НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
1.
107 КРАСКИТЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Белият зюмбюл е символ на щедростта. Той е слязъл на Земята да проявява щедростта си, да се учи на щедрост, да дава. Карамфилът е символ на здраве; човек, който иска да бъде здрав и твърд, да не го хваща болест, да отглежда карамфили без разлика каква краска имат. Розата придава мекота. Ако искаш да имаш мекота, отглеждай рози. Всяко цвете придава различни добродетели. Лалето учи човека на правилата на даването - колко трябва да даваш. Който иска да бъде силен, да възприема от лилавата, виолетовата краска. Тя е израз на сила. Синият цвят носи вяра, жълтият - мъдрост. Заленият носи живот, здраве. Портокаленият носи индивидуалност. Червеният носи живот и подвижност. Човек трябва да гледа небето - синият цвят на небето, за да развие вярата. Нервните хора да гледат зелената трева и няма да бъдат нервни. Хората, които обичат жълтият цвят, са крайно подвижни и пъргави. Които обичат червения цвят са активни. Учителят показа незабравките, които растяха между тревата около нас, и каза: - Развивайте вашата вяра. Използвайте всички блага, които вярата ви дава. Наблюдавайте краските на цветята и вижте коя краска какво влияние има върху вас. Краските съществуват и в човешката аура. За онзи, който вижда, цветът на омразата в човешката аура е черен. Природата лекува с цветовете. Който има въображение и усет към краските, може да се обновява чрез тях. И то не само с тези от физическия свят, но и с краските на умствения свят. Това става така: като се концентрирате, ще си представите
към текста >>
2.
Аромата на акордите
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
страна на певеца, всеки тон да развие своите обертонове. Тогава тонът е чист. – Учителю – попитах аз – аромата на розата на кой акорд отговаря? Учителят си затвори очите и каза: – ЛА бемол мажорен акорд. Някои души се привличат от този акорд, от нейният аромат. Карамфилчето има ЛА минорен акорд. Лилията си има СИ бемол минорен акорд. Чрез аромата на цветята, Ангелите ни предпазват от негативните влияния. – Учителю, кокиченцето със какъв акорд звучи? – С МИ минорен акорд. – Ами лилавата теменужка? – СИ минорен акорд. – Минзухарчето? – РЕ мажорен акорд. – А босилекът? – ЛА минорен акорд. – А лалето? – Лалето има ДО мажорен акорд. Часът стана вече пет. Ние целунахме ръката на Великия Учител. ___________________* В музиката - интервали
към текста >>
3.
Радиоконцерт
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
да играем!" Тя играеше в този момент сама. Отказах учтиво. След малко наближи към мен сестра Савка. И тя ми прошепна: "Елате сестра да играем!" Този път се реших... Определено било от Небето тя да ме научи да играя. Като започнах да се движа ритмично с всички, имах чувството, че цял живот съм играла. Толкова познато ми се струваше всяко движение. След Паневритмията Учителят ни прие в приемната си стая. — Учителю — казах аз, — виждах аурата на борчетата и на всички цветенца и на лилавите планини. Виждах аурата и на всички сестри и братя, огрени от първия лъч на Слънцето. Много ми хареса последното упражнение. Учителят каза: — Последното упражнение от Паневритмията, аз го наричам "Маршът на боговете". Някога, когато сте били богове, сте го играли при друга обстановка. — Учителю, тук всичко е естествено! — Нашите декори не са изкуствени както в театъра. Там има нарисувано Слънце, а това Слънце е истинско... — Учителю, понякога, когато слушаме някой концерт в града, ние се връщаме с една дълбока тъга в себе си. Тук на Изгрева е обратното, хората забравят своите мъчнотии и страдания. — Музиката уравновесява силите в нашата душа. Когато те нападнат чужди, лоши мисли, ти започни да им пееш и всичките лоши духове, колкото и да бъдат те, ще си отидат. — Учителю — каза брат Христо, — четох в една книга, че Цар Саул се е занимавал с музика. — Цар Саул обичал музиката и с нея се е лекувал. Един лош дух отвреме, на време влизал в него и песента на Давида е прогонвала лошия дух.
към текста >>
4.
Въведение
 
- Атанас Славов
благотворително движение у нас - сестрата на апостола Атанас Узунов - Анастасия. Благотворителките Казакова и Гумнерови, пътуващият проповедник Пеню Киров, африканският мисионер - издателят Голов. Здравко мълчи и после споделя: „Като говорим за материала, който минава през ръцете ти, сякаш не говорим за България, а за друга страна. Сякаш не съм познавал България.“ Така е и за мен. В центъра на София сме, площад „Славейков“. Под чадъра до нас си проветряват чаталите два лилави анцуга. Минават дългокраки момичета на кокили без млечни жлези. Провлечени шопи се давят с банички. Тангентират като космически боклук по обърканите си траектории членове на бившия писателски съюз. Кой познава нашата със Здравко България, че ние да познаваме тази, дето е била и тази дето иде? Ние знаехме за Русия, за православието. За Белене. Мътен сън бяха Америка с 40-те българи методистки мисионери, учили там през миналия век, между които и Дънов. Мътен сън беше покълващата нива на любовта, насадена от Учителя. * *
към текста >>
5.
Глава втора: Ученикът и учителите му
 
- Атанас Славов
от Одрин. Хей! Ура, да живей! Люлеят се хората; викове! Представителки от нежния пол от всички народности с шапки с големи периферии. Говорят и ахкат, и много-много български не се чува. От всичките ученици и ученички, каквито ги има; от всички училища български, арменски, гръцки, еврейски (само турските ги няма, въпреки че са най-много). Госпожичките са с бели дрехи, китки в ръце, ленти през рамо. Българските ленти - бяло-зелено-червено, гръцките - сини, арменските - лилави, еврейските - червени. Светнали великденски яйца, сред които има и български. Слизат, идат вече, влизат, излизат! Напред окичен с медали на бял кон (не, не е на кон!) Негово сиятелство императорският руски комисар княз Дондуков-Корсаков. Това вижда синът на поп Константин - еполети. И еполети. Чужденци. Чува езици, от които само половината разбира. До комисаря е князът - строен немец, издокаран, както най-добре да се подскаже накъде ще вървят работите тука, в свободна България - ура! - да живей! Облечен е в униформата на руски генерал (да се знай!) и на главата има нещо, дето трябва да мине за българска шапка - селски калпак (ура, да живей! С гол в ръката нож! Хей!) Нищо че като се тръгне от губернатора (дето им подава ръка), който е изкарал половината си живот дотук в Европа, та се мине през господа градските съветници и дамите на кея, та се стигне до варненските българчета, арменчета, гърчета и еврейчета всички са с европейски дрехи, раирани панталони,
към текста >>
НАГОРЕ