Търсене в текстове за 'Колективно същество'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 352 резултата в 67 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_01 ) Великата среда - Боян Боев (1883 – 1963)

Сега Бялата раса минава колективно през фазата на алчността (напр., италианците в Абисиния), а пък българинът минава индивидуално през алчността; разбира се, Невидимият свят използва всичко това пак за добро.
Ето някои съхранени мисли от тях. Който уповава на светското, на материалното, той непременно в края на краищата ще се разочарова. И който уповава на духовното, но с користни цели, за да уреди своите лични работи, той също ще се разочарова. Само онзи, който уповава безкористно на духовното, не ще се разочарова. Това е Божественото. Сега Бялата раса минава колективно през фазата на алчността (напр., италианците в Абисиния), а пък българинът минава индивидуално през алчността; разбира се, Невидимият свят използва всичко това пак за добро. Някога Мусала е бил най-високият връх в Европа, после се е снишил. На няколко пъти България е била море и суша, обаче Рилският масив всякога е оставал суша и е стърчал като голям остров над водите. Следобед стигнахме до х. Мусала, където пренощувахме и на другия ден рано сутрин потеглихме към върха. На връх Мусала при изгрева на Слънцето Учителя прочете Второ послание на ап.
към текста >>

Някое разумно същество го е пуснало към нас.
Тя е всепроницающа и е велика среда, в която сме потопени. И в най-дребните същества, и в атомите, и в силите – навсякъде се вижда нейното влияние в една или в друга форма. Виждам чешма и в нея откривам Любовта. Онзи човек, като я съграждал, е мислил доброто на хората. Виждам един извор и това го наричам Любов. Някое разумно същество го е пуснало към нас. Виждам, че изгрява Слънцето и намирам, че това е Любов, понеже някое Висше същество издига нагоре нашето светило. Това е Любовта, която стои зад Слънцето. Виждам дървото как расте – Любовта е там, която го кара да израства. В малките неща Любовта е силна. Навсякъде виждам какъв промисъл има – зад всички неща да стои Божията Любов.
към текста >>

Виждам, че изгрява Слънцето и намирам, че това е Любов, понеже някое Висше същество издига нагоре нашето светило.
И в най-дребните същества, и в атомите, и в силите – навсякъде се вижда нейното влияние в една или в друга форма. Виждам чешма и в нея откривам Любовта. Онзи човек, като я съграждал, е мислил доброто на хората. Виждам един извор и това го наричам Любов. Някое разумно същество го е пуснало към нас. Виждам, че изгрява Слънцето и намирам, че това е Любов, понеже някое Висше същество издига нагоре нашето светило. Това е Любовта, която стои зад Слънцето. Виждам дървото как расте – Любовта е там, която го кара да израства. В малките неща Любовта е силна. Навсякъде виждам какъв промисъл има – зад всички неща да стои Божията Любов. Човек издържа страданията заради Любовта.
към текста >>

Колкото едно същество живее в по-гъста среда, толкова то е по-низше.
Има едно Братство, което пътува в света и носи култура. То е било в Индия, в Египет, във Вавилон, в Персия, в Палестина, в Гърция, в Рим, във Франция, в Англия, в Германия и сега се премества у славяните. Където дойде, има култура, всичко се движи и се развива. Българите казват, че когато човек изгуби Любовта си, става тромав, тежък; и са прави. Тогава отвътре няма разширение и външният свят наляга. Колкото едно същество живее в по-гъста среда, толкова то е по-низше. Например къртовете, понеже живеят в пръстта, са по-низши, а има същества, които живеят в земната кора и се ползват от особени лъчи. Досега нашата Слънчева система с всички свои планети е слизала. А днес върви във възходяща степен, дига се нагоре и следователно скоро ще влезе в една нова област, която отговаря на една Нова култура. Изчисляват, че цялата Вселена приличала на яйце, на което вътрешната вместимост е равна на стотици милиона светлинни години. И старите окултисти са казвали, че Вселената приличала на много голямо яйце.
към текста >>

2. 2_20 ) Сродни души - Боян Боев (1883 – 1963)

Две сродни души като се свържат, търсят трето същество – Бог.
Има разлика между любовта на сродните души и любовта към другите. Любовта между сродните души е мярка. Няма по-хубаво нещо от сродството на душите. Хората считат за женитба това, което не е. Когато две сродни души се оженят, сродството изчезва. Две сродни души като се свържат, търсят трето същество – Бог. Всеки Ангел си има сродна душа, както и хората. Братът попита Учителя: „Сродните души какво отношение имат с Духа, който се изпраща при човека? “ Сродните души в развитието си слизат на Земята, при което ту едната се въплътява, ту другата. Заедно вървят и си помагат една на друга.
към текста >>

Двете сродни души са колективност.
Всичко най-идеално, което можеш да си представиш, ще си мислиш, че е сродната душа. Всички сродни души живеят в закона на Любовта. Всички сродни души съставляват едно цяло. Това тяло е Христос. В сродната душа ще чувстваш присъствието на Бога и на Христа. Двете сродни души са колективност. Едната сродна душа е сбор от всички същества, които са те обичали, а другата – сбор от всички души, които са обичали онези души, които образуват колективизацията на другата сродна душа. Значи двете сродни души са сборност на души, обичани и обичащи. Това е за Вътрешната школа. Двете сродни души вървят успоредно и са свързани с Висши същества, които са в този път. Успоредните линии са пътища на Разумни същества.
към текста >>

3. 3_17 ) Нашите по-малки братя, растенията - Боян Боев (1883 – 1963)

Това са души, които живеят в Невидимия свят колективно и се проявяват на Земята.
Един уморен пътник минава покрай едно дърво, натежало с плод. Той не бърза да къса, само стои под клоните и пожелава от плодовете му. И няма да се мине дълго време и ще падне един зрял плод; съзнание има в растенията, не е случайно. Това става, когато има хармония между пътника и дървото. Пътникът, като погледне дървото, влиза във връзка с разумността в него. Това са души, които живеят в Невидимия свят колективно и се проявяват на Земята. И той като помисли, разпореждат от Невидимия свят да му дадат една-две ябълки. Тревата, когато се къса, не изпитва болка, но когато се търга с корен – изпитва. По-високоорганизираните същества имат болка. Тревите спадат към по-низша степен на развитие. Трептенията на растенията, на животните и на човека са различни.
към текста >>

Веднъж, като стоял една сутрин при цветето, видял, че над него се сформира един светъл облак; тази прозирна пара се сгъстила и се оформила на едно красиво Същество, усмихнало се ангелски и изчезнало.
Веднъж дойде при мен един брат и ми разказа, че живеел при една хазайка, която била малко своенравна. Тя имала едно цвете, тубероза, което изсъхнало и тя със саксията го захвърлила на двора. Той я помолил да му го даде и тя се съгласи. Взел го и почнал да се грижа за него, да го полива и всеки ден отивал при него с Любов. И това цвете се съвзело, почнало буйно да расте, станало по-едро и пуснало красиви големи цветове. Веднъж, като стоял една сутрин при цветето, видял, че над него се сформира един светъл облак; тази прозирна пара се сгъстила и се оформила на едно красиво Същество, усмихнало се ангелски и изчезнало. То внесло Радост в душата му. На другия ден пак се случило същото. Красотата на това Същество, била неземна. След няколко дни хазайката дошла и казала: „Виждам, че това цвете вирее добре, но то е мое и аз си го искам.“ Казал ѝ: „Но нали аз го видях захвърлено на земята и Вие ми разрешихте да го отгледам! “ Тя не искала и да чува.
към текста >>

Красотата на това Същество, била неземна.
Взел го и почнал да се грижа за него, да го полива и всеки ден отивал при него с Любов. И това цвете се съвзело, почнало буйно да расте, станало по-едро и пуснало красиви големи цветове. Веднъж, като стоял една сутрин при цветето, видял, че над него се сформира един светъл облак; тази прозирна пара се сгъстила и се оформила на едно красиво Същество, усмихнало се ангелски и изчезнало. То внесло Радост в душата му. На другия ден пак се случило същото. Красотата на това Същество, била неземна. След няколко дни хазайката дошла и казала: „Виждам, че това цвете вирее добре, но то е мое и аз си го искам.“ Казал ѝ: „Но нали аз го видях захвърлено на земята и Вие ми разрешихте да го отгледам! “ Тя не искала и да чува. Братът ѝ предложил да ѝ купи друго такова цвете, пак така хубаво, но тя отсякла, че иска това. Той с болка на сърце го дал и изпитвал голяма тъга На другия ден хазайката пак захвърля саксията на двора – листата на цветето били клюмнали. Нашият брат го взел, опитал се да го съживи, но то било съвсем загинало.
към текста >>

4. 40) Който разбира времето, той е маг - Боян Боев (1883 – 1963)

Същество, което изминава това пространство за една секунда, то го схваща подробно.
Представете си, че времето е един плат – твоето време се тъче сега. Това, което се изработва във времето, то прави времето ценно. Към 3-4 ч. сутринта напредналите същества работят интензивно умствено и духовно и затова и вие използвайте дейността им, молете се тогава, когато и те се молят – заедно с тях. В една секунда светлината изминава 300 000 км. Същество, което изминава това пространство за една секунда, то го схваща подробно. За да изминеш ти това пространство, колко години ще ти са нужни, ако всеки ден извървяваш пеш по 100 км? Отговорът е: за 9 години. Значи съзнанието на 9 години е събрано в една секунда. Нашето съзнание е повече развито при страданията. Тогава имаме по-добро схващане за времето, отколкото при радостта.
към текста >>

Страданието не е на един човек, то е колективно.
Изисква се знание, изисква се геройство. Забележете, че апостолите, след като ги набиха, радваха се – те се удостоиха да ги бият за Господа. Това е силата. Това е новото схващане. При всяко страдание има Същества от Невидимия свят да помагат. Страданието не е на един човек, то е колективно. Един ден народите ще разберат, че радостта трябва да бъде обща за цялото човечество, а не само за един народ. И когато дойде това съзнание, тогава няма да има страдания. Скръбта винаги иде в резултат на допуснато престъпление. Щом дойде страданието, трябва да знаеш, че си в пещта и се печеш. Опечеш ли се, изваждат те.
към текста >>

5. 52) Ново направление на труда - Боян Боев (1883 – 1963)

Всяка една работа, чийто импулс е любовен, носи радост и тогава животът тече изобилно, настъпва вътрешен подем, душата добива криле, идат вдъхновяващи идеи, човек влиза в по-горните полета на съзнание и ще предизвика индивидуално и колективно благословение.
3. Живот и смърт Смъртта е най-малката степен на живот. Когато човек се съмнява или мрази, той е мрачен и недоволен именно защото пропуска през себе си по-малко живот. А когато има положителни мисли и чувства, той е радостен, защото животът тече през него изобилно. Оттук може да се направи извод, че според полето на съзнанието, в което се намираме, ние се приближаваме или към живота, или към смъртта. Всяка една работа, чийто импулс е любовен, носи радост и тогава животът тече изобилно, настъпва вътрешен подем, душата добива криле, идат вдъхновяващи идеи, човек влиза в по-горните полета на съзнание и ще предизвика индивидуално и колективно благословение. Защо всяка дейност, в която е вложена Любовта, е извор на радост? Защото тогава човек изявява красивия свят, съсредоточен в него, и така се проявява изобилният живот. Когато се работи с Любов, тогава участието е цялостно, защото душата се проявява, а радостта иде от обстоятелството, че е направен контакт с едно по-висше поле; по този начин се проявява най-ценното, складирано у човешката природа. При едно правилно разбиране за проявата на труда той е приятен и красив и носи удовлетвореност. Щастието е в служенето на Бога.
към текста >>

Това, ценното, което носим, трябва да проявим в живота си, и то ще съдейства както на нашата индивидуалност, така и на колективното развитие на човечеството.
У всеки човек – и у най-посредствения наглед, се крият таланти, които сам той не подозира. Възвишеното живее и работи у всеки, затова човек има безгранични възможности. Но за да се пробудят спящите сили в човека, трябва благоприятна среда и това е средата на Любовта. И когато културата на мъчението и тази на труда се превърнат в култура на работата, ще има условия да се реализират дълбоките възможности, скрити в човешката душа. Всяка душа има свой особен тон – всеки би могъл да извърши нещо, което никой друг не би могъл. Това, ценното, което носим, трябва да проявим в живота си, и то ще съдейства както на нашата индивидуалност, така и на колективното развитие на човечеството. Ако имаме знания и ги даваме на околните от Любов, то ще се наредят условия да получим още по-големи; същото важи и за всички други области на живота. 5. Друг природен закон – вложете Любов В една работа, ако искате да сполучите, вложете Божествена мисъл. Ако ученикът влага в знанието си Любовта, то това знание ще бъде за него благословение. Каквото и да предприемем, ако вложим в него Любов, то ще донесе благословен резултат.
към текста >>

Обърнем ли се с Любов към изворите, пчелите, цветята и което и да е друго същество, тогава ще ни дойдат идеи, които произлизат от духовните им заложби.
Но ако е бил пасивен спрямо нея, тя е минала и заминала покрай него. Този въпрос има и трета страна – Природата дава своите блага само на тези, които работят в хармония с нейните закони. Между човека и всички явления на Космоса има непрестанно взаимодействие. Влезем ли в хармонични връзки с нея, тя изменя своето отношение към нас и отваря своята съкровищница. Вътрешното общение с духовните сили, които работят в Природата, обновява човека и физически, и духовно. Обърнем ли се с Любов към изворите, пчелите, цветята и което и да е друго същество, тогава ще ни дойдат идеи, които произлизат от духовните им заложби. Така човек ще се свърже с вътрешния живот на Природата. Нека докоснем още една страна на въпроса. При новото разбиране за труда Природата ще измени своето отношение към нас. Учителя казва, че Любовта е най-дълбоката сила, която може да действа в Природата, и още, че Природата отговаря на безкористната Любов. Имайки предвид това, могат да се поставят основи на едно ново земеделие и на едно ново образование.
към текста >>

Гениалността е колективно усилие на всички същества, които са завършили земното си развитие.
Ето защо отношенията ни към другите ще бъдат правилни, когато изработим правилни отношения към Великото, Разумното, а то живее и работи във всички същества. Даже привързването на едно пречупено стъбълце е израз на нашите отношения към Първата Причина в света. Новото разбиране за труда не е нещо друго, освен израз на нашето отношение към Бога. Всъщност по този начин трудът се превръща в служене на Първото Начало. 13. Най-важният фактор в еволюцията Гениалността е колективно усилие на всички същества, които са завършили земното си развитие. И доброто не е усилие единствено на вашата душа, а е резултат на цялото Небе. И с мисълта си ние даваме ход на Мъдростта на Цялото. За да може да се разбере Природата, тя трябва да се изследва по форма, съдържание и смисъл. За този, който изучава нещата по форма, един къс метал е само това, което вижда с физическите си очи, но за този, който изучава и съдържанието, този къс метал е нещо много повече – той е център на едно динамично вибрационно поле на сили, които се разпространяват наоколо; те са строителни сили и са във връзка с всички съзидателни Космични сили. Например сензитивният човек вижда всички органи на живите форми, че са проникнати и окръжени от одичната светлина, която представлява строителните им сили.
към текста >>

6. 63) Паневритмия - Боян Боев (1883 – 1963)

Може да се каже, че човешкото същество е един жив радиоапарат, който приема и предава едновременно, а и движенията при Паневритмията са от такъв характер, че човек е способен да черпи изобилно сили от безграничния резервоар на Природата и с това да повдигне своите мисли, чувства и постъпки, а от друга страна, да праща в света творчески импулси и идеи, които ще съдействат за неговата обнова и преобразяване.
И когато напролет съзрем как растенията напъпват и цъфтят, то в човешката ни душа трябва да се роди една дълбока вът¬решна радост, един усет, че наближава денят на нейното освобождение. Човек трябва да се отзове с обич към тая животворна сила, която го обгръща, и да приеме нейното благотворно влияние за освежаване на своите мисли, чувства и сили.“ Паневритмичните упражнения се основават на космичните закони за контакт на човека с енергиите на Природата и за използването им за нейния духовен растеж. Всяко нещо трябва да се движи – това е природен закон и когато движенията са разумни, човек придобива достатъчно. При паневритмичните упражнения той влиза в обмяна с живите сили на Природата, но ако не прокара своята мисьл и воля през ръцете, краката, мускулите и прочее, не би могьл да се ползва. Може да се каже, че човешкото същество е един жив радиоапарат, който приема и предава едновременно, а и движенията при Паневритмията са от такъв характер, че човек е способен да черпи изобилно сили от безграничния резервоар на Природата и с това да повдигне своите мисли, чувства и постъпки, а от друга страна, да праща в света творчески импулси и идеи, които ще съдействат за неговата обнова и преобразяване. Паневритмията се основава на взаимодействието между Природата и човека, на зависимостта между физиологичните и психологични процеси в човека и на съответствието между идея, мисъл, музика и движение. Основната идея, с която трябва да се занимава съзнанието по време на изпълняването Ă, е идеята за Бога, за Вечния Разум, за Живата Природа, за изгряващото Слънце и за пробуждането на душата. Тези упражнения са високо идейни и събуждат в човека качества, които изграждат основата на Новата култура. А тя е култура на жертвата, на даването и на самоотричането в името на ближните. Всичките 28 паневритмични упражнения представят един непрекъснат процес на съзнанието кьм съвършенство и си имат свой вътрешен смисъл.
към текста >>

Чрез това упражнение този импулс се праща и в света, за да работи в съзнанието на колективното съзнание и по този начин то да се подготви за Новата култура на свободните души.
Посланието е: освободи се от старото и придобий новото.Това е влизане в Свободата. Упражнението можем да наречем още и „разкъсване на всички неестествени кармични връзки“. То събужда в човека онези енергии, чрез които той може да ликвидира с кармата и да възлезе към живот, изпълнен със Свобода. Това е зов за излизане от затворите – излез от живота на вечния залез и влез в Живота на вечния изгрев или остави веригите на смъртта и приеми Свободата на Вечния живот. И още: излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в радостта на Любовта. Чрез това упражнение този импулс се праща и в света, за да работи в съзнанието на колективното съзнание и по този начин то да се подготви за Новата култура на свободните души. 8. Пляскане: Това е тържество на Свободата. Пляскането с ръце означава, че човек се е освободил от всички неестествени, стеснителни връзки, от кармичните връзки: Свободата вече е придобита. Както вълните, които пляскат на брега, показват, че са достигнали до границата и са свободни вече да се разпиляват. С тези движения се обрисува радостта на душата, която е добила освобождение. Това е и радостта на пеперудата, която е излетяла из пашкула, и радостта на тревицата, която е показала своя стрък над тъмната студена земя.
към текста >>

7. 10.ХI.1950 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

Така са държани беседите „Новото човечество”, „Мировата любов и космичната обич”, „Пробуждане на колективното съзнание” и пр.
В тези дни те прилагаха новите принципи и методи. Децата с радост очакваха тези занимания. Присъстващите учители се свикваха в специална учителска група, в която се обменяха мисли върху новото училище. Всички с възторг говореха за великите нови идеи, които трябва да се приложат в училището, за да се изявят красивите заложби в детските души. Беше станало традиция през време на събора Учителя да държи беседа за търновските граждани в читалище „Надежда” или в салона на киното. Така са държани беседите „Новото човечество”, „Мировата любов и космичната обич”, „Пробуждане на колективното съзнание” и пр. През 1922 година в читалището през време на беседата някои противници се опитваха на няколко пъти да прекъснат беседата на Учителя с някои възражения, но братята и сестрите веднага започваха да пеят общо песента „Братство, единство” и с това принуждаваха говорителите да млъкнат. И след това Учителя продължаваше да говори. През някои събори съборяните правеха обща разходка до с. Арбанаси за да посетят братските места. Там имаше няколко здания и земя, купени за Братството.
към текста >>

Всеки човек на земята, който ви обича, е проводник или отражение на някое близко на вас същество от невидимия свят.
Докато сте на земята никой не трябва да знае за вашата любов. Кого обичат в човека? - Бога обичат. Кой е, който обича? - Бог обича. Всеки човек на земята, който ви обича, е проводник или отражение на някое близко на вас същество от невидимия свят. Ако не искате да страдате избягвайте единичната любов. Който люби едного само, той неизбежно е изложен на страдания. За да не страда, той не трябва да дели Любовта. Обичайте всичко, което Бог е създал. Всеки човек, добър или лош, е буква от Божествената азбука.
към текста >>

8. Мисията на майката - Боян Боев (1883 – 1963)

Те казват, че по този начин най-добре ще се развият социални чувства у детето, ще се развие колективното му съзнание, най-добре ще се възпита в духа на взаимопомощта, който дух е духът на Висшата култура.
Явява се въпрос: Може ли и трябва ли през втория период детето да прекарва в пансион или в пълно общежитие /интернат/ или не? Под пълно общежитие разбираме случая, когато децата са напълно откъснати от семейството и самото училище представя тогава детски дом и замества семейството. Училището приема характер на семейство. Такъв е например „Кошерът” на Себастиян Фор, училището на Херман Лиц и пр. Днес има мнозина привърженици на пълното общежитие. Те казват, че по този начин най-добре ще се развият социални чувства у детето, ще се развие колективното му съзнание, най-добре ще се възпита в духа на взаимопомощта, който дух е духът на Висшата култура. Пълното общежитие ще преставя едно общество в миниатюра дето детето ще развие своите най-благородни качества. То ще добие там социално възпитание и то не чрез теория, а чрез практикуване. Защитниците на пълното общежитие казват още: „Днешното семейство се разпада. Както бащата, тъй и майката са принудени все повече да работят в някоя фабрика или магазин за задоволяване на материалните си нужди. Освен това, казват те, детето няма ли да се почувства по-естетвено в средата на своите връстници, отколкото в средата на възрастните?
към текста >>

И понеже през майката тече велика любов, тя е най-досетливото същество.
И разумната природа му дава този образец в лицето на майката. Защото майката - това е синоним на любовта. И всички други качества на майката - безкористие, себеотрицание и пр. - са само изявления на любовта. Истинската любов се отличава с едно свое качество: досетливостта, човек става досетлив за нуждите на този, когото обича. И понеже през майката тече велика любов, тя е най-досетливото същество. Учителят казва: „Майката е извора и туй, което извира в нея, то се влива в детето. Божественото, което е в нея, тя му го предава. Обмяната между майката и детето не е само външна, но и вътрешна. Майката играе голяма роля не само в материалния свят, но и в света на мислите и чувствата. Тя не само създава формата, но влага в нея съдържание и смисъл.
към текста >>

9. Работата на детето в цветната, зеленчукова и овощна градини и в околната природа. - Боян Боев (1883 – 1963)

1/ Детето трябва да си представи извора като живо същество, което страда, когато е неочистено.
Това е един метод за възпитание.” Значи, работата с извора ще се превежда и ще се свързва с вътрешния живот. Учителят дава още следните обяснения за изворите: „Като отидат някои при извора, събуват се и си турят нозете в извора. Не, ще гребнете вода от извора и настрани от него ще ги измиете. Тъй трябва да се възпитават малките деца.” За да бъде чистенето на извора от децата възпитателна работа, тя не трябва да е механична: 1/ Детето трябва да си представи извора като живо същество, което страда, когато е неочистено. 2/ У детето трябва да се събуди подтик да очисти извора от любов към хората и животните, които ще се ползват от него. 3/ У детето трябва да има подтик да превърне грозното в красиво, безредното в ред и хармония. Разбира се, вещият учител може да улесни раждането на тия чувства в децата. Но всичко трябва да става по собствен почин на децата, за да вложи детето творчество, самодейност. И в украсяването на извора детето трябва да се остави свободно да прояви самодейност.
към текста >>

Чрез общите обеди се развива у децата чувство за общност, дух на коопериране, колективно съзнание.
Всяка паралелка не обядва непрекъснато – всеки ден, за да не се откъсне детето от семейството. Децата непременно трябва да се хранят и с домашните си, за да не се лишават от семейния образователен фактор. Да има разнообразие в това отношение. Всички форми трябва да бъдат опитани, за да има разнообразие. В разнообразието е красотата на живота. Чрез общите обеди се развива у децата чувство за общност, дух на коопериране, колективно съзнание. Така постепенно се изключват недоразуменията между тях и се усилва взаимната им любов. Това е констатирано от учителите, които са го практикували. Работа в градината през зимата На есен стъблата на дърветата се намазват с вар за запазване от гризене. Някои цветя се обвиват с хартия или друго, за да презимуват.
към текста >>

10. Основни образователни принципи - Боян Боев (1883 – 1963)

Който люби, само той може да Го познае.” „Всяко същество е прозорец, през който виждате Разумното, което работи в природата.
Не показва ли тя рая през дупката на гроба? Тя ни пита, искаме ли да бъдем безсмъртни. Любовта, само любовта е в състояние да помогне на нашия ум да разберем Бога”. „Кой е начинът, по който можете да се свържете с Великото Разумно Начало в света? Единственият път към това е любовта! Който люби, само той може да Го познае.” „Всяко същество е прозорец, през който виждате Разумното, което работи в природата. Човешката душа е книга, в която Безграничният е писал нещо. Когато срещнете един човек, прочетете това, което Той е писал в него. Да обичате някого, това значи всеки ден да се оглеждате в огледалото. Защото като обичате хората, вие се оглеждате в тях. Божественото - Вечната Красота - което работи във вас, работи и в тях”.
към текста >>

Тя е колективно дело.
Любовта представя тия слънчеви лъчи, в които човек трябва да се къпе постоянно. „Ябълковата семка ти казва: Посей ме, и ще видиш, какво ще излезе от мен. Тая семка говори за възможностите на ябълката. Както за семката благоприятната почва е условие, за да се изявят скритите й възможности, по същия начин и любовта представя тая среда, в която красивото у човека може да се изяви и възрастне.” При любовта присъства цялото битие, целият разумен свят. Тя е колективно дело. Ето защо, при нея човекът прилича на клонче, заловено за космичното дърво, и соковете минават през него. Затова човекът на любовта получава сили от цялото битие и се развива правилно. Любовта събужда силите и дарбите на душата.Това е, защото тя свързва човека с целокупния живот. Учителят казва: „Колкото повече ви обичат, толкова повече дарби ще имате. Всеки човек, когото обичате, е радостен.
към текста >>

Всички същества, които се приближават до едно същество на любовта, се изменят.
Като отиде при някой скръбен, недоволен, той се изпълва с надежда и сила. „Ако човекът на любовта влезе в едно общество, дето хората се карат, веднага се изменя духовното им състояние. У тях се явява една вътрешна топлина. Ако човек, у когото блика тая любов, дойде във вашия дом, той, без да каже една дума, ще бъде за вас нещо като изгряващото слънце.” Всички същества разбират езика на любовта. Всички същества, които се приближават до едно същество на любовта, се изменят. Тя превръща неприятеля в приятел. Тя укротява животните. Григорий Петров разказва, как звероукротителят Буров е владеел тайната да укротява зверовете. Тайната на неговия успех се криела в ласкавото и доброто обхождане с животните при обучението им. Той никога не вземал камшик в ръка.
към текста >>

Няма същество, което като обикнете, да не разбере любовта ви и да не ви обикне.”
Той никога не вземал камшик в ръка. „Никой не може да нападне и да изкуси онзи, в чиято душа има любов. Който има любов, той е абсолютно неуязвим. И животните даже познават любовта. Те изпитват пред нея свещен трепет, който ги кара да отстъпват. Няма същество, което като обикнете, да не разбере любовта ви и да не ви обикне.” Любовта премахва всички препятствия и прегради, разрешава всички противоречия. Няма препятствие, което може да устои на Любовта. Учителят казва: „Днешните противоречия са резултат на безлюбието. Ако ме попитат, защо са нещастията, ще кажа: Защото хората се противят на любовта. Да научим закона на любовта, това е смисълът на сегашния живот.”
към текста >>

11. 61. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША - Боян Боев (1883 – 1963)

Няма същество, което да не е обичано!
После няма да я има там; тя ще си замине. Няма по-реално нещо от Любовта. Единственото реално нещо е Любовта. Там, гдето има Любов, има светлина, топлина, сила, радост. Там, гдето тя отсъствува, има страдания и смърт. Няма същество, което да не е обичано! Като обичаш едно същество, то може да обича другиго, а пък ти си обичан от друг някой. Според степента на Любовта ни се дава знание и свобода. Като те обича силното същество, ще ти дава. А като те обича слабото същество, ще взема от тебе. В първия случай ще има втичане в теб, а във втория случай — изтичане.
към текста >>

Като обичаш едно същество, то може да обича другиго, а пък ти си обичан от друг някой.
Няма по-реално нещо от Любовта. Единственото реално нещо е Любовта. Там, гдето има Любов, има светлина, топлина, сила, радост. Там, гдето тя отсъствува, има страдания и смърт. Няма същество, което да не е обичано! Като обичаш едно същество, то може да обича другиго, а пък ти си обичан от друг някой. Според степента на Любовта ни се дава знание и свобода. Като те обича силното същество, ще ти дава. А като те обича слабото същество, ще взема от тебе. В първия случай ще има втичане в теб, а във втория случай — изтичане. Когато хората се обичат, това е проявление на Бога.
към текста >>

Като те обича силното същество, ще ти дава.
Там, гдето има Любов, има светлина, топлина, сила, радост. Там, гдето тя отсъствува, има страдания и смърт. Няма същество, което да не е обичано! Като обичаш едно същество, то може да обича другиго, а пък ти си обичан от друг някой. Според степента на Любовта ни се дава знание и свобода. Като те обича силното същество, ще ти дава. А като те обича слабото същество, ще взема от тебе. В първия случай ще има втичане в теб, а във втория случай — изтичане. Когато хората се обичат, това е проявление на Бога. Всичко е колективно и всичко е единно! Любовта е единна и неделима.
към текста >>

А като те обича слабото същество, ще взема от тебе.
Там, гдето тя отсъствува, има страдания и смърт. Няма същество, което да не е обичано! Като обичаш едно същество, то може да обича другиго, а пък ти си обичан от друг някой. Според степента на Любовта ни се дава знание и свобода. Като те обича силното същество, ще ти дава. А като те обича слабото същество, ще взема от тебе. В първия случай ще има втичане в теб, а във втория случай — изтичане. Когато хората се обичат, това е проявление на Бога. Всичко е колективно и всичко е единно! Любовта е единна и неделима. Каква Любов са имали светиите, които са пострадали за хората!
към текста >>

Всичко е колективно и всичко е единно!
Според степента на Любовта ни се дава знание и свобода. Като те обича силното същество, ще ти дава. А като те обича слабото същество, ще взема от тебе. В първия случай ще има втичане в теб, а във втория случай — изтичане. Когато хората се обичат, това е проявление на Бога. Всичко е колективно и всичко е единно! Любовта е единна и неделима. Каква Любов са имали светиите, които са пострадали за хората! Нищо не са искали за себе си и всичко са дали. Щом се опиташ да ограничаваш Божествената любов, която тече през тебе, ти грешиш. Не се опитвай да я ограничаваш.
към текста >>

12. 105 КУЛТУРАТА НА АНГЕЛИТЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Мравката като пъпли по човека, не мисли, че това е някое живо същество.
Под думата „ангели” разбираме такива Същества, чието съзнание е тъй пробудено, че светят като Слънцето. Ако посетите ангелите, ще видите, че при тях съществува такъв ред, какъвто не съществува на Земята. Хората имат такова понятие за ангелите, каквото мравките могат да имат за хората. Като питаш мравките къде е човекът, те ще кажат, че хората са в онзи свят. Мравките не знаят човешкия свят. Мравката като пъпли по човека, не мисли, че това е някое живо същество. Както мравките не ни виждат, така има невидими Същества, които виждат нас, а ние не ги виждаме. Те работят за изправяне на света. Ние мислим, че човек е най-горното стъпало на еволюционната стълба, обаче еволюцията е безкрайна. Както има същества по-долу от човека, така има Същества и над човека. Те са се развили в миналите вселени.
към текста >>

Ангелът е Същество на абсолютната Справедливост и Чистота.
А той се движи с по-голяма бързина. Ангелите имат тела много по-устойчиви от нашите. Един ангел може да владее своето тяло така, че може да става видим и невидим. Когато ангелът гледа човешкия живот, той не вижда това, което хората виждат. Когато някой ангел ви посети, тогава сте идеалисти, а като дойдат прости духове при вас, казвате: „Простаци сме, невежи сме, говеда сме.” Ангелът е Същество на абсолютната Справедливост и Чистота. Дрехите им са в класически стил. Трябва да живееш като ангел, за да се облечеш с ангелски дрехи. Трябва да мислиш право, за да се облечеш в Божествена мантия. „Дева” на санскритски език означава „ангел”. Ангелите са богати с Любов, те работят от Любов.
към текста >>

Ангелът иска да ви каже, че при вас стои едно Същество от висока култура, с което трябва да се свържете, за да научите нещо.
Ангелите са приличали на нас в някои неща, когато са били хора, но в някои неща съвсем не са приличали на нас. Най-долният живот на ангелите е по-висок от най-възвишения живот на хората. Това се дължи на интензивността, с която ангелите живеят. По отношение на ангелите човешкият живот е като този на растенията. За да влезете във връзка с един ангел, той трябва да слезе на Земята и дълго време да ви бута, докато се събуди и раздвижи мозъкът ви. Ангелът иска да ви каже, че при вас стои едно Същество от висока култура, с което трябва да се свържете, за да научите нещо. Писанието казва: „Да не кажеш една празна дума пред ангела, който те ръководи, защото това ще разруши твоето дело.” Значи ако не уважаваш ангела, който те ръководи, ще изгубиш всичко и ще се почувстваш безкрайно нещастен. Съществата, които са завършили своето развитие, изпращат своята Любов към нас. Трябва да се свържем с тях. Както на Слънцето, така и в другите слънчеви системи, те мислят за нас. Когато сте в мрак, когато сте нападнати от изостанали същества, ще дойде една светла душа при вас, ще ви каже нещо, ще ви донесе една нова идея.
към текста >>

Човек може да схване мисълта на някое Висше Същество.
Вие живеете в един разумен свят. Възвишените Същества, които са участвали при създаването на света, работят върху съзнанието ви и искат от вас да се учите и да разбирате нещата. Истинското богатство на човека е доброто в него. Както доброто, тъй и Любовта, и Мъдростта и Истината са неделими. Никой не може да каже: „Тази Любов, тази Мъдрост, това знание е мое.” Човек може да схване мисълта на някое Висше Същество. Работете върху себе си, за да развиете своето радио, чрез което да влезете във връзка с по-напреднали Същества. Който има опитности и преживявания от другия свят и болен да е, по-лесно ще се справи с болестта си. Неговите ангели от Невидимия Свят ще го посетят, ще отнемат болката, скръбта, обезсърчението му. Разумните, интелигентни Сили в света имат голяма активност. Добрите Същества идват отгоре или отдясно.
към текста >>

Един закон гласи: никое Възвишено Същество не извършва постъпка, от която да има повече загуба, отколкото полза.
Неговите ангели от Невидимия Свят ще го посетят, ще отнемат болката, скръбта, обезсърчението му. Разумните, интелигентни Сили в света имат голяма активност. Добрите Същества идват отгоре или отдясно. Изостаналите в развитието си същества - отдолу или отляво. Когато минавате през изпитание, молете се, докато дойдат Светлите Същества да ви помогнат. Един закон гласи: никое Възвишено Същество не извършва постъпка, от която да има повече загуба, отколкото полза. Ако сърцето на някой човек от Земята е изпълнено с възвишени и благородни чувства, достатъчно е той да помисли за някой ангел и ангелът ще бъде при него. Няма ли такова сърце, никой ангел не би напуснал мястото си за него. Като ви погледна, виждам какво отношение имат към вас Съществата от по-висока култура. Защото вие сте запалени свещи и от интензивността на светлината на вашата свещ, на вашия ум те съдят за веществото на свещта, както и за горенето, което става у вас - дали е пълно или непълно. Възвишените Същества използват енергията, т.е.
към текста >>

Ангелът е много реално Същество.
Защото вие сте запалени свещи и от интензивността на светлината на вашата свещ, на вашия ум те съдят за веществото на свещта, както и за горенето, което става у вас - дали е пълно или непълно. Възвишените Същества използват енергията, т.е. огъня на вашия мозък за работа. Когато вие се силите да обичате, Възвишените Същества използват тази енергия за работа. Има ангели - ръководители на народите. Ангелът е много реално Същество. Той има свое тяло и свой ум. И човекът мисли, и животно го мисли, но каква е разликата между животното и човека? Някой път Разумни, напреднали Същества се вселяват в хората за 10, 15, 20 години и работят. Това е по-икономично, спестява време в сравнение с раждането. Геният е колективно същество.
към текста >>

Геният е колективно същество.
Ангелът е много реално Същество. Той има свое тяло и свой ум. И човекът мисли, и животно го мисли, но каква е разликата между животното и човека? Някой път Разумни, напреднали Същества се вселяват в хората за 10, 15, 20 години и работят. Това е по-икономично, спестява време в сравнение с раждането. Геният е колективно същество. Едно или много напреднали Същества са се влюбили в него, вселили са се в него и чрез него се проявяват. Тези хора, в които се вселява един ангел, наричаме гениални, святи хора. Във всеки велик човек живее по един велик дух. Музикант в пълния смисъл на думата ще бъде онзи, в когото живее един ангел. Всичко благородно в света, в какъвто и да е смисъл, се дължи на ангелите.
към текста >>

13. 127 ЛЮБОВ БЕЗ ВЪНШЕН СТИМУЛ - Боян Боев (1883 – 1963)

Трябва да знаете, че човек е колективно същество и затова не е отговорен винаги за своите постъпки и чувства.
Човек се радва на Любовта, която има в себе си и не я търси навън. Такова нещо е Любовта: даваш и не мислиш, че си дал. Не искаш от другите нито почит, нито отплата. Когато твоят приятел охладнее към тебе, да не измениш отношението си към него. Това е морал. Трябва да знаете, че човек е колективно същество и затова не е отговорен винаги за своите постъпки и чувства. Постъпките на човека биват колективни и индивидуални. Не изисквай от хората да те обичат, защото Любовта е най-свободния акт в Природата. Тя се проявява непринудено. Докато Учителят иска учениците да го обичат, той ще стане за смях пред тях, защото иска нещо за себе си; но когато той обича учениците си и им желае доброто, те ще го обикнат. Някой казва: „Аз искам хората да ме обичат.” Щом си направил такъв избор, ще срещнеш големи противоречия в живота си.
към текста >>

14. 129 МИСЛИ ВЪРХУ МУЗИКАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Един даровит музикант е колективно Същество.
За да се види дали някой е добър музикант, ще се направи опит: ще го помолим да свири и ще видим дали ще цъфнат цветята. Когато се съчетае музиката с движение, по-лесно се трансформират състоянията на човека. Когато човек говори, да говори музикално, не еднотонно, а с различни тонове. Като изкаже думата, да прозвучи музикално. Когато музикантът твори, хиляди Същества от Невидимия Свят вземат участие. Един даровит музикант е колективно Същество. Който пее и свири от Любов, той се намира в обществото на музикалните Същества. Те са около него и го вдъхновяват. Пеене без вдъхновение е механично. Когато пееш или свириш вдъхновено, ти си свързан с музикантите от Духовния Свят. Тогава работата ти върви добре.
към текста >>

15. Съборите на Бялото братство - Боян Боев (1883 – 1963)

Така са държани беседите „Новото човечество“, „Мировата любов и космическата обич“, „Пробуждане на колективното съзнание“ и пр.
В тези дни те прилагаха новите принципи и методи. Децата с радост очакваха тези занимания. Присъствуващите учители се свикваха в специална учителска група, в която се обменяха мисли върху новото училище. Всички с възторг говореха за великите нови идеи, които трябва да се приложат в училището, за да се изявят красивите заложби на детската душа. Беше станало традиция през време на събора Учителя да държи беседа на търновските граждани в читалище „Надежда“ или в салона на киното. Така са държани беседите „Новото човечество“, „Мировата любов и космическата обич“, „Пробуждане на колективното съзнание“ и пр. През 1922 г., през време на беседата в читалището, някои противници се опитаха на няколко пъти да прекъснат Учителя с някои възражения, но братята и сестрите веднага започнаха да пеят общо песента „Братство, единство“ и с това принудиха говорителите да млъкнат. И след това Учителя продължи да говори. По време на някои събори съборяните правеха обща разходка до село Арбанаси, за да посетят братските места. Там имаше няколко здания и земя, купени за Братството. Още от първите години Учителя казваше да се правят опити за комуни.
към текста >>

всеки човек на земята, който ви обича, е проводник или отражение на някое близко на вас същество от невидимия свят.
Докато сте на земята, никой не трябва да знае за вашата любов. Кого обичат в човека? Бога обичат. Кой е, който обича? Бог обича. всеки човек на земята, който ви обича, е проводник или отражение на някое близко на вас същество от невидимия свят. Ако не искате да страдате, избягвайте единичната любов. Който люби едного само, той неизбежно е изложен на страдания. За да не страда, той не трябва да дели любовта. Обичайте всичко, което Бог е създал. Всеки човек, добър или лош, е буква от Божествената азбука.
към текста >>

16. Ново разбиране на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Цялата бяла раса сега минава през фазата на алчността колективно пример: италианците в Абисиния.
Който се уповава на светското, на материалното, той непременно в края на. краищата ще се разочарова. И който се уповава на духовното, но с користни цели, за да уреди своите работи, и той се разочарова. И само онзи, който се уповава на духовното безкористно, той не се разочарова. Това е Божественото. Цялата бяла раса сега минава през фазата на алчността колективно пример: италианците в Абисиния. А сега българинът индивидуално минава през алчността. Невидимият свят използва това, разбира се, пак за добро. Мусала по-рано е бил най-високият връх в Европа. После се е снишил. България е била няколко пъти море и суша.
към текста >>

Някое разумно същество е направило този извор.
Виждам чешма. Аз виждам любовта там. Този човек е мислил доброто на хората, като е направил чешмата. Виждам един извор. Аз го наричам това любов. Някое разумно същество е направило този извор. Виждам слънцето, че изгрява. Това е любов, понеже някое същество издига това светило. Това е Любовта,, която седи зад слънцето. Виждам дървото, което расте: Любовта е там, която кара дървото да расте. Това са много прости работи.
към текста >>

Това е любов, понеже някое същество издига това светило.
Този човек е мислил доброто на хората, като е направил чешмата. Виждам един извор. Аз го наричам това любов. Някое разумно същество е направило този извор. Виждам слънцето, че изгрява. Това е любов, понеже някое същество издига това светило. Това е Любовта,, която седи зад слънцето. Виждам дървото, което расте: Любовта е там, която кара дървото да расте. Това са много прости работи. В малките неща любовта е силна. Навсякъде виждам какъв промисъл има.
към текста >>

Затова, като дойде едно чувствително същество на по-голяма височина, започва да му тече кръв.
Налягането на етера образува слънцата. Където има слънце, налягането на етера е поголямо. Етерът, като наляга, се образуват слънчевите системи в безконечното пространство. Значи налягането на етера не е навсякъде еднакво. Когато се качиш на висока планина, вътрешното налягане е по-силно, отколкото външното. Затова, като дойде едно чувствително същество на по-голяма височина, започва да му тече кръв. Затова, когато вървиш отдолу-нагоре, ти трябва да се приспособяваш постепенно, външното налягане и вътрешното разширение да се уравновесят. Трябва да се спираш по 30 секунди от време на време, за да дойде това уравновесяване. Представете си, че тези същества живеят на едно място, което никак не е приятно на хората. А те го правят да не е привлекателно, и хората няма да искат да живеят там. Има едно Братство, което пътува в света и носи култура.
към текста >>

Колкото едно същество живее в по-гъста среда, толкова то е по-нисше.
Представете си, че тези същества живеят на едно място, което никак не е приятно на хората. А те го правят да не е привлекателно, и хората няма да искат да живеят там. Има едно Братство, което пътува в света и носи култура. То е било в Индия, в Египет, във Вавилон, в Персия, Палестина, Гърция, Рим, Франция, Англия, Германия, и сега това Братство се премества у славяните. И където дойде то, има култура, всичко се двшки и развива. Колкото едно същество живее в по-гъста среда, толкова то е по-нисше. Например къртицата, понеже живее в земята, е пo-нисша. Има същества, които живеят в земната кора. Те се ползуват с особени лъчи. Цялата наша Слънчева система е слизала досега с всички свои планети. Сега слънчевата система със всички свои планети върви във възходяща степен, дига се нагоре и следователно скоро ще влезе в една нова област, която отговаря на една нова култура.
към текста >>

17. 09 ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Геният е колективно същество.
Бъдещият ни живот ще се обусловя от Школата. Затова трябва да влезете, няма как другояче, защото, ако не влезете да научите новите методи и начини как да живеете, вие ще фалирате, тъй както досега сте фалирали. Ние сме едно Велико братство, което има клонове и на земята, и на небето, и в цялата вселена. Някой път Разумни напреднали същества се вселяват в хората за 10, 15, 20 години и работят. Това е по-икономично, спестяват си времето. Геният е колективно същество. Едно или много напреднали същества са се влюбили в него и чрез него се проявяват. Тези хора, в които се вселява един ангел, наричаме гениални.
към текста >>

18. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Понеже твърдата материя разделя нещата и ги затваря във форми с определени граници, то когато душите постепенно се озоваха във все по-гъсти и по- гъсти тела, те постепенно загубиха онова космично съзнание, което имаха, което не беше тяхно лично, но което беше съзнанието на Космичното Същество, в лоното на Което те бяха потопени.
Тези два вида сили можем да ги наречем добро и зло. Силите на злото работят в гъстата материя и те са, които сгъстяват материята. Силите на доброто работят в рядката материя и те са, които разреждат материята. В процеса на инволюцията, на слизането, предимство имаха силите на злото, понеже що се отнася до Земния период, те постепенно сгъстяваха материята. Това беше необходимо, за да могат човешките души да се индивидуализират, да се почувствуват като отделни единици, като отделни центрове във Великото Божествено Съзнание. Понеже твърдата материя разделя нещата и ги затваря във форми с определени граници, то когато душите постепенно се озоваха във все по-гъсти и по- гъсти тела, те постепенно загубиха онова космично съзнание, което имаха, което не беше тяхно лично, но което беше съзнанието на Космичното Същество, в лоното на Което те бяха потопени. В тези твърди форми в човешките души се пробуди едно лично съзнание и човек постепенно се почувствува като отделна индивидуалност, като „Аз", отделен от другите. Тази беше задачата на инволюционния процес, да се оформи човешката личност, да се роди „Азът" в човешката душа, да може човек да каже „Аз". Но заедно с раждането на „Аза" се ражда егоизмът. Човек, почувствувал се веднъж като отделност, започва да има свои лични интереси, които противопоставя на интересите на другите и се започва борба за блага, за интереси, за слава, въобще борба за осигуряване изискванията на „Аза". От друга страна с раждането на „Аза" човек добива възможност да мисли и да се издигне над животинското царство и да се стреми към Духа и да придобие свобода, в смисъл чувствува се самостоятелно същество, с лична воля, но той може да стане истински свободен, ако следва посоката на Духа.
към текста >>

От друга страна с раждането на „Аза" човек добива възможност да мисли и да се издигне над животинското царство и да се стреми към Духа и да придобие свобода, в смисъл чувствува се самостоятелно същество, с лична воля, но той може да стане истински свободен, ако следва посоката на Духа.
Понеже твърдата материя разделя нещата и ги затваря във форми с определени граници, то когато душите постепенно се озоваха във все по-гъсти и по- гъсти тела, те постепенно загубиха онова космично съзнание, което имаха, което не беше тяхно лично, но което беше съзнанието на Космичното Същество, в лоното на Което те бяха потопени. В тези твърди форми в човешките души се пробуди едно лично съзнание и човек постепенно се почувствува като отделна индивидуалност, като „Аз", отделен от другите. Тази беше задачата на инволюционния процес, да се оформи човешката личност, да се роди „Азът" в човешката душа, да може човек да каже „Аз". Но заедно с раждането на „Аза" се ражда егоизмът. Човек, почувствувал се веднъж като отделност, започва да има свои лични интереси, които противопоставя на интересите на другите и се започва борба за блага, за интереси, за слава, въобще борба за осигуряване изискванията на „Аза". От друга страна с раждането на „Аза" човек добива възможност да мисли и да се издигне над животинското царство и да се стреми към Духа и да придобие свобода, в смисъл чувствува се самостоятелно същество, с лична воля, но той може да стане истински свободен, ако следва посоката на Духа. Затова Гьоте казва във Фауст. В мене живеят две души - едната тегли нагоре, а другата надолу. Това са двете страни на „Аза". И затова в християнския езотеризъм „Азът" е символизиран като двуостър меч. „Азът" е роден под влияние на два импулса.
към текста >>

Първият импулс идва от известни същества на космоса, които се противопоставили на изпълнението на Божията Воля и, тъй да се каже, премного са се индивидуализирали, и са предали този импулс на човешкото същество.
Затова Гьоте казва във Фауст. В мене живеят две души - едната тегли нагоре, а другата надолу. Това са двете страни на „Аза". И затова в християнския езотеризъм „Азът" е символизиран като двуостър меч. „Азът" е роден под влияние на два импулса. Първият импулс идва от известни същества на космоса, които се противопоставили на изпълнението на Божията Воля и, тъй да се каже, премного са се индивидуализирали, и са предали този импулс на човешкото същество. Под тяхно влияние в човешките същества, които живеят в колективното подсъзнание, се пробужда известно лично чувство, известен стремеж към самостоятелност, към свобода. Под тяхно влияние се ражда отрицателната страна на „Аза", заедно с неговия егоизъм. Ражда се това, което се нарича човешка личност. В астралното тяло на човека се внасят енергиите на тези същества, които стимулират човека към отделност и това повлича човека към гъстата материя, където той става отделно същество, но не и свободен, към което се стреми. Той е свободен само в този смисъл, че може да прави избор между доброто и злото, и е свободен да върви в която посока пожелае.
към текста >>

Под тяхно влияние в човешките същества, които живеят в колективното подсъзнание, се пробужда известно лично чувство, известен стремеж към самостоятелност, към свобода.
В мене живеят две души - едната тегли нагоре, а другата надолу. Това са двете страни на „Аза". И затова в християнския езотеризъм „Азът" е символизиран като двуостър меч. „Азът" е роден под влияние на два импулса. Първият импулс идва от известни същества на космоса, които се противопоставили на изпълнението на Божията Воля и, тъй да се каже, премного са се индивидуализирали, и са предали този импулс на човешкото същество. Под тяхно влияние в човешките същества, които живеят в колективното подсъзнание, се пробужда известно лично чувство, известен стремеж към самостоятелност, към свобода. Под тяхно влияние се ражда отрицателната страна на „Аза", заедно с неговия егоизъм. Ражда се това, което се нарича човешка личност. В астралното тяло на човека се внасят енергиите на тези същества, които стимулират човека към отделност и това повлича човека към гъстата материя, където той става отделно същество, но не и свободен, към което се стреми. Той е свободен само в този смисъл, че може да прави избор между доброто и злото, и е свободен да върви в която посока пожелае. Това е онзи момент от развитието, който е описан в Библията като ядене на забранения плод.
към текста >>

В астралното тяло на човека се внасят енергиите на тези същества, които стимулират човека към отделност и това повлича човека към гъстата материя, където той става отделно същество, но не и свободен, към което се стреми.
„Азът" е роден под влияние на два импулса. Първият импулс идва от известни същества на космоса, които се противопоставили на изпълнението на Божията Воля и, тъй да се каже, премного са се индивидуализирали, и са предали този импулс на човешкото същество. Под тяхно влияние в човешките същества, които живеят в колективното подсъзнание, се пробужда известно лично чувство, известен стремеж към самостоятелност, към свобода. Под тяхно влияние се ражда отрицателната страна на „Аза", заедно с неговия егоизъм. Ражда се това, което се нарича човешка личност. В астралното тяло на човека се внасят енергиите на тези същества, които стимулират човека към отделност и това повлича човека към гъстата материя, където той става отделно същество, но не и свободен, към което се стреми. Той е свободен само в този смисъл, че може да прави избор между доброто и злото, и е свободен да върви в която посока пожелае. Това е онзи момент от развитието, който е описан в Библията като ядене на забранения плод. И им се отворили очите и започнали да познават доброто и злото. Отварянето на очите в случая подразбира пробуждане на личното съзнание, раждането на „Аза". Вторият импулс за оформяне на „Аза" идва от Божествената природа на човека, от Духа, който е скрит в неговите дълбочини и отвън, от дейността на Христа, на космичното Слово, Което стана плът.
към текста >>

19. Преводът на Фабр д'Оливие - Влад Пашов (1902- 1974)

1.В началото Елохим, Съществото на съществата, е сътворил в Принцип това, което съставя съществуването на Небето (шамаим) и на Земята (аретц).
Фабр д'Оливие превежда първите десет глави на Битието и прави коментарии, изхождайки от значението на буквите и думите. Към всяка една глава той прибавя по едно заглавие, с което определя общия характер на главата. Така първата глава носи заглавието „Принципи", което показва, че в тази глава, която описва творението, е показано как то е замислено в Божествения ум, как е проектирано в Божествения свят. Тя носи и подзаглавието „Потенциалното състояние на могъществата". Ще предам цялата първа глава поради нейната важност и по няколко стиха от другите глави, за да се види какъв е характерът на неговия превод. 1.В началото Елохим, Съществото на съществата, е сътворил в Принцип това, което съставя съществуването на Небето (шамаим) и на Земята (аретц). 2.Но Земята е била само потенциалното пространство в метафизическо-абстрактно пространство (на еврейски - тоху-во-боху), сила стягаща и свиваща, обхващаща бездната (тхом), безконечният източник на потенциалното съществувание; и Духът Божий (Руах Елохим) дихание разширяващо и оживотворяващо (приготовляващо пространството за Светлината) е проявил силата на своите пораждащи действия, като прониква водата (маим), състояние на универсалната пасивност на нещата. З.И рече Елохим: Да бъде виделина, и стана виделина (аор). 4.И като разглеждаше тази светлинна есенция като добра, Той определи да съществува закон, разделящ движенията между ви- делината и тъмнината. От този стих се вижда, че виделината и тъмнината са съществували преди Слънцето и следователно, те са състояния на Битието, те са два вида различни есенции, които съществуват в духовния свят. Дотук, както и в цялата първа глава събитията се развиват в Божествения свят, а не във физическия.
към текста >>

7.И То, Съществото на съществата, сътвори тази ефирна сила на разширение.
5.И нарече Елохим тази виделина. тази разумна, оживяваща елементална есенция Ден (йом), състояние на всемирните феноменистически проявления на нещата; тъмнината пък, Сетивното и материално съществувание, наречено Нощ (лейлах), т.е. състояние колебаещо се, проявеното състояние на нещата. Такова е било захождането (края, вечерта), такова е било изгряването (начало, утро), цел и средство, край на едното състояние и начало на другото феноменистическо състояние на нещата. 6.И рече Той, Елохим, да бъде в центъра на водите ефирната сила на разредяването и да действува разширяващото движение, като произвежда разделение на противоположните им свойства. 7.И То, Съществото на съществата, сътвори тази ефирна сила на разширение. То възбуди движението на разделение между нисшите качества на водите и техните висши качества. И стана така. 8.И нарече Елохим това ефирно пространство, гдето става това разделящо движение Небеса (шамаим), т.е. висшите води. И стана залез, стана изгрев, вечер и утро, цел и средство, край и начало на второто феноме- нистическо проявление и състояние на нещата.
към текста >>

9.И рече Той, Съществото на съществата, да се устремят непреодолимо водите под небесата и да се съберат в едно определено място и да се появи сушата (ишабах) и стана така.
То възбуди движението на разделение между нисшите качества на водите и техните висши качества. И стана така. 8.И нарече Елохим това ефирно пространство, гдето става това разделящо движение Небеса (шамаим), т.е. висшите води. И стана залез, стана изгрев, вечер и утро, цел и средство, край и начало на второто феноме- нистическо проявление и състояние на нещата. 9.И рече Той, Съществото на съществата, да се устремят непреодолимо водите под небесата и да се съберат в едно определено място и да се появи сушата (ишабах) и стана така. 10.И нарече Бог сушата Земя (аретц), елемент ограничаващ, последен, краен, а мястото, към което се устремили водите нарече море (имаим), водна безбрежност. И като разгледа тези неща, той ги намери за добри. 11.И рече Елохим да произведе Земята активно движение, образуващо зародишите на тревите, прорастващи и сеещи семена, плодоносна субстанция, принасяща свои собствени плодове и притежаваща в себе си собствена плодоносна сила. И стана така. 12. И Земята произведе из своята утроба трева, растяща и образуваща вродения в себе си зародиш по рода си, плодоносна субстанция, притежаваща в себе си своя собствена сила на плодоносие по рода си.
към текста >>

Съществото на съществата, като разглеждаше създаденото видя.
И като разгледа тези неща, той ги намери за добри. 11.И рече Елохим да произведе Земята активно движение, образуващо зародишите на тревите, прорастващи и сеещи семена, плодоносна субстанция, принасяща свои собствени плодове и притежаваща в себе си собствена плодоносна сила. И стана така. 12. И Земята произведе из своята утроба трева, растяща и образуваща вродения в себе си зародиш по рода си, плодоносна субстанция, притежаваща в себе си своя собствена сила на плодоносие по рода си. И Той. Съществото на съществата, като разглеждаше създаденото видя. че всичко е добро. 13.И такова беше захождането и такова беше изгряването, цел и средство, край и начало, трето феноменистическо, проявено състояние. 14.3а да изрази след това своята воля, Елохим рече: Да бъде в етерната разреденост на небесата, центровете на виде- лината и те да управляват движението на разделението на деня и нощта, и да служат за знамения на бъдещето и за деление на времената, и за феноменичното всемирно проявление и за метафизичното изменение на съществата. 15. И да бъдат тези центрове на виделината като чувствителни фокуси, имащи за цел да възбуждат и излъчват интелектуална виделина на Земята. И стана така.
към текста >>

16.И определи Той, Съществото на съществата, потенциалното съществувание на тази диада на светоносни огнища, като ги е предназначил щото голямото светило да представя символически Ден (всемирно феномени- ческо проявление), а малкото светило символически да представя Нощта (движение на колебаещото се състояние на нещата), и направи звездите, действуващи като сили във Вселената.
че всичко е добро. 13.И такова беше захождането и такова беше изгряването, цел и средство, край и начало, трето феноменистическо, проявено състояние. 14.3а да изрази след това своята воля, Елохим рече: Да бъде в етерната разреденост на небесата, центровете на виде- лината и те да управляват движението на разделението на деня и нощта, и да служат за знамения на бъдещето и за деление на времената, и за феноменичното всемирно проявление и за метафизичното изменение на съществата. 15. И да бъдат тези центрове на виделината като чувствителни фокуси, имащи за цел да възбуждат и излъчват интелектуална виделина на Земята. И стана така. 16.И определи Той, Съществото на съществата, потенциалното съществувание на тази диада на светоносни огнища, като ги е предназначил щото голямото светило да представя символически Ден (всемирно феномени- ческо проявление), а малкото светило символически да представя Нощта (движение на колебаещото се състояние на нещата), и направи звездите, действуващи като сили във Вселената. И постави битие в етерното състояние на небесата, с тези сетивни фокуси, щото от тях да изтече интелектуална светлина на Земята. 18.3а да бъдат те символически представени в дните и нощите, и да извършват движението на разделенията между виделината и тъмнината. И видя Елохим, че това е добро. 19.И стана залез, и стана изгрев, цел и средство, край и начало, на четвъртото феноменическо проявено състояние. 20.И рече Елохим: Да произведат водите изобилен принцип на движение;червообразни живи души (нефеш) и птице- образни движения, движещи се на земята, и летящи в етерната разреденост на небесата.
към текста >>

21.И Той, Съществото на съществата, създаде потенциалното съществуване на неизчислимите количества телесности, легионите морски чудовища, в потенциалното съществуване на всяка жива душа, оживявана от спирално движение в етерното пространство, принципа на който върховната воля е образувала във водите, всяко по рода си.
И постави битие в етерното състояние на небесата, с тези сетивни фокуси, щото от тях да изтече интелектуална светлина на Земята. 18.3а да бъдат те символически представени в дните и нощите, и да извършват движението на разделенията между виделината и тъмнината. И видя Елохим, че това е добро. 19.И стана залез, и стана изгрев, цел и средство, край и начало, на четвъртото феноменическо проявено състояние. 20.И рече Елохим: Да произведат водите изобилен принцип на движение;червообразни живи души (нефеш) и птице- образни движения, движещи се на земята, и летящи в етерната разреденост на небесата. 21.И Той, Съществото на съществата, създаде потенциалното съществуване на неизчислимите количества телесности, легионите морски чудовища, в потенциалното съществуване на всяка жива душа, оживявана от спирално движение в етерното пространство, принципа на който върховната воля е образувала във водите, всяко по рода си. И потенциалното съществуване на всяка птица с криле силни и бързи, всяка по рода й. И като разгледа тези неща, Той, Елохим видя, че бе добро. 22. И благослови тези същества и обяви им волята си, като им рече: Разплодявайте се и размножавайте се, и напълнете водите морски; и всичко летящо да се разпространи на Земята. 23.И става залез, и става изгрев, цел и средство, край и начало на петото феноменическо състояние. 24. И рече Елохим: Земята да произведе из утробата си дихание на живот по рода си, оживяване чрез прогресивни движения, четириноги и пълзящи: земна животност и стана така. 25.
към текста >>

И Той, Съществото на съществата, определи потенциалното съществуване на този земен животински живот по рода му; и от този род четвереноги съществувания по рода им.
И потенциалното съществуване на всяка птица с криле силни и бързи, всяка по рода й. И като разгледа тези неща, Той, Елохим видя, че бе добро. 22. И благослови тези същества и обяви им волята си, като им рече: Разплодявайте се и размножавайте се, и напълнете водите морски; и всичко летящо да се разпространи на Земята. 23.И става залез, и става изгрев, цел и средство, край и начало на петото феноменическо състояние. 24. И рече Елохим: Земята да произведе из утробата си дихание на живот по рода си, оживяване чрез прогресивни движения, четириноги и пълзящи: земна животност и стана така. 25. И Той, Съществото на съществата, определи потенциалното съществуване на този земен животински живот по рода му; и от този род четвереноги съществувания по рода им. И всемирността на всички живи движения от адамическия елемент (адамах). И като погледна тези неща, той видя, че те са добри. Като продължава да изявява Своята Воля, Елохим рече: Да направим Адам, всемирния човек, по образ отразен в нашата сянка, според закона на уподобяващите наши действия. Щото той, колективното могъщество да прояви неограничена власт, да владее над морските риби и над небесните птици, и над четвероногите, и над всичкия животински живот, които имат движение на Земята. 27.И Той, Съществото на съществата, създаде потенциалното съществуване на Адам, космичният човек, като своя сянка, като своя Божествена сянка Той го сътвори.
към текста >>

Щото той, колективното могъщество да прояви неограничена власт, да владее над морските риби и над небесните птици, и над четвероногите, и над всичкия животински живот, които имат движение на Земята.
24. И рече Елохим: Земята да произведе из утробата си дихание на живот по рода си, оживяване чрез прогресивни движения, четириноги и пълзящи: земна животност и стана така. 25. И Той, Съществото на съществата, определи потенциалното съществуване на този земен животински живот по рода му; и от този род четвереноги съществувания по рода им. И всемирността на всички живи движения от адамическия елемент (адамах). И като погледна тези неща, той видя, че те са добри. Като продължава да изявява Своята Воля, Елохим рече: Да направим Адам, всемирния човек, по образ отразен в нашата сянка, според закона на уподобяващите наши действия. Щото той, колективното могъщество да прояви неограничена власт, да владее над морските риби и над небесните птици, и над четвероногите, и над всичкия животински живот, които имат движение на Земята. 27.И Той, Съществото на съществата, създаде потенциалното съществуване на Адам, космичният човек, като своя сянка, като своя Божествена сянка Той го сътвори. И той стана, Адам, колективно могъщество, универсално съществуване на мъжкия и женския принцип. 28.И Той благослови колективното съществуване, като каза: Радплодявайте се, размножавайте се, населете Земята и подчинете я на себе си. Здраво дръжте властта си във вселената, владейте на рибите в морето, на птиците във въздуха и на всички неща, оживени от жизнените движения на земята. 29.И Той рече още.
към текста >>

27.И Той, Съществото на съществата, създаде потенциалното съществуване на Адам, космичният човек, като своя сянка, като своя Божествена сянка Той го сътвори.
И Той, Съществото на съществата, определи потенциалното съществуване на този земен животински живот по рода му; и от този род четвереноги съществувания по рода им. И всемирността на всички живи движения от адамическия елемент (адамах). И като погледна тези неща, той видя, че те са добри. Като продължава да изявява Своята Воля, Елохим рече: Да направим Адам, всемирния човек, по образ отразен в нашата сянка, според закона на уподобяващите наши действия. Щото той, колективното могъщество да прояви неограничена власт, да владее над морските риби и над небесните птици, и над четвероногите, и над всичкия животински живот, които имат движение на Земята. 27.И Той, Съществото на съществата, създаде потенциалното съществуване на Адам, космичният човек, като своя сянка, като своя Божествена сянка Той го сътвори. И той стана, Адам, колективно могъщество, универсално съществуване на мъжкия и женския принцип. 28.И Той благослови колективното съществуване, като каза: Радплодявайте се, размножавайте се, населете Земята и подчинете я на себе си. Здраво дръжте властта си във вселената, владейте на рибите в морето, на птиците във въздуха и на всички неща, оживени от жизнените движения на земята. 29.И Той рече още. Съществото на съществата, ето.
към текста >>

И той стана, Адам, колективно могъщество, универсално съществуване на мъжкия и женския принцип.
И всемирността на всички живи движения от адамическия елемент (адамах). И като погледна тези неща, той видя, че те са добри. Като продължава да изявява Своята Воля, Елохим рече: Да направим Адам, всемирния човек, по образ отразен в нашата сянка, според закона на уподобяващите наши действия. Щото той, колективното могъщество да прояви неограничена власт, да владее над морските риби и над небесните птици, и над четвероногите, и над всичкия животински живот, които имат движение на Земята. 27.И Той, Съществото на съществата, създаде потенциалното съществуване на Адам, космичният човек, като своя сянка, като своя Божествена сянка Той го сътвори. И той стана, Адам, колективно могъщество, универсално съществуване на мъжкия и женския принцип. 28.И Той благослови колективното съществуване, като каза: Радплодявайте се, размножавайте се, населете Земята и подчинете я на себе си. Здраво дръжте властта си във вселената, владейте на рибите в морето, на птиците във въздуха и на всички неща, оживени от жизнените движения на земята. 29.И Той рече още. Съществото на съществата, ето. Аз ви давам без изключение всяка трева, растяща от вродения и зародиш на повърхността на Земята, също тъй както и всяка субстанция, принасяща своя плод и притежаваща в себе си плодоносни могъщества, за да ви служат за храна.
към текста >>

28.И Той благослови колективното съществуване, като каза: Радплодявайте се, размножавайте се, населете Земята и подчинете я на себе си.
И като погледна тези неща, той видя, че те са добри. Като продължава да изявява Своята Воля, Елохим рече: Да направим Адам, всемирния човек, по образ отразен в нашата сянка, според закона на уподобяващите наши действия. Щото той, колективното могъщество да прояви неограничена власт, да владее над морските риби и над небесните птици, и над четвероногите, и над всичкия животински живот, които имат движение на Земята. 27.И Той, Съществото на съществата, създаде потенциалното съществуване на Адам, космичният човек, като своя сянка, като своя Божествена сянка Той го сътвори. И той стана, Адам, колективно могъщество, универсално съществуване на мъжкия и женския принцип. 28.И Той благослови колективното съществуване, като каза: Радплодявайте се, размножавайте се, населете Земята и подчинете я на себе си. Здраво дръжте властта си във вселената, владейте на рибите в морето, на птиците във въздуха и на всички неща, оживени от жизнените движения на земята. 29.И Той рече още. Съществото на съществата, ето. Аз ви давам без изключение всяка трева, растяща от вродения и зародиш на повърхността на Земята, също тъй както и всяка субстанция, принасяща своя плод и притежаваща в себе си плодоносни могъщества, за да ви служат за храна. 30.А на всички животни на земята, на всяка летяща птица в небесата, на всяко същество от влечугите, което пълзи по земята, на всичко, което притежава вродения принцип оживляващи движения на живот, Аз дадох за храна всяка зелена трева.
към текста >>

Съществото на съществата, ето.
27.И Той, Съществото на съществата, създаде потенциалното съществуване на Адам, космичният човек, като своя сянка, като своя Божествена сянка Той го сътвори. И той стана, Адам, колективно могъщество, универсално съществуване на мъжкия и женския принцип. 28.И Той благослови колективното съществуване, като каза: Радплодявайте се, размножавайте се, населете Земята и подчинете я на себе си. Здраво дръжте властта си във вселената, владейте на рибите в морето, на птиците във въздуха и на всички неща, оживени от жизнените движения на земята. 29.И Той рече още. Съществото на съществата, ето. Аз ви давам без изключение всяка трева, растяща от вродения и зародиш на повърхността на Земята, също тъй както и всяка субстанция, принасяща своя плод и притежаваща в себе си плодоносни могъщества, за да ви служат за храна. 30.А на всички животни на земята, на всяка летяща птица в небесата, на всяко същество от влечугите, което пълзи по земята, на всичко, което притежава вродения принцип оживляващи движения на живот, Аз дадох за храна всяка зелена трева. 31 .Тогаз, като разгледа всички тези неща, които сътвори Той в потенциално могъщество, като съществуващи пред лицето му, Той, Съществото на съществата видя, че те на свой ред са добри. И такъв беше залезът и такъв беше изгревът, целта и средството, краят и началото на шестото феномени- ческо състояние." Както казах, всички явления, които се описват в тази глава, стават в Божествения свят, а не са явления на физическия свят.
към текста >>

30.А на всички животни на земята, на всяка летяща птица в небесата, на всяко същество от влечугите, което пълзи по земята, на всичко, което притежава вродения принцип оживляващи движения на живот, Аз дадох за храна всяка зелена трева.
28.И Той благослови колективното съществуване, като каза: Радплодявайте се, размножавайте се, населете Земята и подчинете я на себе си. Здраво дръжте властта си във вселената, владейте на рибите в морето, на птиците във въздуха и на всички неща, оживени от жизнените движения на земята. 29.И Той рече още. Съществото на съществата, ето. Аз ви давам без изключение всяка трева, растяща от вродения и зародиш на повърхността на Земята, също тъй както и всяка субстанция, принасяща своя плод и притежаваща в себе си плодоносни могъщества, за да ви служат за храна. 30.А на всички животни на земята, на всяка летяща птица в небесата, на всяко същество от влечугите, което пълзи по земята, на всичко, което притежава вродения принцип оживляващи движения на живот, Аз дадох за храна всяка зелена трева. 31 .Тогаз, като разгледа всички тези неща, които сътвори Той в потенциално могъщество, като съществуващи пред лицето му, Той, Съществото на съществата видя, че те на свой ред са добри. И такъв беше залезът и такъв беше изгревът, целта и средството, краят и началото на шестото феномени- ческо състояние." Както казах, всички явления, които се описват в тази глава, стават в Божествения свят, а не са явления на физическия свят. Те са принципите на физическите явления, това, което съвременната окултна наука нарича първообрази на нещата, а Платон ги нарича идеи, затова тази глава е наречена Принципи. Шестте дена на творението, както и създаването на човека се извършва в Божествения свят, и тези шест дена на творението представят шест епохи в развитието на битието и живота.
към текста >>

31 .Тогаз, като разгледа всички тези неща, които сътвори Той в потенциално могъщество, като съществуващи пред лицето му, Той, Съществото на съществата видя, че те на свой ред са добри.
Здраво дръжте властта си във вселената, владейте на рибите в морето, на птиците във въздуха и на всички неща, оживени от жизнените движения на земята. 29.И Той рече още. Съществото на съществата, ето. Аз ви давам без изключение всяка трева, растяща от вродения и зародиш на повърхността на Земята, също тъй както и всяка субстанция, принасяща своя плод и притежаваща в себе си плодоносни могъщества, за да ви служат за храна. 30.А на всички животни на земята, на всяка летяща птица в небесата, на всяко същество от влечугите, което пълзи по земята, на всичко, което притежава вродения принцип оживляващи движения на живот, Аз дадох за храна всяка зелена трева. 31 .Тогаз, като разгледа всички тези неща, които сътвори Той в потенциално могъщество, като съществуващи пред лицето му, Той, Съществото на съществата видя, че те на свой ред са добри. И такъв беше залезът и такъв беше изгревът, целта и средството, краят и началото на шестото феномени- ческо състояние." Както казах, всички явления, които се описват в тази глава, стават в Божествения свят, а не са явления на физическия свят. Те са принципите на физическите явления, това, което съвременната окултна наука нарича първообрази на нещата, а Платон ги нарича идеи, затова тази глава е наречена Принципи. Шестте дена на творението, както и създаването на човека се извършва в Божествения свят, и тези шест дена на творението представят шест епохи в развитието на битието и живота. В Божествения свят е създаден и човекът по образ и подобие на Бога, така наречения космичен човек или Адам Кадмон, от когото впоследствие чрез диференциране се пораждат индивидуалните човеци.
към текста >>

2.И Той, Съществото на съществата, като завърши в седмото феноменическо проявление върховният творчески акт.
В Божествения свят е създаден и човекът по образ и подобие на Бога, така наречения космичен човек или Адам Кадмон, от когото впоследствие чрез диференциране се пораждат индивидуалните човеци. Втората глава на Битието носи заглавието „Разделение". Тук принципите преминават от потенциално състояние в деятелно състояние. Ще дам няколко стиха от тази глава. 1 .По такъв начин състоянието, което трябваше да се прояви като действително обективно съществуване, се извършило в потенциалното могъщество и са се явили небесата и земята, и управляващите ги закони, които регулират тяхното развитие. 2.И Той, Съществото на съществата, като завърши в седмото феноменическо проявление върховният творчески акт. който Той е замислил, се завърна в първоначалното си състояние в този седми период. След пълното завършване на своето Божествено дело, което Той извърши. З.И затова Той, Елохим, благослови това седмо феноме- ническо проявление и освети завсякога символическото състояние като епоха на своето възвръщане в първоначалното си битие, след пълното завършване на Върховния акт, предна- чертанието на който Той свърши по своето творческо всемогъщество. 4.Такъв е процесът на раждането на небесата и земята, според типа на тяхното творение в деня, когато Йехова-Елохим е проявил своето творческо могъщество и е сътворил принципите на небето и земята. Тук за пръв път от казаното досега се употребява думата Йехова-Елохим, вместо само Елохим, което има дълбоко значение, но няма сега да го разгледаме.
към текста >>

2.Той го направи като колективно битие, мъжко и женско, причина и следствие.
2.И в същото време тя роди неговата братска сила, името на която е Хабел, кротък и мирен освободител, който отслабва и освобождава, когато изпаряват от центъра. Хабел бил назначен да управлява развитието на телесния свят, а Каин е предназначен да обработва адамическия елемент и да му служи. Петата глава е озаглавена: „Символическото значение на поколението". Ще дам няколко стиха от тази глава. 1.Тази е книгата на символическите послания на Адам, на всемирния човек от този ден, в който го сътвори Елохим, според законите на своите уподобяващи действия Той определи неговото потенциално битие. 2.Той го направи като колективно битие, мъжко и женско, причина и следствие. Благослови го под тези колективни състояния и му даде вселенското име Адам в този ден, когато го създаде, за да бди над вселената. 3.И съществува Адам в течение на 130 онтологи- чески измерения на времената, когато му беше дадено да роди посредством своето асимилиращо свойство, в своята отразена сянка, своята еманация, същество, на което той даде името Шет, същество, назначено да бъде основанието на самата дълбочина на нещата. Шеста глава е озаглавена: „Пропорционалната мярка". 1.И беше естествено следствие падението на Адам и разделението в този всемирен човек, щото чувствените и телесни форми да се родят от тия деления по лицето на Земята и да бъдат многочислени. 2.И видяха синовете Божии дъщерите на Адам телесните форми, и намериха ги за приятни и се съединиха с тях, като с качества родителски и именно с тези, които предимно им се харесаха.
към текста >>

3.И съществува Адам в течение на 130 онтологи- чески измерения на времената, когато му беше дадено да роди посредством своето асимилиращо свойство, в своята отразена сянка, своята еманация, същество, на което той даде името Шет, същество, назначено да бъде основанието на самата дълбочина на нещата.
Петата глава е озаглавена: „Символическото значение на поколението". Ще дам няколко стиха от тази глава. 1.Тази е книгата на символическите послания на Адам, на всемирния човек от този ден, в който го сътвори Елохим, според законите на своите уподобяващи действия Той определи неговото потенциално битие. 2.Той го направи като колективно битие, мъжко и женско, причина и следствие. Благослови го под тези колективни състояния и му даде вселенското име Адам в този ден, когато го създаде, за да бди над вселената. 3.И съществува Адам в течение на 130 онтологи- чески измерения на времената, когато му беше дадено да роди посредством своето асимилиращо свойство, в своята отразена сянка, своята еманация, същество, на което той даде името Шет, същество, назначено да бъде основанието на самата дълбочина на нещата. Шеста глава е озаглавена: „Пропорционалната мярка". 1.И беше естествено следствие падението на Адам и разделението в този всемирен човек, щото чувствените и телесни форми да се родят от тия деления по лицето на Земята и да бъдат многочислени. 2.И видяха синовете Божии дъщерите на Адам телесните форми, и намериха ги за приятни и се съединиха с тях, като с качества родителски и именно с тези, които предимно им се харесаха. 3.И рече Йехова: Оживля- ващото мое дихание не ще да се прахосва отсега във всемирния Адам в продължение на вечността, защото неговото израждане е бързо и всеобщо, и затова че той стана телесен, то да бъде числото светлинните му периоди 120 изменения на времената. 4.В това време Нефилимите, избраните между людете, благородните съществуваха на земята, те произлезли от съединението на духовните еманации с физическите форми, след като еманациите на Елохима са оплодотворили телесните раждания на всемирния Адам.
към текста >>

В шестия ден е създаден Адам, колективното човечество, космичният човек, от когото впоследствие чрез диференциране се създават всички човеци.
З.Деятелността на елементалната събирателна сила е родила скрития огън или топлината, разредяването или силата на разширението и разпространението, и плътността или причината на всемирната телесност. 4.От свойствата, които са родили разтегливостта, са произлезли: Това свойство на материята, което позволява да се прояви действие, изразявано с глаголи да върши ефирно разредяване и месене, и второ, симпатическият се движещ принцип на естествените взаимни интензивни отблъсквания и привличания. От превода на Фабр д'Оливие завесата, която открива тайните на творението малко се повдига и се вижда, че творението, за което се говори в първата глава специално, е станало в Божествения свят. Тогава са създадени първообразите на нещата. Шестте дена на творението, това са шест епохи, шест периода на космично творчество, през които минава творението, при което творение първичните образи се обличат във все по-плътни обвивки и се свързват с все повече и повече сили. В шестия ден е създаден Адам, колективното човечество, космичният човек, от когото впоследствие чрез диференциране се създават всички човеци. Различните имена на човеци, които са свързани с Адам чак до Ной са все сили, които действуват както в човека, така и в природата. Така че от превода на Фабр д'Оливие се вижда, че при своята космогония Мойсей обръща преди всичко внимание на силите, които извършват космичното строителство, отколкото на външните материални форми и явления. Различните лица, които се явяват като исторически личности в библейския разказ, тук вече изпъкват като определени сили, които са дейс- твували в определени моменти от космичното строителство. Щайнер, както ще видим по-нататък, отива малко по-далеч и повдига още малко завесата, като разкрива зад тези символични сили какви творчески духове от ангелската йерархия се подразбират, които се явяват като органи и проводници, чрез които всемирното съзнание се проявява и твори.
към текста >>

20. Учителят за „Битието' - Влад Пашов (1902- 1974)

В 26-ти стих се казва: „Като продължава да изявява своята воля, Елохим рече: Да направим Адама, всемирния човек, по образ и подобие наше, щото той, колективното могъщество, да прояви неограничена власт, да владее над всички същества на сушата, водата и въздуха." В 27 стих е казано още по-ясно: „И създаде Елохим потенциалното съществуване на Адам, универсалния човек, като своя сянка той го сътвори.
В течение на петия период водата, въздухът и сушата се изпълват с животни според вида си, т.е. според груповата си душа. В началото на шестия период се явяват четвероногите - всяко по рода си, т.е. по груповата си душа. И най-после като венец на творението се явява човекът. В 26-ти стих се казва: „Като продължава да изявява своята воля, Елохим рече: Да направим Адама, всемирния човек, по образ и подобие наше, щото той, колективното могъщество, да прояви неограничена власт, да владее над всички същества на сушата, водата и въздуха." В 27 стих е казано още по-ясно: „И създаде Елохим потенциалното съществуване на Адам, универсалния човек, като своя сянка той го сътвори. И стана Адам колективно могъщество, универсално съществуване на мъжкия и женския принцип." В заключение на творението Бог казва, че е дал както на човека, така и на всички живи същества за храна зелената трева и плодовете. В 31-ви стих казва: „Тогава, като разгледа всички тези неща, които сътвори Той в потенциално състояние и като съществуващи пред лицето Му, Той, Съществото на съществата видя, че те на свой ред са добри." С това се подчертава, че цялото това творение на шестте дни е станало в Божия Ум -вселената с най-малките подробности, с всички сили, същества и форми е създадена в Ума на Бога, създадени са първообразите на всичко съществуващо, което впоследствие се проявява в обективни форми. В първия стих на втората глава се казва, че всичко, което трябваше да се прояви като действително обективно съществувание, се извършило първоначално потенциално, т.е. в Ума на Бога.
към текста >>

И стана Адам колективно могъщество, универсално съществуване на мъжкия и женския принцип."
според груповата си душа. В началото на шестия период се явяват четвероногите - всяко по рода си, т.е. по груповата си душа. И най-после като венец на творението се явява човекът. В 26-ти стих се казва: „Като продължава да изявява своята воля, Елохим рече: Да направим Адама, всемирния човек, по образ и подобие наше, щото той, колективното могъщество, да прояви неограничена власт, да владее над всички същества на сушата, водата и въздуха." В 27 стих е казано още по-ясно: „И създаде Елохим потенциалното съществуване на Адам, универсалния човек, като своя сянка той го сътвори. И стана Адам колективно могъщество, универсално съществуване на мъжкия и женския принцип." В заключение на творението Бог казва, че е дал както на човека, така и на всички живи същества за храна зелената трева и плодовете. В 31-ви стих казва: „Тогава, като разгледа всички тези неща, които сътвори Той в потенциално състояние и като съществуващи пред лицето Му, Той, Съществото на съществата видя, че те на свой ред са добри." С това се подчертава, че цялото това творение на шестте дни е станало в Божия Ум -вселената с най-малките подробности, с всички сили, същества и форми е създадена в Ума на Бога, създадени са първообразите на всичко съществуващо, което впоследствие се проявява в обективни форми. В първия стих на втората глава се казва, че всичко, което трябваше да се прояви като действително обективно съществувание, се извършило първоначално потенциално, т.е. в Ума на Бога. Така са създадени небето и земята и действу- ващите в тях закони.
към текста >>

В 31-ви стих казва: „Тогава, като разгледа всички тези неща, които сътвори Той в потенциално състояние и като съществуващи пред лицето Му, Той, Съществото на съществата видя, че те на свой ред са добри." С това се подчертава, че цялото това творение на шестте дни е станало в Божия Ум -вселената с най-малките подробности, с всички сили, същества и форми е създадена в Ума на Бога, създадени са първообразите на всичко съществуващо, което впоследствие се проявява в обективни форми.
по груповата си душа. И най-после като венец на творението се явява човекът. В 26-ти стих се казва: „Като продължава да изявява своята воля, Елохим рече: Да направим Адама, всемирния човек, по образ и подобие наше, щото той, колективното могъщество, да прояви неограничена власт, да владее над всички същества на сушата, водата и въздуха." В 27 стих е казано още по-ясно: „И създаде Елохим потенциалното съществуване на Адам, универсалния човек, като своя сянка той го сътвори. И стана Адам колективно могъщество, универсално съществуване на мъжкия и женския принцип." В заключение на творението Бог казва, че е дал както на човека, така и на всички живи същества за храна зелената трева и плодовете. В 31-ви стих казва: „Тогава, като разгледа всички тези неща, които сътвори Той в потенциално състояние и като съществуващи пред лицето Му, Той, Съществото на съществата видя, че те на свой ред са добри." С това се подчертава, че цялото това творение на шестте дни е станало в Божия Ум -вселената с най-малките подробности, с всички сили, същества и форми е създадена в Ума на Бога, създадени са първообразите на всичко съществуващо, което впоследствие се проявява в обективни форми. В първия стих на втората глава се казва, че всичко, което трябваше да се прояви като действително обективно съществувание, се извършило първоначално потенциално, т.е. в Ума на Бога. Така са създадени небето и земята и действу- ващите в тях закони. И казва се по-нататък, че в седмия период си почина. Във втората глава се описва как този сътворен в Ума на Бога свят постепенно се реализира най-първо в по-висшите полета и най-после се явява физическата земя с изгонения от рая Адам.
към текста >>

Фабр д'Оливие превежда този стих по следния начин: „И рече Адам, като изрази мисълта си - ето, това е истинска субстанция от моята субстанция, форма от моята форма и той я нарече Айша, деятелно волево свойство, поради разумния волев принцип Айш, от който беше извлечена субстанцията." И по-нататък се казва: „Интелектуалният човек Айш трябва да остави баща си и майка си и да се съедини със своята интелектуална другарка Айша, със своето волево свойство, та по такъв начин да станат едно същество в една форма." Айш е разумният човек, мъжкият принцип.
Това е много дълбок окултен символ. Ребрата са в средната част на тялото, част от средния човек, ограждат дробовете, където е седалището на женския принцип в човека (Ел Шадай). Изваждайки ребро, това значи изваждане на женския принцип навън от човека. С това става поляризирането на човека на мъжки принцип - дух и на женски принцип - душа, които досега са били обединени заедно. След поляризирането Мойсей употребява вече за човека имената мъж и жена, които на еврейски се наричат Айш - мъж, и Айша - жена. Фабр д'Оливие превежда този стих по следния начин: „И рече Адам, като изрази мисълта си - ето, това е истинска субстанция от моята субстанция, форма от моята форма и той я нарече Айша, деятелно волево свойство, поради разумния волев принцип Айш, от който беше извлечена субстанцията." И по-нататък се казва: „Интелектуалният човек Айш трябва да остави баща си и майка си и да се съедини със своята интелектуална другарка Айша, със своето волево свойство, та по такъв начин да станат едно същество в една форма." Айш е разумният човек, мъжкият принцип. Ето какво казва за обяснение на това Фабр д'Оливие: „Тук за пръв път се явява това име, дадено на човека, след като Йехова каза, че не е добре Адам да остане сам в уединение на своята универсалност и заради това сътвори му неговата индивидуалност - помощница, другарка, сътворена от неговата Светлина и имаща назначение да отразява неговия образ. Авторът на космогонията не произвежда името Айша от името Адам, тъй като Адам като вселенски човек, сътворен мъж и жена, не може да има другар и самата дума не е от женски род. Думата Адамах, която е от женски род, съвсем не означава вселенската жена, но изразява от себе си елементалния принцип на Адам и потенциалния, двуполовия принцип. Авторът на кос- могонията на няколко пъти повтаря това, за да не остане ни най-малко съмнение какво нещо е тази другарка, тази помагаща сила, както това е изразено с думата Хезер. Това е волята, волевото свойство на човека.
към текста >>

21. 14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Казано с други думи, в това време развитието на човечеството преминавало от колективното подсъзнание към развитие на самосъзнанието и след това се насочва към развиване на колективното съзнание.
И ако така продължавали нещата, рискувало се да се дойде до голяма духовна катастрофа - да се изгуби едва зараждащата се човешка индивидуалност. За да се избегне тази духовна катастрофа, духовното ръководство на човечеството решило да вземе мерки и Христос, най-възвишеният в йерархията на Ангелите, Първородният Божи Син, Логосът, Божественото Слово, слезе на земята. Със слизането Си на земята Той имал за задача първо да спре инволюционния процес, който бил извършил своята мисия и се превръщал в едно зло. С това Той обърна посоката на духовните сили, които действали в сферата на земята от низходящо във възходящо направление. След това Той трябваше да проникне в човешките души като една творческа сила, която да организира човешкия душевен живот и да даде условия за развиване на Аза в човека, на човешкото самосъзнание, за да може човек в бъдеще да осъзнае своя Божествен произход и своето достойнство като човек. Казано с други думи, в това време развитието на човечеството преминавало от колективното подсъзнание към развитие на самосъзнанието и след това се насочва към развиване на колективното съзнание. По такъв начин човешкото развитие върви от несъзнателното към съзнателното, в която фаза се заражда и развива човешкият ум, който има стремеж да проучи външния свят. Следващата фаза в развитието е космичното съзнание, когато в човека ще се развие интуицията и разумното сърце. Човек ще може да проучи обективно Духовния свят, в който навлиза развитието. Целият този процес на развитие не би могъл да се осъществи, ако Христос не беше слязъл на земята, ако не беше се явило Християнството на историческата сцена. Със слизането Си на земята Христос вля в остарялото тяло на човечеството нови Божествени сили, които са в състояние да го обновят и подмладят.
към текста >>

Тогава вашият свободен Аз ще стане такъв, че той не ще има нужда от никакъв закон, а ще върши онова, което е по-добро, което е право, като едно свободно същество.
И този укрепнал Аз трябва така да се развие, че да изяви Любовта като свободен дар. До края на земното развитие хората ще стигнат дотам, че Азът, станал вече самостоятелен, ще прояви всеотдайно от своите глъбини да върши това, което е правилно и добро. Понеже Азът има импулса на Любовта, импулса на Христа, затова той ще върши това, което е право и добро. Когато Любовта така се одухотвори, че никой не ще иска нищо друго, освен да следва този импулс, тогава ще се изпълни това, което е искал да донесе Христос в света. Защото тази е една от Тайните на Християнството, че то учи: гледайте Христа, изпълнете се със силата на Неговия образ, стремете се да бъдете като Него, да следвате Него. Тогава вашият свободен Аз ще стане такъв, че той не ще има нужда от никакъв закон, а ще върши онова, което е по-добро, което е право, като едно свободно същество. Така че, Христос е носител на импулса за освобождението от закона - доброто ще се върши не поради закона, а като импулс на живеещата вътре в душата Любов. Обаче, за своето развитие този импулс има нужда още от цялото останало време на съществуването на земята. Началото на този процес е бил положен от Христос и образът' на Христа ще бъде непрестанно силата, която ще възпитава човеците за тази цел. Докато хората нямаха един самостоятелен, укрепнал в себе си Аз, техният обществен живот трябваше да се урежда чрез един външно проявен закон. И днес още в много неща хората не са се издигнали над груповия Аз.
към текста >>

В много неща днешният човек още не е индивидуален човек, а едно групово същество.
Така че, Христос е носител на импулса за освобождението от закона - доброто ще се върши не поради закона, а като импулс на живеещата вътре в душата Любов. Обаче, за своето развитие този импулс има нужда още от цялото останало време на съществуването на земята. Началото на този процес е бил положен от Христос и образът' на Христа ще бъде непрестанно силата, която ще възпитава човеците за тази цел. Докато хората нямаха един самостоятелен, укрепнал в себе си Аз, техният обществен живот трябваше да се урежда чрез един външно проявен закон. И днес още в много неща хората не са се издигнали над груповия Аз. В много неща днешният човек още не е индивидуален човек, а едно групово същество. Свободният човек днес е още един идеал. Който доброволно работи за всеобщото развитие, който по свобода намира своето място във всеобщата дейност в света, той е силна индивидуалност, той не се управлява от външен закон, а действа по вътрешен закон. В Христовия Принцип лежи превъзмогването на закона. И казано е в Писанието: Законът бе даден чрез Мойсей, а Истината чрез Христа Исуса. В християнски смисъл благодат се нарича способността на душата да върши доброто по един вътрешен подтик.
към текста >>

22. 3. СЕДЕМТЕ ЗНАМЕНИЯ - СТЪПКИ В ПЪТЯ НА УЧЕНИКА 3.1. СВАТБАТА В КАНА ГАЛИЛЕЙСКА - Влад Пашов (1902- 1974)

На тази историческа сватба става съединението, свързването на човешкия дух с човешката душа, от което въплътеният човек постепенно става мислещо същество, защото дотогава човек е бил, преди всичко, едно същество на чувствата и импулсите.
Окултната история ни казва, че човечеството е слязло във физическо тяло в Лемурийската епоха, която е третата раса по отношение на първите две раси, които са се развили в етерния свят. Но по отношение на физическото съществуване на човечеството, тя може да се вземе за първа раса и след нея следват Атлантската, която обикновено се приема като четвърта и след нея петата раса, като се броят и първите две раси, развили се в етерния свят. Но ако се смята като първа Лемурийската раса, откогато започва физическото съществуване на човечеството, нашата пета раса е третата, в която човечеството преминава през седем културни епохи. Първата и втората културни епохи са един вид като преповторение на първите две раси, а третата културна епоха се явява като истинско начало на третата раса, която се развива на физическо поле. И когато се казва, че в третия ден имаше сватба, подразбира се, че в третата културна епоха на третата земна раса става едно явление в човечеството, което е обозначено като сватба. На тази историческа сватба става съединението, свързването на човешкия дух с човешката душа, от което въплътеният човек постепенно става мислещо същество, защото дотогава човек е бил, преди всичко, едно същество на чувствата и импулсите. Тази сватба става в Кана Галилейска, която е страна със събрани много народности. С това ни се показва, че е изтекла вече епохата на кръвното родство и женитбите могат да стават вече извън родовата среда. Любовта не е само една кръвна връзка, а е вече един свободен израз на душата. Значи, в третата културна епоха, която обикновено се нарича Халдейско-Египетска, се празнува сватбата на човечеството и с това началото на неговото пълнолетие. Оттогава хората започват да мислят, да разсъждават.
към текста >>

Със силите, които Христос носи със себе си, Той внася в човешкия живот такива сили, които са с характера на тези, които действат във виното, и които прекъсват старата връзка на човека със свръхсетивния свят и го правят едно чисто земно същество, което трябва да приеме Логоса в себе си, да развие своето самосъзнание.
След като започнали да употребяват виното, хората изгубили спомена и паметта си за духовния свят и станали само земни същества. Същият смисъл има и гръцката легенда за бог Бакхус, бог на виното. И като се казва, че Христос превърнал водата във вино, това е един действителен исторически факт за онези, които познават Окултната Наука и специално алхимията. Защото Христос владее природните сили и с помощта на тези сили, които в случая са символизирани от Неговата майка, която е Майката-Природа, Той превръща водата във вино. Но, както вече казах, всичко, което Христос извършва с един човек или с група хора, има значение за цялото човечество. Със силите, които Христос носи със себе си, Той внася в човешкия живот такива сили, които са с характера на тези, които действат във виното, и които прекъсват старата връзка на човека със свръхсетивния свят и го правят едно чисто земно същество, което трябва да приеме Логоса в себе си, да развие своето самосъзнание. Той трябва да стане едно същество, което чрез развитие на своите вътрешни сили да влезе с пълно съзнание във връзка с духовния свят и с Логоса. С превръщането на водата във вино - водата в случая е символ на природните стихии, чрез които хората са влизали във връзка с духовния свят - Христос прекъсва действието на тези сили, прекъсва този начин на връзка и прави така, че човек да обърне погледа си навътре, в себе си, където дремят неговите Божествени сили, които трябва да развие, за да влезе в съзнателна връзка с духовния свят, с Логоса и със съществата от духовния свят. Превръщането на водата във вино се извършва в човека, в ученика на Христа. То е превръщане на природното духовно мирово съзнание, в което е живял човек до времето на третата културна епоха, до третия ден, във вътрешно душевно самосъзнание. Преди развитието на аза, на личността, човекът, символично казано, е живял във водния елемент, обединяващ целия космичен живот на Природата.
към текста >>

Той трябва да стане едно същество, което чрез развитие на своите вътрешни сили да влезе с пълно съзнание във връзка с духовния свят и с Логоса.
Същият смисъл има и гръцката легенда за бог Бакхус, бог на виното. И като се казва, че Христос превърнал водата във вино, това е един действителен исторически факт за онези, които познават Окултната Наука и специално алхимията. Защото Христос владее природните сили и с помощта на тези сили, които в случая са символизирани от Неговата майка, която е Майката-Природа, Той превръща водата във вино. Но, както вече казах, всичко, което Христос извършва с един човек или с група хора, има значение за цялото човечество. Със силите, които Христос носи със себе си, Той внася в човешкия живот такива сили, които са с характера на тези, които действат във виното, и които прекъсват старата връзка на човека със свръхсетивния свят и го правят едно чисто земно същество, което трябва да приеме Логоса в себе си, да развие своето самосъзнание. Той трябва да стане едно същество, което чрез развитие на своите вътрешни сили да влезе с пълно съзнание във връзка с духовния свят и с Логоса. С превръщането на водата във вино - водата в случая е символ на природните стихии, чрез които хората са влизали във връзка с духовния свят - Христос прекъсва действието на тези сили, прекъсва този начин на връзка и прави така, че човек да обърне погледа си навътре, в себе си, където дремят неговите Божествени сили, които трябва да развие, за да влезе в съзнателна връзка с духовния свят, с Логоса и със съществата от духовния свят. Превръщането на водата във вино се извършва в човека, в ученика на Христа. То е превръщане на природното духовно мирово съзнание, в което е живял човек до времето на третата културна епоха, до третия ден, във вътрешно душевно самосъзнание. Преди развитието на аза, на личността, човекът, символично казано, е живял във водния елемент, обединяващ целия космичен живот на Природата. Човекът е, така да се каже, още капка в морето, включена в мировия живот.
към текста >>

Той се чувства още като член на Цялото, а не като самостоятелно същество.
С превръщането на водата във вино - водата в случая е символ на природните стихии, чрез които хората са влизали във връзка с духовния свят - Христос прекъсва действието на тези сили, прекъсва този начин на връзка и прави така, че човек да обърне погледа си навътре, в себе си, където дремят неговите Божествени сили, които трябва да развие, за да влезе в съзнателна връзка с духовния свят, с Логоса и със съществата от духовния свят. Превръщането на водата във вино се извършва в човека, в ученика на Христа. То е превръщане на природното духовно мирово съзнание, в което е живял човек до времето на третата културна епоха, до третия ден, във вътрешно душевно самосъзнание. Преди развитието на аза, на личността, човекът, символично казано, е живял във водния елемент, обединяващ целия космичен живот на Природата. Човекът е, така да се каже, още капка в морето, включена в мировия живот. Той се чувства още като член на Цялото, а не като самостоятелно същество. Когато в него се ражда азът, той се откъсва от Цялото и вместо в мировите води, както е живял досега, отсега вече той живее в своята вътрешност, в своята кръв, която е носител на живота на личността на човека. Това преминаване от природното колективно подсъзнание към индивидуалното съзнание е означено с превръщането на водата във вино. Същият процес се извършва и в растителното царство, когато водните сокове, които се изкачват от корените към клоните, се превръщат в пълен с аромат сок на гроздето и на другите плодове, чрез действието на силите на Слънцето. Това, което превръща водата в сок на гроздето, са космичните Азови сили, силите на Христа. Гърците наричали тези сили Дионисиус Загреус.
към текста >>

Това преминаване от природното колективно подсъзнание към индивидуалното съзнание е означено с превръщането на водата във вино.
То е превръщане на природното духовно мирово съзнание, в което е живял човек до времето на третата културна епоха, до третия ден, във вътрешно душевно самосъзнание. Преди развитието на аза, на личността, човекът, символично казано, е живял във водния елемент, обединяващ целия космичен живот на Природата. Човекът е, така да се каже, още капка в морето, включена в мировия живот. Той се чувства още като член на Цялото, а не като самостоятелно същество. Когато в него се ражда азът, той се откъсва от Цялото и вместо в мировите води, както е живял досега, отсега вече той живее в своята вътрешност, в своята кръв, която е носител на живота на личността на човека. Това преминаване от природното колективно подсъзнание към индивидуалното съзнание е означено с превръщането на водата във вино. Същият процес се извършва и в растителното царство, когато водните сокове, които се изкачват от корените към клоните, се превръщат в пълен с аромат сок на гроздето и на другите плодове, чрез действието на силите на Слънцето. Това, което превръща водата в сок на гроздето, са космичните Азови сили, силите на Христа. Гърците наричали тези сили Дионисиус Загреус. Това, което превръща водата в кръв в човешкия организъм, са човешките азови сили. Гърците наричали тези сили Дионисиус Якхос.
към текста >>

23. 10. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Докато в началото не е пробудено самосъзнанието, докато в него не се е събудила личността, азът, той живее в колективното подсъзнание и се чувства като член на една общност.
И тогава учениците разбраха, че им говори за Йоана Кръстителя". (17,10-13) Тук много ясно се говори за прераждането, че няма нужда да се коментира и доказва. Трета рамка, която огражда седемте притчи, е съставена от два образа: пастирът и изгубената овца (18,10-14) и пастирът, който същевременно е цар и отделя овцете от козите (25,33-36). Тези две величествени картини са свързани помежду си като входната и изходната врата на един водещ високо нагоре храм. Двата ограждащи образа - за изгубената овца и за овцете и козите, показват Пътя от първото до второто идване на Христа, който е Път на развитие на човешкия аз, на човешката личност. Докато в началото не е пробудено самосъзнанието, докато в него не се е събудила личността, азът, той живее в колективното подсъзнание и се чувства като член на една общност. Той е в стадия на добрия пастир, който ръководи онези човешки души, които не са още развити личности. Когато в човека се развие личността, той се отделя вътрешно от другите хора и се чувства самостоятелна личност със собствени интереси. Тези хора са именно изгубената овца, която пастирът търси да върне на общността. В течение на своя самостоятелен живот човек може да се развие в две направления - осъзнал се като личност, в него се заражда егоизмът, личният интерес. Ако човек не може да надделее този егоизъм и да го превърне в Любов към другите, той, така да се каже се втвърдява, затваря се все повече в себе си и не се интересува от другите.
към текста >>

Това е началото на раждането на човешкия аз; това е моментът, когато човек се почувствал като самостоятелно същество, отделено от Бога.
7. Притчата за поверените таланти. В тези седем притчи е разказана историята и пътя на развитието на нисшия и висшия Аз в човека. Нисшият аз е това, което наричаме човешка личност, а висшият Аз е това, което наричаме човешка индивидуалност. Нисшият аз има Лунен произход, а висшият Аз има Слънчев произход. В Библията се казва, че грехопадането е станало, когато човек не е изпълнил Божията заповед и с това се е отделил от Бога. Това е началото на раждането на човешкия аз; това е моментът, когато човек се почувствал като самостоятелно същество, отделено от Бога. Но със самото си отделяне от Бога човек е задлъжнял на Бога, защото всичко му е дадено от Бога, но човек е забравил това. В Божествения план е предвидено човек да стане едно свободно, самостоятелно същество, подобно на Бога, да може да каже на себе си Аз. Обаче притежавайки тази способност, той изявява претенции спрямо заобикалящите го същества. Човек дължи всичко на Бога, защото всичко му е дадено от Бога и Бог му прощава всички дългове. Но той от своя страна иска да събира дългове от заобикалящите го, не прощава на заобикалящите го никакви малки погрешки, няма правилно отношение към своите ближни.
към текста >>

В Божествения план е предвидено човек да стане едно свободно, самостоятелно същество, подобно на Бога, да може да каже на себе си Аз.
Нисшият аз е това, което наричаме човешка личност, а висшият Аз е това, което наричаме човешка индивидуалност. Нисшият аз има Лунен произход, а висшият Аз има Слънчев произход. В Библията се казва, че грехопадането е станало, когато човек не е изпълнил Божията заповед и с това се е отделил от Бога. Това е началото на раждането на човешкия аз; това е моментът, когато човек се почувствал като самостоятелно същество, отделено от Бога. Но със самото си отделяне от Бога човек е задлъжнял на Бога, защото всичко му е дадено от Бога, но човек е забравил това. В Божествения план е предвидено човек да стане едно свободно, самостоятелно същество, подобно на Бога, да може да каже на себе си Аз. Обаче притежавайки тази способност, той изявява претенции спрямо заобикалящите го същества. Човек дължи всичко на Бога, защото всичко му е дадено от Бога и Бог му прощава всички дългове. Но той от своя страна иска да събира дългове от заобикалящите го, не прощава на заобикалящите го никакви малки погрешки, няма правилно отношение към своите ближни. След като Бог не му вменява в грях това, че се отделил от Него, от Когото е получил всичко, и той трябва да направи същото със своите ближни. Само в такъв случай той се развива в правилна посока и става един истински Аз, една истински пробудена душа.
към текста >>

Докато човек не е пробудил Аза в себе си, неговото същество е разкъсано, раздробено.
Някой човек трябва да измине дълъг път, за да развие и пробуди Аза в себе си, а на друг той се дава като едно светкавично пробуждане. Това е предадено в притчата за равната заплата за нееднакъв труд. Един работил от ранно утро до късна вечер на лозето; друг започва по обед, трети - един час преди края на деня. и всички получават еднаква заплата. Заплатата - това е Азът, който получават. Докато човек не е пробудил Аза в себе си, неговото същество е разкъсано, раздробено. Азът дава сцепление на отделните части. Като емблема на Аза се явява кръгът - парите, които всеки получава, са кръг. Онези, които негодуват, че са работили повече, а са получили равна заплата с онези, които са работили по-малко, мислят себе си за най-издигнати и най-достойни, те се намират в опасност да се втвърдят. Наистина, Азът е заплатата за работата на лозето, но същевременно той е най-свободният дар, най-свободната благодат на Бога. Който мисли, че има привилегии, той тръгва в пътя на нисшия аз.
към текста >>

24. IV. КРАТКИ СВЕДЕНИЯ ЗА ИСТОРИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

В това слизане човечеството върви колективно, като един общ организъм, в който са включени всички индивидуални души.
Но както казах, душите не са закрепостени в расите и телата, а според степента на духовното си развитие отиват все напред и напред. Тук е необходимо да се спра за малко на един още по-далечен стадий на човешкото развитие. Човечеството, като цяло, първоначално се е развило в духовните светове. След това, във времето, което нарекохме Полярна раса, слиза до етерния свят. След това, в така наречената Хиперборейска раса, слиза във въздушното пространство, и така, чрез постепенно уплътняване, слиза към гъстата материя, като най-първо се развива във водната стихия, която още е примесена с въздуха, и впоследствие, с явяването на сушата, излиза на нея. В това слизане човечеството върви колективно, като един общ организъм, в който са включени всички индивидуални души. Тук е включено и цялото животинско царство, което намираме днес на Земята. Животните представят един от деградиралите клонове на голямото дърво на човечеството. Би могло да се каже, че човекът е съдържал в себе си цялото животинско царство във времето, когато той е бил още в духовните светове, когато е бил още дух. Всички животни в техните многообразни форми, не представят в основата си нищо друго, освен човешки импулси, предварително кондензирани в техните форми. Това, което понастоящем е духовно в астралното тяло на човека, животинските форми го представят във физическия свят.
към текста >>

Но ако човешкото същество е елиминирало от себе си низшите форми, то все пак съдържа в себе си упадъчен елемент, който също трябва да бъде елиминиран, един клон от който се намира на път към израждане.
Би могло да се каже, че човекът е съдържал в себе си цялото животинско царство във времето, когато той е бил още в духовните светове, когато е бил още дух. Всички животни в техните многообразни форми, не представят в основата си нищо друго, освен човешки импулси, предварително кондензирани в техните форми. Това, което понастоящем е духовно в астралното тяло на човека, животинските форми го представят във физическия свят. Човек е запазил в своето астрално тяло импулсите и страстите, които животните са въплътили в своите тела. Ето защо, човек е могъл да еволюира и в своята еволюция е могъл да задмине, като се е кондензирал на Земята едва тогава, когато тя му е позволила да облече тяло, което съответства на неговия дух. Но ако човешкото същество е елиминирало от себе си низшите форми, то все пак съдържа в себе си упадъчен елемент, който също трябва да бъде елиминиран, един клон от който се намира на път към израждане. Инстинктите на доброто и злото, на интелигентността и глупостта, на красотата и грозотата, които човек носи в себе си, са кълнове на напредък или назадничавосг. Също така, както се е откъснало животинското царство, така и расата на изостаналите, на низшите човеци, които носят на челото, на лицето и тялото си отпечатъка на злото, което живее в тях, ще се откъсне от човечеството, което ще трябва да напредва към Духа и да стигне крайната цел. Така че, в бъдеще не ще се виждат само животни, чиито форми ни напомнят човешките страсти, но ще се виждат също така и хора от лошата раса, въплъщаващи в чертите си инстинктите на злото, които инстинкти в наши дни могат да се прикриват. Но всичко това, което става в течение на развитието на човечеството, не е случайно, а си има свое значение и дълбок смисъл. Така, елиминирането на животинските форми е било действително една необходимост за човечеството.
към текста >>

25. IX. АЗЪТ - МЕЧ С ДВЕ ОСТРИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Азът е произлязъл от груповата душа, от едно колективно съзнание.
Азът подклажда желанието и тласка човека към задоволяването му. Той е, който търси да завзема, да притежава, да премахва това, което го стеснява и да се бори против всичко което му пречи да постигне желаната цел. Всичко, което тика човека към егоизма, иде от Аза. Но, от друга страна, не трябва да се забравя, че Азът дава на човека независимостта, вътрешната свобода и импулса да се издига. Върху този Аз почива достойнството на човека - Божествения кълн у човека. Азът е произлязъл от груповата душа, от едно колективно съзнание. Той се е откъснал отгам и се е диференцирал полека-лека. Азът не може да бъде разбран, ако не се знае, че той е бил придобит на бавни прогресивни етапи в течение на еволюцията, и че тази придобивка не би трябвало да се загуби. Ако имаме вярна представа за мисията на света, то трябва да се стремим към засилването на Аза, за да стане той по-дълбок и все по-близо до Божественото. Погрешно е схващането, че един ден човешкият Аз ще се слее с Вселенския Аз и ще изчезне като отделност. Крайната цел, която може да се желае, това е едно обединение на отделните Азове, станали свободни, с връзките на Любовта.
към текста >>

Никоя любов не е добра, ако бъде получена с принуда, с насилствено обвързване на едно същество с друго.
Азът не може да бъде разбран, ако не се знае, че той е бил придобит на бавни прогресивни етапи в течение на еволюцията, и че тази придобивка не би трябвало да се загуби. Ако имаме вярна представа за мисията на света, то трябва да се стремим към засилването на Аза, за да стане той по-дълбок и все по-близо до Божественото. Погрешно е схващането, че един ден човешкият Аз ще се слее с Вселенския Аз и ще изчезне като отделност. Крайната цел, която може да се желае, това е едно обединение на отделните Азове, станали свободни, с връзките на Любовта. Това, именно, е мисията на Земята - да осъществи онази Любов, чрез която един Аз да се отвори свободно за друг Аз. Никоя любов не е добра, ако бъде получена с принуда, с насилствено обвързване на едно същество с друго. Само когато един Аз е достигнал до такава степен на независимост, на вътрешна свобода, че би могъл и да не обича, но ако обича, той ще прави това с пълна свобода. Божественият план на Вселената е да направи Аза достатъчно свободен, за да може той да обича Бога при пълна свобода и със свое лично съгласие. Ако човеците биха били по някакъв начин принудени да обичат когото и да било, то би било едно вътрешно робство. По този начин Азът е една гаранция, едно необходимо условие за постигане на върховната цел на човешкия живот. Но ако този Аз не води човека към това да обича, той може да стане изкусител.
към текста >>

26. ДВЕТЕ НАЧАЛА - ОТЕЦ И СИН ЛЮБОВТА И МЪДРОСТТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Но както всяко едно същество, както и всичко в Космоса, така и Космичният Човек, Божественият Дух, е колективно същество.
От горните мисли на Учителя се вижда, че според окултната наука имаме две Начала — Отец и Син. Абсолютният Дух, Който е Любов, е Отец, а Синът — Проявеният Бог — е Божествената Мъдрост, която твори в света. Той е Душата на света, за която говори и Платон, че е разпъната на кръста на света. Това е Божественият Дух, който е създал целия Космос и на Когото Космосът представя тяло — всички системи, всички галактики в безпределното космично пространство, са органи на това велико космично тяло. Това е Космическият Човек, за който се говори в окултната наука. Но както всяко едно същество, както и всичко в Космоса, така и Космичният Човек, Божественият Дух, е колективно същество. Той е сбор от всички синове Божии, от всички възвишени съвършени същества, които са обединени от една централна монада — центъра на Божествения Дух. Всички тези възвишени същества образуват това, което Учителя нарича Живата Разумна Природа.
към текста >>

27. 18. Двата порядъка в света, 23 август 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова ще има едно колективно разплащане.
А сега ни казват, че миналите поколения са работили за нас. Да, работили са, но миналите поколения със своите разбирания и живот са ни завещали толкова дългове и противоречия, че съвременното човечество е пред фалит. Хората, оставени сами на себе си, са фалирали. Сега проповядват учението за кармата, за да покажат, че човек може да изплати дълговете си. Но малко са хората сега, които могат да изплатят дълговете си, защото те са толкова много, че е немислимо. Затова ще има едно колективно разплащане. Но се изисква Любовта да проникне в сърцата и душите на всички. Хората ще се освободят от игото на закона, когато дадат ход на Любовта в живота си. Любовта се явява като най-необходимото в света; това е същественото, реалното, без което не може. Кога трябва да обичаме един човек? - Тогава, когато никой не може да му помогне, за да му помогнем.
към текста >>

Като говорим за свобода, разбираме, че тя е достояние на всяко същество.
Даже и Любовта, Мъдростта и Истината не са в състояние да ни извадят от голямото противоречие, което съществува в света. Защо? - Защото нашите разбирания не са разбирания на Истината. Сегашните хора говорят за Истината, като за нещо, което няма отношение към техния живот. Говорят за свобода, но всеки разбира своята свобода. А Истината носи свобода за всички същества. Като говорим за свобода, разбираме, че тя е достояние на всяко същество. А сега хората са създали един порядък, който няма нищо общо с порядъка на природата. За да се разбере философията на живота, трябва едно училище с практическа част. А само да се говори, не се постигат резултати. Човек, както е сега, трябва да го насилиш, за да учи и прилага това учение в живота си. Но щом дойде законът, това е вече насилие.
към текста >>

28. 21. Тайната на успеха, 8 октомври 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Той трябва да срещне едно същество, което да се присъедини към него, да приобщи усилията си към неговите, да се образува една вътрешна хармония и работите му в живота ще тръгнат.
Когато тази наука за дишането се разкри на западните хора, те устроиха ред школи за практически упражнения, но понеже не разбираха законите на тази наука, и като дишаха по цял ден, набираше се много енергия, с която разваляха своята нервна система. Защото чрез дишането се набира много енергия, която с голямото напрежение, което упражнява, разрушава нервната система. А нервната система при сегашното й състояние не може да издържа големи напрежения. И докато правите упражненията, умът ви да бъде концентриран върху една велика и светла мисъл, защото в света има една абсолютно хармонична среда и когато възстановим вътрешната си хармония ние влизаме във връзка с тази среда, привличаме се към нея, условията ни се подобряват и ние имаме по-големи постижения в живота си. Но за да постигне това вътрешно хармонизиране на силите и енергиите си, въобще на вътрешния си живот, човек трябва да срещне един друг човек мъж или жена, които да въздействат благотворно върху него. Той трябва да срещне едно същество, което да се присъедини към него, да приобщи усилията си към неговите, да се образува една вътрешна хармония и работите му в живота ще тръгнат. И всички постижения, които имаме в света, каквито и да са те, все трябва известни хора да ни подкрепят, да ни съдействат в този път. Поет ли сте, философ или музикант, все трябва да има едно същество, което да ви подтиква в това направление. Затова се стремете да имате най-малко един добър приятел, а добър приятел ви е този, който гледа на вас като на себе си - той не прави разлика между вашия и своя живот. И да ви кажа, как да си избирате вашите добри приятели. В старо време за тази формула, която сега ще ви кажа, трябваше да чакате 20 години в школите на Египет или Вавилон, за да ви я кажат.
към текста >>

Поет ли сте, философ или музикант, все трябва да има едно същество, което да ви подтиква в това направление.
А нервната система при сегашното й състояние не може да издържа големи напрежения. И докато правите упражненията, умът ви да бъде концентриран върху една велика и светла мисъл, защото в света има една абсолютно хармонична среда и когато възстановим вътрешната си хармония ние влизаме във връзка с тази среда, привличаме се към нея, условията ни се подобряват и ние имаме по-големи постижения в живота си. Но за да постигне това вътрешно хармонизиране на силите и енергиите си, въобще на вътрешния си живот, човек трябва да срещне един друг човек мъж или жена, които да въздействат благотворно върху него. Той трябва да срещне едно същество, което да се присъедини към него, да приобщи усилията си към неговите, да се образува една вътрешна хармония и работите му в живота ще тръгнат. И всички постижения, които имаме в света, каквито и да са те, все трябва известни хора да ни подкрепят, да ни съдействат в този път. Поет ли сте, философ или музикант, все трябва да има едно същество, което да ви подтиква в това направление. Затова се стремете да имате най-малко един добър приятел, а добър приятел ви е този, който гледа на вас като на себе си - той не прави разлика между вашия и своя живот. И да ви кажа, как да си избирате вашите добри приятели. В старо време за тази формула, която сега ще ви кажа, трябваше да чакате 20 години в школите на Египет или Вавилон, за да ви я кажат. Като срещнете един ваш приятел, най-първо ще го обикнете. После ще намерите в него една добра, постоянна черта, която винаги да държите в ума си; понеже тази негова черта ще стане основа, върху която и двамата ще градите живота си.
към текста >>

Онова, което кара мъжът да се жени, не е да образува дом, а да намери едно същество, с което да се хармонизира, за да постигне нещо в света.
После ще намерите в него една добра, постоянна черта, която винаги да държите в ума си; понеже тази негова черта ще стане основа, върху която и двамата ще градите живота си. Тогава ще се поставите в едно спокойно състояние, за да разберете с този ваш приятел ще можете ли да работите заедно. Щом вашият ум и сърце са тихи и спокойни и ви е приятно, невидимият свят ще ви съдейства и ще ви тръгне и на двамата - ще бъдете в сила да преодолеете всички мъчнотии в живота си. Тази е дълбоката вътрешна нужда u причина на вярата. Тази е дълбоката причина на мъжа и жената да се женят. Онова, което кара мъжът да се жени, не е да образува дом, а да намери едно същество, с което да се хармонизира, за да постигне нещо в света. Защото стремежът към постижение е основен стремеж на живота. И жената затова търси мъжа. Повдигането на душата, ума, сърцето и волята на жената и мъжа е вътрешният смисъл и причина за привличането им. Това е смисълът засега в живота на хората. Ако вашите умове и сърца не се обогатяват и развиват постоянно, животът ви няма да има израз - това са външни условия, при които животът може да се прояви.
към текста >>

Освободете се от всички тези имена и останете само с името човек, едно разумно същество, което трябва да живее и твори в света, а всички други неща са второстепенни.
И при това трябва да държите в ума си основния закон, че всичко в природата е разумно. Тази мисъл трябва да бъде основа на вашия живот. Щом сте в съгласие с тази разумност, нещата по който и да е начин ще се оправят. Обаче, щом реагираш на тази разумност, всичките ти работи вземат обратен път и ще ти дойдат всички нещастия на главата. Не се самоопределяйте в света, че сте духовни, религиозни, светски, учени и пр. Освободете се от всички тези имена и останете само с името човек, едно разумно същество, което трябва да живее и твори в света, а всички други неща са второстепенни. И всичките ни нещастия и несполуки в света се дължат на това, че ние живеем в съзнанието и самосъзнанието, където са преплетени много интереси и е поле само на борби и противоречия. За да имаме трайни постижения, трябва да влезем да живеем в свръхзсъзнанието - това е възкресението, за което говорят религиите; но много е мъчно да се освободи човек от самосъзнанието. Всички страдания се дължат на това, че в нашето самосъзнание седи идеята да търсим само нашето щастие, но по този път ще имаме само разочарования и неуспехи. А човек трябва да бъде господар, да се издигне над самосъзнанието, и да разбере, че щастието на един трябва да бъде щастие на всички и че лично щастие не съществува. Красотата и смисълът на живота е в общото благоденствие и щастие, в пробуждане на колективното съзнание, на Онзи Живия Бог в нашата душа.
към текста >>

Красотата и смисълът на живота е в общото благоденствие и щастие, в пробуждане на колективното съзнание, на Онзи Живия Бог в нашата душа.
Освободете се от всички тези имена и останете само с името човек, едно разумно същество, което трябва да живее и твори в света, а всички други неща са второстепенни. И всичките ни нещастия и несполуки в света се дължат на това, че ние живеем в съзнанието и самосъзнанието, където са преплетени много интереси и е поле само на борби и противоречия. За да имаме трайни постижения, трябва да влезем да живеем в свръхзсъзнанието - това е възкресението, за което говорят религиите; но много е мъчно да се освободи човек от самосъзнанието. Всички страдания се дължат на това, че в нашето самосъзнание седи идеята да търсим само нашето щастие, но по този път ще имаме само разочарования и неуспехи. А човек трябва да бъде господар, да се издигне над самосъзнанието, и да разбере, че щастието на един трябва да бъде щастие на всички и че лично щастие не съществува. Красотата и смисълът на живота е в общото благоденствие и щастие, в пробуждане на колективното съзнание, на Онзи Живия Бог в нашата душа. Там е всичката сила на човека. Не са външните вярвания, които осмислят живота - те са само спомагателни неща. Силата на човека е във връзката му с природата, с всички разумни същества, със света на вечната хармония. Силата на човека е в разумното използване на въздуха, светлината, водата и хляба. Другите неща са второстепенни.
към текста >>

29. 22. Новите схващания за живота и света, 15 октомври 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Трябва да се роди във вас ново съзнание - колективното съзнание, за да бъдете научени от Бога.
Всички хора имат достатъчно ум. Ако остане сега да им се дава ум, това е изгубена работа. Ще кажете - ще бъдем научени от Бога. Но това все подразбира една нова епоха, където отношенията между човека и природата са други. Ако искате в това състояние, в което сте сега, да ви научи Бог, това е невъзможно. Трябва да се роди във вас ново съзнание - колективното съзнание, за да бъдете научени от Бога. И това ново съзнание ще внесе ново разбиране за живота. Тогаз ще се явяват светли мисли и чувства и силна воля, за да реализирате новото, да го въплътите в живота си и да създадете новата култура на братството. Други казват, че не изнасям в беседите си най-новите твърдения на науката. Чудна работа! Аз не се занимавам само със знанията на земята.
към текста >>

Ако можете да видите тази Божествена душа във всяко едно същество, то в душата ви ще се събуди едно меко и благородно чувство и тогаз ще се зарадваш, че живееш.
И всички противоречия в личния и обществен живот показват, че ние вървим напред. Сегашните хора казват: - Няма ли право в този свят? - Правото е само в доброто, в злото няма никакво право. Правото е само в Любовта, Мъдростта и Истината, в свободата, знанието и живота, а там, където ги няма, никакво право не съществува. Право- mo е това, като срещнеш един човек, да знаеш преди всичко, че той е като тебе човек, носи една душа, която е от Божествен произход и има същите нужди и копнежи като тебе. Ако можете да видите тази Божествена душа във всяко едно същество, то в душата ви ще се събуди едно меко и благородно чувство и тогаз ще се зарадваш, че живееш. И във всяка хубава мисъл, чувство и постъпка, се крие нещо Божествено. Туй Божественото, което се крие вътре, ако можеш да го схванеш, ти успяваш и се благославяш в живота. Сега хората копнеят по идеалния братски живот, но при сегашното съзнание това не може да се реализира. Във всички хора има добри желания, но има нещо в тях на което те не са господари и то разваля всичките им добри желания. В човека едновременно се проявяват два стремежа.
към текста >>

30. 23. Тайната на дългия живот, 29 октомври 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Човек сам твори съдбата си и човечеството колективно само определя своята съдба с начина на своето мислене.
Истината не седи в това да изнасяш дефектите на хората. Под думата Истина разбираме да благовествуваме и да внасяме новото вътре в света и да покажем положителната и светлата страна в живота, методите и пътищата, по които тя може да се постигне. Сегашните хора имат нужда от една велика наука, която да внесе новите разбирания за живота. Религиите в миналото са били такива науки за внасяне нови разбирания, но хората не са ги разбирали и са ги превърнали в култ и догма. И с това си свое разбиране, те са определили своята съдба. Човек сам твори съдбата си и човечеството колективно само определя своята съдба с начина на своето мислене. Ако човек държи в ума си отрицателните мисли, те ще привлекат негативните сили и енергии в природата и така ще се създаде една такава атмосфера, че даже и най-близките му няма да могат да го търпят. Според великата наука на живота, за да може да прогресира човек, преди всичко той трябва да се пази от лакомия във всички области на живота си. Защото тя именно ще му донесе всичките нещастия. В лакомията човек бърза да придобие известно благо само за себе си, иска да израстне и да стане велик човек, та да го видят всички. Но в природата има един закон, който регулира растежа и развитието на организмите и когато човек със своята лакомил наруши този закон, причинява си страдания.
към текста >>

Да намерим някое живо същество, което да ни обича, защото най-висшето благо в света е Любовта, а страданията, които имаме в живота си, са само една среда, през която благата на природата трябва да минат.
Ако нашите вярвания и нашата наука нямат тази обновителна сила, защо ни са? Всяко едно верую, което може да внесе обновление във вашите мисли, чувства и тела има смисъл, а ако не може да произведе горните резултати, това учение е пакостно и безполезно. Трябва да се върнем към великия първичен порядък на нещата и да извършим това, за което сме дошли, или онова, което Любовта и Божествената Мъдрости Истина искат. Това е смисълът на човешкия живот. И затова казвам, че радостта е там, където има нещо да ни радва. Да намерим някое живо същество, което да ни обича, защото най-висшето благо в света е Любовта, а страданията, които имаме в живота си, са само една среда, през която благата на природата трябва да минат. И когато човек мине през страданията и опита Любовта, той почва да мисли не само за своето си благо, но и за благото на ближните си. Това, казано на религиозен език, значи да служим на Бога. Да служим на Бога разбирам да служим на цялото Битие. Само така ще придобием и опитаме непреходната радост, която ще споделим с всички същества в света и ще познаем великото единство на Битието. Тогава, като видим нещастния, ще му дадем от нашето щастие и където минавате, ще носите щастие и радост.
към текста >>

31. 9. Раждането на новия свят, 4 февруари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

А сега хората схващат Бога, като едно същество извън тях и подобно на тях.
Когато ще разрешавате този въпрос, вие трябва да знаете онзи закон, който е работил за създаването на вашия организъм и който е създал баща ви и майка ви. Вие също така не вземате под съображение външните условия, които са работили за вас, а казвате „ние сме господари на условията“. Но животът показва, колко хората са господари. Онзи закон, който ни е извикал да се родим в света, е онова Начало, Което в религията наричат Бог. Това е онзи вечно творящ Принцип в Битието, Който всичко създава, всички форми на Битието. А сега хората схващат Бога, като едно същество извън тях и подобно на тях. Това не е никакъв Бог. Онзи, Живият Бог, за Когото ние говорим, живее в нас и ние живеем в Него; Той е, Който непреривно работи в света. Той е, Който изгражда и поправя света. И Онзи, Който се бори постоянно в нас за нашето подобрение в живота, то не сме ние хората, а Бог е, Който се бори с всички лоши условия, за да поправи света. И много разумно се бори Господ в нас, защото Той знае, че победата е на Негова страна.
към текста >>

Само когато хората минат през огъня на страданията, в тях ще се пробуди колективното съзнание и ще разберат, че са едно цяло с общи стремежи и интереси в живота.
Тези страдания са една необходимост за вътрешното, духовното развитие на човека. Налягането отвънка е необходимо, за да се яви една сила отвътре в нас. Ако съвременните хора нямаха тези страдания, нямаше никога да имаме тази общност, която сега се заражда между хората. Доказано е със статистически данни, че хората, които са поставени при по-големи естествени мъчнотии, те са с по-богата вътрешна опитност; имат по-правилни разбирания. Те могат да разберат страданията на всеки човек и намират начин да му помогнат. Само когато хората минат през огъня на страданията, в тях ще се пробуди колективното съзнание и ще разберат, че са едно цяло с общи стремежи и интереси в живота. Само чрез пробуждане на колективното съзнание в човека, отделните индивиди и народите ще извоюват своята свобода. Но докато хората живеят с разбирането на самосъзнанието, те винаги ще очакваш да дойде някой Месия, учител или държавник да ги спаси и освободи. Но хората трябва да разберат и да запомнят едно нещо, че свободата и благосъстоянието на един народ зависят от колективните и разумните усилия на целия народ. Един народ не може да бъде свободен и да има условия за развитие, докато всеки индивид от него няма непреодолим стремеж към свобода и не е готов да жертва всичко заради своята свобода и тази на другите. Ако някой търси свободата само за себе си, той няма да намери такава свобода никога.
към текста >>

Само чрез пробуждане на колективното съзнание в човека, отделните индивиди и народите ще извоюват своята свобода.
Налягането отвънка е необходимо, за да се яви една сила отвътре в нас. Ако съвременните хора нямаха тези страдания, нямаше никога да имаме тази общност, която сега се заражда между хората. Доказано е със статистически данни, че хората, които са поставени при по-големи естествени мъчнотии, те са с по-богата вътрешна опитност; имат по-правилни разбирания. Те могат да разберат страданията на всеки човек и намират начин да му помогнат. Само когато хората минат през огъня на страданията, в тях ще се пробуди колективното съзнание и ще разберат, че са едно цяло с общи стремежи и интереси в живота. Само чрез пробуждане на колективното съзнание в човека, отделните индивиди и народите ще извоюват своята свобода. Но докато хората живеят с разбирането на самосъзнанието, те винаги ще очакваш да дойде някой Месия, учител или държавник да ги спаси и освободи. Но хората трябва да разберат и да запомнят едно нещо, че свободата и благосъстоянието на един народ зависят от колективните и разумните усилия на целия народ. Един народ не може да бъде свободен и да има условия за развитие, докато всеки индивид от него няма непреодолим стремеж към свобода и не е готов да жертва всичко заради своята свобода и тази на другите. Ако някой търси свободата само за себе си, той няма да намери такава свобода никога. Само по този разумен път, може да се реализира великият идеал, към който се стреми човешкото развитие - съвършенството.
към текста >>

32. 7. Новите разбирания на човека, 29 юли 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Човек е най-интересното същество на земята.
Затова всяка форма е един символ - външен израз на една разумна вътрешна деятелност. И по външната форма, онези които разбират, разкриват вътрешната страна на природата и човека. Така че, и в Природата и в човека имаме външна и вътрешна страна, като външната е израз на вътрешната. И когато се проучва човек и законите на неговия живот, трябва да се проучва и неговата целокупност, за да имаме вярна представа за него. Но проучването на човека е едни обширен въпрос. Човек е най-интересното същество на земята. И ако човек би проучил човека, не себе си, както казват някои - той би се добрал до законите, до вечния, безсмъртния живот. Думата „човек“ включва целокупността на Битието. Един човек и Цялото съставят едно. Съзнанието, животът, който функционира, е един. Сега, като казвам, че съзнанието е едно, някои влизат в противоречие.
към текста >>

И на еврейски думата „Господ“ е дадена в множествено число и означава една колективност.
Някой път казвате, че не можете да мислите. Вие не разбирате закона. Тези условия, при които човек не може да мисли, показват, че мозъкът си почива. Но съвременните хора, които нямат ясна представа за голямата разумност и целесъобразност в Битието, не разбират законите на всички тези процеси. Те не разбират и не подозират онази зависимост на тези функции от разумните същества в Космоса, които са завършили своето развитие преди нас и които са Строители на Вселената. И на еврейски думата „Господ“ е дадена в множествено число и означава една колективност. Така че, не един е построил Вселената, но мнозина са я строили. И след като са мислили милиарди години, те построиха сегашната Вселена и създадоха сегашните хора. С това твърдение не отричаме принципа на единството в Битието. Бог е едно Същество, недостъпно за човешкия ум и за човешкото сърце. Бог е едно Същество, достъпно донякъде за човешкия дух и за човешката душа.
към текста >>

Бог е едно Същество, недостъпно за човешкия ум и за човешкото сърце.
Те не разбират и не подозират онази зависимост на тези функции от разумните същества в Космоса, които са завършили своето развитие преди нас и които са Строители на Вселената. И на еврейски думата „Господ“ е дадена в множествено число и означава една колективност. Така че, не един е построил Вселената, но мнозина са я строили. И след като са мислили милиарди години, те построиха сегашната Вселена и създадоха сегашните хора. С това твърдение не отричаме принципа на единството в Битието. Бог е едно Същество, недостъпно за човешкия ум и за човешкото сърце. Бог е едно Същество, достъпно донякъде за човешкия дух и за човешката душа. Туй, което ние схващаме с ума си е само отражение на онези, които са построили Вселената. Нашата грешка е в това, че ние искаме да схванем Бога външно, обективно, като една форма. Това е невъзможно. Но има един начин, по който човек може да схване отношенията, които има към туй Същество.
към текста >>

Бог е едно Същество, достъпно донякъде за човешкия дух и за човешката душа.
И на еврейски думата „Господ“ е дадена в множествено число и означава една колективност. Така че, не един е построил Вселената, но мнозина са я строили. И след като са мислили милиарди години, те построиха сегашната Вселена и създадоха сегашните хора. С това твърдение не отричаме принципа на единството в Битието. Бог е едно Същество, недостъпно за човешкия ум и за човешкото сърце. Бог е едно Същество, достъпно донякъде за човешкия дух и за човешката душа. Туй, което ние схващаме с ума си е само отражение на онези, които са построили Вселената. Нашата грешка е в това, че ние искаме да схванем Бога външно, обективно, като една форма. Това е невъзможно. Но има един начин, по който човек може да схване отношенията, които има към туй Същество. Питам: Кое е по-хубаво, да имате отношения с един милиардер, а пък той да няма отношение към вас, или пък нищо да не знаете за него и той да ви помага?
към текста >>

Но има един начин, по който човек може да схване отношенията, които има към туй Същество.
Бог е едно Същество, недостъпно за човешкия ум и за човешкото сърце. Бог е едно Същество, достъпно донякъде за човешкия дух и за човешката душа. Туй, което ние схващаме с ума си е само отражение на онези, които са построили Вселената. Нашата грешка е в това, че ние искаме да схванем Бога външно, обективно, като една форма. Това е невъзможно. Но има един начин, по който човек може да схване отношенията, които има към туй Същество. Питам: Кое е по-хубаво, да имате отношения с един милиардер, а пък той да няма отношение към вас, или пък нищо да не знаете за него и той да ви помага? По-добре е с помощта, която ви се дава. И хората в света се намират в същото положение. Туй същество, което не познаваме и не можем да разберем, е така нагласило, че е предвидяло всичко от което се нуждаем. И ако ние сме нещастни и недоволни, това зависи от нашето невежество.
към текста >>

Туй същество, което не познаваме и не можем да разберем, е така нагласило, че е предвидяло всичко от което се нуждаем.
Това е невъзможно. Но има един начин, по който човек може да схване отношенията, които има към туй Същество. Питам: Кое е по-хубаво, да имате отношения с един милиардер, а пък той да няма отношение към вас, или пък нищо да не знаете за него и той да ви помага? По-добре е с помощта, която ви се дава. И хората в света се намират в същото положение. Туй същество, което не познаваме и не можем да разберем, е така нагласило, че е предвидяло всичко от което се нуждаем. И ако ние сме нещастни и недоволни, това зависи от нашето невежество. Благодарение на това невежество хората не се разбират и си създават нещастия. Мъжете се съблазняват от жените; жените се съблазняват от мъжете. Но мъжът и жената не са завършени; вътрешно са завършени, но външно не са завършени и може да се изкушават. Днес има едно неразбиране между мъжа и жената.
към текста >>

33. 11. Пътят на Новия Живот, 7 октомври 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Грамадно същество е човекът за мравките.
А обикновеният човек вижда толкова, колкото е обемът на неговото съзнание. Тъй че, границите на света зависят от нашето съзнание. Туй, което ние не виждаме, други го виждат. Мравките не виждат и това, което ние виждаме. И една мравка като дойде до човека, той е божество за нея. Грамадно същество е човекът за мравките. Сега хората често си задават въпроса, кое е онова, което свързва мравките в една колективна организация. Причината на тази организация е, че душата на мравките е колективна. На земята всички мравки се чувстват като една мравка - няма индивидуализиране. Всяка мравка се чувства като част от колектива и живее в него и за него. И сега някои хора искат да се върнат към колективния живот.
към текста >>

Но ако те искат да се върнат да живеят колективно като мравките и пчелите, то с това човечеството би направило една от най-големите грешки в своя живот.
Сега хората често си задават въпроса, кое е онова, което свързва мравките в една колективна организация. Причината на тази организация е, че душата на мравките е колективна. На земята всички мравки се чувстват като една мравка - няма индивидуализиране. Всяка мравка се чувства като част от колектива и живее в него и за него. И сега някои хора искат да се върнат към колективния живот. Но ако те искат да се върнат да живеят колективно като мравките и пчелите, то с това човечеството би направило една от най-големите грешки в своя живот. Когато ние говорим за колективно съзнание и колективен живот, не разбираме един живот, подобен на мравките и на пчелите, където да се изгубва човешката индивидуалност. Мравките живеят, тъй да се каже, в колективното подсъзнание, където отделните форми от даден вид нямат индивидуална душа, а една обща душа ръководи и оживява целия вид, докато при човека всеки човек си има индивидуална душа. И в колективното съзнание на бъдещето тази индивидуалност ще бъде запазена, но плюс индивидуалното съзнание ще имаме и съзнанието, че сме части на един по-голям организъм, и ще схванем вътрешната връзка, която съществува между всички съзнания-души. В процеса на индивидуалното развитие човек се подлага постоянно на известни изпити и когато той не издържи изпиша или не разреши правилно задачата, която животът му предлага, явяват се страданията, които ще станат причина да се пробуди Божественото съзнание, а когато се пробуди то, човек ще придобие правилни отношения към Бога, към Природата и към хората и ще се отърве от най-опасния враг на човека - лъжата. По-опасно нещо в човешкия живот от лъжата няма.
към текста >>

Когато ние говорим за колективно съзнание и колективен живот, не разбираме един живот, подобен на мравките и на пчелите, където да се изгубва човешката индивидуалност.
Причината на тази организация е, че душата на мравките е колективна. На земята всички мравки се чувстват като една мравка - няма индивидуализиране. Всяка мравка се чувства като част от колектива и живее в него и за него. И сега някои хора искат да се върнат към колективния живот. Но ако те искат да се върнат да живеят колективно като мравките и пчелите, то с това човечеството би направило една от най-големите грешки в своя живот. Когато ние говорим за колективно съзнание и колективен живот, не разбираме един живот, подобен на мравките и на пчелите, където да се изгубва човешката индивидуалност. Мравките живеят, тъй да се каже, в колективното подсъзнание, където отделните форми от даден вид нямат индивидуална душа, а една обща душа ръководи и оживява целия вид, докато при човека всеки човек си има индивидуална душа. И в колективното съзнание на бъдещето тази индивидуалност ще бъде запазена, но плюс индивидуалното съзнание ще имаме и съзнанието, че сме части на един по-голям организъм, и ще схванем вътрешната връзка, която съществува между всички съзнания-души. В процеса на индивидуалното развитие човек се подлага постоянно на известни изпити и когато той не издържи изпиша или не разреши правилно задачата, която животът му предлага, явяват се страданията, които ще станат причина да се пробуди Божественото съзнание, а когато се пробуди то, човек ще придобие правилни отношения към Бога, към Природата и към хората и ще се отърве от най-опасния враг на човека - лъжата. По-опасно нещо в човешкия живот от лъжата няма. Ако четете известни лъжливи работи, те ще внесат тази отрова на лъжата във вас.
към текста >>

Мравките живеят, тъй да се каже, в колективното подсъзнание, където отделните форми от даден вид нямат индивидуална душа, а една обща душа ръководи и оживява целия вид, докато при човека всеки човек си има индивидуална душа.
На земята всички мравки се чувстват като една мравка - няма индивидуализиране. Всяка мравка се чувства като част от колектива и живее в него и за него. И сега някои хора искат да се върнат към колективния живот. Но ако те искат да се върнат да живеят колективно като мравките и пчелите, то с това човечеството би направило една от най-големите грешки в своя живот. Когато ние говорим за колективно съзнание и колективен живот, не разбираме един живот, подобен на мравките и на пчелите, където да се изгубва човешката индивидуалност. Мравките живеят, тъй да се каже, в колективното подсъзнание, където отделните форми от даден вид нямат индивидуална душа, а една обща душа ръководи и оживява целия вид, докато при човека всеки човек си има индивидуална душа. И в колективното съзнание на бъдещето тази индивидуалност ще бъде запазена, но плюс индивидуалното съзнание ще имаме и съзнанието, че сме части на един по-голям организъм, и ще схванем вътрешната връзка, която съществува между всички съзнания-души. В процеса на индивидуалното развитие човек се подлага постоянно на известни изпити и когато той не издържи изпиша или не разреши правилно задачата, която животът му предлага, явяват се страданията, които ще станат причина да се пробуди Божественото съзнание, а когато се пробуди то, човек ще придобие правилни отношения към Бога, към Природата и към хората и ще се отърве от най-опасния враг на човека - лъжата. По-опасно нещо в човешкия живот от лъжата няма. Ако четете известни лъжливи работи, те ще внесат тази отрова на лъжата във вас. Лъжата е проникнала навсякъде в днешния живот и я считат като нещо естествено и даже необходимо.
към текста >>

И в колективното съзнание на бъдещето тази индивидуалност ще бъде запазена, но плюс индивидуалното съзнание ще имаме и съзнанието, че сме части на един по-голям организъм, и ще схванем вътрешната връзка, която съществува между всички съзнания-души.
Всяка мравка се чувства като част от колектива и живее в него и за него. И сега някои хора искат да се върнат към колективния живот. Но ако те искат да се върнат да живеят колективно като мравките и пчелите, то с това човечеството би направило една от най-големите грешки в своя живот. Когато ние говорим за колективно съзнание и колективен живот, не разбираме един живот, подобен на мравките и на пчелите, където да се изгубва човешката индивидуалност. Мравките живеят, тъй да се каже, в колективното подсъзнание, където отделните форми от даден вид нямат индивидуална душа, а една обща душа ръководи и оживява целия вид, докато при човека всеки човек си има индивидуална душа. И в колективното съзнание на бъдещето тази индивидуалност ще бъде запазена, но плюс индивидуалното съзнание ще имаме и съзнанието, че сме части на един по-голям организъм, и ще схванем вътрешната връзка, която съществува между всички съзнания-души. В процеса на индивидуалното развитие човек се подлага постоянно на известни изпити и когато той не издържи изпиша или не разреши правилно задачата, която животът му предлага, явяват се страданията, които ще станат причина да се пробуди Божественото съзнание, а когато се пробуди то, човек ще придобие правилни отношения към Бога, към Природата и към хората и ще се отърве от най-опасния враг на човека - лъжата. По-опасно нещо в човешкия живот от лъжата няма. Ако четете известни лъжливи работи, те ще внесат тази отрова на лъжата във вас. Лъжата е проникнала навсякъде в днешния живот и я считат като нещо естествено и даже необходимо. И там е нещастието на съвременната култура.
към текста >>

Обаче, в дълбочината на вашето Битие има едно същество тихо и спокойно, което не се смущава от нищо.
Онези, които са ваши приятели и ближни, те винаги, когато дойдат при вас, ще внесат светлина във вашия ум и са готови да направят всичко, каквото ви е необходимо в даден момент. Те са онези, които ви обичат, които винаги ви дават нещо от себе си, и в тяхно присъствие се чувствате спокоен и радостен. У всеки човек има един Божествен човек, който се проявява и който е неизменен. Разчитайте на Божественото, което се проявява у всеки човек. Когато човек е неразположен, когато се дразни и пр., това не е човекът. Обаче, в дълбочината на вашето Битие има едно същество тихо и спокойно, което не се смущава от нищо. Външният човек постоянно се безпокои и обезсърчава, иска да се убие и пр., а онова тихо и спокойно същество вътре в него му казва: Ще се оправи тази работа. Това е Божественото. Всеки от вас има този вътрешен глас. Ако Божественото във вас е пробудено и слушате гласа му, тогава вашият външен живот ще се уреди. Не изведнъж, но постепенно ще се уреди.
към текста >>

Външният човек постоянно се безпокои и обезсърчава, иска да се убие и пр., а онова тихо и спокойно същество вътре в него му казва: Ще се оправи тази работа.
Те са онези, които ви обичат, които винаги ви дават нещо от себе си, и в тяхно присъствие се чувствате спокоен и радостен. У всеки човек има един Божествен човек, който се проявява и който е неизменен. Разчитайте на Божественото, което се проявява у всеки човек. Когато човек е неразположен, когато се дразни и пр., това не е човекът. Обаче, в дълбочината на вашето Битие има едно същество тихо и спокойно, което не се смущава от нищо. Външният човек постоянно се безпокои и обезсърчава, иска да се убие и пр., а онова тихо и спокойно същество вътре в него му казва: Ще се оправи тази работа. Това е Божественото. Всеки от вас има този вътрешен глас. Ако Божественото във вас е пробудено и слушате гласа му, тогава вашият външен живот ще се уреди. Не изведнъж, но постепенно ще се уреди. Животът трябва да го обичате в цялото негово разнообразие.
към текста >>

34. 12. Задачите на човека в днешната епоха, 14 октомври 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Човек още представлява едно същество с незавършени процеси на своя външен организъм.
И в изучаването на външния свят, съвременните учени много са напреднали, но в проучване на съотношенията между формите и разумните сили, които го строят, са останали назад, защото то не е по силите на механистичното познание. Те се занимават повече с механическите процеси в природата, но механическите процеси са завършени процеси; те са процеси, които са минали през психическите и органически процеси и се завършват в механически; затова, за да дойдем до по-дълбоко разбиране на нещата, трябва да изучаваме техните причини, които са в психическия свят. Човек още не е завършен в своето развитие. Казват някои, че човек е направен по образ и подобие Божие. Има един съвършен план, по който се строи човекът, но планът още не е реализиран. Човек още представлява едно същество с незавършени процеси на своя външен организъм. Ако вземем неговото лице, например, то не е така симетрично и красиво; челото, носът, устата, очите и всички органи са все още незавършени - има дефекти колкото искате. Но дефектите показват един незавършен процес. Когато един художник започне да рисува, най-първо, за погледа на обикновения наблюдател изглежда, като че е нацапали изхабил платното. Това е тъй, защото картината е още в процес на работа, но когато я завърши, ще излезе нещо хубаво от нея. Също така и човек представлява една къртина, която още се работи - още не е завършена.
към текста >>

И когато се разглежда човекът от механистическо гледище, не може да се проникне в дълбините на живота и не могат да се обяснят причините и произхода на доброто, любовта, мъдростта и пр., които са силите, които създават човека като обективно същество.
Но дефектите показват един незавършен процес. Когато един художник започне да рисува, най-първо, за погледа на обикновения наблюдател изглежда, като че е нацапали изхабил платното. Това е тъй, защото картината е още в процес на работа, но когато я завърши, ще излезе нещо хубаво от нея. Също така и човек представлява една къртина, която още се работи - още не е завършена. А сега представят човека такъв, какъвто не е. И когато се разглежда човекът от механистическо гледище, не може да се проникне в дълбините на живота и не могат да се обяснят причините и произхода на доброто, любовта, мъдростта и пр., които са силите, които създават човека като обективно същество. Също така, хората на механистичното разбиране на живота не знаят, че има връзка и отношение между жителите на една планета и нейния строеж и отстояние от Слънцето. Тъй както е устроена нашата земя, никъде на друго място не може да има такива същества като на нея, защото такова разстояние, каквото има земята от Слънцето, няма никоя друга планета; също и такъв строеж, какъвто има земята, няма друга планета. Така земята се намира на около 92 милиона мили, а диаметърът й е около 12 000 километра. Ако вземем Венера, нейният диаметър не е същият, нейната материя има друга гъстота, и въобще нейният строеж е друг и съществата, които живеят на нея, имат друга организация. На всяка планета органическите форми са в зависимост от строежа на планетата и нейното отстояние от Слънцето.
към текста >>

Никаква вина нямате вие, но носите последствията на едно колективно нарушение на природните закони от страна на човечеството.
Мъжете Бог ги наказва чрез войните. А раждането на децата и тяхното умиране носят страданието на жените, които служат за направление на тяхното сърце. Като говоря така, аз не обвинявам вас - аз говоря за цялото човечество, а вие сте част от него. Аз изяснявам един закон, който действа в света. Не трябва да считате, че вие сте виновни. Никаква вина нямате вие, но носите последствията на едно колективно нарушение на природните закони от страна на човечеството. За всички сега е необходимо онова вътрешно организиране на силите, за да могат да вървят в правия път на живота и да придобият най-добрите условия, които са им необходими. Но преди да дойдете до благоприятните условия на живота, всеки един човек има да разреши една много важна задача. И от разрешението на тази задача зависи неговото бъдеще. Тази задача се състои в това, всеки да дойде до съзнанието, че е проводник на Божествената Любов, и че всеки е касиер и пазител на Божиите блага, които трябва да бъдат блага за всички негови братя. Това е доброто, което всеки трябва да прояви.
към текста >>

35. 7. Във великата Любов е спасението на човека, 7 април 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Единственото същество на Земята, което мисли, е човекът.
Другият свят, в който живеят ангелите, е бъдещето, което очаква съвременните хора. Да не ви е страх от него, защото настоящият наш свят е един идеал за по-нисшите създания. Те трябва да дойдат в тази форма, в която ние живеем, защото всяка една форма, която се създава, ни отваря една врата, за да влезем в един нов свят. Кое е онова, което определя човека като човек? Мисълта е, която определя човека. Единственото същество на Земята, което мисли, е човекът. Чрез мисълта си човек се ограничава и пак само чрез мисълта може да се освободи от всички несгоди и противоречия. Това освобождаване няма да стане в един ден или в една година, но само ако човек посвети един живот на проучване и прилагане на законите на живота и мисълта, той може да се освободи. Всеки носи в себе си условията за своята свобода и всички хора, ако разбират този закон и се съединят колективно, всичко могат да направят. А сега хората седят на Земята и се молят на Бога да ги освободи. А робството, в което хората живеят, е резултат на неразбиране законите на живота и мисълта.
към текста >>

Всеки носи в себе си условията за своята свобода и всички хора, ако разбират този закон и се съединят колективно, всичко могат да направят.
Кое е онова, което определя човека като човек? Мисълта е, която определя човека. Единственото същество на Земята, което мисли, е човекът. Чрез мисълта си човек се ограничава и пак само чрез мисълта може да се освободи от всички несгоди и противоречия. Това освобождаване няма да стане в един ден или в една година, но само ако човек посвети един живот на проучване и прилагане на законите на живота и мисълта, той може да се освободи. Всеки носи в себе си условията за своята свобода и всички хора, ако разбират този закон и се съединят колективно, всичко могат да направят. А сега хората седят на Земята и се молят на Бога да ги освободи. А робството, в което хората живеят, е резултат на неразбиране законите на живота и мисълта. То е резултат на една крива философия. Например със своята крива философия хората отричат любовта. Тогава кое е онова, което имат за идеал в живота си?
към текста >>

Като говоря за истинската любов, за любовта на сродните души, разбирам, че ще дойде една колективна душа и тогава всички, които от памтивека са ви любили, ще влязат в тази душа и ще станат едно колективно цяло с нея.
Всичките сто моми се изреждат и той все казва - тази е, и не може да познае коя е онази, която го обича. Какво представляват всичките тези моми? Всичките моми представляват една мома. Тази идея е непонятна за вашия ум. Стоте моми ще станат един ден като една мома. Като говоря за истинската любов, за любовта на сродните души, разбирам, че ще дойде една колективна душа и тогава всички, които от памтивека са ви любили, ще влязат в тази душа и ще станат едно колективно цяло с нея. И ти, който си обичан от всичките тези души, също така ще станеш едно,колективно цяло. Хиляди души събрани на едно място, ще бъдат като един голям извор. Любовта е един голям извор, който съединява в себе си усилията на милиони същества. Малката любов е заради нас. Тя внася утеха, а голямата любов внася живот в човека.
към текста >>

И ти, който си обичан от всичките тези души, също така ще станеш едно,колективно цяло.
Какво представляват всичките тези моми? Всичките моми представляват една мома. Тази идея е непонятна за вашия ум. Стоте моми ще станат един ден като една мома. Като говоря за истинската любов, за любовта на сродните души, разбирам, че ще дойде една колективна душа и тогава всички, които от памтивека са ви любили, ще влязат в тази душа и ще станат едно колективно цяло с нея. И ти, който си обичан от всичките тези души, също така ще станеш едно,колективно цяло. Хиляди души събрани на едно място, ще бъдат като един голям извор. Любовта е един голям извор, който съединява в себе си усилията на милиони същества. Малката любов е заради нас. Тя внася утеха, а голямата любов внася живот в човека. Тя осмисля всичко в него и той става радостен и весел.
към текста >>

36. 10. Основите на Новото Учение. Трите пътя, 23 юни 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Всяко същество, с което се срещаме оставя известно влияние върху нас.
А когато нещата ги правим по Бога, те вече имат друг характер. Когато правите доброто по Бога, вие ще имате на разположение всички добрини, които Бог има в света, ще имате на разположение всички добри хора в света. И човек, който служи на Бога, където и да отиде, вратата му навсякъде е отворена. Когато някой казва, че няма къде да се спре, аз разбирам, че той ходи по човешки, не разбира законите и отношенията, които съществуват между живите същества, които взаимно си влияят и са зависими едни от други. Всяка една мисъл и желание, всяка несрета и промяна на времето, всичко в природата, всички същества, животни, растения, хора и по-напреднали същества, влияят върху нас. Всяко същество, с което се срещаме оставя известно влияние върху нас. И ако не сме будни, може да попаднем в кривия път. Не е въпрос да се освободим от влиянията. И да искаме, не можем. Ти ще влияеш и на тебе ще влияят. Това е закон.
към текста >>

Слънцето като живо същество притежава и една мощна светла мисъл, с която като се свържем, ни повдига и стимулира.
Бог казва на Слънцето: Помогни на този човек, понеже ме обича. Три велики отношения има Слънцето към нас - едно физическо отношение има, което е опасно. Човек на него може да слънчаса. В Слънцето има едно Космично съзнание и когато се свържете с него, усещате една приятност. Слънцето като живо същество притежава и една мощна светла мисъл, с която като се свържем, ни повдига и стимулира. От астрологическо гледище Слънцето е едно колективно живо същество, което притежава Космическо съзнание и една светла и мощна мисъл. Когато влезем във връзка с тях ние се повдигаме. Който не разбира, ще каже че това е заблуждение и не може да се докаже. За да се докажат тези неща, които ви говоря, ви трябват 10 000 години да учите усилено. Съвременните хора и учени, и прости, трябва да бъдат по-скромни в своите претенции, защото те не са авторитети в света.
към текста >>

От астрологическо гледище Слънцето е едно колективно живо същество, което притежава Космическо съзнание и една светла и мощна мисъл.
Три велики отношения има Слънцето към нас - едно физическо отношение има, което е опасно. Човек на него може да слънчаса. В Слънцето има едно Космично съзнание и когато се свържете с него, усещате една приятност. Слънцето като живо същество притежава и една мощна светла мисъл, с която като се свържем, ни повдига и стимулира. От астрологическо гледище Слънцето е едно колективно живо същество, което притежава Космическо съзнание и една светла и мощна мисъл. Когато влезем във връзка с тях ние се повдигаме. Който не разбира, ще каже че това е заблуждение и не може да се докаже. За да се докажат тези неща, които ви говоря, ви трябват 10 000 години да учите усилено. Съвременните хора и учени, и прости, трябва да бъдат по-скромни в своите претенции, защото те не са авторитети в света. Има учени адепти, които имат толкова знание, че могат да ви кажат за всеки ден през целия ви живот какво ще ви се случи.
към текста >>

37. 12. В начало бе Словото, 8 септември 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато говоря за Природата, аз разбирам колективното съзнание на безброй същества, които са завършили своята еволюция и сега работят заедно за реализирането на един велик план.
Разликата е само тази, че ученият знае да превърже раните си и да облекчи страданията, а невежият не знае. Има рани произведени от студа, а има рани произведени от топлината. И тези два вида рани имат два различни метода за превързване. Топлината и студът, това са енергии с които си служи разумната Природа в реализиране на своя творчески план. Но за да разберем природата и нашето отношение към нея, има един особен начин на гледане на нещата в природата, с който трябва да се запознаете. Когато говоря за Природата, аз разбирам колективното съзнание на безброй същества, които са завършили своята еволюция и сега работят заедно за реализирането на един велик план. Това разбирам под думата Природа. Тези същества са в разни департаменти на природата и направляват цялата нейна работа. Как работят и как са разпределили работата си, това е една обширна област, която изисква специално време, за да се проучи и която не мога да разгледам в една беседа, защото това обхваща целокупната дейност на природата - от развитието на най-дребните същества, до безкрайните светове в пространството с всичките онези сложни отношения, които съществуват между материята и енергията, съзнанието в този велик творчески процес. Но фактът си е факт, че тези същества направляват живота на по-нисшите същества. Може да попитате какви са техните намерения.
към текста >>

В света няма лоши работи по същество.
И сега Духът, Разумното Начало иска да видоизмени нисшия живот и да му даде друго направление. Не е въпросът да се освободим от нисшия живот, но да го превърнем. Той е потребен както калта на грънчаря. В процеса на това превръщане може да се изкаляме като грънчаря, то нищо не значи - важно е да се свърши работата, да се превърне нашият живот, да му се даде възходящо направление. Тъй че известни неща, които на нас ни се струват лоши и ги схващаме като противоречия, са една необходимост при сегашното наше развитие. В света няма лоши работи по същество. Лошо е това, което ние не разбираме и не можем да използваме. В начало бе Словото и всичко чрез него стана. Обаче, съвременните хора имат други възгледи, други идеи, които внасят в живота си. Но новата иде сега от Разумното творческо начало. То е, което внася новото в нашите мисли, чувства и постъпки, а качеството на това ново е, че то винаги дава подтик на вашия възход нагоре.
към текста >>

38. 14. Основите на новото светоразбиране, 22 септември 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

И съобразно с нашето вътрешно разположение човеците като колективност въздействат на природата и с това си създават или своето щастие, когато живеят с доброто, или своето нещастие, когато живеят със злото.
Затова никога не оставяйте в ума ви да залегне една отрицателна мисъл, защото тя ще има лоши последствия. Като държи положителната мисъл в ума си, човек е във връзка с Великата Разумност и с всички велики и съвършени същества. А всяка лоша мисъл прекъсва тази връзка и ни свързва с по-низши същества, което ще се отрази зле върху развоя на нашия живот и ще дойдат страданията. Добрата страна на страданията е, че те каляват човешкия характер. А човешкият характер, това е външната страна на човека, зад която стои онази непреодолима воля, с която човек трябва да работи, за да реализира великия план, който природата е вложила в него. И съобразно с нашето вътрешно разположение човеците като колективност въздействат на природата и с това си създават или своето щастие, когато живеят с доброто, или своето нещастие, когато живеят със злото. В този смисъл, доброто е един метод и съществува само за материалния свят. Човек не може да постигне нищо в материалния свят, ако не е добър. Затова човек винаги трябва да поддържа добрата мисъл. А щом се прекъсне добрата мисъл, идват нещастията в живота. Това ми е показала моята опитност.
към текста >>

Някой път такова едно същество ще ви се яви като някой учен професор или под ред други форми и като се отдалечи от вас ще изчезне.
Аз не ви карам да вярвате в това, понеже моята опитност не може да бъде и ваша опитност. Вие по собствен път, чрез лична опитност трябва да дойдете до това положение. Чрез добрата мисъл ние влизаме във връзка с един разумен свят, който обуславя и ръководи нашето развитие на Земята. Ако ние сме в съгласие с този напреднал свят, тогава съществата, които живеят в него и които са същества на светлината и любовта и в техните души, умове и сърца няма никаква злоба, като те видят болен и или нещо закъсал, ще ти внушат една светла мисъл, която ще те насочи в правия път. Аз не говоря за духовете, но говоря за същества, които са завършили своето развитие, имат знание и сила и могат да вземат каквато искат форма на Земята. Някой път такова едно същество ще ви се яви като някой учен професор или под ред други форми и като се отдалечи от вас ще изчезне. Много хора са имали тази опитност. Аз ги наричам гениите на човечеството и те са, които създават всички културни ценности. И всеки човек, всеки дом, общество и народ трябва да имат връзка с тях. И ако хората ги слушаха, биха се освободили лесно от несгодите на живота. Но понеже те пазят свободата на хората, не се налагат, затова хората страдат.
към текста >>

39. 21-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Човек е колективно същество, свързан със същества по-високо и по-ниско стоящи по съзнание от него.
Ако нямаше кой да пази телата ви, щяхте да се намерите ограбени и разрушени. 52. Причина на различните връзки. Щом се страхува, човек се свързва с животните, защото страхът е животинско качество. Щом се гневи - същото. За да не се поддава на отрицателните чувства в себе си, човек трябва да държи съзнанието си будно, да се свързва с Възвишените Разумни Същества. Човек е колективно същество, свързан със същества по-високо и по-ниско стоящи по съзнание от него. От човека зависи с кои от тях ще се свърже. Много помагачи има човек, но той трябва да съзнава това, да се свързва с тях и да се ползува разумно от тяхната помощ. Много невидими Разумни Същества помагат на човека. Хиляди и милиони същества вземат участие при разрешаването на известни философски въпроси. Човек напряга ума си и допринася към разрешението на дадения въпрос.
към текста >>

56. Всяко същество, което живее в триизмерния свят, се ръководи от някое същество от четириизмерния свят.
Като ученици първото нещо, което се иска от вас, е самообладание. Ако сте неразположени нещо, за да запазите мира си, кажете си: "Аз живея в свят на пълна хармония. Обиколен съм от Разумни Възвишени Същества, които са готови да ми помагат." Знайте, че тези Същества са разрешили всички въпроси, които вие не сте разрешили и могат да ви помагат. Те искат от вас разумност. Ако сте разумни и знаете как да се отнасяте с тях, те всякога са на ваше разположение. 56. Всяко същество, което живее в триизмерния свят, се ръководи от някое същество от четириизмерния свят. Четириизмерният свят е идейният свят. Там идеите са несъизмерими. 57. Ако отидете в невидимия свят между Възвишените Същества, вие трябва да знаете техния език. С това ще окажете почитанието си към тях. Ако някое от тези Същества дойде при вас, трябва да знае български език.
към текста >>

40. 57-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

372. Колективно творчество.
Аз бих искал, когато морето е тихо, и вие да сте тихи, и когато морето се вълнува, вие пак да сте тихи, да може да устоите срещу вълните. Като Ученици тъй трябва да разсъждавате. Тия мисли трябва да се вложат в ума ви. Те не са от сега, те се предават от хиляди години. Сега аз искам като разбирате закона, да знаете, че туй, което става с вас, става и по целия свят. 372. Колективно творчество. Аз наричам велики хора онези, които служат на Бога. Онези хора, които служат на света, от какъвто произход и да са, аз не ги наричам велики. Вие ще кажете: Ама пророк Исая е написал една велика книга. Вие знаете ли кой беше пророк Исая? - Той беше една фирма, а всъщност туй са онези велики духове, които са работили с него.
към текста >>

Когато едно същество в името на тия чувства извърши нещо, и на земята, и на небето, всички му се радват.
Тъй че във всяка една Окултна Школа вътрешният стремеж е - да се образува една приятелска атмосфера, да се образува една хармонична аура, която ще да е като почва, в която ще се развиват способностите и добродетелите на Учениците, а също да могат по-лесно да преминат изпитанията, които са една необходимост в Школата. В старо време Учениците от Школата на Питагора са били подлагани на тежки изпитания. Тежкият изпит е необходим, за да се освободи Ученикът от нечистотиите, да очисти ума и сърцето си. 395. Значението на Духа. В моралните чувства всякога има единение, единство - целта, към която се стремят всички същества, е една. Когато едно същество в името на тия чувства извърши нещо, и на земята, и на небето, всички му се радват. Запример, ако ти напишеш от дълбочината на твоите морални чувства следния стих: Любовта носи живот, Мъдростта носи знание, Истината носи свобода и Духът ги съдържа в себе си. Това изречение има смисъл. Ако вие вземете изречението "Любовта носи живот" и не го съедините с изреченията "Мъдростта носи знание", "Истината носи свобода" и "Духът ги съдържа в себе си", няма да имате никакъв резултат. За да можете да развиете живота, знанието, свободата, вие трябва да ги съедините с Духа. Вашият живот, вашето знание и вашата свобода трябва да растат в Духа.
към текста >>

Духът е най-разумното Същество.
Следователно, Ученикът има отношение към Духа. 405. Ученикът и Духът. Някои от вас казват: Аз трябва да бъда ръководен от Духа. Не смесвайте едно ваше лично отношение с Духа. После, не смесвайте онзи временен импулс с това, че Духът ви говори. Духът е най-разумното Същество. Онзи Ученик, който търси виден професор, намира го. Той е Учителят му. Учителят говори, той слуша. Това е най-важният момент за него. Много учители може да му говорят, но този, който може да внесе в ума му светлина, необходима за неговия живот, той е Духът.
към текста >>

41. БОГ, ГОСПОД, ТВОРЕЦА, СЪЗДАТЕЛЯ, ЕДИННОТО РАЗУМНО НАЧАЛО... - Лалка Кръстева (1927-1998)

* Няма същество, което да е по-близо до вас от Бога, и няма нищо на света, зад което да не е Бог.
* Избраният е свързан с Бога, в него умствените и сърдечните сили са в хармония. * Божието присъствие е навред. Ние сме в непрекъсната зависимост от това присъствие, от Великото, Разумното начало. * Там, където няма Бог, работите винаги са оплетени. Връзката ви с Бога - там е силата. * Няма същество, което да е по-близо до вас от Бога, и няма нищо на света, зад което да не е Бог. * Определено е какво нещо е познанието: “Това е живот вечен да познаят Тебе, Единаго, Истиннаго Бога, и Христа, когото Си изпратил.” * Веднъж завинаги забравете старото и не го споменавайте. Кажете в себе си : “Аз трябва да бъда добър, здрав, умен и силен, както Бог иска.” Всеки ден прибавяйте нещо към здравето, добротата, разумността и силата си. * Човек нищо не знае за сърцето си, нито за сърцето на Природата, нищо не знае за ума си, нито за ума на Слънцето, нищо не знае за душата си, нито за душата на Вселената, нищо не знае за духа си, нито за духа на Вечността, а пита за Бога, към когото няма никакво отношение. * Достойнството на един човек е в изпълнението на волята на Бога, в приложението на най-малките добродетели.
към текста >>

Никога Бог няма да вложи Истината в едно омърсено същество.
То е пренесено от Слънцето на Земята. * Бог, който ни обича, най-напред ни прекарва през едно пречистване, през огън. И естествено при това пречистване ние страдаме. А като ни пречисти, той ще вложи в нас най-хубавото, което има в себе си. Ще вложи Истината в нас. Никога Бог няма да вложи Истината в едно омърсено същество. * Само Бог е любов, и когото тази светлина озарява, само той я познава. * Да почиташ хората - това е служене на Бога. * Господ чрез страданието ти предава един урок. Чрез радостта ти предава друг урок. * Когато човек работи за Бога, той никога не е сам.
към текста >>

* Когато говорим за Господа, трябва да разбираме колективност от светли умове, Природата, цялата Вселена.
* Да почиташ хората - това е служене на Бога. * Господ чрез страданието ти предава един урок. Чрез радостта ти предава друг урок. * Когато човек работи за Бога, той никога не е сам. С него ще върви друг някой, който всякога ще го пази. * Когато говорим за Господа, трябва да разбираме колективност от светли умове, Природата, цялата Вселена. А когато говорим за Бога, трябва да разбираме единствено число - Един. * Онова, което Бог желае и ние желаем, то става. * Във всяка душа Бог се проектира индивидуално, затова няма две души еднакви. В това разнообразие е красотата и величието на Всемира. * Преди създаването на света, когато всички същества са били вътре в Бога, са съществували първичните връзки на любов.
към текста >>

Всяка човешка душа е обичала всички същества, само че всяко същество по особен начин.
А когато говорим за Бога, трябва да разбираме единствено число - Един. * Онова, което Бог желае и ние желаем, то става. * Във всяка душа Бог се проектира индивидуално, затова няма две души еднакви. В това разнообразие е красотата и величието на Всемира. * Преди създаването на света, когато всички същества са били вътре в Бога, са съществували първичните връзки на любов. Всяка човешка душа е обичала всички същества, само че всяко същество по особен начин. Имало е голямо разнообразие в това отношение, защото има милиони и милиони форми. След като душата е прекарала милиони години вътре в Бога, при създаването на света тя се е облякла в плътно материално тяло, слязла е във физическия свят и е заспала духовно, забравяйки своя небесен произход. Изгубила небесното си състояние, забравила и връзката, която е имала с всяко същество преди създаването на света. С постепенното събуждане на духовното й естество, заедно с духовното си повдигане, тя ще си възвърне непременно първоначалното небесно състояние. Ще си възстанови първичните връзки с всички души.
към текста >>

Изгубила небесното си състояние, забравила и връзката, която е имала с всяко същество преди създаването на света.
В това разнообразие е красотата и величието на Всемира. * Преди създаването на света, когато всички същества са били вътре в Бога, са съществували първичните връзки на любов. Всяка човешка душа е обичала всички същества, само че всяко същество по особен начин. Имало е голямо разнообразие в това отношение, защото има милиони и милиони форми. След като душата е прекарала милиони години вътре в Бога, при създаването на света тя се е облякла в плътно материално тяло, слязла е във физическия свят и е заспала духовно, забравяйки своя небесен произход. Изгубила небесното си състояние, забравила и връзката, която е имала с всяко същество преди създаването на света. С постепенното събуждане на духовното й естество, заедно с духовното си повдигане, тя ще си възвърне непременно първоначалното небесно състояние. Ще си възстанови първичните връзки с всички души. Ще преживее любовта, която е имала към тях, когато всички са били в Бога. Възстановяването на тия първични връзки - това е великата цел, към която се стреми Небето. * Бог е една среда за мене, която ме обгражда отвън и отвътре.
към текста >>

Бог е любов, която е над всичко, над всяко живо същество.
* Всички хора и народи, които са отричали Бога, са свършвали зле. * Няма сила в света, която да може да ви помръдне от мястото, на което Бог ви е поставил. * Винаги, когато човек се обърне към Бога, лошите условия се смекчават. * Бог е върховната сила, която почива върху неизменната мъдрост и интелигентността. В Него са истината и справедливостта, които са образ на красотата, в Него са добродетелта и спокойствието. Бог е любов, която е над всичко, над всяко живо същество. Тайна, която е над всяка наука. Промисъл, който превишава всеки разум. Съвършенство, което надминава всяко понятие. * Отношението ви към Бога - това е вътрешният живот, истинският живот, който е живот на уединение, на самота. * Всички форми, които Бог е създал, са свети.
към текста >>

* Вие гледате на Бога като на външна необходимост, като на същество, което наказва и преследва, поради което се страхувате от него, вместо да го обичате.
Достатъчно е само да помислим за Бога, за да се отдели от него един лъч и да проникне в душите ни. Този лъч е тъй необходим за нас, както слънчевата светлина за цветята. Хората се опитват да създадат някаква форма за Бога, но каква форма може да се даде на светлината? Светлината сама създава формите. * Навсякъде духът на проявения Бог говори. * Вие гледате на Бога като на външна необходимост, като на същество, което наказва и преследва, поради което се страхувате от него, вместо да го обичате. За вас Бог е в бурята, земетресенията, страданията. Търсите Го само отвън, а не вътре в себе си. Докато гледате така на Бога, всякога ще останете далече от Него. Приемете Го първо в себе си, в своята душа, в своето сърце, в своя ум, като израз на велики мисли и чувства, като подтик към добри и възвишени дела. Оттам погледнете небето, звездите, спрете се пред изворите, пред цветята, вижте планините и долините, оставете се да ви лъхне тихият ветрец - навсякъе е Бог, вън и вътре в нас.
към текста >>

42. НЕ ПРОПУСКАЙ СВОЯ ВЛАК - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Човек е колективно същество, свързано със Слънцето и с цялата слънчева система.
Веднъж, при разговор с Учителя, споделих мъката си, че не ми върви в живота. Тичам, хлопам, работя, а кога ще се радвам? Той се усмихна и каза: - Всеки човек идва на Земята с известни благоприятни възможности, които той би трябвало да използва навреме и намясто. Пропуснеш ли момента - губиш. Човек е колективно същество, свързано със Слънцето и с цялата слънчева система. Той идва на Земята с тласъка да се движи напред и нагоре. Но 80 процента от хората виждат себе си само като личности и искат да се чувстват господари на природата. Днес човечеството върви по пътя на опита, който е път на страдание. И той не е лош, но любовта и мъдростта биха били много по-лесно постижими, ако човек се почувства колективно същество, искра от вечния Живот, и ако навреме използва благоприятните моменти, които минават край него и го викат.
към текста >>

И той не е лош, но любовта и мъдростта биха били много по-лесно постижими, ако човек се почувства колективно същество, искра от вечния Живот, и ако навреме използва благоприятните моменти, които минават край него и го викат.
Човек е колективно същество, свързано със Слънцето и с цялата слънчева система. Той идва на Земята с тласъка да се движи напред и нагоре. Но 80 процента от хората виждат себе си само като личности и искат да се чувстват господари на природата. Днес човечеството върви по пътя на опита, който е път на страдание. И той не е лош, но любовта и мъдростта биха били много по-лесно постижими, ако човек се почувства колективно същество, искра от вечния Живот, и ако навреме използва благоприятните моменти, които минават край него и го викат. Послушай да ти кажа. Ако човек използва навреме слънчевите лъчи, въздуха и чистата вода, ако задоволява правилно глада, а не вкуса си, и то с чиста и прясна храна, за да възприеме и оползотвори органическите и психологическите хранителни енергии от продуктите, и ако навреме се вслуша в Божия глас, който му казва: „Стани, тръгни, работи, навреме гради", ти знаеш ли, че няма да има гладни, бедни, болни и нещастни хора! Сега на тебе казвам: Не се оплаквай, че не ти върви. Ти само пропускаш добрите възможности, които природата ти предлага, и гониш последния влак. Казвам ти: Не пропускай своя влак!
към текста >>

43. Добро - Георги Радев (1900–1940)

Единственото същество, което може да впрегне злото на
Той трябва само да го избягва. Той не трябва да се бори със злото, а на злото да противопоставя Добро. Оня човек, който най-много се бори със злото, най-много греши. Единственото същество, което може да впрегне злото на работа, е Бог. Трябва да знаете, че съществува колективно съзнание на Доброто и колективно съзнание на злото. Те образуват два велики полюса на Битието. Човешкият живот се
към текста >>

Трябва да знаете, че съществува колективно съзнание на Доброто и колективно
се бори със злото, а на злото да противопоставя Добро. Оня човек, който най-много се бори със злото, най-много греши. Единственото същество, което може да впрегне злото на работа, е Бог. Трябва да знаете, че съществува колективно съзнание на Доброто и колективно съзнание на злото. Те образуват два велики полюса на Битието. Човешкият живот се движи между тези два полюса. Когато злото е отвътре и взема надмощие, а Доброто е
към текста >>

високо напреднало същество.
Кръвоносната система също така образува по-богата и по-гъста мрежа. Кожата на добрия човек има повече клетки, тя е с по-фина направа, отколкото кожата на лошия човек. Добрият човек, изобщо, има по-съвършено устройство. Той е високо напреднало същество. Ето защо всеки човек, който закъснява в пътя на своето развитие, става лош. В този смисъл казваме, че злото е неизползвано Добро. Злото не може да се изкорени от света.
към текста >>

44. Новото Битие — Първи Божествен ден - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Всеки тон е живо, разумно, колективно същество.
Учителят каза на брат Христо да отиде в министерството за една работа, вместо мен. Аз попитах: — Учителю, на Небесата има ли нотни знаци? — Нотните знаци са белези на живи, колективни душички. Всеки нотен знак изразява един тон. Всеки тон е живо, разумно, колективно същество. Всеки тон съдържа живи душички. Тези живи душички са обертоновете. Всеки тон съдържа 16 обертона. Ако не се обади един от обертоновете, тонът става фалшив, той губи нещо и от своя цвят. Обертоновете са ангелчета.
към текста >>

45. Музикалната Пентаграма. Химн на Слънцето - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Човек е колективно същество и през него се проявява цялата вселена.
— После посочи цигулката си и продължи: — Цигулката със своя тембър най-много се приближава до човешкия глас. Всички майстори на инструменти, се стремят да имитират човешкия глас. То ще бъде недостижимо, защото при пеенето участват човешкото съзнание и човешката воля. Във всичките клетчици и нервички на гласните струни и на целия гласов орган, има едно съзнание, което влиза във връзка и резонира със съзнанието на висшите същества от Ангелския свят. Човек е колективно същество и през него се проявява цялата вселена. Съвършеното пеене не може да се постигне без любов към Бога. За да достигне човек съвършенство в Духовната, окултната музика, той най-напред трябва да мине през светската музика, там да заеме първо място. Тогава ще му се открие и окултната музика. — Учителю, един оркестрант от операта, обоист, ме попита защо не му стига въздуха при свиренето на дълги музикални фрази? Същото нещо изпитват и някои певци, мои колеги и мои ученици.
към текста >>

46. I. БЯЛОТО БРАТСТВО - СЪЩНОСТ, СТРУКТУРА, ИЗЯВИ В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - Константин Златев

Второто масирано колективно въплъщение на членове и адепти на ББ бива осъществено в най-важния за еволюцията на планетата Земя и на човечеството момент - прехода от старозаветна към ново- заветна епоха, от инволюционно към еволюционно развитие.
" Съответно по-висока честота на вибриране / трептене/ на духовната същност на човека означава достъп до по- извисени зони от невидимия свят и по-добра, по-дълбока възприемчивост спрямо въздействието на Словото Божие, предавано от Мировите Учители на земното човечество.) б) II клон на Бялото братство – Палестински Според Учителя П. Дънов: "Втория клон можем да наречем палестински. Той от Египет отива в Палестина и в християнската епоха отива в Рим, Англия, Германия и прочие." Второто масирано колективно въплъщение на членове и адепти на ББ бива осъществено в най-важния за еволюцията на планетата Земя и на човечеството момент - прехода от старозаветна към ново- заветна епоха, от инволюционно към еволюционно развитие. (Инволюцията е процес на низхождане на духа в материята, в рамките на който той постепенно овладява света на формите и се индивидуализира. След като достигне най-ниското стъпало на навлизането си в материалната среда, той започва своята еволюция - период на постепенно освобождаване от веригите на материалното с цел завръщане в Първоизточника - Бога, с утвърден неповторим индивидуален облик.) Това е повратната точка в духовната еволюция на земния човек. Както е известно, тя е свързана с появата в плът на Учителя на Учителите, великото Космическо Същество ХРИСТОС. (Според Словото на Учителя П.
към текста >>

Както е известно, тя е свързана с появата в плът на Учителя на Учителите, великото Космическо Същество ХРИСТОС.
Той от Египет отива в Палестина и в християнската епоха отива в Рим, Англия, Германия и прочие." Второто масирано колективно въплъщение на членове и адепти на ББ бива осъществено в най-важния за еволюцията на планетата Земя и на човечеството момент - прехода от старозаветна към ново- заветна епоха, от инволюционно към еволюционно развитие. (Инволюцията е процес на низхождане на духа в материята, в рамките на който той постепенно овладява света на формите и се индивидуализира. След като достигне най-ниското стъпало на навлизането си в материалната среда, той започва своята еволюция - период на постепенно освобождаване от веригите на материалното с цел завръщане в Първоизточника - Бога, с утвърден неповторим индивидуален облик.) Това е повратната точка в духовната еволюция на земния човек. Както е известно, тя е свързана с появата в плът на Учителя на Учителите, великото Космическо Същество ХРИСТОС. (Според Словото на Учителя П. Дънов Христос е бил принуден да се "смали" 78 млн. пъти, за да се въплъти в човешко тяло, пък макар и на Учител от земната Йерархия - Иисус; по-подробно ще говорим за това в една от следващите лекции, посветена на учението на българския духовен Учител за Христос.) Ето как Учителят П. Дънов дефинира задачата на II клон на ББ: "Вторият клон имал за цел да внесе християнството в света, да го разпространи."
към текста >>

47. Божественият Принцип на МЪДРОСТТА - Константин Златев

2) като двигател на духовната еволюция на света като цяло и на всички живи същества - на индивидуално и колективно равнище (паралел с разумната, творческа дейност - III главен лъч на земната Йерархия);
И когато това знание премине през трите свята - Божествен, духовен и физически - и даде плод в тях, тогава то става реално за нас." Тук е мястото да направим важното разграничение между материално знание (нисшата форма на знанието, обвързана с информационен носител, с веществена основа) и духовно знание (висша форма на знанието, която се реализира непосредствено в контакта между човека и невидимата реалност и не изисква наличието на информационен носител). Според Учителя П. Дънов Мъдростта е творчески принцип в Битието наред с останалите четири такива принципа: Любов, Истина, Правда и Добродетел. В случая ролята на Мъдростта е да послужи: 1) като фундамент за изграждането, структурирането и развитието на Вселената (чрез принципите и законите, които Бог е вложил изначално в Космоса); 2) като двигател на духовната еволюция на света като цяло и на всички живи същества - на индивидуално и колективно равнище (паралел с разумната, творческа дейност - III главен лъч на земната Йерархия); 3) като цел на духовно-нравственото усъвършенстване на разумните същества в Битието (цел, формулирана най-ясно от Спасителя Иисус Христос в Мат. 5:48, вече цитирана). Като допълнение към осветляването на тази основополагаща роля на Мъдростта в реализирането на Божия план за света предлагаме следните размисли на Учителя П. Дънов: "Бог чрез Мъдростта е създал Вселената. Създал я е заради Синовете на Мъдростта.
към текста >>

" Степента, в която човешкото същество е в състояние да възприеме и да приложи мислите, породени от великата Божия Премъдрост, зависи от равнището на духовната еволюция на индивидуалността.
Доколкото е техен проводник, той се ползва от подкрепата на Бога. Каквато и работа да върши, човек трябва да съзнава, че е проводник на Божественото Начало в света. И десет скърби да го нападнат, той лесно може да се справи с тях. Христос казва: "Скръбта ви ще се превърне в радост." Кога? Когато човек даде път на Божественото Начало в себе си! " Степента, в която човешкото същество е в състояние да възприеме и да приложи мислите, породени от великата Божия Премъдрост, зависи от равнището на духовната еволюция на индивидуалността. Логиката на личното еволюционно развитие диктува за напредналите по духовния Път души съответно нарастване възможностите за проникване и прилагане на мислите и чувствата, извиращи безспир от лоното на Всевишния. Той, вечният, безсмъртният, всемъдър и вселюбящ Създател на Всемира, си остава неизменен образец и в това отношение с непостижимата мащабност и всеобхватност на Своята съвършена Мисъл: "Ако искате да бъдете хора на новото и да ви обичат, трябва да мислите право, да имате велика мисъл. Човек трябва да има стремеж да мисли, както Бог мисли. ...Хиляди години ще се учи човек на тази велика наука да мисли! - Да мисли право, това е най-красивото!
към текста >>

И когато ние говорим за Човека, подразбираме същество на Мъдростта.
...Мъдростта е най-голямото добро на Небето. Тя е най-голямото и нетленно богатство, с което човешкият дух може да разполага. Мъдър ли е човек, той притежава най-голямото Божие благо. Когато човек има мъдрост, той е умен, силен и светлината му винаги изгрява. Човек без мъдрост не е още истински човек. И когато ние говорим за Човека, подразбираме същество на Мъдростта. Човекът е наречен син на Мъдростта (курсивът мой - К. З.)." Най-великата сила в Космоса е Мисълта. Когато мисълта бива насочвана от Мъдростта, когато е изпълнена с Любов, когато нейна опора е Истината, тогава тя - мисълта - е способна да твори чудеса. Заслужава си да се доверим отново на Словото на Учителя П. Дънов: "Запомнете: Отношенията ви към другите трябва да бъдат, както отношенията на Бога към тях.
към текста >>

А то е познание, което не изисква материален или интелектуален носител на информацията, защото постъпва пряко в съзнанието на човешкото същество.
Престанеш ли да съдиш, ти си близо до Мъдростта. Докато философстваш, ти си далеч от Мъдростта, от своя Учител. Престанеш ли да философстваш, ти си близо до Мъдростта, ти си при нозете на своя Учител." г) молитва, размишление, концентрация, съзерцание, медитация Изброените по-горе методи за усвояване на Мъдростта по своята същност представляват средства за постигане на висшето духовно познание. А то е познание, което не изисква материален или интелектуален носител на информацията, защото постъпва пряко в съзнанието на човешкото същество. Следващата стъпка по този път на просветлението е придобиването на върховната изява на човешката съзнателност - свръхсъзнанието. В подкрепа на изтъкнатата тук теза привеждаме следните разсъждения на Учителя П. Дънов: "За да развие човек свръхсъзнанието или космическото съзнание, а заедно с това и Божествената Любов и Мъдрост, трябва да прекарва в молитва, размишление и концентрация. Размишлението върху една мисъл е подобно на дъвченето на храната. Когато размишлява върху една възвишена мисъл и я дъвче дълго време, човек приема чрез своето свръхсъзнание много Божествени идеи и духовни сили.
към текста >>

Огромният процент от съвременното човечество са хора, които (в езотеричен смисъл) все още вървят в своя живот по пътеката на изпитанията, която предхожда окултното ученичество - като два стадия от духовната еволюция на живото същество.
В тази връзка Учителят П. Дънов споделя: "Аз черпя своите принципи от една много голяма книга, на която всяко камъче, листче, клонче, цвете съставят азбуката. Аз постоянно превеждам от тази велика Книга. Като взема един лист от някое дърво, започвам да го разглеждам и чета по него къде и при какви условия се е образувал този лист, къде е расло това дърво и защо е остаряло, какви са били тогава хората, в какво време е живяло, какво е било състоянието на Слънчевата система и пр. Аз проверявам всичко това по отпечатъците на всеки лист и клонче." Огромният процент от съвременното човечество са хора, които (в езотеричен смисъл) все още вървят в своя живот по пътеката на изпитанията, която предхожда окултното ученичество - като два стадия от духовната еволюция на живото същество. Периодът на преминаване през стадия на изпитанията обикновено е твърде продължителен и като правило е съпътстван с множество кармични обременености. Последните не липсват и при ученичеството, поне до придобиването на третото велико посвещение/посвета (по теософ- ската скала). Окончателното отърсване от кармичните обвързаности става, както е известно, след завоюването на петото велико посвещение (то е трето от гледна точка на земната Йерархия), което се явява в същност границата между степените на ученика и духовния Учител. Именно Учителят по Пътя на Духа може вече да бъде дефиниран като свободен дух, т. е. разчупил завинаги колелото на самсара (цикъла на раждане и смърт), приключил с всички кар- мични ангажименти, с право на избор за по-нататъшното си развитие: дали да остане в планетарната орбита на Земята, за да подпомага еволюцията на своите по-малки братя и сестри (ролята на т.нар.
към текста >>

Всяко същество, което не върви в хармония със законите на природата, се изражда.
Новото учение проповядва установяването на хармонични взаимоотношения между разумните същества и природата като задължително условие за прекрачването на земното човечество в пределите на новия свят, където пълновластна господарка ще бъде Новата Култура на изгряващата VI раса. Затова Учителят П. Дънов ни съветва: "Всички трябва да учат езика на природата и да видят какво пише тя. Някои казват, че Земята е ад. Да, но тя може да бъде място на радост, ако животът се нареди в хармония със законите на природата. Всяко същество, което не върви в хармония със законите на природата, се изражда. Който мисли, че може да измени законите на природата, ще се намери в положението на откъснат лист, който ще увехне и на мястото му ще се яви друг, по-достоен. Тази дисхармония показва, че вашият живот не е в съгласие с онези велики закони, които регулират битието и разумния живот. ...Само когато изучаваме Божествената Мъдрост, ще бъдем в състояние да разбираме Истината, да станем господари на положението и само тогава ще можем да преобразим живота си." б) нов начин на живот, нова култура на общуването между хората Промяна следва да настъпи не само в отношението на човека спрямо природната среда, но и във взаимоотношенията между самите хора.
към текста >>

В него има желание и най- малкото същество, което види, да го обикне, да му направи някаква услуга.
Човек се нуждае от знания и от любов." В своето хармонично съжителство и взаимно благотворно действие Космическите принципи на Любовта и Мъдростта изпъкват и като водещи творчески импулси за новия човек на VI раса - човека на Любовта. Според Учителя П. Дънов това става така: "Мъдрият човек е опитал и проверил всичко, което знае. У мъдрия човек има непреодолим стремеж към Любовта. В него има желание и най- малкото същество, което види, да го обикне, да му направи някаква услуга. Защото мъдрецът еднакво цени и големите, и малките неща (курсивът мой - К. З.)."
към текста >>

48. Божественият Принцип на ИСТИНАТА - Константин Златев

Принадлежността на едно същество към определено еволюционно стъпало следователно бива обусловена от степента, в която то е познало Истината - сиреч доколко е проникнало в нея и се е сляло със същността й.
Духът на Истината е Този, Който говори чрез устата на великите Учители на човечеството. Едва ли ще сгрешим, ако поставим знак на тъждественост между Него и Христовия Космически Дух или пък Светия Дух на традиционното християнство. Същността е една, а проявленията й в Битието са безброй! И така - критерият за реалност е степента на близост до Истината. Овладяването на този критерий и яснотата на преценката, извършена с негова помощ, е в пряка зависимост от стъпалото в духовната еволюция на личността. Принадлежността на едно същество към определено еволюционно стъпало следователно бива обусловена от степента, в която то е познало Истината - сиреч доколко е проникнало в нея и се е сляло със същността й. Истината сама по себе си създава облика на един от най-извисе- ните светове във Всемира. За него Учителят П. Дънов свидетелства: "Казват, че Истината е отвлечена. Не, Истината е реалното, което лежи в основата на нашия живот. Тя е един свят на неописуема красота, който си има своите краски, тонове, музика.
към текста >>

Човешкото същество е в непрекъснато динамично развитие.
К. З.)." На духовно, непроявено равнище Истината присъства в корена на всяко обективно явление, процес, субект (индивидуалност) или даденост. Нашето интелектуално или емоционално отношение към нея с нищо не може да я промени. Мирогледът на всеки човек представлява съвкупност от схващания и убеждения, които той е приел за истинни. Рано или късно - всички те подлежат на изменение, нерядко радикално. Човешкото същество е в непрекъснато динамично развитие. Затова и устоите на светогледа му обладават само относителна стойност. Над всички тях - горда в своята абсолют- ност - се извисява вечната Истина: "Истината е независима от личните схващания на хората. Дали ще мислите по един или друг начин за нея, дали ще се приближавате или отдалечавате от нея, с това вие няма да измените нейните отношения" (Учителят П. Дънов).в) Истината като част от Божието естество Вече на два пъти подчертахме духовния факт, че Истината е неотменен елемент от Божията Същност.
към текста >>

Така както Бог е постоянна, най-велика Цел в духовното усъвършенстване на всяка монада, на всяко живо същество, на всичко съществуващо, така и съдържащата се в Божията природа Истина също е цел на мировата еволюция.
Този Абсолютен Бог ще остане една велика загадка за всякога. Съществува също така и един прогресивно проявяващ се живот, който произтича от тази Абсолютна Реалност. И по проявите на Истината, на Абсолютната Реалност ние добиваме познание за нея. По същия закон не мислете, че някой ден ще определите какво нещо е Любовта! И тя ще остане позната само като една проява - ще я познаваме по проявите й." Така както Бог е постоянна, най-велика Цел в духовното усъвършенстване на всяка монада, на всяко живо същество, на всичко съществуващо, така и съдържащата се в Божията природа Истина също е цел на мировата еволюция. Всички космически обекти са насочени в своето проявление към Истината. Степента на близост до нея е съответно критерий за равнището на духовната зрелост на отделните обективни реалности - пилигримите по Пътя, чийто край се губи в линията на духовния хоризонт. За всички тях, обаче, като неугасващ фар - указател за вярната посока - свети с меко сияние огненото сърце на Истината. "Във Вселената всичко се движи. Земята се движи около Слънцето.
към текста >>

Например, като илюстрация: постигането на Истината на физическото поле (в материалния свят) освобождава разумното същество от действието на принципите и законите, характерни за тази област на Битието, и поставя началото на процеса на постигане на Истината от страна на това същество в астралното поле.
Има и такива, чието действие е универсално, т. е. обхваща Космоса в неговата цялост. Колкото повече се издигаме отдолу нагоре в мировата Реалност (от по-грубите към по-фините полета или светове на творението), толкова повече се увеличава обхватът на действието на принципите и законите. Нека не забравяме, обаче, че Развитието на Вселената се реализира не по една линия или в една плоскост (равнина), а приема формата на спирала. От това следва един генерален извод: Постигането на Истината в един отделен свят (зона, сфера, област) на космическата необятност е предпоставка за начало на процеса на постигането й в следващия, по-извисен свят. Например, като илюстрация: постигането на Истината на физическото поле (в материалния свят) освобождава разумното същество от действието на принципите и законите, характерни за тази област на Битието, и поставя началото на процеса на постигане на Истината от страна на това същество в астралното поле. И така - през менталния, каузалния (причинния), будичния и атмич- ния свят, до Монадното (Анупадака) и Божественото (Ади) поле (в съответствие с теософската класификация и названия) - до самото Сърце на Бога, Неговата извечно непознаваема Същност. Съществува и абсолютна Истина, но тя е приоритет единствено на Бога. Тук, в нашия свят на гъстата материя, можем да станем свидетели само на отделни нейни проблясъци и нюанси. И колкото по-напред и нагоре се придвижваме по вечния Път на познанието и усъвършенстването, толкова по-ярък и прекрасен става нейният образ пред духовния ни взор. Продължителността и трудността на процеса не бива да ни отчайва, понеже нали точно за това разполагаме с цялата Вечност...?!
към текста >>

В този смисъл Истината е своеобразно космическо огледало, в което всяка обективна реалност, всяко живо същество във всеки момент от живота си може да се огледа и да прецени доколко видяното съответства на Божия Промисъл и План за конкретната индивидуалност.
Продължителността и трудността на процеса не бива да ни отчайва, понеже нали точно за това разполагаме с цялата Вечност...?! 3. Съдържание на Истината "Истината в себе си е нещо конкретно, реално, неизменяемо. Тя е Вечна Светлина, Вечна Мъдрост, Вечна Любов, Вечна Правда, Вечен Живот." (Учителят П. Дънов) Обективното съдържание на Истината включва в себе си адекватното отражение на всичко съществуващо. В този смисъл Истината е своеобразно космическо огледало, в което всяка обективна реалност, всяко живо същество във всеки момент от живота си може да се огледа и да прецени доколко видяното съответства на Божия Промисъл и План за конкретната индивидуалност. Разбира се, за да бъде преценката вярна, не е достатъчно само добро желание. Нужни са и редица качества, култивирани в процеса на еволюционното развитие на съществото. И на първо място - чистота. Физическа, нравствена и духовна. Всяко присъствие на нечистота, дори и минимална, замъглява истинния образ и изкривява опасно изображението.
към текста >>

Нужни са и редица качества, култивирани в процеса на еволюционното развитие на съществото.
"Истината в себе си е нещо конкретно, реално, неизменяемо. Тя е Вечна Светлина, Вечна Мъдрост, Вечна Любов, Вечна Правда, Вечен Живот." (Учителят П. Дънов) Обективното съдържание на Истината включва в себе си адекватното отражение на всичко съществуващо. В този смисъл Истината е своеобразно космическо огледало, в което всяка обективна реалност, всяко живо същество във всеки момент от живота си може да се огледа и да прецени доколко видяното съответства на Божия Промисъл и План за конкретната индивидуалност. Разбира се, за да бъде преценката вярна, не е достатъчно само добро желание. Нужни са и редица качества, култивирани в процеса на еволюционното развитие на съществото. И на първо място - чистота. Физическа, нравствена и духовна. Всяко присъствие на нечистота, дори и минимална, замъглява истинния образ и изкривява опасно изображението. А в нашата действителност предпоставки за изкривяване - дал Господ! Затова мъдреците и духовните Учители от всички епохи ни учат, че живеем в свят на заблудите, на илюзиите.
към текста >>

В процеса на своето колективно духовно съзряване, навлизайки в Новата Култура на VI раса, ние, земните хора, би трябвало да осъзнаем, че всеки от нас е част от вселенското Цяло.
Затова и по неповторим начин в творението бива отразена и Божествената Истина, към която откакто свят светува е устремена Любовта. Ето разсъжденията на Учителя П. Дънов относно тази картина на завършеност и извечна хармония: "Любовта всякога има стремеж към Истината. Истината е обект на Любовта. Без Истината като обект Любовта не може да се прояви." В процеса на своето колективно духовно съзряване, навлизайки в Новата Култура на VI раса, ние, земните хора, би трябвало да осъзнаем, че всеки от нас е част от вселенското Цяло. А благополучието на всяка съставна част е немислимо без благополучието на Цялото. И обратно - Цялото винаги страда с всяка болка на своите градивни елементи. г) Мъдрост в мисъл, слово и дело "Само разумният човек може да познае Истината и да е свободен. " "Истината и Свободата идат от разумния живот на човека.
към текста >>

От казаното става очевидна тясната връзка между постигането на Истината и начина на използване на свободната воля у човешкото същество.
Ти си Истината в мен. И аз проявявам тази Истина." д) служение на Бога Твърде многобройни са вариантите на разкриване съдържанието на това, да служиш на Всевишния. Една от множеството възможни дефиниции в тази насока е: осмислен живот, целеустремена воля в служба на Доброто, на Божия план за света. От казаното става очевидна тясната връзка между постигането на Истината и начина на използване на свободната воля у човешкото същество. Кратка, но недвусмислена е тази констатация, намерила израз и в Словото на Учителя П. Дънов: "Истината има връзка с волята. Тя се проявява в действие." Служението е неотменна характеристика на окултния ученик в последните етапи от духовното му израстване, както и на Учителите от невидимата Йерархия на Светлината. Една от основните разновидности на йога - а именно бхакти-йога (представена в световен мащаб и в нашата страна от Обществото за Кришна-съзнание), е свързана с Божествената любов и преданото служение.
към текста >>

Нейното присъствие в живота на човешкото същество има не само определящо мирогледно значение, но то служи и за съвсем ясен ориентир при решаването на проблемите на ежедневието.
Каква по-възхитителна и блестяща в достолепието си Владетелка на това Царство от Истината!? Постигането на Истината, вложена извечно във висшия Аз на човека, е свидетелство за върховно духовно извисяване. За такава личност вече няма тайни в Битието! И навярно не по-малко важно е това, че този човек е съвършено наясно с главната посока на своя живот. Един от най-мощните двигатели на неговата целеустреме- ност по вечния Път на Духа е именно неустоимата красавица - Истината! Нейното присъствие в живота на човешкото същество има не само определящо мирогледно значение, но то служи и за съвсем ясен ориентир при решаването на проблемите на ежедневието. И в малкото, и в голямото Истината си остава неугасим фар и пътевод- на звезда. Ала само за зрящия, само за пробудените души. За останалите тя би могла да бъде и неумолимо строга съдница. Но не с цел да ги нарани или уязви, а за да ги направи способни да възприемат непомръкващата светлина на сиянието й. В този ред на мисли Учителят П.
към текста >>

49. Божественият Принцип на ПРАВДАТА - Константин Златев

Но това, дали и доколко я прилага в действителността, зависи от равнището на личната духовна еволюция на конкретното човешко същество.
Отново ще цитираме Учителя П. Дънов: "Правдата, това е едно качество на човешката душа. Всяка душа е родена да бъде праведна. И отначало тя е била праведна. Придобийте това качество, това наследство, което ви е дадено - да бъдете праведни." Следователно, според думите на духовния Учител, човешката душа, притежаваща като потенциал цялата пълнота на Божественото съвършенство, по природа е надарена с абсолютна правда. Но това, дали и доколко я прилага в действителността, зависи от равнището на личната духовна еволюция на конкретното човешко същество. И понеже правдата е качество на душата, законите на справедливостта са записани именно върху безсмъртните скрижали на човешкото нетленно естество. Така душата обладава вътрешно знание за тези закони и те поставят своя отпечатък върху нейната изява в света. б) мъдростта - основа за действия на правда и справедливост "Справедливостта е атрибут на Божествения свят" - отбелязва Учителят П. Дънов. - "За да отсъжда право, човек трябва да е мъдър, да разбира причините и последствията на нещата, да анализира всяка своя постъпка." Тези разсъждения ни водят до заключението, че разумът на свободно определящата се човешка личност, израсла до висотите на мъдростта, е най-добрият съветник при вземането на справедливи решения.
към текста >>

Дънов по следния начин: "Животът на всяко същество е живот на Бога (курсивът мой - К. З.).
Тя има пред вид не само хората, но и всички живи същества, от най-малкото до най-голямото. Тя трябва да се приложи както спрямо човека, така и спрямо другите същества, както спрямо учения, така и спрямо простия. Любовта на Бога към всички същества е еднаква." б) II принцип: правдата и справедливостта са основа на отношенията между хората, от една страна, и между хората и останалите живи същества, от друга страна Този втори принцип на правдата и справедливостта е формулиран от Учителя П. Дънов по следния начин: "Животът на всяко същество е живот на Бога (курсивът мой - К. З.). Всяко същество има своето място и значение в живота на Цялото. Всеки човек, когото срещаме, е необходим елемент в Божествения ред на нещата, понеже е едно малко проявление на Бога." На друго място той допълва: "Правдата е, която създава истинските отношения между човешките души. Дойде ли тя, ще се изяви онова истинско уважение, което трябва да имат човеците един към друг. Тогава няма да гледаме с презрение на никого, а ще бъдем свещени един за друг." Прилагането на правдата в живота довежда до осъзнаването на Божествения произход на човека, от който (произход) произтичат равните права на всички Божии творения пред лицето на Създателя.
към текста >>

Всяко същество има своето място и значение в живота на Цялото.
Тя трябва да се приложи както спрямо човека, така и спрямо другите същества, както спрямо учения, така и спрямо простия. Любовта на Бога към всички същества е еднаква." б) II принцип: правдата и справедливостта са основа на отношенията между хората, от една страна, и между хората и останалите живи същества, от друга страна Този втори принцип на правдата и справедливостта е формулиран от Учителя П. Дънов по следния начин: "Животът на всяко същество е живот на Бога (курсивът мой - К. З.). Всяко същество има своето място и значение в живота на Цялото. Всеки човек, когото срещаме, е необходим елемент в Божествения ред на нещата, понеже е едно малко проявление на Бога." На друго място той допълва: "Правдата е, която създава истинските отношения между човешките души. Дойде ли тя, ще се изяви онова истинско уважение, което трябва да имат човеците един към друг. Тогава няма да гледаме с презрение на никого, а ще бъдем свещени един за друг." Прилагането на правдата в живота довежда до осъзнаването на Божествения произход на човека, от който (произход) произтичат равните права на всички Божии творения пред лицето на Създателя. В този дух са и думите на духовния Учител: "Да бъдеш справедлив, ще рече да знаеш как да постъпиш като мислещо същество, като разумен, истински културен човек.
към текста >>

В този дух са и думите на духовния Учител: "Да бъдеш справедлив, ще рече да знаеш как да постъпиш като мислещо същество, като разумен, истински културен човек.
Всяко същество има своето място и значение в живота на Цялото. Всеки човек, когото срещаме, е необходим елемент в Божествения ред на нещата, понеже е едно малко проявление на Бога." На друго място той допълва: "Правдата е, която създава истинските отношения между човешките души. Дойде ли тя, ще се изяви онова истинско уважение, което трябва да имат човеците един към друг. Тогава няма да гледаме с презрение на никого, а ще бъдем свещени един за друг." Прилагането на правдата в живота довежда до осъзнаването на Божествения произход на човека, от който (произход) произтичат равните права на всички Божии творения пред лицето на Създателя. В този дух са и думите на духовния Учител: "Да бъдеш справедлив, ще рече да знаеш как да постъпиш като мислещо същество, като разумен, истински културен човек. Искаш ли да имаш прави отношения към всички същества, бъди справедлив към тях." Следователно изграждането на качествено нова култура на отношенията между хората е немислимо без следване на принципа на правдата и справедливостта: "Трябва да отдаваме на всеки човек правото, защото както водата е необходима за растежа на растенията, така и Правдата е необходима за растежа на нашите умове и сърца." И в тази област на многоликия вселенски живот е в сила библейската максима: "С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери! " В тази връзка Учителят П. Дънов пояснява: "И вол като срещнете, ще му отдадете съответното уважение и почитание. Ще знаете, че и той има известни права, заради които не трябва да го насилвате. Ако отдадете нужното право на всички хора и животни, и Бог ще отдаде вашето право.
към текста >>

в) III принцип: всеки човек и всяко живо същество въобще притежава свещеното право да се развива и да израства по еволюционната стълбица; Божествената правда и справедливост са тези, които му осигуряват всички необходими условия за това
" В тази връзка Учителят П. Дънов пояснява: "И вол като срещнете, ще му отдадете съответното уважение и почитание. Ще знаете, че и той има известни права, заради които не трябва да го насилвате. Ако отдадете нужното право на всички хора и животни, и Бог ще отдаде вашето право. Ако не отдадете правото на другите, и вашето няма да отдадат." в) III принцип: всеки човек и всяко живо същество въобще притежава свещеното право да се развива и да израства по еволюционната стълбица; Божествената правда и справедливост са тези, които му осигуряват всички необходими условия за това Учителят П. Дънов изтъква относно този принцип следното: "На всеки човек със самото идване на Земята е даден от Разумната природа известен кредит, едно Божествено право, което трябва да се зачита. Това важи и за всяко друго същество." Този закон е призван да залегне в основите на обществения живот. Още от момента на раждането си човек притежава определен капитал за живот и развитие, но които той може да разчита като на свое Божествено, ненакърнимо право. Социалната среда, човечеството като цяло следва да осигури условията за реализацията на този изначален човешки потенциал.
към текста >>

Това важи и за всяко друго същество." Този закон е призван да залегне в основите на обществения живот.
Ако отдадете нужното право на всички хора и животни, и Бог ще отдаде вашето право. Ако не отдадете правото на другите, и вашето няма да отдадат." в) III принцип: всеки човек и всяко живо същество въобще притежава свещеното право да се развива и да израства по еволюционната стълбица; Божествената правда и справедливост са тези, които му осигуряват всички необходими условия за това Учителят П. Дънов изтъква относно този принцип следното: "На всеки човек със самото идване на Земята е даден от Разумната природа известен кредит, едно Божествено право, което трябва да се зачита. Това важи и за всяко друго същество." Този закон е призван да залегне в основите на обществения живот. Още от момента на раждането си човек притежава определен капитал за живот и развитие, но които той може да разчита като на свое Божествено, ненакърнимо право. Социалната среда, човечеството като цяло следва да осигури условията за реализацията на този изначален човешки потенциал. "От хиляди години насам природата е определила за всеки човек по нещо и той трябва да го получи точно навреме" - добавя П. Дънов. Неговите думи обуславят потребността от утвърждаване на нов критерий в настоящите и бъдещите социални отношения на национално и международно равнище - изискването на Божествения закон на правдата и справедливостта на всеки човек да бъдат предоставяни оптимални условия да живее и да израства в духовно-нравствен аспект. От третия принцип на правдата и справедливостта произтичат три важни следствия, които ще разгледаме поотделно:
към текста >>

Така всяко живо същество, всяка обективна реалност в нашата битийна структура придобива възможността да изпълнява предначертаните си функции и да оправдае своето съществуване.
Има ли въобще правда на този свят?!? Вярващите хора клатят глави в мрачно отчаяние и очакват възмездието в отвъдния свят. То поне е неизбежно, но следва ли да се примирим с агонията, която преживяват правдата и справедливостта на нашата малка планета...?! Според Учителя П. Дънов вече е настъпил космическият момент законът на насилието и неправдата, който е господствал при почти всички досегашни култури, да бъде заменен с Божествения закон на справедливостта, който поставя всичко на мястото му. Така всяко живо същество, всяка обективна реалност в нашата битийна структура придобива възможността да изпълнява предначертаните си функции и да оправдае своето съществуване. - правдата и справедливостта - отрицание на всички форми на насилие Това следствие от разглежданите космически принципи изисква на всеки човек да бъде отдадено правото, което Живата Разумна Природа му е отредила. В същото време всеки наш ближен е достоен за нашата подкрепа във всичките му стремежи, насочени към триумфа на светлината в пъстрия лабиринт на житейските неволи и премеждия. Учителят на ББ споделя: "Всеки човек е надарен с известни дарби и сили, които трябва да развие. Това е негово гражданско право.
към текста >>

- правда и справедливост на индивидуално, колективно и глобално равнище - за всеки човек, всяка общност от хора, всеки народ, всяка държава, за цялото човечество като групова общност на Разума
Всеки, който отнеме това право на хората, върши престъпление. Правдив човек е онзи, който не накърнява чуждите интереси нито на йота. Той е готов от него да мине, но не от другите. Готов е да отстъпи първото място на другите, а сам да заема последното място. Тъй постъпва и майката." - правда и справедливост на индивидуално, колективно и глобално равнище - за всеки човек, всяка общност от хора, всеки народ, всяка държава, за цялото човечество като групова общност на Разума В този ред на мисли Учителят П. Дънов подчертава: "За да има мир в която и да е държава, трябва да има Правда. Има ли безпра- вие, в нея ще настъпи безредие. Отворете страниците на историята в миналото, взрете се в настоящето и ще видите, че безпра- вието винаги е било причина на всяко безредие. Навсякъде законът е един и същ - щом има безправие, веднага ще се яви безредие.
към текста >>

Новото човечество твърди, че на всяко същество трябва да се даде неговото място и подходяща работа.
Справедливостта изисква, щото човек да говори не само за себе си, но и за другите, да търси не личното благо, но общото. Там, дето има сиромашия, страдание, има ли общо благо? Дето има насилие, има ли общо право? Това са продукти на старото човечество и последиците от тях са разрушените градове и всички гробове. Това са документи, които показват, че природата не прощава на онези, които престъпват законите й. Новото човечество твърди, че на всяко същество трябва да се даде неговото място и подходяща работа. Всяко същество трябва да има хигиенична къща, здраво тяло, чисто сърце, светъл ум, благородна душа и крепък, възвишен дух." Благата, предоставяни ни така щедро от природата, следва да бъдат оставени да текат свободно, така че всички същества да се ползват безпрепятствено от тях. Никой не е в състояние да лиши от полагащите му се блага нито човека, нито даден народ. Възтържествуването на правдата е грандиозен процес за разпределение на всички Божествени блага по всички части на организма, независимо дали това е отделна личност, общество, народ или цялото човечество. Справедливостта е тази, която разпределя Божиите блага в общочовешкия организъм.
към текста >>

Всяко същество трябва да има хигиенична къща, здраво тяло, чисто сърце, светъл ум, благородна душа и крепък, възвишен дух."
Там, дето има сиромашия, страдание, има ли общо благо? Дето има насилие, има ли общо право? Това са продукти на старото човечество и последиците от тях са разрушените градове и всички гробове. Това са документи, които показват, че природата не прощава на онези, които престъпват законите й. Новото човечество твърди, че на всяко същество трябва да се даде неговото място и подходяща работа. Всяко същество трябва да има хигиенична къща, здраво тяло, чисто сърце, светъл ум, благородна душа и крепък, възвишен дух." Благата, предоставяни ни така щедро от природата, следва да бъдат оставени да текат свободно, така че всички същества да се ползват безпрепятствено от тях. Никой не е в състояние да лиши от полагащите му се блага нито човека, нито даден народ. Възтържествуването на правдата е грандиозен процес за разпределение на всички Божествени блага по всички части на организма, независимо дали това е отделна личност, общество, народ или цялото човечество. Справедливостта е тази, която разпределя Божиите блага в общочовешкия организъм. Желаната от позициите на Божия план абсолютна справедливост може да бъде постигната само в светлината на Мъдростта, която съдейства за разумното, правилно разпределение на благата между всички.
към текста >>

Правдата, в този смисъл, е проявление на Христовата Любов - Любовта на онова велико Същество, Което пое в ръцете Си съдбините на Земята.
Учителят на ББ в България свидетелства: "Откак светът съществува, на Земята е нямало правда. Баща ви е бил справедлив, както обикновените хора." Проявяването на правдата и справедливостта е свързано и с отговорността на нашето човечество пред бъдните поколения. В това направление разсъжденията на Учителя П. Дънов носят характера на важно прозрение: "И ако ме питате защо има нужда от Правда, ще ви отговоря: "За да могат бъдещите поколения да живеят във вашата светлина." Светлината, която произтича от Правдата, е есенцията на онази светлина, която дава живот, която носи в себе си живота." Новата Култура на VI раса е култура на Любовта, на сърцето - тя съдържа в себе си най-големия възможен потенциал за утвърждаване на правдата и справедливостта по цялата планета. Правдата, в този смисъл, е проявление на Христовата Любов - Любовта на онова велико Същество, Което пое в ръцете Си съдбините на Земята. В тази връзка Учителят П. Дънов дава следното пояснение: "Праведните хора са богати. Те са синове Божии. А всеки човек, който е син Божий, разполага с капитала на цялата Слънчева система. Божествената Правда, на която те са носители и която иде сега в света, ще стопли човешките сърца.
към текста >>

50. Божественият Принцип на ДОБРОДЕТЕЛТА - Константин Златев

Доброто е потенциал, вложен от Твореца-Бог в безсмъртната същност на човешкото същество.
Казано по друг начин: Добродетелта - това е въплътеното във физическия свят Добро. 1. Доброто елемент от духовната природа на човека "Във всеки човек е вложено доброто. Не мислете, че сега ще го добиете. Трябва само работа, за да се прояви." "Единственото нещо, което отличава човека като човек, това е доброто, което живее в него." (Учителят П. Дънов) Доброто е потенциал, вложен от Твореца-Бог в безсмъртната същност на човешкото същество. Задачата на човека през земния му живот е да прояви и развие този потенциал. В този дух е и наставлението на Учителя на ББ в България: "Човек иска да създаде доброто в себе си. Доброто, обаче, не се създава, то се ражда (курсивът мой - К. З.). То е вложено от начало у всеки човек и той трябва само да го съзнае и прояви." Доброто блика като непресъхващ извор от човешкото сърце.
към текста >>

Всяка една добродетелна постъпка на човешкото същество е още едно перо в крилете, с които духът може да полети сред просторите на вечната и ненакърнима от никакво земно влияние свобода.
Ето защо, когато се извършва едно добро, всички съвършени същества взимат участие. ...И тъй, всяка постъпка, в която небето не взима участие, е човешка, а всяка постъпка, в която небето взима участие, е Божествена." 6. Доброто път към свободата на духа Пътят към освобождението на човешкия дух от оковите на материята, от кармичните обвързаности и в крайна сметка - от кръговрата на раждане, смърт и ново раждане (т.нар. самсара в индийската религиозно-философска мисъл), преминава неизбежно през Доброто. Всяка една добродетелна постъпка на човешкото същество е още едно перо в крилете, с които духът може да полети сред просторите на вечната и ненакърнима от никакво земно влияние свобода. И обратното - всяко извършено зло е нова брънка от веригата, която ни приковава към чистилището на гъстата материя, този до болка познат свят на изпитанията и страданието. Затова - нека вършим добро, за да завоюваме по най-достойния възможен начин свободата си! Свободата не е дар от Бога. За нея, както вече изтъкнахме, следва да се борим. И тази борба не е никак лека.
към текста >>

По-любопитен е друг вариант на казуса: пред очите ви злосторник напада любимо ваше същество и посяга на живота му.
Следователно не бива да се борим и с потенциалния убиец, който е на път да ни отнеме най-скъпото - живота. В подобен случай (да не забравяме, че това е само казус, макар и толкова съществен) мнозина биха побягнали, забравяйки чест и достойнство, действайки под диктовката на инстинкта за самосъхранение. Може би те постъпват правилно. Най-малкото - не отговарят на насилието (в случая - заплахата от насилие) с насилие. Не е наша работа да ги съдим. По-любопитен е друг вариант на казуса: пред очите ви злосторник напада любимо ваше същество и посяга на живота му. Как ще реагирате? В първия случай обект на злото сте самият вие и се очаква, че в съответствие с духовния закон няма да му се противите. Но сега? Ситуацията е коренно различна. Навярно идеалният начин да се разреши проблемът е да предотвратите нещастието, без да прибягвате до употреба на сила.
към текста >>

Дънов, - че съществува колективно съзнание на Доброто и колективно съзнание на злото.
Едва ли някой от нас би дръзнал да осъди Богочо- века за стореното. Смисълът на Неговата реакция, освен всичко останало, е да ни даде още един образец за поведение. Нека всеки го осмисли по своему. д) единство и борба между Доброто и злото; центрове на концентрирано присъствие (ад и рай) Пристъпвайки към осветляването на тази подтема, бихме желали първо да дадем думата на Великия Учител, а след това ще се опитаме да разсъждаваме над казаното от него: "Трябва да знаете - обръща се към нас Учителят П. Дънов, - че съществува колективно съзнание на Доброто и колективно съзнание на злото. Те образуват два велики полюса на Битието. Човешкият живот се движи между тия два полюса. Когато злото е отвътре и взима надмощие, а Доброто е отвън, тогава злото царува на земята. С други думи, "адът" царува на земята. Когато пък Доброто е отвътре и преодолява, а злото е отвън, тогава "небето " управлява и Доброто царува.
към текста >>

51. VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа - Константин Златев

"Под човек разбираме същество, което мисли."
VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа 1. Произход и същност на човека "Под човек разбираме същество, което мисли." (Учителят П. Дънов) Централен обект за изследване в учението на ББ, представено в нашата страна от Учителя П. Дънов и което назоваваме още "Новото учение", е човекът. Сериозният изследовател при своята работа над теоретичното богатство на Учителя П. Дънов рано или късно достига до извода, че в никое друго учение човекът не е проучен така детайлно.
към текста >>

Обект на задълбочен анализ са неговата динамика, всички процеси, характерни за човешкото същество - физически, физиологически, психически, умствени (ментални), духовни и Божествени, както и взаимоотношенията между тях и космическите процеси, с които те са свързани.
(Учителят П. Дънов) Централен обект за изследване в учението на ББ, представено в нашата страна от Учителя П. Дънов и което назоваваме още "Новото учение", е човекът. Сериозният изследовател при своята работа над теоретичното богатство на Учителя П. Дънов рано или късно достига до извода, че в никое друго учение човекът не е проучен така детайлно. Обект на задълбочен анализ са неговата динамика, всички процеси, характерни за човешкото същество - физически, физиологически, психически, умствени (ментални), духовни и Божествени, както и взаимоотношенията между тях и космическите процеси, с които те са свързани. В Новото учение предмет на изучаване са законите на живота, законите на човешките мисли и чувства, законите на отношенията и взаимодействията между мислите, чувствата и постъпките. По този път на анализ и заключения с висока познавателна и практическа стойност постепенно бива изграждана една съвършено нова наука за човека - нова психология, логика и етика, нова анатомия и физиология. Изхождайки от видимото, конкретното и вещественото, Новото учение прониква в тайните на човешкото битие, разкривайки методите, които са необходими за развиване на умствените и духовните сили, способности и органи. Какъв отговор дава учението на ББ на въпроса за произхода на човека? Ето съответен цитат от Словото на Учителя П.
към текста >>

Дънов: "Бог, след като се е ограничил, е създал човека." Доброволното самоограничаване на Твореца-Бог - което не накърнява ни най-малко Неговата абсолютна същност и съвършенство - е изходната предпоставка за сътворяването на живото същество "човек".
В Новото учение предмет на изучаване са законите на живота, законите на човешките мисли и чувства, законите на отношенията и взаимодействията между мислите, чувствата и постъпките. По този път на анализ и заключения с висока познавателна и практическа стойност постепенно бива изграждана една съвършено нова наука за човека - нова психология, логика и етика, нова анатомия и физиология. Изхождайки от видимото, конкретното и вещественото, Новото учение прониква в тайните на човешкото битие, разкривайки методите, които са необходими за развиване на умствените и духовните сили, способности и органи. Какъв отговор дава учението на ББ на въпроса за произхода на човека? Ето съответен цитат от Словото на Учителя П. Дънов: "Бог, след като се е ограничил, е създал човека." Доброволното самоограничаване на Твореца-Бог - което не накърнява ни най-малко Неговата абсолютна същност и съвършенство - е изходната предпоставка за сътворяването на живото същество "човек". Официалната наука, която по съдържанието си представлява рационален (умо- постигаем) вид познание, анализирайки фактите, свидетелствата и хипотезите от биологическата еволюция на живите същества на планетата Земя, достига до заключението, че между организмите на по-високо еволюиралите животни (особено бозайниците) и организма на човека има известно сходство. Това подвежда някои от учените - най-вече последователите на еволюционната теория на Чарлз Дарвин - да мислят и отстояват възгледа, че човекът е произлязъл от животните. В противовес на това схващане езотеричното познание, окултните науки и свещените писания на всички световни религии утвърждават тезата, че човекът има Божествен произход. Този контраст на мненията поставя на дневен ред извънредно важния въпрос за успоредното протичане и взаимодействието между биологическата и духовната еволюция. Първата е само канавата, фонът, върху който се изявява втората.
към текста >>

На друго място в своето Слово той хвърля допълнителна светлина върху взаимоотношението между видимата (тленната) и невидимата (нетленната) природа на човека: " Човек е едновременно физическо и духовно същество.
талантлив праведник гений светия духовен Учител На друго място в своето Слово той хвърля допълнителна светлина върху взаимоотношението между видимата (тленната) и невидимата (нетленната) природа на човека: " Човек е едновременно физическо и духовно същество. Душата е, която управлява това същество. Тя е полудуховна и полуматериална "физическа материя" - това е светът на формите, необходими за проявата и битието на нещата. Духовен свят - това са онези сили, които работят за създаването на тези форми. Душата - това е условието, което подготвя съграждането на тези форми. Всяка душа трябва да има тяло, за да се прояви (курсивът мой - К. З.)."
към текста >>

Чрез човешкото същество, както и чрез цялата еволюция на разумната природа, се проявява това първично Начало във все по-голяма пълнота и съвършенство.
Той обаче далеч не е висшето проявление на това битие. Както са учели езотериците от всички епохи, съвършеният, завършилият своята земна еволюция човек е наистина "подобие Божие", "син Божий", "микрокосмос", който крие в себе си естеството, устройството и великите сили и тайни на цялото Битие. Чрез своята физическа природа човек е едно с материалния свят; посредством своето астрално (емоционално, чувствено) и ментално (умствено) тяло той е свързан с по-висшите светове. Но той притежава и един още по- извисен духовен живот, който го приобщава към първичното Божествено Начало. В своята глъбинна същност като дух човекът е една искра от онзи свещен огън на всемирния живот, който наричаме Първопричина, основно Начало, Бог. Чрез човешкото същество, както и чрез цялата еволюция на разумната природа, се проявява това първично Начало във все по-голяма пълнота и съвършенство. "Човешкото в човека - това е опаковката - казва Учителят П. Дънов, - а Божественото - това е същността на човешкото естество." В сегашната си форма човек само отчасти е проявил своята изконна, истинска същност; той тепърва има да се проявява. Заключението на великия духовен Учител е, че: "Животинското, човешкото и Божественото в хората са така преплетени, че образуват цялостния човек." Разширявайки мащабите на своето проникновение до размерите на общовселенско обобщение, на друго място в учението си П. Дънов подчертава: "Човекът съществува не само на Земята, не само в Слънчевата система.
към текста >>

Дънов обвързва с въздействието на окръжаващата среда върху човешкото същество: "Три фактора влияят върху индивида: личността на човека, обществото и светът.
Земята не е била и няма да бъде едничко негово жилище." Тези изключително интересни сведения, предоставени от Учителя П. Дънов на всички негови съвременници, ако бъдат правилно разбрани и осмислени, биха могли да спестят редица тълкувания и спекулации с темата за извънземния живот и разум, за НЛО и посещенията на представители от други цивилизации на нашата планета. Очевидно е - в духа на казаното тук от него, - че той поставя извънземните разумни същества и земните хора в непосредствено духовно родство, наречено от него "една и съща човешка раса". Независимо от посоката на своята биологическа еволюция ("Не е важно какви тела имат те.") всички ние - и земляни, и извънземни - сме произлезли от един и същи Първоизточник, Бога, и имаме едни и същи цели в своето еволюционно развитие. От особено значение за нашето изследване е и категоризацията на факторите, които Учителят П. Дънов обвързва с въздействието на окръжаващата среда върху човешкото същество: "Три фактора влияят върху индивида: личността на човека, обществото и светът. Личността на човека не е нищо друго освен отражение на Бога, т. е. Неговата единична проява върху човека (курсивът мой - К. З.). Обществото представя отражение на ангелския живот върху човешкия. Светът, в неговата пълнота, представя отражение на Божествения свят върху физическия." На друго място - в пълно отрицание на официалната научна теза на геологията, антропологията, археологията и историята - Учителят на ББ в нашата страна посочва точния момент на появата на човека върху нашата планета: "Човешката форма се е явила на Земята отпреди 18 милиона години. Всяка човешка форма представлява една област на знание, в която човешкият дух се проявява." Важно е да отбележим, че това изявление получава потвърждение и в други езотерич- ни учения: в антропософията, теософията, Агни-йога и др.
към текста >>

Дори и извършеното от него да е симптоматично за цялостната му природа, то все още далеч не изчерпва характеристиките на човешкото същество.
Най-после, като види, че не е решил задачата си, ще си каже: "Само смъртта може да ме изправи. " Смъртта обаче е случайно явление в живота. Да живее човек, това е в реда на нещата, това е Божествено." Първостепенно по важност езотерично правило е, когато преценяваме дадено действие на един човек, да не подлагаме на оценка личността като цяло, а само стойността и естеството на постъпката му. В противен случай рискуваме да отъждествим външното (действието) с вътрешното (характера на човека, неговата дълбока същност). Дори и извършеното от него да е симптоматично за цялостната му природа, то все още далеч не изчерпва характеристиките на човешкото същество. Та нали човекът е микрокосмос, затаил в своя висш "Аз" могъщия потенциал на целия Космос?! В това направление си заслужава да предложим някои ценни размисли на Учителя П. Дънов: "Външните проявления, това не е човекът. Някой се разгневил - това не е човекът. Някой се проявил зле - това не е човекът.
към текста >>

А пък човек е същество на всички добродетели.
Трябва да правите разлика кое е човешко състояние и кое животинско, кое е човешко желание и кое животинско. Вземете ревността. Тя е едно животинско състояние. После гневът, подозрението, злобата, съмнението - всичко това са все животински състояния. Също гордостта, тщеславието и пр. А пък човек е същество на всички добродетели. Някой казва, че е религиозен, а десет пъти се гневи на ден. Той е в животинско състояние." От особено значение в този дълъг и съвсем нелек процес на пречистване е взаимопомощта между хората, съзнателното извършване на добри дела. Нерядко този положителен обмен между тях крие своите корени в миналото, в предишни въплъщения: "Някой човек ви прави добро. В миналото вие сте му правили добро. Ти като живееш добре, в бъдеще ще ти помагат.
към текста >>

В пряка връзка с нея са и размислите на Учителя на ББ у нас относно взаимообусловеността между Учителя от земната Йерархия Иисус (според теософската класификация), предоставил доброволно за период от три години тялото си на върховното Космическо Същество Христос, за да може То да изпълни Своята мисия (според антропософското разбиране на д-р Р.
Разбира се, изтъквайки тази тяхна решителна роля в изграждането на характера и облика на пробудената душа, той има пред вид преди всичко ученика по духовния Път: "Едно помнете: онази естествена сила в човека, която може да го направи мощен, е силата на неговите добродетели. Добродетелите - това са един велик капитал, около който започват да циркулират великите сили на Живата Природа. Ето защо под думата "човек" се разбира сбор от всички добродетели." Допълвайки своите разсъждения по темата, Учителят П. Дънов заявява: "... Когато се говори за човека като образ и подобие Божие, подразбира се човекът в неговата първична проява, така нареченият Космичен Човек. " Тази изходна теза дава възможност за редица интересни и ценни тълкувания. В пряка връзка с нея са и размислите на Учителя на ББ у нас относно взаимообусловеността между Учителя от земната Йерархия Иисус (според теософската класификация), предоставил доброволно за период от три години тялото си на върховното Космическо Същество Христос, за да може То да изпълни Своята мисия (според антропософското разбиране на д-р Р. Щайнер, което е в съзвучие с езотеричното). За отбелязване е спецификата, която Учителят П. Дънов придава на това решаващо за еволюцията на земното човечество взаимодействие: "Исус" - това е едната опорна точка на човека. "Христос" - сиреч човекът, който е победил и възтържествувал над смъртта, който е възкръснал, който служи на Бога и е готов да положи душата си за другите - това е другата опорна точка на човека. Човекът, като "Исус", научава дълбокия смисъл на страданията - оня Божествен процес, чрез който той изработва своя характер."
към текста >>

Следващите етапи от еволюцията на съзнанието, които човечеството следва да преодолее, са: колективно, Космическо и Божествено съзнание.
Историята на човека е започнала със сътворяването му от Бога, но невинаги се е развивала при тези условия, невинаги човек е бил в земния си образ. Учителят П. Дънов подчертава, че развитието на човешката история е концентрирано в еволюцията на неговото съзнание. Механизмът на тази еволюция се състои в прераждането на душата. (На този проблем ще бъде посветена отделна тема от настоящия лекционен курс.) Съзнанието на човека, от тази гледна точка, е преминало през следните стадии: "първобитно колективно съзнание" (Лемурийска - III коренна раса), начало на личното съзнание (Атлантска - IV коренна раса), "индивидуално съзнание" (Бяла или Арийска - V коренна раса, в която живеем днес и на която сме представители ние, съвременните хора от биологическата бяла раса). Следващите етапи от еволюцията на съзнанието, които човечеството следва да преодолее, са: колективно, Космическо и Божествено съзнание. Най-важният момент във философията на развитието на Учителя П. Дънов е убеждението, че сега цялата планета и човечеството навлизат в нова епоха. (Въпросът ще бъде разгледан по-подробно в понататъшното изложение, в рамките на следваща лекционна тема. Тук ще бъдат изложени някои от водещите ракурси на тематиката за Новата култура - култура на Любовта.) Тя е свързана с вълна, изпратена от "Великия Разумен център на Вселената". В новата епоха "Земята ще излезе от 13-та сфера на страданието" и ще навлезе в ерата на Водолея (от астрологическо гледище една подобна ера трае 2160 години).
към текста >>

Именно Любовта е онази характеристика на Бога-Творец, която може да бъде отъждествена изцяло с Неговата същност и която Той е заложил и в ядрото, в изконните дълбини на сътвореното от него разумно същество, наречено "човек": "Едно помнете: първото качество на истинския човек е любовта.
Тук ще бъдат изложени някои от водещите ракурси на тематиката за Новата култура - култура на Любовта.) Тя е свързана с вълна, изпратена от "Великия Разумен център на Вселената". В новата епоха "Земята ще излезе от 13-та сфера на страданието" и ще навлезе в ерата на Водолея (от астрологическо гледище една подобна ера трае 2160 години). Сред хората ще дойде, по-точно - ще се утвърди, "шестата раса, която ще бъде преход между ангели и човеци; в нея всички ще бъдат ясновидци". Новата култура на VI раса е културата на Любовта, тя е "онзи нов живот, дето ще цари пълна свобода и дето любовта ще бъде общ закон за всички". Съвсем не е случайно, че именно Любовта - Божествената, а не човешката Любов - ще бъде главната отличителна черта на този период от развитието на земното човечество. Именно Любовта е онази характеристика на Бога-Творец, която може да бъде отъждествена изцяло с Неговата същност и която Той е заложил и в ядрото, в изконните дълбини на сътвореното от него разумно същество, наречено "човек": "Едно помнете: първото качество на истинския човек е любовта. Любовта е Божественото в човека. Без любов човек се превръща в животно. Без любов той е изложен само на грехове и престъпления. Който не е възлюбил Бога, той още не е истински човек. Той няма още "образ и подобие Божие" (Учителят П. Дънов).
към текста >>

Въплътената в ежедневния живот - и в малките, и в големите неща - Любов изпълва човешкото същество с усещането за пълнота, с великата радост на Божественото самоотдаване.
Който истински обича, той никога не се мени. Щом хората са изменили любовта си към вас, трябва да знаете, че те никога не са ви обичали. В живота на съвременните хора Любовта се явява само за миг и веднага след това изчезва. Вследствие на това те страдат. Това не е изгубване на Любовта, но няма условия тя да се прояви." Въплътената в ежедневния живот - и в малките, и в големите неща - Любов изпълва човешкото същество с усещането за пълнота, с великата радост на Божественото самоотдаване. Тази радост няма равна на себе си. Тя е последната стъпка към блаженството - онова състояние на неизменна и постоянна връзка с вечния Източник на живота, което прави преживяващия го недосегаем за никое от изкушенията и бурите на материалното битие. В същност то е елемент от космическото съзнание поради дълбините на своята всеоб- хватност и позитивен заряд. От спорадично, твърде рядко срещано явление състоянието на вътрешна радост и пълнота ще се превърне в повсеместна характеристика след триумфа на Новата култура в планетарен мащаб. За това време на сбъднати хилядолетни човешки мечти Учителят П.
към текста >>

Такава е и, както вече бе изтъкнато, най-съществената задача на човешкото същество - да предостави условия на Бога да живее в него, на "вечния живот" - възможност да се прояви в граничното.
Дънов почива върху схващането, че Бог - поради Своята изконна същност - е в състояние на Любов към човека, което е неизменно. Той е Благост. Това означава, че "всички живеем в Бога" - това е иманентна даденост. Нужно е, като първенстваща по степен на значимост програма в живота ни, да постигнем обратната зависимост, корелацията - "Бог да живее в нас". Това значи човек да встъпи във вечния живот на хармония и единство. Такава е и, както вече бе изтъкнато, най-съществената задача на човешкото същество - да предостави условия на Бога да живее в него, на "вечния живот" - възможност да се прояви в граничното. Създавайки света, Божеството изпраща човека в него, за да изпита характера си, да познае своя разум и сърце и в крайна сметка - своята същност; да научи и разбере пътищата, по които трябва да върви, за да достигне тази върховна цел - Бог да заживее в него. За постигането на тази цел всички жертви са достойни и навременни. И не е важно какво ще си мислят другите хора за вас. Важното е да изпълните Божията воля докрай! Затова: "Ако си дошъл на Земята, за да те уважават хората, ти си на крив път.
към текста >>

Оня човек, който най-много се бори със злото, най-много греши." И още: "... Съществува колективно съзнание на доброто и колективно съзнание на злото.
Дънов отбелязва: "Зло и добро в живата природа са сили, с които тя еднакво оперира. Зад доброто и злото седи великата Разумност, която всичко използва. Човек не трябва да се бори със злото. Той трябва само да го избягва. Той не трябва да се бори със злото, а на злото да противопоставя добро (курсивът мой - К. З.). Оня човек, който най-много се бори със злото, най-много греши." И още: "... Съществува колективно съзнание на доброто и колективно съзнание на злото. Те образуват два велики полюса на Битието." Като допълнение към изложеното Учителят на ББ в нашата страна предлага и една оригинална теза: "Адът" е място, дето злото е и отвътре, и отвън; "небето " е място, дето доброто е и отвътре, и отвън." Според него когато Христос препоръчва на хората да си събират съкровище на небето, Той подразбира доброто. Съкровището - това е доброто, което човек е извършил на земята. Главният метод в етическата система на Учителя П. Дънов по отношение на Любовта като нравствен принцип е "служенето" - понятие, което обобщава всички дейности на човека, насочени към неговото усъвършенстване или "повдигане". Тази извънредно важна стъпка към съвършенството е задължително условие, защото Любовта се придобива, когато човек завърши духовното си развитие.
към текста >>

Като условие Любовта се използва в смисъл на Божествената творческа същност; като средство - Любовта е нравственият закон, чието спазване води човешкото същество към Небесния Отец; като цел - Любовта е вечният живот на хармония и единство, в който човек ще влезе, когато Бог- Любов заживее в него.
Съкровището - това е доброто, което човек е извършил на земята. Главният метод в етическата система на Учителя П. Дънов по отношение на Любовта като нравствен принцип е "служенето" - понятие, което обобщава всички дейности на човека, насочени към неговото усъвършенстване или "повдигане". Тази извънредно важна стъпка към съвършенството е задължително условие, защото Любовта се придобива, когато човек завърши духовното си развитие. С други думи, Любовта - това е едновременно условие, средство и цел на човешкия път към Бога! Като условие Любовта се използва в смисъл на Божествената творческа същност; като средство - Любовта е нравственият закон, чието спазване води човешкото същество към Небесния Отец; като цел - Любовта е вечният живот на хармония и единство, в който човек ще влезе, когато Бог- Любов заживее в него. Служенето означава да се изпълнява Божията воля (върху надгробната плоча на Учителя П. Дънов в софийския квартал "Изгрев" се чете един от най-популярните му девизи: "В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа"), в смисъл да бъде постигната хармония с великите закони, които управляват Живата Разумна Природа. Човек служи на себе си, на другите, на всички живи същества в света, като по такъв начин в същност служи на Бога. Служенето не е задължение към Бога, а висша изява на свободната воля на човека._В служенето на Бога са включени служенето на другите хора и на себе си. Негова основа, израз на доброволността, е убеждението, че трябва да служим на Всевишния, понеже вярваме, че "всичко сме приели от Него".
към текста >>

Понеже Любовта е позната от всяко същество и тя е тази, която движи живота, която придава смисъл на съществуването, която утвърждава равновесието на духа и открива силата на творчеството.
Това е Любовта, предназначена като светлината за всичко в света, разкриваща действителната и вечната стойност на живота. А животът е висшето благо. По пътищата на историята, в събитията на индивидуалната човешка съдба, в най-скритите гънки на природата животът се проявява като Любов, милосърдие, справедливост. Така онтоло- гиче ската проблематика в теоретичната концепция на Учителя П. Дънов придобива специфична етическа оцветеност. Понеже Любовта е позната от всяко същество и тя е тази, която движи живота, която придава смисъл на съществуването, която утвърждава равновесието на духа и открива силата на творчеството. Основен закон на нравствения живот е законът за дълга. Неговата същност е, че човек не се ръководи от грижата за себе си или от егоизма, а от чувството за дълг към общността, към Цялото. Спрямо Бога човек може да се издигне до положението на Син Божий, когато постигне своя идеал: "Сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като Вселената, дух мощен като Бога и едно с Бога! " (фундаментални качества, които следва да притежава ученикът по духовния Път). Учителят П.
към текста >>

Според него човешкото същество представлява единство от тяло и душа.
"Правете всичко сразположение! " - казва Учителят П. Дънов в частен разговор с един от своите приближени ученици. Тази кратка фраза обаче притежава заряда на универсалност, включително и относно темата, която разглеждаме тук. Начална база за успешното решаване на проблемите на здравето е преди всичко становището на Учителя на ББ у нас за естеството на човека. Според него човешкото същество представлява единство от тяло и душа. Цялостният човек е съставен от груба, фина и свръх- фина субстанция. Тези три компоненти от своя страна се намират в сложни взаимоотношения помежду си, при които доминираща е най-фината съставна част, като останалите са в подчинено положение спрямо нея. И човешкото тяло, и всички организми в природата са резултат от творческата дейност на интелигентни сили и същества в необятната и мистична лаборатория на Космоса. Ето защо стъпалата на човешкото съзнание към опознаване на Истината наричаме възход към духовното, а стъпалата към по-ограничената и подчинена система назоваваме слизане към гъстата субстанция, чието опознаване - особено в медицината - е от огромно значение, тъй като телата на всички живи същества (включително човека) са изградени от интелигентността и чудодейните направляващи фактори в разумната и жива лаборатория на Разумната Природа. Според Учителя П.
към текста >>

Колкото е важно физическото тяло на човека, толкова са важни астралното и умственото му тела." Хармоничното съдружие и съвместно функциониране на тези обособени същности (тела) на човешкото същество осигурява неговото телесно и психическо здраве: "Здрав е онзи, на когото умът, сърцето и волята са в пълна хармония.
Дънов изтъква: "Като живее, човек трябва да спазва закона на последователността и в трите свята. На физическия свят той трябва да знае как да се храни, как да диша, как да пие вода и как да възприема светлината. Той трябва да има за Света на чувствата добре организирано астрално тяло. За Умствения свят пък трябва да има добре организирано умствено тяло. Който е развил и трите си тела, той може да се нарече разумен човек. Колкото е важно физическото тяло на човека, толкова са важни астралното и умственото му тела." Хармоничното съдружие и съвместно функциониране на тези обособени същности (тела) на човешкото същество осигурява неговото телесно и психическо здраве: "Здрав е онзи, на когото умът, сърцето и волята са в пълна хармония. Да бъдеш здрав, това значи да си в пълна хармония с Първата Причина на нещата, с ближния си и със себе си. ...Истински здравият човек е здрав във физическо, в умствено и в сърдечно отношение" И още: "Много често вие се заблуждавате от външността на хората. Казвате: колко е здрав този човек! Здравето се базира на хармонията в мислите, чувствата и силите в организма на човека. Не можем да бъдем здрави, ако няма хармония в ума, в чувствата, в действията"(Учителят П. Дънов).
към текста >>

52. II. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЛЮБОВТА - Константин Златев

По повод същността и действието на този трети закон Учителят на ББ у нас допълва: "Човек е колективно същество.
Като следствие от този първи закон на Любовта той изтъква: "Ако някой човек те обича, той ще обича и всички околни." 2) "Ако аз започна да обичам някого, всички ще започнат да го обичат." Дори и най-невзрачният човечец, ако се превърне в обект на моята лична Любов - в нейното Божествено измерение, рано или късно ще бъде обикнат и от останалите. Така аз ще помогна и на него самия, и на другите, които до момента са го отритвали: "Когато обикнат някого, в него се натрупват големи богатства и той привлича другите." 3) "Когато обичаш някого заради добрите му качества, ще обичаш и лошите му качества." По повод същността и действието на този трети закон Учителят на ББ у нас допълва: "Човек е колективно същество. Трябва да намериш господаря. В един човек, като обичаш едно същество, трябва заради него да обичаш всички други същества в него." На друго място в своето Слово Учителят П. Дънов предлага формулировката на други три закона на Любовта, които звучат твърде сходно на горните и същевременно ги допълват: 1) "Когато обичаш Бога, всички същества те обичат."
към текста >>

В един човек, като обичаш едно същество, трябва заради него да обичаш всички други същества в него."
Дори и най-невзрачният човечец, ако се превърне в обект на моята лична Любов - в нейното Божествено измерение, рано или късно ще бъде обикнат и от останалите. Така аз ще помогна и на него самия, и на другите, които до момента са го отритвали: "Когато обикнат някого, в него се натрупват големи богатства и той привлича другите." 3) "Когато обичаш някого заради добрите му качества, ще обичаш и лошите му качества." По повод същността и действието на този трети закон Учителят на ББ у нас допълва: "Човек е колективно същество. Трябва да намериш господаря. В един човек, като обичаш едно същество, трябва заради него да обичаш всички други същества в него." На друго място в своето Слово Учителят П. Дънов предлага формулировката на други три закона на Любовта, които звучат твърде сходно на горните и същевременно ги допълват: 1) "Когато обичаш Бога, всички същества те обичат." 2) "Когато Бог те обича, ти обичаш всички същества." 3) "Всички ние живеем в Бога, без разлика - всички същества" (ср. Деян.
към текста >>

Всяко живо същество се стреми към Любовта като към Извор на живот и блаженство.
Някой иска да го обичат множество хора. Това е в ангелския свят. А когато иска да го обича един, това е в човешкия свят. Ние трябва да снемем Божествения свят тук, долу, на земята! " (Учителят П. Дънов). Всяко живо същество се стреми към Любовта като към Извор на живот и блаженство. Нищо по-естествено няма от този извечен стремеж! Самата същност на човешката душа е изтъкана от порив към Любовта, което е потвърдено и в Словото на българския духовен Учител: "Всеки човек иска да бъде обичан! Това е Божествено. Любовта е един вътрешен копнеж на човешката душа. Човек я търси навсякъде." Понеже Любовта произлиза от най-дълбоката същност на Божието Същество, тя представлява естествено съсредоточие на безсмъртното човешко начало.
към текста >>

Човек я търси навсякъде." Понеже Любовта произлиза от най-дълбоката същност на Божието Същество, тя представлява естествено съсредоточие на безсмъртното човешко начало.
Всяко живо същество се стреми към Любовта като към Извор на живот и блаженство. Нищо по-естествено няма от този извечен стремеж! Самата същност на човешката душа е изтъкана от порив към Любовта, което е потвърдено и в Словото на българския духовен Учител: "Всеки човек иска да бъде обичан! Това е Божествено. Любовта е един вътрешен копнеж на човешката душа. Човек я търси навсякъде." Понеже Любовта произлиза от най-дълбоката същност на Божието Същество, тя представлява естествено съсредоточие на безсмъртното човешко начало. И, от друга страна, протичането й по обратната връзка - сиреч от човека към всичко около него, спомага да открием по безпогрешен начин автентичното, най-истинското собствено "аз": "Любовта е център на човешкия дух. Да любим, това значи да сме намерили онзи извор, който постоянно извира в нас." А що се отнася до една от многобройните възможни интерпретации на същността на Любовта - в ракурса на нейното субстанциално проявление като естествена среда за екзистенци- ята на Божественото, Учителят П. Дънов заключава: "Що е Любов? Свят, в който живее Божественият Дух. Най-великият, най-възвишеният свят е Любовта.
към текста >>

И това не може да бъде другояче поради простия факт, че истинската Любов е есенцията на самото Божие Свръхсъщество.
А Божествената Любов са плодовете на дървото. Тя осмисля живота на всички хора." Тази йерархична подредба в проявленията на Любовта е логическо отражение на духовната зрелост, съответстваща на всяко стъпало в приемането и изявяването на всемирната Любов. Относно същността на Божествената Любов, т. е. на нейното най-извисено проявление, Учителят на ББ у нас добавя крилатата фраза: "Любовта е това, което не умира! " Носителката на безсмъртие във висшите нива на своята изява сама по себе си е безсмъртна като същност. И това не може да бъде другояче поради простия факт, че истинската Любов е есенцията на самото Божие Свръхсъщество. Изразявайки най-адекватно и проникновено Своята същност именно чрез Любовта, Творецът обгръща с нея безсмъртната същност на Своите творения: "Любовта е докосване на Бога до човешката душа." В контактите между хората не бива да говорим за любовта си. Тя не може да бъде облечена в думи, не може да бъде изразена словесно. Безсмисленото или прекалено емоционално изразяване на наличието й събужда за действие сили с противоположен, разрушителен характер, за което Учителят П. Дънов предупреждава: "Когато обичате някого, не му говорете за любовта си.
към текста >>

Космическата Любов, извираща непрестанно и неуморно от сърцето на Бога, от Неговото лоно, достигайки до човешкото същество в ранния етап от духовното му съзряване, навлиза в по-гъста среда.
Човешката любов е любовта на пепелта. Човешката любов може да се види само на огнището, дето гори, изгаря и се превръща на пепел. Привличането, което е резултат на магнетизма, не е любов. Това е магнетична, неустойчива и преходна любов. Магнетичната любов или любовта като стремеж е начало на любовта" (курсивът мой - К. З.). Космическата Любов, извираща непрестанно и неуморно от сърцето на Бога, от Неговото лоно, достигайки до човешкото същество в ранния етап от духовното му съзряване, навлиза в по-гъста среда. Тя неминуемо се пречупва в съзнанието на личността, все още неизкушена да поеме по духовния Път към съвършенството, и претърпява значителни ограничения. Така именно се заражда нейното проявление като стремеж. Учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов свидетелства, че Любовта като стремеж е кратковременна и неустойчива. За нея българският духовен Учител заявява: "Любовта като стремеж е едно направление, посока, която води към Любовта", очевидно имайки пред вид, че тя е само стъпало, предварителен стадий, подготовка за изявата на великата Божествена Любов.
към текста >>

Възгледите му достигат границата на колективното съзнание, обхващайки общия му интерес със съмишленици и съидейници.
във физическия свят. А Любовта като чувство съответно отговаря на клоните на дървото. Те растат нагоре и отправят взор към Слънцето. Това проявление на Любовта съответства на манталитета на новозаветния човек. Житейските изпитания предизвикват у него предимно реакцията на съблазняване, усъмняване и разколебаване. Възгледите му достигат границата на колективното съзнание, обхващайки общия му интерес със съмишленици и съидейници. В убежденията си се колебае между вярата и безверието. Разглежда света като сцена на вечната битка между доброто и злото. Издига в култ благотворителността, която може да го подпомогне в постигането на най-важната му жизнена цел - спасението на душата. в) Любовта като сила Това проявление на Любовта е свързано с умственото (менталното) тяло на човека и е насочено към група от хора, обединени въз основа на някакъв принцип.
към текста >>

Понеже изконният стремеж на Божията Любов е да бъде предоставена свобода на всяко живо същество да се прояви така, както Бог се проявява.
Като минеш последователно през корените, клонищата и цвета на Любовта, ще дойдеш най-после до принципа - до плода на Любовта - и той ще ти даде смисъла." Процесът на придобиване Божествената Любов е белязан с постепенно разгръщане и разширяване, докато тя обгърне в духа на човека всички хора, всички същества. Пилигримът по духовния Път вече добива картинна представа за същността на Цялото, изградено от своите части, свързани с безсмъртната нишка на Любовта. И това съвсем не е финалът на неговото духовно израстване, а само и единствено предпоставка за по-нататъшно издигане в посока безкрайността на Развитието: "Човекът на Любовта, Мъдростта и Истината обича всичко като едно цяло. Не обича ли всичко, той не е истински човек. Като обича всички, човек постоянно расте и се развива." По този начин окултният ученик все повече се доближава до идеала да обича така, както само Бог е способен да обича. Понеже изконният стремеж на Божията Любов е да бъде предоставена свобода на всяко живо същество да се прояви така, както Бог се проявява. В крайна сметка истинската, Божествената Любов включва в себе си благото на всички същества. В тази насока са и разсъжденията на Учителя П. Дънов: "Когато Божията Любов озари човека, той обича всички хора. Тя го свързва с техните души. В Абсолютната Реалност съществува само едно отношение: Любов към всичко живо!
към текста >>

53. III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО - Константин Златев

" Тези думи крият два особено важни момента: 1) характеризирането на душата като "Божествен лъч" означава, че тя притежава като потенциал цялата пълнота на Божието съвършенство; как и в какви срокове ще разгърне този потенциал зависи изцяло от свободната воля на живото същество; 2) раждането на душата от Бога не е и не би могло да бъде самоцелно; тя има своя собствена мисия в Космоса (наречена тук "работата, която й предстои"), която не може да бъде осъществена от никой друг освен от самата нея, във форма и по начини, избрани лично от нея; формата и начините на самореализацията - плод на свободния избор на въплътената душа - обуславят именно нейната индивидуализация (т. е.
Отделянето на безчетните количества души от Него по никакъв начин не накърнява Неговата абсолютност. Изразът "зазоряване на човешката душа" би могъл да бъде разтълкуван като начало на пътя на душата в Космоса, в Проявеното Битие - начало на онова безкрайно любопитно приключение, което търсещите в Духа назовават еволюционно развитие на душата. То би трябвало рано или късно да я възвърне към нейната Първооснова - Бога, ала след като тя, вселенската скитница, е придобила собствен, неповторим облик и се е издигнала на такава висота, която я прави достойна да се съедини отново с Цялото, от което някога е излязла на космическото си пътешествие - съединяване, при което душата не губи своята вече утвърдена самоличност. Тези разсъждения са подкрепени и от друго подобно твърдение на Учителя на ББ у нас, разгръщащо и конкретизиращо темата: "Душата излиза от своя първоизточник като Божествен лъч (курсивът мой - К. З.) и влиза в необятната Вселена, за да извърши работата, която й предстои. " Тези думи крият два особено важни момента: 1) характеризирането на душата като "Божествен лъч" означава, че тя притежава като потенциал цялата пълнота на Божието съвършенство; как и в какви срокове ще разгърне този потенциал зависи изцяло от свободната воля на живото същество; 2) раждането на душата от Бога не е и не би могло да бъде самоцелно; тя има своя собствена мисия в Космоса (наречена тук "работата, която й предстои"), която не може да бъде осъществена от никой друг освен от самата нея, във форма и по начини, избрани лично от нея; формата и начините на самореализацията - плод на свободния избор на въплътената душа - обуславят именно нейната индивидуализация (т. е. изграждането на вече посочения неин неповторим облик). Основна характеристика на душата от позициите на учението на ББ е нейната вечност. Това й качество кореспондира пряко и с изследваното тук нейно безсмъртие. Тъй като вечността е водещо качество на Бога, би било интересно да проследим взаимовръзката между частта (душата) и Цялото (Бога) в това направление. Разглеждайки корелацията между Твореца и творението в тази му плоскост, Учителят П.
към текста >>

Безсмъртието е заложено като потенциал в човешкото същество още от мига на неговото сътворяване от Бога.
Човешката душа, човешкото съзнание не умира. Промяна на човешкото тяло става. Формата се променя, но това не е съществено. Това е един факт, в който няма никакво изключение." И допълва на друго място в учението си: "По тяло всички ще умрем, ще се стопим. Безсмъртието е качество на човешката душа, а не на човешкото тяло." Безсмъртието е заложено като потенциал в човешкото същество още от мига на неговото сътворяване от Бога. В морално-етически план то обладава своя специфична обагреност, своя насоченост към идеал, единствено достоен за това, на него да бъде посветен вечният път на душата. Този идеал, разбира се, е Бог. "Безсмъртието, това е стремежът на човешката душа, идеал, към който тя се стреми и желае всякога да го осъществи" (Учителят П. Дънов). Поради Божествения произход на душата в нея е вложена цялата Вечност - не само собствената й история на съществуване и проявление, но и миналото, настоящето и дори бъдещето на цялата Вселена. Логиката на това заявление произтича от холографския принцип - частта от Цялото го съдържа в себе си латентно (не- проявено).
към текста >>

Благодатното следствие от това възходящо развитие разкрива истинската красота на безсмъртната душа: "А в човешката душа има такава красота, както в никое друго същество на света.
След това важно уточнение вече сме в състояние да осмислим следните думи на Учителя на ББ в България: "... В нея (душата - бел. К. З.) са записани всички прояви на Бога, ... в нея е вложено всичко онова, което е станало преди, което става сега и което ще стане в бъдеще... Човешката душа е една свещена книга, в която Бог по един особен, непознат начин е написал развитието на цялото Битие." Духовното родство на душата с Всевишния обуславя и блясъка на нейната прелест - ярък лъч от Вечната Светлина на Космоса. И не би могло да бъде другояче, след като именно в нея Творецът е вложил целия заряд на Божественото съвършенство. Процеса на разгръщане на Божествения потенциал в душата Учителят П. Дънов назовава "разцъфтяване на човешката душа". Благодатното следствие от това възходящо развитие разкрива истинската красота на безсмъртната душа: "А в човешката душа има такава красота, както в никое друго същество на света. Тази красота с нищо не може да се сравни. Дори когато Бог погледне формата на човешката душа, и Той се весели. Щом се разцъфти човешката душа, тогава всички ангели, всички служители на Бога ще дойдат. Те от незапомнени времена очакват разцъфтяването й, за да вкусят от нейния нектар. А със своето идване те ще донесат новата култура, която аз наричам "култура на Любовта" (Учителят П. Дънов).
към текста >>

Формите - вместилищата за изява на съзнанието - биват изграждани въз основа на Божия план за всяка конкретна индивидуалност или общност от същества, отчитайки редица фактори: първоначалния замисъл на Твореца; дадения еволюционен момент; кармичните обвързаности и задачи на съществото или групата същества; степента на напредък на съзнанието по пътя на индивидуализацията и усъвършенстването и т. н.
В пределите на Живата Разумна Природа между еволюцията на формите и еволюцията на съзнанието е налице ярко изразен па- ралелизъм, движен и насочван от разумни космически сили и същности. Както е известно, на нашата планета Земя съществуват четири природни царства: минерално, растително, животинско и човешко. Еволюцията на всяко едно от тях е в съответствие с проявлението на посочения по-горе паралелизъм. Той от своя страна е израз на висшата телеология във Вселената - целесъобразността на всичко съществуващо, която пък е функция от Единството на Живота в Цялото, което наричаме Космос или Божие творение. Напредъкът по еволюционния път се реализира в две направления: 1) развитие и усъвършенстване на формите в съответствие със степента на съзнанието, което се проявява чрез тях; 2) развитие, издигане и разширяване на самото индивидуално съзнание като изява на вездесъщото, абсолютно Божествено Свръхсъзнание. Формите - вместилищата за изява на съзнанието - биват изграждани въз основа на Божия план за всяка конкретна индивидуалност или общност от същества, отчитайки редица фактори: първоначалния замисъл на Твореца; дадения еволюционен момент; кармичните обвързаности и задачи на съществото или групата същества; степента на напредък на съзнанието по пътя на индивидуализацията и усъвършенстването и т. н. Тъй като в тази подтема предстои да бъде разгледана еволюцията на съзнанието в светлината на Словото на Учителя П. Дънов, логично е да допълним характеристиките на душата (на чието безсмъртие се спряхме в т. 1) с още една теза, имаща пряко отношение към изследваната тук проблематика. А именно - по своята същност душата, безсмъртната човешка природа не притежава пол. В така дългата поредица от своите изяви в материалния свят тя се превъп- лъщава ту в мъжка, ту в женска форма, изхождайки от личния избор на живото същество, от неговите кармични задачи и обуслове- ности, както и от програмата за всеки отделен живот в плът.
към текста >>

В така дългата поредица от своите изяви в материалния свят тя се превъп- лъщава ту в мъжка, ту в женска форма, изхождайки от личния избор на живото същество, от неговите кармични задачи и обуслове- ности, както и от програмата за всеки отделен живот в плът.
Формите - вместилищата за изява на съзнанието - биват изграждани въз основа на Божия план за всяка конкретна индивидуалност или общност от същества, отчитайки редица фактори: първоначалния замисъл на Твореца; дадения еволюционен момент; кармичните обвързаности и задачи на съществото или групата същества; степента на напредък на съзнанието по пътя на индивидуализацията и усъвършенстването и т. н. Тъй като в тази подтема предстои да бъде разгледана еволюцията на съзнанието в светлината на Словото на Учителя П. Дънов, логично е да допълним характеристиките на душата (на чието безсмъртие се спряхме в т. 1) с още една теза, имаща пряко отношение към изследваната тук проблематика. А именно - по своята същност душата, безсмъртната човешка природа не притежава пол. В така дългата поредица от своите изяви в материалния свят тя се превъп- лъщава ту в мъжка, ту в женска форма, изхождайки от личния избор на живото същество, от неговите кармични задачи и обуслове- ности, както и от програмата за всеки отделен живот в плът. Учителят на ББ в България дефинира душата като лъч, притежаващ свой собствен, неповторим тон, чието специфично звучене го разграничава от всички себеподобни в периода на преражданията, докато съществува звездната система, в чиито рамки е родена съответната монада. Този основен тон на душата не подлежи на изменение и не е подвластен на никакви външни въздействия. Еволюцията на душата представлява по същността си процес на пробуждане и усъвършенстване на човешката личност. Всяка една обособена индивидуалност в Проявеното Битие - независимо към кое космическо царство (област, сфера, свят) принадлежи - се намира на различно стъпало в своето развитие. Няма две души, монади или живи същества, които да се намират на абсолютно същото равнище на личностно развитие!
към текста >>

С пределна краткост и яснота Учителят на ББ в нашата страна характеризира връзката между различните степени на съзнанието и техните носители, отчитайки стъпалото на индивидуалната еволюция на човешкото същество: "Подсъзнание, съзнание и самосъзнание има детето, което учи на училище.
Свръхсъзнателният процес обединява в себе си подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието." Нека си представим една окръжност с обозначения на степените на съзнанието, отговарящи на следните градуси: 0 градуса - съзнание; 90 градуса - свръхсъзнание; 180 градуса - самосъзнание; 270 градуса - подсъзнание. Ако съединим с отсечки-диаметри съзнанието и самосъзнанието, от една страна, и свръхсъзнанието и подсъзнанието, от друга страна, ще получим хоризонтална и вертикална оси, пресичащи се под прав ъгъл. Според Словото на Учителя П. Дънов хоризонталната ос, свързваща съзнанието и самосъзнанието, има отношение към инертните сили, които кристализират духовната енергия у човека. А вертикалната ос, свързваща свръхсъзнанието и подсъзнанието, има отношение към света на идеите, който е свят на Духа. С пределна краткост и яснота Учителят на ББ в нашата страна характеризира връзката между различните степени на съзнанието и техните носители, отчитайки стъпалото на индивидуалната еволюция на човешкото същество: "Подсъзнание, съзнание и самосъзнание има детето, което учи на училище. Свръхсъзнание има онзи, който служи на Цялото." Учителят П. Дънов не се притеснява да свери часовника на днешното научно познание с постиженията на езотериката. Откривайки и признавайки положителното в рационалната по своята природа наука, той допълва изнесеното от нея по въпроса с тезите в учението на ББ: "Съвременната наука започва да говори вече за съзнанието на човека, което тя разделя на три вида: обикновено съзнание, което съществува у животните; самосъзнание, което съществува у хората; и Космическо или Божествено съзнание, което се явява у високо напредналите в духовно отношение хора. Ние разделяме съзнанието по следния начин: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание.
към текста >>

Съдържанието му е съсредоточено в мистичния факт, че човешкото същество получава нов кредит от Небето и Бог го изпраща на обучение в света.
Достатъчно е да отключим тайните двери на душата си и да я разкрием гола и разтворена пред всевиж- дащия взор на Небесния Отец. Той от Своя страна не би оставил без отклик нашето искрено разкаяние и заявената твърда готовност за поправление. С едно твърде съществено условие - обетът за вярност към Него да включва и неповтаряне на извършените до момента грешки! 3) Спасение Спасението (както и обръщането) е от Бога. Съдържанието му е съсредоточено в мистичния факт, че човешкото същество получава нов кредит от Небето и Бог го изпраща на обучение в света. Характерът на спасението е разкрит от Учителя П. Дънов, както следва: "Спасението на човека е вътре в него, да развие вътрешните си сили. Щом се спаси един човек, веднага идва отзвук и у всички души. " При тази трета степен на развитие на съзнанието бива постигната хармония между ума и сърцето на личността. Човек вече се носи успешно върху гребена на вълната, разгръщаща обновлението във всички сфери на обществения и духовния живот.
към текста >>

Дънов: "Велико нещо е посвещението, защото тук на ученика се разкриват ключови тайни на природата и той става Посветен." В тази шеста фаза от своята еволюция човешкото същество познава истинската Божествена Любов и събира плодовете на абсолютната вяра.
6) Посвещение Посвещението (в тесния смисъл на думата) е от човека. То бива постигнато като резултат от личностните усилия, от непреклонната воля на ученика по духовния Път. От този момент нататък той се превръща в служител на Бога. За естеството на Посвещението говори и Учителят П. Дънов: "Велико нещо е посвещението, защото тук на ученика се разкриват ключови тайни на природата и той става Посветен." В тази шеста фаза от своята еволюция човешкото същество познава истинската Божествена Любов и събира плодовете на абсолютната вяра. Нещо повече - човек напълно познава и самия себе си. За изпитанията, предшестващи Посвещението, Учителят на ББ у нас свидетелства: "Когато наближи да дойде Посвещение, човек пак минава през ново изпитание, което е по-голямо от онова, което предшества Новораждането. Защото колкото човек е по- напреднал, през толкова по-трудни изпити минава. И след като ги издържи, той добива Посвещение, т. е. съзнанието му влиза в по- горна степен, нови сили се събуждат в него.
към текста >>

Индивидуалното човешко съзнание постепенно достига характеристики, осигуряващи преминаването към колективно съзнание.
Тя съзрява в света на Духа и след това се проектира на физически план. Затова и Новата епоха предполага преди всичко разширяване на човешкото съзнание, придобиване и утвърждаване на един нов морал, което в съвкупност ще доведе и да усъвършенстване на социалните условия на живота. "В света влиза една нова сила, която действа. Става една вътрешна промяна в човешката душа", твърди и Учителят П. Дънов. Организиращата сила при изграждането на Новата култура е Любовта. Индивидуалното човешко съзнание постепенно достига характеристики, осигуряващи преминаването към колективно съзнание. Последното от своя страна е израз именно на Любовта. Духът на Времето, Който е вечният и всеприсъстващ Божий Дух, обгръща с пре сътворяващата си ласка човешките сърца и извайва в тях образа на новия човек. Вълната на обновлението залива целия свят и гради Новото навсякъде и във всичко: "Божественият Дух слиза! Когато Той ви дойде на гости, вие ще почувствате един вътрешен мир, една умствена стабилност, каквато никога не сте чувствали. При това у вас ще се зародят нови мисли, нови желания.
към текста >>

Процесите на интеграция и създаването на предпоставки за побратимяване между народите, изграждането пред очите ни на обединена Европа, стремежът към постигане на пълна свобода на индивидуално и колективно равнище, взаимопомощта между хората, защитата правата на човека и, в частност, тези на жената - всичко това са белите лястовички на Новата Култура.
Трябва да схванем Божественото, което иде! " В началото на всяка човешка култура лежи Божествен импулс, който завладява съзнанието на хората и ги стимулира да скъсат веднъж завинаги със старото и да поемат пътя на Новото. Промяната засяга и умовете, и чувствата, и волята на разумните същества. Тя винаги е комплексна. И не може да бъде другояче, понеже предстои нещо различно, каквото светът до този момент не е виждал! Процесите на интеграция и създаването на предпоставки за побратимяване между народите, изграждането пред очите ни на обединена Европа, стремежът към постигане на пълна свобода на индивидуално и колективно равнище, взаимопомощта между хората, защитата правата на човека и, в частност, тези на жената - всичко това са белите лястовички на Новата Култура. По своята същност тя представлява хармоничен комплекс от нови, по-извисени отношения както между хората, така и от тяхна страна - към Майката Природа, към всички Божии творения. Ето как великият духовен Учител на България очертава жалоните на настъпващото победоносно Ново време: "Новата Култура носи светлина в съзнанието на младите. Новият живот трябва да създаде новите форми, чрез които да се изрази. Настъпващата култура седи в това: правото за свобода да бъде достояние на всички хора. Всички народи в света са органи на Божествения организъм.
към текста >>

54. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Паневритмията се изпълнява на открито сред природата, в естествена среда, където човешкото същество общува най-пълноценно със силите и на видимия, и на невидимия свят.
Паневритмията е основен компонент в духовно-културното наследство на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) наред с неговото Слово и музикалните му творби. Нещо повече - бихме могли да я определим като украшение и венец на цялото Учение. Тя представлява система от специфични физически упражнения с музикален съпровод, предназначени да хармонизират енергиите на човека с тези на природата. Самото понятие "Паневритмия" може да се преведе на езотеричен език като "Висш (всеобщ), пораждащ всичко космичен ритъм" (този проблем ще бъде разгледан по-подробно по-нататък в настоящото изложение). Тя е стройна, методично изградена съвкупност от упражнения, целящи развитието на физическото тяло, пробуждане и разширение на съзнанието, разцъфтяване на добродетелите, вложени в човешката душа, нравственото укрепване и израстване на личността. Паневритмията се изпълнява на открито сред природата, в естествена среда, където човешкото същество общува най-пълноценно със силите и на видимия, и на невидимия свят. Движенията са плавни, отмерени, в тях вземат участие всички части на тялото. Паневритмията се играе рано сутрин, след изгрева на слънцето, когато неговите лъчи са най-благотворни за организма. Този своеобразен космически танц е полезен за всички възрастови групи. Въздействието му е комплексно - заздравява тялото, пречиства и обновява душата. Освен това Паневритмията притежава и естетическа стойност.
към текста >>

1) Взаимодействието между човешкото същество и Живата Разумна Природа.
Пентаграмът е символ на Космическия човек и на безкрайността. Той представлява тържествен, приповдигнат финал на възторга, хармонията, движенията, изтъкани от разумност, и възвисяващата музика. в) принципи Принципите, върху които се изгражда Паневритмията, произтичат от вложените в нея идеи, от първообразите на основните видове движения, както и от главните изобразителни форми. Паневритмията има за своя основа: 1) Взаимодействието между човешкото същество и Живата Разумна Природа. 2) Взаимозависимостта и обвързаността между физиологическите и психическите процеси в човешката личност. 3) Съответствието между идея, мисъл и движение, което придава на всяко упражнение определен и ясен вътрешен смисъл. 4) Стремежа на съзнателния човек към съвършенство, който намира опора и подкрепа в плавния, последователен процес на изпълнение на паневритмичните упражнения. 5) Идеята за Бога - т. е. за Великия Първоизточник на космическия Живот, Висшата Разумност, Вечната Любов, - която изпълва съзнанието на участниците в завладяващия танц на Паневритмията.
към текста >>

От гледна точка на езотеричното познание тази елипса съвпада с аурата на човешкото същество.
Отварянето на тези курсове в училището и обществото днес е една необходимост, за да се влеят нови свежи струи в днешната култура." (Учителят П. Дънов) I. Физическа (пространствена) и духовна обусловеност на паневритмичните движения Всички паневритмични движения са разположени в пространството. Те биват извършвани - условно погледнато - в рамките на една въображаема елипса, която очертаваме с ръце около тялото си. От гледна точка на езотеричното познание тази елипса съвпада с аурата на човешкото същество. Тази е причината за констатацията, че движенията в Паневритмията притежават не само физически (пространствен, материален), но и духовен смисъл. По своята същност те са многоцелеви, многоизмерни. Ако осъзнаваме тяхната насоченост, ще бъдем в състояние да влезем във връзка с богата гама енергии, както и със зоните на Битието, от които те се излъчват. В долната част на така очертаната елипса действат физическите енергии, които възприемаме предимно с краката. От диагфрагмата нагоре в белите дробове и гръдния кош се проявяват енергиите на душевния свят, а в главата - енергиите на духовния свят.
към текста >>

Следователно изпълнението на паневритмичните упражнения може да бъде разглеждано и като творчески процес на съработничество с Бога - осъществяване на висшето предназначение на човешкото същество.
В тази насока предлагаме следните разсъждения на Учителя П. Дънов: "Нулата е нищо, но същевременно тя е граница на безграничния реален свят, защото и зад нулата има някакъв свят." "Светът най- напред е започнал от един кръг без център или Първичната Причина е направила едно кръгообразно движение и се е спряла. След време в центъра на този кръг се явила една малка точка. Така че тази сила, след като е определила своите граници, до които ще работи, влиза в центъра, за да образува Вселената." В случая е налице процес на метаморфоза, при това и качествена, и количествена - нулата, числото без собствена стойност в математиката, се превръща в единица; нищото се превръща в нещо - кръг с точка в центъра. А същият този кръг с точка в центъра, така добре познат на последователите на ББ, е именно кръгът на Паневритмията. Следователно изпълнението на паневритмичните упражнения може да бъде разглеждано и като творчески процес на съработничество с Бога - осъществяване на висшето предназначение на човешкото същество. Оттук до извода, че Паневритмията принадлежи към най-грандиозните идеи, въплъщавани някога в света на материята в конкретна форма, в материално изображение, има само една крачка. Точката (числото 1) не притежава никакво измерение. Но когато тя се движи, се образува права линия (числото 2). "Числото две е пътят на единицата, то е утробата на числото едно. За да може силата на единицата да се раздвои, тя трябва да мине през числото две... Единицата е човешкият ум, а двойката е човешкото сърце.
към текста >>

През Марсовата половина на Земния период е сформирана окончателно структурата на човешкото същество с неговите четири тела: умствено (ментално), астрално, етерно и физическо (материално).
Числото осем (23=8) има отношение към системата от три измерения, която свързваме с куба като геометрично тяло. Марс има свойството да структурира материята, да я изгражда в разнообразни форми. Неслучайно първата половина от Земния период в еволюцията на планетата ни преминава именно под знака на Марс. Освен това Марс кристализира духовната енергия. Символ на тази кристализация е химическият елемент желязо. През Марсовата половина на Земния период е сформирана окончателно структурата на човешкото същество с неговите четири тела: умствено (ментално), астрално, етерно и физическо (материално). Езотеричното познание нарича тези четири тела "смъртни", понеже те биват изграждани последователно преди всяко конкретно въплъщение на човешката духовна същност и съответно се разграждат последователно след физическата смърт на въплътения човек. Ъгълът от 45 градуса ни помага да придобием ясна представа за същността на дадена личност, за нейния произход и бъдещото й развитие. IV. Универсален характер на въздействието, оказвано от паневритмичните движения "Аз ви казвам само общите принципи. Във време на упражненията ще ви оставим свободни, сами да се научите и да свикнете.
към текста >>

А когато изследваме движения, образуващи точни ъгли, имаме пред вид влиянието на планетните съчетания, аспектите и начина, по който те вземат участие в изграждането на духовната реалност на човешкото същество - именно посредством динамизиране и катализиране на психическите процеси.
В астрологията изчисленията и творческата преценка на обективните сведения и факти се реализират също въз основа на кръгова диаграма. Астрологическият кръг представя в геометрична форма начина, по който известни обекти или сфери от видимия и невидимия свят са отразяват върху живота на човека във владенията на материята. Ако адресираме всички движения към конкретна личност, ще установим, че те са насочени към определени точки и образуват ъгли с точна стойност в ъглови градуси. Когато говорим за точки от кръга, следва да имаме пред вид начина, по който силите и енергиите от духовните зони на Битието се проектират в човешката аура. Оттам те проникват в съзнанието, където оказват своето същинско въздействие. А когато изследваме движения, образуващи точни ъгли, имаме пред вид влиянието на планетните съчетания, аспектите и начина, по който те вземат участие в изграждането на духовната реалност на човешкото същество - именно посредством динамизиране и катализиране на психическите процеси. V. Позиции на участниците и партньорите при изпълнението на Паневритмията и взаимодействия със зоните и йерархиите на невидимия свят При изпълнението на паневритмичните упражнения космическите течения въздействат оптимално при наличието на две важни условия: 1) съзнанието на човека-проводник трябва да бъде събудено; 2) неговият инструмент в лицето на тялото следва да е заел оптималната позиция, за да могат теченията да текат свободно; така се създават максимално добри предпоставки за приемане и предаване на космическите енергии. В Паневритмията (в тесния смисъл на понятието или т.нар. Малък цикъл от 28 упражнения), както и при изпълнението на Слънчевите лъчи, двамата партньори се движат паралелно, разположени един спрямо друг по хоризонталната ос. Това взаимно разположение свидетелства, че в посочените два цикъла от цялостната Паневритмия (Големия цикъл) участниците оперират преди всичко със силите и енергиите на физическото, етерното и астралното поле.
към текста >>

Паневритмията е творчески процес на пре сътворяване на човека според изначалния Божествен План за предназначението на човешкото същество.
В отделните упражнения са вложени и стаени всички положителни състояния, през които преминава човешкият живот. Играейки Паневритмия в ранните утринни часове, участникът придобива златния шанс да постигне резонанс с протичащите в тези свещени мигове благодатни сили на Живата Природа. Те от своя страна му съдействат, за да покълнат и да дадат обилни плодове заложените в неговата духовна природа семена на Божественото. За ролята на неангажиращите наглед паневритмични упражнения по отношение на планетарната действителност, за мащабите на тяхното въздействие най-ясно и вдъхновено звучат думите на Учителя на ББ в България: "Велико оръжие е Паневритмията, която ви давам. От вас зависи къде и към кого ще го насочите и от това зависи мирът и хармонията не само между нас, но и в света." Паневритмията е творчески процес на пре сътворяване на човека според изначалния Божествен План за предназначението на човешкото същество. От своя страна творчеството - само по себе си - представлява процес на създаване на ново качество. Тези две изходни предпоставки и логическата връзка между тях ни дават основание да заключим, че във вселенския ритъм на Паневритмията човек пресъздава самия себе си като личност с нов облик - подобие на идеалния първообраз, роден предвечно в свръхсъзнанието на Твореца. Не на последно място - Паневритмията допринася за установяване на хармония в психо-физическото единство на индивида, както и между самия човек и природната среда. А хармонията е последната крачка преди постигането на жизнената цел на нашия живот в материалното битие - съвършенството (Мат. 5:48), така както тази цел е формулирана от самия Господ Иисус Христос, най- великия Космически Дух, слизал някога в плът на нашата планета.
към текста >>

Тя е правилният начин за организиране на материята в човешкото същество и на неговите мисли, чувства и постъпки.
3. Налице е връзка, съответствие между тон, форма, движение, цвят, число и идея в Паневритмията. Казано с други думи, Паневритмията е съчетание между тон, форма, движение, цвят, число и идея. Известно е от какво огромно значение за Паневритмията е музиката. Тя оказва влияние както върху физическата същност на човека - неговото тяло, така и върху душевността му, върху мисловната му дейност. По своето естество музиката представлява материализирано движение на Духа. Тя е правилният начин за организиране на материята в човешкото същество и на неговите мисли, чувства и постъпки. Колкото една мисъл е по-правилна, по-възвишена, по-определена и ясна, толкова тя е по-музикална. Ето защо чрез музиката се изграждат не само нашите физически органи, но и психическата надстройка на личността; чрез нея се влива живителна струя в човешкия душевен и духовен мир. Затова музиката може да бъде дефинирана като проводник на истинския живот. Тя е началото на всяка култура. Тя е в основата на всяка позитивна реализация.
към текста >>

Именно това чувство на единение възпитава човека, събужда неговото колективно съзнание.
Освен всичко изброено тя е и мощен метод за трансформиране на човешките състояния. Когато ни налегнат тревога, обезверяване, чувство за безнадеждност, печал, отчаяние (а това се случва по-често, отколкото бихме искали, поради естеството на нашето съществуване в царството на относителността - този материален свят на болката и страданието), тези състояния подлежат на положителна трансформация с помощта именно на Паневритми- ята. Всеки, който е участвал в космичния й танц, може да го потвърди! Не на последно място - Паневритмията спомага за развиване на естетическо чувство, както и на усет за ритъм и музикално чувство. Посредством Паневритмията се подхранва и развива и социалното чувство у личността, понеже тя се изпълнява групово от много хора, обединени от обща идея и слети в единство на мисъл и движение. Именно това чувство на единение възпитава човека, събужда неговото колективно съзнание. Според най-глъбинната си същност пан- евритмичните упражнения представляват молитвен зов на душата - зов към Светлината, към вечното Добро, към Любовта, към из- вечната Реалност, която ние - вярващите хора - назоваваме Бог. Те са и свещенодействие, чрез което човек осъзнава, че същината на естеството му е музика, чистота, любов... В миговете на тяхното изпълнение усещаме в пълнота безбройните нишки, които ни свързват с Всемира. Затова и тези мигове ни носят чувство на благоговение и свещен трепет. Те внасят поезия, нежна лиричност в суровия, безпощаден ритъм на нашия така динамичен и объркан живот. Така Паневритмията съдейства за създаването на новия тип човек - човека на дейната любов.
към текста >>

То крие в себе си идеята за Божественото пробуждане на живота, за четирите годишни времена, радостта на даването и на всички ония състояния, през които минава човек в своя живот." Затова е от такава подчертана важност да вникнем в смисъла на всяко упражнение, във връзката му с Цялото, в значението на всяко движение и в неговото духовно съответствие спрямо вътрешния свят на човешкото същество.
В тази си роля Паневритмията изпълнява функциите на обмен и връзка между световете на Проявеното Битие. Основополагащите принципи на нейните движения са еднакви за цялото жизнено космично пространство, за цялата Вселена. Тази е причината мястото на паневритмичните упражнения да бъде строго определено в общия план, в глобалния аспект на Промисъла на Твореца. В подобен контекст са и разсъжденията на Учителя П. Дънов: "Колелото на Паневритмията е едно малко повторение на огромното световно колело, по което протичат силите на макрокосмичния живот. То крие в себе си идеята за Божественото пробуждане на живота, за четирите годишни времена, радостта на даването и на всички ония състояния, през които минава човек в своя живот." Затова е от такава подчертана важност да вникнем в смисъла на всяко упражнение, във връзката му с Цялото, в значението на всяко движение и в неговото духовно съответствие спрямо вътрешния свят на човешкото същество. Правилното изпълнение на Паневритмията крие за участника в нея най-примамливата възможна награда: " Упражненията от Паневритмията са като преддверие за Божествения свят. Някои от упражненията от Паневритмията влизат в Божествения свят, други - в духовния, трети - във физическия. Научете се да ги играете правилно" (Учителят П. Дънов). Като червена нишка в смисъла на Паневритмията е втъкана връзката между земното и небесното, между Духа и материята, между душата и тялото на изпълнителя. Упражненията въздействат едновременно и върху телесното, и върху психическото естество на участника.
към текста >>

Той, освен всичко останало, се е постарал да изясни на учениците си колко многостранно е благотворното въздействие на панев- ритмичните упражнения върху човешкото същество.
Освен по този начин - преподаването на Паневритмията в основаната от него Школа, той е направил опит да я популяризира, насочвайки вниманието си и към върха на държавната пирамида. Посредством своя предан ученик Любомир Лулчев (който, както е известно, е имал трайни контакти в дворцовите среди и лично с цар Борис III) Учителят на ББ в България многократно е настоявал да бъде съобщено на царя, че за спасението на страната и на народа е необходимо да бъде възприета и разпространена Паневритмията. Дори само този факт (засвидетелстван в спомените на последователи - съвременници на Учителя П. Дънов, например Милка Переклиева) показва огромното значение, което Учителят П. Дънов е придавал на Паневритмията като същност и практическо приложение. Той, освен всичко останало, се е постарал да изясни на учениците си колко многостранно е благотворното въздействие на панев- ритмичните упражнения върху човешкото същество. А именно - Паневритмията действа градивно върху човека по следните канали: 1. Тя осигурява контакт на участниците в нея със същества от духовния свят, притежаващи висша интелигентност и значително по-напреднала от човека еволюционна степен. 3. Събужда и разгръща силите, заложбите, качествата и дарбите, вложени в човешката личност. Казано с други думи: Паневритмията съживява за проявление Божествената природа на човека. 4. Идеите, музиката и движенията на Паневритмията проникват в телесната същност на човека - неговия организъм, и го правят възприемчив за съзидателните сили, изпълващи Космоса.
към текста >>

В този смисъл "Слънчевите лъчи" са израз на въздействието на 12-те силови полета върху Слънчевата система, а оттам - и върху живота на Земята и на всяко живо същество върху планетата.
Целият кръг има, следователно, 12 сектора. Това са 12 потока от сили и енергии, притежаващи центрове в пространството и вътре в човека. 12-те сектора в пространството наричаме зодиакални знаци, а на Земята - слънчеви домове. Те имат собствена характеристика, обуславяща значението им. Всеки лъч е свързан с един зодиакален знак, съответно - слънчев дом. В този смисъл "Слънчевите лъчи" са израз на въздействието на 12-те силови полета върху Слънчевата система, а оттам - и върху живота на Земята и на всяко живо същество върху планетата. Нашата звезда - Слънцето, възприема енергия от Космоса и я разпраща до всички планети. Навлизайки в по-гъстите от субстанциално гледище планетни сфери, вибрацията й намалява своята интензивност. От планетите тази енергия - претърпяла метаморфоза - се връща обратно към Слънцето, което я препраща в открития Космос. В този енергиен кръговрат Слънцето и Земята представляват два мощни трансформатора. По този въпрос Учителят П.
към текста >>

Така достигат до центъра на нашата звездна система, до центъра на Земята, до душата на всяко живо същество.
Дънов има пред вид централното Слънце на нашата галактика - Млечния път, известно в езотеричната литература с името Алфиола; бел. К. З.). Тази енергия се движи радиално през космическото пространство, като пулсира между точките на своята трансформация и по линията на кръга - окръжността на еволюционната спирала. Ангелските йерархии работят върху човешкото съзнание чрез радиуса на кръга. Чрез радиусите на 12-те силови полета те проникват в дълбочина цялата Вселена. Така достигат до центъра на нашата звездна система, до центъра на Земята, до душата на всяко живо същество. Движението на 12-те лъча три пъти към центъра и след това към периферията на паневритмичния кръг е проекция на тази животворяща пулсация. Смисълът на нашия живот тук, в царството на материята, е съсредоточен в опита да се влеем в нейния ритъм. От своя страна "Пентаграмът" синтезира в образи и картини човешката еволюция, включвайки всички нейни етапи. Външният кръг със символите: сабя, чаша, книга, свещ и жезъл, е свързан с живота на старозаветния човек. Животът на старозаветния в Паневритмията е представен от първите 10 упражнения.
към текста >>

Ето причината в тези упражнения да наблюдаваме нещо завладяващо, нещо, което събужда възвишеното в човешкото същество.
При тях вземат участие на практика всички части на тялото: глава, шия, гърди, кръст, крайници и пр. Мускулатурата се активира, дишането и кръвообращението - също. Нервната система укрепва, понеже ранните слънчеви лъчи в своето енергийно съдържание преди изгрев слънце и до един час след изгрева притежават специално укрепително въздействие върху нервната система. Описаното влияние на Паневритмията има и своята по-дълбока страна. Движенията при нея не са произволни (както вече многократно бе посочвано), а са плод на познанието за живите сили в природата и на силите, работещи и спящи (латентни) в човешкия организъм. Ето причината в тези упражнения да наблюдаваме нещо завладяващо, нещо, което събужда възвишеното в човешкото същество. И още нещо: под ритъма на красивите музикални движения на Паневритмията се изменя, макар и бавно и постепенно, самата форма на тялото. То става по-здраво, по-стройно и по-красиво. Когато човек свири, пее или слуша музика, тя - възприета в дълбочина от него - навлиза в него и организира вътрешната му същност, внася хармония в органите на тялото. А тази хармония има своето точно наименование - здраве! Ето защо буквално е вярно, че музиката внася живот у нас.
към текста >>

За всички възрасти тя ще открие нови подтици, нови възможности, нови хоризонти за личностно и колективно духовно-нравствено развитие и усъвършенстване.
Иска ни се да вярваме, че наченките на този процес - на които сме свидетели в последните години след 10.XI.1989 г. - ще се разраснат и ще започнат да дават добри плодове. Чрез паневритмичния магичен танц учащата се младеж преди всичко ще се кали физически и, от друга страна, ще бъде мотивирана към идеен живот, творчество, идеализъм. Всички идеи, вложени в Паневритмията, ще оживеят у подрастващото поколение. Въвеждането й в училищата и сред възрастните несъмнено ще даде мощен тласък за вливане на нови културни ценности в днешното общество. За всички възрасти тя ще открие нови подтици, нови възможности, нови хоризонти за личностно и колективно духовно-нравствено развитие и усъвършенстване. По този начин ще бъде направена важна крачка напред към осъзнаване на новото, което сега се събужда в планетарния и космическия живот като красиво зазоряване на душите. Учителят на ББ у нас рисува в тази насока следната обнадеждаваща картина: "Принципите (на Паневритмията - бел. К. З.) трябва да проникнат в обществото. Чрез внасянето на Паневритмията в училището и обществото ще се създаде едно съвсем ново поколение - здраво физически и духовно, годно за работа." Паневритмията е призвана да проникне във всички градове и села, да стане достояние на всички хора - в нашата родина и навред по света. Пробудените души са тези, които трябва да работят най-активно за нейното внедряване в живота на обществото.
към текста >>

Такъв, какъвто го очакваме отдавна да се изяви; такъв, какъвто трябва да бъде: с крепък дух, широка душа, чисто сърце и светъл ум, устремен с цялото си същество към доброто, истинното, красивото, Божественото.
Изпълнението на Паневритмията би трябвало да събужда свещено чувство в участниците. Съзнанието им да бъде напълно съсредоточено, за да може живият паневритмичен вселенски кръг да функционира като приемател и предавател на велики, животворни сили от Космоса. Чрез комплекса от хармонични движения, под ритъма на красивата, завладяваща музика участниците влизат в контакт със свещените, кристално чисти и мощни извори на Живата Разумна Природа. И така те творят и съграждат онова светло, бляскаво и справедливо утре, което вече иде в света! И не на последно място - Паневритмията несъмнено ще съдейства за създаване на новия българин. Такъв, какъвто го очакваме отдавна да се изяви; такъв, какъвто трябва да бъде: с крепък дух, широка душа, чисто сърце и светъл ум, устремен с цялото си същество към доброто, истинното, красивото, Божественото.
към текста >>

55. І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ - Константин Златев

След успешното приключване на тази негова задача всички земни хора, притежаващи етерно зрение, биха могли да общуват непосредствено с Христовото Същество на етерно равнище.
Във всеки случай четирите определения „Вождът на спасението“, „Помазаникът Сионов“, „Царят Господен“ и „братът на страждущите“ свидетелстват, че Учителят П. Дънов има пред вид Божествен Пратеник, притежаващ всички пълномощия от ВББ да проведе неговото предначертание за нашата планета. Използваните тук изрази с библейски контекст, визиращ очаквания Месия, ни дават основания да идентифицираме Личността, призвана да „промени вида на този свят“ като Христос. Най-дълбокият духовно-мистичен аспект на мисията на Учителя П. Дънов е бил да подготви Земята и човечеството за Второто идване на Христос – в етерния свят. След успешното приключване на тази негова задача всички земни хора, притежаващи етерно зрение, биха могли да общуват непосредствено с Христовото Същество на етерно равнище. „... тоя ваш свят вече ще пристъпи напред една стъпка“, казва по-нататък авторът на текста. Тук той визира ново качествено състояние на човешкото съзнание, отговарящо на нови условия върху Земята, на прилив от нови енергии с космически произход. Учителят П. Дънов нарича това предстоящо, вече актуално в наше време, състояние на земната ноосфера „тринадесетата сфера“. В Библията (Новия Завет) е използван за същото изразът „ново небе и нова земя“ (II Петр.
към текста >>

Моята любов за вас ми продиктува свято задължение и аз встъпих напред, да ви взема под моята върховна охрана.“ Духовният Учител Беинса Дуно – едно велико Същество, завършило отдавна своята земна еволюция и обладаващо цялата висота на съвършенството – от най-древни времена е свързан с историческото и духовно развитие на българите, в частност, и на световното славянство, като цяло.
В същото време липсата на разбиране и съпричастие спрямо повелите на Небето неизбежно ще предизвика фатален край: „Знайте, в случай че отхвърлите моите благи съвети и се възпротивите на моите Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето ми, то ще употребя и други мерки, много по-лошави, които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на светите Божии заповеди.“ Съпротивата срещу Божия план за Земята, срещу могъщия поток на обновлението би била гибелна за носителите си, предупреждава просветленият духовен Наставник. Впоследствие той изяснява основата на своите взаимоотношения с българския народ: „Вие сте под мое покровителство и съм длъжен да ви ръководя и изпитвам в Словото на Истината. Аз съм ваш хранител и върховен водител в Небесните ликове (курсивът мой – К.З.). Когато встъпих, да ви взема под своя охрана, аз предвиждах всичките мъчнотии, които времето щеше да ми създаде, догде ви изведа в безопасно място. Аз знаех колко препятствия, колко несполуки щяха да ме срещнат с вас наедно в тая велика борба, но моят Дух не отстъпи своето намерение. Моята любов за вас ми продиктува свято задължение и аз встъпих напред, да ви взема под моята върховна охрана.“ Духовният Учител Беинса Дуно – едно велико Същество, завършило отдавна своята земна еволюция и обладаващо цялата висота на съвършенството – от най-древни времена е свързан с историческото и духовно развитие на българите, в частност, и на световното славянство, като цяло. Бие дванадесетият час в еволюционния път на планетата Земя! „Днес вече настава да се реши главната съдба на тоя покварен свят, в който Небето иде да извърши един коренен и велик преврат, и то скоро в Новия век, който приближава, да отбележи нови страници по лицето на земята.“ Настъпва мигът на истината в историята на земното човечество. Хората или ще приемат Новото и ще го въплътят в живота си, или ще заплатят прескъпа цена за непослушанието си спрямо повеленията на Космоса. „Затова желая да ви подготвя, защото сте останали надире поради вашите настоящи престъпления и минали народни грехове (курсивът мой – К.З.), за които безбройни жертви и страдания (курсивът мой – К.З.) бяха нужни да принесете, догде да се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави под тежкия вековен изпит (курсивът мой – К.З.), за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсаха святите връзки на Любовта Му.“ Тук Учителят П. Дънов говори за кармичните разплащания на българския народ в течение на историческото му развитие и конкретно за петвековното турско робство.
към текста >>

Дънов – духовната мощ на великото Същество, което познаваме с духовното име Беинса Дуно, е непобедима по отношение на злото!
И с всички сили, с които разполагам, заех се да създам у вас душа чиста и непорочна, с поведение Божествено. И в края на вашия дълговечен изпит, когато Небето реши по висше усмотрение на Божията Промисъл да ви избави от тежкото робство, аз бях първият, който се явих, да се застъпя да ви освободя (курсивът мой – К.З.), като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат, да поправите миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата.“ От изнесеното тук следва, че Учителят Беинса Дуно се е застъпил лично в духовния свят за освобождението на България от турските поробители с помощта на братска Русия. От по-нататъшния текст става ясно, че Учителят на ББ в нашата страна е упълномощен в това Възвание да говори не само от свое име, но и от името на небесната Йерархия на светлите сили, ВББ и дори от името на Бога: „... Аз не съм от тия, които се побеждават. Иде време и сега е, когато ще опитате силата Ми и ще познаете, че Аз съм Бог, Който се не лъже (курсивът мой – К.З.), но вие сте народ своенравен, който не съзира къде се крие неговото добро (курсивът мой – К.З.).“ Основен недостатък в характера на българина действително е неговото своенравие. „Аз не съм от тия, които се побеждават“, казва Учителят П. Дънов – духовната мощ на великото Същество, което познаваме с духовното име Беинса Дуно, е непобедима по отношение на злото! Българският Учител на Любовта посочва и една от главните слабости в манталитета на българите и славянството въобще: „Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на славянския род...“ Тук става въпрос за разединение и разногласие вътре в българския народ (който от гледна точка на астрологията е под знака на Козирога с доминираща планета Сатурн; затова и всички българи са индивидуалисти до мозъка на костите и всеки за всичко е на собствено мнение, винаги различно от това на другите), както и между отделните славянски народи – на политическа, икономическа, културна и стратегическа основа. А на кого възлага най-големи надежди Учителят П. Дънов, за да бъде постигнат успех в това грандиозно начинание – утвърждаването на Новата Култура на VI раса по цялата Земя? – „... Новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят.“ Под „новото поколение“ следва да разбираме напредналите души, които следва да се въплътят до края на ХХ век (те са вече сред нас!) и да съдействат решително за триумфа на Новото учение – според едно от пророчествата на Учителя на ББ за събитията, които ще настъпят до края на изминалото столетие. Но идва ред на още едно сурово предупреждение: „Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот на покварените народи, и това ме прави повече да бодърствам за вас, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което падание ще ви коства живота.“ Ако българският народ не изпълни планетарната си мисия, която му възлага Бог чрез Своя Пратеник – Учителя Беинса Дуно, той ще натрупа много тежка национална карма, която може да доведе дори до разпадането на България като държава.
към текста >>

Ораторът – Учителят Беинса Дуно, чрез този подпис декларира себе си като представител на висшата Божествена йерархия („Елохим“ е едно от названията на Бога в Стария Завет, а в случая „Елохил“ очевидно е собствено име на Същество, принадлежащо към Божествената йерархия), като проявление на Второто Лице на християнската Света Троица (също в Стария Завет „Ангел на Завета Господен“ бива определен като израз на конкретна изява на Бог Слово, на Логоса – именно Второто Лице на Св. Троица).
д покаяние, последвано от изправление. Новото следва да бъде посадено на чиста, плодородна почва, от която са изкоренени всички плевели! Когато завършваме писмо или изготвяме официален документ, в края му поставяме подписа си. Той е удостоверение за авторство и принадлежност. Ето и подписа на автора на Възванието: „Аз съм Елохил, Ангел на Завета Господен“. Ораторът – Учителят Беинса Дуно, чрез този подпис декларира себе си като представител на висшата Божествена йерархия („Елохим“ е едно от названията на Бога в Стария Завет, а в случая „Елохил“ очевидно е собствено име на Същество, принадлежащо към Божествената йерархия), като проявление на Второто Лице на християнската Света Троица (също в Стария Завет „Ангел на Завета Господен“ бива определен като израз на конкретна изява на Бог Слово, на Логоса – именно Второто Лице на Св. Троица). През 1911 г. във Велико Търново Учителят П. Дънов разкрива пред последователите си същността и ролята на великото Същество Елохил: „Духът Елохил, който е Бог Помазаник, е Ръководител на българския народ. Той е ангелът, който е поставен от Бога да води българския народ и цялото славянство. Той е Ангелът на Завета Господен.
към текста >>

Дънов разкрива пред последователите си същността и ролята на великото Същество Елохил: „Духът Елохил, който е Бог Помазаник, е Ръководител на българския народ.
Той е удостоверение за авторство и принадлежност. Ето и подписа на автора на Възванието: „Аз съм Елохил, Ангел на Завета Господен“. Ораторът – Учителят Беинса Дуно, чрез този подпис декларира себе си като представител на висшата Божествена йерархия („Елохим“ е едно от названията на Бога в Стария Завет, а в случая „Елохил“ очевидно е собствено име на Същество, принадлежащо към Божествената йерархия), като проявление на Второто Лице на християнската Света Троица (също в Стария Завет „Ангел на Завета Господен“ бива определен като израз на конкретна изява на Бог Слово, на Логоса – именно Второто Лице на Св. Троица). През 1911 г. във Велико Търново Учителят П. Дънов разкрива пред последователите си същността и ролята на великото Същество Елохил: „Духът Елохил, който е Бог Помазаник, е Ръководител на българския народ. Той е ангелът, който е поставен от Бога да води българския народ и цялото славянство. Той е Ангелът на Завета Господен. Политическата си свобода българите дължат нему. И той ще се яви между славяните, но те няма да го разпънат, както направиха евреите.“ Цитираното по-горе изявление на българския Учител на ББ, както и духът, и цялостното звучене на Възванието, ни дават право да заключим, че физическото същество, историческата личност Петър Константинов Дънов, Учителят с духовно име Беинса Дуно наистина е еманация (проявление, излъчване) на една велика Същност от Божествения свят, оставила в езотеричната история на човечеството знак за присъствието си под няколко различни названия.
към текста >>

Цитираното по-горе изявление на българския Учител на ББ, както и духът, и цялостното звучене на Възванието, ни дават право да заключим, че физическото същество, историческата личност Петър Константинов Дънов, Учителят с духовно име Беинса Дуно наистина е еманация (проявление, излъчване) на една велика Същност от Божествения свят, оставила в езотеричната история на човечеството знак за присъствието си под няколко различни названия.
Дънов разкрива пред последователите си същността и ролята на великото Същество Елохил: „Духът Елохил, който е Бог Помазаник, е Ръководител на българския народ. Той е ангелът, който е поставен от Бога да води българския народ и цялото славянство. Той е Ангелът на Завета Господен. Политическата си свобода българите дължат нему. И той ще се яви между славяните, но те няма да го разпънат, както направиха евреите.“ Цитираното по-горе изявление на българския Учител на ББ, както и духът, и цялостното звучене на Възванието, ни дават право да заключим, че физическото същество, историческата личност Петър Константинов Дънов, Учителят с духовно име Беинса Дуно наистина е еманация (проявление, излъчване) на една велика Същност от Божествения свят, оставила в езотеричната история на човечеството знак за присъствието си под няколко различни названия. Разбира се, най-яркият аргумент за еволюционния ранг на Великия Посветен Беинса Дуно е концентриран в силата и размаха на Словото му, съдържащо безспорно заряда да обнови света към жадуваното извисяване, в дълбините на окултната му музика, във възраждащата енергия и красота на Паневритмията – космическия Танц на живота, стълбица между Небето и Земята. Не на последно място, Петър Дънов, Учителят на Любовта, доказва себе си и чрез личния си пример – един живот в безупречна чистота, открит винаги за всички, струящ светлина и упование за търсещите в Духа, живот-образец, живот – въплъщение на собственото му Учение. Каква е по-нататъшната съдба на Възванието, след като то вече е станало достояние на българската общественост на 08.10.1898 г. в гр. Варна? Според разказите на съвременници и очевидци първоначално Учителят П.
към текста >>

1) Основната характеристика на съвременната епоха – глобален преход от едно състояние на планетарното (колективното) човешко съзнание към друго, по-високо, което на езотеричен език именно наричаме изграждане на Новата Култура на VI коренна (окултна) раса.
Варна; нека отбележим, че датата на писмото съвпада с тази на която Възванието е представено пред аудиторията в читалище „Светлина“, гр. Варна; вероятно Учителят П. Дънов е изпитвал потребност да сподели вълнението си от направеното изявление със сродна по верую душа). В края на това изложение бихме искали да предложим едно обобщение. Сред цялото словесно многообразие, идейно богатство и духовна наситеност на Възванието като най-важни бихме могли да откроим три момента в неговото съдържание: 1) Основната характеристика на съвременната епоха – глобален преход от едно състояние на планетарното (колективното) човешко съзнание към друго, по-високо, което на езотеричен език именно наричаме изграждане на Новата Култура на VI коренна (окултна) раса. 2) Мисията на Учителя Беинса Дуно – да предаде на българския народ и на света Новото учение, което е най-актуалното и най-адекватното за сегашния космически момент от еволюцията на земното човечество. Това Слово представлява осъвремененото християнство на днешния ден, изчистено от наслагванията на човешките предразсъдъци през вековете, максимално съобразено с духовно-нравствените изисквания на нашето време. Това Учение съчетава водещите християнски ценности с хилядолетната мъдрост на Изтока (духовен и географски) и същевременно притежава неподражаем, оригинален фундамент, който не се среща никъде другаде по света. Учението е универсално по своя характер, но възниква на българска почва. То има достойнствата на наука и философия за живота.
към текста >>

56. VI. ИКОНОМИКА И ДУХОВНОСТ - Константин Златев

Дънов: „Да бъдеш справедлив, ще рече да знаеш как да постъпиш като мислещо същество, като разумен, истински културен човек.
Принципът на равноправие и равнопоставеност предполага равни права за всички хора в сферата на трудовите отношения, както и спрямо участието им в разпределението и потреблението на материалните блага. II принцип: Правдата и справедливостта са основа на отношенията между хората, от една страна, и между хората и останалите живи същества, от друга страна. Този принцип следва да бъде приложен непосредствено в сферата на производството, размяната, разпределението и потреблението на материалните блага. Необходимостта от спазването му произтича от факта, че прилагането на правдата в живота довежда до осъзнаването на Божествения произход на човека, от който (произход) произтичат равните права на всички Божии творения пред лицето на Създателя. В този дух са и думите на Учителя П. Дънов: „Да бъдеш справедлив, ще рече да знаеш как да постъпиш като мислещо същество, като разумен, истински културен човек. Искаш ли да имаш прави отношения към всички същества, бъди справедлив към тях.“ В този ред на мисли си заслужава да припомним и библейската максима: „С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери! “ (Мат. 7:2). III принцип: Всеки човек и всяко живо същество въобще притежава свещеното право да се развива и да израства по еволюционната стълбица; Божествената правда и справедливост са тези, които му осигуряват всички необходими условия за това. Този принцип би трябвало да бъде приложен в областта на производството, разпространението и социалната реализация на личността. За неговата същност и проявление Учителят П.
към текста >>

III принцип: Всеки човек и всяко живо същество въобще притежава свещеното право да се развива и да израства по еволюционната стълбица; Божествената правда и справедливост са тези, които му осигуряват всички необходими условия за това.
Необходимостта от спазването му произтича от факта, че прилагането на правдата в живота довежда до осъзнаването на Божествения произход на човека, от който (произход) произтичат равните права на всички Божии творения пред лицето на Създателя. В този дух са и думите на Учителя П. Дънов: „Да бъдеш справедлив, ще рече да знаеш как да постъпиш като мислещо същество, като разумен, истински културен човек. Искаш ли да имаш прави отношения към всички същества, бъди справедлив към тях.“ В този ред на мисли си заслужава да припомним и библейската максима: „С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери! “ (Мат. 7:2). III принцип: Всеки човек и всяко живо същество въобще притежава свещеното право да се развива и да израства по еволюционната стълбица; Божествената правда и справедливост са тези, които му осигуряват всички необходими условия за това. Този принцип би трябвало да бъде приложен в областта на производството, разпространението и социалната реализация на личността. За неговата същност и проявление Учителят П. Дънов изтъква следното: „На всеки човек със самото идване на земята е даден от Разумната природа известен кредит, едно Божествено право, което трябва да се зачита. Това важи и за всяко друго същество.“ Този закон е призван да залегне в основите на обществения живот. Още от момента на раждането си човек притежава определен капитал за живот и развитие, на който той може да разчита като на свое Божествено, ненакърнимо право.
към текста >>

Това важи и за всяко друго същество.“ Този закон е призван да залегне в основите на обществения живот.
“ (Мат. 7:2). III принцип: Всеки човек и всяко живо същество въобще притежава свещеното право да се развива и да израства по еволюционната стълбица; Божествената правда и справедливост са тези, които му осигуряват всички необходими условия за това. Този принцип би трябвало да бъде приложен в областта на производството, разпространението и социалната реализация на личността. За неговата същност и проявление Учителят П. Дънов изтъква следното: „На всеки човек със самото идване на земята е даден от Разумната природа известен кредит, едно Божествено право, което трябва да се зачита. Това важи и за всяко друго същество.“ Този закон е призван да залегне в основите на обществения живот. Още от момента на раждането си човек притежава определен капитал за живот и развитие, на който той може да разчита като на свое Божествено, ненакърнимо право. Социалната среда, човечеството като цяло следва да осигури условията за реализация на този изначален човешки потенциал. „От хиляди години насам природата е определила за всеки човек по нещо и той трябва да го получи точно навреме“ – добавя българският духовен Учител. Неговите думи обуславят потребността от утвърждаване на нов критерий в настоящите и бъдещите социални отношения на национално и международно равнище – изискването на Божествения закон на правдата и справедливостта на всеки човек да бъдзат предоставяни оптимални условия да живее и да израства в духовно-нравствен план. Ето и едно важно следствие от третия принцип:
към текста >>

Правда и справедливост на индивидуално, колективно и глобално равнище – за всеки човек, всяка общност от хора, всеки народ, всяка държава, за цялото човечество като групова общност на Разума.
Още от момента на раждането си човек притежава определен капитал за живот и развитие, на който той може да разчита като на свое Божествено, ненакърнимо право. Социалната среда, човечеството като цяло следва да осигури условията за реализация на този изначален човешки потенциал. „От хиляди години насам природата е определила за всеки човек по нещо и той трябва да го получи точно навреме“ – добавя българският духовен Учител. Неговите думи обуславят потребността от утвърждаване на нов критерий в настоящите и бъдещите социални отношения на национално и международно равнище – изискването на Божествения закон на правдата и справедливостта на всеки човек да бъдзат предоставяни оптимални условия да живее и да израства в духовно-нравствен план. Ето и едно важно следствие от третия принцип: Правда и справедливост на индивидуално, колективно и глобално равнище – за всеки човек, всяка общност от хора, всеки народ, всяка държава, за цялото човечество като групова общност на Разума. Учителят П. Дънов обяснява същността и действието на това следствие с думите: „За да има мир в която и да е държава, трябва да има Правда. Има ли безправие, в нея ще настъпи безредие. Отворете страниците на историята в миналото, взрете си в настоящето и ще видите, че безправието винаги е било причина на всяко безредие. Навсякъде законът е един и същ – щом има безправие, веднага ще се яви безредие.
към текста >>

Новото човечество твърди, че на всяко същество трябва да се даде неговото място и подходяща работа.
Справедливостта изисква, щото човек да говори не само за себе си, но и за другите, да търси не личното благо, но общото. Там, дето има сиромашия, страдание, има ли общо благо? Дето има насилие, има ли общо право? Това са продукти на старото човечество и последиците от тях са разрушените градове и всички гробове. Това са документи, които показват, че природата не прощава на онези, които престъпват законите ў. Новото човечество твърди, че на всяко същество трябва да се даде неговото място и подходяща работа. Всяко същество трябва да има хигиенична къща, здраво тяло, чисто сърце, светъл ум, благородна душа и крепък, възвишен дух.“ Благата, предоставяни ни така щедро от природата, следва да бъдат оставени да текат свободно, така че всички същества да се ползват безпрепятствено от тях. Никой не е в състояние да лиши от полагащите му се блага нито човека, нито даден народ. Правдата е грандиозен процес за разпределение на всички Божествени блага по всички части на организма, независимо дали това е отделна личност, общество, народ или цялото човечество. Справедливостта е тази, която разпределя Божиите блага в общочовешкия организъм.
към текста >>

Всяко същество трябва да има хигиенична къща, здраво тяло, чисто сърце, светъл ум, благородна душа и крепък, възвишен дух.“
Там, дето има сиромашия, страдание, има ли общо благо? Дето има насилие, има ли общо право? Това са продукти на старото човечество и последиците от тях са разрушените градове и всички гробове. Това са документи, които показват, че природата не прощава на онези, които престъпват законите ў. Новото човечество твърди, че на всяко същество трябва да се даде неговото място и подходяща работа. Всяко същество трябва да има хигиенична къща, здраво тяло, чисто сърце, светъл ум, благородна душа и крепък, възвишен дух.“ Благата, предоставяни ни така щедро от природата, следва да бъдат оставени да текат свободно, така че всички същества да се ползват безпрепятствено от тях. Никой не е в състояние да лиши от полагащите му се блага нито човека, нито даден народ. Правдата е грандиозен процес за разпределение на всички Божествени блага по всички части на организма, независимо дали това е отделна личност, общество, народ или цялото човечество. Справедливостта е тази, която разпределя Божиите блага в общочовешкия организъм. Желаната от позициите на Божия план абсолютна справедливост може да бъде постигната само в светлината на Мъдростта, която съдейства за разумното правилно разпределение на благата между всички.
към текста >>

57. VII. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ЗА ДУШАТА - Константин Златев

В историята на Земята те са носителите и изпълнителите на всички идеи за напредък и усъвършенстване – индивидуално и колективно – на четирите природни царства: минерално, растително, животинско и човешко.
VII. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ЗА ДУШАТА 1. Увод: Понятието „Бяло братство (ББ)“ като съдържание е свързано с наличието на една невидима, духовна структура от високо напреднали същества, които отдавна са приключили със земния (материалния) етап от своето развитие и като общност направляват еволюцията на целия Космос. Техни центрове и представители има във всички галактики, звездни системи и планети с проявен разумен живот във Вселената. В историята на Земята те са носителите и изпълнителите на всички идеи за напредък и усъвършенстване – индивидуално и колективно – на четирите природни царства: минерално, растително, животинско и човешко. Немалка част от най-видните представители на ББ са оставили имената си в аналите на планетата ни като велики реформатори, народни водачи, основатели на религии, на духовни школи и учения, учени, философи, хора на изкуството – въобще труженици на Духа. В различни епохи, при различни космически и социални условия, при различен манталитет и степен на духовно израстване на човеците те са предавали безвъзмездно съответстващи на духа на времето редакции на извечното Божествено учение. Ако проследим внимателно ръководната нишка на тяхното обновително Слово, неизменно ще достигнем до единия за всички Първоизвор – Премъдростта и Промисъла на Всевишния. Никой от нас, обаче, не би могъл да каже колко са незнайните служители на тази прадревна Йерархия на Светлината, останали скрити зад кулисите на световната драма, но с не по-малки заслуги за осъществяването на нейните задачи от своите именити събратя. Всички те – и знайните, и незнайните Бели Братя, Великите Посветени на човечеството – са идвали при хората от едно място (една твърде извисена област от духовния свят) и са им посочвали пътя към Божественото, който е Път на духовно-нравственото развитие и усъвършенстване и има едничка Цел – единението с Първопричината на всичко съществуващо.
към текста >>

1) характеризирането на душата като „Божествен лъч“ означава, че тя притежава като потенциал цялата пълнота на Божието съвършенство; как и в какви срокове ще разгърне този потенциал зависи изцяло от свободната воля на живото същество;
Отделянето на безчетните количества души от Него по никакъв начин не накърнява Неговата абсолютност. Изразът „зазоряване на човешката душа“ би могъл да бъде осмислен като начало на пътя на душата в Космоса, в Проявеното Битие – начало на онова безкрайно любопитно приключение, което търсещите в Духа назовават еволюционно развитие на душата. То би трябвало рано или късно да я възвърне към нейната Първооснова – Бога, ала след като тя, вселенската скитница, е придобила собствен, неповторим облик и се е издигнала на такава висота, която я прави достойна да се съедини отново с Цялото, от което някога е излязла на космическото си пътешествие – съединяване, при което душата не губи своята вече утвърдена самоличност. Тези разсъждения са подкрепени и от друго подобно твърдение на Учителя П. Дънов, разгръщащо и конкретизиращо темата: „Душата излиза от своя първоизточник като Божествен лъч (курсивът мой – К.З.) и влиза в необятната Вселена, за да извърши работата, която ў предстои.“ Тези думи крият два особено важни момента: 1) характеризирането на душата като „Божествен лъч“ означава, че тя притежава като потенциал цялата пълнота на Божието съвършенство; как и в какви срокове ще разгърне този потенциал зависи изцяло от свободната воля на живото същество; 2) раждането на душата от Бога не е и не би могло да бъде самоцелно; тя има своя собствена мисия в Космоса (наречена тук „работата, която ў предстои“), която не може да бъде осъществена от никой друг освен от самата нея, във форма и по начини, избрани лично от нея; формата и начините на самореализацията – плод на свободния избор на въплътената душа – обуславят именно нейната индивидуализация (т.е. изграждането на вече посочения неин неповторим облик). Фактът, че душата е родена от Бога, очевидно не подлежи на съмнение. И все пак това заявление звучи твърде декларативно и сякаш не дава достатъчно яснота относно процеса и мястото на самото раждане. И тук на помощ отново ни идва Словото на великия духовен Учител: „Душата принадлежи на висши светове, за които понятие нямаме.
към текста >>

в неизповедимите и недостъпни дълбини на Неговото Същество, или при всемирното Си творческо разгръщане Божият Дух, на определен етап от това разгръщане, поражда душата като телеологическо явление, сиреч плод на целесъобразността (първичната и извечна Божествена целесъобразност).
Фактът, че душата е родена от Бога, очевидно не подлежи на съмнение. И все пак това заявление звучи твърде декларативно и сякаш не дава достатъчно яснота относно процеса и мястото на самото раждане. И тук на помощ отново ни идва Словото на великия духовен Учител: „Душата принадлежи на висши светове, за които понятие нямаме. С нищо не може да бъде премерена и видяна“ (Учителят П. Дънов). Този цитат предизвиква един твърде съществен въпрос във връзка с мястото на раждането на душата: дали това става в лоното на Бога, т.е. в неизповедимите и недостъпни дълбини на Неговото Същество, или при всемирното Си творческо разгръщане Божият Дух, на определен етап от това разгръщане, поражда душата като телеологическо явление, сиреч плод на целесъобразността (първичната и извечна Божествена целесъобразност). За момента не сме в състоя-ние да дадем точен отговор. Известна илюстрация на възможния отговор (ала без степен на завършеност) откриваме в следните думи на Учителя П. Дънов: „... Човешката душа живее извън нашия свят, в един свят с много повече измерения. Тя има само една малка проекция на земята. Явява се само временно, като гостенка на ума и сърцето.“ Езотеричното учение ни разкрива истината, че колкото „по-нависоко“ (в духовен смисъл) се изкачваме от нашия материален свят към все по-фините полета на космическата необятност, толкова повече измерения има всеки следващ, по-извисен, по-издигнат в духовно отношение свят.
към текста >>

Слънчевият възел е седалище на душата.“ Според индийската религиозно-философска мисъл и конкретно – според учението на йогите, Слънчевият възел (сплит) отговаря на третата чакра (от санскрит – чакра = колело; в случая – енергиен център, концентриращ, пренасящ и насочващ духовната енергия на човешкото същество, назована Кундалини) – Манипура.
То носи със себе си всички условия, всички възможности на Божествената Любов. Само в душата може Бог да се изяви в Своята пълнота. Любовта може да се изрази най-пълно само чрез душата“ (Учителят П. Дънов). От най-древни времена търсещите по духовния път, както и сериозните изследователи в областта на метафизичното, са се опитвали да си отговорят на въпроса: по какъв начин душата е проектирана в материалното тяло на човека, има ли тя свое седалище в него? Учителят на ББ в България отговаря и на този въпрос: „Душата на човека е в гърдите му, в дихателната система. Слънчевият възел е седалище на душата.“ Според индийската религиозно-философска мисъл и конкретно – според учението на йогите, Слънчевият възел (сплит) отговаря на третата чакра (от санскрит – чакра = колело; в случая – енергиен център, концентриращ, пренасящ и насочващ духовната енергия на човешкото същество, назована Кундалини) – Манипура. Тук сякаш възниква неразрешимо противоречие. В предидущото изложение подчертахме, че душата живее извън нашия свят, в зона на Космоса (духовния Космос!) с много повече измерения. Как да съвместим това твърдение с току-що изнесената теза, че Слънчевият възел е седалище на душата. В същност противоречие няма. Истинската родина на душата е тази, която вече посочихме – в Божествения свят на Духа.
към текста >>

След всичко казано дотук за взаимовръзката между тях нека предоставим думата за заключение отново на учението на ББ: „Човек е едновременно физическо и духовно същество.
Понеже, както изтъква българският духовен Учител: „Душата е съществувала преди тялото. Душите създават телата, но телата не могат да създадат души.“ На друго място в учението си той внася важно допълнение по темата: „Душата на човека си има особено тяло, с което може да се възнесе. Това тяло е толкова пластично и така добре направено, че може да става и малко, и голямо. Това тяло именно строи и физическото, и всички останали тела на човека.“ Известно е, че човек е гражданин едновременно на два свята – видимия и невидимия. Затова го и наричаме психо-физическо единство – единство от материален елемент (тялото) и нематериален (душата). След всичко казано дотук за взаимовръзката между тях нека предоставим думата за заключение отново на учението на ББ: „Човек е едновременно физическо и духовно същество. Душата е, която управлява това същество. Тя е полудуховна и полуматериална „физическа материя“ – това е светът на формите, необходими за проявата и битието на нещата. Духовен свят – това са онези сили, които работят за създаването на тези форми. Душата – това е условието, което подготвя съграждането на тези форми. Всяка душа трябва да има тяло, за да се прояви“ (Учителят П. Дънов).
към текста >>

Душата е, която управлява това същество.
Душите създават телата, но телата не могат да създадат души.“ На друго място в учението си той внася важно допълнение по темата: „Душата на човека си има особено тяло, с което може да се възнесе. Това тяло е толкова пластично и така добре направено, че може да става и малко, и голямо. Това тяло именно строи и физическото, и всички останали тела на човека.“ Известно е, че човек е гражданин едновременно на два свята – видимия и невидимия. Затова го и наричаме психо-физическо единство – единство от материален елемент (тялото) и нематериален (душата). След всичко казано дотук за взаимовръзката между тях нека предоставим думата за заключение отново на учението на ББ: „Човек е едновременно физическо и духовно същество. Душата е, която управлява това същество. Тя е полудуховна и полуматериална „физическа материя“ – това е светът на формите, необходими за проявата и битието на нещата. Духовен свят – това са онези сили, които работят за създаването на тези форми. Душата – това е условието, което подготвя съграждането на тези форми. Всяка душа трябва да има тяло, за да се прояви“ (Учителят П. Дънов). И още нещо, което не бива да подминаваме без внимание: щом душата е истинският човек, следва ли да я свързваме с нравственото начало в поведението на личността, с моралния закон, който човек изповядва в живота си?
към текста >>

Безсмъртието е качество на човешката душа, а не на човешкото тяло.“ Безсмъртието е заложено като потенциал в човешкото същество още от мига на неговото сътворяване от Бога.
Дънов е в правото си да заключи: „Да знаем, че смърт няма. Човешката душа, човешкото съзнание не умира. Промяна на човешкото тяло става. Формата се променя, но това не е съществено. Това е един факт, в който няма никакво изключение.“ И на друго място в учението му: „По тяло всички ще умрем, ще се стопим. Безсмъртието е качество на човешката душа, а не на човешкото тяло.“ Безсмъртието е заложено като потенциал в човешкото същество още от мига на неговото сътворяване от Бога. В морално-етически план то обладава своя специфична обагреност, своя насоченост към идеал, единствено достоен за това, на него да бъде посветен вечният път на душата. Този идеал, разбира се, е Бог. „Безсмъртието, това е стремежът на човешката душа, идеал, към който тя се стреми и желае всякога да го осъществи“ (Учителят П. Дънов). Поради Божествения произход на душата в нея е вложена цялата Вечност – не само собствената ў история на съществуване и проявление, но и миналото, настоящето и дори бъдещето на цялата Вселена. Логиката на това заявление произтича от холографския принцип – частта от Цялото го съдържа в себе си латентно (непроявено).
към текста >>

Благодатното следствие от това възходящо развитие разкрива истинската красота на безсмъртната душа: „А в човешката душа има такава красота, както в никое друго същество на света.
След това важно уточнение вече сме в състояние да осмислим следните думи на Учителя П. Дънов: „... В нея (душата – б.К.З.) са записани всички прояви на Бога, ... в нея е вложено всичко онова, което е станало преди, което става сега и което ще стане в бъдеще... Човешката душа е една свещена книга, в която Бог по един особен, непознат начин е написал развитието на цялото Битие.“ Духовното родство на душата с Всевишния обуславя и блясъка на нейната прелест – ярък лъч от Вечната Светлина на Космоса. И не би могло да бъде другояче, след като именно в нея Творецът е вложил целия заряд на Божественото съвършенство. Процеса на разгръщане на Божествения потенциал в душата Учителят П. Дънов назовава „разцъфтяване на човешката душа“. Благодатното следствие от това възходящо развитие разкрива истинската красота на безсмъртната душа: „А в човешката душа има такава красота, както в никое друго същество на света. Тази красота с нищо не може да се сравни. Дори когато Бог погледне формата на човешката душа, и Той се весели. Щом се разцъфти човешката душа, тогава всички ангели, всички служители на Бога ще дойдат. Те от незапомнени времена очакват разцъфтяването ў, за да вкусят от нейния нектар. А със своето идване те ще донесат новата култура, която аз наричам „култура на Любовта“ (Учителят П. Дънов).
към текста >>

Следователно всяко същество, което има душа, живее, има живот.“
Ето как Учителят П. Дънов излага тази взаимозависимост: „Самият човек е душата. Някой пита има ли душа човек, или не. Душата е, която чувства, която съзнава. Ако нямаш душа, ти не може да живееш. Следователно всяко същество, което има душа, живее, има живот.“ Божието присъствие у човека се изразява именно чрез душата. Ученикът по духовния Път се стреми да се превърне в съвършен проводник на Божията воля. Чистотата на неговите мисли, чувства, думи и дела е критерият за това, до каква степен успява да превъплъти Божественото в своето ежедневие. В този ред на размисли с мистичен оттенък се връщаме към едно изявление на Учителя П. Дънов, в което той определя душата като мярка на Божествената мисъл.
към текста >>

58. IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА - Константин Златев

Тя е градивният материал на всеки атом и всяко разумно същество.
Още през първия ден – или, по-точно, първия период на Своята всемогъща творческа изява – Той изпълва пространството с лъчите на Божествената светлина: „Рече Бог: „Да бъде светлина.“ И биде светлина“ (Бит. 1:3). Светлината не е сътворена от някаква съществуваща преди нея извечна субстанция. Тя бива излъчвана от самата същност на Върховното Божество. И в качеството си на вестителка на Неговата животворяща свещена Воля се разпростира във всички посоки до пределите на сътворения свят. Светлината бележи грандиозното Начало на Битието. Тя е градивният материал на всеки атом и всяко разумно същество. Тя е пътеводна звезда по неизбродимите пътеки на всемирния Живот. Тя е и Божественото лоно, в което се завръщат всички, завършили своето пътешествие из безчетните сфери и системи от измерения на космическото Единство. Понеже извира непрестанно от самото сърце на Бога... Разсъжденията на българския духовен Учител допълват тази шеметна картина на великото Божествено строителство: „Светлината – това е първият акт на пробуждане в живата природа. А под пробуждане ние разбираме – минаване от безграничното състояние на природата към граничното.“ Следователно светлината като същност и проявление бележи както прехода от Непроявеното към Проявеното Битие, така и постепенното съграждане на света на формите, в които тихо пулсира ритъмът на вездесъщия Живот. Това заключение бива подкрепено и от следната мисъл на Учителя П.
към текста >>

Светлината е силна и жива.“ Тя проявява и завидна гъвкавост, имаща и своето духовно значение, отнесена до психическата настройка и самоконтрола на разумното същество: „... Светлината може да се разредява и да се сгъстява.
Светлината отива навсякъде, минава през всичко, но не остава там. Нито една частица от светлината не остава там, дето е влязла. Светлината постоянно обикаля света.“ Тя – като жива творческа изява на Божия Промисъл – е ярък пример и за недосегаемост и сила, които следва да култивира и човекът по духовния Път: „Искаш ли да бъдеш неуловим, бъди като светлината. Светлината е неуловимото. Искаш ли да бъдеш силен, мисли за светлината. Светлината е силна и жива.“ Тя проявява и завидна гъвкавост, имаща и своето духовно значение, отнесена до психическата настройка и самоконтрола на разумното същество: „... Светлината може да се разредява и да се сгъстява. Когато вие се намирате в неприязнено състояние на духа или страдате, вие сте се сгъстили повече, отколкото трябва.“ 2. Виделината – духовната светлина: Учителят П. Дънов разглежда светлината в три нейни направления на проявление: в материалния (физическия), духовния и Божествения свят. Всяка една от тези нейни прояви притежава собствена специфика и съответства на условията и законите в конкретната зона на Битието.
към текста >>

Предпоставката човешкото същество да може да я наблюдава и осмисли е наличието у него на пробудени духовни сетива: „За да може човек да възприеме и разбере духовната светлина или виделината, трябва да има духовно зрение.
Учителят П. Дънов разглежда светлината в три нейни направления на проявление: в материалния (физическия), духовния и Божествения свят. Всяка една от тези нейни прояви притежава собствена специфика и съответства на условията и законите в конкретната зона на Битието. В тази връзка Учителят на ББ в България изтъква: „А тази светлина има много степени на проява. Затова светлината, която възприемаме във физическия свят, се различава от светлината, която озарява духовния свят, както и от светлината, която озарява Божествения свят.“ Обект на специален интерес за нас в това кратко изследване е проявлението на светлината в духовната вселена, което наричаме „виделина“. Предпоставката човешкото същество да може да я наблюдава и осмисли е наличието у него на пробудени духовни сетива: „За да може човек да възприеме и разбере духовната светлина или виделината, трябва да има духовно зрение. Тогава пред него ще се открие един величествен свят, в който виделината царува. Тази виделина е жива и разумна и всички велики мистици, които имат тази виделина вътре със себе си, виждат един необятен свят, трептящ от най-меки, най-нежни, най-красиви цветове, които изпълват душата им като живи струи.“ Съпоставката между изявите на светлината във физическия и духовния свят довежда до заключението, че нашата материална действителност е проекция на духовната реалност. Това обобщение е валидно и за двете степени в проявлението на светлината: „... За ония, които виждат (ясновидците – б.К.З.), виделината е хиляди пъти по-реална от този свят. Светлината, която възприемаме на физическия свят, е само едно отражение на виделината.“ Следователно физическата светлина представлява проекция на виделината във владенията на материята.
към текста >>

на онова, което го отличава като разумно същество: „Думите „светлина“ и „виделина“ са от един и същ корен, но светлината е отражение на виделината.
Тази виделина е жива и разумна и всички велики мистици, които имат тази виделина вътре със себе си, виждат един необятен свят, трептящ от най-меки, най-нежни, най-красиви цветове, които изпълват душата им като живи струи.“ Съпоставката между изявите на светлината във физическия и духовния свят довежда до заключението, че нашата материална действителност е проекция на духовната реалност. Това обобщение е валидно и за двете степени в проявлението на светлината: „... За ония, които виждат (ясновидците – б.К.З.), виделината е хиляди пъти по-реална от този свят. Светлината, която възприемаме на физическия свят, е само едно отражение на виделината.“ Следователно физическата светлина представлява проекция на виделината във владенията на материята. Потвърждавайки изнесеното дотук за взаимовръзката между светлината в нейното земно измерение и виделината, българският духовен Учител очертава ролята на виделината за наличието на разумност в жизнената дейност на човека, т.е. на онова, което го отличава като разумно същество: „Думите „светлина“ и „виделина“ са от един и същ корен, но светлината е отражение на виделината. Виделината е съединение на онзи Божествен елемент, който се отнася вече към човешкия ум, сиреч който ни прави да разсъждаваме разумно, да имаме логика, съдържание и смисъл в нашата мисъл.“ На друго място в своето Слово Учителят П. Дънов нарича виделината „жива светлина“ и доразкрива нейното значение за формирането и функционирането на човешката емоционалност и мисловна дейност: „Живата светлина е оня велик природен деец, който твори формите на човешката мисъл, на човешките желания и чувства. Тя е обвивка на човешкия дух, на човешкия ум. Без нея никой не може да мисли и да чувства.
към текста >>

Духовното познание разглежда човека като същество от светлина, която в различните свои проявления изгражда неговите тела.
Ако са подготвени да приемат дара. А този неземен дар сред хаоса на земната действителност може да получи всеки. На точното място, в точния час, в хармония с определения от Бога партньор. Изискването е минимално – да Му отдадем изцяло сърцето си. 3. Вътрешната светлина и Христовата светлина: Духовното познание разглежда човека като същество от светлина, която в различните свои проявления изгражда неговите тела. В своята най-сгъстена, кондензирана форма светлината е строителният материал и на физическото му тяло – най-низшия носител на съзнанието. Интензивността на светлината, излъчвана от човека, свидетелства за неговата принадлежност към сферата на Доброто или съответно – на злото. В тази насока са и поясненията на Учителя П. Дънов: „Човек ... сам по себе си е светлина. Всички добри хора са светещи, а всички зли хора, които са изгубили смисъла на живота, са тъмни.
към текста >>

От тях излиза мъжделива светлинка.“ На друго място в своето Слово той свързва яркостта и яснотата на излъчваната от човешкото същество светлина със степента на неговото интелектуално развитие, като предлага и кратка дефиниция на понятието „аура“: „Човекът за вас е форма, но той съществува и като светлина.
В своята най-сгъстена, кондензирана форма светлината е строителният материал и на физическото му тяло – най-низшия носител на съзнанието. Интензивността на светлината, излъчвана от човека, свидетелства за неговата принадлежност към сферата на Доброто или съответно – на злото. В тази насока са и поясненията на Учителя П. Дънов: „Човек ... сам по себе си е светлина. Всички добри хора са светещи, а всички зли хора, които са изгубили смисъла на живота, са тъмни. От тях излиза мъжделива светлинка.“ На друго място в своето Слово той свързва яркостта и яснотата на излъчваната от човешкото същество светлина със степента на неговото интелектуално развитие, като предлага и кратка дефиниция на понятието „аура“: „Човекът за вас е форма, но той съществува и като светлина. Колкото по-интелигентен е човек, толкова неговата светлина е по-ясна. Ако интелигентността се намалява, светлината придобива слабо синкав цвят, после бледожълт и т.н. По цвета се съди за интелигентността (курсивът мой – К.З.). Сърцето, Любовта имат нежнорозов цвят, нежнорозова краска. Бялата светлина е на добродетелите и волята.
към текста >>

Колкото светлината, която изхожда от едно разумно същество, е по-сияйна и по-интензивна, колкото е по-мека и по-нежна, колкото по-мощно осветлява и осмисля живота, толкова на по-висока интелигентност е носителка тя.“ Крайният резултат от тази последователно разгърната теза е очакван и всестранно обоснован: „... Светлината, която съществува в пространството, показва, че в природата съществува разумност.“ Добавяйки изяснение за взаимоотношението между светлината и функциите на ума, Учителят на ББ завършва темата с разширено обобщение: „... Какво отношение има светлината към човешкия ум?
В тази непреривна светлина няма никакви сенки. Тя е едно непрекъснато и безпределно сияние.“ Разсъжденията на Учителя П. Дънов водят до един логичен извод – наличието на разумност в Битието се характеризира с излъчването на светлина, която е право пропорционална като интензивност на степента на проявената разумност: „Проявите на разумния живот се отличават всякога с появата на светлина. И ние различаваме степента на разумността по степента на светлината. Колкото светлината, която изхожда от едно разумно същество, е по-сияйна и по-интензивна, колкото е по-мека и по-нежна, колкото по-мощно осветлява и осмисля живота, толкова на по-висока интелигентност е носителка тя.“ Крайният резултат от тази последователно разгърната теза е очакван и всестранно обоснован: „... Светлината, която съществува в пространството, показва, че в природата съществува разумност.“ Добавяйки изяснение за взаимоотношението между светлината и функциите на ума, Учителят на ББ завършва темата с разширено обобщение: „... Какво отношение има светлината към човешкия ум? От съвременните наблюдения и опити се доказва, че никаква умствена дейност не може да се извърши, никаква органическа проява не може да стане без присъствието на светлина. И ние ще направим едно общо твърдение, че степента на развитие на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която присъства в даден момент. Туй разграничение можем да го отнесем и до самия човек: всички хора се различават по степента на светлината, доколко те са способни да я възприемат и проявяват. Можем да твърдим и друго: че и самият характер, самата духовна проява на човека зависи от качеството и количеството на тази светлина.“ Най-съвършеният израз на духовната светлина, проявена в света на материята, е мисията на Богочовека Иисус Христос – въплътения Син Божий, най-великия от Учителите на Космоса.
към текста >>

Обърнато е специално внимание и на способността на човешкото същество да усвоява пълноценно тази енергия в зависимост от степента на развитие на нервната му система: „Слънчевата енергия, която идва на Земята, минава през етера, после през въздуха; като дойде в стълкновение със Земята, образува светлина.
Зад тази обикновена светлина, обаче, която е само едно отражение, седят друг род енергии от по-висок ред, а зад последните пък седи нещо разумно.“ Върхът в така начертаната пирамида очевидно е Божественото Свръхсъзнание в качеството му на постоянен извор на светлина в трите свята: физическия, духовния и Божествения. И понеже материята е кондензирана енергия, която пък е сгъстена светлина, то в нашата материална действителност всичко налично в една или друга степен се явява производно на светлината. Затова Учителят на ББ у нас е в правото си да заяви: „Всичко е концентрирана светлина (курсивът мой – К.З.). Плодовете, растенията – всичко е светлина.“ В контекста на тези разсъждения и изводи става ясно и друго негово твърдение, което разгръща обзора на темата до мащабите на връзката между планетата Земя и звездата, застанала в центъра на Слънчевата система: „Най-висшата материя, която възприемаме, това е слънчевата енергия. Ако ти не виждаш тази светлина, не можеш да се обновиш.“ На друго място в Словото си той проследява пътя на слънчевата енергия до нашата планета, нейните трансформации, които пораждат в крайна сметка познатата на всички ни дневна светлина. Обърнато е специално внимание и на способността на човешкото същество да усвоява пълноценно тази енергия в зависимост от степента на развитие на нервната му система: „Слънчевата енергия, която идва на Земята, минава през етера, после през въздуха; като дойде в стълкновение със Земята, образува светлина. Но тя не е тази, която идва от Слънцето, тя се образува тук, на Земята. Онази светлина дава подтик на мисълта, аз за нея говоря. Ако ти си свободен, може да усилиш светлината си. По-голяма или по-малка светлина, зависи от развитието на нервната система. Колкото по-добре е развита нервната система, толкова светлината и топлината се увеличават.“
към текста >>

Избягвай всяка мисъл и чувство, които внасят тъмнина в твоето съзнание.“ Ученикът по духовния Път е разумно същество, което е достигнало такава степен на личната си еволюция, която му позволява да възприема пълноценно светлината, да я усвоява и раздава на всички и на всичко наоколо с щедростта на позналия Божествената Истина.
Напътствието на Учителя П. Дънов към неговите последователи и, в частност, към онези, които са поели по пътеката на окултното ученичество, не оставя никакви съмнения в необходимостта от еднозначно обусловена принадлежност към царството на светлината: „Ученикът живее в Светлината. Това е единственият реален свят. Сянката не е реална. Търси Светлината, която няма сенки. Избягвай всяка мисъл и чувство, които внасят тъмнина в твоето съзнание.“ Ученикът по духовния Път е разумно същество, което е достигнало такава степен на личната си еволюция, която му позволява да възприема пълноценно светлината, да я усвоява и раздава на всички и на всичко наоколо с щедростта на позналия Божествената Истина. Именно него има пред вид Учителят на ББ в нашата страна, когато заявява: „Светлината се привлича от тела или от съзнания, които са високо организирани.“ Вътрешната светлина на окултния ученик е достатъчно силна, за да надмогне всички външни изпитания, съблазни и изкушения. Тя е неговият неугасващ факел в лабиринта на живота. Имайки я всякога на разположение и използвайки я разумно, за целите на Божия план за света и за него самия, той остава неизменно неподвластен на странични въздействия. („Ученикът трябва да ходи винаги със Светлина, за да не се спъва.“) Вътрешната светлина на пилигрима по духовния Път го води към невидимата обител на неговата самодостатъчност – характеристика на великите духовни Учители на човечеството. Той остава безразличен към всички пъстри примамки на материалното битие: „Докато ученикът търси светлина отвън, нищо не може да му се говори за Бога.
към текста >>

В този случай тя изпъква пред съзнанието му като жива същност, надарена с разум и Божествена Мъдрост: „Когато ученикът мисли за Доброто, в неговия ум се явява една мека бяла светлина – живо Същество, с което той може да се разговаря и да научи много нещо.“
В своето дълбоко мистично съчинение „Заветът на цветните лъчи на светлината“ (написано и публикувано през 1912 г.), събрало върху страниците си най-съкровените стихове от Библията, вдъхновени пряко от Божия Дух, българският Учител на Любовта е отделил раздел на т.нар. от него „Диамантовите бели лъчи“. Те са знакът и връзката с Христовия Дух (с. 40-47). Основавайки се на това познание-откровение, той разкрива завесата пред едно от най-великите постижения по пътя на окултното ученичество: „Когато ученикът се потопи в Бялата Светлина, той познава своя Учител. Учителят му говори от полето на Бялата Светлина.“ Гаранция за проявата на бялата светлина е служението на Доброто от страна на ученика. В този случай тя изпъква пред съзнанието му като жива същност, надарена с разум и Божествена Мъдрост: „Когато ученикът мисли за Доброто, в неговия ум се явява една мека бяла светлина – живо Същество, с което той може да се разговаря и да научи много нещо.“ В разбирането на Учителя П. Дънов светлината – освен всичко останало – е действена връзка между ученика по духовния Път и неговия Учител. Предпоставка за активирането на тази форма на общуване между тях е принадлежността на ученика към определено равнище на еволюционно развитие, както и искрената му привързаност към светлината, т.е. към проявлението на Божественото в сътворения свят: „Ученикът трябва да обича Светлината! Учителят ще му предаде Най-великото чрез Светлината!
към текста >>

Само пречистеното и обновено колективно съзнание на човешкия род е в състояние да извърши подобен прелом в хода на своето историческо и духовно развитие: „Правдата, това е основата, на която в бъдеще Любовта ще се изявява и ще осияе човешките души.
Липсата на правда в отношенията между хората разтваря широко вратите пред нахлуването на мрака: „Съвременните хора от безправие страдат – от нямане на светлина.“ За жалост зоркото око на ясновиждащия открива недостатъчен брой праведници в нашия земен свят. Затова и така често явление са проявите на въплътеното зло: „Праведните, добрите хора на Земята са малко. Ако погледнете с окото на ясновидеца, ще видите каква малка част от хората светят, т.е. изпущат светлина.“ Без наличие на повсеместно осмислена и приложена Правда не би могъл да бъде изграден фундаментът на Новата Култура на VI раса – Културата на Любовта. Само пречистеното и обновено колективно съзнание на човешкия род е в състояние да извърши подобен прелом в хода на своето историческо и духовно развитие: „Правдата, това е основата, на която в бъдеще Любовта ще се изявява и ще осияе човешките души. И тъй, в тази правда, в която влизате, обединете вашата светлина всички, тъй както слънчевият лъч. Взаимната светлина, която излиза от вас, ще я препратите към този свят.“ 8. Слънчевата светлина: Източник на биологическия живот върху планетата Земя е светлината, излъчвана от звездата-майка на планетарната ни система – Слънцето. Самата звезда във вида, в който я познава астрономическата наука, е физическото проявление (или тяло) на едно велико Същество, наричано в езотеричното познание Слънчев Логос.
към текста >>

Самата звезда във вида, в който я познава астрономическата наука, е физическото проявление (или тяло) на едно велико Същество, наричано в езотеричното познание Слънчев Логос.
Само пречистеното и обновено колективно съзнание на човешкия род е в състояние да извърши подобен прелом в хода на своето историческо и духовно развитие: „Правдата, това е основата, на която в бъдеще Любовта ще се изявява и ще осияе човешките души. И тъй, в тази правда, в която влизате, обединете вашата светлина всички, тъй както слънчевият лъч. Взаимната светлина, която излиза от вас, ще я препратите към този свят.“ 8. Слънчевата светлина: Източник на биологическия живот върху планетата Земя е светлината, излъчвана от звездата-майка на планетарната ни система – Слънцето. Самата звезда във вида, в който я познава астрономическата наука, е физическото проявление (или тяло) на едно велико Същество, наричано в езотеричното познание Слънчев Логос. То от своя страна е център на изявата на огромен брой разумни Същества от висока степен на духовна еволюция. Именно те в своята съвместна жизнена дейност, пропита от Божествена Мъдрост и Любов, са извор на животворна светлина за своите по-малки братя и сестри – земните хора: „Светлината на Слънцето също е произведение на множество разумни същества, които изпращат своята разумност във вид на светлина.“ Освен видимата слънчева светлина до нас достигат и други негови излъчвания, от по-фино естество, неуловими за физическите сетива: „Има известни лъчи, които минават през Земята и заминават. Има една светлина от Слънцето, която не можем да я спрем, тя не прави никакво пречупване, тя само преминава. За тази светлина нищо не знаем. За този свят, който ни осветява, нищо не знаем.“ Разбира се, великият духовен Учител е наясно със същността и произхода на тези лъчения, но съвременното човечество очевидно все още не е съзряло като общност за получаването на такъв вид духовно-мистично познание.
към текста >>

Всяко познание достига до човека – като личност или като колективно цяло – тогава, когато той е подготвен да го възприеме правилно и да го използва за целите на Доброто.
То от своя страна е център на изявата на огромен брой разумни Същества от висока степен на духовна еволюция. Именно те в своята съвместна жизнена дейност, пропита от Божествена Мъдрост и Любов, са извор на животворна светлина за своите по-малки братя и сестри – земните хора: „Светлината на Слънцето също е произведение на множество разумни същества, които изпращат своята разумност във вид на светлина.“ Освен видимата слънчева светлина до нас достигат и други негови излъчвания, от по-фино естество, неуловими за физическите сетива: „Има известни лъчи, които минават през Земята и заминават. Има една светлина от Слънцето, която не можем да я спрем, тя не прави никакво пречупване, тя само преминава. За тази светлина нищо не знаем. За този свят, който ни осветява, нищо не знаем.“ Разбира се, великият духовен Учител е наясно със същността и произхода на тези лъчения, но съвременното човечество очевидно все още не е съзряло като общност за получаването на такъв вид духовно-мистично познание. Всяко познание достига до човека – като личност или като колективно цяло – тогава, когато той е подготвен да го възприеме правилно и да го използва за целите на Доброто. На друго място в теоретичната си система Учителят П. Дънов допълва темата за неизвестните излъчвания на Слънцето: „Има една светлина, която се отделя от Слънцето и минава-заминава покрай Земята, но ние не я възприемаме, а по-далечните планети я възприемат. Това са лъчите Х, радиоактивни сили.“ Казаното за степента на подготвеност на земния човек да възприеме определен вид информация или познание се отнася с пълна сила и за планетите, по-точно – за Съществата, чиито физическа тела са те, Планетарните Логоси. Земният Логос в еволюционно отношение не е между най-напредналите в рамките на Слънчевата система. Затова и посочените по-горе лъчения не могат да бъдат усвоени от него, а се отправят към други, стоящи по-високо в еволюционната стълбица планети.
към текста >>

59. XVI. МОЛИТВАТА - Константин Златев

Да се обърнем на „ти“ към това велико Същество и да разчитаме на разбиране, подкрепа, опрощение.
От момента, в който човек е осъзнал присъствието на Висшата Сила във Вселената, той отправя молитви към Нея: за да изпроси благоволението Ў; за да смекчи гнева Ў; за да Ў благодари за предоставените му блага; за да възпее преизобилните Ў достойнства. И тръпнещ, той очаква отговор на молението. И копнее той да бъде такъв, че да удовлетвори потребностите на тялото и душата му. Молитвата предлага неповторимата възможност да общуваме непосредствено с нашия Творец. Да разговаряме с Него така, както дете със своя Баща или своята Майка. Да се обърнем на „ти“ към това велико Същество и да разчитаме на разбиране, подкрепа, опрощение. Молитвата е неотделим елемент от вярата на човека в Небесния Отец, от всяка световна религия и духовно учение. Вярващият не може да си представи живота без нея. За скептика и атеиста тя е акт на емоционално излишество или откровена заблуда. За ученика по духовния Път тя е по-важна от насъщния хляб. Молитвата може да бъде изречена на глас или на ум.
към текста >>

По същността и съдържанието си то представлява по-ясно или по-схематично оформен духовен импулс, отправен от разумно сътворено същество към Създателя на Битието.
При особени случаи, когато човечеството е изправено пред съдбоносен избор или назряващи мащабни събития и промени, груповата молитва (ако е организирана и проведена в съответствие с изискванията на духовните закони) притежава потенциала да повлияе благоприятно върху хода на процесите или явленията, спрямо които е насочена. Учението на Бялото братство (ББ) в неговата редакция, представена пред българския народ и планетарното човечество от Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), отделя също така значително внимание на молитвата като същност, съдържание и цели, както и на молитвения живот на окултния ученик. Българският духовен Учител предлага на своите ученици и слушатели внушителен брой молитви, в които блика живата сила и безбрежната Любов на Духа. Една от тях – „Добрата молитва“ – по собствените му думи обладава трояко действие: едновременно в материалния, духовния и Божествения свят. Молитвеното общуване се осъществява на мислено (ментално) и чувствено (емоционално) равнище. По същността и съдържанието си то представлява по-ясно или по-схематично оформен духовен импулс, отправен от разумно сътворено същество към Създателя на Битието. Висша форма на молитвата е медитацията. Последната се характеризира с множество разновидности, всяка от които притежава собствена специфика, техника на изпълнението и цели. Молитвата е неповторим шанс да поискаме нещо от Бога. И ако времето да го получим е дошло, то идва при нас. Ако ли пък искането ни не е целесъобразно или навременно, в повечето случаи не получаваме желаното, защото то по-скоро ще ни навреди, отколкото да ни помогне.
към текста >>

Да се работи чрез молитва.“ Необходимостта от хармонизиране на съзнанието преди молитва се отнася не само до нейното колективно измерение, но и до индивидуалното: „Когато се моли, човек трябва да се представи в най-красивото положение пред Бога“ (Учителят П. Дънов).
Има ли хармония, молитвата има сила.“ В този смисъл молитвата заема водещо място в заниманията на духовните групи. Както е известно, един от законите на невидимия свят гласи, че колективният енергиен заряд – зарядът от обединените от една мисъл, от една молитва хора – е несравнимо по-мощен от механичния сбор на тяхната индивидуална енергия. В тази насока наставленията на Учителя П. Дънов придобиват още по-голяма значимост: „Ще трябва да се образува една група, която да работи само чрез молитва. Да се образува нещо като верига мисловна, която да се моли в определен час за определено нещо. Да се работи чрез молитва.“ Необходимостта от хармонизиране на съзнанието преди молитва се отнася не само до нейното колективно измерение, но и до индивидуалното: „Когато се моли, човек трябва да се представи в най-красивото положение пред Бога“ (Учителят П. Дънов). Ако молитвата е отправена от душата на праведник, с чисто сърце и мощен дух, тя притежава потенциала да твори чудеса: „Понякога молитвата на един човек е в състояние да донесе благо на хиляди хора. Молитвата на един човек е в състояние да премахне хиляди нещастия.“ Към факторите, обуславящи или съпътстващи целесъобразното провеждане на молитвата, спадат още: правилното дишане, изпълненото със светлина съзнание, балансираният обмен на енергии, осмислянето на потребността от работа за Цялото. Учителят П. Дънов разглежда тези взаимовръзки по следния начин: „Молитвата е най-добрият метод за правилно дишане. За нея трябва едно просветено съзнание.
към текста >>

Последният не изисква от нас непосилни неща, а само такива, които са от полза за личното ни и колективно духовно израстване: „Който иска нещо от Господа, той трябва да обещае нещо, да пожертва нещо от себе си, и каквото обещае, трябва да го изпълни.
Тези отрязъци от денонощието предлагат най-добри възможности за свързване със света на Божественото. Разбира се, това далеч не означава, че през цялото останало време трябва да бъдем пасивни. Напротив! – „Животът е непрекъснат, затова и общението ни с Бога трябва да бъде непреривно – и когато сме будни, и когато спим“ (Учителят П. Дънов). Друг закон на духовния свят свидетелства, че преди да получиш нещо, трябва първо да дадеш от себе си. Той е в сила и за молитвеното общуване между човека и Бога. Последният не изисква от нас непосилни неща, а само такива, които са от полза за личното ни и колективно духовно израстване: „Който иска нещо от Господа, той трябва да обещае нещо, да пожертва нещо от себе си, и каквото обещае, трябва да го изпълни. Каквато жертва намисли да направи, той трябва да я даде. Няма случай в света човек да е изпълнил обещанието си, което е дал пред Бога, и да не е получил отговор на молитвите си“ (Учителят П. Дънов). Има напреднали в духовно отношение хора, които успяват да надзърнат в бъдещето. Наричаме ги пророци или прорицатели. Бог им разкрива Своя план за света или за определен човек или хора, защото те със смирението и вярното си служение са доказали, че са Негови предани чеда.
към текста >>

60. XIX. ЩАСТИЕТО - Константин Златев

Общуването с тях, когато е подчинено на космическите закони и цели реализирането на благородни идеи и творчески замисли, също е в състояние да направи човека щастлив: „Щастието в света седи в оная връзка, която човек може да направи с живата природа, с разумната природа – колективното съзнание на възвишените същества.
Само сиромахът може да се радва. В ума на Бога никога не е седяло вашето нещастие“ (Учителят П. Дънов). Учителят П. Дънов въвежда в духовно-езотеричното познание понятието „Жива Разумна Природа“. Под него той разбира както проявите на разумност в природната среда на материалния свят, така и съществуването на йерархия разумни същества в невидимата вселена, които в еволюционно отношение надвишават човека. Общуването с тях, когато е подчинено на космическите закони и цели реализирането на благородни идеи и творчески замисли, също е в състояние да направи човека щастлив: „Щастието в света седи в оная връзка, която човек може да направи с живата природа, с разумната природа – колективното съзнание на възвишените същества. Като влезете между тях, само тогава ще почувствате какво нещо е възвишеното, хубавото – истински хубавото, а не онова, което се постига с умовете и със сърцата. Като влезеш, няма да бъдеш неспокоен. Тогава цялата Вселена ще бъде училище – място за радост и веселие“ (Учителят П. Дънов). Отчитайки наличието на изконна и безусловна разумност в Природата, ученикът от духовната Школа се стреми винаги да бъде в хармония с нея и да предоставя възможност на нейната разумност, на нейните енергии да се проявят чрез него: „Човек страда главно по две причини: когато не иска да даде път на силите на природата да се проявят и когато природата не му дава това, което желае. Тя поставя до устата му това, което желае, и щом отвори уста да го приеме, тя веднага го дръпва.
към текста >>

Всеки човек, всяко живо същество има право на щастие.
Ако живее съзнателно и изпълнява Божиите закони, човек продължава живота си. Не спазва ли Божиите закони, човек съкращава живота си и става нещастен.“ Този, който спазва законите на Бога и ги е превърнал в частица от най-съкровеното си „аз“, наричаме „окултен ученик“. Целенасочен в задълженията си, хладнокръвен и точен при изпитанията, с постоянна будност на съзнанието, той се уповава единствено на Божественото и в него именно открива своето щастие – не илюзорното, а действителното: „Ученикът не очаква своето щастие отвън. Той се учи и работи над себе си и в света, без да се прехласва от него. Привидното щастие в света, това е стражарят в затвора: той отваря вратите, изкарва затворниците и после отново ги вкарва вътре“ (Учителят П. Дънов). Всеки човек, всяко живо същество има право на щастие. Има право и да воюва за своето щастие. В тази битка, която не е никак лека, могат да бъдат използвани всякакви средства. С изключение на едно – да придобиеш своето щастие за сметка на нещастието на някой друг. И понеже вече отбелязахме, че щастието се гради – освен всичко останало – и върху разумните взаимоотношения с природата, тук е мястото да допълним тази зависимост. Щастието на земните хора не бива и не може да бъде изграждано за сметка на природата като цяло или на нейни елементи, в частност.
към текста >>

- На Земята по-щастливо същество от човека няма.
Тогава той ще бъде щастлив, защото ще оцени това, което има. За онези, които умеят да четат между редовете, става ясно, че под „обир“ техният светъл Учител има пред вид да лишиш човека от вредните му илюзии и заблуди, от користните му желания и стремежи, от задоволяването на егото. Ако не го извършиш сам и съзнателно, тогава – по силата на духовните закони – невидимият свят ти го сервира в подходяща опаковка. Сиреч поставя те в такива житейски обстоятелства, в които – щеш не щеш – научаваш уроците, преподавани от Небето. За онези, които имат уши да слушат, Учителят на ББ продължава разсъжденията си на глас: - На Земята по-щастливо същество от човека няма. Всички същества под човека са нещастни. Щастието в тази негова интерпретация предполага разумно използване на човешката съзнателност, на мисловния, интелектуалния потенциал на човека – за целите на всемирното Добро. - Когато човек е сляп и му се отворят очите, знаете ли каква радост изпитва той? Същият закон е и когато нещо ново се открие на човешкия ум. Избавлението от слепотата в духовната лексика означава пробуждането на човешката душа, новорождението, поемането с пълни сили по пътеката на окултното ученичество.
към текста >>

Навярно той има пред вид момента, от който душата, живото същество, е започнала своя инволюционен път в царството на материята.
Избавлението от слепотата в духовната лексика означава пробуждането на човешката душа, новорождението, поемането с пълни сили по пътеката на окултното ученичество. - Човек трябва да има това чувство да оценява храната и всичко, което получава. Вие сте били на небето и не сте го оценявали и затова са ви лишили от това благо. И сега, като се върнете на небето, ще цените всичко, което е там. Казаното тук от Учителя е с извънредно дълбок подтекст. Навярно той има пред вид момента, от който душата, живото същество, е започнала своя инволюционен път в царството на материята. Веднъж отделила се от небесните блага, тя потъва все по-дълбоко във владенията на преходността и на мировата илюзия. Страдайки, тя научава уроците, предлагани щедро от света на формите, оценява истинската стойност на непреходността – рожба и синоним на Духа, и рано или късно поема в посока към завръщането в родния дом, Лоното на Твореца. И когато се завърне там, тя ще бъде вече достатъчно зряла и мъдра, за да прозира действителната същност на своето вечно отечество и незаменимите по качество условия за извисяване, които осигурява то. Учителят на Новата Култура завършва своята кратка, но вдъхновена проповед с проникновена изповед за истинните параметри на щастието: - Гладният е щастлив при хляба.
към текста >>

61. Предговор - Павел Желязков

„ Човекът е най-възвишеното същество на земята.
Убеден съм, че това преживяване не е само моя превилегия и че много хора изпитват същото чувство. Впоследствие, когато интересите ми приеха по-конкретна форма, срещнах приятели, с които имах по-голяма душевна близост. Това бяха нови отношения, които се установяват в процеса на формирането на духовни интереси. По-късно, в словото на Учителя от 1934 г., намерих отговора на парещия въпрос: „Кой съм аз? ": „ Човекът е най-възвишеното същество на земята. Стреми се да бъдеш на висотата на това име! Не забравяй, че като дух, като душа, като ум и като сърце, ти си един елемент със значение във Вселената. Без теб тя не може да се прояви в цялата си хармония. Какво си, ти все още не знаеш." В този период срещнах Вено, когото младежите наричаха бате Крим.
към текста >>

Очевидните признаци на криза в индивидуалното и колективното съзнание, отслабналата воля за общуване и взаимодействие между индивидите вълнуват будните и мислещите хора, психолозите и философите навсякъде по света, философът Бернард Стиеглер (Bernard Stiegler, Passer a Facte, Paris, 2003) например съзира голяма опасност в „екстериоризацията на въображението", причинявана от масовите влияния на телевизионните емисии, които оказват убийствено действие върху вътрешния живот на индивида.
Възможно ли е това, необходимо ли е и каква нагласа трябва да имаме към този проблем на тези въпроси ще се опитаме да потърсим отговор в тази книга. И понеже възможността да се даде изчерпателен отговор е абсурдна, за да не се примирим, а да продължим нашите проучвания, нека да приемем предизвикателството, което ни е оставил Учителя с мисълта си: „Истината, това е тесният път, при който ставаш самия себе си." Ако се вгледаме по-внимателно в процесите, които протичат в обществото днес, ще констатираме, че индивидуалното съзнание е подложено на изпитание. Атакувано от всички страни от чужди на неговата същност агенти с голяма сила на въздействие, то или устоява във възходящия път на развитие и укрепва в растежа си, или се огъва, деформира и принизява до ниво, при което престава да бъде ефикасна бариера за вредните външни влияния. Изместването от центъра и обезличаването на индивидуалното съзнание в личен и социален план днес е в основата на широкомащабни явления. Очевидните признаци на криза в индивидуалното и колективното съзнание, отслабналата воля за общуване и взаимодействие между индивидите вълнуват будните и мислещите хора, психолозите и философите навсякъде по света, философът Бернард Стиеглер (Bernard Stiegler, Passer a Facte, Paris, 2003) например съзира голяма опасност в „екстериоризацията на въображението", причинявана от масовите влияния на телевизионните емисии, които оказват убийствено действие върху вътрешния живот на индивида. Според него „първичният нарцисизъм" или способността да се опознаваме и разпознаваме като индивиди в човешкото множество е на път да се загуби. Хората все по-малко се замислят върху смисъла на своето съществуване и върху значението на събитията, които протичат в съвременния свят. Резултатът е пасивност и въздържаност от действия в личен и социален аспект. В своето изследване на най-активния и най-масовия съвременен фактор за въздействие върху мисълта, Лони Мелашенко и Тимоти Е. Крозби (Времето на телевизионния взрив, „Нов живот", София, 2000) казват: „Днес на човек, живеещ в провинцията, не му се налага да излезе от дома, за да се изложи на упадъка на града.
към текста >>

62. Защитните сили на човека - Павел Желязков

Като всяко същество в природата, и човекът, за да не дегенерира в своето развитие, притежава редица качества, които му позволяват да идентифицира, осъзнае и филтрира информацията, получавана от заобикалящия го свят.
ОСНОВИ НА ДУХОВНОТО И ЕМОЦИОНАЛНОТО ЗДРАВЕ Защитните сили на човека Като всяко същество в природата, и човекът, за да не дегенерира в своето развитие, притежава редица качества, които му позволяват да идентифицира, осъзнае и филтрира информацията, получавана от заобикалящия го свят. За да се предпази от вредните влияния, не е достатъчно само да бъде алармиран за наличието им и за опасността от тях. По-същественото е той да притежава онези качества, благодарение на които би могъл да се предпази от опасните влияния. Някои притежават още от рождение редица заложби, например способността да концентрират вниманието си; те устояват по-добре и по-лесно се освобождават от чуждите нездравословни влияния. Благодарение на някои силни страни на характера си тези хора разполагат с ефикасна самозащита. За да развие онези качества на характера, които го правят печеливша личност в изпитанията, човек трябва да остане верен на здравата си природа.
към текста >>

Сънят е една природна необходимост, на която никое човешко същество не противостои.
придобивките в пътя на индивидуалния и колективния прогрес. Човек никога не трябва да предава доброто, благородното, Божественото в себе си. Връщането назад и падението са опасни, защото рефлектират в базата на живота и рушат онова, което е вече изградено в течение на редица прераждания и представлява органическа част от нашата същност. Елементарно правило в живота е системната почивка, която реорганизира и заздравява асоциативните връзки и целостта на организма. Когато следва природните ритми, почивката представлява едно пълноценно отпускане и освобождаване на човешкия организъм във възстановяваща силите природна среда. Сънят е една природна необходимост, на която никое човешко същество не противостои. Ако не влезе в съня, човек не може да излезе в живота. Той е един отлив, който ни извежда на върха на нова вълна изгрева на новия ден. Добрият плувец умее да използва системно силата на вълната, той се връща назад, за да я възседне и като стане едно със силата й, да отиде далече по-напред. Механичното действие има ефекта на удар, който предизвиква шок в съзнанието. Падане може да предизвика ударът и шокът от него.
към текста >>

В колективното свръхсъзнание той ще реагира спонтанно и разумно на влиянията.
В този свят има органическа връзка между всички движения, поради която измамата и илюзията са изключени. Механически, прекъснати и неосъзнати движения са възможни в материалния свят на формите. Този свят е подвластен на по-висшите светове, поради което механичните процеси могат да бъдат трансформирани в органични. Вместо да търсим извинение за слабостите си в противоречивия и вечно променящ се външен свят, по-добре е да се обърнем към себе си и да се опитаме да засилим онези качества, които представляват естествена защита, екран спрямо опасните влияния. Чрез системна работа, като прилага методите на Новото Учение на Любовта, човек може да доразвие природните си дарби и да намери своето място като служител на Висшия разум в природата. В колективното свръхсъзнание той ще реагира спонтанно и разумно на влиянията. В разумния живот всяко чуждо и нездравословно влияние бързо се трансформира чрез алхимията на Любовта и се използва за добро. Учителя казва: „Който носи Духа в себе си, той лесно се справя със всички обиди и огорчения. Правете опити да видите в колко време можете да превърнете една обида, да се справите с нея, без да остави следа в съзнанието ви. Отбелязвайте си за колко време сте се справили с обидата.
към текста >>

63. Глава четвърта: Неделни беседи - Атанас Славов

19 август 1921 - Открива събора на Бялото братство в Търново с беседата „Пробуждане на колективното съзнане“ в читалище „Надежда“.
22 август 1920 - Създава се „Класът на добродетелите“. Всеки член на класа се заема с определена добродетел, която да усвоява. Началото се поставя от няколко сестри в София, а на събора в Търново идеята на Учителят се разширява. 1921 - Учителят посреща Новата година в Русе в дома на Никола Ватев, и изнася няколко беседи на местното братство. Издадени са за пръв път „Песни на Всемирното братство.“ 9 юни 1921 - Предприема екскурзия до Витоша и създава в подножието на Резньовете братския лагер Ел Шадай. 19 август 1921 - Открива събора на Бялото братство в Търново с беседата „Пробуждане на колективното съзнане“ в читалище „Надежда“. 1920-1921 - Периодът на редовните неделни беседи е в пълен разцвет. Купен е салона на журналистите в София на ул. „Раковска“ и „Граф Игнатиев“, ползва се салона на шивашкото ателие на Ружа Иванова, предоставен е на Братството салона на Радикалите, салона на „Оборище 23 и пр. Настъпва времето на общественото активизиране около епопеята на Междусъюзническата война и последствията й: окончателното обединяване на България. Събуден е националният дух във всички области на обществения живот.
към текста >>

Дънов споделя симпатията си към нейния интерес към Духовното: „Вие живеете в един свят, който постоянно привлича вашите мисли, вашите чувства и вашите постъпки към своето същество...“ Запознават се, и тя участва в следващите срещи на веригата.
В тази обстановка Православната църква преминава от досегашните си спорадични публични скандали по време на провеждането на събранията на Веригата към натиск срещу бездействието от страна на полицията, общинските управи, и военните да смажат дъновизма. Какво става всъщност по-конкретно. Вече споменахме за усилията на младата, високо образована наследница на големите пари от петролната индустрия във Влашко, Иларионова да се свърже с Дънов. Това най-после става след повече от година. Тя получава от него писмо изпратено на 9 април 1913 г. Дънов споделя симпатията си към нейния интерес към Духовното: „Вие живеете в един свят, който постоянно привлича вашите мисли, вашите чувства и вашите постъпки към своето същество...“ Запознават се, и тя участва в следващите срещи на веригата. През март на следващата година, присъстващите на събора на Веригата в Търново са толкова много, че някои от срещите се провеждат на така нареченото „Лозе“ частна братска градина от 5-6 декара в района на Картала. При закриването на събора сред множеството присъстващи е изпратен офицер, който уведомява Учителя, че властта му забранява да говори на открито. Можело само в салон на закрито. Няколко от водещите братя му показват, че не могат всички да се съберат в „Колибата“ на лозето, и той си отива. На следващата година участващите в събора напълно са оградени от войници.
към текста >>

64. I. Пробуждане на колективното съзнание или идеята за Цялото и неговите части - Георги Христов

ЧАСТ ПЪРВА ТЕОРИЯ I. Пробуждане на колективното съзнание или идеята за Цялото и неговите части Ще запитате:„Къде са ангелите?
ЧАСТ ПЪРВА ТЕОРИЯ I. Пробуждане на колективното съзнание или идеята за Цялото и неговите части Ще запитате:„Къде са ангелите? “ Някои от вас съставляват малкото пръстче на ангелите и когато някой ангел реши да употреби твоята воля, ти ставаш мек, нежен, и тогава те хваща страх, че си на пръста на ангела, а утре, щом те остави свободен, казваш си: „Слава Богу, свободен съм!“ Но след това може да те тури на другия си пръст. Апостол Павел казва, че сме удове на едно тяло, което е Христос1. През деня нашето тяло заема различни положения в Божествения Свят. Някой ден сме в ходилото на Божествения Човек, друг път сме в ръцете му. Не е нещастие да бъдеш в ходилото на Бога.
към текста >>

Сега сме излезли от колективното подсъзнание, а когато дойде да се развие нашата воля, влизаме в новата фаза на колективното съзнание - да съзнаваме, че всички хора, с които живеем, са удове един на друг и сме необходими един за друг.
Някой ден сме в ходилото на Божествения Човек, друг път сме в ръцете му. Не е нещастие да бъдеш в ходилото на Бога. Господ казва: „Днес ще походя малко с теб.“ На другия ден те туря на ръцете си и казва: „Днес с тебе ще помилвам някого.“ Може да станеш лекар, някой хирург, може да напишеш някое хубаво писмо, може да принесеш хиляди блага, но ако не си готов да заемеш положението на разни удове от Божественото тяло, не можеш да разбереш Божествения закон. Вашата история не знаете - не знаете откъде идвате, накъде отивате; нищо не знаете, за вас е скрито и миналото, и бъдещето; знаете само, че сте тук и чувствате Божественото слънце, а всичко останало е скрито за вас. Досега се намирахме в света на илюзиите - на промените и измененията. Сега сме излезли от колективното подсъзнание, а когато дойде да се развие нашата воля, влизаме в новата фаза на колективното съзнание - да съзнаваме, че всички хора, с които живеем, са удове един на друг и сме необходими един за друг. Ако твоят брат умре или загуби, ти ще носиш товара му; ако той стане учен или умен, ти ще се ползваш от неговите блага. И благата, и скърбите са общи. Човешкото съзнание - да се изразя на един строго научен език - минава през три степени: 1. степен есенциална2 2. степен субстанциална3 и 3.
към текста >>

Значи, човешкото съзнание минава от материалното към субстанциалното или става събуждане на колективното съзнание у човека.
Запитваме се ние кое е най-важно за нас, след като сме се изявили на земята? При сегашните условия хората считат, че най-важен е животът на земята, когато те са материално осигурени; и всички народи частно и общо се стремят към своето материално подобрение, осигуряване. И днес имаме т. нар. „икономическа борба“. Стремежът на народите към материалното състояние е едно течение. Значи, човешкото съзнание минава от материалното към субстанциалното или става събуждане на колективното съзнание у човека. Човечеството досега е живяло в колективното подсъзнание, както животните, а отсега цялото човечество минава в колективното съзнание, т.е. хората започват да съзнават, че те са нужни един за друг. Досега всеки човек е живял сам за себе си, всеки е търсел за себе си спасение. А сега в цялото човечество има един вътрешен импулс да се подобри общото състояние, тъй че не само за една обществена класа, а за всички обществени класи да се подобри положението. И то по един разумен начин, а не да мислим, че ние сами ще подобрим живота си.
към текста >>

Човечеството досега е живяло в колективното подсъзнание, както животните, а отсега цялото човечество минава в колективното съзнание, т.е.
При сегашните условия хората считат, че най-важен е животът на земята, когато те са материално осигурени; и всички народи частно и общо се стремят към своето материално подобрение, осигуряване. И днес имаме т. нар. „икономическа борба“. Стремежът на народите към материалното състояние е едно течение. Значи, човешкото съзнание минава от материалното към субстанциалното или става събуждане на колективното съзнание у човека. Човечеството досега е живяло в колективното подсъзнание, както животните, а отсега цялото човечество минава в колективното съзнание, т.е. хората започват да съзнават, че те са нужни един за друг. Досега всеки човек е живял сам за себе си, всеки е търсел за себе си спасение. А сега в цялото човечество има един вътрешен импулс да се подобри общото състояние, тъй че не само за една обществена класа, а за всички обществени класи да се подобри положението. И то по един разумен начин, а не да мислим, че ние сами ще подобрим живота си. Ако един унищожи другиго, какво спечелва от това?
към текста >>

Това са индивидуални идеи, това не е колективно съзнание, то не е още Божествен закон.
Любовта трябва да съществува в сърцата им и да се съзнаят като хора, че няма да лъжат брата си. Това ще ги застави да гледат на интересите на другите хора като на свои интереси и да не продават лоши стоки на брата си. Само така като гледаме на работите си, ние ще можем да се разберем. Ако се поставим на почвата на народностите - да се запитваме „ти българин ли си, ти англичанин ли си, ти французин ли си, ти германец ли си“, няма да се разберем. Ние казваме: „Българинът е лошо нещо“. Това са индивидуални идеи, това не е колективно съзнание, то не е още Божествен закон. В народите още не се проявява онзи Божествен принцип. В тези народи всеки си гледа своята икономия. Никой народ няма предимство пред другия, всеки си има своето място. Ако, например, вдигна ръката си и изправя един от пръстите си нагоре и този пръст помисли, че има първенство над другите, какво ще стане? Единият пръст показва само посоката на нещата, но само с него не може да се работи; работа става с всичките пръсти, всеки пръст си е на своето място на ръката.
към текста >>

И когато дойде при Него някое малко същество, на което формата се разрушила, Господ му дава друга форма и казва: „Продължи работата си, не бой се, върви напред“.
Знаем кой е този стар бог. Не се обиждайте. Този стар бог е докарал всички войни, всички насилия, всички нещастия. В Господа на Любовта, обаче, няма абсолютно никаква лъжа. Този Господ на Любовта гледа към всички хора, както и към най- малките същества, с еднаква Любов, с еднакво състрадание и е готов да помага на всички. И когато дойде при Него някое малко същество, на което формата се разрушила, Господ му дава друга форма и казва: „Продължи работата си, не бой се, върви напред“. И нашият живот, тъй както сега се слага, и той е предопределен от ред предшестващи причини. Ако използваме тези причини, може да подобрим този живот, може да се борим със злото в света, може да го победим. Това наричат индусите карма или грехопадение. Ние можем да се борим с грехопадението. Един човек, който може да пада, да прави грехове, той може да стане и да победи.
към текста >>

Защото у тях има събудено колективно съзнание.
Тази вълна, която иде в света и движи човечеството, не е механическа. Всички вие сте определени да вземете в нея участие, щете - не щете. И ние трябва да вземем участие съзнателно. В какво седи благородството на един народ? Защо англичаните са благородни? Защото у тях има събудено колективно съзнание. Макар да имат грешки, но те лесно ги поправят. Най-много окул- тисти има между тях. Всеки народ, в който се събужда туй колективно съзнание, съзнава до известна степен, че всичко трябва да се подчини на общата цел. Англичаните са разбрали това до известна степен. Това съзнание се заражда не само у англичаните, а навсякъде, по цялото земно кълбо.
към текста >>

Всеки народ, в който се събужда туй колективно съзнание, съзнава до известна степен, че всичко трябва да се подчини на общата цел.
В какво седи благородството на един народ? Защо англичаните са благородни? Защото у тях има събудено колективно съзнание. Макар да имат грешки, но те лесно ги поправят. Най-много окул- тисти има между тях. Всеки народ, в който се събужда туй колективно съзнание, съзнава до известна степен, че всичко трябва да се подчини на общата цел. Англичаните са разбрали това до известна степен. Това съзнание се заражда не само у англичаните, а навсякъде, по цялото земно кълбо. У всички бедни хора, у всички бедни вдовици, сирачета това съзнание е проникнало. Знаете ли в какво положение се намирате днес? В положението на онзи американски проповедник, който имал обичай всеки ден да свиква бедните деца у дома си и да ги нахранва.
към текста >>

Време е сега, когато всички ние трябва да живеем в това колективно съзнание на човечеството, да знаем, че смърт няма.
И всички владици, свещеници, майки, учители, съдии трябва да напишат този закон. Това трябва да бъде общият принцип - Любовта. И като се срещнем всички, да се познаем, че сме братя. Тогава ще имаме други знания, друга наука и тези прегради, които са днес между нас, ще изчезнат. И ще започне един нов живот, който ще внесе мир и радост: мир - вътре в умовете, радост - вътре в сърцата, и сила - в човешката воля. Време е сега, когато всички ние трябва да живеем в това колективно съзнание на човечеството, да знаем, че смърт няма. Човешката душа, човешкото съзнание не умира. Промяна на човешкото тяло става, формата се е променила, но това не е съществено. Човек променява много тела, много органи, но той, като душа, която се развива, като съзнание в Природата, не се губи. Това е един факт, в който няма никакво изключение. Проверете Истината и ще видите.
към текста >>

При туй развитие на колективното съзнание всеки човек е точно на мястото си.
Сега ще сведа своите заключения в следното: ни най-малко нямам за цел да ви налагам да вярвате, аз искам вие да опитате. Опити, опити трябват и нищо повече! Има един вътрешен опит. Както всяко растение трябва да намери своя почва, да намери всички подходящи условия за своето растене, така и всеки човек в света трябва да намери своите благоприятни условия, за да расте и да се развива. Никога не мислете, че условията, при които живеете, са неблагоприятни. Това са само вътрешни, субективни схващания. При туй развитие на колективното съзнание всеки човек е точно на мястото си. Но ние се заблуждаваме и казваме: „Защо не съм като този господин? “. Не гледайте тоя човек отвънка; той може да е богат, може да има много ястия, но той е нещастен, неговият вътрешен живот е развален, има порок на сърцето, стомахът му е развален. А онзи, бедният, няма такова изобилие, но е здрав, яде си сладко. Щастието на човека се обуславя от разположението на духа - да е доволен от това, което е приел в даден момент. И когато тези хора се съединяват, трябва да имат еднакви идеи.
към текста >>

Всяко наше движение, всяка наша мисъл, всяко наше чувстване трябва да бъде в съгласие с целокупния Божествен закон на всички същества, които са в колективното съзнание.
Когато вашият крак се движи в известна посока, за да извърши някое добро, разумно дело, с вас заедно ще участват и всички други разумни същества и сили. Едно движение е разумно, само когато е в хармония с движенията на всички разумни същества, а неразумно - когато ние сами вършим нещо, а другите не взимат участие. Когато ние извършим известна постъпка, тогава усещаме действието на този вътрешен закон. Когато всички същества са били в хармония с нас, усещаме вътрешна радост, а когато направим някоя глупост, усещаме тъга. Това показва, че тази наша постъпка е ненавременна; тя може да е правилна, но не е в съгласие с разумните сили. Всяко наше движение, всяка наша мисъл, всяко наше чувстване трябва да бъде в съгласие с целокупния Божествен закон на всички същества, които са в колективното съзнание. Според друг закон, в колективното съзнание хората колективно трябва взаимно да си помагат. Като срещнеш някого, някой свой брат например, не го критикувай в душата си, а се старай да намериш някоя добра черта в него и чрез Божествения дух да го подпомогнеш, защото твоето повдигане е и негово, както и неговото падане е и твое. Той ще падне в едно отношение, ти в друго. Аз мога да ви обясня този закон. От него произлизат много нещастия - когато един прави грешка в едно отношение, друг прави грешка в друго отношение.
към текста >>

Според друг закон, в колективното съзнание хората колективно трябва взаимно да си помагат.
Едно движение е разумно, само когато е в хармония с движенията на всички разумни същества, а неразумно - когато ние сами вършим нещо, а другите не взимат участие. Когато ние извършим известна постъпка, тогава усещаме действието на този вътрешен закон. Когато всички същества са били в хармония с нас, усещаме вътрешна радост, а когато направим някоя глупост, усещаме тъга. Това показва, че тази наша постъпка е ненавременна; тя може да е правилна, но не е в съгласие с разумните сили. Всяко наше движение, всяка наша мисъл, всяко наше чувстване трябва да бъде в съгласие с целокупния Божествен закон на всички същества, които са в колективното съзнание. Според друг закон, в колективното съзнание хората колективно трябва взаимно да си помагат. Като срещнеш някого, някой свой брат например, не го критикувай в душата си, а се старай да намериш някоя добра черта в него и чрез Божествения дух да го подпомогнеш, защото твоето повдигане е и негово, както и неговото падане е и твое. Той ще падне в едно отношение, ти в друго. Аз мога да ви обясня този закон. От него произлизат много нещастия - когато един прави грешка в едно отношение, друг прави грешка в друго отношение. Един като направи добро в едно отношение, друг ще направи добро в друго отношение.
към текста >>

65. 5. Синархия на практика - Георги Христов

Всеки народ, като физическо колективно тяло, живее в един кът на земята, но неговото астрално и духовно същество е в неразривна връзка с ония на другите народи.
Последната предполага коренна промяна на сегашните междудържавни и международни отношения. Съвременните политически и митнически граници, първите неестествени от национално гледище, вторите излишни, трябва да изчезнат. Човечеството е един по-висш социален организъм. Христовият принцип е: „Всички хора са братя“. Това значи, че не може да има различие или предпочитане в правата и задълженията на отделните народи помежду им. Всеки народ, като физическо колективно тяло, живее в един кът на земята, но неговото астрално и духовно същество е в неразривна връзка с ония на другите народи. Човечеството, следователно е един грамаден физически и духовен организъм, животът на който е подчинен на едни и същи закони. Благоденствието и радостите на един народ се отразяват на другите, както и злата участ и страданията са взаимни. Няма народ, който да не изпитва успеха или нещастието на другите народи. Всички са свързани в една жива верига и се движат в един магнетически кръг. От това именно произтича и нуждата от общочовешка организация, за да се постигне взаимнопомощта и благото на всички.
към текста >>

66. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

Както човешкото същество има свой Аз, така и самото човечество оформя един цялостен организъм*, който намира своя организиращ център в Аз-а на Космоса3.
Две хиляди години след Поврата на времената и почти век, след като антропософията прониза европейската култура, стремежът към себепознание не е угаснал, а се е превърнал в духовна наука. В тази статия ще си позволим, вдъхновени от легендата за търсещия Парсифал, с питаща душа да задаваме въпроси и да изваем от нашия аз очакващата форма на Светия Потир.1 И така, ето два въпроса, който ще образуват крайъгълния камък на тази статия: Как е организирана Бялата ложа от Учители на човечеството и каква е нейната дейност в наши дни? Каква е структурата на човешкия Аз? Това всъщност са все въпроси за азовостта, но съответно в макро-космичен и микрокосмичен аспект. Христос Исус и Неговата жертвена дейно от са самата същно от на Макрокосмичната азовост2, която по степенно и все повече става азовост на цялото човечество. Както човешкото същество има свой Аз, така и самото човечество оформя един цялостен организъм*, който намира своя организиращ център в Аз-а на Космоса3. Познаем ли структурата на човешкия Аз, ще придобием представа за същността и дейността на Бялата ложа. И обратно: изследваме ли работата на Христовите посланици - Учителите на човечеството, ще познаем в дълбочина и собствената си същност. Ако съзерцаваме структурата на човешкия Аз чрез методите на Духовната наука, можем да открием една двойна дванадесетичност*. Дванадесетте сетива, описани подробно от Рудолф Щайнер4, са връзката на човешкия Аз с външното, обективното и макрокосмичното5. От друга страна, самата интимна, вътрешна структура на Аз-а като микрокосмос е също дванадесетична.
към текста >>

Тези изключително напреднали човеци обитават Света на Провидението и пряко съзерцават Христовото същество11.
Според изнесените от Рудолф Щайнер данни8 ясно се разбира, че има Ложа от дванадесет Учители9, отдавна изминали пътя, по който човечеството тепърва ще минава. За тези Учители на човечеството се знае, че динамично седем от тях постоянно са въплътени във физическия план, а останалите пет са в Духовния свят. Те често се движат в света като обикновени хора, но са носители на възвишени добродетели и работят за една заветна цел -човечеството да може практически да реализира Мъдростта, струяща от Светия Дух в Името Христово. В тези писмени отговори на Рудолф Щайнер се споменават имената на Учителя Исус, Кутхуми, Мория, Иларион, Сен-Жармен (Християн Розенкройц). От друга страна, Рудолф Щайнер говори и за една още по-възвишена Ложа, съставена от дванадесет човешки същества със степен на развитие Бодхисатва10. Тези изключително напреднали човеци обитават Света на Провидението и пряко съзерцават Христовото същество11. За тях се знае, че са интензивно свързани с Духовния свят и едва частично - с физическия12. Те имат конкретна мисия към човечеството, свързана с все по-дълбокото познаване на Христовото същество13. В момента един от тях има специална мисия на Земята и трябва да стане първия Просветлен, първия Буда след Христос. Пет хиляди години, след като е поел тиарата на Мъдростта, тиарата на Светия Дух от Гаутама Буда, той ще направи решителната крачка от степента Бодхисатва към степента Буда, като прониже живота и културата на човечество с една могъща морална сила, произлизаща от Христовите Сила и Живот.14 Рудолф Щайнер говори конкретно за няколко Бодхисатви (или Бодхисатваси). Скитианус, Заратустра, Гаутама15 са работили върху човечеството с последователни мисии и са преминали от степен Бодхисатва в степен Буда.
към текста >>

Те имат конкретна мисия към човечеството, свързана с все по-дълбокото познаване на Христовото същество13.
Те често се движат в света като обикновени хора, но са носители на възвишени добродетели и работят за една заветна цел -човечеството да може практически да реализира Мъдростта, струяща от Светия Дух в Името Христово. В тези писмени отговори на Рудолф Щайнер се споменават имената на Учителя Исус, Кутхуми, Мория, Иларион, Сен-Жармен (Християн Розенкройц). От друга страна, Рудолф Щайнер говори и за една още по-възвишена Ложа, съставена от дванадесет човешки същества със степен на развитие Бодхисатва10. Тези изключително напреднали човеци обитават Света на Провидението и пряко съзерцават Христовото същество11. За тях се знае, че са интензивно свързани с Духовния свят и едва частично - с физическия12. Те имат конкретна мисия към човечеството, свързана с все по-дълбокото познаване на Христовото същество13. В момента един от тях има специална мисия на Земята и трябва да стане първия Просветлен, първия Буда след Христос. Пет хиляди години, след като е поел тиарата на Мъдростта, тиарата на Светия Дух от Гаутама Буда, той ще направи решителната крачка от степента Бодхисатва към степента Буда, като прониже живота и културата на човечество с една могъща морална сила, произлизаща от Христовите Сила и Живот.14 Рудолф Щайнер говори конкретно за няколко Бодхисатви (или Бодхисатваси). Скитианус, Заратустра, Гаутама15 са работили върху човечеството с последователни мисии и са преминали от степен Бодхисатва в степен Буда. Вече се каза, че в момента над човечеството работи Бодхисатвата, който пое мисията да бъде пратеник на Светия Дух на Земята след Гаутама. Неговата мисия започва приблизително шестотин години преди Обрата на времената.
към текста >>

Този единен духовен организъм е подобен по структура на човешкия Аз, защото тази Ложа е по същество самият принцип на азовостга на човечеството19.
Пет хиляди години, след като е поел тиарата на Мъдростта, тиарата на Светия Дух от Гаутама Буда, той ще направи решителната крачка от степента Бодхисатва към степента Буда, като прониже живота и културата на човечество с една могъща морална сила, произлизаща от Христовите Сила и Живот.14 Рудолф Щайнер говори конкретно за няколко Бодхисатви (или Бодхисатваси). Скитианус, Заратустра, Гаутама15 са работили върху човечеството с последователни мисии и са преминали от степен Бодхисатва в степен Буда. Вече се каза, че в момента над човечеството работи Бодхисатвата, който пое мисията да бъде пратеник на Светия Дух на Земята след Гаутама. Неговата мисия започва приблизително шестотин години преди Обрата на времената. В поредица лекции Рудолф Щайнер говори и за Бодхисатва Аполон, проявил се чрез Орфей, който има специална мисия за развитие на човешката душа чрез музика.16 Според Елизабет Фрееде17 и според архитектурната имагинация, вложена от Рудолф Щайнер в интериора на малкия купол на първия Гьотеанум, може да се твърди, че шест от Бодхисатвите се проявяват преди Мистерията на Голгота и шест - след нея.18 И така, можем да очертаем следната идея*: Бялата ложа от Учителите на човечеството е едно единство. Този единен духовен организъм е подобен по структура на човешкия Аз, защото тази Ложа е по същество самият принцип на азовостга на човечеството19. Така Цялото проектира своя модел фрактално в своите части, като оформя т.нар. златна (слънчева) пропорция. С други думи, принципът на макрокосмичната азовост, самият Аз на човечеството има подобна структура, както Аз-ът на човека. Ако човешкият Аз има двойна дванадесетичност в себе си, изразена в дванадесетте сетива и дванадесетте вътрешни душевни функции, то Аз-ът на човечеството има двойна дванадесетичност, изразена съответно в Ложата на дванадесетте Учители - Махатми и Ложата на дванадесетте Велики Учители - Бодхисатви. Аз-ът на човека има свой съкровен център, който има пряка връзка с Христовото същество.
към текста >>

Аз-ът на човека има свой съкровен център, който има пряка връзка с Христовото същество.
Този единен духовен организъм е подобен по структура на човешкия Аз, защото тази Ложа е по същество самият принцип на азовостга на човечеството19. Така Цялото проектира своя модел фрактално в своите части, като оформя т.нар. златна (слънчева) пропорция. С други думи, принципът на макрокосмичната азовост, самият Аз на човечеството има подобна структура, както Аз-ът на човека. Ако човешкият Аз има двойна дванадесетичност в себе си, изразена в дванадесетте сетива и дванадесетте вътрешни душевни функции, то Аз-ът на човечеството има двойна дванадесетичност, изразена съответно в Ложата на дванадесетте Учители - Махатми и Ложата на дванадесетте Велики Учители - Бодхисатви. Аз-ът на човека има свой съкровен център, който има пряка връзка с Христовото същество. Какъв е аналогът на този център в Аз-а на човечеството? Съкровеният център в Аз-а на човечеството е Натановата душа20, която е отделена и спасена от луциферичното изкушение по време на Лемурия. Тя е сродната душа на цялото човечество, сродната душа на първичния Адам. Прониквайки я, Христос извърши Своите жертвени дела в името на спасението и повдигането на човешката раса. Когато говорим за Ложата на Бодхисатвите, ние можем да я съзерцаваме като съкровена част от Аз-а на човечеството - един по-вътрешен организъм в Бялата ложа.
към текста >>

Но така Хела Визбергер пропуска факта, че тези Учители са от различно ниво на развитие и техните рангове не би трябвало да се уеднаквяват.24 Разглеждайки въпроса за същността на съществото Бодхисатва, може да се изпадне в друго специфично заблуждение, произлизащо от източната гледна точка, която не акцентира на развитието на човешкия Аз.
Ложата на Бодхисатвите е самата Душа на човечеството - живият зодиак, който обгражда и повдига човешката йерархия, зодиак, проникнат от Светия Дух21 и центриран около жертвеното дело на Христос чрез сродната душа на първичния Адам. Душата на Натановия Исус и дванадесетте Бодхисатви са едно цяло по същия начин, както центърът и периферията на кръга са неделими. Тук трябва да се спомене, че би било груба грешка да се уеднаквява Ложата на дванадесетте Учители - Махатми (Учителя Исус, Кутхуми, Мория, Иларион, Християн Розенкройц и т.н.)22 с Ложата на дванадесетте Бодхисатви (Скитианус, Заратустра, Гаутама, Аполон, Майтрея и т.н.).23 Ако се прави подобна грешка, то е все едно да се твърди, че дванадесетте сетива и дванадесетте вътрешни функции на Аз-а на човека са едно и също нещо, което е крайно неправилно. Може да се каже, че първоизточникът на подобна неправилна концепция се намира в интерпретацията на Хела Визбергер (Hella Wiesberger, GA 264), която приема, че Учителят Исус (Учителят Заратустра) е Бодхисатвата, който е завършил своята мисия и се е издигнал в Буда преди мисията на Гаутама Буда. По този начин тя слага знак за равенство между ранговете учители (Учител-Махатма, Бодхисатва и Буда) в смисъл, че те всички са Учители на Човечеството. Но така Хела Визбергер пропуска факта, че тези Учители са от различно ниво на развитие и техните рангове не би трябвало да се уеднаквяват.24 Разглеждайки въпроса за същността на съществото Бодхисатва, може да се изпадне в друго специфично заблуждение, произлизащо от източната гледна точка, която не акцентира на развитието на човешкия Аз. Така, базирайки се на интерпретации върху GA 110 (17.04.1909), се слага знак за равенство и еднаквост между съществото Бодхисатва и съществото Архангел. За да избегнем каквото и да е недоразумение в тази посока, трябва отново да цитираме думите на Рудолф Щайнер: „Бодхисатвата, това е човешко същество, силно свързано с Духовния свят и само частично живеещо във физическия свят."25 „Бодхисатва се нарича онзи човек, който в определена степен е възприел достатъчно в себе си [принципа]26 Будхи на Земята".27 Ето защо понятието Бодхисатва означава определен стадий в развитието на човека. Рудолф Щайнер уточнява: „Когато такова същество става Бодхисатва, Буда или Учител [-Махатма], то това означава, че вътрешното развитие е изключително високо, но все пак е такова, което може да се измине от всеки човек. Езотеричното обучение на човека е начало на това, което води към [степен на развитие] Буда,"28 Правилното разбиране на мисията на Бодхисатвите изисква изясняване на основните закономерности в проявите им сред Петата коренна раса. Според Езотеричната наука дванадесетте Велики Учители изпращат един свой представител, който става изявител на импулсите на Светия Дух.
към текста >>

Така, базирайки се на интерпретации върху GA 110 (17.04.1909), се слага знак за равенство и еднаквост между съществото Бодхисатва и съществото Архангел.
Душата на Натановия Исус и дванадесетте Бодхисатви са едно цяло по същия начин, както центърът и периферията на кръга са неделими. Тук трябва да се спомене, че би било груба грешка да се уеднаквява Ложата на дванадесетте Учители - Махатми (Учителя Исус, Кутхуми, Мория, Иларион, Християн Розенкройц и т.н.)22 с Ложата на дванадесетте Бодхисатви (Скитианус, Заратустра, Гаутама, Аполон, Майтрея и т.н.).23 Ако се прави подобна грешка, то е все едно да се твърди, че дванадесетте сетива и дванадесетте вътрешни функции на Аз-а на човека са едно и също нещо, което е крайно неправилно. Може да се каже, че първоизточникът на подобна неправилна концепция се намира в интерпретацията на Хела Визбергер (Hella Wiesberger, GA 264), която приема, че Учителят Исус (Учителят Заратустра) е Бодхисатвата, който е завършил своята мисия и се е издигнал в Буда преди мисията на Гаутама Буда. По този начин тя слага знак за равенство между ранговете учители (Учител-Махатма, Бодхисатва и Буда) в смисъл, че те всички са Учители на Човечеството. Но така Хела Визбергер пропуска факта, че тези Учители са от различно ниво на развитие и техните рангове не би трябвало да се уеднаквяват.24 Разглеждайки въпроса за същността на съществото Бодхисатва, може да се изпадне в друго специфично заблуждение, произлизащо от източната гледна точка, която не акцентира на развитието на човешкия Аз. Така, базирайки се на интерпретации върху GA 110 (17.04.1909), се слага знак за равенство и еднаквост между съществото Бодхисатва и съществото Архангел. За да избегнем каквото и да е недоразумение в тази посока, трябва отново да цитираме думите на Рудолф Щайнер: „Бодхисатвата, това е човешко същество, силно свързано с Духовния свят и само частично живеещо във физическия свят."25 „Бодхисатва се нарича онзи човек, който в определена степен е възприел достатъчно в себе си [принципа]26 Будхи на Земята".27 Ето защо понятието Бодхисатва означава определен стадий в развитието на човека. Рудолф Щайнер уточнява: „Когато такова същество става Бодхисатва, Буда или Учител [-Махатма], то това означава, че вътрешното развитие е изключително високо, но все пак е такова, което може да се измине от всеки човек. Езотеричното обучение на човека е начало на това, което води към [степен на развитие] Буда,"28 Правилното разбиране на мисията на Бодхисатвите изисква изясняване на основните закономерности в проявите им сред Петата коренна раса. Според Езотеричната наука дванадесетте Велики Учители изпращат един свой представител, който става изявител на импулсите на Светия Дух. Може да се каже, че той ръководи развитието на човечеството за период от приблизително 5000 години.29 През този период той се инкарнира по твърде особен начин приблизително на всеки 100 години.30 Процесът на въплъщение на Бодхисатвите може да се обясни по следния начин: тези човешки същества, поради своята възвишена и специална еволюция, имат необходимостта да бъдат в постоянна връзка с висшите духовни светове; поради тази причина те не могат да навлизат дълбоко във физическия свят и да се раждат както обикновените хора.
към текста >>

За да избегнем каквото и да е недоразумение в тази посока, трябва отново да цитираме думите на Рудолф Щайнер: „Бодхисатвата, това е човешко същество, силно свързано с Духовния свят и само частично живеещо във физическия свят."25 „Бодхисатва се нарича онзи човек, който в определена степен е възприел достатъчно в себе си [принципа]26 Будхи на Земята".27 Ето защо понятието Бодхисатва означава определен стадий в развитието на човека.
Тук трябва да се спомене, че би било груба грешка да се уеднаквява Ложата на дванадесетте Учители - Махатми (Учителя Исус, Кутхуми, Мория, Иларион, Християн Розенкройц и т.н.)22 с Ложата на дванадесетте Бодхисатви (Скитианус, Заратустра, Гаутама, Аполон, Майтрея и т.н.).23 Ако се прави подобна грешка, то е все едно да се твърди, че дванадесетте сетива и дванадесетте вътрешни функции на Аз-а на човека са едно и също нещо, което е крайно неправилно. Може да се каже, че първоизточникът на подобна неправилна концепция се намира в интерпретацията на Хела Визбергер (Hella Wiesberger, GA 264), която приема, че Учителят Исус (Учителят Заратустра) е Бодхисатвата, който е завършил своята мисия и се е издигнал в Буда преди мисията на Гаутама Буда. По този начин тя слага знак за равенство между ранговете учители (Учител-Махатма, Бодхисатва и Буда) в смисъл, че те всички са Учители на Човечеството. Но така Хела Визбергер пропуска факта, че тези Учители са от различно ниво на развитие и техните рангове не би трябвало да се уеднаквяват.24 Разглеждайки въпроса за същността на съществото Бодхисатва, може да се изпадне в друго специфично заблуждение, произлизащо от източната гледна точка, която не акцентира на развитието на човешкия Аз. Така, базирайки се на интерпретации върху GA 110 (17.04.1909), се слага знак за равенство и еднаквост между съществото Бодхисатва и съществото Архангел. За да избегнем каквото и да е недоразумение в тази посока, трябва отново да цитираме думите на Рудолф Щайнер: „Бодхисатвата, това е човешко същество, силно свързано с Духовния свят и само частично живеещо във физическия свят."25 „Бодхисатва се нарича онзи човек, който в определена степен е възприел достатъчно в себе си [принципа]26 Будхи на Земята".27 Ето защо понятието Бодхисатва означава определен стадий в развитието на човека. Рудолф Щайнер уточнява: „Когато такова същество става Бодхисатва, Буда или Учител [-Махатма], то това означава, че вътрешното развитие е изключително високо, но все пак е такова, което може да се измине от всеки човек. Езотеричното обучение на човека е начало на това, което води към [степен на развитие] Буда,"28 Правилното разбиране на мисията на Бодхисатвите изисква изясняване на основните закономерности в проявите им сред Петата коренна раса. Според Езотеричната наука дванадесетте Велики Учители изпращат един свой представител, който става изявител на импулсите на Светия Дух. Може да се каже, че той ръководи развитието на човечеството за период от приблизително 5000 години.29 През този период той се инкарнира по твърде особен начин приблизително на всеки 100 години.30 Процесът на въплъщение на Бодхисатвите може да се обясни по следния начин: тези човешки същества, поради своята възвишена и специална еволюция, имат необходимостта да бъдат в постоянна връзка с висшите духовни светове; поради тази причина те не могат да навлизат дълбоко във физическия свят и да се раждат както обикновените хора. За целта те използуват друга човешки същества и се вселяват (инкорпорират) в техните духовни структури.
към текста >>

Рудолф Щайнер уточнява: „Когато такова същество става Бодхисатва, Буда или Учител [-Махатма], то това означава, че вътрешното развитие е изключително високо, но все пак е такова, което може да се измине от всеки човек.
Може да се каже, че първоизточникът на подобна неправилна концепция се намира в интерпретацията на Хела Визбергер (Hella Wiesberger, GA 264), която приема, че Учителят Исус (Учителят Заратустра) е Бодхисатвата, който е завършил своята мисия и се е издигнал в Буда преди мисията на Гаутама Буда. По този начин тя слага знак за равенство между ранговете учители (Учител-Махатма, Бодхисатва и Буда) в смисъл, че те всички са Учители на Човечеството. Но така Хела Визбергер пропуска факта, че тези Учители са от различно ниво на развитие и техните рангове не би трябвало да се уеднаквяват.24 Разглеждайки въпроса за същността на съществото Бодхисатва, може да се изпадне в друго специфично заблуждение, произлизащо от източната гледна точка, която не акцентира на развитието на човешкия Аз. Така, базирайки се на интерпретации върху GA 110 (17.04.1909), се слага знак за равенство и еднаквост между съществото Бодхисатва и съществото Архангел. За да избегнем каквото и да е недоразумение в тази посока, трябва отново да цитираме думите на Рудолф Щайнер: „Бодхисатвата, това е човешко същество, силно свързано с Духовния свят и само частично живеещо във физическия свят."25 „Бодхисатва се нарича онзи човек, който в определена степен е възприел достатъчно в себе си [принципа]26 Будхи на Земята".27 Ето защо понятието Бодхисатва означава определен стадий в развитието на човека. Рудолф Щайнер уточнява: „Когато такова същество става Бодхисатва, Буда или Учител [-Махатма], то това означава, че вътрешното развитие е изключително високо, но все пак е такова, което може да се измине от всеки човек. Езотеричното обучение на човека е начало на това, което води към [степен на развитие] Буда,"28 Правилното разбиране на мисията на Бодхисатвите изисква изясняване на основните закономерности в проявите им сред Петата коренна раса. Според Езотеричната наука дванадесетте Велики Учители изпращат един свой представител, който става изявител на импулсите на Светия Дух. Може да се каже, че той ръководи развитието на човечеството за период от приблизително 5000 години.29 През този период той се инкарнира по твърде особен начин приблизително на всеки 100 години.30 Процесът на въплъщение на Бодхисатвите може да се обясни по следния начин: тези човешки същества, поради своята възвишена и специална еволюция, имат необходимостта да бъдат в постоянна връзка с висшите духовни светове; поради тази причина те не могат да навлизат дълбоко във физическия свят и да се раждат както обикновените хора. За целта те използуват друга човешки същества и се вселяват (инкорпорират) в техните духовни структури. Хората, които се явяват един вид носители на Бодхисатвите, са високо посветени човешки индивидуалности.
към текста >>

Настъпва коренна промяна (Рудолф Щайнер дава три важни знака, чрез които може да се различи съществото Бодхисатва): Бодхисатвата, проявил се чрез човека-носител, стои сякаш сам в света, несвързан с никаква верига учител-ученик, и словото му има изключителна морална сила, защото, благодарение на особената инкорпорация в човека-носител, успява да поддържа постоянна връзка както с духовното поле на Висшия Девакхан, така и с още по-висшия Свят на Провидението, откъдето извират великите принципи и добродетели на Христовото същество.
Според Езотеричната наука дванадесетте Велики Учители изпращат един свой представител, който става изявител на импулсите на Светия Дух. Може да се каже, че той ръководи развитието на човечеството за период от приблизително 5000 години.29 През този период той се инкарнира по твърде особен начин приблизително на всеки 100 години.30 Процесът на въплъщение на Бодхисатвите може да се обясни по следния начин: тези човешки същества, поради своята възвишена и специална еволюция, имат необходимостта да бъдат в постоянна връзка с висшите духовни светове; поради тази причина те не могат да навлизат дълбоко във физическия свят и да се раждат както обикновените хора. За целта те използуват друга човешки същества и се вселяват (инкорпорират) в техните духовни структури. Хората, които се явяват един вид носители на Бодхисатвите, са високо посветени човешки индивидуалности. Особена закономерност в живота на Бодхисатвите е, че те остават неизвестни за света до 30-годишната си възраст.31 Част от Аз-а на Бодхисатвата прониква в предварително подготвените телесни структури на даден човек-носител, когато той е на приблизително 33 години. Настъпва коренна промяна (Рудолф Щайнер дава три важни знака, чрез които може да се различи съществото Бодхисатва): Бодхисатвата, проявил се чрез човека-носител, стои сякаш сам в света, несвързан с никаква верига учител-ученик, и словото му има изключителна морална сила, защото, благодарение на особената инкорпорация в човека-носител, успява да поддържа постоянна връзка както с духовното поле на Висшия Девакхан, така и с още по-висшия Свят на Провидението, откъдето извират великите принципи и добродетели на Христовото същество. Този процес на обмен с човешките същества на физическо поле протича периодично до момента, когато Бодхисатвата отработи способността сам да изгражда човешко тяло и по този начин да се роди като човек. Това е и последният път, когато Бодхисатвата се въплъщава във физическо тяло.32 Процесът на завършване на необходимостта от физическо въплъщение е съпроводен и от фаза на завършване на конкретната му мисия към човечеството. Тогава се казва, че съответният Бодхисатва се е издигнал до степента на развитие Буда. Най-общо, мисията на един Бодхисатва е насочена да подпомогне изработването на специални качества, добродетели и сили в човечеството, които съответстват на самото естество на дадения Велик Учител-Бодхисатва. Само част от въплъщенията на Учителите-Бодхисатви имат историческа известност.
към текста >>

Обсъждането на въпроса за процеса на контакт между Христовото същество и дванадесетте Бодхисатви, за оформянето на тази най-висша Ложа в духовната история на Слънчевата система и по специално - в окултната история на Земята е тема на друга статия.35 Бодхисатвите могат да бъдат наречени Учители на Божествената Мъдрост - проводници на Виделината, която струи от Христовото същество.
Само част от въплъщенията на Учителите-Бодхисатви имат историческа известност. Когато един Бодхисатва завърши своята мисия, в последното си прераждане той преминава от степен Бодхисатва в степен Буда и предава водачеството на нов пратеник от Ложата на Светия Дух - Ложата на дванадесетте Бодхисатви". В това последно въплъщение учението на Бодхисатвата, станал Буда, обгръща цялото човечество. За това допринася и фактът, че Той е подготвил достатъчно ученици, които да възприемат извечната Христова Мъдрост, струяща от Него. Тук е мястото да припомним, че дванадесетте Велики Учители пряко съзерцават Христовия лик и са носители и изявители на Христовото Слово34 - те са най-близките Христови ученици, душите, които са направили първи най-дълбока и пълноценна връзка с Христовия Дух още в най-дълбока древност. Обсъждането на въпроса за процеса на контакт между Христовото същество и дванадесетте Бодхисатви, за оформянето на тази най-висша Ложа в духовната история на Слънчевата система и по специално - в окултната история на Земята е тема на друга статия.35 Бодхисатвите могат да бъдат наречени Учители на Божествената Мъдрост - проводници на Виделината, която струи от Христовото същество. Тяхната Божествена мисия е да донесат Христовата Мъдрост. Това става чрез тяхното учение, чрез което хората могат да познаят Христовото същество на нова, по-висока степен. Онова, което може да се каже за Будите, е, че те вече не са носители на дадено учение, а стават един вид извори на Христов Живот36 и разливат своята мисия в цялата Слънчева система. Една друга особеност при Бодхисатвите е, че те не винаги действат само чрез един човешки носител, но имат един основен. Така и други велики същества могат косвено да бъдат наречени Бодхисатви, но при тях не е налице пълният процес на изява, както при основния човек-носител.
към текста >>

Това става чрез тяхното учение, чрез което хората могат да познаят Христовото същество на нова, по-висока степен.
В това последно въплъщение учението на Бодхисатвата, станал Буда, обгръща цялото човечество. За това допринася и фактът, че Той е подготвил достатъчно ученици, които да възприемат извечната Христова Мъдрост, струяща от Него. Тук е мястото да припомним, че дванадесетте Велики Учители пряко съзерцават Христовия лик и са носители и изявители на Христовото Слово34 - те са най-близките Христови ученици, душите, които са направили първи най-дълбока и пълноценна връзка с Христовия Дух още в най-дълбока древност. Обсъждането на въпроса за процеса на контакт между Христовото същество и дванадесетте Бодхисатви, за оформянето на тази най-висша Ложа в духовната история на Слънчевата система и по специално - в окултната история на Земята е тема на друга статия.35 Бодхисатвите могат да бъдат наречени Учители на Божествената Мъдрост - проводници на Виделината, която струи от Христовото същество. Тяхната Божествена мисия е да донесат Христовата Мъдрост. Това става чрез тяхното учение, чрез което хората могат да познаят Христовото същество на нова, по-висока степен. Онова, което може да се каже за Будите, е, че те вече не са носители на дадено учение, а стават един вид извори на Христов Живот36 и разливат своята мисия в цялата Слънчева система. Една друга особеност при Бодхисатвите е, че те не винаги действат само чрез един човешки носител, но имат един основен. Така и други велики същества могат косвено да бъдат наречени Бодхисатви, но при тях не е налице пълният процес на изява, както при основния човек-носител. Например Рудолф Щайнер обяснява, че Хермес също в известен смисъл може да се нарече Бодхисатва.37 Нещо повече, дори по времето на една конкретна физическа изява, когато даденият Бодхисатва вече се е инкорпорирал в определена човешка индивидуалност, той може да инспирира и да ръководи и други достатъчно напреднали в посвещението си хора.38 Това е изява на духовното могъщество на Великите Учители на Мъдростта. Ако се концентрираме към настоящия етап от дейността на Ложата на Бодхисатвите, трябва да се каже, че след издигането на Бодхисатва Гаутама до степен Буда идва времето на един друг Бодхисатва да поеме мисията към човечеството.
към текста >>

Това по същество е третият краеъгълен въпрос в този труд и ние ще се опитаме да представим тук един съвсем конкретен негов отговор.
Рудолф Щайнер уточнява в книгата „Езотерично християнство" (GA 130) и по-специално в своята лекция от 4.11.1911: „Бодхисатва Майтрея, който в миналото, сто години преди Христа, беше въплътен като [инкорпориран в индивидуалността на] Йешуа бен Пандира, като един вестител, като един проповедник на Христа във физическо тяло, той, който оттогава насам се е прераждал почти всеки сто години, е въплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христа в етерна дреха, в Етерно тяло, както някога беше предвестник на [физическата изява на] Христос." Може да се каже, че изричайки тези думи, Рудолф Щайнер поставя неформално една практическа задача пред всеки истински ученик, тръгнал по пътеките на Духовната наука Антропософия. От решаването на тази кардинална задача пряко зависи правилното разбиране и реализиране на Етерното пришествие на Христос в душата на търсещия Истината. Това е така, защото Бодхисатва Майтрея, проявил себе си през първата половина на XX век, е имал специално отношение към разгърналата се Христова мисия в Астралния свят по същото време. За това отношение Рудолф Щайнер намеква с думите: „Той е въплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христос в етерна дреха." Всеки буден изследовател на езотеричното християнство би следвало да обърне специално внимание на тези пророчески думи на Рудолф Щайнер, ако наистина търси искрено и с цялата си душа познавателен път към Второто етерно пришествие на Христос. Щом като Бодхисатва Майтрея е подготвящият своята мисия „най-велик Учител, който се е явил, за да изясни на хората Христовото събитие в неговия пълен обхват" и щом като той „е въплътен също и сега", то за антропософа, търсещ озарението на Христовото етерно пришествие, е най-естествено да си зададе въпроса: Как мога да се докосна до учението на физически проявения в XX век Бодхисатва Майтрея, защото то ще даде жизнено необходимата ми гледна точка към съвременната изява на Христос? Това по същество е третият краеъгълен въпрос в този труд и ние ще се опитаме да представим тук един съвсем конкретен негов отговор. И така, поради ред окултни, етични и социални причини Рудолф Щайнер не е могъл директно да посочи индивидуалността, чрез която се е проявил Бодхисатва Майтрея. Но от друга страна, посредством многобройните ясновидски откровения, знаци и напътствия от окултната история на човечеството и някои, така да се каже, духовно-научни теореми, Рудолф Щайнер сякаш е щрихирал образа на Христовия пратеник, оставяйки на нас да довършим тази духовно-историческа картина и по този начин да направим първи стъпки в езотеричното християнство. Според нас чрез този метод по същество е дадена една нова Граалова задача, която се състои в търсенето и откриването на Словото на Бодхисатва Майтрея -посланика на Светия Дух в XX век. За да навлезем в дълбочината на това езотерично търсене, е необходимо да разгледаме изминатия дотук духовен път към тази заветна цел. Ето защо ние ще представим преглед на изложените до момента възможни отговори на вече споменатия нов Граалов въпрос на нашето време.
към текста >>

Според нас чрез този метод по същество е дадена една нова Граалова задача, която се състои в търсенето и откриването на Словото на Бодхисатва Майтрея -посланика на Светия Дух в XX век.
За това отношение Рудолф Щайнер намеква с думите: „Той е въплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христос в етерна дреха." Всеки буден изследовател на езотеричното християнство би следвало да обърне специално внимание на тези пророчески думи на Рудолф Щайнер, ако наистина търси искрено и с цялата си душа познавателен път към Второто етерно пришествие на Христос. Щом като Бодхисатва Майтрея е подготвящият своята мисия „най-велик Учител, който се е явил, за да изясни на хората Христовото събитие в неговия пълен обхват" и щом като той „е въплътен също и сега", то за антропософа, търсещ озарението на Христовото етерно пришествие, е най-естествено да си зададе въпроса: Как мога да се докосна до учението на физически проявения в XX век Бодхисатва Майтрея, защото то ще даде жизнено необходимата ми гледна точка към съвременната изява на Христос? Това по същество е третият краеъгълен въпрос в този труд и ние ще се опитаме да представим тук един съвсем конкретен негов отговор. И така, поради ред окултни, етични и социални причини Рудолф Щайнер не е могъл директно да посочи индивидуалността, чрез която се е проявил Бодхисатва Майтрея. Но от друга страна, посредством многобройните ясновидски откровения, знаци и напътствия от окултната история на човечеството и някои, така да се каже, духовно-научни теореми, Рудолф Щайнер сякаш е щрихирал образа на Христовия пратеник, оставяйки на нас да довършим тази духовно-историческа картина и по този начин да направим първи стъпки в езотеричното християнство. Според нас чрез този метод по същество е дадена една нова Граалова задача, която се състои в търсенето и откриването на Словото на Бодхисатва Майтрея -посланика на Светия Дух в XX век. За да навлезем в дълбочината на това езотерично търсене, е необходимо да разгледаме изминатия дотук духовен път към тази заветна цел. Ето защо ние ще представим преглед на изложените до момента възможни отговори на вече споменатия нов Граалов въпрос на нашето време. Преглед на вече изложени до момента хипотези по въпроса чрез коя исторически известна личност се е проявил в XX век Бодхисатва Майтрея.44 (1)Чрез изложения по-горе цитат от книгата „Езотерично християнство" става ясно, че Бодхисатва Майтрея е въплътен (по-точно - инкорпориран) в XX век и то по времето на Рудолф Щайнер. Той недвусмислено казва: „Бодхисатвата е въплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христос в етерна дреха." Когато един човек е проповедник в Името Христово, нещо повече - когато този проповедник работи за Второто етерно пришествие на Христовото същество, е невъзможно той да остане исторически неизвестен. Освен това, за новата изява на Великия Учител на човечеството, наследил Гаутама Буда, е имало отдавна известни пророчества.
към текста >>

Той недвусмислено казва: „Бодхисатвата е въплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христос в етерна дреха." Когато един човек е проповедник в Името Христово, нещо повече - когато този проповедник работи за Второто етерно пришествие на Христовото същество, е невъзможно той да остане исторически неизвестен.
Но от друга страна, посредством многобройните ясновидски откровения, знаци и напътствия от окултната история на човечеството и някои, така да се каже, духовно-научни теореми, Рудолф Щайнер сякаш е щрихирал образа на Христовия пратеник, оставяйки на нас да довършим тази духовно-историческа картина и по този начин да направим първи стъпки в езотеричното християнство. Според нас чрез този метод по същество е дадена една нова Граалова задача, която се състои в търсенето и откриването на Словото на Бодхисатва Майтрея -посланика на Светия Дух в XX век. За да навлезем в дълбочината на това езотерично търсене, е необходимо да разгледаме изминатия дотук духовен път към тази заветна цел. Ето защо ние ще представим преглед на изложените до момента възможни отговори на вече споменатия нов Граалов въпрос на нашето време. Преглед на вече изложени до момента хипотези по въпроса чрез коя исторически известна личност се е проявил в XX век Бодхисатва Майтрея.44 (1)Чрез изложения по-горе цитат от книгата „Езотерично християнство" става ясно, че Бодхисатва Майтрея е въплътен (по-точно - инкорпориран) в XX век и то по времето на Рудолф Щайнер. Той недвусмислено казва: „Бодхисатвата е въплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христос в етерна дреха." Когато един човек е проповедник в Името Христово, нещо повече - когато този проповедник работи за Второто етерно пришествие на Христовото същество, е невъзможно той да остане исторически неизвестен. Освен това, за новата изява на Великия Учител на човечеството, наследил Гаутама Буда, е имало отдавна известни пророчества. Може би това довежда и до първия, явно неуспешен, опит за откриването на физическата изява на Бодхисатвата на настоящето. Ани Безант и Ледбитер смятат, че Божественото същество Христос и човешкото същество Майтрея са едно и също нещо. Освен това те провъзгласяват, че новият Миров Учител (които според тях е едновременно Христос и Майтрея) се е проявил чрез индийския младеж Кришнамурти. Срещу това грубо недомислие работят разумните и светли сили в лицето например на Рудолф Щайнер и Духовния Учител, проявил се в България чрез Петър Дънов (Беинса Дуно).
към текста >>

Ани Безант и Ледбитер смятат, че Божественото същество Христос и човешкото същество Майтрея са едно и също нещо.
Ето защо ние ще представим преглед на изложените до момента възможни отговори на вече споменатия нов Граалов въпрос на нашето време. Преглед на вече изложени до момента хипотези по въпроса чрез коя исторически известна личност се е проявил в XX век Бодхисатва Майтрея.44 (1)Чрез изложения по-горе цитат от книгата „Езотерично християнство" става ясно, че Бодхисатва Майтрея е въплътен (по-точно - инкорпориран) в XX век и то по времето на Рудолф Щайнер. Той недвусмислено казва: „Бодхисатвата е въплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христос в етерна дреха." Когато един човек е проповедник в Името Христово, нещо повече - когато този проповедник работи за Второто етерно пришествие на Христовото същество, е невъзможно той да остане исторически неизвестен. Освен това, за новата изява на Великия Учител на човечеството, наследил Гаутама Буда, е имало отдавна известни пророчества. Може би това довежда и до първия, явно неуспешен, опит за откриването на физическата изява на Бодхисатвата на настоящето. Ани Безант и Ледбитер смятат, че Божественото същество Христос и човешкото същество Майтрея са едно и също нещо. Освен това те провъзгласяват, че новият Миров Учител (които според тях е едновременно Христос и Майтрея) се е проявил чрез индийския младеж Кришнамурти. Срещу това грубо недомислие работят разумните и светли сили в лицето например на Рудолф Щайнер и Духовния Учител, проявил се в България чрез Петър Дънов (Беинса Дуно). Ако Рудолф Щайнер ликвидира нечистите изкушаващи сили в редица свои лекции и по време на теософски конференции, то Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) изпраща чрез личен пратеник (Магдалена Попова) писмо до Кришнамурти45. Скоро след това последният публично се отказва от натрапената му задача да бъде „новия Миров Учител". По същество желанието на Ледбитер и Ани Безант да „изберат тяло" за идващия Миров Учител е насилие към Духовния свят.
към текста >>

По същество желанието на Ледбитер и Ани Безант да „изберат тяло" за идващия Миров Учител е насилие към Духовния свят.
Ани Безант и Ледбитер смятат, че Божественото същество Христос и човешкото същество Майтрея са едно и също нещо. Освен това те провъзгласяват, че новият Миров Учител (които според тях е едновременно Христос и Майтрея) се е проявил чрез индийския младеж Кришнамурти. Срещу това грубо недомислие работят разумните и светли сили в лицето например на Рудолф Щайнер и Духовния Учител, проявил се в България чрез Петър Дънов (Беинса Дуно). Ако Рудолф Щайнер ликвидира нечистите изкушаващи сили в редица свои лекции и по време на теософски конференции, то Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) изпраща чрез личен пратеник (Магдалена Попова) писмо до Кришнамурти45. Скоро след това последният публично се отказва от натрапената му задача да бъде „новия Миров Учител". По същество желанието на Ледбитер и Ани Безант да „изберат тяло" за идващия Миров Учител е насилие към Духовния свят. Бодхисатва Майтрея, ръководен от Христос, сам избира къде и чрез кого ще се прояви в XX век. Човеци, които говорят: „Бодхисатва Майтрея ще се прояви точно там и именно чрез този човек, защото ние го видяхме и избрахме", явно са изкушени от „ясновидска гордост" и не разбират принципите на Свободата и Окултната хигиена, работещи в съвременните условия. За да се намери Граала е необходимо Смирение! (2) В съвременната културна епоха човечеството прави реални стъпки към азовата си зрялост. След Голготските мистерии Христос промени завинаги методите на посвещение. Той трансформира йерархичното отношение Учител-ученик в братски отношения между приятели.
към текста >>

Поради тази причина и поради факта, че са попаднали под влиянието на източни окултисти, които явно не разбират дълбочината на Христовото същество, те стигат до такава степен на заблуждение, че влизат в цялостен конфликт както с класическите будистки предсказания за дейността на Бодхисатва Майтрея, така и с откровенията на антропософската наука по същата тема.
Този метод нарушава окултната хигиена на азовостта и превръща човека в лесна плячка за тъмни окултни сили. Попадайки в капана на медиумизма и окултната диктовка на псевдо-махатми, семейство Рьорих прави следващия неуспешен опит за познаване на Мировия Учител Майтрея. Елена Рьорих изразява идеята, че има трима Владици на Света: Буда, Христос и Майтрея, като Майтрея е Старшият, Първият и Последният сред тях, и освен това той е Цар на Царете и Учител на Учителите.46 Елена Рьорих обяснява, че Бодхисатва Майтрея отдавна е постигнал Озарението, станал е Буда и не му е необходимо физическо въплъщение, като естествено се проявява като Владика на Хималайска Шамбала47. Явно тук отново става въпрос за същия, описан по-горе, проблем, но в друг ракурс, който ще се опитаме да обясним чрез една аналогия: възможно е неподготвеният изследовател на светлината да се обърка и когато изследва за първи път призма, която разделя бялата светлина на цветни лъчи, да помисли, че призмата е по-старша, по-съществена и по-важна от самата светлина. В подобна ситуация са изпаднали създателите на Агни Йога: те прекомерно са хиперболизирали образа на Учителя Майтрея, като не могат да различат, че той е изключително чист и свят проводник на Христовите Сила и Живот. Поради тази причина и поради факта, че са попаднали под влиянието на източни окултисти, които явно не разбират дълбочината на Христовото същество, те стигат до такава степен на заблуждение, че влизат в цялостен конфликт както с класическите будистки предсказания за дейността на Бодхисатва Майтрея, така и с откровенията на антропософската наука по същата тема. Ако някой търси Граала, необходимо му е Различаване! (3) В края на земния път на Рудолф Щайнер, а и веднага след това, в антропософските среди започва интензивен изследователски процес, насочен към разкриване на загадката относно пророчеството за Бодхисатва Майтрея. От една страна, съвсем ясно се разбира, че без директното и конкретно познаване на Христовия пратеник в XX век съществува сериозна и реална опасност да не се познае в пълнота Етерното пришествие на Христос48. От друга страна, се натрупват сериозни данни за мисията на Бодхисатва Майтрея от самия факт, че започва изследване и синтезиране на трудовете на Рудолф Щайнер. Става ясно, че Рудолф Щайнер е бил под пряката инспирация на Бодхисатва Майтрея за известен период от време49. Освен това се разбира, че в разговора си с Фридрих Рителмайер (август 1921 г.) Рудолф Щайнер е намекнал, че онзи, който се прояви чрез Иешуа бен Пандира, сега отново се е родил в началото на столетието.
към текста >>

Авторът явно заклеймява по същество едно различно, но все пак идейно близко до антропософията духовно общество.
И в края на краищата, според изнесените материали в послеслова на книгата „Трагедията на Валентин Томберг", се разбира, че самият той съвсем конкретно и ясно отрича каквото и да е тъждествено отношение на Бодхисатва Майтрея спрямо неговата индивидуалност. И при най-страшните вътрешни битки с раздвоението и съмнението, търсачът на Светия Потир остава верен на целта си, а Граалът го защитава и от най-тъмните зверове! (5) Отново в книгата „Трагедията на Валентин Томберг" се анализира доста повърхностно една друга хипотеза относно проявата на Бодхисатвата в XX век чрез Михаил Иванов (1900-1986). Един от авторите на книгата, Кристиан Лазаридес, споменава, че има среди, които на свой ред виждат в лицето на Михаил Иванов, известен под името Омраам Микаел Айванхов, Бодхисатвата на XX век. Става въпрос явно за неофициалните спекулации на някои членове с не много последователно духовно-научно мислене, принадлежащи на френската организация „Универсално Бяло Братство". Кристиан Лазаридес без много доказателствен материал и сериозни основания направо споменава, че „окултни братства, имащи пред себе си задачата да се направи подмяна на импулса на Бодхисатвата, се стараят да я изпълнят, представяйки разни лица, при условие, че има някакви биографични съвпадения с достатъчно известните биографични данни относно настоящия носител на импулса"55. Авторът явно заклеймява по същество едно различно, но все пак идейно близко до антропософията духовно общество. За да разискваме по тази линия, трябва да отговорим на въпроса кой е Омраам Микаел Айванхов? Михаил Иванов е буден българин, роден през 1900 г. в днешна Македония, който има ранно изразени духовни интереси, включително и към антропософията. През 1917 г. се среща с Учителя Петър Дънов във Варна, който е известен още с духовното си име Беинса Дуно, и става негов последовател.
към текста >>

Нещо повече, един по-задълбочен прочит на неговите лекции веднага констатира, че по същество те представляват частна интерпретативна и творческа гледна точка към Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно).
До края на земния си път през 1986 г. той интензивно работи като лектор, придобива хиляди последователи, а езотерико-християнският метод Паневритмия, дадена от неговия Учител Беинса Дуно, се изпълнява в десетки страни.57 Навлизайки в конкретните детайли, веднага става ясно, че хората, които виждат в лицето на Михаил Иванов Бодхисатвата на XX век, а дори и коментаторите на тази теза, които приемат позицията, че Бодхисатвата трябва да се е родил по обикновен човешки начин в началото на века, отново правят груба грешка поради непознаване на духовните ориентири, дадени съвсем конкретно от Рудолф Щайнер. Те отново смесват неправилно и отъждествяват индивидуалността на човека-проводник и индивидуалността на човека-бодхисатва, но вече относно друга личност. Интересен е фактът, че и Валентин Томберг, и Михаил Иванов са родени все през 1900 г., което явно обърква доста хора, които не познават в дълбочина духовно-научните дадености на антропософията. Но в случая с Михаил Иванов е много по-съществен друг факт: през цялото време на своята дейност и на много места в своето слово той постоянно и многократно е изтъквал, че има свой духовен Учител и това е Учителя Петър Дънов. Нещо повече, един по-задълбочен прочит на неговите лекции веднага констатира, че по същество те представляват частна интерпретативна и творческа гледна точка към Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно). Много елементи и идеи са взети от Словото на Беинса Дуно, разработени са и са представени на един изключително ясен, достъпен и конкретен език (за разлика от езика на Учителя Петър Дънов, който се характеризира с неимоверна мистична дълбочина и многопластовост). А методологията, прилагана от Михаил Иванов, е буквално копие на някои от методите на Учителя Петър Дънов: посреща се изгрева, практикува се Паневритмия, братски обяди, пеене на духовни песни, интензивна работа чрез метода молитва, възпитаване на братска взаимопомощ и прочее. От всичко това може да се направи решителен извод, използвайки един друг знак за Бодхисатва Майтрея, даден от Рудолф Щайнер. След като се знае, че след коренната трансформация на съзнанието на човека-носител той ще се изяви духовно могъщо, но сякаш сам в света58, така да се каже, непроизлизащ от никаква верига учител-ученик, веднага се разбира, че Михаил Иванов не е Бодхисатвата на XX век, защото той има свой духовен Учител, който въобще не крие, а напротив - широко прогласява. И всеки, който задълбочено познава дейността на този духовен лидер, няма да направи грешката да твърди, че това е предсказаният от антропософията Бодхисатва.
към текста >>

[И благодарение на това в XX век] Бодхисатвата е имал възможност да изпълни своята мисия чрез него, без каквато и да е замяна в личността на Рудолф Щайнер или описаното по-горе внезапно превръщане на неговото същество.
Нас не ни интересува този въпрос, сега той не е толкова съществен и важен." Други, потопени в умишлено създаденото изпитание на многото различни хипотези за това кой е Бодхисатвата, изпадат във вцепенение и потъват в блатото на страха и съмнението. Трети са омаяни от някоя от вече споменатите фалшиви хипотези и цял живот сеят в душите на хората илюзии и заблуждения. А четвърти казват: „Мисията на Бодхисатвата е била напълно блокирана от лидерите на тогавашното Теософско общество [Ани Безант и Чарлс Ледбитер] и някой друг е трябвало да му помогне за нейното изпълнение. Не е място сега да се занимаваме със спекулациите за това чрез коя личност в друг случай [при условие, че няма противодействия от ложите на левия път] е можело да действа Бодхисатвата. В това време (1910-1913) Рудолф Щайнер е бил непосредствено инспириран от пребиваващия в духовните светове Бодхисатва. [И благодарение на това в XX век] Бодхисатвата е имал възможност да изпълни своята мисия чрез него, без каквато и да е замяна в личността на Рудолф Щайнер или описаното по-горе внезапно превръщане на неговото същество. Възможно да е имало временна астрална инкорпорация [а не описаната инкорпорация, пронизваща етерното тяло], при това - без заместване на личността, което е било възможно в резултат на придобитото от Рудолф Щайнер розенкройцерско посвещение..."63 Човек, четящ задълбочено тези интересни предположения и разсъждения, констатира и директно вижда как те влизат в конкретен и сериозен концептуален и логически сблъсък с редица изказвания по темата, изречени от Посветения Рудолф Щайнер. Ние ще посочим поне четири: (i) „Бодхисатва Мамрея, който в миналото, сто години преди Христа, беше въплътен като Йешуа бен Пандира, като един вестител, като един проповедник на Христа във физическо тяло..., той, който оттогава насам се е прераждал почти всеки сто години, е въплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христа в етерна дреха..."64; (ii) изказването на Рудолф Щайнер през август 1921 г. относно раждането на Бодхисатвата около началото на столетието; (iii) „Също в нашата епоха, сега в XX век, от този Бодхисатва, който някога ще стане Майтрея Буда, изхождат най-важните учения върху Христовото същество и върху Синовете на Огъня на индийците..."65; (iv) „Всеки Бодхисатва, който се издига до степента Буда, има свой приемник, свой последовател. Тази източна традиция е в пълно съответствие с окултните изследвания. А онзи Бодхисатва, който тогава искаше да се включи в подготовката на Христовото събитие, продължи да се инкарнира отново и отново.
към текста >>

относно раждането на Бодхисатвата около началото на столетието; (iii) „Също в нашата епоха, сега в XX век, от този Бодхисатва, който някога ще стане Майтрея Буда, изхождат най-важните учения върху Христовото същество и върху Синовете на Огъня на индийците..."65; (iv) „Всеки Бодхисатва, който се издига до степента Буда, има свой приемник, свой последовател.
Не е място сега да се занимаваме със спекулациите за това чрез коя личност в друг случай [при условие, че няма противодействия от ложите на левия път] е можело да действа Бодхисатвата. В това време (1910-1913) Рудолф Щайнер е бил непосредствено инспириран от пребиваващия в духовните светове Бодхисатва. [И благодарение на това в XX век] Бодхисатвата е имал възможност да изпълни своята мисия чрез него, без каквато и да е замяна в личността на Рудолф Щайнер или описаното по-горе внезапно превръщане на неговото същество. Възможно да е имало временна астрална инкорпорация [а не описаната инкорпорация, пронизваща етерното тяло], при това - без заместване на личността, което е било възможно в резултат на придобитото от Рудолф Щайнер розенкройцерско посвещение..."63 Човек, четящ задълбочено тези интересни предположения и разсъждения, констатира и директно вижда как те влизат в конкретен и сериозен концептуален и логически сблъсък с редица изказвания по темата, изречени от Посветения Рудолф Щайнер. Ние ще посочим поне четири: (i) „Бодхисатва Мамрея, който в миналото, сто години преди Христа, беше въплътен като Йешуа бен Пандира, като един вестител, като един проповедник на Христа във физическо тяло..., той, който оттогава насам се е прераждал почти всеки сто години, е въплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христа в етерна дреха..."64; (ii) изказването на Рудолф Щайнер през август 1921 г. относно раждането на Бодхисатвата около началото на столетието; (iii) „Също в нашата епоха, сега в XX век, от този Бодхисатва, който някога ще стане Майтрея Буда, изхождат най-важните учения върху Христовото същество и върху Синовете на Огъня на индийците..."65; (iv) „Всеки Бодхисатва, който се издига до степента Буда, има свой приемник, свой последовател. Тази източна традиция е в пълно съответствие с окултните изследвания. А онзи Бодхисатва, който тогава искаше да се включи в подготовката на Христовото събитие, продължи да се инкарнира отново и отново. Едно от тези прераждания се пада в XX век."66 Всеки, който допусне в съзнанието си този логически сблъсък, без да има опитност със Словото на Рудолф Щайнер и поне скромна и първоначална езотерична подготовка, лесно ще изпадне в опасно съмнение за духовните възможности на Рудолф Щайнер и истинността на антропософията. За да не изпаднем в такава ситуация, нека с безпристрастна и трезва мисъл разгледаме възможните варианти в съотношението между цитираните предположения на по-късни антропософски изследователи и изказванията на Рудолф Щайнер. Независимо колко са опасни някои от тези варианти, чрез самото им спокойно разглеждане ще отпаднат явно неверните и безмислените, и естествено ще остане онова, което е вярно и разумно.
към текста >>

Без каквото и да е желание за лична критика или нападки, стигаме до идеята, че до тази ситуация се стига, защото по същество може би се изповядва невъзможност да се изпълни Грааловата задача, неформално поставена от Рудолф Щайнер, поради някакви сериозни причини.
Едновременно с това, независимо от атаките на тъмните сили, самият Рудолф Щайнер (под инспирационното въздействие на този Бодхисатва и поради личната си езотерична мощ) също изнася истината за Новото проявление на Христовия Дух. По този начин се осигуряват два фронта за Благата вест на нашето съвремие. Според авторите на тази разработка, твърденията, че Посветеният Рудолф Щайнер говори противоречиво, скрито тщеславно или явно невярно, са безусловно неистинни и категорично безсмислени и всеки, който има естествен и пълноценен контакт с антропософията и подхожда с осветени от Христовия идеал чиста мисъл и разумно сърце, ще достигне до същата констатация. Така стигаме до извода, че само четвъртият от формулираните варианти има разумни основания. Но тогава остава въпросът поради какви причини се стига до ситуацията да се изтъкват цитираните противоречиви разсъждения и предположения от някои по-късни антропософски изследователи. Без каквото и да е желание за лична критика или нападки, стигаме до идеята, че до тази ситуация се стига, защото по същество може би се изповядва невъзможност да се изпълни Грааловата задача, неформално поставена от Рудолф Щайнер, поради някакви сериозни причини. Най-вероятно (тъй като многогодишните усилия на антропософски лидери не са довели до намирането на някакви конкретни данни и резултати) се предполага, че Бодхисатвата не се е инкорпорирал и проявил исторически като проповедник на Етерното пришествие в XX век, а е останал, така да се каже, в Духовния свят. Оттам той е въздействал на Рудолф Щайнер и е изпълнил мисията си само чрез него, защото тъмните сили в началото на XX век и техните машинации били твърде силни. С други думи, неявно се признава, че Грааловото търсене на предсказаната от Рудолф Щайнер втора мощна проповед в името на Етерното пришествие, произлизаща от физически проявения Бодхисатва на XX век, е повече невъзможно или вече нежелано. Така, дори с цената на явно логическо противоречие и съмнение в духовно-научната последователност на Рудолф Щайнер, се прави последен трагичен опит да се създаде концептуална цялост на антропософията. Сякаш се признава: „Ние не можахме да решим поставената задача от нашия Учител.
към текста >>

Рудолф Щайнер казва: „Сега, в XX век, от този Бодхисатва... изхождат най-важните учения върху Христовото същество и върху Синовете на Огъня... Бодхисатва Майтрея... е въплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христа в етерна дреха."76 И сякаш за да се изпълни казаното от Рудолф Щайнер, че „ще дойде някога времето..., когато ще бъде произнесено името на този Бодхисатва, който ще се издигне до Майтрея Буда"77, т.е.
в национална кампания на БНТ Учителя Петър Дънов беше представен като един от 10-те най-велики българи. Естествено една такава могъща дейност на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) създава десетки хиляди последователи по цяла България и по-късно - десетки духовни центрове по цял свят. С други думи, нека направим извод от всичко казано дотук. По времето на Рудолф Щайнер и две десетилетия след неговото заминаване в една източноевропейска славянска страна се проява могъщо социално езотерико-християнско учение, създадено от един пророк, лечител, музиканти най-вече Учител в Христовите Сила и Живот - Учителя Петър Дънов. На практика в първата половина на XX век на територията на Европа действат само две истински езотерико-християнски духовни течения: антропософията, създадена от Рудолф Щайнер, и Учението на Всемирното Бяло Братство, дадено от Учителя Петър Дънов. Рудолф Щайнер казва: „Сега, в XX век, от този Бодхисатва... изхождат най-важните учения върху Христовото същество и върху Синовете на Огъня... Бодхисатва Майтрея... е въплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христа в етерна дреха."76 И сякаш за да се изпълни казаното от Рудолф Щайнер, че „ще дойде някога времето..., когато ще бъде произнесено името на този Бодхисатва, който ще се издигне до Майтрея Буда"77, т.е. почти сто години след изследваните събития, ние можем да изразим основната теза на нашата разработка. Теза: Конкретният извод е, че когато Рудолф Щайнер е говорил за проявлението на Бодхисатва Майтрея в XX век, явно е имал предвид духовния лидер, работил в България, известен с духовното име Беинса Дуно, наричан от своите последователи Учителя и проявил се чрез високо издигнатата индивидуалност Петър Дънов. Ако наистина сме достигнали логически и разсъдъчно до тази нова теза за конкретното историческо проявление на Бодхисатва Майтрея в XX век по сравнително косвени и опосредствени пътища, нека сега се опитаме съвсем накратко да проверим дали основните духовно-научни тези, дадени от Рудолф Щайнер като един вид базови теореми, съответстват адекватно на Словото на Учителя Петър Дънов и на някои от известните събития и факти от неговия живот. 1. Какво е отношението на Учителя Петър Дънов към Христос? За да се отговори на този въпрос в неговата цялост, ще е необходимо да се цитират и преразкажат хиляди беседи и лекции, защото Учителя Петър Дънов е говорил преди всичко за Божествената Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел, извиращи от Христовото същество.
към текста >>

За да се отговори на този въпрос в неговата цялост, ще е необходимо да се цитират и преразкажат хиляди беседи и лекции, защото Учителя Петър Дънов е говорил преди всичко за Божествената Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел, извиращи от Христовото същество.
Рудолф Щайнер казва: „Сега, в XX век, от този Бодхисатва... изхождат най-важните учения върху Христовото същество и върху Синовете на Огъня... Бодхисатва Майтрея... е въплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христа в етерна дреха."76 И сякаш за да се изпълни казаното от Рудолф Щайнер, че „ще дойде някога времето..., когато ще бъде произнесено името на този Бодхисатва, който ще се издигне до Майтрея Буда"77, т.е. почти сто години след изследваните събития, ние можем да изразим основната теза на нашата разработка. Теза: Конкретният извод е, че когато Рудолф Щайнер е говорил за проявлението на Бодхисатва Майтрея в XX век, явно е имал предвид духовния лидер, работил в България, известен с духовното име Беинса Дуно, наричан от своите последователи Учителя и проявил се чрез високо издигнатата индивидуалност Петър Дънов. Ако наистина сме достигнали логически и разсъдъчно до тази нова теза за конкретното историческо проявление на Бодхисатва Майтрея в XX век по сравнително косвени и опосредствени пътища, нека сега се опитаме съвсем накратко да проверим дали основните духовно-научни тези, дадени от Рудолф Щайнер като един вид базови теореми, съответстват адекватно на Словото на Учителя Петър Дънов и на някои от известните събития и факти от неговия живот. 1. Какво е отношението на Учителя Петър Дънов към Христос? За да се отговори на този въпрос в неговата цялост, ще е необходимо да се цитират и преразкажат хиляди беседи и лекции, защото Учителя Петър Дънов е говорил преди всичко за Божествената Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел, извиращи от Христовото същество. Едно мащабно цитиране не е възможно в рамките на този труд, но въпреки това ние ще приведем няколко откъса от Словото с цел едно встъпление към някои основни идеи на Източния клон на езотеричното християнство, разгърнало се чрез дейността на Учителя Беинса Дуно: Що е Христос? - Христос е колективен Дух. Той е сбор от всички Синове Божии, чиито души и сърца бликат от Любов и Живот. Всички Синове Божии, съединени в едно, всички разумни души, които живеят в Божествено единение - това е Христос. В този смисъл той е Глава на Великото Всемирно Братство.
към текста >>

Според степента на знание и развитие и според службата, която изпълняват, тези Същества са наредени в една йерархична стълба...: Серафими, Херувими, Престоли, Господства, Сили, Власти, Началства, Архангели, Ангели и напредналите човешки души... Всички вкупом представят Великия космичен човек.78 Христос... е едно Божествено космично същество.
- Христос е колективен Дух. Той е сбор от всички Синове Божии, чиито души и сърца бликат от Любов и Живот. Всички Синове Божии, съединени в едно, всички разумни души, които живеят в Божествено единение - това е Христос. В този смисъл той е Глава на Великото Всемирно Братство. ...И когато ние говорим за Великото Всемирно Братство, подразбираме онази йерархия от Разумни същества, които са завършили своята еволюция милиони и милиарди години преди хората и сега направляват целия Космос. Според степента на знание и развитие и според службата, която изпълняват, тези Същества са наредени в една йерархична стълба...: Серафими, Херувими, Престоли, Господства, Сили, Власти, Началства, Архангели, Ангели и напредналите човешки души... Всички вкупом представят Великия космичен човек.78 Христос... е едно Божествено космично същество. Божествено същество, което иде от Централното слънце на Вселената, около което нашето Слънце се върти и за двадесет милиона години извършва един кръг79. От това Вселенско слънце иде Христос. Христос е най-великото Същество.80 Няма и в Космоса вън, и в мистичните дълбочини на душата вътре по-пълно изявление на Любовта от онова, което ние олицетворяваме в Христа. ...Днес хората делят Христа на „истеричен", „космичен", „мистичен" и т.н. Ала Христос сам по Себе Си е един и неделим.
към текста >>

Божествено същество, което иде от Централното слънце на Вселената, около което нашето Слънце се върти и за двадесет милиона години извършва един кръг79.
Той е сбор от всички Синове Божии, чиито души и сърца бликат от Любов и Живот. Всички Синове Божии, съединени в едно, всички разумни души, които живеят в Божествено единение - това е Христос. В този смисъл той е Глава на Великото Всемирно Братство. ...И когато ние говорим за Великото Всемирно Братство, подразбираме онази йерархия от Разумни същества, които са завършили своята еволюция милиони и милиарди години преди хората и сега направляват целия Космос. Според степента на знание и развитие и според службата, която изпълняват, тези Същества са наредени в една йерархична стълба...: Серафими, Херувими, Престоли, Господства, Сили, Власти, Началства, Архангели, Ангели и напредналите човешки души... Всички вкупом представят Великия космичен човек.78 Христос... е едно Божествено космично същество. Божествено същество, което иде от Централното слънце на Вселената, около което нашето Слънце се върти и за двадесет милиона години извършва един кръг79. От това Вселенско слънце иде Христос. Христос е най-великото Същество.80 Няма и в Космоса вън, и в мистичните дълбочини на душата вътре по-пълно изявление на Любовта от онова, което ние олицетворяваме в Христа. ...Днес хората делят Христа на „истеричен", „космичен", „мистичен" и т.н. Ала Христос сам по Себе Си е един и неделим. Има само един Христос - Живият Христос, който е изявление на Бога, изявление на Любовта.
към текста >>

Христос е най-великото Същество.80 Няма и в Космоса вън, и в мистичните дълбочини на душата вътре по-пълно изявление на Любовта от онова, което ние олицетворяваме в Христа.
В този смисъл той е Глава на Великото Всемирно Братство. ...И когато ние говорим за Великото Всемирно Братство, подразбираме онази йерархия от Разумни същества, които са завършили своята еволюция милиони и милиарди години преди хората и сега направляват целия Космос. Според степента на знание и развитие и според службата, която изпълняват, тези Същества са наредени в една йерархична стълба...: Серафими, Херувими, Престоли, Господства, Сили, Власти, Началства, Архангели, Ангели и напредналите човешки души... Всички вкупом представят Великия космичен човек.78 Христос... е едно Божествено космично същество. Божествено същество, което иде от Централното слънце на Вселената, около което нашето Слънце се върти и за двадесет милиона години извършва един кръг79. От това Вселенско слънце иде Христос. Христос е най-великото Същество.80 Няма и в Космоса вън, и в мистичните дълбочини на душата вътре по-пълно изявление на Любовта от онова, което ние олицетворяваме в Христа. ...Днес хората делят Христа на „истеричен", „космичен", „мистичен" и т.н. Ала Христос сам по Себе Си е един и неделим. Има само един Христос - Живият Христос, който е изявление на Бога, изявление на Любовта. Христос - това е Бог, който се разкрива на света. ...И когато аз говоря за Христа, считам Го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта.81 2.
към текста >>

Бодхисатвата пряко съзерцава Христовото същество и е един свят извор, от който изтичат Христовите Сила и Живот.
" Ще ви кажа: Христос не съм. Но Христос е в мен. Ако бях Христос, за когото ме мислите, щях да управлявам целия свят; щом не съм такъв човек, не съм и Христос. Христос не е на физическия свят.90 Ако приемем новата теза за проявлението на Бодхисатвата на XX век и разгледаме обстойно току-що цитираните думи, ще констатираме точността на казаното от Рудолф Щайнер, че Бодхисатва Майтрея няма да проповядва второ физическо проявление на Христос. Освен това, пратеникът на Ложата на Бодхисатвите няма да се самоизтьква за отново дошлия Христос и никой не бива да го отъждествява с едно ново физическо проявление на Христос. Бодхисатвата пряко съзерцава Христовото същество и е един свят извор, от който изтичат Христовите Сила и Живот. От друга страна, човек, който е добре запознат с антропософските идеи, веднага забелязва троичното отношение в горния цитат за Мойсеевото, Христовото и учението на Беинса Дуно, което може да се интерпретира като конкретно изказване на Посланика на Светия Дух на Земята. 6. Има ли данни за конкретно отношение на Рудолф Щайнер към дейността на Петър Дънов и съответно какво е отношението на Учителя Беинса Дуно към Рудолф Щайнер? От конкретни изказвания на Рудолф Щайнер знаем, че е имало духовна връзка между него и Бодхисатвата на XX век. В някои мемоари на най-близки последователи на Учителя Беинса Дуно присъстват и някои допълнителни подробности. Интересен е фактът как Боян Боев намира учението на Беинса Дуно.
към текста >>

От друга страна, друг ключов момент, който трябва да се спомене, е фактът, че Учителя Петър Дънов заявява конкретно, че неговото Учение ще е насочено към новия импулс, идващ от Божествения свят и Христовото същество, проявяващо се в момента чрез мощния импулс на Любовта като принцип.
Въпреки сравнително малкия брой последователи и ограничената в географско и културно отношение територия на действие, той успява да подготви, както знаем, физическото проявление на Христос Исус. Знае се както от Рудолф Щайнер, така и от историческите изследователи, че есеите водят ограничен и почти аскетичен начин на живот, който, макар да е организиран в общини, е откъснат от гръко-римската култура от онова време. Аналогично и при Учителя Беинса Дуно е налице подобно проявление, но вече с общност от около четиридесет хиляди души, действаща основно на територията на България. Поради условията на новото време тя вече не е така аскетично откъснато от съвременната цивилизация в Европа. Заедно с това трябва да се изтъкне, че към края на XX век Словото и методологията на Учителя Беинса Дуно естествено се разгръща в цял свят. От друга страна, друг ключов момент, който трябва да се спомене, е фактът, че Учителя Петър Дънов заявява конкретно, че неговото Учение ще е насочено към новия импулс, идващ от Божествения свят и Христовото същество, проявяващо се в момента чрез мощния импулс на Любовта като принцип. Учителя Беинса Дуно директно казва, че времето е толкова интензивно, поради което той няма условия да повтаря вече изразени от Учителите на човечеството знания и концепции, а ще изрази онова Учение, което никой досега не е изразявал. На учениците е поставена задачата да проучат самостоятелно и в колектив цялата духовна и езотерична традиция на човечеството, като имат следните опорни точки: (i) новото Божествено учение, основано на Пентаграма, с принципите Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел; (ii) пътят на Бялото Братство (Бялата Ложа) през вековете и културните епохи и (iii) най-вече - дейността на Христовия Дух, движещ цялата мирова еволюция. Това проучване е жизнено необходимо, защото само тогава, когато ученикът познава езика, методологията и целите на езотеричните школи, които по един или друг начин произлизат от Христовия импулс, само тогава ще разбира кое е новото и същественото в словата на Учителя, който е пратеник на Божествения свят. Още в първите години на братския живот около духовния център Изгрев Учителя Беинса Дуно насочва своите последователи да изследват стойностни и истинни учения. Той напомня, че съвременният езотеричен ученик, произлизащ от европейските народи, не трябва да прилага индийски упражнения и практики, без да бъдат трансформирани и пригодени за съвременната еволюционна вълна.
към текста >>

И това е по същество един пряк контакт и пришествие на Христовия Дух в азовото пространство на ученика.
Ако методът, използван от Рудолф Щайнер, може да се нарече описателно-съпреживяващ и цели да импрегнира Михаеличните живи идеи в мисловния микрокосмос на духовния изследовател, то методът, който използва Учителя Беинса Дуно в своето Слово, може да се нарече метод на синтез на най-широк спектър от преживявания в единната тъкан на Христос-съзнанието. Това не е случайно избран метод. Той има за цел да съчетае всички опитности - от най-малките, изявени в ежедневието, до най-грандиозните и преобразяващи завинаги преживявания, до които може да се докосне духовно устременият човек. Учителя Беинса Дуно се изявява в своето Слово като любяща майка, която учи своето дете-ученик чрез метода на съзнателното подреждане на мозайка или пъзел - голям брой разноцветни и с различна форма парченца трябва да се съчетаят в единна и цялостна картина. Когато се постигне целта и например една беседа (обикновено посветена на неимоверната дълбочина на някой евангелски стих, нагледно демонстриран от Учителя Петър Дънов) съзнателно се подложи на подробен анализ и езотеричен синтез, самата работа по подреждането, осъзнаването, размишлението, медитативното съзерцаване и вдълбочаването в Словото има необикновен, катарзисно пречистващ, трансформиращ ефект върху вътрешните духовни структури на изследователя. И това е по същество един пряк контакт и пришествие на Христовия Дух в азовото пространство на ученика. На практика всяка беседа или лекция на Учителя Беинса Дуно не е само едно понятийно-разсъдъчно предизвикателство, а преди всичко е един морален лъч от Христова Виделина, насочен към езотерико-ученическата съзнаваща душа - една микровселена на Второто етерно пришествие на Христос в човешката душа, вселена, в която може да се навлезе само ако се подходи със свещено отношение и сериозна езотерична подготовка в Михаеличната наука на съвремието. И точно тук се разгръща дълбоката вътрешна връзка между двете истински школи на езотеричното християнство, изявили се в XX век: ако човек има сериозна антропософска подготовка, той много по-цялостно и в дълбочина навлиза в преобразяващата в Христов смисъл същност на Словото на Учителя Беинса Дуно. От друга страна, ако духовният ученик дълго време е практикувал и разгръщал Христовите добродетели с помощта на Словото на Учителя Беинса Дуно, той много по-естествено и интензивно възприема, преживява и прилага идеите на разгърнатата от Великия Посветен Рудолф Щайнер антропософия. Ако в Западната езотерична школа могат да се намерят фундаменталните Михаелични елементи на езотеризма, то в Източната школа на езотеричното християнство могат да се съзерцават сложните съединения и живи тъкани, оформени от тези елементи, съчетани в един евангелски контекст. По този начин се преодолява и побеждава ариманичната акция срещу развитието на Михаелизма в европейските културни условия, като се създава, както Учителя Беинса Дуно изтъква, една Божествена наука, която има два свои главни дяла - езотерико-познавателен и морално-практически.
към текста >>

Според нас обаче тя е ключ и към откриването на Словото на Бодхисатвата на XX век, което ни ориентира към настоящата дейност на Христовото същество.
Свещената връзка между двата импулса на съвременното езотерично християнство - Западен и Източен, огненият синтез между истинното Розенкройцерство на съвремието и Словото на Бодхисатва Майтрея е един от свещените идеали, движещ всеки искрен търсач в пътя, сочен от сияещия поглед на Архангел Михаел. 7. Има ли някакви други съществени знаци, идеи или изводи по темата, които допълнително могат да ориентират духовно-научния изследовател? Ще се опитаме съвсем накратко да загатнем някои допълнителни изводи и идеи, които осветляват темата. 7.1. Рудолф Щайнер недвусмислено е изразил идеята, че Бодхисатва Майтрея носи, подготвя и изявява най-дълбокото разбиране на всички необходими понятия и детайли около Мистерията на Голгота. Освен това в същата лекция, където Рудолф Щайнер обявява едни от най-важните детайли около мисията на Бодхисатва Майтрея (Лайпциг, 4.11.1911), се загатва и един важен ключ, един вид словесна парола: „Христовият импулс е Сила и Живот..." Чрез нея се посочва съкровения център на езотеричното християнство, който се съзерцава от дванадесетте Бодхисатви. Според нас обаче тя е ключ и към откриването на Словото на Бодхисатвата на XX век, което ни ориентира към настоящата дейност на Христовото същество. За всеки последовател на Учението на Учителя Петър Дънов тази идея е изключително позната. Дори за всеки изследовател на културологичните процеси в България изразът Сила и Живот е синоним на основите на Учението и езотеричното разбиране на евангелските текстове. Този културен феномен има историческо основание: когато попитали Учителя Петър Дънов откъде да започнат да изучават неговото Учение, той насочил своите последователи към публикуваните беседи в шест тома, озаглавени Сила и Живот (1914-1924).98 Именно в тях от езотерико-християнска гледна точка са разгледани в най-големи детайли почти всички стихове от Евангелията. Според нас Рудолф Щайнер, изразявайки съкровената идея за Христос в лекциите, които най-дълбоко ориентират за мисията на Бодхисатвата в настоящето, всъщност е дал и един от главните методи, чрез който той може да бъде разпознат: Бодхисатвата съзерцава и черпи вдъхновение за своето Слово от Христовите Сила и Живот. Ето защо и Словото на Бодхисатвата ще води душите към Христовите Сила и Живот - Словото на Бодхисатвата ще носи името Сила и Живот.
към текста >>

Изключително усилените материалистични уклони на човечеството довеждат до ново разпятие на Христовото същество.
Този културен феномен има историческо основание: когато попитали Учителя Петър Дънов откъде да започнат да изучават неговото Учение, той насочил своите последователи към публикуваните беседи в шест тома, озаглавени Сила и Живот (1914-1924).98 Именно в тях от езотерико-християнска гледна точка са разгледани в най-големи детайли почти всички стихове от Евангелията. Според нас Рудолф Щайнер, изразявайки съкровената идея за Христос в лекциите, които най-дълбоко ориентират за мисията на Бодхисатвата в настоящето, всъщност е дал и един от главните методи, чрез който той може да бъде разпознат: Бодхисатвата съзерцава и черпи вдъхновение за своето Слово от Христовите Сила и Живот. Ето защо и Словото на Бодхисатвата ще води душите към Христовите Сила и Живот - Словото на Бодхисатвата ще носи името Сила и Живот. И наистина има един Учител в XX век, който е нарекъл своето Слово с думите Сила и Живот. 7.2. Духовната наука е дала достатъчно данни за това, че в края на XIX век протича един вид нова Голготска мистерия, но вече в Духовния свят. Изключително усилените материалистични уклони на човечеството довеждат до ново разпятие на Христовото същество. От 1930 г. човечеството става все по-способно да вижда и да преживява Христос в Етерно тяло, защото е настъпила нова Христова жертва и ново Възкресение. Рудолф Щайнер предсказва, че около средата на четвъртото десетилетие човечеството ще се изправи лице в лице срещу Звяра, който идва от адските бездни. Съществуват съвсем конкретни данни, пряко свързани с живота на Учителя Петър Дънов, за величествена мистерия, протекла през 1936 г. и пряко свързана с Новата жертва на Христовото същество в етерни условия и Неговото Второ пришествие.
към текста >>

и пряко свързана с Новата жертва на Христовото същество в етерни условия и Неговото Второ пришествие.
Изключително усилените материалистични уклони на човечеството довеждат до ново разпятие на Христовото същество. От 1930 г. човечеството става все по-способно да вижда и да преживява Христос в Етерно тяло, защото е настъпила нова Христова жертва и ново Възкресение. Рудолф Щайнер предсказва, че около средата на четвъртото десетилетие човечеството ще се изправи лице в лице срещу Звяра, който идва от адските бездни. Съществуват съвсем конкретни данни, пряко свързани с живота на Учителя Петър Дънов, за величествена мистерия, протекла през 1936 г. и пряко свързана с Новата жертва на Христовото същество в етерни условия и Неговото Второ пришествие. Изглежда протича един вид проекция на Новата Голгота върху Бодхисатвата на XX век, защото той е в постоянна съзерцателна връзка с Христовия Дух. Събитията още веднъж доказват недвусмислено величествения ясновидски поглед на Рудолф Щайнер. 7.3. От информацията изнесената от Рудолф Щайнер, се знае, че Учителят проявил се чрез Йешуа бен Пандира, е бил един от водачите на братята есеи - братята терапевти. Те се стремели към пречистване на душата, тялото и кръвта чрез ред духовни практики, включително и чрез въздържание от месоядство и алкохолни питиета. Така не само са постигали лична духовна хигиена, но и са овладявали лечебното изкуство до съвършенство.
към текста >>

Новата цел е конкретната реализация на Второто етерно пришествие на Христос в микрокосмоса на човешкото същество. 7.6.
Както знаем от Рудолф Щайнер, душата се развива преди всичко чрез окултната мощ на музиката - чрез този метод е работил Бодхисатва Аполон, проявил се чрез Орфей в тракийските области на Балканския полуостров. Той е облъчвал хората чрез своята музика, за да се разгърне в тях Разсъдъчно-логическия аспект на душите им. Почти три хиляди и петстотин години след изявата на индивидуалната мисия на Бодхисатва Аполон отново на Балканския полуостров се проявява нов импулс, излъчен от Ложата на Бодхисатвите отново чрез музикален подход. Този път Бодхисатва Майтрея работа чрез своите оригинални музикални цигулкови произведения и песни, проявени вече в условията на една езотерико-християнска школа. И ако дейността на Бодхисатва Аполон е била методологически насочена преди всичко към Разсъдьчната душа с цел да се подготвят дневно-будните мисловни способности на човечеството, за да приеме то правилно импулса на предстоящото физическо проявление на Христовия Дух, то работата на Бодхисатва Майтрея, проявил се чрез Петър Дънов в първата половина на XX век, е отново музикално-методологически центрирана, но този път вече към Съзнаващата душа. Новата цел е конкретната реализация на Второто етерно пришествие на Христос в микрокосмоса на човешкото същество. 7.6. От изворите на Духовната наука знаем, че Бодхисатва Майтрея ще реализира своята мисия и ще стане Буда Майтрея в кулминацията на Шестата, Славянската културна епоха. Това косвено ни насочи и ни позволи да открием импулса на Бодхисатвата на XX век в една славянска страна с богата езотерична култура. Освен това, според собствените думи на Бодхисатвата, неговата „мисия е във връзка с новия път на славянството и с идването на Шестата раса." Всичко това ни дава основание да мислим, че специфичните характеристики на славянството и Шестата раса могат да бъдат опорни точки за по-дълбокото разбиране на дейността на Бодхисатвата на XX век. Според Рудолф Щайнер източноевропейският човек и конкретно славянинът продължава да има възможност за получаване на етерно-сетивни импулси от Живата разумна природа и това го прави твърде различен от западния тип. Славянинът е, така да се каже, „изостанал"103 в своето слизане в материята и все още може да съзерцава Живия Господ в Природата.
към текста >>

Този подход на Учителя Петър Дънов, от една страна, работи за еволюцията на Етерното тяло, но от друга, чрез силите на последното се развива един нов тип съзнание - Колективното съзнание на братята и сестрите в Христа.
Този, така да се каже, отново „музикален", но напълно различен от конвенционалното разбиране, метод104 намира своите практико-приложни форми в дейността на Учителя Петър Дънов, насочена към ритмичните, продължили много години братски събори и идейни екскурзии сред живописната българска природа. Чрез магическите жестове на Учителя Беинса Дуно Братството е учено да съзерцава дейността на Живата разумна природа, да работи заедно с нея и да ii помага. Така етерните тела на славяните се подготвят по един природен начин за случващото се Етерно пришествие на Христос. Западният езотеричен ученик живее и възприема духовното познание в една най-често силно урбанизирана обстановка и трудно би излязъл да търси Мъдростта на Посветените сред самата Жива природа. Обратно, източният езотеричен ученик ежегодно преживява Христовата школа сред мистичната обстановка на Седемте рилски езера, които живописно рисуват и конкретно символизират седморните структури на Битието и човека. Този подход на Учителя Петър Дънов, от една страна, работи за еволюцията на Етерното тяло, но от друга, чрез силите на последното се развива един нов тип съзнание - Колективното съзнание на братята и сестрите в Христа. Чрез методологията на живот в братски общества душите могат конкретно да опитват и прилагат живота на първите християни, вдъхновени от Христовите Сила и Живот. Така те се подготвят да станат зародиша на Шестата корена раса и като живи съзнателни клетки да оформят тялото и душевния организъм на Етерния Христос. 7.7. Ако в мисията на Гаутама Буда не се е включвало развитието на цялостната Съзнаваща душа, а само на част от нея - етиката на Любовта и Състраданието105, то Учението на Учителя Беинса Дуно е преди всичко учение за Пътя на един нов тип човек - човека, живеещ с ясната съзнателна идея, че се учи във Великото училище на Живота. Това е човекът Ученик. Този термин не е нищо друго, а един вид езотерична аналогия или синоним на понятието Съзнаваща душа.
към текста >>

Именно с цел резонанс със Съществата на Мировата Любов, които организират социалния живот на слънчевите системи в нашата Галактика, посланикът на Святия Дух съдейства за зазоряването и разгръщането на една Нова епоха - Епохата на съзнателно-душевния ученик на Божествената Любов, което по същество е самата микрокосмична същина на Второто пришествие на Христовото същество.
Разбирайки този паралел, можем да осъзнаем един друг факт от дейността на Бодхисатвата на XX век: според всеки непредубеден изследовател на Учението на Учителя Петър Дънов може да се каже, че не е известен друг Учител, който да е говорил толкова детайлно и последователно, толкова грандиозно и цялостно за принципа на Божествената Любов. Едновременно с това Учителя Беинса Дуно изтъква, че хилядите лекции и беседи, изнесени на тази тема, са само встъпление във Великата Божествена наука за Любовта. Това, от една страна, е поради реалността, че Христос е принципът на Любовта и разбирайки Любовта, ние ще разберем настоящата и извечна дейност на Христовия Дух. Но от друга страна, именно днес, в епохата на Съзнаващата душа, се проявява един макрокосмичен импулс, идващ от Братята на Любовта - Серафими. Освен като най-висш принцип сред Ангелските йерархии, те се явяват едновременно и макрокосмичен принцип на Съзнаващата душа в душевно-космическия организъм106 на Небесния Христос - Великия космичен човек. Именно с цел резонанс със Съществата на Мировата Любов, които организират социалния живот на слънчевите системи в нашата Галактика, посланикът на Святия Дух съдейства за зазоряването и разгръщането на една Нова епоха - Епохата на съзнателно-душевния ученик на Божествената Любов, което по същество е самата микрокосмична същина на Второто пришествие на Христовото същество. И точно тук искаме да изтъкнем една нова гледна точка*. Известно е, че Бодхисатвите са дълбоко вътрешно свързани с Йерархиите на Архангелите и Силите107. От друга страна се знае, че мисията на Бодхисатва Майтрея започва от епохата на Разсъдъчната душа, ще завърши в епохата на пророческото развитие на Духът-Себе, а в настоящето тя протича в епохата на Съзнаващата душа. Поради тази причина може да се направи връзката, че мисията на Бодхисатвата на XX век ще е обхваната, а и ще е носител на любящия Серафимов пламък на Аз-а на Космоса - Христос.108 Разумната Природа е вложила редица ключове на Мъдростта в самото устройство на човека. Например, за да може един наблюдател да различава триизмерни обекти в разстояние и дълбочина, е необходимо бинокулярно зрение, т.е.
към текста >>

Само синхронизирайки Михаелично гледните точки на двата импулса на съвременното езотерично християнство, можем да се докоснем реално до Второто пришествие на Христовото същество.
От друга страна се знае, че мисията на Бодхисатва Майтрея започва от епохата на Разсъдъчната душа, ще завърши в епохата на пророческото развитие на Духът-Себе, а в настоящето тя протича в епохата на Съзнаващата душа. Поради тази причина може да се направи връзката, че мисията на Бодхисатвата на XX век ще е обхваната, а и ще е носител на любящия Серафимов пламък на Аз-а на Космоса - Христос.108 Разумната Природа е вложила редица ключове на Мъдростта в самото устройство на човека. Например, за да може един наблюдател да различава триизмерни обекти в разстояние и дълбочина, е необходимо бинокулярно зрение, т.е. едновременно и синхронизирано наблюдение от две различни гледни точки. Прилагайки именно този метод в нашите духовно-научни търсения за мисията на Бодхисатвата в XX век, ние можем да разберем обемно и в дълбочина ключови детайли от настоящите духовни условия. Само синхронизирайки Михаелично гледните точки на двата импулса на съвременното езотерично християнство, можем да се докоснем реално до Второто пришествие на Христовото същество. Една от най-важните допълнителни идеи, получена чрез такъв подход, е, че дейността на Бодхисатва Майтрея няма да е насочена само към проповед за новото проявление на Христос, но заедно с това ще е и методология за реализацията на Второто пришествие в азовото пространство на ученика, и то в условията на един братски колективен живот. Нещо повече - дълбоко осъзнатата от духовно-научна гледна точка практическа работа с методологията на Бодхисатвата на XX век е не нещо друго, а самото ставане на Етерното пришествие на Христос, самото езотерико-християнско посвещение на Новата епоха. Ето защо, както мореплавателите, които определят своето точно местоположение в пространството и времето чрез три ярки звезди от небосвода, така и ние ще се опитаме прецизно и конкретно да покажем същественото място на Учението и методологията на Учителя Беинса Дуно в общочовешката духовна култура чрез три сияещи в Христова Виделина метода, дадени от Бодхисатвата на XX век: Пентаграм, Завета на цветните лъчи на Светлината, Паневритмия. 7.8. Пентаграмът е символът на Учението на Учителя Петър Дънов. Той е оформен от пет лъча, върху които са изписани петте Божествени принципа -Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел - и кръг, обграждащ лъчите, по който е изписана мистичната формула: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа." Имагинацията, представляваща Пентаграм с връх, насочен нагоре, е дадена първо като черно-бяла графика през 1910 г.
към текста >>

Този учител ще бъде Майтрея Буда, който ще се яви три хиляди години след нашето време, който отново ще може да учи хората за Христовия импулс... Също в нашата епоха, сега в XX век, от този Бодхисатва, който някога ще стане Майтрея Буда, изхождат най-важните учения върху Христовото същество и върху Синовете на Огъня на индийците - т.нар.
(в периода, в които според Сергей Прокофиев е протичало най-силно духовното влияние на Бодхисатва Майтрея върху Рудолф Щайнер чрез инспирация)112, Учителя Беинса Дуно казва: „Аз искам да образуваме силна вълна от седемте цвята, защото Христос е близо до физическото поле. И Той присъства тази година на събора. Всички тези стихове [от Завета на цветните лъчи на Светлината] са извадени под Негово ръководство, затова винаги, когато ги употребявате, Господ ще ви бъде на помощ... Христос никога не е присъствал така, както тази година присъства... Оказва се, че чрез ключовете, дадени ни от Рудолф Щайнер, можем да разпознаем в тази конкретна методологическа дейност на Учителя Петър Дънов изявлението на Бодхисатва Майтрея. Основателят на антро-пософското движение много подробно описва как Архангелите, тези Синовете на Огъня, придобиват своята човешка степен на развитие на Древното Слънце чрез излъчването и проявлението на Светлината.114 Известно е, че развитието на Бодхисатвите е дълбоко и вътрешно свързано с Архангелската йерархия и с етапа от развитието на Слънчевата система, наречен Древно Слънце.115 Съотнасянето на всички споменати факти ни помага да разберем по-ясно и конкретно следното загадъчното предсказание на Рудолф Щайнер: „Източните мистици можеха да си представят, че потопените в огъня, в светлината на Слънцето чисти акашови форми ще дойдат в течение на пет хиляди години от озарението на Буда насам като един вид свита на този, който не може да бъде познат чрез източната мистика..., ще дойде нещо, което ще направи възможно чрез една пречистена морална атмосфера на Земята... да ходят Синовете на Светлината и Огъня, не въплътени във физическата форма, а като чисто акашови форми. Но тогава ще бъде налице също и Учителят, пет хиляди години след озарението на великия Гаутама Буда, който ще учи хората какво представляват тези чудесни форми, тези чисти огнени и светлинни форми. Този учител ще бъде Майтрея Буда, който ще се яви три хиляди години след нашето време, който отново ще може да учи хората за Христовия импулс... Също в нашата епоха, сега в XX век, от този Бодхисатва, който някога ще стане Майтрея Буда, изхождат най-важните учения върху Христовото същество и върху Синовете на Огъня на индийците - т.нар. Агнишватас,"116 Както е предсказал създателят на Духовната наука, има един Бодхисатва, който се е проявил с могъща морална сила в XX век и който дава на човечеството възвишен духовен метод за връзка с Етерния Христос и с Духовете на Светлината и Огъня (Архангелите) - метод, който е оформен от свещените Слова на Бога, вечно записани в Книгата на Живота като чисти акашови форми. Сякаш всеки стих, всяка дума, изразена някога от Духа Свят по лицето на Земята, намира своето място в Завета на цветните лъчи на Светлината и стават свещена аура, свещена свита на онзи Учител, който е пратеник на Ложата на Бодхисатвите. С други думи, Завета на цветните лъчи на Светлината е един свещен лъч от започващата зора на онова велико събитие, което ще се разгръща все по-силно и по-силно и ще кулминира в пълната си мощ след около три хиляди години. Именно това епохално събитие ще бъде проповедта на Първия Христов просветлен, учещ човечеството на извечната Мъдрост за това как Виделината става Добродетел, а Добродетелта - реализирана Любов Христова. 7.10. Изричайки думата Паневритмия, ние не можем да не забележим прякото звуково съответствие с името на духовния метод Евритмия, даден на човечеството от Рудолф Щайнер.
към текста >>

С други думи, Паневритмията може да се съзерцава като едно конкретно проявление на зараждащата се нова култура на Водолея - култура на колективното свръхсъзнание.
Точно на тази дата всеки искрен последовател на съвременното езотерично християнство може да съзерцава и едновременно да вземе участие в грандиозно духовно явление, случващо се на над 2000 метра надморска височина: около хиляда души, дошли от цялата планета, на фона на мистична музика и песни оформят красиви геометрични фигури и по този начин изграждат чрез танц снагата на жив етерен храм, сътворен от Бодхисатвата на XX век. Озарени от пламъка на Михаеличния синтез и съзнателно водени от Духа на Пеневритмията, нека за миг да навлезем заедно под арките на това светилище, изградено от хиляди братя и сестри в Христа, и нека се опитаме заедно да съзерцаваме смисъла и съдържанието на неговите живописни форми118. Паневритмията, тази съвременна езотерико-християнска методология, се разгръща постъпателно на три етапа и се ражда в периода 1930-42 г. Бодхисатвата на XX век я дава на човечеството чрез един източно-европейски славянски народ в епохален момент от планетарната еволюция - в началото на периода на новото свръхсетивно проявление на Спасителя. Както самият Рудолф Щайнер изтъква, истинските братства се разгръщат в условията на Изтока, а от антропософията е известно, че тъкмо чрез народите на славянската Източна Европа в бъдеще ще се зазори Шестата културна епоха на Духа-Себе. С други думи, Паневритмията може да се съзерцава като едно конкретно проявление на зараждащата се нова култура на Водолея - култура на колективното свръхсъзнание. Тя се практикува изключително и преди всичко колективно, за разлика от Евритмията, която е преди всичко индивидуален метод (разбира се, може да се изпълнява и в колектив). Ето защо Паневритмията, като колективен метод, е конкретно насочена към Етерното тяло, и то по начин, различен от този на Евритмията. Несъмнено обаче и двата метода имат за цел да подготвят и облагородят Етерното тяло, за да стане то пригодно за новата изява на Христовия Дух в етерни форми във висшите области на Астралния свят. Паневритмията има, от една страна, пряко отношение към новата степен на съзнание, което постепенно и все по-силно се събужда в човечеството - дневно-будното колективно съзнание, което ще се разгърне в бъдещата славянска епоха. Доказателство за това е фактът, че за правилното изпълнение на Паневритмията се изисква не само голяма степен себеконтрол, но и пълно единство и хармония в целия колектив от съзнаващи души, които изпълняват този динамичен метод на съвременното езотерично християнство.
към текста >>

Тя се практикува изключително и преди всичко колективно, за разлика от Евритмията, която е преди всичко индивидуален метод (разбира се, може да се изпълнява и в колектив).
Озарени от пламъка на Михаеличния синтез и съзнателно водени от Духа на Пеневритмията, нека за миг да навлезем заедно под арките на това светилище, изградено от хиляди братя и сестри в Христа, и нека се опитаме заедно да съзерцаваме смисъла и съдържанието на неговите живописни форми118. Паневритмията, тази съвременна езотерико-християнска методология, се разгръща постъпателно на три етапа и се ражда в периода 1930-42 г. Бодхисатвата на XX век я дава на човечеството чрез един източно-европейски славянски народ в епохален момент от планетарната еволюция - в началото на периода на новото свръхсетивно проявление на Спасителя. Както самият Рудолф Щайнер изтъква, истинските братства се разгръщат в условията на Изтока, а от антропософията е известно, че тъкмо чрез народите на славянската Източна Европа в бъдеще ще се зазори Шестата културна епоха на Духа-Себе. С други думи, Паневритмията може да се съзерцава като едно конкретно проявление на зараждащата се нова култура на Водолея - култура на колективното свръхсъзнание. Тя се практикува изключително и преди всичко колективно, за разлика от Евритмията, която е преди всичко индивидуален метод (разбира се, може да се изпълнява и в колектив). Ето защо Паневритмията, като колективен метод, е конкретно насочена към Етерното тяло, и то по начин, различен от този на Евритмията. Несъмнено обаче и двата метода имат за цел да подготвят и облагородят Етерното тяло, за да стане то пригодно за новата изява на Христовия Дух в етерни форми във висшите области на Астралния свят. Паневритмията има, от една страна, пряко отношение към новата степен на съзнание, което постепенно и все по-силно се събужда в човечеството - дневно-будното колективно съзнание, което ще се разгърне в бъдещата славянска епоха. Доказателство за това е фактът, че за правилното изпълнение на Паневритмията се изисква не само голяма степен себеконтрол, но и пълно единство и хармония в целия колектив от съзнаващи души, които изпълняват този динамичен метод на съвременното езотерично християнство. От друга страна, Паневритмията би трябвало да се осъзнае като един от първите лъчи на изгрева, наречен Второ, етерно пришествие на Христос, не само защото започва да се проявява именно в описания от Рудолф Щайнер изключително важен период за човечеството, но това защото в този метод могат да се наблюдават типичните характеристики на нов тип колективно съзнание, проникнато от Христовия Дух.
към текста >>

Паневритмията има, от една страна, пряко отношение към новата степен на съзнание, което постепенно и все по-силно се събужда в човечеството - дневно-будното колективно съзнание, което ще се разгърне в бъдещата славянска епоха.
Както самият Рудолф Щайнер изтъква, истинските братства се разгръщат в условията на Изтока, а от антропософията е известно, че тъкмо чрез народите на славянската Източна Европа в бъдеще ще се зазори Шестата културна епоха на Духа-Себе. С други думи, Паневритмията може да се съзерцава като едно конкретно проявление на зараждащата се нова култура на Водолея - култура на колективното свръхсъзнание. Тя се практикува изключително и преди всичко колективно, за разлика от Евритмията, която е преди всичко индивидуален метод (разбира се, може да се изпълнява и в колектив). Ето защо Паневритмията, като колективен метод, е конкретно насочена към Етерното тяло, и то по начин, различен от този на Евритмията. Несъмнено обаче и двата метода имат за цел да подготвят и облагородят Етерното тяло, за да стане то пригодно за новата изява на Христовия Дух в етерни форми във висшите области на Астралния свят. Паневритмията има, от една страна, пряко отношение към новата степен на съзнание, което постепенно и все по-силно се събужда в човечеството - дневно-будното колективно съзнание, което ще се разгърне в бъдещата славянска епоха. Доказателство за това е фактът, че за правилното изпълнение на Паневритмията се изисква не само голяма степен себеконтрол, но и пълно единство и хармония в целия колектив от съзнаващи души, които изпълняват този динамичен метод на съвременното езотерично християнство. От друга страна, Паневритмията би трябвало да се осъзнае като един от първите лъчи на изгрева, наречен Второ, етерно пришествие на Христос, не само защото започва да се проявява именно в описания от Рудолф Щайнер изключително важен период за човечеството, но това защото в този метод могат да се наблюдават типичните характеристики на нов тип колективно съзнание, проникнато от Христовия Дух. За конкретно доказателство на тази тема, ще цитираме малка част от красивия поетичен текст, изпълняван по време на 23-то упражнение от първата част на Паневритмията: Всеки хубав Божи ден дишам Радост и Живот. И ликът ми е засмян, че обича мен Господ. Слънчицето със Любов милва моето лице и гласът любим Христов шепне в моето сърце: „Крепко, смело ти живей и помагай на света.
към текста >>

От друга страна, Паневритмията би трябвало да се осъзнае като един от първите лъчи на изгрева, наречен Второ, етерно пришествие на Христос, не само защото започва да се проявява именно в описания от Рудолф Щайнер изключително важен период за човечеството, но това защото в този метод могат да се наблюдават типичните характеристики на нов тип колективно съзнание, проникнато от Христовия Дух.
Тя се практикува изключително и преди всичко колективно, за разлика от Евритмията, която е преди всичко индивидуален метод (разбира се, може да се изпълнява и в колектив). Ето защо Паневритмията, като колективен метод, е конкретно насочена към Етерното тяло, и то по начин, различен от този на Евритмията. Несъмнено обаче и двата метода имат за цел да подготвят и облагородят Етерното тяло, за да стане то пригодно за новата изява на Христовия Дух в етерни форми във висшите области на Астралния свят. Паневритмията има, от една страна, пряко отношение към новата степен на съзнание, което постепенно и все по-силно се събужда в човечеството - дневно-будното колективно съзнание, което ще се разгърне в бъдещата славянска епоха. Доказателство за това е фактът, че за правилното изпълнение на Паневритмията се изисква не само голяма степен себеконтрол, но и пълно единство и хармония в целия колектив от съзнаващи души, които изпълняват този динамичен метод на съвременното езотерично християнство. От друга страна, Паневритмията би трябвало да се осъзнае като един от първите лъчи на изгрева, наречен Второ, етерно пришествие на Христос, не само защото започва да се проявява именно в описания от Рудолф Щайнер изключително важен период за човечеството, но това защото в този метод могат да се наблюдават типичните характеристики на нов тип колективно съзнание, проникнато от Христовия Дух. За конкретно доказателство на тази тема, ще цитираме малка част от красивия поетичен текст, изпълняван по време на 23-то упражнение от първата част на Паневритмията: Всеки хубав Божи ден дишам Радост и Живот. И ликът ми е засмян, че обича мен Господ. Слънчицето със Любов милва моето лице и гласът любим Христов шепне в моето сърце: „Крепко, смело ти живей и помагай на света. С песни радостни възпей ти на Бога Любовта, наш Баща любим и свят и на вси души познат.“ Самото име на този фундаментален метод на източното езотерично християнство подсказва, че тук става въпрос за цялостен и мащабно разгърнат метод за евритмизация. И наистина Пан-ев-ритмия е тотален-жизнен-ритъм, който е насочен към задвижването и еволюцията на всичките седем духовни нива в целостта на човека.
към текста >>

Накрая всеобщият-жизнен-ритъм може да ни помогне тук, на физичния план, интуитивно да преживеем космическата реалност на Христовото същество и така пророчески да работим за нашето превръщане в Духочовеци.
И наистина Пан-ев-ритмия е тотален-жизнен-ритъм, който е насочен към задвижването и еволюцията на всичките седем духовни нива в целостта на човека. Изящните геометрически форми, описвани от движенията на изпълнителите, сякаш повдигат и благославят по специален начин физическото тяло; силовите потоци, задвижени от ритмичната групова работа на хиляди хора, синхронизирани с дейността на ларинкса и с движенията на крайниците, пронизват и структурират Етерното тяло. Изпълнителите съзнателно работят със своето въображение като възприемат, свободно изграждат и подържат красиви образи в своето съзнание и така повдигат своето Астрално тяло. Мистичната, нежна мелодика хармонизира менталната дейност на човешката индивидуалност, а живописните поетични слова носят виделината на манастичното зазоряване на нашия Дух-Себе. Играейки Паневритмия, човек започва да отглежда и дарява плодовете на своите добродетели от етерна градина, наречена Дух-Живот. Накрая всеобщият-жизнен-ритъм може да ни помогне тук, на физичния план, интуитивно да преживеем космическата реалност на Христовото същество и така пророчески да работим за нашето превръщане в Духочовеци. Паневритмията е нещо изключително древно и едновременно с това е само начало на принципно нов тип явления в човешката култура, които тепърва ще се разгръщат в далечното бъдеще. Специалистите хореографи знаят, че в определени области на света от дълбока древност се е запазил определен тип метод на съхраняване на човешки опит и познания: чрез целостта на последователни, точно определени движения се записва например историята на един народ или легендата за живота на дадено Възвишено същество. Пример за тези древни практики на такава хореографска писменост има все още сред народа на остров Тайга и в традицията на индийския танц. Рудолф Щайнер дава духовно-научните аналогии във форма на движения, които съответстват на определени фонеми, музикални тонове, астрологични знаци и прочее. Тези красиви евритмични движения се композират свободно и на практика безкрайно в определени съчетания, за да опишат една цялостна картина на дадено поетично или драматургично произведение.
към текста >>

Специалистите хореографи знаят, че в определени области на света от дълбока древност се е запазил определен тип метод на съхраняване на човешки опит и познания: чрез целостта на последователни, точно определени движения се записва например историята на един народ или легендата за живота на дадено Възвишено същество.
Изпълнителите съзнателно работят със своето въображение като възприемат, свободно изграждат и подържат красиви образи в своето съзнание и така повдигат своето Астрално тяло. Мистичната, нежна мелодика хармонизира менталната дейност на човешката индивидуалност, а живописните поетични слова носят виделината на манастичното зазоряване на нашия Дух-Себе. Играейки Паневритмия, човек започва да отглежда и дарява плодовете на своите добродетели от етерна градина, наречена Дух-Живот. Накрая всеобщият-жизнен-ритъм може да ни помогне тук, на физичния план, интуитивно да преживеем космическата реалност на Христовото същество и така пророчески да работим за нашето превръщане в Духочовеци. Паневритмията е нещо изключително древно и едновременно с това е само начало на принципно нов тип явления в човешката култура, които тепърва ще се разгръщат в далечното бъдеще. Специалистите хореографи знаят, че в определени области на света от дълбока древност се е запазил определен тип метод на съхраняване на човешки опит и познания: чрез целостта на последователни, точно определени движения се записва например историята на един народ или легендата за живота на дадено Възвишено същество. Пример за тези древни практики на такава хореографска писменост има все още сред народа на остров Тайга и в традицията на индийския танц. Рудолф Щайнер дава духовно-научните аналогии във форма на движения, които съответстват на определени фонеми, музикални тонове, астрологични знаци и прочее. Тези красиви евритмични движения се композират свободно и на практика безкрайно в определени съчетания, за да опишат една цялостна картина на дадено поетично или драматургично произведение. От друга страна, Учителя Петър Дънов, давайки на човечеството Паневритмията, съчетава точно определени движения, които имат строга последователност, музикален фон и поетичен контекст. Тази тоталност от музика, песен, поезия, движения и молитва винаги се изпълнява по един и същ начин не защото е едно ограничено явление, а защото представлява цялостен езотеричен текст, цялостна етерна архитектура, която има точна определена геометрия, структура и смисъл.
към текста >>

По аналогия може да се каже, че Паневритмията е един етерен храм, построен от живи, колективно-съзнателни хора.
Тези красиви евритмични движения се композират свободно и на практика безкрайно в определени съчетания, за да опишат една цялостна картина на дадено поетично или драматургично произведение. От друга страна, Учителя Петър Дънов, давайки на човечеството Паневритмията, съчетава точно определени движения, които имат строга последователност, музикален фон и поетичен контекст. Тази тоталност от музика, песен, поезия, движения и молитва винаги се изпълнява по един и същ начин не защото е едно ограничено явление, а защото представлява цялостен езотеричен текст, цялостна етерна архитектура, която има точна определена геометрия, структура и смисъл. Какво би станало, ако се разменят някои от колоните на катедралата в Шартър или пък се направят от друг по-слаб и неустойчив материал? От построяването на този храм са изминали векове, но той винаги е един и същ за десетки поколения хора, които са го виждали и влизали в него. По аналогия може да се каже, че Паневритмията е един етерен храм, построен от живи, колективно-съзнателни хора. Този храм е всъщност един цялостен организъм със строго определена, стабилна във времето структура, и с физиология, оформена от движения, проникнати от евритмичния принцип. Паневритмията буквално е езотерична книга, дадена от Бодхисатва Майтрея, проявил се в XX век. Написана е не на хартия и с мастило, а постоянно се изписва в организма на Планетата чрез етерните потоци на колективния братски живот в Христа. Само за няколко десетилетия този жив храм, тази жива книга се разпространи в много страни по света и се изпълнява от хиляди хора, но тепърва днес започва духовно-научно да се изследва по смисъл, съдържание и форма. Необикновен и едновременно с това Михаелично грандиозен е фактът, че именно Рудолф Щайнер дава ключовете, които, ако се приложат съзнателно от духовно-научния изследовател, може да се прочете тази свещена книга, наречена Паневритмия.
към текста >>

Като казвам Христос, разбирам Същество, което има непреодолима Любов към човечеството и иска да му предаде ценното, което има в Себе Си - това е целта на Христа.
Не само до Христа, но и след Христа нямаше човек с по-голяма Любов от Неговата. Това искаше Христос - да изрази Божията Любов и да я донесе на Земята. Христос внесе Любовта в света. Христос е дошъл на Земята, за да донесе Любовта. Той е Любов. Като казвам Христос, разбирам Същество, което има непреодолима Любов към човечеството и иска да му предаде ценното, което има в Себе Си - това е целта на Христа. Както слънчевата енергия не достига направо до нас, но минава през етерното пространство, така и Божията Любов дохожда до хората чрез Христа, който се явява като посредник на Любовта. Христос отчасти може да се уподоби на красивия и светъл слънчев образ. Той е Великият вдъхновител на всички откровения във всички времена. Той е невидимият двигател на целия духовен Живот на човечеството. Той изтърпя и поруганията, и ударите, и кръста, и гвоздеите, и копията.
към текста >>

Тук може да се наблюдава интересно сходство между понятието ватански език, въведено от Учителя Беинса Дуно относно първичния език на човечеството, и идеите на Рудолф Щайнер за първичния единен език на атлантите и действието на съществото Вотан - виж GA 101, 21.10.1907. 118.
ISBN 5-87991-010-5, ISBN 5-87991-013-Х (т.З). 113. Из думите на Учителя, публикувани в приложение към Завета на цветните лъчи на Светлината, ISBN 954-744-042-Х. 114. Виж лекции в GA 110, по-специално - лекция, изнесена на 13.04.1909. 115. Повече за космогоничната и окултно-историчната гледна точка към Бодхисатвите може да се намери на интернет адрес: www.cosmochristosophv.org 116. Виж GA 130, 1.10.1911. 117. Тук може да се наблюдава интересно сходство между понятието ватански език, въведено от Учителя Беинса Дуно относно първичния език на човечеството, и идеите на Рудолф Щайнер за първичния единен език на атлантите и действието на съществото Вотан - виж GA 101, 21.10.1907. 118. В настоящата статия само се маркират някои изводи и идеи за Паневритмията, изнесени в много по-подробен и цялостен вид в специален лекционен цикъл в края на 2004 г., Варна. Този цикъл е посветен на духовно-научната гледна точка към Паневритмията и тепърва предстои да бъде публикуван и допълнително разгръщан. 119. Повече на тази тема може да се прочете в GA 106, глава „Действието на Озирис и Изис. Факти на окултната анатомия и физиология." 120. Виж GA 116, 25.10.1909 и GA 113, 31.08.1909.
към текста >>

67. Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) - живот и дело (1864 - 1944) - Филип Филипов

В тях човешкото съзнание се проявява и еволюира през степени на колективно, индивидуално, висше колективно и космическо.
Подпериодите в настоящия пети период се наричат културни епохи: епоха на Рак (древноиндийска). Близнаци (древноперсийска). Телец (древноегипетска). Овен (гръко-римска). Риби (западноевропейска ),Водолей(славянска)и др. В тях човешкото съзнание се проявява и еволюира през степени на колективно, индивидуално, висше колективно и космическо. Психологичен аспект на човешкото развитие според Учителя Беинса Дуно е последователната трансформация през четири културологични архетипи: старозаветен, новозаветен, праведен и ученик. Преходът към последния се схваща като съвкупност от школски езотерични методи, целящи преобразуване на представно-понятийното съзнание в образно (имагинативно), и се обозначава с термина разцъфтяване на човешката душа. Според Учителя Беинса Дуно езотеричният ученик трайно свързва съзнанието си с Христос, непрекъснато Го преживява в своята мисловна, емоционална и волева сфера, и постоянно се учи от това, което Той върши в него. По този начин съзнанието на ученика, и специално неговото етерно тяло, естествено се приема за обект и субект на т.нар. Второ пришествие на Христос.
към текста >>

Всички методи се схващат като езотерични практики за преживяване на Христос посредством целостта на човешкото същество и особено чрез етерното тяло.
Комунален живот - живот основан на братски начала, който поставя човешките взаимоотношения на основата на взаимопомощ, морал и духовна чистота. Молитва - стъпката за осъществяване на връзка с Бог се осъществява с молитва. Тя е път, по който всеки може да тръгне, за да влезе в света на Големия Живот на Духа. Самият Беинса Дуно казва, че молитвата е непрестанна връзка с Духовния свят и към това състояние, той съветва учениците да се стремят. Специални методи са Завета на цветните лъчи на Светлината иПаневритмията. Всички методи се схващат като езотерични практики за преживяване на Христос посредством целостта на човешкото същество и особено чрез етерното тяло. Научни приноси Формулирани са като идеи от различни области на точните и хуманитарни науки. Разгърнати в многобройни проповеди на Учителя Беинса Дуно, те тепърва подлежат на анализ и интерпретация. Някои от идеите в научната област са: „Вашето съзнание може да се движи със скоростта на обикновен влак, може да се движи със скоростта на светлината, а може да се движи и още по-бързо. Следователно времето и пространството зависят от съзнанието. Съзнанието е извън времето и пространството..." (Младежки окултен клас, година I, лекция 13, Противоречия в живота, 24 май 1922) „Съвременните хора още не могат да си представят, че Светлината е жива.
към текста >>

Преди всичко, дето има разумен живот, светлината иде по особен начин... .Има разлика между разпространението на светлинните лъчи, които излизат от едно неразумно същество [или нежив обект], и от едно разумно същество - законите са различни." (Младежки окултен клас, година IV, лекция 15, Изпитите на ученика.
Някои от идеите в научната област са: „Вашето съзнание може да се движи със скоростта на обикновен влак, може да се движи със скоростта на светлината, а може да се движи и още по-бързо. Следователно времето и пространството зависят от съзнанието. Съзнанието е извън времето и пространството..." (Младежки окултен клас, година I, лекция 13, Противоречия в живота, 24 май 1922) „Съвременните хора още не могат да си представят, че Светлината е жива. Ние живеем в жива Светлина, а тази, за която говорят физиците, представлява подсъзнанието на живата Светлина. В съзнанието на Светлината по отношение на вас има същите фази, каквито и във вашето съзнание - фази на подсъзнание, самосъзнание и свръхсъзнание." (Младежки окултен клас, година IV, лекция 25, Влияние на вътрешната Светлина, 12 април 1925) „По светлината на слънчевия спектър би могло да се познае има ли същества на Слънцето, или няма. Преди всичко, дето има разумен живот, светлината иде по особен начин... .Има разлика между разпространението на светлинните лъчи, които излизат от едно неразумно същество [или нежив обект], и от едно разумно същество - законите са различни." (Младежки окултен клас, година IV, лекция 15, Изпитите на ученика. Житно зърно, 25 януари 1925) „Хората искат да дадат някаква форма на Бога, но питам каква форма може да се даде на Светлината? Светлината сама създава формите. По какъв начин създава формите? Щом срещне някакво препятствие, тя създава вече известна форма. ...Направете средата на вашите мисли по-рядка или по-гъста и те веднага ще претърпят пречупване." (Младежки окултен клас, година I, лекция 5, Стар и нов живот, 29 март 1922) „Първият процес, с който волята започва, е ограничаването.
към текста >>

НАГОРЕ

0.70172119140625