Търсене в текстове за 'Западни народи'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 196 резултата в 41 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_15 ) Развитие на новите сетива - Боян Боев (1883 – 1963)

Известни методи за събуждане на чакрите са били подходящи за индусите, но за западните народи не са така подходящи, понеже мозъкът им е другояче организиран.
Например грозде може да се отглежда в оранжерия, при изкуствено отопление на Северния полюс, но може лозата да се обърка и да престане да дава грозде. Концентрирането се употребява за ясновидство. Всички го употребявайте. После, човек трябва да чете, да се моли и да желае това, докато Невидимият свят се отзове. Като влезеш във връзка с Първата Причина трябва и да развиваш Добродетелите. Известни методи за събуждане на чакрите са били подходящи за индусите, но за западните народи не са така подходящи, понеже мозъкът им е другояче организиран. Човек да влезе в Божествената мисъл, която Бог е вложил в цветята, е един друг еволюционен метод за развитие на шестото сетиво. Така ще влезеш във връзка с Божествения дух в цветята, който работи в тях, и ще разбереш Божествените закони. Нали като отидеш при един войник и му кажеш паролата, той ще ти отвърне с останалата част. И цветето, като влезем във връзка с него, ще каже това, което е вложено в него от Бога. Най-главното е да се направи връзка с цветята и тогава Божественото от тях ще премине в теб и ще ти се изяви.
към текста >>

2. 32) Инволюционна и еволюционна музика - Боян Боев (1883 – 1963)

Понеже в западните народи се разви умът, затова те дойдоха до хармоничната музика.
Стана въпрос за източната и западната музика. Бях казвал, че мелодията е песен на човешката душа, а хармонията е отговор на Бога. Това се отнася за отношението между човека и Божествения свят. Обаче по отношение историята на музиката думите „мелодия“ и „хармония“ се употребяват в съвсем друг смисъл, а именно: мелодичната музика е на чувствата, а хармоничната – на ума. Източната музика е на мелодията, а западната – на хармонията. Понеже в западните народи се разви умът, затова те дойдоха до хармоничната музика. Затворена музика е тази, която слиза надолу, без да се изкачва; тя е и инволюционна. А еволюционната музика е отворена, тя слиза и се качва. Източната музика е инволюционна, низходяща. При нея процесът на слизане е бил по-дълъг, а на възкачването – по-къс. Сега е обратното – и новата музика е еволюционна, възходяща.
към текста >>

Източните народи, понеже са слизали, затова са изгубили това, което са имали първоначално.
При нея процесът на слизане е бил по-дълъг, а на възкачването – по-къс. Сега е обратното – и новата музика е еволюционна, възходяща. Източната музика се движи в гъста материя, а в западната музика, в хармонията има по-къси музикални вълни. Източната музика има хубави песни, но народните маси имат чувствени песни. Циганите са били ученици на една окултна школа, но са забравили онези хубави песни в светилищата и днес свирят друго. Източните народи, понеже са слизали, затова са изгубили това, което са имали първоначално. Индуската музика сега е само отглас и е инволюционна. В Индия е имало музика на посветените, но индусите са я изгубили. Източната музика е съвсем загазила; например в турските песни има психична кал и когато ги пееш, не можеш да се освободиш от нея. А европейската музика е еволюционна и чрез нея ще се добие онова, което е било изгубено. Сегашната епоха на музиката води своето началото на развитие от 700 години преди Христа.
към текста >>

3. 31) Излизане от тринадесетата сфера - Боян Боев (1883 – 1963)

Те оставят настрана заблужденията и проповядват новата идея – братство между всички народи.
Има и неща, за които не може да се говори и не бива да се говори. Второто пришествие не се отменя, а се съкращава. В Откровението пише, че Михаил победи змея и тогава змеят слезе на Земята и погна хората. Онези, които загиват във войните, ще станат проповедници, ще ходят между живите и ще им вселяват страх да не се бият вече. Загиналите на бойното поле виждат горе Истината и стават мисионери, влизат в ролята на апостоли, задължават се да проповядват правата, Божествена идея. Те оставят настрана заблужденията и проповядват новата идея – братство между всички народи. Те идат като апостоли с по едно малко чукче в ръце, с него чукат по главите на земните въплътени хора и им казват: „Братство, единство между народите! “ Светлите същества пращат веднага на работа загиналите от войната. Духовете на светлината все повече добиват надмощие и у всички народи узрява идеята, човещината. Макар народите да се бият помежду си, неприязънта е във върховете на властта, а самите те се сближават. В Братството ние се поздравяваме с вдигане на ръка, с това искаме да кажем: „Да живее братството по целия свят!
към текста >>

Те идат като апостоли с по едно малко чукче в ръце, с него чукат по главите на земните въплътени хора и им казват: „Братство, единство между народите!
Второто пришествие не се отменя, а се съкращава. В Откровението пише, че Михаил победи змея и тогава змеят слезе на Земята и погна хората. Онези, които загиват във войните, ще станат проповедници, ще ходят между живите и ще им вселяват страх да не се бият вече. Загиналите на бойното поле виждат горе Истината и стават мисионери, влизат в ролята на апостоли, задължават се да проповядват правата, Божествена идея. Те оставят настрана заблужденията и проповядват новата идея – братство между всички народи. Те идат като апостоли с по едно малко чукче в ръце, с него чукат по главите на земните въплътени хора и им казват: „Братство, единство между народите! “ Светлите същества пращат веднага на работа загиналите от войната. Духовете на светлината все повече добиват надмощие и у всички народи узрява идеята, човещината. Макар народите да се бият помежду си, неприязънта е във върховете на властта, а самите те се сближават. В Братството ние се поздравяваме с вдигане на ръка, с това искаме да кажем: „Да живее братството по целия свят! “ Така обяснявайте какво значи нашият поздрав: приложете братството в света.
към текста >>

Духовете на светлината все повече добиват надмощие и у всички народи узрява идеята, човещината.
Онези, които загиват във войните, ще станат проповедници, ще ходят между живите и ще им вселяват страх да не се бият вече. Загиналите на бойното поле виждат горе Истината и стават мисионери, влизат в ролята на апостоли, задължават се да проповядват правата, Божествена идея. Те оставят настрана заблужденията и проповядват новата идея – братство между всички народи. Те идат като апостоли с по едно малко чукче в ръце, с него чукат по главите на земните въплътени хора и им казват: „Братство, единство между народите! “ Светлите същества пращат веднага на работа загиналите от войната. Духовете на светлината все повече добиват надмощие и у всички народи узрява идеята, човещината. Макар народите да се бият помежду си, неприязънта е във върховете на властта, а самите те се сближават. В Братството ние се поздравяваме с вдигане на ръка, с това искаме да кажем: „Да живее братството по целия свят! “ Така обяснявайте какво значи нашият поздрав: приложете братството в света. Когато змията съблича старата си кожа, то новата е сформирана отдолу. Сега старата кожа се смъква, идеологиите на разни народи ще си отидаг, но народите ще се сближат.
към текста >>

Макар народите да се бият помежду си, неприязънта е във върховете на властта, а самите те се сближават.
Загиналите на бойното поле виждат горе Истината и стават мисионери, влизат в ролята на апостоли, задължават се да проповядват правата, Божествена идея. Те оставят настрана заблужденията и проповядват новата идея – братство между всички народи. Те идат като апостоли с по едно малко чукче в ръце, с него чукат по главите на земните въплътени хора и им казват: „Братство, единство между народите! “ Светлите същества пращат веднага на работа загиналите от войната. Духовете на светлината все повече добиват надмощие и у всички народи узрява идеята, човещината. Макар народите да се бият помежду си, неприязънта е във върховете на властта, а самите те се сближават. В Братството ние се поздравяваме с вдигане на ръка, с това искаме да кажем: „Да живее братството по целия свят! “ Така обяснявайте какво значи нашият поздрав: приложете братството в света. Когато змията съблича старата си кожа, то новата е сформирана отдолу. Сега старата кожа се смъква, идеологиите на разни народи ще си отидаг, но народите ще се сближат. На Бога са Му нужни души, които да постьпват разумно.
към текста >>

Сега старата кожа се смъква, идеологиите на разни народи ще си отидаг, но народите ще се сближат.
Духовете на светлината все повече добиват надмощие и у всички народи узрява идеята, човещината. Макар народите да се бият помежду си, неприязънта е във върховете на властта, а самите те се сближават. В Братството ние се поздравяваме с вдигане на ръка, с това искаме да кажем: „Да живее братството по целия свят! “ Така обяснявайте какво значи нашият поздрав: приложете братството в света. Когато змията съблича старата си кожа, то новата е сформирана отдолу. Сега старата кожа се смъква, идеологиите на разни народи ще си отидаг, но народите ще се сближат. На Бога са Му нужни души, които да постьпват разумно. Всинца сте под изпит. Господ ви тури в рая, вие излязохте от рая. И сега тъкмо ви дойде най-хубавото състояние – в рая сте, но после идва отрицателното състояние и това е излизане от рая. Изучавайте пророците.
към текста >>

Германците, убити на руския фронт, ще идат да се родят в Русия, и обратно – същото ще се случи и на западния фронт.
Тепърва иде. Половината от човечеството е излязло от тринадесетата сфера, а другата половина не е. Тези, които са излезли, ще влязат в новия строй. Кои са излезли от тринадесетата сфера? Това са тези, които приемат новите Божествени идеи. Германците, убити на руския фронт, ще идат да се родят в Русия, и обратно – същото ще се случи и на западния фронт. По този начин ще стане сближаване между народите. Сега е съдба на народите. Това ще трае 45 години. Съдбата започва от Дома Господен – избрания народ. Избран народ са онези, които Бог ги е писал на ръката Си, а грешните живеят в най-гъстата материя.
към текста >>

По този начин ще стане сближаване между народите.
Половината от човечеството е излязло от тринадесетата сфера, а другата половина не е. Тези, които са излезли, ще влязат в новия строй. Кои са излезли от тринадесетата сфера? Това са тези, които приемат новите Божествени идеи. Германците, убити на руския фронт, ще идат да се родят в Русия, и обратно – същото ще се случи и на западния фронт. По този начин ще стане сближаване между народите. Сега е съдба на народите. Това ще трае 45 години. Съдбата започва от Дома Господен – избрания народ. Избран народ са онези, които Бог ги е писал на ръката Си, а грешните живеят в най-гъстата материя. Сега сме във фаза идване на Царството Божие.
към текста >>

Сега е съдба на народите.
Тези, които са излезли, ще влязат в новия строй. Кои са излезли от тринадесетата сфера? Това са тези, които приемат новите Божествени идеи. Германците, убити на руския фронт, ще идат да се родят в Русия, и обратно – същото ще се случи и на западния фронт. По този начин ще стане сближаване между народите. Сега е съдба на народите. Това ще трае 45 години. Съдбата започва от Дома Господен – избрания народ. Избран народ са онези, които Бог ги е писал на ръката Си, а грешните живеят в най-гъстата материя. Сега сме във фаза идване на Царството Божие. Един ден Бог ще примири всички.
към текста >>

Ако народите не поумнеят и се отвори нова световна война, ще остане само една трета от човечеството.
“, и ги пита: „Опознахте ли се? “ – Физическото, духовното, Божественото са дошли в съгласие. – „Хайде, сега идете да проповядвате.“ Два вълка се скарали за една овца, почнали да се хапят, да се бият и овцата гледала кой ще надвие. Някой казал на овцата: „Ти плюй на краката си и беж да те няма, защото като свършат битката, ще те нападнат.“ Вие не чакайте кой в света ще победи, стойте надалеч. Ако народите не поумнеят и се отвори нова световна война, ще остане само една трета от човечеството. За България коя е най-добрата политика? За да успее, най-добрата политика е миролюбивата – да не се намесва във войни и положението Ă ще се подобри постепенно. Нито една от двете страни, които се бият, не е права. Любовта не взема никаква страна. Тя е на страната на всички.
към текста >>

Пророкът е казал: „Още веднъж ще се съберат всички народи на бой и ще им се даде един урок, който никога няма да забравят и ще се научат тогава да служат на Бога.“ Народите, като минат през огън, ще се изчистят и ще служат на Бога.
Но тези страдания ще помогнат на хората да намерят Бога. Добрите хора очакват Господ да дойде отвън – там е всичкото им заблуждение. Сега трябва да приемем вътрешното освобождение. Братът запита какво ще стане с Германия. Хитлер ще падне и в Германия ще се измени режимът. Пророкът е казал: „Още веднъж ще се съберат всички народи на бой и ще им се даде един урок, който никога няма да забравят и ще се научат тогава да служат на Бога.“ Народите, като минат през огън, ще се изчистят и ще служат на Бога. Когато хората воюват, те вършат престъпление, а това не става по Воля Божия. В бъдеще във време на война ще приспиват воюващите и ще им отнемат оръжието. Това ще го правят Светлите духове и няма по-силно оръжие от това средство. Днес силата на Черната ложа се взема и минава в ръцете на Бялата ложа. Ние сме в един период, дето злото се връзва.
към текста >>

4. 66) План за повдигане на човечеството - Боян Боев (1883 – 1963)

В сравнение с всички други народи и раси у русите, изобщо у славяните, най-много е развито чувството на Любов към Бога и затова тяхното предназначение е да дадат тласък за Нова култура в света.
Думата славяни има връзка със Славата Господня. У русите, изобщо у славяните, има доста монголска кръв, от която трябва да се освободят. Но няма друг народ, у когото да е развито толкова силно религиозното чувство, както у русите, затова той е и така мек. Русите си остават в душите религиозни. Религиозното чувство, както и да се менят формите, не може да се изкорени – нищо не е в състояние да го изкорени от човека. В сравнение с всички други народи и раси у русите, изобщо у славяните, най-много е развито чувството на Любов към Бога и затова тяхното предназначение е да дадат тласък за Нова култура в света. Не са случайни тези страдания и изпитания, не е случайно, дето руски емигранти отидоха навсякъде в Европа – това беше нужно. Руският дух, руската музика, литература, изкуство, философия, руската душа проникна и оплоди западната култура, също така и русите взеха нещо от Запада, стана духовен обмен. Славянството е девствена почва на бялата раса. Това, което евреите не можаха да разрешат, славяните ще го разрешат. Каспийско море е аналогично на Мъртво море.
към текста >>

В този смисъл те не трябва да вървят по пътя на западните народи, защото културата на бялата раса е култура на насилието.
То е започнало вече и за славяните от дарбите и способностите е останало светийското място. Една сестра сподели, че брат X. искал да учи руски. Той предчувства, че ние ще отидем в Русия и затова учи руски. Бъдещето е на славяните. В този смисъл те не трябва да вървят по пътя на западните народи, защото културата на бялата раса е култура на насилието. Но всичко добро и красиво, придобито в разните раси, ще дойде в Шестата раса. Щом застъпваш една Божествена наука, ти не му мисли какъв ще е краят. Ако разсъждаваш, ще изгубиш време и нищо не се постига.
към текста >>

5. УЧИТЕЛЯТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО - Боян Боев (1883 – 1963)

В живата природа разрушението и творчеството са два процеса, които винаги вървят заедно и помагат за прогреса и усъвършенстването на индивидите, обществата, народите и човечеството.
Настоящите световни събития са едно велико посвещение за цялото човечество, един изпит, краят на една стара и началото на една нова епоха. Извършват се коренни преобразования във всички сфери на личния, обществения и международния живот. В трясъка на днешните събития ще се сринат из основи всички остарели политически, обществени, стопански схващания и системи, които ще станат тор, върху който ще се посадят семената на доброто - новият морал, новите социални отношения, новите стопански схващания. Днес се рушат старите форми на живота. Този процес е подобен на труда на земеделеца, който разорава със своето рало земята, а самият процес на посаждане семената на новото върху браздите на разораната земя, е творческият процес на доброто. В живата природа разрушението и творчеството са два процеса, които винаги вървят заедно и помагат за прогреса и усъвършенстването на индивидите, обществата, народите и човечеството. Тези две сили - разрушението и творчеството се направляват от принципите на всемирния живот. Както подчертахме и по-горе, след разрушителния процес се открива широко, плодоносно поле за истинска, резултатна и творческа работа. Ето защо на новото човечество, което се ражда в света на новата ера, трябва да се даде един духовен мироглед, който да бъде одухотворен от великото мистично начало, носещо в себе си безсмъртието истинското сътрудничество между индивидите, семействата, обществата и народите. На второ място, светлината на науката ще бъде проникната от Божествената мъдрост, която осмисля живота и открива възможностите на разумната свобода, за която тъй много се говори в междудържавните отношения. Всички тия проблеми се съдържат в трите принципа, които Учителят неуморно и дълготърпеливо провъзгласява в България от няколко десетилетия: „Любов към Вечното Начало, което е създало вселената, за да бъдем проводници на Неговата любов, обич към ближния, за да проявим най-красивите отношения, на трето място, любов към самия себе си - любов към Вечното Начало, което работи в човека, за да се прояви Божествената мъдрост в ума, топлината на Божествената любов в сърцето и силата на Божествената истина в душата, която единствено носи истинската свобода.”
към текста >>

Ето защо на новото човечество, което се ражда в света на новата ера, трябва да се даде един духовен мироглед, който да бъде одухотворен от великото мистично начало, носещо в себе си безсмъртието истинското сътрудничество между индивидите, семействата, обществата и народите.
Днес се рушат старите форми на живота. Този процес е подобен на труда на земеделеца, който разорава със своето рало земята, а самият процес на посаждане семената на новото върху браздите на разораната земя, е творческият процес на доброто. В живата природа разрушението и творчеството са два процеса, които винаги вървят заедно и помагат за прогреса и усъвършенстването на индивидите, обществата, народите и човечеството. Тези две сили - разрушението и творчеството се направляват от принципите на всемирния живот. Както подчертахме и по-горе, след разрушителния процес се открива широко, плодоносно поле за истинска, резултатна и творческа работа. Ето защо на новото човечество, което се ражда в света на новата ера, трябва да се даде един духовен мироглед, който да бъде одухотворен от великото мистично начало, носещо в себе си безсмъртието истинското сътрудничество между индивидите, семействата, обществата и народите. На второ място, светлината на науката ще бъде проникната от Божествената мъдрост, която осмисля живота и открива възможностите на разумната свобода, за която тъй много се говори в междудържавните отношения. Всички тия проблеми се съдържат в трите принципа, които Учителят неуморно и дълготърпеливо провъзгласява в България от няколко десетилетия: „Любов към Вечното Начало, което е създало вселената, за да бъдем проводници на Неговата любов, обич към ближния, за да проявим най-красивите отношения, на трето място, любов към самия себе си - любов към Вечното Начало, което работи в човека, за да се прояви Божествената мъдрост в ума, топлината на Божествената любов в сърцето и силата на Божествената истина в душата, която единствено носи истинската свобода.” Тия три принципа, които геометрически се символизират чрез равностранния триъгълник, трябва да се разработят в един философски мироглед, който ще бъде ръководното начало в света на новата ера. Това Велико Начало, което направлява живота и хармонията в природата, е било не само в миналото предмет на философията, но и днес занимава големите умове на Запад. Така, именитият немски учен Макс Планк в своята статия „Науката и нейните граници” казва: „Ние през целия си живот се виждаме подхвърлени на една по-висша Сила, чиято същност никога не ще можем да изследваме от гледището на точната наука, която обаче, никога не остава игнорирана от оня, който размишлява върху тези проблеми.”
към текста >>

Този чисто български реформаторски дух е подчертан още през времето на богомилите, както казва известният български писател Стилиян Чилингиров в своята книга „Какво е дал българинът на другите народи”: „С това учение България е първият християнски реформатор в света, който много време преди Цвингли, Лютер и Калвин проповядва на християните да се освободят от Рим и Цариград и да дирят спасение само в евангелските истини, в духовното и нравствено съвършенство на човека и на гражданина.”
Заради това, всяко приятелско разположение на съдбата, всеки весело преживян час трябва да посрещаме като обвързващ ни със задължение дар.” „Единственото, за което можем да претендираме като за наша собственост – висшето благо, което никоя сила в света не може да ни отнеме и което е в състояние да ни ощастливи за дълго, като никое друго, това е истинското самоосъзнаване, което намира своя израз в съвестното изпълнение на дълга. И тоя, на когото е дадено да сътрудничи в изграждането на екзактната наука, ще намери заедно с великия германски поет Гьоте своето доволство и своето вътрешно щастие в съзнанието, че е изследвал изследваемото и че е отдал тиха почит на неизследваемото.” България, която е пред прага на своя златен век, след дългите страдания, преживяни през вековното й съществувание и която има за в бъдеще да изпълни важна духовна мисия не само по отношение към себе си, но и в международната общност, трябва да стане пионерка на новото, на новата ера, която идва победоносно в своя път. Българският народ е достатъчно узрял, за да може да стане ценен проводник на новата творческа вълна, която се разлива по цялата земя, вълна, която ще освежи, ще реформира коренно политическия, обществения, стопанския и духовно-културния живот. Този чисто български реформаторски дух е подчертан още през времето на богомилите, както казва известният български писател Стилиян Чилингиров в своята книга „Какво е дал българинът на другите народи”: „С това учение България е първият християнски реформатор в света, който много време преди Цвингли, Лютер и Калвин проповядва на християните да се освободят от Рим и Цариград и да дирят спасение само в евангелските истини, в духовното и нравствено съвършенство на човека и на гражданина.” И много правилен е упрекът на Чилингиров, отправен към нашата интелигенция, че „когато цял свят го смяташе за българско, единствено ние дирехме корените му в манихейството, месалиянството и павликянството.” И по-нататък авторът на книгата „Какво е дал българинът на другите народи”, в своите разсъждения основателно се гордее, че както „Христос освети със смъртта си кръста, така нашият българин освети кладата и показа на света, как се служи самоотвержено на една идея, на едно учение, на една религия 415 години преди Ян Хус и цели 500 години преди италианеца Джордано Бруно.” Исторически е безспорно, че първите искри на ренесанса в Европа се излъчват от българското богомилско движение. Това учение се разля в Италия - патарени, катари, във Франция - албигойци, в Германия и Англия - катари, и чрез своята героична борба за социална справедливост, със своя чист мистицизъм наложи своите отражения в живота им. „И няма да бъде преувеличено, ако се каже, че лозунгът „Равенство, братство, свобода” с който французите обявиха и водиха своята революция и чрез нея се опитаха да преобразуват отношенията между личности, класи и народи, е наш лозунг.
към текста >>

И по-нататък авторът на книгата „Какво е дал българинът на другите народи”, в своите разсъждения основателно се гордее, че както „Христос освети със смъртта си кръста, така нашият българин освети кладата и показа на света, как се служи самоотвержено на една идея, на едно учение, на една религия 415 години преди Ян Хус и цели 500 години преди италианеца Джордано Бруно.”
И тоя, на когото е дадено да сътрудничи в изграждането на екзактната наука, ще намери заедно с великия германски поет Гьоте своето доволство и своето вътрешно щастие в съзнанието, че е изследвал изследваемото и че е отдал тиха почит на неизследваемото.” България, която е пред прага на своя златен век, след дългите страдания, преживяни през вековното й съществувание и която има за в бъдеще да изпълни важна духовна мисия не само по отношение към себе си, но и в международната общност, трябва да стане пионерка на новото, на новата ера, която идва победоносно в своя път. Българският народ е достатъчно узрял, за да може да стане ценен проводник на новата творческа вълна, която се разлива по цялата земя, вълна, която ще освежи, ще реформира коренно политическия, обществения, стопанския и духовно-културния живот. Този чисто български реформаторски дух е подчертан още през времето на богомилите, както казва известният български писател Стилиян Чилингиров в своята книга „Какво е дал българинът на другите народи”: „С това учение България е първият християнски реформатор в света, който много време преди Цвингли, Лютер и Калвин проповядва на християните да се освободят от Рим и Цариград и да дирят спасение само в евангелските истини, в духовното и нравствено съвършенство на човека и на гражданина.” И много правилен е упрекът на Чилингиров, отправен към нашата интелигенция, че „когато цял свят го смяташе за българско, единствено ние дирехме корените му в манихейството, месалиянството и павликянството.” И по-нататък авторът на книгата „Какво е дал българинът на другите народи”, в своите разсъждения основателно се гордее, че както „Христос освети със смъртта си кръста, така нашият българин освети кладата и показа на света, как се служи самоотвержено на една идея, на едно учение, на една религия 415 години преди Ян Хус и цели 500 години преди италианеца Джордано Бруно.” Исторически е безспорно, че първите искри на ренесанса в Европа се излъчват от българското богомилско движение. Това учение се разля в Италия - патарени, катари, във Франция - албигойци, в Германия и Англия - катари, и чрез своята героична борба за социална справедливост, със своя чист мистицизъм наложи своите отражения в живота им. „И няма да бъде преувеличено, ако се каже, че лозунгът „Равенство, братство, свобода” с който французите обявиха и водиха своята революция и чрез нея се опитаха да преобразуват отношенията между личности, класи и народи, е наш лозунг. Той ще остане вечен блян за човечеството, ще бъде като указател на истинския Христов път на земята, благодарение на българския гений - негов създател, разпространител и осветител. Осветил я с кръвта на хиляди и хиляди мъченици българи, тръгнали по света да въдворяват нов ред между хората и нова правда на земята.”
към текста >>

„И няма да бъде преувеличено, ако се каже, че лозунгът „Равенство, братство, свобода” с който французите обявиха и водиха своята революция и чрез нея се опитаха да преобразуват отношенията между личности, класи и народи, е наш лозунг.
Този чисто български реформаторски дух е подчертан още през времето на богомилите, както казва известният български писател Стилиян Чилингиров в своята книга „Какво е дал българинът на другите народи”: „С това учение България е първият християнски реформатор в света, който много време преди Цвингли, Лютер и Калвин проповядва на християните да се освободят от Рим и Цариград и да дирят спасение само в евангелските истини, в духовното и нравствено съвършенство на човека и на гражданина.” И много правилен е упрекът на Чилингиров, отправен към нашата интелигенция, че „когато цял свят го смяташе за българско, единствено ние дирехме корените му в манихейството, месалиянството и павликянството.” И по-нататък авторът на книгата „Какво е дал българинът на другите народи”, в своите разсъждения основателно се гордее, че както „Христос освети със смъртта си кръста, така нашият българин освети кладата и показа на света, как се служи самоотвержено на една идея, на едно учение, на една религия 415 години преди Ян Хус и цели 500 години преди италианеца Джордано Бруно.” Исторически е безспорно, че първите искри на ренесанса в Европа се излъчват от българското богомилско движение. Това учение се разля в Италия - патарени, катари, във Франция - албигойци, в Германия и Англия - катари, и чрез своята героична борба за социална справедливост, със своя чист мистицизъм наложи своите отражения в живота им. „И няма да бъде преувеличено, ако се каже, че лозунгът „Равенство, братство, свобода” с който французите обявиха и водиха своята революция и чрез нея се опитаха да преобразуват отношенията между личности, класи и народи, е наш лозунг. Той ще остане вечен блян за човечеството, ще бъде като указател на истинския Христов път на земята, благодарение на българския гений - негов създател, разпространител и осветител. Осветил я с кръвта на хиляди и хиляди мъченици българи, тръгнали по света да въдворяват нов ред между хората и нова правда на земята.” Излишно е да изтъкваме мнението на редица западни капацитети, които също са подчертали историческата мисия на богомилите. Изобщо, българският дух крие дълбоко в своята природа потенциала на един висш устрем към реформаторство. Този дух в настоящата епоха на преобразование трябва да бъде събуден и отправен по пътя на новите изисквания.
към текста >>

Излишно е да изтъкваме мнението на редица западни капацитети, които също са подчертали историческата мисия на богомилите.
Исторически е безспорно, че първите искри на ренесанса в Европа се излъчват от българското богомилско движение. Това учение се разля в Италия - патарени, катари, във Франция - албигойци, в Германия и Англия - катари, и чрез своята героична борба за социална справедливост, със своя чист мистицизъм наложи своите отражения в живота им. „И няма да бъде преувеличено, ако се каже, че лозунгът „Равенство, братство, свобода” с който французите обявиха и водиха своята революция и чрез нея се опитаха да преобразуват отношенията между личности, класи и народи, е наш лозунг. Той ще остане вечен блян за човечеството, ще бъде като указател на истинския Христов път на земята, благодарение на българския гений - негов създател, разпространител и осветител. Осветил я с кръвта на хиляди и хиляди мъченици българи, тръгнали по света да въдворяват нов ред между хората и нова правда на земята.” Излишно е да изтъкваме мнението на редица западни капацитети, които също са подчертали историческата мисия на богомилите. Изобщо, българският дух крие дълбоко в своята природа потенциала на един висш устрем към реформаторство. Този дух в настоящата епоха на преобразование трябва да бъде събуден и отправен по пътя на новите изисквания. Не се съмняваме, че българският народ, който както казахме, сега навлиза в своята златна епоха, ще даде както в миналото, така и сега, своите духовни ценности и усилия, за да изпълни достойно духовната си мисия в историята. Авторът на настоящия труд „Учителят за образованието” е извършил една ценна работа със събирането на всички живи зрънца по отношение на образованието, които се съхраняват в хилядите беседи на Учителя. Действително, тия живи зрънца, посяти в полето на образованието, не за дълго време биха дали своя богат и сочен плод.
към текста >>

Пожелаваме, живите семена на тая книга, посветена на най-благородната обществена дейност - образованието - да попаднат на добра почва, за да израснат и дадат своя плод, както за българския народ, така и за всички други народи.
Това може да се постигне единствено чрез образованието, което трябва да бъде насочено специално към крехките души на младите поколения. Сега епохата е толкова динамична, че няма място за умувания. Историята красноречиво говори, че за създаването на една нова обществена система се изисква идеализмът на младите, идеализъм, който да граничи с възторга на Божественото себеотрицание. В това отношение, на първо място се изисква една непобедима вяра в новото, което иде, от друга страна - един активен, волев интерес да се въдвори социалната справедливост и разумното сътрудничество между хората. Или, както казва Учителят: „Нужни са хора със сърца чисти като кристал, умове светли като слънцето, души обширни като вселената и духове единни с Вечното Начало, което е Любов, Мъдрост и Истина.” Пожелаваме, живите семена на тая книга, посветена на най-благородната обществена дейност - образованието - да попаднат на добра почва, за да израснат и дадат своя плод, както за българския народ, така и за всички други народи. Ние сме уверени, че настоящата книга ще изпълни своето предназначение - да бъде един неугасващ светилник в стръмния, светъл път на човека, който неминуемо ще го изведе в майчинските прегръдки на живата природа, която ще му разкрие своите тайни за един истински разумен живот. д-р Методи Константинов 1 януари 1943, София
към текста >>

6. Развитие на новите сетива - Боян Боев (1883 – 1963)

Известни методи за развиване на чакрите са били подходящи за индусите, но за западните народи не са така подходящи, понеже западният мозък е другояче организиран.
Концентрирането се употребява за развиване на ясновидството. Всички трябва да прилагате концентрирането. Човек трябва да чете, да се моли и да желае това, докато Невидимият свят се отзове. После ще влезеш във връзка с Първата Причина. И трябва да развиваш добродетелите. Известни методи за развиване на чакрите са били подходящи за индусите, но за западните народи не са така подходящи, понеже западният мозък е другояче организиран. Ето един друг еволюционен метод за развитието на шестото сетиво: човек да се занимава с цветята по нов начин. Да влезе във връзка с Божествената мисъл, която Бог е вложил в цветята. Да влезеш във връзка с Божествения Дух, с Божественото в цветята, да влезеш във връзка с Бога, Който работи с цветята. Нали като отидеш при един войник и му кажеш паролата, той ще ти каже нещо, но от себе си няма да каже нищо. И цветето, като влезеш във връзка с него, няма да каже от себе си, но ще каже това, което е вложено в него от Бога.
към текста >>

7. 103 ЗА РАСИТЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Източните народи имат въображение, а западните - аналитичен ум.
Жълтата раса се отличава със силно развити скули. Черната раса се отличава с дебели устни. Американските индианци се отличават с добре развита мускулна система. Те са много енергични. Бялата раса се отличава с хубаво закръглено чело. Източните народи имат въображение, а западните - аналитичен ум. У англосаксонските народи преобладава мъжкия елемент, у славяните и латинските народи - женския. Бялата раса е на ума, а Шестата раса, която иде, ще бъде раса на Братството и на Любовта.
към текста >>

У англосаксонските народи преобладава мъжкия елемент, у славяните и латинските народи - женския.
Черната раса се отличава с дебели устни. Американските индианци се отличават с добре развита мускулна система. Те са много енергични. Бялата раса се отличава с хубаво закръглено чело. Източните народи имат въображение, а западните - аналитичен ум. У англосаксонските народи преобладава мъжкия елемент, у славяните и латинските народи - женския. Бялата раса е на ума, а Шестата раса, която иде, ще бъде раса на Братството и на Любовта.
към текста >>

8. 126 СЛАВЯНСТВОТО - Боян Боев (1883 – 1963)

- Западните народи достигнаха кулминационната точка на своето развитие.
Но човек и сега може да намери изгубения рай. Бяхме насядали около Учителя върху мекия губер на тревите и разговаряхме. Облаците се отдръпнаха и Слънцето огря поляните. Повдигна се въпросът за славянството. Учителят каза: - Западните народи достигнаха кулминационната точка на своето развитие. Те цъфнаха и вързаха плод. Славяните отсега нататък ще цъфтят и вързват. Погрешно е да се мисли, че славянството трябва да господарува, да заповядва на другите народи. Напротив, то ще бъде полето, дето ще се проявят техните положителни качества. Славяните ще донесат нещо ново.
към текста >>

Погрешно е да се мисли, че славянството трябва да господарува, да заповядва на другите народи.
Повдигна се въпросът за славянството. Учителят каза: - Западните народи достигнаха кулминационната точка на своето развитие. Те цъфнаха и вързаха плод. Славяните отсега нататък ще цъфтят и вързват. Погрешно е да се мисли, че славянството трябва да господарува, да заповядва на другите народи. Напротив, то ще бъде полето, дето ще се проявят техните положителни качества. Славяните ще донесат нещо ново. Те идват сега да създадат Нова Култура. В известен смисъл, те сега са духовният Израил. Интересно е да се направи сравнение между Русия и Палестина.
към текста >>

У западните народи изобщо умът е развит.
Следователно, славяните носят до известна степен културата на евреите, но има разлика. Задната част на главата на славяните е развита. Това показва, че те имат силни семейни чувства и склонност към уседнал живот. Славянството има да се бори с татарското влияние, влиянието на атлантската раса. Татарското влияние се изразява в крайния материализъм. У западните народи изобщо умът е развит. В латинската раса са развити чувствата, сърцето. Славяните сега носят силите на душата - Любовта. Те са хора на човеколюбието. Те носят Културата на Братството. В общославянския организъм България представя волята.
към текста >>

До края на XX век много напреднали Същества - Братя на Любовта, предци на човечеството ще се вселят в славянските народи.
В съзнанието на славяните има нещо възвишено - Любов към Бога. Бог прекарва славяните през огъня. Няма друг народ в света, който да е преминал през толкова страдание, като славянския. Бог казва: „От вас трябва да излезе нещо добро.” Определено е славяните, като едно голямо семейство, да извършат Волята Божия. В това е величието на тяхната мисия. До края на XX век много напреднали Същества - Братя на Любовта, предци на човечеството ще се вселят в славянските народи. Те ще докарат велик духовен подем. Но те са само авангардът. Те са най-главните сили. Тази промяна, която става сега в Русия, се дължи на действието на тези напреднали Същества. Тези Същества, които сега слизат в славянството, те именно докарват тяхното обединение и работят за мисията им.
към текста >>

Този плод ще съчетава всички положителни черти на народите на бялата раса.
като бъдат свободни. Англия и Русия могат да имат отношение в името на Правдата. Славянството е дървото, върху което ще бъдат присадени Англия, Германия, Америка и Франция. Те са четири професора на славянството. А шестата раса ще бъде плодът на това присадено дърво. Този плод ще съчетава всички положителни черти на народите на бялата раса. У русите носът е детински, но той е благословен. Казано е: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие.” Славяните преминаха вече своя страшен студ и сега са пред възход. Русия и славянството сега са излезли от черната зона, от тъмния век. Сега се дава възможност на славянството да заеме своето място в света.
към текста >>

Азиатските, източните народи имат голямо доверие към славянството.
Латинската раса е дала формите. А славянската раса ще даде съдържанието. Славяните наричаме слънчеви хора. Някои ги наричат груби. Грубостта произтича от Слънцето, защото в слънчевата енергия има изобилно светлина и топлина и при нея живеят всички - и животни, и растения. Азиатските, източните народи имат голямо доверие към славянството. Славяните ще въведат в тези народи това, от което те имат нужда - ред и порядък. Славяните ще бъдат обединени. Те ще бъдат като мост между Европа и Азия. Всички славяни трябва да се приобщят в едно. След обединението на славяните трябва да се обедини цялото човечество.
към текста >>

Славяните ще въведат в тези народи това, от което те имат нужда - ред и порядък.
А славянската раса ще даде съдържанието. Славяните наричаме слънчеви хора. Някои ги наричат груби. Грубостта произтича от Слънцето, защото в слънчевата енергия има изобилно светлина и топлина и при нея живеят всички - и животни, и растения. Азиатските, източните народи имат голямо доверие към славянството. Славяните ще въведат в тези народи това, от което те имат нужда - ред и порядък. Славяните ще бъдат обединени. Те ще бъдат като мост между Европа и Азия. Всички славяни трябва да се приобщят в едно. След обединението на славяните трябва да се обедини цялото човечество. Бъдещата раса ще обедини всички.
към текста >>

Тяхната мисия е побратимяването на всички народи.
Те ще бъдат като мост между Европа и Азия. Всички славяни трябва да се приобщят в едно. След обединението на славяните трябва да се обедини цялото човечество. Бъдещата раса ще обедини всички. Славяните ще внесат един духовен елемент в света - побратимяването. Тяхната мисия е побратимяването на всички народи.
към текста >>

9. 56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ) - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Християнството остави платното на кросното (още не е рязано и не е шито)... За съвременния свят говорят на небето, както съвременните народи приказват за българите.
Всички и всеки, който върши добро, той сътрудничи с нас и ние с него. И Бог се развива – еволюира. Който отрича Бога, доказва съществуването Му; защото само онова, което съществува, може да се отрича... Ние сме за Царството Божие на Земята. Целта е да разберем Бога. За да познаем Бога, трябва да го любим, а не обратното... За сегашния живот ще приказваме след 2000 години. Християнството остави платното на кросното (още не е рязано и не е шито)... За съвременния свят говорят на небето, както съвременните народи приказват за българите. Страданието може да е болезнено, но то не е зло. Страданието е чук в ръката на Божествения скулптор. Аз искам през идната година да бъдете плодовити. И който вкуси от нашите плодове, да благодари на Бога..." Две неща издигат Учителя на Бялото Братство до български фактор от историческо значение.
към текста >>

Ала ако аз вярвах в преражданията, щях да кажа, че Той е превъплотен поп Богомил - онзи религиозен гений, от преди хиляда години, чийто живот, чрез учението му – пробуди и прероди, въпреки кървавите гонения, Западния свят."
Народ, който я отхвърли, ще изпадне на долно стъпало и ще лае на месечина против великите сили, т.е. против издигнатите чрез Истината. Бялото Братство е пиле, излюпено из черупката на християнските догми и с освободените си, засилени крака и криле, то ще ускори хода на България към Божието царство на Земята. Обвиняват Го, че Дънов е казал, че е превъплотен Христос. Аз не чух, нито съм чел, Той да твърди това нещо. Ала ако аз вярвах в преражданията, щях да кажа, че Той е превъплотен поп Богомил - онзи религиозен гений, от преди хиляда години, чийто живот, чрез учението му – пробуди и прероди, въпреки кървавите гонения, Западния свят."
към текста >>

10. ЕЗОТЕРИЧНА (ОКУЛТНА) ИСТОРИЯ НА АСТРОЛОГИЯТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Те са създатели на науки и изкуства, които носели на народите улеснения в живота и прогрес в техния еволюционен път.
ЕЗОТЕРИЧНА (ОКУЛТНА) ИСТОРИЯ НА АСТРОЛОГИЯТА Запазени са оскъдни сведения за някои ярки представители на Първата раса - за четирите Велики учители на човешкия род, живели преди потопа: Прометей, Азман Бера, Аия Бен Якзан и Саабей Бен Аадес. Те са създатели на науки и изкуства, които носели на народите улеснения в живота и прогрес в техния еволюционен път. Първият от тях - Прометей дал за първи път на човешкия род огъня. По какъв начин е произведен първият огън не е известно. Твърденията на някои, че е получен чрез триене на две сухи дървета е неприемливо, тъй като много физически силни хора са се опитвали да получат огън по този начин, но не са успявали: от енергичното триене сухите дървета само са задимявали, но не са се запалвали. Прометей живял някъде в Кавказките планини. Дал на хората знания за рудите, които съдържали мед, цинк и калай, и за начина, по който да се извличат самите метали.
към текста >>

Вторият Велик Учител бил Азман Бера, живял и поучавал народите по земите на днешна Индия.
Прометей живял някъде в Кавказките планини. Дал на хората знания за рудите, които съдържали мед, цинк и калай, и за начина, по който да се извличат самите метали. Дал също методи за тяхното обработване и получаване на метални сечива и пособия. Прометей научил хората и на ред други занаяти. Преданието разказва, че той посочил на Девкалеон как да си построи кораб, за да се спаси от потопа. Вторият Велик Учител бил Азман Бера, живял и поучавал народите по земите на днешна Индия. Индийският народ е съумял да запази тайните знания и мъдрости, които този Велик Учител е дал. Той посвещавал своите ученици в изучаване и използване на силите в Природата и възможността на човек да използва сили от Необятния миров силов океан. И до днес между индийския народ, както вече отбелязахме, има хора, които с учудващо умение правят чудеса. Те не се гордеят със своите дарби, а показват по нещичко от един свят, непознат за нас. Този Велик Учител обръщал внимание на своите ученици върху свойствата на кристалите.
към текста >>

За него големият арабски мъдрец, учен и един от пай-големите лекари в историята на човешкия род Абу-Али-ибн-Хусиян-ибн-Хасан-ибн-Сина-алл-Бухарн, известен на западния свят с името Авицена, а сред народите на Средна Азия - с името Шемхем, което ще рече "цар на науките", е описал срещата си с този Учител в метафоричен стил.
Този Велик Учител обръщал внимание на своите ученици върху свойствата на кристалите. Носенето на кристали, особено на скъпоценни, като диамант, аметист, сапфир, смарагд, топаз, рубин, оникс и други, е особено полезно за човек и всички се стремят към тях не само защото са наистина красиви, но защото има полза от тях. Азман Бера останал в съзнанието на тамошните хора като Върховния Бог Брама. Третият Велик Учител е Аия Бен Якзан, който е просвещавал хората и своите ученици преди всичко в пазене и лекуване на човешкото здраве. Работил, поучавал и живял в Средна Азия. За него големият арабски мъдрец, учен и един от пай-големите лекари в историята на човешкия род Абу-Али-ибн-Хусиян-ибн-Хасан-ибн-Сина-алл-Бухарн, известен на западния свят с името Авицена, а сред народите на Средна Азия - с името Шемхем, което ще рече "цар на науките", е описал срещата си с този Учител в метафоричен стил. При една утринна разходка край Бухара, той се е срещнал по един странен начин с Аия Бен Якзан, който го е ръководел в живота му и преди всичко в медицината. Това било среща със Същество от друг свят. Потънал в мисли, вглъбен в себе си, със затворени очи Абу бил отправил съзнанието си към Великите Братя за повече Светлина и Мъдрост. Когато свършил и отворил очи, за голяма своя изненада видял пред себе си един човек приветливо да му се усмихва. Абу гледал и не можел да се нарадва на този непознат, но някак толкова близък за него човек, от когото лъхала такава приятност, доброта и мекота, каквато не бил срещал никога до тогава.
към текста >>

С това понятие са отбелязвани още три други явления: Саабеисти - хора, които са приели и изповядвали саабеизма; Саабейско писмо - писмеността, с която са си служили учениците и последователите на Саабей; Саабейско царство - държава в югозападния край на Арабския полуостров със столица град Мираб, на територията на днешния Йемен, създадена от саабеистите много по-късно, след излизането им от Вавилон, и впоследствие - обект на ред завоевания.
Някои гръцки философи, като Питагор и Демокрит, също са прекарвали там дълги години и след това са пренесли в Гърция много от знанията и легендите на Школата, преработвайки ги според своята религия. Те пренесли също и някои знания от науката за Звездния мир, а за имена на планетите поставили имената на своите гръцки богове, които са се съхранили и до днес. Като религиозно течение, учението на Саабей е известно с името Саабеизъм. Той е съществувал още от най-стари времена и е характерен с боготворене на звездите и на всички Небесни образувания. Саабеизмът бил разпространен в Месопотамия, Арабия, Сирия и Мала Азия. С това понятие са отбелязвани още три други явления: Саабеисти - хора, които са приели и изповядвали саабеизма; Саабейско писмо - писмеността, с която са си служили учениците и последователите на Саабей; Саабейско царство - държава в югозападния край на Арабския полуостров със столица град Мираб, на територията на днешния Йемен, създадена от саабеистите много по-късно, след излизането им от Вавилон, и впоследствие - обект на ред завоевания. Народът на Саабейското царство се занимавал със земеделие и градинарство, в които били използвани системи за изкуствено напояване на много високо техническо ниво. Развивали също скотовъдство и занаяти. Тази държава играла важна роля в посредническата търговия между Индия, Източна Африка, Египет, Асирия и Палестина. Имала е владения в Източна Африка, по бреговете на Червено море. Изчезнала изведнъж, без да са отбелязани в някои документи причините.
към текста >>

Народите, които заварили там, били известни под името "догони".
Развивали също скотовъдство и занаяти. Тази държава играла важна роля в посредническата търговия между Индия, Източна Африка, Египет, Асирия и Палестина. Имала е владения в Източна Африка, по бреговете на Червено море. Изчезнала изведнъж, без да са отбелязани в някои документи причините. Навярно поради настъпили суши и неблагоприятни условия на живот, хората бързо напуснали своята държава и се преселили в своите владения в Източна Африка. Народите, които заварили там, били известни под името "догони". На техните първенци Саабеистите предали част от големите свои познания върху науките за Звездния мир. Те именно са внесли голямо недоумение сред съвременните учени-астрономи от Френската академия на науките, във връзка с най-ярката звезда на Небесната сфера - Сириус, към която Саабеистите имали най-голямо уважение. Първенците на Догоните съхранявали знания, според които Сириус има два спътника - слънца, които не могат да се видят с просто око; знаели точния период на обиколка на единия спътник, равен на 50 земни години. А според най-съвременни изследвания, той е 49.9 години. Знаели също за необикновената плътност на веществото му и твърдели, че малка бучка от него тежи колкото 480 магарешки товара, което е приблизително 35 тона.
към текста >>

Култът към звездите бил дълбоко изразен у всички стари народи, а името на Бога винаги било символизирано със звезда.
Звезда с такава плътност на веществото си се нарича днес "бяло джудже". Втория спътник на Сириус не е наблюдаван от съвременните астрономи. Предполага се съществуването му поради констатирани смущения в орбитата на първия спътник. За първенците на Догоните било известно също, че на голяма височина, небето е напълно черно дори и през най-яркия слънчев ден, което едва наскоро се установи от съвременната наука. Известни са им били грамадните спирални звездни светове, наричани днес "галактики". Култът към звездите бил дълбоко изразен у всички стари народи, а името на Бога винаги било символизирано със звезда. В съзнанието на народите от Арабския полуостров, където саабеизмът бил най-много разпространен, залегнала вярата, че когато в прохладните звездни нощи се вижда падаща звезда, при тях идва Божество, а когато намирали черен камък в пустинята, те са го боготворели. Свещеният камък Каабето, който се намира в Мека, е паднал болид и още преди Мохамед, се е боготворял от тамошните народи по указанията на Саабеистите. Още от незапомнени времена около него била построена сграда. Съвременните учени-петрографи са установили, че наистина този камък е болид. Мохамед, който дълги години е бил керванджия, е имал контакт със Саабеистите, защото в Корана на няколко места е отбелязано за тях.
към текста >>

В съзнанието на народите от Арабския полуостров, където саабеизмът бил най-много разпространен, залегнала вярата, че когато в прохладните звездни нощи се вижда падаща звезда, при тях идва Божество, а когато намирали черен камък в пустинята, те са го боготворели.
Втория спътник на Сириус не е наблюдаван от съвременните астрономи. Предполага се съществуването му поради констатирани смущения в орбитата на първия спътник. За първенците на Догоните било известно също, че на голяма височина, небето е напълно черно дори и през най-яркия слънчев ден, което едва наскоро се установи от съвременната наука. Известни са им били грамадните спирални звездни светове, наричани днес "галактики". Култът към звездите бил дълбоко изразен у всички стари народи, а името на Бога винаги било символизирано със звезда. В съзнанието на народите от Арабския полуостров, където саабеизмът бил най-много разпространен, залегнала вярата, че когато в прохладните звездни нощи се вижда падаща звезда, при тях идва Божество, а когато намирали черен камък в пустинята, те са го боготворели. Свещеният камък Каабето, който се намира в Мека, е паднал болид и още преди Мохамед, се е боготворял от тамошните народи по указанията на Саабеистите. Още от незапомнени времена около него била построена сграда. Съвременните учени-петрографи са установили, че наистина този камък е болид. Мохамед, който дълги години е бил керванджия, е имал контакт със Саабеистите, защото в Корана на няколко места е отбелязано за тях. За своята религия той е взаимствал много от учението на Саабей, включително и обожаването на този тъмен камък, определяйки Мека за свещен град, а храмът с падналия болид - за главно светилище.
към текста >>

Свещеният камък Каабето, който се намира в Мека, е паднал болид и още преди Мохамед, се е боготворял от тамошните народи по указанията на Саабеистите.
Предполага се съществуването му поради констатирани смущения в орбитата на първия спътник. За първенците на Догоните било известно също, че на голяма височина, небето е напълно черно дори и през най-яркия слънчев ден, което едва наскоро се установи от съвременната наука. Известни са им били грамадните спирални звездни светове, наричани днес "галактики". Култът към звездите бил дълбоко изразен у всички стари народи, а името на Бога винаги било символизирано със звезда. В съзнанието на народите от Арабския полуостров, където саабеизмът бил най-много разпространен, залегнала вярата, че когато в прохладните звездни нощи се вижда падаща звезда, при тях идва Божество, а когато намирали черен камък в пустинята, те са го боготворели. Свещеният камък Каабето, който се намира в Мека, е паднал болид и още преди Мохамед, се е боготворял от тамошните народи по указанията на Саабеистите. Още от незапомнени времена около него била построена сграда. Съвременните учени-петрографи са установили, че наистина този камък е болид. Мохамед, който дълги години е бил керванджия, е имал контакт със Саабеистите, защото в Корана на няколко места е отбелязано за тях. За своята религия той е взаимствал много от учението на Саабей, включително и обожаването на този тъмен камък, определяйки Мека за свещен град, а храмът с падналия болид - за главно светилище. Всички поклонници, последователи на Мохамедовата вяра, извършват там поклонение пред тъмния камък и принасят дарове.
към текста >>

Птоломей написал и труд по астрология, известен под името "Тетрабиблос", който е оказал извънредно голямо влияние върху изучаването на астрологията както всред европейските, така и всред средноазиатските народи.
Втори път била опожарена през 690 година от арабските орди, последователи на Мохамед, които водени от своите халифи, завладели Египет. И най после окончателно била опожарена от турските орди на султан Селим I през 1517 година. Главният труд на Птоломей, в който той изнася математическите и астрономическите си знания, бил озаглавен "Математическо построение", но повече е известен с арабското име "Алмагеста". В него той излага т. нар. геоцентрична система, според която Земята е център на Вселената, а за правите и обратни движения на Планетите въвежда понятията "епицикли" и "диференти". Птоломей написал и труд по астрология, известен под името "Тетрабиблос", който е оказал извънредно голямо влияние върху изучаването на астрологията както всред европейските, така и всред средноазиатските народи. Изложените в този учебник принципи, са послужили за основа на почти всички по-късно издавани трудове по астрология, но понеже не почиват на истински астрономически знания (каквито Птоломей и не притежавал), днес не могат де се приемат за нещо сериозно. В Римската империя, според настроението на цезарите, астрономията, астрологията и самите астролозите, ту са били на голяма почит, ту са се отнасяли към тях с пренебрежение. Повечето от учените в Средна Азия се занимавали както с астрономия, така и с астрология, допринасяйки много за тяхното признаване и утвърждаване. Най-изтъкнат арабски астролог е Абу-Машар, живял между 790 и 886 година след Христа. Неговият труд по астрология е бил преведен в Европа през 1130 - 1140 година.
към текста >>

11. ИСТОРИЧЕСКИЯТ ПЪТ НА ЗАПАДНАТА ЕЗОТЕРИЧНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

И както ще видим от понататъшното изложение, от неговите среди се явяват ред мислители, които стимулират мисълта на западния човек и осъществяват западно-европейската култура.
Тогава се дава третият импулс на Бялото Братство, който се изразява в третия клон, който от Египет отива в Арабия, оттам в Индия, Персия, Асирия, Вавилон и през Мала Азия преминава в България, където се изявява като богомилство. Богомилството развива голяма дейност и става едно масово народно движение, което предизвиква гонение срещу себе си. След разгрома на богомилите в България, те заминават на Запад и основават ред Братства и ордени, от които най-знаменит и окултен е орденът на розенкройцерите. Задачата на този клон е да стимулира развитието на човешкия ум и да даде методи за приложение на християнството - Божественото учение в живота. Проявен като розенкройцерство този клон имаше за задача да ръководи и развие западноевропейската култура. И както ще видим от понататъшното изложение, от неговите среди се явяват ред мислители, които стимулират мисълта на западния човек и осъществяват западно-европейската култура. Когато и третият клон е вече изпълнил своята мисия, Бялото Братство дава четвърти импулс, който се изразява в учението на Учителя и създаденото от него движение. Учителят казва, че четвъртият клон синтезира в себе си трите предшествуващи, респективно техните учения, като внася в живота и Новото, което идва сега от Божествения Дух. Сега в България са събрани учениците и на трите предшествуващи клона. В досегашното изложение на много места споменавах за пътя на историческото развитие на идеите на Бялото Братство в света и за носителите на тези идеи, но сега ще се спра по-конкретно, по-цялостно. Както казах и в предишното изложение, това Братство, което е двигателят на световния прогрес и култура, е невидимо, то е в етерния свят и периодически праща свои представители между хората, които да дадат нови импулси и да подтикнат човешката мисъл към работа и дейност.
към текста >>

Те от своя страна го предават както на персийския народ, така и в следващото си въплъщение на други народи по-назапад, в долината на Тигър и Ефрат, на халдейците и чрез Хермес на египтяните, а чрез Мойсей на евреите.
Този народ, който се заселва в Иран, е водил дълги войни, които са продължили векове с останалите на север и изток - туранците. Организатор и Учител на персийската култура е бил Великият Учител Зороастър. Той е могъл да влиза във връзка с Духа на Слънцето, от когото е получавал откровения за тайните на Битието. Светлината на Слънцето той е считал като външна дреха на едно Велико Космично Същество и я нарекъл Аура Мазда, Великата Аура. Зад тази Аура, зад тази Светлина той е виждал и съзерцавал Духа на Слънцето, с когото е бил във връзка и който му е предал Великото Божествено учение, което той предал на своите ученици. Те от своя страна го предават както на персийския народ, така и в следващото си въплъщение на други народи по-назапад, в долината на Тигър и Ефрат, на халдейците и чрез Хермес на египтяните, а чрез Мойсей на евреите.
към текста >>

12. НАЧАЛО НА ГОНЕНИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

В римската империя влизали много народи и техните религии били признати за законни и се отнасяли само за техните народи.
Причината за гоненията от тези три страни били различни. Широките народни маси ненавиждали християните, понеже ги считали за безбожници и хора предадени на разврат. Тези гонения били повече инцидентни и стихийни. От друга страна езическата интелигенция считала християните за прости и суеверни хора и затова ги ненавиждала. По-сложни са мотивите на гоненията от страна на римската власт. В римската империя влизали много народи и техните религии били признати за законни и се отнасяли само за техните народи. Римската религия била общодържавна религия и тя била тясно свързана с държавата. Така че, политиката на държавата и религията били тясно свързани. В центъра на римската религия съществувал така нареченият култ на цезаря, според който Бог се проявява на земята в цезар, или казано по-просто, самият цезар е Бог. И всеки, който не се покланял на този цезар като на Бог, се явявал не само враг на религията, но и на държавата, защото цезарят е бил въплъщение на държавната власт. Всички народни религии се прекланяли пред цезаря като Бог, но християните не признавали цезаря за Бог и не му отдавали нужната почит като на Бог, затова и самата власт предприела гонения против християните като врагове на държавата.
към текста >>

В навечерието на смъртта си и заедно с посочения от него император на изтока Лициний и западния император Константин, издали в 311 -та година едикт за прекратяване на гоненията и предоставили на християните пълна свобода в работите и вярата.
Но гонителите най-много се смущавали от факта, че езическото общество не вземало участие в гоненията на християните, а заставало на тяхна страна. Даже в редовете на римската администрация гонението не срещнало съчувствие. Мнозина от римските управители явно не изпълнявали задължението да избиват християните и са ползвали най-нищожни поводи, за да заобиколят закона и да пуснат християните на свобода. При такива условия римското правителство съзнало най-после, че гоненията против християните представлява безсмислена кланица, непостигаща своята цел. Сам Галерий, вдъхновител на това гонение, решил да го прекрати. В навечерието на смъртта си и заедно с посочения от него император на изтока Лициний и западния император Константин, издали в 311 -та година едикт за прекратяване на гоненията и предоставили на християните пълна свобода в работите и вярата. Едиктът оказал необикновено благотворно влияние над целия християнски свят. Религиозният ентусиазъм, завладял християните, не се поддавал на описание. Даже самите езичници се радвали на прекратяването на гоненията. Но гоненията не затихнали отведнъж. Кесарят на изтока Максимин не искал да признае нито императора Лициний, нито подписания от него едикт.
към текста >>

13. ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

И ако да беше угодно на Бога Той сигурно би направил от всички народи един единствен народ, но Той е намерил за добре да даде на различните народи различни закони, за да може да изпита всекиго от тях според дадения му закон.
Наистина най-ближните роднини на Авраам са тези, които следват неговия път, следват него и тези, които вярват в него. Бог е покровител на верните. Кой е този, който по религиозни работи е сторил повече от човека, койго е бил покорен Богу, пазил е Правдата и е следвал закона на Авраам, правоверущият? - Защото Бог направи Авраам свой приятел." (Кop. гл.4) Бог казва: "На всекиго от вас ние сме дали по един закон и открили един път. И ако да беше угодно на Бога Той сигурно би направил от всички народи един единствен народ, но Той е намерил за добре да даде на различните народи различни закони, за да може да изпита всекиго от тях според дадения му закон. После постарайте се да се надпреварвате едни други в добри дела, всички вие ще се обърнете към Бога и тогаз Той ще ви покаже в какво сте се различавали." (Кор.гл5и6) Според учението на Мохамед има четири велики Архангели, които управляват непосредствено подир самия Бог. Те са следните: Михаил - ангел,който закриля, Гавраил - ангел, който разнася Божиите послания, Азраил - ангел на смъртта и Исрафаил - ангел на Тръбата на Страшния съд. След това идат тези ангели, които отбелязват делата на хората, като двама по двама са привързани към всеки човек. После легионите-ангели, които живеят около нас, прилагат Божествените закони, изпълняват Божествената воля и ръководят стъпките на хората, защитават ги и ги закрилят от опастност.
към текста >>

Също така арабските философи се делят на източни и западни.
Сега ще се спра накратко на философията на исляма, по-специално на някои представители, ученията на които са проникнати от окултните идеи и истини. Метафизичният ум на арабите е откривал най-чудни философски истини, отнасящи се към чистото знание. Имената на Ибу-Сина и на Ибу-Руста стоят над всички други. Арабските философи могат да се разделят на рациона-листи и мистици. Но едните и другите са проникнати от култ -ните идеи на Платон, Питагор и неоплатониците, в които се възраждат древните мистерии. Също така арабските философи се делят на източни и западни. След установяването на арабската държава, която се простирала от Индия до Испания започва постепенно развитието на научно-философската мисъл, която се развива постепенно от VIII до XIV век. Най-първо те усвояват наследството на гърците, египтяните, персите и индусите. След това те започват по-самостоятелни научни изследвания на базата на полученото наследство. Както казах, те развиват ред научни дисциплини като математиката, тригонометрията и медицината, която е повече на основата на египетската окултна медицина, изучават астрономията като я свързват с астрологията, която много се развива у тях. Също така изучават химията като я свързват с алхимията, която също взимат от Египет.
към текста >>

В Сирия намират убежище редица западни мислители, които са били преселвани в Европа от католическата църква.
Между отделните клонове на литературата доминира поезията. Арабската поезия принадлежи почти изключително към лириката. Тя придобива изключително развитие в арабския халифат. От тази епоха са и така наречените арабски приказки "Хиляда и една нощ". Арабската философия, както вече казах, възниква и се обособява под влиянието на гръцката философия. В Сирия намират убежище редица западни мислители, които са били преселвани в Европа от католическата църква. В няколко сирийски града се основават школи, които запазват древногръцката философия и я предават на арабите. И голяма роля в това отношение има гръцката школа в град Едеса, основан в 365 година от някой си Ефрем. Известно значение има и философската школа на Кенседа в VII век. В първата школа работят християните несториянци, които намират убежище тука от преследванията на християнския фанатизъм. Тя е последно убежище на елинската философия.
към текста >>

14. БОЯН МАГА ОСНОВАТЕЛ НА БОГОМИЛСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

А архангелите са духове-ръководители на народите.
— Това не се придобива в един живот. Боян го носи от своите минали съществувания. Той е един Велик дух, дошъл да повдигне българския народ, а оттам и цялото европейско човечество. Боян е имал за задача да събуди човешкия ум, за да почне човек да мисли и да проучва живата Природа и Живота. Затова Учителя казва за Бояна, че е един архангел, изпратен да повдигне българския народ. А архангелите са духове-ръководители на народите. Всеки един народ има един архангел, който го ръководи в пътя на неговото развитие. Той обикновено е невидим, но в епохални моменти от развитието на народа слиза и се въплътява, за да даде подтик за развитието на душите на хората от народа си. Така че, в онази епоха в лицето на Бояна ние виждаме въплътен Духът-ръководител на българския народ, който се е въплътил между народа си, за да даде един нов импулс за неговото духовно развитие. Но обикновено когато се въплътява един Велик дух във физическо тяло, той все има нужда от една външна среда, от един външен подтик, за да се събуди при новите условия. Това станало и с Боян.
към текста >>

И Щайнер в своята сказка Християн Розенкройц и Буда казва: „През десетия век на западния бряг на Черно море е имало окултна школа, където са идвали да проповядват Християн Розенкройц и Буда." Тази мисъл потвърждава гореказаното, че когато се яви един посветен във физическия свят, зад него стоят всички посветени и работници за Великото Дело от миналото.
Там, където то се установи, се развива и цъфти култура и цивилизация. То е било в Египет, Индия, Персия, Халдея, Палестина, Гърция, Рим, Англия, Германия, Франция и сега постепенно преминава между българите и славянството." На друго място Учителя казва: „Всеки един от трите клона на Бялото Братство се ръководи от един Велик посветен." И когато на дадено място трябва да се създаде един окултен център на физическия свят, един Велик посветен се въплътява и цялото Братство, за което говори Учителя, стои зад него. То е тил, а той е на предна линия. Всички посветени, които са работили в миналите културни епохи, се събират около него като негов тил и му помагат. Същото става и при Боян Мага, Той е пратеник на Бялото Братство да основе един окултен център в България, като проявление на Третия клон на Братството, който клон почва от Египет, след това минава в Персия, Арабия, Мала Азия и оттам преминава в България. И Щайнер в своята сказка Християн Розенкройц и Буда казва: „През десетия век на западния бряг на Черно море е имало окултна школа, където са идвали да проповядват Християн Розенкройц и Буда." Тази мисъл потвърждава гореказаното, че когато се яви един посветен във физическия свят, зад него стоят всички посветени и работници за Великото Дело от миналото. Така че за нас Богомилството не е едно случайно явление, резултат на някакви физически причини, но е дело на Бялото Братство, което иска да създаде един окултен център, чрез който да даде импулс за духовното повдигане на българския народ и оттам на целия европейски свят. И богомилите, начело с Бояна, направиха много в това отношение, но реакцията беше силна и се опита да унищожи това дело. Но един път семената посятй, те дадоха своя плод за развитието на културата в Европа и сега за делото на Бялото Братство в България. Защото Учителя казва, че сегашните ученици на Бялото Братство в България са някогашните богомили.
към текста >>

15. ПЪРВИ СТЪПКИ НА ДВИЖЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

На седмия месец Богомил се връща, а Михаил Унгарец остава там, зает с уреждането на западните братства.
И той пътува из целия Изток, по островите на архипелага и по всички краища на империята и оставя навсякъде ученици, а някъде и цели братства, които умело ръководи. От него има много повествователни слова, в които ни разкрива Мистериите на целия Древен свят, но те са изгубени. За тях споменава Симеон Антипа в своята История. През 929 година Боян изпраща на Запад Богомил с една девица, известна под псевдонима Михаил Унгарец. Те обикалят цяла Западна Европа и основават братства в Париж, Марсилия, Тулуза, Липиска и др. На седмия месец Богомил се връща, а Михаил Унгарец остава там, зает с уреждането на западните братства. Той развива голяма дейност и е написал много книги, които са изгубени, изгорени от Инквизицията. За своите ученици съставя Книга на означенията, където излага развитието на древните Мистерии, като дири паралел между богомилските Ключове на Тарото и старите Свещени Предания на Египет и Атлантида. Тази книга е несравнима с великолепието на синтеза и по дълбокото изучаване на свещения символен език на Посветените, който се нарича Ватански език. Най-напред там се излагат двадесет и двата Аркана на Египетското Таро, след това Атлантското Таро, днес известно под името Мексиканско Таро, след Кабалистичното Таро на есеите и най-после Богомилското Таро. Те всички са построени върху един и същ принцип, но се различават по фигурите си.
към текста >>

Защото онова, което той скицира като деяние и като подвиг на първите 32 години, се разви и разрасна и храни народите 400 години.
Друга книга от него е Ледени дихания — сборник с магически молитви, богомилски по произход. Това е единственият богомилски ритуал, писан някога. Отпосле той е влязъл в Големия ритуал на Малта, с който си служи само йерофантът на Ордена в Малта. При това разнообразно съдържание ясно личи грамадната книжовна заслуга на Симеон Антипа. Той е направил онова, което е изглеждало излишно тогава, а наложително сега, като събира изгубените следи на четири века изгубена история. Защото онова, което той скицира като деяние и като подвиг на първите 32 години, се разви и разрасна и храни народите 400 години. Богомилите нямаха история, защото не искаха човешката памет да запази следите на техните стъпки и Симеон Антипа по необходимост стана техен историк. Защото в своята книжовна дейност той остана верен на онова начало, което четем в първите редове на неговата История. "Аз искам да запазя като скъп спомен за поколенията онова, което извършиха някои; аз искам да дам назидание там, дето смътната памет ще си спомня само метежи и позорно деление, когато говорят "бяха съблазнители и духовни лихоимци" — аз искам младите да дадат правилен ответ: Ние знаем какви бяха те, ние знаем, за какво умряха те! " В наши дни това звучи като съдбоносно пророчество, но тогава, в далечната епоха на устрем и борба, тези думи са звучали само като строга увереност.
към текста >>

16. НРАВСТВЕНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Западните църковници, колкото и да ненавиждали богомилите, казват, че те били тихи, смирени, затова ги наричали добри хора, но тъмни и невежи обскуранти.
Това се дължи на тяхното умствено просветление и морално съвършенство." Презвитер Козма казва, че богомилите били кротки, смирени, мълчаливи, бледи от пост, не се вглеждали в хората, не се кикотели, т.е. външно приличали на истински християни. Това, обаче, според Козма, е само външно, а вътрешно те били вълци, грабели стадото, заблуждавали го и го тласкали към ада. Това е субективно схващане на презвитер Козма, което не отговаря на истината. Западните църковници, колкото и да ненавиждали богомилите, казват, че те били тихи, смирени, затова ги наричали добри хора, но тъмни и невежи обскуранти. Козма също казва, че богомилите били безумни. Това са субективни заключения, не почиващи на никакви факти, плод на злоба и омраза. Един съвременен свещеник казва: „Не зная какво да кажа за тези хора, но те никога не лъжат, не клеветят, винаги говорят истината, не крадат, не убиват и не насилват никого. Те, подобно на първите християни, са били против насилието. Те не се кълнели, не се съдели, основавайки се на думите на Иисуса Христа."
към текста >>

С признаването на всяко Писание, което назидава, за боговдъхновено, богомилите признали за ценни творенията на мъдреците от всички векове, народи и религии.
Богомилите извършили едно велико дело, като съединили науката с религията и като признали за боговдъхновено всяко откритие на човешкия гений. Те поставили свободата за единствено условие на интелектуалната и морална култура и с това отрекли правото на опекунство както на държавата, така и на църквата върху мисълта и съвестта на човека. За тези си убеждения те отивали с радост на кладата. Богомилите първи в Европа провъзгласили идеята за всеобщо свещеничество — правото на всички мъже и жени да бъдат свещеници на Живия Бог. С това дело те разрушили пакостния и вреден догмат на църквата, че само клерикалите са служители на Бога, че само те са Врата за отиване при Него — догмат, който подкопавал от основа естествения морал и убивал у човека всичко идейно и Божествено. С признаването на всяко Писание, което назидава, за боговдъхновено, богомилите признали за ценни творенията на мъдреците от всички векове, народи и религии. С тази си умствена толерантност те се издигнали твърде високо над всяко сектантство, фанатизъм и буквоядство. Със свободното тълкуване на Евангелието богомилите премахнали опасния догмат, който донесъл толкова пакости на християнската религия и на науката. С отричането на убийството на хора и животни, защото те са били против смъртното наказание, те се издигат високо над съвременното културно човечество, което и до днес си устройва „пиршества" не само с животинска, но и с човешка кръв и месо. Храната, около която става толкова много спорове, богомилите са разрешили много просто — хранели се с растителна храна и за питие им е служела чистата вода. Защото храната оказва влияние върху темперамента и характера на човека, затова и противниците им не могли да не кажат, че това са добри хора, но лицемери.
към текста >>

17. СОЦИАЛНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Богомилите имали като закон думите на Христа: „Князете на този свят властват над народите, но между вас, Моите ученици, не трябва да бъде така.
Всички се ползвали от общите блага според нуждите си като от свои блага и всеки работел според възможностите си. Затова те били против всяка власт, като противна на Христовото учение за братство и равенство. На Земята, според тях, трябвало да владее само Любовта. Законът на властта, законът на насилието трябва да бъде премахнат. Но богомилите не искали това да стане по насилствен начин, а чрез превъзпитание на хората, да дойдат до съзнанието, че да живеят по закона на Любовта е по-икономично и по-разумно, отколкото да живеят по закона на насилието. Богомилите имали като закон думите на Христа: „Князете на този свят властват над народите, но между вас, Моите ученици, не трябва да бъде така. Но който иска да бъде пръв, да стане слуга на всички." Това е пътят, който са следвали богомилите — Пътя на служенето, Пътя на Любовта и братството. Като истински християни, те са се придържали строго към Учението на Христа и са се стремели да постъпват като Него. Както Христос не се е борил с държавата, нито й е служил, така и богомилите не са водили борба с държавата, но не са й и служили. Понеже те са били добри граждани, те са изпълнявали всичките си задължения към държавата, с изключение където наредбите на държавата противоречат на Божествените постановления, дадени в Евангелието. Те са се придържали строго към думите на Христа: „Дайте кесаревото кесарю, а Божието - Богу." От това следва, че те са плащали данъци.
към текста >>

Това може да се провери и в историята на други народи, че когато са били гонени носителите на Божественото учение в каквато и форма да е съществувало, винаги за тези народи е последвала катастрофа.
Те са които по времето на Борила, когато са били гонени и преследвани, напуснали страната и отишли в Русия, където бил в изгнание Иван Асен и са образували армия, с която той идва в България, завзема престола, където им дава пълна свобода да проповядват учението си. За отбелязване е един факт, че когато на богомилите е била давана свобода да изповядват и разпространяват своето учение, държавата е процъфтявала във всяко отношение — политическо, културно и стопанско. А когато са били преследвани, държавата е западала във всяко отношение и най-после падала под робство. Така във времето на цар Петър гонили богомилите и България пада под гръцко робство. По времето на Шишмановците също гонили богомилите и България пада под турско робство. Това може да се провери и в историята на други народи, че когато са били гонени носителите на Божественото учение в каквато и форма да е съществувало, винаги за тези народи е последвала катастрофа. И окултната наука твърди, че изчезването на народите и културите от историческата сцена се дължи на преследването на носителите на Божественото учение, вследствие на което се дава път на лъжливи учения, които покваряват живота на обществото и с това го водят до гибел. Да вземем за пример Римската империя — тя гонила Християнството, а Христа разпъна, поне съизволи да бъде разпънат, не се противи на това и затова плати със съществуването си. Същото е и с еврейската държава. Защото според окултната наука Бог е, Който управлява света и взема пряко участие в ръководството на народите и културите. И когато дадена власт и държава се подигне против Божиите пратеници, тя е осъдена на изчезване.
към текста >>

И окултната наука твърди, че изчезването на народите и културите от историческата сцена се дължи на преследването на носителите на Божественото учение, вследствие на което се дава път на лъжливи учения, които покваряват живота на обществото и с това го водят до гибел.
За отбелязване е един факт, че когато на богомилите е била давана свобода да изповядват и разпространяват своето учение, държавата е процъфтявала във всяко отношение — политическо, културно и стопанско. А когато са били преследвани, държавата е западала във всяко отношение и най-после падала под робство. Така във времето на цар Петър гонили богомилите и България пада под гръцко робство. По времето на Шишмановците също гонили богомилите и България пада под турско робство. Това може да се провери и в историята на други народи, че когато са били гонени носителите на Божественото учение в каквато и форма да е съществувало, винаги за тези народи е последвала катастрофа. И окултната наука твърди, че изчезването на народите и културите от историческата сцена се дължи на преследването на носителите на Божественото учение, вследствие на което се дава път на лъжливи учения, които покваряват живота на обществото и с това го водят до гибел. Да вземем за пример Римската империя — тя гонила Християнството, а Христа разпъна, поне съизволи да бъде разпънат, не се противи на това и затова плати със съществуването си. Същото е и с еврейската държава. Защото според окултната наука Бог е, Който управлява света и взема пряко участие в ръководството на народите и културите. И когато дадена власт и държава се подигне против Божиите пратеници, тя е осъдена на изчезване. Това сега го говоря като твърдение на окултната наука, като посочвам някои факти и може да се каже, че е съвпадение, но един ден това може да бъде доказано с факти на ръка от официалната съвременна наука.
към текста >>

Защото според окултната наука Бог е, Който управлява света и взема пряко участие в ръководството на народите и културите.
По времето на Шишмановците също гонили богомилите и България пада под турско робство. Това може да се провери и в историята на други народи, че когато са били гонени носителите на Божественото учение в каквато и форма да е съществувало, винаги за тези народи е последвала катастрофа. И окултната наука твърди, че изчезването на народите и културите от историческата сцена се дължи на преследването на носителите на Божественото учение, вследствие на което се дава път на лъжливи учения, които покваряват живота на обществото и с това го водят до гибел. Да вземем за пример Римската империя — тя гонила Християнството, а Христа разпъна, поне съизволи да бъде разпънат, не се противи на това и затова плати със съществуването си. Същото е и с еврейската държава. Защото според окултната наука Бог е, Който управлява света и взема пряко участие в ръководството на народите и културите. И когато дадена власт и държава се подигне против Божиите пратеници, тя е осъдена на изчезване. Това сега го говоря като твърдение на окултната наука, като посочвам някои факти и може да се каже, че е съвпадение, но един ден това може да бъде доказано с факти на ръка от официалната съвременна наука. Признавайки всички хора за равни, за братя, за членове на една голяма фамилия, богомилите отричали собствеността. Те учили, че човек не трябва да се стреми към богатство, понеже то го развращава и го отвлича от вниманието му към себе си, към своята душа. Те са знаели, като християни, че богатството и собствеността отвличат вниманието на човека от работата над себе си, от развитието на душата, която е същината на човека.
към текста >>

Западните писатели свидетелстват, че богомилите работели от зори до мрак.
Първите християни виждали в лицето на цезарите демони, които тиранизират душите и телата на хората. Богомилите, като основавали свой индивидуален и социален живот на вярата в световното Добро — Бог, като считали, че тиранията не е от Бога, не могли да не...* (* в оригинала не се чете) и властта. Богомилите били трудолюбиви. Козма ги критикува, че работили и в неделя. Самите богомили не живеели в леност, както правели православните архиереи и попове, но живеели в честен труд, като изкарвали прехраната си със собствен труд. Западните писатели свидетелстват, че богомилите работели от зори до мрак. У Козма има един израз, който е използван своеобразно от православните, за да подкопаят авторитета на богомилите: „Едни от тях, казва той, не работят, ходят от къща на къща и ядат чуждото имане на измамените от тях хора." Това не са никои други, освен съвършените, които като учители и ръководители, делели със своите братя и сестри скромната трапеза. Тук за лентяйство, дърмоюдство и просия не може и дума да става. И самите съвършени работели свободни професии, когато са били свободни от духовна и обществена работа, както това е правел и апостол Павел. А работата при богомилите е била свързана не само с икономиката, но и с морала и вярата. Богомилите гледали на труда като на Тайнство, което трябва да се извършва при свобода, а не по заповедите на царя, епископа, болярина или игумена.
към текста >>

за любовта и братството между хората и народите.
По-късно, в 15-ти век, Петер Хелчицки /Чешките братя/ е говорил, че войната е противна на Християнството. Пълни миротворци са квакерите, духоборите, назаряните, толстоистите и всички окултни братства на християнска основа. Всички те са носители на идеите, посяти от богомилите. От всичко гореказано се вижда, че богомилите още преди хиляда години са имали високи социални разбирания, до които днешните хора още не са достигнали, макар че има отделни групи и единици, които също като богомилите, живеят с тези идеи. Техните социални разбирания се синтезират в учението им. за любовта и братството между хората и народите. Всички хора и народи са равни пред Бога и имат еднакви права и задължения. Частната собственост е отречена, войната също, убийството, смъртното наказание — също. Трудът е въведен в култ и те, като апостол Павел, са поддържали, че който не работи производителен труд, който да е за полза на обществото, няма право да яде. На основата на своите социални разбирания те създали своите братски задруги, където са прилагали на практика социални си възгледи — че всички хора са братя и сестри и са с равни права. Във всички свои действия те внасяли винаги морален елемент."
към текста >>

Всички хора и народи са равни пред Бога и имат еднакви права и задължения.
Пълни миротворци са квакерите, духоборите, назаряните, толстоистите и всички окултни братства на християнска основа. Всички те са носители на идеите, посяти от богомилите. От всичко гореказано се вижда, че богомилите още преди хиляда години са имали високи социални разбирания, до които днешните хора още не са достигнали, макар че има отделни групи и единици, които също като богомилите, живеят с тези идеи. Техните социални разбирания се синтезират в учението им. за любовта и братството между хората и народите. Всички хора и народи са равни пред Бога и имат еднакви права и задължения. Частната собственост е отречена, войната също, убийството, смъртното наказание — също. Трудът е въведен в култ и те, като апостол Павел, са поддържали, че който не работи производителен труд, който да е за полза на обществото, няма право да яде. На основата на своите социални разбирания те създали своите братски задруги, където са прилагали на практика социални си възгледи — че всички хора са братя и сестри и са с равни права. Във всички свои действия те внасяли винаги морален елемент." Предполагам, че техните задруги са били вътрешно организирани на принципа на синархията, според който социалният организъм има троен състав, както и човешкият организъм.
към текста >>

Значи братството между хората и народите, равенството между мъжа и жената, пълна свобода на всеки отделен човек, никакво робство — физическо и духовно, никакво насилие — физическо или морално, мирът като основа на живота, частната собственост е отречена и всичко е общо на задругата — както средствата за производство, така и земята и всеки се ползва от благата според нуждите си и работи според възможностите си.
На основата на своите социални разбирания те създали своите братски задруги, където са прилагали на практика социални си възгледи — че всички хора са братя и сестри и са с равни права. Във всички свои действия те внасяли винаги морален елемент." Предполагам, че техните задруги са били вътрешно организирани на принципа на синархията, според който социалният организъм има троен състав, както и човешкият организъм. Три съвета ръководят респективно духовно-религиозния живот, умствения и стопанския живот. Над всички стои дедец - старейшината, който няма власт, но се ползва с авторитет и затова може да направлява целия живот на задругата. Значи братството между хората и народите, равенството между мъжа и жената, пълна свобода на всеки отделен човек, никакво робство — физическо и духовно, никакво насилие — физическо или морално, мирът като основа на живота, частната собственост е отречена и всичко е общо на задругата — както средствата за производство, така и земята и всеки се ползва от благата според нуждите си и работи според възможностите си. Такива са в общи линии социалните разбирания на богомилите. Христо Въргов, говорейки за богомилите, ги характеризира по следния начин: „Тези добри хора, които обичали враговете си, ние наричаме духовни революционери. Те освобождавали разума и съвестта от веригите на църковния догматизъм, окриляли мисълта и издигали глас против всичко, що спъвало интелектуалния, моралния и социалния прогрес на отделната личност и на обществото, чупели с духовни средства робските вериги. Те предпочитали да ги убият, отколкото те да убият." Същият автор казва: „Ние, българите, чрез Богомилството сме внесли своята скромна лепта в европейската култура."
към текста >>

„В културното развитие на човечеството", казва академик Веселовски, „славянските народи за пръв път чрез реформаторската проповед на Богомил до появата на Хуса внасят в общоевропейския живот своите интелектуални и морални богатства, който е оставил трайни следи върху цялата средновековна култура."
Христо Въргов, говорейки за богомилите, ги характеризира по следния начин: „Тези добри хора, които обичали враговете си, ние наричаме духовни революционери. Те освобождавали разума и съвестта от веригите на църковния догматизъм, окриляли мисълта и издигали глас против всичко, що спъвало интелектуалния, моралния и социалния прогрес на отделната личност и на обществото, чупели с духовни средства робските вериги. Те предпочитали да ги убият, отколкото те да убият." Същият автор казва: „Ние, българите, чрез Богомилството сме внесли своята скромна лепта в европейската култура." „Богомилството", казва Пипин, „представя от себе си бележит и рядък акт на движение, което излязло из славянския извор и е преминало в историческия живот на Западна Европа." „В културното развитие на човечеството", казва академик Веселовски, „славянските народи за пръв път чрез реформаторската проповед на Богомил до появата на Хуса внасят в общоевропейския живот своите интелектуални и морални богатства, който е оставил трайни следи върху цялата средновековна култура."
към текста >>

18. 26. Светилникът на живота, 19 ноември 1933г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Западните народи го обясняват с наследствеността, а източните народи чрез учението за кармата.
Понеже съвременните хора не са господари на всички сили у себе си, всичко каквото те придобиват, скоро го изгубват, затова светът е пълен с нещастия и противоречия. Върху тази несигурна основа са построени всичките отношения, които съществуват в съвременното общество, затова всички живеят с един страх пред неизвестността. Никой няма вяра в никого, и даже най-близките приятели се съмняват и подозират едни други. Но в Природата съществува един разумен закон, който изисква правилни отношения на всички същества едни към други. Дали знаете или не този закон, той си действа. Западните народи го обясняват с наследствеността, а източните народи чрез учението за кармата. Както и да си го обясняват, но съществува един закон, според който всеки трябва да постъпва правилно с всички същества, с които влиза в контакт. Силата на човека седи в неговата мисъл: силата ви седи във вашия ум - но трябва да го концентрирате, за да работите. Ако вие в даден случай можете да събудите в един човек, който ви е противник, едно добро чувство и разположение, вие сте постигнали целта си. Но ако човек няма знанието, и приятелите си, и майка си, и баща си, може да превърне в свои неприятели, като не знае как да се отнася с тях. Най-после, човек може да опълчи и Бога и Природата против себе си и оттогава идват всичките му нещастия.
към текста >>

19. 5-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Например, един от тия методи е методът за дълбокото дишане, който западните народи не може да употребяват.
Ние искаме тази Школа, която сега имате, да се продължи и по-нататък. За сега тя е в елементарно състояние. Днес ние не можем да употребим всички окултни методи, защото има такива методи, които ако ги приложите, знаете ли какво би станало? Вашият организъм, мозъкът ви, мускулната ви система, артериалната ви система, нервната ви система, няма да издържат, не са пригодени. Индусите имат специални методи, които прилагат, но те с хиляди години са се упражнявали върху тях. Например, един от тия методи е методът за дълбокото дишане, който западните народи не може да употребяват. Обаче тия методи са изкуствени, но ние имаме други, естествени методи. Бялото Братство си служи с тия естествени методи, които са отлични. Аз искам да приложа тези естествени методи. Те са нови методи и не са прилагани до сега. Ние ще ги приложим само на онези от вас, които, като ги поставим на изпит, издържат.
към текста >>

20. ОБЩЕСТВОТО НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ (ООН) И ОБЩЕСТВОТО НА НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО (ОНЧ) - Методи Константинов (1902-1979)

В своето материално и духовно-културно развитие, народите са търсили средства и начини за гарантиране на сигурността си от необузданите ексцесии, идващи от външна агресия.
а всички същества - като клони и листа на Космичния организъм. Благоденствието на всеки клон и лист е в работата му за цялото дърво." Учителят В своето материално и духовно-културно развитие, народите са търсили средства и начини за гарантиране на сигурността си от необузданите ексцесии, идващи от външна агресия. Сложната обществена система е наложила необходимостта от трайни международни връзки и институции, разполагащи със свои органи, компетенции и функции за защита на справедливото им икономическо и културно общуване. След пробването на различни проекти, днес са налице стотици обществени и международни институции, организации и креации, работещи като международни институционни форми за осъществяване на сътрудничество между отделните държави. Без да влизаме в дискусионно разглеждане на различните икономически и социално-политически концепции, където най-често е заложен елемент на класов или олигархен характер, искаме да спрем в тази глава вниманието си главно върху опитите за създаване и утвърждаване на една международна правна институция - като тази на бившото Общество на народите (ОН), или като настоящето Общество на Обединените Нации (ООН) - която търси да осъществи възможния и необходим диалог в стремежите на споменатите по-горе взаимноотричащи се, социално-идеологични системи. В пламъците на Първата световна война се роди идеята за създаване на едно Общество на народите[1]. Първата световна война трябваше да разреши една важна задача - обуздаване на националния шовинизъм.
към текста >>

Без да влизаме в дискусионно разглеждане на различните икономически и социално-политически концепции, където най-често е заложен елемент на класов или олигархен характер, искаме да спрем в тази глава вниманието си главно върху опитите за създаване и утвърждаване на една международна правна институция - като тази на бившото Общество на народите (ОН), или като настоящето Общество на Обединените Нации (ООН) - която търси да осъществи възможния и необходим диалог в стремежите на споменатите по-горе взаимноотричащи се, социално-идеологични системи.
в работата му за цялото дърво." Учителят В своето материално и духовно-културно развитие, народите са търсили средства и начини за гарантиране на сигурността си от необузданите ексцесии, идващи от външна агресия. Сложната обществена система е наложила необходимостта от трайни международни връзки и институции, разполагащи със свои органи, компетенции и функции за защита на справедливото им икономическо и културно общуване. След пробването на различни проекти, днес са налице стотици обществени и международни институции, организации и креации, работещи като международни институционни форми за осъществяване на сътрудничество между отделните държави. Без да влизаме в дискусионно разглеждане на различните икономически и социално-политически концепции, където най-често е заложен елемент на класов или олигархен характер, искаме да спрем в тази глава вниманието си главно върху опитите за създаване и утвърждаване на една международна правна институция - като тази на бившото Общество на народите (ОН), или като настоящето Общество на Обединените Нации (ООН) - която търси да осъществи възможния и необходим диалог в стремежите на споменатите по-горе взаимноотричащи се, социално-идеологични системи. В пламъците на Първата световна война се роди идеята за създаване на едно Общество на народите[1]. Първата световна война трябваше да разреши една важна задача - обуздаване на националния шовинизъм. За съжаление обаче той се появи отново, особено подчертан в лицето на самите велики сили. Дори и в този висш международен институт - Обществото на народите - великите сили успяха да прокарат мандатната система, която сега представлява един анахронизъм.[/left] За реализирането на тази трайна международна институция с правна обособеност е бил изминат дълъг път на множество международни съвещания, конференции и договаряния.
към текста >>

В пламъците на Първата световна война се роди идеята за създаване на едно Общество на народите[1].
Учителят В своето материално и духовно-културно развитие, народите са търсили средства и начини за гарантиране на сигурността си от необузданите ексцесии, идващи от външна агресия. Сложната обществена система е наложила необходимостта от трайни международни връзки и институции, разполагащи със свои органи, компетенции и функции за защита на справедливото им икономическо и културно общуване. След пробването на различни проекти, днес са налице стотици обществени и международни институции, организации и креации, работещи като международни институционни форми за осъществяване на сътрудничество между отделните държави. Без да влизаме в дискусионно разглеждане на различните икономически и социално-политически концепции, където най-често е заложен елемент на класов или олигархен характер, искаме да спрем в тази глава вниманието си главно върху опитите за създаване и утвърждаване на една международна правна институция - като тази на бившото Общество на народите (ОН), или като настоящето Общество на Обединените Нации (ООН) - която търси да осъществи възможния и необходим диалог в стремежите на споменатите по-горе взаимноотричащи се, социално-идеологични системи. В пламъците на Първата световна война се роди идеята за създаване на едно Общество на народите[1]. Първата световна война трябваше да разреши една важна задача - обуздаване на националния шовинизъм. За съжаление обаче той се появи отново, особено подчертан в лицето на самите велики сили. Дори и в този висш международен институт - Обществото на народите - великите сили успяха да прокарат мандатната система, която сега представлява един анахронизъм.[/left] За реализирането на тази трайна международна институция с правна обособеност е бил изминат дълъг път на множество международни съвещания, конференции и договаряния. Обществото на народите не можа да даде окончателно разрешение на редица актуални международни проблеми.
към текста >>

Дори и в този висш международен институт - Обществото на народите - великите сили успяха да прокарат мандатната система, която сега представлява един анахронизъм.[/left]
След пробването на различни проекти, днес са налице стотици обществени и международни институции, организации и креации, работещи като международни институционни форми за осъществяване на сътрудничество между отделните държави. Без да влизаме в дискусионно разглеждане на различните икономически и социално-политически концепции, където най-често е заложен елемент на класов или олигархен характер, искаме да спрем в тази глава вниманието си главно върху опитите за създаване и утвърждаване на една международна правна институция - като тази на бившото Общество на народите (ОН), или като настоящето Общество на Обединените Нации (ООН) - която търси да осъществи възможния и необходим диалог в стремежите на споменатите по-горе взаимноотричащи се, социално-идеологични системи. В пламъците на Първата световна война се роди идеята за създаване на едно Общество на народите[1]. Първата световна война трябваше да разреши една важна задача - обуздаване на националния шовинизъм. За съжаление обаче той се появи отново, особено подчертан в лицето на самите велики сили. Дори и в този висш международен институт - Обществото на народите - великите сили успяха да прокарат мандатната система, която сега представлява един анахронизъм.[/left] За реализирането на тази трайна международна институция с правна обособеност е бил изминат дълъг път на множество международни съвещания, конференции и договаряния. Обществото на народите не можа да даде окончателно разрешение на редица актуални международни проблеми. То бе заменено с днешното Общество на Обединените нации. Последното се оформи идейно през Втората световна война чрез Московската декларация на трите воюващи велики сили - СССР, САЩ и Великобритания и бе дооформено чрез решенията на техните конференции в Техеран, Ялта и Сан Франциско. Така ООН стана международен факт, оформен по-късно чрез учредителната конференция през 1945 г.
към текста >>

Обществото на народите не можа да даде окончателно разрешение на редица актуални международни проблеми.
В пламъците на Първата световна война се роди идеята за създаване на едно Общество на народите[1]. Първата световна война трябваше да разреши една важна задача - обуздаване на националния шовинизъм. За съжаление обаче той се появи отново, особено подчертан в лицето на самите велики сили. Дори и в този висш международен институт - Обществото на народите - великите сили успяха да прокарат мандатната система, която сега представлява един анахронизъм.[/left] За реализирането на тази трайна международна институция с правна обособеност е бил изминат дълъг път на множество международни съвещания, конференции и договаряния. Обществото на народите не можа да даде окончателно разрешение на редица актуални международни проблеми. То бе заменено с днешното Общество на Обединените нации. Последното се оформи идейно през Втората световна война чрез Московската декларация на трите воюващи велики сили - СССР, САЩ и Великобритания и бе дооформено чрез решенията на техните конференции в Техеран, Ялта и Сан Франциско. Така ООН стана международен факт, оформен по-късно чрез учредителната конференция през 1945 г. Нямаме възможност да се спираме върху формално-правната страна на Устава на ООН, но бихме желали да насочим погледа си върху съдържанието на тази международна институция. Както е известно, двете противоположни системи я издигнаха с главната цел да осигурят световния мир и да установят мирно съвместно съществуване и сътрудничество.
към текста >>

Западните ръководители считат тази формула за политически параван на скритите планове на Източния блок.
- а също и опитите за обуздаване на международната агресия. От не по-малко значение е поставянето на проблемите за разоръжаване, както и редица други инициативи от хуманен, културен, здравен и научно- технически характер. Бихме желали да засегнем издигнатите две формули: „от позиция на силата" и „борба за мир", като предпоставки за мирното съвместно съществуване между двете противоположни социално-идеологически системи. Формулата „Мир от позиция на силата" се изгражда върху схващането на т.н. „политически реализъм", което има за начало немската школа.* При това се визира едно недоверие към формулата: „борба за мир", чиято цел е „мирното съвместно съществуване". Западните ръководители считат тази формула за политически параван на скритите планове на Източния блок. Според „политическия реализъм" и според Моргентау: международните отношения - това са процеси на силата". Формулата „от позиция на силата" означава на практика „борба за власт над...". А формулата „мирно съвместно съществуване" подразбира едно съжителство при пълно равенство на сътрудниците. Бихме желали да припомним в това отношение казаното от Мъдреца: „Докато личната саморазправа е значително намаляла,
към текста >>

в отношенията между народите тя все още царува
Според „политическия реализъм" и според Моргентау: международните отношения - това са процеси на силата". Формулата „от позиция на силата" означава на практика „борба за власт над...". А формулата „мирно съвместно съществуване" подразбира едно съжителство при пълно равенство на сътрудниците. Бихме желали да припомним в това отношение казаното от Мъдреца: „Докато личната саморазправа е значително намаляла, в отношенията между народите тя все още царува Щом един по-малък и слаб народ не приема условията на един по-голям и по-силен народ, последният прибягва към въоръжена сила - обявява война. А войната, знайно е, освещава правото на силния". Най-сетне, както виждаме в нашата съвременност, независимо от наличността на ООН, има редица примери за използване на формулата „от позиция на силата".
към текста >>

ООН дойде на международната сцена благодарение на поучителния опит, добит чрез тежките страдания, които народите преживяха през Втората световна война.
Щом един по-малък и слаб народ не приема условията на един по-голям и по-силен народ, последният прибягва към въоръжена сила - обявява война. А войната, знайно е, освещава правото на силния". Най-сетне, както виждаме в нашата съвременност, независимо от наличността на ООН, има редица примери за използване на формулата „от позиция на силата". ООН дойде на международната сцена благодарение на поучителния опит, добит чрез тежките страдания, които народите преживяха през Втората световна война. При дадената историческа обстановка, като правна институция, ООН има своите цели и задачи, но не ще бъде в състояние да разреши редица проблеми, за което сe изисква преди всичко висша хуманност и висок международен морал. Втората световна война и създаването на ООН имаше като главна задача да притъпи социално-идеологическия антагонизъм между двете системи. Омразата между същите трябваше да се превърне в устрем за всеобщо творческо сътрудничество. Това неминуемо ще се наложи по силата на големия расов проблем, който е вече на дневен ред. Така наричаната „жълта опасност" за бялата раса, която вече се надига от Изток, в лицето на Китай, готвещ се за ядрена война, неминуемо ще въздейства в посока на събуждане на колективното съзнание за самосъхранение у народите от бялата раса.
към текста >>

Така наричаната „жълта опасност" за бялата раса, която вече се надига от Изток, в лицето на Китай, готвещ се за ядрена война, неминуемо ще въздейства в посока на събуждане на колективното съзнание за самосъхранение у народите от бялата раса.
ООН дойде на международната сцена благодарение на поучителния опит, добит чрез тежките страдания, които народите преживяха през Втората световна война. При дадената историческа обстановка, като правна институция, ООН има своите цели и задачи, но не ще бъде в състояние да разреши редица проблеми, за което сe изисква преди всичко висша хуманност и висок международен морал. Втората световна война и създаването на ООН имаше като главна задача да притъпи социално-идеологическия антагонизъм между двете системи. Омразата между същите трябваше да се превърне в устрем за всеобщо творческо сътрудничество. Това неминуемо ще се наложи по силата на големия расов проблем, който е вече на дневен ред. Така наричаната „жълта опасност" за бялата раса, която вече се надига от Изток, в лицето на Китай, готвещ се за ядрена война, неминуемо ще въздейства в посока на събуждане на колективното съзнание за самосъхранение у народите от бялата раса. Така следва хода на историята: старото - тезата, винаги се отрича от новото - антитезата. Ако народите от бялата раса не си подадат ръка и не се обединят пред тази надигаща се от Изток голяма опасност, цялата цивилизация неминуемо ще бъде поставена под унищожителните удари на термоядрената война. В този именно огън на расов антагонизъм, ще се роди „Обществото на Новото човечество". Новите изисквания на времето ще наложат преобразуване на ООН в една нова форма, в едно „Общество на Новото човечество". Тази най-нова перспективна международна институция ще се базира преди всичко на единна световна икономическа система.
към текста >>

Ако народите от бялата раса не си подадат ръка и не се обединят пред тази надигаща се от Изток голяма опасност, цялата цивилизация неминуемо ще бъде поставена под унищожителните удари на термоядрената война.
Втората световна война и създаването на ООН имаше като главна задача да притъпи социално-идеологическия антагонизъм между двете системи. Омразата между същите трябваше да се превърне в устрем за всеобщо творческо сътрудничество. Това неминуемо ще се наложи по силата на големия расов проблем, който е вече на дневен ред. Така наричаната „жълта опасност" за бялата раса, която вече се надига от Изток, в лицето на Китай, готвещ се за ядрена война, неминуемо ще въздейства в посока на събуждане на колективното съзнание за самосъхранение у народите от бялата раса. Така следва хода на историята: старото - тезата, винаги се отрича от новото - антитезата. Ако народите от бялата раса не си подадат ръка и не се обединят пред тази надигаща се от Изток голяма опасност, цялата цивилизация неминуемо ще бъде поставена под унищожителните удари на термоядрената война. В този именно огън на расов антагонизъм, ще се роди „Обществото на Новото човечество". Новите изисквания на времето ще наложат преобразуване на ООН в една нова форма, в едно „Общество на Новото човечество". Тази най-нова перспективна международна институция ще се базира преди всичко на единна световна икономическа система. Съревнованието и надпреварването в съставките от икономически съюзи на държавите, ще бъде за даване на по-голям материален и културен принос в световната общност. Мирът няма да има нужда да бъде осигуряван, защото ще стане една реалност в това Общество на Новото човечество.
към текста >>

„Всички народи ще живеят в мир и съгласие помежду си."
в някои моменти разреждат кръвта, но в други я събират; същото става и с енергиите на нервната система и като последствие настъпват сърдечни удари." Когато премине тази вълна, тогава ще е вече трансформирана расовата карма и „Всички народи ще живеят в мир и съгласие помежду си." Ето защо, погрешна е предпоставката на политическия реализъм, че в основата на международните отношения е заложена борбата за господство, за власт над другите. Формулата „Bellum omnium contra omnes" (Война на всички против всички) беше една основна аксиома на старата школа. При новите изисквания на времето изпъква нова формула: „Силните държави ще съдействат за повдигане на слабите". Първата формула има отношение към животинското царство, а втората налага нови схващания за хуманност, доверие и сътрудничество между големи и малки народи. Обществото на Новото човечество ще се базира на трите принципа: Любовта, чийто израз е Мирът; Мъдростта, която е източник на Сила; Истината, която е символ на Свободата.
към текста >>

Първата формула има отношение към животинското царство, а втората налага нови схващания за хуманност, доверие и сътрудничество между големи и малки народи.
тогава ще е вече трансформирана расовата карма и „Всички народи ще живеят в мир и съгласие помежду си." Ето защо, погрешна е предпоставката на политическия реализъм, че в основата на международните отношения е заложена борбата за господство, за власт над другите. Формулата „Bellum omnium contra omnes" (Война на всички против всички) беше една основна аксиома на старата школа. При новите изисквания на времето изпъква нова формула: „Силните държави ще съдействат за повдигане на слабите". Първата формула има отношение към животинското царство, а втората налага нови схващания за хуманност, доверие и сътрудничество между големи и малки народи. Обществото на Новото човечество ще се базира на трите принципа: Любовта, чийто израз е Мирът; Мъдростта, която е източник на Сила; Истината, която е символ на Свободата. В съвременната ООН са представени двата принципа: Мъдростта, в нейния отрицателен аспект - „от позиция на силата" и Любовта, също в нейния отрицателен полюс - „мир без наличие на обща световна съгласуваност". Необходимо е да дойде и принципът на Истината, който е гаранция за правилната и разумна употреба на Силата и за възцаряване на истинско световно сътрудничество чрез великата идея за Мира. Държавите се чувстват зависими не само от политико- икономическия терен, но и на духовно-културна и най-вече на Космична почва, където пулсира Животът за Цялото. Взаимното сътрудничество се налага от тази велика идея: Живот за Цялото.
към текста >>

Тази нова идея обхваща все повече и повече чистите сърца и светлите умове на младите поколения, а от там и на обществата и народите.
Обществото на Новото човечество ще се базира на трите принципа: Любовта, чийто израз е Мирът; Мъдростта, която е източник на Сила; Истината, която е символ на Свободата. В съвременната ООН са представени двата принципа: Мъдростта, в нейния отрицателен аспект - „от позиция на силата" и Любовта, също в нейния отрицателен полюс - „мир без наличие на обща световна съгласуваност". Необходимо е да дойде и принципът на Истината, който е гаранция за правилната и разумна употреба на Силата и за възцаряване на истинско световно сътрудничество чрез великата идея за Мира. Държавите се чувстват зависими не само от политико- икономическия терен, но и на духовно-културна и най-вече на Космична почва, където пулсира Животът за Цялото. Взаимното сътрудничество се налага от тази велика идея: Живот за Цялото. Тази нова идея обхваща все повече и повече чистите сърца и светлите умове на младите поколения, а от там и на обществата и народите. Бавно и неминуемо тя ще извоюва своето право на гражданственост и то ще стане не чрез насилие, а по пътя на Любовта, на взаимното опознаване и всестранното общо сътрудничество. Така говорят звездите; по този път върви историята. ----------------------- [1]Идеята за създаването на Обществото на народите е дадена от българския инж. Никола Димков в брошурата му „Звезда на съгласието"- 1916-17г- по идеи на Учителя.
към текста >>

[1]Идеята за създаването на Обществото на народите е дадена от българския инж.
Взаимното сътрудничество се налага от тази велика идея: Живот за Цялото. Тази нова идея обхваща все повече и повече чистите сърца и светлите умове на младите поколения, а от там и на обществата и народите. Бавно и неминуемо тя ще извоюва своето право на гражданственост и то ще стане не чрез насилие, а по пътя на Любовта, на взаимното опознаване и всестранното общо сътрудничество. Така говорят звездите; по този път върви историята. ----------------------- [1]Идеята за създаването на Обществото на народите е дадена от българския инж. Никола Димков в брошурата му „Звезда на съгласието"- 1916-17г- по идеи на Учителя. В нея авторът решава трите световни въпроса „политически, религиозен и обществен" чрез три светли човешки добродетели „ съгласие, доверие и справедливост". „ Тя е конкретен призив за незабавно спиране на войната и разоръжаване, за да заживее човечеството в Мир и Сигурност" - пише днес неговият изследовател К. Бакърджиев. Брошурата е преведена на западните езици и е разпратена до всички царе и президенти, включително до американския президент Уилсън. По тези именно идеи последният инициира създаването на Обществото на народите в края на войната.
към текста >>

Брошурата е преведена на западните езици и е разпратена до всички царе и президенти, включително до американския президент Уилсън.
----------------------- [1]Идеята за създаването на Обществото на народите е дадена от българския инж. Никола Димков в брошурата му „Звезда на съгласието"- 1916-17г- по идеи на Учителя. В нея авторът решава трите световни въпроса „политически, религиозен и обществен" чрез три светли човешки добродетели „ съгласие, доверие и справедливост". „ Тя е конкретен призив за незабавно спиране на войната и разоръжаване, за да заживее човечеството в Мир и Сигурност" - пише днес неговият изследовател К. Бакърджиев. Брошурата е преведена на западните езици и е разпратена до всички царе и президенти, включително до американския президент Уилсън. По тези именно идеи последният инициира създаването на Обществото на народите в края на войната. Светът го аплодира, но „нашият, българският Уилсън има преднина пред американския и пред всички миротворци, автори на „Съдружието на народите" - пише проф. Балан през 1931г.(Бел. съст.) [2] За тази раса виж: М. Константинов, Хр.
към текста >>

По тези именно идеи последният инициира създаването на Обществото на народите в края на войната.
[1]Идеята за създаването на Обществото на народите е дадена от българския инж. Никола Димков в брошурата му „Звезда на съгласието"- 1916-17г- по идеи на Учителя. В нея авторът решава трите световни въпроса „политически, религиозен и обществен" чрез три светли човешки добродетели „ съгласие, доверие и справедливост". „ Тя е конкретен призив за незабавно спиране на войната и разоръжаване, за да заживее човечеството в Мир и Сигурност" - пише днес неговият изследовател К. Бакърджиев. Брошурата е преведена на западните езици и е разпратена до всички царе и президенти, включително до американския президент Уилсън. По тези именно идеи последният инициира създаването на Обществото на народите в края на войната. Светът го аплодира, но „нашият, българският Уилсън има преднина пред американския и пред всички миротворци, автори на „Съдружието на народите" - пише проф. Балан през 1931г.(Бел. съст.) [2] За тази раса виж: М. Константинов, Хр. Маджаров: 'Новата Култура през епохата на Водолея" т. I
към текста >>

Светът го аплодира, но „нашият, българският Уилсън има преднина пред американския и пред всички миротворци, автори на „Съдружието на народите" - пише проф.
Никола Димков в брошурата му „Звезда на съгласието"- 1916-17г- по идеи на Учителя. В нея авторът решава трите световни въпроса „политически, религиозен и обществен" чрез три светли човешки добродетели „ съгласие, доверие и справедливост". „ Тя е конкретен призив за незабавно спиране на войната и разоръжаване, за да заживее човечеството в Мир и Сигурност" - пише днес неговият изследовател К. Бакърджиев. Брошурата е преведена на западните езици и е разпратена до всички царе и президенти, включително до американския президент Уилсън. По тези именно идеи последният инициира създаването на Обществото на народите в края на войната. Светът го аплодира, но „нашият, българският Уилсън има преднина пред американския и пред всички миротворци, автори на „Съдружието на народите" - пише проф. Балан през 1931г.(Бел. съст.) [2] За тази раса виж: М. Константинов, Хр. Маджаров: 'Новата Култура през епохата на Водолея" т. I
към текста >>

21. СВЕТОВНАТА ФЕДЕРАЦИЯ - Методи Константинов (1902-1979)

„Когато всички народи, всички държави, всички религии
СВЕТОВНАТА ФЕДЕРАЦИЯ „Когато всички народи, всички държави, всички религии престанат да мислят, че са в сила да оправят света, тогава ще се яви Синът човешки със своето знание." Учителят Епохата на Водолея започва, според Учителя, с един нов ритъм - създава се нов философско-духовен мироглед. Стремежът и на двете идеологически философски системи - идеализмът и материализмът - за изграждане на една по-съвършена световна, стопанска, политическа и културна организация, независимо от това как последната ще бъде наричана, в основата си е продиктуван от висшите интереси на човечеството.
към текста >>

Тази антитеза, напираща за коренно преустройство на икономическия и социален живот на народите, внася нови градивни елементи.
Затова тази идея се поставя и от двете системи като един от най-актуалните проблеми на нашата съвременност. Старият свят, в лицето на своите идеолози, смята, че причините и смущенията от стопански и социален характер се коренят в твърде ограниченото разбиране за държавен суверенитет. Това е старата теза. За нея суверенитетът е само метафизична фикция, която е без значение „пред правото на силния". Според новите концепции, суверенитетът представлява броня за малките държави, която, подобно на черупката на костенурката или бодлите на таралежа, ги предпазва от алчните апетити на световните сили. Тази антитеза, напираща за коренно преустройство на икономическия и социален живот на народите, внася нови градивни елементи. От борбата на тези две взаимно отричащи се социално-икономически идеологии, неизбежно ще се оформи историческият диагонал, равнодействащата линия, по която върви историята. Тази линия далеч не е един прост компромис; в основата си тя представлява един творчески биопсихичен синтез. Визираната нова световна организация, независимо от това какви теоретични спекулации ща бъдат лансирани за нейната обосновка, е немислима и практически неосъществима без наличието на изтъкнатия Космичен мироглед. Последният би бил спойката, невидимата опорна точка, която ще крепи и поддържа необходимата висша хармония в икономическите, политическите и културните отношения между държавите, влизащи в състава на новата международна общност. При създаването на една нова световна федерация, обединяваща всички континенти, трябва да са налице редица предпоставки, които да държат сметка за трудностите, коренящи се не само в икономическите отношения и интереси, но и в расовите, народните, обществените и био- метапсихичните комплекси.
към текста >>

Опитите на Западния и на Източния блок за създаване на големи стопанско-политически съюзни общности, са симптоми на онзи дълбок, все още подсъзнателен стремеж на общия човешки гений - да се търсят пътища за излизане от фаталния световен водовъртеж.
Тази линия далеч не е един прост компромис; в основата си тя представлява един творчески биопсихичен синтез. Визираната нова световна организация, независимо от това какви теоретични спекулации ща бъдат лансирани за нейната обосновка, е немислима и практически неосъществима без наличието на изтъкнатия Космичен мироглед. Последният би бил спойката, невидимата опорна точка, която ще крепи и поддържа необходимата висша хармония в икономическите, политическите и културните отношения между държавите, влизащи в състава на новата международна общност. При създаването на една нова световна федерация, обединяваща всички континенти, трябва да са налице редица предпоставки, които да държат сметка за трудностите, коренящи се не само в икономическите отношения и интереси, но и в расовите, народните, обществените и био- метапсихичните комплекси. Тази велика идея за обединение на човечеството не е и не може да бъде схващана като монопол на която и да е обществена формация - в основата си тя е идея на цялото човечество. Опитите на Западния и на Източния блок за създаване на големи стопанско-политически съюзни общности, са симптоми на онзи дълбок, все още подсъзнателен стремеж на общия човешки гений - да се търсят пътища за излизане от фаталния световен водовъртеж. За подобна световна креация още в древността е говорил Платон, а после и много други теоретици. Днес, след огромните страдания на народите през последните две войни, тази идея се явява така спонтанно в нейните практични аспекти, както никога по-рано. Социално-икономическите предпоставки на световната федерация се коренят в множеството днешни съюзи и обединения на отделните държави. Тези съюзи ще се базират на специфичните икономически, политически и духовно-културни връзки между образуващите ги държави. Естествено, тяхното конкретно детайлно изграждане ще се оформи на практика чрез творческите усилия на самите народи.
към текста >>

Днес, след огромните страдания на народите през последните две войни, тази идея се явява така спонтанно в нейните практични аспекти, както никога по-рано.
Последният би бил спойката, невидимата опорна точка, която ще крепи и поддържа необходимата висша хармония в икономическите, политическите и културните отношения между държавите, влизащи в състава на новата международна общност. При създаването на една нова световна федерация, обединяваща всички континенти, трябва да са налице редица предпоставки, които да държат сметка за трудностите, коренящи се не само в икономическите отношения и интереси, но и в расовите, народните, обществените и био- метапсихичните комплекси. Тази велика идея за обединение на човечеството не е и не може да бъде схващана като монопол на която и да е обществена формация - в основата си тя е идея на цялото човечество. Опитите на Западния и на Източния блок за създаване на големи стопанско-политически съюзни общности, са симптоми на онзи дълбок, все още подсъзнателен стремеж на общия човешки гений - да се търсят пътища за излизане от фаталния световен водовъртеж. За подобна световна креация още в древността е говорил Платон, а после и много други теоретици. Днес, след огромните страдания на народите през последните две войни, тази идея се явява така спонтанно в нейните практични аспекти, както никога по-рано. Социално-икономическите предпоставки на световната федерация се коренят в множеството днешни съюзи и обединения на отделните държави. Тези съюзи ще се базират на специфичните икономически, политически и духовно-културни връзки между образуващите ги държави. Естествено, тяхното конкретно детайлно изграждане ще се оформи на практика чрез творческите усилия на самите народи. Това ще бъдат признаци за наличие на възходящ обединителен процес. Подобни стъпала вече се изграждат по пътя на създаването на икономически съюзи, както в централна Европа, така и между скандинавските страни (Швеция, Норвегия, Дания, Холандия, Исландия) с тенденция за оформяне на северен съюз.
към текста >>

Естествено, тяхното конкретно детайлно изграждане ще се оформи на практика чрез творческите усилия на самите народи.
Опитите на Западния и на Източния блок за създаване на големи стопанско-политически съюзни общности, са симптоми на онзи дълбок, все още подсъзнателен стремеж на общия човешки гений - да се търсят пътища за излизане от фаталния световен водовъртеж. За подобна световна креация още в древността е говорил Платон, а после и много други теоретици. Днес, след огромните страдания на народите през последните две войни, тази идея се явява така спонтанно в нейните практични аспекти, както никога по-рано. Социално-икономическите предпоставки на световната федерация се коренят в множеството днешни съюзи и обединения на отделните държави. Тези съюзи ще се базират на специфичните икономически, политически и духовно-културни връзки между образуващите ги държави. Естествено, тяхното конкретно детайлно изграждане ще се оформи на практика чрез творческите усилия на самите народи. Това ще бъдат признаци за наличие на възходящ обединителен процес. Подобни стъпала вече се изграждат по пътя на създаването на икономически съюзи, както в централна Европа, така и между скандинавските страни (Швеция, Норвегия, Дания, Холандия, Исландия) с тенденция за оформяне на северен съюз. Трябва да отбележим, обаче, че в някои случаи английски и американски специалисти по международно право са изтъквали гледища, в които не се е вземало предвид необходимостта от коренни преобразования в икономическата и социална структура на страните, влизащи в проектираната федерация. За разрешаването на тази трудна задача са необходими общите усилия на всички страни и специално - на великите сили, притежатели на стопанските блага и на материалната сила. Ето защо, не е достатъчна само една суха юридическа трактовка, а трябва да се прояви компетентна, спонтанна и ефективна политика, пропита от схващанията на изтъкнатия по-горе Космичен мироглед.
към текста >>

Това ще означава огромните материални и финансови ценности, които се хвърлят за въоръжението, да сс освободят, за да се насочат към едно мирно стопанско и културно строителство от голям мащаб, за да се преодолее нищетата, обхванала огромни множества от народите на света.
В случая сме изправени пред едно сухо юридическо третиране на въпроса за основна реорганизация на ООН. Без да се спираме в подробностите на това предложение, ще подчертаем изказаното от нас по-горе утвърждение, че една такава реорганизация изисква редица абсолютно необходими предпоставки, без осъществяването на които не би се постигнало нищо. А това означава коренно изменение на курса на висшата политика на държавата. След това трябва да се пристъпи към осъществяването на нова световна стопанска система, която ще стане база за изискваната коренна реорганизация на ООН. На зрето място, трябва да се преодолее една от най-големите пречки - антагонизмът меиеду двете системи - за да може да се сложи край на разточителството в облас тта на огромните военни приготовления. Това ще означава огромните материални и финансови ценности, които се хвърлят за въоръжението, да сс освободят, за да се насочат към едно мирно стопанско и културно строителство от голям мащаб, за да се преодолее нищетата, обхванала огромни множества от народите на света. При добра воля от страна на всички държави, тези пречки, които на пръв поглед изглеждат непреодолими, биха могли да изчезнат без остатък. Едно пълно и безусловно разоръжаване, особено от страна на великите сили, се налага от само себе си. И двете антагонистични системи, трябва да се убедят по един императивен начин, че при днешните социално-политически схващания и съзнание у народите, човечеството не може повече да бъде завладяно и използвано от никаква обществена, държавна или коалиционна сила. Нито пълчищата на Чингис-хан, нито огромната армада на Наполеон, нито германската военна машина от последните две световни войни, не биха разклатили основния народен потенциал на човечеството. Народите могат да изтърпяват и привидно да изчезват, но в крайна сметка те са, които ще бъдат победители.
към текста >>

И двете антагонистични системи, трябва да се убедят по един императивен начин, че при днешните социално-политически схващания и съзнание у народите, човечеството не може повече да бъде завладяно и използвано от никаква обществена, държавна или коалиционна сила.
След това трябва да се пристъпи към осъществяването на нова световна стопанска система, която ще стане база за изискваната коренна реорганизация на ООН. На зрето място, трябва да се преодолее една от най-големите пречки - антагонизмът меиеду двете системи - за да може да се сложи край на разточителството в облас тта на огромните военни приготовления. Това ще означава огромните материални и финансови ценности, които се хвърлят за въоръжението, да сс освободят, за да се насочат към едно мирно стопанско и културно строителство от голям мащаб, за да се преодолее нищетата, обхванала огромни множества от народите на света. При добра воля от страна на всички държави, тези пречки, които на пръв поглед изглеждат непреодолими, биха могли да изчезнат без остатък. Едно пълно и безусловно разоръжаване, особено от страна на великите сили, се налага от само себе си. И двете антагонистични системи, трябва да се убедят по един императивен начин, че при днешните социално-политически схващания и съзнание у народите, човечеството не може повече да бъде завладяно и използвано от никаква обществена, държавна или коалиционна сила. Нито пълчищата на Чингис-хан, нито огромната армада на Наполеон, нито германската военна машина от последните две световни войни, не биха разклатили основния народен потенциал на човечеството. Народите могат да изтърпяват и привидно да изчезват, но в крайна сметка те са, които ще бъдат победители. Животът успява да застане отгоре над всичко. Време е теоретиците на международното право да схванат, че народите са достигнали зрялост и могат да поемат своите съдбини без външни водачи, тъй като тяхното съзнание се е издигнало на по-висока етична и хуманна степен, в сравнение с тази, на която стоят техните ръководители.
към текста >>

Народите могат да изтърпяват и привидно да изчезват, но в крайна сметка те са, които ще бъдат победители.
Това ще означава огромните материални и финансови ценности, които се хвърлят за въоръжението, да сс освободят, за да се насочат към едно мирно стопанско и културно строителство от голям мащаб, за да се преодолее нищетата, обхванала огромни множества от народите на света. При добра воля от страна на всички държави, тези пречки, които на пръв поглед изглеждат непреодолими, биха могли да изчезнат без остатък. Едно пълно и безусловно разоръжаване, особено от страна на великите сили, се налага от само себе си. И двете антагонистични системи, трябва да се убедят по един императивен начин, че при днешните социално-политически схващания и съзнание у народите, човечеството не може повече да бъде завладяно и използвано от никаква обществена, държавна или коалиционна сила. Нито пълчищата на Чингис-хан, нито огромната армада на Наполеон, нито германската военна машина от последните две световни войни, не биха разклатили основния народен потенциал на човечеството. Народите могат да изтърпяват и привидно да изчезват, но в крайна сметка те са, които ще бъдат победители. Животът успява да застане отгоре над всичко. Време е теоретиците на международното право да схванат, че народите са достигнали зрялост и могат да поемат своите съдбини без външни водачи, тъй като тяхното съзнание се е издигнало на по-висока етична и хуманна степен, в сравнение с тази, на която стоят техните ръководители.
към текста >>

Време е теоретиците на международното право да схванат, че народите са достигнали зрялост и могат да поемат своите съдбини без външни водачи, тъй като тяхното съзнание се е издигнало на по-висока етична и хуманна степен, в сравнение с тази, на която стоят техните ръководители.
Едно пълно и безусловно разоръжаване, особено от страна на великите сили, се налага от само себе си. И двете антагонистични системи, трябва да се убедят по един императивен начин, че при днешните социално-политически схващания и съзнание у народите, човечеството не може повече да бъде завладяно и използвано от никаква обществена, държавна или коалиционна сила. Нито пълчищата на Чингис-хан, нито огромната армада на Наполеон, нито германската военна машина от последните две световни войни, не биха разклатили основния народен потенциал на човечеството. Народите могат да изтърпяват и привидно да изчезват, но в крайна сметка те са, които ще бъдат победители. Животът успява да застане отгоре над всичко. Време е теоретиците на международното право да схванат, че народите са достигнали зрялост и могат да поемат своите съдбини без външни водачи, тъй като тяхното съзнание се е издигнало на по-висока етична и хуманна степен, в сравнение с тази, на която стоят техните ръководители.
към текста >>

22. САМОЗВАНЕЦЪТ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Учението на Учителя минаваше в една решителна фаза - то трябваше да бъде популяризирано както сред българския народ, така и в другите народи и в цялото човечество.
Не след дълго се образува и трета груба, която се възглавяваше от брат Бертоли. Тя се оглавяваше от Niset. Брат Бертоли - един крайно честен и добросъвестен италианец, по професия занаятчия, в контраст на М. Иванов не търсеше онези импозантни пози и жречески предсказания и закани, а напротив, под една скромна форма се стремеше да изложи практичната страна на Учението. При така създадената обстановка във Франция, просветният съвет не можа да изиграе ролята на посредник, тъй като тези три центъра не само, че стояха на различни полюси, но всеки един от тях се стремеше да заеме пър-венствующо положение. Учението на Учителя минаваше в една решителна фаза - то трябваше да бъде популяризирано както сред българския народ, така и в другите народи и в цялото човечество. Беседите на Учителя, които са най-главният източник за идеите на учението, представляваха един безбрежен океан от знания, от методи за работа, затова мъчно можеха да се представят пред външния свят. Михаил Иванов смяташе, че формата, в която ги е дал Учителят била неподходяща да се представят пред крайно изискания поглед на Запада. Той смяташе, че чрез своите беседи, които не представляват подражание на Учителеви-те, но някаква пародия от смесица на западния окултизъм и тук-таме някои идеи от Безбрежния океан на знанието на Учителя, да разпространи учението на Учителя между романските народи. Разбира се правилно беше становището на просветния съвет, че един такъв не само несигурен, но даже и опасен начин, може да изопачи първичната чистота на учението на Учителя. В този човек беше вече сложена инжекцията на амбициозната мадам Стела да играе ролята на някакъв заместник.
към текста >>

Той смяташе, че чрез своите беседи, които не представляват подражание на Учителеви-те, но някаква пародия от смесица на западния окултизъм и тук-таме някои идеи от Безбрежния океан на знанието на Учителя, да разпространи учението на Учителя между романските народи.
Иванов не търсеше онези импозантни пози и жречески предсказания и закани, а напротив, под една скромна форма се стремеше да изложи практичната страна на Учението. При така създадената обстановка във Франция, просветният съвет не можа да изиграе ролята на посредник, тъй като тези три центъра не само, че стояха на различни полюси, но всеки един от тях се стремеше да заеме пър-венствующо положение. Учението на Учителя минаваше в една решителна фаза - то трябваше да бъде популяризирано както сред българския народ, така и в другите народи и в цялото човечество. Беседите на Учителя, които са най-главният източник за идеите на учението, представляваха един безбрежен океан от знания, от методи за работа, затова мъчно можеха да се представят пред външния свят. Михаил Иванов смяташе, че формата, в която ги е дал Учителят била неподходяща да се представят пред крайно изискания поглед на Запада. Той смяташе, че чрез своите беседи, които не представляват подражание на Учителеви-те, но някаква пародия от смесица на западния окултизъм и тук-таме някои идеи от Безбрежния океан на знанието на Учителя, да разпространи учението на Учителя между романските народи. Разбира се правилно беше становището на просветния съвет, че един такъв не само несигурен, но даже и опасен начин, може да изопачи първичната чистота на учението на Учителя. В този човек беше вече сложена инжекцията на амбициозната мадам Стела да играе ролята на някакъв заместник. Просветният съвет в София в това направление не изигра никаква особена роля, освен няколкото престрелки във вид на писма, които се размениха между него и центъра на Михаил Иванов.
към текста >>

23. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

Тук духат често пъти ветрове, главно западни, а през пролетта - и силни южни.
Текат рекички, отвеждащи водите от горните езера в по-долните. Езерата са красивите сини очи на планината. Същевременно те са и пулсът на времето и метеорологичните условия в планината. Щом те са спокойни - нямат вълни - и планината е спокойна и в бистрите им води се оглеждат околните височини и синьото небе. И най-слабият вятър нарушава спокойствието на езерата. Тук духат често пъти ветрове, главно западни, а през пролетта - и силни южни. На тази височина много често се сменят посоките на ветровете и когато човек забележи това нещо, трябва да се подготви за някаква депресия: дъждовна, гръмотевична или снежна. Всичко в планината говори и ние сме длъжни да знаем и разбираме езика й - езика на природата. Местността Седемте езера, както е красива през лятото, така е неповторима и зимно време. Зимата тук гостува повече от 6 месеца. Тогава всичко е покрито с дебел сняг и езерата мъчно се различават от общия ландшафт.
към текста >>

Западните му брегове са скалисти и стръмни с неголеми сипеи, а източните брегове са полегати, с голяма поляна, на която се събираме до 1000 души, за да играем Паневритмия на 19 август.
Свързано е с причинния свят и бъбреците от човешкото тяло. То уравновесява нещата в живота, прилича на голямо бобено зърно или бъбрек. Разположено е на запад от 4-то езеро, на 2282 метра надморска височина. То е най-голямо по обем, със средна дълбочина 14 метра, а най-голяма - 28 метра. Площта му е 85 дка. Западните му брегове са скалисти и стръмни с неголеми сипеи, а източните брегове са полегати, с голяма поляна, на която се събираме до 1000 души, за да играем Паневритмия на 19 август. Учителя казва за тази поляна, че в бъдеще на нея ще кацат самолети, от които ще слизат хора да лагеруват по езерата. На югоизток езерото се оттича в четвъртото езеро. На шестото езеро Учителя даде името Сърцето. То е свързано с Нирвана, или Будическия свят, и представлява от тялото на човека сърцето му. То има формата на човешко сърце и е разположено на юг от 5-ото езеро, на височина 2440 метра.
към текста >>

Всички народи, на които сега не споменавам имената, ще ги споменем в бъдеще, когато имат възможност да се отзоват на великата покана на Възвишения свят." („Езикът на любовта", стр. 322)
Ако планинският път трябва да се изглади, първо природата ще направи това. Човешките сили не са в състояние да оправят пътищата на природата. Там други сили работят." („Доброто оръжие", стр. 216) „Днес (Рила, 1939 г.) ние се радваме на всички приятели, които са дошли от далечни страни, защото са се отзовали на поканата на Божествения свят. Ние се радваме, че и те стават проводници на новата любов, която иде вече в света (французи, англичани, латвийци, руснаци, италианци, германци, финландци, шведи, гърци, югославяни). Всички народи, на които сега не споменавам имената, ще ги споменем в бъдеще, когато имат възможност да се отзоват на великата покана на Възвишения свят." („Езикът на любовта", стр. 322) „Тази сутрин времето ви благоприятстваше да се качите на върха, да слушате Словото. Сега сте на брой около 72 души. Числото 72 представлява броя на Христовите ученици, които Го напуснаха и се пръснаха по света да си поживеят. Днес тези ученици се обръщат отново към Христа, да свършат учението и да приложат Любовта в живота си." („Двигатели на живота", стр. 5) През 1937 г.
към текста >>

24. Учителят и учението на Бялото Братство във впечатленията и спомените на неговите слушатели - Георги Томалевски (1897-1988)

Разбира се, подобни сложни въпроси из областта на философията и духовната история на народите не могат да се третират нито с прости и евтини аналогии, нито с леки шаблонни прогнози.
Ще ти кажа накрая, че само личният контакт с него и със словото му може да ти донесе истинско запознанство с него и неговото дело. Сърдечно твой Д. К.“ Друг слушател на Учителя и последовател на Учението на Бялото Братство пише следното: „Ако Освалд Шпенглер има дързостта да пише „Бъдещето хилядолетие принадлежи на Достоевското християнство“, ние пък имаме не по-малко основания да очакваме, че съществени елементи от бъдещата духовна сграда на човечеството ще бъдат идейни и нравствени ценности, взети от съкровищницата на Учителя Беинса Дуно, изявени за пръв път в България. Ортодоксалните християнски дейци заклеймиха богомилството като ерес и разкол, но след едно хилядолетие всички сериозни и обективни историци оцениха това движение като един от най-ранните и мощни тласъци в развитието и тържеството на реформацията в Европа. Разбира се, подобни сложни въпроси из областта на философията и духовната история на народите не могат да се третират нито с прости и евтини аналогии, нито с леки шаблонни прогнози. Ако смелостта на Шпенглер се крие в познанието и оценката, която дава на Достоевската диалектика, нашата увереност е в големия духовен зрителен обсег на Учителя на Бялото Братство както в широчината, така и във философската задълбоченост. Разбира се, косвеното запознаване с каква да е действителност, особено с едно духовно дело, е само щриховане както на делото, така и на образа на този, който го е създал. То е годно да спре вниманието на такъв, който се интересува от него, а не и да даде цялостна представа за съдържанието му и неговата духовна сила. Ако тези мои редове успеят да отправят взора на търсещите към един импозантен духовен планински масив, за който говоря тук, тяхното усилие не ще е напразно. Всяка епоха има свой идеен двигател и всеки идеен лост - своя опорна точка и сфера на приложение.
към текста >>

Най-добре е да се каже, че Учителят донесе в нова, подходяща за западния човек форма великата наука на Бога, човека, природата и развитието.
Обемът и направлението на проблематиката в учението на Бялото Братство напомнят космогония, а решенията на самите проблеми, които предлага то, го характеризират като наука и метафизика, колкото и странно да звучи това съчетание. Ако би могло да се споменат някои близки в известно отношение учения на това, което донесе Учителят на Бялото Братство, трябва да споменем имената на Рудолф Щайнер и Емануил Сваденборг. Подписал: X.“ Поначало все пак е трудно да се прави цялостна преценка на учението на Бялото Братство. Най-напред то не е изучено основно, а що се отнася до неговия основател, положителните неща, които той извърши както за огромния брой отделни лица, така и за народа като цяло, не се поддават на анализ. Най-добре е да се каже, че Учителят донесе в нова, подходяща за западния човек форма великата наука на Бога, човека, природата и развитието. Три са главните основи, които съставляват същността му. Любовта, която носи изобилен и пълен живот, мъдростта, която носи изобилната и пълна светлина, и истината, която дава пълна свобода. Разбира се, Учителят говори за една любов, която няма нищо общо с демагнетизираното вече понятие от нашето всекидневие. Говори за една мъдрост, която надхвърля ръста на обикновеното знание, и за една истина, която не го ограничава, а освобождава човека. Затова той ги нарича Божия любов, Божия мъдрост и Божия истина.
към текста >>

Учителят познава до съвършенство източния и западния окултизъм и с голяма проницателност отстрани от тях неподходящото за нашия натюрел, за да сведе всичко до магията на Христовото слово Любов, което е най-често споменавано, тема, която той най-често развива.
Три са главните основи, които съставляват същността му. Любовта, която носи изобилен и пълен живот, мъдростта, която носи изобилната и пълна светлина, и истината, която дава пълна свобода. Разбира се, Учителят говори за една любов, която няма нищо общо с демагнетизираното вече понятие от нашето всекидневие. Говори за една мъдрост, която надхвърля ръста на обикновеното знание, и за една истина, която не го ограничава, а освобождава човека. Затова той ги нарича Божия любов, Божия мъдрост и Божия истина. Учителят познава до съвършенство източния и западния окултизъм и с голяма проницателност отстрани от тях неподходящото за нашия натюрел, за да сведе всичко до магията на Христовото слово Любов, което е най-често споменавано, тема, която той най-често развива. Знае се, че всяко учение, всеки съзнателен път за духовно издигане е придружен с изпити, изпитите на нашата епоха не стават както през времето на древните школи в тайните херметически затворени зали на храмове и пирамиди, а в широката арена на живота. Това е дало повод на швейцарския педагог и доктор по социология А. Фериер да нарече Учителя на Бялото Братство в България „един модерен мистик“. В своята книга за Учителя Фериер пише следното: „Ако човек не разбира любовта - казва Учителят Дънов - не може да разбере хората, не може да разбере времето, през което той минава като непрекъснат процес. И ако той не разбира времето, животът ще загуби своя музикален ритъм и ще бъде серия от неблагополучни състояния, които ще го направят твърде нещастен.“
към текста >>

25. Някои основни философски категории в светлината на учението на Бялото Братство - Георги Томалевски (1897-1988)

Учението на Бялото Братство, дадено в тази форма от Учителя Беинса Дуно, счита космоса като един огромен организъм, в който животът на свръхгалактиката, на слънчевите планетни системи, на човека, животните, растенията, минералите, атомите, молекулите, безкрайно малките частици на веществото се направляват от едно Мирово Съзнание - Творчески Универсален Дух, който различните народи през различните времена са назовавали по различен начин.
То е същевременно практика във всекидневието, която се стреми да върне на човека покрусените надежди, безмилостно атакувани от една философия, която проповядва „нищото“ като начало и „нищото“ като край. Учителят на Бялото Братство сведе най-висшите принципи на личната и обществена нравственост и етика до прости и общодостъпни мотивировки, които лежат в дълбините на всяка човешка душа и които чакат да бъдат събудени. Хората с пробудени вече за духовен живот души, както се споменава по-горе, могат да бъдат от всяка националност, религия и класа. Който приема Божествената любов за основен закон в живота, той е вече във великата армия на светлината. Тази любов разрешава всички противоречия в личния, обществения и международния живот. Учението на Бялото Братство, дадено в тази форма от Учителя Беинса Дуно, счита космоса като един огромен организъм, в който животът на свръхгалактиката, на слънчевите планетни системи, на човека, животните, растенията, минералите, атомите, молекулите, безкрайно малките частици на веществото се направляват от едно Мирово Съзнание - Творчески Универсален Дух, който различните народи през различните времена са назовавали по различен начин. Невежеството, а най-често полуинтелигентността, сдружени с низшите инстинкти на животинското начало у човека, отричат тази интелигентност, създавайки една безнадеждна доктрина за живота, а вярващите в нея приемат името „атеист“. Атеизмът е приемлив за такива хора, които се боят, че някъде в глъбините на вселената - в духовните светове, стоят записани техните дела, за които ще трябва да отговарят. Атеизмът носи едно измамно, временно успокоение, но трябва да се знае, че онова, което се нарича мирова правда, частица от която има във всяка човешка душа, един ден ще похлопа върху вратите на съвестта. Съвременният материализъм обаче започва да става недостатъчен за по-високите изисквания на напредналите хора. Парапсихологията, телепатията, установената дарба за ясновидство у много индивиди разкрехват врати към много светове, към други измерения и към една нова геометрия, където нашите триизмерни координати са недостатъчни да изяснят редица феномени.
към текста >>

Като отклик от редица други източници и западни учения, учението на Бялото Братство, бидейки в духа на Христовото Слово, приема любовта, милостта и най-после страданието като метод за издигането, избистрянето и задълбочаването на човешката душа.
Налага се едно разширение на диапазона на всички възприятия, за да се покаже една нова, неподозирана красота на един свят, който нито започва тук, нито свършва тук. Учението на Бялото Братство, което е една от формите на Великата наука за човека, природата и Бога, е поставено, както се казва, на вечните неотминаващи и най-върховни принципи на Христовото учение. То датира още преди времето на Хермеса в Египет, преминало е през Ведите на индуизма, през еднобожието на Мойсей, за да достигне най-високите върхове у Христа Исуса от Назарет. Това учение се е стремяло всякога, а и сега има тоя основен стремеж да освободи човешката душа от веригите на всякакво робство и фанатизъм. То дава полет на мисълта към безкрайния път на развитието, което е вечно. Като отклик от редица други източници и западни учения, учението на Бялото Братство, бидейки в духа на Христовото Слово, приема любовта, милостта и най-после страданието като метод за издигането, избистрянето и задълбочаването на човешката душа. В света са съществували и съществуват различни „маги“, които проповядват силата, могъществото, победата като атрибути на човешкия дух. Учителят, който знае в какви неуловими деликатни форми се крие човешката гордост, успешно прикрита в някое псевдомогъщество, казва: „Онзи, който е научил великото изкуство на страданията, е като виртуозът, който е научил изкуството на свиренето. До безсмъртието не може да се стигне без изкуството на Божествената цигулка - без изкуството да се страда.“ Бялото Братство, което се роди в България, има свои приятели по много краища на нашето земно кълбо. Ония наши братя и сестри по цялата земя, душите на които са пробудени от измамния вековен сън и носят жажда за вечните истини, ще намерят в Учението на Учителя отговор на много от въпросите, които вълнуват както отделните хора, така и народите в нашето бурно, неспокойно и търсещо мир и светли хоризонти време.
към текста >>

Ония наши братя и сестри по цялата земя, душите на които са пробудени от измамния вековен сън и носят жажда за вечните истини, ще намерят в Учението на Учителя отговор на много от въпросите, които вълнуват както отделните хора, така и народите в нашето бурно, неспокойно и търсещо мир и светли хоризонти време.
Като отклик от редица други източници и западни учения, учението на Бялото Братство, бидейки в духа на Христовото Слово, приема любовта, милостта и най-после страданието като метод за издигането, избистрянето и задълбочаването на човешката душа. В света са съществували и съществуват различни „маги“, които проповядват силата, могъществото, победата като атрибути на човешкия дух. Учителят, който знае в какви неуловими деликатни форми се крие човешката гордост, успешно прикрита в някое псевдомогъщество, казва: „Онзи, който е научил великото изкуство на страданията, е като виртуозът, който е научил изкуството на свиренето. До безсмъртието не може да се стигне без изкуството на Божествената цигулка - без изкуството да се страда.“ Бялото Братство, което се роди в България, има свои приятели по много краища на нашето земно кълбо. Ония наши братя и сестри по цялата земя, душите на които са пробудени от измамния вековен сън и носят жажда за вечните истини, ще намерят в Учението на Учителя отговор на много от въпросите, които вълнуват както отделните хора, така и народите в нашето бурно, неспокойно и търсещо мир и светли хоризонти време.
към текста >>

26. III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД - Константин Златев

основала теософско дружество в Ню Йорк; скоро след това неговият център бил преместен в Индия; функционира и днес; теософията обединява схващания и елементи на различни източни и западни религии и идеалистически системи, главно на будизма и други направления на индийската религиозно-философска мисъл; по този повод някои я наричат "езотеричен будизъм") и съвременните окултни учения идеята за инволюцията и еволюцията (разгледана по-горе) като висше и основно проявление на Абсолютното, като главен и доминиращ над всичко закон на всемирния живот.
17:28), съдържа единството на всички души, Той е Глава на човешкия дух. В Своето проявление Той е единното и вечно Битие, всемирният живот, творческата любов, висшето съзнание или "съзнанието на Цялото". П. Дънов споделя с йогите, с теософията (от гр. theos Бог, и sophia мъдрост, знание; буквално Божествена мъдрост, богопознание; в собствения смисъл теософия се нарича учението на Е. П. Блаватска (1831-1891), която през 1875 г. основала теософско дружество в Ню Йорк; скоро след това неговият център бил преместен в Индия; функционира и днес; теософията обединява схващания и елементи на различни източни и западни религии и идеалистически системи, главно на будизма и други направления на индийската религиозно-философска мисъл; по този повод някои я наричат "езотеричен будизъм") и съвременните окултни учения идеята за инволюцията и еволюцията (разгледана по-горе) като висше и основно проявление на Абсолютното, като главен и доминиращ над всичко закон на всемирния живот. В своето учение той прокарва също така и идеите за кармата и прераждането (превъплътяването) на душите (на този компонент от учението на П. Дънов е посветена отделна тема в настоящия лекционен курс). Последното той утвърждава не поради това, че в противен случай (ако бъдат отхвърлени тези възгледи) действителността не може да се примири с идеята за господството на една висша разумност, висша Любов и висша правда в живота, а защото тези идеи за кармата и прераждането са опитани и несъмнени за него истини на живота. Както теософите и всички окултисти, П. Дънов учи, че Битието далеч не се изчерпва с т.нар.
към текста >>

Дънов, разглежда Космоса като един колосален по мащабите си организъм, в който съществуването на галактиките, звездите и планетите, на човека, животните, растенията, минералите, молекулите, атомите и най-малките частици на веществото се направлява от едно Единно Мирово Съзнание Творческия Универсален ДУХ, Когото народите през различните епохи са назовавали по различен начин.
Учението на ББ е едновременно вяра, наука и висш нравствен идеал. То е същевременно практика в ежедневието, стремяща се да върне на човека изгубените или ранени надежди за нещо истинско, достойно, красиво, непреходно. Който възприема Божествената Любов като основен закон в живота, той вече е приет във великата армия на Светлината. Тази именно Любов и никоя друга разрешава всички противоречия в личния, обществения и международния живот. Учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, разглежда Космоса като един колосален по мащабите си организъм, в който съществуването на галактиките, звездите и планетите, на човека, животните, растенията, минералите, молекулите, атомите и най-малките частици на веществото се направлява от едно Единно Мирово Съзнание Творческия Универсален ДУХ, Когото народите през различните епохи са назовавали по различен начин. Отрицателите на тази вездесъща Реалност, т.нар. атеисти, плащат прескъп данък на изконно невежество. Атеизмът е приемлив за хора, които се боят, че някъде в глъбините на Вселената, в духовните пространства на безкрая, стоят записани по незаличим начин техните дела, за които те трябва да отговарят. Атеизмът им носи измамно, временно успокоение. Ала ние, вярващите в Божието битие, знаем, че Онова, Което се назовава Мирова Правда, частица от която обитава всяка душа, един ден неизбежно ще похлопа по дверите на съвестта.
към текста >>

Като своеобразен отклик на редица източни и западни религиозно-философски и духовно-мистични концепции учението на ББ, бидейки издържано изцяло в духа на Xристовото Слово, приема Любовта, Милостта и страданието като метод за пречистването, извисяването и усъвършенстването на човешката нетленна природа.
Учението на ББ, което е една от формите на великата наука за човека, природата и Бога, е поставено върху непоклатимия фундамент на вечните, ненакърними, всепроникващи принципи на Xристовото Слово. Това Учение датира още от преди времето на Xермес Трисмегист (Триждивеликия) в Египет, преминало е през Ведите на индуизма, през еднобожието на Мойсей, за да достигне своя безспорно най-висок връх у Иисус Xристос от Назарет. Това Учение се е стремяло винаги да освободи човешката душа от оковите на всякакво психическо робство и фанатизъм. То дава полет на мисълта към неизбродимия път на Развитието, което е вечно. По свой собствен, непонятен за обикновения разум начин Развитието е неотменна част дори от глъбинната, непознаваема Същност на Всевишния. Като своеобразен отклик на редица източни и западни религиозно-философски и духовно-мистични концепции учението на ББ, бидейки издържано изцяло в духа на Xристовото Слово, приема Любовта, Милостта и страданието като метод за пречистването, извисяването и усъвършенстването на човешката нетленна природа. Със сигурност може да се твърди, че няма значим проблем на Битието, на Духа и материята, който да не е бил засегнат, осветлен и разтълкуван от Учителя на ББ в нашата страна Петър Дънов. Неизчерпаемото богатство на идеи, които той щедро и съвършено безвъзмездно предлага на своите слушатели от всички възрасти, обуславя грандиозния тематичен обхват на неговото учение. Немалко е извършено за систематизацията и класификацията на това българско духовно-културно наследство извор на законна гордост пред съкровищницата на човешкото знание и духовна опитност. И все пак най-важното в тази насока тепърва предстои. Това е задача за последователите на това светло Учение за десетилетия, а може би дори и за векове напред.
към текста >>

27. Учението на Учителя Петър Дънов за СВОБОДАТА - Константин Златев

В този аспект заслужава внимание следното заключение на Учителя на ББ у нас: "Всички съвременни хора и народи воюват за свободата.
Дънов подчертава, че свободата има три отношения към човека: 1) физическо; 2) умствено и сърдечно; 3) духовно (тези три отношения ще разгледаме по-подробно в подточка "б"). И когато говорим за свободата или анализираме нейните изяви в действителността, следва да знаем точно коя от нейните разновидности имаме пред вид. б) отношение на свободата към човека - физическо: За тази разновидност на свободата Учителят П. Дънов споделя: "Физическата, гражданската страна на свободата е само предговор за онази велика свобода, към която душата се стреми." В рамките на еволюцията на Духа в материалния свят първият импулс е насочен към постигане на свобода от ограниченията на физическата реалност, което като резултат включва и обществените (социални) и граждански свободи. В този аспект заслужава внимание следното заключение на Учителя на ББ у нас: "Всички съвременни хора и народи воюват за свободата. Кой не е воювал, но въпреки това човек пак не е свободен." - сърдечно и умствено: Емоционалната и мисловната сфера на човешкото същество представлява арена, върху която без отдих се разгаря съдбоносна битка и за личната, и за колективната свобода. Само онзи, който изцяло е овладял своето естество на желанията, чувствата, емоциите и страстите (астралното тяло), както и своята мисловна дейност (умственото тяло - нисшия, конкретен ум), само той е заслужил да бъде удостоен с венеца на свободата. В противен случай той сам се обрича на ограничения и изолация, които могат да бъдат представени картинно като затвор или заточение, твърде далеч от владенията на свободната проява. Такова е мнението и на Великия Учител: "Със своите отрицателни мисли, чувства и криви постъпки човек е образувал затвор около себе си и сам е влязъл в него.
към текста >>

Развитите западни държави редовно провеждат представителни международни форуми за обсъждане на екологиче ската ситуация на планетарно и регионално ниво.
" Необходимостта човек да признава правото на самоопределение и свободен избор на всички равнища на творението, включително в сферата на растенията и животните (флората и фауната), доведе до възникването през ХХ век на едно ново научно-практическо направление - екологията. По своята същност и съдържание тя представлява ново, разумно, неексплоататорско отношение на човека към природата. Особено бурно развитие екологията отбеляза в последните десетилетия на отминалото двадесето столетие и остава все така актуална (дори бихме казали - отличава се с постоянно нарастваща актуалност!) и днес, в началото на ХХ1 век и на третото хилядолетие. Философията на това коренно променено отношение на човешкия род към неговата естествена среда се заключава в следното: не овладяване и господство над природата, а мъдро, хармонично съвместно съжителство с нея. Развитите западни държави редовно провеждат представителни международни форуми за обсъждане на екологиче ската ситуация на планетарно и регионално ниво. Макар и нелишени от противоречия, продиктувани най-вече от конюнктурни интереси, тези дискусии като правило довеждат до вземането на отговорни решения. Изключително тежко екологическо наследство получиха източноевропейските страни (между които и България) след рухването на тоталитарните режими в тях. Равнището на обществената култура в тези държави все още не предполага максимално точна и обективна оценка на реалното екологическо положение. След като изминаха вече повече от петнадесет години от началото на прехода от тоталитаризъм към демокрация, се оказа, че наличието на политически плурализъм и свобода на словото сами по себе си не са достатъчно условие за повишаване социалните критерии при общуването на човека с природната среда. Затова и в тази насока от особено значение е ролята на духовните общности, учения и школи, които следва да утвърждават качествено нов подход към оценката на екологическата ситуация, както и към средствата за нейното решително подобряване.
към текста >>

Поне докато отпадне изобщо потребността от наличие на граници между държавите и народите.
Без тази опора той не би могъл да изгради онази обществена среда, която Божият Промисъл е заложил като перспектива в нетленната му същност. Ала това ще бъде несъмнено свобода осмислена, осъзната, градивна, без дори и намек за ограничаване свободата на ближния, на растителния и животинския мир - свободата да дишаш чист въздух в един красив, приветлив и приятен за обитаване свят. Свят без сянка на насилие, в който всеки получава условията да разгърне в пълнота потенциала си и да дава най-доброто от себе си в областта, която той сам, свободно е избрал. Премахването на ограниченията пред свободата, продиктувани от инерцията на традицията или от потребностите на различните исторически епохи, ще доведе и до неизбежна промяна в законо- творчеството, в планетарната система на правото (юрисдикцията) и неговото приложение. Може би именно в периода на VI раса на Земята ще съзреят предпоставките за осъществяване на така старата, но оставаща актуална идея на Платон - изграждането на държава, ръководена от мъдреците. Поне докато отпадне изобщо потребността от наличие на граници между държавите и народите. В личен, индивидуален план свободата на избора вече ще бъде издигната на достоен за нея обществен пиедестал. Но поради неминуемата разлика в степените на еволюционно съзряване между отделните хора поне до определено равнище на хармонизиране на тези различия ще продължат да действат системи на националното и международното право. Рано или късно, под напора на естественото развитие и с благодатната подкрепа на Духа на Времето, те ще отпаднат. По-съществено за всеки член на планетарната общност ще стане неговото собствено отношение към вътрешния закон - гласа на съвестта му, Божия глас в неговото съзнание. Като продължение на тези разсъждения и като подходящ завършек на темата предлагаме още една мисъл на Учителя П.
към текста >>

28. IV. РОЛЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО В СЪВРЕМЕННАТА ЕПОХА СПОРЕД СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Дънов ги назовава "всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род".
Българският народ е назован последователно: 1) "душа и сърце на бъдещето"; 2) "живот и спасение на настоящето" - т. е. мисията му бива преценена от Учителя П. Дънов и от Всемирното Бяло братство като изход и за България, и за света в навечерието на решителни за бъдещето на Земята събития; 3) "носители и застъпници на мира"; 4) "синове на Царството Божие" - следователно българите носят потенциала да бъдат синове Божии, но трябва да го извоюват и да го отстоят; 5) "свята длъжност в Царството на мира"; 6) "велико събитие в живота на този свят" - последните два израза са указание за прехода към VI раса на човечеството като цяло. А кои са носителите на Промяната - тези, които получават Новото учение и имат за свой свещен дълг да го предадат на всички земни събратя? - Учителят П. Дънов ги назовава "всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род". Под този израз можем да разбираме: българите + всички славяни + напредналите души от всички останали народи - като движещи сили на световното обновление, на глобалното израстване в мисли, чувства и дела на земната общност на Разума. Като илюстрация за задачата на тези носители на Промяната Учителят на ББ в нашата страна изтъква: "Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удари и минутата на живота настъпва, да се пробудите и влезете в тоя благ живот, в който встъпва тази многострадална земя." На друго място в текста неговият ав-тор подчертава: "Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно призвание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението." Учителят П. Дънов с тези свои думи отново насочва вниманието на аудиторията към световното славянство. В своите беседи и в множество разговори с последователи той утвърждава тезата, че VI културна епоха (или подраса) на V епоха (или коренна раса) е епоха на славянството. Както вече бе посочено по-горе, основната задача на V коренна раса е да развие ума.
към текста >>

Под този израз можем да разбираме: българите + всички славяни + напредналите души от всички останали народи - като движещи сили на световното обновление, на глобалното израстване в мисли, чувства и дела на земната общност на Разума.
мисията му бива преценена от Учителя П. Дънов и от Всемирното Бяло братство като изход и за България, и за света в навечерието на решителни за бъдещето на Земята събития; 3) "носители и застъпници на мира"; 4) "синове на Царството Божие" - следователно българите носят потенциала да бъдат синове Божии, но трябва да го извоюват и да го отстоят; 5) "свята длъжност в Царството на мира"; 6) "велико събитие в живота на този свят" - последните два израза са указание за прехода към VI раса на човечеството като цяло. А кои са носителите на Промяната - тези, които получават Новото учение и имат за свой свещен дълг да го предадат на всички земни събратя? - Учителят П. Дънов ги назовава "всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род". Под този израз можем да разбираме: българите + всички славяни + напредналите души от всички останали народи - като движещи сили на световното обновление, на глобалното израстване в мисли, чувства и дела на земната общност на Разума. Като илюстрация за задачата на тези носители на Промяната Учителят на ББ в нашата страна изтъква: "Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удари и минутата на живота настъпва, да се пробудите и влезете в тоя благ живот, в който встъпва тази многострадална земя." На друго място в текста неговият ав-тор подчертава: "Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно призвание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението." Учителят П. Дънов с тези свои думи отново насочва вниманието на аудиторията към световното славянство. В своите беседи и в множество разговори с последователи той утвърждава тезата, че VI културна епоха (или подраса) на V епоха (или коренна раса) е епоха на славянството. Както вече бе посочено по-горе, основната задача на V коренна раса е да развие ума. Това е постигнато от славяните.
към текста >>

Дънов посочва и една от главните слабости в манталитета на българите и славянството въобще: "Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на славянския род..." Тук става въпрос за разединение и разногласие както сред българския народ (който от гледна точка на астрологията е под знака на Козирога с доминираща планета Сатурн; затова и всички българи са индивидуалисти до мозъка на костите и всеки за всичко е на собствено мнение, винаги различно от това на другите), така и между отделните славянски народи - на политическа, икономическа, културна и стратегическа основа.
Изводът е, че славянството като етническа общност е носител на новото, което ще промени света. Но това е потенциал, който трябва да се реализира! По-нататък в текста на Призванието следва още едно свидетелство за това, че Бог е избрал славянския род за мащабно световно назначение - утвърждаването на Новата Култура на VI раса: "Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложни, вие сте мой народ. Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна в славянското домочадие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел (курсивът мой - К. З.)." Същевременно Учителят П. Дънов посочва и една от главните слабости в манталитета на българите и славянството въобще: "Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на славянския род..." Тук става въпрос за разединение и разногласие както сред българския народ (който от гледна точка на астрологията е под знака на Козирога с доминираща планета Сатурн; затова и всички българи са индивидуалисти до мозъка на костите и всеки за всичко е на собствено мнение, винаги различно от това на другите), така и между отделните славянски народи - на политическа, икономическа, културна и стратегическа основа. А на кого възлага най-големи надежди Учителят на ББ в България, за да бъде постигнат успех в това грандиозно начинание - утвърждаването на Новата Култура на VI раса по цялата Земя? - "...Новото поколение - казва той, - което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят." Под "новото поколение" би следвало да разбираме напредналите души, които са се въплътили на Земята до края на отминалия вече ХХ век (тоест те са вече сред нас!) и чиято роля е да съдействат решително за триумфа на Новото учение - според едно от пророчествата на Учителя П. Дънов за събитията, които ще настъпят до края на ХХ-то столетие. В следващите редове той анализира сериозните проблеми в отношенията между Русия и България, възникнали скоро след Освобождението на страната ни от турско владичество - 1878 г., свързани с политиката на някои от българските правителства от онова време, както и с великодържавния шовинизъм и стремеж за утвърждаване на Балканския полуостров с всички възможни средства от страна на руския царизъм от онази епоха: "Това ме принуди да сляза отгоре помежду ви, да се застъпя изново, да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вас безброй человечески жертви - то е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство." С тези свои думи Учителят на ББ у нас предрича, че това, което България дава днес на света - неговото духовно-културно наследство, ще бъде възприето най-пълноценно в братска нам Русия, която през ХХ! столетие навлиза в своя златен век и ще спомогне в най-висока степен за успеха на Божия план за планетата Земя.
към текста >>

Историята - наречена от Херодот "учителка на народите" - свидетелства, че Русия е възприела от България християнството, славянската писменост (кирилицата, която използва и до днес), свещените книги на познанието; а от древните прабългари, живели в далечното минало по нейните сегашни земи - и една изключително висока култура, включваща и връзката с Космоса (сведения за последното бяха поместени в българския и международния печат през 1998 г.
Битие, 14 глава - бел. К. З.). Днешната й сила и слава тя вам дължи (курсивът мой - К. З.). Такива са Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участват в Божието благо." Според Учителя П. Дънов днешната си сила и слава Русия дължи на България. Историята - наречена от Херодот "учителка на народите" - свидетелства, че Русия е възприела от България християнството, славянската писменост (кирилицата, която използва и до днес), свещените книги на познанието; а от древните прабългари, живели в далечното минало по нейните сегашни земи - и една изключително висока култура, включваща и връзката с Космоса (сведения за последното бяха поместени в българския и международния печат през 1998 г. - за прабългарския град, открит в Източен Сибир, след като десетилетия наред са били засекретени от комунистическия режим на бившия СССР). Когато днес или утре Русия възприеме и Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), това би било сигурен знак за скорошната победа на Новото учение навред по света. Едно от най-важните внушения от текста на Призванието е свързано със световната мисия на българския народ - да приеме Словото на Учителя П. Дънов, Новото учение, да го осмисли, да го съхрани от вражески атаки, да го приложи в живота, да го разпространи сред славянството и по цялата планета. Призванието по своята същност и съдържание представлява извънредно важен документ, разкриващ отношението на Учителя П.
към текста >>

Те ще оправят всички народи.
Дънов внася важно уточ-нение: "В общославянския организъм България представлява волята, тя се явява като средоточие, дето тези две сили - умът и любовта, трябва да се уравновесят." За съчетанието на ум и сърце у славяните вече говорихме. А в този текст под "воля" навярно следва да разбираме - освен традиционното съдържание на понятието - и твърдостта, упоритостта на българина като национална черта. На друго място в своето Слово Учителят П. Дънов декларира пълното си доверие в способността на българите, в частност, и на славяните, като цяло, да се справят успешно със задачите, които Божият план поставя пред тях в нашата епоха на глобален преход. Нещо повече - той предлага и синтезирана дефиниция на съдържанието на термина "славянин", и то не като представител на определена етно-културна общност, а като носител на конструктивно духовно-нравствено начало: "Бъдещето е на славяните, бъдещето е на българите. Те ще оправят всички народи. България ще бъде духовен кредитор, духовен разсадник за целия свят. Славянин е този, който слага великия закон на Любовта като основа на живота си и познава своя Баща. Славянин е този, който познава своя Баща и върши Неговата воля (курсивът мой - К. З.). Христос казва: "Аз и Отец едно сме." Днес славянството представлява Юдино коляно, чрез което Христос се проявява." Учителят на ББ в нашата страна подчертава и още три водещи качества на българите, без които те не биха могли да изпълнят предназначението си при изграждането на Новата Култура на VI раса - готовност за саможертва, храброст и дълбоко религиозно чувство: "Българинът е взел от славянина самопожертвуванието. От Аспаруховата чета е дошла храбростта на българина.
към текста >>

Никои други народи, освен евреите, не са имали такова религиозно чувство, каквото имат славяните.
Славяните са определени от Бога да бъдат носители на една нова идея. Българите са изпратени на Балканския полуостров между славяните, за да развият религиозното си чувство и Любов към Бога. И тия, които се запишат, ще се нарекат Божий народ. Те ще бъдат избран народ. Ще бъдат царе и свещеници на живия Господ." По- конкретно за подчертаната религиозност на славяните като неразделна част от тяхната душевна настройка той добавя още: "Славяните въобще се отличават със силно развито религиозно чувство. Никои други народи, освен евреите, не са имали такова религиозно чувство, каквото имат славяните. В религиозното чувство на славяните няма користолюбие. Обаче частно у българите религиозното чувство е недоразвито, то е потенциално. Българинът е твърд, има съвест, морал, справедливост, има хубави заложби, които трябва да се развият." Красноречиви са думите на Учителя П. Дънов и когато рисува картината на това, как славяните се вписват като етнос сред бялата раса - водеща за епохата, в която живеем: "Славянството е девствената почва на бялата раса. Това, което евреите не можаха да разрешат, славяните ще го разрешат.
към текста >>

Славяните не трябва да вървят по пътя на западните народи, защото досегашната култура на бялата раса са култури на насилието.
Обаче частно у българите религиозното чувство е недоразвито, то е потенциално. Българинът е твърд, има съвест, морал, справедливост, има хубави заложби, които трябва да се развият." Красноречиви са думите на Учителя П. Дънов и когато рисува картината на това, как славяните се вписват като етнос сред бялата раса - водеща за епохата, в която живеем: "Славянството е девствената почва на бялата раса. Това, което евреите не можаха да разрешат, славяните ще го разрешат. Бъдещето е на славяните. Славяните не трябва да вървят по пътя на западните народи, защото досегашната култура на бялата раса са култури на насилието. Петата раса ще предаде управлението на Шестата раса. Шестата раса още не е слязла, сега почва да слиза. Тя подготвя формите, с които ще слезе на Земята. Най- старите раси ще бъдат корените на дървото, бялата раса ще бъде стъблото и клоните, а Шестата раса ще бъде плодът на дървото. Плодовете на Шестата раса са свобода, разбирателство между народите, ще има едно стадо и един пастир и това няма да бъде по закон, а Любовта ще обединява всички народи." Един от най-важните изводи, които се налагат от този цитат, е, че славяните са призвани да изградят качествено нова култура, основана върху Любовта, а не върху насилието.
към текста >>

Плодовете на Шестата раса са свобода, разбирателство между народите, ще има едно стадо и един пастир и това няма да бъде по закон, а Любовта ще обединява всички народи." Един от най-важните изводи, които се налагат от този цитат, е, че славяните са призвани да изградят качествено нова култура, основана върху Любовта, а не върху насилието.
Славяните не трябва да вървят по пътя на западните народи, защото досегашната култура на бялата раса са култури на насилието. Петата раса ще предаде управлението на Шестата раса. Шестата раса още не е слязла, сега почва да слиза. Тя подготвя формите, с които ще слезе на Земята. Най- старите раси ще бъдат корените на дървото, бялата раса ще бъде стъблото и клоните, а Шестата раса ще бъде плодът на дървото. Плодовете на Шестата раса са свобода, разбирателство между народите, ще има едно стадо и един пастир и това няма да бъде по закон, а Любовта ще обединява всички народи." Един от най-важните изводи, които се налагат от този цитат, е, че славяните са призвани да изградят качествено нова култура, основана върху Любовта, а не върху насилието. Още по време на земната изява в плът на онова велико Същество, което е било познато с човешкото име Петър Константинов Дънов, е започнал процесът на качествени натрупвания в родовото съзнание на славянството като цяло - с цел успешно изпълнение на глобалната му мисия: "Славяните имат важна мисия. Никога такава голяма маса от двеста милиона хора и повече не са били събирани на едно място за една мисия. Славянството ще бъде ковачницата на новата култура (курсивът мой - К. З.). Там вече работят силите. Там се натрупва материалът и ще дойдат онези, които ще използват натрупаните материали и ще изградят новото.
към текста >>

Всички народи ще черпят от тази култура.
Когато човек прояви Любовта, той слави Бога." И още: "Освен "славяни" ние казваме "словени". Коренът на тази дума е думата "слово ". Значи Словото Божие ще стане плът в славянските страни." Ако славяните изпълнят достойно своята планетарна мисия, те ще се превърнат като етнос в извор на неподозирани блага за всички земни хора. Ще бъдат осъществени на практика идеали, за които човечеството е мечтало и се е борило векове наред: "Бъдещето на славяните е добро. Те носят такава култура, каквато никой не подозира. Всички народи ще черпят от тази култура. Тя ще бъде култура на братство, равенство и свобода (именно идеалите на Великата френска буржоазна революция с начало 1789 г. - бел. К. З.). В името на тази свобода всички народи ще се обединят, и то така, че големите народи ще покровителстват малките. ...Който препятства на славянството да се прояви, няма да види добро." Естествено - пътят на реализацията не е лесен за никого.
към текста >>

В името на тази свобода всички народи ще се обединят, и то така, че големите народи ще покровителстват малките.
Те носят такава култура, каквато никой не подозира. Всички народи ще черпят от тази култура. Тя ще бъде култура на братство, равенство и свобода (именно идеалите на Великата френска буржоазна революция с начало 1789 г. - бел. К. З.). В името на тази свобода всички народи ще се обединят, и то така, че големите народи ще покровителстват малките. ...Който препятства на славянството да се прояви, няма да види добро." Естествено - пътят на реализацията не е лесен за никого. Той има своята цена. В нашата епоха един от най-преките пътища към мъдростта и към пълноценната жизнена изява е страданието. Славяните, и особено Русия, не правят изключение от правилото: "За да се развие доброто, красивото в славяните, те трябва да минат през страдания. Ето защо днес никой от славянските народи не минава през такива големи страдания, както Русия." Тези думи на Учителя П.
към текста >>

Ето защо днес никой от славянските народи не минава през такива големи страдания, както Русия." Тези думи на Учителя П.
В името на тази свобода всички народи ще се обединят, и то така, че големите народи ще покровителстват малките. ...Който препятства на славянството да се прояви, няма да види добро." Естествено - пътят на реализацията не е лесен за никого. Той има своята цена. В нашата епоха един от най-преките пътища към мъдростта и към пълноценната жизнена изява е страданието. Славяните, и особено Русия, не правят изключение от правилото: "За да се развие доброто, красивото в славяните, те трябва да минат през страдания. Ето защо днес никой от славянските народи не минава през такива големи страдания, както Русия." Тези думи на Учителя П. Дънов са казани по време, когато Русия се е гърчела под игото на комунистическия тоталитаризъм - периода от 1917 до 1990 г. Без вяра в Бога човек не може да постигне нищо. Тази искрена и дълбока вяра, приложена в живота, е най-сигурната гаранция за успех на всички начинания, на всички равнища на житейска изява: "Най-хубавото у славяните е това, че те имат силно развито религиозно чувство, но не фанатическо, а алтруистическо, общочовешко. За да се развият силите, заложени у славяните, изисква се една мощна, духовна среда, която да ги видоизмени и приспособи за общополезна работа. На славяните предстои да внесат чувството на съзнателно побратимяване между народите (курсивът мой - К. З.).
към текста >>

На славяните предстои да внесат чувството на съзнателно побратимяване между народите (курсивът мой - К. З.).
Ето защо днес никой от славянските народи не минава през такива големи страдания, както Русия." Тези думи на Учителя П. Дънов са казани по време, когато Русия се е гърчела под игото на комунистическия тоталитаризъм - периода от 1917 до 1990 г. Без вяра в Бога човек не може да постигне нищо. Тази искрена и дълбока вяра, приложена в живота, е най-сигурната гаранция за успех на всички начинания, на всички равнища на житейска изява: "Най-хубавото у славяните е това, че те имат силно развито религиозно чувство, но не фанатическо, а алтруистическо, общочовешко. За да се развият силите, заложени у славяните, изисква се една мощна, духовна среда, която да ги видоизмени и приспособи за общополезна работа. На славяните предстои да внесат чувството на съзнателно побратимяване между народите (курсивът мой - К. З.). Също така и правилото, че всеки народ трябва в политическо отношение да действа не с насилие, а със силата на моралното въздействие и човеколюбие." Учителят П. Дънов дава и съвсем конкретно наставление на славяните как да се справят с най-съществената от своите задачи - взаимното и планетарното побратимяване: "Нека покажем сега какъв метод се налага на славяните, за да постигнат своето обединение, но не обединение частично, но обединение общочовешко: 1. Никакво насилие. 2. Да се приложи Светлината, Животът, Любовта и Свободата." Особен интерес представлява и мнението на Учителя на ББ в нашата страна относно съотношението Божествено-човешко у славянския етнос, сравнено с това при западните народи: "В западните народи Божественото подчинява човешкото, а у славянските народи Божественото е свързано с човешкото. Значи в западните народи това става външно, механически, а у славянските народи - вътрешно." Цялостната оценка на ролята на славянството в нашето съвремие би била непълна, ако не бъде уточнена фазата, в която се намира неговото развитие като етнос и културна идентичност: "Славяните сега, с изключение на българите, преживяват железния си век.
към текста >>

Да се приложи Светлината, Животът, Любовта и Свободата." Особен интерес представлява и мнението на Учителя на ББ в нашата страна относно съотношението Божествено-човешко у славянския етнос, сравнено с това при западните народи: "В западните народи Божественото подчинява човешкото, а у славянските народи Божественото е свързано с човешкото.
За да се развият силите, заложени у славяните, изисква се една мощна, духовна среда, която да ги видоизмени и приспособи за общополезна работа. На славяните предстои да внесат чувството на съзнателно побратимяване между народите (курсивът мой - К. З.). Също така и правилото, че всеки народ трябва в политическо отношение да действа не с насилие, а със силата на моралното въздействие и човеколюбие." Учителят П. Дънов дава и съвсем конкретно наставление на славяните как да се справят с най-съществената от своите задачи - взаимното и планетарното побратимяване: "Нека покажем сега какъв метод се налага на славяните, за да постигнат своето обединение, но не обединение частично, но обединение общочовешко: 1. Никакво насилие. 2. Да се приложи Светлината, Животът, Любовта и Свободата." Особен интерес представлява и мнението на Учителя на ББ в нашата страна относно съотношението Божествено-човешко у славянския етнос, сравнено с това при западните народи: "В западните народи Божественото подчинява човешкото, а у славянските народи Божественото е свързано с човешкото. Значи в западните народи това става външно, механически, а у славянските народи - вътрешно." Цялостната оценка на ролята на славянството в нашето съвремие би била непълна, ако не бъде уточнена фазата, в която се намира неговото развитие като етнос и културна идентичност: "Славяните сега, с изключение на българите, преживяват железния си век. Затова са сегашните изпитания на различните славянски народи. Към края на ХХ-ия век славянството ще излезе из железния си век и ще навлезе в златния век на своята история. Единственият народ, който сега се намира в златния век, това са българите. Затова те помагат на другите народи.
към текста >>

Значи в западните народи това става външно, механически, а у славянските народи - вътрешно." Цялостната оценка на ролята на славянството в нашето съвремие би била непълна, ако не бъде уточнена фазата, в която се намира неговото развитие като етнос и културна идентичност: "Славяните сега, с изключение на българите, преживяват железния си век.
На славяните предстои да внесат чувството на съзнателно побратимяване между народите (курсивът мой - К. З.). Също така и правилото, че всеки народ трябва в политическо отношение да действа не с насилие, а със силата на моралното въздействие и човеколюбие." Учителят П. Дънов дава и съвсем конкретно наставление на славяните как да се справят с най-съществената от своите задачи - взаимното и планетарното побратимяване: "Нека покажем сега какъв метод се налага на славяните, за да постигнат своето обединение, но не обединение частично, но обединение общочовешко: 1. Никакво насилие. 2. Да се приложи Светлината, Животът, Любовта и Свободата." Особен интерес представлява и мнението на Учителя на ББ в нашата страна относно съотношението Божествено-човешко у славянския етнос, сравнено с това при западните народи: "В западните народи Божественото подчинява човешкото, а у славянските народи Божественото е свързано с човешкото. Значи в западните народи това става външно, механически, а у славянските народи - вътрешно." Цялостната оценка на ролята на славянството в нашето съвремие би била непълна, ако не бъде уточнена фазата, в която се намира неговото развитие като етнос и културна идентичност: "Славяните сега, с изключение на българите, преживяват железния си век. Затова са сегашните изпитания на различните славянски народи. Към края на ХХ-ия век славянството ще излезе из железния си век и ще навлезе в златния век на своята история. Единственият народ, който сега се намира в златния век, това са българите. Затова те помагат на другите народи. Когато дойдат в железния (си) век, другите ще им помагат." Някой справедливо би запитал: "Защо да определяме ХХ век като златен за България, след като в неговите рамки тя преживя четири опустошителни войни (две от които световни), завършили с национални катастрофи за страната, загуби територии с изконно българско население, 45 години се мяташе отчаяно в огнената пещ на човеконенавистния комунистически тоталитарен режим, а и преходът й към демокрация в края на ХХ-то и началото на ХХ1-то столетие се е проточил като агония?!?
към текста >>

Затова те помагат на другите народи.
Да се приложи Светлината, Животът, Любовта и Свободата." Особен интерес представлява и мнението на Учителя на ББ в нашата страна относно съотношението Божествено-човешко у славянския етнос, сравнено с това при западните народи: "В западните народи Божественото подчинява човешкото, а у славянските народи Божественото е свързано с човешкото. Значи в западните народи това става външно, механически, а у славянските народи - вътрешно." Цялостната оценка на ролята на славянството в нашето съвремие би била непълна, ако не бъде уточнена фазата, в която се намира неговото развитие като етнос и културна идентичност: "Славяните сега, с изключение на българите, преживяват железния си век. Затова са сегашните изпитания на различните славянски народи. Към края на ХХ-ия век славянството ще излезе из железния си век и ще навлезе в златния век на своята история. Единственият народ, който сега се намира в златния век, това са българите. Затова те помагат на другите народи. Когато дойдат в железния (си) век, другите ще им помагат." Някой справедливо би запитал: "Защо да определяме ХХ век като златен за България, след като в неговите рамки тя преживя четири опустошителни войни (две от които световни), завършили с национални катастрофи за страната, загуби територии с изконно българско население, 45 години се мяташе отчаяно в огнената пещ на човеконенавистния комунистически тоталитарен режим, а и преходът й към демокрация в края на ХХ-то и началото на ХХ1-то столетие се е проточил като агония?!? " Въпросът е напълно основателен. Но и твърдението за златния век на българите, принадлежащо на Учителя П. Дънов, не е погрешно. Правилният отговор е, че всяка страна преживява златен век, когато по нейната земя отекват стъпките на велик духовен Пратеник на Небето.
към текста >>

З.) от България ще се пренесе в другите славянски народи и навсякъде.
В случая с България това е Мировият Учител Петър Дънов (Беинса Дуно). Нещо повече - за нашия народ златният век е изгрял далеч по-рано: "Златният век е започнал в България, когато Бялото братство е започнало да работи в тази страна. Богомилите едно време от България се разпространиха на запад. И сега това движение (духовната общност на Бялото братство, изградена у нас от Учителя П. Дънов - бел. К. З.) от България ще се пренесе в другите славянски народи и навсякъде. Сега искат да ни изгонят. Казвам: Трябва да знаете, че зад нас е цялото Небе." И още в тази връзка: "Богомилите сега идат отново. Животът минава в нова фаза." Често пъти в живота си забравяме, че всички външни обстоятелства в него са проекция на вътрешни, духовни причини. Истинското израстване в Духа е с посока отвътре-навън.
към текста >>

Няма други народи в света, които да са минали през толкова страдания като славяните.
Дънов за българите и славяните като цяло: "Българите са водили досега 150 войни, но все не им е вървяло. У славяните победата трябва да дойде отвътре. Отвътре трябва да дойде доброто, разширението За да осъществят докрай глобалното си назначение, славяните като общност следва първо да преодолеят различията помежду си: "Разногласието на славяните е пословично. Понеже ги обича, Бог ги прекарва през огън, за да се обединят. Няма други народи в света, които да са минали през толкова страдания като славяните. Бог казва: От вас трябва да излезе нещо добро." Изпълнят ли това условие, мобилизират ли целия си потенциал, славяните ще се превърнат в образец за цялото човечество; в тяхно лице ще бъдат осъществени и библейските пророчества за бъдната християнска общност на пълната хармония: "Славяните са Новият Израил. Новият Израил - за разлика от евреите - ще изпълни мисията си, няма да пропадне като евреите. Българите сега са в златния си век. Той ще трае до края на двадесетия век, до 2000 година. Русите са сега в железния си век.
към текста >>

То е Божественото начало в тях." Тази тяхна характеристика е пълноценно съчетана с преклонението им към Всевишния - пословичната богобоязливост и богопочитание на славянските народи (особено ярко проявена у русите): "Славянството е представител на идеята за Бога.
Новият Израил - за разлика от евреите - ще изпълни мисията си, няма да пропадне като евреите. Българите сега са в златния си век. Той ще трае до края на двадесетия век, до 2000 година. Русите са сега в железния си век. За следващия век русите ще бъдат в златния си век, а българите ще преминат в сребърния век." Една от най-светлите черти в общославянския манталитет е готовността да отдадеш себе си заради другите хора: "Хубавата черта на славяните е алтруизмът. То е Божественото начало в тях." Тази тяхна характеристика е пълноценно съчетана с преклонението им към Всевишния - пословичната богобоязливост и богопочитание на славянските народи (особено ярко проявена у русите): "Славянството е представител на идеята за Бога. В съзнанието на славяните има нещо възвишено - Любов към Бога" (Учителят П. Дънов). Измежду всички славянски народи великият духовен Учител на ББ е избрал именно българския. С всичките им плюсове и минуси българите като народ са носители и изразители на най-хубавите качества, присъщи на славяните. Затова същият Учител ги дефинира така: "Българите са пионери между славяните" (курсивът мой - К. З.). Понастоящем, когато народите на Стария континент изграждат своя общ дом - Обединена Европа, идеите на Учителя П.
към текста >>

Измежду всички славянски народи великият духовен Учител на ББ е избрал именно българския.
Той ще трае до края на двадесетия век, до 2000 година. Русите са сега в железния си век. За следващия век русите ще бъдат в златния си век, а българите ще преминат в сребърния век." Една от най-светлите черти в общославянския манталитет е готовността да отдадеш себе си заради другите хора: "Хубавата черта на славяните е алтруизмът. То е Божественото начало в тях." Тази тяхна характеристика е пълноценно съчетана с преклонението им към Всевишния - пословичната богобоязливост и богопочитание на славянските народи (особено ярко проявена у русите): "Славянството е представител на идеята за Бога. В съзнанието на славяните има нещо възвишено - Любов към Бога" (Учителят П. Дънов). Измежду всички славянски народи великият духовен Учител на ББ е избрал именно българския. С всичките им плюсове и минуси българите като народ са носители и изразители на най-хубавите качества, присъщи на славяните. Затова същият Учител ги дефинира така: "Българите са пионери между славяните" (курсивът мой - К. З.). Понастоящем, когато народите на Стария континент изграждат своя общ дом - Обединена Европа, идеите на Учителя П. Дънов в това направление звучат по-актуално и с по-голяма прорицателска мощ от всякога. Те надхвърлят мащабите на нашия древен материк и обхващат в прегръдката на Божествената Любов цялата планета: "Идеята за Братството иде.
към текста >>

Понастоящем, когато народите на Стария континент изграждат своя общ дом - Обединена Европа, идеите на Учителя П.
То е Божественото начало в тях." Тази тяхна характеристика е пълноценно съчетана с преклонението им към Всевишния - пословичната богобоязливост и богопочитание на славянските народи (особено ярко проявена у русите): "Славянството е представител на идеята за Бога. В съзнанието на славяните има нещо възвишено - Любов към Бога" (Учителят П. Дънов). Измежду всички славянски народи великият духовен Учител на ББ е избрал именно българския. С всичките им плюсове и минуси българите като народ са носители и изразители на най-хубавите качества, присъщи на славяните. Затова същият Учител ги дефинира така: "Българите са пионери между славяните" (курсивът мой - К. З.). Понастоящем, когато народите на Стария континент изграждат своя общ дом - Обединена Европа, идеите на Учителя П. Дънов в това направление звучат по-актуално и с по-голяма прорицателска мощ от всякога. Те надхвърлят мащабите на нашия древен материк и обхващат в прегръдката на Божествената Любов цялата планета: "Идеята за Братството иде. Земята ще стане място на благословение. Това ще стане скоро. Но докато дойде то, хората ще минат през големи страдания, които ще пробудят съзнанието им.
към текста >>

Дънов отбелязва следното: "У всички славянски народи ще се въплътят напреднали души.
Идва порядък, в който ще царува Любовта в света. Общо братство ще се създаде по целия свят." Учителят на ББ в България предрича и това, че за да може славянството да изпълни мисията си в съвременната епоха, сред него ще бъдат въплътени множество напреднали в еволюционно отношение души. Той конкретизира и цифрата на тази масирана акция на Всемирното ББ - 8 000 адепти (окултни ученици от висок ранг). В тази насока Учителят П. Дънов отбелязва следното: "У всички славянски народи ще се въплътят напреднали души. И това е вече почнало." Според него до края на ХХ век в плът на Земята са слезли всички велики хора, известни от историята. Те ще разпрострат лъчите на Новото учение във всички области на човешкия живот и ще съдействат решително за установяването на Новата Култура на изгряващата VI раса. А тя ще бъде Култура на Любовта: "Тия изпитания, през които минават славянските народи, ще родят нещо хубаво в тях. Те постепенно ще дойдат до Любовта, ще свършат с Любовта."
към текста >>

А тя ще бъде Култура на Любовта: "Тия изпитания, през които минават славянските народи, ще родят нещо хубаво в тях.
Той конкретизира и цифрата на тази масирана акция на Всемирното ББ - 8 000 адепти (окултни ученици от висок ранг). В тази насока Учителят П. Дънов отбелязва следното: "У всички славянски народи ще се въплътят напреднали души. И това е вече почнало." Според него до края на ХХ век в плът на Земята са слезли всички велики хора, известни от историята. Те ще разпрострат лъчите на Новото учение във всички области на човешкия живот и ще съдействат решително за установяването на Новата Култура на изгряващата VI раса. А тя ще бъде Култура на Любовта: "Тия изпитания, през които минават славянските народи, ще родят нещо хубаво в тях. Те постепенно ще дойдат до Любовта, ще свършат с Любовта."
към текста >>

29. УРАВНОВЕСЕНИ И НЕУРАВНОВЕСЕНИ ОБЩЕСТВА - Павел Желязков

В своите взаимоотношения западните народи, всеки по своему, вървят предимно по правата линия.
За да има музика, настроение и радост, за изпълнението на една симфония освен тона до са необходими и другите нотни знаци, както и по-високите гами, с които си служи великият музикант. Някой може би е наблюдавал как общуват норвежците, канадците, хората, които обитават високите планини, обитателите на малките селца в равнините или в големите шумни градове, където всички бързат, дори и когато се излезли на разходка в парка. Разликата наистина е огромна. Забележителен е начинът на общуване, изслушването на планинските норвежци. То е израз на голяма толерантност и съпричастност към проблемите на съседа, който обитава долината отвъд далечните гористи възвишения. В своите взаимоотношения западните народи, всеки по своему, вървят предимно по правата линия. Много повече са онези, които приказват, а малко са онези, които изслушват. Силната индивидуалност наистина се нуждае от изява, от признание, от собствена позиция, която позволява на съзнанието да се натовари с целия обем на личните амбиции, да се изпълни почти без остатък от тях. За това, което мисли ближният, е оставено толкова място, колкото позволяват любезността и възпитанието, т. е. изискванията на цивилизованото общество. В разцвета на френската култура изслушването е било едно от първостепенните правила на „Савоар вивър" изкуството да се живее.
към текста >>

30. Исторически предпоставки за идването на Учителя - Крум Въжаров (1908- 1991)

По време на великото преселение на народите българите напускат обиталищата край Тибет и се преселват и настаняват в северните поли на Кавказ.
И досега се питаме какви са прабългарите и откъде идват. В планинската верига, която отделя Тибет от Средна Азия, има един връх Тангра, висок над 6000 м, и той носи името на българския Бог Тангра*. Българите не са идолопоклонници: те вярват и се покланят на един Бог, творец на всичко на Небето и на Земята, и с името на своя Бог наричат най-високия връх на планините, където живеят. В Тибет е развита древна култура и прабългарите, които имат допир с нея, придобиват високо знание. Един от най-старите звездни календари е българският. По време на великото преселение на народите българите напускат обиталищата край Тибет и се преселват и настаняват в северните поли на Кавказ. И днес там има една област, която се нарича Балкария, съгласните „к“ и „г“ имат еднаква гласова постановка и много лесно „к“ преминава в „г“, и обратно. Така че при Древната Балкария, „к“ се заменя с „г“ и става България**. Там българите основават велика държава. И до днес тя щеше да съществува, ако синовете приемат завета на своя баща Кубрат да са заедно и да не се делят. Бидейки заедно, никой не може да разбие тяхното царство.
към текста >>

Борбата на Лютер и Реформацията е свещените думи да не се четат на латински в църквите, а да се преведат на матерния език на народите и да се изпълняват на него.
В Охрид е центърът на духовната академия, която превежда и разпространява с новата азбука на Кирил и Методий свещените книги. Новата българска книжнина, оригинална и са- мобитна, се пише и разпространява от този духовен център, когато Северна България пада под византийско робство. Югозападна България с център Охрид последна се предава. Така че българщината се простира на север от Дунава до Егейско море, цяла Македония до Тесалия и Албанските планини. Неслучайно Софийският университет носи името „Климент Охридски“. Борбата на Лютер и Реформацията е свещените думи да не се четат на латински в църквите, а да се преведат на матерния език на народите и да се изпълняват на него. Така че България и славянството изпреварват с девет века Реформацията. Една от основните причини да приемат християнството е, че много от българите и от славянските племена отдавна са приели християнството. Ето защо покръстването не е само формален акт, а узаконяване на извършено вече дело. Огромното болшинство от народа обаче търси приложението на християнството, което е близко до сърцето на простия и необразован народ. При официалното покръстване е възприета черковната организация, която е в сила във Византия и е скъсала с истинското първично християнство.
към текста >>

Западните сили ги насърчават и докато българската армия се бие под стените на Цариград, те превземат Западна Тракия и Македония.
Малката, но победоносна българска армия скоро стига до стените на Константинопол. Одрин, който е костелив орех, силно укрепен и ръководен от германски специалисти, за което всички са единодушни, че не може да бъде превзет, пада. Турция иска мир и това е идеалът на България: да се върне Санстефанска България - Тракия и Македония да се включат в новото царство. В Гърция и Сърбия се явява завист как може в българската държава да се обединят всички българи, включително Тракия и Македония. България става много силна за тях. Западните сили ги насърчават и докато българската армия се бие под стените на Цариград, те превземат Западна Тракия и Македония. Всичко, за което българският войник се бори и дава неимоверни жертви, рухва. А Македония и Западна Тракия остават под още по-голямо робство, защото особено гърците малтретират цялото българско население. Вземат им имотите, за да може да се каже, че там не е имало българско население и България да не претендира за тези земи. Тогава българската армия, изтощена особено от холерата, се изтегля на запад да отвоюва от вероломните съюзници българските земи. Видяла това, Турция потъпква сключения договор и нахлува в освободените от България земи.
към текста >>

Само така от трънения венец на България ще се изплете великото благо на балканските народи и славянството и само по този път ще се дойде до обединение."[7]
Тогава през 1914 г. започва своята масова работа Учителят Петър Дънов, за да помогне на своя народ, да му вдъхне вяра и надежда, да му посочи пътя на избавлението. Той ни учи: „Да посеем семето на любовта и радостта, за да поникне мирът в умовете ни; да посеем семето на дълготърпението и благостта, за да поникне плодът на милосърдието в сърцата ни; да посеем семето на вярата и кротостта, за да поникне плодът на въздържанието в живота ни. По този начин пълният ни живот ще се прояви, сърцето ни ще се облагороди, интелигентността ни ще просветне, любота ни ще се развие и щастието ще се придобие. Това е възходящият път на Бога за индивида, за обществото и човечеството. Само така от трънения венец на България ще се изплете великото благо на балканските народи и славянството и само по този път ще се дойде до обединение."[7] * Това географско название днес се среща на следните места по света. Първото, съвпадащо със сведенията на Крум Въжаров-Вено, е връх Тангра и езерото Тангра Юмко в Тибет (планината Дагор). Второто е връх Тенгри в Тян Шан, третото е планина в Антарктика, кръстена така от българска картографска експедиция. Любопитаото за нас, българите, е, че нашият връх Мусала до XV век се е казвал именно Тангра, но после турците са го кръстили Мусала, което значи „машалла“ - „браво“. „Машаллах“ е арабска дума и е словосъчетание от три отделни думи, съединени в една.
към текста >>

31. Първи думи към един странен свят - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Освен това при изследване на кръвта на тези мумии се оказало, че тя е такава, каквато изобщо не се среща в народите от Южна Америка до идването на европейците, което показва, че това са хора от друга раса, имащи друг произход.
Знае се, че платината се топи при 1730 градуса и е необходима сложна технология за обработването и. Другаде са намерени великолепни медни маски, огърлици, накити и съдове, покрити с тънък пласт злато или сребро. Да се нанесе ръчно този пласт е невъзможно. Археолозите са открили в пещерите около град Паракс на брега на Тихия океан саркофази с мумии, кожата на които била светла, а косете им кафяви и меки. Знае се, че кожата на индианците, живеещи там, е тъмна, а косите им са черни и твърди. Освен това при изследване на кръвта на тези мумии се оказало, че тя е такава, каквато изобщо не се среща в народите от Южна Америка до идването на европейците, което показва, че това са хора от друга раса, имащи друг произход. През 1955 година перуански летци случайно забелязали някакви огромни геометрични фигури по пустинните низини около океана. Аерофотоснимките показали, че това са точни геометрични фигури и такива, напомнящи птици с разперени криле. Откритието е изглеждало невероятно, защото тези фигури имат грамадни размери - прави паралелни линии е голяма точност са се простирали по на 10 - 15 километра. Освен това тези фигури можели да се видят само от голямата височина на летателен апарат. А за такива летателни апарати се говори в древните индуски книги, където се отбелязва, че Атлантите - жители от потъналия континент Атлантида - са имали апарати, с които са можели да отиват на други планети, като се уточнява дори че тези апарати са се движели с живак.
към текста >>

Те са просвещавали народите в науки и изкуства, чрез които са ги улеснявали в живота и са им донасяли прогрес в техния еволюционен път.
Явно при тези състояния от човек излиза „нещо“, което е командвало главния мозък, и само една връзка остава, която да управлява гръбначния мозък и да ръководи вътрешните функции, независещи от съзнателната мозъчна дейност. Това „нещо“ по-късно се връща и човек възстановява съзнателната си дейност. А когато връзката и с гръбначния стълб се прекъсне, Двойникът повече не се връща и тогава настъпва смърт. В продължение на много хилядолетия Двойникът на всеки човек се организира и облагородява, а с това се организира и облагородява всичко, което той създава. Данни за ярко изразени представители на Първата раса намираме при четиримата Велики Учители на човешкия род, живял и преди потопа: Прометей, Азман Бера, Аия Бен Якзан и Саабей Бен Аадес. Те са просвещавали народите в науки и изкуства, чрез които са ги улеснявали в живота и са им донасяли прогрес в техния еволюционен път. Първият от тях - Прометей, е дал на човешкия род за първи път огъня. По какъв начин е бил произведен първият огън, е неизвестно. Твърдението на някои, че първият огън е бил получен чрез триене на две сухи дървета, е неприемливо; много силни хора са се опитвали да получат огън по този начин, но не са успявали; от продължително и енергично триене сухите дървета са запушвали, но не са се запалвали. Прометей е научил хората да познават рудите - тези, които са съдържали мед, цинк, калай и начина, по който да се извлича металът. Той е дал също така и методите за тяхното обработване и получаване на нужните сечива и пособия.
към текста >>

Той е живял и е поучавал народите, населяващи сегашна Индия.
Той е дал също така и методите за тяхното обработване и получаване на нужните сечива и пособия. Учил ги е и на ред други занаяти. Преданието разказва, че Прометей е научил Девкалеон как да си построи плавателен съд, за да се спаси от потопа. Живял е някъде в Кавказките планини. Вторият от Великите Учители е бил Азман Бера. Той е живял и е поучавал народите, населяващи сегашна Индия. Индийският народ и до днес умее да пази тайните знания и мъдрости, които този Велик Учител е дал. Той е напътствал своите ученипи в изучаване и използване на силите на Природата и за възможностите на човека да ползва сила от Необятния Миров Силов Океан. И до днес сред индийците има хора, притежаващи учудващото умение да правят чудеса. Без да се гордеят със своите знания, те ни показват нещичко от един свят, съвсем непонятен за нас. Този Велик Учител е обръщал внимание на своите ученици и върху свойствата на кристалите.
към текста >>

За него говори големият арабски мъдрец, учен и един от най-големите лекари в историята на човешкия род Абу-Али-ибн-Хусиян-ибн-Хасан-ибн-Сина-ал-Бухарн, известен на западния свят с името Авицена, а сред народите на Средна Азия - с името Шемхем, което ще рече „цар на науките“.
Носенето на кристали, особено на скъпоценните камъни диамант, сапфир, смарагд, топаз, рубин, оникс и др., е особено полезно за човека. Ето защо хората са се стремили и до днес се стремят да ги носят не само защото те са изключително красиви, но и защото има полза от тях. Този Велик Учител е оставил следа в съзнанието на тамошните хора като върховен бог Брама. Третият Учител е Аия - Бен - Якзан, който е просвещавал своите ученици преди всичко в пазене и лекуване на човешкото здраве, т.е. медицина. Работил и поучавал в Средна Азия. За него говори големият арабски мъдрец, учен и един от най-големите лекари в историята на човешкия род Абу-Али-ибн-Хусиян-ибн-Хасан-ибн-Сина-ал-Бухарн, известен на западния свят с името Авицена, а сред народите на Средна Азия - с името Шемхем, което ще рече „цар на науките“. При една утринна разходка край Бухара той се среща по странен начин с този Велик Учител, който го е ръководел в живота му и преди всичко в медицината. Това е било среща със Същество от друг свят. Потънал в мисли, вглъбен в себе си, със затворени очи Абу бил отправил мислите си към Великите Братя за повече Светлина и Мъдрост. Когато завършил и отворил очи, за голяма своя изненада видял пред себе си човек приветливо да му се усмихва. Абу го гледал и не можел да се на радва на този колкото непознат, толкова и близък нему човек, от когото лъхали такава приятност, доброта и мекота, каквито той не бил срещал никога дотогава.
към текста >>

Заедно с това понятие се отбелязват още други три: Саабеисти - така са се наричали хората, които са приели и изповядват Саабеизма; Саабейско писмо - писмеността, с която са си служили учениците и последователите на Саабей; и най-после Саабейско царство, което се е намирало в югозападния край на Арабския полуостров, на територията на днешния Йемен.
Гръцки философи също са се учил и там - Питагор, Демокрит и други, като са прекарвали години в Школата и са пренесли в Гърция много знания и легенди, които са преработили съобразно своята религия. Те са усвоили нещичко и от науката за Звездния мир, като за имена на Планетите са поставили имената на своите богове, които имена са останали и досега. Учението на Саабей е известно като религиозно течение с името „Саабеизъм“. За Саабеизма се отбелязва, че е съществувал още от най-старо време и е характерен с боготворението на звездите и въобще на всички Небесни образувания. Това учение е било разпространено в Месопотамия, Арабия, Сирия, Мала Азия. Заедно с това понятие се отбелязват още други три: Саабеисти - така са се наричали хората, които са приели и изповядват Саабеизма; Саабейско писмо - писмеността, с която са си служили учениците и последователите на Саабей; и най-после Саабейско царство, което се е намирало в югозападния край на Арабския полуостров, на територията на днешния Йемен. Това царство Саабеистите са създали много по-късно, след излизането си от Вавилон, който е станал обект на ред завоевания. В тази нова държава народът се занимавал със земеделие и градинарство, в които са били използвани изкуствени напоявания на много високо техническо ниво. Занимавали се също и със скотовъдство и занаяти. Важна роля е играла също и посредническата търговия между Индия, Източна Африка, Египет, Асирия, Палестина. За това царство е известно, че е имало владения в Източна Африка - по бреговете на Червено море.
към текста >>

Народите, които останали там, са известни сега под името Догони.
Занимавали се също и със скотовъдство и занаяти. Важна роля е играла също и посредническата търговия между Индия, Източна Африка, Египет, Асирия, Палестина. За това царство е известно, че е имало владения в Източна Африка - по бреговете на Червено море. За Саабейското царство се отбелязва, че е изчезнало изведнъж, без да се цитират причините. Поради настъпили суши и неблагоприятни условия, за живот народът напуснал набързо своята държава и се прехвърлил в своите владения в Източна Африка. Народите, които останали там, са известни сега под името Догони. На първенците на този народ Саабеистите са предали големи познания, които носели със себе си, върху науките за Звездния мир. Тези познания сега внасят голямо недоразумение между учените - астрономи от френската академия на науките. Известна е най-ярката звезда на небето - С И Р И У С, към която Саабеистите са имали най-голямо уважение. Тази най-светла звезда, както твърдят първенците на Догоните, има два спътника - също слънца, които не могат да се видят с просто око. Те знаят точно периода на обиколката на единия спътник, равен на 50 земни години.
към текста >>

Култът към звездите е бил почитан във всички стари народи като към богове.
Звезди с такава плътност на веществото си се наричат сега „Бели джуджета“. За втория спътник на Сириус съвременните астрономи не са наясно. Те предполагат, че съществува, поради това, че са констатирали известни смущения в орбитата на първия спътник, но не са могли да го наблюдават. На първенците на Догоните е известно, че небето на голяма височина, дори през ярките слънчеви дни, е напълно черно, което се установява едва сега. На тях са известни грамадните спирални звездни светове - галактиките, които едва в ново време се откриха. Култът към звездите е бил почитан във всички стари народи като към богове. Каквото и да е било името на божеството, отбелязвали го със звезда. В съзнанието на народите предимно от Арабския полуостров, където Саабеизмът е бил най-много разпространен, е залегнала вярата, че когато в прохладните звездни нощи се виждат да падат метеорити (падащи звезди), при тях идва Божество; когато са намирали тъмен черен камък из пустинята, те са го боготворели. Каабето - този паднал болид, който се намира в Мека много преди Мохамед, е бил боготворен от народите по указание на Саабеистите. Още от най-стари и незапомнени времена те са построили около него сграда. Че наистина този камък е бил болид, се установява от съвременните учени - петрографи.
към текста >>

В съзнанието на народите предимно от Арабския полуостров, където Саабеизмът е бил най-много разпространен, е залегнала вярата, че когато в прохладните звездни нощи се виждат да падат метеорити (падащи звезди), при тях идва Божество; когато са намирали тъмен черен камък из пустинята, те са го боготворели.
Те предполагат, че съществува, поради това, че са констатирали известни смущения в орбитата на първия спътник, но не са могли да го наблюдават. На първенците на Догоните е известно, че небето на голяма височина, дори през ярките слънчеви дни, е напълно черно, което се установява едва сега. На тях са известни грамадните спирални звездни светове - галактиките, които едва в ново време се откриха. Култът към звездите е бил почитан във всички стари народи като към богове. Каквото и да е било името на божеството, отбелязвали го със звезда. В съзнанието на народите предимно от Арабския полуостров, където Саабеизмът е бил най-много разпространен, е залегнала вярата, че когато в прохладните звездни нощи се виждат да падат метеорити (падащи звезди), при тях идва Божество; когато са намирали тъмен черен камък из пустинята, те са го боготворели. Каабето - този паднал болид, който се намира в Мека много преди Мохамед, е бил боготворен от народите по указание на Саабеистите. Още от най-стари и незапомнени времена те са построили около него сграда. Че наистина този камък е бил болид, се установява от съвременните учени - петрографи. Мохамед, който е бил дълги години керванджия, при своите обиколки е имал контакт със Саабеистите, защото в Корана на няколко места е отбелязано за тях. От учението на Саабей той много е заимствал за своята религия.
към текста >>

Каабето - този паднал болид, който се намира в Мека много преди Мохамед, е бил боготворен от народите по указание на Саабеистите.
На първенците на Догоните е известно, че небето на голяма височина, дори през ярките слънчеви дни, е напълно черно, което се установява едва сега. На тях са известни грамадните спирални звездни светове - галактиките, които едва в ново време се откриха. Култът към звездите е бил почитан във всички стари народи като към богове. Каквото и да е било името на божеството, отбелязвали го със звезда. В съзнанието на народите предимно от Арабския полуостров, където Саабеизмът е бил най-много разпространен, е залегнала вярата, че когато в прохладните звездни нощи се виждат да падат метеорити (падащи звезди), при тях идва Божество; когато са намирали тъмен черен камък из пустинята, те са го боготворели. Каабето - този паднал болид, който се намира в Мека много преди Мохамед, е бил боготворен от народите по указание на Саабеистите. Още от най-стари и незапомнени времена те са построили около него сграда. Че наистина този камък е бил болид, се установява от съвременните учени - петрографи. Мохамед, който е бил дълги години керванджия, при своите обиколки е имал контакт със Саабеистите, защото в Корана на няколко места е отбелязано за тях. От учението на Саабей той много е заимствал за своята религия. Приел е също и боготворението на този камък, като е определил град Мека за свещен град, а храма Кааба, където именно се е намирал болидът, за главно светилище.
към текста >>

Този труд е оказал извънредно голямо и трайно влияние върху изучаването на Астрологията както сред еврейските, така и сред арабските народи, предимно от Средна Азия - Бухара, Самарканд.
И най-после пълното опожаряване било извършено от турските орди на султан Селим I през 1517 година. Главен труд на Птоломей е бил „Математическото построение“, известен с арабското име „Алмагеста”, където ученият излага математическите си и астрономическите знания. Той приемал, че Земята е център на Вселената (геоцентрична система), като за правите и обратни движения на Планетите е въвел т.нар. епицикли и диференти. Написал е и труд по Астрология, известен поя името „Т е т р а б и б л о с т“. Този труд е оказал извънредно голямо и трайно влияние върху изучаването на Астрологията както сред еврейските, така и сред арабските народи, предимно от Средна Азия - Бухара, Самарканд. Изнесените в тази книга принципи са послужили за основа на почти всички трудове по Астрология, издадени по-късно. Понеже не почива на истински астрономически знания, всичко, изложено там, не може да се приеме за сериозно. В Римската империя Астрологията и астролозите са били ту почитани, ту пренебрегвани, според настроението на царете. Много от учените в Средна Азия се занимавали както с астрономия, така и с Астрология, допринасяйки много за признаването на последната. Като най-изтъкнат арабски астролог се отбелязва А б у - М а ш а р, живял между 790 и 886 година.
към текста >>

32. Елементи на астрологията - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Хоризонталната линия в източния си дял определя изгрева, а в западния - залеза на Слънцето, Луната и Планетите.
Местното време ще бъде 17 часа и 33 минути. Тези часове прибавяме към сидералното време за този ден и получаваме 6 часа и 58 минути плюс 17 часа и 33 минути и ще получим 23 часа и 91 минути, което е 24 часа и 31 минути и ще даде 0 часа и 31 минути. Определянето на сидералното време за момента и мястото на раждането е много важно, защото ни дава възможност за даден географски паралел, за дадена географска ширина да определим разположението на дванадесетте Зодиакални съзвездия и в тях Слънцето, Луната и Планетите, обособени в домове. Домовете не са нищо друго, освен дванадесет сектора в плоскостта на Земната орбита. Целият този кръг се разделя от хоризонтална и вертикална линии на четири дяла, като във всеки дял влизат по три сектора - домове. Хоризонталната линия в източния си дял определя изгрева, а в западния - залеза на Слънцето, Луната и Планетите. Точката на изгряването наричаме Асцендент, а тази на залеза - Десцендент. Вертикалната линия определя най-високата и най-ниската точки, в които идват членовете на Слънчевото семейство. Най-високата се нарича Зенит или Медиум цели, а най-ниската - Надир или Имум цели. Дванадесетте дома започват от източния хоризонт, като първият дом е под хоризонта и е една дванадесета част от окръжността, или една трета от първия дял. Вторият дом е втората дванадесета от целия кръг, или втората третинка пак от този първи дял.
към текста >>

Че наистина съществуват такива светове, е било изнесено още от Саабей и неговите ученици и отбелязано в свещените книги на всички народи, включително и в Библията, макар и бегло и непълно.
По цялото небе се разлетели огнените парчета от колесницата. Обхванат от огнени пламъци, полетял към Земята Фаетон и паднал в реката Ередан, далеч от родината си. Дълбока скръб помрачила сияещия Хелиос от трагичната гибел на сина му и цял ден не се показал по Небесните простори...“ Изтъкнахме, че слънцата са високо организирани светове, източници на светлина и на условия за изява на живота, изобщо на още много сили, които изтичат от тях, без да можем да ги констатираме и да ги разбираме. Същевременно изтъкнахме и други фактори , които носят тъмнина, разединение, разрушение, безредие,смърт; изобщо склонни да поглъщат всичко. Ще трябва да приемем, че също така съществуват напълно реално изразени фактори, които създават тези противоположности. Че наистина съществуват такива светове, е било изнесено още от Саабей и неговите ученици и отбелязано в свещените книги на всички народи, включително и в Библията, макар и бегло и непълно. Там, в първата глава на книгата „Битие“, се казва, че в началото Бог създаде Небето и Земята - два свята. А Земята беше неустроена, безводна и пуста - без живот. Тъмнина се разстилаше над Бездната. В този текст ясно е изразено съществуването на два противоположни свята в Природата. Но в този текст е казано само за едната противоположност, отбелязана с думата „Земя“, а нищо не се казва за другата, по-висша изява - „Небе“.
към текста >>

В Свещените книги на другите народи обаче е отбелязано за Небето като за свят Съществуването на реални светове с качества и прояви, напълно противоположни на светлите слънца, е нещо, което е било известно на Вавилонските звездобройци, които са ги наричали Черни слънца.
А Земята беше неустроена, безводна и пуста - без живот. Тъмнина се разстилаше над Бездната. В този текст ясно е изразено съществуването на два противоположни свята в Природата. Но в този текст е казано само за едната противоположност, отбелязана с думата „Земя“, а нищо не се казва за другата, по-висша изява - „Небе“. Еврейските първенци, които в 586, година преди нашата ера са отишли във Вавилон по покана на тогавашния цар Навуходоносор Втори, са преписали тези текстове от Вавилонската кула - висшата Школа на Халдейските мъдреци, но не са могли всичко да препишат, вероятно поради невъзможност да разчетат текста и по-специално - написаното за Небето. В Свещените книги на другите народи обаче е отбелязано за Небето като за свят Съществуването на реални светове с качества и прояви, напълно противоположни на светлите слънца, е нещо, което е било известно на Вавилонските звездобройци, които са ги наричали Черни слънца. Ученият свят в наше време, натъквайки се на някои особени лъчения, стигна до извода за съществуването на обекти от Небесната сфера, които са невидими и гравитацията на които е толкова голяма, че поглъща и светлината, паднала върху тях, поради което те са тъмни. Тези светове учените сега наричат Черни дупки или Колапсари. За изследването им в 1962 година беше изпратен спътник, снабден с рентгенов телескоп - уред, отбелязващ ренгеновите лъчи. Тези уреди уловиха наличието на силови течения в Небесната сфера там, където не бяха забелязани светещи Небесни тела. По-късно, в 1971 година, научен колектив успя да регистрира поток от гравитационни вълни също там, където не е имало светли обекти.
към текста >>

33. Органическото развитие на главата - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При народите от крайния север - ескимосите, където условията за живот са много сурови, тази черта е особено силно развита.
Това е ярко изразено също и у птиците и животните. Това чувство няма отношение към качествата на самата рожба, било те външни или психологически. Така например, майката обича най-много детето в първите месеци, когато то още не е привлекателно за другите хора. Нейните грижи и обич биват толкова по-силни и по-продължителни, колкото рожбата е по-слаба. Този орган по правило бива много по-развит у жените, отколкото при мъжете и мъжките животни. При народите от крайния север - ескимосите, където условията за живот са много сурови, тази черта е особено силно развита. Непосредствено над органа на чадолюбието се намира центърът, който създава у човека привързаност към родината - родното място, бащиното огнище (отсечка 3). Привързаността към мястото, където човек се е родил и е живял, е независима от това, дали то притежава или не качества, които биха създали и улеснили живота. Този център е особено силно развит у планинските жители и те особено много страдат от носталгия, когато напуснат родното си място. Малко по-настрани от центъра на любовта към родното място се намира центърът, който създава у човека желанието и необходимостта от дружба и приятелство. Когато е добре развит, той дава широта и пълнота на горната част на главата.
към текста >>

Големият арабски лекар, учен и философ Абу Али Хусиян ибн Абдулах ибн Хасан ибн Али ибн Сина Ал Бухари, известен в западния свят с името Авицена, е направил интересен опит за установяване въздействието на тези центрове върху живите същества.
Младежът е имал слаба съпротивителна сила, не е устоял на неблагоприятните зимни условия и умира там. Когато мозъчните центрове там са добре развити, то разстоянието (отсечката) между двата отвора на ушите е значително голямо и имаме подчертана ширина на главата в тази област. Там главата е въобще издута и ушите са повече щръкнали. Известно е, че при месоядните животни главата при ушите им е добре развита и разширена. Докато при тревопасните главата в тази област е стеснена. Големият арабски лекар, учен и философ Абу Али Хусиян ибн Абдулах ибн Хасан ибн Али ибн Сина Ал Бухари, известен в западния свят с името Авицена, е направил интересен опит за установяване въздействието на тези центрове върху живите същества. Той взема два еднакви по възраст и тегло овена, като единия поставя до клетката на здрав, млад и едър вълк, а другия - по-далече от него, като наредил и двата овена да се хранят добре и често със задоволяваща ги храна. Овенът, който бил близо до вълка, като слушал и виждал неговия вой, жадния му за стръв поглед и тракането на зъбите му, изгубил апетит, престанал да се храни и най-после умрял. Другият, който е бил по-далеч, също намалил храненето, но загубил само от теглото си и оживял. Това е демонстрация на липса на устой срещу неблагоприятния преди всичко психологически натиск. Тези мозъчни центрове са създадени и оформени от силовите течения на планетата Марс.
към текста >>

Примитивните народи, при които това чувство е било развито, са се прекланяли пред животни, камъни, разни предмети, приемайки ги за богове.
У кучетата този орган се среща в различни степени. При Санбернардските кучета този орган е добре развит и те се отличават с черепи, които се издигат значително над очите и имат доста добра, закръглена и широка корона; затова те са добродушни, готови за помощ и са обичани. У булдога, обратно, главата там е сплесната. Благоговението има за задача да създаде в човек чувство на почит, уважение, преклонение към онова или към онези хора, които са се проявили и сме ги приели като нещо по-особено от обикновеното. Когато този орган е развит, а разумът не е, то благоговението се изразява, без да се има предвид към кого и към какво (фетишизъм). Примитивните народи, при които това чувство е било развито, са се прекланяли пред животни, камъни, разни предмети, приемайки ги за богове. Благоговението не се ограничава само с религията, неговата сфера на влияние обгръща изобщо всички страни на човешкия живот и човешката дейност. На това чувство се дължи почитанието и уважението към авторитетни хора - хора, които носят в себе си нещо много по-друго от обикновеното, от това, което ежедневието носи. Благоговението се отнася и към всичко древно, велико, добро. Когато не е развит достатъчно разумът, то развитият орган на благоговението поражда фанатична привързаност към стари обичаи, към неестествени, отживели времето си убеждения. Такова едно неподкрепено с разум благоговение става причина да не могат да се приемат и прокарат някои нови истини и реформи.
към текста >>

В нея той поставя Земята в центъра на света, като неподвижно тяло.Цялата тази негова ярко изразена и всестранна изява е създала у народите впечатление за човек с изключителни, свръхгениални качества.
Такова едно неподкрепено с разум благоговение става причина да не могат да се приемат и прокарат някои нови истини и реформи. Историята може да ни посочи много примери за една безогледна изява на благоговение, например Инквизицията и Исляма. А в науката това благоговение към някои авторитети често е спъвало нейния прогрес, какъвто е случаят с александрийския учен Клавдий Птоломей, живял през втория век след Христа. Считан е за автор на голям брой съчинения по астрономия, география, математика, Астрология, оптика и пр., за които се установява, че не са оригинални, а са заимствани от трудове по тези дисциплини, които той е намерил в голямата Александрийска библиотека, в своето голямо съчинение, известно под името „Алмагеста", той излага устройството на света, т.нар. Птоломеева система. В нея той поставя Земята в центъра на света, като неподвижно тяло.Цялата тази негова ярко изразена и всестранна изява е създала у народите впечатление за човек с изключителни, свръхгениални качества. И затова никой не е посмял векове наред, чак до Епохата на Ренесанса и до Коперник (1473-1543), да отхвърли постулираното от него неверно становище за устройството на света. Хора със силно развито чувство на благоговение обичат да се молят и изпитват наслада, когато правят това. Такива хора живеят с чувството за доброто бъдеще, за идването на Царството Небесно тук на Земята. Това крепи и дава наслада на такива хора, като им помага по-лесно да понасят несгодите на настоящия живот. При посещение в Шипченския манастир съм имал възможност да видя една икона на Христа, рисувана от неизвестен древен художник.
към текста >>

34. ЖИВИТЕ СИЛИ НА СЛЪНЦЕТО - Георги Радев (1900–1940)

Това, което беше отдавна знайно на древните мъдреци, за западните народи стана очевидно особено след Кантовата „Критика на чистия разум“.
Наистина, не е лесно да се разреши въпроса, дали има тъждественост между външния свят и света, който ни разкриват нашите сетива, сиреч дали т ни дават реални или само трансформирани образи. Това е една интересна психологическа загадка, която е занимавала не един философски ум, и не само в наши времена, а още от най-дълбока древност. Древните индуски мъдреци напр. твърдят — па и не само те — че светът на нашите сетива е илюзия, една от безкрайно-многото гледки на великата световна илюзия, Мауа, както я наричат тe. 1) И следователно, човешкият интелект, който в съвременната наука и философия се признава за едничък познавателен инструмент, и който е така тясно свързан със сетивата, не може да се домогва до абсолютно познание. Това, което беше отдавна знайно на древните мъдреци, за западните народи стана очевидно особено след Кантовата „Критика на чистия разум“. А в наши дни, след като философи като Бергсона развиха своята философия на интуицията и след оная тънка критична преценка, на която учени като математика Пуанкаре подхвърлиха основите на съвременната наука, тези въпроси станаха ясни и за по-широк кръг хора. Вярно е, че разумът на човека може да преодолеe наивния емпиризъм на сетивата и да разбули оная тънка мрежа от измами, която тe изплитат, но все пак той не може да схване истината сама по себе. Науката, в известен смисъл, е едно преодоляване на измамата на сетивата. Без нея, ние сигурно не щяхме да знаем, че не слънцето се върти около земята, а че обратното е вярно, не щяхме да имаме и тази представа — колкото и външна и повърхностна да е тя — за величието на звездния космос, нито пък щяхме да прозрем в скрития строеж на атома. Но все пак разумът не е в състояние да постигне самата Истина, той може да вижда само нейните велики стъпки и, в перспективните образи на действителността, които сетивата ни дават, да разкрива проекциите на реалното.
към текста >>

Мнозина учени като Брук, Сулейр, Rudolf Mewes свързват дори перипетиите в съдбините на отделните народи с ритмичната дейност на слънцето.
Нека сега видим, дали в дейността на слънцето, така както я очертават модерните астрофизични изследвания, има данни, които да оправдават възгледа, че слънцето е сърце на нашата система — не само като метафора, а и в действителност. Днес е знайно, че слънцето не е едно спокойно горящо кълбо от газове, макар и за невъоръженото око неговият диск да изглежда чист и светъл, без петно. Напротив, изследванията показват, че в него кипи един мощен, ритмично пулсиращ живот, който за сега ние констатираме в появата на така наречените слънчеви бури или слънчеви факли и, най-вече, в периодичния ход на загадъчните слънчеви петна. Изучванията на последните разкриха многостранни и дълбоки въздействия на слънцето върху нашата земя. Именно, оказа се, че те са във връзка с флуктуациите на земния магнетизъм, със северните сияния, с метеорологичните промени в нашата атмосфера и дори с периодичната поява на разните епидемии. Мнозина учени като Брук, Сулейр, Rudolf Mewes свързват дори перипетиите в съдбините на отделните народи с ритмичната дейност на слънцето. Местото не ми позволява да ви изложа техните изследвания: ще кажа само, че те много бързо клонят към древните астрологични схващания. Днес, наистина, има вече предостатъчно данни за научната обосновка на астрологията. Но това е един обширен въпрос, който иска специално разглеждане.2) Известна ви е периодичността на слънчевите петна, именно: че в един интервал от около 11 години (по точно 11,11) броят на слънчевите петна се колебае между един максимум от около 140 петна и един минимум от 2—4 петна. Но има и други периоди: 56-годишен, 112-годишен, които играят важна роля във физиологията на слънчевата дейност. Това са физиологичните числа на слънчевата пулсация.
към текста >>

Някои от тия данни — пътем ще помена това за ония, които се интересуват — са дадени в съчиненията на някои западни окултисти, като Thomas Wilson: Източна и западна физика; Blavatsky: The Secret Doctrine; Papus: Traite Metodiqie des Sciences Occultes; Surya Valier: Okulte Weltallslehre и др.
Слънцето като че ли се свива и разпуща, като че ли пулсира. Тези факти, и други подобни тям, ни доближават до твърденията на окултната наука, че „слънцето е сърце на нашата система, чийто мозък е скрит зад видимото слънце. От него бликат струите на жизнената есенция, извършват своята циркулация в цялата система, към планетите, които са нейни органи“. Местото не ми позволява да излагам данните на окултната наука — поне онова, което е изнесено в днешната литература—върху строежа на слънчевата система, като жив организъм, върху неговата физиология, неговото съзнателно функциониране и дейност. Тия данни, проверявани от незапомнени времена от всички окултни школи, от цялата онази дълга верига адепти, които са правили своите научни изследвания с помощта на онова виждане, за което в начало ви поменах, трябва да се имат пред вид, ако човек иска да си състави един по-широк мироглед. Някои от тия данни — пътем ще помена това за ония, които се интересуват — са дадени в съчиненията на някои западни окултисти, като Thomas Wilson: Източна и западна физика; Blavatsky: The Secret Doctrine; Papus: Traite Metodiqie des Sciences Occultes; Surya Valier: Okulte Weltallslehre и др. Ще отворя една малка скоба. Когато говорим за „окултна“ наука, ние не подразбираме онова, което се съдържа в книгите, които днес за днес циркулират в света под общо име „окултни“. Не че те не съдържат ценни сведения, но те са тъй да речем малки електрически лампички, свързани с Великата инсталация на светлината. Те представят малки поточета, слезли от светлата планина на Мъдростта, по чиито върхове обитават Великите Посветени. И тяхната задача не е друга, освен да посочат пътя към ония извори, които бликат в подножието на върховете.
към текста >>

А също така и в свещените писания на всички народи и раси.
Окултната наука или — ние я наричаме — абсолютната наука на живата природа, е достояние само на ония велики духове, които са завършили своето развитие, които ръководят съдбините на целокупното човечество — и не само на нашата земя. Ние ги наричаме Великото Всемирно Братство.3) Всъщност, тази абсолютна наука, проверявана откак свят светува от цели поколения ученици, от цяла една безкрайна низа. от адепти-ясновидци, не е окултна, скрита, освен за ония хора, които разполагат с ограничени възможности и средства за познание. За адептите, сиреч ония високо и тънко организирани човеци, които са осъвършенствували както физичния си, така и духовния си организъм, и които нямат нищо общо нито с пещерните аскети, нито с религиозните мечтатели и изстъпленици, нито с вълшебниците и факирите, защото са разумни органи на живата природа, истините на тази наука съвсем не са „окултни“ сиреч скрити, а явни. Пътем ще помена, че част от науката на тия именно Велики Бели Братя, духовните водители на целокупната еволюция, е пръсната, —поне онова, което е могло да се каже, къде пряко, къде най-често под булото на символиката, в различни книги: херметични, окултни, теософски (тия термини не са идентични, макар несведущите да ги смесват), в книгите на алхимици, кабалисти, мистици, произхождащи от най-различни школи и тайни братства. А също така и в свещените писания на всички народи и раси. Защото тя лежи в основата на всички религиозни учения като съкровено тяхно съдържание, въпреки привидното различие на формите. Това съдържание не изчезва дори и когато формите на външния религиозен култ, в които се облича едно учение, приспособени за дадена епоха, се втвърдят от артериосклерозата на догмите и в тях започнат да се развиват микробите на религиозните суеверия. Духът на човека вечно е превъзмогвал и вечно ще превъзмогва формите, в които временно се разраства, в своето разширително и вечно възходящо движение. След като нахвърлих най-едрите линии на съвременните познания за слънцето, така както те се очертават днес, и набелязах посоката, към която неизбежно се стремят научните изводи, аз ще премина към разглеждане живите сили на слънцето и тяхното използуване във всекидневния живот. Думата ми не е за домогването на някои учени да впрегнат енергията на слънцето за практичните цели на живота, както е впрегнато електричеството и парата, макар тази замисъл да не е неосъществима.
към текста >>

Тук ние се докосваме до най-болния въпрос на нашите дни: икономичното и социално преустройство на народите, по което се тъй много пише и говори, и по което съществуват толкова теории.
Тия мрачни затвори, в които гният сума човешки животи, под тежката хипнотична мора на вековни заблуди, са най-верен показалец за „културата“ на съвременния човек. Не е въпрос да се проповядва някакво побягване в гори и пещери, за да се повърнел човек към своето „естествено състояние.“ Това би било атавизъм. Въпросът е да съзнае човек своето положение на разумно същество в природата и да се нагоди в хармония с нейните закони. Човек не може и не бива да бъде ни като растенията, ни като животните. По силата на законите, които регулират неговото развитие, той не може да се възвърне към своя пещерен живот, ала може да си направи хигиенични селища, здрави, светли, просторни жилища, от които да лъха чистота и здраве. Тук ние се докосваме до най-болния въпрос на нашите дни: икономичното и социално преустройство на народите, по което се тъй много пише и говори, и по което съществуват толкова теории. Ние ще го оставим за сега, понеже той разкрива други перспективи, може би тъй далечни за някои, както перспективата, която ни разкриват свободните, светли жилища, окъпани от светлината на слънцето, където ще пребивава разумният човек, разбрал езика на светлината. Но, ако ние засега—по ред вътрешни и външни причини — не сме в състояние да сторим голямото, то поне можем да направим малкото. Всеки от нас може да се постави в по-естествени условия и така да помогне на природата да извърши своята обновителна работа, която започва през пролетта. И ако условията не му позволяват да стори друго, поне може да прави своята ранна разходка във ведрите утрини на пролетта, бликащи от изобилие на живот и сила, за да поеме своя пай. И когато ние, учениците не Великото Всемирно Братство, излизаме на изгрев-слънце — не да му се кланяме, че то няма нужда от поклонство! — а да почерпим от неговото щедро обилие, онези, на които им отърва да държат хората в мрак и невежество, повдигат врява за някакво си идолопоклонство.
към текста >>

35. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

Влиятелни водачи и мислители като някогашния толстоист Влайков от радикалната партия, и Стамболийски от земеделския съюз търсеха начин да направят достъпна всяка придобивка, която западната наука и технология предлагаше, без това да води до подчинение на западния начин на живот.
„Проблемите“ (точно както се казва в учението на Кришнамурти) всъщност не съществуват. Според учението на Бялото братство „проблемите“ са създадени от адептите на Черното братство, които забавят и спъват с всички възможни средства процеса на еволюция и хармонизиране с Универсалня дух. В началото на no-миналия век, беше станало очевидно, че човечеството навлиза в един свят, който ще ограничи човешката индивидуалност в името на икономическата и социална сигурност, които индустриализацията предлагаше. Беше станало ясно, че модернизацията, въпреки че направи продължителността на живота на отделната личност по-голяма и увеличи възмозкностите за образование и масова информация, успоредно с това стесни поведенческото пространство и щеше да ограничи придобиването на универсалното, хармонично знание и мъдрост до професионална тренировка и индоктринация. В съзнанието на голяма част от интелектуалния елит на обществото, в който се беше родило Братството, беше очевидно, че държавните структури ще намерят начин да увеличат „проводимостта“ на социалните механизми, които насочват груповото поведение; че ще стимулират държавната сила и ще повишат бюрократичния тероризъм срещу отделната личност, за да може всеки мъж и жена да са заменими в механизмите на масовото производство за отворения световен пазар. Влиятелни водачи и мислители като някогашния толстоист Влайков от радикалната партия, и Стамболийски от земеделския съюз търсеха начин да направят достъпна всяка придобивка, която западната наука и технология предлагаше, без това да води до подчинение на западния начин на живот. Бялото братство не търсеше начин за скъсване с новия социален ред. За него скъсването на вътрешното „аз“ с каквото и да било групово поведение, (което би могло да бъде манипулирано от механизмите на модернизма) било то религиозно, идеологическо, социално, класово, расово, или езиково, и намирането на път към носенето на основните необходимости на живота, беше единственият начин да се постигне хармонично съществувание без примирение с изискванията на социалното групово поведение. Както пее битълсът Харисън: „Изгрява слънцето... Добре е!“ И разбира се Джон Аенън: „Всичко, което ни трябва, е любовта1.“ Или може би песента на Харисън „The sun is rising... It is going to be all right!“ да е своего рода далечен, странен превод на братската песен: „Изгрява слънцето... пръска светлина...“ Едва ли! Вероятно това просто е учението, което Братството е изграждало през цялото време: Че основните положителни сили във вселената ще бъдат готови за помощ всеки път, когато станем достатъчно мъдри, за да започнем да търсим начин да влезем в хармония с Универсалния дух, и че основните между тях са Слънцето (като най-ярката форма, в която Всемирния дух ни се разкрива) и любовта (която ни води все по-близо до истинската същност на нашето съществувание). Така или иначе през 1936 година „Изгревът“ беше напълно изграден. От неотразимото си сияние на духовен център до чернозема, от който беше избуял.
към текста >>

По онова време е запален анархист, напълно убеден, че религията е опиум за народите.
Атанас Минчев един от братските звезди на туризма успява да слезе, но връщането му отнема часове и часове, и накрая трябва да му помогнат да се оправи. Игнат слиза, пълни и занася дамаджаната на върха, и слиза втори път... И се изкачва преди Атанас. Ни жив ни умрял, но определено: „Друг!“ Определено Мусаленският Бог Игнат Котаров. Той идва за пръв път на Изгрева години преди това. Като студент. По онова време е запален анархист, напълно убеден, че религията е опиум за народите. Появява се по време на една от неделните беседи, застава между южната входна врата на салона и остъклената източна стена, и слуша беседата, и когато му скимне прекъсва Учителят и в лаконично избухване заявява, че това дето го разправя не е вярно. Лъжа е! Опиум за народа! Прави го няколко пъти. Симеонов иска да се намеси. Иван Антонов даже скача на крака втория път, когато Игнат се появява, но Учителят се усмихва и казва: „Не го закачайте! Той ще стане най-преданият ми ученик в Братството!“ Така и стана! Или си „друг!“ или си Никой. А пък строителят, паркетчията Савата, всяка неделя се качваше на Витоша с една торба калеми и ги присаждаше на пръснатите нагоре по урви и върхове дивачки: диви круши, диви сливи, диви ябълки... Тътриш се по върлите пътеки, и току над главата ти се жълтее една сякаш паднала от небето огромна сочна круша.
към текста >>

36. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

„Тук се беше събрал извергът на Европа: евреи от Полша с черни, дълги, мазни коси, бедняци от всички народи“ на Стария свят, споделя с потресение Чакалов, и все пак усещаш, че той знае къде скача, не е във вакуум.
Зашиват му в колана двайсетте наполеона (част от които си е спечелил сам) и поема. Втора класа в дунавския кораб, дето се въргаля, увит в ямурлука си, където свари. Във влака през Германия е четвърта класа; обикновени товарни вагони, вятърът хлуе през дъските, няма пейки, няма клозет, всеки си седи на бохчите, а къде клечи - един Господ знае. Както казва Георги - „за пръв път изпитвах такова нещо и - thank you! - за последен!“ „Лердам“ от Амстердам е бракуван презокеански кораб. Трета класа! Не е цвете за мирисане така нареченият стийредж в предната част под кувертата. „Тук се беше събрал извергът на Европа: евреи от Полша с черни, дълги, мазни коси, бедняци от всички народи“ на Стария свят, споделя с потресение Чакалов, и все пак усещаш, че той знае къде скача, не е във вакуум. Под горната куверта, но не баш в трюма. Двадесет души в кабина. Хвърля се жребий кой на кое легло ще е. Отдолу имаш кеневирен сламен дюшек с една платнена възглавница. Две одеяла за завивка.
към текста >>

Петър беше излязъл от изгрев слънце и беше един от първите, които видяха бреговата линия на западния хоризонт, и се отказа от закуска, за да може да запази добрата си позиция на върха на купа насукано въже пред вратата за капитанския мост.
Това не е краят на пътя; това, кажи го, не е началото дори... И си правя кафе. И разбърквам картите на голямата маса, където редя по някой пасианс след кафето, но не редя този път. Пиша едно кротичко писмо. Споделям, че има още материал тук, който не съм премандръсил, но го оставям за следващото си идване. Търся пощенска марка... Май параходът пак тутка, май започва оживлението, май пак се дигаме на пръсти да видим какво се открива след теснините и ще трябва да се връщам при глава трета и парцаланковците с каскетите и забрадките! Всички бяха на палубата от ранно утро: емигранти, редовни пасажери; тъпчеха се един друг, късите тук-там се надигаха на пръсти да надникнат над рамената на дългите, и бащи дигаха по някое оскучено, плачещо бебе на рамо, и това, разбира се, нямаше абсолютно никакъв смисъл, тъй като още сума ти време само блъскането на носа, докато корабът цепеше умерените вълни, щеше да разсейва неспокойната им скука. Петър беше излязъл от изгрев слънце и беше един от първите, които видяха бреговата линия на западния хоризонт, и се отказа от закуска, за да може да запази добрата си позиция на върха на купа насукано въже пред вратата за капитанския мост. Просто се надяваше да не го накарат за слезе от там, ако въжето щеше да трябва при акостирането. Хуушшш!... Хуушшш!... Хуушшш!... - продължаваше да цепи напред носът и острият вятър пращаше от време на време по някой неочакван душ студена солена вода, и Петър усещаше сърцето си как тупа, сякаш яздеше състезателен жребец към победоносен финал, но жребецът беше от петхилядотонните, и ездачите бяха осемстотин, и финалът бе събирането на племената, дето бяха теглили на изток по протежение на веригата на Алеутските острови в канута от моржови кожи преди осем хиляди години, с племената, дето бяха теглили на запад на кон през азиатския континентален щит, и това събиране караше така от триста години вече; и той потръпна, когато нова тежка пръска го удари в лицето. Един от корабните офицери, белокос мъж на средна възраст, се показа на вратата и запали лула близо до навитото въже. Всичко нормално! .... Хуушшш!... Хуушшш!... Хуушшш!... Параходът изтутка още веднъж и блъскането на носа и стичането на разбитата вълна по бордовете от двете му страни спря. Край и на душовете на вятъра! Бяха навлезли в теснините.
към текста >>

И казва ето какво за това чувство и на най-космополитните между тях: „Ний, българите, обикновено обичаме бащиното си огнище повече от съседните нам народи и сме уединени от света.То ни е лишило от себепознание.“ Космополит по дух, Йовчев не харесва това вечно българско сгушване около корените, дори да си стигнал на върха на света.
Продължава традицията след идващите от Англия най-много да са чуждите студенти от България. Особено близък на българите е отвореният и жив Бедрос, който вече е учил в Аинтабския колеж в Турция и е блестящ студент. Да размениш с такъв човек по няколко шегаджийски лафа на турски в студентската кафетерия е не само весело, но и сладко отвътре. По това време заселилият се тук още през 1870 г. сливналия - журналистът Илия Йовчев, пише дописка за петдесетина български студенти в Америка в „Цариградски вестник“. И казва ето какво за това чувство и на най-космополитните между тях: „Ний, българите, обикновено обичаме бащиното си огнище повече от съседните нам народи и сме уединени от света.То ни е лишило от себепознание.“ Космополит по дух, Йовчев не харесва това вечно българско сгушване около корените, дори да си стигнал на върха на света. Има го, разбира се. И дали е лишило Дънов и Делчев, пък и нашенско-арменския Бедрос от самопознание, не е ясно. Но че от време на време е хубаво да си се свият в малоазийския си мехур и да се посмеят, в това няма съмнение. Дърпа коренът. Телескопичен блик Бедрос се връща да проповядва, за да го заколят като мъченик в родния му край има-няма след седем години.
към текста >>

На северозападния ъгъл на Трайбека се строи складът на Флеминг Смит по проект на Стивън Декатър във фламандски стил - сега паметник на културата на Ню Йорк.
При идването си Петър е учуден от безкрайните редове от 14-15-етажни канцеларии, банки и жилища. Сега - само две години по-късно, разликата е очевидна. Започват да щръкват първите небостъргачи и първите стилни сгради, богато украсени с каменни релефи и орнаменти от ковано желязо, с керамика и цели „рисунки“ от фантастична неизмазана тухлена зидария. Вече споменахме за сградите на Пресата близо до Петте кьошета. На югозапад от нея е районът Трайбека - тогава разцъфтяваща бизнес-част на града. На северозападния ъгъл на Трайбека се строи складът на Флеминг Смит по проект на Стивън Декатър във фламандски стил - сега паметник на културата на Ню Йорк. Томас Джаксън пак там строи цял блок от небостъргачи за компанията на Фейрчайлд. И долу по тротоара младите семинаристи с младия мисионер от Варна между тях пресичат Трайбека, след като са се смъкнали от ферибота през река Хъдзън на път за мисията в „Китайския град“. След години в една от беседите си Петър Дънов описва чувството на ареалност по тези улици. Излизаш на „Хъдзън“ или „Бродуей“ и трещи музика, носи се каляска нагоре към Сохо, а на капрата разкошен кочияш с цилиндър и до него чер арапин в копринени червени шалвари и чалма с огромно щраусово перо върти очи и музикантите вътре надуват тромпети и тром- бони и тряскат чинели, и ти мислиш, че е слязла с махането на магическа пръчка „Хиляда и една нощ“, и каляската отминава, и на гърба на купето - табло с огромни букви: „Кафе Максуел - екстра до последна капка!“. Оказва се, че са пуснали ново кафе на пазара.
към текста >>

37. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Описанието по-нататък изрежда за любопитния книгите по полиците в дома му: на латински, на немски, на гръцки, приказките на братя Грим, речник на римите, латински, португалски, френски речник, митология на северните народи.
Хафиз от Шираз. След това идва индийската класика: Веданта, Сакя Буда, Риг Веда Санхита, Сарма, Сборника с ориенталска поезия на Алгери, Синкхая Карикад, Бхашая, един том Коментарии върху „Бхагават Гита“, Индийско законодателство, Калисада и пр. Следват три тома турски максими. Класиката е представена от Есхил, Омир и Епиктет. След това идват Русо, Торквато Тасо, Гьоте, Сведеборг, поезията на Хоторн, Лонгфелоу и Уитман, майсторите на английския литературен барок Бамон и Флечер и, разбира се природата, затворена в книга: огромен том за птиците във Великобритания. Описанието по-нататък изрежда за любопитния книгите по полиците в дома му: на латински, на немски, на гръцки, приказките на братя Грим, речник на римите, латински, португалски, френски речник, митология на северните народи. Арнолдс, Маколи, пътешествия в Китай, Сирийски пътешествия, астрономии и какво ли не. Книгите на Торо обаче не са книги на търсещ ум. Докато Емерсън съветва слушателите си по време на сказките си да забравят за ретрос- пекцията, да загърбят книгите и да се обърнат към природата - на думи, - Торо живее така. На дело. Търсещият му ум наистина търси, но в природата.
към текста >>

Телескопичен блик „Някога, някоя неделна сутрин, като се окъпех, както ми беше навикът, сядах на огрения праг от изгрев слънце до обяд, обвит в блянове, сред борове, цикория и смрадлика, в необезпокоявана самота и пълен покой и птиците пееха наоколо или пърхаха тихичко през колибата, докато слънцето почнеше да се спуска през западния ми прозорец или някоя товарна каруца се чуеше далеч по шосето и ме подсетеше за изтеклото време.“ („Уолдън“) И сега, докато прехвърчаше последният обезсилен пролетен сняг, Петър отиде да види мястото на колибата.
И назад към ароматите на Персия: „Вагх о Бахар“. И розовата градина: „Гюлестан“. „Ануари Сухаили“. Джонсъновият том из санскритската класика: „Сакунтала“. Броят се на пръстите на двете ръце и ще остане пръст да се подпре бузата, когато седне на прага на колибата си. Телескопичен блик „Някога, някоя неделна сутрин, като се окъпех, както ми беше навикът, сядах на огрения праг от изгрев слънце до обяд, обвит в блянове, сред борове, цикория и смрадлика, в необезпокоявана самота и пълен покой и птиците пееха наоколо или пърхаха тихичко през колибата, докато слънцето почнеше да се спуска през западния ми прозорец или някоя товарна каруца се чуеше далеч по шосето и ме подсетеше за изтеклото време.“ („Уолдън“) И сега, докато прехвърчаше последният обезсилен пролетен сняг, Петър отиде да види мястото на колибата. Бяха му казали в музея на Антикварното дружество, че бараката я няма. Беше видял там снимки от нея, правени дълго след като Торо я беше напуснал преди четиридесет години. Вече без прозорче и без врата под стволовете на правите кленови дървета. Между вещите, направени от нейните дъски, имаше диплянка с обяснение, че след като Торо я е напуснал, колибата била продадена, после я използвали за складче - нямала даже два метра и половина на три! След това собственикът взел да я разглобява, за да кърпи с нея други свои работи и веднъж с разграден покрив, каквото останало там било прибрано от туристи и почитатели за спомен - дъски, пирони, отделни трески дори! Пътеката до колибата бе ясна; много хора очевидно посещаваха мястото й. Езерото вече се виждаше на юг между дърветата, когато зърна леката издатина на земята, където бе стояла тя.
към текста >>

38. Сутринта, 15 юни [сряда] 1921, Саран бей [ар. Септември] - Георги Христов

Христос като казва: „Аз съм Живият хляб“ - подразбира три принципа: В западните народи човек се рисува .
864 - Евангелие от Марка, глава 15; стих 30: „Спаси себе си и слез от кръста“. Библията стр. 364 - I книга на Летовниците, глава 12; стих 17: „И Давид излезе да ги посрещне, та им отговори и рече: Ако идете при мене с мир, за да ми помогнете, сърцето ми ще бъде съединено с вас; но ако [сте дошли] за да ме предадете на неприятелите ми, като няма неправда в ръцете ми, Бог на Отците ни нека види и [нека] изобличи това.“ Следобед ще ви разясня Закона на Любовта, както е написан на български. Л I О Б О В Представлява двата принципа в човека Първото представлява стремеж. Ако той срещне съпротивление и се обърне надолу, това обръщане надолу показва грешния човек; тогава прекарваме права линия и образуваме един триъгълник и човек се обръща нагоре към Бога. Христос като казва: „Аз съм Живият хляб“ - подразбира три принципа: В западните народи човек се рисува . Египтяните са рисували човека – инволюцията, а еволюцията – . За да се обърне нагоре, продължаваме линията и се образува – трябва да се върти. Двете единици съединени горе, показват двата вида духове – едните въплътени, а другите – не; в духовния мир. Показва животното. Като му се махне опашката, става човек в движение.
към текста >>

39. 3. Статия трета - Георги Христов

3. Статия трета Окултна социология - Системата на Сент- Ив д ‘Алвейдър - Правителствата на съвременните народи - Република, монархия, теокрация „Всемирна летопис“, Г.
3. Статия трета Окултна социология - Системата на Сент- Ив д ‘Алвейдър - Правителствата на съвременните народи - Република, монархия, теокрация „Всемирна летопис“, Г. I, кн. 3 (1. VI. 1919), с.12-14 В тази статия ще продължим разяснението на системата на Сент-Ив д‘Алвейдър за образуването формата на държавата и начина на управлението. Така нашите четци, чрез последователно развитие на предмета, ще могат да си съставят ясна представа за естествения процес на развитието на обществата и оформяването им в държава с определен начин на управление. Ако разгледаме синархията като научен закон, ще можем да определим точното положение на всяка форма на управление в йерархията на социалните науки.
към текста >>

За да заякчат свободата си, републиканците- римляни, недоволни от робуването на своите подчинени, обърнали в роби гражданите на всичките покорени от тях народи.
Терорът, главният символ на който бил идолът на Молоха63, е служил за основа на държавния му строй и робството на нумидийците64 е служило за гаранция на свободата на гражданите. Рим е бил основан от разбойниците, които са завзели съществуващата на това място провинция на теократическата Етрурия65. По грубостта на нравите си, той надминаваше Атина и Картаген, и начинът на управлението в него бе също републикански, макар и с някои изменения, които са се дължали на теократическите учреждения и, които несполучил да унищожи при всичките си старания. Така например, върховният жрец на Рим, с дванадесетте си първосвещеници, се е ползвал с толкова голяма власт, че е могъл да отложи или разпусне народното събрание. Но когато римляните, под влиянието на пиронизма66, изгубили вярата си и престанали да имат доверие във върховния жрец, толкоз необходимо за изпълнение на длъжността му, тогава отечеството на Цинцината67 стана отечество на Сула68, и Юлий Цезар69 решил да се короняса не само с императорска корона, но и с венец на първосвещеник. За да заякчат свободата си, републиканците- римляни, недоволни от робуването на своите подчинени, обърнали в роби гражданите на всичките покорени от тях народи. Правителствата на градовете на Италия, Фландрия или Холандия били републикански само по име, ала в действителност представителната система на управление в тия градове била общинска или емпорократическа70 , а понякога и едната и другата, както понастоящем е в Англия, Съединените Северо-Американски Държави, Швейцария и каквато би желала да стане буржоазната демокрация на Франция, неспособна впрочем да достигне това, по причина, за която не е място тук да говоря. Монархия. Когато Монтескьо71 казва, че добродетелта е основа на републиката, а честта е основа на монархията, той лъже и народа, и кралете. Сега така може да говори само ситият буржоа, но никак не един философ. Основата на чистата монархия е енергията на нейния основател, най-силният и най-щастливият от хората, ако под думата щастие се подразбира благоприятното стечение на обстоятелствата. Целта на монархията е самодържавието.
към текста >>

Между християнските народи никога не е имало чиста монархия, в пълния смисъл на тази дума.
Средството за постигане тази цел е централизацията на всички власти в лицето на монарха. Юридическото условие, необходимо за да се използва това средство, се състои в издаването на закона непосредствено от самовластния господар, без участието на други представители или упълномощени от царя, освен секретарите, съдиите и полицията. Гаранцията за успеха на тази форма на управление може да бъде само смъртното наказание (легалното убийство), тъй като при съществуването на обществената анархия (а само при това състояние на обществото е възможна появата на самодържавието) само човекът, който има власт над живота на всекиго, може да поддържа единството на нацията и няма да я остави да се разпадне. Чистата монархия е съществувала у асирийците. Класически образци на монарси могат да се смятат: Кир, Атила, Чингис-Хан, Тимур и др. Между християнските народи никога не е имало чиста монархия, в пълния смисъл на тази дума. Във всяка християнска страна, която се е стремила към единство, основателите на династиите са напрягали всичките си усилия да учредят самодържавието, и само това им давало сила да изпълняват задачата си. Всичките те прекрасно са знаели, че смъртното наказание е единствената гаранция на властта им, но на никого от тях не се е допуснало да се ползва от това наказание толкова свободно и последователно, както са правели това изброените азиатски монарси. Теокрация. Основата на чистата теокрация е религията. Целта, която тя преследва, е развитието на умовете и културата на сърцето, всеобщото единение и мира. Средството за постигане на тая цел е уважението към всичките религии и разяснението на тяхната общност.
към текста >>

Християнските народи никога не са имали теократическо управление, нито в чиста, нито в смесена форма, понеже още от V век християнството се е разделило на няколко църкви, които съперничили помежду си, с явно демократически тенденции.
Следите от това единство на религиите са се запазили навред, като например: според свидетелстването на Дамис и Филострат, Аполоний Тиански72 , съвременник на Исуса Христа, е водил учени беседи в религиозните центрове на целия свят с жреците на всичките религии, от Галия до Индия и Етиопия. В сегашно време франкмасонството, което е само костите и скелета на теокрацията, е единствената организация, която има тоя всемирен характер и която, като почва от тридесет и третата степен, напомнюва съвършено малко по личния си състав някогашния интелектуален и религиозен съюз. Мойсей, който бе посветен в тайните на египетските храмове, в които от времето на Иршовия разкол бе се установил смесеният теократически начин на управление - поискал да спаси няколкото свещени книги, които щели да се изгубят, поради общата умствена и религиозна разпуснатост. И той бил избрал ония свещени книги, в които е била сбито изложена цялата свещена мъдрост, старателно маскирана с всякакъв вид символи и басни. За да постигне именно тая си цел, Мойсей е основал израилската теокрация, издънки на която се явяват: християнството, от една страна, и мохамеданството от друга. Християнските народи никога не са имали теократическо управление, нито в чиста, нито в смесена форма, понеже още от V век християнството се е разделило на няколко църкви, които съперничили помежду си, с явно демократически тенденции. Това обстоятелство е принудило християнските народи да опитат различни форми на управление, като почнали от монархията и свършили с републиката, но не са могли да учредят теокрацията, защото необходимото условие за това се явява единството на църквата, обучението, възпитанието, посвещението и избора на най-достойните във всичките християнски народи, а именно това тяхно единство липсва в тях и не може да го има при сегашния строй. Да се постигне това единство е възможно само като се уважават всички вярвания и се изясняват общите им основи, но това не направиха нито вселенските събори през първите векове на християнството, нито поместните събори, които станаха след разделянето на църквите, без да говорим за папството, което, поради изключителното си политическо положение, можеше да играе само партийна сектантска роля в християнството, която няма никаква прилика с истинския теократически авторитет. При все туй, индивидуалното и морално влияние на Исуса Христа е толкова голямо и толкова много е проникнато от божествена сила, че даже като се е ограничавало само с пречистването и оправянето душата и съвестта на отделните лица, можеха да се постигнат големи успехи. Църквата, която е разделена на много враждебни помежду си секти, е безсилна да влияе върху държавните учреждения на Европа, но, при все това, духът на християнството, който се проявява в общественото мнение, всява в народите на Европа непреодолимо отвращение както към веригите на демагога, така и към козните на тирана, и прави невъзможни за християнските народи и абсолютната република, и чистата монархия и всяка друга чиста политическа форма на управление. Но това, което е невъзможно за християнските народи, е възможно за другите.
към текста >>

Това обстоятелство е принудило християнските народи да опитат различни форми на управление, като почнали от монархията и свършили с републиката, но не са могли да учредят теокрацията, защото необходимото условие за това се явява единството на църквата, обучението, възпитанието, посвещението и избора на най-достойните във всичките християнски народи, а именно това тяхно единство липсва в тях и не може да го има при сегашния строй.
В сегашно време франкмасонството, което е само костите и скелета на теокрацията, е единствената организация, която има тоя всемирен характер и която, като почва от тридесет и третата степен, напомнюва съвършено малко по личния си състав някогашния интелектуален и религиозен съюз. Мойсей, който бе посветен в тайните на египетските храмове, в които от времето на Иршовия разкол бе се установил смесеният теократически начин на управление - поискал да спаси няколкото свещени книги, които щели да се изгубят, поради общата умствена и религиозна разпуснатост. И той бил избрал ония свещени книги, в които е била сбито изложена цялата свещена мъдрост, старателно маскирана с всякакъв вид символи и басни. За да постигне именно тая си цел, Мойсей е основал израилската теокрация, издънки на която се явяват: християнството, от една страна, и мохамеданството от друга. Християнските народи никога не са имали теократическо управление, нито в чиста, нито в смесена форма, понеже още от V век християнството се е разделило на няколко църкви, които съперничили помежду си, с явно демократически тенденции. Това обстоятелство е принудило християнските народи да опитат различни форми на управление, като почнали от монархията и свършили с републиката, но не са могли да учредят теокрацията, защото необходимото условие за това се явява единството на църквата, обучението, възпитанието, посвещението и избора на най-достойните във всичките християнски народи, а именно това тяхно единство липсва в тях и не може да го има при сегашния строй. Да се постигне това единство е възможно само като се уважават всички вярвания и се изясняват общите им основи, но това не направиха нито вселенските събори през първите векове на християнството, нито поместните събори, които станаха след разделянето на църквите, без да говорим за папството, което, поради изключителното си политическо положение, можеше да играе само партийна сектантска роля в християнството, която няма никаква прилика с истинския теократически авторитет. При все туй, индивидуалното и морално влияние на Исуса Христа е толкова голямо и толкова много е проникнато от божествена сила, че даже като се е ограничавало само с пречистването и оправянето душата и съвестта на отделните лица, можеха да се постигнат големи успехи. Църквата, която е разделена на много враждебни помежду си секти, е безсилна да влияе върху държавните учреждения на Европа, но, при все това, духът на християнството, който се проявява в общественото мнение, всява в народите на Европа непреодолимо отвращение както към веригите на демагога, така и към козните на тирана, и прави невъзможни за християнските народи и абсолютната република, и чистата монархия и всяка друга чиста политическа форма на управление. Но това, което е невъзможно за християнските народи, е възможно за другите. Африканските и особено азиатските народи, които изповядват исляма, до когато Цариград остане в ръцете на турците, представляват всички условия за учредяването на чистата монархия.
към текста >>

Църквата, която е разделена на много враждебни помежду си секти, е безсилна да влияе върху държавните учреждения на Европа, но, при все това, духът на християнството, който се проявява в общественото мнение, всява в народите на Европа непреодолимо отвращение както към веригите на демагога, така и към козните на тирана, и прави невъзможни за християнските народи и абсолютната република, и чистата монархия и всяка друга чиста политическа форма на управление.
За да постигне именно тая си цел, Мойсей е основал израилската теокрация, издънки на която се явяват: християнството, от една страна, и мохамеданството от друга. Християнските народи никога не са имали теократическо управление, нито в чиста, нито в смесена форма, понеже още от V век християнството се е разделило на няколко църкви, които съперничили помежду си, с явно демократически тенденции. Това обстоятелство е принудило християнските народи да опитат различни форми на управление, като почнали от монархията и свършили с републиката, но не са могли да учредят теокрацията, защото необходимото условие за това се явява единството на църквата, обучението, възпитанието, посвещението и избора на най-достойните във всичките християнски народи, а именно това тяхно единство липсва в тях и не може да го има при сегашния строй. Да се постигне това единство е възможно само като се уважават всички вярвания и се изясняват общите им основи, но това не направиха нито вселенските събори през първите векове на християнството, нито поместните събори, които станаха след разделянето на църквите, без да говорим за папството, което, поради изключителното си политическо положение, можеше да играе само партийна сектантска роля в християнството, която няма никаква прилика с истинския теократически авторитет. При все туй, индивидуалното и морално влияние на Исуса Христа е толкова голямо и толкова много е проникнато от божествена сила, че даже като се е ограничавало само с пречистването и оправянето душата и съвестта на отделните лица, можеха да се постигнат големи успехи. Църквата, която е разделена на много враждебни помежду си секти, е безсилна да влияе върху държавните учреждения на Европа, но, при все това, духът на християнството, който се проявява в общественото мнение, всява в народите на Европа непреодолимо отвращение както към веригите на демагога, така и към козните на тирана, и прави невъзможни за християнските народи и абсолютната република, и чистата монархия и всяка друга чиста политическа форма на управление. Но това, което е невъзможно за християнските народи, е възможно за другите. Африканските и особено азиатските народи, които изповядват исляма, до когато Цариград остане в ръцете на турците, представляват всички условия за учредяването на чистата монархия. Нека не се мисли, че усъвършенстваните оръдия и най-новите способи за водене на войната принадлежали изключително на европейските народи. Всичко това може прекрасно да се приложи и към азиатците и африканците, и не само в редовната война по европейски образец, но и за масово нахлуване, което е свойствено на тия народи. Те чакат само да се намери един енергичен деспот, който да може да ги повдигне и обедини под знамето си.
към текста >>

Но това, което е невъзможно за християнските народи, е възможно за другите.
Християнските народи никога не са имали теократическо управление, нито в чиста, нито в смесена форма, понеже още от V век християнството се е разделило на няколко църкви, които съперничили помежду си, с явно демократически тенденции. Това обстоятелство е принудило християнските народи да опитат различни форми на управление, като почнали от монархията и свършили с републиката, но не са могли да учредят теокрацията, защото необходимото условие за това се явява единството на църквата, обучението, възпитанието, посвещението и избора на най-достойните във всичките християнски народи, а именно това тяхно единство липсва в тях и не може да го има при сегашния строй. Да се постигне това единство е възможно само като се уважават всички вярвания и се изясняват общите им основи, но това не направиха нито вселенските събори през първите векове на християнството, нито поместните събори, които станаха след разделянето на църквите, без да говорим за папството, което, поради изключителното си политическо положение, можеше да играе само партийна сектантска роля в християнството, която няма никаква прилика с истинския теократически авторитет. При все туй, индивидуалното и морално влияние на Исуса Христа е толкова голямо и толкова много е проникнато от божествена сила, че даже като се е ограничавало само с пречистването и оправянето душата и съвестта на отделните лица, можеха да се постигнат големи успехи. Църквата, която е разделена на много враждебни помежду си секти, е безсилна да влияе върху държавните учреждения на Европа, но, при все това, духът на християнството, който се проявява в общественото мнение, всява в народите на Европа непреодолимо отвращение както към веригите на демагога, така и към козните на тирана, и прави невъзможни за християнските народи и абсолютната република, и чистата монархия и всяка друга чиста политическа форма на управление. Но това, което е невъзможно за християнските народи, е възможно за другите. Африканските и особено азиатските народи, които изповядват исляма, до когато Цариград остане в ръцете на турците, представляват всички условия за учредяването на чистата монархия. Нека не се мисли, че усъвършенстваните оръдия и най-новите способи за водене на войната принадлежали изключително на европейските народи. Всичко това може прекрасно да се приложи и към азиатците и африканците, и не само в редовната война по европейски образец, но и за масово нахлуване, което е свойствено на тия народи. Те чакат само да се намери един енергичен деспот, който да може да ги повдигне и обедини под знамето си. Против Европа, отслабена от междуособните войни, не един милион, а двадесет милиони биха могли, въоръжени и обучени по европейски, да бъдат изпратени от съединените сили на народите на Африка и Азия, подкрепени от исляма и Китайската империя.
към текста >>

Африканските и особено азиатските народи, които изповядват исляма, до когато Цариград остане в ръцете на турците, представляват всички условия за учредяването на чистата монархия.
Това обстоятелство е принудило християнските народи да опитат различни форми на управление, като почнали от монархията и свършили с републиката, но не са могли да учредят теокрацията, защото необходимото условие за това се явява единството на църквата, обучението, възпитанието, посвещението и избора на най-достойните във всичките християнски народи, а именно това тяхно единство липсва в тях и не може да го има при сегашния строй. Да се постигне това единство е възможно само като се уважават всички вярвания и се изясняват общите им основи, но това не направиха нито вселенските събори през първите векове на християнството, нито поместните събори, които станаха след разделянето на църквите, без да говорим за папството, което, поради изключителното си политическо положение, можеше да играе само партийна сектантска роля в християнството, която няма никаква прилика с истинския теократически авторитет. При все туй, индивидуалното и морално влияние на Исуса Христа е толкова голямо и толкова много е проникнато от божествена сила, че даже като се е ограничавало само с пречистването и оправянето душата и съвестта на отделните лица, можеха да се постигнат големи успехи. Църквата, която е разделена на много враждебни помежду си секти, е безсилна да влияе върху държавните учреждения на Европа, но, при все това, духът на християнството, който се проявява в общественото мнение, всява в народите на Европа непреодолимо отвращение както към веригите на демагога, така и към козните на тирана, и прави невъзможни за християнските народи и абсолютната република, и чистата монархия и всяка друга чиста политическа форма на управление. Но това, което е невъзможно за християнските народи, е възможно за другите. Африканските и особено азиатските народи, които изповядват исляма, до когато Цариград остане в ръцете на турците, представляват всички условия за учредяването на чистата монархия. Нека не се мисли, че усъвършенстваните оръдия и най-новите способи за водене на войната принадлежали изключително на европейските народи. Всичко това може прекрасно да се приложи и към азиатците и африканците, и не само в редовната война по европейски образец, но и за масово нахлуване, което е свойствено на тия народи. Те чакат само да се намери един енергичен деспот, който да може да ги повдигне и обедини под знамето си. Против Европа, отслабена от междуособните войни, не един милион, а двадесет милиони биха могли, въоръжени и обучени по европейски, да бъдат изпратени от съединените сили на народите на Африка и Азия, подкрепени от исляма и Китайската империя. Като следва някогашния си път, по бреговете на Африка, Италия и Испания, насочен право към сърцето на Европа, тоя поток от люде може да се хвърли върху нас и да помете всички по пътя си.
към текста >>

Нека не се мисли, че усъвършенстваните оръдия и най-новите способи за водене на войната принадлежали изключително на европейските народи.
Да се постигне това единство е възможно само като се уважават всички вярвания и се изясняват общите им основи, но това не направиха нито вселенските събори през първите векове на християнството, нито поместните събори, които станаха след разделянето на църквите, без да говорим за папството, което, поради изключителното си политическо положение, можеше да играе само партийна сектантска роля в християнството, която няма никаква прилика с истинския теократически авторитет. При все туй, индивидуалното и морално влияние на Исуса Христа е толкова голямо и толкова много е проникнато от божествена сила, че даже като се е ограничавало само с пречистването и оправянето душата и съвестта на отделните лица, можеха да се постигнат големи успехи. Църквата, която е разделена на много враждебни помежду си секти, е безсилна да влияе върху държавните учреждения на Европа, но, при все това, духът на християнството, който се проявява в общественото мнение, всява в народите на Европа непреодолимо отвращение както към веригите на демагога, така и към козните на тирана, и прави невъзможни за християнските народи и абсолютната република, и чистата монархия и всяка друга чиста политическа форма на управление. Но това, което е невъзможно за християнските народи, е възможно за другите. Африканските и особено азиатските народи, които изповядват исляма, до когато Цариград остане в ръцете на турците, представляват всички условия за учредяването на чистата монархия. Нека не се мисли, че усъвършенстваните оръдия и най-новите способи за водене на войната принадлежали изключително на европейските народи. Всичко това може прекрасно да се приложи и към азиатците и африканците, и не само в редовната война по европейски образец, но и за масово нахлуване, което е свойствено на тия народи. Те чакат само да се намери един енергичен деспот, който да може да ги повдигне и обедини под знамето си. Против Европа, отслабена от междуособните войни, не един милион, а двадесет милиони биха могли, въоръжени и обучени по европейски, да бъдат изпратени от съединените сили на народите на Африка и Азия, подкрепени от исляма и Китайската империя. Като следва някогашния си път, по бреговете на Африка, Италия и Испания, насочен право към сърцето на Европа, тоя поток от люде може да се хвърли върху нас и да помете всички по пътя си. Общото състояние на европейските работи понастоящем се представлява много по благоприятно за повторението на това нахлуване на „варварите“ и много признаци, явни и тайни, потвърждават възможността на това нахлуване.
към текста >>

Всичко това може прекрасно да се приложи и към азиатците и африканците, и не само в редовната война по европейски образец, но и за масово нахлуване, което е свойствено на тия народи.
При все туй, индивидуалното и морално влияние на Исуса Христа е толкова голямо и толкова много е проникнато от божествена сила, че даже като се е ограничавало само с пречистването и оправянето душата и съвестта на отделните лица, можеха да се постигнат големи успехи. Църквата, която е разделена на много враждебни помежду си секти, е безсилна да влияе върху държавните учреждения на Европа, но, при все това, духът на християнството, който се проявява в общественото мнение, всява в народите на Европа непреодолимо отвращение както към веригите на демагога, така и към козните на тирана, и прави невъзможни за християнските народи и абсолютната република, и чистата монархия и всяка друга чиста политическа форма на управление. Но това, което е невъзможно за християнските народи, е възможно за другите. Африканските и особено азиатските народи, които изповядват исляма, до когато Цариград остане в ръцете на турците, представляват всички условия за учредяването на чистата монархия. Нека не се мисли, че усъвършенстваните оръдия и най-новите способи за водене на войната принадлежали изключително на европейските народи. Всичко това може прекрасно да се приложи и към азиатците и африканците, и не само в редовната война по европейски образец, но и за масово нахлуване, което е свойствено на тия народи. Те чакат само да се намери един енергичен деспот, който да може да ги повдигне и обедини под знамето си. Против Европа, отслабена от междуособните войни, не един милион, а двадесет милиони биха могли, въоръжени и обучени по европейски, да бъдат изпратени от съединените сили на народите на Африка и Азия, подкрепени от исляма и Китайската империя. Като следва някогашния си път, по бреговете на Африка, Италия и Испания, насочен право към сърцето на Европа, тоя поток от люде може да се хвърли върху нас и да помете всички по пътя си. Общото състояние на европейските работи понастоящем се представлява много по благоприятно за повторението на това нахлуване на „варварите“ и много признаци, явни и тайни, потвърждават възможността на това нахлуване. Враждуващи помежду си, не свързани нито с религиозни, нито с политически връзки, европейските държави биха се превърнали на помощници на нахлулите врагове.
към текста >>

Против Европа, отслабена от междуособните войни, не един милион, а двадесет милиони биха могли, въоръжени и обучени по европейски, да бъдат изпратени от съединените сили на народите на Африка и Азия, подкрепени от исляма и Китайската империя.
Но това, което е невъзможно за християнските народи, е възможно за другите. Африканските и особено азиатските народи, които изповядват исляма, до когато Цариград остане в ръцете на турците, представляват всички условия за учредяването на чистата монархия. Нека не се мисли, че усъвършенстваните оръдия и най-новите способи за водене на войната принадлежали изключително на европейските народи. Всичко това може прекрасно да се приложи и към азиатците и африканците, и не само в редовната война по европейски образец, но и за масово нахлуване, което е свойствено на тия народи. Те чакат само да се намери един енергичен деспот, който да може да ги повдигне и обедини под знамето си. Против Европа, отслабена от междуособните войни, не един милион, а двадесет милиони биха могли, въоръжени и обучени по европейски, да бъдат изпратени от съединените сили на народите на Африка и Азия, подкрепени от исляма и Китайската империя. Като следва някогашния си път, по бреговете на Африка, Италия и Испания, насочен право към сърцето на Европа, тоя поток от люде може да се хвърли върху нас и да помете всички по пътя си. Общото състояние на европейските работи понастоящем се представлява много по благоприятно за повторението на това нахлуване на „варварите“ и много признаци, явни и тайни, потвърждават възможността на това нахлуване. Враждуващи помежду си, не свързани нито с религиозни, нито с политически връзки, европейските държави биха се превърнали на помощници на нахлулите врагове. Търговците на оръжие биха били готови да ги снабдят с всичко, стига да им се плаща добре. Колониалните разпри и съперничеството на държавите заставляват християнските народи да изпращат на своите бъдещи врагове инструктори и да ги обучават на всичките тънкости на военното изкуство.
към текста >>

Колониалните разпри и съперничеството на държавите заставляват християнските народи да изпращат на своите бъдещи врагове инструктори и да ги обучават на всичките тънкости на военното изкуство.
Против Европа, отслабена от междуособните войни, не един милион, а двадесет милиони биха могли, въоръжени и обучени по европейски, да бъдат изпратени от съединените сили на народите на Африка и Азия, подкрепени от исляма и Китайската империя. Като следва някогашния си път, по бреговете на Африка, Италия и Испания, насочен право към сърцето на Европа, тоя поток от люде може да се хвърли върху нас и да помете всички по пътя си. Общото състояние на европейските работи понастоящем се представлява много по благоприятно за повторението на това нахлуване на „варварите“ и много признаци, явни и тайни, потвърждават възможността на това нахлуване. Враждуващи помежду си, не свързани нито с религиозни, нито с политически връзки, европейските държави биха се превърнали на помощници на нахлулите врагове. Търговците на оръжие биха били готови да ги снабдят с всичко, стига да им се плаща добре. Колониалните разпри и съперничеството на държавите заставляват християнските народи да изпращат на своите бъдещи врагове инструктори и да ги обучават на всичките тънкости на военното изкуство. Нито една европейска държава не би помръднала, за да предотврати тази беда, която би заплашила съседа и, тя би се зарадвала даже на нещастието му, като предполага, че самата тя е в безопасност. На нея нито на ум не идва, че същата беда, която е връхлетяла съседа и, ще сполети своевременно и нея. Ние виждаме, че понастоящем между всичките „християнски“ държави са се установили съвършено безнравствени, а следователно и неразумни отношения. Що се отнася до силата, която е способна да подигне против Европа народите на двата съседни материка, то тя ще се появи в неукротимата енергия на някой азиатец или африканец. Такъв владетел няма да се поколебае пред последиците на своя политически принцип.
към текста >>

Що се отнася до силата, която е способна да подигне против Европа народите на двата съседни материка, то тя ще се появи в неукротимата енергия на някой азиатец или африканец.
Търговците на оръжие биха били готови да ги снабдят с всичко, стига да им се плаща добре. Колониалните разпри и съперничеството на държавите заставляват християнските народи да изпращат на своите бъдещи врагове инструктори и да ги обучават на всичките тънкости на военното изкуство. Нито една европейска държава не би помръднала, за да предотврати тази беда, която би заплашила съседа и, тя би се зарадвала даже на нещастието му, като предполага, че самата тя е в безопасност. На нея нито на ум не идва, че същата беда, която е връхлетяла съседа и, ще сполети своевременно и нея. Ние виждаме, че понастоящем между всичките „християнски“ държави са се установили съвършено безнравствени, а следователно и неразумни отношения. Що се отнася до силата, която е способна да подигне против Европа народите на двата съседни материка, то тя ще се появи в неукротимата енергия на някой азиатец или африканец. Такъв владетел няма да се поколебае пред последиците на своя политически принцип. Тогава би се възродила една проста, но твърда монархия, като изпълнителка на волята на съдбата. Ще хвръкнат главите на императорските и кралските фамилии; огънят ще опустоши цели страни; силните „Мира сего“ ще бъдат принудени да се присъединят към войските на чуждоземците. „Варварите“ ще ни отмъстят за варварството на нашата колониална политика, като превърнат градовете ни в купища развалини, залени с кръвта на ония жители, които не ще могат да бъдат пръснати по далечните краища на Азия и Африка. Християнска Европа не ще има вече политическа сила да отблъсне тия бедствия, понеже чистата република и простата монархия са еднакво невъзможни в нея, поради пълната безнравственост на основите и.
към текста >>

По всичките тия причини и по много други, ние ще трябва да потърсим извън политиката една възможна свръзка между европейските народи.
Такъв владетел няма да се поколебае пред последиците на своя политически принцип. Тогава би се възродила една проста, но твърда монархия, като изпълнителка на волята на съдбата. Ще хвръкнат главите на императорските и кралските фамилии; огънят ще опустоши цели страни; силните „Мира сего“ ще бъдат принудени да се присъединят към войските на чуждоземците. „Варварите“ ще ни отмъстят за варварството на нашата колониална политика, като превърнат градовете ни в купища развалини, залени с кръвта на ония жители, които не ще могат да бъдат пръснати по далечните краища на Азия и Африка. Християнска Европа не ще има вече политическа сила да отблъсне тия бедствия, понеже чистата република и простата монархия са еднакво невъзможни в нея, поради пълната безнравственост на основите и. По всичките тия причини и по много други, ние ще трябва да потърсим извън политиката една възможна свръзка между европейските народи. Сега ще поговорим за учрежденията, които отдавна се мъчат да заменят в Европа основите на чистата монархия или република, т.е. за така наречените представителни учреждения“. От горното изложение на Сент-Ив д‘Алвейдър се вижда, че той предусеща организирането на жълтата раса и насочването и против бялата, за да я унищожи. Той схваща ясно тая възможност, като плод на крайния материализъм и империализъм на стара Европа, без, обаче, да визира изрично, отде ще дойде тоя организатор и дали последният не се крие в лицето на великата вече сила Япония. Проектираното в Париж „общество на народите“ се явява като преграда на тая евентуална опасност.
към текста >>

Проектираното в Париж „общество на народите“ се явява като преграда на тая евентуална опасност.
По всичките тия причини и по много други, ние ще трябва да потърсим извън политиката една възможна свръзка между европейските народи. Сега ще поговорим за учрежденията, които отдавна се мъчат да заменят в Европа основите на чистата монархия или република, т.е. за така наречените представителни учреждения“. От горното изложение на Сент-Ив д‘Алвейдър се вижда, че той предусеща организирането на жълтата раса и насочването и против бялата, за да я унищожи. Той схваща ясно тая възможност, като плод на крайния материализъм и империализъм на стара Европа, без, обаче, да визира изрично, отде ще дойде тоя организатор и дали последният не се крие в лицето на великата вече сила Япония. Проектираното в Париж „общество на народите“ се явява като преграда на тая евентуална опасност. ________________________________________________________ 57 Платон (370 г.пр.н.е.-347 г.пр.н.е.) е древногръцки философ, математик, ученик на Сократ, автор на философски диалози и основател на Атинската академия, която е първата институция за висше образование в Западния свят. Наред със своя учител Сократ и с ученика си Аристотел, Платон поставя основите на Западната философия и наука. 58 Остракизъм е метод за политическа борба, въведен от Клис- тен (570 г.пр.н.е-507 г.пр.н.е). Всяка пролет Народното събрание на Атина (еклесия) при кворум не по-малко от 6000 души взима решение да изгони или не някой опасен за демократичния ред на полиса гражданин. 59 Орфически мистерии - тайни посветителни обреди, свързани с култа към Орфей и системата от философски възгледи, наричана по неговото име Орфизъм.
към текста >>

________________________________________________________ 57 Платон (370 г.пр.н.е.-347 г.пр.н.е.) е древногръцки философ, математик, ученик на Сократ, автор на философски диалози и основател на Атинската академия, която е първата институция за висше образование в Западния свят.
Сега ще поговорим за учрежденията, които отдавна се мъчат да заменят в Европа основите на чистата монархия или република, т.е. за така наречените представителни учреждения“. От горното изложение на Сент-Ив д‘Алвейдър се вижда, че той предусеща организирането на жълтата раса и насочването и против бялата, за да я унищожи. Той схваща ясно тая възможност, като плод на крайния материализъм и империализъм на стара Европа, без, обаче, да визира изрично, отде ще дойде тоя организатор и дали последният не се крие в лицето на великата вече сила Япония. Проектираното в Париж „общество на народите“ се явява като преграда на тая евентуална опасност. ________________________________________________________ 57 Платон (370 г.пр.н.е.-347 г.пр.н.е.) е древногръцки философ, математик, ученик на Сократ, автор на философски диалози и основател на Атинската академия, която е първата институция за висше образование в Западния свят. Наред със своя учител Сократ и с ученика си Аристотел, Платон поставя основите на Западната философия и наука. 58 Остракизъм е метод за политическа борба, въведен от Клис- тен (570 г.пр.н.е-507 г.пр.н.е). Всяка пролет Народното събрание на Атина (еклесия) при кворум не по-малко от 6000 души взима решение да изгони или не някой опасен за демократичния ред на полиса гражданин. 59 Орфически мистерии - тайни посветителни обреди, свързани с култа към Орфей и системата от философски възгледи, наричана по неговото име Орфизъм. 60 Делфийският оракул е един от най-важните оракули в античния свят, който прави своите предсказания и пророкувания при храма на Аполон в Делфи, построен на склона на планината Парнас.
към текста >>

"!, м-л-к, семитски корен със значение „цар“) е западносемитски бог на слънцето и изпепеляващата сила на огъня, на който служели и принасяли в жертва деца амонците, а по-сетне и други запад- носемитски народи.
60 Делфийският оракул е един от най-важните оракули в античния свят, който прави своите предсказания и пророкувания при храма на Аполон в Делфи, построен на склона на планината Парнас. 61 Елевзински мистерии (’ЕХешша Мистррш) се наричат ритуалите в чест на Деметра и Персефона, извършвани в Елевзина, град в Атика на около 20 км североизточно от Атина. 62 Амфиктион (гр. Арф1кти<ж, Amphiktyon) е в древногръцката митология син на Девкалион и Пира. 63 Молох (вокализирана версия на семитското а1? "!, м-л-к, семитски корен със значение „цар“) е западносемитски бог на слънцето и изпепеляващата сила на огъня, на който служели и принасяли в жертва деца амонците, а по-сетне и други запад- носемитски народи. Жертвоприношенията се правели, за да се обнови силата на слънчевия огън, като за целта жертвите били хвърляни в силно нажежените ръце на статуята на бога. 64 Нумидия е антично берберско царство, а по-късно - римска провинция на северния африкански бряг между Мавритания и Картаген; обхваща части от днешен Алжир и Тунис. Била населена предимно от берберски племена, разделени на 2 основни племенни групи - масиле в Източна и масесиле в Западна Нумидия. 65 Етрурия е голямо държавно обединение на етруските, което обхващало обширни територии от Средна и Северна Италия между реките Арно и Тибър, както и част от Кампания. 66 Учение на древногръцкия философ скептик Пирон (360 г.
към текста >>

40. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

С това България става духовен и културен център за славянските народи, обитаващи границите на формиралото се по-късно Източно Православие.
апостол Андрей Първозванни, който основава в Одесос (днешна Варна) епископско седалище на Ранната Христова Църква още през втората половина на I в. сл. Хр.72 Дейността на Гаутама Буда през VII-VIII век в духовното пространство на Черно море вероятно съвпада със създаването на България край устието на река Дунав през 681 г. - една от най-старите държави в Европа. Прабългарите, славяните и траките са трите племена, създали съвременната българска народност. Тази народност приема християнството като своя официална религия и успоредно с това приема и утвърждава славянската писменост на светите Кирил и Методий, едни от покровителите на съвременна Европа. С това България става духовен и културен център за славянските народи, обитаващи границите на формиралото се по-късно Източно Православие. Именно в Първото българско царство възниква и се разгръща толкова широко за пръв път в Европа едно обновено манихейско учение - Богомилството. Създадено е от третия син на цар Симеон Велики (от втората му съпруга Мариам) Боян Мага (Бениамин) с помощта на двама тайнствени сирийски християнски Посветени, които предават на учредената езотерико-християнска школа оригиналите на Евангелието от Йоан. Учението за Милостта Божия се разгръща мощно в цяла България. Така духовния импулс на Великия Учител Манес влиза за първи път в контакт със славянството, създавайки много братски богомилски общини, които практикуват непознати за Европа ценности - реформация на социално-политическите структури, братски начин на живот, спиритуална свобода, равноправие на жената, вегетарианство, стремеж за социално приложение на принципите на Първичното християнство. Независимо че са преследвани и изгаряни на клади, те успяват да пръснат искрите на Реформацията и Ренесанса в цяла Европа чрез своите преки духовни наследници - теченията на албигойците, бугрите, катарите и розенкройцерите.73 Именно сред тези мощни духовни условия74, където са работили импулсите на Великите Учители на човечеството - Орфей, Питагор, Буда, Манес, в съвременна България на XX век се проявява едно силно езотерико-християнско учение, основано от Учителя Петър Дънов.
към текста >>

От тази гледна точка, ако приемем, че именно Учителя Беинса Дуно е конкретната историческа проява на Бодхисатва Майтрея в XX век, естествено е мисията му да бъде силно свързана с един народ или с цяла група народи, конкретно - с българския народ и/или с цялото славянско семейство от народи.
Все пак не трябва да се забравя, че Рудолф Щайнер е имал прекрасни познания по география и не е могъл да сбърка един народ или един планински масив с други. Учителя Петър Дънов разгръща широка дейност в планината Витоша и в Рилския планински масив, които са на територията на България, а не сред румънските планински масиви, известни с името Карпати. От друга страна, твърде е опасно от изказването на Рудолф Щайнер за Петър Дънов да се извличат подценяващи изводи, базирани на термина локалност, чрез сравнение с явно нелокалната, общоевропейска дейност на Рудолф Щайнер през първите десетилетия на XX век. Точно обратното, изказването на Рудолф Щайнер може да се интерпретира като един вид косвена насока за бодхисатвения аспект в проявата на Учителя Беинса Дуно. Става въпрос за това, че един Бодхисатва силно провежда архангелски импулс и от такава позиция, преди да е станал Буда, той е силно свързан и, така да се каже, служи на Духа на един народ. От тази гледна точка, ако приемем, че именно Учителя Беинса Дуно е конкретната историческа проява на Бодхисатва Майтрея в XX век, естествено е мисията му да бъде силно свързана с един народ или с цяла група народи, конкретно - с българския народ и/или с цялото славянско семейство от народи. За да се види друг намек за подобна народностна локалност, но при друг Бодхисатва, може да се изследва примера, който дава Рудолф Щайнер, описвайки мисията на Бодхисатва Аполон чрез Орфей. С думите „съответстващ за Гърция Бодхисатва"93 Рудолф ГЦайнер намеква за локалното действие на Бодхисатва Аполон върху гръцкия народ и култура. Разбира се такава локалност, характерна за един още незавършил мисията си Бодхисатва, въобще не означава, че в Словото на Учителя Беинса Дуно няма величествени идеи, достойни за сериозно духовно-научно изследване, или че в неговата дейност и работа няма езотерико-християнски методи с общочовешко значение. Със сигурност може да се твърди обаче, че споменатото изказване на Рудолф ГЦайнер относно мисията на Учителя Петър Дънов в българския народ е не само категорично доказателство за широките познания, своевременна информираност и изключителна ерудираност на основателя на Антропософското общество, но е и ясен знак за онази вътрешна връзка, която естествено съществува между всички истински Христови посветени. Друг още по-съществен паралел относно гореразискваната тема за народностния аспект в проявата на Бодхисатва Майтрея в XX век е паралелът между дейността на Иешуа бен Пандира и изявата на Учителя Беинса Дуно.
към текста >>

Той напомня, че съвременният езотеричен ученик, произлизащ от европейските народи, не трябва да прилага индийски упражнения и практики, без да бъдат трансформирани и пригодени за съвременната еволюционна вълна.
От друга страна, друг ключов момент, който трябва да се спомене, е фактът, че Учителя Петър Дънов заявява конкретно, че неговото Учение ще е насочено към новия импулс, идващ от Божествения свят и Христовото същество, проявяващо се в момента чрез мощния импулс на Любовта като принцип. Учителя Беинса Дуно директно казва, че времето е толкова интензивно, поради което той няма условия да повтаря вече изразени от Учителите на човечеството знания и концепции, а ще изрази онова Учение, което никой досега не е изразявал. На учениците е поставена задачата да проучат самостоятелно и в колектив цялата духовна и езотерична традиция на човечеството, като имат следните опорни точки: (i) новото Божествено учение, основано на Пентаграма, с принципите Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел; (ii) пътят на Бялото Братство (Бялата Ложа) през вековете и културните епохи и (iii) най-вече - дейността на Христовия Дух, движещ цялата мирова еволюция. Това проучване е жизнено необходимо, защото само тогава, когато ученикът познава езика, методологията и целите на езотеричните школи, които по един или друг начин произлизат от Христовия импулс, само тогава ще разбира кое е новото и същественото в словата на Учителя, който е пратеник на Божествения свят. Още в първите години на братския живот около духовния център Изгрев Учителя Беинса Дуно насочва своите последователи да изследват стойностни и истинни учения. Той напомня, че съвременният езотеричен ученик, произлизащ от европейските народи, не трябва да прилага индийски упражнения и практики, без да бъдат трансформирани и пригодени за съвременната еволюционна вълна. Това е така, защото според Учителя Петър Дънов след Голготските мистерии ние имаме възможност да спрем своето инволюционно потъване в материята и да започнем чрез Христовата Божествена Любов да еволюираме и да се издигаме отново в нашата истинска родина - Духа. Тъй като индийската йогистка методология е дадена в инволюционния период от развитието на човечеството, тя не е подходяща за съвременния европеец. Учителя Беинса Дуно дава ред упражнения и практики, които представляват еволюционен аналог на редица методи, дошли от Древна Индия. От друга страна, вече обяснихме, че Учението на Всемирното Бяло Братство се различава сериозно в своя идеен план от Теософското движение, ръководено от проиндийско насочените Ани Безант и Чарлз Ледбитер. Освен това няколко ученика имат сериозни опитности в ситуацията, когато започват да влизат в контакт с псевдоучения.
към текста >>

Според Рудолф Щайнер източноевропейският човек и конкретно славянинът продължава да има възможност за получаване на етерно-сетивни импулси от Живата разумна природа и това го прави твърде различен от западния тип.
И ако дейността на Бодхисатва Аполон е била методологически насочена преди всичко към Разсъдьчната душа с цел да се подготвят дневно-будните мисловни способности на човечеството, за да приеме то правилно импулса на предстоящото физическо проявление на Христовия Дух, то работата на Бодхисатва Майтрея, проявил се чрез Петър Дънов в първата половина на XX век, е отново музикално-методологически центрирана, но този път вече към Съзнаващата душа. Новата цел е конкретната реализация на Второто етерно пришествие на Христос в микрокосмоса на човешкото същество. 7.6. От изворите на Духовната наука знаем, че Бодхисатва Майтрея ще реализира своята мисия и ще стане Буда Майтрея в кулминацията на Шестата, Славянската културна епоха. Това косвено ни насочи и ни позволи да открием импулса на Бодхисатвата на XX век в една славянска страна с богата езотерична култура. Освен това, според собствените думи на Бодхисатвата, неговата „мисия е във връзка с новия път на славянството и с идването на Шестата раса." Всичко това ни дава основание да мислим, че специфичните характеристики на славянството и Шестата раса могат да бъдат опорни точки за по-дълбокото разбиране на дейността на Бодхисатвата на XX век. Според Рудолф Щайнер източноевропейският човек и конкретно славянинът продължава да има възможност за получаване на етерно-сетивни импулси от Живата разумна природа и това го прави твърде различен от западния тип. Славянинът е, така да се каже, „изостанал"103 в своето слизане в материята и все още може да съзерцава Живия Господ в Природата. Според нас именно това изоставане използва Бодхисатвата на XX век за опорна точка към едно ускорение в славянския организъм на българина в името на Второто етерно пришествие на Христос. Този, така да се каже, отново „музикален", но напълно различен от конвенционалното разбиране, метод104 намира своите практико-приложни форми в дейността на Учителя Петър Дънов, насочена към ритмичните, продължили много години братски събори и идейни екскурзии сред живописната българска природа. Чрез магическите жестове на Учителя Беинса Дуно Братството е учено да съзерцава дейността на Живата разумна природа, да работи заедно с нея и да ii помага. Така етерните тела на славяните се подготвят по един природен начин за случващото се Етерно пришествие на Христос.
към текста >>

Западният езотеричен ученик живее и възприема духовното познание в една най-често силно урбанизирана обстановка и трудно би излязъл да търси Мъдростта на Посветените сред самата Жива природа.
Славянинът е, така да се каже, „изостанал"103 в своето слизане в материята и все още може да съзерцава Живия Господ в Природата. Според нас именно това изоставане използва Бодхисатвата на XX век за опорна точка към едно ускорение в славянския организъм на българина в името на Второто етерно пришествие на Христос. Този, така да се каже, отново „музикален", но напълно различен от конвенционалното разбиране, метод104 намира своите практико-приложни форми в дейността на Учителя Петър Дънов, насочена към ритмичните, продължили много години братски събори и идейни екскурзии сред живописната българска природа. Чрез магическите жестове на Учителя Беинса Дуно Братството е учено да съзерцава дейността на Живата разумна природа, да работи заедно с нея и да ii помага. Така етерните тела на славяните се подготвят по един природен начин за случващото се Етерно пришествие на Христос. Западният езотеричен ученик живее и възприема духовното познание в една най-често силно урбанизирана обстановка и трудно би излязъл да търси Мъдростта на Посветените сред самата Жива природа. Обратно, източният езотеричен ученик ежегодно преживява Христовата школа сред мистичната обстановка на Седемте рилски езера, които живописно рисуват и конкретно символизират седморните структури на Битието и човека. Този подход на Учителя Петър Дънов, от една страна, работи за еволюцията на Етерното тяло, но от друга, чрез силите на последното се развива един нов тип съзнание - Колективното съзнание на братята и сестрите в Христа. Чрез методологията на живот в братски общества душите могат конкретно да опитват и прилагат живота на първите християни, вдъхновени от Христовите Сила и Живот. Така те се подготвят да станат зародиша на Шестата корена раса и като живи съзнателни клетки да оформят тялото и душевния организъм на Етерния Христос. 7.7. Ако в мисията на Гаутама Буда не се е включвало развитието на цялостната Съзнаваща душа, а само на част от нея - етиката на Любовта и Състраданието105, то Учението на Учителя Беинса Дуно е преди всичко учение за Пътя на един нов тип човек - човека, живеещ с ясната съзнателна идея, че се учи във Великото училище на Живота.
към текста >>

Както самият Рудолф Щайнер изтъква, истинските братства се разгръщат в условията на Изтока, а от антропософията е известно, че тъкмо чрез народите на славянската Източна Европа в бъдеще ще се зазори Шестата културна епоха на Духа-Себе.
Авторите на този труд пожелават на всеки добронамерен читател да има шанса да изкачи древния планински масив на планината Рила в Балканския полуостров на 19 август и с орлов полет да прелети над седемте планински чакри, наречени Седемте рилски езера, и по-специално - над обширната поляна на Петото езеро, известно с магичното ватанско117 име Махабур. Точно на тази дата всеки искрен последовател на съвременното езотерично християнство може да съзерцава и едновременно да вземе участие в грандиозно духовно явление, случващо се на над 2000 метра надморска височина: около хиляда души, дошли от цялата планета, на фона на мистична музика и песни оформят красиви геометрични фигури и по този начин изграждат чрез танц снагата на жив етерен храм, сътворен от Бодхисатвата на XX век. Озарени от пламъка на Михаеличния синтез и съзнателно водени от Духа на Пеневритмията, нека за миг да навлезем заедно под арките на това светилище, изградено от хиляди братя и сестри в Христа, и нека се опитаме заедно да съзерцаваме смисъла и съдържанието на неговите живописни форми118. Паневритмията, тази съвременна езотерико-християнска методология, се разгръща постъпателно на три етапа и се ражда в периода 1930-42 г. Бодхисатвата на XX век я дава на човечеството чрез един източно-европейски славянски народ в епохален момент от планетарната еволюция - в началото на периода на новото свръхсетивно проявление на Спасителя. Както самият Рудолф Щайнер изтъква, истинските братства се разгръщат в условията на Изтока, а от антропософията е известно, че тъкмо чрез народите на славянската Източна Европа в бъдеще ще се зазори Шестата културна епоха на Духа-Себе. С други думи, Паневритмията може да се съзерцава като едно конкретно проявление на зараждащата се нова култура на Водолея - култура на колективното свръхсъзнание. Тя се практикува изключително и преди всичко колективно, за разлика от Евритмията, която е преди всичко индивидуален метод (разбира се, може да се изпълнява и в колектив). Ето защо Паневритмията, като колективен метод, е конкретно насочена към Етерното тяло, и то по начин, различен от този на Евритмията. Несъмнено обаче и двата метода имат за цел да подготвят и облагородят Етерното тяло, за да стане то пригодно за новата изява на Христовия Дух в етерни форми във висшите области на Астралния свят. Паневритмията има, от една страна, пряко отношение към новата степен на съзнание, което постепенно и все по-силно се събужда в човечеството - дневно-будното колективно съзнание, което ще се разгърне в бъдещата славянска епоха.
към текста >>

Тибетец, както и с каквито и да било западни расистки организации, или проявили се в бившия Съветски съюз (или негови бивши републики) местни религиозно-псевдотеософски организации и секти.
Име на Учението, движещо и вдъхновяващо тази езотерико-християнска общност от хиляди българи, е Учение на Всемирното Бяло Братство. Светските среди са свикнали да наричат човешката общност от хора, последователи на Учителя Петър Дънов, с думите Бяло Братство. Това не е тайно окултно братство, а мощно социално движение с езотерико-християнски корени, проявило се първоначално в Източна Европа, а после и по цял свят. Тук категорично трябва да се каже, че това течение започва да съществува от началото на XX век първо в България, по-късно - във Франция (движението, създадено от ученика на Учителя Беинса Дуно - Михаил Иванов), а след това от тези два центъра в България и Франция се създават редица центрове по цял свят. Тази духовна традиция безусловно няма нищо общо (нито на методологично, нито исторически, нито традиционно-организаторски) с теософията на Блаватска, Безант, Летбитер, с писанията на Алис Бейли, семейство Рьорих и т.нар. Тибетец, както и с каквито и да било западни расистки организации, или проявили се в бившия Съветски съюз (или негови бивши републики) местни религиозно-псевдотеософски организации и секти. Подобни организации, които нямат нищо общо с произлизащото от България езотерико-християнско учение, могат да бъдат директно изследвани от читателя на адреси: украинска апокалиптична секта с теософско еклектични корени, довела до самоубийствени прояви - http:// www.usmalos.com/; пореден случай на самообявил се Месия-Христос, слязъл физически на3emTa-http://visarion.da.ru/; расистка организация, прокламираща надмощие и богоизбраност на Бялата раса - http://churchoftrueisrael.com/. Понятията Бяла Ложа, Бели Братя, Бяло Братово, Братство на Светлината трябва да се разбират само в строг духовно-научен смисъл, използван от Рудолф Щайнер и Учителя Петър Дънов: става въпрос за идея, оригинално и конкретно изнесена от съвременните два клона на езотеричното християнство, която се отнася единствено до всички онези десет чина от Ангелските йерархии, група високо еволюирали Учители и техни най-близки ученици и съработници, които имат за свой духовен център, водач и върховен посветител Христос. Правим тази забележка , защото има редица случаи през втората половина на XX век, когато явно злонамерени адепти и пратеници на източни, нехристиянизирани духовни организации или школи на лявото посвещение, или медиуми, извършващи chaneling, които под същите имена провеждат напълно различни представи и идеи относно изброените понятия - представи, идеи и същества, които не са свързани и нямат нищо общо с Христовия Дух. С това се цели да се внесе още по-голям хаос и „лесен улов" на неориентирани и незапознати с Духовната наука хора, които лесно биха попаднали под манипулация от такъв порядък. Нещо повече, авторите на този труд смятат, че това на практика е поредния удар срещу дейността на Учителите на Бялата Ложа - Учителите на Мъдростта и съзвучието на сетивата, и по-специално - поредната атака срещу дейността на проявяващия се в XX век Бодхисатва Майтрея. 57.
към текста >>

41. Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) - живот и дело (1864 - 1944) - Филип Филипов

Ако съвременните европейски народи не приемат Христовото учение, след десет години ще дойде такава война, каквато човек не помни... И аз казвам: Христос иде! Ако народите приемат Любовта, войната ще се отмени; ако не я приемат, войната ще дойде и тогава ще опитат още по-големи страдания." (24 юни 1923) „След сто години ще намерите Европа съвсем друга.
дава в двата окултни класа на своята Школа песни и мелодии, които нарича окултни музикални упражнения. Според него те са метод за работа на езотеричния ученик и са предназначени да тонизират и хармонизират неговите психични процеси. Някои от текстовете на музикалните упражнени са на свещен протоезик, който Учителя Беинса Дуно нарича ватански и го дефинира като първичен език на човечеството. Някой предсказания и прозрения, свързани с Европа „Необходимо е да научим великия закон, че Бог е наш Баща, че трябва да живеем братски, че никой няма право да убива и насилие не може да става. Тъй е писал Господ и всички трябва да живеем по Неговия закон. Ако съвременните европейски народи не приемат Христовото учение, след десет години ще дойде такава война, каквато човек не помни... И аз казвам: Христос иде! Ако народите приемат Любовта, войната ще се отмени; ако не я приемат, войната ще дойде и тогава ще опитат още по-големи страдания." (24 юни 1923) „След сто години ще намерите Европа съвсем друга. Границите ще бъдат премахнати и ще се създадат други отношения между народите и човеците." (20 септември 1935) „След войната ще се заговори за Съединени европейски щати и тази идея ще се осъществи." (1 май 1940) Разпространение на Учението на Учителя Беинса Дуно През 40-те години на XX век учението на Учителя Беинса Дуно става популярно в някои европейски страни като Франция и Литва, а през 70-те години трайно навлиза в Русия, Канада и САГЦ. През последната декада на миналия век негови ученици и последователи се появяват в Англия, Германия, Австралия и Конго. След демократичните промени в България последователи на Всемирното Бяло Братство в България юридически регистрират организация с идеална цел („Бяло Братство - България", 1995), която се ръководи от Върховен братски съвет със седалище София. Извън пределите на страната съществуват десетки духовни центрове, най-голям от които е френският център в Бонфен. Той е основан през 1953 г.
към текста >>

Границите ще бъдат премахнати и ще се създадат други отношения между народите и човеците." (20 септември 1935) „След войната ще се заговори за Съединени европейски щати и тази идея ще се осъществи." (1 май 1940) Разпространение на Учението на Учителя Беинса Дуно През 40-те години на XX век учението на Учителя Беинса Дуно става популярно в някои европейски страни като Франция и Литва, а през 70-те години трайно навлиза в Русия, Канада и САГЦ.
Според него те са метод за работа на езотеричния ученик и са предназначени да тонизират и хармонизират неговите психични процеси. Някои от текстовете на музикалните упражнени са на свещен протоезик, който Учителя Беинса Дуно нарича ватански и го дефинира като първичен език на човечеството. Някой предсказания и прозрения, свързани с Европа „Необходимо е да научим великия закон, че Бог е наш Баща, че трябва да живеем братски, че никой няма право да убива и насилие не може да става. Тъй е писал Господ и всички трябва да живеем по Неговия закон. Ако съвременните европейски народи не приемат Христовото учение, след десет години ще дойде такава война, каквато човек не помни... И аз казвам: Христос иде! Ако народите приемат Любовта, войната ще се отмени; ако не я приемат, войната ще дойде и тогава ще опитат още по-големи страдания." (24 юни 1923) „След сто години ще намерите Европа съвсем друга. Границите ще бъдат премахнати и ще се създадат други отношения между народите и човеците." (20 септември 1935) „След войната ще се заговори за Съединени европейски щати и тази идея ще се осъществи." (1 май 1940) Разпространение на Учението на Учителя Беинса Дуно През 40-те години на XX век учението на Учителя Беинса Дуно става популярно в някои европейски страни като Франция и Литва, а през 70-те години трайно навлиза в Русия, Канада и САГЦ. През последната декада на миналия век негови ученици и последователи се появяват в Англия, Германия, Австралия и Конго. След демократичните промени в България последователи на Всемирното Бяло Братство в България юридически регистрират организация с идеална цел („Бяло Братство - България", 1995), която се ръководи от Върховен братски съвет със седалище София. Извън пределите на страната съществуват десетки духовни центрове, най-голям от които е френският център в Бонфен. Той е основан през 1953 г. от Михаил Иванов (1900-1986) - ученик на Учителя Беинса Дуно, наричан от своите последователи Omraam Mikhael Aivanhov.
към текста >>

Тя се старае да упражни възпитателно въздействие върху обществото чрез добрия си пример." В Швейцария пресата отпечатва отзив за книгата на Георги Радев „Учителят говори" (съставена по текстове на Учителя Беинса Дуно): „Никога досега не сме срещали толкова истини, изнесени в такава сбита форма, така живо и красиво." Във Франция Михаил Иванов, един от най-ревностните ученици на Учителя Беинса Дуно, известен в западния свят като Учителя Омраам Микаел Айванхов, създава през 1953 г.
и споделя: „Аз дойдох да се срещна с Учителя Петър Дънов. Малко са Учителите на човечеството." Розенкройцерското общество в Оушънсайд, Калифорния, изказва впечатленията си от беседата „Великият закон" по следния начин: „Този, който е писал тези прекрасни и възвишени мисли, познава дълбоко тайните на живота." В Канада сп. „The Torch", орган на Канадското астрологическо общество, публикува отзив за беседата „Великият закон": „По своите достойнства тази малка книжка няма равна на себе си в цялата американска ораторска литература. Авторът е проникнал дълбоко в работата на духовната алхимия на вселената, показва как всяка добродетел спомага за изграждане на индивидуалното и общото благо на човечеството." В Полша сп. „Hejnal" публикува отзив на Агни Пилшова: „Има много окултни школи по света, но тази в България се отличава с нещо специфично. Тя се старае да упражни възпитателно въздействие върху обществото чрез добрия си пример." В Швейцария пресата отпечатва отзив за книгата на Георги Радев „Учителят говори" (съставена по текстове на Учителя Беинса Дуно): „Никога досега не сме срещали толкова истини, изнесени в такава сбита форма, така живо и красиво." Във Франция Михаил Иванов, един от най-ревностните ученици на Учителя Беинса Дуно, известен в западния свят като Учителя Омраам Микаел Айванхов, създава през 1953 г. в Бонфен Fraternite Blanche Universe He (Всемирно Бяло Братство), което в следващите години разгръща десетки духовни центрове по всички континенти. Последователите на Учителя ОмраамМикаел Айванхов практикуватПаневритмия и специално изучават български език, за да пеят в оригинал музикалните упражнения от Учителя Беинса Дуно. След демократичните промени в България стотици духовно-търсещи от цялата планета посещават ежегодния събор край Седемте рилски езера, за да участват в Школата на Планината, създадена от Учителя Беинса Дуно, и да изпълняват свещения танц Паневритмия заедно с хиляди духовни братя и сестри. Отношение на Православната църква към Учителя Беинса Дуно Петър Дънов е потомък на възрожденци със значителен принос в борбата за църковна независимост. Във второто десетилетие след освобождението на България от османска власт той основава Общество за повдигане религиозния дух на българския народ (1897), в което членуват изтъкнати дейци за национално религиозно самоопределение.
към текста >>

НАГОРЕ

0.51389598846436