НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
147
резултата в
47
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3_04 ) Ще ви дам съкровища скрити
- Боян Боев (1883 – 1963)
Христос е разбирал законите на растителното и
животинското
царство, владеел е дълбоко цялата Божествена наука.
Много нещо знаеше, но египтяните не му дадоха целия ключ, а само част. Братът попита Учителя: „Даниил е бил в окултната Школа на есеите, а Давид и Соломон били ли са в Есейската школа? “ Есейската школа е имала два кръга – външен и вътрешен. Даниил е бил във вътрешния кръг, Давид е бил в най-външната част на вътрешния кръг, а Соломон е бил във външния кръг.
Христос е разбирал законите на растителното и
животинското
царство, владеел е дълбоко цялата Божествена наука.
И всеки човек, който се свърже с Христа, ще се свърже с извора на велико знание. Нека да се занимаваме с древното знание, но важно е това знание, което иде от Христа и което иде сега. Ние събираме онова, което сме изгубили. Ние едвам дохождаме до онова състояние, което сме имали. Туй, което наричат прогрес, това не е.
към текста >>
От 7 до 14 години се развива
чувството
.
Този тон е вложен в него от Бога. Неговият основен тон е специфичен. Никой друг няма неговият основен тон. Братът запита: „Кажете нещо за периодите в човешкия живот.“ Първият период е физически – от раждането до 7-та година.
От 7 до 14 години се развива
чувството
.
От 14 до 21 години се развива умът. В първите седем години функционира тялото. Във вторите седем години – сърцето, а в третите седем години енергията се пренася в мозъка. Както Земята се върти около Слънцето и имаме пролет, лято, есен и зима, така и в психическия свят има причини, които изменят условията, при които живеем. На всеки седем години се изменяват условията Трите години след 28-та година са години на матура.
към текста >>
2.
3_06 ) Правата мисъл
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ще възприемеш Любовта на Бога и най-малкото добро
чувство
, което се роди в теб, е от Божествения свят.
Като дойде скръбта, зарадвай се, че чрез нея идваш до правата мисъл. Всяка радост е плод на една права мисъл. Що е права мисъл? Права мисъл е Божествената мисъл. Права мисъл е да мислиш както Бог мисли.
Ще възприемеш Любовта на Бога и най-малкото добро
чувство
, което се роди в теб, е от Божествения свят.
То показва, че имаш права мисъл. Еднакво трябва да обичаш и тези, които ти причиняват скръб, и тези, които ти причиняват радост. Любовта към Бога и любовта към ближния е цяла наука в Окултната школа. За да се реализира твоята мисъл, ти трябва да обичаш ближния и с това да му помогнеш да мисли както Бог мисли. Коя мисъл е права?
към текста >>
Човек често се връща в своето
животинско
състояние и някой път прави неща без мисъл.
А зле просите, когато не мислите право. Като мислите право, тогава ще станат нещата. А пък като не мислим право и искаме неща, които не са прави, тогава няма да станат. Всичко, каквото намисли Бог, ще стане. И ти каквото си намислил, ще стане, ако имаш права мисъл.
Човек често се връща в своето
животинско
състояние и някой път прави неща без мисъл.
Като не мисли, е животно, а като мисли, е човек. Животното прилича на сал, който водата носи все надолу, а човек е параход, който отива нагоре и надолу, не го влече водата, но върви където иска. Като престанете да мислите, идват всички нещастия върху вас. Когато човек направи една погрешка, той не мисли. Тези, които имат силна и добра мисъл, във всичко успяват.
към текста >>
3.
3_08 ) Възвишеното в човека
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато се показа далечното видение на връх Мусала, в нас се пробуди
чувството
, че сме тръгнали да се потопим в един свят на святост.
Долу гърмеше реката, която оставаше ту отляво, ту – отдясно. При моста, който е на средата на пътя между Боровец и х. Мусала, направихме почивка за по чаша чай. До нас достигаше грохота на един водопад, който малко по-горе се спуща от стръмнините с вечната си песен. Потеглихме отново.
Когато се показа далечното видение на връх Мусала, в нас се пробуди
чувството
, че сме тръгнали да се потопим в един свят на святост.
Следобед пристигнахме при долните две Мусаленски езера. Там се издига мачка хижа. Някои братя и сестри се настаниха в нея, други – на палатки, а трети си построяват навеси. В първите години на нашите излети на Рила не бяхме все още така обзаведени, както по-късно при Седемте рилски езера. До вечерта прекарахме в нареждане на нашия стан, обикаляхме двете езера и съзерцавахме околните върхове.
към текста >>
Страданието на човека произлиза от неговото низше
животинско
естество.
В първа степен на магнетичния сън магнетизаторът заповядва, във втора степен също, но щом прекара лицето в четвърта степен, вече не може да му заповядва, то е свободно. Тогава той става ясновидец, вижда нещата. Ако повикаш един болен, като лекар, той ще каже диагнозата на болестта и много сполучливо ще предпише лекарства. Събудиш ли го, нищо не знае. Природата е направила хората свободни, но трябва да минат в четвъртата степен.
Страданието на човека произлиза от неговото низше
животинско
естество.
Тъмнината в човека произвежда всички страдания, там са всички заблуждения. Всеки човек, като идва на Земята да се преражда, минава през едно място, дето го потопяват в една река, за да забрави всичко, защото ако помни всичко, той няма да учи новото. И като се връща, пак го потопяват в тази река, за да си припомни всичко. Една сестра попита: „Кога душата се показва такава, каквато си е в своето истинско естество? “
към текста >>
4.
5_14 ) Будност на съзнанието на ученика
- Боян Боев (1883 – 1963)
Имаш едно хубаво
чувство
, една хубава мисъл, но изчезнат, защото апашът ги е задигнал.
Плодните дървета бяха нацъфтели и придаваха приказен вид на полянката. Стройните борове се изправяха, обкичени с позлата от слънчеви лъчи. По витошките върхове се белееха още снегове и от тях лъхаше свежест. Стана въпрос за будността на съзнанието. Има един апаш, с когото не можете да се справите.
Имаш едно хубаво
чувство
, една хубава мисъл, но изчезнат, защото апашът ги е задигнал.
Няма кой да те пази. Трябва солидна мисъл, за да си ограден винаги, трябва една отлична философия. Съзнанието трябва да бъде винаги будно и човек да знае в дадения случай дали страданието е негово или чуждо и да знае коя мисъл да приеме и коя да не приеме. Сега трябва да се пазите да не би, когато се повдигнете нагоре, да паднете, да не би да стане реакция. Например, някой вързан бръмбар подхвръкне и падне, подхвръкне и падне и най-сетне се освобождава и си отива.
към текста >>
Когато казваме, че човек чувства, а не мисли, подразбираме едно
животинско
състояние.
Трябва да различаваме мислите. Когато ви дойде една хубава мисъл, не я отхвърляйте както петел подминава диаманта. Във всеки момент трябва да знаете къде е Божественото. Трябва да излезем от този свят на колебание и на страдание и да дойдем в свят на хармония, където всичко е Радост и Веселие. Има чувствания, които са животински, а има и такива, които съдържат разумност – те са Божествени и не бива да се смесват едни с други.
Когато казваме, че човек чувства, а не мисли, подразбираме едно
животинско
състояние.
Какви ще бъдат последствията от това? Във физическия свят, когато се пързаляш надолу, няма за какво да се заловиш и продължаваш спускането през глава. Това е за света, но за ученика не е така; той трябва да е надраснал това пързаляне надолу, защото работи съзнателно. Докато се осъзнае, човек се намира в едно хаотично състояние. В мисълта могат да се съберат много непотребни, излишни неща и човек трябва да се освободи от тях.
към текста >>
Щом дойде
животинското
в човека, братство и сестринство – всичко възвишено в човека изчезва.
Трябва да казваме на хората: „Ще се оправи тази работа! “ Сегашните хора навсякъде се колебаят – и светските, и духовните. Не могат да различат Божественото в себе си, поддават се и някой път човешкото взема надмощие. Понякога ние даваме ум на душата – обажда ни се тя, а пък ние все питаме дали другояче може. Ние постоянно държим в съзнанието си тези, които са ни направили пакост, и с това спъваме своето повдигане.
Щом дойде
животинското
в човека, братство и сестринство – всичко възвишено в човека изчезва.
От низшите духове, които дохождат, човек може да се освободи. Как? – Не трябва да допуска техните слабости. Има ли ги, привлича всички неприятели. Със старото човек трябва да се прости, което е ценно да избере, а което не е – да се освободи от него. Когато се изхарчи нервната енергия, идват всички болести.
към текста >>
5.
7_06 ) Развитие на добродетелите
- Боян Боев (1883 – 1963)
Някой се въодушевява за един момент, но скоро това
чувство
го напуска.
Човек трябва да бъде устойчив. Всеки ден трябва да изпридате по един тънък конец – по една хубава мисъл. Който може да изприда един тънък конец, може да направи и дебело въже, понеже всички дебели въжета са все от тънки конци. Човек трябва да бъде твърд, непоколебим, че нищо да не го измества от неговата идея. Такива са били светиите.
Някой се въодушевява за един момент, но скоро това
чувство
го напуска.
Постоянното въодушевление е Божествено състояние. Друго важно качество на ученика е Търпението. Първото нещо, което ще научите, е Търпението. В сегашния век рядко ще срещнете Търпение, много малко хора го имат, а и затова неволята ще я срещнете навсякъде. Търпеливият човек е съобразителен, откъдето мине не предизвиква никакво противоречие.
към текста >>
Страхът е едно
животинско
състояние.
Да имаме смелост, решителност, Безстрашие. Християнството отучва хората от страха. Докато трепериш от страх, ти не можещ да се развиваш правилно. Мъчнотията е да се отучим от страха! Човек да има безстрашие и Вяра, да разбира нещата.
Страхът е едно
животинско
състояние.
Няма по-опасно нещо от това да живееш при страх. Писанието казва: „Нечестивият бяга, без да има кой да го гони.“ Като се увеличават греховете на хората, те стават страхливи. На смелия Бог помага. Страхът трябва само да е една предпазителна мярка – със страха почва човешкото съзнание, съвестта. Сега трябва да бъдете юнаци, да не се плашите от мечките.
към текста >>
6.
63) Поезия, театър, художество
- Боян Боев (1883 – 1963)
Днес има една необходимост човечеството да се освободи от всички низши черти на
животинското
и да повдигне съзнанието си.
Това са стъпала, чрез които се възкачваш към Бога. Поезията е стълба, по която човек се възкачва към Бога. Един от братята каза: „Искаме да основем окултен театър на Братството“. Всяка идея трябва да си изработи известна форма. Почнете оттам, докъдето са достигнали преди вас.
Днес има една необходимост човечеството да се освободи от всички низши черти на
животинското
и да повдигне съзнанието си.
Щом у човека се развие съзнание за Красота и Добро и усет към същественото за човешката душа, то всичко останало е постижимо. Първият опит може да не излезе сполучлив; това нищо не значи – ще направите втори, трети и пр. Идеята, която имате, е хубава, трябва да се пристъпи към работа. Преди няколко дни гледах операта „Таис”12. В това произведение калугерът погрешно е решил да препоръча на Таис да отиде в манастир.
към текста >>
Има и един друг усет – усет за време, чрез който познаваш времето; това не е
чувство
, а способност.
Обикновеният човек гледа надолу, а талантливият – напред. Гениалният художник може да нарисува окото на гениалния човек. Някой ти казва да начертаеш една линия от 10 см; ти я начертаваш, измервате я, но се налага да чертаеш доста пъти, докато сполучиш. Има хора, които отмерват на ръка: вземат 100 г, теглят и се вижда, че е толкова. Това е един усет, който човек трябва да има в себе си.
Има и един друг усет – усет за време, чрез който познаваш времето; това не е
чувство
, а способност.
Идния четвъртък можем да отидем на екскурзия на Витоша. Всеки от вас да си носи по една тетрадка и там да се опита да напише поезия. Чистотата на планината е условие за вдъхновение.
към текста >>
7.
22) Дишането и познанията, които Учителя дава за него
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ако човек изгуби темпа на дишането си и попадне в темпа на
животинското
дишане, той придобива нещо
животинско
.
Колко вдишки прави човек в минута? Малцина знаят това. Обикновеният човек, който не диша добре, прави 20 вдишки в минута. Който се интересува, може да изчисли колко вдишки прави човек за един час, за 24 часа и за 365 дни – тогава ще видите колко разходи се правят за вас. Дишането на човека и животните се различава по темп.
Ако човек изгуби темпа на дишането си и попадне в темпа на
животинското
дишане, той придобива нещо
животинско
.
Ако диша като животните, човек никога не може да има светла възвишена мисъл. За да изучите темпа на човешкото дишане, трябва да наблюдавате дишането на обикновения човек, на талантливия, на гениалния и на светията. Добрият човек диша по специфичен начин, различно от дишането на лошия. Вие трябва да знаете различните начини, по които хората дишат, и ако искате да бъдете добри, трябва да дишате като такива. Дишането е мярка за определяне степента на развитието.
към текста >>
Като правите упражнението правилно, ще изпитате особено приятно
чувство
и разположение на духа.“
Това упражнение помага за урегулиране на нервната възбуда, за успокояване на мозъка и за усилване на паметта, то е особено необходимо, когато се изучава някакъв учебен предмет. Сутрин и преди обед ще поемате въздуха през лявата ноздра и ще го изпущате през дясната. Вечер ще поемате през дясната ноздра и ще издишате през лявата. Упражнението ще се прави 21 пъти на ден, т.е. по 7 пъти сутрин, преди обед и вечер.
Като правите упражнението правилно, ще изпитате особено приятно
чувство
и разположение на духа.“
Друго аналогично упражнение е дадено от Учителя в „Микроскопически добрини“, лекция от томчето „Добрите навици“, МОК, втора годишнина: „Хубаво е човек да поема въздух пьрво с лявата си ноздра, като брои бавно до 10-15, после да я запуши, за да задържи въздуха в дробовете си около 30-40 сек., и след това да го издиша бавно и ритмично през дясната ноздра. Това упражнение може да се прави по 3-4 пъти на ден и е нужно за всички, които се занимават с умствен труд. То е необходимо за здрави и за болни. За предпочитане е да се прави сред Природата, на чист въздух, а не в стаята.“ Ето две подобни упражнения от Учителя, дадени в „Отношение между числата“, лекция от томчето „Форми в Природата“:
към текста >>
Всяко неразположение, всяко лошо
чувство
, желание или постъпка разстройват дишането, изгубва се интимният контакт с Божествените блага, които проникват въздуха.
Отмахни от това свято място образа на счупената стомна или скарването между хората. Ако държиш в ума си отрицателни картини, дишането ти няма да бъде правилно. Правилното дишане изисква разположение на духа и ум, изпълнен с красиви мисли. Ако приемаш въздух, а в ума ти са се насадили отрицателни мисли, тровиш себе си. Като се безпокоиш за нищо и никакво, тогава не можеш да придобиеш праната.“
Всяко неразположение, всяко лошо
чувство
, желание или постъпка разстройват дишането, изгубва се интимният контакт с Божествените блага, които проникват въздуха.
Будност на съзнанието относно процеса на дишане Когато при дишане човек осъзнава, че заедно с въздуха приема прана и Божествена мисъл, то той вече влиза в досег с тях и има нагласа да се отвори възприемателно. Ако човек не спазва условието – будност на съзнанието при дишане, той ще приема предимно механичната смес от азот и кислород, а другите ценности – в по-малка степен. При вдишване трябва с ясна мисъл да си представим как праната прониква в организма ни и как достига до всички органи и системи на тялото ни. При задържане на въздуха необходима е представата, че вече приетата прана се усвоява от клетките и внася в тях сила, здраве, живот и обнова.
към текста >>
Редица научни изследвания доказват взаимовръзката между психичните и физиологичните процеси; наблюдава се как известна мисъл или
чувство
оказва влияние върху физиологичните процеси, а при по-дълговременно въздействие даже може да промени и анатомичния строеж на органите.
Ако човек не спазва условието – будност на съзнанието при дишане, той ще приема предимно механичната смес от азот и кислород, а другите ценности – в по-малка степен. При вдишване трябва с ясна мисъл да си представим как праната прониква в организма ни и как достига до всички органи и системи на тялото ни. При задържане на въздуха необходима е представата, че вече приетата прана се усвоява от клетките и внася в тях сила, здраве, живот и обнова. А при издишване пак съзнателно да възприемем как органите, жизнените системи и клетките са вече напълно активни за дейност. Участието на съзнанието при дишането го улеснява, тъй като мисълта може да въздейства върху процесите на тялото.
Редица научни изследвания доказват взаимовръзката между психичните и физиологичните процеси; наблюдава се как известна мисъл или
чувство
оказва влияние върху физиологичните процеси, а при по-дълговременно въздействие даже може да промени и анатомичния строеж на органите.
Безграничният е навсякъде. Божията мисъл прониква въздуха и всичко е потопено в Божията Любов. Ако при дишане човек съзнава това, той ще бъде приобщен към живота – Божията мисъл ще внесе светлина в ума му, а той ще влезе в контакт с Божествената Любов, която ще го преобрази. Благодарност Благодарността е едно необходимо условие за възприемане на това, което иде към нас като дар от Разумната Природа.
към текста >>
8.
44) Митологията от окултно гледище
- Боян Боев (1883 – 1963)
И естествено, човечеството в своето детинство не е било все още готово да схване тази висша реалност чрез пълна философска система и да я обоснове в научна и логична форма, но е било в състояние да приема предоставените красиви символи, които са въздействали върху неговото въображение, естетическо
чувство
и подсъзнание.
Такива просветителни центрове на висша наука, философия, изкуство и Божествена мъдрост е имало във всички култури. Например при духовния разцвет на Египет е съществувала Херметическата окултна школа, а в Гърция и Тракия – Орфическата, и т.н. В тези духовни огнища – източници на знание и просветление, са действали с възпитателни методи, които са били така точно съобразени, че да отговарят на степента на развитието на съответната култура. Един от начините е бил разказването на митове и легенди, в които природните и Божествени закони са били облечени в художествена и символична форма. Тези увлекателни разкази, често пъти най-фантастични, са пропити с вътрешна правда и въздействат на съзнанието и душата по единствената причина, че изразяват една висша реалност.
И естествено, човечеството в своето детинство не е било все още готово да схване тази висша реалност чрез пълна философска система и да я обоснове в научна и логична форма, но е било в състояние да приема предоставените красиви символи, които са въздействали върху неговото въображение, естетическо
чувство
и подсъзнание.
И тези символи раждали в народната душа сили, които действали в подсъзнанието и чрез една духовна алхимия са се претворявали в добродетели, във висши морални чувства и в един вътрешен подсъзнателен усет за природните и Божествени закони. Древните митологични разкази доказват, че няма философска идея, няма мистични принципи и закони, макар и трудно разбираеми, които да не могат да се облекат в митологични образи, достъпни за народната душа. Един психологичен закон гласи, че това, което една култура или раса усвои през детинството си в символична форма, после, когато израсне, именно чрез това познание става способна да разбере същите истини, но вече в научна и логична форма. Затова символите, които окултните центрове на миналото са използвали в митовете и легендите, пръскани като семена из народа, са били отлично средство за повдигане културата на съзнанието. Нека да надникнем в гръцката митология и да вземем за пример легендата за Тезей – атически герой, създател на единството на атинската държава, и Ариадна – дъщеря на критския цар Минос.
към текста >>
Тезей е символ на човека, Лабиринтът е светът, Минотавърът – нисшето,
животинското
естество в човека, а Ариадна – неговото Божествено естество.
Нека да надникнем в гръцката митология и да вземем за пример легендата за Тезей – атически герой, създател на единството на атинската държава, и Ариадна – дъщеря на критския цар Минос. Тезей извършва много подвизи в своя живот. Един от тях е отпътуването му за Крит заедно с отредените за кръвна дан на Минотавъра атински юноши и девойки, и когато единствено той надвива чудовището и спасява техния живот, след това успешно напуска преплетените пътеки на Лабиринта, тъй като от любов царската дъщеря Ариадна се сеща как да му помогне – дава му кълбо вълнена прежда. Тезей, като влиза в подземието, закрепва единия му край за входа и като го държи в ръцете си, отвива по малко от него. А след убийството на Минотавъра героят, държейки конеца, лесно намира обратния път из криволиците на Лабиринта.
Тезей е символ на човека, Лабиринтът е светът, Минотавърът – нисшето,
животинското
естество в човека, а Ариадна – неговото Божествено естество.
Защо Ариадна е наречена царска дъщеря? Защото Божественото в човека има висш произход. Човек може да победи нисшето в себе си само чрез съдействието на своето възвишено естество. Друг пример е легендата за Язон47 и златното руно. Неговият баща Езон, царя на Йолкос, е свален от брат си Пелий, който завзема престола.
към текста >>
В този подвиг на Херкулес отново може да се потърси огромното надмогване на човека, когато побеждава своето нисше,
животинско
естество, а и че само този е начинът за освобождаване от властта на Евристей, т.е.
Змеят, или нисшата природа, героично победен, се превръща в символ на действително отърсване. Така човек може да достигне до златното руно, което обединява два символа – този на невинността, изобразен от руното на овена, и този на славата, изобразен от златото. Интересни са и многобройните легенди за Херкулес48 (Херакъл) – най-храбрият герой от гръцката митология, идеал за мъжка доблест. Богинята Хера подлага Херкулес на унижение, като го праща на служба при Евристей, цар на Микена, под чиято заповед той извършва прочутите дванадесет подвига и така получава свободата си. Нека споменем най-големия му подвиг – дванадесетия, когато Херкулес връзва и извежда от подземния свят триглавото куче Цербер, в чиято грива се гърчат змии, а опашката му е цял дракон – то пази вратите на Тартара (ада).
В този подвиг на Херкулес отново може да се потърси огромното надмогване на човека, когато побеждава своето нисше,
животинско
естество, а и че само този е начинът за освобождаване от властта на Евристей, т.е.
от закона на кармата. В шестия подвиг на Херкулес – очистването само за един ден на Авгиевите обори в Елида, когато той пуска да текат през огромните купища тор реките Арфей и Пеней – отново се визира кармата, с която човек може да ликвидира за дълго време, но чрез струята на висшия живот, който като мине през него, това става за миг. При единадесетия си подвиг Херкулес е откъснал три златни ябълки от градината на хесперидите49 – сладкогласни нимфи, дъщери на Нощта. Там трите златни ябълки са знак за трите страни на Божественото човешко естество. Ябълките са пазени от вечно виждащия стоок дракон Ладон, но Херкулес с хитрост кара гиганта Атлас да му ги откъсне, докато той поема за малко на раменете си небесния свод.
към текста >>
9.
54) Новото съзнание. Закон на цялото и закон на частите
- Боян Боев (1883 – 1963)
Още примери: цялата Менделеева таблица е изградена от обоснованата периодичност при химичните елементи; а ако се наредят обертоновете на един и същи тон според броя на трептенията им на съответни разстояния, това отговаря на междупланетните разстояния на Слънчевата система; също така разстоянията на планетите от Слънцето са изразени и чрез формите на растителното и
животинското
царство.
Такава вътрешна и външна връзка съществува между всички същества. Съществата заемат съответно място в общата корелация според степента на развитието си и според функцията, която изпълняват. Също така се наблюдават едни и същи явления, проектирани на различни полета, обаче в основата си те са под давлението на едни и същи закони. Например седемте основни тона в музиката са аналогични на седемте основни цвята от слънчевия спектър. Както в музиката се отбелязват октави, също така с периодичност се характеризира и слънчевият спектър – там има октави по-долу от червения цвят и по-горе от виолетовия.
Още примери: цялата Менделеева таблица е изградена от обоснованата периодичност при химичните елементи; а ако се наредят обертоновете на един и същи тон според броя на трептенията им на съответни разстояния, това отговаря на междупланетните разстояния на Слънчевата система; също така разстоянията на планетите от Слънцето са изразени и чрез формите на растителното и
животинското
царство.
Човешкият организъм е проекция на Цялото и Всемира – Макрокосмосът и Микрокосмосът са изразени в строежа на човешкия организъм. Цялото с всички свои сили работи във всяка своя част. Ето защо този, който мисли, че живее изолирано и само за себе си, е в противоречие с тази велика Истина. През всички същества протича един и същ живот – Животът на Бога – и всяка монада е една особена проекция на Първичната Причина. Клонът се развива правилно, докато дървесните сокове протичат през него, инак той изсъхва.
към текста >>
Ако чистото
чувство
и ясната мисъл за Първичната Причина бъдат фокус за човека, тогава той лесно ще се свързва със съзнанието на останалите.
И наистина, какво може да направи клончето, откъснато от дървото? При Любовта към всички същества клонът е разлистен и здраво заловен за дървото. Учителя казва: „Пръстът, като се откъсне от тялото, изгубва достойнство, съзнание и значение.“ В същото положение е и човек, който няма предвид Цялото, а се грижи само за своите лични работи. Частта има достойнство и съзнание дотолкова, доколкото е свързана с Цялото. Но животът в закона на Цялото не може да се постигне по механичен начин.
Ако чистото
чувство
и ясната мисъл за Първичната Причина бъдат фокус за човека, тогава той лесно ще се свързва със съзнанието на останалите.
Щом заработи за другите – за Бога, той успява да развие своите сили, както и ръката, като работи, се развива, защото я подкрепя целият организъм и издига значението и достойнствата ѝ. Винаги, когато се действа с Любов, се успява. 5. Вяра в отношенията Който вярва в Бога, живеещ в него, ще вярва и в другите хора. Всяко познание в края на краищата не е нищо друго освен познание за Бога.
към текста >>
Учителя казва: „Всъщност има само едно знание – знанието за Бога, и то е два вида: есенциално и потенциално.“ От една страна, ние познаваме Бога чрез собствените си преживявания на Любовта, Мъдростта и Истината: чрез нашата проявена светла мисъл, възвишено
чувство
и добродетелна постъпка.
Щом заработи за другите – за Бога, той успява да развие своите сили, както и ръката, като работи, се развива, защото я подкрепя целият организъм и издига значението и достойнствата ѝ. Винаги, когато се действа с Любов, се успява. 5. Вяра в отношенията Който вярва в Бога, живеещ в него, ще вярва и в другите хора. Всяко познание в края на краищата не е нищо друго освен познание за Бога.
Учителя казва: „Всъщност има само едно знание – знанието за Бога, и то е два вида: есенциално и потенциално.“ От една страна, ние познаваме Бога чрез собствените си преживявания на Любовта, Мъдростта и Истината: чрез нашата проявена светла мисъл, възвишено
чувство
и добродетелна постъпка.
Бог ни се разкрива отвътре, защото добродетелите са изявление на Божественото в човека. От друга страна, изучавайки кристалите, звездите, моретата, планините, ние чувстваме пулсацията на Единния Живот; като обичаме Бога по този начин, ние научаваме какъв е Неговият план. Преди всичко човек сам ще се увери, че в него има нещо красиво – Божествено. Той ще почувства, че не е само личност, а че в душата си носи онази частица, която всякога прощава и обича, която непрестанно е готова да се жертва и да се учи – това е Бог, който работи отвътре. Сами ще открием, че в нас е заложена доброта, която трябва да проявим – това е Божественото.
към текста >>
10.
Изгрев, 25 октомври 1952 г.
- Боян Боев (1883 – 1963)
И най-малкото добро
чувство
, което се роди в тебе, е от Божествения свят.
Като дойде скръбта, зарадвай се, че чрез нея идваш до правата мисъл. Всяка една радост е плод на една права мисъл. Що е права мисъл? Да мислиш, както Бог мисли. Ще възприемеш Любовта на Бога.
И най-малкото добро
чувство
, което се роди в тебе, е от Божествения свят.
То показва, че имаш права мисъл. Еднакво трябва да обичаш и тези, които ти причиняват скръб, и тези, които ти причиняват радост. Любовта към Бога и Любовта към ближните е цяла наука в окултната школа. За да се реализира твоята мисъл ти трябва на обичаш ближния си, значи да го накараш да мисли, както Бог мисли. Силата ви стои във вашата права мисъл.
към текста >>
Човек често се обръща към своето
животинско
състояние.
И ти каквото си намислил ще стане, ако имаш права мисъл. И твоят ближен, каквото е намислил ще стане, ако мисли право. Кога ще стане? - Днес! Щом мислиш, днес ще стане.
Човек често се обръща към своето
животинско
състояние.
И някой път прави неща без мисъл. Човек да престане да бъде животно. А това значи да почне да мисли. Като не мисли е животно, а като мисли е човек. Животното прилича на сал.
към текста >>
11.
Изгрев, 5.I.1953 г.
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато човек се отдалечи от Бога, низшето,
животинското
, се проявява в човек.
Съзнанието расте и ние само трябва да си помагаме на растежа. След тези 2 месеца концентрирайте се, като си изберете нещо из живота на Христа. Например как Христос проповядва на планината, как Христос върви с учениците през нивите, Христос на Тайната вечеря и пр.” Учителя одобри това с голяма готовност. Една сестра каза: „За най-подходящо намираме да изберем някои сцени от живота на Христа.” Една друга сестра каза: „Ето защо като четем Исайя, да изпращам Любов към него и тогава той ще те посети, ще те въведе в един нов свят, ще ти обясни не само това, което е писал, но ще ти каже нови неща, които е учил от тогава насам.”
Когато човек се отдалечи от Бога, низшето,
животинското
, се проявява в човек.
Това се вижда от следния важен закон, който се изтъква от апостол Павел в неговото Послание към Римляните, глава първа, от 28 стих до края. Този закон гласи, че когато човек се откаже да познае Бога, Бог се отдръпва и човек попада под влияние на тъмните сили, низшите сили. Тогава иде голямото падение. Низшите сили вземат надмощие. Изучавайте растенията.
към текста >>
Ще отидете при растенията със свещено
чувство
и ще мислите за Бога първо.
Изучавайте какво влияние оказват растенията на човека. Съставете си едно понятие за растенията. Изберете някои от тях и вижте какво влияние упражнява. Така човек ще научи езика на растенията. Едно растение не може да се разбере изведнъж в потънкостите.
Ще отидете при растенията със свещено
чувство
и ще мислите за Бога първо.
След това ще гледате растението и ще мислите за тези същества, които са изработили тези форми и ще пожелаете да ви говорят и да ви кажат нещо за това цвете, за скритите сили в него, за лечебните му свойства. И всичко, каквото те намерят за необходимо. Така ще влезете във връзка с вътрешния живот на цветята и на другите растения.” Моля, прочетете това пред братята и сестрите и го пратете за прочитане в околните села, където има кръжоци. Със сърдечен поздрав:
към текста >>
12.
Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище
- Боян Боев (1883 – 1963)
Паралелно с това личността става все по-самостоятелна, и
чувството
на единство с другите се замества с все по-ясно съзнание на своето отделно аз - приближаваме към епохата на индивидуализма.
В ранните епохи на човешката история съзнанието на човека е било съвсем различно от сегашното. Самосъзнанието е било още слабо развито. Вместо него човек е имал групово или племенно съзнание. Тогава човек се е чувствал едно с другите членове на племето. От тогава почва постепенното развитие на ума.
Паралелно с това личността става все по-самостоятелна, и
чувството
на единство с другите се замества с все по-ясно съзнание на своето отделно аз - приближаваме към епохата на индивидуализма.
Този процес постепенно се е усилвали в 19 век е бил най-ярко изразен. Епохата на индивидуализма се придружава с по-голям стремеж към свобода. Тогава се явяват Ницше, Ибсен, Бранд, Солнест и пр. Тогава се явяват и защитниците на идеята за свободата: Бакунин, Кропоткин, Прудон и пр. Днес разединението между хората е най-силно.
към текста >>
„Понякога в нощната тъмнина, когато
животинското
и краските в света са като мъртви, душата се събужда в нас с вик на неизразимо страдание.
Ние взаимно се любим, простираме един към друг ръце, и при все това, не можем да достигнем до пълно сливане. Мъчителната потребност на съюз ни гложди, но всички наши усилия остават безплодни. Всички излияния - безполезни, обятията - безсилни, ласките - напразни.” Това се вижда и от статията на И. Горбунов - Посадов „Единното вечно”[1]:
„Понякога в нощната тъмнина, когато
животинското
и краските в света са като мъртви, душата се събужда в нас с вик на неизразимо страдание.
Всичката мъгла, която я обвиваше, изведнъж се разпръсква пред нея и човек забелязва вече блещукането на вечната светлина, на вечната любов, из които е излязъл. И сълзи на неизказано щастие се търкулват по лицето му, както в детските години. Очите му се разкриват отново за живота на целия свят, за всички, и с тези очи на любовта той вижда сега отново през тъмнината на нощта всички закрити досега за него души. Той ги вижда такива, какъвто е той, откъснати един от друг, безкрайно самотни, с безпределна тъга в мрака на нощта. Той вижда задавяните бури, сърца, от които капе скръб, неизказаното страдание на самотата, на вечното разединение.
към текста >>
Някой би могъл да каже: „Нали цялостно развитата личност трябва да има еднакво развити ум,
чувство
и воля?
Разни методи са били опитвани и се опитват за да разрешат въпросите на днешната епоха. Но тези методи са били външни, механични и затова не могат да дадат желания резултат. Учителят казва: „Нищо не може да оправи света, освен любовта. Тя е единствената сила, която може да изправи човечеството. Светът ще се оправи, когато се новороди човешкото сърце.”
Някой би могъл да каже: „Нали цялостно развитата личност трябва да има еднакво развити ум,
чувство
и воля?
Нали еднакво трябва да постигне любовта, мъдростта и истината? ” На това може да се отговори следното: а/ Да, но както казахме по-горе, любовта е вратата, през която човек ще влезе в царството на знанието и мъдростта, в царството на истината и свободата. Защото тя събужда всички центрове в човека, стимулира у него ония сили, които ще го направят способен да има постижения в областта на ума, мъдростта и истината.
към текста >>
3. През втория образователен период - периодът на първоначалното училище и прогимназията - лицата, които са в детската околна среда, трябва да са образци на идеални характери, за да будят у детето
чувство
на благоговение.
Тъй любовта на детето към учителя може да стане изходна точка за разширена любов към всичко. 2. През първия образователен период - предучилищната възраст - това, което се прави от околните, трябва да е пропито от духа на любовта. Това развива любовта у детето. Ето защо околните на детето не трябва да имат действия, които да противоречат на любовта. Това правило важи и за следващите образователни периода.
3. През втория образователен период - периодът на първоначалното училище и прогимназията - лицата, които са в детската околна среда, трябва да са образци на идеални характери, за да будят у детето
чувство
на благоговение.
Благоговението води към любовта. То ще се превърне в любвеобилност, в стремеж да се живее за висок идеал. 4. Общението с природата води към разцъфтяване на любовта у детето. Учителят казва: “Човек не може да се събуди за любовта, докато природата не оживее за него! ” Чрез трудовия принцип, приложен в училището, детето ще влезе в интимно общение с природата.
към текста >>
13.
11. Основният фактор на еволюцията
- Боян Боев (1883 – 1963)
Любовта на Бога продължава да действува върху монадата, Божествените сили в растението се пробуждат в най-голяма степен и получават форма в
животинското
царство.
Любовта на Бога е навсякъде. Бог е вездесъщ. В Любовта на Бога живеят и всички минерали, растения, животни, хора и ангели. Милиони години действува Любовта на Бога в минералите и постепенно ги събужда така, както се събужда една семка, която е изложена на слънчевата светлина и топлина. Любовта на Бога действува във всички същества и постепенно ги пробужда дотолкова, доколкото да преминат в растителното царство.
Любовта на Бога продължава да действува върху монадата, Божествените сили в растението се пробуждат в най-голяма степен и получават форма в
животинското
царство.
След това, пак под действието на Любовта, монадата от животинското царство преминава в човешкото и оттам - в ангелската йерархия. Минералното царство можем да сравним с една семка, която едва е покълнала, но още няма листа. Растителното царство можем да сравним с поникването на двете листца. Животинското царство, това е третата фаза - с клонки и много листа. При човешкото царство имаме цветове.
към текста >>
След това, пак под действието на Любовта, монадата от
животинското
царство преминава в човешкото и оттам - в ангелската йерархия.
Бог е вездесъщ. В Любовта на Бога живеят и всички минерали, растения, животни, хора и ангели. Милиони години действува Любовта на Бога в минералите и постепенно ги събужда така, както се събужда една семка, която е изложена на слънчевата светлина и топлина. Любовта на Бога действува във всички същества и постепенно ги пробужда дотолкова, доколкото да преминат в растителното царство. Любовта на Бога продължава да действува върху монадата, Божествените сили в растението се пробуждат в най-голяма степен и получават форма в животинското царство.
След това, пак под действието на Любовта, монадата от
животинското
царство преминава в човешкото и оттам - в ангелската йерархия.
Минералното царство можем да сравним с една семка, която едва е покълнала, но още няма листа. Растителното царство можем да сравним с поникването на двете листца. Животинското царство, това е третата фаза - с клонки и много листа. При човешкото царство имаме цветове. В ангелската йерархия душата не само се разцъфтява, но вече дава и плодове.
към текста >>
Животинското
царство, това е третата фаза - с клонки и много листа.
Любовта на Бога действува във всички същества и постепенно ги пробужда дотолкова, доколкото да преминат в растителното царство. Любовта на Бога продължава да действува върху монадата, Божествените сили в растението се пробуждат в най-голяма степен и получават форма в животинското царство. След това, пак под действието на Любовта, монадата от животинското царство преминава в човешкото и оттам - в ангелската йерархия. Минералното царство можем да сравним с една семка, която едва е покълнала, но още няма листа. Растителното царство можем да сравним с поникването на двете листца.
Животинското
царство, това е третата фаза - с клонки и много листа.
При човешкото царство имаме цветове. В ангелската йерархия душата не само се разцъфтява, но вече дава и плодове. Плодовете символизират човешките добродетели. Ако тази истина оживее в нас, ние ще имаме едно съвсем ново схващане за природата и ние ще видим нейното Божествено величие. В продължение на милиони години тя действува и събужда монадата на разните същества.
към текста >>
Не пренебрегвайте това
чувство
, дайте път на това космично течение на Божествената Любов, която минава през теб.
В душата на човека, в тази монада - Божествената искра на живота - в минерали, растения и животни са скрити големи богатства, заложби, дарби, капитали. Как са скрити? Така, както са скрити качествата на бъдещия дъб в жълъда. Под влиянието на Божията Любов тези качества се пробуждат и животът се изявява в по-голяма пълнота. Ще завърша с едно изречение от Учителя: „Не пропущайте момента, когато отвътре Бог ви посети и вие почувствувате Любовта към всичко живо.
Не пренебрегвайте това
чувство
, дайте път на това космично течение на Божествената Любов, която минава през теб.
През целия земен живот на човека е определена само една година, един месец, една седмица, един ден, час, минута, секунда, когато може да се говори за Любовта, когато човек е посетен от Бога. Ако използуваш това време, ще имаш всички постижения, ако не - целият ти живот е изгубен. И ще чакаш друго прераждане. Всичко друго в твоя живот е само приготовление за този велик момент, когато Бог те посети. Тогава ти ще възлюбиш всички същества."
към текста >>
14.
Основният фактор на еволюцията
- Боян Боев (1883 – 1963)
Любовта на Бога продължава да действува върху монадата, Божествените сили в растението се пробуждат в най-голяма степен и получават форма в
животинското
царство.
Любовта на Бога е навсякъде. Бог е вездесъщ. В Любовта на Бога живеят и всички минерали, растения, животни, хора и ангели. Милиони години действува Любовта на Бога в минералите и постепенно ги събужда така, както се събужда една семка, която е изложена на слънчевата светлина и топлина. Любовта на Бога действува във всички същества и постепенно ги пробужда дотолкова, доколкото да преминат в растителното царство.
Любовта на Бога продължава да действува върху монадата, Божествените сили в растението се пробуждат в най-голяма степен и получават форма в
животинското
царство.
След това, пак под действието на Любовта, монадата от животинското царство преминава в човешкото и оттам - в ангелската йерархия. Минералното царство можем да сравним с една семка, която едва е покълнала, но още няма листа. Растителното царство можем да сравним с поникването на двете листца. Животинското царство, това е третата фаза - с клонки и много листа. При човешкото царство имаме цветове.
към текста >>
След това, пак под действието на Любовта, монадата от
животинското
царство преминава в човешкото и оттам - в ангелската йерархия.
Бог е вездесъщ. В Любовта на Бога живеят и всички минерали, растения, животни, хора и ангели. Милиони години действува Любовта на Бога в минералите и постепенно ги събужда така, както се събужда една семка, която е изложена на слънчевата светлина и топлина. Любовта на Бога действува във всички същества и постепенно ги пробужда дотолкова, доколкото да преминат в растителното царство. Любовта на Бога продължава да действува върху монадата, Божествените сили в растението се пробуждат в най-голяма степен и получават форма в животинското царство.
След това, пак под действието на Любовта, монадата от
животинското
царство преминава в човешкото и оттам - в ангелската йерархия.
Минералното царство можем да сравним с една семка, която едва е покълнала, но още няма листа. Растителното царство можем да сравним с поникването на двете листца. Животинското царство, това е третата фаза - с клонки и много листа. При човешкото царство имаме цветове. В ангелската йерархия душата не само се разцъфтява, но вече дава и плодове.
към текста >>
Животинското
царство, това е третата фаза - с клонки и много листа.
Любовта на Бога действува във всички същества и постепенно ги пробужда дотолкова, доколкото да преминат в растителното царство. Любовта на Бога продължава да действува върху монадата, Божествените сили в растението се пробуждат в най-голяма степен и получават форма в животинското царство. След това, пак под действието на Любовта, монадата от животинското царство преминава в човешкото и оттам - в ангелската йерархия. Минералното царство можем да сравним с една семка, която едва е покълнала, но още няма листа. Растителното царство можем да сравним с поникването на двете листца.
Животинското
царство, това е третата фаза - с клонки и много листа.
При човешкото царство имаме цветове. В ангелската йерархия душата не само се разцъфтява, но вече дава и плодове. Плодовете символизират човешките добродетели. Ако тази истина оживее в нас, ние ще имаме едно съвсем ново схващане за природата и ние ще видим нейното Божествено величие. В продължение на милиони години тя действува и събужда монадата на разните същества.
към текста >>
Не пренебрегвайте това
чувство
, дайте път на това космично течение на Божествената Любов, която минава през теб.
В душата на човека, в тази монада - Божествената искра на живота - в минерали, растения и животни са скрити големи богатства, заложби, дарби, капитали. Как са скрити? Така, както са скрити качествата на бъдещия дъб в жълъда. Под влиянието на Божията Любов тези качества се пробуждат и животът се изявява в по-голяма пълнота. Ще завърша с едно изречение от Учителя: „Не пропущайте момента, когато отвътре Бог ви посети и вие почувствувате Любовта към всичко живо.
Не пренебрегвайте това
чувство
, дайте път на това космично течение на Божествената Любов, която минава през теб.
През целия земен живот на човека е определена само една година, един месец, една седмица, един ден, час, минута, секунда, когато може да се говори за Любовта, когато човек е посетен от Бога. Ако използуваш това време, ще имаш всички постижения, ако не - целият ти живот е изгубен. И ще чакаш друго прераждане. Всичко друго в твоя живот е само приготовление за този велик момент, когато Бог те посети. Тогава ти ще възлюбиш всички същества.”
към текста >>
15.
105 КУЛТУРАТА НА АНГЕЛИТЕ
- Боян Боев (1883 – 1963)
Настъпите ли някое цвете, вие настъпвате някоя мисъл или
чувство
на ангелите.
Чрез ябълката ти си във връзка със слънчевите Същества. Една ябълка е радио, което ни свързва с известни Същества. Цветята са деца на ангелите. Те са картини на ангелите, художествени картини. Не трябва да се късат цветята.
Настъпите ли някое цвете, вие настъпвате някоя мисъл или
чувство
на ангелите.
Ние сме много немирни деца. Имаме много високо мнение за себе си. Ангелите работят не само върху растенията, но и в цялата Природа. Те работят върху всички природни царства - минерално, животинско и пр. Ако кажа, че ангелите са между вас, ще кажете: „Къде са те?
към текста >>
Те работят върху всички природни царства - минерално,
животинско
и пр.
Не трябва да се късат цветята. Настъпите ли някое цвете, вие настъпвате някоя мисъл или чувство на ангелите. Ние сме много немирни деца. Имаме много високо мнение за себе си. Ангелите работят не само върху растенията, но и в цялата Природа.
Те работят върху всички природни царства - минерално,
животинско
и пр.
Ако кажа, че ангелите са между вас, ще кажете: „Къде са те? ” Тази светлина, която виждаме днес, това са ангелите. Чрез своята Светлина те искат да въздействат върху вашето съзнание. Ангелите ни помагат. Ние сме им помагали, когато те са били на мястото на човечеството, а нашите тела са били животински и сега те ни помагат.
към текста >>
16.
За мисълта
- Боян Боев (1883 – 1963)
И най-малкото добро
чувство
, което се роди в тебе, е Божественият свят.
Като дойде скръбта, зарадвай се, че чрез нея идваш до правата мисъл. Всяка една радост е плод на една права мисъл. Що е права мисъл? Ще мислиш, както Бог мисли! Ще възприемеш любовта на Бога.
И най-малкото добро
чувство
, което се роди в тебе, е Божественият свят.
То показва, че имаш права мисъл. Еднакво трябва да обичаш и тези, които ти причиняват скръб, и тези, които ти причиняват радост. Любовта към Бога и любовта към ближния е цяла наука в окултната школа. За да се реализира твоята мисъл, ти трябва да обичаш ближния си. Да обичаш ближния си, значи да го накараш да мисли, както Бог мисли.
към текста >>
Човек често се обръща към своето
животинско
състояние.
Всичко, каквото мисли Бог, ще стане... И ти каквото си намислил, ще стане, ако имаш права мисъл. И твоят ближен, каквото е намислил, ще стане, ако мисли право. Кога ще стане? Днес! Щом мислим, днес ще стане.
Човек често се обръща към своето
животинско
състояние.
И някой път прави неща без мисъл. Човек да престане да бъде животно. А това значи да почне да мисли. Като не мисли, е животно, като мисли, е човек. Животното прилича на сал.
към текста >>
17.
Езотеричната практика на ученика
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато човек се отдалечи от Бога, нисшето,
животинското
се проявява в него.
След тези два месеца концентрирайте се, като си изберете нещо из живота на Христа. Една сестра каза:“За най-подходящо намираме да изберем някоя сцена из живота на Христа, например как Христос проповядвал на планината, как Христос върви с учениците си през нивите, Христос на Тайната вечеря и пр.“ Учителя одобри това с голяма готовност. Една друга сестра каза:“Учителю, вие бяхте казали, че като четем Исайя, той ще дойде, ще почувстваме неговото присъствие.“ Учителя каза: Ето защо: Като четеш Йсайя, да изпращаш любов към него и тогава той ще те посети, ще те въведе в един нов свят, ще ти обясни не само това, което е писал тогава, но ще ти каже нови неща, които е учил оттогава насам.
Когато човек се отдалечи от Бога, нисшето,
животинското
се проявява в него.
Това се вижда от следния важен закон, който се изтъква от апостол Павел в неговото Послание към римляните, гл. 1, от 28 cm. до края. Този закон гласи, че когато човек се откаже да познае Бога, Бог се отдръпва и човек попада под влиянието на тъмните, нисши сили. Тогава идва голямо падение.
към текста >>
Ще отидете при растенията със свещено
чувство
и ще мислите за Бога най-първо.
Изучавайте какво влияние указват разни растения върху човека. Съставете си едно понятие за растенията. Изберете някои от тях и вижте какво влияние указват. Така човек ще научи езика на растенията. Едно растение не можеш да разбереш с тънкостите.
Ще отидете при растенията със свещено
чувство
и ще мислите за Бога най-първо.
След това ще гледате растението и ще мислите за тези сили, които се проявяват чрез него, ще мислите за тези същества, които изработват тези форми и ще пожелаете те да ви говорят и да ви кажат нещо за това цвете, за скритите сили в него, за лечебните му свойства и всичко, каквото те намерят за необходимо. Така ще влезете във връзка с вътрешния живот на цветята и на другите растения. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев
към текста >>
18.
Будността на съзнанието
- Боян Боев (1883 – 1963)
Имате едно хубаво
чувство
, една хубава мисъл и изчезват.
По витошките върхове имаше още снегове. Всички бяхме радостни и бодри, освежени от чудното действие на паневритмията. Стана въпрос за будността на съзнанието. Учителя каза: Има един апаш, с когото не можете лесно да се справите.
Имате едно хубаво
чувство
, една хубава мисъл и изчезват.
Апашът ги е задигнал. Няма кой да ги пази. Трябва солидна мисъл, за да си ограден винаги. Трябва да имаш отлична философия. Съзнанието на човека да бъде винаги будно.
към текста >>
Щом дойде
животинското
в човека, братството и сестринството, всичко възвишено в човека изчезва.
На другия казал: - Когото срещнеш, кажи му, че в нищо няма да сполучи. Като се върнал вторият, казал, че бил много пъти бит. Ще казваш на хората: Ще се оправи тази работа. Ние постоянно държим в съзнанието си тези, които са ни направили пакости, и с това спъваме своето повдигане.
Щом дойде
животинското
в човека, братството и сестринството, всичко възвишено в човека изчезва.
От нисшите духове, които дохождат в човека, той може да се освободи. Как? - Не трябва да имаш техните слабости. Щом имаш техните слабости, привличаш ги всичките. Като се изхарчи нервната енергия, идат всички болести. Като нямаш нервна енергия, ти си фалирал търговец, който няма никакъв капитал.
към текста >>
Обаче като престане да работи в областта на високите стремежи, то кръвта отива отзад и тогава слиза в
животинското
чувство
.
Един мъдрец прекарвал красива царска дъщеря през една страна, дето искали да я убият. За да не я познаят, докато преминавали през това царство, тя била оцапана и със скъсани дрехи. Като преминаваш през царството на тъмните духове, мини оцапан, и като минеш, омий се. Като минавате през това царство, да сте оцапани, за да не ви познаят. Когато човек има висок стремеж, то кръвта отива в предните горни части на мозъка и развива висшите му центрове.
Обаче като престане да работи в областта на високите стремежи, то кръвта отива отзад и тогава слиза в
животинското
чувство
.
Сърдене, каране, гняв, отмъщение са все животински състояния. Тогава, когато идва някое страдание, трябва да дойде някое същество от невидимия свят, да те ръководи. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев Лекция на Учителя
към текста >>
19.
ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
От друга страна с раждането на „Аза" човек добива възможност да мисли и да се издигне над
животинското
царство и да се стреми към Духа и да придобие свобода, в смисъл чувствува се самостоятелно същество, с лична воля, но той може да стане истински свободен, ако следва посоката на Духа.
Понеже твърдата материя разделя нещата и ги затваря във форми с определени граници, то когато душите постепенно се озоваха във все по-гъсти и по- гъсти тела, те постепенно загубиха онова космично съзнание, което имаха, което не беше тяхно лично, но което беше съзнанието на Космичното Същество, в лоното на Което те бяха потопени. В тези твърди форми в човешките души се пробуди едно лично съзнание и човек постепенно се почувствува като отделна индивидуалност, като „Аз", отделен от другите. Тази беше задачата на инволюционния процес, да се оформи човешката личност, да се роди „Азът" в човешката душа, да може човек да каже „Аз". Но заедно с раждането на „Аза" се ражда егоизмът. Човек, почувствувал се веднъж като отделност, започва да има свои лични интереси, които противопоставя на интересите на другите и се започва борба за блага, за интереси, за слава, въобще борба за осигуряване изискванията на „Аза".
От друга страна с раждането на „Аза" човек добива възможност да мисли и да се издигне над
животинското
царство и да се стреми към Духа и да придобие свобода, в смисъл чувствува се самостоятелно същество, с лична воля, но той може да стане истински свободен, ако следва посоката на Духа.
Затова Гьоте казва във Фауст. В мене живеят две души - едната тегли нагоре, а другата надолу. Това са двете страни на „Аза". И затова в християнския езотеризъм „Азът" е символизиран като двуостър меч. „Азът" е роден под влияние на два импулса.
към текста >>
Под тяхно влияние в човешките същества, които живеят в колективното подсъзнание, се пробужда известно лично
чувство
, известен стремеж към самостоятелност, към свобода.
В мене живеят две души - едната тегли нагоре, а другата надолу. Това са двете страни на „Аза". И затова в християнския езотеризъм „Азът" е символизиран като двуостър меч. „Азът" е роден под влияние на два импулса. Първият импулс идва от известни същества на космоса, които се противопоставили на изпълнението на Божията Воля и, тъй да се каже, премного са се индивидуализирали, и са предали този импулс на човешкото същество.
Под тяхно влияние в човешките същества, които живеят в колективното подсъзнание, се пробужда известно лично
чувство
, известен стремеж към самостоятелност, към свобода.
Под тяхно влияние се ражда отрицателната страна на „Аза", заедно с неговия егоизъм. Ражда се това, което се нарича човешка личност. В астралното тяло на човека се внасят енергиите на тези същества, които стимулират човека към отделност и това повлича човека към гъстата материя, където той става отделно същество, но не и свободен, към което се стреми. Той е свободен само в този смисъл, че може да прави избор между доброто и злото, и е свободен да върви в която посока пожелае. Това е онзи момент от развитието, който е описан в Библията като ядене на забранения плод.
към текста >>
20.
ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
От центъра на космоса едно Същество слиза на Земята и носи в себе си мощните творчески сили и енергии на Любовта, които поставя в действие, за да преобрази Земята и да я превърне в слънце, и също да даде обратно направление на силите, които работят в човешкото развитие, за да излезе човек от
животинското
състояние, в което е изпаднал при грехопадането.
То е било в Индия, Персия, Египет, Халдея, Вавилон, Палестина, Гърция, Рим, Англия, Франция, Германия. Сега то постепенно се премества у славяните и в България. И там, където то действува, има култура, всичко се движи, расте и развива. Глава на това Братство е Христос. Така че, християнският езотеризъм не е плод на едно историческо явление, а е резултат на един космичен факт, на един космичен импулс.
От центъра на космоса едно Същество слиза на Земята и носи в себе си мощните творчески сили и енергии на Любовта, които поставя в действие, за да преобрази Земята и да я превърне в слънце, и също да даде обратно направление на силите, които работят в човешкото развитие, за да излезе човек от
животинското
състояние, в което е изпаднал при грехопадането.
Както казах в началото, човешкото развитие се извършва под влиянието на ред импулси, като всеки импулс е носител на нови творчески сили, които се включват в развитието и дават направление на човешкия живот. Така, когато започна еволюционният процес, бе даден един мощен импулс от Божествения Дух, който имаше за задача да облече човека във все по-плътни облекла, за да може да се прояви в по-гъстата материя. Но понеже в по-гъстите области на материята действуват силите на злото, човек попадна под влиянието на тези сили. А всяка сила има тенденцията да създава форма в зависимост от средата, от която излиза. Така силите, породени от Божествения Дух дадоха образ на човека, който беше образ на Божия Дух и човек стана същество по образ и подобие Божие.
към текста >>
С Христовия импулс човек трябва да се освободи от това
животинско
влияние и да придобие първоначалния човешки образ.
Но когато изпадна под влияние на силите на злото, те имаха тенденция да създават други образи, образи на животни. И понеже материята беше още пластична, под влиянието на тези сили човек, който вътрешно имаше образа на Божествения Дух, външно доби животински образ. И със слизането си на Земята Христос даде нов импулс на Божественото в човека да се прояви и да разчупи черупката на животното, в което е облечен, и да излезе от него човешкия образ, който е роден от първоначалния Божествен импулс. Тази идея от древните мистерии е символизирана от сфинкса, който има човешка глава, тяло на бик, крака и гърди на лъв и крила на орел. Това са животински образи, присъщи на четирите вида групови души, които човек приема под влиянието на импулсите назлото.
С Христовия импулс човек трябва да се освободи от това
животинско
влияние и да придобие първоначалния човешки образ.
Тези четири животински форми, респективно сили, които стоят зад тях, оформят постепенно човешкото тяло с неговите четири главни системи: мозъчната, белодробната, сърдечно-съдовата и храносмилателната. Така груповата душа в образа на човек създава човешкия мозък. Груповата душа в образа на орел създава човешките бели дробове. Груповата душа в образа на лъв създава човешкото сърце и кръвоносната система. Груповата душа в образа на бик създава човешката храносмилателна система.
към текста >>
Така че, Христовият импулс, който е носител на Любовта, стана причина за появата на човека в Битието и сега пак Христовият импулс ще освободи човека от
животинското
естество, от животинските обвивки.
Защото тези четири системи в човека са кристализация на тези четири свята. Това е Земята, за която се казва в Писанието, че е неустроена и пуста и Духът Божий се носил над нея. Това са четирите нисши принципа в човека, в които е вложен по един Божествен принцип като зародиш, а те са като почва, в която тези Божествени зародиши ще израстат. Така във физическия свят е вложен принципът на Истината, в етерния свят - принципът на Мъдростта, в астралния свят - принципът на Любовта, и в умствения свят - принципът на интелигентността. Това става по закона на полярността, като отрицателният полюс става почва, в която се посажда положителният полюс като Божествен принцип.
Така че, Христовият импулс, който е носител на Любовта, стана причина за появата на човека в Битието и сега пак Христовият импулс ще освободи човека от
животинското
естество, от животинските обвивки.
Под негово влияние „Азът" ще трансформира животинските енергии и ще даде възможност на Божествените принципи, вложени в тях, да се проявят. Този именно Христов импулс, Христов принцип стои в основата на християнския езотеризъм. За да стане това трансформиране Любовта трябва да проникне в целокупния живот на човека, в неговия органически и психически живот, във всички функции и органи, във всички клетки и да събуди Божественото в тях. Така ще стане преобразяването и освобождаването на човека. Това е задачата и мисията на християнския езотеризъм, да работи за проникването на Любовта във всички прояви на живота, за да освободи скритите енергии на живота, които ще преобразят живота на човека физически и психически.
към текста >>
Те имали като правило да прибавят пламенността на религиозното
чувство
към медитацията и за целта имали идването на Царството Божие на Земята чрез приложението на Любовта.
Но той имал време да обучи ученици и да ги разпрати в Палестина, в Гърция, в Италия, в Африка, в Галилея и дори в Скития и на Дунава. Неговото учение се предавало устно в течение на следващите векове, защото църквата унищожила всичко, писано от него. Под негово влияние възникнали ред Братства и ордени, които се пръснали по света. Но онези, които запазили и развили християнската традиция в нейната най-чиста форма, били братята на Свети Йоан от Ерусалим, които се пръснали в цяла Европа. Тя се увековечила у тях в най-голяма тайна в сянката на манастирите, чрез метода на медитацията и Посвещението, основани от Евангелието на Йоана.
Те имали като правило да прибавят пламенността на религиозното
чувство
към медитацията и за целта имали идването на Царството Божие на Земята чрез приложението на Любовта.
Към петнадесети век християнският езотеризъм, винаги вдъхновяван от същата традиция, взел светско- научен характер под влияние на Кабалата и алхимията, които дошли да внесат нов квас в западното съзнание, пресъхнало от заблудите на схоластиката. Тогава именно, се явил Християн Розенкройц, който отишъл в Египет и в Индия, за да намери някакъв синтез между източното и западното Посвещение. Резултат от този труд било основаването на розенкройцерския орден, който трябвало да пази в най-строга и най-дълбока тайна духовната Истина на окултната наука до времето, когато официалната наука ще открие чрез своя метод, който е физическото наблюдение, материалното единство на Вселената, органичната еволюция на съществата и състояния на съзнанието по-високи от обикновеното човешко съзнание. Такова било завещанието на Християн Розенкройц, оставено на учениците му. Когато това е било постигнато от науката, главните Истини на окултната наука - учението за планетната еволюция, учението за превъплъщението и единството на религиите бяха разгласени в света.
към текста >>
2) Слушане с чисто критично
чувство
, противопоставяйки се на всяка идея като противник.
„Разликата между източното и западното Посвещение се състои в това, че първото става в състояние на сън, а второто е в будно състояние. Избягва се следователно винаги опасното отделяне на етерното тяло от физическото. Избягва се също абсолютното подчинение на ученика от Учителя. Западният Учител не иска нито да владее, нито да внушава, а само разказва това, което е видял и казва това, което той знае, понеже го е изпитал сам. Обаче има три начина на слушане: 1) Слушане с подчиняване на думите на Учителя като на един непогрешим авторитет.
2) Слушане с чисто критично
чувство
, противопоставяйки се на всяка идея като противник.
3) Слушане спокойно, без сервилна вяра, както и без систематично противопоставяне, оставяйки да действуват идеите на Учителя върху себе си и наблюдавайки техния ефект. Такова трябва да бъде поведението на ученика пред неговия Учител при западното Посвещение. Колкото до Посветителя, неговото първо правило е, че за да бъде Учител, той трябва да бъде служител. За него е важно не да моделира ученика по своя образ, но да разкрие в него загадката. Той не иска да изфабрикува едно изкуствено цвете, но да направи да се развие една жива пъпка.
към текста >>
Всяка Истина, която не е същевременно една жива сила, е една безплодна истина и всяка мисъл, която не достига до душата, защото не е пропита с
чувството
, е мъртва мисъл."
Такова трябва да бъде поведението на ученика пред неговия Учител при западното Посвещение. Колкото до Посветителя, неговото първо правило е, че за да бъде Учител, той трябва да бъде служител. За него е важно не да моделира ученика по своя образ, но да разкрие в него загадката. Той не иска да изфабрикува едно изкуствено цвете, но да направи да се развие една жива пъпка. Колкото до догмата, тя има стойност само като принцип за еволюцията.
Всяка Истина, която не е същевременно една жива сила, е една безплодна истина и всяка мисъл, която не достига до душата, защото не е пропита с
чувството
, е мъртва мисъл."
„Към тези две различия между източното и западното Посвещение, които имат голямо значение за възпитанието и дейността в живота, се прибавя едно трето, не по-малко сериозно. Защото то засяга бъдещето на религията на Запада - християнството. Отнася се до капиталната роля, отдавана от западната езотерична доктрина на историческата личност на Исус и до ролята на Христа в цялата човешка еволюция, роля напълно пренебрегната от основателите на теософското общество и недостатъчно осветена от техните приемници." Като най-ново проявление на източната традиция е учението на Агни-йога. С цялото си съдържание това учение потвърждава това, което казах по-рано за източната традиция.
към текста >>
Без Христа човешката душа не може да намери пътя към Бога, не може да придобие безсмъртието, не може да продължи своето развитие и ще се върне към
животинското
царство, през което е минавала през инволюционния период.
Така че, стремежът на Христа е да проникне в човешките души и да ги направи безсмъртни. Затова Той казва: Аз и Отец Ми ще дойдем и направим жилище във вас. Това жилище е духовното тяло, което човек трябва да изгради и това духовно тяло се гради с помощта на принципа на Христа и на Отца - т.е. на Любовта и Мъдростта, които действуват заедно. С това духовно тяло човек е живял някога в Божествения свят и при съгрешаването го е изгубил, и сега с помощта на Христа трябва отново да го придобие, за да стане гражданин на Божествения свят, откъдето е излязъл.
Без Христа човешката душа не може да намери пътя към Бога, не може да придобие безсмъртието, не може да продължи своето развитие и ще се върне към
животинското
царство, през което е минавала през инволюционния период.
Затова, когато се казва в окултната наука, че мисията на нашата Земя е да развие и прояви Любовта, това подразбира, че на Земята ще слезе Христос, Божественият Дух, Който е носител на Любовта. И под влияние на Неговата Любов постепенно цялата Земя ще се проникне от силите на Любовта и ще оживее. Импулсът на Любовта е внесен още със слизането на човека на Земята, още с разделянето на половете. Но той минава през различни фази. Сега се дава импулс за духовната Любов, която ще събуди Висшето Аз в човека и ще съедини душата с Духа.
към текста >>
21.
3. ТАЙНАТА НА ИСТОРИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Чрез Евангелието на Матея ние добиваме познания и
чувство
за Това, Което живя всред човечеството, всред човешкото развитие на Земята, чрез Исуса Христа от Палестина.
Ако и тогава отделният човек избледнява, то в този избледнял образ ни е предадено това, което ни разкриват другите три Евангелия. Един образ за личността на Исус Христос може да ни даде разглеждането на Евангелието на Матея. "Когато разглеждаме Евангелието на Матея, пред нашия поглед ще изпъкне интимно и прецизно онова, което се ражда от древноеврейския народ: човекът Исус, как Той се корени в Своя народ. И ние ще познаем защо кръвта на древноеврейския народ трябваше да бъде използвана по съвършено определен начин, за да допринесе за земното човечество именно тази кръв на Исуса Христа. При разглеждане на Евангелието на Матея пред нас застава същността на древноеврейския народ и мисията на този народ за цялото човечество, раждането на новото време, раждането на християнството от древноеврейския свят.
Чрез Евангелието на Матея ние добиваме познания и
чувство
за Това, Което живя всред човечеството, всред човешкото развитие на Земята, чрез Исуса Христа от Палестина.
Това, което Исус Христос бе като човек, това, което е, докато бе човек, всички Тайни на човешката история и на човешкото развитие, се съдържат в Евангелието на Матея." Така че, в Евангелието на Матей трябва да търсим Тайните на човешката история. Чрез разглеждането на това Евангелие ние се запознаваме със законите, по които се развива човешката история, човешкият живот, човешката съдба. За да разберем мисията на еврейския народ за общото човешко развитие, трябва да знаем характера на епохата, в която протича развитието на еврейския народ. По това време човек трябваше да се оформи като едно чисто земно същество, да прекъсне връзката си с духовните светове, с които е бил във връзка до тогава и да изработи едно чисто земно съзнание, което да получава своите въздействия от окръжаващия го материален свят.
към текста >>
Защото онзи, който обича само затова, защото към това го тласкат кръвните връзки, изразява на по-висока степен това, което съществува на по-ниска степен и в
животинското
царство.
Азът се намирал пред този решителен момент, той трябвало да стане самостоятелен. Така цялото човечество по това време е стояло пред раждането на аза, пред едно такова раждане на аза, чрез което той е трябвало да дойде до една Любов, родена от самия него. Азът е трябвало да развие Любовта в себе си и от Любовта да развие свобода. И всъщност, само едно такова същество е истински човек. Истински човек е този, който развива един такъв аз.
Защото онзи, който обича само затова, защото към това го тласкат кръвните връзки, изразява на по-висока степен това, което съществува на по-ниска степен и в
животинското
царство.
Едва в момента, който току-що описахме, човечеството било назряло да премине към една нова форма на живота. В този момент по Земята трябвало да премине онова влияние, което прави от човека истински човек. Чрез своя напълно развит аз, човекът е венец на земното творение. Всички други живи същества имат имена, които могат да им бъдат дадени отвън. Азът има такова име, което той сам може да даде на себе си.
към текста >>
За да разберем по-добре този въпрос, нека да кажа, че до този момент в развитието на Земята са съществували три царства: минерално, растително и
животинско
.
Всички други живи същества имат имена, които могат да им бъдат дадени отвън. Азът има такова име, което той сам може да даде на себе си. В аза говори и се проявява Бог; в аза не говорят вече земни отношения на кръвни връзки, но в него говори Царството на Духа. Духът от Небесата говори, когато този аз е стигнал до себе си, т.е. когато е пробудил Божественото в себе си, което го прави от една страна самостоятелен, силен и мощен, а от друга страна го свързва с всички същества връзката на духовната Любов, която се ражда свободно в него по подтик на Духа, който живее в него.
За да разберем по-добре този въпрос, нека да кажа, че до този момент в развитието на Земята са съществували три царства: минерално, растително и
животинско
.
Редом с тях съществувало още едно царство, което наистина се е издигнало над тези трите, но което още не е стигнало до своето съвършенство, което не е било приело още в себе си напълно своята свръхземна същност. Това царство се състои в това, че в един аз, в една душа може да бъде приет духовният свят, Царството Небесно, нещо, което никое друго същество по Земята не може да направи. Това царство на езика на Библията се нарича Царство Небесно или Царство Божие. А в смисъла, в който тук говорим, това Царство Небесно не е нищо друго, освен перифраза на израза човешко царство - царство, чрез което се проявява или въплътява Небето чрез аза, който живее в човека. Във времената, когато азът не е бил още пробуден в човека, той не е бил истински човек, а същество на път да стане човек.
към текста >>
22.
IV. КРАТКИ СВЕДЕНИЯ ЗА ИСТОРИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тук е включено и цялото
животинско
царство, което намираме днес на Земята.
Тук е необходимо да се спра за малко на един още по-далечен стадий на човешкото развитие. Човечеството, като цяло, първоначално се е развило в духовните светове. След това, във времето, което нарекохме Полярна раса, слиза до етерния свят. След това, в така наречената Хиперборейска раса, слиза във въздушното пространство, и така, чрез постепенно уплътняване, слиза към гъстата материя, като най-първо се развива във водната стихия, която още е примесена с въздуха, и впоследствие, с явяването на сушата, излиза на нея. В това слизане човечеството върви колективно, като един общ организъм, в който са включени всички индивидуални души.
Тук е включено и цялото
животинско
царство, което намираме днес на Земята.
Животните представят един от деградиралите клонове на голямото дърво на човечеството. Би могло да се каже, че човекът е съдържал в себе си цялото животинско царство във времето, когато той е бил още в духовните светове, когато е бил още дух. Всички животни в техните многообразни форми, не представят в основата си нищо друго, освен човешки импулси, предварително кондензирани в техните форми. Това, което понастоящем е духовно в астралното тяло на човека, животинските форми го представят във физическия свят. Човек е запазил в своето астрално тяло импулсите и страстите, които животните са въплътили в своите тела.
към текста >>
Би могло да се каже, че човекът е съдържал в себе си цялото
животинско
царство във времето, когато той е бил още в духовните светове, когато е бил още дух.
След това, във времето, което нарекохме Полярна раса, слиза до етерния свят. След това, в така наречената Хиперборейска раса, слиза във въздушното пространство, и така, чрез постепенно уплътняване, слиза към гъстата материя, като най-първо се развива във водната стихия, която още е примесена с въздуха, и впоследствие, с явяването на сушата, излиза на нея. В това слизане човечеството върви колективно, като един общ организъм, в който са включени всички индивидуални души. Тук е включено и цялото животинско царство, което намираме днес на Земята. Животните представят един от деградиралите клонове на голямото дърво на човечеството.
Би могло да се каже, че човекът е съдържал в себе си цялото
животинско
царство във времето, когато той е бил още в духовните светове, когато е бил още дух.
Всички животни в техните многообразни форми, не представят в основата си нищо друго, освен човешки импулси, предварително кондензирани в техните форми. Това, което понастоящем е духовно в астралното тяло на човека, животинските форми го представят във физическия свят. Човек е запазил в своето астрално тяло импулсите и страстите, които животните са въплътили в своите тела. Ето защо, човек е могъл да еволюира и в своята еволюция е могъл да задмине, като се е кондензирал на Земята едва тогава, когато тя му е позволила да облече тяло, което съответства на неговия дух. Но ако човешкото същество е елиминирало от себе си низшите форми, то все пак съдържа в себе си упадъчен елемент, който също трябва да бъде елиминиран, един клон от който се намира на път към израждане.
към текста >>
Също така, както се е откъснало
животинското
царство, така и расата на изостаналите, на низшите човеци, които носят на челото, на лицето и тялото си отпечатъка на злото, което живее в тях, ще се откъсне от човечеството, което ще трябва да напредва към Духа и да стигне крайната цел.
Това, което понастоящем е духовно в астралното тяло на човека, животинските форми го представят във физическия свят. Човек е запазил в своето астрално тяло импулсите и страстите, които животните са въплътили в своите тела. Ето защо, човек е могъл да еволюира и в своята еволюция е могъл да задмине, като се е кондензирал на Земята едва тогава, когато тя му е позволила да облече тяло, което съответства на неговия дух. Но ако човешкото същество е елиминирало от себе си низшите форми, то все пак съдържа в себе си упадъчен елемент, който също трябва да бъде елиминиран, един клон от който се намира на път към израждане. Инстинктите на доброто и злото, на интелигентността и глупостта, на красотата и грозотата, които човек носи в себе си, са кълнове на напредък или назадничавосг.
Също така, както се е откъснало
животинското
царство, така и расата на изостаналите, на низшите човеци, които носят на челото, на лицето и тялото си отпечатъка на злото, което живее в тях, ще се откъсне от човечеството, което ще трябва да напредва към Духа и да стигне крайната цел.
Така че, в бъдеще не ще се виждат само животни, чиито форми ни напомнят човешките страсти, но ще се виждат също така и хора от лошата раса, въплъщаващи в чертите си инстинктите на злото, които инстинкти в наши дни могат да се прикриват. Но всичко това, което става в течение на развитието на човечеството, не е случайно, а си има свое значение и дълбок смисъл. Така, елиминирането на животинските форми е било действително една необходимост за човечеството. Всяка форма, откъсвайки се от духовното течение, което един ден е трябвало да стигне до човека, го е облекчавало и то е напредвало в своята еволюция. Вместо да въплъщава в себе си всички страсти, разпространени днес в общността на животинския свят, човек е бил освободен от тях и е могъл да еволюира и да се изкачва по-нависоко.
към текста >>
Това е едно вътрешно
чувство
на признателност за това, което човек дължи на коня.
Всички качества, които човек притежава сега, се дължат на това, че е отхвърлил от себе си известни животински форми, които той не е желал. Елиминирайки една или друга животинска форма, човек е придобивал една или друга способност или добродетел. Така, Окултната наука твърди, че ако природата на коня не се е била появила в еволюцията, ако конската форма в природата не е била елиминирана от човешкото естество, ние никога не бихме достигнали интелигентността. Тази връзка и зависимост е била позната на древните посветени Ръководители на човечеството. Някои племена изпитват към коня особена обич.
Това е едно вътрешно
чувство
на признателност за това, което човек дължи на коня.
Митологията ни представя под формата на Кентавър състоянието на човека, когато е бил още свързан с качествата, намиращи се у коня, за да припомни на човека това, което той е бил и което трябва да отхвърли от себе си, за да стане това, което е той днес. Всяка човешка раса е преминала последователно през всички културни епохи на миналото. Така всички души са минали през Индуската културна епоха, всички са минали през Персийската култура, през Египетско-Халдейската култура, през Гръко-Римската и сега постепенно преминават през епохата на Западноевропейската култура. И всичко, каквото са преживели душите в течение на тези епохи, не е изгубено, а е запечатано дълбоко в тях. В Шестия голям период, в Шестата коренна раса, също ще има седем културни епохи.
към текста >>
23.
14. Трите свята, 5 март 1933 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
В него няма никакво
чувство
и мисъл.
Частичните познания не разрешават въпросите, които животът ни поставя. Най-първо човек трябва да си изясни, за какво е създаден светът и естеството на космичното творчество - механичен процес ли е творчеството или органически. Само като си отговори правилно на този въпрос, ще си изясни идеята за живота и пътищата на неговото проявление, ще си изясни и проблема за духовния и физическия свят. От наше гледище, физическият свят е свят на завършените, механически процеси. Това са само резултати - физическият свят е свят само на простите движения.
В него няма никакво
чувство
и мисъл.
Като образ на физическия свят може да ни послужи часовникът, в който няма мисъл и чувство, но той точно и правилно определя времето. В него има само прости движения. Но той е построен и нагласен от една разумност извън него. Във втория свят, душевния, света на чувствата имаме не само движение, но в това движение има вече и чувство, но още няма мисъл. Тук спада животинското царство - тук се чувстват нещата без да могат да се обяснят.
към текста >>
Като образ на физическия свят може да ни послужи часовникът, в който няма мисъл и
чувство
, но той точно и правилно определя времето.
Най-първо човек трябва да си изясни, за какво е създаден светът и естеството на космичното творчество - механичен процес ли е творчеството или органически. Само като си отговори правилно на този въпрос, ще си изясни идеята за живота и пътищата на неговото проявление, ще си изясни и проблема за духовния и физическия свят. От наше гледище, физическият свят е свят на завършените, механически процеси. Това са само резултати - физическият свят е свят само на простите движения. В него няма никакво чувство и мисъл.
Като образ на физическия свят може да ни послужи часовникът, в който няма мисъл и
чувство
, но той точно и правилно определя времето.
В него има само прости движения. Но той е построен и нагласен от една разумност извън него. Във втория свят, душевния, света на чувствата имаме не само движение, но в това движение има вече и чувство, но още няма мисъл. Тук спада животинското царство - тук се чувстват нещата без да могат да се обяснят. Имаме след това и трети свят, умствения или Божествения, в който имаме движение, чувство и мисъл.
към текста >>
Във втория свят, душевния, света на чувствата имаме не само движение, но в това движение има вече и
чувство
, но още няма мисъл.
Това са само резултати - физическият свят е свят само на простите движения. В него няма никакво чувство и мисъл. Като образ на физическия свят може да ни послужи часовникът, в който няма мисъл и чувство, но той точно и правилно определя времето. В него има само прости движения. Но той е построен и нагласен от една разумност извън него.
Във втория свят, душевния, света на чувствата имаме не само движение, но в това движение има вече и
чувство
, но още няма мисъл.
Тук спада животинското царство - тук се чувстват нещата без да могат да се обяснят. Имаме след това и трети свят, умствения или Божествения, в който имаме движение, чувство и мисъл. Три качества има той. Физическият свят има едно качество - движение; душевният - две качества, движение и чувство; а умственият има три качества движение, чувство и мисъл. Това е едно просто и ясно определение.
към текста >>
Тук спада
животинското
царство - тук се чувстват нещата без да могат да се обяснят.
В него няма никакво чувство и мисъл. Като образ на физическия свят може да ни послужи часовникът, в който няма мисъл и чувство, но той точно и правилно определя времето. В него има само прости движения. Но той е построен и нагласен от една разумност извън него. Във втория свят, душевния, света на чувствата имаме не само движение, но в това движение има вече и чувство, но още няма мисъл.
Тук спада
животинското
царство - тук се чувстват нещата без да могат да се обяснят.
Имаме след това и трети свят, умствения или Божествения, в който имаме движение, чувство и мисъл. Три качества има той. Физическият свят има едно качество - движение; душевният - две качества, движение и чувство; а умственият има три качества движение, чувство и мисъл. Това е едно просто и ясно определение. Тези три свята взаимно се проникват и се проявяват едновременно в строежа на формите.
към текста >>
Имаме след това и трети свят, умствения или Божествения, в който имаме движение,
чувство
и мисъл.
Като образ на физическия свят може да ни послужи часовникът, в който няма мисъл и чувство, но той точно и правилно определя времето. В него има само прости движения. Но той е построен и нагласен от една разумност извън него. Във втория свят, душевния, света на чувствата имаме не само движение, но в това движение има вече и чувство, но още няма мисъл. Тук спада животинското царство - тук се чувстват нещата без да могат да се обяснят.
Имаме след това и трети свят, умствения или Божествения, в който имаме движение,
чувство
и мисъл.
Три качества има той. Физическият свят има едно качество - движение; душевният - две качества, движение и чувство; а умственият има три качества движение, чувство и мисъл. Това е едно просто и ясно определение. Тези три свята взаимно се проникват и се проявяват едновременно в строежа на формите. И затова всякога трябва да определяме едно явление или процес към кой свят спада - към физическия ли, към душевния ли, или към умствения.
към текста >>
Физическият свят има едно качество - движение; душевният - две качества, движение и
чувство
; а умственият има три качества движение,
чувство
и мисъл.
Но той е построен и нагласен от една разумност извън него. Във втория свят, душевния, света на чувствата имаме не само движение, но в това движение има вече и чувство, но още няма мисъл. Тук спада животинското царство - тук се чувстват нещата без да могат да се обяснят. Имаме след това и трети свят, умствения или Божествения, в който имаме движение, чувство и мисъл. Три качества има той.
Физическият свят има едно качество - движение; душевният - две качества, движение и
чувство
; а умственият има три качества движение,
чувство
и мисъл.
Това е едно просто и ясно определение. Тези три свята взаимно се проникват и се проявяват едновременно в строежа на формите. И затова всякога трябва да определяме едно явление или процес към кой свят спада - към физическия ли, към душевния ли, или към умствения. Всяко едно явление трябва да се проучи строго научно, обективно - към коя категория спада, а да се отричат нещата и да се отбягва тяхното обяснение и проучване, както правят някои, това не е наука. Те казват: Това е илюзия, или това са заблуждения.
към текста >>
Дойде ти една възвишена мисъл или
чувство
да направиш нещо хубаво и добро и ти не я приемеш, непременно ще ти дойде една лоша мисъл или
чувство
, които ще ти развалят разположението.
Всяко едно допускане на лоша мисъл ще окаже известно лошо влияние върху нашия организъм и отправлението на функциите и с това се излагаме на ред ненужни страдания. Също така и добрата мисъл ще окаже своето влияние във възходящо направление. Затова когато човек възприема и предава мисли, той трябва да бъде внимателен, защото преди всичко те имат отношение към неговия живот. Всякога, когато дойде една лоша мисъл, трябва да я заместим с добра, за да избегнем лошите последствия, които ще ни донесе тази мисъл преди всичко за нашия органически живот. И всички нещастия в света идат по единствената причина, че не сме дали ход на възвишените мисли и чувства.
Дойде ти една възвишена мисъл или
чувство
да направиш нещо хубаво и добро и ти не я приемеш, непременно ще ти дойде една лоша мисъл или
чувство
, които ще ти развалят разположението.
И единственото нещо, което може да спаси хората и да ги постави в пътя на тяхното щастие е да дадат ход на добрите мисли и чувства. Ако хората биха били отзивчиви към добрите мисли и чувства, ако си влизаха в положението и живееха във взаимопомощ и братски отношения, те щяха да подобрят живота си и да разрешат всички противоречия. Всеки човек, който работи за общото благо е на правия път. И щастието на човека седи в благородните отношения, които той има със своите братя - човеци, в онова приятелство, което има с тях, във вътрешното разбиране единството на Битието. Ако всички те обичат, т.е.
към текста >>
24.
26. Светилникът на живота, 19 ноември 1933г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
Понеже човек в своето развитие е минал през
животинското
царство, той носи сега в себе си и
животинското
естество, което се отличава с вечно недоволство.
СВЕТИЛНИКЪТ НА ЖИВОТА Разумният живот изисква едно разумно изяснение, а такова можем да имаме само когато имаме светлина. У всички същества има един вътрешен подтик да преминат в по-горна фаза на развитие. У животните има подтик да станат човеци; у човека има подтик да стане нещо повече от това, което е сега. И този вътрешен подтик е причина за развитието и усъвършенстването на биологичните форми.
Понеже човек в своето развитие е минал през
животинското
царство, той носи сега в себе си и
животинското
естество, което се отличава с вечно недоволство.
И всички глупости и престъпления, които хората вършат, се дължат на това животинско естество. Така че човек има двояко естество - животинско и човешко. Животинското естество е без светлина, а човешкото има светлина. И ако загасне тази светлина, то човек е изложен на големи опасности и противоречия в живота си. А светилникът за човека е човешкият ум.
към текста >>
И всички глупости и престъпления, които хората вършат, се дължат на това
животинско
естество.
Разумният живот изисква едно разумно изяснение, а такова можем да имаме само когато имаме светлина. У всички същества има един вътрешен подтик да преминат в по-горна фаза на развитие. У животните има подтик да станат човеци; у човека има подтик да стане нещо повече от това, което е сега. И този вътрешен подтик е причина за развитието и усъвършенстването на биологичните форми. Понеже човек в своето развитие е минал през животинското царство, той носи сега в себе си и животинското естество, което се отличава с вечно недоволство.
И всички глупости и престъпления, които хората вършат, се дължат на това
животинско
естество.
Така че човек има двояко естество - животинско и човешко. Животинското естество е без светлина, а човешкото има светлина. И ако загасне тази светлина, то човек е изложен на големи опасности и противоречия в живота си. А светилникът за човека е човешкият ум. Кой е създал този светилник?
към текста >>
Така че човек има двояко естество -
животинско
и човешко.
У всички същества има един вътрешен подтик да преминат в по-горна фаза на развитие. У животните има подтик да станат човеци; у човека има подтик да стане нещо повече от това, което е сега. И този вътрешен подтик е причина за развитието и усъвършенстването на биологичните форми. Понеже човек в своето развитие е минал през животинското царство, той носи сега в себе си и животинското естество, което се отличава с вечно недоволство. И всички глупости и престъпления, които хората вършат, се дължат на това животинско естество.
Така че човек има двояко естество -
животинско
и човешко.
Животинското естество е без светлина, а човешкото има светлина. И ако загасне тази светлина, то човек е изложен на големи опасности и противоречия в живота си. А светилникът за човека е човешкият ум. Кой е създал този светилник? - Бащата и майката на човека - духът и душата - са, които са поставили този светилник, ума, който е детето на духа и душата, и той носи светлината, която те му дават.
към текста >>
Животинското
естество е без светлина, а човешкото има светлина.
У животните има подтик да станат човеци; у човека има подтик да стане нещо повече от това, което е сега. И този вътрешен подтик е причина за развитието и усъвършенстването на биологичните форми. Понеже човек в своето развитие е минал през животинското царство, той носи сега в себе си и животинското естество, което се отличава с вечно недоволство. И всички глупости и престъпления, които хората вършат, се дължат на това животинско естество. Така че човек има двояко естество - животинско и човешко.
Животинското
естество е без светлина, а човешкото има светлина.
И ако загасне тази светлина, то човек е изложен на големи опасности и противоречия в живота си. А светилникът за човека е човешкият ум. Кой е създал този светилник? - Бащата и майката на човека - духът и душата - са, които са поставили този светилник, ума, който е детето на духа и душата, и той носи светлината, която те му дават. И ако туй дете не обича майка си и баща си, то неговата светлина ще изчезне.
към текста >>
Ако вие в даден случай можете да събудите в един човек, който ви е противник, едно добро
чувство
и разположение, вие сте постигнали целта си.
Но в Природата съществува един разумен закон, който изисква правилни отношения на всички същества едни към други. Дали знаете или не този закон, той си действа. Западните народи го обясняват с наследствеността, а източните народи чрез учението за кармата. Както и да си го обясняват, но съществува един закон, според който всеки трябва да постъпва правилно с всички същества, с които влиза в контакт. Силата на човека седи в неговата мисъл: силата ви седи във вашия ум - но трябва да го концентрирате, за да работите.
Ако вие в даден случай можете да събудите в един човек, който ви е противник, едно добро
чувство
и разположение, вие сте постигнали целта си.
Но ако човек няма знанието, и приятелите си, и майка си, и баща си, може да превърне в свои неприятели, като не знае как да се отнася с тях. Най-после, човек може да опълчи и Бога и Природата против себе си и оттогава идват всичките му нещастия. А ние можем да имаме приятелството на всички хора и на Природата, която ще ни кредитира във всяко отношение. За да бъдем приятели с Природата, нашата светлина трябва да свети, а за да свети светлината ви, трябва да се пазите да не злословите своя дух и своята душа, да пазите да не внасяте в ума си мисли, които помрачават светлината му и ви унижават като човек. Защото тази мисъл след векове ще ви доведе до положение на едно животно.
към текста >>
По-конкретно казано, престъпността произлиза от следните няколко неща: от неестествената полова деятелност на малкия мозък, от ненормално развитие на социалните чувства, от ненормално развитие на съзнателните чувства и от прекалено силно развитие на полуинтелектуалните чувства - най-вече
чувството
на любостежание, което заставя човека да трупа богатства; в някои то е толкова силно развито, че се превръща в кражба.
Защото тази мисъл след векове ще ви доведе до положение на едно животно. По този начин се създават условия за престъпления в света. Религиозните казват: „Ще се помолим на Бога и Той ще оправи тази работа.“ Светските хора казват: „Ще изправим тази работа.“ Но работите все неоправени стоят. Преди всичко не трябва да се създават условия за престъпления, т.е. да не се допущат мисли, които да затъмнят светлината на ума и да отворят пътя на престъпленията.
По-конкретно казано, престъпността произлиза от следните няколко неща: от неестествената полова деятелност на малкия мозък, от ненормално развитие на социалните чувства, от ненормално развитие на съзнателните чувства и от прекалено силно развитие на полуинтелектуалните чувства - най-вече
чувството
на любостежание, което заставя човека да трупа богатства; в някои то е толкова силно развито, че се превръща в кражба.
И всички тези анормалности, които обуславят престъпността, са резултат на загасване на светлината на ума и изпускане из властта си ръководството на живота си. Всички тези чувства са се развили и оформили в течение на биологическия развой на органическите форми под творческия импулс на живота. И те си имат своето място в живота, но трябва да бъдат под контрола на ума. Само по този начин ще може да се създаде една по-висша култура, в която да се реализират идеалите и копнежите на човека по-щастлив и разумен живот. Въпросът, който ни интересува сега е, как можем да се справим с живота, при това положение, при което сега се намираме.
към текста >>
25.
5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Във висшите си проявления създава едно
чувство
на идеализъм и любов към изкуството и красотата.
Тя е планета на любовта, изкуството и красотата, предразполага към музика, поезия и рисуване. Обича танците и веселбите. Предразполага и към търговия с музикални инструменти, украшения, накити и пр. Тя представя живота на чувствата във всичките му вариации. Като започнем от домашните и полови чувства и свършим с Любовта към ближния и към Бога, всичко това е под властта на Венера.
Във висшите си проявления създава едно
чувство
на идеализъм и любов към изкуството и красотата.
Тя дава и музикално чувство на музикантите. Когато заема силна позиция в хороскопа, създава ранно влечение към другия пол и събужда любов към всичко хубаво и красиво. Следователно можем да различим две влияния на Венера - висше и низше. И Платон като говори за нея, казва, че има две Венери. Тя има отношение към приятелството, любовните преживявания и брака.
към текста >>
Тя дава и музикално
чувство
на музикантите.
Обича танците и веселбите. Предразполага и към търговия с музикални инструменти, украшения, накити и пр. Тя представя живота на чувствата във всичките му вариации. Като започнем от домашните и полови чувства и свършим с Любовта към ближния и към Бога, всичко това е под властта на Венера. Във висшите си проявления създава едно чувство на идеализъм и любов към изкуството и красотата.
Тя дава и музикално
чувство
на музикантите.
Когато заема силна позиция в хороскопа, създава ранно влечение към другия пол и събужда любов към всичко хубаво и красиво. Следователно можем да различим две влияния на Венера - висше и низше. И Платон като говори за нея, казва, че има две Венери. Тя има отношение към приятелството, любовните преживявания и брака. Обича веселите компании, удоволствията и забавленията - театрите, концертите, тоалетите и вкусните ястия.
към текста >>
Марс владее над
животинското
царство изобщо и над
животинското
естество в човека.
Той внася енергия, но засилва преди всичко борческите и разрушителни инстинкти. Ето защо всички онези същества, които по един или друг начин са натрупали в организма си червена светлина в нейната най-низша проява, са извънредно активни и груби.” (Учителят) Марсовата енергия е активна, буйна, огнена, суха, гореща; наричат я демонична, жлъчна, безплодна. Един автор казва за нея: „Марс е демон, чиито носител се казва човек”. Марс действа като една безсъзнателна сила - буйно, стремително, нападателно, стихийно, необмислено.
Марс владее над
животинското
царство изобщо и над
животинското
естество в човека.
В библията той е символизиран като дявол - малкото зло. Стихията на Марс е борбата. Марс обича борбата и се бори заради самата нея. Убийствата и разрушенията се дължат на Марс. Той е онази енергия, която изважда материята от нейното пасивно състояние и я привежда в движение, създавайки по такъв начин поле за действие на другите по-висши сили.
към текста >>
В мозъка заедно със Слънцето управлява висшите морални чувства - религиозното
чувство
, милосърдието, щедростта и пр.
При когото тази планета е силна в хороскопа, той никога не губи и не пропада в живота. Затова астрологията го нарича „големия благодетел”. Всичкото благословение в природата и живота идва чрез Юпитер. А в астрологията наричат Венера „малкия благодетел”, както Сатурн назовават „голямото зло” - Сатаната, Ариман, а Марс - „малкото зло” - дявола, Луцифер. В човека Юпитер представя благородната амбиция и въобще идеалните наклонности.
В мозъка заедно със Слънцето управлява висшите морални чувства - религиозното
чувство
, милосърдието, щедростта и пр.
Създава способността за различаване на правото и кривото и за схващане на истината. Религиите в света са под Юпитерово покровителство. Щом се подчинят по-низшите наклонности у човека, той развива в него едно по-висше съзнание и създава условия за интуиция и вдъхновение. В тялото управлява артериалната система, обонянието, черния и белите дробове, бедрата и дясното ухо. Болестите на Юпитер се дължат на излишества от ядене и пиене, на прекаленото напълняване, затлъстяване и нечиста кръв - в зависимост от знака, който заема.
към текста >>
4. Слънцето управлява главно тези органи и центрове, качествата на които са свързани с висшата природа на човека, тоест с висшите морални чувства - милосърдие, благосклонност, щедрост, човеколюбие, вяра, надежда,
чувство
за лично достойнство, нежност, жизнерадост, интуиция и пр.
Управлява тези качества, които се проявяват като егоистични склонности и са локализирани в областта на ушите. Това са самосъхранителните инстинкти, страстната, животинската страна на човека. В тази област спадат центровете, които са свързани с охотата за ядене и пиене, разрушителността, чувствеността, жизнеността, борбеността, безстрашието, изпълнителността и пр. Това са силите, които разширяват главата и имат връзка с дихателната система. Това е областта на човешката воля.
4. Слънцето управлява главно тези органи и центрове, качествата на които са свързани с висшата природа на човека, тоест с висшите морални чувства - милосърдие, благосклонност, щедрост, човеколюбие, вяра, надежда,
чувство
за лично достойнство, нежност, жизнерадост, интуиция и пр.
Заемат горната предна част на темето, която отпред граничи с челото. 5. Венера управлява качествата дружелюбност, веселост, кокетство, любовни влечения. Управлява също и центровете, които правят хората социални и се стремят да създават приятно общество. Тя управлява две области от мозъка - полуинтелектуалните чувства и изпълнителните и творчески способности - тук спадат чувството за идеалното, грандиозното, възвишеното, веселост, духовитост, сръчност и пр. Двете области заемат страничните предни лобове на черепа между Марс и Сатурн от една страна, и Юпитер и Слънцето - от друга.
към текста >>
Тя управлява две области от мозъка - полуинтелектуалните чувства и изпълнителните и творчески способности - тук спадат
чувството
за идеалното, грандиозното, възвишеното, веселост, духовитост, сръчност и пр.
Това е областта на човешката воля. 4. Слънцето управлява главно тези органи и центрове, качествата на които са свързани с висшата природа на човека, тоест с висшите морални чувства - милосърдие, благосклонност, щедрост, човеколюбие, вяра, надежда, чувство за лично достойнство, нежност, жизнерадост, интуиция и пр. Заемат горната предна част на темето, която отпред граничи с челото. 5. Венера управлява качествата дружелюбност, веселост, кокетство, любовни влечения. Управлява също и центровете, които правят хората социални и се стремят да създават приятно общество.
Тя управлява две области от мозъка - полуинтелектуалните чувства и изпълнителните и творчески способности - тук спадат
чувството
за идеалното, грандиозното, възвишеното, веселост, духовитост, сръчност и пр.
Двете области заемат страничните предни лобове на черепа между Марс и Сатурн от една страна, и Юпитер и Слънцето - от друга. Отпред граничат с челото. Втората област от мозъка, където владее Венера, спада в сферата на социалните и домашни чувства - тук спадат чувството за приятелство, общителност, любовни влечения и други, и се намират в задната част на главата. 6. Меркурий. Управлява обективния ум, който се проявява чрез ред центрове и способности, локализирани в долната и средна част на челото и веждите.
към текста >>
Втората област от мозъка, където владее Венера, спада в сферата на социалните и домашни чувства - тук спадат
чувството
за приятелство, общителност, любовни влечения и други, и се намират в задната част на главата.
5. Венера управлява качествата дружелюбност, веселост, кокетство, любовни влечения. Управлява също и центровете, които правят хората социални и се стремят да създават приятно общество. Тя управлява две области от мозъка - полуинтелектуалните чувства и изпълнителните и творчески способности - тук спадат чувството за идеалното, грандиозното, възвишеното, веселост, духовитост, сръчност и пр. Двете области заемат страничните предни лобове на черепа между Марс и Сатурн от една страна, и Юпитер и Слънцето - от друга. Отпред граничат с челото.
Втората област от мозъка, където владее Венера, спада в сферата на социалните и домашни чувства - тук спадат
чувството
за приятелство, общителност, любовни влечения и други, и се намират в задната част на главата.
6. Меркурий. Управлява обективния ум, който се проявява чрез ред центрове и способности, локализирани в долната и средна част на челото и веждите. Тези способности носят общо название - литературни и наблюдателни способности, към които спадат следните центрове - индивидуалност, форма, големина, тегло, цвят, число, ред, системност, изчисляване, тон, време, мярка и пр. Управлява също и центъра на речта, който се намира зад окото. 7. Луната, заедно с Венера взима участие в управлението на полуинтелектуалните и социално-обществените чувства.
към текста >>
26.
21-то писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
В горната част на мозъка се намира центъра "Любов към Бога" - най-високото
чувство
в човека.
Щом съзнае това нещо, нищо друго не му остава освен да призове светлите сили на помощ и да се върне в правия път. 49. Как говорят Разумните Същества на човека. Когато искат да говорят за Любовта, Разумните Същества отправят своята енергия към сърцето на човека, или под лъжичката, или към горната част на мозъка му. Това са три вида чувства. В сърцето се явяват един вид чувства, под лъжичката - друг вид, а в горната част на мозъка - трети вид чувства.
В горната част на мозъка се намира центъра "Любов към Бога" - най-високото
чувство
в човека.
Когато искат да говорят за Мъдростта, за Разумността, Разумните Същества отправят своята енергия към предната горна част на челото, където се намират центровете на Разумността, на мисълта. За да се убедите в истинността на тези мои думи, вие можете да направите опит, но с условие, да гледате на клетките като на разумни същества. Мисли ли човек, че никаква разумност не съществува вътре и вън от него, той ще изгуби пластичността си, ще изгуби топлината на своето сърце, светлината на своя ум и ще се втвърди, ще се превърне в суха кост. 50. Възвишените Същества - условие за успех в живота. Всеки знае, че успехът му се дължи на усилията, които е направил за да постигне известна идея.
към текста >>
Щом се страхува, човек се свързва с животните, защото страхът е
животинско
качество.
51. Човек и светът. Каквото и да правите, вие сте потопени в света, от чиито влияния не може да се освободите. Благодарете на Разумните Възвишени Братя, които грижливо пазят телата ви, когато вие се излъчвате във време на сън. Ако нямаше кой да пази телата ви, щяхте да се намерите ограбени и разрушени. 52. Причина на различните връзки.
Щом се страхува, човек се свързва с животните, защото страхът е
животинско
качество.
Щом се гневи - същото. За да не се поддава на отрицателните чувства в себе си, човек трябва да държи съзнанието си будно, да се свързва с Възвишените Разумни Същества. Човек е колективно същество, свързан със същества по-високо и по-ниско стоящи по съзнание от него. От човека зависи с кои от тях ще се свърже. Много помагачи има човек, но той трябва да съзнава това, да се свързва с тях и да се ползува разумно от тяхната помощ.
към текста >>
27.
40-то писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
И ако в Ученика, който влиза в една Окултна Школа, има това
животинско
чувство
, очакват го големи страдания.
17. Когато влезете в една Окултна Школа, най-първо ще ви очистят хубаво, както калайджията чисти съдовете, за да хванат добре калая. Докато не ви очистят, калай не ви се туря. Има някои черти у вас, които трябва да напуснете. Най-първата между тях е тщеславието. Това е една животинска проява у човека.
И ако в Ученика, който влиза в една Окултна Школа, има това
животинско
чувство
, очакват го големи страдания.
Хората като видят неговата слабост, ще почнат да го подиграват. И дето хората страдат от неврастения, това се дължи на тщеславието. В тщеславието хората искат да бъдат такива, каквито не са и затова се тревожат и стават неврастеници. И религиозните хора тщеславието ги е направило такива, каквито не са. Тщеславието е внесло лицемерието в религията.
към текста >>
28.
Думите на Видния Странник Буди-Са
- Любомир Лулчев (1886 – 1945)
В човека винаги има и нещо егоистично,
животинско
.
Но разумният човек винаги иска и за себе си това, което иска и на всич- ки околни. Силата на човека седи в неговото добро сърце; в ума, който мисли и за другите както за себе си; във волята му, която отива в услуга да се реализира доброто за всички. Когато един човек прави едно добро, всички добри същес- тва в света и слънцето са заедно с него. Слънцето грее на всички - и на зли, и на добри, но на злите омекотява злото, а добрите подхранва и засилва. Лошото в света го има, защото мислим и вярваме в него.
В човека винаги има и нещо егоистично,
животинско
.
Но както каруца- рят кара коня, а не обратното, така и животинското не може да бъде оставено да ръководи човека. То е по-низше и се явява като зло, защото иска своето само. Ако престанем да мислим за злото, то може би няма да престане да съществува, както и едно блато няма да пресъхне, ако излезнем от него. Но достатъчно е да излезнем, за да бъдем по-добре, отколкото сме били в негова- та тиня, смрад и локви. А излезли веднъж - всякога може да подадем ръка на други, които искат да сторят това.
към текста >>
Но както каруца- рят кара коня, а не обратното, така и
животинското
не може да бъде оставено да ръководи човека.
Силата на човека седи в неговото добро сърце; в ума, който мисли и за другите както за себе си; във волята му, която отива в услуга да се реализира доброто за всички. Когато един човек прави едно добро, всички добри същес- тва в света и слънцето са заедно с него. Слънцето грее на всички - и на зли, и на добри, но на злите омекотява злото, а добрите подхранва и засилва. Лошото в света го има, защото мислим и вярваме в него. В човека винаги има и нещо егоистично, животинско.
Но както каруца- рят кара коня, а не обратното, така и
животинското
не може да бъде оставено да ръководи човека.
То е по-низше и се явява като зло, защото иска своето само. Ако престанем да мислим за злото, то може би няма да престане да съществува, както и едно блато няма да пресъхне, ако излезнем от него. Но достатъчно е да излезнем, за да бъдем по-добре, отколкото сме били в негова- та тиня, смрад и локви. А излезли веднъж - всякога може да подадем ръка на други, които искат да сторят това. Човек, който върши зло, който мрази - и него мразят, и него дебнат, да му сторят същото.
към текста >>
Някои чакат спасението да дойде отвън, по чудо - но спасението е в самите вас си - в правата мисъл, в благородното
чувство
, в добрата постъп- ка - всеки ден и всеки час от живота ви.
Любовта ражда живота! Искаш ли да си здрав, не мисли друго освен доброто! Сълзите на които да са очи сочат само, че сбъркан е пътят! Сиромашията и външното богатство сочат същото. И многото знания, и невежеството, и гордостта - тоже.
Някои чакат спасението да дойде отвън, по чудо - но спасението е в самите вас си - в правата мисъл, в благородното
чувство
, в добрата постъп- ка - всеки ден и всеки час от живота ви.
Но спасява се само живият. А жив е тоя, който яде. И каквото ядеш, това ставаш - и в това вярваш. А помнете: овчар е тоя, който пази живота, а не онзи, който го взема. И човек не е онзи, който вижда всякъде само злото!
към текста >>
Те са между вас и лесно ще ги познаете: те не ядат животни, защото не искат нищо
животинско
в себе си.
Ако си умен и учен - изпълни това, за което си дошъл на земята, защото си умен и учен; ако си глупав - за да станеш умен и учен! Ако си богат, направи това, което е нужно, за да не изгубиш богатството, а ако си сиромах - прави това, което е потребно - и ще забогатееш. Но ако старото не си отиде, новото няма да дойде. Но старото не само в дрехите - има стари умове, които са носили нашите деди, или стари навици и постъпки от хиляди векове, които са толкова по- опасни, защото човекът ги смята за свои или ги взима за самия себе [си]... Но дошло е вече новото с душите на тия, които го носят.
Те са между вас и лесно ще ги познаете: те не ядат животни, защото не искат нищо
животинско
в себе си.
Не се опиват, защото пие тоя, който не знае пътя си в живота - а те знаят много добре своя, защото светлина са на света - и на другите го показват. И те слизат на земята като в едно велико училище. Но не за престъпници, ни за грешници и беззаконници - които са употребили своя живот за лични придобивки, които са мислили, че животът в тях е лично техен и са поискали да го минат не както трябва, а както те искат. А животът е, който показва в какво вярва човек, защото не както изповядва, а как живее - това е неговото истинско верую. Животът определя разликата във веруюто на хората.
към текста >>
И всяка права мисъл, великодушно
чувство
са здрава храна; и всяка лъжа, омраза и ненавист - отрова.
И виден човек става само тоя, който работи с обич, каквото и да е. И когато работите по закона на любовта, вие няма да се нуждаете от пари. Зная, че не вярвате това, но питам - какво ви плаща детето, за да го храните ? Но ще кажете: за бъдеще... Но това е още само ваша мисъл - вие и без нея пак бихте го отгледали. А каквото мислиш, чувствуваш и ядеш, това си ти - защото и умът ти се храни, както и сърцето, както и стомахът.
И всяка права мисъл, великодушно
чувство
са здрава храна; и всяка лъжа, омраза и ненавист - отрова.
А само доброто е, което твори - другото и самият живот го отрича. Лошите хора до четири поколения се разсипват и погубват сами, а родовете на добрите до хиляди години живеят. Пред Любовта се отварят всички врати, всички каси, всички домове и всички сърца: и кръвожадната тигрица има тихо кътче в своето сърце за свои- те тигрета. И най-лошият човек има слънчево място в своя живот, когато и той е гледал с други очи на света. И ако светът му се струва сега не такъв слънчев, причината си е пак в него.
към текста >>
Но каквото и да ти дадат, ако ръцете са ти нечисти - те ще изцапат и най- хубавия хляб; ако умът ти е нечист - и най-висшата идея, най-светлото
чувство
.
Може ли нещо да смути любящия? И самата смърт се спира пред него и му струва път! В неговия живот има светлина и доволство - въпреки всички несгоди, въпреки всички препятствия. Всяко надмогнато препятствие е мерило за неговото уси- лие и сила. Без тях в целия си живот ще бъдеш хилав несретник!
Но каквото и да ти дадат, ако ръцете са ти нечисти - те ще изцапат и най- хубавия хляб; ако умът ти е нечист - и най-висшата идея, най-светлото
чувство
.
И не толкова, че самите тях ще изопачат, а образите, които вие имате за тях. А с такива изопачени образи вие никога не можете разбра това, което е. Затова чистете тялото, ума и сърцето си. Или, по-право, не ги цапайте наново - живо- тът, който е в тях, сам ще ги изчисти. А помнете, че никой човек не живее сам за себе си.
към текста >>
29.
„ЗАЗОРЯВАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША '
- Методи Константинов (1902-1979)
Когато говори за Любовта на Слънчевата Дева, Учителят подразбира, че тази Любов е излязла от фазата на любовта като стремеж в
животинското
царство и като
чувство
и сила в човешкия свят.
Тогава само ще разберете, колко малко сте изучили от великата Любов, която се проявява в безкрайния Космос." А какви са възможностите на звездния свят? На тези 200 милиарда слънца в нашата галактика, според астрофизиката?
Когато говори за Любовта на Слънчевата Дева, Учителят подразбира, че тази Любов е излязла от фазата на любовта като стремеж в
животинското
царство и като
чувство
и сила в човешкия свят.
Той говори за Любовта като принцип в живота: „Любовта произвежда горене, но тя сама не е горене. Тя съдържа великите условия на живота, тя ражда живота. В нея са скрити ония елементи,
към текста >>
30.
44. ОСВОБОЖДЕНИЕ
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Дошло е времето човек да се освободи от страха — това е
животинско
чувство
за самосъхранение, което трябва да се претвори в разумност.
ОСВОБОЖДЕНИЕ
Дошло е времето човек да се освободи от страха — това е
животинско
чувство
за самосъхранение, което трябва да се претвори в разумност.
Човекът още живее с допотопни чувства и състояния, които спъват духовния му прогрес. Какво благо е допринесъл страхът на хората? Той е убивал стремежите им, смелостта и доблестта им и внасял пълна дисхармония в живота им. Страхът е липса на вяра във великите, вечни и неизменни закони, които управляват вселената. Когато човек загуби или изобщо не е придобил вяра в правилната дейност на тези закони, той изпада в изолация от природата и разумния живот и потъва в съмнение и страх.
към текста >>
31.
53. ЕТО КАКВО НИ ПРЕДАДЕ БОЖИЯТ ДУХ ЧРЕЗ МИРОВИЯ УЧИТЕЛ БЕИНСАДУНО ПРЕЗ ДВАДЕСЕТИЯ ВЕК
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
2. Любовта като
чувство
.
Христос е казал: "Ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни". (Йоан 8:32.) Той също каза за себе си: "Аз съм Пътят, Истината и Животът".Той въплъти Волята Божия чрез Словото и живота Си и каза, че само по този път човек може да се освободи и влезе във вечния живот, само когато стане едно със своя Отец, човек може да изяви Бога и да изпълни Волята Му. Обхватът на Любовта е неизмерим, но тя, за да стане понятна, може да се сведе до следните четири фрази: 1. Любовта като стремеж.
2. Любовта като
чувство
.
3. Любовта като сила. 4. Любовта като принцип. Любовта като стремеж се изявява чрез тялото. Това е като коренище на Любовта с геоцентрично движение. Любовта като чувство се изразява чрез сърцето — седалището на душата.
към текста >>
Любовта като
чувство
се изразява чрез сърцето — седалището на душата.
2. Любовта като чувство. 3. Любовта като сила. 4. Любовта като принцип. Любовта като стремеж се изявява чрез тялото. Това е като коренище на Любовта с геоцентрично движение.
Любовта като
чувство
се изразява чрез сърцето — седалището на душата.
Душата, която е искра от Божествената Любов, се проявява чрез човешкото сърце. Всички приятелски, майчински чувства в най-висшата си проява са израз на душата. Любовта като сила има за седалище човешкия ум, или висшия разум. Тя се проявява като творческа сила в гениалните хора, в пионерите на новата мисъл, във вдъхновените творци и строители на духовната култура на света. Любовта като принцип е проява на духа.
към текста >>
Предстои й да мине през стадия на растителното,
животинското
и човешкото царство и да стане едно с Твореца.
Виждаме, че цялата материална природа е разложеният човек и че самият човек, освен че е сбор от цялата зелена природа, е още и космос в миниатюр — микрокосмос. Великият ясновидец на XVIII век шведът Емануил Сведенборг е описал човешкия мозък, като твърди, че в кората на мозъка има център за всяка звезда във вселената. Когато тези центрове се развият, човек ще стане едно космично осъзнато творение, слято с всемирния Дух. Каква дълга еволюция ни очаква! А в розенкройцерската космогония се разкрива еволюцията на човешката мисъл, а именно, че днес тя е в кристалния стадий на развитие.
Предстои й да мине през стадия на растителното,
животинското
и човешкото царство и да стане едно с Твореца.
Творческият процес във вселената не е завършен. Милиони същества, достигнали тази фаза на развитие в своята еволюция, създават планети и слънца и ръководят вселенските галактики и мирове. Вселената, казват астрономите, е в непрестанен творчески процес. Зараждат се нови небули и огромни мъглявини, начала на нови светове, изчезват огромни тела и се превръщат в черни дупки, които служат за уравновесяване на силите на Космоса. Самата наша Земя излиза от 13-ата сфера в пространството и преминава в 12-ата сфера, по-близо до вселенския екватор.
към текста >>
32.
Божественият Принцип на МЪДРОСТТА
- Константин Златев
Духът присъства навсякъде (понеже е вездесъщ, всепроникващ), ала се проявява по различен начин, с различна интензивност в природните царства: минерално, растително,
животинско
, човешко, ангелско (последното би могло да бъде наречено и "свръхприродно", ако разглеждането на първите четири царства бъде ограничено само в пределите на материалната вселена).
б) Мъдростта като вездесъща (всеприсъстваща = присъстваща навсякъде и във всичко) разумност в природата В съответствие с Новото учение природата е абсолютна форма на съществуването на всемирния Живот. Тя е една разумна безкрайност. Тя утвърждава закона на еволюцията, на обновлението. Природата е жива, тя не е съставена от мъртви форми.
Духът присъства навсякъде (понеже е вездесъщ, всепроникващ), ала се проявява по различен начин, с различна интензивност в природните царства: минерално, растително,
животинско
, човешко, ангелско (последното би могло да бъде наречено и "свръхприродно", ако разглеждането на първите четири царства бъде ограничено само в пределите на материалната вселена).
Разумността е навсякъде в природата като иманентно начало - и в живата, и в т.нар. "нежива" материя. Тази всеприсъстваща, неспирно пламтяща с огъня на възраждането разумност крие своя произход в извечната и всепобеж- даваща Премъдрост на Създателя - Бог. Продължавайки тези разсъждения, Учителят П. Дънов заключава: "Аз не разбирам под думите "Жива Природа" това, което съвременните естественици разбират.
към текста >>
У мен ще се прояви хубавото и велико
чувство
на Бога.
Когато мисълта бива насочвана от Мъдростта, когато е изпълнена с Любов, когато нейна опора е Истината, тогава тя - мисълта - е способна да твори чудеса. Заслужава си да се доверим отново на Словото на Учителя П. Дънов: "Запомнете: Отношенията ви към другите трябва да бъдат, както отношенията на Бога към тях. Това значи да мислите, както Бог мисли. Щом аз мисля, както Бог мисли, ще имам такова разположение, като че Бог действа в мен.
У мен ще се прояви хубавото и велико
чувство
на Бога.
По този начин Бог ще работи в мен и аз ще се уча от Него." На друго място в своето учение П. Дънов набляга на потребността да изучаваме Божията Мисъл. Ако успеем да проникнем в нейните неизследими дълбини, ще преживеем неповторимото общение с нейния Автор: "Онзи, който иска да учи, трябва постоянно да е в съприкосновение с Бога на Мъдростта. Всеки човек, който може да влезе във връзка с Божията Мисъл, може да бъде господар на условията, при които живее. Единственото най-съществено и най-реално нещо, към което трябва да се стремим в сегашния живот, е да познаваме формите на Божията Мисъл.
към текста >>
И като венец на конструктивните усилия при усвояването на правата мисъл, като достойна награда за вложеното са усещането, вътрешното
чувство
за щастие и блаженство при всякакви характеристики на околната среда.
Правата мисъл съгражда постепенно у човека недосегаемост спрямо злото. Освен че той става неспособен да извършва зло, и стрелите на последното се разбиват без успех в невидимата стена, издигната в съзнанието му от съзидателното, позитивно мислене. Не на последно място (и като продължение на предидущите разсъждения) - правилната мисъл съдейства за развитието на вътрешния потенциал у човека. Тя му осигурява - в зависимост от степента, в която я проявява и въплъщава в живота - свобода в света на ограниченията. Съответно: при цялостно, неотклонимо от условията на средата провеждане на Божествената Мисъл - пълна свобода.
И като венец на конструктивните усилия при усвояването на правата мисъл, като достойна награда за вложеното са усещането, вътрешното
чувство
за щастие и блаженство при всякакви характеристики на околната среда.
(Нека тук си припомним думите на Спасителя Господ Иисус Христос: "Царството Божие е вътре във вас! " - Лука 17:21. Нужно е само да го открием и да заживеем в него.) За връзката и пряката взаимна обусловеност между правилната мисъл и човешката свобода Учителят П. Дънов свидетелства: "Свободен е само онзи човек, чиято мисъл е свързана с Божията Мисъл. ...Достатъчно е човек да започне да мисли право, за да започнат работите му постепенно да се уреждат." И още - за подобната взаимообусловеност между щастието и правата мисъл: "Щастието е закон на Божествената мисъл, която е вложена във вас (курсивът мой - К. З.)."
към текста >>
По този път на съзидателно вложени усилия си дават среща науката (рационалното познание), философията (царицата на човешкото знание), религията (метафизическото, духовно познание върху основата на религиозното
чувство
и преживяване) и езотерич- ното познание (най-дълбокото, окултно-мистично проникване в тайните на Вселената).
И затова първият стремеж на човешкия дух е животът. Вторият стремеж на човешкия дух е знанието. Третият стремеж на човешкия дух е свободата. Когато духът придобива знание, светлината се появява като резултат." В наши дни сме свидетели на (а някои от нас - и участници във) един грандиозен процес - изграждане на нова комплексна картина на света.
По този път на съзидателно вложени усилия си дават среща науката (рационалното познание), философията (царицата на човешкото знание), религията (метафизическото, духовно познание върху основата на религиозното
чувство
и преживяване) и езотерич- ното познание (най-дълбокото, окултно-мистично проникване в тайните на Вселената).
Някои от изброените източници на качествено новата картина на света само до вчера бяха врагове, антагонистично настроени помежду си (както продължава, впрочем, да бъде в умовете на мнозина и в нашата съвременност). Днес те си подават ръце в името на нещо велико. И четирите посочени извори на знанието по отделно са пътеки към Истината, към Бога. В своята съвкупност те отразяват новия начин на мислене на нашето време, новия подход към познанието за Бога, света, живота и човека, новите изисквания към човешката личност и зараждащата се планетарна култура, която ще промени радикално облика на земната цивилизация. 3. Методи за постигане, овладяване и прилагане на Мъдростта
към текста >>
33.
VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА
- Константин Златев
Тази съвършена, Божествена по своя произход памет съхранява за вечни времена всичко, което се е случило в целия Космос: всяко събитие, всяка мисъл,
чувство
, слово и действие на всички същества, навред в безкрая на съществуващото.
А съдържанието остава непроменимо - то е сигурният фундамент, основата, върху която безбройните проявления на космическата многоликост стъпват здраво, за да поемат или продължат своето пътуване през Вечността. В този смисъл разсъждава и Учителят на ББ: "Ако вие изучавате природата, ще научите нещо хубаво от нея: тя никога не остарява, никога не отслабва, никога не се обезсърчава, нейната любов никога не се изменя. Тъй разбирам природата - както и да се променя, остава неизменна." В езотеричната литература и лексика е популярно понятието "Акашови летописи (хроники, записи, анали)". Съдържанието му обхваща феномен, който най-общо можем да назовем вечната памет на Вселената.
Тази съвършена, Божествена по своя произход памет съхранява за вечни времена всичко, което се е случило в целия Космос: всяко събитие, всяка мисъл,
чувство
, слово и действие на всички същества, навред в безкрая на съществуващото.
Тези, които се питат как функционира универсалният кармичен закон, нека се обърнат за справка към аналите на Акаша... Така те ще узнаят, че нищо на този свят не се заличава и нищо не остава без последствие. За това изумително проявление на Божията върховна справедливост разказва и Учителят П. Дънов: "Природата регистрира всички събития така, както са станали, още от памтивека, в природата няма лъжа. Един ден науката ще открие апарати, с които може да се доловят всички речи отпреди хиляди години. В природата има една вътрешна нишка, която прекарва добрите и лошите черти на цялото Битие.
към текста >>
Аналогично: човек, изпълнен с вътрешно удовлетворение, съхранил своя душевен мир и посрещащ всички събития в живота си с
чувство
за доволство, привлича положителните сили на природата.
Който спазва този закон, неминуемо се освобождава от товара на страданието и постига жадуваната свобода. Той поема по пътеката на неспирното възраждане и обновление. Ако човек оцени благата, които получава на всяка крачка от природата, те ще се запазят и дори ще се увеличат. Ако не ги оцени, рано или късно ще се раздели с тях. Критерият дали ги е оценил е именно благодарността.
Аналогично: човек, изпълнен с вътрешно удовлетворение, съхранил своя душевен мир и посрещащ всички събития в живота си с
чувство
за доволство, привлича положителните сили на природата.
А недоволният - обратно: той се свързва с отрицателните природни сили. Доволството е атестат за принадлежност към Божествения порядък, а недоволството - към човешкия. 6) Възлизане По духовния Път има само две посоки - нагоре и надолу. Нещо повече - той не позволява нито миг застой!
към текста >>
Дънов) Езотеричното познание ни разкрива истината за наличието на четири природни царства: минерално, растително,
животинско
и човешко, и едно свръхприродно - ангелско.
2. Отношението на ученика по духовния Път към Природата и нейните царства "Всички форми в природата са символи на един вечен идеален свят. Те са книгата, от която ученикът чете какво е писал Бог. Ученикът започва своето учение от природата: от изворите, тревите, цветята, планините. Там търси той правилните методи за живот и чистота." (Учителят П.
Дънов) Езотеричното познание ни разкрива истината за наличието на четири природни царства: минерално, растително,
животинско
и човешко, и едно свръхприродно - ангелско.
Структурата на тези царства в Природата, които представляват огромни общности от същности (монади, единици живот, проявления на Духа в света на формите) на сходна или съпоставима степен на духовно развитие, е вертикална. Започвайки от най-ниското - минералното, и продължавайки все по-нагоре - през растителното, животинското и човешкото, и достигайки до ангелското, в подножието на Божествения свят, тази структура в същност се явява еволюционната стълбица на Проявеното Битие. Отношението на окултния ученик към Природата като цяло и към нейните царства в най-висока степен обуславя възможностите му за израстване по вечния Път към Бога, който той - ученикът - съзнателно е поел и се стреми да го следва целенасочено и всеотдайно. Учението на ББ в редакцията на Мировия Учител П. Дънов свидетелства, че животът е вечен.
към текста >>
Започвайки от най-ниското - минералното, и продължавайки все по-нагоре - през растителното,
животинското
и човешкото, и достигайки до ангелското, в подножието на Божествения свят, тази структура в същност се явява еволюционната стълбица на Проявеното Битие.
Те са книгата, от която ученикът чете какво е писал Бог. Ученикът започва своето учение от природата: от изворите, тревите, цветята, планините. Там търси той правилните методи за живот и чистота." (Учителят П. Дънов) Езотеричното познание ни разкрива истината за наличието на четири природни царства: минерално, растително, животинско и човешко, и едно свръхприродно - ангелско. Структурата на тези царства в Природата, които представляват огромни общности от същности (монади, единици живот, проявления на Духа в света на формите) на сходна или съпоставима степен на духовно развитие, е вертикална.
Започвайки от най-ниското - минералното, и продължавайки все по-нагоре - през растителното,
животинското
и човешкото, и достигайки до ангелското, в подножието на Божествения свят, тази структура в същност се явява еволюционната стълбица на Проявеното Битие.
Отношението на окултния ученик към Природата като цяло и към нейните царства в най-висока степен обуславя възможностите му за израстване по вечния Път към Бога, който той - ученикът - съзнателно е поел и се стреми да го следва целенасочено и всеотдайно. Учението на ББ в редакцията на Мировия Учител П. Дънов свидетелства, че животът е вечен. Той преминава от една, по-нисша, към друга, по-висока степен на развитие, разгръща се от едно природно царство в друго според законите на еволюцията. В своето неразривно и прекрасно единство животът е подчинен на еволюцията и същевременно той сам я твори.
към текста >>
34.
VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа
- Константин Златев
Заключението на великия духовен Учител е, че: "
Животинското
, човешкото и Божественото в хората са така преплетени, че образуват цялостния човек."
Но той притежава и един още по- извисен духовен живот, който го приобщава към първичното Божествено Начало. В своята глъбинна същност като дух човекът е една искра от онзи свещен огън на всемирния живот, който наричаме Първопричина, основно Начало, Бог. Чрез човешкото същество, както и чрез цялата еволюция на разумната природа, се проявява това първично Начало във все по-голяма пълнота и съвършенство. "Човешкото в човека - това е опаковката - казва Учителят П. Дънов, - а Божественото - това е същността на човешкото естество." В сегашната си форма човек само отчасти е проявил своята изконна, истинска същност; той тепърва има да се проявява.
Заключението на великия духовен Учител е, че: "
Животинското
, човешкото и Божественото в хората са така преплетени, че образуват цялостния човек."
Разширявайки мащабите на своето проникновение до размерите на общовселенско обобщение, на друго място в учението си П. Дънов подчертава: "Човекът съществува не само на Земята, не само в Слънчевата система. Той населява цялата звездна вселена - всички слънца и планети. Планетите и слънцата са населени със същества от разни степени на интелигентност. Не е важно какви тела имат те.
към текста >>
З.) свят, със същества от висока култура - светии, ангели, архангели, херувими и други, които държат сметка за всяка негова постъпка, дума, мисъл,
чувство
" (Учителят П. Дънов).
", "Как? " и "Защо? ". Търси, откакто свят светува. И понякога открива отговори - бисери от блестящата броеница на космическата Божествена Премъдрост. Ето един от тях: "Човек е свързан с разумния (невидимия - бел. К.
З.) свят, със същества от висока култура - светии, ангели, архангели, херувими и други, които държат сметка за всяка негова постъпка, дума, мисъл,
чувство
" (Учителят П. Дънов).
Това, което отличава човека от всички останали, познати нам живи организми, е неговата мисъл. Каква е дълбоката окултна причина за тази разлика - вододел сред царствата на Живата Разумна Природа? Ето мнението на Учителя на ББ в България: " Човек мисли, защото е индивид, а не вид. Минералите, растенията, животните са видове, те си приличат. При човека един с друг не си приличат.
към текста >>
Трябва да правите разлика кое е човешко състояние и кое
животинско
, кое е човешко желание и кое
животинско
.
Той не воюва за своите права. Само слабият воюва за своите права. И когато силният човек, човекът-герой бъде прикован на позорния стълб заради Истината, той с великодушие понася и позор, и хули, и злорадства, и обвинения." За да бъде в състояние да носи с чест своето призвание, човек е длъжен преди всичко да се освободи от въздействието на своята низша природа. Това изискване на Божия Промисъл към неговия път в живота се превръща в задължително условие за ученика на духовната Школа. И в тази насока Учителят на ББ в България предлага ценни наставления: "Вие най-първо трябва да се освободите от своите животински желания.
Трябва да правите разлика кое е човешко състояние и кое
животинско
, кое е човешко желание и кое
животинско
.
Вземете ревността. Тя е едно животинско състояние. После гневът, подозрението, злобата, съмнението - всичко това са все животински състояния. Също гордостта, тщеславието и пр. А пък човек е същество на всички добродетели.
към текста >>
Тя е едно
животинско
състояние.
И когато силният човек, човекът-герой бъде прикован на позорния стълб заради Истината, той с великодушие понася и позор, и хули, и злорадства, и обвинения." За да бъде в състояние да носи с чест своето призвание, човек е длъжен преди всичко да се освободи от въздействието на своята низша природа. Това изискване на Божия Промисъл към неговия път в живота се превръща в задължително условие за ученика на духовната Школа. И в тази насока Учителят на ББ в България предлага ценни наставления: "Вие най-първо трябва да се освободите от своите животински желания. Трябва да правите разлика кое е човешко състояние и кое животинско, кое е човешко желание и кое животинско. Вземете ревността.
Тя е едно
животинско
състояние.
После гневът, подозрението, злобата, съмнението - всичко това са все животински състояния. Също гордостта, тщеславието и пр. А пък човек е същество на всички добродетели. Някой казва, че е религиозен, а десет пъти се гневи на ден. Той е в животинско състояние." От особено значение в този дълъг и съвсем нелек процес на пречистване е взаимопомощта между хората, съзнателното извършване на добри дела.
към текста >>
Той е в
животинско
състояние." От особено значение в този дълъг и съвсем нелек процес на пречистване е взаимопомощта между хората, съзнателното извършване на добри дела.
Тя е едно животинско състояние. После гневът, подозрението, злобата, съмнението - всичко това са все животински състояния. Също гордостта, тщеславието и пр. А пък човек е същество на всички добродетели. Някой казва, че е религиозен, а десет пъти се гневи на ден.
Той е в
животинско
състояние." От особено значение в този дълъг и съвсем нелек процес на пречистване е взаимопомощта между хората, съзнателното извършване на добри дела.
Нерядко този положителен обмен между тях крие своите корени в миналото, в предишни въплъщения: "Някой човек ви прави добро. В миналото вие сте му правили добро. Ти като живееш добре, в бъдеще ще ти помагат. За Господа като живееш, това, което Му поднасяш, Той ще ти го върне" (Учителят П. Дънов). В съответствие с учението на ББ човешкият живот, колективен и индивидуален, е в неразделно единство с живота на цялото Битие.
към текста >>
И именно от славяните се очаква да внесат сред хората "
чувството
на съзнателно побратимяване".
В нашия, общо взето, грешен и изменчив свят "ще настъпи царството на правдата, човекът ще овладее стихиите на физическия свят; ще бъде свободен, разумен, ще се управлява не от страсти, а от знание". Основният принцип на новата култура ще бъде "живот за Цялото" (курсивът мой - К. З.) - "идеята, че всеки трябва да живее за Цялото - ето великата основа на новия живот, на новата култура". Новото човечество ще служи не на егоизма, а на алтруизма. В бъдещето то ще представлява от социална гледна точка "една огромна задруга, в която големите народи ще бъдат големите братя, а малките народи - малките братя".
И именно от славяните се очаква да внесат сред хората "
чувството
на съзнателно побратимяване".
До този космически момент земните хора са наблягали най-вече върху развитието и утвърждаването на менталния принцип - ума. Това е била главната задача на V-та коренна раса. При славяните отличителната характеристика, която ги прави най-подходящи за провеждането на Божия план в настоящата епоха - установяването на Новата култура на Любовта - е съчетанието между силно развит ум и пламенно, любящо сърце. На този проблем Учителят П. Дънов посвещава значителен брой свои беседи и лекции, изяснява го и в лични разговори с последователи: "Не е умът, който ще спаси света.
към текста >>
Животинското
трябва да се подчини на човешкото, на Духа, който има Божественото начало на безсмъртието.
Идете, погледнете гробищата. Какво показват те? Каква утеха е това? Ще погребват в гробища, докато човек живее животински живот. Истинското човешко в човека е в борба с плътта.
Животинското
трябва да се подчини на човешкото, на Духа, който има Божественото начало на безсмъртието.
Под плътта се разбира не тялото, но животинското естество у човека." Истината за това, че Божията глъбинна Същност е Любовта, е скрита за човека с низше съзнание. Само ако следва Божия закон, той може да просветли съзнанието си и да открие пътя към Истината. "Христовото чисто учение, учението за доброто и любовта е вратата на пътя" - казва Учителят на ББ. Да си припомним и думите на Спасителя Иисус Христос за самия Себе Си: "Аз съм Пътят и Истината, и Животът" (Йоан 14:6). Учителят П.
към текста >>
Под плътта се разбира не тялото, но
животинското
естество у човека." Истината за това, че Божията глъбинна Същност е Любовта, е скрита за човека с низше съзнание.
Какво показват те? Каква утеха е това? Ще погребват в гробища, докато човек живее животински живот. Истинското човешко в човека е в борба с плътта. Животинското трябва да се подчини на човешкото, на Духа, който има Божественото начало на безсмъртието.
Под плътта се разбира не тялото, но
животинското
естество у човека." Истината за това, че Божията глъбинна Същност е Любовта, е скрита за човека с низше съзнание.
Само ако следва Божия закон, той може да просветли съзнанието си и да открие пътя към Истината. "Христовото чисто учение, учението за доброто и любовта е вратата на пътя" - казва Учителят на ББ. Да си припомним и думите на Спасителя Иисус Христос за самия Себе Си: "Аз съм Пътят и Истината, и Животът" (Йоан 14:6). Учителят П. Дънов, независимо от окултния дух на своята доктрина, не се отделя от евангелските истини и макар да влиза в противоречие с църковните канони, се придържа към идеалите на християнската общност.
към текста >>
Неговата същност е, че човек не се ръководи от грижата за себе си или от егоизма, а от
чувството
за дълг към общността, към Цялото.
По пътищата на историята, в събитията на индивидуалната човешка съдба, в най-скритите гънки на природата животът се проявява като Любов, милосърдие, справедливост. Така онтоло- гиче ската проблематика в теоретичната концепция на Учителя П. Дънов придобива специфична етическа оцветеност. Понеже Любовта е позната от всяко същество и тя е тази, която движи живота, която придава смисъл на съществуването, която утвърждава равновесието на духа и открива силата на творчеството. Основен закон на нравствения живот е законът за дълга.
Неговата същност е, че човек не се ръководи от грижата за себе си или от егоизма, а от
чувството
за дълг към общността, към Цялото.
Спрямо Бога човек може да се издигне до положението на Син Божий, когато постигне своя идеал: "Сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като Вселената, дух мощен като Бога и едно с Бога! " (фундаментални качества, които следва да притежава ученикът по духовния Път). Учителят П. Дънов предлага и един сигурен метод за изпълнение на дълга към ближния, който задължително преминава през неговото (на ближния) безрезервно приемане и прерастването му в искрена любов. В същност това е правило с универсални измерения, насочено към далечната, ала постижима цел - изграждането на хармонична човешка общност върху планетата Земя: "Всеки човек има поне една Божествена черта.
към текста >>
Триадата на човешката душевност - мисъл,
чувство
и воля - се проектира неизменно и неизбежно във всяка наша дейност, включително и в състоянието на здравето: "Причината на болестите се крие в човешките мисли, чувства и желания.
Дънов за всички болести има духовни причини; човекът е нарушил някой от законите на Космоса и следва да заплати за това с разстройство на телесното си или душевно здраве: "Изобщо болестите се дължат на отклоненията, които хората са правили и правят. Щом влязат в Правия път, болестите постепенно ще ги напуснат" (Учителят П. Дънов). На друго място в своето учение П. Дънов конкретизира този езотеричен факт, като посочва две главни причини за отклоненията в здравето на хората: "Две причини произвеждат болести и страдания: едната е физическа - неправилно дишане и хранене; втората е психическа - неправилно мислене и чувстване." И още: "Всяка болест има своя външна и вътрешна причина, която всеки човек може да намери. Намери ли я, той лесно може да я отстрани." Учителят на ББ в нашата страна подчертава решаващата, първостепенна роля на духовния живот на човека за неговото здраве.
Триадата на човешката душевност - мисъл,
чувство
и воля - се проектира неизменно и неизбежно във всяка наша дейност, включително и в състоянието на здравето: "Причината на болестите се крие в човешките мисли, чувства и желания.
Каквито са мислите и желанията на човека, такова става тялото му. Ако здравият човек измени пътя на своите прави мисли и чувства, с това той коренно ще измени своя организъм и в края на краищата ще заболее. И обратно: ако човек измени пътя на своите криви мисли и чувства и влезе в правия път на Живота, той ще подобри състоянието на своя организъм." Всяка болест има свой духовен смисъл. Нейното предназначение не е да накаже човека за грешките му в живота.
към текста >>
35.
III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО
- Константин Златев
Както е известно, на нашата планета Земя съществуват четири природни царства: минерално, растително,
животинско
и човешко.
Ученик е онзи, който съзнателно работи в това направление. Той участва в колективния ход на еволюцията." (Учителят П. Дънов) Еволюцията като процес на израстване и усъвършенстване на всички равнища в Битието може да бъде разглеждана в два основни аспекта от позициите на материалния свят: еволюция на формите (материална, биологическа и пр.) и еволюция на съзнанието (духовна). Тези две главни течения и направления на всемирната еволюция протичат успоредно и са взаимно свързани и обусловени. В пределите на Живата Разумна Природа между еволюцията на формите и еволюцията на съзнанието е налице ярко изразен па- ралелизъм, движен и насочван от разумни космически сили и същности.
Както е известно, на нашата планета Земя съществуват четири природни царства: минерално, растително,
животинско
и човешко.
Еволюцията на всяко едно от тях е в съответствие с проявлението на посочения по-горе паралелизъм. Той от своя страна е израз на висшата телеология във Вселената - целесъобразността на всичко съществуващо, която пък е функция от Единството на Живота в Цялото, което наричаме Космос или Божие творение. Напредъкът по еволюционния път се реализира в две направления: 1) развитие и усъвършенстване на формите в съответствие със степента на съзнанието, което се проявява чрез тях; 2) развитие, издигане и разширяване на самото индивидуално съзнание като изява на вездесъщото, абсолютно Божествено Свръхсъзнание. Формите - вместилищата за изява на съзнанието - биват изграждани въз основа на Божия план за всяка конкретна индивидуалност или общност от същества, отчитайки редица фактори: първоначалния замисъл на Твореца; дадения еволюционен момент; кармичните обвързаности и задачи на съществото или групата същества; степента на напредък на съзнанието по пътя на индивидуализацията и усъвършенстването и т. н. Тъй като в тази подтема предстои да бъде разгледана еволюцията на съзнанието в светлината на Словото на Учителя П.
към текста >>
Всяка хубава мисъл, всяко благородно
чувство
и всяка благородна постъпка, които идват в човека, са малки величини.
Само тогава ще имаме една възвишена култура. Тогава в живота ще влязат мирът и радостта, които очакваме." Братството между човеците е един от най-характерните белези на Новото време: "Когато хората се съединят в името на Бога, ще дойде истинската култура." От малкото към голямото, от незначителното към великото - такава е неизменната логика на космическата еволюция. Не можем да променим света, ако преди това не сме променили самите себе си. Нека отново се вслушаме в съветите на българския духовен Учител: "Сега се твори нов свят. За да го намери, човек трябва да разбере малките величини.
Всяка хубава мисъл, всяко благородно
чувство
и всяка благородна постъпка, които идват в човека, са малки величини.
Те идат от далечните пространства. Донесени са от Светлите Същества, които обичат хората. Те са подаръци за хората. Човек трябва да ги обработва. И ако ги обработва, те произвеждат коренна промяна в човека.
към текста >>
36.
IV. БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ
- Константин Златев
Например: в една епоха светът е имал най-голяма нужда от
чувство
за дълг и ред, в друга – от чистота (имаме пред вид, разбира се, духовната чистота), в трета – от знание, в четвърта – от ускорена индивидуализация, в пета – от култивиране на потребност за себеотрицание и саможертва, в шеста – от признаване на Божието всемогъщество и владичество, и пр.
Всички те са израснали от едното Дърво и са сестри помежду си, ала в същото време всички са различни и имат собствена специфика. И така, Истината е една, но бива поднасяна по различни начини, от различни духовни водачи – Учители, на различни места по Земята и в различно време. Защо? Защото хората, човечеството като цяло, непрекъснато се променят – изменя се техният манталитет, морал, начин на мислене, познания и т.н.; изменят се и изискванията на историческата епоха, конкретните задачи на времето, обичаите и традициите, потребностите на космическия момент и степените на духовната еволюция. Всичко тече, всичко се променя (Хераклит)! Затова и всеки от Учителите на човечеството излага собствена редакция на Божественото учение, изхождайки от факторите, които вече изброихме по-горе.
Например: в една епоха светът е имал най-голяма нужда от
чувство
за дълг и ред, в друга – от чистота (имаме пред вид, разбира се, духовната чистота), в трета – от знание, в четвърта – от ускорена индивидуализация, в пета – от култивиране на потребност за себеотрицание и саможертва, в шеста – от признаване на Божието всемогъщество и владичество, и пр.
Ето комплекса от причини, поради които религиите са така различни. Всяка от тях или от автентичните духовни учения е насочена да стимулира развитието на определени пластове от съзнанието, конкретни качества и добродетели на човека. И все пак тези различия служат за изява на съвършенството и за духовно обогатяване на личността. Осмисляйки Единството на света, което се проявява и в единството на Източника на всички религиозни и духовни учения – Бога, ние следва да изградим у себе си максимална веротърпимост, способност да приемаме спокойно и с разбиране религиозните и духовни убеждения на всекиго, независимо от степента, в която са съзвучни с нашите собствени. И вместо с невежествено отрицание и конфронтация, нека да подхождаме към друговерците с изследователски интерес и готовност да научим още нещо от необятната Истина за Битието.
към текста >>
4) Въплъщение на Духа – всеобщност на Живота в Космоса; разглеждане на четирите природни царства във физическия свят – минерално, растително,
животинско
и човешко (хуманоидно), както и на надприродното, ангелско царство, като различни форми и степени на проявление на единния Дух; проникване на материята от Духа и нейното оживотворяване и еволюиране чрез Него; глобална трансформация на материалната субстанция във Вселената в духовна субстанция като израз на върховната Цел и на Основния Закон на съществуващото.
Българският духовен Учител разглежда отношението към първата група с нейните две подразделения, цитирайки отново Спасителя: „Христос казва още: „Всеки, който не е против нас, е с нас.“ Всички, които не са против Божественото учение, са с нас, по който и начин да проповядват (курсивът мой – К.З.).“ От особено значение е да изтъкнем кои са общите положения на Божественото учение, които се срещат в почти всички познати религии и духовни концепции от най-дълбока древност до наши дни: 1) Единство на Бога – Върховното Божество като causa sui (причина на Самото Себе Си – лат.), самодостатъчно, съвършено и абсолютно; един вездесъщ Живот, зависещ само от себе си, проникващ навред във Вселената и свързващ във взаимни връзки и зависимости всички обективни реалности на Творението. 2) Проява на Бога в света под Три Лица – Отец (Творец, Вседържител и Промислител), Син (Логос, Премъдрост, Слово; Негова еманация е и планетарният Изкупител и Спасител; най-общо и достъпно казано – това е Духът на Христос във Всемира) и Светият Дух (Духът Божий; животворящият, енергиен компонент на Божеството); една Същност в Три Лица – в зависимост от функциите и проявленията на различните равнища в Битието. 3) Йерархия от духовни същества – жителите на невидимия свят, носителите на по-висши форми на съзнание от нашето, отличаващи се със собствена линия на развитие, служители и помощници на Единия Бог, проводници и изпълнители на Неговата воля, ангели на Завета Му.
4) Въплъщение на Духа – всеобщност на Живота в Космоса; разглеждане на четирите природни царства във физическия свят – минерално, растително,
животинско
и човешко (хуманоидно), както и на надприродното, ангелско царство, като различни форми и степени на проявление на единния Дух; проникване на материята от Духа и нейното оживотворяване и еволюиране чрез Него; глобална трансформация на материалната субстанция във Вселената в духовна субстанция като израз на върховната Цел и на Основния Закон на съществуващото.
5) Два фундаментални Закона на Космоса – на Причинност и на Саможертва (жертвата като начало на Божествената проява – още от акта на сътворението на света – и като най-висока цел в духовното развитие на просветленото съзнание). 6) Братство на хората – принцип, проповядван от Учителя на Учителите, Господ Иисус Христос, като сърцевина на Неговото учение. Бог е един, Животът е един и всички форми и проявления на Духа образуват неразделна общност. Всяка част носи у себе си в зародиш Цялото – но Цялото не е механичен сбор от частите, а върховна Цел на тяхната духовна еволюция. Всички хора са братя, защото носят една и съща Божия искра, дарена им от Твореца, която ги сродява навеки.
към текста >>
37.
VII. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ЗА ДУШАТА
- Константин Златев
В историята на Земята те са носителите и изпълнителите на всички идеи за напредък и усъвършенстване – индивидуално и колективно – на четирите природни царства: минерално, растително,
животинско
и човешко.
VII. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ЗА ДУШАТА 1. Увод: Понятието „Бяло братство (ББ)“ като съдържание е свързано с наличието на една невидима, духовна структура от високо напреднали същества, които отдавна са приключили със земния (материалния) етап от своето развитие и като общност направляват еволюцията на целия Космос. Техни центрове и представители има във всички галактики, звездни системи и планети с проявен разумен живот във Вселената.
В историята на Земята те са носителите и изпълнителите на всички идеи за напредък и усъвършенстване – индивидуално и колективно – на четирите природни царства: минерално, растително,
животинско
и човешко.
Немалка част от най-видните представители на ББ са оставили имената си в аналите на планетата ни като велики реформатори, народни водачи, основатели на религии, на духовни школи и учения, учени, философи, хора на изкуството – въобще труженици на Духа. В различни епохи, при различни космически и социални условия, при различен манталитет и степен на духовно израстване на човеците те са предавали безвъзмездно съответстващи на духа на времето редакции на извечното Божествено учение. Ако проследим внимателно ръководната нишка на тяхното обновително Слово, неизменно ще достигнем до единия за всички Първоизвор – Премъдростта и Промисъла на Всевишния. Никой от нас, обаче, не би могъл да каже колко са незнайните служители на тази прадревна Йерархия на Светлината, останали скрити зад кулисите на световната драма, но с не по-малки заслуги за осъществяването на нейните задачи от своите именити събратя. Всички те – и знайните, и незнайните Бели Братя, Великите Посветени на човечеството – са идвали при хората от едно място (една твърде извисена област от духовния свят) и са им посочвали пътя към Божественото, който е Път на духовно-нравственото развитие и усъвършенстване и има едничка Цел – единението с Първопричината на всичко съществуващо.
към текста >>
Ти си човекът, който трябва да изпратиш на човечеството една малка мисъл, едно малко
чувство
и да му посветиш една малка постъпка.
Ценни разсъждения и изводи в това направление ни предлага отново Словото на Учителя П. Дънов: „Всяка душа в света има своя мисия. Вие седите и питате защо сте се родили. Щом си роден, ти имаш една малка мисия. Всеки ден ти трябва да извършваш нещо за цялото човечество.
Ти си човекът, който трябва да изпратиш на човечеството една малка мисъл, едно малко
чувство
и да му посветиш една малка постъпка.
И тази хубава постъпка навсякъде ще се разгласи. Не само цялата земя, но и целият разумен свят ще знае, че ти си извършил едно дело, което никой не е видял. То се отпечатва в цялото човечество.“ Всяка душа в рамките на конкретното свое земно въплъщение има строго очертан път, обусловен от степента на нейното еволюционно израстване, от кармичните ў ангажименти и от задачите за този материален живот. Ако си представим кармичната програма на душата за един отделен живот на земята като огромно дърво с множество по-големи и по-малки клони, то стволът на това дърво е именно нейната основна мисия (която тя е приела за изпълнение в невидимия свят, преди да се въплъти), а клоните са отклоненията, вариантите или подпрограмите, които душата е в състояние да последва в земния си път, отчитайки наличието на нейната свещена свободна воля. Премалцина са тези, които успяват да реализират 100% от кармичната си програма в света на материята.
към текста >>
38.
XVIII. СЛУЖЕНИЕТО
- Константин Златев
Всички природни царства (минерално, растително,
животинско
и човешко), както и надприродните (ангелско, с деветте ангелски чина), в своето еволюционно развитие допринасят за осъществяването на великия Божествен план за света, т.е.
Човек трябва да е бил ученик, за да може да слугува. Хората са ученици, а ангелите – служители. В това отношение ученикът се учи, а служителят служи. Казано е: „Син Человечески не дойде да Му служат, а да послужи.“ От казаното бихме могли да изведем заключението, че учението е основна, водеща характеристика на човека в земната му изява, докато служението е най-съществената характеристика на духовните същества на Светлината – ангелите. И преходът от учение към служение е преход от човешкото към ангелското царство във Вселената.
Всички природни царства (минерално, растително,
животинско
и човешко), както и надприродните (ангелско, с деветте ангелски чина), в своето еволюционно развитие допринасят за осъществяването на великия Божествен план за света, т.е.
по свой начин служат на Бога. Колкото по-съвършена е формата, толкова по-интензивно и целенасочено е проявлението на Духа чрез нея, като този процес достига своя апогей в общностите на Разума. Учителят на Бялото братство (ББ) в България разкрива тези взаимозависимости, както следва: „Плодните дървета работят за оправяне на света. Водата, Слънцето, всичко, което е в движение, работи за Господа. И животното работи за Господа и всеки от вас трябва да се запита: какво мога аз да направя за Господа?
към текста >>
Любовта движи всички същества.“) И че всяко човешко действие, всяка мисъл,
чувство
и слово, които са изпълнени с Любов, са проявление на служението, отдадено на Бога: „Да обичате другите хора, това е служене на Бога.
И така, крачка по крачка, ученикът по духовния Път, въоръжен с безсмъртната и животворяща Любов, достига дверите на вечното Царство на Светлината и ги прекрачва, за да отдаде по-нататък най-доброто от себе си на служението. Той вече е прозрял великата истина, че служението е форма на Любов. („Любовта подразбира служене. Любовта е служене, доброволно, с радост. Майката слугува на децата си и на мъжа си, защото ги обича.
Любовта движи всички същества.“) И че всяко човешко действие, всяка мисъл,
чувство
и слово, които са изпълнени с Любов, са проявление на служението, отдадено на Бога: „Да обичате другите хора, това е служене на Бога.
Да ходите, да мислите, да работите, да се молите – това е служене на Бога“ (Учителят П. Дънов). И тъй като „служа“ и „слугувам“ са глаголи със сходно звучене и значение, в представите на повечето хора те са свързани с унизително състояние на подчинение и лишаване от достойнство. Както и във всички останали случаи, оценката зависи от гледната точка и предварителната вътрешна нагласа: „Хората се страхуват от думата „слуга“, понеже имат пред вид слугите, които работят за пари и без Любов, без съзнание за своята служба. Ние говорим за служене от Любов, както са служили пророците и апостолите. Думата „служене“ е свещено звание (курсивът мой – К.З.).
към текста >>
Дънов е изразил всичко това по следния начин: „Тази вечер ще изпратите едно топло
чувство
и една светла мисъл към невидимия свят за повдигане на вашата душа.
Те започват от малкото и завършват с голямото: „Смели хора са нужни днес – хора, които да служат на Бога в малките работи“ (Учителят П. Дънов). Служението на храбрите, обаче, освен всичко останало, трябва да бъде и разумно. Разумността в случая предполага топлина на чувствата, светлина в мислите, хармония със самия себе си и със света като цяло и подем в духовното израстване на човека. Израстване, което превъзмогва границите на времето и пространството и оставя своя златен отпечатък във Вечността. Учителят П.
Дънов е изразил всичко това по следния начин: „Тази вечер ще изпратите едно топло
чувство
и една светла мисъл към невидимия свят за повдигане на вашата душа.
Не на тялото, а на душата, не във времето, а за вечното. Тази вечер в хармония да бъдете със себе си и всички. От всички се иска едно разумно служене (курсивът мой – К.З.).“ Рано или късно разумното служение довежда ученика до придобиване на Божествената Мъдрост и Любов. Той се научава да върши всичко по възможно най-добрия начин – сякаш го върши за Бога. Когато е в духовната Школа или в училището на живота, се учи най-усърдно и прилежно.
към текста >>
39.
ШАМАНЪТ И СТАРАТА МАГЬОСНИЦА
- Павел Желязков
„Съществува един свят на илюзии вън от вас и вътре във вас, но знайте, че когато една мисъл раздвоява ума ви, тя не е права; когато едно
чувство
раздвоява сърцето ви, то не е право; когато една постъпка раздвоява волята ви, тя не е права.
ШАМАНЪТ И СТАРАТА МАГЬОСНИЦА
„Съществува един свят на илюзии вън от вас и вътре във вас, но знайте, че когато една мисъл раздвоява ума ви, тя не е права; когато едно
чувство
раздвоява сърцето ви, то не е право; когато една постъпка раздвоява волята ви, тя не е права.
Божественото начало в човека не хвърля никаква сянка, в него има пълна хармония." Учителя Стародавна истина е, че мекотата на характера зависи от силата и благородството на чувствата. Тяхната свежест и тонусът им определят волята за живот и възможностите за богати и разнообразни проявления на живота у всеки индивид. Корените, чрез които черпим сили и настроение за живот, се намират в чувствената ни природа.
към текста >>
Най-доброто, което трябва да се направи в случая, е да се отдалечим както физически, така и в мисъл и
чувство
от сферата на влияние на обсебващия ни субект.
Често използваните методи целят втълпяване на догми под силно чуждо влияние. Най-вероятният резултат в по-тежките случаи е изгубване на свободната лична воля и дезинтегриране на индивидуалността. Когато пък поради наивна доверчивост волята на един човек отслабва, а духовният му живот замира в еднообразието на безсмислени повторения, тогава изводът е един: той е попаднал в мрежата на мисловния паяк, който се готви да изтегли неговите духовни и жизнени сили. Предвестникът, аларменият сигнал за надвиснала опасност е усещането, че сме на път да загубим нещо много съществено връзката си с Бога. Тревожни сенки надвисват над човека, празнота и униние обхващат духа му.
Най-доброто, което трябва да се направи в случая, е да се отдалечим както физически, така и в мисъл и
чувство
от сферата на влияние на обсебващия ни субект.
От разстояние ние по-добре ще видим сухите върхари на дърветата в гората, която той обитава. Защо тъмният шаман, поради това, че е лишен от връзка с Бога и Природата, е сух и безплоден. Заради пълнотата на житейската картина трябва да отделим необходимото внимание и на старата вещица. Макар и покрита с бръчки, тя не е толкова суха, колкото е сух мисловният шаман. Лицето й е набраздено не толкова от следите, които е оставила мъдростта, а от въздействието на силните чувства, т. е.
към текста >>
Това е възможно само когато то слезе до по-нисшите си нива, сродни на
животинското
съзнание.
В такова състояние човек вижда и чувствува онова, което инстинктивно виждат и схващат животните. Без да е животно, той е събудил земните сили на змията в себе си. Учудващите ефекти на влиянията могат да се обяснят още и с „ефекта на капката". Ритмичният удар и екотът на падащата капка може да ни приспи, но може и да ни доведе до екстаз и полуда. Като доминанта с обсебващ ефект върху дейността на мозъка тя е в състояние значително да затормози индивидуалното съзнание (самосъзнанието) и да го направи податливо на чужда воля.
Това е възможно само когато то слезе до по-нисшите си нива, сродни на
животинското
съзнание.
Ако човек не познава пътя и методите на възлизането и поеме пътя към дълбочините, трудно може да се избави от животинските влияния, които имат първичната сила на инстинкта. Тогава той загубва съзнание за разумния човешкия свят и се пробужда в по-нисшите полета на битието, обладан от примитивна сила, а не озарен от прозренията на ума. По този начин африканските магьосници успяват да внушат на племето своята сила, да го подчинят на личната си воля и да упражнят власт. Това е един примитивен метод за внушаване на превъзходство, сила и власт. Съвременните шамани на властта използват доста умело прийомите на африканските си колеги, като ги развиват и усъвършенстват чрез съвременните психологически техники и похвати и всички модерни средства от арсенала на информатиката.
към текста >>
40.
ЕТИКА И ЗАКОННОСТ НА ВЛИЯНИЯТА И ВНУШЕНИЯТА
- Павел Желязков
Жаждата за власт е едно
животинско
чувство
, инстинкт, завещан и наследен от нашите по-малки братя животните.
ЕТИКА И ЗАКОННОСТ НА ВЛИЯНИЯТА И ВНУШЕНИЯТА
Жаждата за власт е едно
животинско
чувство
, инстинкт, завещан и наследен от нашите по-малки братя животните.
Но докато у животните е на място и полезна, при хората днес определено е признак на недоразвитост и архаизъм. Като инстинкт склонността към упражняване на власт е неосъзната и когато й се отдаде възможност да се прояви, пренебрегвайки гласа на разума, тя се проявява в цялата си сила и пълнота. Всички по-примитивни хора с ограничено съзнание се отдават с лекота на тази слабост. Интелектуалците пък роптаят, когато над тях се упражнява власт, но, от друга страна, се ласкаят силно, ако са авторитети. Тогава ги виждаме в ролята на много строги и изобретателни тирани.
към текста >>
Този съвременен шаман е взел на въоръжение всички модерни средства, техники и технологии, чрез които внушава и утвърждава своето
чувство
за превъзходство.
До този крайно опасен финал може да се стигне, когато нуждите на интелекта доминират над дейността на човека. Именно в този си неосъзнат стремеж за реализация интелектът посяга спекулативно към средствата за влияние върху личността, към внушенията от различен характер, винаги с идеята за реализация и утвърждаване. Когато силата на тези влияния и внушения се затвърди в социален аспект, то голият интелект няма много задръжки да си послужи и със средствата на манипулацията. В нашето модерно време на развихрилата се технокрация, на големия бум на физическите науки, на експанзията на медийната среда и информатиката, където протичат много хаотични и несъвместими процеси, първичният шаман се е преобразил до неузнаваемост и е приел образа на техномаг. Костюмът, ризата и вратовръзката, внушителният външен вид и елегантността, както и заслепяващата светлина отразена от очилата, са само артистични реквизити, зад които стои действителният образ на шамана: неговият фиксиращ и остър поглед, който блести като меч, притаен, но застрашителен.
Този съвременен шаман е взел на въоръжение всички модерни средства, техники и технологии, чрез които внушава и утвърждава своето
чувство
за превъзходство.
Поразяваща е приликата му с Ницшевия свръхчовек, когото музиката на Вагнер превъзнася до небесата.
към текста >>
41.
Къде е щастието?
- Крум Въжаров (1908- 1991)
И при безпристрастно, обективно анализиране ще установим, че при най-пълно задоволяване на тялото, на плътта, на нисшата природа не ще бъдем щастливи и че най-страшното наказание, което можем да си наложим, е да ядем, да пием, да спим; да дадем простор на проявата на всичко
животинско
у нас; да престанем да мислим; да четем, да работим.
Чувстваме, че ниските желания го разкъсват и че той е арена на страшни битки. Чувстваме, че гори във вечен, неугасим огън... Но защо отиваме толкова далеч? Нека се спрем на нас самите. Нека анализираме чувствата си, различните състояния на скръб, радост, скука, блаженство, в които се намираме, и си отговорим напълно задоволени ли сме, напълно щастливи ли сме. Когато ядем, пием, спим; когато даваме пълен простор на проява на ниските страсти; когато животинстваме?
И при безпристрастно, обективно анализиране ще установим, че при най-пълно задоволяване на тялото, на плътта, на нисшата природа не ще бъдем щастливи и че най-страшното наказание, което можем да си наложим, е да ядем, да пием, да спим; да дадем простор на проявата на всичко
животинско
у нас; да престанем да мислим; да четем, да работим.
И ако това продължи един ден, не повече, ще почувстваме пустота, скука; страданието, което ще ни обхване, едва ли ще бъде по-малко от това на Дантевите гробници. Не, не ще бъдем щастливи, не ще бъдем, защото сме задоволили само тялото, плътта, нисшата природа, а висшата, Божествената природа, духа сме пренебрегнали. Щастие, блаженство може да изпитваме само тогава, когато задоволим духа. Не направим ли това, ще страдаме; ще страдаме, и то ужасно. Но явява се въпрос: Дали ще е достатъчно задоволяването само на духа?
към текста >>
Задоволяването на страстите, на
животинското
у човека изключва задоволяването на висшето на духа.
Не, не ще бъдем щастливи, не ще бъдем, защото сме задоволили само тялото, плътта, нисшата природа, а висшата, Божествената природа, духа сме пренебрегнали. Щастие, блаженство може да изпитваме само тогава, когато задоволим духа. Не направим ли това, ще страдаме; ще страдаме, и то ужасно. Но явява се въпрос: Дали ще е достатъчно задоволяването само на духа? Дали не трябва да пренебрегнем задоволяването нуждите на тялото, задоволяването на нашата природа?
Задоволяването на страстите, на
животинското
у човека изключва задоволяването на висшето на духа.
Докато не се освободим от ноктите на плътските прищевки, не ще можем никога да бъдем щастливи. Не ще можем, защото духът е противоположен на материята. Духът е един цар, материята друг... И казва Исус: „Не можем да служим на два господаря, защото единия ще обикнем повече, а другия ще намразим.“ Трябва да правим разлика между нуждите на тялото и прищевките му. Задоволяване на нуждите е необходимо, за да можем да поддържаме тялото (жилището на духа) в добро състояние.
към текста >>
Чувството
, което ни подтиква да жертваме, е любовта.
Исус казва - никой не ще влезе в Царството Божие, ако не се роди изново, ако не възкръсне. Което ще каже да умре старият човек на материята в нас и да се роди нов човек, човекът на духовното. И ражда се, човек наистина за нов живот възкръсва, когато посредством акта на жертвата излезе от черупката на личния си живот. Докато по-рано, затворен в личните си егоистични желания, живее един живот, сега излиза из тесните рамки на индивидуалността, заживява живота на хилядите животи, заживява едно с цялата Вселена. Възкръсва за нов, неизмеримо по-голям, неизмеримо по-интензивен живот, живот, пред който по-раншният живот на отделната личност е смърт.
Чувството
, което ни подтиква да жертваме, е любовта.
Тук ще разгледаме постепенното развитие, растежа на любовта. Първата, най-ниска степен на жертване имаме при материална работа. Когато даваме сили, ум, внимание да изработим, да сътворим нещо. И както при всеки акт на жертва изпитваме радост, така и при творенето на материални блага, при вършенето и на най-дребната работа, стига да я правим от сърце, с жертва, с влагане на целия ни ум, сила, внимание в нея, ще изпитаме радост, щастие - не важи каква е тя. Дали човек чинии мие, обуща прави, дрехи шие, или градина работи, влагаме ли всичко, което можем да вложим, правим ли най-добре, колкото можем, жертваме ли, с други думи, даже и при най-еднообразната, отегчителна и неблагодарна работа, можем да бъдем радостни, щастливи.
към текста >>
42.
Ухото
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Като проследим живите форми в Природата и преди всичко
животинското
царство и стигнем до човека, то ще се домогнем до едно ново разбиране на геометрията.
УХОТО Когато разглеждаме ухото като израз на човешките чувства, имаме предвид само т.нар. външно ухо - двете хрущялни миди, които виждаме отстрани на главата.
Като проследим живите форми в Природата и преди всичко
животинското
царство и стигнем до човека, то ще се домогнем до едно ново разбиране на геометрията.
При това ново разбиране на геометричните форми и елементи се дава съвършено различно определение от това, което досега обикновената геометрия дава. В геометрията на живата Природа точката се разглежда като място на най-голямо напрежение на силите. Линията се разглежда като пресечка, допир на две силови полета. Художникът например схваща линията като граница между два цвята. Равнината пък в живата Природа определя характера и естеството на силовото поле, на което тя е израз.
към текста >>
В
животинското
ухо много по-лесно може да се констатира присъствието на права линия, както и на плоска повърхност.
Художникът например схваща линията като граница между два цвята. Равнината пък в живата Природа определя характера и естеството на силовото поле, на което тя е израз. В този смисъл човешкото ухо представлява една сложна, нагъната повърхност, която е израз на изключително богато разнообразие и взаимоотношения на сили, които действуват в човека. В каквото направление да пресечем тази повърхност, сечението никъде няма да бъде права линия. Моделировката, която съществува при ухото на животните, не е така сложна както в човешкото ухо.
В
животинското
ухо много по-лесно може да се констатира присъствието на права линия, както и на плоска повърхност.
Това именно ни дава да разберем, че силите, които са действували при формирането на животинското ухо, са били далеч по-елементарни от тези, които са действували върху човешкото. Явно е тогава, че вътрешният релеф на това ухо може да служи като матрица, по която да вникнем в разположението на онази система от сили, която определя характера на човека. А оттам пък да се направят по-близки или по-далечни заключения за бъдещите възможности на даден индивид, така както геологът от строежа на Земните пластове и тяхната деформация вади заключение за силите, които са действували по тези места. Колкото релефът на ухото е с по-меки, по-правилни и по-хармонично устроени форми, толкова вътрешният живот на този човек е с изразен интелект, възпитание, морални качества и обноски, а и животът му ще протича при по-благоприятни условия. Резките извивки и чупки на линиите, непълното оформление на отделните части говорят, че този човек ще бъде съпроводен с трудности и неприятни изненади.
към текста >>
Това именно ни дава да разберем, че силите, които са действували при формирането на
животинското
ухо, са били далеч по-елементарни от тези, които са действували върху човешкото.
Равнината пък в живата Природа определя характера и естеството на силовото поле, на което тя е израз. В този смисъл човешкото ухо представлява една сложна, нагъната повърхност, която е израз на изключително богато разнообразие и взаимоотношения на сили, които действуват в човека. В каквото направление да пресечем тази повърхност, сечението никъде няма да бъде права линия. Моделировката, която съществува при ухото на животните, не е така сложна както в човешкото ухо. В животинското ухо много по-лесно може да се констатира присъствието на права линия, както и на плоска повърхност.
Това именно ни дава да разберем, че силите, които са действували при формирането на
животинското
ухо, са били далеч по-елементарни от тези, които са действували върху човешкото.
Явно е тогава, че вътрешният релеф на това ухо може да служи като матрица, по която да вникнем в разположението на онази система от сили, която определя характера на човека. А оттам пък да се направят по-близки или по-далечни заключения за бъдещите възможности на даден индивид, така както геологът от строежа на Земните пластове и тяхната деформация вади заключение за силите, които са действували по тези места. Колкото релефът на ухото е с по-меки, по-правилни и по-хармонично устроени форми, толкова вътрешният живот на този човек е с изразен интелект, възпитание, морални качества и обноски, а и животът му ще протича при по-благоприятни условия. Резките извивки и чупки на линиите, непълното оформление на отделните части говорят, че този човек ще бъде съпроводен с трудности и неприятни изненади. Интересното е, че детето в утробата на майка си прилича на ухо.
към текста >>
Такъв човек е в противоречие с висшата, благородна Природа и не само че няма никакво отношение или каквото и да било
чувство
към тази Природа, но е и в пълен разрез с нея.
52 б). Ако този ръб липсва, при голяма закръгленост и при добре оформена горна част, имаме човек, който при изпълнението на всяка идея и на каквато и да било поставена задача не спазва никакви правила и морални принципи, действа бурно и безогледно и не се съобразява с нищо (фиг. 52 в). Ако тази част на ухото е заострена, имаме т.нар. лисиче ухо.
Такъв човек е в противоречие с висшата, благородна Природа и не само че няма никакво отношение или каквото и да било
чувство
към тази Природа, но е и в пълен разрез с нея.
Такъв човек е без морални принципи - лъже, използува всичко за своя изгода и е безогледен към другите за постигане на своите цели. Художниците, съзнателно или несъзнателно, винаги когато рисуват демонични образи, те ги изобразяват със заострени уши (фиг. 50д). Когато средната част на ухото, която обхваща разстоянието между точките 1 и 2 във фиг. 51 а, е издута, имаме човек със силна и ясно изразена емоционална природа (фиг. 50 е).
към текста >>
43.
Животът като изкуство
- Георги Радев (1900–1940)
„Насилието е
животинско
качество — то трябва да се изостави! „Лъжата е човешко качество — то трябва да се изостави! „Злото е придобито от падналите ангели — и то трябва да се изостави! „Който върви по законите на животинския свят казва: „Аз съм силен човек и трябва да си пробия път по който и да е начин — с рога, с копита“.
А силен човек е онзи, у когото няма никакво насилие. „Второ, човек трябва да бъде разумен. А разумен човек е оня, у когото няма лъжа и лицемерие. „Трето, човек трябва да бъде добър. А добър човек е онзи, у когото абсолютно е изключено всякакво зло.
„Насилието е
животинско
качество — то трябва да се изостави! „Лъжата е човешко качество — то трябва да се изостави! „Злото е придобито от падналите ангели — и то трябва да се изостави! „Който върви по законите на животинския свят казва: „Аз съм силен човек и трябва да си пробия път по който и да е начин — с рога, с копита“.
„Ученикът на живота не може да си служи нито с рога, нито с копита. „Между силата, разумността и доброто има тясна връзка. „Разумността се ражда от доброто, което е основа на космичния свят. „От разумността пък се ражда силата. Сила без разумност и доброта създава само нещастия и страдания.
към текста >>
Никой не може да се извини, че не знае, че не съзнава това! У всяко човешко същество има едно тънко
чувство
, което определя още в самия миг постъпката му.
„Лъжата разрушава човека, затова тя не може да се извини. „Да бъдеш добър, ще рече да бъдеш абсолютно свободен. „Да бъдеш разумен, ще рече да имаш светлина в свободата. „Да бъдеш силен, ще рече да бъдеш независим.“ Привеждам тия изречения, защото са мерки — ясни, точни, недвусмислени. Всеки може да различава, истина ли говори или лъжа, насилие ли върши или не, добро ли прави или зло.
Никой не може да се извини, че не знае, че не съзнава това! У всяко човешко същество има едно тънко
чувство
, което определя още в самия миг постъпката му.
Това е закон. Горните мерки са конкретни. Те имат неоценима стойност за всеки, който иска да стане художник в живота, виртуоз. А виртуозът не опъва струните безразборно, не ги къса, не стържи с лъка, нито вади дрезгави тонове. Той свири с отмерена сила, без да упражнява никакво .насилие“.
към текста >>
44.
Две оси в главата на човека
- Георги Радев (1900–1940)
Вторите - с малките глави, той счита за по-слабо интелигентни и ги сравнява с магарета, защото главата на тия дългоухи представители на
животинското
царство била малка в сравнение с тялото им.
Тъкмо на това пък се спира Аристотел, мислител с позитивистично-натуралистичен ум, у когото, очевидно, е преобладавала наблюдателната пред съзерцателната природа. Разбира се, че и неговите изводи не са резултат на системни проучвания - те са по-скоро досещания, хрумвания, които се дължат на откъслечни наблюдения. Аристотел, обаче, се е помъчил да ги подкрепи с известни сравнения из областта на животинския свят - всъщност твърде повърхностни, защото са резултат на наивния емпиризъм на сетивата. Така запример, Аристотел различава главно два вида хора - едроглави и дребноглави. Първите - с големи глави, той счита за интелигентни и ги сравнява с кучета.
Вторите - с малките глави, той счита за по-слабо интелигентни и ги сравнява с магарета, защото главата на тия дългоухи представители на
животинското
царство била малка в сравнение с тялото им.
Гръцкият философ се спира и върху формата на челото. Хора с малки чела, според него, били неподатливи на никаква дисциплина. Той ги уподобява на свинете. Хората с големи чела той сравнява с воловете и ги характеризира като люде мудни, ала разсъдливи и благоразумни. Ония пък, които имат обли чела, подобно магаретата, били слабо интелигентни.
към текста >>
Подавайки се на едно спонтанно
чувство
, един човек от разглеждания тип, ще дава и ще помага тъй, да речем слепешката, без много да му мисли.
Достатъчно е някой само да му приплаче за нещо, и той е готов тутакси да му го даде. Стига да има! Милозлив, той не може да понася страданията и болките на другите и всякак се старае да ги премахне. В своето състрадание към хората той често отива до сантименталност. Понеже му липсва тънка наблюдателност, той не винаги може да различи кога хората истински се нуждаят от помощ и подкрепа, и кога го лъжат с цел да го използуват. От друга страна, липсата на философски разум не му позволява да прецени, трябва ли да помогне на даден човек и как да му помогне, за да има помощта му добри последици, да даде разумни резултати.
Подавайки се на едно спонтанно
чувство
, един човек от разглеждания тип, ще дава и ще помага тъй, да речем слепешката, без много да му мисли.
Естествено е, в такъв случай, той да стане жертва и на измамници. Не дай Боже, един мъж от тоя тип да попадне в ръцете на някоя капризна и суетна жена или в ръцете на някоя от ония жени - лунни типове, които вечно страдат от въображаеми болести. Като се има пред вид, че твърдостта, себеуважението и личното достойнство са слабо развити у него, лесно е да се предвиди, че той може да стане просто играчка в ръцете на жена си, която постоянно ще го води за носа. Неспособен да окаже каквато и да е съпротива, мекушав, отстъпчив, угдолив - „само мир да има" - той ще се превърне в същински роб и ще стане жалко посмешище на околните. Спомнете си клетия добряк Фома Фомич от „Село Степанчиково" на Достоевски - той може да ни даде приблизителна представа за гореописания тип.
към текста >>
45.
Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век
- Филип Филипов
Когато ти изпитваш в себе си едно хубаво, безкористно
чувство
, проявяваш милосърдие, любов, милост, това показва, че Христовият Дух те е озарил и започва да работи в теб.
Учителя Петър Дънов говорил ли е по свой уникален начин за Второто пришествие на Христос в Астралния план в настоящата епоха, както е предсказано от Рудолф Щайнер, че ще прави Бодхисатва Майтрея, изявен в XX век? Следват само някои от цитатите на тази тема: Няма епоха в човешката история, когато Христос да е работил така. Сега Христос работи най-много. Преди няколко века Христос е бил горе, в най-висшите светове, а сега е слязъл по-ниско, в Астралния и Етерния свят, по-близо до материалния свят. Ще станат две велики неща: първо, ще почне вселяването на Христовия Дух в човека, разбира се отначало в готовите души.
Когато ти изпитваш в себе си едно хубаво, безкористно
чувство
, проявяваш милосърдие, любов, милост, това показва, че Христовият Дух те е озарил и започва да работи в теб.
И апостол Павел нали казва на едно място: „Не аз живея, а Христовият Дух се е вселил в мен. "82 Христос ще дойде, това е безспорно; и скоро ще дойде... Под думата Второ пришествие не бива да се разбира свършекът на света, а то е Второто идване на Христа.83 Христос е близо на физическото поле и Той присъства тази година. ...Христос е пред нас и между нас, та искам да си отворите сърцата пред Него. Възложете душата си на Господа и Той ще ви даде, както никой друг не може да ви даде. В продължение на всяка една година ние трябва да употребим Името Божие като Сила и Той ще ни бъде страж.
към текста >>
Това не са някакви специални ритуални форми, насочени към спасението на малка група хора, а са широк спектър от методи за съзнателно пречистване и спасение на всички хора и заедно с тях - и на
животинското
царство. 7.4.
И това е наистина така: Учителя Петър Дънов е известен като лечител и е излекувал хиляди хора. Описани са и няколко случаи, които са били интерпретирани като възкресения от неговите последователи, но това не се афишира или рекламира, защото Учителя изтъква, че това би довело до изместване и възпрепятстване на неговата мисия. Това потвърждава изказаната от Рудолф Щайнер идея, че Бодхисатвата няма да прокламира себе си.100 Друг не по-слаб знак е една от духовните традиции, приложена естествено от Бялото Братство в България. Под плавното ръководство на Учителя Петър Дънов се прилага идейно вегетарианство - от любов и състрадание към по-малките братя-животни се ликвидира всяко консумиране на храна, получена след убийство. Освен този подход към храненето, заедно с въздържанието от алкохолни питиета се прилагат и много други методи за пречистване на кръвта и тялото.
Това не са някакви специални ритуални форми, насочени към спасението на малка група хора, а са широк спектър от методи за съзнателно пречистване и спасение на всички хора и заедно с тях - и на
животинското
царство. 7.4.
Рудолф Щайнер уточнява, че съвременното човечество преминава през един вид посвещение, насочено към полусъзнателно или съзнателно овладяване на функциите на Астралното тяло, т.е. човечеството работи за придобиването на принципа Дух-Себе. Само ученикът на езотерико-християнската школа обаче насочва своята съзнателна дейност към овладяването на привичките, навиците, втората природа на човека - т.нар. характер. Съзнателното хармонизиране на характера и навиците всъщност е съзнателно хармонизиране и овладяване на Етерното тяло, което довежда до разгръщането на втория принцип на Духа в нас - Дух-Жиеот. Оказва се, както и предсказва Рудолф Щайнер, че Бодхисатвата на XX век - Учителя Петър Дънов -акцентира в създадената от него Езотерична школа главно върху тази дейност.
към текста >>
46.
Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) - живот и дело (1864 - 1944)
- Филип Филипов
Централна макро- и микрокосмична категория е Любовта, която функционира в различните аспекти на човешкото битие като стремеж (в емоционалната сфера или сърцето),
чувство
(в душата), сила (в идейната сфера на Аз-а или ума) и принцип (в духа).
напуска физическия свят. Тялото му е положено на Изгрева. Идейна и методологическа доктрина Различните аспекти в учението на Учителя Беинса Дуно са изложени и развити в около 4 000 негови проповеди, говорени и стенографирани в периода 1914-1944 г. Публикувани са в няколко многотомни поредици: лекции пред Общ окултен клас, лекции пред Специален окултен клас, неделни беседи, съборни беседи, утринни слова и др. Главни категории в учението са Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел, схващани като атрибути на историческия, космическия и мистичния Христос.
Централна макро- и микрокосмична категория е Любовта, която функционира в различните аспекти на човешкото битие като стремеж (в емоционалната сфера или сърцето),
чувство
(в душата), сила (в идейната сфера на Аз-а или ума) и принцип (в духа).
Основен космогоничен възглед е т.нар. Велико Всемирно Братство. То се описва като организъм, съставен от еволюиралите човешки души (ложи на Великите посветени и техни ученици) и деветте йерархии от свръхсетивни същества (ангели, архангели, начала, власти, сили, господства, престоли, херувими и серафими). Според Учителя Беинса Дуно върховен ръководител на Великото Всемирно Братство е Христос. Историята на световната култура се разглежда като проекция на космически ритъм, структуриран от глобални периоди и подпериоди.
към текста >>
За да дойде до по-голямо развитие, атомът трябва да мине през четирите царства -минерално, растително,
животинско
и царството на човека.
Щом срещне някакво препятствие, тя създава вече известна форма. ...Направете средата на вашите мисли по-рядка или по-гъста и те веднага ще претърпят пречупване." (Младежки окултен клас, година I, лекция 5, Стар и нов живот, 29 март 1922) „Първият процес, с който волята започва, е ограничаването. Без ограничаване волята не може да се прояви. Преди всичко волята разбира строго определено движение в съзнанието, т.е. наклон в съзнанието." (Младежки окултен клас, година I, лекция 4, Качества и проява на волята, 15 март 1922) „Колкото по-висока е еволюцията на дадена форма [на живот], толкова по-високо интелигентни са атомите, които я съставят.
За да дойде до по-голямо развитие, атомът трябва да мине през четирите царства -минерално, растително,
животинско
и царството на човека.
...Колкото по-устойчиви са атомите на дадени елементи, които влизат в състава на човешкия организъм, толкова по-добри качества придават на характера на човека." (Младежки окултен клас, година V, лекция 13, Реални величини, 7 февруари 1926) Принос към науките за себепошанпе В периода 1901-1912 г. Учителя Беинса Дуно провежда френологични изследвания върху избрани представители от българския народ. По-късно част от резултатите са изложени в неговите неделни проповеди, а с откриване на Езотеричната школа на Всемирното Бяло Братство (1922) се демонстрира цялостният му подход към окултните науки за себе-познание - астрология, хиромантия, физиогномия, френология, кабала и др. Неговата оригинална методология в тази област включва следните основни принципи: • Учителя Беинса Дуно дава импулс на окултния ученик сам да изучава традицията на дадена окултна наука, коригирайки и насочвайки учебния процес и изследователските търсения. • Той забранява използването на окултните науки за критика.
към текста >>
47.
Възпитанието на детето
Възпитанието на детето - Макс Хайндл
Не трябва да му се разрешава да събира тези знания от съмнителни източници, само защото родителите бягат от отговорността да му обяснят, заради погрешно разбрано
чувство
за срамежливост.
На детето трябва да му бъде разрешено да следва собствените си наклонности в това отношение. Способностите му за наблюдение трябва да бъдат подобрени и трябва да му бъдат показани живи примери. Нека да види пияницата и до какво зло го е довело пиенето: покажете му също добрия човек и му поставете високи идеали. Учете го да приема всичко, което му казвате с авторитет и да се стреми да бъде такъв, че да може да уважава ролята ви като родители и учители. По това време детето трябва да бъде подготвено да усвои силата, която сега се събужда в него и която ще му даде възможност да продължи своя род в края на втория период от седем години.
Не трябва да му се разрешава да събира тези знания от съмнителни източници, само защото родителите бягат от отговорността да му обяснят, заради погрешно разбрано
чувство
за срамежливост.
Едно цвете може да бъде взето като предмет за урок, откъдето всички деца - от най-малкото до най-голямото - могат да получат най-доброто познание под формата на приказка. Те могат да научат как цветята са като семейства, без да ги затрудняваме с разни ботанически термини, макар че е добре родителите да познават до известна степен елементарната ботаника. Покажете на децата няколко цветя. Кажете им: “Ето това цвете е от семейство, където има само момчета (тичинков цвят) и ето друго цвете, където има само момичета (плодников цвят). А ето едно, където са и двете - момчета и момичета (цвят, където има и тичинки, и плодници)." Покажете им тази част, която съдържа прашеца.
към текста >>
Когато напълно проумеят това, те ще разберат също и продължаването на рода в
животинското
и в човешкото царства, за тях няма разлика: човек е толкова чист, целомъдрен и свещен, колкото и другите същества.
Покажете на децата няколко цветя. Кажете им: “Ето това цвете е от семейство, където има само момчета (тичинков цвят) и ето друго цвете, където има само момичета (плодников цвят). А ето едно, където са и двете - момчета и момичета (цвят, където има и тичинки, и плодници)." Покажете им тази част, която съдържа прашеца. Кажете им, че тези малки цветя-момчета са също като момчетата в човешки семейства: че те обичат приключенията и искат да кръстосват света и да се бият в битката на живот и смърт, докато момичетата (женската част, произвеждащо семена) си стоят вкъщи. Покажете им пчелите с кошничките за прашеца, който е на техните крачета и им кажете: как тези малки цветя-момчета, възседнали крилата коне като древните рицари, обикалят из света да търсят принцесата, затворена в магичния замък (тичинките, скрити в чашката, която произвежда семена); как цветният прашец, цветята момчета- рицари, си пробиват път през женската част, която произвежда семена, за да влязат до мястото на опрашването; тогава им кажете как това означава, че рицарят и принцесата се женят и че ще живеят щастливо след това и стават родители на много малки цветя - момчета и момичета.
Когато напълно проумеят това, те ще разберат също и продължаването на рода в
животинското
и в човешкото царства, за тях няма разлика: човек е толкова чист, целомъдрен и свещен, колкото и другите същества.
И малките деца, отгледани по този метод, ще имат винаги почит за размножителната функция, която не може да бъде внушена по по-добър начин. Когато едно дете е било информирано по такъв начин, то е добре подготвено за раждането на “тялото на желанието” по време на пубертета. Децата под 14-годишна възраст до известна степен са все още част от техните родители, защото в тимусната жлеза е складирана есенцията на родителската кръв, която детето използва за производството на собствената си кръв през годините на детството. Тимусната жлеза на бебето е най-голяма малко преди раждането и намалява с времето. Около 14-та година Егото е готово да се утвърди и е в състояние да произвежда собствена кръв.
към текста >>
НАГОРЕ
