Търсене в текстове за 'Йоан Кръстител'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 537 резултата в 55 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 7_04 ) Смирение - Боян Боев (1883 – 1963)

И Йоан Кръстител прояви смирение.
Човек трябва да има ясна представа какво значи смирение. Смирението значи, че човек иска да живее с Мир. Старото възпитание трябва да се замести с ново. Христос съзна, че трябва да се смири. Трябва да започнеш със смирението на Христа. И Йоан Кръстител прояви смирение. Той беше Илия и каза: „Тази работа с рязане на глави не може, трябва да се смири човек и силата да се подчини на разумността.“ А Мойсей се издигна благодарение на недостатъка си, че беше гьгнив и това го смиряваше. И апостол Павел каза, че има трън в петата си. Също така и неговото издигане се дължи на този недостатък, който имаше. Похвалите карат човека да пада. Ала във всеки човек има по един трън, който му помага в издигането, понеже го смирява и по този начин го предпазва от падение.
към текста >>

2. 68) Победата е на наша страна - Боян Боев (1883 – 1963)

В епохата на Христа и на Йоан Кръстител зад тях стояха 4 000 есеи18, които бяха техен тил.
В бъдеще учениците на Бялото Братство от тук ще се родят в Русия, в Кавказ, и там ще работят. Стана въпрос как да се четат беседите и лекциите. Учителя каза: Неведнъж съм споменавал, че четенето на свещени текстове трябва да се съпровожда с молитва и размишление. Размишлението е ефикасен метод и е употребявано от дълбока древност. В епохата на Христа и на Йоан Кръстител зад тях стояха 4 000 есеи18, които бяха техен тил. Когато излязат десет души да работят на Божията нива, зад тях трябва да има най-малко сто, които с молитвите си да бъдат тил. И един Учител, като работи, има тил, който го подкрепя с молитва. Апостолите на Христа са преродени пророци. Исайя бе пророк и поет. Пророците са се учили при есеите, които са ги подкрепяли и са били техен тил.
към текста >>

3. 73) Послушай моята воля и ще бъдеш щастлив - Боян Боев (1883 – 1963)

Положението, в което се намират съвременните хора, е подобно на това, в което се намираше Йоан Кръстител.
Защото Любовта е най-висшето и най-разумното състояние в нашия живот, а и когато човек направи добро с Любов, той е най-доволен. И когато този, който има Любов, направи добро, то не е явно – той няма да ти купи нещо и да тръгне подир теб да казва: „Кажи де, че това аз ти го купих.“ Черната ложа си е поставила за цел да омаловажи и да изопачи Любовта и да мислят хората, че тя е това, което наричат упадък и разврат. Но някои от Черното братство се очистват и минават в Бялото Братство, те стават ученици – откъсват се от този полюс, който съставляват, и се присъединяват кьм другия. Никаква сила не е в състояние да противодейства на течението на Бялото Братство. Положението, в което се намират съвременните хора, е подобно на това, в което се намираше Йоан Кръстител. Той минаваше от Стария Завет в Новия, а ние – от Новия Завет – в Завета на Синовете Божии. Под „Завета на Синовете Божии“ някои разбират епохата, когато светиите ще дойдат да управляват света. А светът ще се оправи, когато Бог се всели и почне да живее във всички хора. Така, както е сега, не може да се оправи светът, понеже Бог не е във всички хора. Той работи във всички хора, но не живее във всички, понеже не са Го възприели отвътре.
към текста >>

4. Зазоряване на новата култура - Боян Боев (1883 – 1963)

Положението, в което се намират съвременните хора, е подобно на това, в което се намираше Йоан Кръстител.
Защото любовта е най-висшето, най-разумното, най-безкористното, и когато този, който има любов, ти направи едно добро, ти няма да се усетиш, защото той няма да ти купи един подарък и като върви подире ти да казва: „Кажи де, че този подарък аз го купих"... Някои от Черната ложа минават в Бялото Братство, стават ученици, очистват се. Мнозина от тях минават и вследствие на това Черната ложа губи силата си. От този полюс, който те съставляват, всичко отива към Бялото Братство. Никаква сила не е в състояние да противодейства на течението на Бялото Братство. Положението, в което се намират съвременните хора, е подобно на това, в което се намираше Йоан Кръстител. Той минаваше от Стария Завет в Новия, а ние минаваме от Новия Завет в Завета на Синовете Божии. Под Завета на Синовете Божии някои разбират епохата, когато светиите ще дойдат да управляват света. Засега го управляват слугите, още не светиите. Сега иде третият Завет: прославата на Синовете Божии. *
към текста >>

5. 27. ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Йоан Кръстител прояви смирение.
Не се блъскайте, ако някой върви след тебе, отстъпи, давай място на всички. ВСЯКА СУТРИН ТРЯБВА ДА РЕШИТЕ В СЕБЕ СИ ДА НЕ СЕ СБЛЪСКВАТЕ С НИКОГО И ДА НЕ ИЗПРАЩАТЕ ОТРИЦАТЕЛНА МИСЪЛ КЪМ НИКОГО. Без смирение ще останете винаги далеч от Бога. Този, който иска слава (да стане велик), той е далеч, значи от Бога. Христос съзнаваше, че трябва да се смири и ние трябва да започнем със смирение. Йоан Кръстител прояви смирение. Той беше преродилия се Илия и си каза сега: Тази работа с рязане на главите не става и се смири (човек трябва да се смири). Мойсей се издигна, благодарение на недостатъка си (гъгнивост), които го смиряваше. Похвалите карат човека да пада. Затова на човека, като му дойде такова изкушение, да се почувствува малък и че е нищо пред Бога, да се смири и да почувствува, че трябва да изпълни Волята Божия и да прави това, което Бог иска. Вие трябва да хвалите всякога Господа и да оставите Той да хвали вас.
към текста >>

6. 089 ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Боян Боев (1883 – 1963)

Йоан Кръстител, който беше дошъл малко преди Христа, бе запознат с Божествената Наука, с Божественото Учение.
Най-после, ще ви дадат един скъпоценен камък и един прост и ще видят, какво ще направите с тях. Ако използвате добре и простия, и скъпоценния камък, Белите Братя ще ви приемат за член. Те са много взискателни към всекиго, защото ще разполага с тяхната сила. Приемат ли го веднъж помежду си, те всякога ще му помагат. Велики перспективи, велико бъдеще, велики постижения седят пред вас. Йоан Кръстител, който беше дошъл малко преди Христа, бе запознат с Божествената Наука, с Божественото Учение. Той не е бил от простите, от невежите. Той е бил посветен, учил се е в една от Школите на древността. Новото в света е било давано винаги от това Велико Братство. Светлите Братя, чрез Христа, внесоха доброто в света. Ако не беше дошъл Христос преди две хиляди години, какво щеше да бъде положението на човечеството?
към текста >>

7. За смирението - Боян Боев (1883 – 1963)

Йоан Кръстител прояви смирение.
Смирението е единственият път, единственият метод, чрез който може да се приближиш към Бога. Без смирение ще останеш винаги далеч от Бога. Този, който мисли да стане велик, който иска слава, е далеч от Бога. Христос съзнава, че трябва да се смири. Трябва да започнеш със смирението на Христа. Йоан Кръстител прояви смирение. Той беше Илия и каза:“Тази работа с рязане на глави не става. Трябва да се смири човек.“ Мойсей се издигна благодарение на недостатъка си, че бе гъгнив, понеже този недостатък го смиряваше. И апостол Павел казва, че има трън в петата си. Също така неговото издигане се дължи на този недостатък, който е имал.
към текста >>

8. 09 ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Йоан Кръстител, който беше дошъл малко преди Христа, бе запознат с Божествената наука, с Божественото учение.
За историческите процеси не са фактори този или онзи народ, това или онова лице, но Невидимият свят - силите, които дирижират събитията отгоре, а именно членовете на Бялото Братство. Всички закони, които владееха свещените Школи в Египет, посветените са ги заимствали от други Свещени школи, а първоначално всички тези закони са получени отгоре. Вдигането на грамадните каменни блокове за постройката на египетските пирамиди е станало чрез обезтегляване, посредством законите на електричеството и магнетизма. Египетските посветени са владеели тези закони, които днес са непознати. Единственото ръководство в света е това на Всемирното Бяло Братство. Йоан Кръстител, който беше дошъл малко преди Христа, бе запознат с Божествената наука, с Божественото учение. Той не е бил от простите - невежите. Той е бил посветен, учил се е в една школа на древността. Добрите хора по вътрешен начин се свързват с Бялото Братство. Струва си да бъдете ученици на Великото Бяло Братство, понеже Учителите на това Братство държат всички архиви на Космоса. Те пазят книгата на живота и всички вие трябва да изучавате тази книга.
към текста >>

9. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е ясно показано в Откровението на Йоан, който в началото на своето Откровение казва: „Откровението на Исуса Христа, което Му даде Бог, за да покаже на служителите си онова, което има да стане скоро.
организиран и устроен свят, без Христа няма история, без Христа няма мистичен живот. Христос е, който е движил, движи и ще движи космичния, историческия и мистичния живот на човека и човечеството. Следователно и традицията, в резултат на Христовия импулс, е която носи великото знание, което Христос е предал на човечеството. Защото Учителят казва още: Христос е Великият вдъхновител на всички откровения през всички времена и епохи. Това значи, че всички Посветени на миналото, които са имали откровения за тайните на Битието, са били вдъхновявани и ръководени от Христа, който е Върховният просветител в мистериите на Битието. Това е ясно показано в Откровението на Йоан, който в началото на своето Откровение казва: „Откровението на Исуса Христа, което Му даде Бог, за да покаже на служителите си онова, което има да стане скоро. А Христос прати та го яви чрез ангела си на своя слуга Йоан." От това се вижда, че Христос е главният вдъхновител и фактор на човешкия прогрес, на развитието на човека и човечеството. Следователно Той заема централно място в духовното ръководство на човека и човечеството. Той е онази ос, около която се движи целият човешки прогрес. И едно учение, и една традиция, в които няма място за Христа, сами по себе си са осъдени на безплодие, защото Христос е, Който оплодява човешката душа, за да може да се роди висшето Аз, който води човека до висшето познание. Висшето познание не се разкрива на обикновеното човешко аз, което трябва да превъзмогне себе си, за да даде път на Божественото, което е вложено в самия него.
към текста >>

А Христос прати та го яви чрез ангела си на своя слуга Йоан." От това се вижда, че Христос е главният вдъхновител и фактор на човешкия прогрес, на развитието на човека и човечеството.
Христос е, който е движил, движи и ще движи космичния, историческия и мистичния живот на човека и човечеството. Следователно и традицията, в резултат на Христовия импулс, е която носи великото знание, което Христос е предал на човечеството. Защото Учителят казва още: Христос е Великият вдъхновител на всички откровения през всички времена и епохи. Това значи, че всички Посветени на миналото, които са имали откровения за тайните на Битието, са били вдъхновявани и ръководени от Христа, който е Върховният просветител в мистериите на Битието. Това е ясно показано в Откровението на Йоан, който в началото на своето Откровение казва: „Откровението на Исуса Христа, което Му даде Бог, за да покаже на служителите си онова, което има да стане скоро. А Христос прати та го яви чрез ангела си на своя слуга Йоан." От това се вижда, че Христос е главният вдъхновител и фактор на човешкия прогрес, на развитието на човека и човечеството. Следователно Той заема централно място в духовното ръководство на човека и човечеството. Той е онази ос, около която се движи целият човешки прогрес. И едно учение, и една традиция, в които няма място за Христа, сами по себе си са осъдени на безплодие, защото Христос е, Който оплодява човешката душа, за да може да се роди висшето Аз, който води човека до висшето познание. Висшето познание не се разкрива на обикновеното човешко аз, което трябва да превъзмогне себе си, за да даде път на Божественото, което е вложено в самия него. Стремежът на Христа е да пробуди Божественото в човешките души, да ги обърне към Бога, да ги свърже отново с Бога, както са били свързани едно време.
към текста >>

За Йоан се казва, че е бил любимият ученик на Христа.
Тук му е мястото да кажа, че апостолите бяха Посветени от древните мистерии и посвещения, които впоследствие се преродиха като пророци на древния Израил и те владееха древната Мъдрост, която е вложена в Евангелията и в посланията, но вече осветена от Светлината на Христа и проникната от Неговата Любов. Учителят казва, че апостолите са имали пробудено свръхсъзнание в първата степен на неговото проявление. След възкресението, на Петдесятница, когато слязоха огнените езици над апостолите, според описанието на самите апостоли, тези огнени езици, казва Учителят, бяха външната страна, външната форма на Белите Братя, които се вселиха в апостолите и тяхното свръхсъзнание се пробуди, и се изпълниха с голям ентусиазъм и с голяма сила, и почнаха да работят и проповядват Новото учение. Духът Божий беше с тях и в тях. Те преминаха през големи борби, но устояваха и всеки според силата и възможностите си проповядваше Новото учение. За Йоан се казва, че е бил любимият ученик на Христа. Това показва, че той е имал най-високо Посвещение и най-дълбоко е проникнал както в древните мистерии, така и в импулса на учението, което Христос носеше. Затова се казва, че той е ученикът, когото Исус обичаше най-много. И той отрази най-пълно и най-дълбоко в своето Евангелие и Откровението вътрешната страна на учението. Те послужиха като основа на бъдещите езотерични школи, които носеха и продължаваха да развиват импулса, даден от Христа. Има едно поверие, в което трябва да има Истина, че кръвта, която капела от Христа на кръста, била събрана в една чаша от Йосиф Ариматейски или от Йоан и съхранявана от учениците на Йоан, и после предадена на бъдещите поколения.
към текста >>

Има едно поверие, в което трябва да има Истина, че кръвта, която капела от Христа на кръста, била събрана в една чаша от Йосиф Ариматейски или от Йоан и съхранявана от учениците на Йоан, и после предадена на бъдещите поколения.
За Йоан се казва, че е бил любимият ученик на Христа. Това показва, че той е имал най-високо Посвещение и най-дълбоко е проникнал както в древните мистерии, така и в импулса на учението, което Христос носеше. Затова се казва, че той е ученикът, когото Исус обичаше най-много. И той отрази най-пълно и най-дълбоко в своето Евангелие и Откровението вътрешната страна на учението. Те послужиха като основа на бъдещите езотерични школи, които носеха и продължаваха да развиват импулса, даден от Христа. Има едно поверие, в което трябва да има Истина, че кръвта, която капела от Христа на кръста, била събрана в една чаша от Йосиф Ариматейски или от Йоан и съхранявана от учениците на Йоан, и после предадена на бъдещите поколения. По тази линия се явява Братството на Светия Граал, от средата на което пък изхождат розенкройцерите, както ще видим по-късно. Когато Христос каза на Петра за Йоана: Тебе що ти е, ако той остане, докато Аз дойда втори път. Това подразбира, че езотеричната традиция, представител на която е Йоан, ще продължи съществуването си до второто идване на Христа и ще се обновява постоянно от все нови и нови импулси, които идват от Христа. Един от тези импулси се изрази чрез манихейството, което, както казах, остана неразбрано. След манихеите дойдоха богомилите в България, които също се развиха под влиянието на третия импулс на Бялото Братство, което идваше да подсили отслабналия първоначален христов импулс.
към текста >>

Когато Христос каза на Петра за Йоана: Тебе що ти е, ако той остане, докато Аз дойда втори път.
Затова се казва, че той е ученикът, когото Исус обичаше най-много. И той отрази най-пълно и най-дълбоко в своето Евангелие и Откровението вътрешната страна на учението. Те послужиха като основа на бъдещите езотерични школи, които носеха и продължаваха да развиват импулса, даден от Христа. Има едно поверие, в което трябва да има Истина, че кръвта, която капела от Христа на кръста, била събрана в една чаша от Йосиф Ариматейски или от Йоан и съхранявана от учениците на Йоан, и после предадена на бъдещите поколения. По тази линия се явява Братството на Светия Граал, от средата на което пък изхождат розенкройцерите, както ще видим по-късно. Когато Христос каза на Петра за Йоана: Тебе що ти е, ако той остане, докато Аз дойда втори път. Това подразбира, че езотеричната традиция, представител на която е Йоан, ще продължи съществуването си до второто идване на Христа и ще се обновява постоянно от все нови и нови импулси, които идват от Христа. Един от тези импулси се изрази чрез манихейството, което, както казах, остана неразбрано. След манихеите дойдоха богомилите в България, които също се развиха под влиянието на третия импулс на Бялото Братство, което идваше да подсили отслабналия първоначален христов импулс. Основа на богомилското учение бяха Евангелието на Йоана и Откровението. Но и богомилите бяха жестоко преследвани от църквата, която влезе в съюз с държавата.
към текста >>

Това подразбира, че езотеричната традиция, представител на която е Йоан, ще продължи съществуването си до второто идване на Христа и ще се обновява постоянно от все нови и нови импулси, които идват от Христа.
И той отрази най-пълно и най-дълбоко в своето Евангелие и Откровението вътрешната страна на учението. Те послужиха като основа на бъдещите езотерични школи, които носеха и продължаваха да развиват импулса, даден от Христа. Има едно поверие, в което трябва да има Истина, че кръвта, която капела от Христа на кръста, била събрана в една чаша от Йосиф Ариматейски или от Йоан и съхранявана от учениците на Йоан, и после предадена на бъдещите поколения. По тази линия се явява Братството на Светия Граал, от средата на което пък изхождат розенкройцерите, както ще видим по-късно. Когато Христос каза на Петра за Йоана: Тебе що ти е, ако той остане, докато Аз дойда втори път. Това подразбира, че езотеричната традиция, представител на която е Йоан, ще продължи съществуването си до второто идване на Христа и ще се обновява постоянно от все нови и нови импулси, които идват от Христа. Един от тези импулси се изрази чрез манихейството, което, както казах, остана неразбрано. След манихеите дойдоха богомилите в България, които също се развиха под влиянието на третия импулс на Бялото Братство, което идваше да подсили отслабналия първоначален христов импулс. Основа на богомилското учение бяха Евангелието на Йоана и Откровението. Но и богомилите бяха жестоко преследвани от църквата, която влезе в съюз с държавата. Третият импулс на Бялото Братство имаше за задача да работи за развиването на човешкия ум, защото само когато умът е развит, може да се прояви Любовта като една творческа, организираща сила.
към текста >>

Основа на богомилското учение бяха Евангелието на Йоана и Откровението.
По тази линия се явява Братството на Светия Граал, от средата на което пък изхождат розенкройцерите, както ще видим по-късно. Когато Христос каза на Петра за Йоана: Тебе що ти е, ако той остане, докато Аз дойда втори път. Това подразбира, че езотеричната традиция, представител на която е Йоан, ще продължи съществуването си до второто идване на Христа и ще се обновява постоянно от все нови и нови импулси, които идват от Христа. Един от тези импулси се изрази чрез манихейството, което, както казах, остана неразбрано. След манихеите дойдоха богомилите в България, които също се развиха под влиянието на третия импулс на Бялото Братство, което идваше да подсили отслабналия първоначален христов импулс. Основа на богомилското учение бяха Евангелието на Йоана и Откровението. Но и богомилите бяха жестоко преследвани от църквата, която влезе в съюз с държавата. Третият импулс на Бялото Братство имаше за задача да работи за развиването на човешкия ум, защото само когато умът е развит, може да се прояви Любовта като една творческа, организираща сила. Манихеите дадоха импулса за развиването на човешкия ум под влияние на големия Христов импулс, богомилите продължиха този импулс, а розенкройцерите го завършиха. Защото розенкройцерите са продължители на богомилството на Запад. Основател на богомилството в България беше Боян Магът, най-малкият син на цар Симеон, а поп Богомил беше негов пръв помощник и разпространител на учението.
към текста >>

Външно те са принадлежали към богомилството и други езотерични центрове, каквито съществуваха тогава като Братството на Светия Граал, Братството на Златния камък, Братята на Свети Йоана, Рицарите на кръглата маса, Братята на Розата и кръста и т.н.
Според християнската езотерична традиция той е един от Великите Посветени, който е дошъл от Християнския езотеричен център в Индия, където беше отнесено езотеричното учение от тримата Мъдреци, които дойдоха при раждането на Христа. Той беше също от учениците на Христа. През тринадесети век духовният мрак над човечеството е бил толкова голям, че даже и най-големите Посветени прекъснали връзката с духовния свят. Тогава по инициатива на Посветените от езотеричния център, които са работили тайно, се прави опит да се пробие този мрак и да се влезе във връзка с духовния свят. Понеже тогава трябваше да се даде импулс за развитието на западноевропейската култура, в Европа бяха се превъплотили много от Посветените, които бяха работили в миналите културни епохи като Учители на човечеството. Външно те са принадлежали към богомилството и други езотерични центрове, каквито съществуваха тогава като Братството на Светия Граал, Братството на Златния камък, Братята на Свети Йоана, Рицарите на кръглата маса, Братята на Розата и кръста и т.н. Между тези Посветени израсна Християн Розенкройц през тринадесети век и той с помощта на всички успя да се излъчи и съзнателно да се пренесе в духовния свят, където се срещна с Христа, и прие от Него нови сили и нова Светлина, с които той обнови традицията и даде нов импулс на християнската езотерична традиция. Тогава той е живял малко, след като направил връзката с Христа и предал тази си опитност на другите Посветени, които събрали ученици около себе си, на които предават тази нова вест от Слънцето. Той се ражда втори път през четиринадесети век и израства в средата на учениците на неговите приятели - Посветените от тринадесети век. Тогава той прави една обиколка на всички окултни центрове на Изток и като се връща в Европа, основава Братството и школата на розенкройцерите, която се състои изключително от Посветени. Християн Розенкройц получава Посвещение направо от Христа през тринадесети век и получил новата Мъдрост от Него, той с тази нова Светлина обнови древната Мъдрост и даде нов живот на древната християнска езотерична традиция.
към текста >>

Но когато импулсът, който породи богомилството и розенкройцерството намали силата си и се зазори новият импулс, начело на който стоеше Учителят, под влияние на тези два импулса се стимулира древната езотерична традиция от преди християнската епоха, оформила се като източна езотерична традиция и даде живот на теософското общество, което изигра ролята на Йоан Кръстител по отношение на големия импулс, който Учителят носи в света.
Той се ражда втори път през четиринадесети век и израства в средата на учениците на неговите приятели - Посветените от тринадесети век. Тогава той прави една обиколка на всички окултни центрове на Изток и като се връща в Европа, основава Братството и школата на розенкройцерите, която се състои изключително от Посветени. Християн Розенкройц получава Посвещение направо от Христа през тринадесети век и получил новата Мъдрост от Него, той с тази нова Светлина обнови древната Мъдрост и даде нов живот на древната християнска езотерична традиция. Най-после, когато и розенкройцерството изпълни своята мисия и импулсът привидно беше замрял, дойде Учителят и даде нов тласък на езотеричното учение, като стимулира нови сили и събра около себе си учениците, които са работили и в другите клонове на езотеричната традиция. Богомилството и розенкройцерството, както казах, бяха плод на третия импулс на Бялото Братство или казано с други думи, представяха от себе си втората фаза на големия Христов импулс. Но когато импулсът, който породи богомилството и розенкройцерството намали силата си и се зазори новият импулс, начело на който стоеше Учителят, под влияние на тези два импулса се стимулира древната езотерична традиция от преди християнската епоха, оформила се като източна езотерична традиция и даде живот на теософското общество, което изигра ролята на Йоан Кръстител по отношение на големия импулс, който Учителят носи в света. Теософското общество беше основано от Елена Блаватска и полковник Олкът през 1875 година в Ню Йорк. Според Учителя Блаватска беше един окултен ученик, който послужи като посредник на Християн Розенкройц да изнесе част от окултните Истини пред света. Затова Учителят казва: Теософското общество беше пратено от Бялото Братство да обнови човешката мисъл, за да може да се влеят в нея след това Новите идеи, идеите на Бялото Братство, които Учителят донесе. Под това влияние Блаватска написа „Разбулената Изида", в която изложи някои от ученията на западната езотерична традиция. Но впоследствие Блаватска се подаде на друго влияние и се отклони от първоначалния си път и заедно с това отклони и теософското общество, което по такъв начин не можа да изпълни възложената му задача.
към текста >>

Йоан както в Евангелието, така и в Апокалипсиса е използувал и трите метода, за да придобие цялостно откровение за тайните на Битието и живота.
Но всичко там е така предвидено, че човек трябва да притежава ключ, за да го разбере и разчете. Това са принципи, факти и събития, преживени от един Посветен и той ни издава фактите, както ги е преживял, както ги е видял и съзерцал. В тях е вложено Великото Знание, но което е достъпно само за онези, които имат ключ да разчетат символичния език, на който е предадено това знание. Учителят казва: Знанието се придобива по три пътя: чрез прозрения и съзерцания, чрез вдъхновение и чрез интуиция. Това са три метода, три начина за придобиване на Висшето Знание. Йоан както в Евангелието, така и в Апокалипсиса е използувал и трите метода, за да придобие цялостно откровение за тайните на Битието и живота. По този начин Посветеният влиза в контакт със самата Реалност и понеже тя е жива и разумна, му разкрива своите тайни според степента на неговото развитие. Йоан е предал в образи и картини това, което е видял и преживял, за да послужи като основа на Християнския езотеризъм. С него той показва какви Велики тайни са скрити в Битието и живота, и какви са пътищата, по които човек може да се домогне до тези тайни. Към Християнското езотерично течение принадлежат в наше време различни розенкройцерски групировки, школата на Седир, д'Алвейдър, Папюс, Сен Мартен и други. Също така антропософията на Щайнер и движението на Толстой.
към текста >>

Йоан е предал в образи и картини това, което е видял и преживял, за да послужи като основа на Християнския езотеризъм.
В тях е вложено Великото Знание, но което е достъпно само за онези, които имат ключ да разчетат символичния език, на който е предадено това знание. Учителят казва: Знанието се придобива по три пътя: чрез прозрения и съзерцания, чрез вдъхновение и чрез интуиция. Това са три метода, три начина за придобиване на Висшето Знание. Йоан както в Евангелието, така и в Апокалипсиса е използувал и трите метода, за да придобие цялостно откровение за тайните на Битието и живота. По този начин Посветеният влиза в контакт със самата Реалност и понеже тя е жива и разумна, му разкрива своите тайни според степента на неговото развитие. Йоан е предал в образи и картини това, което е видял и преживял, за да послужи като основа на Християнския езотеризъм. С него той показва какви Велики тайни са скрити в Битието и живота, и какви са пътищата, по които човек може да се домогне до тези тайни. Към Християнското езотерично течение принадлежат в наше време различни розенкройцерски групировки, школата на Седир, д'Алвейдър, Папюс, Сен Мартен и други. Също така антропософията на Щайнер и движението на Толстой. Тук бих сложил и движението на Осмото в Япония и движението на Бахаула. И най-после учението на Учителя, което е най-пълно изложение на Християнското езотерично учение и синтез на всичко, изнесено от Християнската традиция досега.
към текста >>

Ако искаме да стигнем до извора на Християнския езотеризъм, трябва да видим неговия първи представител в лицето на апостол Йоан, „ученика, когото Исус обичаше", вдъхновител на най-езотеричното и най- дълбокото от Евангелията.
Третата разлика е в класификацията на принципите на човешкото същество. Докато на Изток говорят за седморното деление на човека, за седем тела, западната традиция говори за троичното деление на човека. Според западната традиция човек се състои от дух, душа и тяло, като духът, душата и тялото са троични. По въпроса за разликата между източната и западната традиция, Едуард Шуре, авторът на Великите Посветени казва следното: „Християнският езотеризъм винаги е съществувал, при все, че римската църква никога не го е признавала." Ако искаме да стигнем до извора на Християнския езотеризъм, трябва да видим неговия първи представител в лицето на апостол Йоан, „ученика, когото Исус обичаше", вдъхновител на най-езотеричното и най- дълбокото от Евангелията. Но същинската езотерична традиция е свързана направо и без прекъсване с прочутия и мистериозен Манес, основател на манихейството, който е живял през четвърти век на брега на Ефрат в Персия. Първоначално той е бил ученик на персийските маги, но впоследствие станал християнин чрез свои лични размишления и вдъхновения и пряка връзка с Христа. Учението, което той проповядвал, се различавало в три точки от официалната доктрина на църквата. Те са следните: 1) Исус бе за него, както и за църквата, център на откровението, но Манес схващал иначе връзката на Пророка от Назарет с Божеството, или казано по-добре с Христа, арканът на планетното Слово, на което Учителят Исус бе само проводник и тълкувател.
към текста >>

Но онези, които запазили и развили християнската традиция в нейната най-чиста форма, били братята на Свети Йоан от Ерусалим, които се пръснали в цяла Европа.
3) Най-сетне това, което се нарича зло не било в неговите очи нещо абсолютно, което трябва да се унищожи, но една отклонена сила, която трябва да се възвърне в своя път, едно необходимо състояние в общата икономия на света, един стимулант на неговия ход, един квас на световната еволюция. Манес бил осъден от някакъв църковен събор и умъртвен, не се знае от кого - дали от църквата или от персийския шах. Но той имал време да обучи ученици и да ги разпрати в Палестина, в Гърция, в Италия, в Африка, в Галилея и дори в Скития и на Дунава. Неговото учение се предавало устно в течение на следващите векове, защото църквата унищожила всичко, писано от него. Под негово влияние възникнали ред Братства и ордени, които се пръснали по света. Но онези, които запазили и развили християнската традиция в нейната най-чиста форма, били братята на Свети Йоан от Ерусалим, които се пръснали в цяла Европа. Тя се увековечила у тях в най-голяма тайна в сянката на манастирите, чрез метода на медитацията и Посвещението, основани от Евангелието на Йоана. Те имали като правило да прибавят пламенността на религиозното чувство към медитацията и за целта имали идването на Царството Божие на Земята чрез приложението на Любовта. Към петнадесети век християнският езотеризъм, винаги вдъхновяван от същата традиция, взел светско- научен характер под влияние на Кабалата и алхимията, които дошли да внесат нов квас в западното съзнание, пресъхнало от заблудите на схоластиката. Тогава именно, се явил Християн Розенкройц, който отишъл в Египет и в Индия, за да намери някакъв синтез между източното и западното Посвещение. Резултат от този труд било основаването на розенкройцерския орден, който трябвало да пази в най-строга и най-дълбока тайна духовната Истина на окултната наука до времето, когато официалната наука ще открие чрез своя метод, който е физическото наблюдение, материалното единство на Вселената, органичната еволюция на съществата и състояния на съзнанието по-високи от обикновеното човешко съзнание.
към текста >>

Тя се увековечила у тях в най-голяма тайна в сянката на манастирите, чрез метода на медитацията и Посвещението, основани от Евангелието на Йоана.
Манес бил осъден от някакъв църковен събор и умъртвен, не се знае от кого - дали от църквата или от персийския шах. Но той имал време да обучи ученици и да ги разпрати в Палестина, в Гърция, в Италия, в Африка, в Галилея и дори в Скития и на Дунава. Неговото учение се предавало устно в течение на следващите векове, защото църквата унищожила всичко, писано от него. Под негово влияние възникнали ред Братства и ордени, които се пръснали по света. Но онези, които запазили и развили християнската традиция в нейната най-чиста форма, били братята на Свети Йоан от Ерусалим, които се пръснали в цяла Европа. Тя се увековечила у тях в най-голяма тайна в сянката на манастирите, чрез метода на медитацията и Посвещението, основани от Евангелието на Йоана. Те имали като правило да прибавят пламенността на религиозното чувство към медитацията и за целта имали идването на Царството Божие на Земята чрез приложението на Любовта. Към петнадесети век християнският езотеризъм, винаги вдъхновяван от същата традиция, взел светско- научен характер под влияние на Кабалата и алхимията, които дошли да внесат нов квас в западното съзнание, пресъхнало от заблудите на схоластиката. Тогава именно, се явил Християн Розенкройц, който отишъл в Египет и в Индия, за да намери някакъв синтез между източното и западното Посвещение. Резултат от този труд било основаването на розенкройцерския орден, който трябвало да пази в най-строга и най-дълбока тайна духовната Истина на окултната наука до времето, когато официалната наука ще открие чрез своя метод, който е физическото наблюдение, материалното единство на Вселената, органичната еволюция на съществата и състояния на съзнанието по-високи от обикновеното човешко съзнание. Такова било завещанието на Християн Розенкройц, оставено на учениците му.
към текста >>

10. ИСТОРИЧЕСКИЯТ ПЪТ НА ЗАПАДНАТА ЕЗОТЕРИЧНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

От тази среда излиза и Йоан Кръстител и апостолите, които са били Посветени в различните мистерии на древния свят.
Него може да наречем палестински или есейски. Есеите, това е школата на Бялото Братство, която от Египет преминава в Палестина още във времето на Мойсей. Този клон, както казах, е имал задача да подготви условията за идването на Христа. През тази школа са минали всички еврейски пророци. В тяхната среда е израснал Исус, преди да започне своята дейност и преди да се всели Духът Христов в него. От тази среда излиза и Йоан Кръстител и апостолите, които са били Посветени в различните мистерии на древния свят. Този клон има за задача да приеме учението от Великия Учител и да го разпространи в света. Когато вълната, дадена от втория импулс е разляна на широко и е проникнала в широките народни маси, езотеричната страна на учението постепенно се загубва. Тогава се дава третият импулс на Бялото Братство, който се изразява в третия клон, който от Египет отива в Арабия, оттам в Индия, Персия, Асирия, Вавилон и през Мала Азия преминава в България, където се изявява като богомилство. Богомилството развива голяма дейност и става едно масово народно движение, което предизвиква гонение срещу себе си. След разгрома на богомилите в България, те заминават на Запад и основават ред Братства и ордени, от които най-знаменит и окултен е орденът на розенкройцерите.
към текста >>

11. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

От техните среди са излезли както Йоан Кръстител, така и апостолите.
В началото на 20-ти век Ешуа Бен Пандир е бил пак на Земята и този път учеше, че Христос пак иде на Земята, но вече ще слезе до етерния свят и много хора в 20-ти век, които са с пробудено съзнание ще го видят и ще влязат във връзка с Него, ще бъдат проводници на Неговата мисъл и Неговото Слово. Има някои, които не обичат Истината, извратяват историческите факти, като отъждествяват проповедта на Ешуа Бен Пандир с проповедта на Исус от Назарет и отричат, че Христос се е вселил в Исус от Назарет, и че е бил разпнат. Но както официалната история, така и окултната история твърдят, че Ешуа Бен Пандир е проповядвал приблизително преди сто години преди Христос да слезе в тялото на Исус от Назарет, който също в началото на 20-ти век беше на Земята и беше проводник на Христовото Слово. Понеже есеите имаха за задача да подготвят средата, хората, които да приемат Божественото Слово, то и самият Исус израсна в техните среди и беше Учител на тяхната школа и това, което се учеше в школата между избраните, впоследствие Той го изнесе на широкия свят. Затова има пълна аналогия между ученията на есеите и тези на Новия Завет. От техните среди са излезли както Йоан Кръстител, така и апостолите. Отсъствието на каквото и да е споменаване на есе- ите в Евангелието може да се обясни само с факта, че самите тези, които са писали евангелията, са били есеи. Същото се отнася и за Йоан Кръстител. Времето, през което Йоан Кръстител се е подготвял за своята дейност, е било прекарано в пустинята около Мъртво море, където е бил главният център на есеите. Неговата проповед за правдата и за наближаване на Царството Божие напълно съответствува на учението на есеите. Настойчивото му искане да се кръщават, за да се очистят, съответствува на учението на есеите, които държали най-много на необходимостта от очищението.
към текста >>

Същото се отнася и за Йоан Кръстител.
Но както официалната история, така и окултната история твърдят, че Ешуа Бен Пандир е проповядвал приблизително преди сто години преди Христос да слезе в тялото на Исус от Назарет, който също в началото на 20-ти век беше на Земята и беше проводник на Христовото Слово. Понеже есеите имаха за задача да подготвят средата, хората, които да приемат Божественото Слово, то и самият Исус израсна в техните среди и беше Учител на тяхната школа и това, което се учеше в школата между избраните, впоследствие Той го изнесе на широкия свят. Затова има пълна аналогия между ученията на есеите и тези на Новия Завет. От техните среди са излезли както Йоан Кръстител, така и апостолите. Отсъствието на каквото и да е споменаване на есе- ите в Евангелието може да се обясни само с факта, че самите тези, които са писали евангелията, са били есеи. Същото се отнася и за Йоан Кръстител. Времето, през което Йоан Кръстител се е подготвял за своята дейност, е било прекарано в пустинята около Мъртво море, където е бил главният център на есеите. Неговата проповед за правдата и за наближаване на Царството Божие напълно съответствува на учението на есеите. Настойчивото му искане да се кръщават, за да се очистят, съответствува на учението на есеите, които държали най-много на необходимостта от очищението. Той проповядвал идването на Месия, което е било едно от основните учения на есеите. Есеите учили своите ученици да търсят преди всичко Царството Божие в правдата негова, което е учил и Христос.
към текста >>

Времето, през което Йоан Кръстител се е подготвял за своята дейност, е било прекарано в пустинята около Мъртво море, където е бил главният център на есеите.
Понеже есеите имаха за задача да подготвят средата, хората, които да приемат Божественото Слово, то и самият Исус израсна в техните среди и беше Учител на тяхната школа и това, което се учеше в школата между избраните, впоследствие Той го изнесе на широкия свят. Затова има пълна аналогия между ученията на есеите и тези на Новия Завет. От техните среди са излезли както Йоан Кръстител, така и апостолите. Отсъствието на каквото и да е споменаване на есе- ите в Евангелието може да се обясни само с факта, че самите тези, които са писали евангелията, са били есеи. Същото се отнася и за Йоан Кръстител. Времето, през което Йоан Кръстител се е подготвял за своята дейност, е било прекарано в пустинята около Мъртво море, където е бил главният център на есеите. Неговата проповед за правдата и за наближаване на Царството Божие напълно съответствува на учението на есеите. Настойчивото му искане да се кръщават, за да се очистят, съответствува на учението на есеите, които държали най-много на необходимостта от очищението. Той проповядвал идването на Месия, което е било едно от основните учения на есеите. Есеите учили своите ученици да търсят преди всичко Царството Божие в правдата негова, което е учил и Христос. Те искали от всички, които желаят да влязат в тяхното братство, да продадат всичкия си имот и да внесат сумата в общата каса.
към текста >>

(Йоан 13; Деяния 2 и др.)
Същото са учили и първите християни. Известен е случаят, където се казва, че които се присъединявали към християнската община, продавали имотите си и сумата внасяли в общата каса. И когато един искал да излъже, той платил с живота си. Също така Христос казал на богатия момък, че ако иска да го последва, да продаде всичко, що има и да го раздаде на сиромасите. Много места от Свещеното Писание показват, че първите християни са били за общия, комуналния, братския живот. (Йоан 13; Деяния 2 и др.) Както казах, за есеите роднинските връзки не са били съществени. Същото говори и Христос, като казва: Който изпълнява волята на Отца небеснаго, той ми е брат, сестра и майка. Есеите не позволявали на своите ученици да наричат когото и да е с името Учител, защото един е Учителят в света - Божественият Дух. Същото е учил и Христос, като казва на учениците си: Не се наричайте учители, защото един е вашият Учител - Христос. Есеите, подобно на Исус, отдавали голямо значение на кротостта и смирението.
към текста >>

Най-пълен и кратък израз на християнството е даден в първата глава на евангелието на Йоан.
И той говорел за Любовта и състраданието, но не е в говоренето, а в онази сила, която се излива от този, който говори към душата. Така че същността на християнството не е в някакви нови учения, които то донесе, но във внасянето на силата на Любовта в живота на земята и на силите на човешката душа. Затова Учителят казва: „Християнството не е някаква философия, но е живот." И сам Христос казва: „Аз дадох преизобилно живот на онези, които го нямат." Той не казва, че им е дал някаква нова философия, а им е дал живот, а този живот носи виделината в себе си. която носи истинското знание. Със силата на Любовта, в която Христос живееше, Той мина през смъртта и я победи - възкръсна. Най-пълен и кратък израз на християнството е даден в първата глава на евангелието на Йоан. Ще предам част от нея без коментар: „В началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То в началото бе у Бога. Всичко чрез Него стана и без Него не е станало нищо от това, което е станало. В Него бе животът и животът бе виделина на человеците. И ви- делината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе... Истинската светлина, която осветява всеки човек, идеше на света.
към текста >>

12. ОКУЛТНАТА ШКОЛА НА ПРОРОЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Пожизнените назореи се посвещават в назо- рейството от родителите им още при раждането им, какъвто е случаят със Самуил, Самсон, Йоан Кръстител и други.
И бръснач да не влезе в главата му, защото детето ще бъде назорей Богу от утробата на майка си и то ще почне да избавя Израиля от ръката на филистимците." Предсказанието на ангела се сбъдва и се роди Самсон. Есеите се наричат още Назореи. В шеста глава на книгата „Числа" се дават условията, при които човек може да бъде назорей. Това име се дава на човек, който се обрича да служи на Бога, като води чист и свят живот, и не употребява вино, и не си стриже косата и брадата. Също така да не влиза в къща, където има умрял и да не присъства на погребения. Пожизнените назореи се посвещават в назо- рейството от родителите им още при раждането им, какъвто е случаят със Самуил, Самсон, Йоан Кръстител и други. По- подробно за назореите вижте в статията за есеите. Като първи представител на есейството се явява Арон и синовете му, които поемат свещеническата служба. За тях Бог казва на Мойсей: „И свещеничеството ще бъде тяхно по вечно узаконение. И ще посветиш Арона и синовете му." Това е казано в книгата „Изход" 29 глава, 9 стих. А в 6-та глава на книгата „Числа" от 22 до 27 стих Господ казва па Мойсей как да благославят.
към текста >>

13. Пророк Илия - Влад Пашов (1902- 1974)

Така разгледан този факт бива илюстриран твърде особено и с това, че същият дух, който живее в Илия, се преражда в Йоан Кръстител."
Той действува като една природна стихия, като един природен закон. И бихме могли да кажем: ние се научаваме да познаваме най-добре това, което действува в духа на Илия, когато прочетем и се вглъбим в 104- ти псалом, където Йехова е описан като Божество на природата, който прониква всичко със своето действие. Но разбира се Илия не трябва да се отъждествява със самото това Божество. Той е земно копие на това Божество, той е онова земно копие, което едновременно е душата на еврейския народ. Той се явява като лицето на Йехова. Така разгледан този факт бива илюстриран твърде особено и с това, че същият дух, който живее в Илия, се преражда в Йоан Кръстител." Според Преданието, пророк Илия е бил ученик на пророк Ахия, който принадлежал към школата на есеите, както и Илия и всички пророци са от школата на есеите. За него се говори в Третата книга на царете, 14 глава, а също и в 11 глава 29 стих от същата книга, където е казано: „И в онова време, когато Иеровоам излезе из Ерусалим, намери го на пътя пророк Ахия, силонецът, облечен в нова дреха. И двамата бяха сами в полето. И хвана Ахия новата дреха, която носеше и раздра я на 12 парчета, и каза на Йеровоама: вземи за себе си десет части, защото така говори Господ Бог Израилев: Ето, ще откъсна царството от Соломоновата ръка и ще дам на тебе десет племена, а ще оставя на него само две племена, заради раба ми Давида и заради Ерусалим." Така че Ахия е бил пророк през царуването на Соломона. Според преданието той е говорил в Името Божие на Соломон при построяването на храма.
към текста >>

14. Пророк Исайя - Влад Пашов (1902- 1974)

Също така с ясновидско прозрение говори за Йоан Кръстител.
И ще туря знамение между тях. И онези от тях, които са достойни, ще ги проводя в народите, които не са чули Името Ми, нито са видели Славата Ми и ще проповядват Славата Ми между народите, и ще доведат всичките ви братя от всички народи принос Господу. Защото, както новите небеса и новата земя, които Аз ще направя, ще пребъдат пред Мене, говори Господ, така ще пребъде семето ви и името ви." От приведените мисли от книгата на Исайя се вижда, че той е един голям пророк, един Велик Посветен, който вижда с ясен поглед в далечното бъдеще. Вижда идването на Христа на земята и говори за Неговото дело, и описва цялата Голготска мистерия, както се развива впоследствие. Също така с ясновидско прозрение говори за Йоан Кръстител. Той е бил във връзка с Христа и е видял с очите си Неговото идване и Неговата Слава. Видял е още новата епоха, която той създава в света, новото небе и новата земя, които създава, за да живеят в нея чадата Божии в мир и Любов. Той е бил в непрекъсната връзка с Бога, слушал е гласа Му и е изпълнявал волята Му. Главната тема на неговото слово е отношението на хората към Бога и на Бога КЪМ хората. Като изнася ред окултни закони, които регулират живота на хората и на народите, изнася закона на кармата като гняв Божий; на много места изнася закона на изобилието и умножаването на благата като резултат от изпълнението на Божията воля.
към текста >>

15. Пророк Малахия - Влад Пашов (1902- 1974)

Той предсказва идването на Йоан Кръстител.
Пророк Малахия Пророк Малахия е последният от 12-те малки пророци. Почти нищо не се знае за неговия живот. Предполага се, че е пророчествувал от 415-та до 400-та година преди Христа. Той предсказва идването на Йоан Кръстител. Книгата на Малахия се състои от четири глави. Първата глава започва с думите: „Товарът на Словото Господне чрез ръката на Малахия към Израиля." И изрежда, че Господ ги е възлюбил още от Яков, но те не са оценили тази Любов и затова той е недоволен от тяхното поведение. И накрая на главата се казва: „Защото Аз съм Велик Цар, говори Господ Саваот, и Името Ми е страшно в народите." Във втората глава Бог се обръща към свещениците, които са се отклонили от пътя на правдата и Истината, и главата започва така: „И сега тази заповед се дава вам, свещеници. Ако не послушате и ако не турите това на сърце, за да не дадете слава на Името Ми.
към текста >>

В нея говори за Христа и за Йоан Кръстител и започва така: „Ето аз провождам вестителя си, и ще устрои път пред Мене, Господ, когото вие търсите, внезапно ще дойде в храма си.
Защото Името Божие е свързано с мощни сили и когато го произнесем, тези сили се отправят към нас. И ако не намерят поле за работа в нас, те действуват разрушително. От нас зависи, от нашето душевно състояние, тези сили да действуват благотворно. Третата глава е най-важната. Тя е сърцето на книгата му. В нея говори за Христа и за Йоан Кръстител и започва така: „Ето аз провождам вестителя си, и ще устрои път пред Мене, Господ, когото вие търсите, внезапно ще дойде в храма си. Ей, ангелът на завета, когото вие желаете. Ето иде, говори Господ Бог Саваот. Но кой може да изтърпи деня на пришествието Му? И кой може да устои при присъствието Му? Защото Той е като огън на топител и като мило на велявичари.
към текста >>

От този пасаж ясно се вижда, че той говори за Йоан Кръстител и за Христа, което показва, че той е имал голямо ясновидство, бил е Посветен и е прониквал далече в бъдещето, виждал е след 400 години какво ще стане.
Но кой може да изтърпи деня на пришествието Му? И кой може да устои при присъствието Му? Защото Той е като огън на топител и като мило на велявичари. И ще седна като който топи и чисти сребро, и ще очистя левиевите синове, и ще ги претопи като злато и сребро. И ще принасят Господу приношения с правда." От този пасаж ясно се вижда, че той говори за Йоан Кръстител и за Христа, което показва, че той е имал голямо ясновидство, бил е Посветен и е прониквал далече в бъдещето, виждал е след 400 години какво ще стане. По-нататък се говори, че евреите се отклонили от Божия закон и това им казва чрез пророка: „От дните на отците ви отделихте се от повеленията Ми, и не ги опазихте. Обърнете се към Мене и Аз ще се обърна към вас, говори Господ Саваот. Но рекохте: В какво да се обърнем? Ще краде ли човек от Бога? - Вие, обаче, Ме крадохте.
към текста >>

Показва Господ, че ще прати Илия, подразбира се, че ще се прероди, и той се прероди в Йоан Кръстител.
В 4-та глава продължава да говори за положението на праведните и нечестивите, и казва: „Защото, ето иде ден, който ще гори като пещ. И всичките горделиви и всички, които правят насилие, ще бъдат плява, и идещият ден ще ги изгори, говори Господ Бог Саваот, та няма да им остане ни корен, ни ветва. А вам, които се боите от Името Ми, ще изгрее слънцето на правдата с изцеление в крилата си. И ще излезете, и ще се разиграете като телци из обора, и ще стъпчете нечестивите, защото те ще бъдат пепел под нозете ви, в който ден Аз направя това, говори Господ Бог Саваот." И накрая на главата, в 5-ти и 6-ти стих Господ казва: „Ето, Аз ще проводя Илия пророка, преди да дойде деня Господен, Великият и Страшният, и той ще обърне сърцата на бащите към чадата и сърцата на чадата към бащите им, да не дойда и да поразя земята с проклятия." В тези два стиха ясно се говори за закона на прераждането. Показва Господ, че ще прати Илия, подразбира се, че ще се прероди, и той се прероди в Йоан Кръстител. И Христос когато го питаха, нали Илия трябваше по-рано да дойде, Той казва: „Илия вече дойде и сториха с него каквото искаха." С това завършва изложението за пророците, тяхната окултно-мистична наука. От приведените стихове от книгите на всички пророци се вижда много ясно, че те са дълбоки мистици и големи ясновидци и Посветени. Преживяват дълбоки неща и с ясновидски поглед виждат хиляди години в бъдещето. Всичко това показва, че те са притежавали Великата Божествена наука, притежавали са окултното знание и са били във връзка с Господа, с Божествения Дух, с Духа на Слънцето и с различни възвишени същества от ангелската йерархия.
към текста >>

16. СЪДЪРЖАНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

8. Йоан Кръстител ......124
7. Исторически сведения за съществуването на Исус Христос..106 а) Източници от еврейски произход .................106 б) Римски източници .....108 в) Новооткрит есейски пергамент ....................110 г) Рапорта на Пилат Понтийски до императора Тиберий .....113 8. Йоан Кръстител ......124 а) Йоан Кръстител в светлината на Окултната Наука.... 132 9. Призоваване на учениците ......... 144 а) Начало на Благовестието ................... 148 10. Езотеричният кръг на учениците.................. 150 11. Обща характеристика на четирите Евангелия............ 165
към текста >>

а) Йоан Кръстител в светлината на Окултната Наука.... 132
а) Източници от еврейски произход .................106 б) Римски източници .....108 в) Новооткрит есейски пергамент ....................110 г) Рапорта на Пилат Понтийски до императора Тиберий .....113 8. Йоан Кръстител ......124 а) Йоан Кръстител в светлината на Окултната Наука.... 132 9. Призоваване на учениците ......... 144 а) Начало на Благовестието ................... 148 10. Езотеричният кръг на учениците.................. 150 11. Обща характеристика на четирите Евангелия............ 165 12. Композицията на Еевангелията ......... 213
към текста >>

а) Композицията на Евангелието на Йоана .... 219
9. Призоваване на учениците ......... 144 а) Начало на Благовестието ................... 148 10. Езотеричният кръг на учениците.................. 150 11. Обща характеристика на четирите Евангелия............ 165 12. Композицията на Еевангелията ......... 213 а) Композицията на Евангелието на Йоана .... 219 б) Композицията на Евангелието на Матея .. 234 в) Композицията на Евангелието на Лука .... 244 г) Композицията на Евангелието на Марко .. 258 д) Композицията на Деянията на Апостолите ............. 262 13. Раждането на Християнството и неговото развитие . 272
към текста >>

17. 6. ИСУС ОТ НАЗАРЕТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Марко не говори нищо за раждането на Исус, а почва да говори за Йоан Кръстител, който ще приготви пътя на Христа и след това говори за Кръщението, където казва: "И тутакси, като излезе от водата видя, че се разтвориха Небесата и Духът като гълъб слезваше над него.
Съвременните хора, всеки според степента на своето развитие, схващат този проблем. Но той си има своя обективна стойност, понеже отговаря на един определен факт. Исус от Назарет, както го описват в Евангелията, е роден в Палестина и неговото раждане определя началото на Новата епоха. Матей описва цялата родословна линия, по която иде Исус, като почва от Авраама, започвайки Евангелието с думите: "Родословието на Исуса Христа, сина Давидов, сина Авраамов". Като изрежда родовете, казва: "Иесей роди цар Давид, а цар Давид роди Соломона от Уриевата жена" и като следва родовете, казва: "Матана роди Якова, а Яков роди Йосиф, мъжа на Мария, от която се роди Исус, който се нарича Христос". Марко не говори нищо за раждането на Исус, а почва да говори за Йоан Кръстител, който ще приготви пътя на Христа и след това говори за Кръщението, където казва: "И тутакси, като излезе от водата видя, че се разтвориха Небесата и Духът като гълъб слезваше над него. И Глас биде от Небето: Ти си Син Мой възлюбени, в Когото благоволих" Лука чак в трета глава, след като говори за Кръщението на Исуса, казва: "Когато се кръсти Исус и се молеше, отвори се Небето и слезе Дух Святий в телесен вид като гълъб върху него. И Глас биде от Небето, Който казваше: Ти си Син мой възлюбени. В Тебе благоволих". "И сам Исус начнуваше да е около 30 години.
към текста >>

А Йоан никак не се спира за родословието и раждането на Исуса.
"И сам Исус начнуваше да е около 30 години. Според както Го мислеха беше син на Йосифа, който беше син Илиев", а Илий Мататов и т. н. и стига до Натан, а Натан Давидов и стига чак до Адама. При Матей Йосиф е роден от Яков, който иде по Соломонова линия, а при Лука Йосиф е роден от Илий, който иде по Натанова линия. Тук ясно става въпрос за двама Йосифовци и двама Исусовци. А Йоан никак не се спира за родословието и раждането на Исуса. Той говори за Словото, за Логоса, който е станал плът и след като говори за Кръщението, след това почва да описва дейността и живота на Исуса Христа. Ще приведа двете родословни книги за да се види, че те говорят за две съвършено различни родословни линии. При разглеждане на родословните линии се вижда, че Лука говори за 76 имена, а Матей за 41. И виждаме, че независимо от обратното изреждане на родовете, има пълно съвпадение на имената, само между Авраама и Давида, но и във всички останали родове те съвсем не съвпадат. В самото число на родовете между Давид и Исус двете книги напълно се различават: Матей изброява 27 поколения и имена, а Лука 42.
към текста >>

20. Йорама..............................................40. Йоанам
15. Соломон............................................35. Натан 16. Ровоям...............................................36. Мататата 17. Авия...................................................37. Мена 18. Аза.....................................................38. Мелея 19. Йосафата..........................................39. Елакаим 20. Йорама..............................................40. Йоанам 21. Озия...................................................41. Йосиф 22. Оатама..............................................42. Юда 23. Ахаза..................................................43. Симеон 24. Езекия................................................44. Левий 25. Манасия.............................................45. Матат
към текста >>

38. Матана................................................58. Йоанам
33. Азора...................................................53. Мелхий 34. Садока.................................................54. Нирий 35. Ахима...................................................55. Сеалтиел 36. Елиуда.................................................56. Зоровавел 37. Елиазар...............................................57. Риса 38. Матана................................................58. Йоанам 39. Яков.....................................................59. Йоанам 40. Йосиф..................................................60. Йосех 41. Исус.....................................................61. Семеин ....................................................................62. Мататия ...................................................................63. Маарт
към текста >>

39. Яков.....................................................59. Йоанам
34. Садока.................................................54. Нирий 35. Ахима...................................................55. Сеалтиел 36. Елиуда.................................................56. Зоровавел 37. Елиазар...............................................57. Риса 38. Матана................................................58. Йоанам 39. Яков.....................................................59. Йоанам 40. Йосиф..................................................60. Йосех 41. Исус.....................................................61. Семеин ....................................................................62. Мататия ...................................................................63. Маарт ....................................................................64. Нагей
към текста >>

След това в трета глава Матей описва Кръщението в Йордан от Йоан Кръстител.
Като узнал Ирод, че е изигран от Мъдреците, той се разгневил и заповядал да избият всички деца в цялата околност, които са били родени през последните две години. Когато Ирод умрял, явява се Ангел Господен насън на Йосифа и му казва: "Стани, вземи детето и майка му и иди в Израилевата земя, защото умряха тези, които търсеха душата на детето". И той направи както му. каза Ангелът, върна се в Израилевата земя, но понеже чу, че в Юдея царува синът на Ирод, убоя се да иде там. Като следваше едно Откровение, което му бе дадено насън, той отиде в Галилея и се засели в град Назарет, за да се сбъдне Словото на пророците: Той е определен да стане назорей или ще се нарече назорей. След това в трета глава Матей описва Кръщението в Йордан от Йоан Кръстител. След това следва изкушението от дявола и проповедта по цяла Галилея. Това е описанието на Матея за раждането на Исус. Тук Ангелът се явява на Йосиф и му казва, че Мария ще роди син, който е заченат от Светия Дух. След това забележително е явяването на Мъдреците, които на Изток видели звездата Му и дошли да Му се поклонят. Като влез-ли в Ерусалим звездата изчезнала, а като излезли тя пак тръгва пред тях и ги води до Витлеем, където намират детето и му се покланят, като му поднасят подаръци: злато, смирна и ливан.
към текста >>

Той почва с Благовестието на Ангела за раждането на Йоан Кръстител, което е съобщено на баща му Захарий в храма.
Мъдреците, това са ученици на Заратустра от миналото, които идват да се поклонят на своя Учител, който иде в ново въплъщение. За бягството в Египет Учителя казва: Защо Йосиф не избяга с Исус и Мария в Асирия или Вавилон или другаде, а отиде в Египет, и отговаря: Защото по това време в Египет се намираше центърът на Бялото Братство и Исус бе изпратен в Египет за да влезе във връзка с ръководителите на Бялото Братство, за да пробудят в него съзнанието Кой е Той и да го подготвят за Неговата миския. Щайнер казва приблизително същото. Такава е историята на Исус според Евангелието на Матей, който се ражда по линията на Йосиф, който е от Давидовия род по линията на Соломон. Съвсем другояче описва това събитие Лука. Той почва с Благовестието на Ангела за раждането на Йоан Кръстител, което е съобщено на баща му Захарий в храма. Шест месеца след това Ангел Гавраил е изпратен от Духовния свят в един град в Галилея, наречен Назарет. Там той трябваше да се изяви на една Девица, сгодена за мъж на име Йосиф от дома Давидов. А името на Девицата беше Мария. "Ангелът влезе при нея и каза: Привет тебе, благодатна, Господ е с тебе, благословена си ти между жените. Мария се смути от това, как да го разбира, но Ангелът й рече: Не бой се, Мария, защото си придобила Божието благоволение.
към текста >>

След това Мария отива при Елисавета, майката на Йоан Кръстител.
И Господ Бог ще му даде Престола на баща му Давида. И ще царува във веки над дома Яковов и Царството му не ще има край. Мария казва: Как ще стане това, тъй като аз не познавам мъж. Ангелът й рече: Святият Дух ще дойде върху ти и силата на Всевишния ще осени, затова и святото онова, което ще се роди от тебе, ще се нарече Божи Син. Тя казва: Ето Господнята слугиня, нека бъде тъй, както си рекъл и Ангелът си отиде". След това Мария отива при Елисавета, майката на Йоан Кръстител. И казано е в Евангелието: "Щом Елисавета чу Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата й и Елисавета се изпълни със Светия Дух и като извика със силен глас, рече: Благословена си между жените и благословен е плодът на твоята утроба. И каква е тая чест, да дойде майката на моя Господ при мене. Защото, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми". От това отношение, което е показано между Йоан Кръстител, който е още в утробата и Исус, който е също в утробата, е показана една Велика Тайна, за която сега само ще ви кажа, че двете души са почувствали своята близост, своето родство и затова Йоан заиграва в утробата. Тези души се чувстват сродни и затова изпитват радост при срещата.
към текста >>

От това отношение, което е показано между Йоан Кръстител, който е още в утробата и Исус, който е също в утробата, е показана една Велика Тайна, за която сега само ще ви кажа, че двете души са почувствали своята близост, своето родство и затова Йоан заиграва в утробата.
Тя казва: Ето Господнята слугиня, нека бъде тъй, както си рекъл и Ангелът си отиде". След това Мария отива при Елисавета, майката на Йоан Кръстител. И казано е в Евангелието: "Щом Елисавета чу Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата й и Елисавета се изпълни със Светия Дух и като извика със силен глас, рече: Благословена си между жените и благословен е плодът на твоята утроба. И каква е тая чест, да дойде майката на моя Господ при мене. Защото, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми". От това отношение, което е показано между Йоан Кръстител, който е още в утробата и Исус, който е също в утробата, е показана една Велика Тайна, за която сега само ще ви кажа, че двете души са почувствали своята близост, своето родство и затова Йоан заиграва в утробата. Тези души се чувстват сродни и затова изпитват радост при срещата. Мария като престоява при Елисавета три месеца, се връща в Назарет. Като се навършиха дните на Елисавета, ражда й се син, когото наричат Йоан, и баща му, изпълнен със Дух Святи, пророкува и говори за раждането на Спасителя и казва за детето си Йоан: Ти, детенце, Пророк на Всевишнаго ще се наречеш, защото ще вървиш пред Лицето на Господа да приготвиш Пъти-щата за Него, за да дадеш на Неговите люде да познаят спасение чрез прощение на греховете им... А детето растеше и крепнеше по дух. И беше в пустинята до деня, когато се яви на Израиля". След това във втората глава се разказва, че станало преброяване и Йосиф и Мария трябвало да отидат във Вит- леем, понеже Йосиф е бил от Давидовия род.
към текста >>

Като се навършиха дните на Елисавета, ражда й се син, когото наричат Йоан, и баща му, изпълнен със Дух Святи, пророкува и говори за раждането на Спасителя и казва за детето си Йоан: Ти, детенце, Пророк на Всевишнаго ще се наречеш, защото ще вървиш пред Лицето на Господа да приготвиш Пъти-щата за Него, за да дадеш на Неговите люде да познаят спасение чрез прощение на греховете им... А детето растеше и крепнеше по дух.
И каква е тая чест, да дойде майката на моя Господ при мене. Защото, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми". От това отношение, което е показано между Йоан Кръстител, който е още в утробата и Исус, който е също в утробата, е показана една Велика Тайна, за която сега само ще ви кажа, че двете души са почувствали своята близост, своето родство и затова Йоан заиграва в утробата. Тези души се чувстват сродни и затова изпитват радост при срещата. Мария като престоява при Елисавета три месеца, се връща в Назарет. Като се навършиха дните на Елисавета, ражда й се син, когото наричат Йоан, и баща му, изпълнен със Дух Святи, пророкува и говори за раждането на Спасителя и казва за детето си Йоан: Ти, детенце, Пророк на Всевишнаго ще се наречеш, защото ще вървиш пред Лицето на Господа да приготвиш Пъти-щата за Него, за да дадеш на Неговите люде да познаят спасение чрез прощение на греховете им... А детето растеше и крепнеше по дух. И беше в пустинята до деня, когато се яви на Израиля". След това във втората глава се разказва, че станало преброяване и Йосиф и Мария трябвало да отидат във Вит- леем, понеже Йосиф е бил от Давидовия род. И когато бяха там, навършиха й се дните и роди. И роди първородния си син, пови го и го положи в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата. По-нататък се разправя, че в околността имало овчари, на които се явил Ангел Господен и им съобщил, че в техния град Витлеем им се родил Спасител, който е Христос, Господ.
към текста >>

След това се явява при Кръщението от Йоан в Йордан.
А те не разбраха думите, които им рече. И Той слезе с тях в Назарет и оттам се покоряваше. И майка му спазваше всички тези думи в сърцето си. А Исус напредваше в Мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и человеците". Тук е показан животът на Исус до 12 годишна възраст. След това се явява при Кръщението от Йоан в Йордан. Казано е: "Като се кръстиха всички хора, като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се Небето и Светият Дух слезе върху него в телесен образ като гълъб, който казваше: Ти Си Моя възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение. А Исус беше на около 30 години, когато почна да поучава и както мислеха беше син на Йосифа" и почва родословната книга назад до Адама за когото се казва, че бил Син Божий. След това в четвърта глава се говори за изкушението на дявола, след което почва проповедта си от Назарет, където казва, че никой Пророк не е приет в отечеството си. Такова е описанието на Лука за раждането на Исус и неговия живот до 12-та година, след което следва Кръщението, изкушението от дявола и почване на проповедта. От горното изложение се вижда, че двамата евангелисти описват две различни събития, две различни раждания, защото в нищо тяхното описание не съвпада, освен в името Исус, майката Мария и бащата Йосиф, и Светият Дух.
към текста >>

Друго важно в това описание е, че има известна интимна връзка между Йоан Кръстител и Исус, коготото ни описва Лука.
За да се изясни и разбере това противоречие, както и всички противоречия, които съществуват в Евангелието, може да ни помогне само Окултната Наука, която черпи своите сведения от Вечното Евангелие, което е записано в Невидимия свят. Историческите документи ясно ни показват, че имаме две различни раждания, които се описват съвсем независимо от двамата евангелисти. Матей, както вече казах няколко пъти, ни описва раждането на Исус по Соломоновата линия и при Него идват на поклонение Мъдреците от Изток, след това идва бягството в Египет, връщането от там и заселването в Назарет. Лука ни описва раждането на Исус по Натанова линия и за това раждане Ангелът се явява на Мария и й казва, че ще зачене от Светия Дух и ще роди син, който ще нарече Исус. След това, когато се ражда Исус, явяват се Ангели, които съобщават на овчарите за раждането на Христа, Спасителя на света. Друго важно в това описание е, че има известна интимна връзка между Йоан Кръстител и Исус, коготото ни описва Лука. Това са историческите факти. Сега ще кажа няколко думи как Окултната Наука разглежда този въпрос. Исторически факт е, че имаме две раждания, което следва от изследването на двата разказа. Окултната Наука твърди, че в Исус по Соломонова линия се преражда духа на Великия Учител на древна Персия Зороастър, който е един от най-издигнатите Посветени на човечеството и който е Учител на Хермес и Мойсей още от Атлантида. Той е бил във връзка с Христа още като Учител в Персия и още по-рано в Атлантида.
към текста >>

Лука ни описва раждането на Исус по Натанова линия, който има връзка с Йоан Кръстител.
Това са неговите ученици от миналото, които той е посветил и затова той им се явява като звезда, която ги води на мястото на новото му въплъщение. Защото и самото име Зороастър значи Златна звезда. Тази именно Златна звезда водеше Мъдреците. И Учителят казва, че това е било необходимо, за да влезе във връзка с Окултната Мъдрост на Хермес и да се пробуди за новата си мисия. Бягството в Египет и поклонението на Мъдреците са два факта, които ни показват, че тук е въплътен Заратустра, който има връзка с Мъдреците и с Херметичната наука. Лука ни описва раждането на Исус по Натанова линия, който има връзка с Йоан Кръстител. Според Учителя и според Окултната Наука въобще, в този Исус по Натанова линия се въплъщава душата на Адам, която била задържана в Невидимия свят и не е минала през прераждания, както други човешки души. Тази душа била девствена и не е била засегната от изкушението на дявола. В своето учение Ориген описва душата на Адам и как тя се подготвя за да послужи като посредник на Логоса при Неговото слизане на земята. Ориген казва, че човекоставане на Логоса в едно човешко тяло е било възможно само посредством онази запазена от Провидението душа, светещо чистата душа, която той нарича "Душата на Христа". Според неговото учение чрез грехопадането свободната воля е влязла в човешката душа и земното се е примесило с Небесното.
към текста >>

С тази мисъл Той се отправя към реката Йордан, където кръщава Йоан Кръстител за опрощение на греховете.
След като майката на Соломоновия Исус се оженва за бащата на Натановия Исус, според Окултната Наука неговата рождена майка, която е била умряла, се вселява в тялото на майката на Натановия Исус. Така че, неговата рождена майка, за която казахме, че е един велик посветен от миналото, е във връзка със Светия Дух и пак във връзка с Исус. И той споделя с нея всички свои преживявания и разочарования от състоянието, в което е изпаднало човечеството. Тя му е била така да се каже, като един отдушник, пред която е могъл да изказва мъката си, да сподели с нея своето намерение да помогне на човечеството. След всички тези разочарования Исус дошъл до велико озарение и просветление, че към земята иде Великият Божествен Дух, който Той познава от миналото и че Той именно, ще стане носител на този Велик Божествен Дух, който идвал да спаси човечеството. С тази мисъл Той се отправя към реката Йордан, където кръщава Йоан Кръстител за опрощение на греховете. И той вече бил казал: "Аз ви кръщавам с вода, но посред вас стои един, на Когото не съм достоен да развържа ремъка на обувката. Той ще ви кръсти с Дух Святи и Огън". И когато Исус дохожда при Йоан да се кръсти, той отначало не иска да Го кръсти, защото Го познава, но по настояване на Исус Го кръщава. След кръщението се отварят Небесата и Духът слиза във вид на гълъб над Него и се чува Глас, Който казва: "Ти си Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение". И четирите Евангелия предават сцената на кръщението и слизането на Светия Дух, на Логоса, на Христа, който се вселява в тялото на Исус, почти по един и същ начин.
към текста >>

И когато Исус дохожда при Йоан да се кръсти, той отначало не иска да Го кръсти, защото Го познава, но по настояване на Исус Го кръщава.
Тя му е била така да се каже, като един отдушник, пред която е могъл да изказва мъката си, да сподели с нея своето намерение да помогне на човечеството. След всички тези разочарования Исус дошъл до велико озарение и просветление, че към земята иде Великият Божествен Дух, който Той познава от миналото и че Той именно, ще стане носител на този Велик Божествен Дух, който идвал да спаси човечеството. С тази мисъл Той се отправя към реката Йордан, където кръщава Йоан Кръстител за опрощение на греховете. И той вече бил казал: "Аз ви кръщавам с вода, но посред вас стои един, на Когото не съм достоен да развържа ремъка на обувката. Той ще ви кръсти с Дух Святи и Огън". И когато Исус дохожда при Йоан да се кръсти, той отначало не иска да Го кръсти, защото Го познава, но по настояване на Исус Го кръщава. След кръщението се отварят Небесата и Духът слиза във вид на гълъб над Него и се чува Глас, Който казва: "Ти си Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение". И четирите Евангелия предават сцената на кръщението и слизането на Светия Дух, на Логоса, на Христа, който се вселява в тялото на Исус, почти по един и същ начин. Матей описва по следният начин кръщението. Йоан казва: "Аз ви кръщавам с вода за покаяние, а Онзи, който иде след мене е по-силен от мене, комуто не съм достоен да поднеса обувките. Той ще ви кръсти със Светия Дух и с Огън.
към текста >>

Йоан казва: "Аз ви кръщавам с вода за покаяние, а Онзи, който иде след мене е по-силен от мене, комуто не съм достоен да поднеса обувките.
Той ще ви кръсти с Дух Святи и Огън". И когато Исус дохожда при Йоан да се кръсти, той отначало не иска да Го кръсти, защото Го познава, но по настояване на Исус Го кръщава. След кръщението се отварят Небесата и Духът слиза във вид на гълъб над Него и се чува Глас, Който казва: "Ти си Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение". И четирите Евангелия предават сцената на кръщението и слизането на Светия Дух, на Логоса, на Христа, който се вселява в тялото на Исус, почти по един и същ начин. Матей описва по следният начин кръщението. Йоан казва: "Аз ви кръщавам с вода за покаяние, а Онзи, който иде след мене е по-силен от мене, комуто не съм достоен да поднеса обувките. Той ще ви кръсти със Светия Дух и с Огън. Лопатата е в ръката Му и Той здраво ще очисти гумното си и ще събере житото си в житница, а плявата ще изгори в неугасим Огън. Тогаз идва Исус от Галилея на Йордан при Йоана, за да се кръсти от него. А Йоан го възпираше, казвайки: Аз имам нужда да се кръстя от Тебе и Ти ли идваш при мене? (Значи, Йоан като посветен е познавал в Исус един още по-велик Посветен, който е подготвен за носител на Логоса).
към текста >>

Тогаз идва Исус от Галилея на Йордан при Йоана, за да се кръсти от него.
И четирите Евангелия предават сцената на кръщението и слизането на Светия Дух, на Логоса, на Христа, който се вселява в тялото на Исус, почти по един и същ начин. Матей описва по следният начин кръщението. Йоан казва: "Аз ви кръщавам с вода за покаяние, а Онзи, който иде след мене е по-силен от мене, комуто не съм достоен да поднеса обувките. Той ще ви кръсти със Светия Дух и с Огън. Лопатата е в ръката Му и Той здраво ще очисти гумното си и ще събере житото си в житница, а плявата ще изгори в неугасим Огън. Тогаз идва Исус от Галилея на Йордан при Йоана, за да се кръсти от него. А Йоан го възпираше, казвайки: Аз имам нужда да се кръстя от Тебе и Ти ли идваш при мене? (Значи, Йоан като посветен е познавал в Исус един още по-велик Посветен, който е подготвен за носител на Логоса). Исус в отговор му рече: Остави Ме сега, защото така ни е прилично да изпълним всичко, що е право. Тогава Йоан го остави. И като се кръсти Исус, веднага излезе от водата.
към текста >>

А Йоан го възпираше, казвайки: Аз имам нужда да се кръстя от Тебе и Ти ли идваш при мене?
Матей описва по следният начин кръщението. Йоан казва: "Аз ви кръщавам с вода за покаяние, а Онзи, който иде след мене е по-силен от мене, комуто не съм достоен да поднеса обувките. Той ще ви кръсти със Светия Дух и с Огън. Лопатата е в ръката Му и Той здраво ще очисти гумното си и ще събере житото си в житница, а плявата ще изгори в неугасим Огън. Тогаз идва Исус от Галилея на Йордан при Йоана, за да се кръсти от него. А Йоан го възпираше, казвайки: Аз имам нужда да се кръстя от Тебе и Ти ли идваш при мене? (Значи, Йоан като посветен е познавал в Исус един още по-велик Посветен, който е подготвен за носител на Логоса). Исус в отговор му рече: Остави Ме сега, защото така ни е прилично да изпълним всичко, що е право. Тогава Йоан го остави. И като се кръсти Исус, веднага излезе от водата. И ето, отвориха му се Небесата и видя Божият Дух че слиза като гълъб и се спускаше на него.
към текста >>

(Значи, Йоан като посветен е познавал в Исус един още по-велик Посветен, който е подготвен за носител на Логоса).
Йоан казва: "Аз ви кръщавам с вода за покаяние, а Онзи, който иде след мене е по-силен от мене, комуто не съм достоен да поднеса обувките. Той ще ви кръсти със Светия Дух и с Огън. Лопатата е в ръката Му и Той здраво ще очисти гумното си и ще събере житото си в житница, а плявата ще изгори в неугасим Огън. Тогаз идва Исус от Галилея на Йордан при Йоана, за да се кръсти от него. А Йоан го възпираше, казвайки: Аз имам нужда да се кръстя от Тебе и Ти ли идваш при мене? (Значи, Йоан като посветен е познавал в Исус един още по-велик Посветен, който е подготвен за носител на Логоса). Исус в отговор му рече: Остави Ме сега, защото така ни е прилично да изпълним всичко, що е право. Тогава Йоан го остави. И като се кръсти Исус, веднага излезе от водата. И ето, отвориха му се Небесата и видя Божият Дух че слиза като гълъб и се спускаше на него. И ето Глас от Небето, който казваше: Този е възлюбения Ми Син, в Когото е Моето благоволение".
към текста >>

Тогава Йоан го остави.
Лопатата е в ръката Му и Той здраво ще очисти гумното си и ще събере житото си в житница, а плявата ще изгори в неугасим Огън. Тогаз идва Исус от Галилея на Йордан при Йоана, за да се кръсти от него. А Йоан го възпираше, казвайки: Аз имам нужда да се кръстя от Тебе и Ти ли идваш при мене? (Значи, Йоан като посветен е познавал в Исус един още по-велик Посветен, който е подготвен за носител на Логоса). Исус в отговор му рече: Остави Ме сега, защото така ни е прилично да изпълним всичко, що е право. Тогава Йоан го остави. И като се кръсти Исус, веднага излезе от водата. И ето, отвориха му се Небесата и видя Божият Дух че слиза като гълъб и се спускаше на него. И ето Глас от Небето, който казваше: Този е възлюбения Ми Син, в Когото е Моето благоволение". Марко не говори нищо за раждането на Исус, но почва веднага с кръщението на Йордан. Евангелието му почва с думите: Началото на благовестието на Исуса Христа, Божият Син, както е писано в книгата на пророк Исайя: "Ето, Аз изпращам пред лицето Ти вестителя Си, който ще устрои Твоя път.
към текста >>

Йоан дойде и кръщаваше в пустинята и проповядваше кръщение на покаяние, за опрощение на греховете и всички идваха да се кръстят при него.
И ето Глас от Небето, който казваше: Този е възлюбения Ми Син, в Когото е Моето благоволение". Марко не говори нищо за раждането на Исус, но почва веднага с кръщението на Йордан. Евангелието му почва с думите: Началото на благовестието на Исуса Христа, Божият Син, както е писано в книгата на пророк Исайя: "Ето, Аз изпращам пред лицето Ти вестителя Си, който ще устрои Твоя път. Глас на един, който вика в пустинята: Пригответе пътя за Господа. Направете пътеките за Него. Йоан дойде и кръщаваше в пустинята и проповядваше кръщение на покаяние, за опрощение на греховете и всички идваха да се кръстят при него. И като проповядваше казваше: Подир мене идва Онзи, който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да се наведа да развържа ремъка на обувката Му. Аз ви кръщавам с вода, а Той ще ви кръсти със Светия Дух. През този ден дойде Исус от Назарет Галилейски и се кръсти от Йоана в Йордан. И като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят Небесата и че Духът като гълъб слиза на Него. И дойде Глас от Небесата: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е моето благоволение".
към текста >>

През този ден дойде Исус от Назарет Галилейски и се кръсти от Йоана в Йордан.
Глас на един, който вика в пустинята: Пригответе пътя за Господа. Направете пътеките за Него. Йоан дойде и кръщаваше в пустинята и проповядваше кръщение на покаяние, за опрощение на греховете и всички идваха да се кръстят при него. И като проповядваше казваше: Подир мене идва Онзи, който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да се наведа да развържа ремъка на обувката Му. Аз ви кръщавам с вода, а Той ще ви кръсти със Светия Дух. През този ден дойде Исус от Назарет Галилейски и се кръсти от Йоана в Йордан. И като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят Небесата и че Духът като гълъб слиза на Него. И дойде Глас от Небесата: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е моето благоволение". И само с едно изречение описва изкушението от дявола, след което почва проповедта. Лука, след като надълго говори за дейността на Йоан Кръстител и неговата проповед и като завършва словото си за Йоан, казва: "И когато се кръстиха всички люде, като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се Небето и Светият Дух слезе върху Него в телесен образ като гълъб, който казваше: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение". И след това се казва: И сам Исус беше на около 30 години, когато почна да поучава и както мислеха, беше сина на Йосифа, който бе син Илиев.
към текста >>

Лука, след като надълго говори за дейността на Йоан Кръстител и неговата проповед и като завършва словото си за Йоан, казва: "И когато се кръстиха всички люде, като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се Небето и Светият Дух слезе върху Него в телесен образ като гълъб, който казваше: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение".
Аз ви кръщавам с вода, а Той ще ви кръсти със Светия Дух. През този ден дойде Исус от Назарет Галилейски и се кръсти от Йоана в Йордан. И като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят Небесата и че Духът като гълъб слиза на Него. И дойде Глас от Небесата: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е моето благоволение". И само с едно изречение описва изкушението от дявола, след което почва проповедта. Лука, след като надълго говори за дейността на Йоан Кръстител и неговата проповед и като завършва словото си за Йоан, казва: "И когато се кръстиха всички люде, като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се Небето и Светият Дух слезе върху Него в телесен образ като гълъб, който казваше: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение". И след това се казва: И сам Исус беше на около 30 години, когато почна да поучава и както мислеха, беше сина на Йосифа, който бе син Илиев. След това, в четвърта глава подробно се описва изкушението от дявола. Апостол Йоан, след като изнася Учението за Словото, говори за Йоан Кръстител, когото фарисеите питат кой е той, и той им казва: Аз съм глас на едного, който вика в пустинята. Прав правете пътя за Господа, както казва Исайя. Тогава пратените от фарисеите го питат, защо кръщава, ако не е Христос, нито Илия, нито пророк.
към текста >>

Апостол Йоан, след като изнася Учението за Словото, говори за Йоан Кръстител, когото фарисеите питат кой е той, и той им казва: Аз съм глас на едного, който вика в пустинята.
И дойде Глас от Небесата: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е моето благоволение". И само с едно изречение описва изкушението от дявола, след което почва проповедта. Лука, след като надълго говори за дейността на Йоан Кръстител и неговата проповед и като завършва словото си за Йоан, казва: "И когато се кръстиха всички люде, като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се Небето и Светият Дух слезе върху Него в телесен образ като гълъб, който казваше: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение". И след това се казва: И сам Исус беше на около 30 години, когато почна да поучава и както мислеха, беше сина на Йосифа, който бе син Илиев. След това, в четвърта глава подробно се описва изкушението от дявола. Апостол Йоан, след като изнася Учението за Словото, говори за Йоан Кръстител, когото фарисеите питат кой е той, и той им казва: Аз съм глас на едного, който вика в пустинята. Прав правете пътя за Господа, както казва Исайя. Тогава пратените от фарисеите го питат, защо кръщава, ако не е Христос, нито Илия, нито пророк. И в отговор Йоан им рече: Аз кръщавам с вода, но посред вас стои един, Който вие не познавате. Онзи, който иде подир мен, Който предаден биде, Комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обувките Му... На следния ден Йоан видя, че Исус идва към него и казва: Ето, Божият Агнец, който носи греховете на света. Той е за Когото рекох: Подир мене иде човек, който достигна да бъде пред мен, защото спрямо мене беше пръв.
към текста >>

И в отговор Йоан им рече: Аз кръщавам с вода, но посред вас стои един, Който вие не познавате.
И след това се казва: И сам Исус беше на около 30 години, когато почна да поучава и както мислеха, беше сина на Йосифа, който бе син Илиев. След това, в четвърта глава подробно се описва изкушението от дявола. Апостол Йоан, след като изнася Учението за Словото, говори за Йоан Кръстител, когото фарисеите питат кой е той, и той им казва: Аз съм глас на едного, който вика в пустинята. Прав правете пътя за Господа, както казва Исайя. Тогава пратените от фарисеите го питат, защо кръщава, ако не е Христос, нито Илия, нито пророк. И в отговор Йоан им рече: Аз кръщавам с вода, но посред вас стои един, Който вие не познавате. Онзи, който иде подир мен, Който предаден биде, Комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обувките Му... На следния ден Йоан видя, че Исус идва към него и казва: Ето, Божият Агнец, който носи греховете на света. Той е за Когото рекох: Подир мене иде човек, който достигна да бъде пред мен, защото спрямо мене беше пръв. И аз не го познавах, но дойдох и кръщавах с вода, за да бъде Той изявен на Израиля. И Йоан свидетелства, казвайки: "Видях Духът да слиза като гълъб от Небето и да почива върху Него и аз Го не познавах, но Оня, който ме проводи да кръщавам с вода, Той ми рече: Онзи, над Когото виждаш да слиза Духът и да почива върху Него, Той е, който кръщава със Светия Дух. И видях и свидетелствам, че Тоя е Божият Син".
към текста >>

Онзи, който иде подир мен, Който предаден биде, Комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обувките Му... На следния ден Йоан видя, че Исус идва към него и казва: Ето, Божият Агнец, който носи греховете на света.
След това, в четвърта глава подробно се описва изкушението от дявола. Апостол Йоан, след като изнася Учението за Словото, говори за Йоан Кръстител, когото фарисеите питат кой е той, и той им казва: Аз съм глас на едного, който вика в пустинята. Прав правете пътя за Господа, както казва Исайя. Тогава пратените от фарисеите го питат, защо кръщава, ако не е Христос, нито Илия, нито пророк. И в отговор Йоан им рече: Аз кръщавам с вода, но посред вас стои един, Който вие не познавате. Онзи, който иде подир мен, Който предаден биде, Комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обувките Му... На следния ден Йоан видя, че Исус идва към него и казва: Ето, Божият Агнец, който носи греховете на света. Той е за Когото рекох: Подир мене иде човек, който достигна да бъде пред мен, защото спрямо мене беше пръв. И аз не го познавах, но дойдох и кръщавах с вода, за да бъде Той изявен на Израиля. И Йоан свидетелства, казвайки: "Видях Духът да слиза като гълъб от Небето и да почива върху Него и аз Го не познавах, но Оня, който ме проводи да кръщавам с вода, Той ми рече: Онзи, над Когото виждаш да слиза Духът и да почива върху Него, Той е, който кръщава със Светия Дух. И видях и свидетелствам, че Тоя е Божият Син". След това следва призоваването на първите ученици, които са ученици на Йоан Кръстител и след това следва сватбата в Кана Галилейска.
към текста >>

И Йоан свидетелства, казвайки: "Видях Духът да слиза като гълъб от Небето и да почива върху Него и аз Го не познавах, но Оня, който ме проводи да кръщавам с вода, Той ми рече: Онзи, над Когото виждаш да слиза Духът и да почива върху Него, Той е, който кръщава със Светия Дух.
Тогава пратените от фарисеите го питат, защо кръщава, ако не е Христос, нито Илия, нито пророк. И в отговор Йоан им рече: Аз кръщавам с вода, но посред вас стои един, Който вие не познавате. Онзи, който иде подир мен, Който предаден биде, Комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обувките Му... На следния ден Йоан видя, че Исус идва към него и казва: Ето, Божият Агнец, който носи греховете на света. Той е за Когото рекох: Подир мене иде човек, който достигна да бъде пред мен, защото спрямо мене беше пръв. И аз не го познавах, но дойдох и кръщавах с вода, за да бъде Той изявен на Израиля. И Йоан свидетелства, казвайки: "Видях Духът да слиза като гълъб от Небето и да почива върху Него и аз Го не познавах, но Оня, който ме проводи да кръщавам с вода, Той ми рече: Онзи, над Когото виждаш да слиза Духът и да почива върху Него, Той е, който кръщава със Светия Дух. И видях и свидетелствам, че Тоя е Божият Син". След това следва призоваването на първите ученици, които са ученици на Йоан Кръстител и след това следва сватбата в Кана Галилейска. Нищо не споменава за изкушението от дявола. Трите първи Евангелия описват кръщението и слизането на Духа почти еднакво като се казва, че се отворило Небето и Исус видял Духът да слиза над Него във вид на гълъб и се чува Глас: Ти си Моят възлюбен Син. В Тебе е Моето благоволение.
към текста >>

След това следва призоваването на първите ученици, които са ученици на Йоан Кръстител и след това следва сватбата в Кана Галилейска.
Онзи, който иде подир мен, Който предаден биде, Комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обувките Му... На следния ден Йоан видя, че Исус идва към него и казва: Ето, Божият Агнец, който носи греховете на света. Той е за Когото рекох: Подир мене иде човек, който достигна да бъде пред мен, защото спрямо мене беше пръв. И аз не го познавах, но дойдох и кръщавах с вода, за да бъде Той изявен на Израиля. И Йоан свидетелства, казвайки: "Видях Духът да слиза като гълъб от Небето и да почива върху Него и аз Го не познавах, но Оня, който ме проводи да кръщавам с вода, Той ми рече: Онзи, над Когото виждаш да слиза Духът и да почива върху Него, Той е, който кръщава със Светия Дух. И видях и свидетелствам, че Тоя е Божият Син". След това следва призоваването на първите ученици, които са ученици на Йоан Кръстител и след това следва сватбата в Кана Галилейска. Нищо не споменава за изкушението от дявола. Трите първи Евангелия описват кръщението и слизането на Духа почти еднакво като се казва, че се отворило Небето и Исус видял Духът да слиза над Него във вид на гълъб и се чува Глас: Ти си Моят възлюбен Син. В Тебе е Моето благоволение. А Йоан го предава, че Йоан Кръстител казва, че му било казано от Онзи, Който го изпратил да кръщава с вода, че Онзи над Когото види, че слиза Духът във форма на гълъб, Той е, който кръщава със Светия Дух. И видях и свидетелствам, че Той е Божият Син.
към текста >>

А Йоан го предава, че Йоан Кръстител казва, че му било казано от Онзи, Който го изпратил да кръщава с вода, че Онзи над Когото види, че слиза Духът във форма на гълъб, Той е, който кръщава със Светия Дух.
И видях и свидетелствам, че Тоя е Божият Син". След това следва призоваването на първите ученици, които са ученици на Йоан Кръстител и след това следва сватбата в Кана Галилейска. Нищо не споменава за изкушението от дявола. Трите първи Евангелия описват кръщението и слизането на Духа почти еднакво като се казва, че се отворило Небето и Исус видял Духът да слиза над Него във вид на гълъб и се чува Глас: Ти си Моят възлюбен Син. В Тебе е Моето благоволение. А Йоан го предава, че Йоан Кръстител казва, че му било казано от Онзи, Който го изпратил да кръщава с вода, че Онзи над Когото види, че слиза Духът във форма на гълъб, Той е, който кръщава със Светия Дух. И видях и свидетелствам, че Той е Божият Син. В цялото това описание в четирите Евангелия има много нещо, за което само се загатва и в което се крият много Тайни, но сега няма да се спирам върху тях.
към текста >>

18. 7. ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ИСУС ХРИСТОС - Влад Пашов (1902- 1974)

Йосиф Флавий споменава за Йоан Кръстител следното: Той бе превъзходен мъж и увещаваше юдеите да проявяват приложение в добродетели и справедлив живот по между си, да се упражняват в благочестие спрямо Бога и да дохождат при Йоан да се кръстят.
Защото Той вършел съвършено убедителни работи, бил Учител на всички онези човеци, които били готови с радост да приемат Истината. Той привлякъл към Себе Си мнозина както от юдеите, така и от елините. Това е бил Христос (Месия) и макар Пилат поради оплакването на някои знатни хора от нашите, Го осъдил на кръстна смърт, то ония, които още отначалото Го обичали, не Му изневерили, защото Той им се явил на гретия ден отново жив, както предсказвали Божествените пророци. Затова и за още хиляди други чудесни работи, отнасящи се за Него и до днес съществува поклонението на християните, които така се наричат според Неговото Име". На друго място Йосиф Флавий съобщава следното за Исус: Първосвещеникът Ана във времето след смъртта на римския управител Фест, докато дойде заместникът му Албин, 62-та година след Христа, побързал едного човека па име Яков, брат на Исус, наречен Месия, заедно с още други, които той обвинява, че нарушили закона на Тора, да ги доведе пред Синедриона и да ги осъди на смърт чрез убиване с камъни". Йосиф Флавий споменава за Йоан Кръстител следното: Той бе превъзходен мъж и увещаваше юдеите да проявяват приложение в добродетели и справедлив живот по между си, да се упражняват в благочестие спрямо Бога и да дохождат при Йоан да се кръстят. Когато много народ се обърнал към него, той Ирод, се уплашил твърде много като си помислил, че такова голямо влияние върху масите може да предизвика въстание, понеже изглежда мнозина са следвали съветите на Йоан Кръстител. Затова Йоан бе хвърлен в окови поради подозрението на Ирод и докаран в споменатата по-рано крепост Махерон и тук бе умъртвен" Римски източници: 1. Тацит, римски историк, живял от 55 до 117 година след Христа, който е ненавиждал християните. Според него Нерон е приписал на християните запалването на Рим като ги наричал "хора, които народът и без това ненавижда за техните пороци и ги нарича християни".
към текста >>

Когато много народ се обърнал към него, той Ирод, се уплашил твърде много като си помислил, че такова голямо влияние върху масите може да предизвика въстание, понеже изглежда мнозина са следвали съветите на Йоан Кръстител.
Той привлякъл към Себе Си мнозина както от юдеите, така и от елините. Това е бил Христос (Месия) и макар Пилат поради оплакването на някои знатни хора от нашите, Го осъдил на кръстна смърт, то ония, които още отначалото Го обичали, не Му изневерили, защото Той им се явил на гретия ден отново жив, както предсказвали Божествените пророци. Затова и за още хиляди други чудесни работи, отнасящи се за Него и до днес съществува поклонението на християните, които така се наричат според Неговото Име". На друго място Йосиф Флавий съобщава следното за Исус: Първосвещеникът Ана във времето след смъртта на римския управител Фест, докато дойде заместникът му Албин, 62-та година след Христа, побързал едного човека па име Яков, брат на Исус, наречен Месия, заедно с още други, които той обвинява, че нарушили закона на Тора, да ги доведе пред Синедриона и да ги осъди на смърт чрез убиване с камъни". Йосиф Флавий споменава за Йоан Кръстител следното: Той бе превъзходен мъж и увещаваше юдеите да проявяват приложение в добродетели и справедлив живот по между си, да се упражняват в благочестие спрямо Бога и да дохождат при Йоан да се кръстят. Когато много народ се обърнал към него, той Ирод, се уплашил твърде много като си помислил, че такова голямо влияние върху масите може да предизвика въстание, понеже изглежда мнозина са следвали съветите на Йоан Кръстител. Затова Йоан бе хвърлен в окови поради подозрението на Ирод и докаран в споменатата по-рано крепост Махерон и тук бе умъртвен" Римски източници: 1. Тацит, римски историк, живял от 55 до 117 година след Христа, който е ненавиждал християните. Според него Нерон е приписал на християните запалването на Рим като ги наричал "хора, които народът и без това ненавижда за техните пороци и ги нарича християни". Като обяснява произхода на това название, по-нататък той казва: "Христос, от когото християните водят своето име, във времето на император Тиберий, посредством управителя Понтий Пилат бил осъден на смърт".
към текста >>

Затова Йоан бе хвърлен в окови поради подозрението на Ирод и докаран в споменатата по-рано крепост Махерон и тук бе умъртвен"
Това е бил Христос (Месия) и макар Пилат поради оплакването на някои знатни хора от нашите, Го осъдил на кръстна смърт, то ония, които още отначалото Го обичали, не Му изневерили, защото Той им се явил на гретия ден отново жив, както предсказвали Божествените пророци. Затова и за още хиляди други чудесни работи, отнасящи се за Него и до днес съществува поклонението на християните, които така се наричат според Неговото Име". На друго място Йосиф Флавий съобщава следното за Исус: Първосвещеникът Ана във времето след смъртта на римския управител Фест, докато дойде заместникът му Албин, 62-та година след Христа, побързал едного човека па име Яков, брат на Исус, наречен Месия, заедно с още други, които той обвинява, че нарушили закона на Тора, да ги доведе пред Синедриона и да ги осъди на смърт чрез убиване с камъни". Йосиф Флавий споменава за Йоан Кръстител следното: Той бе превъзходен мъж и увещаваше юдеите да проявяват приложение в добродетели и справедлив живот по между си, да се упражняват в благочестие спрямо Бога и да дохождат при Йоан да се кръстят. Когато много народ се обърнал към него, той Ирод, се уплашил твърде много като си помислил, че такова голямо влияние върху масите може да предизвика въстание, понеже изглежда мнозина са следвали съветите на Йоан Кръстител. Затова Йоан бе хвърлен в окови поради подозрението на Ирод и докаран в споменатата по-рано крепост Махерон и тук бе умъртвен" Римски източници: 1. Тацит, римски историк, живял от 55 до 117 година след Христа, който е ненавиждал християните. Според него Нерон е приписал на християните запалването на Рим като ги наричал "хора, които народът и без това ненавижда за техните пороци и ги нарича християни". Като обяснява произхода на това название, по-нататък той казва: "Христос, от когото християните водят своето име, във времето на император Тиберий, посредством управителя Понтий Пилат бил осъден на смърт". 2. Светоний, друг римски историк, живял от 65 до 135 година след Христа ни дава някои сведения за Христа, които не са от малко значение.
към текста >>

Тогава римският управител, който беше благороден човек с милосърдно сърце, позволи на ученика Йоан да доведе по-близо до кръста Исусовата майка.
Исус, обаче, въздишаше тихо и отправяше изнурен поглед към небето. Той не слушаше как недалеч оттук жени галилеянки от неговия род с глас плачеха и чупеха ръцете си до разкървяване. Но тия ридания бяха заглушени от тропота на множество коне, защото първосвещеникът Каяфа беше дошъл тук с голяма дружина, за да осмее разпнатия Син Божи. Надвечер страшно се разтресе земята и римският управител се уплаши и почна да се моли на своите езически божества, като помисли, че Исус трябва да е някакъв любимец на боговете. Земетресението прогони оттук изплашения народ в града и местото се почисти от тълпата. Тогава римският управител, който беше благороден човек с милосърдно сърце, позволи на ученика Йоан да доведе по-близо до кръста Исусовата майка. Това стана, когато Исус чувстваше най-голяма жажда, защото страшните рани изгаряха ръцете и нозете му и устните пресъхнаха. Тогава един войник натопи с кисело вино един сюнгер, набучен на исопово стъбло и така му утоли жаждата. Исус повери своята майка на Йоан. Почна да се стъмва, макар че сега пълнолунието трябваше да изгрее на небето. От Асвалтовото (мъртво) море потегли насам червеникава гъста мъгла и покри наоколо Ерусалимските хълмове.
към текста >>

Исус повери своята майка на Йоан.
Надвечер страшно се разтресе земята и римският управител се уплаши и почна да се моли на своите езически божества, като помисли, че Исус трябва да е някакъв любимец на боговете. Земетресението прогони оттук изплашения народ в града и местото се почисти от тълпата. Тогава римският управител, който беше благороден човек с милосърдно сърце, позволи на ученика Йоан да доведе по-близо до кръста Исусовата майка. Това стана, когато Исус чувстваше най-голяма жажда, защото страшните рани изгаряха ръцете и нозете му и устните пресъхнаха. Тогава един войник натопи с кисело вино един сюнгер, набучен на исопово стъбло и така му утоли жаждата. Исус повери своята майка на Йоан. Почна да се стъмва, макар че сега пълнолунието трябваше да изгрее на небето. От Асвалтовото (мъртво) море потегли насам червеникава гъста мъгла и покри наоколо Ерусалимските хълмове. Тогаз клюмна настрана Исусовата глава". Авторът продължава с големи подробности да описва какво е станало по-нататък с Исусовото тяло, как е станало неговото възкресение и пр. Не е безинтересно и мнението на двама съвременни велики хора по въпроса съществувал ли е Христос.
към текста >>

19. 8. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

8. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ
8. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ Понеже животът на Йоан Кръстител е тясно преплетен с живота на Исус Христос, затова ще предам накратко сведенията, които Евангелието ни дава за него, за да изпъкне неговият образ и неговата мисия във връзка с мисията на Христа. Ще предам първо как го описват четирите Евангелия и след това ще предам как Окултната Наука го описва. Матей в трета глава почва да говори за Йоан Кръстител като за нещо познато и казва: "В онези дни дойде Йоан Кръстител и проповядваше в Юдейската пустиня, като казваше: Покайте се, понеже наближава Небесното Царство. Защото той беше, за когото се говори, чрез пророк Исайя, който казва: Глас на едного, който вика в пустинята, пригответе пътя на Господа, прави направете пътеките за Него. И този Йоан носеше облекло от камилска козина и кожен пояс около кръста си, и храната му беше рошкови и див мед.
към текста >>

Понеже животът на Йоан Кръстител е тясно преплетен с живота на Исус Христос, затова ще предам накратко сведенията, които Евангелието ни дава за него, за да изпъкне неговият образ и неговата мисия във връзка с мисията на Христа.
8. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ Понеже животът на Йоан Кръстител е тясно преплетен с живота на Исус Христос, затова ще предам накратко сведенията, които Евангелието ни дава за него, за да изпъкне неговият образ и неговата мисия във връзка с мисията на Христа. Ще предам първо как го описват четирите Евангелия и след това ще предам как Окултната Наука го описва. Матей в трета глава почва да говори за Йоан Кръстител като за нещо познато и казва: "В онези дни дойде Йоан Кръстител и проповядваше в Юдейската пустиня, като казваше: Покайте се, понеже наближава Небесното Царство. Защото той беше, за когото се говори, чрез пророк Исайя, който казва: Глас на едного, който вика в пустинята, пригответе пътя на Господа, прави направете пътеките за Него. И този Йоан носеше облекло от камилска козина и кожен пояс около кръста си, и храната му беше рошкови и див мед. Тогаз излизаха при него Ерусалим, цяла Юдея и цялата Йорданска област и се кръщаваха от него в реката Йордан, като изповядваха греховете си.
към текста >>

Матей в трета глава почва да говори за Йоан Кръстител като за нещо познато и казва: "В онези дни дойде Йоан Кръстител и проповядваше в Юдейската пустиня, като казваше: Покайте се, понеже наближава Небесното Царство.
8. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ Понеже животът на Йоан Кръстител е тясно преплетен с живота на Исус Христос, затова ще предам накратко сведенията, които Евангелието ни дава за него, за да изпъкне неговият образ и неговата мисия във връзка с мисията на Христа. Ще предам първо как го описват четирите Евангелия и след това ще предам как Окултната Наука го описва. Матей в трета глава почва да говори за Йоан Кръстител като за нещо познато и казва: "В онези дни дойде Йоан Кръстител и проповядваше в Юдейската пустиня, като казваше: Покайте се, понеже наближава Небесното Царство. Защото той беше, за когото се говори, чрез пророк Исайя, който казва: Глас на едного, който вика в пустинята, пригответе пътя на Господа, прави направете пътеките за Него. И този Йоан носеше облекло от камилска козина и кожен пояс около кръста си, и храната му беше рошкови и див мед. Тогаз излизаха при него Ерусалим, цяла Юдея и цялата Йорданска област и се кръщаваха от него в реката Йордан, като изповядваха греховете си. Като видя, че мнозина от фарисеите и садукеите идеха да се кръстят от него, рече им: Рожби ехидни, кой ви предупреди да бягате от идващия гняв, затова принасяйте плодове, достойни за покаяние и не мислете да думате: Авраам е наш баща, защото ви казвам, че Бог от тези камъни може да въздигне чада на Авраама. А и брадвата лежи вече при корена на дърветата.
към текста >>

И този Йоан носеше облекло от камилска козина и кожен пояс около кръста си, и храната му беше рошкови и див мед.
8. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ Понеже животът на Йоан Кръстител е тясно преплетен с живота на Исус Христос, затова ще предам накратко сведенията, които Евангелието ни дава за него, за да изпъкне неговият образ и неговата мисия във връзка с мисията на Христа. Ще предам първо как го описват четирите Евангелия и след това ще предам как Окултната Наука го описва. Матей в трета глава почва да говори за Йоан Кръстител като за нещо познато и казва: "В онези дни дойде Йоан Кръстител и проповядваше в Юдейската пустиня, като казваше: Покайте се, понеже наближава Небесното Царство. Защото той беше, за когото се говори, чрез пророк Исайя, който казва: Глас на едного, който вика в пустинята, пригответе пътя на Господа, прави направете пътеките за Него. И този Йоан носеше облекло от камилска козина и кожен пояс около кръста си, и храната му беше рошкови и див мед. Тогаз излизаха при него Ерусалим, цяла Юдея и цялата Йорданска област и се кръщаваха от него в реката Йордан, като изповядваха греховете си. Като видя, че мнозина от фарисеите и садукеите идеха да се кръстят от него, рече им: Рожби ехидни, кой ви предупреди да бягате от идващия гняв, затова принасяйте плодове, достойни за покаяние и не мислете да думате: Авраам е наш баща, защото ви казвам, че Бог от тези камъни може да въздигне чада на Авраама. А и брадвата лежи вече при корена на дърветата. И тъй всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и се хвърля в огъня. Аз ви кръщавам с вода за покаяние, а Онзи, Който идва след мене, е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да поднеса обущата.
към текста >>

Тогаз идва Исус от Галилея на Йордан при Йоана, та да се кръсти при него.
А и брадвата лежи вече при корена на дърветата. И тъй всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и се хвърля в огъня. Аз ви кръщавам с вода за покаяние, а Онзи, Който идва след мене, е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да поднеса обущата. Той ще ви кръсти със Светия Дух и с Огън. Лопатата е в ръката Му и Той здраво ще очисти гумното си и ще събере житото в житницата, а плявата ще изгори в неугасим Огън. Тогаз идва Исус от Галилея на Йордан при Йоана, та да се кръсти при него. А Йоан Го възпираше и казваше: Аз имам нужда да се кръстя от Тебе и Ти ли идеш при мене? А Исус в отговор му рече: Остави Ме сега, защото така ни е прилично да изпълним всичко, що е право. Тогаз Йоан Го остави". След известно време Йоан Кръстител е предаден на властта заради това, че изобличил Ирод, че се оженил за братовата си жена. "И тогаз чу Исус, че Йоан е предаден па властта, оттегли се от Галилея".
към текста >>

А Йоан Го възпираше и казваше: Аз имам нужда да се кръстя от Тебе и Ти ли идеш при мене?
И тъй всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и се хвърля в огъня. Аз ви кръщавам с вода за покаяние, а Онзи, Който идва след мене, е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да поднеса обущата. Той ще ви кръсти със Светия Дух и с Огън. Лопатата е в ръката Му и Той здраво ще очисти гумното си и ще събере житото в житницата, а плявата ще изгори в неугасим Огън. Тогаз идва Исус от Галилея на Йордан при Йоана, та да се кръсти при него. А Йоан Го възпираше и казваше: Аз имам нужда да се кръстя от Тебе и Ти ли идеш при мене? А Исус в отговор му рече: Остави Ме сега, защото така ни е прилично да изпълним всичко, що е право. Тогаз Йоан Го остави". След известно време Йоан Кръстител е предаден на властта заради това, че изобличил Ирод, че се оженил за братовата си жена. "И тогаз чу Исус, че Йоан е предаден па властта, оттегли се от Галилея". В 11 глава Матей казва: "А Йоан, като чу в тъмницата за делата на Христа, прати от учениците си да му кажат: Ти ли си Онзи, Който трябва да дойде, или друг да очакваме.
към текста >>

Тогаз Йоан Го остави".
Той ще ви кръсти със Светия Дух и с Огън. Лопатата е в ръката Му и Той здраво ще очисти гумното си и ще събере житото в житницата, а плявата ще изгори в неугасим Огън. Тогаз идва Исус от Галилея на Йордан при Йоана, та да се кръсти при него. А Йоан Го възпираше и казваше: Аз имам нужда да се кръстя от Тебе и Ти ли идеш при мене? А Исус в отговор му рече: Остави Ме сега, защото така ни е прилично да изпълним всичко, що е право. Тогаз Йоан Го остави". След известно време Йоан Кръстител е предаден на властта заради това, че изобличил Ирод, че се оженил за братовата си жена. "И тогаз чу Исус, че Йоан е предаден па властта, оттегли се от Галилея". В 11 глава Матей казва: "А Йоан, като чу в тъмницата за делата на Христа, прати от учениците си да му кажат: Ти ли си Онзи, Който трябва да дойде, или друг да очакваме. Исус в отговор му рече: Идете и съобщете на Йоана това, което чувате и виждате: слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват. Мъртвите биват възкресявани и на сиромасите се проповядва благовестието.
към текста >>

След известно време Йоан Кръстител е предаден на властта заради това, че изобличил Ирод, че се оженил за братовата си жена.
Лопатата е в ръката Му и Той здраво ще очисти гумното си и ще събере житото в житницата, а плявата ще изгори в неугасим Огън. Тогаз идва Исус от Галилея на Йордан при Йоана, та да се кръсти при него. А Йоан Го възпираше и казваше: Аз имам нужда да се кръстя от Тебе и Ти ли идеш при мене? А Исус в отговор му рече: Остави Ме сега, защото така ни е прилично да изпълним всичко, що е право. Тогаз Йоан Го остави". След известно време Йоан Кръстител е предаден на властта заради това, че изобличил Ирод, че се оженил за братовата си жена. "И тогаз чу Исус, че Йоан е предаден па властта, оттегли се от Галилея". В 11 глава Матей казва: "А Йоан, като чу в тъмницата за делата на Христа, прати от учениците си да му кажат: Ти ли си Онзи, Който трябва да дойде, или друг да очакваме. Исус в отговор му рече: Идете и съобщете на Йоана това, което чувате и виждате: слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват. Мъртвите биват възкресявани и на сиромасите се проповядва благовестието. И блазе на онзи, който не се съблазнява в Мене".
към текста >>

"И тогаз чу Исус, че Йоан е предаден па властта, оттегли се от Галилея".
Тогаз идва Исус от Галилея на Йордан при Йоана, та да се кръсти при него. А Йоан Го възпираше и казваше: Аз имам нужда да се кръстя от Тебе и Ти ли идеш при мене? А Исус в отговор му рече: Остави Ме сега, защото така ни е прилично да изпълним всичко, що е право. Тогаз Йоан Го остави". След известно време Йоан Кръстител е предаден на властта заради това, че изобличил Ирод, че се оженил за братовата си жена. "И тогаз чу Исус, че Йоан е предаден па властта, оттегли се от Галилея". В 11 глава Матей казва: "А Йоан, като чу в тъмницата за делата на Христа, прати от учениците си да му кажат: Ти ли си Онзи, Който трябва да дойде, или друг да очакваме. Исус в отговор му рече: Идете и съобщете на Йоана това, което чувате и виждате: слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват. Мъртвите биват възкресявани и на сиромасите се проповядва благовестието. И блазе на онзи, който не се съблазнява в Мене". И когато си отидоха, Исус започна да казва на народа за Йоана: "Какво излязохте да видите в пустинята?
към текста >>

В 11 глава Матей казва: "А Йоан, като чу в тъмницата за делата на Христа, прати от учениците си да му кажат: Ти ли си Онзи, Който трябва да дойде, или друг да очакваме.
А Йоан Го възпираше и казваше: Аз имам нужда да се кръстя от Тебе и Ти ли идеш при мене? А Исус в отговор му рече: Остави Ме сега, защото така ни е прилично да изпълним всичко, що е право. Тогаз Йоан Го остави". След известно време Йоан Кръстител е предаден на властта заради това, че изобличил Ирод, че се оженил за братовата си жена. "И тогаз чу Исус, че Йоан е предаден па властта, оттегли се от Галилея". В 11 глава Матей казва: "А Йоан, като чу в тъмницата за делата на Христа, прати от учениците си да му кажат: Ти ли си Онзи, Който трябва да дойде, или друг да очакваме. Исус в отговор му рече: Идете и съобщете на Йоана това, което чувате и виждате: слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват. Мъртвите биват възкресявани и на сиромасите се проповядва благовестието. И блазе на онзи, който не се съблазнява в Мене". И когато си отидоха, Исус започна да казва на народа за Йоана: "Какво излязохте да видите в пустинята? - Тръстика ли от вятъра разлюляна?
към текста >>

Исус в отговор му рече: Идете и съобщете на Йоана това, което чувате и виждате: слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват.
А Исус в отговор му рече: Остави Ме сега, защото така ни е прилично да изпълним всичко, що е право. Тогаз Йоан Го остави". След известно време Йоан Кръстител е предаден на властта заради това, че изобличил Ирод, че се оженил за братовата си жена. "И тогаз чу Исус, че Йоан е предаден па властта, оттегли се от Галилея". В 11 глава Матей казва: "А Йоан, като чу в тъмницата за делата на Христа, прати от учениците си да му кажат: Ти ли си Онзи, Който трябва да дойде, или друг да очакваме. Исус в отговор му рече: Идете и съобщете на Йоана това, което чувате и виждате: слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват. Мъртвите биват възкресявани и на сиромасите се проповядва благовестието. И блазе на онзи, който не се съблазнява в Мене". И когато си отидоха, Исус започна да казва на народа за Йоана: "Какво излязохте да видите в пустинята? - Тръстика ли от вятъра разлюляна? Но какво излязохте да видите?
към текста >>

И когато си отидоха, Исус започна да казва на народа за Йоана: "Какво излязохте да видите в пустинята?
"И тогаз чу Исус, че Йоан е предаден па властта, оттегли се от Галилея". В 11 глава Матей казва: "А Йоан, като чу в тъмницата за делата на Христа, прати от учениците си да му кажат: Ти ли си Онзи, Който трябва да дойде, или друг да очакваме. Исус в отговор му рече: Идете и съобщете на Йоана това, което чувате и виждате: слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват. Мъртвите биват възкресявани и на сиромасите се проповядва благовестието. И блазе на онзи, който не се съблазнява в Мене". И когато си отидоха, Исус започна да казва на народа за Йоана: "Какво излязохте да видите в пустинята? - Тръстика ли от вятъра разлюляна? Но какво излязохте да видите? Човек в меки ли дрехи облечен. Ето тези, които носят меки дрехи, са в царски дворци. Но защо излязохте?
към текста >>

Истина ви казвам, между родените от жена не се е въздигнал по-голям от Йоана Кръстителя.
Ето тези, които носят меки дрехи, са в царски дворци. Но защо излязохте? Пророк ли да видите? Да, казвам ви и повече от пророк. Това е онзи, за когото е писано: Ето Аз изпращам Вестителя Си (Ангела Си) пред Твоето лице, който ще устрои пътя Ти пред Тебе. Истина ви казвам, между родените от жена не се е въздигнал по-голям от Йоана Кръстителя. Обаче най-малкият в Небесното Царство е по-голям от него. А от дните на Йоана Кръстителя досега Небесното Царство насила се взема и които се насилят го грабват. Защото всички пророци и законът пророкуваха до Йоана. И ако искате да го приемете, той е Илия, който имаше да дойде. Който има уши да слуша, нека слуша".
към текста >>

А от дните на Йоана Кръстителя досега Небесното Царство насила се взема и които се насилят го грабват.
Пророк ли да видите? Да, казвам ви и повече от пророк. Това е онзи, за когото е писано: Ето Аз изпращам Вестителя Си (Ангела Си) пред Твоето лице, който ще устрои пътя Ти пред Тебе. Истина ви казвам, между родените от жена не се е въздигнал по-голям от Йоана Кръстителя. Обаче най-малкият в Небесното Царство е по-голям от него. А от дните на Йоана Кръстителя досега Небесното Царство насила се взема и които се насилят го грабват. Защото всички пророци и законът пророкуваха до Йоана. И ако искате да го приемете, той е Илия, който имаше да дойде. Който има уши да слуша, нека слуша". Казаното от Матея и това, което Христос казва за него е цяла езотерична проповед, затова накрая Христос казва: Който има уши да слуша, нека слуша, т.е. на когото духовните уши са отворени, той ще разбере това, което казвам.
към текста >>

Защото всички пророци и законът пророкуваха до Йоана.
Да, казвам ви и повече от пророк. Това е онзи, за когото е писано: Ето Аз изпращам Вестителя Си (Ангела Си) пред Твоето лице, който ще устрои пътя Ти пред Тебе. Истина ви казвам, между родените от жена не се е въздигнал по-голям от Йоана Кръстителя. Обаче най-малкият в Небесното Царство е по-голям от него. А от дните на Йоана Кръстителя досега Небесното Царство насила се взема и които се насилят го грабват. Защото всички пророци и законът пророкуваха до Йоана. И ако искате да го приемете, той е Илия, който имаше да дойде. Който има уши да слуша, нека слуша". Казаното от Матея и това, което Христос казва за него е цяла езотерична проповед, затова накрая Христос казва: Който има уши да слуша, нека слуша, т.е. на когото духовните уши са отворени, той ще разбере това, което казвам. В тези няколко слова Христос не само разкрива кой е Йоан, че той е Илия, което проличава от това, което Матей говори за него.
към текста >>

В тези няколко слова Христос не само разкрива кой е Йоан, че той е Илия, което проличава от това, което Матей говори за него.
Защото всички пророци и законът пророкуваха до Йоана. И ако искате да го приемете, той е Илия, който имаше да дойде. Който има уши да слуша, нека слуша". Казаното от Матея и това, което Христос казва за него е цяла езотерична проповед, затова накрая Христос казва: Който има уши да слуша, нека слуша, т.е. на когото духовните уши са отворени, той ще разбере това, което казвам. В тези няколко слова Христос не само разкрива кой е Йоан, че той е Илия, което проличава от това, което Матей говори за него. Тук ясно е показано, че Христос и въобще Християнството приема учението за прераждането като нещо дадено, като нещо, което се знае, затова само се споменава без да се доказва и убеждава за него. Но още по-важно е друго, което Христос казва за Йоан - че е най- големият, роден от жена. Това значи, че е най-възвишеният Посветен, роден от човешкия род. А като привежда думите на пророк Исайя, там ясно е посочено, че Йоан е Божият Вестител или Ангел, който идва да изправи пътя Господен. Според Окултната Наука Илия, който е прероден като Йоан, е един от най-напредналите човешки синове, който е достигнал толкова високо в своето развитие, че може да се каже, че е най-голям от всички родени от жени, но при все това е по-малък от най-малките в Царството Небесно.
към текста >>

Но още по-важно е друго, което Христос казва за Йоан - че е най- големият, роден от жена.
Който има уши да слуша, нека слуша". Казаното от Матея и това, което Христос казва за него е цяла езотерична проповед, затова накрая Христос казва: Който има уши да слуша, нека слуша, т.е. на когото духовните уши са отворени, той ще разбере това, което казвам. В тези няколко слова Христос не само разкрива кой е Йоан, че той е Илия, което проличава от това, което Матей говори за него. Тук ясно е показано, че Христос и въобще Християнството приема учението за прераждането като нещо дадено, като нещо, което се знае, затова само се споменава без да се доказва и убеждава за него. Но още по-важно е друго, което Христос казва за Йоан - че е най- големият, роден от жена. Това значи, че е най-възвишеният Посветен, роден от човешкия род. А като привежда думите на пророк Исайя, там ясно е посочено, че Йоан е Божият Вестител или Ангел, който идва да изправи пътя Господен. Според Окултната Наука Илия, който е прероден като Йоан, е един от най-напредналите човешки синове, който е достигнал толкова високо в своето развитие, че може да се каже, че е най-голям от всички родени от жени, но при все това е по-малък от най-малките в Царството Небесно. Най- малките в Царството Небесно са Ангелите. Следователно, най-големият Посветен от земята е по-малък от най-малките в Царството Небесно.
към текста >>

А като привежда думите на пророк Исайя, там ясно е посочено, че Йоан е Божият Вестител или Ангел, който идва да изправи пътя Господен.
на когото духовните уши са отворени, той ще разбере това, което казвам. В тези няколко слова Христос не само разкрива кой е Йоан, че той е Илия, което проличава от това, което Матей говори за него. Тук ясно е показано, че Христос и въобще Християнството приема учението за прераждането като нещо дадено, като нещо, което се знае, затова само се споменава без да се доказва и убеждава за него. Но още по-важно е друго, което Христос казва за Йоан - че е най- големият, роден от жена. Това значи, че е най-възвишеният Посветен, роден от човешкия род. А като привежда думите на пророк Исайя, там ясно е посочено, че Йоан е Божият Вестител или Ангел, който идва да изправи пътя Господен. Според Окултната Наука Илия, който е прероден като Йоан, е един от най-напредналите човешки синове, който е достигнал толкова високо в своето развитие, че може да се каже, че е най-голям от всички родени от жени, но при все това е по-малък от най-малките в Царството Небесно. Най- малките в Царството Небесно са Ангелите. Следователно, най-големият Посветен от земята е по-малък от най-малките в Царството Небесно. Като казва Христос, че той е Илия и като се изнася факта, че той е посечен в затвора, с това лесно е показан и закона на кармата, защото той като Илия изби 400 пророци на Ваала и сега трябваше и на него да отрежат главата, за да се изпълни закона. Марко започва своето Евангелие с пророчеството на Исайя за Йоан Кръстител.
към текста >>

Според Окултната Наука Илия, който е прероден като Йоан, е един от най-напредналите човешки синове, който е достигнал толкова високо в своето развитие, че може да се каже, че е най-голям от всички родени от жени, но при все това е по-малък от най-малките в Царството Небесно.
В тези няколко слова Христос не само разкрива кой е Йоан, че той е Илия, което проличава от това, което Матей говори за него. Тук ясно е показано, че Христос и въобще Християнството приема учението за прераждането като нещо дадено, като нещо, което се знае, затова само се споменава без да се доказва и убеждава за него. Но още по-важно е друго, което Христос казва за Йоан - че е най- големият, роден от жена. Това значи, че е най-възвишеният Посветен, роден от човешкия род. А като привежда думите на пророк Исайя, там ясно е посочено, че Йоан е Божият Вестител или Ангел, който идва да изправи пътя Господен. Според Окултната Наука Илия, който е прероден като Йоан, е един от най-напредналите човешки синове, който е достигнал толкова високо в своето развитие, че може да се каже, че е най-голям от всички родени от жени, но при все това е по-малък от най-малките в Царството Небесно. Най- малките в Царството Небесно са Ангелите. Следователно, най-големият Посветен от земята е по-малък от най-малките в Царството Небесно. Като казва Христос, че той е Илия и като се изнася факта, че той е посечен в затвора, с това лесно е показан и закона на кармата, защото той като Илия изби 400 пророци на Ваала и сега трябваше и на него да отрежат главата, за да се изпълни закона. Марко започва своето Евангелие с пророчеството на Исайя за Йоан Кръстител. "В началото на Благовестието на Исуса Христа, Божият Син, както е писано в книгата на пророк Исайя: Ето Аз пращам пред лицето Ти Вестителя Си, който ще устрои Твоя път.
към текста >>

Марко започва своето Евангелие с пророчеството на Исайя за Йоан Кръстител.
А като привежда думите на пророк Исайя, там ясно е посочено, че Йоан е Божият Вестител или Ангел, който идва да изправи пътя Господен. Според Окултната Наука Илия, който е прероден като Йоан, е един от най-напредналите човешки синове, който е достигнал толкова високо в своето развитие, че може да се каже, че е най-голям от всички родени от жени, но при все това е по-малък от най-малките в Царството Небесно. Най- малките в Царството Небесно са Ангелите. Следователно, най-големият Посветен от земята е по-малък от най-малките в Царството Небесно. Като казва Христос, че той е Илия и като се изнася факта, че той е посечен в затвора, с това лесно е показан и закона на кармата, защото той като Илия изби 400 пророци на Ваала и сега трябваше и на него да отрежат главата, за да се изпълни закона. Марко започва своето Евангелие с пророчеството на Исайя за Йоан Кръстител. "В началото на Благовестието на Исуса Христа, Божият Син, както е писано в книгата на пророк Исайя: Ето Аз пращам пред лицето Ти Вестителя Си, който ще устрои Твоя път. Глас на едного, който вика в пустинята: Пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките за Него. Йоан дойде и кръщаваше в пустинята, и проповядваше кръщение и покаяние за опрощение на греховете. Излизаха при него цялата Юдейска страна и всички ерусалимляни и кръщаваха се от него в реката Йордан, като изповядваха греховете си. А Йоан носеше облекло от камилска козина и кожен пояс около кръста си и се хранеше с рошкови и див мед.
към текста >>

Йоан дойде и кръщаваше в пустинята, и проповядваше кръщение и покаяние за опрощение на греховете.
Следователно, най-големият Посветен от земята е по-малък от най-малките в Царството Небесно. Като казва Христос, че той е Илия и като се изнася факта, че той е посечен в затвора, с това лесно е показан и закона на кармата, защото той като Илия изби 400 пророци на Ваала и сега трябваше и на него да отрежат главата, за да се изпълни закона. Марко започва своето Евангелие с пророчеството на Исайя за Йоан Кръстител. "В началото на Благовестието на Исуса Христа, Божият Син, както е писано в книгата на пророк Исайя: Ето Аз пращам пред лицето Ти Вестителя Си, който ще устрои Твоя път. Глас на едного, който вика в пустинята: Пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките за Него. Йоан дойде и кръщаваше в пустинята, и проповядваше кръщение и покаяние за опрощение на греховете. Излизаха при него цялата Юдейска страна и всички ерусалимляни и кръщаваха се от него в реката Йордан, като изповядваха греховете си. А Йоан носеше облекло от камилска козина и кожен пояс около кръста си и се хранеше с рошкови и див мед. И като проповядваше, казваше: Подир мене иде Онзи, Който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да наведа и развържа ремъка на обущата Му. Аз ви кръщавам с вода, а Той ще ви кръсти със Светия Дух. През тези дни дойде Исус от Назарет Галиеянски да се кръсти от Йоана в Йордан.
към текста >>

А Йоан носеше облекло от камилска козина и кожен пояс около кръста си и се хранеше с рошкови и див мед.
Марко започва своето Евангелие с пророчеството на Исайя за Йоан Кръстител. "В началото на Благовестието на Исуса Христа, Божият Син, както е писано в книгата на пророк Исайя: Ето Аз пращам пред лицето Ти Вестителя Си, който ще устрои Твоя път. Глас на едного, който вика в пустинята: Пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките за Него. Йоан дойде и кръщаваше в пустинята, и проповядваше кръщение и покаяние за опрощение на греховете. Излизаха при него цялата Юдейска страна и всички ерусалимляни и кръщаваха се от него в реката Йордан, като изповядваха греховете си. А Йоан носеше облекло от камилска козина и кожен пояс около кръста си и се хранеше с рошкови и див мед. И като проповядваше, казваше: Подир мене иде Онзи, Който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да наведа и развържа ремъка на обущата Му. Аз ви кръщавам с вода, а Той ще ви кръсти със Светия Дух. През тези дни дойде Исус от Назарет Галиеянски да се кръсти от Йоана в Йордан. И като излезе веднага от водата видя, че се разтварят Небесата и че Духът като гълъб слизаше над Него. И дойде Глас от Небесата: Ги си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение... И след като Йоан биде предаден на властта, Исус дойде в Галилея и проповядваше Божието благовестие.
към текста >>

През тези дни дойде Исус от Назарет Галиеянски да се кръсти от Йоана в Йордан.
Йоан дойде и кръщаваше в пустинята, и проповядваше кръщение и покаяние за опрощение на греховете. Излизаха при него цялата Юдейска страна и всички ерусалимляни и кръщаваха се от него в реката Йордан, като изповядваха греховете си. А Йоан носеше облекло от камилска козина и кожен пояс около кръста си и се хранеше с рошкови и див мед. И като проповядваше, казваше: Подир мене иде Онзи, Който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да наведа и развържа ремъка на обущата Му. Аз ви кръщавам с вода, а Той ще ви кръсти със Светия Дух. През тези дни дойде Исус от Назарет Галиеянски да се кръсти от Йоана в Йордан. И като излезе веднага от водата видя, че се разтварят Небесата и че Духът като гълъб слизаше над Него. И дойде Глас от Небесата: Ги си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение... И след като Йоан биде предаден на властта, Исус дойде в Галилея и проповядваше Божието благовестие. В шестата глава се говори за предаването на Йоан па властта и за неговото убийство и се казва: "Но Ирод, като чу за Исуса, рече: Това е Йоан, когото аз обезглавих, гой е възкръснал от мъртвите. Защото този Ирод беше пратил да хванат Йоана и да го хвърлят в тъмницата заради Иродиада, жената на брат му Филип, понеже беше я взел за жена. Защото Йоан казваше на Ирода: Не ти е позволено да имаш братовата си жена.
към текста >>

И дойде Глас от Небесата: Ги си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение... И след като Йоан биде предаден на властта, Исус дойде в Галилея и проповядваше Божието благовестие.
А Йоан носеше облекло от камилска козина и кожен пояс около кръста си и се хранеше с рошкови и див мед. И като проповядваше, казваше: Подир мене иде Онзи, Който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да наведа и развържа ремъка на обущата Му. Аз ви кръщавам с вода, а Той ще ви кръсти със Светия Дух. През тези дни дойде Исус от Назарет Галиеянски да се кръсти от Йоана в Йордан. И като излезе веднага от водата видя, че се разтварят Небесата и че Духът като гълъб слизаше над Него. И дойде Глас от Небесата: Ги си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение... И след като Йоан биде предаден на властта, Исус дойде в Галилея и проповядваше Божието благовестие. В шестата глава се говори за предаването на Йоан па властта и за неговото убийство и се казва: "Но Ирод, като чу за Исуса, рече: Това е Йоан, когото аз обезглавих, гой е възкръснал от мъртвите. Защото този Ирод беше пратил да хванат Йоана и да го хвърлят в тъмницата заради Иродиада, жената на брат му Филип, понеже беше я взел за жена. Защото Йоан казваше на Ирода: Не ти е позволено да имаш братовата си жена. А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, Но не можеше, защото Ирод се боеше от Йоан като знаеше, че той е човек праведен и свят и го пазеше здраво. И когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше.
към текста >>

В шестата глава се говори за предаването на Йоан па властта и за неговото убийство и се казва: "Но Ирод, като чу за Исуса, рече: Това е Йоан, когото аз обезглавих, гой е възкръснал от мъртвите.
И като проповядваше, казваше: Подир мене иде Онзи, Който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да наведа и развържа ремъка на обущата Му. Аз ви кръщавам с вода, а Той ще ви кръсти със Светия Дух. През тези дни дойде Исус от Назарет Галиеянски да се кръсти от Йоана в Йордан. И като излезе веднага от водата видя, че се разтварят Небесата и че Духът като гълъб слизаше над Него. И дойде Глас от Небесата: Ги си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение... И след като Йоан биде предаден на властта, Исус дойде в Галилея и проповядваше Божието благовестие. В шестата глава се говори за предаването на Йоан па властта и за неговото убийство и се казва: "Но Ирод, като чу за Исуса, рече: Това е Йоан, когото аз обезглавих, гой е възкръснал от мъртвите. Защото този Ирод беше пратил да хванат Йоана и да го хвърлят в тъмницата заради Иродиада, жената на брат му Филип, понеже беше я взел за жена. Защото Йоан казваше на Ирода: Не ти е позволено да имаш братовата си жена. А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, Но не можеше, защото Ирод се боеше от Йоан като знаеше, че той е човек праведен и свят и го пазеше здраво. И когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше. И когато настана сгоден ден, когато Ирод за рождения си ден направи вечеря за големците си и на хилядниците и на галилейските старейшини, самата дъщеря на Иродиада излезе и поигра, тя угоди на Ирода и на седящите с него.
към текста >>

Защото този Ирод беше пратил да хванат Йоана и да го хвърлят в тъмницата заради Иродиада, жената на брат му Филип, понеже беше я взел за жена.
Аз ви кръщавам с вода, а Той ще ви кръсти със Светия Дух. През тези дни дойде Исус от Назарет Галиеянски да се кръсти от Йоана в Йордан. И като излезе веднага от водата видя, че се разтварят Небесата и че Духът като гълъб слизаше над Него. И дойде Глас от Небесата: Ги си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение... И след като Йоан биде предаден на властта, Исус дойде в Галилея и проповядваше Божието благовестие. В шестата глава се говори за предаването на Йоан па властта и за неговото убийство и се казва: "Но Ирод, като чу за Исуса, рече: Това е Йоан, когото аз обезглавих, гой е възкръснал от мъртвите. Защото този Ирод беше пратил да хванат Йоана и да го хвърлят в тъмницата заради Иродиада, жената на брат му Филип, понеже беше я взел за жена. Защото Йоан казваше на Ирода: Не ти е позволено да имаш братовата си жена. А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, Но не можеше, защото Ирод се боеше от Йоан като знаеше, че той е човек праведен и свят и го пазеше здраво. И когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше. И когато настана сгоден ден, когато Ирод за рождения си ден направи вечеря за големците си и на хилядниците и на галилейските старейшини, самата дъщеря на Иродиада излезе и поигра, тя угоди на Ирода и на седящите с него. И царят рече на момичето: Искай от мен и каквото щеш, ще ти го дам.
към текста >>

Защото Йоан казваше на Ирода: Не ти е позволено да имаш братовата си жена.
През тези дни дойде Исус от Назарет Галиеянски да се кръсти от Йоана в Йордан. И като излезе веднага от водата видя, че се разтварят Небесата и че Духът като гълъб слизаше над Него. И дойде Глас от Небесата: Ги си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение... И след като Йоан биде предаден на властта, Исус дойде в Галилея и проповядваше Божието благовестие. В шестата глава се говори за предаването на Йоан па властта и за неговото убийство и се казва: "Но Ирод, като чу за Исуса, рече: Това е Йоан, когото аз обезглавих, гой е възкръснал от мъртвите. Защото този Ирод беше пратил да хванат Йоана и да го хвърлят в тъмницата заради Иродиада, жената на брат му Филип, понеже беше я взел за жена. Защото Йоан казваше на Ирода: Не ти е позволено да имаш братовата си жена. А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, Но не можеше, защото Ирод се боеше от Йоан като знаеше, че той е човек праведен и свят и го пазеше здраво. И когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше. И когато настана сгоден ден, когато Ирод за рождения си ден направи вечеря за големците си и на хилядниците и на галилейските старейшини, самата дъщеря на Иродиада излезе и поигра, тя угоди на Ирода и на седящите с него. И царят рече на момичето: Искай от мен и каквото щеш, ще ти го дам. И закле й се, каквото да поискаш от мене, ще ти дам, даже половината от царството ми.
към текста >>

А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, Но не можеше, защото Ирод се боеше от Йоан като знаеше, че той е човек праведен и свят и го пазеше здраво.
И като излезе веднага от водата видя, че се разтварят Небесата и че Духът като гълъб слизаше над Него. И дойде Глас от Небесата: Ги си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение... И след като Йоан биде предаден на властта, Исус дойде в Галилея и проповядваше Божието благовестие. В шестата глава се говори за предаването на Йоан па властта и за неговото убийство и се казва: "Но Ирод, като чу за Исуса, рече: Това е Йоан, когото аз обезглавих, гой е възкръснал от мъртвите. Защото този Ирод беше пратил да хванат Йоана и да го хвърлят в тъмницата заради Иродиада, жената на брат му Филип, понеже беше я взел за жена. Защото Йоан казваше на Ирода: Не ти е позволено да имаш братовата си жена. А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, Но не можеше, защото Ирод се боеше от Йоан като знаеше, че той е човек праведен и свят и го пазеше здраво. И когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше. И когато настана сгоден ден, когато Ирод за рождения си ден направи вечеря за големците си и на хилядниците и на галилейските старейшини, самата дъщеря на Иродиада излезе и поигра, тя угоди на Ирода и на седящите с него. И царят рече на момичето: Искай от мен и каквото щеш, ще ти го дам. И закле й се, каквото да поискаш от мене, ще ти дам, даже половината от царството ми. А тя рече на майка си: Какво да поискам?
към текста >>

И тя каза: Главата на Йоана Кръстителя.
И когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше. И когато настана сгоден ден, когато Ирод за рождения си ден направи вечеря за големците си и на хилядниците и на галилейските старейшини, самата дъщеря на Иродиада излезе и поигра, тя угоди на Ирода и на седящите с него. И царят рече на момичето: Искай от мен и каквото щеш, ще ти го дам. И закле й се, каквото да поискаш от мене, ще ти дам, даже половината от царството ми. А тя рече на майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Йоана Кръстителя. И тя поиска от царя главата на Йоана Кръстителя. Царят се наскърби, но все пак го изпълни заради клетвата, и заради седящите с него. И праща телохранителя, комуто заповядва да му донесе главата на Йоана. И той отиде, обезглави го в тъмницата и донесе главата на блюдо и я даде на момичето и момичето я даде на майка си. И учениците му, като чуха това, дойдоха и дигнаха тялото му и го положиха в гроб".
към текста >>

И тя поиска от царя главата на Йоана Кръстителя.
И когато настана сгоден ден, когато Ирод за рождения си ден направи вечеря за големците си и на хилядниците и на галилейските старейшини, самата дъщеря на Иродиада излезе и поигра, тя угоди на Ирода и на седящите с него. И царят рече на момичето: Искай от мен и каквото щеш, ще ти го дам. И закле й се, каквото да поискаш от мене, ще ти дам, даже половината от царството ми. А тя рече на майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Йоана Кръстителя. И тя поиска от царя главата на Йоана Кръстителя. Царят се наскърби, но все пак го изпълни заради клетвата, и заради седящите с него. И праща телохранителя, комуто заповядва да му донесе главата на Йоана. И той отиде, обезглави го в тъмницата и донесе главата на блюдо и я даде на момичето и момичето я даде на майка си. И учениците му, като чуха това, дойдоха и дигнаха тялото му и го положиха в гроб". Случката е много подобна на случката на Илия с царя Ахав и царица Изабела, които поискаха да убият Илия, но вместо него убиват Найбот, който се явява един вид като външно отражение на Илия.
към текста >>

И праща телохранителя, комуто заповядва да му донесе главата на Йоана.
И закле й се, каквото да поискаш от мене, ще ти дам, даже половината от царството ми. А тя рече на майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Йоана Кръстителя. И тя поиска от царя главата на Йоана Кръстителя. Царят се наскърби, но все пак го изпълни заради клетвата, и заради седящите с него. И праща телохранителя, комуто заповядва да му донесе главата на Йоана. И той отиде, обезглави го в тъмницата и донесе главата на блюдо и я даде на момичето и момичето я даде на майка си. И учениците му, като чуха това, дойдоха и дигнаха тялото му и го положиха в гроб". Случката е много подобна на случката на Илия с царя Ахав и царица Изабела, които поискаха да убият Илия, но вместо него убиват Найбот, който се явява един вид като външно отражение на Илия. Евангелието на Лука започва със съобщението на Архангел Гавраил и на свещеника Захария, който му съобщава, че ще му се роди син. Той не повярвал, защото и той, и жена му били вече стари и затова, понеже не повярвал, Ангелът му казал, че ще онемее до деня, в който се роди детето, което трябва да нарече Йоан.
към текста >>

Той не повярвал, защото и той, и жена му били вече стари и затова, понеже не повярвал, Ангелът му казал, че ще онемее до деня, в който се роди детето, което трябва да нарече Йоан.
И праща телохранителя, комуто заповядва да му донесе главата на Йоана. И той отиде, обезглави го в тъмницата и донесе главата на блюдо и я даде на момичето и момичето я даде на майка си. И учениците му, като чуха това, дойдоха и дигнаха тялото му и го положиха в гроб". Случката е много подобна на случката на Илия с царя Ахав и царица Изабела, които поискаха да убият Илия, но вместо него убиват Найбот, който се явява един вид като външно отражение на Илия. Евангелието на Лука започва със съобщението на Архангел Гавраил и на свещеника Захария, който му съобщава, че ще му се роди син. Той не повярвал, защото и той, и жена му били вече стари и затова, понеже не повярвал, Ангелът му казал, че ще онемее до деня, в който се роди детето, което трябва да нарече Йоан. И Ангелът му казва: То ще ти бъде за радост и веселие и мнозина ще се зарадват за неговото раждане. Защото ще бъде велик пред Господа. Вино и спиртно питие няма да пие и ще се изпълни със Светия Дух още от зачатието си. И ще обърне мнозина от израелтяните към Господа, техния Бог. Той ще предиде през лицето Му в Духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чадата и непокорните към Мъдростта на праведните, за да приготви за Господа благоразположен народ".
към текста >>

И след като жена му Елисавета ражда и на осмия ден трябва да обрежат детето, съседите предлагат да го кръстят на името на баща му, но майката отговорила, че името му ще бъде Йоан.
Вино и спиртно питие няма да пие и ще се изпълни със Светия Дух още от зачатието си. И ще обърне мнозина от израелтяните към Господа, техния Бог. Той ще предиде през лицето Му в Духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чадата и непокорните към Мъдростта на праведните, за да приготви за Господа благоразположен народ". Той, както казах, не повярвал, защото бил стар и Ангелът му казал: "Аз съм Гавраил, който стои пред Бога и съм пратен да ти говоря и да ти благовестя това. И ето, ще млъкнеш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, защото не повярва думите ми, които ще се сбъднат своевременно". И след като жена му Елисавета ражда и на осмия ден трябва да обрежат детето, съседите предлагат да го кръстят на името на баща му, но майката отговорила, че името му ще бъде Йоан. Запитали бащата със знакове и той написал на дъсчицата: Йоан е името му. И на часа му се отвориха устата и той проговори и благославяше Бога. И страх обзе всички съседи. И всички, които чуха, пазеха това в сърцето си, казвайки: Какво ли ще е това детенце? Защото Господнята ръка беше с него".
към текста >>

Запитали бащата със знакове и той написал на дъсчицата: Йоан е името му.
И ще обърне мнозина от израелтяните към Господа, техния Бог. Той ще предиде през лицето Му в Духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чадата и непокорните към Мъдростта на праведните, за да приготви за Господа благоразположен народ". Той, както казах, не повярвал, защото бил стар и Ангелът му казал: "Аз съм Гавраил, който стои пред Бога и съм пратен да ти говоря и да ти благовестя това. И ето, ще млъкнеш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, защото не повярва думите ми, които ще се сбъднат своевременно". И след като жена му Елисавета ражда и на осмия ден трябва да обрежат детето, съседите предлагат да го кръстят на името на баща му, но майката отговорила, че името му ще бъде Йоан. Запитали бащата със знакове и той написал на дъсчицата: Йоан е името му. И на часа му се отвориха устата и той проговори и благославяше Бога. И страх обзе всички съседи. И всички, които чуха, пазеха това в сърцето си, казвайки: Какво ли ще е това детенце? Защото Господнята ръка беше с него". "Тогаз баща му Захария се изпълни със Светия Дух и пророкува за идването на Спасителя, на Христа... Да Му служим без страх със святост и правда пред Него през всичките дни на живота.
към текста >>

И понеже людете бяха в недоумение и всички размишляваха в сърцето си за Йоана, да не би той да е Христос.
И който има храна, нека прави същото. Дойдоха и бирниците да се кръстят и му казват: Учителю, ние какво да правим? Той им казва: Не изисквайте нищо повече от това, което ви е определено. Питаха го военослужещите и казваха: А ние какво да правим? Каза им: Не насилвайте никого, нито наклеветявайте и задоволявайте се със заплатата си. И понеже людете бяха в недоумение и всички размишляваха в сърцето си за Йоана, да не би той да е Христос. Йоан отговори на всички, като каза: Аз ви кръщавам с вода, но иде Онзи, Който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му, Той ще ви кръсти със Светия Дух и Огън. Той държи лопата в ръката Си, за да очисти добре гумното Си и ще събере житото в житницата си, и плявата ще изгори на неугасим Огън. И с много увещавания благовестяваше за людете. И Ирод бидейки изобличен от него заради Иродиада, братовата си жена, и преди всички други злини, които беше сторил Ирод прибави на всичко друго и това, че затвори Йоан в тъмница". Евангелист Йоан описва по следния начин Йоан Кръстител: "Йоан свидетелства за Него и викаше, казвайки: Ето Онзи, за Когото рекох, Който иде подир мене, достигна да бъде преди мене, понеже спрямо мене беше пръв.
към текста >>

Йоан отговори на всички, като каза: Аз ви кръщавам с вода, но иде Онзи, Който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му, Той ще ви кръсти със Светия Дух и Огън.
Дойдоха и бирниците да се кръстят и му казват: Учителю, ние какво да правим? Той им казва: Не изисквайте нищо повече от това, което ви е определено. Питаха го военослужещите и казваха: А ние какво да правим? Каза им: Не насилвайте никого, нито наклеветявайте и задоволявайте се със заплатата си. И понеже людете бяха в недоумение и всички размишляваха в сърцето си за Йоана, да не би той да е Христос. Йоан отговори на всички, като каза: Аз ви кръщавам с вода, но иде Онзи, Който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му, Той ще ви кръсти със Светия Дух и Огън. Той държи лопата в ръката Си, за да очисти добре гумното Си и ще събере житото в житницата си, и плявата ще изгори на неугасим Огън. И с много увещавания благовестяваше за людете. И Ирод бидейки изобличен от него заради Иродиада, братовата си жена, и преди всички други злини, които беше сторил Ирод прибави на всичко друго и това, че затвори Йоан в тъмница". Евангелист Йоан описва по следния начин Йоан Кръстител: "Йоан свидетелства за Него и викаше, казвайки: Ето Онзи, за Когото рекох, Който иде подир мене, достигна да бъде преди мене, понеже спрямо мене беше пръв. Защото ние всички приехме от Неговата пълнота и благодат в благодат.
към текста >>

И Ирод бидейки изобличен от него заради Иродиада, братовата си жена, и преди всички други злини, които беше сторил Ирод прибави на всичко друго и това, че затвори Йоан в тъмница".
Каза им: Не насилвайте никого, нито наклеветявайте и задоволявайте се със заплатата си. И понеже людете бяха в недоумение и всички размишляваха в сърцето си за Йоана, да не би той да е Христос. Йоан отговори на всички, като каза: Аз ви кръщавам с вода, но иде Онзи, Който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му, Той ще ви кръсти със Светия Дух и Огън. Той държи лопата в ръката Си, за да очисти добре гумното Си и ще събере житото в житницата си, и плявата ще изгори на неугасим Огън. И с много увещавания благовестяваше за людете. И Ирод бидейки изобличен от него заради Иродиада, братовата си жена, и преди всички други злини, които беше сторил Ирод прибави на всичко друго и това, че затвори Йоан в тъмница". Евангелист Йоан описва по следния начин Йоан Кръстител: "Йоан свидетелства за Него и викаше, казвайки: Ето Онзи, за Когото рекох, Който иде подир мене, достигна да бъде преди мене, понеже спрямо мене беше пръв. Защото ние всички приехме от Неговата пълнота и благодат в благодат. И ето свидетелството, което Йоан даде, когато юдеите пратиха до него свещеници и левити от Ерусалим да го питат: Ти кой си? Той изповяда и не отрече, а каза: Не съм аз Христос. И попитаха го: Тогава що?
към текста >>

Евангелист Йоан описва по следния начин Йоан Кръстител: "Йоан свидетелства за Него и викаше, казвайки: Ето Онзи, за Когото рекох, Който иде подир мене, достигна да бъде преди мене, понеже спрямо мене беше пръв.
И понеже людете бяха в недоумение и всички размишляваха в сърцето си за Йоана, да не би той да е Христос. Йоан отговори на всички, като каза: Аз ви кръщавам с вода, но иде Онзи, Който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му, Той ще ви кръсти със Светия Дух и Огън. Той държи лопата в ръката Си, за да очисти добре гумното Си и ще събере житото в житницата си, и плявата ще изгори на неугасим Огън. И с много увещавания благовестяваше за людете. И Ирод бидейки изобличен от него заради Иродиада, братовата си жена, и преди всички други злини, които беше сторил Ирод прибави на всичко друго и това, че затвори Йоан в тъмница". Евангелист Йоан описва по следния начин Йоан Кръстител: "Йоан свидетелства за Него и викаше, казвайки: Ето Онзи, за Когото рекох, Който иде подир мене, достигна да бъде преди мене, понеже спрямо мене беше пръв. Защото ние всички приехме от Неговата пълнота и благодат в благодат. И ето свидетелството, което Йоан даде, когато юдеите пратиха до него свещеници и левити от Ерусалим да го питат: Ти кой си? Той изповяда и не отрече, а каза: Не съм аз Христос. И попитаха го: Тогава що? Илия ли?
към текста >>

И ето свидетелството, което Йоан даде, когато юдеите пратиха до него свещеници и левити от Ерусалим да го питат: Ти кой си?
Той държи лопата в ръката Си, за да очисти добре гумното Си и ще събере житото в житницата си, и плявата ще изгори на неугасим Огън. И с много увещавания благовестяваше за людете. И Ирод бидейки изобличен от него заради Иродиада, братовата си жена, и преди всички други злини, които беше сторил Ирод прибави на всичко друго и това, че затвори Йоан в тъмница". Евангелист Йоан описва по следния начин Йоан Кръстител: "Йоан свидетелства за Него и викаше, казвайки: Ето Онзи, за Когото рекох, Който иде подир мене, достигна да бъде преди мене, понеже спрямо мене беше пръв. Защото ние всички приехме от Неговата пълнота и благодат в благодат. И ето свидетелството, което Йоан даде, когато юдеите пратиха до него свещеници и левити от Ерусалим да го питат: Ти кой си? Той изповяда и не отрече, а каза: Не съм аз Христос. И попитаха го: Тогава що? Илия ли? И каза: Не съм. Пророк ли си?
към текста >>

В отговор Йоан им рече: Аз кръщавам с вода, но посред вас стои един, Когото вие не познавате, Онзи, Който иде подир мене, който преден ми биде, Комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му.
На това му рекоха: Кой си, за да дадем отговор на ония, които са ни пратили? Що казваш за себе си? Той рече: Аз съм глас на едного, който вика в пустинята: прав правете пътя на Господа. А изпратените бяха от фарисеите. И попитаха го, като му рекоха: А защо кръщаваш, като не си Христос, нито Илия, нито пророкът? В отговор Йоан им рече: Аз кръщавам с вода, но посред вас стои един, Когото вие не познавате, Онзи, Който иде подир мене, който преден ми биде, Комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му. Това стана във Витавара, отвъд Йордан, дето Йоан кръщаваше. На следния ден Йоан вижда, че Исус иде към него и казва: Ето Божия Агнец, който носи греха на света. Той е. за Когото рекох: подир мене иде човек, Който достигна да бъде подир мене, защото спрямо мене беше пръв. И аз не Го познавах, но дойдох и кръщавах с вода, за да бъде Той изявен на Израиля.
към текста >>

Това стана във Витавара, отвъд Йордан, дето Йоан кръщаваше.
Що казваш за себе си? Той рече: Аз съм глас на едного, който вика в пустинята: прав правете пътя на Господа. А изпратените бяха от фарисеите. И попитаха го, като му рекоха: А защо кръщаваш, като не си Христос, нито Илия, нито пророкът? В отговор Йоан им рече: Аз кръщавам с вода, но посред вас стои един, Когото вие не познавате, Онзи, Който иде подир мене, който преден ми биде, Комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му. Това стана във Витавара, отвъд Йордан, дето Йоан кръщаваше. На следния ден Йоан вижда, че Исус иде към него и казва: Ето Божия Агнец, който носи греха на света. Той е. за Когото рекох: подир мене иде човек, Който достигна да бъде подир мене, защото спрямо мене беше пръв. И аз не Го познавах, но дойдох и кръщавах с вода, за да бъде Той изявен на Израиля. И Йоан свидетелства, казвайки: Видях Духа да слиза като гълъб от Небето и да почива върху Него.
към текста >>

На следния ден Йоан вижда, че Исус иде към него и казва: Ето Божия Агнец, който носи греха на света.
Той рече: Аз съм глас на едного, който вика в пустинята: прав правете пътя на Господа. А изпратените бяха от фарисеите. И попитаха го, като му рекоха: А защо кръщаваш, като не си Христос, нито Илия, нито пророкът? В отговор Йоан им рече: Аз кръщавам с вода, но посред вас стои един, Когото вие не познавате, Онзи, Който иде подир мене, който преден ми биде, Комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му. Това стана във Витавара, отвъд Йордан, дето Йоан кръщаваше. На следния ден Йоан вижда, че Исус иде към него и казва: Ето Божия Агнец, който носи греха на света. Той е. за Когото рекох: подир мене иде човек, Който достигна да бъде подир мене, защото спрямо мене беше пръв. И аз не Го познавах, но дойдох и кръщавах с вода, за да бъде Той изявен на Израиля. И Йоан свидетелства, казвайки: Видях Духа да слиза като гълъб от Небето и да почива върху Него. И аз не Го познавах, но Оня, Който ме прати да кръщавам с вода, ми рече: Онзи, над Когото видиш да слиза Духът и да почива върху Него, Той е, Който кръщава със Светия Дух.
към текста >>

И Йоан свидетелства, казвайки: Видях Духа да слиза като гълъб от Небето и да почива върху Него.
Това стана във Витавара, отвъд Йордан, дето Йоан кръщаваше. На следния ден Йоан вижда, че Исус иде към него и казва: Ето Божия Агнец, който носи греха на света. Той е. за Когото рекох: подир мене иде човек, Който достигна да бъде подир мене, защото спрямо мене беше пръв. И аз не Го познавах, но дойдох и кръщавах с вода, за да бъде Той изявен на Израиля. И Йоан свидетелства, казвайки: Видях Духа да слиза като гълъб от Небето и да почива върху Него. И аз не Го познавах, но Оня, Който ме прати да кръщавам с вода, ми рече: Онзи, над Когото видиш да слиза Духът и да почива върху Него, Той е, Който кръщава със Светия Дух. И видях, и свидетелствам, че Той е Божият Син. На следния ден Йоан пак стоеше с двама от учениците си. И като съгледа Исуса, когато минаваше, каза: Ето Божия Агнец. И двама ученици го чуха да говори така и отидоха подир Исуса.
към текста >>

На следния ден Йоан пак стоеше с двама от учениците си.
за Когото рекох: подир мене иде човек, Който достигна да бъде подир мене, защото спрямо мене беше пръв. И аз не Го познавах, но дойдох и кръщавах с вода, за да бъде Той изявен на Израиля. И Йоан свидетелства, казвайки: Видях Духа да слиза като гълъб от Небето и да почива върху Него. И аз не Го познавах, но Оня, Който ме прати да кръщавам с вода, ми рече: Онзи, над Когото видиш да слиза Духът и да почива върху Него, Той е, Който кръщава със Светия Дух. И видях, и свидетелствам, че Той е Божият Син. На следния ден Йоан пак стоеше с двама от учениците си. И като съгледа Исуса, когато минаваше, каза: Ето Божия Агнец. И двама ученици го чуха да говори така и отидоха подир Исуса. Като се обърна Исус и видя, че идат подире Му, каза им: Що търсите? А те Му рекоха: Рави, което значи Учителю, где живееш? Каза им: Дойдете и ще видите.
към текста >>

Единият от двамата, които чуха от Йоана за Него и Го последваха, беше Андрей, братът на Симона Петра.
Като се обърна Исус и видя, че идат подире Му, каза им: Що търсите? А те Му рекоха: Рави, което значи Учителю, где живееш? Каза им: Дойдете и ще видите. Дойдоха прочее, и видяха где живееше и останаха при него цял ден. Беше около десетия час. Единият от двамата, които чуха от Йоана за Него и Го последваха, беше Андрей, братът на Симона Петра. Той пръв намери своя брат Симона и му каза: Намерихме Месия, което значи Христос". Такива са сведенията на Евангелията за Йоана Кръстителя. В общите си линии те се покриват, но в някои положения се различават. Така според Матей Христос, говорейки за Йоан казва, че той е Илия, който имаше да дойде. Значи този, за когото се говори, че е Божи Вестител, който предиде пред Христа, е Илия, за когото е определено, че ще дойде.
към текста >>

Такива са сведенията на Евангелията за Йоана Кръстителя.
Каза им: Дойдете и ще видите. Дойдоха прочее, и видяха где живееше и останаха при него цял ден. Беше около десетия час. Единият от двамата, които чуха от Йоана за Него и Го последваха, беше Андрей, братът на Симона Петра. Той пръв намери своя брат Симона и му каза: Намерихме Месия, което значи Христос". Такива са сведенията на Евангелията за Йоана Кръстителя. В общите си линии те се покриват, но в някои положения се различават. Така според Матей Христос, говорейки за Йоан казва, че той е Илия, който имаше да дойде. Значи този, за когото се говори, че е Божи Вестител, който предиде пред Христа, е Илия, за когото е определено, че ще дойде. И идва като Йоан Кръстител. В Йоановото Евангелие когато питат Йоан Кръстител, кой си, Илия ли си, той казва, че не е Илия.
към текста >>

Така според Матей Христос, говорейки за Йоан казва, че той е Илия, който имаше да дойде.
Беше около десетия час. Единият от двамата, които чуха от Йоана за Него и Го последваха, беше Андрей, братът на Симона Петра. Той пръв намери своя брат Симона и му каза: Намерихме Месия, което значи Христос". Такива са сведенията на Евангелията за Йоана Кръстителя. В общите си линии те се покриват, но в някои положения се различават. Така според Матей Христос, говорейки за Йоан казва, че той е Илия, който имаше да дойде. Значи този, за когото се говори, че е Божи Вестител, който предиде пред Христа, е Илия, за когото е определено, че ще дойде. И идва като Йоан Кръстител. В Йоановото Евангелие когато питат Йоан Кръстител, кой си, Илия ли си, той казва, че не е Илия. Но както се разбира от разговора, това е само за да изпъкне това, което е казано за него в Писанието, че е глас на едного, който вика в пустинята. За нас е важно, че Христос казва, че той е Илия.
към текста >>

И идва като Йоан Кръстител.
Той пръв намери своя брат Симона и му каза: Намерихме Месия, което значи Христос". Такива са сведенията на Евангелията за Йоана Кръстителя. В общите си линии те се покриват, но в някои положения се различават. Така според Матей Христос, говорейки за Йоан казва, че той е Илия, който имаше да дойде. Значи този, за когото се говори, че е Божи Вестител, който предиде пред Христа, е Илия, за когото е определено, че ще дойде. И идва като Йоан Кръстител. В Йоановото Евангелие когато питат Йоан Кръстител, кой си, Илия ли си, той казва, че не е Илия. Но както се разбира от разговора, това е само за да изпъкне това, което е казано за него в Писанието, че е глас на едного, който вика в пустинята. За нас е важно, че Христос казва, че той е Илия.
към текста >>

В Йоановото Евангелие когато питат Йоан Кръстител, кой си, Илия ли си, той казва, че не е Илия.
Такива са сведенията на Евангелията за Йоана Кръстителя. В общите си линии те се покриват, но в някои положения се различават. Така според Матей Христос, говорейки за Йоан казва, че той е Илия, който имаше да дойде. Значи този, за когото се говори, че е Божи Вестител, който предиде пред Христа, е Илия, за когото е определено, че ще дойде. И идва като Йоан Кръстител. В Йоановото Евангелие когато питат Йоан Кръстител, кой си, Илия ли си, той казва, че не е Илия. Но както се разбира от разговора, това е само за да изпъкне това, което е казано за него в Писанието, че е глас на едного, който вика в пустинята. За нас е важно, че Христос казва, че той е Илия.
към текста >>

20. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

ЙОАН КРЪСТИТЕЛ В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА
ЙОАН КРЪСТИТЕЛ В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА В следващите редове ще предам схващането на Окултната Наука за Йоан Кръстител, преродения Илия, както е показано и в самото Евангелие. В лицето на Илия имаме работа с един Велик дух. В лицето на Илия пред нас застава Духът на еврейския народ. Той действа като един природен закон, като господар на природните стихии. Това е показано, когато предизвиква да вали дъжд след тригодишна суша.
към текста >>

В следващите редове ще предам схващането на Окултната Наука за Йоан Кръстител, преродения Илия, както е показано и в самото Евангелие.
ЙОАН КРЪСТИТЕЛ В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА В следващите редове ще предам схващането на Окултната Наука за Йоан Кръстител, преродения Илия, както е показано и в самото Евангелие. В лицето на Илия имаме работа с един Велик дух. В лицето на Илия пред нас застава Духът на еврейския народ. Той действа като един природен закон, като господар на природните стихии. Това е показано, когато предизвиква да вали дъжд след тригодишна суша. В този смисъл Илия се явява като външна страна на Бога Йехова, който е същевременно Божествената Природа.
към текста >>

Илия се преражда в Йоан Кръстител.
В лицето на Илия имаме работа с един Велик дух. В лицето на Илия пред нас застава Духът на еврейския народ. Той действа като един природен закон, като господар на природните стихии. Това е показано, когато предизвиква да вали дъжд след тригодишна суша. В този смисъл Илия се явява като външна страна на Бога Йехова, който е същевременно Божествената Природа. Илия се преражда в Йоан Кръстител. Главната проява на неговата дейност е кръщението, което той извършва в реката Йордан. Какъв е смисълът на това кръщение? Защо го правеше Йоан? Йоан правеше това кръщение, за да доведе хората до едно мигновено ясновидство, което става вследствие на частично отделяне на етерното тяло, когато човек се потопи във водата. С това хората виждаха, че е настъпил краят на старото време и сме в началото на едно ново време, когато Бог слиза на земята да даде нов импулс за развитието на човешките души.
към текста >>

Защо го правеше Йоан?
Това е показано, когато предизвиква да вали дъжд след тригодишна суша. В този смисъл Илия се явява като външна страна на Бога Йехова, който е същевременно Божествената Природа. Илия се преражда в Йоан Кръстител. Главната проява на неговата дейност е кръщението, което той извършва в реката Йордан. Какъв е смисълът на това кръщение? Защо го правеше Йоан? Йоан правеше това кръщение, за да доведе хората до едно мигновено ясновидство, което става вследствие на частично отделяне на етерното тяло, когато човек се потопи във водата. С това хората виждаха, че е настъпил краят на старото време и сме в началото на едно ново време, когато Бог слиза на земята да даде нов импулс за развитието на човешките души. Той правеше кръщението, за да накара хората да познаят и преживеят това, което им говореше. Йоан казваше това, което досега беше само за Духовните светове и действаше от тези светове, него сега трябва да приемете във вашите души като един импулс, който от Небето е дошъл в човешките сърца. Но Йоан казва за себе си, че е дошъл да приготви пътя на Христа.
към текста >>

Йоан правеше това кръщение, за да доведе хората до едно мигновено ясновидство, което става вследствие на частично отделяне на етерното тяло, когато човек се потопи във водата.
В този смисъл Илия се явява като външна страна на Бога Йехова, който е същевременно Божествената Природа. Илия се преражда в Йоан Кръстител. Главната проява на неговата дейност е кръщението, което той извършва в реката Йордан. Какъв е смисълът на това кръщение? Защо го правеше Йоан? Йоан правеше това кръщение, за да доведе хората до едно мигновено ясновидство, което става вследствие на частично отделяне на етерното тяло, когато човек се потопи във водата. С това хората виждаха, че е настъпил краят на старото време и сме в началото на едно ново време, когато Бог слиза на земята да даде нов импулс за развитието на човешките души. Той правеше кръщението, за да накара хората да познаят и преживеят това, което им говореше. Йоан казваше това, което досега беше само за Духовните светове и действаше от тези светове, него сега трябва да приемете във вашите души като един импулс, който от Небето е дошъл в човешките сърца. Но Йоан казва за себе си, че е дошъл да приготви пътя на Христа. Това не се разбира само външно, исторически, но и мистично.
към текста >>

Йоан казваше това, което досега беше само за Духовните светове и действаше от тези светове, него сега трябва да приемете във вашите души като един импулс, който от Небето е дошъл в човешките сърца.
Какъв е смисълът на това кръщение? Защо го правеше Йоан? Йоан правеше това кръщение, за да доведе хората до едно мигновено ясновидство, което става вследствие на частично отделяне на етерното тяло, когато човек се потопи във водата. С това хората виждаха, че е настъпил краят на старото време и сме в началото на едно ново време, когато Бог слиза на земята да даде нов импулс за развитието на човешките души. Той правеше кръщението, за да накара хората да познаят и преживеят това, което им говореше. Йоан казваше това, което досега беше само за Духовните светове и действаше от тези светове, него сега трябва да приемете във вашите души като един импулс, който от Небето е дошъл в човешките сърца. Но Йоан казва за себе си, че е дошъл да приготви пътя на Христа. Това не се разбира само външно, исторически, но и мистично. Той като Велик дух на еврейския народ трябва да подготви душите на хората, за да могат да приемат Христа в себе си. Тук ще спомена един важен окултен факт, за да разберем дейността на Илия и Йоан Кръстител. Когато едно Висше духовно Същество слезе на физическия свят в едно отделно тяло, то не е само в това тяло, но като една аура, като една духовна атмосфера прониква надалеч и действа в душите на всички хора около себе си.
към текста >>

Но Йоан казва за себе си, че е дошъл да приготви пътя на Христа.
Защо го правеше Йоан? Йоан правеше това кръщение, за да доведе хората до едно мигновено ясновидство, което става вследствие на частично отделяне на етерното тяло, когато човек се потопи във водата. С това хората виждаха, че е настъпил краят на старото време и сме в началото на едно ново време, когато Бог слиза на земята да даде нов импулс за развитието на човешките души. Той правеше кръщението, за да накара хората да познаят и преживеят това, което им говореше. Йоан казваше това, което досега беше само за Духовните светове и действаше от тези светове, него сега трябва да приемете във вашите души като един импулс, който от Небето е дошъл в човешките сърца. Но Йоан казва за себе си, че е дошъл да приготви пътя на Христа. Това не се разбира само външно, исторически, но и мистично. Той като Велик дух на еврейския народ трябва да подготви душите на хората, за да могат да приемат Христа в себе си. Тук ще спомена един важен окултен факт, за да разберем дейността на Илия и Йоан Кръстител. Когато едно Висше духовно Същество слезе на физическия свят в едно отделно тяло, то не е само в това тяло, но като една аура, като една духовна атмосфера прониква надалеч и действа в душите на всички хора около себе си. Тази аура е по-голяма или по-малка според степента на развитието на това Същество.
към текста >>

Тук ще спомена един важен окултен факт, за да разберем дейността на Илия и Йоан Кръстител.
Той правеше кръщението, за да накара хората да познаят и преживеят това, което им говореше. Йоан казваше това, което досега беше само за Духовните светове и действаше от тези светове, него сега трябва да приемете във вашите души като един импулс, който от Небето е дошъл в човешките сърца. Но Йоан казва за себе си, че е дошъл да приготви пътя на Христа. Това не се разбира само външно, исторически, но и мистично. Той като Велик дух на еврейския народ трябва да подготви душите на хората, за да могат да приемат Христа в себе си. Тук ще спомена един важен окултен факт, за да разберем дейността на Илия и Йоан Кръстител. Когато едно Висше духовно Същество слезе на физическия свят в едно отделно тяло, то не е само в това тяло, но като една аура, като една духовна атмосфера прониква надалеч и действа в душите на всички хора около себе си. Тази аура е по-голяма или по-малка според степента на развитието на това Същество. Така Илия, респективно Йоан, който, както казах е Духът на еврейския народ, действа невидимо на целия народ. И когато Йоан казва, че приготвя пътя на Господа, това показва, че той по невидими пътища действа върху душите на хората, за да могат да приемат Христовия импулс. И такова Същество, свързано един път с един народ чрез едно физическо тяло, продължава да действа и след смъртта на неговото физическо тяло.
към текста >>

Така Илия, респективно Йоан, който, както казах е Духът на еврейския народ, действа невидимо на целия народ.
Това не се разбира само външно, исторически, но и мистично. Той като Велик дух на еврейския народ трябва да подготви душите на хората, за да могат да приемат Христа в себе си. Тук ще спомена един важен окултен факт, за да разберем дейността на Илия и Йоан Кръстител. Когато едно Висше духовно Същество слезе на физическия свят в едно отделно тяло, то не е само в това тяло, но като една аура, като една духовна атмосфера прониква надалеч и действа в душите на всички хора около себе си. Тази аура е по-голяма или по-малка според степента на развитието на това Същество. Така Илия, респективно Йоан, който, както казах е Духът на еврейския народ, действа невидимо на целия народ. И когато Йоан казва, че приготвя пътя на Господа, това показва, че той по невидими пътища действа върху душите на хората, за да могат да приемат Христовия импулс. И такова Същество, свързано един път с един народ чрез едно физическо тяло, продължава да действа и след смъртта на неговото физическо тяло. Така че Йоан действаше всред еврейския народ и след като беше убит, за да подготви почвата за Христа. И в Евангелието на Марка първа глава, 14 стих се казва: "Скоро след хвърлянето на Йоана в тъмницата, Исус дойде в Галилея и проповядваше там учението за Царството Небесно. Следователно,в атмосферата, която Йоан беше създал със своята проповед навлезе да действа Христос.
към текста >>

И когато Йоан казва, че приготвя пътя на Господа, това показва, че той по невидими пътища действа върху душите на хората, за да могат да приемат Христовия импулс.
Той като Велик дух на еврейския народ трябва да подготви душите на хората, за да могат да приемат Христа в себе си. Тук ще спомена един важен окултен факт, за да разберем дейността на Илия и Йоан Кръстител. Когато едно Висше духовно Същество слезе на физическия свят в едно отделно тяло, то не е само в това тяло, но като една аура, като една духовна атмосфера прониква надалеч и действа в душите на всички хора около себе си. Тази аура е по-голяма или по-малка според степента на развитието на това Същество. Така Илия, респективно Йоан, който, както казах е Духът на еврейския народ, действа невидимо на целия народ. И когато Йоан казва, че приготвя пътя на Господа, това показва, че той по невидими пътища действа върху душите на хората, за да могат да приемат Христовия импулс. И такова Същество, свързано един път с един народ чрез едно физическо тяло, продължава да действа и след смъртта на неговото физическо тяло. Така че Йоан действаше всред еврейския народ и след като беше убит, за да подготви почвата за Христа. И в Евангелието на Марка първа глава, 14 стих се казва: "Скоро след хвърлянето на Йоана в тъмницата, Исус дойде в Галилея и проповядваше там учението за Царството Небесно. Следователно,в атмосферата, която Йоан беше създал със своята проповед навлезе да действа Христос. И по-нататък е забележително състоянието на Ирод след обезглавяването на Йоана.
към текста >>

Така че Йоан действаше всред еврейския народ и след като беше убит, за да подготви почвата за Христа.
Когато едно Висше духовно Същество слезе на физическия свят в едно отделно тяло, то не е само в това тяло, но като една аура, като една духовна атмосфера прониква надалеч и действа в душите на всички хора около себе си. Тази аура е по-голяма или по-малка според степента на развитието на това Същество. Така Илия, респективно Йоан, който, както казах е Духът на еврейския народ, действа невидимо на целия народ. И когато Йоан казва, че приготвя пътя на Господа, това показва, че той по невидими пътища действа върху душите на хората, за да могат да приемат Христовия импулс. И такова Същество, свързано един път с един народ чрез едно физическо тяло, продължава да действа и след смъртта на неговото физическо тяло. Така че Йоан действаше всред еврейския народ и след като беше убит, за да подготви почвата за Христа. И в Евангелието на Марка първа глава, 14 стих се казва: "Скоро след хвърлянето на Йоана в тъмницата, Исус дойде в Галилея и проповядваше там учението за Царството Небесно. Следователно,в атмосферата, която Йоан беше създал със своята проповед навлезе да действа Христос. И по-нататък е забележително състоянието на Ирод след обезглавяването на Йоана. Като чува за чудесата на Исус, той казва, че и Йоан, когото той убил, е възкръснал от мъртвите. Той е чувствал неговото духовно присъствие.
към текста >>

И в Евангелието на Марка първа глава, 14 стих се казва: "Скоро след хвърлянето на Йоана в тъмницата, Исус дойде в Галилея и проповядваше там учението за Царството Небесно.
Тази аура е по-голяма или по-малка според степента на развитието на това Същество. Така Илия, респективно Йоан, който, както казах е Духът на еврейския народ, действа невидимо на целия народ. И когато Йоан казва, че приготвя пътя на Господа, това показва, че той по невидими пътища действа върху душите на хората, за да могат да приемат Христовия импулс. И такова Същество, свързано един път с един народ чрез едно физическо тяло, продължава да действа и след смъртта на неговото физическо тяло. Така че Йоан действаше всред еврейския народ и след като беше убит, за да подготви почвата за Христа. И в Евангелието на Марка първа глава, 14 стих се казва: "Скоро след хвърлянето на Йоана в тъмницата, Исус дойде в Галилея и проповядваше там учението за Царството Небесно. Следователно,в атмосферата, която Йоан беше създал със своята проповед навлезе да действа Христос. И по-нататък е забележително състоянието на Ирод след обезглавяването на Йоана. Като чува за чудесата на Исус, той казва, че и Йоан, когото той убил, е възкръснал от мъртвите. Той е чувствал неговото духовно присъствие. И хората чувстваха и мислеха, че чудотворната сила, чрез която Христос действа, иде от Илия или от някой от пророците.
към текста >>

Следователно,в атмосферата, която Йоан беше създал със своята проповед навлезе да действа Христос.
Така Илия, респективно Йоан, който, както казах е Духът на еврейския народ, действа невидимо на целия народ. И когато Йоан казва, че приготвя пътя на Господа, това показва, че той по невидими пътища действа върху душите на хората, за да могат да приемат Христовия импулс. И такова Същество, свързано един път с един народ чрез едно физическо тяло, продължава да действа и след смъртта на неговото физическо тяло. Така че Йоан действаше всред еврейския народ и след като беше убит, за да подготви почвата за Христа. И в Евангелието на Марка първа глава, 14 стих се казва: "Скоро след хвърлянето на Йоана в тъмницата, Исус дойде в Галилея и проповядваше там учението за Царството Небесно. Следователно,в атмосферата, която Йоан беше създал със своята проповед навлезе да действа Христос. И по-нататък е забележително състоянието на Ирод след обезглавяването на Йоана. Като чува за чудесата на Исус, той казва, че и Йоан, когото той убил, е възкръснал от мъртвите. Той е чувствал неговото духовно присъствие. И хората чувстваха и мислеха, че чудотворната сила, чрез която Христос действа, иде от Илия или от някой от пророците. След това Евангелието на Марко ни показва, че Христос дойде именно в местността, където Йоан действаше, преди да бъде убит.
към текста >>

И по-нататък е забележително състоянието на Ирод след обезглавяването на Йоана.
И когато Йоан казва, че приготвя пътя на Господа, това показва, че той по невидими пътища действа върху душите на хората, за да могат да приемат Христовия импулс. И такова Същество, свързано един път с един народ чрез едно физическо тяло, продължава да действа и след смъртта на неговото физическо тяло. Така че Йоан действаше всред еврейския народ и след като беше убит, за да подготви почвата за Христа. И в Евангелието на Марка първа глава, 14 стих се казва: "Скоро след хвърлянето на Йоана в тъмницата, Исус дойде в Галилея и проповядваше там учението за Царството Небесно. Следователно,в атмосферата, която Йоан беше създал със своята проповед навлезе да действа Христос. И по-нататък е забележително състоянието на Ирод след обезглавяването на Йоана. Като чува за чудесата на Исус, той казва, че и Йоан, когото той убил, е възкръснал от мъртвите. Той е чувствал неговото духовно присъствие. И хората чувстваха и мислеха, че чудотворната сила, чрез която Христос действа, иде от Илия или от някой от пророците. След това Евангелието на Марко ни показва, че Христос дойде именно в местността, където Йоан действаше, преди да бъде убит. Също така забележително е, че Христос идва между онези, които бяха последователи и ученици на Йоан Кръстител.
към текста >>

Като чува за чудесата на Исус, той казва, че и Йоан, когото той убил, е възкръснал от мъртвите.
И такова Същество, свързано един път с един народ чрез едно физическо тяло, продължава да действа и след смъртта на неговото физическо тяло. Така че Йоан действаше всред еврейския народ и след като беше убит, за да подготви почвата за Христа. И в Евангелието на Марка първа глава, 14 стих се казва: "Скоро след хвърлянето на Йоана в тъмницата, Исус дойде в Галилея и проповядваше там учението за Царството Небесно. Следователно,в атмосферата, която Йоан беше създал със своята проповед навлезе да действа Христос. И по-нататък е забележително състоянието на Ирод след обезглавяването на Йоана. Като чува за чудесата на Исус, той казва, че и Йоан, когото той убил, е възкръснал от мъртвите. Той е чувствал неговото духовно присъствие. И хората чувстваха и мислеха, че чудотворната сила, чрез която Христос действа, иде от Илия или от някой от пророците. След това Евангелието на Марко ни показва, че Христос дойде именно в местността, където Йоан действаше, преди да бъде убит. Също така забележително е, че Христос идва между онези, които бяха последователи и ученици на Йоан Кръстител. Това е показано много ясно в следните думи: "И като излезе, видя много народ и му дожаля за тях, изпита милост към тях, защото бяха като овце, които бяха изгубили своя пастир и започна да ги поучава много неща".
към текста >>

След това Евангелието на Марко ни показва, че Христос дойде именно в местността, където Йоан действаше, преди да бъде убит.
Следователно,в атмосферата, която Йоан беше създал със своята проповед навлезе да действа Христос. И по-нататък е забележително състоянието на Ирод след обезглавяването на Йоана. Като чува за чудесата на Исус, той казва, че и Йоан, когото той убил, е възкръснал от мъртвите. Той е чувствал неговото духовно присъствие. И хората чувстваха и мислеха, че чудотворната сила, чрез която Христос действа, иде от Илия или от някой от пророците. След това Евангелието на Марко ни показва, че Христос дойде именно в местността, където Йоан действаше, преди да бъде убит. Също така забележително е, че Христос идва между онези, които бяха последователи и ученици на Йоан Кръстител. Това е показано много ясно в следните думи: "И като излезе, видя много народ и му дожаля за тях, изпита милост към тях, защото бяха като овце, които бяха изгубили своя пастир и започна да ги поучава много неща". Тук ясно се намеква за учениците и последователите на Йоан, които останали без учител след неговото убиване. И след това се извършва всред тях чудото на нахранването на петте хиляди, където имаме умножаване на хляба, както направи това Илия с вдовицата в Сарепта. Йоан Кръстител казва приблизително следното за себе си: Аз съм, който подготвих пътя на Този, Който е по-велик от мене.
към текста >>

Също така забележително е, че Христос идва между онези, които бяха последователи и ученици на Йоан Кръстител.
И по-нататък е забележително състоянието на Ирод след обезглавяването на Йоана. Като чува за чудесата на Исус, той казва, че и Йоан, когото той убил, е възкръснал от мъртвите. Той е чувствал неговото духовно присъствие. И хората чувстваха и мислеха, че чудотворната сила, чрез която Христос действа, иде от Илия или от някой от пророците. След това Евангелието на Марко ни показва, че Христос дойде именно в местността, където Йоан действаше, преди да бъде убит. Също така забележително е, че Христос идва между онези, които бяха последователи и ученици на Йоан Кръстител. Това е показано много ясно в следните думи: "И като излезе, видя много народ и му дожаля за тях, изпита милост към тях, защото бяха като овце, които бяха изгубили своя пастир и започна да ги поучава много неща". Тук ясно се намеква за учениците и последователите на Йоан, които останали без учител след неговото убиване. И след това се извършва всред тях чудото на нахранването на петте хиляди, където имаме умножаване на хляба, както направи това Илия с вдовицата в Сарепта. Йоан Кръстител казва приблизително следното за себе си: Аз съм, който подготвих пътя на Този, Който е по-велик от мене. С моята уста аз съобщих, че Царството Небесно, Царството на Господа е близо и че хората трябва да променят своя дух, да променят своя начин на мислене.
към текста >>

Тук ясно се намеква за учениците и последователите на Йоан, които останали без учител след неговото убиване.
Той е чувствал неговото духовно присъствие. И хората чувстваха и мислеха, че чудотворната сила, чрез която Христос действа, иде от Илия или от някой от пророците. След това Евангелието на Марко ни показва, че Христос дойде именно в местността, където Йоан действаше, преди да бъде убит. Също така забележително е, че Христос идва между онези, които бяха последователи и ученици на Йоан Кръстител. Това е показано много ясно в следните думи: "И като излезе, видя много народ и му дожаля за тях, изпита милост към тях, защото бяха като овце, които бяха изгубили своя пастир и започна да ги поучава много неща". Тук ясно се намеква за учениците и последователите на Йоан, които останали без учител след неговото убиване. И след това се извършва всред тях чудото на нахранването на петте хиляди, където имаме умножаване на хляба, както направи това Илия с вдовицата в Сарепта. Йоан Кръстител казва приблизително следното за себе си: Аз съм, който подготвих пътя на Този, Който е по-велик от мене. С моята уста аз съобщих, че Царството Небесно, Царството на Господа е близо и че хората трябва да променят своя дух, да променят своя начин на мислене. Аз съм дошъл между хората и бих могъл да им кажа, че един специален импулс навлиза в човечеството. Както слънцето напролет възхожда, за да съобщи, че обновлението в Природата започва, така и аз съм се явил, за да възвестя това, което се въздига в човечеството, човешкото Аз.
към текста >>

Йоан Кръстител казва приблизително следното за себе си: Аз съм, който подготвих пътя на Този, Който е по-велик от мене.
След това Евангелието на Марко ни показва, че Христос дойде именно в местността, където Йоан действаше, преди да бъде убит. Също така забележително е, че Христос идва между онези, които бяха последователи и ученици на Йоан Кръстител. Това е показано много ясно в следните думи: "И като излезе, видя много народ и му дожаля за тях, изпита милост към тях, защото бяха като овце, които бяха изгубили своя пастир и започна да ги поучава много неща". Тук ясно се намеква за учениците и последователите на Йоан, които останали без учител след неговото убиване. И след това се извършва всред тях чудото на нахранването на петте хиляди, където имаме умножаване на хляба, както направи това Илия с вдовицата в Сарепта. Йоан Кръстител казва приблизително следното за себе си: Аз съм, който подготвих пътя на Този, Който е по-велик от мене. С моята уста аз съобщих, че Царството Небесно, Царството на Господа е близо и че хората трябва да променят своя дух, да променят своя начин на мислене. Аз съм дошъл между хората и бих могъл да им кажа, че един специален импулс навлиза в човечеството. Както слънцето напролет възхожда, за да съобщи, че обновлението в Природата започва, така и аз съм се явил, за да възвестя това, което се въздига в човечеството, човешкото Аз. Йоан Кръстител е чувствал възхода на Исус от Назарет като свой собствен възход, като този на слънцето, което възхожда. Той казва: Отсега нататък аз ще се смалявам, както слънцето се намалява от деня на свети Йоана, което е около времето на лятното слънцестоене, но Той, Духовното Слънце ще се увеличава и то заблестява, и разпръсква духовната тъмнина.
към текста >>

Йоан Кръстител е чувствал възхода на Исус от Назарет като свой собствен възход, като този на слънцето, което възхожда.
И след това се извършва всред тях чудото на нахранването на петте хиляди, където имаме умножаване на хляба, както направи това Илия с вдовицата в Сарепта. Йоан Кръстител казва приблизително следното за себе си: Аз съм, който подготвих пътя на Този, Който е по-велик от мене. С моята уста аз съобщих, че Царството Небесно, Царството на Господа е близо и че хората трябва да променят своя дух, да променят своя начин на мислене. Аз съм дошъл между хората и бих могъл да им кажа, че един специален импулс навлиза в човечеството. Както слънцето напролет възхожда, за да съобщи, че обновлението в Природата започва, така и аз съм се явил, за да възвестя това, което се въздига в човечеството, човешкото Аз. Йоан Кръстител е чувствал възхода на Исус от Назарет като свой собствен възход, като този на слънцето, което възхожда. Той казва: Отсега нататък аз ще се смалявам, както слънцето се намалява от деня на свети Йоана, което е около времето на лятното слънцестоене, но Той, Духовното Слънце ще се увеличава и то заблестява, и разпръсква духовната тъмнина. От друга страна има известна аналогия между проповедта на Йоан Кръстител и проповедта на Буда. И проповедта на Йоан Кръстител е един вид възкресение отново на проповедта на Буда. Буда в своите проповеди говори за страданията в живота и за освобождаването от тях чрез така наречения осмочленен път, който душата трябва да измине. Той казваше на народа: Досега сте имали учението на брамините, които приписват своя произход на самия Брама.
към текста >>

Той казва: Отсега нататък аз ще се смалявам, както слънцето се намалява от деня на свети Йоана, което е около времето на лятното слънцестоене, но Той, Духовното Слънце ще се увеличава и то заблестява, и разпръсква духовната тъмнина.
Йоан Кръстител казва приблизително следното за себе си: Аз съм, който подготвих пътя на Този, Който е по-велик от мене. С моята уста аз съобщих, че Царството Небесно, Царството на Господа е близо и че хората трябва да променят своя дух, да променят своя начин на мислене. Аз съм дошъл между хората и бих могъл да им кажа, че един специален импулс навлиза в човечеството. Както слънцето напролет възхожда, за да съобщи, че обновлението в Природата започва, така и аз съм се явил, за да възвестя това, което се въздига в човечеството, човешкото Аз. Йоан Кръстител е чувствал възхода на Исус от Назарет като свой собствен възход, като този на слънцето, което възхожда. Той казва: Отсега нататък аз ще се смалявам, както слънцето се намалява от деня на свети Йоана, което е около времето на лятното слънцестоене, но Той, Духовното Слънце ще се увеличава и то заблестява, и разпръсква духовната тъмнина. От друга страна има известна аналогия между проповедта на Йоан Кръстител и проповедта на Буда. И проповедта на Йоан Кръстител е един вид възкресение отново на проповедта на Буда. Буда в своите проповеди говори за страданията в живота и за освобождаването от тях чрез така наречения осмочленен път, който душата трябва да измине. Той казваше на народа: Досега сте имали учението на брамините, които приписват своя произход на самия Брама. Те казваха за себе си, че произхождат от Брама.
към текста >>

От друга страна има известна аналогия между проповедта на Йоан Кръстител и проповедта на Буда.
С моята уста аз съобщих, че Царството Небесно, Царството на Господа е близо и че хората трябва да променят своя дух, да променят своя начин на мислене. Аз съм дошъл между хората и бих могъл да им кажа, че един специален импулс навлиза в човечеството. Както слънцето напролет възхожда, за да съобщи, че обновлението в Природата започва, така и аз съм се явил, за да възвестя това, което се въздига в човечеството, човешкото Аз. Йоан Кръстител е чувствал възхода на Исус от Назарет като свой собствен възход, като този на слънцето, което възхожда. Той казва: Отсега нататък аз ще се смалявам, както слънцето се намалява от деня на свети Йоана, което е около времето на лятното слънцестоене, но Той, Духовното Слънце ще се увеличава и то заблестява, и разпръсква духовната тъмнина. От друга страна има известна аналогия между проповедта на Йоан Кръстител и проповедта на Буда. И проповедта на Йоан Кръстител е един вид възкресение отново на проповедта на Буда. Буда в своите проповеди говори за страданията в живота и за освобождаването от тях чрез така наречения осмочленен път, който душата трябва да измине. Той казваше на народа: Досега сте имали учението на брамините, които приписват своя произход на самия Брама. Те казваха за себе си, че произхождат от Брама. Но аз ви казвам: Човек има стойност чрез това, което прави от самия себе си, а не чрез това, което е вложено в него чрез неговия произход.
към текста >>

И проповедта на Йоан Кръстител е един вид възкресение отново на проповедта на Буда.
Аз съм дошъл между хората и бих могъл да им кажа, че един специален импулс навлиза в човечеството. Както слънцето напролет възхожда, за да съобщи, че обновлението в Природата започва, така и аз съм се явил, за да възвестя това, което се въздига в човечеството, човешкото Аз. Йоан Кръстител е чувствал възхода на Исус от Назарет като свой собствен възход, като този на слънцето, което възхожда. Той казва: Отсега нататък аз ще се смалявам, както слънцето се намалява от деня на свети Йоана, което е около времето на лятното слънцестоене, но Той, Духовното Слънце ще се увеличава и то заблестява, и разпръсква духовната тъмнина. От друга страна има известна аналогия между проповедта на Йоан Кръстител и проповедта на Буда. И проповедта на Йоан Кръстител е един вид възкресение отново на проповедта на Буда. Буда в своите проповеди говори за страданията в живота и за освобождаването от тях чрез така наречения осмочленен път, който душата трябва да измине. Той казваше на народа: Досега сте имали учението на брамините, които приписват своя произход на самия Брама. Те казваха за себе си, че произхождат от Брама. Но аз ви казвам: Човек има стойност чрез това, което прави от самия себе си, а не чрез това, което е вложено в него чрез неговия произход. Той е достоен за Великата Мъдрост на света чрез това, което е направил от себе си като индивидуален човек.
към текста >>

Йоан Кръстител говори в същия дух.
Той е достоен за Великата Мъдрост на света чрез това, което е направил от себе си като индивидуален човек. Чрез това Буда възбудил гнева на брамините, като говорил за възможността на индивидуалните качества, като казвал: Истина ви казвам, някой може да нарича себе си колкото иска брамин, това няма да го спаси, това няма никакво значение, но значение има, когато вие направите от себе си един пречистен човек чрез своите лични усилия. Такъв е бил смисълът на много от проповедите на Буда. И после той обикновено продължавал това учение, като казвал, че когато човек премине през страданието, той може да почувства и разбере страданието на другите. Тогава може да утешава и помага, като вземе участие в съдбата на другите, защото чувства страданието и мъката на хората като свои и се стреми да им помогне. Йоан Кръстител говори в същия дух. Той казва: Само така ли вярвате вие да донесете добри плодове на покаяние, като казвате: Имаме за Отца Авраама. Не казвайте, че имате за Отца Авраама, но бъдете истински човеци, като изпълнявате своите длъжности на мястото, където стоите в света. Наистина ви казвам, Бог може да създаде от тези камъни деца на Авраама. По-нататък той казва: Който има две дрехи, да даде и на другите, които нямат. Те дойдоха при него и го попитаха: Учителю, що трябва да правим?
към текста >>

Между многото изказвания за Йоан Кръстител, Щайнер казва и следното: Йоан Кръстител се явява като предтеча на Христа.
Не казвайте, че имате за Отца Авраама, но бъдете истински човеци, като изпълнявате своите длъжности на мястото, където стоите в света. Наистина ви казвам, Бог може да създаде от тези камъни деца на Авраама. По-нататък той казва: Който има две дрехи, да даде и на другите, които нямат. Те дойдоха при него и го попитаха: Учителю, що трябва да правим? Точно както някога монасите дойдоха при Буда и запитаха: Що да правим? Между многото изказвания за Йоан Кръстител, Щайнер казва и следното: Йоан Кръстител се явява като предтеча на Христа. Той има да възвести предварително за това, което трябва да дойде в Исуса. Йоан Кръстител бил роден от стари родители, роден така, че от самото начало неговото астрално тяло е чисто и пречистено от всички сили, които увличат човека надолу, защото у старите родители при зачатието не действат вече страстите и желанията. И тук имаме една дълбока Мъдрост, която ни е показана в Евангелието на Лука. За една такава индивидуалност като Йоан Кръстител, е поела грижата великата ложа Майка на човечеството. Там, където великият Ману (Мелхиседек) ръководи и направлява духовните процеси в развитието на човечеството, оттам теченията се насочват където те трябва да действат.
към текста >>

Йоан Кръстител бил роден от стари родители, роден така, че от самото начало неговото астрално тяло е чисто и пречистено от всички сили, които увличат човека надолу, защото у старите родители при зачатието не действат вече страстите и желанията.
По-нататък той казва: Който има две дрехи, да даде и на другите, които нямат. Те дойдоха при него и го попитаха: Учителю, що трябва да правим? Точно както някога монасите дойдоха при Буда и запитаха: Що да правим? Между многото изказвания за Йоан Кръстител, Щайнер казва и следното: Йоан Кръстител се явява като предтеча на Христа. Той има да възвести предварително за това, което трябва да дойде в Исуса. Йоан Кръстител бил роден от стари родители, роден така, че от самото начало неговото астрално тяло е чисто и пречистено от всички сили, които увличат човека надолу, защото у старите родители при зачатието не действат вече страстите и желанията. И тук имаме една дълбока Мъдрост, която ни е показана в Евангелието на Лука. За една такава индивидуалност като Йоан Кръстител, е поела грижата великата ложа Майка на човечеството. Там, където великият Ману (Мелхиседек) ръководи и направлява духовните процеси в развитието на човечеството, оттам теченията се насочват където те трябва да действат. Един такъв дух, какъвто е духът на Йоан Кръстител, се въплъщава под непосредственото ръководство на великата ложа Майка на човечеството, от централното място на земния духовен живот. Духът на Йоан произхожда от същото място, откъдето идва и душевната същност на детето Исус, за което Евангелието на Лука ни говори.
към текста >>

За една такава индивидуалност като Йоан Кръстител, е поела грижата великата ложа Майка на човечеството.
Точно както някога монасите дойдоха при Буда и запитаха: Що да правим? Между многото изказвания за Йоан Кръстител, Щайнер казва и следното: Йоан Кръстител се явява като предтеча на Христа. Той има да възвести предварително за това, което трябва да дойде в Исуса. Йоан Кръстител бил роден от стари родители, роден така, че от самото начало неговото астрално тяло е чисто и пречистено от всички сили, които увличат човека надолу, защото у старите родители при зачатието не действат вече страстите и желанията. И тук имаме една дълбока Мъдрост, която ни е показана в Евангелието на Лука. За една такава индивидуалност като Йоан Кръстител, е поела грижата великата ложа Майка на човечеството. Там, където великият Ману (Мелхиседек) ръководи и направлява духовните процеси в развитието на човечеството, оттам теченията се насочват където те трябва да действат. Един такъв дух, какъвто е духът на Йоан Кръстител, се въплъщава под непосредственото ръководство на великата ложа Майка на човечеството, от централното място на земния духовен живот. Духът на Йоан произхожда от същото място, откъдето идва и душевната същност на детето Исус, за което Евангелието на Лука ни говори. Само че на Исус са предадени онези качества, които още не са проникнати от егоистично станалия аз, т. е. една млада душа е насочена там, където трябва да се въплъти новороденият Адам.
към текста >>

Един такъв дух, какъвто е духът на Йоан Кръстител, се въплъщава под непосредственото ръководство на великата ложа Майка на човечеството, от централното място на земния духовен живот.
Той има да възвести предварително за това, което трябва да дойде в Исуса. Йоан Кръстител бил роден от стари родители, роден така, че от самото начало неговото астрално тяло е чисто и пречистено от всички сили, които увличат човека надолу, защото у старите родители при зачатието не действат вече страстите и желанията. И тук имаме една дълбока Мъдрост, която ни е показана в Евангелието на Лука. За една такава индивидуалност като Йоан Кръстител, е поела грижата великата ложа Майка на човечеството. Там, където великият Ману (Мелхиседек) ръководи и направлява духовните процеси в развитието на човечеството, оттам теченията се насочват където те трябва да действат. Един такъв дух, какъвто е духът на Йоан Кръстител, се въплъщава под непосредственото ръководство на великата ложа Майка на човечеството, от централното място на земния духовен живот. Духът на Йоан произхожда от същото място, откъдето идва и душевната същност на детето Исус, за което Евангелието на Лука ни говори. Само че на Исус са предадени онези качества, които още не са проникнати от егоистично станалия аз, т. е. една млада душа е насочена там, където трябва да се въплъти новороденият Адам. Странно ще ви се види, че тук от Великата ложа Майка се изпраща на определено място веднъж една душа, която не е имала още един същински развит аз. Защото същият аз, който всъщност бе задържан и не се всели в Исус от Евангелието на Лука, същият този аз бе превъплътен в тялото на Йоан Кръстител.
към текста >>

Духът на Йоан произхожда от същото място, откъдето идва и душевната същност на детето Исус, за което Евангелието на Лука ни говори.
Йоан Кръстител бил роден от стари родители, роден така, че от самото начало неговото астрално тяло е чисто и пречистено от всички сили, които увличат човека надолу, защото у старите родители при зачатието не действат вече страстите и желанията. И тук имаме една дълбока Мъдрост, която ни е показана в Евангелието на Лука. За една такава индивидуалност като Йоан Кръстител, е поела грижата великата ложа Майка на човечеството. Там, където великият Ману (Мелхиседек) ръководи и направлява духовните процеси в развитието на човечеството, оттам теченията се насочват където те трябва да действат. Един такъв дух, какъвто е духът на Йоан Кръстител, се въплъщава под непосредственото ръководство на великата ложа Майка на човечеството, от централното място на земния духовен живот. Духът на Йоан произхожда от същото място, откъдето идва и душевната същност на детето Исус, за което Евангелието на Лука ни говори. Само че на Исус са предадени онези качества, които още не са проникнати от егоистично станалия аз, т. е. една млада душа е насочена там, където трябва да се въплъти новороденият Адам. Странно ще ви се види, че тук от Великата ложа Майка се изпраща на определено място веднъж една душа, която не е имала още един същински развит аз. Защото същият аз, който всъщност бе задържан и не се всели в Исус от Евангелието на Лука, същият този аз бе превъплътен в тялото на Йоан Кръстител. И двете същности: това, което живееше като душевна същност в Исус от Назарет, и това, което живееше като аз в Йоан Кръстител, се намират от самото начало в едно вътрешно отношение.
към текста >>

Защото същият аз, който всъщност бе задържан и не се всели в Исус от Евангелието на Лука, същият този аз бе превъплътен в тялото на Йоан Кръстител.
Един такъв дух, какъвто е духът на Йоан Кръстител, се въплъщава под непосредственото ръководство на великата ложа Майка на човечеството, от централното място на земния духовен живот. Духът на Йоан произхожда от същото място, откъдето идва и душевната същност на детето Исус, за което Евангелието на Лука ни говори. Само че на Исус са предадени онези качества, които още не са проникнати от егоистично станалия аз, т. е. една млада душа е насочена там, където трябва да се въплъти новороденият Адам. Странно ще ви се види, че тук от Великата ложа Майка се изпраща на определено място веднъж една душа, която не е имала още един същински развит аз. Защото същият аз, който всъщност бе задържан и не се всели в Исус от Евангелието на Лука, същият този аз бе превъплътен в тялото на Йоан Кръстител. И двете същности: това, което живееше като душевна същност в Исус от Назарет, и това, което живееше като аз в Йоан Кръстител, се намират от самото начало в едно вътрешно отношение. В Евангелието на Лука Христос като говори за Йоан казва, че той е призван да предаде на хората в най-чиста и благородна форма това, което беше учението на пророците, което се строеше чисто и благородно в старите времена. Той виждаше Йоан като такъв, който последен донесе в най-чиста и най-благородна форма това, което принадлежи на старите времена. След това Христос казва: "Законът и пророците достигат до Йоана". Той трябваше още веднъж да постави пред човеците това, което старото учение и старото душевно съдържание можеха да донесат на хората и по такъв начин да ги подготвят за възприемане на Новото, носено от Христа".
към текста >>

И двете същности: това, което живееше като душевна същност в Исус от Назарет, и това, което живееше като аз в Йоан Кръстител, се намират от самото начало в едно вътрешно отношение.
Духът на Йоан произхожда от същото място, откъдето идва и душевната същност на детето Исус, за което Евангелието на Лука ни говори. Само че на Исус са предадени онези качества, които още не са проникнати от егоистично станалия аз, т. е. една млада душа е насочена там, където трябва да се въплъти новороденият Адам. Странно ще ви се види, че тук от Великата ложа Майка се изпраща на определено място веднъж една душа, която не е имала още един същински развит аз. Защото същият аз, който всъщност бе задържан и не се всели в Исус от Евангелието на Лука, същият този аз бе превъплътен в тялото на Йоан Кръстител. И двете същности: това, което живееше като душевна същност в Исус от Назарет, и това, което живееше като аз в Йоан Кръстител, се намират от самото начало в едно вътрешно отношение. В Евангелието на Лука Христос като говори за Йоан казва, че той е призван да предаде на хората в най-чиста и благородна форма това, което беше учението на пророците, което се строеше чисто и благородно в старите времена. Той виждаше Йоан като такъв, който последен донесе в най-чиста и най-благородна форма това, което принадлежи на старите времена. След това Христос казва: "Законът и пророците достигат до Йоана". Той трябваше още веднъж да постави пред човеците това, което старото учение и старото душевно съдържание можеха да донесат на хората и по такъв начин да ги подготвят за възприемане на Новото, носено от Христа". Всичко преходно е символ на някаква духовна реалност, която се проявява в света.
към текста >>

В Евангелието на Лука Христос като говори за Йоан казва, че той е призван да предаде на хората в най-чиста и благородна форма това, което беше учението на пророците, което се строеше чисто и благородно в старите времена.
Само че на Исус са предадени онези качества, които още не са проникнати от егоистично станалия аз, т. е. една млада душа е насочена там, където трябва да се въплъти новороденият Адам. Странно ще ви се види, че тук от Великата ложа Майка се изпраща на определено място веднъж една душа, която не е имала още един същински развит аз. Защото същият аз, който всъщност бе задържан и не се всели в Исус от Евангелието на Лука, същият този аз бе превъплътен в тялото на Йоан Кръстител. И двете същности: това, което живееше като душевна същност в Исус от Назарет, и това, което живееше като аз в Йоан Кръстител, се намират от самото начало в едно вътрешно отношение. В Евангелието на Лука Христос като говори за Йоан казва, че той е призван да предаде на хората в най-чиста и благородна форма това, което беше учението на пророците, което се строеше чисто и благородно в старите времена. Той виждаше Йоан като такъв, който последен донесе в най-чиста и най-благородна форма това, което принадлежи на старите времена. След това Христос казва: "Законът и пророците достигат до Йоана". Той трябваше още веднъж да постави пред човеците това, което старото учение и старото душевно съдържание можеха да донесат на хората и по такъв начин да ги подготвят за възприемане на Новото, носено от Христа". Всичко преходно е символ на някаква духовна реалност, която се проявява в света. И ако си представим сцената, където Йоан Кръстител кръщава Исус от Назарет в реката Йордан, то в лицето на тези два образа пред нас изпъкват две велики духовни течения от миналото. Йоан
към текста >>

Той виждаше Йоан като такъв, който последен донесе в най-чиста и най-благородна форма това, което принадлежи на старите времена.
една млада душа е насочена там, където трябва да се въплъти новороденият Адам. Странно ще ви се види, че тук от Великата ложа Майка се изпраща на определено място веднъж една душа, която не е имала още един същински развит аз. Защото същият аз, който всъщност бе задържан и не се всели в Исус от Евангелието на Лука, същият този аз бе превъплътен в тялото на Йоан Кръстител. И двете същности: това, което живееше като душевна същност в Исус от Назарет, и това, което живееше като аз в Йоан Кръстител, се намират от самото начало в едно вътрешно отношение. В Евангелието на Лука Христос като говори за Йоан казва, че той е призван да предаде на хората в най-чиста и благородна форма това, което беше учението на пророците, което се строеше чисто и благородно в старите времена. Той виждаше Йоан като такъв, който последен донесе в най-чиста и най-благородна форма това, което принадлежи на старите времена. След това Христос казва: "Законът и пророците достигат до Йоана". Той трябваше още веднъж да постави пред човеците това, което старото учение и старото душевно съдържание можеха да донесат на хората и по такъв начин да ги подготвят за възприемане на Новото, носено от Христа". Всичко преходно е символ на някаква духовна реалност, която се проявява в света. И ако си представим сцената, където Йоан Кръстител кръщава Исус от Назарет в реката Йордан, то в лицето на тези два образа пред нас изпъкват две велики духовни течения от миналото. Йоан Кръстител е представител на есейското течение, което имаше за задача да поддържа пътя за Христа.
към текста >>

След това Христос казва: "Законът и пророците достигат до Йоана".
Странно ще ви се види, че тук от Великата ложа Майка се изпраща на определено място веднъж една душа, която не е имала още един същински развит аз. Защото същият аз, който всъщност бе задържан и не се всели в Исус от Евангелието на Лука, същият този аз бе превъплътен в тялото на Йоан Кръстител. И двете същности: това, което живееше като душевна същност в Исус от Назарет, и това, което живееше като аз в Йоан Кръстител, се намират от самото начало в едно вътрешно отношение. В Евангелието на Лука Христос като говори за Йоан казва, че той е призван да предаде на хората в най-чиста и благородна форма това, което беше учението на пророците, което се строеше чисто и благородно в старите времена. Той виждаше Йоан като такъв, който последен донесе в най-чиста и най-благородна форма това, което принадлежи на старите времена. След това Христос казва: "Законът и пророците достигат до Йоана". Той трябваше още веднъж да постави пред човеците това, което старото учение и старото душевно съдържание можеха да донесат на хората и по такъв начин да ги подготвят за възприемане на Новото, носено от Христа". Всичко преходно е символ на някаква духовна реалност, която се проявява в света. И ако си представим сцената, където Йоан Кръстител кръщава Исус от Назарет в реката Йордан, то в лицето на тези два образа пред нас изпъкват две велики духовни течения от миналото. Йоан Кръстител е представител на есейското течение, което имаше за задача да поддържа пътя за Христа. А Исус от Назарет е представител на течението на Заратустра, който беше въплътен в Исус от Назарет.
към текста >>

И ако си представим сцената, където Йоан Кръстител кръщава Исус от Назарет в реката Йордан, то в лицето на тези два образа пред нас изпъкват две велики духовни течения от миналото. Йоан
В Евангелието на Лука Христос като говори за Йоан казва, че той е призван да предаде на хората в най-чиста и благородна форма това, което беше учението на пророците, което се строеше чисто и благородно в старите времена. Той виждаше Йоан като такъв, който последен донесе в най-чиста и най-благородна форма това, което принадлежи на старите времена. След това Христос казва: "Законът и пророците достигат до Йоана". Той трябваше още веднъж да постави пред човеците това, което старото учение и старото душевно съдържание можеха да донесат на хората и по такъв начин да ги подготвят за възприемане на Новото, носено от Христа". Всичко преходно е символ на някаква духовна реалност, която се проявява в света. И ако си представим сцената, където Йоан Кръстител кръщава Исус от Назарет в реката Йордан, то в лицето на тези два образа пред нас изпъкват две велики духовни течения от миналото. Йоан Кръстител е представител на есейското течение, което имаше за задача да поддържа пътя за Христа. А Исус от Назарет е представител на течението на Заратустра, който беше въплътен в Исус от Назарет. В този момент тези две течения се съединяват на земята, за да образуват съда, който ще приеме Небесното съдържание - Христовото Същество. Йоан Кръстител, както го описва Евангелието, е облечен в дреха от козина, което показва, че той е назареец, есеец. Това, което говори на хората, е Мъдростта на есейството.
към текста >>

Кръстител е представител на есейското течение, което имаше за задача да поддържа пътя за Христа.
Той виждаше Йоан като такъв, който последен донесе в най-чиста и най-благородна форма това, което принадлежи на старите времена. След това Христос казва: "Законът и пророците достигат до Йоана". Той трябваше още веднъж да постави пред човеците това, което старото учение и старото душевно съдържание можеха да донесат на хората и по такъв начин да ги подготвят за възприемане на Новото, носено от Христа". Всичко преходно е символ на някаква духовна реалност, която се проявява в света. И ако си представим сцената, където Йоан Кръстител кръщава Исус от Назарет в реката Йордан, то в лицето на тези два образа пред нас изпъкват две велики духовни течения от миналото. Йоан Кръстител е представител на есейското течение, което имаше за задача да поддържа пътя за Христа. А Исус от Назарет е представител на течението на Заратустра, който беше въплътен в Исус от Назарет. В този момент тези две течения се съединяват на земята, за да образуват съда, който ще приеме Небесното съдържание - Христовото Същество. Йоан Кръстител, както го описва Евангелието, е облечен в дреха от козина, което показва, че той е назареец, есеец. Това, което говори на хората, е Мъдростта на есейството. Обаче това е Мъдростта на онова есейство, което съзнава, че неговата мисия е завършена и че трябва да приготви пътя и да стори място на един по-велик.
към текста >>

Йоан Кръстител, както го описва Евангелието, е облечен в дреха от козина, което показва, че той е назареец, есеец.
Всичко преходно е символ на някаква духовна реалност, която се проявява в света. И ако си представим сцената, където Йоан Кръстител кръщава Исус от Назарет в реката Йордан, то в лицето на тези два образа пред нас изпъкват две велики духовни течения от миналото. Йоан Кръстител е представител на есейското течение, което имаше за задача да поддържа пътя за Христа. А Исус от Назарет е представител на течението на Заратустра, който беше въплътен в Исус от Назарет. В този момент тези две течения се съединяват на земята, за да образуват съда, който ще приеме Небесното съдържание - Христовото Същество. Йоан Кръстител, както го описва Евангелието, е облечен в дреха от козина, което показва, че той е назареец, есеец. Това, което говори на хората, е Мъдростта на есейството. Обаче това е Мъдростта на онова есейство, което съзнава, че неговата мисия е завършена и че трябва да приготви пътя и да стори място на един по-велик. В него говори истинското есейство. Той казва: След мене иде един, Кой-то е по-голям от мене. Той трябва да расте, а аз да се смалявам.
към текста >>

Образът на Йоан Кръстител е твърде различно обрисуван в трите първи Евангелия.
Той трябва да расте, а аз да се смалявам. Есейството трябваше да преведе човечеството по правилен начин през 43 степени от Адам надолу, от духовния до земния свят. Това бе изпълнено. Сега трябва отново да се възлезе нагоре. И той казва: Изменете вашите разбирания. Образът на Йоан Кръстител е твърде различно обрисуван в трите първи Евангелия. Най-кратко описание дава Марко, после следва Матей, след това Лука. Това става така, че всеки път следното Евангелие съдържа това, което го има в предшестващото и прибавя нещо към него. Но не трябва да се мисли, че най-краткото описание е най- бедно. Марко описва Йоан като Ангел, който извършва свещенодействието на кръщението. Той започва с това, което казва за Кръстителя Малахия с думите: Ето, пращам пред Тебе Моя Вестител (Ангел).
към текста >>

Марко описва Йоан като Ангел, който извършва свещенодействието на кръщението.
И той казва: Изменете вашите разбирания. Образът на Йоан Кръстител е твърде различно обрисуван в трите първи Евангелия. Най-кратко описание дава Марко, после следва Матей, след това Лука. Това става така, че всеки път следното Евангелие съдържа това, което го има в предшестващото и прибавя нещо към него. Но не трябва да се мисли, че най-краткото описание е най- бедно. Марко описва Йоан като Ангел, който извършва свещенодействието на кръщението. Той започва с това, което казва за Кръстителя Малахия с думите: Ето, пращам пред Тебе Моя Вестител (Ангел). Освен това, което Марко дава, Матей описва как Йоан, като проповедник на покаянието, с мощни думи довежда докрай слизането на човешката душа чрез потресающите, дишащи настроението на последния съд образи, за брадвата при дървото и за лопатата на гумното. Навсякъде Евангелието на Матей води първо от Небето към земята, както и четиридесетте и три имена на родословната книга са издънки на едно земно стъбло, които водят от Небето на земята. Така при Матей Йоан Кръстител е човекът, който чрез своята проповед иска да завърши слизането на земята. На това място Матей цитира думите на пророк Малахия за Ангела.
към текста >>

Той започва с това, което казва за Кръстителя Малахия с думите: Ето, пращам пред Тебе Моя Вестител (Ангел).
Образът на Йоан Кръстител е твърде различно обрисуван в трите първи Евангелия. Най-кратко описание дава Марко, после следва Матей, след това Лука. Това става така, че всеки път следното Евангелие съдържа това, което го има в предшестващото и прибавя нещо към него. Но не трябва да се мисли, че най-краткото описание е най- бедно. Марко описва Йоан като Ангел, който извършва свещенодействието на кръщението. Той започва с това, което казва за Кръстителя Малахия с думите: Ето, пращам пред Тебе Моя Вестител (Ангел). Освен това, което Марко дава, Матей описва как Йоан, като проповедник на покаянието, с мощни думи довежда докрай слизането на човешката душа чрез потресающите, дишащи настроението на последния съд образи, за брадвата при дървото и за лопатата на гумното. Навсякъде Евангелието на Матей води първо от Небето към земята, както и четиридесетте и три имена на родословната книга са издънки на едно земно стъбло, които водят от Небето на земята. Така при Матей Йоан Кръстител е човекът, който чрез своята проповед иска да завърши слизането на земята. На това място Матей цитира думите на пророк Малахия за Ангела. Тези думи у Матей могат да бъдат казани едва в 11-та глава относно Йоан.
към текста >>

Освен това, което Марко дава, Матей описва как Йоан, като проповедник на покаянието, с мощни думи довежда докрай слизането на човешката душа чрез потресающите, дишащи настроението на последния съд образи, за брадвата при дървото и за лопатата на гумното.
Най-кратко описание дава Марко, после следва Матей, след това Лука. Това става така, че всеки път следното Евангелие съдържа това, което го има в предшестващото и прибавя нещо към него. Но не трябва да се мисли, че най-краткото описание е най- бедно. Марко описва Йоан като Ангел, който извършва свещенодействието на кръщението. Той започва с това, което казва за Кръстителя Малахия с думите: Ето, пращам пред Тебе Моя Вестител (Ангел). Освен това, което Марко дава, Матей описва как Йоан, като проповедник на покаянието, с мощни думи довежда докрай слизането на човешката душа чрез потресающите, дишащи настроението на последния съд образи, за брадвата при дървото и за лопатата на гумното. Навсякъде Евангелието на Матей води първо от Небето към земята, както и четиридесетте и три имена на родословната книга са издънки на едно земно стъбло, които водят от Небето на земята. Така при Матей Йоан Кръстител е човекът, който чрез своята проповед иска да завърши слизането на земята. На това място Матей цитира думите на пророк Малахия за Ангела. Тези думи у Матей могат да бъдат казани едва в 11-та глава относно Йоан. Това показва, че от човека до Ангела трябва да бъде изминат известен път.
към текста >>

Така при Матей Йоан Кръстител е човекът, който чрез своята проповед иска да завърши слизането на земята.
Но не трябва да се мисли, че най-краткото описание е най- бедно. Марко описва Йоан като Ангел, който извършва свещенодействието на кръщението. Той започва с това, което казва за Кръстителя Малахия с думите: Ето, пращам пред Тебе Моя Вестител (Ангел). Освен това, което Марко дава, Матей описва как Йоан, като проповедник на покаянието, с мощни думи довежда докрай слизането на човешката душа чрез потресающите, дишащи настроението на последния съд образи, за брадвата при дървото и за лопатата на гумното. Навсякъде Евангелието на Матей води първо от Небето към земята, както и четиридесетте и три имена на родословната книга са издънки на едно земно стъбло, които водят от Небето на земята. Така при Матей Йоан Кръстител е човекът, който чрез своята проповед иска да завърши слизането на земята. На това място Матей цитира думите на пророк Малахия за Ангела. Тези думи у Матей могат да бъдат казани едва в 11-та глава относно Йоан. Това показва, че от човека до Ангела трябва да бъде изминат известен път. У Лука Йоан е изпълнител на кръщението, той е също проповедник на покаянието. Но той е и нещо повече.
към текста >>

Тези думи у Матей могат да бъдат казани едва в 11-та глава относно Йоан.
Той започва с това, което казва за Кръстителя Малахия с думите: Ето, пращам пред Тебе Моя Вестител (Ангел). Освен това, което Марко дава, Матей описва как Йоан, като проповедник на покаянието, с мощни думи довежда докрай слизането на човешката душа чрез потресающите, дишащи настроението на последния съд образи, за брадвата при дървото и за лопатата на гумното. Навсякъде Евангелието на Матей води първо от Небето към земята, както и четиридесетте и три имена на родословната книга са издънки на едно земно стъбло, които водят от Небето на земята. Така при Матей Йоан Кръстител е човекът, който чрез своята проповед иска да завърши слизането на земята. На това място Матей цитира думите на пророк Малахия за Ангела. Тези думи у Матей могат да бъдат казани едва в 11-та глава относно Йоан. Това показва, че от човека до Ангела трябва да бъде изминат известен път. У Лука Йоан е изпълнител на кръщението, той е също проповедник на покаянието. Но той е и нещо повече. Евангелието на Лука се поставя вече напълно в процеса на възлизането на развитието, което трябва да последва слизането на човечеството на земята. Той върви отдолу нагоре, докато Евангелието на Матей върви отгоре надолу.
към текста >>

У Лука Йоан е изпълнител на кръщението, той е също проповедник на покаянието.
Навсякъде Евангелието на Матей води първо от Небето към земята, както и четиридесетте и три имена на родословната книга са издънки на едно земно стъбло, които водят от Небето на земята. Така при Матей Йоан Кръстител е човекът, който чрез своята проповед иска да завърши слизането на земята. На това място Матей цитира думите на пророк Малахия за Ангела. Тези думи у Матей могат да бъдат казани едва в 11-та глава относно Йоан. Това показва, че от човека до Ангела трябва да бъде изминат известен път. У Лука Йоан е изпълнител на кръщението, той е също проповедник на покаянието. Но той е и нещо повече. Евангелието на Лука се поставя вече напълно в процеса на възлизането на развитието, което трябва да последва слизането на човечеството на земята. Той върви отдолу нагоре, докато Евангелието на Матей върви отгоре надолу. И така, родословната книга на Лука е една Небесна стълба, която от Исус води обратно нагоре до Авраам и по-нагоре, до Адам и до Бога, движейки се в посока, противоположна на матеевата родословна книга. По този начин трябва да се схване нещо и това, което Лука придава на проповедта на Йоан Кръстител и което съдържа нещо повече от предаденото от Матей и Марко.
към текста >>

По този начин трябва да се схване нещо и това, което Лука придава на проповедта на Йоан Кръстител и което съдържа нещо повече от предаденото от Матей и Марко.
У Лука Йоан е изпълнител на кръщението, той е също проповедник на покаянието. Но той е и нещо повече. Евангелието на Лука се поставя вече напълно в процеса на възлизането на развитието, което трябва да последва слизането на човечеството на земята. Той върви отдолу нагоре, докато Евангелието на Матей върви отгоре надолу. И така, родословната книга на Лука е една Небесна стълба, която от Исус води обратно нагоре до Авраам и по-нагоре, до Адам и до Бога, движейки се в посока, противоположна на матеевата родословна книга. По този начин трябва да се схване нещо и това, което Лука придава на проповедта на Йоан Кръстител и което съдържа нещо повече от предаденото от Матей и Марко. На въпроса на народа, на митарите и на военните, "Що да правим", Йоан отговаря с наставления във форма на сентенции. Йоан застава тук като посветител, който не се задоволява с това чрез мощна проповед за покаяние да завърши слизането на човечеството, но направо въздейства, ръководейки и насочвайки в пътя на възхода. Сентенциите, с които Йоан отговаря на народа, на митарите и на войниците, са сентенции на просветител, чрез които човек е насочен към един личен стремеж нагоре. Матей описва Йоан като проповедник в пустинята. Проповедник в пустинята, преведено на друг език, означава зов към уединението на душата.
към текста >>

На въпроса на народа, на митарите и на военните, "Що да правим", Йоан отговаря с наставления във форма на сентенции.
Но той е и нещо повече. Евангелието на Лука се поставя вече напълно в процеса на възлизането на развитието, което трябва да последва слизането на човечеството на земята. Той върви отдолу нагоре, докато Евангелието на Матей върви отгоре надолу. И така, родословната книга на Лука е една Небесна стълба, която от Исус води обратно нагоре до Авраам и по-нагоре, до Адам и до Бога, движейки се в посока, противоположна на матеевата родословна книга. По този начин трябва да се схване нещо и това, което Лука придава на проповедта на Йоан Кръстител и което съдържа нещо повече от предаденото от Матей и Марко. На въпроса на народа, на митарите и на военните, "Що да правим", Йоан отговаря с наставления във форма на сентенции. Йоан застава тук като посветител, който не се задоволява с това чрез мощна проповед за покаяние да завърши слизането на човечеството, но направо въздейства, ръководейки и насочвайки в пътя на възхода. Сентенциите, с които Йоан отговаря на народа, на митарите и на войниците, са сентенции на просветител, чрез които човек е насочен към един личен стремеж нагоре. Матей описва Йоан като проповедник в пустинята. Проповедник в пустинята, преведено на друг език, означава зов към уединението на душата. Човечеството е стигнало до земята, която е пустинята, която е мястото на уединения, самотен аз, отделил се от Цялото и живее само за себе си.
към текста >>

Йоан застава тук като посветител, който не се задоволява с това чрез мощна проповед за покаяние да завърши слизането на човечеството, но направо въздейства, ръководейки и насочвайки в пътя на възхода.
Евангелието на Лука се поставя вече напълно в процеса на възлизането на развитието, което трябва да последва слизането на човечеството на земята. Той върви отдолу нагоре, докато Евангелието на Матей върви отгоре надолу. И така, родословната книга на Лука е една Небесна стълба, която от Исус води обратно нагоре до Авраам и по-нагоре, до Адам и до Бога, движейки се в посока, противоположна на матеевата родословна книга. По този начин трябва да се схване нещо и това, което Лука придава на проповедта на Йоан Кръстител и което съдържа нещо повече от предаденото от Матей и Марко. На въпроса на народа, на митарите и на военните, "Що да правим", Йоан отговаря с наставления във форма на сентенции. Йоан застава тук като посветител, който не се задоволява с това чрез мощна проповед за покаяние да завърши слизането на човечеството, но направо въздейства, ръководейки и насочвайки в пътя на възхода. Сентенциите, с които Йоан отговаря на народа, на митарите и на войниците, са сентенции на просветител, чрез които човек е насочен към един личен стремеж нагоре. Матей описва Йоан като проповедник в пустинята. Проповедник в пустинята, преведено на друг език, означава зов към уединението на душата. Човечеството е стигнало до земята, която е пустинята, която е мястото на уединения, самотен аз, отделил се от Цялото и живее само за себе си. Докато човечеството беше още обхванато в процеса на слизането, следователно не беше още стигнало до земята, то беше потопено в един общ духовен елемент.
към текста >>

Сентенциите, с които Йоан отговаря на народа, на митарите и на войниците, са сентенции на просветител, чрез които човек е насочен към един личен стремеж нагоре.
Той върви отдолу нагоре, докато Евангелието на Матей върви отгоре надолу. И така, родословната книга на Лука е една Небесна стълба, която от Исус води обратно нагоре до Авраам и по-нагоре, до Адам и до Бога, движейки се в посока, противоположна на матеевата родословна книга. По този начин трябва да се схване нещо и това, което Лука придава на проповедта на Йоан Кръстител и което съдържа нещо повече от предаденото от Матей и Марко. На въпроса на народа, на митарите и на военните, "Що да правим", Йоан отговаря с наставления във форма на сентенции. Йоан застава тук като посветител, който не се задоволява с това чрез мощна проповед за покаяние да завърши слизането на човечеството, но направо въздейства, ръководейки и насочвайки в пътя на възхода. Сентенциите, с които Йоан отговаря на народа, на митарите и на войниците, са сентенции на просветител, чрез които човек е насочен към един личен стремеж нагоре. Матей описва Йоан като проповедник в пустинята. Проповедник в пустинята, преведено на друг език, означава зов към уединението на душата. Човечеството е стигнало до земята, която е пустинята, която е мястото на уединения, самотен аз, отделил се от Цялото и живее само за себе си. Докато човечеството беше още обхванато в процеса на слизането, следователно не беше още стигнало до земята, то беше потопено в един общ духовен елемент. Едва на земята започва развитието на аза.
към текста >>

Матей описва Йоан като проповедник в пустинята.
И така, родословната книга на Лука е една Небесна стълба, която от Исус води обратно нагоре до Авраам и по-нагоре, до Адам и до Бога, движейки се в посока, противоположна на матеевата родословна книга. По този начин трябва да се схване нещо и това, което Лука придава на проповедта на Йоан Кръстител и което съдържа нещо повече от предаденото от Матей и Марко. На въпроса на народа, на митарите и на военните, "Що да правим", Йоан отговаря с наставления във форма на сентенции. Йоан застава тук като посветител, който не се задоволява с това чрез мощна проповед за покаяние да завърши слизането на човечеството, но направо въздейства, ръководейки и насочвайки в пътя на възхода. Сентенциите, с които Йоан отговаря на народа, на митарите и на войниците, са сентенции на просветител, чрез които човек е насочен към един личен стремеж нагоре. Матей описва Йоан като проповедник в пустинята. Проповедник в пустинята, преведено на друг език, означава зов към уединението на душата. Човечеството е стигнало до земята, която е пустинята, която е мястото на уединения, самотен аз, отделил се от Цялото и живее само за себе си. Докато човечеството беше още обхванато в процеса на слизането, следователно не беше още стигнало до земята, то беше потопено в един общ духовен елемент. Едва на земята започва развитието на аза. Това развитие на аза е изкупено с цената на старото единение с Духа.
към текста >>

Йоан е Вестител на развитието на аза, на пълното със страдание усамотяване на аза.
Човечеството е стигнало до земята, която е пустинята, която е мястото на уединения, самотен аз, отделил се от Цялото и живее само за себе си. Докато човечеството беше още обхванато в процеса на слизането, следователно не беше още стигнало до земята, то беше потопено в един общ духовен елемент. Едва на земята започва развитието на аза. Това развитие на аза е изкупено с цената на старото единение с Духа. Неговият първи стадий е "пустинята", уединението. Йоан е Вестител на развитието на аза, на пълното със страдание усамотяване на аза. Човечеството е изминало 42 поколения. Сега то действително може да намери Отца Авраама чрез възлизане по стълбата на пречистване с 42 стъпала. Но какво помага това? Родът Авраамов се е втвърдил като камък. Ако не дойде един Нов Принцип в живота, тогава вместо синове, Отец Авраам ще има мъртви камъни.
към текста >>

Йоан им казва: "Не мислете, че можете да се успокоявате с това, ние имаме за Отца Авраама.
Сега то действително може да намери Отца Авраама чрез възлизане по стълбата на пречистване с 42 стъпала. Но какво помага това? Родът Авраамов се е втвърдил като камък. Ако не дойде един Нов Принцип в живота, тогава вместо синове, Отец Авраам ще има мъртви камъни. И как от мъртвите ще излезе нещо ново? Йоан им казва: "Не мислете, че можете да се успокоявате с това, ние имаме за Отца Авраама. Казвам ви, Бог може да въздигне от тези камъни синове Аврааму". С тези думи Йоан иска да събуди у фарисеите съзнанието за обединяването на тяхните души, за втвърдяването на душите им. Те не могат да избегнат пълния завършек на земното слизане чрез илюзии. Фарисеите бяха тези, които не искаха да изпълнят прехода от времето на Отца към времето на Сина. Оставането при Принципа на Отца, обаче, означава едно вкаменяване и втвърдяване.
към текста >>

С тези думи Йоан иска да събуди у фарисеите съзнанието за обединяването на тяхните души, за втвърдяването на душите им.
Родът Авраамов се е втвърдил като камък. Ако не дойде един Нов Принцип в живота, тогава вместо синове, Отец Авраам ще има мъртви камъни. И как от мъртвите ще излезе нещо ново? Йоан им казва: "Не мислете, че можете да се успокоявате с това, ние имаме за Отца Авраама. Казвам ви, Бог може да въздигне от тези камъни синове Аврааму". С тези думи Йоан иска да събуди у фарисеите съзнанието за обединяването на тяхните души, за втвърдяването на душите им. Те не могат да избегнат пълния завършек на земното слизане чрез илюзии. Фарисеите бяха тези, които не искаха да изпълнят прехода от времето на Отца към времето на Сина. Оставането при Принципа на Отца, обаче, означава едно вкаменяване и втвърдяване. Отцовите сили са довели до камъка, до втвърдяването на материята. Само чрез Сина от втвърдяването е произведено новото човечество.
към текста >>

Ето защо Йоан казва: Изменете вашите разбирания.
Те не могат да избегнат пълния завършек на земното слизане чрез илюзии. Фарисеите бяха тези, които не искаха да изпълнят прехода от времето на Отца към времето на Сина. Оставането при Принципа на Отца, обаче, означава едно вкаменяване и втвърдяване. Отцовите сили са довели до камъка, до втвърдяването на материята. Само чрез Сина от втвърдяването е произведено новото човечество. Ето защо Йоан казва: Изменете вашите разбирания. Тази е сменяващата самата себе си Мъдрост на есеите. Проповедта на викащия в пустинята се издига сега до две мощни образни слова на Мистериите: "Секирата е вече сложена при корена на дърветата. Дървото, което не принася добър плод, бива отсечено и хвърлено в огъня". "Той държи лопатата в ръцете си. Той ще очисти гумното, ще събере житото в хамбара и плявата ще изгори във вечен огън".
към текста >>

Пророците, последен от които е Йоан Кръстител, размахват със своите слова секирата срещу мировото Дърво.
Това ни се описва във великото видение на Навуходоносор, в четвъртата глава на Данаил, от 7 до 12 стих. Пънът, който остава след отсичането на старото Космично Съзнание, е човешкото мислене. От него ще израсте някога Новото Космично Съзнание, новото звездно Дърво. Отсичането на звездното Дърво е една мирова необходимост. То е тъждествено със слизането на човечеството на земята, без което е невъзможно никаква свобода. Пророците, последен от които е Йоан Кръстител, размахват със своите слова секирата срещу мировото Дърво. Старото Космично Съзнание трябва да отстъпи на ограниченото земно мислително съзнание. В 6-та глава от книгата на Исайя се описва как Исайя направо получава духовно поръчение да отсече мировото Дърво чрез своята проповед. "Затъпи сърцето на този народ и втвърди ушите му, и заслепи очите му, за да не вижда с очите си и да не чува с ушите си, нито да разбира със сърцето си, докато запустеят градовете и останат без жители и домовете без люде. Но както дъбът или липата, от които при отсичането остава още един пън, този пън ще бъде едно свято семе". Ако погледнем към микрокосмоса, към отделния човек, можем да кажем: Дървото, на което е сложена секирата, е Дървото на кръвоносната система.
към текста >>

Христовото същество се въплъщава в телесно-душевната част на Исус от Назарет, когато на 30-та година след своето раждане той бе кръстен от Йоан в Йордан.
И това не е случайно, с него е казано много нещо. В това отношение ние трябва да знаем, че за Христовото Същество кръщението в Йордан означава същото, каквото означава за Духа на Исус раждането във Витлеем. Във Витлеем става раждането на физическото тяло на Исус. На Йордан става духовното раждане на Христа. Духът на Исус се въплъщава в детето, което Мария ражда. Христовото същество се въплъщава в телесно-душевната част на Исус от Назарет, когато на 30-та година след своето раждане той бе кръстен от Йоан в Йордан. Чрез това обяснение изпъква ясно различието между родословните дървета на Матей и на Лука. Родословното дърво на първото Евангелие, водено от Небето надолу на земята, предхожда физическото раждане на Исус. То завършва с физическото раждане на Исус и стига напълно до земята. Родословното дърво на Лука следва духовното раждане на Христа. То води отново от земята нагоре към Небето.
към текста >>

Ето защо в Евангелието на Матей Йоан Кръстител е човекът, който възвестява края на стария свят.
То води отново от земята нагоре към Небето. Възлизането отново е възможно чрез това, че Христос слезе в пъна на корена есеев, като направи да израстне вейката на Новото мирово Дърво. Родословното дърво на Матей е отсечено. То е Дървото на Отец, Дървото на познанието. Родословното дърво на Лука е новото Дърво на Живота, Дървото на школуването, Дървото на Сина. Ето защо в Евангелието на Матей Йоан Кръстител е човекът, който възвестява края на стария свят. В Евангелието на Лука Йоан Кръстител стои като посветител между човеците. Неговите думи не са вече само удари на секирата срещу Дървото. Той дава на човеците първите наставления за посаждането и отглеждането на Новото мирово Дърво, като дава на народа, на митарите и на войниците максими за стремеж към Духовното. Дървото на Матей пада, а Дървото на Лука се издига нагоре, след като се яви Христос. Йоан Кръстител беше човек и все пак нещо повече от човек.
към текста >>

В Евангелието на Лука Йоан Кръстител стои като посветител между човеците.
Възлизането отново е възможно чрез това, че Христос слезе в пъна на корена есеев, като направи да израстне вейката на Новото мирово Дърво. Родословното дърво на Матей е отсечено. То е Дървото на Отец, Дървото на познанието. Родословното дърво на Лука е новото Дърво на Живота, Дървото на школуването, Дървото на Сина. Ето защо в Евангелието на Матей Йоан Кръстител е човекът, който възвестява края на стария свят. В Евангелието на Лука Йоан Кръстител стои като посветител между човеците. Неговите думи не са вече само удари на секирата срещу Дървото. Той дава на човеците първите наставления за посаждането и отглеждането на Новото мирово Дърво, като дава на народа, на митарите и на войниците максими за стремеж към Духовното. Дървото на Матей пада, а Дървото на Лука се издига нагоре, след като се яви Христос. Йоан Кръстител беше човек и все пак нещо повече от човек. Той е най-големият от всички онези, които са родени от Посвещението, но и най-малкият в Царството Небесно е по-голям от него.
към текста >>

Йоан Кръстител беше човек и все пак нещо повече от човек.
Ето защо в Евангелието на Матей Йоан Кръстител е човекът, който възвестява края на стария свят. В Евангелието на Лука Йоан Кръстител стои като посветител между човеците. Неговите думи не са вече само удари на секирата срещу Дървото. Той дава на човеците първите наставления за посаждането и отглеждането на Новото мирово Дърво, като дава на народа, на митарите и на войниците максими за стремеж към Духовното. Дървото на Матей пада, а Дървото на Лука се издига нагоре, след като се яви Христос. Йоан Кръстител беше човек и все пак нещо повече от човек. Той е най-големият от всички онези, които са родени от Посвещението, но и най-малкият в Царството Небесно е по-голям от него. Той е по-велик от всички хора, но по-малък от Ангелите. Той стои между човека и Ангела. Неговото духово Същество надминава толкова много всички човеци, че самото Евангелие употребява за него думите на пророк Малахия: "Ето, изпращам Вестителя Си пред Тебе, който да приготви пътя Ти". Така, че в едно човешко тяло е въплътено едно Същество, близко до Ангелите, което излиза далеч зад границите на тясното човешко тяло.
към текста >>

И затова в църковните олтари на източните църкви Йоан Кръстител винаги е изобразяван като Същество с крила.
Той е най-големият от всички онези, които са родени от Посвещението, но и най-малкият в Царството Небесно е по-голям от него. Той е по-велик от всички хора, но по-малък от Ангелите. Той стои между човека и Ангела. Неговото духово Същество надминава толкова много всички човеци, че самото Евангелие употребява за него думите на пророк Малахия: "Ето, изпращам Вестителя Си пред Тебе, който да приготви пътя Ти". Така, че в едно човешко тяло е въплътено едно Същество, близко до Ангелите, което излиза далеч зад границите на тясното човешко тяло. И затова в църковните олтари на източните църкви Йоан Кръстител винаги е изобразяван като Същество с крила. Това, което живее в тялото, не е целия Йоан. Тези крила принадлежат на неговото Същество. Това възвишено Същество, подобно на Ангел, беше действало вече всред израилския народ като пророк Илия и за него се споменава на много места, като се нарича Ангел на Господа. Той се явява при Преображението на Христа на планината, което показва, че той играе важна роля в живота на общността, която се създава около Христа. Може още много неща да се кажат за Йоан и неговото отношение към делото на Христос, за което скрито се загатва в Евангелията, особено в Евангелието на Марко, но и това, което е казано дотук, е достатъчно да ни покаже величието и ръста на Йоан Кръстител и неговата роля в развитието на човечеството.
към текста >>

Това, което живее в тялото, не е целия Йоан.
Той е по-велик от всички хора, но по-малък от Ангелите. Той стои между човека и Ангела. Неговото духово Същество надминава толкова много всички човеци, че самото Евангелие употребява за него думите на пророк Малахия: "Ето, изпращам Вестителя Си пред Тебе, който да приготви пътя Ти". Така, че в едно човешко тяло е въплътено едно Същество, близко до Ангелите, което излиза далеч зад границите на тясното човешко тяло. И затова в църковните олтари на източните църкви Йоан Кръстител винаги е изобразяван като Същество с крила. Това, което живее в тялото, не е целия Йоан. Тези крила принадлежат на неговото Същество. Това възвишено Същество, подобно на Ангел, беше действало вече всред израилския народ като пророк Илия и за него се споменава на много места, като се нарича Ангел на Господа. Той се явява при Преображението на Христа на планината, което показва, че той играе важна роля в живота на общността, която се създава около Христа. Може още много неща да се кажат за Йоан и неговото отношение към делото на Христос, за което скрито се загатва в Евангелията, особено в Евангелието на Марко, но и това, което е казано дотук, е достатъчно да ни покаже величието и ръста на Йоан Кръстител и неговата роля в развитието на човечеството. Той е Ангелът, който подготвя пътя на Христа, който подготвя пътя на възхода на импулса, който Христос даде.
към текста >>

Може още много неща да се кажат за Йоан и неговото отношение към делото на Христос, за което скрито се загатва в Евангелията, особено в Евангелието на Марко, но и това, което е казано дотук, е достатъчно да ни покаже величието и ръста на Йоан Кръстител и неговата роля в развитието на човечеството.
И затова в църковните олтари на източните църкви Йоан Кръстител винаги е изобразяван като Същество с крила. Това, което живее в тялото, не е целия Йоан. Тези крила принадлежат на неговото Същество. Това възвишено Същество, подобно на Ангел, беше действало вече всред израилския народ като пророк Илия и за него се споменава на много места, като се нарича Ангел на Господа. Той се явява при Преображението на Христа на планината, което показва, че той играе важна роля в живота на общността, която се създава около Христа. Може още много неща да се кажат за Йоан и неговото отношение към делото на Христос, за което скрито се загатва в Евангелията, особено в Евангелието на Марко, но и това, което е казано дотук, е достатъчно да ни покаже величието и ръста на Йоан Кръстител и неговата роля в развитието на човечеството. Той е Ангелът, който подготвя пътя на Христа, който подготвя пътя на възхода на импулса, който Христос даде.
към текста >>

21. 11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

В момента на Кръщението, извършено от Йоан Кръстител върху Исус от Назарет, Божественият Дух слезе на земята и се съедини с човешкото същество Исус от Назарет.
Принадлежащите към Мистерийните центрове са различавали слизащите от духовните сфери Божествени Същества и издигащите се от земята, стремящи се към Посвещение в духовните Тайни човеци. При случая с Христа имаме от една страна слизащия към земята Слънчев Дух и издигащия се нагоре Посветен в лицето на Исус от Назарет. И Учителят казва, че за да се извърши една велика работа на земята, трябва да се съединят едно Същество отгоре и едно същество от земята. Земното същество ще послужи само като проводник на небесното Същество. Четирите Евангелия ни описват именно това съчетание на две такива Същества - едно слизащо отгоре и друго, възлизащо от земята нагоре. В момента на Кръщението, извършено от Йоан Кръстител върху Исус от Назарет, Божественият Дух слезе на земята и се съедини с човешкото същество Исус от Назарет. Но за едно такова възвишено Същество, каквото е слизащият към земята Божествен Дух в лицето на Христа, е било необходимо да се подготви едно специално за целта тяло, което да го приеме в себе си. И е било необходимо не само едно физическо тяло, но едно специално етерно и астрално тяло. За подготовката на тези носители ни говорят Евангелията на Матей и Лука, докато Марко и Йоан почват да говорят направо за дейността на Христа, който се вселява в тези обвивки. Посветените от различните Школи на миналото са знаели за идването на Христос на земята. Но не всички Посветени са били посветени във всички Тайни, защото и те са на степени.
към текста >>

За подготовката на тези носители ни говорят Евангелията на Матей и Лука, докато Марко и Йоан почват да говорят направо за дейността на Христа, който се вселява в тези обвивки.
Земното същество ще послужи само като проводник на небесното Същество. Четирите Евангелия ни описват именно това съчетание на две такива Същества - едно слизащо отгоре и друго, възлизащо от земята нагоре. В момента на Кръщението, извършено от Йоан Кръстител върху Исус от Назарет, Божественият Дух слезе на земята и се съедини с човешкото същество Исус от Назарет. Но за едно такова възвишено Същество, каквото е слизащият към земята Божествен Дух в лицето на Христа, е било необходимо да се подготви едно специално за целта тяло, което да го приеме в себе си. И е било необходимо не само едно физическо тяло, но едно специално етерно и астрално тяло. За подготовката на тези носители ни говорят Евангелията на Матей и Лука, докато Марко и Йоан почват да говорят направо за дейността на Христа, който се вселява в тези обвивки. Посветените от различните Школи на миналото са знаели за идването на Христос на земята. Но не всички Посветени са били посветени във всички Тайни, защото и те са на степени. Съществували са различни светове, различни родове посветени. Имало е такива, на които е било ясно през какви степени трябва да мине едно човешко същество, за да израсте в развитието си нагоре, за да може да послужи като посредник на едно слизащо отгоре възвишено Същество. А имало други, на които било известно как се проявява едно възвишено Същество, когато то се изявява в един човек.
към текста >>

Той започва веднага с Йоановото кръщение, когато над Исус слиза Божествения Дух във вид на гълъб.
При Христос имаме едно слизане отгоре надолу. И никак не трябва да се учудваме, ако за разбирането на това велико събитие биха били необходими не само четирима евангелисти, но много повече. Двама от евангелистите - Матей и Лука - се спират да опишат каква е била личността, която е приела в себе си Божественото Същество. Матей ни описва подготвянето на физическото и етерното тяло, а Лука ни описва подготвянето на астралното тяло. Марко не се интересува от това, как се е развил този, който е послужил за посредник на Христовото Същество. Той започва веднага с Йоановото кръщение, когато над Исус слиза Божествения Дух във вид на гълъб. А в Евангелието на Йоан, още от самото начало ни се описва Същината на този Божествен Дух, на Слънчевото Слово, на Логоса, Който е бил в Началото и Който слиза към земята да се въплъти в човешко тяло. Затова Евангелието на Йоан е най-дълбоко. Така че, четирите Евангелия описват Христовото Същество от четири страни, от четири гледища. В описанието всеки се придържа към своята изходна точка, за която се е подготвил от степента на своето ясновидство и посвещение. Защото четирите евангелисти описват Христос като ясновидци, като посветени на различна степен и са схващали отделните страни от сложното Христово Същество.
към текста >>

А в Евангелието на Йоан, още от самото начало ни се описва Същината на този Божествен Дух, на Слънчевото Слово, на Логоса, Който е бил в Началото и Който слиза към земята да се въплъти в човешко тяло.
И никак не трябва да се учудваме, ако за разбирането на това велико събитие биха били необходими не само четирима евангелисти, но много повече. Двама от евангелистите - Матей и Лука - се спират да опишат каква е била личността, която е приела в себе си Божественото Същество. Матей ни описва подготвянето на физическото и етерното тяло, а Лука ни описва подготвянето на астралното тяло. Марко не се интересува от това, как се е развил този, който е послужил за посредник на Христовото Същество. Той започва веднага с Йоановото кръщение, когато над Исус слиза Божествения Дух във вид на гълъб. А в Евангелието на Йоан, още от самото начало ни се описва Същината на този Божествен Дух, на Слънчевото Слово, на Логоса, Който е бил в Началото и Който слиза към земята да се въплъти в човешко тяло. Затова Евангелието на Йоан е най-дълбоко. Така че, четирите Евангелия описват Христовото Същество от четири страни, от четири гледища. В описанието всеки се придържа към своята изходна точка, за която се е подготвил от степента на своето ясновидство и посвещение. Защото четирите евангелисти описват Христос като ясновидци, като посветени на различна степен и са схващали отделните страни от сложното Христово Същество. Матей насочва своя поглед към раждането на Исус по Соломоновата линия и предава как са подготвени физическото и етерното тела.
към текста >>

Затова Евангелието на Йоан е най-дълбоко.
Двама от евангелистите - Матей и Лука - се спират да опишат каква е била личността, която е приела в себе си Божественото Същество. Матей ни описва подготвянето на физическото и етерното тяло, а Лука ни описва подготвянето на астралното тяло. Марко не се интересува от това, как се е развил този, който е послужил за посредник на Христовото Същество. Той започва веднага с Йоановото кръщение, когато над Исус слиза Божествения Дух във вид на гълъб. А в Евангелието на Йоан, още от самото начало ни се описва Същината на този Божествен Дух, на Слънчевото Слово, на Логоса, Който е бил в Началото и Който слиза към земята да се въплъти в човешко тяло. Затова Евангелието на Йоан е най-дълбоко. Така че, четирите Евангелия описват Христовото Същество от четири страни, от четири гледища. В описанието всеки се придържа към своята изходна точка, за която се е подготвил от степента на своето ясновидство и посвещение. Защото четирите евангелисти описват Христос като ясновидци, като посветени на различна степен и са схващали отделните страни от сложното Христово Същество. Матей насочва своя поглед към раждането на Исус по Соломоновата линия и предава как са подготвени физическото и етерното тела. Той ни представя Христа като човек, който води началото си от Авраама и съдържа в себе си в съвършенство това, което е вложено в Авраам като зародиш и е проникнато от Божествения Дух, който в течение на човешкото развитие трябва да проникне всички човешки души.
към текста >>

Авторът на Евангелието на Йоан насочва погледа си върху това, че най-възвишеното, което може да действа на земята, Слънчевият Дух, слиза на земята в тялото на Исус.
За него физическото тяло, в което беше слязъл Христос, е само едно средство, един проводник, чрез който се проявява Христос на земята и той описва действието на Христос като Слънчев Дух, проявен чрез това тяло. Затова той обръща вниманието ни върху това, как действат силите на Слънчевия Дух, проявени чрез едно физическо тяло. Лука, който описва родословието на Исус, не държи за това, което Христовото Същество изживява като физическа личност, но държи на това, какво изживява той като душа, какви чувства и усещания има, какви творчески способности проявява. Той ни описва Любовта, милостта, състраданието, които Христос проявява към хората. Понеже всички тези неща са израз на едно организирано астрално тяло, затова казваме, че Лука се интересува повече от това, да ни опише астралното тяло на Христос, докато Матей описва физическото и етерното тела, чрез които се проявява физическата личност. Авторът на Евангелието на Йоан насочва погледа си върху това, че най-възвишеното, което може да действа на земята, Слънчевият Дух, слиза на земята в тялото на Исус. За него физическото тяло е само средство, за да посочи как се проявява Слънчевия Логос в човечеството чрез едно физическо тяло. Казах по-рано, че Матей насочва своя поглед преди всичко към физическото тяло на Исус, в което се въплъщава Христос. И той проследява това физическо тяло до разпъването и полагането в гроба. Неговият поглед е насочен към това, как Божественото се вселява в тялото на Исус и след това как го напуска. И затова при него имаме израза: "Боже мой, Боже мой, защо си ме изоставил?
към текста >>

Йоан ни описва как самият той, майката Исусова и нейната сестра стоят под кръста и цитира думите, които Исус отправя към майка Си и към него: "При кръста стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина.
Описва ни как в Христос в този момент изживява най-високото проявление на милост, на Любов. Ето защо той отбелязва думите: "Отче, прости им, защото не знаят, що вършат". Това са слова на Любов, които могат да излязат само от едно високо организирано астрално тяло. Той също предава последните думи на Исус на кръста: "Отче, в Твоите Ръце предавам духа Си". Това ни показва също голямата преданост, отдаденост и смирение, които също са израз на едно високо организирано астрално тяло. Йоан ни описва как самият той, майката Исусова и нейната сестра стоят под кръста и цитира думите, които Исус отправя към майка Си и към него: "При кръста стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина. А Исус, като видя майка Си и ученика, когото обичаше, който стоеше близо, каза на майка Си: 'Жено, ето син ти". После каза на ученика: "Ето майка ти". И от онзи час ученикът я прибра у дома си". По този начин Христос установява духовното братство - това, което е цел и смисъл на земния живот, което е и смисълът на Христовия импулс - основаването на новото духовно братство, основано на духовна, а не на кръвна връзка. Така че, Йоан ни описва как, когато беше на кръста Христос установява едно по-висше братство от това, което се основава на кръвното родство.
към текста >>

Така че, Йоан ни описва как, когато беше на кръста Христос установява едно по-висше братство от това, което се основава на кръвното родство.
Йоан ни описва как самият той, майката Исусова и нейната сестра стоят под кръста и цитира думите, които Исус отправя към майка Си и към него: "При кръста стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина. А Исус, като видя майка Си и ученика, когото обичаше, който стоеше близо, каза на майка Си: 'Жено, ето син ти". После каза на ученика: "Ето майка ти". И от онзи час ученикът я прибра у дома си". По този начин Христос установява духовното братство - това, което е цел и смисъл на земния живот, което е и смисълът на Христовия импулс - основаването на новото духовно братство, основано на духовна, а не на кръвна връзка. Така че, Йоан ни описва как, когато беше на кръста Христос установява едно по-висше братство от това, което се основава на кръвното родство. Четирите евангелисти разглеждат Христа от четири различни гледни точки. Този въпрос ще разгледаме по- подробно в следващите редове. И всеки един от тях насочва своя поглед към тази страна, за която той е подготвен и нея описва, а другото той го изпуска. Затова описанията на четирите Евангелия не си противоречат, но взаимно се допълват. По такъв начин ние можем да обгърнем Христовото събитие в неговата целокупност.
към текста >>

Йоан ни описва духа на Христос, който е Духът на космоса.
И тази сила, която е сила на космоса, която се струи през Него, Той употребява, за да помага на хората - изгонва бесове, лекува прокажени, парализирани и всички болести. В това се изразява космичната сила чрез Него. Евангелието на Лука ни рисува как се проявява душевния принцип в Христос, който се изразява чрез астралното тяло. Затова той Го описва като милосърден, състрадателен, смирен, кротък и пр. - всичко, с което може да помогне на човека и да влезе в неговото положение. Йоан ни описва духа на Христос, който е Духът на космоса. Видяхме, че Христос е проявеният Бог, Божественият Дух, Духът на Слънцето, което е външен израз на Духа Христов, като преминава през дванадесетте зодиакални знаци в своето видимо движение през небесната сфера, има различно влияние или се проявява по различен начин. Понеже според Херметичната Мъдрост туй, което е долу е подобно на това, което е горе и това, което е горе у подобно на това, което е долу, като под долу разбираме външната страна на явленията, а под горе - вътрешната, духовната страна на явленията, то можем да кажем: Както влиянието на Слънцето през дванадесетте зодиакални знака е различно, също така и Христовата сила, Христовото Слово, проявено чрез дванадесетте апостоли, ще бъде различно. То е една и съща сила, но поляризирана по 12 различни начина. Тъй както светлината е една, но като премине през призмата, се разлага на седем или дванадесет цвята. Сега познаваме седем, но те всъщност са дванадесет, което отговаря на дванадесетте знака на зодиака.
към текста >>

2. Йоан - Водолей.........................................8.
Можем конкретно да определим кой апостол на кой зодиакален знак отговаря. Това показва, че има съответствие между космичната мисъл, отразена в зодиака и човешката мисъл, проявена чрез дванадесетте различни типове хора, които представят знаците на земния зодиак или зодиака на Християнството, ако можем така да се изразим. Имената на апостолите са следните и отговарят на следните знаци: 1. Петър - Телец ..........................................7. Тома - Близнаци 2. Йоан - Водолей.........................................8. Матей или Леви - Стрелец 3. Андрей - Овен...........................................9. Симон Канонит Зилот - Дева 4. Яков Заведеев - Рак..................................10. Леви, нар.
към текста >>

6. Йоан - Дева...............................................12.
Андрей - Стрелец 4. Левий - Рак...............................................10. Симон Канонит - Козирог 5. Симон Петър - Лъв.................................. 11. Матей - Водолей 6. Йоан - Дева...............................................12. Яков Заведеев - Риби От факта, че Христос свърза себе си с един кръг от 12 ученици по един особен начин, не е случайно. Естествено, както ни съобщава и Евангелието, броят на тези, които се намираха в отношение с него като ученици беше значително по-голям. Така имаме кръгът на седемдесетте и след това още по-големия кръг на народа. Дванадесет са един избран кръг.
към текста >>

На Яков, сина Заведеев и Йоан, брата на Яков даде името Бенехарген, което значи Синове на гърба или на бурята, и Андрей и т.н.
Да се чудим на това, че предателят Юда бе взет от Христос между учениците, би било все едно, че имаме съзвездието Скорпион на небето и месец ноември през годината. Какво би бил кръгът на годината без смъртното потръпване на ноември? Какво би бил кръгът на учениците без фигурата на Юда? Не трябваше ли и лишените от Светлина и мир човешки души да имат свой пратеник и представител в кръга на Христа? В Евангелието на Марко, 3 глава, от 4 до 17 стих е казано: "Той (Христос) нареди дванадесетте да бъдат при него и ги разпроводи... И даде на Симона името Петър. На Яков, сина Заведеев и Йоан, брата на Яков даде името Бенехарген, което значи Синове на гърба или на бурята, и Андрей и т.н. Следователно, в самото Евангелие, където се говори за подреждането на кръга на учениците, което е също реда на призоваването, както и изпращането в света са назовани имена, които Христос прибавя на тримата ученици, които след това постепенно образуват най-тесния и най-интимния кръг около Него. Следователно, тези имена се отнасят и за диференцирането на отделните образи на учениците, и на техните задачи. Имената показват, че това е едно космично подреждане, един космически ред, който събира кръга на дванадесетте около Христа. Зашото при старите схващания на света е било нещо естествено имена като Кифа - Петър, Бенехаргем, да бъдат свързани с царството на елементите, а именно: Петър с елемента земя.
към текста >>

В лицето на тримата ученици Симон, Яков и Йоан, Христос призовава представителите на елементите /стихиите/ на Природата.
Следователно, тези имена се отнасят и за диференцирането на отделните образи на учениците, и на техните задачи. Имената показват, че това е едно космично подреждане, един космически ред, който събира кръга на дванадесетте около Христа. Зашото при старите схващания на света е било нещо естествено имена като Кифа - Петър, Бенехаргем, да бъдат свързани с царството на елементите, а именно: Петър с елемента земя. Бенехаргем с елемента вода и въздух. В лицето на тримата ученици Симон, Яков и Йоан, Христос призовава представителите на елементите /стихиите/ на Природата. Петър е представител на твърдия, минералния елемент земя. Яков е представител на течния елемент вода. Йоан е представител на въздушния елемент. Четвъртият елемент огън, който е носител на духа, живее в самия Христос. Често думата Бенехаргем се превежда с думите "Синове на гърба" /светкавицата/ и се мисли, че означава бушуващият холеричен темперамент, който се прояви, когато Яков и Йоан искаха да направят да падне гръм от Небето върху самаряните.
към текста >>

Йоан е представител на въздушния елемент.
Петър с елемента земя. Бенехаргем с елемента вода и въздух. В лицето на тримата ученици Симон, Яков и Йоан, Христос призовава представителите на елементите /стихиите/ на Природата. Петър е представител на твърдия, минералния елемент земя. Яков е представител на течния елемент вода. Йоан е представител на въздушния елемент. Четвъртият елемент огън, който е носител на духа, живее в самия Христос. Често думата Бенехаргем се превежда с думите "Синове на гърба" /светкавицата/ и се мисли, че означава бушуващият холеричен темперамент, който се прояви, когато Яков и Йоан искаха да направят да падне гръм от Небето върху самаряните. Обаче точният смисъл на думата е "Синове на бурята", а бурята обитава в облаците, където елементите вода и въздух са съединени. Древните християнски легенди потвърждават това. Те рисуват Яков като апостол на морето, патронът, пазителят на мореплавателите и като такъв е играл през цялото Средновековие важна роля.
към текста >>

Често думата Бенехаргем се превежда с думите "Синове на гърба" /светкавицата/ и се мисли, че означава бушуващият холеричен темперамент, който се прояви, когато Яков и Йоан искаха да направят да падне гръм от Небето върху самаряните.
В лицето на тримата ученици Симон, Яков и Йоан, Христос призовава представителите на елементите /стихиите/ на Природата. Петър е представител на твърдия, минералния елемент земя. Яков е представител на течния елемент вода. Йоан е представител на въздушния елемент. Четвъртият елемент огън, който е носител на духа, живее в самия Христос. Често думата Бенехаргем се превежда с думите "Синове на гърба" /светкавицата/ и се мисли, че означава бушуващият холеричен темперамент, който се прояви, когато Яков и Йоан искаха да направят да падне гръм от Небето върху самаряните. Обаче точният смисъл на думата е "Синове на бурята", а бурята обитава в облаците, където елементите вода и въздух са съединени. Древните християнски легенди потвърждават това. Те рисуват Яков като апостол на морето, патронът, пазителят на мореплавателите и като такъв е играл през цялото Средновековие важна роля. Така, че Яков е Синът на водата. А колко тясно е бил свързан Йоан с елемента въздух, носител на мисълта, на умствения елемент, това може да се види от Евангелието на Йоан и от Откровението.
към текста >>

А колко тясно е бил свързан Йоан с елемента въздух, носител на мисълта, на умствения елемент, това може да се види от Евангелието на Йоан и от Откровението.
Често думата Бенехаргем се превежда с думите "Синове на гърба" /светкавицата/ и се мисли, че означава бушуващият холеричен темперамент, който се прояви, когато Яков и Йоан искаха да направят да падне гръм от Небето върху самаряните. Обаче точният смисъл на думата е "Синове на бурята", а бурята обитава в облаците, където елементите вода и въздух са съединени. Древните християнски легенди потвърждават това. Те рисуват Яков като апостол на морето, патронът, пазителят на мореплавателите и като такъв е играл през цялото Средновековие важна роля. Така, че Яков е Синът на водата. А колко тясно е бил свързан Йоан с елемента въздух, носител на мисълта, на умствения елемент, това може да се види от Евангелието на Йоан и от Откровението. С космическите значения на дадените от Христос имена на учениците, се изявяват елементите на човечеството, които всеки един от тримата ученици има да носи. Петър, скалата, получава своята същност от глъбините на земята, които царуват в неговата воля с вулканична сила и жар, като дълбоко несъзнателни първични инстинкти. Яков носи в своята същност мировите ширини като вълните на морето. А Йоан разгръща от безкрайните висини на съществуването душевната мантия над всяко създание, както атмосферата обгръща земята. Петър е земята, скалата.
към текста >>

А Йоан разгръща от безкрайните висини на съществуването душевната мантия над всяко създание, както атмосферата обгръща земята.
Така, че Яков е Синът на водата. А колко тясно е бил свързан Йоан с елемента въздух, носител на мисълта, на умствения елемент, това може да се види от Евангелието на Йоан и от Откровението. С космическите значения на дадените от Христос имена на учениците, се изявяват елементите на човечеството, които всеки един от тримата ученици има да носи. Петър, скалата, получава своята същност от глъбините на земята, които царуват в неговата воля с вулканична сила и жар, като дълбоко несъзнателни първични инстинкти. Яков носи в своята същност мировите ширини като вълните на морето. А Йоан разгръща от безкрайните висини на съществуването душевната мантия над всяко създание, както атмосферата обгръща земята. Петър е земята, скалата. И Христос, който гради Небесния Храм на земята, като добър зидар започва не от покрива, а от основите. Той слага основният камък, като поставя човека-камък, човека Петър за основа на земното Християнство. Ако Християнството трябваше да бъде основано здраво в човечеството като Храм, който е поставен на здрава, скалиста основа, той трябваше да бъде потопен първо във волевите глъбини в човека, макар и често тези глъбини да са несъзнателни, движени от вулканични инстинкти, непречистени. Във волята на човека са скрити земните сили.
към текста >>

Яков е човек на чувството, на изживяването и на приложението, а Йоан е човек на дълбоката мисъл, която синтезира в себе си волята и чувството.
Ако Християнството трябваше да бъде основано здраво в човечеството като Храм, който е поставен на здрава, скалиста основа, той трябваше да бъде потопен първо във волевите глъбини в човека, макар и често тези глъбини да са несъзнателни, движени от вулканични инстинкти, непречистени. Във волята на човека са скрити земните сили. В чувството са отразени силите на водата, а в мисълта се проявяват силите на въздуха. Петър е човек на волята, затова той получава името Петър и е определен да бъде първият апостол, първият ръководител на Християнството. Ръководител за времето на основаването, когато Християнството трябва да живее още в спящите глъбини на човешката воля. Яков е човек на чувството, на изживяването и на приложението, а Йоан е човек на дълбоката мисъл, която синтезира в себе си волята и чувството. Той е покровител на вътрешното, на езотеричното Християнство. Изхождайки от това положение ще можем по-ясно и конкретно да определим общите, основни характеристики на всяко едно от Евангелията. И тогава вече няма да има противоречие между Евангелията, а те взаимно ще се допълват, за да опишат целия кръг на проявяващата се Христова сила. Има една окултна картина, която в Братството е известна като така наречения Антиминс. Тя представя погребението на Христа и там са дадени четирите евангелисти, символизирани чрез четирите елемента на Сфинкса: един е представен като лъв, друг като стрелец, трети като орел и четвърти като човек.
към текста >>

Така централната Мисъл, от която можем да изходим при разглеждането на Евангелието на Йоан е Мисълта, където Христос казва: "Аз съм Светлината на света".
Би било липса на почит и благоговение по отношение на най-великия миров проблем, който съществува, да се мисли, че може да бъде обгърнат и разбран изцяло. Благоговение и почит, които биха могли да бъдат изразени в настроението: не се опитвай да поставиш твърде високо това, което е човешко разбиране, когато застанеш пред този най-велик проблем. Не се опитвай да поставиш твърде високо всичко това, даже ако то ти е дадено от най-възвишената духовна наука и те въвежда в най-възвишените области, щом се касае да застанеш пред най-великия проблем на живота. И не мисли, че човешките думи ще бъдат достатъчни да кажат първоначално нещо друго, освен това, което характеризира този велик и мощен проблем само от една страна. С такова настроение човек трябва да пристъпи към проучването на Евангелията, в които от различни страни е разгледано Христовото Същество в Неговото проявление". Така централната Мисъл, от която можем да изходим при разглеждането на Евангелието на Йоан е Мисълта, където Христос казва: "Аз съм Светлината на света". А Светлината е израз на Мъдростта. С това Христос казва, че Той е самата Мъдрост, Която организира света. Ако вземем след това Евангелието на Лука, централният мотив е изразен с думите: "Отче, прости им, защото не знаят що вършат", или "Отче, в Твоите ръце предавам духа Си". Тук вече Христос разкрива друга страна на Своето естество. Той принася най-великата жертва на преданост, която може да обедини всичко в себе си, без да изгуби себе си.
към текста >>

Ще започна с Евангелието на Йоан, което е и най-дълбокото Евангелие.
Той показва, че е Същество, което включва в Себе Си способността за най-великата жертва, за най-голямата преданост и чрез това се явява като Извор на състрадание и Любов, Извор, който разлива топлина през целия човешки и земен живот. Ако се обърнем към Евангелието на Марко, той ни разкрива вече друга страна на Христовото Същество. Той ни разкрива силата и мощта на Христа, чрез която Той осъществява Любовта и Мъдростта. В Евангелието на Матей, Христос е представен като идеален земен човек, в когото Божественото е проявено в Своята пълнота. Понеже аз не излагам тук някакво мое лично разбиране или схващане, а излагам християнското езотерично учение, то ще предам по този случай с мои думи някои мисли на Щайнер, който по един гениален начин характеризира езотеричната страна на четирите Евангелия. Ще започна с Евангелието на Йоан, което е и най-дълбокото Евангелие. В Евангелието Йоан ни разкрива Христос като Логос, Божествен Дух, слязъл в тялото на Исус от Назарет. И затова той започва с думите: "В начало бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога". И после казва: "И Словото стана плът и всели се между нас, и видяхме Славата Му като на Единороден от Отца".
към текста >>

В Евангелието Йоан ни разкрива Христос като Логос, Божествен Дух, слязъл в тялото на Исус от Назарет.
Ако се обърнем към Евангелието на Марко, той ни разкрива вече друга страна на Христовото Същество. Той ни разкрива силата и мощта на Христа, чрез която Той осъществява Любовта и Мъдростта. В Евангелието на Матей, Христос е представен като идеален земен човек, в когото Божественото е проявено в Своята пълнота. Понеже аз не излагам тук някакво мое лично разбиране или схващане, а излагам християнското езотерично учение, то ще предам по този случай с мои думи някои мисли на Щайнер, който по един гениален начин характеризира езотеричната страна на четирите Евангелия. Ще започна с Евангелието на Йоан, което е и най-дълбокото Евангелие. В Евангелието Йоан ни разкрива Христос като Логос, Божествен Дух, слязъл в тялото на Исус от Назарет. И затова той започва с думите: "В начало бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога". И после казва: "И Словото стана плът и всели се между нас, и видяхме Славата Му като на Единороден от Отца". После, в Евангелието на Йоан Христос сам казва за Себе Си: "Аз съм Светлината на света".
към текста >>

После, в Евангелието на Йоан Христос сам казва за Себе Си: "Аз съм Светлината на света".
В Евангелието Йоан ни разкрива Христос като Логос, Божествен Дух, слязъл в тялото на Исус от Назарет. И затова той започва с думите: "В начало бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога". И после казва: "И Словото стана плът и всели се между нас, и видяхме Славата Му като на Единороден от Отца". После, в Евангелието на Йоан Христос сам казва за Себе Си: "Аз съм Светлината на света". Това е централният мотив в Евангелието на Йоан, около който се групират всички останали мисли, идеи и събития. От тази мисъл разбираме, че Христос е Съществото, което съдържа в себе си мировата Мъдрост и е Светлина на света. Но това Същество е нещо много повече от казаното за него в Евангелието на Йоан. И който мисли, че е разбрал и обхванал Христа само от тази мисъл, той мисли, че е разбрал това светещо Същество само от една Негова жизнена проява. Другите Евангелия ни дават други страни на това Велико Същество.
към текста >>

Това е централният мотив в Евангелието на Йоан, около който се групират всички останали мисли, идеи и събития.
И затова той започва с думите: "В начало бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога". И после казва: "И Словото стана плът и всели се между нас, и видяхме Славата Му като на Единороден от Отца". После, в Евангелието на Йоан Христос сам казва за Себе Си: "Аз съм Светлината на света". Това е централният мотив в Евангелието на Йоан, около който се групират всички останали мисли, идеи и събития. От тази мисъл разбираме, че Христос е Съществото, което съдържа в себе си мировата Мъдрост и е Светлина на света. Но това Същество е нещо много повече от казаното за него в Евангелието на Йоан. И който мисли, че е разбрал и обхванал Христа само от тази мисъл, той мисли, че е разбрал това светещо Същество само от една Негова жизнена проява. Другите Евангелия ни дават други страни на това Велико Същество. Докато Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като Светлина на света, като Същество, което съдържа в себе си космичната Мъдрост, която осветява света, то Евангелието на Лука ни разкрива друга страна на това Велико Същество: Неговата всеобхватна Любов, Неговата готовност за жертва и преданост.
към текста >>

Но това Същество е нещо много повече от казаното за него в Евангелието на Йоан.
То в начало бе у Бога". И после казва: "И Словото стана плът и всели се между нас, и видяхме Славата Му като на Единороден от Отца". После, в Евангелието на Йоан Христос сам казва за Себе Си: "Аз съм Светлината на света". Това е централният мотив в Евангелието на Йоан, около който се групират всички останали мисли, идеи и събития. От тази мисъл разбираме, че Христос е Съществото, което съдържа в себе си мировата Мъдрост и е Светлина на света. Но това Същество е нещо много повече от казаното за него в Евангелието на Йоан. И който мисли, че е разбрал и обхванал Христа само от тази мисъл, той мисли, че е разбрал това светещо Същество само от една Негова жизнена проява. Другите Евангелия ни дават други страни на това Велико Същество. Докато Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като Светлина на света, като Същество, което съдържа в себе си космичната Мъдрост, която осветява света, то Евангелието на Лука ни разкрива друга страна на това Велико Същество: Неговата всеобхватна Любов, Неговата готовност за жертва и преданост. И затова на кръста Той казва: "Отче, прости им, защото не знаят какво вършат", или "Отче, в Твоите ръце предавам духа Си". Сега вече Христос ни се представя не само като Светлина на света, но като Същество, което принася най-великата жертва на преданост, което може да обедини в себе си всичко, без да загуби Себе Си.
към текста >>

Докато Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като Светлина на света, като Същество, което съдържа в себе си космичната Мъдрост, която осветява света, то Евангелието на Лука ни разкрива друга страна на това Велико Същество: Неговата всеобхватна Любов, Неговата готовност за жертва и преданост.
Това е централният мотив в Евангелието на Йоан, около който се групират всички останали мисли, идеи и събития. От тази мисъл разбираме, че Христос е Съществото, което съдържа в себе си мировата Мъдрост и е Светлина на света. Но това Същество е нещо много повече от казаното за него в Евангелието на Йоан. И който мисли, че е разбрал и обхванал Христа само от тази мисъл, той мисли, че е разбрал това светещо Същество само от една Негова жизнена проява. Другите Евангелия ни дават други страни на това Велико Същество. Докато Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като Светлина на света, като Същество, което съдържа в себе си космичната Мъдрост, която осветява света, то Евангелието на Лука ни разкрива друга страна на това Велико Същество: Неговата всеобхватна Любов, Неговата готовност за жертва и преданост. И затова на кръста Той казва: "Отче, прости им, защото не знаят какво вършат", или "Отче, в Твоите ръце предавам духа Си". Сега вече Христос ни се представя не само като Светлина на света, но като Същество, което принася най-великата жертва на преданост, което може да обедини в себе си всичко, без да загуби Себе Си. Същество, което включва в себе си способността за най-великата жертва, за най-великата преданост и чрез това е Извор на състрадание и Любов. Извор, от който се разлива топлина през целия човешки и земен живот. Всичко, което може да бъде обхванато от тези думи, ни показва една втора страна на това, което наричаме Същност на Христа.
към текста >>

Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като духовната Светлина на света, която като предвечна Мъдрост се влива във всички неща, за да живее и тъче в тях.
Същество, което включва в себе си способността за най-великата жертва, за най-великата преданост и чрез това е Извор на състрадание и Любов. Извор, от който се разлива топлина през целия човешки и земен живот. Всичко, което може да бъде обхванато от тези думи, ни показва една втора страна на това, което наричаме Същност на Христа. Така че можем да кажем, че Христос е Същество, което в Своето състрадание може да осъществи великата жертва и който чрез своята Светлина озарява всяко човешко същество. Мъдростта и Любовта, това са първите и основни качества, по които познаваме Христа. Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като духовната Светлина на света, която като предвечна Мъдрост се влива във всички неща, за да живее и тъче в тях. И няма Мъдрост, която човек може да постигне, която да не се съдържа по някакъв начин в Евангелието на Йоан. Цялата Мъдрост на света се съдържа в това Евангелие на Йоан, защото онзи, който съзерцава Мъдростта на света, изявена в Христос я разглежда не само като Мъдрост, която е била осъществена в прадалечно минало, но и такава, която ще се осъществи и в най-далечното бъдеще. Ето защо изучавайки Евангелието на Йоан, човек се носи високо във въздуха, както орелът се носи над човешкото съществуване. Затова още първичният християнски езотеризъм символизира Евангелието на Йоан с Орела. Така е означен и в Антиминса.
към текста >>

И няма Мъдрост, която човек може да постигне, която да не се съдържа по някакъв начин в Евангелието на Йоан.
Извор, от който се разлива топлина през целия човешки и земен живот. Всичко, което може да бъде обхванато от тези думи, ни показва една втора страна на това, което наричаме Същност на Христа. Така че можем да кажем, че Христос е Същество, което в Своето състрадание може да осъществи великата жертва и който чрез своята Светлина озарява всяко човешко същество. Мъдростта и Любовта, това са първите и основни качества, по които познаваме Христа. Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като духовната Светлина на света, която като предвечна Мъдрост се влива във всички неща, за да живее и тъче в тях. И няма Мъдрост, която човек може да постигне, която да не се съдържа по някакъв начин в Евангелието на Йоан. Цялата Мъдрост на света се съдържа в това Евангелие на Йоан, защото онзи, който съзерцава Мъдростта на света, изявена в Христос я разглежда не само като Мъдрост, която е била осъществена в прадалечно минало, но и такава, която ще се осъществи и в най-далечното бъдеще. Ето защо изучавайки Евангелието на Йоан, човек се носи високо във въздуха, както орелът се носи над човешкото съществуване. Затова още първичният християнски езотеризъм символизира Евангелието на Йоан с Орела. Така е означен и в Антиминса. Така се носи във висините човек, когато трябва да разгърне великите идеи, които ни разкрива Евангелието на Йоан.
към текста >>

Цялата Мъдрост на света се съдържа в това Евангелие на Йоан, защото онзи, който съзерцава Мъдростта на света, изявена в Христос я разглежда не само като Мъдрост, която е била осъществена в прадалечно минало, но и такава, която ще се осъществи и в най-далечното бъдеще.
Всичко, което може да бъде обхванато от тези думи, ни показва една втора страна на това, което наричаме Същност на Христа. Така че можем да кажем, че Христос е Същество, което в Своето състрадание може да осъществи великата жертва и който чрез своята Светлина озарява всяко човешко същество. Мъдростта и Любовта, това са първите и основни качества, по които познаваме Христа. Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като духовната Светлина на света, която като предвечна Мъдрост се влива във всички неща, за да живее и тъче в тях. И няма Мъдрост, която човек може да постигне, която да не се съдържа по някакъв начин в Евангелието на Йоан. Цялата Мъдрост на света се съдържа в това Евангелие на Йоан, защото онзи, който съзерцава Мъдростта на света, изявена в Христос я разглежда не само като Мъдрост, която е била осъществена в прадалечно минало, но и такава, която ще се осъществи и в най-далечното бъдеще. Ето защо изучавайки Евангелието на Йоан, човек се носи високо във въздуха, както орелът се носи над човешкото съществуване. Затова още първичният християнски езотеризъм символизира Евангелието на Йоан с Орела. Така е означен и в Антиминса. Така се носи във висините човек, когато трябва да разгърне великите идеи, които ни разкрива Евангелието на Йоан. Той се носи във висините с обгръщащите всичко идеи на това, което става в отделната човешка душа.
към текста >>

Ето защо изучавайки Евангелието на Йоан, човек се носи високо във въздуха, както орелът се носи над човешкото съществуване.
Така че можем да кажем, че Христос е Същество, което в Своето състрадание може да осъществи великата жертва и който чрез своята Светлина озарява всяко човешко същество. Мъдростта и Любовта, това са първите и основни качества, по които познаваме Христа. Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като духовната Светлина на света, която като предвечна Мъдрост се влива във всички неща, за да живее и тъче в тях. И няма Мъдрост, която човек може да постигне, която да не се съдържа по някакъв начин в Евангелието на Йоан. Цялата Мъдрост на света се съдържа в това Евангелие на Йоан, защото онзи, който съзерцава Мъдростта на света, изявена в Христос я разглежда не само като Мъдрост, която е била осъществена в прадалечно минало, но и такава, която ще се осъществи и в най-далечното бъдеще. Ето защо изучавайки Евангелието на Йоан, човек се носи високо във въздуха, както орелът се носи над човешкото съществуване. Затова още първичният християнски езотеризъм символизира Евангелието на Йоан с Орела. Така е означен и в Антиминса. Така се носи във висините човек, когато трябва да разгърне великите идеи, които ни разкрива Евангелието на Йоан. Той се носи във висините с обгръщащите всичко идеи на това, което става в отделната човешка душа. Всеобгръщащите мирови идеи ни носят онази Мъдрост, която се влива в нас, когато изучаваме и размишляваме върху Евангелието на Йоан.
към текста >>

Затова още първичният християнски езотеризъм символизира Евангелието на Йоан с Орела.
Мъдростта и Любовта, това са първите и основни качества, по които познаваме Христа. Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като духовната Светлина на света, която като предвечна Мъдрост се влива във всички неща, за да живее и тъче в тях. И няма Мъдрост, която човек може да постигне, която да не се съдържа по някакъв начин в Евангелието на Йоан. Цялата Мъдрост на света се съдържа в това Евангелие на Йоан, защото онзи, който съзерцава Мъдростта на света, изявена в Христос я разглежда не само като Мъдрост, която е била осъществена в прадалечно минало, но и такава, която ще се осъществи и в най-далечното бъдеще. Ето защо изучавайки Евангелието на Йоан, човек се носи високо във въздуха, както орелът се носи над човешкото съществуване. Затова още първичният християнски езотеризъм символизира Евангелието на Йоан с Орела. Така е означен и в Антиминса. Така се носи във висините човек, когато трябва да разгърне великите идеи, които ни разкрива Евангелието на Йоан. Той се носи във висините с обгръщащите всичко идеи на това, което става в отделната човешка душа. Всеобгръщащите мирови идеи ни носят онази Мъдрост, която се влива в нас, когато изучаваме и размишляваме върху Евангелието на Йоан. Тогава това, което се влива в нас от Евангелйето на Йоан, ни се явява като нещо, носещо се във висините, както орелът над всичко, което става в ежедневната, ежечасова, ежеминутна съдба на човека.
към текста >>

Така се носи във висините човек, когато трябва да разгърне великите идеи, които ни разкрива Евангелието на Йоан.
И няма Мъдрост, която човек може да постигне, която да не се съдържа по някакъв начин в Евангелието на Йоан. Цялата Мъдрост на света се съдържа в това Евангелие на Йоан, защото онзи, който съзерцава Мъдростта на света, изявена в Христос я разглежда не само като Мъдрост, която е била осъществена в прадалечно минало, но и такава, която ще се осъществи и в най-далечното бъдеще. Ето защо изучавайки Евангелието на Йоан, човек се носи високо във въздуха, както орелът се носи над човешкото съществуване. Затова още първичният християнски езотеризъм символизира Евангелието на Йоан с Орела. Така е означен и в Антиминса. Така се носи във висините човек, когато трябва да разгърне великите идеи, които ни разкрива Евангелието на Йоан. Той се носи във висините с обгръщащите всичко идеи на това, което става в отделната човешка душа. Всеобгръщащите мирови идеи ни носят онази Мъдрост, която се влива в нас, когато изучаваме и размишляваме върху Евангелието на Йоан. Тогава това, което се влива в нас от Евангелйето на Йоан, ни се явява като нещо, носещо се във висините, както орелът над всичко, което става в ежедневната, ежечасова, ежеминутна съдба на човека. И когато след това слезем от тези висини и разгледаме човешкия живот от час на час, от ден на ден, от година на година, от столетие на столетие, от хилядолетие на хилядолетие, когато човек съзерцава онази сила, която наричаме човешка любов, той вижда, че тази любов минава и тъче през вековете в живите човешки сърца и души. Тогава той вижда как тази любов върши от една страна най-великите, най-знаменитите, най-героичните дела сред човечеството.
към текста >>

Всеобгръщащите мирови идеи ни носят онази Мъдрост, която се влива в нас, когато изучаваме и размишляваме върху Евангелието на Йоан.
Ето защо изучавайки Евангелието на Йоан, човек се носи високо във въздуха, както орелът се носи над човешкото съществуване. Затова още първичният християнски езотеризъм символизира Евангелието на Йоан с Орела. Така е означен и в Антиминса. Така се носи във висините човек, когато трябва да разгърне великите идеи, които ни разкрива Евангелието на Йоан. Той се носи във висините с обгръщащите всичко идеи на това, което става в отделната човешка душа. Всеобгръщащите мирови идеи ни носят онази Мъдрост, която се влива в нас, когато изучаваме и размишляваме върху Евангелието на Йоан. Тогава това, което се влива в нас от Евангелйето на Йоан, ни се явява като нещо, носещо се във висините, както орелът над всичко, което става в ежедневната, ежечасова, ежеминутна съдба на човека. И когато след това слезем от тези висини и разгледаме човешкия живот от час на час, от ден на ден, от година на година, от столетие на столетие, от хилядолетие на хилядолетие, когато човек съзерцава онази сила, която наричаме човешка любов, той вижда, че тази любов минава и тъче през вековете в живите човешки сърца и души. Тогава той вижда как тази любов върши от една страна най-великите, най-знаменитите, най-героичните дела сред човечеството. Той вижда тогава как най-великите жертви всред човечеството са произлезли от любовта към това или онова същество, към един или друг въпрос. Човек вижда тогава как тази любов произвежда най-великото в човешките сърца, най-възвишеното, но и как тя същевременно е и като двуостър меч.
към текста >>

Тогава това, което се влива в нас от Евангелйето на Йоан, ни се явява като нещо, носещо се във висините, както орелът над всичко, което става в ежедневната, ежечасова, ежеминутна съдба на човека.
Затова още първичният християнски езотеризъм символизира Евангелието на Йоан с Орела. Така е означен и в Антиминса. Така се носи във висините човек, когато трябва да разгърне великите идеи, които ни разкрива Евангелието на Йоан. Той се носи във висините с обгръщащите всичко идеи на това, което става в отделната човешка душа. Всеобгръщащите мирови идеи ни носят онази Мъдрост, която се влива в нас, когато изучаваме и размишляваме върху Евангелието на Йоан. Тогава това, което се влива в нас от Евангелйето на Йоан, ни се явява като нещо, носещо се във висините, както орелът над всичко, което става в ежедневната, ежечасова, ежеминутна съдба на човека. И когато след това слезем от тези висини и разгледаме човешкия живот от час на час, от ден на ден, от година на година, от столетие на столетие, от хилядолетие на хилядолетие, когато човек съзерцава онази сила, която наричаме човешка любов, той вижда, че тази любов минава и тъче през вековете в живите човешки сърца и души. Тогава той вижда как тази любов върши от една страна най-великите, най-знаменитите, най-героичните дела сред човечеството. Той вижда тогава как най-великите жертви всред човечеството са произлезли от любовта към това или онова същество, към един или друг въпрос. Човек вижда тогава как тази любов произвежда най-великото в човешките сърца, най-възвишеното, но и как тя същевременно е и като двуостър меч. Всеобщо известно е, че майките, от прекалена любов към децата ги развалят и правят негодни за живота.
към текста >>

И затова, изучавайки и размишлявайки върху Евангелието на Йоан, ние се вдъхновяваме и можем да говорим за великите мощни идеи, които се носят в орлови висини над човешките глави.
Това беше именно и значението на онази Любов, която се разля от Голгота в света, че тя беше съединена в едно Същество със Светлината на света, с Мъдростта. Така че, насочвайки погледа си върху Христос, като вземем предвид тези две качества, ние познаваме, че Любовта е най-висшето нещо в света, но същевременно познаваме, че Любовта и Мъдростта взаимно се стремят една към друга и взаимно се допълват. Затова Учителят казва: Отличителното качество на Любовта е, че тя има непреодолим стремеж към Знанието, към Мъдростта. А отличителното качество на Мъдростта е, че тя се стреми да изяви Любовта, която раздава от благата, които има, на другите. Следователно, всемирната Светлина на Мъдростта и всемирната топлина на Любовта се сливат в Христос като в никое друго същество в света и които не могат да бъдат достъпни за никакво човешко познание. И затова, изучавайки и размишлявайки върху Евангелието на Йоан, ние се вдъхновяваме и можем да говорим за великите мощни идеи, които се носят в орлови висини над човешките глави. А като изучаваме и размишляваме върху Евангелието на Лука, ние намираме това, което всеки миг говори във всяко отделно човешко сърце. Това е важно в Евангелието на Лука, че то ни изпълва с такава топлина, която е израз на Любовта. То ни изпълва с разбирането на онази Любов, която е готова да отдаде самата себе си и не иска нищо друго, освен да се отдаде. Щайнер ни описва по следния начин тези две страни на Христовото Същество: "Когато ние описваме Христа от Йоановото Евангелие, ние го описваме както Той действа, като едно висше Същество, като едно Ссъщество, което си служи с царството на пълните с Мъдрост Херувими, които се носят в орлови висини. Когато го описваме в смисъла на
към текста >>

Щайнер ни описва по следния начин тези две страни на Христовото Същество: "Когато ние описваме Христа от Йоановото Евангелие, ние го описваме както Той действа, като едно висше Същество, като едно Ссъщество, което си служи с царството на пълните с Мъдрост Херувими, които се носят в орлови висини.
Следователно, всемирната Светлина на Мъдростта и всемирната топлина на Любовта се сливат в Христос като в никое друго същество в света и които не могат да бъдат достъпни за никакво човешко познание. И затова, изучавайки и размишлявайки върху Евангелието на Йоан, ние се вдъхновяваме и можем да говорим за великите мощни идеи, които се носят в орлови висини над човешките глави. А като изучаваме и размишляваме върху Евангелието на Лука, ние намираме това, което всеки миг говори във всяко отделно човешко сърце. Това е важно в Евангелието на Лука, че то ни изпълва с такава топлина, която е израз на Любовта. То ни изпълва с разбирането на онази Любов, която е готова да отдаде самата себе си и не иска нищо друго, освен да се отдаде. Щайнер ни описва по следния начин тези две страни на Христовото Същество: "Когато ние описваме Христа от Йоановото Евангелие, ние го описваме както Той действа, като едно висше Същество, като едно Ссъщество, което си служи с царството на пълните с Мъдрост Херувими, които се носят в орлови висини. Когато го описваме в смисъла на Евангелието на Лука, тогава ние описваме това, което блика от Христовото сърце като топлия Огън на Любовта. То е описано, че действа в онези висини, в които се намират Серафимите. Огънят на Любовта на Серафимите струи през света и този Огън бе предаден на земята чрез Христос. Но Христос не беше само Светлината на Мъдростта и топлината на Любовта.
към текста >>

Затова в християнския езотеризъм той е символизиран с Лъва, докато Йоан е символизиран с Орела, а Лука с Телеца, символ на Любовта, и Матей с Човека.
От царството на Херувимите лъчезари Мъдростта. Пълната с преданост Любов, която се струи от Серафимите, се превръща в Жертва. Това е символизирано в древността чрез жертвения Бик. Мощта, която пулсира през света, която развива силата да осъществи всичко, творческата сила, която пулсира в света, това е символизирано в древната окултна символика с Лъва. Онази мощ, която навлиза в нашата земя чрез Христос, онази мощ, която подрежда, управлява и насочва всичко, която е най-висшата сила, която се проявява в света, това ни рисува като трето качество на Христа Евангелието на Марко. Затова в християнския езотеризъм той е символизиран с Лъва, докато Йоан е символизиран с Орела, а Лука с Телеца, символ на Любовта, и Матей с Човека. Ако в смисъла на Евангелието на Йоан говорим за Висшето слънчево Същество, което наричаме Христос и говорим за Него като Светлина на света, ако в смисъла на Евангелието на Лука говорим за Христа като Същество на Любовта, като Същество, от което блика топлината на Любовта, то в смисъла на Евангелието на Марко ние говорим за Него като носител на сила и мощ. Всичко, което съществува като сили на земята, всички земни сили, които тайнствено действат навсякъде, всичко това би застанало пред нас, когато правилно разберем Евангелието на Марко. Ако в Евангелието на Йоан можем да предчувстваме мисълта на Христа, която се проектира през цялата слънчева система, Евангелието на Лука ни предава чувството на Любовта на Христос, която пулсира във всичко, що живее, то в Евангелието на Марко ние се запознаваме с волята на Христос. В това Евангелие ние се запознаваме със силата, чрез която Христос осъществява Любовта и Мъдростта, ние се запознаваме с всички природни и духовни сили, които действат в света, които са концентрирани в Христос. Евангелието на Марко ни разкрива Тайните на мировата Воля, която действа в света, която е фокусирана в Христос
към текста >>

Ако в смисъла на Евангелието на Йоан говорим за Висшето слънчево Същество, което наричаме Христос и говорим за Него като Светлина на света, ако в смисъла на Евангелието на Лука говорим за Христа като Същество на Любовта, като Същество, от което блика топлината на Любовта, то в смисъла на Евангелието на Марко ние говорим за Него като носител на сила и мощ.
Пълната с преданост Любов, която се струи от Серафимите, се превръща в Жертва. Това е символизирано в древността чрез жертвения Бик. Мощта, която пулсира през света, която развива силата да осъществи всичко, творческата сила, която пулсира в света, това е символизирано в древната окултна символика с Лъва. Онази мощ, която навлиза в нашата земя чрез Христос, онази мощ, която подрежда, управлява и насочва всичко, която е най-висшата сила, която се проявява в света, това ни рисува като трето качество на Христа Евангелието на Марко. Затова в християнския езотеризъм той е символизиран с Лъва, докато Йоан е символизиран с Орела, а Лука с Телеца, символ на Любовта, и Матей с Човека. Ако в смисъла на Евангелието на Йоан говорим за Висшето слънчево Същество, което наричаме Христос и говорим за Него като Светлина на света, ако в смисъла на Евангелието на Лука говорим за Христа като Същество на Любовта, като Същество, от което блика топлината на Любовта, то в смисъла на Евангелието на Марко ние говорим за Него като носител на сила и мощ. Всичко, което съществува като сили на земята, всички земни сили, които тайнствено действат навсякъде, всичко това би застанало пред нас, когато правилно разберем Евангелието на Марко. Ако в Евангелието на Йоан можем да предчувстваме мисълта на Христа, която се проектира през цялата слънчева система, Евангелието на Лука ни предава чувството на Любовта на Христос, която пулсира във всичко, що живее, то в Евангелието на Марко ние се запознаваме с волята на Христос. В това Евангелие ние се запознаваме със силата, чрез която Христос осъществява Любовта и Мъдростта, ние се запознаваме с всички природни и духовни сили, които действат в света, които са концентрирани в Христос. Евангелието на Марко ни разкрива Тайните на мировата Воля, която действа в света, която е фокусирана в Христос Когато разглеждаме мисленето, чувстването и волята в тяхното взаимодействие, тогава получаваме приблизително един цялостен образ на човека.
към текста >>

Ако в Евангелието на Йоан можем да предчувстваме мисълта на Христа, която се проектира през цялата слънчева система, Евангелието на Лука ни предава чувството на Любовта на Христос, която пулсира във всичко, що живее, то в Евангелието на Марко ние се запознаваме с волята на Христос.
Мощта, която пулсира през света, която развива силата да осъществи всичко, творческата сила, която пулсира в света, това е символизирано в древната окултна символика с Лъва. Онази мощ, която навлиза в нашата земя чрез Христос, онази мощ, която подрежда, управлява и насочва всичко, която е най-висшата сила, която се проявява в света, това ни рисува като трето качество на Христа Евангелието на Марко. Затова в християнския езотеризъм той е символизиран с Лъва, докато Йоан е символизиран с Орела, а Лука с Телеца, символ на Любовта, и Матей с Човека. Ако в смисъла на Евангелието на Йоан говорим за Висшето слънчево Същество, което наричаме Христос и говорим за Него като Светлина на света, ако в смисъла на Евангелието на Лука говорим за Христа като Същество на Любовта, като Същество, от което блика топлината на Любовта, то в смисъла на Евангелието на Марко ние говорим за Него като носител на сила и мощ. Всичко, което съществува като сили на земята, всички земни сили, които тайнствено действат навсякъде, всичко това би застанало пред нас, когато правилно разберем Евангелието на Марко. Ако в Евангелието на Йоан можем да предчувстваме мисълта на Христа, която се проектира през цялата слънчева система, Евангелието на Лука ни предава чувството на Любовта на Христос, която пулсира във всичко, що живее, то в Евангелието на Марко ние се запознаваме с волята на Христос. В това Евангелие ние се запознаваме със силата, чрез която Христос осъществява Любовта и Мъдростта, ние се запознаваме с всички природни и духовни сили, които действат в света, които са концентрирани в Христос. Евангелието на Марко ни разкрива Тайните на мировата Воля, която действа в света, която е фокусирана в Христос Когато разглеждаме мисленето, чувстването и волята в тяхното взаимодействие, тогава получаваме приблизително един цялостен образ на човека. Когато описваме поотделно качествата на човека, било мисъл, било чувство или воля, те по-силно изпъкват. Но когато ги обединим в един образ, тези качества като че избледняват, общият образ избледнява.
към текста >>

Докато в Евангелието на Йоан ни е описано един принадлежащ на целия всемир Богочовек, в
Понеже в съществото има единство, а не разделение, затова накрая трябва да съединим отделните качества, да ги доведем до тяхното единство. Но тогава това единство избледнява пред нас. В замяна на това пред нас накрая ще стои това, което Христос е бил като земен човек. Съзерцанието на това, което Христос е бил като човек, как Той е действал като човек в течение на 33-те години на Своето земно съществуване, ни разкрива Евангелието на Матей. Това, което се съдържа в Евангелието на Матей, ни дава един хармоничен в себе си образ на човека Исус. Докато в Евангелието на Йоан ни е описано един принадлежащ на целия всемир Богочовек, в Евангелието на Лука ни е предоставено едно пожертващо се Същество на Любовта, а в Евангелието на Марко ни е обрисувана мировата Воля, съсредоточена в една отделна индивидуалност, то в Евангелието на Матей ние имаме истинския образ на човека Исус от Назарет, който живя 33 години на земята, в който се намира като единство всичко, което можем да добием чрез съзерцанието на другите три Евангелия. В Евангелието на Матей образът на Христос застава пред нас напълно човешки, като отделен земен човек, Когото обаче не можем да разберем, ако предварително не сме разбрали и другите Евангелия. Ако и тогава отделния човек и да избледнява, то в този избледнял образ ни е предадено това, което ни разкриват другите Евангелия като качества на Христос. Така че, един образ за личността на Христос може да ни даде разглеждането на Евангелието на Матей. Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като Богочовек.
към текста >>

Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като Богочовек.
Докато в Евангелието на Йоан ни е описано един принадлежащ на целия всемир Богочовек, в Евангелието на Лука ни е предоставено едно пожертващо се Същество на Любовта, а в Евангелието на Марко ни е обрисувана мировата Воля, съсредоточена в една отделна индивидуалност, то в Евангелието на Матей ние имаме истинския образ на човека Исус от Назарет, който живя 33 години на земята, в който се намира като единство всичко, което можем да добием чрез съзерцанието на другите три Евангелия. В Евангелието на Матей образът на Христос застава пред нас напълно човешки, като отделен земен човек, Когото обаче не можем да разберем, ако предварително не сме разбрали и другите Евангелия. Ако и тогава отделния човек и да избледнява, то в този избледнял образ ни е предадено това, което ни разкриват другите Евангелия като качества на Христос. Така че, един образ за личността на Христос може да ни даде разглеждането на Евангелието на Матей. Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като Богочовек. А разглеждайки Евангелието на Лука, пред нас застава онова Същество, което обединява в Себе Си теченията, които са се развили на земята в миналото като зороастризъм, будизъм и прочие, в Учението на състраданието и Любовта. Всичко, което е съществувало по-рано като духовни течения, застава пред нас, когато разглеждаме Евангелието на Лука. Когато разглеждаме Евангелието на Матей, пред нашия поглед изпъква онова, което се ражда от древноеврейския народ, човека Исус, как Той се корени в своя народ и какво трябваше да бъде всред древния еврейски народ. Така че, при разглеждането на Евангелието на Матей пред нас застава същността на еврейския народ. И не само същността на този народ, но и неговата мисия за целия свят, раждането на Новото време, раждането на Християнството от древноеврейския свят.
към текста >>

Ако чрез Евангелието на Йоан можем да познаем велики, пълни със значение всеобхватни идеи, ако чрез Евангелието на Лука можем да добием едно чувство за най-топлата жертвена Любов, ако чрез разглеждането Евангелието на Марко можем да добием познание за силите на всички същества и царства, то чрез Евангелието на Матей добиваме познание и чувство за това, което живя всред човечеството и чрез човешкото развитие на земята, чрез Исус Христос в Палестина.
А разглеждайки Евангелието на Лука, пред нас застава онова Същество, което обединява в Себе Си теченията, които са се развили на земята в миналото като зороастризъм, будизъм и прочие, в Учението на състраданието и Любовта. Всичко, което е съществувало по-рано като духовни течения, застава пред нас, когато разглеждаме Евангелието на Лука. Когато разглеждаме Евангелието на Матей, пред нашия поглед изпъква онова, което се ражда от древноеврейския народ, човека Исус, как Той се корени в своя народ и какво трябваше да бъде всред древния еврейски народ. Така че, при разглеждането на Евангелието на Матей пред нас застава същността на еврейския народ. И не само същността на този народ, но и неговата мисия за целия свят, раждането на Новото време, раждането на Християнството от древноеврейския свят. Ако чрез Евангелието на Йоан можем да познаем велики, пълни със значение всеобхватни идеи, ако чрез Евангелието на Лука можем да добием едно чувство за най-топлата жертвена Любов, ако чрез разглеждането Евангелието на Марко можем да добием познание за силите на всички същества и царства, то чрез Евангелието на Матей добиваме познание и чувство за това, което живя всред човечеството и чрез човешкото развитие на земята, чрез Исус Христос в Палестина. Това, което Исус Христос беше като човек и всички Тайни на човешката история, и на човешкото развитие се съдържат в Евангелието на Матей. Ако в Евангелието на Марко се съдържат Тайните на всички царства и същества на земята и на космоса, то в Евангелието на Матей трябва да търсим Тайните на човешката история. Ако чрез Евангелието на Йоан научаваме идеите на Божествената Мъдрост, ако чрез Евангелието на Лука научаваме Тайните на Жертвата и Любовта, ако чрез Евангелието на Марко научаваме за силите на земята и за света, то чрез разглеждане на Евангелието на Матей ние се запознаваме с човешката история, с човешкия живот, с човешката съдба". Учителят казва: "Онези, които са писали Евангелията, са били много мъдри хора. Някои мислят, че евангелистите са били като рибари, прости и неуки хора, и че Исус Христос е бил прост и неучен.
към текста >>

Ако чрез Евангелието на Йоан научаваме идеите на Божествената Мъдрост, ако чрез Евангелието на Лука научаваме Тайните на Жертвата и Любовта, ако чрез Евангелието на Марко научаваме за силите на земята и за света, то чрез разглеждане на Евангелието на Матей ние се запознаваме с човешката история, с човешкия живот, с човешката съдба".
Така че, при разглеждането на Евангелието на Матей пред нас застава същността на еврейския народ. И не само същността на този народ, но и неговата мисия за целия свят, раждането на Новото време, раждането на Християнството от древноеврейския свят. Ако чрез Евангелието на Йоан можем да познаем велики, пълни със значение всеобхватни идеи, ако чрез Евангелието на Лука можем да добием едно чувство за най-топлата жертвена Любов, ако чрез разглеждането Евангелието на Марко можем да добием познание за силите на всички същества и царства, то чрез Евангелието на Матей добиваме познание и чувство за това, което живя всред човечеството и чрез човешкото развитие на земята, чрез Исус Христос в Палестина. Това, което Исус Христос беше като човек и всички Тайни на човешката история, и на човешкото развитие се съдържат в Евангелието на Матей. Ако в Евангелието на Марко се съдържат Тайните на всички царства и същества на земята и на космоса, то в Евангелието на Матей трябва да търсим Тайните на човешката история. Ако чрез Евангелието на Йоан научаваме идеите на Божествената Мъдрост, ако чрез Евангелието на Лука научаваме Тайните на Жертвата и Любовта, ако чрез Евангелието на Марко научаваме за силите на земята и за света, то чрез разглеждане на Евангелието на Матей ние се запознаваме с човешката история, с човешкия живот, с човешката съдба". Учителят казва: "Онези, които са писали Евангелията, са били много мъдри хора. Някои мислят, че евангелистите са били като рибари, прости и неуки хора, и че Исус Христос е бил прост и неучен. Обаче това не е съвсем тъй. Евангелистите, както и апостолите са били много мъдри и учени хора. Христос се е учил в Небесното училище, затова Той нямаше нужда да учи на земята".
към текста >>

Евангелието на Йоана е написано от посветен, който е проникнал до Същината на нещата чрез интуиция и вдъхновение.
Вторият начин се нарича инспиративо познание, познание, добито чрез свързване с някое висше Същество, което чрез вдъхновение разкрива на посветения Тайните на света. Това е познание чрез Словото, чрез разговора. Посветеният чува да му говорят висшите Същества и му разкриват Тайните на света. Третият начин е наречен интуитивно познание, при което посветеният дохожда до вътрешен контакт със Същината на съществата и нещата, въобще със Същината на Битието и то му разкрива своите Тайни. Четирите Евангелия се различават именно по това, че всеки един от евангелистите е прониквал в Духовния свят по един от тези три начина на познание. Евангелието на Йоана е написано от посветен, който е проникнал до Същината на нещата чрез интуиция и вдъхновение. Космичното Слово му е говорило и му разкрило Своите Тайни. Затова за него се казва, че той е бил ученикът, когото Исус обичаше, което значи, че той е проникнал най-дълбоко в Христовото Същество. Затова той ни описва Христовото събитие с най- висшето познание на свръхсетивния свят - интуицията. Той ни описва Христа като Логос, като Бог, Който се проявява чрез едно човешк тяло. По-другояче стои въпросът с другите три Евангелия.
към текста >>

Това, което срещаме в Евангелието на Йоан, се основава на изследването на посветения, който може да се издигне до инспиративното и интуитивното познание.
Те могат да възвестят това, защото то им е казано от вдъхновяващите ги Същества. Така че те са служители, а не притежатели на Словото. Следователно, Евангелието на Лука се позовава на съобщенията на онези, които сами виждат, сами имат опитност на вдъхновяващия Духовен свят и които са се научили да изразяват видяното в образния свят със средствата на вдъхновението. Ясновидци можем да наречем онези, които виждат в образния свят, а посветени можем да наречем тези, които могат да се издигнат до степента на инспирацията и интуицията. За сегашните времена понятието ясновидец не съвпада с понятието посветен. Това, което срещаме в Евангелието на Йоан, се основава на изследването на посветения, който може да се издигне до инспиративното и интуитивното познание. Това, което срещаме в другите Евангелия, се основава на съобщенията на хора ясновидци, на хора, притежаващи имагинативно познание. Те почиват, следователно, на съобщенията на онези хора, които сами се издигат до образния свят и виждат нещата, но не могат да се издигнат до инспиратив- ния и интуитивния свят и да влязат във връзка с възвишените Същества. Така че, Евангелието на Йоан е плод на посвещение, а другите три Евангелия са резултат на ясновидство, особено що се отнася до Евангелието на Лука, според думите на самия негов автор. Понеже то е резултат от ясновидство и понеже на помощ се призовава всичко, което опитният ясновидец може да вижда, то ни представя един точен образ на това, което в Евангелието на Йоан е описано само в избледнели образи. През различните времена на развитие на Християнството Евангелието на Йоан е било един от онези документи, които винаги е правил най-дълбоко впечатление на всички онези, които са търсили едно по-задълбочено, едно по-вътрешно вглъбяване в християнските Тайни.
към текста >>

Така че, Евангелието на Йоан е плод на посвещение, а другите три Евангелия са резултат на ясновидство, особено що се отнася до Евангелието на Лука, според думите на самия негов автор.
Ясновидци можем да наречем онези, които виждат в образния свят, а посветени можем да наречем тези, които могат да се издигнат до степента на инспирацията и интуицията. За сегашните времена понятието ясновидец не съвпада с понятието посветен. Това, което срещаме в Евангелието на Йоан, се основава на изследването на посветения, който може да се издигне до инспиративното и интуитивното познание. Това, което срещаме в другите Евангелия, се основава на съобщенията на хора ясновидци, на хора, притежаващи имагинативно познание. Те почиват, следователно, на съобщенията на онези хора, които сами се издигат до образния свят и виждат нещата, но не могат да се издигнат до инспиратив- ния и интуитивния свят и да влязат във връзка с възвишените Същества. Така че, Евангелието на Йоан е плод на посвещение, а другите три Евангелия са резултат на ясновидство, особено що се отнася до Евангелието на Лука, според думите на самия негов автор. Понеже то е резултат от ясновидство и понеже на помощ се призовава всичко, което опитният ясновидец може да вижда, то ни представя един точен образ на това, което в Евангелието на Йоан е описано само в избледнели образи. През различните времена на развитие на Християнството Евангелието на Йоан е било един от онези документи, които винаги е правил най-дълбоко впечатление на всички онези, които са търсили едно по-задълбочено, едно по-вътрешно вглъбяване в християнските Тайни. Ето защо Евангелието на Йоан е било Писание на всички християнски мистици, които са се стремили да изживеят това, което е описано в Евангелието на Йоан относно личността и Същността на Христос. То е било настолна книга на богомилите и на техните приемници розенкройцерите, и на всички мистици от западния свят. По друг начин се отнасяло християнското човечество през различните столетия спрямо Евангелието на Лука.
към текста >>

Понеже то е резултат от ясновидство и понеже на помощ се призовава всичко, което опитният ясновидец може да вижда, то ни представя един точен образ на това, което в Евангелието на Йоан е описано само в избледнели образи.
За сегашните времена понятието ясновидец не съвпада с понятието посветен. Това, което срещаме в Евангелието на Йоан, се основава на изследването на посветения, който може да се издигне до инспиративното и интуитивното познание. Това, което срещаме в другите Евангелия, се основава на съобщенията на хора ясновидци, на хора, притежаващи имагинативно познание. Те почиват, следователно, на съобщенията на онези хора, които сами се издигат до образния свят и виждат нещата, но не могат да се издигнат до инспиратив- ния и интуитивния свят и да влязат във връзка с възвишените Същества. Така че, Евангелието на Йоан е плод на посвещение, а другите три Евангелия са резултат на ясновидство, особено що се отнася до Евангелието на Лука, според думите на самия негов автор. Понеже то е резултат от ясновидство и понеже на помощ се призовава всичко, което опитният ясновидец може да вижда, то ни представя един точен образ на това, което в Евангелието на Йоан е описано само в избледнели образи. През различните времена на развитие на Християнството Евангелието на Йоан е било един от онези документи, които винаги е правил най-дълбоко впечатление на всички онези, които са търсили едно по-задълбочено, едно по-вътрешно вглъбяване в християнските Тайни. Ето защо Евангелието на Йоан е било Писание на всички християнски мистици, които са се стремили да изживеят това, което е описано в Евангелието на Йоан относно личността и Същността на Христос. То е било настолна книга на богомилите и на техните приемници розенкройцерите, и на всички мистици от западния свят. По друг начин се отнасяло християнското човечество през различните столетия спрямо Евангелието на Лука. Ако в известно отношение Евангелието на Йоан е било едно Писание за малцина, то Евангелието на Лука е било винаги една назидателна книга за мнозинството, за онези, които можеха да се потопят в сферата на християнското чувстване на нещата, изхождайки от наивността, от простотата на своето сърце.
към текста >>

През различните времена на развитие на Християнството Евангелието на Йоан е било един от онези документи, които винаги е правил най-дълбоко впечатление на всички онези, които са търсили едно по-задълбочено, едно по-вътрешно вглъбяване в християнските Тайни.
Това, което срещаме в Евангелието на Йоан, се основава на изследването на посветения, който може да се издигне до инспиративното и интуитивното познание. Това, което срещаме в другите Евангелия, се основава на съобщенията на хора ясновидци, на хора, притежаващи имагинативно познание. Те почиват, следователно, на съобщенията на онези хора, които сами се издигат до образния свят и виждат нещата, но не могат да се издигнат до инспиратив- ния и интуитивния свят и да влязат във връзка с възвишените Същества. Така че, Евангелието на Йоан е плод на посвещение, а другите три Евангелия са резултат на ясновидство, особено що се отнася до Евангелието на Лука, според думите на самия негов автор. Понеже то е резултат от ясновидство и понеже на помощ се призовава всичко, което опитният ясновидец може да вижда, то ни представя един точен образ на това, което в Евангелието на Йоан е описано само в избледнели образи. През различните времена на развитие на Християнството Евангелието на Йоан е било един от онези документи, които винаги е правил най-дълбоко впечатление на всички онези, които са търсили едно по-задълбочено, едно по-вътрешно вглъбяване в християнските Тайни. Ето защо Евангелието на Йоан е било Писание на всички християнски мистици, които са се стремили да изживеят това, което е описано в Евангелието на Йоан относно личността и Същността на Христос. То е било настолна книга на богомилите и на техните приемници розенкройцерите, и на всички мистици от западния свят. По друг начин се отнасяло християнското човечество през различните столетия спрямо Евангелието на Лука. Ако в известно отношение Евангелието на Йоан е било едно Писание за малцина, то Евангелието на Лука е било винаги една назидателна книга за мнозинството, за онези, които можеха да се потопят в сферата на християнското чувстване на нещата, изхождайки от наивността, от простотата на своето сърце. Като една назидателна книга преминава Евангелието на Лука през вековете.
към текста >>

Ето защо Евангелието на Йоан е било Писание на всички християнски мистици, които са се стремили да изживеят това, което е описано в Евангелието на Йоан относно личността и Същността на Христос.
Това, което срещаме в другите Евангелия, се основава на съобщенията на хора ясновидци, на хора, притежаващи имагинативно познание. Те почиват, следователно, на съобщенията на онези хора, които сами се издигат до образния свят и виждат нещата, но не могат да се издигнат до инспиратив- ния и интуитивния свят и да влязат във връзка с възвишените Същества. Така че, Евангелието на Йоан е плод на посвещение, а другите три Евангелия са резултат на ясновидство, особено що се отнася до Евангелието на Лука, според думите на самия негов автор. Понеже то е резултат от ясновидство и понеже на помощ се призовава всичко, което опитният ясновидец може да вижда, то ни представя един точен образ на това, което в Евангелието на Йоан е описано само в избледнели образи. През различните времена на развитие на Християнството Евангелието на Йоан е било един от онези документи, които винаги е правил най-дълбоко впечатление на всички онези, които са търсили едно по-задълбочено, едно по-вътрешно вглъбяване в християнските Тайни. Ето защо Евангелието на Йоан е било Писание на всички християнски мистици, които са се стремили да изживеят това, което е описано в Евангелието на Йоан относно личността и Същността на Христос. То е било настолна книга на богомилите и на техните приемници розенкройцерите, и на всички мистици от западния свят. По друг начин се отнасяло християнското човечество през различните столетия спрямо Евангелието на Лука. Ако в известно отношение Евангелието на Йоан е било едно Писание за малцина, то Евангелието на Лука е било винаги една назидателна книга за мнозинството, за онези, които можеха да се потопят в сферата на християнското чувстване на нещата, изхождайки от наивността, от простотата на своето сърце. Като една назидателна книга преминава Евангелието на Лука през вековете. То е било винаги източник на вътрешна утеха за всички онези, които са били обременени със страдания и болка.
към текста >>

Ако в известно отношение Евангелието на Йоан е било едно Писание за малцина, то Евангелието на Лука е било винаги една назидателна книга за мнозинството, за онези, които можеха да се потопят в сферата на християнското чувстване на нещата, изхождайки от наивността, от простотата на своето сърце.
Понеже то е резултат от ясновидство и понеже на помощ се призовава всичко, което опитният ясновидец може да вижда, то ни представя един точен образ на това, което в Евангелието на Йоан е описано само в избледнели образи. През различните времена на развитие на Християнството Евангелието на Йоан е било един от онези документи, които винаги е правил най-дълбоко впечатление на всички онези, които са търсили едно по-задълбочено, едно по-вътрешно вглъбяване в християнските Тайни. Ето защо Евангелието на Йоан е било Писание на всички християнски мистици, които са се стремили да изживеят това, което е описано в Евангелието на Йоан относно личността и Същността на Христос. То е било настолна книга на богомилите и на техните приемници розенкройцерите, и на всички мистици от западния свят. По друг начин се отнасяло християнското човечество през различните столетия спрямо Евангелието на Лука. Ако в известно отношение Евангелието на Йоан е било едно Писание за малцина, то Евангелието на Лука е било винаги една назидателна книга за мнозинството, за онези, които можеха да се потопят в сферата на християнското чувстване на нещата, изхождайки от наивността, от простотата на своето сърце. Като една назидателна книга преминава Евангелието на Лука през вековете. То е било винаги източник на вътрешна утеха за всички онези, които са били обременени със страдания и болка. Защото в Евангелието на Лука толкова много се говори за Великия Утешител, за Великия благодетел на човечеството, за Спасителя на обременените и потиснатите. Евангелието на Лука е било една книга, към която са обръщали своето чувство особено онези, които са искали да се проникнат от християнската Любов. Защото в Евангелието на Лука е разгърнато могъществото и убедителността на Любовта повече от който и да е друг християнски документ.
към текста >>

Ако за да се почувства въздействието на Евангелието на Йоан е била необходима една висока подготовка, за Евангелието на Лука можем да кажем, че никоя човешка душа не стои толкова ниско, за да не може да почувства пълното въздействие на топлината, която се струи от Евангелието на Лука.
Защото в Евангелието на Лука толкова много се говори за Великия Утешител, за Великия благодетел на човечеството, за Спасителя на обременените и потиснатите. Евангелието на Лука е било една книга, към която са обръщали своето чувство особено онези, които са искали да се проникнат от християнската Любов. Защото в Евангелието на Лука е разгърнато могъществото и убедителността на Любовта повече от който и да е друг християнски документ. И онези, които осъзнават по някакъв начин, че са обременили сърцето си с някои грехове, винаги са намирали назидание и утеха на обременените си души, когато са обръщали поглед към Евангелието на Лука, към това, което то благославя и са могли да си кажат: Христос не е дошъл за праведните, но и за грешните. Той е седял на трапезата с грешниците и митарите. Ако за да се почувства въздействието на Евангелието на Йоан е била необходима една висока подготовка, за Евангелието на Лука можем да кажем, че никоя човешка душа не стои толкова ниско, за да не може да почувства пълното въздействие на топлината, която се струи от Евангелието на Лука. Така че, Евангелието на Лука е било винаги една книга за мнозинството, в която може да намери назидание и най-детската душа. Всички онези човешки души, които остават детски от най-ранната възраст до дълбока старост, са се чувствали винаги привлечен от Евангелието на Лука. Онези от християнските Истини, които са били представяни образно от изкуството, особено от живописта, които говорят най-убедително на човешкото сърце, ние ги намираме дадени в Евангелието на Лука, откъдето хо-рата на изкуството са вземали своите теми, въпреки че в това отношение другите Евангелия са доставяли много материал. Всички дълбоки отношения между Христос и Йоан Кръстител, които са били изобразявани толкова много пъти, имат своя източник в тази вечна книга, в Евангелието на Лука. Който остави да действа върху него това Писание от тази гледна точка ще открие, че отначало до край то е потопено в Принципа на Любовта, на състраданието, на простотата и даже до известна степен детинското.
към текста >>

Всички дълбоки отношения между Христос и Йоан Кръстител, които са били изобразявани толкова много пъти, имат своя източник в тази вечна книга, в Евангелието на Лука.
Той е седял на трапезата с грешниците и митарите. Ако за да се почувства въздействието на Евангелието на Йоан е била необходима една висока подготовка, за Евангелието на Лука можем да кажем, че никоя човешка душа не стои толкова ниско, за да не може да почувства пълното въздействие на топлината, която се струи от Евангелието на Лука. Така че, Евангелието на Лука е било винаги една книга за мнозинството, в която може да намери назидание и най-детската душа. Всички онези човешки души, които остават детски от най-ранната възраст до дълбока старост, са се чувствали винаги привлечен от Евангелието на Лука. Онези от християнските Истини, които са били представяни образно от изкуството, особено от живописта, които говорят най-убедително на човешкото сърце, ние ги намираме дадени в Евангелието на Лука, откъдето хо-рата на изкуството са вземали своите теми, въпреки че в това отношение другите Евангелия са доставяли много материал. Всички дълбоки отношения между Христос и Йоан Кръстител, които са били изобразявани толкова много пъти, имат своя източник в тази вечна книга, в Евангелието на Лука. Който остави да действа върху него това Писание от тази гледна точка ще открие, че отначало до край то е потопено в Принципа на Любовта, на състраданието, на простотата и даже до известна степен детинското. Евангелието на Лука е, което ни дава детския живот на Исус от Назарет. Евангелието на Лука е Евангелие на образите, на картините, защото то е плод на едно имагинативно или образно познание. Такъв един прекрасен образ е явяването на Ангелите пред овчарите на полето, където Невидимият свят се разкрива пред тези пастири. И не само това, но цялото Евангелие е изградено от образи.
към текста >>

В старите времена Евангелието на Йоан е било почитано като един от най-дълбоките и пълни със значение документи, който човечеството е притежавало върху Същността и значението на делото на Христос на земята.
Който остави да действа върху него това Писание от тази гледна точка ще открие, че отначало до край то е потопено в Принципа на Любовта, на състраданието, на простотата и даже до известна степен детинското. Евангелието на Лука е, което ни дава детския живот на Исус от Назарет. Евангелието на Лука е Евангелие на образите, на картините, защото то е плод на едно имагинативно или образно познание. Такъв един прекрасен образ е явяването на Ангелите пред овчарите на полето, където Невидимият свят се разкрива пред тези пастири. И не само това, но цялото Евангелие е изградено от образи. В старите времена Евангелието на Йоан е било почитано като един от най-дълбоките и пълни със значение документи, който човечеството е притежавало върху Същността и значението на делото на Христос на земята. В по-старите времена на Християнството никому не би хрумнало на ум да не счита Евангелието на Йоан като един исторически паметник за събитията в Палестина. Но в по-нови времена нещата са се изменили и точно тези, които считат, че стоят на здравата почва на историческото изследване, най-силно са подкопали основата, на която е стоял един такъв възглед върху Евангелието на Йоан. От известно време, от няколко столетия, са започнали да обръщат внимание върху противоречията, които се намират в Евангелието. И след дълги разисквания и колебания тези научни изследователи са се установили на следното: че в Евангелието се намират много противоречия и човек не би могъл да си състави някакво ясно понятие за събитията в Палестина, като съпоставя четирите Евангелия, които по различен начин описват събитията. Като вземем, казват те, Писанията, които се дават според Матей, Марко, Лука и Йоан, ние имаме толкова различни данни върху това или онова, щото е невъзможно да считаме, че всички те съвпадат с историческите факти.
към текста >>

В по-старите времена на Християнството никому не би хрумнало на ум да не счита Евангелието на Йоан като един исторически паметник за събитията в Палестина.
Евангелието на Лука е, което ни дава детския живот на Исус от Назарет. Евангелието на Лука е Евангелие на образите, на картините, защото то е плод на едно имагинативно или образно познание. Такъв един прекрасен образ е явяването на Ангелите пред овчарите на полето, където Невидимият свят се разкрива пред тези пастири. И не само това, но цялото Евангелие е изградено от образи. В старите времена Евангелието на Йоан е било почитано като един от най-дълбоките и пълни със значение документи, който човечеството е притежавало върху Същността и значението на делото на Христос на земята. В по-старите времена на Християнството никому не би хрумнало на ум да не счита Евангелието на Йоан като един исторически паметник за събитията в Палестина. Но в по-нови времена нещата са се изменили и точно тези, които считат, че стоят на здравата почва на историческото изследване, най-силно са подкопали основата, на която е стоял един такъв възглед върху Евангелието на Йоан. От известно време, от няколко столетия, са започнали да обръщат внимание върху противоречията, които се намират в Евангелието. И след дълги разисквания и колебания тези научни изследователи са се установили на следното: че в Евангелието се намират много противоречия и човек не би могъл да си състави някакво ясно понятие за събитията в Палестина, като съпоставя четирите Евангелия, които по различен начин описват събитията. Като вземем, казват те, Писанията, които се дават според Матей, Марко, Лука и Йоан, ние имаме толкова различни данни върху това или онова, щото е невъзможно да считаме, че всички те съвпадат с историческите факти. В по-ново време се оформил въз-гледът, че по отношение на първите три Евангелия, човек все пак би могъл да стигне до известно съгласуване в описанието на палестинските събития, но Евангелието на Йоан се отклонява твърде много от това, което другите три Евангелия разказват.
към текста >>

Но в по-нови времена нещата са се изменили и точно тези, които считат, че стоят на здравата почва на историческото изследване, най-силно са подкопали основата, на която е стоял един такъв възглед върху Евангелието на Йоан.
Евангелието на Лука е Евангелие на образите, на картините, защото то е плод на едно имагинативно или образно познание. Такъв един прекрасен образ е явяването на Ангелите пред овчарите на полето, където Невидимият свят се разкрива пред тези пастири. И не само това, но цялото Евангелие е изградено от образи. В старите времена Евангелието на Йоан е било почитано като един от най-дълбоките и пълни със значение документи, който човечеството е притежавало върху Същността и значението на делото на Христос на земята. В по-старите времена на Християнството никому не би хрумнало на ум да не счита Евангелието на Йоан като един исторически паметник за събитията в Палестина. Но в по-нови времена нещата са се изменили и точно тези, които считат, че стоят на здравата почва на историческото изследване, най-силно са подкопали основата, на която е стоял един такъв възглед върху Евангелието на Йоан. От известно време, от няколко столетия, са започнали да обръщат внимание върху противоречията, които се намират в Евангелието. И след дълги разисквания и колебания тези научни изследователи са се установили на следното: че в Евангелието се намират много противоречия и човек не би могъл да си състави някакво ясно понятие за събитията в Палестина, като съпоставя четирите Евангелия, които по различен начин описват събитията. Като вземем, казват те, Писанията, които се дават според Матей, Марко, Лука и Йоан, ние имаме толкова различни данни върху това или онова, щото е невъзможно да считаме, че всички те съвпадат с историческите факти. В по-ново време се оформил въз-гледът, че по отношение на първите три Евангелия, човек все пак би могъл да стигне до известно съгласуване в описанието на палестинските събития, но Евангелието на Йоан се отклонява твърде много от това, което другите три Евангелия разказват. Ето защо по отношение на историческите факти, казват тези изследователи, трябва да вярваме повече на първите три Евангелия, а Евангелието на Йоан заслужава по-малко историческо доверие.
към текста >>

Като вземем, казват те, Писанията, които се дават според Матей, Марко, Лука и Йоан, ние имаме толкова различни данни върху това или онова, щото е невъзможно да считаме, че всички те съвпадат с историческите факти.
В старите времена Евангелието на Йоан е било почитано като един от най-дълбоките и пълни със значение документи, който човечеството е притежавало върху Същността и значението на делото на Христос на земята. В по-старите времена на Християнството никому не би хрумнало на ум да не счита Евангелието на Йоан като един исторически паметник за събитията в Палестина. Но в по-нови времена нещата са се изменили и точно тези, които считат, че стоят на здравата почва на историческото изследване, най-силно са подкопали основата, на която е стоял един такъв възглед върху Евангелието на Йоан. От известно време, от няколко столетия, са започнали да обръщат внимание върху противоречията, които се намират в Евангелието. И след дълги разисквания и колебания тези научни изследователи са се установили на следното: че в Евангелието се намират много противоречия и човек не би могъл да си състави някакво ясно понятие за събитията в Палестина, като съпоставя четирите Евангелия, които по различен начин описват събитията. Като вземем, казват те, Писанията, които се дават според Матей, Марко, Лука и Йоан, ние имаме толкова различни данни върху това или онова, щото е невъзможно да считаме, че всички те съвпадат с историческите факти. В по-ново време се оформил въз-гледът, че по отношение на първите три Евангелия, човек все пак би могъл да стигне до известно съгласуване в описанието на палестинските събития, но Евангелието на Йоан се отклонява твърде много от това, което другите три Евангелия разказват. Ето защо по отношение на историческите факти, казват тези изследователи, трябва да вярваме повече на първите три Евангелия, а Евангелието на Йоан заслужава по-малко историческо доверие. И така постепенно се е стигнало дотам, да се твърди, че Евангелието на Йоан не е било създадено със същото намерение, както първите три Евангелия. Тези първи три Евангелия са искали само да разкажат това, което се е случило в Палестина, обаче авторът на Йоановото Евангелие никак не е имал това намерение, а имал съвсем друга цел. И изхождайки от различни основания, прието е било да се счита, че всъщност Евангелието на Йоан е било написано сравнително по-късно.
към текста >>

В по-ново време се оформил въз-гледът, че по отношение на първите три Евангелия, човек все пак би могъл да стигне до известно съгласуване в описанието на палестинските събития, но Евангелието на Йоан се отклонява твърде много от това, което другите три Евангелия разказват.
В по-старите времена на Християнството никому не би хрумнало на ум да не счита Евангелието на Йоан като един исторически паметник за събитията в Палестина. Но в по-нови времена нещата са се изменили и точно тези, които считат, че стоят на здравата почва на историческото изследване, най-силно са подкопали основата, на която е стоял един такъв възглед върху Евангелието на Йоан. От известно време, от няколко столетия, са започнали да обръщат внимание върху противоречията, които се намират в Евангелието. И след дълги разисквания и колебания тези научни изследователи са се установили на следното: че в Евангелието се намират много противоречия и човек не би могъл да си състави някакво ясно понятие за събитията в Палестина, като съпоставя четирите Евангелия, които по различен начин описват събитията. Като вземем, казват те, Писанията, които се дават според Матей, Марко, Лука и Йоан, ние имаме толкова различни данни върху това или онова, щото е невъзможно да считаме, че всички те съвпадат с историческите факти. В по-ново време се оформил въз-гледът, че по отношение на първите три Евангелия, човек все пак би могъл да стигне до известно съгласуване в описанието на палестинските събития, но Евангелието на Йоан се отклонява твърде много от това, което другите три Евангелия разказват. Ето защо по отношение на историческите факти, казват тези изследователи, трябва да вярваме повече на първите три Евангелия, а Евангелието на Йоан заслужава по-малко историческо доверие. И така постепенно се е стигнало дотам, да се твърди, че Евангелието на Йоан не е било създадено със същото намерение, както първите три Евангелия. Тези първи три Евангелия са искали само да разкажат това, което се е случило в Палестина, обаче авторът на Йоановото Евангелие никак не е имал това намерение, а имал съвсем друга цел. И изхождайки от различни основания, прието е било да се счита, че всъщност Евангелието на Йоан е било написано сравнително по-късно. Една част от изследователите вярват, че Евангелието на Йоан е било написано в третото или четвъртото десетилетие на второто християнско столетие, може би преди второто десетилетие на втория век.
към текста >>

Ето защо по отношение на историческите факти, казват тези изследователи, трябва да вярваме повече на първите три Евангелия, а Евангелието на Йоан заслужава по-малко историческо доверие.
Но в по-нови времена нещата са се изменили и точно тези, които считат, че стоят на здравата почва на историческото изследване, най-силно са подкопали основата, на която е стоял един такъв възглед върху Евангелието на Йоан. От известно време, от няколко столетия, са започнали да обръщат внимание върху противоречията, които се намират в Евангелието. И след дълги разисквания и колебания тези научни изследователи са се установили на следното: че в Евангелието се намират много противоречия и човек не би могъл да си състави някакво ясно понятие за събитията в Палестина, като съпоставя четирите Евангелия, които по различен начин описват събитията. Като вземем, казват те, Писанията, които се дават според Матей, Марко, Лука и Йоан, ние имаме толкова различни данни върху това или онова, щото е невъзможно да считаме, че всички те съвпадат с историческите факти. В по-ново време се оформил въз-гледът, че по отношение на първите три Евангелия, човек все пак би могъл да стигне до известно съгласуване в описанието на палестинските събития, но Евангелието на Йоан се отклонява твърде много от това, което другите три Евангелия разказват. Ето защо по отношение на историческите факти, казват тези изследователи, трябва да вярваме повече на първите три Евангелия, а Евангелието на Йоан заслужава по-малко историческо доверие. И така постепенно се е стигнало дотам, да се твърди, че Евангелието на Йоан не е било създадено със същото намерение, както първите три Евангелия. Тези първи три Евангелия са искали само да разкажат това, което се е случило в Палестина, обаче авторът на Йоановото Евангелие никак не е имал това намерение, а имал съвсем друга цел. И изхождайки от различни основания, прието е било да се счита, че всъщност Евангелието на Йоан е било написано сравнително по-късно. Една част от изследователите вярват, че Евангелието на Йоан е било написано в третото или четвъртото десетилетие на второто християнско столетие, може би преди второто десетилетие на втория век. Ето защо тези изследователи са казали: Следователно Евангелието на Йоан е било написано в едно време, когато Християнството се е било вече разпространило в определена форма, когато може би то е имало вече и своите противници.
към текста >>

И така постепенно се е стигнало дотам, да се твърди, че Евангелието на Йоан не е било създадено със същото намерение, както първите три Евангелия.
От известно време, от няколко столетия, са започнали да обръщат внимание върху противоречията, които се намират в Евангелието. И след дълги разисквания и колебания тези научни изследователи са се установили на следното: че в Евангелието се намират много противоречия и човек не би могъл да си състави някакво ясно понятие за събитията в Палестина, като съпоставя четирите Евангелия, които по различен начин описват събитията. Като вземем, казват те, Писанията, които се дават според Матей, Марко, Лука и Йоан, ние имаме толкова различни данни върху това или онова, щото е невъзможно да считаме, че всички те съвпадат с историческите факти. В по-ново време се оформил въз-гледът, че по отношение на първите три Евангелия, човек все пак би могъл да стигне до известно съгласуване в описанието на палестинските събития, но Евангелието на Йоан се отклонява твърде много от това, което другите три Евангелия разказват. Ето защо по отношение на историческите факти, казват тези изследователи, трябва да вярваме повече на първите три Евангелия, а Евангелието на Йоан заслужава по-малко историческо доверие. И така постепенно се е стигнало дотам, да се твърди, че Евангелието на Йоан не е било създадено със същото намерение, както първите три Евангелия. Тези първи три Евангелия са искали само да разкажат това, което се е случило в Палестина, обаче авторът на Йоановото Евангелие никак не е имал това намерение, а имал съвсем друга цел. И изхождайки от различни основания, прието е било да се счита, че всъщност Евангелието на Йоан е било написано сравнително по-късно. Една част от изследователите вярват, че Евангелието на Йоан е било написано в третото или четвъртото десетилетие на второто християнско столетие, може би преди второто десетилетие на втория век. Ето защо тези изследователи са казали: Следователно Евангелието на Йоан е било написано в едно време, когато Християнството се е било вече разпространило в определена форма, когато може би то е имало вече и своите противници. Срещу Християнството са се били изправили тези или онези противници и затова според тях, в лицето на автора на Евангелието на Йоан имаме пред себе си един човек, който се е стремил особено да даде едно поучително описание, един вид нещо като защита на Християнството срещу критиките, които са подигнали срещу него.
към текста >>

Тези първи три Евангелия са искали само да разкажат това, което се е случило в Палестина, обаче авторът на Йоановото Евангелие никак не е имал това намерение, а имал съвсем друга цел.
И след дълги разисквания и колебания тези научни изследователи са се установили на следното: че в Евангелието се намират много противоречия и човек не би могъл да си състави някакво ясно понятие за събитията в Палестина, като съпоставя четирите Евангелия, които по различен начин описват събитията. Като вземем, казват те, Писанията, които се дават според Матей, Марко, Лука и Йоан, ние имаме толкова различни данни върху това или онова, щото е невъзможно да считаме, че всички те съвпадат с историческите факти. В по-ново време се оформил въз-гледът, че по отношение на първите три Евангелия, човек все пак би могъл да стигне до известно съгласуване в описанието на палестинските събития, но Евангелието на Йоан се отклонява твърде много от това, което другите три Евангелия разказват. Ето защо по отношение на историческите факти, казват тези изследователи, трябва да вярваме повече на първите три Евангелия, а Евангелието на Йоан заслужава по-малко историческо доверие. И така постепенно се е стигнало дотам, да се твърди, че Евангелието на Йоан не е било създадено със същото намерение, както първите три Евангелия. Тези първи три Евангелия са искали само да разкажат това, което се е случило в Палестина, обаче авторът на Йоановото Евангелие никак не е имал това намерение, а имал съвсем друга цел. И изхождайки от различни основания, прието е било да се счита, че всъщност Евангелието на Йоан е било написано сравнително по-късно. Една част от изследователите вярват, че Евангелието на Йоан е било написано в третото или четвъртото десетилетие на второто християнско столетие, може би преди второто десетилетие на втория век. Ето защо тези изследователи са казали: Следователно Евангелието на Йоан е било написано в едно време, когато Християнството се е било вече разпространило в определена форма, когато може би то е имало вече и своите противници. Срещу Християнството са се били изправили тези или онези противници и затова според тях, в лицето на автора на Евангелието на Йоан имаме пред себе си един човек, който се е стремил особено да даде едно поучително описание, един вид нещо като защита на Християнството срещу критиките, които са подигнали срещу него. Обаче авторът на Йоановото Евангелие не е имал намерението да опише вярно историческите факти, но да каже какво становище заема той спрямо Христос.
към текста >>

И изхождайки от различни основания, прието е било да се счита, че всъщност Евангелието на Йоан е било написано сравнително по-късно.
Като вземем, казват те, Писанията, които се дават според Матей, Марко, Лука и Йоан, ние имаме толкова различни данни върху това или онова, щото е невъзможно да считаме, че всички те съвпадат с историческите факти. В по-ново време се оформил въз-гледът, че по отношение на първите три Евангелия, човек все пак би могъл да стигне до известно съгласуване в описанието на палестинските събития, но Евангелието на Йоан се отклонява твърде много от това, което другите три Евангелия разказват. Ето защо по отношение на историческите факти, казват тези изследователи, трябва да вярваме повече на първите три Евангелия, а Евангелието на Йоан заслужава по-малко историческо доверие. И така постепенно се е стигнало дотам, да се твърди, че Евангелието на Йоан не е било създадено със същото намерение, както първите три Евангелия. Тези първи три Евангелия са искали само да разкажат това, което се е случило в Палестина, обаче авторът на Йоановото Евангелие никак не е имал това намерение, а имал съвсем друга цел. И изхождайки от различни основания, прието е било да се счита, че всъщност Евангелието на Йоан е било написано сравнително по-късно. Една част от изследователите вярват, че Евангелието на Йоан е било написано в третото или четвъртото десетилетие на второто християнско столетие, може би преди второто десетилетие на втория век. Ето защо тези изследователи са казали: Следователно Евангелието на Йоан е било написано в едно време, когато Християнството се е било вече разпространило в определена форма, когато може би то е имало вече и своите противници. Срещу Християнството са се били изправили тези или онези противници и затова според тях, в лицето на автора на Евангелието на Йоан имаме пред себе си един човек, който се е стремил особено да даде едно поучително описание, един вид нещо като защита на Християнството срещу критиките, които са подигнали срещу него. Обаче авторът на Йоановото Евангелие не е имал намерението да опише вярно историческите факти, но да каже какво становище заема той спрямо Христос. И така мнозина не виждат в Евангелието на Йоан нищо друго, освен един вид поезия, проникната от религиозност, която авторът е съчинил, ръководен от едно религиозно, лирично настроение, отнасящо се до Христос, за да въодушеви и другите и ги доведе до същото настроение.
към текста >>

Една част от изследователите вярват, че Евангелието на Йоан е било написано в третото или четвъртото десетилетие на второто християнско столетие, може би преди второто десетилетие на втория век.
В по-ново време се оформил въз-гледът, че по отношение на първите три Евангелия, човек все пак би могъл да стигне до известно съгласуване в описанието на палестинските събития, но Евангелието на Йоан се отклонява твърде много от това, което другите три Евангелия разказват. Ето защо по отношение на историческите факти, казват тези изследователи, трябва да вярваме повече на първите три Евангелия, а Евангелието на Йоан заслужава по-малко историческо доверие. И така постепенно се е стигнало дотам, да се твърди, че Евангелието на Йоан не е било създадено със същото намерение, както първите три Евангелия. Тези първи три Евангелия са искали само да разкажат това, което се е случило в Палестина, обаче авторът на Йоановото Евангелие никак не е имал това намерение, а имал съвсем друга цел. И изхождайки от различни основания, прието е било да се счита, че всъщност Евангелието на Йоан е било написано сравнително по-късно. Една част от изследователите вярват, че Евангелието на Йоан е било написано в третото или четвъртото десетилетие на второто християнско столетие, може би преди второто десетилетие на втория век. Ето защо тези изследователи са казали: Следователно Евангелието на Йоан е било написано в едно време, когато Християнството се е било вече разпространило в определена форма, когато може би то е имало вече и своите противници. Срещу Християнството са се били изправили тези или онези противници и затова според тях, в лицето на автора на Евангелието на Йоан имаме пред себе си един човек, който се е стремил особено да даде едно поучително описание, един вид нещо като защита на Християнството срещу критиките, които са подигнали срещу него. Обаче авторът на Йоановото Евангелие не е имал намерението да опише вярно историческите факти, но да каже какво становище заема той спрямо Христос. И така мнозина не виждат в Евангелието на Йоан нищо друго, освен един вид поезия, проникната от религиозност, която авторът е съчинил, ръководен от едно религиозно, лирично настроение, отнасящо се до Христос, за да въодушеви и другите и ги доведе до същото настроение. Това е едно материалистично схващане, което не отговаря на фактите.
към текста >>

Ето защо тези изследователи са казали: Следователно Евангелието на Йоан е било написано в едно време, когато Християнството се е било вече разпространило в определена форма, когато може би то е имало вече и своите противници.
Ето защо по отношение на историческите факти, казват тези изследователи, трябва да вярваме повече на първите три Евангелия, а Евангелието на Йоан заслужава по-малко историческо доверие. И така постепенно се е стигнало дотам, да се твърди, че Евангелието на Йоан не е било създадено със същото намерение, както първите три Евангелия. Тези първи три Евангелия са искали само да разкажат това, което се е случило в Палестина, обаче авторът на Йоановото Евангелие никак не е имал това намерение, а имал съвсем друга цел. И изхождайки от различни основания, прието е било да се счита, че всъщност Евангелието на Йоан е било написано сравнително по-късно. Една част от изследователите вярват, че Евангелието на Йоан е било написано в третото или четвъртото десетилетие на второто християнско столетие, може би преди второто десетилетие на втория век. Ето защо тези изследователи са казали: Следователно Евангелието на Йоан е било написано в едно време, когато Християнството се е било вече разпространило в определена форма, когато може би то е имало вече и своите противници. Срещу Християнството са се били изправили тези или онези противници и затова според тях, в лицето на автора на Евангелието на Йоан имаме пред себе си един човек, който се е стремил особено да даде едно поучително описание, един вид нещо като защита на Християнството срещу критиките, които са подигнали срещу него. Обаче авторът на Йоановото Евангелие не е имал намерението да опише вярно историческите факти, но да каже какво становище заема той спрямо Христос. И така мнозина не виждат в Евангелието на Йоан нищо друго, освен един вид поезия, проникната от религиозност, която авторът е съчинил, ръководен от едно религиозно, лирично настроение, отнасящо се до Христос, за да въодушеви и другите и ги доведе до същото настроение. Това е едно материалистично схващане, което не отговаря на фактите. Ако се разгледа внимателно, ще се види, че Евангелието на Йоан, покрай дълбоката философия, която съдържа в себе си, изнася най-вярно и историческите факти.
към текста >>

Срещу Християнството са се били изправили тези или онези противници и затова според тях, в лицето на автора на Евангелието на Йоан имаме пред себе си един човек, който се е стремил особено да даде едно поучително описание, един вид нещо като защита на Християнството срещу критиките, които са подигнали срещу него.
И така постепенно се е стигнало дотам, да се твърди, че Евангелието на Йоан не е било създадено със същото намерение, както първите три Евангелия. Тези първи три Евангелия са искали само да разкажат това, което се е случило в Палестина, обаче авторът на Йоановото Евангелие никак не е имал това намерение, а имал съвсем друга цел. И изхождайки от различни основания, прието е било да се счита, че всъщност Евангелието на Йоан е било написано сравнително по-късно. Една част от изследователите вярват, че Евангелието на Йоан е било написано в третото или четвъртото десетилетие на второто християнско столетие, може би преди второто десетилетие на втория век. Ето защо тези изследователи са казали: Следователно Евангелието на Йоан е било написано в едно време, когато Християнството се е било вече разпространило в определена форма, когато може би то е имало вече и своите противници. Срещу Християнството са се били изправили тези или онези противници и затова според тях, в лицето на автора на Евангелието на Йоан имаме пред себе си един човек, който се е стремил особено да даде едно поучително описание, един вид нещо като защита на Християнството срещу критиките, които са подигнали срещу него. Обаче авторът на Йоановото Евангелие не е имал намерението да опише вярно историческите факти, но да каже какво становище заема той спрямо Христос. И така мнозина не виждат в Евангелието на Йоан нищо друго, освен един вид поезия, проникната от религиозност, която авторът е съчинил, ръководен от едно религиозно, лирично настроение, отнасящо се до Христос, за да въодушеви и другите и ги доведе до същото настроение. Това е едно материалистично схващане, което не отговаря на фактите. Ако се разгледа внимателно, ще се види, че Евангелието на Йоан, покрай дълбоката философия, която съдържа в себе си, изнася най-вярно и историческите факти. Защото, както е известно, Йоан е бил най-близкият ученик на Христа и винаги и навсякъде е бил с Него, и познава най-добре Неговия живот.
към текста >>

Обаче авторът на Йоановото Евангелие не е имал намерението да опише вярно историческите факти, но да каже какво становище заема той спрямо Христос.
Тези първи три Евангелия са искали само да разкажат това, което се е случило в Палестина, обаче авторът на Йоановото Евангелие никак не е имал това намерение, а имал съвсем друга цел. И изхождайки от различни основания, прието е било да се счита, че всъщност Евангелието на Йоан е било написано сравнително по-късно. Една част от изследователите вярват, че Евангелието на Йоан е било написано в третото или четвъртото десетилетие на второто християнско столетие, може би преди второто десетилетие на втория век. Ето защо тези изследователи са казали: Следователно Евангелието на Йоан е било написано в едно време, когато Християнството се е било вече разпространило в определена форма, когато може би то е имало вече и своите противници. Срещу Християнството са се били изправили тези или онези противници и затова според тях, в лицето на автора на Евангелието на Йоан имаме пред себе си един човек, който се е стремил особено да даде едно поучително описание, един вид нещо като защита на Християнството срещу критиките, които са подигнали срещу него. Обаче авторът на Йоановото Евангелие не е имал намерението да опише вярно историческите факти, но да каже какво становище заема той спрямо Христос. И така мнозина не виждат в Евангелието на Йоан нищо друго, освен един вид поезия, проникната от религиозност, която авторът е съчинил, ръководен от едно религиозно, лирично настроение, отнасящо се до Христос, за да въодушеви и другите и ги доведе до същото настроение. Това е едно материалистично схващане, което не отговаря на фактите. Ако се разгледа внимателно, ще се види, че Евангелието на Йоан, покрай дълбоката философия, която съдържа в себе си, изнася най-вярно и историческите факти. Защото, както е известно, Йоан е бил най-близкият ученик на Христа и винаги и навсякъде е бил с Него, и познава най-добре Неговия живот. Авторът на Евангелието на Йоан ни казва ясно, че възвишеното Същество, което се е вселило в Исус от Назарет, не е друго, освен това, от Което са произлезли всички същества, живущи около нас, че това е живият Божествен Дух, живото творческо Слово, самият Логос.
към текста >>

И така мнозина не виждат в Евангелието на Йоан нищо друго, освен един вид поезия, проникната от религиозност, която авторът е съчинил, ръководен от едно религиозно, лирично настроение, отнасящо се до Христос, за да въодушеви и другите и ги доведе до същото настроение.
И изхождайки от различни основания, прието е било да се счита, че всъщност Евангелието на Йоан е било написано сравнително по-късно. Една част от изследователите вярват, че Евангелието на Йоан е било написано в третото или четвъртото десетилетие на второто християнско столетие, може би преди второто десетилетие на втория век. Ето защо тези изследователи са казали: Следователно Евангелието на Йоан е било написано в едно време, когато Християнството се е било вече разпространило в определена форма, когато може би то е имало вече и своите противници. Срещу Християнството са се били изправили тези или онези противници и затова според тях, в лицето на автора на Евангелието на Йоан имаме пред себе си един човек, който се е стремил особено да даде едно поучително описание, един вид нещо като защита на Християнството срещу критиките, които са подигнали срещу него. Обаче авторът на Йоановото Евангелие не е имал намерението да опише вярно историческите факти, но да каже какво становище заема той спрямо Христос. И така мнозина не виждат в Евангелието на Йоан нищо друго, освен един вид поезия, проникната от религиозност, която авторът е съчинил, ръководен от едно религиозно, лирично настроение, отнасящо се до Христос, за да въодушеви и другите и ги доведе до същото настроение. Това е едно материалистично схващане, което не отговаря на фактите. Ако се разгледа внимателно, ще се види, че Евангелието на Йоан, покрай дълбоката философия, която съдържа в себе си, изнася най-вярно и историческите факти. Защото, както е известно, Йоан е бил най-близкият ученик на Христа и винаги и навсякъде е бил с Него, и познава най-добре Неговия живот. Авторът на Евангелието на Йоан ни казва ясно, че възвишеното Същество, което се е вселило в Исус от Назарет, не е друго, освен това, от Което са произлезли всички същества, живущи около нас, че това е живият Божествен Дух, живото творческо Слово, самият Логос. Другите евангелисти също са се опитвали, всеки по свой начин, да ни изложат това, което действително се е проявило в Исус от Назарет.
към текста >>

Ако се разгледа внимателно, ще се види, че Евангелието на Йоан, покрай дълбоката философия, която съдържа в себе си, изнася най-вярно и историческите факти.
Ето защо тези изследователи са казали: Следователно Евангелието на Йоан е било написано в едно време, когато Християнството се е било вече разпространило в определена форма, когато може би то е имало вече и своите противници. Срещу Християнството са се били изправили тези или онези противници и затова според тях, в лицето на автора на Евангелието на Йоан имаме пред себе си един човек, който се е стремил особено да даде едно поучително описание, един вид нещо като защита на Християнството срещу критиките, които са подигнали срещу него. Обаче авторът на Йоановото Евангелие не е имал намерението да опише вярно историческите факти, но да каже какво становище заема той спрямо Христос. И така мнозина не виждат в Евангелието на Йоан нищо друго, освен един вид поезия, проникната от религиозност, която авторът е съчинил, ръководен от едно религиозно, лирично настроение, отнасящо се до Христос, за да въодушеви и другите и ги доведе до същото настроение. Това е едно материалистично схващане, което не отговаря на фактите. Ако се разгледа внимателно, ще се види, че Евангелието на Йоан, покрай дълбоката философия, която съдържа в себе си, изнася най-вярно и историческите факти. Защото, както е известно, Йоан е бил най-близкият ученик на Христа и винаги и навсякъде е бил с Него, и познава най-добре Неговия живот. Авторът на Евангелието на Йоан ни казва ясно, че възвишеното Същество, което се е вселило в Исус от Назарет, не е друго, освен това, от Което са произлезли всички същества, живущи около нас, че това е живият Божествен Дух, живото творческо Слово, самият Логос. Другите евангелисти също са се опитвали, всеки по свой начин, да ни изложат това, което действително се е проявило в Исус от Назарет. Ние виждаме, например, как авторът на Евангелието на Лука се стреми да покаже, че е станало нещо съвсем особено, когато Духът се е съединил с тялото на Исус от Назарет в момента на кръщението в река Йордан. Той излага факта, че Исус от Назарет е потомък на дълга поредица от прадеди, които стигат до Давид и от Давид до Авраам, от Авраам до Адам и от Адам до Бога.
към текста >>

Защото, както е известно, Йоан е бил най-близкият ученик на Христа и винаги и навсякъде е бил с Него, и познава най-добре Неговия живот.
Срещу Християнството са се били изправили тези или онези противници и затова според тях, в лицето на автора на Евангелието на Йоан имаме пред себе си един човек, който се е стремил особено да даде едно поучително описание, един вид нещо като защита на Християнството срещу критиките, които са подигнали срещу него. Обаче авторът на Йоановото Евангелие не е имал намерението да опише вярно историческите факти, но да каже какво становище заема той спрямо Христос. И така мнозина не виждат в Евангелието на Йоан нищо друго, освен един вид поезия, проникната от религиозност, която авторът е съчинил, ръководен от едно религиозно, лирично настроение, отнасящо се до Христос, за да въодушеви и другите и ги доведе до същото настроение. Това е едно материалистично схващане, което не отговаря на фактите. Ако се разгледа внимателно, ще се види, че Евангелието на Йоан, покрай дълбоката философия, която съдържа в себе си, изнася най-вярно и историческите факти. Защото, както е известно, Йоан е бил най-близкият ученик на Христа и винаги и навсякъде е бил с Него, и познава най-добре Неговия живот. Авторът на Евангелието на Йоан ни казва ясно, че възвишеното Същество, което се е вселило в Исус от Назарет, не е друго, освен това, от Което са произлезли всички същества, живущи около нас, че това е живият Божествен Дух, живото творческо Слово, самият Логос. Другите евангелисти също са се опитвали, всеки по свой начин, да ни изложат това, което действително се е проявило в Исус от Назарет. Ние виждаме, например, как авторът на Евангелието на Лука се стреми да покаже, че е станало нещо съвсем особено, когато Духът се е съединил с тялото на Исус от Назарет в момента на кръщението в река Йордан. Той излага факта, че Исус от Назарет е потомък на дълга поредица от прадеди, които стигат до Давид и от Давид до Авраам, от Авраам до Адам и от Адам до Бога. В Евангелието на Матей се прави опит да се отнесе произхода на Исус от Назарет до Авраам, комуто Бог Се открил.
към текста >>

Авторът на Евангелието на Йоан ни казва ясно, че възвишеното Същество, което се е вселило в Исус от Назарет, не е друго, освен това, от Което са произлезли всички същества, живущи около нас, че това е живият Божествен Дух, живото творческо Слово, самият Логос.
Обаче авторът на Йоановото Евангелие не е имал намерението да опише вярно историческите факти, но да каже какво становище заема той спрямо Христос. И така мнозина не виждат в Евангелието на Йоан нищо друго, освен един вид поезия, проникната от религиозност, която авторът е съчинил, ръководен от едно религиозно, лирично настроение, отнасящо се до Христос, за да въодушеви и другите и ги доведе до същото настроение. Това е едно материалистично схващане, което не отговаря на фактите. Ако се разгледа внимателно, ще се види, че Евангелието на Йоан, покрай дълбоката философия, която съдържа в себе си, изнася най-вярно и историческите факти. Защото, както е известно, Йоан е бил най-близкият ученик на Христа и винаги и навсякъде е бил с Него, и познава най-добре Неговия живот. Авторът на Евангелието на Йоан ни казва ясно, че възвишеното Същество, което се е вселило в Исус от Назарет, не е друго, освен това, от Което са произлезли всички същества, живущи около нас, че това е живият Божествен Дух, живото творческо Слово, самият Логос. Другите евангелисти също са се опитвали, всеки по свой начин, да ни изложат това, което действително се е проявило в Исус от Назарет. Ние виждаме, например, как авторът на Евангелието на Лука се стреми да покаже, че е станало нещо съвсем особено, когато Духът се е съединил с тялото на Исус от Назарет в момента на кръщението в река Йордан. Той излага факта, че Исус от Назарет е потомък на дълга поредица от прадеди, които стигат до Давид и от Давид до Авраам, от Авраам до Адам и от Адам до Бога. В Евангелието на Матей се прави опит да се отнесе произхода на Исус от Назарет до Авраам, комуто Бог Се открил. От това и от много други изрази в Евангелието индивидуалността, която е носител на Христос, се счита като най-великото духовно проявление в течение на човешката еволюция.
към текста >>

За Този, именно, Бог се казва в Евангелието на Йоан, че е съществувал още отначало, още преди зараждането на Битието.
Той излага факта, че Исус от Назарет е потомък на дълга поредица от прадеди, които стигат до Давид и от Давид до Авраам, от Авраам до Адам и от Адам до Бога. В Евангелието на Матей се прави опит да се отнесе произхода на Исус от Назарет до Авраам, комуто Бог Се открил. От това и от много други изрази в Евангелието индивидуалността, която е носител на Христос, се счита като най-великото духовно проявление в течение на човешката еволюция. Евангелистите са си поставили задача да посочат преди всичко, че произходът на Исус Христос се слива със самото начало на вселената, със самия Бог. Бог, Който обитава невидимо в цялото човечество, се пробужда специално в Исус Христос. За Този, именно, Бог се казва в Евангелието на Йоан, че е съществувал още отначало, още преди зараждането на Битието. Интересът на евангелистите е бил да докажат, че това именно е самият Бог. Ако Евангелията се четат повърхностно, в тях ще се намерят много противоречия. Но и при повърхностно четене можем да открием, че по отношение на съществените събития, фактите се съгласуват по един забележителен начин помежду си. Например, когато говорят за Кръщението в река Йордан, всички евангелисти го описват почти по един и същ начин, от което се вижда, че те са придавали голяма важност на Кръщението. Те се съгласуват също и върху въпросите за разпятието и Възкресението.
към текста >>

Две от Евангелията, това на Марко и на Йоан, започват с разказа за Кръщението на Христос.
Но и при повърхностно четене можем да открием, че по отношение на съществените събития, фактите се съгласуват по един забележителен начин помежду си. Например, когато говорят за Кръщението в река Йордан, всички евангелисти го описват почти по един и същ начин, от което се вижда, че те са придавали голяма важност на Кръщението. Те се съгласуват също и върху въпросите за разпятието и Възкресението. А това са събитията, които в действителност са най-важни. Що се отнася до привидните противоречия, те се обясняват с това, че различните евангелисти са разглеждали въпроса от различни становища. Две от Евангелията, това на Марко и на Йоан, започват с разказа за Кръщението на Христос. Те описват след това трите последни години от дейността на Исус Христос. Значи, те се интересуват от това, което е станало, след като Духът на Христос влиза във владение на телата, изградени от Исус от Назарет - физическото, етерното и астралното тела. Евангелията на Матей и Лука описват до известна степен и онова, което е предхождало вселяването на Христос, това, което е било историята на Исус от Назарет, преди Той да приеме Христос в себе си и там се намират местата, където тези, които търсят противоречия, ги намират. Така Матей поставя в началото едно родословие, възлизащо до Авраам, докато Лука дава едно родословие, възлизащо чак до Адам и от Адам до Бога. Едно друго противоречие е, че Матей разказва, че тримата Мъдреци са дошли от Изток, водени от звездата, за да поздравят новородения Исус.
към текста >>

А този, който е написал Евангелието на Йоан, е бил посветен от самия Христос.
Те са обичали боговете на древността, понеже са виждали, ме Синовете на Земята са били някога Синове Божии. Това е, което е чувствал и авторът на Евангелието на Марко, когато говори за Христа, който от Син Божи става Син Человечески. И затова той започва с описанието на онова, което се е случило след кръщението в Йордан. Посвещението, добито от този евангелист, го е довело до познаването в Духовния свят под образа на Духа - Лъв. И ето защо древната езотерична традиция дава на автора на Евангелието на Марко символа на Лъва. А този, който е написал Евангелието на Йоан, е бил посветен от самия Христос. Затова той е могъл да даде това, което се съдържа в неговото Евангелие, така да се каже, зародишът на сегашната сила, която се излъчва от Христовия импулс. И то не само силата, която действа в сегашните времена, но и за най-далечни бъдещи времена. Той е принадлежал към групата на посветените Орли, които са се издигали над нормалното развитие. В Евангелието на Марко ние намираме това, което отговаря на нормалното за епохата развитие, а в Евангелието на Йоан ни се показва как Христос ще действа в бъдещите епохи: това, което се издига над настоящото земно развитие и го надминава. Ето защо древната езотерична традиция отдава на Йоан символа на Орела.
към текста >>

В Евангелието на Марко ние намираме това, което отговаря на нормалното за епохата развитие, а в Евангелието на Йоан ни се показва как Христос ще действа в бъдещите епохи: това, което се издига над настоящото земно развитие и го надминава.
И ето защо древната езотерична традиция дава на автора на Евангелието на Марко символа на Лъва. А този, който е написал Евангелието на Йоан, е бил посветен от самия Христос. Затова той е могъл да даде това, което се съдържа в неговото Евангелие, така да се каже, зародишът на сегашната сила, която се излъчва от Христовия импулс. И то не само силата, която действа в сегашните времена, но и за най-далечни бъдещи времена. Той е принадлежал към групата на посветените Орли, които са се издигали над нормалното развитие. В Евангелието на Марко ние намираме това, което отговаря на нормалното за епохата развитие, а в Евангелието на Йоан ни се показва как Христос ще действа в бъдещите епохи: това, което се издига над настоящото земно развитие и го надминава. Ето защо древната езотерична традиция отдава на Йоан символа на Орела. Така че, тази древна езотерична традиция, която свързва евангелистите с това, какво е самото естество на тяхното Посвещение, съвсем не почива на никаква фантазия, но че то произлиза от най-дълбокото християнско познание. Ние трябва да навлезем дълбоко в нещата, за да разберем, че събитията, които доминират в живота на Христос, се дават по един и същ начин от четирите Евангелия, но че всеки от евангелистите рисува Христа такъв, какъвто той го е разбирал според вида на своето Посвещение. Така ние виждаме, че Христос е разгледан от четири различни страни от евангелистите. Това ни показва, че Христос е едно многостранно явление.
към текста >>

Ето защо древната езотерична традиция отдава на Йоан символа на Орела.
А този, който е написал Евангелието на Йоан, е бил посветен от самия Христос. Затова той е могъл да даде това, което се съдържа в неговото Евангелие, така да се каже, зародишът на сегашната сила, която се излъчва от Христовия импулс. И то не само силата, която действа в сегашните времена, но и за най-далечни бъдещи времена. Той е принадлежал към групата на посветените Орли, които са се издигали над нормалното развитие. В Евангелието на Марко ние намираме това, което отговаря на нормалното за епохата развитие, а в Евангелието на Йоан ни се показва как Христос ще действа в бъдещите епохи: това, което се издига над настоящото земно развитие и го надминава. Ето защо древната езотерична традиция отдава на Йоан символа на Орела. Така че, тази древна езотерична традиция, която свързва евангелистите с това, какво е самото естество на тяхното Посвещение, съвсем не почива на никаква фантазия, но че то произлиза от най-дълбокото християнско познание. Ние трябва да навлезем дълбоко в нещата, за да разберем, че събитията, които доминират в живота на Христос, се дават по един и същ начин от четирите Евангелия, но че всеки от евангелистите рисува Христа такъв, какъвто той го е разбирал според вида на своето Посвещение. Така ние виждаме, че Христос е разгледан от четири различни страни от евангелистите. Това ни показва, че Христос е едно многостранно явление. Евангелията, най-дълбокото от които е Евангелието на Йоан, са документи, изпълнени с безкрайна дълбочина.
към текста >>

Евангелията, най-дълбокото от които е Евангелието на Йоан, са документи, изпълнени с безкрайна дълбочина.
Ето защо древната езотерична традиция отдава на Йоан символа на Орела. Така че, тази древна езотерична традиция, която свързва евангелистите с това, какво е самото естество на тяхното Посвещение, съвсем не почива на никаква фантазия, но че то произлиза от най-дълбокото християнско познание. Ние трябва да навлезем дълбоко в нещата, за да разберем, че събитията, които доминират в живота на Христос, се дават по един и същ начин от четирите Евангелия, но че всеки от евангелистите рисува Христа такъв, какъвто той го е разбирал според вида на своето Посвещение. Така ние виждаме, че Христос е разгледан от четири различни страни от евангелистите. Това ни показва, че Христос е едно многостранно явление. Евангелията, най-дълбокото от които е Евангелието на Йоан, са документи, изпълнени с безкрайна дълбочина. Евангелията ни разкриват целия план на човешката еволюция и отношението на тази еволюция към вселената. Те ни дават възможност да разберем по-добре Духовния свят и духовния живот. Думата Евангелие съдържа в себе си думата Ангел. Тогава думата Евангелие би могло да се преведе като спасително действие от царството на Ангелите. За човечеството Ангелите действат по два начина в човешкото битие.
към текста >>

Затова в християнския езотеризъм той е символизиран с Човека, докато Йоан е символизиран с Орела, Лука с Телеца, а Марко с Лъва.
Но това угощение, на което присъства Христос с учениците Си, не е един обикновен банкет, а извършване на едно Тайнство. Чрез раздаването на хляба и виното Христос включва митарите, които са били римляни и юдеи на римска служба, в своя кръг. Това е едно велико предсказание за формата, която Християнството щеше да приеме в първата епоха на неговото развитие. Този окултен исторически анализ ни довежда до идеята, че Матей, който по рождение принадлежал на юдейския народ, в своята душа се издигнал до една човечност, обгръщаща цялото човечество. Освен юдейската същност, той носеше в себе си и египетската и римската същност, всяка една от тях по свой начин. Затова в християнския езотеризъм той е символизиран с Човека, докато Йоан е символизиран с Орела, Лука с Телеца, а Марко с Лъва. От юдейството той има мисленето като левит. От Египет той има чувството като есей, от римлянството той има волята като митар. В него юдейството, египетството и римлянството се съчетават в мировата човечност. Матей е последният призован от учениците. Евангелието на Матей първоначално било написано на еврейски, откъдето е преведено на латински от църковния отец Йеронимус в 4"™ век.
към текста >>

22. ЕВАНГЕЛИСТ ЙОАН И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

ЕВАНГЕЛИСТ ЙОАН И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ
ЕВАНГЕЛИСТ ЙОАН И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ За произхода на Евангелието на Йоан има различни мнения. Но според древната християнска традиция то е написано още от първите години след Голгота. И в древността то се е ползвало с голяма почит като най-дълбокото Евангелие, особено в езотеричните кръгове. Според други сведения то е било написано в 96 година след Христа, а според някои даже в началото на втория век. Това са хипотези, които не почиват на никакви факти.
към текста >>

За произхода на Евангелието на Йоан има различни мнения.
ЕВАНГЕЛИСТ ЙОАН И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ За произхода на Евангелието на Йоан има различни мнения. Но според древната християнска традиция то е написано още от първите години след Голгота. И в древността то се е ползвало с голяма почит като най-дълбокото Евангелие, особено в езотеричните кръгове. Според други сведения то е било написано в 96 година след Христа, а според някои даже в началото на втория век. Това са хипотези, които не почиват на никакви факти. Йоан описва Христос като въплътения Бог, като Богочовек, Избавител и Спасител, Син Божи.
към текста >>

Йоан описва Христос като въплътения Бог, като Богочовек, Избавител и Спасител, Син Божи.
За произхода на Евангелието на Йоан има различни мнения. Но според древната християнска традиция то е написано още от първите години след Голгота. И в древността то се е ползвало с голяма почит като най-дълбокото Евангелие, особено в езотеричните кръгове. Според други сведения то е било написано в 96 година след Христа, а според някои даже в началото на втория век. Това са хипотези, които не почиват на никакви факти. Йоан описва Христос като въплътения Бог, като Богочовек, Избавител и Спасител, Син Божи. Според общоприетото схващане Йоан е син Заведеев от Витсаида в Галилея. Заведей и синовете му били рибари. Първоначално с брат си Яков той бил ученик на Йоан Кръстител и когато Исус минал покрай тях, Йоан казал: Ето Агнеца Божий. И те тръгват след Него. Той се отличавал с кротост и решителност, смирен и изпълнен с братска любов.
към текста >>

Според общоприетото схващане Йоан е син Заведеев от Витсаида в Галилея.
Но според древната християнска традиция то е написано още от първите години след Голгота. И в древността то се е ползвало с голяма почит като най-дълбокото Евангелие, особено в езотеричните кръгове. Според други сведения то е било написано в 96 година след Христа, а според някои даже в началото на втория век. Това са хипотези, които не почиват на никакви факти. Йоан описва Христос като въплътения Бог, като Богочовек, Избавител и Спасител, Син Божи. Според общоприетото схващане Йоан е син Заведеев от Витсаида в Галилея. Заведей и синовете му били рибари. Първоначално с брат си Яков той бил ученик на Йоан Кръстител и когато Исус минал покрай тях, Йоан казал: Ето Агнеца Божий. И те тръгват след Него. Той се отличавал с кротост и решителност, смирен и изпълнен с братска любов. Той е ученикът, когото Исус обичал, което много значи.
към текста >>

Първоначално с брат си Яков той бил ученик на Йоан Кръстител и когато Исус минал покрай тях, Йоан казал: Ето Агнеца Божий.
Според други сведения то е било написано в 96 година след Христа, а според някои даже в началото на втория век. Това са хипотези, които не почиват на никакви факти. Йоан описва Христос като въплътения Бог, като Богочовек, Избавител и Спасител, Син Божи. Според общоприетото схващане Йоан е син Заведеев от Витсаида в Галилея. Заведей и синовете му били рибари. Първоначално с брат си Яков той бил ученик на Йоан Кръстител и когато Исус минал покрай тях, Йоан казал: Ето Агнеца Божий. И те тръгват след Него. Той се отличавал с кротост и решителност, смирен и изпълнен с братска любов. Той е ученикът, когото Исус обичал, което много значи. Той бил неустрашим. За него се казва, че бил познат на първосвещеника и затова го пуснали, когато завели Христа при Пилат.
към текста >>

След Възнесението Йоан се застоява известно време в Ерусалим, където е бил един от стълбовете на църквата.
За него се мисли, че е бил най-младият апостол. Ползвал се е с името "ученикът, когото Господ обичаше". На Тайната вечеря той се наклонил към гърдите на Исус, за да узнае кой ще го предаде. И на него Исус предаде майка Си, когато беше на кръста. Заедно с Петър и Яков той беше очевидец на Преображението. След Възнесението Йоан се застоява известно време в Ерусалим, където е бил един от стълбовете на църквата. Предполага се, че към 65 година след рождество Христово се премества в Ефес и оттам заминава да проповядва Евангелието из Мала Азия. Той е бил заточен от император Домициан около 95 година след рождество Христово на остров Патмос, където му се дава откровение да напише своето Откровение. После се връща в Ефес, където доживява до дълбока старост и учениците му на ръце го носили в църквата. Като не можел дълго да говори, той приветствал народа с кратките думи: "Чада, обичайте се един други", и когато народът се удивлявал на краткостта на словото му, той отговарял: "Това е, което Господ ви заръчва. Това ако правите, доволно е".
към текста >>

Йоан е преживял всички апостоли и е работил много за утвърждаване на църквата.
Като не можел дълго да говори, той приветствал народа с кратките думи: "Чада, обичайте се един други", и когато народът се удивлявал на краткостта на словото му, той отговарял: "Това е, което Господ ви заръчва. Това ако правите, доволно е". Той напуснал земята в стотната година след рождението Христово и е бил към 94 годишна възраст. Освен Евангелието и Откровението е написал и три послания. Предполага се, че Откровението и посланията са написани от около 96 до 98 година след Рождество Христово. Йоан е преживял всички апостоли и е работил много за утвърждаване на църквата. Умрял е от естествена смърт. Според едни твърдения, в 68 година при император Нерон, а според други около 95 година при император Домициан, той бил извикан в Рим и според църковното предание хвърлен в котел с кипящо масло, но оттам излязъл невредим. След това му дали да изпие питие, примесено с отрова, но и това не му причинило никаква вреда, след което бил изпратен на заточение на остров Патмос. С това, че не го засегнало нито врящото масло, нито отровата му подействала, се посочва, че той е бил посветен през висока степен и е минал през смъртта и Възкресението, и е господар на живота и смъртта. Не е безинтересно да кажа няколко думи и за другите апостоли.
към текста >>

2. АПОСТОЛ АНДРЕЙ, наречен първозвани, защото той пръв бил повикан от Христос, когато е бил при Йоан Кръстител.
"Като го видя Исус, рече му: Ти си Симон, Йона, ще се наречеш Кифа, което изтълкувано значи Петър, канара". И в името Йона се крие една Тайна, защото тази еврейска дума, преведена на български, значи гълъб. А гълъбът е символ на Духа, който слезе върху Исус. Името Йона се среща и при пророк Йона, който мина през корема на Кита. Това е един процес на Посвещение. 2. АПОСТОЛ АНДРЕЙ, наречен първозвани, защото той пръв бил повикан от Христос, когато е бил при Йоан Кръстител. Той е брат на апостол Петър. За неговия живот има запазени много малко сведения. Бил е родом от Галилейския град Витсаида и по занятие рибар. Според по-късни сведения той проповядвал в Кападокия, Галатия, Витания, по бреговете на Черно море и в Скития, Южна Русия. По течението на река Днепър той достигнал до Киевските възвишения, на едно от които забил кръст и изрекъл пророчество, че на тези възвишения ще възсияе Божията благодат и голям град с много църкви ще бъде построен.
към текста >>

4. АПОСТОЛ И ЕВАНГЕЛИСТ ЙОАН - за него говорих като евангелист.
Според по-късни сведения той проповядвал в Кападокия, Галатия, Витания, по бреговете на Черно море и в Скития, Южна Русия. По течението на река Днепър той достигнал до Киевските възвишения, на едно от които забил кръст и изрекъл пророчество, че на тези възвишения ще възсияе Божията благодат и голям град с много църкви ще бъде построен. В гръцкия град Патрас той претърпял мъченическа смърт чрез разпъване на кръст. 3. АПОСТОЛ ЯКОВ ЗАВЕДЕЕВ, наречен старши, за отличие от Яков Алфеев, е бил син на рибаря Заведий. Неговата дейност била съсредоточена в Ерусалим, където в 44-та година умира мъченически от меча на Ирод Агрипа. 4. АПОСТОЛ И ЕВАНГЕЛИСТ ЙОАН - за него говорих като евангелист. 5. АПОСТОЛ ЯКОВ, БРАТ ГОСПОДЕН Според най- достоверното мнение той е син на Клеопа, брат на Йосиф обрученика, заради което се нарича брат Господен. Принадлежал е към 70-те ученици. Той се е грижил за уредбата на Ерусалимската църква и според преданието той не е излизал от този град. Бил е председател на апостолския събор в 51-ва година. Заради своя строг подвижнически живот се е ползувал с общо уважение на юдеи и християни.
към текста >>

23. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН - Влад Пашов (1902- 1974)

КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН Сега с ключа, който получихме от Откровението, да разгледаме по-отблизо Евангелията, което ще ни послужи за разбиране езотеричния характер на всяко от Евангелията. Разликата между първите три Евангелия и това на Йоан не е в историческия материал и в разликите на историческата достоверност. Това е разлика във формата и степента на познанието. Първите три Евангелия произхождат предимно от едно имагинативно познание, докато Евангелието на Йоан произлиза от едно познание, което обхваща едновременно имагинацията, инспирацията и интуицията. В тесен смисъл на думата вдъхновено, инспирирано е само Евангелието на Йоан.
към текста >>

Разликата между първите три Евангелия и това на Йоан не е в историческия материал и в разликите на историческата достоверност.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН Сега с ключа, който получихме от Откровението, да разгледаме по-отблизо Евангелията, което ще ни послужи за разбиране езотеричния характер на всяко от Евангелията. Разликата между първите три Евангелия и това на Йоан не е в историческия материал и в разликите на историческата достоверност. Това е разлика във формата и степента на познанието. Първите три Евангелия произхождат предимно от едно имагинативно познание, докато Евангелието на Йоан произлиза от едно познание, което обхваща едновременно имагинацията, инспирацията и интуицията. В тесен смисъл на думата вдъхновено, инспирирано е само Евангелието на Йоан. То е даже повече от инспирирано, то е плод на една дълбока интуиция. Първите три Евангелия са плод на образното виждане, плод на имаги- нативно познание.
към текста >>

Първите три Евангелия произхождат предимно от едно имагинативно познание, докато Евангелието на Йоан произлиза от едно познание, което обхваща едновременно имагинацията, инспирацията и интуицията.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН Сега с ключа, който получихме от Откровението, да разгледаме по-отблизо Евангелията, което ще ни послужи за разбиране езотеричния характер на всяко от Евангелията. Разликата между първите три Евангелия и това на Йоан не е в историческия материал и в разликите на историческата достоверност. Това е разлика във формата и степента на познанието. Първите три Евангелия произхождат предимно от едно имагинативно познание, докато Евангелието на Йоан произлиза от едно познание, което обхваща едновременно имагинацията, инспирацията и интуицията. В тесен смисъл на думата вдъхновено, инспирирано е само Евангелието на Йоан. То е даже повече от инспирирано, то е плод на една дълбока интуиция. Първите три Евангелия са плод на образното виждане, плод на имаги- нативно познание. При тях инспирацията в Истинския смисъл на думата само отдалеч звучи в образните форми. Ще започна разглеждането на композицията на Евангелията с Евангелието на Йоан.
към текста >>

В тесен смисъл на думата вдъхновено, инспирирано е само Евангелието на Йоан.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН Сега с ключа, който получихме от Откровението, да разгледаме по-отблизо Евангелията, което ще ни послужи за разбиране езотеричния характер на всяко от Евангелията. Разликата между първите три Евангелия и това на Йоан не е в историческия материал и в разликите на историческата достоверност. Това е разлика във формата и степента на познанието. Първите три Евангелия произхождат предимно от едно имагинативно познание, докато Евангелието на Йоан произлиза от едно познание, което обхваща едновременно имагинацията, инспирацията и интуицията. В тесен смисъл на думата вдъхновено, инспирирано е само Евангелието на Йоан. То е даже повече от инспирирано, то е плод на една дълбока интуиция. Първите три Евангелия са плод на образното виждане, плод на имаги- нативно познание. При тях инспирацията в Истинския смисъл на думата само отдалеч звучи в образните форми. Ще започна разглеждането на композицията на Евангелията с Евангелието на Йоан. При разглеждането на този въпрос ще използвам труда на Емил Бък: "Приноси за разбиране на Евангелията".
към текста >>

Ще започна разглеждането на композицията на Евангелията с Евангелието на Йоан.
Първите три Евангелия произхождат предимно от едно имагинативно познание, докато Евангелието на Йоан произлиза от едно познание, което обхваща едновременно имагинацията, инспирацията и интуицията. В тесен смисъл на думата вдъхновено, инспирирано е само Евангелието на Йоан. То е даже повече от инспирирано, то е плод на една дълбока интуиция. Първите три Евангелия са плод на образното виждане, плод на имаги- нативно познание. При тях инспирацията в Истинския смисъл на думата само отдалеч звучи в образните форми. Ще започна разглеждането на композицията на Евангелията с Евангелието на Йоан. При разглеждането на този въпрос ще използвам труда на Емил Бък: "Приноси за разбиране на Евангелията". Евангелието на Йоан стои в сърцето на Новия Завет. Между новозаветните Писания то заема едно положение, което може да се сравни с положението на Слънцето между планетите. Ето защо то може да се нарече Евангелие на Евангелията. Между символичните образи, които езотеричната християнска традиция посочва, онзи, който принадлежи на Евангелието на Йоан, изпъква по особен начин.
към текста >>

Евангелието на Йоан стои в сърцето на Новия Завет.
То е даже повече от инспирирано, то е плод на една дълбока интуиция. Първите три Евангелия са плод на образното виждане, плод на имаги- нативно познание. При тях инспирацията в Истинския смисъл на думата само отдалеч звучи в образните форми. Ще започна разглеждането на композицията на Евангелията с Евангелието на Йоан. При разглеждането на този въпрос ще използвам труда на Емил Бък: "Приноси за разбиране на Евангелията". Евангелието на Йоан стои в сърцето на Новия Завет. Между новозаветните Писания то заема едно положение, което може да се сравни с положението на Слънцето между планетите. Ето защо то може да се нарече Евангелие на Евангелията. Между символичните образи, които езотеричната християнска традиция посочва, онзи, който принадлежи на Евангелието на Йоан, изпъква по особен начин. Образите, които са причислени към първите три Евангелия - Човек, Лъв и Телец са от земно естество, живеят на земята. Орелът, който е даден като символ на евангелист Йоан, лети във висините.
към текста >>

Между символичните образи, които езотеричната християнска традиция посочва, онзи, който принадлежи на Евангелието на Йоан, изпъква по особен начин.
Ще започна разглеждането на композицията на Евангелията с Евангелието на Йоан. При разглеждането на този въпрос ще използвам труда на Емил Бък: "Приноси за разбиране на Евангелията". Евангелието на Йоан стои в сърцето на Новия Завет. Между новозаветните Писания то заема едно положение, което може да се сравни с положението на Слънцето между планетите. Ето защо то може да се нарече Евангелие на Евангелията. Между символичните образи, които езотеричната християнска традиция посочва, онзи, който принадлежи на Евангелието на Йоан, изпъква по особен начин. Образите, които са причислени към първите три Евангелия - Човек, Лъв и Телец са от земно естество, живеят на земята. Орелът, който е даден като символ на евангелист Йоан, лети във висините. Следователно, между първите три образа и Орела царува разлика във висините. Друга една разлика е, че Човекът, Лъвът и Телецът си ги представяме в покой, а Орелът в движение. Но това именно, царственото в движението на Орела, което плува във въздуха, при което покой и движение са съчетани в един чуден синтез.
към текста >>

Орелът, който е даден като символ на евангелист Йоан, лети във висините.
Евангелието на Йоан стои в сърцето на Новия Завет. Между новозаветните Писания то заема едно положение, което може да се сравни с положението на Слънцето между планетите. Ето защо то може да се нарече Евангелие на Евангелията. Между символичните образи, които езотеричната християнска традиция посочва, онзи, който принадлежи на Евангелието на Йоан, изпъква по особен начин. Образите, които са причислени към първите три Евангелия - Човек, Лъв и Телец са от земно естество, живеят на земята. Орелът, който е даден като символ на евангелист Йоан, лети във висините. Следователно, между първите три образа и Орела царува разлика във висините. Друга една разлика е, че Човекът, Лъвът и Телецът си ги представяме в покой, а Орелът в движение. Но това именно, царственото в движението на Орела, което плува във въздуха, при което покой и движение са съчетани в един чуден синтез. Без да движи крилата си, орелът се движи величествено напред. Този образ изразява извънредно много от същността и силата на Евангелието на Йоан, което от една страна има корените си във Вечността, във висините на Битието, както Орелът във висините на въздуха, а в същото време той е най-конкретното, и ясно, и определено по отношение на конкретните исторически факти и явления, които описва, както когато Орелът слиза на земята.
към текста >>

Този образ изразява извънредно много от същността и силата на Евангелието на Йоан, което от една страна има корените си във Вечността, във висините на Битието, както Орелът във висините на въздуха, а в същото време той е най-конкретното, и ясно, и определено по отношение на конкретните исторически факти и явления, които описва, както когато Орелът слиза на земята.
Орелът, който е даден като символ на евангелист Йоан, лети във висините. Следователно, между първите три образа и Орела царува разлика във висините. Друга една разлика е, че Човекът, Лъвът и Телецът си ги представяме в покой, а Орелът в движение. Но това именно, царственото в движението на Орела, което плува във въздуха, при което покой и движение са съчетани в един чуден синтез. Без да движи крилата си, орелът се движи величествено напред. Този образ изразява извънредно много от същността и силата на Евангелието на Йоан, което от една страна има корените си във Вечността, във висините на Битието, както Орелът във висините на въздуха, а в същото време той е най-конкретното, и ясно, и определено по отношение на конкретните исторически факти и явления, които описва, както когато Орелът слиза на земята. Емил Бък казва: "От четирите Евангелия това на Йоан е най-съвършено в своята композиция. С това то ни пренася в Откровението на Йоан. Музикалните тонови фигури, които после в Откровението кристализират в гигантски артектонични форми, в Евангелието на Йоан са от по-нежно естество, като че са облечени в една цветна обвивка. Особено величествено и тържествено се проявява композицинния елемент на Евангелието на Йоан, който предхожда същинското Евангелие.
към текста >>

"От четирите Евангелия това на Йоан е най-съвършено в своята композиция.
Друга една разлика е, че Човекът, Лъвът и Телецът си ги представяме в покой, а Орелът в движение. Но това именно, царственото в движението на Орела, което плува във въздуха, при което покой и движение са съчетани в един чуден синтез. Без да движи крилата си, орелът се движи величествено напред. Този образ изразява извънредно много от същността и силата на Евангелието на Йоан, което от една страна има корените си във Вечността, във висините на Битието, както Орелът във висините на въздуха, а в същото време той е най-конкретното, и ясно, и определено по отношение на конкретните исторически факти и явления, които описва, както когато Орелът слиза на земята. Емил Бък казва: "От четирите Евангелия това на Йоан е най-съвършено в своята композиция. С това то ни пренася в Откровението на Йоан. Музикалните тонови фигури, които после в Откровението кристализират в гигантски артектонични форми, в Евангелието на Йоан са от по-нежно естество, като че са облечени в една цветна обвивка. Особено величествено и тържествено се проявява композицинния елемент на Евангелието на Йоан, който предхожда същинското Евангелие. Откровението на Йоан превежда елементите на пролога от друга страна в едно велико разширение. По този начин Евангелието на Йоан прилича на една драма, предхождана от цял пролог.
към текста >>

С това то ни пренася в Откровението на Йоан.
Но това именно, царственото в движението на Орела, което плува във въздуха, при което покой и движение са съчетани в един чуден синтез. Без да движи крилата си, орелът се движи величествено напред. Този образ изразява извънредно много от същността и силата на Евангелието на Йоан, което от една страна има корените си във Вечността, във висините на Битието, както Орелът във висините на въздуха, а в същото време той е най-конкретното, и ясно, и определено по отношение на конкретните исторически факти и явления, които описва, както когато Орелът слиза на земята. Емил Бък казва: "От четирите Евангелия това на Йоан е най-съвършено в своята композиция. С това то ни пренася в Откровението на Йоан. Музикалните тонови фигури, които после в Откровението кристализират в гигантски артектонични форми, в Евангелието на Йоан са от по-нежно естество, като че са облечени в една цветна обвивка. Особено величествено и тържествено се проявява композицинния елемент на Евангелието на Йоан, който предхожда същинското Евангелие. Откровението на Йоан превежда елементите на пролога от друга страна в едно велико разширение. По този начин Евангелието на Йоан прилича на една драма, предхождана от цял пролог. Следователно, в това отношение Евангелието на Йоан стои в средата на новозаветните Писания.
към текста >>

Музикалните тонови фигури, които после в Откровението кристализират в гигантски артектонични форми, в Евангелието на Йоан са от по-нежно естество, като че са облечени в една цветна обвивка.
Без да движи крилата си, орелът се движи величествено напред. Този образ изразява извънредно много от същността и силата на Евангелието на Йоан, което от една страна има корените си във Вечността, във висините на Битието, както Орелът във висините на въздуха, а в същото време той е най-конкретното, и ясно, и определено по отношение на конкретните исторически факти и явления, които описва, както когато Орелът слиза на земята. Емил Бък казва: "От четирите Евангелия това на Йоан е най-съвършено в своята композиция. С това то ни пренася в Откровението на Йоан. Музикалните тонови фигури, които после в Откровението кристализират в гигантски артектонични форми, в Евангелието на Йоан са от по-нежно естество, като че са облечени в една цветна обвивка. Особено величествено и тържествено се проявява композицинния елемент на Евангелието на Йоан, който предхожда същинското Евангелие. Откровението на Йоан превежда елементите на пролога от друга страна в едно велико разширение. По този начин Евангелието на Йоан прилича на една драма, предхождана от цял пролог. Следователно, в това отношение Евангелието на Йоан стои в средата на новозаветните Писания. Неговият пролог е едно преддверие към Евангелието.
към текста >>

Особено величествено и тържествено се проявява композицинния елемент на Евангелието на Йоан, който предхожда същинското Евангелие.
Този образ изразява извънредно много от същността и силата на Евангелието на Йоан, което от една страна има корените си във Вечността, във висините на Битието, както Орелът във висините на въздуха, а в същото време той е най-конкретното, и ясно, и определено по отношение на конкретните исторически факти и явления, които описва, както когато Орелът слиза на земята. Емил Бък казва: "От четирите Евангелия това на Йоан е най-съвършено в своята композиция. С това то ни пренася в Откровението на Йоан. Музикалните тонови фигури, които после в Откровението кристализират в гигантски артектонични форми, в Евангелието на Йоан са от по-нежно естество, като че са облечени в една цветна обвивка. Особено величествено и тържествено се проявява композицинния елемент на Евангелието на Йоан, който предхожда същинското Евангелие. Откровението на Йоан превежда елементите на пролога от друга страна в едно велико разширение. По този начин Евангелието на Йоан прилича на една драма, предхождана от цял пролог. Следователно, в това отношение Евангелието на Йоан стои в средата на новозаветните Писания. Неговият пролог е едно преддверие към Евангелието. То е един свят сам за себе си и в известен смисъл черпи своя език от един висш свят, както и самото Евангелие".
към текста >>

Откровението на Йоан превежда елементите на пролога от друга страна в едно велико разширение.
Емил Бък казва: "От четирите Евангелия това на Йоан е най-съвършено в своята композиция. С това то ни пренася в Откровението на Йоан. Музикалните тонови фигури, които после в Откровението кристализират в гигантски артектонични форми, в Евангелието на Йоан са от по-нежно естество, като че са облечени в една цветна обвивка. Особено величествено и тържествено се проявява композицинния елемент на Евангелието на Йоан, който предхожда същинското Евангелие. Откровението на Йоан превежда елементите на пролога от друга страна в едно велико разширение. По този начин Евангелието на Йоан прилича на една драма, предхождана от цял пролог. Следователно, в това отношение Евангелието на Йоан стои в средата на новозаветните Писания. Неговият пролог е едно преддверие към Евангелието. То е един свят сам за себе си и в известен смисъл черпи своя език от един висш свят, както и самото Евангелие". "В определен смисъл прологът на Йоан е въобще кулминационната точка на целия Нов Завет.
към текста >>

По този начин Евангелието на Йоан прилича на една драма, предхождана от цял пролог.
"От четирите Евангелия това на Йоан е най-съвършено в своята композиция. С това то ни пренася в Откровението на Йоан. Музикалните тонови фигури, които после в Откровението кристализират в гигантски артектонични форми, в Евангелието на Йоан са от по-нежно естество, като че са облечени в една цветна обвивка. Особено величествено и тържествено се проявява композицинния елемент на Евангелието на Йоан, който предхожда същинското Евангелие. Откровението на Йоан превежда елементите на пролога от друга страна в едно велико разширение. По този начин Евангелието на Йоан прилича на една драма, предхождана от цял пролог. Следователно, в това отношение Евангелието на Йоан стои в средата на новозаветните Писания. Неговият пролог е едно преддверие към Евангелието. То е един свят сам за себе си и в известен смисъл черпи своя език от един висш свят, както и самото Евангелие". "В определен смисъл прологът на Йоан е въобще кулминационната точка на целия Нов Завет. Целият Нов Завет се нарича "Слово Божие", но това наименование особено много отговаря на Йоановия пролог.
към текста >>

Следователно, в това отношение Евангелието на Йоан стои в средата на новозаветните Писания.
С това то ни пренася в Откровението на Йоан. Музикалните тонови фигури, които после в Откровението кристализират в гигантски артектонични форми, в Евангелието на Йоан са от по-нежно естество, като че са облечени в една цветна обвивка. Особено величествено и тържествено се проявява композицинния елемент на Евангелието на Йоан, който предхожда същинското Евангелие. Откровението на Йоан превежда елементите на пролога от друга страна в едно велико разширение. По този начин Евангелието на Йоан прилича на една драма, предхождана от цял пролог. Следователно, в това отношение Евангелието на Йоан стои в средата на новозаветните Писания. Неговият пролог е едно преддверие към Евангелието. То е един свят сам за себе си и в известен смисъл черпи своя език от един висш свят, както и самото Евангелие". "В определен смисъл прологът на Йоан е въобще кулминационната точка на целия Нов Завет. Целият Нов Завет се нарича "Слово Божие", но това наименование особено много отговаря на Йоановия пролог. Никъде в езика на Новия Завет характерът на Логоса и светостта на Словото не са по-чисти и по-величествени, отколкото тук, където става дума за Логоса, за самото Мирово Слово".
към текста >>

"В определен смисъл прологът на Йоан е въобще кулминационната точка на целия Нов Завет.
Откровението на Йоан превежда елементите на пролога от друга страна в едно велико разширение. По този начин Евангелието на Йоан прилича на една драма, предхождана от цял пролог. Следователно, в това отношение Евангелието на Йоан стои в средата на новозаветните Писания. Неговият пролог е едно преддверие към Евангелието. То е един свят сам за себе си и в известен смисъл черпи своя език от един висш свят, както и самото Евангелие". "В определен смисъл прологът на Йоан е въобще кулминационната точка на целия Нов Завет. Целият Нов Завет се нарича "Слово Божие", но това наименование особено много отговаря на Йоановия пролог. Никъде в езика на Новия Завет характерът на Логоса и светостта на Словото не са по-чисти и по-величествени, отколкото тук, където става дума за Логоса, за самото Мирово Слово". Щайнер казва, че първите три Евангелия са произлезли главно то едно имагинативно свръхсетивно познание, което ги издига до границата на инспирацията. Евангелието на Йоан е произлязло главно от извора на инспиративното познание, което достига до интуитивна степен. Другояче казано: трите първи Евангелия са произлезли повече от едно образно ясновидство, докато Евангелието на Йоан произхожда от едно свръхсетивно изживяване на Словото, на Логоса.
към текста >>

Целият Нов Завет се нарича "Слово Божие", но това наименование особено много отговаря на Йоановия пролог.
По този начин Евангелието на Йоан прилича на една драма, предхождана от цял пролог. Следователно, в това отношение Евангелието на Йоан стои в средата на новозаветните Писания. Неговият пролог е едно преддверие към Евангелието. То е един свят сам за себе си и в известен смисъл черпи своя език от един висш свят, както и самото Евангелие". "В определен смисъл прологът на Йоан е въобще кулминационната точка на целия Нов Завет. Целият Нов Завет се нарича "Слово Божие", но това наименование особено много отговаря на Йоановия пролог. Никъде в езика на Новия Завет характерът на Логоса и светостта на Словото не са по-чисти и по-величествени, отколкото тук, където става дума за Логоса, за самото Мирово Слово". Щайнер казва, че първите три Евангелия са произлезли главно то едно имагинативно свръхсетивно познание, което ги издига до границата на инспирацията. Евангелието на Йоан е произлязло главно от извора на инспиративното познание, което достига до интуитивна степен. Другояче казано: трите първи Евангелия са произлезли повече от едно образно ясновидство, докато Евангелието на Йоан произхожда от едно свръхсетивно изживяване на Словото, на Логоса. За първите три Евангелия не може да кажем, че са вдъхновени в този смисъл, в който тук употребяваме думата вдъхновение или инспирация.
към текста >>

Евангелието на Йоан е произлязло главно от извора на инспиративното познание, което достига до интуитивна степен.
То е един свят сам за себе си и в известен смисъл черпи своя език от един висш свят, както и самото Евангелие". "В определен смисъл прологът на Йоан е въобще кулминационната точка на целия Нов Завет. Целият Нов Завет се нарича "Слово Божие", но това наименование особено много отговаря на Йоановия пролог. Никъде в езика на Новия Завет характерът на Логоса и светостта на Словото не са по-чисти и по-величествени, отколкото тук, където става дума за Логоса, за самото Мирово Слово". Щайнер казва, че първите три Евангелия са произлезли главно то едно имагинативно свръхсетивно познание, което ги издига до границата на инспирацията. Евангелието на Йоан е произлязло главно от извора на инспиративното познание, което достига до интуитивна степен. Другояче казано: трите първи Евангелия са произлезли повече от едно образно ясновидство, докато Евангелието на Йоан произхожда от едно свръхсетивно изживяване на Словото, на Логоса. За първите три Евангелия не може да кажем, че са вдъхновени в този смисъл, в който тук употребяваме думата вдъхновение или инспирация. Напротив, те са плод на едно образно ясновидство. А Евангелието на Йоан е в истинския смисъл на думата едно вдъхновено Писание. То най-чисто извира от космичното Слово и тон.
към текста >>

Другояче казано: трите първи Евангелия са произлезли повече от едно образно ясновидство, докато Евангелието на Йоан произхожда от едно свръхсетивно изживяване на Словото, на Логоса.
"В определен смисъл прологът на Йоан е въобще кулминационната точка на целия Нов Завет. Целият Нов Завет се нарича "Слово Божие", но това наименование особено много отговаря на Йоановия пролог. Никъде в езика на Новия Завет характерът на Логоса и светостта на Словото не са по-чисти и по-величествени, отколкото тук, където става дума за Логоса, за самото Мирово Слово". Щайнер казва, че първите три Евангелия са произлезли главно то едно имагинативно свръхсетивно познание, което ги издига до границата на инспирацията. Евангелието на Йоан е произлязло главно от извора на инспиративното познание, което достига до интуитивна степен. Другояче казано: трите първи Евангелия са произлезли повече от едно образно ясновидство, докато Евангелието на Йоан произхожда от едно свръхсетивно изживяване на Словото, на Логоса. За първите три Евангелия не може да кажем, че са вдъхновени в този смисъл, в който тук употребяваме думата вдъхновение или инспирация. Напротив, те са плод на едно образно ясновидство. А Евангелието на Йоан е в истинския смисъл на думата едно вдъхновено Писание. То най-чисто извира от космичното Слово и тон. И затова не само чрез съдържанието на своя пролог, но и чрез цялото си изложение, то е Евангелие на Логоса, на Словото.
към текста >>

А Евангелието на Йоан е в истинския смисъл на думата едно вдъхновено Писание.
Щайнер казва, че първите три Евангелия са произлезли главно то едно имагинативно свръхсетивно познание, което ги издига до границата на инспирацията. Евангелието на Йоан е произлязло главно от извора на инспиративното познание, което достига до интуитивна степен. Другояче казано: трите първи Евангелия са произлезли повече от едно образно ясновидство, докато Евангелието на Йоан произхожда от едно свръхсетивно изживяване на Словото, на Логоса. За първите три Евангелия не може да кажем, че са вдъхновени в този смисъл, в който тук употребяваме думата вдъхновение или инспирация. Напротив, те са плод на едно образно ясновидство. А Евангелието на Йоан е в истинския смисъл на думата едно вдъхновено Писание. То най-чисто извира от космичното Слово и тон. И затова не само чрез съдържанието на своя пролог, но и чрез цялото си изложение, то е Евангелие на Логоса, на Словото. Прологът на Йоан е най-чистото Слово на Бога. В неговите думи и тонове не се примесва никакъв образен елемент. Ето защо тук ние се намираме действително в центъра на Словото Божие.
към текста >>

Прологът на Йоан е най-чистото Слово на Бога.
За първите три Евангелия не може да кажем, че са вдъхновени в този смисъл, в който тук употребяваме думата вдъхновение или инспирация. Напротив, те са плод на едно образно ясновидство. А Евангелието на Йоан е в истинския смисъл на думата едно вдъхновено Писание. То най-чисто извира от космичното Слово и тон. И затова не само чрез съдържанието на своя пролог, но и чрез цялото си изложение, то е Евангелие на Логоса, на Словото. Прологът на Йоан е най-чистото Слово на Бога. В неговите думи и тонове не се примесва никакъв образен елемент. Ето защо тук ние се намираме действително в центъра на Словото Божие. В развитието на света човешкото слово е произлязло от Божественото Слово. Затова и човешкото слово е нещо свещено. Но с течение на времето човешкото слово изгубва своята святост, която трябва отново да бъде възстановена.
към текста >>

Както в началото на Евангелието на Йоан стои прологът, така в неговия край стои една глава, която съзнателно трябва да отличим от останалото Евангелие.
В неговите думи и тонове не се примесва никакъв образен елемент. Ето защо тук ние се намираме действително в центъра на Словото Божие. В развитието на света човешкото слово е произлязло от Божественото Слово. Затова и човешкото слово е нещо свещено. Но с течение на времето човешкото слово изгубва своята святост, която трябва отново да бъде възстановена. Както в началото на Евангелието на Йоан стои прологът, така в неговия край стои една глава, която съзнателно трябва да отличим от останалото Евангелие. 2Гва глава се явява като една прибавка към Евангелието. Но ние ще видим, че тази прибавка не е нещо случайно, но от голяма необходимост в композицията на цялото. Чрез двата последни стиха на 20~та глава е даден ясен завършек на Евангелието. Те са следните: "Исус извърши още много знамения пред своите ученици, които не са записани в тази книга. Но тези са записани, за да повярвате, че Исус беше Христос".
към текста >>

Така че, Евангелието на Йоан се развива между пролога и прибавката.
2Гва глава се явява като една прибавка към Евангелието. Но ние ще видим, че тази прибавка не е нещо случайно, но от голяма необходимост в композицията на цялото. Чрез двата последни стиха на 20~та глава е даден ясен завършек на Евангелието. Те са следните: "Исус извърши още много знамения пред своите ученици, които не са записани в тази книга. Но тези са записани, за да повярвате, че Исус беше Христос". Така че, Евангелието на Йоан се развива между пролога и прибавката. Само между тези две ограждащи части говори самият евангелист. В пролога говори всъщност Бог. Това отделя пролога от Евангелието. Думите, които тук евангелистът предава като език и Слово, стоят на едно по-високо духовно поле, отколкото словата на евангелието, където всъщност евангелистът предава не човешки слова, а Божествени. И както в пролога говори Бог, така в последната глава говорят човеците.
към текста >>

Най-вероятно е, че тази глава произхожда от някои ученици на стария Йоан, които той е бил събрал около себе си в Ефес.
Само между тези две ограждащи части говори самият евангелист. В пролога говори всъщност Бог. Това отделя пролога от Евангелието. Думите, които тук евангелистът предава като език и Слово, стоят на едно по-високо духовно поле, отколкото словата на евангелието, където всъщност евангелистът предава не човешки слова, а Божествени. И както в пролога говори Бог, така в последната глава говорят човеците. Най-вероятно е, че тази глава произхожда от някои ученици на стария Йоан, които той е бил събрал около себе си в Ефес. Това проличава от 24 стих, който гласи: "Този е ученикът, който свидетелства за тези неща, който и написа тези неща. И знаем, че неговото свидетелство е истинно". Така че, в началото говори Бог с човешки език, а накрая говорят човеците с Божествени думи. По средата стои същинското Евангелие на Йоан. В пролога се говори за предсъществуването на Христос.
към текста >>

По средата стои същинското Евангелие на Йоан.
И както в пролога говори Бог, така в последната глава говорят човеците. Най-вероятно е, че тази глава произхожда от някои ученици на стария Йоан, които той е бил събрал около себе си в Ефес. Това проличава от 24 стих, който гласи: "Този е ученикът, който свидетелства за тези неща, който и написа тези неща. И знаем, че неговото свидетелство е истинно". Така че, в началото говори Бог с човешки език, а накрая говорят човеците с Божествени думи. По средата стои същинското Евангелие на Йоан. В пролога се говори за предсъществуването на Христос. Напротив, заключителната глава завършва с тайнствените думи, отправени към Петър върху новото идване на Христос. Така Евангелието се развива между миналото, където говори Бог и бъдещото проявление на Бога. С това добива радиуса на кръговете на Вечността, които Орелът на Духа очертава в него. В цялото Евангелие се втъкава след това темата на Вечността на Христос отпреди съществуването на света, а също и тонът на бъдещото действие на Христос.
към текста >>

Йоан слуша в микрокосмическо вдъхновение Словото на Христа и така се роди Евангелието на Йоан.
Евангелието се готви да навлезе в широките кръгове на съвършенството, се казва, че ученикът, когото Исус любеше, се опираше на гърдите Му. Тук е употребен същият израз, както в края на пролога, където се казва, че Синът почиваше в лоното на Мировия Отец. Така че, както Синът почива в лоното на Отца, така евангелистът почива в лоното на Христа, за да слуша по вътрешен начин Неговото Слово. Способността на ученика да чува вдъхновяващото Слово е едно микрокосмическо повторение на макрокосмическия процес при сътворението на света. Синът слуша в макрокосмическо вдъхновение Словото на Отца и така се роди света. Йоан слуша в микрокосмическо вдъхновение Словото на Христа и така се роди Евангелието на Йоан. 13_та глава ни рисува именно сцената, в която е посочена формата на инспиративното слушане, което ученикът изживява на гърдите на Исус. Отговорът, който Исус дава за това, кой ще Го предаде, не е бил даден на един външен, а на един вътрешен език. Така ние имаме един жив пример на инспиративно изживяване, от което е произлязло и цялото Евангелие на Йоан. Образът на почиването на гърдите на Исус не е указание само за едно инспиративно изживяване. В него се изразява също така и един елемент на интуиция като едно действително докосване и проникване на две същества.
към текста >>

Така ние имаме един жив пример на инспиративно изживяване, от което е произлязло и цялото Евангелие на Йоан.
Способността на ученика да чува вдъхновяващото Слово е едно микрокосмическо повторение на макрокосмическия процес при сътворението на света. Синът слуша в макрокосмическо вдъхновение Словото на Отца и така се роди света. Йоан слуша в микрокосмическо вдъхновение Словото на Христа и така се роди Евангелието на Йоан. 13_та глава ни рисува именно сцената, в която е посочена формата на инспиративното слушане, което ученикът изживява на гърдите на Исус. Отговорът, който Исус дава за това, кой ще Го предаде, не е бил даден на един външен, а на един вътрешен език. Така ние имаме един жив пример на инспиративно изживяване, от което е произлязло и цялото Евангелие на Йоан. Образът на почиването на гърдите на Исус не е указание само за едно инспиративно изживяване. В него се изразява също така и един елемент на интуиция като едно действително докосване и проникване на две същества. И почиването на ученика на гърдите на Исус е подходящ израз за пропитото с интуитивна реалност инспиративно изживяване. И така, прологът е плод на една чиста инспирация. От първа до 12-та глава на Евангелието, инспирацията граничи със сферата на имагинацията, а от 13-та до 17-та глава инспирацията е пропита с интуиция, от 18-та до 20-та глава инспирацията преминава в интуиция.
към текста >>

Майката Исусова е посочена в началото при сватбата в Кана Галилейска и накрая под кръста, заедно с Йоан и нейната сестра Мария, която е назована.
В заключителната глава имаме имагинация, наситена с интуиция. Трябва да обърнем внимание на още една велика симетрия, която обгръща Евангелието. През Евангелието минават анонимно две фигури, чиито имена не се назовават никъде. Първата фигура е ученикът, когото Исус любеше. Втората фигура, на която се премълчава името, е майката Исусова. Майката Исусова е посочена в началото при сватбата в Кана Галилейска и накрая под кръста, заедно с Йоан и нейната сестра Мария, която е назована. В Кана Галилейска ни е показано едно физическо съединение, при което водата се превръща във вино. При кръста ни е посочено едно духовно съединение, при което кръвта Христова изтича от раните му. Между тези две симетрични сцени има една вътрешна връзка. За да разберем по-отблизо тази симетрия, трябва да разгледаме първата половина на Евангелието на Йоан. Там Евангелието проявява своята композиционна форма чрез разкриването на седемте знамения, които Исус прави.
към текста >>

За да разберем по-отблизо тази симетрия, трябва да разгледаме първата половина на Евангелието на Йоан.
Втората фигура, на която се премълчава името, е майката Исусова. Майката Исусова е посочена в началото при сватбата в Кана Галилейска и накрая под кръста, заедно с Йоан и нейната сестра Мария, която е назована. В Кана Галилейска ни е показано едно физическо съединение, при което водата се превръща във вино. При кръста ни е посочено едно духовно съединение, при което кръвта Христова изтича от раните му. Между тези две симетрични сцени има една вътрешна връзка. За да разберем по-отблизо тази симетрия, трябва да разгледаме първата половина на Евангелието на Йоан. Там Евангелието проявява своята композиционна форма чрез разкриването на седемте знамения, които Исус прави. Три от тези знамения - първото и последното - са свързани заедно чрез посочване на времето, когато те се извършват. В Евангелието се явява три пъти изречението: "Празникът пасха на юдеите наближаваше". (2 гл. 13 cm., 6 гл.
към текста >>

При това трябва да държим в съзнанието си, че седмото знамение, възкресението на Лазар, е само въведение към това, което втората част на Евангелието на Йоан ни описва.
При първото и седмото знамение, сватбата в Кана Галилейска и възкресението на Лазар, това изречение стои като отглас на станалото. При описание на средното, четвъртото знамение, нахранването на петте хиляди, това изречение е встъпително. Важно е сега, на ръка с тези данни за времето, да схванем всички тези събития като събития в началото на пролетта, когато е пасхата. Именно тази обща основа на годишното време ни позволява да познаем с подчертана яснота полярността, която царува между първото и седмото знамение. Срещу ясното празнично пролетно съдържание на първото знамение стои мрачното, сериозно и тайнствено съдържание на последното знамение, падащо се също през пролетния сезон. При това трябва да държим в съзнанието си, че седмото знамение, възкресението на Лазар, е само въведение към това, което втората част на Евангелието на Йоан ни описва. Така щото събитието на Голгота и това, което следва, е групирано около началото на пролетта същата година. Сцената на кръста, с която е свързано също и отношението майка-син, между майката Исусова и ученика, не е нищо друго, освен повишение на мрачното сериозно пролетно съдържание, което срещаме още при възкресението на Лазар. Следователно, Евангелието на Йоан иска да ни предаде чрез сватбата в Кана Галилейска едно пролетно съдържание, което е свързано с миналото на човечеството, възкресението на Лазар и това, което е свързано с него, показва започващото ново съдържание на пролетта, което настъпва чрез Тайната на Голгота, до което човечеството трябва да се издигне. Старото съдържание на пролетта е физическото съединение на половете. В далечното минало, когато хората са спазвали законите на Природата, сключването на браковете и зачатието са били свързани с началото на пролетта, а раждането съответно със зимния поврат на слънцето.
към текста >>

Следователно, Евангелието на Йоан иска да ни предаде чрез сватбата в Кана Галилейска едно пролетно съдържание, което е свързано с миналото на човечеството, възкресението на Лазар и това, което е свързано с него, показва започващото ново съдържание на пролетта, което настъпва чрез Тайната на Голгота, до което човечеството трябва да се издигне.
Именно тази обща основа на годишното време ни позволява да познаем с подчертана яснота полярността, която царува между първото и седмото знамение. Срещу ясното празнично пролетно съдържание на първото знамение стои мрачното, сериозно и тайнствено съдържание на последното знамение, падащо се също през пролетния сезон. При това трябва да държим в съзнанието си, че седмото знамение, възкресението на Лазар, е само въведение към това, което втората част на Евангелието на Йоан ни описва. Така щото събитието на Голгота и това, което следва, е групирано около началото на пролетта същата година. Сцената на кръста, с която е свързано също и отношението майка-син, между майката Исусова и ученика, не е нищо друго, освен повишение на мрачното сериозно пролетно съдържание, което срещаме още при възкресението на Лазар. Следователно, Евангелието на Йоан иска да ни предаде чрез сватбата в Кана Галилейска едно пролетно съдържание, което е свързано с миналото на човечеството, възкресението на Лазар и това, което е свързано с него, показва започващото ново съдържание на пролетта, което настъпва чрез Тайната на Голгота, до което човечеството трябва да се издигне. Старото съдържание на пролетта е физическото съединение на половете. В далечното минало, когато хората са спазвали законите на Природата, сключването на браковете и зачатието са били свързани с началото на пролетта, а раждането съответно със зимния поврат на слънцето. Емил Бок казва: "Следователно, със сватбата в Кана Галилейска един поток от сили на древното съществуване на човечеството е отведен в новозапочващия поток. Тук пред нас имаме един образ, който ни показва как в древни времена човечеството можеше винаги да черпи живот и да го противопоставя на смъртта със силите на Природата чрез това, което се развива между половете и от това, което се развива между родители и деца. Смъртта е победена чрез създаването на нов живот.
към текста >>

И там, където в края на Евангелието на Йоан майката на Исус отново се явява без назоваването на човешкото име, в нейния образ ние не виждаме вече Великата богиня Природа, Майката Земя, както при сватбата в Кана Галилейска, а Дева София, в която образно е изразена вътрешно достижимата духовност на света".
"Ако преминем към новото съдържание на пролетта, което е изразено в разказа на Лазар и във всичко, което е свързано с него, ние виждаме, как новосъздаденият живот не е вече поставен наред с умирането за уравновесяване. Ние виждаме как животът е извоюван непосредствено от смъртта. Срещу смъртта се води борба не чрез зачатието, а чрез възкресението. Тук вече човек не черпи живот от изворите на Природата, а чрез вътрешната деятелност трябва да се обърне към изворите на Духа, който го укрепва вътрешно и прави от него победител на смъртта. От чисто природните области Майчиният Принцип преминава в чисто духовното. И там, където в края на Евангелието на Йоан майката на Исус отново се явява без назоваването на човешкото име, в нейния образ ние не виждаме вече Великата богиня Природа, Майката Земя, както при сватбата в Кана Галилейска, а Дева София, в която образно е изразена вътрешно достижимата духовност на света". "Тук всъщност ние се движим около Тайната на троич- ното съществуване. Древната форма на Троицата беше Отец, Син и Майка: у египтяните имаме Озирис, Хорус и Изис. На мястото, където по-рано стоеше Богинята-майка, като израз на изливащите се сили на Природата, християнският възглед постави Светия Дух. При сватбата в Кана Галилейска сам Исус черпи още от силата на Природата, с която е свързан чрез присъствието на Неговата майка. Под кръста Йоан, изпреварвайки събитието на Петдесетница, е доведен до една вътрешна връзка с Духа Святи.
към текста >>

Под кръста Йоан, изпреварвайки събитието на Петдесетница, е доведен до една вътрешна връзка с Духа Святи.
И там, където в края на Евангелието на Йоан майката на Исус отново се явява без назоваването на човешкото име, в нейния образ ние не виждаме вече Великата богиня Природа, Майката Земя, както при сватбата в Кана Галилейска, а Дева София, в която образно е изразена вътрешно достижимата духовност на света". "Тук всъщност ние се движим около Тайната на троич- ното съществуване. Древната форма на Троицата беше Отец, Син и Майка: у египтяните имаме Озирис, Хорус и Изис. На мястото, където по-рано стоеше Богинята-майка, като израз на изливащите се сили на Природата, християнският възглед постави Светия Дух. При сватбата в Кана Галилейска сам Исус черпи още от силата на Природата, с която е свързан чрез присъствието на Неговата майка. Под кръста Йоан, изпреварвайки събитието на Петдесетница, е доведен до една вътрешна връзка с Духа Святи. И този свят на Светия Дух или на Дева София, е поставен пред него, олицетворен в образа на майката Исусова. При сватбата в Кана Галилейска, плод на въздействието между Майката и Сина е скъпоценното вино. Под кръста бихме могли да кажем, се ражда Евангелието на Йоан като плод на сега напълно одухотвореното отношение Майка-Син". Дотук очертах накратко общите рамки на композицията на Евангелието на Йоан. Този въпрос подробно е разгледан от Емил Бок в неговата книга "Приноси към разбирането на Евангелието".
към текста >>

Под кръста бихме могли да кажем, се ражда Евангелието на Йоан като плод на сега напълно одухотвореното отношение Майка-Син".
На мястото, където по-рано стоеше Богинята-майка, като израз на изливащите се сили на Природата, християнският възглед постави Светия Дух. При сватбата в Кана Галилейска сам Исус черпи още от силата на Природата, с която е свързан чрез присъствието на Неговата майка. Под кръста Йоан, изпреварвайки събитието на Петдесетница, е доведен до една вътрешна връзка с Духа Святи. И този свят на Светия Дух или на Дева София, е поставен пред него, олицетворен в образа на майката Исусова. При сватбата в Кана Галилейска, плод на въздействието между Майката и Сина е скъпоценното вино. Под кръста бихме могли да кажем, се ражда Евангелието на Йоан като плод на сега напълно одухотвореното отношение Майка-Син". Дотук очертах накратко общите рамки на композицията на Евангелието на Йоан. Този въпрос подробно е разгледан от Емил Бок в неговата книга "Приноси към разбирането на Евангелието". Също и в книгите на Фридрих Ри- термайер и в книгата на Рудолф Фрилинг "Свещените числа в Евангелието на Йоан" се намират още много ценни сведения върху богатия композиционен строеж на четвъртото Евангелие. Както доказва Фрилинг, числата 7 и 3 са втъкани в неизчерпаемото богатство на Евангелието. Не само това, че първата половина на Евангелието добива своята структура чрез седемте знамения.
към текста >>

Дотук очертах накратко общите рамки на композицията на Евангелието на Йоан.
При сватбата в Кана Галилейска сам Исус черпи още от силата на Природата, с която е свързан чрез присъствието на Неговата майка. Под кръста Йоан, изпреварвайки събитието на Петдесетница, е доведен до една вътрешна връзка с Духа Святи. И този свят на Светия Дух или на Дева София, е поставен пред него, олицетворен в образа на майката Исусова. При сватбата в Кана Галилейска, плод на въздействието между Майката и Сина е скъпоценното вино. Под кръста бихме могли да кажем, се ражда Евангелието на Йоан като плод на сега напълно одухотвореното отношение Майка-Син". Дотук очертах накратко общите рамки на композицията на Евангелието на Йоан. Този въпрос подробно е разгледан от Емил Бок в неговата книга "Приноси към разбирането на Евангелието". Също и в книгите на Фридрих Ри- термайер и в книгата на Рудолф Фрилинг "Свещените числа в Евангелието на Йоан" се намират още много ценни сведения върху богатия композиционен строеж на четвъртото Евангелие. Както доказва Фрилинг, числата 7 и 3 са втъкани в неизчерпаемото богатство на Евангелието. Не само това, че първата половина на Евангелието добива своята структура чрез седемте знамения. Не само седемте думи "Аз съм" се нижат като бисерен наниз от шеста до 15-та глава, но всички по-важни събития са изложени в поредица от седем сцени.
към текста >>

Също и в книгите на Фридрих Ри- термайер и в книгата на Рудолф Фрилинг "Свещените числа в Евангелието на Йоан" се намират още много ценни сведения върху богатия композиционен строеж на четвъртото Евангелие.
И този свят на Светия Дух или на Дева София, е поставен пред него, олицетворен в образа на майката Исусова. При сватбата в Кана Галилейска, плод на въздействието между Майката и Сина е скъпоценното вино. Под кръста бихме могли да кажем, се ражда Евангелието на Йоан като плод на сега напълно одухотвореното отношение Майка-Син". Дотук очертах накратко общите рамки на композицията на Евангелието на Йоан. Този въпрос подробно е разгледан от Емил Бок в неговата книга "Приноси към разбирането на Евангелието". Също и в книгите на Фридрих Ри- термайер и в книгата на Рудолф Фрилинг "Свещените числа в Евангелието на Йоан" се намират още много ценни сведения върху богатия композиционен строеж на четвъртото Евангелие. Както доказва Фрилинг, числата 7 и 3 са втъкани в неизчерпаемото богатство на Евангелието. Не само това, че първата половина на Евангелието добива своята структура чрез седемте знамения. Не само седемте думи "Аз съм" се нижат като бисерен наниз от шеста до 15-та глава, но всички по-важни събития са изложени в поредица от седем сцени. Например разказът за срещата при кладенеца в Самария, в 4_та глава, разказът за хляба и живота в 6-та глава, разказът за изцелението на слепородения в 9-та глава и съденето пред Пилат в 18-та и 19-та глава. Броени са също и произношенията на думите при отделните положения.
към текста >>

Седем пъти говори Йоан Кръстител, седем пъти говори Исус, седем пъти говорят учениците.
Не само това, че първата половина на Евангелието добива своята структура чрез седемте знамения. Не само седемте думи "Аз съм" се нижат като бисерен наниз от шеста до 15-та глава, но всички по-важни събития са изложени в поредица от седем сцени. Например разказът за срещата при кладенеца в Самария, в 4_та глава, разказът за хляба и живота в 6-та глава, разказът за изцелението на слепородения в 9-та глава и съденето пред Пилат в 18-та и 19-та глава. Броени са също и произношенията на думите при отделните положения. Така Фрилинг обръща вниманието, че в първата глава, след края на пролога става три пъти по седем произнасяния на определени думи. Седем пъти говори Йоан Кръстител, седем пъти говори Исус, седем пъти говорят учениците. Също и числото три може да се открие навсякъде. Не само например в думите, произнесени на кръста и три пъти отправения въпрос към Петър от възкръсналия, но преди всичко и в троичния строеж на изреченията, в които са предадени преди всичко думите на Христос навсякъде, където те приемат характер на афоризми. Така думите за Хляба на Живота са построени троично, както следва: "Аз съм Хлябът на Живота." "Който иде при Мене, не ще огладнее."
към текста >>

Това тъкане на словесния елемент според числото 3 предава на езика на Йоан кръженето във висините, чрез което даже и в най-голямото движение се чувствува спокойствието на Вечността.
"Аз съм Хлябът на Живота." "Който иде при Мене, не ще огладнее." "И който вярва в Мене, никога не ще ожаднее." Така са построени много думи. Това започва още в пролога и намира своето класическо продължение преди всичко в думите "Аз съм" - за Светлината, за Вратата, за Възкресението и пр. Това тъкане на словесния елемент според числото 3 предава на езика на Йоан кръженето във висините, чрез което даже и в най-голямото движение се чувствува спокойствието на Вечността. Не трябва обаче да се мисли, че този богат композиционен елемент се е родил чрез едно умствено спекулативно подреждане. Напротив, то е едно последствие и един симптом на сила, който произлиза от вътрешната необходимост на нещата, от изразения инспиративен характер на Евангелието на Йоан. Защото, както казахме, инспирация значи черпене от Свръхсетивното Слово, звук и тон. Там, където царува инспирацията, се изразява това, което гърците наричаха Музика или Хармония на Сферите. Когато и в човешкото слово звучи Божественото Слово, тогава се раждат с голямо богатство звукови фигури, които следват законите на числата.
към текста >>

Напротив, то е едно последствие и един симптом на сила, който произлиза от вътрешната необходимост на нещата, от изразения инспиративен характер на Евангелието на Йоан.
"И който вярва в Мене, никога не ще ожаднее." Така са построени много думи. Това започва още в пролога и намира своето класическо продължение преди всичко в думите "Аз съм" - за Светлината, за Вратата, за Възкресението и пр. Това тъкане на словесния елемент според числото 3 предава на езика на Йоан кръженето във висините, чрез което даже и в най-голямото движение се чувствува спокойствието на Вечността. Не трябва обаче да се мисли, че този богат композиционен елемент се е родил чрез едно умствено спекулативно подреждане. Напротив, то е едно последствие и един симптом на сила, който произлиза от вътрешната необходимост на нещата, от изразения инспиративен характер на Евангелието на Йоан. Защото, както казахме, инспирация значи черпене от Свръхсетивното Слово, звук и тон. Там, където царува инспирацията, се изразява това, което гърците наричаха Музика или Хармония на Сферите. Когато и в човешкото слово звучи Божественото Слово, тогава се раждат с голямо богатство звукови фигури, които следват законите на числата. Става нещо, което може да бъде илюстрирано чрез кладниевите звукови фигури, получени при експеримента, при който върху една стъклена плоча се поставят железни стърготини и плочата се привежда в трептение с помощта на цигулков лък. Чрез звука стърготините се подреждат в съвършени симетрични фигури.
към текста >>

Такива звукови фигури от по-висш разряд са тези, които втъкават в Евангелието на Йоан един такъв богат композиционен елемент от неговия инспиративен характер.
Защото, както казахме, инспирация значи черпене от Свръхсетивното Слово, звук и тон. Там, където царува инспирацията, се изразява това, което гърците наричаха Музика или Хармония на Сферите. Когато и в човешкото слово звучи Божественото Слово, тогава се раждат с голямо богатство звукови фигури, които следват законите на числата. Става нещо, което може да бъде илюстрирано чрез кладниевите звукови фигури, получени при експеримента, при който върху една стъклена плоча се поставят железни стърготини и плочата се привежда в трептение с помощта на цигулков лък. Чрез звука стърготините се подреждат в съвършени симетрични фигури. Такива звукови фигури от по-висш разряд са тези, които втъкават в Евангелието на Йоан един такъв богат композиционен елемент от неговия инспиративен характер. Както казах в началото на това изложение, разликата между Евангелието на Йоан и другите Евангелия се състои в това, че първите три Евангелия имат имагинативен произход, че са плод на едно образно ясновидство, докато Евангелието на Йоан има инспиративно-интуитивен произход. Тази разлика може най-ясно да се разбере и познае при едно сравнение на Евангелието на Йоан и Евангелието на Матей. За да направим това, трябва първо, опирайки се на композицията на Откровението на Йоан като цяло, да се опитаме да хвърлим кратък поглед върху общия строеж на Евангелието на Йоан и след това върху строежа на Евангелието на Матей. Първата половина на Евангелието на Йоан, която обхваща първите 11 глави, получава своя строеж чрез седемте чудеса Христови, описани от Йоан, както следва: 1. Превръщането на водата във вино в Кана Галилейска.
към текста >>

Както казах в началото на това изложение, разликата между Евангелието на Йоан и другите Евангелия се състои в това, че първите три Евангелия имат имагинативен произход, че са плод на едно образно ясновидство, докато Евангелието на Йоан има инспиративно-интуитивен произход.
Там, където царува инспирацията, се изразява това, което гърците наричаха Музика или Хармония на Сферите. Когато и в човешкото слово звучи Божественото Слово, тогава се раждат с голямо богатство звукови фигури, които следват законите на числата. Става нещо, което може да бъде илюстрирано чрез кладниевите звукови фигури, получени при експеримента, при който върху една стъклена плоча се поставят железни стърготини и плочата се привежда в трептение с помощта на цигулков лък. Чрез звука стърготините се подреждат в съвършени симетрични фигури. Такива звукови фигури от по-висш разряд са тези, които втъкават в Евангелието на Йоан един такъв богат композиционен елемент от неговия инспиративен характер. Както казах в началото на това изложение, разликата между Евангелието на Йоан и другите Евангелия се състои в това, че първите три Евангелия имат имагинативен произход, че са плод на едно образно ясновидство, докато Евангелието на Йоан има инспиративно-интуитивен произход. Тази разлика може най-ясно да се разбере и познае при едно сравнение на Евангелието на Йоан и Евангелието на Матей. За да направим това, трябва първо, опирайки се на композицията на Откровението на Йоан като цяло, да се опитаме да хвърлим кратък поглед върху общия строеж на Евангелието на Йоан и след това върху строежа на Евангелието на Матей. Първата половина на Евангелието на Йоан, която обхваща първите 11 глави, получава своя строеж чрез седемте чудеса Христови, описани от Йоан, както следва: 1. Превръщането на водата във вино в Кана Галилейска. 2. Изцелението на сина на царския служител.
към текста >>

Тази разлика може най-ясно да се разбере и познае при едно сравнение на Евангелието на Йоан и Евангелието на Матей.
Когато и в човешкото слово звучи Божественото Слово, тогава се раждат с голямо богатство звукови фигури, които следват законите на числата. Става нещо, което може да бъде илюстрирано чрез кладниевите звукови фигури, получени при експеримента, при който върху една стъклена плоча се поставят железни стърготини и плочата се привежда в трептение с помощта на цигулков лък. Чрез звука стърготините се подреждат в съвършени симетрични фигури. Такива звукови фигури от по-висш разряд са тези, които втъкават в Евангелието на Йоан един такъв богат композиционен елемент от неговия инспиративен характер. Както казах в началото на това изложение, разликата между Евангелието на Йоан и другите Евангелия се състои в това, че първите три Евангелия имат имагинативен произход, че са плод на едно образно ясновидство, докато Евангелието на Йоан има инспиративно-интуитивен произход. Тази разлика може най-ясно да се разбере и познае при едно сравнение на Евангелието на Йоан и Евангелието на Матей. За да направим това, трябва първо, опирайки се на композицията на Откровението на Йоан като цяло, да се опитаме да хвърлим кратък поглед върху общия строеж на Евангелието на Йоан и след това върху строежа на Евангелието на Матей. Първата половина на Евангелието на Йоан, която обхваща първите 11 глави, получава своя строеж чрез седемте чудеса Христови, описани от Йоан, както следва: 1. Превръщането на водата във вино в Кана Галилейска. 2. Изцелението на сина на царския служител. 3. Изцелението на болния в къпалнята на Витезда.
към текста >>

За да направим това, трябва първо, опирайки се на композицията на Откровението на Йоан като цяло, да се опитаме да хвърлим кратък поглед върху общия строеж на Евангелието на Йоан и след това върху строежа на Евангелието на Матей.
Става нещо, което може да бъде илюстрирано чрез кладниевите звукови фигури, получени при експеримента, при който върху една стъклена плоча се поставят железни стърготини и плочата се привежда в трептение с помощта на цигулков лък. Чрез звука стърготините се подреждат в съвършени симетрични фигури. Такива звукови фигури от по-висш разряд са тези, които втъкават в Евангелието на Йоан един такъв богат композиционен елемент от неговия инспиративен характер. Както казах в началото на това изложение, разликата между Евангелието на Йоан и другите Евангелия се състои в това, че първите три Евангелия имат имагинативен произход, че са плод на едно образно ясновидство, докато Евангелието на Йоан има инспиративно-интуитивен произход. Тази разлика може най-ясно да се разбере и познае при едно сравнение на Евангелието на Йоан и Евангелието на Матей. За да направим това, трябва първо, опирайки се на композицията на Откровението на Йоан като цяло, да се опитаме да хвърлим кратък поглед върху общия строеж на Евангелието на Йоан и след това върху строежа на Евангелието на Матей. Първата половина на Евангелието на Йоан, която обхваща първите 11 глави, получава своя строеж чрез седемте чудеса Христови, описани от Йоан, както следва: 1. Превръщането на водата във вино в Кана Галилейска. 2. Изцелението на сина на царския служител. 3. Изцелението на болния в къпалнята на Витезда. 4. Нахранването на петте хиляди.
към текста >>

Първата половина на Евангелието на Йоан, която обхваща първите 11 глави, получава своя строеж чрез седемте чудеса Христови, описани от Йоан, както следва:
Чрез звука стърготините се подреждат в съвършени симетрични фигури. Такива звукови фигури от по-висш разряд са тези, които втъкават в Евангелието на Йоан един такъв богат композиционен елемент от неговия инспиративен характер. Както казах в началото на това изложение, разликата между Евангелието на Йоан и другите Евангелия се състои в това, че първите три Евангелия имат имагинативен произход, че са плод на едно образно ясновидство, докато Евангелието на Йоан има инспиративно-интуитивен произход. Тази разлика може най-ясно да се разбере и познае при едно сравнение на Евангелието на Йоан и Евангелието на Матей. За да направим това, трябва първо, опирайки се на композицията на Откровението на Йоан като цяло, да се опитаме да хвърлим кратък поглед върху общия строеж на Евангелието на Йоан и след това върху строежа на Евангелието на Матей. Първата половина на Евангелието на Йоан, която обхваща първите 11 глави, получава своя строеж чрез седемте чудеса Христови, описани от Йоан, както следва: 1. Превръщането на водата във вино в Кана Галилейска. 2. Изцелението на сина на царския служител. 3. Изцелението на болния в къпалнята на Витезда. 4. Нахранването на петте хиляди. 5. Ходенето по морето.
към текста >>

Емил Бок казва: "Седемте Христови чудеса в Евангелието на Йоан стоят пред нас като мощни и завладяващи душата образи.
6. Изцеление на сляпородения. 7. Възкресението на Лазар. Числото 7 тук не е нито случайно, нито произволно. Това важи както тук, така и при четирите пъти по седем степени на Откровението. Редът и ритъмът на числото 7 съществуват като факт в духовните светове, също както в октавата има 7 тона, в дъгата 7 цвята, в седмицата 7 дни. Емил Бок казва: "Седемте Христови чудеса в Евангелието на Йоан стоят пред нас като мощни и завладяващи душата образи. Ако ги разгледаме внимателно ще видим, че чудесата не са били еднократни и това, което е станало веднъж няма повече влияние, но всъщност това е един процес, който обхваща всички човешки души в течение на времето. Така нашето собствено човешко същество се превръща в делвата от сватбата в Кана Галилейска, в която водата е превърната във вино. Ние самите сме момчето, което получава изцеление по молбата на своя баща. Картината от живот и действие на Христос се превръща в огледало, в което ние самите се оглеждаме и минаваме през едно преобразяващо чудо на Христос". "Образите на земните събития, ставайки огледало на духовни събития, чрез тях се отваря царството на образите, на имагинацията.
към текста >>

След като серията от образни събития достигна своя връх във възкресението на Лазар, в Евангелието на Йоан от 12_та и 13_та глава нататък започва да царува един нов елемент.
В потвърждение на гореказаното, Учителят казва: "Предполага се, че до времето на Христос съзнанието на човечеството е било затворено, сляпо, но от момента, в който Христос помаза очите на слепия, съзнанието на всички хора по лицето на земята се отвори, т.е. пробуди и те прогледнаха. Очите на всички хора на земята са помазани, за да разбират това, което им се говори". От това следва, че всичко преходно е символ на вечно проявяващата се духовна Реалност. Това, което Христос направи като исторически факт е символ на един духовен процес, който извършва за цялото човечество. След като серията от образни събития достигна своя връх във възкресението на Лазар, в Евангелието на Йоан от 12_та и 13_та глава нататък започва да царува един нов елемент. Сега вече Христос не върши никакви чудеса. Той се оттегля, така да се каже, заедно със своите ученици в едно Светилище, за да посее семената на най-Божественото учение и познание в душите на учениците. Преминаването от образа към Словото изпъква особено ясно в 13_та глава след извършване измиването нозете на учениците. Там започват така наречените прощални слова на Исус. На основата на измиването на нозете и Тайната вечеря, Храмът на Словото Христово се изгражда все по- свещено и по-мощно.
към текста >>

Обгръщайки с поглед цялото Евангелие на Йоан, ние виждаме прехода от образа към Словото от 12-та до 17-та глава.
На основата на измиването на нозете и Тайната вечеря, Храмът на Словото Христово се изгражда все по- свещено и по-мощно. И най-после завършекът на този Храм се постига в молитвата на Христа в 17_та глава. "... За да бъдат всички те в едно, както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе. Така да бъдат едно в Нас... Аз в тях и Ти в Мене". Духовната църква - това е Храмът на Словото Христово. Обгръщайки с поглед цялото Евангелие на Йоан, ние виждаме прехода от образа към Словото от 12-та до 17-та глава. Тогава и тук, както в Откровението, ние се чувстваме носени от един Орел, който се издига нагоре чрез три велики кръга. Великите прощални слова на Исус са във втория кръг на орловия полет. Те обгръщат същинската област на инспирацията, на духовното чуване. Тук седемте мирови тръби са приели Гласа на Христос. Започвайки от 13-та глава на Евангелието на Йоан, се издига третия кръг на орловия полет.
към текста >>

Започвайки от 13-та глава на Евангелието на Йоан, се издига третия кръг на орловия полет.
Обгръщайки с поглед цялото Евангелие на Йоан, ние виждаме прехода от образа към Словото от 12-та до 17-та глава. Тогава и тук, както в Откровението, ние се чувстваме носени от един Орел, който се издига нагоре чрез три велики кръга. Великите прощални слова на Исус са във втория кръг на орловия полет. Те обгръщат същинската област на инспирацията, на духовното чуване. Тук седемте мирови тръби са приели Гласа на Христос. Започвайки от 13-та глава на Евангелието на Йоан, се издига третия кръг на орловия полет. Започва страданието, умирането и Възкресението на Христос. Тук вече Христос не действа външно и символично като образни дела. Той не говори вече в слова на Откровение. Тук през времето, когато човечеството действа върху Него, бичува Го, разпъва Го и Го полага в гроб, Той върши своето велико, истинско духовно дело. Той излива чашите на Божията Любов, а това е Неговото собствено Същество, Неговата собствена душа.
към текста >>

Никое друго Евангелие не предава интуитивния характер на страданието, умирането и Възкресението на Христос, както Евангелието на Йоан.
Тук през времето, когато човечеството действа върху Него, бичува Го, разпъва Го и Го полага в гроб, Той върши своето велико, истинско духовно дело. Той излива чашите на Божията Любов, а това е Неговото собствено Същество, Неговата собствена душа. Той се жертва, съединявайки Своята душа със Своите ученици и последователи от цялата земя. Отсега нататък една действителна интуиция прониква цялото Битие, става едно действително Единение със съществата на Божествения свят. Христос е пожертвал, сега Той може да бъде близо до всяко създание, всяко създание може да долови и да докосне Неговата близост и Неговото Същество. Никое друго Евангелие не предава интуитивния характер на страданието, умирането и Възкресението на Христос, както Евангелието на Йоан. То предава този интуитивен характер преди всичко в начина на описанието, а също и в самото съдържание. Много неща в тези свещени четири заключителни глави на Евангелието на Йоан остават напълно неразбираеми, ако не се разберат, че те са израз на едно интуитивно преживяване. Най-вътрешният и най-великият израз на едно интуитивно изживяване ни дава Евангелието на Йоан там, където се говори за самия ученик Йоан. То го описва как той се обляга на гърдите на Господа при Тайната вечеря. Наистина, това на първо място е описание на едно физическо положение, което ученикът Йоан е взел на масата на вечерята.
към текста >>

Много неща в тези свещени четири заключителни глави на Евангелието на Йоан остават напълно неразбираеми, ако не се разберат, че те са израз на едно интуитивно преживяване.
Той се жертва, съединявайки Своята душа със Своите ученици и последователи от цялата земя. Отсега нататък една действителна интуиция прониква цялото Битие, става едно действително Единение със съществата на Божествения свят. Христос е пожертвал, сега Той може да бъде близо до всяко създание, всяко създание може да долови и да докосне Неговата близост и Неговото Същество. Никое друго Евангелие не предава интуитивния характер на страданието, умирането и Възкресението на Христос, както Евангелието на Йоан. То предава този интуитивен характер преди всичко в начина на описанието, а също и в самото съдържание. Много неща в тези свещени четири заключителни глави на Евангелието на Йоан остават напълно неразбираеми, ако не се разберат, че те са израз на едно интуитивно преживяване. Най-вътрешният и най-великият израз на едно интуитивно изживяване ни дава Евангелието на Йоан там, където се говори за самия ученик Йоан. То го описва как той се обляга на гърдите на Господа при Тайната вечеря. Наистина, това на първо място е описание на едно физическо положение, което ученикът Йоан е взел на масата на вечерята. Но преди всичко то е образният израз на вътрешното състояние на интуицията, при което духовното същество на Йоан докосва духовното същество на Христос. Йоан има други възможности да получава от Христос отговори на въпросите, за разлика от другите ученици, защото може да слуша непосредствено в сърцето на Христос.
към текста >>

Най-вътрешният и най-великият израз на едно интуитивно изживяване ни дава Евангелието на Йоан там, където се говори за самия ученик Йоан.
Отсега нататък една действителна интуиция прониква цялото Битие, става едно действително Единение със съществата на Божествения свят. Христос е пожертвал, сега Той може да бъде близо до всяко създание, всяко създание може да долови и да докосне Неговата близост и Неговото Същество. Никое друго Евангелие не предава интуитивния характер на страданието, умирането и Възкресението на Христос, както Евангелието на Йоан. То предава този интуитивен характер преди всичко в начина на описанието, а също и в самото съдържание. Много неща в тези свещени четири заключителни глави на Евангелието на Йоан остават напълно неразбираеми, ако не се разберат, че те са израз на едно интуитивно преживяване. Най-вътрешният и най-великият израз на едно интуитивно изживяване ни дава Евангелието на Йоан там, където се говори за самия ученик Йоан. То го описва как той се обляга на гърдите на Господа при Тайната вечеря. Наистина, това на първо място е описание на едно физическо положение, което ученикът Йоан е взел на масата на вечерята. Но преди всичко то е образният израз на вътрешното състояние на интуицията, при което духовното същество на Йоан докосва духовното същество на Христос. Йоан има други възможности да получава от Христос отговори на въпросите, за разлика от другите ученици, защото може да слуша непосредствено в сърцето на Христос. Затова Петър казва на Йоан: Запитай Учителя кой е този, който ще го предаде.
към текста >>

Наистина, това на първо място е описание на едно физическо положение, което ученикът Йоан е взел на масата на вечерята.
Никое друго Евангелие не предава интуитивния характер на страданието, умирането и Възкресението на Христос, както Евангелието на Йоан. То предава този интуитивен характер преди всичко в начина на описанието, а също и в самото съдържание. Много неща в тези свещени четири заключителни глави на Евангелието на Йоан остават напълно неразбираеми, ако не се разберат, че те са израз на едно интуитивно преживяване. Най-вътрешният и най-великият израз на едно интуитивно изживяване ни дава Евангелието на Йоан там, където се говори за самия ученик Йоан. То го описва как той се обляга на гърдите на Господа при Тайната вечеря. Наистина, това на първо място е описание на едно физическо положение, което ученикът Йоан е взел на масата на вечерята. Но преди всичко то е образният израз на вътрешното състояние на интуицията, при което духовното същество на Йоан докосва духовното същество на Христос. Йоан има други възможности да получава от Христос отговори на въпросите, за разлика от другите ученици, защото може да слуша непосредствено в сърцето на Христос. Затова Петър казва на Йоан: Запитай Учителя кой е този, който ще го предаде. Ако отговорът би бил даден с думи, които могат да се чуят външно, тогава сам Петър би могъл да зададе въпроса. Йоан чува Христос да говори от една друга област, различна от тази, където се движат устните.
към текста >>

Но преди всичко то е образният израз на вътрешното състояние на интуицията, при което духовното същество на Йоан докосва духовното същество на Христос.
То предава този интуитивен характер преди всичко в начина на описанието, а също и в самото съдържание. Много неща в тези свещени четири заключителни глави на Евангелието на Йоан остават напълно неразбираеми, ако не се разберат, че те са израз на едно интуитивно преживяване. Най-вътрешният и най-великият израз на едно интуитивно изживяване ни дава Евангелието на Йоан там, където се говори за самия ученик Йоан. То го описва как той се обляга на гърдите на Господа при Тайната вечеря. Наистина, това на първо място е описание на едно физическо положение, което ученикът Йоан е взел на масата на вечерята. Но преди всичко то е образният израз на вътрешното състояние на интуицията, при което духовното същество на Йоан докосва духовното същество на Христос. Йоан има други възможности да получава от Христос отговори на въпросите, за разлика от другите ученици, защото може да слуша непосредствено в сърцето на Христос. Затова Петър казва на Йоан: Запитай Учителя кой е този, който ще го предаде. Ако отговорът би бил даден с думи, които могат да се чуят външно, тогава сам Петър би могъл да зададе въпроса. Йоан чува Христос да говори от една друга област, различна от тази, където се движат устните. Той може това благодарение на интуицията, която притежава.
към текста >>

Йоан има други възможности да получава от Христос отговори на въпросите, за разлика от другите ученици, защото може да слуша непосредствено в сърцето на Христос.
Много неща в тези свещени четири заключителни глави на Евангелието на Йоан остават напълно неразбираеми, ако не се разберат, че те са израз на едно интуитивно преживяване. Най-вътрешният и най-великият израз на едно интуитивно изживяване ни дава Евангелието на Йоан там, където се говори за самия ученик Йоан. То го описва как той се обляга на гърдите на Господа при Тайната вечеря. Наистина, това на първо място е описание на едно физическо положение, което ученикът Йоан е взел на масата на вечерята. Но преди всичко то е образният израз на вътрешното състояние на интуицията, при което духовното същество на Йоан докосва духовното същество на Христос. Йоан има други възможности да получава от Христос отговори на въпросите, за разлика от другите ученици, защото може да слуша непосредствено в сърцето на Христос. Затова Петър казва на Йоан: Запитай Учителя кой е този, който ще го предаде. Ако отговорът би бил даден с думи, които могат да се чуят външно, тогава сам Петър би могъл да зададе въпроса. Йоан чува Христос да говори от една друга област, различна от тази, където се движат устните. Той може това благодарение на интуицията, която притежава. Но тази сцена на Тайната вечеря не се намира в последните глави на интуицията, а се намира в средната част, в раздела на инспирацията.
към текста >>

Затова Петър казва на Йоан: Запитай Учителя кой е този, който ще го предаде.
Най-вътрешният и най-великият израз на едно интуитивно изживяване ни дава Евангелието на Йоан там, където се говори за самия ученик Йоан. То го описва как той се обляга на гърдите на Господа при Тайната вечеря. Наистина, това на първо място е описание на едно физическо положение, което ученикът Йоан е взел на масата на вечерята. Но преди всичко то е образният израз на вътрешното състояние на интуицията, при което духовното същество на Йоан докосва духовното същество на Христос. Йоан има други възможности да получава от Христос отговори на въпросите, за разлика от другите ученици, защото може да слуша непосредствено в сърцето на Христос. Затова Петър казва на Йоан: Запитай Учителя кой е този, който ще го предаде. Ако отговорът би бил даден с думи, които могат да се чуят външно, тогава сам Петър би могъл да зададе въпроса. Йоан чува Христос да говори от една друга област, различна от тази, където се движат устните. Той може това благодарение на интуицията, която притежава. Но тази сцена на Тайната вечеря не се намира в последните глави на интуицията, а се намира в средната част, в раздела на инспирацията. Но както елементът на Словото се проявява още в първия образен раздел, така и интуицията се изявява още във втория раздел, в центъра на инспиративния елемент на Словото.
към текста >>

Йоан чува Христос да говори от една друга област, различна от тази, където се движат устните.
Наистина, това на първо място е описание на едно физическо положение, което ученикът Йоан е взел на масата на вечерята. Но преди всичко то е образният израз на вътрешното състояние на интуицията, при което духовното същество на Йоан докосва духовното същество на Христос. Йоан има други възможности да получава от Христос отговори на въпросите, за разлика от другите ученици, защото може да слуша непосредствено в сърцето на Христос. Затова Петър казва на Йоан: Запитай Учителя кой е този, който ще го предаде. Ако отговорът би бил даден с думи, които могат да се чуят външно, тогава сам Петър би могъл да зададе въпроса. Йоан чува Христос да говори от една друга област, различна от тази, където се движат устните. Той може това благодарение на интуицията, която притежава. Но тази сцена на Тайната вечеря не се намира в последните глави на интуицията, а се намира в средната част, в раздела на инспирацията. Но както елементът на Словото се проявява още в първия образен раздел, така и интуицията се изявява още във втория раздел, в центъра на инспиративния елемент на Словото. Йоан е ученикът, когото Исус любеше, ученикът, в когото се излива чашата на Божията Любов. Спрямо Христа той се намира в положение на интуиция.
към текста >>

Йоан е ученикът, когото Исус любеше, ученикът, в когото се излива чашата на Божията Любов.
Ако отговорът би бил даден с думи, които могат да се чуят външно, тогава сам Петър би могъл да зададе въпроса. Йоан чува Христос да говори от една друга област, различна от тази, където се движат устните. Той може това благодарение на интуицията, която притежава. Но тази сцена на Тайната вечеря не се намира в последните глави на интуицията, а се намира в средната част, в раздела на инспирацията. Но както елементът на Словото се проявява още в първия образен раздел, така и интуицията се изявява още във втория раздел, в центъра на инспиративния елемент на Словото. Йоан е ученикът, когото Исус любеше, ученикът, в когото се излива чашата на Божията Любов. Спрямо Христа той се намира в положение на интуиция. Затова неговото Евангелие може накрая да се издигне действително в третия висш кръг на Орела. Така от цялата композиция на Евангелието на Йоана можем да разберем, че то произлиза он едно познание, което обгръща имагинацията, инспирацията и интуицията. Всяка една от тези форми на познанието намира своето всеобхватно развитие: имагинацията обгръща главите от 10-ва до 11_та, където се извършват седемте чудеса. Инспирацията се простира от 12-та до 17-та глава в прощалните слова.
към текста >>

Така от цялата композиция на Евангелието на Йоана можем да разберем, че то произлиза он едно познание, което обгръща имагинацията, инспирацията и интуицията.
Но тази сцена на Тайната вечеря не се намира в последните глави на интуицията, а се намира в средната част, в раздела на инспирацията. Но както елементът на Словото се проявява още в първия образен раздел, така и интуицията се изявява още във втория раздел, в центъра на инспиративния елемент на Словото. Йоан е ученикът, когото Исус любеше, ученикът, в когото се излива чашата на Божията Любов. Спрямо Христа той се намира в положение на интуиция. Затова неговото Евангелие може накрая да се издигне действително в третия висш кръг на Орела. Така от цялата композиция на Евангелието на Йоана можем да разберем, че то произлиза он едно познание, което обгръща имагинацията, инспирацията и интуицията. Всяка една от тези форми на познанието намира своето всеобхватно развитие: имагинацията обгръща главите от 10-ва до 11_та, където се извършват седемте чудеса. Инспирацията се простира от 12-та до 17-та глава в прощалните слова. Интуицията обгръща главите от 18-та до 21-ва, където се говори за страданието и Възкресението на Христа. Така, че завършвайки троякото описание на композицията на Евангелието на Йоана, можем да резюмираме по следния начин: Седемте чудеса, описани от Йоана, са седемте печата на Откровението - това са делата на Христа.
към текста >>

Така, че завършвайки троякото описание на композицията на Евангелието на Йоана, можем да резюмираме по следния начин:
Затова неговото Евангелие може накрая да се издигне действително в третия висш кръг на Орела. Така от цялата композиция на Евангелието на Йоана можем да разберем, че то произлиза он едно познание, което обгръща имагинацията, инспирацията и интуицията. Всяка една от тези форми на познанието намира своето всеобхватно развитие: имагинацията обгръща главите от 10-ва до 11_та, където се извършват седемте чудеса. Инспирацията се простира от 12-та до 17-та глава в прощалните слова. Интуицията обгръща главите от 18-та до 21-ва, където се говори за страданието и Възкресението на Христа. Така, че завършвайки троякото описание на композицията на Евангелието на Йоана, можем да резюмираме по следния начин: Седемте чудеса, описани от Йоана, са седемте печата на Откровението - това са делата на Христа. В прощалните слова звучат тръбите на Откровението с Христовия Глас. В страданията, смъртта и Възкресението седемте чаши на Гнева, за които говори Откровението, са превърнати от Христа в голямата чаша на Жертвата на Любовта, която се излива за спасението на света.
към текста >>

Седемте чудеса, описани от Йоана, са седемте печата на Откровението - това са делата на Христа.
Така от цялата композиция на Евангелието на Йоана можем да разберем, че то произлиза он едно познание, което обгръща имагинацията, инспирацията и интуицията. Всяка една от тези форми на познанието намира своето всеобхватно развитие: имагинацията обгръща главите от 10-ва до 11_та, където се извършват седемте чудеса. Инспирацията се простира от 12-та до 17-та глава в прощалните слова. Интуицията обгръща главите от 18-та до 21-ва, където се говори за страданието и Възкресението на Христа. Така, че завършвайки троякото описание на композицията на Евангелието на Йоана, можем да резюмираме по следния начин: Седемте чудеса, описани от Йоана, са седемте печата на Откровението - това са делата на Христа. В прощалните слова звучат тръбите на Откровението с Христовия Глас. В страданията, смъртта и Възкресението седемте чаши на Гнева, за които говори Откровението, са превърнати от Христа в голямата чаша на Жертвата на Любовта, която се излива за спасението на света.
към текста >>

24. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Така тук е дадено изпращането на 12_те, Ирод и Кръстителя, нахранването на 5~те хиляди, изповедта на Петър, изцелението на момчето в полите на Табор, спорът за първенството между учениците.
Докато за дейността в Галилея са посветени 5 глави и за дейността в Юдея - 5 глави. Характерно за Евангелието на Лука са първите две глави, които говорят за раждането на Исус. Самото Евангелие ни подготвя за сериозността на Пътя от начина, по който прави преход към него. В средата на 9~та глава започва голямото пътуване. Предидущите части на тази глава са сгъстени с една голяма, драматична динамика в едно малко пространство, които у Матей и Марко се простират в няколко глави. Така тук е дадено изпращането на 12_те, Ирод и Кръстителя, нахранването на 5~те хиляди, изповедта на Петър, изцелението на момчето в полите на Табор, спорът за първенството между учениците. След това, в 9_та глава, от 51-ВИ стих нататък почва описанието на пътуването. Според Емил Бок в гръцкия текст на тази част се чувства изобилието на мистерийните Слова, произнасяни при Посвещенията. Още от самото начало се показва най-точно пътевия характер на пътуването в думите към тримата мъже, които са готови да Го следват, но не са скъсали напълно с миналото. Тази сцена започва с намиращия се често у Лука израз "по пътя". Още от самото начало, при раждането на Йоан Кръстител става въпрос за Пътя - Пътя на Мира и накрая за случката в Емаус се казва: "Не гореше ли сърцето ни по пътя".
към текста >>

Още от самото начало, при раждането на Йоан Кръстител става въпрос за Пътя - Пътя на Мира и накрая за случката в Емаус се казва: "Не гореше ли сърцето ни по пътя".
Така тук е дадено изпращането на 12_те, Ирод и Кръстителя, нахранването на 5~те хиляди, изповедта на Петър, изцелението на момчето в полите на Табор, спорът за първенството между учениците. След това, в 9_та глава, от 51-ВИ стих нататък почва описанието на пътуването. Според Емил Бок в гръцкия текст на тази част се чувства изобилието на мистерийните Слова, произнасяни при Посвещенията. Още от самото начало се показва най-точно пътевия характер на пътуването в думите към тримата мъже, които са готови да Го следват, но не са скъсали напълно с миналото. Тази сцена започва с намиращия се често у Лука израз "по пътя". Още от самото начало, при раждането на Йоан Кръстител става въпрос за Пътя - Пътя на Мира и накрая за случката в Емаус се казва: "Не гореше ли сърцето ни по пътя". Идеята за Пътя е подчертана и в двукратното изпращане на учениците - това на 12-те и това на 70-те. И винаги става дума за Пътя: "Не вземайте нищо със себе си по пътя" и "не поздравявайте никого по пътя". И на много други места ние намираме това характерно загатване на Лука за Пътя. Друго характерно за Лука е това, че всички притчи, от първата до последната, принадлежат на големия раздел на Пътя. Преди тръгването на път, в Галилея, Исус дава на народа притчата за Сеятеля, която изцяло е изпълнена със светлото настроение на галилейското небе.
към текста >>

Композицията на Евангелието на Лука не е така открита и ясна, както тази на Йоан и Матей.
С това Лука сам се поставя в редиците на учениците или самовидците и служители на Словото, на Логоса. Той се е постарал да проследи събитията в живота на Христос отгоре, възприел ги е с духовното си виждане и ги предава на своя майчин гръцки език. Емил Бок превежда пролога свободно по следния начин: "Мнозина вече си поставиха задача да опишат в правилна връзка и ред пътя на събитията, чрез които Божествената пълнота се изявява между нас. Знанието за тези важни събития се разпространява между нас чрез тези, които чрез пробуждане на душата са станали самовидци и служители на Словото. Сега и за мен възниква духовното поръчение, след като преминах степените на този път, да ги опиша за тебе, благородни приятелю на Бога, най-точно и в тяхното правилно редуване, за да можеш чрез познанието да добиеш непоколебимост на душата във всичко, което си получил като учение". Композицията на Евангелието на Лука не е така открита и ясна, както тази на Йоан и Матей. За да разберем строежа на Евангелието на Лука, трябва да го разгледаме като едно цяло, а не всяка част сама за себе си. Като го разглеждаме така ние ще разберем, че пътят на живота на Исус е Път на Душата. Външни спирки в този път стават вътрешни спирки, редуването на които ни разкрива голяма вътрешна последователност. В голямата средна част на Евангелията пътят, който Лука описва, е "Пътят на Учението", където Христос говори на хората като ги поучаваше, било че раздава богатство от притчи, било че изказва направо духовни Истини. Тази средна голяма част започва в края на 9~та глава там, където започва голямото пътешествие за Ерусалим, което е един Път на Душата.
към текста >>

В Евангелието на Йоан Христос седем пъти казва: "Аз съм":
Първата част обхваща началото до 9-та глава. В нея се говори за детството на Исус и за чудесата Христови. Втората част, която започва от средата на 9-та глава и се простира до 19_та глава, ни разказва за пътешествието към Ерусалим, описва Пътя на Учението. Третата част, която обхваща от 19-та до 24-та глава ни описва страданието, умирането и Възкресението на Христос. В първата част ни говори повече образът, във втората част се разлива Словото, което ни разкрива Учението и в третата част ни говори съприкосновението със Същността. В Евангелието на Йоан Христос седем пъти казва: "Аз съм": 1. "Аз съм Хлябът на Живота" - 6 гл. 48 cm. 2. "Аз съм Светлината на света" - 8 гл. 12 cm. 3. "Аз съм Вратата" - 10 гл.
към текста >>

Можем да кажем, че всяко "Аз съм" от Евангелието на Йоан отговаря на една поредица от блаженства в Евангелието на Лука, четири от които следват непосредствено едно след друго, а останалите са разпръснати както думите "Аз съм" в Евангелието на Йоан, на разстояния, които външно са много големи по големина, но все пак означават една степен в Пътя на Учението.
25 cm. 6. "Аз съм Пътят, Иистината и Животът" - 14 гл. 6 cm. 7. "Аз съм Истинната Лоза" - 15 гл. 1 cm. Можем да кажем, че всяко "Аз съм" от Евангелието на Йоан отговаря на една поредица от блаженства в Евангелието на Лука, четири от които следват непосредствено едно след друго, а останалите са разпръснати както думите "Аз съм" в Евангелието на Йоан, на разстояния, които външно са много големи по големина, но все пак означават една степен в Пътя на Учението. Думата "блажен" на гръцки значи макариос, което означава "изпълнен с Бога". А именно Евангелието на Лука говори за Божественото в човека, за "приятеля на Бога". Докато в Евангелието на Матей срещу 9"те блаженства стоят девет "горко", то в Евангелието на Лука срещу четирите блаженства стоят четири "горко". За да се разбере вът-решния смисъл на блаженствата трябва да се помни, че и в двата случая те са отправени към учениците, а не към народа. В Евангелието на Лука е казано: "И Той подигна очите Си към учениците и рече: Блажени сте вие бедните, гладуващите, плачещите, мразените.
към текста >>

Петото блаженство е казано от Христос по повод питането на Йоан, Той ли е Христос.
Нещастен е той, горко нему, ако е богат, сит, радостен и ако хората го хвалят и славят. Тези четири блаженства и четирите горко имат отношение към четирите члена на човешкото същество. Блажени бедните, има отношение към физическото тяло. Блажени гладните, има отношение към жизнената сила, към етерното тяло. Блажени плачущите, има отношение към душата, а блажени преследваните има отношение към човешкия аз. Петото блаженство е казано от Христос по повод питането на Йоан, Той ли е Христос. И Той казва: "Блажен е, който не се съблазни в Мене". На него отговаря горкото, казано по повод на съблазните: "Невъзможно е съблазните да не дойдат, но горко чрез когото дойдат". Това блаженство има отношение към раждането на висшето Аз в човека - превъзмогване на низшето аз и раждането на висшето Аз, което е Христос. Следните блаженства тогава могат да ни покажат степенуваното развитие на висшето същество в човека. В следващото блаженство се казва: "Блажени очите, които виждат това, което вие виждате.
към текста >>

25. 2. УЧЕНИЕТО ЗА СЛОВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Някои, които разсъждават материалистически смятат, че Евангелието на Йоана е написано под влияние на Херметичната литература.
Това Учение е било познато и на древните посветени. В най-ясна и конкретна форма то е дадено от Хермес в Египет, в така нареченото "Видение на Хермес" и във всички книги, останали от Хермес. Логосът, това е проявеният Бог, Който ръководи и организира света. Той е външна проява на Абсолютния Дух, Който е Непостижим и Непознаваем. Той е Великият Миров Отец. Някои, които разсъждават материалистически смятат, че Евангелието на Йоана е написано под влияние на Херметичната литература. Други приемат, че Йоан е бил близък с Филон Александрийски, който по това време е популяризирал Учението за Словото, за Логоса, което е взаимствал от Хермес. В това може да има нещо вярно, но аз ще изнеса едно друго предположение, а именно, че самият Йоан е прероденият Хермес. Ако приемем, че Исус е превъплътеният Зороастър, чийто любим ученик е бил Хермес, то е логично да приемем сега, че Йоан, любимият ученик на Исус, е Хермес. В потвърждение на тази идея Учителят казва, че апостолите са преродените древни израилски пророци. А от друга страна казва, че пророците са посветените от древните Мистерии на света.
към текста >>

Други приемат, че Йоан е бил близък с Филон Александрийски, който по това време е популяризирал Учението за Словото, за Логоса, което е взаимствал от Хермес.
В най-ясна и конкретна форма то е дадено от Хермес в Египет, в така нареченото "Видение на Хермес" и във всички книги, останали от Хермес. Логосът, това е проявеният Бог, Който ръководи и организира света. Той е външна проява на Абсолютния Дух, Който е Непостижим и Непознаваем. Той е Великият Миров Отец. Някои, които разсъждават материалистически смятат, че Евангелието на Йоана е написано под влияние на Херметичната литература. Други приемат, че Йоан е бил близък с Филон Александрийски, който по това време е популяризирал Учението за Словото, за Логоса, което е взаимствал от Хермес. В това може да има нещо вярно, но аз ще изнеса едно друго предположение, а именно, че самият Йоан е прероденият Хермес. Ако приемем, че Исус е превъплътеният Зороастър, чийто любим ученик е бил Хермес, то е логично да приемем сега, че Йоан, любимият ученик на Исус, е Хермес. В потвърждение на тази идея Учителят казва, че апостолите са преродените древни израилски пророци. А от друга страна казва, че пророците са посветените от древните Мистерии на света. Така че, това потвърждава моето предположение, че Йоан е прероденият Хермес.
към текста >>

В това може да има нещо вярно, но аз ще изнеса едно друго предположение, а именно, че самият Йоан е прероденият Хермес.
Логосът, това е проявеният Бог, Който ръководи и организира света. Той е външна проява на Абсолютния Дух, Който е Непостижим и Непознаваем. Той е Великият Миров Отец. Някои, които разсъждават материалистически смятат, че Евангелието на Йоана е написано под влияние на Херметичната литература. Други приемат, че Йоан е бил близък с Филон Александрийски, който по това време е популяризирал Учението за Словото, за Логоса, което е взаимствал от Хермес. В това може да има нещо вярно, но аз ще изнеса едно друго предположение, а именно, че самият Йоан е прероденият Хермес. Ако приемем, че Исус е превъплътеният Зороастър, чийто любим ученик е бил Хермес, то е логично да приемем сега, че Йоан, любимият ученик на Исус, е Хермес. В потвърждение на тази идея Учителят казва, че апостолите са преродените древни израилски пророци. А от друга страна казва, че пророците са посветените от древните Мистерии на света. Така че, това потвърждава моето предположение, че Йоан е прероденият Хермес. За да разберем по-добре Учението за Словото, изложено в пролога, трябва да си изясним дългото развитие на нашата Земя, което е станало в ред периоди, в които Логосът се проявява в различни форми.
към текста >>

Ако приемем, че Исус е превъплътеният Зороастър, чийто любим ученик е бил Хермес, то е логично да приемем сега, че Йоан, любимият ученик на Исус, е Хермес.
Той е външна проява на Абсолютния Дух, Който е Непостижим и Непознаваем. Той е Великият Миров Отец. Някои, които разсъждават материалистически смятат, че Евангелието на Йоана е написано под влияние на Херметичната литература. Други приемат, че Йоан е бил близък с Филон Александрийски, който по това време е популяризирал Учението за Словото, за Логоса, което е взаимствал от Хермес. В това може да има нещо вярно, но аз ще изнеса едно друго предположение, а именно, че самият Йоан е прероденият Хермес. Ако приемем, че Исус е превъплътеният Зороастър, чийто любим ученик е бил Хермес, то е логично да приемем сега, че Йоан, любимият ученик на Исус, е Хермес. В потвърждение на тази идея Учителят казва, че апостолите са преродените древни израилски пророци. А от друга страна казва, че пророците са посветените от древните Мистерии на света. Така че, това потвърждава моето предположение, че Йоан е прероденият Хермес. За да разберем по-добре Учението за Словото, изложено в пролога, трябва да си изясним дългото развитие на нашата Земя, което е станало в ред периоди, в които Логосът се проявява в различни форми. За изяснение на тази мисъл ще цитирам какво казва Учителят за тези космични периоди.
към текста >>

Така че, това потвърждава моето предположение, че Йоан е прероденият Хермес.
Други приемат, че Йоан е бил близък с Филон Александрийски, който по това време е популяризирал Учението за Словото, за Логоса, което е взаимствал от Хермес. В това може да има нещо вярно, но аз ще изнеса едно друго предположение, а именно, че самият Йоан е прероденият Хермес. Ако приемем, че Исус е превъплътеният Зороастър, чийто любим ученик е бил Хермес, то е логично да приемем сега, че Йоан, любимият ученик на Исус, е Хермес. В потвърждение на тази идея Учителят казва, че апостолите са преродените древни израилски пророци. А от друга страна казва, че пророците са посветените от древните Мистерии на света. Така че, това потвърждава моето предположение, че Йоан е прероденият Хермес. За да разберем по-добре Учението за Словото, изложено в пролога, трябва да си изясним дългото развитие на нашата Земя, което е станало в ред периоди, в които Логосът се проявява в различни форми. За изяснение на тази мисъл ще цитирам какво казва Учителят за тези космични периоди. В беседата "Братът на най-малките", от тома "Петимата братя", на стр. 182, Учителят казва: "Девственият Божествен Дух слиза в кръгообразни вълни през седем полета, т.е.
към текста >>

И тогава в началото на Евангелието на Йоана се казва: "В начало бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог.
Тогава човек е бил създаден по образ и подобие на Бога и е бил безсмъртен. Първообазът на физическото тяло е бил създаден по образа на Логоса и Логосът е работил първоначално върху първообраза на физическото тяло на човека. И Логосът действа в него и до днес. Когато човек заспива и неговата душа напуска тялото, това тяло не остава без обитател. Тогава Логосът, Бог работи върху напуснатото от душата физическо и етерно тяло. И тогава в началото на Евангелието на Йоана се казва: "В начало бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога". В тези няколко израза се съдържа цялото Учение за първоначалното проявление на Словото. Първоначално То е у Бога, Абсолютния Дух, но като се казва, че в начало бе Словото, подразбира се в началото на проявлението, в началото на създаването на света. А редом със създаването на света става и създаването на човека. Това са два процеса, които вървят паралелно.
към текста >>

Затова Йоан казва по-нататък: "Виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе".
Следователно, в Слънчевия период Логосът се проявява като Дух на Живота, проявява се като Живот и Светлина. Затова и Слънчевият период е бил едно светещо тяло. Проявлението на Логоса продължава по-нататък и развитието напредва. След Слънчевия период следва Лунния период, където към първообразите на физическото и етерното тяло се присъединява и първообразът на астралното тяло. А астралното тяло също е носител на Светлина, но на Духовна Светлина и можем да я наречем Виделина. Затова Йоан казва по-нататък: "Виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе". В Сатурновия период Логосът се изявява, като създава първообраза на физическото тяло, което произлиза от умственото тяло. На Слънцето към него се прибавя първообраза на етерното тяло, като израз на Духа на Живота, Логосът се проявява като Живот. На Луната се прибавя тялото на Светлината, Животът става Светлина. Така протича развитието до края на Лунния период. Тогава, какво се явява в четвъртия период, Земния, как се изявява Логосът тук?
към текста >>

Към четвъртия период се отнася стиха от Евангелието: "Яви се человек, изпратен от Бога, на име Йоан".
По този начин всичко това става за него материално, добива материално съществуване. Така че, преди днешния човек, надарен с аз, е съществувал създаденият от Бога Божествен Прачовек. Човекът, като става аз, започва да вижда нещата вън от себе си и той трябва да се научи да познава Логоса в Неговото проявление като творческа Сила, Която е създала всичко, което той вижда вън от себе си и после Неговото проявление като Живот и като Светлина, Виделина. И тази Виделина свети вътре, във физическото тяло, което само по себе си е тъмнина. И в процеса на своето развитие човек трябва да победи тъмнината в себе си, за да може да познае Светлината на Логоса. Към четвъртия период се отнася стиха от Евангелието: "Яви се человек, изпратен от Бога, на име Йоан". Това е човекът на аза, човекът на самосъзнанието. Въплъ- щаването на аза, най-вътрешната същина на човека, става за пръв път в древно-лемурийската епоха. Тогава човекът за пръв път влиза във физическо тяло. Това е станало приблизително прези 18 милиона години. В течение на трите предшестващи периода се развиват трите тела - физическото, етерното и астралното, и в четвъртия период към тях се присъединява създадения по образ на Бога човешки дух, който се проявява като аз, същество, което може да каже за себе си аз.
към текста >>

И когато в стиха е казано: "Яви се человек, изпратен от Бога, на име Йоан", името Йоан не е случайно.
В течение на трите предшестващи периода се развиват трите тела - физическото, етерното и астралното, и в четвъртия период към тях се присъединява създадения по образ на Бога човешки дух, който се проявява като аз, същество, което може да каже за себе си аз. Съзнанието за аза или самосъзнанието постепенно се пробужда в човека в течение на земното развитие. Човек става същество, което може да носи име, може да се назовава. Само човек може да има име, защото името се дава, за да се отличи едно същество от друго. А азът, именно, прави всеки човек нещо специфично. И когато в стиха е казано: "Яви се человек, изпратен от Бога, на име Йоан", името Йоан не е случайно. То показва, че в Йоан Кръстител азът добива своя пълен израз, той изявява Божественото, Което носи в себе си и става служител, предтеча на Христа, висшето Аз в човека и човечеството. Преди да продължа анализа на стиховете, следващи по-нататък, ще кажа и няколко думи за Принципите, които са се проявили в различните периоди, за да се види каква е мисията на Земния период във връзка с развитието на аза. Всяко планетно съществуване има определена задача. Не може и дума да става за едно просто преповторение на това, което по-рано е било. В Божественото творчество няма еднообразие, а вечно разнообразие, което е признак на изобилието на Божественото съвършенство.
към текста >>

То показва, че в Йоан Кръстител азът добива своя пълен израз, той изявява Божественото, Което носи в себе си и става служител, предтеча на Христа, висшето Аз в човека и човечеството.
Съзнанието за аза или самосъзнанието постепенно се пробужда в човека в течение на земното развитие. Човек става същество, което може да носи име, може да се назовава. Само човек може да има име, защото името се дава, за да се отличи едно същество от друго. А азът, именно, прави всеки човек нещо специфично. И когато в стиха е казано: "Яви се человек, изпратен от Бога, на име Йоан", името Йоан не е случайно. То показва, че в Йоан Кръстител азът добива своя пълен израз, той изявява Божественото, Което носи в себе си и става служител, предтеча на Христа, висшето Аз в човека и човечеството. Преди да продължа анализа на стиховете, следващи по-нататък, ще кажа и няколко думи за Принципите, които са се проявили в различните периоди, за да се види каква е мисията на Земния период във връзка с развитието на аза. Всяко планетно съществуване има определена задача. Не може и дума да става за едно просто преповторение на това, което по-рано е било. В Божественото творчество няма еднообразие, а вечно разнообразие, което е признак на изобилието на Божественото съвършенство. Нашата Земя има мисията съществата, които се развиват на нея, да доведат до най-високо разцъфтяване Принципа на Любовта.
към текста >>

Той го донесе в човешкия живот, в историята на човечеството и затова Йоан казва: "Словото стана плът и всели се между нас, и видяхме Славата Му като на Единороден от Отца".
Логоса са се въплътили в Исус от Назарет. Така Логосът, Съществото на Божествената Любов, става едно видимо, осезаемо Същество. Това, което се намира в Слънцето като вътрешна сила, силата на Любовта на Логоса, е приело физически човешки образ в тялото на Исус от Назарет. Защото както всеки един външен предмет, както всяко друго земно същество се възприема от човека чрез сетивата му, така и Бог трябваше да се яви на човека на Земята в тяло от плът, видимо за неговото сетивно съзнание. И затова този образ на Исус от Назарет, в който е бил въплътен Христос или Логосът, донася това, което по-рано винаги е идвало на Земята от Слънцето, което се съдържа само в слънчевата светлина. Той го донесе в човешкия живот, в историята на човечеството и затова Йоан казва: "Словото стана плът и всели се между нас, и видяхме Славата Му като на Единороден от Отца". Тук е необходимо да кажа, че в първите времена на християнството се е явило особено гностическо течение, което е считало, че Христос не е бил реално въплътен в Исус, а само привидно. Те гледали на Христа като на едно свръхсетивно Същество, каквото са Го познавали посветените преди слизането Му на Земята. Затова Йоан казва: "И Словото стана плът и всели се между нас". С това се подчертава, че Христос се е вселил в тялото на Исус от Назарет и е приел едно физическо тяло, едно физическо съществуване. Има и днес някои, които поддържат това старо схващане, че Христос не се е вселил в тялото на Исус от Назарет.
към текста >>

Затова Йоан казва: "И Словото стана плът и всели се между нас".
Защото както всеки един външен предмет, както всяко друго земно същество се възприема от човека чрез сетивата му, така и Бог трябваше да се яви на човека на Земята в тяло от плът, видимо за неговото сетивно съзнание. И затова този образ на Исус от Назарет, в който е бил въплътен Христос или Логосът, донася това, което по-рано винаги е идвало на Земята от Слънцето, което се съдържа само в слънчевата светлина. Той го донесе в човешкия живот, в историята на човечеството и затова Йоан казва: "Словото стана плът и всели се между нас, и видяхме Славата Му като на Единороден от Отца". Тук е необходимо да кажа, че в първите времена на християнството се е явило особено гностическо течение, което е считало, че Христос не е бил реално въплътен в Исус, а само привидно. Те гледали на Христа като на едно свръхсетивно Същество, каквото са Го познавали посветените преди слизането Му на Земята. Затова Йоан казва: "И Словото стана плът и всели се между нас". С това се подчертава, че Христос се е вселил в тялото на Исус от Назарет и е приел едно физическо тяло, едно физическо съществуване. Има и днес някои, които поддържат това старо схващане, че Христос не се е вселил в тялото на Исус от Назарет. Това е едно неразбиране на езотеричния смисъл на християнството, това е едно повърхностно разбиране, което няма нищо общо с християнския езотеризъм. С това, че Словото станало плът, се дава един мощен импулс за развитието и укрепването на човешкия аз, да добие човек пълно и ясно самосъзнание, да осъзнае своята дълбока, вътрешна, Божествена природа. Затова Христос казва: Аз съм Светлината на света; Аз съм Хлябът на Живота; Аз съм Пътят, Истината и Животът; Аз съм истинната Лоза и т.н.
към текста >>

За този именно Бог се казва в Евангелието на Йоана, че е съществувал още от начало, още от започването на Битието.
Предишният им живот е един обикновен живот, както на всеки човек и е от малко значение. Тук ще приведа един пасаж от Щайнер, където той изяснява много ясно идеята за пробуждането на Аза в човека и човечеството. Той казва: "Евангелистите са си поставили за задача да посочат преди всичко, че произходът на Исус Христос се слива със самото начало на Вселената, със самия Бог. Бог, Който е обитавал Невидим в цялото човечество, се пробужда спецално в Исус Христос. За този именно Бог се казва в Евангелието на Йоана, че е съществувал още от начало, още от започването на Битието. Интересът на евангелистите е бил да покажат, че това именно е същият Бог, Който е живял в Исус от Назарет. Що се отнася до тези, които до нашата епоха са съхранили вечната първична Мъдрост, тяхната цел е била да покажат как висшето Аз, Божественият Дух, се е проявил в Исус от Назарет по време на събитията в Палестина. Той е останал същият и се е запазил във всички онези, които са имали за това едно правилно разбиране. Евангелистите са описали Бога, Който се е проявил в човека до събитията в Палестина, как този Бог се е проявил и как Той се е родил отново и т.н. Но тези, които трябваше да се покажат като продължители на евангелистите, са имали присърце да покажат, че моментът на Новораждането на висшето Аз в човечеството е този момент, в който ние се намираме единствено пред духовната Чистота, чийто блясък надминава всичко останало.
към текста >>

Тези, които се наричат християни-Йоанисти и имали за символ розата- кръст, казват: "Този, Който е наново роден в човечеството, Мистерията на Върховното Аз, е бил запазен в едно малко общество, произлязло от розенкройцерите.
Интересът на евангелистите е бил да покажат, че това именно е същият Бог, Който е живял в Исус от Назарет. Що се отнася до тези, които до нашата епоха са съхранили вечната първична Мъдрост, тяхната цел е била да покажат как висшето Аз, Божественият Дух, се е проявил в Исус от Назарет по време на събитията в Палестина. Той е останал същият и се е запазил във всички онези, които са имали за това едно правилно разбиране. Евангелистите са описали Бога, Който се е проявил в човека до събитията в Палестина, как този Бог се е проявил и как Той се е родил отново и т.н. Но тези, които трябваше да се покажат като продължители на евангелистите, са имали присърце да покажат, че моментът на Новораждането на висшето Аз в човечеството е този момент, в който ние се намираме единствено пред духовната Чистота, чийто блясък надминава всичко останало. Тези, които се наричат християни-Йоанисти и имали за символ розата- кръст, казват: "Този, Който е наново роден в човечеството, Мистерията на Върховното Аз, е бил запазен в едно малко общество, произлязло от розенкройцерите. Това се изразява в един символ: Светата Чаша, от която е ял и пил Христос с учениците Си, наречена "Чашата на св. Граал" и в която Чаша е била събрана от Йосиф от Ариматея кръвта, която е текла от раните на Христа. Тази Чаша е била, както казва преданието, донесена в Европа от ангелите. За нея е бил изграден един специален храм и розенкройцерите станали пазители на съдържанието на тази Чаша, т.е. това, което съставя Есенцията на Бога, Който се ражда отново и възкръсва.
към текста >>

Евангелист Йоан е могъл да каже: "В начало бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог".
За нея е бил изграден един специален храм и розенкройцерите станали пазители на съдържанието на тази Чаша, т.е. това, което съставя Есенцията на Бога, Който се ражда отново и възкръсва. Мистерията на родения наново, на възкръсналия Бог, цари в човечеството. Това е, което представя Мистерията на светия Граал. Това е Мистерията, представена пред нас като едно ново Евангелие. Евангелист Йоан е могъл да каже: "В начало бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог". Това, Което е било в началото с Бога, се е родило отново у Този, Който ние видяхме да страда и да умира на Голгота, и Който наново възкръсна. Тази Същина на Божествения Принцип е съществувала през вековете. Новото раждане на този Божествен Принцип, ето какво авторът на Евангелието на Йоана е искал да опише. Но всички тези, които са могли да говорят за този факт, са знаели, че Това, Което е било в началото, е било съхранено. В началото съществува Мистерията на висшето човешко Аз.
към текста >>

Новото раждане на този Божествен Принцип, ето какво авторът на Евангелието на Йоана е искал да опише.
Това е, което представя Мистерията на светия Граал. Това е Мистерията, представена пред нас като едно ново Евангелие. Евангелист Йоан е могъл да каже: "В начало бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог". Това, Което е било в началото с Бога, се е родило отново у Този, Който ние видяхме да страда и да умира на Голгота, и Който наново възкръсна. Тази Същина на Божествения Принцип е съществувала през вековете. Новото раждане на този Божествен Принцип, ето какво авторът на Евангелието на Йоана е искал да опише. Но всички тези, които са могли да говорят за този факт, са знаели, че Това, Което е било в началото, е било съхранено. В началото съществува Мистерията на висшето човешко Аз. Тази Мистерия е била запазена от светия Граал. Тя останала там, съхранена, и в Граал живее висшият Аз, който останал единен с Нетленното и Вечното, както низшето аз е свързано с тленното и смъртното. Тези, които познават Тайната на светия Граал, знаят, че от дървото на кръста излиза деен живот, а безсмъртното Аз е символизирано чрез розите върху дървото на кръста".
към текста >>

"Така Мистерията на розата и кръста се представя като едно продължение на Евангелието на Йоана и ние можем да кажем, заедно с Евангелието на Йоана с това, което го продължава: "В начало бе Словото и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог.
Но всички тези, които са могли да говорят за този факт, са знаели, че Това, Което е било в началото, е било съхранено. В началото съществува Мистерията на висшето човешко Аз. Тази Мистерия е била запазена от светия Граал. Тя останала там, съхранена, и в Граал живее висшият Аз, който останал единен с Нетленното и Вечното, както низшето аз е свързано с тленното и смъртното. Тези, които познават Тайната на светия Граал, знаят, че от дървото на кръста излиза деен живот, а безсмъртното Аз е символизирано чрез розите върху дървото на кръста". "Така Мистерията на розата и кръста се представя като едно продължение на Евангелието на Йоана и ние можем да кажем, заедно с Евангелието на Йоана с това, което го продължава: "В начало бе Словото и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То бе в началото у Бога. Всичко е било извършено от Него и без Него нищо не е станало. В Него бе Животът и Животът бе Виделина на человеците. Виделината огряваше тъмнината и тъмнината не я разбра". Само малцина хора, които са имали в себе си нещо, което не е било породено от плътта, са разбрали Светлината, която огрява тъмнината.
към текста >>

И би могло да се каже в съгласие и с Евангелието на Йоана: "Христос, Който е живял в Исус от Назарет, е бил Божественото висше Аз на цялото човечество, роден е отново Бог, този Бог, Който бе намерил земен образ в лицето на Адама.
Всичко е било извършено от Него и без Него нищо не е станало. В Него бе Животът и Животът бе Виделина на человеците. Виделината огряваше тъмнината и тъмнината не я разбра". Само малцина хора, които са имали в себе си нещо, което не е било породено от плътта, са разбрали Светлината, която огрява тъмнината. Но тази Светлина стана плът и се посели между хората под формата на Исус от Назарет. И би могло да се каже в съгласие и с Евангелието на Йоана: "Христос, Който е живял в Исус от Назарет, е бил Божественото висше Аз на цялото човечество, роден е отново Бог, този Бог, Който бе намерил земен образ в лицето на Адама. Това човешко висше Аз, родено отново, е продължило да действа като една свещена Мистерия. Тази Мистерия е била запазена в символа на розата и кръста, в светия Граал". Това висше Аз, Което може да се роди във всяка човешка душа, ни дава указание за раждането на Божественото в човечеството през време на събитията в Палестина. Така, както във всеки човек може да се роди висшето Аз, така е родено в Палестина висшето Аз на цялото човечество. Както от Слънцето зависи целия живот и светлина на Земята, всичката деятелност на Земята е обусловена от Слънцето и неговата топлина, така от раждането на Божественото Аз в човечеството, в лицето на Исус от Назарет, зависи раждането на индивидуалното висше Аз във всяка човешка душа.
към текста >>

Това именно проявление, пробуждане на висшето Божествено съзнание, на висшето Аз, е описано в следващите стихове на Евангелието на Йоана.
Христос казва: Царството Божие е подобно на квас, който го взема жена и го постави в три мери брашно. Това Царство Божие, поставено в трите мери брашно, е именно азът, който е поставен в трите обвивки, които са оформени от Логоса в течение на трите предшестващи периода. Задачата на Земния период е развитието на аза, в когото постепенно трябва да се пробуди висшето Божествено Аз, висшето Божествено съзнание, в което все по-пълно се проявяват Божествените възможности. Това развитие, пробуждането на висшето Аз, става постепенно в течение на цялото земно развитие. Това пробуждане на висшето Аз става на степени. Това именно проявление, пробуждане на висшето Божествено съзнание, на висшето Аз, е описано в следващите стихове на Евангелието на Йоана. В шестия стих се казва: "Яви се человек, изпратен от Бога, на име Йоан". По-горе казах, че това е човекът, в когото имаме най-пълно проявление на аза, в когото имаме пробуждане на висшето Аз. В следващия стих се казва: "Той дойде да свидетелства за Светлината, за да повярват всички чрез него". Това е посветеният човек, с пробудено Божествено съзнание, който свидетелства за Светлината, т.е. говори на хората, че Божествената Светлина живее във всеки човек, за да се вгледат хората в себе си и да открият тази Светлина в себе си.
към текста >>

В шестия стих се казва: "Яви се человек, изпратен от Бога, на име Йоан".
Това Царство Божие, поставено в трите мери брашно, е именно азът, който е поставен в трите обвивки, които са оформени от Логоса в течение на трите предшестващи периода. Задачата на Земния период е развитието на аза, в когото постепенно трябва да се пробуди висшето Божествено Аз, висшето Божествено съзнание, в което все по-пълно се проявяват Божествените възможности. Това развитие, пробуждането на висшето Аз, става постепенно в течение на цялото земно развитие. Това пробуждане на висшето Аз става на степени. Това именно проявление, пробуждане на висшето Божествено съзнание, на висшето Аз, е описано в следващите стихове на Евангелието на Йоана. В шестия стих се казва: "Яви се человек, изпратен от Бога, на име Йоан". По-горе казах, че това е човекът, в когото имаме най-пълно проявление на аза, в когото имаме пробуждане на висшето Аз. В следващия стих се казва: "Той дойде да свидетелства за Светлината, за да повярват всички чрез него". Това е посветеният човек, с пробудено Божествено съзнание, който свидетелства за Светлината, т.е. говори на хората, че Божествената Светлина живее във всеки човек, за да се вгледат хората в себе си и да открият тази Светлина в себе си. В осмия стих се казва: "Не беше той Светлината, но дойде да свидетелства за Светлината".
към текста >>

И тези, които са родени от Бога, между които е и Йоан, който пише това, казва: Видяхме Славата Му като на Единороден от Отца, пълен с благодат и Истина.
И видяхме Славата Му като на Единороден от Отца, пълен с благодат и Истина". Тук се подчертава, че Логосът се въплътява в едно физическо тяло и пребивава между посветените, чрез които в миналото се е проявявал като Светлина. В 12 и 13 стих се говори за посветените, които са родени от Бога, които са приели Логоса, Бога в себе си и живеят в Неговата Светлина. А в 14 стих се говори вече за самия Логос, самият Бог станал плът, т.е. Това, Което било в началото на Битието, Което породило целия свят с всички същества в него и Което обитавало спящо, като семе, във всяко същество, в средата на Земния период слезе на Земята и се всели в едно човешко тяло, за да даде импулс на Божественото семе, на Божествения зародиш, който дреме във всяка душа, да се пробуди, да израстне, да възкръсне. И тези, които са родени от Бога, между които е и Йоан, който пише това, казва: Видяхме Славата Му като на Единороден от Отца, пълен с благодат и Истина. Те не са видяли само физическия Исус, но са видяли и са били в контакт с Бога, с Логоса, Който се е вселил в него и се е проявил чрез него. Значи, от първия до 14 стих се описва пътя на Словото - Това, Което било в началото на Битието, Което породило всичко съществуващо и се затворило във всичко като зародиш, към средата на Земния период слезе на Земята в плът, във всичката Си Слава, т.е. с всичката Си Светлина и пълнота, пълен с благодат и Истина. По-нататък Йоан описва вече какво представя въплътеното Слово. В 15 стих се казва: Йоан свидетелства за Него и викаше, казвайки: Ето Онзи, за Когото рекох, Който иде подир мене, достигна да бъде преди мене, понеже спрямо мене беше пръв".
към текста >>

По-нататък Йоан описва вече какво представя въплътеното Слово.
Това, Което било в началото на Битието, Което породило целия свят с всички същества в него и Което обитавало спящо, като семе, във всяко същество, в средата на Земния период слезе на Земята и се всели в едно човешко тяло, за да даде импулс на Божественото семе, на Божествения зародиш, който дреме във всяка душа, да се пробуди, да израстне, да възкръсне. И тези, които са родени от Бога, между които е и Йоан, който пише това, казва: Видяхме Славата Му като на Единороден от Отца, пълен с благодат и Истина. Те не са видяли само физическия Исус, но са видяли и са били в контакт с Бога, с Логоса, Който се е вселил в него и се е проявил чрез него. Значи, от първия до 14 стих се описва пътя на Словото - Това, Което било в началото на Битието, Което породило всичко съществуващо и се затворило във всичко като зародиш, към средата на Земния период слезе на Земята в плът, във всичката Си Слава, т.е. с всичката Си Светлина и пълнота, пълен с благодат и Истина. По-нататък Йоан описва вече какво представя въплътеното Слово. В 15 стих се казва: Йоан свидетелства за Него и викаше, казвайки: Ето Онзи, за Когото рекох, Който иде подир мене, достигна да бъде преди мене, понеже спрямо мене беше пръв". Тук Йоан Кръстител, един от най-висшите посветени, определя какво е положението на въплътеното Слово спрямо посветените, спрямо родените от Бога. Той, Който иде физически след Йоана, достигна, макар и във физическо тяло, да бъде пред него, защото спрямо него, спрямо посветените Той е бил преди тях. Затова Той казва: "Преди да бъде Авраам, Аз бях". Аз бях Този, Който беше в началото.
към текста >>

В 15 стих се казва: Йоан свидетелства за Него и викаше, казвайки: Ето Онзи, за Когото рекох, Който иде подир мене, достигна да бъде преди мене, понеже спрямо мене беше пръв".
И тези, които са родени от Бога, между които е и Йоан, който пише това, казва: Видяхме Славата Му като на Единороден от Отца, пълен с благодат и Истина. Те не са видяли само физическия Исус, но са видяли и са били в контакт с Бога, с Логоса, Който се е вселил в него и се е проявил чрез него. Значи, от първия до 14 стих се описва пътя на Словото - Това, Което било в началото на Битието, Което породило всичко съществуващо и се затворило във всичко като зародиш, към средата на Земния период слезе на Земята в плът, във всичката Си Слава, т.е. с всичката Си Светлина и пълнота, пълен с благодат и Истина. По-нататък Йоан описва вече какво представя въплътеното Слово. В 15 стих се казва: Йоан свидетелства за Него и викаше, казвайки: Ето Онзи, за Когото рекох, Който иде подир мене, достигна да бъде преди мене, понеже спрямо мене беше пръв". Тук Йоан Кръстител, един от най-висшите посветени, определя какво е положението на въплътеното Слово спрямо посветените, спрямо родените от Бога. Той, Който иде физически след Йоана, достигна, макар и във физическо тяло, да бъде пред него, защото спрямо него, спрямо посветените Той е бил преди тях. Затова Той казва: "Преди да бъде Авраам, Аз бях". Аз бях Този, Който беше в началото. Това е свидетелството на най-великия посветен, за когото сам Христос казва: "Не се е подигнал по-голям от Йоана Кръстителя от родените от жена".
към текста >>

Тук Йоан Кръстител, един от най-висшите посветени, определя какво е положението на въплътеното Слово спрямо посветените, спрямо родените от Бога.
Те не са видяли само физическия Исус, но са видяли и са били в контакт с Бога, с Логоса, Който се е вселил в него и се е проявил чрез него. Значи, от първия до 14 стих се описва пътя на Словото - Това, Което било в началото на Битието, Което породило всичко съществуващо и се затворило във всичко като зародиш, към средата на Земния период слезе на Земята в плът, във всичката Си Слава, т.е. с всичката Си Светлина и пълнота, пълен с благодат и Истина. По-нататък Йоан описва вече какво представя въплътеното Слово. В 15 стих се казва: Йоан свидетелства за Него и викаше, казвайки: Ето Онзи, за Когото рекох, Който иде подир мене, достигна да бъде преди мене, понеже спрямо мене беше пръв". Тук Йоан Кръстител, един от най-висшите посветени, определя какво е положението на въплътеното Слово спрямо посветените, спрямо родените от Бога. Той, Който иде физически след Йоана, достигна, макар и във физическо тяло, да бъде пред него, защото спрямо него, спрямо посветените Той е бил преди тях. Затова Той казва: "Преди да бъде Авраам, Аз бях". Аз бях Този, Който беше в началото. Това е свидетелството на най-великия посветен, за когото сам Христос казва: "Не се е подигнал по-голям от Йоана Кръстителя от родените от жена". Значи този, най- великият, свидетелства че Този, Който е вселен в Исус от Назарет, е бил пред него и преди всички като него.
към текста >>

Той, Който иде физически след Йоана, достигна, макар и във физическо тяло, да бъде пред него, защото спрямо него, спрямо посветените Той е бил преди тях.
Значи, от първия до 14 стих се описва пътя на Словото - Това, Което било в началото на Битието, Което породило всичко съществуващо и се затворило във всичко като зародиш, към средата на Земния период слезе на Земята в плът, във всичката Си Слава, т.е. с всичката Си Светлина и пълнота, пълен с благодат и Истина. По-нататък Йоан описва вече какво представя въплътеното Слово. В 15 стих се казва: Йоан свидетелства за Него и викаше, казвайки: Ето Онзи, за Когото рекох, Който иде подир мене, достигна да бъде преди мене, понеже спрямо мене беше пръв". Тук Йоан Кръстител, един от най-висшите посветени, определя какво е положението на въплътеното Слово спрямо посветените, спрямо родените от Бога. Той, Който иде физически след Йоана, достигна, макар и във физическо тяло, да бъде пред него, защото спрямо него, спрямо посветените Той е бил преди тях. Затова Той казва: "Преди да бъде Авраам, Аз бях". Аз бях Този, Който беше в началото. Това е свидетелството на най-великия посветен, за когото сам Христос казва: "Не се е подигнал по-голям от Йоана Кръстителя от родените от жена". Значи този, най- великият, свидетелства че Този, Който е вселен в Исус от Назарет, е бил пред него и преди всички като него. Такова е схващането на християнския езотеризъм, на християнския мистик по този въпрос, с който някои спекулират и поставят Исус Христос като един посветен от човешкия род.
към текста >>

Това е свидетелството на най-великия посветен, за когото сам Христос казва: "Не се е подигнал по-голям от Йоана Кръстителя от родените от жена".
В 15 стих се казва: Йоан свидетелства за Него и викаше, казвайки: Ето Онзи, за Когото рекох, Който иде подир мене, достигна да бъде преди мене, понеже спрямо мене беше пръв". Тук Йоан Кръстител, един от най-висшите посветени, определя какво е положението на въплътеното Слово спрямо посветените, спрямо родените от Бога. Той, Който иде физически след Йоана, достигна, макар и във физическо тяло, да бъде пред него, защото спрямо него, спрямо посветените Той е бил преди тях. Затова Той казва: "Преди да бъде Авраам, Аз бях". Аз бях Този, Който беше в началото. Това е свидетелството на най-великия посветен, за когото сам Христос казва: "Не се е подигнал по-голям от Йоана Кръстителя от родените от жена". Значи този, най- великият, свидетелства че Този, Който е вселен в Исус от Назарет, е бил пред него и преди всички като него. Такова е схващането на християнския езотеризъм, на християнския мистик по този въпрос, с който някои спекулират и поставят Исус Христос като един посветен от човешкия род. Ние видяхме в главата за Исуса, кой е бил Исус, разбрахме Кой е бил Христос. Тези неща не се доказват по външен път, всеки сам трябва да ги опита. Всеки, който е роден от Бога, той е приел Христа в себе си и знае, че Той е станал плът и е действал в течение на историята в плът в продължение на три години.
към текста >>

По-нататък, в 16 стих, Йоан продължава: "Защото ние всички приехме от Неговата пълнота, благодат върху благодат".
Такова е схващането на християнския езотеризъм, на християнския мистик по този въпрос, с който някои спекулират и поставят Исус Христос като един посветен от човешкия род. Ние видяхме в главата за Исуса, кой е бил Исус, разбрахме Кой е бил Христос. Тези неща не се доказват по външен път, всеки сам трябва да ги опита. Всеки, който е роден от Бога, той е приел Христа в себе си и знае, че Той е станал плът и е действал в течение на историята в плът в продължение на три години. В течение на тези три години Той е дал импулс за развитието на висшия Аз във всички човешки души. По-нататък, в 16 стих, Йоан продължава: "Защото ние всички приехме от Неговата пълнота, благодат върху благодат". - Значи, един от най-великите между посветените свидетелства, като казва: "Всички ние", т.е. всички посветени, всички пробудени души са приели Неговата пълнота, пълнотата на Словото. Това е много ясно и без коментар, че всеки посветен съзнава като апостол Павел, че "сега вече не живея аз, но Христос в мене". Това е състоянието на всеки истински посветен. В 17 стих Йоан казва: "Понеже законът беше даден чрез Мойсея, а благодатта и Истината дойдоха чрез Христа".
към текста >>

В 17 стих Йоан казва: "Понеже законът беше даден чрез Мойсея, а благодатта и Истината дойдоха чрез Христа".
По-нататък, в 16 стих, Йоан продължава: "Защото ние всички приехме от Неговата пълнота, благодат върху благодат". - Значи, един от най-великите между посветените свидетелства, като казва: "Всички ние", т.е. всички посветени, всички пробудени души са приели Неговата пълнота, пълнотата на Словото. Това е много ясно и без коментар, че всеки посветен съзнава като апостол Павел, че "сега вече не живея аз, но Христос в мене". Това е състоянието на всеки истински посветен. В 17 стих Йоан казва: "Понеже законът беше даден чрез Мойсея, а благодатта и Истината дойдоха чрез Христа". Мойсей даде на човечеството външния закон, защото хората тогава не бяха готови за приложение на вътрешния закон, който е написан в самия човек - на благодатта и Истината, т.е. вътрешният закон, който е написан в душата на всеки човек, дойде чрез Исус Христос. Словото, Което става плът, създаде условия на човешките души да погледнат в себе си и там да намерят Вечния Закон, по който да живеят. По-нататък Йоан ни разкрива Тайната на Логоса, както е дадено в началото. Той казва: "Никой никога не е видял Бога.
към текста >>

По-нататък Йоан ни разкрива Тайната на Логоса, както е дадено в началото.
Това е състоянието на всеки истински посветен. В 17 стих Йоан казва: "Понеже законът беше даден чрез Мойсея, а благодатта и Истината дойдоха чрез Христа". Мойсей даде на човечеството външния закон, защото хората тогава не бяха готови за приложение на вътрешния закон, който е написан в самия човек - на благодатта и Истината, т.е. вътрешният закон, който е написан в душата на всеки човек, дойде чрез Исус Христос. Словото, Което става плът, създаде условия на човешките души да погледнат в себе си и там да намерят Вечния Закон, по който да живеят. По-нататък Йоан ни разкрива Тайната на Логоса, както е дадено в началото. Той казва: "Никой никога не е видял Бога. Единородният Син, Който е в лоното на Отца, Той Го изяви". Значи, Единородният Син е изявление на Отец, на Абсолютния Дух. А Абсолютния Дух никой не Го е видял, даже и великите посветени, но Единородният Син Го прави вече познат и може да бъде видян, и да се влезе във връзка с Него. Затова Христос казва: "Аз и Отец ми едно сме".
към текста >>

После Йоан говори за себе си, а заедно с това и за всички посветени, като казва: "Аз съм "глас на едного, който вика и пустинята: прав правете пътя за Господа".
Единородният Син, Който е в лоното на Отца, Той Го изяви". Значи, Единородният Син е изявление на Отец, на Абсолютния Дух. А Абсолютния Дух никой не Го е видял, даже и великите посветени, но Единородният Син Го прави вече познат и може да бъде видян, и да се влезе във връзка с Него. Затова Христос казва: "Аз и Отец ми едно сме". Така че, Онзи Бог, Който е говорил и се е явявал в течение на човешкото развитие на пророците и посветените, това е Единородният Син, Словото, Което в средата на Земния период слезе в човешко тяло на Земята. После Йоан говори за себе си, а заедно с това и за всички посветени, като казва: "Аз съм "глас на едного, който вика и пустинята: прав правете пътя за Господа". - Всеки един посветен е като в пустиня, защото всички човешки души спят, и в тази човешка пустиня вика посветеният - прав правете пътя за Господа, Който иде да се всели във вас, Който се пробужда във вас. Като казва "прав правете пътя за Господа", той подразбира учението, което посветените са давали на онези, които искат да следват Пътя, да не остане само едно книжно учение, а да се приложи в живота. Като се приложи, тогава Божественото, Което се пробужда, ще намери подготвена почва и ще се прояви правилно. След това Йоан говори вече за въплътения в Исус Христос, като казва: "Аз кръщавам с вода, а посред вас стои Един, Когото вие не познавате, Онзи, Който иде подир мене, Който преден ми биде, Комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обувката Му". - Тук Йоан ни казва какво е отношението и положението даже и на най-великия посветен спрямо въплътения Бог в лицето на Исус Христос.
към текста >>

След това Йоан говори вече за въплътения в Исус Христос, като казва: "Аз кръщавам с вода, а посред вас стои Един, Когото вие не познавате, Онзи, Който иде подир мене, Който преден ми биде, Комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обувката Му".
Така че, Онзи Бог, Който е говорил и се е явявал в течение на човешкото развитие на пророците и посветените, това е Единородният Син, Словото, Което в средата на Земния период слезе в човешко тяло на Земята. После Йоан говори за себе си, а заедно с това и за всички посветени, като казва: "Аз съм "глас на едного, който вика и пустинята: прав правете пътя за Господа". - Всеки един посветен е като в пустиня, защото всички човешки души спят, и в тази човешка пустиня вика посветеният - прав правете пътя за Господа, Който иде да се всели във вас, Който се пробужда във вас. Като казва "прав правете пътя за Господа", той подразбира учението, което посветените са давали на онези, които искат да следват Пътя, да не остане само едно книжно учение, а да се приложи в живота. Като се приложи, тогава Божественото, Което се пробужда, ще намери подготвена почва и ще се прояви правилно. След това Йоан говори вече за въплътения в Исус Христос, като казва: "Аз кръщавам с вода, а посред вас стои Един, Когото вие не познавате, Онзи, Който иде подир мене, Който преден ми биде, Комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обувката Му". - Тук Йоан ни казва какво е отношението и положението даже и на най-великия посветен спрямо въплътения Бог в лицето на Исус Христос. След това се описва, че Исус идва при Йоан, за да бъде кръстен. В 29 стих се казва: "На следния ден Йоан вижда Исус, че иде към него и казва: Ето Божия Агнец, Който носи греховете на света! Тоя е, за Когото рекох: Подир мене иде човек, Който достигна да бъде пред мене, защото спрямо мене беше пръв". Тук може да се разбере, че Йоан говори за този, който е въплътен в Исус от Назарет, преди да се въплъти в него Христос, като казва: "Подир мене иде човек, Който достигна да бъде преди мене, защото спрямо мене беше пръв".
към текста >>

- Тук Йоан ни казва какво е отношението и положението даже и на най-великия посветен спрямо въплътения Бог в лицето на Исус Христос.
После Йоан говори за себе си, а заедно с това и за всички посветени, като казва: "Аз съм "глас на едного, който вика и пустинята: прав правете пътя за Господа". - Всеки един посветен е като в пустиня, защото всички човешки души спят, и в тази човешка пустиня вика посветеният - прав правете пътя за Господа, Който иде да се всели във вас, Който се пробужда във вас. Като казва "прав правете пътя за Господа", той подразбира учението, което посветените са давали на онези, които искат да следват Пътя, да не остане само едно книжно учение, а да се приложи в живота. Като се приложи, тогава Божественото, Което се пробужда, ще намери подготвена почва и ще се прояви правилно. След това Йоан говори вече за въплътения в Исус Христос, като казва: "Аз кръщавам с вода, а посред вас стои Един, Когото вие не познавате, Онзи, Който иде подир мене, Който преден ми биде, Комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обувката Му". - Тук Йоан ни казва какво е отношението и положението даже и на най-великия посветен спрямо въплътения Бог в лицето на Исус Христос. След това се описва, че Исус идва при Йоан, за да бъде кръстен. В 29 стих се казва: "На следния ден Йоан вижда Исус, че иде към него и казва: Ето Божия Агнец, Който носи греховете на света! Тоя е, за Когото рекох: Подир мене иде човек, Който достигна да бъде пред мене, защото спрямо мене беше пръв". Тук може да се разбере, че Йоан говори за този, който е въплътен в Исус от Назарет, преди да се въплъти в него Христос, като казва: "Подир мене иде човек, Който достигна да бъде преди мене, защото спрямо мене беше пръв". Ние видяхме, когато говорихме за Исус от Назарет, че в него бе въплътена душата на Адам, която е създадена от Бога, и Заратустра.
към текста >>

След това се описва, че Исус идва при Йоан, за да бъде кръстен.
- Всеки един посветен е като в пустиня, защото всички човешки души спят, и в тази човешка пустиня вика посветеният - прав правете пътя за Господа, Който иде да се всели във вас, Който се пробужда във вас. Като казва "прав правете пътя за Господа", той подразбира учението, което посветените са давали на онези, които искат да следват Пътя, да не остане само едно книжно учение, а да се приложи в живота. Като се приложи, тогава Божественото, Което се пробужда, ще намери подготвена почва и ще се прояви правилно. След това Йоан говори вече за въплътения в Исус Христос, като казва: "Аз кръщавам с вода, а посред вас стои Един, Когото вие не познавате, Онзи, Който иде подир мене, Който преден ми биде, Комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обувката Му". - Тук Йоан ни казва какво е отношението и положението даже и на най-великия посветен спрямо въплътения Бог в лицето на Исус Христос. След това се описва, че Исус идва при Йоан, за да бъде кръстен. В 29 стих се казва: "На следния ден Йоан вижда Исус, че иде към него и казва: Ето Божия Агнец, Който носи греховете на света! Тоя е, за Когото рекох: Подир мене иде човек, Който достигна да бъде пред мене, защото спрямо мене беше пръв". Тук може да се разбере, че Йоан говори за този, който е въплътен в Исус от Назарет, преди да се въплъти в него Христос, като казва: "Подир мене иде човек, Който достигна да бъде преди мене, защото спрямо мене беше пръв". Ние видяхме, когато говорихме за Исус от Назарет, че в него бе въплътена душата на Адам, която е създадена от Бога, и Заратустра. Заратустра беше преди Илия, който е Йоан, той е онзи посветен от човешката раса, който се издигна до най-висока степен на посвещение и когото Божественият Дух напълно го проникна чак до физическото тяло.
към текста >>

В 29 стих се казва: "На следния ден Йоан вижда Исус, че иде към него и казва: Ето Божия Агнец, Който носи греховете на света!
Като казва "прав правете пътя за Господа", той подразбира учението, което посветените са давали на онези, които искат да следват Пътя, да не остане само едно книжно учение, а да се приложи в живота. Като се приложи, тогава Божественото, Което се пробужда, ще намери подготвена почва и ще се прояви правилно. След това Йоан говори вече за въплътения в Исус Христос, като казва: "Аз кръщавам с вода, а посред вас стои Един, Когото вие не познавате, Онзи, Който иде подир мене, Който преден ми биде, Комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обувката Му". - Тук Йоан ни казва какво е отношението и положението даже и на най-великия посветен спрямо въплътения Бог в лицето на Исус Христос. След това се описва, че Исус идва при Йоан, за да бъде кръстен. В 29 стих се казва: "На следния ден Йоан вижда Исус, че иде към него и казва: Ето Божия Агнец, Който носи греховете на света! Тоя е, за Когото рекох: Подир мене иде човек, Който достигна да бъде пред мене, защото спрямо мене беше пръв". Тук може да се разбере, че Йоан говори за този, който е въплътен в Исус от Назарет, преди да се въплъти в него Христос, като казва: "Подир мене иде човек, Който достигна да бъде преди мене, защото спрямо мене беше пръв". Ние видяхме, когато говорихме за Исус от Назарет, че в него бе въплътена душата на Адам, която е създадена от Бога, и Заратустра. Заратустра беше преди Илия, който е Йоан, той е онзи посветен от човешката раса, който се издигна до най-висока степен на посвещение и когото Божественият Дух напълно го проникна чак до физическото тяло. Йоан по-нататък казва: "И аз не Го познавах, но дойдох и кръщавам с вода затова, за да бъде Той изявен на Израиля".
към текста >>

Тук може да се разбере, че Йоан говори за този, който е въплътен в Исус от Назарет, преди да се въплъти в него Христос, като казва: "Подир мене иде човек, Който достигна да бъде преди мене, защото спрямо мене беше пръв".
След това Йоан говори вече за въплътения в Исус Христос, като казва: "Аз кръщавам с вода, а посред вас стои Един, Когото вие не познавате, Онзи, Който иде подир мене, Който преден ми биде, Комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обувката Му". - Тук Йоан ни казва какво е отношението и положението даже и на най-великия посветен спрямо въплътения Бог в лицето на Исус Христос. След това се описва, че Исус идва при Йоан, за да бъде кръстен. В 29 стих се казва: "На следния ден Йоан вижда Исус, че иде към него и казва: Ето Божия Агнец, Който носи греховете на света! Тоя е, за Когото рекох: Подир мене иде човек, Който достигна да бъде пред мене, защото спрямо мене беше пръв". Тук може да се разбере, че Йоан говори за този, който е въплътен в Исус от Назарет, преди да се въплъти в него Христос, като казва: "Подир мене иде човек, Който достигна да бъде преди мене, защото спрямо мене беше пръв". Ние видяхме, когато говорихме за Исус от Назарет, че в него бе въплътена душата на Адам, която е създадена от Бога, и Заратустра. Заратустра беше преди Илия, който е Йоан, той е онзи посветен от човешката раса, който се издигна до най-висока степен на посвещение и когото Божественият Дух напълно го проникна чак до физическото тяло. Йоан по-нататък казва: "И аз не Го познавах, но дойдох и кръщавам с вода затова, за да бъде Той изявен на Израиля". И Йоан свидетелства и казва: "Видях Духа да слиза като гълъб от Небето и да почива върху Него. И аз не Го познавах, но Онзи, Който ме прати да кръщавам с вода, Той ми рече: Онзи, над Когото видиш да слиза Духът и да почива върху Него, Той е, Който кръщава със Святия Дух.
към текста >>

Заратустра беше преди Илия, който е Йоан, той е онзи посветен от човешката раса, който се издигна до най-висока степен на посвещение и когото Божественият Дух напълно го проникна чак до физическото тяло.
След това се описва, че Исус идва при Йоан, за да бъде кръстен. В 29 стих се казва: "На следния ден Йоан вижда Исус, че иде към него и казва: Ето Божия Агнец, Който носи греховете на света! Тоя е, за Когото рекох: Подир мене иде човек, Който достигна да бъде пред мене, защото спрямо мене беше пръв". Тук може да се разбере, че Йоан говори за този, който е въплътен в Исус от Назарет, преди да се въплъти в него Христос, като казва: "Подир мене иде човек, Който достигна да бъде преди мене, защото спрямо мене беше пръв". Ние видяхме, когато говорихме за Исус от Назарет, че в него бе въплътена душата на Адам, която е създадена от Бога, и Заратустра. Заратустра беше преди Илия, който е Йоан, той е онзи посветен от човешката раса, който се издигна до най-висока степен на посвещение и когото Божественият Дух напълно го проникна чак до физическото тяло. Йоан по-нататък казва: "И аз не Го познавах, но дойдох и кръщавам с вода затова, за да бъде Той изявен на Израиля". И Йоан свидетелства и казва: "Видях Духа да слиза като гълъб от Небето и да почива върху Него. И аз не Го познавах, но Онзи, Който ме прати да кръщавам с вода, Той ми рече: Онзи, над Когото видиш да слиза Духът и да почива върху Него, Той е, Който кръщава със Святия Дух. И видях, и свидетелствам, Този е Божият Син". Казаното е ясно само по себе си, но ще направя някои малки забележки за още по-голяма яснота.
към текста >>

Йоан по-нататък казва: "И аз не Го познавах, но дойдох и кръщавам с вода затова, за да бъде Той изявен на Израиля".
В 29 стих се казва: "На следния ден Йоан вижда Исус, че иде към него и казва: Ето Божия Агнец, Който носи греховете на света! Тоя е, за Когото рекох: Подир мене иде човек, Който достигна да бъде пред мене, защото спрямо мене беше пръв". Тук може да се разбере, че Йоан говори за този, който е въплътен в Исус от Назарет, преди да се въплъти в него Христос, като казва: "Подир мене иде човек, Който достигна да бъде преди мене, защото спрямо мене беше пръв". Ние видяхме, когато говорихме за Исус от Назарет, че в него бе въплътена душата на Адам, която е създадена от Бога, и Заратустра. Заратустра беше преди Илия, който е Йоан, той е онзи посветен от човешката раса, който се издигна до най-висока степен на посвещение и когото Божественият Дух напълно го проникна чак до физическото тяло. Йоан по-нататък казва: "И аз не Го познавах, но дойдох и кръщавам с вода затова, за да бъде Той изявен на Израиля". И Йоан свидетелства и казва: "Видях Духа да слиза като гълъб от Небето и да почива върху Него. И аз не Го познавах, но Онзи, Който ме прати да кръщавам с вода, Той ми рече: Онзи, над Когото видиш да слиза Духът и да почива върху Него, Той е, Който кръщава със Святия Дух. И видях, и свидетелствам, Този е Божият Син". Казаното е ясно само по себе си, но ще направя някои малки забележки за още по-голяма яснота. От горния пасаж се вижда първо, че Йоан е бил във връзка с духовното Ръководство на човечеството, което изпраща посветени с определена мисия в света.
към текста >>

И Йоан свидетелства и казва: "Видях Духа да слиза като гълъб от Небето и да почива върху Него.
Тоя е, за Когото рекох: Подир мене иде човек, Който достигна да бъде пред мене, защото спрямо мене беше пръв". Тук може да се разбере, че Йоан говори за този, който е въплътен в Исус от Назарет, преди да се въплъти в него Христос, като казва: "Подир мене иде човек, Който достигна да бъде преди мене, защото спрямо мене беше пръв". Ние видяхме, когато говорихме за Исус от Назарет, че в него бе въплътена душата на Адам, която е създадена от Бога, и Заратустра. Заратустра беше преди Илия, който е Йоан, той е онзи посветен от човешката раса, който се издигна до най-висока степен на посвещение и когото Божественият Дух напълно го проникна чак до физическото тяло. Йоан по-нататък казва: "И аз не Го познавах, но дойдох и кръщавам с вода затова, за да бъде Той изявен на Израиля". И Йоан свидетелства и казва: "Видях Духа да слиза като гълъб от Небето и да почива върху Него. И аз не Го познавах, но Онзи, Който ме прати да кръщавам с вода, Той ми рече: Онзи, над Когото видиш да слиза Духът и да почива върху Него, Той е, Който кръщава със Святия Дух. И видях, и свидетелствам, Този е Божият Син". Казаното е ясно само по себе си, но ще направя някои малки забележки за още по-голяма яснота. От горния пасаж се вижда първо, че Йоан е бил във връзка с духовното Ръководство на човечеството, което изпраща посветени с определена мисия в света. Второто нещо, което ни е казано е, че Йоан е ясновидец.
към текста >>

От горния пасаж се вижда първо, че Йоан е бил във връзка с духовното Ръководство на човечеството, което изпраща посветени с определена мисия в света.
Йоан по-нататък казва: "И аз не Го познавах, но дойдох и кръщавам с вода затова, за да бъде Той изявен на Израиля". И Йоан свидетелства и казва: "Видях Духа да слиза като гълъб от Небето и да почива върху Него. И аз не Го познавах, но Онзи, Който ме прати да кръщавам с вода, Той ми рече: Онзи, над Когото видиш да слиза Духът и да почива върху Него, Той е, Който кръщава със Святия Дух. И видях, и свидетелствам, Този е Божият Син". Казаното е ясно само по себе си, но ще направя някои малки забележки за още по-голяма яснота. От горния пасаж се вижда първо, че Йоан е бил във връзка с духовното Ръководство на човечеството, което изпраща посветени с определена мисия в света. Второто нещо, което ни е казано е, че Йоан е ясновидец. Този, Който го е пратил, му е казал: Ще видиш, че Духът слиза като гълъб върху Него. Този Дух, Който е слязъл като гълъб върху Исус, е бил Духът на Христос, Който слиза да се въплъти в тялото на Исус от Назарет. А Йоан е видял Духа във форма на гълъб, а не физически гълъб, значи видял Го е с духовните си очи. И третият извод от горната мисъл е, че раждането на Исус и въплътяването на Христос в неговото тяло не е случайно явление, а ръководено от духовните Ръководители на човечеството.
към текста >>

Второто нещо, което ни е казано е, че Йоан е ясновидец.
И Йоан свидетелства и казва: "Видях Духа да слиза като гълъб от Небето и да почива върху Него. И аз не Го познавах, но Онзи, Който ме прати да кръщавам с вода, Той ми рече: Онзи, над Когото видиш да слиза Духът и да почива върху Него, Той е, Който кръщава със Святия Дух. И видях, и свидетелствам, Този е Божият Син". Казаното е ясно само по себе си, но ще направя някои малки забележки за още по-голяма яснота. От горния пасаж се вижда първо, че Йоан е бил във връзка с духовното Ръководство на човечеството, което изпраща посветени с определена мисия в света. Второто нещо, което ни е казано е, че Йоан е ясновидец. Този, Който го е пратил, му е казал: Ще видиш, че Духът слиза като гълъб върху Него. Този Дух, Който е слязъл като гълъб върху Исус, е бил Духът на Христос, Който слиза да се въплъти в тялото на Исус от Назарет. А Йоан е видял Духа във форма на гълъб, а не физически гълъб, значи видял Го е с духовните си очи. И третият извод от горната мисъл е, че раждането на Исус и въплътяването на Христос в неговото тяло не е случайно явление, а ръководено от духовните Ръководители на човечеството. По-нататък се говори за това, как на другия ден, като минава Исус през мястото, където Йоан кръщава, двама от учениците на Йоан тръгват след Него.
към текста >>

А Йоан е видял Духа във форма на гълъб, а не физически гълъб, значи видял Го е с духовните си очи.
Казаното е ясно само по себе си, но ще направя някои малки забележки за още по-голяма яснота. От горния пасаж се вижда първо, че Йоан е бил във връзка с духовното Ръководство на човечеството, което изпраща посветени с определена мисия в света. Второто нещо, което ни е казано е, че Йоан е ясновидец. Този, Който го е пратил, му е казал: Ще видиш, че Духът слиза като гълъб върху Него. Този Дух, Който е слязъл като гълъб върху Исус, е бил Духът на Христос, Който слиза да се въплъти в тялото на Исус от Назарет. А Йоан е видял Духа във форма на гълъб, а не физически гълъб, значи видял Го е с духовните си очи. И третият извод от горната мисъл е, че раждането на Исус и въплътяването на Христос в неговото тяло не е случайно явление, а ръководено от духовните Ръководители на човечеството. По-нататък се говори за това, как на другия ден, като минава Исус през мястото, където Йоан кръщава, двама от учениците на Йоан тръгват след Него. Единият от тези ученици е бил Андрей, братът на Симон Петър, а другият - самият евангелист Йоан. Андрей казва на Петър и го завежда при Исуса. "Като го заведе при Исуса, Исус се вгледа в него и рече: Ти си Симон, син Йонов, ти ще се наричаш Кифа, което значи Петър, канара".
към текста >>

По-нататък се говори за това, как на другия ден, като минава Исус през мястото, където Йоан кръщава, двама от учениците на Йоан тръгват след Него.
Второто нещо, което ни е казано е, че Йоан е ясновидец. Този, Който го е пратил, му е казал: Ще видиш, че Духът слиза като гълъб върху Него. Този Дух, Който е слязъл като гълъб върху Исус, е бил Духът на Христос, Който слиза да се въплъти в тялото на Исус от Назарет. А Йоан е видял Духа във форма на гълъб, а не физически гълъб, значи видял Го е с духовните си очи. И третият извод от горната мисъл е, че раждането на Исус и въплътяването на Христос в неговото тяло не е случайно явление, а ръководено от духовните Ръководители на човечеството. По-нататък се говори за това, как на другия ден, като минава Исус през мястото, където Йоан кръщава, двама от учениците на Йоан тръгват след Него. Единият от тези ученици е бил Андрей, братът на Симон Петър, а другият - самият евангелист Йоан. Андрей казва на Петър и го завежда при Исуса. "Като го заведе при Исуса, Исус се вгледа в него и рече: Ти си Симон, син Йонов, ти ще се наричаш Кифа, което значи Петър, канара". Това е станало в Юдея, в областта около реката Йордан, където е кръщавал Йоан. И затова в 43 стих се казва: "На другия ден Исус възнамерявал да отиде в Галилея и намира там Филипа и му казва: Дойди след Мене.
към текста >>

Единият от тези ученици е бил Андрей, братът на Симон Петър, а другият - самият евангелист Йоан.
Този, Който го е пратил, му е казал: Ще видиш, че Духът слиза като гълъб върху Него. Този Дух, Който е слязъл като гълъб върху Исус, е бил Духът на Христос, Който слиза да се въплъти в тялото на Исус от Назарет. А Йоан е видял Духа във форма на гълъб, а не физически гълъб, значи видял Го е с духовните си очи. И третият извод от горната мисъл е, че раждането на Исус и въплътяването на Христос в неговото тяло не е случайно явление, а ръководено от духовните Ръководители на човечеството. По-нататък се говори за това, как на другия ден, като минава Исус през мястото, където Йоан кръщава, двама от учениците на Йоан тръгват след Него. Единият от тези ученици е бил Андрей, братът на Симон Петър, а другият - самият евангелист Йоан. Андрей казва на Петър и го завежда при Исуса. "Като го заведе при Исуса, Исус се вгледа в него и рече: Ти си Симон, син Йонов, ти ще се наричаш Кифа, което значи Петър, канара". Това е станало в Юдея, в областта около реката Йордан, където е кръщавал Йоан. И затова в 43 стих се казва: "На другия ден Исус възнамерявал да отиде в Галилея и намира там Филипа и му казва: Дойди след Мене. Филип беше от Витсаида, от града на Андрей и Петър".
към текста >>

Това е станало в Юдея, в областта около реката Йордан, където е кръщавал Йоан.
И третият извод от горната мисъл е, че раждането на Исус и въплътяването на Христос в неговото тяло не е случайно явление, а ръководено от духовните Ръководители на човечеството. По-нататък се говори за това, как на другия ден, като минава Исус през мястото, където Йоан кръщава, двама от учениците на Йоан тръгват след Него. Единият от тези ученици е бил Андрей, братът на Симон Петър, а другият - самият евангелист Йоан. Андрей казва на Петър и го завежда при Исуса. "Като го заведе при Исуса, Исус се вгледа в него и рече: Ти си Симон, син Йонов, ти ще се наричаш Кифа, което значи Петър, канара". Това е станало в Юдея, в областта около реката Йордан, където е кръщавал Йоан. И затова в 43 стих се казва: "На другия ден Исус възнамерявал да отиде в Галилея и намира там Филипа и му казва: Дойди след Мене. Филип беше от Витсаида, от града на Андрей и Петър". След това се казва, че Филип намира Натанаила и му казва за Исуса. Описва се срещата на Натанаил с Христа, Който му казва, че го е видял под смоковницата и затова той повярвал, че Исус е Христос. Натанаил Му казва: "Учителю, Ти си Божи Син, Ти си Израилев Цар".
към текста >>

26. 3. СЕДЕМТЕ ЗНАМЕНИЯ - СТЪПКИ В ПЪТЯ НА УЧЕНИКА 3.1. СВАТБАТА В КАНА ГАЛИЛЕЙСКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Сватбата в Кана Галилейска е първото знамение на Христос, но то не е изолирано, а е свързано с другите шест знамения, които са описани в Евангелието на Йоана до 11 глава.
Затова човечеството под тяхно влияние е слизало надолу в гъстата материя, където е тяхното царство. Свързването на човечеството с Христос освобождава човека от влиянието на низшите същества, които са владеели човешките души, и човек постепенно почва своя възход, почва да организира силите на своята душа и постепенно се пробужда неговата дълбока, Божествена природа. Такова е значението на сватбата в Кана Галилейска, казано в няколко думи. За нея може да се напише цяла книга, но аз искам само да покажа окултния елемент, който е скрит в нея, както и в цялото Евангелие. ОБЩО ЗА СЕДЕМТЕ ЗНАМЕНИЯ Сватбата в Кана Галилейска е първото знамение на Христос, но то не е изолирано, а е свързано с другите шест знамения, които са описани в Евангелието на Йоана до 11 глава. Това не са случайни и изолирани действия и събития на Христа, защото в Неговата дейност няма нищо случайно, а те са свързани в едно цяло и представляват един жив организъм. Или те представляват един път, който както всеки човек, така и човечеството като цяло трябва да измине. Както вече казах, аз нямам за цел да тълкувам Евангелието, защото това е една огромна и непосилна работа, която всеки сам трябва да направи за себе си. Аз искам само да посоча, че Евангелията са окултни съчинения и да посоча някои такива елементи и моменти в тях. При разглеждането на Евангелията изхождаме от принципа, че всичко преходно е само символ на проявяващата се духовна действителност.
към текста >>

От 30 до 36 стих Йоан Кръстител говори за Божия Син и пак изнася това, което Христос казва в горецитираните думи.
Още отначало Той развива идеята за своята мисия - спасението на света. А ще бъде спасен всеки, който повярва в Единородния Син. А всеки, който не повярва в името на Единородния Божи Син, е осъден. По-нататък развива мисълта, че осъждането е в това, че хората обикнали повече тъмнината от Светлината. Тук всяка дума е пълна със смисъл и значение, но нямам възможност всичко да цитирам. От 30 до 36 стих Йоан Кръстител говори за Божия Син и пак изнася това, което Христос казва в горецитираните думи. Това са също думи, пълни с дълбок смисъл и значение. Ще цитирам само последните три стиха: "Защото Този, Когото Бог е пратил, говори Божиите думи, понеже Той не Му дава Духа с мяра. Отец люби Сина и е предал всичко в Неговата ръка. Който вярва в Сина, има Вечен Живот, а който не слуша Сина, няма да види живот, но Божият гняв остава върху него". Това са все думи, изказани на един класически окултен език, при което всяка дума има смисъл и значение.
към текста >>

И ако трябва да се преведат на съвременен език, трябва да се напише цяла серия от томове, или, както казва накрая Йоан: "Ако трябваше да се напише всичко, което Христос е говорил, няма да стигнат всичките книги на света".
Това са също думи, пълни с дълбок смисъл и значение. Ще цитирам само последните три стиха: "Защото Този, Когото Бог е пратил, говори Божиите думи, понеже Той не Му дава Духа с мяра. Отец люби Сина и е предал всичко в Неговата ръка. Който вярва в Сина, има Вечен Живот, а който не слуша Сина, няма да види живот, но Божият гняв остава върху него". Това са все думи, изказани на един класически окултен език, при което всяка дума има смисъл и значение. И ако трябва да се преведат на съвременен език, трябва да се напише цяла серия от томове, или, както казва накрая Йоан: "Ако трябваше да се напише всичко, което Христос е говорил, няма да стигнат всичките книги на света". Смисълът на окултния език е в това, че с малко думи се изказват много неща. Защото този език е синтетичен. В 4 глава се описва как Исус пътува от Юдея до Галилея и минава през Самария. Там, при Якововия кладенец се среща с една самарянка. В разговор с нея Христос изказва много дълбоки истини: "Исус в отговор й каза: Ако би знаела Божия дар и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал Жива Вода".
към текста >>

27. 6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Първо ни се съобщава за явяването на ангела, пратен от Господа при свещеник Захари, да му съобщи за раждането на Йоан Кръстител.
Човек със своето самосъзнание приема Откровението, благовестието, проявлението на Духовния свят. Това може да стане по различен начин. Може човешкото самосъзнание да се издигне до границата на свръхсъзнанието и да му бъде дадено откровение и благовестие от специални същества на Духовния свят. А може и тези същества на Духовния свят да се материализират с помощта на определено етерно тяло във физически образи, да се явят пред човека и да му кажат това, което има да му кажат като благовестие и откровение от Духовния свят, да му възложат известна задача и мисия или да му съобщят неща, които има да станат и в които той сам ще вземе участие или не. 1. Евангелието на Лука в своето начало е пълно, така да се каже, с откровения, с благовестия на Духовния свят, на духовните същества. Първо ни се съобщава за явяването на ангела, пратен от Господа при свещеник Захари, да му съобщи за раждането на Йоан Кръстител. В първата глава, от 11 до 20 стих е казано: "И яви му се ангел от Господа, стоящ отдясно на кадилния олтар. И Захари, като го видя, смути се и страх го обзе. Но ангелът му рече: Не бой се, Захари, защото твоята молитва е чута и жена ти Елисавета ще роди син, когото ще наречеш Йоан. Той ще бъде за радост и веселие, и мнозина ще се зарадват на неговото раждане. Защото ще бъде велик пред Господа.
към текста >>

Но ангелът му рече: Не бой се, Захари, защото твоята молитва е чута и жена ти Елисавета ще роди син, когото ще наречеш Йоан.
А може и тези същества на Духовния свят да се материализират с помощта на определено етерно тяло във физически образи, да се явят пред човека и да му кажат това, което има да му кажат като благовестие и откровение от Духовния свят, да му възложат известна задача и мисия или да му съобщят неща, които има да станат и в които той сам ще вземе участие или не. 1. Евангелието на Лука в своето начало е пълно, така да се каже, с откровения, с благовестия на Духовния свят, на духовните същества. Първо ни се съобщава за явяването на ангела, пратен от Господа при свещеник Захари, да му съобщи за раждането на Йоан Кръстител. В първата глава, от 11 до 20 стих е казано: "И яви му се ангел от Господа, стоящ отдясно на кадилния олтар. И Захари, като го видя, смути се и страх го обзе. Но ангелът му рече: Не бой се, Захари, защото твоята молитва е чута и жена ти Елисавета ще роди син, когото ще наречеш Йоан. Той ще бъде за радост и веселие, и мнозина ще се зарадват на неговото раждане. Защото ще бъде велик пред Господа. Вино и спиртно питие няма да пие и ще се изпълни със Светия Дух още от зачатието си. И ще обърне мнозина от израилтяните към Господа, техния Бог. Той ще предиде пред лицето Му в дух и сила на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чадата и непокорните към Мъдростта, да приготви за Господа благоразположен народ.
към текста >>

4. Следва откровението на Захария за Йоан Кръстител и за Исус Христос.
Тук ще кажа, че осенението, което Мария получи и зачатието не е еднократен процес, а това осенение продължава. Това е един особен род посвещение за нея и Духът Святи остава свързан с нея. Казано на окултен език, тогава става едно разхлабване на връзките на физическото и етерното тяло и върху етерното тяло се отпечатват изработените астрални органи. По такъв начин Мария е в непрекъсната връзка със Святия Дух, с Духовния свят. Това е един особен род посвещение, за което не е необходимо да се мине през така наречената мистична смърт, а в будно съзнание тя получава връзка с Духовния свят. 4. Следва откровението на Захария за Йоан Кръстител и за Исус Христос. То е описано по следния начин: "Тогава баща му Захари се изпълни със Святия Дух и пророкува, казвайки: Благословен Господ, Израилевия Бог, защото посети днес людете си и извърши изкупление за тях. И въздигна рог на спасение за нас в дима на слугата си Давида, както е говорил чрез устата на светите си от века пророци, избавление от неприятелите ни и от ръката на всички, които ни мразят, за да покаже милост към бащите ни и да спомним святия свой завет, клетвата, с която се е клел на баща ни Авраама, да даде нам, бидейки освободени от ръката на неприятелите ни, да му служим без страх в святост и правда пред Него през всичките си дни. Да, и ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш, защото ще вървиш пред лицето на Господа, да приготвиш пътищата за Него, за да дадеш на Неговите люде да познаят спасение чрез прощение на греховете им. Поради милосърдието на нашия Бог, с което ще ни посети зора отгоре, за да осияе стоящите в тъмнина и в мрачна сянка, така щото да отправи нозете ни в пътя на мира.
към текста >>

8. Следващото откровение е към Йоан Кръстител.
А майка му спазваше всички тези думи в сърцето си. А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците" (2;39-52). Тук, според Окултната Наука, както съм изтъквал и на друго място, става една особена промяна в Исус. Той беше проникнат отпреди от одухотвореното астрално тяло на Буда. А сега, на 12 годишна възраст, когато е в Храма, в него се вселява Духът на Заратустра, който дотогава е бил в Соломоновия Исус и затова става тази промяна в него, че майка му се чуди на това, което говори. 8. Следващото откровение е към Йоан Кръстител. В трета глава, втори стих е казано: "...При първосвещенството на Ана Каиафа Божието Слово дойде до Йоана, Захариевия син в пустинята. И той отиваше по цялата страна около Йордан и проповядваше кръщение на покаяние за прощение на греховете, както е писано на пророк Исайя: "Глас на едного, който вика в пустинята, пригответе пътя на Господа, прави направете пътеките му. Всяка долина ще се изпълни и всяка планина и хълм ще се сниши. Кривите пътеки ще станат прави и на равните места гладки пътища. И всяка твар ще види Божието спасение".
към текста >>

В трета глава, втори стих е казано: "...При първосвещенството на Ана Каиафа Божието Слово дойде до Йоана, Захариевия син в пустинята.
А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците" (2;39-52). Тук, според Окултната Наука, както съм изтъквал и на друго място, става една особена промяна в Исус. Той беше проникнат отпреди от одухотвореното астрално тяло на Буда. А сега, на 12 годишна възраст, когато е в Храма, в него се вселява Духът на Заратустра, който дотогава е бил в Соломоновия Исус и затова става тази промяна в него, че майка му се чуди на това, което говори. 8. Следващото откровение е към Йоан Кръстител. В трета глава, втори стих е казано: "...При първосвещенството на Ана Каиафа Божието Слово дойде до Йоана, Захариевия син в пустинята. И той отиваше по цялата страна около Йордан и проповядваше кръщение на покаяние за прощение на греховете, както е писано на пророк Исайя: "Глас на едного, който вика в пустинята, пригответе пътя на Господа, прави направете пътеките му. Всяка долина ще се изпълни и всяка планина и хълм ще се сниши. Кривите пътеки ще станат прави и на равните места гладки пътища. И всяка твар ще види Божието спасение". "И тъй, той казваше на множествата, които излизаха да се кръщават от него: Рожби ехидни!
към текста >>

И понеже людете бяха в недоумение и всички размишляваха в сърцето си за Йоана, да не би той да е Христос, Йоан отговори на всички, като каза: Аз ви кръщавам с вода, но иде Оня, Който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му.
И който има храна, нека прави същото. Дойдоха и бирниците да се кръстят и му рекоха: Учителю, ние какво да правим? Той им каза: Не изисквайте повече от това, що ви е определено. Питаха го и военослужащите: А ние какво да правим? Казва им: Не насилвайте никого, нито наклеветявайте и задволявайте се със заплатата си. И понеже людете бяха в недоумение и всички размишляваха в сърцето си за Йоана, да не би той да е Христос, Йоан отговори на всички, като каза: Аз ви кръщавам с вода, но иде Оня, Който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му. Той ще ви кръсти със Светия Дух и с огън. Той държи лопатата в ръката си, за да очисти гумното си и ще събере житото в житницата си и плявата ще изгори в неугасимия огън. И с много други увещания той благовестваше людете" (3;2-19). В това откровение, в тази проповед на Йоан са скрити и много дълбоки окултни истини, върху някои от които съм казвал нещо на друго място в тази книга, а за някои сега ще кажа няколко думи. Тази проповед на Йоан пред народа много прилича на проповедта на Буда пред народа на Бенарес.
към текста >>

В това откровение, в тази проповед на Йоан са скрити и много дълбоки окултни истини, върху някои от които съм казвал нещо на друго място в тази книга, а за някои сега ще кажа няколко думи.
Казва им: Не насилвайте никого, нито наклеветявайте и задволявайте се със заплатата си. И понеже людете бяха в недоумение и всички размишляваха в сърцето си за Йоана, да не би той да е Христос, Йоан отговори на всички, като каза: Аз ви кръщавам с вода, но иде Оня, Който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му. Той ще ви кръсти със Светия Дух и с огън. Той държи лопатата в ръката си, за да очисти гумното си и ще събере житото в житницата си и плявата ще изгори в неугасимия огън. И с много други увещания той благовестваше людете" (3;2-19). В това откровение, в тази проповед на Йоан са скрити и много дълбоки окултни истини, върху някои от които съм казвал нещо на друго място в тази книга, а за някои сега ще кажа няколко думи. Тази проповед на Йоан пред народа много прилича на проповедта на Буда пред народа на Бенарес. И той каза приблизително следното: Досега сте имали учението на брамините. Те приписват своя произход от самия Брама. Те казват за себе си, че превъзхождат другите хора, понеже имат този благороден произход.
към текста >>

Тази проповед на Йоан пред народа много прилича на проповедта на Буда пред народа на Бенарес.
И понеже людете бяха в недоумение и всички размишляваха в сърцето си за Йоана, да не би той да е Христос, Йоан отговори на всички, като каза: Аз ви кръщавам с вода, но иде Оня, Който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му. Той ще ви кръсти със Светия Дух и с огън. Той държи лопатата в ръката си, за да очисти гумното си и ще събере житото в житницата си и плявата ще изгори в неугасимия огън. И с много други увещания той благовестваше людете" (3;2-19). В това откровение, в тази проповед на Йоан са скрити и много дълбоки окултни истини, върху някои от които съм казвал нещо на друго място в тази книга, а за някои сега ще кажа няколко думи. Тази проповед на Йоан пред народа много прилича на проповедта на Буда пред народа на Бенарес. И той каза приблизително следното: Досега сте имали учението на брамините. Те приписват своя произход от самия Брама. Те казват за себе си, че превъзхождат другите хора, понеже имат този благороден произход. Тези брамини казват, че човек има стойност чрез своя произход.
към текста >>

Така също различни категории хора дойдоха при Йоан и го попитаха какво да правят, както някога монасите дойдоха при Буда и го запитаха: Що да правим?
Но аз ви казвам: Човек има стойност чрез това, което той прави от самия себе си, а не чрез това, което е било вложено в него чрез неговия произход. Той е достоен за великата мъдрост на света чрез това, което е направил от себе си като индивидуален човек. Истина ви казвам, някой може да нарича себе си колкото иска брамин. Това няма значение. Но значение има, когато вие направите от себе си един пречистен човек чрез своите лични сили. Така също различни категории хора дойдоха при Йоан и го попитаха какво да правят, както някога монасите дойдоха при Буда и го запитаха: Що да правим? Не трябва да ни учудва, че проповедта на Йоан Кръстител има отзвук от проповедта на Буда в Индия. Защото в развитието на човечеството нещата се предават последователно на етапи. Това, което Буда на времето направи, може да се сравни със зародиша на един цвят. А в проповедта на Йоан този цвят е вече разцъфнал и разнася своя аромат надалече. Това, което е било, то пак се явява, но в една нова, по-съвършена форма.
към текста >>

Не трябва да ни учудва, че проповедта на Йоан Кръстител има отзвук от проповедта на Буда в Индия.
Той е достоен за великата мъдрост на света чрез това, което е направил от себе си като индивидуален човек. Истина ви казвам, някой може да нарича себе си колкото иска брамин. Това няма значение. Но значение има, когато вие направите от себе си един пречистен човек чрез своите лични сили. Така също различни категории хора дойдоха при Йоан и го попитаха какво да правят, както някога монасите дойдоха при Буда и го запитаха: Що да правим? Не трябва да ни учудва, че проповедта на Йоан Кръстител има отзвук от проповедта на Буда в Индия. Защото в развитието на човечеството нещата се предават последователно на етапи. Това, което Буда на времето направи, може да се сравни със зародиша на един цвят. А в проповедта на Йоан този цвят е вече разцъфнал и разнася своя аромат надалече. Това, което е било, то пак се явява, но в една нова, по-съвършена форма. От проповедта на Йоан се вижда, че той имал много дълбоки познания за развитието на човечеството и ясно съзнавал момента, в който е призван да приготви Пътя на Господа и за Неговата Мисия, да въведе Човечеството в нова фаза на неговото развитие, да влее новата сила на Любовта в човешката душа, в човешкия аз, което ще го издигне на една по-висока степен на неговото развитие.
към текста >>

А в проповедта на Йоан този цвят е вече разцъфнал и разнася своя аромат надалече.
Но значение има, когато вие направите от себе си един пречистен човек чрез своите лични сили. Така също различни категории хора дойдоха при Йоан и го попитаха какво да правят, както някога монасите дойдоха при Буда и го запитаха: Що да правим? Не трябва да ни учудва, че проповедта на Йоан Кръстител има отзвук от проповедта на Буда в Индия. Защото в развитието на човечеството нещата се предават последователно на етапи. Това, което Буда на времето направи, може да се сравни със зародиша на един цвят. А в проповедта на Йоан този цвят е вече разцъфнал и разнася своя аромат надалече. Това, което е било, то пак се явява, но в една нова, по-съвършена форма. От проповедта на Йоан се вижда, че той имал много дълбоки познания за развитието на човечеството и ясно съзнавал момента, в който е призван да приготви Пътя на Господа и за Неговата Мисия, да въведе Човечеството в нова фаза на неговото развитие, да влее новата сила на Любовта в човешката душа, в човешкия аз, което ще го издигне на една по-висока степен на неговото развитие. И когато казва, че брадвата лежи в корена на дървото, той има предвид досегашното съзнание на човечеството, което чрез импулса на Христос ще бъде сменено със самосъзнанието, като една по-висока фаза в развитието на човешката душа. Също така, той с ясновидски поглед възвестява мисията на Христос, че Той ще кръщава с дух и огън. Това той е разбрал чрез прекия контакт с духа на Христа, от Когото е получил откровение за тази велика тайна на Христовото същество.
към текста >>

От проповедта на Йоан се вижда, че той имал много дълбоки познания за развитието на човечеството и ясно съзнавал момента, в който е призван да приготви Пътя на Господа и за Неговата Мисия, да въведе Човечеството в нова фаза на неговото развитие, да влее новата сила на Любовта в човешката душа, в човешкия аз, което ще го издигне на една по-висока степен на неговото развитие.
Не трябва да ни учудва, че проповедта на Йоан Кръстител има отзвук от проповедта на Буда в Индия. Защото в развитието на човечеството нещата се предават последователно на етапи. Това, което Буда на времето направи, може да се сравни със зародиша на един цвят. А в проповедта на Йоан този цвят е вече разцъфнал и разнася своя аромат надалече. Това, което е било, то пак се явява, но в една нова, по-съвършена форма. От проповедта на Йоан се вижда, че той имал много дълбоки познания за развитието на човечеството и ясно съзнавал момента, в който е призван да приготви Пътя на Господа и за Неговата Мисия, да въведе Човечеството в нова фаза на неговото развитие, да влее новата сила на Любовта в човешката душа, в човешкия аз, което ще го издигне на една по-висока степен на неговото развитие. И когато казва, че брадвата лежи в корена на дървото, той има предвид досегашното съзнание на човечеството, което чрез импулса на Христос ще бъде сменено със самосъзнанието, като една по-висока фаза в развитието на човешката душа. Също така, той с ясновидски поглед възвестява мисията на Христос, че Той ще кръщава с дух и огън. Това той е разбрал чрез прекия контакт с духа на Христа, от Когото е получил откровение за тази велика тайна на Христовото същество. 9. Следващото велико откровение, което ни предава Евангелието на Лука е това, което става при кръщението на Исус в реката Йордан от Йоан Кръстител. В Евангелието на Лука то е предадено по следния начин: "И когато се кръстиха всички люде, като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се небето, и Светият Дух слезе върху него в телесен образ като гълъб; който казваше: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение" (3:21-22).
към текста >>

9. Следващото велико откровение, което ни предава Евангелието на Лука е това, което става при кръщението на Исус в реката Йордан от Йоан Кръстител.
Това, което е било, то пак се явява, но в една нова, по-съвършена форма. От проповедта на Йоан се вижда, че той имал много дълбоки познания за развитието на човечеството и ясно съзнавал момента, в който е призван да приготви Пътя на Господа и за Неговата Мисия, да въведе Човечеството в нова фаза на неговото развитие, да влее новата сила на Любовта в човешката душа, в човешкия аз, което ще го издигне на една по-висока степен на неговото развитие. И когато казва, че брадвата лежи в корена на дървото, той има предвид досегашното съзнание на човечеството, което чрез импулса на Христос ще бъде сменено със самосъзнанието, като една по-висока фаза в развитието на човешката душа. Също така, той с ясновидски поглед възвестява мисията на Христос, че Той ще кръщава с дух и огън. Това той е разбрал чрез прекия контакт с духа на Христа, от Когото е получил откровение за тази велика тайна на Христовото същество. 9. Следващото велико откровение, което ни предава Евангелието на Лука е това, което става при кръщението на Исус в реката Йордан от Йоан Кръстител. В Евангелието на Лука то е предадено по следния начин: "И когато се кръстиха всички люде, като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се небето, и Светият Дух слезе върху него в телесен образ като гълъб; който казваше: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение" (3:21-22). Марко го предава по следния начин: "И като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят небесата, и че Духът като гълъб слизаше над него. И дойде глас от небето: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение" (1;10). Матей го предава по следния начин: "И като се кръсти, Исус веднага излезе от водата; и, ето, отвориха Му се небесата, видя Божият Дух, че слизаше като гълъб и се спускаше на Него. И ето глас от небесата, който казваше: "Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение" (3;16-17).
към текста >>

Йоан предава това събитие по следния начин: "На следния ден Йоан вижда Исуса, че иде към него, и казва: Ето Божия Агнец, който носи греха на света!
В Евангелието на Лука то е предадено по следния начин: "И когато се кръстиха всички люде, като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се небето, и Светият Дух слезе върху него в телесен образ като гълъб; който казваше: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение" (3:21-22). Марко го предава по следния начин: "И като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят небесата, и че Духът като гълъб слизаше над него. И дойде глас от небето: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение" (1;10). Матей го предава по следния начин: "И като се кръсти, Исус веднага излезе от водата; и, ето, отвориха Му се небесата, видя Божият Дух, че слизаше като гълъб и се спускаше на Него. И ето глас от небесата, който казваше: "Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение" (3;16-17). Йоан предава това събитие по следния начин: "На следния ден Йоан вижда Исуса, че иде към него, и казва: Ето Божия Агнец, който носи греха на света! Тоя е, за когото рекох: Подир мене иде човек, който достигна да бъде пред мене, защото спрямо мене беше пръв. И аз го не познавах; но дойдох и кръщавам с вода затова, за да бъде той изявен на Израиля. И Йоан свидетелства, казвайки: Видях Духа да слиза като гълъб от небето и да почива върху него. И аз го не познавах, но оня, който ме прати да кръщавам с вода, той ми рече: Онзи, над когото видиш да слиза Духът и да почива върху него, той е, който кръщава със Светия Дух" (1:29-33). Това ни предават четирите Евангелия за най-великото събитие, което е станало на Земята - слизането на Божия Дух на Земята и въплъщаването Му в едно човешко тяло.
към текста >>

И Йоан свидетелства, казвайки: Видях Духа да слиза като гълъб от небето и да почива върху него.
Матей го предава по следния начин: "И като се кръсти, Исус веднага излезе от водата; и, ето, отвориха Му се небесата, видя Божият Дух, че слизаше като гълъб и се спускаше на Него. И ето глас от небесата, който казваше: "Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение" (3;16-17). Йоан предава това събитие по следния начин: "На следния ден Йоан вижда Исуса, че иде към него, и казва: Ето Божия Агнец, който носи греха на света! Тоя е, за когото рекох: Подир мене иде човек, който достигна да бъде пред мене, защото спрямо мене беше пръв. И аз го не познавах; но дойдох и кръщавам с вода затова, за да бъде той изявен на Израиля. И Йоан свидетелства, казвайки: Видях Духа да слиза като гълъб от небето и да почива върху него. И аз го не познавах, но оня, който ме прати да кръщавам с вода, той ми рече: Онзи, над когото видиш да слиза Духът и да почива върху него, той е, който кръщава със Светия Дух" (1:29-33). Това ни предават четирите Евангелия за най-великото събитие, което е станало на Земята - слизането на Божия Дух на Земята и въплъщаването Му в едно човешко тяло. Изразът: "Онзи, на когото видиш да слиза Духът и да почива върху него", т.е. да остава с него, той е, който кръщава със Светия Дух - с този израз е показано, че Духът е слязъл върху Исус и е останал с него. Това е един факт, който трябва добре да се запомни.
към текста >>

Евангелист Йоан ни го предава, че Йоан кръстител е видял Духът да слиза като гълъб върху него.
И аз го не познавах, но оня, който ме прати да кръщавам с вода, той ми рече: Онзи, над когото видиш да слиза Духът и да почива върху него, той е, който кръщава със Светия Дух" (1:29-33). Това ни предават четирите Евангелия за най-великото събитие, което е станало на Земята - слизането на Божия Дух на Земята и въплъщаването Му в едно човешко тяло. Изразът: "Онзи, на когото видиш да слиза Духът и да почива върху него", т.е. да остава с него, той е, който кръщава със Светия Дух - с този израз е показано, че Духът е слязъл върху Исус и е останал с него. Това е един факт, който трябва добре да се запомни. Евангелист Йоан ни го предава, че Йоан кръстител е видял Духът да слиза като гълъб върху него. Марко ни казва, че след като се кръстил Исус, излязъл от водата, отворило се небето на него самия и той вижда Божият Дух да слиза като гълъб върху него. Матей го предава по същият начин. А Лука го предава по следния начин: "Като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се небето, и Светият Дух слезе върху Него в телесен образ, като гълъб; който казваше: Ти Си Моят Възлюбен Син; в Тебе е Моето благоволение". Макар и да има известна разлика в начина на предаването, един безспорен факт е посочен от четирите Евангелия, а именно, че при кръщението Божият Дух слиза над Исус, съединява се с Него и остава с Него. Това значи, че Божественият Дух се вселява, въплътява се в тялото на Исус от Назарет.
към текста >>

10. Следващото откровение, което ни е предадено в трите първи Евангелия, а в Евангелието на Йоан не е предадено, е изкушението от дявола.
Дотук Христос е слязъл до равнището на ангела и оттам говори, не се е въплътил още напълно в тялото на Исус. Защото, според Окултната Наука възвишените същества, когато слизат в човешко тяло, могат да не се въплътят напълно, като по такъв начин живеят едновременно в Духовния и във физическия свят. Така беше и при Христа, Който постепенно се въплътявал в тялото на Исус, за да го подготви последователно. Много Тайни са свързани с това вселяване на Божия Дух в едно физическо тяло, но моята задача не е да ги изнасям, защото това са вътрешни, езотерични Тайни, които се разкриват само във вътрешните окултни школи. Моята задача е само да посоча, че съществуват такива Тайни. 10. Следващото откровение, което ни е предадено в трите първи Евангелия, а в Евангелието на Йоан не е предадено, е изкушението от дявола. Лука го предава по следния начин: "А Исус, пълен със Светия Дух, когато се върна от Йордан, бе воден от Духа из пустинята 40 деня, дето беше изкушаван от дявола. И не яде нищо през тези дни. И като се изминаха те, огладне". И след това започва изкушението от дявола. Така го предава Лука.
към текста >>

И когато дойде в къщи, не остави никой да влезе с Него, освен Петър, Яков и Йоан, и бащата и майката на момичето.
И жената като видя, че не се укри, дойде разтреперана и падна пред Него, и извика пред всички люде по коя причина се допре до Него и как начаса оздравя. А Той й рече: Дъще, твоята вяра те изцери. Иди си с мир. Докато Той говореше, дохождат някои от къщата на началника на синагогата и казват: Дъщеря ти умре, не затруднявай Учителя. А Исус, като дочу това, отговори му: Не бой се, само вярвай и тя ще се избави. И когато дойде в къщи, не остави никой да влезе с Него, освен Петър, Яков и Йоан, и бащата и майката на момичето. И всички плачеха и го оплакваха. А Той им рече: Не плачете, защото не е умряло, а спи. А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло. Но Той го хвана за ръката и извика: Момиче, стани! И върна се духът му и то начаса стана, И Той заповяда да му дадат нещо да яде.
към текста >>

При разглеждането на Евангелието на Йоан, аз разгледах този въпрос от друго гледище.
остава, докато посял цялата нива и житото стигнало. Това е, така нареченият закон за Всемирното Изобилие или както Учителят го нарича, Закон за Опуленса, според който благата могат да се умножават. Този закон са познавали всички посветени. Скоро четох дневника на една американска експедиция в Индия, в областта на Хималаите, където влизат във връзка с известни посветени, които също така широко прилагат този закон за умножение на благата. Този, който пише дневника казва, че цялата делегация е присъствала на такива опити за умножение на благата. При разглеждането на Евангелието на Йоан, аз разгледах този въпрос от друго гледище. И той е правилен. Това е разглеждането на един въпрос от две различни страни. Защото окултните истини така се предават, че засягат различни области от живота едновременно. 14. В същата глава, след като пита учениците, за кого Го мислят хората и те какво мислят за Него, Петър по вдъхновение, по откровение казва: Ти си Христос, Син на Бога Живаго. След това Христос дава наставления, кой може да бъде Негов ученик и в заключение на всичко това казва: "Казвам ви истина, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докле не видят Божието Царство.
към текста >>

И около 8 дни след като каза това, Той взе със себе си Петра, Йоана и Якова, и се качи на планината да се помоли.
И той е правилен. Това е разглеждането на един въпрос от две различни страни. Защото окултните истини така се предават, че засягат различни области от живота едновременно. 14. В същата глава, след като пита учениците, за кого Го мислят хората и те какво мислят за Него, Петър по вдъхновение, по откровение казва: Ти си Христос, Син на Бога Живаго. След това Христос дава наставления, кой може да бъде Негов ученик и в заключение на всичко това казва: "Казвам ви истина, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докле не видят Божието Царство. И около 8 дни след като каза това, Той взе със себе си Петра, Йоана и Якова, и се качи на планината да се помоли. И като се молеше, видът на лицето Му се измени и облеклото Му стана бяло и бляскаво. И ето, двама мъже се разговаряха с Него, те бяха Мойсей и Илия, които се явиха в слава и говореха за смъртта Му, която Му предстои да изпълни в Ерусалим. А Петър и онези, които бяха с него, ги беше налегнал сън. Но когато се разбудиха, видяха Славата Му и двамата мъже, които стояха и разговаряха с Него. И когато те се разделиха с Него, Петър рече на Исуса: Наставниче, добре е да сме тук.
към текста >>

28. 7. МИСЛИ НА ХРИСТОС, КОИТО СА ЯСНИ ОКУЛТНИ ИСТИНИ - Влад Пашов (1902- 1974)

3. Между родените от жена няма по-голям от Йоана Кръстителя.
7. МИСЛИ НА ХРИСТОС, КОИТО СА ЯСНИ ОКУЛТНИ ИСТИНИ Сега ще изнеса някои мисли, изказани от Христа пред учениците, които сами по себе си са окултни истини и показват окултния характер на Евангелието. 1. Подвизавайте се да влезете през Тясната врата, защото ви казвам, мнозина ще се стараят да влязат, но не ще могат. 2. Като изказа притчата за сеятеля, Христос казва: Който има уши да слуша, нека слуша. И учениците Го питат за смисъла на притчата и Той им казва: На вас е дадено да знаете Тайните на Царството Божие, а на другите се проповядва с притчи, тъй щото като гледат, да не виждат и като слушат, да не разбират. 3. Между родените от жена няма по-голям от Йоана Кръстителя. Обаче и най-малкият в Царството Божие е по- голям от Йоана. 4. Истина ви казвам, има някои от стоящите тука, които няма да вкусят смърт, докато не видят Божието Царство. 5. И като се обърна към учениците, рече частно: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате. Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате и не видяха и да чуят това, което вие чувате и не чуха. 6. Това поколение иска знамения и няма да му се даде друго знамение, освен знамението на пророк Йона.
към текста >>

Обаче и най-малкият в Царството Божие е по- голям от Йоана.
Сега ще изнеса някои мисли, изказани от Христа пред учениците, които сами по себе си са окултни истини и показват окултния характер на Евангелието. 1. Подвизавайте се да влезете през Тясната врата, защото ви казвам, мнозина ще се стараят да влязат, но не ще могат. 2. Като изказа притчата за сеятеля, Христос казва: Който има уши да слуша, нека слуша. И учениците Го питат за смисъла на притчата и Той им казва: На вас е дадено да знаете Тайните на Царството Божие, а на другите се проповядва с притчи, тъй щото като гледат, да не виждат и като слушат, да не разбират. 3. Между родените от жена няма по-голям от Йоана Кръстителя. Обаче и най-малкият в Царството Божие е по- голям от Йоана. 4. Истина ви казвам, има някои от стоящите тука, които няма да вкусят смърт, докато не видят Божието Царство. 5. И като се обърна към учениците, рече частно: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате. Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате и не видяха и да чуят това, което вие чувате и не чуха. 6. Това поколение иска знамения и няма да му се даде друго знамение, освен знамението на пророк Йона. Както Йон беше три дни в корема на кита, така Син Человечески ще бъде три деня в сърцето на земята.
към текста >>

10. Законът и пророците бяха до Йоана.
И какво повече искам, ако се е вече запалил. Но имам кръщение, с което трябва да се кръстя и колко се утеснявам, докато се извърши. 8. Мислите ли, че съм дошъл да дам мир на земята, не, казвам ви, но по-скоро раздяла. 9. Защото човеците на този век са по-остроумни спрямо своето поколение от просветените чрез Виделината. И Аз ви казвам, спечелете си приятели посредством неправилното богатство, та когато стане нужда да ви приемат във вечните жилища. 10. Законът и пророците бяха до Йоана. Оттогава Божието Царство се благовества и всеки насила влиза в него. 11. Защото Божието Царство е вътре във вас. 12. Истина ви казвам, че това поколение няма да премине, докато не се сбъдне всичко това. 13. Всеки ден Той поучаваше в храма и всяка нощ излизаше на хълма, наречен Елеонски. 14. Всичко Ми е предадено от Отца Ми и освен Отец никой не знае Кой е Синът.
към текста >>

29. 8. ДУХОВЕТЕ ПОЗНАВАТ ХРИСТА. СИЛАТА НА СЛОВОТО ХРИСТОВО - Влад Пашов (1902- 1974)

Учениците на Йоан Кръстител идат, пратени от него, да Го питат: "Ти ли си Онзи, Който има да дойде, или друг да очакваме?
Затова Христос казва: "Нито в Израиля съм намерил толкова вяра". И когато изпратените се върнали в къщи, намерили слугата оздравял. Случката с възкресението на момчето от Наин, за което споменах по-рано, е предадена в тази глава и там, между другото, пак е показана Силата на Словото на Христа. "И рече: Момче, казвам ти, стани! И мъртвият се повдигна, седна и почна да говори". Учениците на Йоан Кръстител идат, пратени от него, да Го питат: "Ти ли си Онзи, Който има да дойде, или друг да очакваме? И в същият час той изцели мнозина от болести и язви, и зли духове, и на мнозина слепи подари зрение. Тогава в отговор им каза: Идете и кажете на Йоана това, което видяхте и чухте, че слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват, глухи прочуват. Мъртвите биват възкресени и на сиромасите се проповядва благовестието. И блажен е онзи, който не се съблазни в мене" (7;20-23). В осма глава се говори за плаването на учениците по езерото.
към текста >>

Тогава в отговор им каза: Идете и кажете на Йоана това, което видяхте и чухте, че слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват, глухи прочуват.
Случката с възкресението на момчето от Наин, за което споменах по-рано, е предадена в тази глава и там, между другото, пак е показана Силата на Словото на Христа. "И рече: Момче, казвам ти, стани! И мъртвият се повдигна, седна и почна да говори". Учениците на Йоан Кръстител идат, пратени от него, да Го питат: "Ти ли си Онзи, Който има да дойде, или друг да очакваме? И в същият час той изцели мнозина от болести и язви, и зли духове, и на мнозина слепи подари зрение. Тогава в отговор им каза: Идете и кажете на Йоана това, което видяхте и чухте, че слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват, глухи прочуват. Мъртвите биват възкресени и на сиромасите се проповядва благовестието. И блажен е онзи, който не се съблазни в мене" (7;20-23). В осма глава се говори за плаването на учениците по езерото. "А като плуваха, Той заспа; и ветрена буря се устреми върху езерото, и вълните ги заплашваха, така щото бяха в опасност. И дойдоха, разбудиха Го, казвайки: Наставниче!
към текста >>

А по-нататък се казва, че когато не ги приели в едно самарийско село, Яков и Йоан искали да свалят огън от небето, да ги изгорят, както направи пророк Илия.
Исус в отговор рече: О, роден неверен и извратен! Докога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тук. И когато още идеше, бесът го тръшна и сгърчи силно; а Исус смъмра нечистия дух, изцели момчето и го върна на баща му" (9;37-42). Интересното тук е, че по-рано се каза, че Христос дава власт на учениците над нечистите духове и те ги изгонваха, но сега не могат да изгонят този дух. А по-нататък се казва, че когато не ги приели в едно самарийско село, Яков и Йоан искали да свалят огън от небето, да ги изгорят, както направи пророк Илия. Но Христос ги смъмрал за това и им казал, че не знаят на какъв дух служат. Значи, апостолите са имали власт да свалят и огън от небето. Това е пак една окултна дарба, която не е достояние на всички хора. В началото на 10 глава се казва, че изпратил 70-те да проповядват пред Него в онези градове, където Той ще мине. И като се върнали 70-те, казали Му: "Господи, в Твоето име бесовете се покоряваха на нас.
към текста >>

30. 10. БЛАЖЕНСТВАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Силно впечатление в Евангелието на Лука прави онова място, когато след възкресението на момчето в Наин, Йоан Кръстител изпраща от тъмницата свои ученици да питат Христос: "Ти ли си, Който трябваше да дойде, или да чакаме друг?
Ако проследим описанието на Лука за живота на Исус след кръщението, ще забележим, че той ни описва как постепенно се разгръща и проявява силата на Христос в Исус. Това е свързано с проповедта на Исус в родния Му град Назарет, където Той говори за Илия и след това извършва и неговите дела - възкресява момчето от Наин. Както казах, възкресението на синовете на вдовиците се е извършвало във всички Храмове на Мистериите в древността. Синове на вдовици са били наричани онези, които се стремили към Посвещение. Така че, възкресението на момчето на вдовицата от Исус и това от Илия е един процес на Посвещение. Силно впечатление в Евангелието на Лука прави онова място, когато след възкресението на момчето в Наин, Йоан Кръстител изпраща от тъмницата свои ученици да питат Христос: "Ти ли си, Който трябваше да дойде, или да чакаме друг? " (7;18 и нататък). Въпрос, в който явно се крие съмнение. Но как Йоан да се съмнява в Христос, когато преди и след кръщението той публично възвестява за Христа? Така, както са описани нещата в Евангелието на Лука, в Йоан трябва да е възникнал въпросът: Аз ли съм Илия, или Той, Който върши знамения като Илия? Илия ли е Той или Христос?
към текста >>

Но как Йоан да се съмнява в Христос, когато преди и след кръщението той публично възвестява за Христа?
Синове на вдовици са били наричани онези, които се стремили към Посвещение. Така че, възкресението на момчето на вдовицата от Исус и това от Илия е един процес на Посвещение. Силно впечатление в Евангелието на Лука прави онова място, когато след възкресението на момчето в Наин, Йоан Кръстител изпраща от тъмницата свои ученици да питат Христос: "Ти ли си, Който трябваше да дойде, или да чакаме друг? " (7;18 и нататък). Въпрос, в който явно се крие съмнение. Но как Йоан да се съмнява в Христос, когато преди и след кръщението той публично възвестява за Христа? Така, както са описани нещата в Евангелието на Лука, в Йоан трябва да е възникнал въпросът: Аз ли съм Илия, или Той, Който върши знамения като Илия? Илия ли е Той или Христос? Дали Той е самият Христос или е Негов предтеча? Понеже Христос по това време е минавал през степените на Илия, затова предизвиква този въпрос в душата на този, който беше повярвал и възвестил, че вижда в него Христос. Като дава отговор на пратениците на Йоан, Христос говори тогава на народа за величието на Йоан.
към текста >>

Така, както са описани нещата в Евангелието на Лука, в Йоан трябва да е възникнал въпросът: Аз ли съм Илия, или Той, Който върши знамения като Илия?
Така че, възкресението на момчето на вдовицата от Исус и това от Илия е един процес на Посвещение. Силно впечатление в Евангелието на Лука прави онова място, когато след възкресението на момчето в Наин, Йоан Кръстител изпраща от тъмницата свои ученици да питат Христос: "Ти ли си, Който трябваше да дойде, или да чакаме друг? " (7;18 и нататък). Въпрос, в който явно се крие съмнение. Но как Йоан да се съмнява в Христос, когато преди и след кръщението той публично възвестява за Христа? Така, както са описани нещата в Евангелието на Лука, в Йоан трябва да е възникнал въпросът: Аз ли съм Илия, или Той, Който върши знамения като Илия? Илия ли е Той или Христос? Дали Той е самият Христос или е Негов предтеча? Понеже Христос по това време е минавал през степените на Илия, затова предизвиква този въпрос в душата на този, който беше повярвал и възвестил, че вижда в него Христос. Като дава отговор на пратениците на Йоан, Христос говори тогава на народа за величието на Йоан. След като Христос се изявява на тримата ученици в преобразена форма между Мойсей и Илия, Той се приготовлява да се издигне над степените на Илия и пристъпва към Своето Собствено дело.
към текста >>

Като дава отговор на пратениците на Йоан, Христос говори тогава на народа за величието на Йоан.
Но как Йоан да се съмнява в Христос, когато преди и след кръщението той публично възвестява за Христа? Така, както са описани нещата в Евангелието на Лука, в Йоан трябва да е възникнал въпросът: Аз ли съм Илия, или Той, Който върши знамения като Илия? Илия ли е Той или Христос? Дали Той е самият Христос или е Негов предтеча? Понеже Христос по това време е минавал през степените на Илия, затова предизвиква този въпрос в душата на този, който беше повярвал и възвестил, че вижда в него Христос. Като дава отговор на пратениците на Йоан, Христос говори тогава на народа за величието на Йоан. След като Христос се изявява на тримата ученици в преобразена форма между Мойсей и Илия, Той се приготовлява да се издигне над степените на Илия и пристъпва към Своето Собствено дело. Като отзвук от Преображението двама от учениците, които бяха присъствали на това преображение на планината, пристъпват при Христа, да бъдат един от лявата, а друг от дясната Му страна. Те искат да стоят до Христос като два стълба, за да може Той да пристъпи към Своята мирова задача. Когато учениците искат да предизвикат да падне огън от небето срещу тези, които не ги приели, Христос им казва: Не знаете на кой дух служите. Син Человечески не е дошъл да погуби човешки души, а да ги запази.
към текста >>

31. 11. СТЕПЕНИТЕ НА ПРЕЧИСТВАНЕ НА ДУШАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - СТЕПЕНИ НА ПЪТЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е същата дума, която в пролога на Евангелието на Йоан е казана за Логоса: Единороден Син.
Пречистената душа, душата, станала Мария, е възприемчива, без въпреки това да изгубва себе си или да се разлива. За дъщерята на Яир се казва, че е единствена. За момъка от Наин също се казва, че е единствен син на своята майка, която била вдовица. Също и момчето, което Христос изцелява след слизането от планината на Преображението, се казва, че е единствено. Гръцката дума, която е преведена с думата единствен, е моногенес. Това е същата дума, която в пролога на Евангелието на Йоан е казана за Логоса: Единороден Син. Значи и в тези случаи тя трябва да се преведе с думата единороден, а не единствен. А единороден е роденият от Духа. В Евангелието на Лука на много места се споменава за младежи и девойки. Имаме 12-годишният Исус в храма, възкресение на юноша от Наин, възкресената дъщеря на Яир, изцеление на лунатичното момче. Това са все образи, в които се изязява чистият елемент на младежа и девойката, който се разцъфтява чрез обитаването на вечно женственото, на Духа в човека.
към текста >>

И когато не ги приемат, синовете на гърма Яков и Йоан искат, както някога Илия, да направят да падне огън от небето върху препречващите пътя на Христос богове на Самария.
После идва повратната точка - отиването в Ерусалим, минаването през Самария, която е страна на непречистения душевен елемент. Затова, когато Христос минава през Самария, те не Го приемат. При това, преминаването на Христа през тази област е била една борба против свръхсетивните вражески сили. В Самария по това време са се практикували култове, свързани със сексуалността. Самария е била едно време поле на дейност на Илия. И когато не ги приемат, синовете на гърма Яков и Йоан искат, както някога Илия, да направят да падне огън от небето върху препречващите пътя на Христос богове на Самария. Но Христос ги възпира с думите: "Вие на кой сте дух не знаете? Син Человечески не е дошъл да погуби души, а за да ги спаси". Едно от първите наставления на Христос по пътя за Ерусалим е притчата за милостивия самарянин. Христос не иска да унищожи душевните сили на Самария, но Той иска да ги пречисти. Той показва, че сексуалността подлежи на преобразяване.
към текста >>

Това е показано в псалома на свещеника Захария, бащата на Йоан Кръстител, където се казва: "Поради милосърдието на нашия Бог, с което ще ни посети Зора отгоре, за да осияе седящите в тъмнина и мрачна сянка" (1;78-79).
Тогава човек възприема етерния свят като светлина. Слънчевата светлина, която ние възприемаме, е пак едно проявление на етерния свят. Защото според Учителя и според Окултната Наука въобще, Слънцето не е едно материално тяло, а е една етерна сфера, която излъчва светлина или по-право енергия, която се превръща в светлина в сферата на земята, когато премине през така наречения светлинен етер. Етерният свят се проявява във физическия свят като светлина и като животворна сила. И на много места в Евангелието на Лука се срещат думи, които ни посочват проявлението на етерния свят във физическия. Това е показано в псалома на свещеника Захария, бащата на Йоан Кръстител, където се казва: "Поради милосърдието на нашия Бог, с което ще ни посети Зора отгоре, за да осияе седящите в тъмнина и мрачна сянка" (1;78-79). Тези думи ни говорят за проявлението на етерния свят като вътрешна Светлина, която ще осияе седящите в тъмнина и мрачна сянка, т.е. хората от физическия свят, който е тъмнина по отношение на етерния свят. Симеон, като вижда Исус в храма, говори за Светлината, която озари всички народи. От същият характер е и славословието на ангелите, през нощта на Рождество. Също такова е славословието на учениците при тържественото влизане в Ерусалим.
към текста >>

32. 15. ПЪТУВАНЕТО ЗА ЕРУСАЛИМ - ПЪТЯТ НА УЧЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

В 16 глава, 16 стих Христос казва, че "законът и пророците бяха до Йоана, оттогава Царството Божие се благовества и всеки прониква със сила в него".
Ето защо в християнската наука трябва да царува побеждаването на страха и боязливостта, с които се отличава рабът Божий. Когато учениците помолват Христа "Учителю, научи ни да се молим", Той ги научава чрез побеждаване на боязливостта да добият смелост и воля да пристъпят към вътрешната молитва. Така молещият се се разтваря вътрешно, за да може да приеме в себе си Божията благодат, Божието Присъствие. Тогава молитвата и чуването на молитвата взаимно се проникват, в молещия се човек просветва нещо от Духа Святий, което е истинският обект на молитвата. Чрез тази вътрешна молитва човек добива вътрешна смелост, Божествена сила, чрез която Небето бива пренесено на Земята. В 16 глава, 16 стих Христос казва, че "законът и пророците бяха до Йоана, оттогава Царството Божие се благовества и всеки прониква със сила в него". А Матей предава тази мисъл със следните думи: "От дните на Йоана Кръстителя насам, Царството Божие насила се взема. И които се насилят, те го грабват" (11;12). Изразът на Лука води до едно преобразяване на отношението на човека към Божествения свят, да премине от закона към благовестието, към Евангелието. Законът говори на раба Божий, а Евангелието на приятеля Божий. По-рано цялата деятелност е принадлежала на отдалечения от човека Бог, сега човек трябва да събуди в самия себе си Божествената деятелност.
към текста >>

А Матей предава тази мисъл със следните думи: "От дните на Йоана Кръстителя насам, Царството Божие насила се взема.
Когато учениците помолват Христа "Учителю, научи ни да се молим", Той ги научава чрез побеждаване на боязливостта да добият смелост и воля да пристъпят към вътрешната молитва. Така молещият се се разтваря вътрешно, за да може да приеме в себе си Божията благодат, Божието Присъствие. Тогава молитвата и чуването на молитвата взаимно се проникват, в молещия се човек просветва нещо от Духа Святий, което е истинският обект на молитвата. Чрез тази вътрешна молитва човек добива вътрешна смелост, Божествена сила, чрез която Небето бива пренесено на Земята. В 16 глава, 16 стих Христос казва, че "законът и пророците бяха до Йоана, оттогава Царството Божие се благовества и всеки прониква със сила в него". А Матей предава тази мисъл със следните думи: "От дните на Йоана Кръстителя насам, Царството Божие насила се взема. И които се насилят, те го грабват" (11;12). Изразът на Лука води до едно преобразяване на отношението на човека към Божествения свят, да премине от закона към благовестието, към Евангелието. Законът говори на раба Божий, а Евангелието на приятеля Божий. По-рано цялата деятелност е принадлежала на отдалечения от човека Бог, сега човек трябва да събуди в самия себе си Божествената деятелност. Сега благодатта действа по-различно от по-рано, тя не действа вече отвън, а отвътре в човешката воля.
към текста >>

33. 20. ХРИСТОС И ПРОБУЖДАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Влад Пашов (1902- 1974)

Христос показва това в Евангелието на Лука там, където говори за своя предтеча Йоан Кръстител.
Той обръща внимание на това, че по-рано хората не бяха видели духовния свят да се влива в техния самостоятелен аз, но духовното се е вливало в тях чрез техните астрални, етерни и физически тела и при това те имали винаги известна степен на несъзнателност. Сега това трябва да стане по друг начин. По-рано хората трябваше да приемат закона от Синай, в който Христос действаше непосредствено и този закон можеше да говори само на човешкото астрално тяло. Той беше даден така на човека, че наистина действаше на човека, но това действие не ставаше непосредствено от силите на неговата душа. Тези сили бяха станали възможни едва във времето на Христа, защото едва тогава хората бяха стигнали до съзнаието за своя аз. Христос показва това в Евангелието на Лука там, където говори за своя предтеча Йоан Кръстител. Говорейки за Йоан, Христос казва, че Йоан беше призван да охарактеризира на хората в най- чиста и благородна форма това, което беше учението на пророците, идващо чисто и благородно от старите времена. Той виждаше Йоан като такъв, който последен донесе в най-чиста и благородна форма това, което принадлежеше на старите времена. Той казва: "Законът и пророците достигат до Йоана". Трябваше още веднъж да представи пред хората това, което старото учение и старото душевно съдържание можеше да донесе на хората. Според Окултната Наука преди Христос да слезе на Земята, човек можеше да си служи само с онези способности, които му се предаваха по наследство.
към текста >>

Говорейки за Йоан, Христос казва, че Йоан беше призван да охарактеризира на хората в най- чиста и благородна форма това, което беше учението на пророците, идващо чисто и благородно от старите времена.
Сега това трябва да стане по друг начин. По-рано хората трябваше да приемат закона от Синай, в който Христос действаше непосредствено и този закон можеше да говори само на човешкото астрално тяло. Той беше даден така на човека, че наистина действаше на човека, но това действие не ставаше непосредствено от силите на неговата душа. Тези сили бяха станали възможни едва във времето на Христа, защото едва тогава хората бяха стигнали до съзнаието за своя аз. Христос показва това в Евангелието на Лука там, където говори за своя предтеча Йоан Кръстител. Говорейки за Йоан, Христос казва, че Йоан беше призван да охарактеризира на хората в най- чиста и благородна форма това, което беше учението на пророците, идващо чисто и благородно от старите времена. Той виждаше Йоан като такъв, който последен донесе в най-чиста и благородна форма това, което принадлежеше на старите времена. Той казва: "Законът и пророците достигат до Йоана". Трябваше още веднъж да представи пред хората това, което старото учение и старото душевно съдържание можеше да донесе на хората. Според Окултната Наука преди Христос да слезе на Земята, човек можеше да си служи само с онези способности, които му се предаваха по наследство. В течение на живота между раждането и смъртта човек развива като способност това, което сам може да изработи за себе си от зародиша, който получава от родителите, като се ползва от силите на физическото, етерното и астралното тяло.
към текста >>

Той виждаше Йоан като такъв, който последен донесе в най-чиста и благородна форма това, което принадлежеше на старите времена.
По-рано хората трябваше да приемат закона от Синай, в който Христос действаше непосредствено и този закон можеше да говори само на човешкото астрално тяло. Той беше даден така на човека, че наистина действаше на човека, но това действие не ставаше непосредствено от силите на неговата душа. Тези сили бяха станали възможни едва във времето на Христа, защото едва тогава хората бяха стигнали до съзнаието за своя аз. Христос показва това в Евангелието на Лука там, където говори за своя предтеча Йоан Кръстител. Говорейки за Йоан, Христос казва, че Йоан беше призван да охарактеризира на хората в най- чиста и благородна форма това, което беше учението на пророците, идващо чисто и благородно от старите времена. Той виждаше Йоан като такъв, който последен донесе в най-чиста и благородна форма това, което принадлежеше на старите времена. Той казва: "Законът и пророците достигат до Йоана". Трябваше още веднъж да представи пред хората това, което старото учение и старото душевно съдържание можеше да донесе на хората. Според Окултната Наука преди Христос да слезе на Земята, човек можеше да си служи само с онези способности, които му се предаваха по наследство. В течение на живота между раждането и смъртта човек развива като способност това, което сам може да изработи за себе си от зародиша, който получава от родителите, като се ползва от силите на физическото, етерното и астралното тяло. После към него се прибавя това, което се ражда девствено, Божествено, което не се образува от зародиш.
към текста >>

Той казва: "Законът и пророците достигат до Йоана".
Той беше даден така на човека, че наистина действаше на човека, но това действие не ставаше непосредствено от силите на неговата душа. Тези сили бяха станали възможни едва във времето на Христа, защото едва тогава хората бяха стигнали до съзнаието за своя аз. Христос показва това в Евангелието на Лука там, където говори за своя предтеча Йоан Кръстител. Говорейки за Йоан, Христос казва, че Йоан беше призван да охарактеризира на хората в най- чиста и благородна форма това, което беше учението на пророците, идващо чисто и благородно от старите времена. Той виждаше Йоан като такъв, който последен донесе в най-чиста и благородна форма това, което принадлежеше на старите времена. Той казва: "Законът и пророците достигат до Йоана". Трябваше още веднъж да представи пред хората това, което старото учение и старото душевно съдържание можеше да донесе на хората. Според Окултната Наука преди Христос да слезе на Земята, човек можеше да си служи само с онези способности, които му се предаваха по наследство. В течение на живота между раждането и смъртта човек развива като способност това, което сам може да изработи за себе си от зародиша, който получава от родителите, като се ползва от силите на физическото, етерното и астралното тяло. После към него се прибавя това, което се ражда девствено, Божествено, което не се образува от зародиш. Но то може да бъде силно покварено, задържано в своето развитие, когато човек се отдава на чисто материалистични възгледи.
към текста >>

Затова той загатва в Евангелието на Лука, когато говори на своите ученици за същността на Йоан Кръстител: "Казвам ви, няма по-голям пророк между тези, които са родени от жена, от Йоана", т.е.
Но когато той се отдаде на топлината, която иде от Христовия принцип, той може да бъде облагороден и да се развива правилно. Тогава човек го пренася в своето следващо прераждане, в една все по-висша и по- висша форма. И Христос имаше за задача да говори, да въздейства на способностите, които нямат нищо общо със земния зародиш, но които са свързани със земния зародиш, идвайки от Божествените светове. Всички, които се явили преди Христа, можеха да говорят и да влияят на онези способности на хората, които се предават по наследство. Обаче Христос говори на онова в човека, което не израства от зародиша, но което произхожда от Царството Божие. Затова той загатва в Евангелието на Лука, когато говори на своите ученици за същността на Йоан Кръстител: "Казвам ви, няма по-голям пророк между тези, които са родени от жена, от Йоана", т.е. чието същество така, както стои пред нас може да бъде обяснено чрез физическото раждане от мъжки и женски зародиш. По-нататък той казва: "Но най-малките в Царството Небесно са по-големи от Йоан". Това преведено на съвременен език може да се изрази по следния начин: Най-малката част от онова в човека, което не е родено от жена, което иде от Божествените Царства е по-голямо от Йоан. По-нататък Христос казва: "Тук има нещо много повече от Соломона, много повече от Йона". С това той загатва, че в света е навлязло нещо ново.
към текста >>

По-нататък той казва: "Но най-малките в Царството Небесно са по-големи от Йоан".
И Христос имаше за задача да говори, да въздейства на способностите, които нямат нищо общо със земния зародиш, но които са свързани със земния зародиш, идвайки от Божествените светове. Всички, които се явили преди Христа, можеха да говорят и да влияят на онези способности на хората, които се предават по наследство. Обаче Христос говори на онова в човека, което не израства от зародиша, но което произхожда от Царството Божие. Затова той загатва в Евангелието на Лука, когато говори на своите ученици за същността на Йоан Кръстител: "Казвам ви, няма по-голям пророк между тези, които са родени от жена, от Йоана", т.е. чието същество така, както стои пред нас може да бъде обяснено чрез физическото раждане от мъжки и женски зародиш. По-нататък той казва: "Но най-малките в Царството Небесно са по-големи от Йоан". Това преведено на съвременен език може да се изрази по следния начин: Най-малката част от онова в човека, което не е родено от жена, което иде от Божествените Царства е по-голямо от Йоан. По-нататък Христос казва: "Тук има нещо много повече от Соломона, много повече от Йона". С това той загатва, че в света е навлязло нещо ново. В миналото са съществували посветени като цар Соломон, които са имали връзка с духовния свят и които са получавали откровения чрез развитието на етерното тяло, както и такива като пророк Йона, които са развивали своето астрално тяло и са предавали това развитие на етерното тяло. Така са получавали откровения от духовния свят.
към текста >>

Това преведено на съвременен език може да се изрази по следния начин: Най-малката част от онова в човека, което не е родено от жена, което иде от Божествените Царства е по-голямо от Йоан.
Всички, които се явили преди Христа, можеха да говорят и да влияят на онези способности на хората, които се предават по наследство. Обаче Христос говори на онова в човека, което не израства от зародиша, но което произхожда от Царството Божие. Затова той загатва в Евангелието на Лука, когато говори на своите ученици за същността на Йоан Кръстител: "Казвам ви, няма по-голям пророк между тези, които са родени от жена, от Йоана", т.е. чието същество така, както стои пред нас може да бъде обяснено чрез физическото раждане от мъжки и женски зародиш. По-нататък той казва: "Но най-малките в Царството Небесно са по-големи от Йоан". Това преведено на съвременен език може да се изрази по следния начин: Най-малката част от онова в човека, което не е родено от жена, което иде от Божествените Царства е по-голямо от Йоан. По-нататък Христос казва: "Тук има нещо много повече от Соломона, много повече от Йона". С това той загатва, че в света е навлязло нещо ново. В миналото са съществували посветени като цар Соломон, които са имали връзка с духовния свят и които са получавали откровения чрез развитието на етерното тяло, както и такива като пророк Йона, които са развивали своето астрално тяло и са предавали това развитие на етерното тяло. Така са получавали откровения от духовния свят. Затова посветените в древността са казвали, че носят знака на Йона или на Соломон.
към текста >>

Непосредствено след тази сцена е описана сцената на преображението, където трима ученици - Петър, Яков и Йоан са възнесени в духовния свят и виждат там това, което съществува като Мойсей и Илия и същевременно самата духовна същност, която живее в Христа.
които са минали през смъртта и са възкръснали. Но сега Христос иска да покаже, че има и такива хора, които без да умрат мога" да видят Царството Небесно чрез това, което е дошло сега като един нов елемент на света. В Евангелието на Лука има едно чудесно място, където Христос говори за едно новз откровение, като казва: "Но истина ви казвам, има между тези, които стоят тук, които не ще видят смърт, докле не видят Царството Небесно" (9;27). Но учениците не разбраха, че те, които бяха около него, са определени да изпитат онова мощно действие на Христовия Дух, на Христовия принцип, чрез който трябваше непосредствено да се издигнат в духовния свят, и духовният свят трябваше да им бъде разкрит не като на Соломон или на Йон, а по съвсем нов нов начин. И това стана. Непосредствено след тази сцена е описана сцената на преображението, където трима ученици - Петър, Яков и Йоан са възнесени в духовния свят и виждат там това, което съществува като Мойсей и Илия и същевременно самата духовна същност, която живее в Христа. За момент те проглеждат в духовния свят, за да имат едно доказателство за това, че човек може да проникне в духовния свят и без знака на Соломон и на Йон. Но същевременно се разказва, че те са още начинаещи, те заспиват веднага щом по силата на това, което става са изтръгнати от техните тела. Ето защо Христос ги намира да спят. С това Христос показва кой е третият начин, по който човек може да проникне в духовния свят. Това знаеха онези, които за онова време разбираха как да тълкуват знаменията на времето, че азът е вече пробуден и сега вече непосредствено трябваше да бъде вдъхновяван, че Божествената сила трябваше да действа непосредствено на аза.
към текста >>

34. 1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАРКО - Влад Пашов (1902- 1974)

Евангелист Марко е същият Йоан Марк, който се споменава в Деянията на апостолите и в Посланията на апостол Павел.
В Рим той дълго време е слушал проповедите на Петър и въз основа на тях е написал своето Евангелие. Легендата казва, че Марко е бил левит и че от Рим Петър го е пращал няколко пъти да проповядва Евангелието в Европа. По-късно го изпраща в Египет. От Александрия, където е бил неговият главен център, провел двугодишна дейност в Петрополис, в областта на старата Кирена, на северния бряг на Африка, намираща се между Египет и Картаген. Накрая по заповед на народа, по времето, когато в Рим Петър и Павел са понесли мъченическа смърт, той бил убит в Александрия. Евангелист Марко е същият Йоан Марк, който се споменава в Деянията на апостолите и в Посланията на апостол Павел. Той е бил свързан и с Петър, и с Павел, и сътрудничил и с двамата. Той е син на Мария, сестрата на Варнава. У тях са отсядали Павел и Варнава при тяхното пристигане в Ерусалим. Там Марк се запознава с тях и те запалват у него огъня на новото учение. В последствие той придружава Павел и Варнава в тяхното пътешествие и проповеди.
към текста >>

Възкресението на Лазар е източникът на Евангелието на Йоан, слизането на Светия Дух е източник на Евангелието на Марко.
Евангелието на Марко е Евангелие на магическата воля. То притежава онази форма, която му позволява да противопостави на магията на цезарите магията на Христа. Както изживяването пред Дамаск на Павел премина върху Лука и послужи като основа на неговото Евангелие, така изживяването на Петдесятница на Петър премина върху Марко. Петър увлича Марк във видението на онова възвишено възпоменание и на вдъхновената воля. Всяко Евангелие има като източник едно от великите събития на първичното християнство. Възкресението на Лазар е източникът на Евангелието на Йоан, слизането на Светия Дух е източник на Евангелието на Марко. Евангелието на Матей е плод на спокойното развитие на човешката душа, което Матей е имал всред ордена на есеите. Събитието пред Дамаск е източник на Евангелието на Лука. Петър не е предал на Марко своя личен спомен, защото в последната част на Голготската трагедия той е изпаднал в душевен сън, а е предал на Марко своето вдъхновено видение. Също така важно е, че Марко създава своето Евангелие в света на древната египетска храмова култура. Волевите светове на Египет и Рим са, така да се каже, кумовете на
към текста >>

Например пазачът, на когото Ирод заповядва да отсече главата на Йоан Кръстител, се нарича спекула-тор, а монетата, която бедната вдовица пуска в Божията каса, е назована по римски начин кодрант.
Неговата тема не е Син Человечески, а Син Божи. Той поглежда към онези Висши същества - ръководители на човечеството, които са станали изцяло инструмент и съсъд на Сина Божи, на Божествената творческа сила на всяко развитие. И затова в никое друго Евангелие Христос не се явява толкова много като маг, колкото у Марко. При изцелението на глухонемия Христос изговаря магическата матрична дума " хефата", а при възкресението на дъщерята на Яир изговаря магическа формула: " Талита, куми". Тези еврейски думи в гръцкия текст на Евангелието на марко носят нещо от настроението на египетската магия в себе си, също както латинските думи, които се явяват на много места в елинизирана форма, издават римския заден план на Евангелието. Например пазачът, на когото Ирод заповядва да отсече главата на Йоан Кръстител, се нарича спекула-тор, а монетата, която бедната вдовица пуска в Божията каса, е назована по римски начин кодрант. Евангелието на Марко е Евангелие на изгонването на демоните. Тези изгонвания на демоните заемат тук много повече място и дават повече тон на Евангелието, отколкото в Евангелието на Матей. Зад и над изцеленията на Христа стават видими битки на духовете. Между трите Евангелия това на Марко има най-изразен характер на свръхисторическо. То ни показва с извънредно голяма яснота свръхсетивните сили на човека.
към текста >>

По-нататък ни се обръща внимание, че в разказа за Възкресението Евангелието на Марко не говори за един ангел, както Матей, нито за два ангела, както Лука и Йоан.
Гонителите държат в ръцете си дрехата, обаче Този. Който беше облечен в дрехата, се изплъзва от тяхната власт. Това вътрешно състояние на нещата се явява като духовни видения пред душата на евангелиста в загадъчната сцена с момъка, който побягва гол оттам. Както навсякъде в първите три Евангелия, така особено в Евангелието на Марко, в събитията на физическото поле се примесват свръхсе-тивни събития. В този младеж евангелистът иска да ни покаже младия космически Христов импулс, който сега вече започва да се отделя от Своето въплъщение в един човек, за да се въплъти в цялото Битие на човечество и на Земята. По-нататък ни се обръща внимание, че в разказа за Възкресението Евангелието на Марко не говори за един ангел, както Матей, нито за два ангела, както Лука и Йоан. а говори за един младеж, който става видим при гроба, облечен в бяла дреха. Това е същият младеж. Цялото Евангелие на Марко се движи между две Тайни, тези на въплътяването и на обезплътяването на Христовото Същество. Тайната на въплътяването е изразено с разказа за изкушението. Този разказ при Марко се състои от едно единствено изречение.
към текста >>

Евангелието на Марко е проникнато от още една Тайна - Тайната на Йоан Кръстител.
Обаче героичното, волево победно тържество, което иначе изпъква в цялото Евангелие на Марко, тук. в краткия разказ за Възнесението достига до своя последен връх. Победата на Христа над смъртта се състои в това. че точно сега Той се свързва със земното битие, като Семе на една нова Вселена. Това е, което Евангелието на Марко се стреми да опише. Евангелието на Марко е проникнато от още една Тайна - Тайната на Йоан Кръстител. Както Съществото, Което при Кръщението се въплъти в човека Исус от Назарет, едно Възвишено космическо Същество, за което Учителят казва, че е най-възвишеното от йерархията на ангелите, така и Йоан Кръстител е повече от човек. В него е въплътено едно същество, което принадлежи на царството на ангелите. Казано е в Писанието: "Ето, изпращам ангела Си пред Тебе". Още с първите думи Евангелието на Марко започва с надчовешкото равнище на ангелите. Ето защо у Марко Йоан Кръстител не се явява като един проповедник.
към текста >>

Както Съществото, Което при Кръщението се въплъти в човека Исус от Назарет, едно Възвишено космическо Същество, за което Учителят казва, че е най-възвишеното от йерархията на ангелите, така и Йоан Кръстител е повече от човек.
в краткия разказ за Възнесението достига до своя последен връх. Победата на Христа над смъртта се състои в това. че точно сега Той се свързва със земното битие, като Семе на една нова Вселена. Това е, което Евангелието на Марко се стреми да опише. Евангелието на Марко е проникнато от още една Тайна - Тайната на Йоан Кръстител. Както Съществото, Което при Кръщението се въплъти в човека Исус от Назарет, едно Възвишено космическо Същество, за което Учителят казва, че е най-възвишеното от йерархията на ангелите, така и Йоан Кръстител е повече от човек. В него е въплътено едно същество, което принадлежи на царството на ангелите. Казано е в Писанието: "Ето, изпращам ангела Си пред Тебе". Още с първите думи Евангелието на Марко започва с надчовешкото равнище на ангелите. Ето защо у Марко Йоан Кръстител не се явява като един проповедник. Той не е проповедник на покаяние, както го описва Матей, нито Учител на Пътя, какъвто го описва Лука.
към текста >>

Ето защо у Марко Йоан Кръстител не се явява като един проповедник.
Евангелието на Марко е проникнато от още една Тайна - Тайната на Йоан Кръстител. Както Съществото, Което при Кръщението се въплъти в човека Исус от Назарет, едно Възвишено космическо Същество, за което Учителят казва, че е най-възвишеното от йерархията на ангелите, така и Йоан Кръстител е повече от човек. В него е въплътено едно същество, което принадлежи на царството на ангелите. Казано е в Писанието: "Ето, изпращам ангела Си пред Тебе". Още с първите думи Евангелието на Марко започва с надчовешкото равнище на ангелите. Ето защо у Марко Йоан Кръстител не се явява като един проповедник. Той не е проповедник на покаяние, както го описва Матей, нито Учител на Пътя, какъвто го описва Лука. У Марко не намираме нито думите за секирата, която е поставена при корена на дърветата, нито поучението, което дава на митарите и войниците. Тук Йоан изказва единствено думите за по-великия от него. Когото той предхожда. Така че, важни са не думите на Йоан, а неговото битие.
към текста >>

Тук Йоан изказва единствено думите за по-великия от него.
Казано е в Писанието: "Ето, изпращам ангела Си пред Тебе". Още с първите думи Евангелието на Марко започва с надчовешкото равнище на ангелите. Ето защо у Марко Йоан Кръстител не се явява като един проповедник. Той не е проповедник на покаяние, както го описва Матей, нито Учител на Пътя, какъвто го описва Лука. У Марко не намираме нито думите за секирата, която е поставена при корена на дърветата, нито поучението, което дава на митарите и войниците. Тук Йоан изказва единствено думите за по-великия от него. Когото той предхожда. Така че, важни са не думите на Йоан, а неговото битие. То е свръхчовешко и ни говори за стоящия още по-високо от него. Една от най-важните Тайни на Евангелието на Марко е, че през цялото Евангелие се описва съдбата на съществото, което беше въплътено в Йоан Кръстител, независимо от това дали името на Йоан се споменава, или не. Въпреки, че Евангелието на Марко навсякъде говори чрез събитията, които описва, и премълчаването, то все пак описва някои сцени с такива подробности, както никое друго Евангелие.
към текста >>

Така че, важни са не думите на Йоан, а неговото битие.
Ето защо у Марко Йоан Кръстител не се явява като един проповедник. Той не е проповедник на покаяние, както го описва Матей, нито Учител на Пътя, какъвто го описва Лука. У Марко не намираме нито думите за секирата, която е поставена при корена на дърветата, нито поучението, което дава на митарите и войниците. Тук Йоан изказва единствено думите за по-великия от него. Когото той предхожда. Така че, важни са не думите на Йоан, а неговото битие. То е свръхчовешко и ни говори за стоящия още по-високо от него. Една от най-важните Тайни на Евангелието на Марко е, че през цялото Евангелие се описва съдбата на съществото, което беше въплътено в Йоан Кръстител, независимо от това дали името на Йоан се споменава, или не. Въпреки, че Евангелието на Марко навсякъде говори чрез събитията, които описва, и премълчаването, то все пак описва някои сцени с такива подробности, както никое друго Евангелие. Тук трябва да причислим и разказа за обезглавяването на Кръстителя и неговото по-нататъшно действие в кръга на учениците Христови като невидим. Кръгът на учениците е една общност, благодарение на това, че те стават тяло на едно по-висше същество, а това по-висше същество е душата на Йоан Кръстител.
към текста >>

Една от най-важните Тайни на Евангелието на Марко е, че през цялото Евангелие се описва съдбата на съществото, което беше въплътено в Йоан Кръстител, независимо от това дали името на Йоан се споменава, или не.
У Марко не намираме нито думите за секирата, която е поставена при корена на дърветата, нито поучението, което дава на митарите и войниците. Тук Йоан изказва единствено думите за по-великия от него. Когото той предхожда. Така че, важни са не думите на Йоан, а неговото битие. То е свръхчовешко и ни говори за стоящия още по-високо от него. Една от най-важните Тайни на Евангелието на Марко е, че през цялото Евангелие се описва съдбата на съществото, което беше въплътено в Йоан Кръстител, независимо от това дали името на Йоан се споменава, или не. Въпреки, че Евангелието на Марко навсякъде говори чрез събитията, които описва, и премълчаването, то все пак описва някои сцени с такива подробности, както никое друго Евангелие. Тук трябва да причислим и разказа за обезглавяването на Кръстителя и неговото по-нататъшно действие в кръга на учениците Христови като невидим. Кръгът на учениците е една общност, благодарение на това, че те стават тяло на едно по-висше същество, а това по-висше същество е душата на Йоан Кръстител. Той действа с тях и чрез тях. Той се е свързал с тях като техен патрон, ръководител и като техен духовен помощник.
към текста >>

Тук трябва да причислим и разказа за обезглавяването на Кръстителя и неговото по-нататъшно действие в кръга на учениците Христови като невидим.
Когото той предхожда. Така че, важни са не думите на Йоан, а неговото битие. То е свръхчовешко и ни говори за стоящия още по-високо от него. Една от най-важните Тайни на Евангелието на Марко е, че през цялото Евангелие се описва съдбата на съществото, което беше въплътено в Йоан Кръстител, независимо от това дали името на Йоан се споменава, или не. Въпреки, че Евангелието на Марко навсякъде говори чрез събитията, които описва, и премълчаването, то все пак описва някои сцени с такива подробности, както никое друго Евангелие. Тук трябва да причислим и разказа за обезглавяването на Кръстителя и неговото по-нататъшно действие в кръга на учениците Христови като невидим. Кръгът на учениците е една общност, благодарение на това, че те стават тяло на едно по-висше същество, а това по-висше същество е душата на Йоан Кръстител. Той действа с тях и чрез тях. Той се е свързал с тях като техен патрон, ръководител и като техен духовен помощник. Той по такъв начин възкръсва в тях.
към текста >>

Кръгът на учениците е една общност, благодарение на това, че те стават тяло на едно по-висше същество, а това по-висше същество е душата на Йоан Кръстител.
Така че, важни са не думите на Йоан, а неговото битие. То е свръхчовешко и ни говори за стоящия още по-високо от него. Една от най-важните Тайни на Евангелието на Марко е, че през цялото Евангелие се описва съдбата на съществото, което беше въплътено в Йоан Кръстител, независимо от това дали името на Йоан се споменава, или не. Въпреки, че Евангелието на Марко навсякъде говори чрез събитията, които описва, и премълчаването, то все пак описва някои сцени с такива подробности, както никое друго Евангелие. Тук трябва да причислим и разказа за обезглавяването на Кръстителя и неговото по-нататъшно действие в кръга на учениците Христови като невидим. Кръгът на учениците е една общност, благодарение на това, че те стават тяло на едно по-висше същество, а това по-висше същество е душата на Йоан Кръстител. Той действа с тях и чрез тях. Той се е свързал с тях като техен патрон, ръководител и като техен духовен помощник. Той по такъв начин възкръсва в тях.
към текста >>

35. 2. НОВОТО НАЧАЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

По-рано изтъкнах на основа на Евангелието, че Христос е носител на Любовта, която най-силно е изразена в Евангелието на Лука, че Христос е носител на Мъдростта, която е най-силно изразена в Евангелието на Йоан и че Христос е носител на Вечния Живот, който най-силно е изразен в Евангелието на Матей.
2. НОВОТО НАЧАЛО Христос е едно Велико космично Същество, Което, за да бъде разбрано, трябва да бъде разгледано от различни гледища. По-рано изтъкнах на основа на Евангелието, че Христос е носител на Любовта, която най-силно е изразена в Евангелието на Лука, че Христос е носител на Мъдростта, която е най-силно изразена в Евангелието на Йоан и че Христос е носител на Вечния Живот, който най-силно е изразен в Евангелието на Матей. Понеже Истината в този смисъл, в който тука я употребяваме, е синтез на Любовта и Мъдростта, или с други думи е реализиране на Любовта и Мъдростта, затова тя има отношение към волята. Тя е, така да се каже, космичната, мировата Воля, която се проявява чрез владеене на мировите сили. Затова казваме, че Евангелието на Марко е Евангелие на Истината и Волята. И в Писанието е казано: "Да се освети Името Божие, да дойде Царството Божие и да бъде Волята Божия". Учителят превежда тази мисъл по следния начин: Името Божие има отношение към Любовта.
към текста >>

Йоан Кръстител от своя страна възвестява идването на Христа с думите: "Подир мене идва Онзи, Който е по-силен от мене.
Пророкът ни говори, че иде ново време, което се подготвя от Духовното ръководство на човечеството, от Бога, Който казва: "Изпращам ангела Си пред лицето Ти, който ще устрои Твоя път, глас на едного, който вика в пустинята - пригответе пътя за Господа, прави направете пътеките за Него". В тези думи на пророка е отговорено на първата загадка - за какво начало става дума - за началото на новата епоха в развитието на човечеството, когато иде Божият Син, Който ще кръщава с Дух Свят и Огън. В това ново начало на човешкото развитие започват да се изливат силите на духовния свят в земното развитие чрез Христос, Който слиза на Земята. Космосът се намесва активно в земното развитие, защото думата Евангелие значи вест на ангелите за това, което има да стане в бъдеще. По такъв начин ни се изяснява и втората загадка: какво нещо е Евангелието. Йоан Кръстител от своя страна възвестява идването на Христа с думите: "Подир мене идва Онзи, Който е по-силен от мене. Комуто не съм достоен да се наведа да развържа ремъка на обущата Му. Аз ви кръщавам с вода, а Той ще ви кръсти с Дух Свят". А по-рано видяхме кой е Йоан Кръстител - пророк Илия, който иде сега да подготви пътя на Христа, да подготви новото начало на човешкото развитие, в течение на което ще се излеят силите на духовния свят за развитието на човешката душа, за пробуждането на Божественото в нея, за раждането на Аза в човешката душа. С това се влага едно ново начало на човешкото развитие. Дотогава човешките души са били силни, вследствие на връзката си с груповата душа.
към текста >>

А по-рано видяхме кой е Йоан Кръстител - пророк Илия, който иде сега да подготви пътя на Христа, да подготви новото начало на човешкото развитие, в течение на което ще се излеят силите на духовния свят за развитието на човешката душа, за пробуждането на Божественото в нея, за раждането на Аза в човешката душа.
Космосът се намесва активно в земното развитие, защото думата Евангелие значи вест на ангелите за това, което има да стане в бъдеще. По такъв начин ни се изяснява и втората загадка: какво нещо е Евангелието. Йоан Кръстител от своя страна възвестява идването на Христа с думите: "Подир мене идва Онзи, Който е по-силен от мене. Комуто не съм достоен да се наведа да развържа ремъка на обущата Му. Аз ви кръщавам с вода, а Той ще ви кръсти с Дух Свят". А по-рано видяхме кой е Йоан Кръстител - пророк Илия, който иде сега да подготви пътя на Христа, да подготви новото начало на човешкото развитие, в течение на което ще се излеят силите на духовния свят за развитието на човешката душа, за пробуждането на Божественото в нея, за раждането на Аза в човешката душа. С това се влага едно ново начало на човешкото развитие. Дотогава човешките души са били силни, вследствие на връзката си с груповата душа. Сега, в началото на новото време, когато се провежда Аза в човешката душа, човек постепенно се откъсва от груповата душа и трябва да разчита на своите собствени сили, които се развиват вътре в неговата душа. Затова се случва, че хора, които в миналите си прераждания, когато са били още във връзка с колективната душа на народа, са били силни и мощни, в едно следващо прераждане, в новите времена, се явяват като обикновени хора, защото техните вътрешни сили, техният Аз не е още укрепнал, за да изрази своята мощ и способност. За това ново начало, в течение на което ще укрепват силите на човешкия Аз под влияние на силите, които носи Христовият импулс, говори Евангелието на Марко.
към текста >>

После се казва, че Йоан е предаден на властите и Исус отива в Галилея, и започва да проповядва Божието благовестие с думите: " Времето се изпълни и Божието Царство наближи".
че след грехопадението, силите па Черното братство проникват в човешката душа или по-право в астралното тяло, в което е облечена душата. И сега Христос, като слиза в човешката душа. се среща с тези сили, които се опитват да Го изкушават. Но Той е силен и мощен да се справи с тях, и по-нататък се казва: " И беше със зверовете и ангелите му служеха" .Тук пак с няколко думи е казано толкова много, което може да направи само един велик художник, един, който е проникнал дълбоко в Тайната на човешкото битие. Тук се загатва, че човешката душа се намира между животинското и ангелското начало в човека. После се казва, че Йоан е предаден на властите и Исус отива в Галилея, и започва да проповядва Божието благовестие с думите: " Времето се изпълни и Божието Царство наближи". - Какво значи времето се изпълни? - Това значи, че старото време изтече и започва новото време, новата епоха в човешкото развитие, която започва с един нов импулс, с вестта, че Царството Божие наближава. Новото време, новото начало се характеризира с наближаването на Царството Божие. А какво значи това? - На друго място се казва: "Царството Божие е вътре във вас".
към текста >>

След това в Галилея призовава първите ученици -Андрей, Симон и Петър, Йоан и Яков Заведеев.
Новото време, новото начало се характеризира с наближаването на Царството Божие. А какво значи това? - На друго място се казва: "Царството Божие е вътре във вас". Кое е това Царство Божие, вътре в човека? - Това е пробуждането на Божественото Начало в човека, което се изразява в най-слаба степен в раждането на Аза. След това в Галилея призовава първите ученици -Андрей, Симон и Петър, Йоан и Яков Заведеев. Той минава покрай тях и им казва: "Вървете след Мене и Аз ще ви направя ловци на человеци". И те тръгват след Него, което показва, че те са били подготвени за това. От другите Евангелия се знае, че Андрей и Йоан са били ученици на Йоан Кръстител, а вероятно и Петър и Яков, и той им е казал кой е Исус и каква е Неговата мисия. Затова щом ги повиква, те веднага тръгват след Него. С това е сложено началото на новите времена, на новия импулс, който навлиза в човечеството.
към текста >>

От другите Евангелия се знае, че Андрей и Йоан са били ученици на Йоан Кръстител, а вероятно и Петър и Яков, и той им е казал кой е Исус и каква е Неговата мисия.
Кое е това Царство Божие, вътре в човека? - Това е пробуждането на Божественото Начало в човека, което се изразява в най-слаба степен в раждането на Аза. След това в Галилея призовава първите ученици -Андрей, Симон и Петър, Йоан и Яков Заведеев. Той минава покрай тях и им казва: "Вървете след Мене и Аз ще ви направя ловци на человеци". И те тръгват след Него, което показва, че те са били подготвени за това. От другите Евангелия се знае, че Андрей и Йоан са били ученици на Йоан Кръстител, а вероятно и Петър и Яков, и той им е казал кой е Исус и каква е Неговата мисия. Затова щом ги повиква, те веднага тръгват след Него. С това е сложено началото на новите времена, на новия импулс, който навлиза в човечеството. Този импулс с течение на времето ще преобрази човечеството, като постепенно събуди Божественото в него, и ще даде един нов облик на живота на човека и човечеството.
към текста >>

36. 3.9. Възкресението на дъщерята на Яир и жената с кръвотечението - Влад Пашов (1902- 1974)

След това Той взема със себе си Петър, Яков и Йоан и отива в къщата на Яир, и като казва на всичкия народ, който се е събрал да се оттегли, взема бащата и майката и тримата ученици и влиза при болното момиче.
да вярваме, че това, което искаме, става, а не да чакаме да стане. Вярата седи в това, да видим реализирано това, което искаме. Да го видим първо в съзнанието си, а след това и физически. Докато Той говорил с жената (това става по пътя за дома на Яир), идват от дома на Яир и му казват: " Дъщеря ти умря... А Исус, като дочу думите, му казва: Не бой се, само вярвай". Тук пак Христос подчертава значението на Вярата. След това Той взема със себе си Петър, Яков и Йоан и отива в къщата на Яир, и като казва на всичкия народ, който се е събрал да се оттегли, взема бащата и майката и тримата ученици и влиза при болното момиче. "И хвана детето за ръка и каза: Талита куми! Което значи: Момиче, тебе казвам, стани! И момичето веднага стана и ходеше, защото беше на дванадесет години. И веднага те се смаяха твърде много. И заръча им никой да не научи това.
към текста >>

От друга страна стоят Петър, Яков и Йоан - трима роднини по дух.
Неговата смърт е едно обезплодяване на човечеството. Изцелявайки момичето, Христос възстановява равновесието между страдащата от кръвотечението жена и умрялото момиче и с това възстановява бъдещето на човечеството. Двете жени са два вида човешки души, които, ако не се излекуват, има опасност за бъдещето на човечеството. При изцелението на дъщерята на Яир, Христос стои между две групи по трима човека. От една страна са родителите на момичето и самото момиче - трима роднини по кръв. От друга страна стоят Петър, Яков и Йоан - трима роднини по дух. Христос, като седми, стои в средата и изговаряйки тържествените думи: " Талита, куми! ", възкресява момичето. Така че, на страната на кръвното родство при произнасянето на думите момичето оживява; на страната на духовното родство външно нищо не остава. Христос не случайно е взел трима ученици със себе си. Той не ги е взел само за да им покаже какво ще направи, но е искал да направи нещо с тях.
към текста >>

В следващите стихове, от 14-ти нататък се казва, че Ирод, като чул за Исус, казвал, че това е Йоан Кръстител, който е възкръснал от мъртвите и затова тези велики сили действат чрез Него.
Значи, те виждат в Него само един техен съгражданин и не вярват в Него. И тяхното неверие пречи на проявите на Божествените сили, защото както по-рано изтъкнах, Вярата е добър проводник на Божествените сили. По-нататък се говори за изпращането на учениците, двама по двама, да проповядват, като им дава власт над нечистите духове и им дава съвети и правила, как да се държат между народа, как да ходят. Това са правила за окултните ученици. И в заключение на това се казва: "Изгонваха много бесове и мнозина болни помазваха с масло и ги изцеряваха". В следващите стихове, от 14-ти нататък се казва, че Ирод, като чул за Исус, казвал, че това е Йоан Кръстител, който е възкръснал от мъртвите и затова тези велики сили действат чрез Него. От тези думи на Ирод се вижда, че той бил запознат с Тайните на Възкресението, че когато човек добие Възкресение, започват да действат в него мощни Божествени сили. Други казвали, че е Илия, други пък, че е някой от старовременните пророци. Важното тук е, че всички вярват, че тук действат Божествени сили, с които Той извършва тези знамения. След това се говори за обезглавяването на Йоан Кръстител и че учениците му прибрали тялото му, и го положили в гроба. След това учениците, които Исус изпратил да проповядват, се връщат и Той ги съветва да отидат на уединено място да си починат.
към текста >>

След това се говори за обезглавяването на Йоан Кръстител и че учениците му прибрали тялото му, и го положили в гроба.
И в заключение на това се казва: "Изгонваха много бесове и мнозина болни помазваха с масло и ги изцеряваха". В следващите стихове, от 14-ти нататък се казва, че Ирод, като чул за Исус, казвал, че това е Йоан Кръстител, който е възкръснал от мъртвите и затова тези велики сили действат чрез Него. От тези думи на Ирод се вижда, че той бил запознат с Тайните на Възкресението, че когато човек добие Възкресение, започват да действат в него мощни Божествени сили. Други казвали, че е Илия, други пък, че е някой от старовременните пророци. Важното тук е, че всички вярват, че тук действат Божествени сили, с които Той извършва тези знамения. След това се говори за обезглавяването на Йоан Кръстител и че учениците му прибрали тялото му, и го положили в гроба. След това учениците, които Исус изпратил да проповядват, се връщат и Той ги съветва да отидат на уединено място да си починат. И в това време народът започва да се стича от всички страни. И в 34-ти стих се казва: "И Исус като излезе, видя едно голямо множество и смили се за тях. Понеже бяха като овци, които нямат пастир; и почна да ги поучава много неща". Тези думи са казани след смъртта на Йоан Кръстител, който бил Учител на този народ.
към текста >>

Тези думи са казани след смъртта на Йоан Кръстител, който бил Учител на този народ.
След това се говори за обезглавяването на Йоан Кръстител и че учениците му прибрали тялото му, и го положили в гроба. След това учениците, които Исус изпратил да проповядват, се връщат и Той ги съветва да отидат на уединено място да си починат. И в това време народът започва да се стича от всички страни. И в 34-ти стих се казва: "И Исус като излезе, видя едно голямо множество и смили се за тях. Понеже бяха като овци, които нямат пастир; и почна да ги поучава много неща". Тези думи са казани след смъртта на Йоан Кръстител, който бил Учител на този народ. И сега, след неговата смърт, те остават като стадо без пастир. Затова Христос се смилил над тях и ги поучава. Йоан, който е предтеча на Христа и който е изпратен да приготви пътя пред Него, имаше за задача да подготви хората, да създаде една среда, в която Христос да може да работи. И видяхме, че първите ученици на Христа са от учениците на Йоан. И сега този народ, който се събрал, това са все хора, които са кръстени от Йоан и са слушали неговото слово.
към текста >>

Йоан, който е предтеча на Христа и който е изпратен да приготви пътя пред Него, имаше за задача да подготви хората, да създаде една среда, в която Христос да може да работи.
И в 34-ти стих се казва: "И Исус като излезе, видя едно голямо множество и смили се за тях. Понеже бяха като овци, които нямат пастир; и почна да ги поучава много неща". Тези думи са казани след смъртта на Йоан Кръстител, който бил Учител на този народ. И сега, след неговата смърт, те остават като стадо без пастир. Затова Христос се смилил над тях и ги поучава. Йоан, който е предтеча на Христа и който е изпратен да приготви пътя пред Него, имаше за задача да подготви хората, да създаде една среда, в която Христос да може да работи. И видяхме, че първите ученици на Христа са от учениците на Йоан. И сега този народ, който се събрал, това са все хора, които са кръстени от Йоан и са слушали неговото слово. И сега, като останали без Учителя си, те се привличат към Христа, за Когото се говори, че е възкръсналият Йоан или че е пророк Илия, или друг от старозаветните пророци. Но Йоан, който е подготвил пътя за Христа, след като е напуснал тялото си, пак е в средата на Христа като дух. Той е, така да се каже, като аура, като групова душа на апостолите.
към текста >>

И видяхме, че първите ученици на Христа са от учениците на Йоан.
Понеже бяха като овци, които нямат пастир; и почна да ги поучава много неща". Тези думи са казани след смъртта на Йоан Кръстител, който бил Учител на този народ. И сега, след неговата смърт, те остават като стадо без пастир. Затова Христос се смилил над тях и ги поучава. Йоан, който е предтеча на Христа и който е изпратен да приготви пътя пред Него, имаше за задача да подготви хората, да създаде една среда, в която Христос да може да работи. И видяхме, че първите ученици на Христа са от учениците на Йоан. И сега този народ, който се събрал, това са все хора, които са кръстени от Йоан и са слушали неговото слово. И сега, като останали без Учителя си, те се привличат към Христа, за Когото се говори, че е възкръсналият Йоан или че е пророк Илия, или друг от старозаветните пророци. Но Йоан, който е подготвил пътя за Христа, след като е напуснал тялото си, пак е в средата на Христа като дух. Той е, така да се каже, като аура, като групова душа на апостолите. В случая той се явява като един невидим асистент на Христос.
към текста >>

И сега този народ, който се събрал, това са все хора, които са кръстени от Йоан и са слушали неговото слово.
Тези думи са казани след смъртта на Йоан Кръстител, който бил Учител на този народ. И сега, след неговата смърт, те остават като стадо без пастир. Затова Христос се смилил над тях и ги поучава. Йоан, който е предтеча на Христа и който е изпратен да приготви пътя пред Него, имаше за задача да подготви хората, да създаде една среда, в която Христос да може да работи. И видяхме, че първите ученици на Христа са от учениците на Йоан. И сега този народ, който се събрал, това са все хора, които са кръстени от Йоан и са слушали неговото слово. И сега, като останали без Учителя си, те се привличат към Христа, за Когото се говори, че е възкръсналият Йоан или че е пророк Илия, или друг от старозаветните пророци. Но Йоан, който е подготвил пътя за Христа, след като е напуснал тялото си, пак е в средата на Христа като дух. Той е, така да се каже, като аура, като групова душа на апостолите. В случая той се явява като един невидим асистент на Христос.
към текста >>

И сега, като останали без Учителя си, те се привличат към Христа, за Когото се говори, че е възкръсналият Йоан или че е пророк Илия, или друг от старозаветните пророци.
И сега, след неговата смърт, те остават като стадо без пастир. Затова Христос се смилил над тях и ги поучава. Йоан, който е предтеча на Христа и който е изпратен да приготви пътя пред Него, имаше за задача да подготви хората, да създаде една среда, в която Христос да може да работи. И видяхме, че първите ученици на Христа са от учениците на Йоан. И сега този народ, който се събрал, това са все хора, които са кръстени от Йоан и са слушали неговото слово. И сега, като останали без Учителя си, те се привличат към Христа, за Когото се говори, че е възкръсналият Йоан или че е пророк Илия, или друг от старозаветните пророци. Но Йоан, който е подготвил пътя за Христа, след като е напуснал тялото си, пак е в средата на Христа като дух. Той е, така да се каже, като аура, като групова душа на апостолите. В случая той се явява като един невидим асистент на Христос.
към текста >>

Но Йоан, който е подготвил пътя за Христа, след като е напуснал тялото си, пак е в средата на Христа като дух.
Затова Христос се смилил над тях и ги поучава. Йоан, който е предтеча на Христа и който е изпратен да приготви пътя пред Него, имаше за задача да подготви хората, да създаде една среда, в която Христос да може да работи. И видяхме, че първите ученици на Христа са от учениците на Йоан. И сега този народ, който се събрал, това са все хора, които са кръстени от Йоан и са слушали неговото слово. И сега, като останали без Учителя си, те се привличат към Христа, за Когото се говори, че е възкръсналият Йоан или че е пророк Илия, или друг от старозаветните пророци. Но Йоан, който е подготвил пътя за Христа, след като е напуснал тялото си, пак е в средата на Христа като дух. Той е, така да се каже, като аура, като групова душа на апостолите. В случая той се явява като един невидим асистент на Христос.
към текста >>

37. 4. КОЙ СЪМ АЗ? - Влад Пашов (1902- 1974)

"А те в отговор Му казаха: Според едни си Йоан Кръстител, според други - Илия, а според трети - един от пророците".
В 27ми стих на 8ма глава се казва: "По пътя попита учениците Си, като им каза: Според както казват хората, кой съм Аз? " Самият въпрос е много важен. Учителят пита учениците Си кой е Той, според както хората казват. Това е един важен въпрос към учениците, да разберат кой е техният Учител. Да Го познаят не само като човек, който ходи с тях по Земята, но и като Божествено Същество, слязло от безкрайните висини на Космоса на Земята, за да внесе един нов импулс в живота на човечеството. "А те в отговор Му казаха: Според едни си Йоан Кръстител, според други - Илия, а според трети - един от пророците". Това е мнението на различните категории хора. "Тогаз ги попита: Но според както вие казвате, кой съм Аз? Петър в отговор Му каза: Ти си Христос. И заръча им никому Да не казват за Него". В Пътя на развитие пред ученика ще бъде поставен въпросът да познае своя Учител.
към текста >>

38. 5. ПРЕОБРАЖЕНИЕТО НА ХРИСТА - Влад Пашов (1902- 1974)

И непосредствено след това следват думите: "И след шест дни Исус взе Петър, Яков и Йоан и заведе само тях на една висока планина насаме.
5. ПРЕОБРАЖЕНИЕТО НА ХРИСТА Преображението на Христа е един много важен и интересен окултен факт. За него говорих при разглеждането Евангелието на Матей. Сега само ще кажа някои работи допълнително. Интересно е, че шест дни преди Преображението, Христос изказва следната важна мисъл: "И рече им: Истина ви казвам, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докле не видят Божието Царство дошло в сила". И непосредствено след това следват думите: "И след шест дни Исус взе Петър, Яков и Йоан и заведе само тях на една висока планина насаме. И преобрази се пред тях. Дрехите му станаха бляскави, твърде бели, каквито никой белач на Земята не може така да избели. И яви им се Илия с Мойсей, които разговаряха с Исуса. А Петър проговори, казвайки на Исуса: Учителю, добре е да сме тук. И нека направим три шатри - за тебе една, за Мойсея една и за Илия една.
към текста >>

Като казва, че " Илия е дошъл и сториха с него каквото искаха", той говори за Йоан Кръстител, който е Илия, както е посочено и в Евангелието на Матей.
И как е писано за Човешкия Син? Писано е, че Той трябва да пострада много и да бъде унизен". Тук пак ги навежда на мисълта за Голготската Мистерия и по-нататък им отговаря на въпроса, който задават за Илия. "Но казвам ви, че Илия е вече дошъл и те постъпиха с него както си искаха, според както е писано за него". Тук много ясно сам Христос, Великият Учител на човечеството говори за прераждането. Като казва, че " Илия е дошъл и сториха с него каквото искаха", той говори за Йоан Кръстител, който е Илия, както е посочено и в Евангелието на Матей. Това също показва, че учението за прераждането не е чуждо на евангелисткото учение, също и на хората от Четвъртата културна епоха, в която са живели хората във времето на Христа. За него са знаели и гърците, и римляните, и евреите и всички народи от това време. Това е ясно показано и в Евангелието.
към текста >>

39. 3. ТАЙНАТА НА ИСТОРИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако в Евангелието на Йоан ни е описан един принадлежащ на целия Всемир космически Богочовек; ако в Евангелието на Лука Христос ни е представен като едно пожертващо се Същество на Любовта, а в Евангелието на Марко Христос ни е представен като въплъщение на Мировата воля, то в Евангелието на Матей ние имаме истинския образ на идеалния човек Исус от Палестина; на Онзи човек, Който живя тридесет и три години, в Който се намира като единство всичко, което можем да добием при разглеждането на другите Евангелия.
Но това разделяне на историята на еврейския народ на три периода по четиринадесет поколения не е случайно, а има дълбок смисъл. По нататък ще спомена накратко какъв е смисълът на това троично разпределение и какъв е смисълът на тези четиридесет и две поколения. Тук само ще кажа, че крайният резултат, крайният плод на цялото това развитие на еврейския народ е Исус, чието раждане е описано като завършек на развитието на еврейския народ; Той е плод на цялото развитие на еврейския народ. Говорейки за Евангелието на Матей, във връзка с Тайната на историята на човешкото развитие, Щайнер казва следното: "Това, което Исус Христос е бил като човек, как Той е действал като човек в тридесет и трите години на Своето земно съществуване, ни е разкрито в Евангелието на Матея. Това, което се съдържа в Евангелието на Матея, ни дава един хармоничен в себе си образ на човека. Ако в Евангелието на Йоан ни е описан един принадлежащ на целия Всемир космически Богочовек; ако в Евангелието на Лука Христос ни е представен като едно пожертващо се Същество на Любовта, а в Евангелието на Марко Христос ни е представен като въплъщение на Мировата воля, то в Евангелието на Матей ние имаме истинския образ на идеалния човек Исус от Палестина; на Онзи човек, Който живя тридесет и три години, в Който се намира като единство всичко, което можем да добием при разглеждането на другите Евангелия. В Евангелието на Матей образът на Исус Христос застава пред нас напълно човешки, като отделен земен човек, Когото обаче не можем да разберем, ако предварително не познаваме това, което ни дават другите Евангелия за Него. Ако и тогава отделният човек избледнява, то в този избледнял образ ни е предадено това, което ни разкриват другите три Евангелия. Един образ за личността на Исус Христос може да ни даде разглеждането на Евангелието на Матея. "Когато разглеждаме Евангелието на Матея, пред нашия поглед ще изпъкне интимно и прецизно онова, което се ражда от древноеврейския народ: човекът Исус, как Той се корени в Своя народ. И ние ще познаем защо кръвта на древноеврейския народ трябваше да бъде използвана по съвършено определен начин, за да допринесе за земното човечество именно тази кръв на Исуса Христа.
към текста >>

И когато Йоан Кръстител и сам Исус Христос е казал: Наближило е Царството Небесно, разбирали са, че сме в епохата, когато се пробужда азът в човека и той се осъзнава като едно Божествено същество.
Това царство на езика на Библията се нарича Царство Небесно или Царство Божие. А в смисъла, в който тук говорим, това Царство Небесно не е нищо друго, освен перифраза на израза човешко царство - царство, чрез което се проявява или въплътява Небето чрез аза, който живее в човека. Във времената, когато азът не е бил още пробуден в човека, той не е бил истински човек, а същество на път да стане човек. С раждането на аза човек става човек и може да каже за себе си аз: аз съм човек, аз съм онова същество, в което Бог живее. С това е настъпил моментът, когато Царството Небесно слиза на Земята. И когато Йоан Кръстител и сам Исус Христос е казал: Наближило е Царството Небесно, разбирали са, че сме в епохата, когато се пробужда азът в човека и той се осъзнава като едно Божествено същество. С това те са охарактеризирали най-дълбоко своята епоха. Затова именно в този епоха е трябвало да се роди Христос на Земята. Той трябвало да донесе на човечеството онези сили, чрез които азът да развие посочените по-горе качества. Учителят нарича това разцъфтяване или пробуждане на човешката душа. Така цялото развитие на човечеството е разделено на две части: времето преди идването на Христа, когато Царството Небесно не е било още дошло на Земята и времето след идването на Христа, когато Царството Небесно е дошло на Земята, когато човешкото царство добива своето най-високо значение.
към текста >>

Йоан Кръстител е бил последният велик назарей.
Тези хора са били само малцина сред еврейския народ, които са знаели за идването на Христа на Земята, Който представя-висшия Аз на човечеството, Който роден веднъж сред човечеството, трябвало да се роди във всяка една отделна човешка душа. Хората, които са били подготвени да могат да знаят и познават ясновидски, какво е всъщност Христос, са се наричали на-зареи. Чрез ясновиждане тези назареи са могли да прозрат това, което се подготвяло в древния еврейски народ, за да се роди Христос в този народ и да бъде разбран. Назареите принадлежали към окултната школа на есеите и са имали много строги правила за живот, за да се подготвят за своята мисия. През време на своята подготовка назареецът е трябвало да бъде доведен до определена ясновидска опитност, която е трябвало да му даде представа колко близо е било човечеството до идването на Христа. Йоан Кръстител е бил последният велик назарей. Той изживял края на назарейството не само за себе си, но е правил да изживеят това и тези, които той искал да направи човеци в пълния смисъл на тази дума. Този завършек на назарейството е бил това, което познаваме като извършване на кръщението от Йоан в реката Йордан. Смисълът на това кръщение е бил в това, че като се потапя човек във водата, етерното тяло в областта на главата се излъчва и човек за момент добива едно ясновидство ■ вижда целия свой живот, като същевременно вижда какво всъщност е бил човек в тази епоха. Ако един човек би изживял това кръщение три хиляди години преди Христа, той би осъзнал, че най-доброто духовно благо, което може да бъде дадено на един човек, трябва да дойде като едно старо наследство, защото това, което в древни времена е могло да бъде дадено от духовните светове, е било всъщност нещо наследствено. То е било като образ в етерното тяло и е формирало физическото тяло.
към текста >>

Този завършек на назарейството е бил това, което познаваме като извършване на кръщението от Йоан в реката Йордан.
Чрез ясновиждане тези назареи са могли да прозрат това, което се подготвяло в древния еврейски народ, за да се роди Христос в този народ и да бъде разбран. Назареите принадлежали към окултната школа на есеите и са имали много строги правила за живот, за да се подготвят за своята мисия. През време на своята подготовка назареецът е трябвало да бъде доведен до определена ясновидска опитност, която е трябвало да му даде представа колко близо е било човечеството до идването на Христа. Йоан Кръстител е бил последният велик назарей. Той изживял края на назарейството не само за себе си, но е правил да изживеят това и тези, които той искал да направи човеци в пълния смисъл на тази дума. Този завършек на назарейството е бил това, което познаваме като извършване на кръщението от Йоан в реката Йордан. Смисълът на това кръщение е бил в това, че като се потапя човек във водата, етерното тяло в областта на главата се излъчва и човек за момент добива едно ясновидство ■ вижда целия свой живот, като същевременно вижда какво всъщност е бил човек в тази епоха. Ако един човек би изживял това кръщение три хиляди години преди Христа, той би осъзнал, че най-доброто духовно благо, което може да бъде дадено на един човек, трябва да дойде като едно старо наследство, защото това, което в древни времена е могло да бъде дадено от духовните светове, е било всъщност нещо наследствено. То е било като образ в етерното тяло и е формирало физическото тяло. Именно на онези, които са се издигали над нормалното развитие на човечеството, се е показвало при кръщението, че цялото това знание е почивало на старото вдъхновение. Такова знание се е наричало виждане -на етерната душевна природа във формата на змия.
към текста >>

Но при Йоановото кръщение се е представяло съвършено друга картина - човек виждал творческите сили на етерното тяло не вече под образа на змията, а под образа на агнето.
Ако един човек би изживял това кръщение три хиляди години преди Христа, той би осъзнал, че най-доброто духовно благо, което може да бъде дадено на един човек, трябва да дойде като едно старо наследство, защото това, което в древни времена е могло да бъде дадено от духовните светове, е било всъщност нещо наследствено. То е било като образ в етерното тяло и е формирало физическото тяло. Именно на онези, които са се издигали над нормалното развитие на човечеството, се е показвало при кръщението, че цялото това знание е почивало на старото вдъхновение. Такова знание се е наричало виждане -на етерната душевна природа във формата на змия. Онези, които са изживявали това, са били наричани чеда, рожби на змията, защото те са били прозрели как тъмните същества се вмъкнали в човеците, в тяхното етерно тяло и те виждали, че това, което формирало, което изграждало физическото тяло, е било създание на змията. Но при Йоановото кръщение се е представяло съвършено друга картина - човек виждал творческите сили на етерното тяло не вече под образа на змията, а под образа на агнето. Това етерно тяло не е било вече проникнато отвътре от това, което идва от тъмните сили, но то е било напълно обладано от Божествените сили, които през явленията на външния свят озаряват душата на човека. Това виждане на агнето при Йоановото кръщение показва, че човешкото развитие е отишло много напред, че човек е станал друго същество: сега вече Азът е добил власт на Земята, че Азът, оплоден от външния свят, притежава голяма сила. Не всички, които Йоан кръщавал, били подготвени да видят това, да имат това преживяване. Те виждали само известни картини от своя минал живот. Но тези, които са били подготвени, те виждали образа на агнето в своето етерно тяло и разбирали знамението на времето.
към текста >>

Това виждане на агнето при Йоановото кръщение показва, че човешкото развитие е отишло много напред, че човек е станал друго същество: сега вече Азът е добил власт на Земята, че Азът, оплоден от външния свят, притежава голяма сила.
Именно на онези, които са се издигали над нормалното развитие на човечеството, се е показвало при кръщението, че цялото това знание е почивало на старото вдъхновение. Такова знание се е наричало виждане -на етерната душевна природа във формата на змия. Онези, които са изживявали това, са били наричани чеда, рожби на змията, защото те са били прозрели как тъмните същества се вмъкнали в човеците, в тяхното етерно тяло и те виждали, че това, което формирало, което изграждало физическото тяло, е било създание на змията. Но при Йоановото кръщение се е представяло съвършено друга картина - човек виждал творческите сили на етерното тяло не вече под образа на змията, а под образа на агнето. Това етерно тяло не е било вече проникнато отвътре от това, което идва от тъмните сили, но то е било напълно обладано от Божествените сили, които през явленията на външния свят озаряват душата на човека. Това виждане на агнето при Йоановото кръщение показва, че човешкото развитие е отишло много напред, че човек е станал друго същество: сега вече Азът е добил власт на Земята, че Азът, оплоден от външния свят, притежава голяма сила. Не всички, които Йоан кръщавал, били подготвени да видят това, да имат това преживяване. Те виждали само известни картини от своя минал живот. Но тези, които са били подготвени, те виждали образа на агнето в своето етерно тяло и разбирали знамението на времето. Разбирали, че е настъпила нова епоха в развитието на човечеството, че са пред едно велико събитие в световната история. Тази е била задачата на назареите.
към текста >>

Не всички, които Йоан кръщавал, били подготвени да видят това, да имат това преживяване.
Такова знание се е наричало виждане -на етерната душевна природа във формата на змия. Онези, които са изживявали това, са били наричани чеда, рожби на змията, защото те са били прозрели как тъмните същества се вмъкнали в човеците, в тяхното етерно тяло и те виждали, че това, което формирало, което изграждало физическото тяло, е било създание на змията. Но при Йоановото кръщение се е представяло съвършено друга картина - човек виждал творческите сили на етерното тяло не вече под образа на змията, а под образа на агнето. Това етерно тяло не е било вече проникнато отвътре от това, което идва от тъмните сили, но то е било напълно обладано от Божествените сили, които през явленията на външния свят озаряват душата на човека. Това виждане на агнето при Йоановото кръщение показва, че човешкото развитие е отишло много напред, че човек е станал друго същество: сега вече Азът е добил власт на Земята, че Азът, оплоден от външния свят, притежава голяма сила. Не всички, които Йоан кръщавал, били подготвени да видят това, да имат това преживяване. Те виждали само известни картини от своя минал живот. Но тези, които са били подготвени, те виждали образа на агнето в своето етерно тяло и разбирали знамението на времето. Разбирали, че е настъпила нова епоха в развитието на човечеството, че са пред едно велико събитие в световната история. Тази е била задачата на назареите. Чрез кръщението те познавали колко близо е идването на Христа.
към текста >>

Йоан Кръстител е трябвало да покаже, че е било дошло времето, когато Азът е можел да се прояви в човешката природа.
Но тези, които са били подготвени, те виждали образа на агнето в своето етерно тяло и разбирали знамението на времето. Разбирали, че е настъпила нова епоха в развитието на човечеството, че са пред едно велико събитие в световната история. Тази е била задачата на назареите. Чрез кръщението те познавали колко близо е идването на Христа. Те познавали това по устройството на етерното тяло, което при кръщението се е отделяло частично от физическото. Йоан Кръстител е трябвало да покаже, че е било дошло времето, когато Азът е можел да се прояви в човешката природа. С това той е бил човекът, който сложил край на старото време. Той е трябвало да основе една общност около себе си, на която е можел да покаже, че обръщайки се към Аза, Христовият Принцип можел да навлезе в човечеството. Той образувал около себе си една общност, която можела да разбере наближаването на Христовото събитие. Той е бил развил назарейството в най-висша степен, така щото от едно пророчество то станало едно изпълнение. В тази светлина трябва да се разбират думите и проповедта на Кръстителя.
към текста >>

В тази светлина трябва да се разбират думите и проповедта на Кръстителя.
Йоан Кръстител е трябвало да покаже, че е било дошло времето, когато Азът е можел да се прояви в човешката природа. С това той е бил човекът, който сложил край на старото време. Той е трябвало да основе една общност около себе си, на която е можел да покаже, че обръщайки се към Аза, Христовият Принцип можел да навлезе в човечеството. Той образувал около себе си една общност, която можела да разбере наближаването на Христовото събитие. Той е бил развил назарейството в най-висша степен, така щото от едно пророчество то станало едно изпълнение. В тази светлина трябва да се разбират думите и проповедта на Кръстителя. Ако разбираме нещата буквално, то Йоан излиза пред нас като един кавгаджия, когато говори на фарисеите и садукеите, като ги нарича рожби ехидни и други подобни. Но когато разберем думите на Йоан Кръстител в тяхната вътрешна светлина, ще видим, че това не са фанатични ругатни, но зад тези думи се крие едно високо значение и един дълбок смисъл. Този дълбок смисъл ще се разбере само когато разберем правилно развитието и мисията на еврейския народ. В своето развитие той на няколко пъти отхвърля нещо от себе си, което не следва правата- линия на Авраамовото наследство и впоследствие той получава отвън това, което е отхвърлил по-рано и което не тече в неговата кръв. Така, както е предадена историята, у Авраам е имало и други качества, освен тези, които развива еврейския народ, защото от него произхождат няколко народа, които носят плюс наследството на Авраам по права линия и нещо от преди Авраамовия живот на човечеството.
към текста >>

Ако разбираме нещата буквално, то Йоан излиза пред нас като един кавгаджия, когато говори на фарисеите и садукеите, като ги нарича рожби ехидни и други подобни.
С това той е бил човекът, който сложил край на старото време. Той е трябвало да основе една общност около себе си, на която е можел да покаже, че обръщайки се към Аза, Христовият Принцип можел да навлезе в човечеството. Той образувал около себе си една общност, която можела да разбере наближаването на Христовото събитие. Той е бил развил назарейството в най-висша степен, така щото от едно пророчество то станало едно изпълнение. В тази светлина трябва да се разбират думите и проповедта на Кръстителя. Ако разбираме нещата буквално, то Йоан излиза пред нас като един кавгаджия, когато говори на фарисеите и садукеите, като ги нарича рожби ехидни и други подобни. Но когато разберем думите на Йоан Кръстител в тяхната вътрешна светлина, ще видим, че това не са фанатични ругатни, но зад тези думи се крие едно високо значение и един дълбок смисъл. Този дълбок смисъл ще се разбере само когато разберем правилно развитието и мисията на еврейския народ. В своето развитие той на няколко пъти отхвърля нещо от себе си, което не следва правата- линия на Авраамовото наследство и впоследствие той получава отвън това, което е отхвърлил по-рано и което не тече в неговата кръв. Така, както е предадена историята, у Авраам е имало и други качества, освен тези, които развива еврейския народ, защото от него произхождат няколко народа, които носят плюс наследството на Авраам по права линия и нещо от преди Авраамовия живот на човечеството. Така най-напред отпада Исмаил, от който се развиват исмаилтяните, които се заселват около Синай, от където впоследствие минават евреите и получават десетте Божии заповеди.
към текста >>

Но когато разберем думите на Йоан Кръстител в тяхната вътрешна светлина, ще видим, че това не са фанатични ругатни, но зад тези думи се крие едно високо значение и един дълбок смисъл.
Той е трябвало да основе една общност около себе си, на която е можел да покаже, че обръщайки се към Аза, Христовият Принцип можел да навлезе в човечеството. Той образувал около себе си една общност, която можела да разбере наближаването на Христовото събитие. Той е бил развил назарейството в най-висша степен, така щото от едно пророчество то станало едно изпълнение. В тази светлина трябва да се разбират думите и проповедта на Кръстителя. Ако разбираме нещата буквално, то Йоан излиза пред нас като един кавгаджия, когато говори на фарисеите и садукеите, като ги нарича рожби ехидни и други подобни. Но когато разберем думите на Йоан Кръстител в тяхната вътрешна светлина, ще видим, че това не са фанатични ругатни, но зад тези думи се крие едно високо значение и един дълбок смисъл. Този дълбок смисъл ще се разбере само когато разберем правилно развитието и мисията на еврейския народ. В своето развитие той на няколко пъти отхвърля нещо от себе си, което не следва правата- линия на Авраамовото наследство и впоследствие той получава отвън това, което е отхвърлил по-рано и което не тече в неговата кръв. Така, както е предадена историята, у Авраам е имало и други качества, освен тези, които развива еврейския народ, защото от него произхождат няколко народа, които носят плюс наследството на Авраам по права линия и нещо от преди Авраамовия живот на човечеството. Така най-напред отпада Исмаил, от който се развиват исмаилтяните, които се заселват около Синай, от където впоследствие минават евреите и получават десетте Божии заповеди. След това отпада Исав, от когото се развиват едомците; след това, което евреите отхвърлят от себе си, е трябвало да го получат отново отвън, като дар.
към текста >>

Те са онези, които при Йоановото кръщение не виждат агнето, а виждат змията.
След това отпада Исав, от когото се развиват едомците; след това, което евреите отхвърлят от себе си, е трябвало да го получат отново отвън, като дар. Така на еврейски агар, значи още Синай, което значи скалиста планина, голям камък. Така че, Мойсей получил своите закони от големия камък, който е едно външно изображение на Агар. Така че това, което еврейският народ получи като закони, не е произхождало от най-добрите качества на Авраам, а е произхождало от Агар, от Синай. Така щото онези, които са привърженици само на закона, какъвто той е бил даден на Синай, фарисеите и садукеите, са изложени на опасността да останат назад в своето развитие. Те са онези, които при Йоановото кръщение не виждат агнето, а виждат змията. Затова Йоан Кръстител ги нарича рожби ехидни, рожби на змията. И тогава неговите думи се превръщат в едно предупреждение към фарисеите и садукеите, когато той им казва: Вие, които сте привърженици на змията, внимавайте, за да можете при кръщението да видите правилно, а именно не змията, а агнето. Той им казал по-нататък, че не трябва да си въобразяват, че техният отец е Авраам, защото у тях това са само думи, тъй като те се кълнат в това, което идва от Синай, от закона, но той е престанал вече да има значение. Йоан им казва още: Аз ви казвам, че от юдейството ще израсне нещо, което действително е било предадено през поколенията надолу, и което не се кълне само в камъка Синай, но върху това, което се намира навсякъде около нас. Чада Божии могат да се родят, когато зад сетивното хората виждат духовното.
към текста >>

Затова Йоан Кръстител ги нарича рожби ехидни, рожби на змията.
Така на еврейски агар, значи още Синай, което значи скалиста планина, голям камък. Така че, Мойсей получил своите закони от големия камък, който е едно външно изображение на Агар. Така че това, което еврейският народ получи като закони, не е произхождало от най-добрите качества на Авраам, а е произхождало от Агар, от Синай. Така щото онези, които са привърженици само на закона, какъвто той е бил даден на Синай, фарисеите и садукеите, са изложени на опасността да останат назад в своето развитие. Те са онези, които при Йоановото кръщение не виждат агнето, а виждат змията. Затова Йоан Кръстител ги нарича рожби ехидни, рожби на змията. И тогава неговите думи се превръщат в едно предупреждение към фарисеите и садукеите, когато той им казва: Вие, които сте привърженици на змията, внимавайте, за да можете при кръщението да видите правилно, а именно не змията, а агнето. Той им казал по-нататък, че не трябва да си въобразяват, че техният отец е Авраам, защото у тях това са само думи, тъй като те се кълнат в това, което идва от Синай, от закона, но той е престанал вече да има значение. Йоан им казва още: Аз ви казвам, че от юдейството ще израсне нещо, което действително е било предадено през поколенията надолу, и което не се кълне само в камъка Синай, но върху това, което се намира навсякъде около нас. Чада Божии могат да се родят, когато зад сетивното хората виждат духовното. От тези камъни Божието Слово може да.
към текста >>

Йоан им казва още: Аз ви казвам, че от юдейството ще израсне нещо, което действително е било предадено през поколенията надолу, и което не се кълне само в камъка Синай, но върху това, което се намира навсякъде около нас.
Така щото онези, които са привърженици само на закона, какъвто той е бил даден на Синай, фарисеите и садукеите, са изложени на опасността да останат назад в своето развитие. Те са онези, които при Йоановото кръщение не виждат агнето, а виждат змията. Затова Йоан Кръстител ги нарича рожби ехидни, рожби на змията. И тогава неговите думи се превръщат в едно предупреждение към фарисеите и садукеите, когато той им казва: Вие, които сте привърженици на змията, внимавайте, за да можете при кръщението да видите правилно, а именно не змията, а агнето. Той им казал по-нататък, че не трябва да си въобразяват, че техният отец е Авраам, защото у тях това са само думи, тъй като те се кълнат в това, което идва от Синай, от закона, но той е престанал вече да има значение. Йоан им казва още: Аз ви казвам, че от юдейството ще израсне нещо, което действително е било предадено през поколенията надолу, и което не се кълне само в камъка Синай, но върху това, което се намира навсякъде около нас. Чада Божии могат да се родят, когато зад сетивното хората виждат духовното. От тези камъни Божието Слово може да. събуди чада Авраамови. Вие никак не разбирате думите: "Наш отец е Авраам". Апостол Павел в Първото послание към Галатяните, 4-та глава, от 21ви до 26-ти стих изяснява този въпрос, като казва следното: "Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона, не чувате ли що казва законът?
към текста >>

Йоан като казваше покайте се, тези думи означават: произведете във вас едно изменение на чувствата, на разбирането.
Защото е писано, че Авраам имаше двама синове, един от слугинята и един от свободната. Но този, който беше от слугинята, се роди по плът, а онзи който бе от свободната, по обещание. И това е иносказание, защото тези жени представят двата Завета, единият от Синайската планина, който ражда чеда в робство, и той е Агар. А този Агар представя планината Синай в Арабия и съответства на днешния Ерусалим, защото е в робство с чедата си. А горният Ерусалим е свободен, който е майка на всички". Йоан като казваше покайте се, тези думи означават: произведете във вас едно изменение на чувствата, на разбирането. И когато се казва, че Йоан кръщавал с вода за покаяние, подразбира се кръщение с вода за изменение на разбиранията на хората. Когато кръстеният излезе из водата, той трябва да измени своето схващане, не трябва вече да гледа назад към старото, към старите предания, а напред към това, което притежава освободеният Аз, който бе даден чрез Исус Христос. Така че, целта на Йоановото кръщение е била да измени схващането на хората. Йоан кръщавал с вода затова, да събуди в отделните хора силата, позволяваща им да познаят, че е наближило Царството Небесно и с това да могат да разберат кой е Исус Христос. Мисълта на апостол Павел за Авраам и за двете негови жени, които отговарят на двата Завета ясно показва, че в легендата за Авраам, който е бил една действителна историческа личност, един посветен със специално посвещение и мисия, е скрита Тайната на историята на бялата раса, която именно се развива по този път, по който се посочва, че се развива еврейският народ от Авраам.
към текста >>

И когато се казва, че Йоан кръщавал с вода за покаяние, подразбира се кръщение с вода за изменение на разбиранията на хората.
Но този, който беше от слугинята, се роди по плът, а онзи който бе от свободната, по обещание. И това е иносказание, защото тези жени представят двата Завета, единият от Синайската планина, който ражда чеда в робство, и той е Агар. А този Агар представя планината Синай в Арабия и съответства на днешния Ерусалим, защото е в робство с чедата си. А горният Ерусалим е свободен, който е майка на всички". Йоан като казваше покайте се, тези думи означават: произведете във вас едно изменение на чувствата, на разбирането. И когато се казва, че Йоан кръщавал с вода за покаяние, подразбира се кръщение с вода за изменение на разбиранията на хората. Когато кръстеният излезе из водата, той трябва да измени своето схващане, не трябва вече да гледа назад към старото, към старите предания, а напред към това, което притежава освободеният Аз, който бе даден чрез Исус Христос. Така че, целта на Йоановото кръщение е била да измени схващането на хората. Йоан кръщавал с вода затова, да събуди в отделните хора силата, позволяваща им да познаят, че е наближило Царството Небесно и с това да могат да разберат кой е Исус Христос. Мисълта на апостол Павел за Авраам и за двете негови жени, които отговарят на двата Завета ясно показва, че в легендата за Авраам, който е бил една действителна историческа личност, един посветен със специално посвещение и мисия, е скрита Тайната на историята на бялата раса, която именно се развива по този път, по който се посочва, че се развива еврейският народ от Авраам. В разказа на Авраам ни се разкрива историята на човечеството, която се простира между четвъртата и петата следатлантски култури и Тайната, свързана с това развитие, а също и законите на това развитие.
към текста >>

Така че, целта на Йоановото кръщение е била да измени схващането на хората.
А този Агар представя планината Синай в Арабия и съответства на днешния Ерусалим, защото е в робство с чедата си. А горният Ерусалим е свободен, който е майка на всички". Йоан като казваше покайте се, тези думи означават: произведете във вас едно изменение на чувствата, на разбирането. И когато се казва, че Йоан кръщавал с вода за покаяние, подразбира се кръщение с вода за изменение на разбиранията на хората. Когато кръстеният излезе из водата, той трябва да измени своето схващане, не трябва вече да гледа назад към старото, към старите предания, а напред към това, което притежава освободеният Аз, който бе даден чрез Исус Христос. Така че, целта на Йоановото кръщение е била да измени схващането на хората. Йоан кръщавал с вода затова, да събуди в отделните хора силата, позволяваща им да познаят, че е наближило Царството Небесно и с това да могат да разберат кой е Исус Христос. Мисълта на апостол Павел за Авраам и за двете негови жени, които отговарят на двата Завета ясно показва, че в легендата за Авраам, който е бил една действителна историческа личност, един посветен със специално посвещение и мисия, е скрита Тайната на историята на бялата раса, която именно се развива по този път, по който се посочва, че се развива еврейският народ от Авраам. В разказа на Авраам ни се разкрива историята на човечеството, която се простира между четвъртата и петата следатлантски култури и Тайната, свързана с това развитие, а също и законите на това развитие.
към текста >>

Йоан кръщавал с вода затова, да събуди в отделните хора силата, позволяваща им да познаят, че е наближило Царството Небесно и с това да могат да разберат кой е Исус Христос.
А горният Ерусалим е свободен, който е майка на всички". Йоан като казваше покайте се, тези думи означават: произведете във вас едно изменение на чувствата, на разбирането. И когато се казва, че Йоан кръщавал с вода за покаяние, подразбира се кръщение с вода за изменение на разбиранията на хората. Когато кръстеният излезе из водата, той трябва да измени своето схващане, не трябва вече да гледа назад към старото, към старите предания, а напред към това, което притежава освободеният Аз, който бе даден чрез Исус Христос. Така че, целта на Йоановото кръщение е била да измени схващането на хората. Йоан кръщавал с вода затова, да събуди в отделните хора силата, позволяваща им да познаят, че е наближило Царството Небесно и с това да могат да разберат кой е Исус Христос. Мисълта на апостол Павел за Авраам и за двете негови жени, които отговарят на двата Завета ясно показва, че в легендата за Авраам, който е бил една действителна историческа личност, един посветен със специално посвещение и мисия, е скрита Тайната на историята на бялата раса, която именно се развива по този път, по който се посочва, че се развива еврейският народ от Авраам. В разказа на Авраам ни се разкрива историята на човечеството, която се простира между четвъртата и петата следатлантски култури и Тайната, свързана с това развитие, а също и законите на това развитие.
към текста >>

40. 5. ТАЙНАТА НА ИЗКУШЕНИЕТО НА ХРИСТА ОТ ДЯВОЛА - Влад Пашов (1902- 1974)

При кръщението на Исус от Йоан Кръстител в реката Йордан, в тялото на Исус се вселява Христовият Дух, вселява се Логосът, Господарят на Слънчевата система.
5. ТАЙНАТА НА ИЗКУШЕНИЕТО НА ХРИСТА ОТ ДЯВОЛА При кръщението на Исус от Йоан Кръстител в реката Йордан, в тялото на Исус се вселява Христовият Дух, вселява се Логосът, Господарят на Слънчевата система. Но това не е един прост и еднократен процес. Христос постепенно се вселява в телата - астрално, етерно и физическо, на Исус. А всяко от тези три тела е свързано с определени сили на Природата, които пораждат и съответни способности, и възможности на тези тела. Така че, в човека Исус от Назарет се въплътява Христовото Същество. Телесно-душевната част на най-великия човек стана носител на слизащото от духовното царство Христово Същество.
към текста >>

Йоан не говори нищо нито за кръщението, нито за изкушението.
Тогава като Го възведе [на една планина] нависоко и Му показа всичките царства на Вселената, в един миг време, дяволът Му рече: На тебе ще дам всичката власт и славата на тези царства, (защото на мене е предадена, и аз я давам комуто ща), - и тъй, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое. А Исус в отговор му каза: Писано е: "На Господа твоя Бог да се кланяш, и само Нему да служиш". Тогава Го заведе в Ерусалим, постави Го на крилото на храма, и Му рече: Ако си Син Божи, хвърли се оттук долу; защото е писано: - "Ще заповяда на ангелите Си за Тебе, да Те пазят: и на ръце ще Те дигат, да не би да удариш о камък ногата Си". А Исус в отговор му рече: "Да не изпиташ Господа твоя Бог". И като изчерпа всяко изкушение, дяволът се оттегли от Него за известно време." Йоан не говори нищо нито за кръщението, нито за изкушението. Така, както е даден разказът за изкушението и в трите Евангелия, ясно е, че това не е едно физическо явление, а едно окултно мистично преживяване. Казва се, че Исус бил отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола. Тук е важно, че Духът ръководи този процес на изкушението. Духът не е нещо физическо, а също и дяволът не е нещо физическо. Следователно и пустинята, в която Духът отвел Исус, не е физическата пустиня, която се простира около Йордан.
към текста >>

В Евангелието на Матей е описано как след кръщението, извършено от Йоан, Христовото Същество действително е слязло във физическото и етерното тяло на Исус.
Това са двата основни стълба, които се изправят в двете Евангелия - това на Матей и това на Лука. Христос - най-висшата индивидуалност, свързана със Земята, е въплътен в човешко тяло. И Той със Своя живот на Земята показал на хората двете страни на Посвещението - слизането в Микрокосмоса и възлизането в Макрокосмоса. При слизането във физическото и етерното тяло Христос остава неуязвим за всички съблазни и изкушения, които наистина идват към Него, но са отблъснати. Също така Той е защитен и против онези опасности, с които човек се среща при възлизане в Космоса. В Евангелието на Матей е описано как след кръщението, извършено от Йоан, Христовото Същество действително е слязло във физическото и етерното тяло на Исус. Описанието на това събитие е разказът за изкушението. Тази сцена на изкушението предава с всички подробности изживяванията, които човек въобще има, когато слезе по същия начин във физическото и етерното тяло. Това първо забележително събитие в Евангелието на Матей е сцената с изкушението. Тя предава едната страна и на Посвещението - слизането във физическото и етерното тяло, в Микрокосмоса. Другата страна на Посвещението
към текста >>

С това ние имаме началото и края на същинския живот на Христос, който започва с раждането на Христа в тялото, при Йоановото кръщение.
Това е разширяването в Макрокосмоса, което е описано по този начин в Евангелието на Матей. И Евангелието ни показва ясно, че досега Христос е живял в едно физическо тяло, но сега Той се разширява в целия Космос. И който иска да Го търси, не би Го видял в това физическо тяло, а би трябвало да Го търси като такъв, Който е проникнал цялото пространство като Светлина. След като Христос действително извърши това, което по-рано се е извършвало в Мистериите в течение на три и половина дни с чужда помощ, сега Христос го извършва сам, за което загатва, като казва: "Съборете този храм и Аз в три дни ще го издигна." С това Той загатва още, че след тази сцена хората не трябва да Го търсят в едно физическо тяло, а в Духа, който прониква цялото пространство. Той казва: "Отсега нататък ще трябва да търсите Сина Человечески отдясно на Силата и Той ще ви се яви в облаците." Там трябва да търсим Христос, разлят в света, като образец на Великото Посвещение, което човек изживява, когато напусне тялото си и се разширява в Макрокосмоса посредством Посвещението. С това ние имаме началото и края на същинския живот на Христос, който започва с раждането на Христа в тялото, при Йоановото кръщение. Там животът започва с една страна на Посвещението - слизането във физическо и етерно тяло, което е описано в разказа за изкушението. Евангелието ни разкрива и втората страна на Посвещението с разширението в Макрокосмоса, със сцената на Тайната Вечеря и представените по-нататък процеси - бичуването, слагането на трънения венец. Разпятието и Възкресението. Това са двете точки, между които се развиват събитията в Евангелието на Матей. Пак повтарям, че всичко, което е описано в Евангелието като исторически живот на Христос - от Кръщението до Възкресението - е действително такъв, както го описват.
към текста >>

За Йоан Кръстител се казва, че бил проповедник в пустинята.
Трябваше да бъде достигнато това състояние, щото това, което разделя двата свята да не съществува вече и човек да може да възлиза в духовните светове с аза, който живее в сетивния свят. Това бе постигнато за човечеството чрез побеждаване на изкушението от Христа така, както е описано от Евангелието на Матей. С това бе даден образец как живеещият в сетивния свят аз може да влезе във висшите светове, като превъзмогне изпитанията, изкушенията, които му поставят тъмните сили. В заключение на казаното върху изкушението, ще го резюмирам по следния начин. Първото нещо, което трябва да имаме предвид при разбирането на разказа за изкушението, е да помним, че когато се говори, че Исус е бил отведен от Духа в пустинята, не трябва да се разбира изключително външната пустиня. За Йоан Кръстител се казва, че бил проповедник в пустинята. Исус е пренесен в пустинята от Духа. И в двата случая пустинята е символ на уединението на душата, областта на аза, отделното човешко същество. Гръцката дума за пустиня е близка до думата еремит, която значи отшелник, който търси уединение за развитието на своята душа. Слизайки от духовните светове в земно въплъщение, Христос слиза в уединение в азовото битие на човека, в пустинята. Така че, отнасянето в пустинята не е нищо друго, освен самото въплъщение, даже ако действително при Исус, след като бе приел в себе си Христа при кръщението, е настъпило едно външно оттегляне на уединено място в пустинята.
към текста >>

Преди да завърша разказа за изкушението ще поставя въпроса - защо Йоан не дава в своето Евангелие разказ за изкушението?
Той не бе слязъл от чисто Духовните висини на Земята да си играе магически със силите на Земята, но да посее в гнилия свят на Земята семето на едно ново човечество, на едно ново съществуване. В троичното изкушение се изпълнява човекоставането на Христа. В битието на физическото тяло Той изтръгва човешкото битие от властта на Ариман, който сграбчва с нокти и задържа към себе си всичко мъртво, иска да му предаде привиден живот, да превърне камъните в хляб. В битието на човешката душа той изтръгва човешкото същество от властта на луциферическите сили, които с егоистична алчност искат да обвият цялото човешко същество в мъгла, за да го владеят това са земните царства, които Сатана обещава на Христа. В битието на човешката жизнена сила той изтръгва човешкото същество от властта на аримано-луциферическите сили, които искат да разрушат сериозността на живота чрез несериозни магии. Преди да завърша разказа за изкушението ще поставя въпроса - защо Йоан не дава в своето Евангелие разказ за изкушението? Според дълбокото окултно разбиране на Евангелията той дава една друга сцена, която е успоредна със сцената на изкушението и предава същата идея. В разказа за изкушението ни е предадена идеята за човекоставането на Христа и влизането му в трите обвивки на Исус, при което Той среща тъмните сили, които побеждава при завладяването тялото на Исус, с което дава началото на завладяването и освобождаването на всички човешки тела от властта на тъмните сили. Йоан е предал тази идея с разказа за очистването на храма. Това е една от първите дейности на Христа след сватбата в Кана Галилейска. И след очистването на храма, като изгонва от него продавачите, Той казва: "Разрушете този храм и Аз в три дни ще го съградя".
към текста >>

Йоан е предал тази идея с разказа за очистването на храма.
В битието на човешката душа той изтръгва човешкото същество от властта на луциферическите сили, които с егоистична алчност искат да обвият цялото човешко същество в мъгла, за да го владеят това са земните царства, които Сатана обещава на Христа. В битието на човешката жизнена сила той изтръгва човешкото същество от властта на аримано-луциферическите сили, които искат да разрушат сериозността на живота чрез несериозни магии. Преди да завърша разказа за изкушението ще поставя въпроса - защо Йоан не дава в своето Евангелие разказ за изкушението? Според дълбокото окултно разбиране на Евангелията той дава една друга сцена, която е успоредна със сцената на изкушението и предава същата идея. В разказа за изкушението ни е предадена идеята за човекоставането на Христа и влизането му в трите обвивки на Исус, при което Той среща тъмните сили, които побеждава при завладяването тялото на Исус, с което дава началото на завладяването и освобождаването на всички човешки тела от властта на тъмните сили. Йоан е предал тази идея с разказа за очистването на храма. Това е една от първите дейности на Христа след сватбата в Кана Галилейска. И след очистването на храма, като изгонва от него продавачите, Той казва: "Разрушете този храм и Аз в три дни ще го съградя". И по-нататък се казва: "Той говореше за храма на своето тяло". Така че, влизането в храма е вселяване в храма на тялото на Исус, откъдето Той е изгонил с бич всички тъмни сили, които са обърнали храма на тялото във вертеп. По такъв начин и Йоан е описал въплътяването на Христа в тялото на Исус и борбата с тъмните сили, които среща по пътя на това вселяване.
към текста >>

По такъв начин и Йоан е описал въплътяването на Христа в тялото на Исус и борбата с тъмните сили, които среща по пътя на това вселяване.
Йоан е предал тази идея с разказа за очистването на храма. Това е една от първите дейности на Христа след сватбата в Кана Галилейска. И след очистването на храма, като изгонва от него продавачите, Той казва: "Разрушете този храм и Аз в три дни ще го съградя". И по-нататък се казва: "Той говореше за храма на своето тяло". Така че, влизането в храма е вселяване в храма на тялото на Исус, откъдето Той е изгонил с бич всички тъмни сили, които са обърнали храма на тялото във вертеп. По такъв начин и Йоан е описал въплътяването на Христа в тялото на Исус и борбата с тъмните сили, които среща по пътя на това вселяване. Такъв е дълбокият окултен смисъл на разказа за изкушението и, паралелно с него, за очистването на храма. С това Христос обявява война на тъмните сили, които е победил в духовните светове, и сега слиза на Земята, за да воюва с тях и да ги победи, за да освободи както земния свят, така и човека от тяхното влияние, да пренесе Царството Небесно, Своето Царство на Земята и в човека. В неговите обвивки и в неговия аз ще царуват и владеят отсега нататък силите на Христа, силите на Съществата на Светлината. Това е смисълът на слизането на Христа на Земята, това е Неговата мисия.
към текста >>

41. 10. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

И тогава учениците разбраха, че им говори за Йоана Кръстителя". (17,10-13)
Значи горната мисъл се отнася за Преображението, което само по себе си крие много Тайни, на които няма да се спирам тук. Това е един окултен факт, в който са скрити много дълбоки истини във връзка с развитието на човечеството. Учениците Му казват, че според книжниците Илия трябва първо да дойде и Той в отговор им казва: "Наистина, Илия ще дойде и ще възстанови всичко. Но казвам ви, че Илия е вече дошъл и не го познаха, но постъпиха с него както си искаха. Също така и Син Человечески ще пострада от тях. И тогава учениците разбраха, че им говори за Йоана Кръстителя". (17,10-13) Тук много ясно се говори за прераждането, че няма нужда да се коментира и доказва. Трета рамка, която огражда седемте притчи, е съставена от два образа: пастирът и изгубената овца (18,10-14) и пастирът, който същевременно е цар и отделя овцете от козите (25,33-36). Тези две величествени картини са свързани помежду си като входната и изходната врата на един водещ високо нагоре храм. Двата ограждащи образа - за изгубената овца и за овцете и козите, показват Пътя от първото до второто идване на Христа, който е Път на развитие на човешкия аз, на човешката личност. Докато в началото не е пробудено самосъзнанието, докато в него не се е събудила личността, азът, той живее в колективното подсъзнание и се чувства като член на една общност.
към текста >>

Ще цитирам самите стихове: "Истина, истина ви казвам: между родените от жена не се е въздигнал по-голям от Йоана Кръстителя.
С тази мисъл са изнесени няколко окултни истини. Ученикът добива власт над нечистите духове, когато премине петата степен на окултното обучение, когато е придобил вече пълна чистота на сърцето и е завладял своя ум, добил е способността да се концентрира. Значи, учениците са били на тази степен на развитие, за да може да им се даде власт над нечистите духове. Втората окултна истина, вложена тук е, че всички болести се дължат на нечистите духове," които човек привлича със своите слабости и страсти. В 11-та глава, от 11-ти до 15-ти стих са изказани много важни окултни истини. Ще цитирам самите стихове: "Истина, истина ви казвам: между родените от жена не се е въздигнал по-голям от Йоана Кръстителя. Обаче най-малкият в Небесното Царство е по-голям от него. А от дните на Йоана Кръстителя досега Небесното Царство насила се взима и които се насилят, го грабват. Защото всички пророци и законът пророкуваха до Йоана. И ако искате да го приемете, той е Илия, който имаше да дойде. Който има уши да слуша, нека слуша".
към текста >>

А от дните на Йоана Кръстителя досега Небесното Царство насила се взима и които се насилят, го грабват.
Значи, учениците са били на тази степен на развитие, за да може да им се даде власт над нечистите духове. Втората окултна истина, вложена тук е, че всички болести се дължат на нечистите духове," които човек привлича със своите слабости и страсти. В 11-та глава, от 11-ти до 15-ти стих са изказани много важни окултни истини. Ще цитирам самите стихове: "Истина, истина ви казвам: между родените от жена не се е въздигнал по-голям от Йоана Кръстителя. Обаче най-малкият в Небесното Царство е по-голям от него. А от дните на Йоана Кръстителя досега Небесното Царство насила се взима и които се насилят, го грабват. Защото всички пророци и законът пророкуваха до Йоана. И ако искате да го приемете, той е Илия, който имаше да дойде. Който има уши да слуша, нека слуша". Тук първо е посочен един окултен факт, че Йоан Кръстител е най-издигнатият човек между всички човеци, достигнал най-високата степен на развитие, най-високо посвещение. И второто нещо е, че той е прероденият пророк Илия.
към текста >>

Защото всички пророци и законът пророкуваха до Йоана.
Втората окултна истина, вложена тук е, че всички болести се дължат на нечистите духове," които човек привлича със своите слабости и страсти. В 11-та глава, от 11-ти до 15-ти стих са изказани много важни окултни истини. Ще цитирам самите стихове: "Истина, истина ви казвам: между родените от жена не се е въздигнал по-голям от Йоана Кръстителя. Обаче най-малкият в Небесното Царство е по-голям от него. А от дните на Йоана Кръстителя досега Небесното Царство насила се взима и които се насилят, го грабват. Защото всички пророци и законът пророкуваха до Йоана. И ако искате да го приемете, той е Илия, който имаше да дойде. Който има уши да слуша, нека слуша". Тук първо е посочен един окултен факт, че Йоан Кръстител е най-издигнатият човек между всички човеци, достигнал най-високата степен на развитие, най-високо посвещение. И второто нещо е, че той е прероденият пророк Илия. И понеже изнася тази окултна истина, Христос казва: Който има уши да слуша, нека слуша, т.е.
към текста >>

Тук първо е посочен един окултен факт, че Йоан Кръстител е най-издигнатият човек между всички човеци, достигнал най-високата степен на развитие, най-високо посвещение.
Обаче най-малкият в Небесното Царство е по-голям от него. А от дните на Йоана Кръстителя досега Небесното Царство насила се взима и които се насилят, го грабват. Защото всички пророци и законът пророкуваха до Йоана. И ако искате да го приемете, той е Илия, който имаше да дойде. Който има уши да слуша, нека слуша". Тук първо е посочен един окултен факт, че Йоан Кръстител е най-издигнатият човек между всички човеци, достигнал най-високата степен на развитие, най-високо посвещение. И второто нещо е, че той е прероденият пророк Илия. И понеже изнася тази окултна истина, Христос казва: Който има уши да слуша, нека слуша, т.е. който разбира, да разбира; който не разбира - това не се отнася до него. И още много неща са загатнати с тази мисъл. В двадесет и седми стих на единадесета глава е загатнато за една от най-великите Тайни на Битието - отношението между Сина и Отца.
към текста >>

В тази мисъл са скрити най-дълбоките окултни истини, за които съм загатнал при разглеждането Евангелието на Йоан, затова сега няма да се спирам.
И още много неща са загатнати с тази мисъл. В двадесет и седми стих на единадесета глава е загатнато за една от най-великите Тайни на Битието - отношението между Сина и Отца. Там е казано: "Всичко Ми е предадено от Отца Ми. И освен Отца, никой не познава Сина. Нито познава някой Отца, освен Сина и оня, на който Синът би благоволил да Го открие". В тази мисъл са скрити най-дълбоките окултни истини, за които съм загатнал при разглеждането Евангелието на Йоан, затова сега няма да се спирам. В 36-ти и 37-ми стих на 12-та глава е казано: "И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат человеците, ще отговарят в съдния ден. Защото от думите си ще се оправдаеш и от думите си ще се осъдиш". Тук на първо място е показан пак кармичния закон. На второ място е показано, че думите са сили, с които човек не трябва да злоупотребява, защото ще го държат отговорен. В 36-ти стих на 14-та глава е казано: "И молеха се да се допрат само до дрехата Му и колкото се допряха, се изцериха".
към текста >>

В 12-ти стих на същата глава пак се говори за Илия-Йоан: "Но казвам ви, че Илия е вече дошъл и не го познаха, но постъпиха с него както си искаха.
С това Той ще изнесе Посвещението на историческата сцена пред цял свят. В началото на 17-та глава се описва Преображението, в което са включени и много окултни истини. Самото то е един окултен факт. За да се даде светлина по този факт, трябва да се напише цяла статия. На друго място аз вече загатнах за дълбоките Тайни, които са свързани с Преображението, затова тук няма да говоря повече. В 12-ти стих на същата глава пак се говори за Илия-Йоан: "Но казвам ви, че Илия е вече дошъл и не го познаха, но постъпиха с него както си искаха. Също така и Човешкият Син ще пострада от тях". Тук пак ясно е показано, че Йоан Кръстител е прероденият пророк Илия, с което въпросът за прераждането е пак подчертан. И това е казано от самия Христос. А учението за прераждането е едно от основните учения на окултната наука. В 23-та глава, от 8-ми до 10-ти стих е изяснена идеята за понятието Учител.
към текста >>

Тук пак ясно е показано, че Йоан Кръстител е прероденият пророк Илия, с което въпросът за прераждането е пак подчертан.
Самото то е един окултен факт. За да се даде светлина по този факт, трябва да се напише цяла статия. На друго място аз вече загатнах за дълбоките Тайни, които са свързани с Преображението, затова тук няма да говоря повече. В 12-ти стих на същата глава пак се говори за Илия-Йоан: "Но казвам ви, че Илия е вече дошъл и не го познаха, но постъпиха с него както си искаха. Също така и Човешкият Син ще пострада от тях". Тук пак ясно е показано, че Йоан Кръстител е прероденият пророк Илия, с което въпросът за прераждането е пак подчертан. И това е казано от самия Христос. А учението за прераждането е едно от основните учения на окултната наука. В 23-та глава, от 8-ми до 10-ти стих е изяснена идеята за понятието Учител. Там е казано: "Но вие не се наричайте учители, защото Един е вашият Учител, а вие всички сте братя. И никого на Земята недейте нарича свой Отец, защото Един е вашия Отец небесни.
към текста >>

42. X. АКАШОВАТА ХРОНИКА -ИЗТОЧНИК ЗА ТАЙНАТА НА ГОЛГОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Йоан Кръстител, за когото се казва, че е Предтеча, е образ на всички, които са работили преди това в това направление.
И тогава от това чувство ще излезе най-висшата сила, която ще ни позволи да се издигнем до своя най-висш идеал чрез едно мъдро себепознание, и ще познаем в Христа своя идеал, своя Първообраз, истинският Син Человечески, за Когото Пилат казва: Ето Човекът! Тогава хората ще разберат, че Земята е свързана с духовните светове, едва тогава, когато схванат, че Христос, Великото Космическо Същество, е живял в тялото на Исус от Назарет. И след Голгота, когато кръвта на Христа е изтекла от Неговото тяло, Неговата сила е проникнала в аурата на Земята и е внесла нов импулс, нова сила в земното развитие. С тази сила човек ще може да преобрази своето астрално и етерно тяло, а също и Земята ще може да се преобрази в духовно небесно тяло. Тогава хората ще разберат, че всички Учители преди Христа, са били изпратени от Него да подготвят пътя Му, за да може Той да бъде познат и разбран. Йоан Кръстител, за когото се казва, че е Предтеча, е образ на всички, които са работили преди това в това направление. Той е последният от тези, които са били изпратени да подготвят Пътя на Христа. Чрез Тайната на Голгота на човечеството е била дадена възможност да приеме импулса на Христа, за да стигне до самото себе си, да намери себе си. Учителя казва, че когато човек намери себе си, той ще намери и Бога, и когато намери Бога, той ще намери и себе си. И в бъдеще, разбирайки правилно себе си, всички религии ще съдействат постепенно да бъде разбрано това, което се съдържа в Тайната на Голгота, за да го направят достояние на хората като импулс, който даде нова насока на земното и човешко развитие. Така че, Окултната наука разполага с друго средство за познаването и разбирането на Тайната на Голгота и на Евангелията въобще.
към текста >>

43. XIII. ХРИСТОС И ПРОБУЖДАНЕТО НА БОЖЕСТВЕНОТО В ЧОВЕКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова загатва Той в смисъла на Евангелието на Лука, когато говори на Своите Ученици за същността на Йоана Кръстителя: Казвам ви, няма по-голям между тези, които са родени от жена, т.е.
Тогава човек го пренася в своите следващи прераждайия в една все по-висша и по-висша форма. И Христос трябваше да говори, да апелира към онези способности, които нямат нищо общо със земния зародиш. Всички онези, които са се явили преди Христа, за да говорят на хората, са си служили само с онези способности, които им бяха предадени от тяхното земно същество чрез заложбите на родителите. Всички Пророци и Учители, колкото възвишени и да са били те, даже и когато слизали като Бодисатви, за да учат хората, трябваше да служат със способностите, които се развиват чрез зародиша. Обаче Христос говори на онова в човека, което не израства от зародиша, но което произхожда от Царството Божие. Затова загатва Той в смисъла на Евангелието на Лука, когато говори на Своите Ученици за същността на Йоана Кръстителя: Казвам ви, няма по-голям между тези, които са родени от жена, т.е. чието същество, така, както то стои пред нас, може да бъде обяснено чрез физическо раждане от мъжки и женски зародиш. Но по-нататък Той казва: Най-малката част от онова, което не е родено от жена, което е свързано с човека, но идва от Царството Божие, е по-голямо от Йоана. Ето каква дълбочина се крие в тези думи. Когато хората изучат Библията в светлината на Окултната наука, те ще видят, че в нея се съдържат физиологични истини, които са по-велики от всичко, което новата, повърхностната физиологична мисъл може да изнесе. Христос по най-различни начини ни обръща внимание, как това, което се влива в света чрез Него, е нещо съвършено ново, нещо съвършено различно от това, което по-рано е било изнесено, защото то е възвестено със способностите, които са родени от Царствата Небесни, които не сме наследили oт зародиша.
към текста >>

Но по-нататък Той казва: Най-малката част от онова, което не е родено от жена, което е свързано с човека, но идва от Царството Божие, е по-голямо от Йоана.
Всички онези, които са се явили преди Христа, за да говорят на хората, са си служили само с онези способности, които им бяха предадени от тяхното земно същество чрез заложбите на родителите. Всички Пророци и Учители, колкото възвишени и да са били те, даже и когато слизали като Бодисатви, за да учат хората, трябваше да служат със способностите, които се развиват чрез зародиша. Обаче Христос говори на онова в човека, което не израства от зародиша, но което произхожда от Царството Божие. Затова загатва Той в смисъла на Евангелието на Лука, когато говори на Своите Ученици за същността на Йоана Кръстителя: Казвам ви, няма по-голям между тези, които са родени от жена, т.е. чието същество, така, както то стои пред нас, може да бъде обяснено чрез физическо раждане от мъжки и женски зародиш. Но по-нататък Той казва: Най-малката част от онова, което не е родено от жена, което е свързано с човека, но идва от Царството Божие, е по-голямо от Йоана. Ето каква дълбочина се крие в тези думи. Когато хората изучат Библията в светлината на Окултната наука, те ще видят, че в нея се съдържат физиологични истини, които са по-велики от всичко, което новата, повърхностната физиологична мисъл може да изнесе. Христос по най-различни начини ни обръща внимание, как това, което се влива в света чрез Него, е нещо съвършено ново, нещо съвършено различно от това, което по-рано е било изнесено, защото то е възвестено със способностите, които са родени от Царствата Небесни, които не сме наследили oт зародиша. Той обръща внимание на това, колко е трудно за хората да се издигнат до разбирането на едно такова учение. Но същевременно Той им казва: Вие не можете да бъдете убедени по същия начин за новото, което е дошло, по стария начин.
към текста >>

44. ПЪРВИ СТЪПКИ НА ДВИЖЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

среща презвитер Богомил, извикан чрез патриарх Стефан и го призовава за работник на делото, на която покана той се отзовава с готовност, както на времето братята Заведееви Йоан и Яков се отзоваха на поканата на Христа.
Те са Йерофантите на вечната жажда за чистота, двамата Братя на Светото западно Предание, мъжът и жената на онова огнище, което се нарича на мистичен език Северно сияние и се бележи със знака изумруд. Тези двама непознати са двама от Учителите на Западното езотерично Предание. Общо тези учители са четирима, един от които е този, когото Западът наричат Князът, познат като Християн Розенкройц. Истинската дата на основаването на богомилското общество трябва да се търси през 928 година, когато патриарх Стефан отстъпва на Боян манастира „Св. Параскева". В този манастир Боян, на 12 април 928 г. среща презвитер Богомил, извикан чрез патриарх Стефан и го призовава за работник на делото, на която покана той се отзовава с готовност, както на времето братята Заведееви Йоан и Яков се отзоваха на поканата на Христа. Боян му обяснява учението и неговата мисия и му съобщава, че двама сирийци на другата вечер ще присъстват там. На 13 април двамата непознати се явяват в подземната зала на манастира и там намират Боян, Богомил, патриарх Стефан, Симеон Антипа, Василий Византиец, Гавраил Лесновски, Никита Странник, Хамерон Дубровнишки /Камерун Добровницки/, Михаил Унгарец, Петър Осоговец, Теодор Преславски и Светомир Македонец — всичко са дванадесет. Двамата непознати приемат клетвата-обещание на дванадесетте и дават на Бояна онези двадесет и две таблици, които езотерично се наричат Богомилско Таро, легендата за Стефанит и Ихнилат и първообраза на Йоановото Евангелие. Те слагат върху Олтаря едно старо изваяние на петолъчна звезда, около която се виждат наредени зодиакалните знаци и дванадесет чаши, което изваяние обладава голяма магическа сила. После сирийците благославят присъстващите и си отиват.
към текста >>

Двамата непознати приемат клетвата-обещание на дванадесетте и дават на Бояна онези двадесет и две таблици, които езотерично се наричат Богомилско Таро, легендата за Стефанит и Ихнилат и първообраза на Йоановото Евангелие.
Истинската дата на основаването на богомилското общество трябва да се търси през 928 година, когато патриарх Стефан отстъпва на Боян манастира „Св. Параскева". В този манастир Боян, на 12 април 928 г. среща презвитер Богомил, извикан чрез патриарх Стефан и го призовава за работник на делото, на която покана той се отзовава с готовност, както на времето братята Заведееви Йоан и Яков се отзоваха на поканата на Христа. Боян му обяснява учението и неговата мисия и му съобщава, че двама сирийци на другата вечер ще присъстват там. На 13 април двамата непознати се явяват в подземната зала на манастира и там намират Боян, Богомил, патриарх Стефан, Симеон Антипа, Василий Византиец, Гавраил Лесновски, Никита Странник, Хамерон Дубровнишки /Камерун Добровницки/, Михаил Унгарец, Петър Осоговец, Теодор Преславски и Светомир Македонец — всичко са дванадесет. Двамата непознати приемат клетвата-обещание на дванадесетте и дават на Бояна онези двадесет и две таблици, които езотерично се наричат Богомилско Таро, легендата за Стефанит и Ихнилат и първообраза на Йоановото Евангелие. Те слагат върху Олтаря едно старо изваяние на петолъчна звезда, около която се виждат наредени зодиакалните знаци и дванадесет чаши, което изваяние обладава голяма магическа сила. После сирийците благославят присъстващите и си отиват. Това е тяхното последно идване в България. Така се е зародило богомилското общество, което постепенно се увеличава и развива огромната си дейност и мощ. На 11 февруари 929 година Боян изпраща по света първите апостоли на Богомилството.
към текста >>

Йоановото Евангелие — богомилско-гностична версия с коментари на Симеон Антипа.
Той дълго е учил в Атина, Византия, Флоренция и Венеция. На него се дължат много копия на богомилски творби. Той е преписал и осемнадесетте легенди на Боян, оригиналите на които са били изгорени, а също и легендата за Стефанит и Ихнилат с коментари от Симеон Антипа. Той е направил преписи на много богомилски книги, чиито оригинали са изгубени. Между тях са: Йоановото Евангелие — богомилско-гностична версия с коментари на Симеон Антипа. Дванадесет книги за мистичния брак на богомила, писани под диктовката на самия Богомил. Образите на Боян, Богомил, Вотан и Алтотас. Начертанията на Скинията — диктувана от Боян. На Симеон Антипа се дължи единствената книга по история на богомилското движение — История на Милостта Божия, в която се дават сведения за учениците, учението и събитията в тяхната вътрешна връзка. Разгледани са тридесет и две години от движението — от 928 година нататък.
към текста >>

Друга книга от Симеон Антипа е Тълкуване на Йоановия Апокалипсис.
Гад е владетел на осмия час и на числото 11. Йосиф владее 9 час и числото 10. Навталим владее десетия час и числото 5. Рувим е владетел на 11 час и числото 1. Еврем е владетел на 12 час и на числото 2. Друга книга от Симеон Антипа е Тълкуване на Йоановия Апокалипсис. Друга негова книга е За Небесния хляб. Следващата негова книга е озаглавена Тайнопис на Милостта Божия. Изложение на кабалистическите богомилски ключове. Там се дават следните ключове: 1. Азбучен ключ на човешките имена с превод, тълкуване, езотерична легенда, мистични начертания и кабалистично значение.
към текста >>

8. Виденията на Йоана Кръстителя
3. Въпросите на Балкиза 4. Слизането на Иисус в ада 5. Ходенето на Богородица по мъките 6. Митарственик 7. Соломоновият храм 8. Виденията на Йоана Кръстителя 9. Повест за Чашата 10. Деянията на Йосиф Ариматейски 11. Въпросът на Пилат 12. Образът на Абгар 13. Повест за Ева
към текста >>

45. Учението за прераждането и кармата - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е посочено на много места, но най-ясно е показано в онзи момент, когато Христос говори за Йоан Кръстител, който е Илия, който имаше да дойде и казва: „И сториха с него, както си искаха." В 11-та глава на Матея, 14-ти стих е казано, като говори за Йоан Кръстител: „И ако искате да го приемете, той е Илия, който имаше да дойде.
Френският изследовател на албигойството Морис Магр, в своята книга за албигойците, казва: „Според албигойците, възвръщането на човечеството към Божественото се извършва чрез последователни прераждания." При тези прераждания нашите мисли, чувства и дела в един живот определят бързината на нашето развитие. Колкото те са от по-нисш характер, толкова повече човек се забавя в своето развитие. Чрез самоотричането, чрез любовта, чрез закона на служенето човек се освобождава от Колелото на преражданията и влиза в живота на Свободата. И немският историк Гьорингер, и други потвърждават, че богомилите са приемали и проповядвали учението за прераждането като закон за човешката еволюция. За учението за прераждането се говори в Евангелието, макар че държавата не го приема. Това е посочено на много места, но най-ясно е показано в онзи момент, когато Христос говори за Йоан Кръстител, който е Илия, който имаше да дойде и казва: „И сториха с него, както си искаха." В 11-та глава на Матея, 14-ти стих е казано, като говори за Йоан Кръстител: „И ако искате да го приемете, той е Илия, който имаше да дойде. Който има уши да слуша, нека слуша." Тук много ясно е показано, че Йоан Кръстител е прероденият Илия, и то е казано от самия Христос. Също така, където се говори за слепородения учениците питат: „Той ли е съгрешил или родителите му, за да се роди сляп? " Христос отговаря: „Нито той е съгрешил, нито родителите му, но за да се изяви Славата Божия." От това място се вижда, че учениците са приемали учението за прераждането като нещо познато, за което няма нужда да се говори и проповядва, което се вижда от въпроса: „Той ли е съгрешил? " — Ако не е съществувал по-рано, как ще съгреши?
към текста >>

Който има уши да слуша, нека слуша." Тук много ясно е показано, че Йоан Кръстител е прероденият Илия, и то е казано от самия Христос.
Колкото те са от по-нисш характер, толкова повече човек се забавя в своето развитие. Чрез самоотричането, чрез любовта, чрез закона на служенето човек се освобождава от Колелото на преражданията и влиза в живота на Свободата. И немският историк Гьорингер, и други потвърждават, че богомилите са приемали и проповядвали учението за прераждането като закон за човешката еволюция. За учението за прераждането се говори в Евангелието, макар че държавата не го приема. Това е посочено на много места, но най-ясно е показано в онзи момент, когато Христос говори за Йоан Кръстител, който е Илия, който имаше да дойде и казва: „И сториха с него, както си искаха." В 11-та глава на Матея, 14-ти стих е казано, като говори за Йоан Кръстител: „И ако искате да го приемете, той е Илия, който имаше да дойде. Който има уши да слуша, нека слуша." Тук много ясно е показано, че Йоан Кръстител е прероденият Илия, и то е казано от самия Христос. Също така, където се говори за слепородения учениците питат: „Той ли е съгрешил или родителите му, за да се роди сляп? " Христос отговаря: „Нито той е съгрешил, нито родителите му, но за да се изяви Славата Божия." От това място се вижда, че учениците са приемали учението за прераждането като нещо познато, за което няма нужда да се говори и проповядва, което се вижда от въпроса: „Той ли е съгрешил? " — Ако не е съществувал по-рано, как ще съгреши? И ако не е съществувал, въпросът би бил нелеп.
към текста >>

46. БОГОМИЛСТВОТО КАТО ХРИСТИЯНСКО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Щом като са се наричали християни и Евангелието на Йоана им е било настолна книга, те са приемали изцяло Учението на Христа, изложено в Евангелията, в Посланията и Деянията на апостолите и няма в тяхното учение място за някакъв дуализъм.
Понеже от богомилската литература не ни е останало почти нищо, съвременните изследователи на Богомилството се ползват изключително от противниците му, за да възстановят тяхното учение. Но противниците на Богомилството изнасят учението в такава форма, в каквато то е съществувало само в техните умове, но за действителното учение на богомилите ние може да си съставим понятие само от логични заключения, изхождайки от някои изказвания на техните противници, като например твърдението, че те се наричали християни. Общопризнато от всички изследователи е, че богомилите се наричали просто християни и са се стремили да въплътят в живота си Учението на Христа, което е Учение на любовта и братството между хората и народите. Това е едно положение, от което можем да излезем, за да си съставим известно правилно понятие и представа за учението на богомилите. Защото те са били хора умни, сериозни и с дълбока и светла мисъл и не са могли да поддържат неща, които са противоречиви сами по себе си. Щом като са се наричали християни и Евангелието на Йоана им е било настолна книга, те са приемали изцяло Учението на Христа, изложено в Евангелията, в Посланията и Деянията на апостолите и няма в тяхното учение място за някакъв дуализъм. Аз изясних в предишните глави как те са разбирали Сатанаил и неговата дейност — като слуга на Бога и изпълнител на Неговата Воля. Можем да кажем, че те са наследници на езотеричната традиция на Християнството и са имали дълбоки разбирания за мировите закони и тяхното проявление, която традиция официалната църква отхвърля, като приема само буквата на Християнството, а в живота си остава езичеството. А у богомилите няма такова противоречие между идеите и делата. Те каквото говорили и учели, го прилагали в живота си. У тях, както вече изтъкнах, най-свещено и почитано е било Евангелието на Йоана, в което намираме най-пълно и дълбоко изложено езотеричното учение на Христа.
към текста >>

У тях, както вече изтъкнах, най-свещено и почитано е било Евангелието на Йоана, в което намираме най-пълно и дълбоко изложено езотеричното учение на Христа.
Щом като са се наричали християни и Евангелието на Йоана им е било настолна книга, те са приемали изцяло Учението на Христа, изложено в Евангелията, в Посланията и Деянията на апостолите и няма в тяхното учение място за някакъв дуализъм. Аз изясних в предишните глави как те са разбирали Сатанаил и неговата дейност — като слуга на Бога и изпълнител на Неговата Воля. Можем да кажем, че те са наследници на езотеричната традиция на Християнството и са имали дълбоки разбирания за мировите закони и тяхното проявление, която традиция официалната църква отхвърля, като приема само буквата на Християнството, а в живота си остава езичеството. А у богомилите няма такова противоречие между идеите и делата. Те каквото говорили и учели, го прилагали в живота си. У тях, както вече изтъкнах, най-свещено и почитано е било Евангелието на Йоана, в което намираме най-пълно и дълбоко изложено езотеричното учение на Христа. От друга страна, според съвременната окултна наука, изнесена от Учителя, богомилите са ученици на Третия клон на Бялото Братство, следователно в тяхното учение ние трябва да открием учението на Бялото Братство, което лежи също и в основата на Християнството, което е плод на Втория клон на Бялото Братство. В тази светлина ще се опитам да изнеса учението на богомилите. Богомилите не са секта, не са религиозно общество, както се разбира обикновено сега. Не са също и социално учение, както ни го представят съвременните изследователи. Богомилите са едно окултно общество, както показах това в осмата глава: Основания, които показват, че Богомилството е окултно учение , и имат за основа езотеричното учение на Христа.
към текста >>

То е дадено както в Евангелията, най-вече в Евангелието на Йоана, също така и в Посланията на апостолите, най-вече в посланията на апостол Павел, който казва, че говори Мъдрост между съвършени.
В тази светлина ще се опитам да изнеса учението на богомилите. Богомилите не са секта, не са религиозно общество, както се разбира обикновено сега. Не са също и социално учение, както ни го представят съвременните изследователи. Богомилите са едно окултно общество, както показах това в осмата глава: Основания, които показват, че Богомилството е окултно учение , и имат за основа езотеричното учение на Христа. Щом като богомилите са наследници на езотеричното християнство, то трябва да видим в общи линии какво е това учение, за да разберем истинското учение на богомилите. То е дадено както в Евангелията, най-вече в Евангелието на Йоана, също така и в Посланията на апостолите, най-вече в посланията на апостол Павел, който казва, че говори Мъдрост между съвършени. Той казва буквално: "Обаче, ние поучаваме мъдрост между съвършените, ала не мъдростта на този век, нито от властниците на този век, които преминават, но поучаваме Божията тайнствена Премъдрост, която е скрита /т.е. окултна/, която е предопределена от Бога преди векове да ни докарва Слава. Никой от властниците на този свят не я е познавал, защото ако бяха я познали, не биха разпнали Господа на Славата. А според както е писано: "каквото око не е видяло и ухо не е чуло и на човешко сърце не е дохождало, всичко това е приготвил Бог за тези, които Го любят." А на нас Бог откри това чрез Духа, понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите глъбини. Защото кой човек знае що има в човека, освен духът на човека, който е в него?
към текста >>

А Посланието към Тимотея, 6-та глава, 16-ти стих казва: "Бог, Който сам притежава безсмъртие, обитавайки в непристъпна светлина, Когото никой човек не е видял, нито може да види, Комуто да бъде чест и вечна сила." Йоан казва: "Той е познат от Сина и на тези, на които Синът благоволи да Го открие", сиреч на посветените, на съвършените.
Същото учение са поддържали и богомилите, които приемат целия Нов Завет без никаква уговорка. На друго място, в беседата пред атиняните, Павел казва: "Аз ви говоря за Незнайния Бог, за Който видях един надпис във вашите храмове." А в Посланието към римляните, първа глава 20-ти стих, казва: "Понеже това, което е възможно да се знае за Бога, на тях /сиреч на посветените, на съвършените/ е известно, защото Бог им го изяви. Понеже от създанието, това, което е невидимо у нас, т.е. Вечната Му Сила и Божественост, се вижда ясно разбираемо чрез творенията. Така щото, хората остават без извинение, щото като познаха Бога, не Го последваха като Бог, нито Му благодариха, но извратиха се чрез своите мъдрувания и несмисленото им сърце се помрачи" А Посланието към Тимотея, 6-та глава, 16-ти стих казва: "Бог, Който сам притежава безсмъртие, обитавайки в непристъпна светлина, Когото никой човек не е видял, нито може да види, Комуто да бъде чест и вечна сила." Йоан казва: "Той е познат от Сина и на тези, на които Синът благоволи да Го открие", сиреч на посветените, на съвършените. Павел също казва: "Бог е Огън всепояждащ за онези, които не Му се покоряват." Тази идея за Бога и за Неговото познаване, изявен чрез Сина, е основа на християнското езотерично учение и следователно и на богомилите, които се наричали християни и приемали изцяло Новия Завет. Този Бог, за Когото Павел говори и Който е познат на посветените, е скрит дълбоко във всяка душа и езотеричното християнство и богомилите посочват Път, по който човек може да стигне до Него и да Го познае. И който Го е открил у себе си, той ще Го намери и във Вселената, изявен чрез Сина. Втората основна идея, и всъщност най-важната в Павловото благовестие, е идеята за Христа и Неговото изкупително дело за човечеството.
към текста >>

А Йоан още по-ясно в началото на своето Евангелие изнася учението за Словото като творческа сила на Вселената.
Да, те всички ще овехтеят като дрехи и като одежди ще ги свиеш и те ще бъдат изменени, а Ти си същият и Твоите години няма да се свършат." Във всички гореприведени мисли на апостол Павел се изнася езотеричното учение за Отца и Сина и че светът е създаден чрез Сина и всичко е подчинено на Него. А щом богомилите са приемали и Посланията, и Евангелията като основа на тяхното учение, къде има тук място за дуализъм, за който ги обвиняват техните противници? Дуалистичното Богомилство е измислено от техните противници, които не са разбирали дълбоките основи на тяхното учение и техните космогонични разбирания за дейността на Сатанаил като изпълнител на Божията Воля, а не като самостоятелен Бог. А истинското богомилско учение е това, което изнасям тук, което е и в основата на Християнството и на всички езотерични учения. А Йоан още по-ясно в началото на своето Евангелие изнася учението за Словото като творческа сила на Вселената. А богомилите са лягали и ставали с това Евангелие в ръка, което ясно показва, че Словото, Синът Божий, е Творец на света и всичко чрез Него е станало. При това учение къде има място за дуализъм? А всички изследователи на Богомилството са единодушни, че Евангелието на Йоана е било наръчна книга на богомилите. Щом е така, как те могат да пренебрегнат учението за Словото, изложено в него, и да приемат учение, което се съдържа в апокрифните легенди и в народните приказки, с които те са си служили, за популяризиране на някои техни идеи, но никъде не се казва, че те са си служили с тях, както с Евангелието на Йоана. А що се отнася до Тайната книга, и тя има съмнителен произход и ако е богомилска, тя е от по-късен период, когато основното християнско богомилско учение е било примесено с чужди и криворазбрани идеи, каквато е идеята за Сатанаил и неговата роля в космичното творчество.
към текста >>

А всички изследователи на Богомилството са единодушни, че Евангелието на Йоана е било наръчна книга на богомилите.
Дуалистичното Богомилство е измислено от техните противници, които не са разбирали дълбоките основи на тяхното учение и техните космогонични разбирания за дейността на Сатанаил като изпълнител на Божията Воля, а не като самостоятелен Бог. А истинското богомилско учение е това, което изнасям тук, което е и в основата на Християнството и на всички езотерични учения. А Йоан още по-ясно в началото на своето Евангелие изнася учението за Словото като творческа сила на Вселената. А богомилите са лягали и ставали с това Евангелие в ръка, което ясно показва, че Словото, Синът Божий, е Творец на света и всичко чрез Него е станало. При това учение къде има място за дуализъм? А всички изследователи на Богомилството са единодушни, че Евангелието на Йоана е било наръчна книга на богомилите. Щом е така, как те могат да пренебрегнат учението за Словото, изложено в него, и да приемат учение, което се съдържа в апокрифните легенди и в народните приказки, с които те са си служили, за популяризиране на някои техни идеи, но никъде не се казва, че те са си служили с тях, както с Евангелието на Йоана. А що се отнася до Тайната книга, и тя има съмнителен произход и ако е богомилска, тя е от по-късен период, когато основното християнско богомилско учение е било примесено с чужди и криворазбрани идеи, каквато е идеята за Сатанаил и неговата роля в космичното творчество. В друга глава изложих как първото, чистото Богомилство е разбирало този въпрос. Поради важността, която представя 1-ва глава на Евангелието на Йоана, където е изложено учението за Словото, и откъдето ясно се вижда, че в това учение, което е споделяно от богомилите, няма място за някакъв дуализъм, затова ще предам началото на тази глава, която богомилите са четели всеки ден и са размишлявали върху нея, с което са постигали ясновидство, както са правили и техните приемници — розенкройцерите. "В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог.
към текста >>

Щом е така, как те могат да пренебрегнат учението за Словото, изложено в него, и да приемат учение, което се съдържа в апокрифните легенди и в народните приказки, с които те са си служили, за популяризиране на някои техни идеи, но никъде не се казва, че те са си служили с тях, както с Евангелието на Йоана.
А истинското богомилско учение е това, което изнасям тук, което е и в основата на Християнството и на всички езотерични учения. А Йоан още по-ясно в началото на своето Евангелие изнася учението за Словото като творческа сила на Вселената. А богомилите са лягали и ставали с това Евангелие в ръка, което ясно показва, че Словото, Синът Божий, е Творец на света и всичко чрез Него е станало. При това учение къде има място за дуализъм? А всички изследователи на Богомилството са единодушни, че Евангелието на Йоана е било наръчна книга на богомилите. Щом е така, как те могат да пренебрегнат учението за Словото, изложено в него, и да приемат учение, което се съдържа в апокрифните легенди и в народните приказки, с които те са си служили, за популяризиране на някои техни идеи, но никъде не се казва, че те са си служили с тях, както с Евангелието на Йоана. А що се отнася до Тайната книга, и тя има съмнителен произход и ако е богомилска, тя е от по-късен период, когато основното християнско богомилско учение е било примесено с чужди и криворазбрани идеи, каквато е идеята за Сатанаил и неговата роля в космичното творчество. В друга глава изложих как първото, чистото Богомилство е разбирало този въпрос. Поради важността, която представя 1-ва глава на Евангелието на Йоана, където е изложено учението за Словото, и откъдето ясно се вижда, че в това учение, което е споделяно от богомилите, няма място за някакъв дуализъм, затова ще предам началото на тази глава, която богомилите са четели всеки ден и са размишлявали върху нея, с което са постигали ясновидство, както са правили и техните приемници — розенкройцерите. "В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога.
към текста >>

Поради важността, която представя 1-ва глава на Евангелието на Йоана, където е изложено учението за Словото, и откъдето ясно се вижда, че в това учение, което е споделяно от богомилите, няма място за някакъв дуализъм, затова ще предам началото на тази глава, която богомилите са четели всеки ден и са размишлявали върху нея, с което са постигали ясновидство, както са правили и техните приемници — розенкройцерите.
При това учение къде има място за дуализъм? А всички изследователи на Богомилството са единодушни, че Евангелието на Йоана е било наръчна книга на богомилите. Щом е така, как те могат да пренебрегнат учението за Словото, изложено в него, и да приемат учение, което се съдържа в апокрифните легенди и в народните приказки, с които те са си служили, за популяризиране на някои техни идеи, но никъде не се казва, че те са си служили с тях, както с Евангелието на Йоана. А що се отнася до Тайната книга, и тя има съмнителен произход и ако е богомилска, тя е от по-късен период, когато основното християнско богомилско учение е било примесено с чужди и криворазбрани идеи, каквато е идеята за Сатанаил и неговата роля в космичното творчество. В друга глава изложих как първото, чистото Богомилство е разбирало този въпрос. Поради важността, която представя 1-ва глава на Евангелието на Йоана, където е изложено учението за Словото, и откъдето ясно се вижда, че в това учение, което е споделяно от богомилите, няма място за някакъв дуализъм, затова ще предам началото на тази глава, която богомилите са четели всеки ден и са размишлявали върху нея, с което са постигали ясновидство, както са правили и техните приемници — розенкройцерите. "В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога. Всичко чрез него стана и без него не е станало нищо от това, което е станало. В него бе животът и животът бе виделина на человеците. И виделината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе."
към текста >>

"Яви се человек, изпратен от Бога, името му Йоан.
"В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога. Всичко чрез него стана и без него не е станало нищо от това, което е станало. В него бе животът и животът бе виделина на человеците. И виделината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе." "Яви се человек, изпратен от Бога, името му Йоан. Той дойде за свидетелство, да свидетелства за виделината, за да повярват всички чрез него. Не бе той виделината, но дойде да свидетелства за виделината. Истинската виделина, която осветява всекиго человека, идеше на света." "Той бе в света. И светът чрез него стана, но светът го не позна.
към текста >>

Това учение са поддържали и богомилите, които са имали Евангелието на Йоана за най-свещено и за най-дълбоко.
А на ония, които го приеха, даде власт да станат чада Божии, сиреч на тия, които вярват в неговото име. Които се родиха не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, но от Бога се родиха." "И Словото стана плът и пребиваваше между нас. И видяхме славата му, слава като на единородния от Отца, пълен с благодат и истина." Тук много ясно е дадено учението за Словото като единствен творец на света, чрез когото е станало всичко; което стана плът и се всели между нас. Това учение са поддържали и богомилите, които са имали Евангелието на Йоана за най-свещено и за най-дълбоко. Да се приписва друго учение на богомилите, това значи да се изкарват като хора, изповядващи две учения — учението за Словото и учението за Сатанаил като творец на света. Аз изясних как са разбирали богомилите тази идея, която е една езотерична идея, която, разбрана екзотерично, води до криви заключения. Защото, както казах вече, за богомилите Евангелието на Йоана е най-свещената книга и всичко, каквото пише в нея, е свещено и истинно, и е аксиома, която не търпи никакво съмнение. Следователно, това, което се говори за техния дуализъм, е измислица на техните противници, които не разбират нищо от езотеричните истини. Учението за Словото е легнало в основата на всички езотерични учения, като принципът за полярността е един метод за проява на творческото Слово.
към текста >>

Защото, както казах вече, за богомилите Евангелието на Йоана е най-свещената книга и всичко, каквото пише в нея, е свещено и истинно, и е аксиома, която не търпи никакво съмнение.
И видяхме славата му, слава като на единородния от Отца, пълен с благодат и истина." Тук много ясно е дадено учението за Словото като единствен творец на света, чрез когото е станало всичко; което стана плът и се всели между нас. Това учение са поддържали и богомилите, които са имали Евангелието на Йоана за най-свещено и за най-дълбоко. Да се приписва друго учение на богомилите, това значи да се изкарват като хора, изповядващи две учения — учението за Словото и учението за Сатанаил като творец на света. Аз изясних как са разбирали богомилите тази идея, която е една езотерична идея, която, разбрана екзотерично, води до криви заключения. Защото, както казах вече, за богомилите Евангелието на Йоана е най-свещената книга и всичко, каквото пише в нея, е свещено и истинно, и е аксиома, която не търпи никакво съмнение. Следователно, това, което се говори за техния дуализъм, е измислица на техните противници, които не разбират нищо от езотеричните истини. Учението за Словото е легнало в основата на всички езотерични учения, като принципът за полярността е един метод за проява на творческото Слово. Но принципът на полярността не значи дуализъм. Защото тук става въпрос за един принцип, който действа в света, зад който стои Великата Разумност като единствен Ръководител и Творец. Този принцип на полярността действа в цялата Природа.
към текста >>

Следователно, според истинското богомилско учение, което се намира и в Евангелието на Йоана, и в Посланията на апостол Павел, Бог е Творецът на света и Той е единственият господар и управител на света, който царува с Любов, управлява с Мъдрост и освобождава с Истината.
Така и в творческия процес на Битието има два полюса, които се ръководят от Великата Разумност. Но това не значи дуализъм. Защото и човек има две ръце, два крака, две очи, две уши и пр., но не е дуалист. А двата полю са на творческия процес са двете ръце на Великата Разумност, която твори. Следователно, според истинското богомилско учение, което се намира и в Евангелието на Йоана, и в Посланията на апостол Павел, Бог е Творецът на света и Той е единственият господар и управител на света, който царува с Любов, управлява с Мъдрост и освобождава с Истината. И ако съществува някаква друга сила, която наричат Сатана, това е един служител на Бога, натоварен със специална задача. Казано на езика на науката, той е отрицателният полюс на енергията. Словото, Синът, е това, което в окултната наука се нарича Проявения Бог. Той е Душата на света, който организира и одухотворява света. Но както всеки предмет има сянка, така и Проявеният Бог има своя сянка, говоря символично; тази сянка е това, което наричат Дявол и Сатана.
към текста >>

Че Християнството е приемало това учение се вижда от мисълта на Христа, където говори за Йоан Кръстител, като казва: "Ако искате да приемете, той е Илия, който имаше да дойде."
Като последователи на едно езотерично учение богомилите са споделяли и учението за троичността на човека. Според езотеричното учение човек се състои от дух, душа и тяло. Това са приемали и богомилите, защото то е съставна част от учението на езотеричното християнство. Същината на човека е духовният човек, душата, в която живее духът. И тази душа се развива чрез последователни превъплътявания, за да развие своите вътрешни потенциални възможности, които са вложени в нея от Бога. Че Християнството е приемало това учение се вижда от мисълта на Христа, където говори за Йоан Кръстител, като казва: "Ако искате да приемете, той е Илия, който имаше да дойде." А Морис Магр в своята книга за албигойците казва: "Според албигойците възвръщането на човечеството към Божественото се извършва чрез последователни прераждания." И немският историк Гьорингер, и други автори потвърждават, че богомилите са приемали и проповядвали учението за прераждането като закон за човешката еволюция. Редом с учението за прераждането в християнството се приема и учението за Кармата, което е изразено с думите: "На всекиму ще бъде отдадено според делата му." И "Кой каквото посее, това ще и да пожъне." Такова е в общи линии учението на езотеричното християнство за човека и неговото развитие, което се приема и от богомилите, като наследници на езотеричното християнство. А колкото до версията, че богомилите отричали Стария Завет като даден от Сатанаил, това е едно твърдение, което не отговаря на истината. Защото те, като езотерици, са знаели много добре кой е Мойсей и къде е учил той, както и Кой му е говорил.
към текста >>

"Богомилите признавали като извор на Християнството, както и на своето учение, понеже те се наричали християни, четирите Евангелия, но отдавали най-голямо значение на Йоановото Евангелие, тъй като в него се съдържа спиритуалистично-гностичната тенденция, свойствена на тяхното учение.
"Според съвременните изследователи на Богомилството богомилите са били уверени идеалисти, според които злото начало е създадено от Бога, но се е отклонило и един ден ще бъде разгромено и ще остане да съществува само доброто начало. По такъв начин дуализмът на богомилите се приближава до монотеизма на официалното християнство." /И сам Христос казва някъде — "Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мене" Значи, сам Христос — доброто начало, признава, че князът на този свят е Сатана, той го управлява. Това са учили и богомилите, изхождайки от своето дълбоко окултно учение на закона на полярността. В такъв случай трябва да считаме и официалното християнство, и самия Христос за дуалисти, понеже признават, че злото съществува като един факт в Битието и играе известна роля. Дуализмът е едно смешно изобретение на хора, които нямат никакво понятие за силите, които действат във Вселената./ "Богомилите признавали като извор на Християнството, както и на своето учение, понеже те се наричали християни, четирите Евангелия, но отдавали най-голямо значение на Йоановото Евангелие, тъй като в него се съдържа спиритуалистично-гностичната тенденция, свойствена на тяхното учение. В това Евангелие се възхвалява по-отчетливо нематериалната, духовната страна на Битието и на човешкия живот. Христос се явява там не като богочовек, а като Божие Слово, като Логос, като Бог. Поради това Евангелието на Йоана им е служило за настолна книга при изпълнение на обредите в техните религиозни общини и по-специално при извършване на посвещение, при приемане от една степен в друга. Изобщо, образът на апостол Йоан е много близък на богомилите. Те го почитали и като автор на Апокалипсиса, от който черпели вдъхновение и основа за своите есхатологични възгледи.
към текста >>

Поради това Евангелието на Йоана им е служило за настолна книга при изпълнение на обредите в техните религиозни общини и по-специално при извършване на посвещение, при приемане от една степен в друга.
В такъв случай трябва да считаме и официалното християнство, и самия Христос за дуалисти, понеже признават, че злото съществува като един факт в Битието и играе известна роля. Дуализмът е едно смешно изобретение на хора, които нямат никакво понятие за силите, които действат във Вселената./ "Богомилите признавали като извор на Християнството, както и на своето учение, понеже те се наричали християни, четирите Евангелия, но отдавали най-голямо значение на Йоановото Евангелие, тъй като в него се съдържа спиритуалистично-гностичната тенденция, свойствена на тяхното учение. В това Евангелие се възхвалява по-отчетливо нематериалната, духовната страна на Битието и на човешкия живот. Христос се явява там не като богочовек, а като Божие Слово, като Логос, като Бог. Поради това Евангелието на Йоана им е служило за настолна книга при изпълнение на обредите в техните религиозни общини и по-специално при извършване на посвещение, при приемане от една степен в друга. Изобщо, образът на апостол Йоан е много близък на богомилите. Те го почитали и като автор на Апокалипсиса, от който черпели вдъхновение и основа за своите есхатологични възгледи. При своите проповеди, с Евангелие в ръка, богомилите имали обичай да тълкуват новозаветните текстове не в техния буквален смисъл, а символично, с оглед да разкрият зад конкретните разкази и случки по-друго съдържание. Освен с каноничните Евангелия, богомилите си служили и с три апокрифни: Евангелието на Яков, Евангелието на Тома, известно под наслов Детство Иисусово, и Никодимовото Евангелие. И трите тези Евангелия са били преведени на гръцки и получили с течение на времето голяма популярност."
към текста >>

Изобщо, образът на апостол Йоан е много близък на богомилите.
Дуализмът е едно смешно изобретение на хора, които нямат никакво понятие за силите, които действат във Вселената./ "Богомилите признавали като извор на Християнството, както и на своето учение, понеже те се наричали християни, четирите Евангелия, но отдавали най-голямо значение на Йоановото Евангелие, тъй като в него се съдържа спиритуалистично-гностичната тенденция, свойствена на тяхното учение. В това Евангелие се възхвалява по-отчетливо нематериалната, духовната страна на Битието и на човешкия живот. Христос се явява там не като богочовек, а като Божие Слово, като Логос, като Бог. Поради това Евангелието на Йоана им е служило за настолна книга при изпълнение на обредите в техните религиозни общини и по-специално при извършване на посвещение, при приемане от една степен в друга. Изобщо, образът на апостол Йоан е много близък на богомилите. Те го почитали и като автор на Апокалипсиса, от който черпели вдъхновение и основа за своите есхатологични възгледи. При своите проповеди, с Евангелие в ръка, богомилите имали обичай да тълкуват новозаветните текстове не в техния буквален смисъл, а символично, с оглед да разкрият зад конкретните разкази и случки по-друго съдържание. Освен с каноничните Евангелия, богомилите си служили и с три апокрифни: Евангелието на Яков, Евангелието на Тома, известно под наслов Детство Иисусово, и Никодимовото Евангелие. И трите тези Евангелия са били преведени на гръцки и получили с течение на времето голяма популярност." /Професор Димитър Ангелов — Богомилството в България/.
към текста >>

47. БОГОМИЛСТВОТО, КАКТО Е ПРЕДАДЕНО В АПОКРИФНАТА КНИЖНИНА - Влад Пашов (1902- 1974)

Но за да бъдем последователни в изложението на истинското богомилско учение, трябва да направим още един превод, като имаме предвид, че богомилите считали Евангелието на Йоана за основна книга на тяхното учение и при всички случаи четяли първата глава, в която се казва: "В начало бе Словото и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог.
Версията, която се приписва на богомилите, че Сатанаил е бил Бог, който е дал Закона на Мойсей, не отговаря на истината и трябва да се разбира в смисъл, че Проявеният Бог е дал на хората законите, по които да живеят. Защото името Сатанаил произлиза от санскритския корен cam, което значи проява. И когато се говори за Сатанаил, в случая се разбира Проявеният Бог. Сатана е вече една сянка на Проявения Бог, а Проявеният Бог е Христос. За да спаси изпадналото в грях човечество, което живеело под влиянието на Сатана, Бог излъчил от сърцето Си Своя Син - Словото, наречено още Иисус, и го изпратил на Земята да спасява грешното човечество със своето Учение. Но за да бъдем последователни в изложението на истинското богомилско учение, трябва да направим още един превод, като имаме предвид, че богомилите считали Евангелието на Йоана за основна книга на тяхното учение и при всички случаи четяли първата глава, в която се казва: "В начало бе Словото и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. И всичко чрез него стана." Богомилите не може всеки ден да са четяли това и да са вярвали в противоположни неща. Оттук можем да извадим заключението за истинското учение на богомилите, че Словото е, което е създало всичко, а не Сатанаил. А като се говори за Сатанаил, трябва да се разбира проявлението на Проявения Бог чрез Първия принцип. Защото, както казах, сричката cam е от санскритски произход и значи проява. Затова и Учителя на едно място казва: Сатанаил и Христос значат едно и също нещо — Проявеният Бог.
към текста >>

А версията, че Сатанаил изпратил Илия, който е Йоан Кръстител, да пречи за спасителното дело на Христа, противоречи на всеки здрав разум и не може да бъде богомилско схващане, защото в Евангелието се говори, че Йоан е кръстил Иисуса, а видяхме, че богомилите признават Евангелията за основа на своето учение.
Затова и Учителя на едно място казва: Сатанаил и Христос значат едно и също нещо — Проявеният Бог. Само че Проявеният Бог в своето проявление се поляризира, както видяхме това. Та Първият принцип на Проявения Бог е създал физическия свят, а Вторият принцип — Христос, го е одухотворил. Спасението подразбира да се обърнат енергиите от низходящо във възходящо направление. И със слизането си на Земята Христос именно това направи — обърна енергиите на човешката природа от низходящи във възходящи и с това обърна човечеството към Бога, с което постепенно се извършва тяхното спасение. А версията, че Сатанаил изпратил Илия, който е Йоан Кръстител, да пречи за спасителното дело на Христа, противоречи на всеки здрав разум и не може да бъде богомилско схващане, защото в Евангелието се говори, че Йоан е кръстил Иисуса, а видяхме, че богомилите признават Евангелията за основа на своето учение. Така че, много прах и наслоения трябва да се отмахнат от това, което се приписва на богомилите и да остане само чистото окултно учение в тях, което е предадено в Евангелието на Йоана. На богомилите също се приписва схващането, че Христос привидно бил въплътен и привидно страдал. Тази идея е била лансирана от някои крайни гностици, която буквално не отговаря на истината. Идеята, която е вложена в това разбиране, е следната: Христос е бил вселен в тялото на Иисуса и при разпятието напуснал тялото, защото Божественото не може да бъде разпъвано. А човекът Иисус е бил разпънат и страдал, като с това държал последния си изпит като Велик посветен, който е пожертвал и физическото си тяло.
към текста >>

Така че, много прах и наслоения трябва да се отмахнат от това, което се приписва на богомилите и да остане само чистото окултно учение в тях, което е предадено в Евангелието на Йоана.
Само че Проявеният Бог в своето проявление се поляризира, както видяхме това. Та Първият принцип на Проявения Бог е създал физическия свят, а Вторият принцип — Христос, го е одухотворил. Спасението подразбира да се обърнат енергиите от низходящо във възходящо направление. И със слизането си на Земята Христос именно това направи — обърна енергиите на човешката природа от низходящи във възходящи и с това обърна човечеството към Бога, с което постепенно се извършва тяхното спасение. А версията, че Сатанаил изпратил Илия, който е Йоан Кръстител, да пречи за спасителното дело на Христа, противоречи на всеки здрав разум и не може да бъде богомилско схващане, защото в Евангелието се говори, че Йоан е кръстил Иисуса, а видяхме, че богомилите признават Евангелията за основа на своето учение. Така че, много прах и наслоения трябва да се отмахнат от това, което се приписва на богомилите и да остане само чистото окултно учение в тях, което е предадено в Евангелието на Йоана. На богомилите също се приписва схващането, че Христос привидно бил въплътен и привидно страдал. Тази идея е била лансирана от някои крайни гностици, която буквално не отговаря на истината. Идеята, която е вложена в това разбиране, е следната: Христос е бил вселен в тялото на Иисуса и при разпятието напуснал тялото, защото Божественото не може да бъде разпъвано. А човекът Иисус е бил разпънат и страдал, като с това държал последния си изпит като Велик посветен, който е пожертвал и физическото си тяло. Също така казах, че в тялото на Иисуса е била вселена душата на Адама, който не послушал Гласа на Бога в Рая и сега за изправление на погрешката трябвало да мине през кръстната смърт, за да изкупи погрешката на непослушанието.
към текста >>

със словото си /значи точно както е казано в Евангелието на Йоан/.
Такова е в общи линии богомилското космогонично учение за създаването на света и еволюцията на човека според Тайната книга, която съвременните учени приписват на богомилите, откъдето ги изкарват дуалисти. Но малко е вероятно тази книга да е богомилска или ако е богомилска, е от по-късената епоха, когато основното богомилско учение е било примесено с други учения и схващания. Така че, от всичко казано дотук е ясно, че богомилите не са никакви дуалисти, а са истински монотеисти. Същото се отнася и за манихеите и за маздаистите. Ето какво казва дословно професор Йордан Иванов за персийския дуализъм и за дуализма на манихеите и богомилите: "В маздаизма Ахура-Мазда създава света с думата си, т.е. със словото си /значи точно както е казано в Евангелието на Йоан/. Ариман гледа всичко да разруши и повреди." "А според манихеите Живият Дух, Който е еманация на Бога, създава видимия свят от телата на убитите демони.'' Това е основното и оригинално учение на Заратустра и на манихеите, а всичко останало е извращение и неразбиране на някои идеи, изказани от този Велик Учител. Според професор Димитър Ангелов Манес и сирийските гностици били на мнение, че Доброто начало е първично и по-силно, че злото се е явило по-късно и е по-слабо, поради което може да бъде победено, с което се приближават до християнския монотеизъм. В съгласие със своите гностични разбирания, Манес и последователите му изработили и своето етично учение. Те проповядвали, че всеки, който иска да развие душата си, трябва да живее скромен и дори аскетичен живот, като избягва плътските наслади.
към текста >>

48. БОГОМИЛСКИТЕ СТЕПЕНИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато оглашеният придобие първата добродетел — пазене на тайната и кръстителят разбере, че той може да бъде доверен и че не ще измени на Словото, въвеждали го в събранието на верните, дето ръководителят му приемал обещанието за вярност, като възлагал ръце върху него и му разкривал части от учението, като му давал при това и легендите на Бояна.
Те се водели от някои от верните или верующите. Онзи, който е довел един оглашен, отговаря за него не само докато е оглашен, а на вечни времена. Негова е заслугата, че е довел при Христа една изгубена овца от лутащото се стадо. За да влезе в стадията на избраните, на съвършените, верният е трябвало да доведе поне трима оглашени и да ги настави и огласи със звуците на учението. При огласяването на оглашения от верния — негов духовен баща — последният го поръсвал с вода и му поръчвал да бъде послушен. Когато оглашеният придобие първата добродетел — пазене на тайната и кръстителят разбере, че той може да бъде доверен и че не ще измени на Словото, въвеждали го в събранието на верните, дето ръководителят му приемал обещанието за вярност, като възлагал ръце върху него и му разкривал части от учението, като му давал при това и легендите на Бояна. Оттогава той посещавал събранията, слушал богослужението и се приобщавал към другите. Верните работят вече върху себе си, като изучават закона на концентрацията и медитацията, с което организират духовното си тяло и развиват органите си в него. Силно израсналите в духовно отношение верни били приемани в първата степен на съвършените, в така наречените избрани. Избраните се наричали още презвитери и давали особено строго обещание и носили печат върху лявата си ръка с името на Христа, проповядвали в събранията, извършвали богослужения. Те са ръкополагани от напредналите съвършени като избраните произнасят молитви, за да се свържат със Светия Дух и да приемат Неговата Светлина.
към текста >>

Също така са слагали на главата им Евангелието на Йоана, чели от него известни места и всички казвали Амин.
Оттогава той посещавал събранията, слушал богослужението и се приобщавал към другите. Верните работят вече върху себе си, като изучават закона на концентрацията и медитацията, с което организират духовното си тяло и развиват органите си в него. Силно израсналите в духовно отношение верни били приемани в първата степен на съвършените, в така наречените избрани. Избраните се наричали още презвитери и давали особено строго обещание и носили печат върху лявата си ръка с името на Христа, проповядвали в събранията, извършвали богослужения. Те са ръкополагани от напредналите съвършени като избраните произнасят молитви, за да се свържат със Светия Дух и да приемат Неговата Светлина. Също така са слагали на главата им Евангелието на Йоана, чели от него известни места и всички казвали Амин. Богослужението се състояло в четене на Писанието, на книгите на Богомилството, проповеди и молитва. Събранията свършвали с обща братска вечеря, наречена вечеря на Любовта, дето ръководителят чупел хляба и всички пиели от една чаша по една глътка вино. Чашата се пазила в олтаря и с нея се извършвала в тържествени дни литургия. На литургията се преосвещават хляба и виното с магически молитви и жестове и се раздава на верните, избраните и съвършените. Съвършените били ръководители и апостоли на Богомилството.
към текста >>

Ето какво е казано там: „На онези, които на деня 24 юни, на рождения ден на Йоана Кръстителя, извършват вълшебства и влачене на плодове и елика в тая нощ скверни извършват тайнства и елинство и подобни служби."
При откриването на събранията верните и избраните искали благословението им и те го давали с молитва, нечуто произнесена. Както във всяко тайно общество особените празници, магично свързани, и церемониите на вътрешния ритуал са били установени здраво. За тях не може да се говори открито. Не може да се говори и по Малките и Големите Мистерии, за които има ясно указание у Симеон Антипа, у Михаил Унгарец и особено в правилата на архиепископ Богомил. Даже в Синодика на Борила — паметник от 1210 година намираме сведения за тях. Ето какво е казано там: „На онези, които на деня 24 юни, на рождения ден на Йоана Кръстителя, извършват вълшебства и влачене на плодове и елика в тая нощ скверни извършват тайнства и елинство и подобни служби." Като говори по това място Марин Дринов казва, че под елинство се разбира елевзийския култ — елевзийските Мистерии с всички обреди, които се извършват срещу Еньовден, което е още едно доказателство, че богомилите са окултно общество, защото елевзийските Мистерии са дело на окултната школа.
към текста >>

49. Изказвания на византийските критици за богомилската школа - Влад Пашов (1902- 1974)

Зигавин /византийски критик на Богомилството/ ни дава кратко описание на обреда духовно кръщение у богомилите със следните думи: „Кръщението, което се извършва у нас, православните, с вода, те го наричат Йоаново, а своето кръщение наричат Христово кръщение, защото им се струва, че се извършвало с Духа Затова те прекръщавали оногова, когото приемали в своето общество, като преди всичко му отреждали време за покаяние, очищение и продължителна молитва.
Изказвания на византийските критици за богомилската школа Зигавин /византийски критик на Богомилството/ ни дава кратко описание на обреда духовно кръщение у богомилите със следните думи: „Кръщението, което се извършва у нас, православните, с вода, те го наричат Йоаново, а своето кръщение наричат Христово кръщение, защото им се струва, че се извършвало с Духа Затова те прекръщавали оногова, когото приемали в своето общество, като преди всичко му отреждали време за покаяние, очищение и продължителна молитва. После, като полагали Евангелието на Йоана на главата му, призовавали техния Свети Дух като пеели молитвата Отче наш. Подир това кръщение те пак му определяли време за строго поведение, за най-възвишен живот и най-чиста молитва. Сетне изисквали от него да засвидетелства, че всичко е опазил и изпълнил ревностно. И като засвидетелствал това, мъже, както и жени, го отвеждали на прословуто посвещение. И тогава, като го поставят с лице към изток, пак полагат Евангелието на Йоана на главата му, а присъстващите мъже и жени полагат на него ръцете си, като пеят благодарствен химн задето посветеният е съхранил предаденото му."
към текста >>

После, като полагали Евангелието на Йоана на главата му, призовавали техния Свети Дух като пеели молитвата Отче наш.
Изказвания на византийските критици за богомилската школа Зигавин /византийски критик на Богомилството/ ни дава кратко описание на обреда духовно кръщение у богомилите със следните думи: „Кръщението, което се извършва у нас, православните, с вода, те го наричат Йоаново, а своето кръщение наричат Христово кръщение, защото им се струва, че се извършвало с Духа Затова те прекръщавали оногова, когото приемали в своето общество, като преди всичко му отреждали време за покаяние, очищение и продължителна молитва. После, като полагали Евангелието на Йоана на главата му, призовавали техния Свети Дух като пеели молитвата Отче наш. Подир това кръщение те пак му определяли време за строго поведение, за най-възвишен живот и най-чиста молитва. Сетне изисквали от него да засвидетелства, че всичко е опазил и изпълнил ревностно. И като засвидетелствал това, мъже, както и жени, го отвеждали на прословуто посвещение. И тогава, като го поставят с лице към изток, пак полагат Евангелието на Йоана на главата му, а присъстващите мъже и жени полагат на него ръцете си, като пеят благодарствен химн задето посветеният е съхранил предаденото му." От тази мисъл на Зигавин, враг на богомилите, се вижда, че в тяхното учение и практика няма нищо дуалистично, нито еретично, а чисто християнска практика, както е практикувано от апостолите и първите християни.
към текста >>

И тогава, като го поставят с лице към изток, пак полагат Евангелието на Йоана на главата му, а присъстващите мъже и жени полагат на него ръцете си, като пеят благодарствен химн задето посветеният е съхранил предаденото му."
Зигавин /византийски критик на Богомилството/ ни дава кратко описание на обреда духовно кръщение у богомилите със следните думи: „Кръщението, което се извършва у нас, православните, с вода, те го наричат Йоаново, а своето кръщение наричат Христово кръщение, защото им се струва, че се извършвало с Духа Затова те прекръщавали оногова, когото приемали в своето общество, като преди всичко му отреждали време за покаяние, очищение и продължителна молитва. После, като полагали Евангелието на Йоана на главата му, призовавали техния Свети Дух като пеели молитвата Отче наш. Подир това кръщение те пак му определяли време за строго поведение, за най-възвишен живот и най-чиста молитва. Сетне изисквали от него да засвидетелства, че всичко е опазил и изпълнил ревностно. И като засвидетелствал това, мъже, както и жени, го отвеждали на прословуто посвещение. И тогава, като го поставят с лице към изток, пак полагат Евангелието на Йоана на главата му, а присъстващите мъже и жени полагат на него ръцете си, като пеят благодарствен химн задето посветеният е съхранил предаденото му." От тази мисъл на Зигавин, враг на богомилите, се вижда, че в тяхното учение и практика няма нищо дуалистично, нито еретично, а чисто християнска практика, както е практикувано от апостолите и първите християни. И в такъв случай сектанти и еретици са тези, които са отстъпили от първоначалното учение и практикуват друго, свое, измислено от тях. Също и в думите на Козма не проличава нищо, което да ги обвинява в дуализъм или еретичество, а напротив, изкарва ги такива, каквито са били първите християни. От мисълта на Зигавин се вижда, че богомилите са прекарвали своите ученици и последователи през всички степени на ученичеството, подготовка, в която ученикът придобива морална чистота, след това озарение от Светия Дух, което иде отвътре, а не отвън и най-после посвещение. Това обяснение е предадено и в Катарския требник.
към текста >>

Според богомилите това приемане предшествало второто кръщение и то е истинското, тъй като става чрез Светия Дух, за разлика от първото, водното, което било дадено от Йоана Кръстителя и нямало такова значение.
По-нататък продължава: „За да може слушателят да стане вярващ, било необходимо той да започне една предварителна подготовка, която била определена и ръководена от съвършените. Тази подготовка се свеждала главно в по-пълно усвояване на богомилските възгледи, без обаче кандидатът да бъде посветен във всички тайни на учението. Същевременно той бил задължен да води един по-въздържан и скромен живот, изпълнен с пост и молитва. /Това се практикува във всички окултни школи в първата фаза на обучението и се нарича придобиване на морална чистота или катарзис. Това също показва, че богомилите са окултна школа./ След като тази подготовка завърши, било определяно на кандидата време за изповед и очищение и след това се пристъпвало към обреда за приемането му в кръга на вярващите. Според богомилите това приемане предшествало второто кръщение и то е истинското, тъй като става чрез Светия Дух, за разлика от първото, водното, което било дадено от Йоана Кръстителя и нямало такова значение. Това второ кръщение се извършвало като върху главата на кандидата било поставяно Евангелието на Йоана и били четени неговите уводни текстове: „В начало бе Словото..." и пр. Събраните наоколо членове на Братството изпявали след това молитвата Отче наш и с това целият ритуал приключвал." Тези сведения, предадени от Зигавин и Евтимий от Акмония и от други много правилно предават първите стъпки в живота на богомилската школа. Това е подробно описано в Катарския тревник от Лион, практикувано от катарите. Кандидатът за вярващ трябва да премине определен период на въздържание, както това ставало и при богомилите.
към текста >>

Това второ кръщение се извършвало като върху главата на кандидата било поставяно Евангелието на Йоана и били четени неговите уводни текстове: „В начало бе Словото..." и пр.
Тази подготовка се свеждала главно в по-пълно усвояване на богомилските възгледи, без обаче кандидатът да бъде посветен във всички тайни на учението. Същевременно той бил задължен да води един по-въздържан и скромен живот, изпълнен с пост и молитва. /Това се практикува във всички окултни школи в първата фаза на обучението и се нарича придобиване на морална чистота или катарзис. Това също показва, че богомилите са окултна школа./ След като тази подготовка завърши, било определяно на кандидата време за изповед и очищение и след това се пристъпвало към обреда за приемането му в кръга на вярващите. Според богомилите това приемане предшествало второто кръщение и то е истинското, тъй като става чрез Светия Дух, за разлика от първото, водното, което било дадено от Йоана Кръстителя и нямало такова значение. Това второ кръщение се извършвало като върху главата на кандидата било поставяно Евангелието на Йоана и били четени неговите уводни текстове: „В начало бе Словото..." и пр. Събраните наоколо членове на Братството изпявали след това молитвата Отче наш и с това целият ритуал приключвал." Тези сведения, предадени от Зигавин и Евтимий от Акмония и от други много правилно предават първите стъпки в живота на богомилската школа. Това е подробно описано в Катарския тревник от Лион, практикувано от катарите. Кандидатът за вярващ трябва да премине определен период на въздържание, както това ставало и при богомилите. След това той се явява пред добрите хора, т.е.
към текста >>

Той трябвало да се моли по седем пъти през деня и нощта, да размишлява върху определени текстове от Евангелието на Йоана, да съзерцава и да медитира, да се облече само с една риза, да няма повече от една дреха, да изпълнява определените му пости и въздържание.
Според Евтимий от Акмония той траел от една до две години. Според книгата на Константин Хризомола от средата на 12-ти век, последната изгорена богомилска книга, в която той излага богомилското учение, подготовката за приемане в степента съвършен траела три години. При подготовката за съвършен кандидатът бил въвеждан още по-пълно в богомилското учение и му били изяснявани и нови подробности. Вероятно тогава той се запознавал с главните схващания от космогонично и есхатологическо естество, с алегоричното тълкуване на Евангелията и т.н. Наред с теоретичната подготовка кандидатът за съвършен трябвало да се въведе постепенно в един суров и аскетичен живот. Той трябвало да се моли по седем пъти през деня и нощта, да размишлява върху определени текстове от Евангелието на Йоана, да съзерцава и да медитира, да се облече само с една риза, да няма повече от една дреха, да изпълнява определените му пости и въздържание. След като продължителната и трудна подготовка била приключена, могло вече да се пристъпи към получаването на степента съвършен, което ставало чрез специален обред. Това е така нареченото посвещение, при което кандидатът се поставя във връзка с невидимия свят и неговите обитатели и неговото съзнание се разширявало. Този обред започвал, според описанието на Зигавин, с това, че кандидатът трябва да даде доказателства, че е спазил всичко, изисквано от него, и че се е борил ревностно, за да се покаже достоен за новото си призвание. След като засвидетелства това, едновременно мъже и жени, пише Зигавин, го въвеждали към прословутото посвещение — обръщали го на изток и полагали върху главата му Евангелието на Йоана. Присъстващите мъже и жени го докосвали с ръцете си и пеели молитви за посвещение.
към текста >>

След като засвидетелства това, едновременно мъже и жени, пише Зигавин, го въвеждали към прословутото посвещение — обръщали го на изток и полагали върху главата му Евангелието на Йоана.
Наред с теоретичната подготовка кандидатът за съвършен трябвало да се въведе постепенно в един суров и аскетичен живот. Той трябвало да се моли по седем пъти през деня и нощта, да размишлява върху определени текстове от Евангелието на Йоана, да съзерцава и да медитира, да се облече само с една риза, да няма повече от една дреха, да изпълнява определените му пости и въздържание. След като продължителната и трудна подготовка била приключена, могло вече да се пристъпи към получаването на степента съвършен, което ставало чрез специален обред. Това е така нареченото посвещение, при което кандидатът се поставя във връзка с невидимия свят и неговите обитатели и неговото съзнание се разширявало. Този обред започвал, според описанието на Зигавин, с това, че кандидатът трябва да даде доказателства, че е спазил всичко, изисквано от него, и че се е борил ревностно, за да се покаже достоен за новото си призвание. След като засвидетелства това, едновременно мъже и жени, пише Зигавин, го въвеждали към прословутото посвещение — обръщали го на изток и полагали върху главата му Евангелието на Йоана. Присъстващите мъже и жени го докосвали с ръцете си и пеели молитви за посвещение. На друго място се споменава, че посвещенията обикновено се извършвали в деня на пролетното равноденствие. И аз мисля, че истинските обреди, които се извършват при посвещението, не са изнесени навън, но все пак това, което разправя Зигавин, е част от тях. Обредът за посвещение в степента съвършен е била възприета и от западните последователи на богомилите, като получило там названието утешение или духовно кръщение. Главният резултат от посвещението в степента съвършен била, според учението на богомилите, това, че в новопосветения се изливала благодатта на Светия Дух, дошла чрез полагане върху главата му ръцете на съвършените.
към текста >>

50. УЧИТЕЛЯ - Теофана Савова

„Учителю, каза му Йоан, видяхме един човек
УЧИТЕЛЯ „Учителю, каза му Йоан, видяхме един човек да изгонва бесове в Твоето име и му запретихме, защото не следваше нас. А Исус рече: Недейте му запрещава... понеже оня, който не е против нас, е откъм нас."
към текста >>

Като реформатор, поп Богомил беше предтеча, Йоан Кръстител на всички велики реформатори, с които цивилизацията се днес гордее.
Стамболов? Ив. Вазов? - Не, нито един от тези. Най-великият българин е бил и е поп Богомил. Той единствен между нашето племе, с кваса на своето жизнедавно учение, е внесъл ценен принос в съкровищницата на световната кулутура. Като реформатор, поп Богомил беше предтеча, Йоан Кръстител на всички велики реформатори, с които цивилизацията се днес гордее. От своя народ, благодарение на лошото византийско влияние, тоя великан е нещо по-зле от отречен и забравен. Нещо по-срамно. Англосаксонци величаят Уиклифа, а Швейцария слави Калвина. Германия се горее е Лютера, Чехия, макар католишка, милее и слави Ян Хуса. А България - както еврейството по отношение на Исуса - продължава да клейми и да се срамува от великия си роден реформатор поп Богомил.
към текста >>

51. Отново в България - Георги Томалевски (1897-1988)

За такъв момент от живота на различните учители се говори в езотерическата литература, а за най-великия и най-светлия от Божествените пратеници - Христос, религията на християнските народи сочи кръщаването на Исуса в река Йордан, когато не на събраните там люде, а само на Йоан пустинника, наречен Кръстител, се даде възможност да види Духа Господен във вид на гълъб и да чуе гласа, който извика: „Този е Моят Син възлюбен, в когото благоволих".
На езика на езотерическата наука то се нарича посвещение. Това е един свещен миг или час, когато пратениците от небето, от каквато и степен да са и с каквато мисия да са дошли, биват посвещавани от същества, за които ние не можем да приказваме. В тази среща те ясно виждат своя път и получават указания за това, което предстои да сторят. По такъв начин духът на едно въплътено същество осъзнава единството си с Великия Дух, който го е съпроводил на земята. Доколкото можем да бъдем осведомени, този момент Учителят е нарекъл ден на изпълнение обещанието Господне. За такъв момент от живота на различните учители се говори в езотерическата литература, а за най-великия и най-светлия от Божествените пратеници - Христос, религията на християнските народи сочи кръщаването на Исуса в река Йордан, когато не на събраните там люде, а само на Йоан пустинника, наречен Кръстител, се даде възможност да види Духа Господен във вид на гълъб и да чуе гласа, който извика: „Този е Моят Син възлюбен, в когото благоволих". Между забележителните дати на Учителя трябва да се отбележи и тази, когато той написа и издаде книгата „Заветът на цветните лъчи". Ние не знаем точно колко време е било потребно да излезе тази книга, но най-вероятното допускане е, че тя е започната след 7 март 1897 г. - годината на неговото посвещение. На една от страниците са изписани следните букви и една цифра: В.Щ.С.П.Р. н. Г.И.Х.С.Б. 15.А.Т. Това са първите букви на един текст, който трябва да се чете така: „Винаги ще съм предан роб на Господа Исуса Христа Син Божий.
към текста >>

52. I. БЯЛОТО БРАТСТВО - СЪЩНОСТ, СТРУКТУРА, ИЗЯВИ В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - Константин Златев

Йоан Дамаскин между VI и Х в.
Всички те са минали по известен път на развитие под ръководството на Божия Дух и са достигнали до тази степен на развой, на която сега се намират." "Дейността на тези същества е така хармонично разпределена, че всяко от тях знае кога, как и какво да работи. Те направляват функциите на великия миров организъм, който включва в себе си всички слънчеви системи." Разглеждайки йерархичната структура на ВВБ, Учителят П. Дънов назовава представителите на деветте нейни степени с имена, които са ни познати от християнското богословие и учението на Църквата (св. Григорий Велики Двоеслов, Дионисий Псевдоареопагит и св. Йоан Дамаскин между VI и Х в. сл. Хр. дефинират деветте ангелски чина с наименованията, които срещаме и при Учителя П. Дънов). Ето какво казва той: "Според степента на знание и развитие и според службата, която изпълняват, тези същества са наредени в една йерархична стълба, в едно органично чиноначалие, чиито степени са познати под имената: серафими - братя на любовта; херувими - братя на хармонията; престоли - братя на волята; господства - братя на интелигентността и радостта; сили - братя на движението и растенето; власти - братя на външните форми и изкуствата; началства - братя на времето, състоянието и такта; архангели - братя на огъня и топлината; ангели (в тесния смисъл на понятието; бел. К. З.) - носители на живота и растителността. Последния, десети чин ще заемат напредналите човешки души."
към текста >>

Йоан Кръстител и Предтеча, и на самия Иисус (за да може последният да издигне съзнанието Си до такава степен, че да бъде в състояние да предложи психофизическата Си същност на Христос - за период от три години, колкото продължава земното служение на Спасителя).
Дънов дефинира задачата на II клон на ББ: "Вторият клон имал за цел да внесе християнството в света, да го разпространи." Почвата - т. е. душите на хората - е подготвена от I клон на ББ, Египетския. Преди въплъщаването на Христос в тялото на Иисус кипи трескава работа от страна на няколко земни проекции на ББ, водеща от които е общността на есеите. Те предлагат необходимите условия за подготовката на мисията и на св. Йоан Кръстител и Предтеча, и на самия Иисус (за да може последният да издигне съзнанието Си до такава степен, че да бъде в състояние да предложи психофизическата Си същност на Христос - за период от три години, колкото продължава земното служение на Спасителя). Всеки Миров Учител се въплъщава заедно с група подготвени окултни ученици с по-високи посвещения, които от по-древни времена са свързани или с конкретния велик Учител, или с линията на духовна реализация, на която Той се явява представител. Езотеричното познание приема, че техният брой обикновено е 12. В християнството ги наричат "апостоли". 12-те най-приближени ученици на Иисус Христос са: Петър и Андрей Първозвани (братя), Яков и Йоан Зеведееви (също братя), Филип и Вартоломей, Матей и Тома Неверни, Яков Алфеев и Симон Зилот, Юда Яковов и Юда Искариот. След отпадането на предателя Юда апостолите избират на негово място чрез жребий Матия.
към текста >>

12-те най-приближени ученици на Иисус Христос са: Петър и Андрей Първозвани (братя), Яков и Йоан Зеведееви (също братя), Филип и Вартоломей, Матей и Тома Неверни, Яков Алфеев и Симон Зилот, Юда Яковов и Юда Искариот.
Те предлагат необходимите условия за подготовката на мисията и на св. Йоан Кръстител и Предтеча, и на самия Иисус (за да може последният да издигне съзнанието Си до такава степен, че да бъде в състояние да предложи психофизическата Си същност на Христос - за период от три години, колкото продължава земното служение на Спасителя). Всеки Миров Учител се въплъщава заедно с група подготвени окултни ученици с по-високи посвещения, които от по-древни времена са свързани или с конкретния велик Учител, или с линията на духовна реализация, на която Той се явява представител. Езотеричното познание приема, че техният брой обикновено е 12. В християнството ги наричат "апостоли". 12-те най-приближени ученици на Иисус Христос са: Петър и Андрей Първозвани (братя), Яков и Йоан Зеведееви (също братя), Филип и Вартоломей, Матей и Тома Неверни, Яков Алфеев и Симон Зилот, Юда Яковов и Юда Искариот. След отпадането на предателя Юда апостолите избират на негово място чрез жребий Матия. Ала далеч по-голяма роля изиграва друг юдеин, от Вениаминовото коляно, който не влизал в числото на 12-те първоначално избрани апостоли - Савел, по-късно преименуван на Павел, най-великия апологет и разпространител на християнското учение. Автор е на 14 новозаветни послания, изиграли решаваща роля за изграждането на догматическата система на християнството. Ап. Павел е призован лично и по безпрецедентен начин от Христос към служение (Деян. Ап., 9 гл.).
към текста >>

53. Иисус на Планината - Николай Райнов

Йоан Кръстител не загина ли за това, че проповядваше пред силни?
Не си ли чул притчата: — за ден не става от семка тамариск, ни от кълн — смоковница? На силните, говориш ти, закон не дадох. Та не си ли слушал притчата за Сеяча — и приказката за Сина на Господаря, пратен в лозето, — не си ли разумял? Още Моисей даде закон за всички — и за слаби, и за силни. Пророците идваха и също говореха на силните. Йоан Кръстител не загина ли за това, че проповядваше пред силни? И не паднаха ли толкова пророци — все за това? При здравите не отидох, казваш ти. Но вечният живот не слага предел между здрави и болници. Пшеницата и плевелът растат едно до друго. Елей — за кожата — разказват старите, — елей за кожата, която ражда слинове.
към текста >>

54. 21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов - Сава Калименов (1901 - 1990)

Когато Йоан Кръстител го е кръстил, се присъединява духът на Христос и действа чрез Исуса.
След Орфей, за най- големите говоря, е Христос. За Христос виж как стои работата. И нашият Учител, и други, които са издигнати, знаят и казват - Христос е едно нещо, а Исус е друго нещо. Исус е бил също учител, но той произхожда от човешката раса, а Христос е едно същество, което не може по никакъв начин да го сравняваме с нещо човешко. Христос е действал чрез Исуса три години само след кръщението на Исус в р. Йордан. Когато Йоан Кръстител го е кръстил, се присъединява духът на Христос и действа чрез Исуса. Исус Христос са две неща съединени. Христос е неземно същество, несравнимо с нищо човешко. В тази редица слагам и Боян Мага, който е основател на богомилството. Нашите историци не знаят истината. Гледай как стои работата.
към текста >>

55. Прераждане - Сава Калименов (1901 - 1990)

ПРЕРАЖДАНЕ „Който има уши да слуша, нека слуша“ „Когато, преди 2000 години, учениците на Христа подигнаха пред него въпроса за Йоана Кръстителя и за това, кой е той именно, Христос им каза: „И ако искате да приемете това, той е Илия, който имаше да дойде.
ПРЕРАЖДАНЕ „Който има уши да слуша, нека слуша“ „Когато, преди 2000 години, учениците на Христа подигнаха пред него въпроса за Йоана Кръстителя и за това, кой е той именно, Христос им каза: „И ако искате да приемете това, той е Илия, който имаше да дойде. Който има уши да слуша, нека слуша.“ (Ев. Матея, 11:14-15) И ние повтаряме: който от съвременните християни има уши да слуша, нека слуша думите на Христа, който с такива силни изрази е потвърдил истинността на прераждането. Защото за нас не може да има в този случай по-голям авторитет от тоя на Христа, но за тези, за които тия думи се виждат недостатъчни, ние ще дадем доводи и доказателства от други източници. Преди всичко, учението за прераждането е общо учение на всички религии, обаче, докато в едни от тях то е предавано явно на всички, в други то, по известни съображения, не е било откривано на всички. Тия съображения, струва ни се, се състоят преди всичко в това, че несъвършения човек, знаейки истината за прераждането, в много случаи би отлагал да прави известни усилия за своето издигане, с мисълта, че при едно ново раждане, ще навакса изгубеното.
към текста >>

НАГОРЕ

0.76435995101929