Търсене в текстове за 'Колективно същество'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 1000 резултата в 375 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_01 ) Великата среда - Боян Боев (1883 – 1963)

Сега Бялата раса минава колективно през фазата на алчността (напр., италианците в Абисиния), а пък българинът минава индивидуално през алчността; разбира се, Невидимият свят използва всичко това пак за добро.

Някое разумно същество го е пуснало към нас.

Виждам, че изгрява Слънцето и намирам, че това е Любов, понеже някое Висше същество издига нагоре нашето светило.

Колкото едно същество живее в по-гъста среда, толкова то е по-низше.

2. 1_02 ) Разумното начало в света - Боян Боев (1883 – 1963)

Всичко каквото правим на което и да е същество, ще го правим от любов към Бога.“ Дохожда някой при теб и ти помага; това е Божият Дух, който ти помага чрез него.

Единственото съвършено Същество е Бог.

Едно същество на Земята, което минава за гениално, като се намери между Ангелите, то ще бъде невежа, ще говори като дете, което се звери и ще каже: „Тази работа не е за мен.“

3. 1_03 ) Езикът на Разумното начало - Боян Боев (1883 – 1963)

“ Всъщност и в тримата маскирани е било едно и също Същество – Бог.

Така че, всички, които те обичат, проявяват Любовта на едно и също Същество – Бога към теб!

Когато си болен, ти имаш да плащаш на някое същество и сега, като боледуваш, му плащаш.

4. 1_07 ) Общение с Разумното начало - Боян Боев (1883 – 1963)

Колкото малко, колкото и грозно да е едно същество, достатъчно е да отдели за Бога малкото време, с което разполага и ще получи отгоре мощни енергии.

5. 1_17 ) Свещената връзка - Боян Боев (1883 – 1963)

В Духовния свят само като си обърнеш гърба към едно същество, ти си вече съгрешил.

6. 2_01 ) Любов към Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Като не обичаш едно същество, как ще го познаеш?

Когато погледнеш едно същество, около което има огледала, то ти го виждаш на много места, но то е едно.

Той е едно същество, което иска да изучи Живота чрез тази форма.

7. 2_02 ) Как ще обичаш Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Такава, каквато е любовта на Радамес към Аида, такава трябва да бъде тя към всяко същество или във всяко същество да виждаме Аида.

Това е търсене на Бога в тази или онази форма, но за да виждащ във всяко същество Аида, трябва да влезеш в Реалния живот.

8. 2_09 ) Когато ме потърсите с всичкото си сърце, ще ме намерите - Боян Боев (1883 – 1963)

Цветето символизира човек или друго някое същество, а поливането означава изпращане към него струя от Любов.

Като видиш един човек или друго същество, изпрати му струя от Любов.

9. 2_11 ) Качества на Божествената Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

Любовта е Божествена, ако едно същество минава през центъра на другото същество и обратно.

Когато едно същество минава през Божественото, свързва се с Великата Реалност, която живее в другото същество; Любовта е Божествена.

Когато едно същество минава не през центъра на друго същество, в този случай Любовта е по-слаба.

Когато едно същество покрива другото, това е обсебване.

10. 2_12 ) Аз и Отец ми ще направим жилище във вас - Боян Боев (1883 – 1963)

Братът попита Учителя: „Вие казахте в лекцията, че човек трябва да има връзка само с едно същество, само с Бога, с нищо друго да не се свързва.

В Божествения свят не може да влезе едно неразумно същество.

За да можеш да имаш висока връзка с Любовта на едно същество, то трябва ти да го разбираш и то да те разбира.

11. 2_13 ) Четири портокала - Боян Боев (1883 – 1963)

Една сестра попита: „Вие казахте, че когато обичаме едно същество, трябва да знаем защо го обичаме?

Ще търсиш съществените качества, за които обичаш това същество.

Любовта обяснявам така: видиш едно същество и му се зарадваш; това е първоначалното в Любовта.

При истинската Любов човек, като обича някого, обича и всички тези, които това същество обича.

А когато любовта не е истинска, човек завижда на тези хора, които обичат любимото от него същество.

12. 2_14 ) Любов към всички - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато обичаш Бога само в едно същество, ти Го ограничаваш.

Ако обичаш само едно същество, това е вече пречка между твоята душа и Бога.

Едно същество от Невидимия свят те обича чрез някого, може би, една година и после си заминава.

То е все същото същество от Невидимия свят.

Ти обичаш едно същество и в един момент се обърнеш, а това същество се смеси с другите; погледнеш – всички си приличат.

И като срещнеш друго същество, и то е много любезно с теб и е със същата Любов към теб.

Ние сме се лъгали на Земята, че трябва да обичаме само едно същество.

Когато те попитат защо обичаш буболечките, ще кажеш: „Защото Господ ги обича.“ Когато обичаш всички същества, освен едно, ти нямаш пълна връзка с Бога, понеже Бог живее и в това същество.

Не търси да попаднеш в събирателната любов само в една посока, само към едно същество, но да имаш разпръсквателна любов – в хиляди струи, в много направления, към много същества.

13. 2_15 ) „Обичай всички!“ e динамика - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато човек обича само едно същество, то етерният му двойник е излязъл вън от неговото физическо тяло и затова той става нервен, подозрителен, съмнява се и бяга от хората, дразни се от тях, вследствие на това той е беззащитен и низшите духове го нападат и ограбват.

Когато човек обича само едно същество, той е като цвят, който може да се нападне от гъсеници.

Няма същество в света, което като обикнете, да не разбере Любовта.

14. 2_17 ) Някои черти на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Не може да не обичате едно същество, което ви обича.

15. 2_19 ) Изпити на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Тогава човек се съмнява в съществото, което обича.

16. 2_20 ) Сродни души - Боян Боев (1883 – 1963)

Две сродни души като се свържат, търсят трето същество – Бог.

Двете сродни души са колективност.

17. 2_31 ) Изкуството да правим добро - Боян Боев (1883 – 1963)

Лошите хора работят индивидуално, само за себе си, а добрите хора – колективно, за другите и за себе си.

18. 2_32 ) Ела с мен при извора - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако направиш едно малко добро на някое същество от Невидимия свят, ще се уредят вашите въпроси за цяла година.

19. 3_03 ) Организиране на духовното тяло - Боян Боев (1883 – 1963)

Щом някое Напреднало същество види, че си турил някоя дарба не на място, т.е.

Някое Напреднало същество, като прати енергия, може да направи планетата ни да светне като слънце.

20. 3_07 ) Единство на живота - Боян Боев (1883 – 1963)

Една котка, като извие в кръг опашката си и я зърне, че се мърда, мисли, че опашката ѝ е друго същество и като я ухапе, измяуче от болка.

Котката се заблуждава, че опашката ѝ е друго същество.

Същото правим ние: като извършим насилие над някое друго същество, почваме да страдаме и познаваме, че ние и то сме едно.

21. 3_12 ) Имаме дом неръкотворен - Боян Боев (1883 – 1963)

Едно низше същество ще убеди някой човек да се самоубие, за да може да вземе неговата енергия и с нея да се поддържа.

Не, и в такъв случай е хубаво да се прояви милосърдие, понеже голямо благословение е за едно същество, което в последните дни на своя земен живот почувства, че проявяват Любов към него, че се грижат за него.

И голямо нещастие е, ако едно същество умира само, изоставено, без да види, че се грижат за него.

22. 3_16 ) Съзнателно излъчване - Боян Боев (1883 – 1963)

И тогава от това светло кълбо ще излезе едно Същество и ще Ви говори.

23. 3_17 ) Нашите по-малки братя, растенията - Боян Боев (1883 – 1963)

Това са души, които живеят в Невидимия свят колективно и се проявяват на Земята.

Веднъж, като стоял една сутрин при цветето, видял, че над него се сформира един светъл облак; тази прозирна пара се сгъстила и се оформила на едно красиво Същество, усмихнало се ангелски и изчезнало.

Красотата на това Същество, била неземна.

24. 3_18 ) Нашите по-малки братя, животните - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек трябва да съзнае, че във всяко живо същество има дарбица, а той я пренебрегва.

Всеки скъпоценен камък е във връзка с едно Напреднало същество.

25. 3_19 ) Инволюция и еволюция - Боян Боев (1883 – 1963)

В Откровението Бог казва: „Аз съм алфа и омега – началото и края.“ Това значи, че всяко същество излиза от Бога като Божествен лъч, минава през всички светове и пак се връща към Бога.

26. 3_25 ) Жизнен магнетизъм - Боян Боев (1883 – 1963)

Под думата паднало същество се разбира същество, което живее само за себе си и много добре разбира своите интереси.

27. 4_03 ) Справедливостта - Боян Боев (1883 – 1963)

Справедливостта се състои в следното: на всички същества да се даде подобаващото и никое същество да не се спъва в своя път, в своето развитие.

28. 4_04 ) Живот за цялото - Боян Боев (1883 – 1963)

Под думата паднало същество се разбира същество, което живее само за себе си и много добре разбира своите интереси.

29. 4_06 ) Бъдещият строй – строй на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Също и всяко друго същество.

30. 4_08 ) Без насилие - Боян Боев (1883 – 1963)

Частното воюване между индивидите ражда колективното.

31. 4_09 ) Международен живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Все повече се събужда в човечеството колективното съзнание, усилва се тенденцията за обединение и в бъдеще ще се наложи федерация на народите.

32. 5_06 ) Опитът ще бъде през тази нощ - Боян Боев (1883 – 1963)

В третия сън видял Учителя, изправен пред себе си, а зад Него – едно голямо светло Същество да се проявява.

33. 5_11 ) Стихотворение от Стела Белмен, Франция - Боян Боев (1883 – 1963)

Същество, което знае и вижда, и простира ръце към нас;

34. 5_12 ) ПРЕД ПОРТРЕТА НА НАШИЯ УЧИТЕЛ - Боян Боев (1883 – 1963)

Същество, което знае и вижда, и простира ръце към нас;

35. 5_13 ) Издигай се към по-висшите светове - Боян Боев (1883 – 1963)

Няма същество, освен Бога, което да не е подложено на изкушение.

Всяко същество, което идва от Бога на Земята, ако не е активно, ако не работи, има възможност да се поквари, да падне.

36. 5_14 ) Будност на съзнанието на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Тогава трябва да дойде някое Същество от Невидимия свят, за да го ръководи, защото инак ще си докара някое страдание.

37. 5_15 ) Като седнеш да разсъждаваш - Боян Боев (1883 – 1963)

По някой път в човека има едно същество, което мъчно се огъва – човек усеща, че не може да се огъне, не може да смени състоянието си.

38. 5_16 ) Оперирай със себе си - Боян Боев (1883 – 1963)

Като станеш сутрин, смени състоянието си, отстрани всяко недоволство, представи си, че си в положение на един Ангел, на едно Разумно същество, което върши Волята Божия, и ще имаш вътрешен подтик.

Ще се поспреш и ще се позанимаеш с това същество – ще го научиш да се моли или можеш да го пратиш на работа.

39. 5_22 ) Имай мир, за да имаш полезна работа - Боян Боев (1883 – 1963)

Човекът е много упорито, своенравно същество.

40. 6_01 ) Свещеният час - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато дойде светла мисъл в теб, едно Висше същество те е посетило и ти е оставило едно благословение.

И когато трептенията станат още по-високи, те вземат формата на едно много красиво Същество, което ни се усмихва и после изчезва.

Това Същество така учи човека.

Ще си представите едно Същество, което е живо и чието съзнание е свързано с Бога и е погълнато съвършено от изпълнение Волята на Отца.

41. 6_02 ) Изуй си обущата - Боян Боев (1883 – 1963)

Не знаеш кой ден ще дойде това Същество.

Представи си, че едно Същество образува пред теб светла топка и ти я виждаш.

А ако иска Съществото да слезе по-долу до твоето съзнание, то може да вземе човешка форма.

42. 6_07 ) Това е Живот вечен - Боян Боев (1883 – 1963)

Най-първо трябва да има телефонна слушалка и Напредналото същество да ти говори по нея.

43. 7_01 ) Вяра - Боян Боев (1883 – 1963)

Така че по същество всеки има Вяра, но центърът не функционира и тогава не се и проявява.

Може да дойде в теб едно такова съмнение, че като си малко същество, Господ едва ли ще се занимава с теб.

44. 7_06 ) Развитие на добродетелите - Боян Боев (1883 – 1963)

После, в Невидимия свят ще срещнеш някое Светло същество, един Ангел, който ще ти каже: „Аз бях мечката, която те уплаши.“ Радвайте се на това, което имате, колкото и да е малко.

45. 10) Всеки тон в музикалния свят е жив - Боян Боев (1883 – 1963)

Това е една накипяла енергия и когато едно същество усеща своята свобода, но не е свободно, то е до.

Гама до мажор е когато едно същество мисли да слезе от Небето на Земята.

46. 14) Възкресение, ангел и синовете Божии - Боян Боев (1883 – 1963)

Често едно Същество от Невидимия свят, след като поседи в Небето, решава да посети някой дом и излива в душите на обитателите му Светлина, благославя ги, та всички да станат весели и радостни; цял ден То е между тях.

47. 18) Да я събуди навреме - Боян Боев (1883 – 1963)

Според степента на своето развитие и знание всяко Същество е поело съответна служба.

За мен един плод не е проста работа – едно много разумно Същество е работило, за да го поднесе.

Когато един обикновен човек види едно Съвършено същество, ако не е готов, ще заспи, защото не може да издържи на неговите трептения.

Нали и Даниил, когато видял едно Напреднало същество, се почувствал безсилен?

В бъдеще ще отидете при някое Напреднало същество, но бъдете готови да възприемете неговата култура, за да я копирате.

48. 27) Жилище, облекло, красота - Боян Боев (1883 – 1963)

Колективното усилие дава Красота, като че ли това е едно здание, което съграждат.

49. 37) Музика, свръхсъзнание и яснослушане - Боян Боев (1883 – 1963)

“ Представете си, че Разумното същество е горе, а птичката е апарат, чрез който това Същество ви говори.

50. 41) На фокуса на музиката - Боян Боев (1883 – 1963)

Някой път нямаш никаква причина да си скръбен, а скърбиш: това е някое ненапреднало същество, чиято скръб приемаш.

51. 43) Начало има, но край няма - Боян Боев (1883 – 1963)

Колективно трябва да се работи.

52. 47) Но ви избрах от света - Боян Боев (1883 – 1963)

За да дойде дарбата, трябва едно Същество да я донесе със себе си.

53. 54) Орбитите им се преплитат - Боян Боев (1883 – 1963)

Едно същество, което има разположение да постъпи с теб така, както със себе си, има Любов.

На едно същество, което обичаш, ще му дадеш най-хубавия плод от кошницата.

54. 61) Планината - Боян Боев (1883 – 1963)

Една сестра разказа как един брат заспал близо до Граничарското езеро и сънувал, че едно Същество го спохожда, отваря близката канара и го завежда вътре в едни обширни помещения, като му показва как живеят и какво работят там.

55. 2) Бог не го е оставил - Боян Боев (1883 – 1963)

Всякога постъпвайте разумно, не подпушвайте Любовта, нека тя премине невъзпрепятствано през вас към това или онова същество.

Всякога постъпвайте разумно, не подпушвайте Любовта, нека тя премине невъзпрепятствано през вас към това или онова същество.

56. 4) Бурята иде, но Бог не е в бурята - Боян Боев (1883 – 1963)

Небето стяга всички народи и тези събития и страдания, които идат, ще причинят колективно събуждане на хората, а не само единично.

57. 6) В съня на Навуходоносор - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителя всякога държеше на духовно сближаване и колективност, затова и отдаваше голяма важност и на общото хранене; за целта въведе общи обяди, даже и общи закуски, а вечерите се правеха при тържествени случаи и при покани.

58. 15) Голямото Eвангелие - Боян Боев (1883 – 1963)

Най-разбраното Същество е Бог.

Той е Първото Същество, което обича.

59. 16) Господ ще бъде познат - Боян Боев (1883 – 1963)

Хората трябва да изградят колективност.

При развитие на колективността няма да има недоимък и животът ще бъде по-сносен.

60. 22) Дишането и познанията, които Учителя дава за него - Боян Боев (1883 – 1963)

Дишането в училище би трябвало да се прилага не само колективно, но и индивидуално.

61. 35) Като свършите тази работа, ще ви кажа - Боян Боев (1883 – 1963)

По един всемирен закон Бог е ангажирал всички Висши същества да дойдат да работят и няма същество, което да не работи.

Колкото едно същество повече се повдига, толкова повече работи.

62. 37) Когато едно същество се разговаря с вас, то е реално - Боян Боев (1883 – 1963)

КОГАТО ЕДНО СЪЩЕСТВО СЕ РАЗГОВАРЯ С ВАС, ТО Е РЕАЛНО

Когато едно същество се разговаря с вас, то е реално.

63. 40) Който разбира времето, той е маг - Боян Боев (1883 – 1963)

Същество, което изминава това пространство за една секунда, то го схваща подробно.

Страданието не е на един човек, то е колективно.

64. 41) Космичната пролет - Боян Боев (1883 – 1963)

В този дух вече една светлина озарява колективното съзнание на човечеството.

65. 46) Мъдреците от изток - Боян Боев (1883 – 1963)

Всички тези поколения, от чието потомство се е получило физическото тяло на Исус, са еволюирали и през вековете са образували специална родова верига, за да бъде възможна изявата на очакваното Божествено същество, каквото е Христос – същество извън човешкия кръг, което не може да си послужи с каквото и да е физическо тяло, така както и геният на един Бетовен или Шилер не може да се прояви чрез тялото на някой австралийски абориген.

66. 49) На разсъмване - Боян Боев (1883 – 1963)

Любовта прави човека способен да познава всяко същество.

67. 50) Неговата благост - Боян Боев (1883 – 1963)

Мъчно се поправя съществото човек, много мъчно.

68. 52) Ново направление на труда - Боян Боев (1883 – 1963)

Всяка една работа, чийто импулс е любовен, носи радост и тогава животът тече изобилно, настъпва вътрешен подем, душата добива криле, идат вдъхновяващи идеи, човек влиза в по-горните полета на съзнание и ще предизвика индивидуално и колективно благословение.

Това, ценното, което носим, трябва да проявим в живота си, и то ще съдейства както на нашата индивидуалност, така и на колективното развитие на човечеството.

Обърнем ли се с Любов към изворите, пчелите, цветята и което и да е друго същество, тогава ще ни дойдат идеи, които произлизат от духовните им заложби.

Гениалността е колективно усилие на всички същества, които са завършили земното си развитие.

69. 54) Новото съзнание. Закон на цялото и закон на частите - Боян Боев (1883 – 1963)

Основната характеристика на днешното съзнание е, че всеки човек се чувства като същество, отделно от другите хора, защото съзнанието му е индивидуално.

Ако се причини страдание на което и да е същество, нарушава се законът на единството.

– Защото то чувства, че майка му е едно същество, което мисли за неговото щастие и му желае доброто.

70. 56) Нужда от работници - Боян Боев (1883 – 1963)

Като не се дели работата, ще се опита как работи законът и сами ще почнат да се групират, ще са готови да работят колективно и така ще се сближат.

71. 58) Общение с Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

Основателите на другите религии са от човешката еволюция, а Христос не е, Той е Божествено Същество.

72. 63) Паневритмия - Боян Боев (1883 – 1963)

Може да се каже, че човешкото същество е един жив радиоапарат, който приема и предава едновременно, а и движенията при Паневритмията са от такъв характер, че човек е способен да черпи изобилно сили от безграничния резервоар на Природата и с това да повдигне своите мисли, чувства и постъпки, а от друга страна, да праща в света творчески импулси и идеи, които ще съдействат за неговата обнова и преобразяване.

Чрез това упражнение този импулс се праща и в света, за да работи в съзнанието на колективното съзнание и по този начин то да се подготви за Новата култура на свободните души.

73. 64) Пентаграмът - Боян Боев (1883 – 1963)

Третото нещо, което се разбира под понятието правда, е следното: всеки човек, който се ражда, се ражда с известен бюджет; което и да е същество се кредитира от Невидимия свят и обществото трябва да му даде всички условия за развитие.

74. 67) Плодове на шестата раса – свобода и разбирателство - Боян Боев (1883 – 1963)

Сега човек е наполовина животно и наполовина човек, а в бъдеще ще дойде съществото на Шестата раса и ще се съедини с него.

75. 75) Пробен камък - Боян Боев (1883 – 1963)

Веднъж той видял, че едно много красиво същество излязло от розата и тогава розата издала по-силно ухание, после то пак влязло в цветето.

Върху всеки човек работи едно светло същество и чака момента да се прояви.

С тази ябълка правиш контакт с това разумно същество – ангела.

Като пипам ябълката, виждам едно същество, което гледа и се усмихва.

76. 77) Промяна в съзнанието - Боян Боев (1883 – 1963)

И Даниил, който се срещнал с едно Светло Същество, се оплаква, че не му останала сила.

77. 78) Професор Ханс Дриш и науката парапсихология - Боян Боев (1883 – 1963)

Въз основа на новите факти на парапсихологията се приема душата като самостоятелно същество.

Но този факт се приема само от този, който отхвърля психофизическия паралелизъм и приема душата като самостоятелно същество, освен тялото.

78. 83) Разумност в Природата и в човека - Боян Боев (1883 – 1963)

Обаче ако се проникваме от мисълта, че във всяко човешко същество, даже и у падналия грешник, живее и свръхсъзнанието, то тогава ще можем да влезем в съприкосновение с благородното – душата и духа.

При това положение човек съзнава себе си като същество, което обича, прощава и се жертва, обхванат е от необикновено вдъхновение и приема новите идеи – и тогава той изживява връзките си с Целокупния живот на Битието и установява, че околните са му твърде близки и мили като братя, възприема ги като сродни души.

79. 92) Словото ще даде живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Той не осъзнава, че в това животно има разумно същество, което е дошло да му помага.

80. 97) Съобразяването с природните закони и здравето - Боян Боев (1883 – 1963)

Научните изследвания са установили, че човешкият организъм, както и всяко друго същество, е източник на електричество.

При хармонизиране трептенията на човешката душа с трептенията на Всемирното Творческо Същество се образува връзка с космичното всеединство и тогава човек може да разчита на подкрепа от висшите духовни полета.

При лоши мисли и чувства около човешкото същество се образува астрална обвивка, или по-точно черупка, в която то е затворено и изпада в състояние на изолация, което не позволява да възприема животворните сили, идващи към Земята, и това лишение от прилив на космична енергия създава предразположение към болестни състояния.

81. 100) Хигиена в три направления - Боян Боев (1883 – 1963)

Като срещнеш едно същество, което Бог ти е определил, ти не срещаш никакво противодействие.

А когато някое същество понякога възприема твоите мисли, а понякога – не, значи то не е добър проводник и в негово присъствие ти не усещаш пълна свобода.

82. 10.ХI.1950 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

Така са държани беседите „Новото човечество”, „Мировата любов и космичната обич”, „Пробуждане на колективното съзнание” и пр.

Всеки човек на земята, който ви обича, е проводник или отражение на някое близко на вас същество от невидимия свят.

83. 12.I.1951 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

Той държеше много на тях, за да може по този начин да се възпита колективното съзнание и да стане сближение между всички ни.

84. 7.II.1951 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

Напротив, едничкото Същество, което вижда човек, е само Бог.

85. 10. VI. 1952 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

То е едно същество, което иска да изучи живота чрез тази форма.

86. Изгрев, 7 октомври 1952 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Едно същество на земята, което минава за гениален, като се намери между ангелите, той ще бъде невежа, ще говори като дете.

87. 7.II.1953 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

Обаче като престане човек да работи в тази област, тогава трябва да дойде някое същество от невидимия свят да те ръководи, като ни идва някое страдание.

88. Съвременната младеж и задачите на епохата. - Боян Боев (1883 – 1963)

Кое е новото, което иде: като видите едно живо същество, сърцето ви да трепне.

Във всяко живо същество да видите проявлението на Безграничния.

89. Мисията на майката - Боян Боев (1883 – 1963)

Те казват, че по този начин най-добре ще се развият социални чувства у детето, ще се развие колективното му съзнание, най-добре ще се възпита в духа на взаимопомощта, който дух е духът на Висшата култура.

И понеже през майката тече велика любов, тя е най-досетливото същество.

90. Предназначението на музиката и Паневритмията в образованието - Боян Боев (1883 – 1963)

И това чувство на единство, на единение, възпитава човека, събужда неговото колективно съзнание.

91. Новите възгледи върху материята - Боян Боев (1883 – 1963)

От този пример се вижда, какво ограничено схващане трябва да има едно същество, което има съзнание за две измерения, за явленията на триизмерния свят.

Ето примерът на Хинтън: Да си представим, че в една равнина живее същество, което има понятие за двуизмерния свят, а не и за световете с повече измерения.

Това двуизмерно същество ще вижда и ще съзнава само тая част от спиралата, която минава през плоскостта, а другата част от нея за него не съществува, понеже е вън от двуизмерния свят.

Това същество ще вижда точката, в която спиралата пробожда плоскостта и поради слизането на спиралата, тая точка ще се движи в окръжност, както е показано на фигурата чрез пунктираната окръжност.

А ако издигаме спиралата, това същество ще види, че тая точка се върти по същия кръг, само че в обратна посока.

Успенски привежда следния пример: Ако поставим в една плоскост петте си пръста, то двуизмерното същество - което живее на тая плоскост и съзнава двете й измерения, но не възприема и не съзнава нищо, което е извън двуизмерната плоскост, ще смята всеки пръст като отделно явление, а всъщност това са краища на ръката на едно разумно същество - човекът.

Неговите опити доказват, че всяко същество изпуща излъчвания, радиации, чрез които то е жив радиоапарат - предавателен и приемателен едновременно.

Професор Петър Петков така говори за изследванията на Гурвич: „Първите най-точни и най-ценни изучавания върху невидимите лъчи, изпускани от живото същество, направи видният руски биолог Гурвич, който откри т.нар.

92. ТРАГЕДИЯТА В ДЕТСКАТА ДУША. ДУШАТА НА СРЕДНОШКОЛСКАТА МЛАДЕЖ - Боян Боев (1883 – 1963)

- Между органическата и неорганическата материя няма разлика по същество.

93. Трети образователен Период Гимназия - Боян Боев (1883 – 1963)

И когато отишла на гарата за влака, който щял да я отнесе до далечния Сибир, нейната другарка, която я изпратила до гарата, се разплакала, като живо си представяла съдбата, която очаква това прелестно, младо същество.

94. Ново отношение към природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Със съвсем други, по-дълбоки и по-живи мисли, чувства и желания ще работи детето с едно дърво или цвете, когато знае, че то е живо същество, което е отзивчиво на неговата любов.

Детето да почувства, че това е същество, което усеща глад, жажда, болка, страдание, че то чувства нашата любов, и тя намира отглас в него.

Детето ще схване цветето като живо същество със своя особен вътрешен живот.

95. Работата на детето в цветната, зеленчукова и овощна градини и в околната природа. - Боян Боев (1883 – 1963)

1/ Детето трябва да си представи извора като живо същество, което страда, когато е неочистено.

Чрез общите обеди се развива у децата чувство за общност, дух на коопериране, колективно съзнание.

96. ТРУДЪТ КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФАКТОР В лоното на живата природа - Боян Боев (1883 – 1963)

О/ Понеже детският труд сред природата ще бъде общ за всички ученици, за една обща цел, той ще развие у тях социални чувства, дух на взаимопомощ колективно съзнание, солидарност.

97. ХУДОЖЕСТВЕНИЯТ ЕЛЕМЕНТ ТРЯБВА ДА ПРОНИКВА ЦЯЛОТО ОБУЧЕНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

и на ония страни в духовния живот и в цялото човешко същество, които още никоя наука не е разкрила, които никое друго образователно средство не е достигнало.”[1]

98. Втори образователен период Основно училище ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА - Боян Боев (1883 – 1963)

Друг пример: един околийски училищен инспектор разправя, че когато бил малък, тъй безкрайно е благоговеел пред учителя си, че си го представял като извънредно същество.

Не можел да си представи, как учителят ще яде като другите хора; той е възвишено същество, което или не яде, или ако яде, употребява съвсем други храни, а не тая, която употребяват другите.

99. СЛЕДВАНЕ МЕТОДИТЕ НА ПРИРОДАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Може едно същество да се проявява по несъвършен начин.

Това говори само за степента на неговото развитие, но в това несъвършено същество природата работи по един съвършен начин.

Например, когато това същество се нарани някъде по най-мъдър, най-целесъобразен начин става зарастване на раната.

Например, на всяко същество тя дава условия и материали, поне ги дава в готова форма, а трябва съществото да направи усилия, за да ги преработи и използва.

100. Любовта като образователен фактор - Боян Боев (1883 – 1963)

Няма същество, което като обикнете, да не разбере любовта, да не е отзивчиво към нея.

101. Основни образователни принципи - Боян Боев (1883 – 1963)

Който люби, само той може да Го познае.” „Всяко същество е прозорец, през който виждате Разумното, което работи в природата.

Тя е колективно дело.

Всички същества, които се приближават до едно същество на любовта, се изменят.

Няма същество, което като обикнете, да не разбере любовта ви и да не ви обикне.”

102. Детската природа - Боян Боев (1883 – 1963)

В тия минути човек прощава на всички, съзнава себе си като същество, което обича, жертва се, помага.

Ние още не познаваме онова същество, което живее в светилището на храма.

103. 03. Любовта като здравен фактор - Боян Боев (1883 – 1963)

Тогава Лазар стана същество на Любовта и тази Любов го възкреси.

104. 05. Пет първоначални качества на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Костадин мислил, че това е един обикновен човек, но старецът става невидим и тогава чак разбрал, че това е едно същество от невидимия свят.

105. 06. Символи в природата - Боян Боев (1883 – 1963)

(Брат Боев показва в ръцете си едно кълбо.) Едно светло същество на хоризонта, на изток показва това кълбо и праща своята топлина и светлина.

106. 07. Законът на справедливостта - Боян Боев (1883 – 1963)

Вторият закон на справедливостта гласи: Понеже всяко същество е храм на Бога, в него живее Великото, Божественото, затова ще уважаваш всяко същество.

Ще благоговееш пред свещения, Божествения живот във всяко същество.

Третият закон на справедливостта: Природата отпуща един кредит на всяко същество, което иде на Земята.

На този кредит това същество има едно Божествено право.

- Това са всичките благоприятни условия, за да живее това същество и да развива дарбите, които са вложени в него.

Човечеството трябва да даде на това същество всички условия да се развива правилно.

Човек, който отнема това свещено право на едно същество, върши престъпление.

Благата, които всяка година дава разумната природа, трябва да бъдат така разпределени, че нито едно същество да не остане в лишение.

107. 08.Методи за развитие на любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят казва така: „Найкрасивото същество в света е Бог.

Той е самата красота." Всяко красиво същество, което виждате, било човек, животно, цвете, планина, в произведенията на изкуството, всяка красота е Бог.

108. 11. Основният фактор на еволюцията - Боян Боев (1883 – 1963)

Божествената искра, която живее във всяко същество, нека я наречем монада, има я в минералите, растенията, животните, човека и ангелите.

Няма същество, което да не е огряно от лъчите на Любовта.

Тя отива до всяко същество, било камък, растение, животно, тя влиза вътре и събужда, разцъфтява душата постепенно, бавно.

109. 12. Любовта освобождава - Боян Боев (1883 – 1963)

Единственото същество в света, което е абсолютно свободно, това е Бог.

Извън Бога друго същество абсолютно свободно няма.

110. 14. Значение на цветовете - Боян Боев (1883 – 1963)

Не само ние, но всяко същество трябва да диша.

Когато ние погледнем на цветето като на същество, което има душа, тогава ние ще направим връзка с тези същества от ангелската йерархия.

Преди всичко индивидуалност - когато човек има мисъл за своето достойнство и съзнава себе си като отделно същество.

111. 16. Няколко думи за първите стъпки на ученика – I - Боян Боев (1883 – 1963)

Думите „Не късай най-тънкия конец" значат: „Никога не прекъсвай своята любовна връзка с всяко същество." Когато човек има едно отрицателно отношение към едно същество, няма да има пълна връзка с Бога, понеже Бог живее и в това същество.

112. 17. Първи стъпки на ученика – II - Боян Боев (1883 – 1963)

Ще Го смяташ като едно идеално същество, същество, което те обича.

113. 20. Учителят за Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

"Той е едно Божествено космично същество, Божествено същество, което иде от централното слънце на вселената, около което нашето слънце се върти и за 20 милиона години извършва един кръг.

Христос е най-великото същество." - казва Учителят за Христа.

Още в Атлантида е имало окултни школи и тогава учителите са говорели така: "Ще дойде едно Божествено същество, което ще даде тласък за повдигането на човечеството, което ще донесе нещо ценно на земята." Това нещо са казвали и в окултните школи на Индия.

Това е едно велико същество, най-великото, което е дошло на земята.

114. 21. Ученик - Боян Боев (1883 – 1963)

Канарата, върху която стои ученикът, е съществото, което го обича - това същество е Бог.

115. 23. Работа върху Евангелието на Йоана - Боян Боев (1883 – 1963)

Той е Божествено същество.

116. Екскурзия на 8 ноември 1927 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Колективно трябва да се работи!

117. Екскурзия на 4 юни 1929 година - Боян Боев (1883 – 1963)

За да дойде, трябва едно същество да я донесе със себе си.

118. Свещената връзка - Боян Боев (1883 – 1963)

В духовния свят само като си обърнеш гърба към едно същество, ти вече си съгрешил.

119. Качества на Божествената Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

Любовта е Божествена, ако едно същество минава през центъра на друго същество и обратно.

Значи, когато едно същество минава през Божественото, свързва се с Великата Реалност, която живее в другото същество, тогава Любовта е Божествена.

Когато едно същество минава не през центъра на друго същество, а през по-външните му части, в този случай любовта е по-слаба.

А когато едно същество покрива друго, това е обсебване.

120. Любовта в новата епоха - Боян Боев (1883 – 1963)

- Казахте в лекцията, че човек трябва да има връзка само с едно същество, само с Бога, с никой друг да не се свързва.

В Божествения свят не може да влезе едно същество неразумно.

121. Незнайното, което иде - Боян Боев (1883 – 1963)

- Вие казвате, че когато обичаме едно същество, трябва да знаем защо го обичаме.

- Ще търсиш съществените качества, за които обичаш това същество, т. е.

Любовта обясняват така: Когато срещнеш едно същество, да се зарадваш.

122. Най-високият връх-Любовта към Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Такава, каквато е любовта на Радамес към Аида, трябва да бъде любовта към всяко същество.

Или във всяко същество да виждаме Аида.

Но за да виждаш във всяко същество Аида, трябва да влезеш в реалния живот.

123. Хилядолистникът - Боян Боев (1883 – 1963)

И тогава от това светло кълбо ще излезе едно същество и ще ти говори.

124. Общение с Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

Той е Божествено същество.

125. П л а н и н а т а - Боян Боев (1883 – 1963)

- Един брат, когато спал край Грънчарското езеро, сънувал, че едно същество идва при него, отваря близката канара и го завежда вътре в канарата, дето имало обширни помещения - салони, стаи и пр.

И това същество почнало да разправя на брата как живеят там съществата и какво работят.

126. Екскурзия на Витоша на 10 октомври 1940 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Има любов едно същество, което има разположение да постъпи с теб, както със себе си.

На едно същество, което обичаш, ще му дадеш най-хубавия плод от кошницата.

127. 02. УЧИТЕЛЯТ В СЕЛО МЪРЧАЕВО през 1944 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Напротив, едничкото Същество, което човек вижда, е само Бог.

128. 20. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Например, омразата, сменете я с любовта, представяйте си, че сте в положението на едно разумно същество, което върши волята Божия и веднага състоянието ви ще се смени и ще имате един подтик.

129. 29. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВ - Боян Боев (1883 – 1963)

Върху всеки човек работи едно светло същество и тези светли същества чакат момента да се проявят.

130. 01.ПРИ ЕЗЕРОТО 'МАХАБУР' - Боян Боев (1883 – 1963)

Единственото нещо, което може да ни излекува, то е Божествената любов, която трябва да проникне цялото ни същество.

131. 03. КЪМ МУСАЛА - Боян Боев (1883 – 1963)

Като че ли някое гигантско същество прибира отвсякъде мъглите и ги сваля и трупа дълбоко в долините.

132. 04 ПРИ ЕЗЕРОТО „БАЛДЕР ДАРУ' - Боян Боев (1883 – 1963)

Тук долавяш вътрешната светлина, която озарява всяко същество.

133. 07. СИМФОНИЯТА НА ПЛАНИНАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Няма същество, колкото и малко да е то, което да не иска да го обичат или което да не обича.

134. 08. ЕДНА СРЕЩА В РОЗОВАТА ДОЛИНА - Боян Боев (1883 – 1963)

А дълбоко вътре в чисти, сведени обиталища живее едно същество с красота на ангел.

135. 12. ПОЗДРАВЪТ НА ПЛАНИНАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Кое е сега новото, което иде: ти, като видиш едно живо същество, сърцето

ти да трепне, във всяко живо същество, да видиш проявление на Безграничния - в най малката мушичка, в каквото и да е.

136. 23. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Иде едно колективно събуждане на човечеството.

137. 35. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Ти можеш да любиш едно същество, но не и да го притежаваш.

138. 40. ГОСТ ОТ СОФИЯ ПРИ УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Тя пълни всяко същество с радост и свежест.

139. 43. НОВО ПОСЕЩЕНИЕ ОТ ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Човекът на любовта е най-силното същество на света.

140. 46. СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ СЛЕД ЛЕКЦИЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Всяко същество е прозорец, през който виждайте Бога!

141. 52. НА 'ВЪЗНЕСЕНИЕ' НА ВИТОША - Боян Боев (1883 – 1963)

При големите противоречия такова напреднало същество ви дава съвети, упътва ви, урежда наоколо всичките работи и вие даже не знаете, кой е.

142. 59. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША - Боян Боев (1883 – 1963)

А истински религиозният има благоговение, уважение и любов към всеки човек, към всяко същество.

143. 60. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Всяко същество, което иска да завладее любовта, страда.

144. 61. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША - Боян Боев (1883 – 1963)

Няма същество, което да не е обичано!

Като обичаш едно същество, то може да обича другиго, а пък ти си обичан от друг някой.

Като те обича силното същество, ще ти дава.

А като те обича слабото същество, ще взема от тебе.

Всичко е колективно и всичко е единно!

145. Любовта освобождава - Боян Боев (1883 – 1963)

Единственото същество в света, което е абсолютно свободно, това е Бог.

Извън Бога друго същество абсолютно свободно няма.

146. Работа върху Евангелието на Иоана - Боян Боев (1883 – 1963)

Той е Божествено същество.

147. Ученик - Боян Боев (1883 – 1963)

Канарата, върху която стои ученикът, е съществото, което го обича - това същество е Бог.

148. Учителят за Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

“Той е едно Божествено космично същество, Божествено същество, което иде от централното слънце на вселената, около което нашето слънце се върти и за 20 милиона години извършва един кръг.

Христос е най-великото същество.” - казва Учителят за Христа.

Още в Атлантида е имало окултни школи и тогава учителите са говорели така: “Ще дойде едно Божествено същество, което ще даде тласък за повдигането на човечеството, което ще донесе нещо ценно на земята.” Това нещо са казвали и в окултните школи на Индия.

Това е едно велико същество, най-великото, което е дошло на земята.

149. Първи стъпки на ученика – II - Боян Боев (1883 – 1963)

Ще Го смяташ като едно идеално същество, същество, което те обича.

150. Няколко думи за първите стъпки на ученика – I - Боян Боев (1883 – 1963)

Думите „Не късай най-тънкия конец” значат: „Никога не прекъсвай своята любовна връзка с всяко същество.” Когато човек има едно отрицателно отношение към едно същество, няма да има пълна връзка с Бога, понеже Бог живее и в това същество.

151. Значение на цветовете - Боян Боев (1883 – 1963)

Не само ние, но всяко същество трябва да диша.

Когато ние погледнем на цветето като на същество, което има душа, тогава ние ще направим връзка с тези същества от ангелската йерархия.

Преди всичко индивидуалност - когато човек има мисъл за своето достойнство и съзнава себе си като отделно същество.

152. Основният фактор на еволюцията - Боян Боев (1883 – 1963)

Божествената искра, която живее във всяко същество, нека я наречем монада, има я в минералите, растенията, животните, човека и ангелите.

Няма същество, което да не е огряно от лъчите на Любовта.

Тя отива до всяко същество, било камък, растение, животно, тя влиза вътре и събужда, разцъфтява душата постепенно, бавно.

153. Методи за развитие на любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят казва така: „Найкрасивото същество в света е Бог.

Той е самата красота.” Всяко красиво същество, което виждате, било човек, животно, цвете, планина, в произведенията на изкуството, всяка красота е Бог.

154. Законът на справедливостта - Боян Боев (1883 – 1963)

Вторият закон на справедливостта гласи: Понеже всяко същество е храм на Бога, в него живее Великото, Божественото, затова ще уважаваш всяко същество.

Ще благоговееш пред свещения, Божествения живот във всяко същество.

Третият закон на справедливостта: Природата отпуща един кредит на всяко същество, което иде на Земята.

На този кредит това същество има едно Божествено право.

- Това са всичките благоприятни условия, за да живее това същество и да развива дарбите, които са вложени в него.

Човечеството трябва да даде на това същество всички условия да се развива правилно.

Човек, който отнема това свещено право на едно същество, върши престъпление.

Благата, които всяка година дава разумната природа, трябва да бъдат така разпределени, че нито едно същество да не остане в лишение.

155. Символи в природата - Боян Боев (1883 – 1963)

(Брат Боев показва в ръцете си едно кълбо.) Едно светло същество на хоризонта, на изток показва това кълбо и праща своята топлина и светлина.

156. Пет първоначални качества на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Костадин мислил, че това е един обикновен човек, но старецът става невидим и тогава чак разбрал, че това е едно същество от невидимия свят.

157. Любовта като здравен фактор - Боян Боев (1883 – 1963)

Тогава Лазар стана същество на Любовта и тази Любов го възкреси.

158. 001 ПРЕДГОВОР ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ ИЛИ ИЗКУШЕНИЯТА НА ИНТЕЛЕКТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Разпознаването на собствения духовен Учител е дълбоко съкровен и вътрешен проблем за всяко човешко същество.

159. 008 ЛЮБОВТА НА ЕДИННИЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Единственото Същество, което всякога, във всички моменти мисли за нас и не ни забравя нито за момент, това е Бог – това е Великото, към което трябва всеки да се стреми.

В момента, когато човек допусне, че е отделно същество, сам създава нещастието си.

160. 011 ЕДИНСТВО В ЛЮБОВТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Чрез всички, които те обичат, Едно Същество те обича.

161. 012 ГРАНИЦАТА МЕЖДУ ДВЕ ЕПОХИ - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако се качваш нагоре и срещнеш някое същество, което се е спряло, и се свържеш с него, то черпи от тебе, следователно ти губиш.

162. 020 КОГО ИЗПИТВАТ В ЖИВОТА? - УЧЕНИКА - Боян Боев (1883 – 1963)

Няма Същество, което да не е плакало.

163. 022 СВОБОДАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Единственото съвършено същество е Бог.

164. 029 БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРОМИСЪЛ - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек е най-слабото същество, което Господ пази, за да познае то, че има Божи Промисъл.

И при най-лошите условия, за всяко Същество Той е предвидил един план, който хората не знаят.

Човек е същество, изложено на големи опасности.

165. 032 ПЪРВИЯТ ЦИГУЛАР - Боян Боев (1883 – 1963)

– Красива е дрехата на всяко живо Същество, което става рано, преди изгрева на Слънцето, и работи с Любов.

Но ако знаеш, че зад прозореца има едно Разумно Същество, което го отваря, тогава има друго влияние.

166. 033 ВЪТРЕШНАТА РАБОТА НА УЧЕНИКА - Боян Боев (1883 – 1963)

Няма живо Същество в света, малко или голямо, на чийто зов Бог да не е отговорил.

167. 045 КАЧЕСТВАТА НА БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ - Боян Боев (1883 – 1963)

Само когато в него се всели едно напреднало Същество, макар и за миг, той може да прояви Божествената Любов.

168. 048 ВТОРИЯТ ЗАКОН - Боян Боев (1883 – 1963)

Най-малкото същество заема високо място в ума на Бога.

169. 050 ДАРОВЕТЕ НА ЛЮБОВТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Зад извора стои едно Разумно Същество, което те обича.

170. 057 СПРАВЕДЛИВОСТТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Никое Същество не може да отнеме благото, което ти е дадено.

уважението, което дължиш към всяко Същество.

171. 062 ПРИТЧИ ЗА ЛЮБОВТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Всяко същество, в което се поражда желание да ограничи проявите на Божията Любов, бива смачкано като този бивол.

172. 063 ВСЕОБЩИЯТ ЕЗИК - Боян Боев (1883 – 1963)

– Любовта е вложена във всяко Същество.

Няма Същество в света, което да не разбира, какво нещо е Любовта!

173. 064 ПРАКТИЧЕСКИ ПРАВИЛА - Боян Боев (1883 – 1963)

– Ако сте разумен, ще разберете, че водата, като символ на Живота, е в състояние да подобри всяко живо Същество.

174. 069 ЗАКОН ЗА ЧАСТИТЕ И ЗАКОН ЗА ЦЯЛОТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Всяко Същество има смисъл само в живота на цялото.

175. 074 ВЕЛИКАТА ВРЪЗКА - Боян Боев (1883 – 1963)

Няма Същество, колкото и да е малко, което да не се прекланя пред нея.

176. 075 ДВАТА ПЪТЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Всяко Същество, на което сте отнели тялото, някога ще си го иска назад.

177. 076 ВСЕОБЕМАЩАТА ЛЮБОВ - Боян Боев (1883 – 1963)

Към всеки човек, към всяко същество, Учителят се отнасяше с внимание и почит.

Във всяко Същество, растение, животно или човек ще намерите поне една добра черта, заради която може да го обичате.

178. 085 ИСТИНСКИЯТ ЧОВЕК - Боян Боев (1883 – 1963)

Вие казвате: "Човек е същество, което мисли." Но той е повече от това, което мисли.

179. 086 ВЕЧНОТО ЖИЛИЩЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Ти не знаеш какво ще стане с едно Същество в бъдеще.

180. 096 ВЪЗЛЮБЕНИЯТ НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Боян Боев (1883 – 1963)

Щом се домогнете до Любовта към Безграничният, което и Същество да погледнете, в него ще виждате най-красивото лице, което не сте виждали, в него ще видите израз на благост и интелигентност.

181. 097 ПОЗНАВАНЕ НА БОГА - Боян Боев (1883 – 1963)

Всъщност, Бог е най-познатото и най-непознатото Същество в света.

182. 101 РАЗУМНОСТТА НА ПРИРОДАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Перото се движи, но има едно Разумно Същество, което го движи.

183. 102 ЗАКОНЪТ НА СПРАВЕДЛИВОСТТА - Боян Боев (1883 – 1963)

А Божествената Справедливост изисква да зачитаме всяко Същество, да запазим правата, които то има и да му дадем всички условия за развитие.

184. 105 КУЛТУРАТА НА АНГЕЛИТЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Мравката като пъпли по човека, не мисли, че това е някое живо същество.

Ангелът е Същество на абсолютната Справедливост и Чистота.

Ангелът иска да ви каже, че при вас стои едно Същество от висока култура, с което трябва да се свържете, за да научите нещо.

Човек може да схване мисълта на някое Висше Същество.

Един закон гласи: никое Възвишено Същество не извършва постъпка, от която да има повече загуба, отколкото полза.

Ангелът е много реално Същество.

Геният е колективно същество.

185. 107 КРАСКИТЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

''Всяко живо Същество, всяко цветенце, всяко плодно дръвче е носител на известна Сила''

186. 111 МУЗИКАТА В ПРИРОДАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Всяко живо Същество произвежда звук.

187. 127 ЛЮБОВ БЕЗ ВЪНШЕН СТИМУЛ - Боян Боев (1883 – 1963)

Трябва да знаете, че човек е колективно същество и затова не е отговорен винаги за своите постъпки и чувства.

188. 129 МИСЛИ ВЪРХУ МУЗИКАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Един даровит музикант е колективно Същество.

189. Мисли на Учителя от последната беседа и разговори - Боян Боев (1883 – 1963)

Единственото същество, което никога не е помислило лошо за нас, е Господ.

190. Съборите на Бялото братство - Боян Боев (1883 – 1963)

Така са държани беседите „Новото човечество“, „Мировата любов и космическата обич“, „Пробуждане на колективното съзнание“ и пр.

всеки човек на земята, който ви обича, е проводник или отражение на някое близко на вас същество от невидимия свят.

191. В село Мърчаево - Боян Боев (1883 – 1963)

Напротив, едничкото същество, което вижда човек, е само Бог.

192. Екскурзия на Витоша - Боян Боев (1883 – 1963)

То е едно същество, което иска да изучи живота чрез тази форма.

193. Екскурзия до Мусала - Боян Боев (1883 – 1963)

Едно същество на земята, което минава за гениално, като се намери между ангелите, ще бъде невежа, ще говори като дете.

194. Духовната практика на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Обаче когато човек престане да работи в тази област, тогава трябва да дойде някое същество от невидимия свят да го ръководи, като му идва някое страдание.

195. Ново разбиране на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Цялата бяла раса сега минава през фазата на алчността колективно пример: италианците в Абисиния.

Някое разумно същество е направило този извор.

Това е любов, понеже някое същество издига това светило.

Затова, като дойде едно чувствително същество на по-голяма височина, започва да му тече кръв.

Колкото едно същество живее в по-гъста среда, толкова то е по-нисше.

196. Силата на молитвата - Боян Боев (1883 – 1963)

Колкото малко, колкото и грозно да е едно същество, достатъчно е да отдели за Бога най-малкото време, с което разполага, и то ще получи мощни енергии от горе.

197. Работата на ученика върху себе си - Боян Боев (1883 – 1963)

Сутринта, като станеш, смени състоянието си, отстрани недоволството си, представи се в положението на един ангел, на едно разумно същество, което върши волята Божия, и ще имаш един подтик.

Значи има едно същество, което е живо, чието съзнание е съзнание, свързано с Бога, и съвършено е погълнато в своя живот в изпълнение волята на Отца.

198. Мистични разговори - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато дойде светла мисъл в тебе, ето едно висше същество те е посетило и ти е оставило едно благословение.

И когато трептенията стават още по-високи, те вземат формата на едно много красиво същество, което ни се усмихва и после изчезва.

Това същество така учи човека, всичко това да говори на човека.

199. Божественият свят - Боян Боев (1883 – 1963)

Веднъж той видял, че едно много красиво същество излязло от розата и тогава розата издавала по-силно ухание.

200. Пътят на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Върху всеки човек работи едно светло същество.

С тази ябълка правиш контакт с това разумно същество, с ангела.

Като пипам тази ябълка, аз виждам съществото, което гледа и се усмихва.

201. Най-високият връх - Боян Боев (1883 – 1963)

Като не обичаш едно същество, как ще го познаеш?

Когато погледнеш едно същество, около което има много огледала, то ти го виждаш на много места, но то е едно.

202. Да възлюбим Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Всяко същество трябва да люби Бога.

Такава, каквато е любовта на Радамес към Аида, трябва да бъде любовта към всяко същество.

Или във всяко същество да виждаме Аида.

Но за да видиш във всяка същество Аида, трябва да влезеш в реалния живот.

203. Проявената Божия Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

Цветето символизира едно същество човек или друго същество.

струя от любов към това същество.

Като видиш човек или друго същество, изпрати му струя от любов.

204. Новото човечество - Боян Боев (1883 – 1963)

В бъдеще ще дойде съществото на шестата раса.

205. Културата на ангелите - Боян Боев (1883 – 1963)

Според степента на своето развитие и знание всяко същество изпълнява съответната служба.

За мене един плод не е проста работа, но много разумно същество е работило, за да сготви това ядене.

Когато един обикновен човек види едно съвършено същество, ако не е готов, ще заспи, защото не може да издържи на трептенията му.

Ангелът ще си го представим като едно същество с интелигентно лице, досетлив и разумен.

206. Силата на Безграничния - Боян Боев (1883 – 1963)

Като че ли някое гигантско същество прибираше отвсякъде мъглите и ги сваляше и трупаше дълбоко в долините.

207. Бъди като Слънцето - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато обичаш Бога само в едно същество, ти ограничаваш Бога.

Ще Го обичаш във всички, понеже Той чрез всички се проявява: Ако обичаш само едно същество, това е вече пречка между твоята душа и Бога.

Едно същество от невидимия свят те обича чрез някого може би една година и после си заминава.

После това същество от невидимия свят те обича чрез друг, после чрез трети и т. н.

То е все същото същество.

Ти обичаш едно същество и в един момент се обърнеш и това същество се размеси с другите.

И другото същество, което срещнеш, е много любезно към тебе, със същата любов към тебе.

Но ти знаеш, че това същество, с което най-напред си бил, е между тези 10 милиона души.

Ние сме се лъгали на Земята, че трябва да обичаме само едно същество.

Когато обичаш всички същества освен едно, ти нямаш пълна връзка с Бога, понеже Бог е и в това същество.

Не търси да попаднеш в събирателната любов само в една посока, само към едно същество, но да имаш разпръсквателна любов, в хиляди струи, в много направления, към много същества.

208. Да си самата Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

Като обичаш едно същество, ти се ограничаваш с това.

Когато човек обича само едно същество, то етерният му двойник е излязъл вън от неговото физическо тяло и затова става нервен, подозрителен, съмнява се и бяга от хората.

Когато обича само едно същество, човек е като цвят, който може да бъде нападнат от гъсениците.

Няма същество 3 света, което като обикнете, да не разбере любовта.

209. Смяна на състоянията - Боян Боев (1883 – 1963)

Представи се в положението на един ангел, на едно разумно същество, което върши волята Божия, и ще имаш един подтик.

210. Будността на съзнанието - Боян Боев (1883 – 1963)

Тогава, когато идва някое страдание, трябва да дойде някое същество от невидимия свят, да те ръководи.

211. Студенти при Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Щом някое напреднало същество види, че си турил някоя дарба не на място, дето не трябва, т. е.

212. Връзка с Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Тази мекота и благост са отражение на любовта, на някое друго същество, което стои зад този, който е постъпвал меко.

Най-достъпното същество, което прониква в душата ни, е Бог.

213. Епохата на на шестата раса - Боян Боев (1883 – 1963)

Сега човекът е половин животно, половин човек, а пък в бъдеще ще дойде съществото на шестата раса и ще се съедини с човека.

Всички ще бъдат радостни и няма да има нито едно същество, което да е недоволно.

214. Новото учение - Боян Боев (1883 – 1963)

- Новото учение е това, като видиш едно живо същество, сърцето ти да трепне.

Във всяко живо същество да виждаш проявлението на Бога: в една ябълка, в една малка мушица, в каквото и да е.

215. В реалността на Божествения живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Единственото съвършено същество е Бог и ние даже като помислим за Бога, Неговото състояние се предава на нас.

Единственото същество, което може да ни научи как да живеем, това е Бог.

216. Божествената мисъл - Боян Боев (1883 – 1963)

Колективно можете да помагате на един човек.

217. Сказка - Боян Боев (1883 – 1963)

Той е Божествено същество, космично същество, дошло от Божествения свят.

Когато едно велико същество дойде на Земята, неговото присъствие се чувствува и след заминаването му.

218. Летуване и екскурзии на планината - Боян Боев (1883 – 1963)

Значи, ако умът и сърцето на човека са нагласени според ума и сърцето на някой ангел, на някое възвишено същество, той би могъл да влезе в общение с неговото лице, очи, уши, уста, нос.

219. Живот, посветен на Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Държеше много на тях, за да може по този начин да се възпита колективното съзнание и да стане сближаване между всички ни.

220. Езотеричният път на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Ще си представите едно същество, чийто живот и чието съзнание е свързано с Бога, съвършено е погълнато в своя живот в изпълнение волята на Отца.

221. Разумната реалност - Боян Боев (1883 – 1963)

Духът е едно същество, което никога няма да ти измени.

222. 00 Съдържание - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Всяко същество, което изпълнява волята Божия, е ангел

223. 08 ЕРАТА НА ВОДОЛЕЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Явиха се хора с нова мисъл и морал, с нови идеи за колективност в обществото.

224. 09 ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Геният е колективно същество.

225. 33 АТОМНАТА ЕНЕРГИЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

" Аз Го погледнах и се изненадах - приличаше на някакво неземно същество, идващо от някакъв далечен мир.

226. 40 ОТКАЧЕН ОТ ВЪЖЕТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Един ден гледам от една дупка да излиза мишка, толкова много й се зарадвах - живо същество до мен!

227. 55 ВСЯКО СЪЩЕСТВО, КОЕТО ИЗПЪЛНЯВА ВОЛЯТА БОЖИЯ, Е АНГЕЛ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

ВСЯКО СЪЩЕСТВО, КОЕТО ИЗПЪЛНЯВА ВОЛЯТА БОЖИЯ, Е АНГЕЛ

На тръгване Учителя й казал: "Всяко същество, което изпълнява волята Божия е ангел."

228. 60 МУЗИКАТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Изведнъж видял пред себе си красиво, лъчезарно същество да пее в Божествено благозвучие думичката: Аум.

“ Трепнал Саваот, защото голяма любов обзела душата му събудена от светлата молба на съществото.

Вече опечален се обърнал към своите помощници и с почуда ги запитал „Защо това най-красиво същество не е още облечено, за да живее на Земята?

Защото Той, Великият, бил изправен пред най-голямото страдание и изпитание, които се дават на едно същество - да бъде сам и безпомощен.

229. 63 ЗВЕЗДНИ ВЕЧЕРИ НА ИЗГРЕВА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Той поначало е мързеливо същество.

230. 67 ТРАПЕЗАТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Природата е определила за всяка същество специална храна.

231. ЗАГАДКАТА ЧОВЕК - Николай Дойнов (1904 - 1997)

И затова древните мъдреци са казвали: че за човека, който поначало е мързеливо същество, Природата старателно търси и прилага най-различни средства, за да го накара да работи: да постига на първо време своите насъщни нужди с неимоверен труд, усилия и напрежения.

Загадката "Човек" в своята проява е нещо много сложно: ражда се дете - едно живо същество, което със своя плач идва в един нов свят.

232. КУЛТУРАТА НА ПЪРВАТА РАСА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Така бил изграден Сфинксът, изобразяващ същество с човешка глава и тяло на лъв.

233. ЕЗОТЕРИЧНА (ОКУЛТНА) ИСТОРИЯ НА АСТРОЛОГИЯТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Това било среща със Същество от друг свят.

Същият пентограм с два върха нагоре е символ на демоните; под демон се разбира същество с изключителни знания, мъдрост, сили и възможности, но всички насочени към ограничение на Живота, към разрушение, разединение и смърт; 3/ шестолъчка, представляваща два равностранни триъгълника, вплетени един в друг, от които единият е с връх нагоре, а другият - с връх надолу; наричана е още Соломонов печат или Давидова звезда и символизира влизането на Духа в материята; този знак бил приет от евреите за техен символ.

234. ВУЛКАН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тази планета е създала мозъчни центрове между двете хемисфери на главния мозък, пред пинеалната жлеза (епифиза) и когато те са добре развити, влиянието на Вулкан е силно: налице е оптимистичен възглед за живота, възможност човек да се чувства като ясно изразена величина и напълно оформено същество.

235. ЛУНА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ракът е първото същество, у което това чувство се е зародило; той не изхвърля яйцата си, а ги държи под опашката си, докато се излюпят навън.

236. ВУЛКАН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

То е единственото Зодиакално съзвездие, което не е именувано на живо същество, а му е даден образ на старинни аптекарски везни.

237. ХОРОСКОПИ НА ПСИХИЧНО БОЛНИ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Големият окултист от XIII век Албертус Магнус е твърдял, че всеки кристал е идея на едно Велико разумно същество.

238. ПРЕДГОВОР - Влад Пашов (1902- 1974)

Както се вижда от изложението, във всички учения е отразено на първо място учението за Върховното Абсолютно Същество под различна форма, от Когото произтича всичко и в Когото се движи всичко.

239. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Понеже твърдата материя разделя нещата и ги затваря във форми с определени граници, то когато душите постепенно се озоваха във все по-гъсти и по- гъсти тела, те постепенно загубиха онова космично съзнание, което имаха, което не беше тяхно лично, но което беше съзнанието на Космичното Същество, в лоното на Което те бяха потопени.

От друга страна с раждането на „Аза" човек добива възможност да мисли и да се издигне над животинското царство и да се стреми към Духа и да придобие свобода, в смисъл чувствува се самостоятелно същество, с лична воля, но той може да стане истински свободен, ако следва посоката на Духа.

Първият импулс идва от известни същества на космоса, които се противопоставили на изпълнението на Божията Воля и, тъй да се каже, премного са се индивидуализирали, и са предали този импулс на човешкото същество.

Под тяхно влияние в човешките същества, които живеят в колективното подсъзнание, се пробужда известно лично чувство, известен стремеж към самостоятелност, към свобода.

В астралното тяло на човека се внасят енергиите на тези същества, които стимулират човека към отделност и това повлича човека към гъстата материя, където той става отделно същество, но не и свободен, към което се стреми.

240. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

От горните мисли на Учителя се вижда, че Христос е онова същество, което е причина за явяването на човека в света и е под Негово ръководство; той се е развивал както в течение на слизането си, така и в течение на своето възлизане.

И човек се осъзна като самостоятелно същество, което може да калже „Аз".

Трябва да се намери някое разумно същество, което да го посади в земята, за да му се дадат условия да види онова, към което се стреми.

От центъра на космоса едно Същество слиза на Земята и носи в себе си мощните творчески сили и енергии на Любовта, които поставя в действие, за да преобрази Земята и да я превърне в слънце, и също да даде обратно направление на силите, които работят в човешкото развитие, за да излезе човек от животинското състояние, в което е изпаднал при грехопадането.

Така силите, породени от Божествения Дух дадоха образ на човека, който беше образ на Божия Дух и човек стана същество по образ и подобие Божие.

Индусите от по-късните времена имаха метафизични и смътни представи за това Същество и за Неговата роля в живота на човека и човечеството.

Третата разлика е в класификацията на принципите на човешкото същество.

Защото в Битието съществува великият закон на свободата и причинността, според който Бог е дал на всяко същество свобода да мисли и да действува, както намери за добре, като същевременно носи последствията на своите мисли и дела.

241. ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

В желанието му да има около себе си същество, подобно на него, стана причина да излезе от рая.

242. ИСТОРИЧЕСКИЯТ ПЪТ НА ЗАПАДНАТА ЕЗОТЕРИЧНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Светлината на Слънцето той е считал като външна дреха на едно Велико Космично Същество и я нарекъл Аура Мазда, Великата Аура.

243. МЕЛХИСЕДЕК - ЦАР САЛИМСКИ - ЦАР НА ПРАВДА И МИР - Влад Пашов (1902- 1974)

Той или ще изчезне от видимия свят, или ще се появи в него като преобразено същество.

До този момент духът на човека е в спящо състояние, но след като духът се пробуди, човек става ново същество.

Има Бог, Който е скрит в природата, Който е скрит в съществата, който може да се пробуди чрез същата тази Божествена сила, която изтича от Вечния и Абсолютен Дух, и прониква както цялото Битие, така и всяко същество.

244. ЗОРОАСТЪР И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Доброто начало той нарекъл Ахура-Мазда или Ормузд, доброто, пресветло същество, а злото нарекъл Ариман.

Зороастър посочва на този народ, който беше изгубил пътя към духовния свят, нов път към него, като му посочи, че външната Светлина и външният свят са тяло на едно Възвишено Същество, което той нарече Ахура Мазда, Великата Аура.

Той им посочи, че това Същество един ден ще слезе на Земята.

„И двата духа са се срещнали в самото начало, за да образуват първото създадено същество и да го надарят с живот и със смърт.

245. ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Всеки лъч представлява отделно същество.

Числото седем съдържа в себе си седемте принципа на вселената, които се отразяват в седемте цвята на дъгата, в седемте тона на гамата и се проявяват също в строежа на човека, който по същество е троичен, но седмократен по еволюция.

е бил пречистен в езерото на юг от полето на Хотеб и на север от полето на Скакалците там, където боговете на зеленината се мият в четвъртия час на нощта и се пречистват в осмия час на деня с образа на сърцето на боговете, минавайки от нощта към деня." От тази мисъл се вижда, че към Вечната част на човешкото същество се отнасят като че това е Самият Озирис.

Оттук следва, че съществото Озирис е най-съвършената степен на съвършенството човек.

246. КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

В началото на този сборник е изложена в много сбита форма идеята за създаването на света, пораждането на Логоса (Брама) от Предвечното Същество.

Направих това встъпление, преди да изнеса накратко учението на Кришна, отразено в Бхагават Гита, да се види, че и в Индия още от началото на Първата раса се преподава учението за Първичното, Непознаваемо Същество и за творческия Логос, познат тук като Брама - Творец на видимия и невидимия светове.

Учението за Абсолютното Същество

За каквото същество мисли човек при напущането на тялото, при това същество той отива, като съгласува с него своята природа.

Който върши дела заради Мен, чието висше благо съм Аз, предан на Мен, свободен от привързаност, без омраза към което и да е същество, той идва при Мен.

Който незаблуден така Ме познава, като Върховен Дух и той всеведущ Ме боготвори с цялото свое същество."

За каквото същество мисли човек при напущането на тялото, при това същество той отива, като съгласува с него своята природа.

Той видя цялата вселена, подразделена на различни части, покояща се единна в тялото на Бога на боговете, и казва: В облика Твой, Боже, аз виждам боговете, всички същества по ред с техните отличия и Брама, Господ върху своя лотос-трон и всички Риши и Божествени Змии с множество уста, очи, ръце, гърди, навред Те виждам Безконечно Същество, нито източник, ни начало, ни среда, ни край не Ти намирам, Боже Безконечний.

Който върши дела заради Мен, чието висше благо съм Аз, предан на Мен, свободен от привързаност, без омраза към което и да е същество, той идва в Мен.

Преданият на Мен като узнае това, влиза в Моето Същество.

Всяко същество е родено от полето и е Познавач на полето.

Който незаблуден така Ме познава - като Върховен Дух - той Ме боготвори с цялото си същество.

След това се разглежда тройното разделение на разума и твърдостта в зависимост от трите качества, след това говори за трите вида удоволствия и казва: Няма нито едно същество на Земята или на Небето между Светещите Деви, което да е свободно от тези три качества родени от материята.

Прибегни към Него за закрила, с цялото свое същество.

247. ОРФЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Това име на финикийски език означава Всемирното Същество.

И първоначално в Делфи са се покланяли на Всемирното Същество от името Олен.

На върха на Свещената планина, в полите на която извира реката Ебра (сегашната Марица), е съществувал от хиляди години храм на Великото Същество, на Великия Бог.

Слушай най-напред великата тайна: Само едно Същество царува в Безкрайното Небе и в дълбините на Земята - Зевс гърмовержец, етерният Зевс.

Отдалеко и отблизо те ни заобикалят, и макар да са безсмъртни по същество, те се обличат в постоянно изменяващи се форми според народите, времената и страните.

248. ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

С това природно достойнство, с благородния си нрав и разумното благоприличие на своето поведение, той съединява и външни особености, благодарение на които изглеждал като едно своеобразно и тайнствено същество.

Онзи, който не е създал от собственото си същество една хармония, не може да отразява Божествената хармония.

Той ги учил, че Бог, Несъздаденото Същество е Великата Единица, Великото Едно, творческият Огън на вселената, Духът, Който сам се движи, Великият Непроявен, творческата мисъл на Когото създава световете.

Но и това съзнание не е друго, освен осветената повърхност на съществото й, в което тя крие тъмни и неизмерими пропасти, в които се разкриват цели светове и цели вечности, в която се отразява цялата духовна вселена.

Защото цялото му същество отразява Неизразимата Светлина, с която Бог пълни Безкрайността.

249. ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Душата прилича най-много на Божественото, на безсмъртното, на разумното, на единственото, на нерушимото, но вечно равно на себе си същество и прочие.

Ние виждаме света да се снабдява и изпълва със смъртни и безсмъртни същества и да се превръща сам в едно същество от този род, което обгръща всички видими неща, един образец на Създателя и на възприетия от сетивата Бог.

Духът може да понася най- високата степен на противоречие, а слабото, телесното същество не може, то загива веднага, щом в него влезе нещо друго.

По този начин той създал това самозадоволяващо се и ненуждаещо се от нищо друго същество.

Любовта привлича едно същество към друго.

В човека се ражда едно същество, което е много по-висше от неговата личност - това е Първоначалният, Висшият, Духовният човек.

250. ХЕРАКЛИТ ЕФЕСКИ И ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ФИЛОСОФИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Плутарх, коментирайки това изречение, казва: „Не може да се потопите два пъти в една и съща вода на реката и не може да хванем два пъти едно и също смъртно същество.

За Хераклит едно Вечно Същество говори чрез преходните неща.

За да означи това Вечно Същество, той си служи с един дълбок символ.

От това определено същество той трябва да създаде едно по-висше същество.

251. ПЛУТАРХ - Влад Пашов (1902- 1974)

Да допуснем, че едно Божествено Същество се приближи към даден човек.

Същината на това Божествено Същество не ще може да засегне човека, който не трепти в хармония с него.

Важно е дали това Божествено Същество ще те остави такъв, какъвто си, или ще направи от тебе друг човек.

„Не би могло, казва Хераклит, да се потопиш два пъти в същите води на реката." Още повече не можеш да доловиш два пъти в същото състояние едно смъртно същество.

Грешката произхожда от нашите сетива, които като не знаят какво наистина представя от себе си едно същество, ни карат да вярваме в действителността на това, което е само една привидност.

И тези две числа като от съвършена форма и същество произхождат числото пет.

252. КЛАВДИЙ ПТОЛОМЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Преди всичко различието на семето при посаждането на някои същества упражнява едно голямо влияние и по този начин удря печат върху съществото и затова при еднакво положение на небето и при еднакъв миг, все пак половите различия на семето ще произведат различни същества.

253. ПЛОТИН - Влад Пашов (1902- 1974)

Той е Синът, второто Божествено Същество, Божественият разум.

254. ЯМБЛИХ - Влад Пашов (1902- 1974)

И тъй, по този начин, боговете сами се движат и те не получават от никакво подобно същество началото на собствените си дела."

И стълпът се яви като едно същество с невъобразимо величие.

От края на тази мисъл се вижда, че не е въпрос само да се произнесат известни формули и да се направят известни обряди, за да се свърже душата с някое възвишено същество, но той трябва да има сила в себе си, чрез която да може да призове този, когото иска.

Понякога Божественото присъствие е като облак, а друг път човек става участник в Божественото битие, дори е възможно обединение на всички тези вдъхновения и изстъпления, и душата сама се наслаждава от Него или дава възможност и на тялото да го споделя и дори и на цялото същество.

255. ПРОКЪЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

В теологията на Платон той най-вече се занимава с въпроса за Едното, за Абсолютното Същество.

Това е изразено в следната негова мисъл: „Ето защо, когато говорим за произлизането на което и да е божествено същество, ние мислим, че то остава твърдо в индивидуалното едно и се придвижва само съгласно безкрайността, и едновременно има в себе си и Едното, и множествеността.

„Такава е природата на всичко биващо - монада с много възможности, цялостно същество, Едно, което е много.

256. МОЙСЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

В своите две книги той представя Бога не като някакво далечно, метафизично Същество, но като Същество, близко до човека, реално, обективно, което е в общение с хората и ги ръководи в техния път.

257. Преводът на Фабр д'Оливие - Влад Пашов (1902- 1974)

1.В началото Елохим, Съществото на съществата, е сътворил в Принцип това, което съставя съществуването на Небето (шамаим) и на Земята (аретц).

7.И То, Съществото на съществата, сътвори тази ефирна сила на разширение.

9.И рече Той, Съществото на съществата, да се устремят непреодолимо водите под небесата и да се съберат в едно определено място и да се появи сушата (ишабах) и стана така.

Съществото на съществата, като разглеждаше създаденото видя.

16.И определи Той, Съществото на съществата, потенциалното съществувание на тази диада на светоносни огнища, като ги е предназначил щото голямото светило да представя символически Ден (всемирно феномени- ческо проявление), а малкото светило символически да представя Нощта (движение на колебаещото се състояние на нещата), и направи звездите, действуващи като сили във Вселената.

21.И Той, Съществото на съществата, създаде потенциалното съществуване на неизчислимите количества телесности, легионите морски чудовища, в потенциалното съществуване на всяка жива душа, оживявана от спирално движение в етерното пространство, принципа на който върховната воля е образувала във водите, всяко по рода си.

И Той, Съществото на съществата, определи потенциалното съществуване на този земен животински живот по рода му; и от този род четвереноги съществувания по рода им.

Щото той, колективното могъщество да прояви неограничена власт, да владее над морските риби и над небесните птици, и над четвероногите, и над всичкия животински живот, които имат движение на Земята.

27.И Той, Съществото на съществата, създаде потенциалното съществуване на Адам, космичният човек, като своя сянка, като своя Божествена сянка Той го сътвори.

И той стана, Адам, колективно могъщество, универсално съществуване на мъжкия и женския принцип.

28.И Той благослови колективното съществуване, като каза: Радплодявайте се, размножавайте се, населете Земята и подчинете я на себе си.

Съществото на съществата, ето.

30.А на всички животни на земята, на всяка летяща птица в небесата, на всяко същество от влечугите, което пълзи по земята, на всичко, което притежава вродения принцип оживляващи движения на живот, Аз дадох за храна всяка зелена трева.

31 .Тогаз, като разгледа всички тези неща, които сътвори Той в потенциално могъщество, като съществуващи пред лицето му, Той, Съществото на съществата видя, че те на свой ред са добри.

2.И Той, Съществото на съществата, като завърши в седмото феноменическо проявление върховният творчески акт.

2.Той го направи като колективно битие, мъжко и женско, причина и следствие.

3.И съществува Адам в течение на 130 онтологи- чески измерения на времената, когато му беше дадено да роди посредством своето асимилиращо свойство, в своята отразена сянка, своята еманация, същество, на което той даде името Шет, същество, назначено да бъде основанието на самата дълбочина на нещата.

В шестия ден е създаден Адам, колективното човечество, космичният човек, от когото впоследствие чрез диференциране се създават всички човеци.

258. Учителят за „Битието' - Влад Пашов (1902- 1974)

В 26-ти стих се казва: „Като продължава да изявява своята воля, Елохим рече: Да направим Адама, всемирния човек, по образ и подобие наше, щото той, колективното могъщество, да прояви неограничена власт, да владее над всички същества на сушата, водата и въздуха." В 27 стих е казано още по-ясно: „И създаде Елохим потенциалното съществуване на Адам, универсалния човек, като своя сянка той го сътвори.

И стана Адам колективно могъщество, универсално съществуване на мъжкия и женския принцип."

В 31-ви стих казва: „Тогава, като разгледа всички тези неща, които сътвори Той в потенциално състояние и като съществуващи пред лицето Му, Той, Съществото на съществата видя, че те на свой ред са добри." С това се подчертава, че цялото това творение на шестте дни е станало в Божия Ум -вселената с най-малките подробности, с всички сили, същества и форми е създадена в Ума на Бога, създадени са първообразите на всичко съществуващо, което впоследствие се проявява в обективни форми.

Фабр д'Оливие превежда този стих по следния начин: „И рече Адам, като изрази мисълта си - ето, това е истинска субстанция от моята субстанция, форма от моята форма и той я нарече Айша, деятелно волево свойство, поради разумния волев принцип Айш, от който беше извлечена субстанцията." И по-нататък се казва: „Интелектуалният човек Айш трябва да остави баща си и майка си и да се съедини със своята интелектуална другарка Айша, със своето волево свойство, та по такъв начин да станат едно същество в една форма." Айш е разумният човек, мъжкият принцип.

259. Мисли от Учителя за езотеричната страна на Стария Завет - Влад Пашов (1902- 1974)

Адам е първото същество, което е носило Божия Дух, Божието дихание в себе си, а Ева е първото същество, което е носило Свещеното Име на Бога - Йехова.

260. Щайнер за „Битието' - Влад Пашов (1902- 1974)

Всички тези йерархии вземат участие в организирането на нашата Земя и на човешкото същество.

Тази помощ е дошла от едно същество, което стои над серафимите.

Например, огънят, който е една външна реалност, сънуващият го възприема като символична форма на едно същество, блестящо от Светлина.

Така че човекът, за когото се говори в Битието, е земно същество.

както водата се кондензира в лед, през шестия ден на творението елохимите кондензират духа и душата на човека, за да направят от това едно земно същество.

И следователно, в първите дни на творението ние не намираме човека като едно физическо същество, но само като едно духовно същество, състоящо се от дух и душа.

Неговото съществуване върху Земята се подготвя от това същество, състоящо се от дух и душа.

Следователно, когато звуковият етер се появява в еволюцията и когато горните водни маси се отделят от долните, човешкото същество принадлежи още към горната сфера и то е съставено от зародишите на сетивната душа и на разумната душа.

Но за да може един човек да обитава реално Земята, трябвало е да стане прогресивно кондензиране на неговото същество.

Това същество, състоящо се от душа и дух, е трябвало полека-ле- ка да се облече в една телесна форма.

Ние имаме прочее това, което в края на третия ден на творението се описва в Библията, едно човешко същество, съставено от трите части на душата - сетивната, разумната и съзнателната душа.

И когато ние казваме, че през четвъртия ден на творението човешкото същество, състоящо се от дух и душа, се облича в едно астрално тяло, изтъкано от астрални сили, и подчинено на астралните закони, то е, понеже в четвъртия ден звездите развиват своята дейност в атмосферата на Земята.

В петия ден на творението земните условия още не бяха готови да дадат подходяща форма на човешкото същество от етерния свят.

Човек още не е физическо същество, но става такова едва в шестия ден.

И че в този рай човек е бил още едно същество, изградено от духовна топлина, а не е бил едно физическо същество в днешния смисъл на думата.

След отделянето на Слънцето всичко, което се е намирало върху Земята, а именно човеците, биха се превърнали в мумии, биха се втвърдили, вдървили и човек би станал мъртъв като земно същество, а Земята би опустяла, ако лунните сили бяха останали свързани с нея.

прочее, в себе си едно предразположение да бъде нещо повече от едно земно същество.

Значи зародишът, който Йехова-Елохим вложи в човешкото същество, е бил предварително формиран в недрата на елохимите.

Това, което наричаме шести ден на творението, съответс- твува на Лемурийската епоха, в която ние намираме човека като едно същество мъжко-женско.

Човекът, създаден от елохимите, е мъжко-женско същество, което живее още в етерния свят.

261. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Но за да може да стане това, било необходимо влиянието на едно духовно-Бо- жествено Същество.

Едно Божествено Същество, вложило така да се каже, в организма на Авраам зародиш на една нова организация на физическите тела, чрез която е било възможно едно ново ясновидство.

Есеите познавали тази тайна от живота на Авраам и си казвали: Това, което всъщност можа да образува еврейския народ, за да може да стане носител на Христовата мисия, бе произведено чрез онова тайнствено същество, което може да бъде намерено само когато човек се издигне нагоре в редицата поколения до Авраам, у когото тази заложба бе внедрена, за да действува след това чрез кръвта като един вид дух в народа.

А това същество можем да го видим само в духовния свят.

И според възгледа на есеите всеки човек, който е живял до тогава, е имал в себе си всичко, което е проникнало от минали времена в човешката душа като нечистота, която размътва свободния поглед към духовното същество, вложило в Авраам споменатата заложба.

Затова душата на всеки есеец е трябвало да .се пречисти от всичко онова, което е било проникнало в човешката душа и което е размътвало, така да се каже погледа, насочен към онова същество, което е живеело в кръвта на поколенията.

Едва тогава това същество може да бъде видяно добре.

Всички пречиствания на душата, всички упражнения на есеите били насочени към това, да освободят душата от наследените през поколенията влияния, от наследените белези, които могат да размътят погледа на душата, за да влезе във връзка със Съществото, което е вдъхновявало Авраам.

Тогава той е знаел вече, че се е освободил от всички влияния на физическия свят, от всичко онова, което е било създадено като нечистота в неговото вътрешно същество.

Така минавайки през 42 степени, есеецът се е издигал така високо, че чувствувал в своята най-вътрешна същност, централната ядка на своето същество, сродно с Божествено- духовния принцип.

Така есеецът е имал едно добро разбиране затова, как човек може да се издигне до едно Божествено Същество, което още не е слязло на Земята.

Това учение на есеите може да се резюмира по следния начин: Онова Същество, което е било вдъхновявало Авраам и вложило в него Божествен зародиш, се нуждае от 42 поколения, за да слезе напълно до човечеството.

И така, докато при слизането в собствената си вътрешност има опасност човек да бъде, така да се каже, завладян от най-нисшите инстинкти и най-егоистичните сили на неговата собствена природа, съществува друга една опасност, когато той изживява, изпитва така нареченото „разширение на собственото си същество в целия Космос".

Истината е тази, че чрез въздържанието от месо цялото човешко същество придобйва по-голяма лекота.

„Ако искаме да охарактеризираме Посвещението на есе- ите от тази гледна точка, можем да кажем: когато един есеец изминавал посочените 42 стъпки и чрез това стигал до едно по-точно познание на своята истинска вътрешност, на своята истинска природа на Аза и на онова, което прави човека способен да вижда чрез вътрешните органи, чрез органите, определени от наследствеността, така есеецът се издигал над 42 степени до онова Божествено Същество Яхве или Йехова, който произвел новия орган у Авраам.

Следователно, есеецът виждал същественото вътрешно устройство на вътрешното човешко същество, което е било произведение на това Божествено Същество.

262. Учението на Кабала за човека - Влад Пашов (1902- 1974)

положително и отрицателно начало, мъжко и женско начало, Адам и Ева, отначало представляващи едно същество.

Под влияние на грехопадането са станали две явления: 1) Разделяне на единичното същество на цяла редица от същества двуполови: Адам и Ева.

263. Учението на Кабала за вселената - Влад Пашов (1902- 1974)

В човека всяка клетка възприема и предава живота и е действително живо същество, и кръвта - жизнената сила на човека - съдържа в себе си безконечно количество същества.

264. Учението на Кабала за Бога - Влад Пашов (1902- 1974)

Резюмирайки гореказаното, можем да кажем: Бога не можем да Го постигнем и познаем в Неговото същество, но е познаваем в своите проявления.

265. Учението за душата според Кабала - Влад Пашов (1902- 1974)

Третата част на човешкото същество, духът, в своето тройно проявление се нарича в Кабала Нешама.

Да разгледаме сега по-подробно тези три части в човешкото същество.

Нефеш представя най-нисшата част на човешкото същество и в нея господства пасивна чувствителност към външния свят.

Този конкретен елемент съставя едно неразделно цяло, пълно в себе си, и в своето човешко същество намира своето пълно външно изражение.

Второто начало на човешкото същество - Руах, душата, по-малко отколкото Нефеш е чувствителна към влиянията на външния свят.

Начинът на живот на всяко същество зависи изключително от степента на неговата връзка с природата и от по-голямата или по-малката интензивна активност или пасивност, явявайки се резултат от тази връзка тогава, когато самосъзнанието е пропорционално на тази активност.

Руах е съставена от сили, явяващи се като основа на обективно материално същество, ползувайки се от свойството да се отличава от другите части като самостоятелна личност, разполагаща със самата себе си, проявявайки се свободно и самоволно навън.

Всяка част на човешкото същество живее свой собствен живот в съответстващата му мирова среда, с която е свързана, дава и получава посредством сетивата и специалните вътрешни органи.

Третата основна част на човешкото същество е Нешама, което може да се преведе с думата Дух.

Нешама е същество вътрешно, едновременно пасивно и активно, с което Нефеш, със своето тяло и жизнения принцип и Руах със силите, съставят един външен облик.

Подобно на това, както Нефеш и Руах включват в себе си три различни елемента на съществуване или възможности на одухотвореност, така че всяка представя умалено изображение на човешкото същество, също така Кабала открива три подразделения и в Нешама.

Второто подразделение на Нешама представя осмият елемент в състава на човешкото същество, който в Кабала се нарича Хайя.

служещи за основа на проявеното същество и затова е непостижимо за Руах и Нефеш и не може да бъде под знака на висшата част на Духа, която специално наричаме Нешама.

Третото подразделение е деветият, най-висшият елемент на човешкото същество и се нарича от Кабала Йехида, т.е.

По такъв начин човешкото същество се състои от девет члена: тялото е троично, душата е троична и Духът е троичен.

Чрез този всеобщ упадък и отслабване на връзките между елементите на нисшите части на Нефеш, който отначало е бил ефирно и светещо тяло на човека, се е превърнал в настоящето материално тяло, вследствие на което подлежат на разпадане трите нисши части на човешкото същество.

266. Душата по време на смъртта и след смъртта - Влад Пашов (1902- 1974)

След като частите, влизащи в състава на човешкото същество се разделят след смъртта, всяка се завръща в свойствената й сфера, съпровождаема от съответствуващото й същество, намиращо се около леглото на умиращия.

Във всеки случай на целем трябва да гледаме като на същество чисто магическо.

267. Тридесет и двата пътя на Мъдростта - Влад Пашов (1902- 1974)

Ни едно същество не може да достигне до Него.

268. Божествените имена и седемдесет и двамата гении - Влад Пашов (1902- 1974)

Шестдесет и вторият гений е наречен Иаххел, което съответства на Божественото Име Суна, което значи Бог най- висшето Същество.

269. ЕВРЕИСКИТЕ ПРОРОЦИ и тяхната окултно-мистична наука - Влад Пашов (1902- 1974)

че от самото начало на своето съществуване, от Авраам и чрез Мойсей, Бог говорил на този народ като едно Същество отвън.

270. ОКУЛТНАТА ШКОЛА НА ПРОРОЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова виждаме, че сам Авраам има среща с Бога като с физическо същество.

В книгата „Второзаконие", 32 глава, 39 стих се казва: „Вижте сега, че Аз съм Аз." Божественото в човека е неговото висше Аз, което е във връзка с обикновеното аз в човека и го обособява като отделно същество над всички същества, които се намират на земята.

271. СЪЩНОСТ И ЕСТЕСТВО НА МИСТИЦИЗМА - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото това висше съзнание е присъствие на Бога в човека, а казах, че Бог е едно Велико Същество, което се проявява като множество.

Защото Божественият Дух е идентичен с висшето Божествено съзнание във всеки човек, във всяко същество.

Мистик, в който Божественото се проявява в цялото негово същество имаме в Сведенборг.

И когато някои говорят за среща с духовни същества и някаква промяна става в тяхното съзнание, това показва, че те не са имали среща с реално Възвишено Същество, а с някакви семки и черупки от духовния свят, които са като автомати без никакво съзнание за себе си.

272. Пророк Йезекил - Влад Пашов (1902- 1974)

В седмата глава се обяснява закона на кармата как действува индивидуално и колективно.

273. Пророк Данаил - Влад Пашов (1902- 1974)

И казва се в съня, че слязло същество от небето и казало да се отсече дървото, но коренът му да остане и така ще стои седем времена.

И само аз, Данаил, видях видението, а мъжете, които бяха с мен, не видяха видението, но треперене голямо падна върху тях и посегнаха, та се скриха." Значи, той с ясновидски поглед е видял присъствието на едно космично същество, когато другите, които са били с него само са почувствали присъствието му и казва:

В 11 -та глава съществото, което говори с Данаил, му описва събитията от бъдещето на човечеството.

И затова се казва: „Запечатай за последните времена, когато мнозина ще я изследват и знанието ще се увеличи." Тя е една книга, дадена от духовния свят, от едно космично същество, което говори на Данаил, като му казва: „Затвори думите." Този израз показва, че това, което му е казал, да го предаде с такива думи, които да не бъдат разбрани от онези, които нямат Светлина, а само от Посветените, които имат подобни преживявания.

Знанието за световните тайни се разкрива според степента на съзнанието на дадено същество.

274. Псалмите на Давид - Влад Пашов (1902- 1974)

При Тебе, обаче, има прошение, за да Ти се боят." Тук е подчертан много важен и дълбок окултен закон, според който, ако не е помощта на Господа, никой човек, никое същество не би могло да се справи с кармата си и със задълженията си, с погреш- ките си.

275. 1. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ОКУЛТНА ШКОЛА - Влад Пашов (1902- 1974)

А всяка една сила и енергия е свързана или изтича от едно Съзнание, от едно Космично Същество.

И от колкото по-възвишено Същество идва импулса, който носи дадена енергия, толкова помощни и широки въздействия има тази енергия.

276. 2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Но тук ще спомена накратко, че по отношение на Земята като цяло спасението се състои в това, че Христос донесе онези сили, с които спря слизането на Земята като живо същество в гъстата материя, спря инволюционния процес и даде импулса на обратния процес, на процеса на възхода, на възлизането.

Това е съзнателна връзка на едно земно същество с едно възвишено духовно Същество, което му разкрива Тайните на космоса.

Минералната почва е по-нисше същество, отколкото растението.

Ако растението имаше съзнание за своето съществуване, то би трявало да каже на почвата: Наистина, като същество аз стоя по-горе от тебе, но ако ти не беше, аз не бих могъл да живея.

И ако растението би могло да превърне това в чувство, то би трябвало да се преклони пред почвата и да каже: Пред тебе се покланям аз, която си по-нисше същество от мене, защото на тебе дължа аз моето съществуване.

При третата степен ученикът трябва да си представи, че най-свещеното, което той има, за което той се застъпва с цялото си същество, е обсипано с поругание, кал и позор.

Когато човек сам си е предал като астрално същество една пластична форма, астралното тяло се е превърнало в един нов член на човешкото същество.

277. 3. ХРИСТОС - ПРОЯВЕНИЯТ БОГ, ДУХЪТ БОЖИЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Но понеже Христос е най-великото Същество, което някога е посетило земята, затова с нашия човешки ум ние не можем да го обгърнем и разберем.

Затова, за да добием известна представа за това велико Космическо Същество, ще приведа някои мисли от Учителя, които имам под ръка.

И апостол Павел казва: "Христос е Сияние на Неговата Слава и Образ на Неговото Същество и държи всичко със силата на Своето Слово".

Той е най-красивото Същество.

Такъв е великият Закон на земята: за да се свърши Божието дело, трябва един човек от земята да се съедини с едно Същество от Небето.

В случая това Същество беше колективният Божи Дух.

Законът е такъв, че зад всеки посветен от земята стои едно възвишено космично Същество.

Това може да направи само едно Велико космично Същество като Христос, който беше във връзка с Абсолютния Дух и притежаваше пълнотата на Божествената Мъдрост и Божественото съвършенство.

Учителят казва, че Христос е едно велико космично Същество, което стои над цялата Ангелска йерархия, от Ангелите до Серафимите.

Такъв е законът на земята - за да се върши Божието дело на земята, трябва един човек от земята да се съедини с едно Същество от Небето.

В този случай Съществото от Небето беше Колективният Божи Дух".

278. 4. ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Но понеже Бог е Любов, на всяко същество, независимо в кой път върви, му се дава възможност да си спомни и да се спаси.

В началото на създаването на нашия космос, преди милиарди години из недрата на Битието се пробужда едно мощно космично Същество, което озарява със Светлината си цялата вселена.

Казва легендата по-нататък, това велико същество помислило, че няма нищо по-мощно от него в света.

Това същество е известно в Окултната Наука под името Луцифер.

Пак по същото време из недрата на Битието се появява едно друго едно велико и мощно Същество.

Но то нямало гордостта и самозабравата на първото Същество, а е било проникнато от велико Смирение.

Това второ Същество вече съзнава, че то е само проводник, проявление на тази Реалност на Битието и отдава себе си напълно в служба на тази Реалност.

Това Същество почнало да се чувства все по-силно и по-мощно и Светлината му се увеличавала, докато обгърнала цялата вселена.

Това Същество е известно в окултната наука под името Христос.

Затова Учителят казва: "Христос е това Същество, което дава на земния живот Смисъл и значение.

И когато говорим за Христа като Ръководител на човечеството, не разбираме под това име само една титла, но едно реално Същество, което има зад себе си целия Божествен свят.

279. 6. ИСУС ОТ НАЗАРЕТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Един съвременен духовен човек, Франк Рителмайер, спирайки се на този въпрос, казва: "Божественото Христово Същество може да се облече само в едно тяло, приготвено за целта от Провидението.

Така че, носителят на Христовото Същество може да бъде само едно такова човешко същество, което едновременно изцяло дете и Съвършен Мъдрец".

Но същевременно е живяло и друго едно Същество, пълно с Мъдрост.

Това Същество е било Ръководител на човечеството в течение на много прераждания.

280. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато едно Висше духовно Същество слезе на физическия свят в едно отделно тяло, то не е само в това тяло, но като една аура, като една духовна атмосфера прониква надалеч и действа в душите на всички хора около себе си.

Тази аура е по-голяма или по-малка според степента на развитието на това Същество.

И такова Същество, свързано един път с един народ чрез едно физическо тяло, продължава да действа и след смъртта на неговото физическо тяло.

В този момент тези две течения се съединяват на земята, за да образуват съда, който ще приеме Небесното съдържание - Христовото Същество.

В това отношение ние трябва да знаем, че за Христовото Същество кръщението в Йордан означава същото, каквото означава за Духа на Исус раждането във Витлеем.

Христовото същество се въплъщава в телесно-душевната част на Исус от Назарет, когато на 30-та година след своето раждане той бе кръстен от Йоан в Йордан.

Неговото духово Същество надминава толкова много всички човеци, че самото Евангелие употребява за него думите на пророк Малахия: "Ето, изпращам Вестителя Си пред Тебе, който да приготви пътя Ти".

Така, че в едно човешко тяло е въплътено едно Същество, близко до Ангелите, което излиза далеч зад границите на тясното човешко тяло.

И затова в църковните олтари на източните църкви Йоан Кръстител винаги е изобразяван като Същество с крила.

Тези крила принадлежат на неговото Същество.

Това възвишено Същество, подобно на Ангел, беше действало вече всред израилския народ като пророк Илия и за него се споменава на много места, като се нарича Ангел на Господа.

281. 10. ЕЗОТЕРИЧНИЯТ КРЪГ НА УЧЕНИЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Пред тримата той се разкрива като вътрешна Същност на човешкото същество, а пред четиримата се разкрива като космична Същност, която действа на човека отвън, от космоса.

Възкресението на момичето, на девицата стана физически над дъщерята на Яир, душевно над душите на тримата ученици и те приемат нещо от самото Христово Същество.

Сега на планината Тавор те проникват със своя духовен поглед в лъчезрящото Откровение на Христовото Същество.

С това старите космически сили на света станаха неизползваеми (Петровата тъща, жената с кръвотечението) и във вътрешността на човека се пробужда семето на новото плодородие (дъщерята на Яир), в човешкото същество почва да свети Божествената Светлина на новия еон (Преображението).

282. 11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тези Същества се свързват с човешкото развитие, като временно обитават в някоя човешка душа, в някое човешко същество, или както се казва, приемат човешка форма.

Така щото едно човешко същество, което е одушевено от едно Божествено Същество, може да извърши в човешкото развитие много повече неща, отколкото един обикновен човек.

И човек, който е проникнат от такова възвишено слънчево Същество, е нещо много повече, отколкото неговата външност показва.

И Учителят казва, че за да се извърши една велика работа на земята, трябва да се съединят едно Същество отгоре и едно същество от земята.

Земното същество ще послужи само като проводник на небесното Същество.

В момента на Кръщението, извършено от Йоан Кръстител върху Исус от Назарет, Божественият Дух слезе на земята и се съедини с човешкото същество Исус от Назарет.

Но за едно такова възвишено Същество, каквото е слизащият към земята Божествен Дух в лицето на Христа, е било необходимо да се подготви едно специално за целта тяло, което да го приеме в себе си.

Имало е такива, на които е било ясно през какви степени трябва да мине едно човешко същество, за да израсте в развитието си нагоре, за да може да послужи като посредник на едно слизащо отгоре възвишено Същество.

А имало други, на които било известно как се проявява едно възвишено Същество, когато то се изявява в един човек.

Двама от евангелистите - Матей и Лука - се спират да опишат каква е била личността, която е приела в себе си Божественото Същество.

Марко не се интересува от това, как се е развил този, който е послужил за посредник на Христовото Същество.

Така че, четирите Евангелия описват Христовото Същество от четири страни, от четири гледища.

Защото четирите евангелисти описват Христос като ясновидци, като посветени на различна степен и са схващали отделните страни от сложното Христово Същество.

Той не проследява никакво земно същество.

Лука, който описва родословието на Исус, не държи за това, което Христовото Същество изживява като физическа личност, но държи на това, какво изживява той като душа, какви чувства и усещания има, какви творчески способности проявява.

Лука и при смъртта насочва своя поглед върху астралното тяло и ни описва това, което Христовото Същество изживява в този момент.

И после трябва да знаем, че Христовото Същество не може да бъде разбрано от човешкия ум и това, което е описано в Евангелията, е само бегъл опит да се опише това Велико космично Същество.

Тя е толкова велика, толкова всеобхватна, толкова мощна, че едно разглеждане на тази Същност не може да изходи от едно едностранчиво положение и да каже, Кой беше Христос и какво е значението на Неговото Същество за всеки отделен човешки дух и за всяка отделна душа.

С такова настроение човек трябва да пристъпи към проучването на Евангелията, в които от различни страни е разгледано Христовото Същество в Неговото проявление".

Той показва, че е Същество, което включва в Себе Си способността за най-великата жертва, за най-голямата преданост и чрез това се явява като Извор на състрадание и Любов, Извор, който разлива топлина през целия човешки и земен живот.

Ако се обърнем към Евангелието на Марко, той ни разкрива вече друга страна на Христовото Същество.

От тази мисъл разбираме, че Христос е Съществото, което съдържа в себе си мировата Мъдрост и е Светлина на света.

Но това Същество е нещо много повече от казаното за него в Евангелието на Йоан.

И който мисли, че е разбрал и обхванал Христа само от тази мисъл, той мисли, че е разбрал това светещо Същество само от една Негова жизнена проява.

Другите Евангелия ни дават други страни на това Велико Същество.

Докато Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като Светлина на света, като Същество, което съдържа в себе си космичната Мъдрост, която осветява света, то Евангелието на Лука ни разкрива друга страна на това Велико Същество: Неговата всеобхватна Любов, Неговата готовност за жертва и преданост.

Сега вече Христос ни се представя не само като Светлина на света, но като Същество, което принася най-великата жертва на преданост, което може да обедини в себе си всичко, без да загуби Себе Си.

Същество, което включва в себе си способността за най-великата жертва, за най-великата преданост и чрез това е Извор на състрадание и Любов.

Така че можем да кажем, че Христос е Същество, което в Своето състрадание може да осъществи великата жертва и който чрез своята Светлина озарява всяко човешко същество.

Той вижда тогава как най-великите жертви всред човечеството са произлезли от любовта към това или онова същество, към един или друг въпрос.

Това беше именно и значението на онази Любов, която се разля от Голгота в света, че тя беше съединена в едно Същество със Светлината на света, с Мъдростта.

Следователно, всемирната Светлина на Мъдростта и всемирната топлина на Любовта се сливат в Христос като в никое друго същество в света и които не могат да бъдат достъпни за никакво човешко познание.

Щайнер ни описва по следния начин тези две страни на Христовото Същество: "Когато ние описваме Христа от Йоановото Евангелие, ние го описваме както Той действа, като едно висше Същество, като едно Ссъщество, което си служи с царството на пълните с Мъдрост Херувими, които се носят в орлови висини.

Ако в смисъла на Евангелието на Йоан говорим за Висшето слънчево Същество, което наричаме Христос и говорим за Него като Светлина на света, ако в смисъла на Евангелието на Лука говорим за Христа като Същество на Любовта, като Същество, от което блика топлината на Любовта, то в смисъла на Евангелието на Марко ние говорим за Него като носител на сила и мощ.

Понеже в съществото има единство, а не разделение, затова накрая трябва да съединим отделните качества, да ги доведем до тяхното единство.

Евангелието на Лука ни е предоставено едно пожертващо се Същество на Любовта, а в Евангелието на Марко ни е обрисувана мировата Воля, съсредоточена в една отделна индивидуалност, то в Евангелието на Матей ние имаме истинския образ на човека Исус от Назарет, който живя 33 години на земята, в който се намира като единство всичко, което можем да добием чрез съзерцанието на другите три Евангелия.

А разглеждайки Евангелието на Лука, пред нас застава онова Същество, което обединява в Себе Си теченията, които са се развили на земята в миналото като зороастризъм, будизъм и прочие, в Учението на състраданието и Любовта.

Вторият начин се нарича инспиративо познание, познание, добито чрез свързване с някое висше Същество, което чрез вдъхновение разкрива на посветения Тайните на света.

Затова за него се казва, че той е бил ученикът, когото Исус обичаше, което значи, че той е проникнал най-дълбоко в Христовото Същество.

Авторът на Евангелието на Йоан ни казва ясно, че възвишеното Същество, което се е вселило в Исус от Назарет, не е друго, освен това, от Което са произлезли всички същества, живущи около нас, че това е живият Божествен Дух, живото творческо Слово, самият Логос.

Те са смятали, че душата, която живее в това тяло, е била породена от едно Върховно Същество.

Тогава Христовият Аз слиза над него под формата на Ангелско същество.

283. 12. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Като ги разгледаме в този дух ще видим, че те ни разкриват вътрешните закони на космичното творчество, вътрешните закони, по които животът се проявява както в космоса, така и в земята, във всеки отделен човек и във всяко отделно същество.

284. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН - Влад Пашов (1902- 1974)

Така нашето собствено човешко същество се превръща в делвата от сватбата в Кана Галилейска, в която водата е превърната във вино.

Той излива чашите на Божията Любов, а това е Неговото собствено Същество, Неговата собствена душа.

Христос е пожертвал, сега Той може да бъде близо до всяко създание, всяко създание може да долови и да докосне Неговата близост и Неговото Същество.

Но преди всичко то е образният израз на вътрешното състояние на интуицията, при което духовното същество на Йоан докосва духовното същество на Христос.

285. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

В Цезария Филипова Исус запитва учениците върху Тайната на Неговото собствено Същество.

Той вижда човешкия образ на Исус, обгърнат и изпълнен от светлия образ на Христовото Същество.

Тази е вътрешната последователност на Петровото същество.

286. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Тези четири блаженства и четирите горко имат отношение към четирите члена на човешкото същество.

Следните блаженства тогава могат да ни покажат степенуваното развитие на висшето същество в човека.

Такъв един обзор ни показва вътрешния строеж на Евангелието на Лука, което е Евангелие на Пътя, на вътрешното окултно развитие на човешкото същество.

287. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАГЕЛИЕТО НА МАРКО - Влад Пашов (1902- 1974)

И затова той не се спира на биографията на човека Исус, но направо говори за Великото космично Същество, въплътено в този човек.

Същото същество се явява и на жените при гроба.

Тази на въплътяването и тази на обезплътяването на Христовото Същество.

При Кръщението в река Йордан Христовото Същество слиза в земно въплъщение.

288. КОМПОЗИЦИЯТА НА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това вече не е човешки говор, това е говор на едно по-висше Същество, което се проявява чрез него, като си служи с неговата уста.

Тук в случая един човек, Стефан, постигна чрез чиста човечност да бъде образ на едно Ангелско същество и да излъчва от себе си Ангелската същност.

289. 13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Под тяхно влияние обвивките на човешкото същество стават все по-плътни и добиват един характер, подобен на съществата на тъмнината.

Така в човешкото същество се явяват ред качества, които не са му свойствени, но са, така да се каже, присадени.

Човек се превръща в земно, материално същество, което е забравило своя духовен произход.

У човека вече постепенно се пробужда самосъзнанието и той се чувства като отделно същество със свои лични интереси и желания, докато по-рано той се е чувствал като част от племето или народа.

И това личностно същество, със своите интереси и желания, под влияние на тъмните сили развива своя егоизъм и иска да живее само за себе си.

При пристигането на Христос на земята, под влияние на тъмните сили, които са поляризирани от своя страна в две направления, човек се оформява като егоистично същество със силни страсти и желания, със стремеж към материално осигуряване.

290. НАЧАЛО НА ГОНЕНИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Приложението, за което става въпрос, бива индивидуално и колективно.

291. ТРИТЕ ТЕЧЕНИЯ В ПЪРВИЧНОТО ХРИСТИЯНСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

Последната степен Петър изминава в Рим, където той е вече напълно самостоятелен и където той противопоставя магията, към която неговото същество било предразположено от Га- лилея, като изблик от проповядването на Христос, на магията на цезарството и на пренесения в Рим египетски елемент.

292. 14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Казано с други думи, в това време развитието на човечеството преминавало от колективното подсъзнание към развитие на самосъзнанието и след това се насочва към развиване на колективното съзнание.

Тогава вашият свободен Аз ще стане такъв, че той не ще има нужда от никакъв закон, а ще върши онова, което е по-добро, което е право, като едно свободно същество.

В много неща днешният човек още не е индивидуален човек, а едно групово същество.

293. 1. ОБЩО ЗА ПРОИЗХОДА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН - Влад Пашов (1902- 1974)

Йоан, както и Марко, ни предава живота на Исус след кръщенето в Йордан, когато Христовото Същество се вселява в Него.

Следователно, при Своето слизане, за да се въплъти в човешка форма на земята, Христовото Същество търси онази точка на земята, където земното съществуване притежава най-голяма дълбочина и по отношение устройството на местността също е приела характер на падението, на космическото грехопадение.

И по същата причина, по която кръщението на Исус в Йордан е станало на най- дълбоката точка на земната повърхност, и Христовото Същество е намерило своето въплъщение в юдейството.

По такъв начин най- висшето духовно Същество се свързва с най-втвърдената земна глъбина.

294. 2. УЧЕНИЕТО ЗА СЛОВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

В течение на трите предшестващи периода се развиват трите тела - физическото, етерното и астралното, и в четвъртия период към тях се присъединява създадения по образ на Бога човешки дух, който се проявява като аз, същество, което може да каже за себе си аз.

Човек става същество, което може да носи име, може да се назовава.

Само човек може да има име, защото името се дава, за да се отличи едно същество от друго.

В едно бъдещо планетно въплъщение на Земята хората ще развият Любовта от вътрешността на своето същество така, както днес те постепенно развиват Мъдростта.

Затова, за да може едно същество да прояви Любовта към друго същество, необходимо е това същество да има развито себесъзнание или самосъзнание, да бъде напълно самостоятелно.

И никое същество не може да люби друго същество в истинския смисъл на тази дума, ако Любовта не е един свободен Дар спрямо другото същество.

Затова човек е трябвало да стане самостоятелно същество, същество, надарено с аз, да може да каже на себе си аз, за да може

Но в течение на развитието трябвало да стане нещо, което да даде възможност на човека да вижда външно, физически Съществото на Любовта - Логоса.

Това е могло да настъпи само чрез това, че Съществото на Божествената Любов, Логосът, е станало едно земно същество, едно същество от плът на Земята, което човек може да възприеме на Земята чрез сетивата си.

Понеже човекът се беше развил за възприемане чрез своите външни сетива, затова Бог, Логосът трябваше Сам да стане едно сетивно Същество, Което човек можеше да възприеме със сетивата си.

Така Логосът, Съществото на Божествената Любов, става едно видимо, осезаемо Същество.

Защото както всеки един външен предмет, както всяко друго земно същество се възприема от човека чрез сетивата му, така и Бог трябваше да се яви на човека на Земята в тяло от плът, видимо за неговото сетивно съзнание.

Те гледали на Христа като на едно свръхсетивно Същество, каквото са Го познавали посветените преди слизането Му на Земята.

Когато човек обърне поглед навътре към душата си, той констатира, че вътрешното същество, което намира в себе си, е именно това, което той нарича "аз" или мене.

Това, Което било в началото на Битието, Което породило целия свят с всички същества в него и Което обитавало спящо, като семе, във всяко същество, в средата на Земния период слезе на Земята и се всели в едно човешко тяло, за да даде импулс на Божественото семе, на Божествения зародиш, който дреме във всяка душа, да се пробуди, да израстне, да възкръсне.

295. 3. СЕДЕМТЕ ЗНАМЕНИЯ - СТЪПКИ В ПЪТЯ НА УЧЕНИКА 3.1. СВАТБАТА В КАНА ГАЛИЛЕЙСКА - Влад Пашов (1902- 1974)

На тази историческа сватба става съединението, свързването на човешкия дух с човешката душа, от което въплътеният човек постепенно става мислещо същество, защото дотогава човек е бил, преди всичко, едно същество на чувствата и импулсите.

Със силите, които Христос носи със себе си, Той внася в човешкия живот такива сили, които са с характера на тези, които действат във виното, и които прекъсват старата връзка на човека със свръхсетивния свят и го правят едно чисто земно същество, което трябва да приеме Логоса в себе си, да развие своето самосъзнание.

Той трябва да стане едно същество, което чрез развитие на своите вътрешни сили да влезе с пълно съзнание във връзка с духовния свят и с Логоса.

Той се чувства още като член на Цялото, а не като самостоятелно същество.

Това преминаване от природното колективно подсъзнание към индивидуалното съзнание е означено с превръщането на водата във вино.

296. 3.4. ЧЕТВЪРТОТО ЗНАМЕНИЕ - НАХРАНВАНЕТО НА ПЕТТЕ ХИЛЯДИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Всяко число е било едно индивидуално същество.

297. 3.5. ПЕТОТО ЗНАМЕНИЕ - ХОДЕНЕ ПО ЕЗЕРОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

И когато среща Христа, Който в случая представя Духа и въобще възвишено същество, тя се уплашва.

298. 1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Както Христос е едно Божествено Същество, което беше въплътено в Исус, така за първите християни в човешкия образ на Мария е бил въплътен Светият Дух.

299. 2. ЕТЕРНИЯТ ХРИСТОС В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Там на Павел се разкрива етерния свят, изпълнен с безпределен блясък от Славата на една духовна слънчева сила, на едно Божествено слънчево Същество.

300. 3. СЪБИТИЕТО В ПАЛЕСТИНА - ЦЕНТРАЛНО СЪБИТИЕ В ЗЕМНОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото, за да се изяви на Земята едно Божествено Същество, трябва да се създадат подходящи условия.

От друга страна Буда, Който е завършил своето човешко развитие и е станал едно равноангелско същество, присъединява своето усилие чрез вливане на своето преобразено астрално тяло в тялото на Исус от Назарет.

След като напусна тялото си като Буда, той нямал вече нужда да се преражда и станал едно духовно същество, подобно на ангелите и оттам се е проявявал като духовно същество във всички неща, които стават на Земята.

Човек се схваща като едно същество само по себе си и се оставя настрана от Вселената, от която човек е произлязъл.

Ако бихме могли да надзърнем във великата духовна ложа на будисатвите, ние ще открием, че в средата на 12-те будисатви стои едно тринадесето Същество, което не бихме могли да наречем Учител в този същия смисъл, както за 12-те будисатви, но което трябва да наречем Съществото, от което самата Мъдрост се излива субстанциално.

Те са вглъбени в съзерцание на това Велико Същество, което влива в тях всичко, което те трябва да внедрят като своя мисия в земното развитие.

Те са учители и ръководители на Човечеството, но приемат Учението и мисията си от това 13-то същество, те се вдъхновяват от Него.

Те говорят на човеците за това Същество постоянно от епоха в епоха.

Така ние виждаме в детето Исус от Натановата линия да расте едно същество с дълбока чувствителност, а в Соломоновия Исус виждаме да расте една индивидуалност с невиждана зрялост, с дълбоко разбиране за света.

След Кръщението се казва: "А Исус, изпълнен с Дух Святи..." Когато се казва, че един човек е изпълнен с Дух Святи, се разбира едно човешко същество, едно човешко тяло, в което не е напълно въплътено Възвишено Духовно Същество, а само частично и по такъв начин то е във връзка едновременно и с Духовния, и с физическия свят.

Но едно Възвишено Същество може постепенно да изработи своето тяло или да го преобрази.

Така и Исус от Назарет трябваше да подготви тялото си, за да може да стане добър проводник на Великото Същество, Което слизаше на Земята, за да възвести всеобщата Любов между душите, независимо от кръвното родство.

които изпълняват волята Божия и слушат Словото Божие" (8;21) Тази задача имаше Исус, да подготви тялото си за Великото същество - Христос.

301. 6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това той е разбрал чрез прекия контакт с духа на Христа, от Когото е получил откровение за тази велика тайна на Христовото същество.

Но Божественият Дух, като едно Велико Космично Същество, Което е носител на огромни, динамични сили, много по-силни от физическия огън, биха стопили тялото на Исус, ако се въплътяха изведнъж в своята пълнота.

Този пасаж ни показва, че тук Исус говори от степента на Илия, който беше, така да се каже, едно равноангелско същество.

Докато след кръщенето в Йордан, Христовото Същество постепенно се въплътява в тялото на Исус от Назарет, то след Тайната Вечеря и Гетсимания То постепенно почва да се отделя от тялото на Исус.

Това е вече моментът, когато Христовото Същество постепенно се освобождава от обвивките на Исус.

302. 8. ДУХОВЕТЕ ПОЗНАВАТ ХРИСТА. СИЛАТА НА СЛОВОТО ХРИСТОВО - Влад Пашов (1902- 1974)

Щом Христос е смъмрал треската, значи тя е живо същество, чува и разбира, когато й се говори.

303. 10. БЛАЖЕНСТВАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Деветте блаженства ни показват степените на Пътя в развитието и преобразяването на човешкото същество.

304. 11. СТЕПЕНИТЕ НА ПРЕЧИСТВАНЕ НА ДУШАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - СТЕПЕНИ НА ПЪТЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

По такъв начин човек се превръща в същество с каменно сърце, вследствие на което става безсърдечен.

И всеки човек, доколкото той е душевно същество, трябва да стане Мария.

Настава тишина, в която като в огледало се оглежда по- дълбокото вътрешно човешко същество, в което се разтварят лотосовите цветове, отварят се тяхните духовни очи и уши и те виждат и чуват пълният с упрек въпрос на Христа: "Къде е вашата вяра?

Съобразно с това идването на Сина Человечески не е един чудотворен процес, идващ отвън към човека, но едно обективно изявление и едно проявление на човешкото същество в същото време.

305. 12. ИЗЦЕЛЕНИЯТА НА ХРИСТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Но в случая Господ не е едно Същество, което пристъпва към човека отвън, но това е Неговата висша сила на Духа,

306. 13. ЦАРСТВОТО БОЖИЕ И ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО - Влад Пашов (1902- 1974)

Обаче, когато се говори за Царството Божие по същество, това е четвъртата, средната сфера на духовното Слънце, която прониква останалите сфери.

307. 14. РИБОЛОВЪТ НА ПЕТЪР В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако морето е образ на Духовния свят, то рибите, които са хванати в мрежите стават образ на това, което човек е в състояние да възприеме от Духовния свят и да го пренесе в своето земно същество.

Петър изживява пълнотата на откровението, но също и изпитанието на душата, което е свързано с близостта на Христовото Същество.

Колкото по-голямо е изобилието на Божественото откровение, което се изявява чрез Христовото Същество в чудния риболов, с толкова по-голяма уплаха Петър осъзнава своята човешка слабост.

Той гради своя дом върху основата на Петровото същество, което е вече поставено в първите две Евангелия.

А съдържанието на Петровото същество е вярата.

308. 15. ПЪТУВАНЕТО ЗА ЕРУСАЛИМ - ПЪТЯТ НА УЧЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Вътрешният напор на силите прониква цялото човешко същество, като укрепващо чувстване на близостта на Божествения свят - това е вярата.

Фактически, вярата е отвореността на човешкото същество за влиянието на духовните сили, които принадлежат на един по-висш ред от този, в който царуват природните закони.

Вярващото сърце е вратата, чрез която Царството, Силата и Славата могат да се влеят в човешкото същество.

Да вижда Сина Человечески, това значи да може да различи в морето от Светлина образа на Съществото, Което е извор на всяка Светлина, която е Светлината на света.

Ако искаме да преведем на съвременен език загадъчният отговор на Христа, тогава можем да кажем така: Насочете вниманието си навътре към вашето собствено същество, обърнете внимание на тънките строителни сили, които проникват вашето тяло.

309. 16. ПРЕВРЪЩАНЕ НА ВЯРАТА В ЗНАНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той е победил тогава, когато както на разбойника на кръста, така и на войника под кръста се разкрива видението на лъчезарното Христово същество.

310. 17. ЕЗОТЕРИЧНОТО И ЕКЗОТЕРИЧНОТО УЧЕНИЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Думите "пред лицето на Бога" е един окултен израз, който показва едно велико космично същество, което стои пред Бога и Го изявява, прави Го конкретно познаваем.

Така и това космично същество, което стои пред Бога е изявление на Неговата същина и величие.

311. 19. ЗНАЧЕНИЕТО НА ХРИСТОС ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато някой иска да действа духовно, той не може да счита човека като едно същество, затворено само в неговата кожа, неговия физически организъм, защото човек принадлежи на цялото човечество и постоянно преминават сили и действия от един човек върху друг и, че човек не може да отдели своето здраве от здравето на цялото човечество.

Така нагледно ни се показва как Духът на Христа действа върху всички членове на човешкото същество.

Евангелието на Лука ни говори не само за едно учение, но то ни говори за онова същество, което се вля с космическата си сила в Земята и в човешките души.

312. 20. ХРИСТОС И ПРОБУЖДАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Влад Пашов (1902- 1974)

чието същество така, както стои пред нас може да бъде обяснено чрез физическото раждане от мъжки и женски зародиш.

Човек е двойнствено същество, но това, което той е развил досега като съзнание, то е проникнато напълно под влиянието на тъмните сили.

Така че човек, както днес го познаваме е едно двойно същество - Божествената същност и това, което се е развило в течение на развитието след грахопадането, под влиянието на тъмните сили.

Това е най-доброто, него трябва Христовата сила - Любовта - да възроди и изхождайки от там, да оплоди и възроди и останалата част от човешкото същество.

313. 1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАРКО - Влад Пашов (1902- 1974)

Марко, като премълчава за детството Исусово, с това той показва, че за него не е важен човекът-Исус от Назарет, а е важно Божествено-космичното Същество, въплътено в този човек.

Отделянето на Христовото Същество от човешката обвивка не става чак при Разпятието, то започва по-рано и означава едно съзнателно пожертване на Христовото Същество.

В Гетсимания това отделяне напредва още повече, но към него се прибавя и нещо друго: тялото, в което в течение на три години беше обитавала свръхсилата на едно космическо Същество, застрашаваше да се раздроби преждевременно и беше необходима една от най-дълбоките борби в душата на Христа, за да не остави смъртта да вземе надмощие.

Цялото Евангелие на Марко се движи между две Тайни, тези на въплътяването и на обезплътяването на Христовото Същество.

Тук не ни се описват опасностите за човешкото същество в техните различни прояви, както го описват Матей и Лука.

Както Съществото, Което при Кръщението се въплъти в човека Исус от Назарет, едно Възвишено космическо Същество, за което Учителят казва, че е най-възвишеното от йерархията на ангелите, така и Йоан Кръстител е повече от човек.

В него е въплътено едно същество, което принадлежи на царството на ангелите.

Една от най-важните Тайни на Евангелието на Марко е, че през цялото Евангелие се описва съдбата на съществото, което беше въплътено в Йоан Кръстител, независимо от това дали името на Йоан се споменава, или не.

Кръгът на учениците е една общност, благодарение на това, че те стават тяло на едно по-висше същество, а това по-висше същество е душата на Йоан Кръстител.

314. 2. НОВОТО НАЧАЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Христос е едно Велико космично Същество, Което, за да бъде разбрано, трябва да бъде разгледано от различни гледища.

Затова и Евангелието на Марко ни представя Христа като Същество на Силата, Същество на Истината, Което провежда в живота Си само Волята Божия.

В него ни представя Христа като едно Велико космично Същество, Което чрез Своето слизане на земята в тялото на Исус от Назарет дава нов, мощен импулс на човешкото развитие.

315. 3.8. Изгонване на нечистия дух от този, който живее в гробищата - Влад Пашов (1902- 1974)

В първото знамение Христос, Който е слязъл от Божествения свят и е пълен със сила и мощ, изпълващи цялото Му същество, се среща с един човек, който е обсебен от нечисти духове.

316. 3.10. Нахранването на петте хиляди - Влад Пашов (1902- 1974)

Ние не трябва да гледаме на Христос само като на едно физическо същество, но като един Божествен Дух, слязъл на Земята.

317. 4. КОЙ СЪМ АЗ? - Влад Пашов (1902- 1974)

Да Го познаят не само като човек, който ходи с тях по Земята, но и като Божествено Същество, слязло от безкрайните висини на Космоса на Земята, за да внесе един нов импулс в живота на човечеството.

318. 8. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ И ГЕТСИМАНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Учениците трябваше да познаят в Христа Неговата космическа Същност, да Го познаят като едно Велико космично Същество, слязло на Земята да даде един нов импулс на човешкото развитие.

319. 9. СИМОН ОТ КИРИНЕЯ И ЙОСИФ ОТ АРИМАТЕЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Снемането от Кръста след това е всичко онова, което изтръгва човека от неговата обвързаност и окованост в тялото му, което го издига над неговото лично същество, всичко, което го освобождава от тялото му.

320. 11. ЕВАНГЕЛИЯТА - ИЗРАЗ НА КОСМИЧНИЯ РИТЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

От тези изследвания следва, че събитията в живота на Христа са във връзка с космичния ритъм, защото, както вече видяхме сами, сам Христос е Велико космическо Същество.

321. 12. ЕВАНГЕЛИСТ МАРКО И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Там той можа да възприеме светогледи, които съществуваха по това време, за излизането на човешкото същество от духовните светове, за идването на това човешко същество в допир с Луцифер и Ариман, за възприемането на Луциферическите и Ариманските сили в човешката душа.

322. 2. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

При това положение трябва да дойде някое светло Същество от невидимия свят, което да разпръсне този тъмен облак, който е застанал между човека и Бога, да възстанови връзката на човека с Бога".

323. 3. ТАЙНАТА НА ИСТОРИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако в Евангелието на Йоан ни е описан един принадлежащ на целия Всемир космически Богочовек; ако в Евангелието на Лука Христос ни е представен като едно пожертващо се Същество на Любовта, а в Евангелието на Марко Христос ни е представен като въплъщение на Мировата воля, то в Евангелието на Матей ние имаме истинския образ на идеалния човек Исус от Палестина; на Онзи човек, Който живя тридесет и три години, в Който се намира като единство всичко, което можем да добием при разглеждането на другите Евангелия.

По това време човек трябваше да се оформи като едно чисто земно същество, да прекъсне връзката си с духовните светове, с които е бил във връзка до тогава и да изработи едно чисто земно съзнание, което да получава своите въздействия от окръжаващия го материален свят.

С това се е целяло да се обособи човек като едно самостоятелно същество, което в течение на развитието да разкрие своите вътрешни възможности, които са чисто Божествени и да открие Бога в себе си.

Това ще се изясни в следващото изложение: човек такъв, какъвто го познаваме като физическо същество, е роден от звездния свят и той носи в себе си законите на звездния свят.

И всъщност, само едно такова същество е истински човек.

Това царство се състои в това, че в един аз, в една душа може да бъде приет духовният свят, Царството Небесно, нещо, което никое друго същество по Земята не може да направи.

Във времената, когато азът не е бил още пробуден в човека, той не е бил истински човек, а същество на път да стане човек.

С раждането на аза човек става човек и може да каже за себе си аз: аз съм човек, аз съм онова същество, в което Бог живее.

И когато Йоан Кръстител и сам Исус Христос е казал: Наближило е Царството Небесно, разбирали са, че сме в епохата, когато се пробужда азът в човека и той се осъзнава като едно Божествено същество.

Това виждане на агнето при Йоановото кръщение показва, че човешкото развитие е отишло много напред, че човек е станал друго същество: сега вече Азът е добил власт на Земята, че Азът, оплоден от външния свят, притежава голяма сила.

324. 4. ТАЙНАТА НА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДВЕТЕ ПОКОЛЕНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Също така, когато едно възвишено Божествено Същество, каквото беше Христос, трябва да слезе на Земята, то също трябва да мине през 42 степени, но вече отгоре надолу, докато слезе до физическия свят.

Тогава той е знаел вече, че се е освободил от всички влияния на физическия свят, от всичко онова, което е било създадено като нечистота в неговото вътрешно същество.

Така минавайки през 42-те степени, есеецът се издигал така високо, че чувствал своята най-вътрешна същност, централната ядка на своето същество, сродна с Божествения Принцип.

Това учение на есеите може да се резюмира по следния начин: Онова Същество, Което е вдъхновявало Авраам и е вложило в него Божествения зародиш, се нуждае от 42 поколения, за да слезе напълно в човечеството.

325. 5. ТАЙНАТА НА ИЗКУШЕНИЕТО НА ХРИСТА ОТ ДЯВОЛА - Влад Пашов (1902- 1974)

Така че, в човека Исус от Назарет се въплътява Христовото Същество.

Телесно-душевната част на най-великия човек стана носител на слизащото от духовното царство Христово Същество.

Аполикарис от Лаодикия, който е поддържал това учение за троичността на човешкото същество и за Тайните на Божественото въплътяване, на втория Вселенски събор, станал в Константинопол в 381 г., е бил обявен за еретик заради това си разбиране.

Интересно е също така, че Христовото Същество, като се вселява в тялото на Исус, първата Му среща е с дявола, който Го изкушава.

При древните Посвещения е имало два момента: първо, навлизане в собствената вътрешност, където на човека се разкривали Тайните на неговото собствено същество и човек ги е преживявал; вторият момент е проникването на човека в Космоса, където му се разкривали духовните основи на Космоса и свързаните с това Тайни.

Когато човек намери сили в себе си да преодолее тези отрицателни сили, които работят в неговото вътрешно естество, той се среща с дълбоката основа на своето същество - с Божествените сили, които работят в него.

При древните Посвещения човек не е бил напълно самостоятелно същество.

Така човек, без една външна помощ, може да се издигне в Макрокосмоса и да слезе в Микрокосмоса като едно свободно и самостоятелно същество, като му са посочени методите и пътищата за това.

В Евангелието на Матей е описано как след кръщението, извършено от Йоан, Христовото Същество действително е слязло във физическото и етерното тяло на Исус.

Той мина през изкушенията чрез силата на Своето вътрешно Същество, чрез силата на Своя Аз, на Своя Дух.

Това, на което се натъква човек, който се стреми към едно езотерично развитие, това, което застава срещу него като пречка при неговото потопяване в своята вътрешност, то е, че в неговото същество възниква лошата склонност винаги да се занимава само със своята личност.

Това се дължи на факта, че човек не знае как да се справи със себе си, когато всичко, което възниква от неговата вътрешност, се съединява с неговото същество.

И веднъж това изживяно вън от древните Мистерии, изживяно чрез силата на едно същество, което живее в трите човешки тела - даден е импулс, за да може човечеството да постигне това в течение на развитието.

И в двата случая пустинята е символ на уединението на душата, областта на аза, отделното човешко същество.

Той ги срещна в съставните членове на човешкото същество, в които се облича.

Този Огън-Дух се потопява в трите члена на човешкото същество, които отговарят на елементите земя, вода и въздух във физическото тяло, в етерното или жизненото, и душевното или астралното.

При слизането във физическото тяло Христос среща съществото, което иска да Го изкуси да превърне камъните в хляб.

При слизането в жизненото тяло Той среща съществото, което иска да Го изкуси да си играе със жизнените сили, като се хвърли от крилото на храма.

При слизането в душевното тяло той среща съществото, което иска да Го изкуси да стане владетел на света, вместо спасител на света.

Христос, като едно Велико и мощно космическо Същество, разполагащо с власт и сила, слиза в света на земните човешки принципи - тяло, живот и душа, в които обикновено царува човешкият аз.

В битието на човешката душа той изтръгва човешкото същество от властта на луциферическите сили, които с егоистична алчност искат да обвият цялото човешко същество в мъгла, за да го владеят това са земните царства, които Сатана обещава на Христа.

В битието на човешката жизнена сила той изтръгва човешкото същество от властта на аримано-луциферическите сили, които искат да разрушат сериозността на живота чрез несериозни магии.

326. 6. ПРОПОВЕДТА НА ПЛАНИНАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

В този смисъл човек е същество, което е стъпило с краката си на Земята и е отправило погледа си към Висините".

327. 7. ТАЙНАТА НА ДЕВЕТТЕ БЛАЖЕНСТВА - Влад Пашов (1902- 1974)

Така че, деветте блаженства имат отношение към деветте члена на човешкото същество.

Едно същество, което има астрално тяло, може да страда само чрез повреждане на етерното тяло.

Първите три блаженства имат отношение и говорят за обвивките на човешкото същество, за неговите тела, които се носители на неговата вътрешна същност.

Петото блаженство стои в средата на блаженствата и то отговаря на средата на човешкото същество, която е онази точка от човешкото същество, която поддържа равновесието между телесните части и стремящите се към външния свят душевни части от една страна, и онази душевна част, която е насочена навътре и е във връзка с Божественото - основаващият се в самия себе си аз.

Христовият ученик приема Възкръсналия в своето същество, даже ако за това трябва да понесе смърт.

Тези блаженства изразяват по величествен начин, как действа Христовата сила върху деветте члена на човешкото същество.

328. 8. ТАЙНАТА НА МОЛИТВАТА 'ОТЧЕ НАШ' - Влад Пашов (1902- 1974)

Правдата подразбира на всяко същество да му се даде това, което Бог му е определил, понеже Бог живее във всяко същество.

Висшата природа на човека, неговото вечно Същество почива в лоното на Бога.

Съвременният човек е предимно познаващо същество.

Когато волята достигне тази степен на развитие, при което за нея става възможна Великата Жертва, тя създава Космоса, Макро- и Микро-, и този Космос е огледално отражение, получаващо своя смисъл и значение от Съществото на Твореца.

Това Царство е такова, че отразява в безкрайно разнообразие Съществото на Божеството.

Така че Името, Царството и Волята съставят тези елементи от Божеството, които са проникнали в човешкото същество като негова вечна, Божествена Същност.

Нисшите членове на човешкото същество ги разглеждаме като членове на преходния свят.

Съвкупността от преработените и претворени наклонности, привички и прочие на човека, е именно това, което съставя неговото Висше същество.

Мъдрост, понеже е изказана от най-възвишеното Същество, което някога е посещавало нашата Земя.

329. 10. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Докато в началото не е пробудено самосъзнанието, докато в него не се е събудила личността, азът, той живее в колективното подсъзнание и се чувства като член на една общност.

Това е началото на раждането на човешкия аз; това е моментът, когато човек се почувствал като самостоятелно същество, отделено от Бога.

В Божествения план е предвидено човек да стане едно свободно, самостоятелно същество, подобно на Бога, да може да каже на себе си Аз.

Докато човек не е пробудил Аза в себе си, неговото същество е разкъсано, раздробено.

330. СЪДЪРЖАНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

XV. ЧОВЕК КАТО ДВОЙНО СЪЩЕСТВО ......................................................... 300

331. 1. ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Евангелията описват великия процес на въплътяването на едно велико Божествено Същество, Което слиза на Земята и се вживява в човечеството, слизайки все по-дълбоко в съдбите на земната телесност.

Това не е животът на едно отделно същество, а на една общност.

Ние виждаме народите на човечеството като членове на тялото на Съществото, чийто живот ни се описва.

Това е рожденият час на Съществото, за чийто живот се разказва в Деянията на апостолите.

Обаче, елементът, в който Павел проглежда след Дамаск, няма нищо общо с неговото лично същество, с неговото лично минало.

Тук, в случая, един човек постига чрез чиста човечност да бъде образ на едно ангелско същество и да излъчва от себе си ангелската същност.

332. 2. ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

Външните стечения на съдбата ни представят един образ, като че Павел още веднъж се връща към своите първи стъпки, за да внесе и своето развитие от преди събитието пред Дамаск в своето ново същество.

С това описание той иска да покаже, че отсега нататък не намира вече Духовното Същество, на Което е искал да служи, в духовните светове.

Духовното Същество, Което дотогава е изявявало Своето Име от Слънцето, сега било станало за него Незнайният Бог, за Когото говори Павел.

333. 3. ПЕТЪР И ЙОАН В ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той е там само със своето същество.

Зад посочените тук образи се крие една дълбока Тайна на Петровото същество, която единствена ни дава възможност да отговорим на въпроса, как е възможно Петър, който се беше отрекъл от Христа, да стане водач на християнското развитие.

334. 6. ГНОСИСЪТ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

"Бог, Който при разни частични съобщения и по много начини е говорил в старите времена на бащите ни чрез пророците, в края на тези дни говори нам чрез Сина Си, Когото постави наследник на всичко и чрез Когото направи световете, Който бидейки Сияние на Неговата Слава и отпечатък на Неговото Същество, и държейки всичко чрез силата на Своето могъщо Слово, след като извърши чрез Себе Си очистване на греховете, седна отдясно на Величието на високо, и стана толкова по-горен от ангелите, колкото Името, което е наследил, е по-горно от тяхното.

335. 19. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ЕВРЕИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

"Който, бидейки сияние на Неговата Слава и отпечатък на Неговото Същество, и държейки всичко чрез Своето могъщо Слово, след като извърши чрез Себе Си очищение на греховете, седна отдясно на Величието на високо."/1;3/.

336. I. ОБЩО ЗА ХАРАКТЕРА НА АПОКАЛИПСИСА - Влад Пашов (1902- 1974)

Посветеният е коренно променено същество.

Ако човек действа според Божията Воля, това му дава възможност да прогресира и тогава неговото същество се преобразява и става подобно на това на Божествените същества и той ги възприема при третата степен.

337. II. ХАРАКТЕР И МЕТОДИ НА ДРЕВНОТО И СЪВРЕМЕННОТО ПОСВЕЩЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Най-сетне, за да се опише Азът, четвъртият принцип на човешкото същество, трябва да си представим различни видове излъчвания, събиращи се от всички страни към една точка, разположена около един сантиметър зад челото.

338. III. ПОСЛАНИЯТА ДО 7-те ЦЪРКВИ -СЕДЕМТЕ КУЛТУРНИ ЕПОХА - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото добиването на висшите познания, както и всяко усъвършенстване на човешкото същество, се заключава във въпроса: Какво съм аз?

339. 3. Послание до Пергамската Църква -Третата културна епоха - Влад Пашов (1902- 1974)

Той е намирал вече в своето вътрешно същество силите, които му дават възможност да действа.

340. 5. Послание до Църквата в Сардис - Пета културна епоха - Влад Пашов (1902- 1974)

В Петата културна епоха човек е слязъл най-дълбоко в материята и трябва да се издигне до висините на Духа, следвайки Великото Същество, държащо в Ръката Си седемте Божии Духове и седемте Звезди, Което посочва Пътя на човека.

341. IV. КРАТКИ СВЕДЕНИЯ ЗА ИСТОРИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

В това слизане човечеството върви колективно, като един общ организъм, в който са включени всички индивидуални души.

Но ако човешкото същество е елиминирало от себе си низшите форми, то все пак съдържа в себе си упадъчен елемент, който също трябва да бъде елиминиран, един клон от който се намира на път към израждане.

342. V. ВТОРОТО ВИДЕНИЕ НА ЙОАН -ПРЕСТОЛЪТ НА БОГА, ОГРАДЕН ОТ ДЪГАТА, 24те СТАРЦИ И ЧЕТИРИТЕ ЖИВОТНИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Първото живо Същество приличаше на Лъв, второто приличаше на Телец, третото имаше като Човешко лице и четвъртото Същество приличаше на летящ Орел.

същество, пълно с Мъдрост и Любов.

същество, което притежава Аз, има самосъзнание и може да каже на себе си Аз.

343. VI. КНИГАТА СЪС СЕДЕМТЕ ПЕЧАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

То е онова, което човешкото същество е получило от Христа през Четвъртата културна епоха на нашата Пета раса, а именно, духовния живот и безсмъртието на Аза.

Принципът и силата, която ще направи всички минали опитности да се разцъфтят, да се асимилират от човешката душа и да се изявят като сили, оформящи човешкото лице и човешкото тяло, е Христовият импулс, Христовото Същество.

344. VII. ОТВАРЯНЕТО НА СЕДЕМТЕ ПЕЧАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

За втория Печат е казано: "И когато отвори втория Печат, чух второто живо Същество да казва: Дойди и виж!

За третия Печат е казано: "И когато Агнето отвори третия Печат, чух третото живо Същество да казва: Дойди и виж!

Разкриването на четвъртия Печат е дадено по следния начин: "И когато се отвори четвъртия Печат, чух гласа на четвъртото живо Същество, което казваше: Дойди и виж!

345. IX. СЕДЕМТЕ ЧАШИ НА БОЖИЯ ГНЯВ. ПРЕВРЪЩАНЕТО НА ЗЕМЯТА В АСТРАЛНА ПЛАНЕТА - Влад Пашов (1902- 1974)

У хората, които се развиват под влияние на Христовия импулс, Азът постепенно ще се издигне, астралното тяло ще се трансформира и ще се роди това, което Учителя нарича Разумното сърце, висшето Аз в човека и човек ще стане одухотворено и преобразено същество.

346. X. МИСИЯТА НА ЗЕМЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Това, че книгата е сладка в устата, а горчива в стомаха, показва, че когато приеме Любовта в себе си, в своя физически живот, който е символизиран със стомаха на човека, ще има много неприятности, защото Любовта изисква жертви, изисква дейност, на която човешкото същество не е привикнало, и затова физическият живот на човека ще бъде горчив, ще има много неприятности, но в устата, т.е.

347. XI. ИЗГРАЖДАНЕТО НА БОЖИЯ ХРАМ - ТЯЛОТО НА ЛЮБОВТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Човешкото същество се състои от четири члена - физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз.

Така човешкото същество се състои от седем принципа - четири от които са активни в настоящето, те съставят нисшата човешка природа и три висши, които ще се развият в течение на бъдещето.

Земята е живо същество и в онези далечни времена това се е чувствало по-осезателно от

348. XIII. ТРИТЕ ЗВЯРА -АГНЕТО И НЕГОВИТЕ ИЗБРАНИЦИ - Влад Пашов (1902- 1974)

През първите четири културни епохи човешкото същество е принадлежало изцяло още към груповата душа.

И когато едно човешко същество не може да трансформира животинските сили, в онази далечна епоха, когато Земята ще се трансформира и ще се превърне в астрално небесно тяло, тези сили ще изпъкнат пак под животинска форма и то не вече под четири животински форми, но под една животинска форма със 7 глави.

Така че, на новата Земя, у онези хора, които не са приели Христовия импулс, ще изпъкнат 7-те глави на животинските типове в едно единствено същество - Змея със 7-те глави, който е въплъщение на всички животински сили, през които е минало човешкото развитие.

Така че, когато човешкото същество е било още в етерно състояние, то е носило в себе си четирите групови души, или по-право, то е било израз на четирите групови души - Лъв, Телец, Орел и Човек.

Така човешкото същество се е представяло като едно живо същество с 4 глави.

Това, което е добило форма и е станало физическо в човешкото същество, в момента, когато това същество е преминавало през тази или онази Атлантска раса, се нарича рог.

Тъй като човешкото същество е четворно свързано с четирите групови души, образували са се четири зони на втвърдяване на неговото физическо тяло, които представят 4-те рога или части на физическото тяло, родени от кондензация на етерното тяло.

И в края на четвъртата епоха на Атлантида човек е бил едно същество с четири глави - четирите групови души, и четири рога - четирите основни системи в човешкото тяло.

След завършването на Четвъртата културна епоха става разделянето на половете и през следващите три Атлантски културни епохи, когато се пробужда индивидуалната душа, индивидуалното съзнание в човешкото същество, се извършва едно двойно развиване във физическото тяло.

Така че, в края на Четвъртата атлантска подраса човешкото същество е четириного, съобразно с четирите групови души и са се формирали четирите зони на втвърдяване на неговото физическо тяло, които втвърдявания са четирите рога или части на физическото тяло, родени от кондензация на етерното тяло.

След това човешкото същество е минало през трите последователни атлантски културни епохи на развитие със зачатъци на Аза.

Следвайки своето външно развитие през тези три последни периода, се забелязва, че човешкото същество не се съединява вече от този момент с животинската форма, а образува вече постепенно сегашната форма на физическото тяло.

И така, в края на Атлантската епоха човешкото същество се представя пред погледа на ясновидеца в етерния свят като същество със 7 глави и 10 рога.

349. XIV. ТАЙНАТА НА ЧИСЛОТО 666 - Влад Пашов (1902- 1974)

И на всяко същество от Бездната - Ада, от света на гъстата материя, отговаря едно същество от възвишения свят, тъй както на всяко коренче на дървото отговаря едно клонче.

В някои символи тези триъгълници са така направени, че представят - първия с върха нагоре едно съвършено същество - света на Втория Принцип, чрез който се проявява Абсолютният Дух, подпряно на ръцете си на една плоскост като огледало, в която се отразява Неговата фигура в обратен вид.

И на всяко същество от Небето отговаря едно същество от Бездната.

На Христа, Който е Проявеният Бог, отговаря едно същество от Бездната.

Също така и това същество, което е антипод на Христа и му противодейства в развоя на Всемирната еволюция, има свое име.

Също така всяко същество има един символичен знак, с който се изразява, който знак изразява неговото естество, по силата на закона, че всяка енергия, всяка сила, във външното си проявление се изразява чрез известна форма.

В Окултната наука, в езотеричните съчинения, когато искат да представят някое същество от Небето или от Бездната, за да не бъде разбираемо за непосветените, служат си с неговия символ и с числения израз на името му.

По такъв начин имаме числения израз на характера на съществото, което представя.

Така че, всяко същество в Космоса си има име и символ, които са израз на неговия характер, на неговите сили, те са външен израз на неговата вътрешна същина.

Но понеже всички същества са органи на Великото Космично Тяло, ние трябва да знаем деня и часа, когато дадено същество е най-близко до нас, когато най-лесно можем да влезем във връзка с него.

Може би тези исторически личности да са били проводници на това същество, което е изразено с числото 666, но самите те да са това число е малко вероятно.

Първото същество е червено - символ на Първия Принцип, израз на борба, на насилие, което е старовременната Змия, която изкуси първите човеци.

Второто същество -Звярът със 7-те глави и 10-те рога, което излиза от морето, което в случая символизира астралния свят, света на животинските сили.

Това същество не трябва да го търсим в никоя историческа личност, а в определена Космическа същност, в определена Космическа сила и същество, което действа по определен начин в световната еволюция.

Окултната Мъдрост открива, както видяхме, името, стоящо зад това число, което е Сорадт, а оттам и съществото, което е носител на това име, което е противник на Агнето, на Христа, затова има за символ агнешките рога, но със стрелата към центъра на Земята.

Ясно е от това, че това същество е носител на Злото и е влязло във връзка с човешката еволюция още от началото на човешкото слизане на Земята.

Изкушението се състоеше в това, че то откри преждевременно пред първите човеци външния свят и ги свърза в неговите сили, които сили бяха свързани, именно, с това същество и хората се обвързаха с тези сили и заради това те трябваше да напуснат Небесния Рай и да отидат в света, където управляваше това същество, да се учат в земното училище на света.

Затова цялата човешка история е изпълнена с борби, със страдания, защото хората не послушаха Гласа на Бога, Който им говореше и ги учеше в Райската градина, а послушаха гласа са адепта на Черната Ложа, който е именно това същество с двата рога, изявено и чрез червения Змей и Звяра със 7-те глави и 10-те рога.

Затова и тези четири принципа на човешкото същество са свързани с тези четири букви, за да се покаже, че в тях действат силите на Първия Принцип, които втвърдяват материята.

Сега ще видим как това същество на Злото, Звярът с двата рога, е включено в човешката еволюция и каква роля играе то в процеса на човешкото развитие.

Но по силата на Закона на Полярността, всички хора не ще могат да приемат този духовен импулс, защото на него противодейства друг импулс, който идва от средата на това същество на Злото, който има противоположна тенденция - на разединение, на егоизъм, на материализъм.

И това става под влияние на това същество, за което Йоан казва, че числото на Звяра е 666.

350. XV. ВЕЛИКИЯТ ВАВИЛОН - ЧЕРНАТА МАГИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Този, който съзнателно измъчва едно живо същество и изпитва удоволствие от неговата болка и страдание, вече практикува Черната Магия в нейните наченки.

351. XVI. ОСНОВНИЯТ ЗАКОН НА БИТИЕТО - СВОБОДАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Човек, който не би имал свобода да избира по свое собствено свободно решение било добро, било зло, такъв човек би бил едно безотговорно същество.

Както вече казах, който върши жестокост, защото това му прави удоволствие, който убива, като причинява възможно най-големи страдания, за да изпита сладострастие от жестокостта; тези, които измъчват едно живо същество, за да изпитат сладост от неговата болка, вече практикуват Черната Магия в нейните наченки.

Това Чудовище не е човешко същество.

Това същество не е получило нищо от нашата Земя.

352. XVII. ПЪРВАТА И ВТОРАТА СМЪРТ - Влад Пашов (1902- 1974)

За да разберем тези изрази първа смърт и втора смърт трябва да знаем, че и Земята, като човека, се преражда, понеже и тя е едно живо същество.

Строежът на човешкото същество при различните прераждания на Земята е различен.

Така че, в следващото въплъщение на Земята, не само Земята ще се трансформира в едно етерно небесно тяло, но и човешкото същество ще се трансформира както в своята форма, така и в своето съзнание.

От този момент насетне етерното тяло става съществена част от човешкото същество.

Тогава хората, у които етерното тяло е било хармонично с астралното, ще отхвърлят етерното тяло безболезнено, тъй като те ще съществуват с астралното си тяло, изпълнени с Христовото Същество.

353. XX. ХРИСТИЯНСКАТА МИСТЕРИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Лъвът символизира войната, Телеца - мирната работа, съществото в Човешки образ - Справедливостта, а Орелът - Религията, полета към Божественото.

354. II. ТАЙНАТА НА ГОЛГОТА ВЪВ ВРЪЗКА С РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА И ЧОВЕЧЕСТВОТО. ДВЕТЕ ГОЛГОТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Древното човечество е чувствало Земята като едно живо същество, подобно на човека.

Както над точката между двете очи човек има центъра на своето същество, центъра на своето съзнание, така и Земята има своя център на Голгота, от който тя взема участие в духовния живот на Космоса.

На Голгота чашата е пълна до върха, чашата на човешкото същество е напълнена до Лобното място.

355. III. ТРИТЕ КРЪСТА НА ГОЛГОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Човекът, който става съсъд на Христовото Същество, и Духът Святи, който се изявява във вид на гълъб.

Още преди смъртта той стига дотам, да види Христовото Същество в Неговата истинска форма и да се съедини с Него.

Така и в тази част на Евангелието на Лука ни е показано явно, как Христос носи в Своето Същество равновесието между Ариман и Луцифер, между това, което е изживяло вече времето си, не е вече навременно, и това, което е прибързано, за което още не е дошло времето.

Всяка фигура е едно еднократно историческо същество и същевременно един вечен образ на Мъдростта.

Разбойникът, който разпознава Христа, е човек, който е под влияние на Луцифер, и сега, под влияние на Христовото Същество, проблясва в него Божествената Светлина и той познава Христа.

356. IV. СЛОВАТА, ИЗКАЗАНИ ОТ ХРИСТА НА КРЪСТА - Влад Пашов (1902- 1974)

На кръста, при умирането на Исуса, това изживяване на старото Посвещение се повишило невъобразимо много, като сега не един човешки дух, но Христовото Същество, е това, което напуска човешкото същество.

Първите са казани от човешкото начало, което е напуснато от Христовото Същество, а вторите са казани от Христовото Същество, от Божественото, което гледа отгоре надолу към преобразената телесна обвивка на Исуса.

Божественото Христово Същество, изпълнявайки великото Тайнство на Олтара на Голгота, приема още веднъж Земята като причастие, за да бъде сега във вечно причастие свързан с нея.

Причестяващият се човек приема Небето в себе си, а причестяващото се Божествено Същество приема Земята.

357. VI. ПЪТЯТ КЪМ БЕЗДНАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Последствието за едно същество, което не е намерило Христа, ще бъде едно откъсване от възходящия живот и затвърждаване на личното Аз, което ще го доведе до погибел.

Вместо да пробуди онези сили, които биха могли да спомогнат за духовния му възход, това същество се оставя да бъде привлечено все повече в материята.

358. VII. МИСИЯТА НА ЗЕМЯТА -ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ЛЮБОВТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Първоначално хората са били свързани чрез кръвни връзки и отделният човек не се е чувствал като отделно същество, но като част от племето.

359. IX. АЗЪТ - МЕЧ С ДВЕ ОСТРИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Азът е произлязъл от груповата душа, от едно колективно съзнание.

Никоя любов не е добра, ако бъде получена с принуда, с насилствено обвързване на едно същество с друго.

360. X. АКАШОВАТА ХРОНИКА -ИЗТОЧНИК ЗА ТАЙНАТА НА ГОЛГОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Тогава хората ще разберат, че Земята е свързана с духовните светове, едва тогава, когато схванат, че Христос, Великото Космическо Същество, е живял в тялото на Исус от Назарет.

361. XIII. ХРИСТОС И ПРОБУЖДАНЕТО НА БОЖЕСТВЕНОТО В ЧОВЕКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Всички онези, които са се явили преди Христа, за да говорят на хората, са си служили само с онези способности, които им бяха предадени от тяхното земно същество чрез заложбите на родителите.

чието същество, така, както то стои пред нас, може да бъде обяснено чрез физическо раждане от мъжки и женски зародиш.

362. XV. ЧОВЕК КАТО ДВОЙНО СЪЩЕСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

XV. ЧОВЕК КАТО ДВОЙНО СЪЩЕСТВО

Човек е едно двойно същество - една Божествена част и една част, която е резултат на слизането, когато човек е попаднал под влиянието на тъмните сили.

363. ЗА КАКВО НАПИСАХ ТАЗИ КНИГА - Влад Пашов (1902- 1974)

Там са се изучавали всички Тайни, свързани с Тайната на Живота и Смъртта, всички Тайни, свързани с идването на Христа на Земята и Неговата Мисия, изучавала се е Тайната на човешкото същество, неговия произход, същност и развитие.

364. 1. ИСТОРИЧЕСКИ ПЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Всички тези общества, които се образуват под влиянието на този импулс, не са плод на една личност, а са колективно дело за Братството, което се изявява, както изтъкнах, чрез един Велик Посветен, който предава идеите и мислите на хората от дадена епоха.

365. ПРИНЦИП НА УМА ИЛИ ПРИНЦИП НА МЕНТАЛИЗМА - Влад Пашов (1902- 1974)

пребиваващ в неговото същество, в неговото битие, дотолкова той ще може и да се издигне до духовната степен на Живота.

366. ПРИНЦИП НА АНАЛОГИЯТА ИЛИ СЪОТВЕТСТВИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато някое същество злоупотреби с духовните сили, които е придобило, то пада от положението, на което се е намирало.

367. ПРИНЦИП НА ПОЛА.ПРИНЦИП НА ДВОЙНСТВЕНОСТТА, НА АКТИВНОТО И ПАСИВНОТО НАЧАЛО ИЛИ ПРИНЦИП НА ЕДИНСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Напредналите херметисти всякога могат да се поляризират на положителния полюс на своето същество, на полюса на Аза, вместо да стоят на полюса на личността, като с това избягват действието на ритъма.

368. 1.Първи Аркан: ОЗИРИС - МАГЪТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Във физическия свят този Аркан представя човека, относителното същество, синтез на проявите на живота, призван да се издигне чрез едно вечно разширение в концентрични сфери на Абсолютното.

369. 2. Втори Аркан: ИЗИДА - Врата на окултното Светилище - Влад Пашов (1902- 1974)

В Божествения свят този Аркан символизира Абсолютното Същество, което вижда и притежава трите граници на всяка проява, т.е.

370. 4. Четвърти Аркан: ФАРАОНЪТ или КУБИЧНИЯТ КАМЪК - Влад Пашов (1902- 1974)

Осъществяването на твоите надежди зависи от едно по-мощно Същество от тебе.

371. 5. Пети Аркан: ЙЕРОФАНТЪТ, Учителят, ръководителят, Господарят на Арканите - Влад Пашов (1902- 1974)

В умствения свят отношенията на Абсолютното Същество към относителните същества, от Безкрайното към крайното.

372. 10. Десети Аркан КОЛЕЛОТО НА СЪДБАТА или КОЛЕЛОТО НА ЖИВОТА или още СФИНКСЪТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Сфинксът ни разкрива съществото на тези, които ръководят Колелото на Живота.

Знание, искане и учение, смелост и мълчание са качества, Божествени по същество.

373. 15. Петнадесети Аркан: ФАТАЛНОСТ, ТИФОН или още КОЗЕЛЪТ МЕНДЕС - Влад Пашов (1902- 1974)

Според една друга версия картината представя едно полу-човешко, полуживотинеко същество, което седи на трон, представящ един черен куб.

Пред това същество са коленичили две фигури, вързани за черния куб.

Тук той научава от своя ръководител, че този Пазач е творение на самия него, това е неговият минал живот, който се оформил като отделно същество, което невидимо следва човека навсякъде.

Когато ученикът се среща с Пазача на Прага, той изпитва инстинктивно един страх, защото той се среща с едно получовешко, полуживотинско същество, с едно чудовище.

Оттук нататък в това се състои окултната работа на ученика със знанието, което е придобил при Посвещението, да преобрази това свое създание на миналото и да го превърне в светло същество с неземна красота.

374. 17. Седемнадесети Аркан: ЗВЕЗДАТА НА МАГОВЕТЕ или надежда, съединение - Влад Пашов (1902- 1974)

Той вижда, че всяка звезда е едно живо същество, един велик дух или колектив от духове, на който дадена звезда е външната дреха.

Във всеки миг от един акорд и под влиянието на небесните съзвучия се ражда едно човешко същество, и основният тон на неговия характер е такъв, какъвто е прозвучал в Космоса в този момент.

375. 20. Двадесети Аркан: СЪБУЖДАНЕ ОТ МЪРТВИТЕ или БЕЗСМЪРТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Картината представлява едно духовно същество, стоящо в облаците, което свири с тръба.

НАГОРЕ

1.3546221256256