НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
784
резултата в
53
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1_14 ) Седмият ден, седмият час, седмата минута
- Боян Боев (1883 – 1963)
Божията работа сега се състои главно в намирането на готовите, на предопределените души, които трябва да намерят Божествения
път
.
Които прилагат Любовта, са чада Божии. А пък които само говорят, че Христос така и така е постъпил, и не я прилагат, те са вън. Човек трябва да види Любовта в нейната велика работа, трябва да види навсякъде как работи Бог. Този, който приеме Христовата Любов, той ще работи за Бога. Любовта освобождава човека и в свободата си той трябва да работи.
Божията работа сега се състои главно в намирането на готовите, на предопределените души, които трябва да намерят Божествения
път
.
Който служи на света е като натоварено добиче – шибат го с камшик, карат го извън силите да работи. Ако не си подчинен на Бога като негов син, ще бъдеш подчинен на тъмните сили като товарен добитък. При служенето ви на Бога като син или дъщеря съзнанието ви всякога трябва да бъде будно и да бъде свързано с Бога, защото злите духове всякога гледат да ви залисат, за да я скъсат тази връзка и да ви направят някоя беля. Няма по-хубаво нещо от това да разбере човек Божиите пътища, но докато ги намери, тъмният дух се присламчва и ти казва: „Какво си тръгнал по този стръмен път? Аз ще ти покажа един лесен път.“ Кажете му: „Ние вземаме ролята на слуги, слуги на Любовта, и отиваме да слугуваме на Бога.
към текста >>
Няма по-хубаво нещо от това да разбере човек Божиите
пътища
, но докато ги намери, тъмният дух се присламчва и ти казва: „Какво си тръгнал по този стръмен
път
?
Любовта освобождава човека и в свободата си той трябва да работи. Божията работа сега се състои главно в намирането на готовите, на предопределените души, които трябва да намерят Божествения път. Който служи на света е като натоварено добиче – шибат го с камшик, карат го извън силите да работи. Ако не си подчинен на Бога като негов син, ще бъдеш подчинен на тъмните сили като товарен добитък. При служенето ви на Бога като син или дъщеря съзнанието ви всякога трябва да бъде будно и да бъде свързано с Бога, защото злите духове всякога гледат да ви залисат, за да я скъсат тази връзка и да ви направят някоя беля.
Няма по-хубаво нещо от това да разбере човек Божиите
пътища
, но докато ги намери, тъмният дух се присламчва и ти казва: „Какво си тръгнал по този стръмен
път
?
Аз ще ти покажа един лесен път.“ Кажете му: „Ние вземаме ролята на слуги, слуги на Любовта, и отиваме да слугуваме на Бога. Ела и ти да Му слугуваш.“ Волята Божия работи в две направления: когато правиш зло, тя те ограничава чрез болести и страдания, а когато правиш добро, тя те разширява, дава ти простор, условия, насърчава те. Ние ставаме причина Бог да ни ограничава, понеже се противим, заставяме Го да ни ограничи. Когато вършим нещо, което не е в съгласие с Неговата Воля, влизаме в стълкновение с Него. В такова стълкновение са дошли някои Ангели.
към текста >>
Аз ще ти покажа един
лесен
път
.“ Кажете му: „Ние вземаме ролята на слуги, слуги на Любовта, и отиваме да слугуваме на Бога.
Божията работа сега се състои главно в намирането на готовите, на предопределените души, които трябва да намерят Божествения път. Който служи на света е като натоварено добиче – шибат го с камшик, карат го извън силите да работи. Ако не си подчинен на Бога като негов син, ще бъдеш подчинен на тъмните сили като товарен добитък. При служенето ви на Бога като син или дъщеря съзнанието ви всякога трябва да бъде будно и да бъде свързано с Бога, защото злите духове всякога гледат да ви залисат, за да я скъсат тази връзка и да ви направят някоя беля. Няма по-хубаво нещо от това да разбере човек Божиите пътища, но докато ги намери, тъмният дух се присламчва и ти казва: „Какво си тръгнал по този стръмен път?
Аз ще ти покажа един
лесен
път
.“ Кажете му: „Ние вземаме ролята на слуги, слуги на Любовта, и отиваме да слугуваме на Бога.
Ела и ти да Му слугуваш.“ Волята Божия работи в две направления: когато правиш зло, тя те ограничава чрез болести и страдания, а когато правиш добро, тя те разширява, дава ти простор, условия, насърчава те. Ние ставаме причина Бог да ни ограничава, понеже се противим, заставяме Го да ни ограничи. Когато вършим нещо, което не е в съгласие с Неговата Воля, влизаме в стълкновение с Него. В такова стълкновение са дошли някои Ангели. Сега светът се намира в ограничение.
към текста >>
И пръстът даже не знае
пътищата
, по които храната иде към него.
Тази глава ще се изпълни. Затова човек трябва да бъде буден, трезвен. Щом Бог е в човека, и силата е в човека. Ти ще изпълняваш Волята Божия, ще мислиш за другите и Бог ще мисли за теб. Например пръстът е част от тялото, той чупи хляба, но друг е, който яде и който изпраща хранителни сокове към пръста.
И пръстът даже не знае
пътищата
, по които храната иде към него.
„Пръстите“ това са отделните личности. Да изпълняваме Волята Божия, да обичаме Бога, да работим за Него, а по какъв път ще дойде до теб Божието благословение, Животът и всички блага, то е работа на Бога. На Бог ще се надяваш и ще обичаш Бога в хората. Една сестра изтъкна: „Учителю, желая да имам условия да служа на Бога.“ Законът е следният: вие само пожелайте да служите на Бога и условията, и случаите ще дойдат сами по себе си.
към текста >>
Да изпълняваме Волята Божия, да обичаме Бога, да работим за Него, а по какъв
път
ще дойде до теб Божието благословение, Животът и всички блага, то е работа на Бога.
Щом Бог е в човека, и силата е в човека. Ти ще изпълняваш Волята Божия, ще мислиш за другите и Бог ще мисли за теб. Например пръстът е част от тялото, той чупи хляба, но друг е, който яде и който изпраща хранителни сокове към пръста. И пръстът даже не знае пътищата, по които храната иде към него. „Пръстите“ това са отделните личности.
Да изпълняваме Волята Божия, да обичаме Бога, да работим за Него, а по какъв
път
ще дойде до теб Божието благословение, Животът и всички блага, то е работа на Бога.
На Бог ще се надяваш и ще обичаш Бога в хората. Една сестра изтъкна: „Учителю, желая да имам условия да служа на Бога.“ Законът е следният: вие само пожелайте да служите на Бога и условията, и случаите ще дойдат сами по себе си. Всеки ден ще ви се нарежда, стига постоянно да храните това желание. Има много души, готови да се пробудят, и трябва някой да ги напъти.
към текста >>
Има много души, готови да се пробудят, и трябва някой да ги
напъти
.
Да изпълняваме Волята Божия, да обичаме Бога, да работим за Него, а по какъв път ще дойде до теб Божието благословение, Животът и всички блага, то е работа на Бога. На Бог ще се надяваш и ще обичаш Бога в хората. Една сестра изтъкна: „Учителю, желая да имам условия да служа на Бога.“ Законът е следният: вие само пожелайте да служите на Бога и условията, и случаите ще дойдат сами по себе си. Всеки ден ще ви се нарежда, стига постоянно да храните това желание.
Има много души, готови да се пробудят, и трябва някой да ги
напъти
.
Щом желаеш да служиш на Бога, те сами ще дойдат, няма да тръгнеш да ги търсиш. И после, в служенето на Бога влиза и следното: всеки ден каквото вършиш, старай се да е угодно на Бога. Хората всякога услужват на Божественото. Щом забележат, че То е в теб, и са готови да ти услужат. А щом забележат в теб човешкото, ще ти кажат да си вървиш.
към текста >>
2.
4_06 ) Бъдещият строй – строй на Любовта
- Боян Боев (1883 – 1963)
Най-прекият
път
е хората да разберат великата истина, че са едно цяло и че трябва да действат по закона на Любовта.
Светът не може да се промени изведнъж. Докато всички вие не почнете да горите и да запалите другите, животът не може да се оправи. Кое спъва живота сега? Съзнанието, разбирането на хората. Царството Божие не е нещо физическо; един ден, когато всички хора се събудят, то ще дойде на Земята – тогава, когато се дадат условия и ход на новото съзнание.
Най-прекият
път
е хората да разберат великата истина, че са едно цяло и че трябва да действат по закона на Любовта.
Днес отношенията на хората са механични – както дъски, съединени с обръч в бъчвата, които нямат нищо общо помежду си, но ги държи външно металният обръч, а когато се скъса, те се отделят една от друга и се разпадат на всички страни. Също така днес хората се пръскат като дъските на разсъхнала бъчва и виждат, че няма нещо, което да ги държи, защото отношенията им са механични. Коя е причината за днешните несгоди? – Безлюбието. И кой е пътят, за да излезе човечеството от това положение?
към текста >>
И кой е
пътят
, за да излезе човечеството от това положение?
Най-прекият път е хората да разберат великата истина, че са едно цяло и че трябва да действат по закона на Любовта. Днес отношенията на хората са механични – както дъски, съединени с обръч в бъчвата, които нямат нищо общо помежду си, но ги държи външно металният обръч, а когато се скъса, те се отделят една от друга и се разпадат на всички страни. Също така днес хората се пръскат като дъските на разсъхнала бъчва и виждат, че няма нещо, което да ги държи, защото отношенията им са механични. Коя е причината за днешните несгоди? – Безлюбието.
И кой е
пътят
, за да излезе човечеството от това положение?
– Влезе ли Любовта в света, всичко ще се поправи. Всички, които искат да образуват общежития и задруги, трябва да турят идеята за Чистота и трябва да бъдат добри проводници на Любовта. В едно Братство, като нашето, всеки да обича всички и всички да обичат всекиго едного. Любовта влезе ли като фактор в света, тогава могат да се уредят въпросите. Другояче те не могат да се разрешат, защото иначе ще царува в света животинският принцип – силният ще побеждава и ще има право.
към текста >>
Могат да го приложат, но не искат, понеже още вярват, че има
лесен
път
в Живота, който ще ги доведе до желаното щастие.
Любов, в която влизат като елементи честност, справедливост, чистота и безкористие. Стига хората да не развалят света, той ще се оправи. Всички видни хора, авторитети ще изгубят ръководството, няма да знаят какво трябва да се прави и тогава ще потърсят Божественото. Приложим ли Божия закон, всички нещастия и страдания ще избягат от нас. Този закон може да се приложи в икономическия живот.
Могат да го приложат, но не искат, понеже още вярват, че има
лесен
път
в Живота, който ще ги доведе до желаното щастие.
Но няма друг път освен Божественият. Казват, че държавата имала много хубави закони. Да, има закони, но има и насилие. Хората са много добри, понеже има закони, но ако оставим държавата за 24 часа без закони, ще проверим какви ще са хората. Един държавник, като стане сутрин, нека да мисли за Бога, да служи на Бога и да управлява в съгласие с Божията Воля.
към текста >>
Но няма друг
път
освен Божественият.
Стига хората да не развалят света, той ще се оправи. Всички видни хора, авторитети ще изгубят ръководството, няма да знаят какво трябва да се прави и тогава ще потърсят Божественото. Приложим ли Божия закон, всички нещастия и страдания ще избягат от нас. Този закон може да се приложи в икономическия живот. Могат да го приложат, но не искат, понеже още вярват, че има лесен път в Живота, който ще ги доведе до желаното щастие.
Но няма друг
път
освен Божественият.
Казват, че държавата имала много хубави закони. Да, има закони, но има и насилие. Хората са много добри, понеже има закони, но ако оставим държавата за 24 часа без закони, ще проверим какви ще са хората. Един държавник, като стане сутрин, нека да мисли за Бога, да служи на Бога и да управлява в съгласие с Божията Воля. А сега, като дойдат на власт, се забравят и мислят, че те са главните фактори и правят каквото си искат.
към текста >>
3.
5_14 ) Будност на съзнанието на ученика
- Боян Боев (1883 – 1963)
Някой
път
и вие сте вързани.
Няма кой да те пази. Трябва солидна мисъл, за да си ограден винаги, трябва една отлична философия. Съзнанието трябва да бъде винаги будно и човек да знае в дадения случай дали страданието е негово или чуждо и да знае коя мисъл да приеме и коя да не приеме. Сега трябва да се пазите да не би, когато се повдигнете нагоре, да паднете, да не би да стане реакция. Например, някой вързан бръмбар подхвръкне и падне, подхвръкне и падне и най-сетне се освобождава и си отива.
Някой
път
и вие сте вързани.
В човека има паразити, които искат да го заблудят и след това да го ограбят, а има и Висши същества, които искат да го предпазят от тях и изобщо – помагат му. Човек трябва да направи нещо, за да не се поддава: когато е буден, е добре, но при малко прекъсване на съзнанието паразитите влизат вътре. Когато искат да те оберат, ще те напият, т.е. ще замъглят съзнанието ти и когато изтрезнееш, ще видиш, че нищо нямаш. Не знаем как да запазим това, което имаме.
към текста >>
Необходимо е ново възпитание, ново разбиране, нови
пътища
.
Има известни формули, но не смея да ги давам, понеже нямате ритъм и не ги правите със сърце. А и понякога уж стреляте патрони във въздуха, но може да направите пакост. Човек никога не трябва да подпушва Божественото в себе си. Когато го подпушва, той разрушава себе си. Когато човек иска да уреди по човешки начин своите работи, той си създава своето нещастие; с други думи, човек трябва да даде ход на Божественото в себе си и то ще уреди неговите работи.
Необходимо е ново възпитание, ново разбиране, нови
пътища
.
Може да турите в стаята си чисти или мътни стъкла; в единия случай няма да пропущат изобилно светлина, но ако турите съвършено кристални стъкла, ще бъде още по-добре. Който много знае и не прилага, много страда. Не от много знание, но от неприлагане страда човек. Цялото човечество преминава в нова фаза и става един преврат. Хората не могат вече да живеят по старому.
към текста >>
Хората търсят лесния
път
, а той е мъчен.
По същия начин в нашия ум изпъква някоя идея и мислим, че е остров и туряме знаме, но после си отиваме. Преведено това значи да не се мамим с илюзии. Когато сте слизали на Земята, сте избрали един план, но като стъпите на нея, намирате си друг някакъв план. Щом мислиш, чувстваш и постъпваш добре, ти си там, дето трябва да бъдеш; щом не мислиш, не чувстваш и не постъпваш добре, ти не си там, дето трябва да бъдеш. Мисли, чувствай и постъпвай така, както Христа в малък размер.
Хората търсят лесния
път
, а той е мъчен.
Под лесен път се разбира обикновен житейски път. Красивият път с големите постижения и успех е Божественият път, който всъщност е истински лесният път. За предпочитане е по-ранното събуждане в духовно отношение, отколкото по-късното. В това отношение в Евангелието имаме прекрасен пример с разумните и неразумните девици. Като дойде една мисъл на раздвояване, тя е от човешки характер.
към текста >>
Под
лесен
път
се разбира обикновен житейски
път
.
Преведено това значи да не се мамим с илюзии. Когато сте слизали на Земята, сте избрали един план, но като стъпите на нея, намирате си друг някакъв план. Щом мислиш, чувстваш и постъпваш добре, ти си там, дето трябва да бъдеш; щом не мислиш, не чувстваш и не постъпваш добре, ти не си там, дето трябва да бъдеш. Мисли, чувствай и постъпвай така, както Христа в малък размер. Хората търсят лесния път, а той е мъчен.
Под
лесен
път
се разбира обикновен житейски
път
.
Красивият път с големите постижения и успех е Божественият път, който всъщност е истински лесният път. За предпочитане е по-ранното събуждане в духовно отношение, отколкото по-късното. В това отношение в Евангелието имаме прекрасен пример с разумните и неразумните девици. Като дойде една мисъл на раздвояване, тя е от човешки характер. Един човек се оженил за една баба, която била дегизирана като млада мома.
към текста >>
Красивият
път
с големите постижения и успех е Божественият
път
, който всъщност е истински лесният
път
.
Когато сте слизали на Земята, сте избрали един план, но като стъпите на нея, намирате си друг някакъв план. Щом мислиш, чувстваш и постъпваш добре, ти си там, дето трябва да бъдеш; щом не мислиш, не чувстваш и не постъпваш добре, ти не си там, дето трябва да бъдеш. Мисли, чувствай и постъпвай така, както Христа в малък размер. Хората търсят лесния път, а той е мъчен. Под лесен път се разбира обикновен житейски път.
Красивият
път
с големите постижения и успех е Божественият
път
, който всъщност е истински лесният
път
.
За предпочитане е по-ранното събуждане в духовно отношение, отколкото по-късното. В това отношение в Евангелието имаме прекрасен пример с разумните и неразумните девици. Като дойде една мисъл на раздвояване, тя е от човешки характер. Един човек се оженил за една баба, която била дегизирана като млада мома. После бабата си показала истинското лице, което момъкът е трябвало да провери отначало.
към текста >>
Човек трябва да потърси
пътища
, за да се освободи от чуждите мисли в себе си, които го отклоняват.
Злоба, омраза, нечисти мисли, желания и чувства и пр. са свинете, които човек пасе, и той трябва да ги напусне и да отиде при баща си. Няма какво да стоиш при тях и да слушаш грухтенето им, върви си по своята работа; не ги пъди, а ги напусни, защото ако ги изгониш, те пак ще се върнат. Човек трябва да освобождава ума си от някои ненужни мисли, желания и постъпки. Трябва да се научи всяка вечер да се разтоварва от ненужния багаж и да задържи най-ценното, което може да приложи в дадения случай.
Човек трябва да потърси
пътища
, за да се освободи от чуждите мисли в себе си, които го отклоняват.
Както има пет степени хора – обикновени, талантливи, гениални, светии и Учители, също така има и пет категории мисли, чувства и постъпки. Например ти сега можеш да имаш една обикновена мисъл, друг път можеш да имаш талантлива или гениална мисъл и пр. Трябва да различаваме мислите. Когато ви дойде една хубава мисъл, не я отхвърляйте както петел подминава диаманта. Във всеки момент трябва да знаете къде е Божественото.
към текста >>
Например ти сега можеш да имаш една обикновена мисъл, друг
път
можеш да имаш талантлива или гениална мисъл и пр.
Няма какво да стоиш при тях и да слушаш грухтенето им, върви си по своята работа; не ги пъди, а ги напусни, защото ако ги изгониш, те пак ще се върнат. Човек трябва да освобождава ума си от някои ненужни мисли, желания и постъпки. Трябва да се научи всяка вечер да се разтоварва от ненужния багаж и да задържи най-ценното, което може да приложи в дадения случай. Човек трябва да потърси пътища, за да се освободи от чуждите мисли в себе си, които го отклоняват. Както има пет степени хора – обикновени, талантливи, гениални, светии и Учители, също така има и пет категории мисли, чувства и постъпки.
Например ти сега можеш да имаш една обикновена мисъл, друг
път
можеш да имаш талантлива или гениална мисъл и пр.
Трябва да различаваме мислите. Когато ви дойде една хубава мисъл, не я отхвърляйте както петел подминава диаманта. Във всеки момент трябва да знаете къде е Божественото. Трябва да излезем от този свят на колебание и на страдание и да дойдем в свят на хармония, където всичко е Радост и Веселие. Има чувствания, които са животински, а има и такива, които съдържат разумност – те са Божествени и не бива да се смесват едни с други.
към текста >>
Някой
път
в теб проблясва нещо вътрешно изведнъж, а някой
път
– медлено .
Една сестра попита: „Как да се вардим от лошите мисли? “ Мисли за доброто! Повдигни се пет пръста нагоре. Не влизай в долното течение; щом краката ти се допрат до него, ще влезеш под влиянието му.
Някой
път
в теб проблясва нещо вътрешно изведнъж, а някой
път
– медлено .
Свещта блесва отведнъж, а Слънцето изгрява медлено. Бързите неща са човешки, а Божествените методи са медлени. Когато влизаш където и да е, ограждай се, прави мислено светли кръгове около себе си и дълбоко дишане; чак след това влез, защото всички лоши влияния се премахват и така всичко се урежда. Цяло изкуство е да знае човек как да използва благоприятните условия, които му се дават в момента. Ученикът всякога трябва да помни, че е ученик; никога не трябва да забравя – в каквото и среда да работи и да се намира.
към текста >>
Вървете по този
Път
и връзката сама ще се усилва.
Веднъж поставили окото на един човек върху едното блюдо на везните, а върху другото турили злато, но блюдото с окото не се повдигало. Натрупали много злато и пак не се помръдвало. Най-сетне прибавили малко пръст и то се вдигнало. Човек не бива да желае много неща; ако желае много неща, очите отслабват. Вие имате връзка с Христа.
Вървете по този
Път
и връзката сама ще се усилва.
Вие всички живеете в живота на миналото; казвате, че сте се помолили преди десет години и Бог ви е послушал, обаче днешният ден е важен. Всеки ден носи несметни богатства. А вие, като мислите за миналото, изгубвате настоящето. Сега трябва да турите основа; вътрешният ви живот е важен – там да бъдете изправни. Вътрешният човек е от Бога.
към текста >>
Когато човек забрави
пътя
, нали разпитва окръжаващите за него?
А вие, като мислите за миналото, изгубвате настоящето. Сега трябва да турите основа; вътрешният ви живот е важен – там да бъдете изправни. Вътрешният човек е от Бога. Когато направиш нещо и не го харесваш, то е от тъмните духове; ако направиш нещо и го харесаш, то е от Бога. Божественото все нашепва на човека отвътре.
Когато човек забрави
пътя
, нали разпитва окръжаващите за него?
Също така и човек трябва да пита сегиз-тогиз Невидимия свят, трябва да почака и да не бърза с решаването на въпроса. Вслушвай се в новите идеи, които ти се нашепват отвътре. Днес Божествените мисли и мислите на тъмните духове са оплетени навсякъде, затова не трябва да мисли човек, че ще се избави без будността на съзнанието си. Тъмният дух казва на Бога: „Те изглеждат много добри, пеят много добре, но не са такива, каквито се представят. Чакай, аз ще им дам една игра, за да ги пресея.“ Така че тъмният дух иска да ви пресее.
към текста >>
Когато се върнал, вторият разправял, че много
пъти
бил бит.
Някой ще те пита как ще живееш в бъдеще. Аз за бъдещето не мисля, мисля за днешния ден и вярвам, че следващият ще бъде по-добър, а третият ден ще бъде още по-добър. Който пита какво ще стане с него, не разбира живота. Животът от единия до другия край е Божествена красота. Един Учител препоръчал на двама свои ученици следното: на първия – когото срещне да му казва, че във всичко ще сполучи, а на другия – когото срещне, да му казва, че в нищо няма да сполучи.
Когато се върнал, вторият разправял, че много
пъти
бил бит.
Трябва да казваме на хората: „Ще се оправи тази работа! “ Сегашните хора навсякъде се колебаят – и светските, и духовните. Не могат да различат Божественото в себе си, поддават се и някой път човешкото взема надмощие. Понякога ние даваме ум на душата – обажда ни се тя, а пък ние все питаме дали другояче може. Ние постоянно държим в съзнанието си тези, които са ни направили пакост, и с това спъваме своето повдигане.
към текста >>
Не могат да различат Божественото в себе си, поддават се и някой
път
човешкото взема надмощие.
Животът от единия до другия край е Божествена красота. Един Учител препоръчал на двама свои ученици следното: на първия – когото срещне да му казва, че във всичко ще сполучи, а на другия – когото срещне, да му казва, че в нищо няма да сполучи. Когато се върнал, вторият разправял, че много пъти бил бит. Трябва да казваме на хората: „Ще се оправи тази работа! “ Сегашните хора навсякъде се колебаят – и светските, и духовните.
Не могат да различат Божественото в себе си, поддават се и някой
път
човешкото взема надмощие.
Понякога ние даваме ум на душата – обажда ни се тя, а пък ние все питаме дали другояче може. Ние постоянно държим в съзнанието си тези, които са ни направили пакост, и с това спъваме своето повдигане. Щом дойде животинското в човека, братство и сестринство – всичко възвишено в човека изчезва. От низшите духове, които дохождат, човек може да се освободи. Как? – Не трябва да допуска техните слабости.
към текста >>
4.
80) Щастието, многократно и непреривно
- Боян Боев (1883 – 1963)
Това е един дълъг
път
и понякога човек се обезсърчава, но скоро идва в него просветление.
и 30 мин. започна разговор. Вие сте все още непроявени герои. Бог е задържал хубавите работи за в бъдеще. Както човек се развива, трябва да благодари.
Това е един дълъг
път
и понякога човек се обезсърчава, но скоро идва в него просветление.
Хубаво нещо е светът. Всичко, което върши човек, е само един повод, за да може да намери и да се доближи до Истината. Трябва да познаем Бога навсякъде, във всичко – и в Слънцето, и в звездите, и в нас. Мнозина днес препоръчват на другите да носят страданията си, но когато страданията дойдат при тях, казват, че е много мъчно и питат: „Няма ли по-лесен път? “ Всеки може да бъде щастлив, ако научи закона на щастието.
към текста >>
Мнозина днес препоръчват на другите да носят страданията си, но когато страданията дойдат при тях, казват, че е много мъчно и питат: „Няма ли по-
лесен
път
?
Както човек се развива, трябва да благодари. Това е един дълъг път и понякога човек се обезсърчава, но скоро идва в него просветление. Хубаво нещо е светът. Всичко, което върши човек, е само един повод, за да може да намери и да се доближи до Истината. Трябва да познаем Бога навсякъде, във всичко – и в Слънцето, и в звездите, и в нас.
Мнозина днес препоръчват на другите да носят страданията си, но когато страданията дойдат при тях, казват, че е много мъчно и питат: „Няма ли по-
лесен
път
?
“ Всеки може да бъде щастлив, ако научи закона на щастието. Като знаеш да се пълниш и да се изпразваш, всякога ще бъдеш щастлив, а като не можеш да правиш това, всякога ще бъдеш нещастен. Всички философи разглеждат въпроса за еднократното щастие, а истинското щастие е многократно, непреривно. Еднократното щастие е щастие, което престава да тече. Тези философи не са разгледали въпроса дълбоко.
към текста >>
Някой
път
и безплатен вход да оставиш, а пак салонът може да бъде празен.
При моите научни френологически изследвания, когато поставях десет стотинки вход за сказките, пълнеше се салонът. Когато поставях двадесет стотинки вход, малко идваха. Числото 10 е щастливо, а числото 20 е нещастно. Ако поставиш четиридесет лева вход, то е щастливо число; ако поставиш тридесет лева вход, няма да ти върви; 30 е нещастно число. Значи числата са щастливи и нещастни.
Някой
път
и безплатен вход да оставиш, а пак салонът може да бъде празен.
Не говори на скръбния за скръбта, не говори на радостния за радостта. На скръбния говори за радостта, а на радостния говори за скръбта. Там е философията. Нашето съществуване на Земята показва, че има някой, който ни обича, и колкото съзнанието ни е по-бистро, по-ярко, толкова повече това показва, че някой ни обича. Аз живея, защото има Някой, който ме обича – Бог.
към текста >>
5.
22) Дишането и познанията, които Учителя дава за него
- Боян Боев (1883 – 1963)
Въздухът е средата, присъща на светлината, на извисяването, на аромата, на цвета, на междупланетните вибрации; той е
пътят
на общуването между Небето и Земята.
Ето осветлението на Учителя по този въпрос, прочетено в „Хигиенични правила“ от томчето „Святото място“: „Сега, като говоря за дълбокото дишане, нямам намерение да препоръчвам специалните упражнения на индусите, които не са приложими днес. Ако европейците ги приложат, ще се натъкнат на големи противоречия. Затова ви казвам да дишате дълбоко, но като същевременно се стремите този процес да става и плавно, и ритмично.“ Дишането е равностойно на възприемането на силата на въздуха. Щом въздухът е символ на духовното, на диханието на Безграничния, то тогава може да се каже, че дишането е възприемането на една духовна власт.
Въздухът е средата, присъща на светлината, на извисяването, на аромата, на цвета, на междупланетните вибрации; той е
пътят
на общуването между Небето и Земята.
Въздухът разнася вибрациите на Словото Божие и е наситен с прана – жизнена енергия. В „Къртица, славей и пчела“ от томчето „Закони на доброто“ четем следното: „Като стане от сън, здравият човек веднага отваря прозореца на стаята си да поеме чист въздух. Това значи съзерцание с дробовете. Той чувства нужда от чист въздух – да отвори прозореца на стаята си. Не го разбирайте в буквален смисъл – всяко дълбоко поемане на въздух означава отваряне на прозорците на дробовете.
към текста >>
В това отношение Учителя дава следните
упътвания
: „Дишайте дълбоко, спокойно и бавно, ако искате работите ви да се нареждат добре.
При дълбоко, бавно и пълно дишане се изпълват целите крила на дробовете с чист въздух, богат на прана. За да се улесни дишането, правилно е човек да се освободи от тесни, пристегнати дрехи, и да следи дали при вдишване диафрагмата освобождава максимално място за вдишката. В „Закони на дишането“ от книгата „Божествен и човешки свят“ Учителя изтъква: „Като дишате дълбоко, трябва да усещате свиването и разпущането на диафрагмата.“ При дълбоката вдишка диафрагмата се свива и изтласква надолу коремните органи, при което коремът изпъква и след това се разширява гръдният кош, а при издишване първо коремът хлътва, после – гърдите. IV. Темп на дишане За да изградим навик да дишаме дълбоко и ритмично, необходимо е да се приучим: първо, да поемаме въздуха бавно и дълбоко; второ, постепенно да увеличаваме продължителността на времетраенето при задържането му, и трето, издишването да става също така много бавно.
В това отношение Учителя дава следните
упътвания
: „Дишайте дълбоко, спокойно и бавно, ако искате работите ви да се нареждат добре.
Някой диша бързо, като че ли неприятел го гони – така работите не стават.“ (“Връзката между Бога и човека“ от книгата „Божествен и човешки свят“) Задържането на въздуха е от голяма важност при пълноценното дишане. Ако се правят опити, ще се види какво обновително и възродително действие има продължителното задържане на вдъхнатия въздух, защото опитът е най-добрият метод за проверка. Ето светлината, която хвърля Учителя по този въпрос: „Изобщо, човек трябва да има правилно отношение към всичко, което върши.
към текста >>
не по време на дихателните упражнения, Учителя дава следните
упътвания
в неделната си беседа от 25 май 1941 г.: „Ако човек в една минута прави три вдишки, той е здрав.
Който иска да се упражнява в дълбоко дишане, може да започне със задържане на въздух даже само 2-3 сек.; обаче като всеки ден увеличава възможността за задържане на въздуха с по 1 сек., то тогава в продължение на един месец той ще достигне до 30 сек. и така ще се справи с много от своите неразположения и болести. Главоболие, гръдни и стомашни болести, парализа – всичко това ще изчезне.“ (“Дишането на човека и животните“ от книгата „Просветено съзнание“) За темпа и бързината на обикновеното дишане, т.е.
не по време на дихателните упражнения, Учителя дава следните
упътвания
в неделната си беседа от 25 май 1941 г.: „Ако човек в една минута прави три вдишки, той е здрав.
Колкото повече се увеличава бързината на дишането, толкова се намалява шансът да бъде здрав. За да бъде човек здрав, то една вдишка, една задръжка и една издишка, взети заедно, трябва да станат за 20 сек., или 3 поемания на вьздух за 60 сек. Дишането на търпеливите хора е дълбоко, а не плитко.“ Щом човек почне да диша бързо, това изобщо не е добър признак. Нека той да се заеме с възпитаването си да задържа въздуха по-дълго време в дробовете си.
към текста >>
И когато човек прави по няколко
пъти
на ден упражнения за ритмично и дълбоко дишане, той по-нататък вече подсъзнателно диша по този начин, тъй като мускулатурата и нервните центрове, които дирижират дишането, са привикнали.
V. Ритъм на дишане Под ритъм на дишането се разбира правилното редуване на определени интервали при вдишване, задържане и издишване на въздуха. Когато в една работа се внесе ритъм, тя добива музикален характер и има ефикасно, приятно влияние, не уморява. С въвеждането на подходящ ритъм се преодоляват големи препятствия, без излишно изразходване на енергия. Внесе ли се ритмичност в дълбокото дишане, то без да се натрапва на съзнанието се практикува по-лесно.
И когато човек прави по няколко
пъти
на ден упражнения за ритмично и дълбоко дишане, той по-нататък вече подсъзнателно диша по този начин, тъй като мускулатурата и нервните центрове, които дирижират дишането, са привикнали.
VI. Две основни правила при дишане Тези две основни правила на дишането трябва да се спазват винаги: Първо, вдишаният въздух се издишва след известно задържане, а след издишване не бива да се задържа процесът на дишането. Това означава, че задържането на въздуха трябва да става винаги при пълни гърди и никога при празни. Това правило важи както в здравословно отношение, така и в психично.
към текста >>
Специалните дихателни упражнения се изпълняват обикновено три
пъти
на ден: сутрин, обед и вечер.
Преди започване на дихателните упражнения е хубаво да се направи дълбоко издишване, при което човек да се отпусне от главата до петите – релаксацията улеснява дихателните упражнения. След това той може да насочи вниманието си към теми от възвишен характер и да разсъждава над тях. Добре е да се поема дълбоко въздух и след това да се произнася подбран текст, като същевременно се издишва. Така след системни упражнения е възможно човек да се приучи, като направи дълбоко вдишване, да изговори доста дълъг откъс, без да поема наново въздух – това е доста полезно както за нагласата, така и за своеобразен дихателен тренинг. VIII. Ритмичност на дихателните упражнения през деня
Специалните дихателни упражнения се изпълняват обикновено три
пъти
на ден: сутрин, обед и вечер.
За всеки начинаещ е добре да прави най-малко 3 пъти на ден по 6 дихателни упражнения. Разбира се, с практиката може да се увеличи броят на упражненията и времетраенето на задържането, но освен това редно е в течение на деня човек често да се спира и да поема по една дълбока вдишка. По този начин се коригира естественото дишане, придава му се желаният ритъм и то постепенно става все по-правилно. Добре е за дихателните упражнения никога да не се пренебрегват часовете при изгрев слънце, защото тогава има прилив на прана. През летния сезон упражненията могат да се правят на открито, а през зимния – в отоплена и проветрена стая, при отворен или полуотворен страничен прозорец.
към текста >>
За всеки начинаещ е добре да прави най-малко 3
пъти
на ден по 6 дихателни упражнения.
След това той може да насочи вниманието си към теми от възвишен характер и да разсъждава над тях. Добре е да се поема дълбоко въздух и след това да се произнася подбран текст, като същевременно се издишва. Така след системни упражнения е възможно човек да се приучи, като направи дълбоко вдишване, да изговори доста дълъг откъс, без да поема наново въздух – това е доста полезно както за нагласата, така и за своеобразен дихателен тренинг. VIII. Ритмичност на дихателните упражнения през деня Специалните дихателни упражнения се изпълняват обикновено три пъти на ден: сутрин, обед и вечер.
За всеки начинаещ е добре да прави най-малко 3
пъти
на ден по 6 дихателни упражнения.
Разбира се, с практиката може да се увеличи броят на упражненията и времетраенето на задържането, но освен това редно е в течение на деня човек често да се спира и да поема по една дълбока вдишка. По този начин се коригира естественото дишане, придава му се желаният ритъм и то постепенно става все по-правилно. Добре е за дихателните упражнения никога да не се пренебрегват часовете при изгрев слънце, защото тогава има прилив на прана. През летния сезон упражненията могат да се правят на открито, а през зимния – в отоплена и проветрена стая, при отворен или полуотворен страничен прозорец. Дихателните упражнения трябва да се изпълняват преди хранене или да се изчака да минат най-малко 1-2 часа.
към текста >>
Друг
път
казвате, че сте интелигентен човек, че можете да работите добре с ума си, но че сърцето ви е слабо развито, а това е така, защото има прилив в ума и отлив в сърцето – именно затова в този случай не сте тъй чувствителен.“
Първото течение има връзка със сърцето, а второто – с ума. В някои случаи у човека има прилив в ума, а в други – прилив в сьрцето. В „Приливи и отливи на енергиите“, МОК, трета година, Учителя казва следното: „Когато в ума има прилив, в сърцето има отлив и обратно. Вие заявявате, че умът ви вече е затъпял и не работи. Не, в този момент има прилив в сърцето и отлив в ума, вследствие на което изпитвате една празнина.
Друг
път
казвате, че сте интелигентен човек, че можете да работите добре с ума си, но че сърцето ви е слабо развито, а това е така, защото има прилив в ума и отлив в сърцето – именно затова в този случай не сте тъй чувствителен.“
Когато има едностранчива проява в умствения или в сърдечния живот, или когато има дисхармония между тях, тогава човек може да внесе известно равновесие чрез регулиране на двете енергийни течения посредством дишане с едната или с другата ноздра. Въз основа на казаното понякога може да се приложи следното дишане: докато се поема въздух през лявата ноздра, дясната се запушва с пръст, въздухът се задържа, а после при издишването му се запушва лявата ноздра и той се изтласква навън през дясната. А ако се поеме въздух през дясната ноздра, се прави обратното. Приемането на въздух през лявата ноздра е в пряка връзка с развитието на сърцето, докато приемането му през дясната ноздра е във връзка с развитието на ума. Такова дишане се прави, за да се възстанови равновесието между ума и сърцето или между електричеството и магнетизма.
към текста >>
Упражнението ще се прави 21
пъти
на ден, т.е.
Задръжте приетия въздух, като мислено преброите до 10. После запушете лявата ноздра и през дясната изпущайте въздуха бавно и ритмично, като броите мислено до 9. Това упражнение помага за урегулиране на нервната възбуда, за успокояване на мозъка и за усилване на паметта, то е особено необходимо, когато се изучава някакъв учебен предмет. Сутрин и преди обед ще поемате въздуха през лявата ноздра и ще го изпущате през дясната. Вечер ще поемате през дясната ноздра и ще издишате през лявата.
Упражнението ще се прави 21
пъти
на ден, т.е.
по 7 пъти сутрин, преди обед и вечер. Като правите упражнението правилно, ще изпитате особено приятно чувство и разположение на духа.“ Друго аналогично упражнение е дадено от Учителя в „Микроскопически добрини“, лекция от томчето „Добрите навици“, МОК, втора годишнина: „Хубаво е човек да поема въздух пьрво с лявата си ноздра, като брои бавно до 10-15, после да я запуши, за да задържи въздуха в дробовете си около 30-40 сек., и след това да го издиша бавно и ритмично през дясната ноздра. Това упражнение може да се прави по 3-4 пъти на ден и е нужно за всички, които се занимават с умствен труд. То е необходимо за здрави и за болни.
към текста >>
по 7
пъти
сутрин, преди обед и вечер.
После запушете лявата ноздра и през дясната изпущайте въздуха бавно и ритмично, като броите мислено до 9. Това упражнение помага за урегулиране на нервната възбуда, за успокояване на мозъка и за усилване на паметта, то е особено необходимо, когато се изучава някакъв учебен предмет. Сутрин и преди обед ще поемате въздуха през лявата ноздра и ще го изпущате през дясната. Вечер ще поемате през дясната ноздра и ще издишате през лявата. Упражнението ще се прави 21 пъти на ден, т.е.
по 7
пъти
сутрин, преди обед и вечер.
Като правите упражнението правилно, ще изпитате особено приятно чувство и разположение на духа.“ Друго аналогично упражнение е дадено от Учителя в „Микроскопически добрини“, лекция от томчето „Добрите навици“, МОК, втора годишнина: „Хубаво е човек да поема въздух пьрво с лявата си ноздра, като брои бавно до 10-15, после да я запуши, за да задържи въздуха в дробовете си около 30-40 сек., и след това да го издиша бавно и ритмично през дясната ноздра. Това упражнение може да се прави по 3-4 пъти на ден и е нужно за всички, които се занимават с умствен труд. То е необходимо за здрави и за болни. За предпочитане е да се прави сред Природата, на чист въздух, а не в стаята.“
към текста >>
Това упражнение може да се прави по 3-4
пъти
на ден и е нужно за всички, които се занимават с умствен труд.
Вечер ще поемате през дясната ноздра и ще издишате през лявата. Упражнението ще се прави 21 пъти на ден, т.е. по 7 пъти сутрин, преди обед и вечер. Като правите упражнението правилно, ще изпитате особено приятно чувство и разположение на духа.“ Друго аналогично упражнение е дадено от Учителя в „Микроскопически добрини“, лекция от томчето „Добрите навици“, МОК, втора годишнина: „Хубаво е човек да поема въздух пьрво с лявата си ноздра, като брои бавно до 10-15, после да я запуши, за да задържи въздуха в дробовете си около 30-40 сек., и след това да го издиша бавно и ритмично през дясната ноздра.
Това упражнение може да се прави по 3-4
пъти
на ден и е нужно за всички, които се занимават с умствен труд.
То е необходимо за здрави и за болни. За предпочитане е да се прави сред Природата, на чист въздух, а не в стаята.“ Ето две подобни упражнения от Учителя, дадени в „Отношение между числата“, лекция от томчето „Форми в Природата“: „В Божествения свят, когато се гради едно здание, всякога се предвиждат две врати. През едната се влиза, а през другата се излиза.
към текста >>
Правете упражнението три
пъти
на ден: сутрин, на обед и вечер, когато имате разположение и време; всеки
път
ще правите 3 или 10
пъти
вдишване и издишване.“
Когато искате да поемете дълбоко въздух, затворете дясната ноздра с ръката си и поемете въздух през лявата. След това затворете лявата си ноздра, като задържите въздуха известно време в дробовете си, после отворете дясната ноздра и бавно изпущайте въздуха навън. По този начин ще се образуват две противоположни течения в дробовете ви, които отговарят на двете течения в живота. Когато сте неразположени или смутени вътрешно, правете това упражнение, като се свързвате с Божественото съзнание.“ „Тридесет дни подред може да правите следното упражнение: затискате дясната ноздра и като поемате въздух през лявата, мислено произнасяте формулата: „Само Божията Любов е Любов.“ Като задържите въздуха известно време в дробовете си, ще отворите дясната ноздра и бавно ще изпуснете въздуха навън, като произнасяте същата формула, но със затворена лява ноздра.
Правете упражнението три
пъти
на ден: сутрин, на обед и вечер, когато имате разположение и време; всеки
път
ще правите 3 или 10
пъти
вдишване и издишване.“
XII. Използване на пролетта за дълбоко дишане Дихателните упражнения трябва да се прилагат целогодишно, но не бива по никакъв начин да се пропуска пролетта, когато въздухът е особено богат с животворната сила – прана. Ето съветите на Учителя, взети от „Хигиенични правила“ от томчето „Святото място“: „Вие трябва да прилагате дълбоко дишане. Използвайте ранните утринни разходки, когато въздухът е пълен с жизнена енергия. Като наблюдавам лицата и походката на някои млади, виждам, че те са остарели преждевременно, понеже не прилагат дишането.
към текста >>
За да се подобри кръвообращението и за да се отворят порите, хубаво е през пролетта човек поне два
пъти
на седмица да предизвиква изпотяване чрез пиене на гореща вода.
Магична сила се крие във водата, без нея никаква култура не съществува. Сегашните хора пият вода така, както са пили техните деди и прадеди. Малцина знаят какво е значението на водата за организма. Като се пие гореща вода, организмът се чисти, по този начин се разтварят утайките, които са се наслоили в него. Водата е добър проводник на магнетизма.
За да се подобри кръвообращението и за да се отворят порите, хубаво е през пролетта човек поне два
пъти
на седмица да предизвиква изпотяване чрез пиене на гореща вода.
Изпиват се една след друга няколко чаши гореща вода, в която може да се изстискат и няколко капки лимон. След настъпилото изпотяване тялото се изтрива с влажна кьрпа, после със суха се попива влагата и се преобличат чисти дрехи, след което може да се изпие още една чаша гореща вода, за да се възобнови изгубената топлина при изпотяването.“ ХIII. Психологични условия при дишането и важността им. Златното правило при дишането Участието на съзнанието при дишането е златно правило, което трябва да се спазва.
към текста >>
Докато проявата на воля е една необходимост, която събужда активност у дишащия, и неговата самоувереност укрепва по естествен
път
.
Златното правило при дишането Участието на съзнанието при дишането е златно правило, което трябва да се спазва. Съзнателното дишане означава участие на мисълта, чувствата, волята и любовта, или досег с духовните сили, които проникват въздуха, а именно – праната и различните видове психични сили. Чрез мисълта при дишане се възприема светлина, защото въздухът е среда на Божествената мисъл. Ако изпитваме хармонични и добродетелни чувства, това е важно условие за пълнота при възприемателния процес на дишането.
Докато проявата на воля е една необходимост, която събужда активност у дишащия, и неговата самоувереност укрепва по естествен
път
.
Напълно възможно е да се диша с любов; тогава съзнанието добива духовността си и става възприемчиво към благата, които въздухът съдържа – чрез Любовта ще се достигне до познанието за Бога. Законът на Хелмхолц76 Ако се закачи китара на стена и се изпее срещу нея тонът ла, то въздушните вълни, които се образуват при пеенето, ще ударят всички струни на китарата, но не всички ще затрептят, а главно струната ла и тези, които съдържат изпетия тон като свой обертон. Законът на Хелмхолц важи за всички области в живота. И както определени струни са в резонанс с изпетия срещу тях тон, така и ние ще станем отзивчиви към духовните вълни, които идат към нас; и ако се поставим в хармония с тях, то тогава ще станем възприемчиви.
към текста >>
Ако не сте се упражнявали в дишането, започнете с 6 упражнения по 3
пъти
на ден.
„Изобщо, всички болести се дължат и на неправилно дишане. Бързото и плитко дишане е опасно за организма. То води към различни болести.“ (пак там) „Правете опити да се лекувате чрез дишане. Ако ви боли глава, стомах или имате неразположение, направете сутрин, преди обяд и преди вечеря по 12-19 дихателни упражнения.
Ако не сте се упражнявали в дишането, започнете с 6 упражнения по 3
пъти
на ден.
Всяко вдишване, задържане и изпущане на въздуха представлява едно упражнение. Като правите тези упражнения, умът ви трябва да бъде концентриран.“ (“Микроскопически добрини“, МОК, година пета) В „Закони на дишането“ от томчето „Божествен и човешки свят“ Учителя дава следните наставления: „Като заболеете от някаква болест, дишайте и пейте. Чуете ли, че някой е болен, посъветвайте го преди всичко да диша дълбоко. Ако не знае как да диша, той се отпуща, ляга по гръб и казва: „Да бъде Волята Божия.“ Но именно този израз означава: човек да мисли, да чувства и да постъпва, както Бог мисли, чувства и постъпва.“
към текста >>
При бързо и плитко дишане поради натиска на диафрагмата често
пъти
сърцето заболява.
Като правите тези упражнения, умът ви трябва да бъде концентриран.“ (“Микроскопически добрини“, МОК, година пета) В „Закони на дишането“ от томчето „Божествен и човешки свят“ Учителя дава следните наставления: „Като заболеете от някаква болест, дишайте и пейте. Чуете ли, че някой е болен, посъветвайте го преди всичко да диша дълбоко. Ако не знае как да диша, той се отпуща, ляга по гръб и казва: „Да бъде Волята Божия.“ Но именно този израз означава: човек да мисли, да чувства и да постъпва, както Бог мисли, чувства и постъпва.“ Има връзка между дишането и положението на диафрагмата.
При бързо и плитко дишане поради натиска на диафрагмата често
пъти
сърцето заболява.
И затова при някои сърдечни болести се препоръчва дълбоко дишане, за да привикне диафрагмата към нормалното си разположение и по този начин да се намали натискът върху сърцето и белия дроб – така се създават условия за излекуване. Дълбокото дишане, съчетано с други подходящи методи, се прилага с успех и при регулиране на кръвното налягане. Съзнателните ученици на Живота се лекуват с дьлбоко дишане. Който диша правилно, може да измени състоянието на храносмилателните органи и да бъде господар на нисшите сили в себе си. При стомашни или коремни болки правете 4 пъти дневно по 6 дихателни упражнения, като същевременно поставяте лявата длан върху мястото на болката, а върху нея – дясната ръка, също с длан навътре, защото жизнените струи, които излизат от ръцете, са лековити.
към текста >>
При стомашни или коремни болки правете 4
пъти
дневно по 6 дихателни упражнения, като същевременно поставяте лявата длан върху мястото на болката, а върху нея – дясната ръка, също с длан навътре, защото жизнените струи, които излизат от ръцете, са лековити.
При бързо и плитко дишане поради натиска на диафрагмата често пъти сърцето заболява. И затова при някои сърдечни болести се препоръчва дълбоко дишане, за да привикне диафрагмата към нормалното си разположение и по този начин да се намали натискът върху сърцето и белия дроб – така се създават условия за излекуване. Дълбокото дишане, съчетано с други подходящи методи, се прилага с успех и при регулиране на кръвното налягане. Съзнателните ученици на Живота се лекуват с дьлбоко дишане. Който диша правилно, може да измени състоянието на храносмилателните органи и да бъде господар на нисшите сили в себе си.
При стомашни или коремни болки правете 4
пъти
дневно по 6 дихателни упражнения, като същевременно поставяте лявата длан върху мястото на болката, а върху нея – дясната ръка, също с длан навътре, защото жизнените струи, които излизат от ръцете, са лековити.
При простуда, като се направят упражнения за дълбоко дишане, става загряване и лечебно изпотяване. При нервни болести също би трябвало да се приложи дълбокото дишане, съчетано с разходки и излагане на слънце при изгрев и в първите два часа след него. При парализа съответният орган е здрав анатомически, но е обезсилен нервът, който го инервира. Чрез дълбоко дишане праната може да съживи нервната система и оттам да настъпи раздвижване наново. В 18-а лекция на МОК, четвърта година, Учителя препоръчва на болни от туберкулоза следното: „Хора със слаби гърди трябва да поживеят на високи места – над 2 000 м височина, където въздухът е чист и лек.
към текста >>
Ето един много
лесен
метод за този, който е нервен и раздразнителен: „Човек може да изкара доброто си разположение от въздуха – чрез носа.
Те търсят причините някъде отвън и не ги намират. А това неразположение се дължи на самите тях и се крие в една от следните причини: в стомаха, в дробовете или в мозъка. Щом се подобри състоянието на храносмилателната, дихателната и мозъчната система, неразположението веднага изчезва. Забелязано е, че хора, които имат някакъв недостатък в дихателната система, са сприхави, нервни и най-малката причина може да ги изкара от равновесие.“ При правилно дишане нервната система се усилва и всяка нервност изчезва.
Ето един много
лесен
метод за този, който е нервен и раздразнителен: „Човек може да изкара доброто си разположение от въздуха – чрез носа.
Чрез дишането вие можете да заставите мозъка си да мисли право, сърцето – да чувства право, и стомаха – да работи нормално. Мнозина се гневят, нервират се, мислят криво. Защо? – Не дишат правилно.“ („Законите на дишането“ от томчето „Божествен и човешки свят“) Когато почувствате, че сте пред прага на кипване и изгубване на самообладание, направете 3 или 5 дълбоки вдишки и ще добиете власт над своите нерви, ще почувствате прилив на вътрешна сила.
към текста >>
Въздухът се пречиства и тогава за първи
път
се явява чистото синьо небе, свободно от мъгли; това става към края на атлантската епоха и е свързано с развитието на ума – има причинна връзка между тези две явления: мисъл – въздух.
Правилното дишане е основен фактор, който внася топлина и жизнерадост в чувствата и ги облагородява. Дълбокото дишане възвисява мисълта Белият дроб има връзка и с човешката мисъл, а това се потвърждава от историята на развитие на човешкия ум. В атлантската или четвъртата раса човек е все още неразвит умствено, но тогава и въздухът не е така чист, проникнат е от водни пари. Чак когато Земното кълбо постепенно почва да изстива, водните пари се сгъстяват и падат във вид на дъжд.
Въздухът се пречиства и тогава за първи
път
се явява чистото синьо небе, свободно от мъгли; това става към края на атлантската епоха и е свързано с развитието на ума – има причинна връзка между тези две явления: мисъл – въздух.
Дишането зависи от мисълта, а мисълта – от дишането. Правилната мисъл създава условия за правилно дишане и обратно, между тях има взаимодействие. „Вие не можете да измените мисълта си, ако не измените дишането си. И обратното е вярно: вие не можете да измените дишането си, ако не измените мисълта си. Ако човек измени темпа на дишането си, той изгубва и своята права мисъл.
към текста >>
Като поемеш няколко
пъти
дълбоко въздух, преди да говориш, ще се свържеш с Великото разумно начало, ще се тонираш, в теб ще настане хармония, сила, светлина.
Когато човек се сърди, когато има някаква отрицателна мисъл, причината е, че дишането му не е правилно.“ „Преди да се ръкуваш с някого, поеми дълбоко въздух. Преди да се влезе в помещение, също е хубаво да се поеме дълбоко въздух. Преди да говориш – също. Добрите оратори дишат дълбоко, а които не дишат дълбоко, не говорят добре.
Като поемеш няколко
пъти
дълбоко въздух, преди да говориш, ще се свържеш с Великото разумно начало, ще се тонираш, в теб ще настане хармония, сила, светлина.
Преди да се срещнеш с някого, поеми няколко вдишки. Преди момента за проява на волята направи предварително няколко дълбоки вдишки, за да вложиш по-голяма и по-благородна сила в постъпките си.“ (“Законите на дишането“ от книгата „Божествен и човешки свят“) XXI. Дишане и развитие на дарбите Дълбокото, ритмично дишане съдейства за пробуждане и развитие на дарбите, поставя ги в по-голяма активност по следните причини: първо, чрез правилно дишане се развива човешката нервна система и се засилва активността на мозъчните центрове; второ, при правилно дишане човек се свързва с висшите психични сили, които проникват въздуха, и те стимулират развитието на духовните сили на човешкото естество.
към текста >>
XXII. Дишане и възходящ
път
на душата
Преди да се срещнеш с някого, поеми няколко вдишки. Преди момента за проява на волята направи предварително няколко дълбоки вдишки, за да вложиш по-голяма и по-благородна сила в постъпките си.“ (“Законите на дишането“ от книгата „Божествен и човешки свят“) XXI. Дишане и развитие на дарбите Дълбокото, ритмично дишане съдейства за пробуждане и развитие на дарбите, поставя ги в по-голяма активност по следните причини: първо, чрез правилно дишане се развива човешката нервна система и се засилва активността на мозъчните центрове; второ, при правилно дишане човек се свързва с висшите психични сили, които проникват въздуха, и те стимулират развитието на духовните сили на човешкото естество.
XXII. Дишане и възходящ
път
на душата
От всичко, споменато дотук, се разбира, че между дишането и мирогледа има връзка. Ето какво казва Учителя по този въпрос: „У мнозина от вас белият дроб не функционира правилно и вследствие на това не можете да имате правилни възгледи за живота.“ (“Трансформиране на енергиите“, МОК, 1928 г., 33-та лекция) „Религиозните и научни разбирания на човека и всичко друго зависи от дишането.“
към текста >>
Бъдете внимателни към въздуха, който влиза през носа ви, защото това посочва
пътя
на човека към Божествената мисъл.
Като диша, човек започва да мисли. С мисълта идват и чувствата. Който диша съзнателно, само той може да намери Бога. Господ казва на човека: „Като дишаш през носа си и мислиш, ще Ме намериш и ще слушаш какво ще ти говоря.“ Въздухът е носител на електричество и магнетизъм. Тази енергия минава през носа на човека и обновява и облагородява нервната му система.
Бъдете внимателни към въздуха, който влиза през носа ви, защото това посочва
пътя
на човека към Божествената мисъл.
Чрез дишането човек става възприемчив към Божествената мисъл, а тя като влезе в него, ще внесе нещо ново в мисълта му, ще му даде подтик, ще го преобрази. Дишането и Божествената Любов При правилно дишане се дава възможност Любовта и Божественото да проговорят в човека. При дишане участието на мисълта е необходимо, за да разцъфти душата във всичката си красота и пълнота, за да стане приемница на Божествената Любов. Когато човек възприема едно благо съзнателно и с благодарност, то Любовта почва да действа в него.
към текста >>
Други насоки от Учителя: „Три
пъти
на ден – сутрин, обед и вечер, по 10-15 мин.
Ако ги прави съзнателно, те ще представляват разговор, обмяна, интимна връзка с Великата разумност в света. Ето обясненията на Учителя по този въпрос: „Дишането трябва да е съзнателно. Ако не е будно съзнанието на човека, благата, които са скрити в Природата, не остават в дробовете му. От немарливите в живота и от тия, които нямат поне малко Любов към Бога, Бог крие благата Си, а и да им ги даде, те не могат да се ползват.“ „Като станете сутринта, направете дълбоко дишане, при което да влезете във връзка с Бога; така ще придобиете Неговите качества и ще имате разположението Му. По този начин още от сутринта, с първото дихателно упражнение, човек ще се тонира, ще се акордира с Великата разумност в света и през целия ден ще бъде в светла, радостна атмосфера.“ (“За дишането“, лекция, изнесена на 29.08.1941 г.)
Други насоки от Учителя: „Три
пъти
на ден – сутрин, обед и вечер, по 10-15 мин.
човек трябва да диша съзнателно, като поблагодари на Великото разумно начало в света за въздуха. А пък мнозина са заети с друго: мислят за тефтерите с пари, за личното си щастие, а на това, откъде иде истинското щастие, не обръщат внимание.“ Някои от въпросите, които могат да ни занимават по време на дишане, Учителя излага със следните думи: „Всяка сутрин и вечер човек трябва да употребява по 10 -15 мин. за размишление, за да намери отговор на въпросите защо е дошъл на Земята, какъв е смисълът на живота му, как да предприеме вътрешните си дирения на познание, и т.н. Чрез мисълта си човек черпи енергии от Природата – така той си пробива път и всред най-непроходимите места и се свързва с великото и мощното в Природата.
към текста >>
Чрез мисълта си човек черпи енергии от Природата – така той си пробива
път
и всред най-непроходимите места и се свързва с великото и мощното в Природата.
Други насоки от Учителя: „Три пъти на ден – сутрин, обед и вечер, по 10-15 мин. човек трябва да диша съзнателно, като поблагодари на Великото разумно начало в света за въздуха. А пък мнозина са заети с друго: мислят за тефтерите с пари, за личното си щастие, а на това, откъде иде истинското щастие, не обръщат внимание.“ Някои от въпросите, които могат да ни занимават по време на дишане, Учителя излага със следните думи: „Всяка сутрин и вечер човек трябва да употребява по 10 -15 мин. за размишление, за да намери отговор на въпросите защо е дошъл на Земята, какъв е смисълът на живота му, как да предприеме вътрешните си дирения на познание, и т.н.
Чрез мисълта си човек черпи енергии от Природата – така той си пробива
път
и всред най-непроходимите места и се свързва с великото и мощното в Природата.
Ако не можете изведнъж да си отговорите на някои въпроси, не се обезсърчавайте, а постоянствайте дотогава, докато се свържете с мисълта на напредналите същества, които ще ви помогнат безрезервно.“ (“Микроскопически добрини“ от томчето „Добрите навици“, МОК, година втора) Изобщо, при дишане съзнанието ни трябва да е ангажирано с известни Божествени мисли. При дишане можем да си послужим и с някои свещени изречения. Има два метода: при първия се прави дълбока вдишка и се задръжа и чак при издишване се произнасят мислите, докато при втория и при вдишване, и при задържане, и при издишване на въздуха мислено се произнасят мистични изречения – тези мисли оживяват за нас и ние добиваме прозрение за вътрешния им смисъл, за скритите им богатства.
към текста >>
Упражнението се повтаря няколко
пъти
.
5. Изходно положение: ръцете – спуснати надолу, тялото – изправено. С дълбоко вдишване на въздуха ръцете се вдигат бавно отстрани на тялото и нагоре, докато се съединят над главата. След това със задържане на въздуха ръцете се спущат настрани пак бавно и се изпъват в хоризонтално положение от двете страни на тялото с длани надолу. С бавно издишване ръцете се приближават до гърдите и се поставят върху тях с длани навътре. После издишването продължава, а ръцете се спущат до изходното положение.
Упражнението се повтаря няколко
пъти
.
6. Ръцете, успоредни една на друга и със свити пръсти, се издигат напред и нагоре до нивото на гърдите, след което се изнасят настрани в хоризонтално положение; при тези движения се прави дълбоко вдишване. Когато ръцете са в хоризонтално положение, се задържа въздухът, след което ръцете бавно се спущат надолу с издишване. Това упражнение се повтаря няколко пъти. (“За дишането“, лекция, държана на 29.08.1941 г.) 7. Изходно положение: ръцете – пред гърди, с върхове на пръстите един срещу друг и с длани, обърнати надолу.
към текста >>
Това упражнение се повтаря няколко
пъти
.
С бавно издишване ръцете се приближават до гърдите и се поставят върху тях с длани навътре. После издишването продължава, а ръцете се спущат до изходното положение. Упражнението се повтаря няколко пъти. 6. Ръцете, успоредни една на друга и със свити пръсти, се издигат напред и нагоре до нивото на гърдите, след което се изнасят настрани в хоризонтално положение; при тези движения се прави дълбоко вдишване. Когато ръцете са в хоризонтално положение, се задържа въздухът, след което ръцете бавно се спущат надолу с издишване.
Това упражнение се повтаря няколко
пъти
.
(“За дишането“, лекция, държана на 29.08.1941 г.) 7. Изходно положение: ръцете – пред гърди, с върхове на пръстите един срещу друг и с длани, обърнати надолу. С дълбоко вдишване ръцете бавно се отварят настрани, след което се прибират до изходното положение с бавно издишване. Това се повтаря три пъти, после ръцете бавно се свалят надолу. (“Пълнене и празнене“, МОК, пета година)
към текста >>
Това се повтаря три
пъти
, после ръцете бавно се свалят надолу.
Когато ръцете са в хоризонтално положение, се задържа въздухът, след което ръцете бавно се спущат надолу с издишване. Това упражнение се повтаря няколко пъти. (“За дишането“, лекция, държана на 29.08.1941 г.) 7. Изходно положение: ръцете – пред гърди, с върхове на пръстите един срещу друг и с длани, обърнати надолу. С дълбоко вдишване ръцете бавно се отварят настрани, след което се прибират до изходното положение с бавно издишване.
Това се повтаря три
пъти
, после ръцете бавно се свалят надолу.
(“Пълнене и празнене“, МОК, пета година) 8. С вдишване ръцете се вдигат и се поставят върху раменете с отворени пръсти и с длани надолу. С ръце върху раменете става задържане на въздуха, след което ръцете се разтварят настрани и се спущат надолу с издишване. (“За дишането“, лекция, държана на 29.08.1941 г.) 9. Десният крак се изнася назад, а в същото време двете ръце се простират напред и се вдигат нагоре с шепи, отворени така, като че ли се черпи с тях.
към текста >>
Това упражнение се повтаря няколко
пъти
.
9. Десният крак се изнася назад, а в същото време двете ръце се простират напред и се вдигат нагоре с шепи, отворени така, като че ли се черпи с тях. Вече над главата, дланите се обръщат напред. При вдигането на ръцете тялото се навежда малко напред и се прави дълбоко вдишване. Когато ръцете са горе над главата, тялото се навежда малко назад, също – и ръцете, и за известно време се задържа вьздухът. След това при издишване ръцете правят полукръгово движение назад и надолу, като обливат тялото, в същото време тялото се изправя.
Това упражнение се повтаря няколко
пъти
.
10. С вдишване ръцете се изнасят в хоризонтално положение настрани, после се издигат странично нагоре и се съединяват над главата във форма на триъгълник. При това положение на ръцете въздухът се задържа и мисълта се отправя нагоре към Безграничния. После с бавно издишване се отварят настрани, идват в хоризонтално положение и оттам се спущат надолу. 11. Изходно положение: двете ръце се протягат настрани хоризонтално с отворени длани, обърнати нагоре. С бавно вдишване пръстите се свиват, при което палецът се допира с показалеца и средния пръст.
към текста >>
Упражнението се повтаря няколко
пъти
.
11. Изходно положение: двете ръце се протягат настрани хоризонтално с отворени длани, обърнати нагоре. С бавно вдишване пръстите се свиват, при което палецът се допира с показалеца и средния пръст. Задържането на въздуха трябва да бъде колкото се може по-дълго време, при което бавно се прибират пред гърди двете ръце, чиито пръсти се свиват, и се поставят на гърдите. При фазата издишване ръцете постепенно се протягат настрани хоризонтално и когато съвсем са протегнати, пръстите на ръцете бавно се изправят. През трите фази на дишане се мисли за Божията Любов.
Упражнението се повтаря няколко
пъти
.
XXV. Дишане и ходене Изтъкнахме по-горе, че в течение на деня от време на време трябва да се правят дълбоки вдишки. Това може да се приложи и при ходене. По този въпрос Учителя казва в „Състояние на материята“, лекция от томчсто „Закони на доброто“, МОК, година девета: „Като вървите по улицата или сред гората, въобще там, където въздухът е чист, от време на време се спирайте да поемете дълбоко въздух. Ако човек върви бързо, без спиране и без дълбоко вдишване, това показва, че има нещо анормално в дихателната му система.“
към текста >>
По този начин се изпява гамата три
пъти
.
За развитието на гласа при едни дихателни упражнения трябва да се увеличи времето на задържане на въздуха, а при други – да се увеличи времето на издишване; така се постига изпяването на известна музикална фраза на един дъх. Има специални дихателни упражнения за развитието на гласа, които могат да се приложат резултатно само под ръководството на учител. Накрая нека да отбележим, че двадесет и седмото упражнение в Паневритмията е Дишане: там са свързани движения, пеене, дишане и мисъл. Най-напред ръцете са пред гърдите, поставени върху сърдечната чакра; поема се бавно въздух, като едновременно се разтварят ръцете встрани и хоризонтално. При вече изпълнени дробове, бавно се издишва и ръцете се прибират в изходното положение, като същевременно се изпява с вокала а във възходяща посока гама сол-мажор.
По този начин се изпява гамата три
пъти
.
Следват същите движения, но се изпява гамата три пъти в низходяща посока. Накрая със същите движения и с вокала а се изпява три пъти мелодия в гама сол-мажор, който има вълнообразен профил. XXIX. Дишане и възпитание Много може да се постигне в педагогическата област, ако правилното дишане се приложи в училищата. Учителя казва: „Без упражнения за правилно дишане не можем да внесем никакво възпитание у децата, не можем да ги приучим да мислят и да чувстват правилно.“
към текста >>
Следват същите движения, но се изпява гамата три
пъти
в низходяща посока.
Има специални дихателни упражнения за развитието на гласа, които могат да се приложат резултатно само под ръководството на учител. Накрая нека да отбележим, че двадесет и седмото упражнение в Паневритмията е Дишане: там са свързани движения, пеене, дишане и мисъл. Най-напред ръцете са пред гърдите, поставени върху сърдечната чакра; поема се бавно въздух, като едновременно се разтварят ръцете встрани и хоризонтално. При вече изпълнени дробове, бавно се издишва и ръцете се прибират в изходното положение, като същевременно се изпява с вокала а във възходяща посока гама сол-мажор. По този начин се изпява гамата три пъти.
Следват същите движения, но се изпява гамата три
пъти
в низходяща посока.
Накрая със същите движения и с вокала а се изпява три пъти мелодия в гама сол-мажор, който има вълнообразен профил. XXIX. Дишане и възпитание Много може да се постигне в педагогическата област, ако правилното дишане се приложи в училищата. Учителя казва: „Без упражнения за правилно дишане не можем да внесем никакво възпитание у децата, не можем да ги приучим да мислят и да чувстват правилно.“ (“Законите на дишането“ от книгата „Божествен и човешки свят“)
към текста >>
Накрая със същите движения и с вокала а се изпява три
пъти
мелодия в гама сол-мажор, който има вълнообразен профил.
Накрая нека да отбележим, че двадесет и седмото упражнение в Паневритмията е Дишане: там са свързани движения, пеене, дишане и мисъл. Най-напред ръцете са пред гърдите, поставени върху сърдечната чакра; поема се бавно въздух, като едновременно се разтварят ръцете встрани и хоризонтално. При вече изпълнени дробове, бавно се издишва и ръцете се прибират в изходното положение, като същевременно се изпява с вокала а във възходяща посока гама сол-мажор. По този начин се изпява гамата три пъти. Следват същите движения, но се изпява гамата три пъти в низходяща посока.
Накрая със същите движения и с вокала а се изпява три
пъти
мелодия в гама сол-мажор, който има вълнообразен профил.
XXIX. Дишане и възпитание Много може да се постигне в педагогическата област, ако правилното дишане се приложи в училищата. Учителя казва: „Без упражнения за правилно дишане не можем да внесем никакво възпитание у децата, не можем да ги приучим да мислят и да чувстват правилно.“ (“Законите на дишането“ от книгата „Божествен и човешки свят“) Ако всеки ден децата правят дихателни упражнения под ръководството на учител, те преди всичко ще бъдат здрави и устойчиви към зарази, с бодра и свежа мисъл, жизнерадостни и разположени както към учене, така и към игри.
към текста >>
Както всичко останало в живота, така и функцията дишане изминава своя
път
на еволюция.
С дишане се постига активност и работоспособност, бодрост и съсредоточеност. В бъдеще дихателните упражнения ще имат широко приложение в училищната програма. Паневритмията е много подходяща за училищна възраст. При нейното редовно изпълнение у децата се пробужда духовното им естество за разумна обмяна с природните сили; така по-интензивно се развиват творческите им заложби и нараства жизнелюбието им. XXX. Еволюция на дишането
Както всичко останало в живота, така и функцията дишане изминава своя
път
на еволюция.
Дишането става чрез кислород, но има организми, например анаеробните бактерии, които живеят в безкислородна среда и разлагат без помощта на кислород някои вещества, а така освободената енергия използват за своята дейност. Рибите дишат в една по-гъста среда – водата. От нея чрез хрилете си те извличат разтворения въздух. В сравнение с тях човек диша в по-рядка среда, обаче в бъдеще дишането ще става в още по-рядка среда, а именно – в етера. И новите дихателни органи, с които човек ще диша етер, сега се изработват в неговия организъм посредством Любовта.
към текста >>
Това е един естествен
път
на приобщаване, който води към разумен живот, свобода и щастие.
Защо човек трябва да обича? – За да се изработят в него бъдещите дихателни органи за възприемане на етера, които са част от етерния организъм на човешкото естество; с други думи, Любовта организира етерния двойник на човека. XXXI. Заключение С тази студия се хвърля бегъл поглед върху учението за дишането. В Школата, която Учителя създаде, Той даде специални упражнения, имайки предвид, че човекът е поставен от Разумната Природа в живота, като са му дадени съответните сили, материали, възможности и условия; именно затова той трябва да се осъзнае духовно, да се самоопредели, да направи смислен прочит на средата, в която живее, на законите, които работят в нея, и да се съобразява с тях.
Това е един естествен
път
на приобщаване, който води към разумен живот, свобода и щастие.
Светлината, която Учителя хвърли върху всички области на живота, предначерта посоката към възход, хармония и красота.
към текста >>
6.
63) Паневритмия
- Боян Боев (1883 – 1963)
Например, ако проследим природните царства, ще видим, че в
пътя
на еволюцията съзнанието постепенно се разширява.
ПАНЕВРИТМИЯ3 Днешната епоха е преходна; направен е завоят между две култури, който се отличава с хаос и с големи противоречия. А това е признак, че се намираме на границата между старото, вече залязващо, и новото, което изгрява. Забелязано е, че при зазоряването на всяка нова култура се отстояват велики духовни идеи – едно ново съзнание се ражда в човечеството. Всъщност самото развитие е въпрос на разширение на съзнанието.
Например, ако проследим природните царства, ще видим, че в
пътя
на еволюцията съзнанието постепенно се разширява.
Всяка следваща култура е едно ново откровение на човешкия Дух. И тогава кое е новото, което носи културата, която иде? Има известни признаци, по които може да се доловят новите идеи, както по първите пролетни цветя може да се съди за бъдната пролет. Новото, което иде днес, е пробуждането на Космичното съзнание. Иде духът на братството, на единението: при новото съзнание личният живот ще бъде надраснат и ще се навлезе в безграничния живот на Цялото, на Всеобщото.
към текста >>
Ние не сме откъснати от Всемира, напротив, имаме неразривна връзка: всеки
телесен
орган е свързан със съответни духовни процеси.
Трябва да се ограничаваме от движения, които отнемат или изхарчват нужните енергии. Необходимо е движенията ни да са разумни. Те, и когато са несъзнателни, не са произволни и са във връзка не само с физиологичните процеси, но и с душевните. Енергията, която излъчва човек, е израз и на психичния му живот: всяко негово движение, било то и несъзнателно, носи вътрешен смисъл и заряд. Например ако човек поздравява с отворена и обърната навън длан, той е откровен и добронамерен – движенията и жестовете имат достатъчно красноречив език.
Ние не сме откъснати от Всемира, напротив, имаме неразривна връзка: всеки
телесен
орган е свързан със съответни духовни процеси.
Човекът на Новото ще внесе постепенно съзнателност в известни области на подсъзнателния живот, ще се стреми да разшири кръга на своя съзнателен живот. За да се улеснят двата процеса – даване и също така приемане, които се извършват с паневритмичните движения, трябва да участва съзнанието, което е главно условие за целесъобразна обмяна между човек и Природа. Характерът на енергиите, които човек изпраща и приема, зависи от будността на съзнанието му и от идеята, която го занимава при намиране на съответното движение. Паневритмичните упражнения не са механични гимнастики, но една дейност, в която вземат участие физическите, духовните, умствените и Божествените сили на човешкото естество. При изиграване на Паневритмията всички гореспоменати сили се намират в състояние на будност, творчество, активност и възприемчивост.
към текста >>
Няма добродетел, която да не може да се изрази, и човек трябва да прави опити веднъж, дваж, десет, сто
пъти
и прочее, додето намери кои линии на движения отговарят на дадена добродетел.
С други думи казано, Паневритмията е сьчетание между тон, форма, движение, цвят, число и идея. И само когато има такова съответствие, движенията ще са с мощно, магично действие и ще бъдат вече носители на светли идеи. Благодарение на съответствието между движение и идеи, движенията стават въплътена идея и проникват самия изпълнител, като внасят обнова и живот. Чрез правенето на паневритмичните движения съзнанието ни едновременно е концентрирано върху тях и върху определени идеи, така чрез този език ние изразяваме външно вътрешния живот – живота на душата. Има движение на Доброто, на Милосърдието, на Справедливостта, а и Любовта си има свои линии на движение.
Няма добродетел, която да не може да се изрази, и човек трябва да прави опити веднъж, дваж, десет, сто
пъти
и прочее, додето намери кои линии на движения отговарят на дадена добродетел.
На такава основа е изградена и Паневритмията, която е проникната от музикалната мисъл на Учителя. Известно е, че в мозъка има двигателни, моторни центрове. И за съзнателните движения центровете са в главния мозък. Например центровете на движение на краката и ръцете са по горната част на главния мозък. Когато движим крак или ръка, то центърът в мозъка се въвежда в дейност, в активност, а всеки мозъчен център е свързан с особен свят и със съществата, които живеят там.
към текста >>
4. Възлизане: Последователното вдигане на дясната и лявата ръка отвесно нагоре е израз на вечния
път
на Живота.
А това именно е централна идея на Новата култура, идеята на Шестата раса. Всичко, което човек получава, трябва да го раздаде, за да получи новото. Този процес е процес на освежаване, на обнова, на растеж, на радост и на сила. Ако изворът не дава постоянно, то той няма да е в състояние да получава нови струи. В какво състояние е застоялата вода на едно блато и каква е разликата между нея и един жив извор: при застоялата вода имаме процес на разложение, на смърт, а при чистия извор – на движение и на живот.
4. Възлизане: Последователното вдигане на дясната и лявата ръка отвесно нагоре е израз на вечния
път
на Живота.
То говори за слизането и възлизането като два процеса в Природата, които взаимно се сменят. Страданието е долина, а радостта е връх; сиромашията – долина, богатството – връх. Нали и в обикновения вървеж, когато кракът се отлепва от земята, е възлизане, и когато той отново стъпва, е слизане. Това упражнение улеснява човека да разбере вечния път на Живота и да има правилно отношение към него и към посоката. 5. Дигане: Двете ръце се вдигат едновременно нагоре, след което се снемат и насочват назад.
към текста >>
Това упражнение улеснява човека да разбере вечния
път
на Живота и да има правилно отношение към него и към посоката.
В какво състояние е застоялата вода на едно блато и каква е разликата между нея и един жив извор: при застоялата вода имаме процес на разложение, на смърт, а при чистия извор – на движение и на живот. 4. Възлизане: Последователното вдигане на дясната и лявата ръка отвесно нагоре е израз на вечния път на Живота. То говори за слизането и възлизането като два процеса в Природата, които взаимно се сменят. Страданието е долина, а радостта е връх; сиромашията – долина, богатството – връх. Нали и в обикновения вървеж, когато кракът се отлепва от земята, е възлизане, и когато той отново стъпва, е слизане.
Това упражнение улеснява човека да разбере вечния
път
на Живота и да има правилно отношение към него и към посоката.
5. Дигане: Двете ръце се вдигат едновременно нагоре, след което се снемат и насочват назад. Вдигането на ръцете символизира приемане на Новото, изгряващото, що иде от Божествения свят, а поставянето ръцете надолу и назад – щом си приел новото, старото ще туриш отзад. Нали и лодката се движи напред чрез вдигане на лопатите и движението им назад? С тези движения се събужда копнежът на душата към изкачване на високия идеал. 6. Отваряне: С дясната ръка и после с лявата се правят дъгообразни движения пред тялото.
към текста >>
Това е зов за преодоляване на пречките от светлия
път
на душата, за да може тя да осъществи своя възход.
С тези движения се събужда копнежът на душата към изкачване на високия идеал. 6. Отваряне: С дясната ръка и после с лявата се правят дъгообразни движения пред тялото. Упражнението е за разрешаване на известни противоречия при мисленето и при чувстването. Движението с дясната ръка означава разрешаване на противоречията в мислите, а движението с лявата ръка – на тия в чувствата. С ръцете си човек изпраща известни енергии, които премахват препятствията.
Това е зов за преодоляване на пречките от светлия
път
на душата, за да може тя да осъществи своя възход.
Местенето на ръката от гърдите навън е отваряне, а връщането Ă в първоначалното положение е затваряне. За да влезеш в Природата, трябва да отвориш, а като влезеш, трябва да затвориш, т.е. трябва да не се мисли за онова, което вече си загърбил, трябва да забравиш старото. Вратата на миналото трябва да се затвори и вратата на бъдещето да се отвори. Това, което отваря, е настоящето.
към текста >>
Това упражнение може да се нарече още „внасяне на чистото Слово в Живота“ или „правилен
път
за внасяне на чисти мисли, чувства и постъпки в живота“.
Това е и радостта на пеперудата, която е излетяла из пашкула, и радостта на тревицата, която е показала своя стрък над тъмната студена земя. 9. Чистене: Ръцете се събират пред устата и се движат настрани с леко духане. Духането е Словото, а движението на ръцете встрани – посяването на Словото. Упражнението дава израз на процеса на възприемане на Словото и неговото посяване. Разумното Слово, което се дава чрез езика, трябва да се посее.
Това упражнение може да се нарече още „внасяне на чистото Слово в Живота“ или „правилен
път
за внасяне на чисти мисли, чувства и постъпки в живота“.
10. Летене: Тези вълнообразни движения с ръце настрани, като полет, дават и израз на закона за придобиване на Светлина и Знание. Полетът изразява стремеж за издигане и мечта посятото да възрасне. Тези движения може да се нарекат още „правилен път за разпространение и възрастване на Словото в живота“. 11. Евера: Тялото се обръща ту вляво, ту вдясно, и с движение напред ръцете се изнасят. Тук е закодирано действието на двата принципа: Любов и Мъдрост; на женския и мьжкия принцип, които работят за повдигането на света.
към текста >>
Тези движения може да се нарекат още „правилен
път
за разпространение и възрастване на Словото в живота“.
Упражнението дава израз на процеса на възприемане на Словото и неговото посяване. Разумното Слово, което се дава чрез езика, трябва да се посее. Това упражнение може да се нарече още „внасяне на чистото Слово в Живота“ или „правилен път за внасяне на чисти мисли, чувства и постъпки в живота“. 10. Летене: Тези вълнообразни движения с ръце настрани, като полет, дават и израз на закона за придобиване на Светлина и Знание. Полетът изразява стремеж за издигане и мечта посятото да възрасне.
Тези движения може да се нарекат още „правилен
път
за разпространение и възрастване на Словото в живота“.
11. Евера: Тялото се обръща ту вляво, ту вдясно, и с движение напред ръцете се изнасят. Тук е закодирано действието на двата принципа: Любов и Мъдрост; на женския и мьжкия принцип, които работят за повдигането на света. Обръщането наляво е женският принцип или възприемането на Любовта. Обръщането надясно е мъжкият принцип или възприемането на Мъдростта. А пък движението напред, което следва след всяко обръщане, е движение към Истината.
към текста >>
И трите фигури отварят
път
за правилно използване на дадените от Природата блага.
При втората фигура се залюляваме, като стъпваме ту на пети, ту на пръсти. Петата отговаря на физическия свят, а пръстите – на Умствения. Когато стъпваме на петите, възприемаме от физическия свят, а когато стъпваме на пръстите, възприемаме от Умствения. И в двата свята трябва да уредим противоречията, които съществуват. И при третата фигура, при която се извършват паралелни движения на ръцете и нозете, е също така.
И трите фигури отварят
път
за правилно използване на дадените от Природата блага.
27. Дишане: Чрез тези музикални дихателни упражнения се приучваме да служим в акорд с Живота, чрез музикалния метод се влиза в хармония с Природата. 28. Заключително упражнение: Ръцете се вдигат и се прави обливане. Движенията изразяват, че трябва да приемем Божиите благословения преизобилно и със свобода. Когато ръцете се вдигат и се съединят над главата, тогава сме в контакт с енергиите на висшите мирове и ги пренасяме надолу към физическото поле. Като се спуснат ръцете, те се разделят, или във физическия свят имаме поляризиране – два полюса.
към текста >>
7.
Новите възгледи върху материята
- Боян Боев (1883 – 1963)
По този въпрос Кирил Кръстев казва: „Днес с леснота се показват например, електричните явления, които
съпътстват
мисловната дейност на мозъка.
Той е директор на физиологически факултет. Правил е опити с растението Desmodium. Доказал е, че електрическите пулсации у растенията са един от важните фактори за изкачването на соковете. Тия пулсации той е констатирал чрез електричен апарат за изследване електрическите пулсации на тъканите. Днес на електричните явления в организма се дава голяма важност и е доказано, че много физиологически процеси в организма са израз на електричните явления в него.
По този въпрос Кирил Кръстев казва: „Днес с леснота се показват например, електричните явления, които
съпътстват
мисловната дейност на мозъка.
При тия опити различният ход на мисълта или на нервното напрежение се изразява с различни електрични криви линии на трептенията. Робърт Турнер обяснява разцепването на хромозомите и отдалечаването на двете им половинки върху делителното вретено - с високата разлика в потенциала на тия две части, значи цялата кариокинетична картина при делението на клетката трябва да е израз на електрични явления.” Радиация на организмите. Изследвания на Лаковски Един от учените, които говорят за радиациите на организмите е и Жорж Лаковски.
към текста >>
Тя останала известно време неподвижна, завъртяла пипалата си във всички посоки и след това полетяла по геометрически най-късия
път
към женската.
По какъв начин пощенският гълъб е непогрешим в своята ориентировка? Пощенски гълъби, когато прелитат близо до един радиопредавател, напълно изгубват своята ориентировка и почват да летят в разни посоки. Коя е причината на туй? Това наблюдение е правено от мнозина. С пеперуди е правен следният опит: хваната била една двойка и мъжката била занесена на много далечно разстояние и пусната.
Тя останала известно време неподвижна, завъртяла пипалата си във всички посоки и след това полетяла по геометрически най-късия
път
към женската.
Именно с подобни опити са дошли до заключение, че пипалата у пеперудите в тоя случай играят роля на радиоприемателни антени, чрез които приемат радиовълни. И не напразно пипалата се наричат в зоологията още и антени. Значи тия антени, които човек създава в радиоапарата, са създадени отдавна от самата природа и то като пипала на пеперудата. Такива антени имат и гълъбът и всички други животни. Водата се намира в три агрегатни състояния, това зависи от температурата: над 100° тя се превръща в пара и не може да се види, а под 0° тя е твърдо тяло.
към текста >>
насекомо „гробар” знае от голямо разстояние да се
упъти
право към разлагащия се труп.
Правен е следният опит: женска пеперуда била поставена в металическа кутия, която не позволява на радиовълните нито да влизат, нито да излизат и тогава мъжката пеперуда не могла да я намери, даже и от малко разстояние. Човек живее в света и го възприема чрез сетивата. Което човек вижда, е видимо, а което не се възприема от окото, е невидимо. Човек научно е намерил, че съществуват и много неща, които са невидими. Т. нар.
насекомо „гробар” знае от голямо разстояние да се
упъти
право към разлагащия се труп.
Може ли да се предположи, че миризмата го привлича? Ако трупът изпуща миризма, последната може да се разпространи само на няколко десетки метра наоколо. Тая хипотеза тук, както и за много подобни случаи, пада поради големината на разстоянието. За изследванията на Лаковски ще цитираме няколко реда от Кир. Кръстев: „Обяснението, което Лаковски дава на прелитането на птиците към незнайни страни е, че те, наелектризирани съответно, улавят по въздуха вълните, излъчени от намиращите се на хиляди километри насекоми, растения и др., с които се хранят.
към текста >>
Ако
трупът
изпуща миризма, последната може да се разпространи само на няколко десетки метра наоколо.
Което човек вижда, е видимо, а което не се възприема от окото, е невидимо. Човек научно е намерил, че съществуват и много неща, които са невидими. Т. нар. насекомо „гробар” знае от голямо разстояние да се упъти право към разлагащия се труп. Може ли да се предположи, че миризмата го привлича?
Ако
трупът
изпуща миризма, последната може да се разпространи само на няколко десетки метра наоколо.
Тая хипотеза тук, както и за много подобни случаи, пада поради големината на разстоянието. За изследванията на Лаковски ще цитираме няколко реда от Кир. Кръстев: „Обяснението, което Лаковски дава на прелитането на птиците към незнайни страни е, че те, наелектризирани съответно, улавят по въздуха вълните, излъчени от намиращите се на хиляди километри насекоми, растения и др., с които се хранят. По тези вълни птиците се ръководят при своя полет. Това обяснява, защо преди да отпътува ятото, извършва множество кръгове; то опитва различни височини, за да попадне точно на ръководната и благоприятна вълна.
към текста >>
Това обяснява, защо преди да
отпътува
ятото, извършва множество кръгове; то опитва различни височини, за да попадне точно на ръководната и благоприятна вълна.
Ако трупът изпуща миризма, последната може да се разпространи само на няколко десетки метра наоколо. Тая хипотеза тук, както и за много подобни случаи, пада поради големината на разстоянието. За изследванията на Лаковски ще цитираме няколко реда от Кир. Кръстев: „Обяснението, което Лаковски дава на прелитането на птиците към незнайни страни е, че те, наелектризирани съответно, улавят по въздуха вълните, излъчени от намиращите се на хиляди километри насекоми, растения и др., с които се хранят. По тези вълни птиците се ръководят при своя полет.
Това обяснява, защо преди да
отпътува
ятото, извършва множество кръгове; то опитва различни височини, за да попадне точно на ръководната и благоприятна вълна.
Апаратът, с който улавят електричните вълни, са според едно отдавна изказано предположение, полуокръжните канали във вътрешното им ухо. Лаковски мисли, че и сухоземните животни за намиране своята храна се водят по нишките на електричните вълни. Само така можем да си обясним, че кучето и конят, например, могат да уловят от далеч до десет километра електричните вълни на своя господар. Опашката служи и за антена за улавяне на вълните. Лаковски отбелязва, че опашката е в пряка връзка с важни нервни центрове, и кучето, например, което иска да отгатне желанието на господаря си, маха опашката си.”
към текста >>
Професор Петко Петков като споменава за изследванията на Лаковски, казва между другото: „Като се имат предвид тези опити, можем лесно да си обясним, че и камилата в пустинята се
упътва
по същия начин направо към оазиса с такава увереност, като че ли го вижда.
Апаратът, с който улавят електричните вълни, са според едно отдавна изказано предположение, полуокръжните канали във вътрешното им ухо. Лаковски мисли, че и сухоземните животни за намиране своята храна се водят по нишките на електричните вълни. Само така можем да си обясним, че кучето и конят, например, могат да уловят от далеч до десет километра електричните вълни на своя господар. Опашката служи и за антена за улавяне на вълните. Лаковски отбелязва, че опашката е в пряка връзка с важни нервни центрове, и кучето, например, което иска да отгатне желанието на господаря си, маха опашката си.”
Професор Петко Петков като споменава за изследванията на Лаковски, казва между другото: „Като се имат предвид тези опити, можем лесно да си обясним, че и камилата в пустинята се
упътва
по същия начин направо към оазиса с такава увереност, като че ли го вижда.
Така можем да си обясним и как кучетата намират своя дом и господаря си. Известно е също, че когато наближи зимата, мишките в Норвегия напускат планинските места, в които живеят и се отправят към морето по права линия.” Митогенните лъчи на Гурвич Професор Александър Гурвич е почнал своите опити най-първо с корените на лука и е дошъл до констатиране на тия излъчвания у организмите. Гурвич ги нарича митогенни лъчи, понеже от тяхното въздействие се усилва клетъчното деление /митоза значи клетъчно деление/.
към текста >>
плесените
при облъчване с митогенни лъчи.
Блахер и Холцман в 1930 г. изследваха митогенните лъчи у ларвите на земноводните. Бахромеев през 1930 г. изследва проницаемостта на животинските клетки при облъчване с митогенни лъчи. А Потоцка изследва през 1930 г.
плесените
при облъчване с митогенни лъчи.
Други учени на Гурвич са Аникин, Подолская, Нина Гурвич и пр. Професор Петър Петков така говори за изследванията на Гурвич: „Първите най-точни и най-ценни изучавания върху невидимите лъчи, изпускани от живото същество, направи видният руски биолог Гурвич, който откри т.нар. от него жизнени или митогенни лъчи. Според неговите наблюдения живите същества изпускат невидими лъчи, които излизат от живата протоплазма на клетките им. По този начин Гурвич откри път за чисто научните изследвания на някои едва подозирани и даже съвсем непредполагани сили, които се крият в живото тяло на човека и другите живи същества.
към текста >>
По този начин Гурвич откри
път
за чисто научните изследвания на някои едва подозирани и даже съвсем непредполагани сили, които се крият в живото тяло на човека и другите живи същества.
плесените при облъчване с митогенни лъчи. Други учени на Гурвич са Аникин, Подолская, Нина Гурвич и пр. Професор Петър Петков така говори за изследванията на Гурвич: „Първите най-точни и най-ценни изучавания върху невидимите лъчи, изпускани от живото същество, направи видният руски биолог Гурвич, който откри т.нар. от него жизнени или митогенни лъчи. Според неговите наблюдения живите същества изпускат невидими лъчи, които излизат от живата протоплазма на клетките им.
По този начин Гурвич откри
път
за чисто научните изследвания на някои едва подозирани и даже съвсем непредполагани сили, които се крият в живото тяло на човека и другите живи същества.
Именно тези изучавания направиха голям пробив в преградата, която беше смятана до тогава за непреодолима и зад която са стаени най-големите неразгадани световни тайни. Русинов, ученик на Гурвич, доказва, че жизнените лъчи на едно растение могат да укажат въздействие върху животните. Много наблюдения показаха още, че някои цветя и дървета си оказват взаимно влияние, когато са в съседство. Например, когато до борове бъдат посадени акации, те изсъхват постепенно, каквито и грижи да бъдат полагани за запазването им и остават незасегнати само акациите, които се намират най-далеч от боровете. Намерено е, че и смокинята не може да вирее в близост с маслината.
към текста >>
8.
05. Пет първоначални качества на ученика
- Боян Боев (1883 – 1963)
Той мисли, че все така ще продължава, обаче след няколко години много
лесен
живот, изведнъж дойдат бури, изпитания и мъчнотии в живота му.
За всяко време, за всяка епоха има предвидено известна работа. Щом отлагаш, после условията ще станат по-трудни. Един ученик, когато влезе в една Божествена школа и почне да работи върху себе си, може да помисли, че работите му трябва да се оправят, че той е в хармония с цялата природа, с Бога, следователно всички мъчнотии трябва да се премахнат и да дойдат най- благоприятните условия. Напротив, когато човек стане ученик, мъчнотиите се увеличават. Тук има един важен закон: Отначало човек в Школата е като оглашен и всичко върви гладко.
Той мисли, че все така ще продължава, обаче след няколко години много
лесен
живот, изведнъж дойдат бури, изпитания и мъчнотии в живота му.
Това показва, че от този момент той е приет за ученик. Причината е тази: духовният ученик ускорява своето развитие и това, което обикновеният човек учи бавно, в продължение на стотина прераждания, той може да го вземе за няколко такива. Той наближава по-бързо до онзи момент, когато ще влезе в съвсем друг живот, нови условия, нова светлина. Но, за да може да придобие тази светлина, този простор на душата, трябва да стане едно нещо, което на окултен език се казва „ускорено ликвидиране на кармата". Тази карма трябва да се ликвидира, за да можеш да станеш по-скоро една свободна душа.
към текста >>
В началото
пътят
е привлекателен, но води към катастрофа.
Така да схваща нещата, че да не се оставя да бъде излъган, нито един човек да не те излъже. Това е една окултна страна на въпроса. В света има напреднали същества, които са по-горе от човека - светли духове, които постоянно помагат на хората и други по-долни същества. Обаче освен тях, в тъмните области на невидимия свят има едни ненапреднали същества, които искат да спънат човека и с това намират смисъл на своя живот. Те могат да го увлекат в разни неща, да го съблазнят и да го изкушават.
В началото
пътят
е привлекателен, но води към катастрофа.
Ако човек се поддаде на тия примамки, тогава той е излъган. Интелигентен човек е този, който не се поддава на тези примамки. Той схваща веднага, че това не е Божествено и не се съблазнява. Пето качество е благородството и великодушието. Те са близки и ги броим като едно качество.
към текста >>
Христос казва така: „Тясна е
пътеката
, която води към Царството Божие." Пример.
" Който казва така, няма великодушие. С това той спъва онзи, който му е казал горчивата дума, обаче спъва и себе си. Ако ти помниш горчивите думи, ти внасяш отрова в себе си. Великодушие, благородство значи да простиш на такъв човек и твоите отношения към него да не се изменят. Даже му направи услуга при даден случай.
Христос казва така: „Тясна е
пътеката
, която води към Царството Божие." Пример.
Един наш брат в гр. Неврокоп има една къща с голям двор и градина. Неговият съсед веднъж взема, че премества оградата навътре два-три метра към двора му и по цялата дължина, което прави десетки квадратни метра отнета земя. Какво е направил нашият брат? Той може да го даде под съд, защото има скица на мястото, с крепостен акт в общината, но той мислил по този въпрос и най-сетне решил следното нещо: „Няма да го съдя, ще оставя така оградата." И така я оставил.
към текста >>
По
пътя
излязла силна буря и те едва се спасили чрез плаване и излезли на брега.
Там е истинският славянски тип. Като младеж Костадин, така се казвал бащата на Учителя, отива във Варна. Още от малък той имал духовни, мистични наклонности. Събират се трима младежи и решават да отидат в Света гора. Това било през турско време, преди стотина години, в 1854 г.
По
пътя
излязла силна буря и те едва се спасили чрез плаване и излезли на брега.
Това било близо до Солун. Един ден те посетили една изоставена черква - Свети Димитрий. Като се молили, явил им се един старец и казал така на бащата на Учителя: „Ела утре пак тук, но сам, в същия час." На другия ден той отива в същия час и същият старец се явява. Тогава той видял, че от главата на стареца излиза грамадна светлина. Той му казал, че не трябва да става калугер в Света гора, а трябва да се върне във Варна.
към текста >>
Учителят каза веднъж така: „Човек трябва да се моли поне 24
пъти
в денонощие." - Как ще се молим?
- От Бога ние получаваме всички блага, всичко в света иде от Бога - светлина, въздух, храна, красиви мисли и всички условия, в които сме поставени. Когато човек стане съработник на Бога, той има желание да даде нещо от себе си. Той се жертва за другите и тогава всяка една работа, която почне, се благославя. Ученикът трябва всякога да бъде в едно мистично, Божествено състояние и това става цел на ученика. Тогава ученикът е ученик, когато се намира в едно такова състояние.
Учителят каза веднъж така: „Човек трябва да се моли поне 24
пъти
в денонощие." - Как ще се молим?
- Ако ти цял ден се молиш, когато заспиш, пак ще бъдеш в едно молитвено, будно състояние. Ти в душата си пак ще продължаваш да се молиш. Това показва, че имаш будно съзнание. Човек трябва да се моли и когато е буден, и когато спи. Сега ще ви дам една задача за две седмици.
към текста >>
Да пожелаем да тръгне по Божествения
път
на Любовта и братството!
Също така и ние сме части, органи на общочовешкия живот, на общочовешкия организъм. Ние не можем откъснато, самостоятелно да живеем. Затова именно трябва да работим за цялото човечество чрез дела, думи и мисли. Упражнението е следното. Всеки ден през един час, когато намираме за важно, според условията, в които сме поставени, да пращаме една силна, молитвена мисъл за пробуждане на човечеството.
Да пожелаем да тръгне по Божествения
път
на Любовта и братството!
Да пратим един зов за пробуждане на всички спящи души. Да не живеем един егоистичен живот! Да ни стане жално, че много хора живеят в тъмнина, заблуждение, погрешки, на които трябва да се помогне. Всеки ден да се пращат такива мисли за пробуждането на човечеството! 12.06.1948 г.
към текста >>
9.
06. Символи в природата
- Боян Боев (1883 – 1963)
Учителят даде едно
упътване
как ние да си представим, че слънцето е живо.
Сутрин на изток става зазоряване. След като се сипне зората, слънцето изгрява и огнената топка тръгва нагоре. Мнозина мислят така: „Това слънце е една огнена топка, нещо материално." Не е вярно. Това слънце е обитавано от разумни същества от висша категория на ангелската йерархия. Човек може да влезе във връзка с тях.
Учителят даде едно
упътване
как ние да си представим, че слънцето е живо.
Да си представим следната картина. Това е слънцето. (Брат Боев показва в ръцете си едно кълбо.) Едно светло същество на хоризонта, на изток показва това кълбо и праща своята топлина и светлина. То го държи в ръцете си - светло, грамадно - и праща блага на всички същества. То гори от любов към всички.
към текста >>
Този превод е много
лесен
.
Да не казваш на другите хора своите свещени опитности. Чак когато напълно закрепнеш в мистичния живот, тогава можеш да споделиш с другите, инак можеш да загубиш тези опитности. Не знам вие дали сте наблюдавали някое цвете, поникнало в някоя пещера или зимник. То ще расте към изхода на пещерата, към светлината. Ще се стреми към слънцето, защото слънцето дава живот на растенията.
Този превод е много
лесен
.
Така също и човешката душа се стреми към Бога, както растението се стреми към светлината. Желаете ли, като свършим тази сказка, да отидем пред приемната стая на Учителя, където на един ъгъл ще видите една много малка пукнатина, от която се показва една теменужка, цъфнала на най-лошите условия? Аз мислих за нея, как е успяла при този натиск на камъните да даде тези красиви цветове? Ето какъв е този символ. Когато ти си поставен пред много трудни условия, преодолей ги и постигни своята цел.
към текста >>
Също така и човек, който работи за една нова идея, нова култура, той работи и за другите хора, да им бъде полезен, да ги
упътва
към Бога.
От това можем да извадим следната аналогия. Когато ти имаш една нова Божествена идея, която те е озарила, живееш съзнателен живот, имаш връзка с Бога и желаеш да работиш за Него, ти имаш запалена свещ. Онзи човек, който има запалена свещ в църквата, трябва ли сам да се радва на своята свещ? Той трябва да запали свещта и на другите хора.
Също така и човек, който работи за една нова идея, нова култура, той работи и за другите хора, да им бъде полезен, да ги
упътва
към Бога.
Много хора днес се нуждаят от светлина, от правилно отиване към Бога. По крайните квартали има много хора, които не знаят тези хубави неща, които ние знаем тук. Ние имаме един дълг към народа, към човечеството. Тези облаги, тези скъпи богатства трябва да ги занесем и на другите хора. Това е наш дълг.
към текста >>
10.
Екскурзия на 19 януари 1932 година
- Боян Боев (1883 – 1963)
Мнозина говорят днес на другите за страданията, да ги носят, но когато дойдат страданията при тях, казват, че е много мъчно и питат: „Няма ли по-
лесен
път
?
Това е една от великите тайни. Животът има една хубава страна. Вие сте герои, още непроявени герои. Хубавото е за в бъдеще. Бог е задържал хубавите работи за в бъдеще.
Мнозина говорят днес на другите за страданията, да ги носят, но когато дойдат страданията при тях, казват, че е много мъчно и питат: „Няма ли по-
лесен
път
?
" Да ви дам един метод: Образувайте си едно дружество от десет братя и десет сестри. Като видите един брат замислен, една сестра да мине и да му каже: „Героите да не се боят! " Да мине друга сестра и да му каже същото. Така да се изредят десетте сестри - и на брата ще му мине.
към текста >>
То е един дълъг
път
.
Като видите един брат замислен, една сестра да мине и да му каже: „Героите да не се боят! " Да мине друга сестра и да му каже същото. Така да се изредят десетте сестри - и на брата ще му мине. Ако една сестра е угрижена, десет братя да й кажат същото. Когато човек се развива, трябва да благодари.
То е един дълъг
път
.
Ще дойде в него просветлението. Някой път се обезсърчавате. - Хубаво нещо е светът! Всичко, което върши човек, е само един повод, за да може да намери Истината и да се доближи до нея. Трябва да познаем Бога навсякъде, във всичко, и в Слънцето, и в звездите, и в Луната....
към текста >>
Някой
път
се обезсърчавате.
Така да се изредят десетте сестри - и на брата ще му мине. Ако една сестра е угрижена, десет братя да й кажат същото. Когато човек се развива, трябва да благодари. То е един дълъг път. Ще дойде в него просветлението.
Някой
път
се обезсърчавате.
- Хубаво нещо е светът! Всичко, което върши човек, е само един повод, за да може да намери Истината и да се доближи до нея. Трябва да познаем Бога навсякъде, във всичко, и в Слънцето, и в звездите, и в Луната.... Всеки човек трябва да бъде поставен при много неблагоприятни условия и да победи, и след това ще дойде благословението. Йосиф е един от хубавите примери.
към текста >>
А някой
път
и без такса за вход да оставиш, салонът пак може да бъде празен.
Там е философията: на скръбния говори за радостта, а на радостния - за скръбта. При моите френологични изследвания, като поставех десет стотинки вход на сказките, пълнеше се салонът, като поставях двайсет стотинки вход, малко хора идваха. Числото 10 е щастливо, а числото 20 е нещастно. Ако поставиш 40 лева вход, то е щастливо число, ако поставиш 30 лева, няма да ти върви, 30 е нещастно число. Значи, числата са щастливи и нещастни.
А някой
път
и без такса за вход да оставиш, салонът пак може да бъде празен.
Кръвообръщението зависи от храненето, а мисълта - от дишането. Пиянството е донесло вреда, защото не е било на място. Пияният става чувствителен към нисшите духове и те го обсебват. Нашето съществуване на Земята показва, че има някой, който ни обича. Колкото съзнанието ни е по-бистро, по-ярко, толкова повече това показва, че някой ни обича.
към текста >>
11.
08. Дишането и възходът на човешкия душевен живот
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ето един много
лесен
метод, между другото, за онзи, който е нервен, раздразнителен.
Това е, защото всички физиологични функции в организма му стават правилно и от друга страна, те внасят хармония и сила в психичния му живот. При правилно, дълбоко, ритмично дишане човек не само развива своите разсъдъчни способности, но и добива известна мекота и нежност, става магнетичен и учтив в обходата си. От друга страна, той се освобождава от всякаква апатия. При правилното дишане нервната система се усилва. Всяка нервност изчезва.
Ето един много
лесен
метод, между другото, за онзи, който е нервен, раздразнителен.
Учителя по този въпрос казва така (19): "Който диша правилно, той постепенно се обновява. Не диша ли правилно, няма ли ритмичен пулс, никаква хармония не може да придобие. А придобие ли известна хармония, никакви външни условия, никакви влияния не могат да го изкарат от релсите". Когато човек усеща умора, да направи няколко дълбоки вдишки и веднага ще почувства освежаване и отмора. Когато се опечали, обезсърчи, обезвери, обезнадежди, когато изпадне в съмнение, да направи няколко дълбоки вдишки и ще повдигне духа си.
към текста >>
Учителя дава следните
упътвания
по този въпрос (8): "Някой се гневи, сърди се на този, на онзи, и после диша дълбоко. Не!
Когато човек усеща умора, да направи няколко дълбоки вдишки и веднага ще почувства освежаване и отмора. Когато се опечали, обезсърчи, обезвери, обезнадежди, когато изпадне в съмнение, да направи няколко дълбоки вдишки и ще повдигне духа си. Разбира се, при тия вдишки концентрацията на мисълта е необходима. Отмората, която човек добива след дихателните упражнения, наподобява до известна степен на отмората, която човек чувства след укрепителен сън. При възбуда, гняв или апатия човек да направи няколко дълбоки вдишки и всички тия отрицателни прояви изчезват.
Учителя дава следните
упътвания
по този въпрос (8): "Някой се гневи, сърди се на този, на онзи, и после диша дълбоко. Не!
Преди да се разгневи да диша дълбоко. Да напълни дробовете си с чист въздух и тогава да говори. Не спазва ли това правило, думите му няма да имат резултат; нито той ще се ползва от тях, нито другите. Бъдете снизходителни към погрешките на хората, за да не внасяте смущение в сърцето си. Щом мислите за погрешките им, дишайте дълбоко, за да се проясни мисълта ви.
към текста >>
Като поемеш няколко
пъти
дълбоко въздух, преди да говориш, ти ще се свържеш с Великото разумно начало, ще се тонираш, в тебе ще настане хармония, сила, светлина.
Като не дишат правилно, хората постоянно се карат. За да избягват споровете или недоразуменията помежду си, те трябва да дишат дълбоко. "Преди да говориш, поеми въздух. Добрите оратори дишат дълбоко. Които не дишат дълбоко, не говорят добре.
Като поемеш няколко
пъти
дълбоко въздух, преди да говориш, ти ще се свържеш с Великото разумно начало, ще се тонираш, в тебе ще настане хармония, сила, светлина.
Преди да се срещнеш с някого, направи няколко дълбоки вдишки. Преди да се ръкуваш с някого поеми въздух дълбоко няколко пъти. Преди да влезеш в стаята си или в някой салон, или някъде на гости, пак поеми въздух дълбоко няколко пъти. Преди момента за проява на волята направи предварително няколко дълбоки вдишки, за да приложиш по-голяма и по- благородна сила в постъпките си". Човек иска да вземе някое решение; нека предварително направи няколко упражнения на дълбоко дишане и след това да пристъпи към вземане на решението.
към текста >>
Преди да се ръкуваш с някого поеми въздух дълбоко няколко
пъти
.
"Преди да говориш, поеми въздух. Добрите оратори дишат дълбоко. Които не дишат дълбоко, не говорят добре. Като поемеш няколко пъти дълбоко въздух, преди да говориш, ти ще се свържеш с Великото разумно начало, ще се тонираш, в тебе ще настане хармония, сила, светлина. Преди да се срещнеш с някого, направи няколко дълбоки вдишки.
Преди да се ръкуваш с някого поеми въздух дълбоко няколко
пъти
.
Преди да влезеш в стаята си или в някой салон, или някъде на гости, пак поеми въздух дълбоко няколко пъти. Преди момента за проява на волята направи предварително няколко дълбоки вдишки, за да приложиш по-голяма и по- благородна сила в постъпките си". Човек иска да вземе някое решение; нека предварително направи няколко упражнения на дълбоко дишане и след това да пристъпи към вземане на решението. Така той ще събуди по-дълбоките творчески сили на своя дух. Иска да пише писмо; нека също предварително да направи няколко дълбоки вдишки и след това да пристъпи към писане на писмото.
към текста >>
Преди да влезеш в стаята си или в някой салон, или някъде на гости, пак поеми въздух дълбоко няколко
пъти
.
Добрите оратори дишат дълбоко. Които не дишат дълбоко, не говорят добре. Като поемеш няколко пъти дълбоко въздух, преди да говориш, ти ще се свържеш с Великото разумно начало, ще се тонираш, в тебе ще настане хармония, сила, светлина. Преди да се срещнеш с някого, направи няколко дълбоки вдишки. Преди да се ръкуваш с някого поеми въздух дълбоко няколко пъти.
Преди да влезеш в стаята си или в някой салон, или някъде на гости, пак поеми въздух дълбоко няколко
пъти
.
Преди момента за проява на волята направи предварително няколко дълбоки вдишки, за да приложиш по-голяма и по- благородна сила в постъпките си". Човек иска да вземе някое решение; нека предварително направи няколко упражнения на дълбоко дишане и след това да пристъпи към вземане на решението. Така той ще събуди по-дълбоките творчески сили на своя дух. Иска да пише писмо; нека също предварително да направи няколко дълбоки вдишки и след това да пристъпи към писане на писмото. Така все ще му дойдат някои ценни мисли.
към текста >>
Връзката между дишането и този възходящ
път
на душата, Учителя обяснява така: "Обич има не само в човешкото сърце, но и в Природата.
"Религиозните и научните разбирания на човека и всичко друго зависи от дишането" (10). "Който не диша дълбоко, не може да възприеме новите идеи" (9). Въздухът се прониква не само от прана или жизнена сила, но и от висши психически сили. Човек може да ги възприеме, ако спазва законите на правилното и съзнателно дишане. Правилното дишане при участието на мисълта е необходимо, за да се разцъфти душата с всичката си красота, за да стане тя проводник на Божествената Любов.
Връзката между дишането и този възходящ
път
на душата, Учителя обяснява така: "Обич има не само в човешкото сърце, но и в Природата.
Въздухът е проникнат от обич, но трябва да знаете, как да я извадите от там" (18). "Когато човек възприема едно благо съзнателно, с благодарност, Любовта започва да действа в него. И тая Любов е възходяща и разширява човека". "Когато човек се намери в затруднение, той трябва да диша дълбоко. Като диша и поема въздуха през носа, той ще намери Господа.
към текста >>
Бъдете внимателни към въздуха, който влиза през носа ви, защото това подготвя
пътя
на човека към Божествената мисъл.
С мисълта идват и чувствата. Който диша съзнателно, само той може да намери Бога. Господ казва на човека: "Като дишаш през носа си и мислиш, ще Ме намериш и ще слушаш какво ще ти говоря". Въздухът е носител на електричеството и магнетизма. Тая енергия минава през носа на човека и обновява и облагородява нервната му система.
Бъдете внимателни към въздуха, който влиза през носа ви, защото това подготвя
пътя
на човека към Божествената мисъл.
Ако човек не диша правилно, и Любовта у него не се изявява правилно. С други думи, при правилното дишане се дава възможност на Любовта, на Божественото да проговори в човека".
към текста >>
12.
30. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
- Боян Боев (1883 – 1963)
– Кой е
пътят
, по който ще дойде новото?
– Докато не изхвърлиш мухлясалия хляб от торбата си, пресен не може да дойде. Изхвърлете навън вашия мухлясал хляб. Всяка идея, която те безпокои, тури я настрана. Ще ù кажеш: "Ще бъдеш добра да ме освободиш. Сега съм много занят".
– Кой е
пътят
, по който ще дойде новото?
– С любовта ще започнете. Една работа, която с любов, може да стане за един ден, ако се почне без любов, ще ù трябват много години. Хубаво е да се ходи по лесния път. Дето търсите лесния път, това не е лошо. Но няма по-лесен път от любовта.
към текста >>
Хубаво е да се ходи по лесния
път
.
Ще ù кажеш: "Ще бъдеш добра да ме освободиш. Сега съм много занят". – Кой е пътят, по който ще дойде новото? – С любовта ще започнете. Една работа, която с любов, може да стане за един ден, ако се почне без любов, ще ù трябват много години.
Хубаво е да се ходи по лесния
път
.
Дето търсите лесния път, това не е лошо. Но няма по-лесен път от любовта. Като влезеш там, всичко става. Любовта е велика наука. Няма по-хубаво нещо от нея.
към текста >>
Дето търсите лесния
път
, това не е лошо.
Сега съм много занят". – Кой е пътят, по който ще дойде новото? – С любовта ще започнете. Една работа, която с любов, може да стане за един ден, ако се почне без любов, ще ù трябват много години. Хубаво е да се ходи по лесния път.
Дето търсите лесния
път
, това не е лошо.
Но няма по-лесен път от любовта. Като влезеш там, всичко става. Любовта е велика наука. Няма по-хубаво нещо от нея. Тя е Божественото.
към текста >>
Но няма по-
лесен
път
от любовта.
– Кой е пътят, по който ще дойде новото? – С любовта ще започнете. Една работа, която с любов, може да стане за един ден, ако се почне без любов, ще ù трябват много години. Хубаво е да се ходи по лесния път. Дето търсите лесния път, това не е лошо.
Но няма по-
лесен
път
от любовта.
Като влезеш там, всичко става. Любовта е велика наука. Няма по-хубаво нещо от нея. Тя е Божественото. Само чрез нея можем да намерим Безграничния!
към текста >>
– Страданията проправят
пътя
на Безграничния да дойде в човека.
Има музика в материалния свят, в реалния и в идеалния. Музиката в материалния свят, това са постъпките. Музиката в реалния свят, това са добродетелите. Музиката в идеалния свят, това е мисълта, това е любовта. – Какъв е смисълът на страданията?
– Страданията проправят
пътя
на Безграничния да дойде в човека.
Те пречистват. Всяко страдание е затворена каса, която носите на гърба си. Не я носете, но я отворете и вземете нужното за вас. Страданието е Божествената банка, в която Безграничният е вложил скъпи съкровища, които трябва да отворите и използувате. Противоречията, които идат в живота, са като резултат на противодействието на човека против любовта.
към текста >>
Когато има такова противодействие, тя като минава, всичко руши, не се спира в
пътя
си.
Те пречистват. Всяко страдание е затворена каса, която носите на гърба си. Не я носете, но я отворете и вземете нужното за вас. Страданието е Божествената банка, в която Безграничният е вложил скъпи съкровища, които трябва да отворите и използувате. Противоречията, които идат в живота, са като резултат на противодействието на човека против любовта.
Когато има такова противодействие, тя като минава, всичко руши, не се спира в
пътя
си.
Като желаете добро на другите хора, това добро ще дойде и на вас. Ако им желаете зло, това зло ще дойде върху вас. Като дойде една идея в човека, той трябва да я подхранва, за да може да възрасне. За да подхранваш една идея, трябва да бъдеш добър. – Какво е нужно днес в света?
към текста >>
13.
Символи в природата
- Боян Боев (1883 – 1963)
Учителят даде едно
упътване
как ние да си представим, че слънцето е живо.
Сутрин на изток става зазоряване. След като се сипне зората, слънцето изгрява и огнената топка тръгва нагоре. Мнозина мислят така: „Това слънце е една огнена топка, нещо материално.” Не е вярно. Това слънце е обитавано от разумни същества от висша категория на ангелската йерархия. Човек може да влезе във връзка с тях.
Учителят даде едно
упътване
как ние да си представим, че слънцето е живо.
Да си представим следната картина. Това е слънцето. (Брат Боев показва в ръцете си едно кълбо.) Едно светло същество на хоризонта, на изток показва това кълбо и праща своята топлина и светлина. То го държи в ръцете си - светло, грамадно - и праща блага на всички същества. То гори от любов към всички.
към текста >>
Този превод е много
лесен
.
Да не казваш на другите хора своите свещени опитности. Чак когато напълно закрепнеш в мистичния живот, тогава можеш да споделиш с другите, инак можеш да загубиш тези опитности. Не знам вие дали сте наблюдавали някое цвете, поникнало в някоя пещера или зимник. То ще расте към изхода на пещерата, към светлината. Ще се стреми към слънцето, защото слънцето дава живот на растенията.
Този превод е много
лесен
.
Така също и човешката душа се стреми към Бога, както растението се стреми към светлината. Желаете ли, като свършим тази сказка, да отидем пред приемната стая на Учителя, където на един ъгъл ще видите една много малка пукнатина, от която се показва една теменужка, цъфнала на най-лошите условия? Аз мислих за нея, как е успяла при този натиск на камъните да даде тези красиви цветове? Ето какъв е този символ. Когато ти си поставен пред много трудни условия, преодолей ги и постигни своята цел.
към текста >>
Също така и човек, който работи за една нова идея, нова култура, той работи и за другите хора, да им бъде полезен, да ги
упътва
към Бога.
След половин час всички хора държат запалени свещи. От това можем да извадим следната аналогия. Когато ти имаш една нова Божествена идея, която те е озарила, живееш съзнателен живот, имаш връзка с Бога и желаеш да работиш за Него, ти имаш запалена свещ. Онзи човек, който има запалена свещ в църквата, трябва ли сам да се радва на своята свещ? Той трябва да запали свещта и на другите хора.
Също така и човек, който работи за една нова идея, нова култура, той работи и за другите хора, да им бъде полезен, да ги
упътва
към Бога.
Много хора днес се нуждаят от светлина, от правилно отиване към Бога. По крайните квартали има много хора, които не знаят тези хубави неща, които ние знаем тук. Ние имаме един дълг към народа, към човечеството. Тези облаги, тези скъпи богатства трябва да ги занесем и на другите хора. Това е наш дълг.
към текста >>
14.
Пет първоначални качества на ученика
- Боян Боев (1883 – 1963)
Той мисли, че все така ще продължава, обаче след няколко години много
лесен
живот, изведнъж дойдат бури, изпитания и мъчнотии в живота му.
За всяко време, за всяка епоха има предвидено известна работа. Щом отлагаш, после условията ще станат по-трудни. Един ученик, когато влезе в една Божествена школа и почне да работи върху себе си, може да помисли, че работите му трябва да се оправят, че той е в хармония с цялата природа, с Бога, следователно всички мъчнотии трябва да се премахнат и да дойдат най-благоприятните условия. Напротив, когато човек стане ученик, мъчнотиите се увеличават. Тук има един важен закон: Отначало човек в Школата е като оглашен и всичко върви гладко.
Той мисли, че все така ще продължава, обаче след няколко години много
лесен
живот, изведнъж дойдат бури, изпитания и мъчнотии в живота му.
Това показва, че от този момент той е приет за ученик. Причината е тази: духовният ученик ускорява своето развитие и това, което обикновеният човек учи бавно, в продължение на стотина прераждания, той може да го вземе за няколко такива. Той наближава по-бързо до онзи момент, когато ще влезе в съвсем друг живот, нови условия, нова светлина. Но, за да може да придобие тази светлина, този простор на душата, трябва да стане едно нещо, което на окултен език се казва „ускорено ликвидиране на кармата”. Тази карма трябва да се ликвидира, за да можеш да станеш по-скоро една свободна душа.
към текста >>
В началото
пътят
е привлекателен, но води към катастрофа.
Така да схваща нещата, че да не се оставя да бъде излъган, нито един човек да не те излъже. Това е една окултна страна на въпроса. В света има напреднали същества, които са по-горе от човека - светли духове, които постоянно помагат на хората и други по-долни същества. Обаче освен тях, в тъмните области на невидимия свят има едни ненапреднали същества, които искат да спънат човека и с това намират смисъл на своя живот. Те могат да го увлекат в разни неща, да го съблазнят и да го изкушават.
В началото
пътят
е привлекателен, но води към катастрофа.
Ако човек се поддаде на тия примамки, тогава той е излъган. Интелигентен човек е този, който не се поддава на тези примамки. Той схваща веднага, че това не е Божествено и не се съблазнява. Пето качество е благородството и великодушието. Те са близки и ги броим като едно качество.
към текста >>
Христос казва така: „Тясна е
пътеката
, която води към Царството Божие.” Пример.
” Който казва така, няма великодушие. С това той спъва онзи, който му е казал горчивата дума, обаче спъва и себе си. Ако ти помниш горчивите думи, ти внасяш отрова в себе си. Великодушие, благородство значи да простиш на такъв човек и твоите отношения към него да не се изменят. Даже му направи услуга при даден случай.
Христос казва така: „Тясна е
пътеката
, която води към Царството Божие.” Пример.
Един наш брат в гр. Неврокоп има една къща с голям двор и градина. Неговият съсед веднъж взема, че премества оградата навътре два-три метра към двора му и по цялата дължина, което прави десетки квадратни метра отнета земя. Какво е направил нашият брат? Той може да го даде под съд, защото има скица на мястото, с крепостен акт в общината, но той мислил по този въпрос и най-сетне решил следното нещо: „Няма да го съдя, ще оставя така оградата.” И така я оставил.
към текста >>
По
пътя
излязла силна буря и те едва се спасили чрез плаване и излезли на брега.
Там е истинският славянски тип. Като младеж Костадин, така се казвал бащата на Учителя, отива във Варна. Още от малък той имал духовни, мистични наклонности. Събират се трима младежи и решават да отидат в Света гора. Това било през турско време, преди стотина години, в 1854 г.
По
пътя
излязла силна буря и те едва се спасили чрез плаване и излезли на брега.
Това било близо до Солун. Един ден те посетили една изоставена черква - Свети Димитрий. Като се молили, явил им се един старец и казал така на бащата на Учителя: „Ела утре пак тук, но сам, в същия час.” На другия ден той отива в същия час и същият старец се явява. Тогава той видял, че от главата на стареца излиза грамадна светлина. Той му казал, че не трябва да става калугер в Света гора, а трябва да се върне във Варна.
към текста >>
Учителят каза веднъж така: „Човек трябва да се моли поне 24
пъти
в денонощие.” – Как ще се молим?
- От Бога ние получаваме всички блага, всичко в света иде от Бога - светлина, въздух, храна, красиви мисли и всички условия, в които сме поставени. Когато човек стане съработник на Бога, той има желание да даде нещо от себе си. Той се жертва за другите и тогава всяка една работа, която почне, се благославя. Ученикът трябва всякога да бъде в едно мистично, Божествено състояние и това става цел на ученика. Тогава ученикът е ученик, когато се намира в едно такова състояние.
Учителят каза веднъж така: „Човек трябва да се моли поне 24
пъти
в денонощие.” – Как ще се молим?
– Ако ти цял ден се молиш, когато заспиш, пак ще бъдеш в едно молитвено, будно състояние. Ти в душата си пак ще продължаваш да се молиш. Това показва, че имаш будно съзнание. Човек трябва да се моли и когато е буден, и когато спи. Сега ще ви дам една задача за две седмици.
към текста >>
Да пожелаем да тръгне по Божествения
път
на Любовта и братството!
Също така и ние сме части, органи на общочовешкия живот, на общочовешкия организъм. Ние не можем откъснато, самостоятелно да живеем. Затова именно трябва да работим за цялото човечество чрез дела, думи и мисли. Упражнението е следното. Всеки ден през един час, когато намираме за важно, според условията, в които сме поставени, да пращаме една силна, молитвена мисъл за пробуждане на човечеството.
Да пожелаем да тръгне по Божествения
път
на Любовта и братството!
Да пратим един зов за пробуждане на всички спящи души. Да не живеем един егоистичен живот! Да ни стане жално, че много хора живеят в тъмнина, заблуждение, погрешки, на които трябва да се помогне. Всеки ден да се пращат такива мисли за пробуждането на човечеството! 12.06.1948 г.
към текста >>
15.
072 ЛЮБОВТА ЩЕ ОРГАНИЗИРА НОВАТА КУЛТУРА
- Боян Боев (1883 – 1963)
Пооправени бяха
пътеките
.
При това Той използваше общата работа, за да предаде някой урок на учениците. Едва ли има по-хубав метод за опознаване, сближаване и хармонизиране на хората от работата. Всяка хубава инициатива Учителят насърчаваше и всички я подкрепяха. Беше му приятно, когато учениците проявяваха съобразителност, досетливост и внимание. Постепенно дворът и малкото стопанство бяха почистени и подредени.
Пооправени бяха
пътеките
.
На стръмния склон, където пътечката слизаше до къщата, беше направена една подпорна стена. Камъните бяха наредени така, че се очертаваше изгряващото Слънце. Това беше идея на учениците. Учителят направи превод: -Това изгряващо Слънце е символ на Слънцето, което ще изгрее в пробудените българи и пробуденото човечество.
към текста >>
На стръмния склон, където
пътечката
слизаше до къщата, беше направена една подпорна стена.
Едва ли има по-хубав метод за опознаване, сближаване и хармонизиране на хората от работата. Всяка хубава инициатива Учителят насърчаваше и всички я подкрепяха. Беше му приятно, когато учениците проявяваха съобразителност, досетливост и внимание. Постепенно дворът и малкото стопанство бяха почистени и подредени. Пооправени бяха пътеките.
На стръмния склон, където
пътечката
слизаше до къщата, беше направена една подпорна стена.
Камъните бяха наредени така, че се очертаваше изгряващото Слънце. Това беше идея на учениците. Учителят направи превод: -Това изгряващо Слънце е символ на Слънцето, което ще изгрее в пробудените българи и пробуденото човечество. Направени бяха и каменни стъпала - привидно обикновена работа, каквато навсякъде се извършва, а в присъствието на Учителя добиваше дълбоко значение и смисъл.
към текста >>
Социалните въпроси могат да се разрешат по един много
лесен
начин.
Като дойде време гъсеницата казва: "Толкова време ядох и пих, нищо повече не ми трябва. Оставям листата за другите." Тя се завива в пашкул. От пашкула изхвръква пеперуда в широкия свят и започва да се храни със сладкия сок на цветята. Кога ще се оправи светът? Когато гъсениците се превърнат на пеперуди.
Социалните въпроси могат да се разрешат по един много
лесен
начин.
Те ще се разрешават, когато у хората дойде новото съзнание. Ще кажете, че всички искат нов строй. Добре е това, съгласен съм с вас. Но какво ще стане ако имате нов строй,а запазите характера си, недъзите си? Лесно се руши старото, но какво ще постигнете със своя лош характер?
към текста >>
Този
път
обаче не е правилен.
Някои искат да организират хората. Светът е организиран. Всеки човек, чието съзнание е пробудено, принадлежи към този организиран свят. Този свят, чието съзнание не е пробудено, тепърва ще се приготвя да влезе в този организиран свят. Съвременните хора искат да създадат, да преорганизират най-напред човечеството, после обществото, след това дома и най-после човека.
Този
път
обаче не е правилен.
Ще ви приведа следното разяснение. Вземете най-видните музиканти, които са завършили своето музикално образование. Те владеят това изкуство и от тях можете да образувате какъвто искате оркестър. Ще видите, че в 10-15 минути или половин час ще имате най-добър оркестър, с най-хубаво изпълнение. Защо? Защото всеки от тях знае отлично своята партитура.
към текста >>
16.
Будността на съзнанието
- Боян Боев (1883 – 1963)
Някой
път
и вие сте вързани.
Да знае в дадения случай дали страданието е негово или чуждо. Да знае коя мисъл да приеме и коя да не приеме. Сега трябва да се пазите, да не би като се повдигнете нагоре, да паднете, да стане реакция. Например някой вързан бръмбар подхвръкне и падне, подхвръкне и падне. И най-после се освободи и си отива.
Някой
път
и вие сте вързани.
В човека има паразити, които искат да го заблудят и след това да го ограбят. А има и други същества - висши, които искат да го предпазят от паразитите, изобщо да му помогнат. И човек трябва да направи нещо, за да се подмлади. Когато човек е събуден, тогава е добре. Но при малко прекъсване на съзнанието тези паразити влизат вътре в човека.
към текста >>
Защото по някой
път
ви стрелят патрони уж във въздуха, но може да се направи пакост.
Комарите си забиват хобота и изсмукват кръвта. Има и психически комари, които ви изсмукват енергията. Трябва да се освободим от ненужния тормоз на нисшите същества. Христос дойде да освободи човечеството от някои същества, на които хората са били пленници. Има известни формули, но аз не смея да ги давам, понеже нямаме ритъм и понеже не ги правите със сърце.
Защото по някой
път
ви стрелят патрони уж във въздуха, но може да се направи пакост.
Човек да не подпушва Божественото в себе си. Когато го подпушва, той разрушава себе си. Когато човек иска да уреди по човешки начин своите работи, той си създава свои нещастия. С други думи, човек може да даде ход на Божественото в себе си и тогава то ще уреди неговите работи. Който много знае и не прилага, много страда.
към текста >>
Хората търсят лесния
път
, а лесният
път
е мъчният
път
.
В нашия ум изпъква някоя идея и мислим, че е остров. Туряме знаме и после си отиваме. Преведено, това значи да не се мамим с илюзии. Когато сте слизали на Земята, сте избрали един план, но като дойдете на Земята, ще намерите друг някой план. Мисли, чувствувай и постъпвай както Христа в малък размер.
Хората търсят лесния
път
, а лесният
път
е мъчният
път
.
Под лесен път се разбира обикновения път. Най-красивият път, с най-големи постижения и успехи, е Божественият път. Той всъщност е истинският лесен път. Като дойде една мисъл на раздвояване, тя е от човешки характер. Хората не трябва да бъдат свинепасци.
към текста >>
Под
лесен
път
се разбира обикновения
път
.
Туряме знаме и после си отиваме. Преведено, това значи да не се мамим с илюзии. Когато сте слизали на Земята, сте избрали един план, но като дойдете на Земята, ще намерите друг някой план. Мисли, чувствувай и постъпвай както Христа в малък размер. Хората търсят лесния път, а лесният път е мъчният път.
Под
лесен
път
се разбира обикновения
път
.
Най-красивият път, с най-големи постижения и успехи, е Божественият път. Той всъщност е истинският лесен път. Като дойде една мисъл на раздвояване, тя е от човешки характер. Хората не трябва да бъдат свинепасци. Злобата, омразата и пр.
към текста >>
Най-красивият
път
, с най-големи постижения и успехи, е Божественият
път
.
Преведено, това значи да не се мамим с илюзии. Когато сте слизали на Земята, сте избрали един план, но като дойдете на Земята, ще намерите друг някой план. Мисли, чувствувай и постъпвай както Христа в малък размер. Хората търсят лесния път, а лесният път е мъчният път. Под лесен път се разбира обикновения път.
Най-красивият
път
, с най-големи постижения и успехи, е Божественият
път
.
Той всъщност е истинският лесен път. Като дойде една мисъл на раздвояване, тя е от човешки характер. Хората не трябва да бъдат свинепасци. Злобата, омразата и пр. са свинете, които човек пасе.
към текста >>
Той всъщност е истинският
лесен
път
.
Когато сте слизали на Земята, сте избрали един план, но като дойдете на Земята, ще намерите друг някой план. Мисли, чувствувай и постъпвай както Христа в малък размер. Хората търсят лесния път, а лесният път е мъчният път. Под лесен път се разбира обикновения път. Най-красивият път, с най-големи постижения и успехи, е Божественият път.
Той всъщност е истинският
лесен
път
.
Като дойде една мисъл на раздвояване, тя е от човешки характер. Хората не трябва да бъдат свинепасци. Злобата, омразата и пр. са свинете, които човек пасе. Също нечистите мисли, желания и чувства.
към текста >>
Трябва да търси
пътища
да се освободи от чуждите мисли в себе си, които ще го отклонят.
Човек трябва да ги остави и да отиде при Баща си. Няма какво да стои при тях и да слуша грухтенето им. Ти не ги пъди, а ги напусни. Защото, ако ги изпъдиш, те пак ще се върнат. Човек трябва да се научи всяка вечер да се разтоварва от ненужния багаж.
Трябва да търси
пътища
да се освободи от чуждите мисли в себе си, които ще го отклонят.
Има чувствувания, които са животински. А има чувствувания, които съдържат разумност. Те са Божествени. Да не се смесват едните с другите. Във физическия свят, когато се пързаляш надолу, все слизаш, защото няма за какво да се заловиш.
към текста >>
Вървете по този
път
и тази връзка сама се усилва.
Ученикът всякога трябва да помни, че е ученик. Каквото и да работи, в каквато и среда да се намира, никога не трябва да забравя, че е ученик. Когато Бог ти проговори и ти каже да направиш нещо, вторият глас ти казва чрез тебе: „Няма време, не струва да бъда толкова добър. Нямам средства, нямам сили, не бива толкова да пестя, да се моля.“ Вторият глас е гласът на изкусителя. Вие имате връзка с Христа.
Вървете по този
път
и тази връзка сама се усилва.
Всеки ден носи несметни богатства. Не мислете за миналото. Мислете, че всеки ден носи несметни богатства. Божественото все нашепва на човека отвътре. Когато човек забрави пътя, нали пита сегиз-тогиз невидимия свят.
към текста >>
Когато човек забрави
пътя
, нали пита сегиз-тогиз невидимия свят.
Вървете по този път и тази връзка сама се усилва. Всеки ден носи несметни богатства. Не мислете за миналото. Мислете, че всеки ден носи несметни богатства. Божественото все нашепва на човека отвътре.
Когато човек забрави
пътя
, нали пита сегиз-тогиз невидимия свят.
Да почака, да не бърза над въпроса. Вслушвайте се в новите идеи, които ви се нашепват отвътре. В човека днес Божествените мисли и мислите на тъмните духове са оплетени. Та да не мислиш, че си се избавил без будността на съзнанието. Тъмният дух иска да ви пресее.
към текста >>
Като се върнал вторият, казал, че бил много
пъти
бит.
За мене животът от единия до другия край е Божествена красота. Един учител казал на двама свои ученици следното: На първия казал: - Когото срещнеш, да казваш, че във всичко ще сполучи. На другия казал: - Когото срещнеш, кажи му, че в нищо няма да сполучи.
Като се върнал вторият, казал, че бил много
пъти
бит.
Ще казваш на хората: Ще се оправи тази работа. Ние постоянно държим в съзнанието си тези, които са ни направили пакости, и с това спъваме своето повдигане. Щом дойде животинското в човека, братството и сестринството, всичко възвишено в човека изчезва. От нисшите духове, които дохождат в човека, той може да се освободи. Как? - Не трябва да имаш техните слабости.
към текста >>
Човекът е странник,
пътник
на Земята, не знае кога ще го повикат.
Да няма изтичане на нервната енергия. Ти казваш: „Не го разбирам, я го разбера, я не." Или казваш: „Тя, моята, се свърши.“ Не, така изтича твоята нервна енергия. Винаги човек да е напрегнат и тогава енергията идва и разумно се изразходва. Тепърва трябва да се само възпитаваме. Най-първо тъмният дух ще те учи много добре, а най- после ще станеш вол и ще му носиш товара.
Човекът е странник,
пътник
на Земята, не знае кога ще го повикат.
Все ще го повикат един ден, но кога и той не знае. Ще го повикат, когато той не очаква, затова трябва да бъде готов. Ти виждаш една женска форма и мислиш, че щастието ти е там, но не е там щастието ти. Не е важно това, което виждаш, утре красотата се заменява с бръчки. Един мъдрец прекарвал красива царска дъщеря през една страна, дето искали да я убият.
към текста >>
17.
МЕЛХИСЕДЕК - ЦАР САЛИМСКИ - ЦАР НА ПРАВДА И МИР
- Влад Пашов (1902- 1974)
След този кратък преглед ще дам една бегла характеристика на езотеричния
път
въобще, след което ще започна историческото разглеждане на лицата и техните учения, които са били проводници на Великия Божи Дух в ръководството на човечеството през различните епохи.
От него са получавали Светлината си, импулсите и Мъдростта всички, които са се явявали като външни представители на онова велико Братство, за което Учителят казва, че е носител на всяка култура. И сега, когато западно-европейската култура е към своя край и на изток се зазорява новата културна епоха, шестата по реда си, която се заражда между славяните, Зороастър е пак въплотен, за да послужи като посредник на Космичното Слово, на Слънчевия Дух, да се изяви и да даде импулс за развитието на новата култура, от която ще се роди Шестата раса. Така че, всички импулси в ръководството и развитието на човечеството идват от Духа на Слънцето и се предават главно по линията на Зороастър и неговите ученици, които са във връзка с Духа на Слънцето още от Атлантида и още от по-рано. Учителят казва някъде: Има някои, които са завършили школата с тройка или са изключени от школата, и те имат амбицията да бъдат учители и ръководители на човечеството и да заместят Христа. (Прибавям, респективно Исус, който е проводник на Мъдростта на Слънчевия Дух.)
След този кратък преглед ще дам една бегла характеристика на езотеричния
път
въобще, след което ще започна историческото разглеждане на лицата и техните учения, които са били проводници на Великия Божи Дух в ръководството на човечеството през различните епохи.
Ще започна това историческо изложение със Зороастър, като, както казах най-напред, ще направя едно бегло очертание на езотеричния път на развитие. ...Онзи, който тръгне в този път, от него преди всичко се изисква чистота на сърцето и самообладание на ума. Той трябва да има сила и смелост да се противопостави на ужасите, които ще срещне на пътя си. И ако някой неподготвен е успявал по някакъв начин да повдигне булото на Изида, булото, което покрива тайните на света, той скъпо е плащал за това. Ако не е плащал с живота си, той е полудявал, разстройвал се е психически.
към текста >>
Ще започна това историческо изложение със Зороастър, като, както казах най-напред, ще направя едно бегло очертание на езотеричния
път
на развитие.
И сега, когато западно-европейската култура е към своя край и на изток се зазорява новата културна епоха, шестата по реда си, която се заражда между славяните, Зороастър е пак въплотен, за да послужи като посредник на Космичното Слово, на Слънчевия Дух, да се изяви и да даде импулс за развитието на новата култура, от която ще се роди Шестата раса. Така че, всички импулси в ръководството и развитието на човечеството идват от Духа на Слънцето и се предават главно по линията на Зороастър и неговите ученици, които са във връзка с Духа на Слънцето още от Атлантида и още от по-рано. Учителят казва някъде: Има някои, които са завършили школата с тройка или са изключени от школата, и те имат амбицията да бъдат учители и ръководители на човечеството и да заместят Христа. (Прибавям, респективно Исус, който е проводник на Мъдростта на Слънчевия Дух.) След този кратък преглед ще дам една бегла характеристика на езотеричния път въобще, след което ще започна историческото разглеждане на лицата и техните учения, които са били проводници на Великия Божи Дух в ръководството на човечеството през различните епохи.
Ще започна това историческо изложение със Зороастър, като, както казах най-напред, ще направя едно бегло очертание на езотеричния
път
на развитие.
...Онзи, който тръгне в този път, от него преди всичко се изисква чистота на сърцето и самообладание на ума. Той трябва да има сила и смелост да се противопостави на ужасите, които ще срещне на пътя си. И ако някой неподготвен е успявал по някакъв начин да повдигне булото на Изида, булото, което покрива тайните на света, той скъпо е плащал за това. Ако не е плащал с живота си, той е полудявал, разстройвал се е психически. Такъв пример е даден в окултния роман Занони, който не е бил подготвен и се срещнал с ужасните пазачи на прага.
към текста >>
...Онзи, който тръгне в този
път
, от него преди всичко се изисква чистота на сърцето и самообладание на ума.
Така че, всички импулси в ръководството и развитието на човечеството идват от Духа на Слънцето и се предават главно по линията на Зороастър и неговите ученици, които са във връзка с Духа на Слънцето още от Атлантида и още от по-рано. Учителят казва някъде: Има някои, които са завършили школата с тройка или са изключени от школата, и те имат амбицията да бъдат учители и ръководители на човечеството и да заместят Христа. (Прибавям, респективно Исус, който е проводник на Мъдростта на Слънчевия Дух.) След този кратък преглед ще дам една бегла характеристика на езотеричния път въобще, след което ще започна историческото разглеждане на лицата и техните учения, които са били проводници на Великия Божи Дух в ръководството на човечеството през различните епохи. Ще започна това историческо изложение със Зороастър, като, както казах най-напред, ще направя едно бегло очертание на езотеричния път на развитие.
...Онзи, който тръгне в този
път
, от него преди всичко се изисква чистота на сърцето и самообладание на ума.
Той трябва да има сила и смелост да се противопостави на ужасите, които ще срещне на пътя си. И ако някой неподготвен е успявал по някакъв начин да повдигне булото на Изида, булото, което покрива тайните на света, той скъпо е плащал за това. Ако не е плащал с живота си, той е полудявал, разстройвал се е психически. Такъв пример е даден в окултния роман Занони, който не е бил подготвен и се срещнал с ужасните пазачи на прага. И вероятно Седир, познавайки тази страна на мистериите, се обявява против този път на посвещение.
към текста >>
Той трябва да има сила и смелост да се противопостави на ужасите, които ще срещне на
пътя
си.
Учителят казва някъде: Има някои, които са завършили школата с тройка или са изключени от школата, и те имат амбицията да бъдат учители и ръководители на човечеството и да заместят Христа. (Прибавям, респективно Исус, който е проводник на Мъдростта на Слънчевия Дух.) След този кратък преглед ще дам една бегла характеристика на езотеричния път въобще, след което ще започна историческото разглеждане на лицата и техните учения, които са били проводници на Великия Божи Дух в ръководството на човечеството през различните епохи. Ще започна това историческо изложение със Зороастър, като, както казах най-напред, ще направя едно бегло очертание на езотеричния път на развитие. ...Онзи, който тръгне в този път, от него преди всичко се изисква чистота на сърцето и самообладание на ума.
Той трябва да има сила и смелост да се противопостави на ужасите, които ще срещне на
пътя
си.
И ако някой неподготвен е успявал по някакъв начин да повдигне булото на Изида, булото, което покрива тайните на света, той скъпо е плащал за това. Ако не е плащал с живота си, той е полудявал, разстройвал се е психически. Такъв пример е даден в окултния роман Занони, който не е бил подготвен и се срещнал с ужасните пазачи на прага. И вероятно Седир, познавайки тази страна на мистериите, се обявява против този път на посвещение. Но той забравя, че в този път има три пътеки и всеки може да избере една от тях, която е най-подходяща за неговите сили.
към текста >>
И вероятно Седир, познавайки тази страна на мистериите, се обявява против този
път
на посвещение.
...Онзи, който тръгне в този път, от него преди всичко се изисква чистота на сърцето и самообладание на ума. Той трябва да има сила и смелост да се противопостави на ужасите, които ще срещне на пътя си. И ако някой неподготвен е успявал по някакъв начин да повдигне булото на Изида, булото, което покрива тайните на света, той скъпо е плащал за това. Ако не е плащал с живота си, той е полудявал, разстройвал се е психически. Такъв пример е даден в окултния роман Занони, който не е бил подготвен и се срещнал с ужасните пазачи на прага.
И вероятно Седир, познавайки тази страна на мистериите, се обявява против този
път
на посвещение.
Но той забравя, че в този път има три пътеки и всеки може да избере една от тях, която е най-подходяща за неговите сили. Седир като се е разочаровал от този път на Мъдростта, е избрал за себе си пътя на Любовта, който е по-лесен и по-малко опасен. И Плутарх, гръцки историк, разправя за ужасите, прекарвани от Посветените преди последното откриване на Истината и го сравнява с приготовление за смъртта. Затова и Учителят казва, че пътят на Мъдростта е съпроводен с големи страдания и изпитания, и минава през скалисти върхове и пропасти. Затова във всички школи на мистериите, във всички окултни школи, както казах и по-горе, ученикът е трябвало най-напред да измени начина на живота си, за да придобие чистота както на тялото, така и на сърцето и да придобие морален гръбнак и да постигне контрол на ума.
към текста >>
Но той забравя, че в този
път
има три
пътеки
и всеки може да избере една от тях, която е най-подходяща за неговите сили.
Той трябва да има сила и смелост да се противопостави на ужасите, които ще срещне на пътя си. И ако някой неподготвен е успявал по някакъв начин да повдигне булото на Изида, булото, което покрива тайните на света, той скъпо е плащал за това. Ако не е плащал с живота си, той е полудявал, разстройвал се е психически. Такъв пример е даден в окултния роман Занони, който не е бил подготвен и се срещнал с ужасните пазачи на прага. И вероятно Седир, познавайки тази страна на мистериите, се обявява против този път на посвещение.
Но той забравя, че в този
път
има три
пътеки
и всеки може да избере една от тях, която е най-подходяща за неговите сили.
Седир като се е разочаровал от този път на Мъдростта, е избрал за себе си пътя на Любовта, който е по-лесен и по-малко опасен. И Плутарх, гръцки историк, разправя за ужасите, прекарвани от Посветените преди последното откриване на Истината и го сравнява с приготовление за смъртта. Затова и Учителят казва, че пътят на Мъдростта е съпроводен с големи страдания и изпитания, и минава през скалисти върхове и пропасти. Затова във всички школи на мистериите, във всички окултни школи, както казах и по-горе, ученикът е трябвало най-напред да измени начина на живота си, за да придобие чистота както на тялото, така и на сърцето и да придобие морален гръбнак и да постигне контрол на ума. Това има за цел да обуздае чувствената природа на човека.
към текста >>
Седир като се е разочаровал от този
път
на Мъдростта, е избрал за себе си
пътя
на Любовта, който е по-
лесен
и по-малко опасен.
И ако някой неподготвен е успявал по някакъв начин да повдигне булото на Изида, булото, което покрива тайните на света, той скъпо е плащал за това. Ако не е плащал с живота си, той е полудявал, разстройвал се е психически. Такъв пример е даден в окултния роман Занони, който не е бил подготвен и се срещнал с ужасните пазачи на прага. И вероятно Седир, познавайки тази страна на мистериите, се обявява против този път на посвещение. Но той забравя, че в този път има три пътеки и всеки може да избере една от тях, която е най-подходяща за неговите сили.
Седир като се е разочаровал от този
път
на Мъдростта, е избрал за себе си
пътя
на Любовта, който е по-
лесен
и по-малко опасен.
И Плутарх, гръцки историк, разправя за ужасите, прекарвани от Посветените преди последното откриване на Истината и го сравнява с приготовление за смъртта. Затова и Учителят казва, че пътят на Мъдростта е съпроводен с големи страдания и изпитания, и минава през скалисти върхове и пропасти. Затова във всички школи на мистериите, във всички окултни школи, както казах и по-горе, ученикът е трябвало най-напред да измени начина на живота си, за да придобие чистота както на тялото, така и на сърцето и да придобие морален гръбнак и да постигне контрол на ума. Това има за цел да обуздае чувствената природа на човека. Това се е постигало чрез пост, промяна на начина на храненето и ново направление на неговия живот, както и неговите чувства и мисли трябва да се променят изцяло.
към текста >>
Затова и Учителят казва, че
пътят
на Мъдростта е съпроводен с големи страдания и изпитания, и минава през скалисти върхове и пропасти.
Такъв пример е даден в окултния роман Занони, който не е бил подготвен и се срещнал с ужасните пазачи на прага. И вероятно Седир, познавайки тази страна на мистериите, се обявява против този път на посвещение. Но той забравя, че в този път има три пътеки и всеки може да избере една от тях, която е най-подходяща за неговите сили. Седир като се е разочаровал от този път на Мъдростта, е избрал за себе си пътя на Любовта, който е по-лесен и по-малко опасен. И Плутарх, гръцки историк, разправя за ужасите, прекарвани от Посветените преди последното откриване на Истината и го сравнява с приготовление за смъртта.
Затова и Учителят казва, че
пътят
на Мъдростта е съпроводен с големи страдания и изпитания, и минава през скалисти върхове и пропасти.
Затова във всички школи на мистериите, във всички окултни школи, както казах и по-горе, ученикът е трябвало най-напред да измени начина на живота си, за да придобие чистота както на тялото, така и на сърцето и да придобие морален гръбнак и да постигне контрол на ума. Това има за цел да обуздае чувствената природа на човека. Това се е постигало чрез пост, промяна на начина на храненето и ново направление на неговия живот, както и неговите чувства и мисли трябва да се променят изцяло. Това пречистване и тези изпитания са имали за цел от една страна да калят нервната система и да внесат мир в сърцето, защото Светлината на Мъдростта, която се предлага на Посветения е с много силни вибрации и той няма да издържи, ако не е готов, ще се стопи или ще полудее под напора на нейните силни вибрации. Затова той трябва да бъде чист по сърце и с калена нервна система, за да може да издържи срещата с Духа.
към текста >>
Този друг начин на познание се получава чрез други сетива, по друг
път
.
Защото Посвещението има за цел да срещне ученика с Духа. Той се приготовлява да влезе в един по-възвишен свят, с други вибрации и сили, на които без упражнения и изпитания той не може да издържи. Преди човек да мине през Посвещение, преди да влезе във връзка с Духа, той схваща света чрез сетивата си и разсъждава върху впечатленията, които добива чрез тази светлина и по такъв начин добива своите познания за света, който той счита за действителен свят. А светът на мисълта, на идеите за него е отражение на този действителен свят. Но има друг един начин на познание, друго едно отношение към света.
Този друг начин на познание се получава чрез други сетива, по друг
път
.
Затова, за да влезе във връзка с този възвишен свят, човек трябва да организира духовното си тяло и да развие съответните органи в него, за да може да получава впечатления от този възвишен свят. И когато човек прогледне с духовните си очи, той прилича на слепец, на когото е направена операция и пред него се разкрива един нов свят. След като се отворят духовните очи, човек трябва да се научи да гледа чрез тях света, който се разкрива пред него. Той е също реален свят, само че го гледа през друго осветление. По-рано той е считал за реален света, който му разкриват петте му сетива, но сега пред него светът се разкрива под друг образ.
към текста >>
И тук е една от големите опасности, които дебнат човека, когато навлезе в духовния
път
.
Затова, за да влезе във връзка с този възвишен свят, човек трябва да организира духовното си тяло и да развие съответните органи в него, за да може да получава впечатления от този възвишен свят. И когато човек прогледне с духовните си очи, той прилича на слепец, на когото е направена операция и пред него се разкрива един нов свят. След като се отворят духовните очи, човек трябва да се научи да гледа чрез тях света, който се разкрива пред него. Той е също реален свят, само че го гледа през друго осветление. По-рано той е считал за реален света, който му разкриват петте му сетива, но сега пред него светът се разкрива под друг образ.
И тук е една от големите опасности, които дебнат човека, когато навлезе в духовния
път
.
По този въпрос Щайнер казва: „Страшна опасност дебне човека, навлязъл в окултния път. Като му се отворят очите, може да се случи той да изгуби смисъла на сетивната действителност, без да е придобил и осъзнал новия свят. Тогава той плува като в празно пространство. Той прилича на мъртвец. Старите ценности са разбити, без да се появят нови.
към текста >>
По този въпрос Щайнер казва: „Страшна опасност дебне човека, навлязъл в окултния
път
.
И когато човек прогледне с духовните си очи, той прилича на слепец, на когото е направена операция и пред него се разкрива един нов свят. След като се отворят духовните очи, човек трябва да се научи да гледа чрез тях света, който се разкрива пред него. Той е също реален свят, само че го гледа през друго осветление. По-рано той е считал за реален света, който му разкриват петте му сетива, но сега пред него светът се разкрива под друг образ. И тук е една от големите опасности, които дебнат човека, когато навлезе в духовния път.
По този въпрос Щайнер казва: „Страшна опасност дебне човека, навлязъл в окултния
път
.
Като му се отворят очите, може да се случи той да изгуби смисъла на сетивната действителност, без да е придобил и осъзнал новия свят. Тогава той плува като в празно пространство. Той прилича на мъртвец. Старите ценности са разбити, без да се появят нови. Светът и човекът са изчезнали за неговите очи.
към текста >>
А освен това, както казах, на прага на Висшите светове човек се среща със същества, зле настроени срещу човека, които се изпречват и му преграждат
пътя
.
Той или ще изчезне от видимия свят, или ще се появи в него като преобразено същество. В последния случай пред него ще има ново слънце и нова земя. В неговите очи вселената е възродена от духовния огън." Всички минаващи през изпитанията на мистериите описвали, че минават през ужасите на ада. Минаването през тези ужаси показва, че съзнанието преминава от един свят на грубата материя в един по-ефирен свят, където вибрациите са по-високи и напрежението на силите по-голямо, вследствие на което ученикът преживява това много страшно, като преминаване през ада.
А освен това, както казах, на прага на Висшите светове човек се среща със същества, зле настроени срещу човека, които се изпречват и му преграждат
пътя
.
А те са ужасни на вид. Но след всичко това и от всичко това се ражда един нов живот. Когато човек преодолее тези препятствия, той излиза от нисшия свят и влиза в един висш свят, съвършено различен от този, в който е бил досега. Там той влиза в досег с Реалността и той преживява тази Реалност в себе си. Един Посветен от древността казва: „Аз вярвах, че се докосвам до Бога, че чувствувам приближаването и присъствието Му." Никой, който не е Посветен, не може да разбере това преживяване.
към текста >>
Затова учениците в началото на
пътя
, изправени пред изпитанията, упражненията и опитите, и работата над себе си, често си задават въпроса: Не може ли без всички тези неща?
Само тогава той има право да говори за Бога. Само така може да се разберат думите на Платон, който казва, че само този влиза във вечния живот, който е преминал през Посвещение. Същият смисъл имат и думите на Софокъл: „Блажени Посветените, които влизат в царството на сенките. Само те намират живот там. За другите там е нищета и страдание."
Затова учениците в началото на
пътя
, изправени пред изпитанията, упражненията и опитите, и работата над себе си, често си задават въпроса: Не може ли без всички тези неща?
Не може ли да се избегнат тези ненужни страдания? Това е въпрос, който би поставил ленивият ученик: Не може ли без разрешаване на мъчните задачи на математиката, да стане математик? Изпитанията, на които се подлага ученикът, са като задачите, които се дават на ученика, който иска да стане математик. Без разрешаването на тези задачи не може. Без упражнения и изпитания не може, защото човек влиза в нов свят и чрез изпитанията и упражненията той се подготвя за този нов свят.
към текста >>
Подчинил се на тази Висша сила и й дал свобода и
път
да работи в него, Посветеният чувства присъствието на Вечния, на Божественото в себе си.
Изпитанията, това е завиване в пашкул, през което време трябва да стане трансформация на силите и материята, за да възкръсне за нов живот. Тогава се чувствува озарен от една нова Светлина, която е създала всичко, включително и самия него и той чувствува, че тази Божествена сила му дава крила. Тази сила е у него, тя е била преди него, тя ще бъде и след него. Той е създаден чрез нея. Сега той може да я улови и да вземе участие в собственото си създаване.
Подчинил се на тази Висша сила и й дал свобода и
път
да работи в него, Посветеният чувства присъствието на Вечния, на Божественото в себе си.
Той чувства вече, че нейните дела, неговата дейност трябва да стане една брънка от творческото дело на Божествения свят, на Божественото, което работи в света. Той си казва: Аз открих в себе си едно висше Аз, което надминава пределите на моето лично съществуване. То е било преди моето раждане, то ще бъде и след смъртта ми. Това Аз през цялата вечност е създавало и цяла вечност то ще създава. Моята физическа личност е създание на това висше Аз.
към текста >>
Това е задачата на всеки, който тръгва в
пътя
на ученика, да роди Бога в себе си, да стане един Божи Син.
Има Бог, Който е скрит в природата, Който е скрит в съществата, който може да се пробуди чрез същата тази Божествена сила, която изтича от Вечния и Абсолютен Дух, и прониква както цялото Битие, така и всяко същество. Това е задачата и смисъла на Посвещението - да даде методи за събуждане на тази Божествена сила, която да събуди и възкреси този омагьосан Бог. И тогава се ражда Бог в човека, който е вече Син Божий, роден в човешката душа и който е заченат от скрития Бог, който прониква всичко. И когато човек роди Божия Син в себе си, той може да влезе във връзка с Бащата на света. Затова Учителят казва: Бог е едно Единство, което се проявява като множество.
Това е задачата на всеки, който тръгва в
пътя
на ученика, да роди Бога в себе си, да стане един Божи Син.
И тогава ще се разбере мисълта, че Христос е Първородният, най-големият брат, роден преди всичките векове. И всеки, който е пробудил Бога в себе си, идва в света като Син Божий, като Учител, под ръководството на Първородния, за да работи за повдигане на цялото човечество, за събуждането на Бога във всички души. Този именно е Първородният, Който работи за събуждането на Бога в човешката душа. И самата тази работа е една Велика мистерия. Ще завърша този кратък очерк със следната мисъл от Учителя:
към текста >>
След това бегло очертание на характера на езотеричния
път
ще започна изложението на историческия
път
на учението на Бялото Братство, както е вървяло през вековете.
Аз ви говоря за Бога, с Когото всякога съм в общение и познавам гласа Му, държа учението Му и върша Волята Му, слушам Духа Му и радостта ми е в Неговото живо Слово." В допълнение на горната мисъл Учителят казва още: „Когато придобиете съвършенството, само тогава ще разберете какво представя Любовта, Мъдростта и Истината. Който не е съвършен, не може да разбере какво представя Любовта, Мъдростта и Истината. Ако искате да станете съвършени, вие трябва да се подчините на Великия Божи закон."
След това бегло очертание на характера на езотеричния
път
ще започна изложението на историческия
път
на учението на Бялото Братство, както е вървяло през вековете.
Най-напред ще разгледаме движението на първия клон на Бялото братство, който започва със Заратустра от Персия и Хермес в Египет. Ще започна най-напред със Заратустра. Обръщайки се към учениците, Учителят казва: "Вие сте били с мен в Египет, в
към текста >>
18.
ПОРФИРИЙ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ние се възвишаваме към Бога по
пътя
на вярата, надеждата и Любовта, но мъртвата вяра непроявена в дела, е безплодна.
Не можем да не съжаляваме за безумството на хората, почитащи го като бог. Тази благочестива и достойна за небето душа, невинно станала предмет на ослепяване за онези хора, на които от природата не е съдено да познаят Предвечния Бог." Че е бил под силното влияние на християнството се вижда и от следното писмо до жена му Марцела, която някои считат за християнка. То е изпълнено с мисли, които са взети от Свещените книги на християните. Такива са например следните: „Роденото от плътта плът е.
Ние се възвишаваме към Бога по
пътя
на вярата, надеждата и Любовта, но мъртвата вяра непроявена в дела, е безплодна.
Бог е Свят, затова ние сме длъжни да бъдем святи. На Бога е угодна само такава молитва, която произлиза от чисто сърце. Невъзможно е да служим на Бога и в същото време да угаждаме на страстите. Злото не е грях само по себе си, но човек извършва грях, когато избира злото. За да спасим душата си, трябва да сме готови за смърт, защото по-добре да умре човек, отколкото да оскверни душата си с порок.
към текста >>
„Първичният Бог е
безтелесен
, неподвижен и неделим.
Нашите обикновени учебници по логика съдържат малко повече от онова, което се намира в този увод. Хегел казва: „Заниманията на Порфирий с логиката показват, че определеното мислене проникнало повече у неопла- тониците. Това е нещо твърде разсъдъчно, формално, а своеобразно е, че по този начин у неоплатониците логиката на разсъдъка и съвсем разсъдъчно емпиричната трактовка на науката се намира съединена със съвсем спекулативната идея, а по отношение на практиката - с вярата в теургията, в чудноватото и странното." Порфирий се е занимавал и с астрология и другите области на херметичната наука. Ще предам няколко мисли от книгата му За въздържанието:
„Първичният Бог е
безтелесен
, неподвижен и неделим.
Той не е ограничен в никое място. Той няма нужда от нищо, което би било извън Него, както е казано, нито даже от душата на света. Последната има три свойства: тя има възможност сама да се движи и измежду тези движения избира най-хубавото и най-доброто, за да движи тялото на света според предписаните закони. А това тяло, лишено от душа и тази душа, безтелесна и свободна от всяка страст, се събрали заедно. Що се отнася до другите богове, до духовете на неподвижните звезди и планети, съставени от тяло и душа, на тях трябва да принасяме само неодушевени жертви.
към текста >>
Техният дух, доколкото е
телесен
, подлежи на страсти, разврат и при всичко че е свързан с душата им за твърде дълго време, не е вечен, защото изглежда, че той постоянно изсмуква от нея нещо, с което се храни.
Всички души не господствуват над духа, който е съединен с тях. Те допускат той да ги управлява, докато бъдат обхванати от ярост и от страсти, които духове се наричат с право злотворни духове. Те са невидими и макар, че притежават противна на хората сила, но биват усещани от техните сетива, но са облечени в твърде различни тела и всички нямат една и съща форма, но имат различни облици. Формите, които обгръщат духа им, понякога се виждат , понякога са невидими. Понякога най-злите променят формата си.
Техният дух, доколкото е
телесен
, подлежи на страсти, разврат и при всичко че е свързан с душата им за твърде дълго време, не е вечен, защото изглежда, че той постоянно изсмуква от нея нещо, с което се храни.
Очевидна съразмерност има между добрите духове и техните тела. Но не съществува тази съразмерност и у злите духове, населяващи намиращото се около земята пространство. Не съществуват злини, които те да не предприемат, в зависимост от буйната и скрита природа, особено когато те не биват наблюдавани, като задържани в затвор от по-добри и по-силни от тях духове. Те си служат с насилие и често вършат нападение, понякога криейки се, а понякога действуват направо и насилствено. Така те причиняват на хората големи злини и лекарствата, които добрите духове ни доставят, не дохождат бързо, защото добрите духове действуват винаги правилно и с ред, съобразявайки се със законите на природата.
към текста >>
19.
Преводът на Фабр д'Оливие
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тук за пръв
път
от казаното досега се употребява думата Йехова-Елохим, вместо само Елохим, което има дълбоко значение, но няма сега да го разгледаме.
2.И Той, Съществото на съществата, като завърши в седмото феноменическо проявление върховният творчески акт. който Той е замислил, се завърна в първоначалното си състояние в този седми период. След пълното завършване на своето Божествено дело, което Той извърши. З.И затова Той, Елохим, благослови това седмо феноме- ническо проявление и освети завсякога символическото състояние като епоха на своето възвръщане в първоначалното си битие, след пълното завършване на Върховния акт, предна- чертанието на който Той свърши по своето творческо всемогъщество. 4.Такъв е процесът на раждането на небесата и земята, според типа на тяхното творение в деня, когато Йехова-Елохим е проявил своето творческо могъщество и е сътворил принципите на небето и земята.
Тук за пръв
път
от казаното досега се употребява думата Йехова-Елохим, вместо само Елохим, което има дълбоко значение, но няма сега да го разгледаме.
Третата глава е озаглавена: „Извлечение" с подзаглавие „Проявява се великата противоположност". Ще дам няколко стиха от нея. 1.Инахаш-жар на алчните вътрешни желания, първоначалното привличане, беше влечуща страст на елементалния живот, вътрешният принцип на природата, творение на Йехова. Тази лукава страст рече на Айша, волевото свойство на Адама: Защо Йехова ви заповяда да не се храните от всяка субстанция на органическата сфера? 2.И волевото свойство Айша отговори на това огнено, алчно желание Нахаш: Ние можем без опасност да се храним от субстанциалните плодове на органическата област.
към текста >>
3.И рече Йехова: Оживля- ващото мое дихание не ще да се прахосва отсега във всемирния Адам в продължение на вечността, защото неговото израждане е бързо и всеобщо, и затова че той стана
телесен
, то да бъде числото светлинните му периоди 120 изменения на времената.
Благослови го под тези колективни състояния и му даде вселенското име Адам в този ден, когато го създаде, за да бди над вселената. 3.И съществува Адам в течение на 130 онтологи- чески измерения на времената, когато му беше дадено да роди посредством своето асимилиращо свойство, в своята отразена сянка, своята еманация, същество, на което той даде името Шет, същество, назначено да бъде основанието на самата дълбочина на нещата. Шеста глава е озаглавена: „Пропорционалната мярка". 1.И беше естествено следствие падението на Адам и разделението в този всемирен човек, щото чувствените и телесни форми да се родят от тия деления по лицето на Земята и да бъдат многочислени. 2.И видяха синовете Божии дъщерите на Адам телесните форми, и намериха ги за приятни и се съединиха с тях, като с качества родителски и именно с тези, които предимно им се харесаха.
3.И рече Йехова: Оживля- ващото мое дихание не ще да се прахосва отсега във всемирния Адам в продължение на вечността, защото неговото израждане е бързо и всеобщо, и затова че той стана
телесен
, то да бъде числото светлинните му периоди 120 изменения на времената.
4.В това време Нефилимите, избраните между людете, благородните съществуваха на земята, те произлезли от съединението на духовните еманации с физическите форми, след като еманациите на Елохима са оплодотворили телесните раждания на всемирния Адам. Те бяха знаменитите Хиперборими, тия герои, тия прославени Хиперборейци, имената на които са тъй известни в дълбочината на вековете. Фабр д'Оливие казва, че думата Хибор, Хиперборей, е четвъртото име, което Мойсей дава на човека. 1 .АДАМ - всемирният човек, есенцията на елемента, наречен адамах. 2.АЙШ - интелектуалният човек.
към текста >>
20.
Учението за душата според Кабала
- Влад Пашов (1902- 1974)
Подобно на Нефеш, тя се състои от три динамически елемента, намиращи се помежду си в отношение както конкретното, частното и главното или като материя, на която действува силата, самата сила и
принципът
.
Пасивността и деятелността се намират в нея в еднаква пропорция. Това второ човешко начало се колебае между активност и пасивност, или между вътрешното и външното. Начинът на живот на всяко същество зависи изключително от степента на неговата връзка с природата и от по-голямата или по-малката интензивна активност или пасивност, явявайки се резултат от тази връзка тогава, когато самосъзнанието е пропорционално на тази активност. Руах е съставена от сили, явяващи се като основа на обективно материално същество, ползувайки се от свойството да се отличава от другите части като самостоятелна личност, разполагаща със самата себе си, проявявайки се свободно и самоволно навън. Тази душа, представяща седалище и орган на Духа, се явява освен това като образ на целия човек.
Подобно на Нефеш, тя се състои от три динамически елемента, намиращи се помежду си в отношение както конкретното, частното и главното или като материя, на която действува силата, самата сила и
принципът
.
По такъв начин в Руах са представени както Нефеш, така и Нешама. В същото време както Руах, така и Нефеш, както казахме, съдържат в себе си по три динамически елемента. Тези последните на свой ред имат три съответствия с външния свят, което ясно се вижда при сравняването на микрокосмоса с макрокосмоса. Всяка част на човешкото същество живее свой собствен живот в съответстващата му мирова среда, с която е свързана, дава и получава посредством сетивата и специалните вътрешни органи. Освен това, Руах по причина на включения в него конкретен елемент, трябва да се съобщава с конкретното, намиращо се по-ниско от него, като в същото време главната негова част поражда в него стремеж към по-висшето, намиращо се над него.
към текста >>
По такъв начин конкретният,
телесен
живот участвува в развитието на душата.
Неговото свойство се заключава в познаването на основното, Абсолютното Единство и Абсолютното Първоначално ЕДНО. По такъв начин човешкото същество се състои от девет члена: тялото е троично, душата е троична и Духът е троичен. Душата има, без съмнение, собствено съществуване, но в същото време тя е неспособна да достигне независимо развитие без участието на телесния живот (Нефеш); същото може да се каже и за Нешама. От друга страна Руах се намира в двояко отношение с Нефеш. Под негово влияние той се проявява навън, за да може свободно да действува.
По такъв начин конкретният,
телесен
живот участвува в развитието на душата.
Същото става и с Духа по отношение на душата, както тялото по отношение на душата. Чрез Руах Духът се намира в двояко отношение с Нефеш. Във всеки случай Нешама е сам източник на всички свои действия, докато действията на Руах и Нефеш се стимулират от Нешама. По същия начин Нешама се намира в двойно отношение с Божественото, тъй като неговата жизнена деятелност, сама по себе си е възвание към Бога за поддръжка и за доставяне на всичко необходимо за неговото съществуване. Така че Духът или Нешама, а чрез него Руах и Нефеш черпи своя живот от Божествения, Вечния Източник.
към текста >>
21.
Тридесет и двата пътя на Мъдростта
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тридесет и двата
пътя
на Мъдростта
Тридесет и двата
пътя
на Мъдростта
Това, което казват кабалистите. 32 пътя, които водят към храма на тайното познание, това са 32-та метода, начини за придобиване на знание и Мъдрост. Всеки един си има име и от там начин на придобиване на знанието и Мъдростта. Ще дам имената на всеки път, както са изцяло дадени в книгата. Първият път се нарича чудният разум и най-висшият венец.
към текста >>
32
пътя
, които водят към храма на тайното познание, това са 32-та метода, начини за придобиване на знание и Мъдрост.
Тридесет и двата пътя на Мъдростта Това, което казват кабалистите.
32
пътя
, които водят към храма на тайното познание, това са 32-та метода, начини за придобиване на знание и Мъдрост.
Всеки един си има име и от там начин на придобиване на знанието и Мъдростта. Ще дам имената на всеки път, както са изцяло дадени в книгата. Първият път се нарича чудният разум и най-висшият венец. Тази Светлина дава понятие за безконечното и Неговата първа Слава. Ни едно същество не може да достигне до Него.
към текста >>
Ще дам имената на всеки
път
, както са изцяло дадени в книгата.
Тридесет и двата пътя на Мъдростта Това, което казват кабалистите. 32 пътя, които водят към храма на тайното познание, това са 32-та метода, начини за придобиване на знание и Мъдрост. Всеки един си има име и от там начин на придобиване на знанието и Мъдростта.
Ще дам имената на всеки
път
, както са изцяло дадени в книгата.
Първият път се нарича чудният разум и най-висшият венец. Тази Светлина дава понятие за безконечното и Неговата първа Слава. Ни едно същество не може да достигне до Него. Вторият път се нарича осветяващ разум. Това е венец на творението и най-висшият блясък на Единицата, към която той най-близо стои.
към текста >>
Първият
път
се нарича чудният разум и най-висшият венец.
Тридесет и двата пътя на Мъдростта Това, което казват кабалистите. 32 пътя, които водят към храма на тайното познание, това са 32-та метода, начини за придобиване на знание и Мъдрост. Всеки един си има име и от там начин на придобиване на знанието и Мъдростта. Ще дам имената на всеки път, както са изцяло дадени в книгата.
Първият
път
се нарича чудният разум и най-висшият венец.
Тази Светлина дава понятие за безконечното и Неговата първа Слава. Ни едно същество не може да достигне до Него. Вторият път се нарича осветяващ разум. Това е венец на творението и най-висшият блясък на Единицата, към която той най-близо стои. Кабалистите го наричат „втора слава".
към текста >>
Вторият
път
се нарича осветяващ разум.
Всеки един си има име и от там начин на придобиване на знанието и Мъдростта. Ще дам имената на всеки път, както са изцяло дадени в книгата. Първият път се нарича чудният разум и най-висшият венец. Тази Светлина дава понятие за безконечното и Неговата първа Слава. Ни едно същество не може да достигне до Него.
Вторият
път
се нарича осветяващ разум.
Това е венец на творението и най-висшият блясък на Единицата, към която той най-близо стои. Кабалистите го наричат „втора слава". Третият път се нарича също осветяващ разум и служи за основа на първичната Мъдрост, наречена творец на вярата. Четвъртият път се нарича разум на решение или получаване, затова защото служи като граница за възприемане на еманациите на висшия разум. От него произтичат всички духовни добродетели.
към текста >>
Третият
път
се нарича също осветяващ разум и служи за основа на първичната Мъдрост, наречена творец на вярата.
Тази Светлина дава понятие за безконечното и Неговата първа Слава. Ни едно същество не може да достигне до Него. Вторият път се нарича осветяващ разум. Това е венец на творението и най-висшият блясък на Единицата, към която той най-близо стои. Кабалистите го наричат „втора слава".
Третият
път
се нарича също осветяващ разум и служи за основа на първичната Мъдрост, наречена творец на вярата.
Четвъртият път се нарича разум на решение или получаване, затова защото служи като граница за възприемане на еманациите на висшия разум. От него произтичат всички духовни добродетели. Той се излъчва от висшия венец. Петият път се нарича корен на разума, защото повече от всичко е най-близко до висшата Единица. Той произхожда от глъбините на първоначалната Мъдрост.
към текста >>
Четвъртият
път
се нарича разум на решение или получаване, затова защото служи като граница за възприемане на еманациите на висшия разум.
Ни едно същество не може да достигне до Него. Вторият път се нарича осветяващ разум. Това е венец на творението и най-висшият блясък на Единицата, към която той най-близо стои. Кабалистите го наричат „втора слава". Третият път се нарича също осветяващ разум и служи за основа на първичната Мъдрост, наречена творец на вярата.
Четвъртият
път
се нарича разум на решение или получаване, затова защото служи като граница за възприемане на еманациите на висшия разум.
От него произтичат всички духовни добродетели. Той се излъчва от висшия венец. Петият път се нарича корен на разума, защото повече от всичко е най-близко до висшата Единица. Той произхожда от глъбините на първоначалната Мъдрост. Шестият път е наречен път на средното влияние.
към текста >>
Петият
път
се нарича корен на разума, защото повече от всичко е най-близко до висшата Единица.
Кабалистите го наричат „втора слава". Третият път се нарича също осветяващ разум и служи за основа на първичната Мъдрост, наречена творец на вярата. Четвъртият път се нарича разум на решение или получаване, затова защото служи като граница за възприемане на еманациите на висшия разум. От него произтичат всички духовни добродетели. Той се излъчва от висшия венец.
Петият
път
се нарича корен на разума, защото повече от всичко е най-близко до висшата Единица.
Той произхожда от глъбините на първоначалната Мъдрост. Шестият път е наречен път на средното влияние. Седмият път е наречен скритият разум. Осмият път е наречен съвършеният и абсолютен разум. Деветият път е наречен очистителен разум.
към текста >>
Шестият
път
е наречен
път
на средното влияние.
Четвъртият път се нарича разум на решение или получаване, затова защото служи като граница за възприемане на еманациите на висшия разум. От него произтичат всички духовни добродетели. Той се излъчва от висшия венец. Петият път се нарича корен на разума, защото повече от всичко е най-близко до висшата Единица. Той произхожда от глъбините на първоначалната Мъдрост.
Шестият
път
е наречен
път
на средното влияние.
Седмият път е наречен скритият разум. Осмият път е наречен съвършеният и абсолютен разум. Деветият път е наречен очистителен разум. Десетият път е наречен блестящият разум. Единадесетият път е наречен разум на огъня.
към текста >>
Седмият
път
е наречен скритият разум.
От него произтичат всички духовни добродетели. Той се излъчва от висшия венец. Петият път се нарича корен на разума, защото повече от всичко е най-близко до висшата Единица. Той произхожда от глъбините на първоначалната Мъдрост. Шестият път е наречен път на средното влияние.
Седмият
път
е наречен скритият разум.
Осмият път е наречен съвършеният и абсолютен разум. Деветият път е наречен очистителен разум. Десетият път е наречен блестящият разум. Единадесетият път е наречен разум на огъня. Дванадесетият път е наречен разум на светлината.
към текста >>
Осмият
път
е наречен съвършеният и абсолютен разум.
Той се излъчва от висшия венец. Петият път се нарича корен на разума, защото повече от всичко е най-близко до висшата Единица. Той произхожда от глъбините на първоначалната Мъдрост. Шестият път е наречен път на средното влияние. Седмият път е наречен скритият разум.
Осмият
път
е наречен съвършеният и абсолютен разум.
Деветият път е наречен очистителен разум. Десетият път е наречен блестящият разум. Единадесетият път е наречен разум на огъня. Дванадесетият път е наречен разум на светлината. Тринадесетият път е наречен индуктивен разум на Единицата.
към текста >>
Деветият
път
е наречен очистителен разум.
Петият път се нарича корен на разума, защото повече от всичко е най-близко до висшата Единица. Той произхожда от глъбините на първоначалната Мъдрост. Шестият път е наречен път на средното влияние. Седмият път е наречен скритият разум. Осмият път е наречен съвършеният и абсолютен разум.
Деветият
път
е наречен очистителен разум.
Десетият път е наречен блестящият разум. Единадесетият път е наречен разум на огъня. Дванадесетият път е наречен разум на светлината. Тринадесетият път е наречен индуктивен разум на Единицата. Четиринадесетият път е наречен осветяващият разум.
към текста >>
Десетият
път
е наречен блестящият разум.
Той произхожда от глъбините на първоначалната Мъдрост. Шестият път е наречен път на средното влияние. Седмият път е наречен скритият разум. Осмият път е наречен съвършеният и абсолютен разум. Деветият път е наречен очистителен разум.
Десетият
път
е наречен блестящият разум.
Единадесетият път е наречен разум на огъня. Дванадесетият път е наречен разум на светлината. Тринадесетият път е наречен индуктивен разум на Единицата. Четиринадесетият път е наречен осветяващият разум. Петнадесетият път е наречен установяващ разум.
към текста >>
Единадесетият
път
е наречен разум на огъня.
Шестият път е наречен път на средното влияние. Седмият път е наречен скритият разум. Осмият път е наречен съвършеният и абсолютен разум. Деветият път е наречен очистителен разум. Десетият път е наречен блестящият разум.
Единадесетият
път
е наречен разум на огъня.
Дванадесетият път е наречен разум на светлината. Тринадесетият път е наречен индуктивен разум на Единицата. Четиринадесетият път е наречен осветяващият разум. Петнадесетият път е наречен установяващ разум. Шестнадесетият път е наречен разум на тържествата и вечното наслаждение на славата, раят, приготвен за праведните.
към текста >>
Дванадесетият
път
е наречен разум на светлината.
Седмият път е наречен скритият разум. Осмият път е наречен съвършеният и абсолютен разум. Деветият път е наречен очистителен разум. Десетият път е наречен блестящият разум. Единадесетият път е наречен разум на огъня.
Дванадесетият
път
е наречен разум на светлината.
Тринадесетият път е наречен индуктивен разум на Единицата. Четиринадесетият път е наречен осветяващият разум. Петнадесетият път е наречен установяващ разум. Шестнадесетият път е наречен разум на тържествата и вечното наслаждение на славата, раят, приготвен за праведните. Седемнадесетият път е наречен приготовляващ разум.
към текста >>
Тринадесетият
път
е наречен индуктивен разум на Единицата.
Осмият път е наречен съвършеният и абсолютен разум. Деветият път е наречен очистителен разум. Десетият път е наречен блестящият разум. Единадесетият път е наречен разум на огъня. Дванадесетият път е наречен разум на светлината.
Тринадесетият
път
е наречен индуктивен разум на Единицата.
Четиринадесетият път е наречен осветяващият разум. Петнадесетият път е наречен установяващ разум. Шестнадесетият път е наречен разум на тържествата и вечното наслаждение на славата, раят, приготвен за праведните. Седемнадесетият път е наречен приготовляващ разум. Осемнадесетият път е наречен разум или дом на изобилие.
към текста >>
Четиринадесетият
път
е наречен осветяващият разум.
Деветият път е наречен очистителен разум. Десетият път е наречен блестящият разум. Единадесетият път е наречен разум на огъня. Дванадесетият път е наречен разум на светлината. Тринадесетият път е наречен индуктивен разум на Единицата.
Четиринадесетият
път
е наречен осветяващият разум.
Петнадесетият път е наречен установяващ разум. Шестнадесетият път е наречен разум на тържествата и вечното наслаждение на славата, раят, приготвен за праведните. Седемнадесетият път е наречен приготовляващ разум. Осемнадесетият път е наречен разум или дом на изобилие. Деветнадесетият път е наречен разум на тайните или на всички духовни деятелности.
към текста >>
Петнадесетият
път
е наречен установяващ разум.
Десетият път е наречен блестящият разум. Единадесетият път е наречен разум на огъня. Дванадесетият път е наречен разум на светлината. Тринадесетият път е наречен индуктивен разум на Единицата. Четиринадесетият път е наречен осветяващият разум.
Петнадесетият
път
е наречен установяващ разум.
Шестнадесетият път е наречен разум на тържествата и вечното наслаждение на славата, раят, приготвен за праведните. Седемнадесетият път е наречен приготовляващ разум. Осемнадесетият път е наречен разум или дом на изобилие. Деветнадесетият път е наречен разум на тайните или на всички духовни деятелности. Двадесетият път е наречен разум на волята.
към текста >>
Шестнадесетият
път
е наречен разум на тържествата и вечното наслаждение на славата, раят, приготвен за праведните.
Единадесетият път е наречен разум на огъня. Дванадесетият път е наречен разум на светлината. Тринадесетият път е наречен индуктивен разум на Единицата. Четиринадесетият път е наречен осветяващият разум. Петнадесетият път е наречен установяващ разум.
Шестнадесетият
път
е наречен разум на тържествата и вечното наслаждение на славата, раят, приготвен за праведните.
Седемнадесетият път е наречен приготовляващ разум. Осемнадесетият път е наречен разум или дом на изобилие. Деветнадесетият път е наречен разум на тайните или на всички духовни деятелности. Двадесетият път е наречен разум на волята. Той подготвя всички същества и всяко по отделно към убежденията за съществуването на първоначалната Мъдрост.
към текста >>
Седемнадесетият
път
е наречен приготовляващ разум.
Дванадесетият път е наречен разум на светлината. Тринадесетият път е наречен индуктивен разум на Единицата. Четиринадесетият път е наречен осветяващият разум. Петнадесетият път е наречен установяващ разум. Шестнадесетият път е наречен разум на тържествата и вечното наслаждение на славата, раят, приготвен за праведните.
Седемнадесетият
път
е наречен приготовляващ разум.
Осемнадесетият път е наречен разум или дом на изобилие. Деветнадесетият път е наречен разум на тайните или на всички духовни деятелности. Двадесетият път е наречен разум на волята. Той подготвя всички същества и всяко по отделно към убежденията за съществуването на първоначалната Мъдрост. Двадесет и първият път се нарича разум, харесващ се на търсещите.
към текста >>
Осемнадесетият
път
е наречен разум или дом на изобилие.
Тринадесетият път е наречен индуктивен разум на Единицата. Четиринадесетият път е наречен осветяващият разум. Петнадесетият път е наречен установяващ разум. Шестнадесетият път е наречен разум на тържествата и вечното наслаждение на славата, раят, приготвен за праведните. Седемнадесетият път е наречен приготовляващ разум.
Осемнадесетият
път
е наречен разум или дом на изобилие.
Деветнадесетият път е наречен разум на тайните или на всички духовни деятелности. Двадесетият път е наречен разум на волята. Той подготвя всички същества и всяко по отделно към убежденията за съществуването на първоначалната Мъдрост. Двадесет и първият път се нарича разум, харесващ се на търсещите. Той получава Божествено влияние и сам благотворно действа на всички същества.
към текста >>
Деветнадесетият
път
е наречен разум на тайните или на всички духовни деятелности.
Четиринадесетият път е наречен осветяващият разум. Петнадесетият път е наречен установяващ разум. Шестнадесетият път е наречен разум на тържествата и вечното наслаждение на славата, раят, приготвен за праведните. Седемнадесетият път е наречен приготовляващ разум. Осемнадесетият път е наречен разум или дом на изобилие.
Деветнадесетият
път
е наречен разум на тайните или на всички духовни деятелности.
Двадесетият път е наречен разум на волята. Той подготвя всички същества и всяко по отделно към убежденията за съществуването на първоначалната Мъдрост. Двадесет и първият път се нарича разум, харесващ се на търсещите. Той получава Божествено влияние и сам благотворно действа на всички същества. Двадесет и вторият път се нарича разум на верността.
към текста >>
Двадесетият
път
е наречен разум на волята.
Петнадесетият път е наречен установяващ разум. Шестнадесетият път е наречен разум на тържествата и вечното наслаждение на славата, раят, приготвен за праведните. Седемнадесетият път е наречен приготовляващ разум. Осемнадесетият път е наречен разум или дом на изобилие. Деветнадесетият път е наречен разум на тайните или на всички духовни деятелности.
Двадесетият
път
е наречен разум на волята.
Той подготвя всички същества и всяко по отделно към убежденията за съществуването на първоначалната Мъдрост. Двадесет и първият път се нарича разум, харесващ се на търсещите. Той получава Божествено влияние и сам благотворно действа на всички същества. Двадесет и вторият път се нарича разум на верността. Двадесет и третият път се нарича разум на устойчивостта.
към текста >>
Двадесет и първият
път
се нарича разум, харесващ се на търсещите.
Седемнадесетият път е наречен приготовляващ разум. Осемнадесетият път е наречен разум или дом на изобилие. Деветнадесетият път е наречен разум на тайните или на всички духовни деятелности. Двадесетият път е наречен разум на волята. Той подготвя всички същества и всяко по отделно към убежденията за съществуването на първоначалната Мъдрост.
Двадесет и първият
път
се нарича разум, харесващ се на търсещите.
Той получава Божествено влияние и сам благотворно действа на всички същества. Двадесет и вторият път се нарича разум на верността. Двадесет и третият път се нарича разум на устойчивостта. Двадесет и четвъртият път се нарича разум на въображението. Двадесет и петият път се нарича разум на изпитанията или изкушенията.
към текста >>
Двадесет и вторият
път
се нарича разум на верността.
Деветнадесетият път е наречен разум на тайните или на всички духовни деятелности. Двадесетият път е наречен разум на волята. Той подготвя всички същества и всяко по отделно към убежденията за съществуването на първоначалната Мъдрост. Двадесет и първият път се нарича разум, харесващ се на търсещите. Той получава Божествено влияние и сам благотворно действа на всички същества.
Двадесет и вторият
път
се нарича разум на верността.
Двадесет и третият път се нарича разум на устойчивостта. Двадесет и четвъртият път се нарича разум на въображението. Двадесет и петият път се нарича разум на изпитанията или изкушенията. Двадесет и шестият път се нарича възобновяващ разум. Двадесет и седмият път се нарича вълнуващ разум.
към текста >>
Двадесет и третият
път
се нарича разум на устойчивостта.
Двадесетият път е наречен разум на волята. Той подготвя всички същества и всяко по отделно към убежденията за съществуването на първоначалната Мъдрост. Двадесет и първият път се нарича разум, харесващ се на търсещите. Той получава Божествено влияние и сам благотворно действа на всички същества. Двадесет и вторият път се нарича разум на верността.
Двадесет и третият
път
се нарича разум на устойчивостта.
Двадесет и четвъртият път се нарича разум на въображението. Двадесет и петият път се нарича разум на изпитанията или изкушенията. Двадесет и шестият път се нарича възобновяващ разум. Двадесет и седмият път се нарича вълнуващ разум. Двадесет и осмият път се нарича естествен разум.
към текста >>
Двадесет и четвъртият
път
се нарича разум на въображението.
Той подготвя всички същества и всяко по отделно към убежденията за съществуването на първоначалната Мъдрост. Двадесет и първият път се нарича разум, харесващ се на търсещите. Той получава Божествено влияние и сам благотворно действа на всички същества. Двадесет и вторият път се нарича разум на верността. Двадесет и третият път се нарича разум на устойчивостта.
Двадесет и четвъртият
път
се нарича разум на въображението.
Двадесет и петият път се нарича разум на изпитанията или изкушенията. Двадесет и шестият път се нарича възобновяващ разум. Двадесет и седмият път се нарича вълнуващ разум. Двадесет и осмият път се нарича естествен разум. Чрез него е завършена и усъвършенствувана природата на всичко намиращо се в орбитата на Слънцето.
към текста >>
Двадесет и петият
път
се нарича разум на изпитанията или изкушенията.
Двадесет и първият път се нарича разум, харесващ се на търсещите. Той получава Божествено влияние и сам благотворно действа на всички същества. Двадесет и вторият път се нарича разум на верността. Двадесет и третият път се нарича разум на устойчивостта. Двадесет и четвъртият път се нарича разум на въображението.
Двадесет и петият
път
се нарича разум на изпитанията или изкушенията.
Двадесет и шестият път се нарича възобновяващ разум. Двадесет и седмият път се нарича вълнуващ разум. Двадесет и осмият път се нарича естествен разум. Чрез него е завършена и усъвършенствувана природата на всичко намиращо се в орбитата на Слънцето. Двадесет и деветият път е наречен телесен разум.
към текста >>
Двадесет и шестият
път
се нарича възобновяващ разум.
Той получава Божествено влияние и сам благотворно действа на всички същества. Двадесет и вторият път се нарича разум на верността. Двадесет и третият път се нарича разум на устойчивостта. Двадесет и четвъртият път се нарича разум на въображението. Двадесет и петият път се нарича разум на изпитанията или изкушенията.
Двадесет и шестият
път
се нарича възобновяващ разум.
Двадесет и седмият път се нарича вълнуващ разум. Двадесет и осмият път се нарича естествен разум. Чрез него е завършена и усъвършенствувана природата на всичко намиращо се в орбитата на Слънцето. Двадесет и деветият път е наречен телесен разум. Тридесетият път е наречен събирателен разум, защото и с него астролозите извличат своите съждения за звездите, небесните знаци и техните действия, а също и за усъвършенстване на науките, съгласно движението на звездите.
към текста >>
Двадесет и седмият
път
се нарича вълнуващ разум.
Двадесет и вторият път се нарича разум на верността. Двадесет и третият път се нарича разум на устойчивостта. Двадесет и четвъртият път се нарича разум на въображението. Двадесет и петият път се нарича разум на изпитанията или изкушенията. Двадесет и шестият път се нарича възобновяващ разум.
Двадесет и седмият
път
се нарича вълнуващ разум.
Двадесет и осмият път се нарича естествен разум. Чрез него е завършена и усъвършенствувана природата на всичко намиращо се в орбитата на Слънцето. Двадесет и деветият път е наречен телесен разум. Тридесетият път е наречен събирателен разум, защото и с него астролозите извличат своите съждения за звездите, небесните знаци и техните действия, а също и за усъвършенстване на науките, съгласно движението на звездите. Тридесет и първият път се нарича непреривен разум.
към текста >>
Двадесет и осмият
път
се нарича естествен разум.
Двадесет и третият път се нарича разум на устойчивостта. Двадесет и четвъртият път се нарича разум на въображението. Двадесет и петият път се нарича разум на изпитанията или изкушенията. Двадесет и шестият път се нарича възобновяващ разум. Двадесет и седмият път се нарича вълнуващ разум.
Двадесет и осмият
път
се нарича естествен разум.
Чрез него е завършена и усъвършенствувана природата на всичко намиращо се в орбитата на Слънцето. Двадесет и деветият път е наречен телесен разум. Тридесетият път е наречен събирателен разум, защото и с него астролозите извличат своите съждения за звездите, небесните знаци и техните действия, а също и за усъвършенстване на науките, съгласно движението на звездите. Тридесет и първият път се нарича непреривен разум. Тридесет и вторият път се нарича спомагателен разум, защото управлява действията на седемте планети и способства за тяхното разделяне.
към текста >>
Двадесет и деветият
път
е наречен
телесен
разум.
Двадесет и петият път се нарича разум на изпитанията или изкушенията. Двадесет и шестият път се нарича възобновяващ разум. Двадесет и седмият път се нарича вълнуващ разум. Двадесет и осмият път се нарича естествен разум. Чрез него е завършена и усъвършенствувана природата на всичко намиращо се в орбитата на Слънцето.
Двадесет и деветият
път
е наречен
телесен
разум.
Тридесетият път е наречен събирателен разум, защото и с него астролозите извличат своите съждения за звездите, небесните знаци и техните действия, а също и за усъвършенстване на науките, съгласно движението на звездите. Тридесет и първият път се нарича непреривен разум. Тридесет и вторият път се нарича спомагателен разум, защото управлява действията на седемте планети и способства за тяхното разделяне. Тези 32 пътя на Мъдростта имат и практическо приложение. Ако кабалистът иска да зададе въпрос на Бога, той постъпва по следния начин: съветва се предварително с 32-те двеста на първата глава на книгата Битие, т.е.
към текста >>
Тридесетият
път
е наречен събирателен разум, защото и с него астролозите извличат своите съждения за звездите, небесните знаци и техните действия, а също и за усъвършенстване на науките, съгласно движението на звездите.
Двадесет и шестият път се нарича възобновяващ разум. Двадесет и седмият път се нарича вълнуващ разум. Двадесет и осмият път се нарича естествен разум. Чрез него е завършена и усъвършенствувана природата на всичко намиращо се в орбитата на Слънцето. Двадесет и деветият път е наречен телесен разум.
Тридесетият
път
е наречен събирателен разум, защото и с него астролозите извличат своите съждения за звездите, небесните знаци и техните действия, а също и за усъвършенстване на науките, съгласно движението на звездите.
Тридесет и първият път се нарича непреривен разум. Тридесет и вторият път се нарича спомагателен разум, защото управлява действията на седемте планети и способства за тяхното разделяне. Тези 32 пътя на Мъдростта имат и практическо приложение. Ако кабалистът иска да зададе въпрос на Бога, той постъпва по следния начин: съветва се предварително с 32-те двеста на първата глава на книгата Битие, т.е. пътят на нещата и изпитва на тях своята наука.
към текста >>
Тридесет и първият
път
се нарича непреривен разум.
Двадесет и седмият път се нарича вълнуващ разум. Двадесет и осмият път се нарича естествен разум. Чрез него е завършена и усъвършенствувана природата на всичко намиращо се в орбитата на Слънцето. Двадесет и деветият път е наречен телесен разум. Тридесетият път е наречен събирателен разум, защото и с него астролозите извличат своите съждения за звездите, небесните знаци и техните действия, а също и за усъвършенстване на науките, съгласно движението на звездите.
Тридесет и първият
път
се нарича непреривен разум.
Тридесет и вторият път се нарича спомагателен разум, защото управлява действията на седемте планети и способства за тяхното разделяне. Тези 32 пътя на Мъдростта имат и практическо приложение. Ако кабалистът иска да зададе въпрос на Бога, той постъпва по следния начин: съветва се предварително с 32-те двеста на първата глава на книгата Битие, т.е. пътят на нещата и изпитва на тях своята наука. В първата глава на Битието името Елохим се повтаря 32 пъти.
към текста >>
Тридесет и вторият
път
се нарича спомагателен разум, защото управлява действията на седемте планети и способства за тяхното разделяне.
Двадесет и осмият път се нарича естествен разум. Чрез него е завършена и усъвършенствувана природата на всичко намиращо се в орбитата на Слънцето. Двадесет и деветият път е наречен телесен разум. Тридесетият път е наречен събирателен разум, защото и с него астролозите извличат своите съждения за звездите, небесните знаци и техните действия, а също и за усъвършенстване на науките, съгласно движението на звездите. Тридесет и първият път се нарича непреривен разум.
Тридесет и вторият
път
се нарича спомагателен разум, защото управлява действията на седемте планети и способства за тяхното разделяне.
Тези 32 пътя на Мъдростта имат и практическо приложение. Ако кабалистът иска да зададе въпрос на Бога, той постъпва по следния начин: съветва се предварително с 32-те двеста на първата глава на книгата Битие, т.е. пътят на нещата и изпитва на тях своята наука. В първата глава на Битието името Елохим се повтаря 32 пъти. Затова посредством определени молитви, взети от името Елохим, те молят Бога да им даде необходимата Светлина за искания път и чрез подходящи церемонии се убеждават, че са станали адепти на Мъдростта.
към текста >>
Тези 32
пътя
на Мъдростта имат и практическо приложение.
Чрез него е завършена и усъвършенствувана природата на всичко намиращо се в орбитата на Слънцето. Двадесет и деветият път е наречен телесен разум. Тридесетият път е наречен събирателен разум, защото и с него астролозите извличат своите съждения за звездите, небесните знаци и техните действия, а също и за усъвършенстване на науките, съгласно движението на звездите. Тридесет и първият път се нарича непреривен разум. Тридесет и вторият път се нарича спомагателен разум, защото управлява действията на седемте планети и способства за тяхното разделяне.
Тези 32
пътя
на Мъдростта имат и практическо приложение.
Ако кабалистът иска да зададе въпрос на Бога, той постъпва по следния начин: съветва се предварително с 32-те двеста на първата глава на книгата Битие, т.е. пътят на нещата и изпитва на тях своята наука. В първата глава на Битието името Елохим се повтаря 32 пъти. Затова посредством определени молитви, взети от името Елохим, те молят Бога да им даде необходимата Светлина за искания път и чрез подходящи церемонии се убеждават, че са станали адепти на Мъдростта. По такъв начин те се държат със своята непоколебима вяра и своето горещо милосърдие в сърцето на света за това, за което питат.
към текста >>
пътят
на нещата и изпитва на тях своята наука.
Тридесетият път е наречен събирателен разум, защото и с него астролозите извличат своите съждения за звездите, небесните знаци и техните действия, а също и за усъвършенстване на науките, съгласно движението на звездите. Тридесет и първият път се нарича непреривен разум. Тридесет и вторият път се нарича спомагателен разум, защото управлява действията на седемте планети и способства за тяхното разделяне. Тези 32 пътя на Мъдростта имат и практическо приложение. Ако кабалистът иска да зададе въпрос на Бога, той постъпва по следния начин: съветва се предварително с 32-те двеста на първата глава на книгата Битие, т.е.
пътят
на нещата и изпитва на тях своята наука.
В първата глава на Битието името Елохим се повтаря 32 пъти. Затова посредством определени молитви, взети от името Елохим, те молят Бога да им даде необходимата Светлина за искания път и чрез подходящи церемонии се убеждават, че са станали адепти на Мъдростта. По такъв начин те се държат със своята непоколебима вяра и своето горещо милосърдие в сърцето на света за това, за което питат. За да има молитвата им голяма сила, те употребяват Името с 42 букви. Това Име е обозначено от съчетанието на тетраграма и чрез него те се надяват на изпълнение на молбата си.
към текста >>
В първата глава на Битието името Елохим се повтаря 32
пъти
.
Тридесет и първият път се нарича непреривен разум. Тридесет и вторият път се нарича спомагателен разум, защото управлява действията на седемте планети и способства за тяхното разделяне. Тези 32 пътя на Мъдростта имат и практическо приложение. Ако кабалистът иска да зададе въпрос на Бога, той постъпва по следния начин: съветва се предварително с 32-те двеста на първата глава на книгата Битие, т.е. пътят на нещата и изпитва на тях своята наука.
В първата глава на Битието името Елохим се повтаря 32
пъти
.
Затова посредством определени молитви, взети от името Елохим, те молят Бога да им даде необходимата Светлина за искания път и чрез подходящи церемонии се убеждават, че са станали адепти на Мъдростта. По такъв начин те се държат със своята непоколебима вяра и своето горещо милосърдие в сърцето на света за това, за което питат. За да има молитвата им голяма сила, те употребяват Името с 42 букви. Това Име е обозначено от съчетанието на тетраграма и чрез него те се надяват на изпълнение на молбата си.
към текста >>
Затова посредством определени молитви, взети от името Елохим, те молят Бога да им даде необходимата Светлина за искания
път
и чрез подходящи церемонии се убеждават, че са станали адепти на Мъдростта.
Тридесет и вторият път се нарича спомагателен разум, защото управлява действията на седемте планети и способства за тяхното разделяне. Тези 32 пътя на Мъдростта имат и практическо приложение. Ако кабалистът иска да зададе въпрос на Бога, той постъпва по следния начин: съветва се предварително с 32-те двеста на първата глава на книгата Битие, т.е. пътят на нещата и изпитва на тях своята наука. В първата глава на Битието името Елохим се повтаря 32 пъти.
Затова посредством определени молитви, взети от името Елохим, те молят Бога да им даде необходимата Светлина за искания
път
и чрез подходящи церемонии се убеждават, че са станали адепти на Мъдростта.
По такъв начин те се държат със своята непоколебима вяра и своето горещо милосърдие в сърцето на света за това, за което питат. За да има молитвата им голяма сила, те употребяват Името с 42 букви. Това Име е обозначено от съчетанието на тетраграма и чрез него те се надяват на изпълнение на молбата си.
към текста >>
22.
2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ
- Влад Пашов (1902- 1974)
И в допълнение на това, за изяснение на въпроса за ръководството на човечеството Учителят казва: "Има едно Братство, което
пътува
по света и носи културата.
Така се осъществява ръководството и развитието на човечеството под ръководството на Христа. Докато, както казах, за организиране на Вселената Христос си служи с творческите йерархии, а за ръководството на човечеството си служи с 12-те Възвишени Същества. Затова Учителят казва: "Без Христа няма история, без Христа няма мистичен живот, без Христа няма космос, т. е. организиран и устроен свят". Така стои този въпрос според християнския езотеризъм.
И в допълнение на това, за изяснение на въпроса за ръководството на човечеството Учителят казва: "Има едно Братство, което
пътува
по света и носи културата.
Там, където се яви то, се разкрива и цъфти културата. То е било в Египет, Индия, Персия, Халдея, Асирия, Вавилон, Палестина, Гърция, Рим, Англия, Франция, Германия. И сега постепенно преминава в славянството. Глава на това Братство е Христос". Това е същата идея, която по-рано казах, че около Христа има 12 Велики Същества, които Той праща като Учители на човечеството.
към текста >>
Те слизат периодически по един, като водят със себе си свои помощници, които образуват това Велико невидимо Братство, което
пътува
по света и създава всички култури, течения на човешкото развитие.
Там, където се яви то, се разкрива и цъфти културата. То е било в Египет, Индия, Персия, Халдея, Асирия, Вавилон, Палестина, Гърция, Рим, Англия, Франция, Германия. И сега постепенно преминава в славянството. Глава на това Братство е Христос". Това е същата идея, която по-рано казах, че около Христа има 12 Велики Същества, които Той праща като Учители на човечеството.
Те слизат периодически по един, като водят със себе си свои помощници, които образуват това Велико невидимо Братство, което
пътува
по света и създава всички култури, течения на човешкото развитие.
Това, което казах до тук, е общото езотерично схващане на ръководството на човечеството, облечено във формата на християнския езотеризъм. Следователно, то не е нещо ново, присъщо само на християнския езотеризъм. За да разберем същността и характера на християнския езотеризъм, трябва да разберем в какво се състои същността и мисията на християнството. Йоан, като говори за Словото, казва: "И Словото стана плът и всели се между нас. И видяхме славата му като единороден от Отца".
към текста >>
Словото, един
път
въплътено в едно човешко тяло, то предава тази сила на всички човешки тела и души, като един мощен космичен импулс.
Всички души, които приемат Любовта като една сила, под нейното влияние почват да съзнават, че всички имат общ произход и общ интерес и по такъв начин се образува една общност, която няма за основа вече кръвното родство, както е било в миналото, но се образува една общност на основата на Духовната любов, която Христос донесе. И когато евангелистът казва: "И Словото стана плът и всели се между нас", подразбираме това, че Словото като Любов се е вселило в човешките души, да образува основата на общочовешкото братство. Това е в мистичен смисъл. В исторически смисъл Словото се въплъти в тялото на Исуса от Назарет и прие човешки образ, и ходеше по Земята в течение на три години и проповядваше новото благовестие, че Любовта, която като сила обединява душите, е прониквала в света и действа за общото благо на всички души.
Словото, един
път
въплътено в едно човешко тяло, то предава тази сила на всички човешки тела и души, като един мощен космичен импулс.
Защото хората са като скачени съдове, в които като се налива вода, тя стои на едно равнище. Това, което се изля в тялото на Исуса от Назарет, прониква постепенно във всички хора, които приемат този импулс. Така че, същността на християнския езотеризъм е, че Словото т. е. Любовта стана плът и се всели между нас. Древните посветени са знаели, че Словото идва към Земята и единично те са влизали във връзка с Него и са приемали Неговото благословение, но сега вече това Слово се всели в едно човешко тяло и прониква със силата си цялата Земя и потопи в Любовта си всички души, които са готови да се отворят за Него.
към текста >>
Ориген прави връзка с това, че Старият завет давал два
пъти
Закона, като казва: Както във Второзаконието даването на Закона е обяснено по-ясно, отколкото в предшестващите Писания, така и при второто явяване на Христа Славата на Отца по отношение на по-нискостоящата форма на слуга ще бъде по-величествено и по-блестящо.
Чрез първото идване на Христа не всички печати на Завесата бяха разкъсани. Стана възможно само едно частично познаване на Светая Светих. Някога, обаче, при второто идване на Христа, тази Завеса ще бъде раздрана. Старият завет беше сянка на Новия завет, а този последният е също така в сянка на "Вечното Евангелие", за което говори Откровението на Йоан. При Второто пришествие на Христа това Евангелие на духовните първообрази, ще бъде изявено".
Ориген прави връзка с това, че Старият завет давал два
пъти
Закона, като казва: Както във Второзаконието даването на Закона е обяснено по-ясно, отколкото в предшестващите Писания, така и при второто явяване на Христа Славата на Отца по отношение на по-нискостоящата форма на слуга ще бъде по-величествено и по-блестящо.
И тогава първообразите на Второзаконието ще бъдат изразени в него и всички светци на небето ще заживеят според Закона на Вечното Евангелие. Защото както чрез сянката на Евангелието беше изпълнена сянката на Закона, всеки закон е само образец и сянка на едно небесно служение, ние добре можем да разберем, че по-висшия закон и обредите на небесното служене не са още съвършени и че в тях липсва още Истината на онзи Закон, който в Откровението на Йоан е наречен "Вечното Евангелие". В сравнение със сегашното Евангелие, което е временно, понеже то се проповядва в преходния свят и време. Във връзка с тази мисъл на Ориген, Учителят казва: "Всички слова и притчи на Христа са записани дума по дума и със златни букви на Небето. И от това Велико Евангелие напредналите окултни ученици и посветени черпят сведения за това, което Христос е говорил и правил, а не от външните Евангелия, които са едно бледо копие на това Небесно Евангелие".
към текста >>
Обаче предвид на застрашаващото загрубяване на християнската мисъл за него трябва да е изглеждало като най-важно да прокара с цялата му яснота
пътя
на едно духовно разбиране на Писанието.
Той казва: "Закоравелите и фанатични юдеи не повярваха в Спасителя, защото се придържаха твърде много в буквата на предсказанията, които говореха за Него. Те вярваха, че предсказанието на Исайя какво вълкът ще пасе с агнето, пантерата с козите, че вълкът ще яде сено заедно с бика, че с всичко това се разбират действително четириноги животни. Понеже при явяването на Христа, в Когото ние вярваме, те не виждат осъществено нищо от това, поради което Господ Исус не беше по угодата им и го разпънаха". От друга страна Ориген обръща погледа си към крайните си гностични учения, които разбират твърде по човешки това, което в Стария завет се казва за "Гнева Божий" и обвиняват Бога на Стария завет за един демон. Ориген взема средно място между едно историческо и едно надисторическо разбиране, едно телесно и едно духовно схващане на Писанието.
Обаче предвид на застрашаващото загрубяване на християнската мисъл за него трябва да е изглеждало като най-важно да прокара с цялата му яснота
пътя
на едно духовно разбиране на Писанието.
Той казва: "Причината за всички тези погрешни, безбожни и прости учения изглежда че не е някой друг, освен липсата на духовно разбиране на Писанието и неговото схващане според голата буква. Най-същественият предмет остава скрит за хората отчасти поради липсата на подходящо настроение на чувството, отчасти поради прибързани, а понякога също и когато въпреки наличието на настроение и внимание поради голямата трудност на хората да намерят духовните образи". Според Ориген хората искат лесно да стигнат до разбирането на Свещеното Писание и затова стигат само до неговата повърхност. Днес много се говори за простотата на Евангелието. По този повод важат думите на Ориген, който казва: "Винаги при четенето буди съмнение, когато се твърди, че лесно се разбира известно положение, когато всъщност въпросът, за който се касае, се нуждае от притежаването на съответен ключ, за да бъде разбран".
към текста >>
И може би юдейските делви на очищението, за които четем в евангелието на Йоана съдържат точно поради това две или три мери, за да се покаже с това, че юдеите са били пречистени от Писанието, което има ту две мери, душевен и духовен смисъл, ту три мери, като някои места с посочените два смисъла има още един
телесен
смисъл, който може да назидава".
Съвършеният, обаче, е подобен на онези, за които апостолът казва: "Ние говорим Мъдрост между съвършените, не презряната Мъдрост на този свят, а ние говорим в тайно за скритата Божия Мъдрост, която Бог преди векове избра за нашето прославяне". /Първо Коринтяном 2: 6/ Тези съвършени се поучават от духовния laKOH. Защото както човек се състои от тело, душа, дух, така и Писанието, дадено за спасение на човеците от божествената съкровищница, има тело, душа и дух". По- нататък Ориген казва: "Понеже има места в Свещеното Писание, които нямат нищо телесно понякога, трябва така да се каже, да търсим само душата и духа на Писанието.
И може би юдейските делви на очищението, за които четем в евангелието на Йоана съдържат точно поради това две или три мери, за да се покаже с това, че юдеите са били пречистени от Писанието, което има ту две мери, душевен и духовен смисъл, ту три мери, като някои места с посочените два смисъла има още един
телесен
смисъл, който може да назидава".
Следователно, Ориген прави разлика между онези части от Евангелието, които описват едно външно събитие от физическо естество и онези, които не са станали па физическото поле, а в духовния свят. За Ориген противоречията, които се състоят в несъвместимостта на външните факти и събития, са подбуди да се търси по-дълбок смисъл в Писанието. Щом външните факти си противоречат, тогава се касае или за две различни външни събития, или пък се описват събития от привидно външен, а в действителност от духовен характер. Фактите си противоречат само в рамките на едно погрешно схващане. Духовно разбрани те винаги се съгласуват.
към текста >>
Когато се казва, че надвечер Бог е ходил из градината, че Адам се е скрил зад дърветата, вярвам, че никой не ще се усъмни, че тук под един недействителен
телесен
факт, се загатва образно за един скрит смисъл.
Ако, съобразно с това, главното намерение е да се приложи духовна връзка в това, което е станало или трябва да стане, тогава говорителят, който би искал да приспособи историческите факти към скрития смисъл, използва тези исторически факти, за да скрие пред народа по-дълбокия смисъл. Където напротив, в течение на развитието на свръхсетивните неща не отговарят никакви външни събития, тогава в историята се вмъква нещо, което не е станало, било че то въобще е невъзможно, било пък макар и възможно, то не е действително". Ориген изброява множество такива противоречия и казва: "Колко безсмислено е да си представим седемте дни на сътворението като обикновени дни, понеже едвам на четвъртия ден се говори за създаването на Слънцето. Следователно, би трябвало първите три дни да протекат без Слънце, Луна и звезди, а първият даже и без небе. По- нататък, колко безсмислено е да си представим Рая, Дървото на Живота и яденето от ябълката по физически начин.
Когато се казва, че надвечер Бог е ходил из градината, че Адам се е скрил зад дърветата, вярвам, че никой не ще се усъмни, че тук под един недействителен
телесен
факт, се загатва образно за един скрит смисъл.
Също и Каин, когато побягна от Лицето на Бога, трябва да обърне вниманието на читателя за момент, да разбере що е Лицето на Бога и що значи да се обърне към него. Когато дяволът отведе Исуса на високата планина, за да му покаже оттам царствата на целия свят и тяхното величие, кой внимателен читател не ще осмива онези, които вярват, че дяволът показва на Исус царствата на персите, индийците, скитите и партите, и той ги вижда с телесните си очи, и за целта е необходимо да се изкачи на високо, за да вижда това, което се намира долу. Подобно на тези неща и много други ни убеждават, че в Евангелието, в буквалната истинска история са втъкани много други външни недействителни неща, но действителни духовно". "Понякога, за да се накара читателят да размишлява, невъзможното се прави закон, за да могат читателите да навлязат в едно по-точно изследване на Писанията и да достигнат до убеждението, че тук трябва да се търси един смисъл, достоен за Бога. За пример на това служат множество места в Стария завет.
към текста >>
Ако преминем в Евангелието, какво по-нелепо би имало от това, "не поздравявайте никого по
пътя
", което, както вярват пророците, Спасителят е заповядал на своите апостоли.
Също и Каин, когато побягна от Лицето на Бога, трябва да обърне вниманието на читателя за момент, да разбере що е Лицето на Бога и що значи да се обърне към него. Когато дяволът отведе Исуса на високата планина, за да му покаже оттам царствата на целия свят и тяхното величие, кой внимателен читател не ще осмива онези, които вярват, че дяволът показва на Исус царствата на персите, индийците, скитите и партите, и той ги вижда с телесните си очи, и за целта е необходимо да се изкачи на високо, за да вижда това, което се намира долу. Подобно на тези неща и много други ни убеждават, че в Евангелието, в буквалната истинска история са втъкани много други външни недействителни неща, но действителни духовно". "Понякога, за да се накара читателят да размишлява, невъзможното се прави закон, за да могат читателите да навлязат в едно по-точно изследване на Писанията и да достигнат до убеждението, че тук трябва да се търси един смисъл, достоен за Бога. За пример на това служат множество места в Стария завет.
Ако преминем в Евангелието, какво по-нелепо би имало от това, "не поздравявайте никого по
пътя
", което, както вярват пророците, Спасителят е заповядал на своите апостоли.
Също и това, че някой може да бъде ударен от дясната страна, както се казва, е твърде вероятно, защото всеки, който удря, ако няма телесен дефект, върши това с дясната ръка върху лявата страна. По-нататък, невъзможно е според Евангелието, да се извади дясното око, което съблазнява човека. Защото даже ако допуснем, че някой може да се съблазни с гледането, как може да се прехвърли вината само върху дясното око, тъй като и двете гледат? ". Но тези противоречия не карат Ориген да отхвърли Евангелието, но напротив, противоречията го насочват към Евангелието. Той казва: "Истината трябва да бъде намерена в духовните първообрази, когато човек изпада в противоречие по отношение на известна мисъл.
към текста >>
Също и това, че някой може да бъде ударен от дясната страна, както се казва, е твърде вероятно, защото всеки, който удря, ако няма
телесен
дефект, върши това с дясната ръка върху лявата страна.
Когато дяволът отведе Исуса на високата планина, за да му покаже оттам царствата на целия свят и тяхното величие, кой внимателен читател не ще осмива онези, които вярват, че дяволът показва на Исус царствата на персите, индийците, скитите и партите, и той ги вижда с телесните си очи, и за целта е необходимо да се изкачи на високо, за да вижда това, което се намира долу. Подобно на тези неща и много други ни убеждават, че в Евангелието, в буквалната истинска история са втъкани много други външни недействителни неща, но действителни духовно". "Понякога, за да се накара читателят да размишлява, невъзможното се прави закон, за да могат читателите да навлязат в едно по-точно изследване на Писанията и да достигнат до убеждението, че тук трябва да се търси един смисъл, достоен за Бога. За пример на това служат множество места в Стария завет. Ако преминем в Евангелието, какво по-нелепо би имало от това, "не поздравявайте никого по пътя", което, както вярват пророците, Спасителят е заповядал на своите апостоли.
Също и това, че някой може да бъде ударен от дясната страна, както се казва, е твърде вероятно, защото всеки, който удря, ако няма
телесен
дефект, върши това с дясната ръка върху лявата страна.
По-нататък, невъзможно е според Евангелието, да се извади дясното око, което съблазнява човека. Защото даже ако допуснем, че някой може да се съблазни с гледането, как може да се прехвърли вината само върху дясното око, тъй като и двете гледат? ". Но тези противоречия не карат Ориген да отхвърли Евангелието, но напротив, противоречията го насочват към Евангелието. Той казва: "Истината трябва да бъде намерена в духовните първообрази, когато човек изпада в противоречие по отношение на известна мисъл. Ориген не отрича историческите факти в Евангелието, както правят това някои крайни гностици, но той взема историческото, външното като символ на нещо духовно, на нещо свръхсетивно.
към текста >>
Разкривал им е
пътя
, по който всеки човек може да влезе във връзка с Духовния свят, с духовните Същества от този свят и преди всичко със самия Христос.
Но редом с основаването на църквите той е основавал и езотерични Школи. Като спомен за една такава Школа е запазен за Школата в Атина, чийто ръководител е бил Дионисий Аеропагит, за когото се споменава в Деянията на апостолите. В тази християнска езотерична Школа в Атина, която била основана направо от самия апостол Павел, се е предавало най-чистото вътрешно знание. Като говорим за християнския езотеризъм имаме предвид, че в Християнството, още от самото му начало са съществували хора, които са били в съзнателна връзка с Духовния свят, като са преминали през специална за целта школовка под ръководството на Христа, и после под ръководството на апостолите. Исторически факт е, за който се споменава и в Деянията на апостолите, че след възкресението си Христос 40 дни се явявал на учениците и ги учил, посвещавал ги е във вътрешните тайни.
Разкривал им е
пътя
, по който всеки човек може да влезе във връзка с Духовния свят, с духовните Същества от този свят и преди всичко със самия Христос.
Затова ученикът в своята ученическа работа трябва да превърне всички отрицателни сили в себе си в положителни, творчески и организирани, с което той завладява и онези духовни светове, които стоят зад тях. Защото всички сили в Природата и живота са свързани с известна категория същества, които са техни господари. И за да стане човек господар на своя живот, трябва да се научи да управлява онези духове, които стоят зад енергиите, които пораждат различните състояния на човека. Учителят казва, че в Християнството има седем степени, през които ученикът трябва да мине, за да стане господар на лошите духове. Той казва буквално следното:
към текста >>
И затова Христос казва: "Никой не може да дойде при Мене, подразбирайки никой не може да влезе в духовния
Път
, ако Отец не го привлече.
Трябва да се обърнете с лице към Бога. Без обръщане към Бога не може. В процеса на обръщането си към Бога, човек трябва да обърне ума и сърцето си, да ги очисти от всякакъв прах, който се е наслоил по тях. Обръщането е от Бога. Човек не може да се обърне към Бога, към духовния живот, преди Бог да го е свързал отвътре.
И затова Христос казва: "Никой не може да дойде при Мене, подразбирайки никой не може да влезе в духовния
Път
, ако Отец не го привлече.
И никой не може да отиде при Бога, ако Аз, т. е. Мъдростта, не му покажа Пътя". При Обръщението се образува правилна връзка между физическото и астралното тяло, и Светлината от Духовния свят може по-правилно да осветява пътя на човека. Второто необходимо нещо е ПОКАЯНИЕТО. То е преглеждане, ликвидиране на старите сметки.
към текста >>
Мъдростта, не му покажа
Пътя
".
В процеса на обръщането си към Бога, човек трябва да обърне ума и сърцето си, да ги очисти от всякакъв прах, който се е наслоил по тях. Обръщането е от Бога. Човек не може да се обърне към Бога, към духовния живот, преди Бог да го е свързал отвътре. И затова Христос казва: "Никой не може да дойде при Мене, подразбирайки никой не може да влезе в духовния Път, ако Отец не го привлече. И никой не може да отиде при Бога, ако Аз, т. е.
Мъдростта, не му покажа
Пътя
".
При Обръщението се образува правилна връзка между физическото и астралното тяло, и Светлината от Духовния свят може по-правилно да осветява пътя на човека. Второто необходимо нещо е ПОКАЯНИЕТО. То е преглеждане, ликвидиране на старите сметки. Човек си прави равносметка на досегашния живот и намира, че така, както е живял досега, е задлъжнял и не може да излезе от това положение. Като не може да се справи с това положение, той трябва да се моли на своя кредитор, в случая Бог, да му отпусне нов кредит.
към текста >>
При Обръщението се образува правилна връзка между физическото и астралното тяло, и Светлината от Духовния свят може по-правилно да осветява
пътя
на човека.
Обръщането е от Бога. Човек не може да се обърне към Бога, към духовния живот, преди Бог да го е свързал отвътре. И затова Христос казва: "Никой не може да дойде при Мене, подразбирайки никой не може да влезе в духовния Път, ако Отец не го привлече. И никой не може да отиде при Бога, ако Аз, т. е. Мъдростта, не му покажа Пътя".
При Обръщението се образува правилна връзка между физическото и астралното тяло, и Светлината от Духовния свят може по-правилно да осветява
пътя
на човека.
Второто необходимо нещо е ПОКАЯНИЕТО. То е преглеждане, ликвидиране на старите сметки. Човек си прави равносметка на досегашния живот и намира, че така, както е живял досега, е задлъжнял и не може да излезе от това положение. Като не може да се справи с това положение, той трябва да се моли на своя кредитор, в случая Бог, да му отпусне нов кредит. Това е Покаяние, кредит.
към текста >>
При Новораждането се образува правилна връзка между умственото и причинното тяло, умът и душата се хармонизират и душата почва един нов
път
на развитие.
А това е високо нещо, да бъдеш ученик на Христа. Христос даде на своите ученици власт над лошите духове и ги изпрати в света да изцеляват болни и да възкресяват мъртви. Това показва, че учениците Христови са били изминали първите четири степени и са се намирали в петата степен на своето духовно развитие, били са новородени. Тази власт над лошите духове не може да бъде дадена преди Новораждането. Новораждането е от Бога.
При Новораждането се образува правилна връзка между умственото и причинното тяло, умът и душата се хармонизират и душата почва един нов
път
на развитие.
Затова при петата степен стават големи промени с човека. Стават такива промени, които не стават при другите степени. Като наближава петата степен, наближава една буря за човека. Става вихрушка в него. Това предшества Новораждането.
към текста >>
Такъв е великият
Път
, който ученикът трябва да измине, докато дойде до високия връх на съвършенството, където ще получи своята свобода и ще поеме съдбините си в свои ръце, и се посвещава в служене на Бога".
Понеже сега физическото тяло тегли на една страна, астралното на друга, умственото на трета, на това се дължи дисхармонията в човешкия живот. Затова трябва да се постигне хармония между тях. Сегашната дисхармония между нашите мисли, чувства и постъпки е резултат на нехармоничната връзка между нашите тела. Затова трябва да се хармонизират енергиите, които функционират в нашия организъм. Защото всичките тези тела се изразяват като сили и енергии във физическия организъм на човека.
Такъв е великият
Път
, който ученикът трябва да измине, докато дойде до високия връх на съвършенството, където ще получи своята свобода и ще поеме съдбините си в свои ръце, и се посвещава в служене на Бога".
Това е много бегло и кратко описание на пътя на ученика през седемте степени. Учителят в един разговор много обширно е разгледал този въпрос, но този разговор се изгуби и остана само това бегло описание, което изнасям тука. Всички тези седем степени, през които е минавал и минава ученикът на езотеричните християнски Школи, са съпроводени със съответните методи, чрез които се извършвало постепенно пречистване на сърцето, контролиране на ума и тяхното хармонизиране, което води до създаването на съответните духовни органи, чрез които ученикът влиза във връзка с Духовния свят, с възвишените духовни Същества. Паралелно с този Път на духовно обучение и развитие в християнските езотерични Школи е практикуван и друг един път от седем степени, който отговаря на седемте момента от живота на Христа. Защото животът на Христа е изнасяне на историческата сцена на Пътя на Ученика, който в миналото се извървяваше в Мистерийните Храмове, далеч от погледа на хората.
към текста >>
Това е много бегло и кратко описание на
пътя
на ученика през седемте степени.
Затова трябва да се постигне хармония между тях. Сегашната дисхармония между нашите мисли, чувства и постъпки е резултат на нехармоничната връзка между нашите тела. Затова трябва да се хармонизират енергиите, които функционират в нашия организъм. Защото всичките тези тела се изразяват като сили и енергии във физическия организъм на човека. Такъв е великият Път, който ученикът трябва да измине, докато дойде до високия връх на съвършенството, където ще получи своята свобода и ще поеме съдбините си в свои ръце, и се посвещава в служене на Бога".
Това е много бегло и кратко описание на
пътя
на ученика през седемте степени.
Учителят в един разговор много обширно е разгледал този въпрос, но този разговор се изгуби и остана само това бегло описание, което изнасям тука. Всички тези седем степени, през които е минавал и минава ученикът на езотеричните християнски Школи, са съпроводени със съответните методи, чрез които се извършвало постепенно пречистване на сърцето, контролиране на ума и тяхното хармонизиране, което води до създаването на съответните духовни органи, чрез които ученикът влиза във връзка с Духовния свят, с възвишените духовни Същества. Паралелно с този Път на духовно обучение и развитие в християнските езотерични Школи е практикуван и друг един път от седем степени, който отговаря на седемте момента от живота на Христа. Защото животът на Христа е изнасяне на историческата сцена на Пътя на Ученика, който в миналото се извървяваше в Мистерийните Храмове, далеч от погледа на хората. По този метод се работи изключително с чувствата, със сърцето, когато в първия метод, за който Учителят говори, се изисква едновременната работа на ума и сърцето, и тяхното хармонизиране.
към текста >>
Паралелно с този
Път
на духовно обучение и развитие в християнските езотерични Школи е практикуван и друг един
път
от седем степени, който отговаря на седемте момента от живота на Христа.
Защото всичките тези тела се изразяват като сили и енергии във физическия организъм на човека. Такъв е великият Път, който ученикът трябва да измине, докато дойде до високия връх на съвършенството, където ще получи своята свобода и ще поеме съдбините си в свои ръце, и се посвещава в служене на Бога". Това е много бегло и кратко описание на пътя на ученика през седемте степени. Учителят в един разговор много обширно е разгледал този въпрос, но този разговор се изгуби и остана само това бегло описание, което изнасям тука. Всички тези седем степени, през които е минавал и минава ученикът на езотеричните християнски Школи, са съпроводени със съответните методи, чрез които се извършвало постепенно пречистване на сърцето, контролиране на ума и тяхното хармонизиране, което води до създаването на съответните духовни органи, чрез които ученикът влиза във връзка с Духовния свят, с възвишените духовни Същества.
Паралелно с този
Път
на духовно обучение и развитие в християнските езотерични Школи е практикуван и друг един
път
от седем степени, който отговаря на седемте момента от живота на Христа.
Защото животът на Христа е изнасяне на историческата сцена на Пътя на Ученика, който в миналото се извървяваше в Мистерийните Храмове, далеч от погледа на хората. По този метод се работи изключително с чувствата, със сърцето, когато в първия метод, за който Учителят говори, се изисква едновременната работа на ума и сърцето, и тяхното хармонизиране. За тези седем степени говори Щайнер в своите сказки върху Християнството. Цялата работа, която се иска от ученика е, да образува органите, чрез които да може да влезе във връзка с Духовния свят. Затова са необходими определени методи, по които като се работи, се изработват духовните органи за възприятие.
към текста >>
Защото животът на Христа е изнасяне на историческата сцена на
Пътя
на Ученика, който в миналото се извървяваше в Мистерийните Храмове, далеч от погледа на хората.
Такъв е великият Път, който ученикът трябва да измине, докато дойде до високия връх на съвършенството, където ще получи своята свобода и ще поеме съдбините си в свои ръце, и се посвещава в служене на Бога". Това е много бегло и кратко описание на пътя на ученика през седемте степени. Учителят в един разговор много обширно е разгледал този въпрос, но този разговор се изгуби и остана само това бегло описание, което изнасям тука. Всички тези седем степени, през които е минавал и минава ученикът на езотеричните християнски Школи, са съпроводени със съответните методи, чрез които се извършвало постепенно пречистване на сърцето, контролиране на ума и тяхното хармонизиране, което води до създаването на съответните духовни органи, чрез които ученикът влиза във връзка с Духовния свят, с възвишените духовни Същества. Паралелно с този Път на духовно обучение и развитие в християнските езотерични Школи е практикуван и друг един път от седем степени, който отговаря на седемте момента от живота на Христа.
Защото животът на Христа е изнасяне на историческата сцена на
Пътя
на Ученика, който в миналото се извървяваше в Мистерийните Храмове, далеч от погледа на хората.
По този метод се работи изключително с чувствата, със сърцето, когато в първия метод, за който Учителят говори, се изисква едновременната работа на ума и сърцето, и тяхното хармонизиране. За тези седем степени говори Щайнер в своите сказки върху Християнството. Цялата работа, която се иска от ученика е, да образува органите, чрез които да може да влезе във връзка с Духовния свят. Затова са необходими определени методи, по които като се работи, се изработват духовните органи за възприятие. В това отношение има три вида методи, по които се работи за постигане на тази цел.
към текста >>
Някой
път
той ги нарича методи на Любовта, методи на Мъдростта и методи на Истината, а друг
път
ги нарича методи на сърцето, методи на ума и методи на волята.
Това е специфично християнският метод на работа. Най-после имаме хрис- тиянско-розенкройцерския метод, при който имаме комбиниране на мисълта, чувството и волята. Християнският метод на работа е мъчно приложим при днешните обществени условия, понеже той изисква временно уединение, изолиране от света. Обаче розенкройцерският метод е такъв, че чрез него човек може да се издигне във висшите светове, без да накърнява своите задължения. Учителят на много места споменава, че за своето окултно развитие учениците от Бялото Братство употребяват три вида методи.
Някой
път
той ги нарича методи на Любовта, методи на Мъдростта и методи на Истината, а друг
път
ги нарича методи на сърцето, методи на ума и методи на волята.
При това определение той казва: "Аз предпочитам методите на ума, понеже умът се е освободил най-много от Звяра в човека". А когато говори за първото определение, казва: "По методите на Любовта вървят християните, по методите на Мъдростта вървят теософите и различните съвременни окултни Школи, а по пътя на Истината и волята вървят йогите. А ние, казва Учителят, прилагаме едновременно и трите вида методи". А при розенкройцерския метод, както и при Учителя, се прилагат едновременно и трите вида методи комбинирано, при което ученикът без да се уединява и откъсва от този свят, може да следва своето окултно развитие. Методът на християнското Посвещение работи изключително с чувствата.
към текста >>
А когато говори за първото определение, казва: "По методите на Любовта вървят християните, по методите на Мъдростта вървят теософите и различните съвременни окултни Школи, а по
пътя
на Истината и волята вървят йогите.
Християнският метод на работа е мъчно приложим при днешните обществени условия, понеже той изисква временно уединение, изолиране от света. Обаче розенкройцерският метод е такъв, че чрез него човек може да се издигне във висшите светове, без да накърнява своите задължения. Учителят на много места споменава, че за своето окултно развитие учениците от Бялото Братство употребяват три вида методи. Някой път той ги нарича методи на Любовта, методи на Мъдростта и методи на Истината, а друг път ги нарича методи на сърцето, методи на ума и методи на волята. При това определение той казва: "Аз предпочитам методите на ума, понеже умът се е освободил най-много от Звяра в човека".
А когато говори за първото определение, казва: "По методите на Любовта вървят християните, по методите на Мъдростта вървят теософите и различните съвременни окултни Школи, а по
пътя
на Истината и волята вървят йогите.
А ние, казва Учителят, прилагаме едновременно и трите вида методи". А при розенкройцерския метод, както и при Учителя, се прилагат едновременно и трите вида методи комбинирано, при което ученикът без да се уединява и откъсва от този свят, може да следва своето окултно развитие. Методът на християнското Посвещение работи изключително с чувствата. В този път ученикът трябва да премине през седем степени на чувството, които са способни така да повлияят на астралното тяло, когато човек се вживява в тях, че то развива своите органи. Ще изложа накратко тези степени и как трябва да живее християнският ученик, когато минава през тези степени.
към текста >>
В този
път
ученикът трябва да премине през седем степени на чувството, които са способни така да повлияят на астралното тяло, когато човек се вживява в тях, че то развива своите органи.
При това определение той казва: "Аз предпочитам методите на ума, понеже умът се е освободил най-много от Звяра в човека". А когато говори за първото определение, казва: "По методите на Любовта вървят християните, по методите на Мъдростта вървят теософите и различните съвременни окултни Школи, а по пътя на Истината и волята вървят йогите. А ние, казва Учителят, прилагаме едновременно и трите вида методи". А при розенкройцерския метод, както и при Учителя, се прилагат едновременно и трите вида методи комбинирано, при което ученикът без да се уединява и откъсва от този свят, може да следва своето окултно развитие. Методът на християнското Посвещение работи изключително с чувствата.
В този
път
ученикът трябва да премине през седем степени на чувството, които са способни така да повлияят на астралното тяло, когато човек се вживява в тях, че то развива своите органи.
Ще изложа накратко тези степени и как трябва да живее християнският ученик, когато минава през тези степени. Първата степен е тази, която се нарича "измиването на краката". При тази степен Учителят казва на ученика: Погледни растението. То пуска своите корени в почвата. Минералната почва е по-нисше същество, отколкото растението.
към текста >>
Второто положение е, че човек като мине известен
път
на обучение, може да влезе в съзнателна връзка с този реален свят и със Съществата, които живеят в този свят.
Шестата степен е наречена слънчев герой, защото той влиза във връзка със Слънчевия Дух и както слънцето излъчва светлина и осветява всичко наоколо и дава живот на всички, така и той раздава живот и Светлина на всички същества. Седмата степен е наречена Отец, защото там човек е достигнал това, което в Християнството се нарича възнесение, при което посветеният се слива с Духа на Космоса и става съработник на Великото дело на Отца: осъществяването на един космос, т. е. организиран и устроен свят. Така че, същността на езотеризма е, че зад този видим свят, който наричаме феноменален, се намира един реален свят, който е причина на всички явления, които стават във феноменалния свят. Това е първото основно положение.
Второто положение е, че човек като мине известен
път
на обучение, може да влезе в съзнателна връзка с този реален свят и със Съществата, които живеят в този свят.
Специално християнският езотеризъм се състои в това, че когато ученикът проникне в този свят и при по-висши Посвещения проникне в така наречения Идеен свят, той ще намери този свят изпълнен с Христа. Както Слънцето изпълва целия физически свят, така Христос като духовно слънце изпълва и прониква целия Духовен свят като една Светлина без сенки. И Той казва: "Аз съм Светлината на света". Това ученикът преживява като влезе в Духовния свят. И апостол Павел, когато му се отвориха духовните очи, той видя една Светлина и от Светлината чу Глас, който му говори.
към текста >>
Това става, когато ученикът мине последователно през горепосочените седем степени в
пътя
на окултното развитие.
Затова след Христа се практикува друг метод, при който в будно съзнание ученикът въздейства на етерното тяло чрез четене на мистични слова като стихове от Евангелието на Йоан, а в наши дни също и четене на беседите на Учителя. Защото сам Учителят казва: "С всяка мисъл, с всяка беседа Аз вливам нови сили във вашата душа". Значи, Словото на Учителя не е само думи, както и Словото на Христа, но чрез тези думи се отправят мощни сили към човешката душа. И когато човек чете тези слова и се концентрира и размишлява върху тях, те действуват мощно върху човешката душа и по този начин могат да се отпечатат върху етерното тяло органите на астралното тяло и човек се свързва с Невидимия свят. Но затова, както вече казах, ученикът трябва да премине през фазата на пречистването и да влезе във фазата на озарението, да бъде озарен отвътре, Светлината на Духа да проникне чрез душата чак до физическото съзнание.
Това става, когато ученикът мине последователно през горепосочените седем степени в
пътя
на окултното развитие.
За да разберем правилно Християнството като окултно езотерично учение, за да разберем неговата мисия и задача в развитието на човечеството, за да разберем неговото влияние и работа, която то извърши, трябва да имаме поне елементарни понятия за Христа, доколкото това е възможно при днешната степен на човешкото развитие. Защото при днешното състояние на развитието ние не можем да имаме пълно разбиране на Христа, защото Той е нещо велико. Ще изнеса по този въпрос някои мисли от Учителя, за да си съставим поне приблизителна представа за това, какво е Христос и каква е неговата мисия и задача на земята.
към текста >>
23.
6. ИСУС ОТ НАЗАРЕТ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Учителят, говорейки за отношението между Исус и Христос, казва: "Разликата между Исус и Христос е такава, каквато е разликата между нашето слънце и централното слънце на нашата галактика, което е 75 милиона
пъти
по- голямо от нашето.
6. ИСУС ОТ НАЗАРЕТ
Учителят, говорейки за отношението между Исус и Христос, казва: "Разликата между Исус и Христос е такава, каквато е разликата между нашето слънце и централното слънце на нашата галактика, което е 75 милиона
пъти
по- голямо от нашето.
Така и Христос е 75 милиона пъти по- велик от Исус". Съвременните хора, всеки според степента на своето развитие, схващат този проблем. Но той си има своя обективна стойност, понеже отговаря на един определен факт. Исус от Назарет, както го описват в Евангелията, е роден в Палестина и неговото раждане определя началото на Новата епоха. Матей описва цялата родословна линия, по която иде Исус, като почва от Авраама, започвайки Евангелието с думите: "Родословието на Исуса Христа, сина Давидов, сина Авраамов".
към текста >>
Така и Христос е 75 милиона
пъти
по- велик от Исус".
6. ИСУС ОТ НАЗАРЕТ Учителят, говорейки за отношението между Исус и Христос, казва: "Разликата между Исус и Христос е такава, каквато е разликата между нашето слънце и централното слънце на нашата галактика, което е 75 милиона пъти по- голямо от нашето.
Така и Христос е 75 милиона
пъти
по- велик от Исус".
Съвременните хора, всеки според степента на своето развитие, схващат този проблем. Но той си има своя обективна стойност, понеже отговаря на един определен факт. Исус от Назарет, както го описват в Евангелията, е роден в Палестина и неговото раждане определя началото на Новата епоха. Матей описва цялата родословна линия, по която иде Исус, като почва от Авраама, започвайки Евангелието с думите: "Родословието на Исуса Христа, сина Давидов, сина Авраамов". Като изрежда родовете, казва: "Иесей роди цар Давид, а цар Давид роди Соломона от Уриевата жена" и като следва родовете, казва: "Матана роди Якова, а Яков роди Йосиф, мъжа на Мария, от която се роди Исус, който се нарича Христос".
към текста >>
Марко не говори нищо за раждането на Исус, а почва да говори за Йоан Кръстител, който ще приготви
пътя
на Христа и след това говори за Кръщението, където казва: "И тутакси, като излезе от водата видя, че се разтвориха Небесата и Духът като гълъб слезваше над него.
Съвременните хора, всеки според степента на своето развитие, схващат този проблем. Но той си има своя обективна стойност, понеже отговаря на един определен факт. Исус от Назарет, както го описват в Евангелията, е роден в Палестина и неговото раждане определя началото на Новата епоха. Матей описва цялата родословна линия, по която иде Исус, като почва от Авраама, започвайки Евангелието с думите: "Родословието на Исуса Христа, сина Давидов, сина Авраамов". Като изрежда родовете, казва: "Иесей роди цар Давид, а цар Давид роди Соломона от Уриевата жена" и като следва родовете, казва: "Матана роди Якова, а Яков роди Йосиф, мъжа на Мария, от която се роди Исус, който се нарича Христос".
Марко не говори нищо за раждането на Исус, а почва да говори за Йоан Кръстител, който ще приготви
пътя
на Христа и след това говори за Кръщението, където казва: "И тутакси, като излезе от водата видя, че се разтвориха Небесата и Духът като гълъб слезваше над него.
И Глас биде от Небето: Ти си Син Мой възлюбени, в Когото благоволих" Лука чак в трета глава, след като говори за Кръщението на Исуса, казва: "Когато се кръсти Исус и се молеше, отвори се Небето и слезе Дух Святий в телесен вид като гълъб върху него. И Глас биде от Небето, Който казваше: Ти си Син мой възлюбени. В Тебе благоволих". "И сам Исус начнуваше да е около 30 години.
към текста >>
Лука чак в трета глава, след като говори за Кръщението на Исуса, казва: "Когато се кръсти Исус и се молеше, отвори се Небето и слезе Дух Святий в
телесен
вид като гълъб върху него.
Исус от Назарет, както го описват в Евангелията, е роден в Палестина и неговото раждане определя началото на Новата епоха. Матей описва цялата родословна линия, по която иде Исус, като почва от Авраама, започвайки Евангелието с думите: "Родословието на Исуса Христа, сина Давидов, сина Авраамов". Като изрежда родовете, казва: "Иесей роди цар Давид, а цар Давид роди Соломона от Уриевата жена" и като следва родовете, казва: "Матана роди Якова, а Яков роди Йосиф, мъжа на Мария, от която се роди Исус, който се нарича Христос". Марко не говори нищо за раждането на Исус, а почва да говори за Йоан Кръстител, който ще приготви пътя на Христа и след това говори за Кръщението, където казва: "И тутакси, като излезе от водата видя, че се разтвориха Небесата и Духът като гълъб слезваше над него. И Глас биде от Небето: Ти си Син Мой възлюбени, в Когото благоволих"
Лука чак в трета глава, след като говори за Кръщението на Исуса, казва: "Когато се кръсти Исус и се молеше, отвори се Небето и слезе Дух Святий в
телесен
вид като гълъб върху него.
И Глас биде от Небето, Който казваше: Ти си Син мой възлюбени. В Тебе благоволих". "И сам Исус начнуваше да е около 30 години. Според както Го мислеха беше син на Йосифа, който беше син Илиев", а Илий Мататов и т. н. и стига до Натан, а Натан Давидов и стига чак до Адама.
към текста >>
Според Окултната Наука двата списъка на родовете същевременно представляват редици от степени на един езотеричен
Път
, който
Път
е бил следван в Школите на есеите.
....................................................................74. Илия ....................................................................75. Йосиф ....................................................................76. Исус Родословните книги на Евангелията съдържат много дълбоки Тайни. Който вижда и разбира тези Тайни, той ще разбере привидните противоречия, които съществуват в Евангелието.
Според Окултната Наука двата списъка на родовете същевременно представляват редици от степени на един езотеричен
Път
, който
Път
е бил следван в Школите на есеите.
Чрез преминаването през тези степени душата на ученика се пречиства и той се издига все по-високо и по-високо. Двете родословни дървета представят от друга страна двата пътя на човешкото развитие - инволюционния и еволюционния. Дървото на Матея върви отгоре надолу и показва как постепенно човешкото съзнание слиза от Висшите светове до ограниченото земно съзнание. Дървото на Лука почва от земята, от Исус и отива до Бога. Това е еволюционния процес, в течение на който човешкото съзнание все повече се разширява и се слива с Великото Божествено Съзнание.
към текста >>
Двете родословни дървета представят от друга страна двата
пътя
на човешкото развитие - инволюционния и еволюционния.
....................................................................76. Исус Родословните книги на Евангелията съдържат много дълбоки Тайни. Който вижда и разбира тези Тайни, той ще разбере привидните противоречия, които съществуват в Евангелието. Според Окултната Наука двата списъка на родовете същевременно представляват редици от степени на един езотеричен Път, който Път е бил следван в Школите на есеите. Чрез преминаването през тези степени душата на ученика се пречиства и той се издига все по-високо и по-високо.
Двете родословни дървета представят от друга страна двата
пътя
на човешкото развитие - инволюционния и еволюционния.
Дървото на Матея върви отгоре надолу и показва как постепенно човешкото съзнание слиза от Висшите светове до ограниченото земно съзнание. Дървото на Лука почва от земята, от Исус и отива до Бога. Това е еволюционния процес, в течение на който човешкото съзнание все повече се разширява и се слива с Великото Божествено Съзнание. Сега ще предам подробно как различните евангелисти описват раждането на Исус. Матей описва раждането на Исус по следния начин: "Мария, неговата майка, беше сгодена за Йосиф.
към текста >>
Като излезли Мъдреците от Ерусалим звездата, която бяха видели на Изток пак се яви и им показваше
пътя
.
Ирод, като чул това, се смутил и заедно с него целия град. Той събрал първосвещениците и книжниците да ги пита къде е мястото за раждане на Христа според Писанието. Те му отговорили, че е писано, че ще се роди във Витлеем юдейски. Тогава Ирод повикал при себе си Мъдреците и в таен разговор с тях се осведомил точно за времето, когато се е появила звездата. Той ги изпратил във Витлеем и им поръчал каквото узнаят за мястото за раждане на детето, да му го съобщят, за да отиде и той да му се поклони.
Като излезли Мъдреците от Ерусалим звездата, която бяха видели на Изток пак се яви и им показваше
пътя
.
Като видяха звездата, те се зарадваха. Като стигнали във Витлеем, те намерили детето и майка му Мария, паднали ниско и му се поклонили. Като отворили съкровищата си, поднесли му даровете си: злато, смирна и ливан. На сън Бог им казал да не се връщат при Ирод, а да се върнат по друг път. И те тайно се върнали в своите страни.
към текста >>
На сън Бог им казал да не се връщат при Ирод, а да се върнат по друг
път
.
Той ги изпратил във Витлеем и им поръчал каквото узнаят за мястото за раждане на детето, да му го съобщят, за да отиде и той да му се поклони. Като излезли Мъдреците от Ерусалим звездата, която бяха видели на Изток пак се яви и им показваше пътя. Като видяха звездата, те се зарадваха. Като стигнали във Витлеем, те намерили детето и майка му Мария, паднали ниско и му се поклонили. Като отворили съкровищата си, поднесли му даровете си: злато, смирна и ливан.
На сън Бог им казал да не се връщат при Ирод, а да се върнат по друг
път
.
И те тайно се върнали в своите страни. След тяхното заминаване Ангел Господен се явява насън на Йосифа и му казва: Стани, вземи детето и майка му и бягай в Египет. Там трябва да останеш, докато отново ти кажа. Защото Ирод ще търси детето да го убие. Той стана, взема детето и майка му и посред нощ тръгна за Египет.
към текста >>
Като се навършиха дните на Елисавета, ражда й се син, когото наричат Йоан, и баща му, изпълнен със Дух Святи, пророкува и говори за раждането на Спасителя и казва за детето си Йоан: Ти, детенце, Пророк на Всевишнаго ще се наречеш, защото ще вървиш пред Лицето на Господа да приготвиш
Пъти
-щата за Него, за да дадеш на Неговите люде да познаят спасение чрез прощение на греховете им... А детето растеше и крепнеше по дух.
И каква е тая чест, да дойде майката на моя Господ при мене. Защото, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми". От това отношение, което е показано между Йоан Кръстител, който е още в утробата и Исус, който е също в утробата, е показана една Велика Тайна, за която сега само ще ви кажа, че двете души са почувствали своята близост, своето родство и затова Йоан заиграва в утробата. Тези души се чувстват сродни и затова изпитват радост при срещата. Мария като престоява при Елисавета три месеца, се връща в Назарет.
Като се навършиха дните на Елисавета, ражда й се син, когото наричат Йоан, и баща му, изпълнен със Дух Святи, пророкува и говори за раждането на Спасителя и казва за детето си Йоан: Ти, детенце, Пророк на Всевишнаго ще се наречеш, защото ще вървиш пред Лицето на Господа да приготвиш
Пъти
-щата за Него, за да дадеш на Неговите люде да познаят спасение чрез прощение на греховете им... А детето растеше и крепнеше по дух.
И беше в пустинята до деня, когато се яви на Израиля". След това във втората глава се разказва, че станало преброяване и Йосиф и Мария трябвало да отидат във Вит- леем, понеже Йосиф е бил от Давидовия род. И когато бяха там, навършиха й се дните и роди. И роди първородния си син, пови го и го положи в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата. По-нататък се разправя, че в околността имало овчари, на които се явил Ангел Господен и им съобщил, че в техния град Витлеем им се родил Спасител, който е Христос, Господ.
към текста >>
Като изминали един ден
път
видели, че Го няма и се върнали да Го търсят в Ерусалим и Гго намерили в храма между законоучителите, че ги слушаше и ги запитваше.
И като се свършило всичко, което било определено според Господния Закон, завърнаха се в Галилея в града си Наза- рет. А детенцето растеше, крепнеше и се изпълваше с Мъдрост и Божията благодат беше над него. И родителите му ходеха всяка година в Ерусалим на празника на пасхата. И когато Той беше на 12 години, като отидоха за обичая на празника, като свърши празника си тръгнаха. А детето останало в Ерусалим.
Като изминали един ден
път
видели, че Го няма и се върнали да Го търсят в Ерусалим и Гго намерили в храма между законоучителите, че ги слушаше и ги запитваше.
И всички, които го слушаха, се учудваха на думите му и на отговорите му. И като видяха, омаяха се и рече майка му: Синко, защо постъпи тъй с нас? Ето баща Ти и аз наскърбени Те търсехме. А той им рече: Защо да Ме търсите, не знаете ли, че трябва да се намеря около дома на Отца Ми. А те не разбраха думите, които им рече.
към текста >>
Казано е: "Като се кръстиха всички хора, като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се Небето и Светият Дух слезе върху него в
телесен
образ като гълъб, който казваше: Ти Си Моя възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение.
И Той слезе с тях в Назарет и оттам се покоряваше. И майка му спазваше всички тези думи в сърцето си. А Исус напредваше в Мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и человеците". Тук е показан животът на Исус до 12 годишна възраст. След това се явява при Кръщението от Йоан в Йордан.
Казано е: "Като се кръстиха всички хора, като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се Небето и Светият Дух слезе върху него в
телесен
образ като гълъб, който казваше: Ти Си Моя възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение.
А Исус беше на около 30 години, когато почна да поучава и както мислеха беше син на Йосифа" и почва родословната книга назад до Адама за когото се казва, че бил Син Божий. След това в четвърта глава се говори за изкушението на дявола, след което почва проповедта си от Назарет, където казва, че никой Пророк не е приет в отечеството си. Такова е описанието на Лука за раждането на Исус и неговия живот до 12-та година, след което следва Кръщението, изкушението от дявола и почване на проповедта. От горното изложение се вижда, че двамата евангелисти описват две различни събития, две различни раждания, защото в нищо тяхното описание не съвпада, освен в името Исус, майката Мария и бащата Йосиф, и Светият Дух. Но родословната книга ни показва, че и в двата случая Йосиф е последният човек от една родословна линия.
към текста >>
Матей, както вече казах няколко
пъти
, ни описва раждането на Исус по Соломоновата линия и при Него идват на поклонение Мъдреците от Изток, след това идва бягството в Египет, връщането от там и заселването в Назарет.
И поради преброяване отишли във Витлеем като Давидов град, за да се запишат там и там се ражда Исус. А Матея не казва нищо за местожителството на родителите, но направо казва, че Исус е роден във Витлеем, град в Юдея. И след завръщането от Египет Йосиф се страхува да отиде във Витлеем, а се настанява в галилейския град Назарет. За да се изясни и разбере това противоречие, както и всички противоречия, които съществуват в Евангелието, може да ни помогне само Окултната Наука, която черпи своите сведения от Вечното Евангелие, което е записано в Невидимия свят. Историческите документи ясно ни показват, че имаме две различни раждания, които се описват съвсем независимо от двамата евангелисти.
Матей, както вече казах няколко
пъти
, ни описва раждането на Исус по Соломоновата линия и при Него идват на поклонение Мъдреците от Изток, след това идва бягството в Египет, връщането от там и заселването в Назарет.
Лука ни описва раждането на Исус по Натанова линия и за това раждане Ангелът се явява на Мария и й казва, че ще зачене от Светия Дух и ще роди син, който ще нарече Исус. След това, когато се ражда Исус, явяват се Ангели, които съобщават на овчарите за раждането на Христа, Спасителя на света. Друго важно в това описание е, че има известна интимна връзка между Йоан Кръстител и Исус, коготото ни описва Лука. Това са историческите факти. Сега ще кажа няколко думи как Окултната Наука разглежда този въпрос.
към текста >>
Историческият
път
на Бялото Братство в Бога, е с всичкото си мислене, чувстване и действие Бог.
Затова тя с право се нарича Син Божий, било защото Го прие изцяло в себе си, наред с приетото сетивно тяло... Забелязано е, че един метал, възприемчив за топлината и студа, когато една маса желязо постоянно стои в огъня, тя приема огъня във всички свои пори, във всички свои жили и става изцяло огън, като нито огънят угасва в него, нито пък желязото се отделя от огъня. Тогава ще кажем ли, че тази намираща се в огъня желязна маса може някога да приеме студа? Напротив, както можем да видим, в пещите тя става изцяло огън, така щото не виждаме в нея нищо, освен огън. А също и докосването с нея ще ни даде чувството не на желязото, а това на огъня. По същия начин и онази душа, която както желязото в огъня стои в Мъдростта, в Логоса,
Историческият
път
на Бялото Братство в Бога, е с всичкото си мислене, чувстване и действие Бог.
Ето защо не може също да се каже, че тя е променлива, защото притежава непроменливостта на Огъня от своето непрекъснато Единение с Логоса. Наистина възможно е върху светиите да е преминала известна топлина от Логоса. Но в тази Душа Божествения Огън трябва да е живял действително, от който другите биха се стопили" (От книгата "Основни начала", книга втора) Друг един мистик от 18 век Йохан Албрехт Бенгел казва следното по този въпрос: Задава се въпросът върху светлинната природа на тялото на Адам в неговото състояние на невинност. Бенгел отговаря: Сигурно е, че интегралността, непорочността, просветлението на Адам, в състояние на невинност е било отлично, както например при един радостен, весел човек оживеността свети чрез лицето му както от лицето на Стефана е излизало едно сияние, както за същото четем и у много светии.
към текста >>
С този занаят той е
пътувал
по дяла Палестина, Сирия, в околните страни като е работил на различни места.
И братята и сестрите му остават само с майка си. Около това време умира и майката на Натановия Исус. Двете семейства са се познавали и са живели в приятелски отношения. И сега, когато на Соломоновото семейство умира бащата, а на Натановото семейство умира майката, двете семейства се събират. Соломоновата майка се оженва за Натановия баща и образуват едно семейство, в което израства Исус, като упражнява занаята на баща си - дърводелство.
С този занаят той е
пътувал
по дяла Палестина, Сирия, в околните страни като е работил на различни места.
И винаги там, където е работил, е влизал в близки отношения с хората и те много са го обиквали за неговия благ характер и за неговата интелигентност, и са слушали със радост неговите разговори. В течение на този период, който се простира между 12 и 30 година, Исус преминава един много интересен живот в духовно отношение. Първо Той се заема да изучи основно еврейското Свещено Писание и търси да намери в него спасение за изстрадалото човечество. Но остава разочарован. Той намира, че това учение е било вече изродено и нямало онзи Дух, който е съществувал при пророците и Мойсей.
към текста >>
Това породило дълбока скръб в душата на Исус, която скръб се превръща в Любов към страдащото човечество и търси
път
и метод да им помогне.
Той не искал спасение само за евреите, но искал да помогне на цялото човечество. Той е бил изпълнен с Любов и състрадание и желание да намери метод да помогне на цялото човечество. Затова между 25-та и 30-та година Той влиза в ордена на есеите, като мислел там да намери метод за спасение на човечеството. Но и от тях останал разочарован, защото и те търсели спасението за една ограничена част от човечеството, само за хората, които принадлежали на техния орден. Те водели един много чист и свят живот и били във връзка със светлите Същества и тъмните същества бягали от тях, но затова пък още по-яростно нападали останалите хора, които живеели в тъмнина.
Това породило дълбока скръб в душата на Исус, която скръб се превръща в Любов към страдащото човечество и търси
път
и метод да им помогне.
Не е било достатъчно само да говори на хората за Любов и братство, за страдание и милосърдие, но трябвало да се влее нова младенческа сила в остарелите жили на човечеството. След като майката на Соломоновия Исус се оженва за бащата на Натановия Исус, според Окултната Наука неговата рождена майка, която е била умряла, се вселява в тялото на майката на Натановия Исус. Така че, неговата рождена майка, за която казахме, че е един велик посветен от миналото, е във връзка със Светия Дух и пак във връзка с Исус. И той споделя с нея всички свои преживявания и разочарования от състоянието, в което е изпаднало човечеството. Тя му е била така да се каже, като един отдушник, пред която е могъл да изказва мъката си, да сподели с нея своето намерение да помогне на човечеството.
към текста >>
Евангелието му почва с думите: Началото на благовестието на Исуса Христа, Божият Син, както е писано в книгата на пророк Исайя: "Ето, Аз изпращам пред лицето Ти вестителя Си, който ще устрои Твоя
път
.
Тогава Йоан го остави. И като се кръсти Исус, веднага излезе от водата. И ето, отвориха му се Небесата и видя Божият Дух че слиза като гълъб и се спускаше на него. И ето Глас от Небето, който казваше: Този е възлюбения Ми Син, в Когото е Моето благоволение". Марко не говори нищо за раждането на Исус, но почва веднага с кръщението на Йордан.
Евангелието му почва с думите: Началото на благовестието на Исуса Христа, Божият Син, както е писано в книгата на пророк Исайя: "Ето, Аз изпращам пред лицето Ти вестителя Си, който ще устрои Твоя
път
.
Глас на един, който вика в пустинята: Пригответе пътя за Господа. Направете пътеките за Него. Йоан дойде и кръщаваше в пустинята и проповядваше кръщение на покаяние, за опрощение на греховете и всички идваха да се кръстят при него. И като проповядваше казваше: Подир мене идва Онзи, който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да се наведа да развържа ремъка на обувката Му. Аз ви кръщавам с вода, а Той ще ви кръсти със Светия Дух.
към текста >>
Глас на един, който вика в пустинята: Пригответе
пътя
за Господа.
И като се кръсти Исус, веднага излезе от водата. И ето, отвориха му се Небесата и видя Божият Дух че слиза като гълъб и се спускаше на него. И ето Глас от Небето, който казваше: Този е възлюбения Ми Син, в Когото е Моето благоволение". Марко не говори нищо за раждането на Исус, но почва веднага с кръщението на Йордан. Евангелието му почва с думите: Началото на благовестието на Исуса Христа, Божият Син, както е писано в книгата на пророк Исайя: "Ето, Аз изпращам пред лицето Ти вестителя Си, който ще устрои Твоя път.
Глас на един, който вика в пустинята: Пригответе
пътя
за Господа.
Направете пътеките за Него. Йоан дойде и кръщаваше в пустинята и проповядваше кръщение на покаяние, за опрощение на греховете и всички идваха да се кръстят при него. И като проповядваше казваше: Подир мене идва Онзи, който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да се наведа да развържа ремъка на обувката Му. Аз ви кръщавам с вода, а Той ще ви кръсти със Светия Дух. През този ден дойде Исус от Назарет Галилейски и се кръсти от Йоана в Йордан.
към текста >>
Направете
пътеките
за Него.
И ето, отвориха му се Небесата и видя Божият Дух че слиза като гълъб и се спускаше на него. И ето Глас от Небето, който казваше: Този е възлюбения Ми Син, в Когото е Моето благоволение". Марко не говори нищо за раждането на Исус, но почва веднага с кръщението на Йордан. Евангелието му почва с думите: Началото на благовестието на Исуса Христа, Божият Син, както е писано в книгата на пророк Исайя: "Ето, Аз изпращам пред лицето Ти вестителя Си, който ще устрои Твоя път. Глас на един, който вика в пустинята: Пригответе пътя за Господа.
Направете
пътеките
за Него.
Йоан дойде и кръщаваше в пустинята и проповядваше кръщение на покаяние, за опрощение на греховете и всички идваха да се кръстят при него. И като проповядваше казваше: Подир мене идва Онзи, който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да се наведа да развържа ремъка на обувката Му. Аз ви кръщавам с вода, а Той ще ви кръсти със Светия Дух. През този ден дойде Исус от Назарет Галилейски и се кръсти от Йоана в Йордан. И като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят Небесата и че Духът като гълъб слиза на Него.
към текста >>
Лука, след като надълго говори за дейността на Йоан Кръстител и неговата проповед и като завършва словото си за Йоан, казва: "И когато се кръстиха всички люде, като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се Небето и Светият Дух слезе върху Него в
телесен
образ като гълъб, който казваше: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение".
Аз ви кръщавам с вода, а Той ще ви кръсти със Светия Дух. През този ден дойде Исус от Назарет Галилейски и се кръсти от Йоана в Йордан. И като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят Небесата и че Духът като гълъб слиза на Него. И дойде Глас от Небесата: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е моето благоволение". И само с едно изречение описва изкушението от дявола, след което почва проповедта.
Лука, след като надълго говори за дейността на Йоан Кръстител и неговата проповед и като завършва словото си за Йоан, казва: "И когато се кръстиха всички люде, като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се Небето и Светият Дух слезе върху Него в
телесен
образ като гълъб, който казваше: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение".
И след това се казва: И сам Исус беше на около 30 години, когато почна да поучава и както мислеха, беше сина на Йосифа, който бе син Илиев. След това, в четвърта глава подробно се описва изкушението от дявола. Апостол Йоан, след като изнася Учението за Словото, говори за Йоан Кръстител, когото фарисеите питат кой е той, и той им казва: Аз съм глас на едного, който вика в пустинята. Прав правете пътя за Господа, както казва Исайя. Тогава пратените от фарисеите го питат, защо кръщава, ако не е Христос, нито Илия, нито пророк.
към текста >>
Прав правете
пътя
за Господа, както казва Исайя.
И само с едно изречение описва изкушението от дявола, след което почва проповедта. Лука, след като надълго говори за дейността на Йоан Кръстител и неговата проповед и като завършва словото си за Йоан, казва: "И когато се кръстиха всички люде, като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се Небето и Светият Дух слезе върху Него в телесен образ като гълъб, който казваше: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение". И след това се казва: И сам Исус беше на около 30 години, когато почна да поучава и както мислеха, беше сина на Йосифа, който бе син Илиев. След това, в четвърта глава подробно се описва изкушението от дявола. Апостол Йоан, след като изнася Учението за Словото, говори за Йоан Кръстител, когото фарисеите питат кой е той, и той им казва: Аз съм глас на едного, който вика в пустинята.
Прав правете
пътя
за Господа, както казва Исайя.
Тогава пратените от фарисеите го питат, защо кръщава, ако не е Христос, нито Илия, нито пророк. И в отговор Йоан им рече: Аз кръщавам с вода, но посред вас стои един, Който вие не познавате. Онзи, който иде подир мен, Който предаден биде, Комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обувките Му... На следния ден Йоан видя, че Исус идва към него и казва: Ето, Божият Агнец, който носи греховете на света. Той е за Когото рекох: Подир мене иде човек, който достигна да бъде пред мен, защото спрямо мене беше пръв. И аз не го познавах, но дойдох и кръщавах с вода, за да бъде Той изявен на Израиля.
към текста >>
24.
6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Да, и ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш, защото ще вървиш пред лицето на Господа, да приготвиш
пътищата
за Него, за да дадеш на Неговите люде да познаят спасение чрез прощение на греховете им.
Това е един особен род посвещение, за което не е необходимо да се мине през така наречената мистична смърт, а в будно съзнание тя получава връзка с Духовния свят. 4. Следва откровението на Захария за Йоан Кръстител и за Исус Христос. То е описано по следния начин: "Тогава баща му Захари се изпълни със Святия Дух и пророкува, казвайки: Благословен Господ, Израилевия Бог, защото посети днес людете си и извърши изкупление за тях. И въздигна рог на спасение за нас в дима на слугата си Давида, както е говорил чрез устата на светите си от века пророци, избавление от неприятелите ни и от ръката на всички, които ни мразят, за да покаже милост към бащите ни и да спомним святия свой завет, клетвата, с която се е клел на баща ни Авраама, да даде нам, бидейки освободени от ръката на неприятелите ни, да му служим без страх в святост и правда пред Него през всичките си дни.
Да, и ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш, защото ще вървиш пред лицето на Господа, да приготвиш
пътищата
за Него, за да дадеш на Неговите люде да познаят спасение чрез прощение на греховете им.
Поради милосърдието на нашия Бог, с което ще ни посети зора отгоре, за да осияе стоящите в тъмнина и в мрачна сянка, така щото да отправи нозете ни в пътя на мира. А детенцето растеше и крепнеше в дух. И беше в пустинята до деня, когато се яви на Израиля" (1;67-80). 5. Следващото благовестие е към овчарите в полето при раждането на Исус във Витлеем. Във втората глава, от 9 до 14 стих, е дадено това откровение, като е казано: "И ангел от Господа застана пред тях и Господната Слава ги осия.
към текста >>
Поради милосърдието на нашия Бог, с което ще ни посети зора отгоре, за да осияе стоящите в тъмнина и в мрачна сянка, така щото да отправи нозете ни в
пътя
на мира.
4. Следва откровението на Захария за Йоан Кръстител и за Исус Христос. То е описано по следния начин: "Тогава баща му Захари се изпълни със Святия Дух и пророкува, казвайки: Благословен Господ, Израилевия Бог, защото посети днес людете си и извърши изкупление за тях. И въздигна рог на спасение за нас в дима на слугата си Давида, както е говорил чрез устата на светите си от века пророци, избавление от неприятелите ни и от ръката на всички, които ни мразят, за да покаже милост към бащите ни и да спомним святия свой завет, клетвата, с която се е клел на баща ни Авраама, да даде нам, бидейки освободени от ръката на неприятелите ни, да му служим без страх в святост и правда пред Него през всичките си дни. Да, и ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш, защото ще вървиш пред лицето на Господа, да приготвиш пътищата за Него, за да дадеш на Неговите люде да познаят спасение чрез прощение на греховете им.
Поради милосърдието на нашия Бог, с което ще ни посети зора отгоре, за да осияе стоящите в тъмнина и в мрачна сянка, така щото да отправи нозете ни в
пътя
на мира.
А детенцето растеше и крепнеше в дух. И беше в пустинята до деня, когато се яви на Израиля" (1;67-80). 5. Следващото благовестие е към овчарите в полето при раждането на Исус във Витлеем. Във втората глава, от 9 до 14 стих, е дадено това откровение, като е казано: "И ангел от Господа застана пред тях и Господната Слава ги осия. И те се уплашиха много.
към текста >>
А те, понеже мислеха, че то е с дружината, минаха един ден
път
и го търсеха между родните и познатите си.
7. Следващото откровение, което не е изказано с думи, а дадено като образ, е 12-годишният Исус в храма между книжниците и мъдреците, където разисква с тях върху закона. От 39 стих на втората глава нататък е казано: "И като свършиха всичко, що беше според Господния закон, върнаха се в Галилея, в града си Назарет. А детенцето растеше, крепнеше и се изпълваше с Мъдрост и Божията благодат бе на него. И родителите му ходеха всяка година в Ерусалим за празника на пасхата. И когато той беше още на 12 години, като отидоха по обичая на празника и като изкараха дните и се връщаха, момчето Исус остана в Ерусалим, без да знаят родителите му.
А те, понеже мислеха, че то е с дружината, минаха един ден
път
и го търсеха между родните и познатите си.
И като не го намериха, върнаха се в Ерусалим и го търсеха. И след три дни го намериха в храма, седнал между законоучителите, че ги слушаше и запитваше. И всички, които го слушаха, се учудваха на разума и на отговорите му. И като го видеха, смаяха се и рече майка му: Синко, защо постъпи тъй с нас? Ето, баща ти и аз наскърбени те търсехме, а той им рече: Защо да ме търсите, не знаете ли, че трябва да се намеря около дома на Отца ми.
към текста >>
И той отиваше по цялата страна около Йордан и проповядваше кръщение на покаяние за прощение на греховете, както е писано на пророк Исайя: "Глас на едного, който вика в пустинята, пригответе
пътя
на Господа, прави направете
пътеките
му.
Тук, според Окултната Наука, както съм изтъквал и на друго място, става една особена промяна в Исус. Той беше проникнат отпреди от одухотвореното астрално тяло на Буда. А сега, на 12 годишна възраст, когато е в Храма, в него се вселява Духът на Заратустра, който дотогава е бил в Соломоновия Исус и затова става тази промяна в него, че майка му се чуди на това, което говори. 8. Следващото откровение е към Йоан Кръстител. В трета глава, втори стих е казано: "...При първосвещенството на Ана Каиафа Божието Слово дойде до Йоана, Захариевия син в пустинята.
И той отиваше по цялата страна около Йордан и проповядваше кръщение на покаяние за прощение на греховете, както е писано на пророк Исайя: "Глас на едного, който вика в пустинята, пригответе
пътя
на Господа, прави направете
пътеките
му.
Всяка долина ще се изпълни и всяка планина и хълм ще се сниши. Кривите пътеки ще станат прави и на равните места гладки пътища. И всяка твар ще види Божието спасение". "И тъй, той казваше на множествата, които излизаха да се кръщават от него: Рожби ехидни! Кой ви предупреди да бягате от идващия гняв?
към текста >>
Кривите
пътеки
ще станат прави и на равните места гладки
пътища
.
А сега, на 12 годишна възраст, когато е в Храма, в него се вселява Духът на Заратустра, който дотогава е бил в Соломоновия Исус и затова става тази промяна в него, че майка му се чуди на това, което говори. 8. Следващото откровение е към Йоан Кръстител. В трета глава, втори стих е казано: "...При първосвещенството на Ана Каиафа Божието Слово дойде до Йоана, Захариевия син в пустинята. И той отиваше по цялата страна около Йордан и проповядваше кръщение на покаяние за прощение на греховете, както е писано на пророк Исайя: "Глас на едного, който вика в пустинята, пригответе пътя на Господа, прави направете пътеките му. Всяка долина ще се изпълни и всяка планина и хълм ще се сниши.
Кривите
пътеки
ще станат прави и на равните места гладки
пътища
.
И всяка твар ще види Божието спасение". "И тъй, той казваше на множествата, които излизаха да се кръщават от него: Рожби ехидни! Кой ви предупреди да бягате от идващия гняв? Прочее, принасяйте плодове, достойни за покаяние. И не казвайте: Имаме Авраама за баща, защото ви казвам, че Бог може и от тези камъни да въздигне чада на Авраама.
към текста >>
От проповедта на Йоан се вижда, че той имал много дълбоки познания за развитието на човечеството и ясно съзнавал момента, в който е призван да приготви
Пътя
на Господа и за Неговата Мисия, да въведе Човечеството в нова фаза на неговото развитие, да влее новата сила на Любовта в човешката душа, в човешкия аз, което ще го издигне на една по-висока степен на неговото развитие.
Не трябва да ни учудва, че проповедта на Йоан Кръстител има отзвук от проповедта на Буда в Индия. Защото в развитието на човечеството нещата се предават последователно на етапи. Това, което Буда на времето направи, може да се сравни със зародиша на един цвят. А в проповедта на Йоан този цвят е вече разцъфнал и разнася своя аромат надалече. Това, което е било, то пак се явява, но в една нова, по-съвършена форма.
От проповедта на Йоан се вижда, че той имал много дълбоки познания за развитието на човечеството и ясно съзнавал момента, в който е призван да приготви
Пътя
на Господа и за Неговата Мисия, да въведе Човечеството в нова фаза на неговото развитие, да влее новата сила на Любовта в човешката душа, в човешкия аз, което ще го издигне на една по-висока степен на неговото развитие.
И когато казва, че брадвата лежи в корена на дървото, той има предвид досегашното съзнание на човечеството, което чрез импулса на Христос ще бъде сменено със самосъзнанието, като една по-висока фаза в развитието на човешката душа. Също така, той с ясновидски поглед възвестява мисията на Христос, че Той ще кръщава с дух и огън. Това той е разбрал чрез прекия контакт с духа на Христа, от Когото е получил откровение за тази велика тайна на Христовото същество. 9. Следващото велико откровение, което ни предава Евангелието на Лука е това, което става при кръщението на Исус в реката Йордан от Йоан Кръстител. В Евангелието на Лука то е предадено по следния начин: "И когато се кръстиха всички люде, като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се небето, и Светият Дух слезе върху него в телесен образ като гълъб; който казваше: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение" (3:21-22).
към текста >>
В Евангелието на Лука то е предадено по следния начин: "И когато се кръстиха всички люде, като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се небето, и Светият Дух слезе върху него в
телесен
образ като гълъб; който казваше: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение" (3:21-22).
От проповедта на Йоан се вижда, че той имал много дълбоки познания за развитието на човечеството и ясно съзнавал момента, в който е призван да приготви Пътя на Господа и за Неговата Мисия, да въведе Човечеството в нова фаза на неговото развитие, да влее новата сила на Любовта в човешката душа, в човешкия аз, което ще го издигне на една по-висока степен на неговото развитие. И когато казва, че брадвата лежи в корена на дървото, той има предвид досегашното съзнание на човечеството, което чрез импулса на Христос ще бъде сменено със самосъзнанието, като една по-висока фаза в развитието на човешката душа. Също така, той с ясновидски поглед възвестява мисията на Христос, че Той ще кръщава с дух и огън. Това той е разбрал чрез прекия контакт с духа на Христа, от Когото е получил откровение за тази велика тайна на Христовото същество. 9. Следващото велико откровение, което ни предава Евангелието на Лука е това, което става при кръщението на Исус в реката Йордан от Йоан Кръстител.
В Евангелието на Лука то е предадено по следния начин: "И когато се кръстиха всички люде, като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се небето, и Светият Дух слезе върху него в
телесен
образ като гълъб; който казваше: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение" (3:21-22).
Марко го предава по следния начин: "И като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят небесата, и че Духът като гълъб слизаше над него. И дойде глас от небето: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение" (1;10). Матей го предава по следния начин: "И като се кръсти, Исус веднага излезе от водата; и, ето, отвориха Му се небесата, видя Божият Дух, че слизаше като гълъб и се спускаше на Него. И ето глас от небесата, който казваше: "Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение" (3;16-17). Йоан предава това събитие по следния начин: "На следния ден Йоан вижда Исуса, че иде към него, и казва: Ето Божия Агнец, който носи греха на света!
към текста >>
А Лука го предава по следния начин: "Като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се небето, и Светият Дух слезе върху Него в
телесен
образ, като гълъб; който казваше: Ти Си Моят Възлюбен Син; в Тебе е Моето благоволение".
да остава с него, той е, който кръщава със Светия Дух - с този израз е показано, че Духът е слязъл върху Исус и е останал с него. Това е един факт, който трябва добре да се запомни. Евангелист Йоан ни го предава, че Йоан кръстител е видял Духът да слиза като гълъб върху него. Марко ни казва, че след като се кръстил Исус, излязъл от водата, отворило се небето на него самия и той вижда Божият Дух да слиза като гълъб върху него. Матей го предава по същият начин.
А Лука го предава по следния начин: "Като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се небето, и Светият Дух слезе върху Него в
телесен
образ, като гълъб; който казваше: Ти Си Моят Възлюбен Син; в Тебе е Моето благоволение".
Макар и да има известна разлика в начина на предаването, един безспорен факт е посочен от четирите Евангелия, а именно, че при кръщението Божият Дух слиза над Исус, съединява се с Него и остава с Него. Това значи, че Божественият Дух се вселява, въплътява се в тялото на Исус от Назарет. Според Окултната Наука Той се въплътява не само във физическото, но и в етерното и астралното тяло на Исус. Но Божественият Дух, като едно Велико Космично Същество, Което е носител на огромни, динамични сили, много по-силни от физическия огън, биха стопили тялото на Исус, ако се въплътяха изведнъж в своята пълнота. Затова Божественият Дух постепенно се въплътява в тялото на Исус с течение на времето.
към текста >>
Във връзка с тази мисъл Христос казва: "Колко
пъти
съм искал да събера Своите чада, както кокошка събира пилците си под крилата си, но не искахте".
Но тук по-важна е заключителната мисъл, която ни разкрива един важен окултен закон, че когато един народ или един човек бъде посетен от един Божествен пратеник и не бъде приет, този народ или този човек носи последствие и отговорност за това. Той попада под ударите на закона за кармата, защото е отхвърлил и не е приел Божественото, което го е посетило. Затова, голяма е отговорността на един народ или на един човек, когато бъдат посетени от Божественото и те не могат да го познаят и приемат. Затова се иска будност, за да познае човек времето, когато ще дойде Божественото. И Христос казва: Будни бъдете и бдете, защото не знаете кога ще дойде Син Человечески.
Във връзка с тази мисъл Христос казва: "Колко
пъти
съм искал да събера Своите чада, както кокошка събира пилците си под крилата си, но не искахте".
16. Гетсимания, Голгота, възкресение. Докато след кръщенето в Йордан, Христовото Същество постепенно се въплътява в тялото на Исус от Назарет, то след Тайната Вечеря и Гетсимания То постепенно почва да се отделя от тялото на Исус. И Учителят казва, че при разпятието Христовият Дух бил напуснал тялото. Тук се намираме пред една от най-големите Мистерии в човешкото развитие, за която сега само споменавам като един окултен факт, а по-нататък ще се спра подробно, доколкото е възможно, да разгледам въпроса за Тайната на Голгота. Сега ще предам как е предадено това събитие в Евангелието на Лука като окултен факт, с някои малки осветления.
към текста >>
И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за тях" (23;34) С тези думи от кръста е подчертано за сетен
път
, че тенденцията на Евангелието на Лука е да покаже силата на Любовта.
В най-трагичния момент, когато капки кръв капят от челото на Исуса, това е резултат от напрежението, че Духът иска да напусне тялото и Исус прави усилие да го задържи. Това е вече моментът, когато Христовото Същество постепенно се освобождава от обвивките на Исус. В този момент идва ангелът, за да подкрепи Исуса, който трябва да мине през кръстна смърт, защото, както казах, в него е душата на Адам, която не изпълни Волята Божия в рая и сега трябва да изкупи това си непослушание. 17. Следва Голгота, където Исус е разпънат между двама разбойници. От кръста Исус казва: "Отче, прости им, защото не знаят какво правят.
И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за тях" (23;34) С тези думи от кръста е подчертано за сетен
път
, че тенденцията на Евангелието на Лука е да покаже силата на Любовта.
Христос прощава на Своите врагове и с това излива Любовта като Сила по цялата земя, което е и Неговата задача. Когато Исус е на кръста, по обяд слънцето потъмнява и завесата на храма се раздра. Понеже Христос казва, че сега е властта на тъмнината, а слънцето е в дома на светлината, защото то е външната дреха на Христа. Затова Слънцето потъмнява и завесата на храма се раздира, завесата, която дотогава е скривала Тайните на Посвещението в храмовете. Сега тази Тайна се изнася на историческата сцена пред лицето на всички хора.
към текста >>
Той от Галилея предприе цяло
пътешествие
, за да дойде в Ерусалим, за да мине през Голгота, да мине през смъртта и да я победи.
И пред светлината, която проблясва пред него от духовния свят, слънчевата светлина изглежда като тъмнина. "И Исус извика със силен глас и рече: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И това като рече, издъхна" (23;46). Голгота беше едно събитие, което трябваше да стане на Земята и за него бяха предсказали писанията. И затова Христос казва: "Писанията за Мене се изпълняват и са към своя край".
Той от Галилея предприе цяло
пътешествие
, за да дойде в Ерусалим, за да мине през Голгота, да мине през смъртта и да я победи.
Това беше Неговата задача. 18. Следва полагането в гроба и Възкресението. Лука описва това събитие по следния начин: "А в първия ден на седмицата, сутринта рано жените дойдоха на гроба, носещи ароматите, които бяха приготвили. А намериха камъка отвален от гроба. И като влязоха, не намериха тялото на Господа Исуса.
към текста >>
Най-напред Той се явява на двамата ученици, които
пътуват
за Емаус и
пътува
през целия
път
с тях.
смъртта, но тук Христос премина една действителна смърт, победи смъртта и възкръсна. С възкресението на Лазар, на момчето от Наин и на дъщерята на Яир, Той показа, че има власт над смъртта и когато Той премина през нея, Той я победи и Възкръсна. 19. Явяването на Възкръсналия и Възнесението. Както предава Лука в "Деянията на апостолите", в течение на 40 дни Христос е бил във връзка с учениците и им е говорил. "Като им се явяваше 40 дни и им говореше за Божието Царство".
Най-напред Той се явява на двамата ученици, които
пътуват
за Емаус и
пътува
през целия
път
с тях.
И като седна с тях на трапезата, взе хляб, благослови, разчупи и даде им. И очите им се отвориха и Го познаха. А Той стана невидим за тях. След това се явява на единадесетте при затворени врати. "И когато говореха за това, сам Исус застана посред тях и каза им: Мир вам.
към текста >>
В тях са изнесени факти, закони и
пътища
, които ни разкриват Духовните светове и законите, които действат в тях, и същевременно ни показват връзката и проявлението на Духовния свят на земята и в живота на хората.
А вие стойте в Ерусалим, докато се облечете със сила отгоре". "И ги заведе на едно високо място срещу Витания и вдигна ръцете Си да ги благослови. И като ги благослови, отдели се от тях и се възнесе на небето". Всички тези факти, които посочих от Евангелието на Лука, не могат да бъдат обяснени без светлината на Окултната Наука, защото както видяхме, те сами по себе си са окултни факти. Това ни показва, че Евангелията не са прости описания и разкази, а дълбоки окултни съчинения.
В тях са изнесени факти, закони и
пътища
, които ни разкриват Духовните светове и законите, които действат в тях, и същевременно ни показват връзката и проявлението на Духовния свят на земята и в живота на хората.
По-голяма част от фактите, които изнесох, са от такова естество, че показват намесата на Духовния свят и на Духовните същества в живота на земното човечество. А връзката на Духовните същества с хората на земята, това е основата на всяко окултно познание.
към текста >>
25.
ИСИХАСТИ И ДРУГИ МИСТИЦИ
- Влад Пашов (1902- 1974)
След това преминава в Персия, където поражда манихейството, след което заминава в Арабия, където поражда мохамеданството, после отива в Сирия, където поражда гностически и мисти-чески общества, след което преминава в Мала Азия, където създава ред мистични групировки, които имат за задача да обновят християнството, което се било отклонило от правия
път
на своето развитие, най-познати между които са, така наречените исихасти, след което преминава в България.
ИСИХАСТИ И ДРУГИ МИСТИЦИ Както казва Учителят, третата вълна на Бялото Братство, излизайки от Египет, отива в Индия, където стимулира някои духовни идеи, за чиято дейност няма никакви сведения, затова само споменавам, че вълната е минала оттам.
След това преминава в Персия, където поражда манихейството, след което заминава в Арабия, където поражда мохамеданството, после отива в Сирия, където поражда гностически и мисти-чески общества, след което преминава в Мала Азия, където създава ред мистични групировки, които имат за задача да обновят християнството, което се било отклонило от правия
път
на своето развитие, най-познати между които са, така наречените исихасти, след което преминава в България.
Ще кажа няколко думи и за тяхното развитие. Исихазъм е гръцка дума и значи спокойствие, тишина, безмълвие. Това е едно религиозно учение, зародило се през ранната византийска епоха в Сирия и Палестина през 4 век и после възобновено през 11 век от Симеон Нови, след това продължено от византийския мистик Григорий Синаит в началото на 14 век. Разпространение получава в 14 и 15 век във Византия и България. Оказва значително влияние върху културния живот в България през втората половина на 14 век, поради това че негови привърженици са едни от изтъкнатите просветни дейци на епохата: Теодосий Търновски, Роман Търновски, Евтимий Търновски и Григорий Мних.
към текста >>
До него се стига по
пътя
на умната молитва, след придобиване на опит и житейска мъдрост, видения и разумна работа.
Но всеки смъртен може да се освободи от плътта си и да се превърне отново в свободен дух, ако мине известна подготовка, ако мине монашеската школа и научи практически християнските добродетели. Онзи, който иска да добие пълно духовно съвършенство, трябвало да се отрече от всичко земно, да отиде в манастир и там в тиха самота да убие постепенно всички страсти и животински влечения в себе си и да остане само влечението към пълно единение с Бога. След като се упражни в практически добродетели иси-хастът може да бъде признат от своя духовен ръководител за съвършен монах и да заживее свободно в отделна килия. Там той трябвало непрекъснато да се моли и с трепет да очаква момента, когато ще може да почувства присъствието на Бога да съзерцава с очите си Неговия лъчезарен образ. Този върховен момент, този блажен екстаз е най-висшия идеал на исихаста.
До него се стига по
пътя
на умната молитва, след придобиване на опит и житейска мъдрост, видения и разумна работа.
Д-р Васил Сл. Киселков в работата си върху исихазма "Григорий Синаит - представител на мистицизма във Византия през XI V век", издадена през 1928 година, а също и в списанието "Просвета" година 3, страница 267 казва следното за практиката на исихастите: "Приковаването на погледа е било необходимо условие, за да не се дава възможност на вниманието да се разсейва насам-натам и да не се пораждат в съзнанието на молещия се разни мисли, които нямат нищо общо с настроението на молитвата и очакването му да види Бога. Най-малкото движение и най-малкият шум са били в състояние да отклонят мисълта от желаната цел и да я насочат по пътя на изкушението и но волята на дявола да разстро-ат хармонията в онзи възвишен момент, когато молещият се при силно вътрешно напрежение, с притаен дъх и с втренчен поглед, жадно очаква да види пред себе си Бога, озарен и потънал в сияние. Този момент от психологическо гледище представя едно от най-съществените и най-характерните изживявания на исихастите. За да не го отбегне, ако би имал възможност, молещият се напълно би спрял своето дихание и биенето на сърцето си и би се превърнал в мъртва статуя.
към текста >>
Най-малкото движение и най-малкият шум са били в състояние да отклонят мисълта от желаната цел и да я насочат по
пътя
на изкушението и но волята на дявола да разстро-ат хармонията в онзи възвишен момент, когато молещият се при силно вътрешно напрежение, с притаен дъх и с втренчен поглед, жадно очаква да види пред себе си Бога, озарен и потънал в сияние.
Там той трябвало непрекъснато да се моли и с трепет да очаква момента, когато ще може да почувства присъствието на Бога да съзерцава с очите си Неговия лъчезарен образ. Този върховен момент, този блажен екстаз е най-висшия идеал на исихаста. До него се стига по пътя на умната молитва, след придобиване на опит и житейска мъдрост, видения и разумна работа. Д-р Васил Сл. Киселков в работата си върху исихазма "Григорий Синаит - представител на мистицизма във Византия през XI V век", издадена през 1928 година, а също и в списанието "Просвета" година 3, страница 267 казва следното за практиката на исихастите: "Приковаването на погледа е било необходимо условие, за да не се дава възможност на вниманието да се разсейва насам-натам и да не се пораждат в съзнанието на молещия се разни мисли, които нямат нищо общо с настроението на молитвата и очакването му да види Бога.
Най-малкото движение и най-малкият шум са били в състояние да отклонят мисълта от желаната цел и да я насочат по
пътя
на изкушението и но волята на дявола да разстро-ат хармонията в онзи възвишен момент, когато молещият се при силно вътрешно напрежение, с притаен дъх и с втренчен поглед, жадно очаква да види пред себе си Бога, озарен и потънал в сияние.
Този момент от психологическо гледище представя едно от най-съществените и най-характерните изживявания на исихастите. За да не го отбегне, ако би имал възможност, молещият се напълно би спрял своето дихание и биенето на сърцето си и би се превърнал в мъртва статуя. Най-обикновените природни явления - като гръм, светкавица, вятър, шумолене на дърветата и листата, са били схващани от исихастите като средства на злите духове или на дявола за да отклони вниманието на молещия се от пряката му цел и да се наруши покоя на неговата молитва". Думата исихасти произлиза от гръцката дума исихи, която значи мир, спокойствие, тишина. Защото те са се стремели да се изолират чрез концентрация от всички външни впечатления за да могат да видят Бога.
към текста >>
Между учениците на Григорий Синаит е бил и видният български духовник Теодосий Търновски, който след смъртта на своя учител
пътувал
из Атон, Солун и Цариград и най-после се преселил в килифаровската гора, близо до Търново, където основал прочутата търновска школа с 50 ученици.
Петка" и още едно. Учението на Григорий Симаит придобило широко разпространение. Някои византийски духовници се уплашили и обявили исихазмът за ерес, отъждествявайки го дори с бо-гомилството. Особено силно било схващането на Синаит за съзерцанието и виждането на Бога. Но между учениците на Синаит били и някои от патриарсите, които успели да наложат учението му като законно.
Между учениците на Григорий Синаит е бил и видният български духовник Теодосий Търновски, който след смъртта на своя учител
пътувал
из Атон, Солун и Цариград и най-после се преселил в килифаровската гора, близо до Търново, където основал прочутата търновска школа с 50 ученици.
По такъв начин в скоро време Килифарево става духовен център на цяла България. Той бил противник на богомилите и по негово настояване били свикани два събора - 1355 година и 1360, за да бъдат взети мерки срещу богомилите. Най-видният от неговите ученици бил бъдещият патриарх Евтимий. Преди смъртта си, през време на един дълъг пост и съзерцание, Теодосий имал видение, в което му се открило падането на българското царство и падането на Търново под турско робство. Също видял заточението на патриарх Евтимий, кой бил негов ученик и който по това време не бил още патриарх.
към текста >>
Виновен за това прегрешение според исихастите бил Сатаната, който продължавал непрестанно да внушава на земните хора лоши помисли и да ги тласка по
пътя
на греха.
Изходно положение в учението на исихазма била мисълта за някогашната непосредствена връзка между Бога и човека, когато бил в рая. В съгласие с библейския разказ исихастите проповядвали, че първият човек бил създаден по образ и подобие на Бога и се наслаждавал на райско блаженство в своя небесен дом. Те учили, че и тялото и душата произхождат от Бога и че плътта е храм на душата. Но пребиваването на Адам в рая не продължило дълго. Поради прегрешението той бил изгонен от небесните селения и така общението му с Бога се прекъснало.
Виновен за това прегрешение според исихастите бил Сатаната, който продължавал непрестанно да внушава на земните хора лоши помисли и да ги тласка по
пътя
на греха.
Наложително било, проповядвалите, да се прекъснат козните на злите сили и да се възстанови някогашната връзка между Бога и човека, т.е. да се възстанови Адам в неговото първоначално състояние. Който постигнал това, учили исихастите. щял да бъде избавен от страшната присъда за грешниците при второто пришествие на Христа и го очаквало вечно райско блаженство. Ръководени от своя стремеж за възстановяване на първоначалното единство между Бога и човека, исихастите разработили система от задължителни норми на поведение, които трябва, според тях, да се спазват и изпълняват най-строго, за да се постигне желаната цел.
към текста >>
В житието на Ромил Видински се препоръчва като най-силно средство за исихаста по
пътя
на неговото усъвършенстване по време на праксиса въздържание от три неща: от сън, от храна и от
телесен
покой.
щял да бъде избавен от страшната присъда за грешниците при второто пришествие на Христа и го очаквало вечно райско блаженство. Ръководени от своя стремеж за възстановяване на първоначалното единство между Бога и човека, исихастите разработили система от задължителни норми на поведение, които трябва, според тях, да се спазват и изпълняват най-строго, за да се постигне желаната цел. Тези задължителни норми на поведение се разделят на две главни групи: деяние и видение. Праксисът (деянията), за които говори Григорий Синаит в своите произведения, които били преведени и на български от Теодосий Търновски и Ромил Видински, се свеждали със спазването на редица монашески християнски добродетели: въздържане от удоволствия, смирение, бодърстване, търпение, послушание, пост и молитва. Особено много се наблягало на задължението да се избягва лекия и удобен живот.
В житието на Ромил Видински се препоръчва като най-силно средство за исихаста по
пътя
на неговото усъвършенстване по време на праксиса въздържание от три неща: от сън, от храна и от
телесен
покой.
Да не се угажда на корема, да се избягват обществени и земни храни. Това е едно от най-настоятелните изисквания в упражнение на праксиса. Препоръчвало се също така пълно послушание на обучаващия се в исихазма пред неговия духовен наставник и безпрекословно изпълнение на нарежданията му. Но праксисът не бил достатъчен за да се създаде връзка с Бога. Нужно било той да бъде последван от втора група от действия, които издигали вярващия на още по-висока степен, която му давала някои възможности да постигне тази връзка.
към текста >>
26.
ПЪТИЩА И МЕТОДИ ЗА ВЛИЗАНЕ ВЪВ ВРЪЗКА С НЕВИДИМИЯ СВЯТ
- Влад Пашов (1902- 1974)
ПЪТИЩА
И МЕТОДИ ЗА ВЛИЗАНЕ ВЪВ ВРЪЗКА С НЕВИДИМИЯ СВЯТ
ПЪТИЩА
И МЕТОДИ ЗА ВЛИЗАНЕ ВЪВ ВРЪЗКА С НЕВИДИМИЯ СВЯТ
Издателство Бяло Братство ISВN-10: 954-744-074-8 ISBN-13:978-954-744-074-6 Лекция от Влад Пашов Издателство Бяло Братство София, 2006 г.
към текста >>
По този
път
той се свързва с разумните същества, които му предават Божествената светлина и знание.
Знаете ли, че и духовете са като вас, но с по-ефирни тела, те разполагат с по-големи възможности от тези, с които вие разполагате. Като се отегчат от нещо, те започват да се занимават с хората на Земята - шегуват се с тях, разказват им различни измислици, подиграват се с тях. Ако искате да влезете във връзка с духовете, трябва да събудите духовните си чувства и да се пробуди висшето съзнание" "За да развие висшето съзнание, вие трябва да изучавате лекциите и да направите упражненията, които са дадени там." "Никой не може да бъде ученик, ако не си избере един свещен час за размишление върху великите Божествени истини.
По този
път
той се свързва с разумните същества, които му предават Божествената светлина и знание.
Ако само по половин час размишлявате върху духовните истини, все ще дойдете до положение да влизате в съзнателна връзка с разумния свят и той ще ви разкрие своето величие и красота. Материали за размишления вземайте от Еван-гелието на Йоана, от "Свещените думи на Учителя" и от всички беседи и лекции. Така че, за да развиете свръхсъзнанието си, което по естествен път ви поставя в контакт с разумния свят, трябва да прекарвате в молитва, размишления и концентрация. Размишлението върху една мисъл е подобно на дъвченето на храната. Значи когато човек размишлява върху една Божествена мисъл дълго време, той приема чрез своето свръхсъзнание много Божествени идеи и сили и приема също така да изпълни волята Божия."
към текста >>
Така че, за да развиете свръхсъзнанието си, което по естествен
път
ви поставя в контакт с разумния свят, трябва да прекарвате в молитва, размишления и концентрация.
"За да развие висшето съзнание, вие трябва да изучавате лекциите и да направите упражненията, които са дадени там." "Никой не може да бъде ученик, ако не си избере един свещен час за размишление върху великите Божествени истини. По този път той се свързва с разумните същества, които му предават Божествената светлина и знание. Ако само по половин час размишлявате върху духовните истини, все ще дойдете до положение да влизате в съзнателна връзка с разумния свят и той ще ви разкрие своето величие и красота. Материали за размишления вземайте от Еван-гелието на Йоана, от "Свещените думи на Учителя" и от всички беседи и лекции.
Така че, за да развиете свръхсъзнанието си, което по естествен
път
ви поставя в контакт с разумния свят, трябва да прекарвате в молитва, размишления и концентрация.
Размишлението върху една мисъл е подобно на дъвченето на храната. Значи когато човек размишлява върху една Божествена мисъл дълго време, той приема чрез своето свръхсъзнание много Божествени идеи и сили и приема също така да изпълни волята Божия." Учителя Ще разгледам пред вас един твърде важен въпрос, от правилното ориентиране на който зависи и нашето правилно разбиране и отношение към Учението. Това е въпросът за методите и пътищата за влизане във връзка с Невидимия свят.
към текста >>
Това е въпросът за методите и
пътищата
за влизане във връзка с Невидимия свят.
Така че, за да развиете свръхсъзнанието си, което по естествен път ви поставя в контакт с разумния свят, трябва да прекарвате в молитва, размишления и концентрация. Размишлението върху една мисъл е подобно на дъвченето на храната. Значи когато човек размишлява върху една Божествена мисъл дълго време, той приема чрез своето свръхсъзнание много Божествени идеи и сили и приема също така да изпълни волята Божия." Учителя Ще разгледам пред вас един твърде важен въпрос, от правилното ориентиране на който зависи и нашето правилно разбиране и отношение към Учението.
Това е въпросът за методите и
пътищата
за влизане във връзка с Невидимия свят.
Ще се постарая да изнеса този въпрос, така както Учителя го е поставил и разгледал. Той е даден и в общи линии в мотото. От гледището на Абсолютния Дух светът е един и неделим. Защото единното съзнание прониква цялото Битие. Но по отношение на съзнанията на различна степен на развитие, светът се диференцира и от единство става множество.
към текста >>
По-полезно би било в такъв случай да работим за нашето развитие и пробуждане, за да можем с ново съзнание да осъзнаем света и тогава по естествен
път
ще влезем във връзка с по-широк свят.
от степента на нашето развитие. Когато нашето съзнание се измени, т.е. когато преминем постепенно от фазата на самосъзнание в първите фази на свръхсъзнанието, тогава ние естествено ще дойдем до връзка с един по-широк свят, който сега наричаме Невидим. Първите проблясъци на свръхсъзнанието са това, което наричаме интуиция. Но с обик-новеното си съзнание да се стремим да влезем в съзнателна връзка с разумния свят, това е все едно да си губим времето и енергията напразно.
По-полезно би било в такъв случай да работим за нашето развитие и пробуждане, за да можем с ново съзнание да осъзнаем света и тогава по естествен
път
ще влезем във връзка с по-широк свят.
Затова най-естественият път за влизане във връзка с възвишения разумен свят е разширение на нашето съзнание, т.е. преминаване от самосъзнание към свръхсъзнание. Учителя казва, че този път не е прост и лесен. Човек трябва да премине през ред последователни степени на развитие, докато премине от самосъзнанието към свръхсъзнанието. Учителя определя, че човек преминава през седем степени, докато достигне това на съвършенството или пълното свръхсъзнание.
към текста >>
Затова най-естественият
път
за влизане във връзка с възвишения разумен свят е разширение на нашето съзнание, т.е.
Когато нашето съзнание се измени, т.е. когато преминем постепенно от фазата на самосъзнание в първите фази на свръхсъзнанието, тогава ние естествено ще дойдем до връзка с един по-широк свят, който сега наричаме Невидим. Първите проблясъци на свръхсъзнанието са това, което наричаме интуиция. Но с обик-новеното си съзнание да се стремим да влезем в съзнателна връзка с разумния свят, това е все едно да си губим времето и енергията напразно. По-полезно би било в такъв случай да работим за нашето развитие и пробуждане, за да можем с ново съзнание да осъзнаем света и тогава по естествен път ще влезем във връзка с по-широк свят.
Затова най-естественият
път
за влизане във връзка с възвишения разумен свят е разширение на нашето съзнание, т.е.
преминаване от самосъзнание към свръхсъзнание. Учителя казва, че този път не е прост и лесен. Човек трябва да премине през ред последователни степени на развитие, докато премине от самосъзнанието към свръхсъзнанието. Учителя определя, че човек преминава през седем степени, докато достигне това на съвършенството или пълното свръхсъзнание. И в зависимост от това на каква степен на развитие се намира човек в даден момент, от това зависят и най-подходящите методи за връзка с Разумния свят.
към текста >>
Учителя казва, че този
път
не е прост и
лесен
.
Първите проблясъци на свръхсъзнанието са това, което наричаме интуиция. Но с обик-новеното си съзнание да се стремим да влезем в съзнателна връзка с разумния свят, това е все едно да си губим времето и енергията напразно. По-полезно би било в такъв случай да работим за нашето развитие и пробуждане, за да можем с ново съзнание да осъзнаем света и тогава по естествен път ще влезем във връзка с по-широк свят. Затова най-естественият път за влизане във връзка с възвишения разумен свят е разширение на нашето съзнание, т.е. преминаване от самосъзнание към свръхсъзнание.
Учителя казва, че този
път
не е прост и
лесен
.
Човек трябва да премине през ред последователни степени на развитие, докато премине от самосъзнанието към свръхсъзнанието. Учителя определя, че човек преминава през седем степени, докато достигне това на съвършенството или пълното свръхсъзнание. И в зависимост от това на каква степен на развитие се намира човек в даден момент, от това зависят и най-подходящите методи за връзка с Разумния свят. Тези седем степени са следните: Първа степен.
към текста >>
Тук човек се научава да мисли и мисълта става за него
път
към възраждане и обновление, което е четвъртата степен в духовното развитие.
Наречена е спасение. То е от Бога и това значи, че човек, след като се е покаял и взел насока в живота си, има подкрепата на Разумния свят, за да използва разумно условията на настоящия си живот и да се повдигне в развитието си. При тази фаза се образува правилна връзка между астралното и умственото тяло на човека. И с това се създават условия да може човек да хармонизира своите мисли и чувства.
Тук човек се научава да мисли и мисълта става за него
път
към възраждане и обновление, което е четвъртата степен в духовното развитие.
То е от чо-века. При тази фаза под влияние на пробудената мисъл човек се възражда, обновява и става нов човек, с което се подготвя за следващата най-важна фаза. Пета степен. Новораждане или пробуждане на човешката душа, или още раждане на Аза в човека. Новораждането е от Бога.
към текста >>
Учителя ни даде много методи и
пътища
за влизане във връзка с Невидимия свят.
Това е влизане в Нирвана. Всички тела трябва да вибрират в унисон. Понеже сега физическото тяло отива на една страна, астралното на друга, умственото на трета, на това се дължи дисхармонията в човешкия живот. Затова трябва да се постигне хармония между тях. Сегашната дисхармония между нашите мисли, чувства и постъпки е резултат на нехармоничната връзка между нашите тела.
Учителя ни даде много методи и
пътища
за влизане във връзка с Невидимия свят.
Но за да можем да използваме всички тези методи, ние трябва да изменим досегашните си схващания за този разумен възвишен свят, да изменим съзнанието си. Ние имаме за него една абстрактна идея, дадена ни от онези, които сами не го познават. Ние имаме една механическа представа за него и нашето отношение към него е механическо. Но както Учителя ни е учил, светът, за който става въпрос, не е една абстракция и не трябва да имаме механическо отношение към него, но трябва да знаем, че той е един жив и разумен свят, населен с разумни, възвишени същества, които имат присърце нашето развитие и нашето благо. Ние сме потопени в тяхната аура, ние сме потопени в тяхното съзнание и живе-ем в техния живот.
към текста >>
Няма да излагам сега
пътя
на ученика, но само ще се спра на онзи момент от този
път
, който ни поставя във връзка с Невидимия свят.
Затова, когато говорим за връзка с Невидимия свят, трябва да имаме предвид с кои области от този свят искаме да влезем във връзка. Човек е врата за Невидимия свят. Трябва да минем през човека, за да влезем в разумния необятен свят, в който живеем и се движим. Но как може да стане това? Това е именно предмет на окултното ученичество, което ни дава методите и начините за преми-наване през човека, за да влезем в необятния свят.
Няма да излагам сега
пътя
на ученика, но само ще се спра на онзи момент от този
път
, който ни поставя във връзка с Невидимия свят.
Христос казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът." Много Учители са идвали в света, дали са различни методи и начини за влизане в Пътя, но Христос казва: "Аз съм Пътят." А Христос е изявената Божия Любов. Но когато говорим за Любовта в духа на Учителя, ние не разбираме нашите човешки чувствания, но разбираме онази сила, която прави човека безсмъртен и внася чистотата в него и го обединява като едно цяло, т.е. хармонизира всичките сили в него. А единственият път, по който Любовта се проявява в човека и Космоса, това е Мъдростта. Затова Учителя казва: "Само умният човек може да обича." Сле-дователно само умният може да влезе във връзка с разумния свят, със света на Любовта.
към текста >>
Христос казва: "Аз съм
Пътят
, Истината и Животът." Много Учители са идвали в света, дали са различни методи и начини за влизане в
Пътя
, но Христос казва: "Аз съм
Пътят
." А Христос е изявената Божия Любов.
Човек е врата за Невидимия свят. Трябва да минем през човека, за да влезем в разумния необятен свят, в който живеем и се движим. Но как може да стане това? Това е именно предмет на окултното ученичество, което ни дава методите и начините за преми-наване през човека, за да влезем в необятния свят. Няма да излагам сега пътя на ученика, но само ще се спра на онзи момент от този път, който ни поставя във връзка с Невидимия свят.
Христос казва: "Аз съм
Пътят
, Истината и Животът." Много Учители са идвали в света, дали са различни методи и начини за влизане в
Пътя
, но Христос казва: "Аз съм
Пътят
." А Христос е изявената Божия Любов.
Но когато говорим за Любовта в духа на Учителя, ние не разбираме нашите човешки чувствания, но разбираме онази сила, която прави човека безсмъртен и внася чистотата в него и го обединява като едно цяло, т.е. хармонизира всичките сили в него. А единственият път, по който Любовта се проявява в човека и Космоса, това е Мъдростта. Затова Учителя казва: "Само умният човек може да обича." Сле-дователно само умният може да влезе във връзка с разумния свят, със света на Любовта. Но тук се натъкваме на едно привидно противоречие.
към текста >>
А единственият
път
, по който Любовта се проявява в човека и Космоса, това е Мъдростта.
Това е именно предмет на окултното ученичество, което ни дава методите и начините за преми-наване през човека, за да влезем в необятния свят. Няма да излагам сега пътя на ученика, но само ще се спра на онзи момент от този път, който ни поставя във връзка с Невидимия свят. Христос казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът." Много Учители са идвали в света, дали са различни методи и начини за влизане в Пътя, но Христос казва: "Аз съм Пътят." А Христос е изявената Божия Любов. Но когато говорим за Любовта в духа на Учителя, ние не разбираме нашите човешки чувствания, но разбираме онази сила, която прави човека безсмъртен и внася чистотата в него и го обединява като едно цяло, т.е. хармонизира всичките сили в него.
А единственият
път
, по който Любовта се проявява в човека и Космоса, това е Мъдростта.
Затова Учителя казва: "Само умният човек може да обича." Сле-дователно само умният може да влезе във връзка с разумния свят, със света на Любовта. Но тук се натъкваме на едно привидно противоречие. Повечето хора са с убеждението, че днес е царството на ума, от който са родени всичките противоречия. Това е едно заблуждение, внесено от черната ложа в света, за да отклони човешките души от правия път. На много места Учителя дебело подчертава, че злото в човешкия живот се корени в човеш-кото сърце, което трябва да бъде прободено, за да изтече злото от него.
към текста >>
Това е едно заблуждение, внесено от черната ложа в света, за да отклони човешките души от правия
път
.
хармонизира всичките сили в него. А единственият път, по който Любовта се проявява в човека и Космоса, това е Мъдростта. Затова Учителя казва: "Само умният човек може да обича." Сле-дователно само умният може да влезе във връзка с разумния свят, със света на Любовта. Но тук се натъкваме на едно привидно противоречие. Повечето хора са с убеждението, че днес е царството на ума, от който са родени всичките противоречия.
Това е едно заблуждение, внесено от черната ложа в света, за да отклони човешките души от правия
път
.
На много места Учителя дебело подчертава, че злото в човешкия живот се корени в човеш-кото сърце, което трябва да бъде прободено, за да изтече злото от него. Затова са страданията в живота. Четете внимателно беседите и лекциите и ще се убедите в това. Защото под думата ум, според Учителя, разбираме съвкупността на всички добродетели и сили, които са като възможности на човешката душа. Умът, това е свещеното, разум, това е пътят, който води към вечния живот, към разумния безсмъртен живот, а човешкият мозък е само една антена, чрез която се проявяват силите на човешкия ум.
към текста >>
Умът, това е свещеното, разум, това е
пътят
, който води към вечния живот, към разумния безсмъртен живот, а човешкият мозък е само една антена, чрез която се проявяват силите на човешкия ум.
Това е едно заблуждение, внесено от черната ложа в света, за да отклони човешките души от правия път. На много места Учителя дебело подчертава, че злото в човешкия живот се корени в човеш-кото сърце, което трябва да бъде прободено, за да изтече злото от него. Затова са страданията в живота. Четете внимателно беседите и лекциите и ще се убедите в това. Защото под думата ум, според Учителя, разбираме съвкупността на всички добродетели и сили, които са като възможности на човешката душа.
Умът, това е свещеното, разум, това е
пътят
, който води към вечния живот, към разумния безсмъртен живот, а човешкият мозък е само една антена, чрез която се проявяват силите на човешкия ум.
И колкото по-организиран е човешкият мозък, толкова по-добре се проявява умът. Човек е затворен в своята глава и трябва да намери вратата, за да излезе оттам и да направи връзка с обкръжаващия свят. Религията дава молитвата като метод за влизане във връзка с разумния свят, с възвишените същества, с Бога. Това е един правилен път, но той е профанизиран, защото днес молитвата е превърната в механически акт, а молитвата има сила, когато не е един механически акт, а съзнателно отношение към разумния, възвишен свят. Само ученикът знае в истинския смисъл на думата какво представя молитвата и знае как да се моли, и знае нейната сила и нейния ефект.
към текста >>
Това е един правилен
път
, но той е профанизиран, защото днес молитвата е превърната в механически акт, а молитвата има сила, когато не е един механически акт, а съзнателно отношение към разумния, възвишен свят.
Защото под думата ум, според Учителя, разбираме съвкупността на всички добродетели и сили, които са като възможности на човешката душа. Умът, това е свещеното, разум, това е пътят, който води към вечния живот, към разумния безсмъртен живот, а човешкият мозък е само една антена, чрез която се проявяват силите на човешкия ум. И колкото по-организиран е човешкият мозък, толкова по-добре се проявява умът. Човек е затворен в своята глава и трябва да намери вратата, за да излезе оттам и да направи връзка с обкръжаващия свят. Религията дава молитвата като метод за влизане във връзка с разумния свят, с възвишените същества, с Бога.
Това е един правилен
път
, но той е профанизиран, защото днес молитвата е превърната в механически акт, а молитвата има сила, когато не е един механически акт, а съзнателно отношение към разумния, възвишен свят.
Само ученикът знае в истинския смисъл на думата какво представя молитвата и знае как да се моли, и знае нейната сила и нейния ефект. Но той знае, когато се моли да влиза в тайната си стаичка, знае да издигне съзнанието си към възвишения свят и така с подвигнато съзнание той влиза във връзка и общение с разумните, възвишени същества и с Бога, и се ползва от техните енергии, сили и знание. За ученика молитвата не е просия, но акт на благодарност, в който човек се съсредоточава в себе си и чрез себе си влиза в необятния свят, където живеят разумните същества. Молитвата е един от най-безопасните методи. За ученика тя се пре-връща в медитация, при която съзнанието му се повдига във възвишения свят и той съзерцава Божествената красота и хармония и преживява блаженството от съзерцанието на хармонията на сферите.
към текста >>
При това състояние, като проникне в Невидимия свят, той ще свети като Слънце, всички тъмни същества ще отстъпят пред него и ще му отворят
път
.
Затова първата задача на оня, който иска да влезе във връзка с Невидимия свят, е да добие власт и контрол на силите в себе си, а оттам ще знае вече да владее и силите, които функционират в Природата. Това подразбира човек да е развил в себе си възвишените Божествени добродетели и да е подчинил всичките отрицателни сили в себе си на разумната воля. Онзи, който не е напра-вил това, той е роб и играчка на тъмните сили и не е техен господар. Чистотата е качество на всички добродетели. Затова първата задача на онзи, който иска да влезе във връзка с Невидимия свят и да има опитността на истинския ученик, да може да влезе във връзка с Учителя, е чрез разумна работа да трансформира всичките си нисши страсти и енергии, да се освободи от всички недъзи и да придобие първичната чистота и святост, които са качества на човешката душа.
При това състояние, като проникне в Невидимия свят, той ще свети като Слънце, всички тъмни същества ще отстъпят пред него и ще му отворят
път
.
Защото човек неизбежно ще мине през тяхното царство, преди да влезе във Възвишения свят. Човек при влизане в Невидимия свят неизбежно минава през тъмната зона, и ако не е силен, той ще се уплаши и ще стане жертва на тъмните същества, които живеят в този свят. Затова Учителя казва в "Царския път на душата": "Разумният ред на Божествената душа, който трябва да следва ученикът на Бя-лото Братство, е: силата предшества свобода-та, свободата предшества правата мисъл, пра-вата мисъл предшества благородното чувство, благородното чувство предшества добрата постъпка." Това значи, докато човек не придобие сила, за да контролира всички енергии, които влизат в неговото тяло, той не може да има никаква свобода, а ще бъде играчка на природните сили. А докато не е свободен, човек не може да мисли, а само ще бъде проводник на чужди мисли, защото мисълта е един творчески процес и само свободният може да мисли, а онзи, който не може да мисли, той не е свободен за собствени, благородни и възвишени чувства. А онзи, който няма благородни и възвишени чувства, не е свободен за никакво добро дело - той е един лист, който се люшка по вълните на океана.
към текста >>
Затова Учителя казва в "Царския
път
на душата": "Разумният ред на Божествената душа, който трябва да следва ученикът на Бя-лото Братство, е: силата предшества свобода-та, свободата предшества правата мисъл, пра-вата мисъл предшества благородното чувство, благородното чувство предшества добрата постъпка." Това значи, докато човек не придобие сила, за да контролира всички енергии, които влизат в неговото тяло, той не може да има никаква свобода, а ще бъде играчка на природните сили.
Чистотата е качество на всички добродетели. Затова първата задача на онзи, който иска да влезе във връзка с Невидимия свят и да има опитността на истинския ученик, да може да влезе във връзка с Учителя, е чрез разумна работа да трансформира всичките си нисши страсти и енергии, да се освободи от всички недъзи и да придобие първичната чистота и святост, които са качества на човешката душа. При това състояние, като проникне в Невидимия свят, той ще свети като Слънце, всички тъмни същества ще отстъпят пред него и ще му отворят път. Защото човек неизбежно ще мине през тяхното царство, преди да влезе във Възвишения свят. Човек при влизане в Невидимия свят неизбежно минава през тъмната зона, и ако не е силен, той ще се уплаши и ще стане жертва на тъмните същества, които живеят в този свят.
Затова Учителя казва в "Царския
път
на душата": "Разумният ред на Божествената душа, който трябва да следва ученикът на Бя-лото Братство, е: силата предшества свобода-та, свободата предшества правата мисъл, пра-вата мисъл предшества благородното чувство, благородното чувство предшества добрата постъпка." Това значи, докато човек не придобие сила, за да контролира всички енергии, които влизат в неговото тяло, той не може да има никаква свобода, а ще бъде играчка на природните сили.
А докато не е свободен, човек не може да мисли, а само ще бъде проводник на чужди мисли, защото мисълта е един творчески процес и само свободният може да мисли, а онзи, който не може да мисли, той не е свободен за собствени, благородни и възвишени чувства. А онзи, който няма благородни и възвишени чувства, не е свободен за никакво добро дело - той е един лист, който се люшка по вълните на океана. Следователно, за да влезе безопасно във връзка с Невидимия свят, човек трябва да организира своите мисли, чувства и постъпки и да ги подчини на разумната воля на духа. Само при това условие той може безопасно да влезе във връзка с Невидимия свят и с разумните същества. В противен случай той ще е играчка на нисшите и невежи духове.
към текста >>
Така че първият и най-
лесен
начин за влизане във връзка с Невидимия свят е молитвата.
Той не е от висшите духове, които са завършили своето развитие, за да могат да ви помагат. Тези възвишени духове могат да изменят из-цяло насоката на вашето развитие. Те са носители на великата Божия мисъл, затова могат да ви помогнат. Те са помощници на всички участници в Школата. Всеки ученик, който влиза в Школата, има вече тяхното съдействие."
Така че първият и най-
лесен
начин за влизане във връзка с Невидимия свят е молитвата.
Той е достъпен за всички хора и е подго-товление на следващия по-труден метод -пътят на ученика. Ученикът се отличава с любов към знанието, с любов към Учителя и към Бога. Учителя казва: "Ако искате да бъде-те ученици, от вас се иска да учите и да имате Любов към Учителя си, Любов към Бога и Любов към Духа. Учителят ще ви въведе в училището, Бог ще ви научи на великата Мъдрост, а Духът ще ви даде вътрешна светлина. Щом дойде вътрешната светлина, всички тези качества ще ви свържат с великите сили на Природата и вие ще станете самостоятелни.
към текста >>
Той е достъпен за всички хора и е подго-товление на следващия по-труден метод -
пътят
на ученика.
Тези възвишени духове могат да изменят из-цяло насоката на вашето развитие. Те са носители на великата Божия мисъл, затова могат да ви помогнат. Те са помощници на всички участници в Школата. Всеки ученик, който влиза в Школата, има вече тяхното съдействие." Така че първият и най-лесен начин за влизане във връзка с Невидимия свят е молитвата.
Той е достъпен за всички хора и е подго-товление на следващия по-труден метод -
пътят
на ученика.
Ученикът се отличава с любов към знанието, с любов към Учителя и към Бога. Учителя казва: "Ако искате да бъде-те ученици, от вас се иска да учите и да имате Любов към Учителя си, Любов към Бога и Любов към Духа. Учителят ще ви въведе в училището, Бог ще ви научи на великата Мъдрост, а Духът ще ви даде вътрешна светлина. Щом дойде вътрешната светлина, всички тези качества ще ви свържат с великите сили на Природата и вие ще станете самостоятелни. Първата задача на ученика, след като е влязъл в Школата, е да стане господар на мислите, чувствата и постъпките си.
към текста >>
Но този
път
изисква дълга и упорита работа, за да дойде ученикът до това съзнание.
Първата задача на ученика, след като е влязъл в Школата, е да стане господар на мислите, чувствата и постъпките си. След като е постигнал това, след като владее всички сили, които функционират в неговото тяло, той научава къде е вратата, през която може да излезе от тялото си, научава как да я отва-ря и затваря и как да излиза от тялото си, и да влиза във великия Божествен свят. При тези излизания от тялото си, той отива в Школата в другия свят и там се среща с напредналите ученици и с Учителя. Тези напреднали ученици под ръководството на Учителя са го ръководили и научили да излиза от тялото си и да влиза във великия и необятен свят. От тази необикновена и красива екскурзия той почерпва всички сведения, които му са необходими за неговата работа на Земята.
Но този
път
изисква дълга и упорита работа, за да дойде ученикът до това съзнание.
Но въпреки това това е най-желаният и най-естественият път. И Учителя много пъти казваше: "Вие трябва да се научите съзнателно да излизате от тялото си и пак да се връщате, като го правите съзнателно, т.е. като спазвате съзнанието, за това, което виждате и преживявате в Не-видимия свят." При тази съзнателна работа над себе си, освен възможността да излиза от тялото си и да отива в Невидимия свят или в най-отдале-чените краища на Земята или на други планети и при по-напредналите ученици на Слънцето, ученикът развива и своето вътрешно зрение, което наричат ясновидство, та когато е в тялото си, без да го напуска, да вижда духовния свят или места, които са далеч от него. Днес много се говори за ясновидството и мнозина минават за такива, но малцина имат ясна представа за него.
към текста >>
Но въпреки това това е най-желаният и най-естественият
път
.
След като е постигнал това, след като владее всички сили, които функционират в неговото тяло, той научава къде е вратата, през която може да излезе от тялото си, научава как да я отва-ря и затваря и как да излиза от тялото си, и да влиза във великия Божествен свят. При тези излизания от тялото си, той отива в Школата в другия свят и там се среща с напредналите ученици и с Учителя. Тези напреднали ученици под ръководството на Учителя са го ръководили и научили да излиза от тялото си и да влиза във великия и необятен свят. От тази необикновена и красива екскурзия той почерпва всички сведения, които му са необходими за неговата работа на Земята. Но този път изисква дълга и упорита работа, за да дойде ученикът до това съзнание.
Но въпреки това това е най-желаният и най-естественият
път
.
И Учителя много пъти казваше: "Вие трябва да се научите съзнателно да излизате от тялото си и пак да се връщате, като го правите съзнателно, т.е. като спазвате съзнанието, за това, което виждате и преживявате в Не-видимия свят." При тази съзнателна работа над себе си, освен възможността да излиза от тялото си и да отива в Невидимия свят или в най-отдале-чените краища на Земята или на други планети и при по-напредналите ученици на Слънцето, ученикът развива и своето вътрешно зрение, което наричат ясновидство, та когато е в тялото си, без да го напуска, да вижда духовния свят или места, които са далеч от него. Днес много се говори за ясновидството и мнозина минават за такива, но малцина имат ясна представа за него. Казва се обикновено, че ясновидството е вътрешно виждане, шесто чувство и др.
към текста >>
И Учителя много
пъти
казваше: "Вие трябва да се научите съзнателно да излизате от тялото си и пак да се връщате, като го правите съзнателно, т.е.
При тези излизания от тялото си, той отива в Школата в другия свят и там се среща с напредналите ученици и с Учителя. Тези напреднали ученици под ръководството на Учителя са го ръководили и научили да излиза от тялото си и да влиза във великия и необятен свят. От тази необикновена и красива екскурзия той почерпва всички сведения, които му са необходими за неговата работа на Земята. Но този път изисква дълга и упорита работа, за да дойде ученикът до това съзнание. Но въпреки това това е най-желаният и най-естественият път.
И Учителя много
пъти
казваше: "Вие трябва да се научите съзнателно да излизате от тялото си и пак да се връщате, като го правите съзнателно, т.е.
като спазвате съзнанието, за това, което виждате и преживявате в Не-видимия свят." При тази съзнателна работа над себе си, освен възможността да излиза от тялото си и да отива в Невидимия свят или в най-отдале-чените краища на Земята или на други планети и при по-напредналите ученици на Слънцето, ученикът развива и своето вътрешно зрение, което наричат ясновидство, та когато е в тялото си, без да го напуска, да вижда духовния свят или места, които са далеч от него. Днес много се говори за ясновидството и мнозина минават за такива, но малцина имат ясна представа за него. Казва се обикновено, че ясновидството е вътрешно виждане, шесто чувство и др. Но това не е още ясно определено.
към текста >>
Това е един от най-опасните
пътища
, защото при него не се спазват всички необходими условия, за да се избегнат опасностите, които изтъкнах по-горе.
Обаче така могат да виждат истински културните и благородни хора, защото те няма да злоупотребят с това, което виждат. Ако ясновидството се развие в обикновените хора, те ще направят ред погрешки и престъпления. В това отношение Природата знае на кого какви способности да даде. Докато човек не е развил своите висши чувства, Природата не може да му даде необикновени дарби и способности." Друг един метод за влизане във връзка с Невидимия свят, това е методът на медиумите и спиритическите сеанси.
Това е един от най-опасните
пътища
, защото при него не се спазват всички необходими условия, за да се избегнат опасностите, които изтъкнах по-горе.
Преди всичко какво представлява медиумът? Той е една врата, която се отваря и затваря не по негова воля, но по волята на духовете. Или по-право той е една отворена врата, през която духовете свободно влизат. Значи той не е господар на своите сили и своите състояния. Затова в неговата къща влизат много неканени гости.
към текста >>
В това отношение в Братството имаме много опитности от този род, но всички те ни говорят, че този
път
не е
пътят
на ученика.
Това нека добре да се запомни. Това е един порядък, който се спазва в нашия физически свят, а още повече в разумния Божествен свят. А при медиума това е обикновено явление: стопанинът спи, гостите пристигат, използват неговата къща и разполагат с нея, както намерят за добре. Често се случва, че не искат да напуснат къщата. И забелязано е, че всички тези гости, които идват на медиума, се представят за Дева Мария, за Христос и от Негово Име, предста-вят се за все по-големи величия - за Архангел Михаил, за Учителя, за различни светии и посветени от миналото.
В това отношение в Братството имаме много опитности от този род, но всички те ни говорят, че този
път
не е
пътят
на ученика.
За доказателство ще приведа едно писмо на Учителя, за да се види как той гледа на този въпрос: "Получих вашето писмо. Аз ви питам: Имате ли дълбоко желание да намерите Истината и да служите на Господа, както Той иска? Имайте в предвид, че Господ не е човек. Той се от злато не изкушава.
към текста >>
Знайте, че Небето сега всинца ви претегля и когато се определи тежестта ви и изпита сърцето ви, тогаз ще ви се дадат нужните
упътвания
, по които може да добиете истинското знание и Мъдрост.
На лъжата каквото име да й се тури, тя е все лъжа. Не е важна само формата, важно е и съдържанието. Божието благословение, Господните дарби не се купуват. Ти трябва да се заемеш повече да четеш и да размишляваш, а не да чакаш на духовете да те учат. И когато дойдеш до едно положително, вътрешно знание, тогава да изказваш това, което зна-еш.
Знайте, че Небето сега всинца ви претегля и когато се определи тежестта ви и изпита сърцето ви, тогаз ще ви се дадат нужните
упътвания
, по които може да добиете истинското знание и Мъдрост.
Сега вие сте деца и трябва да пораснете по ум и мярката Христова, защото само Отец е, Който учи и дава знание. Сега Неговият Дух е носител на всяка Мъдрост и знание. Само Отец знае пътищата на всичко и когато Той благославя, Той знае как да предава знанието, да не заблуждава никой. Отец е виделина и в Него няма тъмнина. Очистете сърцата си.
към текста >>
Само Отец знае
пътищата
на всичко и когато Той благославя, Той знае как да предава знанието, да не заблуждава никой.
Ти трябва да се заемеш повече да четеш и да размишляваш, а не да чакаш на духовете да те учат. И когато дойдеш до едно положително, вътрешно знание, тогава да изказваш това, което зна-еш. Знайте, че Небето сега всинца ви претегля и когато се определи тежестта ви и изпита сърцето ви, тогаз ще ви се дадат нужните упътвания, по които може да добиете истинското знание и Мъдрост. Сега вие сте деца и трябва да пораснете по ум и мярката Христова, защото само Отец е, Който учи и дава знание. Сега Неговият Дух е носител на всяка Мъдрост и знание.
Само Отец знае
пътищата
на всичко и когато Той благославя, Той знае как да предава знанието, да не заблуждава никой.
Отец е виделина и в Него няма тъмнина. Очистете сърцата си. Свети бъдете, защото Отец е свят."Оставям писмото да говори само за себе си, защото е категорично и ясно. На много места ще срещнете в беседите Учителя да казва: "Обикновено духовете, които се явяват по сеансите, са невежи и с голямо мнение за себе си. И затова обикновено се представят за големи величия." Но ние знаем как дойде Учи-теля в света.
към текста >>
Ако някой
път
, това е изключителен случай, някой от Белите Братя се реши да се яви на някой сеанс, той никога няма да каже кой е, той само ще си даде съвета.
Свети бъдете, защото Отец е свят."Оставям писмото да говори само за себе си, защото е категорично и ясно. На много места ще срещнете в беседите Учителя да казва: "Обикновено духовете, които се явяват по сеансите, са невежи и с голямо мнение за себе си. И затова обикновено се представят за големи величия." Но ние знаем как дойде Учи-теля в света. Той дойде инкогнито. Този същи-ят закон се отнася и за явяването на светлите духове.
Ако някой
път
, това е изключителен случай, някой от Белите Братя се реши да се яви на някой сеанс, той никога няма да каже кой е, той само ще си даде съвета.
Всички онези, които се явяват с големи фирми, ще знаете, че не говорят Истината. И Учителя на едно място казва: "Учителя и посветените от Бялото Братство нямат нужда от посредници, за да се явяват на хората или на учениците. Учителя и посветените от Бялото Братство са господари на материята и могат да стават видими и невидими при свое желание, посред бял ден, при най-силна слънчева светлина. За тях не е необходима тъмна стая и липса на светлина, защото тяхната светлина е по-голяма от светлината на Слънцето." Има един велик закон, на който са подчинени Белите Братя.
към текста >>
Това е безопасен
път
, но за него се изисква работа и знание.
Той е свещен език, за който Учителя говори и го нарича ва-тански. Той е език, който човек трябва да знае, а също така трябва да знае как да си служи с тези символи, за да влиза във връзка с духовете. Най-първо човек трябва да знае името на духа, когото ще вика, защото възвишените духове си имат имена. Но преди всичко човек трябва да създаде в себе си онова възвишено състояние на съзнанието, което повишава неговите вибрации, за да може да издържи на едно такова същество. След като произнесе името на духа, когото вика на ватански език, той ще може да влезе във връзка с него.
Това е безопасен
път
, но за него се изисква работа и знание.
Но той е достоен за ученика и Учителя апелира да се изучава този език, и да си служим с него. С него си служат всички ученици от вътрешната школа. По закона на съответствията всяка една част от тялото ни отговаря на известна област на Невидимия свят. И ако знаем коя част на коя област отговаря, като пипнем тази част от тялото си, ние влизаме във връзка със съществата от тази област. И затова Учителя казва: "Не правете безразборни движения, не се почесвайте безразборно, особено по глава-та, която представя истинска електрическа централа, на която ако не знаете ключовете, може да си причините големи пакости.
към текста >>
Друг един
път
за влизане във връзка с разумния свят и възвишените същества е това, което се нарича вселяване.
С него си служат всички ученици от вътрешната школа. По закона на съответствията всяка една част от тялото ни отговаря на известна област на Невидимия свят. И ако знаем коя част на коя област отговаря, като пипнем тази част от тялото си, ние влизаме във връзка със съществата от тази област. И затова Учителя казва: "Не правете безразборни движения, не се почесвайте безразборно, особено по глава-та, която представя истинска електрическа централа, на която ако не знаете ключовете, може да си причините големи пакости. Но това са методи, които изискват дълбоко знание и сериозна работа."
Друг един
път
за влизане във връзка с разумния свят и възвишените същества е това, което се нарича вселяване.
Учителя още в първите години на лекциите казва, че задачата на ученика е да се подготви, т.е. да подготви своя мозък, своето тяло, своето съзнание, за да може чрез него било чрез вселяване, било чрез обикновен контакт да се проявят Белите Братя. При вселяването едно възвишено същество от Белите Братя използва човешкото тяло и човешкия мозък и се проявява, като същевременно и човек стои в тялото си с будно съзнание, и се учи от това, което прави или говори Духът чрез него. Такова нещо имало, казва Учителя, между Христос и Павел. Такива случаи има много в окултната история, но излишно е да ги цитирам.
към текста >>
Този е един от най-желателните
пътища
за връзка, но за да дойде човек до него, се изисква усилена работа.
да подготви своя мозък, своето тяло, своето съзнание, за да може чрез него било чрез вселяване, било чрез обикновен контакт да се проявят Белите Братя. При вселяването едно възвишено същество от Белите Братя използва човешкото тяло и човешкия мозък и се проявява, като същевременно и човек стои в тялото си с будно съзнание, и се учи от това, което прави или говори Духът чрез него. Такова нещо имало, казва Учителя, между Христос и Павел. Такива случаи има много в окултната история, но излишно е да ги цитирам. При тези случаи човек трябва да е подготвен - да има организиран мозък и чисто и благородно сърце, чисто тяло, за да може да послужи като проводник.
Този е един от най-желателните
пътища
за връзка, но за да дойде човек до него, се изисква усилена работа.
Частични прояви на Белите Братя чрез учениците има и те ще се увеличават все повече, но затова се изисква работа от учениците. Най-после, когато на човека предстои ня-какво голямо изпитание, или се намира в големи противоречия, които не може да разреши, някои от Белите Братя, или сам Учителя ще му се яви и ще му помогне. Защото Белите Братя са окото на Провидението и бдят над всяка човешка душа. Затова е казано: "Потърсете ме в ден скръбен, защото съм близо до вас." Белите Братя ръководят и направляват нашия живот, и много добре знаят кога имаме нужда от тях, за да ни помогнат. Те ни помагат впрочем и без да ни се явяват, но когато има нужда, те се явяват и в човешка форма.
към текста >>
Така че когато в чисто окултен смисъл говорим за
пътища
и методи за връзка с Неви-димия свят, имаме предвид пробуждането на свръхсъзнанието, чрез което влизаме в обще-ние с разумните същества на Космоса.
Те ни помагат впрочем и без да ни се явяват, но когато има нужда, те се явяват и в човешка форма. Но нашето съзнание трябва да бъде будно, за да можем да схванем ръководството и помощта, която Невидимият свят ни дава, за да съзнаем непрекъснатата връзка с него. Така постепенно ще развием нашата интуиция, която е най-добрата връзка с този разумен свят. Интуицията в този смисъл, в който Учителя я разбира, това е първият лъч на пробуждащото се свръхсъзнание, което е истинс-ката база и основа за връзка с духовния свят. Без интуиция, без пробуждане на свръхсъзна-нието, което е на степени, механическата връзка с нашето обикновено самосъзнание е от малка стойност.
Така че когато в чисто окултен смисъл говорим за
пътища
и методи за връзка с Неви-димия свят, имаме предвид пробуждането на свръхсъзнанието, чрез което влизаме в обще-ние с разумните същества на Космоса.
За тази цел преди всичко трябва да работим над себе си, за да утихнат вълните на нашето море, за да може ясно да се отрази реалността. Защото ние сме непрекъснато във връзка с Невидимия свят, но благодарение на ежедневните грижи не съзнаваме това. Значи трябва само да осъзнаем тази връзка. Лекция от Влад Пашов, държана на 4.09.1951 г Изгрева
към текста >>
27.
10. Основите на Новото Учение. Трите пътя, 23 юни 1935 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
ОСНОВИТЕ НА НОВОТО УЧЕНИЕ ТРИТЕ
ПЪТЯ
ОСНОВИТЕ НА НОВОТО УЧЕНИЕ ТРИТЕ
ПЪТЯ
Има три правила, които всеки трябва да държи в ума си, ако иска животът му да е осмислен. Първото правило е: Любовта е път за живота. Ако искате да придобиете живота, Любовта трябва да ви е път. Не сте ли в пътя на Любовта, вие ще бъдете най-големите нещастници. Второто правило е: Светлината е път за знанието.
към текста >>
Първото правило е: Любовта е
път
за живота.
ОСНОВИТЕ НА НОВОТО УЧЕНИЕ ТРИТЕ ПЪТЯ Има три правила, които всеки трябва да държи в ума си, ако иска животът му да е осмислен.
Първото правило е: Любовта е
път
за живота.
Ако искате да придобиете живота, Любовта трябва да ви е път. Не сте ли в пътя на Любовта, вие ще бъдете най-големите нещастници. Второто правило е: Светлината е път за знанието. Следователно, ако нямате този път, ако нямате тази светлина, не може да имате знание, а щом нямате знанието на мъдростта, работите ви няма да се подобрят и ще бъдете в противоречие със себе си. Третото правило е: Истината е път за свободата.
към текста >>
Ако искате да придобиете живота, Любовта трябва да ви е
път
.
ОСНОВИТЕ НА НОВОТО УЧЕНИЕ ТРИТЕ ПЪТЯ Има три правила, които всеки трябва да държи в ума си, ако иска животът му да е осмислен. Първото правило е: Любовта е път за живота.
Ако искате да придобиете живота, Любовта трябва да ви е
път
.
Не сте ли в пътя на Любовта, вие ще бъдете най-големите нещастници. Второто правило е: Светлината е път за знанието. Следователно, ако нямате този път, ако нямате тази светлина, не може да имате знание, а щом нямате знанието на мъдростта, работите ви няма да се подобрят и ще бъдете в противоречие със себе си. Третото правило е: Истината е път за свободата. Следователно, ако не си в този път, ти не можеш да бъдеш свободен.
към текста >>
Не сте ли в
пътя
на Любовта, вие ще бъдете най-големите нещастници.
ОСНОВИТЕ НА НОВОТО УЧЕНИЕ ТРИТЕ ПЪТЯ Има три правила, които всеки трябва да държи в ума си, ако иска животът му да е осмислен. Първото правило е: Любовта е път за живота. Ако искате да придобиете живота, Любовта трябва да ви е път.
Не сте ли в
пътя
на Любовта, вие ще бъдете най-големите нещастници.
Второто правило е: Светлината е път за знанието. Следователно, ако нямате този път, ако нямате тази светлина, не може да имате знание, а щом нямате знанието на мъдростта, работите ви няма да се подобрят и ще бъдете в противоречие със себе си. Третото правило е: Истината е път за свободата. Следователно, ако не си в този път, ти не можеш да бъдеш свободен. Това са максими за разумния живот, които за нас са факти, но всеки трябва да ги опита за себе си.
към текста >>
Второто правило е: Светлината е
път
за знанието.
ОСНОВИТЕ НА НОВОТО УЧЕНИЕ ТРИТЕ ПЪТЯ Има три правила, които всеки трябва да държи в ума си, ако иска животът му да е осмислен. Първото правило е: Любовта е път за живота. Ако искате да придобиете живота, Любовта трябва да ви е път. Не сте ли в пътя на Любовта, вие ще бъдете най-големите нещастници.
Второто правило е: Светлината е
път
за знанието.
Следователно, ако нямате този път, ако нямате тази светлина, не може да имате знание, а щом нямате знанието на мъдростта, работите ви няма да се подобрят и ще бъдете в противоречие със себе си. Третото правило е: Истината е път за свободата. Следователно, ако не си в този път, ти не можеш да бъдеш свободен. Това са максими за разумния живот, които за нас са факти, но всеки трябва да ги опита за себе си. Не може да се говори за неща, които не са опитани.
към текста >>
Следователно, ако нямате този
път
, ако нямате тази светлина, не може да имате знание, а щом нямате знанието на мъдростта, работите ви няма да се подобрят и ще бъдете в противоречие със себе си.
Има три правила, които всеки трябва да държи в ума си, ако иска животът му да е осмислен. Първото правило е: Любовта е път за живота. Ако искате да придобиете живота, Любовта трябва да ви е път. Не сте ли в пътя на Любовта, вие ще бъдете най-големите нещастници. Второто правило е: Светлината е път за знанието.
Следователно, ако нямате този
път
, ако нямате тази светлина, не може да имате знание, а щом нямате знанието на мъдростта, работите ви няма да се подобрят и ще бъдете в противоречие със себе си.
Третото правило е: Истината е път за свободата. Следователно, ако не си в този път, ти не можеш да бъдеш свободен. Това са максими за разумния живот, които за нас са факти, но всеки трябва да ги опита за себе си. Не може да се говори за неща, които не са опитани. Някои се оплакват, че не могат да живеят.
към текста >>
Третото правило е: Истината е
път
за свободата.
Първото правило е: Любовта е път за живота. Ако искате да придобиете живота, Любовта трябва да ви е път. Не сте ли в пътя на Любовта, вие ще бъдете най-големите нещастници. Второто правило е: Светлината е път за знанието. Следователно, ако нямате този път, ако нямате тази светлина, не може да имате знание, а щом нямате знанието на мъдростта, работите ви няма да се подобрят и ще бъдете в противоречие със себе си.
Третото правило е: Истината е
път
за свободата.
Следователно, ако не си в този път, ти не можеш да бъдеш свободен. Това са максими за разумния живот, които за нас са факти, но всеки трябва да ги опита за себе си. Не може да се говори за неща, които не са опитани. Някои се оплакват, че не могат да живеят. За да живеят, трябва да намерят пътя на Любовта.
към текста >>
Следователно, ако не си в този
път
, ти не можеш да бъдеш свободен.
Ако искате да придобиете живота, Любовта трябва да ви е път. Не сте ли в пътя на Любовта, вие ще бъдете най-големите нещастници. Второто правило е: Светлината е път за знанието. Следователно, ако нямате този път, ако нямате тази светлина, не може да имате знание, а щом нямате знанието на мъдростта, работите ви няма да се подобрят и ще бъдете в противоречие със себе си. Третото правило е: Истината е път за свободата.
Следователно, ако не си в този
път
, ти не можеш да бъдеш свободен.
Това са максими за разумния живот, които за нас са факти, но всеки трябва да ги опита за себе си. Не може да се говори за неща, които не са опитани. Някои се оплакват, че не могат да живеят. За да живеят, трябва да намерят пътя на Любовта. Като влязат в пътя на Любовта, ще намерят смисъла в живота.
към текста >>
За да живеят, трябва да намерят
пътя
на Любовта.
Третото правило е: Истината е път за свободата. Следователно, ако не си в този път, ти не можеш да бъдеш свободен. Това са максими за разумния живот, които за нас са факти, но всеки трябва да ги опита за себе си. Не може да се говори за неща, които не са опитани. Някои се оплакват, че не могат да живеят.
За да живеят, трябва да намерят
пътя
на Любовта.
Като влязат в пътя на Любовта, ще намерят смисъла в живота. Ще запитате защо е така. Бог е направил един път за живота и ако искаме да придобием живота, трябва да вървим в него, а сега хората го увъртат насам-нататък и искат да имат живота. За да придобиете живота, трябва да вървите направо, без увъртания в пътя на Любовта. Тези, които вървят в пътя на увъртанията казват, че този път е по- лесен.
към текста >>
Като влязат в
пътя
на Любовта, ще намерят смисъла в живота.
Следователно, ако не си в този път, ти не можеш да бъдеш свободен. Това са максими за разумния живот, които за нас са факти, но всеки трябва да ги опита за себе си. Не може да се говори за неща, които не са опитани. Някои се оплакват, че не могат да живеят. За да живеят, трябва да намерят пътя на Любовта.
Като влязат в
пътя
на Любовта, ще намерят смисъла в живота.
Ще запитате защо е така. Бог е направил един път за живота и ако искаме да придобием живота, трябва да вървим в него, а сега хората го увъртат насам-нататък и искат да имат живота. За да придобиете живота, трябва да вървите направо, без увъртания в пътя на Любовта. Тези, които вървят в пътя на увъртанията казват, че този път е по- лесен. Ни най-малко.
към текста >>
Бог е направил един
път
за живота и ако искаме да придобием живота, трябва да вървим в него, а сега хората го увъртат насам-нататък и искат да имат живота.
Не може да се говори за неща, които не са опитани. Някои се оплакват, че не могат да живеят. За да живеят, трябва да намерят пътя на Любовта. Като влязат в пътя на Любовта, ще намерят смисъла в живота. Ще запитате защо е така.
Бог е направил един
път
за живота и ако искаме да придобием живота, трябва да вървим в него, а сега хората го увъртат насам-нататък и искат да имат живота.
За да придобиете живота, трябва да вървите направо, без увъртания в пътя на Любовта. Тези, които вървят в пътя на увъртанията казват, че този път е по- лесен. Ни най-малко. Той е път на отлагане, а отлагането в живота не улеснява работите, а ги усложнява и забърква, при което нищо не се постига в живота, а само се забавляват, без да постигнат нещо. Но светът е велико училище, в което трябва да изучаваме великите уроци на живота, а не е приют, не е болница, светът не е църква.
към текста >>
За да придобиете живота, трябва да вървите направо, без увъртания в
пътя
на Любовта.
Някои се оплакват, че не могат да живеят. За да живеят, трябва да намерят пътя на Любовта. Като влязат в пътя на Любовта, ще намерят смисъла в живота. Ще запитате защо е така. Бог е направил един път за живота и ако искаме да придобием живота, трябва да вървим в него, а сега хората го увъртат насам-нататък и искат да имат живота.
За да придобиете живота, трябва да вървите направо, без увъртания в
пътя
на Любовта.
Тези, които вървят в пътя на увъртанията казват, че този път е по- лесен. Ни най-малко. Той е път на отлагане, а отлагането в живота не улеснява работите, а ги усложнява и забърква, при което нищо не се постига в живота, а само се забавляват, без да постигнат нещо. Но светът е велико училище, в което трябва да изучаваме великите уроци на живота, а не е приют, не е болница, светът не е църква. Светът, който Бог е създал е място за живеене, място за придобиване не знание и Мъдрост, място за изучаване закона на свободата.
към текста >>
Тези, които вървят в
пътя
на увъртанията казват, че този
път
е по-
лесен
.
За да живеят, трябва да намерят пътя на Любовта. Като влязат в пътя на Любовта, ще намерят смисъла в живота. Ще запитате защо е така. Бог е направил един път за живота и ако искаме да придобием живота, трябва да вървим в него, а сега хората го увъртат насам-нататък и искат да имат живота. За да придобиете живота, трябва да вървите направо, без увъртания в пътя на Любовта.
Тези, които вървят в
пътя
на увъртанията казват, че този
път
е по-
лесен
.
Ни най-малко. Той е път на отлагане, а отлагането в живота не улеснява работите, а ги усложнява и забърква, при което нищо не се постига в живота, а само се забавляват, без да постигнат нещо. Но светът е велико училище, в което трябва да изучаваме великите уроци на живота, а не е приют, не е болница, светът не е църква. Светът, който Бог е създал е място за живеене, място за придобиване не знание и Мъдрост, място за изучаване закона на свободата. Светът, това е едно Божествено учреждение, в което всяка една душа е пратена да се учи.
към текста >>
Той е
път
на отлагане, а отлагането в живота не улеснява работите, а ги усложнява и забърква, при което нищо не се постига в живота, а само се забавляват, без да постигнат нещо.
Ще запитате защо е така. Бог е направил един път за живота и ако искаме да придобием живота, трябва да вървим в него, а сега хората го увъртат насам-нататък и искат да имат живота. За да придобиете живота, трябва да вървите направо, без увъртания в пътя на Любовта. Тези, които вървят в пътя на увъртанията казват, че този път е по- лесен. Ни най-малко.
Той е
път
на отлагане, а отлагането в живота не улеснява работите, а ги усложнява и забърква, при което нищо не се постига в живота, а само се забавляват, без да постигнат нещо.
Но светът е велико училище, в което трябва да изучаваме великите уроци на живота, а не е приют, не е болница, светът не е църква. Светът, който Бог е създал е място за живеене, място за придобиване не знание и Мъдрост, място за изучаване закона на свободата. Светът, това е едно Божествено учреждение, в което всяка една душа е пратена да се учи. Че прави грешки, това е в реда на нещата. В Божествения живот грешките нищо не струват.
към текста >>
Питам сега: Как тази светлина, която е
пропътувала
такива огромни пространства със скорост 300 хиляди километра в секунда не се разпръсква?
И когато хората искат с малкото знание, с което разполагат, да разрешат големите въпроси на живота, те ще се натъкнат на ред противоречия. Големите въпроси изискват голямо знание. За да добием знанието, ние трябва да изучаваме природата и да черпим поука от нея. Представете си, че имате светлина, която е тръгнала преди 3000 години от някоя звезда. А има звезди, от които светлината е тръгнала преди 10 милиона години, от други звезди преди 100 милиона години, от трети - преди 1-2 милиарда години, а има слънца, на които светлината още не е стигнала до нас.
Питам сега: Как тази светлина, която е
пропътувала
такива огромни пространства със скорост 300 хиляди километра в секунда не се разпръсква?
Каква неприривност! Питам тогава: Какво ни говорят звездите, от които иде тази светлина? Звездите ни говорят за онази закономерност и за вътрешния промисъл, които съществуват в природата. Те ни говорят, че всяко нещо е поставено на своето място и че нищо в природата не се губи, нищо не изчезва. Земята ден и нощ се движи около слънцето и слънцето от своя страна се движи около себе си и около друго слънце и всичко се движи.
към текста >>
Тя си върви по своя определен
път
.
Питам тогава: Какво ни говорят звездите, от които иде тази светлина? Звездите ни говорят за онази закономерност и за вътрешния промисъл, които съществуват в природата. Те ни говорят, че всяко нещо е поставено на своето място и че нищо в природата не се губи, нищо не изчезва. Земята ден и нощ се движи около слънцето и слънцето от своя страна се движи около себе си и около друго слънце и всичко се движи. Земята не може да се спре за нас да ни чака.
Тя си върви по своя определен
път
.
Така и всеки човек си има определен път и никой не трябва да се спира в своя път за никого в света, тъй както Земята не се спира. Ако Бог ти е център, ти трябва да се движиш около този център, каквито и да бъдат условията, каквото и да мислят хората, това са второстепенни неща. Всичко в природата се движи и затова тя винаги гледа да ни създаде работа, да не стоим в бездействие, защото бездействието вече поражда смъртта. В живота има една философия, която е потребна за човека, за да може да се развива правилно и да има постижения. Според тази философия, това в което човек вярва, може да го постигне.
към текста >>
Така и всеки човек си има определен
път
и никой не трябва да се спира в своя
път
за никого в света, тъй както Земята не се спира.
Звездите ни говорят за онази закономерност и за вътрешния промисъл, които съществуват в природата. Те ни говорят, че всяко нещо е поставено на своето място и че нищо в природата не се губи, нищо не изчезва. Земята ден и нощ се движи около слънцето и слънцето от своя страна се движи около себе си и около друго слънце и всичко се движи. Земята не може да се спре за нас да ни чака. Тя си върви по своя определен път.
Така и всеки човек си има определен
път
и никой не трябва да се спира в своя
път
за никого в света, тъй както Земята не се спира.
Ако Бог ти е център, ти трябва да се движиш около този център, каквито и да бъдат условията, каквото и да мислят хората, това са второстепенни неща. Всичко в природата се движи и затова тя винаги гледа да ни създаде работа, да не стоим в бездействие, защото бездействието вече поражда смъртта. В живота има една философия, която е потребна за човека, за да може да се развива правилно и да има постижения. Според тази философия, това в което човек вярва, може да го постигне. Не е въпрос за вярване и суеверие, а за вярата като качество на човешкия ум.
към текста >>
И ако не сме будни, може да попаднем в кривия
път
.
Когато правите доброто по Бога, вие ще имате на разположение всички добрини, които Бог има в света, ще имате на разположение всички добри хора в света. И човек, който служи на Бога, където и да отиде, вратата му навсякъде е отворена. Когато някой казва, че няма къде да се спре, аз разбирам, че той ходи по човешки, не разбира законите и отношенията, които съществуват между живите същества, които взаимно си влияят и са зависими едни от други. Всяка една мисъл и желание, всяка несрета и промяна на времето, всичко в природата, всички същества, животни, растения, хора и по-напреднали същества, влияят върху нас. Всяко същество, с което се срещаме оставя известно влияние върху нас.
И ако не сме будни, може да попаднем в кривия
път
.
Не е въпрос да се освободим от влиянията. И да искаме, не можем. Ти ще влияеш и на тебе ще влияят. Това е закон. Някои искат да се освободят от влиянието.
към текста >>
Ако със сърцето си и с мисълта си обърнете вниманието на Бога към себе си, Той ще ви обърне внимание и ще ви стимулира в
пътя
на вашия възход.
За да се докажат тези неща, които ви говоря, ви трябват 10 000 години да учите усилено. Съвременните хора и учени, и прости, трябва да бъдат по-скромни в своите претенции, защото те не са авторитети в света. Има учени адепти, които имат толкова знание, че могат да ви кажат за всеки ден през целия ви живот какво ще ви се случи. И вие може да влезете във връзка с тях и да ви кажат, но у вас трябва да има любов към Истината, да имате ум и сърце, готови да ги разберат и да приложат това, което ще ви се каже. Същият закон е и по отношение на Бога.
Ако със сърцето си и с мисълта си обърнете вниманието на Бога към себе си, Той ще ви обърне внимание и ще ви стимулира в
пътя
на вашия възход.
На съвременните хора като им кажеш за Бога, казват: Бог няма да се занимава с нас! Не е въпроса Бог да се занимава с нас, но ние трябва да се занимаваме с Бога и да изучаваме Неговия език, че като Му говорим да ни разбира и да ни обръща внимание. И като обърне внимание, Той ще каже на Слънцето: Това, което ти искат, дай им го! Сега ние живеем при ред противоречия - лични, народни, обществени и общочовешки, които са в реда на нещата си при сегашната еволюция, за да стимулират човешката мисъл, защото човек трябва да мисли, понеже само като мисли, той расте и се развива. А сегашните хора искат да живеят тихо и спокойно, необезпокоявани от противоречията.
към текста >>
Взаимна обмяна на мисли, чувства и постъпки е
пътят
, по който ще дойде свободата в света.
Ако знаем езика й ще се освободим от временните противоречия и недоразумения. И по този начин, по който сега вървят хората, все ще придобият нещо, но то ще е много малко и временно. От толкова хиляди години хората търсят все свободата и колко малко гражданска свобода има. Но ако у хората се пробуди по-висшето съзнание, разберат се като братя и се обединят, свободата ще дойде. Днес хората са роби на невежеството.
Взаимна обмяна на мисли, чувства и постъпки е
пътят
, по който ще дойде свободата в света.
Ако не вървите в пътя на любовта, животът не може да го имате. Ако не вървите в пътя на Мъдростта и светлината, знание не може да имате и ако не вървите в пътя на Истината, свобода не може да имате. Истината е път за свободата. Но за да добие човек свободата си, преди всичко трябва да бъде силен. А силен може да бъде само онзи, който има живота, знанието и Истината.
към текста >>
Ако не вървите в
пътя
на любовта, животът не може да го имате.
И по този начин, по който сега вървят хората, все ще придобият нещо, но то ще е много малко и временно. От толкова хиляди години хората търсят все свободата и колко малко гражданска свобода има. Но ако у хората се пробуди по-висшето съзнание, разберат се като братя и се обединят, свободата ще дойде. Днес хората са роби на невежеството. Взаимна обмяна на мисли, чувства и постъпки е пътят, по който ще дойде свободата в света.
Ако не вървите в
пътя
на любовта, животът не може да го имате.
Ако не вървите в пътя на Мъдростта и светлината, знание не може да имате и ако не вървите в пътя на Истината, свобода не може да имате. Истината е път за свободата. Но за да добие човек свободата си, преди всичко трябва да бъде силен. А силен може да бъде само онзи, който има живота, знанието и Истината. Той може да бъде свободен човек.
към текста >>
Ако не вървите в
пътя
на Мъдростта и светлината, знание не може да имате и ако не вървите в
пътя
на Истината, свобода не може да имате.
От толкова хиляди години хората търсят все свободата и колко малко гражданска свобода има. Но ако у хората се пробуди по-висшето съзнание, разберат се като братя и се обединят, свободата ще дойде. Днес хората са роби на невежеството. Взаимна обмяна на мисли, чувства и постъпки е пътят, по който ще дойде свободата в света. Ако не вървите в пътя на любовта, животът не може да го имате.
Ако не вървите в
пътя
на Мъдростта и светлината, знание не може да имате и ако не вървите в
пътя
на Истината, свобода не може да имате.
Истината е път за свободата. Но за да добие човек свободата си, преди всичко трябва да бъде силен. А силен може да бъде само онзи, който има живота, знанието и Истината. Той може да бъде свободен човек. Като влезем в обществения живот, ще намерим ред рецепти за добиване на свободата, които се препоръчват от обществениците, учените, религиозните и пр.
към текста >>
Истината е
път
за свободата.
Но ако у хората се пробуди по-висшето съзнание, разберат се като братя и се обединят, свободата ще дойде. Днес хората са роби на невежеството. Взаимна обмяна на мисли, чувства и постъпки е пътят, по който ще дойде свободата в света. Ако не вървите в пътя на любовта, животът не може да го имате. Ако не вървите в пътя на Мъдростта и светлината, знание не може да имате и ако не вървите в пътя на Истината, свобода не може да имате.
Истината е
път
за свободата.
Но за да добие човек свободата си, преди всичко трябва да бъде силен. А силен може да бъде само онзи, който има живота, знанието и Истината. Той може да бъде свободен човек. Като влезем в обществения живот, ще намерим ред рецепти за добиване на свободата, които се препоръчват от обществениците, учените, религиозните и пр. Според нас религията е потребна, но тя не разрешава всички въпроси.
към текста >>
Но Любовта не може да разреши въпросите без
пътя
на знанието и човек не може да има постижения без
пътя
на Истината.
Той може да бъде свободен човек. Като влезем в обществения живот, ще намерим ред рецепти за добиване на свободата, които се препоръчват от обществениците, учените, религиозните и пр. Според нас религията е потребна, но тя не разрешава всички въпроси. Социалните науки също са потребни, но и те не разрешават всички въпроси. Туй, което разрешава въпросите на живота, това е Любовта.
Но Любовта не може да разреши въпросите без
пътя
на знанието и човек не може да има постижения без
пътя
на Истината.
Живот, знание и свобода - това е резултатът на първичните причини Любов, Мъдрост и Истина. Животът е един резултат на Любовта, знанието е резултат на Мъдростта и свободата е резултат на Истината. Ако ти зад резултата живот нямаш Любовта, ако зад резултата знание нямаш Мъдростта и зад резултата свобода нямаш Истината, ти ще изгубиш и живота, и знанието, и свободата си. И в обществено отношение, щом човек изгуби богатството и знанието, животът му се обезценява. Докато човек живее, той има знание, работи и придобива нещо за себе си и другите, потребен е на обществото и има неговото уважение и почитане, но ако ги изгуби, той вече се обезличава, умира, става непотребен за никого.
към текста >>
Затова ни е необходимо онова, великото знание, което да ни посочи дълбоките причини на всички наши състояния и явления и да ни покаже
пътищата
и методите как да се справим с тях.
Виновен е първият, който е образувал този навик. И този човек трябва да се върне четири поколения назад, за да намери причината на своето състояние. Много мъчно е да се поправи един пияница по наследство, защото този навик е вложен дълбоко в подсъзнанието и чрез четене на морал не се поправя, защото той не е господар на тази причина, която действа в подсъзнанието му. Но когато се натъкне на някое голямо нещастие в живота си, в него става една вътрешна пертурбация и той се поправя. Същото се отнася до всички грешки и недъзи на човека.
Затова ни е необходимо онова, великото знание, което да ни посочи дълбоките причини на всички наши състояния и явления и да ни покаже
пътищата
и методите как да се справим с тях.
Всички трябва да изучавате великата наука, за да добиете методите за вашите постижения. Ако вие не учите, ето къде е причината. Ще ви изясня с една аналогия. Ако вземете едно житно зърно и го посеете на 4 пръста дълбочина, то няма да израстне или трудно ще израстне, но ако го посеете на 2 пръста дълбочина, скоро ще израстне. По същия закон и вие, ако не учите, не растете, имате много пръст над себе си.
към текста >>
Но съвременните хора, които не мислят, а живеят само по влечението на своето сърце, търсят лесния
път
, без мъчнотии и страдания.
Ако имате много мъчнотии, трябва да премахнете някои от тях. И ако нямате никакви мъчнотии, ще си създадете. Това е един естествен процес в природата. Съвременната механика казва, че без налягане не може да се образува никаква машина и никакво движение. По този закон всички противоречия, които природата е внесла в нашия живот, целесъобразно ги е внесла, за да служат като условие за нашето повдигане.
Но съвременните хора, които не мислят, а живеят само по влечението на своето сърце, търсят лесния
път
, без мъчнотии и страдания.
Има такъв път, но той е път на израждането и смъртта. Само в пътя на превъзмогване на противоречията се крие залога за нашето повдигане и постижение. А превъзмогва силния, който има живот и знание и е свободен. И тъй - Любовта да бъде път за вашия живот, Мъдростта да бъде път за вашето знание и Истината да бъде път за вашата свобода. Това е новата наука, която трябва да приложите и в която ще имате всички постижения, към които се стремите в света.
към текста >>
Има такъв
път
, но той е
път
на израждането и смъртта.
И ако нямате никакви мъчнотии, ще си създадете. Това е един естествен процес в природата. Съвременната механика казва, че без налягане не може да се образува никаква машина и никакво движение. По този закон всички противоречия, които природата е внесла в нашия живот, целесъобразно ги е внесла, за да служат като условие за нашето повдигане. Но съвременните хора, които не мислят, а живеят само по влечението на своето сърце, търсят лесния път, без мъчнотии и страдания.
Има такъв
път
, но той е
път
на израждането и смъртта.
Само в пътя на превъзмогване на противоречията се крие залога за нашето повдигане и постижение. А превъзмогва силния, който има живот и знание и е свободен. И тъй - Любовта да бъде път за вашия живот, Мъдростта да бъде път за вашето знание и Истината да бъде път за вашата свобода. Това е новата наука, която трябва да приложите и в която ще имате всички постижения, към които се стремите в света. По беседа от Учителя, държана на 23 юни 1935 г.
към текста >>
Само в
пътя
на превъзмогване на противоречията се крие залога за нашето повдигане и постижение.
Това е един естествен процес в природата. Съвременната механика казва, че без налягане не може да се образува никаква машина и никакво движение. По този закон всички противоречия, които природата е внесла в нашия живот, целесъобразно ги е внесла, за да служат като условие за нашето повдигане. Но съвременните хора, които не мислят, а живеят само по влечението на своето сърце, търсят лесния път, без мъчнотии и страдания. Има такъв път, но той е път на израждането и смъртта.
Само в
пътя
на превъзмогване на противоречията се крие залога за нашето повдигане и постижение.
А превъзмогва силния, който има живот и знание и е свободен. И тъй - Любовта да бъде път за вашия живот, Мъдростта да бъде път за вашето знание и Истината да бъде път за вашата свобода. Това е новата наука, която трябва да приложите и в която ще имате всички постижения, към които се стремите в света. По беседа от Учителя, държана на 23 юни 1935 г.
към текста >>
И тъй - Любовта да бъде
път
за вашия живот, Мъдростта да бъде
път
за вашето знание и Истината да бъде
път
за вашата свобода.
По този закон всички противоречия, които природата е внесла в нашия живот, целесъобразно ги е внесла, за да служат като условие за нашето повдигане. Но съвременните хора, които не мислят, а живеят само по влечението на своето сърце, търсят лесния път, без мъчнотии и страдания. Има такъв път, но той е път на израждането и смъртта. Само в пътя на превъзмогване на противоречията се крие залога за нашето повдигане и постижение. А превъзмогва силния, който има живот и знание и е свободен.
И тъй - Любовта да бъде
път
за вашия живот, Мъдростта да бъде
път
за вашето знание и Истината да бъде
път
за вашата свобода.
Това е новата наука, която трябва да приложите и в която ще имате всички постижения, към които се стремите в света. По беседа от Учителя, държана на 23 юни 1935 г.
към текста >>
28.
Любовта като Сила
- Влад Пашов (1902- 1974)
Нейният
път
досега е представян за най-мъчен и непостижим.
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЛЮБОВТА • 6 • Любовта като Сила Има една жива разумна Сила, която сплотява и свързва всички хора и всички същества. Наричаме я Любов. Тя е закон на цялото органическо царство.
Нейният
път
досега е представян за най-мъчен и непостижим.
Обаче той е най-лесният Път, когато бъде разбран. По-лесен Път от него няма. Бог иска да го познаваме, за да участваме в Любовта му. Любовта превръща всичко в добро. Тя е Силата, която организира света и човека.
към текста >>
Обаче той е най-лесният
Път
, когато бъде разбран.
• 6 • Любовта като Сила Има една жива разумна Сила, която сплотява и свързва всички хора и всички същества. Наричаме я Любов. Тя е закон на цялото органическо царство. Нейният път досега е представян за най-мъчен и непостижим.
Обаче той е най-лесният
Път
, когато бъде разбран.
По-лесен Път от него няма. Бог иска да го познаваме, за да участваме в Любовта му. Любовта превръща всичко в добро. Тя е Силата, която организира света и човека. Любовта трябва да идва от Живота, който е вътре в човека, а не от външни стимули.
към текста >>
По-
лесен
Път
от него няма.
Има една жива разумна Сила, която сплотява и свързва всички хора и всички същества. Наричаме я Любов. Тя е закон на цялото органическо царство. Нейният път досега е представян за най-мъчен и непостижим. Обаче той е най-лесният Път, когато бъде разбран.
По-
лесен
Път
от него няма.
Бог иска да го познаваме, за да участваме в Любовта му. Любовта превръща всичко в добро. Тя е Силата, която организира света и човека. Любовта трябва да идва от Живота, който е вътре в човека, а не от външни стимули. Това се нарича Любов без външни стимули.
към текста >>
29.
Най-безопасният метод за работа на ученика
- Влад Пашов (1902- 1974)
Някои ще кажат: “Няма ли по-
лесен
път
за постижения, не може ли да ни се говори чрез хипнотизъм?
• 253 • Най-безопасният метод за работа на ученика.
Някои ще кажат: “Няма ли по-
лесен
път
за постижения, не може ли да ни се говори чрез хипнотизъм?
” Не, най-безопасният метод е следният: сутрин да помислиш за Бога, че е Любов, че е всемъдър и всеблаг. Това е първата молитва. Всяка сутрин, като станете, помислете една-две минути върху това, че Бог е Любов, че е всемъдър и всеблаг, и ще почувствате едно добро разположение, ще тонирате мозъка си. След като се произведе това състояние, има други методи. Ние ще пристъпим към специални методи, ще пристъпим, тъй както Ангелът, като дойде при Корнелия, донесе му същественото, донесе тази светлина в неговия мозък и му каза: “Повикай Петър, той ще ви научи същественото”.
към текста >>
30.
Изправяне грешките на миналото
- Влад Пашов (1902- 1974)
За всеки човек Природата е определила специален
път
за развитие.
• 926 • Изправяне грешките на миналото. Като ученици вие сте поставени да изправите грешките на своето минало. В това се заключава науката за самовъзпитанието. От всички се иска разумна и съзнателна работа. Ако не работи съзнателно, човек прави големи усилия, които му дават малки резултати.
За всеки човек Природата е определила специален
път
за развитие.
Следователно всеки трябва да намери своя път. Като влезеш в Разумната Природа, тя казва: “Ето, пред теб се откриват много пътеки, избери си която искаш”. Всички пътеки са изчислени, само една не е изчислена. Тя е за онзи, който търси лесен път. Изчислените пътеки са лесни, а неизчислената е лека, без мъчнотии.
към текста >>
Следователно всеки трябва да намери своя
път
.
Като ученици вие сте поставени да изправите грешките на своето минало. В това се заключава науката за самовъзпитанието. От всички се иска разумна и съзнателна работа. Ако не работи съзнателно, човек прави големи усилия, които му дават малки резултати. За всеки човек Природата е определила специален път за развитие.
Следователно всеки трябва да намери своя
път
.
Като влезеш в Разумната Природа, тя казва: “Ето, пред теб се откриват много пътеки, избери си която искаш”. Всички пътеки са изчислени, само една не е изчислена. Тя е за онзи, който търси лесен път. Изчислените пътеки са лесни, а неизчислената е лека, без мъчнотии. Макар и лек път, ти се обръщаш към Господа: “Господи, освободи ме!
към текста >>
Като влезеш в Разумната Природа, тя казва: “Ето, пред теб се откриват много
пътеки
, избери си която искаш”.
В това се заключава науката за самовъзпитанието. От всички се иска разумна и съзнателна работа. Ако не работи съзнателно, човек прави големи усилия, които му дават малки резултати. За всеки човек Природата е определила специален път за развитие. Следователно всеки трябва да намери своя път.
Като влезеш в Разумната Природа, тя казва: “Ето, пред теб се откриват много
пътеки
, избери си която искаш”.
Всички пътеки са изчислени, само една не е изчислена. Тя е за онзи, който търси лесен път. Изчислените пътеки са лесни, а неизчислената е лека, без мъчнотии. Макар и лек път, ти се обръщаш към Господа: “Господи, освободи ме! ” Бог те изважда от този път и те поставя в един от изчислените пътища.
към текста >>
Всички
пътеки
са изчислени, само една не е изчислена.
От всички се иска разумна и съзнателна работа. Ако не работи съзнателно, човек прави големи усилия, които му дават малки резултати. За всеки човек Природата е определила специален път за развитие. Следователно всеки трябва да намери своя път. Като влезеш в Разумната Природа, тя казва: “Ето, пред теб се откриват много пътеки, избери си която искаш”.
Всички
пътеки
са изчислени, само една не е изчислена.
Тя е за онзи, който търси лесен път. Изчислените пътеки са лесни, а неизчислената е лека, без мъчнотии. Макар и лек път, ти се обръщаш към Господа: “Господи, освободи ме! ” Бог те изважда от този път и те поставя в един от изчислените пътища. Като видиш, че и тук е мъчно, пак се връщаш назад.
към текста >>
Тя е за онзи, който търси
лесен
път
.
Ако не работи съзнателно, човек прави големи усилия, които му дават малки резултати. За всеки човек Природата е определила специален път за развитие. Следователно всеки трябва да намери своя път. Като влезеш в Разумната Природа, тя казва: “Ето, пред теб се откриват много пътеки, избери си която искаш”. Всички пътеки са изчислени, само една не е изчислена.
Тя е за онзи, който търси
лесен
път
.
Изчислените пътеки са лесни, а неизчислената е лека, без мъчнотии. Макар и лек път, ти се обръщаш към Господа: “Господи, освободи ме! ” Бог те изважда от този път и те поставя в един от изчислените пътища. Като видиш, че и тук е мъчно, пак се връщаш назад.
към текста >>
Изчислените
пътеки
са лесни, а неизчислената е лека, без мъчнотии.
За всеки човек Природата е определила специален път за развитие. Следователно всеки трябва да намери своя път. Като влезеш в Разумната Природа, тя казва: “Ето, пред теб се откриват много пътеки, избери си която искаш”. Всички пътеки са изчислени, само една не е изчислена. Тя е за онзи, който търси лесен път.
Изчислените
пътеки
са лесни, а неизчислената е лека, без мъчнотии.
Макар и лек път, ти се обръщаш към Господа: “Господи, освободи ме! ” Бог те изважда от този път и те поставя в един от изчислените пътища. Като видиш, че и тук е мъчно, пак се връщаш назад.
към текста >>
Макар и лек
път
, ти се обръщаш към Господа: “Господи, освободи ме!
Следователно всеки трябва да намери своя път. Като влезеш в Разумната Природа, тя казва: “Ето, пред теб се откриват много пътеки, избери си която искаш”. Всички пътеки са изчислени, само една не е изчислена. Тя е за онзи, който търси лесен път. Изчислените пътеки са лесни, а неизчислената е лека, без мъчнотии.
Макар и лек
път
, ти се обръщаш към Господа: “Господи, освободи ме!
” Бог те изважда от този път и те поставя в един от изчислените пътища. Като видиш, че и тук е мъчно, пак се връщаш назад.
към текста >>
” Бог те изважда от този
път
и те поставя в един от изчислените
пътища
.
Като влезеш в Разумната Природа, тя казва: “Ето, пред теб се откриват много пътеки, избери си която искаш”. Всички пътеки са изчислени, само една не е изчислена. Тя е за онзи, който търси лесен път. Изчислените пътеки са лесни, а неизчислената е лека, без мъчнотии. Макар и лек път, ти се обръщаш към Господа: “Господи, освободи ме!
” Бог те изважда от този
път
и те поставя в един от изчислените
пътища
.
Като видиш, че и тук е мъчно, пак се връщаш назад.
към текста >>
31.
Двата пътя в Живота
- Влад Пашов (1902- 1974)
• 931 • Двата
пътя
в Живота.
• 931 • Двата
пътя
в Живота.
Два пътя има в Живота: лесен, т. е. отъпкан път; по този път всеки може да мине. Вторият е Тесният път, свързан е с по-големи усилия. Дръжте в ума си мисълта, че всичко, което искате да постигнете, може да го постигнете – от вас зависи. Ако не вярвате в това, външната среда ще ви противодейства.
към текста >>
Два
пътя
има в Живота:
лесен
, т. е.
• 931 • Двата пътя в Живота.
Два
пътя
има в Живота:
лесен
, т. е.
отъпкан път; по този път всеки може да мине. Вторият е Тесният път, свързан е с по-големи усилия. Дръжте в ума си мисълта, че всичко, което искате да постигнете, може да го постигнете – от вас зависи. Ако не вярвате в това, външната среда ще ви противодейства. Тогава и възможните неща ще станат невъзможни.
към текста >>
отъпкан
път
; по този
път
всеки може да мине.
• 931 • Двата пътя в Живота. Два пътя има в Живота: лесен, т. е.
отъпкан
път
; по този
път
всеки може да мине.
Вторият е Тесният път, свързан е с по-големи усилия. Дръжте в ума си мисълта, че всичко, което искате да постигнете, може да го постигнете – от вас зависи. Ако не вярвате в това, външната среда ще ви противодейства. Тогава и възможните неща ще станат невъзможни. Тъй че, дали ще постигнеш желанията си или не, дръж в ума си положителни мисли.
към текста >>
Вторият е Тесният
път
, свързан е с по-големи усилия.
• 931 • Двата пътя в Живота. Два пътя има в Живота: лесен, т. е. отъпкан път; по този път всеки може да мине.
Вторият е Тесният
път
, свързан е с по-големи усилия.
Дръжте в ума си мисълта, че всичко, което искате да постигнете, може да го постигнете – от вас зависи. Ако не вярвате в това, външната среда ще ви противодейства. Тогава и възможните неща ще станат невъзможни. Тъй че, дали ще постигнеш желанията си или не, дръж в ума си положителни мисли. Те събуждат творчески сили у човека.
към текста >>
32.
18-то писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
12. Някой
път
вие сте недоволни, но знаете ли, че за да бъдете в това положение, в което сте сега, да бъдете ученици на окултната Школа, за вас са работили и небето, и земята, и ангелите с хиляди и милиони години.
18 - то писмо V. ВЪЗВИШЕНИТЕ СЪЩЕСТВА И УЧЕНИКЪТ (продължение)
12. Някой
път
вие сте недоволни, но знаете ли, че за да бъдете в това положение, в което сте сега, да бъдете ученици на окултната Школа, за вас са работили и небето, и земята, и ангелите с хиляди и милиони години.
Хиляди същества са работили върху вас, за да ви доведат до това положение, да ви дадат тези знания, а вие сте недоволни. Човек може да излезе от тези условия на ограничение само когато намери духовния път. 13. Невидимият или духовният свят взема живо участие в живота на разумните хора. Разумните същества от този свят посещават всеки ден тези, които разбират. Затова и ние искаме да подготвим условията за вас да разбирате вече небесния език.
към текста >>
Човек може да излезе от тези условия на ограничение само когато намери духовния
път
.
18 - то писмо V. ВЪЗВИШЕНИТЕ СЪЩЕСТВА И УЧЕНИКЪТ (продължение) 12. Някой път вие сте недоволни, но знаете ли, че за да бъдете в това положение, в което сте сега, да бъдете ученици на окултната Школа, за вас са работили и небето, и земята, и ангелите с хиляди и милиони години. Хиляди същества са работили върху вас, за да ви доведат до това положение, да ви дадат тези знания, а вие сте недоволни.
Човек може да излезе от тези условия на ограничение само когато намери духовния
път
.
13. Невидимият или духовният свят взема живо участие в живота на разумните хора. Разумните същества от този свят посещават всеки ден тези, които разбират. Затова и ние искаме да подготвим условията за вас да разбирате вече небесния език. Защото ангелите говорят отлично на нашите земни езици, те ни разбират отлично когато им говорим, когато идват при нас, и няма да ни карат да учим техния език. Но ние като отидем горе, те няма да ни говорят на нашия език, а ще говорят на техния си език, и ние трябва да се учим да говорим на техния език.
към текста >>
15. Във всеки даден момент вие имате работа с интелигентни същества около вас, които са минали по вашия
път
и го познават много добре.
Той е толкова интелигентен, с такова светло лице, с такъв нежен глас, с такива висши трептения наоколо си, че от всяка негова клетка диша живот. И когато той иде при вас, вие всякога ще усещате радост, всичко наоколо ще ви е светло, но щом си замине ставате неразположени, чувствувате стеснение в сърцето си. 14. Вие няма за какво да се безпокоите затова как ще преживеете живота си, къде и как ще намерите храната си, защото храната ви е предвидена, определена. Бог е предвидил и ако съзнаеш това, ще я намериш точно на време. Ако разбираш неговия език, ще я намериш точно на време.
15. Във всеки даден момент вие имате работа с интелигентни същества около вас, които са минали по вашия
път
и го познават много добре.
И те са готови да ви услужат, тъй както някой виден професор помага на своите студенти в лабораторията. Правете опити и работете. Ако опитите ви не излизат сполучливи, помолете професора да ви покаже как се прави този опит. Той ще започне да работи с вас и ще ви даде всички наставления, които ви са необходими. Той ще ръководи опита, а вие ще работите.
към текста >>
Като хроникират лошите ви постъпки, детективите на Черната Ложа изучават характера ви, за да могат по най-
лесен
и незабележим за вас
път
да ви привлекат на своя страна.
Младостта на човека не седи в неговите промени, но в полета на неговата душа и в мощността на неговия дух. 18. Едно е важно да знае ученикът: Всяка негова постъпка се хроникира. Подир всеки ученик вървят детективи от Бялата и от Черната Ложи, които всичко записват. Първите хроникират добрите мисли, чувства и постъпки на ученика, а вторите - лошите. И едните, и другите ще използуват на място вашите постъпки.
Като хроникират лошите ви постъпки, детективите на Черната Ложа изучават характера ви, за да могат по най-
лесен
и незабележим за вас
път
да ви привлекат на своя страна.
И едната, и другата Ложи имат желание да ви привлекат на своя страна, заради което ви убеждават, че пътят, който ви предлагат, е правият и най-добрият път. Най-добрият Път за ученика е онзи, в който душата му се освобождава от онези връзки, които са го спъвали в миналото, и които и днес още го спъват. 19. Връзката с Космичния Човек. При сегашното си развитие човек трябва да се стреми към Целокупното Човечество, към Космическия Човек. Космическият Човек се проявява в цялото човечество, затова всеки трябва да се стреми да обича всички, да обича цялото човечество.
към текста >>
И едната, и другата Ложи имат желание да ви привлекат на своя страна, заради което ви убеждават, че
пътят
, който ви предлагат, е правият и най-добрият
път
.
18. Едно е важно да знае ученикът: Всяка негова постъпка се хроникира. Подир всеки ученик вървят детективи от Бялата и от Черната Ложи, които всичко записват. Първите хроникират добрите мисли, чувства и постъпки на ученика, а вторите - лошите. И едните, и другите ще използуват на място вашите постъпки. Като хроникират лошите ви постъпки, детективите на Черната Ложа изучават характера ви, за да могат по най-лесен и незабележим за вас път да ви привлекат на своя страна.
И едната, и другата Ложи имат желание да ви привлекат на своя страна, заради което ви убеждават, че
пътят
, който ви предлагат, е правият и най-добрият
път
.
Най-добрият Път за ученика е онзи, в който душата му се освобождава от онези връзки, които са го спъвали в миналото, и които и днес още го спъват. 19. Връзката с Космичния Човек. При сегашното си развитие човек трябва да се стреми към Целокупното Човечество, към Космическия Човек. Космическият Човек се проявява в цялото човечество, затова всеки трябва да се стреми да обича всички, да обича цялото човечество. Нови, широки разбирания трябва да има човек, за да привлече към себе си Космическите енергии и да се ползува от тях.
към текста >>
Най-добрият
Път
за ученика е онзи, в който душата му се освобождава от онези връзки, които са го спъвали в миналото, и които и днес още го спъват.
Подир всеки ученик вървят детективи от Бялата и от Черната Ложи, които всичко записват. Първите хроникират добрите мисли, чувства и постъпки на ученика, а вторите - лошите. И едните, и другите ще използуват на място вашите постъпки. Като хроникират лошите ви постъпки, детективите на Черната Ложа изучават характера ви, за да могат по най-лесен и незабележим за вас път да ви привлекат на своя страна. И едната, и другата Ложи имат желание да ви привлекат на своя страна, заради което ви убеждават, че пътят, който ви предлагат, е правият и най-добрият път.
Най-добрият
Път
за ученика е онзи, в който душата му се освобождава от онези връзки, които са го спъвали в миналото, и които и днес още го спъват.
19. Връзката с Космичния Човек. При сегашното си развитие човек трябва да се стреми към Целокупното Човечество, към Космическия Човек. Космическият Човек се проявява в цялото човечество, затова всеки трябва да се стреми да обича всички, да обича цялото човечество. Нови, широки разбирания трябва да има човек, за да привлече към себе си Космическите енергии и да се ползува от тях. Затова се изисква велик морал, какъвто съвременните хора още не познават.
към текста >>
С други думи казано: всеки, който е тръгнал в
Пътя
на Истината, той трябва да го следва.
По този начин неговият ум се развива правилно. Когато едно висше съзнание докосне центъра на човешкото съзнание и влезе в живота на човека, той трябва да бъде готов да се справи със силите, със законите, които го управляват. Да бъде човек готов, това значи да разбира новите условия на средата, в която влиза. Щом попаднете под влиянието на живия кръг /на висшето съзнание/, т.е. щом този кръг засегне вашия център, вие не можете вече да се противите: или ще влезете в течението на този кръг и ще се издигнете, или смърт ви очаква.
С други думи казано: всеки, който е тръгнал в
Пътя
на Истината, той трябва да го следва.
Никакво връщане от Пътя на Истината. Който се опита да се върне от този Път, той сам се осъжда на смърт. Човек не може да се противопоставя на движенията, които стават в живия кръг /във висшето съзнание/. Когато човек иска да се избави от влиянието на света, той се съсредоточава към центъра, към Бога, към себе си. Той съсредоточава своята умствена деятелност към Бога.
към текста >>
Никакво връщане от
Пътя
на Истината.
Когато едно висше съзнание докосне центъра на човешкото съзнание и влезе в живота на човека, той трябва да бъде готов да се справи със силите, със законите, които го управляват. Да бъде човек готов, това значи да разбира новите условия на средата, в която влиза. Щом попаднете под влиянието на живия кръг /на висшето съзнание/, т.е. щом този кръг засегне вашия център, вие не можете вече да се противите: или ще влезете в течението на този кръг и ще се издигнете, или смърт ви очаква. С други думи казано: всеки, който е тръгнал в Пътя на Истината, той трябва да го следва.
Никакво връщане от
Пътя
на Истината.
Който се опита да се върне от този Път, той сам се осъжда на смърт. Човек не може да се противопоставя на движенията, които стават в живия кръг /във висшето съзнание/. Когато човек иска да се избави от влиянието на света, той се съсредоточава към центъра, към Бога, към себе си. Той съсредоточава своята умствена деятелност към Бога. Това значи пробуждане на Божественото съзнание в човека.
към текста >>
Който се опита да се върне от този
Път
, той сам се осъжда на смърт.
Да бъде човек готов, това значи да разбира новите условия на средата, в която влиза. Щом попаднете под влиянието на живия кръг /на висшето съзнание/, т.е. щом този кръг засегне вашия център, вие не можете вече да се противите: или ще влезете в течението на този кръг и ще се издигнете, или смърт ви очаква. С други думи казано: всеки, който е тръгнал в Пътя на Истината, той трябва да го следва. Никакво връщане от Пътя на Истината.
Който се опита да се върне от този
Път
, той сам се осъжда на смърт.
Човек не може да се противопоставя на движенията, които стават в живия кръг /във висшето съзнание/. Когато човек иска да се избави от влиянието на света, той се съсредоточава към центъра, към Бога, към себе си. Той съсредоточава своята умствена деятелност към Бога. Това значи пробуждане на Божественото съзнание в човека. 21. Връзката с Бога.
към текста >>
Аз искам вашият бъдещ живот да бъде съграден не на гранит, а на една диамантена воля, която да не са разклаща от никакви ветрове, от никакви бури, и да имате една основна идея в себе си, да вървите в Божествения
Път
без никакво спиране.
По-добър живот от този, който сега имате, не може да ви се даде. За бъдеще може, но при сегашните условия и разбирания, които имате сега, този ви живот е най-добрият. Погрешката, която правите в живота си, е че вие не сте верни на вашата душа. 23. Пожеланието на Учителя към учениците. Аз искам всички ваши сили на ума, сърцето и волята да се използуват за добро.
Аз искам вашият бъдещ живот да бъде съграден не на гранит, а на една диамантена воля, която да не са разклаща от никакви ветрове, от никакви бури, и да имате една основна идея в себе си, да вървите в Божествения
Път
без никакво спиране.
Туй, което трябва да стане с всеки едного от вас. Аз ви говоря приятелски, защото искам да се развивате, да напредвате в живота. Но вие трябва да знаете, че за постигане на възвишеното и благородното в човека се изискват усилия. Вие трябва да правите тези усилия. Аз искам животът ви да бъде красив, най-първо да сте доволни от себе си.
към текста >>
Където и да ходите, през морета ли минавате или през какъвто и да е
път
, едно правило трябва да спазвате: За нищо в света да не късате връзката, с която сте слезли на земята, и с която ще се качите нагоре.
Има едно вътрешно, морално, Божествено доволство в човека и аз желая да имате не външна похвала, а това дълбоко вътрешно доволство в себе си. Когато човек има това доволство в себе си, той е силен, мощен, не отпада духом. Това доволство аз наричам вътрешна връзка, която съществува между всички възвишени същества. Сега тази връзка не е скъсана, но е разслабена, но аз желая да се уякчи. 24. Вътрешна връзка с Източника на живота.
Където и да ходите, през морета ли минавате или през какъвто и да е
път
, едно правило трябва да спазвате: За нищо в света да не късате връзката, с която сте слезли на земята, и с която ще се качите нагоре.
Докато се държите за нея, можете да се завъртате 10 пъти около нея, нищо няма да ви се случи. Скъса ли се тази връзка, вие сте една прашинка вече и можете да станете играчка в ръцете на съдбата. Тази връзка може да се скъса когато съзнанието ви не е будно. 25. Нападението на тъмните сили в Школата. Злото в света, това са интелигентни разумни същества, това са въплътени дипломати, които действуват със силите на Природата.
към текста >>
Докато се държите за нея, можете да се завъртате 10
пъти
около нея, нищо няма да ви се случи.
Когато човек има това доволство в себе си, той е силен, мощен, не отпада духом. Това доволство аз наричам вътрешна връзка, която съществува между всички възвишени същества. Сега тази връзка не е скъсана, но е разслабена, но аз желая да се уякчи. 24. Вътрешна връзка с Източника на живота. Където и да ходите, през морета ли минавате или през какъвто и да е път, едно правило трябва да спазвате: За нищо в света да не късате връзката, с която сте слезли на земята, и с която ще се качите нагоре.
Докато се държите за нея, можете да се завъртате 10
пъти
около нея, нищо няма да ви се случи.
Скъса ли се тази връзка, вие сте една прашинка вече и можете да станете играчка в ръцете на съдбата. Тази връзка може да се скъса когато съзнанието ви не е будно. 25. Нападението на тъмните сили в Школата. Злото в света, това са интелигентни разумни същества, това са въплътени дипломати, които действуват със силите на Природата. В някои отношения те действуват прямо, а в някои отношения умствено, чрез мисъл.
към текста >>
33.
ЖИВОТЪТ, ПЪТЯТ, СМЪРТТА
- Лалка Кръстева (1927-1998)
ЖИВОТЪТ,
ПЪТЯТ
, СМЪРТТА
ЖИВОТЪТ,
ПЪТЯТ
, СМЪРТТА
* Онова, в което ти дълбоко вярваш и което дълбоко чувстваш в душата си, определя целия ти живот. * Умът продължава живота. Ако човек мисли правилно, удължава живота си. * Когато Словото стане плът, то видоизменя и самата плът. Истинският живот е този, в който Слънцето става плът.
към текста >>
* Вие можете да разберете смисъла на живота само след като сте се прераждали 777
пъти
на Земята, и това са били епохални прераждания, в които сте извършили нещо велико.
* Животът се поддържа от Слънцето, но се пречиства от Луната. * В животните се отразява човешкият живот и животинският живот се отразява върху нас. Хубавото, което имаме, го дължим на животните. А пък лошото, което те имат, го дължат на нас. * Пропиляното време разваля живота.
* Вие можете да разберете смисъла на живота само след като сте се прераждали 777
пъти
на Земята, и това са били епохални прераждания, в които сте извършили нещо велико.
Знаете ли колко кардинални и колко обикновени прераждания трябва да мине човек на Земята? * Относно водата аз зная, че тя се е образувала по Закона на присаждането. Както върху един глог може да се присади една хубава ябълка - ябълката не е произлязла от глога, но само е присадена на него. И когато химиците говорят за елементите и взаимодействието между тях, подразбирам Закона на присаждането. Всички елементи са присадки към известни сили на целокупния живот.
към текста >>
Като дойде време да остане без никакъв апартамент, без никакви дечица, без женица и да е сам, тогава ще намери истинския
път
- да няма нищо.
Има същества, на които им стига само една минута, за да преживеят целия ваш живот от 120 години. * Когато никой не може да ви помогне - можете сам да си помогнете. Това е философията на живота. * Човек иска да си поживее, да си има жена, деца, парици. Това е живот за себе си.
Като дойде време да остане без никакъв апартамент, без никакви дечица, без женица и да е сам, тогава ще намери истинския
път
- да няма нищо.
Само любовта да го крепи. * Ако един ден ние успеем да разложим живота на неговите първоначални елементи, какво ще остане от него самия? Ще остане една възвишена, фина материя, хиляди пъти по-рядка от най-рядката физическа материя, каквато науката познава. Тази материя няма да съдържа вече никакви елементи в себе си, на вид тя ще бъде еднородна, проста, но силите, които ще действат в нея, ще бъдат разнородни. В такава среда именно живеят всички напреднали същества.
към текста >>
Ще остане една възвишена, фина материя, хиляди
пъти
по-рядка от най-рядката физическа материя, каквато науката познава.
* Човек иска да си поживее, да си има жена, деца, парици. Това е живот за себе си. Като дойде време да остане без никакъв апартамент, без никакви дечица, без женица и да е сам, тогава ще намери истинския път - да няма нищо. Само любовта да го крепи. * Ако един ден ние успеем да разложим живота на неговите първоначални елементи, какво ще остане от него самия?
Ще остане една възвишена, фина материя, хиляди
пъти
по-рядка от най-рядката физическа материя, каквато науката познава.
Тази материя няма да съдържа вече никакви елементи в себе си, на вид тя ще бъде еднородна, проста, но силите, които ще действат в нея, ще бъдат разнородни. В такава среда именно живеят всички напреднали същества. * По кой път да тръгнем? Пътят е един: този на Природата. * Онзи, който търси късия и лесен път в живота, търси безсмисления път.
към текста >>
* По кой
път
да тръгнем?
Само любовта да го крепи. * Ако един ден ние успеем да разложим живота на неговите първоначални елементи, какво ще остане от него самия? Ще остане една възвишена, фина материя, хиляди пъти по-рядка от най-рядката физическа материя, каквато науката познава. Тази материя няма да съдържа вече никакви елементи в себе си, на вид тя ще бъде еднородна, проста, но силите, които ще действат в нея, ще бъдат разнородни. В такава среда именно живеят всички напреднали същества.
* По кой
път
да тръгнем?
Пътят е един: този на Природата. * Онзи, който търси късия и лесен път в живота, търси безсмисления път. Смисленият път е дългият път. Живият човек в природата има дълъг, дори безграничен път. И да бързате да стигнете до края бързо, не забравяйте, че той е начало на друг път, който е идеен.
към текста >>
Пътят
е един: този на Природата.
* Ако един ден ние успеем да разложим живота на неговите първоначални елементи, какво ще остане от него самия? Ще остане една възвишена, фина материя, хиляди пъти по-рядка от най-рядката физическа материя, каквато науката познава. Тази материя няма да съдържа вече никакви елементи в себе си, на вид тя ще бъде еднородна, проста, но силите, които ще действат в нея, ще бъдат разнородни. В такава среда именно живеят всички напреднали същества. * По кой път да тръгнем?
Пътят
е един: този на Природата.
* Онзи, който търси късия и лесен път в живота, търси безсмисления път. Смисленият път е дългият път. Живият човек в природата има дълъг, дори безграничен път. И да бързате да стигнете до края бързо, не забравяйте, че той е начало на друг път, който е идеен. Роди ли се у вас мисълта, че ще дойдете до край, то е все едно да стигнете до една височина и оттам да се върнете към хората и да покажете колко много знаете.
към текста >>
* Онзи, който търси късия и
лесен
път
в живота, търси безсмисления
път
.
Ще остане една възвишена, фина материя, хиляди пъти по-рядка от най-рядката физическа материя, каквато науката познава. Тази материя няма да съдържа вече никакви елементи в себе си, на вид тя ще бъде еднородна, проста, но силите, които ще действат в нея, ще бъдат разнородни. В такава среда именно живеят всички напреднали същества. * По кой път да тръгнем? Пътят е един: този на Природата.
* Онзи, който търси късия и
лесен
път
в живота, търси безсмисления
път
.
Смисленият път е дългият път. Живият човек в природата има дълъг, дори безграничен път. И да бързате да стигнете до края бързо, не забравяйте, че той е начало на друг път, който е идеен. Роди ли се у вас мисълта, че ще дойдете до край, то е все едно да стигнете до една височина и оттам да се върнете към хората и да покажете колко много знаете. * Смъртта не е нищо друго, освен излизане от един стар порядък на нещата.
към текста >>
Смисленият
път
е дългият
път
.
Тази материя няма да съдържа вече никакви елементи в себе си, на вид тя ще бъде еднородна, проста, но силите, които ще действат в нея, ще бъдат разнородни. В такава среда именно живеят всички напреднали същества. * По кой път да тръгнем? Пътят е един: този на Природата. * Онзи, който търси късия и лесен път в живота, търси безсмисления път.
Смисленият
път
е дългият
път
.
Живият човек в природата има дълъг, дори безграничен път. И да бързате да стигнете до края бързо, не забравяйте, че той е начало на друг път, който е идеен. Роди ли се у вас мисълта, че ще дойдете до край, то е все едно да стигнете до една височина и оттам да се върнете към хората и да покажете колко много знаете. * Смъртта не е нищо друго, освен излизане от един стар порядък на нещата. Непременно трябва да напуснем старото, понеже в една нехигиенична къща не може да се живее.
към текста >>
Живият човек в природата има дълъг, дори безграничен
път
.
В такава среда именно живеят всички напреднали същества. * По кой път да тръгнем? Пътят е един: този на Природата. * Онзи, който търси късия и лесен път в живота, търси безсмисления път. Смисленият път е дългият път.
Живият човек в природата има дълъг, дори безграничен
път
.
И да бързате да стигнете до края бързо, не забравяйте, че той е начало на друг път, който е идеен. Роди ли се у вас мисълта, че ще дойдете до край, то е все едно да стигнете до една височина и оттам да се върнете към хората и да покажете колко много знаете. * Смъртта не е нищо друго, освен излизане от един стар порядък на нещата. Непременно трябва да напуснем старото, понеже в една нехигиенична къща не може да се живее. Само че, когато влезем в новото си жилище, нашият ум, нашето сърце и воля трябва да бъдат подготвени, за да не го развалим.
към текста >>
И да бързате да стигнете до края бързо, не забравяйте, че той е начало на друг
път
, който е идеен.
* По кой път да тръгнем? Пътят е един: този на Природата. * Онзи, който търси късия и лесен път в живота, търси безсмисления път. Смисленият път е дългият път. Живият човек в природата има дълъг, дори безграничен път.
И да бързате да стигнете до края бързо, не забравяйте, че той е начало на друг
път
, който е идеен.
Роди ли се у вас мисълта, че ще дойдете до край, то е все едно да стигнете до една височина и оттам да се върнете към хората и да покажете колко много знаете. * Смъртта не е нищо друго, освен излизане от един стар порядък на нещата. Непременно трябва да напуснем старото, понеже в една нехигиенична къща не може да се живее. Само че, когато влезем в новото си жилище, нашият ум, нашето сърце и воля трябва да бъдат подготвени, за да не го развалим. * Умрял е някой и ние плачем за него.
към текста >>
* За да турим ред и порядък в нашия ум, в нашата душа, в нашето сърце, необходимо е да имаме Един, Който е
път
за всички.
* Умрял е някой и ние плачем за него. Какво е умирането? Ако на някой човек съблекат старите дрехи и го пратят на баня да се очисти, трябва ли да плачем, че е изгубил старите си дрехи и се е облякъл в нови? * В Шестата раса хората няма да умират. При заминаване те ще се дематериализират.
* За да турим ред и порядък в нашия ум, в нашата душа, в нашето сърце, необходимо е да имаме Един, Който е
път
за всички.
* Хората умират не от бацили, а умират от безлюбие. * Тръгнете по Божествения път. Обичайте Господа. Но как? - След като се нахраните, кажете: “Благодаря Ти, Господи, за хляба, който ми даде!
към текста >>
* Тръгнете по Божествения
път
.
Ако на някой човек съблекат старите дрехи и го пратят на баня да се очисти, трябва ли да плачем, че е изгубил старите си дрехи и се е облякъл в нови? * В Шестата раса хората няма да умират. При заминаване те ще се дематериализират. * За да турим ред и порядък в нашия ум, в нашата душа, в нашето сърце, необходимо е да имаме Един, Който е път за всички. * Хората умират не от бацили, а умират от безлюбие.
* Тръгнете по Божествения
път
.
Обичайте Господа. Но как? - След като се нахраните, кажете: “Благодаря Ти, Господи, за хляба, който ми даде! ” След като пиете вода, кажете: “Благодаря Ти, Господи, за водата, която ми даде! ” След като изгрее слънцето, кажете: “Благодаря Ти, Господи, за светлината, с която ме озаряваш!
към текста >>
34.
Вторник, 3 юли
- Теофана Савова
Питам: Туй списание ще върви ли по вашите стъпки или то ще си тръгне по своя естествен
път
, по своите стремежи?
В 18 часа всички се превърнаха в слух, за да чуят скъпоценните думи на Учителя. „Всички - започна Учителя - трябва да намерите една норма, да имате едно правило за мерене на нещата. В природата има само едно правило. Да кажем, че вие ще издадете едно списание. Раждате го.
Питам: Туй списание ще върви ли по вашите стъпки или то ще си тръгне по своя естествен
път
, по своите стремежи?
Например когато една мома или един млад момък се жени, жени се, за да изрази своя идеал, който е Божествен, а какво става? След като се ожени, неговият идеал не само че не е Божествен, но става обикновен. Че ако вие раждате нещо като вас, по-добре е да не го раждате, а трябва да се откажете от това раждане. Защото, ако ти си една овца и раждаш агънца, които хората ще колят, ще продават, това нищо няма да ти принесе. Ти трябва да се откажеш от това раждане.
към текста >>
Това не е за упрек, но посочете ония пасажи, които са нови, които за пръв
път
се явяват и кое е новото нещо?
Вие казвате: „Да започнем нещо самобитно." Ами че кое е самобитно? Самобитно е само онова, което е Божествено. Вложихте ли в „Новият живот" реалност, вложихте ли нещо Божествено? Не, вие вложихте велики идеи. Кажете ми: Кое е новото в „Новия живот"?
Това не е за упрек, но посочете ония пасажи, които са нови, които за пръв
път
се явяват и кое е новото нещо?
В Америка има една зададена задача: дават 2500 долара на онзи, който каже една нова мисъл. Нова идея разбирам такава, която не е казана досега. Тази премия още не е дадена никому. Ако кажете една нова идея, която досега не е казана, 2500 долара ви очакват. Ами че сега, за да кажете новата идея, новото учение, вие ще трябва да прелистите литературата, да видите дали тия нови идеи не са казани в миналото.
към текста >>
Помнете правилото, че Божественият
път
е най-лесният
път
за ходене.
Защото, забележете, в окултната наука, в Бялото Братство тия пари са живи, те не са мъртви пари. Разбирате ли? Тия пари, които нас ни дават, в тях са вложени чувства, любов. Можем ли да отговорим на тази любов със сщото нещо? На тях трябва да отговорим по същия начин.
Помнете правилото, че Божественият
път
е най-лесният
път
за ходене.
Няма по-лесен път, не се лъжете. Божественият път повидимому е мъчен, но той е най-лесният път. Човешкият път се вижда по-лесен, но той е най-трудният. М аз казвам: Вие, които от хиляди години сте претърпяли най-големите страдания и сте извървяли толкова път, това е човешкият път, по който сте вървяли. Той е много труден.
към текста >>
Няма по-
лесен
път
, не се лъжете.
Разбирате ли? Тия пари, които нас ни дават, в тях са вложени чувства, любов. Можем ли да отговорим на тази любов със сщото нещо? На тях трябва да отговорим по същия начин. Помнете правилото, че Божественият път е най-лесният път за ходене.
Няма по-
лесен
път
, не се лъжете.
Божественият път повидимому е мъчен, но той е най-лесният път. Човешкият път се вижда по-лесен, но той е най-трудният. М аз казвам: Вие, които от хиляди години сте претърпяли най-големите страдания и сте извървяли толкова път, това е човешкият път, по който сте вървяли. Той е много труден. Отсега пътят ви е нагоре, няма да имате такива мъчнотии.
към текста >>
Божественият
път
повидимому е мъчен, но той е най-лесният
път
.
Тия пари, които нас ни дават, в тях са вложени чувства, любов. Можем ли да отговорим на тази любов със сщото нещо? На тях трябва да отговорим по същия начин. Помнете правилото, че Божественият път е най-лесният път за ходене. Няма по-лесен път, не се лъжете.
Божественият
път
повидимому е мъчен, но той е най-лесният
път
.
Човешкият път се вижда по-лесен, но той е най-трудният. М аз казвам: Вие, които от хиляди години сте претърпяли най-големите страдания и сте извървяли толкова път, това е човешкият път, по който сте вървяли. Той е много труден. Отсега пътят ви е нагоре, няма да имате такива мъчнотии. Какви ужасни минути сте прекарвали в миналите съществувания на робство!
към текста >>
Човешкият
път
се вижда по-
лесен
, но той е най-трудният.
Можем ли да отговорим на тази любов със сщото нещо? На тях трябва да отговорим по същия начин. Помнете правилото, че Божественият път е най-лесният път за ходене. Няма по-лесен път, не се лъжете. Божественият път повидимому е мъчен, но той е най-лесният път.
Човешкият
път
се вижда по-
лесен
, но той е най-трудният.
М аз казвам: Вие, които от хиляди години сте претърпяли най-големите страдания и сте извървяли толкова път, това е човешкият път, по който сте вървяли. Той е много труден. Отсега пътят ви е нагоре, няма да имате такива мъчнотии. Какви ужасни минути сте прекарвали в миналите съществувания на робство! Ако сте изкарали вече туй робство и ако сте видяли ужаса му, нима отсега нататък, когато сте свободни от него, ще се повърнете назад?
към текста >>
М аз казвам: Вие, които от хиляди години сте претърпяли най-големите страдания и сте извървяли толкова
път
, това е човешкият
път
, по който сте вървяли.
На тях трябва да отговорим по същия начин. Помнете правилото, че Божественият път е най-лесният път за ходене. Няма по-лесен път, не се лъжете. Божественият път повидимому е мъчен, но той е най-лесният път. Човешкият път се вижда по-лесен, но той е най-трудният.
М аз казвам: Вие, които от хиляди години сте претърпяли най-големите страдания и сте извървяли толкова
път
, това е човешкият
път
, по който сте вървяли.
Той е много труден. Отсега пътят ви е нагоре, няма да имате такива мъчнотии. Какви ужасни минути сте прекарвали в миналите съществувания на робство! Ако сте изкарали вече туй робство и ако сте видяли ужаса му, нима отсега нататък, когато сте свободни от него, ще се повърнете назад? Няма какво да се спъвате.
към текста >>
Отсега
пътят
ви е нагоре, няма да имате такива мъчнотии.
Няма по-лесен път, не се лъжете. Божественият път повидимому е мъчен, но той е най-лесният път. Човешкият път се вижда по-лесен, но той е най-трудният. М аз казвам: Вие, които от хиляди години сте претърпяли най-големите страдания и сте извървяли толкова път, това е човешкият път, по който сте вървяли. Той е много труден.
Отсега
пътят
ви е нагоре, няма да имате такива мъчнотии.
Какви ужасни минути сте прекарвали в миналите съществувания на робство! Ако сте изкарали вече туй робство и ако сте видяли ужаса му, нима отсега нататък, когато сте свободни от него, ще се повърнете назад? Няма какво да се спъвате. Сега има някои от вас, които са по-близо до истината; те ще работят е по-малко усилия, а някои е повече. Но всички трябва да работите за разработването на вашия ум.
към текста >>
А защо някой
път
турят 200 000 лева на перото?
Сега вас, като ученици на Бялото Батство, не могат ли да ви подкупят е 200 - 300 хиляди лева? Утре и вас ще ви дойде изкушението. Ще ви дадат 100 000 лева на година и ще ви кажат: „Не ви трябва да пишете". Ти ще кажеш: „Малка умора имах, искам да си почина, слагам перото малко за по-благоприятни времена." Защо? - Защото 100 - 200 000 лева на перото, това е голяма тяжест - не можеш да пишеш.
А защо някой
път
турят 200 000 лева на перото?
За да пише. Тогава то скача, цяла нощ няма да спиш - пишеш. Казвам: Трябва да се справите с една социална мъчнотия - подкупа с пари. Вие, младите, трябва да се пазите от този стар бог, парата, най-ужасният бог е той. Той е ужасен мамон.
към текста >>
Някой
път
може кръвта на майката да не е толкоз чиста, то не казва: „Съдба, карма!
Старото изведнъж няма да си замине. Аз ще ви кажа защо не може да си замине. Онова дете, което е заченато в утробата на майката, то е свързано с нея и ще се подчинява на всичките запори, които майката налага. Докато е в утробата на майката, ще прави всичко, каквото каже майката. Там то не диша, майка му диша заради него.
Някой
път
може кръвта на майката да не е толкоз чиста, то не казва: „Съдба, карма!
" И то ще бъде там, докато се оформи, но дойде ли деветия месец, излиза. То е самостоятелно вече. Та казвам, в новия живот, който иде, вие ще спазите този закон, той е неумолим. Ние не можем да скъсаме изведнъж със старото, но всинца трябва да бъдете готови, та като дойде моментът, когато чуете този глас, със старото всичко изведнъж ще бъде свършено и изведнъж ще кажете първата дума. Сега децата, които се раждат, заплакват, понеже не знаят първата дума.
към текста >>
" Не, вие вървите в този
път
, дето няма абсолютно никаква лъжа.
Като го прекараш през десет реторти, той ще стане млад човек, значи освободен от всички заблуждения, човек, който е готов да носи възвишеното, благородното, човек, който няма да се подкупва с нищо. Първото нещо, като основа на живота си ще турите този морал: с нищо да не може да се подкупвате. Единственото нещо, което може да ви подкупи, да бъде Любовта, Мъдростта и Истината. Тогава всички ние ще бъдем носители на Божественото. Сега не искам да ви гледам така омарлушени и да казвате: „Дали това е вярно, дали това е истина?
" Не, вие вървите в този
път
, дето няма абсолютно никаква лъжа.
Една стъпка назад може да ви провали. Поколебаете ли се, загубени сте. Тази мисъл ще имате в ума си, тя ще ви бъде като правило, като максима. Не бързайте! Десет дена още имате, докато се родите.
към текста >>
Аз ви давам насока, но трябва да вземете правия
път
, а този е
пътят
.
Има ли в една книга вложени и петте добродетели, тогава вие не се бойте. А ние имаме такива книги, в които душата не е взела участие. Някъде са взели участие само сърцето и ума; после, у други са взели участие волята и сърцето; някъде сърцето не е взело участие. Възвишеното и благородното у човека трябва да вземе участие! Вие сте млади, искате да пишете.
Аз ви давам насока, но трябва да вземете правия
път
, а този е
пътят
.
Може да пишете всички, може да учите всички, може да свирите, може да рисувате, но това, което правите, да бъде чисто, то е правият път. Сега вие трябва да намерите правия път. Вие трябва да намерите една форма, в която ще изразите тия истини. Ние трябва да бъдем като цветята. Като изразим най-строгите истини, като изобличим света, да го турим в такава лека форма, в такъв аромат, че тази истина да бъде привлекателна, да можем да привлечем снея света.
към текста >>
Може да пишете всички, може да учите всички, може да свирите, може да рисувате, но това, което правите, да бъде чисто, то е правият
път
.
А ние имаме такива книги, в които душата не е взела участие. Някъде са взели участие само сърцето и ума; после, у други са взели участие волята и сърцето; някъде сърцето не е взело участие. Възвишеното и благородното у човека трябва да вземе участие! Вие сте млади, искате да пишете. Аз ви давам насока, но трябва да вземете правия път, а този е пътят.
Може да пишете всички, може да учите всички, може да свирите, може да рисувате, но това, което правите, да бъде чисто, то е правият
път
.
Сега вие трябва да намерите правия път. Вие трябва да намерите една форма, в която ще изразите тия истини. Ние трябва да бъдем като цветята. Като изразим най-строгите истини, като изобличим света, да го турим в такава лека форма, в такъв аромат, че тази истина да бъде привлекателна, да можем да привлечем снея света. Сега аз зная какво ще ви кажат.
към текста >>
Сега вие трябва да намерите правия
път
.
Някъде са взели участие само сърцето и ума; после, у други са взели участие волята и сърцето; някъде сърцето не е взело участие. Възвишеното и благородното у човека трябва да вземе участие! Вие сте млади, искате да пишете. Аз ви давам насока, но трябва да вземете правия път, а този е пътят. Може да пишете всички, може да учите всички, може да свирите, може да рисувате, но това, което правите, да бъде чисто, то е правият път.
Сега вие трябва да намерите правия
път
.
Вие трябва да намерите една форма, в която ще изразите тия истини. Ние трябва да бъдем като цветята. Като изразим най-строгите истини, като изобличим света, да го турим в такава лека форма, в такъв аромат, че тази истина да бъде привлекателна, да можем да привлечем снея света. Сега аз зная какво ще ви кажат. Ще ви кажат, че в съвременния свят има и други хора.
към текста >>
35.
ОБЕКТИВНИ СУБЕКТИВНИ РАЗСЪЖДЕНИЯ
- Теофана Савова
В Евангелието е казано: „Бог е Дух и, които Му се кланят, с Дух и Истина да Му се кланят." Този стих е
лесен
, но не е разбран.
Да ви е приятно, когато дишате. Във водата има вода. В живота има живот. София - Изгрев 12 март, сряда, 5 часа сутринта
В Евангелието е казано: „Бог е Дух и, които Му се кланят, с Дух и Истина да Му се кланят." Този стих е
лесен
, но не е разбран.
Мъчен е за приложение. После, казано е: „Път, Истина и Живот." Пътят е нещо понятно. Но Истината? Да кажеш истината, хората разбират да кажеш доброто или лошото така, както си го направил.
към текста >>
После, казано е: „
Път
, Истина и Живот."
В живота има живот. София - Изгрев 12 март, сряда, 5 часа сутринта В Евангелието е казано: „Бог е Дух и, които Му се кланят, с Дух и Истина да Му се кланят." Този стих е лесен, но не е разбран. Мъчен е за приложение.
После, казано е: „
Път
, Истина и Живот."
Пътят е нещо понятно. Но Истината? Да кажеш истината, хората разбират да кажеш доброто или лошото така, както си го направил. И живота хората разбират тъй: ако не си здрав, не си богат. Казват: „Лош е животът." Свързват лошите условия на живота със самия живот.
към текста >>
Пътят
е нещо понятно.
София - Изгрев 12 март, сряда, 5 часа сутринта В Евангелието е казано: „Бог е Дух и, които Му се кланят, с Дух и Истина да Му се кланят." Този стих е лесен, но не е разбран. Мъчен е за приложение. После, казано е: „Път, Истина и Живот."
Пътят
е нещо понятно.
Но Истината? Да кажеш истината, хората разбират да кажеш доброто или лошото така, както си го направил. И живота хората разбират тъй: ако не си здрав, не си богат. Казват: „Лош е животът." Свързват лошите условия на живота със самия живот. Има две неща в природата, които са важни.
към текста >>
По някой
път
вие може да влезете в голямо стълкновение със себе си.
А има нещо, което се дели. То е многото и малкото. Това, малкото, като влезе в многото, дели го. И понеже е много, дели го на големи късове. И малкото, като влезе в малкото, което се дели, дели го на малки късове.
По някой
път
вие може да влезете в голямо стълкновение със себе си.
Вие искате да разделите нещо в себе си. Но то е неделимо. Цял живот да се мъчите, няма да можете и една прашинка от него да отделите. А пък има нещо в живота, което се дели. И ако искате да остане през целия ви живот неделимо, то всичката ви работа ще отиде напразно.
към текста >>
Някой
път
и той се изпусне и каже нещо.
Което се дели, делете го, а пък което не се дели, оставете го неделимо. Най-мъчното изкуство е човек да не си оцапа езика. Например много мъчно е през целия си живот да не кажеш една обидна дума. То е делимо. И най-големите светии го правят.
Някой
път
и той се изпусне и каже нещо.
Защото да кажеш нещо лошо, това е от делимото. Но гледай, като го делиш, да не го делиш на големи късове, но поне на малки. Ти все ще направиш една погрешка, но гледай да направиш от малките. При злото тури най-малкото зло. Щом дойдеш до доброто, тогаз гледай да направиш най-голямото добро.
към текста >>
Някой
път
казваме: „Да си създадем работа." Та работата си съществува.
Ти си здрав. Може да ти дойде мисъл в главата: „Ще бъда ли аз винаги здрав? " Или може да си богат и казваш: „Всякога ли мога да бъда богат? " - Всякога можеш да бъдеш богат. Живият човек всякога може да бъде богат.
Някой
път
казваме: „Да си създадем работа." Та работата си съществува.
Природата е създала работа. Накарала те е да ядеш. Уста ти е дала и зъби. Ядеш и казваш: „Колко приятна работа." Тя казва: „Само малко да посдъвче, много малко." После друга работа - само така ще кажеш: „Ще вдишаш и ще издишаш въздуха." И после: „Само ще си помислиш." Какво ти коства да си помислиш. Мисълта е работа.
към текста >>
Христос казва: „Аз съм
Пътят
, Истината и Животът" .
Някои ще минат през малки опитности, а някои през големи опитности. Всички сте в една Божествена школа и на всеки е даден един предмет за проучване. Когато половината хора са против тебе, то другата половина са за тебе. Когато срещнеш някой лош човек, очите ти да бъдат отворени, защото ще срещнеш след това добрия човек. След като дойде страданието, очите на човека да бъдат отворени на четири, защото ще дойде доброто и, ако човек не е буден, ще го пропусне.
Христос казва: „Аз съм
Пътят
, Истината и Животът" .
Пътят: Щом влезеш в този път, ще постъпваш добре. Истината: Щом влезеш в Истината, ще обичаш всички хора. Животът: Щом влезеш в живота, ще мислиш! Под това аз разбирам, че ще станеш проводник на Божествената мисъл. Човек губи, ако не внесе в себе си всеки ден нещо ново.
към текста >>
Пътят
: Щом влезеш в този
път
, ще постъпваш добре.
Всички сте в една Божествена школа и на всеки е даден един предмет за проучване. Когато половината хора са против тебе, то другата половина са за тебе. Когато срещнеш някой лош човек, очите ти да бъдат отворени, защото ще срещнеш след това добрия човек. След като дойде страданието, очите на човека да бъдат отворени на четири, защото ще дойде доброто и, ако човек не е буден, ще го пропусне. Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът" .
Пътят
: Щом влезеш в този
път
, ще постъпваш добре.
Истината: Щом влезеш в Истината, ще обичаш всички хора. Животът: Щом влезеш в живота, ще мислиш! Под това аз разбирам, че ще станеш проводник на Божествената мисъл. Човек губи, ако не внесе в себе си всеки ден нещо ново. Човек всеки ден трябва да внесе в себе си една нова божествена мисъл, едно ново божествено чувство, желание, една нова Божествена постъпка.
към текста >>
„
Пътят
на праведния е
път
на зазоряване."
Пожелавам ви да придобиете първия лъч на светлината, който иде от Божията Мъдрост. Пожелавам ви да придобиете първия крепки Божи лъч на Истината, който носи свобода за вашия дух. Пожелавам ви да бъдете топли, крепки и светли през цялата година. 19 юли „Бог е Дух и които Му се кланят, да Му се кланят в Дух и Истина."
„
Пътят
на праведния е
път
на зазоряване."
21 юли, 5 часа сутринта, Рила Днес размишлявайте върху изреченията: Чрез Любовта, Мъдростта и Истината всичко може да се постигне. Чрез живота, знанието и свободата всичко е постижимо. Приложете тия неща в себе си, за да бъдете радостни и весели.
към текста >>
Сега желая ви да вървите в
пътя
на добродетелта.
Служете на Бога със сила, вяра и Любов. Желая и на вас да бъдете хора на силата, на вярата и на Любовта. Желая ви да бъдете като Христа, едно с Отца, едно с Бога. 8 август, 10 часа сутринта Живейте, прочие, като праведните, за да се ползувате от огъня на Любовта.
Сега желая ви да вървите в
пътя
на добродетелта.
Щом вървите в този път, всичко ще постигнете: и учени, и богати, и добри ще станете. Едно се иска от вас: приложение. 11 август, 10 часа сутринта Щом едно ловджийско куче само с обонянието си може да намери господаря си, да определи точно посоката на неговото движение, колко повече чрез светлината на своя ум човек може да познае Господа и да проследи пътя на Неговото движение. Лесно е човек да намери Този, в Когото живее и Който живее в него.
към текста >>
Щом вървите в този
път
, всичко ще постигнете: и учени, и богати, и добри ще станете.
Желая и на вас да бъдете хора на силата, на вярата и на Любовта. Желая ви да бъдете като Христа, едно с Отца, едно с Бога. 8 август, 10 часа сутринта Живейте, прочие, като праведните, за да се ползувате от огъня на Любовта. Сега желая ви да вървите в пътя на добродетелта.
Щом вървите в този
път
, всичко ще постигнете: и учени, и богати, и добри ще станете.
Едно се иска от вас: приложение. 11 август, 10 часа сутринта Щом едно ловджийско куче само с обонянието си може да намери господаря си, да определи точно посоката на неговото движение, колко повече чрез светлината на своя ум човек може да познае Господа и да проследи пътя на Неговото движение. Лесно е човек да намери Този, в Когото живее и Който живее в него. 13 август, 5 часа сутринта.
към текста >>
Щом едно ловджийско куче само с обонянието си може да намери господаря си, да определи точно посоката на неговото движение, колко повече чрез светлината на своя ум човек може да познае Господа и да проследи
пътя
на Неговото движение.
Живейте, прочие, като праведните, за да се ползувате от огъня на Любовта. Сега желая ви да вървите в пътя на добродетелта. Щом вървите в този път, всичко ще постигнете: и учени, и богати, и добри ще станете. Едно се иска от вас: приложение. 11 август, 10 часа сутринта
Щом едно ловджийско куче само с обонянието си може да намери господаря си, да определи точно посоката на неговото движение, колко повече чрез светлината на своя ум човек може да познае Господа и да проследи
пътя
на Неговото движение.
Лесно е човек да намери Този, в Когото живее и Който живее в него. 13 август, 5 часа сутринта. За да имате успех в живота си, приложете следните четири правила: Пази свободата на душата си. Пази силата на духа си.
към текста >>
36.
ЖИВОТ С УЧИТЕЛЯ
- Теофана Савова
В ранното утро една малка, доста живописна група мина по улиците на София и се отправи нагоре по
пътя
, който пресича младата гора.
ЖИВОТ С УЧИТЕЛЯ
В ранното утро една малка, доста живописна група мина по улиците на София и се отправи нагоре по
пътя
, който пресича младата гора.
Боровите дървета се раздвижиха като деца, разбудени от тих майчин глас. Те се наклониха към тези ранобудни хора и леко вълнение раздвижи короните им. Групата се състоеше от един възрастен човек с благородна осанка и няколко младежи. Възрастният мъж беше облечен в широк сив костюм, носеше сива шапка, а в ръката - бастон. Трудно беше да се определи възрастта на този човек.
към текста >>
Боровете също го познаваха, като че ли вече много
пъти
го бяха виждали.
А при това имаше доста посивяла брада и коса. Докато вървяха напред, младите хора се движеха плътно до него и водеха оживен разговор. Отвреме навреме някой от групата избързваше напред и полуобърнат се стремеше по-добре да чуе това, което казваше този необикновен човек. Интересът, който проявяваха към него, очевидно беше много голям. По уважението и почитта, с които го обграждаха, можеше да се предположи, че са силно привързани към него и че го знаят и следват от по-дълго време.
Боровете също го познаваха, като че ли вече много
пъти
го бяха виждали.
И в други утрини те го бяха поздравявали с дълбок поклон. Той беше винаги заобиколен от интелигентни хора - мъже и жени, между които преобладаваха младежите. Боровите дървета знаеха, че тези хора ще отидат отвъд гората, където една обширна поляна ги приютява. Отвъд гората се открива обширен хоризонт. На север и изток се белеят върховете на Стара планина.
към текста >>
Понякога в тази групата се появяваха нови хора, съставът й значително се променяше, но благородният възрастен мъж оставаше винаги верен на поляната, на изгревите на слънцето и на гората, която го посрещаше всеки
път
с поклон.
Между тази система от планини по-скромно място заемат Плана и Лозенска планина. Далече зад тях се очертава масивът на Рила и величественият връх Мусала. С какво ли ги привличаше тази самодивска поляна? - Това знаеше само боровата гора, която граничеше с поляната. Тези хора ще останат там, за да посрещнат изгрева на слънцето, ще направят гимнастика и ще се завърнат отново в града.
Понякога в тази групата се появяваха нови хора, съставът й значително се променяше, но благородният възрастен мъж оставаше винаги верен на поляната, на изгревите на слънцето и на гората, която го посрещаше всеки
път
с поклон.
Кой е този човек, откъде е и защо е дошъл по тези места? - Никой в околността, дори боровата гора и обитателите й нямаха ясен отговор на тези въпроси. Сега там е тихо и само лекият повей на вятъра гали слуха на присъстващите. Листата едва шептят в разговор с лекия ветрец, цялата гора е утихнала. - Времето е хубаво - каза възрастният мъж и спря до една избуяла млада бреза.
към текста >>
Защото Слънцето не чака, а върви неизменно по своя
път
.
- обезпокои се един брат от групата. Учителя извади часовника си и се усмихна: - Слънцето ще ни почака - каза той шеговито. Радост озари лицата. Усмивката на Учителя стопли сърцата на учениците. Отиваха на среща с вечността, и която секундата е равна на един човешки живот, и трябваше да бъдат абсолютно точни.
Защото Слънцето не чака, а върви неизменно по своя
път
.
Групата излезе от гората и се отби вдясно, където се откри изглед към поляната. Друга, по-голяма група, вече бе пристигнала тук. Навсякъде имаше цветя, окъпани в брилянтена роса. Някои от хората целунаха ръка на Учителя, другите останаха смирено встрани. Копнежът на всяка човешка душа е да срещне своя Учител.
към текста >>
Той бе сред тях, за да ги освободи (отплевелите и да им отвори
пътя
към светлината на вечния живот.
- Много внимателно ще го изчистим! - побърза да го успокои един брат и групата отмина. Учителя погали дръвчето. Погледът му се спря на тревите върху поляната, после се отправи към широкото поле, към върховете на планините и лазурния хоризонт над тях. Вниманието му към затиснатата от високите треви фиданка, която той погали с ръка, беше израз на отношението му към хората, който страдат, затиснати от материални грижи в една благословена от Бога земя.
Той бе сред тях, за да ги освободи (отплевелите и да им отвори
пътя
към светлината на вечния живот.
Когато стигнаха при оградата, за поправката на която му съобщи младият брат, той каза с мекота само една дума: - Хубаво! - Учителю, ще я поправим, но ще стане бавно. - Може, рекох. Много добре!
към текста >>
Учителя, този необикновен за тях човек, отново минаваше по
пътя
.
Разговорът на тази тема продължи - относно всички удобства и неудобства на чайниците и термосите. Но сякаш не това беше най-важното, а да останем по дълго време с Учителя, защото всичко, което ставаше около него, дори и до най-малките подробности, бе безкрайно интересно и задържаше вниманието ни. * В свежата утрин боровите дървета около шосето сякаш отново се раздвижиха и зашумоляха развълнувани от нещо.
Учителя, този необикновен за тях човек, отново минаваше по
пътя
.
Имаше елегантен и бодър вид и енергична походка. Придружаваха го пак група ученици. Учителя не бързаше, но вървеше леко, живо и движенията му бяха естествени и красиви. Човек би казал, че не върви, а лети леко над земята. Хората от групата минаваха ту от едната му страна, ту от другата, за да чуят по-добре това, което той говореше.
към текста >>
Пътниците
зашушукаха:
Когато стигнаха при моста, почакаха и след малко всички се качиха на трамвая. През това време бяха много внимателни към своя Учител. - Заповядайте Учителю, седнете тук - го покани един брат. Учителя седна, а младият мъж взе мястото до него. Другите също седнаха наблизо, а някой предпочетоха да останат прави.
Пътниците
зашушукаха:
- Кой е този човек? - запита един. - Учителя Петър Дънов - отговори друг. Един скептик до него повдигна рамене. Младите хора ревностно оградиха с присъствието си Учителя - те го пазеха, както се пази светиня.
към текста >>
Защото чувстваха, че
пътят
му не е
лесен
, че има нужда от ангели хранители.
- Кой е този човек? - запита един. - Учителя Петър Дънов - отговори друг. Един скептик до него повдигна рамене. Младите хора ревностно оградиха с присъствието си Учителя - те го пазеха, както се пази светиня.
Защото чувстваха, че
пътят
му не е
лесен
, че има нужда от ангели хранители.
Трамваят тръгна и край него се заредиха сгради, улици и хора. На всяка спирка в този необикновен трамвай се качваха нови пътници, докато други слизаха. Заедно с Учителя си учениците пътуваха към един нов свят на любов и хармония, към новата земя, за която днес той бе говорил. Затова те се радваха на хората, които се качваха в трамвая, и скърбяха за онези, които слизаха, за да се загубят в суетата на големия град. Трамваят зави по улица „Мария Луиза", след това спря и нашите пътници слязоха.
към текста >>
На всяка спирка в този необикновен трамвай се качваха нови
пътници
, докато други слизаха.
- Учителя Петър Дънов - отговори друг. Един скептик до него повдигна рамене. Младите хора ревностно оградиха с присъствието си Учителя - те го пазеха, както се пази светиня. Защото чувстваха, че пътят му не е лесен, че има нужда от ангели хранители. Трамваят тръгна и край него се заредиха сгради, улици и хора.
На всяка спирка в този необикновен трамвай се качваха нови
пътници
, докато други слизаха.
Заедно с Учителя си учениците пътуваха към един нов свят на любов и хармония, към новата земя, за която днес той бе говорил. Затова те се радваха на хората, които се качваха в трамвая, и скърбяха за онези, които слизаха, за да се загубят в суетата на големия град. Трамваят зави по улица „Мария Луиза", след това спря и нашите пътници слязоха. След като минаха по улица „Пиротска", те завиха по улица „Опълченска" и стигнаха до една малка къща. Номерът 66 беше поставен ниско на вратата и лесно можеше да се види.
към текста >>
Заедно с Учителя си учениците
пътуваха
към един нов свят на любов и хармония, към новата земя, за която днес той бе говорил.
Един скептик до него повдигна рамене. Младите хора ревностно оградиха с присъствието си Учителя - те го пазеха, както се пази светиня. Защото чувстваха, че пътят му не е лесен, че има нужда от ангели хранители. Трамваят тръгна и край него се заредиха сгради, улици и хора. На всяка спирка в този необикновен трамвай се качваха нови пътници, докато други слизаха.
Заедно с Учителя си учениците
пътуваха
към един нов свят на любов и хармония, към новата земя, за която днес той бе говорил.
Затова те се радваха на хората, които се качваха в трамвая, и скърбяха за онези, които слизаха, за да се загубят в суетата на големия град. Трамваят зави по улица „Мария Луиза", след това спря и нашите пътници слязоха. След като минаха по улица „Пиротска", те завиха по улица „Опълченска" и стигнаха до една малка къща. Номерът 66 беше поставен ниско на вратата и лесно можеше да се види. Откъм двора се чуха гласове.
към текста >>
Трамваят зави по улица „Мария Луиза", след това спря и нашите
пътници
слязоха.
Защото чувстваха, че пътят му не е лесен, че има нужда от ангели хранители. Трамваят тръгна и край него се заредиха сгради, улици и хора. На всяка спирка в този необикновен трамвай се качваха нови пътници, докато други слизаха. Заедно с Учителя си учениците пътуваха към един нов свят на любов и хармония, към новата земя, за която днес той бе говорил. Затова те се радваха на хората, които се качваха в трамвая, и скърбяха за онези, които слизаха, за да се загубят в суетата на големия град.
Трамваят зави по улица „Мария Луиза", след това спря и нашите
пътници
слязоха.
След като минаха по улица „Пиротска", те завиха по улица „Опълченска" и стигнаха до една малка къща. Номерът 66 беше поставен ниско на вратата и лесно можеше да се види. Откъм двора се чуха гласове. - Учителя! Идват!
към текста >>
След като чуха впечатлението й от приятната обстановка в трапезарията, запитаха я как е
пътувала
.
Отвън се чуха стъпки и една врата се отвори. Оказа се, че една сестра от провинцията беше пристигнала и сега искаше да се срещне с Учителя. - Поканете я да влезе - каза той. Сестрата влезе, целуна ръка на Учителя и поздрави присъстващите. Тъй като всички мълчаха, без да чака въпроси, тя заговори.
След като чуха впечатлението й от приятната обстановка в трапезарията, запитаха я как е
пътувала
.
Не е било много приятно, но с Божията помощ всичко е минало добре. После разказа как и кога е видяла Учителя за първи път. Това станало в нейния град, когато правел френологически измервания на нейните деца. - Учителю, колко време сте работили в тази област? - Запита един студент по математика, който до този момент бе мълчал.
към текста >>
После разказа как и кога е видяла Учителя за първи
път
.
- Поканете я да влезе - каза той. Сестрата влезе, целуна ръка на Учителя и поздрави присъстващите. Тъй като всички мълчаха, без да чака въпроси, тя заговори. След като чуха впечатлението й от приятната обстановка в трапезарията, запитаха я как е пътувала. Не е било много приятно, но с Божията помощ всичко е минало добре.
После разказа как и кога е видяла Учителя за първи
път
.
Това станало в нейния град, когато правел френологически измервания на нейните деца. - Учителю, колко време сте работили в тази област? - Запита един студент по математика, който до този момент бе мълчал. - Изучавал съм характера на българите цели единадесет години. Правил съм с пергел най-щателни измервания на главите им.
към текста >>
Нали затова са общите обяди с Учителя - да се общува и по най-естествен начин всеки да получи отговор на въпросите си и насърчение в
пътя
на живота.
- Средно на ден съм извършвал измервания и изследвания върху главите на около десет души. Интересът и учудването на студента по математика и на естественика Боян Боев нарастна особено много. - Да, единадесет години по десет глави на ден. Това прави много цифри, таблици и изчисления - продължи Учителя. Зададоха се още много въпроси, по повод на които Учителя даде много нови знания и внесе много светлина и много радост в умовете и сърцата на присъстващите.
Нали затова са общите обяди с Учителя - да се общува и по най-естествен начин всеки да получи отговор на въпросите си и насърчение в
пътя
на живота.
Мъдростта и силата ти да са благословени завинаги от Бога, Учителю благ на Любовта!
към текста >>
37.
7.37 Донка Димитрова
- Светозар Няголов ( -2013)
Донка заявява, че при това положение повече не може да живее и я пита за някакъв
лесен
начин да си замине безболезнено.
Запъхтяна установява, че вратата е заключена, вътре всичко си е наред. Отваря скрина и намира накитите си и Библията. Започва да се чуди какъв е този старец и защо й казва да чете Библията. Скоро след този случай мъжът й я набива, взима всичките й пари и тя не може повече да купува вестници. Отчаяна, отива при съседката си и споделя неудачите, които я сполетяват.
Донка заявява, че при това положение повече не може да живее и я пита за някакъв
лесен
начин да си замине безболезнено.
Съседката й, наша сестра, я успокоява и й предлага на другия ден — неделя, да излязат заедно и да се разходят. Донка се съгласява. Когато тръгва и заключва вратата, тя мисли: „Господи Исусе Христе, дали е добре да отида там, където ще ме заведе моята съседка? " Като минават покрай църквата „Света Петка", Донка влиза в нея, запалва свещ и усеща успокоение. Съседката чака отвън и след това отиват до Борисовата градина.
към текста >>
Учителя продължава: „Тази сестра, която е дошла сега, много
пъти
е поливала цветята си и сега пак ги полива." Той я поглежда и започва да разказва целия й живот с всичките несрети, неволи и страдания.
Сядат и скоро идва на катедрата същият онзи светъл старец, който й поръча да чете Библията, и започва да говори. Донка слага двете си ръце на очите, за да не го гледа. Както държи беседата си, Учителя казва: „Една сестра решила да не ме види кой съм и си турила ръцете пред очите. Като тръгваше от къщи и заключваше вратата, тя си каза: „Господи Исусе Христе, дали е добре да отида там, където ще ме води моята съседка? " Донка се разплаква.
Учителя продължава: „Тази сестра, която е дошла сега, много
пъти
е поливала цветята си и сега пак ги полива." Той я поглежда и започва да разказва целия й живот с всичките несрети, неволи и страдания.
Донка продължава да плаче, учудена откъде този човек знае тия подробности за живота й. Олеква й на душата, успокоява се, оглежда се наоколо и разбира, че никой не я гледа и не й се присмива. Беседата свършва, всички запяват песен и казват една молитва. Донка се изпълва с радост, топлина и не й се става. Всички стават и излизат навън.
към текста >>
38.
Необикновената среща в църквата „Свети Димитрий'
- Георги Томалевски (1897-1988)
Три дни спасените
пътешественици
останаха в селото, което се наричаше Чаязъ.
Необикновената среща в църквата „Свети Димитрий"
Три дни спасените
пътешественици
останаха в селото, което се наричаше Чаязъ.
Бедни рибари, които живееха в дървени и кирпичени къщички, им дадоха подслон и храна. На брега бе изхвърлена разбитата гемия, из която корабокрушенците търсеха и намериха по някоя от своите вещи. От раздраните платна селяните и децата си правеха навуща, а бурето, оцеляло по чудо, купи за нищожна цена един дюкянджия, който продаваше сушена риба. Когато се поокопитиха, нахраниха и починаха, петимата пътници тръгнаха все покрай струмишкия залив по пътя между Богданската планина и Халкидическите възвишения, който водеше за Солун. По този път те щяха да стигнат по-рано, отколкото по-дългия път направо за Света гора.
към текста >>
Когато се поокопитиха, нахраниха и починаха, петимата
пътници
тръгнаха все покрай струмишкия залив по
пътя
между Богданската планина и Халкидическите възвишения, който водеше за Солун.
Необикновената среща в църквата „Свети Димитрий" Три дни спасените пътешественици останаха в селото, което се наричаше Чаязъ. Бедни рибари, които живееха в дървени и кирпичени къщички, им дадоха подслон и храна. На брега бе изхвърлена разбитата гемия, из която корабокрушенците търсеха и намериха по някоя от своите вещи. От раздраните платна селяните и децата си правеха навуща, а бурето, оцеляло по чудо, купи за нищожна цена един дюкянджия, който продаваше сушена риба.
Когато се поокопитиха, нахраниха и починаха, петимата
пътници
тръгнаха все покрай струмишкия залив по
пътя
между Богданската планина и Халкидическите възвишения, който водеше за Солун.
По този път те щяха да стигнат по-рано, отколкото по-дългия път направо за Света гора. И този път беше труден, но сравнен със страшната буря, от която като по чудо оцеляха, той им се видя много по-лесен. Когато привечер след два дни пътешествие влязоха в град Солун, по тържествения звън на камбаните, който изпълваше въздуха, те се досетиха, че утрешният ден е голям празник. Скоро Леонис разбра, че три дни ги делят от Великден. Облада ги радостно чувство.
към текста >>
По този
път
те щяха да стигнат по-рано, отколкото по-дългия
път
направо за Света гора.
Три дни спасените пътешественици останаха в селото, което се наричаше Чаязъ. Бедни рибари, които живееха в дървени и кирпичени къщички, им дадоха подслон и храна. На брега бе изхвърлена разбитата гемия, из която корабокрушенците търсеха и намериха по някоя от своите вещи. От раздраните платна селяните и децата си правеха навуща, а бурето, оцеляло по чудо, купи за нищожна цена един дюкянджия, който продаваше сушена риба. Когато се поокопитиха, нахраниха и починаха, петимата пътници тръгнаха все покрай струмишкия залив по пътя между Богданската планина и Халкидическите възвишения, който водеше за Солун.
По този
път
те щяха да стигнат по-рано, отколкото по-дългия
път
направо за Света гора.
И този път беше труден, но сравнен със страшната буря, от която като по чудо оцеляха, той им се видя много по-лесен. Когато привечер след два дни пътешествие влязоха в град Солун, по тържествения звън на камбаните, който изпълваше въздуха, те се досетиха, че утрешният ден е голям празник. Скоро Леонис разбра, че три дни ги делят от Великден. Облада ги радостно чувство. Стори им се, че тези звуци, политнали над града, са приветствие за тяхното пристигане.
към текста >>
И този
път
беше труден, но сравнен със страшната буря, от която като по чудо оцеляха, той им се видя много по-
лесен
.
Бедни рибари, които живееха в дървени и кирпичени къщички, им дадоха подслон и храна. На брега бе изхвърлена разбитата гемия, из която корабокрушенците търсеха и намериха по някоя от своите вещи. От раздраните платна селяните и децата си правеха навуща, а бурето, оцеляло по чудо, купи за нищожна цена един дюкянджия, който продаваше сушена риба. Когато се поокопитиха, нахраниха и починаха, петимата пътници тръгнаха все покрай струмишкия залив по пътя между Богданската планина и Халкидическите възвишения, който водеше за Солун. По този път те щяха да стигнат по-рано, отколкото по-дългия път направо за Света гора.
И този
път
беше труден, но сравнен със страшната буря, от която като по чудо оцеляха, той им се видя много по-
лесен
.
Когато привечер след два дни пътешествие влязоха в град Солун, по тържествения звън на камбаните, който изпълваше въздуха, те се досетиха, че утрешният ден е голям празник. Скоро Леонис разбра, че три дни ги делят от Великден. Облада ги радостно чувство. Стори им се, че тези звуци, политнали над града, са приветствие за тяхното пристигане. Дори някакво благодарствено вълнение изпълни душите им за това, че съдбата бе милостива към тях и можаха да стигнат живи до града.
към текста >>
Когато привечер след два дни
пътешествие
влязоха в град Солун, по тържествения звън на камбаните, който изпълваше въздуха, те се досетиха, че утрешният ден е голям празник.
На брега бе изхвърлена разбитата гемия, из която корабокрушенците търсеха и намериха по някоя от своите вещи. От раздраните платна селяните и децата си правеха навуща, а бурето, оцеляло по чудо, купи за нищожна цена един дюкянджия, който продаваше сушена риба. Когато се поокопитиха, нахраниха и починаха, петимата пътници тръгнаха все покрай струмишкия залив по пътя между Богданската планина и Халкидическите възвишения, който водеше за Солун. По този път те щяха да стигнат по-рано, отколкото по-дългия път направо за Света гора. И този път беше труден, но сравнен със страшната буря, от която като по чудо оцеляха, той им се видя много по-лесен.
Когато привечер след два дни
пътешествие
влязоха в град Солун, по тържествения звън на камбаните, който изпълваше въздуха, те се досетиха, че утрешният ден е голям празник.
Скоро Леонис разбра, че три дни ги делят от Великден. Облада ги радостно чувство. Стори им се, че тези звуци, политнали над града, са приветствие за тяхното пристигане. Дори някакво благодарствено вълнение изпълни душите им за това, че съдбата бе милостива към тях и можаха да стигнат живи до града. Два дни след пристигането, гемиджията Леонис се сбогува с младежите.
към текста >>
Трябвало да припечели някоя и друга пара, да прибави спечеленото към това, което бе останало у него след тежкото
пътешествие
и да се завърне по някакъв начин в любимата си Варна.
Облада ги радостно чувство. Стори им се, че тези звуци, политнали над града, са приветствие за тяхното пристигане. Дори някакво благодарствено вълнение изпълни душите им за това, че съдбата бе милостива към тях и можаха да стигнат живи до града. Два дни след пристигането, гемиджията Леонис се сбогува с младежите. Намерил - разказваше им той, свои познати и се условил на работа с рибарските гемйджии.
Трябвало да припечели някоя и друга пара, да прибави спечеленото към това, което бе останало у него след тежкото
пътешествие
и да се завърне по някакъв начин в любимата си Варна.
Младежите се разделиха омъчнени за това, че той пострада. Благодариха му за това, че излезе верен другар и не ги остави на някой пристан, а дойде дотук. След това четиримата разгледаха града, пазара, големите маази, пристанището и решиха да запалят по една свещица в църквата „Свети Димитрий" - Солунския светец, и да благодарят за това, че оцеляха след голямото премеждие. Църквата „Свети Димитрий" е прочута и великолепно украсена. Тя е гордост на град Солун и най-мило прибежище на верующите християни - различни по народност и съдба, макар и събрани по различни поводи в този град.
към текста >>
Казах ти, че твоята мисъл е благочестива, намеренията ти - чисти и пълни с обич към нашия Създател и към народа, от който ти идеш, но
пътят
ти е друг.
Константин не можеше да съобрази дали това е действително или сън. Студени тръпки и непознат свещен страх пропълзя в снагата му и пот ороси неговото чело. - Обични сине - започна старецът. - Ти наистина си избрал добрата част за тебе, но спасението на душата ти не зависи от мястото, където се намираш, но от вярата към Христа - Господа. Не е отредено за тебе да станеш монах.
Казах ти, че твоята мисъл е благочестива, намеренията ти - чисти и пълни с обич към нашия Създател и към народа, от който ти идеш, но
пътят
ти е друг.
Той е белязан преди да дойдеш на тази земя. Константин слушаше като захласнат тези необикновени думи, които го поразяваха. Та нали, за да служи на Господа, той тръгна към Атон? Не стигнаха ли преживяните мъки в това пътешествие, за да стигне и получи прием в светата обител? - И не мисли - продължи със същата мощ и убедителност свещеникът, - че всички онези, които са в Света гора, са праведни, защото там човек не би могъл да греши, както в света.
към текста >>
Не стигнаха ли преживяните мъки в това
пътешествие
, за да стигне и получи прием в светата обител?
Не е отредено за тебе да станеш монах. Казах ти, че твоята мисъл е благочестива, намеренията ти - чисти и пълни с обич към нашия Създател и към народа, от който ти идеш, но пътят ти е друг. Той е белязан преди да дойдеш на тази земя. Константин слушаше като захласнат тези необикновени думи, които го поразяваха. Та нали, за да служи на Господа, той тръгна към Атон?
Не стигнаха ли преживяните мъки в това
пътешествие
, за да стигне и получи прием в светата обител?
- И не мисли - продължи със същата мощ и убедителност свещеникът, - че всички онези, които са в Света гора, са праведни, защото там човек не би могъл да греши, както в света. Аз не ти говоря, защото искам да те отклоня от намерението ти, но желая да те уверя в името на Господа Вседържителя, че всякога, където и да си, когато и да е, трябва със страх и любов да изработваш своето спасение. Затова слушай моя съвет. Иди на мястото, което ти е определила Божията промисъл, защото това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни промени. Очите ти ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще ти връча за уверение.
към текста >>
Девойката се приближила до него, погледнала го и рекла: „Преподобни отче, да бъде благоугоден Богу твоят
път
.
През тази нощ като знамение налетяла голяма буря, придружена със страшни гръмове и светкавици, та още малко и църквата щяла да се събори. Преди настъпването на зората бурята утихнала и в църквицата се явила чудна, необикновена светлина - сякаш било ден. Евангелието при литургията е било на привършване, когато в църквата се явили трима мъже и една прекрасна девойка. Дрехите и на тримата блестяли като слънце. Свещеникът останал като вцепенен и не посмял да помръдне.
Девойката се приближила до него, погледнала го и рекла: „Преподобни отче, да бъде благоугоден Богу твоят
път
.
В отговор на вашите молитви аз съм проводена с тези трима люде от покровителката на този храм пресвета Дева Мария - майката на Господа нашего Исуса Христа, да ви предам каква е Волята на Светаго Параклита за нашия окаян християнски народ. Заради натрупаните грехове на християните, Бог, Който е дълготърпелив, биде разгневен. Преди триста години наблизо до град Варна християни извършиха голяма измама, която накара турския султан да вдигне очи и ръце към небето и да извика с голям глас: „О, Исусе, ако наистина си Син Божий, както те изповядват твоите последователи, направи съдбата между мене и тях, дето не спазиха клетвата си, с която се заклеха пред Евангелието." Тогава препълнената чаша на Божия гняв се изляла от небето и силата на християните отслабнала, а силата на османлиите се укрепила. Тогава освен град Варна те превзеха и Константинопол. Но Всеблагият Бог не враждува во век.
към текста >>
Прочее бъди бодра в молитвите си и на всички нас Бог да направи
път
- амин".
Всесилният ще възстанови ново християнско царство с православен вожд. За да бъде това действителност, милостивият Бог по непостижимата своя премъдрост е наредил християните да се обърнат с молитва и покаяние пред него. Затова според числото на рибите, писани в Евангелието, да се направят нови жертвеници, на които да се принася в името на Исуса Христа - Сина Божии и Неговите заслуги - безкръвно жертвоприношение за опрощение на греховете, за мира и съединението вярата на християните и чистосърдечно просене помощ и сила от Светаго Духа, по-скоро да се сбъдне и изпълни писанието: „Едно стадо и един пастир." Началото нека бъде в Светия град Ерусалим от Светаго Сиона по море и по суша и на всяко място, дето се споменува Исус Христос". Накрая девойката се обърнала към своята майка и рекла: „Постигнатите на земята скръбни изпитания са станали по-непостижимите съдби божии и от премногото любов да ни подари вечно блаженство. Женихът на нашите души и тебе скоро ще повика на небето, да се радваме на вечния живот.
Прочее бъди бодра в молитвите си и на всички нас Бог да направи
път
- амин".
След това тримата мъже и девойката станали невидими. След свършването на Божествената литургия, като излезли от черквата хората научили, че през нощта мълнията изгорила три турски къщи с живущите в тях, а хората си думали: „Бог наказва злодеите". Отец Теофани, въодушевен от ревност Илиева по Бога, макар и в преклонна възраст, предприел да извърши всичко, което искал Бог и, без да се бави, се отправил за Иерусалим и се срещнал със самия патриарх от Светаго Сиона. След като се разговорил с него, отишъл в Константинопол и приказвал за станалото и с тамошния патриарх. Като се посъветвали помежду си, духовните лица приели като верен знак писаното в Евангелието за рибите, тъй като на елински език буквите на думата риба носят знаците: Исус Христос Божий Син, Спасител.
към текста >>
39.
Любовта, която трябва да познаем
- Георги Томалевски (1897-1988)
Има само един единствен
път
към съвършенство, достъпен за всички същества в пялата вселена - това е
пътят
на любовта.
Любовта, която трябва да познаем
Има само един единствен
път
към съвършенство, достъпен за всички същества в пялата вселена - това е
пътят
на любовта.
По този път най-лесно ще го постигнат, а съвършенството е цел на битието. Произнесе ли някой някъде думата любов. тоя. който я чуе, трябва да знае, че тази свещена дума значи доближаване до Бога. Всички останали пътища към Него са осеяни с опасности и най-главно никой друг път, освен този на любовта не ни предпазва от най-страшната опасност - гордостта. Велико нещо е да проумеете какво с любов.
към текста >>
По този
път
най-лесно ще го постигнат, а съвършенството е цел на битието.
Любовта, която трябва да познаем Има само един единствен път към съвършенство, достъпен за всички същества в пялата вселена - това е пътят на любовта.
По този
път
най-лесно ще го постигнат, а съвършенството е цел на битието.
Произнесе ли някой някъде думата любов. тоя. който я чуе, трябва да знае, че тази свещена дума значи доближаване до Бога. Всички останали пътища към Него са осеяни с опасности и най-главно никой друг път, освен този на любовта не ни предпазва от най-страшната опасност - гордостта. Велико нещо е да проумеете какво с любов. Любовта е свещена сила.
към текста >>
Всички останали
пътища
към Него са осеяни с опасности и най-главно никой друг
път
, освен този на любовта не ни предпазва от най-страшната опасност - гордостта.
Любовта, която трябва да познаем Има само един единствен път към съвършенство, достъпен за всички същества в пялата вселена - това е пътят на любовта. По този път най-лесно ще го постигнат, а съвършенството е цел на битието. Произнесе ли някой някъде думата любов. тоя. който я чуе, трябва да знае, че тази свещена дума значи доближаване до Бога.
Всички останали
пътища
към Него са осеяни с опасности и най-главно никой друг
път
, освен този на любовта не ни предпазва от най-страшната опасност - гордостта.
Велико нещо е да проумеете какво с любов. Любовта е свещена сила. Тя е създала и крепи живота. От нея се е родила вселената, тя е майката на всичко, тя е. която ще ни повика отново в чудесното, неизразимо с човешки думи Царство, из което някога излязохме.
към текста >>
Какво можете да познаете от Великата Разумна Причина, ако не сте в
пътя
на любовта - единственият за вас достъпен
път
?
Понятията от вашия катадневен живот не покриват нито едно от нейните качества. Знайте само едно, че тя е над всичко, ражда живота и управлява световете от мравките до великите йерархии на ангелския свят. Как може човек да познае Бога и да долови нещо от безкрайната Му същност? Това не е по силите на човешкия разум. Единственото, което е възможно, е да Го любим.
Какво можете да познаете от Великата Разумна Причина, ако не сте в
пътя
на любовта - единственият за вас достъпен
път
?
Чрез любовта вие сте в процеса на развитието, превъзмогнали застоя на небитието. Вие помните онова място, където Христос - въплътената в човешки образ Божествена любов, каза: „Аз Съм Пътя, Истината и Живота“. Всеки, който иска да придобие любовта - Божествената Любов, за която говорим, трябва да извърши един вътрешен подвиг. Подвигът се състои в това да прости на ония, които не Го обичат и Му причиняват пакости. Не може ли да извърши този доста труден, но спасителен героизъм, той трябва да знае, че още нищо не е постигнал в познаването на Любовта.
към текста >>
Вие помните онова място, където Христос - въплътената в човешки образ Божествена любов, каза: „Аз Съм
Пътя
, Истината и Живота“.
Как може човек да познае Бога и да долови нещо от безкрайната Му същност? Това не е по силите на човешкия разум. Единственото, което е възможно, е да Го любим. Какво можете да познаете от Великата Разумна Причина, ако не сте в пътя на любовта - единственият за вас достъпен път? Чрез любовта вие сте в процеса на развитието, превъзмогнали застоя на небитието.
Вие помните онова място, където Христос - въплътената в човешки образ Божествена любов, каза: „Аз Съм
Пътя
, Истината и Живота“.
Всеки, който иска да придобие любовта - Божествената Любов, за която говорим, трябва да извърши един вътрешен подвиг. Подвигът се състои в това да прости на ония, които не Го обичат и Му причиняват пакости. Не може ли да извърши този доста труден, но спасителен героизъм, той трябва да знае, че още нищо не е постигнал в познаването на Любовта. Никаква наука, никаква магия, никаква школа, никакви заклинания и формули не могат да му помогнат. Ето как Любовта - най-достъпният път за възхождане на душата, идва, след като е възможно осъществяването на тази вътрешна победа.
към текста >>
Ето как Любовта - най-достъпният
път
за възхождане на душата, идва, след като е възможно осъществяването на тази вътрешна победа.
Вие помните онова място, където Христос - въплътената в човешки образ Божествена любов, каза: „Аз Съм Пътя, Истината и Живота“. Всеки, който иска да придобие любовта - Божествената Любов, за която говорим, трябва да извърши един вътрешен подвиг. Подвигът се състои в това да прости на ония, които не Го обичат и Му причиняват пакости. Не може ли да извърши този доста труден, но спасителен героизъм, той трябва да знае, че още нищо не е постигнал в познаването на Любовта. Никаква наука, никаква магия, никаква школа, никакви заклинания и формули не могат да му помогнат.
Ето как Любовта - най-достъпният
път
за възхождане на душата, идва, след като е възможно осъществяването на тази вътрешна победа.
Понякога чуваме да се казва: Оня, който ме обичаше, не ме обича вече. Такова нещо е непонятно за Божествената любов. Тя никого не отминава. Ако има такова явление, Любовта, която си е отишла, не е любовта, за която говорим тук. Не казвайте, че няма какво да обичате.
към текста >>
Прекосявайки този океан, корабът, с който ще
пътуваме
, неминуемо ще се люлее, но любовта ще ни даде сили и устойчивост да разрешим задачата.
А щом е имал втора, той не е имал и първа. Любовта е една и неделима. Тя е вечна. Всъщност любовта би трябвало да бъде постоянното състояние на човешката душа, но хората са се намесили грубо със своите себични чувства и са се опитали да коригират нещо от свещените закони на природата. Любовта, за която приказваме тук, ще бъде потребна на всеки човек да премине от царството на смъртта в царството на безсмъртието.
Прекосявайки този океан, корабът, с който ще
пътуваме
, неминуемо ще се люлее, но любовта ще ни даде сили и устойчивост да разрешим задачата.
Хората не подозират, нито пък могат да си представят как ще изглежда земята, ако всички люде биха залюбили Бога. Няма да се намери рай, който би съперничил с една такава земя. За Бога не мога да дам никакво определение, говори Учителят, освен следните слова: Любов без промяна, знание без погрешки, свобода без ограничения. Не познавате ли Бога по този начин, вероятно е да изпаднете в суеверие и фанатизъм. Измежду така наречените духовни хора има такива, леността на които е измислила всевъзможни пътища за бързо отиване към така нареченото „спасение“.
към текста >>
Измежду така наречените духовни хора има такива, леността на които е измислила всевъзможни
пътища
за бързо отиване към така нареченото „спасение“.
Прекосявайки този океан, корабът, с който ще пътуваме, неминуемо ще се люлее, но любовта ще ни даде сили и устойчивост да разрешим задачата. Хората не подозират, нито пък могат да си представят как ще изглежда земята, ако всички люде биха залюбили Бога. Няма да се намери рай, който би съперничил с една такава земя. За Бога не мога да дам никакво определение, говори Учителят, освен следните слова: Любов без промяна, знание без погрешки, свобода без ограничения. Не познавате ли Бога по този начин, вероятно е да изпаднете в суеверие и фанатизъм.
Измежду така наречените духовни хора има такива, леността на които е измислила всевъзможни
пътища
за бързо отиване към така нареченото „спасение“.
Ние обичаме Бога - казват те. - Не е ли това достатъчно, за да се уверим, че сме изпълнили всичко, което е необходимо за нашето спасение? Наистина няма нищо по-лесно от това, да кажеш, че обичаш Бога, но работата е там, че това най-лесно трябва да се предшествува от по-трудното - да обичаш ближния си, а след това от подвига да обичаш и враговете си. И така, най-лесното - да обичаш Бога, е възможно, когато извършиш най-трудното - да обикнеш ближния си и своите врагове. *
към текста >>
За нас, хората, които живеем на земята, има един по-
лесен
път
:
А какво съдържание влагате вие в понятието „порок“? Ако ме запитате какво е порок, аз ще ви отговоря така: Порок е всеки плод на безлюбието. Ако в една постъпка има истинска непритворна и безкористна любов, тази любов ще отмие петната на всяко дело. Какво е небе? Трудно е да се разбере небето, ако трябва да бъде изяснено със съвършеното познание на тия, които го населяват.
За нас, хората, които живеем на земята, има един по-
лесен
път
:
Небе е онова място на земята, където хората живеят в любов и разум. Останалото се нарича ад. * Гамата на сегашния човешки живот е миньорна. Хората дълго живяха в нея.
към текста >>
Ще може ли реката Мисисипи, тръгнала по своя
път
, да спре и да каже отведнъж, че от този момент няма да тече?
Лошото се появява тогава, когато започнат да се обсебват и да се ограничават дори до степента на истинско робство. Остави човека, когото обичаш, сам да не пожелае да се отдели от теб. Остави любовта, която се ражда от свободата, сама да избере и да си наложи игото, което е най-приятното иго. Апостол Павел казва за Христа: „Твоето иго ми е сладко“. Човекът, който живее в Божията любов, не може да спре и да каже, че вече нищо и никого не люби.
Ще може ли реката Мисисипи, тръгнала по своя
път
, да спре и да каже отведнъж, че от този момент няма да тече?
* Ще ви открия една тайна от духовните тайни. На пръв поглед тя е известна, но никой още не е проникнал в дълбочините й и не знае вътрешния й динамизъм. Тази тайна е следната: Никой човек не може да стане велик, ако хората не го обичат.
към текста >>
Колко
пъти
лицата на хората ви се виждат неприветливи, колко
пъти
светът край вас ви се струва недружелюбен!
* Който люби, той гори в огнището, а ония, които той обича, седят наоколо и приемат тази животворна топлина. Ще дойде ден, в който и тия, които са били обичани, ще влезат в огнището на любовта, за да дадат топлина и живот на други. Това ще рече да те обикнат и да обикнеш. *
Колко
пъти
лицата на хората ви се виждат неприветливи, колко
пъти
светът край вас ви се струва недружелюбен!
Има дни и часове, когато животът ви се обезсмисля. Тъмни часове на отчаяние ви спохождат. Ако в такива часове може да събудите у себе си любов към Бога, лицата на всички хора край вас ще станат красиви и приветливи. Светът край вас ще ви се види дружелюбен и свой. А мъката ви ще се превърне в радост.
към текста >>
40.
I. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТОС
- Константин Златев
Животът, учението и Делото на Христос е онзи крайъгълен камък, който разделя на две не само летоброенето на съвременната цивилизация, но и
пътя
на човека към съвършенството, който е
път
към Бога.
"Най-великият Дух на Земята, на Вселената е Христос." (Учителят П. Дънов) Цялото западно езотерично познание е съсредоточено около Личността на Христос! Всички автентични езотерични школи - и на Изток, и на Запад - са единодушни по въпроса, че Христос е най-великото, най-високо еволюиралото Космическо Същество, Което се е въплъщавало на Земята за цялата история на нейното съществуване като планета. Както вече бе отбелязано, мисията на Христовото Същество (както Го нарича д-р Рудолф Щайнер - основателят на антропософията и един от Великите Посветени на нашата епоха) бележи края на инволюционното и началото на еволюционното (в тесен смисъл на понятието) развитие на Земята и човечеството.
Животът, учението и Делото на Христос е онзи крайъгълен камък, който разделя на две не само летоброенето на съвременната цивилизация, но и
пътя
на човека към съвършенството, който е
път
към Бога.
Затова и е напълно справедливо да бележим ерата преди изявата в плът на християнския Бог-Слово като времето "преди Рождество Христово", а съответно новозаветната епоха - като времето "след Рождество Христово". Изхождайки от Своята неизмерима, неизчерпаема и всеобхватна Любов, Бог проявява Същността Си пред хората по безброй начини: чрез хармоничното функциониране на колосалния жив организъм, който наричаме Вселена; чрез законите, който действат навсякъде около нас и в самите нас; чрез мащабите на Творението Си; чрез несекващия поток от дарове, с които ни удостоява всеки миг от нашия живот; чрез всичко онова, което християнските богослови назовават "Естествено Откровение", а Учителят Петър Дънов - "Живата Разумна Природа". Зад цялата тази грандиозна картина на из- вечното Божествено проявление се таи една непобедима Сила, която вече разкрихме - именно Неговата Любов. Живият образ на тази Любов е Христос. За да се въплъти Той сред нас в материално тяло, било е нужно Неговата върховна, непостижима Божественост да се самоограничи доброволно до размери, достъпни за мащабите на нашия свят.
към текста >>
Почти всички измежду тях са убедени, че това трябва да стане в човешка форма, в
телесен
вид, както е било и първото Му идване сред нас.
Без такава личностна трансформация Словото на Спасителя не би се превърнало в начин на живот за приелия го. По този повод Учителят П. Дънов отбелязва: "Христос е поставил три основни положения: да възлюбиш Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила; да възлюбиш ближния си като себе си; да възлюбиш и врага си. Да възлюбиш врага - това е едно от най-трудните учения, което е дадено на хората (курсивът мой - К. З.)." Милиарди хора вече близо две хилядолетия очакват повторното идване (пришествие) на Христос.
Почти всички измежду тях са убедени, че това трябва да стане в човешка форма, в
телесен
вид, както е било и първото Му идване сред нас.
Учителят на ББ у нас е на съвсем различно мнение: "Христос живя веднъж между човеците в човешки образ. Но втори път Той няма да дойде така (курсивът мой - К. З.). Неговата кръв не може вече да тече в жилите на човек. Неговите мисли и чувства не могат да изпълнят обикновен човешки мозък и човешко сърце. Христовата кръв е Живото Божие Слово.
към текста >>
Но втори
път
Той няма да дойде така (курсивът мой - К. З.).
Дънов отбелязва: "Христос е поставил три основни положения: да възлюбиш Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила; да възлюбиш ближния си като себе си; да възлюбиш и врага си. Да възлюбиш врага - това е едно от най-трудните учения, което е дадено на хората (курсивът мой - К. З.)." Милиарди хора вече близо две хилядолетия очакват повторното идване (пришествие) на Христос. Почти всички измежду тях са убедени, че това трябва да стане в човешка форма, в телесен вид, както е било и първото Му идване сред нас. Учителят на ББ у нас е на съвсем различно мнение: "Христос живя веднъж между човеците в човешки образ.
Но втори
път
Той няма да дойде така (курсивът мой - К. З.).
Неговата кръв не може вече да тече в жилите на човек. Неговите мисли и чувства не могат да изпълнят обикновен човешки мозък и човешко сърце. Христовата кръв е Живото Божие Слово. Христовата плът е Живият Небесен Хляб. За тях Христос е казал: "Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, няма да имате живот в себе си." По същия въпрос на друго място в Словото си Учителят П.
към текста >>
Защото Той, Който слезе от Божествения свят, носейки живот от света на Истината, възлезе наново в него, като по такъв начин очерта
пътя
, що води от временния живот към вечния." Какво е съдържанието на понятието "вечен живот"?
Неминуемо беше това отдалечаване да се превърне в непреодолима за земните хора пропаст. Единственият, който бе в състояние да възстанови пълноценното общуване между човешкия род и Твореца, бе Христос. Затова Учителят П. Дънов има основание да заяви: "Трябва да има една нишка, която да съедини човешките души, потънали в материята, с Бога. Само Христос е, Който може да прокара тази нишка - да съедини човеците с Бога.
Защото Той, Който слезе от Божествения свят, носейки живот от света на Истината, възлезе наново в него, като по такъв начин очерта
пътя
, що води от временния живот към вечния." Какво е съдържанието на понятието "вечен живот"?
Християнското богословие му отрежда водещо място в своята теоретична концепция. Учителят П. Дънов го интерпретира по следния начин: "А вечен живот е", казва Христос, "да познаят Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и пратения от Тебе Иисуса Христа" (Йоан 17:3 - бел. К. З.). Да познаят Бога - зародишите на Духа, условията, силите и законите, на които се крепи и по които се гради този величествен ред на нещата.
към текста >>
Христос е
пътят
на онова разумно движение на душите, което ги води към вечния живот в Истината" (курсивът мой - К. З.).
Учителят П. Дънов го интерпретира по следния начин: "А вечен живот е", казва Христос, "да познаят Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и пратения от Тебе Иисуса Христа" (Йоан 17:3 - бел. К. З.). Да познаят Бога - зародишите на Духа, условията, силите и законите, на които се крепи и по които се гради този величествен ред на нещата. И Христа - разумното начало, което излиза от единия Бог, носи живот на всички същества, направлява ги и ги съхранява, като ги свързва с първичния център на всичко, което е.
Христос е
пътят
на онова разумно движение на душите, което ги води към вечния живот в Истината" (курсивът мой - К. З.).
Освен всичко останало Христос допринесе изключително много - по мнението на Учителя на ББ у нас - за издигането самопознанието на земния човек на качествено ново равнище: познание на собствената безсмъртна духовна природа. И като допълнение - връзката на този безценен вид познание с методите и средствата за постигане на вечен живот: "Христос донесе на Земята науката за душата (курсивът мой - К. З.). Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот. Врата на този път е Любовта. Който мине през тази врата, ще излезе на онзи царски път, по който го чакат велики подвизи."
към текста >>
Той показа
пътя
, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот.
Да познаят Бога - зародишите на Духа, условията, силите и законите, на които се крепи и по които се гради този величествен ред на нещата. И Христа - разумното начало, което излиза от единия Бог, носи живот на всички същества, направлява ги и ги съхранява, като ги свързва с първичния център на всичко, което е. Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води към вечния живот в Истината" (курсивът мой - К. З.). Освен всичко останало Христос допринесе изключително много - по мнението на Учителя на ББ у нас - за издигането самопознанието на земния човек на качествено ново равнище: познание на собствената безсмъртна духовна природа. И като допълнение - връзката на този безценен вид познание с методите и средствата за постигане на вечен живот: "Христос донесе на Земята науката за душата (курсивът мой - К. З.).
Той показа
пътя
, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот.
Врата на този път е Любовта. Който мине през тази врата, ще излезе на онзи царски път, по който го чакат велики подвизи." Според Учителя П. Дънов най-значимото събитие в историята на нашата планета и на човечеството - идването и земната изява на Христос - е имало за цел да промени из основи манталитета на старозаветния човек, да го освободи от оковите на неговите ограничени разбирания за света и за самия себе си и да разкрие пътищата, методите и средствата за освобождението на човешката душа. Този истински Син на Бога, за да може да се въплъти в условията на физическата действителност, според Учителя на ББ в нашата страна, е трябвало да се смали 78 милиона пъти (!): "...Не е лесно един велик дух като Христа да дойде между човеците.
към текста >>
Врата на този
път
е Любовта.
И Христа - разумното начало, което излиза от единия Бог, носи живот на всички същества, направлява ги и ги съхранява, като ги свързва с първичния център на всичко, което е. Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води към вечния живот в Истината" (курсивът мой - К. З.). Освен всичко останало Христос допринесе изключително много - по мнението на Учителя на ББ у нас - за издигането самопознанието на земния човек на качествено ново равнище: познание на собствената безсмъртна духовна природа. И като допълнение - връзката на този безценен вид познание с методите и средствата за постигане на вечен живот: "Христос донесе на Земята науката за душата (курсивът мой - К. З.). Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот.
Врата на този
път
е Любовта.
Който мине през тази врата, ще излезе на онзи царски път, по който го чакат велики подвизи." Според Учителя П. Дънов най-значимото събитие в историята на нашата планета и на човечеството - идването и земната изява на Христос - е имало за цел да промени из основи манталитета на старозаветния човек, да го освободи от оковите на неговите ограничени разбирания за света и за самия себе си и да разкрие пътищата, методите и средствата за освобождението на човешката душа. Този истински Син на Бога, за да може да се въплъти в условията на физическата действителност, според Учителя на ББ в нашата страна, е трябвало да се смали 78 милиона пъти (!): "...Не е лесно един велик дух като Христа да дойде между човеците. Те трябва да работят усилено в течение на няколко хиляди години, за да дойде Христос между тях.
към текста >>
Който мине през тази врата, ще излезе на онзи царски
път
, по който го чакат велики подвизи."
Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води към вечния живот в Истината" (курсивът мой - К. З.). Освен всичко останало Христос допринесе изключително много - по мнението на Учителя на ББ у нас - за издигането самопознанието на земния човек на качествено ново равнище: познание на собствената безсмъртна духовна природа. И като допълнение - връзката на този безценен вид познание с методите и средствата за постигане на вечен живот: "Христос донесе на Земята науката за душата (курсивът мой - К. З.). Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот. Врата на този път е Любовта.
Който мине през тази врата, ще излезе на онзи царски
път
, по който го чакат велики подвизи."
Според Учителя П. Дънов най-значимото събитие в историята на нашата планета и на човечеството - идването и земната изява на Христос - е имало за цел да промени из основи манталитета на старозаветния човек, да го освободи от оковите на неговите ограничени разбирания за света и за самия себе си и да разкрие пътищата, методите и средствата за освобождението на човешката душа. Този истински Син на Бога, за да може да се въплъти в условията на физическата действителност, според Учителя на ББ в нашата страна, е трябвало да се смали 78 милиона пъти (!): "...Не е лесно един велик дух като Христа да дойде между човеците. Те трябва да работят усилено в течение на няколко хиляди години, за да дойде Христос между тях. Не се слиза лесно на Земята.
към текста >>
Дънов най-значимото събитие в историята на нашата планета и на човечеството - идването и земната изява на Христос - е имало за цел да промени из основи манталитета на старозаветния човек, да го освободи от оковите на неговите ограничени разбирания за света и за самия себе си и да разкрие
пътищата
, методите и средствата за освобождението на човешката душа.
И като допълнение - връзката на този безценен вид познание с методите и средствата за постигане на вечен живот: "Христос донесе на Земята науката за душата (курсивът мой - К. З.). Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот. Врата на този път е Любовта. Който мине през тази врата, ще излезе на онзи царски път, по който го чакат велики подвизи." Според Учителя П.
Дънов най-значимото събитие в историята на нашата планета и на човечеството - идването и земната изява на Христос - е имало за цел да промени из основи манталитета на старозаветния човек, да го освободи от оковите на неговите ограничени разбирания за света и за самия себе си и да разкрие
пътищата
, методите и средствата за освобождението на човешката душа.
Този истински Син на Бога, за да може да се въплъти в условията на физическата действителност, според Учителя на ББ в нашата страна, е трябвало да се смали 78 милиона пъти (!): "...Не е лесно един велик дух като Христа да дойде между човеците. Те трябва да работят усилено в течение на няколко хиляди години, за да дойде Христос между тях. Не се слиза лесно на Земята. Ала със Своето слизане на Земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога" (пътя на еволюционното развитие, който е път на духовното израстване на индивидуалността, наречена "човек" - бел.
към текста >>
Този истински Син на Бога, за да може да се въплъти в условията на физическата действителност, според Учителя на ББ в нашата страна, е трябвало да се смали 78 милиона
пъти
(!): "...Не е лесно един велик дух като Христа да дойде между човеците.
Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот. Врата на този път е Любовта. Който мине през тази врата, ще излезе на онзи царски път, по който го чакат велики подвизи." Според Учителя П. Дънов най-значимото събитие в историята на нашата планета и на човечеството - идването и земната изява на Христос - е имало за цел да промени из основи манталитета на старозаветния човек, да го освободи от оковите на неговите ограничени разбирания за света и за самия себе си и да разкрие пътищата, методите и средствата за освобождението на човешката душа.
Този истински Син на Бога, за да може да се въплъти в условията на физическата действителност, според Учителя на ББ в нашата страна, е трябвало да се смали 78 милиона
пъти
(!): "...Не е лесно един велик дух като Христа да дойде между човеците.
Те трябва да работят усилено в течение на няколко хиляди години, за да дойде Христос между тях. Не се слиза лесно на Земята. Ала със Своето слизане на Земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога" (пътя на еволюционното развитие, който е път на духовното израстване на индивидуалността, наречена "човек" - бел. К. З.).
към текста >>
Той очерта
пътя
, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога" (
пътя
на еволюционното развитие, който е
път
на духовното израстване на индивидуалността, наречена "човек" - бел.
Дънов най-значимото събитие в историята на нашата планета и на човечеството - идването и земната изява на Христос - е имало за цел да промени из основи манталитета на старозаветния човек, да го освободи от оковите на неговите ограничени разбирания за света и за самия себе си и да разкрие пътищата, методите и средствата за освобождението на човешката душа. Този истински Син на Бога, за да може да се въплъти в условията на физическата действителност, според Учителя на ББ в нашата страна, е трябвало да се смали 78 милиона пъти (!): "...Не е лесно един велик дух като Христа да дойде между човеците. Те трябва да работят усилено в течение на няколко хиляди години, за да дойде Христос между тях. Не се слиза лесно на Земята. Ала със Своето слизане на Земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството.
Той очерта
пътя
, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога" (
пътя
на еволюционното развитие, който е
път
на духовното израстване на индивидуалността, наречена "човек" - бел.
К. З.). Независимо от самоналоженото Си колосално ограничение Той сразява "Княза на този свят" и поема ръководството на земните съдбини в Своите ръце. В същност Христос неизменно е присъствал на Земята и между хората посредством Своя велик Дух. След приключването на земната Му мисия Неговото присъствие става още по-интензивно - нещо, което Той е обещал както на учениците Си, така и на цялото човечество (ср. Мат. 28:20).
към текста >>
И така факелът на Христовото благовестие огрява и осветява
пътя
на всички народи от земния глобус, на всеки отделен човек.
То е приложено само от онези, които наричаме светии, мъченици, праведници, велики духовни Учители. Останалите все още сме в дълг към него. От друга страна, от деня на възкресението Си до днес Христос нито за миг не е преставал да работи за благото на света. След успешното приключване на Своята мисия Той се нагърби с пряко участие и надзор над еволюционното развитие на планетата Земя и човечеството. В този смисъл Той пое и функциите на Планетарен Дух, аналог на планетния Логос.
И така факелът на Христовото благовестие огрява и осветява
пътя
на всички народи от земния глобус, на всеки отделен човек.
Затова сме в правото си да отбележим, че именно Христос е най-великият от Пратениците на Бога, слизали някога на Земята; Той е най-чистият от всички хора за всички времена, най-възвишената Душа, която е посещавала този свят, и най-съвършеният Дух, Който е озарил човешката мисъл с Истината за нашия път към Божественото. Колко красота и поетичност има в следващите думи на Учителя П. Дънов, посредством които той добавя нови щрихи към портрета на Спасителя: "Христос бе сърцето на Бога и затова Той възкръсна. Божието сърце не може да умре." Когато разсъждаваме за подвига на Христос, две от Неговите качества изпъкват с особена сила: несъкрушимата Му Любов и безкористното Му служение на Божия План и на човеците. Като образец за подражание Синът Божий остава недостижим за всички епохи от историята.
към текста >>
Затова сме в правото си да отбележим, че именно Христос е най-великият от Пратениците на Бога, слизали някога на Земята; Той е най-чистият от всички хора за всички времена, най-възвишената Душа, която е посещавала този свят, и най-съвършеният Дух, Който е озарил човешката мисъл с Истината за нашия
път
към Божественото.
Останалите все още сме в дълг към него. От друга страна, от деня на възкресението Си до днес Христос нито за миг не е преставал да работи за благото на света. След успешното приключване на Своята мисия Той се нагърби с пряко участие и надзор над еволюционното развитие на планетата Земя и човечеството. В този смисъл Той пое и функциите на Планетарен Дух, аналог на планетния Логос. И така факелът на Христовото благовестие огрява и осветява пътя на всички народи от земния глобус, на всеки отделен човек.
Затова сме в правото си да отбележим, че именно Христос е най-великият от Пратениците на Бога, слизали някога на Земята; Той е най-чистият от всички хора за всички времена, най-възвишената Душа, която е посещавала този свят, и най-съвършеният Дух, Който е озарил човешката мисъл с Истината за нашия
път
към Божественото.
Колко красота и поетичност има в следващите думи на Учителя П. Дънов, посредством които той добавя нови щрихи към портрета на Спасителя: "Христос бе сърцето на Бога и затова Той възкръсна. Божието сърце не може да умре." Когато разсъждаваме за подвига на Христос, две от Неговите качества изпъкват с особена сила: несъкрушимата Му Любов и безкористното Му служение на Божия План и на човеците. Като образец за подражание Синът Божий остава недостижим за всички епохи от историята. За всичко това Учителят П.
към текста >>
Дънов споделя следното: "За да стане Христос в душата ви безсмъртен и силен, трябва да дадете
път
на Любовта.
Колко красота и поетичност има в следващите думи на Учителя П. Дънов, посредством които той добавя нови щрихи към портрета на Спасителя: "Христос бе сърцето на Бога и затова Той възкръсна. Божието сърце не може да умре." Когато разсъждаваме за подвига на Христос, две от Неговите качества изпъкват с особена сила: несъкрушимата Му Любов и безкористното Му служение на Божия План и на човеците. Като образец за подражание Синът Божий остава недостижим за всички епохи от историята. За всичко това Учителят П.
Дънов споделя следното: "За да стане Христос в душата ви безсмъртен и силен, трябва да дадете
път
на Любовта.
Тогава ще поставите Христос на най-високото място във вас и ще осветите името Му в своето сърце. При това, ако някой пожелае да бъде близо до Христа, трябва да е научил изкуството да се смалява. От една страна, казвате, че искате да бъдете като Христа, но, от друга страна, желаете да заповядвате. Ще познае Христа този, който е научил безкористното служене и е придобил героизма да отговаря на омразата с Любов и на злото с Добро." Личният пример на Богочовека е най-яркото доказателство за стойността на благовестието Му. В каквато и житейска ситуация да изпаднем, колкото и трудна и на пръв поглед неразрешима да е тя, щом се опитаме да си представим как би постъпил Христос в този случай, ще бъдем в състояние да решим проблема си, ръководейки се от всичко, сторено от Него в земния Му живот.
към текста >>
То може да се приложи само от такъв, който е истински мистик, защото когато започне да прилага Словото на Христа, ще бъде подложен на ред изкушения, които ще гледат да го отклонят и обещавайки му много блага, ще го спънат в поетия
път
." Съвременното човечество е призвано да доведе до край започнатото преди две хилядолетия.
Мнозина си задават въпроса: "Приложимо ли е Христовото учение за всекиго от нас? Достъпно ли е за всяко човешко съзнание? " Макар че притежава универсален характер (т. е. предназначено е за всички хора и за всички времена), то - според уверението на Учителя П. Дънов - изисква за своето цялостно приложение съответна солидна основа, пробудена индивидуална душа, която да го приеме и да го осъществи на практика: "Христовото учение е дълбоко мистично.
То може да се приложи само от такъв, който е истински мистик, защото когато започне да прилага Словото на Христа, ще бъде подложен на ред изкушения, които ще гледат да го отклонят и обещавайки му много блага, ще го спънат в поетия
път
." Съвременното човечество е призвано да доведе до край започнатото преди две хилядолетия.
Естествено, това не може да стане в рамките на едно или две поколения. Нашият дълг е да използваме оптимално мощния импулс на обновление, който обгръща Земята в наши дни и носи на крилете си прекрасните образи на сбъднати многовековни човешки мечти: "Работата на Христа не е завършена. Християнството в бъдеще има да преживее своя златен век" (Учителят П. Дънов). На въпроса къде е сега Христос и в коя от многобройните църкви, съградени в Негово име, се намира Той Учителят на ББ в България отговаря: "Не търсете Христа тук или там. Той е вътре във вас, във вашата душа" (курсивът мой - К. З.).
към текста >>
Той очерта
пътя
, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога.
Нека да проследим два от тях, с подчертана значимост от догматическа (вероучителна) гледна точка: 1) "Една от най-големите заблуди е да се мисли, че Христос е на небето, че седи и чака Второто пришествие, за да почне да съди живите и мъртвите. Истината е, че Христос никога не е напускал Земята (с духовното Си присъствие след Възнесението; ср. Мат. 28:20 - бел. К. З.). Спомнете си Неговите думи: "Даде Ми се всяка власт на небето и на земята." Христос е, Който е движил, движи и ще движи и "историчния", и "космичния", и "мистичния" живот на Земята и човечеството." 2) "Със Своето слизане на Земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството.
Той очерта
пътя
, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога.
И затова Той казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът " (Йоан 14:6 - бел. К. З.). Пътят - разбран в широк смисъл на думата - това е движението на Духа в разумното прилагане законите на природата. Животът - това е хармоничното организиране на елементите и развитие на силите в Божествената душа (на човека - бел. К. З.).
към текста >>
И затова Той казва: "Аз съм
Пътят
, Истината и Животът " (Йоан 14:6 - бел.
Истината е, че Христос никога не е напускал Земята (с духовното Си присъствие след Възнесението; ср. Мат. 28:20 - бел. К. З.). Спомнете си Неговите думи: "Даде Ми се всяка власт на небето и на земята." Христос е, Който е движил, движи и ще движи и "историчния", и "космичния", и "мистичния" живот на Земята и човечеството." 2) "Със Своето слизане на Земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога.
И затова Той казва: "Аз съм
Пътят
, Истината и Животът " (Йоан 14:6 - бел.
К. З.). Пътят - разбран в широк смисъл на думата - това е движението на Духа в разумното прилагане законите на природата. Животът - това е хармоничното организиране на елементите и развитие на силите в Божествената душа (на човека - бел. К. З.). Истината - това е проява на Единия Бог, Който създава условия за развитие на всички живи същества.
към текста >>
Пътят
- разбран в широк смисъл на думата - това е движението на Духа в разумното прилагане законите на природата.
К. З.). Спомнете си Неговите думи: "Даде Ми се всяка власт на небето и на земята." Христос е, Който е движил, движи и ще движи и "историчния", и "космичния", и "мистичния" живот на Земята и човечеството." 2) "Със Своето слизане на Земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога. И затова Той казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът " (Йоан 14:6 - бел. К. З.).
Пътят
- разбран в широк смисъл на думата - това е движението на Духа в разумното прилагане законите на природата.
Животът - това е хармоничното организиране на елементите и развитие на силите в Божествената душа (на човека - бел. К. З.). Истината - това е проява на Единия Бог, Който създава условия за развитие на всички живи същества. Излязъл от Божествения свят на Истината и слязъл в материалния свят, Христос свързва човешките души със света на Истината, дето се крият великите цели на всяко битие." За разлика от традиционното християнско учение и църковно- богословските възгледи, според които Иисус Христос са двете имена на една Божествена Личност, езотеричното познание прави разлика между същностите, които познаваме като "Иисус" и "Христос".
към текста >>
Иисус е бил човек като всички нас и по
пътя
на еволюционното си развитие е достигнал до ранга на велик Учител.
Излязъл от Божествения свят на Истината и слязъл в материалния свят, Христос свързва човешките души със света на Истината, дето се крият великите цели на всяко битие." За разлика от традиционното християнско учение и църковно- богословските възгледи, според които Иисус Христос са двете имена на една Божествена Личност, езотеричното познание прави разлика между същностите, които познаваме като "Иисус" и "Христос". Например, от гледна точка на теософията и антропософията Иисус е Учител от земната Йерархия, а Христос е велико космическо Същество, Което е използвало тялото на Иисус за период от три години, за да осъществи Своята земна мисия. Т. е. Христос се е вселил като Дух във физическото тяло на Иисус и е "пребивавал" в него в рамките на горепосочения отрязък от време.
Иисус е бил човек като всички нас и по
пътя
на еволюционното си развитие е достигнал до ранга на велик Учител.
От своя страна Христос не е от земна еволюция, а идва на нашата планета от най-високите сфери на Космоса. Нещо повече - в качеството Си на еманация (проявление, излъчване) на самата Космическа Реалност Христос въобще не подлежи на развитие като човек. Учителят П. Дънов също разграничава двете същности (двете имена, чиито носители са две отделни индивидуалности), но по специфичен начин: "Иисус Христос - двете думи означават две опорни точки. Иисус - това е страдащият човек на земята, човешка душа, която страда, която изработва спасение.
към текста >>
Той показа
пътя
, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот.
Днес обаче всички проповедници разправят, че Христос бил дошъл на земята, за да спаси хората. Ако Христос бе спасил света по оня механичен начин, както хората го разбират, и ако те бяха действително спасени, нямаше да живеят така противно на духа на Христовото учение. Очевидно съвсем друг смисъл има идеята за спасението. То не е там, където хората го търсят, нито идва така механически, както те си мислят. Христос донесе на земята науката за душата.
Той показа
пътя
, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот.
Врата на този път е Любовта. Който мине през тази врата, ще излезе на онзи царски път, по който го чакат велики подвизи. Много велики души са слизали на земята преди Христа, но те не са могли да се справят с мъчната задача за повдигане на човечеството. Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат. Преди Христос Бог е пращал на Своята нива слугите Си - пророци, светии, - но те не можаха да свършат работата както трябва.
към текста >>
Врата на този
път
е Любовта.
Ако Христос бе спасил света по оня механичен начин, както хората го разбират, и ако те бяха действително спасени, нямаше да живеят така противно на духа на Христовото учение. Очевидно съвсем друг смисъл има идеята за спасението. То не е там, където хората го търсят, нито идва така механически, както те си мислят. Христос донесе на земята науката за душата. Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот.
Врата на този
път
е Любовта.
Който мине през тази врата, ще излезе на онзи царски път, по който го чакат велики подвизи. Много велики души са слизали на земята преди Христа, но те не са могли да се справят с мъчната задача за повдигане на човечеството. Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат. Преди Христос Бог е пращал на Своята нива слугите Си - пророци, светии, - но те не можаха да свършат работата както трябва. Когато Христос, Синът Божий, слезе на земята, работниците от цялото небе се съединиха в Неговото име, за да довършат започнатото дело." Този дълъг цитат свидетелства за сериозните различия между виждането на Учителя П.Дънов за спасението, съпоставено с официалното учение на християнската Църква по този проблем.
към текста >>
Който мине през тази врата, ще излезе на онзи царски
път
, по който го чакат велики подвизи.
Очевидно съвсем друг смисъл има идеята за спасението. То не е там, където хората го търсят, нито идва така механически, както те си мислят. Христос донесе на земята науката за душата. Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот. Врата на този път е Любовта.
Който мине през тази врата, ще излезе на онзи царски
път
, по който го чакат велики подвизи.
Много велики души са слизали на земята преди Христа, но те не са могли да се справят с мъчната задача за повдигане на човечеството. Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат. Преди Христос Бог е пращал на Своята нива слугите Си - пророци, светии, - но те не можаха да свършат работата както трябва. Когато Христос, Синът Божий, слезе на земята, работниците от цялото небе се съединиха в Неговото име, за да довършат започнатото дело." Този дълъг цитат свидетелства за сериозните различия между виждането на Учителя П.Дънов за спасението, съпоставено с официалното учение на християнската Църква по този проблем. В същото време става ясно, че Учителят на ББ у нас възприема Христос като Син Божий - т. е.
към текста >>
Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача и да покаже на хората един опитен
път
, по който и те да я разрешат.
Христос донесе на земята науката за душата. Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот. Врата на този път е Любовта. Който мине през тази врата, ще излезе на онзи царски път, по който го чакат велики подвизи. Много велики души са слизали на земята преди Христа, но те не са могли да се справят с мъчната задача за повдигане на човечеството.
Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача и да покаже на хората един опитен
път
, по който и те да я разрешат.
Преди Христос Бог е пращал на Своята нива слугите Си - пророци, светии, - но те не можаха да свършат работата както трябва. Когато Христос, Синът Божий, слезе на земята, работниците от цялото небе се съединиха в Неговото име, за да довършат започнатото дело." Този дълъг цитат свидетелства за сериозните различия между виждането на Учителя П.Дънов за спасението, съпоставено с официалното учение на християнската Църква по този проблем. В същото време става ясно, че Учителят на ББ у нас възприема Христос като Син Божий - т. е. служи си със същата формулировка, която е въведена от Църквата, отнасяйки я до Личността на Спасителя. Твърде далеч от обичайното църковно схващане е и твърдението на Учителя П.
към текста >>
Те и сега се разкриват, но само на напредналите ученици" (по духовния
Път
- бел.
Всички синове Божии, съединени в едно, всички разумни души, които живеят в Божествено единение, това е Христос." Учителят П. Дънов отстоява тезата, че само малка част от Христовото благовестие е достигнала до нас: "От онова, което Христос е говорил в течение на трите години на Своята проповед, много малко е било запазено - само откъслеци. Много и от посланията на Павла, както и на другите апостоли, са останали скрити за света. Те обаче някога ще излязат на бял свят.
Те и сега се разкриват, но само на напредналите ученици" (по духовния
Път
- бел.
К. З.). От казаното личи, че според Учителя на ББ в нашата страна извън каноническите свещени книги на Новия Завет съществуват и други писания, с равностойна на тях ценност и богооткровена стойност, които по неизвестни причини не са намерили място в Библията. Репликата му за това, че не всичко, което Христос е изрекъл, е било записано и обнародвано в евангелията, е свързана косвено с текста в Йоан 21:25. Един от важните моменти в учението на П. Дънов за Христос е концентриран в изявлението му: "Мислите ли, че ако днес дойде Христос, Той ще говори така, както е говорил преди две хиляди години?
към текста >>
Той ще проповядва
пътя
на ученичеството, братството и служението.
Репликата му за това, че не всичко, което Христос е изрекъл, е било записано и обнародвано в евангелията, е свързана косвено с текста в Йоан 21:25. Един от важните моменти в учението на П. Дънов за Христос е концентриран в изявлението му: "Мислите ли, че ако днес дойде Христос, Той ще говори така, както е говорил преди две хиляди години? Другояче ще говори днес Христос. Той ще проповядва преди всичко великата наука на Любовта и методите за нейното прилагане.
Той ще проповядва
пътя
на ученичеството, братството и служението.
Защото законът на еволюцията изисква днес това. " Изводът, който можем да направим от това твърдение на Учителя на ББ в България, е, че непреходността на Христовото благовестие, неговата непресъхваща, вечна актуалност се изразява във всяка епоха от човешката история по специфичен начин, съответстваща на тенденциите и социалните акценти на това време. И, от друга страна, невидимото присъствие на Христос между нас след възнесението Му дава възможност Той да се изявява и чрез други проводници - освен онези, които познаваме от страниците на Библията. Разбира се, в този случай от решаващо значение е обективността и точността на преценката относно реалността на Неговата изява. Понеже лъжехристосовци и всякакви самозванци е имало и има в изобилие, за което Той самият ни предупреждава (ср. Мат.
към текста >>
И ако сме напълно уверени, че и днес Христос ни говори и ни
напътства
по
пътя
на съвършенството, то следва да се отнесем с доверие към Неговото настоящо послание.
" Изводът, който можем да направим от това твърдение на Учителя на ББ в България, е, че непреходността на Христовото благовестие, неговата непресъхваща, вечна актуалност се изразява във всяка епоха от човешката история по специфичен начин, съответстваща на тенденциите и социалните акценти на това време. И, от друга страна, невидимото присъствие на Христос между нас след възнесението Му дава възможност Той да се изявява и чрез други проводници - освен онези, които познаваме от страниците на Библията. Разбира се, в този случай от решаващо значение е обективността и точността на преценката относно реалността на Неговата изява. Понеже лъжехристосовци и всякакви самозванци е имало и има в изобилие, за което Той самият ни предупреждава (ср. Мат. 24 гл.).
И ако сме напълно уверени, че и днес Христос ни говори и ни
напътства
по
пътя
на съвършенството, то следва да се отнесем с доверие към Неговото настоящо послание.
Каквото е и учението на българския духовен Учител Петър Дънов, който казва: "За нас е важен днешният Христос, а не Този, Който е живял пред две хиляди години. Ще каже някой, че това е богохулство. Сегашният Христос е по-важен за нас, защото живее между много народи, а преди две хиляди години е живял само между евреите. Тогава Той се оставил да Го разпънат, но днес никой не може да Го разпъне. И тогава Христос е бил силен, но съзнателно се е пожертвал." От значение за изследователя е и друга концепция на Учителя П.
към текста >>
Може би е закономерно да завършим изследването на учението на Учителя на ББ в нашата страна за Христос с един призив, който Петър Дънов отправя към хората, устремили се по духовния
Път
.
Ще каже някой, че това е богохулство. Сегашният Христос е по-важен за нас, защото живее между много народи, а преди две хиляди години е живял само между евреите. Тогава Той се оставил да Го разпънат, но днес никой не може да Го разпъне. И тогава Христос е бил силен, но съзнателно се е пожертвал." От значение за изследователя е и друга концепция на Учителя П. Дънов, свързана пряко с Личността на Иисус Христос и с позицията за разглеждане на плодовете от Неговата земна изява: "Дошло е време да се положат основите на една нова култура, която да бъде изградена не от хора, които се кланят на разпънатия Христос, а от човеци-братя, у които живее възкръсналият Христос - живият Христос на Любовта."
Може би е закономерно да завършим изследването на учението на Учителя на ББ в нашата страна за Христос с един призив, който Петър Дънов отправя към хората, устремили се по духовния
Път
.
Той говори - и с пълно право! - от името на Христос, пречупвайки извечния и така дълбок смисъл на Неговото Божествено Слово през тенденциите и акцентите на нашата съвременност: "И сега, великият Учител се обръща към всички пробудени души, възвестявайки им основите на новото благовестие: Да бъдат всички прилежни ученици, добри братя, верни и истинни служители! Защото само ония, които са прилежни ученици, добри братя и истински служители, могат да бъдат творци на новата култура, в която Христос ще живее във всеки човек и между всички хора." Наистина - достоен финал на величавата симфония на словесната изразност, посветена от българския духовен Учител П. Дънов на най-извисения Син на Бога, слизал някога в плът на Земята.
към текста >>
41.
IV. РОЛЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО В СЪВРЕМЕННАТА ЕПОХА СПОРЕД СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ
- Константин Златев
Изнесена е от Петър Константинов Дънов - българския духовен Учител, чието Слово е призвано да промени облика на света и да помогне на земното човечество да извърви
пътя
към едно по-високо равнище на съзнанието.
Преди малко повече от един век, на 08.10.1898 г., в салона на читалище "Светлина" във Варна един неизвестен за обществеността българин изнася беседа пред благотворителното дружество "Милосърдие". Ако ставаше дума за обикновена беседа, днес едва ли отново бихме се връщали към нея. И ако авторът на текста й бе обикновен човек, днес едва ли някой вече щеше да помни името му. Проблемът е, че текстът в никакъв случай не може да бъде определен като обикновен, а още по-малко - авторът му. Беседата е със заглавие "Призвание към народа ми - български синове на семейството славянско".
Изнесена е от Петър Константинов Дънов - българския духовен Учител, чието Слово е призвано да промени облика на света и да помогне на земното човечество да извърви
пътя
към едно по-високо равнище на съзнанието.
При прочита на този вълнуващ документ оставаме с впечатлението, че на практика той представлява визитната картичка на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), с която той се представя пред българската и световната общественост. Учителят на ББ у нас е избрал един популярен и достъпен начин, за да обяви началото на осъществяването на своята мисия, нейните главни цели и съдържанието й - публична беседа в голям български град, където духовните традиции са пуснали дълбоки корени, Варна. По стечение на обстоятелствата черноморската столица на страната ни е близо и до родното място на автора на Призванието - с. Николаевка (бившето с. Хадърча). Още в заглавието на текста ("Призвание към народа ми...") Учителят П.
към текста >>
Като илюстрация за задачата на тези носители на Промяната Учителят на ББ в нашата страна изтъква: "Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удари и минутата на живота настъпва, да се пробудите и влезете в тоя благ живот, в който встъпва тази многострадална земя." На друго място в текста неговият ав-тор подчертава: "Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в
пътя
на неговото благородно призвание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението." Учителят П.
Дънов и от Всемирното Бяло братство като изход и за България, и за света в навечерието на решителни за бъдещето на Земята събития; 3) "носители и застъпници на мира"; 4) "синове на Царството Божие" - следователно българите носят потенциала да бъдат синове Божии, но трябва да го извоюват и да го отстоят; 5) "свята длъжност в Царството на мира"; 6) "велико събитие в живота на този свят" - последните два израза са указание за прехода към VI раса на човечеството като цяло. А кои са носителите на Промяната - тези, които получават Новото учение и имат за свой свещен дълг да го предадат на всички земни събратя? - Учителят П. Дънов ги назовава "всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род". Под този израз можем да разбираме: българите + всички славяни + напредналите души от всички останали народи - като движещи сили на световното обновление, на глобалното израстване в мисли, чувства и дела на земната общност на Разума.
Като илюстрация за задачата на тези носители на Промяната Учителят на ББ в нашата страна изтъква: "Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удари и минутата на живота настъпва, да се пробудите и влезете в тоя благ живот, в който встъпва тази многострадална земя." На друго място в текста неговият ав-тор подчертава: "Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в
пътя
на неговото благородно призвание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението." Учителят П.
Дънов с тези свои думи отново насочва вниманието на аудиторията към световното славянство. В своите беседи и в множество разговори с последователи той утвърждава тезата, че VI културна епоха (или подраса) на V епоха (или коренна раса) е епоха на славянството. Както вече бе посочено по-горе, основната задача на V коренна раса е да развие ума. Това е постигнато от славяните. Ала те добавят и нещо, непосилно за другите главни световни етноси - сърцето.
към текста >>
Славяните не трябва да вървят по
пътя
на западните народи, защото досегашната култура на бялата раса са култури на насилието.
Обаче частно у българите религиозното чувство е недоразвито, то е потенциално. Българинът е твърд, има съвест, морал, справедливост, има хубави заложби, които трябва да се развият." Красноречиви са думите на Учителя П. Дънов и когато рисува картината на това, как славяните се вписват като етнос сред бялата раса - водеща за епохата, в която живеем: "Славянството е девствената почва на бялата раса. Това, което евреите не можаха да разрешат, славяните ще го разрешат. Бъдещето е на славяните.
Славяните не трябва да вървят по
пътя
на западните народи, защото досегашната култура на бялата раса са култури на насилието.
Петата раса ще предаде управлението на Шестата раса. Шестата раса още не е слязла, сега почва да слиза. Тя подготвя формите, с които ще слезе на Земята. Най- старите раси ще бъдат корените на дървото, бялата раса ще бъде стъблото и клоните, а Шестата раса ще бъде плодът на дървото. Плодовете на Шестата раса са свобода, разбирателство между народите, ще има едно стадо и един пастир и това няма да бъде по закон, а Любовта ще обединява всички народи." Един от най-важните изводи, които се налагат от този цитат, е, че славяните са призвани да изградят качествено нова култура, основана върху Любовта, а не върху насилието.
към текста >>
...Който препятства на славянството да се прояви, няма да види добро." Естествено -
пътят
на реализацията не е
лесен
за никого.
Всички народи ще черпят от тази култура. Тя ще бъде култура на братство, равенство и свобода (именно идеалите на Великата френска буржоазна революция с начало 1789 г. - бел. К. З.). В името на тази свобода всички народи ще се обединят, и то така, че големите народи ще покровителстват малките.
...Който препятства на славянството да се прояви, няма да види добро." Естествено -
пътят
на реализацията не е
лесен
за никого.
Той има своята цена. В нашата епоха един от най-преките пътища към мъдростта и към пълноценната жизнена изява е страданието. Славяните, и особено Русия, не правят изключение от правилото: "За да се развие доброто, красивото в славяните, те трябва да минат през страдания. Ето защо днес никой от славянските народи не минава през такива големи страдания, както Русия." Тези думи на Учителя П. Дънов са казани по време, когато Русия се е гърчела под игото на комунистическия тоталитаризъм - периода от 1917 до 1990 г.
към текста >>
В нашата епоха един от най-преките
пътища
към мъдростта и към пълноценната жизнена изява е страданието.
- бел. К. З.). В името на тази свобода всички народи ще се обединят, и то така, че големите народи ще покровителстват малките. ...Който препятства на славянството да се прояви, няма да види добро." Естествено - пътят на реализацията не е лесен за никого. Той има своята цена.
В нашата епоха един от най-преките
пътища
към мъдростта и към пълноценната жизнена изява е страданието.
Славяните, и особено Русия, не правят изключение от правилото: "За да се развие доброто, красивото в славяните, те трябва да минат през страдания. Ето защо днес никой от славянските народи не минава през такива големи страдания, както Русия." Тези думи на Учителя П. Дънов са казани по време, когато Русия се е гърчела под игото на комунистическия тоталитаризъм - периода от 1917 до 1990 г. Без вяра в Бога човек не може да постигне нищо. Тази искрена и дълбока вяра, приложена в живота, е най-сигурната гаранция за успех на всички начинания, на всички равнища на житейска изява: "Най-хубавото у славяните е това, че те имат силно развито религиозно чувство, но не фанатическо, а алтруистическо, общочовешко.
към текста >>
Често
пъти
в живота си забравяме, че всички външни обстоятелства в него са проекция на вътрешни, духовни причини.
Дънов - бел. К. З.) от България ще се пренесе в другите славянски народи и навсякъде. Сега искат да ни изгонят. Казвам: Трябва да знаете, че зад нас е цялото Небе." И още в тази връзка: "Богомилите сега идат отново. Животът минава в нова фаза."
Често
пъти
в живота си забравяме, че всички външни обстоятелства в него са проекция на вътрешни, духовни причини.
Истинското израстване в Духа е с посока отвътре-навън. Затова източната мъдрост проповядва, че победата над самия себе си е равностойна на победа над целия свят - алегорично, разбира се. В такава насока са и следните разсъждения на Учителя П. Дънов за българите и славяните като цяло: "Българите са водили досега 150 войни, но все не им е вървяло. У славяните победата трябва да дойде отвътре.
към текста >>
42.
XII. ВЪТРЕШНИЯТ МИР
- Константин Златев
Сам по себе си той е едновременно постижение по
Пътя
към съвършенството и основа, върху която да съграждаме все нови и нови качества и добродетели.
Без думи, дори без звук тя казва всичко. Който успее да проникне в нея, чува гласа на Всевишния. Следователно, да постигнеш вътрешен мир, означава да слушаш във всеки един миг гласа на Божественото у себе си. Вътрешният мир не подлежи на рационално обяснение. Той не е достъпен за физическите сетива, а само за духовните.
Сам по себе си той е едновременно постижение по
Пътя
към съвършенството и основа, върху която да съграждаме все нови и нови качества и добродетели.
Вътрешният мир е условие за външния. Вътрешният мир у отделния човек е предпоставка (понякога от решаващо значение) за мира между хората и в света като цяло. Затова и едно от крилатите напътствия на българския духовен Учител Петър Дънов (Беинса Дуно) е: „При всички условия на живота запазвай своя вътрешен мир! “ Онзи, който подлага на решителна преоценка мястото си в живота и пътя си към Истината, рано или късно застава върху пътеката на окултното ученичество.
към текста >>
Затова и едно от крилатите
напътствия
на българския духовен Учител Петър Дънов (Беинса Дуно) е: „При всички условия на живота запазвай своя вътрешен мир!
Вътрешният мир не подлежи на рационално обяснение. Той не е достъпен за физическите сетива, а само за духовните. Сам по себе си той е едновременно постижение по Пътя към съвършенството и основа, върху която да съграждаме все нови и нови качества и добродетели. Вътрешният мир е условие за външния. Вътрешният мир у отделния човек е предпоставка (понякога от решаващо значение) за мира между хората и в света като цяло.
Затова и едно от крилатите
напътствия
на българския духовен Учител Петър Дънов (Беинса Дуно) е: „При всички условия на живота запазвай своя вътрешен мир!
“ Онзи, който подлага на решителна преоценка мястото си в живота и пътя си към Истината, рано или късно застава върху пътеката на окултното ученичество. И този път не е лесен, понеже поставя като изискване система от строги критерии за мислене и поведение. Ала в същото време целите му са ясни, както определени и целенасочени са и средствата за тяхното постигане. В Словото на българския велик Посветен са изложени проникновени разсъждения относно вътрешния мир и неговото култивиране и съхраняване.
към текста >>
Онзи, който подлага на решителна преоценка мястото си в живота и
пътя
си към Истината, рано или късно застава върху
пътеката
на окултното ученичество.
Сам по себе си той е едновременно постижение по Пътя към съвършенството и основа, върху която да съграждаме все нови и нови качества и добродетели. Вътрешният мир е условие за външния. Вътрешният мир у отделния човек е предпоставка (понякога от решаващо значение) за мира между хората и в света като цяло. Затова и едно от крилатите напътствия на българския духовен Учител Петър Дънов (Беинса Дуно) е: „При всички условия на живота запазвай своя вътрешен мир! “
Онзи, който подлага на решителна преоценка мястото си в живота и
пътя
си към Истината, рано или късно застава върху
пътеката
на окултното ученичество.
И този път не е лесен, понеже поставя като изискване система от строги критерии за мислене и поведение. Ала в същото време целите му са ясни, както определени и целенасочени са и средствата за тяхното постигане. В Словото на българския велик Посветен са изложени проникновени разсъждения относно вътрешния мир и неговото култивиране и съхраняване. Завоюването му се явява отправна точка за всички останали придобивки в Духа. Същевременно то изменя съществено облика на овладелия го: „Ученикът трябва да бъде тих всякога.
към текста >>
И този
път
не е
лесен
, понеже поставя като изискване система от строги критерии за мислене и поведение.
Вътрешният мир е условие за външния. Вътрешният мир у отделния човек е предпоставка (понякога от решаващо значение) за мира между хората и в света като цяло. Затова и едно от крилатите напътствия на българския духовен Учител Петър Дънов (Беинса Дуно) е: „При всички условия на живота запазвай своя вътрешен мир! “ Онзи, който подлага на решителна преоценка мястото си в живота и пътя си към Истината, рано или късно застава върху пътеката на окултното ученичество.
И този
път
не е
лесен
, понеже поставя като изискване система от строги критерии за мислене и поведение.
Ала в същото време целите му са ясни, както определени и целенасочени са и средствата за тяхното постигане. В Словото на българския велик Посветен са изложени проникновени разсъждения относно вътрешния мир и неговото култивиране и съхраняване. Завоюването му се явява отправна точка за всички останали придобивки в Духа. Същевременно то изменя съществено облика на овладелия го: „Ученикът трябва да бъде тих всякога. Не само привидно, но дълбоко в душата си да има мир.
към текста >>
Оттам нататък, познал себе си, за него са открити всички
пътища
в Космоса!
С нея бихме могли да заблудим наивни или слепи човеци, но не и Бога. За притежаващите ясновидски способности, както и за съзиращите ауричната обвивка на човешкото същество, не може да има заблуди. Само един поглед на вътрешното им, духовно око е достатъчен, за да прецени с безпощадна точност дали мирът на наблюдавания обект е действителен или фалшив. Целенасоченото следване на едно автентично духовно учение, съпроводено с постоянство, всеотдайност и търпение относно резултатите, рано или късно довежда последователя до състояние на вътрешен мир и покой. Той открива своето собствено, най-дълбоко „аз“.
Оттам нататък, познал себе си, за него са открити всички
пътища
в Космоса!
Неслучайно над входа на Делфийския оракул в древността прииждащите от четирите посоки на света хора могли да прочетат надписа: „Познай себе си, за да познаеш Вселената и боговете! “ Ако той, вътрешният мир, е истинен, това означава, че притежаващият го вече живее в Духа: „Мирът говори за присъствието на Духа! “ (Учителят П. Дънов). А това е, както е известно, живот вечен, защото в него и чрез него си познал Всевишния и си се изпълнил навеки с Неговата благодат (ср.
към текста >>
И знай, че никога не си сам по този
път
!
Потърси опора. Открий я във вечното Слово, тъй богато на методи и средства за духовно пречистване и извисяване. Налей, без да губиш повече време и сили, отново основите на твоето собствено жизнено здание. Подтисни повика на плътта у себе си и създай условия на безсмъртното си начало да се прояви. Изграждай постепенно, милиметър по милиметър, непробиваемия фундамент на стартовата си площадка към хоризонта на съвършенството.
И знай, че никога не си сам по този
път
!
Ако искрено и всеотдайно търсиш Бога у себе си, Той самият ще бъде на всяка крачка до теб в това най-дълго космическо пътешествие. Заслужава си да положиш всички възможни усилия, понеже наградата за тях е блаженство, каквото око не е виждало и ухо не е чувало (според признанието на ап. Павел). И не забравяй, че това, което си изградил – колкото и непоклатимо да ти изглежда на пръв поглед, – е подвластно на разрушението. Могат да го подронят и външни сили, спрямо които в определен момент се оказваш безпомощен, и твоята собствена податливост или реакция на дразнители. Най-вече твоята неовладяна емоционалност.
към текста >>
Ако искрено и всеотдайно търсиш Бога у себе си, Той самият ще бъде на всяка крачка до теб в това най-дълго космическо
пътешествие
.
Открий я във вечното Слово, тъй богато на методи и средства за духовно пречистване и извисяване. Налей, без да губиш повече време и сили, отново основите на твоето собствено жизнено здание. Подтисни повика на плътта у себе си и създай условия на безсмъртното си начало да се прояви. Изграждай постепенно, милиметър по милиметър, непробиваемия фундамент на стартовата си площадка към хоризонта на съвършенството. И знай, че никога не си сам по този път!
Ако искрено и всеотдайно търсиш Бога у себе си, Той самият ще бъде на всяка крачка до теб в това най-дълго космическо
пътешествие
.
Заслужава си да положиш всички възможни усилия, понеже наградата за тях е блаженство, каквото око не е виждало и ухо не е чувало (според признанието на ап. Павел). И не забравяй, че това, което си изградил – колкото и непоклатимо да ти изглежда на пръв поглед, – е подвластно на разрушението. Могат да го подронят и външни сили, спрямо които в определен момент се оказваш безпомощен, и твоята собствена податливост или реакция на дразнители. Най-вече твоята неовладяна емоционалност. Ала не губи кураж!
към текста >>
Ала съзнателно да се луташ сред тях в търсене на химери и примамливи безплътни миражи, да загърбиш истинския
път
заради ефирния измамлив блясък на сапунени мехури – просто не си струва!
Най-вече твоята неовладяна емоционалност. Ала не губи кураж! Това, което си изгубил, отново може да бъде намерено; разрушеното – наново съградено. За това свидетелства и великият Учител на Любовта: „Аз наричам вътрешен мир на човека онзи свят, където се раждат неговите мисли и неговите чувства, неговите подтици. Този свят той може да загуби и пак да го намери.“ Да се загубиш веднъж в лабиринта на земните изкушения не е кой-знае каква беда.
Ала съзнателно да се луташ сред тях в търсене на химери и примамливи безплътни миражи, да загърбиш истинския
път
заради ефирния измамлив блясък на сапунени мехури – просто не си струва!
И ако вече си осъзнал колко уязвим и раним си ти самият, старай се при всички житейски обстоятелства да щадиш вътрешния мир и на своя ближен. Това е най-сигурният начин да запазиш неприкосновеността и на своя собствен: „Не настъпвайте никого нито с мисъл, нито с чувство, нито с постъпка. Вашият мир струва повече, отколкото онова, което вашите мисли и чувства могат да изискват. Някой ви каже нещо или ви изобличи. Ако му кажете и вие нещо, ще си нарушите мира.
към текста >>
– Човек по някой
път
в известни периоди на своя живот преживява цели култури на миналите поколения.
Ако успееш правилно да проследиш причинно-следствената връзка, довела до такъв неприятен резултат, имаш шанса да изтръгнеш проблема из корен. И най-същественото – внимавай да не повтаряш старите си грешки! Ако се подведеш да им робуваш и занапред, те ще завладеят цялата ти крепост и ще се наложи да им служиш до заника на дните си. Не си заслужава, нали? И така, веднъж по време на летния лагер край Седемте Рилски езера, настанени удобно около своя Учител в района на второто езеро, белите братя и сестри го слушат да поставя пръста в раната: „Погрешките седят в атавистичните разбирания (курсивът мой – К.З.) – започва той без предисловия.
– Човек по някой
път
в известни периоди на своя живот преживява цели култури на миналите поколения.
По някой път вие преминавате състояния на миналите цивилизации. Трябва да намерите кое е ваше собствено качество. Трябва да намерите коя е онази черта, която ви отличава от другите хора (курсивът мой – К.З.).“ Всички са затаили дъх. Словото на Учителя ги отвежда далеч назад в миналото – по дирите на най-древните причини за настоящите погрешки на хората.
към текста >>
По някой
път
вие преминавате състояния на миналите цивилизации.
И най-същественото – внимавай да не повтаряш старите си грешки! Ако се подведеш да им робуваш и занапред, те ще завладеят цялата ти крепост и ще се наложи да им служиш до заника на дните си. Не си заслужава, нали? И така, веднъж по време на летния лагер край Седемте Рилски езера, настанени удобно около своя Учител в района на второто езеро, белите братя и сестри го слушат да поставя пръста в раната: „Погрешките седят в атавистичните разбирания (курсивът мой – К.З.) – започва той без предисловия. – Човек по някой път в известни периоди на своя живот преживява цели култури на миналите поколения.
По някой
път
вие преминавате състояния на миналите цивилизации.
Трябва да намерите кое е ваше собствено качество. Трябва да намерите коя е онази черта, която ви отличава от другите хора (курсивът мой – К.З.).“ Всички са затаили дъх. Словото на Учителя ги отвежда далеч назад в миналото – по дирите на най-древните причини за настоящите погрешки на хората. Целителната сила на тези думи е гаранция, че историко-езотерическите факти ще бъдат осмислени и старите грешки няма да бъдат повторени.
към текста >>
Осъзналият естеството на товара, идещ от бездната на хилядолетията, с лекота ще го отхвърли от раменете си и ще продължи лек, ефирен и целеустремен по
пътя
си напред.
Трябва да намерите кое е ваше собствено качество. Трябва да намерите коя е онази черта, която ви отличава от другите хора (курсивът мой – К.З.).“ Всички са затаили дъх. Словото на Учителя ги отвежда далеч назад в миналото – по дирите на най-древните причини за настоящите погрешки на хората. Целителната сила на тези думи е гаранция, че историко-езотерическите факти ще бъдат осмислени и старите грешки няма да бъдат повторени.
Осъзналият естеството на товара, идещ от бездната на хилядолетията, с лекота ще го отхвърли от раменете си и ще продължи лек, ефирен и целеустремен по
пътя
си напред.
А в сърцето си ще таи приказно дълбок и сладостен мир и покой. Учителят на ББ продължава своя разказ: „Човек съществува като отделна монада и като колективна монада. Един ден вие преживявате някой свой стар живот, който е бил порочен, и сте недоволни и обезсърчени. Това е едно течение, което може да ви отнесе. Това е положението на човек, който слиза в мочурлак.
към текста >>
Напуснете този
път
!
А в сърцето си ще таи приказно дълбок и сладостен мир и покой. Учителят на ББ продължава своя разказ: „Човек съществува като отделна монада и като колективна монада. Един ден вие преживявате някой свой стар живот, който е бил порочен, и сте недоволни и обезсърчени. Това е едно течение, което може да ви отнесе. Това е положението на човек, който слиза в мочурлак.
Напуснете този
път
!
Заемете положението на онзи, който се качва, а не положението на онзи, който слиза.“ Всеки от слушателите неволно се връща назад в спомените си и дири трескаво подобни свои състояния. Те никога повече не бива да бъдат заплаха за него и за вътрешния му мир. Познанието, дарено тъй щедро от техния Учител, е най-мощното оръжие срещу хищните призраци на миналото. След кратка пауза той изрича нещо наглед простичко, но с неоценимо по стойност съдържание: „У човека има борба между духа и плътта, но духът трябва да бъде господар.
към текста >>
Зависи от това, кой как посреща изпитанията по житейската
пътека
.
Всички изтръпват. Щом и съвършените са подвластни на такива вътрешни протуберанси, какво да кажем ние, простосмъртните?! И постепенно разбират, че съвършените затова са съвършени, защото духовното у тях е надмогнало решително материалното, изпълнило го е и го е осветило, както слънчевият лъч прониква в мрачна пещера и я изпълва с живот. Всяка човешка погрешка отваря рана и в Космоса, и в душата на извършителя. Когато заради погрешката страдат и други хора, тя може да се превърне в пропаст за мнозина.
Зависи от това, кой как посреща изпитанията по житейската
пътека
.
Учителят П. Дънов разделя хората на четири категории в зависимост от равнището на съзнанието им, на духовната им еволюция: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици. Старозаветните посрещат изпитанията с озлобяване и ожесточаване. Новозаветните се разколебават, усъмняват и съблазняват. Праведните се натъжават и наскърбяват.
към текста >>
Без нея препъването още на следващата крачка по духовния
Път
е неизбежно: „Учете се да разглеждате себе си обективно, без да се страхувате.
Преодолените с чест изпитания винаги ни правят по-силни. Умението да черпиш познание от собствените и чуждите грешки неминуемо ще събуди дремещата в душата ти Божествена Мъдрост. В днешния ден, край второто езеро, Учителят – Предвестник на Новата Култура, се обръща към пробудените и пробуждащите се души: „Всяка лоша мисъл огорчава съзнанието на Бога вътре в човека. Човек трябва да каже: „Бог ме е допуснал да живея и затова няма да хвърлям сянка върху Божието съзнание! “ Призовава своите последователи да бъдат неумолимо точни и справедливи в самооценката.
Без нея препъването още на следващата крачка по духовния
Път
е неизбежно: „Учете се да разглеждате себе си обективно, без да се страхувате.
Като се огледате, признайте фактите, както са. Направил си погрешка. Признай я. Не съжалявай. Нека се появи в тебе дълбоко желание да я поправиш.
към текста >>
Щом си поел веднъж по
пътя
, длъжен си да следваш
пътните
знаци.
Звучи така лесно за изпълнение, но... Всеки от собствен опит знае, че не е никак лесно. И не толкова самото действие предизвиква затрудненията, а пречупването на егото, на гордостта, необходимостта да признаеш грешката си, сиреч да демонстрираш открито слабост, недостатъчност... Ако продължително време крачиш с навирен нос, няма как да следиш всички неравности на терена и неизбежно ще се препънеш. А падането от въображаемия пиедестал на собствената непогрешимост като правило е болезнено. Твърде болезнено... Но няма връщане назад!
Щом си поел веднъж по
пътя
, длъжен си да следваш
пътните
знаци.
Иначе ще катастрофираш на първия завой. Ако ли пък достигнеш такъв пътен участък, който не можеш да преодолееш сам, тогава на помощ ще се притече Онзи, Който е създал пътя: „Погрешките човек трябва да поправя. Има погрешки, които човек не може да поправи. Тогава остава Бог да ги поправи. Той ще ги поправи, а ние ще платим (курсивът мой – К.З.).“ Предупреждението е ясно: старай се да не оставяш неплатени сметки!
към текста >>
Ако ли пък достигнеш такъв
пътен
участък, който не можеш да преодолееш сам, тогава на помощ ще се притече Онзи, Който е създал
пътя
: „Погрешките човек трябва да поправя.
А падането от въображаемия пиедестал на собствената непогрешимост като правило е болезнено. Твърде болезнено... Но няма връщане назад! Щом си поел веднъж по пътя, длъжен си да следваш пътните знаци. Иначе ще катастрофираш на първия завой.
Ако ли пък достигнеш такъв
пътен
участък, който не можеш да преодолееш сам, тогава на помощ ще се притече Онзи, Който е създал
пътя
: „Погрешките човек трябва да поправя.
Има погрешки, които човек не може да поправи. Тогава остава Бог да ги поправи. Той ще ги поправи, а ние ще платим (курсивът мой – К.З.).“ Предупреждението е ясно: старай се да не оставяш неплатени сметки! И най-вече: не прави погрешки (т.е. не трупай дългове), които не можеш да изплатиш сам!
към текста >>
А да се подмладиш във фразеологията на духовния Учител означава да следваш
пътя
на изпълнението на законите, вложени в Космоса от неговия превелик Автор.
Дънов разкрива този процес на личностна трансформация по следния начин: „Ти казваш: „От мене нищо няма да стане.“ Не, не, именно сега ще стане. Защото старият, като почне да върши Волята Божия, ще се подмлади, а младият, като престане да върши Волята Божия, ще остарее. Върши Волята Божия и като я вършиш, никой да не те знае. Така ще се образува вътрешният мир (курсивът мой – К.З.).“ Като се огледаме внимателно около себе си, съзираме мнозина „подмладени“ старци, а и немалко „застарели“ младежи. Възрастта няма единствено физиологическо или биологическо измерение – тя е преди всичко състояние на духа!
А да се подмладиш във фразеологията на духовния Учител означава да следваш
пътя
на изпълнението на законите, вложени в Космоса от неговия превелик Автор.
Изискването да не бием барабан за постиженията си по духовната пътека е от изключителна важност! И не само на думи, но и в мисълта си. В мига, в който си помисля, че съм постигнал нещо – някаква добродетел, качество, въобще ценно завоевание, – в същия този миг може да го изгубя безусловно. И след това ще се наложи да започна отначало. Старите хора казват: „Да не чуе дяволът!
към текста >>
Изискването да не бием барабан за постиженията си по духовната
пътека
е от изключителна важност!
Защото старият, като почне да върши Волята Божия, ще се подмлади, а младият, като престане да върши Волята Божия, ще остарее. Върши Волята Божия и като я вършиш, никой да не те знае. Така ще се образува вътрешният мир (курсивът мой – К.З.).“ Като се огледаме внимателно около себе си, съзираме мнозина „подмладени“ старци, а и немалко „застарели“ младежи. Възрастта няма единствено физиологическо или биологическо измерение – тя е преди всичко състояние на духа! А да се подмладиш във фразеологията на духовния Учител означава да следваш пътя на изпълнението на законите, вложени в Космоса от неговия превелик Автор.
Изискването да не бием барабан за постиженията си по духовната
пътека
е от изключителна важност!
И не само на думи, но и в мисълта си. В мига, в който си помисля, че съм постигнал нещо – някаква добродетел, качество, въобще ценно завоевание, – в същия този миг може да го изгубя безусловно. И след това ще се наложи да започна отначало. Старите хора казват: „Да не чуе дяволът! “ Дяволът е ни повече, ни по-малко набъбналото до исполински размери его на духовно незрелия.
към текста >>
43.
XIV. СМИРЕНИЕТО
- Константин Златев
Висша добродетел в християнството, задължително условие за равномерното придвижване на окултния ученик по духовния
Път
, въпиюща необходимост на всяка крачка в ежедневието, смирението остава неизменно една от най-важните цели в самоосъществяването на човешката личност.
(Учителят Петър Дънов) Има теми, към които се връщаме постоянно. Каквото и да кажем по тях, все остава недостатъчно. И няма как да е другояче, понеже те са неизчерпаеми. Темата за смирението е една от тях.
Висша добродетел в християнството, задължително условие за равномерното придвижване на окултния ученик по духовния
Път
, въпиюща необходимост на всяка крачка в ежедневието, смирението остава неизменно една от най-важните цели в самоосъществяването на човешката личност.
Нито един от великите духовни Учители на човечеството не е пропускал в своята проповед да отбележи извънредната значимост на смирението за изграждането на ореола от светлина, отличаващ искрено търсещия в Духа човек от все още непрогледналия за Божествената Истина. Българският Учител на Любовта – Петър Константинов Дънов (Беинса Дуно), не прави изключение в тази насока. В качеството си Предвестник на Новата Култура на VI коренна раса той разкрива пред своите последователи в дълбочина и широчина безспорните достойнства на тази извисена добродетел и потребността тя да бъде култивирана в процеса на еволюционното израстване на душата. В своето вдъхновено Слово Учителят П. Дънов предлага една кратка, но изключително съдържателна дефиниция на смирението, намерила място като мото в настоящото изложение: „Смирението е израз на Любовта към Великия (курсивът мой – К.З.).“ И продължава мисълта си с един поетичен израз на връзката между небесното и земното: „Непристъпните върхове пращат своите блага на долината.“ В тези две кратки фрази по неповторим начин са съчетани образите на издигащата се към Бога човешка душа, която посредством смирението си полита към най-фините полета на Божествения свят, и на върховната благодат, която Всевишният безспирно излива върху всички форми и проявления на Своето творение.
към текста >>
В своята великолепна книга „
Пътят
на озарението“ великият индийски суфи, мистикът Хазрат Инаят Хан (издадена на български език от издателство „Шамбала“, София, 2005) прави връзка между смирението и самоотричането.
А въплътеният образ на съвършеното смирение е животът и Делото на Господ Иисус Христос. И най-вече – Неговата кръстна жертва на Голгота, която поставя венец на изкупителната Му мисия и заличава планетарната карма, трупана от човечеството хилядолетия наред. В Негово лице ученикът на всяко светло учение има неподражаем образец за следване и себереализация. Учителят П. Дънов, разбира се, не е сам в старанието си да разкрие на търсещите в Духа пряката взаимозависимост между въплътената в ежедневието Божествена Любов и смирението.
В своята великолепна книга „
Пътят
на озарението“ великият индийски суфи, мистикът Хазрат Инаят Хан (издадена на български език от издателство „Шамбала“, София, 2005) прави връзка между смирението и самоотричането.
Второто предхожда първото като степен на вътрешно пробуждане и докосване до Божественото. Авторът казва: „Самоотричането означава да се отрече тази малка личност, която проваля всичко, да се изтрие фалшивото его, което принуждава човек да се радва на малката си власт над това или онова. Да отрече идеята, че е отделна, самотна личност, да отрече обърканото същество, което човек познава и нарича себе си, и да види Бога на това място. Да отрече себе си и да утвърди Бога. Това е съвършеното смирение“ (с.105).
към текста >>
В този задружен и хармоничен тандем двете добродетели – смирението и доброто, успяват да овладеят всички напъни на низшето естество за доминация и разширение и да изправят
пътеката
на пилигрима към Истината.
Смирението се движи, условно казано, отдолу нагоре: от земното към небесното, от човека към Бога, от материята към Духа. И обратно – гордостта в своето движение следва посоката (също условно назована) отгоре надолу: от духовната природа на човека към плътската, от ефирния свят на духовното към гъстата материя, от душата към тялото, от извисените форми на общуване с Божественото към задоволяването на щенията на егото. Между тях самоизтъкването заема едно от челните места. А то е, както е добре известно, ярък антипод на смирението. Нужна е подчертана душевна доброта, за да бъде притъпено острието на набъбващото и търсещо трибуна за прелестите си его, за да достигне разумното същество до чертозите на смирението.
В този задружен и хармоничен тандем двете добродетели – смирението и доброто, успяват да овладеят всички напъни на низшето естество за доминация и разширение и да изправят
пътеката
на пилигрима към Истината.
Истината за света, в който живее, за законите, които властват в него, и за неговото собствено място под Слънцето... Една друга мисъл на българския духовен Учител хвърля допълнителна светлина върху взаимоотношенията между смирението, гордостта и Доброто (в качеството му на Божествен принцип в Космоса): „Смирението е движение нагоре. Гордостта е движение надолу. Доброто – това е положението, което пресича двете движения. Там, дето смирението започва, и там, дето гордостта спира, това са двете крайни точки на Доброто.
към текста >>
- поемане по
пътя
на Божествената Правда и светостта.
- усвояване на Божията благодат; - изграждане на вътрешна защита срещу всякакви прегрешения, включително онези, които остават скрити през девет крепостни стени от погледите на другите хора; - духовна профилактика срещу зародишите на злото в психиката на човека; - освобождаване на пространство в душата за развиване и на други добродетели; - пробуждане на висшия „Аз“ на личността;
- поемане по
пътя
на Божествената Правда и светостта.
Цялата тази пребогата палитра от духовни постижения, дължащи своето битие на тихия устой на смирението, е разкрита в следния размисъл на Учителя на ББ у нас: „Смирението е Божия благодат, която пази душата от разтление. То е вътрешна защита срещу всички тайни грехове, които може на всяко време да се появят и пораснат в почвата на сърцето. Смирението държи под своята власт всичките лоши зародиши и семена и дава място на сърдечните добродетели да растат и виреят в душата, докато пуснат корени в живота на духа ни. Всеки, който носи смирението като добродетел в душата си, носи в същото време и отпечатъка на Божията святост и правда.“ Същата теза защитава той и на друго място в Словото си, като добавя и твърдението, че липсата на смирение представлява противопоставяне на природното начало у човека и извън него: „От вътрешното смирение на човека се раждат най-хубавите черти, най-хубавите плодове. Природата не позволява да я владеят.
към текста >>
За отсъствието на смирение можем да съдим и по косвени
пътища
.
Всеки, който носи смирението като добродетел в душата си, носи в същото време и отпечатъка на Божията святост и правда.“ Същата теза защитава той и на друго място в Словото си, като добавя и твърдението, че липсата на смирение представлява противопоставяне на природното начало у човека и извън него: „От вътрешното смирение на човека се раждат най-хубавите черти, най-хубавите плодове. Природата не позволява да я владеят. Всеки, който си е позволил да владее природата, се е намерил в праха на своите илюзии и въображение.“ Срещу природата – собствената и заобикалящата го, може да тръгне само онзи, който не е съзрял да прецени точното съотношение на силите; онзи, който си въобразява, че може да надмогне естествените дадености и действието на законите, вложени в творението от Твореца. Най-логичният резултат от подобни безсмислени усилия е да си счупи главата – преносно, а може би и буквално. След като се оваля до насита в „праха на своите илюзии и въображение“, той със сигурност ще погледне по-трезво на реалностите в себе си и около себе си.
За отсъствието на смирение можем да съдим и по косвени
пътища
.
Един от тях е свързан със стремежа на човека да получи на всяка цена признанието или одобрението на околните. Ако го постигне, чуждата, външна преценка за качествата му или за извършеното от него моментално се превръща в свежа струя за самолюбието му, в прясна храна за егото му. Мъдрият търси признание единствено от Бога. В това се изразява неговото велико смирение: „Докато човек няма смирение, той търси почит и уважение от хората. Христос казва: „Не търсете слава от человеци.“ Нека Бог има добро мнение за вас.
към текста >>
Затова, ако съумеем да слушаме Неговия глас в душата си, винаги ще бъдем наясно както с действителното качество на мислите, чувствата и действията си, така и с точното си местоположение по
Пътя
към съвършенството.
Христос казва: „Не търсете слава от человеци.“ Нека Бог има добро мнение за вас. Той ще ви научи на всичко“ (Учителят П. Дънов). Мнението на хората за нас няма особена стойност или, по-точно – има преходна стойност. То като правило е субективно и отразява в повечето случаи или моментното им настроение, или интереса, който имат към нас или от нас (далеч не винаги безкористен). Докато Божията оценка неизменно е съвършено точна и обективна.
Затова, ако съумеем да слушаме Неговия глас в душата си, винаги ще бъдем наясно както с действителното качество на мислите, чувствата и действията си, така и с точното си местоположение по
Пътя
към съвършенството.
Един от методите, чрез които непостижимият Разум на Вселената ни помага да култивираме смирение, е наличието на някакво заболяване или недъг, от които е много трудно да се освободим или дори ги носим със себе си през целия си живот. Даже самият апостол Павел, който е допринесъл за разпространението и утвърждаването на християнството повече от всеки друг след Христос, е имал подобен телесен проблем. Той му е напомнял за тленността на всичко земно и е поддържал във всеки момент от живота му ярък и силен огъня на смирението. Учителят на Любовта в България обобщава този езотеричен факт с думите: „Когато иска да смири някого, Бог му дава известен физически недостатък, като противоречие в живота му, чрез което страдание да расте и се повдига.“ В случая подложеният на смиряваща „процедура“ човек има два начина на реакция. Ако той се озлоби и ожесточи поради своята немощ и се изпълни с омраза към света и другите хора, ако непрекъснато обвинява Всевишния за сполетялото го нещастие, то не само че няма да преодолее с чест изпитанието си, но си постила да го изпита в още по-тежка форма в следващо прераждане на Земята.
към текста >>
Даже самият апостол Павел, който е допринесъл за разпространението и утвърждаването на християнството повече от всеки друг след Христос, е имал подобен
телесен
проблем.
Мнението на хората за нас няма особена стойност или, по-точно – има преходна стойност. То като правило е субективно и отразява в повечето случаи или моментното им настроение, или интереса, който имат към нас или от нас (далеч не винаги безкористен). Докато Божията оценка неизменно е съвършено точна и обективна. Затова, ако съумеем да слушаме Неговия глас в душата си, винаги ще бъдем наясно както с действителното качество на мислите, чувствата и действията си, така и с точното си местоположение по Пътя към съвършенството. Един от методите, чрез които непостижимият Разум на Вселената ни помага да култивираме смирение, е наличието на някакво заболяване или недъг, от които е много трудно да се освободим или дори ги носим със себе си през целия си живот.
Даже самият апостол Павел, който е допринесъл за разпространението и утвърждаването на християнството повече от всеки друг след Христос, е имал подобен
телесен
проблем.
Той му е напомнял за тленността на всичко земно и е поддържал във всеки момент от живота му ярък и силен огъня на смирението. Учителят на Любовта в България обобщава този езотеричен факт с думите: „Когато иска да смири някого, Бог му дава известен физически недостатък, като противоречие в живота му, чрез което страдание да расте и се повдига.“ В случая подложеният на смиряваща „процедура“ човек има два начина на реакция. Ако той се озлоби и ожесточи поради своята немощ и се изпълни с омраза към света и другите хора, ако непрекъснато обвинява Всевишния за сполетялото го нещастие, то не само че няма да преодолее с чест изпитанието си, но си постила да го изпита в още по-тежка форма в следващо прераждане на Земята. Това е образец на реакцията на човека със старозаветен манталитет. Ако ли пък прозре смисъла на този свой горчив изпит и се смири пред лицето на непроменимото, тогава със сигурност прави голяма крачка напред по духовния Път.
към текста >>
Ако ли пък прозре смисъла на този свой горчив изпит и се смири пред лицето на непроменимото, тогава със сигурност прави голяма крачка напред по духовния
Път
.
Даже самият апостол Павел, който е допринесъл за разпространението и утвърждаването на християнството повече от всеки друг след Христос, е имал подобен телесен проблем. Той му е напомнял за тленността на всичко земно и е поддържал във всеки момент от живота му ярък и силен огъня на смирението. Учителят на Любовта в България обобщава този езотеричен факт с думите: „Когато иска да смири някого, Бог му дава известен физически недостатък, като противоречие в живота му, чрез което страдание да расте и се повдига.“ В случая подложеният на смиряваща „процедура“ човек има два начина на реакция. Ако той се озлоби и ожесточи поради своята немощ и се изпълни с омраза към света и другите хора, ако непрекъснато обвинява Всевишния за сполетялото го нещастие, то не само че няма да преодолее с чест изпитанието си, но си постила да го изпита в още по-тежка форма в следващо прераждане на Земята. Това е образец на реакцията на човека със старозаветен манталитет.
Ако ли пък прозре смисъла на този свой горчив изпит и се смири пред лицето на непроменимото, тогава със сигурност прави голяма крачка напред по духовния
Път
.
Така би се отнесъл към проблема зрелият духовно човек, окултният ученик. Такива личности мобилизират до краен предел целия си жизнен потенциал и достигат забележителни висоти на изявата в редица области – дори до степен да им завиждат най-здравите и най-способните. Действителността и историята изобилстват с подобни примери. Един от тях е признатият за най-виден физик на нашето време – англичанинът Стивън Хокинг. Прикован от ранна възраст в инвалидна количка, той е лишен дори и от възможността да говори.
към текста >>
Дънов се обръща към всички земни хора с настоятелната препоръка по своя житейски
път
да развият две водещи добродетели – търпение и смирение.
Това е сух, скърцащ и твърде трудно разбираем набор от звуци, които могат да бъдат разчитани само от привикнали на това хора. Почти напълно парализираният Стивън Хокинг обаче нито за миг не се е предал пред неизлечимото си заболяване. Блестящ учен и мислител, той заема от дълги години катедрата на Исак Нютон в Кембридж. Изследванията му и теоретичните му заключения относно най-съществени проблеми на съвременната космология, космогония и астрофизика му отреждат по достойнство място между най-извисените гении на човечеството. Учителят П.
Дънов се обръща към всички земни хора с настоятелната препоръка по своя житейски
път
да развият две водещи добродетели – търпение и смирение.
А на окултните ученици той поставя задачата да придобият смирение и достойнство. Във втория случай той очевидно има пред вид, че смирението включва иманентно в себе си и култивирано търпение. Следователно никой няма право да нарече себе си „окултен ученик“, ако не е постигнал нужната висота на смирението. Не просто имитация или крехка форма на смирение, а неговата пълнота: „От ученика се иска крайно смирение, на всичко да се радва“ (Учителят П. Дънов). Твърде любопитно по своето съдържание е това наставление на великия Посветен!
към текста >>
Дънов е напълно в правото си да заяви: „Човек трябва да направи една жертва велика в себе си, за да действа разумно в този
път
(
пътя
на окултния ученик, духовния
Път
– б.К.З.).
Слабият човек не може да бъде смирен. Само силният може. Защото смирението означава да отдаваш дължимото първо на Бога и на Божественото у ближния, а след това – на всичко останало. За страничния наблюдател това може да изглежда като израз на слабост или безхарактерност, но в същност то е принасяне на жертва пред олтара на безсмъртната Божествена Правда и Любов. Затова и Учителят П.
Дънов е напълно в правото си да заяви: „Човек трябва да направи една жертва велика в себе си, за да действа разумно в този
път
(
пътя
на окултния ученик, духовния
Път
– б.К.З.).
Има хора, които се съмняват, понеже са изгубили вярата си, а други, които не вярват, но има и такива, които са се спасили по закона на Любовта. Човек в своя възвишен ум трябва да бъде кротък и смирен.“ Възвишеният ум в случая е признак на завидна духовна зрелост, на изминат дълъг път към Истината. Всяко постижение по този Път изисква съответна жертва от следващия го. В това правило няма никакво изключение! Само че жертвата не лишава този, който я е направил, от нищо. Напротив!
към текста >>
Човек в своя възвишен ум трябва да бъде кротък и смирен.“ Възвишеният ум в случая е признак на завидна духовна зрелост, на изминат дълъг
път
към Истината.
Защото смирението означава да отдаваш дължимото първо на Бога и на Божественото у ближния, а след това – на всичко останало. За страничния наблюдател това може да изглежда като израз на слабост или безхарактерност, но в същност то е принасяне на жертва пред олтара на безсмъртната Божествена Правда и Любов. Затова и Учителят П. Дънов е напълно в правото си да заяви: „Човек трябва да направи една жертва велика в себе си, за да действа разумно в този път (пътя на окултния ученик, духовния Път – б.К.З.). Има хора, които се съмняват, понеже са изгубили вярата си, а други, които не вярват, но има и такива, които са се спасили по закона на Любовта.
Човек в своя възвишен ум трябва да бъде кротък и смирен.“ Възвишеният ум в случая е признак на завидна духовна зрелост, на изминат дълъг
път
към Истината.
Всяко постижение по този Път изисква съответна жертва от следващия го. В това правило няма никакво изключение! Само че жертвата не лишава този, който я е направил, от нищо. Напротив! Тя добавя към духовния му облик нова добродетел, а към аурата му – нов лъчезарен нюанс на виделината. Смиреният човек притежава пределно точна и обективна самооценка.
към текста >>
Всяко постижение по този
Път
изисква съответна жертва от следващия го.
За страничния наблюдател това може да изглежда като израз на слабост или безхарактерност, но в същност то е принасяне на жертва пред олтара на безсмъртната Божествена Правда и Любов. Затова и Учителят П. Дънов е напълно в правото си да заяви: „Човек трябва да направи една жертва велика в себе си, за да действа разумно в този път (пътя на окултния ученик, духовния Път – б.К.З.). Има хора, които се съмняват, понеже са изгубили вярата си, а други, които не вярват, но има и такива, които са се спасили по закона на Любовта. Човек в своя възвишен ум трябва да бъде кротък и смирен.“ Възвишеният ум в случая е признак на завидна духовна зрелост, на изминат дълъг път към Истината.
Всяко постижение по този
Път
изисква съответна жертва от следващия го.
В това правило няма никакво изключение! Само че жертвата не лишава този, който я е направил, от нищо. Напротив! Тя добавя към духовния му облик нова добродетел, а към аурата му – нов лъчезарен нюанс на виделината. Смиреният човек притежава пределно точна и обективна самооценка. Когато успее в някое свое начинание или когато Бог чуе молитвата му и я изпълни, тогава той смирено свежда очи към земята, сключва ръце пред гърдите си и казва тихо, но ясно и отчетливо: „Благодаря Ти, Боже!
към текста >>
Цялата ситуация, целият езотеричен казус е обобщен от Учителя на ББ в нашата страна в едно изречение: „... Човек не бива да осъжда хората за деянията им от онова място, на което е поставен, защото на тяхно място и той би ги направил.“ Именно затова умението да се поставяме на мястото на другия е толкова високо ценено по духовния
Път
.
Така би постъпил той в заслепението си, ако не умее да прозира смисъла на земните ни роли, които твърде често и понякога драстично рязко се сменят. Пробуденият човек, окултният ученик – напротив, би погледнал на ситуацията и с очите на „прегрешилите“ и не би ги осъдил. Той знае, че на тяхно място може да постъпи по същия начин, както са постъпили те. Никой не е застрахован от грешки и пропуски. Висотата или издигнатостта на дадена житейска роля не предопределя автоматично безгрешност на изпълняващия я за момента човек.
Цялата ситуация, целият езотеричен казус е обобщен от Учителя на ББ в нашата страна в едно изречение: „... Човек не бива да осъжда хората за деянията им от онова място, на което е поставен, защото на тяхно място и той би ги направил.“ Именно затова умението да се поставяме на мястото на другия е толкова високо ценено по духовния
Път
.
То предполага не само наличието на смирение и пределна точност на преценката, но и дълбоко осъзнаване на факта, че от всеки човек и всяка ситуация сме в състояние да извлечем определена поука, да научим важен урок. В този извод е съсредоточено и значението на понятието „окултен ученик“. Това е човек, който върви неотклонно по пътеката към Божественото, учи съвестно и с разбиране своите уроци, с които изобилства всеки негов ден и час на тази планета, и неуморно прилага усвоените знания. Сред най-прекрасните и достолепни негови завоевания по този вечен Път блести с лазурна светлина бисерът на смирението.
към текста >>
Това е човек, който върви неотклонно по
пътеката
към Божественото, учи съвестно и с разбиране своите уроци, с които изобилства всеки негов ден и час на тази планета, и неуморно прилага усвоените знания.
Никой не е застрахован от грешки и пропуски. Висотата или издигнатостта на дадена житейска роля не предопределя автоматично безгрешност на изпълняващия я за момента човек. Цялата ситуация, целият езотеричен казус е обобщен от Учителя на ББ в нашата страна в едно изречение: „... Човек не бива да осъжда хората за деянията им от онова място, на което е поставен, защото на тяхно място и той би ги направил.“ Именно затова умението да се поставяме на мястото на другия е толкова високо ценено по духовния Път. То предполага не само наличието на смирение и пределна точност на преценката, но и дълбоко осъзнаване на факта, че от всеки човек и всяка ситуация сме в състояние да извлечем определена поука, да научим важен урок. В този извод е съсредоточено и значението на понятието „окултен ученик“.
Това е човек, който върви неотклонно по
пътеката
към Божественото, учи съвестно и с разбиране своите уроци, с които изобилства всеки негов ден и час на тази планета, и неуморно прилага усвоените знания.
Сред най-прекрасните и достолепни негови завоевания по този вечен Път блести с лазурна светлина бисерът на смирението.
към текста >>
Сред най-прекрасните и достолепни негови завоевания по този вечен
Път
блести с лазурна светлина бисерът на смирението.
Висотата или издигнатостта на дадена житейска роля не предопределя автоматично безгрешност на изпълняващия я за момента човек. Цялата ситуация, целият езотеричен казус е обобщен от Учителя на ББ в нашата страна в едно изречение: „... Човек не бива да осъжда хората за деянията им от онова място, на което е поставен, защото на тяхно място и той би ги направил.“ Именно затова умението да се поставяме на мястото на другия е толкова високо ценено по духовния Път. То предполага не само наличието на смирение и пределна точност на преценката, но и дълбоко осъзнаване на факта, че от всеки човек и всяка ситуация сме в състояние да извлечем определена поука, да научим важен урок. В този извод е съсредоточено и значението на понятието „окултен ученик“. Това е човек, който върви неотклонно по пътеката към Божественото, учи съвестно и с разбиране своите уроци, с които изобилства всеки негов ден и час на тази планета, и неуморно прилага усвоените знания.
Сред най-прекрасните и достолепни негови завоевания по този вечен
Път
блести с лазурна светлина бисерът на смирението.
към текста >>
44.
XIX. ЩАСТИЕТО
- Константин Златев
Кой би могъл да ни посочи най-вярната и най-кратка
пътека
към щастието?
(Учителят Петър Дънов) Какво е щастието? Реална същност ли е то или само плод на нашите илюзии и мечти? Ако все пак е реално, то как да го постигнем? Смисълът на живота именно в щастието ли е или в нещо друго?
Кой би могъл да ни посочи най-вярната и най-кратка
пътека
към щастието?
Колко много въпроси, на които търсим отговор през нашите земни дни... Повечето от нас продължават това търсене до последния си дъх. Малцината, които откриват или вече са открили точните отговори, ние назоваваме „духовни Учители“. Очевидно те са онези велики Същества, които притежават способността и Мъдростта да ни отведат до пътеката на щастието. И ако не се съпротивляваме, ако ги следваме в послушание и неотклонна самодисциплина, ще ни помогнат да достигнем целта. Сиреч – да прозрем дали щастието е постижимо в условията на земния живот.
към текста >>
Очевидно те са онези велики Същества, които притежават способността и Мъдростта да ни отведат до
пътеката
на щастието.
Ако все пак е реално, то как да го постигнем? Смисълът на живота именно в щастието ли е или в нещо друго? Кой би могъл да ни посочи най-вярната и най-кратка пътека към щастието? Колко много въпроси, на които търсим отговор през нашите земни дни... Повечето от нас продължават това търсене до последния си дъх. Малцината, които откриват или вече са открили точните отговори, ние назоваваме „духовни Учители“.
Очевидно те са онези велики Същества, които притежават способността и Мъдростта да ни отведат до
пътеката
на щастието.
И ако не се съпротивляваме, ако ги следваме в послушание и неотклонна самодисциплина, ще ни помогнат да достигнем целта. Сиреч – да прозрем дали щастието е постижимо в условията на земния живот. И ако да – то какво е неговото действително (а не илюзорно) естество и как да го овладеем. В края на пътя, по който следваме един Божий Пратеник – Вестител на вечната Истина, ние разбираме, че щастието не зависи от условията, в които живеем. То зависи единствено и само от нас самите.
към текста >>
В края на
пътя
, по който следваме един Божий Пратеник – Вестител на вечната Истина, ние разбираме, че щастието не зависи от условията, в които живеем.
Малцината, които откриват или вече са открили точните отговори, ние назоваваме „духовни Учители“. Очевидно те са онези велики Същества, които притежават способността и Мъдростта да ни отведат до пътеката на щастието. И ако не се съпротивляваме, ако ги следваме в послушание и неотклонна самодисциплина, ще ни помогнат да достигнем целта. Сиреч – да прозрем дали щастието е постижимо в условията на земния живот. И ако да – то какво е неговото действително (а не илюзорно) естество и как да го овладеем.
В края на
пътя
, по който следваме един Божий Пратеник – Вестител на вечната Истина, ние разбираме, че щастието не зависи от условията, в които живеем.
То зависи единствено и само от нас самите. Следователно ние го носим у самите себе си, някъде дълбоко в сърцето си, откъдето трябва да го извадим на белия свят и да го изпълним с живот. („Не търсете своето щастие вън от себе си. „Вън от себе си“ – то значи вън от своето „висше аз“ – не го търсете. Търсете го в Божественото у вас“ – Учителят П. Дънов).
към текста >>
Това е Божествената искра у всеки човек, частицата, която Всевишният е отделил от самия Себе Си, за да ни има, за да извървим осмислено своя
път
през безчетните, сътворени от Него светове и да се завърнем на края отново при Него.
Изглежда лесно – да протегнеш ръка, да го поемеш в шепа и да го облееш с лъчите на животворящото Слънце. Изглежда лесно, но всички знаем, че не е... И тогава си спомняме за думите на най-великия измежду Учителите на човечеството – Христос: „Царството Божие вътре във вас е! “ (Лука 17:21). Какво иска да ни каже Той? – Че всичко, което представлява висшата цел на нашето съществуване, е част от самите нас.
Това е Божествената искра у всеки човек, частицата, която Всевишният е отделил от самия Себе Си, за да ни има, за да извървим осмислено своя
път
през безчетните, сътворени от Него светове и да се завърнем на края отново при Него.
Нима този финал на космическото ни пътешествие не е достоен да бъде оценен като щастие, при това върховното, непостижимото, непреходното?! Достоен е, и още как! „Царството Божие“, за което проповядва Христос, е грандиозната цел на нашия земен път. И в същото време ние го носим в дълбините на безсмъртното си „аз“. То винаги е било у нас и винаги ще бъде.
към текста >>
Нима този финал на космическото ни
пътешествие
не е достоен да бъде оценен като щастие, при това върховното, непостижимото, непреходното?!
Изглежда лесно, но всички знаем, че не е... И тогава си спомняме за думите на най-великия измежду Учителите на човечеството – Христос: „Царството Божие вътре във вас е! “ (Лука 17:21). Какво иска да ни каже Той? – Че всичко, което представлява висшата цел на нашето съществуване, е част от самите нас. Това е Божествената искра у всеки човек, частицата, която Всевишният е отделил от самия Себе Си, за да ни има, за да извървим осмислено своя път през безчетните, сътворени от Него светове и да се завърнем на края отново при Него.
Нима този финал на космическото ни
пътешествие
не е достоен да бъде оценен като щастие, при това върховното, непостижимото, непреходното?!
Достоен е, и още как! „Царството Божие“, за което проповядва Христос, е грандиозната цел на нашия земен път. И в същото време ние го носим в дълбините на безсмъртното си „аз“. То винаги е било у нас и винаги ще бъде. Нужно е само да му дадем възможност да се прояви.
към текста >>
„Царството Божие“, за което проповядва Христос, е грандиозната цел на нашия земен
път
.
Какво иска да ни каже Той? – Че всичко, което представлява висшата цел на нашето съществуване, е част от самите нас. Това е Божествената искра у всеки човек, частицата, която Всевишният е отделил от самия Себе Си, за да ни има, за да извървим осмислено своя път през безчетните, сътворени от Него светове и да се завърнем на края отново при Него. Нима този финал на космическото ни пътешествие не е достоен да бъде оценен като щастие, при това върховното, непостижимото, непреходното?! Достоен е, и още как!
„Царството Божие“, за което проповядва Христос, е грандиозната цел на нашия земен
път
.
И в същото време ние го носим в дълбините на безсмъртното си „аз“. То винаги е било у нас и винаги ще бъде. Нужно е само да му дадем възможност да се прояви. А затова сме длъжни да постигнем, както изтъква и Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно), „пълно и дълбоко разбиране на живота“. Това е разбиране не просто на информационно, повърхностно равнище.
към текста >>
Това е
път
на самопознанието, който извежда до върховете на Космическото Съзнание.
То винаги е било у нас и винаги ще бъде. Нужно е само да му дадем възможност да се прояви. А затова сме длъжни да постигнем, както изтъква и Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно), „пълно и дълбоко разбиране на живота“. Това е разбиране не просто на информационно, повърхностно равнище. Това е проникване до най-съкровените тайни на Битието, част от което сме и самите ние.
Това е
път
на самопознанието, който извежда до върховете на Космическото Съзнание.
Тайната на живота, която е грижливо притаена в ядрото на нашата душевна природа, очаква да бъде разкрита от нас и превърната във Вечност. А това означава – превърната в щастие. Щастието на осъзнаването, че сме тук, за да бъдем това, което Бог очаква от нас да бъдем, че – колкото и трудно да изглежда – това е постижимо и ние сме призвани да го превърнем в жизнено дихание, в реалност, в нетленно блаженство. („От разбирането ти зависи щастието ти. От знанието ти зависи пълнотата на живота ти.
към текста >>
Нека с чиста съвест и с ясно съзнание да прибавим към кладата на пожертваното от нас всичко, което по един или друг начин ни отклонява от нашия
път
: гордост, самолюбие, илюзии и заблуди.
(„От разбирането ти зависи щастието ти. От знанието ти зависи пълнотата на живота ти. Учителят се радва, когато вижда щастието, пълнотата, знанието и блаженството на ученика“ – Учителят П. Дънов.) И щом целта е толкова висока и красива, то си заслужава да принесем пред нейния свещен олтар всички възможни жертви. И на първо място – желанията и страстите на нашата низша природа, които като воденични камъни ни теглят към дъното на мировия океан, към мрачната обител на вечно неудовлетворения повик на плътта.
Нека с чиста съвест и с ясно съзнание да прибавим към кладата на пожертваното от нас всичко, което по един или друг начин ни отклонява от нашия
път
: гордост, самолюбие, илюзии и заблуди.
И когато с чест разрешим всички противоречия, които ни изгарят отвътре, тогава и само тогава ще докоснем крайчеца на одеждата, в която е пременено нашето щастие – в очакване да го поканим за празника на нашето самоосъществяване. И този празник не ще има край! Когато постигнем нещо, което искрено и от все сърце сме желали, тогава се чувстваме щастливи. Ала нека веднага направим твърде важното разграничение: ако постижението удовлетворява потребностите на тялото или на егото (храна, питие, комфорт, нови притежания, сексуални наслади, богатство, слава и власт), то нека не се заблуждаваме – в случая не става дума за щастие, а за задоволяване. Ако ли пък сме удовлетворили висшето начало у всекиго от нас – духа (чрез безкористна постъпка, пориви към прекрасното, Божественото, достойно изпълнен дълг към Бога и Общото благо), то тогава настава истинското щастие.
към текста >>
И ако веднъж си пробудил щастието, което отвека е пребивавало стаено в най-дълбоката ти същност, и си му предоставил шанса да се изяви в целия си блясък, превръщайки го в неразделна част от себе си, то ще бъде твой
спътник
по всички
пътеки
на живота.
Естествено – короната е невидима. Тя е букетът от лъчезарни светлини на твоята възродена аура. Недостъпна е за хорските очи, но не и за всевиждащото зрение на Разумните Същества в Космоса. А що се отнася до царското достойнство, то се състои в това, че си станал владетел на самия себе си. До степен да използваш всичките си физически, нравствени и духовни сили за реализирането на Божия план за света и за самия теб в цялата възможна пълнота.
И ако веднъж си пробудил щастието, което отвека е пребивавало стаено в най-дълбоката ти същност, и си му предоставил шанса да се изяви в целия си блясък, превръщайки го в неразделна част от себе си, то ще бъде твой
спътник
по всички
пътеки
на живота.
И не само ще го носиш като блестящ диамант върху челото си, който огрява и най-тъмните кътчета на земното ти битие, но ще разпръскваш светлината му щедро и безотказно и за всички около теб. И очаровани от неговия възраждащ и обновяващ блясък, твоите братя и сестри ще възкопнеят да те последват по пътя, който вече неотклонимо си поел. И светлината, която се излъчва непрестанно от теб, ще бъде факелът на спасението за мнозина от тях. За онези, които не се побоят да пожертват от себе си онова, което ти вече окончателно си захвърлил в бездната на хищната, ненаситна сквернота. Учителят П.
към текста >>
И очаровани от неговия възраждащ и обновяващ блясък, твоите братя и сестри ще възкопнеят да те последват по
пътя
, който вече неотклонимо си поел.
Недостъпна е за хорските очи, но не и за всевиждащото зрение на Разумните Същества в Космоса. А що се отнася до царското достойнство, то се състои в това, че си станал владетел на самия себе си. До степен да използваш всичките си физически, нравствени и духовни сили за реализирането на Божия план за света и за самия теб в цялата възможна пълнота. И ако веднъж си пробудил щастието, което отвека е пребивавало стаено в най-дълбоката ти същност, и си му предоставил шанса да се изяви в целия си блясък, превръщайки го в неразделна част от себе си, то ще бъде твой спътник по всички пътеки на живота. И не само ще го носиш като блестящ диамант върху челото си, който огрява и най-тъмните кътчета на земното ти битие, но ще разпръскваш светлината му щедро и безотказно и за всички около теб.
И очаровани от неговия възраждащ и обновяващ блясък, твоите братя и сестри ще възкопнеят да те последват по
пътя
, който вече неотклонимо си поел.
И светлината, която се излъчва непрестанно от теб, ще бъде факелът на спасението за мнозина от тях. За онези, които не се побоят да пожертват от себе си онова, което ти вече окончателно си захвърлил в бездната на хищната, ненаситна сквернота. Учителят П. Дънов ни поучава, че никой извън нас не може да ни направи щастливи. Щом щастието е елемент от собствената ни природа, следователно само от самите нас, от насочената в правилното направление въплътена човешка воля зависи неговото оживотворяване и неотменимо пребиваване в покоите на душата ни: „Щастие по наследство не иде.
към текста >>
Този е правият
път
в живота.“ Една от най-трудно изкоренимите причини за човешката неудовлетвореност е честата ни неспособност да задържим порива към доброто и красивото и да го превърнем от възможност в реалност: „Всички нещастия идат по единствената причина, че всякога след една възвишена мисъл, след едно възвишено чувство, които са ви сочили, вие се отказвате от тях.
Любовта е основа на живота, обаче началото на живота започва от момента, в който ти проявяваш своята Любов. Краят на живота настъпва в момента, когато хората проявяват Любовта си към тебе. Тъй щото не желайте хората да ви обичат, (за) да не дойде преждевременно краят на вашия живот. Ако двама души се обичат отвън, те никога не могат да бъдат щастливи. Следователно, искате ли да бъдете щастливи, търсете вътрешната, а не външната Любов.
Този е правият
път
в живота.“ Една от най-трудно изкоренимите причини за човешката неудовлетвореност е честата ни неспособност да задържим порива към доброто и красивото и да го превърнем от възможност в реалност: „Всички нещастия идат по единствената причина, че всякога след една възвишена мисъл, след едно възвишено чувство, които са ви сочили, вие се отказвате от тях.
И след това как да не дойде голямото нещастие? Затова единственото нещо, което може да спаси хората, е да се дава ход на хубавите мисли, на хубавите чувства и да се прави всичко възможно те да се реализират. Не се отказвайте от доброто, което ръката ви иска да направи“ (Учителят П. Дънов). Най-кратката и съдържателна рецепта, която предлагат всички автентични духовни учения, е: „Няма щастие извън Любовта! “ Любовта, която извира непрестанно от сърцето на Бога, ражда живота, изобилието и пълнотата на всяко индивидуално битие.
към текста >>
Само в нея и чрез нея можем да прегърнем щастието и да го превърнем в неизменен свой
спътник
по житейските си друмища: „Ще ви кажа сега: обичайте, за да бъдете щастливи (курсивът мой – К.З.).
И след това как да не дойде голямото нещастие? Затова единственото нещо, което може да спаси хората, е да се дава ход на хубавите мисли, на хубавите чувства и да се прави всичко възможно те да се реализират. Не се отказвайте от доброто, което ръката ви иска да направи“ (Учителят П. Дънов). Най-кратката и съдържателна рецепта, която предлагат всички автентични духовни учения, е: „Няма щастие извън Любовта! “ Любовта, която извира непрестанно от сърцето на Бога, ражда живота, изобилието и пълнотата на всяко индивидуално битие.
Само в нея и чрез нея можем да прегърнем щастието и да го превърнем в неизменен свой
спътник
по житейските си друмища: „Ще ви кажа сега: обичайте, за да бъдете щастливи (курсивът мой – К.З.).
Няма да ви кажа: обичайте, за да ви обичат. Приложете Божия закон: обичайте безвъзмездно, за да бъдете щастливи (курсивът мой – К.З.).“ Тези огнени слова на Учителя П. Дънов разкриват могъщата сила на Божествената Любов, извън която никога не ще можем да познаем щастието и да го изживеем като свой жребий във Вечността. В преддверието на двореца на Божията Любов смирено ни очакват качества и добродетели, които – ако ги овладеем, съхраним и прилагаме разумно – сами ще ни отворят златните порти, водещи към нейните покои. Ето как ги подрежда и описва българският Учител на Бялото братство (ББ): „Щастието ти е в доброто разположение, в светлината на съзнанието ти.
към текста >>
Здраво е тялото, ако е ръководено в действията си от просветлен ум, изчистено от низши желания и страсти сърце и желязна воля, която не познава прегради по
пътя
към Доброто.
Ето как ги подрежда и описва българският Учител на Бялото братство (ББ): „Щастието ти е в доброто разположение, в светлината на съзнанието ти. Не търси щастието отвън. Който се е събудил веднъж, търси щастието вътре у себе си. Ако си здрав, ако имаш светъл ум, чисто сърце, благородно, силна воля, ти си щастлив.“ Доброто разположение е синоним на постоянната положителна вътрешна нагласа, на мъдростта да посрещаме ведро и с разбиране всички ситуации в живота – и радостните, и скръбните. Светлината на съзнанието произтича от импулса на пробудената душа да изяви най-доброто от себе си и от неугасващата будност на „аз“-а.
Здраво е тялото, ако е ръководено в действията си от просветлен ум, изчистено от низши желания и страсти сърце и желязна воля, която не познава прегради по
пътя
към Доброто.
Понеже, както казва Учителят П. Дънов: „Като е дошъл на Земята, човек носи със себе си всички условия и възможности да бъде щастлив. Въпреки това той казва, че е нещастен. Защо е нещастен? Защото не живее правилно.
към текста >>
– Според нас те са два вида: 1) вътрешни – споменатият вече нееднократно жизнен потенциал на всеки човек (
телесен
, емоционален, умствен и духовен); и 2) външни – условията на нашия земен живот, които от първия миг, в който си поемем дъх след излизането от майчината утроба, до последния миг, в който напуснем тялото, за да се завърнем в истинската си родина – царството на Духа, ни предлагат безчетни възможности да научим уроците, за които сме изпратени на Земята, и да направим още една крачка напред по
пътя
към Бога.
“ или „Каквото получа, нека да е тук и сега. За после не мисля...“ А това „после“ е ни повече, ни по-малко, а Вечността. Въпросът е: заслужава ли си да жертваме нетленната награда заради илюзорните придобивки на Мамона? Ето отговора на Великия Посветен: „Щастието на човека не е на Земята. Елементите на щастието са на Земята, но самото щастие, като нещо цяло, не съществува на Земята.“ Кои са тези тайнствени елементи на щастието, сред които живеем, но които очевидно не разпознаваме и не използваме, за да изградим храма на своята личностна пълнота?
– Според нас те са два вида: 1) вътрешни – споменатият вече нееднократно жизнен потенциал на всеки човек (
телесен
, емоционален, умствен и духовен); и 2) външни – условията на нашия земен живот, които от първия миг, в който си поемем дъх след излизането от майчината утроба, до последния миг, в който напуснем тялото, за да се завърнем в истинската си родина – царството на Духа, ни предлагат безчетни възможности да научим уроците, за които сме изпратени на Земята, и да направим още една крачка напред по
пътя
към Бога.
На друго място в Словото си Учителят на ББ у нас ни разкрива една простичка, но извънредно ефективна рецепта за постигане на щастието – в безкористната и всеотдайна Божествена Любов: „Смисълът на живота се заключава в това, да обичаш, а не да те обичат (курсивът мой – К.З.). Добре е да те обичат, но още по-добре е да обичаш. Който обича, той е щастлив, той е господар. В това отношение пръв Бог е дал пример. Той обича всички, затова е Господар на света.
към текста >>
Следователно – да познаеш Бога в Любовта е най-значимото постижение по духовния
Път
, което те пренася завинаги в нетленните обители на върховното щастие.
Само тогава бихме могли да изпитаме онова щастие и блаженство, които Той изпитва във всеки миг на безкрайността, в която живее. Всичко останало, колкото и да е примамливо и бляскаво, е само подготовка за триумфа на окончателното сливане с Божественото. И е съвсем логично първият и най-важен обект на обичта ни да бъде самият Източник на всемирната Любов: „... Искате ли да бъдете щастливи, спазвайте първата и най-голяма заповед: „Да възлюбиш Господа, Бога твоего, с всичката си душа, с всичката си сила, с всичкото си сърце и всичкия си ум, и ближния си като себе си.“ Дръжте тази Любов непреривно в себе си, за да става правилна обмяна между Божията и вашата Любов. Колкото по-чиста, по-безкористна и по-възвишена става вашата Любов, толкова по-голяма е възможността да познаете Онзи, Който ви обича. Той постепенно ще ви се открива и вие ще започнете да виждате еднакво ясно както отвън, така и отвътре“ (Учителят П. Дънов).
Следователно – да познаеш Бога в Любовта е най-значимото постижение по духовния
Път
, което те пренася завинаги в нетленните обители на върховното щастие.
А си щастлив, защото Той е оживял в теб и ти си станал едно с Него. Така неусетно ти си се превърнал в жител на Божествения свят: „Само онзи човек може да бъде щастлив, който живее в Божествения свят, т.е. който разбира живота по форма, по съдържание и по смисъл“ (Учителят П. Дънов). За мъдрия щастието не е в онова, което може да бъде измерено и претеглено, а в постепенното изграждане на невидимата нишка на великата Любов, която съединява сърцето на Бога със сърцата на всички живи същества: „Ти не мисли, че с богатството можеш да бъдеш щастлив, не мисли, че с многото знание можеш да бъдеш щастлив, нито че със силата си можеш да бъдеш щастлив. Щастието се крие в ония благородни отношения, които трябва да имаш със своите братя, в онова дълбоко вътрешно разбирателство с тях.
към текста >>
Включително и необходимостта да простиш на самия себе си неизбежните грешки по
пътя
към съвършенството и да се обикнеш, понеже и ти си чедо на Всевишния и си достоен за Неговата Любов: „Само онези хора ще бъдат щастливи и ще разберат смисъла на живота, които обичат духа си, които обичат душата си, вярват в светлината на своя ум, които се греят на пламъка на своето слънце“ (Учителят П. Дънов).
А да разбираш живота – при това и по форма, и по съдържание, и по смисъл, – това е цяла наука. Да откриеш у себе си силите и волята, за да се разделиш навеки със старото и да поемеш всички рискове и неизвестности на Новото – тази съдбоносна стъпка е подвластна само на ученика с разширено съзнание, който е израснал до висотата на строител на утрешния ден. Той не се е борил за щастие, той го е изстрадал и заслужил: „Какво представя щастието? От научна гледна точка щастието не е нищо друго освен повдигане на съзнанието на по-високо стъпало, при което човек излиза от старите традиции и разбирания за живота“ (Учителят П. Дънов). Тази именно форма на дълбока вътрешна удовлетвореност и ненарушим душевен мир, която наричаме „щастие“, предполага и вяра в самия себе си – вяра в това, което Бог е вложил у теб.
Включително и необходимостта да простиш на самия себе си неизбежните грешки по
пътя
към съвършенството и да се обикнеш, понеже и ти си чедо на Всевишния и си достоен за Неговата Любов: „Само онези хора ще бъдат щастливи и ще разберат смисъла на живота, които обичат духа си, които обичат душата си, вярват в светлината на своя ум, които се греят на пламъка на своето слънце“ (Учителят П. Дънов).
Бог не ни е създал, за да бъдем нещастни. Според думите на същия велик Учител това, което ни прави щастливи, е от Бога, а това, което ни прави нещастни, не е от Него. Той би желал всички да бъдем щастливи и да изпълним назначението си и на тази планета, и в Космоса въобще. Един от главните методи в тази насока (както и впрочем във всяка творческа изява на човека) е концентрираната мисъл: „Първата задача на болния е да оздравее. Щом почнете да се безпокоите, вие сте остарели.
към текста >>
Отчитайки наличието на изконна и безусловна разумност в Природата, ученикът от духовната Школа се стреми винаги да бъде в хармония с нея и да предоставя възможност на нейната разумност, на нейните енергии да се проявят чрез него: „Човек страда главно по две причини: когато не иска да даде
път
на силите на природата да се проявят и когато природата не му дава това, което желае.
Под него той разбира както проявите на разумност в природната среда на материалния свят, така и съществуването на йерархия разумни същества в невидимата вселена, които в еволюционно отношение надвишават човека. Общуването с тях, когато е подчинено на космическите закони и цели реализирането на благородни идеи и творчески замисли, също е в състояние да направи човека щастлив: „Щастието в света седи в оная връзка, която човек може да направи с живата природа, с разумната природа – колективното съзнание на възвишените същества. Като влезете между тях, само тогава ще почувствате какво нещо е възвишеното, хубавото – истински хубавото, а не онова, което се постига с умовете и със сърцата. Като влезеш, няма да бъдеш неспокоен. Тогава цялата Вселена ще бъде училище – място за радост и веселие“ (Учителят П. Дънов).
Отчитайки наличието на изконна и безусловна разумност в Природата, ученикът от духовната Школа се стреми винаги да бъде в хармония с нея и да предоставя възможност на нейната разумност, на нейните енергии да се проявят чрез него: „Човек страда главно по две причини: когато не иска да даде
път
на силите на природата да се проявят и когато природата не му дава това, което желае.
Тя поставя до устата му това, което желае, и щом отвори уста да го приеме, тя веднага го дръпва. Желанието на природата не е да застави човека да страда, но да го направи щастлив. Той не може да бъде щастлив, докато не стане проводник на енергиите в природата“ (Учителят П. Дънов). Примерът на онези, които вече са постигнали щастие, може да бъде заразителен в най-добрия смисъл на думата. Ако съчетаваме следването на този пример (разбира се, съобразено със собствените, неповторими условия на живот) с пълноценния контакт с духовния и Божествения свят, тогава не просто ще докоснем щастието, а то ще се превърне в неразделна част от битието ни: „Ако в продължение на една година държите в съзнанието си някой наистина щастлив човек, силите, които работят в него, ще потекат и към вас.
към текста >>
Българският духовен Учител подлага на изследване и връзката между графичното, буквено изражение на думата „щастие“ – и по-точно, началната ў буква „щ“, и реалното придобиване на щастието: „Правият ъгъл, който се образува в буквата „щ“, показва
пътя
, по който се движи щастието.“
Той не може да бъде щастлив, докато не стане проводник на енергиите в природата“ (Учителят П. Дънов). Примерът на онези, които вече са постигнали щастие, може да бъде заразителен в най-добрия смисъл на думата. Ако съчетаваме следването на този пример (разбира се, съобразено със собствените, неповторими условия на живот) с пълноценния контакт с духовния и Божествения свят, тогава не просто ще докоснем щастието, а то ще се превърне в неразделна част от битието ни: „Ако в продължение на една година държите в съзнанието си някой наистина щастлив човек, силите, които работят в него, ще потекат и към вас. Задачата на всеки човек е най-напред да се свърже с Бога и Божията Любов да потече чрез него. Вдъхновението на хората иде от посещението на ангелите, на възвишените същества“ (Учителят П. Дънов).
Българският духовен Учител подлага на изследване и връзката между графичното, буквено изражение на думата „щастие“ – и по-точно, началната ў буква „щ“, и реалното придобиване на щастието: „Правият ъгъл, който се образува в буквата „щ“, показва
пътя
, по който се движи щастието.“
Всеки човек има някаква мисия на този свят. И тя е неповторима, както е неповторим самият човек. Това, обаче, което свързва всички хора на Земята, е необходимостта да изпълнят Божията воля за самите себе си, а с това – и Неговата воля за света като цяло. Изпълнението волята на Всевишния е равносилно на това, да разнесеш Неговата светлина, топлина и сила навсякъде и на всички. И тогава ще бъдеш истински щастлив.
към текста >>
Вървейки неотклонно по този
път
, търсещият в Духа развива все нови и нови добродетели и ги разгръща като пълноводна река на Общото благо.
Доброто е храна за сърцето. Без добро човек не може да бъде здрав и щастлив. Човешкото сърце се развива и усъвършенства само чрез доброто. Животът минава през доброто. Без сърце живот не съществува“ (Учителят П. Дънов).
Вървейки неотклонно по този
път
, търсещият в Духа развива все нови и нови добродетели и ги разгръща като пълноводна река на Общото благо.
В основата на жизнения му успех лежи неговата правилна, безкористна и съзидателна мисъл. Такъв човек, според Учителя на Новата Култура, е образец за сбъднато щастие: „Добродетелите са дреха, облекло на щастието. Правите мисли пък са къщата, в която щастието живее. Следователно, който може да бъде щастлив, той трябва да бъде облечен с красива и мощна мисъл.“ Ако вече си постигнал щастието, една от най-важните предпоставки да го съхраниш е чистотата.
към текста >>
Но това не е надмогването на повика на плътта и окончателното дистанциране от празната шумотевица на цивилизацията, които постигат светците, аскетите, отшелниците, йогите, въобще истинските посланици на Духа, а преселване в едно изкуствено създадено от въображението пространство на душевен вакуум, което само по себе си не съдържа никаква форма на живот, а и не предлага
пътища
за развитие.
въпросът си остава такъв, какъвто си е.“ За хората с религиозно съзнание или съответна вътрешна настройка един от синонимите на щастието е обещанието на религията за блаженство на праведните в отвъдния свят. Понякога подобна ориентация на мисленето се превръща в бягство от земния живот, в пренебрегване на задълженията, които имаме в социалната среда. Такъв човек престава да бъде полезен и за себе си, и за околните, и за Космоса. Той потъва в илюзорната привлекателност на мечтите и очакванията си и още приживе умира за света.
Но това не е надмогването на повика на плътта и окончателното дистанциране от празната шумотевица на цивилизацията, които постигат светците, аскетите, отшелниците, йогите, въобще истинските посланици на Духа, а преселване в едно изкуствено създадено от въображението пространство на душевен вакуум, което само по себе си не съдържа никаква форма на живот, а и не предлага
пътища
за развитие.
Казано с други думи: беглецът в царството на илюзиите става доброволен заточеник във владенията на своята съдбоносна заблуда и бавно, но сигурно угасва под тежестта на фаталното си невежество. Единственият изход от така възникналата ситуация е осъзнаването на истинското предназначение на конкретния човек в живота и заемане на активна позиция за реализиране на това предназначение с всички физически, нравствени, умствени и духовни сили на личността. Учителят на ББ у нас рисува контурите на този проблем с пестеливи, но ярки багри: „Някой пък мечтае да бъде щастлив. Ти щастието още не си го опитал, а го търсиш. Ти не знаеш още какво е щастието.
към текста >>
Избавлението от слепотата в духовната лексика означава пробуждането на човешката душа, новорождението, поемането с пълни сили по
пътеката
на окултното ученичество.
- На Земята по-щастливо същество от човека няма. Всички същества под човека са нещастни. Щастието в тази негова интерпретация предполага разумно използване на човешката съзнателност, на мисловния, интелектуалния потенциал на човека – за целите на всемирното Добро. - Когато човек е сляп и му се отворят очите, знаете ли каква радост изпитва той? Същият закон е и когато нещо ново се открие на човешкия ум.
Избавлението от слепотата в духовната лексика означава пробуждането на човешката душа, новорождението, поемането с пълни сили по
пътеката
на окултното ученичество.
- Човек трябва да има това чувство да оценява храната и всичко, което получава. Вие сте били на небето и не сте го оценявали и затова са ви лишили от това благо. И сега, като се върнете на небето, ще цените всичко, което е там. Казаното тук от Учителя е с извънредно дълбок подтекст. Навярно той има пред вид момента, от който душата, живото същество, е започнала своя инволюционен път в царството на материята.
към текста >>
Навярно той има пред вид момента, от който душата, живото същество, е започнала своя инволюционен
път
в царството на материята.
Избавлението от слепотата в духовната лексика означава пробуждането на човешката душа, новорождението, поемането с пълни сили по пътеката на окултното ученичество. - Човек трябва да има това чувство да оценява храната и всичко, което получава. Вие сте били на небето и не сте го оценявали и затова са ви лишили от това благо. И сега, като се върнете на небето, ще цените всичко, което е там. Казаното тук от Учителя е с извънредно дълбок подтекст.
Навярно той има пред вид момента, от който душата, живото същество, е започнала своя инволюционен
път
в царството на материята.
Веднъж отделила се от небесните блага, тя потъва все по-дълбоко във владенията на преходността и на мировата илюзия. Страдайки, тя научава уроците, предлагани щедро от света на формите, оценява истинската стойност на непреходността – рожба и синоним на Духа, и рано или късно поема в посока към завръщането в родния дом, Лоното на Твореца. И когато се завърне там, тя ще бъде вече достатъчно зряла и мъдра, за да прозира действителната същност на своето вечно отечество и незаменимите по качество условия за извисяване, които осигурява то. Учителят на Новата Култура завършва своята кратка, но вдъхновена проповед с проникновена изповед за истинните параметри на щастието: - Гладният е щастлив при хляба.
към текста >>
45.
Живата връзка с Учителя
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Пътят
на човешкото развитие върви по спирала, кръговете се стесняват нагоре и се получава нещо като конус.
Живата връзка с Учителя
Пътят
на човешкото развитие върви по спирала, кръговете се стесняват нагоре и се получава нещо като конус.
Но има и друг път по вертикалата на конуса, който е за онези души, които са готови да преминат през най-големите трудности, за да си осигурят по-бързо развитие. Пътят по вертикалата на конуса на човешкото развитие е пътят на ученика. На събора в София през 1927 г. Учителят подробно говори за този ускорен път на развитие; за пътя на обикновения човек, на талантливия, на гениалния, на светията, но най-високо поставя пътя на ученика. Не е лесен пътят на ученика.
към текста >>
Но има и друг
път
по вертикалата на конуса, който е за онези души, които са готови да преминат през най-големите трудности, за да си осигурят по-бързо развитие.
Живата връзка с Учителя Пътят на човешкото развитие върви по спирала, кръговете се стесняват нагоре и се получава нещо като конус.
Но има и друг
път
по вертикалата на конуса, който е за онези души, които са готови да преминат през най-големите трудности, за да си осигурят по-бързо развитие.
Пътят по вертикалата на конуса на човешкото развитие е пътят на ученика. На събора в София през 1927 г. Учителят подробно говори за този ускорен път на развитие; за пътя на обикновения човек, на талантливия, на гениалния, на светията, но най-високо поставя пътя на ученика. Не е лесен пътят на ученика. Още Христос говори, че този, който иска да Го последва, трябва да се откаже от всичко.
към текста >>
Пътят
по вертикалата на конуса на човешкото развитие е
пътят
на ученика.
Живата връзка с Учителя Пътят на човешкото развитие върви по спирала, кръговете се стесняват нагоре и се получава нещо като конус. Но има и друг път по вертикалата на конуса, който е за онези души, които са готови да преминат през най-големите трудности, за да си осигурят по-бързо развитие.
Пътят
по вертикалата на конуса на човешкото развитие е
пътят
на ученика.
На събора в София през 1927 г. Учителят подробно говори за този ускорен път на развитие; за пътя на обикновения човек, на талантливия, на гениалния, на светията, но най-високо поставя пътя на ученика. Не е лесен пътят на ученика. Още Христос говори, че този, който иска да Го последва, трябва да се откаже от всичко. За да Го последва, той трябва да бъде готов да върши волята на Отца.
към текста >>
Учителят подробно говори за този ускорен
път
на развитие; за
пътя
на обикновения човек, на талантливия, на гениалния, на светията, но най-високо поставя
пътя
на ученика.
Живата връзка с Учителя Пътят на човешкото развитие върви по спирала, кръговете се стесняват нагоре и се получава нещо като конус. Но има и друг път по вертикалата на конуса, който е за онези души, които са готови да преминат през най-големите трудности, за да си осигурят по-бързо развитие. Пътят по вертикалата на конуса на човешкото развитие е пътят на ученика. На събора в София през 1927 г.
Учителят подробно говори за този ускорен
път
на развитие; за
пътя
на обикновения човек, на талантливия, на гениалния, на светията, но най-високо поставя
пътя
на ученика.
Не е лесен пътят на ученика. Още Христос говори, че този, който иска да Го последва, трябва да се откаже от всичко. За да Го последва, той трябва да бъде готов да върши волята на Отца. И според Учителя ученик е този, за когото целта и смисълът на живота е да служи на Бога. Това не значи човек да се откаже От близки и далечни, но служейки на Бога, той най-добре може да им служи, защото в Бога всички се събират и обединяват.
към текста >>
Не е
лесен
пътят
на ученика.
Пътят на човешкото развитие върви по спирала, кръговете се стесняват нагоре и се получава нещо като конус. Но има и друг път по вертикалата на конуса, който е за онези души, които са готови да преминат през най-големите трудности, за да си осигурят по-бързо развитие. Пътят по вертикалата на конуса на човешкото развитие е пътят на ученика. На събора в София през 1927 г. Учителят подробно говори за този ускорен път на развитие; за пътя на обикновения човек, на талантливия, на гениалния, на светията, но най-високо поставя пътя на ученика.
Не е
лесен
пътят
на ученика.
Още Христос говори, че този, който иска да Го последва, трябва да се откаже от всичко. За да Го последва, той трябва да бъде готов да върши волята на Отца. И според Учителя ученик е този, за когото целта и смисълът на живота е да служи на Бога. Това не значи човек да се откаже От близки и далечни, но служейки на Бога, той най-добре може да им служи, защото в Бога всички се събират и обединяват. За да стане истински служител на Бога, ученикът трябва да премине през Божествената школа.
към текста >>
В дългия
път
на своето развитие в помощ на човечеството са били изпращани много Учители, които да се грижат за него и да му дадат онова знание, което му е необходимо за съответната степен на развитие.
И като свършите училището с успех, ще дойде великият Учител, Който ще освободи ума и сърцето ви.“[37] За всеки клас има определено знание и опитности, които човешката душа трябва да придобие. Има специално подготвени Учители, които да го предадат и да я подготвят да придобие опитностите. Знанието, което се предава в тия класове, знанието за човешкото развитие идва от едно и също свещено място. То е еднакво ценно, но е валидно за степента на развитие, в която се намира човечеството.
В дългия
път
на своето развитие в помощ на човечеството са били изпращани много Учители, които да се грижат за него и да му дадат онова знание, което му е необходимо за съответната степен на развитие.
За днешното време - епохата на Водолея - от Божествения свят е изпратен да ръководи човечеството в новия път на развитие, в новата епоха, Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно). Както се каза по-горе, пътят на развитие на човечеството върви по спирала; но за онези, които искат да ускорят своето развитие, пътят върви по вертикала - това е пътят на ученика. Това знание, което е необходимо да придобие ученикът за своето ускорено развитие, се преподава в окултните школи. Посещението на неделните беседи беше свободно, докато посещението в окултните класове беше задължително. Веднъж приет в един от тия класове, ученикът е задължен да ги посещава редовно.
към текста >>
За днешното време - епохата на Водолея - от Божествения свят е изпратен да ръководи човечеството в новия
път
на развитие, в новата епоха, Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно).
За всеки клас има определено знание и опитности, които човешката душа трябва да придобие. Има специално подготвени Учители, които да го предадат и да я подготвят да придобие опитностите. Знанието, което се предава в тия класове, знанието за човешкото развитие идва от едно и също свещено място. То е еднакво ценно, но е валидно за степента на развитие, в която се намира човечеството. В дългия път на своето развитие в помощ на човечеството са били изпращани много Учители, които да се грижат за него и да му дадат онова знание, което му е необходимо за съответната степен на развитие.
За днешното време - епохата на Водолея - от Божествения свят е изпратен да ръководи човечеството в новия
път
на развитие, в новата епоха, Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно).
Както се каза по-горе, пътят на развитие на човечеството върви по спирала; но за онези, които искат да ускорят своето развитие, пътят върви по вертикала - това е пътят на ученика. Това знание, което е необходимо да придобие ученикът за своето ускорено развитие, се преподава в окултните школи. Посещението на неделните беседи беше свободно, докато посещението в окултните класове беше задължително. Веднъж приет в един от тия класове, ученикът е задължен да ги посещава редовно. Учителят казва:„Ако ученикът отсъства от клас без никакъв повод, без важна, неотложна причина, той се отстранява от класа.“[38] Това не значи, че се е държал списък на посещенията, а всеки свободно е влизал и излизал.
към текста >>
Както се каза по-горе,
пътят
на развитие на човечеството върви по спирала; но за онези, които искат да ускорят своето развитие,
пътят
върви по вертикала - това е
пътят
на ученика.
Има специално подготвени Учители, които да го предадат и да я подготвят да придобие опитностите. Знанието, което се предава в тия класове, знанието за човешкото развитие идва от едно и също свещено място. То е еднакво ценно, но е валидно за степента на развитие, в която се намира човечеството. В дългия път на своето развитие в помощ на човечеството са били изпращани много Учители, които да се грижат за него и да му дадат онова знание, което му е необходимо за съответната степен на развитие. За днешното време - епохата на Водолея - от Божествения свят е изпратен да ръководи човечеството в новия път на развитие, в новата епоха, Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно).
Както се каза по-горе,
пътят
на развитие на човечеството върви по спирала; но за онези, които искат да ускорят своето развитие,
пътят
върви по вертикала - това е
пътят
на ученика.
Това знание, което е необходимо да придобие ученикът за своето ускорено развитие, се преподава в окултните школи. Посещението на неделните беседи беше свободно, докато посещението в окултните класове беше задължително. Веднъж приет в един от тия класове, ученикът е задължен да ги посещава редовно. Учителят казва:„Ако ученикът отсъства от клас без никакъв повод, без важна, неотложна причина, той се отстранява от класа.“[38] Това не значи, че се е държал списък на посещенията, а всеки свободно е влизал и излизал. Изключването не е външен, а вътрешен процес.
към текста >>
Така че ние, ако заменим думата „логос“ с „разумност“, ще бъдем много по-близко до дълбокото значение, което апостол Йоан е вложил в тази дума; и тогава текстът би трябвало да се чете: ,3 начало бе разумността и разумността бе Бог.“ Когато за първи
път
се запознах с Учителя, първият въпрос, който му зададох, беше: „Какво е Бог?
Εν aρχή се превежда: „В начало“; ην ο Λόγος се превежда: „беше логос“; κaι ο Λόγος ην - „и логосът беше“; προς τον Θεόν значи „първият от боговете“. („В начало беше логосът и логосът беше първият от боговете.“) Така че под „логос“ трябва да разбираме оная велика творческа сила, от която всичко произтича и която е създала всичко и продължава да създава всичко. В българския език имаме думата „разумност“: Тази дума я нямат нито англичаните, нито французите. Понятието „разумност“ съществува в българския език от най-древни времена, но Учителят много задълбочава и разширява значението й. Когато говорим за разумен човек, ние разбираме не само че той е умен, но че той е изпълнен с любов и в своето поведение той се съобразява напълно с природните и Божествените закони.
Така че ние, ако заменим думата „логос“ с „разумност“, ще бъдем много по-близко до дълбокото значение, което апостол Йоан е вложил в тази дума; и тогава текстът би трябвало да се чете: ,3 начало бе разумността и разумността бе Бог.“ Когато за първи
път
се запознах с Учителя, първият въпрос, който му зададох, беше: „Какво е Бог?
“ И Учителят ми отговори: „Бог е Любов.“ Така че, ако пишем новото Евангелие според Учителя, трябва да започнем с думите: „В началото бе Любовта и Любовта бе Бог.“ Във връзка с това Учителят казва: „Словото — това е единственото нещо, това е именно разумният живот, за който трябва да живеем.“ „Какво нещо означава Словото Божие? То е онзи първоначален момент, когато Божествената Любов съзнателно се е проявила вътре в материалния свят.“[45] „Първият и великият закон, върху който се гради този разумен живот, това е Божията Любов.“[46]
към текста >>
Двата
пътя
, младежки окултен клас, 1922.
[37] Учителят. Трите живота, общ окултен клас, 1922. София: Литопечат, 1942. 59 с. [38] Учителят.
Двата
пътя
, младежки окултен клас, 1922.
София. 1934. 21 с. [39] Учителят. Трите живота, общ окултен клас, 1922. София: Литопечат, 1942.
към текста >>
46.
Видение на Ездра
- Николай Райнов
И ще видят жълти черепи на мъртъвци, по които расте мокра
плесен
и никнат дребни гъбички.
И ще кажат с горест устата им тогава: — Суета е светът — и суетата ражда суета! Те ще потърсят седалище в Основанието. Ала ще намерят ли основание на земята за своята надежда? Ще видят, че в душата им е лежало основанието на всеки блян — а тази душа ще им се яви суха, като угар, и безводна, като пепелище. Ще видят те, че са рухнали всички основания — до едно — в душата, защото пожар е изпепелил и най-крехкото, и най-здравото. И ще промълвят с тъга устата им тогава: — Суета е светът — и суетата ражда суета! Те ще подирят седалище във Величието.
И ще видят жълти черепи на мъртъвци, по които расте мокра
плесен
и никнат дребни гъбички.
И ще видят още книги от кожа и дълги свитъци от пергамент, разяждани от червеи. И ще видят още изящни мраморни стълпове — рухнали, като крехка паяжина, разсипани из дребен бял прах, станали едно с пръстта па градските стъгди. И ще заридае в отчаяние душата им до мъртвото величие на племена, градове и люде — и ще видят сянката на това величие — станала едно с огромната сянка на Смъртта. И ще изрекат с болка устата им тогава: — Суета е светът — и суетата ражда суета! Те ще потърсят седалище в Тържеството. И ще видят сенките на славни царе, носени на златни колесници от дванадесет бели коня.
към текста >>
Черният Цар ще ги тъпче, като скакалци, и не ще намерят
път
да избягат.
…Аз, Ездра, бях служител на Всевишния. И видях: и ето, раздра глас тъмнината — глас, подобен на писък в пустинята нощем. И кървави стъпки се отбелязаха в небесното пространство. И записах аз словата на това, което има да стане. Защото — близо е Денят!“ „И стигна глас до мене — и прободе до дъно сърцето ми тоя глас — гласът на Оногова, Който иде.
Черният Цар ще ги тъпче, като скакалци, и не ще намерят
път
да избягат.
И гърлицата ще потърси гнездото си, но скорпиони ще намери там. И всяка майка ще вижда децата си избити от незнайна ръка. И Той ще ги мъкне като плячка на победа бранна. И по стъгдите на вси големи градове ще се разнесат гласове на измама. Никой не ще знае тогава кого да вярва и кого да не вярва.
към текста >>
И голи ще наскачат от легло жени и девици, за да дирят
път
в ужас и тревога, но не ще намерят
пътя
, както не са го намерили мъжете и братята им.
И всяка майка ще вижда децата си избити от незнайна ръка. И Той ще ги мъкне като плячка на победа бранна. И по стъгдите на вси големи градове ще се разнесат гласове на измама. Никой не ще знае тогава кого да вярва и кого да не вярва. Защото Истината ще скрие лицето си.
И голи ще наскачат от легло жени и девици, за да дирят
път
в ужас и тревога, но не ще намерят
пътя
, както не са го намерили мъжете и братята им.
Тогава ще се яви Врагът на Черния Цар — Белият Владика ще дойде. И ще поведе Той избраниците, за да ги спаси от кървавия потоп. Ще ги поведе търпеливо и кротко Силният към нови брегове — и нови небеса ще им разкрие. Истина, истина ви казвам: — с мед и жлъчка ще ги храни, с вино и отрова ще ги пои, но не ще видят смърт, ни острие на меч! И кръв ще оставят стъпките им по пясъка, а сърцето им ще възрасне като слънце — и лъчи ще пръсне по земята. И светото страдание на зачеване и раждане ще посети сърцето им — и нови вселени ще родят, защото слънчев сок ще оплоди душите им.
към текста >>
47.
Що е окултизъм
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Но съществува ли, наистина, такава наука, и кой е
пътя
, по който ще можем да се доберем и да усвоим поне една малка част.от нейните знания ?
От там — окултна, тайна наука или окултизъм. Това название й е дадено, защото, както в дълбоката древност, така и до днес, голяма част от знанията, с които тази наука борави, са бивали скривани от погледите на тия, които биха могли да злоупотребят с тях. Истинското значение, обаче, на думата окултизъм, това е Божествената Мъдрост, съвършеното, пълното знание за човека и вселената, за живота и за силите и законите, по които той се развива. Окултизмът, това е онази дълбока, всеобгръщаща наука, за която граници нема, която прониква вредом, — в минало, настояще и бъдеще, в близко и далечно, във видимо и невидимо за окото на обикновения човек, която отговаря на всички въпроси, разрешава всички проблеми, в чиято светлина изчезват, разясняват се всички загадки. Окултизмът — това е, най-сетне, приложението на тази пълна и всемощна наука, владането и използването на скритите сили на природата и човека, по начин, щото те да съдействуват за правилното и непрестанно развитие на живота.
Но съществува ли, наистина, такава наука, и кой е
пътя
, по който ще можем да се доберем и да усвоим поне една малка част.от нейните знания ?
В своята абсолютна цялост, окултната наука е нещо недостижимо за обикновения човешки ум. Човек, колкото и съвършен да е той, не може да я обгърне, да я усвои напълно, тъй както едно по-нискостояще от човека в стълбата на еволюцията същество, не може да има знанията, които той има. Следователно, в своята цялост, в пълнотата на своя блясък и съвършенство, окултната наука е недостъпна за обикновения човек и затова нито може да бъде обстойно разглеждана, нито доказвана. Обаче, ний, хората, имаме път към нея. Нам е дадена посоката на движение към нея, а също така — едно огромно за нас число знания, взети от нея, които представляват малка, незначителна трошица от нейната пълнота, но които пък по отношение на обикновеното човешко знание, на официалната наука, представляват цял океан.
към текста >>
Обаче, ний, хората, имаме
път
към нея.
Окултизмът — това е, най-сетне, приложението на тази пълна и всемощна наука, владането и използването на скритите сили на природата и човека, по начин, щото те да съдействуват за правилното и непрестанно развитие на живота. Но съществува ли, наистина, такава наука, и кой е пътя, по който ще можем да се доберем и да усвоим поне една малка част.от нейните знания ? В своята абсолютна цялост, окултната наука е нещо недостижимо за обикновения човешки ум. Човек, колкото и съвършен да е той, не може да я обгърне, да я усвои напълно, тъй както едно по-нискостояще от човека в стълбата на еволюцията същество, не може да има знанията, които той има. Следователно, в своята цялост, в пълнотата на своя блясък и съвършенство, окултната наука е недостъпна за обикновения човек и затова нито може да бъде обстойно разглеждана, нито доказвана.
Обаче, ний, хората, имаме
път
към нея.
Нам е дадена посоката на движение към нея, а също така — едно огромно за нас число знания, взети от нея, които представляват малка, незначителна трошица от нейната пълнота, но които пък по отношение на обикновеното човешко знание, на официалната наука, представляват цял океан. От незапомнени времена Великите Учители на човечеството, Посветените в тая Божествена наука, са давали и дават на човечеството това, от което то наистина има нужда, и което то може да оползотвори за своето развитие. От незапомнени времена, от светилищата, в които е било пазено това знание, от древните египетски, индийски и т. н. храмове, се е разнасяла светлината на великите истини и се е сочел Пътят, по който трябва да тръгне жадуващия да подигне крайчеца на завесата на тайните и да утоли жаждата на своя Дух за истинска светлина. От незапомнени времена, а и днес, Пътят е отворен за тези, които желаят да търсят, да проверят и опитат непосредствено силата и величието на тази наука.
към текста >>
храмове, се е разнасяла светлината на великите истини и се е сочел
Пътят
, по който трябва да тръгне жадуващия да подигне крайчеца на завесата на тайните и да утоли жаждата на своя Дух за истинска светлина.
Следователно, в своята цялост, в пълнотата на своя блясък и съвършенство, окултната наука е недостъпна за обикновения човек и затова нито може да бъде обстойно разглеждана, нито доказвана. Обаче, ний, хората, имаме път към нея. Нам е дадена посоката на движение към нея, а също така — едно огромно за нас число знания, взети от нея, които представляват малка, незначителна трошица от нейната пълнота, но които пък по отношение на обикновеното човешко знание, на официалната наука, представляват цял океан. От незапомнени времена Великите Учители на човечеството, Посветените в тая Божествена наука, са давали и дават на човечеството това, от което то наистина има нужда, и което то може да оползотвори за своето развитие. От незапомнени времена, от светилищата, в които е било пазено това знание, от древните египетски, индийски и т. н.
храмове, се е разнасяла светлината на великите истини и се е сочел
Пътят
, по който трябва да тръгне жадуващия да подигне крайчеца на завесата на тайните и да утоли жаждата на своя Дух за истинска светлина.
От незапомнени времена, а и днес, Пътят е отворен за тези, които желаят да търсят, да проверят и опитат непосредствено силата и величието на тази наука. Този път, обаче — пътят на окултното ученичество — не е така лесен, както мнозина биха желали. Трудно се върви по него, и затова малцина са тия, които го намират и следват. Чисто сърце, постоянен стремеж към истината и силна воля, са трите основни качества, които са необходими на ученика, за да може той да върви успешно в тоя Път на посвещение, на разкриване тайните на живота и на овладяване неговите сили. И който може да върви смело и бодро на- пред по тоя път, единствен той ще е способен да провери лично, да опита сам, да добие абсолютни доказателства за великите истини, които на другите ще бъдат доказвани през втора и трета ръка, посредством странични, извънредни доказателства и доводи.
към текста >>
От незапомнени времена, а и днес,
Пътят
е отворен за тези, които желаят да търсят, да проверят и опитат непосредствено силата и величието на тази наука.
Обаче, ний, хората, имаме път към нея. Нам е дадена посоката на движение към нея, а също така — едно огромно за нас число знания, взети от нея, които представляват малка, незначителна трошица от нейната пълнота, но които пък по отношение на обикновеното човешко знание, на официалната наука, представляват цял океан. От незапомнени времена Великите Учители на човечеството, Посветените в тая Божествена наука, са давали и дават на човечеството това, от което то наистина има нужда, и което то може да оползотвори за своето развитие. От незапомнени времена, от светилищата, в които е било пазено това знание, от древните египетски, индийски и т. н. храмове, се е разнасяла светлината на великите истини и се е сочел Пътят, по който трябва да тръгне жадуващия да подигне крайчеца на завесата на тайните и да утоли жаждата на своя Дух за истинска светлина.
От незапомнени времена, а и днес,
Пътят
е отворен за тези, които желаят да търсят, да проверят и опитат непосредствено силата и величието на тази наука.
Този път, обаче — пътят на окултното ученичество — не е така лесен, както мнозина биха желали. Трудно се върви по него, и затова малцина са тия, които го намират и следват. Чисто сърце, постоянен стремеж към истината и силна воля, са трите основни качества, които са необходими на ученика, за да може той да върви успешно в тоя Път на посвещение, на разкриване тайните на живота и на овладяване неговите сили. И който може да върви смело и бодро на- пред по тоя път, единствен той ще е способен да провери лично, да опита сам, да добие абсолютни доказателства за великите истини, които на другите ще бъдат доказвани през втора и трета ръка, посредством странични, извънредни доказателства и доводи. Който може успешно да върви в тоя път, само той ще развие в себе си силите и способностите да проникне зад видимото, външното и да види скритата истинска страна на нещата, само той ще може съзнателно да влезе в оня недостъпен за другите свят, в който нещата нема нужда да се доказват, защото се виждат и знаят.
към текста >>
Този
път
, обаче —
пътят
на окултното ученичество — не е така
лесен
, както мнозина биха желали.
Нам е дадена посоката на движение към нея, а също така — едно огромно за нас число знания, взети от нея, които представляват малка, незначителна трошица от нейната пълнота, но които пък по отношение на обикновеното човешко знание, на официалната наука, представляват цял океан. От незапомнени времена Великите Учители на човечеството, Посветените в тая Божествена наука, са давали и дават на човечеството това, от което то наистина има нужда, и което то може да оползотвори за своето развитие. От незапомнени времена, от светилищата, в които е било пазено това знание, от древните египетски, индийски и т. н. храмове, се е разнасяла светлината на великите истини и се е сочел Пътят, по който трябва да тръгне жадуващия да подигне крайчеца на завесата на тайните и да утоли жаждата на своя Дух за истинска светлина. От незапомнени времена, а и днес, Пътят е отворен за тези, които желаят да търсят, да проверят и опитат непосредствено силата и величието на тази наука.
Този
път
, обаче —
пътят
на окултното ученичество — не е така
лесен
, както мнозина биха желали.
Трудно се върви по него, и затова малцина са тия, които го намират и следват. Чисто сърце, постоянен стремеж към истината и силна воля, са трите основни качества, които са необходими на ученика, за да може той да върви успешно в тоя Път на посвещение, на разкриване тайните на живота и на овладяване неговите сили. И който може да върви смело и бодро на- пред по тоя път, единствен той ще е способен да провери лично, да опита сам, да добие абсолютни доказателства за великите истини, които на другите ще бъдат доказвани през втора и трета ръка, посредством странични, извънредни доказателства и доводи. Който може успешно да върви в тоя път, само той ще развие в себе си силите и способностите да проникне зад видимото, външното и да види скритата истинска страна на нещата, само той ще може съзнателно да влезе в оня недостъпен за другите свят, в който нещата нема нужда да се доказват, защото се виждат и знаят. За тия, които чувствуват в себе си достатъчно сили да вървят по тоя път, въпросът е разрешен: те ще опитат сами, колко е велик живота, как необозрими са неговите възможности, те ще се уверят непосредствено и лично в съществуването на невидимия свят, в безсмъртието на човешкия дух, в реалността на по-високо стоящите от човека в стълбата на космичната еволюция същества; те ще познаят законите — скритите пружини, които движат живота, ще овладеят силите, които дремят неизползувани досега в човека и в цялата природа.
към текста >>
Чисто сърце, постоянен стремеж към истината и силна воля, са трите основни качества, които са необходими на ученика, за да може той да върви успешно в тоя
Път
на посвещение, на разкриване тайните на живота и на овладяване неговите сили.
От незапомнени времена, от светилищата, в които е било пазено това знание, от древните египетски, индийски и т. н. храмове, се е разнасяла светлината на великите истини и се е сочел Пътят, по който трябва да тръгне жадуващия да подигне крайчеца на завесата на тайните и да утоли жаждата на своя Дух за истинска светлина. От незапомнени времена, а и днес, Пътят е отворен за тези, които желаят да търсят, да проверят и опитат непосредствено силата и величието на тази наука. Този път, обаче — пътят на окултното ученичество — не е така лесен, както мнозина биха желали. Трудно се върви по него, и затова малцина са тия, които го намират и следват.
Чисто сърце, постоянен стремеж към истината и силна воля, са трите основни качества, които са необходими на ученика, за да може той да върви успешно в тоя
Път
на посвещение, на разкриване тайните на живота и на овладяване неговите сили.
И който може да върви смело и бодро на- пред по тоя път, единствен той ще е способен да провери лично, да опита сам, да добие абсолютни доказателства за великите истини, които на другите ще бъдат доказвани през втора и трета ръка, посредством странични, извънредни доказателства и доводи. Който може успешно да върви в тоя път, само той ще развие в себе си силите и способностите да проникне зад видимото, външното и да види скритата истинска страна на нещата, само той ще може съзнателно да влезе в оня недостъпен за другите свят, в който нещата нема нужда да се доказват, защото се виждат и знаят. За тия, които чувствуват в себе си достатъчно сили да вървят по тоя път, въпросът е разрешен: те ще опитат сами, колко е велик живота, как необозрими са неговите възможности, те ще се уверят непосредствено и лично в съществуването на невидимия свят, в безсмъртието на човешкия дух, в реалността на по-високо стоящите от човека в стълбата на космичната еволюция същества; те ще познаят законите — скритите пружини, които движат живота, ще овладеят силите, които дремят неизползувани досега в човека и в цялата природа. Но понеже хората, способни да вървят успешно в Пътя на окултното ученичество са съвсем малко в сравнение с общия брой на човечеството, то ние ще ги оставим на страна, и ще говорим занапред в тази малка книжка за тези и на тези, на които е съдено да вървят по пътя на обикновения човек. Макар че за тях е невъзможно или много трудно да проникнат лично и съзнателно в невидимия свят, в скритата страна на нещата, но те могат да се уверят в тяхното съществуване чрез проучване на безброй доказателства, — факти, изследвани и проверени хилядократно, които ясно говорят за съществуването на тоя невидим свят и на неговите закони.
към текста >>
И който може да върви смело и бодро на- пред по тоя
път
, единствен той ще е способен да провери лично, да опита сам, да добие абсолютни доказателства за великите истини, които на другите ще бъдат доказвани през втора и трета ръка, посредством странични, извънредни доказателства и доводи.
храмове, се е разнасяла светлината на великите истини и се е сочел Пътят, по който трябва да тръгне жадуващия да подигне крайчеца на завесата на тайните и да утоли жаждата на своя Дух за истинска светлина. От незапомнени времена, а и днес, Пътят е отворен за тези, които желаят да търсят, да проверят и опитат непосредствено силата и величието на тази наука. Този път, обаче — пътят на окултното ученичество — не е така лесен, както мнозина биха желали. Трудно се върви по него, и затова малцина са тия, които го намират и следват. Чисто сърце, постоянен стремеж към истината и силна воля, са трите основни качества, които са необходими на ученика, за да може той да върви успешно в тоя Път на посвещение, на разкриване тайните на живота и на овладяване неговите сили.
И който може да върви смело и бодро на- пред по тоя
път
, единствен той ще е способен да провери лично, да опита сам, да добие абсолютни доказателства за великите истини, които на другите ще бъдат доказвани през втора и трета ръка, посредством странични, извънредни доказателства и доводи.
Който може успешно да върви в тоя път, само той ще развие в себе си силите и способностите да проникне зад видимото, външното и да види скритата истинска страна на нещата, само той ще може съзнателно да влезе в оня недостъпен за другите свят, в който нещата нема нужда да се доказват, защото се виждат и знаят. За тия, които чувствуват в себе си достатъчно сили да вървят по тоя път, въпросът е разрешен: те ще опитат сами, колко е велик живота, как необозрими са неговите възможности, те ще се уверят непосредствено и лично в съществуването на невидимия свят, в безсмъртието на човешкия дух, в реалността на по-високо стоящите от човека в стълбата на космичната еволюция същества; те ще познаят законите — скритите пружини, които движат живота, ще овладеят силите, които дремят неизползувани досега в човека и в цялата природа. Но понеже хората, способни да вървят успешно в Пътя на окултното ученичество са съвсем малко в сравнение с общия брой на човечеството, то ние ще ги оставим на страна, и ще говорим занапред в тази малка книжка за тези и на тези, на които е съдено да вървят по пътя на обикновения човек. Макар че за тях е невъзможно или много трудно да проникнат лично и съзнателно в невидимия свят, в скритата страна на нещата, но те могат да се уверят в тяхното съществуване чрез проучване на безброй доказателства, — факти, изследвани и проверени хилядократно, които ясно говорят за съществуването на тоя невидим свят и на неговите закони. Макар че те не могат тъй лесно да овладеят скритите сили, таещи се в глъбините на човешкия дух, да развият спящите способности, все пак знанието, което те могат да получат от теоретическото изучаване на окултната наука и усилията за издигане и осъвършенствуване, към което това изучаване ще ги подтикне, ще им принесат грамадна полза за тяхното общо развитие.
към текста >>
Който може успешно да върви в тоя
път
, само той ще развие в себе си силите и способностите да проникне зад видимото, външното и да види скритата истинска страна на нещата, само той ще може съзнателно да влезе в оня недостъпен за другите свят, в който нещата нема нужда да се доказват, защото се виждат и знаят.
От незапомнени времена, а и днес, Пътят е отворен за тези, които желаят да търсят, да проверят и опитат непосредствено силата и величието на тази наука. Този път, обаче — пътят на окултното ученичество — не е така лесен, както мнозина биха желали. Трудно се върви по него, и затова малцина са тия, които го намират и следват. Чисто сърце, постоянен стремеж към истината и силна воля, са трите основни качества, които са необходими на ученика, за да може той да върви успешно в тоя Път на посвещение, на разкриване тайните на живота и на овладяване неговите сили. И който може да върви смело и бодро на- пред по тоя път, единствен той ще е способен да провери лично, да опита сам, да добие абсолютни доказателства за великите истини, които на другите ще бъдат доказвани през втора и трета ръка, посредством странични, извънредни доказателства и доводи.
Който може успешно да върви в тоя
път
, само той ще развие в себе си силите и способностите да проникне зад видимото, външното и да види скритата истинска страна на нещата, само той ще може съзнателно да влезе в оня недостъпен за другите свят, в който нещата нема нужда да се доказват, защото се виждат и знаят.
За тия, които чувствуват в себе си достатъчно сили да вървят по тоя път, въпросът е разрешен: те ще опитат сами, колко е велик живота, как необозрими са неговите възможности, те ще се уверят непосредствено и лично в съществуването на невидимия свят, в безсмъртието на човешкия дух, в реалността на по-високо стоящите от човека в стълбата на космичната еволюция същества; те ще познаят законите — скритите пружини, които движат живота, ще овладеят силите, които дремят неизползувани досега в човека и в цялата природа. Но понеже хората, способни да вървят успешно в Пътя на окултното ученичество са съвсем малко в сравнение с общия брой на човечеството, то ние ще ги оставим на страна, и ще говорим занапред в тази малка книжка за тези и на тези, на които е съдено да вървят по пътя на обикновения човек. Макар че за тях е невъзможно или много трудно да проникнат лично и съзнателно в невидимия свят, в скритата страна на нещата, но те могат да се уверят в тяхното съществуване чрез проучване на безброй доказателства, — факти, изследвани и проверени хилядократно, които ясно говорят за съществуването на тоя невидим свят и на неговите закони. Макар че те не могат тъй лесно да овладеят скритите сили, таещи се в глъбините на човешкия дух, да развият спящите способности, все пак знанието, което те могат да получат от теоретическото изучаване на окултната наука и усилията за издигане и осъвършенствуване, към което това изучаване ще ги подтикне, ще им принесат грамадна полза за тяхното общо развитие. Макар и не напълно стъпили върху Пътя, те все пак, ще бъдат близо до него: в тях ще се подготвят условията, ще се създадат необходимите предпоставки за влизане в този Път, за развиване на спящите дарби, за подтикване напред и поженване успехи във всяка област на живота им.
към текста >>
За тия, които чувствуват в себе си достатъчно сили да вървят по тоя
път
, въпросът е разрешен: те ще опитат сами, колко е велик живота, как необозрими са неговите възможности, те ще се уверят непосредствено и лично в съществуването на невидимия свят, в безсмъртието на човешкия дух, в реалността на по-високо стоящите от човека в стълбата на космичната еволюция същества; те ще познаят законите — скритите пружини, които движат живота, ще овладеят силите, които дремят неизползувани досега в човека и в цялата природа.
Този път, обаче — пътят на окултното ученичество — не е така лесен, както мнозина биха желали. Трудно се върви по него, и затова малцина са тия, които го намират и следват. Чисто сърце, постоянен стремеж към истината и силна воля, са трите основни качества, които са необходими на ученика, за да може той да върви успешно в тоя Път на посвещение, на разкриване тайните на живота и на овладяване неговите сили. И който може да върви смело и бодро на- пред по тоя път, единствен той ще е способен да провери лично, да опита сам, да добие абсолютни доказателства за великите истини, които на другите ще бъдат доказвани през втора и трета ръка, посредством странични, извънредни доказателства и доводи. Който може успешно да върви в тоя път, само той ще развие в себе си силите и способностите да проникне зад видимото, външното и да види скритата истинска страна на нещата, само той ще може съзнателно да влезе в оня недостъпен за другите свят, в който нещата нема нужда да се доказват, защото се виждат и знаят.
За тия, които чувствуват в себе си достатъчно сили да вървят по тоя
път
, въпросът е разрешен: те ще опитат сами, колко е велик живота, как необозрими са неговите възможности, те ще се уверят непосредствено и лично в съществуването на невидимия свят, в безсмъртието на човешкия дух, в реалността на по-високо стоящите от човека в стълбата на космичната еволюция същества; те ще познаят законите — скритите пружини, които движат живота, ще овладеят силите, които дремят неизползувани досега в човека и в цялата природа.
Но понеже хората, способни да вървят успешно в Пътя на окултното ученичество са съвсем малко в сравнение с общия брой на човечеството, то ние ще ги оставим на страна, и ще говорим занапред в тази малка книжка за тези и на тези, на които е съдено да вървят по пътя на обикновения човек. Макар че за тях е невъзможно или много трудно да проникнат лично и съзнателно в невидимия свят, в скритата страна на нещата, но те могат да се уверят в тяхното съществуване чрез проучване на безброй доказателства, — факти, изследвани и проверени хилядократно, които ясно говорят за съществуването на тоя невидим свят и на неговите закони. Макар че те не могат тъй лесно да овладеят скритите сили, таещи се в глъбините на човешкия дух, да развият спящите способности, все пак знанието, което те могат да получат от теоретическото изучаване на окултната наука и усилията за издигане и осъвършенствуване, към което това изучаване ще ги подтикне, ще им принесат грамадна полза за тяхното общо развитие. Макар и не напълно стъпили върху Пътя, те все пак, ще бъдат близо до него: в тях ще се подготвят условията, ще се създадат необходимите предпоставки за влизане в този Път, за развиване на спящите дарби, за подтикване напред и поженване успехи във всяка област на живота им. И преди всичко, това, което изучаващите теоретически окултизма придобиват, то е действителното познаване на себе си.
към текста >>
Но понеже хората, способни да вървят успешно в
Пътя
на окултното ученичество са съвсем малко в сравнение с общия брой на човечеството, то ние ще ги оставим на страна, и ще говорим занапред в тази малка книжка за тези и на тези, на които е съдено да вървят по
пътя
на обикновения човек.
Трудно се върви по него, и затова малцина са тия, които го намират и следват. Чисто сърце, постоянен стремеж към истината и силна воля, са трите основни качества, които са необходими на ученика, за да може той да върви успешно в тоя Път на посвещение, на разкриване тайните на живота и на овладяване неговите сили. И който може да върви смело и бодро на- пред по тоя път, единствен той ще е способен да провери лично, да опита сам, да добие абсолютни доказателства за великите истини, които на другите ще бъдат доказвани през втора и трета ръка, посредством странични, извънредни доказателства и доводи. Който може успешно да върви в тоя път, само той ще развие в себе си силите и способностите да проникне зад видимото, външното и да види скритата истинска страна на нещата, само той ще може съзнателно да влезе в оня недостъпен за другите свят, в който нещата нема нужда да се доказват, защото се виждат и знаят. За тия, които чувствуват в себе си достатъчно сили да вървят по тоя път, въпросът е разрешен: те ще опитат сами, колко е велик живота, как необозрими са неговите възможности, те ще се уверят непосредствено и лично в съществуването на невидимия свят, в безсмъртието на човешкия дух, в реалността на по-високо стоящите от човека в стълбата на космичната еволюция същества; те ще познаят законите — скритите пружини, които движат живота, ще овладеят силите, които дремят неизползувани досега в човека и в цялата природа.
Но понеже хората, способни да вървят успешно в
Пътя
на окултното ученичество са съвсем малко в сравнение с общия брой на човечеството, то ние ще ги оставим на страна, и ще говорим занапред в тази малка книжка за тези и на тези, на които е съдено да вървят по
пътя
на обикновения човек.
Макар че за тях е невъзможно или много трудно да проникнат лично и съзнателно в невидимия свят, в скритата страна на нещата, но те могат да се уверят в тяхното съществуване чрез проучване на безброй доказателства, — факти, изследвани и проверени хилядократно, които ясно говорят за съществуването на тоя невидим свят и на неговите закони. Макар че те не могат тъй лесно да овладеят скритите сили, таещи се в глъбините на човешкия дух, да развият спящите способности, все пак знанието, което те могат да получат от теоретическото изучаване на окултната наука и усилията за издигане и осъвършенствуване, към което това изучаване ще ги подтикне, ще им принесат грамадна полза за тяхното общо развитие. Макар и не напълно стъпили върху Пътя, те все пак, ще бъдат близо до него: в тях ще се подготвят условията, ще се създадат необходимите предпоставки за влизане в този Път, за развиване на спящите дарби, за подтикване напред и поженване успехи във всяка област на живота им. И преди всичко, това, което изучаващите теоретически окултизма придобиват, то е действителното познаване на себе си. Познаване реалността на човешкото същество, като безсмъртен дух, живеещ във вечността, без начало и край, — познаване на „смъртта“ като врата към нов живот.
към текста >>
Макар и не напълно стъпили върху
Пътя
, те все пак, ще бъдат близо до него: в тях ще се подготвят условията, ще се създадат необходимите предпоставки за влизане в този
Път
, за развиване на спящите дарби, за подтикване напред и поженване успехи във всяка област на живота им.
Който може успешно да върви в тоя път, само той ще развие в себе си силите и способностите да проникне зад видимото, външното и да види скритата истинска страна на нещата, само той ще може съзнателно да влезе в оня недостъпен за другите свят, в който нещата нема нужда да се доказват, защото се виждат и знаят. За тия, които чувствуват в себе си достатъчно сили да вървят по тоя път, въпросът е разрешен: те ще опитат сами, колко е велик живота, как необозрими са неговите възможности, те ще се уверят непосредствено и лично в съществуването на невидимия свят, в безсмъртието на човешкия дух, в реалността на по-високо стоящите от човека в стълбата на космичната еволюция същества; те ще познаят законите — скритите пружини, които движат живота, ще овладеят силите, които дремят неизползувани досега в човека и в цялата природа. Но понеже хората, способни да вървят успешно в Пътя на окултното ученичество са съвсем малко в сравнение с общия брой на човечеството, то ние ще ги оставим на страна, и ще говорим занапред в тази малка книжка за тези и на тези, на които е съдено да вървят по пътя на обикновения човек. Макар че за тях е невъзможно или много трудно да проникнат лично и съзнателно в невидимия свят, в скритата страна на нещата, но те могат да се уверят в тяхното съществуване чрез проучване на безброй доказателства, — факти, изследвани и проверени хилядократно, които ясно говорят за съществуването на тоя невидим свят и на неговите закони. Макар че те не могат тъй лесно да овладеят скритите сили, таещи се в глъбините на човешкия дух, да развият спящите способности, все пак знанието, което те могат да получат от теоретическото изучаване на окултната наука и усилията за издигане и осъвършенствуване, към което това изучаване ще ги подтикне, ще им принесат грамадна полза за тяхното общо развитие.
Макар и не напълно стъпили върху
Пътя
, те все пак, ще бъдат близо до него: в тях ще се подготвят условията, ще се създадат необходимите предпоставки за влизане в този
Път
, за развиване на спящите дарби, за подтикване напред и поженване успехи във всяка област на живота им.
И преди всичко, това, което изучаващите теоретически окултизма придобиват, то е действителното познаване на себе си. Познаване реалността на човешкото същество, като безсмъртен дух, живеещ във вечността, без начало и край, — познаване на „смъртта“ като врата към нов живот. Дига се тъмната пелена на незнанието от пред очите на изучаващия окултизма: той знае що е той, — от къде иде и къде отива; какъв е истинския лик на света, в който той живее, какви сили дремят неизползувани в него, какво светло бъдеще го чака, колко велик е живота, с каква Божествена мъдрост и любов е той устроен и поддържан. Изучаващият окултизма не е вече безпомощен слепец, обгърнат в тъмнината на своето невежество, който не знае на къде се движи. Той не е роб на отчаянието и безверието, загубил всякакъв смисъл в живота.
към текста >>
Той знае, че никое усилие не е изгубено, че нищо, спечелено в
пътя
на неговото издигане, не ще пропадне безследно, че утре след т. н.
Дига се тъмната пелена на незнанието от пред очите на изучаващия окултизма: той знае що е той, — от къде иде и къде отива; какъв е истинския лик на света, в който той живее, какви сили дремят неизползувани в него, какво светло бъдеще го чака, колко велик е живота, с каква Божествена мъдрост и любов е той устроен и поддържан. Изучаващият окултизма не е вече безпомощен слепец, обгърнат в тъмнината на своето невежество, който не знае на къде се движи. Той не е роб на отчаянието и безверието, загубил всякакъв смисъл в живота. Той не се ужасява в безсилието си да разгадае „световните загадки“. Напротив, той вижда светлината на живота, която му сочи неговото место в природата и всемира и го отправя напред все по-нагоре и по-нагоре; той намира великия смисъл на живота в единството и в непрестанните усилия към осъвършенствуване.
Той знае, че никое усилие не е изгубено, че нищо, спечелено в
пътя
на неговото издигане, не ще пропадне безследно, че утре след т. н.
„смърт“ той ще продължи наново започнатата в този живот работа. Защото той знае, че смърт няма и че в живота царуват вечни, неизменни, съвършени закони на Правда, Разумност и Добро — на Любов, Мъдрост и Истина,, които, въпреки всички видими противоречия, водят живота нагоре и ще изведат всичко на добър край. И затова той е пълен с вяра и упование в живота, не се отчайва от никакви спънки в пътя му към доброто, знаейки, че т съществуват, за да бъдат преодолени. Окултната наука дава светлина на човека. И само в тази светлина можем да намерим правия път на живота.
към текста >>
И затова той е пълен с вяра и упование в живота, не се отчайва от никакви спънки в
пътя
му към доброто, знаейки, че т съществуват, за да бъдат преодолени.
Той не се ужасява в безсилието си да разгадае „световните загадки“. Напротив, той вижда светлината на живота, която му сочи неговото место в природата и всемира и го отправя напред все по-нагоре и по-нагоре; той намира великия смисъл на живота в единството и в непрестанните усилия към осъвършенствуване. Той знае, че никое усилие не е изгубено, че нищо, спечелено в пътя на неговото издигане, не ще пропадне безследно, че утре след т. н. „смърт“ той ще продължи наново започнатата в този живот работа. Защото той знае, че смърт няма и че в живота царуват вечни, неизменни, съвършени закони на Правда, Разумност и Добро — на Любов, Мъдрост и Истина,, които, въпреки всички видими противоречия, водят живота нагоре и ще изведат всичко на добър край.
И затова той е пълен с вяра и упование в живота, не се отчайва от никакви спънки в
пътя
му към доброто, знаейки, че т съществуват, за да бъдат преодолени.
Окултната наука дава светлина на човека. И само в тази светлина можем да намерим правия път на живота. Колкото и да сме „учени“, колкото и знания да сме усвоили из обла- стит, в които борави днешната официална наука, ако не познаваме основните принципи на окултната наука, ние си оставаме в тъмнина, ние сме като безпомощни деца пред загадките на живота — не познаваме себе си, не познаваме света и живота, защото гледаме и изучаваме само тяхната външна страна.
към текста >>
И само в тази светлина можем да намерим правия
път
на живота.
Той знае, че никое усилие не е изгубено, че нищо, спечелено в пътя на неговото издигане, не ще пропадне безследно, че утре след т. н. „смърт“ той ще продължи наново започнатата в този живот работа. Защото той знае, че смърт няма и че в живота царуват вечни, неизменни, съвършени закони на Правда, Разумност и Добро — на Любов, Мъдрост и Истина,, които, въпреки всички видими противоречия, водят живота нагоре и ще изведат всичко на добър край. И затова той е пълен с вяра и упование в живота, не се отчайва от никакви спънки в пътя му към доброто, знаейки, че т съществуват, за да бъдат преодолени. Окултната наука дава светлина на човека.
И само в тази светлина можем да намерим правия
път
на живота.
Колкото и да сме „учени“, колкото и знания да сме усвоили из обла- стит, в които борави днешната официална наука, ако не познаваме основните принципи на окултната наука, ние си оставаме в тъмнина, ние сме като безпомощни деца пред загадките на живота — не познаваме себе си, не познаваме света и живота, защото гледаме и изучаваме само тяхната външна страна.
към текста >>
48.
Темпераменти
- Георги Радев (1900–1940)
Определянето на натюрела (хранителен, двигателен и чувствителен), който, както споменахме това при описването на натюрелите, рядко се явява в чист вид, а повечето
пъти
в комбинация, е един от най-важните моменти при характерологичното изследване.
Концентричните кръгове представят диференциране на човека откъм пол, натюрел, темперамент, раса, планетен тип, уровен, йерархичен чин. Какво значат тия термини в характерологията, какъв е конкретният им смисъл? При характерологичното разглеждане на човека, трябва преди всичко да се държи сметка за пола. Последният играе такава важна роля в физиологично и психично отношение, че налага мощен отпечатък върху морфологията на типа, сиреч върху цялата му външна форма, която тъкмо служи за основа на характерологичното изследване. И затова в типологията или учението за човешките типове, чието изучаване спада към петия кръг, всеки „планетен" тип се разглежда в двете му полярности - описва се, с други думи, мъжкият и женски морфологичен тип.
Определянето на натюрела (хранителен, двигателен и чувствителен), който, както споменахме това при описването на натюрелите, рядко се явява в чист вид, а повечето
пъти
в комбинация, е един от най-важните моменти при характерологичното изследване.
При това, налага се едно разграничение между натюрел и темперамент, защото често тия две понятия се смесват от мнозина физиогномисти и френолози, особено от английската и американска школа. Изобщо би могло да се каже, че малцина правят едно тънко разграничение на понятията натюрел, темперамент и раса. Заслугата на Хутер, който разви по-подробно учението за натюрелите, е именно в този пункт. Натюрелът, подобно расата, е нещо вродено. Той е органичната, биологична почва, на която човек е построен, и на която по-нататък се изгражда неговият характер.
към текста >>
Техен
телесен
носител се явяват жлезите и мозъка.
Думата темперамент е означавала първоначално смес. Древните херметисти са подразбирали оная смес от органични сокове в тялото: кръв, жлъчка, лимфа и черна жлъч (меланхолия, atra bilis), която смес обуславя нрава на човека. Че изобилието на една или друга от тия органични течности зависи от характера на мислите, чувствата и желанията, що преобладават в душевния живот на човека, това днес е многократно установено от съвременната психофизиология. Така запример, опитно се установява, че при съсредоточено мислене в определена посока, при силни афекти и желания, се предизвикват чисто химични реакции в кръвта и жлезните излъчвания, които от своя страна, реагират на душевните състояния. Днес за днес, в подкрепа на древното схващане за темпераментите, се установява, че те са обусловени от сложния химизъм на кръвта, в която се вливат всички секреции.
Техен
телесен
носител се явяват жлезите и мозъка.
Макар че, според днешните и древни схващания, темпераментите зависят от химизма на кръвта, мозъкът се явява като заключителен, регулаторен орган на целия процес, взет в неговата съвкупност. Темпераментът определя темпа, интензивността и ритъма на всички жизнени функции на живото същество. Той определя жизнения ритъм на неговия физиологичен и душевен живот. От него зависи степента на чувствителност към външните дразнения, от него зависи окраска-т а на настроението, всички ония отсенки на удоволствие и неудоволствие, които се пораждат при разните преживявания. От него зависи темпът на душевните процеси - бърз или бавен, както и тяхната интензивност, продължителност и дълбочина.
към текста >>
От него зависи
темпът
на душевните процеси - бърз или бавен, както и тяхната интензивност, продължителност и дълбочина.
Техен телесен носител се явяват жлезите и мозъка. Макар че, според днешните и древни схващания, темпераментите зависят от химизма на кръвта, мозъкът се явява като заключителен, регулаторен орган на целия процес, взет в неговата съвкупност. Темпераментът определя темпа, интензивността и ритъма на всички жизнени функции на живото същество. Той определя жизнения ритъм на неговия физиологичен и душевен живот. От него зависи степента на чувствителност към външните дразнения, от него зависи окраска-т а на настроението, всички ония отсенки на удоволствие и неудоволствие, които се пораждат при разните преживявания.
От него зависи
темпът
на душевните процеси - бърз или бавен, както и тяхната интензивност, продължителност и дълбочина.
От него зависи и характера на психомоторната сфера у човека, т.е. как изразява той чрез движения своите душевни преживявания, какъв е изобщо темпът и характерът на неговите движения. Отнесени тия определения в редуциран вид, към четирите отделни темперамента, последните биха могли да се формулират най-общо така (по Фуйе): 1. Сангвиничен темперамент - свойствен на хора чувствителни с реакция бърза, но слабо интензивна. 2. Меланхоличен темперамент - свойствен на хора чувствителни с реакция бавна, но интензивна. 3.
към текста >>
как изразява той чрез движения своите душевни преживявания, какъв е изобщо
темпът
и характерът на неговите движения.
Темпераментът определя темпа, интензивността и ритъма на всички жизнени функции на живото същество. Той определя жизнения ритъм на неговия физиологичен и душевен живот. От него зависи степента на чувствителност към външните дразнения, от него зависи окраска-т а на настроението, всички ония отсенки на удоволствие и неудоволствие, които се пораждат при разните преживявания. От него зависи темпът на душевните процеси - бърз или бавен, както и тяхната интензивност, продължителност и дълбочина. От него зависи и характера на психомоторната сфера у човека, т.е.
как изразява той чрез движения своите душевни преживявания, какъв е изобщо
темпът
и характерът на неговите движения.
Отнесени тия определения в редуциран вид, към четирите отделни темперамента, последните биха могли да се формулират най-общо така (по Фуйе): 1. Сангвиничен темперамент - свойствен на хора чувствителни с реакция бърза, но слабо интензивна. 2. Меланхоличен темперамент - свойствен на хора чувствителни с реакция бавна, но интензивна. 3. Холеричен темперамент - свойствен на двигателни натури с реакция бърза и интензивна. 4. Лимфатичен темперамент - свойствен на двигателни натури, с реакция бавна и слабо-интензивна.
към текста >>
А
пътем
ще помена, че лимфатичният темперамент е характерен за лунните типове, както лимфатично-сангвиничният - за венерините.
Те впрочем не обичат твърде да говорят. Има флегматици - крайни натури - на които думите трябва да се теглят насила из устата. Много-много не обичат да развалят своя „рахат" - да употребим тази изразителна турска дума, която сама има лимфатичен темперамент. Такава е и думата „кеф", която си остава непреводима. Думите „кеф" и „рахат" добре определят господствуващия темперамент у ориенталците турци, които се намират под знака на полумесеца, под който грее звезда - Луната и Венера.
А
пътем
ще помена, че лимфатичният темперамент е характерен за лунните типове, както лимфатично-сангвиничният - за венерините.
Освен това, у не отколешните турци нали е съществувало някакво особено заведение - тембелхане, с което са свързани сума анекдоти? Поменавам тия неща, за да наведа мисълта на някои крайни черти на лимфатичния темперамент, когато той вземе изключително надмощие. Ясно е, че лимфатиците, които изобщо слабо реагират на външни подбуди, са повече склонни към тих и спокоен живот. Мнозина лимфатици с по-развита нервна система, проявяват силна склонност към мечтание, съзерцание и сантименталност. Не обичащи напреженията и борбите, те предпочитат да останат тихи наблюдатели, отколкото да бъдат дейци.
към текста >>
49.
Предговор
- Велко Петрушев
с тенденция да се налучка
пътя
, по който човечеството да си отвоюва дадения му от небето най-висш божествен дар — свободата на духа, брутално пихитена и до днес скована в тежки вериги, обаче всички опити са останали суетни.
Предговор. В нашата драматична литература, където се изнасят сцени изключително из хаоса на социалните отношения и порядки; където нито една наша драма не е затрогнала ония висши състояния на човешкия дух, проявяващ се в моменти на стихиен устрем към велики постижения, драмата „Девор “ се явява като лъч от настъпваща зора, която изтръгва въздишка на облекчение из гърдите на изнурен странник през дълга, бурна, мрачна нощ. Във всесветската литература се срещат перли от драматично изкуство, каквито са напр. драмите на Хауптмана, Зудермана, Ибсена, Метерлинка и пр.
с тенденция да се налучка
пътя
, по който човечеството да си отвоюва дадения му от небето най-висш божествен дар — свободата на духа, брутално пихитена и до днес скована в тежки вериги, обаче всички опити са останали суетни.
Нито в една драма не прозира тенденция на посочвание дълбоко скритите от света причини на датиращия изкони двубой между две непримирими сили: — от една страна Тъмнината, под чиято власт се намират всички лоши помисли, низки желания и падения на човешката личност, а от друга — Светлината, този извор на онези благородни прояви към правда, мъдрост, свобода и истина, с които се определят достойнствата на човека, чието съзнание за своята личност, като привилегировано творение на Създателя, е пробудено. В символична форма автора изнася ожесточения конфликт между два принципа на битието: — Разрушението и Творчеството — в лицата на 3емон и Адриана, като агенти на първия принцип, и Девор и Ханан — на втория. Останалите лица играят допълнителни роли в борбата за тържеството на Духа, да се прояви в своята мисията на земята — да послужи на една божествена идея: освобождението на пленницата Дева- Славяна, светяща дъщеря на небесните плеяди, от ръцете на тъмните сили. Символиката на похищението Девата Славяна от един властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на висшата, божествената Любов над нашите страсти. Символизмът на драмата ще се види твърде нелесен.
към текста >>
Символизмът на драмата ще се види твърде
нелесен
.
с тенденция да се налучка пътя, по който човечеството да си отвоюва дадения му от небето най-висш божествен дар — свободата на духа, брутално пихитена и до днес скована в тежки вериги, обаче всички опити са останали суетни. Нито в една драма не прозира тенденция на посочвание дълбоко скритите от света причини на датиращия изкони двубой между две непримирими сили: — от една страна Тъмнината, под чиято власт се намират всички лоши помисли, низки желания и падения на човешката личност, а от друга — Светлината, този извор на онези благородни прояви към правда, мъдрост, свобода и истина, с които се определят достойнствата на човека, чието съзнание за своята личност, като привилегировано творение на Създателя, е пробудено. В символична форма автора изнася ожесточения конфликт между два принципа на битието: — Разрушението и Творчеството — в лицата на 3емон и Адриана, като агенти на първия принцип, и Девор и Ханан — на втория. Останалите лица играят допълнителни роли в борбата за тържеството на Духа, да се прояви в своята мисията на земята — да послужи на една божествена идея: освобождението на пленницата Дева- Славяна, светяща дъщеря на небесните плеяди, от ръцете на тъмните сили. Символиката на похищението Девата Славяна от един властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на висшата, божествената Любов над нашите страсти.
Символизмът на драмата ще се види твърде
нелесен
.
Изисква се, поне от части, познавание висшите сфери на битието, за да бъдат достъпни на разума и въпроси от висше естество. Много е желателно, да се явяват от време на време на българската сцена подобни пиеси, които отварят път за повече възход към висините на нов, разумен и чист живот днес, когато толкова силно се чувствува нуждата от обединяване на духовни сили, за да се подеме енергична борба с съвременния материализъм. Нека погледнем на възрастващата младеж, на нейния краен упадък, поради липса на критерий за разумност и висша красота на духа, за да се уверим, че живеем в века на нравствено разтлене. Думата ни не е за философския материализъм, нито за историческия или икономическия. Не! Като научни дисциплини ний ги почитаме, понеже са продукт на разума, чист от пристрастие, стремящ се към истината.
към текста >>
Много е желателно, да се явяват от време на време на българската сцена подобни пиеси, които отварят
път
за повече възход към висините на нов, разумен и чист живот днес, когато толкова силно се чувствува нуждата от обединяване на духовни сили, за да се подеме енергична борба с съвременния материализъм.
В символична форма автора изнася ожесточения конфликт между два принципа на битието: — Разрушението и Творчеството — в лицата на 3емон и Адриана, като агенти на първия принцип, и Девор и Ханан — на втория. Останалите лица играят допълнителни роли в борбата за тържеството на Духа, да се прояви в своята мисията на земята — да послужи на една божествена идея: освобождението на пленницата Дева- Славяна, светяща дъщеря на небесните плеяди, от ръцете на тъмните сили. Символиката на похищението Девата Славяна от един властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на висшата, божествената Любов над нашите страсти. Символизмът на драмата ще се види твърде нелесен. Изисква се, поне от части, познавание висшите сфери на битието, за да бъдат достъпни на разума и въпроси от висше естество.
Много е желателно, да се явяват от време на време на българската сцена подобни пиеси, които отварят
път
за повече възход към висините на нов, разумен и чист живот днес, когато толкова силно се чувствува нуждата от обединяване на духовни сили, за да се подеме енергична борба с съвременния материализъм.
Нека погледнем на възрастващата младеж, на нейния краен упадък, поради липса на критерий за разумност и висша красота на духа, за да се уверим, че живеем в века на нравствено разтлене. Думата ни не е за философския материализъм, нито за историческия или икономическия. Не! Като научни дисциплини ний ги почитаме, понеже са продукт на разума, чист от пристрастие, стремящ се към истината. Такъв материализъм се преследва само от рутината на сковани мозъци. Говорим за оня материализъм, който се състои в подчинение духа (с всичките му божествени атрибути) под властта на плътта, на материята, който е поставен в услуга на нейните унизителни за личното достойнство изисквания.
към текста >>
50.
Глава втора: Ученикът и учителите му
- Атанас Славов
1866 (26 октомври)
железопътната
линия Русе-Варна влиза в експлоатация.
1865 (14 февруари) във Варна, на горния етаж на българското училище поп Константин извършва първата служба на славянски в това, което оттук нататък ще бъде българската варненска църква „Св. Архангел Михаил“. 1865 (20 юли) в Истанбул умира чорбаджи Атанас. 1865 (есента) в Прага започва да посещава лекции по славянска филология Тодор Шишков - първият директор на варненската реалка. 1866 доктор Лонг заминава за Ню Йорк да надзирава отпечатването на българския превод на Новия завет.
1866 (26 октомври)
железопътната
линия Русе-Варна влиза в експлоатация.
1867 в Самоков се ражда приятелят на Петър Дънов от студентските му години в Америка д-р Георги Чакалов. 1867 (6 ноември) в Медисън, Ню Джърси, тържествено бива открита методистката семинария на Дрю. 1868 в Ню Йорк започват да работят издигнатите над платната на улиците железопътни линии на градския транспорт, за да се облекчи движението по улиците, и с това гениалното градоустройствено решение на Микеланджело за претоварените транспортни комуникации на Милано отпреди повече от четвърт хилядолетие за пръв път се осъществява в Америка. 1869 в Русе се открива първото българско методистко дружество. 1870 в Ню Йорк частната платена заемна библиотека на ъгъла на площада „Астор“ и улица „Лафает“ вече оперира с 12 000 тома.
към текста >>
1868 в Ню Йорк започват да работят издигнатите над платната на улиците
железопътни
линии на градския транспорт, за да се облекчи движението по улиците, и с това гениалното градоустройствено решение на Микеланджело за претоварените транспортни комуникации на Милано отпреди повече от четвърт хилядолетие за пръв
път
се осъществява в Америка.
1865 (есента) в Прага започва да посещава лекции по славянска филология Тодор Шишков - първият директор на варненската реалка. 1866 доктор Лонг заминава за Ню Йорк да надзирава отпечатването на българския превод на Новия завет. 1866 (26 октомври) железопътната линия Русе-Варна влиза в експлоатация. 1867 в Самоков се ражда приятелят на Петър Дънов от студентските му години в Америка д-р Георги Чакалов. 1867 (6 ноември) в Медисън, Ню Джърси, тържествено бива открита методистката семинария на Дрю.
1868 в Ню Йорк започват да работят издигнатите над платната на улиците
железопътни
линии на градския транспорт, за да се облекчи движението по улиците, и с това гениалното градоустройствено решение на Микеланджело за претоварените транспортни комуникации на Милано отпреди повече от четвърт хилядолетие за пръв
път
се осъществява в Америка.
1869 в Русе се открива първото българско методистко дружество. 1870 в Ню Йорк частната платена заемна библиотека на ъгъла на площада „Астор“ и улица „Лафает“ вече оперира с 12 000 тома. 1870-те години в семинарията на Дрю в Медисън, Ню Джърси, излиза модата студентите да носят цилиндри. 1871 в Бостън избухва най-големият и най-опустошителен пожар в историята на града. 1871 в Истанбул се готви патриаршеската схизма срещу Българската църква, която ще я направи най-сетне независима.
към текста >>
Телескопичен блик Чийф Джоузеф: „Можете да очаквате по-скоро реките да потекат обратно, отколкото роден на свобода човек да се примири с това да живее зад решетки, лишен от свобода... Оставете ме да съм свободен човек; свободен да
пътувам
, свободен да се спра, свободен да работя, свободен да вървя, свободен да търгувам, където аз си избера... свободен да мисля, да действам и да говоря сам за себе си!“ * Това, че дойде Петър на пръв поглед не измени нищо в живота на поп Константин.
Това, което досега (по време на турското законодателство) е частна работа на българските граждани, на техните първенци и училищни благодетели, ще стане по закон държавно дело. Практически подчинено на чиновниците от министерствата на менящите се като през вихрушка правителства, покрай положителния тласък на общото образование, особено в научните дисциплини, започва период на 110-годишна податливост към политическа индоктринация на младите българи. 1878 (есента) в Ню Йорк бива завършена на ъгъла на Медисън авеню и 23 улица първата на това място гигантска сграда за увеселение и забава, известна под името Медисън Скуеър Гардън. 1879 (януари) в столицата Вашингтон Чийф Джоузеф, когото вече наричат „Индианския Наполеон“, говори пред конгресмени, членове на правителството и други големци за правото на свобода. 1879 в Ню Йорк умира бизнесменът благотворител Дрю.
Телескопичен блик Чийф Джоузеф: „Можете да очаквате по-скоро реките да потекат обратно, отколкото роден на свобода човек да се примири с това да живее зад решетки, лишен от свобода... Оставете ме да съм свободен човек; свободен да
пътувам
, свободен да се спра, свободен да работя, свободен да вървя, свободен да търгувам, където аз си избера... свободен да мисля, да действам и да говоря сам за себе си!“ * Това, че дойде Петър на пръв поглед не измени нищо в живота на поп Константин.
Детето и майка му бяха в Хадърча. Малкият бе здрав и всичко вървеше наред. Не й бе за пръв път. Когато се роди предишното му чедо - дъщеря му Мария, - беше по-друго, защото тя бе едра и майка й видя зор, но сега раждането мина по мед и масло. Константин повечето време прекарваше във Варна, защото точно сега бе големият зор; трябваше да имат своя църковна сграда.
към текста >>
Не й бе за пръв
път
.
1879 (януари) в столицата Вашингтон Чийф Джоузеф, когото вече наричат „Индианския Наполеон“, говори пред конгресмени, членове на правителството и други големци за правото на свобода. 1879 в Ню Йорк умира бизнесменът благотворител Дрю. Телескопичен блик Чийф Джоузеф: „Можете да очаквате по-скоро реките да потекат обратно, отколкото роден на свобода човек да се примири с това да живее зад решетки, лишен от свобода... Оставете ме да съм свободен човек; свободен да пътувам, свободен да се спра, свободен да работя, свободен да вървя, свободен да търгувам, където аз си избера... свободен да мисля, да действам и да говоря сам за себе си!“ * Това, че дойде Петър на пръв поглед не измени нищо в живота на поп Константин. Детето и майка му бяха в Хадърча. Малкият бе здрав и всичко вървеше наред.
Не й бе за пръв
път
.
Когато се роди предишното му чедо - дъщеря му Мария, - беше по-друго, защото тя бе едра и майка й видя зор, но сега раждането мина по мед и масло. Константин повечето време прекарваше във Варна, защото точно сега бе големият зор; трябваше да имат своя църковна сграда. Не можеше Варна без своя църква.Това бе важното сега. В някои села постъпваха ето как - просто заемаха местната църква през нощта по-ячки българи и на сутринта, като дойдеше клисарят или гръцкият поп, казваха им да се махат, защото те били строили църквата и вече щяла да си е тяхна, и защото българската църква била независима! Да се пръждосват! В Истанбул нещата уж вървяха добре. Чорбаджи Атанас бе там и яко държеше - така че все по-често се чуваха гласове, че и варненци трябва и те да го направят.
към текста >>
Богородица“ и той трябва един
път
седмично да измоли да служи на славянски в арменската църква „Св. Саркиз“.
Константин повечето време прекарваше във Варна, защото точно сега бе големият зор; трябваше да имат своя църковна сграда. Не можеше Варна без своя църква.Това бе важното сега. В някои села постъпваха ето как - просто заемаха местната църква през нощта по-ячки българи и на сутринта, като дойдеше клисарят или гръцкият поп, казваха им да се махат, защото те били строили църквата и вече щяла да си е тяхна, и защото българската църква била независима! Да се пръждосват! В Истанбул нещата уж вървяха добре. Чорбаджи Атанас бе там и яко държеше - така че все по-често се чуваха гласове, че и варненци трябва и те да го направят. Стига с това въртене: изгонят поп Константин от „Св.
Богородица“ и той трябва един
път
седмично да измоли да служи на славянски в арменската църква „Св. Саркиз“.
После пак веднъж седмично в „Св. Георги“. И това, дето княз Олхински им затвори под носа вратите на параклиса в руското консулство, и то - една глупост на глупостите! Накратко, събраха се лудите глави една нощ и решиха на 10 февруари през нощта да вземат насила „Св. Георги“ и толкоз! Старата крепостна стена на Варна Добре, ама по това време имаше да гостува един български свещеник от охридския манастир „Св. Наум“ и той настоя, че просто е глупаво да правят тази работа, като досега всичко е вървяло гладко и са имали подкрепата на кого ли не, затуй най-добре да опитат първо законно да стане всичко, защото и гагаузи, и гърци - поне тези, дето дигаха патардията - самите те не знаеха законите, и затова да опитат със закона да ги преборят. Настъпи колебание и поп Константин, като се замисли и като прецени чорбаджи Атанас как би постъпил, видя, че наистина това е неговият начин.
към текста >>
А Ибрахим се хилеше - той не се бе наиграл, че
попът
ли?
Архангел Михаил“, и да се струпа народ, и да я открият, и да я осветят. По закона. И ей го е Константин, дърт мъж вече, ама се промъкваше с почерпки при приятеля си Ибрахим - пазача на крепостната порта, дето й викат на разговорен език „Ибрахим капусу“ на негово име, и уговориха през нощта той тайно да отвори на каруцарите, дето ще дойдат с каруци от Хадърча да донесат църковни утвари, икони и каквото трябва от хадърчанската църква да наредят както му е ред. И ей ги на среднощ двамата, пък то студ! Варненски лош студ, снегът измиташе на коси на коси из сухата трева извън портата и те чакаха край мангалчето в караулната и се грееха - Константин и старият Ибрахим. Стоплил бе чай едно канче старецът, ама на отеца не му се пиеше - само се чудеше на себе си, дърт мъж с деца - защо сърцето му тупаше като на хлапе! Нямаше ли да се наиграе, че да улегне.
А Ибрахим се хилеше - той не се бе наиграл, че
попът
ли?
И ей ги зададоха се с двете каруци поп Иван Бакърджиев, Петър Атанасов, Курти Добрев, Слави Стоянов и Добри Бацов; затупаха премръзнали крака, додето старецът издърпа тежката врата и им се ухили с липсващия зъб: - Буйрум! Хайде, пуйчетата ми! Хайде да видим донесли ли сте ми хадърчанска баница, че и аз душа храня. Поп Иван погледна Константин и се чудеше нещо, и Константин трябваше да обясни, защото Иван не беше варненец и не знаеше за какво става дума. Посочи горе над портата изчуканите изтънко-изтънко арабски букви в елипсовидния каменен щит: - Така пише горе, от самия Айни стихове: „Всеки, който влиза и излиза през тези порти, да чете следующия надпис: „Тези порти на пуйките са направени с помощта на Всевишния.“ А Ибрахим умираше да се смее; малко трябва да е взел-дал старецът, си мислеше Иван, като го гледаше изпод гуглата: - Аз пазаческата си дума няма да наруша заради вас бре, хайванчетата ми. Портата се казва Пипи-капу - „врата на пуйките“ и нали затова ви пущам - защото сте пуяци! И умираше да се смее! Вкараха колите. Затвориха вратата.
към текста >>
Мина тяхната! Поп Константин си мислеше тези мисли на
път
за Хадърча, дето щеше да остане малко да се порадва на седеммесечния си син, и някак усети, че тяхното време - на сякаш младежко тичане - беше минало.
Всичките ученици и те тук - на брой 120. Литургията извършиха поп Константин и Иван Громов от Хадърча заедно с прочутите църковни певци Петър Атанасов и Курти Добрев. Учениците изпяха в църква на два гласа песента на султан Абдул Азис „Весели се наш народ...“. И ето ти! Во веки веков! Варна имаше българска църква вече и тя се казва „Архангел Михаил“. Нека да беснеят, нека се заяждат гагаузите - свърши се! Нека пускат по улицата онова накичено магаре, дето на опашката му виси надпис - „българският владика“.
Мина тяхната! Поп Константин си мислеше тези мисли на
път
за Хадърча, дето щеше да остане малко да се порадва на седеммесечния си син, и някак усети, че тяхното време - на сякаш младежко тичане - беше минало.
Още е трийсет и пет годишен има-няма и няма да се спре той - много ще има да направи, но защо сърцето му ясно казваше, че времето им е минало? На него. На другите чорбаджии, на дядо Атанас. Това от чувството, че има вече семейство ли беше? Семейството не беше спряло навремето чорбаджи Атанас - защо него?
към текста >>
* А чорбаджи Атанас в Истанбул вече знаеше, че има внук, но не му се
пътуваше
.
На него. На другите чорбаджии, на дядо Атанас. Това от чувството, че има вече семейство ли беше? Семейството не беше спряло навремето чорбаджи Атанас - защо него? Или само си ги съчиняваше нещо.
* А чорбаджи Атанас в Истанбул вече знаеше, че има внук, но не му се
пътуваше
.
Не че работата бе много или нещо такова. Не бе това. Остаря - така му се струваше. Ходеше сегиз-тогиз на желязната българска църква на Златния рог. Ходи до метоха напоследък.
към текста >>
Едва изпратен с плач от цялото си село Кратово, едва дошъл тук с
пътници
търговци с безкрайна бавна, бавна върволица катъри, едва видял чудесата на този най-хубав град на всичките времена на тази планета - провлаците, стотиците мачти на корабите, крепостните стени, дето никъде ги няма такива - безкрайни и мощни - римска работа - десетките минарета, груби, тухлени, широки, тънки като моливи и заострени към небето, в групи по четири или щръкнали самотно, кубета на римски църкви, станали на джамии; доде види морето, островите, рибарските лодки, хълмовете, по които лази цял европейски град - Пера, - дето малко като него ги има и в Европа, доде прекоси моста на Златния рог със скарите риба по него и количките нарове, портокали, смокини, стафиди, ананаси, ябълки; доде опита шербета и шорупа на тоя райски град, бозаджийниците, кафенетата; доде се нагледа на файтоните и дамите с големите шапки, и кадъните с трептящите в златни парички фереджета над витите форми, дето се люлеят хем скрити, хем подчертани под копринените пембяни и мандаринени шалвари; доде види покритите чаршии, бакърджийниците, златарите, гювендиите във витрините на Абанос сокак - и градът опустява.
Ходи до метоха напоследък. Ходеше до българското училище. Говореше с децата... Да ги види, да види новите ученици откъде са, що са - чак от Македония, от Охридското езеро, от Бесарабия, от Тулча... Да ги види, че щяха да го затварят и да не ги пускат, защото имало май пак холера. Един от тези малчугани подробно описва какво става по времето на тази среща, без да познава чорбаджи Атанас, нито той него. Димитър Каранов.
Едва изпратен с плач от цялото си село Кратово, едва дошъл тук с
пътници
търговци с безкрайна бавна, бавна върволица катъри, едва видял чудесата на този най-хубав град на всичките времена на тази планета - провлаците, стотиците мачти на корабите, крепостните стени, дето никъде ги няма такива - безкрайни и мощни - римска работа - десетките минарета, груби, тухлени, широки, тънки като моливи и заострени към небето, в групи по четири или щръкнали самотно, кубета на римски църкви, станали на джамии; доде види морето, островите, рибарските лодки, хълмовете, по които лази цял европейски град - Пера, - дето малко като него ги има и в Европа, доде прекоси моста на Златния рог със скарите риба по него и количките нарове, портокали, смокини, стафиди, ананаси, ябълки; доде опита шербета и шорупа на тоя райски град, бозаджийниците, кафенетата; доде се нагледа на файтоните и дамите с големите шапки, и кадъните с трептящите в златни парички фереджета над витите форми, дето се люлеят хем скрити, хем подчертани под копринените пембяни и мандаринени шалвари; доде види покритите чаршии, бакърджийниците, златарите, гювендиите във витрините на Абанос сокак - и градът опустява.
Само надниква като насън и ето че изхвърча на друга планета. Ненаселена. Кепенците на дюкяните се спускат. Трясват мандалата на къщите. Напазарили-ненапазарили - ще се крият вътре гладни, дано оцелеят. Холера. По-страшна от всякога! По улиците ще препусне само някоя самотна тулумбаджийска кола със санитари с превръзки през носовете и устата, дано избегнат заразата, и толкоз.
към текста >>
Цели
пътеки
от отсрещния до отсамния бряг се люлеят оранжевочервени връз черните води.
Трясват мандалата на къщите. Напазарили-ненапазарили - ще се крият вътре гладни, дано оцелеят. Холера. По-страшна от всякога! По улиците ще препусне само някоя самотна тулумбаджийска кола със санитари с превръзки през носовете и устата, дано избегнат заразата, и толкоз. Пръскат с вар, прясна, изгаряща вар всяка обществена сграда, където знаят, че е ударила заразата. Нощем водите на Златния рог са озарени от клади сякаш.
Цели
пътеки
от отсрещния до отсамния бряг се люлеят оранжевочервени връз черните води.
Горят залети с газ трупове, нахвърляни напреки един връз друг като цепеници. После взимат да ги горят и през деня - толкова са много! Мирише на изгоряло месо; от жестокия пир на разгневените богове! Глупаво момче - измъква се един път от общежитието да търси някой си, дето някой от тяхното село казал да му се обади. Глупост на глупостите! Като му намира къщата, те само надничат отгоре през желязната решетка на прозорче някакво на втория кат и му казват да се маха, да се маха! Той пита - дете е! ^ какви са тези звезди, с бяла боя намацани на някои от портите, дето е минал дотук. Казва му познатият на познатия му: - Еврейски къщя! Слагат Давидовата звезда, като удря божието наказание, да не сбърка Бог да удари тяхната къща, ами да погуби съседите. Не му се ставаше на чорбаджи Атанас в този пуст град.
към текста >>
После взимат да ги горят и през деня - толкова са много! Мирише на изгоряло месо; от жестокия пир на разгневените богове! Глупаво момче - измъква се един
път
от общежитието да търси някой си, дето някой от тяхното село казал да му се обади.
По-страшна от всякога! По улиците ще препусне само някоя самотна тулумбаджийска кола със санитари с превръзки през носовете и устата, дано избегнат заразата, и толкоз. Пръскат с вар, прясна, изгаряща вар всяка обществена сграда, където знаят, че е ударила заразата. Нощем водите на Златния рог са озарени от клади сякаш. Цели пътеки от отсрещния до отсамния бряг се люлеят оранжевочервени връз черните води. Горят залети с газ трупове, нахвърляни напреки един връз друг като цепеници.
После взимат да ги горят и през деня - толкова са много! Мирише на изгоряло месо; от жестокия пир на разгневените богове! Глупаво момче - измъква се един
път
от общежитието да търси някой си, дето някой от тяхното село казал да му се обади.
Глупост на глупостите! Като му намира къщата, те само надничат отгоре през желязната решетка на прозорче някакво на втория кат и му казват да се маха, да се маха! Той пита - дете е! ^ какви са тези звезди, с бяла боя намацани на някои от портите, дето е минал дотук. Казва му познатият на познатия му: - Еврейски къщя! Слагат Давидовата звезда, като удря божието наказание, да не сбърка Бог да удари тяхната къща, ами да погуби съседите. Не му се ставаше на чорбаджи Атанас в този пуст град. Взема да се облича и се видя в огледалото. Къде бяха мощните му някогашни рамене?
към текста >>
Нека всеки си има свой
път
.
Беше уморен. И защо не отиде досега да вида внука си, какво правеше в този мъртъв град? Гледаше през прозореца как слугинята на отсрещната къща изписваше на портата под бялата голяма арка Давидова шестолъчка. Значи сладурите, дето така обичаха да си бъбрят с него, били евреи. Е, ней всеки вярва каквото иска, стига това да го доближава до Бога.
Нека всеки си има свой
път
.
Мюсюлмани, юдеи... Нищо че вярваха, че са избран народ и Бог ще ги пощади от този бич, дето го е размятал из столицата на половината свят; стига да вярват там, да не живеят като животни. Хвана се, че мисли за гагаузите и пияните им изстъпления около кръчмите на Ченгене пазар, дето сега зет му му писа, че щели да правят училището на църква. Хубаво, ама не беше право, че мислеше така за гагаузите. Не бяха всичките такива. Филарет какъв беше, нали гагаузин?
към текста >>
И
пътува
тя с волска кола до пристанището.
Когато умря, приятелите му решиха, че няма какво да си играят с холерата - нищо че можеше да са му скършили хатъра и нищо че можеше да е грехота, и не беше важно докторите какво казваха. (Бяха ли го изгорили? За мен не е ясно и ще си остане под въпрос. Според официалните данни и написаното на книга тялото му било погребано от близките му в Цариград в гробището, известно под името Егри Капу.) С оставените от него пари дадоха да се изсече огромна надгробна плоча, за да пази паметта му. И я пратиха от Истанбул за Хадърча, за двора на неговата църква.
И
пътува
тя с волска кола до пристанището.
И после през Босфора на север край брега до Варна, и сетне на биволска кола цели три дена, и стигна Хадърча, и осем души с въжета я вкараха в двора и я положиха там да се помни. И както бяха сериозни, намусени мъже - заплакаха и не си криеха сълзите. Сложиха навес над плочата да не изронват дъждовете надписа, колкото и хубав да бе камъкът, защото тази плоча трябваше да стои. Сто и тридесет и не знам колко години оттогава. И стои! Паметната плоча за хаджи Атанас в двора на църквата „Св.
към текста >>
Цялата работа произлиза от факта, че просто не можел да се побере в кожата си от яд поради това, че като гонел чардата си към града, говедата губели живо тегло и това са били загубени пари, така че му идва наум да слага на определени интервали по
пътя
за Ню Йорк близачници на сол и преди последната нощ определя спирка на един извор до самия говежди пазар.
В същото време Дрю е жонгльор по ръба на закона, дори според разтегливите понятия за бизнесмен- ска етика на онова време, а единствената му интелектуална цел е да дърпа чертата на сметките в своя полза. Господин Дрю се ражда в края на 18 век в една пропаднала ферма в Кармел, Ню Йорк. Не е по ученето. Още деветнадесетгодишен започва да препродава говеда за Ню Йорк. И веднага му идва първото откритие, което му носи неувяхваща слава.
Цялата работа произлиза от факта, че просто не можел да се побере в кожата си от яд поради това, че като гонел чардата си към града, говедата губели живо тегло и това са били загубени пари, така че му идва наум да слага на определени интервали по
пътя
за Ню Йорк близачници на сол и преди последната нощ определя спирка на един извор до самия говежди пазар.
Полуделите от жажда животни смучат вода, всяко едно средно по двайсет и пет литра над нормалното си тегло, и купувачите на сутринта му плащат изпитата вода на цената на говеждото месо. В бизнеса, благодарение на откритието на Дрю, влиза нов термин - „надута с вода стока“, „надути с вода акции“. Нататък вие го смятайте! След време господин Дрю купува кораби и бие Вандербилд в изграждането на рейсове по Хъдзън, след което пък се хвърля в транспорта със закупуването на железопътната линия за езерото Ейри с един-едничък подписан от него чек на стойност 1 500 000 долара. От 1830 година той започва да живее с жена си в Ню Йорк и ходи на методистката църква на Мълбъри стрийт, където има доста спорове, преди да бъде приет, защото един от пасторите се чуди дали не е грях да му дава лъжливи надежди, че като ходи на църква, ще си спаси душата. Самият Дрю не е сигурен в тази работа и по едно време се оплаква на пастор Паркър, че го е страх, че душата му е загубена в тази финансова джунгла, но не може да се откъсне от начина, по който си върти бизнеса.
към текста >>
Нататък вие го смятайте! След време господин Дрю купува кораби и бие Вандербилд в изграждането на рейсове по Хъдзън, след което пък се хвърля в транспорта със закупуването на
железопътната
линия за езерото Ейри с един-едничък подписан от него чек на стойност 1 500 000 долара.
Още деветнадесетгодишен започва да препродава говеда за Ню Йорк. И веднага му идва първото откритие, което му носи неувяхваща слава. Цялата работа произлиза от факта, че просто не можел да се побере в кожата си от яд поради това, че като гонел чардата си към града, говедата губели живо тегло и това са били загубени пари, така че му идва наум да слага на определени интервали по пътя за Ню Йорк близачници на сол и преди последната нощ определя спирка на един извор до самия говежди пазар. Полуделите от жажда животни смучат вода, всяко едно средно по двайсет и пет литра над нормалното си тегло, и купувачите на сутринта му плащат изпитата вода на цената на говеждото месо. В бизнеса, благодарение на откритието на Дрю, влиза нов термин - „надута с вода стока“, „надути с вода акции“.
Нататък вие го смятайте! След време господин Дрю купува кораби и бие Вандербилд в изграждането на рейсове по Хъдзън, след което пък се хвърля в транспорта със закупуването на
железопътната
линия за езерото Ейри с един-едничък подписан от него чек на стойност 1 500 000 долара.
От 1830 година той започва да живее с жена си в Ню Йорк и ходи на методистката църква на Мълбъри стрийт, където има доста спорове, преди да бъде приет, защото един от пасторите се чуди дали не е грях да му дава лъжливи надежди, че като ходи на църква, ще си спаси душата. Самият Дрю не е сигурен в тази работа и по едно време се оплаква на пастор Паркър, че го е страх, че душата му е загубена в тази финансова джунгла, но не може да се откъсне от начина, по който си върти бизнеса. Угризения на съвестта или не - върхът на кариерата му е скандалът на века, който задръства всички вестници навремето. Всъщност семинарията вече е отворена, когато Дрю се съюзява с най-ужасните манипулатори в историята на Уолстрийт - Джей Голд и Джим Фиск. Целта им е да смажат Вандербилд, който още се мъчи да си върне контрола над железницата за Ейри.
към текста >>
Започва като книгопродавец в една методистка книжарница на Крозби стрийт в Ню Йорк, учи в прочутия Уеслиянски университет, завършва в университета на Пенсилвания с всички възможни отличия, става професор по математика в Карлайл,
пътува
из средните щати да проповядва - какво ли не! Накрая, в средата на века, става известен с блестящите си статии срещу робството в методисткото списание „Кришчън Адвокейт“ и с това, че дори активно помага на „каналите“ за прехвърляне на роби на север.
В това време те вече са набутали пачките със седемте милиона в три стари куфара и прекосяват река Хъдзън с вечерния ферибот, а на другия ден, когато се отварят съдилищата, тримата вече са в щата Ню Джърси, където съдът на Ню Йорк е безсилен да действа. Историята в края на краищата завършва катастрофално за Дрю, но така или иначе, тук става дума само за характера на този човек. Макклинтък е пастор в църквата „Св. Павел“, където се черкува Дрю. Като пастор го помнят болнав, понякога нервен и неспокоен, но иначе поразително духовен и начетен човек.
Започва като книгопродавец в една методистка книжарница на Крозби стрийт в Ню Йорк, учи в прочутия Уеслиянски университет, завършва в университета на Пенсилвания с всички възможни отличия, става професор по математика в Карлайл,
пътува
из средните щати да проповядва - какво ли не! Накрая, в средата на века, става известен с блестящите си статии срещу робството в методисткото списание „Кришчън Адвокейт“ и с това, че дори активно помага на „каналите“ за прехвърляне на роби на север.
Така или иначе, Макклинтък е четиридесетгодишен, когато става президент на университета в Трой и вероятно там се запознава с Дрю, който по това време вече има отношение към благотворителността и дава помощи на този университет. Истинската им дружба обаче започва едва след 1857, когато професорът от Трой става пастор в „Свети Павел“ в Ню Йорк. В църквата има много столове, запазени от богати нюйоркчани като Дрю, и на Макклинтък му харесва тежката атмосфера тук, и в църквата, и в квартала, и в Манхатън. Интелектуалните му, убедителни проповеди, от друга страна, също пленяват сърцата на богатите богомолци. Методистките епископи за съжаление пращат Макклинтък в своята църква в Париж, но влиятелното паство от Мълбери стрийт сърдито настоява да си го върне.
към текста >>
Това е, защото епископ Джейнс се обажда, че от другата страна на
пътя
, на който живее, се продава някакво си владение, и додето се разбере кой какво - Макклинтък припада от възторг, когато вижда за какво става дума, Дрю струпва покритие за чековете си и имението на ескуерът Уилям Гибънс край Медисън, щата Ню Джърси, е купено.
Павел“ и това точно е времето, когато започват да се събират средства за централна методистка семинария, и г-н Дрю застава в центъра на картината. Комитети, разправии - не е важно! Дрю обещава парите и всичко е наред освен едно - не могат да се споразумеят за мястото, където да се дигне семинарията, докато не се спират на Ийгълсууд над залива Раритан в Ню Бронзуик. Макклинтък е доволен от това доста изолирано, пасторално, тихо място, но не за това се е борил вдъхновителят на цялата тази история Джеймс Стронг и сега той отново започва да се обажда. Работата е там, че на Стронг не му трябва бягство и отшелничество, а точно обратното - нещо близко до интелектуално стимулиращия Ню Йорк, нещо на две крачки, нещо, дето да стои изправено на пръсти. И докато уж всичко е готово и Стронг само ръмжи, Раритан като с магическа пръчка изхвърча от картината.
Това е, защото епископ Джейнс се обажда, че от другата страна на
пътя
, на който живее, се продава някакво си владение, и додето се разбере кой какво - Макклинтък припада от възторг, когато вижда за какво става дума, Дрю струпва покритие за чековете си и имението на ескуерът Уилям Гибънс край Медисън, щата Ню Джърси, е купено.
Макклинтък е свикнал на лукса на богаташкия Ню Йорк, дори на разкоша на Париж, но когато през лятото на 1867 отива в Медисън, той се оказва напълно неподготвен за великолепието на това южняшко имение, което като че ли е пренесено с магическа пръчка от Юга право под дремещата тишина на четиристотин декаровата вековна дъбова гора. Ефектът на това магическо място е направо поразителен за всеки, който го вижда за пръв път. От железницата вървиш нагоре по шосето - тогава от чакъл и трамбована пръст (хубаво шосе е било според старите снимки) - с канавки от двете страни. Стотици студенти през миналия век са извървявали по няколко пъти седмично този път, защото каква наслада е това само! Вляво е желязната врата с железните колони; представлява извити арки, които се отварят в противоположни посоки встрани, където има две каменни стаички за пазача. Огромна колонада! Качваш се по стълбите и - никога не можеш да забравиш това, което виждат очите ти.
към текста >>
Ефектът на това магическо място е направо поразителен за всеки, който го вижда за пръв
път
.
Макклинтък е доволен от това доста изолирано, пасторално, тихо място, но не за това се е борил вдъхновителят на цялата тази история Джеймс Стронг и сега той отново започва да се обажда. Работата е там, че на Стронг не му трябва бягство и отшелничество, а точно обратното - нещо близко до интелектуално стимулиращия Ню Йорк, нещо на две крачки, нещо, дето да стои изправено на пръсти. И докато уж всичко е готово и Стронг само ръмжи, Раритан като с магическа пръчка изхвърча от картината. Това е, защото епископ Джейнс се обажда, че от другата страна на пътя, на който живее, се продава някакво си владение, и додето се разбере кой какво - Макклинтък припада от възторг, когато вижда за какво става дума, Дрю струпва покритие за чековете си и имението на ескуерът Уилям Гибънс край Медисън, щата Ню Джърси, е купено. Макклинтък е свикнал на лукса на богаташкия Ню Йорк, дори на разкоша на Париж, но когато през лятото на 1867 отива в Медисън, той се оказва напълно неподготвен за великолепието на това южняшко имение, което като че ли е пренесено с магическа пръчка от Юга право под дремещата тишина на четиристотин декаровата вековна дъбова гора.
Ефектът на това магическо място е направо поразителен за всеки, който го вижда за пръв
път
.
От железницата вървиш нагоре по шосето - тогава от чакъл и трамбована пръст (хубаво шосе е било според старите снимки) - с канавки от двете страни. Стотици студенти през миналия век са извървявали по няколко пъти седмично този път, защото каква наслада е това само! Вляво е желязната врата с железните колони; представлява извити арки, които се отварят в противоположни посоки встрани, където има две каменни стаички за пазача. Огромна колонада! Качваш се по стълбите и - никога не можеш да забравиш това, което виждат очите ти. С класическата си архитектура, с мащаба си и спокойствието си сградата изглежда много стара, но не е. Построена е от Уилям Гибънс само тридесет години преди идването на Макклинтък.
към текста >>
Стотици студенти през миналия век са извървявали по няколко
пъти
седмично този
път
, защото каква наслада е това само! Вляво е желязната врата с железните колони; представлява извити арки, които се отварят в противоположни посоки встрани, където има две каменни стаички за пазача.
И докато уж всичко е готово и Стронг само ръмжи, Раритан като с магическа пръчка изхвърча от картината. Това е, защото епископ Джейнс се обажда, че от другата страна на пътя, на който живее, се продава някакво си владение, и додето се разбере кой какво - Макклинтък припада от възторг, когато вижда за какво става дума, Дрю струпва покритие за чековете си и имението на ескуерът Уилям Гибънс край Медисън, щата Ню Джърси, е купено. Макклинтък е свикнал на лукса на богаташкия Ню Йорк, дори на разкоша на Париж, но когато през лятото на 1867 отива в Медисън, той се оказва напълно неподготвен за великолепието на това южняшко имение, което като че ли е пренесено с магическа пръчка от Юга право под дремещата тишина на четиристотин декаровата вековна дъбова гора. Ефектът на това магическо място е направо поразителен за всеки, който го вижда за пръв път. От железницата вървиш нагоре по шосето - тогава от чакъл и трамбована пръст (хубаво шосе е било според старите снимки) - с канавки от двете страни.
Стотици студенти през миналия век са извървявали по няколко
пъти
седмично този
път
, защото каква наслада е това само! Вляво е желязната врата с железните колони; представлява извити арки, които се отварят в противоположни посоки встрани, където има две каменни стаички за пазача.
Огромна колонада! Качваш се по стълбите и - никога не можеш да забравиш това, което виждат очите ти. С класическата си архитектура, с мащаба си и спокойствието си сградата изглежда много стара, но не е. Построена е от Уилям Гибънс само тридесет години преди идването на Макклинтък. Някога това тихо, изолирано имение се е наричало от местните хора просто „Гората“. Не са общували с него, но всички са знаели историята за това как толкова далече на север от прочутата линия Мейс-Дикси, която дели Юга от Севера, е кацнало това чисто южняшко имение.
към текста >>
Двадесет и пет коня в конюшнята... Телескопичен блик О, наду ми се главата! В престроената в общежитие конюшня през 1889 има стая три на три метра за специалния студент от варненската Ченгене махлеси Петър Дънов и той всеки ден прекосява черно-бялата мраморна настилка по
пътя
за учебната си стая, където слуша разперения върху голямата сцена на знанието самия Джеймс Стронг.
Кога какви пристройки има, кое кога е завършено не помня, но семейството се нанася пролетта на 1836 година. Кораби пренасят от Савана семейни съкровища, масивни мебели, маси, сервизи, драперии и кресла. Стените са покрити с тапети. Всеки има отделна баня. Скоро заработва и огромна пещ за каменни въглища, която осигурява централно отопление още далеч назад през 1838 година! Сметката е кажи-речи към триста хиляди долара.
Двадесет и пет коня в конюшнята... Телескопичен блик О, наду ми се главата! В престроената в общежитие конюшня през 1889 има стая три на три метра за специалния студент от варненската Ченгене махлеси Петър Дънов и той всеки ден прекосява черно-бялата мраморна настилка по
пътя
за учебната си стая, където слуша разперения върху голямата сцена на знанието самия Джеймс Стронг.
Това е то картинката, дето ми се стрелва сега! Имението било обявено за продажба през 1867 г. за 160 000 долара. Дрю плаща резиденцията, конюшнята, хамбара и хижата (наречена Сикаморовата хижа, в която Дънов ще спи с Делчев през първата си година тук), както и 400 декара вековна дъбова гора наоколо за 140 хиляди долара. Пито-платено! На 6 ноември 1867 година във входната зала на Гибънсовата резиденция се събира каймакът на Ню Йорк по случай откриването на Централната методистка семинария. На следващата година, за да върви всичко гладко и да не си губи времето, господин Дрю донася на управителния съвет на семинарията три документа: нотариален акт за сградите и четиристотинте декара, споразумение за мебели и други движимости в сградата и на трето място, облигация за четвърт милион долара в брой, или носещи лихва бонове за издръжка на семинарията.
към текста >>
И ако единадесет години преди това изпада в криза при мисълта, че трябва да се жени, да се закотви със семейство и да се откаже от благородния си порив към големи дела - какво да се каже сега, когато вече има две деца и семейство, което не е лесно да се откъсне от село, при това за пръв
път
със съзнанието, че навлиза във възраст и животът не е вечен.
След раждането на сина му и особено след смъртта на чорбаджи Атанас в него се забелязва една особена ревностност в борбата за българщината във Варна. От това, което знаем за него, няма друг период в живота му, през който да е така активен и толкова решителен и безкомпромисен. Причината, изглежда, не е една, а цяла съвкупност от фактори, които може би и самият той не осъзнава. Представете си го. По времето на смъртта на тъста си Константин е само 35-годишен, як мъж в разцвета на силите си.
И ако единадесет години преди това изпада в криза при мисълта, че трябва да се жени, да се закотви със семейство и да се откаже от благородния си порив към големи дела - какво да се каже сега, когато вече има две деца и семейство, което не е лесно да се откъсне от село, при това за пръв
път
със съзнанието, че навлиза във възраст и животът не е вечен.
Не става дума за хойкане, разбира се. Става дума за Голямото, към което винаги е бил устремен, към това да види отпечатъка на собствената си ръка в благоприятното решаване на съдбата на българите, те свободно, по свой си начин, от сърце, сами за себе си да намерят пътя си към просветата, вярата и Бога. Независими от когото и да било. Защото само когато си свободен и независим, поривът ти може да бъде пълен и всеотдаен. Изглежда затуй Константин сякаш се прави, че не е разбрал, че вече има деца и жена, която го чака далеч дома, и бърза да свърши започнатото, и се товари с работа и с нови начинания - като обсебен.
към текста >>
Става дума за Голямото, към което винаги е бил устремен, към това да види отпечатъка на собствената си ръка в благоприятното решаване на съдбата на българите, те свободно, по свой си начин, от сърце, сами за себе си да намерят
пътя
си към просветата, вярата и Бога.
Причината, изглежда, не е една, а цяла съвкупност от фактори, които може би и самият той не осъзнава. Представете си го. По времето на смъртта на тъста си Константин е само 35-годишен, як мъж в разцвета на силите си. И ако единадесет години преди това изпада в криза при мисълта, че трябва да се жени, да се закотви със семейство и да се откаже от благородния си порив към големи дела - какво да се каже сега, когато вече има две деца и семейство, което не е лесно да се откъсне от село, при това за пръв път със съзнанието, че навлиза във възраст и животът не е вечен. Не става дума за хойкане, разбира се.
Става дума за Голямото, към което винаги е бил устремен, към това да види отпечатъка на собствената си ръка в благоприятното решаване на съдбата на българите, те свободно, по свой си начин, от сърце, сами за себе си да намерят
пътя
си към просветата, вярата и Бога.
Независими от когото и да било. Защото само когато си свободен и независим, поривът ти може да бъде пълен и всеотдаен. Изглежда затуй Константин сякаш се прави, че не е разбрал, че вече има деца и жена, която го чака далеч дома, и бърза да свърши започнатото, и се товари с работа и с нови начинания - като обсебен. На второ място вероятно идва и голямата скръб - не само негова, но и на цялата българска общност от раздялата с чорбаджи Атанас. Кой ще го замести сега?
към текста >>
И ако се окаже, че са тръгнали към гръцка църква, настояват този
път
да опитат „Св.
Не се брани, а напада с главата напред. На едно погребение на българин, женен за гагаузка, опечалената поканва гръцкия митрополит за опелото, но като се идва до осветяване на житото в дома на покойния, поп Константин нахлува в това, което според него е българска къща, и изгонва митрополита. Разпилява приготвеното жито като афоресано, анатемосва го и докарват друго жито, той да го освети. В Ченгене махлеси също настъпва коренна промяна. В неделя, по празниците и по вечерня учениците от училището обикалят пръснати из главните улици на махалата и по пазара, пременени празнично, и питат минаващите българи къде ще ходят на църква.
И ако се окаже, че са тръгнали към гръцка църква, настояват този
път
да опитат „Св.
Архангел“, защото храмът е чисто български и там е и училищният двор, и ще останат много доволни. След време в пазарните дни Константин започва да праща агитатори дори по всичките единайсет капии на града - пресрещат селяните както пристигат с катърите, кошовете, колите, магаретата на път за пазара и им предлагат да опитат „Св. Архангел“. Гърците пишат оплаквания. В едно от тях Йоаким обяснява на гръцкия патриарх, че от църквите на деветдесетте села, които му се водят във Варненско, поп Константин му е оставил само 10 - другите е отнел и кръщава, и венчава, и погребва, и освещава нови църкви, и събира всичките такси за българската община. Докато патриархът реагира, Константин на 15 август 1866 година свиква всички селски свещеници и чорбаджии на епархията на църковен събор във Варна, където приемат предварително приготвен привременен закон за църковните работи, а председателят на българската община - Константин Дъновски - става неин църковен глава.
към текста >>
След време в пазарните дни Константин започва да праща агитатори дори по всичките единайсет капии на града - пресрещат селяните както пристигат с катърите, кошовете, колите, магаретата на
път
за пазара и им предлагат да опитат „Св. Архангел“.
Разпилява приготвеното жито като афоресано, анатемосва го и докарват друго жито, той да го освети. В Ченгене махлеси също настъпва коренна промяна. В неделя, по празниците и по вечерня учениците от училището обикалят пръснати из главните улици на махалата и по пазара, пременени празнично, и питат минаващите българи къде ще ходят на църква. И ако се окаже, че са тръгнали към гръцка църква, настояват този път да опитат „Св. Архангел“, защото храмът е чисто български и там е и училищният двор, и ще останат много доволни.
След време в пазарните дни Константин започва да праща агитатори дори по всичките единайсет капии на града - пресрещат селяните както пристигат с катърите, кошовете, колите, магаретата на
път
за пазара и им предлагат да опитат „Св. Архангел“.
Гърците пишат оплаквания. В едно от тях Йоаким обяснява на гръцкия патриарх, че от църквите на деветдесетте села, които му се водят във Варненско, поп Константин му е оставил само 10 - другите е отнел и кръщава, и венчава, и погребва, и освещава нови църкви, и събира всичките такси за българската община. Докато патриархът реагира, Константин на 15 август 1866 година свиква всички селски свещеници и чорбаджии на епархията на църковен събор във Варна, където приемат предварително приготвен привременен закон за църковните работи, а председателят на българската община - Константин Дъновски - става неин църковен глава. Съборът още на място взима решение новосформираната община да изпрати делегация до русенския валия - мощния Мидхад паша - с подписаните документи и молба да им разреши, тъй като са независими от гърците, те да си събират владищината. Мидхад преценява, че българската община е по-надеждна от гръцките с техните интригантства, и тъй като вече се е опирал на нея по разни неразбории, уважава молбата и издава исканата позволителна заповед.
към текста >>
Константин е сърдечен човек, сърцето му е пъргаво и слънчево; муси се не муси, с тригодишния Петър в прегръдката му, при това за пръв
път
излязъл от тригодишното си мълчание, и баща му засиява.
За жалост той пък съвсем оцапва работите, защото подкопава огромния политически авторитет на българската община пред правителството с това, че взема да праща четници в Балкана. На върха на победата! На върха на българския триумф! На една ръка разстояние от просветлението и Божия престол всичко рухва в сметкаджийство, ревност и - изпълнението на задачи на чуждестранни агенти. Покрусен, отчаян, поп Константин обръща гръб на всичко и напуска варненската община. Връща се в Хадърча и този негов посърнал нос вкъщи се посреща с усмивката на лицето на тригодишния Петър. Нещата вкъщи бързо се оправят.
Константин е сърдечен човек, сърцето му е пъргаво и слънчево; муси се не муси, с тригодишния Петър в прегръдката му, при това за пръв
път
излязъл от тригодишното си мълчание, и баща му засиява.
Добре става. От Коледа 1867 сред снеговете на Добруджа, че пролетта на 1868, че 1869 - малкият Дъновски има семейство, има любов, има сигурност и духът му расте бързо като гъба в топла влажна гора. С 1870 идва нова промяна. Вярно, че поп Константин обръща гръб на историята, но тя не му обръща гръб. В Цариград независимостта на църквата е на прага.
към текста >>
Този
път
обаче шестгодишният Петър няма отново да посърне.
В Цариград независимостта на църквата е на прага. Готви се за 1871 народен събор. В светлината на тези подготовки във Варна се провежда епархиен събор и настоятелите, недоволни от настъпилата каша след оттеглянето на Константин, изгонват Панарет и искат от Цариград друго светило. Иларион Макариополски обаче (фигуративно казано) удря по масата и налага да се върне зетът на чорбаджи Атанас, защото знае, че при него не може да има грешка. Така че четирийсетгодишният вече духовен водач на Варненския край - след тригодишен престой при семейството си в Хадърча - отново потегля за Варна.
Този
път
обаче шестгодишният Петър няма отново да посърне.
Този път той се преселва в черноморската столица с цялото си семейство. А там е добре. Минало е времето на мъките и на войните. Загърбени са лъкатушенията на четирийсет-петдесетте самотни български семейства, които искат да имат училище и църква. Сега - през 1870 година - семейството на Петър е едно от тристата български семейства във Варна и децата на поп Константин ще имат достатъчно голям хинтерланд да се развиват между свои.
към текста >>
Този
път
той се преселва в черноморската столица с цялото си семейство.
Готви се за 1871 народен събор. В светлината на тези подготовки във Варна се провежда епархиен събор и настоятелите, недоволни от настъпилата каша след оттеглянето на Константин, изгонват Панарет и искат от Цариград друго светило. Иларион Макариополски обаче (фигуративно казано) удря по масата и налага да се върне зетът на чорбаджи Атанас, защото знае, че при него не може да има грешка. Така че четирийсетгодишният вече духовен водач на Варненския край - след тригодишен престой при семейството си в Хадърча - отново потегля за Варна. Този път обаче шестгодишният Петър няма отново да посърне.
Този
път
той се преселва в черноморската столица с цялото си семейство.
А там е добре. Минало е времето на мъките и на войните. Загърбени са лъкатушенията на четирийсет-петдесетте самотни български семейства, които искат да имат училище и църква. Сега - през 1870 година - семейството на Петър е едно от тристата български семейства във Варна и децата на поп Константин ще имат достатъчно голям хинтерланд да се развиват между свои. Ще бъде пресилено, разбира се, да се каже, че нещата текат по мед и масло.
към текста >>
Старите студенти обичаха да му подхвърлят по някоя тема-въдичка и да гледат отстрани как красноречието му ще го отнесе... Но този
път
Стронг продължи да рита напред.
* Спеше дъбовият лес на семинарията: замръзнала картина! Докато бяха слушали проповедта на българския студент в църквата, бе наваляло и от лумналата преди два дни пролет нямаше и следа. Доктор Стронг стоеше загледан в девствения сняг, студентите стърчаха, скупчени зад него, и ниското следобедно слънце ги слепеше в брилянта на отблясъците си: заключени извън пролет, извън зима, извън звук, място и време. - Да оставим следа, преди магията да се е стопила! - Баритонът на доктора звънна по-звучен в този сняг; и той нагази, а момчетата разрушкаха пъртината след него: екнаха седем гласа на пет разни езика. - Каква ще е следата, която ще оставим, доктор Стронг? - попита индусът зад гърба му и духна бяла пара.
Старите студенти обичаха да му подхвърлят по някоя тема-въдичка и да гледат отстрани как красноречието му ще го отнесе... Но този
път
Стронг продължи да рита напред.
Нещата вървяха добре - си мислеше той. 1875 е; само три години от края на първия випуск, и семинарията на Дрю вече беше привлякла студенти отвсякъде. Спря и се обърна. Ето за това ставаше дума: пред него стояха и го гледаха в очите двама индуси, африканец, днешният проповедник - българинът Икономов от Турция. - Очакваме до лятото един японец! - каза той.
към текста >>
- Всеки от университета или отвън, който знае поне два езика, ще може да влезе в дружеството - обясни той на цветните си
спътници
, за да ги увери, че тяхното членство поне е осигурено.
Това е то Дрю, събрали сме се да славим Бога на колкото може повече различни езици. Доктор Стронг беше едър, набит мъж с огромна сребърна брада на древен патриарх и все пак внушителният му вид не разкриваше докрай какъв лъв беше всъщност. Светски човек между духовниците, именно той преди две десетилетия разклати из основи методистката традиция да се чака божия повик за проповядване с идеята си за учебно заведение, което да подготвя проповедници. Точно това беше довело накрая до семинарията, така че всичко тук бе част от него, макар и да се държеше като че ли още не е започнал. Сега издаваше монументалния си многотомник „Библейска енциклопедия“, над който работеше денонощно, а между другото, като всепризнат полиглот с четири древни и седем модерни езици тази година се бе посветил на организирането на Дружество на полиглотите в Дрю и това бе темата, на която се върна, щом запердашиха отново през снега.
- Всеки от университета или отвън, който знае поне два езика, ще може да влезе в дружеството - обясни той на цветните си
спътници
, за да ги увери, че тяхното членство поне е осигурено.
След това се обърна към скулестия брюнет, който не бе обелил дума от сутринта, въпреки че проницателните му очи играеха на четири. - А вие колко съвременни езици знаете? Младият мъж сякаш още повече се самовглъби и забави отговора си. - Кажете ни, няма защо да се стеснявате! - Осем - каза младежът. - Не се стеснявам, мъчех се да ги преброя.
към текста >>
Казваха за доктор Стронг, че е „човек, който знае всичко за това, на което се е посветил, и по нещичко за всичко останало“ и може би точно това наистина го въодушеви, защото
пътят
му тук пресичаше нещо съвсем ново: излизаше, че на земята има места, където не е въпрос на преднамерено зубрене, за да може Бог да се слави на различни езици; неговата космополитична мечта за Дрю вече бе осъществена нейде из Балкана и Източното Средиземноморие и не беше довела до кошмара на Вавилон, а до светлината и простора на многообразието.
Беше роден някъде в Балкана, каза той, в род на овчари и търговци на вълна. Майчиният му език е български, официалният език на Османската империя е турски, а добрите училища, в които българите получават начално образование, са гръцки. Летните пасбища на балканджиите и пристанищата за износ на вълна са на север, където се говори румънски, и това беше четвъртият му език. На дванадесет години го изпратили да учи на остров Малта, отдето идвали италианският и арабският му, както и английският, който усъвършенствал в Робърт колеж в столицата Цариград. В колежа научил и осмия си език, на който четели почти всички интелигентни българи в столицата - руския.
Казваха за доктор Стронг, че е „човек, който знае всичко за това, на което се е посветил, и по нещичко за всичко останало“ и може би точно това наистина го въодушеви, защото
пътят
му тук пресичаше нещо съвсем ново: излизаше, че на земята има места, където не е въпрос на преднамерено зубрене, за да може Бог да се слави на различни езици; неговата космополитична мечта за Дрю вече бе осъществена нейде из Балкана и Източното Средиземноморие и не беше довела до кошмара на Вавилон, а до светлината и простора на многообразието.
* Стронг се случи дежурен в приемната на Мийд Хол по време на регистрирането на няколкото нови студенти. Между тях беше и Томов и докторът хвърляше косо поглед да види как ще се справи младият полиглот. А той, макар и да забеляза любопитството му, не се смути. Леко наведената му краснописна латиница забяга по редовете на подвързания с кожа регистър: „16 март 1875. Стефан Томов - роден в Котел, България - Турция в Европа - на 29 март 1850.
към текста >>
Поглежда ме един
път
само право в очите, сяда си на стола зад масата и аз виждам, че вече все едно че сме разговаряли петдесет
пъти
, че се познаваме, че ме познава, че сме обядвали заедно... Честно старче - виждам какво прочита погледът й в мен, - живо, няма да си седне на мястото, кой знае какво иска да изчовърка.
И така - да видим как стои работата с българските студенти в семинарията на Дрю. Есен е и аз ритам шумата в дъбовата гора на университета; нарочно не вървя по алеите, а през шумата, защото златото на дъбовата шума прави душата ти свободна и съзерцателна. А аз искам да ми е свободно и да провидя повече, отколкото ще видят очите ми. В Архива на библиотеката трябва да срещна нейната директорка д-р Джийн Шьонталер и като говорим за нея с уредници и библиотекари в канцеларията и уреждаме срещата, всички треперят и мене също ме хваща страх да не ме отпрати. Само че, ооо, не! Тя е голяма жена - няма да кажа огромна, за да не би да прочете тези думи и«да си каже: „Тоя пък!“ Голяма.
Поглежда ме един
път
само право в очите, сяда си на стола зад масата и аз виждам, че вече все едно че сме разговаряли петдесет
пъти
, че се познаваме, че ме познава, че сме обядвали заедно... Честно старче - виждам какво прочита погледът й в мен, - живо, няма да си седне на мястото, кой знае какво иска да изчовърка.
Архивът тук се пази всъщност за такива човъркала като него, дето никой не знае кога какво ще изчовъркат, така че добре! - Какво мога да направя за вас? - пита. Не се усмихват ни устата, ни очите й, но е усмихната. Душата й. Обяснявам й: българи, учили в Дрю, със специален интерес към специалния нередовен студент отпреди сто и повече години Петър Дънов.
към текста >>
И за да бъде пълна картината поне на духовните мъже, с които той се движи в шестте си години по семинариите на САЩ, ще добавя, че освен търкането на чиновете в учебните заведения има, както казах, и пасторски стаж: яздене на кон през житата в щати, където се крият индиански бунтовници и лудуват каубои, пияници и професионални хазартни играчи, които стажант-пасторите трябва да въвеждат в правия
път
.
Пантелеймон“ - тогава номер 2 - в Бургас. (Чичо на големия български футболист и треньор на кипърския футболен тим, известен с прякора „Чугуна“.) Куман Бойчев е роден в село Меричлери през 1875 и учи в Американския теологичен институт в Самоков, после в Сиракузкия университет и във висшето училище на Дрю 1901-02. Манонг Пилибосян от Пловдив учи в Дрю през 1908-1909. Дрю, разбира се, не е единственото място, където българи получават духовно образование и проповедническа подготовка в Америка. Като споменаваме тук съученици на Дънов, с които по-късно в България той е поддържал по един или друг начин връзка, като изброяваме предшествениците му, които по-късно му стават учители, трябва да имаме- предвид, че между познатите му от Америка има много, с които той общува и там, и в България по-късно, които са учиш други специалности и в други духовни институти.
И за да бъде пълна картината поне на духовните мъже, с които той се движи в шестте си години по семинариите на САЩ, ще добавя, че освен търкането на чиновете в учебните заведения има, както казах, и пасторски стаж: яздене на кон през житата в щати, където се крият индиански бунтовници и лудуват каубои, пияници и професионални хазартни играчи, които стажант-пасторите трябва да въвеждат в правия
път
.
(Боже, помилуй!) От вас се иска въображението да си представите картината, а от мен са само данните, както са ми натрупани тази нощ на работната маса - нямам време да подреждам. И няма нужда. През 1892 г., когато Дънов пише в Бостънския теологически институт дипломната си работа за миграцията и покръстването на германските племена, в България се връщат от пасторските си назначения следните българи, методистки възпитаници: От щата Небраска в САЩ идват Гавраил Илиев, Стефан Гечев, Марин Делчев, Миндо Вълчев. От Вашингтон - Захария Илиев и Иван Димитров, както и Иван Тодоров. От Северната индианска мисия в Уайоминг и земите на сиуските племена идва Петър Тихчев.
към текста >>
Ето това е истината! Когато убиват Крейзи Хорс в сиуския резерват на 5 септември 1877 г., българските
пътуващи
проповедници в САЩ... - ааа! - ще оставя това сега! Все още не са се върнали от пасторските си обиколки по света Захария Паламидов и К.
Към края на тази истерия бива убит героят от битката срещу генерал Къстър вождът Ситинг Бул. И Тихчев топурка с Библия в ръката през Уайоминг! Ох, Боже мой, описвайте го вие всичко това! Колко години искате да живея и да си вадя очите над белия лист? Българи ли сте най- сетне, или не сте! Аз не мога; ще експлодирам от този задух на снимки на лъжевойводи (как може да се оеснафява така вулканичният порив на българския хайдутин с това чиновническо етикетче „войвода“!) и от тези угоднически меродии за някакви помаци и не знам какви батаци, макар че поне ще разкажа за мисията начело с Кларк и Чакалов в горите на с. Батак по време на избиването на децата и жените от племето на Крейзи Хорс, когато двамата самоковски конгрегаши отиват да събират криещите се по мечи дупки невръстни деца на затрити по време на баташкото клане български бащи и майки! Да не би руските агенти от Пловдив да са ги спасявали, или смелите помаци на Хайтов от Яворово! Възпитаникът на Робърт колеж Димитров сред членовете на международната комисия и киселият, вечно нервен и вечно опяващ дебелоглав протестант срещу башибозука - Джеймс Кларк. И Чакалов.
Ето това е истината! Когато убиват Крейзи Хорс в сиуския резерват на 5 септември 1877 г., българските
пътуващи
проповедници в САЩ... - ааа! - ще оставя това сега! Все още не са се върнали от пасторските си обиколки по света Захария Паламидов и К.
Г. Паламидов. През 1891 пътуващи проповедници са Иван Тодоров, Байчо Тодоров, Петър Василев, Иван Димитров, Петър Тихчев, Стефан Гечев. По-късно нея година Гавраил Илиев се връща от житата на Небраска и с него пак оттам - Иван Димитров, Стефан Гечев, Марин Делчев, Захария Илиев, Петър Василев, Иван Тодоров, както и Паламидов от работническите гета на Детройт, за да стане учител в Хотанца. Трайко Константинов иде от Минесота, Томов и Икономов - от Ню Арк. През 1886 Харалан Димитров от Ню Арк отива пастор в Питсбург, призован от годишната конференция в Консвил, проведена от родения в Хавай председател на методисткия район епископ Малалиеу.
към текста >>
През 1891
пътуващи
проповедници са Иван Тодоров, Байчо Тодоров, Петър Василев, Иван Димитров, Петър Тихчев, Стефан Гечев.
Българи ли сте най- сетне, или не сте! Аз не мога; ще експлодирам от този задух на снимки на лъжевойводи (как може да се оеснафява така вулканичният порив на българския хайдутин с това чиновническо етикетче „войвода“!) и от тези угоднически меродии за някакви помаци и не знам какви батаци, макар че поне ще разкажа за мисията начело с Кларк и Чакалов в горите на с. Батак по време на избиването на децата и жените от племето на Крейзи Хорс, когато двамата самоковски конгрегаши отиват да събират криещите се по мечи дупки невръстни деца на затрити по време на баташкото клане български бащи и майки! Да не би руските агенти от Пловдив да са ги спасявали, или смелите помаци на Хайтов от Яворово! Възпитаникът на Робърт колеж Димитров сред членовете на международната комисия и киселият, вечно нервен и вечно опяващ дебелоглав протестант срещу башибозука - Джеймс Кларк. И Чакалов. Ето това е истината! Когато убиват Крейзи Хорс в сиуския резерват на 5 септември 1877 г., българските пътуващи проповедници в САЩ... - ааа! - ще оставя това сега! Все още не са се върнали от пасторските си обиколки по света Захария Паламидов и К. Г. Паламидов.
През 1891
пътуващи
проповедници са Иван Тодоров, Байчо Тодоров, Петър Василев, Иван Димитров, Петър Тихчев, Стефан Гечев.
По-късно нея година Гавраил Илиев се връща от житата на Небраска и с него пак оттам - Иван Димитров, Стефан Гечев, Марин Делчев, Захария Илиев, Петър Василев, Иван Тодоров, както и Паламидов от работническите гета на Детройт, за да стане учител в Хотанца. Трайко Константинов иде от Минесота, Томов и Икономов - от Ню Арк. През 1886 Харалан Димитров от Ню Арк отива пастор в Питсбург, призован от годишната конференция в Консвил, проведена от родения в Хавай председател на методисткия район епископ Малалиеу. И пак епископ Малалиеу взима при себе си като проповедници в Детройт, където се премества през 1887 г., Иван Тодоров, Ванчо Тодоров, Петър Василев и Иван Димитров. Между другото, на следващата година Малалиеу председателства годишното събрание на българската мисия.
към текста >>
На това отгоре в двора на църквата лежи, и той е ходил колко
пъти
да я гледа, гигантска украсена плоча с името на дядо му.
Петър поповия син. И като споменаваме реалката, докосваме още нещо, което вероятно е от значение, за да разберем наслагванията в психиката му от най-млада възраст. Той е роден и е живял като човек, на когото винаги е било постлано, в добрия смисъл на думата - винаги е бил от първите, и в повечето случаи всъщност направо първия. Първите три години от живота си прекарва без баща в Хадърча, или по-скоро с баща, който се мярка само понякога - красив, усмихнат, с царствена брада, като че препуска на висок кон. Петър го чака и когато Константин идва, всъщност идва най-голямата духовна фигура на българите във варненския край - това е той, баща му, когато се вестне при него и майка му, човек, на когото не само кметът сваля калпак, но и всеки големец, който се случи да мине през село.
На това отгоре в двора на църквата лежи, и той е ходил колко
пъти
да я гледа, гигантска украсена плоча с името на дядо му.
Голям, голям човек в Цариград! Истанбул - Босфора там, Златния рог, корабите, джамиите, италианските банки и павираните улици на Пера, островите с дворците - това е бил той, светът на дядо му. Колко пъти е гледал Петър една-двете останали протрити стереоснимки през стереоочилата с дръжките! Дядо му е бил там... и там е бил,... и там; а тука всички са го чакали да свърши работата на българите... Една портретна снимка е имало останала от чорбаджи Атанас при майка му - стара, кафява снимка, щракната в Цариград и тя. На нея дядо му седи на стол. Много висок. Много як; с дълги тънки ръце и крака, със стройни кости в елегантния френски костюм.
към текста >>
Колко
пъти
е гледал Петър една-двете останали протрити стереоснимки през стереоочилата с дръжките! Дядо му е бил там... и там е бил,... и там; а тука всички са го чакали да свърши работата на българите... Една портретна снимка е имало останала от чорбаджи Атанас при майка му - стара, кафява снимка, щракната в Цариград и тя.
Той е роден и е живял като човек, на когото винаги е било постлано, в добрия смисъл на думата - винаги е бил от първите, и в повечето случаи всъщност направо първия. Първите три години от живота си прекарва без баща в Хадърча, или по-скоро с баща, който се мярка само понякога - красив, усмихнат, с царствена брада, като че препуска на висок кон. Петър го чака и когато Константин идва, всъщност идва най-голямата духовна фигура на българите във варненския край - това е той, баща му, когато се вестне при него и майка му, човек, на когото не само кметът сваля калпак, но и всеки големец, който се случи да мине през село. На това отгоре в двора на църквата лежи, и той е ходил колко пъти да я гледа, гигантска украсена плоча с името на дядо му. Голям, голям човек в Цариград! Истанбул - Босфора там, Златния рог, корабите, джамиите, италианските банки и павираните улици на Пера, островите с дворците - това е бил той, светът на дядо му.
Колко
пъти
е гледал Петър една-двете останали протрити стереоснимки през стереоочилата с дръжките! Дядо му е бил там... и там е бил,... и там; а тука всички са го чакали да свърши работата на българите... Една портретна снимка е имало останала от чорбаджи Атанас при майка му - стара, кафява снимка, щракната в Цариград и тя.
На нея дядо му седи на стол. Много висок. Много як; с дълги тънки ръце и крака, със стройни кости в елегантния френски костюм. Голямо чело, кичур коса, самоуверено паднал встрани. Но не е надут, не е важен - той си е какъвто си е - голям мъж - и сърцето ти се свива пред него, но не защото ти се надува - просто си е Голям! Очите му гледат право в теб, нито изпитателно, нито строго, нито плахо, нито играят - гледа, за да види, и вижда всичко, и ще знае какво да направи.
към текста >>
Когато Петър постъпва в училището и наесен идва време новата учебна година да се открие, ще се разказва как Доброплодни се представил за пръв
път
и как държал реч на турски.
Но не е надут, не е важен - той си е какъвто си е - голям мъж - и сърцето ти се свива пред него, но не защото ти се надува - просто си е Голям! Очите му гледат право в теб, нито изпитателно, нито строго, нито плахо, нито играят - гледа, за да види, и вижда всичко, и ще знае какво да направи. Додето си щракнеш пръстите на ръката. След това - училището във Варна. Първото. Блестящо училище все още по Бел-Ланкастерската система под грижите на Даскал Арабаджиев, но независимо от системата то година след година продължава по всичко да си остава първо. Идва да преподава в него сам сливенецът Сава Доброплодни.
Когато Петър постъпва в училището и наесен идва време новата учебна година да се открие, ще се разказва как Доброплодни се представил за пръв
път
и как държал реч на турски.
Ама на истински турски, кадийски турски, не „един гащяк-потур плява на нашто ешек- черното магаре, чоджум!“. Като изрекъл първите пет думи, всички се вцепенили и станало тихо и турските първенци - мюфтията, мютесарифинът и другите там се спогледали и поели дълбоко дъх - така говорел, сякаш че пред тях бил поетът на Махмуд Втори божественият Айни. Сетне казал и реч на български - а есенните люляци на двора цъфтят ли цъфтят, ухаят в ранната утрин! Така или иначе, първият учител на България турил училището в правия път. И не само туй, а го преустроил на модерно класно училище, каквито по него време в България имало я едно, я две! Такъв авторитет имало българското училище, че турският реформатор - валията Мидхад паша - сам дошъл на инспекция и пил кафе с настоятелството му. Изпълнен с възхищение, той похвалил българите за това как са подхванали работите и дори излязъл насреща им с идеи за още по-голямото подобряване на нещата, като обещал да ги подкрепи.
към текста >>
Сетне казал и реч на български - а есенните люляци на двора цъфтят ли цъфтят, ухаят в ранната утрин! Така или иначе, първият учител на България турил училището в правия
път
.
Блестящо училище все още по Бел-Ланкастерската система под грижите на Даскал Арабаджиев, но независимо от системата то година след година продължава по всичко да си остава първо. Идва да преподава в него сам сливенецът Сава Доброплодни. Когато Петър постъпва в училището и наесен идва време новата учебна година да се открие, ще се разказва как Доброплодни се представил за пръв път и как държал реч на турски. Ама на истински турски, кадийски турски, не „един гащяк-потур плява на нашто ешек- черното магаре, чоджум!“. Като изрекъл първите пет думи, всички се вцепенили и станало тихо и турските първенци - мюфтията, мютесарифинът и другите там се спогледали и поели дълбоко дъх - така говорел, сякаш че пред тях бил поетът на Махмуд Втори божественият Айни.
Сетне казал и реч на български - а есенните люляци на двора цъфтят ли цъфтят, ухаят в ранната утрин! Така или иначе, първият учител на България турил училището в правия
път
.
И не само туй, а го преустроил на модерно класно училище, каквито по него време в България имало я едно, я две! Такъв авторитет имало българското училище, че турският реформатор - валията Мидхад паша - сам дошъл на инспекция и пил кафе с настоятелството му. Изпълнен с възхищение, той похвалил българите за това как са подхванали работите и дори излязъл насреща им с идеи за още по-голямото подобряване на нещата, като обещал да ги подкрепи. Едно от предложенията му, които радостно се приели, било да се търси начин българското градско училище да се отдели от църквата. Погребения, панихиди, опела - казал Мидхад - не са неща, дето вървят гладко с ежедневието на малки деца, тъй като те трябва да са винаги в най-добро настроение в училището си. Всичко това, разбира се, е така, докато образованието е в ръцете на самите граждани.
към текста >>
А старият директор ги гледал, виждал колко са „величествени“ превзетите му ученици, знаел, че „какво знаят те“, какво да им каже и какъв
лесен
бил сега за тях
пътят
им и как щели да го омацат, и се усмихвал, и се правел на глупав: - Да, да, господин Коларов, Христо мъничък като беше, тичаше само по ризка, стегнатичък такъв, и аз го шляпках по голото „д“.
Спял със запретнати ръкави. Пишел и печатал наляво-надясно, тресял дядо-Петковото списание „Читалище“ в Цариград, дискутирал пламенно за културата и за образованието. Като дошло времето на колосаните яки и префърцунения социализъм, времето, когато приятелят му поп Константин спял самотен в стаичката си на тавана на църквата „Св. Архангел Михаил“ в Ченгене махлеси, патриархът на българската словесност Иван Вазов се закачил по негов адрес в „Един бисер на Черно море“. Вярно, че Шишков пишел малко смешни стихове, но не по-смешни първи стихове от Вазовите: Ой Варна, Варна, Одесос стара близо Каварна ти се докара... Е, и! Васил Коларов, като го срещнел в коридора на училището с великите си съмислители, се фръцкал пред тях, като му изказвал съжалението си, че Ботев не го признал като поет навремето.
А старият директор ги гледал, виждал колко са „величествени“ превзетите му ученици, знаел, че „какво знаят те“, какво да им каже и какъв
лесен
бил сега за тях
пътят
им и как щели да го омацат, и се усмихвал, и се правел на глупав: - Да, да, господин Коларов, Христо мъничък като беше, тичаше само по ризка, стегнатичък такъв, и аз го шляпках по голото „д“.
Как да им обясни на тези напомпани вече с митове и легенди хлапаци, и на всичкото отгоре вече отровени от диктуваната отвън пропаганда на министерството, че трябва просто да се гледа на всичко - но не само да се гледа, но и да се вижда, че трябва по човешки да се живее, не трябва да се употребяват много главни букви - но кой от аргументите му за истински народно и близо до земята образование и култура по вестници и списания е бил чут? На тези хлапаци тогава какво да каже? Шумналията Димитър Станчев бил ученик на Добри Войников, сетне учил в Цариград, след това като учител в село Ботево, близо до Варна, се впуснал в утопичните социалистически идеи на Фурие - няма как! - това било векът на Брук Фарм до Бостън, на Фрут Фарм до Харвард, ето ти го и Станчов до Варна! Фердинанд Дечев, третият учител на Петър в реалката, бил от банатските българи - католик. Учил в Сегедин, в Унгария, учителствал край Букурещ. С австрийския си паспорт се настанил като агент на Киряк Цанков (от националноосвободителните деятели в румънската столица) в Свищов и му въртял международната куриерска работа.
към текста >>
С пристанище на море, с железница до речно пристанище на най-оживения
път
до центъра на Европа, строена от англичаните.
Полет като кажеш на нашия литературен български език, значи право нагоре в подножието на престола Господен да стигнеш! А ако е полет от онези, дето си малко с изпъкнали очи и трохи от трахана около устата, и се опулиш и опънеш пети, и вжжжжжжж! - вземеш, че се треснеш баш в центъра на часовниковата кула? Вжжжжжжж-жът! - фронтално така! - баш в кубето на „Св. Богородица“? Защото, като мисля за онези години: за влизането на Петър в реалката, за завършването му с първия випуск и прощаването му с Варна, за да отиде в Американското духовно училище в Свищов, аз виждам много светлина, много шум, много пъстрота, много радост; виждам българите най- радостно от всички по него време да викат „ура!“, но не и най-много да тежат на мястото си. Варна е върхът и Варна е сриването на надеждите на тези, дето виждат нещата ясно и точно, както подиграният Шишков вижда България на българите, защото „на българите“ значи на български първенци, които са я водили към свободата; а сега е дошло време първенците да се готвят да варят клисави домати с ориз полуслепи на тавана на някоя от църквите, които са издигнали сами, и да мигат на парцали под насмешките на учениците си и новоиздигнатите угодници на освободителите. И къде им е бил акълът наистина - две хиляди души на международен град от над 20 хиляди.
С пристанище на море, с железница до речно пристанище на най-оживения
път
до центъра на Европа, строена от англичаните.
Град - строителната перла на османската архитектура! Град, от който се напуска и през който се влиза в България; отникъде другаде с изключение на Свищов може би (обърнете внимание! - всичките други български пътища към света са покрити с шопски овчи бърбонки и тракийски биволски палачинки. Бургас смърди на сяра и колиби с рибени кости и мидени черупки из дворовете, пък е и в Източна Румелия, не в Княжеството!). Кой ще ги остави сами да решават бъдещето си! 24 юни 1879. Петър се готви да влиза в реалката и нея сутрин ще види не само бъдещите си съученици, а и представители от всички варненски училища на свободна Варна, както никога дотогава. В пълното им величие! Ще идва българският княз и как другояче и откъде другаде да пристигне в България ми кажете?
към текста >>
Град - строителната перла на османската архитектура! Град, от който се напуска и през който се влиза в България; отникъде другаде с изключение на Свищов може би (обърнете внимание! - всичките други български
пътища
към света са покрити с шопски овчи бърбонки и тракийски биволски палачинки.
Вжжжжжжж-жът! - фронтално така! - баш в кубето на „Св. Богородица“? Защото, като мисля за онези години: за влизането на Петър в реалката, за завършването му с първия випуск и прощаването му с Варна, за да отиде в Американското духовно училище в Свищов, аз виждам много светлина, много шум, много пъстрота, много радост; виждам българите най- радостно от всички по него време да викат „ура!“, но не и най-много да тежат на мястото си. Варна е върхът и Варна е сриването на надеждите на тези, дето виждат нещата ясно и точно, както подиграният Шишков вижда България на българите, защото „на българите“ значи на български първенци, които са я водили към свободата; а сега е дошло време първенците да се готвят да варят клисави домати с ориз полуслепи на тавана на някоя от църквите, които са издигнали сами, и да мигат на парцали под насмешките на учениците си и новоиздигнатите угодници на освободителите. И къде им е бил акълът наистина - две хиляди души на международен град от над 20 хиляди. С пристанище на море, с железница до речно пристанище на най-оживения път до центъра на Европа, строена от англичаните.
Град - строителната перла на османската архитектура! Град, от който се напуска и през който се влиза в България; отникъде другаде с изключение на Свищов може би (обърнете внимание! - всичките други български
пътища
към света са покрити с шопски овчи бърбонки и тракийски биволски палачинки.
Бургас смърди на сяра и колиби с рибени кости и мидени черупки из дворовете, пък е и в Източна Румелия, не в Княжеството!). Кой ще ги остави сами да решават бъдещето си! 24 юни 1879. Петър се готви да влиза в реалката и нея сутрин ще види не само бъдещите си съученици, а и представители от всички варненски училища на свободна Варна, както никога дотогава. В пълното им величие! Ще идва българският княз и как другояче и откъде другаде да пристигне в България ми кажете? Родственикът на английския вицекрал на Индия - лорд Монтбатън! Сам той най-светлият млад представител не само на немската благородническа династия Хесе, но и на Батенберг! Александър Батенберг! Пристанището е осеяно с арки, улиците със знамена! Отсам - „Да живее негова светлост Александър Първи“, оттатък - „Да живее България свободна“.
към текста >>
И там - къде другаде - заможните българи пръв
път
ще видят панталони (италиански потури) и калцуни (италиански гащи), и пантофи (италиански чехли), и тенекета (английски метални делви), ще чуят за Париж (турско-италианското произношение на Paris „Пари“, дето като го кажат това чудо българите по света - чудят им се!).
Чува езици, от които само половината разбира. До комисаря е князът - строен немец, издокаран, както най-добре да се подскаже накъде ще вървят работите тука, в свободна България - ура! - да живей! Облечен е в униформата на руски генерал (да се знай!) и на главата има нещо, дето трябва да мине за българска шапка - селски калпак (ура, да живей! С гол в ръката нож! Хей!) Нищо че като се тръгне от губернатора (дето им подава ръка), който е изкарал половината си живот дотук в Европа, та се мине през господа градските съветници и дамите на кея, та се стигне до варненските българчета, арменчета, гърчета и еврейчета всички са с европейски дрехи, раирани панталони, часовници със златни ланци в джобчетата на жилетките, сребърни пенснета, английски бомбайки на главата и широкополи кючук-парижки капелуши. Тия сега, дето се смятат за голямо добрутро, граждани, народни водачи, богаташи, престижни хора - те, дето са освобождавали Варна - по-хубаво да свикват, че няма да имат думата - свободна България е това, селският дух тука е освободен, калпакът (ура!) ще се пуха в земята - бомбета-шмомбета - лека-полека ще ви издокараме като народни изедници и ще мълчите; и селото, духът на славянството, мистичните сили на свободна България с калпака на капитан бай чичо хайдут Петко хаджи войвода ще бъде кривнат на гордо чело... С гол в ръката нож! Телескопичен блик Тези бомбайки, които господа мъжете носят във Варна, сега им Викат „бомбета“. Една от стоте столични думи В български език, на която да се чудиш и маеш. Защото столицата Цариград е световен град.
И там - къде другаде - заможните българи пръв
път
ще видят панталони (италиански потури) и калцуни (италиански гащи), и пантофи (италиански чехли), и тенекета (английски метални делви), ще чуят за Париж (турско-италианското произношение на Paris „Пари“, дето като го кажат това чудо българите по света - чудят им се!).
И оттам също иде името на тези английски модерни шапки, дето приличат на бобени котлета, обърнати наопаки. В Англия така им Викат по разговорному „котлета“, а литературно се казват „боулър хет“ (от „Боул“ - супена купа), само че навремето, когато столицата на българите е била Цариград, този стил шапки ги донесли представителите на търговските фирми от Изток и от Близкия изток - накъм Индия, Хонконг, Бирма, - отдето идват големите английски пари в Цариград. И китайци, и бирманци, и индуските кули, хамали, богаташи носят валчести кат там - бедна или богато скроени - все едно. И в град Бомбай - първият европейски английски град в Индия, ги правят толкова „по богатому“ англичаните, които са влезли в крак с модата, че дори ги колос- ват. И за да са все пак английски - тези котлета, - взимат, че им слагат малки периферийки.
към текста >>
* След две години, завършил вече, дипломиран, той трябваше да напусне Варна на
път
за Свищов.
И сега, веднага с Освобождението, се връща в България и започва да издава вестник „Родолюбец“, защото в идеализма си той мисли, че братята му са изпаднали в безсъзнание, и с опита си на американски журналист иска да им помогне, да им даде пример как става, да ги съветва, да критикува по американски всичко, за което народът трябва да знае. И това, което видяхме през очите на Петър при посрещането на Батенберг, и впечатлението, че се надига нещо чуждо, вместо да е дошла точно свободата на народа ни, смътно усещане, че не идва самоуправление на българите, а бутафорията на фалшив, уж народен калпак, под който ще се носят руски, немски или каквито и да са там чужди еполети - това са и мисли на „Родолюбие“ за първите крачки на княжеството. Схрускват го, разбира се, и Йовчев пак бяга назад в Америка, в Харвард (като че ли там му е било лошо на този идеалист!), за да продължи работата си над утописта Белами. С една дума започваше естрадата на държавния живот под непокаралия мустаци Монтбатън с българския селски калпак, а по чий сценарий и чии постановки, това не е в тази книга. Така или иначе, след два месеца Петър влезе в реалката с тази картина на Варна в съзнанието си.
* След две години, завършил вече, дипломиран, той трябваше да напусне Варна на
път
за Свищов.
След десетилетие и половина щастлив живот тука. Искаше да върви напред, а колко празно му беше, как така се махаше, преди да се е слял, допрял, прегърнал близко до сърцето си всичко тук след толкова години на любов в семейството си и в училищата си, и с учителите си. Пообиколи малко. Доста пообиколи всъщност и сега, като напускаше Варна, му бе най-мила сякаш. Как е издънена тя за тези години.
към текста >>
Пожарникарски! Ха сега де! Само дето насред празното място при фиданките на новия добрички
път
, сред касапниците и един-двата навеса за кой знае какво, започват да дигат храм, дето ще е на името на св.
Ами каламбурите на Ибиш ага и арменеца Бенлиян и на другите там диванета, дето са си просташки, но народът умираше от смях, като ги гледа от сутрин та до вечер по улиците, и умираше от кеф да пуска по нещо в капите на калдъръма, дето си правеха джумбалдаците. Ами самотният изстрел нощем? Два изстрела за втори район – три за трети... Тулумбаджиите, тогавашните пожарникари, всъщност хамали от пристанището, дето грабват на рамо шестте тулумби и хукват към мястото на пожара - трийсетина души, - а след тях дрънкат каруците с бъчонките вода и целият град се стряска от сън и си е страшно, защото всичко тук е дървени къщи на каменни основи, ама на горния етаж с дървени тарабени обшивки само, като на месемврийските и созополските рибарски къщи. Безплатно тичат - яко, кеф им е да пъчат мускули. Граждани всъщност! И накрая на годината кметът им даде по една тулумбаджийска униформа награда, така че хамалите на пристанището в този чуден град са в униформи.
Пожарникарски! Ха сега де! Само дето насред празното място при фиданките на новия добрички
път
, сред касапниците и един-двата навеса за кой знае какво, започват да дигат храм, дето ще е на името на св.
Богородица и, изглежда, ще излезе нещо свястно от него, другото - бърканица! Долу при липсващия мост Ташкюпрю ще трябва да слезе, да мине през липсващата крепостна стена и да хване железницата, дето я строи Хенри Баркли с брат си Тревор, че си оставиха ръцете, че даже Мидхад паша не искаше да направи тържествено откриване, да не вземат всички пътници да се избият, че да стане за смях. Връстницата му на Петър - тази русенска железница. С едно тренче колкото за едно ритниче и една каруца с две джамчета за пощата и две с по три джамчета за трета и втора класа и една пак с три, ама големи, над плюшените кушетки с дървениците, и друсане, дето червата ти ще издруса до Русе. Английски шик! И оттам ще вземе австрийския параход за Свищов. Немски шик! Църквата „Света Богородица“ в края на строежа й, Варна И ще гледа на горната палуба как дамите с букурещките капелуши дьрдорят: „Баба плетещи чорапи, буня сяра, чок селям, керацо, мехало...“ и се кискат леко, като мине някое мустакато рае, и дискретно си потриват големите очи едни в други, както се стискат подручка: „Ах, их бин хунгрих, какой красивый князь!“ Траяска Бугаряска! Тъжно е уж, а май е смешно, защото е младост и колкото и с никой нищо да не споделя Петър, и колкото и да е скрит в себе си и какво чака и търси и той не знае, Варна си остава назад добра-лоша; и в Свищов, в Свищов да видим какво ще стане! Така е.
към текста >>
Богородица и, изглежда, ще излезе нещо свястно от него, другото - бърканица! Долу при липсващия мост Ташкюпрю ще трябва да слезе, да мине през липсващата крепостна стена и да хване железницата, дето я строи Хенри Баркли с брат си Тревор, че си оставиха ръцете, че даже Мидхад паша не искаше да направи тържествено откриване, да не вземат всички
пътници
да се избият, че да стане за смях.
Ами самотният изстрел нощем? Два изстрела за втори район – три за трети... Тулумбаджиите, тогавашните пожарникари, всъщност хамали от пристанището, дето грабват на рамо шестте тулумби и хукват към мястото на пожара - трийсетина души, - а след тях дрънкат каруците с бъчонките вода и целият град се стряска от сън и си е страшно, защото всичко тук е дървени къщи на каменни основи, ама на горния етаж с дървени тарабени обшивки само, като на месемврийските и созополските рибарски къщи. Безплатно тичат - яко, кеф им е да пъчат мускули. Граждани всъщност! И накрая на годината кметът им даде по една тулумбаджийска униформа награда, така че хамалите на пристанището в този чуден град са в униформи. Пожарникарски! Ха сега де! Само дето насред празното място при фиданките на новия добрички път, сред касапниците и един-двата навеса за кой знае какво, започват да дигат храм, дето ще е на името на св.
Богородица и, изглежда, ще излезе нещо свястно от него, другото - бърканица! Долу при липсващия мост Ташкюпрю ще трябва да слезе, да мине през липсващата крепостна стена и да хване железницата, дето я строи Хенри Баркли с брат си Тревор, че си оставиха ръцете, че даже Мидхад паша не искаше да направи тържествено откриване, да не вземат всички
пътници
да се избият, че да стане за смях.
Връстницата му на Петър - тази русенска железница. С едно тренче колкото за едно ритниче и една каруца с две джамчета за пощата и две с по три джамчета за трета и втора класа и една пак с три, ама големи, над плюшените кушетки с дървениците, и друсане, дето червата ти ще издруса до Русе. Английски шик! И оттам ще вземе австрийския параход за Свищов. Немски шик! Църквата „Света Богородица“ в края на строежа й, Варна И ще гледа на горната палуба как дамите с букурещките капелуши дьрдорят: „Баба плетещи чорапи, буня сяра, чок селям, керацо, мехало...“ и се кискат леко, като мине някое мустакато рае, и дискретно си потриват големите очи едни в други, както се стискат подручка: „Ах, их бин хунгрих, какой красивый князь!“ Траяска Бугаряска! Тъжно е уж, а май е смешно, защото е младост и колкото и с никой нищо да не споделя Петър, и колкото и да е скрит в себе си и какво чака и търси и той не знае, Варна си остава назад добра-лоша; и в Свищов, в Свищов да видим какво ще стане! Така е. Сега идва най-мъчното.
към текста >>
51.
Глава четвърта: Семинаристът
- Атанас Славов
И така, ако трябва да опиша само фактите на прекосяването на Атлантическия океан от Дънов през 1888 година, картината ще бъде добре известна за всеки българин от популярния
пътепис
на любимия на всички хуморист от края на миналия век Алеко Константинов за екскурзията му до световното изложение в Чикаго от 1891 година, т.е.
Докато едва на 28 годишна възраст не написва третата статийка на тринадесетгодишните си незабелязани от никого усилия в „Анален дер физик“, Die Grundlage der allgemeinen Relativitatstheorie* от страница и половина, където доразвива простата си на вид формула от три величини само. Формулата, която променя из корен научната представа за начина на съществуването на нашата вселена. На колко години казва и „изрича“ това, което има да каже Исус (И тука говорим като светски хора!) На колко години казва и „изрича“ това, което има да каже Мохамед? Буда? Лао Це?
И така, ако трябва да опиша само фактите на прекосяването на Атлантическия океан от Дънов през 1888 година, картината ще бъде добре известна за всеки българин от популярния
пътепис
на любимия на всички хуморист от края на миналия век Алеко Константинов за екскурзията му до световното изложение в Чикаго от 1891 година, т.е.
само три години по-късно. Когато тръгнат на Запад по онова време пътниците от България, се тъпчат със смях и врява в пътническите вагони на трена, мъкнат дисаги, стари куфари и нови кошници, пълни с люти луканки, солено сирене и баят хляб на тукмаци; случайно да не умрат от глад по пътя. (Уж! Всъщност за да не се охарчат, въпреки че така им излиза по-скъпо, защото всичко мухлясва, гранясва и се вкисва още първите дни!) Спят по пейките на третокласните купета с дрехите и върху вестници на рода; попийват, попейват, подпухват; миризмата на храна, пот, чорапи и хъркащи усти се смесва на гъсти талази. Смеят се. Свирят. На път през Унгария се запалват колелата на трена, и както казва Алеко: „Хай да ви вземе ашъма с майстори!“ Железничари ли, пожарникари ли, стражари ли в униформи се втурват и... „поливаха, гасиха, палиха, смадиха... хеля накрая тръгнахме.
към текста >>
Когато тръгнат на Запад по онова време
пътниците
от България, се тъпчат със смях и врява в
пътническите
вагони на трена, мъкнат дисаги, стари куфари и нови кошници, пълни с люти луканки, солено сирене и баят хляб на тукмаци; случайно да не умрат от глад по
пътя
.
На колко години казва и „изрича“ това, което има да каже Исус (И тука говорим като светски хора!) На колко години казва и „изрича“ това, което има да каже Мохамед? Буда? Лао Це? И така, ако трябва да опиша само фактите на прекосяването на Атлантическия океан от Дънов през 1888 година, картината ще бъде добре известна за всеки българин от популярния пътепис на любимия на всички хуморист от края на миналия век Алеко Константинов за екскурзията му до световното изложение в Чикаго от 1891 година, т.е. само три години по-късно.
Когато тръгнат на Запад по онова време
пътниците
от България, се тъпчат със смях и врява в
пътническите
вагони на трена, мъкнат дисаги, стари куфари и нови кошници, пълни с люти луканки, солено сирене и баят хляб на тукмаци; случайно да не умрат от глад по
пътя
.
(Уж! Всъщност за да не се охарчат, въпреки че така им излиза по-скъпо, защото всичко мухлясва, гранясва и се вкисва още първите дни!) Спят по пейките на третокласните купета с дрехите и върху вестници на рода; попийват, попейват, подпухват; миризмата на храна, пот, чорапи и хъркащи усти се смесва на гъсти талази. Смеят се. Свирят. На път през Унгария се запалват колелата на трена, и както казва Алеко: „Хай да ви вземе ашъма с майстори!“ Железничари ли, пожарникари ли, стражари ли в униформи се втурват и... „поливаха, гасиха, палиха, смадиха... хеля накрая тръгнахме. А маджарите - смях! Знаеха! - българи туристи! И тренът пак поема! Париж. Кой гледа Париж! Съмнало-несъмнало, търчат те към гара Сен Лазар, отдето в девет и половина специален трен на „Компани Женерал Трансатлантик“ (Алеко прекосява океана в прочутия тогава плаващ дворец „Ла Турен“) ще ги откара на хавърското пристанище.
към текста >>
На
път
през Унгария се запалват колелата на трена, и както казва Алеко: „Хай да ви вземе ашъма с майстори!“ Железничари ли, пожарникари ли, стражари ли в униформи се втурват и... „поливаха, гасиха, палиха, смадиха... хеля накрая тръгнахме.
И така, ако трябва да опиша само фактите на прекосяването на Атлантическия океан от Дънов през 1888 година, картината ще бъде добре известна за всеки българин от популярния пътепис на любимия на всички хуморист от края на миналия век Алеко Константинов за екскурзията му до световното изложение в Чикаго от 1891 година, т.е. само три години по-късно. Когато тръгнат на Запад по онова време пътниците от България, се тъпчат със смях и врява в пътническите вагони на трена, мъкнат дисаги, стари куфари и нови кошници, пълни с люти луканки, солено сирене и баят хляб на тукмаци; случайно да не умрат от глад по пътя. (Уж! Всъщност за да не се охарчат, въпреки че така им излиза по-скъпо, защото всичко мухлясва, гранясва и се вкисва още първите дни!) Спят по пейките на третокласните купета с дрехите и върху вестници на рода; попийват, попейват, подпухват; миризмата на храна, пот, чорапи и хъркащи усти се смесва на гъсти талази. Смеят се. Свирят.
На
път
през Унгария се запалват колелата на трена, и както казва Алеко: „Хай да ви вземе ашъма с майстори!“ Железничари ли, пожарникари ли, стражари ли в униформи се втурват и... „поливаха, гасиха, палиха, смадиха... хеля накрая тръгнахме.
А маджарите - смях! Знаеха! - българи туристи! И тренът пак поема! Париж. Кой гледа Париж! Съмнало-несъмнало, търчат те към гара Сен Лазар, отдето в девет и половина специален трен на „Компани Женерал Трансатлантик“ (Алеко прекосява океана в прочутия тогава плаващ дворец „Ла Турен“) ще ги откара на хавърското пристанище. Два часа чакане, тренове идват, заминават и всяко туткане на локомотива сякаш изсвирва в сърцето ти. Каквито щеш тюрлии от хора: французи, англичани, немци, италианци, испанци, поляци, руси, българи; сетне - за изложения и конгреси - младички калугерки полячки, купчина глухонеми, барони и баронеси с прислугата си; сетне търговци по работа; сетне художници и занаятчии, тласкани от нуждата за хляб отвъд океана; сетне ергени по професия, моми по професия и накрая чиста проба парижки „камелии“ (т.е. хубавици от „занаята“), пред очите на които се мержелеят несметните американски долари.
към текста >>
И това са само
пътниците
от първа и втора класа, разбира се; народът, братята емигранти вече от дни дъвчат баят хляб и зеленясали колбаси в Хавър, настанени в подпалубния търбух на „Ла Турен“.
Кой гледа Париж! Съмнало-несъмнало, търчат те към гара Сен Лазар, отдето в девет и половина специален трен на „Компани Женерал Трансатлантик“ (Алеко прекосява океана в прочутия тогава плаващ дворец „Ла Турен“) ще ги откара на хавърското пристанище. Два часа чакане, тренове идват, заминават и всяко туткане на локомотива сякаш изсвирва в сърцето ти. Каквито щеш тюрлии от хора: французи, англичани, немци, италианци, испанци, поляци, руси, българи; сетне - за изложения и конгреси - младички калугерки полячки, купчина глухонеми, барони и баронеси с прислугата си; сетне търговци по работа; сетне художници и занаятчии, тласкани от нуждата за хляб отвъд океана; сетне ергени по професия, моми по професия и накрая чиста проба парижки „камелии“ (т.е. хубавици от „занаята“), пред очите на които се мержелеят несметните американски долари. Отиват просто така, на риск, със затворени очи.
И това са само
пътниците
от първа и втора класа, разбира се; народът, братята емигранти вече от дни дъвчат баят хляб и зеленясали колбаси в Хавър, настанени в подпалубния търбух на „Ла Турен“.
Влакът лети през летни вековни брястове, прелестни резиденции, ливади; французите съпътници сочат през стъклата Руанската катедрала... Хайде хей с Руанината ти! Америка, Америка! Хавър. Задимен, замацан в сажди като коминочистач. Влакът маневрира половин час в лабиринта на тухлените складове и сивокаменните улици на пристанището; тътри след себе си десетина подтичващи назад- напред развлечени гамени и те опяват вагоните с просташката си просешка музика, докато всичките пътници не увисват по прозорците и не почват да хвърлят стотинки, за да гледат децата долу как озверено се бият за тях. И ето, идва ранният летен следобед на потеглянето и тук вече ще дадем думата на Алеко, защото следва това, което ще освети пътя ни нататък. „Тържествена минута! Аз сега, като пиша тез редове, усещам как трептят и се повдигат лека-полека космите на главата ми.
към текста >>
Влакът лети през летни вековни брястове, прелестни резиденции, ливади; французите
съпътници
сочат през стъклата Руанската катедрала... Хайде хей с Руанината ти! Америка, Америка! Хавър.
Два часа чакане, тренове идват, заминават и всяко туткане на локомотива сякаш изсвирва в сърцето ти. Каквито щеш тюрлии от хора: французи, англичани, немци, италианци, испанци, поляци, руси, българи; сетне - за изложения и конгреси - младички калугерки полячки, купчина глухонеми, барони и баронеси с прислугата си; сетне търговци по работа; сетне художници и занаятчии, тласкани от нуждата за хляб отвъд океана; сетне ергени по професия, моми по професия и накрая чиста проба парижки „камелии“ (т.е. хубавици от „занаята“), пред очите на които се мержелеят несметните американски долари. Отиват просто така, на риск, със затворени очи. И това са само пътниците от първа и втора класа, разбира се; народът, братята емигранти вече от дни дъвчат баят хляб и зеленясали колбаси в Хавър, настанени в подпалубния търбух на „Ла Турен“.
Влакът лети през летни вековни брястове, прелестни резиденции, ливади; французите
съпътници
сочат през стъклата Руанската катедрала... Хайде хей с Руанината ти! Америка, Америка! Хавър.
Задимен, замацан в сажди като коминочистач. Влакът маневрира половин час в лабиринта на тухлените складове и сивокаменните улици на пристанището; тътри след себе си десетина подтичващи назад- напред развлечени гамени и те опяват вагоните с просташката си просешка музика, докато всичките пътници не увисват по прозорците и не почват да хвърлят стотинки, за да гледат децата долу как озверено се бият за тях. И ето, идва ранният летен следобед на потеглянето и тук вече ще дадем думата на Алеко, защото следва това, което ще освети пътя ни нататък. „Тържествена минута! Аз сега, като пиша тез редове, усещам как трептят и се повдигат лека-полека космите на главата ми. Цялото крайбрежие беше усеяно с мъже и жени.
към текста >>
Влакът маневрира половин час в лабиринта на тухлените складове и сивокаменните улици на пристанището; тътри след себе си десетина подтичващи назад- напред развлечени гамени и те опяват вагоните с просташката си просешка музика, докато всичките
пътници
не увисват по прозорците и не почват да хвърлят стотинки, за да гледат децата долу как озверено се бият за тях.
хубавици от „занаята“), пред очите на които се мержелеят несметните американски долари. Отиват просто така, на риск, със затворени очи. И това са само пътниците от първа и втора класа, разбира се; народът, братята емигранти вече от дни дъвчат баят хляб и зеленясали колбаси в Хавър, настанени в подпалубния търбух на „Ла Турен“. Влакът лети през летни вековни брястове, прелестни резиденции, ливади; французите съпътници сочат през стъклата Руанската катедрала... Хайде хей с Руанината ти! Америка, Америка! Хавър. Задимен, замацан в сажди като коминочистач.
Влакът маневрира половин час в лабиринта на тухлените складове и сивокаменните улици на пристанището; тътри след себе си десетина подтичващи назад- напред развлечени гамени и те опяват вагоните с просташката си просешка музика, докато всичките
пътници
не увисват по прозорците и не почват да хвърлят стотинки, за да гледат децата долу как озверено се бият за тях.
И ето, идва ранният летен следобед на потеглянето и тук вече ще дадем думата на Алеко, защото следва това, което ще освети пътя ни нататък. „Тържествена минута! Аз сега, като пиша тез редове, усещам как трептят и се повдигат лека-полека космите на главата ми. Цялото крайбрежие беше усеяно с мъже и жени. Хиляди шапки и кърпи се развяваха из въздуха. И аз поисках да си сваля шапката, но нещо ме задави в гърлото.
към текста >>
И ето, идва ранният летен следобед на потеглянето и тук вече ще дадем думата на Алеко, защото следва това, което ще освети
пътя
ни нататък.
Отиват просто така, на риск, със затворени очи. И това са само пътниците от първа и втора класа, разбира се; народът, братята емигранти вече от дни дъвчат баят хляб и зеленясали колбаси в Хавър, настанени в подпалубния търбух на „Ла Турен“. Влакът лети през летни вековни брястове, прелестни резиденции, ливади; французите съпътници сочат през стъклата Руанската катедрала... Хайде хей с Руанината ти! Америка, Америка! Хавър. Задимен, замацан в сажди като коминочистач. Влакът маневрира половин час в лабиринта на тухлените складове и сивокаменните улици на пристанището; тътри след себе си десетина подтичващи назад- напред развлечени гамени и те опяват вагоните с просташката си просешка музика, докато всичките пътници не увисват по прозорците и не почват да хвърлят стотинки, за да гледат децата долу как озверено се бият за тях.
И ето, идва ранният летен следобед на потеглянето и тук вече ще дадем думата на Алеко, защото следва това, което ще освети
пътя
ни нататък.
„Тържествена минута! Аз сега, като пиша тез редове, усещам как трептят и се повдигат лека-полека космите на главата ми. Цялото крайбрежие беше усеяно с мъже и жени. Хиляди шапки и кърпи се развяваха из въздуха. И аз поисках да си сваля шапката, но нещо ме задави в гърлото. Туй нещо като огнена струя се издигна с усилие нагоре, достигна до очите ми, които помътняха, премрежиха се и... има хас! Наистина капнаха няколко горещи капки в хладните води на Ламанш.
към текста >>
Всеки българин е чел тези редове, но кой не ги е прескочил като нищо особено, кой не си е казал, че просто Алеко си е майстор
пътеписец
, и ето ви още една претоплена авторска палачинка, поднесена за зяпналите почитатели на перото му.
Какво чудно нервозно състояние! Като че буря се е готвила в моите нерви през няколко години и е очаквала само силно потресение, за да се разрази. Таквози потресение нервите ми не изпитаха ни при една от многобройните ми временни и вечни раздели; те го изпитаха тука, сега, при раздялата със Стария свят. И бурята се разрази в мене. Разрази се и в океана, и аз с приятеля - Атлантически океан, почнах един дует, за какъвто ноти още не са измислени...“ Каква мистична духовна аритмия! (Но Алеко не знае, че не е от раздялата, а от очакването за събиране - на нас отсамните с братята ни отвъд през бездната, дето е скъсала нишката ни!) Какъв неочакван, мистичен вътрешен удар разтриса цялото му същество! И странно, той помни уникалното си изживяване, но ведрата му натура го заравя в нафталина на останалите туристически спомени. Както е и с нас - читателите му.
Всеки българин е чел тези редове, но кой не ги е прескочил като нищо особено, кой не си е казал, че просто Алеко си е майстор
пътеписец
, и ето ви още една претоплена авторска палачинка, поднесена за зяпналите почитатели на перото му.
Само че така ли е? Тази тълпа на брега, тези непознати французи, този океан - апокалиптичния, космически приятел, с който започва дуета без ноти; - божественият миг, холизма, секундата на устремление към всемирната тоталност на хора и катедрали, французи и вода, и двата разцепени и разделени един от друг бряга на океана, през които „Ла Турен“ ще свърже отново тръгналите на запад с тръгналите на изток племена с божествена бяла невидима нишка, опъната някога си от лоясали викинги (поели уж да оплодят някоя ескимоска под тогавашните лозници на Гренландия), от облещени колумбовци (тръгнали уж за планини от злато), от китове и риби пилоти, от айсберги и недолетели птици, белнали очи от гладна смърт връз тях. От океански костенурки. Но и за Алеко този миг е само недоразбран мимолетен повей на чувствата. Извън този миг картините му отпреди и картините му след Хавър, и в този, и в други пътеписи весело и някак леко се запечатват в съзнанието.
към текста >>
Извън този миг картините му отпреди и картините му след Хавър, и в този, и в други
пътеписи
весело и някак леко се запечатват в съзнанието.
Всеки българин е чел тези редове, но кой не ги е прескочил като нищо особено, кой не си е казал, че просто Алеко си е майстор пътеписец, и ето ви още една претоплена авторска палачинка, поднесена за зяпналите почитатели на перото му. Само че така ли е? Тази тълпа на брега, тези непознати французи, този океан - апокалиптичния, космически приятел, с който започва дуета без ноти; - божественият миг, холизма, секундата на устремление към всемирната тоталност на хора и катедрали, французи и вода, и двата разцепени и разделени един от друг бряга на океана, през които „Ла Турен“ ще свърже отново тръгналите на запад с тръгналите на изток племена с божествена бяла невидима нишка, опъната някога си от лоясали викинги (поели уж да оплодят някоя ескимоска под тогавашните лозници на Гренландия), от облещени колумбовци (тръгнали уж за планини от злато), от китове и риби пилоти, от айсберги и недолетели птици, белнали очи от гладна смърт връз тях. От океански костенурки. Но и за Алеко този миг е само недоразбран мимолетен повей на чувствата.
Извън този миг картините му отпреди и картините му след Хавър, и в този, и в други
пътеписи
весело и някак леко се запечатват в съзнанието.
Той е пътник от първа класа. От горната палуба той редува в пътеписа си: Тъпкалото в трюма; Пъшкането и повръщането; Клатенето и кълненето, което се носи отдолу, от трета класа. Защото той е при кристалните чаши и порцелана, и сребърните съдове, закотвени на масите да устоят на пристъпите на вълненията. Защото той е при елегантните повръщания. И смеха.
към текста >>
Той е
пътник
от първа класа.
Само че така ли е? Тази тълпа на брега, тези непознати французи, този океан - апокалиптичния, космически приятел, с който започва дуета без ноти; - божественият миг, холизма, секундата на устремление към всемирната тоталност на хора и катедрали, французи и вода, и двата разцепени и разделени един от друг бряга на океана, през които „Ла Турен“ ще свърже отново тръгналите на запад с тръгналите на изток племена с божествена бяла невидима нишка, опъната някога си от лоясали викинги (поели уж да оплодят някоя ескимоска под тогавашните лозници на Гренландия), от облещени колумбовци (тръгнали уж за планини от злато), от китове и риби пилоти, от айсберги и недолетели птици, белнали очи от гладна смърт връз тях. От океански костенурки. Но и за Алеко този миг е само недоразбран мимолетен повей на чувствата. Извън този миг картините му отпреди и картините му след Хавър, и в този, и в други пътеписи весело и някак леко се запечатват в съзнанието.
Той е
пътник
от първа класа.
От горната палуба той редува в пътеписа си: Тъпкалото в трюма; Пъшкането и повръщането; Клатенето и кълненето, което се носи отдолу, от трета класа. Защото той е при кристалните чаши и порцелана, и сребърните съдове, закотвени на масите да устоят на пристъпите на вълненията. Защото той е при елегантните повръщания. И смеха. И пак смеха и веселието... И колкото и малко или много подробности да съберем за прекосяването на онова време от разказа на Алеко, параходът накрая пристига в пристанището на Ню Йорк ... и пътищата за вътрешна Америка се отварят, кой както и накъдето! Световното изложение в Чикаго през 1892-1893 г.
към текста >>
От горната палуба той редува в
пътеписа
си: Тъпкалото в трюма; Пъшкането и повръщането; Клатенето и кълненето, което се носи отдолу, от трета класа.
Тази тълпа на брега, тези непознати французи, този океан - апокалиптичния, космически приятел, с който започва дуета без ноти; - божественият миг, холизма, секундата на устремление към всемирната тоталност на хора и катедрали, французи и вода, и двата разцепени и разделени един от друг бряга на океана, през които „Ла Турен“ ще свърже отново тръгналите на запад с тръгналите на изток племена с божествена бяла невидима нишка, опъната някога си от лоясали викинги (поели уж да оплодят някоя ескимоска под тогавашните лозници на Гренландия), от облещени колумбовци (тръгнали уж за планини от злато), от китове и риби пилоти, от айсберги и недолетели птици, белнали очи от гладна смърт връз тях. От океански костенурки. Но и за Алеко този миг е само недоразбран мимолетен повей на чувствата. Извън този миг картините му отпреди и картините му след Хавър, и в този, и в други пътеписи весело и някак леко се запечатват в съзнанието. Той е пътник от първа класа.
От горната палуба той редува в
пътеписа
си: Тъпкалото в трюма; Пъшкането и повръщането; Клатенето и кълненето, което се носи отдолу, от трета класа.
Защото той е при кристалните чаши и порцелана, и сребърните съдове, закотвени на масите да устоят на пристъпите на вълненията. Защото той е при елегантните повръщания. И смеха. И пак смеха и веселието... И колкото и малко или много подробности да съберем за прекосяването на онова време от разказа на Алеко, параходът накрая пристига в пристанището на Ню Йорк ... и пътищата за вътрешна Америка се отварят, кой както и накъдето! Световното изложение в Чикаго през 1892-1893 г. Но друго ни интересува нас.
към текста >>
И пак смеха и веселието... И колкото и малко или много подробности да съберем за прекосяването на онова време от разказа на Алеко, параходът накрая пристига в пристанището на Ню Йорк ... и
пътищата
за вътрешна Америка се отварят, кой както и накъдето! Световното изложение в Чикаго през 1892-1893 г.
Той е пътник от първа класа. От горната палуба той редува в пътеписа си: Тъпкалото в трюма; Пъшкането и повръщането; Клатенето и кълненето, което се носи отдолу, от трета класа. Защото той е при кристалните чаши и порцелана, и сребърните съдове, закотвени на масите да устоят на пристъпите на вълненията. Защото той е при елегантните повръщания. И смеха.
И пак смеха и веселието... И колкото и малко или много подробности да съберем за прекосяването на онова време от разказа на Алеко, параходът накрая пристига в пристанището на Ню Йорк ... и
пътищата
за вътрешна Америка се отварят, кой както и накъдето! Световното изложение в Чикаго през 1892-1893 г.
Но друго ни интересува нас. Така или иначе в тази първа класа на богат свищовлия, родният градски бит, старото детско ежедневие на кристалните чаши в столовата, на водния простор на Дунава като открит път към света, а не преграда за орящите волове - не се губят при каквото и да било пътуване, а само го съпътстват. И в Чикаго Алеко си остава в своето си слънчево, свищовско „ха-ха-хи-хи!“ Той си е пак сред своите и на баща си байганювски интерпреньори, великосветски студенти, турски гюбеци, парижки и кючукпарижки фльорци, арменски сарафи и ... самочувствието на лесно празнещия се, но винаги пълен с колкото трябва туна-вилаети джоб. С Петър Дънов не е така. Плоските голи баири на Хадърча, които ти крещят от люлката още: „Това е нищо! Тук е нищо, ние не сме света, тук нас никакви ни няма за нищо!“ - това е то! Ако си се пръкнал там, ти си просто от „прелелите отпадъци на отвъдния бряг“, ти си в безтегловност.
към текста >>
Така или иначе в тази първа класа на богат свищовлия, родният градски бит, старото детско ежедневие на кристалните чаши в столовата, на водния простор на Дунава като открит
път
към света, а не преграда за орящите волове - не се губят при каквото и да било
пътуване
, а само го
съпътстват
.
Защото той е при кристалните чаши и порцелана, и сребърните съдове, закотвени на масите да устоят на пристъпите на вълненията. Защото той е при елегантните повръщания. И смеха. И пак смеха и веселието... И колкото и малко или много подробности да съберем за прекосяването на онова време от разказа на Алеко, параходът накрая пристига в пристанището на Ню Йорк ... и пътищата за вътрешна Америка се отварят, кой както и накъдето! Световното изложение в Чикаго през 1892-1893 г. Но друго ни интересува нас.
Така или иначе в тази първа класа на богат свищовлия, родният градски бит, старото детско ежедневие на кристалните чаши в столовата, на водния простор на Дунава като открит
път
към света, а не преграда за орящите волове - не се губят при каквото и да било
пътуване
, а само го
съпътстват
.
И в Чикаго Алеко си остава в своето си слънчево, свищовско „ха-ха-хи-хи!“ Той си е пак сред своите и на баща си байганювски интерпреньори, великосветски студенти, турски гюбеци, парижки и кючукпарижки фльорци, арменски сарафи и ... самочувствието на лесно празнещия се, но винаги пълен с колкото трябва туна-вилаети джоб. С Петър Дънов не е така. Плоските голи баири на Хадърча, които ти крещят от люлката още: „Това е нищо! Тук е нищо, ние не сме света, тук нас никакви ни няма за нищо!“ - това е то! Ако си се пръкнал там, ти си просто от „прелелите отпадъци на отвъдния бряг“, ти си в безтегловност. И не блести в душата ти кристала на веселия смях, а духа и вее нищото на неосмисленото пространство. Не си от пътниците в първа класа.
към текста >>
Не си от
пътниците
в първа класа.
Така или иначе в тази първа класа на богат свищовлия, родният градски бит, старото детско ежедневие на кристалните чаши в столовата, на водния простор на Дунава като открит път към света, а не преграда за орящите волове - не се губят при каквото и да било пътуване, а само го съпътстват. И в Чикаго Алеко си остава в своето си слънчево, свищовско „ха-ха-хи-хи!“ Той си е пак сред своите и на баща си байганювски интерпреньори, великосветски студенти, турски гюбеци, парижки и кючукпарижки фльорци, арменски сарафи и ... самочувствието на лесно празнещия се, но винаги пълен с колкото трябва туна-вилаети джоб. С Петър Дънов не е така. Плоските голи баири на Хадърча, които ти крещят от люлката още: „Това е нищо! Тук е нищо, ние не сме света, тук нас никакви ни няма за нищо!“ - това е то! Ако си се пръкнал там, ти си просто от „прелелите отпадъци на отвъдния бряг“, ти си в безтегловност. И не блести в душата ти кристала на веселия смях, а духа и вее нищото на неосмисленото пространство.
Не си от
пътниците
в първа класа.
Изринеш ли се оттук, не носиш със себе си бита си, разлита се плявата на детството ти и политаш гол и без посока, безцелен като комета нощем, безтегловен като доган по икиндия над Сините камъни. Вероятно пътуването на двадесет и четиригодишния Дънов през океана по-точно може да се възстанови по спомените на друг негов връстник - Георги Чакалов. Чакалов не е като Алеко от Свищов, където Дънов също учи, но затова пък точно като Дънов е учил в протестантското училище. В Самоков. Също от малък град, също мисионерски възпитаник с познание на английски, точно по същото време и той тръгнал на учение в Щатите, че там, в малкия град, на малката чаршия нищо не пълни душата.
към текста >>
Вероятно
пътуването
на двадесет и четиригодишния Дънов през океана по-точно може да се възстанови по спомените на друг негов връстник - Георги Чакалов.
С Петър Дънов не е така. Плоските голи баири на Хадърча, които ти крещят от люлката още: „Това е нищо! Тук е нищо, ние не сме света, тук нас никакви ни няма за нищо!“ - това е то! Ако си се пръкнал там, ти си просто от „прелелите отпадъци на отвъдния бряг“, ти си в безтегловност. И не блести в душата ти кристала на веселия смях, а духа и вее нищото на неосмисленото пространство. Не си от пътниците в първа класа. Изринеш ли се оттук, не носиш със себе си бита си, разлита се плявата на детството ти и политаш гол и без посока, безцелен като комета нощем, безтегловен като доган по икиндия над Сините камъни.
Вероятно
пътуването
на двадесет и четиригодишния Дънов през океана по-точно може да се възстанови по спомените на друг негов връстник - Георги Чакалов.
Чакалов не е като Алеко от Свищов, където Дънов също учи, но затова пък точно като Дънов е учил в протестантското училище. В Самоков. Също от малък град, също мисионерски възпитаник с познание на английски, точно по същото време и той тръгнал на учение в Щатите, че там, в малкия град, на малката чаршия нищо не пълни душата. Но колкото и малка да е тази чаршия, баща му има дюкян на нея и Георги е стъпил на по-устойчива и трайна почва. Зашиват му в колана двайсетте наполеона (част от които си е спечелил сам) и поема.
към текста >>
Както казва Георги - „за пръв
път
изпитвах такова нещо и - thank you! - за последен!“ „Лердам“ от Амстердам е бракуван презокеански кораб.
Също от малък град, също мисионерски възпитаник с познание на английски, точно по същото време и той тръгнал на учение в Щатите, че там, в малкия град, на малката чаршия нищо не пълни душата. Но колкото и малка да е тази чаршия, баща му има дюкян на нея и Георги е стъпил на по-устойчива и трайна почва. Зашиват му в колана двайсетте наполеона (част от които си е спечелил сам) и поема. Втора класа в дунавския кораб, дето се въргаля, увит в ямурлука си, където свари. Във влака през Германия е четвърта класа; обикновени товарни вагони, вятърът хлуе през дъските, няма пейки, няма клозет, всеки си седи на бохчите, а къде клечи - един Господ знае.
Както казва Георги - „за пръв
път
изпитвах такова нещо и - thank you! - за последен!“ „Лердам“ от Амстердам е бракуван презокеански кораб.
Трета класа! Не е цвете за мирисане така нареченият стийредж в предната част под кувертата. „Тук се беше събрал извергът на Европа: евреи от Полша с черни, дълги, мазни коси, бедняци от всички народи“ на Стария свят, споделя с потресение Чакалов, и все пак усещаш, че той знае къде скача, не е във вакуум. Под горната куверта, но не баш в трюма. Двадесет души в кабина. Хвърля се жребий кой на кое легло ще е.
към текста >>
Накрая на
пътя
дюшекът се изгаря, а одеялата се стерилизират за ново ползване.
Под горната куверта, но не баш в трюма. Двадесет души в кабина. Хвърля се жребий кой на кое легло ще е. Отдолу имаш кеневирен сламен дюшек с една платнена възглавница. Две одеяла за завивка.
Накрая на
пътя
дюшекът се изгаря, а одеялата се стерилизират за ново ползване.
Мизерия, но пак си нещо като пасажер, пак си в нещо като кабина. Сервират ти редовно храна, и то обилна, пък и по вкуса на Георги. Харесва му. Гладен е. Яде с насладата на градски калфа, който си е поръчал, и му носят.
към текста >>
Докато някои от най-големите от-костенурките, след като десетки
пъти
не успяват да оставят поколение, в напразните си търсения на топли пролетни пясъци, на изток, сред вълните не попадат на малките далечни пусти острови, където птиците не успяват да ги проследят.
Този спадащ гръден кош на планетата! Телескопичен блик Преди милиони и милиони години на източния бряг на континента, който сега наричаме Южна Америка, живеят водни костенурки и продължението на рода им е застрашено, тъй като птиците са научили всичките топли пясъци на люпилните им, и се събират на истерични ята, и щом малките пръкнат от черупките и тръгват като чевръсти паячета към спасителните вълни, те връхлитат. Не помага търсенето на нови и нови, и нови по-скрити места. Добили стотици години опит, птиците предвиждат ходовете на костенурките. Не помага и това, че малките изскачат от черупките на бегом. И птиците се научават да пикират по-бързо и в ужасните няколко минути бяг до водата от милионите остават няколко десетки.
Докато някои от най-големите от-костенурките, след като десетки
пъти
не успяват да оставят поколение, в напразните си търсения на топли пролетни пясъци, на изток, сред вълните не попадат на малките далечни пусти острови, където птиците не успяват да ги проследят.
И минават милиони години, и милиони здрави поколения, които се излюпват на островчетата, плуват обратно до богатия на храна източен бряг на континента, гмуркат се в зелените топли води край брега, любят се и се впускат водени от малкия онаследен пеленг в костенурчите си мозъци към далечните, скришни топли пясъци, в които да снесат яйцата си. И пак назад! Но минават още милиони и милиони години и играта им на родните брегове става по-кратка и по-кратка, достигането до тайните им острови все по-трудно. Връщането все по-малко радостно, защото е истинска мъка! Някои направо не успяват да се върнат. Едва има време за игра, едва има време за оплождане - и пак отчаяно гребане към далечния единствен шанс на малките им да се излюпят. Континентът се отдалечава от острова на морските костенурки.
към текста >>
Водният камшик на Дядо Господ! Представете си, как в дълбоките води на Тихи океан великият шелф, прострян в протежение на Алеутските острови, се разлюлява от необхватен по мащаб воден трус и как милиони кубически метра скална маса се отъркулват и уталожват на ново място на дъното на океана, и милиони и милиони кубически метра водна маса трябва да се пренареди, да се всмуче на опразненото място и да измести водните маси в
пътя
си, и как в зависимост от големината си тази тежаща милиони тонове водна маса се задвижва със скорост шестстотин-седемстотин километра в час, със скорост направо близка до тази на звука, което оставя всичко произтекло тук в пълна тишина.
В същото време дъното на Тихия океан се плъзга на северозапад. Наблъсква Япония. Стърже над отпушените комини с лава под Хавай, трупа се сгур и сгурта се подава под повърхността във вид на вулканични острови, и те се плъзгат с целия подокеански щит на северозапад и се рушат от дъждовете и изригват нови подводни вулкани на югоизток от тях, където комините от лава в по-дълбоките земни слоеве намират отдушник. Стърже щита на дъното на северозапад по протежение на Калифорния в катаклизмични трусове. Връхлита Курилските острови и кърти подземни планински масиви и когато те се дръннат на дъното на океана, раздвижили милиарди кубически метри водна маса, тежки по тон кубическия метър, лисва на повърхността това, което японците наричат цунами - смукващия и заливащ океан, от който няма спасение.
Водният камшик на Дядо Господ! Представете си, как в дълбоките води на Тихи океан великият шелф, прострян в протежение на Алеутските острови, се разлюлява от необхватен по мащаб воден трус и как милиони кубически метра скална маса се отъркулват и уталожват на ново място на дъното на океана, и милиони и милиони кубически метра водна маса трябва да се пренареди, да се всмуче на опразненото място и да измести водните маси в
пътя
си, и как в зависимост от големината си тази тежаща милиони тонове водна маса се задвижва със скорост шестстотин-седемстотин километра в час, със скорост направо близка до тази на звука, което оставя всичко произтекло тук в пълна тишина.
И представете си, че освен безмълвна, тази подводна вълна остава и невидима, тъй като надига повърхността не повече от десетина-двайсет сантиметра - така че докато се уталожи (след като се отрази от леда на Антарктика), тя ще засегне до седем-осем процента от цялата маса на Тихи океан. И ще се носи светкавично така невидима и беззвучна под кораби и самолети, додето пет часа по-късно заливът Килауеа на северния бряг на хавайския остров Кауаи не се пресуши от всмуканата от цунамито вода, за да подхранва катастрофалната невидима вълна, и след минути ще се оголи дъното на Сънсет Бийч на остров Оаху на югоизток, и след минути все в същата посока полуостров Калеупапа на Молокаи ще загуби морето около себе си, и след това ще зине сух просторният северен залив на остров Мауи-Кахулуи, и когато след малко започват да се заголват полите на нос Уполу на остров Хавай, назад на северозапад заливът Килауеа, отдето започва всичко, не само отново е пълен, но водата се надига като кипнал съд и лази по дерето, и залива околните планини трийсе, четирсе метра, и върви и върви нагоре; и след това се заливат отново Оаху, Молокан, Мауи... И когато започне да залива Уполу на Хавай, океанът този път с рев се изтегля от дерето над Килауеа на 400 км на северозапад и от залива, и извлича и поглъща в бездната си всичко, което се е случило без корен на пътя му: коли, коне, бараки, плажни чадъри, лодки, плъхове... Десетки хора. Всичко, което се е случило на северните брегове на Хавайските острови в този неразбираем мигновен кошмар ту оголен, ту наводнен, ту всмукващ обратно на дъното; всичко, до което се.докосва. И тази „едновременност“ на станалото, видяна в цялостта й, няма ляво и няма дясно, няма сега и после. То е едно и също нещо и е само сега.
към текста >>
И ще се носи светкавично така невидима и беззвучна под кораби и самолети, додето пет часа по-късно заливът Килауеа на северния бряг на хавайския остров Кауаи не се пресуши от всмуканата от цунамито вода, за да подхранва катастрофалната невидима вълна, и след минути ще се оголи дъното на Сънсет Бийч на остров Оаху на югоизток, и след минути все в същата посока полуостров Калеупапа на Молокаи ще загуби морето около себе си, и след това ще зине сух просторният северен залив на остров Мауи-Кахулуи, и когато след малко започват да се заголват полите на нос Уполу на остров Хавай, назад на северозапад заливът Килауеа, отдето започва всичко, не само отново е пълен, но водата се надига като кипнал съд и лази по дерето, и залива околните планини трийсе, четирсе метра, и върви и върви нагоре; и след това се заливат отново Оаху, Молокан, Мауи... И когато започне да залива Уполу на Хавай, океанът този
път
с рев се изтегля от дерето над Килауеа на 400 км на северозапад и от залива, и извлича и поглъща в бездната си всичко, което се е случило без корен на
пътя
му: коли, коне, бараки, плажни чадъри, лодки, плъхове... Десетки хора.
Стърже над отпушените комини с лава под Хавай, трупа се сгур и сгурта се подава под повърхността във вид на вулканични острови, и те се плъзгат с целия подокеански щит на северозапад и се рушат от дъждовете и изригват нови подводни вулкани на югоизток от тях, където комините от лава в по-дълбоките земни слоеве намират отдушник. Стърже щита на дъното на северозапад по протежение на Калифорния в катаклизмични трусове. Връхлита Курилските острови и кърти подземни планински масиви и когато те се дръннат на дъното на океана, раздвижили милиарди кубически метри водна маса, тежки по тон кубическия метър, лисва на повърхността това, което японците наричат цунами - смукващия и заливащ океан, от който няма спасение. Водният камшик на Дядо Господ! Представете си, как в дълбоките води на Тихи океан великият шелф, прострян в протежение на Алеутските острови, се разлюлява от необхватен по мащаб воден трус и как милиони кубически метра скална маса се отъркулват и уталожват на ново място на дъното на океана, и милиони и милиони кубически метра водна маса трябва да се пренареди, да се всмуче на опразненото място и да измести водните маси в пътя си, и как в зависимост от големината си тази тежаща милиони тонове водна маса се задвижва със скорост шестстотин-седемстотин километра в час, със скорост направо близка до тази на звука, което оставя всичко произтекло тук в пълна тишина. И представете си, че освен безмълвна, тази подводна вълна остава и невидима, тъй като надига повърхността не повече от десетина-двайсет сантиметра - така че докато се уталожи (след като се отрази от леда на Антарктика), тя ще засегне до седем-осем процента от цялата маса на Тихи океан.
И ще се носи светкавично така невидима и беззвучна под кораби и самолети, додето пет часа по-късно заливът Килауеа на северния бряг на хавайския остров Кауаи не се пресуши от всмуканата от цунамито вода, за да подхранва катастрофалната невидима вълна, и след минути ще се оголи дъното на Сънсет Бийч на остров Оаху на югоизток, и след минути все в същата посока полуостров Калеупапа на Молокаи ще загуби морето около себе си, и след това ще зине сух просторният северен залив на остров Мауи-Кахулуи, и когато след малко започват да се заголват полите на нос Уполу на остров Хавай, назад на северозапад заливът Килауеа, отдето започва всичко, не само отново е пълен, но водата се надига като кипнал съд и лази по дерето, и залива околните планини трийсе, четирсе метра, и върви и върви нагоре; и след това се заливат отново Оаху, Молокан, Мауи... И когато започне да залива Уполу на Хавай, океанът този
път
с рев се изтегля от дерето над Килауеа на 400 км на северозапад и от залива, и извлича и поглъща в бездната си всичко, което се е случило без корен на
пътя
му: коли, коне, бараки, плажни чадъри, лодки, плъхове... Десетки хора.
Всичко, което се е случило на северните брегове на Хавайските острови в този неразбираем мигновен кошмар ту оголен, ту наводнен, ту всмукващ обратно на дъното; всичко, до което се.докосва. И тази „едновременност“ на станалото, видяна в цялостта й, няма ляво и няма дясно, няма сега и после. То е едно и също нещо и е само сега. Един задвижен за удар камшик, при който ръкохватката спира, но единното и неделимо движение се предава на корена на камшика и нататък и нататък до върха. Но никоя отделна част от движението не описва и не дава представа за цялото по какъвто и да било начин: Покойната ръкохватка?
към текста >>
* Петър отдавна е разбрал, че светът не може да бъде само Хадърча, не може да бъде задушен смисълът на съществуването ти между обора и огнището, колкото и да го души всеки
път
като помисли, че може да се раздели завинаги с мириса на бабината баница и на хошафа.
Но не сега. Не с тези думи. Постепенно ще осъзнае нещата, ще дойде провидение. Сега само усеща огромността на всичко това и очите му понякога се пълнят със сълзи, и той знае, че е част от много повече и повече от което го учат, и ще разбере всичко това, и ще е сладко, и трагично, и неизбежно. Сега е само скритата предтръпка и по някоя скрита сълза.
* Петър отдавна е разбрал, че светът не може да бъде само Хадърча, не може да бъде задушен смисълът на съществуването ти между обора и огнището, колкото и да го души всеки
път
като помисли, че може да се раздели завинаги с мириса на бабината баница и на хошафа.
Знае какво е каканиженето на гръцки в църквата и препъването и сричането на славянската Библия, дето уж се разбирало, ама нищо не се разбира (и защо ли са нужни тези вечни преструвки за неща, които е явно, че не са така!). И знае колко поразително и до болка близко бе почувствал Божието слово, когато за пръв път прочете нещичко от протестантското евангелие, което баща му бе донесъл дома: с простия, сладък език на даскал Петко Славейков, Божието слово бе влязло в стаята като утринна светлина, като свеж пролетен развигор в гърдите ти; можеше да се докосне, да се пипне сякаш невидимата енергия, от която бе направено стремлението към божественото... беше част от дома; в майчиния език със всяка дума е било скрито! Не беше чужд език отвънка, едва различим по смисъл, колкото и свят. Не идеше отгоре, не идеше с расата, дрехите, иконите на някакво специално далечно място, а беше лумнало отвътре, от сърцето му, дома, баба, пътя, двора, съседите, тракането на налъмите по плочите. И така го озари (като сладката болка на свалена превръзка от ранено място) мисълта, че всъщност така е било, словото за учениците Му е било словото на майките им. И словата на Патриарсите на българската църква в Търново пак е бил майчиният език за тези, които са ги слушали, в пълно взаимно всепроникване.
към текста >>
И знае колко поразително и до болка близко бе почувствал Божието слово, когато за пръв
път
прочете нещичко от протестантското евангелие, което баща му бе донесъл дома: с простия, сладък език на даскал Петко Славейков, Божието слово бе влязло в стаята като утринна светлина, като свеж пролетен развигор в гърдите ти; можеше да се докосне, да се пипне сякаш невидимата енергия, от която бе направено стремлението към божественото... беше част от дома; в майчиния език със всяка дума е било скрито! Не беше чужд език отвънка, едва различим по смисъл, колкото и свят.
Постепенно ще осъзнае нещата, ще дойде провидение. Сега само усеща огромността на всичко това и очите му понякога се пълнят със сълзи, и той знае, че е част от много повече и повече от което го учат, и ще разбере всичко това, и ще е сладко, и трагично, и неизбежно. Сега е само скритата предтръпка и по някоя скрита сълза. * Петър отдавна е разбрал, че светът не може да бъде само Хадърча, не може да бъде задушен смисълът на съществуването ти между обора и огнището, колкото и да го души всеки път като помисли, че може да се раздели завинаги с мириса на бабината баница и на хошафа. Знае какво е каканиженето на гръцки в църквата и препъването и сричането на славянската Библия, дето уж се разбирало, ама нищо не се разбира (и защо ли са нужни тези вечни преструвки за неща, които е явно, че не са така!).
И знае колко поразително и до болка близко бе почувствал Божието слово, когато за пръв
път
прочете нещичко от протестантското евангелие, което баща му бе донесъл дома: с простия, сладък език на даскал Петко Славейков, Божието слово бе влязло в стаята като утринна светлина, като свеж пролетен развигор в гърдите ти; можеше да се докосне, да се пипне сякаш невидимата енергия, от която бе направено стремлението към божественото... беше част от дома; в майчиния език със всяка дума е било скрито! Не беше чужд език отвънка, едва различим по смисъл, колкото и свят.
Не идеше отгоре, не идеше с расата, дрехите, иконите на някакво специално далечно място, а беше лумнало отвътре, от сърцето му, дома, баба, пътя, двора, съседите, тракането на налъмите по плочите. И така го озари (като сладката болка на свалена превръзка от ранено място) мисълта, че всъщност така е било, словото за учениците Му е било словото на майките им. И словата на Патриарсите на българската църква в Търново пак е бил майчиният език за тези, които са ги слушали, в пълно взаимно всепроникване. Сияещо в теб отвътре, идещо отвътре в теб; вечна, безсмъртна, съпътстваща те част, която словото само е пробудило. „Протестантско евангелие!“ Защо?
към текста >>
Не идеше отгоре, не идеше с расата, дрехите, иконите на някакво специално далечно място, а беше лумнало отвътре, от сърцето му, дома, баба,
пътя
, двора, съседите, тракането на налъмите по плочите.
Сега само усеща огромността на всичко това и очите му понякога се пълнят със сълзи, и той знае, че е част от много повече и повече от което го учат, и ще разбере всичко това, и ще е сладко, и трагично, и неизбежно. Сега е само скритата предтръпка и по някоя скрита сълза. * Петър отдавна е разбрал, че светът не може да бъде само Хадърча, не може да бъде задушен смисълът на съществуването ти между обора и огнището, колкото и да го души всеки път като помисли, че може да се раздели завинаги с мириса на бабината баница и на хошафа. Знае какво е каканиженето на гръцки в църквата и препъването и сричането на славянската Библия, дето уж се разбирало, ама нищо не се разбира (и защо ли са нужни тези вечни преструвки за неща, които е явно, че не са така!). И знае колко поразително и до болка близко бе почувствал Божието слово, когато за пръв път прочете нещичко от протестантското евангелие, което баща му бе донесъл дома: с простия, сладък език на даскал Петко Славейков, Божието слово бе влязло в стаята като утринна светлина, като свеж пролетен развигор в гърдите ти; можеше да се докосне, да се пипне сякаш невидимата енергия, от която бе направено стремлението към божественото... беше част от дома; в майчиния език със всяка дума е било скрито! Не беше чужд език отвънка, едва различим по смисъл, колкото и свят.
Не идеше отгоре, не идеше с расата, дрехите, иконите на някакво специално далечно място, а беше лумнало отвътре, от сърцето му, дома, баба,
пътя
, двора, съседите, тракането на налъмите по плочите.
И така го озари (като сладката болка на свалена превръзка от ранено място) мисълта, че всъщност така е било, словото за учениците Му е било словото на майките им. И словата на Патриарсите на българската църква в Търново пак е бил майчиният език за тези, които са ги слушали, в пълно взаимно всепроникване. Сияещо в теб отвътре, идещо отвътре в теб; вечна, безсмъртна, съпътстваща те част, която словото само е пробудило. „Протестантско евангелие!“ Защо? Кои бяха тези хора?
към текста >>
Сияещо в теб отвътре, идещо отвътре в теб; вечна, безсмъртна,
съпътстваща
те част, която словото само е пробудило.
Знае какво е каканиженето на гръцки в църквата и препъването и сричането на славянската Библия, дето уж се разбирало, ама нищо не се разбира (и защо ли са нужни тези вечни преструвки за неща, които е явно, че не са така!). И знае колко поразително и до болка близко бе почувствал Божието слово, когато за пръв път прочете нещичко от протестантското евангелие, което баща му бе донесъл дома: с простия, сладък език на даскал Петко Славейков, Божието слово бе влязло в стаята като утринна светлина, като свеж пролетен развигор в гърдите ти; можеше да се докосне, да се пипне сякаш невидимата енергия, от която бе направено стремлението към божественото... беше част от дома; в майчиния език със всяка дума е било скрито! Не беше чужд език отвънка, едва различим по смисъл, колкото и свят. Не идеше отгоре, не идеше с расата, дрехите, иконите на някакво специално далечно място, а беше лумнало отвътре, от сърцето му, дома, баба, пътя, двора, съседите, тракането на налъмите по плочите. И така го озари (като сладката болка на свалена превръзка от ранено място) мисълта, че всъщност така е било, словото за учениците Му е било словото на майките им. И словата на Патриарсите на българската църква в Търново пак е бил майчиният език за тези, които са ги слушали, в пълно взаимно всепроникване.
Сияещо в теб отвътре, идещо отвътре в теб; вечна, безсмъртна,
съпътстваща
те част, която словото само е пробудило.
„Протестантско евангелие!“ Защо? Кои бяха тези хора? Как знаеха какво е важно и отде увереността им да пробият през заблудите отвор, колкото иглени уши, за да влезе светлината... Светлината, в която всички, и старите българи с езика на Евтимий, и ние сега, и християните в Япония и в Америка, и ние тук трябва да осмислим съществуването си. И кои им бяха българите да имат грижа да им помагат? Той беше ги видял в Свищов.
към текста >>
Баща му и учители, и роднини, и приятели помагаха да се стегне за
път
, уреждаха документи, билети, адреси, писма, дрехи, пари.
Кои бяха тези хора? Как знаеха какво е важно и отде увереността им да пробият през заблудите отвор, колкото иглени уши, за да влезе светлината... Светлината, в която всички, и старите българи с езика на Евтимий, и ние сега, и християните в Япония и в Америка, и ние тук трябва да осмислим съществуването си. И кои им бяха българите да имат грижа да им помагат? Той беше ги видял в Свищов. Сега щеше да види сам първоизточника им и сам да черпи от него.
Баща му и учители, и роднини, и приятели помагаха да се стегне за
път
, уреждаха документи, билети, адреси, писма, дрехи, пари.
(Само сестра му бе сдържана и сякаш ревнива като винаги, но можеше ли да я упреква с мъката, която изживя с пиещия си мъж.) Беше възбудително, но докато се купеха златни наполеони от Варна и колан с пунгия, в който да ги носи, Петър започва да усеща все по-ясно, че не е сам, както бе когато за пръв път започна да мечтае да последва и той стария си съученик Делчев в Америка. И сега помощта, която му даваха близки и познати, започваше да губи сладката си интимност. Други рамене сякаш се търкаха в неговите, стъпки на чужди хора звучаха в стъпките на баща му, на пастор Томов. Във Варна, Русе, София имаше агенти, параходства и други бяха ходили и отиваха, знаеше се много за пътя, който щеше да изпътува. Майка му слушаше съвети какво трябваше да му се приготви от други, които уж имаха опит в това - и за дрехи, и за ядене из път.
към текста >>
(Само сестра му бе сдържана и сякаш ревнива като винаги, но можеше ли да я упреква с мъката, която изживя с пиещия си мъж.) Беше възбудително, но докато се купеха златни наполеони от Варна и колан с пунгия, в който да ги носи, Петър започва да усеща все по-ясно, че не е сам, както бе когато за пръв
път
започна да мечтае да последва и той стария си съученик Делчев в Америка.
Как знаеха какво е важно и отде увереността им да пробият през заблудите отвор, колкото иглени уши, за да влезе светлината... Светлината, в която всички, и старите българи с езика на Евтимий, и ние сега, и християните в Япония и в Америка, и ние тук трябва да осмислим съществуването си. И кои им бяха българите да имат грижа да им помагат? Той беше ги видял в Свищов. Сега щеше да види сам първоизточника им и сам да черпи от него. Баща му и учители, и роднини, и приятели помагаха да се стегне за път, уреждаха документи, билети, адреси, писма, дрехи, пари.
(Само сестра му бе сдържана и сякаш ревнива като винаги, но можеше ли да я упреква с мъката, която изживя с пиещия си мъж.) Беше възбудително, но докато се купеха златни наполеони от Варна и колан с пунгия, в който да ги носи, Петър започва да усеща все по-ясно, че не е сам, както бе когато за пръв
път
започна да мечтае да последва и той стария си съученик Делчев в Америка.
И сега помощта, която му даваха близки и познати, започваше да губи сладката си интимност. Други рамене сякаш се търкаха в неговите, стъпки на чужди хора звучаха в стъпките на баща му, на пастор Томов. Във Варна, Русе, София имаше агенти, параходства и други бяха ходили и отиваха, знаеше се много за пътя, който щеше да изпътува. Майка му слушаше съвети какво трябваше да му се приготви от други, които уж имаха опит в това - и за дрехи, и за ядене из път. И не отиваха хора за учене само, разбира се, но и по търговия, и да се изселят там.
към текста >>
Във Варна, Русе, София имаше агенти, параходства и други бяха ходили и отиваха, знаеше се много за
пътя
, който щеше да
изпътува
.
Сега щеше да види сам първоизточника им и сам да черпи от него. Баща му и учители, и роднини, и приятели помагаха да се стегне за път, уреждаха документи, билети, адреси, писма, дрехи, пари. (Само сестра му бе сдържана и сякаш ревнива като винаги, но можеше ли да я упреква с мъката, която изживя с пиещия си мъж.) Беше възбудително, но докато се купеха златни наполеони от Варна и колан с пунгия, в който да ги носи, Петър започва да усеща все по-ясно, че не е сам, както бе когато за пръв път започна да мечтае да последва и той стария си съученик Делчев в Америка. И сега помощта, която му даваха близки и познати, започваше да губи сладката си интимност. Други рамене сякаш се търкаха в неговите, стъпки на чужди хора звучаха в стъпките на баща му, на пастор Томов.
Във Варна, Русе, София имаше агенти, параходства и други бяха ходили и отиваха, знаеше се много за
пътя
, който щеше да
изпътува
.
Майка му слушаше съвети какво трябваше да му се приготви от други, които уж имаха опит в това - и за дрехи, и за ядене из път. И не отиваха хора за учене само, разбира се, но и по търговия, и да се изселят там. И той го знаеше, но едва когато се заготви за път, усети колко широк и отъпкан е пътят. В трена, колкото повече навлизаха в Европа, колкото по-чисти и спретнати ставаха зад прозорците хърватските села, после австрийските, толкова повече се усещаше всмукан от едно голямо, непреодолимо движение, де с новите съпътници за Америка, де с изоставането на Хадърча и Свищов далече назад, де със странното, но непреодолимо чувство, че е влязъл в свят, който не е закотвен за халката на кладенеца, а е безбрежен, на колела, в постоянно движение, свързан помежду си и през най-невъобразими разстояния. Че е един! Че иска да е един, и ще направи всичко, за да е един, защото хората са едно и всички тези прегради, тези граници и паспорти са нищо пред светлината, която е една и съща във всяко живо същество.
към текста >>
Майка му слушаше съвети какво трябваше да му се приготви от други, които уж имаха опит в това - и за дрехи, и за ядене из
път
.
Баща му и учители, и роднини, и приятели помагаха да се стегне за път, уреждаха документи, билети, адреси, писма, дрехи, пари. (Само сестра му бе сдържана и сякаш ревнива като винаги, но можеше ли да я упреква с мъката, която изживя с пиещия си мъж.) Беше възбудително, но докато се купеха златни наполеони от Варна и колан с пунгия, в който да ги носи, Петър започва да усеща все по-ясно, че не е сам, както бе когато за пръв път започна да мечтае да последва и той стария си съученик Делчев в Америка. И сега помощта, която му даваха близки и познати, започваше да губи сладката си интимност. Други рамене сякаш се търкаха в неговите, стъпки на чужди хора звучаха в стъпките на баща му, на пастор Томов. Във Варна, Русе, София имаше агенти, параходства и други бяха ходили и отиваха, знаеше се много за пътя, който щеше да изпътува.
Майка му слушаше съвети какво трябваше да му се приготви от други, които уж имаха опит в това - и за дрехи, и за ядене из
път
.
И не отиваха хора за учене само, разбира се, но и по търговия, и да се изселят там. И той го знаеше, но едва когато се заготви за път, усети колко широк и отъпкан е пътят. В трена, колкото повече навлизаха в Европа, колкото по-чисти и спретнати ставаха зад прозорците хърватските села, после австрийските, толкова повече се усещаше всмукан от едно голямо, непреодолимо движение, де с новите съпътници за Америка, де с изоставането на Хадърча и Свищов далече назад, де със странното, но непреодолимо чувство, че е влязъл в свят, който не е закотвен за халката на кладенеца, а е безбрежен, на колела, в постоянно движение, свързан помежду си и през най-невъобразими разстояния. Че е един! Че иска да е един, и ще направи всичко, за да е един, защото хората са едно и всички тези прегради, тези граници и паспорти са нищо пред светлината, която е една и съща във всяко живо същество. Той щеше да отиде там и вътрешно щеше да е у дома си.
към текста >>
И той го знаеше, но едва когато се заготви за
път
, усети колко широк и отъпкан е
пътят
.
И сега помощта, която му даваха близки и познати, започваше да губи сладката си интимност. Други рамене сякаш се търкаха в неговите, стъпки на чужди хора звучаха в стъпките на баща му, на пастор Томов. Във Варна, Русе, София имаше агенти, параходства и други бяха ходили и отиваха, знаеше се много за пътя, който щеше да изпътува. Майка му слушаше съвети какво трябваше да му се приготви от други, които уж имаха опит в това - и за дрехи, и за ядене из път. И не отиваха хора за учене само, разбира се, но и по търговия, и да се изселят там.
И той го знаеше, но едва когато се заготви за
път
, усети колко широк и отъпкан е
пътят
.
В трена, колкото повече навлизаха в Европа, колкото по-чисти и спретнати ставаха зад прозорците хърватските села, после австрийските, толкова повече се усещаше всмукан от едно голямо, непреодолимо движение, де с новите съпътници за Америка, де с изоставането на Хадърча и Свищов далече назад, де със странното, но непреодолимо чувство, че е влязъл в свят, който не е закотвен за халката на кладенеца, а е безбрежен, на колела, в постоянно движение, свързан помежду си и през най-невъобразими разстояния. Че е един! Че иска да е един, и ще направи всичко, за да е един, защото хората са едно и всички тези прегради, тези граници и паспорти са нищо пред светлината, която е една и съща във всяко живо същество. Той щеше да отиде там и вътрешно щеше да е у дома си. Знаеше го. Само че всяко откритие в този път е временно! И когато прекосиха Франция, и когато стигнаха океана, пристанището на Хавър, претъпканите хотели и приюти, кафенетата, агенциите, спящите по градинките, вавилонското стълпотворение на езици през двата дни преди корабът им да потегли, той бе ударен от истината.
към текста >>
В трена, колкото повече навлизаха в Европа, колкото по-чисти и спретнати ставаха зад прозорците хърватските села, после австрийските, толкова повече се усещаше всмукан от едно голямо, непреодолимо движение, де с новите
съпътници
за Америка, де с изоставането на Хадърча и Свищов далече назад, де със странното, но непреодолимо чувство, че е влязъл в свят, който не е закотвен за халката на кладенеца, а е безбрежен, на колела, в постоянно движение, свързан помежду си и през най-невъобразими разстояния.
Други рамене сякаш се търкаха в неговите, стъпки на чужди хора звучаха в стъпките на баща му, на пастор Томов. Във Варна, Русе, София имаше агенти, параходства и други бяха ходили и отиваха, знаеше се много за пътя, който щеше да изпътува. Майка му слушаше съвети какво трябваше да му се приготви от други, които уж имаха опит в това - и за дрехи, и за ядене из път. И не отиваха хора за учене само, разбира се, но и по търговия, и да се изселят там. И той го знаеше, но едва когато се заготви за път, усети колко широк и отъпкан е пътят.
В трена, колкото повече навлизаха в Европа, колкото по-чисти и спретнати ставаха зад прозорците хърватските села, после австрийските, толкова повече се усещаше всмукан от едно голямо, непреодолимо движение, де с новите
съпътници
за Америка, де с изоставането на Хадърча и Свищов далече назад, де със странното, но непреодолимо чувство, че е влязъл в свят, който не е закотвен за халката на кладенеца, а е безбрежен, на колела, в постоянно движение, свързан помежду си и през най-невъобразими разстояния.
Че е един! Че иска да е един, и ще направи всичко, за да е един, защото хората са едно и всички тези прегради, тези граници и паспорти са нищо пред светлината, която е една и съща във всяко живо същество. Той щеше да отиде там и вътрешно щеше да е у дома си. Знаеше го. Само че всяко откритие в този път е временно! И когато прекосиха Франция, и когато стигнаха океана, пристанището на Хавър, претъпканите хотели и приюти, кафенетата, агенциите, спящите по градинките, вавилонското стълпотворение на езици през двата дни преди корабът им да потегли, той бе ударен от истината. Беше част от една огромна, неконтролируема вълна от човешки същества, устремена към прекосяването на океана.
към текста >>
Само че всяко откритие в този
път
е временно! И когато прекосиха Франция, и когато стигнаха океана, пристанището на Хавър, претъпканите хотели и приюти, кафенетата, агенциите, спящите по градинките, вавилонското стълпотворение на езици през двата дни преди корабът им да потегли, той бе ударен от истината.
И той го знаеше, но едва когато се заготви за път, усети колко широк и отъпкан е пътят. В трена, колкото повече навлизаха в Европа, колкото по-чисти и спретнати ставаха зад прозорците хърватските села, после австрийските, толкова повече се усещаше всмукан от едно голямо, непреодолимо движение, де с новите съпътници за Америка, де с изоставането на Хадърча и Свищов далече назад, де със странното, но непреодолимо чувство, че е влязъл в свят, който не е закотвен за халката на кладенеца, а е безбрежен, на колела, в постоянно движение, свързан помежду си и през най-невъобразими разстояния. Че е един! Че иска да е един, и ще направи всичко, за да е един, защото хората са едно и всички тези прегради, тези граници и паспорти са нищо пред светлината, която е една и съща във всяко живо същество. Той щеше да отиде там и вътрешно щеше да е у дома си. Знаеше го.
Само че всяко откритие в този
път
е временно! И когато прекосиха Франция, и когато стигнаха океана, пристанището на Хавър, претъпканите хотели и приюти, кафенетата, агенциите, спящите по градинките, вавилонското стълпотворение на езици през двата дни преди корабът им да потегли, той бе ударен от истината.
Беше част от една огромна, неконтролируема вълна от човешки същества, устремена към прекосяването на океана. Всеки по някакво си уж свое съображение, но сега вече се бяха превърнали в едно огромно, изгърбено в напрежение чудовище... Украинци, поляци, литванци, евреи. Италианци дори - дошли чак тук, защото корабите в Италия така били претоварени с кандидати за емигриране, че трябвало да се чака с месеци и месеци. И тези, които можели да си го позволят, идваш да поемат оттук. Това бе втората в историята на Америка неудържима вълна през океана! Преди четиридесет години първата бе задвижена от камшика на картофения глад в Ирландия.
към текста >>
Емигрантската вълна от осемдесетте годиш вече беше докарала повече от един милион души само през пристанището на Ню Йорк, така че това си беше, и така щеше да си е! Членовете на екипажа изглеждаха добре подготвени да прехвърлят хилядите и хиляди торбаланковци през Атлантика; бяха отривисти и звучаха абсолютно делово, а пасажерите, зашеметени от това, че поемат
пътешествието
на живота си без дори педя твърда почва на хоризонта, върху която да стъпят, изцяло се подчиняваха на всяко нареждане, което им се даваше.
Двеста и петдесет души на един декар! Италианците щяха да се настанят на запад от тях, в това, което щеше да се нарича Малка Италия, а украинци, поляци, българи и пр. - като съседи от север. Всичко това трябва да се знае, преди човек да може дори бегло да си представи нечовешкия мащаб на прекосяването на океана, от което Петър Дънов бе станал неразчленна частица, и благословената размяна на първия му наполеон от пунгията и първата му закуска с ябълков пай в пристанището на Ню Йорк вг компанията на бившия му съученик от Свищов и бъдещ съквартирант в Семинарията в Медисън - Марин Делчев. * И така.. Параходът просто беше препълнен с хора, и то толкова объркани, че ти се надуваше главата да ги гледаш. Не че имаше каквото и да било значение.
Емигрантската вълна от осемдесетте годиш вече беше докарала повече от един милион души само през пристанището на Ню Йорк, така че това си беше, и така щеше да си е! Членовете на екипажа изглеждаха добре подготвени да прехвърлят хилядите и хиляди торбаланковци през Атлантика; бяха отривисти и звучаха абсолютно делово, а пасажерите, зашеметени от това, че поемат
пътешествието
на живота си без дори педя твърда почва на хоризонта, върху която да стъпят, изцяло се подчиняваха на всяко нареждане, което им се даваше.
Моряците и офицерите ги гонеха като стадо насам-натам, и те изпитваха известно облекчение, че не трябва да поемат каквато и да било инициатива в това абсолютно непознато за тях обкръжение. Тук бяха равни помежду си, независимо от това дали бяха италиански селяни, изкоренени от слънчевите склонове, надвиснали над Соренто и Капри, когато лозята им се стопиха в гърчове под нападението на филоксерата, или варшавски собственици на магазини и занаятчии, прогонени от кинкалериите и шивачниците си от пожарищата, запалени от побеснелите тълпи на православните в управляваната от руснаците столица на полските крале; никой не ги знаеше, те не знаеха никого и за пръв път в живота им от мизерията им не извираше чувството на срам и самопрезрение. Въпреки че не беше емигрант, Петър трябваше да пести парите си и затова се озова в най-гъстата част на мизерията - търбуха на кораба. Долу имаше стотици хора, които се мъчеха да се оправят както могат на мижавата светлина на валчестите прозорчета. Легла, прилични по- скоро на гнезда, се нагласяха сред торби и бохчи - направо на земята; в много случаи главите сешени с краката.
към текста >>
Тук бяха равни помежду си, независимо от това дали бяха италиански селяни, изкоренени от слънчевите склонове, надвиснали над Соренто и Капри, когато лозята им се стопиха в гърчове под нападението на филоксерата, или варшавски собственици на магазини и занаятчии, прогонени от кинкалериите и шивачниците си от пожарищата, запалени от побеснелите тълпи на православните в управляваната от руснаците столица на полските крале; никой не ги знаеше, те не знаеха никого и за пръв
път
в живота им от мизерията им не извираше чувството на срам и самопрезрение.
Всичко това трябва да се знае, преди човек да може дори бегло да си представи нечовешкия мащаб на прекосяването на океана, от което Петър Дънов бе станал неразчленна частица, и благословената размяна на първия му наполеон от пунгията и първата му закуска с ябълков пай в пристанището на Ню Йорк вг компанията на бившия му съученик от Свищов и бъдещ съквартирант в Семинарията в Медисън - Марин Делчев. * И така.. Параходът просто беше препълнен с хора, и то толкова объркани, че ти се надуваше главата да ги гледаш. Не че имаше каквото и да било значение. Емигрантската вълна от осемдесетте годиш вече беше докарала повече от един милион души само през пристанището на Ню Йорк, така че това си беше, и така щеше да си е! Членовете на екипажа изглеждаха добре подготвени да прехвърлят хилядите и хиляди торбаланковци през Атлантика; бяха отривисти и звучаха абсолютно делово, а пасажерите, зашеметени от това, че поемат пътешествието на живота си без дори педя твърда почва на хоризонта, върху която да стъпят, изцяло се подчиняваха на всяко нареждане, което им се даваше. Моряците и офицерите ги гонеха като стадо насам-натам, и те изпитваха известно облекчение, че не трябва да поемат каквато и да било инициатива в това абсолютно непознато за тях обкръжение.
Тук бяха равни помежду си, независимо от това дали бяха италиански селяни, изкоренени от слънчевите склонове, надвиснали над Соренто и Капри, когато лозята им се стопиха в гърчове под нападението на филоксерата, или варшавски собственици на магазини и занаятчии, прогонени от кинкалериите и шивачниците си от пожарищата, запалени от побеснелите тълпи на православните в управляваната от руснаците столица на полските крале; никой не ги знаеше, те не знаеха никого и за пръв
път
в живота им от мизерията им не извираше чувството на срам и самопрезрение.
Въпреки че не беше емигрант, Петър трябваше да пести парите си и затова се озова в най-гъстата част на мизерията - търбуха на кораба. Долу имаше стотици хора, които се мъчеха да се оправят както могат на мижавата светлина на валчестите прозорчета. Легла, прилични по- скоро на гнезда, се нагласяха сред торби и бохчи - направо на земята; в много случаи главите сешени с краката. Повечето пътници бяха мъже. Италианците обикновено пътуваха сами, защото се мъчеха първо да намерят работа и да посъберат малко пари, преди да прехвърлят жена и деца през океана.
към текста >>
Повечето
пътници
бяха мъже.
Моряците и офицерите ги гонеха като стадо насам-натам, и те изпитваха известно облекчение, че не трябва да поемат каквато и да било инициатива в това абсолютно непознато за тях обкръжение. Тук бяха равни помежду си, независимо от това дали бяха италиански селяни, изкоренени от слънчевите склонове, надвиснали над Соренто и Капри, когато лозята им се стопиха в гърчове под нападението на филоксерата, или варшавски собственици на магазини и занаятчии, прогонени от кинкалериите и шивачниците си от пожарищата, запалени от побеснелите тълпи на православните в управляваната от руснаците столица на полските крале; никой не ги знаеше, те не знаеха никого и за пръв път в живота им от мизерията им не извираше чувството на срам и самопрезрение. Въпреки че не беше емигрант, Петър трябваше да пести парите си и затова се озова в най-гъстата част на мизерията - търбуха на кораба. Долу имаше стотици хора, които се мъчеха да се оправят както могат на мижавата светлина на валчестите прозорчета. Легла, прилични по- скоро на гнезда, се нагласяха сред торби и бохчи - направо на земята; в много случаи главите сешени с краката.
Повечето
пътници
бяха мъже.
Италианците обикновено пътуваха сами, защото се мъчеха първо да намерят работа и да посъберат малко пари, преди да прехвърлят жена и деца през океана. И все пак на всеки десет мъже имаше по едно семейство, с по някое дете и по-рядко с по- стар мъж или жена, което беше доста голям риск. Емиграционните власти в стария форт на Касъл Гардьн на върха на Манхатън вече три години връщаха всички, които не могат да работят или пък имаха лошо зрение, или какъвто и да било друг телесен недостатък. И все пак някои семейства рискуваха, защото имаха стар баща или стара майка, които нямаше на кого да оставят. Спътниците им съчувстваха, и въпреки че мястото беше оскъдно, не гледаха накриво на семейства, които се опитваха някак да окачат одеяло или палто, за да са криво-ляво насаме.
към текста >>
Италианците обикновено
пътуваха
сами, защото се мъчеха първо да намерят работа и да посъберат малко пари, преди да прехвърлят жена и деца през океана.
Тук бяха равни помежду си, независимо от това дали бяха италиански селяни, изкоренени от слънчевите склонове, надвиснали над Соренто и Капри, когато лозята им се стопиха в гърчове под нападението на филоксерата, или варшавски собственици на магазини и занаятчии, прогонени от кинкалериите и шивачниците си от пожарищата, запалени от побеснелите тълпи на православните в управляваната от руснаците столица на полските крале; никой не ги знаеше, те не знаеха никого и за пръв път в живота им от мизерията им не извираше чувството на срам и самопрезрение. Въпреки че не беше емигрант, Петър трябваше да пести парите си и затова се озова в най-гъстата част на мизерията - търбуха на кораба. Долу имаше стотици хора, които се мъчеха да се оправят както могат на мижавата светлина на валчестите прозорчета. Легла, прилични по- скоро на гнезда, се нагласяха сред торби и бохчи - направо на земята; в много случаи главите сешени с краката. Повечето пътници бяха мъже.
Италианците обикновено
пътуваха
сами, защото се мъчеха първо да намерят работа и да посъберат малко пари, преди да прехвърлят жена и деца през океана.
И все пак на всеки десет мъже имаше по едно семейство, с по някое дете и по-рядко с по- стар мъж или жена, което беше доста голям риск. Емиграционните власти в стария форт на Касъл Гардьн на върха на Манхатън вече три години връщаха всички, които не могат да работят или пък имаха лошо зрение, или какъвто и да било друг телесен недостатък. И все пак някои семейства рискуваха, защото имаха стар баща или стара майка, които нямаше на кого да оставят. Спътниците им съчувстваха, и въпреки че мястото беше оскъдно, не гледаха накриво на семейства, които се опитваха някак да окачат одеяло или палто, за да са криво-ляво насаме. Това донякъде се уреждаше по-лесно поради факта, че пътниците, общо взето, се събираха на групи според езика, който говореха: евреите с черните си раса, къдравите си сколуфи и шапчиците си, в един ъгъл, италианците с кепетата и широките си панталони в друг, малката руса и белокожа литовска групичка на трета страна и така нататък.
към текста >>
Емиграционните власти в стария форт на Касъл Гардьн на върха на Манхатън вече три години връщаха всички, които не могат да работят или пък имаха лошо зрение, или какъвто и да било друг
телесен
недостатък.
Долу имаше стотици хора, които се мъчеха да се оправят както могат на мижавата светлина на валчестите прозорчета. Легла, прилични по- скоро на гнезда, се нагласяха сред торби и бохчи - направо на земята; в много случаи главите сешени с краката. Повечето пътници бяха мъже. Италианците обикновено пътуваха сами, защото се мъчеха първо да намерят работа и да посъберат малко пари, преди да прехвърлят жена и деца през океана. И все пак на всеки десет мъже имаше по едно семейство, с по някое дете и по-рядко с по- стар мъж или жена, което беше доста голям риск.
Емиграционните власти в стария форт на Касъл Гардьн на върха на Манхатън вече три години връщаха всички, които не могат да работят или пък имаха лошо зрение, или какъвто и да било друг
телесен
недостатък.
И все пак някои семейства рискуваха, защото имаха стар баща или стара майка, които нямаше на кого да оставят. Спътниците им съчувстваха, и въпреки че мястото беше оскъдно, не гледаха накриво на семейства, които се опитваха някак да окачат одеяло или палто, за да са криво-ляво насаме. Това донякъде се уреждаше по-лесно поради факта, че пътниците, общо взето, се събираха на групи според езика, който говореха: евреите с черните си раса, къдравите си сколуфи и шапчиците си, в един ъгъл, италианците с кепетата и широките си панталони в друг, малката руса и белокожа литовска групичка на трета страна и така нататък. Петър не бързаше да реши къде да си остави багажа. Беше сам, пък и така и така предпочиташе да пътува без компания.
към текста >>
Спътниците
им съчувстваха, и въпреки че мястото беше оскъдно, не гледаха накриво на семейства, които се опитваха някак да окачат одеяло или палто, за да са криво-ляво насаме.
Повечето пътници бяха мъже. Италианците обикновено пътуваха сами, защото се мъчеха първо да намерят работа и да посъберат малко пари, преди да прехвърлят жена и деца през океана. И все пак на всеки десет мъже имаше по едно семейство, с по някое дете и по-рядко с по- стар мъж или жена, което беше доста голям риск. Емиграционните власти в стария форт на Касъл Гардьн на върха на Манхатън вече три години връщаха всички, които не могат да работят или пък имаха лошо зрение, или какъвто и да било друг телесен недостатък. И все пак някои семейства рискуваха, защото имаха стар баща или стара майка, които нямаше на кого да оставят.
Спътниците
им съчувстваха, и въпреки че мястото беше оскъдно, не гледаха накриво на семейства, които се опитваха някак да окачат одеяло или палто, за да са криво-ляво насаме.
Това донякъде се уреждаше по-лесно поради факта, че пътниците, общо взето, се събираха на групи според езика, който говореха: евреите с черните си раса, къдравите си сколуфи и шапчиците си, в един ъгъл, италианците с кепетата и широките си панталони в друг, малката руса и белокожа литовска групичка на трета страна и така нататък. Петър не бързаше да реши къде да си остави багажа. Беше сам, пък и така и така предпочиташе да пътува без компания. Не знаеше какво го очаква напред. По време на пътуването през Европа беше почувствал как България се стопява зад него, за да остави място за големите му надежди - не за по-добро или по-лошо - не! Той просто чувстваше вътрешен порив за промяна, за това да навлезе в нов, по-смел, по-широк, по-жизнен богат свят.
към текста >>
Това донякъде се уреждаше по-лесно поради факта, че
пътниците
, общо взето, се събираха на групи според езика, който говореха: евреите с черните си раса, къдравите си сколуфи и шапчиците си, в един ъгъл, италианците с кепетата и широките си панталони в друг, малката руса и белокожа литовска групичка на трета страна и така нататък.
Италианците обикновено пътуваха сами, защото се мъчеха първо да намерят работа и да посъберат малко пари, преди да прехвърлят жена и деца през океана. И все пак на всеки десет мъже имаше по едно семейство, с по някое дете и по-рядко с по- стар мъж или жена, което беше доста голям риск. Емиграционните власти в стария форт на Касъл Гардьн на върха на Манхатън вече три години връщаха всички, които не могат да работят или пък имаха лошо зрение, или какъвто и да било друг телесен недостатък. И все пак някои семейства рискуваха, защото имаха стар баща или стара майка, които нямаше на кого да оставят. Спътниците им съчувстваха, и въпреки че мястото беше оскъдно, не гледаха накриво на семейства, които се опитваха някак да окачат одеяло или палто, за да са криво-ляво насаме.
Това донякъде се уреждаше по-лесно поради факта, че
пътниците
, общо взето, се събираха на групи според езика, който говореха: евреите с черните си раса, къдравите си сколуфи и шапчиците си, в един ъгъл, италианците с кепетата и широките си панталони в друг, малката руса и белокожа литовска групичка на трета страна и така нататък.
Петър не бързаше да реши къде да си остави багажа. Беше сам, пък и така и така предпочиташе да пътува без компания. Не знаеше какво го очаква напред. По време на пътуването през Европа беше почувствал как България се стопява зад него, за да остави място за големите му надежди - не за по-добро или по-лошо - не! Той просто чувстваше вътрешен порив за промяна, за това да навлезе в нов, по-смел, по-широк, по-жизнен богат свят. И с това чувство в сърцето му проникваше донякъде тъжното чувство, че вече няма да има нужда да влачи със себе си (със всяко свое сетиво и всяка своя мисъл изострени до краен предел) България и кроткото предутринно похлопване на налъмите й.
към текста >>
Беше сам, пък и така и така предпочиташе да
пътува
без компания.
Емиграционните власти в стария форт на Касъл Гардьн на върха на Манхатън вече три години връщаха всички, които не могат да работят или пък имаха лошо зрение, или какъвто и да било друг телесен недостатък. И все пак някои семейства рискуваха, защото имаха стар баща или стара майка, които нямаше на кого да оставят. Спътниците им съчувстваха, и въпреки че мястото беше оскъдно, не гледаха накриво на семейства, които се опитваха някак да окачат одеяло или палто, за да са криво-ляво насаме. Това донякъде се уреждаше по-лесно поради факта, че пътниците, общо взето, се събираха на групи според езика, който говореха: евреите с черните си раса, къдравите си сколуфи и шапчиците си, в един ъгъл, италианците с кепетата и широките си панталони в друг, малката руса и белокожа литовска групичка на трета страна и така нататък. Петър не бързаше да реши къде да си остави багажа.
Беше сам, пък и така и така предпочиташе да
пътува
без компания.
Не знаеше какво го очаква напред. По време на пътуването през Европа беше почувствал как България се стопява зад него, за да остави място за големите му надежди - не за по-добро или по-лошо - не! Той просто чувстваше вътрешен порив за промяна, за това да навлезе в нов, по-смел, по-широк, по-жизнен богат свят. И с това чувство в сърцето му проникваше донякъде тъжното чувство, че вече няма да има нужда да влачи със себе си (със всяко свое сетиво и всяка своя мисъл изострени до краен предел) България и кроткото предутринно похлопване на налъмите й. Огледа се и усети, че изборът му ще бъде направен по пътя на елиминирането на възможностите, които няма да му дадат да се чувства спокойно, защото веднага забеляза, че това да се присъедини към евреите съвсем няма да свърши работа. Бяха много мрачни, скупчени заедно, молещи се вътрешно да ги оставят на мира, и щеше да му е неприятно да им бъде като трън в очите.
към текста >>
По време на
пътуването
през Европа беше почувствал как България се стопява зад него, за да остави място за големите му надежди - не за по-добро или по-лошо - не! Той просто чувстваше вътрешен порив за промяна, за това да навлезе в нов, по-смел, по-широк, по-жизнен богат свят.
Спътниците им съчувстваха, и въпреки че мястото беше оскъдно, не гледаха накриво на семейства, които се опитваха някак да окачат одеяло или палто, за да са криво-ляво насаме. Това донякъде се уреждаше по-лесно поради факта, че пътниците, общо взето, се събираха на групи според езика, който говореха: евреите с черните си раса, къдравите си сколуфи и шапчиците си, в един ъгъл, италианците с кепетата и широките си панталони в друг, малката руса и белокожа литовска групичка на трета страна и така нататък. Петър не бързаше да реши къде да си остави багажа. Беше сам, пък и така и така предпочиташе да пътува без компания. Не знаеше какво го очаква напред.
По време на
пътуването
през Европа беше почувствал как България се стопява зад него, за да остави място за големите му надежди - не за по-добро или по-лошо - не! Той просто чувстваше вътрешен порив за промяна, за това да навлезе в нов, по-смел, по-широк, по-жизнен богат свят.
И с това чувство в сърцето му проникваше донякъде тъжното чувство, че вече няма да има нужда да влачи със себе си (със всяко свое сетиво и всяка своя мисъл изострени до краен предел) България и кроткото предутринно похлопване на налъмите й. Огледа се и усети, че изборът му ще бъде направен по пътя на елиминирането на възможностите, които няма да му дадат да се чувства спокойно, защото веднага забеляза, че това да се присъедини към евреите съвсем няма да свърши работа. Бяха много мрачни, скупчени заедно, молещи се вътрешно да ги оставят на мира, и щеше да му е неприятно да им бъде като трън в очите. И до италианците нямаше да е хубаво да се настани. Те бяха неспокойни, живи, кажи го, изпълнени със себе си, и палавите им очи препускаха от лице на лице и от семейно перде на перде из целия трюм още отсега.
към текста >>
Огледа се и усети, че изборът му ще бъде направен по
пътя
на елиминирането на възможностите, които няма да му дадат да се чувства спокойно, защото веднага забеляза, че това да се присъедини към евреите съвсем няма да свърши работа.
Петър не бързаше да реши къде да си остави багажа. Беше сам, пък и така и така предпочиташе да пътува без компания. Не знаеше какво го очаква напред. По време на пътуването през Европа беше почувствал как България се стопява зад него, за да остави място за големите му надежди - не за по-добро или по-лошо - не! Той просто чувстваше вътрешен порив за промяна, за това да навлезе в нов, по-смел, по-широк, по-жизнен богат свят. И с това чувство в сърцето му проникваше донякъде тъжното чувство, че вече няма да има нужда да влачи със себе си (със всяко свое сетиво и всяка своя мисъл изострени до краен предел) България и кроткото предутринно похлопване на налъмите й.
Огледа се и усети, че изборът му ще бъде направен по
пътя
на елиминирането на възможностите, които няма да му дадат да се чувства спокойно, защото веднага забеляза, че това да се присъедини към евреите съвсем няма да свърши работа.
Бяха много мрачни, скупчени заедно, молещи се вътрешно да ги оставят на мира, и щеше да му е неприятно да им бъде като трън в очите. И до италианците нямаше да е хубаво да се настани. Те бяха неспокойни, живи, кажи го, изпълнени със себе си, и палавите им очи препускаха от лице на лице и от семейно перде на перде из целия трюм още отсега. Сигурно щяха да се провъртят дупки в лицето му, ако беше по-близо, или дори може би щяха да се опитат да го включат в шумното си множество; и ето ти че един от тях вече подхващаше някаква песен от Соренто за слънцето - позната песен, но защо да не си прочисти гърлото в миришещия на мухъл прахоляк; и останалите се смееха звучно в тъмния трюм, и - изобщо - нямаше да стане работата. Искаше да го оставят на мира и просто да мисли и да гледа наоколо; превърнат на уши и очи в тъмното. Латвийците?
към текста >>
- Господ ще се погрижи за това, Гаврило, момчето ми, ако е трябвало да се заселиш в Америка - човекът в черно отговори на
спътника
си, но очите му вече кацнаха върху Петър да разберат дали дава ухо към разговора им и кой ли може да е.
Изглеждаха като хора, които са пострадали може би по-лошо от варшавските евреи, но държаха чувствата си в себе си и нямаха намерение да обременяват когото и да било с проблемите си. И едновременно с това очите им не бяха забити в пода пред краката им; гледаха наоколо, виждаха какво става, и се чувстваха като у дома си; ако доближиш, ще се отдръпнат, ако се отдалечиш, техният зрял човешки интерес щеше да те проследи от разстояние. - Нося само двадесет и пет долара - казваше мъжът на гладко обръснатия човек в черно до него. - Какво ще стане, ако трябва да похарча част от тях, докато преплуваме, отче? Ако нямам на ръка двадесет и пет долара, като слезем в Ню Йорк, ще ме върнат обратно, така ми казаха.
- Господ ще се погрижи за това, Гаврило, момчето ми, ако е трябвало да се заселиш в Америка - човекът в черно отговори на
спътника
си, но очите му вече кацнаха върху Петър да разберат дали дава ухо към разговора им и кой ли може да е.
- Господ си е Господ, но и законите са си закони, отче! - младият мъж сериозно беше разтревожен. - Виж сега, ако не вярваш в Бог, той ще ти даде урок; ще се разболееш и ще трябва да похарчиш част от парите за лекарство, и тогава ще се научиш какво значи да не довериш съдбата си в ръцете му. - Свещеникът, защото това очевидно бе свещеник, въпреки че черният му костюм нямаше нищо общо с расата, които носеха православните попове, продължаваше с теорията си полу на шега, за да разведри спътника си, но още гледаше Петър с половин око. - Нали четеш Библията? - Зная аз Библията, отче Куцак, знаеш, че я знам.
към текста >>
- Свещеникът, защото това очевидно бе свещеник, въпреки че черният му костюм нямаше нищо общо с расата, които носеха православните попове, продължаваше с теорията си полу на шега, за да разведри
спътника
си, но още гледаше Петър с половин око.
- Какво ще стане, ако трябва да похарча част от тях, докато преплуваме, отче? Ако нямам на ръка двадесет и пет долара, като слезем в Ню Йорк, ще ме върнат обратно, така ми казаха. - Господ ще се погрижи за това, Гаврило, момчето ми, ако е трябвало да се заселиш в Америка - човекът в черно отговори на спътника си, но очите му вече кацнаха върху Петър да разберат дали дава ухо към разговора им и кой ли може да е. - Господ си е Господ, но и законите са си закони, отче! - младият мъж сериозно беше разтревожен. - Виж сега, ако не вярваш в Бог, той ще ти даде урок; ще се разболееш и ще трябва да похарчиш част от парите за лекарство, и тогава ще се научиш какво значи да не довериш съдбата си в ръцете му.
- Свещеникът, защото това очевидно бе свещеник, въпреки че черният му костюм нямаше нищо общо с расата, които носеха православните попове, продължаваше с теорията си полу на шега, за да разведри
спътника
си, но още гледаше Петър с половин око.
- Нали четеш Библията? - Зная аз Библията, отче Куцак, знаеш, че я знам. - Ами не съм ли ти я цитирал на село? „В твои ръце се оставям, и отляво врагът ще ме замеря с копието си, но то няма да ме достигне, и отдясно лъвът ще реве, но ще извърне глава и ще се отдръпне, и никой няма да ме спре.“ Петър спонтанно пое дълбоко дъх: Псалом 91!2 Каква сила, каква мощ носеше Давидовият псалм! Най-любимият му от всички, само че истинският му смисъл озари съзнанието му едва сега, в сумрака около селянчето, защото това си бе млад селянин в цялата си несигурност, все още стиснал торбата си с две ръце, с огромната си шапка от груба вълна, паднала на носа му. Как наистина можеше този човек да се съмнява, че ще успее, след като е бил озарен от просветлението да върви! И преди да разбере, че го прави, той се чу да цитира на глас на старобългарски стиховете на Давидовия псалм, които свещеникът бе поизкривил да подхождат за случая: Който живее под покрива на Всевишния, ще пребивава под сянката на Всемогъщия.
към текста >>
... Няма да се боиш от нощни ужаси и от стрелата, която лети денем ... Хиляди ще падат до теб и десет хиляди от дясната ти страна, но теб няма да те засегне ... Защото ще заповяда на ангелите си да те пазят във всичките ти
пътища
.
- Зная аз Библията, отче Куцак, знаеш, че я знам. - Ами не съм ли ти я цитирал на село? „В твои ръце се оставям, и отляво врагът ще ме замеря с копието си, но то няма да ме достигне, и отдясно лъвът ще реве, но ще извърне глава и ще се отдръпне, и никой няма да ме спре.“ Петър спонтанно пое дълбоко дъх: Псалом 91!2 Каква сила, каква мощ носеше Давидовият псалм! Най-любимият му от всички, само че истинският му смисъл озари съзнанието му едва сега, в сумрака около селянчето, защото това си бе млад селянин в цялата си несигурност, все още стиснал торбата си с две ръце, с огромната си шапка от груба вълна, паднала на носа му. Как наистина можеше този човек да се съмнява, че ще успее, след като е бил озарен от просветлението да върви! И преди да разбере, че го прави, той се чу да цитира на глас на старобългарски стиховете на Давидовия псалм, които свещеникът бе поизкривил да подхождат за случая: Който живее под покрива на Всевишния, ще пребивава под сянката на Всемогъщия. ... Той е мое убежище, на Него ще се надявам.
... Няма да се боиш от нощни ужаси и от стрелата, която лети денем ... Хиляди ще падат до теб и десет хиляди от дясната ти страна, но теб няма да те засегне ... Защото ще заповяда на ангелите си да те пазят във всичките ти
пътища
.
На ръце ще те подигнат да не препънеш в камък крака си. Ще настъпиш лъв и аспид, ще премажеш млад лъв и ламя.3 Момчето се сви засрамено, но не и свещеникът, който възбудено се обърна към донякъде смутения Петър на собствения си език: - Я да видим кой се е спрял при нас! Семинарист, който си знае светото писание на старославянски? Откъде си, млади момко? - От Методисткото епископално училище за наука и теология в Свищов! - Петър отговори на английски и се изчерви. - Ще ни простиш - каза свещеникът, - но въпреки че се надяваме да направим Америка наш втор дом, не сме изпипали английския език до никъде.
към текста >>
- Този
път
попита Петър на полски дали говори този език.
- Къде е това? - вечно безпокоящият се младеж попита свещеника, въпреки че очите му бяха приковани в Петър. - В Полша ли? Звучи по полски, нали? Pan mlovi ро polsku?
- Този
път
попита Петър на полски дали говори този език.
- Не, не говоря полски - каза Петър на български колкото може по- бавно, за да им даде възможност да го разберат. - Идвам от България, но горе-долу разбирам езика ви като говорите. Какъв език говорите? - България ли? - повтори свещеникът.
към текста >>
Торбите на Петър бяха нагласени до неговите, плодове, хляб и сирене размениха пръсти и ножове, и не след дълго Петър слушаше историята на свещеника; как бил униатски пастор в голямо село край Житомир, как на два
пъти
през последните три години прозорците на църквата, която сами си построили, без каквато и да било помощ от Ватикана, били разбити с камъни посред нощ, и как по стените били надраскани ужасни надписи с боя и въглен, искащи от „папищашите“ - слугите на папата, както ги наричали - да си вървят в Рим, където им било мястото, за да не ядели хляба на православна Украйна.
- Знам Го. Имам братовчед, готвач в Одеса, и е готвил на много кораби, дето спират във Варна. О, голямо пристанище, ми е казвал той. С много гърци и арменци, и турци. Голяма работа! Момчето си беше забравило тревогите.
Торбите на Петър бяха нагласени до неговите, плодове, хляб и сирене размениха пръсти и ножове, и не след дълго Петър слушаше историята на свещеника; как бил униатски пастор в голямо село край Житомир, как на два
пъти
през последните три години прозорците на църквата, която сами си построили, без каквато и да било помощ от Ватикана, били разбити с камъни посред нощ, и как по стените били надраскани ужасни надписи с боя и въглен, искащи от „папищашите“ - слугите на папата, както ги наричали - да си вървят в Рим, където им било мястото, за да не ядели хляба на православна Украйна.
И как, когато техният епископ се оплакал на властите в Киев, те казали, че не са виновни задето местните християни ги мразят, и как дори когато един пратеник на папата отишъл в Москва, тъй като насилията не били само около Житомир, не само че нищо не излязло от цялата работа, но един месец по-късно тяхната църква била запалена, и понеже била само малка дървена постройка, станала на пепел. Само коминът на неговата стая до църквата останал да стърчи черен и отвратителен. „Като единствен зъб, останал в устата на някой старичок, на когото обирджии по пътя са избили мутрата“ - както каза свещеникът в шегаджийския си стил. Петър им каза, че е уморен и ще си ляга да спи, когато дойде ред той да си разкаже историята. Не искаше да се занимава със себе си и миналото си.
към текста >>
„Като единствен зъб, останал в устата на някой старичок, на когото обирджии по
пътя
са избили мутрата“ - както каза свещеникът в шегаджийския си стил.
С много гърци и арменци, и турци. Голяма работа! Момчето си беше забравило тревогите. Торбите на Петър бяха нагласени до неговите, плодове, хляб и сирене размениха пръсти и ножове, и не след дълго Петър слушаше историята на свещеника; как бил униатски пастор в голямо село край Житомир, как на два пъти през последните три години прозорците на църквата, която сами си построили, без каквато и да било помощ от Ватикана, били разбити с камъни посред нощ, и как по стените били надраскани ужасни надписи с боя и въглен, искащи от „папищашите“ - слугите на папата, както ги наричали - да си вървят в Рим, където им било мястото, за да не ядели хляба на православна Украйна. И как, когато техният епископ се оплакал на властите в Киев, те казали, че не са виновни задето местните християни ги мразят, и как дори когато един пратеник на папата отишъл в Москва, тъй като насилията не били само около Житомир, не само че нищо не излязло от цялата работа, но един месец по-късно тяхната църква била запалена, и понеже била само малка дървена постройка, станала на пепел. Само коминът на неговата стая до църквата останал да стърчи черен и отвратителен.
„Като единствен зъб, останал в устата на някой старичок, на когото обирджии по
пътя
са избили мутрата“ - както каза свещеникът в шегаджийския си стил.
Петър им каза, че е уморен и ще си ляга да спи, когато дойде ред той да си разкаже историята. Не искаше да се занимава със себе си и миналото си. Искаше да наблюдава и да слуша. Искаше му се да може да види какво предстои, да види какво иде насреща, да го прозре и да го разбере в цялата му дълбочина, макар и постепенно. И да върви нататък, да излезе от каквото е било досега.
към текста >>
Защото нещо съвсем ново идеше в
пътя
му, си мислеше той, и това бе мисълта, с която заспа, докато гредите в трюма скърцаха, и дъските под него се люлееха, и шепот и тихи гласове, и похъркване, и сподавено хихикане го отнесоха встрани от първия му ден по море.
Не искаше да се занимава със себе си и миналото си. Искаше да наблюдава и да слуша. Искаше му се да може да види какво предстои, да види какво иде насреща, да го прозре и да го разбере в цялата му дълбочина, макар и постепенно. И да върви нататък, да излезе от каквото е било досега. Искаше, като слезе на пристанището на Ню Йорк, да не бъде посрещнат от самия себе си.
Защото нещо съвсем ново идеше в
пътя
му, си мислеше той, и това бе мисълта, с която заспа, докато гредите в трюма скърцаха, и дъските под него се люлееха, и шепот и тихи гласове, и похъркване, и сподавено хихикане го отнесоха встрани от първия му ден по море.
Беше двадесет и един ден плуване и Гаврило се разболя, както бе предсказал на шега отец Куцак. Отначалото бяха благословени със спокойно море и така бе вървяло ден след ден само с лекото полюшване на палубата, което повече приличаше на приспивно люлеене от страна на кораба, но за младия селянин, който бе отраснал върху континенталния щит на Евразия, всичко, което беше повече от приспивното динкане на баба му, буквално беше краят на света, така че всяка вечер, когато измореният му от впечатления мозък най-сетне вземеше сладко да се унася, той скачаше паникьосан да не заспи истински точно в момента, в който му се струваше че е надвесен над бездната на ада. Повръщаше, стенеше, свиваше се, като слушаше оплакванията на спътниците, които беше събудил, опитваше се да стои буден, но това още повече го караше да съзнава проблема си. Съзнанието му бе нащрек за скърцането и подгъването на пода, след това за пулсирането на цялото му тяло и накрая пак се започваше. Ужас! Сякаш цялото му същество се мъчеше да изскочи на сигурно място от празния му конвулсивен стомах.
към текста >>
Повръщаше, стенеше, свиваше се, като слушаше оплакванията на
спътниците
, които беше събудил, опитваше се да стои буден, но това още повече го караше да съзнава проблема си.
И да върви нататък, да излезе от каквото е било досега. Искаше, като слезе на пристанището на Ню Йорк, да не бъде посрещнат от самия себе си. Защото нещо съвсем ново идеше в пътя му, си мислеше той, и това бе мисълта, с която заспа, докато гредите в трюма скърцаха, и дъските под него се люлееха, и шепот и тихи гласове, и похъркване, и сподавено хихикане го отнесоха встрани от първия му ден по море. Беше двадесет и един ден плуване и Гаврило се разболя, както бе предсказал на шега отец Куцак. Отначалото бяха благословени със спокойно море и така бе вървяло ден след ден само с лекото полюшване на палубата, което повече приличаше на приспивно люлеене от страна на кораба, но за младия селянин, който бе отраснал върху континенталния щит на Евразия, всичко, което беше повече от приспивното динкане на баба му, буквално беше краят на света, така че всяка вечер, когато измореният му от впечатления мозък най-сетне вземеше сладко да се унася, той скачаше паникьосан да не заспи истински точно в момента, в който му се струваше че е надвесен над бездната на ада.
Повръщаше, стенеше, свиваше се, като слушаше оплакванията на
спътниците
, които беше събудил, опитваше се да стои буден, но това още повече го караше да съзнава проблема си.
Съзнанието му бе нащрек за скърцането и подгъването на пода, след това за пулсирането на цялото му тяло и накрая пак се започваше. Ужас! Сякаш цялото му същество се мъчеше да изскочи на сигурно място от празния му конвулсивен стомах. Отец Куцак помоли корабните офицери за помощ, но те само клатеха глави; нямаше лек за това на кораба, и свещеникът знаеше, че дори да имаше, нямаше да му дадат, защото това щеше да отвори вратата за безкрайни искания и настоявания за това и онова от огромната тълпа, дето се търкаляше по пода на трюма. А това те не можеха да позволят да стане. Корабната агенция предлагаше най-евтиния начин за пътуване и пасажерите го бяха избрали измежду многото други възможности сами.
към текста >>
Корабната агенция предлагаше най-евтиния начин за
пътуване
и пасажерите го бяха избрали измежду многото други възможности сами.
Повръщаше, стенеше, свиваше се, като слушаше оплакванията на спътниците, които беше събудил, опитваше се да стои буден, но това още повече го караше да съзнава проблема си. Съзнанието му бе нащрек за скърцането и подгъването на пода, след това за пулсирането на цялото му тяло и накрая пак се започваше. Ужас! Сякаш цялото му същество се мъчеше да изскочи на сигурно място от празния му конвулсивен стомах. Отец Куцак помоли корабните офицери за помощ, но те само клатеха глави; нямаше лек за това на кораба, и свещеникът знаеше, че дори да имаше, нямаше да му дадат, защото това щеше да отвори вратата за безкрайни искания и настоявания за това и онова от огромната тълпа, дето се търкаляше по пода на трюма. А това те не можеха да позволят да стане.
Корабната агенция предлагаше най-евтиния начин за
пътуване
и пасажерите го бяха избрали измежду многото други възможности сами.
Така че това беше то! И други бяха започнали да страдат от морска болест, но тяхното неразположение не можеше да се сравнява с мъченията на Гаврило. - Лимон! - беше посъветвала една възрастна еврейка, за която отец Куцак по-късно разбра, че е най-недоволна от всички от вечните нощни представления на Гаврило. Страдала от безсъние, обясни тя, когато я помоли да прости на Гаврило, изведнъж като се събудела, не можела да заспи, каквото ще да става и просто била съсипана вече. - Аман, аман! - стенеше тя в ъгъла си, стиснала молитвено ръце, като се клатеше и кланяше, докато се молеше всеки път, когато младият украинец започнеше да дига шум - Милост! Но нейният бог не проявяваше милост към никого, след като бе решил да накаже Гаврило, че не се е оставил в ръцете му за дългото пътуване. Тази мисъл се стрелкаше в главата на Петър всеки път, когато кризата идваше, и едно малко сигнално звънче звънваше в съзнанието му: „Трябва ли да споменаваме Божието име, щом става дума за такива дребни неща като тази история с лимона?
към текста >>
- Аман, аман! - стенеше тя в ъгъла си, стиснала молитвено ръце, като се клатеше и кланяше, докато се молеше всеки
път
, когато младият украинец започнеше да дига шум - Милост! Но нейният бог не проявяваше милост към никого, след като бе решил да накаже Гаврило, че не се е оставил в ръцете му за дългото
пътуване
.
А това те не можеха да позволят да стане. Корабната агенция предлагаше най-евтиния начин за пътуване и пасажерите го бяха избрали измежду многото други възможности сами. Така че това беше то! И други бяха започнали да страдат от морска болест, но тяхното неразположение не можеше да се сравнява с мъченията на Гаврило. - Лимон! - беше посъветвала една възрастна еврейка, за която отец Куцак по-късно разбра, че е най-недоволна от всички от вечните нощни представления на Гаврило. Страдала от безсъние, обясни тя, когато я помоли да прости на Гаврило, изведнъж като се събудела, не можела да заспи, каквото ще да става и просто била съсипана вече.
- Аман, аман! - стенеше тя в ъгъла си, стиснала молитвено ръце, като се клатеше и кланяше, докато се молеше всеки
път
, когато младият украинец започнеше да дига шум - Милост! Но нейният бог не проявяваше милост към никого, след като бе решил да накаже Гаврило, че не се е оставил в ръцете му за дългото
пътуване
.
Тази мисъл се стрелкаше в главата на Петър всеки път, когато кризата идваше, и едно малко сигнално звънче звънваше в съзнанието му: „Трябва ли да споменаваме Божието име, щом става дума за такива дребни неща като тази история с лимона? “ - Дайте му лимон да смуче, като му стане лошо, за Бога! - надигаше кресливия си глас еврейката . - Намерете му лимон, или ще умра ей тук пред очите ви, както ме гледате! Мъжът й се мъчеше да я успокои; тихичко се опитваше да я убеди, че бедното момче не е виновно и нищо не може да направи, но това само й даде нов повод да избухне: - Знам, че той нищо не може да направи, ами приятелите му? Те могат! Те трябва да му намерят лимон да го смуче всеки път като му прилошее. Или и те не трябва нищо да правят! Така ли?
към текста >>
Тази мисъл се стрелкаше в главата на Петър всеки
път
, когато кризата идваше, и едно малко сигнално звънче звънваше в съзнанието му: „Трябва ли да споменаваме Божието име, щом става дума за такива дребни неща като тази история с лимона?
Корабната агенция предлагаше най-евтиния начин за пътуване и пасажерите го бяха избрали измежду многото други възможности сами. Така че това беше то! И други бяха започнали да страдат от морска болест, но тяхното неразположение не можеше да се сравнява с мъченията на Гаврило. - Лимон! - беше посъветвала една възрастна еврейка, за която отец Куцак по-късно разбра, че е най-недоволна от всички от вечните нощни представления на Гаврило. Страдала от безсъние, обясни тя, когато я помоли да прости на Гаврило, изведнъж като се събудела, не можела да заспи, каквото ще да става и просто била съсипана вече. - Аман, аман! - стенеше тя в ъгъла си, стиснала молитвено ръце, като се клатеше и кланяше, докато се молеше всеки път, когато младият украинец започнеше да дига шум - Милост! Но нейният бог не проявяваше милост към никого, след като бе решил да накаже Гаврило, че не се е оставил в ръцете му за дългото пътуване.
Тази мисъл се стрелкаше в главата на Петър всеки
път
, когато кризата идваше, и едно малко сигнално звънче звънваше в съзнанието му: „Трябва ли да споменаваме Божието име, щом става дума за такива дребни неща като тази история с лимона?
“ - Дайте му лимон да смуче, като му стане лошо, за Бога! - надигаше кресливия си глас еврейката . - Намерете му лимон, или ще умра ей тук пред очите ви, както ме гледате! Мъжът й се мъчеше да я успокои; тихичко се опитваше да я убеди, че бедното момче не е виновно и нищо не може да направи, но това само й даде нов повод да избухне: - Знам, че той нищо не може да направи, ами приятелите му? Те могат! Те трябва да му намерят лимон да го смуче всеки път като му прилошее. Или и те не трябва нищо да правят! Така ли? - Къде да намеря лимон?
към текста >>
Те могат! Те трябва да му намерят лимон да го смуче всеки
път
като му прилошее.
Страдала от безсъние, обясни тя, когато я помоли да прости на Гаврило, изведнъж като се събудела, не можела да заспи, каквото ще да става и просто била съсипана вече. - Аман, аман! - стенеше тя в ъгъла си, стиснала молитвено ръце, като се клатеше и кланяше, докато се молеше всеки път, когато младият украинец започнеше да дига шум - Милост! Но нейният бог не проявяваше милост към никого, след като бе решил да накаже Гаврило, че не се е оставил в ръцете му за дългото пътуване. Тази мисъл се стрелкаше в главата на Петър всеки път, когато кризата идваше, и едно малко сигнално звънче звънваше в съзнанието му: „Трябва ли да споменаваме Божието име, щом става дума за такива дребни неща като тази история с лимона? “ - Дайте му лимон да смуче, като му стане лошо, за Бога! - надигаше кресливия си глас еврейката . - Намерете му лимон, или ще умра ей тук пред очите ви, както ме гледате! Мъжът й се мъчеше да я успокои; тихичко се опитваше да я убеди, че бедното момче не е виновно и нищо не може да направи, но това само й даде нов повод да избухне: - Знам, че той нищо не може да направи, ами приятелите му?
Те могат! Те трябва да му намерят лимон да го смуче всеки
път
като му прилошее.
Или и те не трябва нищо да правят! Така ли? - Къде да намеря лимон? - попита умолително отец Куцак. - Моля те, не се сърди! Попитах моряците, и мичмана даже попитах, но нямат. - Още питай! Питай! - тя се беше изправила с целия си ръст, наистина ядосана този път, и се обърна към целия трюм.
към текста >>
- Още питай! Питай! - тя се беше изправила с целия си ръст, наистина ядосана този
път
, и се обърна към целия трюм.
Те могат! Те трябва да му намерят лимон да го смуче всеки път като му прилошее. Или и те не трябва нищо да правят! Така ли? - Къде да намеря лимон? - попита умолително отец Куцак. - Моля те, не се сърди! Попитах моряците, и мичмана даже попитах, но нямат.
- Още питай! Питай! - тя се беше изправила с целия си ръст, наистина ядосана този
път
, и се обърна към целия трюм.
- Ей, вие! Кой има лимон, а? ... Виждаш ли? - прониза тя с поглед отец Куцак. - Питай! Италианците бяха започнали да се смеят, като си подхвърляха някакви закачливи забележки. - Какво казват?
към текста >>
Ами ако изтърпя мъките на това
пътуване
и ми поискат да покажа двадесет и петте долара, за да ме пуснат в Ню Йорк, и вземат, че ме турят в първия обратен кораб като разберат, че нямам толкова?
Само че й мина за секунда и се обърна към отец Куцак. - Ами хубаво! Купи го и да се свърши с тая работа! - Сега опира до тебе, Гаврило, мойто момче! - каза отец Куцак, докато момчето започна да отвързва канапа, с който бе осукана кесията, дето я измъкна от предницата на ризата си. - А ако ме върнат? - Гаврило беше много разстроен, но беше ясно, че е готов да заложи всичко на карта, за да сложи край на тия мъки. - Ами ако лимонът не помогне?
Ами ако изтърпя мъките на това
пътуване
и ми поискат да покажа двадесет и петте долара, за да ме пуснат в Ню Йорк, и вземат, че ме турят в първия обратен кораб като разберат, че нямам толкова?
- Твое трябва да е решението сега и твой ще е урокът, който ще научиш от цялата работа. Проработи. Щом му станеше лошо, изсмукваше една-две капки лимонов сок и преставаше да му се повдига. Нея нощ беше първата, в която спа, и при това като мъртъв. - Казах ти, не му трябва лимон. Събуди го триумфалният глас на еврейската му приятелка.
към текста >>
New York ...Тази сутрин три
пъти
надух сирената на парахода, с който Дънов днес ще навлезе във горния залив на Ню Йорк, но нещо не ми се пише, така че докато цялата тълпа от емигранти и опърпани
пътници
пристъпва от крак на крак на горната палуба, както са се наблъскали рамо до рамо, и докато ниските се надигат да надзърнат над рамената на високите, и бащите дигат децата на раменете си, въпреки че ще им отмалеят раменете, докато нещо се види, и понеже има още половин час поне, докато горният залив зине пред тях като огромно вътрешно море с островите си и Статуята на свободата; с буквално хилядите си параходи, платноходи и платноходки, шлепове, с веригите на фериботите с цели улици вътре от претъпкани каруци, жепе вагони, хора, добитък, плуващи кранове за разтоварване и какво ли не, и докато зад тях се врежат в хоризонта двайсе-трийсеетажните сгради на Манхатън с готическите си кули отгоре, уви! - още няколко години няма да има истински небостъргачи - има време да позяпам през прозореца над Авеню Си, дето са живели по онова време българските емигранти, да поприказвам наум с приятели, да им кажа как ми е домъчняло за тях, но и как не ми се ходи в Българиая защото, ако се държа за тази книга сега и пердаша напред, дай Боже, да е наред.
дори търговците, които се връщаха в България от Запад, ги караха да ходят на църква, да ги пречистяват от католическата чума - както казваха. Сякаш всичко извън православната църква бе мръсно - дори да беше християнско. А ето че униатският свещеник се придържаше към паството си, не към църквата си. Не беше слуга на камъка и кръста отгоре му, но на душата и духа на човека; той не се мъчеше да дърпа назад който и да беше решил да върви нататък, но се стремеше да го следва и да му помага в стъпките, които предприема, тъй като хората бяха неговото царство, не църковния двор. Толкова много още щеше да има да се учи! * February 8, 1996.
New York ...Тази сутрин три
пъти
надух сирената на парахода, с който Дънов днес ще навлезе във горния залив на Ню Йорк, но нещо не ми се пише, така че докато цялата тълпа от емигранти и опърпани
пътници
пристъпва от крак на крак на горната палуба, както са се наблъскали рамо до рамо, и докато ниските се надигат да надзърнат над рамената на високите, и бащите дигат децата на раменете си, въпреки че ще им отмалеят раменете, докато нещо се види, и понеже има още половин час поне, докато горният залив зине пред тях като огромно вътрешно море с островите си и Статуята на свободата; с буквално хилядите си параходи, платноходи и платноходки, шлепове, с веригите на фериботите с цели улици вътре от претъпкани каруци, жепе вагони, хора, добитък, плуващи кранове за разтоварване и какво ли не, и докато зад тях се врежат в хоризонта двайсе-трийсеетажните сгради на Манхатън с готическите си кули отгоре, уви! - още няколко години няма да има истински небостъргачи - има време да позяпам през прозореца над Авеню Си, дето са живели по онова време българските емигранти, да поприказвам наум с приятели, да им кажа как ми е домъчняло за тях, но и как не ми се ходи в Българиая защото, ако се държа за тази книга сега и пердаша напред, дай Боже, да е наред.
... Но сега ми е празно отвътре. Двата бряга след половин час ще се съединят, ще свърши пътят, който Дънов е могъл да начертае за себе си дотук, и пред него ще остане светлата пустота, която той ще трябва да запълни както и колкото му стига умът, и това е голям антиклимакс, голям катарзис, и за него ще е просто... просто възбуда, защото той е решил, че ще е само две лесни години в семинарията на Дрю с Делчев, но аз знам, че няма да са две лесни, а ще са седем мъчни, търсещи, едва сега истински тежки години, с много лутане, и лутане, и все същата бяла, необятна, ослепителна пустота пред него... Къде да бързам? Това не е краят на пътя; това, кажи го, не е началото дори... И си правя кафе. И разбърквам картите на голямата маса, където редя по някой пасианс след кафето, но не редя този път. Пиша едно кротичко писмо.
към текста >>
Двата бряга след половин час ще се съединят, ще свърши
пътят
, който Дънов е могъл да начертае за себе си дотук, и пред него ще остане светлата пустота, която той ще трябва да запълни както и колкото му стига умът, и това е голям антиклимакс, голям катарзис, и за него ще е просто... просто възбуда, защото той е решил, че ще е само две лесни години в семинарията на Дрю с Делчев, но аз знам, че няма да са две лесни, а ще са седем мъчни, търсещи, едва сега истински тежки години, с много лутане, и лутане, и все същата бяла, необятна, ослепителна пустота пред него... Къде да бързам?
А ето че униатският свещеник се придържаше към паството си, не към църквата си. Не беше слуга на камъка и кръста отгоре му, но на душата и духа на човека; той не се мъчеше да дърпа назад който и да беше решил да върви нататък, но се стремеше да го следва и да му помага в стъпките, които предприема, тъй като хората бяха неговото царство, не църковния двор. Толкова много още щеше да има да се учи! * February 8, 1996. New York ...Тази сутрин три пъти надух сирената на парахода, с който Дънов днес ще навлезе във горния залив на Ню Йорк, но нещо не ми се пише, така че докато цялата тълпа от емигранти и опърпани пътници пристъпва от крак на крак на горната палуба, както са се наблъскали рамо до рамо, и докато ниските се надигат да надзърнат над рамената на високите, и бащите дигат децата на раменете си, въпреки че ще им отмалеят раменете, докато нещо се види, и понеже има още половин час поне, докато горният залив зине пред тях като огромно вътрешно море с островите си и Статуята на свободата; с буквално хилядите си параходи, платноходи и платноходки, шлепове, с веригите на фериботите с цели улици вътре от претъпкани каруци, жепе вагони, хора, добитък, плуващи кранове за разтоварване и какво ли не, и докато зад тях се врежат в хоризонта двайсе-трийсеетажните сгради на Манхатън с готическите си кули отгоре, уви! - още няколко години няма да има истински небостъргачи - има време да позяпам през прозореца над Авеню Си, дето са живели по онова време българските емигранти, да поприказвам наум с приятели, да им кажа как ми е домъчняло за тях, но и как не ми се ходи в Българиая защото, ако се държа за тази книга сега и пердаша напред, дай Боже, да е наред. ... Но сега ми е празно отвътре.
Двата бряга след половин час ще се съединят, ще свърши
пътят
, който Дънов е могъл да начертае за себе си дотук, и пред него ще остане светлата пустота, която той ще трябва да запълни както и колкото му стига умът, и това е голям антиклимакс, голям катарзис, и за него ще е просто... просто възбуда, защото той е решил, че ще е само две лесни години в семинарията на Дрю с Делчев, но аз знам, че няма да са две лесни, а ще са седем мъчни, търсещи, едва сега истински тежки години, с много лутане, и лутане, и все същата бяла, необятна, ослепителна пустота пред него... Къде да бързам?
Това не е краят на пътя; това, кажи го, не е началото дори... И си правя кафе. И разбърквам картите на голямата маса, където редя по някой пасианс след кафето, но не редя този път. Пиша едно кротичко писмо. Споделям, че има още материал тук, който не съм премандръсил, но го оставям за следващото си идване. Търся пощенска марка... Май параходът пак тутка, май започва оживлението, май пак се дигаме на пръсти да видим какво се открива след теснините и ще трябва да се връщам при глава трета и парцаланковците с каскетите и забрадките! Всички бяха на палубата от ранно утро: емигранти, редовни пасажери; тъпчеха се един друг, късите тук-там се надигаха на пръсти да надникнат над рамената на дългите, и бащи дигаха по някое оскучено, плачещо бебе на рамо, и това, разбира се, нямаше абсолютно никакъв смисъл, тъй като още сума ти време само блъскането на носа, докато корабът цепеше умерените вълни, щеше да разсейва неспокойната им скука.
към текста >>
Това не е краят на
пътя
; това, кажи го, не е началото дори... И си правя кафе.
Не беше слуга на камъка и кръста отгоре му, но на душата и духа на човека; той не се мъчеше да дърпа назад който и да беше решил да върви нататък, но се стремеше да го следва и да му помага в стъпките, които предприема, тъй като хората бяха неговото царство, не църковния двор. Толкова много още щеше да има да се учи! * February 8, 1996. New York ...Тази сутрин три пъти надух сирената на парахода, с който Дънов днес ще навлезе във горния залив на Ню Йорк, но нещо не ми се пише, така че докато цялата тълпа от емигранти и опърпани пътници пристъпва от крак на крак на горната палуба, както са се наблъскали рамо до рамо, и докато ниските се надигат да надзърнат над рамената на високите, и бащите дигат децата на раменете си, въпреки че ще им отмалеят раменете, докато нещо се види, и понеже има още половин час поне, докато горният залив зине пред тях като огромно вътрешно море с островите си и Статуята на свободата; с буквално хилядите си параходи, платноходи и платноходки, шлепове, с веригите на фериботите с цели улици вътре от претъпкани каруци, жепе вагони, хора, добитък, плуващи кранове за разтоварване и какво ли не, и докато зад тях се врежат в хоризонта двайсе-трийсеетажните сгради на Манхатън с готическите си кули отгоре, уви! - още няколко години няма да има истински небостъргачи - има време да позяпам през прозореца над Авеню Си, дето са живели по онова време българските емигранти, да поприказвам наум с приятели, да им кажа как ми е домъчняло за тях, но и как не ми се ходи в Българиая защото, ако се държа за тази книга сега и пердаша напред, дай Боже, да е наред. ... Но сега ми е празно отвътре. Двата бряга след половин час ще се съединят, ще свърши пътят, който Дънов е могъл да начертае за себе си дотук, и пред него ще остане светлата пустота, която той ще трябва да запълни както и колкото му стига умът, и това е голям антиклимакс, голям катарзис, и за него ще е просто... просто възбуда, защото той е решил, че ще е само две лесни години в семинарията на Дрю с Делчев, но аз знам, че няма да са две лесни, а ще са седем мъчни, търсещи, едва сега истински тежки години, с много лутане, и лутане, и все същата бяла, необятна, ослепителна пустота пред него... Къде да бързам?
Това не е краят на
пътя
; това, кажи го, не е началото дори... И си правя кафе.
И разбърквам картите на голямата маса, където редя по някой пасианс след кафето, но не редя този път. Пиша едно кротичко писмо. Споделям, че има още материал тук, който не съм премандръсил, но го оставям за следващото си идване. Търся пощенска марка... Май параходът пак тутка, май започва оживлението, май пак се дигаме на пръсти да видим какво се открива след теснините и ще трябва да се връщам при глава трета и парцаланковците с каскетите и забрадките! Всички бяха на палубата от ранно утро: емигранти, редовни пасажери; тъпчеха се един друг, късите тук-там се надигаха на пръсти да надникнат над рамената на дългите, и бащи дигаха по някое оскучено, плачещо бебе на рамо, и това, разбира се, нямаше абсолютно никакъв смисъл, тъй като още сума ти време само блъскането на носа, докато корабът цепеше умерените вълни, щеше да разсейва неспокойната им скука. Петър беше излязъл от изгрев слънце и беше един от първите, които видяха бреговата линия на западния хоризонт, и се отказа от закуска, за да може да запази добрата си позиция на върха на купа насукано въже пред вратата за капитанския мост.
към текста >>
И разбърквам картите на голямата маса, където редя по някой пасианс след кафето, но не редя този
път
.
Толкова много още щеше да има да се учи! * February 8, 1996. New York ...Тази сутрин три пъти надух сирената на парахода, с който Дънов днес ще навлезе във горния залив на Ню Йорк, но нещо не ми се пише, така че докато цялата тълпа от емигранти и опърпани пътници пристъпва от крак на крак на горната палуба, както са се наблъскали рамо до рамо, и докато ниските се надигат да надзърнат над рамената на високите, и бащите дигат децата на раменете си, въпреки че ще им отмалеят раменете, докато нещо се види, и понеже има още половин час поне, докато горният залив зине пред тях като огромно вътрешно море с островите си и Статуята на свободата; с буквално хилядите си параходи, платноходи и платноходки, шлепове, с веригите на фериботите с цели улици вътре от претъпкани каруци, жепе вагони, хора, добитък, плуващи кранове за разтоварване и какво ли не, и докато зад тях се врежат в хоризонта двайсе-трийсеетажните сгради на Манхатън с готическите си кули отгоре, уви! - още няколко години няма да има истински небостъргачи - има време да позяпам през прозореца над Авеню Си, дето са живели по онова време българските емигранти, да поприказвам наум с приятели, да им кажа как ми е домъчняло за тях, но и как не ми се ходи в Българиая защото, ако се държа за тази книга сега и пердаша напред, дай Боже, да е наред. ... Но сега ми е празно отвътре. Двата бряга след половин час ще се съединят, ще свърши пътят, който Дънов е могъл да начертае за себе си дотук, и пред него ще остане светлата пустота, която той ще трябва да запълни както и колкото му стига умът, и това е голям антиклимакс, голям катарзис, и за него ще е просто... просто възбуда, защото той е решил, че ще е само две лесни години в семинарията на Дрю с Делчев, но аз знам, че няма да са две лесни, а ще са седем мъчни, търсещи, едва сега истински тежки години, с много лутане, и лутане, и все същата бяла, необятна, ослепителна пустота пред него... Къде да бързам? Това не е краят на пътя; това, кажи го, не е началото дори... И си правя кафе.
И разбърквам картите на голямата маса, където редя по някой пасианс след кафето, но не редя този
път
.
Пиша едно кротичко писмо. Споделям, че има още материал тук, който не съм премандръсил, но го оставям за следващото си идване. Търся пощенска марка... Май параходът пак тутка, май започва оживлението, май пак се дигаме на пръсти да видим какво се открива след теснините и ще трябва да се връщам при глава трета и парцаланковците с каскетите и забрадките! Всички бяха на палубата от ранно утро: емигранти, редовни пасажери; тъпчеха се един друг, късите тук-там се надигаха на пръсти да надникнат над рамената на дългите, и бащи дигаха по някое оскучено, плачещо бебе на рамо, и това, разбира се, нямаше абсолютно никакъв смисъл, тъй като още сума ти време само блъскането на носа, докато корабът цепеше умерените вълни, щеше да разсейва неспокойната им скука. Петър беше излязъл от изгрев слънце и беше един от първите, които видяха бреговата линия на западния хоризонт, и се отказа от закуска, за да може да запази добрата си позиция на върха на купа насукано въже пред вратата за капитанския мост. Просто се надяваше да не го накарат за слезе от там, ако въжето щеше да трябва при акостирането.
към текста >>
Изпратете ги, бездомните, блъсканите от бурите, аз дигам лампата си за тях край златните двери! Тази факла в ръката й... ... И ето че след още една минута вътрешното море раззина докрай; огромно с островите си, големи и малки, с буквално стотиците си плавателни съдове от всякакъв вид и направа, които делово цепеха водите между покритите със сгради брегове във всички посоки наоколо: параходи, платноходи и лодки, шлепове и салове, стотици и стотици фериботи и леки съдове, влачещи влакове, пасажери, каруци, говеда във и извън Манхатън през река Хъдзън наляво и ръкавът Ийст Ривър надясно, товарни и разтоварачни платформи на стоки, елегантни плоскодънни речни параходи с огромни странични колела - някои от тях по сто метра дълги, - пасажерите им надвесени през перилата на многоетажните им куверти; и оркестрите думкат зад тях, и господа с остри мустачки и раирани летни сака махат сламени шапки, и дами се кокорчат под парижки периферии; - чиста проба плуващи дворци на
път
за Олбани и Трой нагоре по Хъдзън или за Ню Хейвън по протока на Лонг Айлънд; за Балтимор, за Статън,' Айлън и Ню Джърси наляво и Бруклин надясно, дето цялата брегова линия зад големите острови на Нейви Ярд и Ред Рак е опасана с многоетажни складове.
Край и на душовете на вятъра! Бяха навлезли в теснините. След броени минути се чу огромна дружна въздишка от носа, хората там бяха успели да уловят по едно око от Инър Харбър - Вътрешния залив. Петър се взираше напред и въпреки че не издаде и звук, сърцето му бясно заби. Величествената гледка на залива започна да се разгъва пред него, все по-широка и по-огромна наляво, и надясно, докато корабът бързаше нататък, и точно в средата на всичко това беше Статуята на свободата, която бяха открили само преди - не миналата, а по-миналата година. И четиристишието, което Ема Лазаръс бе написала в началото на чудовищните погроми в Русия за тогавашните бежанци, му дойде наум: Дайте ми вашите уморени, и вашите бедни, вашите свити маси, мечтаещи да дишат свободно, злощастните штергнати на прелялите си брегове.
Изпратете ги, бездомните, блъсканите от бурите, аз дигам лампата си за тях край златните двери! Тази факла в ръката й... ... И ето че след още една минута вътрешното море раззина докрай; огромно с островите си, големи и малки, с буквално стотиците си плавателни съдове от всякакъв вид и направа, които делово цепеха водите между покритите със сгради брегове във всички посоки наоколо: параходи, платноходи и лодки, шлепове и салове, стотици и стотици фериботи и леки съдове, влачещи влакове, пасажери, каруци, говеда във и извън Манхатън през река Хъдзън наляво и ръкавът Ийст Ривър надясно, товарни и разтоварачни платформи на стоки, елегантни плоскодънни речни параходи с огромни странични колела - някои от тях по сто метра дълги, - пасажерите им надвесени през перилата на многоетажните им куверти; и оркестрите думкат зад тях, и господа с остри мустачки и раирани летни сака махат сламени шапки, и дами се кокорчат под парижки периферии; - чиста проба плуващи дворци на
път
за Олбани и Трой нагоре по Хъдзън или за Ню Хейвън по протока на Лонг Айлънд; за Балтимор, за Статън,' Айлън и Ню Джърси наляво и Бруклин надясно, дето цялата брегова линия зад големите острови на Нейви Ярд и Ред Рак е опасана с многоетажни складове.
И точно насреща, врязани в хоризонта - двайсе-трийсеетажните сгради на долен Манхатън с кулите, орнаментите от дялан бял пясъчник, зелените медни обшивки на покривите... След няколко години това щеше да е най-натовареното пристанище в света, но и сега не се обхващаше с поглед, и Петър само промълви: - Вие моряците тук сте абсолютните царе! Морският офицер знаеше, че това не е забележка непременно отправена към него, но дръпна от лулата и отвърна, без да погледне младия човек на въжетата: - Не знаеш колко си прав, приятелю. Но все пак сме си само моряци, не комодори - и той посочи наляво с глава. - Виж! Зеленчуковите градини на Статън Айлънд. Холандски селяни живеят там. И някои едва се изхранват, така че едно хлапе от тях, юноша, семейството му взе, че му даде малко пари да се маха, а той купи едно евтино корито и отвори първата фериботна връзка с тоя селски остров.
към текста >>
- офицерът за пръв
път
го погледна в очите.
Преди десет години като умря, струваше над сто милиона долара. Това ти е то, нюйоркското корабоплаване, а? Той е цар, останалите сме моряци. Ти само намери правилния ъгъл, под който да почнеш, приятелю! - Вече го знам - каза Петър. - Тъй ли?
- офицерът за пръв
път
го погледна в очите.
- Аз съм пастор и идвам още да поуча. - Тъй ли? - офицерът се взря в него, без да знае какво да каже. - Е, проповедник е окей! И от проповедници има нужда. Параходът се плъзна без машини между два кея и го привързаха, и спуснаха моста, и настъпи Вавилон ... * Хората викаха и махаха от кея, пасажери крещяха, надвесени над перилата, офицерите стърчаха като истукани и чакаха нещата да се успокоят, за да помолят тези, дето се бяха накачурили да прегръщат роднини, да слязат на брега: първо трябваше служителите от емиграция! а да проверят всичко.
към текста >>
Толкова е пълно с живот, че като стоя тук и гледам, някой сякаш налива сили в мене... И, не зная как да го кажа! Делчев още един
път
го потупа и се засмя.
Точен, както винаги! - И ти си същият шегаджия; да не мислиш, че ще ме излъжеш с тази банкерска шапка, че си станал милионер? Делчев го тупна по гърба обичливо. - А и няма защо да ходя да зяпам - добави Петър. - Всичко е толкова различно. И може би работата не е в това как изглеждат нещата.
Толкова е пълно с живот, че като стоя тук и гледам, някой сякаш налива сили в мене... И, не зная как да го кажа! Делчев още един
път
го потупа и се засмя.
- Няма нужда да обясняваш. Знам. Само че подир месец ще умираш от желание да тичаш нагоре надолу из Ню Йорк и да искаш да погълнеш всичко около себе си, и просто няма да има край. Ще видиш. Хайде да вървим! Нея вечер трябваше да останат в града. Беше много късно да гонят ферибота през река Хъдзън и да се опитват да стигнат до Медисън.
към текста >>
Още откак се срещнаха за пръв
път
, той си го обичаше; или може би обичаше да бъде с него.
Хайде да вървим! Нея вечер трябваше да останат в града. Беше много късно да гонят ферибота през река Хъдзън и да се опитват да стигнат до Медисън. Официалното начало на записването беше насрочено за вдруги ден. На малката украсена покана, която Делчев връчи на Петър, пишеше: „Септември 19, 1888. Приемане на кандидатите за записване.“ Делчев беше радостен, че е с Дънов.
Още откак се срещнаха за пръв
път
, той си го обичаше; или може би обичаше да бъде с него.
Харесваше му това, че самият той е по-възрастен от Дънов, по-напред в учението и както беше весел и игрив, му допадаше това, че Дънов е кротък и сякаш свит, и както беше по-малък в училището в Свищов, където той завършваше, когато Петър постъпи, просто си го закриляше и го въвеждаше в новата обстановка и го покровителстваше, и това го караше да вярва, че не е чак толкова хилчо, ами ето на - грижи се за другите, защото без него може и да не успеят да се оправят. Сега даже беше още по-добре, защото Петър му се беше изплъзнал през тези години на раздяла с придобитите си знания и с новите си по-амбициозни мечти, които бе култивирал в себе си, с мислите, които още не бе готов да сподели с никого, и сега изведнъж отново попадаше под негово покровителство. Не, не беше лошо, след като две години си бил сам българин в семинарията Дрю, отново да имаш някого да тепа подире ти. А всичко това тука, което имаше да се открие на новодошлия, беше къде-къде по-сложно от въвеждането му в Свищов от Варна, къде по-голямо, направо грандиозно спрямо България, направо необхватно! Те се носеха по Бродуей и после по Трето авеню към Малка Германия, където Делчев имаше предвид нещо по-достъпно за спане, защото той плащаше и той черпеше по случай пристигането; и обясняваше, и водеше, и разправяше, и сочеше нагоре ей през тази градинка, после надясно ей оттука, и ето ни в Ма дка Германия, дето са все новодошли емигранти и хора като тях, и стигнаха до едно пететажно тясно здание, украсено евтиничко около прозорците и до корнизите на етажите с някакви релефи и отдолу бяха магазини, а през уж представителната фасада се спускаше желязна противопожарна стълба, така че направо си го загрозяваше - и това е. Влязоха и Делчев взе да урежда стаята и плащането с един дебелан по потник със залепена за долната устна цигара и - колкото и да бе неприятно - Петър кажи-речи нищо не му разбираше, макар че уж говореше английски.
към текста >>
Мийд Хол - главната сграда на университета Дрю, Медисън На другия ден следобед, когато влязоха в „Гората“ на семинарията Дрю, учудването му бе два
пъти
по-голямо.
Бяха влизали в двора на Иваница Константинов с Томов; ами че дворът щеше да събере целия квартал между четирите улици, дето беше тази сграда на Малка Германия, а къщата на Иваница - само на единия етаж ще се съберат двайсе и две такива стаи като тази тука. Той знаеше, че Америка е свободна страна, знаеше, че никой на никого не пречи да работи и даже напротив - работа само да искаш, и всеки е равен и може бързо да се замогне; така че бе изненадан. Това не бе един блок, това не бе една улица - тази Малка Германия, това бе море от хора, повече от голям български град; ей такава работа, дето е ни риба ни рак! Знаеше, че тука идват тълпи, идват реки от хора и тези дето са, сега започваха. И все пак бе учуден. Очакваше при тези възможности дори започващите да са по- добре.
Мийд Хол - главната сграда на университета Дрю, Медисън На другия ден следобед, когато влязоха в „Гората“ на семинарията Дрю, учудването му бе два
пъти
по-голямо.
Стоеше пред голямото централно здание с огромните колони и просторното стълбище и не обръщаше внимание на Делчев, който се бе ухилил от ухо до ухо, като го гледаше колко е поразен. Нека си се хили! Това тука не можеше да бъде! Това тука беше построено от един човек. Четири пъти по-голямо от свищовския конак. А останалите сгради в гората? Едно общежитие, друго общежитие, трето общежитие, библиотека, пет двуетажни къщи за петимата професори, обори, работилница - всичкото това построено от едно семейство и преди няколко години купено за семинарията.
към текста >>
Четири
пъти
по-голямо от свищовския конак.
И все пак бе учуден. Очакваше при тези възможности дори започващите да са по- добре. Мийд Хол - главната сграда на университета Дрю, Медисън На другия ден следобед, когато влязоха в „Гората“ на семинарията Дрю, учудването му бе два пъти по-голямо. Стоеше пред голямото централно здание с огромните колони и просторното стълбище и не обръщаше внимание на Делчев, който се бе ухилил от ухо до ухо, като го гледаше колко е поразен. Нека си се хили! Това тука не можеше да бъде! Това тука беше построено от един човек.
Четири
пъти
по-голямо от свищовския конак.
А останалите сгради в гората? Едно общежитие, друго общежитие, трето общежитие, библиотека, пет двуетажни къщи за петимата професори, обори, работилница - всичкото това построено от едно семейство и преди няколко години купено за семинарията. Не можеше да бъде! Толкова бедни и толкова богати! Само че бедните - кажи ги като приличните българи, а богатите - десет, двайсе пъти по-богати от богатите хора в България. Със собствени, не държавни железници. Със собствени параходни компании.
към текста >>
Не можеше да бъде! Толкова бедни и толкова богати! Само че бедните - кажи ги като приличните българи, а богатите - десет, двайсе
пъти
по-богати от богатите хора в България.
Стоеше пред голямото централно здание с огромните колони и просторното стълбище и не обръщаше внимание на Делчев, който се бе ухилил от ухо до ухо, като го гледаше колко е поразен. Нека си се хили! Това тука не можеше да бъде! Това тука беше построено от един човек. Четири пъти по-голямо от свищовския конак. А останалите сгради в гората? Едно общежитие, друго общежитие, трето общежитие, библиотека, пет двуетажни къщи за петимата професори, обори, работилница - всичкото това построено от едно семейство и преди няколко години купено за семинарията.
Не можеше да бъде! Толкова бедни и толкова богати! Само че бедните - кажи ги като приличните българи, а богатите - десет, двайсе
пъти
по-богати от богатите хора в България.
Със собствени, не държавни железници. Със собствени параходни компании. С мини, с не знам какво! Кога щеше да вникне във всичко това, кога щеше да го обхване и да го разбере! Как така Бог е решил да го вземе в ръцете си и да го носи напред и напред, нагоре и нагоре! Как така да му върви! Автоматични камера 1889 в Чикаго Онли Ричууд (който започва своя „вяра“ по време на Гражданската война) открива с тридесет души храм на „Ордена на Магите“, и това е трета астрологическа религия в САЩ. 1889 в Ню Йорк вестниците широко рецензират новоизлезли в началото на годината нови книги на теософката мадам Блаватска. 1890 покрай строежа на железниците на Запад изникват 60 нови града, в които скоро излизат наредби за забрана на полигамията и на заселването на китайци.
към текста >>
Това чичовско интимничене през целия му живот в България му беше нетърпимо и едва сега видя колко нетърпимо му е било и защо; и за пръв
път
през живота си тук се почувства така както трябва! Погледна към Марин да види дали е усетил колко е доволен, и Марин му се усмихна, но някак странно.
Колко интересни бяха за Петър тези хора! Не само учителите, но и гостите (няколкото настоятели от Борда на директорите), администраторите, дори самите по-възрастни семинаристи. Бяха едновременно безкрайно прозрачни, близки, достъпни, очакваха да ги потърсиш, за да откликнат; сами го казваха на „новобранците“, и личеше, че не са празни приказки. И едновременно между теб и тях имаше дистанция - достатъчно дистанция, да те оставят да се движиш свободно, да разкършиш ръце, да се скриеш в себе си за малко, ако не си сигурен накъде да поемеш в разговора, да не доминират над тебе. Не ти стъпваха на палците на краката, не се мъчеха да те всмучат като „техен човек“ или „техен подчинен“, нито отваряха под носа ти торбички с проблемите си и какво според тях ще те сполети и как час по-скоро трябва да им скочиш в обятията да те спасят. Бяха учители, духовници, зрели граждани - не „бай Бъц“ и „бате Милей“, които имат право като бате и чичо да ти залепят шамар, без да обясняват, да ти кажат да идеш да нахраниш прасето, вместо да седиш и да гледаш, или да те облепят с прегръдки и целувки, защото си „наш Петър“.
Това чичовско интимничене през целия му живот в България му беше нетърпимо и едва сега видя колко нетърпимо му е било и защо; и за пръв
път
през живота си тук се почувства така както трябва! Погледна към Марин да види дали е усетил колко е доволен, и Марин му се усмихна, но някак странно.
Сякаш и той се беше променил. Вчерашното му близко, „свищовско“ държане трябва да е било изблик на спомен. Сега той пак беше до него, хубав, жив и весел - но без тупане по рамото и палешки ухапваници. И вече започваше да му става някак си ясно, че Марин му беше много близък, но и наистина вече беше много напред. Виждаше се, че е на почит.
към текста >>
Дюкяни - колкото щеш! Свършиха бързо, а и Петър припираше да се връщат, за да види, да разгледа, да обиколи; вече четвърти-пети ден бе тука, без да знае къде е! Само величието на Мийд Хол го бе поразило първата вечер и след това - тичане под дъбовете, без да може да се огледа! По негово настояване минаха по уж по-пряката
пътека
, която използваха студентите.
Дадоха им двете стаи на североизток от дъсчената веранда - номер 6 на север и ъгловата номер 8 на север и изток. Бяха сравнително големи като всички стаи на общежитието - горе-долу три и половина на три и половина метра. И беше чудесно! Беше чудесно, но трябваше да се тича и Петър все още не можеше да усети атмосферата на това забележително място, а искаше, до болка искаше да седне, да се отпусне и да просмуче дълбоко до костния си мозък духа на семинарията, от която очакваше толкова много! Тетрадки и учебници им бяха приготвили, но имаше да се купува това и онова - като се почне от моливи, гуми и мастило, та се стигне до гъба или хавлия ако искаш за банята. Така че още в петък имаха ден за битови нужди и се смъкнаха с Марин в Медисън. Градчето изглеждаше малко, но на жепе линия, която дневно имаше пет редовни влака до Ню Йорк.
Дюкяни - колкото щеш! Свършиха бързо, а и Петър припираше да се връщат, за да види, да разгледа, да обиколи; вече четвърти-пети ден бе тука, без да знае къде е! Само величието на Мийд Хол го бе поразило първата вечер и след това - тичане под дъбовете, без да може да се огледа! По негово настояване минаха по уж по-пряката
пътека
, която използваха студентите.
Всъщност на обитателите на семинарията просто не им се ходеше по шосето, когато през леса беше такава красота. Тръгваше се някъде близо до жепе линията и от главната улица направо се изкачваше стръмното да се влезе в гората, вместо да се завие по шосето и да се набива чакълът поне половин час. Беше дивно. Стегнатата душа се развързваше, развиваше, отваряше се и в очите едно след друго влизаха шарените сенки, гладките стволове на тукашните дъбови дървета, които пердашеха право нагоре, а не разстилаха клони като дъбовете в Европа. И тойу подритнеш тук и там по някое миналогодишно жълто листо.
към текста >>
Вляво под дърветата имаше друга, по-голяма конюшня, а на север към
пътя
се издигаше внушителната методистко-епископална църква на семинарията.
По това време гората, която принадлежеше на Дрю, беше деветдесет и няколко акра, или около двеста и осемдесет декара. И всичко това Петър беше решил да го прошари този следобед, каквото ще да става. Както вървяха на запад и слънцето пращаше прозрачните си златни фунии от светлина през клоните срещу тях, най-напред се провидя дъсчена конюшня с няколко пристройки наоколо. От.двора й вече имаше хубава отъпкана алея и започваше самият парк на семинарията. По алеята точно стигнаха до двуетажна къща с колони отпред и Делчев обясни, че това е резиденцията на професор Стронг.
Вляво под дърветата имаше друга, по-голяма конюшня, а на север към
пътя
се издигаше внушителната методистко-епископална църква на семинарията.
Петър искаше да отидат да я видят, но Марин го отклони, тъй като в неделя и тъй и тъй щяха да са там на служба. Поеха на запад към двуетажната къща с малкия навес за градината на професор Крукс. Оттам»все на запад се прибраха в Сикамор Катедж уж само да си оставят покупките, но Марин искаше да си нареди нещата и Петър се възползва да продължи сам. Вече бе видял картата на мястото, пък и кое точно кое е не беше толкова важно за него. Тръгна право към шосето, което по него време наричаха Медисън авеню.
към текста >>
Оттук - напряко към Мийд Хол - централното здание, в което няколко
пъти
бе идвал и което сега, когато се разхождаше и съзерцаваше без каквито и да било задължения, изглеждаше много по-благородно, много по-величествено, някак извън и над самата семинария, която просто бе приело.
Поеха на запад към двуетажната къща с малкия навес за градината на професор Крукс. Оттам»все на запад се прибраха в Сикамор Катедж уж само да си оставят покупките, но Марин искаше да си нареди нещата и Петър се възползва да продължи сам. Вече бе видял картата на мястото, пък и кое точно кое е не беше толкова важно за него. Тръгна право към шосето, което по него време наричаха Медисън авеню. Ясно се виждаше трета дълга конюшня с много малки пристройки и до нея къщата, дадена на професор Милей.
Оттук - напряко към Мийд Хол - централното здание, в което няколко
пъти
бе идвал и което сега, когато се разхождаше и съзерцаваше без каквито и да било задължения, изглеждаше много по-благородно, много по-величествено, някак извън и над самата семинария, която просто бе приело.
Тук на втория етаж в един от апартаментите му бяха казали, че живее професор Юфам, а зад Мийд Хол се виждаше току-що завършеният строеж на Новата библиотека с внушителната й кула. Оттук - на запад и на запад, където в самия край бе разкошната резиденция на професор Бъц. Спря да я погледа. Съзнанието му бе празно, само сърцето му бе радостно и искаше да върви и да върви. Сикамор Катедж, където Петър Дънов живее през първата си година в университета Дрю, Медисън Пое на юг, където водеше най-голямата пътека оттук.
към текста >>
Сикамор Катедж, където Петър Дънов живее през първата си година в университета Дрю, Медисън Пое на юг, където водеше най-голямата
пътека
оттук.
Оттук - напряко към Мийд Хол - централното здание, в което няколко пъти бе идвал и което сега, когато се разхождаше и съзерцаваше без каквито и да било задължения, изглеждаше много по-благородно, много по-величествено, някак извън и над самата семинария, която просто бе приело. Тук на втория етаж в един от апартаментите му бяха казали, че живее професор Юфам, а зад Мийд Хол се виждаше току-що завършеният строеж на Новата библиотека с внушителната й кула. Оттук - на запад и на запад, където в самия край бе разкошната резиденция на професор Бъц. Спря да я погледа. Съзнанието му бе празно, само сърцето му бе радостно и искаше да върви и да върви.
Сикамор Катедж, където Петър Дънов живее през първата си година в университета Дрю, Медисън Пое на юг, където водеше най-голямата
пътека
оттук.
На края й, в самия югозападен ъгъл на тази част на гората, която принадлежеше на семинарията, се издигаше най-голямата конюшня. Не беше ясно какво още има в нея, защото бе на два етажа. И едва когато пое обратно на изток, го обхвана мекото, съзерцателно, ако искате, мистично настроение, което бе търсил. Гората се сгъсти. Стана истинска вековна дъбова гора.
към текста >>
Стронг и успява да докаже къде е извършен трикът и откъде, ако се тръгне по алтернативен
път
, може да се избегне резултатът, че едно е равно на три.
Когато влизат в един от часовете му, семинаристите виждат черната дъска изписана с математически формули. Нещо е обяснявал на предишния клас. И като ги вижда да гледат учудено, доктор Стронг започва да обяснява, че ето тук се вижда, че дори математическата логика може да те доведе до лъжа. И той проследява операциите и трансформациите, според които 1=3. Един от студентите иска разрешение да провери уравненията на проф.
Стронг и успява да докаже къде е извършен трикът и откъде, ако се тръгне по алтернативен
път
, може да се избегне резултатът, че едно е равно на три.
И часът хвръква! Доктор Стронг се съгласява, че е тръгнал по грешен път, но и някои студенти признават, че са били напълно убедени, че изводите*му са точни. И започва възвишена дискусия по простата истина, че в края на краищата животът е по-голям от чистата логика и поради това духовното прозрение на проповедника е по-ценно от логическата прецизност. Тази бравурност на Стронг, разбира се, е и негова слабост и с време учениците се възползват от нея. Мнозина от тях си спомнят с дяволита усмивка дълго след като се разделят с Дрю, колко лесно е било човек да отклони Стронг: подхвърлиш му засукан въпрос и неудържимият поток на знанията му потича, а урокът за деня бива забравен. Може би затова, съзнавайки еруптивната си енергия, доктор Стронг в свободното си време и през ваканциите се заема с водене на експедиция до Светите земи, с което полага основите на дълго запазилата се традиция на семинарията да провежда проучвания и изследвания в Близкия изток.
към текста >>
И часът хвръква! Доктор Стронг се съгласява, че е тръгнал по грешен
път
, но и някои студенти признават, че са били напълно убедени, че изводите*му са точни.
Нещо е обяснявал на предишния клас. И като ги вижда да гледат учудено, доктор Стронг започва да обяснява, че ето тук се вижда, че дори математическата логика може да те доведе до лъжа. И той проследява операциите и трансформациите, според които 1=3. Един от студентите иска разрешение да провери уравненията на проф. Стронг и успява да докаже къде е извършен трикът и откъде, ако се тръгне по алтернативен път, може да се избегне резултатът, че едно е равно на три.
И часът хвръква! Доктор Стронг се съгласява, че е тръгнал по грешен
път
, но и някои студенти признават, че са били напълно убедени, че изводите*му са точни.
И започва възвишена дискусия по простата истина, че в края на краищата животът е по-голям от чистата логика и поради това духовното прозрение на проповедника е по-ценно от логическата прецизност. Тази бравурност на Стронг, разбира се, е и негова слабост и с време учениците се възползват от нея. Мнозина от тях си спомнят с дяволита усмивка дълго след като се разделят с Дрю, колко лесно е било човек да отклони Стронг: подхвърлиш му засукан въпрос и неудържимият поток на знанията му потича, а урокът за деня бива забравен. Може би затова, съзнавайки еруптивната си енергия, доктор Стронг в свободното си време и през ваканциите се заема с водене на експедиция до Светите земи, с което полага основите на дълго запазилата се традиция на семинарията да провежда проучвания и изследвания в Близкия изток. Що се отнася до научната му дейност, няма в Дрю човек, който да не се гордее с постиженията му.
към текста >>
Генерал Клшггьн Фиск, една от финансовите опори на Дрю, често разправя как
пътувал
във влака в Нова Англия и в разговора със
спътника
си го попитал познава ли доктор Юфам.
Но добавя, че като светски методист той е „консервативен в принципите си и прогресивен в действията си, и това е напълно вярно за оня методизъм, който е способен да се приспособи по форма към различните житейски трансформации във времето и пространството“. Колко хубаво казано! И как наистина би трябвало да е така. И колко - уви! - невярно е за практиката на методистките мисии на Балканите - ще си каже след две десетилетия Петър. Но сега - той е само дълбоко и отчаяно респектирай от този гигант и го адмирира, и... стои настрани от него. Петровият човек е доктор Юфам.
Генерал Клшггьн Фиск, една от финансовите опори на Дрю, често разправя как
пътувал
във влака в Нова Англия и в разговора със
спътника
си го попитал познава ли доктор Юфам.
„Юфам, Юфам? - сбърчил чело човекът и след това му просветнало. - Искаш да кажеш Сам. Зная го. Сам е темел човек, може да се облегнеш на него.“ Историята е добра, защото показва двете най-характерни черти на професора по практическа теология.
към текста >>
Макар и интелектуално натоварена, неговата програма много
пъти
включва лекцията му за „Теантропичната личност“ и открехва една малка вратичка към лъчезарната дискусия след години, в центъра на която ще се озове Петър Дънов в Бостън.
Религиозното чувство е основното - но не може и без човешкия разум, тъй като моралното съзнание не е достатъчно, за да се достигне до теологичната истина. Така според Милей теологията никога не трябва да остарява, да става догматична, променливият слой в нея винаги трябва да върви към по-добро. Една от основните мисли на Милей е, че ако Бог идва при човека, за да му се разкрие като Бог, той трябва да приеме човека такъв, какъвто го намери. Ако човек е неспособен да приеме и повтори това, което Бог иска да предаде, тогава той е ненужен както на Бог, така и на човечеството. Още повече - казва той - че ако именно природата и откровенията са единствените източници на теологията, духовните инстинкти на човека и духовното съзнание на човека трябва да се търсят точно там - в природата и в откровенията, които ни се дават по естествен начин, а не в буквата, не в етиката на времето, законите, културата и всичко човешко, колкото и относително трайно да е.
Макар и интелектуално натоварена, неговата програма много
пъти
включва лекцията му за „Теантропичната личност“ и открехва една малка вратичка към лъчезарната дискусия след години, в центъра на която ще се озове Петър Дънов в Бостън.
В тази лекция доктор Милей заключава, че божественото съзнание на Христос е организиращата тайна на човешката личност, че фактът, че Бог се въплътява в Човека, води до нещо ново в знанието на самия Бог за човека; разбира се, не нещо, което е повече отпреди, но определено, което е различно отпреди. Една малка искрица от безбройните искрици на теологичните дебати навремето в Америка: на персонализма, на унитарианството, на трансцендентализма. За Петър Дънов мащабът на тези теологични дискусии още не е ясен. Чрез систематичната теология на проф. Милей обаче е посадено зрънцето: Бог и Човешката личност се сближават.
към текста >>
Петър е бил дълго интелектуално самотен и сега за пръв
път
получава отговори за въпросите, които е крил в душата си.
Едно всемирно съзнание, което ни се разкрива в природата, спонтанно, и като растем като личности, в нас всъщност расте семето, посадено в Исус, и като растем като личности, ние се доближаваме към Бога, ние се сливаме с Всемирното съзнание. Но теорията не е силата на Петър. По-късно това, че не е негова сила, може и да го накара да иска да навлезе в нея, да проникне там по-дълбоко, за да закръгли образованието си както трябва. Но сега Милей му открехва вратата да разбере защо така го вълнува природата, защо лъчи от нея така силно душата му. И ще го придружава понякога заедно с другите в разходките му из гората на Дрю или по-далече, макар и мълчалив и някак встрани.
Петър е бил дълго интелектуално самотен и сега за пръв
път
получава отговори за въпросите, които е крил в душата си.
Отговорите са добре дошли, разбира се, но дългата самота си е дълга самота и има нужда от близост, от човешка топлота. Чичо Сам затова му е по-скъп. По човешки. И като става дума за човешка близост - другият му любимец е доктор Джордж Крукс. Човек, който навсякъде се вре, всичко прави, участва навсякъде - стълб на методистката църква, но не като „чичо“, а като стара леля, като приветлив барман, като... - всъщност с това голо топ- често теме, с това бръснато лице, декорирано отстрани само с чифт огромни бакенбарди, с големите торбички под очите и юпитерианския приятелски поглед над отпуснатото валчесто тяло - та той е направо герой от романите на Чарлз Дикенс.
към текста >>
като студент в колежа Дикинсън
пропътува
цял ден
път
, за да може да чуе любимия си английски автор да изнася лекция след
пътуването
си по жепе линията Бостън-Лоуел в Масачузетс.
Работи. Пише. Редактира. Толкова години е бил редактор на най-голямото списание на тези хора „Методист“! Книжен човек. Но зад тези юпитериански очи е скрито книжното съкровище на света - всички златни истории, всички легенди, всички писатели, мотиви, теми, герои и злодеи, безкрайните истории, които пълнят човешката глава, човешкото въображение, човешката съвест. Та този Дикенсов вид на Крукс няма да е чудно да иде от това, че се е вживял в Дикенс, в неговата тъжно-мрачна, остроумна, осветена от християнски пориви картина на света. Даже много е възможно да е точно така, защото през 1842 г.
като студент в колежа Дикинсън
пропътува
цял ден
път
, за да може да чуе любимия си английски автор да изнася лекция след
пътуването
си по жепе линията Бостън-Лоуел в Масачузетс.
Дикенс мисли като методистите от старата гвардия и този интерес е естествен: доброто е в човека и не може да не победи, богатите трябва да се превъзпитат, за да оправят положението на бедните, робството е грях и робовладелците трябва да събудят християнина в себе си и да направят нещо по това! И този негов тих, кротък, пълен с любов и дискретна дистанция човешки хумор! - Крукс обичаше Дикенс и караше и студентите си да го обикнат, като им го разкриваше. В добро настроение цитираше цялата първа страница на „Коледна песен“ наизуст: „Марлей беше мъртъв, с това да започнем!... Мъртъв като пирон на врата...“ * Казахме, че едно от нещата, което твърде вероятно формира психиката на младия Петър, са странните съвпадения по пътя, по който се движи напред. Всеки път, когато направи нова крачка към ново място, към ново нещо, в което се включва - било то преместването му във Варна, постъпването му в българското училище там, влизането във варненската реалка, сетне в Свищовското американско училище, учителства- нето в Хотанца - всяка негова стъпка напред се свързва с някаква забележителна промяна към по-добро в това ново място. Не можеш да се освободиш от впечатлението за нещо мистично в този път. Той пристъпва напред и провидението сякаш прави мястото, върху което стъпва, да разцъфти.
към текста >>
В добро настроение цитираше цялата първа страница на „Коледна песен“ наизуст: „Марлей беше мъртъв, с това да започнем!... Мъртъв като пирон на врата...“ * Казахме, че едно от нещата, което твърде вероятно формира психиката на младия Петър, са странните съвпадения по
пътя
, по който се движи напред.
Но зад тези юпитериански очи е скрито книжното съкровище на света - всички златни истории, всички легенди, всички писатели, мотиви, теми, герои и злодеи, безкрайните истории, които пълнят човешката глава, човешкото въображение, човешката съвест. Та този Дикенсов вид на Крукс няма да е чудно да иде от това, че се е вживял в Дикенс, в неговата тъжно-мрачна, остроумна, осветена от християнски пориви картина на света. Даже много е възможно да е точно така, защото през 1842 г. като студент в колежа Дикинсън пропътува цял ден път, за да може да чуе любимия си английски автор да изнася лекция след пътуването си по жепе линията Бостън-Лоуел в Масачузетс. Дикенс мисли като методистите от старата гвардия и този интерес е естествен: доброто е в човека и не може да не победи, богатите трябва да се превъзпитат, за да оправят положението на бедните, робството е грях и робовладелците трябва да събудят християнина в себе си и да направят нещо по това! И този негов тих, кротък, пълен с любов и дискретна дистанция човешки хумор! - Крукс обичаше Дикенс и караше и студентите си да го обикнат, като им го разкриваше.
В добро настроение цитираше цялата първа страница на „Коледна песен“ наизуст: „Марлей беше мъртъв, с това да започнем!... Мъртъв като пирон на врата...“ * Казахме, че едно от нещата, което твърде вероятно формира психиката на младия Петър, са странните съвпадения по
пътя
, по който се движи напред.
Всеки път, когато направи нова крачка към ново място, към ново нещо, в което се включва - било то преместването му във Варна, постъпването му в българското училище там, влизането във варненската реалка, сетне в Свищовското американско училище, учителства- нето в Хотанца - всяка негова стъпка напред се свързва с някаква забележителна промяна към по-добро в това ново място. Не можеш да се освободиш от впечатлението за нещо мистично в този път. Той пристъпва напред и провидението сякаш прави мястото, върху което стъпва, да разцъфти. Когато постъпва в Дрю през 1888 г., този низ от съвпадения става толкова очевиден, че наистина е смущаващ за рационалното съзнание. Нея година Дрю е на двадесет и една години.
към текста >>
Всеки
път
, когато направи нова крачка към ново място, към ново нещо, в което се включва - било то преместването му във Варна, постъпването му в българското училище там, влизането във варненската реалка, сетне в Свищовското американско училище, учителства- нето в Хотанца - всяка негова стъпка напред се свързва с някаква забележителна промяна към по-добро в това ново място.
Та този Дикенсов вид на Крукс няма да е чудно да иде от това, че се е вживял в Дикенс, в неговата тъжно-мрачна, остроумна, осветена от християнски пориви картина на света. Даже много е възможно да е точно така, защото през 1842 г. като студент в колежа Дикинсън пропътува цял ден път, за да може да чуе любимия си английски автор да изнася лекция след пътуването си по жепе линията Бостън-Лоуел в Масачузетс. Дикенс мисли като методистите от старата гвардия и този интерес е естествен: доброто е в човека и не може да не победи, богатите трябва да се превъзпитат, за да оправят положението на бедните, робството е грях и робовладелците трябва да събудят християнина в себе си и да направят нещо по това! И този негов тих, кротък, пълен с любов и дискретна дистанция човешки хумор! - Крукс обичаше Дикенс и караше и студентите си да го обикнат, като им го разкриваше. В добро настроение цитираше цялата първа страница на „Коледна песен“ наизуст: „Марлей беше мъртъв, с това да започнем!... Мъртъв като пирон на врата...“ * Казахме, че едно от нещата, което твърде вероятно формира психиката на младия Петър, са странните съвпадения по пътя, по който се движи напред.
Всеки
път
, когато направи нова крачка към ново място, към ново нещо, в което се включва - било то преместването му във Варна, постъпването му в българското училище там, влизането във варненската реалка, сетне в Свищовското американско училище, учителства- нето в Хотанца - всяка негова стъпка напред се свързва с някаква забележителна промяна към по-добро в това ново място.
Не можеш да се освободиш от впечатлението за нещо мистично в този път. Той пристъпва напред и провидението сякаш прави мястото, върху което стъпва, да разцъфти. Когато постъпва в Дрю през 1888 г., този низ от съвпадения става толкова очевиден, че наистина е смущаващ за рационалното съзнание. Нея година Дрю е на двадесет и една години. Ще му предстоят още сто години от вълни и вълни чужди студенти, които да постъпват там, да специализират, да учат... Сто и тридесет години история! И тази история има една преломна година, която превръща Дрю от домашна семинария на една от множеството протестантски деноминации в един от престижните в академично отношение богословски центрове на Съединените щати.
към текста >>
Не можеш да се освободиш от впечатлението за нещо мистично в този
път
.
Даже много е възможно да е точно така, защото през 1842 г. като студент в колежа Дикинсън пропътува цял ден път, за да може да чуе любимия си английски автор да изнася лекция след пътуването си по жепе линията Бостън-Лоуел в Масачузетс. Дикенс мисли като методистите от старата гвардия и този интерес е естествен: доброто е в човека и не може да не победи, богатите трябва да се превъзпитат, за да оправят положението на бедните, робството е грях и робовладелците трябва да събудят християнина в себе си и да направят нещо по това! И този негов тих, кротък, пълен с любов и дискретна дистанция човешки хумор! - Крукс обичаше Дикенс и караше и студентите си да го обикнат, като им го разкриваше. В добро настроение цитираше цялата първа страница на „Коледна песен“ наизуст: „Марлей беше мъртъв, с това да започнем!... Мъртъв като пирон на врата...“ * Казахме, че едно от нещата, което твърде вероятно формира психиката на младия Петър, са странните съвпадения по пътя, по който се движи напред. Всеки път, когато направи нова крачка към ново място, към ново нещо, в което се включва - било то преместването му във Варна, постъпването му в българското училище там, влизането във варненската реалка, сетне в Свищовското американско училище, учителства- нето в Хотанца - всяка негова стъпка напред се свързва с някаква забележителна промяна към по-добро в това ново място.
Не можеш да се освободиш от впечатлението за нещо мистично в този
път
.
Той пристъпва напред и провидението сякаш прави мястото, върху което стъпва, да разцъфти. Когато постъпва в Дрю през 1888 г., този низ от съвпадения става толкова очевиден, че наистина е смущаващ за рационалното съзнание. Нея година Дрю е на двадесет и една години. Ще му предстоят още сто години от вълни и вълни чужди студенти, които да постъпват там, да специализират, да учат... Сто и тридесет години история! И тази история има една преломна година, която превръща Дрю от домашна семинария на една от множеството протестантски деноминации в един от престижните в академично отношение богословски центрове на Съединените щати. През 1888 г.
към текста >>
Историята, комитетите, планове и скици,
упътвания
за каталози, картотеки и списъци и какво ли не.
Няколко дни го въртя в ръце и го мести от едно място на друго из стаята, докато нареждаше, но не му оставаше време да го погледне. Едва на вечерта, като се върна от обиколката из „гората“ на Дрю, седна в хола под лампата да се отпусне малко и да го види. В годишната му програма на университета, която всеки студент получаваше, с приемите, официалните срещи, началото и края на ваканцията и десетина-двайсет дати с десетина-двайсет церемонии, годишнини и чествания, беше посочено, че след два дни предстои тържественото откриване на библиотеката. След като я бе видял отблизо, но не можа да влезе, понеже сградата беше затворена още, трябваше да разбере повече за нея. И зачете.
Историята, комитетите, планове и скици,
упътвания
за каталози, картотеки и списъци и какво ли не.
Страница 37: „Новата сграда на библиотеката на семинарията е завършена и е готова за ползване. Тя е изградена от дялан камък, напълно е обезопасена противопожарно и освен главната зала с галерията си има специални стаи за канцеларии, за правилното съхранение на ръкописи, ценни книги и пр. Книгите на долния етаж са подредени в алкови и там има всичко нужно за четене и изследователска работа...“ Петър не беше виждал академична библиотека, подготвена за научна работа. Както и методисткият свят на Америка не бе виждал академична библиотека, построена по последните изисквания на науката и подготвена за изследователска работа. Така че вълнението бе взаимно.
към текста >>
Когато стана за пръв
път
дума за библиотеката, на която Петър се любува, това, което най-много го поразява и от което не може да отклони погледа си, е витражът - цветният прозорец над голямата зала, който не може да се сравни с нищо видяно в иначе богато украсените православни църкви на детството му; нещо божествено, отворило се под този устремен между върховете на смърчовете готически връх на каменната сграда.
Природата за него е стоте му научни библиотеки, хилядите му антични ръкописи - стари с милиони и милиони години; по-стари от човека. В Дрю има толкова много неща за съзерцаване, за които не е и помислял, толкова много неща, от които черпят вдъхновение дори учителите му (особено чичо Сам и чичо Джон, разбира се), които окуражават семинаристите за подобно съзерцание, че може безрезервно да се каже, че медитацията сред великолепното обкръжение на Дрю е втората, но не по-маловажна част от неговото образование тук. Разбира се, ако искаме да надникнем в тази страна на нещата, сегашния пейзаж, сегашното обкръжение - колкото и живописно и внушително, дори старите снимки, - няма да имаме представа какво се е виждало през очите на придружителите на Юфам, Милей и Стронг в леса, така млади и така впечатлителни. Няма, защото ще видим само това, което са външните очертания на източника на вдъхновението. А в медитиращото съзнание влизат не само очертанията, а и перцепцията, първичната интерпретация, духът на сетивно възприетото според културата на времето, според стила на съзерцаването, според тезауруса на текста на божественото в природата.
Когато стана за пръв
път
дума за библиотеката, на която Петър се любува, това, което най-много го поразява и от което не може да отклони погледа си, е витражът - цветният прозорец над голямата зала, който не може да се сравни с нищо видяно в иначе богато украсените православни църкви на детството му; нещо божествено, отворило се под този устремен между върховете на смърчовете готически връх на каменната сграда.
Какво са виждали в този прозорец тогава, аз наистина нямам представа. Той не е част от моето време. Музеите не ме възбуждат. Тогава? Когато този род неща едва са си пробивали път... Порових се в архивите на тогавашната семинария и останах доволен. Това, което са виждали тогава в „Леса на Дрю“ и ученици, и учители, наистина можем да видим и ние през техните очи... Оказа се, че цяла година след откриването на библиотеката поразителният й кръгъл цветен прозорец продължава да се дискутира.
към текста >>
Когато този род неща едва са си пробивали
път
... Порових се в архивите на тогавашната семинария и останах доволен.
А в медитиращото съзнание влизат не само очертанията, а и перцепцията, първичната интерпретация, духът на сетивно възприетото според културата на времето, според стила на съзерцаването, според тезауруса на текста на божественото в природата. Когато стана за пръв път дума за библиотеката, на която Петър се любува, това, което най-много го поразява и от което не може да отклони погледа си, е витражът - цветният прозорец над голямата зала, който не може да се сравни с нищо видяно в иначе богато украсените православни църкви на детството му; нещо божествено, отворило се под този устремен между върховете на смърчовете готически връх на каменната сграда. Какво са виждали в този прозорец тогава, аз наистина нямам представа. Той не е част от моето време. Музеите не ме възбуждат. Тогава?
Когато този род неща едва са си пробивали
път
... Порових се в архивите на тогавашната семинария и останах доволен.
Това, което са виждали тогава в „Леса на Дрю“ и ученици, и учители, наистина можем да видим и ние през техните очи... Оказа се, че цяла година след откриването на библиотеката поразителният й кръгъл цветен прозорец продължава да се дискутира. През септември следващата 1889 година чак лондонското архитектурно списание „Билдър“ му се възхищава: „Прозорецът, изписан от господин Хенри Холидей, е замислен така, че да представи „Теологията“ възвеличено в центъра на композицията с моралните добродетели и интелектуалните сили, струпани наоколо й, докато „Скромността“ заема централното място отдолу и е изобразена как води „Младостта“ нагоре към „Знанието'за Бога“. Ако вземем думата „теология“ в най-широкия й и дълбок смисъл, идеята е чудесна и вярна;...оцветяването също е изискано и хармонично. Централната част е с най-ярки цветове, драпериите на страничните фигури са в сдържани тонове дори там, където са в топлите гами, за да поставят главния акцент в центъра.“ Първата обиколка на Петър из „гората“ в началото на учебната година е направена набързо. Съзерцанието идва по-късно, идва обогатено от учителите му; от формулировката на чичо Джон Милей за намирането на божественото в природата, от неуморното бродене на Сам Юфам с мълчаливите си щастливи придружители.
към текста >>
В едно поетично послание: „Първия
път
, когато видях гората на Дрю, доктор Юфам, който щедро ме развеждаше, изведнъж каза: „Искаш ли да видиш най-прелестното нещо, което имаме тук?
Централната част е с най-ярки цветове, драпериите на страничните фигури са в сдържани тонове дори там, където са в топлите гами, за да поставят главния акцент в центъра.“ Първата обиколка на Петър из „гората“ в началото на учебната година е направена набързо. Съзерцанието идва по-късно, идва обогатено от учителите му; от формулировката на чичо Джон Милей за намирането на божественото в природата, от неуморното бродене на Сам Юфам с мълчаливите си щастливи придружители. И както Томов и Икономов, Петър също е имал своята декемврийска разходка. Разбира се, рамо до рамо с любимия си чичо Сам. Можем да я видим в описанието на професор Къртис от онези дни, изпратено до някого си.
В едно поетично послание: „Първия
път
, когато видях гората на Дрю, доктор Юфам, който щедро ме развеждаше, изведнъж каза: „Искаш ли да видиш най-прелестното нещо, което имаме тук?
“ И без да чака отговор, тръгна към библиотеката. Тази посока някак ме накара да мисля, че ме води да видя някоя рядка книга, стар ръкопис или исторически портрет. Но преди да стигнем до библиотеката, докторът спря, отдръпна се от алеята и с широк жест на цялата си дясна ръка от рамото до пръстите, като че ли се мъчеше да помете цялата семинария и земите й и да ги струпа точно пред нас, той възкликна от дъното на душата си: „Ето ти го! Това буково дърво! Има ли някъде по света каквото и да било живо създание, което да е по-красиво? “... Пред очите ми остава сцената на този рай от дървета: „Гората на Дрю.“ Не смея да опиша картината, но ето ти едно мъничко късче само: група бели брези и поръсени със снежец смърчове стоят изправени срещу източното небе. Декемврийската сутрин е може би десет минути преди изгрева.
към текста >>
Непознати гласове! Работата е там, че гората на Дрю и долината на Хъдзън влизат в един от великите миграционни
пътища
на птиците.
Но са напълно различни. Дъбът не се разлиства като в полетата на Варненско и подножието на Балкана, а се стрелка нагоре. Брезата не е деликатното, нежно дърво, хвърлящо профирна сянка над гъбарските поляни, а огромно „животно“. И в тези дървета, както му е ред, се чуват птичи гласове. Но не се обаждат, а насищат въздуха с шум, плътен като шума на листните жаби нощем; толкова гъст.
Непознати гласове! Работата е там, че гората на Дрю и долината на Хъдзън влизат в един от великите миграционни
пътища
на птиците.
Както черноморския бряг и течението на Дунава към делтата му. Петър Дънов е пълен с гласове на птици от дете. И те са отново тук, но други. И това отново го подсеща по свой начин, че се движи в един паралелен свят, където всичко е абсолютно едно и също и абсолютно различно. Защото е многото лица на Великото, всемирно, вечно.
към текста >>
Трябва да се връща, макар че дълго се бави,
пътува
, работи по малко тук и там.
В края на втората година един след друг започват да си отиват Делчев (за да поеме пасторството си в България), както и Крикорян (за да намери мъченическата си смърт в турска Армения). Със започването на лятото се откъсва от семинарията, макар и временно, и любимият му „чичо Сам“. Доктор Юфам заминава с екскурзионните турове на „епуърт“ в Англия, за да участва между другото и в една теоложка конференция на Стария континент. Изтекъл е двугодишният му срок за специализация, и то успешно. Ключовете на Петър Дънов от университета Дрю от 1892 г.
Трябва да се връща, макар че дълго се бави,
пътува
, работи по малко тук и там.
Идва си в Дрю, след като годината е започнала. На шестия ден след официалното откриване на новата 1890-1891 учебна година - сряда 15 октомври - президентът на семинарията д-р Бъц подписва пред нотариуса на щата Ню Джърси А. Г. Растъм следното свидетелство: Дрю - Теологическата семинария Канцеларията на факултета Медисън, Ню Джърси, октомври 15, 1890. Това е да удостовери, че господин Петър К Дънов е добър и редовен студент на Теологическата семинария на Дрю. Той имаше отличен характер по време на престоя си при нас, трудолюбив е и е съзнателен.
към текста >>
... Настръхва ти не косата, а кожата на душата! Всеки
път
... Щом усетя Духа... Да се размърдва в сърцето ми... Аз плача... „И всичките дървета в Твоите поля, Господи, пляскат ръце“ - както каза Исая - в черния железен ритъм на негърския химн.
Така че сега ще прехвърлим фокуса на вниманието си през река Хъдзън в Манхатън. * Това вече е съвсем друга работа! Ритъмът е друг; не на методистката академичност, но - макар и мисиите на Дрю в Манхатън да са методистки - ритъмът на работещите в тях е ритъмът на химните на негрите баптисти! Ритъмът на дишането. На спящия дървар. На родилката при раждането. Every time I... Feel the spirit... Moving through my heart... I cryyyyyy.
... Настръхва ти не косата, а кожата на душата! Всеки
път
... Щом усетя Духа... Да се размърдва в сърцето ми... Аз плача... „И всичките дървета в Твоите поля, Господи, пляскат ръце“ - както каза Исая - в черния железен ритъм на негърския химн.
Автоматнчна камера 1891 (15 април) в Сливен д-р Миркович започва да издава окулрюто списание „Нова светлина“. 1891 (от юли нататък) в. „Ню Йорк Таймс“ започва разпалена дискусия по строителството и цялостната подготовка на Световното изложение в Чикаго (посветено на 400-годишнината от откриването на Америка-1892), на което ще има и български павилион. 1891 (юли) във Филаделфия, Пенсилвания, пристига Георги Чакалов от Саут Джърси инститют с диплома по гръцки и латински и постъпва в медицинския факултет на Филаделфийския университет. 1891 в Камден, Ню Джърси, Уолт Уитман публикува Goodbye my Fancy! („Довиждане, Душице моя!“).
към текста >>
Докато учи в Медисън, стажът му като методистки мисионер частично протича в Манхатън и той за пръв
път
опознава града отблизо, вниква в неговата грандиозна сила, неговото великолепие и неговите противоречия.
1892 (12 октомври) в Бостън Петър Дънов се записва в Теологичес- кия факултет на Бостънския университет. 1892 (ноември) в Ню Йорк започва битката по защитата на телефонния патент на фирмата „Бел и Ко“. * Със започването на следващите две години от пребиваването на Петър Дънов в семинарията Дрю настъпва известна промяна. Уикендите му, които първите две години преминават в работа или в семинарията, или в проповядване като стажант в околните църкви в Ню Джърси, сега все по-често се свързват с Ню Йорк. Онова, което беше място за рядко и вълнуващо гостуване - постепенно все повече става негова втора работна среда.
Докато учи в Медисън, стажът му като методистки мисионер частично протича в Манхатън и той за пръв
път
опознава града отблизо, вниква в неговата грандиозна сила, неговото великолепие и неговите противоречия.
В самото начало на деветото десетилетие на века населението на Ню Йорк стремително надминава два милиона и двеста и петдесет хиляди жители. За сто години се е увеличило седемдесет пъти. Когато се връща в България през 1895 г., градът ще е надминал три милиона! Потокът на емигрантите все още е от Южна Италия и Източна Европа и сред източноевропейците са около половин милион евреи, които населяват стария квартал на германските и ирландските емигранти от предишната изселническа вълна. Долният Ийст Сайд - така се казва кварталът - става най-гъсто населеното място в света! В съседния квартал на юг - Китайския квартал, който е заселен преди четвърт век - сега швъкат над половин милион души. Още по на юг в съборетините, тресавищата и помията на Петте кьошета, гъмжат болести, престъпност, жестокости, които забележителният съвременник на Петър - журналистът от холандски произход Рийс - заснима за прочутите си репортажи и отразява в десетки скандални за времето статии поради критичността им към кметството и градската управа.
към текста >>
За сто години се е увеличило седемдесет
пъти
.
* Със започването на следващите две години от пребиваването на Петър Дънов в семинарията Дрю настъпва известна промяна. Уикендите му, които първите две години преминават в работа или в семинарията, или в проповядване като стажант в околните църкви в Ню Джърси, сега все по-често се свързват с Ню Йорк. Онова, което беше място за рядко и вълнуващо гостуване - постепенно все повече става негова втора работна среда. Докато учи в Медисън, стажът му като методистки мисионер частично протича в Манхатън и той за пръв път опознава града отблизо, вниква в неговата грандиозна сила, неговото великолепие и неговите противоречия. В самото начало на деветото десетилетие на века населението на Ню Йорк стремително надминава два милиона и двеста и петдесет хиляди жители.
За сто години се е увеличило седемдесет
пъти
.
Когато се връща в България през 1895 г., градът ще е надминал три милиона! Потокът на емигрантите все още е от Южна Италия и Източна Европа и сред източноевропейците са около половин милион евреи, които населяват стария квартал на германските и ирландските емигранти от предишната изселническа вълна. Долният Ийст Сайд - така се казва кварталът - става най-гъсто населеното място в света! В съседния квартал на юг - Китайския квартал, който е заселен преди четвърт век - сега швъкат над половин милион души. Още по на юг в съборетините, тресавищата и помията на Петте кьошета, гъмжат болести, престъпност, жестокости, които забележителният съвременник на Петър - журналистът от холандски произход Рийс - заснима за прочутите си репортажи и отразява в десетки скандални за времето статии поради критичността им към кметството и градската управа. Всъщност за ужаса на Петте кьошета се шуми още няколко десетилетия преди това, по времето на гостуването на Чарлз Дикенс, който също описва това физическо и социално тресавище в Американските си бележки. Работата обаче свършва Рийс - неговите статии именно довеждат накрая до сриването със земята на целия квартал.
към текста >>
Влаковете на различните
железопътни
компании стигат не само до центъра на града, където започва да се изгражда желязната предшественичка на гарата Гранд Сентръл, но и до Даунтаун (т.е.
На върха на емигрантската вълна през 1890 г. се откриват две градски мисии. Едната е за мизерстващи италиански деца в северната част на града, другата - в която по това време, както виждам, е работил Дънов - е в Китайския град, където методистите се сдобиват със специална тухлена пететажна сграда. Хранене, обличане, хигиена, чисти ръце, молитви, никакво каране, никакво взаимно обаждане на учители и ръководители от страна на децата в мисията! Това са неща, които Петър знае отлично да прилага още от времето на учителстването си в Хотанца. Това, което дава в повече, е цигулката, музиката, помагането на малките нещастници да пеят! * Но - улиците на този град! Какво чудо! Какво чудо на модерното и .„градското“ е този град! Улиците на Манхатън са павирани и задръстени от коли и автомобили.
Влаковете на различните
железопътни
компании стигат не само до центъра на града, където започва да се изгражда желязната предшественичка на гарата Гранд Сентръл, но и до Даунтаун (т.е.
центъра) - близо до кметството. Всъщност те започват да поемат и градския транспорт и едно след друго се появяват така наречените ел-влакове; железопътните линии, издигнати над платната на авенютата, някъде на нивото на втория етаж, за да оставят улиците за колите, автомобилите и пешеходците. Железните конструкции за релсите минават под носа на квартирантите. Отваряш да си изтърсиш чаршафа или да простреш прането на въжетата на рамките на прозорците и на три метра от теб се друсат вагоните, а зад стъклото мъже с каскети, отиващи на работа, дремят недоспали. „Фшшшшшшшт“ - парата от локомотива скрива гледката и разширената му нагоре тръба пуфка черен пушек, защото работим с въглища, разбира се, и саждите ти „освежават“ прането.
към текста >>
Всъщност те започват да поемат и градския транспорт и едно след друго се появяват така наречените ел-влакове;
железопътните
линии, издигнати над платната на авенютата, някъде на нивото на втория етаж, за да оставят улиците за колите, автомобилите и пешеходците.
Едната е за мизерстващи италиански деца в северната част на града, другата - в която по това време, както виждам, е работил Дънов - е в Китайския град, където методистите се сдобиват със специална тухлена пететажна сграда. Хранене, обличане, хигиена, чисти ръце, молитви, никакво каране, никакво взаимно обаждане на учители и ръководители от страна на децата в мисията! Това са неща, които Петър знае отлично да прилага още от времето на учителстването си в Хотанца. Това, което дава в повече, е цигулката, музиката, помагането на малките нещастници да пеят! * Но - улиците на този град! Какво чудо! Какво чудо на модерното и .„градското“ е този град! Улиците на Манхатън са павирани и задръстени от коли и автомобили. Влаковете на различните железопътни компании стигат не само до центъра на града, където започва да се изгражда желязната предшественичка на гарата Гранд Сентръл, но и до Даунтаун (т.е. центъра) - близо до кметството.
Всъщност те започват да поемат и градския транспорт и едно след друго се появяват така наречените ел-влакове;
железопътните
линии, издигнати над платната на авенютата, някъде на нивото на втория етаж, за да оставят улиците за колите, автомобилите и пешеходците.
Железните конструкции за релсите минават под носа на квартирантите. Отваряш да си изтърсиш чаршафа или да простреш прането на въжетата на рамките на прозорците и на три метра от теб се друсат вагоните, а зад стъклото мъже с каскети, отиващи на работа, дремят недоспали. „Фшшшшшшшт“ - парата от локомотива скрива гледката и разширената му нагоре тръба пуфка черен пушек, защото работим с въглища, разбира се, и саждите ти „освежават“ прането. Така друса и трака желязната конструкция на ела, че през нощта спиш само теоретически, цялото ти легло подскача и стените се тресат, когато премине влак. Градът обаче е поразително благоустроен за такъв привиден хаос.
към текста >>
Едва през 1995 година гръмна една от централните тръби на сто и десет годишната инсталация, наводни 57-ма улица и за пръв
път
вестниците излязоха с питанки на първата страница: Нима още ползваме повече от стогодишна инсталация?
Всичко принадлежи на частни компании и прииждащите емигранти, перманентната експлозия на броя на консуматорите, им дава огромни възможности да растат. В центъра на Манхатън - някъде към северната част на Сентръл парк - по това време се изгражда първият огромен резервоар за прясна вода, който осигурява целия град. Под земята са прокарани тръбите на първата абонаментна компания за поддържане на парно отопление. Дотогава всяка сграда има собствен котел, както беше в София до след Втората световна война, но сега парната станция до Медисън Скуеър Гардън обслужва целия богаташки район на тази част на Манхатън. Да вмъкна ли тук, че тръбите от него време още са в действие?
Едва през 1995 година гръмна една от централните тръби на сто и десет годишната инсталация, наводни 57-ма улица и за пръв
път
вестниците излязоха с питанки на първата страница: Нима още ползваме повече от стогодишна инсталация?
Така са направени тези работи по него време! Частните фирми изпипват нещата добре, за да нямат прекъсвания в събиране парите на абонатите. Това е време на решителната промяна в облика на Ню Йорк. През осемдесетте години все още тук-там се усещат старите места на индианския остров като забравени петна от миналото. Кварталът Мъри Хил около Лексингтън авеню и 35-а до 40-а улица вече е загубил лозята си на припек, но си е хълм, покрит с градини, дворове и стари плодни дръвчета между декоративните храсти. Сентръл парк доскоро е още тресавища, камънак и по някое блато: „Пустеещо място, грозно и отблъскващо“, както казва собственикът на вестник „Ню Йорк Ивнинг Поуст“ Уилям Брайън, населено от самонастанили се гледачи на свине и кози.
към текста >>
И долу по тротоара младите семинаристи с младия мисионер от Варна между тях пресичат Трайбека, след като са се смъкнали от ферибота през река Хъдзън на
път
за мисията в „Китайския град“.
Започват да щръкват първите небостъргачи и първите стилни сгради, богато украсени с каменни релефи и орнаменти от ковано желязо, с керамика и цели „рисунки“ от фантастична неизмазана тухлена зидария. Вече споменахме за сградите на Пресата близо до Петте кьошета. На югозапад от нея е районът Трайбека - тогава разцъфтяваща бизнес-част на града. На северозападния ъгъл на Трайбека се строи складът на Флеминг Смит по проект на Стивън Декатър във фламандски стил - сега паметник на културата на Ню Йорк. Томас Джаксън пак там строи цял блок от небостъргачи за компанията на Фейрчайлд.
И долу по тротоара младите семинаристи с младия мисионер от Варна между тях пресичат Трайбека, след като са се смъкнали от ферибота през река Хъдзън на
път
за мисията в „Китайския град“.
След години в една от беседите си Петър Дънов описва чувството на ареалност по тези улици. Излизаш на „Хъдзън“ или „Бродуей“ и трещи музика, носи се каляска нагоре към Сохо, а на капрата разкошен кочияш с цилиндър и до него чер арапин в копринени червени шалвари и чалма с огромно щраусово перо върти очи и музикантите вътре надуват тромпети и тром- бони и тряскат чинели, и ти мислиш, че е слязла с махането на магическа пръчка „Хиляда и една нощ“, и каляската отминава, и на гърба на купето - табло с огромни букви: „Кафе Максуел - екстра до последна капка!“. Оказва се, че са пуснали ново кафе на пазара. * Времето на рекламните шествия! В главата ти е някакъв беззвучен грохот. Река по-пълноводна от Дунава тече, фериботи, кейове, транспортни кораби, море, влакове, каруци, пак влакове, улици, претъпкани горе с пране, долу със сергии; и тук вече до полуда е вряк и кряк от деца в краката на продавачи, на разхождащи се контета, на джебчии и просяци.
към текста >>
Спътницата
му пропуска парахода.
Един месец преди началото на диригентското си турне в Америка Чайковски се върти в Париж., дирижира на 5 април 1891 г. своята „Трета сюита“, „Меланхолична серенада“ и „Втори пиано концерт“ със Сапелников. И двете седмици преди да тръгне за Америка, избягва в Руан уж да композира „Лешникотрошачката“, но не върви! Какво го терзае, защо тази депресия? Брат му Модест крие от него, че сестра му Саша е умряла, за да не рухне преди историческото си турне в Новия свят, но Чайковски, без да казва, се връща в Париж, отива в Кабинет де Лектюр край Операта да пие чай, както често прави, и прочита в „Новое время“ за смъртта на Саша... Не може, не, не може да замине!... Но е взел 2500 долара аванс и ги е похарчил... Трябва да замине... Боже мой! Ще се провали! Елегантният „Ле Бретон“ оптлава с него от Хавър на 17 април 1891 г. за десетдневното си прекосяване на океана и настъпва истински кошмар.
Спътницата
му пропуска парахода.
През цялото време го мъчи морска болест. Един германец се самоубива и Чайковски се оказва единственият, който знае немски на кораба, и капитанът иска от него да прочете прощалното писмо на нещастника за смъртния протокол... „Не го извърших аз, не съм виновен! Той знае...“ Задигат му портфейла с 460 франка - последните му пари! И няма нищо, нищо, нищо, което да го държи на крака освен да съзерцава от някой ъгъл на палубата вълшебните залези на океана. В хотел „Норманди“ на Бродуей го впечатлява електрическото осветление в стаите, но... сякаш гледа на това не той, а друг човек. В деня на тържественото откриване на Карнеги Хол стои скрит в ложата си и слуша Берлиоз, който му се вижда безумно досаден. На рождения си ден на другия ден - 7 май - ни жив, ни умрял дирижира своята „Божа молитва“ от Седемте си свети етюда.
към текста >>
Този гигантски град в новите концертни зали и салони вече е тръгнал по
пътя
да стане една от музикалните столици не само на Америка, но и на света.
В хотел „Норманди“ на Бродуей го впечатлява електрическото осветление в стаите, но... сякаш гледа на това не той, а друг човек. В деня на тържественото откриване на Карнеги Хол стои скрит в ложата си и слуша Берлиоз, който му се вижда безумно досаден. На рождения си ден на другия ден - 7 май - ни жив, ни умрял дирижира своята „Божа молитва“ от Седемте си свети етюда. И след това - на 8 май 1891 е първият му личен концерт, на който ще дирижира „Третата си сюита“. Той е изцяло изцеден... пуст... мъртъв... И излиза, но има чувството, че не излиза, а като че ли бавно пада на сцената и вътре в него няма нищо, нищо... * Ню Йорк не е само този ужасен трясък и това бучене, разбира се.
Този гигантски град в новите концертни зали и салони вече е тръгнал по
пътя
да стане една от музикалните столици не само на Америка, но и на света.
Заменил дъбовата гора на Дрю с каменната гора на метрополията, на Дънов му липсват разходките сред природата, които е толкова лесно да предприемеш с приятелите си в Медисън, и той ги заменя сега с музиката на Ню Йорк. Предстоящото откриване на великолепната концертна зала Карнеги Хол съвпада с шокиращите новини за глада в Русия и усилията на благотворителна протестантска Америка да намери начин да помогне. Чайковски е поканен на голямо диригентско турне и началото му се решава да бъде ознаменувано с не по-малко забележителното откриване на Карнеги Хол, където той ще започне турнето си с първото махане на диригентската си палка. Методистката църква, която също подпомага контрибуциите, има билети за концерта, някои от които отиват за отличилите се бъдещи пастори от Нюйоркските мисии. Виждам Петър Дънов на този концерт... Телескопичен блик Чайковски е потънал в сияйна, бяла музика и това е всичко, което усеща, и вижда, че тя изтича от диригентската му палка - тази светлина - с такова чувство на любов, с такова пълно даване на всичко, което е в него, с такова пълно прощаване със себе си, защото го раздира вина; вина, че не е достатъчно чист, вина, че е умряла Cauia, а не той, вина, че светът трябва да е красив, красив, красив и пълен с любов, но той нищо не може да направи, за да стане така; човек е така неспособен още... Източният бряг е в истерия! Вестник „Морнинг Хералд“: - Великолепно... сила, която веднага ви поглъща и омагьосва... „Ню Йорк Дейли Трибюн“: - Гений! „Прес“ - ...Между шестте най-велики композитори на всички времена! „Ивнинг Поуст“: - Третата сюита е богата... царствена... Вече побелял, огънят в очите на Чайковски... „Ню Йорк Уърлд“: - Всепокоряващо! „Ивнинг Телеграм“: - Възбуди публиката до възторг, какъвто не сме виждали... Държи музикантите на върха на палката си с емоционалната си мощ... Истинският триумф обаче е четвъртият му концерт в Ню Йорк на 9 май.
към текста >>
Тук по няколко
пъти
в седмица има представления Германската оперна трупа - с репертоар от класическите европейски опери.
Петър Дънов, който е виждал отрупани с декорации руски княжески и графски, и генералски величия под златния кошер на медалите си да водят бъдещия български княз за ръката, преди да го сгромолясат има-няма след пет години, тук се среща с божествената чистота на руския дух - най-романтичната музика на романтичния век, най-поразителната оркестровка на един гений - „Третата сюита“. Чайковски дирижира, побелял, красив, сияен, строен, с младежко саксонско телосложение и нежно къдрави коси и брада (да не казваме женствени!) - и нещо става в сърцето му, нещо заплаква от щастие и когато след два часа Петър стъпва на тротоара на великолепно осветената петдесет и седма улица - стъпва един младеж, който до края на живота си ще бъде сигурен,-че бъдещето принадлежи на славянството, водено от Руската I душа. Не забравяйте, че това не е емоционален порив. Ню Йорк е град на I музиката. По това време - на световната музика, и Петър - със своето Е специално отношение към нея - ходи на концерти и слуша.
Тук по няколко
пъти
в седмица има представления Германската оперна трупа - с репертоар от класическите европейски опери.
Десетки театри. Десетки мюзикхолове. Идват да концертират артисти и изпълнители от цял свят. Като прегледате колоните на музикалната критика на „Ню Йорк Таймс“ и „Ивнинг Поуст“ от двата сезона, в които Дънов половината от времето си е в Манхатън, ще научите за блестящи представяния на Вагнер, на I Бетовен, на оперите на Моцарт... Музиката за Петър замества това божествено сливане с девствената природа, което Америка открива в края на века. Всички тези велики композитори обясняват Бог, говорят за него, помагат ти да го разбереш и почувстваш.
към текста >>
„...защото виждам това старо име сгушено в гнезда от водни заливи, превъзходно, богато, гъсто обшито отвсякъде с платноходки и параходи, шестнайсет мили дълъг остров на каменна основа, безчетни претъпкани улици, високи израстъци от желязо, тънки, силни, леки, прелестно издигащи се към чистите небеса приливи, бързи и точни, дето ги обичам, към залеза на слънцето, течащите морски приливи, малките острови, по-големите острови до тях, височините, вилите, безбройните мачти, белите прибрежни параходи, бързоходките, фериботите, черните морски параходи, така чудесно конструирани, улиците долу в центъра, канцеларските сгради на бизнесмените, офисите на параходните компании, на брокерите, крайбрежните улици, пристигащите емигранти по петнайсет-двайсет хиляди на седмица, каруците, тътрещи стока, мъжествените лица на кочияшите, изгорелите лица на моряците, летния въздух, пекналото ярко слънце и тръгналите
попътни
облаци, зимните снегове, звънчетата на шейните, разтрошения лед в реката, търговците, господарите с добре оформените красиви лица, които те гледат право в очите, пълните тротоари, транспорта, Бродуей, жените, магазините, представленията, милиони хора, свободни превъзходни маниери, отворени гласове, гостоприемство, най- смелите и приятелски настроени млади мъже, град на забързаните бълбукащи води...“ Уолт Уитман, Филаделфия, 1890 г.
Чрез нея пее Съвършенството, Дух, Отвъдна сила, която дава мистична небесна красота на човечеството. Самата Аделина е великолепна личност, но гласът й е дар, дошъл отвън. Той не е продукт на цялостното й същество, не идва от нейните опитности, от нейните творчески възможности, от нейните усилия. Някои основни неща, които след години ще бъдат оси на беседите на Петър Дънов в школата на Бялото братство, идват оттук - от двете години опит в музикалния живот на Манхатън. * Ах, този Манхатън и неговите влюбени! Уолт Уитман, синеокият, рунтав, разгърден мъж, яхнал каприте на тролеите до кондуктора им, три десетилетия преди описаните тук събития възпяваше старото име на Ню Йорк - „Манахата“.
„...защото виждам това старо име сгушено в гнезда от водни заливи, превъзходно, богато, гъсто обшито отвсякъде с платноходки и параходи, шестнайсет мили дълъг остров на каменна основа, безчетни претъпкани улици, високи израстъци от желязо, тънки, силни, леки, прелестно издигащи се към чистите небеса приливи, бързи и точни, дето ги обичам, към залеза на слънцето, течащите морски приливи, малките острови, по-големите острови до тях, височините, вилите, безбройните мачти, белите прибрежни параходи, бързоходките, фериботите, черните морски параходи, така чудесно конструирани, улиците долу в центъра, канцеларските сгради на бизнесмените, офисите на параходните компании, на брокерите, крайбрежните улици, пристигащите емигранти по петнайсет-двайсет хиляди на седмица, каруците, тътрещи стока, мъжествените лица на кочияшите, изгорелите лица на моряците, летния въздух, пекналото ярко слънце и тръгналите
попътни
облаци, зимните снегове, звънчетата на шейните, разтрошения лед в реката, търговците, господарите с добре оформените красиви лица, които те гледат право в очите, пълните тротоари, транспорта, Бродуей, жените, магазините, представленията, милиони хора, свободни превъзходни маниери, отворени гласове, гостоприемство, най- смелите и приятелски настроени млади мъже, град на забързаните бълбукащи води...“ Уолт Уитман, Филаделфия, 1890 г.
Уитман, далече в провинциалния Кемдън, в къщата на сестра си и мъжа й, с майка си, която не разбира особено новото издание на неговите „Стръкчета трева“, както не разбираше и досегашните, и поклаща глава озадачена, и слага ръка в неговата, и я стиска, и го гледа, сякаш иска да каже просто, че е окей, въпреки че не може да го обясни. Уолт Уитман, вече седемдесет и една годишен, търси дума и така замлъква в стола си. Рови в морето от хартия в стаята си с върха на бастуна, но забравя какво е търсил. На другия ден отваря и затваря едно джобно ножче, докато седи и слуша какво му говорят, за да не се разбере, че е потънал. Идват писатели, фотографи, художници, скулптори и му се повдига от думи: „Ако срещна човек, дето не е написал ни една книга, ще го прегърна... Всички пишат, пишат, пишат, пишат - казва той - и което е най-лошото, пишат поезия.“ Но - той също е в този кюп, той го знае.
към текста >>
Георги работеше от осем до четири като словослагател във вестник „Айтъм“ във Филаделфия и биеше доста
път
, не можеше да се връща за обяд.
И се сеща за Питър Дойл, с когото живя толкова години, трамвайния кондуктор, приятеля, свенлив, толкова млад - невероятно млад просто! чиста кожа - усмихнат под мустачките и периферията на бомбенцето си, когато ходеха един с друг. Толкова млад! „Душице моя!“ * Чакалов по това време живееше на пет-шест улици от „дупката“ на Уитман, в пансиона на г-жа Бакстър. Беше щастлив, че живее в Кемдън, въпреки че работеше във Филаделфия, защото горещините във Филаделфия през лятото бяха нетърпими. Хазайката му беше майка на негов съученик от Бриджтаун и се чудеше как да угоди на гладника българин. Освен че трупаше какво ли не пред него на масата на закуска, пълнеше му кофичка храна за обяд.
Георги работеше от осем до четири като словослагател във вестник „Айтъм“ във Филаделфия и биеше доста
път
, не можеше да се връща за обяд.
Първо километър и половина през Кемдън, докато стигне до ферибота на река Делауер, след това прекосяване за два цента, и още километър и половина пеша до печатницата. Когато обаче успя да се прехвърли в престижния сутрешен ежедневник „Филаделфия Инкуайърър“, ходенето вече нямаше значение, защото си струваше. Вярно, че се работеше от седем вечер до два среднощ, но изкарваше по десет долара на ден - два пъти повече от семинаристите на Дрю. Сравнението не беше случайно, защото той ги знаеше - знаеше българските студенти из района. Бяха всичко някъде към петдесет души от България и Македония по него време и той - с това удачно преместване и със словослагателския занаят, придобит от американското училище в Самоков - изглежда, бе най-добре от всички.
към текста >>
Вярно, че се работеше от седем вечер до два среднощ, но изкарваше по десет долара на ден - два
пъти
повече от семинаристите на Дрю.
Хазайката му беше майка на негов съученик от Бриджтаун и се чудеше как да угоди на гладника българин. Освен че трупаше какво ли не пред него на масата на закуска, пълнеше му кофичка храна за обяд. Георги работеше от осем до четири като словослагател във вестник „Айтъм“ във Филаделфия и биеше доста път, не можеше да се връща за обяд. Първо километър и половина през Кемдън, докато стигне до ферибота на река Делауер, след това прекосяване за два цента, и още километър и половина пеша до печатницата. Когато обаче успя да се прехвърли в престижния сутрешен ежедневник „Филаделфия Инкуайърър“, ходенето вече нямаше значение, защото си струваше.
Вярно, че се работеше от седем вечер до два среднощ, но изкарваше по десет долара на ден - два
пъти
повече от семинаристите на Дрю.
Сравнението не беше случайно, защото той ги знаеше - знаеше българските студенти из района. Бяха всичко някъде към петдесет души от България и Македония по него време и той - с това удачно преместване и със словослагателския занаят, придобит от американското училище в Самоков - изглежда, бе най-добре от всички. Въпреки че трябваше да пести за медицинския факултет, където искаше да влезе, можеше да походва. Не беше важното само да се изфука, че е успял, разбира се. Какъвто бе контактен в свободните си дни, вече нямаше пречка да се раздвижи наоколо и това бе огромно щастие! До Вашингтон, до Ню Йорк, до Бостън, даже чак до Чикаго след година - на изложението.
към текста >>
- Започваше да мисли на английски и нещата губеха ясните си очертания, макар че за пръв
път
се виждаха в дълбочина, в перспектива.
Не можеше да овладее, да си изясни тази самота, извираща от любовта на този човек към хората, към Вселената. Защото това стихотворение бе нещо като писмо до живата природа - нали? , - когато умре, когато умрат сетивата, ще умре и тя. Природата, която наричаше „Душице моя“, мое въображение, моя радост, мой човешки каприз, мое хрумване... Помнеше стихотворението, но за него всичко това просто бе много голямо, далечно; не можеше да каже, че го харесва. Такава самота! А може би уединение?
- Започваше да мисли на английски и нещата губеха ясните си очертания, макар че за пръв
път
се виждаха в дълбочина, в перспектива.
Каква беше разликата между Loneliness и Solitude? Между самота и уединение? Чакалов измъкна изрязаната страница от вестника и пак погледнаха Уитмановото „Довиждане, Душице моя!“. ...Дълго живяхме, радвахме се, милвахме се; Прелестно! - сега раздяла. - Довиждане, Душице моя.
към текста >>
За пръв
път
му се струваше, че ето след три години вече не бе сигурен дали ще овладее този тук свят; щеше може би да остане отвън.
Така поне му се струваше. Но може би беше за конкретен човек. Или... имаше ли разлика за Уитман между Бога и конкретния човек? Всеки конкретен човек? Толкова голямо бе чувството, мисълта на този космически поет или мислител, все едно, че опъваше знанията му на английски до скъсване.
За пръв
път
му се струваше, че ето след три години вече не бе сигурен дали ще овладее този тук свят; щеше може би да остане отвън.
Присъстващ, но отвън. И къде тогава ще е неговият свят? Ако не Америка? Ако не България? Къде щеше да бъде, когато дойде време да каже: „Довиждане - и ура! Душице моя!“?
към текста >>
52.
Глава пета: Ученият
- Атанас Славов
В двадесетте години на 20 век, като
пътуващ
проповедник на идеите на Дънов в Европа, той основава първите Бели братства в Естония, Латвия и Литва.
1893 в Турция фанатици нападат американски мисионери. 1893 на жп линията Москва-Петербург биват убити 50 селяни, които се опитват да спрат влака с царския вагон и да молят бащата император за помощ срещу продължаващия глад. 1893 Хавайската кралица Лилиоукалани бива свалена от престола с преврат от влиятелни американски жители на островите. 1893 (август 23-28) във Варна годишната методистка конференция назначава Захария Димитров за 4 години в Хотанца. 1894 (6 февруари) в Смолян, България, се ражда Петър Пампоров - толстоист, вегетарианец, популяризатор на Емерсън.
В двадесетте години на 20 век, като
пътуващ
проповедник на идеите на Дънов в Европа, той основава първите Бели братства в Естония, Латвия и Литва.
1894 в Медисън в семинарията Дрю постъпва Вишанов, а в Алегени колидж се записва Пачеджиев. 1894 (13-18 юни) в Русе методистката годишна конференция се заема с нова Русенска семинария с директор Стефан Томов. 1894 (8 август) умира преподавателят на Дънов от семинарията Дрю - Джеймс Стронг. 1894 (есента) в Бостън на ул. „Бойлстън“ при парка „Бостън Камън“ се прави първата копка на подземната железница.
към текста >>
Телескопичен блик „В 6:02 сутринта на 1 септември 1897 подземната железница под парка „Бостън Камън“ бе отворена за първия си
пътнически
пробег по трикилометровото трасе.
1894 в Медисън в семинарията Дрю постъпва Вишанов, а в Алегени колидж се записва Пачеджиев. 1894 (13-18 юни) в Русе методистката годишна конференция се заема с нова Русенска семинария с директор Стефан Томов. 1894 (8 август) умира преподавателят на Дънов от семинарията Дрю - Джеймс Стронг. 1894 (есента) в Бостън на ул. „Бойлстън“ при парка „Бостън Камън“ се прави първата копка на подземната железница.
Телескопичен блик „В 6:02 сутринта на 1 септември 1897 подземната железница под парка „Бостън Камън“ бе отворена за първия си
пътнически
пробег по трикилометровото трасе.
175 ентусиасти се натъпкаха във вагона за 50 души, висяха по трима на страничните стъпала, дишаха си във вратовете на платформите и се вкопчваха тук и та.п, стъпили на буферите. Двама развяваха американското знаме, а останалите викаха, докато тролеят се промъкваше между тълпите от двете страни на линията по протежение на ул. „Бойлстън“, за да се скрие в тунела под Градската градина. До среднощ се качиха сто хиляди души. До края на годината бяха извозени петдесет милиона пътници.“ (Джейн Холц Кейн) „Повече от пет хиляди души на час се тъпчеха като сардини... и крещяха като диви животни...“ (в.
към текста >>
До края на годината бяха извозени петдесет милиона
пътници
.“ (Джейн Холц Кейн) „Повече от пет хиляди души на час се тъпчеха като сардини... и крещяха като диви животни...“ (в.
Телескопичен блик „В 6:02 сутринта на 1 септември 1897 подземната железница под парка „Бостън Камън“ бе отворена за първия си пътнически пробег по трикилометровото трасе. 175 ентусиасти се натъпкаха във вагона за 50 души, висяха по трима на страничните стъпала, дишаха си във вратовете на платформите и се вкопчваха тук и та.п, стъпили на буферите. Двама развяваха американското знаме, а останалите викаха, докато тролеят се промъкваше между тълпите от двете страни на линията по протежение на ул. „Бойлстън“, за да се скрие в тунела под Градската градина. До среднощ се качиха сто хиляди души.
До края на годината бяха извозени петдесет милиона
пътници
.“ (Джейн Холц Кейн) „Повече от пет хиляди души на час се тъпчеха като сардини... и крещяха като диви животни...“ (в.
„Бостън Тлоуб“) * В четвъртък на 19 май 1892 г., в единадесет часа сутринта в семинарията Дрю в Медисън се проведе последното публично мероприятие за учебната година 1891/1892. Това бе раздаването на дипломите, на което Петър Дънов получи своето свидетелство за завършване на пълния курс на семинарията Дрю с изключение на подготовка по старогръцки език. Това, заедно с лиценза му за правоимащ пастор от Русе от 1887 г., както и фактът, че вече бе официално регистриран член на методисткото църковно паство (или както се казва, „конференция“) на град Медисън, щата Ню Джърси, му даде възможност да постъпи без приемен изпит във Факултета по теология в Бостънския университет още същата година. 12 октомври, сряда, 1892 г. той бе записан на страница 28 в матри- кулационната книга на теологическия факултет на Бостънския университет като специален студент.
към текста >>
Само че главата на семейството не ходи един
път
в седмицата в града да види как са му акциите, а е чиновник всеки ден от девет до пет и ливадата е три педи на две крачки и ако има куче, трябва да се извади на улицата, когато се внася новият бюфет, че няма как да се разминат хамалите.
Вместо мешавицата на величествено красиви и мизерни тухлени сгради, тук бе чист паваж, паркове, тротоари, европейски площадчета и квартални и градски градинки и паркове; вместо богаташи и народ, тук бяха тежки граждани от горе до долу - беднякът бе вън от картината. Не се иска много въображение, за да се усети огромното напрежение, на което Петър Дънов се бе подложил с предприемането на тази нова крачка. * Бостън от него време е нещо, което заслужава да се види. Пренаселен е като Багдад по времето на Харун ал Рашид, само дето хората не си живеят над дюкяна, а в къщи с градинки по на пет-шест километра от канцелариите си и всеки ден трябва да ходят и да се връщат от работа в центъра. Избягали от Англия, че уж била надута и не могат да я понасят, презабогателите пуритански мозъци още искат да живеят като английски „джентри“ и бизнесът да е в „ситито“, а жените и децата да са в резиденцията в „кънтрито“ с ливадата, стария дъб и боричкащите се ловни кучета.
Само че главата на семейството не ходи един
път
в седмицата в града да види как са му акциите, а е чиновник всеки ден от девет до пет и ливадата е три педи на две крачки и ако има куче, трябва да се извади на улицата, когато се внася новият бюфет, че няма как да се разминат хамалите.
Но ще се справят, защото това са дебелоглави хора, които лягат и стават със запретнати ръкави. Тук и точно по това време се посаждат семената на американската градоустройствена мисъл около основния проблем на бостънци: как да се запази красивото в английския начин на живот в американската житейска реалност. Милионерът Уитни вече е купил повечето от тролейните линии в града и се готви да прокара в най-гъстото на центъра „елове“, т.е. вдигнатите на нивото на втория етаж железни пътища с техния апокалиптичен трясък и тръскане. Изглежда че няма друг изход с тези експлодиращи американски градове, и навсякъде постъпват точно така.
към текста >>
вдигнатите на нивото на втория етаж железни
пътища
с техния апокалиптичен трясък и тръскане.
Избягали от Англия, че уж била надута и не могат да я понасят, презабогателите пуритански мозъци още искат да живеят като английски „джентри“ и бизнесът да е в „ситито“, а жените и децата да са в резиденцията в „кънтрито“ с ливадата, стария дъб и боричкащите се ловни кучета. Само че главата на семейството не ходи един път в седмицата в града да види как са му акциите, а е чиновник всеки ден от девет до пет и ливадата е три педи на две крачки и ако има куче, трябва да се извади на улицата, когато се внася новият бюфет, че няма как да се разминат хамалите. Но ще се справят, защото това са дебелоглави хора, които лягат и стават със запретнати ръкави. Тук и точно по това време се посаждат семената на американската градоустройствена мисъл около основния проблем на бостънци: как да се запази красивото в английския начин на живот в американската житейска реалност. Милионерът Уитни вече е купил повечето от тролейните линии в града и се готви да прокара в най-гъстото на центъра „елове“, т.е.
вдигнатите на нивото на втория етаж железни
пътища
с техния апокалиптичен трясък и тръскане.
Изглежда че няма друг изход с тези експлодиращи американски градове, и навсякъде постъпват точно така. Това е то спасението за претъпканите им центрове! Уитни дори има подкрепата на губернатора Ръсел, който казва: „Направи превоза до предградията лесен, бърз и евтин, а пък невзрачните сгради за даване под наем в града и тъй и тъй не могат да се сравняват, както показва опитът, с предимствата на извънградските резиденции.“ Така че лозунгът на Уитни е: „Шумът на бесилото! Мръсотията по дяволите!“ Не ви трябват коне от кол и въже да ви теглят по 303 каруци на час по Парк стрийт към центъра! Само елове! И как да спориш с него, когато в Бостън нещата стоят по-зле от където и да било. Единият квадратен хектар терен на центъра има 24 километра релсов път, 80 км тролейни маршрути с железните им пръчки и преградите им, 714 стълба, 195 кръстовища, 257 превключвания и 149 спирки. На Тремонт стрийт е такова тъпкало, че от пет до шест и половина следобед тролеите са вагон до вагон от площад „Сколи“ в бизнес- ката част до улица „Бойлстън“ в края на градската градина. Планът е във въздуха над улица „Тремон“ да се дигне „ел“, да се разкопаят старите гробища и да се удари през парка „Бостън Камън“.
към текста >>
Това е то спасението за претъпканите им центрове! Уитни дори има подкрепата на губернатора Ръсел, който казва: „Направи превоза до предградията
лесен
, бърз и евтин, а пък невзрачните сгради за даване под наем в града и тъй и тъй не могат да се сравняват, както показва опитът, с предимствата на извънградските резиденции.“ Така че лозунгът на Уитни е: „Шумът на бесилото! Мръсотията по дяволите!“ Не ви трябват коне от кол и въже да ви теглят по 303 каруци на час по Парк стрийт към центъра! Само елове! И как да спориш с него, когато в Бостън нещата стоят по-зле от където и да било.
Но ще се справят, защото това са дебелоглави хора, които лягат и стават със запретнати ръкави. Тук и точно по това време се посаждат семената на американската градоустройствена мисъл около основния проблем на бостънци: как да се запази красивото в английския начин на живот в американската житейска реалност. Милионерът Уитни вече е купил повечето от тролейните линии в града и се готви да прокара в най-гъстото на центъра „елове“, т.е. вдигнатите на нивото на втория етаж железни пътища с техния апокалиптичен трясък и тръскане. Изглежда че няма друг изход с тези експлодиращи американски градове, и навсякъде постъпват точно така.
Това е то спасението за претъпканите им центрове! Уитни дори има подкрепата на губернатора Ръсел, който казва: „Направи превоза до предградията
лесен
, бърз и евтин, а пък невзрачните сгради за даване под наем в града и тъй и тъй не могат да се сравняват, както показва опитът, с предимствата на извънградските резиденции.“ Така че лозунгът на Уитни е: „Шумът на бесилото! Мръсотията по дяволите!“ Не ви трябват коне от кол и въже да ви теглят по 303 каруци на час по Парк стрийт към центъра! Само елове! И как да спориш с него, когато в Бостън нещата стоят по-зле от където и да било.
Единият квадратен хектар терен на центъра има 24 километра релсов път, 80 км тролейни маршрути с железните им пръчки и преградите им, 714 стълба, 195 кръстовища, 257 превключвания и 149 спирки. На Тремонт стрийт е такова тъпкало, че от пет до шест и половина следобед тролеите са вагон до вагон от площад „Сколи“ в бизнес- ката част до улица „Бойлстън“ в края на градската градина. Планът е във въздуха над улица „Тремон“ да се дигне „ел“, да се разкопаят старите гробища и да се удари през парка „Бостън Камън“. И понеже Уитни иска да мине през старите чинари на парка, два пъти подред бостънският съвет отхвърля идеята. Толкова тежки са тези тежки граждани, че градът им е по-важен от бизнеса и разноските, и губернаторът да си гледа работата, защото те точно по това време вече са пръснали милиони не само за благоустрояването на старите градски паркове и градиш!, а са започнали изпълнението на един грандиозен план за освежаването на града - прокарването на така наречената „емералдова огърлица“ - десет километра дълга верига от паркове, гори и градини, като се почне от „Бостън Камън“ на' върха на стария център на града и се стигне до 4000-те декара на крайградския парк в Уест Роксбъри на архитекта Фредерик Олмстед.
към текста >>
Единият квадратен хектар терен на центъра има 24 километра релсов
път
, 80 км тролейни маршрути с железните им пръчки и преградите им, 714 стълба, 195 кръстовища, 257 превключвания и 149 спирки.
Тук и точно по това време се посаждат семената на американската градоустройствена мисъл около основния проблем на бостънци: как да се запази красивото в английския начин на живот в американската житейска реалност. Милионерът Уитни вече е купил повечето от тролейните линии в града и се готви да прокара в най-гъстото на центъра „елове“, т.е. вдигнатите на нивото на втория етаж железни пътища с техния апокалиптичен трясък и тръскане. Изглежда че няма друг изход с тези експлодиращи американски градове, и навсякъде постъпват точно така. Това е то спасението за претъпканите им центрове! Уитни дори има подкрепата на губернатора Ръсел, който казва: „Направи превоза до предградията лесен, бърз и евтин, а пък невзрачните сгради за даване под наем в града и тъй и тъй не могат да се сравняват, както показва опитът, с предимствата на извънградските резиденции.“ Така че лозунгът на Уитни е: „Шумът на бесилото! Мръсотията по дяволите!“ Не ви трябват коне от кол и въже да ви теглят по 303 каруци на час по Парк стрийт към центъра! Само елове! И как да спориш с него, когато в Бостън нещата стоят по-зле от където и да било.
Единият квадратен хектар терен на центъра има 24 километра релсов
път
, 80 км тролейни маршрути с железните им пръчки и преградите им, 714 стълба, 195 кръстовища, 257 превключвания и 149 спирки.
На Тремонт стрийт е такова тъпкало, че от пет до шест и половина следобед тролеите са вагон до вагон от площад „Сколи“ в бизнес- ката част до улица „Бойлстън“ в края на градската градина. Планът е във въздуха над улица „Тремон“ да се дигне „ел“, да се разкопаят старите гробища и да се удари през парка „Бостън Камън“. И понеже Уитни иска да мине през старите чинари на парка, два пъти подред бостънският съвет отхвърля идеята. Толкова тежки са тези тежки граждани, че градът им е по-важен от бизнеса и разноските, и губернаторът да си гледа работата, защото те точно по това време вече са пръснали милиони не само за благоустрояването на старите градски паркове и градиш!, а са започнали изпълнението на един грандиозен план за освежаването на града - прокарването на така наречената „емералдова огърлица“ - десет километра дълга верига от паркове, гори и градини, като се почне от „Бостън Камън“ на' върха на стария център на града и се стигне до 4000-те декара на крайградския парк в Уест Роксбъри на архитекта Фредерик Олмстед. Примерите и сравненията с други градове не помагат.
към текста >>
И понеже Уитни иска да мине през старите чинари на парка, два
пъти
подред бостънският съвет отхвърля идеята.
Изглежда че няма друг изход с тези експлодиращи американски градове, и навсякъде постъпват точно така. Това е то спасението за претъпканите им центрове! Уитни дори има подкрепата на губернатора Ръсел, който казва: „Направи превоза до предградията лесен, бърз и евтин, а пък невзрачните сгради за даване под наем в града и тъй и тъй не могат да се сравняват, както показва опитът, с предимствата на извънградските резиденции.“ Така че лозунгът на Уитни е: „Шумът на бесилото! Мръсотията по дяволите!“ Не ви трябват коне от кол и въже да ви теглят по 303 каруци на час по Парк стрийт към центъра! Само елове! И как да спориш с него, когато в Бостън нещата стоят по-зле от където и да било. Единият квадратен хектар терен на центъра има 24 километра релсов път, 80 км тролейни маршрути с железните им пръчки и преградите им, 714 стълба, 195 кръстовища, 257 превключвания и 149 спирки. На Тремонт стрийт е такова тъпкало, че от пет до шест и половина следобед тролеите са вагон до вагон от площад „Сколи“ в бизнес- ката част до улица „Бойлстън“ в края на градската градина. Планът е във въздуха над улица „Тремон“ да се дигне „ел“, да се разкопаят старите гробища и да се удари през парка „Бостън Камън“.
И понеже Уитни иска да мине през старите чинари на парка, два
пъти
подред бостънският съвет отхвърля идеята.
Толкова тежки са тези тежки граждани, че градът им е по-важен от бизнеса и разноските, и губернаторът да си гледа работата, защото те точно по това време вече са пръснали милиони не само за благоустрояването на старите градски паркове и градиш!, а са започнали изпълнението на един грандиозен план за освежаването на града - прокарването на така наречената „емералдова огърлица“ - десет километра дълга верига от паркове, гори и градини, като се почне от „Бостън Камън“ на' върха на стария център на града и се стигне до 4000-те декара на крайградския парк в Уест Роксбъри на архитекта Фредерик Олмстед. Примерите и сравненията с други градове не помагат. Нюйоркчани, чи- кагци и балтиморци може да разтрисат железните си сгради с елове, да секат паркове и градини, да събарят сгради, за да разширяват улици - но не и бостънци, защото градът си е техен град - всяка педя от него. Като казваме „техен“, трябва да не забравяме, че това всъщност е градът на избягалите някога от позлатата на кралска Англия английски пуритани. Стегнати хора в ботуши, дълги прави роби до глезените, църквите им - голи като хамбари отвътре, само с редици евтини столове; за да не пречи нищо на тяхното устремление към Бог, какъвто е; към неговата природа, такава каквато е, а не каквато я правим с орнаменти, идоли, украси и разните там други стимулатори на верското чувство.
към текста >>
Спокойствието и удобството на четящите тук се поддържа от скрити от окото последни постижения на жилищната техника; както ги изрежда един съвременник: „отопление, осветление, вентилация и електродобивна станция с три бойлера с по сто конски сили с две синхронизирани турбини от по сто и петдесет конски сили; с тях - две динама с капацитет от три хиляди и шестстотин сто и десет волтови двадесетватови електрически крушки.“ Скрити настрана пуфкат деветте помпи на вентилационните ветрила, девет електромотора за два
пътнически
асансьора, десет лифта за книги от хранилища до читални, прахосмукачки за почистване праха на всички книги на всеки етаж.
По време на пребиваването на Дънов в Бостън именно се изграждат паметниците, които го правят „Бостън“. Бостънската обществена библиотека е започната при пристигането му в САЩ с бюджет от 400 000 долара, който до завършването й, когато той си тръгва през 1895 г., нараства на два и половина милиона! Това е буквално ренесансов дворец с фасада от тринадесет арки от розоват камък и чрез нейното великолепие архитектурният дух на Рим, преминал през Париж, ще се промъква по-нататък в имитации и подражания от площада „Купли“, където се издига тя, в частни резиденции и сгради на институции по крайбрежието на Чарлз Ривър в модния квартал Бек Бей. Заядливи журналисти ще наричат сградата „студена и скучна“, други - „прилична на хамбар“, но бостънски писатели, архитекти и гости интелектуалци ще се крият тук, за да работят с дни в спокойно уединение. Работата е там, че освен архитектурна представителност духът на Бостън тук се изразява в пълната органичност и функционалност на интелектуалната цитадела. След време именно тя ще бъде наречена „машина за живеене“, фраза, грешно приписвана на Курвоазие.
Спокойствието и удобството на четящите тук се поддържа от скрити от окото последни постижения на жилищната техника; както ги изрежда един съвременник: „отопление, осветление, вентилация и електродобивна станция с три бойлера с по сто конски сили с две синхронизирани турбини от по сто и петдесет конски сили; с тях - две динама с капацитет от три хиляди и шестстотин сто и десет волтови двадесетватови електрически крушки.“ Скрити настрана пуфкат деветте помпи на вентилационните ветрила, девет електромотора за два
пътнически
асансьора, десет лифта за книги от хранилища до читални, прахосмукачки за почистване праха на всички книги на всеки етаж.
Добавете към това пневматичните тръби за всмукване на листчетата с читателските поръчки до библиотекарите и нейните половин милион книги по полиците още при откриването й - и ще имате представа какво поразява бостънци и къде се е озовал Петър след семинарията Дрю с нейната - ще бъде ли светотатствено да кажем - колкото научна, толкова и „училищна“ библиотека, която го беше изумила преди четири години. Точно през площада едва преди две години са завършени кулите и преддверието на катедралата „Света Троица“ - шедьовърът на Хенри Ричардсън. Гранитна кръстна църква в гръцки стил, висока над петдесет метра, тя е истинска симфония от гранит, разноцветни каменни облицовки, тухли и керамични плочки. Вътре - цветни стъкла, орехова ламперия и масивни мебели от дъб и ясен. Самият Бийкън Хил, възвишението на север от „Бостън Камън“, където е теологическият факултет и където живее Петър, е резиденция до резиденция на богатите стари бостънци и строежите на църкви и местни паркове и градинки продължават.
към текста >>
Самота или не - като техен учител, той щеше да издържи и да ги стимулира да вървят напред, а не да почиват на коляното му! Боун винаги оставяше учениците си да направят първата крачка по
пътя
към личната им или социална близост.
Боготворил го беше, както бе боготворил дядо си, и това му бе давало огромен стимул, огромна амбиция да върви напред. С течение на годините обаче, със сближението им във Варна уважението и възторгът бе се заменил с топлото емоционално чувство. Бяха станали равни, бе станало удобно и уютно. Но той бе загубил стимула, който така силно бе извирал от отношението му към баща му. Далече напред в годините, съзнателно или не - той щеше да държи приближените си и учениците си на дистанция.
Самота или не - като техен учител, той щеше да издържи и да ги стимулира да вървят напред, а не да почиват на коляното му! Боун винаги оставяше учениците си да направят първата крачка по
пътя
към личната им или социална близост.
Дори в полуофициалната обстановка на класната стая той бе високо изправен, не премълчаваше и не приемаше леко глупащината. Отношението му излъчваше: „Ето това е! Проумей го колкото можеш сам!“ Или: „Приеми го или забрави цялата работа!“ Петър присъства на разменянето на реплики в коридора между Боун и един студент, което особено го впечатлява. Материята, която изучават, е тежка и студентът иска да е откровен. - Доктор Боун - подхваща разговора той, - чувствам, че не съм кой знае какъв философ... И преди да успее да завърши мисълта си, Боун слага край на дискусията: - Не съм наклонен да споря с вас по този въпрос! И отминава. Остротата на отговора, Дънов я наясно по това, идва от предишната поза на откровеност на същия студент в един общ разговор, в който той изтърсва (за да се прави на интересен), че не мисли, че повече трябва да остава свързан с такава проста деноминация като методизма.
към текста >>
Учениците му в България разказват как той я изпълнил по-късно и пред тях на „Изгрева“ няколко
пъти
, но мелодията била сложна и никой не се наел да я нотира, когато му било времето.
И отново тук музикалното образование е особено силно застъпено. Студентите в тази специалност, които ще преследват кариера в мисионерска дейност в чужбина, се приемат без допълнително заплащане в Музикалната консерватория на Нова Англия - по него време най-голямата по обем консерватория в света. Умението да се преподава музика на деца, владеенето на пиано и орган (включително акордирането им), елементарната хармония, за да могат да се пеят местни народни песни в хор, както и солфежът и църковната хорова музика са задължителни. Нека вмъкнем тук, че дълги години по- късно Петър Дънов разказва за концертите, които студентите правели помежду си, и как - понеже знаели, че свири на цигулка - настояли и той да вземе участие. Точно на един от тези концерти той изсвирва импровизираната в момента мелодия „Завръщане на блудния син“, която пожънала огромен успех.
Учениците му в България разказват как той я изпълнил по-късно и пред тях на „Изгрева“ няколко
пъти
, но мелодията била сложна и никой не се наел да я нотира, когато му било времето.
Така се и загубила. В която и специалност да е студентът, той бива изложен на работа в това, което тук наричат „агресивната градска църква“. Теорията не може да мине без практическо взимане на участие в църковната работа, като се почне от стажант-проповедничеството, та се стигне до чисто техническа помощ. Факултетът има завидно организиран хинтерланд. Уреден е безплатен достъп до четири библиотеки и две читателски зали.
към текста >>
Беше останал без баща рано в живота си и на шестнайсетгодишна възраст се бе хванал на работа по
железопътните
линии, за да храни семейството си.
А не в родината му? Искаше да направи сериозно научно изследване в тази насока, да изясни за себе си този въпрос във формата на богословска теза, която щеше да избистри мисълта му, да му даде опора за бъдещата му работа, пък и богословско бакалавърско звание, което също да се обсъди с професора по практическа теология и като се уточни, пак той щеше да я приеме до 15 април идната година. По него време професор по практическа теология бе Лутер Таунсенд. Най-плодовитият автор от преподавателското тяло, той бе як, но късичък мъж, винаги изрядно облечен и навсякъде се набиваше в очи с дългата си черна брада. Беше истински син на Нова Англия, където бе започнал като проповедник в годината, в която Петър се бе родил.
Беше останал без баща рано в живота си и на шестнайсетгодишна възраст се бе хванал на работа по
железопътните
линии, за да храни семейството си.
Недоволен от лошото си образование, положил неимоверни усилия да прогресира от колеж на колеж и от семинария на семинария, докато стигнал до Бостън, където изкарал 25 години като преподавател. Петър Дънов всъщност се оказа един от последните му дипломанти и в разговорите си с него се случваше Таунсенд да се отпусне и да му разправя най-различни неща от живота си. Измежду тези неща силно впечатление на Петър направи историята как получил просветлението си да стане учител, което сподели и на прощалния банкет на следващата година, след като вече бе приел тезата на Петър. Бил се уединил в един дърварски лагер в лесовете на щата Мейн, за да се възстанови след изтощително боледуване, и както обядвали най-проста храна на скованите дървени пейки в лагера, изведнъж бил озарен от мисълта, че трябва да стане учител, да просвещава хора като тези около него. Получил призванието си от небето.
към текста >>
Идеята е, че в субективния поток на преживените опитности, в начина, по който си усетил, видял, възприел всичко, с което си се сблъскал и е останало в тебе и е минало през сърцето и душата ти, за да създаде там радост, отврата, задоволство, идеал за подражаване, идея за търсене на
път
и нова възможност за изживяване на сходни обстоятелства по нов начин, т.е.
От юг от Ню Йорк навлизаха новите издания на интелектуалните водачи на Теософското общество, окултна литература, езотерична литература. Започна като гръм от ясно небе дискусия за мястото на Русия и нейната съдба, нейната връзка с Америка и идеите на панславизма. И сред това - в библиотеката на Института и в Бостънската цитадела на знанието, Обществената библиотека на площада „Купли“, Петър Дънов четеше за германски варварски племена, за духа на славяните, за Природата и Бога като две лица на едно и също нещо и за създаването в личностното на собствената реалност като същност, и на собствената ценност като достойнство, върховен образец за което е Исус. Колкото и претоварен, той търсеше природата на Нова Англия, разширяваше разходките си с приятели, напипваше опора в българите състуденти от други университети и в скритите в горите комуни на трансценденталистите; и се мъчеше да пише... * Когато започва дискусията около персоналисткия уклон на някои теоретици на методистката църква от това време, не е лесно да се разбере откъде идва той. По традиция персоналистката философия се свързва с Декартовото „Мисля, следователно съществувам“.
Идеята е, че в субективния поток на преживените опитности, в начина, по който си усетил, видял, възприел всичко, с което си се сблъскал и е останало в тебе и е минало през сърцето и душата ти, за да създаде там радост, отврата, задоволство, идеал за подражаване, идея за търсене на
път
и нова възможност за изживяване на сходни обстоятелства по нов начин, т.е.
във вътрешното ти изживяване на живота ти се ражда и истинската реалност като реалност. Не в сетивните възприятия и сигнали, идващи от очите и ушите и другите ти сетива, защото, без да се вградят в личностното, те не са нищо, те са „шарена гайда писана, със мъниста низана“, която нищо не значи и не е. С една дума, личността ти отвътре е това, което създава реалността. Личността, която господства над живота ти като реалност (или вечната ти същност, която се проявява в изживените ти опитности) и личността, която господства над чувството ти за достойнство (или морално-етичната ти същност, която се проявява в отзвука ти и оценката ти на твоите опитности). Бостънската обществена библиотека За много мислители, независимо от влияния и традиции, и школи на философията в техните култури, замислянето над проблемите на духовното, божественото, същността на познанието водят в края на краищата до този ключов възел на персоналистката идея: реалността в целия неин ред и хармония или дисхармония се вижда от нас като цялостно мироздание само чрез вътрешната степен на развитие на нашата иманентна същност и нашата морално-етическа оценка на преживяното.
към текста >>
Той сам го знае от ликуването на сърцето си, когато в него е прониквало сиянието на свищовските залези над Дунава, той го е усещал в поезията на Емерсън, изчуруликана сред дъбовите корони на гората на Дрю, той го бе долавял в последните стихове на Уитман, когато мислеше за тях с мълчаливия Чакалов, седнали във ферибота през могъщите води на Делавер на
път
към последното убежище на великия трамвайджия в Кемдьн.
В края на деветнадесети век! В Бостън! В училите в Германия при завършилия медицина метафизик Херман Лоце преподаватели на Петър Дънов. Тежката артилерия между тези ерудити е човекът, който спечелва цялата адмирация на Дънов от първия ден в института - Бордън Паркър Боун, човекът, който превръща Бостънския университет в крепост на персонализма в Съединените щати. Така както Боун рисува нещата в съчиненията си, а и пред студентите си, картината не изглежда сложна: просто човеците са създания, креатури на Бога с много измерения: морални, религиозни, емоционални, логични - и всяко от тези измерения е достойно за отделна оценка и отделен анализ, като всяко от тях отразява рационалността (ултимативната персоналност) на техния Създател. Природата също според Боун разкрива енергията и рационалните цели на Бог, който е иманентен (постоянно присъстващ) в природата и едновременно с това е трансцендентен - над нея. И тук, колкото и сложно да е всичко това понякога за младия български студент, той не може да не е повече от съгласен.
Той сам го знае от ликуването на сърцето си, когато в него е прониквало сиянието на свищовските залези над Дунава, той го е усещал в поезията на Емерсън, изчуруликана сред дъбовите корони на гората на Дрю, той го бе долавял в последните стихове на Уитман, когато мислеше за тях с мълчаливия Чакалов, седнали във ферибота през могъщите води на Делавер на
път
към последното убежище на великия трамвайджия в Кемдьн.
Той не бе Го виждал, нищо не бе виждал като баща си, но бе усещал Бог да влиза в него с природата, с елементите, с безшумния грохот на пълното й спокойствие. Не всички студенти бяха съгласни, не всички се радваха колко дълбоко е това, което ги учеше Боун. Беше много сложно и как щяха да си вземат изпитите? Беше много сложно и как щяха да живеят в тази теистическа среда, ако това, което говореше и пишеше Боун, се приемеше като буква на тяхното вероучение? И на новите студенти, и на старите проповедници?
към текста >>
Те привличаха интереса му и с това се откриваха и нови
пътеки
за проучване.
В края на краищата от унитарианството именно бе тръгнал Емерсън, оттам бе излязъл трансцендентализмът и с това Петър узря за отваряне на съзнанието си към новия интерес в Бостън към Емерсън, Хоторн и Торо. Техни стари статии, както и статии и спомени за тях цяла година вече се появяваха в големите местни списания и докато работеше по тезата си в Бостънската обществена библиотека, Дънов все повече взе да се зачита в новите броеве на „Атлантик Мънтли“. * В Бостънската библиотека бе тихо като в люпилня. Книгите идваха по лифтовете между етажите на хранилищата, по пневматичните шлаухове се носеха обратно фишове с нови поръчки: зрееха идеи и знание в „машината за информация“. Дънов четеше и четеше, и колкото повече неща овладяваше, на толкова нови неща се натъкваше.
Те привличаха интереса му и с това се откриваха и нови
пътеки
за проучване.
В „Атлантик Мънтли“, което си бе извоювало авторитета на списание, без което нито един културен американец не можеше да се смята, че е в крак с времето и последните тенденции на американската мисъл, се появиха отзиви за трудове на Мадам Блаватска, която бе починала едва миналата година; имаше и бележки за теософското движение. Не можеше да не се зачита в тях, защото теософията бе модна и привлекателна с предлаганото разкриване на мистичните мъдрости на големите източни цивилизации, макар че Петър не беше сигурен, че теософите са прави в това, че отговорите са налице, че трябва само да се приемат такива, каквито ги предлагат те, и нещата „раз-два!“ и ще се променят коренно за добро. Имаше големи студии за древната индийска книжнина: за Ведите, за Упанишадите. Неотдавнашният превод на серията от томове „Свещените книги на Изтока“ на професор Макс Мюлер, които повдигаха интереса към тази област, бе неотшумяло събитие. Още повече че тук, във Ведите, в „Бхагават Гита“ лежаха основите на това, което в момента най-много го привличаше - трансцендентализма на Емерсън и Торо.
към текста >>
Още с идването си той попадна на обемист
пътепис
от Изабел Хепгуд за Поволжието по време на миналогодишната жътва.
Особено интересно тук бе, че въпреки че фуристките експерименти в Брук Фарм и Фрут Фарм и трансценденталисткият експеримент на Торо при езерото Уолдън бяха пропаднали преди няколко десетилетия, интересът към тях не само не бе заглъхнал напълно, но и по това време бе намерил известен нов отзвук, известно съживяване. Местата на Торо край Конкорд бяха станали направо място за поклонение, а горите на Масачузетс и Южен Вермонт отново приютяваха кратко просъществували мистични общества. Даже Фрут Фарм, вече не като комуна, а като еднолично стопанство приемаше гости с духовни интереси да прекарват известно време там в разговори, труд и медитация. Както вече казахме, гладът в Русия силно беше повишил интереса на американците към тяхната огромна съседка на запад през Беринговия проток, която дори бе оставила значителни следи в културата на Аляска и по на юг по брега на Океана. Докато Петър ровеше новите броеве на списанията в библиотеката, едва ли минаваше месец, без да се появи нещо на тази тема.
Още с идването си той попадна на обемист
пътепис
от Изабел Хепгуд за Поволжието по време на миналогодишната жътва.
Американката, която според собствените й думи гостувала известно време в имението на принц, чието име не искаше да споменава, беше успяла да даде много точна както етнографско-битова, така и социална картина на живота на руското селячество. Петър се учуди не само на наблюдателността и точността й, но и на нещо друго, което го завари неподготвен. Сърцето му трепна. Може би дори е неточно нещата да се поставят толкова меко - развълнува се. Пътеписът го бе върнал неочаквано близо до миналото му, въпреки че ставаше дума за Русия, и той отново почувства близостта на славянските езици, на бита на славяните, на мисленето и психологията зад езика и обичаите на простите селяни в просторите на Източна Европа.
към текста >>
Пътеписът
го бе върнал неочаквано близо до миналото му, въпреки че ставаше дума за Русия, и той отново почувства близостта на славянските езици, на бита на славяните, на мисленето и психологията зад езика и обичаите на простите селяни в просторите на Източна Европа.
Още с идването си той попадна на обемист пътепис от Изабел Хепгуд за Поволжието по време на миналогодишната жътва. Американката, която според собствените й думи гостувала известно време в имението на принц, чието име не искаше да споменава, беше успяла да даде много точна както етнографско-битова, така и социална картина на живота на руското селячество. Петър се учуди не само на наблюдателността и точността й, но и на нещо друго, което го завари неподготвен. Сърцето му трепна. Може би дори е неточно нещата да се поставят толкова меко - развълнува се.
Пътеписът
го бе върнал неочаквано близо до миналото му, въпреки че ставаше дума за Русия, и той отново почувства близостта на славянските езици, на бита на славяните, на мисленето и психологията зад езика и обичаите на простите селяни в просторите на Източна Европа.
Хепгуд употребяваше руските славянски думи, когато разказваше, описваше „талигите“, описваше непосилния труд по време на жътва, който поволжките руски селяни директно наричаха времето на страданието („сградата“), но едновременно го приемаха и като нещо едва ли не сладко. Описваше празника на св. Илия - християнският заместник на славянския Перун. Описваше „чиновниците“. И тези руски думи „баринята“, „красния лес“, сърбането на „ухата“ и препичането на скарата в собствената й „жир“, те просто го пренасяха назад, откъдето бе тръгнал, припомняха му сладките и смешни дни с пастор Куцак и украинското селянче в трюма на презокеанския параход... толкова близки, близки неща! Славяните - му припомняше всичко това - бяха близки.
към текста >>
Или просто трябваше да упорства нататък, докато нещата се усвоят; може би все още бе изминал много малък
път
навътре в дълбокото знание, което му даваха книгите тук и сериозната научна работа над тезата му.
Тези дискусии в училище около чистотата на методизма и еретизма на персоналистите - обхващаше ли ги в цялата им дълбочина той наистина, колкото и да бе сигурен, че Боун и Мичел са правите? Знаеше, че ги смята за прави не само защото ги харесваше като достойни мъже и мъдри учители. Те защитаваха проникването в науката и слагаха ударение върху наблюдението, съзерцанието, спонтанното и естествено усилие за сливане на личността с Всемирното съзнание и радостта от него - и сърцето му възприемаше връзката с божественото точно по този начин. Но той усещаше - и то особено сега - че нещо в тези спорове му убягва; разбираше ги, но не усещаше в това разбиране оная свята радост, както при съзерцаването, проникването, сливането с природата. Какво бе загубил?
Или просто трябваше да упорства нататък, докато нещата се усвоят; може би все още бе изминал много малък
път
навътре в дълбокото знание, което му даваха книгите тук и сериозната научна работа над тезата му.
Може би това бе чисто и просто повей на умора или дори на леност! В края на учебната година през пролетта на 1893 г. в „Атлантик Мънтли“ му попадна социално-философската статия на Шалер за европейските селяни в емиграция. Беше свързана с дискусията в Бостън дали да не се спре този приток на емигранти, за които пуританското мислене на бостънци бе очаквало да се претопят веднага щом видят тук добрите устои на успешния обществен живот и - уви! - бе се оказало, че те не се претопяват така лесно, след като стотици години им е било отнемано естественото право за самоинициатива. Авторът умно правеше сравнение с бедните фермери на американския юг от началото на века и с освободените негри през миналите едно-две десетилетия и стигаше до консервативни заключения, че не може да се очаква изостаналите източноевропейски селяни бързо да догонят високия стандарт на тукашните социални отношения и не трябва да се очаква това да стане само заради произволно съчинената теза на пуританската идеология, че всички се раждат равни. Петър не можеше да се съгласи с песимистичните изводи на автора, но не това бе важното.
към текста >>
Просто четеше новите
пътеписи
на Хепгуд от Русия в хода на годината - за паспортите, за полицията, за пощите, за дачите и богаташите, и християнския възкресенски порив на граф Лев Николаевич Толстой, и - колкото и странно да бе - възприе положителното в идеите на Толстой не другаде, а в Бостън.
Беше свързана с дискусията в Бостън дали да не се спре този приток на емигранти, за които пуританското мислене на бостънци бе очаквало да се претопят веднага щом видят тук добрите устои на успешния обществен живот и - уви! - бе се оказало, че те не се претопяват така лесно, след като стотици години им е било отнемано естественото право за самоинициатива. Авторът умно правеше сравнение с бедните фермери на американския юг от началото на века и с освободените негри през миналите едно-две десетилетия и стигаше до консервативни заключения, че не може да се очаква изостаналите източноевропейски селяни бързо да догонят високия стандарт на тукашните социални отношения и не трябва да се очаква това да стане само заради произволно съчинената теза на пуританската идеология, че всички се раждат равни. Петър не можеше да се съгласи с песимистичните изводи на автора, но не това бе важното. Когато прочете статията, той още повече се убеди, че колкото и блестящ да бе анализът на най-високо развитите умове на Запада, те едва ли можеха да вникнат до глъбините на славянската душа, докато за него - даже без да бе станал още завършен учен - тя бе ясна като бял ден: и красива, и чиста, и добронамерена, колкото и изостанала. Той искрено вярваше в заключението си, без да подозира, че бе попаднал в клопката на отдалечаването от онова, което бе оставил зад гърба си и с което не бе контактувал вече пет години; не знаеше още простия закон, че раздялата замъглява лошите аспекти в това, с което си се разделил, като по този начин положителните страни, за които си спомняш, изглеждат по-ярки и по-достойни отпреди.
Просто четеше новите
пътеписи
на Хепгуд от Русия в хода на годината - за паспортите, за полицията, за пощите, за дачите и богаташите, и християнския възкресенски порив на граф Лев Николаевич Толстой, и - колкото и странно да бе - възприе положителното в идеите на Толстой не другаде, а в Бостън.
* През годината Петър трудно намираше пролуки между лекциите, работата и четенето в библиотеката на института или публичната библиотека. Усиленото задълбочаване в книгите обаче го увличаше, имаше много да догонва, имаше много празнини в знанията му и той се радваше, че може да ги запълва. С навлизането в руската и славянската тематика обаче покрай пътеписите на Изабел Хепгуд започна да се обажда неудовлетворение. Оказа се, че не беше забелязал, че се е отдалечил толкова от нещо, което му бе по-скъпо, отколкото му се струваше, че е, преди да замине. Усещаше някаква липса, нещо беше пропуснал и с това новодошло чувство на известна празнота дойде и по-голямата чувствителност към пренебрегнатото.
към текста >>
С навлизането в руската и славянската тематика обаче покрай
пътеписите
на Изабел Хепгуд започна да се обажда неудовлетворение.
Когато прочете статията, той още повече се убеди, че колкото и блестящ да бе анализът на най-високо развитите умове на Запада, те едва ли можеха да вникнат до глъбините на славянската душа, докато за него - даже без да бе станал още завършен учен - тя бе ясна като бял ден: и красива, и чиста, и добронамерена, колкото и изостанала. Той искрено вярваше в заключението си, без да подозира, че бе попаднал в клопката на отдалечаването от онова, което бе оставил зад гърба си и с което не бе контактувал вече пет години; не знаеше още простия закон, че раздялата замъглява лошите аспекти в това, с което си се разделил, като по този начин положителните страни, за които си спомняш, изглеждат по-ярки и по-достойни отпреди. Просто четеше новите пътеписи на Хепгуд от Русия в хода на годината - за паспортите, за полицията, за пощите, за дачите и богаташите, и християнския възкресенски порив на граф Лев Николаевич Толстой, и - колкото и странно да бе - възприе положителното в идеите на Толстой не другаде, а в Бостън. * През годината Петър трудно намираше пролуки между лекциите, работата и четенето в библиотеката на института или публичната библиотека. Усиленото задълбочаване в книгите обаче го увличаше, имаше много да догонва, имаше много празнини в знанията му и той се радваше, че може да ги запълва.
С навлизането в руската и славянската тематика обаче покрай
пътеписите
на Изабел Хепгуд започна да се обажда неудовлетворение.
Оказа се, че не беше забелязал, че се е отдалечил толкова от нещо, което му бе по-скъпо, отколкото му се струваше, че е, преди да замине. Усещаше някаква липса, нещо беше пропуснал и с това новодошло чувство на известна празнота дойде и по-голямата чувствителност към пренебрегнатото. Сещаше се ту за това, ту за онова, което бе изоставено встрани и... не вървеше така! Най-остро взе да чувства липсата на разходките си, на общуването с природата, на медитацията... В Дрю не беше така. Лесът бе зад прозорците му, птиците, всмукващата тишина нощем, звездите! Тук - излизаш на паважа. Отсреща фасада.
към текста >>
Товареше и разтоварваше, носеше куфари около
пътническите
кораби и получаваше наистина много пари за кратко време.
В домовете - кажи го в дворците през улицата, в цялото им великолепие няма един елемент, който да можеш да наречеш свой или за който можеш да живееш с илюзията, че житейският ти стил някога ще бъде част от този стил на живот. Гледаш неща, вървиш сред неща, които са точно както трябва да са, но както ходиш в тях, знаеш, че си и ще останеш вън от тях! В природата никога не си вън! В природата си вътре. В природата ти влизаш вътре в нея и тогава тя се влива в теб и ти я обхващаш с медитацията си, и тя започва да се движи, да ходи вътре, да живее в теб. * За да може да си освободи малко повече време за разходки вън от Бостън, Петър реши да хване по-високоплатена работа. Българският студент, с когото другаруваше по това време - Граблашев - му завиждаше на силата и решителността, когато се хвана като хамалин на пристанището.
Товареше и разтоварваше, носеше куфари около
пътническите
кораби и получаваше наистина много пари за кратко време.
Петър го окуражаваше да се хване и той, тъй като именно Граблашев му беше главният спътник в разходките, но Величко се срамуваше от черната работа и се мъчеше да върже двата края, като дава уроци на децата на заможни семейства. През есента Петър се нагърби с голямото чистене на комини из града в подготовка за зимата, което беше чудесно заплатено и при това според него подхождаше и за приятеля му Величко, тъй като горе на покривите нямаше кой да го види, че да се срамува. Но Гръблашев не можеше да преодолее съпротивата си срещу грубата работа и така си останаха - Петър хванал нуждата за рогата с две ръце, а Величко Граблашев с раиран панталон и сукняно сако по-бавничко, но без да си губи достойнството, подир него. Именно затова местата за излетите им заедно и дори едно-двете неколкодневни пътувания бяха винаги посочвани от. Петър; той имаше повече време да открие къде да заведе приятеля си.
към текста >>
Петър го окуражаваше да се хване и той, тъй като именно Граблашев му беше главният
спътник
в разходките, но Величко се срамуваше от черната работа и се мъчеше да върже двата края, като дава уроци на децата на заможни семейства.
Гледаш неща, вървиш сред неща, които са точно както трябва да са, но както ходиш в тях, знаеш, че си и ще останеш вън от тях! В природата никога не си вън! В природата си вътре. В природата ти влизаш вътре в нея и тогава тя се влива в теб и ти я обхващаш с медитацията си, и тя започва да се движи, да ходи вътре, да живее в теб. * За да може да си освободи малко повече време за разходки вън от Бостън, Петър реши да хване по-високоплатена работа. Българският студент, с когото другаруваше по това време - Граблашев - му завиждаше на силата и решителността, когато се хвана като хамалин на пристанището. Товареше и разтоварваше, носеше куфари около пътническите кораби и получаваше наистина много пари за кратко време.
Петър го окуражаваше да се хване и той, тъй като именно Граблашев му беше главният
спътник
в разходките, но Величко се срамуваше от черната работа и се мъчеше да върже двата края, като дава уроци на децата на заможни семейства.
През есента Петър се нагърби с голямото чистене на комини из града в подготовка за зимата, което беше чудесно заплатено и при това според него подхождаше и за приятеля му Величко, тъй като горе на покривите нямаше кой да го види, че да се срамува. Но Гръблашев не можеше да преодолее съпротивата си срещу грубата работа и така си останаха - Петър хванал нуждата за рогата с две ръце, а Величко Граблашев с раиран панталон и сукняно сако по-бавничко, но без да си губи достойнството, подир него. Именно затова местата за излетите им заедно и дори едно-двете неколкодневни пътувания бяха винаги посочвани от. Петър; той имаше повече време да открие къде да заведе приятеля си. * От високия борун на созополския залив Курекя морето беше три различни морета едновременно, и брегът и планините му, и носовете, вклинени във вълните, и заливите и лиманите, и долу Змийският остров, и горите и лозята бяха по три вида брегове и планини, три вида носове и боруни, три вида острови, гори и лозя.
към текста >>
Именно затова местата за излетите им заедно и дори едно-двете неколкодневни
пътувания
бяха винаги посочвани от.
Българският студент, с когото другаруваше по това време - Граблашев - му завиждаше на силата и решителността, когато се хвана като хамалин на пристанището. Товареше и разтоварваше, носеше куфари около пътническите кораби и получаваше наистина много пари за кратко време. Петър го окуражаваше да се хване и той, тъй като именно Граблашев му беше главният спътник в разходките, но Величко се срамуваше от черната работа и се мъчеше да върже двата края, като дава уроци на децата на заможни семейства. През есента Петър се нагърби с голямото чистене на комини из града в подготовка за зимата, което беше чудесно заплатено и при това според него подхождаше и за приятеля му Величко, тъй като горе на покривите нямаше кой да го види, че да се срамува. Но Гръблашев не можеше да преодолее съпротивата си срещу грубата работа и така си останаха - Петър хванал нуждата за рогата с две ръце, а Величко Граблашев с раиран панталон и сукняно сако по-бавничко, но без да си губи достойнството, подир него.
Именно затова местата за излетите им заедно и дори едно-двете неколкодневни
пътувания
бяха винаги посочвани от.
Петър; той имаше повече време да открие къде да заведе приятеля си. * От високия борун на созополския залив Курекя морето беше три различни морета едновременно, и брегът и планините му, и носовете, вклинени във вълните, и заливите и лиманите, и долу Змийският остров, и горите и лозята бяха по три вида брегове и планини, три вида носове и боруни, три вида острови, гори и лозя. Първо долу, дето се решеха канарите, кипеше - море, дето ей сега в този миг, ако те бухне на една страна с лодката ти - няма излизане. Но ето че навътре в залива към каваците беше тихо като в котел вода, оставен под асмата на дядо Господ - с тъмнозелени и още по-тъмни отражения на лозите по стръмното, само тук-там прокъсани от бебешкосините парцали на небето, и сред това божествено спокойствие - върховете на коловете на таляна и една мързелива, заспала лодка, дето обикаляше от кол на кол, кажи го, през час. В огромната дива пустота на залива, която се отваряше и отваряше, и се лисваше през хоризонта, бе съвсем друго - светло, тъмно, сиво-синьо и рошаво, гонеха се морски зайчета и кой знае защо белите им гърбове се появяваха много по-често и нагъсто само на едно-две места, а нататък - цели полета от тъмносини вълни и ни една грива.
към текста >>
Спас“ бе на ниска спокойна ливада с
пътеки
насам-натам.
Първо долу, дето се решеха канарите, кипеше - море, дето ей сега в този миг, ако те бухне на една страна с лодката ти - няма излизане. Но ето че навътре в залива към каваците беше тихо като в котел вода, оставен под асмата на дядо Господ - с тъмнозелени и още по-тъмни отражения на лозите по стръмното, само тук-там прокъсани от бебешкосините парцали на небето, и сред това божествено спокойствие - върховете на коловете на таляна и една мързелива, заспала лодка, дето обикаляше от кол на кол, кажи го, през час. В огромната дива пустота на залива, която се отваряше и отваряше, и се лисваше през хоризонта, бе съвсем друго - светло, тъмно, сиво-синьо и рошаво, гонеха се морски зайчета и кой знае защо белите им гърбове се появяваха много по-често и нагъсто само на едно-две места, а нататък - цели полета от тъмносини вълни и ни една грива. Носът в краката му бе сипеи и камъни; някой хвърлял долу в хаоса черупки от миди; тъпоноса скала. На север „Св.
Спас“ бе на ниска спокойна ливада с
пътеки
насам-натам.
Южният бряг през залива на Каваците беше друго: стъпало скали издраскани надолу във водата с ноктите на титанско чудовище и сега рязко разделени на светло и тъмно от слизащото слънце, което биеше отгоре им. Зад тях - носът, ограждащ залива на Ропотамо от юг без никакъв релеф, плосък, мъгливосин, замазан... Каваците в дъното на залива се виждаха светлозелени - кажи го, с бели корони. Зад тях плоски, тъмносини гори, и по носовете, и нагоре, и надолу по планините мътносини и колкото по-далеч бяха, толкова по- замазани ставаха и по-бледи. Но замита облак и се дръпва и открива огромен, широко отворен прозорец пред слънцето и то лисва светлина върху гората около залива, и тя оживява, като че се сменя театрален декор - каваците се виждат един по един, белва светлата невидима досега пясъчна ивица, дюните, лодките... И баирите отзад, и те не били плоски - отваря се дълбоко блато с разлюлени папури, даже лъсва вода, а баирите и планината и гората били много, много далеч зад блатата. И пак замита облакът и спуска пердето си пред слънцето и планините отново стават тъмносини и плоски, и блатото изчезва, но сега пък светва близък, близък малкият Змийски остров и около него имало огърлица от бяла бурна пяна... Картината се стрелна само за миг пред вътрешния поглед на Петър - дълго забравена, още от времето, когато двете години след гимназията се изнизаха, без да помни къде и как, в лутане, в обиколки, в помагане на този-онзи, пътуване..., додето не постъпи в Свищовското духовно училище.
към текста >>
И пак замита облакът и спуска пердето си пред слънцето и планините отново стават тъмносини и плоски, и блатото изчезва, но сега пък светва близък, близък малкият Змийски остров и около него имало огърлица от бяла бурна пяна... Картината се стрелна само за миг пред вътрешния поглед на Петър - дълго забравена, още от времето, когато двете години след гимназията се изнизаха, без да помни къде и как, в лутане, в обиколки, в помагане на този-онзи,
пътуване
..., додето не постъпи в Свищовското духовно училище.
Спас“ бе на ниска спокойна ливада с пътеки насам-натам. Южният бряг през залива на Каваците беше друго: стъпало скали издраскани надолу във водата с ноктите на титанско чудовище и сега рязко разделени на светло и тъмно от слизащото слънце, което биеше отгоре им. Зад тях - носът, ограждащ залива на Ропотамо от юг без никакъв релеф, плосък, мъгливосин, замазан... Каваците в дъното на залива се виждаха светлозелени - кажи го, с бели корони. Зад тях плоски, тъмносини гори, и по носовете, и нагоре, и надолу по планините мътносини и колкото по-далеч бяха, толкова по- замазани ставаха и по-бледи. Но замита облак и се дръпва и открива огромен, широко отворен прозорец пред слънцето и то лисва светлина върху гората около залива, и тя оживява, като че се сменя театрален декор - каваците се виждат един по един, белва светлата невидима досега пясъчна ивица, дюните, лодките... И баирите отзад, и те не били плоски - отваря се дълбоко блато с разлюлени папури, даже лъсва вода, а баирите и планината и гората били много, много далеч зад блатата.
И пак замита облакът и спуска пердето си пред слънцето и планините отново стават тъмносини и плоски, и блатото изчезва, но сега пък светва близък, близък малкият Змийски остров и около него имало огърлица от бяла бурна пяна... Картината се стрелна само за миг пред вътрешния поглед на Петър - дълго забравена, още от времето, когато двете години след гимназията се изнизаха, без да помни къде и как, в лутане, в обиколки, в помагане на този-онзи,
пътуване
..., додето не постъпи в Свищовското духовно училище.
Забравената картина, която го бе поразила при първото му спускане пеша по брега на юг от Созопол. Само за миг - и външните му очи пак се напълниха с океана пред него тук и сега. Тъмносиньо; бе толкова рядко по това време на годината в залива на Масачузетс да е така чисто и ясно. Беше дошъл с една рибарска лодка до плажа Нантаксет в дъното на Хингамския залив, където също имаше талян като таляните далече, далече назад у дома. И какви чудни, яки, прями рибари бяха само тези хора.
към текста >>
* В спомените си за разходките си с Петър Дънов по това време Величко Граблашев разказва как съученикът му един
път
му казал, че ще го заведе на много важно място, но предварително го накарал да даде тържествено обещание, че няма да споделя с никого къде ще отидат, тъй като това ще бъде тайно общество от много издигнати хора.
Мъчеше се да улови геометричното му място над местещото се ту по-наблизо, ту по-надалеч негово очертание. И след няколко минути флуктуацията на образа вече не му пречеше да закове точно къде минаваше той. Веднъж постигнал това, той започна любимото си ухажване на Водата, което щеше да завърши с влизане в нея. Отпусна се, и се отпусна и остави чувството за обкръжението си, за това как изглеждаше всичко около себе си да се оттече някъде встрани, където се оттичат несъществените неща. И когато това стана, той се загледа в кривата на хоризонта и постепенно долови нейната едва видима, деликатна, тъничка извивка - и тогава настъпи това, което търсеше! - видя планетата, видя исполинската й топка в пространството, видя водата върху нея, видя и почувства с цялото си тяло как гравитацията я привличаше вътре към себе си и почувства тази неправдоподобна форма на съществованието на водния елемент в морето: водата не бе приела формата на съда, в който е налята, тъй като не беше в съд, а свободна, и формата на това й свободно състояние бе сферата на гравитацията й.
* В спомените си за разходките си с Петър Дънов по това време Величко Граблашев разказва как съученикът му един
път
му казал, че ще го заведе на много важно място, но предварително го накарал да даде тържествено обещание, че няма да споделя с никого къде ще отидат, тъй като това ще бъде тайно общество от много издигнати хора.
Непосветените не трябвало да знаят за него, тъй като това щяло да направи членовете му уязвими. Граблашев дал обещанието си и тогава състудентът му го завел някъде далече на северозапад в горите на Масачузетс след доста дълго пътуване с влак. Хората, с които се видели, живеели в земеделско стопанство, оградено отвсякъде с гора, и наистина нямали ни най-малко селски вид. Било очевидно, че са много издигнати. Молили се, пели, провела се беседа и се водили много интересни разговори само за духовни работи.
към текста >>
Граблашев дал обещанието си и тогава състудентът му го завел някъде далече на северозапад в горите на Масачузетс след доста дълго
пътуване
с влак.
Веднъж постигнал това, той започна любимото си ухажване на Водата, което щеше да завърши с влизане в нея. Отпусна се, и се отпусна и остави чувството за обкръжението си, за това как изглеждаше всичко около себе си да се оттече някъде встрани, където се оттичат несъществените неща. И когато това стана, той се загледа в кривата на хоризонта и постепенно долови нейната едва видима, деликатна, тъничка извивка - и тогава настъпи това, което търсеше! - видя планетата, видя исполинската й топка в пространството, видя водата върху нея, видя и почувства с цялото си тяло как гравитацията я привличаше вътре към себе си и почувства тази неправдоподобна форма на съществованието на водния елемент в морето: водата не бе приела формата на съда, в който е налята, тъй като не беше в съд, а свободна, и формата на това й свободно състояние бе сферата на гравитацията й. * В спомените си за разходките си с Петър Дънов по това време Величко Граблашев разказва как съученикът му един път му казал, че ще го заведе на много важно място, но предварително го накарал да даде тържествено обещание, че няма да споделя с никого къде ще отидат, тъй като това ще бъде тайно общество от много издигнати хора. Непосветените не трябвало да знаят за него, тъй като това щяло да направи членовете му уязвими.
Граблашев дал обещанието си и тогава състудентът му го завел някъде далече на северозапад в горите на Масачузетс след доста дълго
пътуване
с влак.
Хората, с които се видели, живеели в земеделско стопанство, оградено отвсякъде с гора, и наистина нямали ни най-малко селски вид. Било очевидно, че са много издигнати. Молили се, пели, провела се беседа и се водили много интересни разговори само за духовни работи. По-късно Граблашев, който бил в Америка и след като Дънов се върнал в България, направил опит да намери мястото сред гората, тъй като му се струвало, че помни къде е. Уви, опитът излязъл несполучлив.
към текста >>
Пътят
минаваше през „Бостън Камън“ и Градската градина, през сенчестите алеи на „Камън авеню“, през началото на „Емералдовата огърлица“ в парка „Мъди ривър“ и на юг по „Ривъруей“.
Не намерил окултното общество. Всичко, което Граблашев разказва във връзка с това тяхно посещение, прилича на стопанството на Фрут Фарм - след възстановяването му, разбира се, но това е само догадка. Някои от сегашните последователи на Дънов смятат, че е било тайна сбирка на розенкройцерите. Така или иначе, подобни тайни общества, комуни и фуристки сдружения не са били рядкост по онова време. * Ако някой от студентите искаше да говори с професор Боун след края на лекциите, той го поканваше да върви с него от класната стая на Бийкън Хил до дома му на „Лонгууд авеню“ в Бруклийн.
Пътят
минаваше през „Бостън Камън“ и Градската градина, през сенчестите алеи на „Камън авеню“, през началото на „Емералдовата огърлица“ в парка „Мъди ривър“ и на юг по „Ривъруей“.
Градът си беше град, но методистката академична традиция на дългите разходки с професора се спазваше. Дали щеше да е разговор по личен въпрос, дали щеше да е академична консултация или просто ей така за компания - случваше се около него да се съберат по двама-трима млади теолози и три-четирите километра от факултета до дома му бяха истинска наслада. При една такава разходка, в която участваше и Петър, професор Боун някак без повод и без да поглежда българина, спомена, че в града е звездата на методистките мисионери доктор Лонг, за да надзирава лично отпечатването на Библията на български език, след като преди години с конгрегационалиста доктор Ригс организирали и редактирали превеждането на Евангелието на български. На учудения въпрос на един от студентите това значи ли, че българите не са имали превод на Новия завет, Боун хвърли усмихнато око към Дънов и обясни, че съвсем не значи това и че е точно обратното. Българският е един от най- старите езици след латински и старогръцки, на който е преведена Библията - почти наред с арменски и грузински.
към текста >>
Заговориха се за нещата, свързани с подобни преводи, и
спътниците
на Боун и Дънов попитаха как е могъл Лонг да се справи, на което професорът отговори, че точно там е работата, че не всеки може да го направи и че точно там е призванието на истинския мисионер.
Дали щеше да е разговор по личен въпрос, дали щеше да е академична консултация или просто ей така за компания - случваше се около него да се съберат по двама-трима млади теолози и три-четирите километра от факултета до дома му бяха истинска наслада. При една такава разходка, в която участваше и Петър, професор Боун някак без повод и без да поглежда българина, спомена, че в града е звездата на методистките мисионери доктор Лонг, за да надзирава лично отпечатването на Библията на български език, след като преди години с конгрегационалиста доктор Ригс организирали и редактирали превеждането на Евангелието на български. На учудения въпрос на един от студентите това значи ли, че българите не са имали превод на Новия завет, Боун хвърли усмихнато око към Дънов и обясни, че съвсем не значи това и че е точно обратното. Българският е един от най- старите езици след латински и старогръцки, на който е преведена Библията - почти наред с арменски и грузински. Добави, че това за съжаление е било превод на тогавашния славянобългарски език, който обикновените българи днес не разбират и преводът на Лонг е на съвременния говорим български език.
Заговориха се за нещата, свързани с подобни преводи, и
спътниците
на Боун и Дънов попитаха как е могъл Лонг да се справи, на което професорът отговори, че точно там е работата, че не всеки може да го направи и че точно там е призванието на истинския мисионер.
Ригс - между другото - обясни той, е написал за нуждите на преводите си в Цариград научна модерна граматика на българския съвременен език и на арменския съвременен език, докато Лонг е лингвист, какъвто рядко се среща. Научил български и започнал да проповядва на този език е два два месеца след като се захванал с него, а в последния брой на списание „Методист“ пишело как за него се говори, че знаел почти толкова езици, на колкото ще говорят апостолите по време на Страшния съд. Когато стана дума по какъв случай пишат за него в „Методист“, Боун обясни, че идването му ще бъде свързано с последното събиране на завършилите Теологически факултет в Конкорд, който бил отворен там двадесет години преди да се премести в Бостън. Съобщили, че мисионерът пастор Алберт Лонг от класа на 1857 година, с когото Конкорд най-много се гордеел, щял да държи речта на това последно събиране. След това добави - пак без да поглежда Дънов, - че да бил на мястото на студентите си, щял да вземе влака до Конкорд, да го чуе.
към текста >>
file:///C:/Users/SAVOVA/AppData/Local/Temp/msohtmlclip1/01/clip_image006.jpg Езерото Уолдън, видяно от мястото, където е била колибата на Хенри Торо Сърцето на Петър вече беше на
път
, но Величко се отказа.
Нещо му се въртеше в главата, че университетът е бил в друг Конкорд, не Конкорда на Емерсън. Петър също му се стори, че наистина има някаква грешка, и веднага се мушнаха в читалнята на факултета над една карта на Нова Англия. Между Конкорд на Емерсън и Торо в Масачузетс, и Конкорд на Алберт Лонг в Ню Хемпшър имаше осемдесет километра разстояние. Нищо! Толкова по-зле, че още не беше отишъл до Уолдън. Провидението го подсещаше, че не трябва да отлага.
file:///C:/Users/SAVOVA/AppData/Local/Temp/msohtmlclip1/01/clip_image006.jpg Езерото Уолдън, видяно от мястото, където е била колибата на Хенри Торо Сърцето на Петър вече беше на
път
, но Величко се отказа.
Щеше да е толкова пари и толкова време, и щеше да трябва да отлага два урока... Не, нямаше да дойде; и не се съгласи да дойде дори когато Петър каза, че ще му купи билета. Величко не сподели това, но работата беше, че от тези романтични пътувания на Петър и тези гостувания на странни места той тъй и тъй не получаваше толкова много, колкото получава приятелят му. * От „Саут стейшън“ до „Конкорд джънкшън“ по железопътната линия „Финчбърг рейлроуд“ по въздушна линия беше 28 километра. С влака никой не знаеше колко е. Линията караше на запад, след това при Фреймингам Сентър се прехвърляше на отклонението на север за Лоуел, докато влакът си продължаваше по следващото отклонение на север към Финчбърг близо до границата с Ню Хемпшър.
към текста >>
Величко не сподели това, но работата беше, че от тези романтични
пътувания
на Петър и тези гостувания на странни места той тъй и тъй не получаваше толкова много, колкото получава приятелят му.
Между Конкорд на Емерсън и Торо в Масачузетс, и Конкорд на Алберт Лонг в Ню Хемпшър имаше осемдесет километра разстояние. Нищо! Толкова по-зле, че още не беше отишъл до Уолдън. Провидението го подсещаше, че не трябва да отлага. file:///C:/Users/SAVOVA/AppData/Local/Temp/msohtmlclip1/01/clip_image006.jpg Езерото Уолдън, видяно от мястото, където е била колибата на Хенри Торо Сърцето на Петър вече беше на път, но Величко се отказа. Щеше да е толкова пари и толкова време, и щеше да трябва да отлага два урока... Не, нямаше да дойде; и не се съгласи да дойде дори когато Петър каза, че ще му купи билета.
Величко не сподели това, но работата беше, че от тези романтични
пътувания
на Петър и тези гостувания на странни места той тъй и тъй не получаваше толкова много, колкото получава приятелят му.
* От „Саут стейшън“ до „Конкорд джънкшън“ по железопътната линия „Финчбърг рейлроуд“ по въздушна линия беше 28 километра. С влака никой не знаеше колко е. Линията караше на запад, след това при Фреймингам Сентър се прехвърляше на отклонението на север за Лоуел, докато влакът си продължаваше по следващото отклонение на север към Финчбърг близо до границата с Ню Хемпшър. Ние сме за Лоуел и гоним „Конкорд джънкшън“ с тези, които са описали друсащото удоволствие като Торо и Чарлз Дикенс - и това е път не по-малко незабравим от ужаса на линията Варна-Русе. Нямаше първа и втора класа, а вагон за господа (където се пуши) и вагон за дами (където не се пуши и има и мъже, и жени).
към текста >>
* От „Саут стейшън“ до „Конкорд джънкшън“ по
железопътната
линия „Финчбърг рейлроуд“ по въздушна линия беше 28 километра.
Нищо! Толкова по-зле, че още не беше отишъл до Уолдън. Провидението го подсещаше, че не трябва да отлага. file:///C:/Users/SAVOVA/AppData/Local/Temp/msohtmlclip1/01/clip_image006.jpg Езерото Уолдън, видяно от мястото, където е била колибата на Хенри Торо Сърцето на Петър вече беше на път, но Величко се отказа. Щеше да е толкова пари и толкова време, и щеше да трябва да отлага два урока... Не, нямаше да дойде; и не се съгласи да дойде дори когато Петър каза, че ще му купи билета. Величко не сподели това, но работата беше, че от тези романтични пътувания на Петър и тези гостувания на странни места той тъй и тъй не получаваше толкова много, колкото получава приятелят му.
* От „Саут стейшън“ до „Конкорд джънкшън“ по
железопътната
линия „Финчбърг рейлроуд“ по въздушна линия беше 28 километра.
С влака никой не знаеше колко е. Линията караше на запад, след това при Фреймингам Сентър се прехвърляше на отклонението на север за Лоуел, докато влакът си продължаваше по следващото отклонение на север към Финчбърг близо до границата с Ню Хемпшър. Ние сме за Лоуел и гоним „Конкорд джънкшън“ с тези, които са описали друсащото удоволствие като Торо и Чарлз Дикенс - и това е път не по-малко незабравим от ужаса на линията Варна-Русе. Нямаше първа и втора класа, а вагон за господа (където се пуши) и вагон за дами (където не се пуши и има и мъже, и жени). Слава Богу, негърския вагон отпреди гражданската война, който приличаше на щайга на колела, вече го бяха махнали.
към текста >>
Ние сме за Лоуел и гоним „Конкорд джънкшън“ с тези, които са описали друсащото удоволствие като Торо и Чарлз Дикенс - и това е
път
не по-малко незабравим от ужаса на линията Варна-Русе.
Щеше да е толкова пари и толкова време, и щеше да трябва да отлага два урока... Не, нямаше да дойде; и не се съгласи да дойде дори когато Петър каза, че ще му купи билета. Величко не сподели това, но работата беше, че от тези романтични пътувания на Петър и тези гостувания на странни места той тъй и тъй не получаваше толкова много, колкото получава приятелят му. * От „Саут стейшън“ до „Конкорд джънкшън“ по железопътната линия „Финчбърг рейлроуд“ по въздушна линия беше 28 километра. С влака никой не знаеше колко е. Линията караше на запад, след това при Фреймингам Сентър се прехвърляше на отклонението на север за Лоуел, докато влакът си продължаваше по следващото отклонение на север към Финчбърг близо до границата с Ню Хемпшър.
Ние сме за Лоуел и гоним „Конкорд джънкшън“ с тези, които са описали друсащото удоволствие като Торо и Чарлз Дикенс - и това е
път
не по-малко незабравим от ужаса на линията Варна-Русе.
Нямаше първа и втора класа, а вагон за господа (където се пуши) и вагон за дами (където не се пуши и има и мъже, и жени). Слава Богу, негърския вагон отпреди гражданската война, който приличаше на щайга на колела, вече го бяха махнали. Имаше много лашкане, много шум, много стени и малко прозорци, локомотив, креслив вик и камбана. Седалките бяха напряко по за двама души с пътека помежду им и врати на двата края. Точно в центъра на вагона пукаше печка, натъпкана с антрацит, така че бе нажежена до червено.
към текста >>
Седалките бяха напряко по за двама души с
пътека
помежду им и врати на двата края.
Линията караше на запад, след това при Фреймингам Сентър се прехвърляше на отклонението на север за Лоуел, докато влакът си продължаваше по следващото отклонение на север към Финчбърг близо до границата с Ню Хемпшър. Ние сме за Лоуел и гоним „Конкорд джънкшън“ с тези, които са описали друсащото удоволствие като Торо и Чарлз Дикенс - и това е път не по-малко незабравим от ужаса на линията Варна-Русе. Нямаше първа и втора класа, а вагон за господа (където се пуши) и вагон за дами (където не се пуши и има и мъже, и жени). Слава Богу, негърския вагон отпреди гражданската война, който приличаше на щайга на колела, вече го бяха махнали. Имаше много лашкане, много шум, много стени и малко прозорци, локомотив, креслив вик и камбана.
Седалките бяха напряко по за двама души с
пътека
помежду им и врати на двата края.
Точно в центъра на вагона пукаше печка, натъпкана с антрацит, така че бе нажежена до червено. Не се траеше до нея и можеше да видиш как топлият въздух трепери между теб и каквото и да погледнеш. Във вагона за жени имаше самотни пътнички и те можеха да прекосят Америка от единия до другия край, без който и да било да ги закача - мъжете бяха повече от учтиви с тях; отстъпваха места, сваляха шапки и вадеха вестници (макар че не ги четяха). Оттам нататък все едно, че си в България. Всички приказват на всички.
към текста >>
Във вагона за жени имаше самотни
пътнички
и те можеха да прекосят Америка от единия до другия край, без който и да било да ги закача - мъжете бяха повече от учтиви с тях; отстъпваха места, сваляха шапки и вадеха вестници (макар че не ги четяха).
Слава Богу, негърския вагон отпреди гражданската война, който приличаше на щайга на колела, вече го бяха махнали. Имаше много лашкане, много шум, много стени и малко прозорци, локомотив, креслив вик и камбана. Седалките бяха напряко по за двама души с пътека помежду им и врати на двата края. Точно в центъра на вагона пукаше печка, натъпкана с антрацит, така че бе нажежена до червено. Не се траеше до нея и можеше да видиш как топлият въздух трепери между теб и каквото и да погледнеш.
Във вагона за жени имаше самотни
пътнички
и те можеха да прекосят Америка от единия до другия край, без който и да било да ги закача - мъжете бяха повече от учтиви с тях; отстъпваха места, сваляха шапки и вадеха вестници (макар че не ги четяха).
Оттам нататък все едно, че си в България. Всички приказват на всички. Кондукторът няма униформа и се разхожда нагоре-надолу из вагоните, както му падне, влиза и излиза, обляга се на вратата с ръце в джобовете и дърдори с пътниците до себе си. Ако открият, че си чужденец, започват да те разпитват откъде пътуваш и накъде отиваш; сочат ти зад някой баир и казват, че там е най-красивото градче в САЩ и трябва да идеш да го видиш; а ако се излъжеш да ши кажеш закъде си тръгнал, веднага ти обясняват, че там е много опасно и трябва да се откажеш, че си взел грешния път и има по-пряк начин и че изобщо съжаляват, но са те излъгали. За какво точно и кой, не е съвсем ясно, но няма значение.
към текста >>
Кондукторът няма униформа и се разхожда нагоре-надолу из вагоните, както му падне, влиза и излиза, обляга се на вратата с ръце в джобовете и дърдори с
пътниците
до себе си.
Точно в центъра на вагона пукаше печка, натъпкана с антрацит, така че бе нажежена до червено. Не се траеше до нея и можеше да видиш как топлият въздух трепери между теб и каквото и да погледнеш. Във вагона за жени имаше самотни пътнички и те можеха да прекосят Америка от единия до другия край, без който и да било да ги закача - мъжете бяха повече от учтиви с тях; отстъпваха места, сваляха шапки и вадеха вестници (макар че не ги четяха). Оттам нататък все едно, че си в България. Всички приказват на всички.
Кондукторът няма униформа и се разхожда нагоре-надолу из вагоните, както му падне, влиза и излиза, обляга се на вратата с ръце в джобовете и дърдори с
пътниците
до себе си.
Ако открият, че си чужденец, започват да те разпитват откъде пътуваш и накъде отиваш; сочат ти зад някой баир и казват, че там е най-красивото градче в САЩ и трябва да идеш да го видиш; а ако се излъжеш да ши кажеш закъде си тръгнал, веднага ти обясняват, че там е много опасно и трябва да се откажеш, че си взел грешния път и има по-пряк начин и че изобщо съжаляват, но са те излъгали. За какво точно и кой, не е съвсем ясно, но няма значение. От времето на Дикенсовото пътуване по железницата, когато всъщност Торо е бил в колибата си на Уолдън, кажи-речи нищо не се е променило: „Освен на разклоните не се вижда друга железопътна линия, само тази, по която карате. Ако има просека в гората - гледката не е нищо особено. Миля след миля закърнели дървета, някои от тях свалени с брадвата, други съборени от вятъра, някои полусвлечени и облегнати на съседите си, някои - просто дънери, потънали наполовината в поредното блато, други полуразложени в покрити с мъх парчетии.
към текста >>
Ако открият, че си чужденец, започват да те разпитват откъде
пътуваш
и накъде отиваш; сочат ти зад някой баир и казват, че там е най-красивото градче в САЩ и трябва да идеш да го видиш; а ако се излъжеш да ши кажеш закъде си тръгнал, веднага ти обясняват, че там е много опасно и трябва да се откажеш, че си взел грешния
път
и има по-пряк начин и че изобщо съжаляват, но са те излъгали.
Не се траеше до нея и можеше да видиш как топлият въздух трепери между теб и каквото и да погледнеш. Във вагона за жени имаше самотни пътнички и те можеха да прекосят Америка от единия до другия край, без който и да било да ги закача - мъжете бяха повече от учтиви с тях; отстъпваха места, сваляха шапки и вадеха вестници (макар че не ги четяха). Оттам нататък все едно, че си в България. Всички приказват на всички. Кондукторът няма униформа и се разхожда нагоре-надолу из вагоните, както му падне, влиза и излиза, обляга се на вратата с ръце в джобовете и дърдори с пътниците до себе си.
Ако открият, че си чужденец, започват да те разпитват откъде
пътуваш
и накъде отиваш; сочат ти зад някой баир и казват, че там е най-красивото градче в САЩ и трябва да идеш да го видиш; а ако се излъжеш да ши кажеш закъде си тръгнал, веднага ти обясняват, че там е много опасно и трябва да се откажеш, че си взел грешния
път
и има по-пряк начин и че изобщо съжаляват, но са те излъгали.
За какво точно и кой, не е съвсем ясно, но няма значение. От времето на Дикенсовото пътуване по железницата, когато всъщност Торо е бил в колибата си на Уолдън, кажи-речи нищо не се е променило: „Освен на разклоните не се вижда друга железопътна линия, само тази, по която карате. Ако има просека в гората - гледката не е нищо особено. Миля след миля закърнели дървета, някои от тях свалени с брадвата, други съборени от вятъра, някои полусвлечени и облегнати на съседите си, някои - просто дънери, потънали наполовината в поредното блато, други полуразложени в покрити с мъх парчетии. Самата почва тук е съставена от мънички парченца като тези; всяко блато от застояла вода е пълно с тях; на всяка страна има клони и дънери, и стволове от дървета във всеки възможен стадий на разлагане, гниене и затриване.
към текста >>
От времето на Дикенсовото
пътуване
по железницата, когато всъщност Торо е бил в колибата си на Уолдън, кажи-речи нищо не се е променило: „Освен на разклоните не се вижда друга
железопътна
линия, само тази, по която карате.
Оттам нататък все едно, че си в България. Всички приказват на всички. Кондукторът няма униформа и се разхожда нагоре-надолу из вагоните, както му падне, влиза и излиза, обляга се на вратата с ръце в джобовете и дърдори с пътниците до себе си. Ако открият, че си чужденец, започват да те разпитват откъде пътуваш и накъде отиваш; сочат ти зад някой баир и казват, че там е най-красивото градче в САЩ и трябва да идеш да го видиш; а ако се излъжеш да ши кажеш закъде си тръгнал, веднага ти обясняват, че там е много опасно и трябва да се откажеш, че си взел грешния път и има по-пряк начин и че изобщо съжаляват, но са те излъгали. За какво точно и кой, не е съвсем ясно, но няма значение.
От времето на Дикенсовото
пътуване
по железницата, когато всъщност Торо е бил в колибата си на Уолдън, кажи-речи нищо не се е променило: „Освен на разклоните не се вижда друга
железопътна
линия, само тази, по която карате.
Ако има просека в гората - гледката не е нищо особено. Миля след миля закърнели дървета, някои от тях свалени с брадвата, други съборени от вятъра, някои полусвлечени и облегнати на съседите си, някои - просто дънери, потънали наполовината в поредното блато, други полуразложени в покрити с мъх парчетии. Самата почва тук е съставена от мънички парченца като тези; всяко блато от застояла вода е пълно с тях; на всяка страна има клони и дънери, и стволове от дървета във всеки възможен стадий на разлагане, гниене и затриване. Току се покажеш за минута-две на открито, където лъщи някакво светло езеро или езерце, нормално за всяко място по света, но толкова незначително тука, че няма име; току ти се мерне набързо някакъв далечен градец с чистите си бели къщи и студени площади, със стегнатата си новоанглийска църква и училището си; след това фър-р-р-р-р! кажи-речи, преди да си ги видял, идва същата тъмна картина: осакатените дървета, дънерите, стволовете, застоялите води - толкова прилични на предишните, че ти се струва, че са те пренесли назад по магически начин.“ И ето едно изскачане от гората, и вместо поле - пред очите ти на юг застинало мъртво езеро с кашкав сняг по бреговете, овално, сетне кръгло, сетне елипсовидно и тупа-тупа-тупа-туп! - пак стволове. - Какво беше?
към текста >>
Арнолдс, Маколи,
пътешествия
в Китай, Сирийски
пътешествия
, астрономии и какво ли не.
След това идва индийската класика: Веданта, Сакя Буда, Риг Веда Санхита, Сарма, Сборника с ориенталска поезия на Алгери, Синкхая Карикад, Бхашая, един том Коментарии върху „Бхагават Гита“, Индийско законодателство, Калисада и пр. Следват три тома турски максими. Класиката е представена от Есхил, Омир и Епиктет. След това идват Русо, Торквато Тасо, Гьоте, Сведеборг, поезията на Хоторн, Лонгфелоу и Уитман, майсторите на английския литературен барок Бамон и Флечер и, разбира се природата, затворена в книга: огромен том за птиците във Великобритания. Описанието по-нататък изрежда за любопитния книгите по полиците в дома му: на латински, на немски, на гръцки, приказките на братя Грим, речник на римите, латински, португалски, френски речник, митология на северните народи.
Арнолдс, Маколи,
пътешествия
в Китай, Сирийски
пътешествия
, астрономии и какво ли не.
Книгите на Торо обаче не са книги на търсещ ум. Докато Емерсън съветва слушателите си по време на сказките си да забравят за ретрос- пекцията, да загърбят книгите и да се обърнат към природата - на думи, - Торо живее така. На дело. Търсещият му ум наистина търси, но в природата. Книгите му са няколко само, но не са словесна некрофилия, а непосредствена „природна среда“ около него в качеството си на свещени вещи.
към текста >>
Между вещите, направени от нейните дъски, имаше диплянка с обяснение, че след като Торо я е напуснал, колибата била продадена, после я използвали за складче - нямала даже два метра и половина на три! След това собственикът взел да я разглобява, за да кърпи с нея други свои работи и веднъж с разграден покрив, каквото останало там било прибрано от туристи и почитатели за спомен - дъски, пирони, отделни трески дори!
Пътеката
до колибата бе ясна; много хора очевидно посещаваха мястото й.
Броят се на пръстите на двете ръце и ще остане пръст да се подпре бузата, когато седне на прага на колибата си. Телескопичен блик „Някога, някоя неделна сутрин, като се окъпех, както ми беше навикът, сядах на огрения праг от изгрев слънце до обяд, обвит в блянове, сред борове, цикория и смрадлика, в необезпокоявана самота и пълен покой и птиците пееха наоколо или пърхаха тихичко през колибата, докато слънцето почнеше да се спуска през западния ми прозорец или някоя товарна каруца се чуеше далеч по шосето и ме подсетеше за изтеклото време.“ („Уолдън“) И сега, докато прехвърчаше последният обезсилен пролетен сняг, Петър отиде да види мястото на колибата. Бяха му казали в музея на Антикварното дружество, че бараката я няма. Беше видял там снимки от нея, правени дълго след като Торо я беше напуснал преди четиридесет години. Вече без прозорче и без врата под стволовете на правите кленови дървета.
Между вещите, направени от нейните дъски, имаше диплянка с обяснение, че след като Торо я е напуснал, колибата била продадена, после я използвали за складче - нямала даже два метра и половина на три! След това собственикът взел да я разглобява, за да кърпи с нея други свои работи и веднъж с разграден покрив, каквото останало там било прибрано от туристи и почитатели за спомен - дъски, пирони, отделни трески дори!
Пътеката
до колибата бе ясна; много хора очевидно посещаваха мястото й.
Езерото вече се виждаше на юг между дърветата, когато зърна леката издатина на земята, където бе стояла тя. Но не бе пусто. Имаше нещо там. Когато доближи, се оказа, че са камъни. Обикновени валчести камъни, бели, сиви, малки и големи.
към текста >>
По методистката
пътека
остава да се задоми и да намери пасторско място в Ню Джърси, където все още се числи, или да се върне в България и - пак това! - да стане пастор и да чака с годините вътрешните механизми на методистката йерархия да го направят учител в Свищов или Ловеч, или ръководител на някое паство от стотина души.
Свидетелството на П.Дънов за завършено образование в Теологическия факултет на Бостънския университет На трети февруари 1894 година деканът на Медицинския факултет на Бостънския университет И. Т. Талбот подписва и връчва на Петър Дънов свидетелство, че същият е бил редовен участник в учебната програма на факултета за тази година. Петър има нужда от това свидетелство, тъй като очевидно решава да вземе предлагания извънреден безплатен медицински курс, на който има право като редовен студент в Теоложкия факултет. На четвърти юни 1894 година (след две години престой във факултета по теология на Бостънския университет) президентът на факултета професор Уилям Уорън и професор Хенри Шелдън подписват свидетелството на Петър Дънов, че е завършил задоволително редовния учебен курс в този институт. Сега накъде?
По методистката
пътека
остава да се задоми и да намери пасторско място в Ню Джърси, където все още се числи, или да се върне в България и - пак това! - да стане пастор и да чака с годините вътрешните механизми на методистката йерархия да го направят учител в Свищов или Ловеч, или ръководител на някое паство от стотина души.
Скромно и всеотдайно да служиш на поста си? Разбира се, но този пост кой го определя? Гласът вътре в него като личност ли, който, ако го чуеш правилно, е гласът на Божественото, или гласът на старейшините? На тези, които сега съдят такива духовни великани като Мичел, като Боун? Какво е методистката църква без мисълта й да върви напред с хора като тях?
към текста >>
Но дори да е само медицина, това е от огромна полза, какъвто и да е бъдещият
път
, който щеше да поеме.
Как и защо, безспорно би могла да каже по-добре чистата наука. Как функционира мозъкът на медиума при спиритичните сеанси? Каква е функцията на магнитното поле на присъстващите, които се включват във верига с него? Петър Дънов - студент в Бостън Това са само някои от общите хрумвания, които го вълнуват. Не е сигурен струва ли си да се преориентира човек нататък.
Но дори да е само медицина, това е от огромна полза, какъвто и да е бъдещият
път
, който щеше да поеме.
Петър виждаше как напредва Чакалов - няма какво да го усукваме - радваше му се, но и малко му завиждаше. Така или иначе, не можеше да се върне сега, след като тука никога няма да е на своето място, а в България не го чакаше нищо, за което да бърза да се връща. Накрая окончателното решение бе взето. Щеше да запише медицина. Пак в Бостънския университет, което щеше да е лесно.
към текста >>
Студентите тук чакат първата си среща със скалпела, процес, в който всичко е уточнено до последния детайл, защото колко
пъти
ще се идва тук, докато се стигне до пълното познаване на човешката анатомия! - разреза на кожата, после отмахването настрана на подкожната мазнина, след това внимателно дисекциране на отделните мускули, кръвоносни съдове, нерви, по-големи жлези! Какъв трепет е да препашеш престилката и да разтвориш на масата близо до себе си страницата на анатомията на професор Грей на тъкмо онази част от ръката или крака, по която ще работиш! Огромно, огромно, огромно море, което трябва да се преплува, докато станеш лекар - тук те подготвят за това! Няма секунда време за друго! Мечтата на Дънов нямаше да се осъществи и сега.
Изучаването на анатомия е автономно - всеки прави дисекции. Освен близката болница, към учебната програма на факултета има диспансер и хирургическа клиника. Преподавателското тяло се състои от четиридесет и трима преподаватели, като повече от половината са с професорска титла - могъщ тим! Всичко е идеално и явно много повече, отколкото може да очаква един студент по медицина - но сърцето е празно. Как да проникнеш тук в това, което те интересува? Горе, на таванското помещение на четвъртия етаж на огромното здание с големите прозорци за повече светлина, с оберихта над масите за дисекция?
Студентите тук чакат първата си среща със скалпела, процес, в който всичко е уточнено до последния детайл, защото колко
пъти
ще се идва тук, докато се стигне до пълното познаване на човешката анатомия! - разреза на кожата, после отмахването настрана на подкожната мазнина, след това внимателно дисекциране на отделните мускули, кръвоносни съдове, нерви, по-големи жлези! Какъв трепет е да препашеш престилката и да разтвориш на масата близо до себе си страницата на анатомията на професор Грей на тъкмо онази част от ръката или крака, по която ще работиш! Огромно, огромно, огромно море, което трябва да се преплува, докато станеш лекар - тук те подготвят за това! Няма секунда време за друго! Мечтата на Дънов нямаше да се осъществи и сега.
Към анатомията на Грей той щеше да се връща отново и отново десетки години по-късно, за да провери това или онова, щеше да използва приятеля си Чакалов в тези си усилия, но сега? И тук? Георги Чакалов вече завършваше, набираше вестника си и учеше, и дисекцираше, и правеше упражненията си по анестезия във Филаделфия, и даже му писа, че е подал документите си за конкурс за стажуване в една болница в Рочестър, щата Ню Йорк, и друга в Провиденс, Родайланд, и сега чакаше и се молеше да му излезе късметът, за да продължи нататък в пътя си на доктор. А той? Авторски блик В публикуваните спомени на някои ученици на Петър Дънов се разказва за запазените му бележници и дневника, който е водил по време на пребиваването си в Америка и веднага след завръщането си в България.
към текста >>
Георги Чакалов вече завършваше, набираше вестника си и учеше, и дисекцираше, и правеше упражненията си по анестезия във Филаделфия, и даже му писа, че е подал документите си за конкурс за стажуване в една болница в Рочестър, щата Ню Йорк, и друга в Провиденс, Родайланд, и сега чакаше и се молеше да му излезе късметът, за да продължи нататък в
пътя
си на доктор.
Как да проникнеш тук в това, което те интересува? Горе, на таванското помещение на четвъртия етаж на огромното здание с големите прозорци за повече светлина, с оберихта над масите за дисекция? Студентите тук чакат първата си среща със скалпела, процес, в който всичко е уточнено до последния детайл, защото колко пъти ще се идва тук, докато се стигне до пълното познаване на човешката анатомия! - разреза на кожата, после отмахването настрана на подкожната мазнина, след това внимателно дисекциране на отделните мускули, кръвоносни съдове, нерви, по-големи жлези! Какъв трепет е да препашеш престилката и да разтвориш на масата близо до себе си страницата на анатомията на професор Грей на тъкмо онази част от ръката или крака, по която ще работиш! Огромно, огромно, огромно море, което трябва да се преплува, докато станеш лекар - тук те подготвят за това! Няма секунда време за друго! Мечтата на Дънов нямаше да се осъществи и сега. Към анатомията на Грей той щеше да се връща отново и отново десетки години по-късно, за да провери това или онова, щеше да използва приятеля си Чакалов в тези си усилия, но сега? И тук?
Георги Чакалов вече завършваше, набираше вестника си и учеше, и дисекцираше, и правеше упражненията си по анестезия във Филаделфия, и даже му писа, че е подал документите си за конкурс за стажуване в една болница в Рочестър, щата Ню Йорк, и друга в Провиденс, Родайланд, и сега чакаше и се молеше да му излезе късметът, за да продължи нататък в
пътя
си на доктор.
А той? Авторски блик В публикуваните спомени на някои ученици на Петър Дънов се разказва за запазените му бележници и дневника, който е водил по време на пребиваването си в Америка и веднага след завръщането си в България. Тези материали биха ни обяснили точно какво е било състоянието му, как и защо е Взимал решенията си да премине в ново учебно заведение и защо е прекъснал следването си в Медицинския факултет на Бостънския университет. За съжаление по време на Втората световна война, когато бил евакуиран при членове на братството в село Мърчаево, Учителят изгорил дневника. Брат Галилей Величков обаче твърди, че дневникът след смъртта на Дънов е останал в братски ръце и че го е виждал.
към текста >>
Що се отнася до тефтерчетата, те били запазени от неговите
спътници
с огромни жертви по време на гоненето на дъновистите след 1950 г.
А той? Авторски блик В публикуваните спомени на някои ученици на Петър Дънов се разказва за запазените му бележници и дневника, който е водил по време на пребиваването си в Америка и веднага след завръщането си в България. Тези материали биха ни обяснили точно какво е било състоянието му, как и защо е Взимал решенията си да премине в ново учебно заведение и защо е прекъснал следването си в Медицинския факултет на Бостънския университет. За съжаление по време на Втората световна война, когато бил евакуиран при членове на братството в село Мърчаево, Учителят изгорил дневника. Брат Галилей Величков обаче твърди, че дневникът след смъртта на Дънов е останал в братски ръце и че го е виждал.
Що се отнася до тефтерчетата, те били запазени от неговите
спътници
с огромни жертви по време на гоненето на дъновистите след 1950 г.
от тогавашния режим. Били скрити в специални хранилища в морените на Витоша, но с годините идва ново поколение дъновисти. Тласкани от смесени чувства на неориентираност и жажда за самочувствие и контрол над словесното наследство на Петър Дънов, наследниците на учениците му опразват витошките скривалища. Много от пазените в тях материали окончателно изчезват, а някои вероятно биват унищожени с мотива, че днешните жители на планетата са недостойни за тайното учение на Учителя и ще го схванат грешно така, както той го е оставил. Накратко - наследниците на наследниците правят недостъпна част от тези по чудо запазени бележки, за да не се създадяло негативно отношение към Бялото братство.
към текста >>
53.
Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век
- Филип Филипов
Според изнесените от Рудолф Щайнер данни8 ясно се разбира, че има Ложа от дванадесет Учители9, отдавна изминали
пътя
, по който човечеството тепърва ще минава.
Тя може да бъде представена чрез идеята център-периферия. Центърът на човешкия Аз е самата искра Божия, дарена от Макрокосмичния Аз - Христос6, а периферията на Аз-а се структурира и образува по подобие на дванадесетичния Зодиак: три базови тенденции (Съзнаваща душа, Разсъдъчна душа и Сетивна душа), всяка с по четири вътрешни функции7. Външната сетивна дванадесетичност е периферията, имаща за център вътрешния микрокосмос на Аз-а, който, на свой ред, също има периферия от дванадесет иманентни функции и свой център - Христос. Но човешкият Аз е плод и проекция на макрокосмичния, общочовешки Аз. Има ли подобна организация Космическият Аз на човечеството и ако има, какво говори Духовната наука по този въпрос?
Според изнесените от Рудолф Щайнер данни8 ясно се разбира, че има Ложа от дванадесет Учители9, отдавна изминали
пътя
, по който човечеството тепърва ще минава.
За тези Учители на човечеството се знае, че динамично седем от тях постоянно са въплътени във физическия план, а останалите пет са в Духовния свят. Те често се движат в света като обикновени хора, но са носители на възвишени добродетели и работят за една заветна цел -човечеството да може практически да реализира Мъдростта, струяща от Светия Дух в Името Христово. В тези писмени отговори на Рудолф Щайнер се споменават имената на Учителя Исус, Кутхуми, Мория, Иларион, Сен-Жармен (Християн Розенкройц). От друга страна, Рудолф Щайнер говори и за една още по-възвишена Ложа, съставена от дванадесет човешки същества със степен на развитие Бодхисатва10. Тези изключително напреднали човеци обитават Света на Провидението и пряко съзерцават Христовото същество11.
към текста >>
С други думи,
принципът
на макрокосмичната азовост, самият Аз на човечеството има подобна структура, както Аз-ът на човека.
Неговата мисия започва приблизително шестотин години преди Обрата на времената. В поредица лекции Рудолф Щайнер говори и за Бодхисатва Аполон, проявил се чрез Орфей, който има специална мисия за развитие на човешката душа чрез музика.16 Според Елизабет Фрееде17 и според архитектурната имагинация, вложена от Рудолф Щайнер в интериора на малкия купол на първия Гьотеанум, може да се твърди, че шест от Бодхисатвите се проявяват преди Мистерията на Голгота и шест - след нея.18 И така, можем да очертаем следната идея*: Бялата ложа от Учителите на човечеството е едно единство. Този единен духовен организъм е подобен по структура на човешкия Аз, защото тази Ложа е по същество самият принцип на азовостга на човечеството19. Така Цялото проектира своя модел фрактално в своите части, като оформя т.нар. златна (слънчева) пропорция.
С други думи,
принципът
на макрокосмичната азовост, самият Аз на човечеството има подобна структура, както Аз-ът на човека.
Ако човешкият Аз има двойна дванадесетичност в себе си, изразена в дванадесетте сетива и дванадесетте вътрешни душевни функции, то Аз-ът на човечеството има двойна дванадесетичност, изразена съответно в Ложата на дванадесетте Учители - Махатми и Ложата на дванадесетте Велики Учители - Бодхисатви. Аз-ът на човека има свой съкровен център, който има пряка връзка с Христовото същество. Какъв е аналогът на този център в Аз-а на човечеството? Съкровеният център в Аз-а на човечеството е Натановата душа20, която е отделена и спасена от луциферичното изкушение по време на Лемурия. Тя е сродната душа на цялото човечество, сродната душа на първичния Адам.
към текста >>
Това е и последният
път
, когато Бодхисатвата се въплъщава във физическо тяло.32 Процесът на завършване на необходимостта от физическо въплъщение е съпроводен и от фаза на завършване на конкретната му мисия към човечеството.
За целта те използуват друга човешки същества и се вселяват (инкорпорират) в техните духовни структури. Хората, които се явяват един вид носители на Бодхисатвите, са високо посветени човешки индивидуалности. Особена закономерност в живота на Бодхисатвите е, че те остават неизвестни за света до 30-годишната си възраст.31 Част от Аз-а на Бодхисатвата прониква в предварително подготвените телесни структури на даден човек-носител, когато той е на приблизително 33 години. Настъпва коренна промяна (Рудолф Щайнер дава три важни знака, чрез които може да се различи съществото Бодхисатва): Бодхисатвата, проявил се чрез човека-носител, стои сякаш сам в света, несвързан с никаква верига учител-ученик, и словото му има изключителна морална сила, защото, благодарение на особената инкорпорация в човека-носител, успява да поддържа постоянна връзка както с духовното поле на Висшия Девакхан, така и с още по-висшия Свят на Провидението, откъдето извират великите принципи и добродетели на Христовото същество. Този процес на обмен с човешките същества на физическо поле протича периодично до момента, когато Бодхисатвата отработи способността сам да изгражда човешко тяло и по този начин да се роди като човек.
Това е и последният
път
, когато Бодхисатвата се въплъщава във физическо тяло.32 Процесът на завършване на необходимостта от физическо въплъщение е съпроводен и от фаза на завършване на конкретната му мисия към човечеството.
Тогава се казва, че съответният Бодхисатва се е издигнал до степента на развитие Буда. Най-общо, мисията на един Бодхисатва е насочена да подпомогне изработването на специални качества, добродетели и сили в човечеството, които съответстват на самото естество на дадения Велик Учител-Бодхисатва. Само част от въплъщенията на Учителите-Бодхисатви имат историческа известност. Когато един Бодхисатва завърши своята мисия, в последното си прераждане той преминава от степен Бодхисатва в степен Буда и предава водачеството на нов пратеник от Ложата на Светия Дух - Ложата на дванадесетте Бодхисатви". В това последно въплъщение учението на Бодхисатвата, станал Буда, обгръща цялото човечество.
към текста >>
Рудолф Щайнер уточнява в книгата „Езотерично християнство" (GA 130) и по-специално в своята лекция от 4.11.1911: „Бодхисатва Майтрея, който в миналото, сто години преди Христа, беше въплътен като [инкорпориран в индивидуалността на] Йешуа бен Пандира, като един вестител, като един проповедник на Христа във физическо тяло, той, който оттогава насам се е прераждал почти всеки сто години, е въплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христа в етерна дреха, в Етерно тяло, както някога беше предвестник на [физическата изява на] Христос." Може да се каже, че изричайки тези думи, Рудолф Щайнер поставя неформално една практическа задача пред всеки истински ученик, тръгнал по
пътеките
на Духовната наука Антропософия.
Гаутама Буда изпълнява своята мисия и около 600 г. пр. Хр. дарява на човечеството „Мъдростта, произтичаща от Състраданието и Любовта". Той навлиза в Света, наречен Нирвана, но едновременно с това дарява тиарата на Светия Дух на следващия Бодхисатва. Приблизително сто години преди въплъщението на Слънчевия Логос на Земята Бодхисатва Майтрея е вече исторически известен чрез своята проява посредством водача на есеите Йешуа бен Пандира.
Рудолф Щайнер уточнява в книгата „Езотерично християнство" (GA 130) и по-специално в своята лекция от 4.11.1911: „Бодхисатва Майтрея, който в миналото, сто години преди Христа, беше въплътен като [инкорпориран в индивидуалността на] Йешуа бен Пандира, като един вестител, като един проповедник на Христа във физическо тяло, той, който оттогава насам се е прераждал почти всеки сто години, е въплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христа в етерна дреха, в Етерно тяло, както някога беше предвестник на [физическата изява на] Христос." Може да се каже, че изричайки тези думи, Рудолф Щайнер поставя неформално една практическа задача пред всеки истински ученик, тръгнал по
пътеките
на Духовната наука Антропософия.
От решаването на тази кардинална задача пряко зависи правилното разбиране и реализиране на Етерното пришествие на Христос в душата на търсещия Истината. Това е така, защото Бодхисатва Майтрея, проявил себе си през първата половина на XX век, е имал специално отношение към разгърналата се Христова мисия в Астралния свят по същото време. За това отношение Рудолф Щайнер намеква с думите: „Той е въплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христос в етерна дреха." Всеки буден изследовател на езотеричното християнство би следвало да обърне специално внимание на тези пророчески думи на Рудолф Щайнер, ако наистина търси искрено и с цялата си душа познавателен път към Второто етерно пришествие на Христос. Щом като Бодхисатва Майтрея е подготвящият своята мисия „най-велик Учител, който се е явил, за да изясни на хората Христовото събитие в неговия пълен обхват" и щом като той „е въплътен също и сега", то за антропософа, търсещ озарението на Христовото етерно пришествие, е най-естествено да си зададе въпроса: Как мога да се докосна до учението на физически проявения в XX век Бодхисатва Майтрея, защото то ще даде жизнено необходимата ми гледна точка към съвременната изява на Христос? Това по същество е третият краеъгълен въпрос в този труд и ние ще се опитаме да представим тук един съвсем конкретен негов отговор.
към текста >>
За това отношение Рудолф Щайнер намеква с думите: „Той е въплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христос в етерна дреха." Всеки буден изследовател на езотеричното християнство би следвало да обърне специално внимание на тези пророчески думи на Рудолф Щайнер, ако наистина търси искрено и с цялата си душа познавателен
път
към Второто етерно пришествие на Христос.
Той навлиза в Света, наречен Нирвана, но едновременно с това дарява тиарата на Светия Дух на следващия Бодхисатва. Приблизително сто години преди въплъщението на Слънчевия Логос на Земята Бодхисатва Майтрея е вече исторически известен чрез своята проява посредством водача на есеите Йешуа бен Пандира. Рудолф Щайнер уточнява в книгата „Езотерично християнство" (GA 130) и по-специално в своята лекция от 4.11.1911: „Бодхисатва Майтрея, който в миналото, сто години преди Христа, беше въплътен като [инкорпориран в индивидуалността на] Йешуа бен Пандира, като един вестител, като един проповедник на Христа във физическо тяло, той, който оттогава насам се е прераждал почти всеки сто години, е въплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христа в етерна дреха, в Етерно тяло, както някога беше предвестник на [физическата изява на] Христос." Може да се каже, че изричайки тези думи, Рудолф Щайнер поставя неформално една практическа задача пред всеки истински ученик, тръгнал по пътеките на Духовната наука Антропософия. От решаването на тази кардинална задача пряко зависи правилното разбиране и реализиране на Етерното пришествие на Христос в душата на търсещия Истината. Това е така, защото Бодхисатва Майтрея, проявил себе си през първата половина на XX век, е имал специално отношение към разгърналата се Христова мисия в Астралния свят по същото време.
За това отношение Рудолф Щайнер намеква с думите: „Той е въплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христос в етерна дреха." Всеки буден изследовател на езотеричното християнство би следвало да обърне специално внимание на тези пророчески думи на Рудолф Щайнер, ако наистина търси искрено и с цялата си душа познавателен
път
към Второто етерно пришествие на Христос.
Щом като Бодхисатва Майтрея е подготвящият своята мисия „най-велик Учител, който се е явил, за да изясни на хората Христовото събитие в неговия пълен обхват" и щом като той „е въплътен също и сега", то за антропософа, търсещ озарението на Христовото етерно пришествие, е най-естествено да си зададе въпроса: Как мога да се докосна до учението на физически проявения в XX век Бодхисатва Майтрея, защото то ще даде жизнено необходимата ми гледна точка към съвременната изява на Христос? Това по същество е третият краеъгълен въпрос в този труд и ние ще се опитаме да представим тук един съвсем конкретен негов отговор. И така, поради ред окултни, етични и социални причини Рудолф Щайнер не е могъл директно да посочи индивидуалността, чрез която се е проявил Бодхисатва Майтрея. Но от друга страна, посредством многобройните ясновидски откровения, знаци и напътствия от окултната история на човечеството и някои, така да се каже, духовно-научни теореми, Рудолф Щайнер сякаш е щрихирал образа на Христовия пратеник, оставяйки на нас да довършим тази духовно-историческа картина и по този начин да направим първи стъпки в езотеричното християнство. Според нас чрез този метод по същество е дадена една нова Граалова задача, която се състои в търсенето и откриването на Словото на Бодхисатва Майтрея -посланика на Светия Дух в XX век.
към текста >>
Но от друга страна, посредством многобройните ясновидски откровения, знаци и
напътствия
от окултната история на човечеството и някои, така да се каже, духовно-научни теореми, Рудолф Щайнер сякаш е щрихирал образа на Христовия пратеник, оставяйки на нас да довършим тази духовно-историческа картина и по този начин да направим първи стъпки в езотеричното християнство.
Това е така, защото Бодхисатва Майтрея, проявил себе си през първата половина на XX век, е имал специално отношение към разгърналата се Христова мисия в Астралния свят по същото време. За това отношение Рудолф Щайнер намеква с думите: „Той е въплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христос в етерна дреха." Всеки буден изследовател на езотеричното християнство би следвало да обърне специално внимание на тези пророчески думи на Рудолф Щайнер, ако наистина търси искрено и с цялата си душа познавателен път към Второто етерно пришествие на Христос. Щом като Бодхисатва Майтрея е подготвящият своята мисия „най-велик Учител, който се е явил, за да изясни на хората Христовото събитие в неговия пълен обхват" и щом като той „е въплътен също и сега", то за антропософа, търсещ озарението на Христовото етерно пришествие, е най-естествено да си зададе въпроса: Как мога да се докосна до учението на физически проявения в XX век Бодхисатва Майтрея, защото то ще даде жизнено необходимата ми гледна точка към съвременната изява на Христос? Това по същество е третият краеъгълен въпрос в този труд и ние ще се опитаме да представим тук един съвсем конкретен негов отговор. И така, поради ред окултни, етични и социални причини Рудолф Щайнер не е могъл директно да посочи индивидуалността, чрез която се е проявил Бодхисатва Майтрея.
Но от друга страна, посредством многобройните ясновидски откровения, знаци и
напътствия
от окултната история на човечеството и някои, така да се каже, духовно-научни теореми, Рудолф Щайнер сякаш е щрихирал образа на Христовия пратеник, оставяйки на нас да довършим тази духовно-историческа картина и по този начин да направим първи стъпки в езотеричното християнство.
Според нас чрез този метод по същество е дадена една нова Граалова задача, която се състои в търсенето и откриването на Словото на Бодхисатва Майтрея -посланика на Светия Дух в XX век. За да навлезем в дълбочината на това езотерично търсене, е необходимо да разгледаме изминатия дотук духовен път към тази заветна цел. Ето защо ние ще представим преглед на изложените до момента възможни отговори на вече споменатия нов Граалов въпрос на нашето време. Преглед на вече изложени до момента хипотези по въпроса чрез коя исторически известна личност се е проявил в XX век Бодхисатва Майтрея.44 (1)Чрез изложения по-горе цитат от книгата „Езотерично християнство" става ясно, че Бодхисатва Майтрея е въплътен (по-точно - инкорпориран) в XX век и то по времето на Рудолф Щайнер. Той недвусмислено казва: „Бодхисатвата е въплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христос в етерна дреха." Когато един човек е проповедник в Името Христово, нещо повече - когато този проповедник работи за Второто етерно пришествие на Христовото същество, е невъзможно той да остане исторически неизвестен.
към текста >>
За да навлезем в дълбочината на това езотерично търсене, е необходимо да разгледаме изминатия дотук духовен
път
към тази заветна цел.
Щом като Бодхисатва Майтрея е подготвящият своята мисия „най-велик Учител, който се е явил, за да изясни на хората Христовото събитие в неговия пълен обхват" и щом като той „е въплътен също и сега", то за антропософа, търсещ озарението на Христовото етерно пришествие, е най-естествено да си зададе въпроса: Как мога да се докосна до учението на физически проявения в XX век Бодхисатва Майтрея, защото то ще даде жизнено необходимата ми гледна точка към съвременната изява на Христос? Това по същество е третият краеъгълен въпрос в този труд и ние ще се опитаме да представим тук един съвсем конкретен негов отговор. И така, поради ред окултни, етични и социални причини Рудолф Щайнер не е могъл директно да посочи индивидуалността, чрез която се е проявил Бодхисатва Майтрея. Но от друга страна, посредством многобройните ясновидски откровения, знаци и напътствия от окултната история на човечеството и някои, така да се каже, духовно-научни теореми, Рудолф Щайнер сякаш е щрихирал образа на Христовия пратеник, оставяйки на нас да довършим тази духовно-историческа картина и по този начин да направим първи стъпки в езотеричното християнство. Според нас чрез този метод по същество е дадена една нова Граалова задача, която се състои в търсенето и откриването на Словото на Бодхисатва Майтрея -посланика на Светия Дух в XX век.
За да навлезем в дълбочината на това езотерично търсене, е необходимо да разгледаме изминатия дотук духовен
път
към тази заветна цел.
Ето защо ние ще представим преглед на изложените до момента възможни отговори на вече споменатия нов Граалов въпрос на нашето време. Преглед на вече изложени до момента хипотези по въпроса чрез коя исторически известна личност се е проявил в XX век Бодхисатва Майтрея.44 (1)Чрез изложения по-горе цитат от книгата „Езотерично християнство" става ясно, че Бодхисатва Майтрея е въплътен (по-точно - инкорпориран) в XX век и то по времето на Рудолф Щайнер. Той недвусмислено казва: „Бодхисатвата е въплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христос в етерна дреха." Когато един човек е проповедник в Името Христово, нещо повече - когато този проповедник работи за Второто етерно пришествие на Христовото същество, е невъзможно той да остане исторически неизвестен. Освен това, за новата изява на Великия Учител на човечеството, наследил Гаутама Буда, е имало отдавна известни пророчества. Може би това довежда и до първия, явно неуспешен, опит за откриването на физическата изява на Бодхисатвата на настоящето.
към текста >>
Явно тук отново става въпрос за същия, описан по-горе, проблем, но в друг ракурс, който ще се опитаме да обясним чрез една аналогия: възможно е неподготвеният изследовател на светлината да се обърка и когато изследва за първи
път
призма, която разделя бялата светлина на цветни лъчи, да помисли, че призмата е по-старша, по-съществена и по-важна от самата светлина.
Те смесват и уеднаквяват в своите представи центъра с периферията на Бялата Ложа. Това най-вероятно става поради чисто методологични причини: в настоящата Михаелична епоха, в която духовната свобода на човешкия Аз е от жизнено значение, медиумизмът е напълно неадекватен и дори крайно опасен подход към Духовния свят. Този метод нарушава окултната хигиена на азовостта и превръща човека в лесна плячка за тъмни окултни сили. Попадайки в капана на медиумизма и окултната диктовка на псевдо-махатми, семейство Рьорих прави следващия неуспешен опит за познаване на Мировия Учител Майтрея. Елена Рьорих изразява идеята, че има трима Владици на Света: Буда, Христос и Майтрея, като Майтрея е Старшият, Първият и Последният сред тях, и освен това той е Цар на Царете и Учител на Учителите.46 Елена Рьорих обяснява, че Бодхисатва Майтрея отдавна е постигнал Озарението, станал е Буда и не му е необходимо физическо въплъщение, като естествено се проявява като Владика на Хималайска Шамбала47.
Явно тук отново става въпрос за същия, описан по-горе, проблем, но в друг ракурс, който ще се опитаме да обясним чрез една аналогия: възможно е неподготвеният изследовател на светлината да се обърка и когато изследва за първи
път
призма, която разделя бялата светлина на цветни лъчи, да помисли, че призмата е по-старша, по-съществена и по-важна от самата светлина.
В подобна ситуация са изпаднали създателите на Агни Йога: те прекомерно са хиперболизирали образа на Учителя Майтрея, като не могат да различат, че той е изключително чист и свят проводник на Христовите Сила и Живот. Поради тази причина и поради факта, че са попаднали под влиянието на източни окултисти, които явно не разбират дълбочината на Христовото същество, те стигат до такава степен на заблуждение, че влизат в цялостен конфликт както с класическите будистки предсказания за дейността на Бодхисатва Майтрея, така и с откровенията на антропософската наука по същата тема. Ако някой търси Граала, необходимо му е Различаване! (3) В края на земния път на Рудолф Щайнер, а и веднага след това, в антропософските среди започва интензивен изследователски процес, насочен към разкриване на загадката относно пророчеството за Бодхисатва Майтрея. От една страна, съвсем ясно се разбира, че без директното и конкретно познаване на Христовия пратеник в XX век съществува сериозна и реална опасност да не се познае в пълнота Етерното пришествие на Христос48. От друга страна, се натрупват сериозни данни за мисията на Бодхисатва Майтрея от самия факт, че започва изследване и синтезиране на трудовете на Рудолф Щайнер.
към текста >>
Ако някой търси Граала, необходимо му е Различаване! (3) В края на земния
път
на Рудолф Щайнер, а и веднага след това, в антропософските среди започва интензивен изследователски процес, насочен към разкриване на загадката относно пророчеството за Бодхисатва Майтрея.
Попадайки в капана на медиумизма и окултната диктовка на псевдо-махатми, семейство Рьорих прави следващия неуспешен опит за познаване на Мировия Учител Майтрея. Елена Рьорих изразява идеята, че има трима Владици на Света: Буда, Христос и Майтрея, като Майтрея е Старшият, Първият и Последният сред тях, и освен това той е Цар на Царете и Учител на Учителите.46 Елена Рьорих обяснява, че Бодхисатва Майтрея отдавна е постигнал Озарението, станал е Буда и не му е необходимо физическо въплъщение, като естествено се проявява като Владика на Хималайска Шамбала47. Явно тук отново става въпрос за същия, описан по-горе, проблем, но в друг ракурс, който ще се опитаме да обясним чрез една аналогия: възможно е неподготвеният изследовател на светлината да се обърка и когато изследва за първи път призма, която разделя бялата светлина на цветни лъчи, да помисли, че призмата е по-старша, по-съществена и по-важна от самата светлина. В подобна ситуация са изпаднали създателите на Агни Йога: те прекомерно са хиперболизирали образа на Учителя Майтрея, като не могат да различат, че той е изключително чист и свят проводник на Христовите Сила и Живот. Поради тази причина и поради факта, че са попаднали под влиянието на източни окултисти, които явно не разбират дълбочината на Христовото същество, те стигат до такава степен на заблуждение, че влизат в цялостен конфликт както с класическите будистки предсказания за дейността на Бодхисатва Майтрея, така и с откровенията на антропософската наука по същата тема.
Ако някой търси Граала, необходимо му е Различаване! (3) В края на земния
път
на Рудолф Щайнер, а и веднага след това, в антропософските среди започва интензивен изследователски процес, насочен към разкриване на загадката относно пророчеството за Бодхисатва Майтрея.
От една страна, съвсем ясно се разбира, че без директното и конкретно познаване на Христовия пратеник в XX век съществува сериозна и реална опасност да не се познае в пълнота Етерното пришествие на Христос48. От друга страна, се натрупват сериозни данни за мисията на Бодхисатва Майтрея от самия факт, че започва изследване и синтезиране на трудовете на Рудолф Щайнер. Става ясно, че Рудолф Щайнер е бил под пряката инспирация на Бодхисатва Майтрея за известен период от време49. Освен това се разбира, че в разговора си с Фридрих Рителмайер (август 1921 г.) Рудолф Щайнер е намекнал, че онзи, който се прояви чрез Иешуа бен Пандира, сега отново се е родил в началото на столетието. Реализира се нова хипотеза, според която самият Рудолф Щайнер е приемникът и проявителят на Бодхисатвата на XX век.
към текста >>
Рудолф Щайнер сам напълно определено и на два
пъти
се изказва по този повод в отговор на зададени му въпроси по време [на изнасяне цикъла „Евангелието на Матея" в Берн, септември 1910 г.] и малко по-късно в Берлин." Всеки търсещ истината антропософ, който сериозно е запознат с терминологията на Духовната наука и изследва систематично, логически и с дневна будност антропософските литературни източници, знае, че термините инкорпорация и инспирация са две напълно различни понятия.
Освен това се разбира, че в разговора си с Фридрих Рителмайер (август 1921 г.) Рудолф Щайнер е намекнал, че онзи, който се прояви чрез Иешуа бен Пандира, сега отново се е родил в началото на столетието. Реализира се нова хипотеза, според която самият Рудолф Щайнер е приемникът и проявителят на Бодхисатвата на XX век. Тази теза няма бъдеще, защото достатъчно много антропософски изследователи намират и обосновават достатъчно добре противното. Например Сергей Прокофиев в своя труд „Ставането на християнската езотерика в XX век и противодействащите и сили", том III, стр. 95, подчертава: „...Всяка идентификация на индивидуалността на Рудолф Щайнер с индивидуалността на Бодхисатва Майтрея би била голяма грешка.
Рудолф Щайнер сам напълно определено и на два
пъти
се изказва по този повод в отговор на зададени му въпроси по време [на изнасяне цикъла „Евангелието на Матея" в Берн, септември 1910 г.] и малко по-късно в Берлин." Всеки търсещ истината антропософ, който сериозно е запознат с терминологията на Духовната наука и изследва систематично, логически и с дневна будност антропософските литературни източници, знае, че термините инкорпорация и инспирация са две напълно различни понятия.
Рудолф Щайнер ясно определя: „Бодхисатвата е въплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христа в етерна дреха", от което става ясно, че той говори за реализираната инкорпорация на Бодхисатва Майтрея в някоя друга човешка индивидуалност. Би било крайно тщеславно и окултно нехигиенично Рудолф Щайнер да говори за Великия Учител на нашата съвременна епоха и да има предвид всъщност себе си. Теза от такъв порядък е явно понятийно недоразумение, но това не пречи тя да е крайно опасна. Това е така, защото подобна мисъл сериозно подкопава етичните основи на антропософията, а ние знаем, че нейният създател е пример за смирение и морална чистота. От друга страна, Елизабет Фрееде предоставя друг съществен довод против хипотезата за идентификация на индивидуалността на Рудолф ГЦайнер като приемник на индивидуалността на Бодхисатва Майтрея.
към текста >>
под прякото
напътствие
на Учителя Петър Дънов емигрира във Франция.
в днешна Македония, който има ранно изразени духовни интереси, включително и към антропософията. През 1917 г. се среща с Учителя Петър Дънов във Варна, който е известен още с духовното си име Беинса Дуно, и става негов последовател. Участва в духовния живот на езотерико-християнската Школа, създадена от Учителя Петър Дънов през 1922 г., която има двадесет и три годишни цикъла и два езотерични класа. През 1937 г.
под прякото
напътствие
на Учителя Петър Дънов емигрира във Франция.
През 1953 г. в Бонфен той учредява Fraternite Blanche Universelle, което по своята идейна и социална структура е подобие на създадената от Учителя Петър Дънов в България духовна братска верига, имаща за свой идеал десетте Христови йерархии (от разумните човешки души до Братята на Любовта - Серафими), които Беинса Дуно нарича Всемирно Бяло Братство. Глава на този жив организъм от Йерархии на Виделината е Христос.56 През 1959 г. Михаил Йванов посещава Индия, среща се с Бабаджи и независимо че приема санскритски звучащото духовно име Омраам Микаел Айванхов, остава верен на импулса, приет от Учителя Петър Дънов. До края на земния си път през 1986 г.
към текста >>
До края на земния си
път
през 1986 г.
под прякото напътствие на Учителя Петър Дънов емигрира във Франция. През 1953 г. в Бонфен той учредява Fraternite Blanche Universelle, което по своята идейна и социална структура е подобие на създадената от Учителя Петър Дънов в България духовна братска верига, имаща за свой идеал десетте Христови йерархии (от разумните човешки души до Братята на Любовта - Серафими), които Беинса Дуно нарича Всемирно Бяло Братство. Глава на този жив организъм от Йерархии на Виделината е Христос.56 През 1959 г. Михаил Йванов посещава Индия, среща се с Бабаджи и независимо че приема санскритски звучащото духовно име Омраам Микаел Айванхов, остава верен на импулса, приет от Учителя Петър Дънов.
До края на земния си
път
през 1986 г.
той интензивно работи като лектор, придобива хиляди последователи, а езотерико-християнският метод Паневритмия, дадена от неговия Учител Беинса Дуно, се изпълнява в десетки страни.57 Навлизайки в конкретните детайли, веднага става ясно, че хората, които виждат в лицето на Михаил Иванов Бодхисатвата на XX век, а дори и коментаторите на тази теза, които приемат позицията, че Бодхисатвата трябва да се е родил по обикновен човешки начин в началото на века, отново правят груба грешка поради непознаване на духовните ориентири, дадени съвсем конкретно от Рудолф Щайнер. Те отново смесват неправилно и отъждествяват индивидуалността на човека-проводник и индивидуалността на човека-бодхисатва, но вече относно друга личност. Интересен е фактът, че и Валентин Томберг, и Михаил Иванов са родени все през 1900 г., което явно обърква доста хора, които не познават в дълбочина духовно-научните дадености на антропософията. Но в случая с Михаил Иванов е много по-съществен друг факт: през цялото време на своята дейност и на много места в своето слово той постоянно и многократно е изтъквал, че има свой духовен Учител и това е Учителя Петър Дънов. Нещо повече, един по-задълбочен прочит на неговите лекции веднага констатира, че по същество те представляват частна интерпретативна и творческа гледна точка към Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно).
към текста >>
(6) Когато човек се развива азово и едновременно с това силно се устремява към някакъв духовен идеал, понякога настъпва типична грешка, която се явява един от опасните капани в
пътя
на духовното развитие.
След като се знае, че след коренната трансформация на съзнанието на човека-носител той ще се изяви духовно могъщо, но сякаш сам в света58, така да се каже, непроизлизащ от никаква верига учител-ученик, веднага се разбира, че Михаил Иванов не е Бодхисатвата на XX век, защото той има свой духовен Учител, който въобще не крие, а напротив - широко прогласява. И всеки, който задълбочено познава дейността на този духовен лидер, няма да направи грешката да твърди, че това е предсказаният от антропософията Бодхисатва. А хората, който коментират тези твърдения, трябва без какъвто и да е фундаменталистки уклон първо добре да изучат дадено духовно-социално явление и едва после да приемат или отхвърлят дадена теза. Ако при Валентин Томберг се наблюдава един много сериозен идеен разрив, стигащ до крайности, от рода на свързване с напълно идейно-контрастни социални импулси, отричане на основни идеи на антропософията и в края на краищата явно подценяване на значимостта и сериозността на импулса, даден от Рудолф Щайнер, то напротив, Михаил Иванов до края на живота си се самоопределя като ученик на Учителя Петър Дънов. За да се открие Граала, трябва да се обърне внимание и на най-малките неща, но със свещено отношение - разумно и безкритично.
(6) Когато човек се развива азово и едновременно с това силно се устремява към някакъв духовен идеал, понякога настъпва типична грешка, която се явява един от опасните капани в
пътя
на духовното развитие.
Става въпрос за това, че когато един духовно търсещ Аз се стреми интензивно към възвишен Учител, извор на Божествена Мъдрост, понякога той попада в капана на самоидентификацията със самия обект на стремеж. Такова човешко его има в себе си опасното съчетание от силен копнеж към дадена висша цел и скрито тщеславие и мания за величие -достига се до едно неправилно уеднаквяване на ученика с Учителя. Това взривоопасно съчетание довежда до ситуации, когато последователи на някакви езотерични пътища, които са се докоснали до предсказанията за новата изява на Бодхисатва Майтрея в настоящата епоха, до такава степен загубват представа за себе си и реалността, че направо прокламират себе си в света като конкретна изява на чакания от езотериците на изтока и запада Световен Велик Учител. Обикновено такъв човек постъпва по следния начин: или прави недвусмислени намеци, че той именно е Бодхисатва Майтрея, или дори нещо повече - около своята 33-та годишнина такъв псевдоокултист обявява на всеуслушание, че вече не е старата личност, а е самият Бодхисатва. За да предпази от подобни изкушения всеки искрено търсещ последовател на езотеричното християнство, Рудолф Щайнер изказва окултната мярка, че Бодхисатва Майтрея, изявяващ се XX век, няма да прокламира сам себе си.59 Това се прави не само, за да се спазят законите на чистота и смирението в окултния път.
към текста >>
Това взривоопасно съчетание довежда до ситуации, когато последователи на някакви езотерични
пътища
, които са се докоснали до предсказанията за новата изява на Бодхисатва Майтрея в настоящата епоха, до такава степен загубват представа за себе си и реалността, че направо прокламират себе си в света като конкретна изява на чакания от езотериците на изтока и запада Световен Велик Учител.
Ако при Валентин Томберг се наблюдава един много сериозен идеен разрив, стигащ до крайности, от рода на свързване с напълно идейно-контрастни социални импулси, отричане на основни идеи на антропософията и в края на краищата явно подценяване на значимостта и сериозността на импулса, даден от Рудолф Щайнер, то напротив, Михаил Иванов до края на живота си се самоопределя като ученик на Учителя Петър Дънов. За да се открие Граала, трябва да се обърне внимание и на най-малките неща, но със свещено отношение - разумно и безкритично. (6) Когато човек се развива азово и едновременно с това силно се устремява към някакъв духовен идеал, понякога настъпва типична грешка, която се явява един от опасните капани в пътя на духовното развитие. Става въпрос за това, че когато един духовно търсещ Аз се стреми интензивно към възвишен Учител, извор на Божествена Мъдрост, понякога той попада в капана на самоидентификацията със самия обект на стремеж. Такова човешко его има в себе си опасното съчетание от силен копнеж към дадена висша цел и скрито тщеславие и мания за величие -достига се до едно неправилно уеднаквяване на ученика с Учителя.
Това взривоопасно съчетание довежда до ситуации, когато последователи на някакви езотерични
пътища
, които са се докоснали до предсказанията за новата изява на Бодхисатва Майтрея в настоящата епоха, до такава степен загубват представа за себе си и реалността, че направо прокламират себе си в света като конкретна изява на чакания от езотериците на изтока и запада Световен Велик Учител.
Обикновено такъв човек постъпва по следния начин: или прави недвусмислени намеци, че той именно е Бодхисатва Майтрея, или дори нещо повече - около своята 33-та годишнина такъв псевдоокултист обявява на всеуслушание, че вече не е старата личност, а е самият Бодхисатва. За да предпази от подобни изкушения всеки искрено търсещ последовател на езотеричното християнство, Рудолф Щайнер изказва окултната мярка, че Бодхисатва Майтрея, изявяващ се XX век, няма да прокламира сам себе си.59 Това се прави не само, за да се спазят законите на чистота и смирението в окултния път. Ако Бодхисатва Майтрея директно заяви кой е конкретно, той ще прекъсне неправилно свободните условия за духовно израстване на съвременния езотеричен ученик, което се постига чрез самото му търсене и Грааловия стремеж към Словото на Посланика на Светия Дух на Земята, обещан от Христос. Бодхисатвата, който един ден ще стане първия Христов Просветлен - най-великия Учител в Христовите Сила и Живот, няма да обявява пред света своята същност и изява. Неговата Божествена индивидуалност интензивно ще работи за Второто пришествие на Христос в човешките души-това е най-същественото, това е най-важната цел на Бодхисатва Майтрея.
към текста >>
За да предпази от подобни изкушения всеки искрено търсещ последовател на езотеричното християнство, Рудолф Щайнер изказва окултната мярка, че Бодхисатва Майтрея, изявяващ се XX век, няма да прокламира сам себе си.59 Това се прави не само, за да се спазят законите на чистота и смирението в окултния
път
.
(6) Когато човек се развива азово и едновременно с това силно се устремява към някакъв духовен идеал, понякога настъпва типична грешка, която се явява един от опасните капани в пътя на духовното развитие. Става въпрос за това, че когато един духовно търсещ Аз се стреми интензивно към възвишен Учител, извор на Божествена Мъдрост, понякога той попада в капана на самоидентификацията със самия обект на стремеж. Такова човешко его има в себе си опасното съчетание от силен копнеж към дадена висша цел и скрито тщеславие и мания за величие -достига се до едно неправилно уеднаквяване на ученика с Учителя. Това взривоопасно съчетание довежда до ситуации, когато последователи на някакви езотерични пътища, които са се докоснали до предсказанията за новата изява на Бодхисатва Майтрея в настоящата епоха, до такава степен загубват представа за себе си и реалността, че направо прокламират себе си в света като конкретна изява на чакания от езотериците на изтока и запада Световен Велик Учител. Обикновено такъв човек постъпва по следния начин: или прави недвусмислени намеци, че той именно е Бодхисатва Майтрея, или дори нещо повече - около своята 33-та годишнина такъв псевдоокултист обявява на всеуслушание, че вече не е старата личност, а е самият Бодхисатва.
За да предпази от подобни изкушения всеки искрено търсещ последовател на езотеричното християнство, Рудолф Щайнер изказва окултната мярка, че Бодхисатва Майтрея, изявяващ се XX век, няма да прокламира сам себе си.59 Това се прави не само, за да се спазят законите на чистота и смирението в окултния
път
.
Ако Бодхисатва Майтрея директно заяви кой е конкретно, той ще прекъсне неправилно свободните условия за духовно израстване на съвременния езотеричен ученик, което се постига чрез самото му търсене и Грааловия стремеж към Словото на Посланика на Светия Дух на Земята, обещан от Христос. Бодхисатвата, който един ден ще стане първия Христов Просветлен - най-великия Учител в Христовите Сила и Живот, няма да обявява пред света своята същност и изява. Неговата Божествена индивидуалност интензивно ще работи за Второто пришествие на Христос в човешките души-това е най-същественото, това е най-важната цел на Бодхисатва Майтрея. А дали човешките индивидуалности, които ще слушат на живо неговите проповеди и беседи, ще имат будността да го разберат съвсем конкретно и да го познаят в дълбочина, или това ще стане, след като той завърши своята конкретна физическа изява, е второстепенен въпрос, пряко зависещ от настоящата степен на развитие на човечеството и от наличието на достатъчно напреднали в Духовната наука души. Може да се каже, че сякаш чрез пророчествата за Бодхисатва Майтрея, които са достъпни за всеки, Учителите на Бялата Ложа поставят на изпит за духовна зрялост и развитие на добродетели всеки езотерик, навлязъл в тази област.
към текста >>
чрез поемата, наречена „Химн на Азия", че в негово лице се изпълва пророчеството за Бодхисатва Майтрея.60 Друг подобен пример е дейността на създателя на нова религия, но този
път
в Китай.
Не трябва да се забравя, че от своя страна, тъмните адепти запълват всеки вакуум с какви ли не инсинуации, криейки се зад параден окултизъм и използвайки невежеството и изследователската инертност на хората. Не по-малко важен принцип е споменатата закономерност от Рудолф Щайнер: обикновено едва приблизително сто години след изявата на един могъщ духовен Учител човечеството осъзнава частично или в пълнота неговата същност и учение - това е един вид мярка за настоящата степен на развитие на хората. Всички тези закономерности и знаци в окултната наука не пречат да се появят какви ли не псевдоокултисти с грандомански стремежи, които директно и открито в света обявяват себе си, че са самият Бодхисатва Майтрея, предсказан, че ще се изяви както от будистките пророчества, така и в трудовете на Елена Блаватска и Рудолф Щайнер. Например създателят на модерната нова религия Сциентология - Рон Хъбард (1911-1986) (L. Ron Hubbard) недвусмислено обявява в периода 1955-56 г.
чрез поемата, наречена „Химн на Азия", че в негово лице се изпълва пророчеството за Бодхисатва Майтрея.60 Друг подобен пример е дейността на създателя на нова религия, но този
път
в Китай.
Лу Жонг Уй (1849-1925) (Lu Zhong Yi), 17-ят патриарх на духовното течение Ай-Куан Tao (I-Kuan Тао), прокламира себе си като инкарнация на Бодхисатва Майтрея. Друга, малко по-сложна, ситуация е дейността на родения през 1922 г. в Шотландия артист и окултист Бенджамин Креме, основател на организацията Share International. Видял, че езотеричните изследвания по темата за Бодхисатва Майтрея са в своеобразна криза, Бенджамин Креме не се съобразява с описаната от Рудолф Щайнер ритмичност на изявата на Великия Учител61. Той започва да говори от 1975 г.
към текста >>
Той има трудна младост, през която не само минава през крайна бедност, странстване сред племената на американските континенти и попадане на няколко
пъти
в затвор, но и през лекторски изяви в теософска обстановка, дълбоко запознаване с текстове на окултното общество F.R.A.
за това, че чаканият от мнозина Майтрея е на Земята и се проявява на редица места по планетата. Дори Бенджамин Креме демонстрира снимка на Майтрея, направена при т.нар. случай в Кения през 1988 г., когато мъж, обявил се за Майтрея и появил се пред шест хиляди човека в Африка, е заснет в момент на своята изява. Бенджамин Креме започва да изготвя нещо като програма или прогноза-предсказание къде отново ще се появи Учителят Майтрея, но се оказва, че неговите прогнози са или зле скалъпени инсинуации и театрални постановки, или въобще не се случват. Още по-красноречив и поучителен пример е животът на родения в Централна Америка (Богота, Колумбия) Виктор Мануел Гомез Родригес, известен повече с името Самаел Аун Веор (1917-1977)62.
Той има трудна младост, през която не само минава през крайна бедност, странстване сред племената на американските континенти и попадане на няколко
пъти
в затвор, но и през лекторски изяви в теософска обстановка, дълбоко запознаване с текстове на окултното общество F.R.A.
(Fraternitas Rosicruciana Antiqua), включително и с достъпните в Централна Америка по негово време трудове на Елена Блаватска и Рудолф Щайнер. Той не само открито говори за т.нар. бяла сексуална магия, но и в средата на 50-те години на XX век, приблизително около неговата 30-а годишнина, открито заявява в т.нар. Водолейското съобщение (The Aquarian Message): „Майтрея Буда Самаел е Калки Аватар на Новата Епоха." Той недвусмислено казва, че е върховният учител, известен като Майтрея Буда или Калки Аватар, а дори е и описаният в Апокалипсиса Бял Ездач, и нещо повече - той се самообявява за предсказания Велик Учител, за който говорят духовни лидери в лицето на Рудолф Щайнер и Елена Блаватска. По-късно основава Гностична асоцияция за антропологични, културни и научни изследвания и се свързва със Свами Шивананда от Индия.
към текста >>
Този, който търси Светия Граал, трябва да е свободен от всяко тщеславие и грандомания - той помни винаги, че е само скромен
пътник
в
Пътя
Христов.
бяла сексуална магия, но и в средата на 50-те години на XX век, приблизително около неговата 30-а годишнина, открито заявява в т.нар. Водолейското съобщение (The Aquarian Message): „Майтрея Буда Самаел е Калки Аватар на Новата Епоха." Той недвусмислено казва, че е върховният учител, известен като Майтрея Буда или Калки Аватар, а дори е и описаният в Апокалипсиса Бял Ездач, и нещо повече - той се самообявява за предсказания Велик Учител, за който говорят духовни лидери в лицето на Рудолф Щайнер и Елена Блаватска. По-късно основава Гностична асоцияция за антропологични, културни и научни изследвания и се свързва със Свами Шивананда от Индия. Умира от рак на стомаха през лятото на 1977 г. Изглежда обаче Самаел Аун Веор не е имал достъп до лекцията на Рудолф Щайнер, изнесена на 21.09.1911 г., и не е разбирал, че Бодхисатвата на Добродетелта е извор на безкрайно смирение и морална чистота.
Този, който търси Светия Граал, трябва да е свободен от всяко тщеславие и грандомания - той помни винаги, че е само скромен
пътник
в
Пътя
Христов.
Само по този начин може да се продължи напред към заветната цел. (7) Всеки път, когато Граалът постави задачата пред човечеството да бъде търсен и намерен, след тежки трудности идва и часът на последните изпитания, свързани с него - изпитания, които показват, че намирането му е близо. Може би четири са тези последни изпити: (i) отчаяни, почти всички търсачи вече не намират никаква надежда; те или загиват по пътя, или забравят за търсенето, или напълно се обезверяват от тежките изпитания и отричат въобще самото съществуване на Граала - настъпва сякаш най-дълбокият мрак на отчаянието, точно преди първите лъчи на зората; (ii) малцина търсачи на Граала намират заветното тайно място, където се пази Свещения потир, но откриват, че е скрит сред множество фалшиви, пъстри и опасни чаши, като всяка една от тях зове страстно да бъде избрана - търсачите замират в страх и невъзможност да познаят кой е верният избор; (iii) някои от търсачите потъват в омайния хипнотичен зов на някоя от фалшивите чаши, избират нея и погубват себе си; (iv) други си казват: „Свършено е! Щом не можем да различим коя от всички тези чаши е Граала, той явно завинаги и окончателно не може да бъде намерен, защото се проявява само някъде в отвъдното... Поне ще си останем със светлите думи на онзи, който ни сочеше Пътя към Граала." Днес, почти сто години след като Рудолф Щайнер събра търсещите благородни души и им даде ясни знаци как да бъде намерен Светия Граал на нашето време, как да бъде открито Словото на Бодхисатва Майтрея, проявил се в XX век, сякаш се намираме именно в най-тежкото време. Едни са се отчаяли напълно или вече са се отказали от търсенето, като изтъкват нещо от рода на: „Търсенето на Бодхисатвата и неговото Слово не е на дневен ред пред антропософа. Нас не ни интересува този въпрос, сега той не е толкова съществен и важен." Други, потопени в умишлено създаденото изпитание на многото различни хипотези за това кой е Бодхисатвата, изпадат във вцепенение и потъват в блатото на страха и съмнението.
към текста >>
(7) Всеки
път
, когато Граалът постави задачата пред човечеството да бъде търсен и намерен, след тежки трудности идва и часът на последните изпитания, свързани с него - изпитания, които показват, че намирането му е близо.
По-късно основава Гностична асоцияция за антропологични, културни и научни изследвания и се свързва със Свами Шивананда от Индия. Умира от рак на стомаха през лятото на 1977 г. Изглежда обаче Самаел Аун Веор не е имал достъп до лекцията на Рудолф Щайнер, изнесена на 21.09.1911 г., и не е разбирал, че Бодхисатвата на Добродетелта е извор на безкрайно смирение и морална чистота. Този, който търси Светия Граал, трябва да е свободен от всяко тщеславие и грандомания - той помни винаги, че е само скромен пътник в Пътя Христов. Само по този начин може да се продължи напред към заветната цел.
(7) Всеки
път
, когато Граалът постави задачата пред човечеството да бъде търсен и намерен, след тежки трудности идва и часът на последните изпитания, свързани с него - изпитания, които показват, че намирането му е близо.
Може би четири са тези последни изпити: (i) отчаяни, почти всички търсачи вече не намират никаква надежда; те или загиват по пътя, или забравят за търсенето, или напълно се обезверяват от тежките изпитания и отричат въобще самото съществуване на Граала - настъпва сякаш най-дълбокият мрак на отчаянието, точно преди първите лъчи на зората; (ii) малцина търсачи на Граала намират заветното тайно място, където се пази Свещения потир, но откриват, че е скрит сред множество фалшиви, пъстри и опасни чаши, като всяка една от тях зове страстно да бъде избрана - търсачите замират в страх и невъзможност да познаят кой е верният избор; (iii) някои от търсачите потъват в омайния хипнотичен зов на някоя от фалшивите чаши, избират нея и погубват себе си; (iv) други си казват: „Свършено е! Щом не можем да различим коя от всички тези чаши е Граала, той явно завинаги и окончателно не може да бъде намерен, защото се проявява само някъде в отвъдното... Поне ще си останем със светлите думи на онзи, който ни сочеше Пътя към Граала." Днес, почти сто години след като Рудолф Щайнер събра търсещите благородни души и им даде ясни знаци как да бъде намерен Светия Граал на нашето време, как да бъде открито Словото на Бодхисатва Майтрея, проявил се в XX век, сякаш се намираме именно в най-тежкото време. Едни са се отчаяли напълно или вече са се отказали от търсенето, като изтъкват нещо от рода на: „Търсенето на Бодхисатвата и неговото Слово не е на дневен ред пред антропософа. Нас не ни интересува този въпрос, сега той не е толкова съществен и важен." Други, потопени в умишлено създаденото изпитание на многото различни хипотези за това кой е Бодхисатвата, изпадат във вцепенение и потъват в блатото на страха и съмнението. Трети са омаяни от някоя от вече споменатите фалшиви хипотези и цял живот сеят в душите на хората илюзии и заблуждения. А четвърти казват: „Мисията на Бодхисатвата е била напълно блокирана от лидерите на тогавашното Теософско общество [Ани Безант и Чарлс Ледбитер] и някой друг е трябвало да му помогне за нейното изпълнение.
към текста >>
Може би четири са тези последни изпити: (i) отчаяни, почти всички търсачи вече не намират никаква надежда; те или загиват по
пътя
, или забравят за търсенето, или напълно се обезверяват от тежките изпитания и отричат въобще самото съществуване на Граала - настъпва сякаш най-дълбокият мрак на отчаянието, точно преди първите лъчи на зората; (ii) малцина търсачи на Граала намират заветното тайно място, където се пази Свещения потир, но откриват, че е скрит сред множество фалшиви, пъстри и опасни чаши, като всяка една от тях зове страстно да бъде избрана - търсачите замират в страх и невъзможност да познаят кой е верният избор; (iii) някои от търсачите потъват в омайния хипнотичен зов на някоя от фалшивите чаши, избират нея и погубват себе си; (iv) други си казват: „Свършено е! Щом не можем да различим коя от всички тези чаши е Граала, той явно завинаги и окончателно не може да бъде намерен, защото се проявява само някъде в отвъдното... Поне ще си останем със светлите думи на онзи, който ни сочеше
Пътя
към Граала." Днес, почти сто години след като Рудолф Щайнер събра търсещите благородни души и им даде ясни знаци как да бъде намерен Светия Граал на нашето време, как да бъде открито Словото на Бодхисатва Майтрея, проявил се в XX век, сякаш се намираме именно в най-тежкото време.
Умира от рак на стомаха през лятото на 1977 г. Изглежда обаче Самаел Аун Веор не е имал достъп до лекцията на Рудолф Щайнер, изнесена на 21.09.1911 г., и не е разбирал, че Бодхисатвата на Добродетелта е извор на безкрайно смирение и морална чистота. Този, който търси Светия Граал, трябва да е свободен от всяко тщеславие и грандомания - той помни винаги, че е само скромен пътник в Пътя Христов. Само по този начин може да се продължи напред към заветната цел. (7) Всеки път, когато Граалът постави задачата пред човечеството да бъде търсен и намерен, след тежки трудности идва и часът на последните изпитания, свързани с него - изпитания, които показват, че намирането му е близо.
Може би четири са тези последни изпити: (i) отчаяни, почти всички търсачи вече не намират никаква надежда; те или загиват по
пътя
, или забравят за търсенето, или напълно се обезверяват от тежките изпитания и отричат въобще самото съществуване на Граала - настъпва сякаш най-дълбокият мрак на отчаянието, точно преди първите лъчи на зората; (ii) малцина търсачи на Граала намират заветното тайно място, където се пази Свещения потир, но откриват, че е скрит сред множество фалшиви, пъстри и опасни чаши, като всяка една от тях зове страстно да бъде избрана - търсачите замират в страх и невъзможност да познаят кой е верният избор; (iii) някои от търсачите потъват в омайния хипнотичен зов на някоя от фалшивите чаши, избират нея и погубват себе си; (iv) други си казват: „Свършено е! Щом не можем да различим коя от всички тези чаши е Граала, той явно завинаги и окончателно не може да бъде намерен, защото се проявява само някъде в отвъдното... Поне ще си останем със светлите думи на онзи, който ни сочеше
Пътя
към Граала." Днес, почти сто години след като Рудолф Щайнер събра търсещите благородни души и им даде ясни знаци как да бъде намерен Светия Граал на нашето време, как да бъде открито Словото на Бодхисатва Майтрея, проявил се в XX век, сякаш се намираме именно в най-тежкото време.
Едни са се отчаяли напълно или вече са се отказали от търсенето, като изтъкват нещо от рода на: „Търсенето на Бодхисатвата и неговото Слово не е на дневен ред пред антропософа. Нас не ни интересува този въпрос, сега той не е толкова съществен и важен." Други, потопени в умишлено създаденото изпитание на многото различни хипотези за това кой е Бодхисатвата, изпадат във вцепенение и потъват в блатото на страха и съмнението. Трети са омаяни от някоя от вече споменатите фалшиви хипотези и цял живот сеят в душите на хората илюзии и заблуждения. А четвърти казват: „Мисията на Бодхисатвата е била напълно блокирана от лидерите на тогавашното Теософско общество [Ани Безант и Чарлс Ледбитер] и някой друг е трябвало да му помогне за нейното изпълнение. Не е място сега да се занимаваме със спекулациите за това чрез коя личност в друг случай [при условие, че няма противодействия от ложите на левия път] е можело да действа Бодхисатвата.
към текста >>
Не е място сега да се занимаваме със спекулациите за това чрез коя личност в друг случай [при условие, че няма противодействия от ложите на левия
път
] е можело да действа Бодхисатвата.
Може би четири са тези последни изпити: (i) отчаяни, почти всички търсачи вече не намират никаква надежда; те или загиват по пътя, или забравят за търсенето, или напълно се обезверяват от тежките изпитания и отричат въобще самото съществуване на Граала - настъпва сякаш най-дълбокият мрак на отчаянието, точно преди първите лъчи на зората; (ii) малцина търсачи на Граала намират заветното тайно място, където се пази Свещения потир, но откриват, че е скрит сред множество фалшиви, пъстри и опасни чаши, като всяка една от тях зове страстно да бъде избрана - търсачите замират в страх и невъзможност да познаят кой е верният избор; (iii) някои от търсачите потъват в омайния хипнотичен зов на някоя от фалшивите чаши, избират нея и погубват себе си; (iv) други си казват: „Свършено е! Щом не можем да различим коя от всички тези чаши е Граала, той явно завинаги и окончателно не може да бъде намерен, защото се проявява само някъде в отвъдното... Поне ще си останем със светлите думи на онзи, който ни сочеше Пътя към Граала." Днес, почти сто години след като Рудолф Щайнер събра търсещите благородни души и им даде ясни знаци как да бъде намерен Светия Граал на нашето време, как да бъде открито Словото на Бодхисатва Майтрея, проявил се в XX век, сякаш се намираме именно в най-тежкото време. Едни са се отчаяли напълно или вече са се отказали от търсенето, като изтъкват нещо от рода на: „Търсенето на Бодхисатвата и неговото Слово не е на дневен ред пред антропософа. Нас не ни интересува този въпрос, сега той не е толкова съществен и важен." Други, потопени в умишлено създаденото изпитание на многото различни хипотези за това кой е Бодхисатвата, изпадат във вцепенение и потъват в блатото на страха и съмнението. Трети са омаяни от някоя от вече споменатите фалшиви хипотези и цял живот сеят в душите на хората илюзии и заблуждения. А четвърти казват: „Мисията на Бодхисатвата е била напълно блокирана от лидерите на тогавашното Теософско общество [Ани Безант и Чарлс Ледбитер] и някой друг е трябвало да му помогне за нейното изпълнение.
Не е място сега да се занимаваме със спекулациите за това чрез коя личност в друг случай [при условие, че няма противодействия от ложите на левия
път
] е можело да действа Бодхисатвата.
В това време (1910-1913) Рудолф Щайнер е бил непосредствено инспириран от пребиваващия в духовните светове Бодхисатва. [И благодарение на това в XX век] Бодхисатвата е имал възможност да изпълни своята мисия чрез него, без каквато и да е замяна в личността на Рудолф Щайнер или описаното по-горе внезапно превръщане на неговото същество. Възможно да е имало временна астрална инкорпорация [а не описаната инкорпорация, пронизваща етерното тяло], при това - без заместване на личността, което е било възможно в резултат на придобитото от Рудолф Щайнер розенкройцерско посвещение..."63 Човек, четящ задълбочено тези интересни предположения и разсъждения, констатира и директно вижда как те влизат в конкретен и сериозен концептуален и логически сблъсък с редица изказвания по темата, изречени от Посветения Рудолф Щайнер. Ние ще посочим поне четири: (i) „Бодхисатва Мамрея, който в миналото, сто години преди Христа, беше въплътен като Йешуа бен Пандира, като един вестител, като един проповедник на Христа във физическо тяло..., той, който оттогава насам се е прераждал почти всеки сто години, е въплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христа в етерна дреха..."64; (ii) изказването на Рудолф Щайнер през август 1921 г. относно раждането на Бодхисатвата около началото на столетието; (iii) „Също в нашата епоха, сега в XX век, от този Бодхисатва, който някога ще стане Майтрея Буда, изхождат най-важните учения върху Христовото същество и върху Синовете на Огъня на индийците..."65; (iv) „Всеки Бодхисатва, който се издига до степента Буда, има свой приемник, свой последовател.
към текста >>
А самият Рудолф Щайнер изтъква, че жизнено е необходимо след около 3000 години не само да има едно нормално развито и осъзнало Мъдростта на Осемстепенния
път
човечество, но освен това е необходимо да има и хора, които през вековете правилно са разпознавали и конкретно са реализирали в своя живот повелите на Бодхисатвата и останалите Учители, действащи в Христос.
на многото тъмни дела на адептите на злото Учителите на Христовата виделина могат да противопоставят един или два импулса и това е достатъчно за адекватното балансиране спрямо силите на тъмнината или дори за тяхното пълно ликвидиране. Непременно трябва да се изтъкне и фактът, че визираната позиция на някои сериозни антропософски изследователи крие в себе си и друга съществена слабост. Всеки сто години Бодхисатвата, който един ден ще стане Буда Майтрея, се проявява отново и отново, но ако предсказаното конкретно историческо проявление в XX век умишлено или неумишлено се обяви за неслучило се (при условие, че то все пак се е случило), като всъщност цитираните антропософски изследователи не са разбрали за него, така то може да остане реално непроучено, неразбрано и неприето не само от антропософските среди, но и от цялото човечество по принцип. Това е така, защото антропософската социална среда е един вид специален духовен орган на цялото човечество. Ако за огромно нещастие това се случи, едва ли следващите проявления на Бодхисатвата в XXI, XXII век и прочее ще бъдат правилно разпознати и възприети от човечеството и едва ли хората ще имат правилната подготовка за кулминацията на неговата мисия след приблизително 3000 години.
А самият Рудолф Щайнер изтъква, че жизнено е необходимо след около 3000 години не само да има едно нормално развито и осъзнало Мъдростта на Осемстепенния
път
човечество, но освен това е необходимо да има и хора, които през вековете правилно са разпознавали и конкретно са реализирали в своя живот повелите на Бодхисатвата и останалите Учители, действащи в Христос.
Това ще превърне Осемстепенния път в реално действаща сила на Любовта, бликаща от техните души към целия свят67. Именно от такива узрели в Любовта души ще има нужда Бодхисатвата, който ще стане Буда Майтрея, за да реализира в пълнота своята мисия. Нещо повече - ако ние нямаме истинно и точно разбиране на Бодхисатвата на XX век, ние всъщност няма да имаме правилна подготовка и пълноценно преживяване на най-важното събитие на настоящата Михаелична епоха - Второто етерно пришествие на Христос. Ето защо един от първите изследователи на въпроса за Бодхисатвата, който провежда в Антропософското общество една ранна версия на цитираните предположения, Адолф Аренсон, в една своя лекция, изнесена около 1925 г., честно и духовно-научно изтъква, цитирайки Рудолф Щайнер: „Едва когато сме се ориентирали чрез Бодхисатвите, ние се издигаме по един правилен начин до разбирането на това, което е бил Христос за човечеството, което Той може да бъде и ще бъде непрестанно в бъдещето."68 Адолф Аренсон направо казва: „Ние можем да се издигнем до едно истинско познание на делото наХристос само когато сме се оставили първо да бъдем ориентирани от Бодхисатвата. Това не означава нищо по-малко, освен че ако не познаваме Христовия пратеник от двадесетото столетие, би съществувала опасността да не познаем също и самия Христос, когато Той ще се яви в етерен образ."69 Ето защо е жизнено необходимо за цялостното развитие на съвременното езотерично християнство да се възприеме не само инспиративната проява на Бодхисатвата през Рудолф Щайнер, но да се стигне докрай в Грааловото търсене и да се открие и конкретно-исторически проявената проповед на Бодхисатва Майтрея в името на Второто пришествие на Христос, а не прибързано да се обявява, че тя просто не се е случила.
към текста >>
Това ще превърне Осемстепенния
път
в реално действаща сила на Любовта, бликаща от техните души към целия свят67.
Непременно трябва да се изтъкне и фактът, че визираната позиция на някои сериозни антропософски изследователи крие в себе си и друга съществена слабост. Всеки сто години Бодхисатвата, който един ден ще стане Буда Майтрея, се проявява отново и отново, но ако предсказаното конкретно историческо проявление в XX век умишлено или неумишлено се обяви за неслучило се (при условие, че то все пак се е случило), като всъщност цитираните антропософски изследователи не са разбрали за него, така то може да остане реално непроучено, неразбрано и неприето не само от антропософските среди, но и от цялото човечество по принцип. Това е така, защото антропософската социална среда е един вид специален духовен орган на цялото човечество. Ако за огромно нещастие това се случи, едва ли следващите проявления на Бодхисатвата в XXI, XXII век и прочее ще бъдат правилно разпознати и възприети от човечеството и едва ли хората ще имат правилната подготовка за кулминацията на неговата мисия след приблизително 3000 години. А самият Рудолф Щайнер изтъква, че жизнено е необходимо след около 3000 години не само да има едно нормално развито и осъзнало Мъдростта на Осемстепенния път човечество, но освен това е необходимо да има и хора, които през вековете правилно са разпознавали и конкретно са реализирали в своя живот повелите на Бодхисатвата и останалите Учители, действащи в Христос.
Това ще превърне Осемстепенния
път
в реално действаща сила на Любовта, бликаща от техните души към целия свят67.
Именно от такива узрели в Любовта души ще има нужда Бодхисатвата, който ще стане Буда Майтрея, за да реализира в пълнота своята мисия. Нещо повече - ако ние нямаме истинно и точно разбиране на Бодхисатвата на XX век, ние всъщност няма да имаме правилна подготовка и пълноценно преживяване на най-важното събитие на настоящата Михаелична епоха - Второто етерно пришествие на Христос. Ето защо един от първите изследователи на въпроса за Бодхисатвата, който провежда в Антропософското общество една ранна версия на цитираните предположения, Адолф Аренсон, в една своя лекция, изнесена около 1925 г., честно и духовно-научно изтъква, цитирайки Рудолф Щайнер: „Едва когато сме се ориентирали чрез Бодхисатвите, ние се издигаме по един правилен начин до разбирането на това, което е бил Христос за човечеството, което Той може да бъде и ще бъде непрестанно в бъдещето."68 Адолф Аренсон направо казва: „Ние можем да се издигнем до едно истинско познание на делото наХристос само когато сме се оставили първо да бъдем ориентирани от Бодхисатвата. Това не означава нищо по-малко, освен че ако не познаваме Христовия пратеник от двадесетото столетие, би съществувала опасността да не познаем също и самия Христос, когато Той ще се яви в етерен образ."69 Ето защо е жизнено необходимо за цялостното развитие на съвременното езотерично християнство да се възприеме не само инспиративната проява на Бодхисатвата през Рудолф Щайнер, но да се стигне докрай в Грааловото търсене и да се открие и конкретно-исторически проявената проповед на Бодхисатва Майтрея в името на Второто пришествие на Христос, а не прибързано да се обявява, че тя просто не се е случила. Търсачът на Граала е верен на търсеното докрай.
към текста >>
Той разрешава всички поставени му задачи, без да се усъмнява в своя Учител, и напредва в
Пътя
си без страх и без тъмнина, с Любов и Светлина! Именно това най-трудно и пълно с изпитания време е знак, че изгревът на Светия Граал в наши дни е близо.
Именно от такива узрели в Любовта души ще има нужда Бодхисатвата, който ще стане Буда Майтрея, за да реализира в пълнота своята мисия. Нещо повече - ако ние нямаме истинно и точно разбиране на Бодхисатвата на XX век, ние всъщност няма да имаме правилна подготовка и пълноценно преживяване на най-важното събитие на настоящата Михаелична епоха - Второто етерно пришествие на Христос. Ето защо един от първите изследователи на въпроса за Бодхисатвата, който провежда в Антропософското общество една ранна версия на цитираните предположения, Адолф Аренсон, в една своя лекция, изнесена около 1925 г., честно и духовно-научно изтъква, цитирайки Рудолф Щайнер: „Едва когато сме се ориентирали чрез Бодхисатвите, ние се издигаме по един правилен начин до разбирането на това, което е бил Христос за човечеството, което Той може да бъде и ще бъде непрестанно в бъдещето."68 Адолф Аренсон направо казва: „Ние можем да се издигнем до едно истинско познание на делото наХристос само когато сме се оставили първо да бъдем ориентирани от Бодхисатвата. Това не означава нищо по-малко, освен че ако не познаваме Христовия пратеник от двадесетото столетие, би съществувала опасността да не познаем също и самия Христос, когато Той ще се яви в етерен образ."69 Ето защо е жизнено необходимо за цялостното развитие на съвременното езотерично християнство да се възприеме не само инспиративната проява на Бодхисатвата през Рудолф Щайнер, но да се стигне докрай в Грааловото търсене и да се открие и конкретно-исторически проявената проповед на Бодхисатва Майтрея в името на Второто пришествие на Христос, а не прибързано да се обявява, че тя просто не се е случила. Търсачът на Граала е верен на търсеното докрай.
Той разрешава всички поставени му задачи, без да се усъмнява в своя Учител, и напредва в
Пътя
си без страх и без тъмнина, с Любов и Светлина! Именно това най-трудно и пълно с изпитания време е знак, че изгревът на Светия Граал в наши дни е близо.
Нека бъде Виделина! В името на зората на Учителя, който пряко съзерцава Христовите Сила и Живот, нека се освободим от всички изкушаващи хипотези и да направим решителен скок към истината за Бодхисатвата на XX век. Нова теза за историческата проява на Бодхисатва Майтрея в XX век По-нататък в тази разработка ще се опитаме да реализираме една нова теза за това чрез коя индивидуалност се е проявил Бодхисатвата на XX век и къде може да бъде намерено най-същественото - настоящото Слово на онзи Учител, който един ден ще донесе най-дълбокото разбиране на Христовата мисия. Но преди това сме длъжни да направим някои уточнения. Един от основните мотиви, движещ настоящата разработка, е стремежът към духовно-научна методология. Според авторите на този труд тя е твърде специфичен синтез от характеристиките, присъщи по-скоро на идеала за съвременната научност, от една страна: (i) непривързаност и свобода от всяка догматика, (ii) готовност за вслушване във всеки нов, добре обоснован или новооткрит ракурс на дадена теза, (iii) систематичен стремеж към структурирана обоснованост и доказателствено ст и (iv) интелектуална честност и откритост в цялостния научен процес; а от друга страна, от характерните качества на духовно-изследователската дейност: (i) работа с вътрешни за съзнанието на изследователя процеси и опитности, (ii) насочване на мисълта към възвишена духовна реалност, (iii) навигация през сложната знакова среда от имагинативни прозрения, инспиративни размишления и творческо-интуитивни преживявания, (iv) постоянна будност спрямо изкушаващи и замърсяващи съзнанието процеси и (v) съзнателен и целенасочен стремеж към самоконтрол спрямо новополучените по вътрешен начин данни, основан на добродетелна самопроверка.
към текста >>
След всичко, казано за методологията, сме длъжни да изразим искрено следните предварителни положения: (i) разискването на една нова теза няма за цел да внесе още по-голям хаос в духовните търсения по изследваната тема и не представлява атака срещу едно ново проявление на Бодхисатвата през XXI век; (ii) няма никаква „тайна ложа" или „йезуитски орден", който да е „поръчал" настоящите идейни разработки в тази монография; (iii) ако се намерят или вече има съвсем ясни и добре обосновани доказателства, или литературни източници, които оборват новоизложената теза, авторите честно и открито ще я преразгледат и ще я подложат на щателна реконструкция или дори - на ликвидация; защото тази разработка в края на краищата е само духовно-научно търсене на Истината по въпроса за Бодхисатвата на XX век и трябва да се каже, че изследователската група не е обсебена и привързана към собствените си тези; (iv) авторите нямат личностно отношение към хората, които са разработили и предложили някоя от вече показаните седем хипотези, и се стремят към безпристрастен и свободен от фундаментализъм и догматизъм подход; (v) съвсем ясно се съзнава сериозната отговорност, която се поема с едно такова разработване и излагане на настоящите тези, но едновременно с това твърдо се вярва, че духовно-научният стремеж изисква Михаелична смелост; (vi)
екипът
, разработил тези идеи, не желае да налага фанатично своите разработки и има за идеал свободната, посветена на Архангел Михаел, чиста творческа мисъл и духовно-научен изследователски подход.
Нека бъде Виделина! В името на зората на Учителя, който пряко съзерцава Христовите Сила и Живот, нека се освободим от всички изкушаващи хипотези и да направим решителен скок към истината за Бодхисатвата на XX век. Нова теза за историческата проява на Бодхисатва Майтрея в XX век По-нататък в тази разработка ще се опитаме да реализираме една нова теза за това чрез коя индивидуалност се е проявил Бодхисатвата на XX век и къде може да бъде намерено най-същественото - настоящото Слово на онзи Учител, който един ден ще донесе най-дълбокото разбиране на Христовата мисия. Но преди това сме длъжни да направим някои уточнения. Един от основните мотиви, движещ настоящата разработка, е стремежът към духовно-научна методология. Според авторите на този труд тя е твърде специфичен синтез от характеристиките, присъщи по-скоро на идеала за съвременната научност, от една страна: (i) непривързаност и свобода от всяка догматика, (ii) готовност за вслушване във всеки нов, добре обоснован или новооткрит ракурс на дадена теза, (iii) систематичен стремеж към структурирана обоснованост и доказателствено ст и (iv) интелектуална честност и откритост в цялостния научен процес; а от друга страна, от характерните качества на духовно-изследователската дейност: (i) работа с вътрешни за съзнанието на изследователя процеси и опитности, (ii) насочване на мисълта към възвишена духовна реалност, (iii) навигация през сложната знакова среда от имагинативни прозрения, инспиративни размишления и творческо-интуитивни преживявания, (iv) постоянна будност спрямо изкушаващи и замърсяващи съзнанието процеси и (v) съзнателен и целенасочен стремеж към самоконтрол спрямо новополучените по вътрешен начин данни, основан на добродетелна самопроверка.
След всичко, казано за методологията, сме длъжни да изразим искрено следните предварителни положения: (i) разискването на една нова теза няма за цел да внесе още по-голям хаос в духовните търсения по изследваната тема и не представлява атака срещу едно ново проявление на Бодхисатвата през XXI век; (ii) няма никаква „тайна ложа" или „йезуитски орден", който да е „поръчал" настоящите идейни разработки в тази монография; (iii) ако се намерят или вече има съвсем ясни и добре обосновани доказателства, или литературни източници, които оборват новоизложената теза, авторите честно и открито ще я преразгледат и ще я подложат на щателна реконструкция или дори - на ликвидация; защото тази разработка в края на краищата е само духовно-научно търсене на Истината по въпроса за Бодхисатвата на XX век и трябва да се каже, че изследователската група не е обсебена и привързана към собствените си тези; (iv) авторите нямат личностно отношение към хората, които са разработили и предложили някоя от вече показаните седем хипотези, и се стремят към безпристрастен и свободен от фундаментализъм и догматизъм подход; (v) съвсем ясно се съзнава сериозната отговорност, която се поема с едно такова разработване и излагане на настоящите тези, но едновременно с това твърдо се вярва, че духовно-научният стремеж изисква Михаелична смелост; (vi)
екипът
, разработил тези идеи, не желае да налага фанатично своите разработки и има за идеал свободната, посветена на Архангел Михаел, чиста творческа мисъл и духовно-научен изследователски подход.
Преди да започнем същинското излагане на новата теза, сме длъжни да обърнем специално внимание на един важен детайл от последната, седма, хипотеза за конкретното проявление на Бодхисатвата. Както вече споменахме, още Адолф Аренсон излага в лекция, изнесена около 1925 г., една ранна форма на тази хипотеза, а по-късно Сергей Прокофиев подробно разгръща разгледаното вече предположение, че всъщност в XX век е нямало физическо проявление на Бодхисатвата, а само духовно влияние върху Рудолф Щайнер, инспирирано от Бодхисатва Майтрея. Вече показахме как тази идея крие в себе си сериозно логическо противоречие и е белег за концептуална пробойна в разработките на настоящите антропософски лидери. Ние, от една страна, не сме съгласни с тази разпространена в официалните антропософски среди хипотеза и вярваме в духовно-научната пълнота и цялостна логичност на всички идеи, изразени от Рудолф Щайнер. От друга страна, искрено уважаваме и сме благодарни за сериозния принос и прокарания изследователски път от Сергей Прокофиев относно настоящата тема.
към текста >>
От друга страна, искрено уважаваме и сме благодарни за сериозния принос и прокарания изследователски
път
от Сергей Прокофиев относно настоящата тема.
След всичко, казано за методологията, сме длъжни да изразим искрено следните предварителни положения: (i) разискването на една нова теза няма за цел да внесе още по-голям хаос в духовните търсения по изследваната тема и не представлява атака срещу едно ново проявление на Бодхисатвата през XXI век; (ii) няма никаква „тайна ложа" или „йезуитски орден", който да е „поръчал" настоящите идейни разработки в тази монография; (iii) ако се намерят или вече има съвсем ясни и добре обосновани доказателства, или литературни източници, които оборват новоизложената теза, авторите честно и открито ще я преразгледат и ще я подложат на щателна реконструкция или дори - на ликвидация; защото тази разработка в края на краищата е само духовно-научно търсене на Истината по въпроса за Бодхисатвата на XX век и трябва да се каже, че изследователската група не е обсебена и привързана към собствените си тези; (iv) авторите нямат личностно отношение към хората, които са разработили и предложили някоя от вече показаните седем хипотези, и се стремят към безпристрастен и свободен от фундаментализъм и догматизъм подход; (v) съвсем ясно се съзнава сериозната отговорност, която се поема с едно такова разработване и излагане на настоящите тези, но едновременно с това твърдо се вярва, че духовно-научният стремеж изисква Михаелична смелост; (vi) екипът, разработил тези идеи, не желае да налага фанатично своите разработки и има за идеал свободната, посветена на Архангел Михаел, чиста творческа мисъл и духовно-научен изследователски подход. Преди да започнем същинското излагане на новата теза, сме длъжни да обърнем специално внимание на един важен детайл от последната, седма, хипотеза за конкретното проявление на Бодхисатвата. Както вече споменахме, още Адолф Аренсон излага в лекция, изнесена около 1925 г., една ранна форма на тази хипотеза, а по-късно Сергей Прокофиев подробно разгръща разгледаното вече предположение, че всъщност в XX век е нямало физическо проявление на Бодхисатвата, а само духовно влияние върху Рудолф Щайнер, инспирирано от Бодхисатва Майтрея. Вече показахме как тази идея крие в себе си сериозно логическо противоречие и е белег за концептуална пробойна в разработките на настоящите антропософски лидери. Ние, от една страна, не сме съгласни с тази разпространена в официалните антропософски среди хипотеза и вярваме в духовно-научната пълнота и цялостна логичност на всички идеи, изразени от Рудолф Щайнер.
От друга страна, искрено уважаваме и сме благодарни за сериозния принос и прокарания изследователски
път
от Сергей Прокофиев относно настоящата тема.
Чистосърдечно се надяваме в неговия честен духовно-научен подход и вярваме, че до такава вътрешно противоречива хипотеза сее стигнало поради сериозни и обективни социално-исторически причини. От една страна, многобройните десетилетия търсене и ненамиране на един духовен импулс, който явно е социално различен от антропософията, уморява и довежда до сериозна обновителна криза и липса на консолидация в социалния организъм на Антропософското общество. Уморяват и изтощават постоянните концептуални битки с фалшиви и деструктивни хипотези. От друга страна, много дълго време територията на Източна Европа е политически и културно откъсната. Има един вид информационна блокада поради идеологическите причини на т.нар.
към текста >>
Има реална възможност, заедно с централизацията и отказа от търсенето на другия структурен полюс на съвременното езотерично християнство - творческия импулс на Бодхисатвата в XX век, да се отвори
пътят
към фундаменталистки уклони в Антропософското общество и постепенно то да загуби думата научен от своя духовно-научен стремеж и така да се превърне в стереотипна религиозна организация.
Има един вид информационна блокада поради идеологическите причини на т.нар. студена война. Това допълнително забавя духовно-научния изследователски процес и усилва кризата. Тази умора и забавяне, тази духовно-научна криза провокира стремеж към централизация с цел защита от деструкгивните влияния. Този импулс крие в себе си обаче и сериозна опасност.
Има реална възможност, заедно с централизацията и отказа от търсенето на другия структурен полюс на съвременното езотерично християнство - творческия импулс на Бодхисатвата в XX век, да се отвори
пътят
към фундаменталистки уклони в Антропософското общество и постепенно то да загуби думата научен от своя духовно-научен стремеж и така да се превърне в стереотипна религиозна организация.
Ето защо обновителният импулс, който антропософията ще придобие, ако се разкрие истината за Бодхисатвата, ако се отвори достъп до неговото Слово, е жизнено необходим за реализацията на Духовната наука в нейния цялостен Михаеличен идеал. Но има ред тъмни сили, които поставят външни и вътрешни препятствия пред всеки, дръзнал да направи връзка между двата клона на съвременното езотерично християнство. Духовно-историческата необходимост, т.е. волята на Космичния Христос, волята на всички Христови йерархии и волята на Великите Учители на човечеството, събрали се през IV в. сл. Хр.
към текста >>
Именно в Първото българско царство възниква и се разгръща толкова широко за пръв
път
в Европа едно обновено манихейско учение - Богомилството.
сл. Хр.72 Дейността на Гаутама Буда през VII-VIII век в духовното пространство на Черно море вероятно съвпада със създаването на България край устието на река Дунав през 681 г. - една от най-старите държави в Европа. Прабългарите, славяните и траките са трите племена, създали съвременната българска народност. Тази народност приема християнството като своя официална религия и успоредно с това приема и утвърждава славянската писменост на светите Кирил и Методий, едни от покровителите на съвременна Европа. С това България става духовен и културен център за славянските народи, обитаващи границите на формиралото се по-късно Източно Православие.
Именно в Първото българско царство възниква и се разгръща толкова широко за пръв
път
в Европа едно обновено манихейско учение - Богомилството.
Създадено е от третия син на цар Симеон Велики (от втората му съпруга Мариам) Боян Мага (Бениамин) с помощта на двама тайнствени сирийски християнски Посветени, които предават на учредената езотерико-християнска школа оригиналите на Евангелието от Йоан. Учението за Милостта Божия се разгръща мощно в цяла България. Така духовния импулс на Великия Учител Манес влиза за първи път в контакт със славянството, създавайки много братски богомилски общини, които практикуват непознати за Европа ценности - реформация на социално-политическите структури, братски начин на живот, спиритуална свобода, равноправие на жената, вегетарианство, стремеж за социално приложение на принципите на Първичното християнство. Независимо че са преследвани и изгаряни на клади, те успяват да пръснат искрите на Реформацията и Ренесанса в цяла Европа чрез своите преки духовни наследници - теченията на албигойците, бугрите, катарите и розенкройцерите.73 Именно сред тези мощни духовни условия74, където са работили импулсите на Великите Учители на човечеството - Орфей, Питагор, Буда, Манес, в съвременна България на XX век се проявява едно силно езотерико-християнско учение, основано от Учителя Петър Дънов. То е наречено, както вече казахме, Учение на Всемирното Бяло Братство и има за глава Христовия Дух, който ръководи духовен организъм от десет чина - от Разумните човешки души до Братята на Любовта, наричани Серафими.
към текста >>
Така духовния импулс на Великия Учител Манес влиза за първи
път
в контакт със славянството, създавайки много братски богомилски общини, които практикуват непознати за Европа ценности - реформация на социално-политическите структури, братски начин на живот, спиритуална свобода, равноправие на жената, вегетарианство, стремеж за социално приложение на принципите на Първичното християнство.
Тази народност приема християнството като своя официална религия и успоредно с това приема и утвърждава славянската писменост на светите Кирил и Методий, едни от покровителите на съвременна Европа. С това България става духовен и културен център за славянските народи, обитаващи границите на формиралото се по-късно Източно Православие. Именно в Първото българско царство възниква и се разгръща толкова широко за пръв път в Европа едно обновено манихейско учение - Богомилството. Създадено е от третия син на цар Симеон Велики (от втората му съпруга Мариам) Боян Мага (Бениамин) с помощта на двама тайнствени сирийски християнски Посветени, които предават на учредената езотерико-християнска школа оригиналите на Евангелието от Йоан. Учението за Милостта Божия се разгръща мощно в цяла България.
Така духовния импулс на Великия Учител Манес влиза за първи
път
в контакт със славянството, създавайки много братски богомилски общини, които практикуват непознати за Европа ценности - реформация на социално-политическите структури, братски начин на живот, спиритуална свобода, равноправие на жената, вегетарианство, стремеж за социално приложение на принципите на Първичното християнство.
Независимо че са преследвани и изгаряни на клади, те успяват да пръснат искрите на Реформацията и Ренесанса в цяла Европа чрез своите преки духовни наследници - теченията на албигойците, бугрите, катарите и розенкройцерите.73 Именно сред тези мощни духовни условия74, където са работили импулсите на Великите Учители на човечеството - Орфей, Питагор, Буда, Манес, в съвременна България на XX век се проявява едно силно езотерико-християнско учение, основано от Учителя Петър Дънов. То е наречено, както вече казахме, Учение на Всемирното Бяло Братство и има за глава Христовия Дух, който ръководи духовен организъм от десет чина - от Разумните човешки души до Братята на Любовта, наричани Серафими. Това Учение, основано на обновеното чрез принципите на кармата и прераждането християнство, за няколко десетилетия разгръща мащабна духовна дейност по гръбнака на Българската държава. Петър Дънов (1864-1944) е роден край черноморския град Варна, където е ипоставено началото на Синархическата верига на Бялото Братство. В сърцето на България - в старопрестолния град Велико Търново се провеждат ежегодни братски събори, а в единствената столица в Европа, носеща свещеното име София, се създава братска община Изгрев със стотици последователи.
към текста >>
Прилага се уникална методология, основана на духовните традиции на езотеричното християнство: мистична работа със Словото; посрещане на изгрева на Слънцето; практикуване на физически упражнения, пронизани с духовен смисъл; съзерцаване на мистична картина-имагинация във форма на Пентаграм, онагледяваща стъпките в
Пътя
на ученика; пеене на духовни песни и систематична работа с мистична музика; интензивна работа чрез метода на молитвата; размишление и медитация върху специално цветово-подбрани текстове от Библията - метод на Завета на цветните лъчи на Светлината; приложение на хранителните режими на вегетарианството и плодоядството; проникнат с идеен стремеж пост; приложение на мистерията на общите братски обеди и вечери; ежедневно възпитание на братска взаимопомощ и любов към всичко живо.
в гр. София се изнасят стотици неделни беседи, посветени на езотеричното разбиране на Христовата мисия, отразена в Евангелията, и се оформя поредица от издадени книги, която носи заглавието Сила и Живот75. От 1922 г. до 1944 г. работи първата християнска Езотерична школа в Европа, имаща два класа (Младежки и Общ) с двадесет и три годишни цикъла.
Прилага се уникална методология, основана на духовните традиции на езотеричното християнство: мистична работа със Словото; посрещане на изгрева на Слънцето; практикуване на физически упражнения, пронизани с духовен смисъл; съзерцаване на мистична картина-имагинация във форма на Пентаграм, онагледяваща стъпките в
Пътя
на ученика; пеене на духовни песни и систематична работа с мистична музика; интензивна работа чрез метода на молитвата; размишление и медитация върху специално цветово-подбрани текстове от Библията - метод на Завета на цветните лъчи на Светлината; приложение на хранителните режими на вегетарианството и плодоядството; проникнат с идеен стремеж пост; приложение на мистерията на общите братски обеди и вечери; ежедневно възпитание на братска взаимопомощ и любов към всичко живо.
Едни от най-живописните методи, прилагани от Учителя Петър Дънов, са братските събори, идейни екскурзии и излети по високите над 2000 метра български планини, чрез което се възпитава свята любов към Живата разумна природа, израз на творческата дейност на Ангелските йерархии. Кулминацията на чистия братски живот на хилядите последователи на Учението е преживяването на Христовото присъствие чрез жива космогония във формата на етерен синтез от музика, поетичен текст, мистичен танц, образна медитация и молитва - синтез, наречен Паневритмия. Учителя Петър Дънов се проявява като изключителен терапевт - през десетилетията активна духовна дейност са излекувани хиляди българи чрез духовни, природни и нетрадиционни методи. В свещен завет към човечеството Учителя завещава около четири хиляди беседи, публикувани в над триста тома, и няколко десетки музикални произведения. До този момент той е най-издаваният в България автор, а през 2006 г.
към текста >>
Ако наистина сме достигнали логически и разсъдъчно до тази нова теза за конкретното историческо проявление на Бодхисатва Майтрея в XX век по сравнително косвени и опосредствени
пътища
, нека сега се опитаме съвсем накратко да проверим дали основните духовно-научни тези, дадени от Рудолф Щайнер като един вид базови теореми, съответстват адекватно на Словото на Учителя Петър Дънов и на някои от известните събития и факти от неговия живот. 1.
По времето на Рудолф Щайнер и две десетилетия след неговото заминаване в една източноевропейска славянска страна се проява могъщо социално езотерико-християнско учение, създадено от един пророк, лечител, музиканти най-вече Учител в Христовите Сила и Живот - Учителя Петър Дънов. На практика в първата половина на XX век на територията на Европа действат само две истински езотерико-християнски духовни течения: антропософията, създадена от Рудолф Щайнер, и Учението на Всемирното Бяло Братство, дадено от Учителя Петър Дънов. Рудолф Щайнер казва: „Сега, в XX век, от този Бодхисатва... изхождат най-важните учения върху Христовото същество и върху Синовете на Огъня... Бодхисатва Майтрея... е въплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христа в етерна дреха."76 И сякаш за да се изпълни казаното от Рудолф Щайнер, че „ще дойде някога времето..., когато ще бъде произнесено името на този Бодхисатва, който ще се издигне до Майтрея Буда"77, т.е. почти сто години след изследваните събития, ние можем да изразим основната теза на нашата разработка. Теза: Конкретният извод е, че когато Рудолф Щайнер е говорил за проявлението на Бодхисатва Майтрея в XX век, явно е имал предвид духовния лидер, работил в България, известен с духовното име Беинса Дуно, наричан от своите последователи Учителя и проявил се чрез високо издигнатата индивидуалност Петър Дънов.
Ако наистина сме достигнали логически и разсъдъчно до тази нова теза за конкретното историческо проявление на Бодхисатва Майтрея в XX век по сравнително косвени и опосредствени
пътища
, нека сега се опитаме съвсем накратко да проверим дали основните духовно-научни тези, дадени от Рудолф Щайнер като един вид базови теореми, съответстват адекватно на Словото на Учителя Петър Дънов и на някои от известните събития и факти от неговия живот. 1.
Какво е отношението на Учителя Петър Дънов към Христос? За да се отговори на този въпрос в неговата цялост, ще е необходимо да се цитират и преразкажат хиляди беседи и лекции, защото Учителя Петър Дънов е говорил преди всичко за Божествената Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел, извиращи от Христовото същество. Едно мащабно цитиране не е възможно в рамките на този труд, но въпреки това ние ще приведем няколко откъса от Словото с цел едно встъпление към някои основни идеи на Източния клон на езотеричното християнство, разгърнало се чрез дейността на Учителя Беинса Дуно: Що е Христос? - Христос е колективен Дух. Той е сбор от всички Синове Божии, чиито души и сърца бликат от Любов и Живот.
към текста >>
...Христос сега слиза от Божествения свят към нас... Искате още да видите Христа, но мнозина от вас са Го виждали, и то виждали са Го много
пъти
, само че винаги почти са казвали: „Може да не е Той, можа да е друг.
В древността са говорили за него мъдри човеци, пророците; за него говорят и днешните гадатели, очаквали сте го и вие. Всички са говорили за идването на Христа и аз няма да ви го описвам, защото вие сами ще го видите... Страх не бива да имате. Страхът ще обърне вниманието ви в противоположно направление, а Христос, към когото се обръщате, носи със Себе Си Божествена Правда, Божествена Любов, Мъдрост, Истина, с които ще озари света и ще тури ред и порядък... В тази епоха, която настава, Христос ще ви даде място, за да Му служите, и вие ще бъдете доволни от тази работа, която ще ви даде... Войната, която става сега, става между светлата и тъмната страна на Астралния свят. В тъмната страна сега става това сражение. И когато вие пристъпите към границата, ще видите Христа.
...Христос сега слиза от Божествения свят към нас... Искате още да видите Христа, но мнозина от вас са Го виждали, и то виждали са Го много
пъти
, само че винаги почти са казвали: „Може да не е Той, можа да е друг.
"...Христос е тук и аз бих желал да са отворени вашите очи.85 3. Рудолф Щайнер съвсем конкретно казва, че Бодхисатва Майтрея няма да проповядва за ново физическо проявление на Христос, като този е един от най-важните признаци, по които ще можем да различим Бодхисатвата на XX век. Проповядва ли Беинса Дуно за второ физическо въплъщение на Христос, или не? Учителя Петър Дънов категорично отхвърля второ физическо въплъщение на Христос. Привеждаме един от многото красноречиви цитати по въпроса: Христос работи в света, но трата не го виждат.
към текста >>
Възложената мисия е във връзка с новия
път
на славянството и с идването на Шестата раса." Трябва да се спомене, че вселяването на Учителя е станало на няколко етапа.
Тази трансформация на индивидуалността на будния син на възрожденския български род Дънови протича на няколко етапа, като пронизва и завинаги променя живота му. Ако дотогава Петър Дънов се е стремял към усамотение и усилена работа върху себе си, то след неговата 33-годишна възраст се разгръща мащабна лекторска и духовно-организаторска дейност, която има за цел излъчването на един мощен езотеричен импулс. Ето какво е описал Боян Боев, един от неговите най-близки ученици, присъствал на множество разговори между последователи и Учителя Беинса Дуно: Една сестра беше приета от Учителя и Той и каза: „Аз съм вселен и това стана на 19 март 1897г. Тогава получих мисия от Небето. Тогава ми казаха, че съм Учител за цялото човечество.
Възложената мисия е във връзка с новия
път
на славянството и с идването на Шестата раса." Трябва да се спомене, че вселяването на Учителя е станало на няколко етапа.
Учителя ми е разказвал, че когато бил в пост и молитва и се е изкачил на един връх край с. Арбанаси, Търновско, тогава му се явил Христос и му казал: „Предай Ми тялото си, ума си, сърцето си и работи за Мене. " Учителя рекъл: „Господи, да бъде Волята Твоя, готов съм!" (Това е било... през месец септември 1914 г.)87 Важно е да се обърне внимание, че през 1897 г. Петър Дънов е вече на 33 години, защото е роден на 11 юли 1864 г. Освен това сред неговите последователи се е утвърдило мнението (от редица изказвания на Учителя Беинса Дуно и от многобройни конкретни опитности), че личността на Петър Дънов, неговият индивидуален поток на живота е жертван в името на Принципа на Учителя, който се проявява след 33-та годишнина от живота му.
към текста >>
Но преди всичко трябва категорично да се каже, че Учителя Беинса Дуно не е проводник на някаква духовна традиция по стандартния
път
на физически проявено обучение по веригата учител-ученик.
Арбанаси, Търновско, тогава му се явил Христос и му казал: „Предай Ми тялото си, ума си, сърцето си и работи за Мене. " Учителя рекъл: „Господи, да бъде Волята Твоя, готов съм!" (Това е било... през месец септември 1914 г.)87 Важно е да се обърне внимание, че през 1897 г. Петър Дънов е вече на 33 години, защото е роден на 11 юли 1864 г. Освен това сред неговите последователи се е утвърдило мнението (от редица изказвания на Учителя Беинса Дуно и от многобройни конкретни опитности), че личността на Петър Дънов, неговият индивидуален поток на живота е жертван в името на Принципа на Учителя, който се проявява след 33-та годишнина от живота му. От тази гледна точка, когато говорим за Петър Дънов, ние разбираме една издигната човешка индивидуалност, която се е превърнала в един вид Граал за Принципа на Учителя, а когато говорим за Учителя Петър Дънов или за Учителя Беинса Дуно, ние всъщност съзерцаваме дейността на Учителя посредством човека Петър Дънов.
Но преди всичко трябва категорично да се каже, че Учителя Беинса Дуно не е проводник на някаква духовна традиция по стандартния
път
на физически проявено обучение по веригата учител-ученик.
Думите на Рудолф Щайнер много добре описват ситуацията: Учителя Беинса Дуно, проявил се чрез Петър Дънов, „уповава на силата на своето собствено слово и стои като човек сам в света."88 5. Ако има проявления на твърде опасни и тъмни тенденции в различни псевдодуховни учения, които отъждествяват Христос с очаквания Майтрея, какво е казал Учителя Петър Дънов на тази тема? Отъждествява ли той своята индивидуалност с Христос? Тази тема не е просто опасна и тъмна, тя е създадена от демонични сили, които искат цялостно да възпрепятстват дейността на езотеричното християнство в нашето съвремие. Тенденцията да се уеднаквява и отъждествява Христос с Майтрея се проявява сред теософските среди и ние вече коментирахме този въпрос.
към текста >>
На отговорът му, че е българин, създателят на антропософията му казал, че България е много важна страна и го
упътил
да се върне и да намери Петър Дънов.
В някои мемоари на най-близки последователи на Учителя Беинса Дуно присъстват и някои допълнителни подробности. Интересен е фактът как Боян Боев намира учението на Беинса Дуно. Известен е като човекът, който е бил толкова близко до Учителя Петър Дънов, че е можел да записва много негови лични разговори с последователи; освен това е съставител на едни от най-важните книги за Учението (Учителя, Акордиране на човешката душа, Изворът на Доброто и др.) и след заминаването на Учителя участва в организационния съвет на Общество Бяло Братство. Боян Боев бил студент по естествени науки в Мюнхен и веднъж посетил лекционен цикъл на Рудолф Щайнер. При един личен разговор, от който са запазени спомени и стенографски бележки, Щайнер запитал Боев откъде идва.
На отговорът му, че е българин, създателят на антропософията му казал, че България е много важна страна и го
упътил
да се върне и да намери Петър Дънов.
След този съдбоносен разговор Боев изпълнил съвета и по-късно станал един от най-ревностните последователи на Учителя Беинса Дуно. Когато споменът за тази случка е разказан на Паша Тодорова, една от трите стенографки, работеща по записването на Словото на Учителя Петър Дънов, тя го запитала: „Вие, Учителю, познавате ли Рудолф Щайнер? ". Учителя отговорил: „Разбира се, че го познавам." - „Учителю, тук на Земята ли сте се виждали? " Учителя уточнил: „Не тук на Земята, горе на небето, оттам се познаваме."91 Съществува голяма вероятност именно от този разговор на Боян Боев с Рудолф Щайнер да са останали сведенията, достъпни за днешния Управителен съвет на Единното антропософско общество в Гьотеанум, Дорнах. На среща с антропософи от България (2005) член на този съвет е потвърдил съществуването на сведения, според които Рудолф Щайнер е казал за Петър Дънов, че той има да изпълни мисия с българския народ.
към текста >>
На учениците е поставена задачата да проучат самостоятелно и в колектив цялата духовна и езотерична традиция на човечеството, като имат следните опорни точки: (i) новото Божествено учение, основано на Пентаграма, с принципите Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел; (ii)
пътят
на Бялото Братство (Бялата Ложа) през вековете и културните епохи и (iii) най-вече - дейността на Христовия Дух, движещ цялата мирова еволюция.
Аналогично и при Учителя Беинса Дуно е налице подобно проявление, но вече с общност от около четиридесет хиляди души, действаща основно на територията на България. Поради условията на новото време тя вече не е така аскетично откъснато от съвременната цивилизация в Европа. Заедно с това трябва да се изтъкне, че към края на XX век Словото и методологията на Учителя Беинса Дуно естествено се разгръща в цял свят. От друга страна, друг ключов момент, който трябва да се спомене, е фактът, че Учителя Петър Дънов заявява конкретно, че неговото Учение ще е насочено към новия импулс, идващ от Божествения свят и Христовото същество, проявяващо се в момента чрез мощния импулс на Любовта като принцип. Учителя Беинса Дуно директно казва, че времето е толкова интензивно, поради което той няма условия да повтаря вече изразени от Учителите на човечеството знания и концепции, а ще изрази онова Учение, което никой досега не е изразявал.
На учениците е поставена задачата да проучат самостоятелно и в колектив цялата духовна и езотерична традиция на човечеството, като имат следните опорни точки: (i) новото Божествено учение, основано на Пентаграма, с принципите Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел; (ii)
пътят
на Бялото Братство (Бялата Ложа) през вековете и културните епохи и (iii) най-вече - дейността на Христовия Дух, движещ цялата мирова еволюция.
Това проучване е жизнено необходимо, защото само тогава, когато ученикът познава езика, методологията и целите на езотеричните школи, които по един или друг начин произлизат от Христовия импулс, само тогава ще разбира кое е новото и същественото в словата на Учителя, който е пратеник на Божествения свят. Още в първите години на братския живот около духовния център Изгрев Учителя Беинса Дуно насочва своите последователи да изследват стойностни и истинни учения. Той напомня, че съвременният езотеричен ученик, произлизащ от европейските народи, не трябва да прилага индийски упражнения и практики, без да бъдат трансформирани и пригодени за съвременната еволюционна вълна. Това е така, защото според Учителя Петър Дънов след Голготските мистерии ние имаме възможност да спрем своето инволюционно потъване в материята и да започнем чрез Христовата Божествена Любов да еволюираме и да се издигаме отново в нашата истинска родина - Духа. Тъй като индийската йогистка методология е дадена в инволюционния период от развитието на човечеството, тя не е подходяща за съвременния европеец.
към текста >>
В течение на разгръщането на антропософската доктрина Рудолф Щайнер обяснява, че първата стъпка на антропософа в духовния
път
е систематичното изучаване и съпреживяване на езотеричните истини, описани от Духовната наука.
Оказва се, че когато Учителя Петър Дънов насочва своите последователи да изучават духовните традиции на човечеството, за да са подготвени най-правилно за Новото Божествено учение, възпитаващо живот в Христовата Любов, образованието им протича най-ефективно и цялостно чрез дълбоко навлизане в океана на Христова Мъдрост, наречен Антропософия. Това е така, защото Рудолф Щайнер духовно-научно анализира и представя в Христова светлина почти всички духовни традиции. Едно от доказателствата за реалната и същностна връзка между Учението на Учителя Беинса Дуно и антропософията е и фактът, че човекът, създал условията за проявлението ii в България чрез редица преводи на трудове на Рудолф Щайнер, е Димо Даскалов, един от последователите на Учителя Петър Дънов. Той има лични срещи с Учителя Беинса Дуно, изпълнява на цигулка негови песни и често общува на духовни теми с един от най-близките ученици на Учителя Беинса Дуно - Боян Боев; Димо Даскалов е изнасял антропософски лекции пред последователи на Учителя Петър Дънов, а днес антропософското издателство в България носи неговото име. Има и друг методологичен план на подобие между дейността на духовния лидер Рудолф Щайнер и Учителя Петър Дънов.
В течение на разгръщането на антропософската доктрина Рудолф Щайнер обяснява, че първата стъпка на антропософа в духовния
път
е систематичното изучаване и съпреживяване на езотеричните истини, описани от Духовната наука.
По този начин ученикът импрегнира в своите духовни структури възвишената Мъдрост и живите идеи на Архангел Михаел. Те, от своя страна, развиват необходимите духовни органи и сетива, без които съзнателното развитие и напредък в Духовната наука са невъзможни. Последователят на антропософията на практика систематично и цялостно изучава огромен набор от дълбоко свързани идеи, понятия, процеси, функции в човешката същност и Живата природа, дейността на Ангелските йерархии, същността на Христовите мистерии и се старае дълбоко да ги съпреживее, защото именно по този начин могат да се образуват и проявят необходимите за човешката еволюция духовни органи и сетива. Един от ключовите моменти при подхода към словото на Рудолф Щайнер е не само фактът, че има определена последователност, без която е невъзможно правилно навлизане в антропософията. Използван е и методът на щрихирането, при който се оставят широки пространства, където по-късно искреният антропософ да се вглъби и постепенно сам да довърши започната от Рудолф Щайнер картина.
към текста >>
Свещената връзка между двата импулса на съвременното езотерично християнство - Западен и Източен, огненият синтез между истинното Розенкройцерство на съвремието и Словото на Бодхисатва Майтрея е един от свещените идеали, движещ всеки искрен търсач в
пътя
, сочен от сияещия поглед на Архангел Михаел. 7.
Независимо че богомилите са подложени на гонения, избивания и горене на клади, те разливат мощна духовна вълна из цяла Европа чрез своите по-късни европейски проявления в лицето на албигойците и катарите. Учителя Беинса Дуно изтъква, че Розенкройцерството като езотерично течение е разклонение на третия, навлязъл в Европа през България, богомилски клон. Това се потвърждава и от антропософските изследвания на Кристофър Бамфорд в книгата „Християн Розенкройц и Розенкройцерството"97, където се споменава, че Християн Розенкройц най-вероятно се е родил на границата между Хес и Тюрингия в катарско семейство и братска община, което пряко показва дълбоките духовно-исторически връзки между езотеричните течения на богомили, катари и розенкройцери. Учението на Учителя Беинса Дуно обновява и доразвива българската езотерична традиция с цел да я подготви като семе и основа за Славянската културна епоха, а антропо софията е обновеното същинско Розенкройцерство, което е езотеричният център на Централна и Западна Европа. Естествено е между тези две духовни традиции да има и сега, в настоящето, дълбоки вътрешни връзки, защото те имат общи корени и идейни ценности.
Свещената връзка между двата импулса на съвременното езотерично християнство - Западен и Източен, огненият синтез между истинното Розенкройцерство на съвремието и Словото на Бодхисатва Майтрея е един от свещените идеали, движещ всеки искрен търсач в
пътя
, сочен от сияещия поглед на Архангел Михаел. 7.
Има ли някакви други съществени знаци, идеи или изводи по темата, които допълнително могат да ориентират духовно-научния изследовател? Ще се опитаме съвсем накратко да загатнем някои допълнителни изводи и идеи, които осветляват темата. 7.1. Рудолф Щайнер недвусмислено е изразил идеята, че Бодхисатва Майтрея носи, подготвя и изявява най-дълбокото разбиране на всички необходими понятия и детайли около Мистерията на Голгота. Освен това в същата лекция, където Рудолф Щайнер обявява едни от най-важните детайли около мисията на Бодхисатва Майтрея (Лайпциг, 4.11.1911), се загатва и един важен ключ, един вид словесна парола: „Христовият импулс е Сила и Живот..." Чрез нея се посочва съкровения център на езотеричното християнство, който се съзерцава от дванадесетте Бодхисатви. Според нас обаче тя е ключ и към откриването на Словото на Бодхисатвата на XX век, което ни ориентира към настоящата дейност на Христовото същество.
към текста >>
Цялото Учение на Бодхисатвата на Доброто, цялата методология на Учителя Беинса Дуно възпитава плодоносно преобразяваш в ученическата душа чрез Мъдростта на Осемстепенния
път
(правилно мнение, правилно съждение, правилно слово, правилно дело и т.н.) в преливащата и неудържима сила на Любовта, чрез капките Христова кръв в Светата чаша.
Само ученикът на езотерико-християнската школа обаче насочва своята съзнателна дейност към овладяването на привичките, навиците, втората природа на човека - т.нар. характер. Съзнателното хармонизиране на характера и навиците всъщност е съзнателно хармонизиране и овладяване на Етерното тяло, което довежда до разгръщането на втория принцип на Духа в нас - Дух-Жиеот. Оказва се, както и предсказва Рудолф Щайнер, че Бодхисатвата на XX век - Учителя Петър Дънов -акцентира в създадената от него Езотерична школа главно върху тази дейност. Едни от най-първите цели, поставени пред ученика на Бялото Братство, са насочени към съзнателно овладяване на всички онези функции на втората природа (подходи при мислене, чувстване и действие; процеси в съзнанието при хранене, дишане, спане и пр.) и цялостното им пронизване от Христовото присъствие. Поставят се задачи за придобиване на добри навици, благороден и балансиран характер, изпълнен с Христовите добродетели.
Цялото Учение на Бодхисатвата на Доброто, цялата методология на Учителя Беинса Дуно възпитава плодоносно преобразяваш в ученическата душа чрез Мъдростта на Осемстепенния
път
(правилно мнение, правилно съждение, правилно слово, правилно дело и т.н.) в преливащата и неудържима сила на Любовта, чрез капките Христова кръв в Светата чаша.
Ако сто години преди Новата ера Бодхисатвата проповядваше и работеше за физическото проявление на Христос, то сега той проповядва и работи с конкретна методология за Етерното пришествие на Христос в душата, характера и ежедневието на ученика на езотеричната Христова школа. Когато ученикът овладява съзнателно своето Етерно тяло, той всъщност практически се подготвя за контакт и съзерцаваш на Второто пришествие на Христос в етерен образ. Ако чрез Йешуа бен Пандира Бодхисатвата работи в миналото за физически проявените тяло и кръв Христови, то сега Учителя Беинса Дуно ни учи чрез съкровени Граалови мистерии как Христовите Сила и Живот да станат наши плът и кръв. Защото след приблизително три хиляди години Майтрея Буда ще потърси хората, които живеят според следното убеждение: „Не само моята глава разбира Мъдростта на осемстепенния път, аз притежавам не само Учението и Мъдростта на Любовта, но и моето сърце е изпълнено с живата субстанция на Любовта, която прелива и се устремява към целия свят."101 Ако Гаутама Буда донесе Учението за Любовта и Състраданието, то Учителя Беинса Дуно идва, за да даде Учението за практическия живот в Христовата Любов: „Аз нося в ума си идеята за благото на цялото човечество. Аз мисля не само за благото на цялото човечество, но и за благото на животните и растенията.
към текста >>
Защото след приблизително три хиляди години Майтрея Буда ще потърси хората, които живеят според следното убеждение: „Не само моята глава разбира Мъдростта на осемстепенния
път
, аз притежавам не само Учението и Мъдростта на Любовта, но и моето сърце е изпълнено с живата субстанция на Любовта, която прелива и се устремява към целия свят."101 Ако Гаутама Буда донесе Учението за Любовта и Състраданието, то Учителя Беинса Дуно идва, за да даде Учението за практическия живот в Христовата Любов: „Аз нося в ума си идеята за благото на цялото човечество.
Поставят се задачи за придобиване на добри навици, благороден и балансиран характер, изпълнен с Христовите добродетели. Цялото Учение на Бодхисатвата на Доброто, цялата методология на Учителя Беинса Дуно възпитава плодоносно преобразяваш в ученическата душа чрез Мъдростта на Осемстепенния път (правилно мнение, правилно съждение, правилно слово, правилно дело и т.н.) в преливащата и неудържима сила на Любовта, чрез капките Христова кръв в Светата чаша. Ако сто години преди Новата ера Бодхисатвата проповядваше и работеше за физическото проявление на Христос, то сега той проповядва и работи с конкретна методология за Етерното пришествие на Христос в душата, характера и ежедневието на ученика на езотеричната Христова школа. Когато ученикът овладява съзнателно своето Етерно тяло, той всъщност практически се подготвя за контакт и съзерцаваш на Второто пришествие на Христос в етерен образ. Ако чрез Йешуа бен Пандира Бодхисатвата работи в миналото за физически проявените тяло и кръв Христови, то сега Учителя Беинса Дуно ни учи чрез съкровени Граалови мистерии как Христовите Сила и Живот да станат наши плът и кръв.
Защото след приблизително три хиляди години Майтрея Буда ще потърси хората, които живеят според следното убеждение: „Не само моята глава разбира Мъдростта на осемстепенния
път
, аз притежавам не само Учението и Мъдростта на Любовта, но и моето сърце е изпълнено с живата субстанция на Любовта, която прелива и се устремява към целия свят."101 Ако Гаутама Буда донесе Учението за Любовта и Състраданието, то Учителя Беинса Дуно идва, за да даде Учението за практическия живот в Христовата Любов: „Аз нося в ума си идеята за благото на цялото човечество.
Аз мисля не само за благото на цялото човечество, но и за благото на животните и растенията. Пожелавам на всички същества да живеят в Любовта и да придобиват Добродетели. Зная, че Бог живее във всяка душа, и искам в тяхното съзнание да не остане нито една крива мисъл. Аз дойдох да науча хората да живеят в Любовта."102 7.5. Свещената цел, за която работи Учителя Беинса Дуно, се постига с най-разнообразни методи на езотеричното християнство, но един от най-важните сред тях е музикалният подход на Учителя Петър Дънов.
към текста >>
Този
път
Бодхисатва Майтрея работа чрез своите оригинални музикални цигулкови произведения и песни, проявени вече в условията на една езотерико-християнска школа.
Това не е случаен факт, а важен детайл от съвременната активна работа на Бялата ложа. Аз-ът на човечеството, Христос, чрез Своите свята органи на Мъдростта, дванадесетте Бодхисатви, най-интензивно работа за образуването на Съзнаващата душа в човека. Както знаем от Рудолф Щайнер, душата се развива преди всичко чрез окултната мощ на музиката - чрез този метод е работил Бодхисатва Аполон, проявил се чрез Орфей в тракийските области на Балканския полуостров. Той е облъчвал хората чрез своята музика, за да се разгърне в тях Разсъдъчно-логическия аспект на душите им. Почти три хиляди и петстотин години след изявата на индивидуалната мисия на Бодхисатва Аполон отново на Балканския полуостров се проявява нов импулс, излъчен от Ложата на Бодхисатвите отново чрез музикален подход.
Този
път
Бодхисатва Майтрея работа чрез своите оригинални музикални цигулкови произведения и песни, проявени вече в условията на една езотерико-християнска школа.
И ако дейността на Бодхисатва Аполон е била методологически насочена преди всичко към Разсъдьчната душа с цел да се подготвят дневно-будните мисловни способности на човечеството, за да приеме то правилно импулса на предстоящото физическо проявление на Христовия Дух, то работата на Бодхисатва Майтрея, проявил се чрез Петър Дънов в първата половина на XX век, е отново музикално-методологически центрирана, но този път вече към Съзнаващата душа. Новата цел е конкретната реализация на Второто етерно пришествие на Христос в микрокосмоса на човешкото същество. 7.6. От изворите на Духовната наука знаем, че Бодхисатва Майтрея ще реализира своята мисия и ще стане Буда Майтрея в кулминацията на Шестата, Славянската културна епоха. Това косвено ни насочи и ни позволи да открием импулса на Бодхисатвата на XX век в една славянска страна с богата езотерична култура. Освен това, според собствените думи на Бодхисатвата, неговата „мисия е във връзка с новия път на славянството и с идването на Шестата раса." Всичко това ни дава основание да мислим, че специфичните характеристики на славянството и Шестата раса могат да бъдат опорни точки за по-дълбокото разбиране на дейността на Бодхисатвата на XX век.
към текста >>
И ако дейността на Бодхисатва Аполон е била методологически насочена преди всичко към Разсъдьчната душа с цел да се подготвят дневно-будните мисловни способности на човечеството, за да приеме то правилно импулса на предстоящото физическо проявление на Христовия Дух, то работата на Бодхисатва Майтрея, проявил се чрез Петър Дънов в първата половина на XX век, е отново музикално-методологически центрирана, но този
път
вече към Съзнаващата душа.
Аз-ът на човечеството, Христос, чрез Своите свята органи на Мъдростта, дванадесетте Бодхисатви, най-интензивно работа за образуването на Съзнаващата душа в човека. Както знаем от Рудолф Щайнер, душата се развива преди всичко чрез окултната мощ на музиката - чрез този метод е работил Бодхисатва Аполон, проявил се чрез Орфей в тракийските области на Балканския полуостров. Той е облъчвал хората чрез своята музика, за да се разгърне в тях Разсъдъчно-логическия аспект на душите им. Почти три хиляди и петстотин години след изявата на индивидуалната мисия на Бодхисатва Аполон отново на Балканския полуостров се проявява нов импулс, излъчен от Ложата на Бодхисатвите отново чрез музикален подход. Този път Бодхисатва Майтрея работа чрез своите оригинални музикални цигулкови произведения и песни, проявени вече в условията на една езотерико-християнска школа.
И ако дейността на Бодхисатва Аполон е била методологически насочена преди всичко към Разсъдьчната душа с цел да се подготвят дневно-будните мисловни способности на човечеството, за да приеме то правилно импулса на предстоящото физическо проявление на Христовия Дух, то работата на Бодхисатва Майтрея, проявил се чрез Петър Дънов в първата половина на XX век, е отново музикално-методологически центрирана, но този
път
вече към Съзнаващата душа.
Новата цел е конкретната реализация на Второто етерно пришествие на Христос в микрокосмоса на човешкото същество. 7.6. От изворите на Духовната наука знаем, че Бодхисатва Майтрея ще реализира своята мисия и ще стане Буда Майтрея в кулминацията на Шестата, Славянската културна епоха. Това косвено ни насочи и ни позволи да открием импулса на Бодхисатвата на XX век в една славянска страна с богата езотерична култура. Освен това, според собствените думи на Бодхисатвата, неговата „мисия е във връзка с новия път на славянството и с идването на Шестата раса." Всичко това ни дава основание да мислим, че специфичните характеристики на славянството и Шестата раса могат да бъдат опорни точки за по-дълбокото разбиране на дейността на Бодхисатвата на XX век. Според Рудолф Щайнер източноевропейският човек и конкретно славянинът продължава да има възможност за получаване на етерно-сетивни импулси от Живата разумна природа и това го прави твърде различен от западния тип.
към текста >>
Освен това, според собствените думи на Бодхисатвата, неговата „мисия е във връзка с новия
път
на славянството и с идването на Шестата раса." Всичко това ни дава основание да мислим, че специфичните характеристики на славянството и Шестата раса могат да бъдат опорни точки за по-дълбокото разбиране на дейността на Бодхисатвата на XX век.
Този път Бодхисатва Майтрея работа чрез своите оригинални музикални цигулкови произведения и песни, проявени вече в условията на една езотерико-християнска школа. И ако дейността на Бодхисатва Аполон е била методологически насочена преди всичко към Разсъдьчната душа с цел да се подготвят дневно-будните мисловни способности на човечеството, за да приеме то правилно импулса на предстоящото физическо проявление на Христовия Дух, то работата на Бодхисатва Майтрея, проявил се чрез Петър Дънов в първата половина на XX век, е отново музикално-методологически центрирана, но този път вече към Съзнаващата душа. Новата цел е конкретната реализация на Второто етерно пришествие на Христос в микрокосмоса на човешкото същество. 7.6. От изворите на Духовната наука знаем, че Бодхисатва Майтрея ще реализира своята мисия и ще стане Буда Майтрея в кулминацията на Шестата, Славянската културна епоха. Това косвено ни насочи и ни позволи да открием импулса на Бодхисатвата на XX век в една славянска страна с богата езотерична култура.
Освен това, според собствените думи на Бодхисатвата, неговата „мисия е във връзка с новия
път
на славянството и с идването на Шестата раса." Всичко това ни дава основание да мислим, че специфичните характеристики на славянството и Шестата раса могат да бъдат опорни точки за по-дълбокото разбиране на дейността на Бодхисатвата на XX век.
Според Рудолф Щайнер източноевропейският човек и конкретно славянинът продължава да има възможност за получаване на етерно-сетивни импулси от Живата разумна природа и това го прави твърде различен от западния тип. Славянинът е, така да се каже, „изостанал"103 в своето слизане в материята и все още може да съзерцава Живия Господ в Природата. Според нас именно това изоставане използва Бодхисатвата на XX век за опорна точка към едно ускорение в славянския организъм на българина в името на Второто етерно пришествие на Христос. Този, така да се каже, отново „музикален", но напълно различен от конвенционалното разбиране, метод104 намира своите практико-приложни форми в дейността на Учителя Петър Дънов, насочена към ритмичните, продължили много години братски събори и идейни екскурзии сред живописната българска природа. Чрез магическите жестове на Учителя Беинса Дуно Братството е учено да съзерцава дейността на Живата разумна природа, да работи заедно с нея и да ii помага.
към текста >>
Ако в мисията на Гаутама Буда не се е включвало развитието на цялостната Съзнаваща душа, а само на част от нея - етиката на Любовта и Състраданието105, то Учението на Учителя Беинса Дуно е преди всичко учение за
Пътя
на един нов тип човек - човека, живеещ с ясната съзнателна идея, че се учи във Великото училище на Живота.
Западният езотеричен ученик живее и възприема духовното познание в една най-често силно урбанизирана обстановка и трудно би излязъл да търси Мъдростта на Посветените сред самата Жива природа. Обратно, източният езотеричен ученик ежегодно преживява Христовата школа сред мистичната обстановка на Седемте рилски езера, които живописно рисуват и конкретно символизират седморните структури на Битието и човека. Този подход на Учителя Петър Дънов, от една страна, работи за еволюцията на Етерното тяло, но от друга, чрез силите на последното се развива един нов тип съзнание - Колективното съзнание на братята и сестрите в Христа. Чрез методологията на живот в братски общества душите могат конкретно да опитват и прилагат живота на първите християни, вдъхновени от Христовите Сила и Живот. Така те се подготвят да станат зародиша на Шестата корена раса и като живи съзнателни клетки да оформят тялото и душевния организъм на Етерния Христос. 7.7.
Ако в мисията на Гаутама Буда не се е включвало развитието на цялостната Съзнаваща душа, а само на част от нея - етиката на Любовта и Състраданието105, то Учението на Учителя Беинса Дуно е преди всичко учение за
Пътя
на един нов тип човек - човека, живеещ с ясната съзнателна идея, че се учи във Великото училище на Живота.
Това е човекът Ученик. Този термин не е нищо друго, а един вид езотерична аналогия или синоним на понятието Съзнаваща душа. Разбирайки този паралел, можем да осъзнаем един друг факт от дейността на Бодхисатвата на XX век: според всеки непредубеден изследовател на Учението на Учителя Петър Дънов може да се каже, че не е известен друг Учител, който да е говорил толкова детайлно и последователно, толкова грандиозно и цялостно за принципа на Божествената Любов. Едновременно с това Учителя Беинса Дуно изтъква, че хилядите лекции и беседи, изнесени на тази тема, са само встъпление във Великата Божествена наука за Любовта. Това, от една страна, е поради реалността, че Христос е принципът на Любовта и разбирайки Любовта, ние ще разберем настоящата и извечна дейност на Христовия Дух.
към текста >>
Това, от една страна, е поради реалността, че Христос е
принципът
на Любовта и разбирайки Любовта, ние ще разберем настоящата и извечна дейност на Христовия Дух.
Ако в мисията на Гаутама Буда не се е включвало развитието на цялостната Съзнаваща душа, а само на част от нея - етиката на Любовта и Състраданието105, то Учението на Учителя Беинса Дуно е преди всичко учение за Пътя на един нов тип човек - човека, живеещ с ясната съзнателна идея, че се учи във Великото училище на Живота. Това е човекът Ученик. Този термин не е нищо друго, а един вид езотерична аналогия или синоним на понятието Съзнаваща душа. Разбирайки този паралел, можем да осъзнаем един друг факт от дейността на Бодхисатвата на XX век: според всеки непредубеден изследовател на Учението на Учителя Петър Дънов може да се каже, че не е известен друг Учител, който да е говорил толкова детайлно и последователно, толкова грандиозно и цялостно за принципа на Божествената Любов. Едновременно с това Учителя Беинса Дуно изтъква, че хилядите лекции и беседи, изнесени на тази тема, са само встъпление във Великата Божествена наука за Любовта.
Това, от една страна, е поради реалността, че Христос е
принципът
на Любовта и разбирайки Любовта, ние ще разберем настоящата и извечна дейност на Христовия Дух.
Но от друга страна, именно днес, в епохата на Съзнаващата душа, се проявява един макрокосмичен импулс, идващ от Братята на Любовта - Серафими. Освен като най-висш принцип сред Ангелските йерархии, те се явяват едновременно и макрокосмичен принцип на Съзнаващата душа в душевно-космическия организъм106 на Небесния Христос - Великия космичен човек. Именно с цел резонанс със Съществата на Мировата Любов, които организират социалния живот на слънчевите системи в нашата Галактика, посланикът на Святия Дух съдейства за зазоряването и разгръщането на една Нова епоха - Епохата на съзнателно-душевния ученик на Божествената Любов, което по същество е самата микрокосмична същина на Второто пришествие на Христовото същество. И точно тук искаме да изтъкнем една нова гледна точка*. Известно е, че Бодхисатвите са дълбоко вътрешно свързани с Йерархиите на Архангелите и Силите107.
към текста >>
Пентаграмът съдържа и допълнителна богата символика, която най-общо може да се каже, че представлява описание на
Пътя
на ученика в Христовата езотерична школа.
Нещо повече - дълбоко осъзнатата от духовно-научна гледна точка практическа работа с методологията на Бодхисатвата на XX век е не нещо друго, а самото ставане на Етерното пришествие на Христос, самото езотерико-християнско посвещение на Новата епоха. Ето защо, както мореплавателите, които определят своето точно местоположение в пространството и времето чрез три ярки звезди от небосвода, така и ние ще се опитаме прецизно и конкретно да покажем същественото място на Учението и методологията на Учителя Беинса Дуно в общочовешката духовна култура чрез три сияещи в Христова Виделина метода, дадени от Бодхисатвата на XX век: Пентаграм, Завета на цветните лъчи на Светлината, Паневритмия. 7.8. Пентаграмът е символът на Учението на Учителя Петър Дънов. Той е оформен от пет лъча, върху които са изписани петте Божествени принципа -Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел - и кръг, обграждащ лъчите, по който е изписана мистичната формула: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа." Имагинацията, представляваща Пентаграм с връх, насочен нагоре, е дадена първо като черно-бяла графика през 1910 г. (обърнете внимание, че това е и началото на периода, в които според Сергей Прокофиев е протичало най-силно духовното влияние наБодхисатваМайтрея върху Рудолф Щайнер чрез инспирация), а после - и като изключително живописна цветна картина в годината, когато се открива Христовата езотерична школа на Земята, 1922 г.
Пентаграмът съдържа и допълнителна богата символика, която най-общо може да се каже, че представлява описание на
Пътя
на ученика в Христовата езотерична школа.
Тази имагинация, символизираща самата същина на Учението на Учителя Беинса Дуно, всъщност е един от най-силните знаци, че именно той е Бодхисатвата на XX век. Ще изброим съвсем накратко само някои от доводите ни по този въпрос: (i) Християнизираната еврейска кабалистична традиция, пряко свързана с Есейското братство, изписва и вписва името Иешуа (ГШГР), като производно от четирибуквеното Име на Бога (ГПГР), във формата на Пентаграма. Именно онзи, който се прояви чрез Иешуа бен Пандира и който служи на Иешуа от Назарет, се прояви в XX век и постави за знак на своето обновено Учение Пентаграма. (ii) Пентаграмът е знак за проявата на Архангелската йерархия, защото в космическата сфера на планетата Венера (докъдето се проявяват Архангелите) се изписва знакът Пентаграм, породен от самото движение на Венера спрямо Земята, Слънцето и неподвижните звезди. Знаем, че един Бодхисатва е интимно свързан с дейността на Архангелите; естествено е Бодхисатвата на XX век да символизира това космическо и йерархическо отношение чрез дадената от него имагинация-символ - Пентаграм.
към текста >>
(iii) Бодхисатвата, който се е проявил в XX век, за да служи на Второто етерно пришествие на Христос, поставя Пентаграма като мистичен знак-
път
пред Съзнаващата ученическа душа, защото Пентаграмът със своите пет лъча всъщност символизира петата, настояща, жертва на Христовия Дух чрез Натановата Душа в името на човечеството.
Тази имагинация, символизираща самата същина на Учението на Учителя Беинса Дуно, всъщност е един от най-силните знаци, че именно той е Бодхисатвата на XX век. Ще изброим съвсем накратко само някои от доводите ни по този въпрос: (i) Християнизираната еврейска кабалистична традиция, пряко свързана с Есейското братство, изписва и вписва името Иешуа (ГШГР), като производно от четирибуквеното Име на Бога (ГПГР), във формата на Пентаграма. Именно онзи, който се прояви чрез Иешуа бен Пандира и който служи на Иешуа от Назарет, се прояви в XX век и постави за знак на своето обновено Учение Пентаграма. (ii) Пентаграмът е знак за проявата на Архангелската йерархия, защото в космическата сфера на планетата Венера (докъдето се проявяват Архангелите) се изписва знакът Пентаграм, породен от самото движение на Венера спрямо Земята, Слънцето и неподвижните звезди. Знаем, че един Бодхисатва е интимно свързан с дейността на Архангелите; естествено е Бодхисатвата на XX век да символизира това космическо и йерархическо отношение чрез дадената от него имагинация-символ - Пентаграм.
(iii) Бодхисатвата, който се е проявил в XX век, за да служи на Второто етерно пришествие на Христос, поставя Пентаграма като мистичен знак-
път
пред Съзнаващата ученическа душа, защото Пентаграмът със своите пет лъча всъщност символизира петата, настояща, жертва на Христовия Дух чрез Натановата Душа в името на човечеството.
(iv) От антропософията е известна необходимостта да се оформи един вид защитен скелет в Етерното тяло на ученика, за да бъде предпазен от дисхармоничните влияния на нисшите същества от духовните светове. Този скелет на Етерното тяло придобива форма на Пентаграм. Бодхисатвата на XX век облъчва създадената от него езотерична школа с могъща имагинация във формата на Пентаграм, не само защото желае да защити и предпази своите последователи, но и защото желае да стимулира еволюцията и развитието на Етерното тяло с цел ученикът да се подготви за наставащото Етерно пришествие на Христос. (v) Също от антропософията е известно, че Пентаграмът е символ на дейността на третия принцип от Троицата - Светия Дух. Бодхисатвата на XX век е посланик на Светия Дух на Земята; ето защо той има правото да изрази своето ново проявление чрез Пентаграм.
към текста >>
А навлизането на душата сред необятните звездни простори на нашата галактика Млечен
път
може да се преживее чрез третата част на Паневритмията - Пентаграм.
(ii) Ако се приложи един друг езотеричен ключ, подробно обяснен от Рудолф Щайнер - т.нар. пространствен ключ, в трите части на Паневритмията могат да се съзерцават трите пространствени области на Космоса от геоцентрична гледна точка. Първата част с нейните двадесет и осем упражнения описва плавния, разширяващ се преход, който извършва човешката душа след смъртта си - от Земно-лунната сфера до Сатурновата сфера, като трябва да се има предвид, че всяка от тези сфери има свой физичен, етерен, астрален и идеен план. Срещата на все повече разширяващата се в космичните простори душа с дванадесетте извора на Христовата макрокосмична мъдрост, т.е. с дванадесетте Херувима, обградили нашата Слънчева система, може красиво да се преживее чрез втората част на Паневритмията - Слънчеви лъчи.
А навлизането на душата сред необятните звездни простори на нашата галактика Млечен
път
може да се преживее чрез третата част на Паневритмията - Пентаграм.
Ако в този момент Паневритмията се наблюдава отгоре, може да се видят движения, които почти буквално наподобяват спираловидните движения на ръкавите на нашата галактика Млечен път и движенията, породени от социалния живот на звездните системи с техните собствени, локални Ангелски йерархии. На практика духовно търсещият, които играе Паневритмия, чрез този конкретен смислов ключ съзнателно инициира в себе си един вид космическо разширение на съзнанието. По този начин душата придобива една полезна подготовка за процесите, които настъпват едва след смъртта - процеси описани подробно в трудовете на Рудолф Щайнер. Ето защо Паневритмията може да се нарече социално-космогонично явление, разгърнало се в условията на съвременното езотерично християнство. (iii) Паневритмията може да се съзерцава не само от макрокосмична гледна точка.
към текста >>
Ако в този момент Паневритмията се наблюдава отгоре, може да се видят движения, които почти буквално наподобяват спираловидните движения на ръкавите на нашата галактика Млечен
път
и движенията, породени от социалния живот на звездните системи с техните собствени, локални Ангелски йерархии.
пространствен ключ, в трите части на Паневритмията могат да се съзерцават трите пространствени области на Космоса от геоцентрична гледна точка. Първата част с нейните двадесет и осем упражнения описва плавния, разширяващ се преход, който извършва човешката душа след смъртта си - от Земно-лунната сфера до Сатурновата сфера, като трябва да се има предвид, че всяка от тези сфери има свой физичен, етерен, астрален и идеен план. Срещата на все повече разширяващата се в космичните простори душа с дванадесетте извора на Христовата макрокосмична мъдрост, т.е. с дванадесетте Херувима, обградили нашата Слънчева система, може красиво да се преживее чрез втората част на Паневритмията - Слънчеви лъчи. А навлизането на душата сред необятните звездни простори на нашата галактика Млечен път може да се преживее чрез третата част на Паневритмията - Пентаграм.
Ако в този момент Паневритмията се наблюдава отгоре, може да се видят движения, които почти буквално наподобяват спираловидните движения на ръкавите на нашата галактика Млечен
път
и движенията, породени от социалния живот на звездните системи с техните собствени, локални Ангелски йерархии.
На практика духовно търсещият, които играе Паневритмия, чрез този конкретен смислов ключ съзнателно инициира в себе си един вид космическо разширение на съзнанието. По този начин душата придобива една полезна подготовка за процесите, които настъпват едва след смъртта - процеси описани подробно в трудовете на Рудолф Щайнер. Ето защо Паневритмията може да се нарече социално-космогонично явление, разгърнало се в условията на съвременното езотерично християнство. (iii) Паневритмията може да се съзерцава не само от макрокосмична гледна точка. Към нея може да се подходи и от микрокосмична, дори от физиологична гледна точка.
към текста >>
Ако се използват окултните описания, които Рудолф Щайнер дава за процесите на образуване на гръбначния и главния мозък, може да се достигне и до реалността, че Първата част на Паневритмията с нейните двадесет и осем упражнения е пряко свързана с описаните от него двадесет и осем (плюс три) двойки нервни
пътища
, излизащи от гръбначния мозък.119 В дванадесетте лъча на втората част на Паневритмията може да се съзерцават дванадесетте двойки нервни
пътища
на черепно-мозъчната нервна система.
По този начин душата придобива една полезна подготовка за процесите, които настъпват едва след смъртта - процеси описани подробно в трудовете на Рудолф Щайнер. Ето защо Паневритмията може да се нарече социално-космогонично явление, разгърнало се в условията на съвременното езотерично християнство. (iii) Паневритмията може да се съзерцава не само от макрокосмична гледна точка. Към нея може да се подходи и от микрокосмична, дори от физиологична гледна точка. Чрез трите части на Паневритмията могат да се съзерцават трите структурни нива в човека: волева област на крайниците, ритмична област и глава.
Ако се използват окултните описания, които Рудолф Щайнер дава за процесите на образуване на гръбначния и главния мозък, може да се достигне и до реалността, че Първата част на Паневритмията с нейните двадесет и осем упражнения е пряко свързана с описаните от него двадесет и осем (плюс три) двойки нервни
пътища
, излизащи от гръбначния мозък.119 В дванадесетте лъча на втората част на Паневритмията може да се съзерцават дванадесетте двойки нервни
пътища
на черепно-мозъчната нервна система.
И както цялостният организъм на човешкото тяло се използва от Аз-а на човека, за да се прояви съвкупността от добродетели на неговата душа, така след първите две, така да се каже, физиологични части на Паневритмията следва третата част Пентаграм, която демонстрира сумарното действие на петте етерни силови потоци, разгръщащи се като пет принципа: Истина, Правда, Любов, Мъдрост и Добродетел. Ето защо може да се каже, че чрез Паневритмията духовният изследовател може да навлезе в свещените мистерии на своя физиологически микрокосмос. Нещо повече, чрез Паневритмията може да се постигне едно интимно преживяване на космофизиологичната структура на Великия космичен човек - Христос. (iv) Ако човек се запознае задълбочено и систематично с описанията, които в редица свои лекции Рудолф Щайнер дава за духовните светове (по-специално в книгата Теософия), ще може да оформи един друг смислов ключ в своето съзнание - ключ, разкриващ структурата на Битието. От антропософията е известно, че освен физическият, има и астрален план, който Рудолф Щайнер нарича още Свят на душите; освен това има Свят на духовете и още по-висш Свят на Провидението, който е известен още с името План Будхи.
към текста >>
Преди няколко десетилетия
достъпът
до Словото на Учителя Петър Дънов беше ограничен.
В края на този труд читателят може да зададе въпроса въобще може ли да се говори по този начин и има ли нещо вярно във всичко това. В отговор на такива въпроси едва ли има смисъл отново и отново да се добавят и демонстрират почти неизброимите резултати и следствия, придобити чрез многогодишни духовно-научни изследвания по изразената вече теза. От всички тези преки и косвени доказателства става ясно, че Великият Учител, за който говори Рудолф Щайнер - Бодхисатва Майтрея, се е проявил съвсем конкретно-исторически през XX век чрез Словото и дейността на Учителя Беинса Дуно. Може би най-разумното поведение в отговор на хладното арима-нично съмнение или жлъчната луциферична критика към тази нова теза е призивът опонентите ii да си зададат въпроса: А ако тази нова теза е наистина вярна, къде остават нашата съвест и морална отговорност пред Христос, ако и се противопоствим? ! Нека духовно-научният изследовател, воден от вътрешния Христос, да се докосне по самостоятелен и независим начин до оригиналното Слово и методология на Учителя Беинса Дуно и по този начин сам да намери Истината.
Преди няколко десетилетия
достъпът
до Словото на Учителя Петър Дънов беше ограничен.
В духа на разрастващата се европейска глобализация и интеграция, инспирирана от космополитизма на Архангел Михаел, би било крайно неправилно и дори трагично да се ограничава или пренебрегва духовното наследство, дарено на човечеството от Учителя Петър Дънов. От началото на 2005 г. стартира преводаческа инициатива, която има за цел да се преведат всички (приблизително четири хиляди) беседи и лекции, дадени от Учителя Беинса Дуно. Всеки, който желае може, да помогне на тази инициатива. До този момент приблизително десет процента (около 400 беседи и лекции), предимно встъпителните неделни проповеди от поредицата Сила и Живот и първите школски годишнини на Младежкия и Общ окултен клас, са вече преведени на английски и са свободно достъпни в своите предфинални файлове.
към текста >>
Достъпът
до преводите е възможен на интернет адреса на официалния сайт на Общество Бяло Братство - България: http://www.BeinsaDouno.org http://www.PeterDeunov.com http://www.EsotericChristianity.com Директният и пряк достъп до английските преводи е: http://www.BeinsaDouno.org/translations.htm Също така са налични и свободно достъпни няколко десетки преводи на руски, немски, френски, испански, полски, словашки и гръцки.
В духа на разрастващата се европейска глобализация и интеграция, инспирирана от космополитизма на Архангел Михаел, би било крайно неправилно и дори трагично да се ограничава или пренебрегва духовното наследство, дарено на човечеството от Учителя Петър Дънов. От началото на 2005 г. стартира преводаческа инициатива, която има за цел да се преведат всички (приблизително четири хиляди) беседи и лекции, дадени от Учителя Беинса Дуно. Всеки, който желае може, да помогне на тази инициатива. До този момент приблизително десет процента (около 400 беседи и лекции), предимно встъпителните неделни проповеди от поредицата Сила и Живот и първите школски годишнини на Младежкия и Общ окултен клас, са вече преведени на английски и са свободно достъпни в своите предфинални файлове.
Достъпът
до преводите е възможен на интернет адреса на официалния сайт на Общество Бяло Братство - България: http://www.BeinsaDouno.org http://www.PeterDeunov.com http://www.EsotericChristianity.com Директният и пряк достъп до английските преводи е: http://www.BeinsaDouno.org/translations.htm Също така са налични и свободно достъпни няколко десетки преводи на руски, немски, френски, испански, полски, словашки и гръцки.
В момента се подготвя за печат и английски превод на основополагащата панорамна книга „Учителя", която е съставена и издадена от най-близките ученици на Учителя Петър Дънов. Ще завършим тази шава с два оригинални цитата от Словото на Учителя Беинса Дуно на тема Второ пришествие на Христос, като поздравяваме със светъл братски поздрав в Христа всеки антропософ, искрено търсещ Словото и мистериите на Бодхисатва Майтрея! Живият Христос е изявление на Бога, изявление на Любовта. Няма и в Космоса навън, и вътре в мистичните дълбочини на душата по-пълно изявление на Любовта от онова, което ние олицетворяваме в Христа. Христос със Своето идване на Земята искаше да даде образ на Божията Любов. Той не можеше да я изкаже с думи.
към текста >>
Христос не може да бъде разпнат втори
път
.
Ние виждаме Христа в унижения и скърби, в страдания и изпитания - ние Го виждаме като герой на изкуплението. Хората не познават още Христа в Неговата слава, в Неговата Божествена мощ и сила. Силен и мощен е сега Христос. В миналото пробиха ръката на Христа с гвоздеи, но днес никой не може да пробие тази ръка с гвоздеи - те мигом ще се разтопят. В миналото разпнаха Христа на кръст, но днес няма такова голямо дърво, на което могат да Го разпнат.
Христос не може да бъде разпнат втори
път
.
Този Христос иде сега да посети човешките умове и сърца. Той ще срути всички затвори, ще заличи всички лъжливи учения -всичко онова, което разрушава човешкия ум и сърце, което всява смут и безначалие, което сковава човешкия Живот. Христос ще посети всеки човек. Той е живият Христос, който внася Живот, Светлина и Свобода за всички души, който повдига и събужда у тях Любов към всичко. Когато казваме, че Христос иде сега, някои мислят, че Той ще дойде отвън.
към текста >>
Той ще проповядва
Пътя
на ученичеството, братството и служенето.
Помнете, Христос е проява на Божията Любов. И Той ще дойде като вътрешна Светлина в умовете и сърцата на хората. Тази Светлина ще привлече всички около Христа като велик център. Отварянето на човешките умове и сърца и приемането на Христа отвътре - това ще бъде Повторното идване на Христа на Земята. Той ще проповядва преди всичко великата наука на Любовта и методите на нейното прилагане.
Той ще проповядва
Пътя
на ученичеството, братството и служенето.
Защото законът на еволюцията изисква днес това. Пригответе се да посрещнете Христа! Пригответе се всеки на своето време да посрещне Христа. Облечете се в новите дрехи. За едни Христос ще дойде още днес, за други - утре, за трети - след години. Кой когато е готов, тогава ще Го види.
към текста >>
Екипът
, разработил настоящите идеи, по никакъв начин не желае да ги натрапва на читателя с антропософски интереси, а напротив, смирено се надява те да бъдат разгледани като опит за свободно и индивидуално навлизане в широките пространства на духовно-научния океан на съвременното езотерично християнство. 2.
Светлината на Христа пронизва навсякъде! Бележки 1. Още в самото начало е необходимо да опишем използваните духовно-научни методи, с които са получени и разработени настоящите идеи: (i) изследване и мащабно търсене в езотеричните текстове; (ii) духовно-научно анализиране и съпоставяне на натрупаните данни; (iii) оформяне на обобщаващи тези и теореми; (iv) прилагане на принципа на съответствието и аналогията в условията на свободни имагинативни размишления; кулминация на този процес е възприемане на инспиративни мисли и идеи от качествено ново естество (не става въпрос за имагинативно и инспиративно съзнание от най-чист вид, а за първи стъпки в тази посока); (v) разсъждение, обсъждане и проверка на новооткритите данни в група, както и изнасяне на лекции и подготвяне на семинари и дискусии в по-широк кръг по разработени теми и идеи; (vi) причинно-следствено наблюдение на живота в новосъздадената духовно-научна атмосфера; (vii) насочено наблюдение дали новите разработки служат на центриращия Христов принцип, или на полярните луциферични ариманични влияния и дали новите разработки служат на Михаилично космополитните цели за постигането на единна и цялостна общочовешка духовност, центрирана в езотеричното християнство. За да бъде настоящата глава максимално прецизна и точна, при изнасянето на дадена информация, имаща свой източник в някой антропософски труд, се посочва каталожен номер и дата на лекция в книгата. Когато се изнася нова теза, получена след интензивна работа с гореописаните методи, се използва знакът [*] като индекс. Това се прави единствено в името на Михаеличната свобода и научния подход към духовността в съвременните условия в епохата на Съзнаващата душа.
Екипът
, разработил настоящите идеи, по никакъв начин не желае да ги натрапва на читателя с антропософски интереси, а напротив, смирено се надява те да бъдат разгледани като опит за свободно и индивидуално навлизане в широките пространства на духовно-научния океан на съвременното езотерично християнство. 2.
Виж GA 130, бележки от сказка, изнесена на 28.11.1911, Щутгарт. 3. Виж GA 93а, 27.10.1905. 4. Виж на много места в GA 45 („Антропософия. Фрагмент от 1910 година", Дорнах, 1970) и по-специално стр. 45. 5.
към текста >>
С това се цели да се внесе още по-голям хаос и „
лесен
улов" на неориентирани и незапознати с Духовната наука хора, които лесно биха попаднали под манипулация от такъв порядък.
Тази духовна традиция безусловно няма нищо общо (нито на методологично, нито исторически, нито традиционно-организаторски) с теософията на Блаватска, Безант, Летбитер, с писанията на Алис Бейли, семейство Рьорих и т.нар. Тибетец, както и с каквито и да било западни расистки организации, или проявили се в бившия Съветски съюз (или негови бивши републики) местни религиозно-псевдотеософски организации и секти. Подобни организации, които нямат нищо общо с произлизащото от България езотерико-християнско учение, могат да бъдат директно изследвани от читателя на адреси: украинска апокалиптична секта с теософско еклектични корени, довела до самоубийствени прояви - http:// www.usmalos.com/; пореден случай на самообявил се Месия-Христос, слязъл физически на3emTa-http://visarion.da.ru/; расистка организация, прокламираща надмощие и богоизбраност на Бялата раса - http://churchoftrueisrael.com/. Понятията Бяла Ложа, Бели Братя, Бяло Братово, Братство на Светлината трябва да се разбират само в строг духовно-научен смисъл, използван от Рудолф Щайнер и Учителя Петър Дънов: става въпрос за идея, оригинално и конкретно изнесена от съвременните два клона на езотеричното християнство, която се отнася единствено до всички онези десет чина от Ангелските йерархии, група високо еволюирали Учители и техни най-близки ученици и съработници, които имат за свой духовен център, водач и върховен посветител Христос. Правим тази забележка , защото има редица случаи през втората половина на XX век, когато явно злонамерени адепти и пратеници на източни, нехристиянизирани духовни организации или школи на лявото посвещение, или медиуми, извършващи chaneling, които под същите имена провеждат напълно различни представи и идеи относно изброените понятия - представи, идеи и същества, които не са свързани и нямат нищо общо с Христовия Дух.
С това се цели да се внесе още по-голям хаос и „
лесен
улов" на неориентирани и незапознати с Духовната наука хора, които лесно биха попаднали под манипулация от такъв порядък.
Нещо повече, авторите на този труд смятат, че това на практика е поредния удар срещу дейността на Учителите на Бялата Ложа - Учителите на Мъдростта и съзвучието на сетивата, и по-специално - поредната атака срещу дейността на проявяващия се в XX век Бодхисатва Майтрея. 57. Повече информация за живота на Михаил Иванов може да се прочете на официалната френска страница: www.ffau.org. в официалната българска страница, посветена на Словото на Учителя Петър Дънов: www.BeinsaDouno.org или в книгата: Louise-Marie Frenette, „Omraam Miklmil Anvanhov et le chemin de Lumirne", Editions A.L.T.E.S.S., Paris, 1997. 58. BidkG4 130,17.09.1911. 59. Виж GA 130, 21.09.1911. 60.
към текста >>
Тук под понятието вселена се разбира нашата галактика Млечен
път
.
Виж GA 130, 1.10.1911. 77. Виж GA 114, 25.09.1909. 78. Из книгата „Учителят говори", съст. Георги Радев (по текстове на Учителя Беинса Дуно), в глава „Великото Всемирно Братство". ISBN 954-8785-17-Х. 79.
Тук под понятието вселена се разбира нашата галактика Млечен
път
.
На други места Учителя нарича това централно слънце с името Алфиола. 80. Из разговори с Учителя Беинса Дуно, публикувани от Боян Боев в книгата „Доброто разположение", глава „Учителя за Христа". ISBN 954-744-026-8. 81. Из книгата „Учителят говори", съст. Георги Радев (по текстове на Учителя Беинса Дуно), глава „Христос".
към текста >>
Из книгата „Акордиране на човешката душа", том I, глава „
Път
на Учителя".
Протоколи от годишната среща на Веригата на Бялото Братство, Велико Търново, 15-18.08.1912. ISBN 954-8139-10-3. 85. Протоколи от годишната среща на Веригата на Бялото Братство, Велико Търново, 10.08.1914. ISBN 954-8139-10-3. 86. Беседа „Пробуждане на човешката душа", в „Поучаваше ги", неделни беседи, 1923 г. 87.
Из книгата „Акордиране на човешката душа", том I, глава „
Път
на Учителя".
ISBN 954-744-001-2. 88. Виж G4 730, 21.09.1911. 89. Виж мемоари на Борис Николов, един от най-близките ученици на Учителя Петър Дънов, в „Изгревът на Бялото Братство", ИК „Житен клас", София,1995, том 3, стр. 77-79, ISBN 954-90041-2-0 - том III. 90. Из разговор с Учителя Беинса Дуно в дома на Лазар Котев на 8.08.1920 г., публикуван в спомените и стенографските записки на Борис Николов, един от най-близките ученици на Учителя. 91.
към текста >>
НАГОРЕ
