Търсене в текстове за 'Ирационални числа'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 5 резултата в 1 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Разговори с Учителя. Разговор първи - Георги Томалевски (1897-1988)

Намира ли се то някъде в непостижимо дългата редица на числата или завършва с понятието безкрайност?
То идва отвсякъде, а вероятно най-много от красотата на буйно разцъфналите дървета, когато още не е паднало нито едно листенце от ароматните им цветове. Небето беше много дълбоко и неговата чиста кобалтова синева разсейваше противоречията на вечно лутащия се в неразрешимите задачи човешки ум. Групата ученици се беше приютила в дъговидния навес на изгревската поляна и в пълно мълчание слушаше отговорите на Учителя, които падаха като благодатни зърна в душите на любознателните и жадни за светлина слушатели. Ученикът, който винаги задаваше въпросите и който беше един от полюсите на тези забележителни диалози, зададе въпрос: Ученикът: Кое число е най-голямо според тайната на Божествената наука? Намира ли се то някъде в непостижимо дългата редица на числата или завършва с понятието безкрайност? Учителят: Най-голямото число е единицата. То е толкова голямо, че вселената не е в състояние да поеме една втора единица освен тази, която вече съществува. Ученикът: Но нали знаем, че съществуват толкова много неща в света и всяко нещо е някаква единица, от което следва, че числата непрекъснато растат? Та нали в астрономията мерната единица расте непрестанно и може да стигне до пределите на човешкото познание? Учителят: Това, което ми казвате сега, е една от множеството привидности, в които се лута несъвършеното човешко познание на истинската реалност.
към текста >>

Ученикът: Но нали знаем, че съществуват толкова много неща в света и всяко нещо е някаква единица, от което следва, че числата непрекъснато растат?
Ученикът, който винаги задаваше въпросите и който беше един от полюсите на тези забележителни диалози, зададе въпрос: Ученикът: Кое число е най-голямо според тайната на Божествената наука? Намира ли се то някъде в непостижимо дългата редица на числата или завършва с понятието безкрайност? Учителят: Най-голямото число е единицата. То е толкова голямо, че вселената не е в състояние да поеме една втора единица освен тази, която вече съществува. Ученикът: Но нали знаем, че съществуват толкова много неща в света и всяко нещо е някаква единица, от което следва, че числата непрекъснато растат? Та нали в астрономията мерната единица расте непрестанно и може да стигне до пределите на човешкото познание? Учителят: Това, което ми казвате сега, е една от множеството привидности, в които се лута несъвършеното човешко познание на истинската реалност. Запомнете и се помъчете да си представите безпределността на едното. И това, че всичкото множество е част от него. Числата, които следват след едното - две, три, четири, пет и следващите след тях, са получени от делението на едното.
към текста >>

Числата, които следват след едното - две, три, четири, пет и следващите след тях, са получени от делението на едното.
Ученикът: Но нали знаем, че съществуват толкова много неща в света и всяко нещо е някаква единица, от което следва, че числата непрекъснато растат? Та нали в астрономията мерната единица расте непрестанно и може да стигне до пределите на човешкото познание? Учителят: Това, което ми казвате сега, е една от множеството привидности, в които се лута несъвършеното човешко познание на истинската реалност. Запомнете и се помъчете да си представите безпределността на едното. И това, че всичкото множество е част от него. Числата, които следват след едното - две, три, четири, пет и следващите след тях, са получени от делението на едното. Като кажем „две“ детето разбира два ореха или две ябълки, но мъдрият разбира две части от едното. Това е така, защото едното никога не ще се повтори. Ученикът: Щом като е така, тогава как са се образували аритметическите действия, щом като в битието съществува само едното. Учителят: Човекът в своето развитие е създал хиляди видове действия и части от едното, но математиците трябва да знаят, че първото и единственото аритметично действие, на което се поддава единицата е делението. И цветето, и птичката, и лъвът, и човекът произлизат от едно мъничко яйце, оплодено от творческия импулс на природата, а цялата вселена е произлязла от едно зрънце, оплодено от мисълта на Твореца.
към текста >>

Ученикът: Размишлявам за много неща, но все още ми е трудно да проумея онези, които са извън всекидневието, които философите наричат трансцедентни, а математиците ги назовават ирационални.
Ученикът: Щом като е така, тогава как са се образували аритметическите действия, щом като в битието съществува само едното. Учителят: Човекът в своето развитие е създал хиляди видове действия и части от едното, но математиците трябва да знаят, че първото и единственото аритметично действие, на което се поддава единицата е делението. И цветето, и птичката, и лъвът, и човекът произлизат от едно мъничко яйце, оплодено от творческия импулс на природата, а цялата вселена е произлязла от едно зрънце, оплодено от мисълта на Твореца. Ученикът: Като че започвам да разбирам нещо от Вашето обяснение. Учителят: Както вие, така и всички ученици ще разберат от великата истина толкова повече, колкото по-съсредоточено и с по-голяма любознателност размишлявате върху това, което научавате от Словото и от живота. Ученикът: Размишлявам за много неща, но все още ми е трудно да проумея онези, които са извън всекидневието, които философите наричат трансцедентни, а математиците ги назовават ирационални. Учителят: Трансцедентното за оня разум, с който решаваме катадневните задачи на земята, е реално за друг разум, който все още не е пробуден у хората на този свят. Така също ирационалните величини на земята са рационални за един друг свят, който стои по-високо от този, в който живеем. И несъизмеримите величини в математиката отговарят на неосъществени реалности, за които единицата мярка е онази същата, която ние тук не можем да уловим като завършена представа. Ученикът: Като се размисля за това, което ми се струва, че го зная, и го сравня с въпросите, които си поставям и не мога да разреша, тогава ми става ясно, че това, което не зная, е огромна планина, а това, което си мисля поне че ми е познато, е някакво мъничко камъче като просено зърно. За пример аз не зная защо понякога страдам и защо и хората страдат, а радостите са толкова малки и така краткотрайни.
към текста >>

Така също ирационалните величини на земята са рационални за един друг свят, който стои по-високо от този, в който живеем.
И цветето, и птичката, и лъвът, и човекът произлизат от едно мъничко яйце, оплодено от творческия импулс на природата, а цялата вселена е произлязла от едно зрънце, оплодено от мисълта на Твореца. Ученикът: Като че започвам да разбирам нещо от Вашето обяснение. Учителят: Както вие, така и всички ученици ще разберат от великата истина толкова повече, колкото по-съсредоточено и с по-голяма любознателност размишлявате върху това, което научавате от Словото и от живота. Ученикът: Размишлявам за много неща, но все още ми е трудно да проумея онези, които са извън всекидневието, които философите наричат трансцедентни, а математиците ги назовават ирационални. Учителят: Трансцедентното за оня разум, с който решаваме катадневните задачи на земята, е реално за друг разум, който все още не е пробуден у хората на този свят. Така също ирационалните величини на земята са рационални за един друг свят, който стои по-високо от този, в който живеем. И несъизмеримите величини в математиката отговарят на неосъществени реалности, за които единицата мярка е онази същата, която ние тук не можем да уловим като завършена представа. Ученикът: Като се размисля за това, което ми се струва, че го зная, и го сравня с въпросите, които си поставям и не мога да разреша, тогава ми става ясно, че това, което не зная, е огромна планина, а това, което си мисля поне че ми е познато, е някакво мъничко камъче като просено зърно. За пример аз не зная защо понякога страдам и защо и хората страдат, а радостите са толкова малки и така краткотрайни. Учителят: Тъй като вие споменахте за радост и скръб, нека ви кажа, че тези състояния не са постоянни, а сменящи се. Човек преминава от едното в другото състояние по закона за ритмичността, без да познава този закон, а хората страдат, защото си мислят, че този свят е създаден само за удоволствия.
към текста >>

0.32068181037903