие в изграждането на духовната реалност на човешкото същество - именно посредством динамизиране и катализиране на психическите процеси. V. Позиции на участниците и партньорите при изпълнението на Паневритмията и взаимодействия със зоните и йерархиите на невидимия свят При изпълнението на паневритмичните упражнения космическите течения въздействат оптимално при наличието на две важни условия: 1) съзнанието на човека-проводник трябва да бъде събудено; 2) неговият инструмент в лицето на тялото следва да е заел оптималната позиция, за да могат теченията да текат свободно; така се създават максимално добри предпоставки за приемане и предаване на космическите енергии.
към текста >>
Всеки от участниците в Паневритмията съхранява част от благодатните енергии за
себе
си - за целите на личното си духовно развитие и израстване.
Фиг. 2. Схема на еволюционния период от развитието на Духа. При разглеждането на квадрата, вписан в кръга, наблюдаваме четири пресечни точки между двете геометрични фигури. Можем да ги наречем условно A, B, C и D. Именно през тези четири точки протичат съграждащите сили и енергии на духовните йерархии и се вливат в невидимата структура на човека, изпълват със светлина и мощ неговите духовни тела.
Всеки от участниците в Паневритмията съхранява част от благодатните енергии за
себе
си - за целите на личното си духовно развитие и израстване.
Останалата част предава на другите живи същества, с които влиза в общение. За този вид взаимодействие с великата Разумност на Всемира Учителят П. Дънов отбелязва: "Сила има в движенията. Защото чрез тях вие ще дойдете в хармония с всички разумни същества, които се движат. В тази хармония седи силата.
към текста >>
Сама по
себе
си формулировката на принципа свидетелства достатъчно ясно за същността и съдържанието му.
Дънов отбелязва: "Сила има в движенията. Защото чрез тях вие ще дойдете в хармония с всички разумни същества, които се движат. В тази хармония седи силата. Ако не влезете във връзка с тези същества, вие сте неорганизирани и тогава ще живеете в света на стълкновенията." VI. Пълна концентрация при изпълнението на отделните паневритмични упражнения
Сама по
себе
си формулировката на принципа свидетелства достатъчно ясно за същността и съдържанието му.
И все пак си заслужава да бъдат повторени правила и норми, които изглеждат очевидни и без специално тълкувание. На всяка крачка в своето Слово Учителят П. Дънов набляга на изискването: "Будни бъдете! " Будността в случая означава точно това - пълна концентрация на съзнанието при осъществяването на всички видове дейности в живота на човека и, в частност, при изпълнението на упражненията на Паневритмията. Тази вътрешна настройка на съзнанието осигурява възможния най-пълноценен контакт с духовния свят и съответно - оптималното протичане, усвояване и разпределяне на енергиите, постъпващи от него.
към текста >>
Колкото по-напреднал е той по Пътя
към
Божественото, толкова по-изявени са и способностите му да възприема и използва силите и енергиите, получавани вследствие на изпълнението на Паневритмията.
На всяка крачка в своето Слово Учителят П. Дънов набляга на изискването: "Будни бъдете! " Будността в случая означава точно това - пълна концентрация на съзнанието при осъществяването на всички видове дейности в живота на човека и, в частност, при изпълнението на упражненията на Паневритмията. Тази вътрешна настройка на съзнанието осигурява възможния най-пълноценен контакт с духовния свят и съответно - оптималното протичане, усвояване и разпределяне на енергиите, постъпващи от него. Разбира се, следва да се има пред вид и степента на индивидуалната духовна еволюция на всеки участник в паневритмичния танц.
Колкото по-напреднал е той по Пътя
към
Божественото, толкова по-изявени са и способностите му да възприема и използва силите и енергиите, получавани вследствие на изпълнението на Паневритмията.
Ала независимо от това, на какво стъпало в тази космическа стълбица се намира участникът, той при всички случаи би трябвало да влага най-доброто от себе си, сиреч да бъде максимално концентриран в това, което извършва в момента. Това е единственият начин да получи всичко, което е в състояние да приеме от невидимия свят. А също - и да бъде максимално полезен както на себе си, така и на всички останали. И не на последно място - да допринесе според възможностите си и за повдигането на човечеството като цяло. Защото ролята на Паневритмията - както вече неведнъж бе изрично подчертано - далеч не се изчерпва с конюнктурно и/или локално, местно влияние.
към текста >>
Ала независимо от това, на какво стъпало в тази космическа стълбица се намира участникът, той при всички случаи би трябвало да влага най-доброто от
себе
си, сиреч да бъде максимално концентриран в това, което извършва в момента.
Дънов набляга на изискването: "Будни бъдете! " Будността в случая означава точно това - пълна концентрация на съзнанието при осъществяването на всички видове дейности в живота на човека и, в частност, при изпълнението на упражненията на Паневритмията. Тази вътрешна настройка на съзнанието осигурява възможния най-пълноценен контакт с духовния свят и съответно - оптималното протичане, усвояване и разпределяне на енергиите, постъпващи от него. Разбира се, следва да се има пред вид и степента на индивидуалната духовна еволюция на всеки участник в паневритмичния танц. Колкото по-напреднал е той по Пътя към Божественото, толкова по-изявени са и способностите му да възприема и използва силите и енергиите, получавани вследствие на изпълнението на Паневритмията.
Ала независимо от това, на какво стъпало в тази космическа стълбица се намира участникът, той при всички случаи би трябвало да влага най-доброто от
себе
си, сиреч да бъде максимално концентриран в това, което извършва в момента.
Това е единственият начин да получи всичко, което е в състояние да приеме от невидимия свят. А също - и да бъде максимално полезен както на себе си, така и на всички останали. И не на последно място - да допринесе според възможностите си и за повдигането на човечеството като цяло. Защото ролята на Паневритмията - както вече неведнъж бе изрично подчертано - далеч не се изчерпва с конюнктурно и/или локално, местно влияние. Тя има всемирно, планетарно въздействие.
към текста >>
А също - и да бъде максимално полезен както на
себе
си, така и на всички останали.
Тази вътрешна настройка на съзнанието осигурява възможния най-пълноценен контакт с духовния свят и съответно - оптималното протичане, усвояване и разпределяне на енергиите, постъпващи от него. Разбира се, следва да се има пред вид и степента на индивидуалната духовна еволюция на всеки участник в паневритмичния танц. Колкото по-напреднал е той по Пътя към Божественото, толкова по-изявени са и способностите му да възприема и използва силите и енергиите, получавани вследствие на изпълнението на Паневритмията. Ала независимо от това, на какво стъпало в тази космическа стълбица се намира участникът, той при всички случаи би трябвало да влага най-доброто от себе си, сиреч да бъде максимално концентриран в това, което извършва в момента. Това е единственият начин да получи всичко, което е в състояние да приеме от невидимия свят.
А също - и да бъде максимално полезен както на
себе
си, така и на всички останали.
И не на последно място - да допринесе според възможностите си и за повдигането на човечеството като цяло. Защото ролята на Паневритмията - както вече неведнъж бе изрично подчертано - далеч не се изчерпва с конюнктурно и/или локално, местно влияние. Тя има всемирно, планетарно въздействие. Именно поради него (посочвано многократно от Учителя П. Дънов при изясняване от негова страна на същността и резултатите от паневритмичните упражнения) произтича и огромната отговорност за начина, по който изпълняваме както Паневритмията като цяло, така и всяко отделно движение.
към текста >>
За да избегнем механичното възпроизвеждане на упражненията, би било от полза да събудим у
себе
си интерес и обич
към
тях.
И не на последно място - да допринесе според възможностите си и за повдигането на човечеството като цяло. Защото ролята на Паневритмията - както вече неведнъж бе изрично подчертано - далеч не се изчерпва с конюнктурно и/или локално, местно влияние. Тя има всемирно, планетарно въздействие. Именно поради него (посочвано многократно от Учителя П. Дънов при изясняване от негова страна на същността и резултатите от паневритмичните упражнения) произтича и огромната отговорност за начина, по който изпълняваме както Паневритмията като цяло, така и всяко отделно движение.
За да избегнем механичното възпроизвеждане на упражненията, би било от полза да събудим у
себе
си интерес и обич
към
тях.
Вниманието ни трябва да бъде съсредоточено не само върху правилното изпълнение на конкретното упражнение, но и върху мускулните усещания и чувствата, които го придружават. Затова нека се вслушаме в напътствията на великия духовен Учител: "Ако държите ръцете си хлабаво във време на упражненията, тогава няма никакъв контакт със силите на природата. Ръцете трябва да се държат обтегнати. Тогава чрез упражненията влизате в досег със силите на природата. После, когато правите упражненията, вие мислите за обикновените си работи: за къща, за сметки и пр.
към текста >>
Основната цел на това изследване не е толкова подчертаването на обособеността и различията между подтемите за Паневритмията, колкото стремежът
към
по-задълбочено проучване и излагане на съдържанието на толкова
богатата
в смислово и концептуално отношение главна тема.
Дънов отново подчертава значението на будността при изпълнението на паневритмичните упражнения: "В движенията вие бързате - изведнъж искате да свършите упражненията. Може някой път да направим само три упражнения, но внимателно." г) философско-езотерично съдържание Част от съдържанието на изнесените дотук подтеми, както и на тези, които предстои да бъдат разработени оттук нататък, се припокрива. И това е неизбежно пред вид характера на третираната проблематика.
Основната цел на това изследване не е толкова подчертаването на обособеността и различията между подтемите за Паневритмията, колкото стремежът
към
по-задълбочено проучване и излагане на съдържанието на толкова
богатата
в смислово и концептуално отношение главна тема.
"Паневритмията е наука за приемане разумните движения на природата. При Паневритмията човек посреща и възприема Божественото, мощното, което гради Вселената, и отива да работи за великата идея на живота. Паневритмията е хармоничното творческо изявление на Божественото Начало във Вселената (курсивът мой - К. З.). Паневритмията внася живот, сила, радост и красота в човешката душа." "Трябва да се запознаете с научната страна на Паневритмията.
към текста >>
Всичко изнесено дотук в рамките на настоящата тема има пряко или косвено отношение
към
философско-езотеричното съдържание на Паневритмията.
Чрез Паневритмията ще се покаже на хората как могат да приемат силите на природата. Ние правим тия упражнения сутрин, понеже тогава има най-благоприятни условия. Те трябва да се правят от 22 март до 22 септември. Според закона за еволюцията ние започваме с тялото." (Учителят П. Дънов)
Всичко изнесено дотук в рамките на настоящата тема има пряко или косвено отношение
към
философско-езотеричното съдържание на Паневритмията.
Не бихме могли да отделим от него нито наименованието, нито структурата й, нито - още по-малко - принципите, според които тя би трябвало да бъде изпълнявана. Обособяването на разглежданата тук подтема има за основна цел добавянето на допълнителна и съществена по значението си информация, както и по-задълбоченото изследване на проблеми от принципно естество. Философско-езотеричният ракурс на наблюдение и проучване не може да не бъде свързан с вечния въпрос за смисъла. Според Учителя П. Дънов формата е свързана с физическия (материалния) свят, съдържанието - с духовния, а смисълът - с Божествения.
към текста >>
Следователно с обединените усилия на философското и езотеричното познание нашата цел е да надникнем отвъд завесата на заобикалящата ни материалност (в случая - формата, външният израз на Паневритмията във времето и пространството) и да се устремим
към
духовното съдържание и Божествения смисъл на паневритмичните упражнения.
Не бихме могли да отделим от него нито наименованието, нито структурата й, нито - още по-малко - принципите, според които тя би трябвало да бъде изпълнявана. Обособяването на разглежданата тук подтема има за основна цел добавянето на допълнителна и съществена по значението си информация, както и по-задълбоченото изследване на проблеми от принципно естество. Философско-езотеричният ракурс на наблюдение и проучване не може да не бъде свързан с вечния въпрос за смисъла. Според Учителя П. Дънов формата е свързана с физическия (материалния) свят, съдържанието - с духовния, а смисълът - с Божествения.
Следователно с обединените усилия на философското и езотеричното познание нашата цел е да надникнем отвъд завесата на заобикалящата ни материалност (в случая - формата, външният израз на Паневритмията във времето и пространството) и да се устремим
към
духовното съдържание и Божествения смисъл на паневритмичните упражнения.
Ако решим да навлезем в дълбините на човешкия (микрокосмоса) и всемирния (макрокосмоса) живот, ще достигнем до извода, че всяка проява на микрокосмичното битие представлява отражение или резонанс на глобалния вселенски живот, който блика навред в Космоса. В един съдбовен момент от своето еволюционно израстване хомо сапиенс - мислещият, разумен човек - надмогва инстинктите и поривите на своята биологическа природа и в душата му се заражда стремлението да даде израз на висшия живот на Духа. Един от най- фините методи за изпълване на този стремеж със съдържание е досегът с изкуството, творческата дейност на човека в тази необятна област на себеизразяването. Музика, изобразително изкуство (живопис, графика, скулптура), танцово изкуство, архитектура, опера, театър, драма и колко още красиви нюанси и варианти в храма на безсмъртните музи на негово величество Изкуството... Сред тях достойно място заема и хореографията. Тя демонстрира по безспорен начин ролята на движенията в нашето съществуване.
към текста >>
Един от най- фините методи за изпълване на този стремеж със съдържание е досегът с изкуството, творческата дейност на човека в тази необятна област на
себеизразяването
.
Според Учителя П. Дънов формата е свързана с физическия (материалния) свят, съдържанието - с духовния, а смисълът - с Божествения. Следователно с обединените усилия на философското и езотеричното познание нашата цел е да надникнем отвъд завесата на заобикалящата ни материалност (в случая - формата, външният израз на Паневритмията във времето и пространството) и да се устремим към духовното съдържание и Божествения смисъл на паневритмичните упражнения. Ако решим да навлезем в дълбините на човешкия (микрокосмоса) и всемирния (макрокосмоса) живот, ще достигнем до извода, че всяка проява на микрокосмичното битие представлява отражение или резонанс на глобалния вселенски живот, който блика навред в Космоса. В един съдбовен момент от своето еволюционно израстване хомо сапиенс - мислещият, разумен човек - надмогва инстинктите и поривите на своята биологическа природа и в душата му се заражда стремлението да даде израз на висшия живот на Духа.
Един от най- фините методи за изпълване на този стремеж със съдържание е досегът с изкуството, творческата дейност на човека в тази необятна област на
себеизразяването
.
Музика, изобразително изкуство (живопис, графика, скулптура), танцово изкуство, архитектура, опера, театър, драма и колко още красиви нюанси и варианти в храма на безсмъртните музи на негово величество Изкуството... Сред тях достойно място заема и хореографията. Тя демонстрира по безспорен начин ролята на движенията в нашето съществуване. Дори и в ежедневния ни живот всяко движение изразява някаква идея. В полето на изкуството движенията най-често се явяват синтезиран израз на дълбоки естетически и духовни идеи и преживявания. Главната закономерност в случая е, че всяко движение представлява въплъщение на определена мисъл.
към текста >>
Играят се на ранина, в часовете на пробуждащия се живот, когато от недрата на световното сърце се изливат с пълни шепи най-ценните дарове на Божията
Любов
.
Идеалното постижение е, когато достигаме като наблюдатели до пълнотата на авторовата идея и се сливаме с мисъл-формата, която той е изпълнил със съдържание - с помощта на изпълнителите, разбира се. Изводът е, че и танцът (в балета, операта и оперетата), както и играта (в драмата, комедията и трагедията), биха могли да станат изразители на духовната същност на човека. И едно далеч по-глобално обобщение: ритмиката на телесните движения ни отвежда до идеята за ритмиката на Космоса. Всички упражнения от Големия цикъл на Паневритмията - заимствани от Живата Разумна Природа - са по своята същност и съдържание израз на съответстващи им възходящи състояния на човешката душевност. Отличителен техен белег са спокойствието, липсата на стихийност и необуздана емоционалност, величествена простота и гениално прозрение за извечната връзка между земното и небесното.
Играят се на ранина, в часовете на пробуждащия се живот, когато от недрата на световното сърце се изливат с пълни шепи най-ценните дарове на Божията
Любов
.
Кръгът на Паневритмията е малка, но изящна проекция на огромния кръг на вселенския кръговрат, по който протичат силите и енергиите на макрокосмическия живот. В отделните упражнения са вложени и стаени всички положителни състояния, през които преминава човешкият живот. Играейки Паневритмия в ранните утринни часове, участникът придобива златния шанс да постигне резонанс с протичащите в тези свещени мигове благодатни сили на Живата Природа. Те от своя страна му съдействат, за да покълнат и да дадат обилни плодове заложените в неговата духовна природа семена на Божественото. За ролята на неангажиращите наглед паневритмични упражнения по отношение на планетарната действителност, за мащабите на тяхното въздействие най-ясно и вдъхновено звучат думите на Учителя на ББ в България: "Велико оръжие е Паневритмията, която ви давам.
към текста >>
От вас зависи къде и
към
кого ще го насочите и от това зависи мирът и хармонията не само между нас, но и в света."
Кръгът на Паневритмията е малка, но изящна проекция на огромния кръг на вселенския кръговрат, по който протичат силите и енергиите на макрокосмическия живот. В отделните упражнения са вложени и стаени всички положителни състояния, през които преминава човешкият живот. Играейки Паневритмия в ранните утринни часове, участникът придобива златния шанс да постигне резонанс с протичащите в тези свещени мигове благодатни сили на Живата Природа. Те от своя страна му съдействат, за да покълнат и да дадат обилни плодове заложените в неговата духовна природа семена на Божественото. За ролята на неангажиращите наглед паневритмични упражнения по отношение на планетарната действителност, за мащабите на тяхното въздействие най-ясно и вдъхновено звучат думите на Учителя на ББ в България: "Велико оръжие е Паневритмията, която ви давам.
От вас зависи къде и
към
кого ще го насочите и от това зависи мирът и хармонията не само между нас, но и в света."
Паневритмията е творчески процес на пре сътворяване на човека според изначалния Божествен План за предназначението на човешкото същество. От своя страна творчеството - само по себе си - представлява процес на създаване на ново качество. Тези две изходни предпоставки и логическата връзка между тях ни дават основание да заключим, че във вселенския ритъм на Паневритмията човек пресъздава самия себе си като личност с нов облик - подобие на идеалния първообраз, роден предвечно в свръхсъзнанието на Твореца. Не на последно място - Паневритмията допринася за установяване на хармония в психо-физическото единство на индивида, както и между самия човек и природната среда. А хармонията е последната крачка преди постигането на жизнената цел на нашия живот в материалното битие - съвършенството (Мат.
към текста >>
От своя страна творчеството - само по
себе
си - представлява процес на създаване на ново качество.
Играейки Паневритмия в ранните утринни часове, участникът придобива златния шанс да постигне резонанс с протичащите в тези свещени мигове благодатни сили на Живата Природа. Те от своя страна му съдействат, за да покълнат и да дадат обилни плодове заложените в неговата духовна природа семена на Божественото. За ролята на неангажиращите наглед паневритмични упражнения по отношение на планетарната действителност, за мащабите на тяхното въздействие най-ясно и вдъхновено звучат думите на Учителя на ББ в България: "Велико оръжие е Паневритмията, която ви давам. От вас зависи къде и към кого ще го насочите и от това зависи мирът и хармонията не само между нас, но и в света." Паневритмията е творчески процес на пре сътворяване на човека според изначалния Божествен План за предназначението на човешкото същество.
От своя страна творчеството - само по
себе
си - представлява процес на създаване на ново качество.
Тези две изходни предпоставки и логическата връзка между тях ни дават основание да заключим, че във вселенския ритъм на Паневритмията човек пресъздава самия себе си като личност с нов облик - подобие на идеалния първообраз, роден предвечно в свръхсъзнанието на Твореца. Не на последно място - Паневритмията допринася за установяване на хармония в психо-физическото единство на индивида, както и между самия човек и природната среда. А хармонията е последната крачка преди постигането на жизнената цел на нашия живот в материалното битие - съвършенството (Мат. 5:48), така както тази цел е формулирана от самия Господ Иисус Христос, най- великия Космически Дух, слизал някога в плът на нашата планета. Именно Паневритмията като творчески процес свързва неделимо висшата с нисшата природа у човека, неговото духовно и материално естество.
към текста >>
Тези две изходни предпоставки и логическата връзка между тях ни дават основание да заключим, че във вселенския ритъм на Паневритмията човек пресъздава самия
себе
си като личност с нов облик - подобие на идеалния първообраз, роден предвечно в свръхсъзнанието на Твореца.
Те от своя страна му съдействат, за да покълнат и да дадат обилни плодове заложените в неговата духовна природа семена на Божественото. За ролята на неангажиращите наглед паневритмични упражнения по отношение на планетарната действителност, за мащабите на тяхното въздействие най-ясно и вдъхновено звучат думите на Учителя на ББ в България: "Велико оръжие е Паневритмията, която ви давам. От вас зависи къде и към кого ще го насочите и от това зависи мирът и хармонията не само между нас, но и в света." Паневритмията е творчески процес на пре сътворяване на човека според изначалния Божествен План за предназначението на човешкото същество. От своя страна творчеството - само по себе си - представлява процес на създаване на ново качество.
Тези две изходни предпоставки и логическата връзка между тях ни дават основание да заключим, че във вселенския ритъм на Паневритмията човек пресъздава самия
себе
си като личност с нов облик - подобие на идеалния първообраз, роден предвечно в свръхсъзнанието на Твореца.
Не на последно място - Паневритмията допринася за установяване на хармония в психо-физическото единство на индивида, както и между самия човек и природната среда. А хармонията е последната крачка преди постигането на жизнената цел на нашия живот в материалното битие - съвършенството (Мат. 5:48), така както тази цел е формулирана от самия Господ Иисус Христос, най- великия Космически Дух, слизал някога в плът на нашата планета. Именно Паневритмията като творчески процес свързва неделимо висшата с нисшата природа у човека, неговото духовно и материално естество. И по-точно - движенията на този уникален вселенски танц на пресътворението притежават чудодейното свойство да трансформират видимото в невидимо, земното в небесно.
към текста >>
В този ред на мисли можем да говорим за движения на
Любовта
, на красотата, на Доброто, на милосърдието, на справедливостта (въобще на всички добродетели) и т. н.
Проблясват и скоро угасват, потопени в общия фон на посредственост, злонамереност, егоизъм, тщеславие, алчност и корист. Не бива да се борим със злото, многократно ни поучава Учителят на ББ в България, а трябва да творим добро. Едно от най-могъщите оръжия в тази битка за съдбата на човечеството е Паневритмията. И затова, когато разглеждаме нейното философско-езотерично съдържание, за пореден - и далеч не последен - път сме длъжни да изтъкнем: всяка идея, всяко качество на човешката душевност съответства на определено движение. И обратното - всяко движение, включително при изпълнение на паневритмичния танц, отразява съответна настройка на психиката, нейното вътрешно съдържание.
В този ред на мисли можем да говорим за движения на
Любовта
, на красотата, на Доброто, на милосърдието, на справедливостта (въобще на всички добродетели) и т. н.
Именно върху подобна здрава основа е изградена и Паневритмията. Хората, които не спазват нравствените закони в своя живот, погрозняват (погледнете, например, лицата на жените, които търгуват с плътта си, или на онези, които редовно угаждат на тялото си във всяко отношение). Движенията им също стават неестетични, недодялани, грозни. И, от друга страна, когато човек върви неотклонно по духовния Път и животът му преминава в съзвучие с Божиите нравствени повели, самият той се разхубавява и движенията му започват да се отличават с все по- голяма плавност, мекота, грация и красота. Ето защо трябва да признаем необходимостта от внасяне на съзнателни елементи в подсъзнателния живот.
към текста >>
Хората, които не спазват нравствените закони в своя живот, погрозняват (погледнете, например, лицата на жените, които търгуват с плътта си, или на онези, които редовно угаждат на тялото си във всяко отношение).
Едно от най-могъщите оръжия в тази битка за съдбата на човечеството е Паневритмията. И затова, когато разглеждаме нейното философско-езотерично съдържание, за пореден - и далеч не последен - път сме длъжни да изтъкнем: всяка идея, всяко качество на човешката душевност съответства на определено движение. И обратното - всяко движение, включително при изпълнение на паневритмичния танц, отразява съответна настройка на психиката, нейното вътрешно съдържание. В този ред на мисли можем да говорим за движения на Любовта, на красотата, на Доброто, на милосърдието, на справедливостта (въобще на всички добродетели) и т. н. Именно върху подобна здрава основа е изградена и Паневритмията.
Хората, които не спазват нравствените закони в своя живот, погрозняват (погледнете, например, лицата на жените, които търгуват с плътта си, или на онези, които редовно угаждат на тялото си във всяко отношение).
Движенията им също стават неестетични, недодялани, грозни. И, от друга страна, когато човек върви неотклонно по духовния Път и животът му преминава в съзвучие с Божиите нравствени повели, самият той се разхубавява и движенията му започват да се отличават с все по- голяма плавност, мекота, грация и красота. Ето защо трябва да признаем необходимостта от внасяне на съзнателни елементи в подсъзнателния живот. Изложената по-горе обвързаност между форма (движение) и съдържание (духовния облик на човека) би могла да бъде разглеждана като следствие от проявлението на вече разгледания втори херметически принцип - за съответствието (аналогията). Както е известно, той формулира глобалното съответствие между всички обективни реалности в Битието, между всички неща във Вселената.
към текста >>
3) Упражненията на Паневритмията обладават такъв характер, който позволява на изпълняващия ги да изпраща чрез тях благотворни енергии, мисли и идеи в ефира и оттам те продължават своето позитивно въздействие спрямо света и неговата промяна
към
по-добро.
Не на последно място - отчитайки действието на петия херметически принцип (за ритъма), следва да допълним, че формите на паневритмичните движения, които са съобразени с някои периоди от ритъма на всемирния Космичен Живот, оказват силно и благотворно въздействие върху организма и психиката на човека. Действието на движенията в Паневритмията може да бъде разглеждано в три насоки: 1) Те са проводници и акумулатори, посредством които участникът в Паневритмията се свързва с творческите и съзидателните сили на Живата Разумна Природа, приема ги и ги оползотворява за целите на своето духовно-нравствено развитие и израстване. В този смисъл посочените сили притежават качеството животворност. 2) Като следствие от обстоятелството, че паневритмичните движения са в хармония с глобалния космичен ритъм на Битието, който привежда в активност целокупния вселенски живот, те съдействат за активизирането на всички латентни, непроявени сили на човешката духовна природа, привеждат ги в действие в името на съзиданието.
3) Упражненията на Паневритмията обладават такъв характер, който позволява на изпълняващия ги да изпраща чрез тях благотворни енергии, мисли и идеи в ефира и оттам те продължават своето позитивно въздействие спрямо света и неговата промяна
към
по-добро.
От друга страна, не бива да смесваме паневритмичните движения с физкултурата (в широкия смисъл на понятието), гимнастиката или балета. Те са основани като същност, форма, съдържание и въздействие върху дълбоки закони на духовния свят, чието действие служи на човека за влизане в контакт с енергиите на природата и тяхното прилагане за неговата индивидуална еволюция. Panta rei ("Всичко тече, всичко се променя! ") - възкликва Хераклит преди около две хилядолетия и половина. Движението е всемирен закон, се произнасяме важно и сериозно ние, придавайки нюанс на науч- ност на това твърдение.
към текста >>
1. Ритъмът на паневритмичните упражнения сам по
себе
си независимо от влиянията на околната среда - оказва обновително въздействие върху човешкия организъм.
Това е причината Паневритмията винаги да започва с десния крак. Понеже творческите сили влизат в действие първи. Те именно творят, създават онези елементи, върху които впоследствие работят и ги доразвиват съграждащите сили. Когато стъпваме ту с левия, ту с десния крак при будно съзнание и пълна концентрация, се осъществява смяна на теченията, на положителните и отрицателните течения, на творческите и съграждащите течения. От изложеното дотук имаме основания да изведем още три собствени принципа на Паневритмията:
1. Ритъмът на паневритмичните упражнения сам по
себе
си независимо от влиянията на околната среда - оказва обновително въздействие върху човешкия организъм.
Както вече бе изтъквано неколкократно, всичко във Вселената почива върху законите на ритъма (пети херметически принцип). Спазването на тези закони облекчава труда на човека и повишава качеството на постиженията му. 2. Движенията в Паневритмията отговарят на известни космични закони. Освен чисто механичния си характер движенията на тялото свързват човека с известни природни сили. Ако познаваме законите на Живата Разумна Природа, бихме могли да усвоим тези сили и да ги използваме за конструктивни цели.
към текста >>
Ако движенията на човека са в хармония с Космоса - с неговото огромно пулсиращо сърце, изпълнителят се свързва със силите на природата и ги приема в
себе
си.
2. Движенията в Паневритмията отговарят на известни космични закони. Освен чисто механичния си характер движенията на тялото свързват човека с известни природни сили. Ако познаваме законите на Живата Разумна Природа, бихме могли да усвоим тези сили и да ги използваме за конструктивни цели. От друга страна, има движения, които имат значение само за този, които ги изпълнява (движения от частен характер), както и такива, които свързват човека с Всемира, с Цялото (движения с универсален характер). Вторите са израз на космични движения и ритъм.
Ако движенията на човека са в хармония с Космоса - с неговото огромно пулсиращо сърце, изпълнителят се свързва със силите на природата и ги приема в
себе
си.
Именно от подобно естество са паневритмичните движения. Те са в хармония с космичните движения и ритъм, които творят, градят и организират всичко във Вселената и затова оказват мощно позитивно въздействие върху човека. Чрез някои паневритмични упражнения ние приемаме запаси от земния магнетизъм. Необходимо е периодично да се свързваме със земните и слънчевите енергии. При будно съзнание, когато ръката е насочена нагоре, човек се свързва със слънчевите сили, а когато тя е насочена надолу - със земните сили.
към текста >>
От особено значение е, че при Паневритмията самата музика не е в духа на съвременните музикални стилове, а тя притежава нещо ново в
себе
си.
Действието на този закон обуславя съответствието между тон, движение и идея, за което вече неведнъж ставаше дума в това изложение. В този смисъл е и репликата на Учителя П. Дънов: "Всяка дума, изразена музикално и с движения, внася нещо ново в човешката душа. Когато се съчетае музиката с движения и идеи, това е една велика сила, с дълбоко психо-физично действие върху човека. Във всички гимнастически упражнения трябва да влезе музиката, за да ги облагороди."
От особено значение е, че при Паневритмията самата музика не е в духа на съвременните музикални стилове, а тя притежава нещо ново в
себе
си.
Тя е в съзвучие с по-дълбоки закони на Битието и по тази причина говори директно на възвишеното у човека, събужда го и го развива. Музиката на Паневритмията има свойството да издигне човека в онези възвишени сфери, за които той извечно е копнял. Тя го свързва със света на Висшата Реалност. Тази музика не е произволна, а съответства строго на движенията и на идеите, вложени в тях. И само при наличието на това съответствие панев- ритмичните движения придобиват мощно, магическо въздействие, бивайки носители на породилите ги идеи.
към текста >>
Ако сме свързани с Божественото начало у
себе
си, то ще осигури протичането на тази енергия в цялостната ни същност.
Ето защо при паневритмичните упражнения трябва да се мисли. Всяко движение тук без мисъл няма смисъл. Нужна е пълна вътрешна концентрация, която необходимост обособихме като шести собствен принцип на Паневритмията. Ръцете на човека са силови линии, по които протича жива енергия. Щом сме в будно съзнание, възниква връзка между ръката и Живата Природа и по всеки пръст протича тази жива енергия - праната.
Ако сме свързани с Божественото начало у
себе
си, то ще осигури протичането на тази енергия в цялостната ни същност.
Една от целите на Паневритмията е да се събудят спящите духовни сили и заложби на човешката същност. Редовното и правилно изпълняване на паневритмичните упражнения допринася за постигане на духовен подем, култивиране на възвишени мисли и чувства, облагородяване на характера, вливане на живот, здраве и сила във всички телесни органи. Казано с други думи: Паневритмията подмладява и възвисява! Освен всичко изброено тя е и мощен метод за трансформиране на човешките състояния. Когато ни налегнат тревога, обезверяване, чувство за безнадеждност, печал, отчаяние (а това се случва по-често, отколкото бихме искали, поради естеството на нашето съществуване в царството на относителността - този материален свят на болката и страданието), тези състояния подлежат на положителна трансформация с помощта именно на Паневритми- ята.
към текста >>
Според най-глъбинната си същност пан- евритмичните упражнения представляват молитвен зов на душата - зов
към
Светлината,
към
вечното Добро,
към
Любовта
,
към
из- вечната Реалност, която ние - вярващите хора - назоваваме Бог.
Когато ни налегнат тревога, обезверяване, чувство за безнадеждност, печал, отчаяние (а това се случва по-често, отколкото бихме искали, поради естеството на нашето съществуване в царството на относителността - този материален свят на болката и страданието), тези състояния подлежат на положителна трансформация с помощта именно на Паневритми- ята. Всеки, който е участвал в космичния й танц, може да го потвърди! Не на последно място - Паневритмията спомага за развиване на естетическо чувство, както и на усет за ритъм и музикално чувство. Посредством Паневритмията се подхранва и развива и социалното чувство у личността, понеже тя се изпълнява групово от много хора, обединени от обща идея и слети в единство на мисъл и движение. Именно това чувство на единение възпитава човека, събужда неговото колективно съзнание.
Според най-глъбинната си същност пан- евритмичните упражнения представляват молитвен зов на душата - зов
към
Светлината,
към
вечното Добро,
към
Любовта
,
към
из- вечната Реалност, която ние - вярващите хора - назоваваме Бог.
Те са и свещенодействие, чрез което човек осъзнава, че същината на естеството му е музика, чистота, любов... В миговете на тяхното изпълнение усещаме в пълнота безбройните нишки, които ни свързват с Всемира. Затова и тези мигове ни носят чувство на благоговение и свещен трепет. Те внасят поезия, нежна лиричност в суровия, безпощаден ритъм на нашия така динамичен и объркан живот. Така Паневритмията съдейства за създаването на новия тип човек - човека на дейната любов. Ала Паневритмията оказва подобно благотворно въздействие не само върху участниците в нея, но и върху външния свят.
към текста >>
Те са и свещенодействие, чрез което човек осъзнава, че същината на естеството му е музика, чистота,
любов
... В миговете на тяхното изпълнение усещаме в пълнота безбройните нишки, които ни свързват с Всемира.
Всеки, който е участвал в космичния й танц, може да го потвърди! Не на последно място - Паневритмията спомага за развиване на естетическо чувство, както и на усет за ритъм и музикално чувство. Посредством Паневритмията се подхранва и развива и социалното чувство у личността, понеже тя се изпълнява групово от много хора, обединени от обща идея и слети в единство на мисъл и движение. Именно това чувство на единение възпитава човека, събужда неговото колективно съзнание. Според най-глъбинната си същност пан- евритмичните упражнения представляват молитвен зов на душата - зов към Светлината, към вечното Добро, към Любовта, към из- вечната Реалност, която ние - вярващите хора - назоваваме Бог.
Те са и свещенодействие, чрез което човек осъзнава, че същината на естеството му е музика, чистота,
любов
... В миговете на тяхното изпълнение усещаме в пълнота безбройните нишки, които ни свързват с Всемира.
Затова и тези мигове ни носят чувство на благоговение и свещен трепет. Те внасят поезия, нежна лиричност в суровия, безпощаден ритъм на нашия така динамичен и объркан живот. Така Паневритмията съдейства за създаването на новия тип човек - човека на дейната любов. Ала Паневритмията оказва подобно благотворно въздействие не само върху участниците в нея, но и върху външния свят. Когато постигаме съответствие и хармония между движение и идея, то чрез движенията предаваме тези идеи на цялото човечество.
към текста >>
Така Паневритмията съдейства за създаването на новия тип човек - човека на дейната
любов
.
Именно това чувство на единение възпитава човека, събужда неговото колективно съзнание. Според най-глъбинната си същност пан- евритмичните упражнения представляват молитвен зов на душата - зов към Светлината, към вечното Добро, към Любовта, към из- вечната Реалност, която ние - вярващите хора - назоваваме Бог. Те са и свещенодействие, чрез което човек осъзнава, че същината на естеството му е музика, чистота, любов... В миговете на тяхното изпълнение усещаме в пълнота безбройните нишки, които ни свързват с Всемира. Затова и тези мигове ни носят чувство на благоговение и свещен трепет. Те внасят поезия, нежна лиричност в суровия, безпощаден ритъм на нашия така динамичен и объркан живот.
Така Паневритмията съдейства за създаването на новия тип човек - човека на дейната
любов
.
Ала Паневритмията оказва подобно благотворно въздействие не само върху участниците в нея, но и върху външния свят. Когато постигаме съответствие и хармония между движение и идея, то чрез движенията предаваме тези идеи на цялото човечество. Така изпращаме в света нови творчески сили и импулси, които съдействат за неговото обновление и прогресивно преобразувание. Всички нови идеи, подлежащи на вграждане в планетарната култура, всички животворни принципи, притежаващи силата да я обновят, да издигнат човешката общност до висотите на Новата Култура, са вътрешно присъщи на паневритмичните движения. Затова Паневритмията е такава форма, която е пригодна да изрази новите идеи и да ги предаде чрез музика, движение и слово на човешкото естество и на целокупния живот.
към текста >>
Така изпращаме в света нови творчески сили и импулси, които съдействат за неговото обновление и прогресивно преобразувание.
Затова и тези мигове ни носят чувство на благоговение и свещен трепет. Те внасят поезия, нежна лиричност в суровия, безпощаден ритъм на нашия така динамичен и объркан живот. Така Паневритмията съдейства за създаването на новия тип човек - човека на дейната любов. Ала Паневритмията оказва подобно благотворно въздействие не само върху участниците в нея, но и върху външния свят. Когато постигаме съответствие и хармония между движение и идея, то чрез движенията предаваме тези идеи на цялото човечество.
Така изпращаме в света нови творчески сили и импулси, които съдействат за неговото обновление и прогресивно преобразувание.
Всички нови идеи, подлежащи на вграждане в планетарната култура, всички животворни принципи, притежаващи силата да я обновят, да издигнат човешката общност до висотите на Новата Култура, са вътрешно присъщи на паневритмичните движения. Затова Паневритмията е такава форма, която е пригодна да изрази новите идеи и да ги предаде чрез музика, движение и слово на човешкото естество и на целокупния живот. Следователно в нейните движения са въплътени идеите, които строят и градят Новата Култура. В тези движения са стаени пружини с магическа мощ, чрез които ще се пробудят новите творчески сили на човешката душа - сили, които чакат дванадесетия час на своето проявление! Както вече бе отбелязано по-горе, Големият цикъл на Паневритмията се състои от упражненията на Паневритмията (в тесния смисъл на понятието; 28-те упражнения), Слънчеви лъчи и Пентаграм.
към текста >>
Към
първата четвърт на кръга отнасяме проявите на физическото поле (материалния свят).
Горната половина е Небето, светът на Духа. Под хоризонта, в сферите на най-ниска субстанциалност - физическа (материална) и астрална, поставяме упражненията на Паневритмията (в тесния смисъл). Над хоризонта, във владенията, зоните на Духа - ментална (умствена) и каузална (причинна), поставяме упражненията на Слънчеви лъчи и Пентаграм. Вертикалната ос внася още едно разделение (диференциация) на паневриттмичните упражнения. Първата четвърт от кръга свързваме с първите 10 упражнения, втората четвърт - с останалите 18 (с което приключва първият малък цикъл - Паневритмията в тесен смисъл на думата), третата четвърт - с упражненията на Слънчевите лъчи, и четвъртата четвърт - с Пентаграма.
Към
първата четвърт на кръга отнасяме проявите на физическото поле (материалния свят).
Тук действат силите, свързани със ста- розаветния живот на човека. В първата четвърт поставяме началните 10 упражнения. Към втората четвърт на кръга отнасяме проявите на астралното поле. Тук действат силите, свързани с новозаветния живот на човека. Във втората четвърт поставяме останалите 18 упражнения от Паневритмията (в тесния смисъл).
към текста >>
Към
втората четвърт на кръга отнасяме проявите на астралното поле.
Вертикалната ос внася още едно разделение (диференциация) на паневриттмичните упражнения. Първата четвърт от кръга свързваме с първите 10 упражнения, втората четвърт - с останалите 18 (с което приключва първият малък цикъл - Паневритмията в тесен смисъл на думата), третата четвърт - с упражненията на Слънчевите лъчи, и четвъртата четвърт - с Пентаграма. Към първата четвърт на кръга отнасяме проявите на физическото поле (материалния свят). Тук действат силите, свързани със ста- розаветния живот на човека. В първата четвърт поставяме началните 10 упражнения.
Към
втората четвърт на кръга отнасяме проявите на астралното поле.
Тук действат силите, свързани с новозаветния живот на човека. Във втората четвърт поставяме останалите 18 упражнения от Паневритмията (в тесния смисъл). Към третата четвърт на кръга отнасяме проявите на умственото поле. Тук действат силите, свързани с живота на праведния. В третата четвърт поставяме упражненията "Слънчеви лъчи".
към текста >>
Към
третата четвърт на кръга отнасяме проявите на умственото поле.
Тук действат силите, свързани със ста- розаветния живот на човека. В първата четвърт поставяме началните 10 упражнения. Към втората четвърт на кръга отнасяме проявите на астралното поле. Тук действат силите, свързани с новозаветния живот на човека. Във втората четвърт поставяме останалите 18 упражнения от Паневритмията (в тесния смисъл).
Към
третата четвърт на кръга отнасяме проявите на умственото поле.
Тук действат силите, свързани с живота на праведния. В третата четвърт поставяме упражненията "Слънчеви лъчи". И на последно място, четвъртата четвърт на кръга е свързана с причинното поле. Тук се проявява животът на ученика. В четвъртата четвърт поставяме упражнението "Пентаграм".
към текста >>
Следователно той носи ред противоречия в
себе
си, от които вие не можете да избягате." У всекиго от нас дремят като потенциал силите на този живот - неизбежна наследственост от миналото.
Това развитие свързваме с пътя на душата през четирите полета на Космоса: физическото, астралното, умственото и причинното. И отново може да възникне въпрос: какъв смисъл има днес да се играят упражненията, за които подчертахме, че имат връзка с живота на старозаветния тип човек, при положение че човешкото съзнание вече е излязло от периода на инволюцията? На подобно запитване - макар и хипотетично - Учителят П. Дънов отговаря: "Староза- ветният живот тече във вашите жили, в дебелото черво. Вие не можете да се избавите от старозаветния живот.
Следователно той носи ред противоречия в
себе
си, от които вие не можете да избягате." У всекиго от нас дремят като потенциал силите на този живот - неизбежна наследственост от миналото.
Независимо че присъствието им не е от определящ характер (поне така би трябвало да бъде от еволюционна гледна точка), необходимо е силите и енергиите на старозаветния живот да се раздвижат, да се трансформират и да преминат в по-висока октава на развитие. За този процес на позитивна трансформация Учителят на ББ у нас изтъква: "В ста- розаветния живот вие ще изкупите греховете си и ще се мъчите. В новозаветния живот вие ще се усъвършенствате. В живота на праведния ще помагате на другите. А когато дойдете на Земята като ученици, ще изучавате първото правило, чрез което Любовта може да се прояви в нашия живот.
към текста >>
А когато дойдете на Земята като ученици, ще изучавате първото правило, чрез което
Любовта
може да се прояви в нашия живот.
Следователно той носи ред противоречия в себе си, от които вие не можете да избягате." У всекиго от нас дремят като потенциал силите на този живот - неизбежна наследственост от миналото. Независимо че присъствието им не е от определящ характер (поне така би трябвало да бъде от еволюционна гледна точка), необходимо е силите и енергиите на старозаветния живот да се раздвижат, да се трансформират и да преминат в по-висока октава на развитие. За този процес на позитивна трансформация Учителят на ББ у нас изтъква: "В ста- розаветния живот вие ще изкупите греховете си и ще се мъчите. В новозаветния живот вие ще се усъвършенствате. В живота на праведния ще помагате на другите.
А когато дойдете на Земята като ученици, ще изучавате първото правило, чрез което
Любовта
може да се прояви в нашия живот.
Вие ще бъдете тъй снизходителни към другите, както и към себе си." Старозаветните са хора на завистта и отмъщението, затова на Земята те се мъчат. Преминавайки през изпитанията на живота в гъстата материя, те се изпълват със злоба и ожесточение. Новозаветните са душите, все още неовладели емоционалната си природа, затова на Земята те страдат. Житейските изпитания им носят разколебаване, съблазняване, съмнение.
към текста >>
Вие ще бъдете тъй снизходителни
към
другите, както и
към
себе
си."
Независимо че присъствието им не е от определящ характер (поне така би трябвало да бъде от еволюционна гледна точка), необходимо е силите и енергиите на старозаветния живот да се раздвижат, да се трансформират и да преминат в по-висока октава на развитие. За този процес на позитивна трансформация Учителят на ББ у нас изтъква: "В ста- розаветния живот вие ще изкупите греховете си и ще се мъчите. В новозаветния живот вие ще се усъвършенствате. В живота на праведния ще помагате на другите. А когато дойдете на Земята като ученици, ще изучавате първото правило, чрез което Любовта може да се прояви в нашия живот.
Вие ще бъдете тъй снизходителни
към
другите, както и
към
себе
си."
Старозаветните са хора на завистта и отмъщението, затова на Земята те се мъчат. Преминавайки през изпитанията на живота в гъстата материя, те се изпълват със злоба и ожесточение. Новозаветните са душите, все още неовладели емоционалната си природа, затова на Земята те страдат. Житейските изпитания им носят разколебаване, съблазняване, съмнение. Праведните са надарените, талантливите, гениалните, които идват да служат на по- високи нравствени идеали.
към текста >>
Животът на новозаветния се стреми
към
живота на ученика, а животът на старозаветния -
към
живота на праведния.
Понеже придобиват ново знание, нова поука, нова сила. Затова ги назоваваме "ученици" и свързваме житейската им проява с Школата на великия Разумен Живот. Силите на четирите вида живот се проявяват във всекиго от нас. Желателно е, когато играем Паневритмия, да преминаваме съзнателно от един вид живот в друг, в съответствие със закона на протичащите енергии, защото те си взаимодействат по определен начин. Животът на ученика слиза в живота на новозаветния, а животът на праведния слиза в живота на старозаветния.
Животът на новозаветния се стреми
към
живота на ученика, а животът на старозаветния -
към
живота на праведния.
2. Смисъл на Паневритмията; енергийни взаимодействия а) смисъл "Всемирното хармонично движение на цялото Битие е Паневритмия (курсивът мой - К. З.). Когато човек прави тези движения, той е в хармония с цялото Битие. Тогава възприема Божието благословение, понеже всичко е Божие.
към текста >>
Чрез Паневритмията изпълнителят придобива възприемчивост
към
животворните сили и енергии, пронизващи целия Космос.
Трябва да се уравновесят физическите движения с движенията на чувствата и мислите. Те трябва да се хармонизират. Тогава тези противоречия, които сега съществуват, ще се изгладят." Паневритмията поставя участника в нея във връзка със съществата, които са по-напреднали в еволюционно отношение от човешкия род. Тя събужда и развива вложените в личността заложби, неговия духовен потенциал.
Чрез Паневритмията изпълнителят придобива възприемчивост
към
животворните сили и енергии, пронизващи целия Космос.
Тя допринася за постигане на резонанс с тях. Кои са най-важните измежду тези сили? Учителят на ББ в нашата страна отговаря: Доброто, Справедливостта, Разумността, Хармонията, Братството, Свободата, както и докосването до Космичната Любов. Мнозина сигурно се питат: защо паневритмичните упражнения започват всяка година на 22 март и защо се играят рано сутринта? Смисълът на тази съществена подробност е съсредоточен в обстоятелството, че сутрин, при изгрев слънце, Земята притежава отрицателна полярност.
към текста >>
Учителят на ББ в нашата страна отговаря: Доброто, Справедливостта, Разумността, Хармонията, Братството, Свободата, както и докосването до Космичната
Любов
.
Паневритмията поставя участника в нея във връзка със съществата, които са по-напреднали в еволюционно отношение от човешкия род. Тя събужда и развива вложените в личността заложби, неговия духовен потенциал. Чрез Паневритмията изпълнителят придобива възприемчивост към животворните сили и енергии, пронизващи целия Космос. Тя допринася за постигане на резонанс с тях. Кои са най-важните измежду тези сили?
Учителят на ББ в нашата страна отговаря: Доброто, Справедливостта, Разумността, Хармонията, Братството, Свободата, както и докосването до Космичната
Любов
.
Мнозина сигурно се питат: защо паневритмичните упражнения започват всяка година на 22 март и защо се играят рано сутринта? Смисълът на тази съществена подробност е съсредоточен в обстоятелството, че сутрин, при изгрев слънце, Земята притежава отрицателна полярност. Тогава именно тя приема най-голямо количество енергия от Космоса. Този факт е от извънредна важност, за да бъде оценено значението на изгрева. По тази причина при изгрев слънце човешкият организъм е най-възприемчив към слънчевата енергия.
към текста >>
По тази причина при изгрев слънце човешкият организъм е най-възприемчив
към
слънчевата енергия.
Учителят на ББ в нашата страна отговаря: Доброто, Справедливостта, Разумността, Хармонията, Братството, Свободата, както и докосването до Космичната Любов. Мнозина сигурно се питат: защо паневритмичните упражнения започват всяка година на 22 март и защо се играят рано сутринта? Смисълът на тази съществена подробност е съсредоточен в обстоятелството, че сутрин, при изгрев слънце, Земята притежава отрицателна полярност. Тогава именно тя приема най-голямо количество енергия от Космоса. Този факт е от извънредна важност, за да бъде оценено значението на изгрева.
По тази причина при изгрев слънце човешкият организъм е най-възприемчив
към
слънчевата енергия.
Винаги сутрин има повече прана или жизнена енергия в атмосферата и в природата като цяло, отколкото през другите фази на денонощието. Точно в ранната утрин организмът поглъща най-много положителна енергия, така да се каже - зарежда се с нея за свое и за всеобщо благо. От друга страна, планетата Земя в началото на пролетта е повече отрицателна в енергийно отношение, отколкото през другите годишни времена, и именно тогава приема най-крупно количество съзидателна енергия. Тази е причината слънчевите лъчи през пролетта да оказват най-мощно лечебно въздействие. Най-подходящите за жизнено обновление месеци (период от годината) са между 22 март и 22 юни.
към текста >>
В този отрязък от време - три месеца - човек следва да разтвори съзнанието си, цялата си същност и с Любов да възприеме животворната сила, в която така благодатно е потопен.
Винаги сутрин има повече прана или жизнена енергия в атмосферата и в природата като цяло, отколкото през другите фази на денонощието. Точно в ранната утрин организмът поглъща най-много положителна енергия, така да се каже - зарежда се с нея за свое и за всеобщо благо. От друга страна, планетата Земя в началото на пролетта е повече отрицателна в енергийно отношение, отколкото през другите годишни времена, и именно тогава приема най-крупно количество съзидателна енергия. Тази е причината слънчевите лъчи през пролетта да оказват най-мощно лечебно въздействие. Най-подходящите за жизнено обновление месеци (период от годината) са между 22 март и 22 юни.
В този отрязък от време - три месеца - човек следва да разтвори съзнанието си, цялата си същност и с Любов да възприеме животворната сила, в която така благодатно е потопен.
Както вече нееднократно бе изтъкнато, действието на Паневрит- мията върху човека е всестранно, мащабно и с могъща трансформационна сила. То е от значение преди всичко за развитието и обновата на организма (тялото) и психиката (душата, безсмъртното духовно начало). Движенията на Паневритмията не са изморителни, а представляват плод на познаването на живите сили в Разумната Природа, които се пробуждат и в човешкия организъм и дават възхитителни резултати. Тъй като паневритмичните движения са придружени от специална музика, специфична за всяко упражнение, съчетанието на играта с музиката изгражда у човека паневритмична и естетическа наслада, която повдига тонуса и създава възвишено настроение. Изпълнението на Паневритмията предлага най-висок ефект, когато е масово.
към текста >>
Ако се върнем
към
темата за Паневритмията, трябва да отбележим, че тя има своето достойно място в грандиозния процес на трансформация на материалното в духовно.
Изпълнението на Паневритмията предлага най-висок ефект, когато е масово. Тогава участникът в нея се чувства включен в един ритмичен процес, който е сякаш продължение от ритмиката на Природата и Космоса. Пътят на човешката душа е свързан с процеса на одухотворява- не на материята. В своето безсмъртно произведение "Алексис Зорбас" великият гръцки писател Никос Казандзакис (предлаган четири пъти за Нобелова награда за литература; и четирите пъти удостояването му с това най-високо признание е осуетено от управляващата по онова време в Гърция военна хунта) обобщава философско-езотеричното предназначение на физическия свят в рамките на едно кратко изречение: "Материята съществува, за да се превърне в дух! " Само геният би могъл да бъде толкова лаконичен и точен...
Ако се върнем
към
темата за Паневритмията, трябва да отбележим, че тя има своето достойно място в грандиозния процес на трансформация на материалното в духовно.
Двуизмерната форма на паневритмичния кръг е уникална, понеже в нея е проектирана спиралата на Развитието - вечния процес на пресътворение на кос- мичната необятност. В същност целият свят може да бъде сравнен с една гигантска спирала, в която се вместват като градивни елементи и се развиват безброй други, по-малки спирали. Те отразяват съществуванието на всяка обективна реалност в Битието - като започнем от най-мащабните: галактики, звездни купове, мъглявини, слънца и планети, и стигнем до всяка обособена индивидуалност, включително човешката. Ако изолираме един сектор от тази спирала, ставаме наблюдатели на жизнения цикъл в определено пространство и време - една обособена система от измерения, характеризираща се с проявлението на специфичен тип съзнание (независимо дали отговаря на представите ни за "жива" или "нежива" материя - пред вид относителността на този възглед, който не отчита вездесъщото присъствие на Божия Дух във всяка точка от Всемира). На друго място, в друг сектор - "нагоре" или "надолу" по спиралата - откриваме друга форма на изява на пространствено-времевия кон- тинуум, както и друг тип проекция на космическото всеобхватно съзнание.
към текста >>
А той има своето начало единствено и само у
Бога
.
В същност целият свят може да бъде сравнен с една гигантска спирала, в която се вместват като градивни елементи и се развиват безброй други, по-малки спирали. Те отразяват съществуванието на всяка обективна реалност в Битието - като започнем от най-мащабните: галактики, звездни купове, мъглявини, слънца и планети, и стигнем до всяка обособена индивидуалност, включително човешката. Ако изолираме един сектор от тази спирала, ставаме наблюдатели на жизнения цикъл в определено пространство и време - една обособена система от измерения, характеризираща се с проявлението на специфичен тип съзнание (независимо дали отговаря на представите ни за "жива" или "нежива" материя - пред вид относителността на този възглед, който не отчита вездесъщото присъствие на Божия Дух във всяка точка от Всемира). На друго място, в друг сектор - "нагоре" или "надолу" по спиралата - откриваме друга форма на изява на пространствено-времевия кон- тинуум, както и друг тип проекция на космическото всеобхватно съзнание. За първичната, великата Спирала това са само незначителни фрагменти, епизоди от нескончаемата в дълбина и ширина всемирна драма на Живота.
А той има своето начало единствено и само у
Бога
.
И единствено и само Той предопределя края му. За да бъде положено едно ново начало... И така - до края на Вечността... Цялото вселенско пространство е проникнато от всеобщ космичен ритъм, на който е подчинен животът. Можем да го наречем пан-ритъм. Същевременно пространството е изпълнено повсеместно и от силата и творческата мощ на Божественото Слово, чрез което Великият Космически Разум е сътворил основите на явлението "живот".
към текста >>
То крие в
себе
си идеята за Божественото пробуждане на живота, за четирите годишни времена, радостта на даването и на всички ония състояния, през които минава човек в своя живот." Затова е от такава подчертана важност да вникнем в смисъла на всяко упражнение, във връзката му с Цялото, в значението на всяко движение и в неговото духовно съответствие спрямо вътрешния свят на човешкото същество.
В тази си роля Паневритмията изпълнява функциите на обмен и връзка между световете на Проявеното Битие. Основополагащите принципи на нейните движения са еднакви за цялото жизнено космично пространство, за цялата Вселена. Тази е причината мястото на паневритмичните упражнения да бъде строго определено в общия план, в глобалния аспект на Промисъла на Твореца. В подобен контекст са и разсъжденията на Учителя П. Дънов: "Колелото на Паневритмията е едно малко повторение на огромното световно колело, по което протичат силите на макрокосмичния живот.
То крие в
себе
си идеята за Божественото пробуждане на живота, за четирите годишни времена, радостта на даването и на всички ония състояния, през които минава човек в своя живот." Затова е от такава подчертана важност да вникнем в смисъла на всяко упражнение, във връзката му с Цялото, в значението на всяко движение и в неговото духовно съответствие спрямо вътрешния свят на човешкото същество.
Правилното изпълнение на Паневритмията крие за участника в нея най-примамливата възможна награда: " Упражненията от Паневритмията са като преддверие за Божествения свят. Някои от упражненията от Паневритмията влизат в Божествения свят, други - в духовния, трети - във физическия. Научете се да ги играете правилно" (Учителят П. Дънов). Като червена нишка в смисъла на Паневритмията е втъкана връзката между земното и небесното, между Духа и материята, между душата и тялото на изпълнителя. Упражненията въздействат едновременно и върху телесното, и върху психическото естество на участника.
към текста >>
Това е посоката на протичане на фините енергии от духовната вселена
към
физическата.
Някои от упражненията от Паневритмията влизат в Божествения свят, други - в духовния, трети - във физическия. Научете се да ги играете правилно" (Учителят П. Дънов). Като червена нишка в смисъла на Паневритмията е втъкана връзката между земното и небесното, между Духа и материята, между душата и тялото на изпълнителя. Упражненията въздействат едновременно и върху телесното, и върху психическото естество на участника. Посоката на въздействие е отгоре надолу.
Това е посоката на протичане на фините енергии от духовната вселена
към
физическата.
А посоката на иницииране протичането на тези енергии е отдолу нагоре. По-точно - чрез правилното изпълнение на отделните паневритмични упражнения. В този ред на разсъждения нека отново цитираме Словото на Учителя П. Дънов: "Всяко упражнение е един психо-физиологически акт. Всяка мисъл, всяка енергия трябва да се въплъти, за да има израз.
към текста >>
Освен по този начин - преподаването на Паневритмията в основаната от него Школа, той е направил опит да я популяризира, насочвайки вниманието си и
към
върха на държавната пирамида.
Иначе имате дефект умствен, сърдечен или волев(и). Затова ще правите упражненията ден след ден, за да изправите дефектите." Не на последно място - правилното изпълняване на всички движения притежава стойността на коректив по отношение умствения и емоционалния живот на личността: "С тези упражнения ще коригирате вашите мисли и чувства" (Учителят П. Дънов). Когато е предавал Паневритмията на своите последователи - а чрез тях и на българския народ и цялото човечество, - Учителят П. Дънов е разчитал на духовната зрелост на пробудените души. Разчитал е на това, че те ще проумеят дълбокия смисъл на тази система за психическо и физиологическо израстване и усъвършенстване и ще бъдат годни да я разпространяват за лично и обществено благо.
Освен по този начин - преподаването на Паневритмията в основаната от него Школа, той е направил опит да я популяризира, насочвайки вниманието си и
към
върха на държавната пирамида.
Посредством своя предан ученик Любомир Лулчев (който, както е известно, е имал трайни контакти в дворцовите среди и лично с цар Борис III) Учителят на ББ в България многократно е настоявал да бъде съобщено на царя, че за спасението на страната и на народа е необходимо да бъде възприета и разпространена Паневритмията. Дори само този факт (засвидетелстван в спомените на последователи - съвременници на Учителя П. Дънов, например Милка Переклиева) показва огромното значение, което Учителят П. Дънов е придавал на Паневритмията като същност и практическо приложение. Той, освен всичко останало, се е постарал да изясни на учениците си колко многостранно е благотворното въздействие на панев- ритмичните упражнения върху човешкото същество.
към текста >>
По този начин чрез тях човек гради и твори нови ценности и в самия
себе
си, и в заобикалящата го действителност.
Опитът от изпълнението на упражненията е необоримото доказателство за истинността на тези твърдения. Понеже Паневритмията е външен, материализиран израз на една Велика Реалност, с която влизаме в досег посредством Големия паневритмичен цикъл. И тъй като днес полагаме основите на бъдещата VI (окултна) раса, поставя се и нова основа на Паневритмията. Тя е отражение на Новата Култура, която изгрява на планетарния хоризонт. Идеите на VI раса са включени като неотменна част от паневритмичната музика и движения.
По този начин чрез тях човек гради и твори нови ценности и в самия
себе
си, и в заобикалящата го действителност.
Нещо повече - съграждащата се вече VI раса ще бъде изразителка в пълнота на Паневритмията. V раса е на обективното знание, на рационалното, на външното изучаване на Природата - раса на ума. VI раса е и ще бъде на Любовта. Числото шест (поредният номер на расата, която разглеждаме) от номерологическа гледна точка е свързано с Любовта. Силите и идеите, вложени в Паневритмията, ще се превърнат в действителност именно в VI раса.
към текста >>
VI раса е и ще бъде на
Любовта
.
Тя е отражение на Новата Култура, която изгрява на планетарния хоризонт. Идеите на VI раса са включени като неотменна част от паневритмичната музика и движения. По този начин чрез тях човек гради и твори нови ценности и в самия себе си, и в заобикалящата го действителност. Нещо повече - съграждащата се вече VI раса ще бъде изразителка в пълнота на Паневритмията. V раса е на обективното знание, на рационалното, на външното изучаване на Природата - раса на ума.
VI раса е и ще бъде на
Любовта
.
Числото шест (поредният номер на расата, която разглеждаме) от номерологическа гледна точка е свързано с Любовта. Силите и идеите, вложени в Паневритмията, ще се превърнат в действителност именно в VI раса. Учителят П. Дънов е загатнал, че има и по-извисени форми на Паневритмията, които ще бъдат дадени на човечеството в следващите етапи от неговото еволюционно израстване. И в заключение - по няколко думи за конкретизация на смисъла на втория и третия от малките цикли на Паневритмията, съответно "Слънчеви лъчи" и "Пентаграм".
към текста >>
Числото шест (поредният номер на расата, която разглеждаме) от номерологическа гледна точка е свързано с
Любовта
.
Идеите на VI раса са включени като неотменна част от паневритмичната музика и движения. По този начин чрез тях човек гради и твори нови ценности и в самия себе си, и в заобикалящата го действителност. Нещо повече - съграждащата се вече VI раса ще бъде изразителка в пълнота на Паневритмията. V раса е на обективното знание, на рационалното, на външното изучаване на Природата - раса на ума. VI раса е и ще бъде на Любовта.
Числото шест (поредният номер на расата, която разглеждаме) от номерологическа гледна точка е свързано с
Любовта
.
Силите и идеите, вложени в Паневритмията, ще се превърнат в действителност именно в VI раса. Учителят П. Дънов е загатнал, че има и по-извисени форми на Паневритмията, които ще бъдат дадени на човечеството в следващите етапи от неговото еволюционно израстване. И в заключение - по няколко думи за конкретизация на смисъла на втория и третия от малките цикли на Паневритмията, съответно "Слънчеви лъчи" и "Пентаграм". Учителят П.
към текста >>
Всеки свят от своя страна се разделя на три сектора, свързани с трите Божествени принципа: Истина,
Любов
, Мъдрост - съответно воля, сърце, ум (триадата на човешката духовност).
И в заключение - по няколко думи за конкретизация на смисъла на втория и третия от малките цикли на Паневритмията, съответно "Слънчеви лъчи" и "Пентаграм". Учителят П. Дънов казва: "Съществата от Божествения свят имат формата на кръг и живеят в центъра на този кръг." Следователно кръгът е проекция или проява на космическия Разум в определена форма. Всеки кръг - независимо каква степен на разумност отразява - е ориентиран в пространството чрез момента на своето проявление, има четири опорни точки, свързани с четирите посоки на света. Те визират четирите свята на мировата еволюция.
Всеки свят от своя страна се разделя на три сектора, свързани с трите Божествени принципа: Истина,
Любов
, Мъдрост - съответно воля, сърце, ум (триадата на човешката духовност).
Именно върху тези три универсални принципа се основават движенията на "Слънчеви лъчи". Движението напред извършваме винаги при третата стъпка - Мъдростта, първите две са на място. Всеки лъч три пъти се движи по посока от периферията към центъра и обратно. Учителят на ББ у нас коментира: "С числото три може да работи само Бог." Когато говорим за три повторения, за три движения на един и същ музикален съпровод, винаги имаме пред вид изява на същества от напредналите духовни йерархии в трите свята. Всяка четвърт от кръга се разделя на три сектора.
към текста >>
Всеки лъч три пъти се движи по посока от периферията
към
центъра и обратно.
Всеки кръг - независимо каква степен на разумност отразява - е ориентиран в пространството чрез момента на своето проявление, има четири опорни точки, свързани с четирите посоки на света. Те визират четирите свята на мировата еволюция. Всеки свят от своя страна се разделя на три сектора, свързани с трите Божествени принципа: Истина, Любов, Мъдрост - съответно воля, сърце, ум (триадата на човешката духовност). Именно върху тези три универсални принципа се основават движенията на "Слънчеви лъчи". Движението напред извършваме винаги при третата стъпка - Мъдростта, първите две са на място.
Всеки лъч три пъти се движи по посока от периферията
към
центъра и обратно.
Учителят на ББ у нас коментира: "С числото три може да работи само Бог." Когато говорим за три повторения, за три движения на един и същ музикален съпровод, винаги имаме пред вид изява на същества от напредналите духовни йерархии в трите свята. Всяка четвърт от кръга се разделя на три сектора. Целият кръг има, следователно, 12 сектора. Това са 12 потока от сили и енергии, притежаващи центрове в пространството и вътре в човека. 12-те сектора в пространството наричаме зодиакални знаци, а на Земята - слънчеви домове.
към текста >>
От планетите тази енергия - претърпяла метаморфоза - се връща обратно
към
Слънцето, което я препраща в открития Космос.
Те имат собствена характеристика, обуславяща значението им. Всеки лъч е свързан с един зодиакален знак, съответно - слънчев дом. В този смисъл "Слънчевите лъчи" са израз на въздействието на 12-те силови полета върху Слънчевата система, а оттам - и върху живота на Земята и на всяко живо същество върху планетата. Нашата звезда - Слънцето, възприема енергия от Космоса и я разпраща до всички планети. Навлизайки в по-гъстите от субстанциално гледище планетни сфери, вибрацията й намалява своята интензивност.
От планетите тази енергия - претърпяла метаморфоза - се връща обратно
към
Слънцето, което я препраща в открития Космос.
В този енергиен кръговрат Слънцето и Земята представляват два мощни трансформатора. По този въпрос Учителят П. Дънов изтъква: "В организма стават процеси, аналогични на процесите в Слънчевата система. Слънчевата енергия, като дойде в мозъка, претърпява такива видоизменения, каквито претърпява, като дойде на Слънцето от централното Слънце" (Учителят П. Дънов има пред вид централното Слънце на нашата галактика - Млечния път, известно в езотеричната литература с името Алфиола; бел.
към текста >>
Дънов изтъква: "В организма стават процеси, аналогични на процесите в Слънчевата система.
Нашата звезда - Слънцето, възприема енергия от Космоса и я разпраща до всички планети. Навлизайки в по-гъстите от субстанциално гледище планетни сфери, вибрацията й намалява своята интензивност. От планетите тази енергия - претърпяла метаморфоза - се връща обратно към Слънцето, което я препраща в открития Космос. В този енергиен кръговрат Слънцето и Земята представляват два мощни трансформатора. По този въпрос Учителят П.
Дънов изтъква: "В организма стават процеси, аналогични на процесите в Слънчевата система.
Слънчевата енергия, като дойде в мозъка, претърпява такива видоизменения, каквито претърпява, като дойде на Слънцето от централното Слънце" (Учителят П. Дънов има пред вид централното Слънце на нашата галактика - Млечния път, известно в езотеричната литература с името Алфиола; бел. К. З.). Тази енергия се движи радиално през космическото пространство, като пулсира между точките на своята трансформация и по линията на кръга - окръжността на еволюционната спирала. Ангелските йерархии работят върху човешкото съзнание чрез радиуса на кръга.
към текста >>
Движението на 12-те лъча три пъти
към
центъра и след това
към
периферията на паневритмичния кръг е проекция на тази животворяща пулсация.
К. З.). Тази енергия се движи радиално през космическото пространство, като пулсира между точките на своята трансформация и по линията на кръга - окръжността на еволюционната спирала. Ангелските йерархии работят върху човешкото съзнание чрез радиуса на кръга. Чрез радиусите на 12-те силови полета те проникват в дълбочина цялата Вселена. Така достигат до центъра на нашата звездна система, до центъра на Земята, до душата на всяко живо същество.
Движението на 12-те лъча три пъти
към
центъра и след това
към
периферията на паневритмичния кръг е проекция на тази животворяща пулсация.
Смисълът на нашия живот тук, в царството на материята, е съсредоточен в опита да се влеем в нейния ритъм. От своя страна "Пентаграмът" синтезира в образи и картини човешката еволюция, включвайки всички нейни етапи. Външният кръг със символите: сабя, чаша, книга, свещ и жезъл, е свързан с живота на старозаветния човек. Животът на старозаветния в Паневритмията е представен от първите 10 упражнения. Те кореспондират с нравствената криза, която той преживява и чрез която обръща живота си към една по-извисена реалност.
към текста >>
Те кореспондират с нравствената криза, която той преживява и чрез която обръща живота си
към
една по-извисена реалност.
Движението на 12-те лъча три пъти към центъра и след това към периферията на паневритмичния кръг е проекция на тази животворяща пулсация. Смисълът на нашия живот тук, в царството на материята, е съсредоточен в опита да се влеем в нейния ритъм. От своя страна "Пентаграмът" синтезира в образи и картини човешката еволюция, включвайки всички нейни етапи. Външният кръг със символите: сабя, чаша, книга, свещ и жезъл, е свързан с живота на старозаветния човек. Животът на старозаветния в Паневритмията е представен от първите 10 упражнения.
Те кореспондират с нравствената криза, която той преживява и чрез която обръща живота си
към
една по-извисена реалност.
В първите 10 упражнения, динамизирайки силите и енергиите на старозаветния живот, разрушаваме първия психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като стремеж на физическото поле. Животът на новозаветния е представен в Пентаграма от лъча на Истината, а в Паневритмията - с упражненията от № 11 до № 28. Животът на новозаветния се движи между полюсите на добро и зло, вяра и безверие. Чрез тези упражнения, динамизирайки силите и енергиите на новозаветния живот, разрушаваме втория психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като чувство в астрал- ния свят. Животът на праведния е представен в Пентаграма от лъча на Правдата, а в Големия цикъл - от "Слънчеви лъчи".
към текста >>
В първите 10 упражнения, динамизирайки силите и енергиите на старозаветния живот, разрушаваме първия психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на
Любовта
като стремеж на физическото поле.
Смисълът на нашия живот тук, в царството на материята, е съсредоточен в опита да се влеем в нейния ритъм. От своя страна "Пентаграмът" синтезира в образи и картини човешката еволюция, включвайки всички нейни етапи. Външният кръг със символите: сабя, чаша, книга, свещ и жезъл, е свързан с живота на старозаветния човек. Животът на старозаветния в Паневритмията е представен от първите 10 упражнения. Те кореспондират с нравствената криза, която той преживява и чрез която обръща живота си към една по-извисена реалност.
В първите 10 упражнения, динамизирайки силите и енергиите на старозаветния живот, разрушаваме първия психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на
Любовта
като стремеж на физическото поле.
Животът на новозаветния е представен в Пентаграма от лъча на Истината, а в Паневритмията - с упражненията от № 11 до № 28. Животът на новозаветния се движи между полюсите на добро и зло, вяра и безверие. Чрез тези упражнения, динамизирайки силите и енергиите на новозаветния живот, разрушаваме втория психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като чувство в астрал- ния свят. Животът на праведния е представен в Пентаграма от лъча на Правдата, а в Големия цикъл - от "Слънчеви лъчи". Душата на този етап от развитието си започва да осмисля великия План на Бога-Творец, живота - като единство, и своето място в него.
към текста >>
Чрез тези упражнения, динамизирайки силите и енергиите на новозаветния живот, разрушаваме втория психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на
Любовта
като чувство в астрал- ния свят.
Животът на старозаветния в Паневритмията е представен от първите 10 упражнения. Те кореспондират с нравствената криза, която той преживява и чрез която обръща живота си към една по-извисена реалност. В първите 10 упражнения, динамизирайки силите и енергиите на старозаветния живот, разрушаваме първия психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като стремеж на физическото поле. Животът на новозаветния е представен в Пентаграма от лъча на Истината, а в Паневритмията - с упражненията от № 11 до № 28. Животът на новозаветния се движи между полюсите на добро и зло, вяра и безверие.
Чрез тези упражнения, динамизирайки силите и енергиите на новозаветния живот, разрушаваме втория психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на
Любовта
като чувство в астрал- ния свят.
Животът на праведния е представен в Пентаграма от лъча на Правдата, а в Големия цикъл - от "Слънчеви лъчи". Душата на този етап от развитието си започва да осмисля великия План на Бога-Творец, живота - като единство, и своето място в него. Чрез десетте движения на "Слънчеви лъчи", динамизирайки силите и енергиите на живота на праведния, разрушаваме третия психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като сила в света на мисълта (умственото или ментално поле на Космоса). Животът на окултния ученик започва по лъча на Любовта в Пентаграма. Тук следовникът на ББ преминава през един от най-трудните изпити - този на Йов.
към текста >>
Душата на този етап от развитието си започва да осмисля великия План на
Бога
-Творец, живота - като единство, и своето място в него.
В първите 10 упражнения, динамизирайки силите и енергиите на старозаветния живот, разрушаваме първия психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като стремеж на физическото поле. Животът на новозаветния е представен в Пентаграма от лъча на Истината, а в Паневритмията - с упражненията от № 11 до № 28. Животът на новозаветния се движи между полюсите на добро и зло, вяра и безверие. Чрез тези упражнения, динамизирайки силите и енергиите на новозаветния живот, разрушаваме втория психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като чувство в астрал- ния свят. Животът на праведния е представен в Пентаграма от лъча на Правдата, а в Големия цикъл - от "Слънчеви лъчи".
Душата на този етап от развитието си започва да осмисля великия План на
Бога
-Творец, живота - като единство, и своето място в него.
Чрез десетте движения на "Слънчеви лъчи", динамизирайки силите и енергиите на живота на праведния, разрушаваме третия психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като сила в света на мисълта (умственото или ментално поле на Космоса). Животът на окултния ученик започва по лъча на Любовта в Пентаграма. Тук следовникът на ББ преминава през един от най-трудните изпити - този на Йов. От този момент нататък Йов - образ на човешката душа - не е вече праведен, а става ученик по духовния Път. Човек навлиза в шестия стадий на своето еволюционно развитие - Посвещение.
към текста >>
Чрез десетте движения на "Слънчеви лъчи", динамизирайки силите и енергиите на живота на праведния, разрушаваме третия психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на
Любовта
като сила в света на мисълта (умственото или ментално поле на Космоса).
Животът на новозаветния е представен в Пентаграма от лъча на Истината, а в Паневритмията - с упражненията от № 11 до № 28. Животът на новозаветния се движи между полюсите на добро и зло, вяра и безверие. Чрез тези упражнения, динамизирайки силите и енергиите на новозаветния живот, разрушаваме втория психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като чувство в астрал- ния свят. Животът на праведния е представен в Пентаграма от лъча на Правдата, а в Големия цикъл - от "Слънчеви лъчи". Душата на този етап от развитието си започва да осмисля великия План на Бога-Творец, живота - като единство, и своето място в него.
Чрез десетте движения на "Слънчеви лъчи", динамизирайки силите и енергиите на живота на праведния, разрушаваме третия психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на
Любовта
като сила в света на мисълта (умственото или ментално поле на Космоса).
Животът на окултния ученик започва по лъча на Любовта в Пентаграма. Тук следовникът на ББ преминава през един от най-трудните изпити - този на Йов. От този момент нататък Йов - образ на човешката душа - не е вече праведен, а става ученик по духовния Път. Човек навлиза в шестия стадий на своето еволюционно развитие - Посвещение. По лъча на Любовта ученикът се свързва с първия период (декада) от епохата на Водолея, която настъпва с идването на Земята на слънчевите деви (ангели) от планетата Нептун - носители на универсалната Любов.
към текста >>
Животът на окултния ученик започва по лъча на
Любовта
в Пентаграма.
Животът на новозаветния се движи между полюсите на добро и зло, вяра и безверие. Чрез тези упражнения, динамизирайки силите и енергиите на новозаветния живот, разрушаваме втория психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като чувство в астрал- ния свят. Животът на праведния е представен в Пентаграма от лъча на Правдата, а в Големия цикъл - от "Слънчеви лъчи". Душата на този етап от развитието си започва да осмисля великия План на Бога-Творец, живота - като единство, и своето място в него. Чрез десетте движения на "Слънчеви лъчи", динамизирайки силите и енергиите на живота на праведния, разрушаваме третия психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като сила в света на мисълта (умственото или ментално поле на Космоса).
Животът на окултния ученик започва по лъча на
Любовта
в Пентаграма.
Тук следовникът на ББ преминава през един от най-трудните изпити - този на Йов. От този момент нататък Йов - образ на човешката душа - не е вече праведен, а става ученик по духовния Път. Човек навлиза в шестия стадий на своето еволюционно развитие - Посвещение. По лъча на Любовта ученикът се свързва с първия период (декада) от епохата на Водолея, която настъпва с идването на Земята на слънчевите деви (ангели) от планетата Нептун - носители на универсалната Любов. Те съдействат на ученика да развие смирение и кротост.
към текста >>
По лъча на
Любовта
ученикът се свързва с първия период (декада) от епохата на Водолея, която настъпва с идването на Земята на слънчевите деви (ангели) от планетата Нептун - носители на универсалната
Любов
.
Чрез десетте движения на "Слънчеви лъчи", динамизирайки силите и енергиите на живота на праведния, разрушаваме третия психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като сила в света на мисълта (умственото или ментално поле на Космоса). Животът на окултния ученик започва по лъча на Любовта в Пентаграма. Тук следовникът на ББ преминава през един от най-трудните изпити - този на Йов. От този момент нататък Йов - образ на човешката душа - не е вече праведен, а става ученик по духовния Път. Човек навлиза в шестия стадий на своето еволюционно развитие - Посвещение.
По лъча на
Любовта
ученикът се свързва с първия период (декада) от епохата на Водолея, която настъпва с идването на Земята на слънчевите деви (ангели) от планетата Нептун - носители на универсалната
Любов
.
Те съдействат на ученика да развие смирение и кротост. Движейки се по лъча на Мъдростта, ученикът се свързва със силите на втория период (декада) от епохата на Водолея, със синовете на Мъдростта, които ще дойдат от планетата Уран и ще поставят основите на новата духовна наука. По лъча на Мъдростта всеки пилигрим развива права, светла и логична мисъл. Движейки се по лъча на Добродетелта, ученикът се свързва със силите на третия период (декада) от епохата на Водолея, със синовете на волята, които ще дойдат от планетата Плутон и ще помогнат на човека да уравновеси в пълна степен силите на ума и сърцето. Когато говорим за степента Посвещение, която съответства на преминаването по лъчите на Любовта, Мъдростта и Добродетелта, както и на трите декади от епохата на Водолея, нямаме пред вид върховните прояви на тези Божествени принципи, а проекцията им в човешкото съзнание, свързването по време на изпълнението на Паневритмията с техните сили, които следва да изградят новата енергийна структура на човека, за да може той да сформира тялото, което ще му е необходимо за живота през времето на VI раса.
към текста >>
Когато говорим за степента Посвещение, която съответства на преминаването по лъчите на
Любовта
, Мъдростта и Добродетелта, както и на трите декади от епохата на Водолея, нямаме пред вид върховните прояви на тези Божествени принципи, а проекцията им в човешкото съзнание, свързването по време на изпълнението на Паневритмията с техните сили, които следва да изградят новата енергийна структура на човека, за да може той да сформира тялото, което ще му е необходимо за живота през времето на VI раса.
По лъча на Любовта ученикът се свързва с първия период (декада) от епохата на Водолея, която настъпва с идването на Земята на слънчевите деви (ангели) от планетата Нептун - носители на универсалната Любов. Те съдействат на ученика да развие смирение и кротост. Движейки се по лъча на Мъдростта, ученикът се свързва със силите на втория период (декада) от епохата на Водолея, със синовете на Мъдростта, които ще дойдат от планетата Уран и ще поставят основите на новата духовна наука. По лъча на Мъдростта всеки пилигрим развива права, светла и логична мисъл. Движейки се по лъча на Добродетелта, ученикът се свързва със силите на третия период (декада) от епохата на Водолея, със синовете на волята, които ще дойдат от планетата Плутон и ще помогнат на човека да уравновеси в пълна степен силите на ума и сърцето.
Когато говорим за степента Посвещение, която съответства на преминаването по лъчите на
Любовта
, Мъдростта и Добродетелта, както и на трите декади от епохата на Водолея, нямаме пред вид върховните прояви на тези Божествени принципи, а проекцията им в човешкото съзнание, свързването по време на изпълнението на Паневритмията с техните сили, които следва да изградят новата енергийна структура на човека, за да може той да сформира тялото, което ще му е необходимо за живота през времето на VI раса.
Нужно е всеки ученик да преминава съзнателно по петте лъча на Пентаграма, за да може в момента на игра да усети единството на минало, настояще и бъдеще във всемирния Живот. Двойките във всеки лъч на Пентаграма са пет. Петицата е число на човека. Истинският човек начева да се проявява, едва когато влезе в стъпката Посвещение, в пътя на окултното ученичество - стъпка, която е свързана именно с Пентаграма. Само пред очите на ученика може постепенно да се разкрие великата Мъдрост на Твореца.
към текста >>
Този истински човек вече е развил петте основни добродетели (в широкия смисъл на понятието): Истина, Правда,
Любов
, Мъдрост, Добродетел.
Нужно е всеки ученик да преминава съзнателно по петте лъча на Пентаграма, за да може в момента на игра да усети единството на минало, настояще и бъдеще във всемирния Живот. Двойките във всеки лъч на Пентаграма са пет. Петицата е число на човека. Истинският човек начева да се проявява, едва когато влезе в стъпката Посвещение, в пътя на окултното ученичество - стъпка, която е свързана именно с Пентаграма. Само пред очите на ученика може постепенно да се разкрие великата Мъдрост на Твореца.
Този истински човек вече е развил петте основни добродетели (в широкия смисъл на понятието): Истина, Правда,
Любов
, Мъдрост, Добродетел.
Мъжът, който в лъча заема предна позиция спрямо своята партньорка, е носителят на тези пет принципа, а жената - на тяхната трансформация, като проява в световете на гъстата материя. Пентаграмът се състои от 12 лъча. Броят на участниците в кръга е 120. Числото 120 представя проявената Мъдрост във всички светове на материалната вселена. Във всеки лъч участват пет двойки или 10 души.
към текста >>
Числото 10 представя от своя страна проявения живот на
Бога
.
Мъжът, който в лъча заема предна позиция спрямо своята партньорка, е носителят на тези пет принципа, а жената - на тяхната трансформация, като проява в световете на гъстата материя. Пентаграмът се състои от 12 лъча. Броят на участниците в кръга е 120. Числото 120 представя проявената Мъдрост във всички светове на материалната вселена. Във всеки лъч участват пет двойки или 10 души.
Числото 10 представя от своя страна проявения живот на
Бога
.
Участвайки в един от 12-те лъча, ние ставаме активни строители във вечно обновяващия се Космос, който Бог продължава да твори посредством Своя вечен Дух. 10 е число на абсолютното съвършенство. Затова, заставайки в лъча, ние трябва да станем съвършени проводници на посланията, които Бог непрестанно ни изпраща. б) енергийни взаимодействия "Каквито и да са упражненията (на Паневритмията - бел. К.
към текста >>
Когато играем Паневритмия, е необходимо да насочим сетивата си
към
душата, за да открием там съвършената форма и смисъл на всяко движение.
"Каквито и да са упражненията (на Паневритмията - бел. К. З.) щом те могат да координират в човека енергиите на Земята и Слънцето, те са добри. А упражненията, които не могат да направят това, са ненужни. Когато срещнете човек, който е координиран със слънчевите и земни енергии, той прилича на цъфнал цвят, на узрял плод." (Учителят П. Дънов)
Когато играем Паневритмия, е необходимо да насочим сетивата си
към
душата, за да открием там съвършената форма и смисъл на всяко движение.
По този начин светлината в съзнанието ни ще нарасне и ще се превърне в мека, пулсираща виделина (по-високата октава на светлината в духовната вселена). За да постигнем подобна трансформация, е нужно цялото ни внимание, мислите и чувствата ни да бъдат концентрирани. Тогава именно ще успеем да осъществим връзка с онази зона на Битието, от която Паневритмията слиза сред нас. Телата ни ще се превърнат в проводници на мощните и съзидателни природни енергии и космически сили, които са закодирани с паневритмичната трансцендентна същност. Тази перспектива дава основание на Учителя П.
към текста >>
В тази връзка Учителят на ББ в България изтъква: "В красивия свещен час, когато цялата природа тръпне от радост, при изгрев слънце се образува живият кръг на Паневритмията." Както всеки човек се пробужда сутрин при изгрева на Слънцето, така и нашата космическа люлка и пътешественица - Земята, се пробужда всяка година, когато нашата звезда - Слънцето, преминава екватора и поема пътя си
към
полюсите.
Участниците в него обединяват духовните си стремления и усилия, за да може всеки от тях да проникне в царството на Живата Разумна Природа, което е царство на Духа. Този процес адекватно отразява действието на Божия Промисъл в нашата епоха, характеризираща се с победоносното настъпление на новия тип човек от VI раса. Понеже Духът на Времето винаги и неизменно е проява на Божия Дух във всеки исторически отрязък на еволюцията, във всеки космически момент от вездесъщото, неспирно Развитие... Паневритмията играем рано сутрин, след изгрева на Слънцето. Тогава енергиите на Земята, както вече бе посочено по-горе, са отрицателни.
В тази връзка Учителят на ББ в България изтъква: "В красивия свещен час, когато цялата природа тръпне от радост, при изгрев слънце се образува живият кръг на Паневритмията." Както всеки човек се пробужда сутрин при изгрева на Слънцето, така и нашата космическа люлка и пътешественица - Земята, се пробужда всяка година, когато нашата звезда - Слънцето, преминава екватора и поема пътя си
към
полюсите.
За северното полукълбо това пробуждане става на 22 март. За тази природна метаморфоза Учителят П. Дънов казва: "Дните растат, светлината се увеличава, защото Истината се изявява навън." Това е времето, когато се начева космическият прилив на енергия и всяко живо същество се стреми да почерпи тази енергия от природата. Докато играем Паневритмия, ние улавяме прилива на тези космически течения, които като могъщ живителен поток обгръщат Земята. Учителят на ББ у нас подчертава, че напредналите по духовния Път ученици изпълняват такива упражнения освен сутрин, също и на обед, вечер и в полунощ.
към текста >>
Тя ги събужда и ги подтиква
към
изява,
към
съзидателна дейност.
Във всяка епоха от мировата еволюция действат залязващи и изгряващи сили. Вторите от тях можем да сравним с младенец, който още е съвсем слаб и безпомощен, но бъдещето е негово. В нашата съвременност от особено значение е да доловим пулса на изгряващите сили, да установим методите и средствата, чрез които да подпомогнем действието им в нас самите и в окръжаващата действителност. Казваме всичко това, за да изведем на преден план факта, че Паневритмията е в хармония с изгряващите сили в човека и в живота. Те са вложени в нея.
Тя ги събужда и ги подтиква
към
изява,
към
съзидателна дейност.
А кои в същност са тези изгряващи сили? Отговора откриваме в учението на ББ: 1. Доброто. То е непоклатимата канара, здравата основа, върху която се изгражда всеки разумен живот. 2. Справедливостта.
към текста >>
7. Космичната
Любов
.
То означава не само равенство, но и взаимопомощ - по-силният помага на по-слабия. То е израз на хармонията в отношенията между хората и народите. 6. Свободата. Тя е светлият дар за позналите Истината. Премахва всички прегради, ограничения и препятствия, които спъват Божественото естество на човека да се изяви в света в цялата си красота, блясък и размах.
7. Космичната
Любов
.
Тя е синтезът на всички изброени дотук сили. Те всички са частици от нейната същност. В своето развитие човешкото съзнание рано или късно достига тази всеобхватна, Божествена проява на Любовта. Паневритмията е музикален и пластичен израз на всичките седем изгряващи сили. Тя съдейства за тяхното възрастване в човешките души и в живота.
към текста >>
В своето развитие човешкото съзнание рано или късно достига тази всеобхватна, Божествена проява на
Любовта
.
Тя е светлият дар за позналите Истината. Премахва всички прегради, ограничения и препятствия, които спъват Божественото естество на човека да се изяви в света в цялата си красота, блясък и размах. 7. Космичната Любов. Тя е синтезът на всички изброени дотук сили. Те всички са частици от нейната същност.
В своето развитие човешкото съзнание рано или късно достига тази всеобхватна, Божествена проява на
Любовта
.
Паневритмията е музикален и пластичен израз на всичките седем изгряващи сили. Тя съдейства за тяхното възрастване в човешките души и в живота. Действието на Паневритмията върху човека е многостранно и с подчертан положителен ефект. Преди всичко паневритмичните упражнения са благотворни за физическото развитие на личността. Те развиват всестранно организма, понеже се отличават с голямо многообразие.
към текста >>
Музиката лекува и сама по
себе
си, без движения.
То става по-здраво, по-стройно и по-красиво. Когато човек свири, пее или слуша музика, тя - възприета в дълбочина от него - навлиза в него и организира вътрешната му същност, внася хармония в органите на тялото. А тази хармония има своето точно наименование - здраве! Ето защо буквално е вярно, че музиката внася живот у нас. На това се основава и нейното лечебно въздействие.
Музиката лекува и сама по
себе
си, без движения.
Но целебната й сила нараства още повече, когато е придружена с подходящи движения. Тогава тя прониква по-лесно в тялото, във всички клетки, във всички органи. Ето защо Паневритмията обладава мощно лечебно действие. Който изпълнява нейните упражнения точно и проникновено, с мисъл и пълна концентрация, редовно, систематично - той може да се излекува от всички болести! По този начин Паневритмията изпъква като могъщо средство за поддържане и подобряване здравословното състояние на организма.
към текста >>
Навеждането показва, че имате два центъра, единият -
към
Земята, а другият -
към
Слънцето.
Извънредно мощната първоначална формираща сила, т. нар. "Кундалини" (почиваща в първата чакра - "Муладхара", готова за действие), се развива като змия и се изкачва нагоре по продължение на гръбначния стълб в хода на еволюционното израстване на личността. Това е по естеството си регенерираща енергия - извор, помещаващ се у човека, който го пречиства и сам укрепва в хода на духовното му развитие. От друга страна, гръбначният стълб е символ на връзката между духа и материята, между това, което е горе, и онова, материалното, което е долу. Учителят на ББ в нашата страна подчертава важността на положението на гръбначния стълб при па- невритмичните движения: "Изпълнявайте всички упражнения, като поддържате изправен гръбначен стълб." И на друго място в Словото му: "Тялото да бъде изправено.
Навеждането показва, че имате два центъра, единият -
към
Земята, а другият -
към
Слънцето.
Навеждаш ли се, в съюз си със Земята. Центърът на Земята има надмощие, затова се образува крива линия. Работата не върви добре. Ще се изправиш като свещ, центърът да е Слънцето. " Той дава и конкретен съвет как да поддържаме изправена стойката си по време на паневритмичния танц.
към текста >>
След това енергиите, които са в повече, се насочват
към
задната част на тялото (която е отрицателна, пасивна), откъдето те се отправят
към
Земята.
" Той дава и конкретен съвет как да поддържаме изправена стойката си по време на паневритмичния танц. Придобиването на този полезен навик помага след това и в ежедневния живот: "Научете се първо да стъпвате на пръстите, а после - на петите. Така ще избегнете сътресенията на гръбначния стълб." От позициите на теорията за тройната полярност в човешкото тяло ръцете и краката служат като рецептори и трансмитери (антени) на силите, които преминават през тялото. Движенията на крайниците описват фигури и линии пред тялото - активната му предна част. Тези енергии се формират и уравновесяват в рамките на паневритмичния цикъл.
След това енергиите, които са в повече, се насочват
към
задната част на тялото (която е отрицателна, пасивна), откъдето те се отправят
към
Земята.
В такава насока са и напътствията на Учителя на ББ: "Щом урегулираш енергиите на краката си, ще се възстанови съотношението между Земята и тебе, защото енергиите на краката са свързани с центъра на Земята. Преди това не е имало правилно съотношение между твоите енергии и тези на Земята. Има съотношение между Земята и Слънцето. И това съотношение е разумно. Ти трябва да възстановиш правилното отношение между тебе и Земята.
към текста >>
В такава насока са и напътствията на Учителя на ББ: "Щом урегулираш енергиите на краката си, ще се възстанови съотношението между Земята и тебе, защото енергиите на краката са свързани с центъра на Земята.
Придобиването на този полезен навик помага след това и в ежедневния живот: "Научете се първо да стъпвате на пръстите, а после - на петите. Така ще избегнете сътресенията на гръбначния стълб." От позициите на теорията за тройната полярност в човешкото тяло ръцете и краката служат като рецептори и трансмитери (антени) на силите, които преминават през тялото. Движенията на крайниците описват фигури и линии пред тялото - активната му предна част. Тези енергии се формират и уравновесяват в рамките на паневритмичния цикъл. След това енергиите, които са в повече, се насочват към задната част на тялото (която е отрицателна, пасивна), откъдето те се отправят към Земята.
В такава насока са и напътствията на Учителя на ББ: "Щом урегулираш енергиите на краката си, ще се възстанови съотношението между Земята и тебе, защото енергиите на краката са свързани с центъра на Земята.
Преди това не е имало правилно съотношение между твоите енергии и тези на Земята. Има съотношение между Земята и Слънцето. И това съотношение е разумно. Ти трябва да възстановиш правилното отношение между тебе и Земята. При движение на краката си ще съсредоточите ума си върху тях и ще ви стане приятно." На друго място той внася допълнителна яснота относно взаимодействието между трите полюса в тялото и тяхната взаимообвързаност с природните царства: "Ръцете и краката са два противоположни полюса и играят много важна роля.
към текста >>
Ако стъпвате на петите си, става сътресение на гръбначния мозък.
Дънов споделя: "Когато човек изнесе напред десния крак или дясната ръка, извиква в действие известни сили в природата. А когато изнесе левия крак или лявата ръка, извиква в действие други нейни сили." Вече неведнъж посочвахме и значението на ритмичността - спазването на правилен и хармоничен ритъм при изпълнението на Паневритмията. Това изискване от своя страна също обладава съответна енергийна стойност: "Ритъмът трябва да е правилен. Ще стъпвате на пръсти, а не на петите. Най-първо на пръсти и после на петите.
Ако стъпвате на петите си, става сътресение на гръбначния мозък.
Когато изправяте ръката си нагоре, най-първо движението на ръката да бъде напред хоризонтално и после ще я вдигнете нагоре" (Учителят П. Дънов). Налице е и правило за изпълняване на паневритмичните движения с обтегнати крайници: " Упражненията се играят стегнато, с обтегнати крайници, плавно, но не да играете балет, да танцувате" (Учителят П. Дънов). Положението на крайниците и концентрацията върху движенията им по време на Паневритмията е от решаващо значение за връзката с космическите сили и енергии. Затова Учителят на ББ у нас препоръчва: "Ако държите крака си разслабен, няма да имате никакъв контакт със силите на природата. Ето защо кракът винаги трябва да бъде опънат, с израз на воля.
към текста >>
Главно три фактора: 1) идеята - като принцип на Паневритмията изобщо; 2) енергията - енергийния поток, който преминава и тече през физическото тяло; тук осъзнаването следва да бъде осъществено и на равнище етерно (енергийно-витално) тяло; 3)
себеконтролът
-
себеосъзнаването
във всяка дейност, във всяка мисъл, чувство и възприятие.
Движенията при паневритмичния космичен танц следва да бъдат плавни и красиви, което също крие енергиен подтекст: "Разучавайте упражненията стъпка по стъпка, капка по капка, да ги усвоите добре, да играете пластично, в никакъв случай отсечено, остро. В резките движения се губи много енергия, те имат съвсем друг характер" (Учителят П. Дънов). Важен елемент от концентрираното изпълнение на Паневритмията е осъзнаването на ролята на движенията й за духовно-нравственото повдигане на участника: "Като правите упражненията, трябва да имате съзнанието, че те са за ваша полза." И, както вече бе отбелязано, правилното им изпълнение крие магическия ефект да се отблагодарява на човека, като подмладява тялото му и го изпълва с бодрост и жизнерадост: " Упражненията играят важна роля в подмладяването на човека. Ако ги правите добре, правилно, бръчките по лицето си поне ще премахнете." А какво точно би трябвало да осъзнаваме, когато играем Паневритмия?
Главно три фактора: 1) идеята - като принцип на Паневритмията изобщо; 2) енергията - енергийния поток, който преминава и тече през физическото тяло; тук осъзнаването следва да бъде осъществено и на равнище етерно (енергийно-витално) тяло; 3)
себеконтролът
-
себеосъзнаването
във всяка дейност, във всяка мисъл, чувство и възприятие.
3. Заключение "Велико оръжие е Паневритмията, която ви дадох. От вас зависи къде и към кого ще го насочите и от това зависи мирът и хармонията не само между вас, но и в света." "Ако правилно изпълнявате упражненията на Паневритми- ята, положителните сили в Природата ще текат през вас и Божествената Любов ще ви свърже един за друг в безкрайния кръг на Всемира. Обаче правите ли грешки в паневритмичните упражнения, вие насочвате оръжието си против Великото, към Бога, и съответно спъвате собственото си развитие.
към текста >>
От вас зависи къде и
към
кого ще го насочите и от това зависи мирът и хармонията не само между вас, но и в света."
Ако ги правите добре, правилно, бръчките по лицето си поне ще премахнете." А какво точно би трябвало да осъзнаваме, когато играем Паневритмия? Главно три фактора: 1) идеята - като принцип на Паневритмията изобщо; 2) енергията - енергийния поток, който преминава и тече през физическото тяло; тук осъзнаването следва да бъде осъществено и на равнище етерно (енергийно-витално) тяло; 3) себеконтролът - себеосъзнаването във всяка дейност, във всяка мисъл, чувство и възприятие. 3. Заключение "Велико оръжие е Паневритмията, която ви дадох.
От вас зависи къде и
към
кого ще го насочите и от това зависи мирът и хармонията не само между вас, но и в света."
"Ако правилно изпълнявате упражненията на Паневритми- ята, положителните сили в Природата ще текат през вас и Божествената Любов ще ви свърже един за друг в безкрайния кръг на Всемира. Обаче правите ли грешки в паневритмичните упражнения, вие насочвате оръжието си против Великото, към Бога, и съответно спъвате собственото си развитие. И казвате после, че този или онзи е крив за сегашното ви положение в света. Никой не ви е крив, а само вие самите, защото погрешното изпълнение на паневритмичните упражнения предизвиква отрицателно отношение на силите в Природата и те именно разбъркват кашата в света. А виновни за нея сте вие."
към текста >>
"Ако правилно изпълнявате упражненията на Паневритми- ята, положителните сили в Природата ще текат през вас и Божествената
Любов
ще ви свърже един за друг в безкрайния кръг на Всемира.
А какво точно би трябвало да осъзнаваме, когато играем Паневритмия? Главно три фактора: 1) идеята - като принцип на Паневритмията изобщо; 2) енергията - енергийния поток, който преминава и тече през физическото тяло; тук осъзнаването следва да бъде осъществено и на равнище етерно (енергийно-витално) тяло; 3) себеконтролът - себеосъзнаването във всяка дейност, във всяка мисъл, чувство и възприятие. 3. Заключение "Велико оръжие е Паневритмията, която ви дадох. От вас зависи къде и към кого ще го насочите и от това зависи мирът и хармонията не само между вас, но и в света."
"Ако правилно изпълнявате упражненията на Паневритми- ята, положителните сили в Природата ще текат през вас и Божествената
Любов
ще ви свърже един за друг в безкрайния кръг на Всемира.
Обаче правите ли грешки в паневритмичните упражнения, вие насочвате оръжието си против Великото, към Бога, и съответно спъвате собственото си развитие. И казвате после, че този или онзи е крив за сегашното ви положение в света. Никой не ви е крив, а само вие самите, защото погрешното изпълнение на паневритмичните упражнения предизвиква отрицателно отношение на силите в Природата и те именно разбъркват кашата в света. А виновни за нея сте вие." (Учителят П. Дънов)
към текста >>
Обаче правите ли грешки в паневритмичните упражнения, вие насочвате оръжието си против Великото,
към
Бога
, и съответно спъвате собственото си развитие.
Главно три фактора: 1) идеята - като принцип на Паневритмията изобщо; 2) енергията - енергийния поток, който преминава и тече през физическото тяло; тук осъзнаването следва да бъде осъществено и на равнище етерно (енергийно-витално) тяло; 3) себеконтролът - себеосъзнаването във всяка дейност, във всяка мисъл, чувство и възприятие. 3. Заключение "Велико оръжие е Паневритмията, която ви дадох. От вас зависи къде и към кого ще го насочите и от това зависи мирът и хармонията не само между вас, но и в света." "Ако правилно изпълнявате упражненията на Паневритми- ята, положителните сили в Природата ще текат през вас и Божествената Любов ще ви свърже един за друг в безкрайния кръг на Всемира.
Обаче правите ли грешки в паневритмичните упражнения, вие насочвате оръжието си против Великото,
към
Бога
, и съответно спъвате собственото си развитие.
И казвате после, че този или онзи е крив за сегашното ви положение в света. Никой не ви е крив, а само вие самите, защото погрешното изпълнение на паневритмичните упражнения предизвиква отрицателно отношение на силите в Природата и те именно разбъркват кашата в света. А виновни за нея сте вие." (Учителят П. Дънов) Паневритмията бива изпълнявана сред природата, където можем да доловим с цялото си тяло жизнения ритъм на заобикалящите ни извори, езера, скали, шепота на тихия ветрец, на слънчевата светлина.
към текста >>
Учителят Петър Дънов - в лицето на всеобщия космичен танц, наречен от самия него "Паневритмия" - остави на своите последователи и на всички хора по планетата едно неоценимо
богатство
.
За него Учителят на ББ в България ни осведомява: "Независимо от това дали ние съзнаваме или не, съществува около нас един свят на същества с висока интелигентност. При тези хармонични движения (на Паневритмията - бел. К. З.) ние ставаме способни да доловим мислите на тези напреднали братя по разум, да влезем в един свят на висша хармония и мъдрост." Движението на светлината също е Паневритмия; и песента на пенливите планински потоци е Паневритмия; полъхът на вятъра е Паневритмия. Братята и сестрите от ББ - по време на техния ежегоден събор в района на Седемте Рилски езера - играят Паневритмия на Рила (или на поляната до петото езеро, "Бъбрека", или до Езерото на чистотата). Паневритмия играят и съществата в надпланинските зони на Космоса, жителите на Слънцето, ангелските йерархии във Вселената...
Учителят Петър Дънов - в лицето на всеобщия космичен танц, наречен от самия него "Паневритмия" - остави на своите последователи и на всички хора по планетата едно неоценимо
богатство
.
Освен външната си форма - физическия израз на замисъла му, то е неизчерпаем конгломерат от идеи, проникновения, енергийни взаимодействия и духовни извисявания. Тепърва предстои това скъпоценно наследство да бъде в пълнота изследвано, проучено и научнообосновано. Практическият опит вече несъмнено е доказал неговата стойност. За съвременниците ни остава главната задача - да разпространят Паневритмията, наред със Словото и музиката на Учителя П. Дънов, по всички краища на планетата Земя, за да могат всички желаещи да се докоснат до този бисер на българската духовност.
към текста >>
Понеже тя е и ще бъде неотделим компонент от реалността на Новата Култура на изгряващата VI раса - Културата на
любовта
.
Тепърва предстои това скъпоценно наследство да бъде в пълнота изследвано, проучено и научнообосновано. Практическият опит вече несъмнено е доказал неговата стойност. За съвременниците ни остава главната задача - да разпространят Паневритмията, наред със Словото и музиката на Учителя П. Дънов, по всички краища на планетата Земя, за да могат всички желаещи да се докоснат до този бисер на българската духовност. Прекрачили прага на една нова, съдбоносна за човечеството епоха, ние имаме дълбокото основание да отбележим: Паневритмията - това е новото, което трябва да бъде внесено в българската и световната култура!
Понеже тя е и ще бъде неотделим компонент от реалността на Новата Култура на изгряващата VI раса - Културата на
любовта
.
Паневритмията притежава потенциала да играе важна образователна и възпитателна роля в училището. Иска ни се да вярваме, че наченките на този процес - на които сме свидетели в последните години след 10.XI.1989 г. - ще се разраснат и ще започнат да дават добри плодове. Чрез паневритмичния магичен танц учащата се младеж преди всичко ще се кали физически и, от друга страна, ще бъде мотивирана към идеен живот, творчество, идеализъм. Всички идеи, вложени в Паневритмията, ще оживеят у подрастващото поколение.
към текста >>
Чрез паневритмичния магичен танц учащата се младеж преди всичко ще се кали физически и, от друга страна, ще бъде мотивирана
към
идеен живот, творчество, идеализъм.
Прекрачили прага на една нова, съдбоносна за човечеството епоха, ние имаме дълбокото основание да отбележим: Паневритмията - това е новото, което трябва да бъде внесено в българската и световната култура! Понеже тя е и ще бъде неотделим компонент от реалността на Новата Култура на изгряващата VI раса - Културата на любовта. Паневритмията притежава потенциала да играе важна образователна и възпитателна роля в училището. Иска ни се да вярваме, че наченките на този процес - на които сме свидетели в последните години след 10.XI.1989 г. - ще се разраснат и ще започнат да дават добри плодове.
Чрез паневритмичния магичен танц учащата се младеж преди всичко ще се кали физически и, от друга страна, ще бъде мотивирана
към
идеен живот, творчество, идеализъм.
Всички идеи, вложени в Паневритмията, ще оживеят у подрастващото поколение. Въвеждането й в училищата и сред възрастните несъмнено ще даде мощен тласък за вливане на нови културни ценности в днешното общество. За всички възрасти тя ще открие нови подтици, нови възможности, нови хоризонти за личностно и колективно духовно-нравствено развитие и усъвършенстване. По този начин ще бъде направена важна крачка напред към осъзнаване на новото, което сега се събужда в планетарния и космическия живот като красиво зазоряване на душите. Учителят на ББ у нас рисува в тази насока следната обнадеждаваща картина: "Принципите (на Паневритмията - бел. К.
към текста >>
По този начин ще бъде направена важна крачка напред
към
осъзнаване на новото, което сега се събужда в планетарния и космическия живот като красиво зазоряване на душите.
- ще се разраснат и ще започнат да дават добри плодове. Чрез паневритмичния магичен танц учащата се младеж преди всичко ще се кали физически и, от друга страна, ще бъде мотивирана към идеен живот, творчество, идеализъм. Всички идеи, вложени в Паневритмията, ще оживеят у подрастващото поколение. Въвеждането й в училищата и сред възрастните несъмнено ще даде мощен тласък за вливане на нови културни ценности в днешното общество. За всички възрасти тя ще открие нови подтици, нови възможности, нови хоризонти за личностно и колективно духовно-нравствено развитие и усъвършенстване.
По този начин ще бъде направена важна крачка напред
към
осъзнаване на новото, което сега се събужда в планетарния и космическия живот като красиво зазоряване на душите.
Учителят на ББ у нас рисува в тази насока следната обнадеждаваща картина: "Принципите (на Паневритмията - бел. К. З.) трябва да проникнат в обществото. Чрез внасянето на Паневритмията в училището и обществото ще се създаде едно съвсем ново поколение - здраво физически и духовно, годно за работа." Паневритмията е призвана да проникне във всички градове и села, да стане достояние на всички хора - в нашата родина и навред по света. Пробудените души са тези, които трябва да работят най-активно за нейното внедряване в живота на обществото. От първостепенна важност е Паневритмията да бъде въведена в училищата и преди всичко в гимназиите.
към текста >>
Такъв, какъвто го очакваме отдавна да се изяви; такъв, какъвто трябва да бъде: с крепък дух, широка душа, чисто сърце и светъл ум, устремен с цялото си същество
към
доброто, истинното, красивото, Божественото.
Изпълнението на Паневритмията би трябвало да събужда свещено чувство в участниците. Съзнанието им да бъде напълно съсредоточено, за да може живият паневритмичен вселенски кръг да функционира като приемател и предавател на велики, животворни сили от Космоса. Чрез комплекса от хармонични движения, под ритъма на красивата, завладяваща музика участниците влизат в контакт със свещените, кристално чисти и мощни извори на Живата Разумна Природа. И така те творят и съграждат онова светло, бляскаво и справедливо утре, което вече иде в света! И не на последно място - Паневритмията несъмнено ще съдейства за създаване на новия българин.
Такъв, какъвто го очакваме отдавна да се изяви; такъв, какъвто трябва да бъде: с крепък дух, широка душа, чисто сърце и светъл ум, устремен с цялото си същество
към
доброто, истинното, красивото, Божественото.
към текста >>
99.
Х. МЯСТОТО НА ДУХОВНО-КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛНА И КУЛТУРНА СРЕДА
 
- Константин Златев
Ако изследователите и квалифицираните кадри във все по-стесняващите се сфери на човешката специализация се заемат със задълбочено изучаване на стотиците томове беседи, със сигурност всеки от тях ще открие за
себе
си ценни, оригинални и неповторими указания.
1. Факти и взаимодействия В рамките на своята близо петдесетгодишна дейност на проповедник, мислител и Учител на ББ в България Петър Дънов изнася между 7000 и 8000 беседи, лекции и сказки. До момента те са издадени в над 400 тома, без да броим тематичните книги, представляващи сбирки с цитати от Словото на българския духовен Учител с определена конкретна насоченост. Едва ли съществува важен проблем в областта на науката и изкуството, по отношение на който Учителят П. Дънов да не се е изказвал и/или да не е предоставил в общодостъпна форма фундаментални жалони и напътствия за неговото изясняване.
Ако изследователите и квалифицираните кадри във все по-стесняващите се сфери на човешката специализация се заемат със задълбочено изучаване на стотиците томове беседи, със сигурност всеки от тях ще открие за
себе
си ценни, оригинални и неповторими указания.
Редица от тях проправят радикално нови пътища за решаването на кардиналните въпроси не само за научното познание - рационално по своя характер, но и се вписват по удивително хармоничен начин в безкрайно богатата палитра на живия живот. Всичко изнесено дотук в настоящия лекционен курс по повод личността на Учителя Петър Дънов и създаденото от него духовно общество "Бяло братство" ни дават предостатъчно основания да констатираме, че учението му е явление с изключителна стойност в нашата социална и културна действителност. Философите определят това учение като еклектично, теософско и мистично. Християнските богослови - като нехристиянско и анти- църковно. Рационалистите обръщат внимание на неговата подчертана ориентация към непосредствената практика.
към текста >>
Редица от тях проправят радикално нови пътища за решаването на кардиналните въпроси не само за научното познание - рационално по своя характер, но и се вписват по удивително хармоничен начин в безкрайно
богатата
палитра на живия живот.
В рамките на своята близо петдесетгодишна дейност на проповедник, мислител и Учител на ББ в България Петър Дънов изнася между 7000 и 8000 беседи, лекции и сказки. До момента те са издадени в над 400 тома, без да броим тематичните книги, представляващи сбирки с цитати от Словото на българския духовен Учител с определена конкретна насоченост. Едва ли съществува важен проблем в областта на науката и изкуството, по отношение на който Учителят П. Дънов да не се е изказвал и/или да не е предоставил в общодостъпна форма фундаментални жалони и напътствия за неговото изясняване. Ако изследователите и квалифицираните кадри във все по-стесняващите се сфери на човешката специализация се заемат със задълбочено изучаване на стотиците томове беседи, със сигурност всеки от тях ще открие за себе си ценни, оригинални и неповторими указания.
Редица от тях проправят радикално нови пътища за решаването на кардиналните въпроси не само за научното познание - рационално по своя характер, но и се вписват по удивително хармоничен начин в безкрайно
богатата
палитра на живия живот.
Всичко изнесено дотук в настоящия лекционен курс по повод личността на Учителя Петър Дънов и създаденото от него духовно общество "Бяло братство" ни дават предостатъчно основания да констатираме, че учението му е явление с изключителна стойност в нашата социална и културна действителност. Философите определят това учение като еклектично, теософско и мистично. Християнските богослови - като нехристиянско и анти- църковно. Рационалистите обръщат внимание на неговата подчертана ориентация към непосредствената практика. А ето как самият П.
към текста >>
Рационалистите обръщат внимание на неговата подчертана ориентация
към
непосредствената практика.
Ако изследователите и квалифицираните кадри във все по-стесняващите се сфери на човешката специализация се заемат със задълбочено изучаване на стотиците томове беседи, със сигурност всеки от тях ще открие за себе си ценни, оригинални и неповторими указания. Редица от тях проправят радикално нови пътища за решаването на кардиналните въпроси не само за научното познание - рационално по своя характер, но и се вписват по удивително хармоничен начин в безкрайно богатата палитра на живия живот. Всичко изнесено дотук в настоящия лекционен курс по повод личността на Учителя Петър Дънов и създаденото от него духовно общество "Бяло братство" ни дават предостатъчно основания да констатираме, че учението му е явление с изключителна стойност в нашата социална и културна действителност. Философите определят това учение като еклектично, теософско и мистично. Християнските богослови - като нехристиянско и анти- църковно.
Рационалистите обръщат внимание на неговата подчертана ориентация
към
непосредствената практика.
А ето как самият П. Дънов отговаря на шест въпроса, предявени му официално от държавната власт на 02.10.1937 г. и засягащи отношението на проповядваното от него учение спрямо най-важните елементи от базата и надстройката на обществото. Въпросите са следните: 1. Относно официалното вероизповедание на държавата и Църквата.
към текста >>
Към
първия спада Бог, природа и човек.
5. Относно народната българска армия. 6. Относно брака, семейството и морала на страната. Ето и подробния отговор на Учителя П. Дънов, който привеждаме без всякакви изменения: "В природата съществуват три порядъка: идеален, реален и материален.
Към
първия спада Бог, природа и човек.
Към втория спада народ, държава и личност. Към третия - мозъчна, симпатична нервна система, дихателна и храносмилателна системи. Религията е един институт, който има за задача и цел да възпитава човешката личност, нейните чувства, постъпки, да го държи във връзка с Божественото. Човек трябва да обича Бога, ближния си и народа си, да почита и уважава всичко онова, което Бог е създал. Към тази българска религия и Църква, която служи на своя народ за неговото повдигане и облагородяване, моята любов е към тях.
към текста >>
Към
втория спада народ, държава и личност.
6. Относно брака, семейството и морала на страната. Ето и подробния отговор на Учителя П. Дънов, който привеждаме без всякакви изменения: "В природата съществуват три порядъка: идеален, реален и материален. Към първия спада Бог, природа и човек.
Към
втория спада народ, държава и личност.
Към третия - мозъчна, симпатична нервна система, дихателна и храносмилателна системи. Религията е един институт, който има за задача и цел да възпитава човешката личност, нейните чувства, постъпки, да го държи във връзка с Божественото. Човек трябва да обича Бога, ближния си и народа си, да почита и уважава всичко онова, което Бог е създал. Към тази българска религия и Църква, която служи на своя народ за неговото повдигане и облагородяване, моята любов е към тях. Българската държава е външната страна на българския народ.
към текста >>
Към
третия - мозъчна, симпатична нервна система, дихателна и храносмилателна системи.
Ето и подробния отговор на Учителя П. Дънов, който привеждаме без всякакви изменения: "В природата съществуват три порядъка: идеален, реален и материален. Към първия спада Бог, природа и човек. Към втория спада народ, държава и личност.
Към
третия - мозъчна, симпатична нервна система, дихателна и храносмилателна системи.
Религията е един институт, който има за задача и цел да възпитава човешката личност, нейните чувства, постъпки, да го държи във връзка с Божественото. Човек трябва да обича Бога, ближния си и народа си, да почита и уважава всичко онова, което Бог е създал. Към тази българска религия и Църква, която служи на своя народ за неговото повдигане и облагородяване, моята любов е към тях. Българската държава е външната страна на българския народ. Тя съдържа всички възможности, в които той може да се прояви.
към текста >>
Човек трябва да обича
Бога
,
ближния
си и народа си, да почита и уважава всичко онова, което Бог е създал.
"В природата съществуват три порядъка: идеален, реален и материален. Към първия спада Бог, природа и човек. Към втория спада народ, държава и личност. Към третия - мозъчна, симпатична нервна система, дихателна и храносмилателна системи. Религията е един институт, който има за задача и цел да възпитава човешката личност, нейните чувства, постъпки, да го държи във връзка с Божественото.
Човек трябва да обича
Бога
,
ближния
си и народа си, да почита и уважава всичко онова, което Бог е създал.
Към тази българска религия и Църква, която служи на своя народ за неговото повдигане и облагородяване, моята любов е към тях. Българската държава е външната страна на българския народ. Тя съдържа всички възможности, в които той може да се прояви. Държавата е един отличен институт, който спомага на българския народ да подобри отношенията си с всички други държави и народи. Българската държава е едно благо за народа.
към текста >>
Към
тази българска религия и Църква, която служи на своя народ за неговото повдигане и облагородяване, моята
любов
е
към
тях.
Към първия спада Бог, природа и човек. Към втория спада народ, държава и личност. Към третия - мозъчна, симпатична нервна система, дихателна и храносмилателна системи. Религията е един институт, който има за задача и цел да възпитава човешката личност, нейните чувства, постъпки, да го държи във връзка с Божественото. Човек трябва да обича Бога, ближния си и народа си, да почита и уважава всичко онова, което Бог е създал.
Към
тази българска религия и Църква, която служи на своя народ за неговото повдигане и облагородяване, моята
любов
е
към
тях.
Българската държава е външната страна на българския народ. Тя съдържа всички възможности, в които той може да се прояви. Държавата е един отличен институт, който спомага на българския народ да подобри отношенията си с всички други държави и народи. Българската държава е едно благо за народа. И всички ония, които й служат, за да поставят ред и порядък, да извоюват свободата на своя народ, вършат една благородна работа.
към текста >>
Никога не сме подбуждали никого
към
вражда или омраза
към
когото и да е.
Поддържаме също, че във всяко семейство трябва да има две деца, брат и сестра. Семейството е образ каква трябва да бъде държавата, религията и народът. В семейството бащата представлява онзи, който царува, майката - онази, която отхранва и възпитава. Бащата и майката са образ на ония, които в бъдеще ще управляват. Затова сме обръщали внимание на добрите майки и бащи, които стават основа и строители на бъдещето.
Никога не сме подбуждали никого
към
вражда или омраза
към
когото и да е.
Всякога сме говорили за любовта и за взаимното уважение и почит. 4 октомври 1937. Дънов " Както е видно, основният акцент в теоретичната концепция на Учителя на ББ у нас е поставен върху човека - неговото място в този свят и неговото бъдеще. Върху фона на този логически и смислов център гравитират идеите за Бога, света, живота, познанието и морала, но без да губят собствената си значимост.
към текста >>
Всякога сме говорили за
любовта
и за взаимното уважение и почит.
Семейството е образ каква трябва да бъде държавата, религията и народът. В семейството бащата представлява онзи, който царува, майката - онази, която отхранва и възпитава. Бащата и майката са образ на ония, които в бъдеще ще управляват. Затова сме обръщали внимание на добрите майки и бащи, които стават основа и строители на бъдещето. Никога не сме подбуждали никого към вражда или омраза към когото и да е.
Всякога сме говорили за
любовта
и за взаимното уважение и почит.
4 октомври 1937. Дънов " Както е видно, основният акцент в теоретичната концепция на Учителя на ББ у нас е поставен върху човека - неговото място в този свят и неговото бъдеще. Върху фона на този логически и смислов център гравитират идеите за Бога, света, живота, познанието и морала, но без да губят собствената си значимост. Създателят на учението твърди, че изхожда от една неизменна основа - християнството, влизайки по този въпрос в антагонистично противоречие с Църквата.
към текста >>
Върху фона на този логически и смислов център гравитират идеите за
Бога
, света, живота, познанието и морала, но без да губят собствената си значимост.
Никога не сме подбуждали никого към вражда или омраза към когото и да е. Всякога сме говорили за любовта и за взаимното уважение и почит. 4 октомври 1937. Дънов " Както е видно, основният акцент в теоретичната концепция на Учителя на ББ у нас е поставен върху човека - неговото място в този свят и неговото бъдеще.
Върху фона на този логически и смислов център гравитират идеите за
Бога
, света, живота, познанието и морала, но без да губят собствената си значимост.
Създателят на учението твърди, че изхожда от една неизменна основа - християнството, влизайки по този въпрос в антагонистично противоречие с Църквата. Около идеите на Учителя П. Дънов се формира общност от идейни последователи, независимо от десетките хиляди "редови" членове на Братството. Това е онази група от няколко десетки личности с университетско образование, които се занимават активно с изложението, разпространението и доразвиването на учението. Този феномен най-малкото по формален признак би могъл да бъде оприличен на философска школа.
към текста >>
Недвусмислени признаци на тази й характеристика са тесногръдата нетърпимост
към
чуждото мнение и отсъствието на истинска веротърпимост.
Дънов се формира общност от идейни последователи, независимо от десетките хиляди "редови" членове на Братството. Това е онази група от няколко десетки личности с университетско образование, които се занимават активно с изложението, разпространението и доразвиването на учението. Този феномен най-малкото по формален признак би могъл да бъде оприличен на философска школа. Като цяло Учителят на ББ в България разгръща своята дейност сред условия, които не са особено благоприятни за успеха на делото му. Преди всичко обществената среда се отличава с ниска степен на зрелост в културно отношение.
Недвусмислени признаци на тази й характеристика са тесногръдата нетърпимост
към
чуждото мнение и отсъствието на истинска веротърпимост.
Социалната атмосфера не предлага подходящи предпоставки за проявата на ярки характери и мащабно новаторство. Родното, българското бива откровено подценявано - за сметка на бързо прогресиращото чуждопоклонничество (специфика на нашия национален манталитет, с която можем спокойно да се "похвалим" и днес, в зората на XXI век и третото хилядолетие). Обществените процеси са белязани със знака на грубостта, безпардонността и откритото насилие, с ниска проба интригантство и публично оклеветяване. Особено последното неведнъж е било отправяно с размаха на мътен лавинообразен поток срещу Учителя П. Дънов. Освен всичко останало той работи сред една порядъчно обезверена интелигенция, сред общество, лишено от идеализъм и дългосрочни цели на развитието си.
към текста >>
За всички тях той е - без колебание в преценката - истински духовен баща,
към
когото те питаят чувство на трогателно благоговение и най-искрена признателност.
Винаги говори с вътрешната увереност на човек, който е изпитал сам и е напълно сигурен във валидността на тезата, която отстоява. В беседите и личните си разговори той никога не влага изкуствен патос. От тях като правило струи топлотата и съзидаващата мощ на вдъхновената мисъл и чувство, бликащи от чистите дълбини на една велика душа. На тази му характеристика очевидно се дължи способността му да докосва и най-нежните струни на човешката психика и да завладява сърцата на своите слушатели. Всички негови най-приближени последователи са били дарени от него и със съвет в най-мъчителните мигове на своя живот, при тежки изпитания и болести на тялото или душата, с премъдрите му наставления на духовен Пастир и Учител.
За всички тях той е - без колебание в преценката - истински духовен баща,
към
когото те питаят чувство на трогателно благоговение и най-искрена признателност.
Безпогрешният съдник - Времето, тепърва ще се произнесе окончателно за грандиозното Дело на Учителя Петър Дънов и за постигнатите от него резултати. Едно, обаче, е вече ясно днес - шест десетилетия след заминаването му от този свят на преходността: неговото Дело притежава общочовешки духовен и културен характер. То ни най-малко не би могло да бъде оценено и измерено с недозрелия аршин на тесни партийни, групови или дори национални интереси. То отдавна е събудило постоянно нарастващ интерес отвъд границите на България и обикаля победоносно и триумфално петте континента на планетата Земя. Понастоящем, когато страната ни все още преминава през болезнено продължителния и труден процес на демократизация, значимостта на това свещено Дело нараства неимоверно много.
към текста >>
В социална обстановка, белязана от циреите на корупцията и рекетьорството, на безогледната алчност и кариеризъм, на зле разбраните пазарни принципи и частнособственически интереси, на лавинообразно прогресираща бездуховност и вездесъща кичозност - епоха на чалга, мутри и мафиоти без скрупули, безлични, ала всемогъщи, - точно в тези тъй смутни и превратни времена учението на ББ, представено от Учителя П.
Безпогрешният съдник - Времето, тепърва ще се произнесе окончателно за грандиозното Дело на Учителя Петър Дънов и за постигнатите от него резултати. Едно, обаче, е вече ясно днес - шест десетилетия след заминаването му от този свят на преходността: неговото Дело притежава общочовешки духовен и културен характер. То ни най-малко не би могло да бъде оценено и измерено с недозрелия аршин на тесни партийни, групови или дори национални интереси. То отдавна е събудило постоянно нарастващ интерес отвъд границите на България и обикаля победоносно и триумфално петте континента на планетата Земя. Понастоящем, когато страната ни все още преминава през болезнено продължителния и труден процес на демократизация, значимостта на това свещено Дело нараства неимоверно много.
В социална обстановка, белязана от циреите на корупцията и рекетьорството, на безогледната алчност и кариеризъм, на зле разбраните пазарни принципи и частнособственически интереси, на лавинообразно прогресираща бездуховност и вездесъща кичозност - епоха на чалга, мутри и мафиоти без скрупули, безлични, ала всемогъщи, - точно в тези тъй смутни и превратни времена учението на ББ, представено от Учителя П.
Дънов, представлява магическо разковниче за извоюване баланса на обществените везни. И това е така, понеже то носи еволюционния импулс на живота и напредъка: личен, национален, планетарен. Гаранциите за положителните резултати от прилагането на това безсмъртно Слово са заложени в неговия чист духовен идеализъм, изпълнен със заряда на могъщото възпитателно въздействие както върху отделния човек, така и върху социалната среда като цяло. И подобно на все още недостатъчно познатото и признато богомилство отпреди единадесет столетия, отхранено също от мистичната и свободолюбива душа на българина - дало първия съществен тласък на Ренесанса и Реформацията в уж по-цивилизованата част на Стария континент, наследството на великия български духовен Учител Петър Дънов несъмнено представлява безценен принос към съкровищницата на общочовешката духовност и култура. 2. Общественият отзвук
към текста >>
И подобно на все още недостатъчно познатото и признато богомилство отпреди единадесет столетия, отхранено също от мистичната и свободолюбива душа на българина - дало първия съществен тласък на Ренесанса и Реформацията в уж по-цивилизованата част на Стария континент, наследството на великия български духовен Учител Петър Дънов несъмнено представлява безценен принос
към
съкровищницата на общочовешката духовност и култура.
Понастоящем, когато страната ни все още преминава през болезнено продължителния и труден процес на демократизация, значимостта на това свещено Дело нараства неимоверно много. В социална обстановка, белязана от циреите на корупцията и рекетьорството, на безогледната алчност и кариеризъм, на зле разбраните пазарни принципи и частнособственически интереси, на лавинообразно прогресираща бездуховност и вездесъща кичозност - епоха на чалга, мутри и мафиоти без скрупули, безлични, ала всемогъщи, - точно в тези тъй смутни и превратни времена учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, представлява магическо разковниче за извоюване баланса на обществените везни. И това е така, понеже то носи еволюционния импулс на живота и напредъка: личен, национален, планетарен. Гаранциите за положителните резултати от прилагането на това безсмъртно Слово са заложени в неговия чист духовен идеализъм, изпълнен със заряда на могъщото възпитателно въздействие както върху отделния човек, така и върху социалната среда като цяло.
И подобно на все още недостатъчно познатото и признато богомилство отпреди единадесет столетия, отхранено също от мистичната и свободолюбива душа на българина - дало първия съществен тласък на Ренесанса и Реформацията в уж по-цивилизованата част на Стария континент, наследството на великия български духовен Учител Петър Дънов несъмнено представлява безценен принос
към
съкровищницата на общочовешката духовност и култура.
2. Общественият отзвук В началото на разглеждането на тази подтема бихме искали да поставим един твърде важен за нейното съдържание въпрос и да се опитаме да му отговорим в светлината на целите, които сме си поставили с настоящото изложение. Въпросът е: "Що е духовно-културен феномен и как той се вписва в обществената действителност? " Без съмнение под духовно-културен феномен (от лат.
към текста >>
феномен = явление) би следвало да разбираме такова явление в панорамата на една обществена среда - национална, регионална, континентална, планетарна, - което внася качествено нови елементи в нея, ражда нови критерии за оценка на реалностите, отговаря на водещите импулси на епохата и полага основите за конструктивен градеж, насочен
към
бъдещето.
2. Общественият отзвук В началото на разглеждането на тази подтема бихме искали да поставим един твърде важен за нейното съдържание въпрос и да се опитаме да му отговорим в светлината на целите, които сме си поставили с настоящото изложение. Въпросът е: "Що е духовно-културен феномен и как той се вписва в обществената действителност? " Без съмнение под духовно-културен феномен (от лат.
феномен = явление) би следвало да разбираме такова явление в панорамата на една обществена среда - национална, регионална, континентална, планетарна, - което внася качествено нови елементи в нея, ражда нови критерии за оценка на реалностите, отговаря на водещите импулси на епохата и полага основите за конструктивен градеж, насочен
към
бъдещето.
Връзката между духовността и културата също е безспорна, понеже първата създава вътрешните предпоставки за осъществяването ръста на втората, а културата на свой ред изгражда формите, в които се излива и изразява духовността на времето. Без ни най-малко да претендираме за изчерпателност на тези дефиниции, ще си позволим да ги използваме като база за по-нататъшните ни разсъждения. Явленията в духовно-културния живот на обществото са жалони, бележещи неговата зрелост, автентичността на постигнатото към конкретния исторически момент, степента на неговото развитие като самостоятелна, самоподдържаща се система от обекти и субекти на социума. И двете реалии - духовността и културата (независимо дали ги разглеждаме като обособени същности на обществения живот или в тяхната жива взаимовръзка), принадлежат към надстройката на обществения организъм. На пръв поглед те нямат пряк контакт с базата му - съвкупността от производителни сили и производствени отношения.
към текста >>
Явленията в духовно-културния живот на обществото са жалони, бележещи неговата зрелост, автентичността на постигнатото
към
конкретния исторически момент, степента на неговото развитие като самостоятелна, самоподдържаща се система от обекти и субекти на социума.
" Без съмнение под духовно-културен феномен (от лат. феномен = явление) би следвало да разбираме такова явление в панорамата на една обществена среда - национална, регионална, континентална, планетарна, - което внася качествено нови елементи в нея, ражда нови критерии за оценка на реалностите, отговаря на водещите импулси на епохата и полага основите за конструктивен градеж, насочен към бъдещето. Връзката между духовността и културата също е безспорна, понеже първата създава вътрешните предпоставки за осъществяването ръста на втората, а културата на свой ред изгражда формите, в които се излива и изразява духовността на времето. Без ни най-малко да претендираме за изчерпателност на тези дефиниции, ще си позволим да ги използваме като база за по-нататъшните ни разсъждения.
Явленията в духовно-културния живот на обществото са жалони, бележещи неговата зрелост, автентичността на постигнатото
към
конкретния исторически момент, степента на неговото развитие като самостоятелна, самоподдържаща се система от обекти и субекти на социума.
И двете реалии - духовността и културата (независимо дали ги разглеждаме като обособени същности на обществения живот или в тяхната жива взаимовръзка), принадлежат към надстройката на обществения организъм. На пръв поглед те нямат пряк контакт с базата му - съвкупността от производителни сили и производствени отношения. Но това е вярно, само ако разглеждаме обществената структура в тесните рамки на материалната обусловеност. Идеална по своя характер, надстройката в най-висока степен предопределя вътрешните процеси в базата, създавайки предобразите, идеите и платформите, върху основата на които се трансформират и компонентите на базата. А с това настъпват и радикалните изменения в социалната среда като цяло.
към текста >>
И двете реалии - духовността и културата (независимо дали ги разглеждаме като обособени същности на обществения живот или в тяхната жива взаимовръзка), принадлежат
към
надстройката на обществения организъм.
Без съмнение под духовно-културен феномен (от лат. феномен = явление) би следвало да разбираме такова явление в панорамата на една обществена среда - национална, регионална, континентална, планетарна, - което внася качествено нови елементи в нея, ражда нови критерии за оценка на реалностите, отговаря на водещите импулси на епохата и полага основите за конструктивен градеж, насочен към бъдещето. Връзката между духовността и културата също е безспорна, понеже първата създава вътрешните предпоставки за осъществяването ръста на втората, а културата на свой ред изгражда формите, в които се излива и изразява духовността на времето. Без ни най-малко да претендираме за изчерпателност на тези дефиниции, ще си позволим да ги използваме като база за по-нататъшните ни разсъждения. Явленията в духовно-културния живот на обществото са жалони, бележещи неговата зрелост, автентичността на постигнатото към конкретния исторически момент, степента на неговото развитие като самостоятелна, самоподдържаща се система от обекти и субекти на социума.
И двете реалии - духовността и културата (независимо дали ги разглеждаме като обособени същности на обществения живот или в тяхната жива взаимовръзка), принадлежат
към
надстройката на обществения организъм.
На пръв поглед те нямат пряк контакт с базата му - съвкупността от производителни сили и производствени отношения. Но това е вярно, само ако разглеждаме обществената структура в тесните рамки на материалната обусловеност. Идеална по своя характер, надстройката в най-висока степен предопределя вътрешните процеси в базата, създавайки предобразите, идеите и платформите, върху основата на които се трансформират и компонентите на базата. А с това настъпват и радикалните изменения в социалната среда като цяло. И тъй като този лекционен курс е предназначен да изследва духовно-културния феномен "учението на Бялото братство" и мястото на духовно общество "Бяло братство" в българската обществена действителност, наложително е да потърсим приложението на горните теоретически разсъждения към спецификата на тези конкретни реалности.
към текста >>
И тъй като този лекционен курс е предназначен да изследва духовно-културния феномен "учението на Бялото братство" и мястото на духовно общество "Бяло братство" в българската обществена действителност, наложително е да потърсим приложението на горните теоретически разсъждения
към
спецификата на тези конкретни реалности.
И двете реалии - духовността и културата (независимо дали ги разглеждаме като обособени същности на обществения живот или в тяхната жива взаимовръзка), принадлежат към надстройката на обществения организъм. На пръв поглед те нямат пряк контакт с базата му - съвкупността от производителни сили и производствени отношения. Но това е вярно, само ако разглеждаме обществената структура в тесните рамки на материалната обусловеност. Идеална по своя характер, надстройката в най-висока степен предопределя вътрешните процеси в базата, създавайки предобразите, идеите и платформите, върху основата на които се трансформират и компонентите на базата. А с това настъпват и радикалните изменения в социалната среда като цяло.
И тъй като този лекционен курс е предназначен да изследва духовно-културния феномен "учението на Бялото братство" и мястото на духовно общество "Бяло братство" в българската обществена действителност, наложително е да потърсим приложението на горните теоретически разсъждения
към
спецификата на тези конкретни реалности.
А това би било невъзможно, ако не сверим часовниците си с историческите факти (част от които вече изнесохме в т. 1) и не потърсим резултатите от обратната връзка в посока от обществената среда към субектите на разглежданите духовно-културни явления. По време на земната изява на Съществото, известно с историческото име Петър Константинов Дънов, отделните кръгове и прослойки на българската общественост са реагирали по различен начин спрямо организираното от него духовно движение "Бяло братство". Пред вид заглавието на настоящата тема от особено значение за разкриване търсените измерения на разглеждания духовно-културен феномен е да проследим резонанса, който предизвикват движението и неговите идеи сред определени сфери на родната интелигенция. Установено е, че двама от най-видните интелектуалци на епохата у нас - Иван Вазов и Стоян Михайловски, са посетили беседа на Учителя П.
към текста >>
1) и не потърсим резултатите от обратната връзка в посока от обществената среда
към
субектите на разглежданите духовно-културни явления.
Но това е вярно, само ако разглеждаме обществената структура в тесните рамки на материалната обусловеност. Идеална по своя характер, надстройката в най-висока степен предопределя вътрешните процеси в базата, създавайки предобразите, идеите и платформите, върху основата на които се трансформират и компонентите на базата. А с това настъпват и радикалните изменения в социалната среда като цяло. И тъй като този лекционен курс е предназначен да изследва духовно-културния феномен "учението на Бялото братство" и мястото на духовно общество "Бяло братство" в българската обществена действителност, наложително е да потърсим приложението на горните теоретически разсъждения към спецификата на тези конкретни реалности. А това би било невъзможно, ако не сверим часовниците си с историческите факти (част от които вече изнесохме в т.
1) и не потърсим резултатите от обратната връзка в посока от обществената среда
към
субектите на разглежданите духовно-културни явления.
По време на земната изява на Съществото, известно с историческото име Петър Константинов Дънов, отделните кръгове и прослойки на българската общественост са реагирали по различен начин спрямо организираното от него духовно движение "Бяло братство". Пред вид заглавието на настоящата тема от особено значение за разкриване търсените измерения на разглеждания духовно-културен феномен е да проследим резонанса, който предизвикват движението и неговите идеи сред определени сфери на родната интелигенция. Установено е, че двама от най-видните интелектуалци на епохата у нас - Иван Вазов и Стоян Михайловски, са посетили беседа на Учителя П. Дънов по времето, когато те са се провеждали в клуба на радикалите (в."Български бранител", бр.108/Х.1939 г., "В стана Изгрева край София"). Патриархът на българската литература Иван Вазов очевидно се е отнасял с уважение към личността на Петър Дънов, наричайки последователите му "добри хора" (свидетелство на поетесата Олга Славчева).
към текста >>
Патриархът на българската литература Иван Вазов очевидно се е отнасял с уважение
към
личността на Петър Дънов, наричайки последователите му "добри хора" (свидетелство на поетесата Олга Славчева).
1) и не потърсим резултатите от обратната връзка в посока от обществената среда към субектите на разглежданите духовно-културни явления. По време на земната изява на Съществото, известно с историческото име Петър Константинов Дънов, отделните кръгове и прослойки на българската общественост са реагирали по различен начин спрямо организираното от него духовно движение "Бяло братство". Пред вид заглавието на настоящата тема от особено значение за разкриване търсените измерения на разглеждания духовно-културен феномен е да проследим резонанса, който предизвикват движението и неговите идеи сред определени сфери на родната интелигенция. Установено е, че двама от най-видните интелектуалци на епохата у нас - Иван Вазов и Стоян Михайловски, са посетили беседа на Учителя П. Дънов по времето, когато те са се провеждали в клуба на радикалите (в."Български бранител", бр.108/Х.1939 г., "В стана Изгрева край София").
Патриархът на българската литература Иван Вазов очевидно се е отнасял с уважение
към
личността на Петър Дънов, наричайки последователите му "добри хора" (свидетелство на поетесата Олга Славчева).
В същия период - 1919-1920 г., Константин Величков отишъл на беседа на Учителя на ББ у нас и след това публично заявил за него: "Ние имаме достоен човек - човек, който е проявил характер и достойнство (става въпрос за времето на войната - бел. К. З.). Тоя човек е Петър Дънов" ("Наши видни хора за Учителя" - ръкопис от архива на д-р Ст. Кадиев, с. 2). За Стоян Михайловски се смята, че е бил противник на Учителя П.
към текста >>
Същността на самото движение е разкрита по следния начин: "Като стои върху учението на теософията, пригодено
към
християнството, това движение ратува за нова духовна култура, която да пресъздаде и обнови народите и цялото човечество, да ги подготви за по-възвишен живот на земята и да им обясни тайните закони, които управляват невидимите светове." В това единствено за този период представително издание включването на статии за ББ, и то с подобна оценка, означава реалното му признание като факт и явление на обществено-културния живот.
Разбира се, трактовката на ББ като "религиозно общество" е твърде спорна, но не това е най-важното в случая. Показателен е и фактът, че в "Българска енциклопедия" на Н. Данчов (1936 г.) са посветени специални статии на Петър Дънов и Бялото братство. Учителят П. Дънов е наречен "основател на българското духовно движение "Бяло братство" и е оценен като "вдъхновен и увлекателен проповедник".
Същността на самото движение е разкрита по следния начин: "Като стои върху учението на теософията, пригодено
към
християнството, това движение ратува за нова духовна култура, която да пресъздаде и обнови народите и цялото човечество, да ги подготви за по-възвишен живот на земята и да им обясни тайните закони, които управляват невидимите светове." В това единствено за този период представително издание включването на статии за ББ, и то с подобна оценка, означава реалното му признание като факт и явление на обществено-културния живот.
През 1926 г. видният евангелистки деец, писател и публицист Стоян Ватралски присъства на събора на Братството и публикува впечатленията си в очерк под заглавие "Кои и какви са белите братя". Той смята Учителя П. Дънов за фактор от общобългарско значение, който може да бъде сравнен само с Махатма Ганди, и посочва за това две основни причини: 1) неговото силно прихватливо учение; и 2) неговите добри, предани ученици, т. е. характера, който той е възпитал у тях (Ст.
към текста >>
1) Издателска къща "Кибеа" (едно от най-авторитетните и популярни издателства в страната, с подчертан вкус
към
духовната проблематика и с публикувани до момента десетки бестселъри в тази област) пусна през 1997 г.
Тъжната истина е, че българската общественост все още не е достатъчно запозната с истината за Учителя на ББ у нас и за създадената от него духовна общност. Все още битуват схващания и оценки, натрапени през тоталитарната епоха, а и отпреди нея - когато Православната църква в България е воювала открито срещу движението и неговия водач. Все още мнозина възприемат духовното общество "Бяло братство" като секта - тоест като организация извън християнската Църква, едва ли не с антицърковна идеология и практика. Но, слава Богу, има и изключения. Ето и две от тях.
1) Издателска къща "Кибеа" (едно от най-авторитетните и популярни издателства в страната, с подчертан вкус
към
духовната проблематика и с публикувани до момента десетки бестселъри в тази област) пусна през 1997 г.
на книжния пазар луксозното издание "Духовни водачи на България (духовници, учители, будители)", от серията "Наследство". Авторът Боян Обретенов е включил в сборника и очерк за Учителя Петър Дънов и духовното общество "Бяло братство" под заглавие "Училище по човещина" (с.63-65). Той определя облика на Учителя на ББ у нас по следния начин: "Богослов и лекар, изградил върху основата на християнството свое учение с приложение в ежедневния живот за лично физическо, духовно и морално усъвършенстване и за установяване на нови, по-съвършени контакти с природата и Бога, което се разпространява бързо в България и намира съмишленици в много страни из Европа и в Америка." Относно дейността на българския духовен Учител авторът отбелязва: "Чете и публикува множество беседи, открива школи за младежи и за възрастни, ръководи живота и заниманията на Бялото братство, образувано от последователи на учението му. Оставя значимо теоретично творчество, както и музикални творби, свързани с цялостния му светоглед. Смятан от официалната православна българска църква за сектант."
към текста >>
Той определя облика на Учителя на ББ у нас по следния начин: "Богослов и лекар, изградил върху основата на християнството свое учение с приложение в ежедневния живот за лично физическо, духовно и морално усъвършенстване и за установяване на нови, по-съвършени контакти с природата и
Бога
, което се разпространява бързо в България и намира съмишленици в много страни из Европа и в Америка." Относно дейността на българския духовен Учител авторът отбелязва: "Чете и публикува множество беседи, открива школи за младежи и за възрастни, ръководи живота и заниманията на Бялото братство, образувано от последователи на учението му.
Но, слава Богу, има и изключения. Ето и две от тях. 1) Издателска къща "Кибеа" (едно от най-авторитетните и популярни издателства в страната, с подчертан вкус към духовната проблематика и с публикувани до момента десетки бестселъри в тази област) пусна през 1997 г. на книжния пазар луксозното издание "Духовни водачи на България (духовници, учители, будители)", от серията "Наследство". Авторът Боян Обретенов е включил в сборника и очерк за Учителя Петър Дънов и духовното общество "Бяло братство" под заглавие "Училище по човещина" (с.63-65).
Той определя облика на Учителя на ББ у нас по следния начин: "Богослов и лекар, изградил върху основата на християнството свое учение с приложение в ежедневния живот за лично физическо, духовно и морално усъвършенстване и за установяване на нови, по-съвършени контакти с природата и
Бога
, което се разпространява бързо в България и намира съмишленици в много страни из Европа и в Америка." Относно дейността на българския духовен Учител авторът отбелязва: "Чете и публикува множество беседи, открива школи за младежи и за възрастни, ръководи живота и заниманията на Бялото братство, образувано от последователи на учението му.
Оставя значимо теоретично творчество, както и музикални творби, свързани с цялостния му светоглед. Смятан от официалната православна българска църква за сектант." В самото начало на посочената статия Б. Обретенов привежда една мисъл на Учителя П. Дънов, достойна да послужи като мото на цялата му житейска изява: "Ако аз съм дошъл да говоря това, което проповядват други, нямаше нужда да идвам.
към текста >>
Като изключим библейската брада, ще видим един "спретнат и изящен мъж, с елегантна походка и хармонични движения", почитател на математиката и познавач на естествените науки, влюбен в музиката и в природата, школуван цигулар и страстен турист, намерил ключ
към
природосъобразния и естетически наситения живот." Според Б.
Той само се съмнява в ефективността на действията на църковниците, превърнали вярата в професия, в тяхната способност да направят от Христовото учение "практика за всекидневния живот " и да помогнат чрез него на българите, "остарели от безлюбие"." Авторът на очерка, черпейки сведения от спомени на ученици на Учителя П. Дънов, подчертава "пълната безкористност на подбудите и мотивите, с които е поел пътя на Учител". И подкрепя твърдението си с едно справедливо наблюдение, доказано несъмнено с фактите от жизнения път на Петър Дънов: "Той не заема позата на мистичен пророк или на вожд, жаден за фанатични привърженици, ласкаещи самолюбието му. Не извлича и никаква материална изгода от мисията си.
Като изключим библейската брада, ще видим един "спретнат и изящен мъж, с елегантна походка и хармонични движения", почитател на математиката и познавач на естествените науки, влюбен в музиката и в природата, школуван цигулар и страстен турист, намерил ключ
към
природосъобразния и естетически наситения живот." Според Б.
Обретенов речта на Учителя П. Дънов е "проста и разбрана, без външни ефекти". Единствените амбиции и цели, които основателят на ББ влага в своята дейност, "могат да се сведат до едно полезно и приложимо "ръководство по всекидневие": "Да се научиш да мислиш, да се научиш да превъзмогваш себе си и да превръщаш отрицателните мисли в положителни, да работиш за прогонване от себе си на себичността, егоизма, страха и суеверието." Или, както самият духовен Учител синтезира: "Това е Учение на Живота, а не на буквата." Авторът на статията стига до извода, че "вярата, която (Учителят П. Дънов) иска да възстанови у българите, в ръцете му приема образа на "хляба, с който се храним, без да правим химически анализ на съдържанието му". Б. Обретенов в своето кратко изследване изнася и обстоятелство от периода на следването на П.
към текста >>
Единствените амбиции и цели, които основателят на ББ влага в своята дейност, "могат да се сведат до едно полезно и приложимо "ръководство по всекидневие": "Да се научиш да мислиш, да се научиш да превъзмогваш
себе
си и да превръщаш отрицателните мисли в положителни, да работиш за прогонване от
себе
си на себичността, егоизма, страха и суеверието." Или, както самият духовен Учител синтезира: "Това е Учение на Живота, а не на буквата." Авторът на статията стига до извода, че "вярата, която (Учителят П.
И подкрепя твърдението си с едно справедливо наблюдение, доказано несъмнено с фактите от жизнения път на Петър Дънов: "Той не заема позата на мистичен пророк или на вожд, жаден за фанатични привърженици, ласкаещи самолюбието му. Не извлича и никаква материална изгода от мисията си. Като изключим библейската брада, ще видим един "спретнат и изящен мъж, с елегантна походка и хармонични движения", почитател на математиката и познавач на естествените науки, влюбен в музиката и в природата, школуван цигулар и страстен турист, намерил ключ към природосъобразния и естетически наситения живот." Според Б. Обретенов речта на Учителя П. Дънов е "проста и разбрана, без външни ефекти".
Единствените амбиции и цели, които основателят на ББ влага в своята дейност, "могат да се сведат до едно полезно и приложимо "ръководство по всекидневие": "Да се научиш да мислиш, да се научиш да превъзмогваш
себе
си и да превръщаш отрицателните мисли в положителни, да работиш за прогонване от
себе
си на себичността, егоизма, страха и суеверието." Или, както самият духовен Учител синтезира: "Това е Учение на Живота, а не на буквата." Авторът на статията стига до извода, че "вярата, която (Учителят П.
Дънов) иска да възстанови у българите, в ръцете му приема образа на "хляба, с който се храним, без да правим химически анализ на съдържанието му". Б. Обретенов в своето кратко изследване изнася и обстоятелство от периода на следването на П. Дънов в САЩ - 1888-1895 г.: получаването на докторска титла по богословие с дисертационния труд "Науката и възпитанието" (неговата първа авторска публикация). Дванадесетте години, които Учителят на ББ прекарва в обиколки из България, посветени на изнасяне на лекции и сказки и изучаване психологическия портрет на неговите сънародници, дават основание на автора да го определи като "един от най-верните и точни народопсихолози". И да достигне до безспорно вярната констатация: "Той (Учителят П.
към текста >>
И избира посока за дейността си, която е най-подходяща за народ с такава психологическа нагласа - издигане, усъвършенстване и промяна на всяка отделна индивидуалност, уреждане на личното житейско и морално стопанство на всеки и превръщане на голямата идея в идея на всеки малък живот."
Дънов в САЩ - 1888-1895 г.: получаването на докторска титла по богословие с дисертационния труд "Науката и възпитанието" (неговата първа авторска публикация). Дванадесетте години, които Учителят на ББ прекарва в обиколки из България, посветени на изнасяне на лекции и сказки и изучаване психологическия портрет на неговите сънародници, дават основание на автора да го определи като "един от най-верните и точни народопсихолози". И да достигне до безспорно вярната констатация: "Той (Учителят П. Дънов) усеща, че загубената вяра не е просто вид атеизъм, а липса на обединяваща ръководна идея, която дава смисъл на живота на народа, на нацията. Вижда безсилието и краха на националните идеали, рисковете и опасностите, които крият социалните движения и идеи.
И избира посока за дейността си, която е най-подходяща за народ с такава психологическа нагласа - издигане, усъвършенстване и промяна на всяка отделна индивидуалност, уреждане на личното житейско и морално стопанство на всеки и превръщане на голямата идея в идея на всеки малък живот."
Визирайки широката "социална, професионална и географска пъстрота на ББ", авторът на статията установява, че Учителят П. Дънов "е намерил онзи общ език и общ път, от които българите са се нуждаели и се нуждаят". По този път на разсъждения изкристализира и изключително стойностното заключение: "Братството не е съзаклятие или тайна ложа, то е морална общност." И на финала на очерка е поставена поантата в Делото на Учителя на ББ у нас - изграждането на човещината в съзнанието на всекиго от нас, духовно-нравственото извисяване на всяка човешка индивидуалност, издигането в ранга на обществен идеал живота за Цялото. Сиреч събирането на "плодовете на една вяра, която може да промени живота". За българския народ, живял векове в условията на робство, Учителят П.
към текста >>
В стремежа си
към
пълна научна и академична обективност той определя личността на българския духовен Учител по такъв начин: "Не са чак толкова много българите, поставили началото на ново религиозно учение или духовна школа, която и днес продължава да има последователи и чиито постановки и дълбок философски смисъл все още чакат своята реална преценка и място в нашия духовен живот." След което нарежда Петър Дънов до такива колоси в българската духовност и култура като св.
Автор на очерка за Учителя П. Дънов е Андрей Пантев. За мото на това свое изложение видният представител на българската историческа наука е избрал следните думи на Учителя на ББ в нашата страна: "Един ден българите ще разберат, че аз съм им бил голям приятел. Но когато си замина, не искам никакви паметници и ако ми направят, ще ги разруша." Очевидно А. Пантев е прозрял дълбоката истина, че всеки автентичен Пратеник на Божествения свят притежава преди всичко огромна, необяснима за обикновеното делнично съзнание скромност.
В стремежа си
към
пълна научна и академична обективност той определя личността на българския духовен Учител по такъв начин: "Не са чак толкова много българите, поставили началото на ново религиозно учение или духовна школа, която и днес продължава да има последователи и чиито постановки и дълбок философски смисъл все още чакат своята реална преценка и място в нашия духовен живот." След което нарежда Петър Дънов до такива колоси в българската духовност и култура като св.
Климент Охридски и "легендарния" поп Богомил. Според А. Пантев: "Цялото огромно наследство на този забележителен българин би могло да се сведе до три основни начала: "Любов, която носи изобилния и пълен Живот; Мъдрост, която носи пълното знание и Светлина; Истина, която дава пълната и безгранична Свобода" (курсивът е на А. Пантев - бел. К. З.).
към текста >>
Пантев: "Цялото огромно наследство на този забележителен българин би могло да се сведе до три основни начала: "
Любов
, която носи изобилния и пълен Живот; Мъдрост, която носи пълното знание и Светлина; Истина, която дава пълната и безгранична Свобода" (курсивът е на А.
Но когато си замина, не искам никакви паметници и ако ми направят, ще ги разруша." Очевидно А. Пантев е прозрял дълбоката истина, че всеки автентичен Пратеник на Божествения свят притежава преди всичко огромна, необяснима за обикновеното делнично съзнание скромност. В стремежа си към пълна научна и академична обективност той определя личността на българския духовен Учител по такъв начин: "Не са чак толкова много българите, поставили началото на ново религиозно учение или духовна школа, която и днес продължава да има последователи и чиито постановки и дълбок философски смисъл все още чакат своята реална преценка и място в нашия духовен живот." След което нарежда Петър Дънов до такива колоси в българската духовност и култура като св. Климент Охридски и "легендарния" поп Богомил. Според А.
Пантев: "Цялото огромно наследство на този забележителен българин би могло да се сведе до три основни начала: "
Любов
, която носи изобилния и пълен Живот; Мъдрост, която носи пълното знание и Светлина; Истина, която дава пълната и безгранична Свобода" (курсивът е на А.
Пантев - бел. К. З.). Авторът на текста потвърждава изнесеното и от Б. Обретенов в по-горе разгледаното издание твърдение, че издадената през 1896 г. книга на Учителя П.
към текста >>
Готови сме безрезервно да подкрепим автора на статията и в друго негово твърдение: "Дънов е сред първите, които заговарят за Новата епоха (ерата Водолей) и може да бъде възприет като един от предтечите на типичното за западното постиндустриално общество интелектуално и социално течение, наречено Ню Ейдж - обобщено като "движение за придаване свещен смисъл на живота"." Нещо повече - посочената от Учителя на ББ в България за първа година от преходния период
към
ерата на Водолея, 1914-та, предлага точен ориентир на изследователите и специалистите в областта на астрологията, в частност, и на езотеричното познание, като цяло.
То повече наподобява школа, която освен своята философска страна има и практическа насоченост." Доловил съвършено вярно ярко изразения практически характер на Учителевото Слово, А. Пантев отива и значително по-далеч - той отхвърля погрешните схващания на редица авторитети от времето на П. Дънов до наши дни, дефиниращи изграденото от него духовно движение "Бяло братство" като секта, т. е. противоцърковно общество. Този тъжен рецидив на ограниченото мислене за жалост дори и днес още не е преодолян от йерарсите на Българската православна църква и от повечето православни богослови у нас.
Готови сме безрезервно да подкрепим автора на статията и в друго негово твърдение: "Дънов е сред първите, които заговарят за Новата епоха (ерата Водолей) и може да бъде възприет като един от предтечите на типичното за западното постиндустриално общество интелектуално и социално течение, наречено Ню Ейдж - обобщено като "движение за придаване свещен смисъл на живота"." Нещо повече - посочената от Учителя на ББ в България за първа година от преходния период
към
ерата на Водолея, 1914-та, предлага точен ориентир на изследователите и специалистите в областта на астрологията, в частност, и на езотеричното познание, като цяло.
Достоен за уважение е и финалът на А. Пантев с подчертания му стремеж към конструктивно обобщение, изградено върху здравата основа на фактите и изкристализиралата лична преценка: "Пряко или косвено Петър Дънов участва в съдбата и живота на българския народ. Неговият позив за добродетели, разумни отношения, целесъобразен живот, здраво семейство и стремеж към знания е приет от хиляди негови последователи както в България, така и по света." Единствената теза на автора, която - по наше мнение - е неприемлива от гледна точка на историческата истина и духовното съдържание на събитието, е концентрирана в думите му: "Около смъртта на Петър Дънов съществуват някои неясни моменти - дали е самоубийство, убийство или естествена смърт." Макар че А. Пантев не се ангажира с категорично становище, самото споменаване от негова страна на вариантите "самоубийство" и "убийство" вече го отдалечава чувствително от действителната стойност на разглеждания факт.
към текста >>
Пантев с подчертания му стремеж
към
конструктивно обобщение, изградено върху здравата основа на фактите и изкристализиралата лична преценка: "Пряко или косвено Петър Дънов участва в съдбата и живота на българския народ.
Дънов до наши дни, дефиниращи изграденото от него духовно движение "Бяло братство" като секта, т. е. противоцърковно общество. Този тъжен рецидив на ограниченото мислене за жалост дори и днес още не е преодолян от йерарсите на Българската православна църква и от повечето православни богослови у нас. Готови сме безрезервно да подкрепим автора на статията и в друго негово твърдение: "Дънов е сред първите, които заговарят за Новата епоха (ерата Водолей) и може да бъде възприет като един от предтечите на типичното за западното постиндустриално общество интелектуално и социално течение, наречено Ню Ейдж - обобщено като "движение за придаване свещен смисъл на живота"." Нещо повече - посочената от Учителя на ББ в България за първа година от преходния период към ерата на Водолея, 1914-та, предлага точен ориентир на изследователите и специалистите в областта на астрологията, в частност, и на езотеричното познание, като цяло. Достоен за уважение е и финалът на А.
Пантев с подчертания му стремеж
към
конструктивно обобщение, изградено върху здравата основа на фактите и изкристализиралата лична преценка: "Пряко или косвено Петър Дънов участва в съдбата и живота на българския народ.
Неговият позив за добродетели, разумни отношения, целесъобразен живот, здраво семейство и стремеж към знания е приет от хиляди негови последователи както в България, така и по света." Единствената теза на автора, която - по наше мнение - е неприемлива от гледна точка на историческата истина и духовното съдържание на събитието, е концентрирана в думите му: "Около смъртта на Петър Дънов съществуват някои неясни моменти - дали е самоубийство, убийство или естествена смърт." Макар че А. Пантев не се ангажира с категорично становище, самото споменаване от негова страна на вариантите "самоубийство" и "убийство" вече го отдалечава чувствително от действителната стойност на разглеждания факт. За един учен с толкова широка ерудиция и висока обща култура, но непритежаващ нужните езотерични познания, подобен пропуск все пак е напълно извиним. Той не е могъл да знае споделеното от Учителя П.
към текста >>
Неговият позив за добродетели, разумни отношения, целесъобразен живот, здраво семейство и стремеж
към
знания е приет от хиляди негови последователи както в България, така и по света."
противоцърковно общество. Този тъжен рецидив на ограниченото мислене за жалост дори и днес още не е преодолян от йерарсите на Българската православна църква и от повечето православни богослови у нас. Готови сме безрезервно да подкрепим автора на статията и в друго негово твърдение: "Дънов е сред първите, които заговарят за Новата епоха (ерата Водолей) и може да бъде възприет като един от предтечите на типичното за западното постиндустриално общество интелектуално и социално течение, наречено Ню Ейдж - обобщено като "движение за придаване свещен смисъл на живота"." Нещо повече - посочената от Учителя на ББ в България за първа година от преходния период към ерата на Водолея, 1914-та, предлага точен ориентир на изследователите и специалистите в областта на астрологията, в частност, и на езотеричното познание, като цяло. Достоен за уважение е и финалът на А. Пантев с подчертания му стремеж към конструктивно обобщение, изградено върху здравата основа на фактите и изкристализиралата лична преценка: "Пряко или косвено Петър Дънов участва в съдбата и живота на българския народ.
Неговият позив за добродетели, разумни отношения, целесъобразен живот, здраво семейство и стремеж
към
знания е приет от хиляди негови последователи както в България, така и по света."
Единствената теза на автора, която - по наше мнение - е неприемлива от гледна точка на историческата истина и духовното съдържание на събитието, е концентрирана в думите му: "Около смъртта на Петър Дънов съществуват някои неясни моменти - дали е самоубийство, убийство или естествена смърт." Макар че А. Пантев не се ангажира с категорично становище, самото споменаване от негова страна на вариантите "самоубийство" и "убийство" вече го отдалечава чувствително от действителната стойност на разглеждания факт. За един учен с толкова широка ерудиция и висока обща култура, но непритежаващ нужните езотерични познания, подобен пропуск все пак е напълно извиним. Той не е могъл да знае споделеното от Учителя П. Дънов сред съвсем тесен кръг най-приближе- ни ученици, че първоначално е било предвидено Учителят на ББ у нас да пребивава 120 години във физическо тяло.
към текста >>
За невежите тя предлага
пребогат
материал за спекулации и словоблудство.
Ала идването на власт в България на комунистите-безбожници и началото на техните репресии срещу религиозните и духовни общности у нас, които не подминават и ББ, предизвиква необходимостта от промяна в тази програма. Истината за кончината на Учителя Петър Дънов е, че той е допуснал едно сериозно заболяване да сложи край на земния му живот. Не може и дума да става за самоубийство или убийство! Давайки си ясна сметка, че ако позволи на управляващата комунистическа сган да го подложи на репресии и дори да отнеме чрез насилие живота му, това неминуемо би довело до страшни кармически последствия за България и нейния народ (по примера на хилядолетното изгнание на евреите след разпъването на Иисус Христос), великият духовен Учител взема решение по естествен път да приключи мисията си на тази планета. За духовно просветения човек такава развръзка почива върху желязна логика.
За невежите тя предлага
пребогат
материал за спекулации и словоблудство.
Всеки отговаря за себе си! Разгледаните две заглавия от последните години - в периода на демократични преобразувания в България, на границата между две столетия и хилядолетия - изпълват с оправдан оптимизъм искрено търсещите в Духа. Двата изследвани по-горе очерка за Учителя П. Дънов биха могли да бъдат определени като бели лястовички върху изпъстрения с най-разнообразна палитра цветове небосклон на българската духовност и култура. Небосклон, все още нелишен и от тъмните облаци на скудоумието, откровената посредственост и добре премерената, егоистично обоснована враждебност към инакомислието.
към текста >>
Всеки отговаря за
себе
си!
Истината за кончината на Учителя Петър Дънов е, че той е допуснал едно сериозно заболяване да сложи край на земния му живот. Не може и дума да става за самоубийство или убийство! Давайки си ясна сметка, че ако позволи на управляващата комунистическа сган да го подложи на репресии и дори да отнеме чрез насилие живота му, това неминуемо би довело до страшни кармически последствия за България и нейния народ (по примера на хилядолетното изгнание на евреите след разпъването на Иисус Христос), великият духовен Учител взема решение по естествен път да приключи мисията си на тази планета. За духовно просветения човек такава развръзка почива върху желязна логика. За невежите тя предлага пребогат материал за спекулации и словоблудство.
Всеки отговаря за
себе
си!
Разгледаните две заглавия от последните години - в периода на демократични преобразувания в България, на границата между две столетия и хилядолетия - изпълват с оправдан оптимизъм искрено търсещите в Духа. Двата изследвани по-горе очерка за Учителя П. Дънов биха могли да бъдат определени като бели лястовички върху изпъстрения с най-разнообразна палитра цветове небосклон на българската духовност и култура. Небосклон, все още нелишен и от тъмните облаци на скудоумието, откровената посредственост и добре премерената, егоистично обоснована враждебност към инакомислието. Обстоятелството, че този титан на Божествената Любов, Мъдрост и Истина вече получава признание на най-високо научно, академично и историко-културно равнище, не може да бъде отминато без съответната доза надежда за бъдещето.
към текста >>
Небосклон, все още нелишен и от тъмните облаци на скудоумието, откровената посредственост и добре премерената, егоистично обоснована враждебност
към
инакомислието.
За невежите тя предлага пребогат материал за спекулации и словоблудство. Всеки отговаря за себе си! Разгледаните две заглавия от последните години - в периода на демократични преобразувания в България, на границата между две столетия и хилядолетия - изпълват с оправдан оптимизъм искрено търсещите в Духа. Двата изследвани по-горе очерка за Учителя П. Дънов биха могли да бъдат определени като бели лястовички върху изпъстрения с най-разнообразна палитра цветове небосклон на българската духовност и култура.
Небосклон, все още нелишен и от тъмните облаци на скудоумието, откровената посредственост и добре премерената, егоистично обоснована враждебност
към
инакомислието.
Обстоятелството, че този титан на Божествената Любов, Мъдрост и Истина вече получава признание на най-високо научно, академично и историко-културно равнище, не може да бъде отминато без съответната доза надежда за бъдещето. Надежда, че колосалното му Дело рано или късно ще бъде оценено по достойнство и в собствената му родина, а не само от страна на милионите му последователи навред по планетата. В заключение - анализът на резонанса от учението на Учителя П. Дънов и дейността на организираното от него духовно общество "Бяло братство" в различни среди у нас разкрива неговото място в обществено-културния ни живот като непривично и странно за него явление, което оставя противоречиви впечатления - в зависимост от точката на наблюдение. Показателно за цялостното състояние на нашата култура е доминиращото отношение на охулване, анатемосване и отричане на движението.
към текста >>
Обстоятелството, че този титан на Божествената
Любов
, Мъдрост и Истина вече получава признание на най-високо научно, академично и историко-културно равнище, не може да бъде отминато без съответната доза надежда за бъдещето.
Всеки отговаря за себе си! Разгледаните две заглавия от последните години - в периода на демократични преобразувания в България, на границата между две столетия и хилядолетия - изпълват с оправдан оптимизъм искрено търсещите в Духа. Двата изследвани по-горе очерка за Учителя П. Дънов биха могли да бъдат определени като бели лястовички върху изпъстрения с най-разнообразна палитра цветове небосклон на българската духовност и култура. Небосклон, все още нелишен и от тъмните облаци на скудоумието, откровената посредственост и добре премерената, егоистично обоснована враждебност към инакомислието.
Обстоятелството, че този титан на Божествената
Любов
, Мъдрост и Истина вече получава признание на най-високо научно, академично и историко-културно равнище, не може да бъде отминато без съответната доза надежда за бъдещето.
Надежда, че колосалното му Дело рано или късно ще бъде оценено по достойнство и в собствената му родина, а не само от страна на милионите му последователи навред по планетата. В заключение - анализът на резонанса от учението на Учителя П. Дънов и дейността на организираното от него духовно общество "Бяло братство" в различни среди у нас разкрива неговото място в обществено-културния ни живот като непривично и странно за него явление, което оставя противоречиви впечатления - в зависимост от точката на наблюдение. Показателно за цялостното състояние на нашата култура е доминиращото отношение на охулване, анатемосване и отричане на движението. В по-общ план то е признак на една патриархална консервативност, на страх от "различното", което е насочено към разкрепостяване на традиционното мислене, породено от тежненията на българската култура и непроменяния с векове народностен стереотип.
към текста >>
В по-общ план то е признак на една патриархална консервативност, на страх от "различното", което е насочено
към
разкрепостяване на традиционното мислене, породено от тежненията на българската култура и непроменяния с векове народностен стереотип.
Обстоятелството, че този титан на Божествената Любов, Мъдрост и Истина вече получава признание на най-високо научно, академично и историко-културно равнище, не може да бъде отминато без съответната доза надежда за бъдещето. Надежда, че колосалното му Дело рано или късно ще бъде оценено по достойнство и в собствената му родина, а не само от страна на милионите му последователи навред по планетата. В заключение - анализът на резонанса от учението на Учителя П. Дънов и дейността на организираното от него духовно общество "Бяло братство" в различни среди у нас разкрива неговото място в обществено-културния ни живот като непривично и странно за него явление, което оставя противоречиви впечатления - в зависимост от точката на наблюдение. Показателно за цялостното състояние на нашата култура е доминиращото отношение на охулване, анатемосване и отричане на движението.
В по-общ план то е признак на една патриархална консервативност, на страх от "различното", което е насочено
към
разкрепостяване на традиционното мислене, породено от тежненията на българската култура и непроменяния с векове народностен стереотип.
Опасенията от разрушаването на изконните стълбове на културата - семейство, бит, вяра; от друга страна - провокираното любопитство към новото и необичайното, в крайна сметка довеждат до примирение и негласно приемане на движението ББ като факт от нашата действителност. Но така и не се стига - и все още не се е стигнало - до разбиране и положително отношение в голям, национален мащаб, до оценяването му като оригинална и по своему полезна изява на културата ни в разглеждания период, както и в нашата съвременност. Подобна обществена позиция спрямо ББ и неговия основател, вече превърнала се в традиционна, го огражда с високи стени на неразбиране и изисква най-активни усилия за промяна на статуквото от страна на белите братя и сестри. Този резултат по косвен път свидетелства още веднъж за неустойчивостта на модерния културен модел на България - неустойчивост, породена от непреодоляното люшкане в ориентацията към национално или чуждо, плод на цялостното ни лъкатушно и скокообразно историческо развитие. По размаха на дейността си и броя на последователите си духовното общество "Бяло братство", създадено от Учителя П.
към текста >>
Опасенията от разрушаването на изконните стълбове на културата - семейство, бит, вяра; от друга страна - провокираното любопитство
към
новото и необичайното, в крайна сметка довеждат до примирение и негласно приемане на движението ББ като факт от нашата действителност.
Надежда, че колосалното му Дело рано или късно ще бъде оценено по достойнство и в собствената му родина, а не само от страна на милионите му последователи навред по планетата. В заключение - анализът на резонанса от учението на Учителя П. Дънов и дейността на организираното от него духовно общество "Бяло братство" в различни среди у нас разкрива неговото място в обществено-културния ни живот като непривично и странно за него явление, което оставя противоречиви впечатления - в зависимост от точката на наблюдение. Показателно за цялостното състояние на нашата култура е доминиращото отношение на охулване, анатемосване и отричане на движението. В по-общ план то е признак на една патриархална консервативност, на страх от "различното", което е насочено към разкрепостяване на традиционното мислене, породено от тежненията на българската култура и непроменяния с векове народностен стереотип.
Опасенията от разрушаването на изконните стълбове на културата - семейство, бит, вяра; от друга страна - провокираното любопитство
към
новото и необичайното, в крайна сметка довеждат до примирение и негласно приемане на движението ББ като факт от нашата действителност.
Но така и не се стига - и все още не се е стигнало - до разбиране и положително отношение в голям, национален мащаб, до оценяването му като оригинална и по своему полезна изява на културата ни в разглеждания период, както и в нашата съвременност. Подобна обществена позиция спрямо ББ и неговия основател, вече превърнала се в традиционна, го огражда с високи стени на неразбиране и изисква най-активни усилия за промяна на статуквото от страна на белите братя и сестри. Този резултат по косвен път свидетелства още веднъж за неустойчивостта на модерния културен модел на България - неустойчивост, породена от непреодоляното люшкане в ориентацията към национално или чуждо, плод на цялостното ни лъкатушно и скокообразно историческо развитие. По размаха на дейността си и броя на последователите си духовното общество "Бяло братство", създадено от Учителя П. Дънов, безспорно се очертава като най-мощното от сходните нему движения и школи - теософи, толстоисти, спиритисти, антропософи и т. н.
към текста >>
Този резултат по косвен път свидетелства още веднъж за неустойчивостта на модерния културен модел на България - неустойчивост, породена от непреодоляното люшкане в ориентацията
към
национално или чуждо, плод на цялостното ни лъкатушно и скокообразно историческо развитие.
Показателно за цялостното състояние на нашата култура е доминиращото отношение на охулване, анатемосване и отричане на движението. В по-общ план то е признак на една патриархална консервативност, на страх от "различното", което е насочено към разкрепостяване на традиционното мислене, породено от тежненията на българската култура и непроменяния с векове народностен стереотип. Опасенията от разрушаването на изконните стълбове на културата - семейство, бит, вяра; от друга страна - провокираното любопитство към новото и необичайното, в крайна сметка довеждат до примирение и негласно приемане на движението ББ като факт от нашата действителност. Но така и не се стига - и все още не се е стигнало - до разбиране и положително отношение в голям, национален мащаб, до оценяването му като оригинална и по своему полезна изява на културата ни в разглеждания период, както и в нашата съвременност. Подобна обществена позиция спрямо ББ и неговия основател, вече превърнала се в традиционна, го огражда с високи стени на неразбиране и изисква най-активни усилия за промяна на статуквото от страна на белите братя и сестри.
Този резултат по косвен път свидетелства още веднъж за неустойчивостта на модерния културен модел на България - неустойчивост, породена от непреодоляното люшкане в ориентацията
към
национално или чуждо, плод на цялостното ни лъкатушно и скокообразно историческо развитие.
По размаха на дейността си и броя на последователите си духовното общество "Бяло братство", създадено от Учителя П. Дънов, безспорно се очертава като най-мощното от сходните нему движения и школи - теософи, толстоисти, спиритисти, антропософи и т. н. Неговата отличителна черта е наблягането върху практиката - личното самоусъвършенстване на всеки по отделно и братските взаимоотношения в общността. Без съмнение от особена важност е и огромният авторитет на самия Петър Дънов, който привлича хората с това, че реализира идеите си на дело. По този начин Бялото братство успява да запълни онази празнота в общественото съзнание, която останалите религиозни и духовни общности - и преди всичко Българската православна църква - не съумяват да оползотворят.
към текста >>
100.
V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ
 
- Константин Златев
„Когато говорим за Учителя, разбираме великата безпределна
Любов
, която се изразява в даване на знание, на мъдрост, на щастие, на блаженство на всички същества.“
V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ
„Когато говорим за Учителя, разбираме великата безпределна
Любов
, която се изразява в даване на знание, на мъдрост, на щастие, на блаженство на всички същества.“
„Онзи, Който говори през вековете, е Един и Същ. Във всички времена Бог е, Който се изявява на хората. Той е Един. Образите, с които се изявява, са различни.“ (Учителят Петър Дънов)
към текста >>
1. Духовният Учител – Пратеник на
Бога
:
„Онзи, Който говори през вековете, е Един и Същ. Във всички времена Бог е, Който се изявява на хората. Той е Един. Образите, с които се изявява, са различни.“ (Учителят Петър Дънов)
1. Духовният Учител – Пратеник на
Бога
:
Огромната част от нас, хората, по своя път към Истината търсят авторитети, които да ги изведат до целта. Без съмнение такива са свещените писания на народите и религиите, чиято история се простира от дълбока древност до наши дни. Но освен писаното Слово на нас ни е нужен и жив, личен авторитет – една извисена в духовно-нравствен смисъл личност, чието послание да чуем, да го възприемем със сърцето и душата си и да го последваме. Личност, в чийто облик да открием съвършеното въплъщение на Божията Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. И да бъдем готови дори в огъня да се хвърлим заради нея... И не само, и не толкова заради самия човек – вдъхновен свише водач на мнозина, а заради идеята, чийто изразител е той.
към текста >>
Огромната част от нас, хората, по своя път
към
Истината търсят авторитети, които да ги изведат до целта.
Във всички времена Бог е, Който се изявява на хората. Той е Един. Образите, с които се изявява, са различни.“ (Учителят Петър Дънов) 1. Духовният Учител – Пратеник на Бога:
Огромната част от нас, хората, по своя път
към
Истината търсят авторитети, които да ги изведат до целта.
Без съмнение такива са свещените писания на народите и религиите, чиято история се простира от дълбока древност до наши дни. Но освен писаното Слово на нас ни е нужен и жив, личен авторитет – една извисена в духовно-нравствен смисъл личност, чието послание да чуем, да го възприемем със сърцето и душата си и да го последваме. Личност, в чийто облик да открием съвършеното въплъщение на Божията Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. И да бъдем готови дори в огъня да се хвърлим заради нея... И не само, и не толкова заради самия човек – вдъхновен свише водач на мнозина, а заради идеята, чийто изразител е той. Такава личност е духовният Учител.
към текста >>
Личност, в чийто облик да открием съвършеното въплъщение на Божията
Любов
, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел.
(Учителят Петър Дънов) 1. Духовният Учител – Пратеник на Бога: Огромната част от нас, хората, по своя път към Истината търсят авторитети, които да ги изведат до целта. Без съмнение такива са свещените писания на народите и религиите, чиято история се простира от дълбока древност до наши дни. Но освен писаното Слово на нас ни е нужен и жив, личен авторитет – една извисена в духовно-нравствен смисъл личност, чието послание да чуем, да го възприемем със сърцето и душата си и да го последваме.
Личност, в чийто облик да открием съвършеното въплъщение на Божията
Любов
, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел.
И да бъдем готови дори в огъня да се хвърлим заради нея... И не само, и не толкова заради самия човек – вдъхновен свише водач на мнозина, а заради идеята, чийто изразител е той. Такава личност е духовният Учител. В своето Слово българският духовен Учител Петър Дънов (Беинса Дуно) разкрива подробно многопластовия образ на тези извисени лидери измежду човеците. Ала за да избегне всякакво възможно заблуждение, преди всичко той уточнява кой именно стои зад плеядата духовни Учители на човечеството: „Учител в света може да бъде само Бог (курсивът мой – К.З.). И когато Христос казва на учениците Си: „Един е вашият Отец“, Той подразбира великия, единия Учител.“ Следователно сам Бог изразява Себе Си, Своята същност в лицето на Своите Пратеници в света на материята – Учителите на Божественото учение.
към текста >>
И когато Христос казва на учениците Си: „Един е вашият Отец“, Той подразбира великия, единия Учител.“ Следователно сам Бог изразява
Себе
Си, Своята същност в лицето на Своите Пратеници в света на материята – Учителите на Божественото учение.
Личност, в чийто облик да открием съвършеното въплъщение на Божията Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. И да бъдем готови дори в огъня да се хвърлим заради нея... И не само, и не толкова заради самия човек – вдъхновен свише водач на мнозина, а заради идеята, чийто изразител е той. Такава личност е духовният Учител. В своето Слово българският духовен Учител Петър Дънов (Беинса Дуно) разкрива подробно многопластовия образ на тези извисени лидери измежду човеците. Ала за да избегне всякакво възможно заблуждение, преди всичко той уточнява кой именно стои зад плеядата духовни Учители на човечеството: „Учител в света може да бъде само Бог (курсивът мой – К.З.).
И когато Христос казва на учениците Си: „Един е вашият Отец“, Той подразбира великия, единия Учител.“ Следователно сам Бог изразява
Себе
Си, Своята същност в лицето на Своите Пратеници в света на материята – Учителите на Божественото учение.
Той е, Който ги изпраща на отговорната им мисия. Той е, Който ги дарява с пълномощията да оповестяват волята Му. Той е, Който говори чрез тях. Отношенията между Божественото, въплътено в лицето на духовните Учители, и хората са както между Родител и деца. Първият помага на вторите да осмислят своето назначение в материалната действителност, да проумеят потенциала си и начините за приложението му в една-единствена насока – за Добро!
към текста >>
Бог се превръща в Баща и взима известно отношение
към
нас, по закона на Мъдростта.“ Духовният Учител на земните хора винаги е конкретна историческа личност.
Т.е. за изпълнението на Неговия величествен План за Вселената. Той ги напътства, Той ги повдига след неизбежните им падания по Пътя, Той им прощава безчислените грешки, съпътстващи мъчително бавното им израстваве в Духа. Той им предоставя всеки ден, всеки час, всеки миг дори шанса да започнат отначало. Той е съвършеният Небесен Отец, за Когото Учителят П. Дънов свидетелства: „Учителят – това е Бащата.
Бог се превръща в Баща и взима известно отношение
към
нас, по закона на Мъдростта.“ Духовният Учител на земните хора винаги е конкретна историческа личност.
Но в същото време той е проявление и на онзи Божествен Принцип, носещ на всички в Космоса знание и светлина: „Ето защо под „Учител“, в универсален смисъл на думата, ние подразбираме великата Божия Мъдрост, която внася истинското знание в света, която внася всички нови идеи, всички нови форми, всички нови чувства и импулси в живота“ (Учителят П. Дънов). В своята проповед, отправена към съзнанието на по-малките им братя и сестри, Учителите на човешкия род втъкават неизменно откровението за Единството на Живота. Пирамидата на всичко съществуващо има за свой вечен връх Бога – Твореца на Вселената, а всичките ў етажи под Него са творенията Му: от най-извисените Негови съработници до най-ниското в еволюционно отношение минерално царство. Затова „... един е великият Учител в света, макар и много да са Неговите проявления.“ Духовният Учител представлява изява на Божията Мъдрост като Принцип на Битието.
към текста >>
В своята проповед, отправена
към
съзнанието на по-малките им братя и сестри, Учителите на човешкия род втъкават неизменно откровението за Единството на Живота.
Той им предоставя всеки ден, всеки час, всеки миг дори шанса да започнат отначало. Той е съвършеният Небесен Отец, за Когото Учителят П. Дънов свидетелства: „Учителят – това е Бащата. Бог се превръща в Баща и взима известно отношение към нас, по закона на Мъдростта.“ Духовният Учител на земните хора винаги е конкретна историческа личност. Но в същото време той е проявление и на онзи Божествен Принцип, носещ на всички в Космоса знание и светлина: „Ето защо под „Учител“, в универсален смисъл на думата, ние подразбираме великата Божия Мъдрост, която внася истинското знание в света, която внася всички нови идеи, всички нови форми, всички нови чувства и импулси в живота“ (Учителят П. Дънов).
В своята проповед, отправена
към
съзнанието на по-малките им братя и сестри, Учителите на човешкия род втъкават неизменно откровението за Единството на Живота.
Пирамидата на всичко съществуващо има за свой вечен връх Бога – Твореца на Вселената, а всичките ў етажи под Него са творенията Му: от най-извисените Негови съработници до най-ниското в еволюционно отношение минерално царство. Затова „... един е великият Учител в света, макар и много да са Неговите проявления.“ Духовният Учител представлява изява на Божията Мъдрост като Принцип на Битието. Но същевременно той е въплъщение и на същността на Създателя, чиято субстанциалност ние възприемаме като светлина: „Учителят е проява на Божествената светлина (курсивът мой – К.З.). Колкото повече човек приема от тази светлина, толкова повече е свързан с Учителя си – не по форма, но по съдържание и смисъл.
към текста >>
Пирамидата на всичко съществуващо има за свой вечен връх
Бога
– Твореца на Вселената, а всичките ў етажи под Него са творенията Му: от най-извисените Негови съработници до най-ниското в еволюционно отношение минерално царство.
Той е съвършеният Небесен Отец, за Когото Учителят П. Дънов свидетелства: „Учителят – това е Бащата. Бог се превръща в Баща и взима известно отношение към нас, по закона на Мъдростта.“ Духовният Учител на земните хора винаги е конкретна историческа личност. Но в същото време той е проявление и на онзи Божествен Принцип, носещ на всички в Космоса знание и светлина: „Ето защо под „Учител“, в универсален смисъл на думата, ние подразбираме великата Божия Мъдрост, която внася истинското знание в света, която внася всички нови идеи, всички нови форми, всички нови чувства и импулси в живота“ (Учителят П. Дънов). В своята проповед, отправена към съзнанието на по-малките им братя и сестри, Учителите на човешкия род втъкават неизменно откровението за Единството на Живота.
Пирамидата на всичко съществуващо има за свой вечен връх
Бога
– Твореца на Вселената, а всичките ў етажи под Него са творенията Му: от най-извисените Негови съработници до най-ниското в еволюционно отношение минерално царство.
Затова „... един е великият Учител в света, макар и много да са Неговите проявления.“ Духовният Учител представлява изява на Божията Мъдрост като Принцип на Битието. Но същевременно той е въплъщение и на същността на Създателя, чиято субстанциалност ние възприемаме като светлина: „Учителят е проява на Божествената светлина (курсивът мой – К.З.). Колкото повече човек приема от тази светлина, толкова повече е свързан с Учителя си – не по форма, но по съдържание и смисъл. Словото излиза от Учителя, но принадлежи на Бога (курсивът мой – К.З.)“ (Учителят П. Дънов).
към текста >>
Словото излиза от Учителя, но принадлежи на
Бога
(курсивът мой – К.З.)“ (Учителят П. Дънов).
Пирамидата на всичко съществуващо има за свой вечен връх Бога – Твореца на Вселената, а всичките ў етажи под Него са творенията Му: от най-извисените Негови съработници до най-ниското в еволюционно отношение минерално царство. Затова „... един е великият Учител в света, макар и много да са Неговите проявления.“ Духовният Учител представлява изява на Божията Мъдрост като Принцип на Битието. Но същевременно той е въплъщение и на същността на Създателя, чиято субстанциалност ние възприемаме като светлина: „Учителят е проява на Божествената светлина (курсивът мой – К.З.). Колкото повече човек приема от тази светлина, толкова повече е свързан с Учителя си – не по форма, но по съдържание и смисъл.
Словото излиза от Учителя, но принадлежи на
Бога
(курсивът мой – К.З.)“ (Учителят П. Дънов).
В този ред на разсъждения става ясна и заключителната реплика на българския духовен Учител: „... Христос, Буда, Кришна, Мохамед, Мойсей, Питагор и аз сме фикция. Реалност е само Бог.“ Пратеникът на Небето, духовният Учител е най-верният, най-преданият Служител на Бога. И понеже „Бог е Любов“ (I Йоан 4:8,16), „Учителят не служи на преходното. Той служи на Любовта!
към текста >>
Пратеникът на Небето, духовният Учител е най-верният, най-преданият Служител на
Бога
.
Но същевременно той е въплъщение и на същността на Създателя, чиято субстанциалност ние възприемаме като светлина: „Учителят е проява на Божествената светлина (курсивът мой – К.З.). Колкото повече човек приема от тази светлина, толкова повече е свързан с Учителя си – не по форма, но по съдържание и смисъл. Словото излиза от Учителя, но принадлежи на Бога (курсивът мой – К.З.)“ (Учителят П. Дънов). В този ред на разсъждения става ясна и заключителната реплика на българския духовен Учител: „... Христос, Буда, Кришна, Мохамед, Мойсей, Питагор и аз сме фикция. Реалност е само Бог.“
Пратеникът на Небето, духовният Учител е най-верният, най-преданият Служител на
Бога
.
И понеже „Бог е Любов“ (I Йоан 4:8,16), „Учителят не служи на преходното. Той служи на Любовта! Защото служи на Бога.“ Неговото служение се отличава с определена цел, продиктувана от конкретния исторически и космически момент, от равнището на общественото съзнание и най-актуалната за съответната епоха задача на планетарната общност на Разума: „Всеки истински Учител, всеки Помазаник Божий е изпратен със специална мисия на Земята.“ А да бъдеш Помазаник на Бога, означава Той да те е изпълнил със Своята непобедима мощ, да те е подготвил за осъществяването на онази част от Своя План, за която именно ти си най-подходящият изпълнител: „Може да бъде Учител само оня, който е осенен и помазан от Божия Дух. Който не е осенен от Божия Дух, няма право да учителства. Защото ще престъпи Божествения закон“ (Учителят П. Дънов).
към текста >>
И понеже „Бог е
Любов
“ (I Йоан 4:8,16), „Учителят не служи на преходното.
Колкото повече човек приема от тази светлина, толкова повече е свързан с Учителя си – не по форма, но по съдържание и смисъл. Словото излиза от Учителя, но принадлежи на Бога (курсивът мой – К.З.)“ (Учителят П. Дънов). В този ред на разсъждения става ясна и заключителната реплика на българския духовен Учител: „... Христос, Буда, Кришна, Мохамед, Мойсей, Питагор и аз сме фикция. Реалност е само Бог.“ Пратеникът на Небето, духовният Учител е най-верният, най-преданият Служител на Бога.
И понеже „Бог е
Любов
“ (I Йоан 4:8,16), „Учителят не служи на преходното.
Той служи на Любовта! Защото служи на Бога.“ Неговото служение се отличава с определена цел, продиктувана от конкретния исторически и космически момент, от равнището на общественото съзнание и най-актуалната за съответната епоха задача на планетарната общност на Разума: „Всеки истински Учител, всеки Помазаник Божий е изпратен със специална мисия на Земята.“ А да бъдеш Помазаник на Бога, означава Той да те е изпълнил със Своята непобедима мощ, да те е подготвил за осъществяването на онази част от Своя План, за която именно ти си най-подходящият изпълнител: „Може да бъде Учител само оня, който е осенен и помазан от Божия Дух. Който не е осенен от Божия Дух, няма право да учителства. Защото ще престъпи Божествения закон“ (Учителят П. Дънов). Всяка изява на автентичен духовен Учител оказва въздействие не само върху общността от хора, сред които е въплътен той.
към текста >>
Той служи на
Любовта
!
Словото излиза от Учителя, но принадлежи на Бога (курсивът мой – К.З.)“ (Учителят П. Дънов). В този ред на разсъждения става ясна и заключителната реплика на българския духовен Учител: „... Христос, Буда, Кришна, Мохамед, Мойсей, Питагор и аз сме фикция. Реалност е само Бог.“ Пратеникът на Небето, духовният Учител е най-верният, най-преданият Служител на Бога. И понеже „Бог е Любов“ (I Йоан 4:8,16), „Учителят не служи на преходното.
Той служи на
Любовта
!
Защото служи на Бога.“ Неговото служение се отличава с определена цел, продиктувана от конкретния исторически и космически момент, от равнището на общественото съзнание и най-актуалната за съответната епоха задача на планетарната общност на Разума: „Всеки истински Учител, всеки Помазаник Божий е изпратен със специална мисия на Земята.“ А да бъдеш Помазаник на Бога, означава Той да те е изпълнил със Своята непобедима мощ, да те е подготвил за осъществяването на онази част от Своя План, за която именно ти си най-подходящият изпълнител: „Може да бъде Учител само оня, който е осенен и помазан от Божия Дух. Който не е осенен от Божия Дух, няма право да учителства. Защото ще престъпи Божествения закон“ (Учителят П. Дънов). Всяка изява на автентичен духовен Учител оказва въздействие не само върху общността от хора, сред които е въплътен той. По принцип тя има универсален характер, т.е.
към текста >>
Защото служи на
Бога
.“ Неговото служение се отличава с определена цел, продиктувана от конкретния исторически и космически момент, от равнището на общественото съзнание и най-актуалната за съответната епоха задача на планетарната общност на Разума: „Всеки истински Учител, всеки Помазаник Божий е изпратен със специална мисия на Земята.“ А да бъдеш Помазаник на
Бога
, означава Той да те е изпълнил със Своята непобедима мощ, да те е подготвил за осъществяването на онази част от Своя План, за която именно ти си най-подходящият изпълнител: „Може да бъде Учител само оня, който е осенен и помазан от Божия Дух.
В този ред на разсъждения става ясна и заключителната реплика на българския духовен Учител: „... Христос, Буда, Кришна, Мохамед, Мойсей, Питагор и аз сме фикция. Реалност е само Бог.“ Пратеникът на Небето, духовният Учител е най-верният, най-преданият Служител на Бога. И понеже „Бог е Любов“ (I Йоан 4:8,16), „Учителят не служи на преходното. Той служи на Любовта!
Защото служи на
Бога
.“ Неговото служение се отличава с определена цел, продиктувана от конкретния исторически и космически момент, от равнището на общественото съзнание и най-актуалната за съответната епоха задача на планетарната общност на Разума: „Всеки истински Учител, всеки Помазаник Божий е изпратен със специална мисия на Земята.“ А да бъдеш Помазаник на
Бога
, означава Той да те е изпълнил със Своята непобедима мощ, да те е подготвил за осъществяването на онази част от Своя План, за която именно ти си най-подходящият изпълнител: „Може да бъде Учител само оня, който е осенен и помазан от Божия Дух.
Който не е осенен от Божия Дух, няма право да учителства. Защото ще престъпи Божествения закон“ (Учителят П. Дънов). Всяка изява на автентичен духовен Учител оказва въздействие не само върху общността от хора, сред които е въплътен той. По принцип тя има универсален характер, т.е. вълните (или вибрациите) на неговото проявление в плът се разпростират във всички направления и достигат и най-отдалечените кътчета на Вселената: „...Учителят, който е една колективна единица, отразява живота на целия Космос; и ... неговият живот от своя страна има отражение в целия Космос.“ Колективната единица в цитирания пасаж означава, че всяко материално въплъщение на такъв Учител представлява групова проява на цяла плеяда напреднали души.
към текста >>
Дотук щрихирахме образа на духовния Учител като конкретна индивидуалност – Пратеник на
Бога
в един материален свят, какъвто е земният.
Който не е осенен от Божия Дух, няма право да учителства. Защото ще престъпи Божествения закон“ (Учителят П. Дънов). Всяка изява на автентичен духовен Учител оказва въздействие не само върху общността от хора, сред които е въплътен той. По принцип тя има универсален характер, т.е. вълните (или вибрациите) на неговото проявление в плът се разпростират във всички направления и достигат и най-отдалечените кътчета на Вселената: „...Учителят, който е една колективна единица, отразява живота на целия Космос; и ... неговият живот от своя страна има отражение в целия Космос.“ Колективната единица в цитирания пасаж означава, че всяко материално въплъщение на такъв Учител представлява групова проява на цяла плеяда напреднали души.
Дотук щрихирахме образа на духовния Учител като конкретна индивидуалност – Пратеник на
Бога
в един материален свят, какъвто е земният.
Но той има и друга проекция – в самия човек, в неговата безсмъртна духовна природа. Това е т. нар. вътрешен Учител, който като същност изразява пробуждането и пълноценното изявление на Божественото у личността. Езотеричното учение защитава максимата, че всяко истинско познание започва със самопознанието. Надниквайки дълбоко в бездната на своето духовно естество, ученикът по Пътя към съвършенството открива най-истинния и същевременно най-близкия до себе си Учител – своето висше „Аз“.
към текста >>
Надниквайки дълбоко в бездната на своето духовно естество, ученикът по Пътя
към
съвършенството открива най-истинния и същевременно най-близкия до
себе
си Учител – своето висше „Аз“.
Дотук щрихирахме образа на духовния Учител като конкретна индивидуалност – Пратеник на Бога в един материален свят, какъвто е земният. Но той има и друга проекция – в самия човек, в неговата безсмъртна духовна природа. Това е т. нар. вътрешен Учител, който като същност изразява пробуждането и пълноценното изявление на Божественото у личността. Езотеричното учение защитава максимата, че всяко истинско познание започва със самопознанието.
Надниквайки дълбоко в бездната на своето духовно естество, ученикът по Пътя
към
съвършенството открива най-истинния и същевременно най-близкия до
себе
си Учител – своето висше „Аз“.
От този момент нататък той слуша винаги гласа му и го следва неотклонно. Познаването на вътрешния Учител в случая е задължителна предпоставка за разпознаването и на „външните“: „Ако не познавате Учителя вътре във вас, не можете да познавате и външните Учители. Ако не познавате Бога, Който е във вас, не можете да разберете окръжаващите неща.“ Прониквайки до основите на Божественото, което съгражда всичко в света, стигаме до фундамента на Битието. От него започва всичко. И в него се завръща.
към текста >>
Ако не познавате
Бога
, Който е във вас, не можете да разберете окръжаващите неща.“ Прониквайки до основите на Божественото, което съгражда всичко в света, стигаме до фундамента на Битието.
вътрешен Учител, който като същност изразява пробуждането и пълноценното изявление на Божественото у личността. Езотеричното учение защитава максимата, че всяко истинско познание започва със самопознанието. Надниквайки дълбоко в бездната на своето духовно естество, ученикът по Пътя към съвършенството открива най-истинния и същевременно най-близкия до себе си Учител – своето висше „Аз“. От този момент нататък той слуша винаги гласа му и го следва неотклонно. Познаването на вътрешния Учител в случая е задължителна предпоставка за разпознаването и на „външните“: „Ако не познавате Учителя вътре във вас, не можете да познавате и външните Учители.
Ако не познавате
Бога
, Който е във вас, не можете да разберете окръжаващите неща.“ Прониквайки до основите на Божественото, което съгражда всичко в света, стигаме до фундамента на Битието.
От него започва всичко. И в него се завръща. Учителят – независимо дали е външният или вътрешният – има за основна задача именно това, да помогне на търсещия да достигне до корена на Божествеността у самия себе си. Да съедини в неразделна и неразделима цялост нисшето с висшето начало, подчинявайки първото на второто. Ала това е извънредно трудна за решаване задача.
към текста >>
Учителят – независимо дали е външният или вътрешният – има за основна задача именно това, да помогне на търсещия да достигне до корена на Божествеността у самия
себе
си.
От този момент нататък той слуша винаги гласа му и го следва неотклонно. Познаването на вътрешния Учител в случая е задължителна предпоставка за разпознаването и на „външните“: „Ако не познавате Учителя вътре във вас, не можете да познавате и външните Учители. Ако не познавате Бога, Който е във вас, не можете да разберете окръжаващите неща.“ Прониквайки до основите на Божественото, което съгражда всичко в света, стигаме до фундамента на Битието. От него започва всичко. И в него се завръща.
Учителят – независимо дали е външният или вътрешният – има за основна задача именно това, да помогне на търсещия да достигне до корена на Божествеността у самия
себе
си.
Да съедини в неразделна и неразделима цялост нисшето с висшето начало, подчинявайки първото на второто. Ала това е извънредно трудна за решаване задача. Затова и премалцина са заслужили да носят с достойнство титлата „Учител“: „Какво е званието „Учител“? Ти трябва да познаваш Бога и Бог да те познава. Не можеш да бъдеш Учител, докато не познаваш Бога и Бог не те познава.
към текста >>
Ти трябва да познаваш
Бога
и Бог да те познава.
И в него се завръща. Учителят – независимо дали е външният или вътрешният – има за основна задача именно това, да помогне на търсещия да достигне до корена на Божествеността у самия себе си. Да съедини в неразделна и неразделима цялост нисшето с висшето начало, подчинявайки първото на второто. Ала това е извънредно трудна за решаване задача. Затова и премалцина са заслужили да носят с достойнство титлата „Учител“: „Какво е званието „Учител“?
Ти трябва да познаваш
Бога
и Бог да те познава.
Не можеш да бъдеш Учител, докато не познаваш Бога и Бог не те познава. Моята мисъл е мисълта на Бога“ (Учителят П. Дънов). За да достигнеш до духовното стъпало на Учител, следва да си натрупал огромен опит. За да си в състояние да даваш от себе си, би трябвало да си превърнал достойното за предлагане богатство в неотделима частица от душата си. Едва тогава можеш да протегнеш ръка и, разтваряйки дланта ў, да разкриеш блясъка на диаманта, скрит в шепата ти.
към текста >>
Не можеш да бъдеш Учител, докато не познаваш
Бога
и Бог не те познава.
Учителят – независимо дали е външният или вътрешният – има за основна задача именно това, да помогне на търсещия да достигне до корена на Божествеността у самия себе си. Да съедини в неразделна и неразделима цялост нисшето с висшето начало, подчинявайки първото на второто. Ала това е извънредно трудна за решаване задача. Затова и премалцина са заслужили да носят с достойнство титлата „Учител“: „Какво е званието „Учител“? Ти трябва да познаваш Бога и Бог да те познава.
Не можеш да бъдеш Учител, докато не познаваш
Бога
и Бог не те познава.
Моята мисъл е мисълта на Бога“ (Учителят П. Дънов). За да достигнеш до духовното стъпало на Учител, следва да си натрупал огромен опит. За да си в състояние да даваш от себе си, би трябвало да си превърнал достойното за предлагане богатство в неотделима частица от душата си. Едва тогава можеш да протегнеш ръка и, разтваряйки дланта ў, да разкриеш блясъка на диаманта, скрит в шепата ти. И този блясък грабва погледите на жадуващите Истината: „Човек, който вече е научил всичко на земята, Бог го праща да учи другите.
към текста >>
Моята мисъл е мисълта на
Бога
“ (Учителят П. Дънов).
Да съедини в неразделна и неразделима цялост нисшето с висшето начало, подчинявайки първото на второто. Ала това е извънредно трудна за решаване задача. Затова и премалцина са заслужили да носят с достойнство титлата „Учител“: „Какво е званието „Учител“? Ти трябва да познаваш Бога и Бог да те познава. Не можеш да бъдеш Учител, докато не познаваш Бога и Бог не те познава.
Моята мисъл е мисълта на
Бога
“ (Учителят П. Дънов).
За да достигнеш до духовното стъпало на Учител, следва да си натрупал огромен опит. За да си в състояние да даваш от себе си, би трябвало да си превърнал достойното за предлагане богатство в неотделима частица от душата си. Едва тогава можеш да протегнеш ръка и, разтваряйки дланта ў, да разкриеш блясъка на диаманта, скрит в шепата ти. И този блясък грабва погледите на жадуващите Истината: „Човек, който вече е научил всичко на земята, Бог го праща да учи другите. Като им преподава своето знание, те изпитват радост; но и онзи, който е пратен, се радва на тяхната радост.“ С една дума, радостта е взаимна.
към текста >>
За да си в състояние да даваш от
себе
си, би трябвало да си превърнал достойното за предлагане
богатство
в неотделима частица от душата си.
Затова и премалцина са заслужили да носят с достойнство титлата „Учител“: „Какво е званието „Учител“? Ти трябва да познаваш Бога и Бог да те познава. Не можеш да бъдеш Учител, докато не познаваш Бога и Бог не те познава. Моята мисъл е мисълта на Бога“ (Учителят П. Дънов). За да достигнеш до духовното стъпало на Учител, следва да си натрупал огромен опит.
За да си в състояние да даваш от
себе
си, би трябвало да си превърнал достойното за предлагане
богатство
в неотделима частица от душата си.
Едва тогава можеш да протегнеш ръка и, разтваряйки дланта ў, да разкриеш блясъка на диаманта, скрит в шепата ти. И този блясък грабва погледите на жадуващите Истината: „Човек, който вече е научил всичко на земята, Бог го праща да учи другите. Като им преподава своето знание, те изпитват радост; но и онзи, който е пратен, се радва на тяхната радост.“ С една дума, радостта е взаимна. Няма нищо по-ценно и по-велико в целия Космос от взаимността! Тя е първородна дъщеря на великата Божия Любов.
към текста >>
Тя е първородна дъщеря на великата Божия
Любов
.
За да си в състояние да даваш от себе си, би трябвало да си превърнал достойното за предлагане богатство в неотделима частица от душата си. Едва тогава можеш да протегнеш ръка и, разтваряйки дланта ў, да разкриеш блясъка на диаманта, скрит в шепата ти. И този блясък грабва погледите на жадуващите Истината: „Човек, който вече е научил всичко на земята, Бог го праща да учи другите. Като им преподава своето знание, те изпитват радост; но и онзи, който е пратен, се радва на тяхната радост.“ С една дума, радостта е взаимна. Няма нищо по-ценно и по-велико в целия Космос от взаимността!
Тя е първородна дъщеря на великата Божия
Любов
.
Нея именно търсят цял живот човеците по своя път в живота. Някои – единици – успяват да я открият... В лицето на сродна душа, с която споделят радост и болка... И вървят устремени заедно по Пътя... А той е безкраен и светъл – също като небесата, от които струи Любовта на Бога. Единственият достоен за следване Път... И така, кой е Учителят – Пратеникът на Бога? Ще бъдем ли в състояние някога да отговорим достатъчно изчерпателно на този въпрос?
към текста >>
Някои – единици – успяват да я открият... В лицето на сродна душа, с която споделят радост и болка... И вървят устремени заедно по Пътя... А той е безкраен и светъл – също като небесата, от които струи
Любовта
на
Бога
.
И този блясък грабва погледите на жадуващите Истината: „Човек, който вече е научил всичко на земята, Бог го праща да учи другите. Като им преподава своето знание, те изпитват радост; но и онзи, който е пратен, се радва на тяхната радост.“ С една дума, радостта е взаимна. Няма нищо по-ценно и по-велико в целия Космос от взаимността! Тя е първородна дъщеря на великата Божия Любов. Нея именно търсят цял живот човеците по своя път в живота.
Някои – единици – успяват да я открият... В лицето на сродна душа, с която споделят радост и болка... И вървят устремени заедно по Пътя... А той е безкраен и светъл – също като небесата, от които струи
Любовта
на
Бога
.
Единственият достоен за следване Път... И така, кой е Учителят – Пратеникът на Бога? Ще бъдем ли в състояние някога да отговорим достатъчно изчерпателно на този въпрос? А нужно ли е това? Освен познавателно значение този отговор крие ли и още неизследван потенциал на завоевание?
към текста >>
И така, кой е Учителят – Пратеникът на
Бога
?
Няма нищо по-ценно и по-велико в целия Космос от взаимността! Тя е първородна дъщеря на великата Божия Любов. Нея именно търсят цял живот човеците по своя път в живота. Някои – единици – успяват да я открият... В лицето на сродна душа, с която споделят радост и болка... И вървят устремени заедно по Пътя... А той е безкраен и светъл – също като небесата, от които струи Любовта на Бога. Единственият достоен за следване Път...
И така, кой е Учителят – Пратеникът на
Бога
?
Ще бъдем ли в състояние някога да отговорим достатъчно изчерпателно на този въпрос? А нужно ли е това? Освен познавателно значение този отговор крие ли и още неизследван потенциал на завоевание? Ето какво споделя по въпроса българският духовен Учител: „Кой е Учителят? Кой е Христос?
към текста >>
Намери ли човек един от моментите на Неговата проява, едновременно с това ще намери и
себе
си“ (курсивът мой – К.З.).
Истина, изтъкана от най-фините фибри на безсмъртието... Истина, която извайва от космически пламък свободния дух и в шеметен полет го отнася до самото лоно на Всевишния... 2. Качества и характеристики на духовния Учител: „Един Учител има в света! Един е Учителят, Който носи истинското знание. Той има много проявления в живота, но по същина е само един.
Намери ли човек един от моментите на Неговата проява, едновременно с това ще намери и
себе
си“ (курсивът мой – К.З.).
От тези думи на Учителя П. Дънов следва, че да разпознаеш в лицето на една земна личност истинен Пратеник на Бога, означава същевременно да познаеш в дълбочина своята собствена същност. Казано на езотеричен език: познавайки Божествената изява в един въплътен на Земята Учител, ти познаваш и Божественото у самия себе си. Тогава именно изграждаш антахкарана – моста между висшия и нисшия ум. Съединяваш земното и небесното в собствената си духовна природа, пречистваш и извисяваш първото чрез второто и ставаш достоен да поемеш по пътеката на окултното ученичество.
към текста >>
Дънов следва, че да разпознаеш в лицето на една земна личност истинен Пратеник на
Бога
, означава същевременно да познаеш в дълбочина своята собствена същност.
„Един Учител има в света! Един е Учителят, Който носи истинското знание. Той има много проявления в живота, но по същина е само един. Намери ли човек един от моментите на Неговата проява, едновременно с това ще намери и себе си“ (курсивът мой – К.З.). От тези думи на Учителя П.
Дънов следва, че да разпознаеш в лицето на една земна личност истинен Пратеник на
Бога
, означава същевременно да познаеш в дълбочина своята собствена същност.
Казано на езотеричен език: познавайки Божествената изява в един въплътен на Земята Учител, ти познаваш и Божественото у самия себе си. Тогава именно изграждаш антахкарана – моста между висшия и нисшия ум. Съединяваш земното и небесното в собствената си духовна природа, пречистваш и извисяваш първото чрез второто и ставаш достоен да поемеш по пътеката на окултното ученичество. А тя е пътека на посвещенията. Великите духовни Учители на човешкия род вече са оставили зад гърба си тази пътека.
към текста >>
Казано на езотеричен език: познавайки Божествената изява в един въплътен на Земята Учител, ти познаваш и Божественото у самия
себе
си.
Един е Учителят, Който носи истинското знание. Той има много проявления в живота, но по същина е само един. Намери ли човек един от моментите на Неговата проява, едновременно с това ще намери и себе си“ (курсивът мой – К.З.). От тези думи на Учителя П. Дънов следва, че да разпознаеш в лицето на една земна личност истинен Пратеник на Бога, означава същевременно да познаеш в дълбочина своята собствена същност.
Казано на езотеричен език: познавайки Божествената изява в един въплътен на Земята Учител, ти познаваш и Божественото у самия
себе
си.
Тогава именно изграждаш антахкарана – моста между висшия и нисшия ум. Съединяваш земното и небесното в собствената си духовна природа, пречистваш и извисяваш първото чрез второто и ставаш достоен да поемеш по пътеката на окултното ученичество. А тя е пътека на посвещенията. Великите духовни Учители на човешкия род вече са оставили зад гърба си тази пътека. Те вече не говорят от свое име, а от името на Онзи, Който ги е пратил сред по-малките им братя и сестри: „Всеки, който е натоварен с мисията да изяви на хората Истината, не говори от свое име.
към текста >>
Всеки един от тези Посланици на Божественото е живо изявление на онази неизразима
Любов
, която блика неспирно от сърцето на
Бога
и оживотворява всичко съществуващо.
А тя е пътека на посвещенията. Великите духовни Учители на човешкия род вече са оставили зад гърба си тази пътека. Те вече не говорят от свое име, а от името на Онзи, Който ги е пратил сред по-малките им братя и сестри: „Всеки, който е натоварен с мисията да изяви на хората Истината, не говори от свое име. Той говори от името на Единия Учител (курсивът мой – К.З.). Затова Христос казва: „Аз не дойдох в света да сторя Моята воля, а волята на Оногова, Който Ме е проводил“ (Учителят П. Дънов).
Всеки един от тези Посланици на Божественото е живо изявление на онази неизразима
Любов
, която блика неспирно от сърцето на
Бога
и оживотворява всичко съществуващо.
Жизненият път на истинския духовен Учител е нетленен паметник на Божията Любов и в малкото, и в голямото: „Учителят слиза, за да изяви Любовта. Това не е външен процес. През Него минават чистите струи на Любовта към всичко живо. Така Той иска да приближи душите към Светлината и Радостта, в които живее.“ Ала да се приближат и да заживеят в кристалното утро на душевния мир, на Божествената Светлина и Радост успяват само подготвените. Онези, които са преминали безчет сурови изпитания и са ги преодолели с чест.
към текста >>
Жизненият път на истинския духовен Учител е нетленен паметник на Божията
Любов
и в малкото, и в голямото: „Учителят слиза, за да изяви
Любовта
.
Великите духовни Учители на човешкия род вече са оставили зад гърба си тази пътека. Те вече не говорят от свое име, а от името на Онзи, Който ги е пратил сред по-малките им братя и сестри: „Всеки, който е натоварен с мисията да изяви на хората Истината, не говори от свое име. Той говори от името на Единия Учител (курсивът мой – К.З.). Затова Христос казва: „Аз не дойдох в света да сторя Моята воля, а волята на Оногова, Който Ме е проводил“ (Учителят П. Дънов). Всеки един от тези Посланици на Божественото е живо изявление на онази неизразима Любов, която блика неспирно от сърцето на Бога и оживотворява всичко съществуващо.
Жизненият път на истинския духовен Учител е нетленен паметник на Божията
Любов
и в малкото, и в голямото: „Учителят слиза, за да изяви
Любовта
.
Това не е външен процес. През Него минават чистите струи на Любовта към всичко живо. Така Той иска да приближи душите към Светлината и Радостта, в които живее.“ Ала да се приближат и да заживеят в кристалното утро на душевния мир, на Божествената Светлина и Радост успяват само подготвените. Онези, които са преминали безчет сурови изпитания и са ги преодолели с чест. За останалите пътят е отворен и ги зове да опитват отново и отново.
към текста >>
През Него минават чистите струи на
Любовта
към
всичко живо.
Той говори от името на Единия Учител (курсивът мой – К.З.). Затова Христос казва: „Аз не дойдох в света да сторя Моята воля, а волята на Оногова, Който Ме е проводил“ (Учителят П. Дънов). Всеки един от тези Посланици на Божественото е живо изявление на онази неизразима Любов, която блика неспирно от сърцето на Бога и оживотворява всичко съществуващо. Жизненият път на истинския духовен Учител е нетленен паметник на Божията Любов и в малкото, и в голямото: „Учителят слиза, за да изяви Любовта. Това не е външен процес.
През Него минават чистите струи на
Любовта
към
всичко живо.
Така Той иска да приближи душите към Светлината и Радостта, в които живее.“ Ала да се приближат и да заживеят в кристалното утро на душевния мир, на Божествената Светлина и Радост успяват само подготвените. Онези, които са преминали безчет сурови изпитания и са ги преодолели с чест. За останалите пътят е отворен и ги зове да опитват отново и отново. По този точно път вече са минали Учителите. За тях няма тайни нито в света, нито в човешката душа.
към текста >>
Така Той иска да приближи душите
към
Светлината и Радостта, в които живее.“ Ала да се приближат и да заживеят в кристалното утро на душевния мир, на Божествената Светлина и Радост успяват само подготвените.
Затова Христос казва: „Аз не дойдох в света да сторя Моята воля, а волята на Оногова, Който Ме е проводил“ (Учителят П. Дънов). Всеки един от тези Посланици на Божественото е живо изявление на онази неизразима Любов, която блика неспирно от сърцето на Бога и оживотворява всичко съществуващо. Жизненият път на истинския духовен Учител е нетленен паметник на Божията Любов и в малкото, и в голямото: „Учителят слиза, за да изяви Любовта. Това не е външен процес. През Него минават чистите струи на Любовта към всичко живо.
Така Той иска да приближи душите
към
Светлината и Радостта, в които живее.“ Ала да се приближат и да заживеят в кристалното утро на душевния мир, на Божествената Светлина и Радост успяват само подготвените.
Онези, които са преминали безчет сурови изпитания и са ги преодолели с чест. За останалите пътят е отворен и ги зове да опитват отново и отново. По този точно път вече са минали Учителите. За тях няма тайни нито в света, нито в човешката душа. Един от техните най-достойни Събратя рисува образа им така: „Не мислете, че Учителите не са се учили.
към текста >>
Нещо повече, той неизменно благодари на
Бога
за великата привилегия да бъде подложен на тези изпити.
Туй е една истина. Както рибите станаха птици, както птиците станаха млекопитаещи, както млекопитаещите станаха хора, както хората станаха ангели, по същия закон ще стане всичко това.“ Съществуват извънредно разнообразни космически сфери, където Учителите да продължат да разширяват кръгозора си и да се подготвят за все по-отговорни задачи, вплетени в Божия план за Вселената. Тъй като истинският Учител притежава пълна свобода на избора, от неговото решение зависи къде и как да направи следващата стъпка по вечния Път на познанието. Когато е въплътен с конкретна мисия, духовният Учител не се стреми да избяга от съблазните на светското. Той посреща и тях, и всички изпитания и страдания с гордо вдигнато чело, оставайки съвършено невъзмутим духом и недосегаем за стрелите им.
Нещо повече, той неизменно благодари на
Бога
за великата привилегия да бъде подложен на тези изпити.
Първо, за да докаже за сетен път достойнството на своя извисен над плътското дух. И второ, за да сътвори нов образец на мислене и поведение за следовниците си. Неограничената свобода на духовния Учител му предоставя и неограничени права, които да използва при изпълнението на задачата си. Разбира се, той никога не злоупотребява с тях, а ги прилага с максимална Мъдрост и отговорност. Присъствието на Миров Учител на Земята като правило предхожда раждането на един нов свят, както и – след еони време – неговия залез и отмиране.
към текста >>
Чрез думите си, употребени по най-хармоничния начин, той създава съответна вибрационна среда, благоприятстваща разпространението и усвояването на посланието, с което е изпратен: „... Когато Учителят говори отвън, чрез думите на някой език, неговият говор има определени качества.
Неограничената свобода на духовния Учител му предоставя и неограничени права, които да използва при изпълнението на задачата си. Разбира се, той никога не злоупотребява с тях, а ги прилага с максимална Мъдрост и отговорност. Присъствието на Миров Учител на Земята като правило предхожда раждането на един нов свят, както и – след еони време – неговия залез и отмиране. Словото на духовния Учител е една от характеристиките му, посредством която е най-лесно да го разпознаем. В това, което казва, няма и не може да има нищо случайно.
Чрез думите си, употребени по най-хармоничния начин, той създава съответна вибрационна среда, благоприятстваща разпространението и усвояването на посланието, с което е изпратен: „... Когато Учителят говори отвън, чрез думите на някой език, неговият говор има определени качества.
Учителят употребява всяка дума на мястото ў (курсивът мой – К.З.). Той знае защо е употребил една дума и какво въздействие ще произведат нейните трептения“ (Учителят П. Дънов). Духовният Учител умее да общува с всичко и всички. Всичко, което го заобикаля, му говори на собствен език: „За Учителя няма безсловесно същество в Природата – всичко му говори на свой език.“ Тялото на автентичния Учител е изградено от напълно одухотворена материя.
към текста >>
Но за останалите е от значение да го усещат колкото се може по-близко до
себе
си.
Духовният Учител не изпитва нужда нито от храна, нито от сън. Той черпи жизнената си енергия директно от Космоса. Ако се храни и (привидно) спи, то е най-вече, за да не хвърля в смут онези, които го следват. За да изглежда като един от тях. Зрящите измежду последователите му, естествено, са наясно с истинските му качества.
Но за останалите е от значение да го усещат колкото се може по-близко до
себе
си.
Първите са тези, които усвояват в пълнота уроците му, включително и в техните мистични дълбини. За вторите остава достъпен единствено външният, екзотеричният пласт на откровението. Характеристиките на духовния Учител са дефинирани с пределна яснота в Божия план за Космоса. Всяко отстъпление от тях, дори и минимално, незабавно поражда съмнения в автентичността на претендиращия за това най-високо звание. За някои от най-важните параметри на личността, която назоваваме „Учител“, говори Посветеният на Бялото братство у нас: „Понятието за Учител е строго определено в Живата Природа.
към текста >>
Мнозина се обръщат
към
него като
към
съдия – с пълна увереност в неговата абсолютна справедливост.
Щом у някой човек има насилие, лъжа и зло, той не е Учител, той е ученик. Това е най-простото и най-достъпно определение за Учител и ученик.“ Истинският духовен Учител твърде рядко си служи със заповеди. Ала когато го стори, всичко му се покорява. И тъй като той самият е безсмъртен, макар и в плът, всичко, до което се докосне, ако е мъртво, оживява.
Мнозина се обръщат
към
него като
към
съдия – с пълна увереност в неговата абсолютна справедливост.
Но той не е съдия, а единствено помощник и изправител на недъзите човешки. Когато Учителят на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта отправи взора си към някое същество, той го вижда такова, каквото е в дълбоката си същност. Нищо не би могло до убегне от проницателния му поглед: добродетели и пороци, слабости и положителни качества, минало, настояще и бъдеще. Като на длан вижда до дъното всичко, което е преживяло, преживява и ще преживее това същество. Великият Учител, освен всичко останало, е и мощен кармичен катализатор.
към текста >>
Когато Учителят на
Любовта
, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта отправи взора си
към
някое същество, той го вижда такова, каквото е в дълбоката си същност.
Истинският духовен Учител твърде рядко си служи със заповеди. Ала когато го стори, всичко му се покорява. И тъй като той самият е безсмъртен, макар и в плът, всичко, до което се докосне, ако е мъртво, оживява. Мнозина се обръщат към него като към съдия – с пълна увереност в неговата абсолютна справедливост. Но той не е съдия, а единствено помощник и изправител на недъзите човешки.
Когато Учителят на
Любовта
, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта отправи взора си
към
някое същество, той го вижда такова, каквото е в дълбоката си същност.
Нищо не би могло до убегне от проницателния му поглед: добродетели и пороци, слабости и положителни качества, минало, настояще и бъдеще. Като на длан вижда до дъното всичко, което е преживяло, преживява и ще преживее това същество. Великият Учител, освен всичко останало, е и мощен кармичен катализатор. Само един негов жест или поглед е достатъчен да ускори или забави събитията. Дейността му по обхват далеч надхвърля мащабите на физическия свят.
към текста >>
Троичността на свободната личност, наречена „духовен Учител“, е Дух, Истина и полет
към
съвършенството.
При наличието на непрекъснатост на съзнанието той работи неуморно и на менталното (умственото) поле, където коригира непрестанно деформациите, извършени от адептите на Черната ложа. Негова грижа и обект на постоянен надзор не е само народът, сред който е въплътен. Той бди постоянно над всички нации, раси и цивилизацията като цяло. Той обладава в пълнота абсолютната Истина, тя пронизва всяка клетка от същността му. Човекът, роб на греха, представлява троичност от материя (материалност), погрешки и вериги.
Троичността на свободната личност, наречена „духовен Учител“, е Дух, Истина и полет
към
съвършенството.
Всичко изброено дотук – а и много още, което остава свещена тайна – дава право на това извисено Същество да заповядва и на себе си, и на всичко заобикалящо го в света. За него няма нищо скрито. Свръхсъзнанието му прониква мигновено във всяка точка на видимото и невидимото. Духовният Учител живее пълноценно и неизменно според закона на Божествената Любов. Независимо че той има достъп до всички тайни на Битието, никога не заема позицията на господар по отношение на другите хора.
към текста >>
Всичко изброено дотук – а и много още, което остава свещена тайна – дава право на това извисено Същество да заповядва и на
себе
си, и на всичко заобикалящо го в света.
Негова грижа и обект на постоянен надзор не е само народът, сред който е въплътен. Той бди постоянно над всички нации, раси и цивилизацията като цяло. Той обладава в пълнота абсолютната Истина, тя пронизва всяка клетка от същността му. Човекът, роб на греха, представлява троичност от материя (материалност), погрешки и вериги. Троичността на свободната личност, наречена „духовен Учител“, е Дух, Истина и полет към съвършенството.
Всичко изброено дотук – а и много още, което остава свещена тайна – дава право на това извисено Същество да заповядва и на
себе
си, и на всичко заобикалящо го в света.
За него няма нищо скрито. Свръхсъзнанието му прониква мигновено във всяка точка на видимото и невидимото. Духовният Учител живее пълноценно и неизменно според закона на Божествената Любов. Независимо че той има достъп до всички тайни на Битието, никога не заема позицията на господар по отношение на другите хора. Напротив, Учителят знае, че е изпратен между тях да им служи, така както служи и на Небесния Отец – беззаветно, безусловно, до край.
към текста >>
Духовният Учител живее пълноценно и неизменно според закона на Божествената
Любов
.
Човекът, роб на греха, представлява троичност от материя (материалност), погрешки и вериги. Троичността на свободната личност, наречена „духовен Учител“, е Дух, Истина и полет към съвършенството. Всичко изброено дотук – а и много още, което остава свещена тайна – дава право на това извисено Същество да заповядва и на себе си, и на всичко заобикалящо го в света. За него няма нищо скрито. Свръхсъзнанието му прониква мигновено във всяка точка на видимото и невидимото.
Духовният Учител живее пълноценно и неизменно според закона на Божествената
Любов
.
Независимо че той има достъп до всички тайни на Битието, никога не заема позицията на господар по отношение на другите хора. Напротив, Учителят знае, че е изпратен между тях да им служи, така както служи и на Небесния Отец – беззаветно, безусловно, до край. Единствената воля, която следва, е тази на Създателя. Единственият глас, който слуша, е този на безмълвието. В тишината на вътрешния си мир той открива всички велики истини на Вселената.
към текста >>
Неподвластен на времето и пространството, надмогнал всички условности на материалното битие, Учителят на Мъдростта е истински съработник на
Бога
.
Напротив, Учителят знае, че е изпратен между тях да им служи, така както служи и на Небесния Отец – беззаветно, безусловно, до край. Единствената воля, която следва, е тази на Създателя. Единственият глас, който слуша, е този на безмълвието. В тишината на вътрешния си мир той открива всички велики истини на Вселената. В мълчанието си се огражда с непробиваема броня спрямо козните на врага и празната суета на невежеството.
Неподвластен на времето и пространството, надмогнал всички условности на материалното битие, Учителят на Мъдростта е истински съработник на
Бога
.
Няма сила, която може да го отклони от пътя му. Природните закони не са в състояние да го подчинят, вятърът на промяната е безпомощен дори да разклати пламъка на преданото служение, извиращ безспирно от горящото му в самоотвержена обич към всичко живо сърце. Истинският духовен Учител не поражда кармични последствия с действията си. Нещо повече, като правило той поема кармичния товар от плещите на мнозина. Колкото е по-издигнат по стълбицата на духовната еволюция, толкова повече същества е способен да облекчи за сметка на собственото си натоварване.
към текста >>
Природните закони не са в състояние да го подчинят, вятърът на промяната е безпомощен дори да разклати пламъка на преданото служение, извиращ безспирно от горящото му в самоотвержена обич
към
всичко живо сърце.
Единственият глас, който слуша, е този на безмълвието. В тишината на вътрешния си мир той открива всички велики истини на Вселената. В мълчанието си се огражда с непробиваема броня спрямо козните на врага и празната суета на невежеството. Неподвластен на времето и пространството, надмогнал всички условности на материалното битие, Учителят на Мъдростта е истински съработник на Бога. Няма сила, която може да го отклони от пътя му.
Природните закони не са в състояние да го подчинят, вятърът на промяната е безпомощен дори да разклати пламъка на преданото служение, извиращ безспирно от горящото му в самоотвержена обич
към
всичко живо сърце.
Истинският духовен Учител не поражда кармични последствия с действията си. Нещо повече, като правило той поема кармичния товар от плещите на мнозина. Колкото е по-издигнат по стълбицата на духовната еволюция, толкова повече същества е способен да облекчи за сметка на собственото си натоварване. Ала той върши това не по задължение, а осъзнато, с готовност, понеже знае, че да си израснал по-високо в Духа означава не да властваш, а да поемаш по-голяма отговорност. Учителят – пратеник на Божествения свят – притежава и правото да видоизменя индивидуалната и колективната карма.
към текста >>
Само пълновластен Наместник на
Бога
може да си позволи да борави с тази най-фина и изменчива тъкан на Творението.
Нещо повече, като правило той поема кармичния товар от плещите на мнозина. Колкото е по-издигнат по стълбицата на духовната еволюция, толкова повече същества е способен да облекчи за сметка на собственото си натоварване. Ала той върши това не по задължение, а осъзнато, с готовност, понеже знае, че да си израснал по-високо в Духа означава не да властваш, а да поемаш по-голяма отговорност. Учителят – пратеник на Божествения свят – притежава и правото да видоизменя индивидуалната и колективната карма. В редките случаи, когато това се налага, със своята сигурна ръка той изписва няколко нови думи или изречения в Книгата на Живота.
Само пълновластен Наместник на
Бога
може да си позволи да борави с тази най-фина и изменчива тъкан на Творението.
Ала той върши всичко с пълната увереност, че втъкава нови, здрави и потребни нишки в неизчерпаемия по богатството на възможностите си, разноцветен колорит на Божия Промисъл. Учителят на дясното посвещение, Адепт на Бялото братство, „... носи със себе си три неща: свобода за душата, светлина за ума и чистота за сърцето“, според свидетелството на Учителя П. Дънов. Българският Учител на Любовта, предвестник на Новата Култура, предлага и други съществени щрихи към портрета на това забележително Същество: „Присъствието на Учителя се познава по това, че той дава живот, светлина и свобода. Защото Учител е само оня, който живее и работи по законите на Любовта, Мъдростта и Истината. Който не спазва още напълно тия закони, той е ученик.
към текста >>
Ала той върши всичко с пълната увереност, че втъкава нови, здрави и потребни нишки в неизчерпаемия по
богатството
на възможностите си, разноцветен колорит на Божия Промисъл.
Колкото е по-издигнат по стълбицата на духовната еволюция, толкова повече същества е способен да облекчи за сметка на собственото си натоварване. Ала той върши това не по задължение, а осъзнато, с готовност, понеже знае, че да си израснал по-високо в Духа означава не да властваш, а да поемаш по-голяма отговорност. Учителят – пратеник на Божествения свят – притежава и правото да видоизменя индивидуалната и колективната карма. В редките случаи, когато това се налага, със своята сигурна ръка той изписва няколко нови думи или изречения в Книгата на Живота. Само пълновластен Наместник на Бога може да си позволи да борави с тази най-фина и изменчива тъкан на Творението.
Ала той върши всичко с пълната увереност, че втъкава нови, здрави и потребни нишки в неизчерпаемия по
богатството
на възможностите си, разноцветен колорит на Божия Промисъл.
Учителят на дясното посвещение, Адепт на Бялото братство, „... носи със себе си три неща: свобода за душата, светлина за ума и чистота за сърцето“, според свидетелството на Учителя П. Дънов. Българският Учител на Любовта, предвестник на Новата Култура, предлага и други съществени щрихи към портрета на това забележително Същество: „Присъствието на Учителя се познава по това, че той дава живот, светлина и свобода. Защото Учител е само оня, който живее и работи по законите на Любовта, Мъдростта и Истината. Който не спазва още напълно тия закони, той е ученик. Любовта на Учителя е изпитана, тя няма защо да се изпитва.
към текста >>
Учителят на дясното посвещение, Адепт на Бялото братство, „... носи със
себе
си три неща: свобода за душата, светлина за ума и чистота за сърцето“, според свидетелството на Учителя П. Дънов.
Ала той върши това не по задължение, а осъзнато, с готовност, понеже знае, че да си израснал по-високо в Духа означава не да властваш, а да поемаш по-голяма отговорност. Учителят – пратеник на Божествения свят – притежава и правото да видоизменя индивидуалната и колективната карма. В редките случаи, когато това се налага, със своята сигурна ръка той изписва няколко нови думи или изречения в Книгата на Живота. Само пълновластен Наместник на Бога може да си позволи да борави с тази най-фина и изменчива тъкан на Творението. Ала той върши всичко с пълната увереност, че втъкава нови, здрави и потребни нишки в неизчерпаемия по богатството на възможностите си, разноцветен колорит на Божия Промисъл.
Учителят на дясното посвещение, Адепт на Бялото братство, „... носи със
себе
си три неща: свобода за душата, светлина за ума и чистота за сърцето“, според свидетелството на Учителя П. Дънов.
Българският Учител на Любовта, предвестник на Новата Култура, предлага и други съществени щрихи към портрета на това забележително Същество: „Присъствието на Учителя се познава по това, че той дава живот, светлина и свобода. Защото Учител е само оня, който живее и работи по законите на Любовта, Мъдростта и Истината. Който не спазва още напълно тия закони, той е ученик. Любовта на Учителя е изпитана, тя няма защо да се изпитва. Знанието на Учителя е изпитано, то няма защо да се изпитва.
към текста >>
Българският Учител на
Любовта
, предвестник на Новата Култура, предлага и други съществени щрихи
към
портрета на това забележително Същество: „Присъствието на Учителя се познава по това, че той дава живот, светлина и свобода.
Учителят – пратеник на Божествения свят – притежава и правото да видоизменя индивидуалната и колективната карма. В редките случаи, когато това се налага, със своята сигурна ръка той изписва няколко нови думи или изречения в Книгата на Живота. Само пълновластен Наместник на Бога може да си позволи да борави с тази най-фина и изменчива тъкан на Творението. Ала той върши всичко с пълната увереност, че втъкава нови, здрави и потребни нишки в неизчерпаемия по богатството на възможностите си, разноцветен колорит на Божия Промисъл. Учителят на дясното посвещение, Адепт на Бялото братство, „... носи със себе си три неща: свобода за душата, светлина за ума и чистота за сърцето“, според свидетелството на Учителя П. Дънов.
Българският Учител на
Любовта
, предвестник на Новата Култура, предлага и други съществени щрихи
към
портрета на това забележително Същество: „Присъствието на Учителя се познава по това, че той дава живот, светлина и свобода.
Защото Учител е само оня, който живее и работи по законите на Любовта, Мъдростта и Истината. Който не спазва още напълно тия закони, той е ученик. Любовта на Учителя е изпитана, тя няма защо да се изпитва. Знанието на Учителя е изпитано, то няма защо да се изпитва. Чистотата на Учителя е изпитана, тя няма защо да се изпитва.
към текста >>
Защото Учител е само оня, който живее и работи по законите на
Любовта
, Мъдростта и Истината.
В редките случаи, когато това се налага, със своята сигурна ръка той изписва няколко нови думи или изречения в Книгата на Живота. Само пълновластен Наместник на Бога може да си позволи да борави с тази най-фина и изменчива тъкан на Творението. Ала той върши всичко с пълната увереност, че втъкава нови, здрави и потребни нишки в неизчерпаемия по богатството на възможностите си, разноцветен колорит на Божия Промисъл. Учителят на дясното посвещение, Адепт на Бялото братство, „... носи със себе си три неща: свобода за душата, светлина за ума и чистота за сърцето“, според свидетелството на Учителя П. Дънов. Българският Учител на Любовта, предвестник на Новата Култура, предлага и други съществени щрихи към портрета на това забележително Същество: „Присъствието на Учителя се познава по това, че той дава живот, светлина и свобода.
Защото Учител е само оня, който живее и работи по законите на
Любовта
, Мъдростта и Истината.
Който не спазва още напълно тия закони, той е ученик. Любовта на Учителя е изпитана, тя няма защо да се изпитва. Знанието на Учителя е изпитано, то няма защо да се изпитва. Чистотата на Учителя е изпитана, тя няма защо да се изпитва. Учителят в истински смисъл на думата е съвършен човек.
към текста >>
Любовта
на Учителя е изпитана, тя няма защо да се изпитва.
Ала той върши всичко с пълната увереност, че втъкава нови, здрави и потребни нишки в неизчерпаемия по богатството на възможностите си, разноцветен колорит на Божия Промисъл. Учителят на дясното посвещение, Адепт на Бялото братство, „... носи със себе си три неща: свобода за душата, светлина за ума и чистота за сърцето“, според свидетелството на Учителя П. Дънов. Българският Учител на Любовта, предвестник на Новата Култура, предлага и други съществени щрихи към портрета на това забележително Същество: „Присъствието на Учителя се познава по това, че той дава живот, светлина и свобода. Защото Учител е само оня, който живее и работи по законите на Любовта, Мъдростта и Истината. Който не спазва още напълно тия закони, той е ученик.
Любовта
на Учителя е изпитана, тя няма защо да се изпитва.
Знанието на Учителя е изпитано, то няма защо да се изпитва. Чистотата на Учителя е изпитана, тя няма защо да се изпитва. Учителят в истински смисъл на думата е съвършен човек. В него няма нито сянка от колебание, двоумение или неверие. Само Учителят може с право да се нарече велик и мощен човек, защото неговият живот има отражение в целия Космос (курсивът мой – К.З.).
към текста >>
Учителят поставя на пиедестал чистата
любов
към
ближния
– братската
любов
, която в убежденията му далеч надвишава по стойност доброволно преминатите изпитания по Пътя и дори посвещенията.
Само Учителят може с право да се нарече велик и мощен човек, защото неговият живот има отражение в целия Космос (курсивът мой – К.З.). А щом животът и мисълта на един човек се отразяват в целия Космос, те са Божествени.“ Според външните признаци на своя живот Учителят не се отличава от другите хора. Ала това е само привидно. Самият той е живо въплъщение на собственото му учение. Проповядва истини, които сам е изпитал и преживял; те са част от него и той може без колебание, с цялата си категоричност да ги предложи на онези, които все още не са стигнали до тях, но са способни да ги възприемат, осмислят и приложат.
Учителят поставя на пиедестал чистата
любов
към
ближния
– братската
любов
, която в убежденията му далеч надвишава по стойност доброволно преминатите изпитания по Пътя и дори посвещенията.
Той е напълно естествен в поведението си, във всичките си външни прояви. Не изисква обещания и клетви от последователите си. Прекланя се пред свещената неприкосновеност на свободната воля. Никога не избързва, нищо не пресилва, винаги е антипод на всяка крайност и фанатизъм. Учителят не се нуждае от одобрението на никого, нито пък от реклама за дейността си.
към текста >>
Той е напълно естествен в поведението си, във всичките си външни прояви.
А щом животът и мисълта на един човек се отразяват в целия Космос, те са Божествени.“ Според външните признаци на своя живот Учителят не се отличава от другите хора. Ала това е само привидно. Самият той е живо въплъщение на собственото му учение. Проповядва истини, които сам е изпитал и преживял; те са част от него и той може без колебание, с цялата си категоричност да ги предложи на онези, които все още не са стигнали до тях, но са способни да ги възприемат, осмислят и приложат. Учителят поставя на пиедестал чистата любов към ближния – братската любов, която в убежденията му далеч надвишава по стойност доброволно преминатите изпитания по Пътя и дори посвещенията.
Той е напълно естествен в поведението си, във всичките си външни прояви.
Не изисква обещания и клетви от последователите си. Прекланя се пред свещената неприкосновеност на свободната воля. Никога не избързва, нищо не пресилва, винаги е антипод на всяка крайност и фанатизъм. Учителят не се нуждае от одобрението на никого, нито пък от реклама за дейността си. Никога не нарушава обществения ред.
към текста >>
Той не върви пред следовниците си, а ги придружава по пътя им
към
съвършенството.
Никога не избързва, нищо не пресилва, винаги е антипод на всяка крайност и фанатизъм. Учителят не се нуждае от одобрението на никого, нито пък от реклама за дейността си. Никога не нарушава обществения ред. Най-адекватната му визитна картичка е собственият му живот. Истинският Учител винаги влиза през вратата, а не прескача през оградата.
Той не върви пред следовниците си, а ги придружава по пътя им
към
съвършенството.
На всекиго говори на собствения му език. На злото неизменно отвръща с добро. Външният вид на духовния Учител е в унисон с цялостната му личност и по никакъв начин не се натрапва на наблюдателя. И в тази насока той дава прекрасен образец на онези, които имат очи да видят и уши да чуят. Учителят П.
към текста >>
“ За да не изпадне ученикът в заблуда, той иска да го накара сам да изпита чистотата на своя Учител, сам да намери неговите вътрешни
богатства
, да види не външния, а вътрешния му блясък.
И в тази насока той дава прекрасен образец на онези, които имат очи да видят и уши да чуят. Учителят П. Дънов предлага неговия синтезиран портрет: „Учителят на Бялото братство се облича скромно, но винаги чисто и спретнато. Той не носи пръстени и украшения. На учениците си казва: „Не очаквайте много от мен!
“ За да не изпадне ученикът в заблуда, той иска да го накара сам да изпита чистотата на своя Учител, сам да намери неговите вътрешни
богатства
, да види не външния, а вътрешния му блясък.
При това Учителят на Бялото братство не ограничава учениците си, а им дава пълна свобода.“ Над Учителите от Бялата ложа и адептите на лявото посвещение (Черната ложа) се издига „друга една категория Учители – Великите Учители на Всемирното Братство, които познават методите и на едните, и на другите и регулират тяхната дейност“ (Учителят П. Дънов). Всемирната Ложа ръководи дейността на другите две, подчинени на нея ложи, които са нейни разклонения в Проявеното Битие. Така всичко, което става в Космоса, се насочва – рано или късно – в грандиозния поток на първоначалния Божий замисъл и план за света. Духовният Учител не идва на Земята на празно място.
към текста >>
При това Учителят на Бялото братство не ограничава учениците си, а им дава пълна свобода.“
Учителят П. Дънов предлага неговия синтезиран портрет: „Учителят на Бялото братство се облича скромно, но винаги чисто и спретнато. Той не носи пръстени и украшения. На учениците си казва: „Не очаквайте много от мен! “ За да не изпадне ученикът в заблуда, той иска да го накара сам да изпита чистотата на своя Учител, сам да намери неговите вътрешни богатства, да види не външния, а вътрешния му блясък.
При това Учителят на Бялото братство не ограничава учениците си, а им дава пълна свобода.“
Над Учителите от Бялата ложа и адептите на лявото посвещение (Черната ложа) се издига „друга една категория Учители – Великите Учители на Всемирното Братство, които познават методите и на едните, и на другите и регулират тяхната дейност“ (Учителят П. Дънов). Всемирната Ложа ръководи дейността на другите две, подчинени на нея ложи, които са нейни разклонения в Проявеното Битие. Така всичко, което става в Космоса, се насочва – рано или късно – в грандиозния поток на първоначалния Божий замисъл и план за света. Духовният Учител не идва на Земята на празно място. Огромен сонм разумни същества подготвят неговото пристигане, за да се увенчае с успех мисията му.
към текста >>
Първите принадлежат
към
Бялото братство и подпомагат личната и колективна еволюция на човечеството, а вторите –
към
Черното братство; те привидно спъват еволюционните стремежи на хората, но дълбокият смисъл на тяхната проява е също служение на
Бога
, но със средствата на злото.
Или те самите, или техните последователи очевидно не са запознати с библейските пасажи, които цитирахме по-горе (и с още редица подобни). А може би предпочитат да държат очите си здраво затворени пред тях... Тяхна воля! Господ допуска и такива светотатствени домогвания, защото и те създават ценна поука за можещите да разчетат смисъла им. И последствията, разбира се. Следователно съществуват, най-общо казано, два вида учители – истински и лъжливи.
Първите принадлежат
към
Бялото братство и подпомагат личната и колективна еволюция на човечеството, а вторите –
към
Черното братство; те привидно спъват еволюционните стремежи на хората, но дълбокият смисъл на тяхната проява е също служение на
Бога
, но със средствата на злото.
Учителите от Бялата ложа предлагат най-краткия път към самоосъществяването на човешкото същество – следването и прилагането на Божествените принципи на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. Учителите от Черната ложа подтикват хората да израстват духовно посредством натрупания отрицателен опит. Това е най-дългият и най-мъчителният път на личностна реализация, но също с доказана ефективност. Първата стъпка по духовната пътека изисква от кандидата за окултен ученик да развие качеството различаване: истина от неистина, светлина от мрак. Изискването включва и разпознаването на истинските и лъжливите учители.
към текста >>
Учителите от Бялата ложа предлагат най-краткия път
към
самоосъществяването на човешкото същество – следването и прилагането на Божествените принципи на
Любовта
, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта.
А може би предпочитат да държат очите си здраво затворени пред тях... Тяхна воля! Господ допуска и такива светотатствени домогвания, защото и те създават ценна поука за можещите да разчетат смисъла им. И последствията, разбира се. Следователно съществуват, най-общо казано, два вида учители – истински и лъжливи. Първите принадлежат към Бялото братство и подпомагат личната и колективна еволюция на човечеството, а вторите – към Черното братство; те привидно спъват еволюционните стремежи на хората, но дълбокият смисъл на тяхната проява е също служение на Бога, но със средствата на злото.
Учителите от Бялата ложа предлагат най-краткия път
към
самоосъществяването на човешкото същество – следването и прилагането на Божествените принципи на
Любовта
, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта.
Учителите от Черната ложа подтикват хората да израстват духовно посредством натрупания отрицателен опит. Това е най-дългият и най-мъчителният път на личностна реализация, но също с доказана ефективност. Първата стъпка по духовната пътека изисква от кандидата за окултен ученик да развие качеството различаване: истина от неистина, светлина от мрак. Изискването включва и разпознаването на истинските и лъжливите учители. Най-точният критерий в това направление е даден от Христос в думите Му: „По плодовете им ще ги познаете!
към текста >>
Точно обратното е при изявата на адептите от лявото посвещение: „Лъжеучителят носи със
себе
си робство за душата, тъмнина за ума и опорочаване на сърцето“ (Учителят П. Дънов).
Изискването включва и разпознаването на истинските и лъжливите учители. Най-точният критерий в това направление е даден от Христос в думите Му: „По плодовете им ще ги познаете! “ (Мат. 7:16). Плодовете от дейността на духовния Учител, Служител на Бялото братство, както вече бе посочено по-горе – според Учителя П. Дънов, – са „свобода за душата, светлина за ума и чистота за сърцето“.
Точно обратното е при изявата на адептите от лявото посвещение: „Лъжеучителят носи със
себе
си робство за душата, тъмнина за ума и опорочаване на сърцето“ (Учителят П. Дънов).
Българският велик Посветен не спестява суровите си, но точни слова относно отговорността, поемана от следовниците на мрака. Вездесъщата Божия справедливост въздава заслуженото за всяко действие и мисъл. Ала особено взискателна е тя, когато става въпрос за преките и косвени влияния върху човешката душа: „Ясно е тогава каква деликатна и отговорна работа е да бъдеш духовен Учител. Затова Христос се обръща към Своите ученици и им казва: „Не се наричайте учители! “ Ако някой си позволи самоволно да учителства и осакати духовно някои души, ще отговаря пред великия Закон.
към текста >>
Българският велик Посветен не спестява суровите си, но точни слова относно отговорността, поемана от следовниците на мрака.
Най-точният критерий в това направление е даден от Христос в думите Му: „По плодовете им ще ги познаете! “ (Мат. 7:16). Плодовете от дейността на духовния Учител, Служител на Бялото братство, както вече бе посочено по-горе – според Учителя П. Дънов, – са „свобода за душата, светлина за ума и чистота за сърцето“. Точно обратното е при изявата на адептите от лявото посвещение: „Лъжеучителят носи със себе си робство за душата, тъмнина за ума и опорочаване на сърцето“ (Учителят П. Дънов).
Българският велик Посветен не спестява суровите си, но точни слова относно отговорността, поемана от следовниците на мрака.
Вездесъщата Божия справедливост въздава заслуженото за всяко действие и мисъл. Ала особено взискателна е тя, когато става въпрос за преките и косвени влияния върху човешката душа: „Ясно е тогава каква деликатна и отговорна работа е да бъдеш духовен Учител. Затова Христос се обръща към Своите ученици и им казва: „Не се наричайте учители! “ Ако някой си позволи самоволно да учителства и осакати духовно някои души, ще отговаря пред великия Закон. Великият Закон е благ, но и справедлив.
към текста >>
Затова Христос се обръща
към
Своите ученици и им казва: „Не се наричайте учители!
Дънов, – са „свобода за душата, светлина за ума и чистота за сърцето“. Точно обратното е при изявата на адептите от лявото посвещение: „Лъжеучителят носи със себе си робство за душата, тъмнина за ума и опорочаване на сърцето“ (Учителят П. Дънов). Българският велик Посветен не спестява суровите си, но точни слова относно отговорността, поемана от следовниците на мрака. Вездесъщата Божия справедливост въздава заслуженото за всяко действие и мисъл. Ала особено взискателна е тя, когато става въпрос за преките и косвени влияния върху човешката душа: „Ясно е тогава каква деликатна и отговорна работа е да бъдеш духовен Учител.
Затова Христос се обръща
към
Своите ученици и им казва: „Не се наричайте учители!
“ Ако някой си позволи самоволно да учителства и осакати духовно някои души, ще отговаря пред великия Закон. Великият Закон е благ, но и справедлив. Всички самозвани учители биват хвърлени в затвор и след като излежат своето наказание, чак тогава ще поемат правия път на своето развитие. А знаете ли колко хиляди години са потребни за това? “
към текста >>
Очевиден фактор за принадлежността на един Учител
към
Бялата ложа е наличието от негова страна на дела и плодове от делата в духа на Христовото учение.
“ Ако някой си позволи самоволно да учителства и осакати духовно някои души, ще отговаря пред великия Закон. Великият Закон е благ, но и справедлив. Всички самозвани учители биват хвърлени в затвор и след като излежат своето наказание, чак тогава ще поемат правия път на своето развитие. А знаете ли колко хиляди години са потребни за това? “
Очевиден фактор за принадлежността на един Учител
към
Бялата ложа е наличието от негова страна на дела и плодове от делата в духа на Христовото учение.
Той неизменно остава тих, ненатрапчив и пределно скромен. От друга страна, характерна черта – и то безпогрешно различителна! – за поведението на лъжеучителите са гордостта и егоизмът. Макар и същества от висока еволюционна степен, те са се поддали на поривите и страстите в низшата си природа и са ги последвали докрай. Така са се превърнали в инструменти на злото – с деформирана ценностна система, която безмилостно налагат на последователите си.
към текста >>
Той се облича в най-хубави дрехи, носи най-скъпи украшения и накити и си слага пръстени, обсипани с брилянти.“ Както заявява същият духовен Учител на друго място в наставленията си
към
учениците, в облеклото не бива да изпъкват дрехите по цвят, кройка и пропорции, а лицето; и не лицето, а душата.
Отговорността пред Божия закон нараства успоредно с увеличаването на придобитите знания и придвижването по пътеката на посвещенията. Който е вкусил веднъж от нектара на Божественото учение и го е приел като пътеводна звезда за цялата вечност, няма право повече да греши. Толкова по-скъп данък следва да платят онези, които самоволно изкривяват Словото на безсмъртната Правда: „Като ви напомням голямата отговорност, която има един Посветен за една направена погрешка, искам да ви наведа на мисълта колко голяма отговорност поемат пък ония самозвани учители, които осакатяват човешките души“ – свидетелства отново Учителят П. Дънов. Българският Пратеник на Небето разкрива и още един съществен щрих при разпознаването на лъжеучителите, изхождайки от вниманието, което те отделят на външния си вид, т.е. на формата – за сметка на смисъла и съдържанието: „Учителят на Черното братство не познава Истината и поради това обръща внимание на външността.
Той се облича в най-хубави дрехи, носи най-скъпи украшения и накити и си слага пръстени, обсипани с брилянти.“ Както заявява същият духовен Учител на друго място в наставленията си
към
учениците, в облеклото не бива да изпъкват дрехите по цвят, кройка и пропорции, а лицето; и не лицето, а душата.
Който проявява пристрастия към външния си вид – в смисъла на изнесеното по-горе, очевидно държи да афишира външното си богатство с цел да прикрие липсата на вътрешно. 4. Учител и ученик: „Учителят е среда между Бога и ученика. А ученикът е среда между Учителя и народа, света.“ (Учителят Петър Дънов)
към текста >>
Който проявява пристрастия
към
външния си вид – в смисъла на изнесеното по-горе, очевидно държи да афишира външното си
богатство
с цел да прикрие липсата на вътрешно.
Който е вкусил веднъж от нектара на Божественото учение и го е приел като пътеводна звезда за цялата вечност, няма право повече да греши. Толкова по-скъп данък следва да платят онези, които самоволно изкривяват Словото на безсмъртната Правда: „Като ви напомням голямата отговорност, която има един Посветен за една направена погрешка, искам да ви наведа на мисълта колко голяма отговорност поемат пък ония самозвани учители, които осакатяват човешките души“ – свидетелства отново Учителят П. Дънов. Българският Пратеник на Небето разкрива и още един съществен щрих при разпознаването на лъжеучителите, изхождайки от вниманието, което те отделят на външния си вид, т.е. на формата – за сметка на смисъла и съдържанието: „Учителят на Черното братство не познава Истината и поради това обръща внимание на външността. Той се облича в най-хубави дрехи, носи най-скъпи украшения и накити и си слага пръстени, обсипани с брилянти.“ Както заявява същият духовен Учител на друго място в наставленията си към учениците, в облеклото не бива да изпъкват дрехите по цвят, кройка и пропорции, а лицето; и не лицето, а душата.
Който проявява пристрастия
към
външния си вид – в смисъла на изнесеното по-горе, очевидно държи да афишира външното си
богатство
с цел да прикрие липсата на вътрешно.
4. Учител и ученик: „Учителят е среда между Бога и ученика. А ученикът е среда между Учителя и народа, света.“ (Учителят Петър Дънов) В някое от многобройните си материални въплъщения човешкото същество достига такава степен на духовното си развитие, при която става възможен контактът между него и духовен Учител.
към текста >>
„Учителят е среда между
Бога
и ученика.
Българският Пратеник на Небето разкрива и още един съществен щрих при разпознаването на лъжеучителите, изхождайки от вниманието, което те отделят на външния си вид, т.е. на формата – за сметка на смисъла и съдържанието: „Учителят на Черното братство не познава Истината и поради това обръща внимание на външността. Той се облича в най-хубави дрехи, носи най-скъпи украшения и накити и си слага пръстени, обсипани с брилянти.“ Както заявява същият духовен Учител на друго място в наставленията си към учениците, в облеклото не бива да изпъкват дрехите по цвят, кройка и пропорции, а лицето; и не лицето, а душата. Който проявява пристрастия към външния си вид – в смисъла на изнесеното по-горе, очевидно държи да афишира външното си богатство с цел да прикрие липсата на вътрешно. 4. Учител и ученик:
„Учителят е среда между
Бога
и ученика.
А ученикът е среда между Учителя и народа, света.“ (Учителят Петър Дънов) В някое от многобройните си материални въплъщения човешкото същество достига такава степен на духовното си развитие, при която става възможен контактът между него и духовен Учител. Това несъмнено е велик момент от пътя на душата в Космоса. Въплътената индивидуалност се превръща в осъзнат ученик в земното училище.
към текста >>
Прочутата езотерична максима гласи: „Когато ученикът е готов, Учителят го призовава
към
работа и служение.“ Българският Учител на Новата Култура – Беинса Дуно, рисува тази ситуация със свои думи: „Учителят сам извиква своите ученици.
Това несъмнено е велик момент от пътя на душата в Космоса. Въплътената индивидуалност се превръща в осъзнат ученик в земното училище. Именно „осъзнат“, защото всички ние сме ученици в тази планетарна Школа, ала огромният процент от нас не го знаят. Малцината, които са прогледнали за истината, крачат по пътеката на окултното ученичество. Техният ход, ритъмът на придвижването и уроците, предавани за усвояване и прилагане, са обект на наблюдение и контрол от страна на извисен духовен Наставник, който отдавна е минал по същия маршрут и познава отлично всичките му особености.
Прочутата езотерична максима гласи: „Когато ученикът е готов, Учителят го призовава
към
работа и служение.“ Българският Учител на Новата Култура – Беинса Дуно, рисува тази ситуация със свои думи: „Учителят сам извиква своите ученици.
И учениците познават гласа му.“ Да, няма съмнение, че учениците разпознават гласа на своя Учител, понеже те са свързани с него от миналото, от предишни въплъщения. Отношенията помежду им далеч надхвърлят тесните рамки на един земен живот. Ала е нужно в конкретната инкарнация пилигримът по духовния Път с цялото си сърце да възжадува Истината, да пламне в него пожарът на новорождението и той да се изпълни до последната фибра на съществото си с устрема и порива към съвършенство. Тогава именно Учителят му ще го докосне по начин, който не буди съмнение относно целта на призива. И от този благословен миг на взаимност контактът помежду им ще се възроди за нов живот и ново съдържание.
към текста >>
Ала е нужно в конкретната инкарнация пилигримът по духовния Път с цялото си сърце да възжадува Истината, да пламне в него пожарът на новорождението и той да се изпълни до последната фибра на съществото си с устрема и порива
към
съвършенство.
Малцината, които са прогледнали за истината, крачат по пътеката на окултното ученичество. Техният ход, ритъмът на придвижването и уроците, предавани за усвояване и прилагане, са обект на наблюдение и контрол от страна на извисен духовен Наставник, който отдавна е минал по същия маршрут и познава отлично всичките му особености. Прочутата езотерична максима гласи: „Когато ученикът е готов, Учителят го призовава към работа и служение.“ Българският Учител на Новата Култура – Беинса Дуно, рисува тази ситуация със свои думи: „Учителят сам извиква своите ученици. И учениците познават гласа му.“ Да, няма съмнение, че учениците разпознават гласа на своя Учител, понеже те са свързани с него от миналото, от предишни въплъщения. Отношенията помежду им далеч надхвърлят тесните рамки на един земен живот.
Ала е нужно в конкретната инкарнация пилигримът по духовния Път с цялото си сърце да възжадува Истината, да пламне в него пожарът на новорождението и той да се изпълни до последната фибра на съществото си с устрема и порива
към
съвършенство.
Тогава именно Учителят му ще го докосне по начин, който не буди съмнение относно целта на призива. И от този благословен миг на взаимност контактът помежду им ще се възроди за нов живот и ново съдържание. За всеки човек ще настъпи ден, в който той ще срещне в плът своя Учител. И не само ще го срещне, но и ще го разпознае измежду всички останали свои съвременници. Неописуемо е величието на тази среща!
към текста >>
Беззаветната преданост и Божествената
Любов
между Учителя и ученика няма равна на
себе
си във Вселената!
И от този благословен миг на взаимност контактът помежду им ще се възроди за нов живот и ново съдържание. За всеки човек ще настъпи ден, в който той ще срещне в плът своя Учител. И не само ще го срещне, но и ще го разпознае измежду всички останали свои съвременници. Неописуемо е величието на тази среща! Търсещият ще погледне в очите едно необикновено Същество, което без думи ще изрази готовност да поеме съдбините му в ръцете си.
Беззаветната преданост и Божествената
Любов
между Учителя и ученика няма равна на
себе
си във Вселената!
Учителят е вълшебното огледало, в което ученикът открива собствения си съвършен образ – такъв, какъвто Бог желае да бъде. Наставникът по пътеката към великата Цел го води търпеливо и с неизразима обич и упование не само към необята на космическото познание, но и в дълбините на самопознанието: „Закон е – като намериш единия Учител, като намериш Бога, ще намериш и себе си. Като видиш Бога, ще видиш и себе си. А да видиш Бога, да видиш и себе си – това е най-свещеният момент в живота. За този именно момент човек живее“ (Учителят П. Дънов).
към текста >>
Наставникът по пътеката
към
великата Цел го води търпеливо и с неизразима обич и упование не само
към
необята на космическото познание, но и в дълбините на самопознанието: „Закон е – като намериш единия Учител, като намериш
Бога
, ще намериш и
себе
си.
И не само ще го срещне, но и ще го разпознае измежду всички останали свои съвременници. Неописуемо е величието на тази среща! Търсещият ще погледне в очите едно необикновено Същество, което без думи ще изрази готовност да поеме съдбините му в ръцете си. Беззаветната преданост и Божествената Любов между Учителя и ученика няма равна на себе си във Вселената! Учителят е вълшебното огледало, в което ученикът открива собствения си съвършен образ – такъв, какъвто Бог желае да бъде.
Наставникът по пътеката
към
великата Цел го води търпеливо и с неизразима обич и упование не само
към
необята на космическото познание, но и в дълбините на самопознанието: „Закон е – като намериш единия Учител, като намериш
Бога
, ще намериш и
себе
си.
Като видиш Бога, ще видиш и себе си. А да видиш Бога, да видиш и себе си – това е най-свещеният момент в живота. За този именно момент човек живее“ (Учителят П. Дънов). Тук някой би запитал: „И все пак, как да разпознаем един духовен Учител? “ Основателен въпрос.
към текста >>
Като видиш
Бога
, ще видиш и
себе
си.
Неописуемо е величието на тази среща! Търсещият ще погледне в очите едно необикновено Същество, което без думи ще изрази готовност да поеме съдбините му в ръцете си. Беззаветната преданост и Божествената Любов между Учителя и ученика няма равна на себе си във Вселената! Учителят е вълшебното огледало, в което ученикът открива собствения си съвършен образ – такъв, какъвто Бог желае да бъде. Наставникът по пътеката към великата Цел го води търпеливо и с неизразима обич и упование не само към необята на космическото познание, но и в дълбините на самопознанието: „Закон е – като намериш единия Учител, като намериш Бога, ще намериш и себе си.
Като видиш
Бога
, ще видиш и
себе
си.
А да видиш Бога, да видиш и себе си – това е най-свещеният момент в живота. За този именно момент човек живее“ (Учителят П. Дънов). Тук някой би запитал: „И все пак, как да разпознаем един духовен Учител? “ Основателен въпрос. Поне за мнозинството от нас.
към текста >>
А да видиш
Бога
, да видиш и
себе
си – това е най-свещеният момент в живота.
Търсещият ще погледне в очите едно необикновено Същество, което без думи ще изрази готовност да поеме съдбините му в ръцете си. Беззаветната преданост и Божествената Любов между Учителя и ученика няма равна на себе си във Вселената! Учителят е вълшебното огледало, в което ученикът открива собствения си съвършен образ – такъв, какъвто Бог желае да бъде. Наставникът по пътеката към великата Цел го води търпеливо и с неизразима обич и упование не само към необята на космическото познание, но и в дълбините на самопознанието: „Закон е – като намериш единия Учител, като намериш Бога, ще намериш и себе си. Като видиш Бога, ще видиш и себе си.
А да видиш
Бога
, да видиш и
себе
си – това е най-свещеният момент в живота.
За този именно момент човек живее“ (Учителят П. Дънов). Тук някой би запитал: „И все пак, как да разпознаем един духовен Учител? “ Основателен въпрос. Поне за мнозинството от нас. И както навярно се досещате, най-точен е отговорът на един от самите Учители: „Познаването на Учителя е чисто духовен процес (курсивът мой – К.З.).
към текста >>
Способността му да се проявява във висшите си тела му открива пътя
към
най-светлите и извисени простори на невидимия свят, както и
към
мащабно съработничество с Космическия Разум.
Трябва да се извърши един чисто духовен процес между Учителя и ученика. Необходимо е при това пълно съзнание за задачата, която те имат да изпълнят. В случая трябва да съществува такава пълна обмяна между Учител и ученик, каквато съществува между детето и майката в нейната утроба“ (Учителят П. Дънов). Това е общуване от най-фино духовно естество, общуване в Божия Дух. Една от главните му задачи е оживяването на латентните (непроявени) тела на ученика, които да се превърнат в пълноценни носители на съзнанието му.
Способността му да се проявява във висшите си тела му открива пътя
към
най-светлите и извисени простори на невидимия свят, както и
към
мащабно съработничество с Космическия Разум.
Този резултат от плодоносния обмен между Учителя и ученика е обрисуван от Учителя на Бялото братство в България, както следва: „И както човешкият дух работи в утробата на майката, за да изгради тялото на детето, както той се учи при този процес, взимайки участие в работата, която върши духът на майката, така и Учителят и ученикът трябва да работят едновременно с помощта на Божествения Дух, за да изградят духовното тяло на ученика – неговото вечно жилище.“ Именно затова „... първото нещо, което трябва да направи Учителят, то е да разкрие на ученика духовния, невидим дотогава за него свят, тъй както майката, след деветмесечно носене на детето в своята утроба, му разкрива един нов за него свят.“ Когато сред хората се въплъти истински велик Учител на Божественото учение, той бива приет по различен начин от своите съвременници. Едни от тях не забелязват у него нищо необикновено. Други откриват духовния блясък на присъствието му, ала понеже са роби на страстите си, а неговият съвършено чист живот мълком ги изобличава, те започват да го ненавиждат и преследват. Трети установяват мистичните дълбини на личността му, но леността ги приковава към постелята на безхаберието и те предпочитат да останат, както и преди, в полусънното състояние на безразличие; както е известно, рано или късно то води до регрес и саморазрушение.
към текста >>
Други откриват духовния блясък на присъствието му, ала понеже са роби на страстите си, а неговият съвършено чист живот мълком ги изобличава, те започват да го ненавиждат и преследват.
Една от главните му задачи е оживяването на латентните (непроявени) тела на ученика, които да се превърнат в пълноценни носители на съзнанието му. Способността му да се проявява във висшите си тела му открива пътя към най-светлите и извисени простори на невидимия свят, както и към мащабно съработничество с Космическия Разум. Този резултат от плодоносния обмен между Учителя и ученика е обрисуван от Учителя на Бялото братство в България, както следва: „И както човешкият дух работи в утробата на майката, за да изгради тялото на детето, както той се учи при този процес, взимайки участие в работата, която върши духът на майката, така и Учителят и ученикът трябва да работят едновременно с помощта на Божествения Дух, за да изградят духовното тяло на ученика – неговото вечно жилище.“ Именно затова „... първото нещо, което трябва да направи Учителят, то е да разкрие на ученика духовния, невидим дотогава за него свят, тъй както майката, след деветмесечно носене на детето в своята утроба, му разкрива един нов за него свят.“ Когато сред хората се въплъти истински велик Учител на Божественото учение, той бива приет по различен начин от своите съвременници. Едни от тях не забелязват у него нищо необикновено.
Други откриват духовния блясък на присъствието му, ала понеже са роби на страстите си, а неговият съвършено чист живот мълком ги изобличава, те започват да го ненавиждат и преследват.
Трети установяват мистичните дълбини на личността му, но леността ги приковава към постелята на безхаберието и те предпочитат да останат, както и преди, в полусънното състояние на безразличие; както е известно, рано или късно то води до регрес и саморазрушение. Четвърти съзират светлината на Учителя и ръкопляскат на разноцветното ў излъчване. Ала те не успяват да я разберат до край и го възприемат преди всичко като магьосник, хипнотизатор или факир – в съответствие с научната си или умствена нагласа. И на пето място – едва малцина зрящи или проглеждащи оценяват обективно и по достойнство титаничната фигура на Учителя, започват сериозно да изучават неговото послание, поемат по неговите стъпки, култивират добродетели и постепенно израстват като ученици по духовния Път. Тогава и Учител, и ученик преживяват неповторима, разтърсваща из основи съществото им радост, породена от съединяването им в Божественото: „Когато ученикът се радва в Бога, тогава и Учителят се радва на ученика.
към текста >>
Трети установяват мистичните дълбини на личността му, но леността ги приковава
към
постелята на безхаберието и те предпочитат да останат, както и преди, в полусънното състояние на безразличие; както е известно, рано или късно то води до регрес и саморазрушение.
Способността му да се проявява във висшите си тела му открива пътя към най-светлите и извисени простори на невидимия свят, както и към мащабно съработничество с Космическия Разум. Този резултат от плодоносния обмен между Учителя и ученика е обрисуван от Учителя на Бялото братство в България, както следва: „И както човешкият дух работи в утробата на майката, за да изгради тялото на детето, както той се учи при този процес, взимайки участие в работата, която върши духът на майката, така и Учителят и ученикът трябва да работят едновременно с помощта на Божествения Дух, за да изградят духовното тяло на ученика – неговото вечно жилище.“ Именно затова „... първото нещо, което трябва да направи Учителят, то е да разкрие на ученика духовния, невидим дотогава за него свят, тъй както майката, след деветмесечно носене на детето в своята утроба, му разкрива един нов за него свят.“ Когато сред хората се въплъти истински велик Учител на Божественото учение, той бива приет по различен начин от своите съвременници. Едни от тях не забелязват у него нищо необикновено. Други откриват духовния блясък на присъствието му, ала понеже са роби на страстите си, а неговият съвършено чист живот мълком ги изобличава, те започват да го ненавиждат и преследват.
Трети установяват мистичните дълбини на личността му, но леността ги приковава
към
постелята на безхаберието и те предпочитат да останат, както и преди, в полусънното състояние на безразличие; както е известно, рано или късно то води до регрес и саморазрушение.
Четвърти съзират светлината на Учителя и ръкопляскат на разноцветното ў излъчване. Ала те не успяват да я разберат до край и го възприемат преди всичко като магьосник, хипнотизатор или факир – в съответствие с научната си или умствена нагласа. И на пето място – едва малцина зрящи или проглеждащи оценяват обективно и по достойнство титаничната фигура на Учителя, започват сериозно да изучават неговото послание, поемат по неговите стъпки, култивират добродетели и постепенно израстват като ученици по духовния Път. Тогава и Учител, и ученик преживяват неповторима, разтърсваща из основи съществото им радост, породена от съединяването им в Божественото: „Когато ученикът се радва в Бога, тогава и Учителят се радва на ученика. Защото Учителят търси не своята слава, а Славата на Отца си.“
към текста >>
Тогава и Учител, и ученик преживяват неповторима, разтърсваща из основи съществото им радост, породена от съединяването им в Божественото: „Когато ученикът се радва в
Бога
, тогава и Учителят се радва на ученика.
Други откриват духовния блясък на присъствието му, ала понеже са роби на страстите си, а неговият съвършено чист живот мълком ги изобличава, те започват да го ненавиждат и преследват. Трети установяват мистичните дълбини на личността му, но леността ги приковава към постелята на безхаберието и те предпочитат да останат, както и преди, в полусънното състояние на безразличие; както е известно, рано или късно то води до регрес и саморазрушение. Четвърти съзират светлината на Учителя и ръкопляскат на разноцветното ў излъчване. Ала те не успяват да я разберат до край и го възприемат преди всичко като магьосник, хипнотизатор или факир – в съответствие с научната си или умствена нагласа. И на пето място – едва малцина зрящи или проглеждащи оценяват обективно и по достойнство титаничната фигура на Учителя, започват сериозно да изучават неговото послание, поемат по неговите стъпки, култивират добродетели и постепенно израстват като ученици по духовния Път.
Тогава и Учител, и ученик преживяват неповторима, разтърсваща из основи съществото им радост, породена от съединяването им в Божественото: „Когато ученикът се радва в
Бога
, тогава и Учителят се радва на ученика.
Защото Учителят търси не своята слава, а Славата на Отца си.“ Окултният ученик може да се нарече такъв, единствено когато окончателно е скъсал с преходността и на първо място – с повика на плътта. Той знае, че не може да служи едновременно на Бога и мамона, и е направил веднъж завинаги своя съдбоносен избор. От този решаващ момент нататък той става достоен за пълноценно общуване със своя Учител: „Ученикът не може да има приятелство и с преходното, и с Бога. Ако той люби Бога, преходното ще потъмнее за него, ще се скрие, ще изчезне.
към текста >>
Той знае, че не може да служи едновременно на
Бога
и мамона, и е направил веднъж завинаги своя съдбоносен избор.
Ала те не успяват да я разберат до край и го възприемат преди всичко като магьосник, хипнотизатор или факир – в съответствие с научната си или умствена нагласа. И на пето място – едва малцина зрящи или проглеждащи оценяват обективно и по достойнство титаничната фигура на Учителя, започват сериозно да изучават неговото послание, поемат по неговите стъпки, култивират добродетели и постепенно израстват като ученици по духовния Път. Тогава и Учител, и ученик преживяват неповторима, разтърсваща из основи съществото им радост, породена от съединяването им в Божественото: „Когато ученикът се радва в Бога, тогава и Учителят се радва на ученика. Защото Учителят търси не своята слава, а Славата на Отца си.“ Окултният ученик може да се нарече такъв, единствено когато окончателно е скъсал с преходността и на първо място – с повика на плътта.
Той знае, че не може да служи едновременно на
Бога
и мамона, и е направил веднъж завинаги своя съдбоносен избор.
От този решаващ момент нататък той става достоен за пълноценно общуване със своя Учител: „Ученикът не може да има приятелство и с преходното, и с Бога. Ако той люби Бога, преходното ще потъмнее за него, ще се скрие, ще изчезне. И тогава ще се озове в един друг свят на Светлина, Мир и Радост. Там ще чуе гласа на Учителя си“ (Учителят П. Дънов). Пречистеното и извисено съзнание на ученика – дори и в мигове на върховни изпитания – му позволява неизменно да разчита на подкрепата на своя Учител: „Когато си обременен в пустинята на живота, Учителят чува твоя зов.
към текста >>
От този решаващ момент нататък той става достоен за пълноценно общуване със своя Учител: „Ученикът не може да има приятелство и с преходното, и с
Бога
.
И на пето място – едва малцина зрящи или проглеждащи оценяват обективно и по достойнство титаничната фигура на Учителя, започват сериозно да изучават неговото послание, поемат по неговите стъпки, култивират добродетели и постепенно израстват като ученици по духовния Път. Тогава и Учител, и ученик преживяват неповторима, разтърсваща из основи съществото им радост, породена от съединяването им в Божественото: „Когато ученикът се радва в Бога, тогава и Учителят се радва на ученика. Защото Учителят търси не своята слава, а Славата на Отца си.“ Окултният ученик може да се нарече такъв, единствено когато окончателно е скъсал с преходността и на първо място – с повика на плътта. Той знае, че не може да служи едновременно на Бога и мамона, и е направил веднъж завинаги своя съдбоносен избор.
От този решаващ момент нататък той става достоен за пълноценно общуване със своя Учител: „Ученикът не може да има приятелство и с преходното, и с
Бога
.
Ако той люби Бога, преходното ще потъмнее за него, ще се скрие, ще изчезне. И тогава ще се озове в един друг свят на Светлина, Мир и Радост. Там ще чуе гласа на Учителя си“ (Учителят П. Дънов). Пречистеното и извисено съзнание на ученика – дори и в мигове на върховни изпитания – му позволява неизменно да разчита на подкрепата на своя Учител: „Когато си обременен в пустинята на живота, Учителят чува твоя зов. Повдигни съзнанието си и ще чуеш гласа му.
към текста >>
Ако той люби
Бога
, преходното ще потъмнее за него, ще се скрие, ще изчезне.
Тогава и Учител, и ученик преживяват неповторима, разтърсваща из основи съществото им радост, породена от съединяването им в Божественото: „Когато ученикът се радва в Бога, тогава и Учителят се радва на ученика. Защото Учителят търси не своята слава, а Славата на Отца си.“ Окултният ученик може да се нарече такъв, единствено когато окончателно е скъсал с преходността и на първо място – с повика на плътта. Той знае, че не може да служи едновременно на Бога и мамона, и е направил веднъж завинаги своя съдбоносен избор. От този решаващ момент нататък той става достоен за пълноценно общуване със своя Учител: „Ученикът не може да има приятелство и с преходното, и с Бога.
Ако той люби
Бога
, преходното ще потъмнее за него, ще се скрие, ще изчезне.
И тогава ще се озове в един друг свят на Светлина, Мир и Радост. Там ще чуе гласа на Учителя си“ (Учителят П. Дънов). Пречистеното и извисено съзнание на ученика – дори и в мигове на върховни изпитания – му позволява неизменно да разчита на подкрепата на своя Учител: „Когато си обременен в пустинята на живота, Учителят чува твоя зов. Повдигни съзнанието си и ще чуеш гласа му. И ще бъдеш утешен.“ Подходът на Учителя към всеки от учениците му е специфичен, неповторим, съобразен с индивидуалността на подопечния му.
към текста >>
И ще бъдеш утешен.“ Подходът на Учителя
към
всеки от учениците му е специфичен, неповторим, съобразен с индивидуалността на подопечния му.
Ако той люби Бога, преходното ще потъмнее за него, ще се скрие, ще изчезне. И тогава ще се озове в един друг свят на Светлина, Мир и Радост. Там ще чуе гласа на Учителя си“ (Учителят П. Дънов). Пречистеното и извисено съзнание на ученика – дори и в мигове на върховни изпитания – му позволява неизменно да разчита на подкрепата на своя Учител: „Когато си обременен в пустинята на живота, Учителят чува твоя зов. Повдигни съзнанието си и ще чуеш гласа му.
И ще бъдеш утешен.“ Подходът на Учителя
към
всеки от учениците му е специфичен, неповторим, съобразен с индивидуалността на подопечния му.
Изворът на неговата Мъдрост е достатъчно дълбок и широк, за да има място за всички жадни, без хаос, конкуренция и излишна надпревара. Българският Пратеник на Бялото братство описва този контур от общуването помежду им с кратки и точни думи: „Учителят има за всеки ученик особен говор. Изворът дава вода за всекиго специално. Тъй Учителят е един за всички, а и изворът е един, от който мнозина ще пият, без да си пречат взаимно. Когато мнозина пият от една стомна, там се явяват противоречия, преплитане и спор.“ Съвместната работа между духовния Наставник и търсещия Истината обучаващ се в определен момент довежда втория до онова качествено разширение на съзнанието, което на езотеричен език се нарича „посвещение“.
към текста >>
Учителят познава превъзходно този път на духовно израстване и внимателно, с неизчерпаемо търпение, постоянство и
Любов
, стиснал здраво ръката му, без да я изпуска, повежда ученика по него: „Невъзможно е посвещение без Учител!
Изворът на неговата Мъдрост е достатъчно дълбок и широк, за да има място за всички жадни, без хаос, конкуренция и излишна надпревара. Българският Пратеник на Бялото братство описва този контур от общуването помежду им с кратки и точни думи: „Учителят има за всеки ученик особен говор. Изворът дава вода за всекиго специално. Тъй Учителят е един за всички, а и изворът е един, от който мнозина ще пият, без да си пречат взаимно. Когато мнозина пият от една стомна, там се явяват противоречия, преплитане и спор.“ Съвместната работа между духовния Наставник и търсещия Истината обучаващ се в определен момент довежда втория до онова качествено разширение на съзнанието, което на езотеричен език се нарича „посвещение“.
Учителят познава превъзходно този път на духовно израстване и внимателно, с неизчерпаемо търпение, постоянство и
Любов
, стиснал здраво ръката му, без да я изпуска, повежда ученика по него: „Невъзможно е посвещение без Учител!
Необходим е Учител за ученика. Той е, който ще му даде едно право направление в живота тук, на земята, и горе, в невидимия мир. Само този може да ти разкрие Пътя, който е минал по него и го познава във всичките му подробности.“ В отношенията между Учителя и ученика царуват строги правила, които не търпят изключения. Но законът за свободната воля е в сила и тук, в тази толкова деликатна област на духовната комуникация.
към текста >>
Ако вие излезете оттук с една нова идея, с нови импулси, това учение е на място; ако във вашия ум не проникне по-голяма светлина, в сърцето – по-голяма топлина, и ако не станете по-решителни, по-съобразителни, по-добри, считам, че това учение не е на място“ (Учителят П. Дънов).
И ако да – колко. „Ако още от първата ми дума не се запали този, който слуша, той не е ученик. Аз да говоря Истината, а той да я разбира. Онзи, който слуша, и онзи, който говори, и двамата трябва да придобиват. Ако вие от една моя беседа нищо не придобиете и ако аз от една моя беседа нищо не мога да придобия, то всичко е напразно.
Ако вие излезете оттук с една нова идея, с нови импулси, това учение е на място; ако във вашия ум не проникне по-голяма светлина, в сърцето – по-голяма топлина, и ако не станете по-решителни, по-съобразителни, по-добри, считам, че това учение не е на място“ (Учителят П. Дънов).
По тази причина Учителят си служи не с убеждение, а с духовна храна. И тя не е насочена към преситения от интелектуални акробатики ум на придобилия книжно познание, а към жадуващия Словото на Живота: „За нас не е въпрос да убеждаваме хората, а да ги нахраним. Тези гладни души да ги нахраним. Но ще кажат: „Хубава ли е тази храна? “ Опитайте я.
към текста >>
И тя не е насочена
към
преситения от интелектуални акробатики ум на придобилия книжно познание, а
към
жадуващия Словото на Живота: „За нас не е въпрос да убеждаваме хората, а да ги нахраним.
Аз да говоря Истината, а той да я разбира. Онзи, който слуша, и онзи, който говори, и двамата трябва да придобиват. Ако вие от една моя беседа нищо не придобиете и ако аз от една моя беседа нищо не мога да придобия, то всичко е напразно. Ако вие излезете оттук с една нова идея, с нови импулси, това учение е на място; ако във вашия ум не проникне по-голяма светлина, в сърцето – по-голяма топлина, и ако не станете по-решителни, по-съобразителни, по-добри, считам, че това учение не е на място“ (Учителят П. Дънов). По тази причина Учителят си служи не с убеждение, а с духовна храна.
И тя не е насочена
към
преситения от интелектуални акробатики ум на придобилия книжно познание, а
към
жадуващия Словото на Живота: „За нас не е въпрос да убеждаваме хората, а да ги нахраним.
Тези гладни души да ги нахраним. Но ще кажат: „Хубава ли е тази храна? “ Опитайте я. Ако е хубава, приемете я. За нас не е важно да се обръщат хората, а да се опита храната.“
към текста >>
Зная, че в този народ (българския – б.К.З.) има готови хора, готови сърца, които искат да служат на
Бога
.
Дори и лавина от охулване да се изсипе върху него, той остава невъзмутим и непоклатим като скала. Той е дошъл в този свят заради шепата избраници, които го разбират и са готови да го следват. В тази насока Учителят П. Дънов споделя: „Аз не трябва да се спирам върху това, какво мислят хората за мен. Не трябва да обръщам внимание на омразата в света.
Зная, че в този народ (българския – б.К.З.) има готови хора, готови сърца, които искат да служат на
Бога
.
Аз зная, че между този народ на старозаветни има (и) новозаветни, има праведни, има и ученици – има от всички категории хора. Ако аз съм дошъл между този народ – дошъл съм за учениците, те ме интересуват (курсивът мой – К.З.). За праведните, както и за новозаветните и за старозаветните, има кой да се интересува. Вие трябва да бъдете смели и решителни, да имате вяра, че Бог е на наша страна. Когато дойде до изпълнението на Волята Божия, ние ще работим, няма да отстъпим нито на косъм.
към текста >>
Трябва да знаете, че всичко, което се повдига срещу
Бога
, срещу
Любовта
, се дължи на невежеството в света.“
За праведните, както и за новозаветните и за старозаветните, има кой да се интересува. Вие трябва да бъдете смели и решителни, да имате вяра, че Бог е на наша страна. Когато дойде до изпълнението на Волята Божия, ние ще работим, няма да отстъпим нито на косъм. Никога досега учениците не са отстъпвали от своя път. Те са били подлагани на мъчения, на страдания, подлагани са били на огън, но винаги са отивали с радост.
Трябва да знаете, че всичко, което се повдига срещу
Бога
, срещу
Любовта
, се дължи на невежеството в света.“
5. Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно) за себе си: Всичко изнесено дотук е само опит да бъде нарисуван портретът на духовния Учител – и като институция, и като личност. Ала той не би бил пълен, ако не съдържа самооткровението на един реален исторически персонаж, признат от прогледналите за Истината за автентичен Наставник по Пътя към Божественото. В следващите редове предлагаме размисли и реплики (някои от които горестно вгорчени от невежеството или дори безумието на съвременниците му) на българския духовен Учител Петър Константинов Дънов (Беинса Дуно). Особено любопитно е за изследователя на проблема, че българският духовен Учител разкрива сам (макар и с няколко думи) една от най-дълбоките тайни на собствената си същност: „Аз съм вселен.
към текста >>
5. Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно) за
себе
си:
Вие трябва да бъдете смели и решителни, да имате вяра, че Бог е на наша страна. Когато дойде до изпълнението на Волята Божия, ние ще работим, няма да отстъпим нито на косъм. Никога досега учениците не са отстъпвали от своя път. Те са били подлагани на мъчения, на страдания, подлагани са били на огън, но винаги са отивали с радост. Трябва да знаете, че всичко, което се повдига срещу Бога, срещу Любовта, се дължи на невежеството в света.“
5. Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно) за
себе
си:
Всичко изнесено дотук е само опит да бъде нарисуван портретът на духовния Учител – и като институция, и като личност. Ала той не би бил пълен, ако не съдържа самооткровението на един реален исторически персонаж, признат от прогледналите за Истината за автентичен Наставник по Пътя към Божественото. В следващите редове предлагаме размисли и реплики (някои от които горестно вгорчени от невежеството или дори безумието на съвременниците му) на българския духовен Учител Петър Константинов Дънов (Беинса Дуно). Особено любопитно е за изследователя на проблема, че българският духовен Учител разкрива сам (макар и с няколко думи) една от най-дълбоките тайни на собствената си същност: „Аз съм вселен. Вселяването е станало на 7 март 1897 година (стар стил).
към текста >>
Ала той не би бил пълен, ако не съдържа самооткровението на един реален исторически персонаж, признат от прогледналите за Истината за автентичен Наставник по Пътя
към
Божественото.
Никога досега учениците не са отстъпвали от своя път. Те са били подлагани на мъчения, на страдания, подлагани са били на огън, но винаги са отивали с радост. Трябва да знаете, че всичко, което се повдига срещу Бога, срещу Любовта, се дължи на невежеството в света.“ 5. Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно) за себе си: Всичко изнесено дотук е само опит да бъде нарисуван портретът на духовния Учител – и като институция, и като личност.
Ала той не би бил пълен, ако не съдържа самооткровението на един реален исторически персонаж, признат от прогледналите за Истината за автентичен Наставник по Пътя
към
Божественото.
В следващите редове предлагаме размисли и реплики (някои от които горестно вгорчени от невежеството или дори безумието на съвременниците му) на българския духовен Учител Петър Константинов Дънов (Беинса Дуно). Особено любопитно е за изследователя на проблема, че българският духовен Учител разкрива сам (макар и с няколко думи) една от най-дълбоките тайни на собствената си същност: „Аз съм вселен. Вселяването е станало на 7 март 1897 година (стар стил). Това вселяване е станало на няколко етапа.“ Темата е твърде обширна, за да бъде разисквана в пълнота в рамките на изложение като настоящото, но сме длъжни да отбележим, че вселяването е основен метод в дейността на Всемирното Бяло братство при изпълнение на задачите му в материалната действителност. Скромните ни познания в сферата на прадревната езотерична мъдрост ни дават основания да предположим, че Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно) е Пратеник на Божествения свят, пълномощен представител на Духа на Истината (като еманация на Божия Дух) и на Школата на Христос.
към текста >>
Той самият няма никакво съмнение в своето пратеничество от
Бога
в нашия свят.
И Господ прави за мене всичко, каквото аз искам. Бог ми казва да посетя някого, да повдигна някого.“ И още: „Аз познавам ли Христа или не? Не само че Го познавам, но живея с Него и се разговарям с Него всеки ден! “ И най-краткото и категорично: „Аз и Христос сме едно! “ (казано през 1912 г.; курсивът мой – К.З.).
Той самият няма никакво съмнение в своето пратеничество от
Бога
в нашия свят.
Разбира се, не става дума за тур на овации, а за извънредно отговорна мисия, съпроводена с най-сурови изпитания: „Бог знае защо съм дошъл на света. Аз съм изпратен от Бога да покажа на хората пътя, по който трябва да вървят и да служат на Бога така, както никога досега не са служили. Щом се интересувате да знаете кой съм, това ще научите от Бога. Като отидете при Него, вие ще разберете кой съм и защо съм дошъл.“ В центъра на вниманието му е просвещението на българите и на планетарното човечество. Просветеният човек придобива надежда и се изпълва със силата да устоява на житейските изпитания, както и да служи на духовното начало: „Затова аз дойдох, за да ви оживя, да ви просветя, да ви помогна, да ви дам знание и мъдрост, да ви утеша, като взема част от мъката ви и ви предам от радостта да чуете Божието живо слово.“
към текста >>
Аз съм изпратен от
Бога
да покажа на хората пътя, по който трябва да вървят и да служат на
Бога
така, както никога досега не са служили.
Не само че Го познавам, но живея с Него и се разговарям с Него всеки ден! “ И най-краткото и категорично: „Аз и Христос сме едно! “ (казано през 1912 г.; курсивът мой – К.З.). Той самият няма никакво съмнение в своето пратеничество от Бога в нашия свят. Разбира се, не става дума за тур на овации, а за извънредно отговорна мисия, съпроводена с най-сурови изпитания: „Бог знае защо съм дошъл на света.
Аз съм изпратен от
Бога
да покажа на хората пътя, по който трябва да вървят и да служат на
Бога
така, както никога досега не са служили.
Щом се интересувате да знаете кой съм, това ще научите от Бога. Като отидете при Него, вие ще разберете кой съм и защо съм дошъл.“ В центъра на вниманието му е просвещението на българите и на планетарното човечество. Просветеният човек придобива надежда и се изпълва със силата да устоява на житейските изпитания, както и да служи на духовното начало: „Затова аз дойдох, за да ви оживя, да ви просветя, да ви помогна, да ви дам знание и мъдрост, да ви утеша, като взема част от мъката ви и ви предам от радостта да чуете Божието живо слово.“ Учителят на Бялото братство у нас характеризира основната задача на своето въплъщение по следния начин: „Вие казвате: „Какво мисли нашият Учител? “ Аз мисля да ви предам Божията Любов!
към текста >>
Щом се интересувате да знаете кой съм, това ще научите от
Бога
.
“ И най-краткото и категорично: „Аз и Христос сме едно! “ (казано през 1912 г.; курсивът мой – К.З.). Той самият няма никакво съмнение в своето пратеничество от Бога в нашия свят. Разбира се, не става дума за тур на овации, а за извънредно отговорна мисия, съпроводена с най-сурови изпитания: „Бог знае защо съм дошъл на света. Аз съм изпратен от Бога да покажа на хората пътя, по който трябва да вървят и да служат на Бога така, както никога досега не са служили.
Щом се интересувате да знаете кой съм, това ще научите от
Бога
.
Като отидете при Него, вие ще разберете кой съм и защо съм дошъл.“ В центъра на вниманието му е просвещението на българите и на планетарното човечество. Просветеният човек придобива надежда и се изпълва със силата да устоява на житейските изпитания, както и да служи на духовното начало: „Затова аз дойдох, за да ви оживя, да ви просветя, да ви помогна, да ви дам знание и мъдрост, да ви утеша, като взема част от мъката ви и ви предам от радостта да чуете Божието живо слово.“ Учителят на Бялото братство у нас характеризира основната задача на своето въплъщение по следния начин: „Вие казвате: „Какво мисли нашият Учител? “ Аз мисля да ви предам Божията Любов! Аз трябва да я пусна да върви!
към текста >>
“ Аз мисля да ви предам Божията
Любов
!
Аз съм изпратен от Бога да покажа на хората пътя, по който трябва да вървят и да служат на Бога така, както никога досега не са служили. Щом се интересувате да знаете кой съм, това ще научите от Бога. Като отидете при Него, вие ще разберете кой съм и защо съм дошъл.“ В центъра на вниманието му е просвещението на българите и на планетарното човечество. Просветеният човек придобива надежда и се изпълва със силата да устоява на житейските изпитания, както и да служи на духовното начало: „Затова аз дойдох, за да ви оживя, да ви просветя, да ви помогна, да ви дам знание и мъдрост, да ви утеша, като взема част от мъката ви и ви предам от радостта да чуете Божието живо слово.“ Учителят на Бялото братство у нас характеризира основната задача на своето въплъщение по следния начин: „Вие казвате: „Какво мисли нашият Учител?
“ Аз мисля да ви предам Божията
Любов
!
Аз трябва да я пусна да върви! Земята ме интересува толкова, колкото ме интересува и Небето! Вие някой път трептите за Небето, а пък аз се интересувам и за земята. За мене раят и адът са тук! Като видя ад някъде, внеса светлина и го направя на рай.
към текста >>
Тоталното хармонизиране на неговата воля с тази на Всевишния е най-сигурната гаранция за успеха на делото му: „За
себе
си казвам: аз трябва да постъпвам тъй, както Бог постъпва, Който е вътре в мен.
Аз правя същото с вас! Ако искате да живеете, трябва да живеете, както аз живея.“ Самооценката на Учителя П. Дънов не е обусловена от мнението на хората, а от реалния му принос за изпълнението на Божия план за планетата Земя: „Не е въпрос какво ще кажа аз по това, кой съм, а какво ще кажат от невидимия свят. Важно е дали от невидимия свят поддържат това, което аз изнасям. Защото Христос казва: „Ако Аз търся Своята слава, то нищо не съм, но има кой да я търси.“ Новото, което говоря, ще се завери от друго място.“ При осъществяването на мисията си той непрестанно бива воден от Божията всесилна и всемъдра ръка.
Тоталното хармонизиране на неговата воля с тази на Всевишния е най-сигурната гаранция за успеха на делото му: „За
себе
си казвам: аз трябва да постъпвам тъй, както Бог постъпва, Който е вътре в мен.
И аз го зная. Когато върша всичко, което Той желае, усещам една радост и Го познавам. И всичко, каквото поискам от Него, всичко става. Няма нещо в живота, което аз съм пожелал, че да не е станало. На болни и на сиромаси съм помагал и помагам.
към текста >>
За политическата си, етническа и религиозна принадлежност, както и за действителния си произход (не без усет за поетичност), споделя следното: „Не спадам
към
никоя Църква,
към
никоя партия, организация,
към
никой народ, защото не съм от Земята.
Когато върша всичко, което Той желае, усещам една радост и Го познавам. И всичко, каквото поискам от Него, всичко става. Няма нещо в живота, което аз съм пожелал, че да не е станало. На болни и на сиромаси съм помагал и помагам. Но щом се поколебая малко, веднага силата ми изчезва, а вярата трябва да бъде един непреривен процес.“
За политическата си, етническа и религиозна принадлежност, както и за действителния си произход (не без усет за поетичност), споделя следното: „Не спадам
към
никоя Църква,
към
никоя партия, организация,
към
никой народ, защото не съм от Земята.
„А откъде си? “ От Слънцето идвам и отивам към него. Под „слънце“ разбирам онзи възвишен, разумен живот. В мен всяка мисъл, всяко желание е претеглено. За мене е най-големият позор да излъжа с нещо някого.
към текста >>
“ От Слънцето идвам и отивам
към
него.
Няма нещо в живота, което аз съм пожелал, че да не е станало. На болни и на сиромаси съм помагал и помагам. Но щом се поколебая малко, веднага силата ми изчезва, а вярата трябва да бъде един непреривен процес.“ За политическата си, етническа и религиозна принадлежност, както и за действителния си произход (не без усет за поетичност), споделя следното: „Не спадам към никоя Църква, към никоя партия, организация, към никой народ, защото не съм от Земята. „А откъде си?
“ От Слънцето идвам и отивам
към
него.
Под „слънце“ разбирам онзи възвишен, разумен живот. В мен всяка мисъл, всяко желание е претеглено. За мене е най-големият позор да излъжа с нещо някого. Заради мен не желая никой да страда.“ Познавайки великолепно психологическата настройка на средния човек, Учителят на Новата Култура на VI раса не рискува да го въведе и в най-малкото изкушение относно собствената си същност: „Аз не искам да знаете кой съм. Искам да избегна това, защото познавам душата на българския народ и не желая да му създавам карма.
към текста >>
Учение не на сектантство, а учение живо, учение на Мъдрост и
Любов
, което може да обнови целокупния живот.“ На друго място в Словото си допълва вече казаното: „Често ме питат какво е учението, което проповядвам.
Иисус Христос се изяви на еврейския народ, но той не Го прие и си навлече карма. Ако не се разкривем, това значи, че искам да оставя народа да се развива по естествен път.“ Все пак на моменти той разгръща пестеливо завесата на великата тайна относно своето присъствие в земно тяло: „Дошъл съм на Земята да услужа на ангелските йерархии и на вас. Ако сега не успея, пак ще дойда. Ще идвам, докато не си свърша работата до съвършенство.“ На 26.08.1917 г. отбелязва пред последователите си съвсем схематично, но пределно изразително същността на учението, което проповядва: „Аз ви предавам едно учение на Христа, учение на живота, не на буквата.
Учение не на сектантство, а учение живо, учение на Мъдрост и
Любов
, което може да обнови целокупния живот.“ На друго място в Словото си допълва вече казаното: „Често ме питат какво е учението, което проповядвам.
Аз отговарям. Това е учение за живата природа, която включва в себе си всички живи същества, с които се занимава науката. То е наука за човека, наука за разумното в света. То е наука за Бога, за Любовта.“ Относно подхода си към хората и околната среда изтъква: „С недостатъци не се занимавам.
към текста >>
Това е учение за живата природа, която включва в
себе
си всички живи същества, с които се занимава науката.
Ако сега не успея, пак ще дойда. Ще идвам, докато не си свърша работата до съвършенство.“ На 26.08.1917 г. отбелязва пред последователите си съвсем схематично, но пределно изразително същността на учението, което проповядва: „Аз ви предавам едно учение на Христа, учение на живота, не на буквата. Учение не на сектантство, а учение живо, учение на Мъдрост и Любов, което може да обнови целокупния живот.“ На друго място в Словото си допълва вече казаното: „Често ме питат какво е учението, което проповядвам. Аз отговарям.
Това е учение за живата природа, която включва в
себе
си всички живи същества, с които се занимава науката.
То е наука за човека, наука за разумното в света. То е наука за Бога, за Любовта.“ Относно подхода си към хората и околната среда изтъква: „С недостатъци не се занимавам. За мен недостатъци в Природата не съществуват, а съществува една неорганизирана материя, която трябва да се организира.“ Съзнанието за колосалния товар, който е поел доброволно на гърба си, го подтиква да въздъхне: „Великите Учители на света носят най-големите тягости. Никое робство в света не може да се сравни с робството на един Учител.“ Затова пък е достойна за възхищение увереността, че като посланик на Божията воля на Земята неговата прозорливост и поглед в бъдещето далеч надминават възможностите на съвременниците му.
към текста >>
То е наука за
Бога
, за
Любовта
.“
отбелязва пред последователите си съвсем схематично, но пределно изразително същността на учението, което проповядва: „Аз ви предавам едно учение на Христа, учение на живота, не на буквата. Учение не на сектантство, а учение живо, учение на Мъдрост и Любов, което може да обнови целокупния живот.“ На друго място в Словото си допълва вече казаното: „Често ме питат какво е учението, което проповядвам. Аз отговарям. Това е учение за живата природа, която включва в себе си всички живи същества, с които се занимава науката. То е наука за човека, наука за разумното в света.
То е наука за
Бога
, за
Любовта
.“
Относно подхода си към хората и околната среда изтъква: „С недостатъци не се занимавам. За мен недостатъци в Природата не съществуват, а съществува една неорганизирана материя, която трябва да се организира.“ Съзнанието за колосалния товар, който е поел доброволно на гърба си, го подтиква да въздъхне: „Великите Учители на света носят най-големите тягости. Никое робство в света не може да се сравни с робството на един Учител.“ Затова пък е достойна за възхищение увереността, че като посланик на Божията воля на Земята неговата прозорливост и поглед в бъдещето далеч надминават възможностите на съвременниците му. Този факт го прави пророк с ненадмината точност на прозренията: „Няма да се минат 100-200 години и ще видите, че това, което сега ви говоря, ще стане наука.“ Изворът на подобна увереност е вкоренен в обстоятелството, че „... Зад мен стои цялото Небе. Словото, което ви говоря, не е мое, то е на съществата, които стоят зад мене, а те са милиони.
към текста >>
Относно подхода си
към
хората и околната среда изтъква: „С недостатъци не се занимавам.
Учение не на сектантство, а учение живо, учение на Мъдрост и Любов, което може да обнови целокупния живот.“ На друго място в Словото си допълва вече казаното: „Често ме питат какво е учението, което проповядвам. Аз отговарям. Това е учение за живата природа, която включва в себе си всички живи същества, с които се занимава науката. То е наука за човека, наука за разумното в света. То е наука за Бога, за Любовта.“
Относно подхода си
към
хората и околната среда изтъква: „С недостатъци не се занимавам.
За мен недостатъци в Природата не съществуват, а съществува една неорганизирана материя, която трябва да се организира.“ Съзнанието за колосалния товар, който е поел доброволно на гърба си, го подтиква да въздъхне: „Великите Учители на света носят най-големите тягости. Никое робство в света не може да се сравни с робството на един Учител.“ Затова пък е достойна за възхищение увереността, че като посланик на Божията воля на Земята неговата прозорливост и поглед в бъдещето далеч надминават възможностите на съвременниците му. Този факт го прави пророк с ненадмината точност на прозренията: „Няма да се минат 100-200 години и ще видите, че това, което сега ви говоря, ще стане наука.“ Изворът на подобна увереност е вкоренен в обстоятелството, че „... Зад мен стои цялото Небе. Словото, което ви говоря, не е мое, то е на съществата, които стоят зад мене, а те са милиони. Моите идеи са идеи на Бога, на великия Дух, които проникват цялото Битие.“
към текста >>
За мен недостатъци в Природата не съществуват, а съществува една неорганизирана материя, която трябва да се организира.“ Съзнанието за колосалния товар, който е поел доброволно на гърба си, го подтиква да въздъхне: „Великите Учители на света носят най-големите тягости.
Аз отговарям. Това е учение за живата природа, която включва в себе си всички живи същества, с които се занимава науката. То е наука за човека, наука за разумното в света. То е наука за Бога, за Любовта.“ Относно подхода си към хората и околната среда изтъква: „С недостатъци не се занимавам.
За мен недостатъци в Природата не съществуват, а съществува една неорганизирана материя, която трябва да се организира.“ Съзнанието за колосалния товар, който е поел доброволно на гърба си, го подтиква да въздъхне: „Великите Учители на света носят най-големите тягости.
Никое робство в света не може да се сравни с робството на един Учител.“ Затова пък е достойна за възхищение увереността, че като посланик на Божията воля на Земята неговата прозорливост и поглед в бъдещето далеч надминават възможностите на съвременниците му. Този факт го прави пророк с ненадмината точност на прозренията: „Няма да се минат 100-200 години и ще видите, че това, което сега ви говоря, ще стане наука.“ Изворът на подобна увереност е вкоренен в обстоятелството, че „... Зад мен стои цялото Небе. Словото, което ви говоря, не е мое, то е на съществата, които стоят зад мене, а те са милиони. Моите идеи са идеи на Бога, на великия Дух, които проникват цялото Битие.“ Ще завършим с тезисната систематизация на причините, поради които Учителят П.
към текста >>
Моите идеи са идеи на
Бога
, на великия Дух, които проникват цялото Битие.“
Относно подхода си към хората и околната среда изтъква: „С недостатъци не се занимавам. За мен недостатъци в Природата не съществуват, а съществува една неорганизирана материя, която трябва да се организира.“ Съзнанието за колосалния товар, който е поел доброволно на гърба си, го подтиква да въздъхне: „Великите Учители на света носят най-големите тягости. Никое робство в света не може да се сравни с робството на един Учител.“ Затова пък е достойна за възхищение увереността, че като посланик на Божията воля на Земята неговата прозорливост и поглед в бъдещето далеч надминават възможностите на съвременниците му. Този факт го прави пророк с ненадмината точност на прозренията: „Няма да се минат 100-200 години и ще видите, че това, което сега ви говоря, ще стане наука.“ Изворът на подобна увереност е вкоренен в обстоятелството, че „... Зад мен стои цялото Небе. Словото, което ви говоря, не е мое, то е на съществата, които стоят зад мене, а те са милиони.
Моите идеи са идеи на
Бога
, на великия Дух, които проникват цялото Битие.“
Ще завършим с тезисната систематизация на причините, поради които Учителят П. Дънов основава окултната си Школа в България. Както е известно, това става през 1922 г. Подобно събитие без съмнение полага началото на развитие, отправено към бъдещето. Днешните последователи на българския духовен Учител – белите братя и сестри у нас и навред по света – има върху какво да се замислят, анализирайки тенденциите и акцентите на нашето време през призмата на идеите, заложени от техния Учител при създаването на неговата Школа: „По няколко причини съм ви събрал в тази Школа, от които ще спомена три:
към текста >>
Подобно събитие без съмнение полага началото на развитие, отправено
към
бъдещето.
Словото, което ви говоря, не е мое, то е на съществата, които стоят зад мене, а те са милиони. Моите идеи са идеи на Бога, на великия Дух, които проникват цялото Битие.“ Ще завършим с тезисната систематизация на причините, поради които Учителят П. Дънов основава окултната си Школа в България. Както е известно, това става през 1922 г.
Подобно събитие без съмнение полага началото на развитие, отправено
към
бъдещето.
Днешните последователи на българския духовен Учител – белите братя и сестри у нас и навред по света – има върху какво да се замислят, анализирайки тенденциите и акцентите на нашето време през призмата на идеите, заложени от техния Учител при създаването на неговата Школа: „По няколко причини съм ви събрал в тази Школа, от които ще спомена три: 1. Да се образува едно общество от хора, които да имат велика Любов един към друг, да се образува тук една среда на Любовта, да може оттук да се пратят мощни вълни на Любов към целия свят, да се разлее тази Любов по света, да достигне до душите на човечеството, да ги събуди. 2. Защо съм ви събрал тук, в Школата? За да ви подготвя за проводници през бъдещите векове. Всички вие до един – и най-малкият – ще бъдете в бъдещите векове проводници.
към текста >>
1. Да се образува едно общество от хора, които да имат велика
Любов
един
към
друг, да се образува тук една среда на
Любовта
, да може оттук да се пратят мощни вълни на
Любов
към
целия свят, да се разлее тази
Любов
по света, да достигне до душите на човечеството, да ги събуди.
Ще завършим с тезисната систематизация на причините, поради които Учителят П. Дънов основава окултната си Школа в България. Както е известно, това става през 1922 г. Подобно събитие без съмнение полага началото на развитие, отправено към бъдещето. Днешните последователи на българския духовен Учител – белите братя и сестри у нас и навред по света – има върху какво да се замислят, анализирайки тенденциите и акцентите на нашето време през призмата на идеите, заложени от техния Учител при създаването на неговата Школа: „По няколко причини съм ви събрал в тази Школа, от които ще спомена три:
1. Да се образува едно общество от хора, които да имат велика
Любов
един
към
друг, да се образува тук една среда на
Любовта
, да може оттук да се пратят мощни вълни на
Любов
към
целия свят, да се разлее тази
Любов
по света, да достигне до душите на човечеството, да ги събуди.
2. Защо съм ви събрал тук, в Школата? За да ви подготвя за проводници през бъдещите векове. Всички вие до един – и най-малкият – ще бъдете в бъдещите векове проводници. Ще ви се дадат знания, сила, дарби, магическа сила на Словото, мощно съдействие от невидимия свят, всички благоприятни условия, за да проповядвате. И какво ще проповядвате?
към текста >>
НАГОРЕ