Търсене в текстове за 'Животинско състояние'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 363 резултата в 88 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_17 ) Свещената връзка - Боян Боев (1883 – 1963)

Като си отиде Божествената мисъл, пак иде обезсърчението, което е животинско състояние.
Когато искаш нещо и ти дадат десет пъти повече отгоре, значи си изпълнил Волята Божия. Някой път искаш, но не ти дават. Значи не си изпълнил Волята Божия. Когато човек се намира всред противоречия, идеята, че Разумното седи зад всички неща, че една Велика разумност ръководи всичко, му дава Мир, спокойствие, хармония и тогава той разрешава всички противоречия. Всякога, когато имате обезсърчение, щом дойде Божествената мисъл, веднага всичко изчезва и чувствате лекота. Като си отиде Божествената мисъл, пак иде обезсърчението, което е животинско състояние. Някой те обиди; ти минаваш покрай него и го погледнеш криво. Защо ще го гледаш така? Когато човек не изпълнява Волята Божия, той краде. Когато я изпълнява без Любов, той взема назаем. А когато изпълнява Волята Божия с Любов, даром му се дава.
към текста >>

2. 2_29 ) Вечното благо - Боян Боев (1883 – 1963)

И да оценяваш любовта на другите към теб, това също така е твоя голяма привилегия и ако не обичаш и ако не оценяваш Любовта, която имат към теб, ще останеш в едно животинско състояние.
Излъчвате ли Любов, хората ще почнат да ви търсят и да идват при вас. Ако можем да носим Любовта и да я раздаваме, ние работим за Бога. Нека човек да обича така, както Бог обича. Да бъде снизходителен и внимателен, както Бог е снизходителен и внимателен. Да обичаш, това е най-голямата привилегия, която Бог ти дава. И да оценяваш любовта на другите към теб, това също така е твоя голяма привилегия и ако не обичаш и ако не оценяваш Любовта, която имат към теб, ще останеш в едно животинско състояние. Всеки ден прекарвай в размишление върху Любовта! Има вътрешни методи. Като схване човек вътрешните отношения, светът ще се разшири за него и тогава ще влезе в онзи свят, ще го види, като че е над този свят. Много красив е той. Всичко е там уредено и на теб не ти се иска да се върнеш вече на Земята.
към текста >>

3. 3_04 ) Ще ви дам съкровища скрити - Боян Боев (1883 – 1963)

Христос е разбирал законите на растителното и животинското царство, владеел е дълбоко цялата Божествена наука.
Много нещо знаеше, но египтяните не му дадоха целия ключ, а само част. Братът попита Учителя: „Даниил е бил в окултната Школа на есеите, а Давид и Соломон били ли са в Есейската школа? “ Есейската школа е имала два кръга – външен и вътрешен. Даниил е бил във вътрешния кръг, Давид е бил в най-външната част на вътрешния кръг, а Соломон е бил във външния кръг. Христос е разбирал законите на растителното и животинското царство, владеел е дълбоко цялата Божествена наука. И всеки човек, който се свърже с Христа, ще се свърже с извора на велико знание. Нека да се занимаваме с древното знание, но важно е това знание, което иде от Христа и което иде сега. Ние събираме онова, което сме изгубили. Ние едвам дохождаме до онова състояние, което сме имали. Туй, което наричат прогрес, това не е.
към текста >>

Ние едвам дохождаме до онова състояние, което сме имали.
Даниил е бил във вътрешния кръг, Давид е бил в най-външната част на вътрешния кръг, а Соломон е бил във външния кръг. Христос е разбирал законите на растителното и животинското царство, владеел е дълбоко цялата Божествена наука. И всеки човек, който се свърже с Христа, ще се свърже с извора на велико знание. Нека да се занимаваме с древното знание, но важно е това знание, което иде от Христа и което иде сега. Ние събираме онова, което сме изгубили. Ние едвам дохождаме до онова състояние, което сме имали. Туй, което наричат прогрес, това не е. Та днес прогресът е в придобиване на изгубеното и чак когато се придобие, тогава хората ще почнат да прогресират. На човека трябва същинско знание. Ако го има, той никога няма да се намери в затруднение. Който има знания, може да преодолее причините.
към текста >>

Ако човек е страдал от някаква тежка, неизлечима болест, като туберкулоза, рак, проказа и други, една капка от Жизнения елексир е в състояние моментално да предизвика реакция в него, да го съживи, да го подмлади, да го направи нов човек.
“ В Природата има известни растения, от които се изважда една течност, която, като я вземеш, разтваря натрупаната в тялото кал и човек живее по-дълъг живот. Тази течност наричаме Жизнен елексир. Достатъчна е една малка капчица от Жизнения елексир да се изпие с чиста вода, за да получиш Живот най-малко няколко века. Който веднъж придобие този Живот, той и да иска не може да се освободи от него. Ако човек е страдал от някаква тежка, неизлечима болест, като туберкулоза, рак, проказа и други, една капка от Жизнения елексир е в състояние моментално да предизвика реакция в него, да го съживи, да го подмлади, да го направи нов човек.
към текста >>

4. 3_06 ) Правата мисъл - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек често се връща в своето животинско състояние и някой път прави неща без мисъл.
А зле просите, когато не мислите право. Като мислите право, тогава ще станат нещата. А пък като не мислим право и искаме неща, които не са прави, тогава няма да станат. Всичко, каквото намисли Бог, ще стане. И ти каквото си намислил, ще стане, ако имаш права мисъл. Човек често се връща в своето животинско състояние и някой път прави неща без мисъл. Като не мисли, е животно, а като мисли, е човек. Животното прилича на сал, който водата носи все надолу, а човек е параход, който отива нагоре и надолу, не го влече водата, но върви където иска. Като престанете да мислите, идват всички нещастия върху вас. Когато човек направи една погрешка, той не мисли. Тези, които имат силна и добра мисъл, във всичко успяват.
към текста >>

А ако искаш още по-възвишено състояние, бутни най-високото място на главата (виж: А на Фигура 2).
Комарите са лошите мисли, чувства и желания. Фигура 2 За да влезе човек в опитната страна, той трябва да мисли по съвсем друг начин. Причината на твоите нещастия е, че не разбираш. Като станеш малко жесток, бутни горе центъра на милосърдието и ще омекнеш веднага (виж В на Фигура 2). А ако искаш още по-възвишено състояние, бутни най-високото място на главата (виж: А на Фигура 2). Бог трябва да бъде за вас като Слънце. Някой ден Слънцето може да не го виждаме, има облаци, но нали през облаците минава неговата светлина и топлина. Аз чувствам, че Слънцето е някъде и приемам неговата светлина и топлина и зная, че един ден ще го видя. Облаците ще изчезнат, но Слънцето няма да изчезне. Аз мога да имам мъчнотии, те ще се махнат, но реалността – Бог – ще си стои всякога.
към текста >>

5. 3_08 ) Възвишеното в човека - Боян Боев (1883 – 1963)

Достигне ли човек до него, той е станал господар – ще се върне в онова първоначално състояние, в което Бог го създаде.
След като насядахме, почна разговор. Всеки да отправи ума си към Бога и да помисли какво иска да постигне. Има хубави места надолу по пътя и като слизаме, няма да бързате, ще си напълните торбите – всеки колкото може да носи. За да ви се кажат нови работи, трябва да се разбере това, което досега е казано. Най-великото нещо на Земята е самообладанието. Достигне ли човек до него, той е станал господар – ще се върне в онова първоначално състояние, в което Бог го създаде. Първо той е бил господар на себе си, после е изгубил своята Свобода. Всяка отрицателна мисъл, колкото и да е малка, подронва моралните устои и тогава човек казва: „Празна работа“ или „Няма да го бъде.“ Без самообладание нищо не може да бъде. Самообладанието не е един процес, който идва изведнъж; той се вплита нишка по нишка. И красивото е там, че се добива нишка по нишка. Всеки път мъчнотиите идат, за да се види, дали може да се самообладава човек.
към текста >>

Страданието на човека произлиза от неговото низше животинско естество.
В първа степен на магнетичния сън магнетизаторът заповядва, във втора степен също, но щом прекара лицето в четвърта степен, вече не може да му заповядва, то е свободно. Тогава той става ясновидец, вижда нещата. Ако повикаш един болен, като лекар, той ще каже диагнозата на болестта и много сполучливо ще предпише лекарства. Събудиш ли го, нищо не знае. Природата е направила хората свободни, но трябва да минат в четвъртата степен. Страданието на човека произлиза от неговото низше животинско естество. Тъмнината в човека произвежда всички страдания, там са всички заблуждения. Всеки човек, като идва на Земята да се преражда, минава през едно място, дето го потопяват в една река, за да забрави всичко, защото ако помни всичко, той няма да учи новото. И като се връща, пак го потопяват в тази река, за да си припомни всичко. Една сестра попита: „Кога душата се показва такава, каквато си е в своето истинско естество? “
към текста >>

Тя е едно мистично, особено състояние на душата.
“ Най-първо трябва да се създадат стройни тела, стройни сърца и стройни умове. Това е една задача. Стана дума за молитвата и Учителя каза: Молитвата е хубаво нещо. Тя е едно мистично, особено състояние на душата. Няма по-хубаво състояние от това и никога не трябва да дотяга на човека. Тя не трябва да бъде еднообразна, а разнообразна. Човек трябва да се моли и за другите. Да се моли човек, това е една привилегия. Молитвата е дишане на душата.
към текста >>

Няма по-хубаво състояние от това и никога не трябва да дотяга на човека.
Най-първо трябва да се създадат стройни тела, стройни сърца и стройни умове. Това е една задача. Стана дума за молитвата и Учителя каза: Молитвата е хубаво нещо. Тя е едно мистично, особено състояние на душата. Няма по-хубаво състояние от това и никога не трябва да дотяга на човека. Тя не трябва да бъде еднообразна, а разнообразна. Човек трябва да се моли и за другите. Да се моли човек, това е една привилегия. Молитвата е дишане на душата. При нея става пречистване на мислите и на кръвта.
към текста >>

6. 3_18 ) Нашите по-малки братя, животните - Боян Боев (1883 – 1963)

Животинското царство е азбука и който разбере животните, ще разбере и човешкия живот.
Кошерите бяха наредени край западната ограда на Изгревската полянка и един ден Учителя заедно с група братя и сестри ги премести в южната градинка, при полянката, в няколко реда. Таи имаше по-добри условия за тях. След това всички отидохме при заслона и седнахме да си поприказваме, като стана въпрос за пчелите и изобщо за животните. Животните са предметно учение за човека и без тях той не може да прогресира. Те са пособие за него. Животинското царство е азбука и който разбере животните, ще разбере и човешкия живот. Катеричката, щом се наяде, събира останалите плодове и ще ги зарови, за да има за после; кокошката ще разрови и ще остави, а свинята оре и разхвърля – търси ли, търси. Всяко животно ще ти помогне в известни случаи да разбереш Живота. У кучето се развиват известни енергии, които са полезни за човека в някои случаи. Ако човек издигне организма си да трепти по-силно, отколкото трептенията на паразитите, те бягат от него; същото е и с вирусите. Хората считат за прости морските звезди, но те не са прости; откъсне ли им се един лъч, израства нов.
към текста >>

Чувства, че не са добри условията; не го отдава на мен, а казва, че Природата е такава, но аз зная, че нейното състояние се дължи на мен.
И двете птици паднаха на земята, понеже се бореха една с друга. Казах на сокола: „Защо си хванал тази гарга? “ Тогава соколът я пусна и отлетя. Като кацне една мушичка на ръката ми, аз мисля добре за нея и тя мисли, че е в Рая и се върти много приятно. А щом съм недоволен, тя седи и не се мърда, мисли си, че е студено. Чувства, че не са добри условията; не го отдава на мен, а казва, че Природата е такава, но аз зная, че нейното състояние се дължи на мен. Пакостите, които правят животните, са много малко в сравнение с добрините. Кои животни са най-напреднали? Душите на кои животни в бъдеще ще се въплътят в човешка форма? Най-първо слонът, волът, конят, овцата, маймуните и пр. Един брат каза: „Какво значение имат скъпоценните камъни?
към текста >>

Смисълът на еволюцията е Божественият Дух да работи във всички природни царства: минерално, растително, животинско и човешко.
А това е един велик свят и когато човек се одухотвори, той почва да вижда това, което по-рано не е виждал. В Откровението, 21-ва глава се говори за дванадесет порти, направени от скъпоценни камъни: яспис, сапфир, халкидон, смарагд, сардоникс, сардий, хрисолит, вирил, топаз, хрисопраз, якинт, аметист. Те символизират дванадесетте Добродетели. Една сестра запита: „В какво се състои еволюцията и кои са факторите на еволюцията? “ Смисълът на еволюцията е Божественият Дух да работи във всички природни царства: минерално, растително, животинско и човешко. Смисълът на еволюцията е да се създават все по-висши форми, чрез които Божественият Дух и великите заложби на Монадата да се проявят по един съвършен начин. Божественият Дух в минерала се проявява в по-малка степен, в растителната и животинската форма – в по-голяма, а в човешката форма – в още по-голяма степен, докато в ангелската форма – още по-добре и т.н. В това е именно смисълът на еволюцията. Еволюцията е основен закон в Битието. Само че факторите на еволюцията са други, а не както мисли механичната биология.
към текста >>

7. 5_10 ) Път на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Но тези лоши мисли, това не си ти, това е тяхно състояние.
Като влезе човек в мистичния свят, тъмните духове ще се явят да го опитат, обвинителят ще дойде. Много работи човек ще трябва да разреши чрез опитност. Когато доведоха блудницата при Христа, Той каза: „Заличава се всичко и не греши.“ Ти никога не разрешавай въпроса защо е злото, само знай, че то може да се избегне. Тези същества на злото ще дойдат, имат интерес да турят в ума ти най-лоши мисли. Но тези лоши мисли, това не си ти, това е тяхно състояние. Ти имаш нещо и искат да те оберат, а за да те оберат, трябва да размътят ума ти. И Светлите същества ще дойдат и ще внесат в теб най-хубавите мисли, и те не са твои. Къде е човекът? Ти си човекът, който едновременно изпитва и доброто, и злото, и ще извадиш поука. Ако човек не се научи правилно да мисли, мъчно може да се справи с мъчнотиите в живота.
към текста >>

В състоянието, в което се намирате, какво трябва да правите, как да продължите пътя?
Не се самозаблуждавайте! Един брат попита за вътрешните изпити. Всичко това ще дойде по един естествен начин – ще ти дадат в живота някоя задача и това е изпит. Хване те сърцебиене, коремоболие; това са обикновени изпити. Дадат ти един милион лева и ти ги вземат; това е изпит. В състоянието, в което се намирате, какво трябва да правите, как да продължите пътя? Да видим колцина от вас са правили размишления и молитви и точно какви? Вие обичате някого, но той ви каже няколко думи, които ви нараняват. Любовта ви трябва да издържи на изпитите. Като поставят Любовта ви на изпит, тя почва да се огъва. Гледайте да се учите и да влезете в новата вълна, която ще ви повдигне по-горе, в новата фаза на Живота; инак ще повтаряте класа.
към текста >>

Това, което сте наследили от миналите поколения и от Животинското царство, е тор и който е умен, ще му намери мястото, а който не знае и не е умен, ще се въргаля из тази каша.
Гледайте да се учите и да влезете в новата вълна, която ще ви повдигне по-горе, в новата фаза на Живота; инак ще повтаряте класа. Човек трябва да бъде твърд и да издържи докрай. Хората не могат да избегнат изпитите. Ако избегнеш един изпит, който Бог ти е дал, ще дойде друг. Когато човек има възвишен стремеж, възвишен идеал, за който живее, тогава той е издържлив на всички изпитания и изкушения. Това, което сте наследили от миналите поколения и от Животинското царство, е тор и който е умен, ще му намери мястото, а който не знае и не е умен, ще се въргаля из тази каша. Когато в човека надделява животинското, лицето му почва да се изменя. Философията е в това: искайте да бъдете господари на себе си! Човек трябва да подчини низшето и оттам да вади енергии, както растението пуща корените си в почвата и вади сокове. Онази жена искаше да изкуси Йосифа и ако той беше се оплел, щеше да се свърши с него. Но той устоя на този изпит – чрез затвор изплати своята карма и така се роди изново.
към текста >>

Когато в човека надделява животинското, лицето му почва да се изменя.
Човек трябва да бъде твърд и да издържи докрай. Хората не могат да избегнат изпитите. Ако избегнеш един изпит, който Бог ти е дал, ще дойде друг. Когато човек има възвишен стремеж, възвишен идеал, за който живее, тогава той е издържлив на всички изпитания и изкушения. Това, което сте наследили от миналите поколения и от Животинското царство, е тор и който е умен, ще му намери мястото, а който не знае и не е умен, ще се въргаля из тази каша. Когато в човека надделява животинското, лицето му почва да се изменя. Философията е в това: искайте да бъдете господари на себе си! Човек трябва да подчини низшето и оттам да вади енергии, както растението пуща корените си в почвата и вади сокове. Онази жена искаше да изкуси Йосифа и ако той беше се оплел, щеше да се свърши с него. Но той устоя на този изпит – чрез затвор изплати своята карма и така се роди изново. Съществата от Невидимия свят, които са около теб, са две категории: едни по-горни, а други по-долни.
към текста >>

8. 5_14 ) Будност на съзнанието на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато казваме, че човек чувства, а не мисли, подразбираме едно животинско състояние.
Трябва да различаваме мислите. Когато ви дойде една хубава мисъл, не я отхвърляйте както петел подминава диаманта. Във всеки момент трябва да знаете къде е Божественото. Трябва да излезем от този свят на колебание и на страдание и да дойдем в свят на хармония, където всичко е Радост и Веселие. Има чувствания, които са животински, а има и такива, които съдържат разумност – те са Божествени и не бива да се смесват едни с други. Когато казваме, че човек чувства, а не мисли, подразбираме едно животинско състояние. Какви ще бъдат последствията от това? Във физическия свят, когато се пързаляш надолу, няма за какво да се заловиш и продължаваш спускането през глава. Това е за света, но за ученика не е така; той трябва да е надраснал това пързаляне надолу, защото работи съзнателно. Докато се осъзнае, човек се намира в едно хаотично състояние. В мисълта могат да се съберат много непотребни, излишни неща и човек трябва да се освободи от тях.
към текста >>

Докато се осъзнае, човек се намира в едно хаотично състояние.
Има чувствания, които са животински, а има и такива, които съдържат разумност – те са Божествени и не бива да се смесват едни с други. Когато казваме, че човек чувства, а не мисли, подразбираме едно животинско състояние. Какви ще бъдат последствията от това? Във физическия свят, когато се пързаляш надолу, няма за какво да се заловиш и продължаваш спускането през глава. Това е за света, но за ученика не е така; той трябва да е надраснал това пързаляне надолу, защото работи съзнателно. Докато се осъзнае, човек се намира в едно хаотично състояние. В мисълта могат да се съберат много непотребни, излишни неща и човек трябва да се освободи от тях. Прахта в стаята влиза неканена. Човек трябва да познае, кое в неговото съзнание е прах и да се освободи от нея. Ако имаш Светлина и Топлина, ненапредналият дух се пази от теб като от чума – не може да се доближи, но все гледа да прекъсне Светлината и Топлината в теб. Противоречията в живота са предмети за тълкувание.
към текста >>

Щом дойде животинското в човека, братство и сестринство – всичко възвишено в човека изчезва.
Трябва да казваме на хората: „Ще се оправи тази работа! “ Сегашните хора навсякъде се колебаят – и светските, и духовните. Не могат да различат Божественото в себе си, поддават се и някой път човешкото взема надмощие. Понякога ние даваме ум на душата – обажда ни се тя, а пък ние все питаме дали другояче може. Ние постоянно държим в съзнанието си тези, които са ни направили пакост, и с това спъваме своето повдигане. Щом дойде животинското в човека, братство и сестринство – всичко възвишено в човека изчезва. От низшите духове, които дохождат, човек може да се освободи. Как? – Не трябва да допуска техните слабости. Има ли ги, привлича всички неприятели. Със старото човек трябва да се прости, което е ценно да избере, а което не е – да се освободи от него. Когато се изхарчи нервната енергия, идват всички болести.
към текста >>

Когато си омърлушен, отпаднал духом, когато се чувстваш в лошо състояние на духа, това значи, че преживяваш за един час или за един ден цял един недобър минал живот.
Ако си кажеш: „Я го разбера, я не“ или „То моята се е свършила“, по този начин твоята нервна енергия изтича. Винаги човек трябва да има напрежение – да е напрегнат; тогава енергията идва и разумно се изразходва. Тепърва трябва да се самовъзпитаваш. Човек е странник на Земята – все ще го повикат един ден, но кога и как не знае. Ще го повикат, когато не очаква, затова трябва да е готов. Когато си омърлушен, отпаднал духом, когато се чувстваш в лошо състояние на духа, това значи, че преживяваш за един час или за един ден цял един недобър минал живот. А когато се чувстваш бодър, радостен, весел, тогава изживяваш цял един хубав минал живот. Насреща ти иде един човек; не мисли дали той ще се отбие, но отдалеч още помисли как да му сториш място. Така спестяваш време и достойнство. Мислиш ли така, и в отсрещния ще се зароди желание да се отбие. Имаш вериги, а си жаден; наблизо има вода, но не можеш да отидеш, вързани са ти краката.
към текста >>

9. 5_15 ) Като седнеш да разсъждаваш - Боян Боев (1883 – 1963)

В човека има и нещо животинско и затова той трябва да гледа, да мисли, защото от низшите желания произтичат всички нещастия.
Тялото е жилище, храм, дето Бог живее. А плътта е муха, оплела се в паяжина. Човек се е оплел в някои желания, та не може да се освободи от тяхното действие. Човек трябва да знае, кое нещо в него е недовършено, в кое е останал назад. Всеки ученик трябва да знае върху кое в себе си трябва да работи. В човека има и нещо животинско и затова той трябва да гледа, да мисли, защото от низшите желания произтичат всички нещастия. Ако някой има десет милиона лева, какво ще постигне с това? Той ни най-малко не е осигурен. Непременно трябва на хората мисъл. Всички хора умират от нямане на мисъл. Самовъзпитание трябва на всинца ви – единственото нещо, което може да остане в човека, е това, което се придобива със самовъзпитание.
към текста >>

Човек трябва да започне с вътрешното състояние – оттам трябва да започне възпитанието си.
Някой казва, че не иска да бъде много богат; не, ще бъдеш богат в мисли и чувства. Всеки ден си избирайте по един стих, върху който да размишлявате. Всеки ден си избирайте по нещо ново. Вие все повтаряте едно и също нещо. Вътрешните състояния са по-силни от външните условия. Човек трябва да започне с вътрешното състояние – оттам трябва да започне възпитанието си. Измени ли той вътрешното си състояние, тогава ще се изменят и външните условия. Човек, докато стане господар на себе си, много ще има да работи. Помнете, че много работа има да се върши и помнете, че много работи стоят недовършени. Всички противоречия в живота са важна работа. Всеки трябва да направи по една овощна градина, да посее в себе си – в ума си и в сърцето си – хубави семена.
към текста >>

Измени ли той вътрешното си състояние, тогава ще се изменят и външните условия.
Всеки ден си избирайте по един стих, върху който да размишлявате. Всеки ден си избирайте по нещо ново. Вие все повтаряте едно и също нещо. Вътрешните състояния са по-силни от външните условия. Човек трябва да започне с вътрешното състояние – оттам трябва да започне възпитанието си. Измени ли той вътрешното си състояние, тогава ще се изменят и външните условия. Човек, докато стане господар на себе си, много ще има да работи. Помнете, че много работа има да се върши и помнете, че много работи стоят недовършени. Всички противоречия в живота са важна работа. Всеки трябва да направи по една овощна градина, да посее в себе си – в ума си и в сърцето си – хубави семена. Ти не си сам.
към текста >>

Когато те обиди някой, ако не изгубиш мира си, своето хармонично състояние и си напълно спокоен, това показва, че не си виновен в това, за което те обижда.
Един брат попита: „По какво ще позная дали изплащам своите погрешки или погрешките на другите? “ Щом бързате, вашите погрешки изплащате, а щом не бързате, чужди погрешки изплащате. Една сестра запита: „Как ще позная дали обидата, която ми е нанесъл някой, действително визира някои мои погрешки или не ги визира, дали действително съм виновна или не? “ Когато те обиди някой, ако не изгубиш мира си, своето хармонично състояние и си напълно спокоен, това показва, че не си виновен в това, за което те обижда. А ако кипнеш, ако изгубиш мира си, това показва, че тази обида засяга действително някои твои погрешки. На Земята от погрешки не можеш да се освободиш. Ако свои погрешки нямаш, чужди ще носиш; човек се учи от чуждите погрешки. Например някой направил една погрешка; това е все едно, че е паднал в един трап, но друг го вижда и не пада в него. По-добре е човек да се учи от хорските погрешки, отколкото да прави погрешки; така се съкращават онези, които ще направиш – не е нужно да правиш всички погрешки.
към текста >>

По някой път в човека има едно същество, което мъчно се огъва – човек усеща, че не може да се огъне, не може да смени състоянието си.
Ако я нямаш, можеш. Ако сам ядеш месо, не можеш да учиш хората на вегетарианство; същият закон е в сила и за милосърдието, справедливостта и пр. – ако ги нямаш, не можеш да учиш и другите. Грях е, когато човек не туря ума си да мисли правилно, сърцето си да чувства правилно и волята си да постъпва правилно; тогава той е в противоречие с Битието. Каквато и да е мисълта, тя ще излезе на пазар. По някой път в човека има едно същество, което мъчно се огъва – човек усеща, че не може да се огъне, не може да смени състоянието си. Човек трябва винаги да работи, защо да се излежава! Каквото и да е, трябва да работи; ако се спре, ще дойде това, което не желае. Глупавият, щом поправя своите погрешки, става умен, а умният, щом не ги поправя, става глупав. Един ден спря часовника ми; навих пружината му, тръгна за малко, но вървеше лениво и пак спря. Отново го бутнах, вървя петнадесет минути и спря.
към текста >>

10. 6_05 ) Седем групи по трима - Боян Боев (1883 – 1963)

Това е едно животинско състояние.
В групите да се молят за вътрешно оправяне на света. Има хора, които са религиозни, но не могат да бъдат мистици. На тях не може да се възложи работа. Давид се спъна в онази жена – жената на Урия. И Соломон се спъна там. Това е едно животинско състояние. Мистицизмът е вътрешен стремеж. Мистицизмът ще дойде отпосле. Отначало човек ще има обикновен религиозен стремеж, а после ще дойде до мистицизма. Не можеш да бъдеш истински религиозен, без да бъдеш мистик. Мистикът разбира вътрешния смисъл на религията.
към текста >>

11. 6_11 ) Девет блаженства – девет метода за работа - Боян Боев (1883 – 1963)

Поради гордостта му се е проявило животинско състояние на съзнанието му.
Един брат попита: „Как се тълкува 4-та глава на Даниила, дето се описва съня на Навуходоносора, който стана на животно и после пак човек.“ Това, което е станало с Навуходоносора, се отнася за сегашните времена, има отношение с това, което става днес с цялото човечество. Може едно събитие в живота на един човек после да се повтори с цялото човечество. Както виждате и примера с Езекиил, който прави известни неща по нареждане отгоре, за да му се покаже какво ще стане после с еврейския народ. Гордостта на Навуходоносора е символ на сегашната гордост на хората. Поради гордостта му се е проявило животинско състояние на съзнанието му. И когато той съзнал, че Бог управлява всичко, и се смирил, тогава пак се възвърнала неговата човешка форма. Същото ще стане и сега с човечеството. Когато човек след падане в животинско състояние се смири и прозре, че всичко е от Бога, и отдаде слава на Бога, тогава ще се освободи от животинското състояние на съзнанието. Цялото човечество ще мине през това състояние, през което е минал Навуходоносор. Дето се казва, че клоните били отсечени и останал само пън, заровен в земята, това показва, че Божественият живот на човека ще се отдалечи от него и той ще остане само с живот, свързан с гъстата материя.
към текста >>

Когато човек след падане в животинско състояние се смири и прозре, че всичко е от Бога, и отдаде слава на Бога, тогава ще се освободи от животинското състояние на съзнанието.
Както виждате и примера с Езекиил, който прави известни неща по нареждане отгоре, за да му се покаже какво ще стане после с еврейския народ. Гордостта на Навуходоносора е символ на сегашната гордост на хората. Поради гордостта му се е проявило животинско състояние на съзнанието му. И когато той съзнал, че Бог управлява всичко, и се смирил, тогава пак се възвърнала неговата човешка форма. Същото ще стане и сега с човечеството. Когато човек след падане в животинско състояние се смири и прозре, че всичко е от Бога, и отдаде слава на Бога, тогава ще се освободи от животинското състояние на съзнанието. Цялото човечество ще мине през това състояние, през което е минал Навуходоносор. Дето се казва, че клоните били отсечени и останал само пън, заровен в земята, това показва, че Божественият живот на човека ще се отдалечи от него и той ще остане само с живот, свързан с гъстата материя. Това е днешната материалистична епоха; значи и това е предсказано. Дето се казва, че небесната роса ще го искри, това показва, че все пак ще идат отгоре Божествени струи, Божествени мисли и чувства, за да не изгасне съвсем Божественият живот в него и да тлее като искра, додето дойде време да се разпламти. И дето пише, че тялото му ще бъде покрито с пера като на орел, показва гордостта.
към текста >>

Цялото човечество ще мине през това състояние, през което е минал Навуходоносор.
Гордостта на Навуходоносора е символ на сегашната гордост на хората. Поради гордостта му се е проявило животинско състояние на съзнанието му. И когато той съзнал, че Бог управлява всичко, и се смирил, тогава пак се възвърнала неговата човешка форма. Същото ще стане и сега с човечеството. Когато човек след падане в животинско състояние се смири и прозре, че всичко е от Бога, и отдаде слава на Бога, тогава ще се освободи от животинското състояние на съзнанието. Цялото човечество ще мине през това състояние, през което е минал Навуходоносор. Дето се казва, че клоните били отсечени и останал само пън, заровен в земята, това показва, че Божественият живот на човека ще се отдалечи от него и той ще остане само с живот, свързан с гъстата материя. Това е днешната материалистична епоха; значи и това е предсказано. Дето се казва, че небесната роса ще го искри, това показва, че все пак ще идат отгоре Божествени струи, Божествени мисли и чувства, за да не изгасне съвсем Божественият живот в него и да тлее като искра, додето дойде време да се разпламти. И дето пише, че тялото му ще бъде покрито с пера като на орел, показва гордостта. А седемте времена, през които ще трае това, означават седем епохи, през които човечеството ще прекара това понижено състояние.
към текста >>

А седемте времена, през които ще трае това, означават седем епохи, през които човечеството ще прекара това понижено състояние.
Цялото човечество ще мине през това състояние, през което е минал Навуходоносор. Дето се казва, че клоните били отсечени и останал само пън, заровен в земята, това показва, че Божественият живот на човека ще се отдалечи от него и той ще остане само с живот, свързан с гъстата материя. Това е днешната материалистична епоха; значи и това е предсказано. Дето се казва, че небесната роса ще го искри, това показва, че все пак ще идат отгоре Божествени струи, Божествени мисли и чувства, за да не изгасне съвсем Божественият живот в него и да тлее като искра, додето дойде време да се разпламти. И дето пише, че тялото му ще бъде покрито с пера като на орел, показва гордостта. А седемте времена, през които ще трае това, означават седем епохи, през които човечеството ще прекара това понижено състояние. Че наистина, когато човек се отдалечи от Бога, низшето, животинското се проявява в човека, се вижда от следния важен закон, който се изтъква от апостол Павел в посланието му към Римляните, 1-ва глава, от 28-ми стих до края. Тоя закон гласи: когато човек се отказва да познае Бога, Бог се отдръпва и той попада под влияние на тъмните низши сили. Тогава идва голямо падение и низшите сили вземат надмощие. Дето пише в Езекиил и в Откровението на Йоана, че от Небето ще се хвърля огън върху хората, това са бомбите, които се хвърлят от аеропланите. Това е буквално предсказано от Езекиил и в Откровението.
към текста >>

Че наистина, когато човек се отдалечи от Бога, низшето, животинското се проявява в човека, се вижда от следния важен закон, който се изтъква от апостол Павел в посланието му към Римляните, 1-ва глава, от 28-ми стих до края.
Дето се казва, че клоните били отсечени и останал само пън, заровен в земята, това показва, че Божественият живот на човека ще се отдалечи от него и той ще остане само с живот, свързан с гъстата материя. Това е днешната материалистична епоха; значи и това е предсказано. Дето се казва, че небесната роса ще го искри, това показва, че все пак ще идат отгоре Божествени струи, Божествени мисли и чувства, за да не изгасне съвсем Божественият живот в него и да тлее като искра, додето дойде време да се разпламти. И дето пише, че тялото му ще бъде покрито с пера като на орел, показва гордостта. А седемте времена, през които ще трае това, означават седем епохи, през които човечеството ще прекара това понижено състояние. Че наистина, когато човек се отдалечи от Бога, низшето, животинското се проявява в човека, се вижда от следния важен закон, който се изтъква от апостол Павел в посланието му към Римляните, 1-ва глава, от 28-ми стих до края. Тоя закон гласи: когато човек се отказва да познае Бога, Бог се отдръпва и той попада под влияние на тъмните низши сили. Тогава идва голямо падение и низшите сили вземат надмощие. Дето пише в Езекиил и в Откровението на Йоана, че от Небето ще се хвърля огън върху хората, това са бомбите, които се хвърлят от аеропланите. Това е буквално предсказано от Езекиил и в Откровението. Втората световна война е като последствие от сегашната карма на човечеството.
към текста >>

12. 7_06 ) Развитие на добродетелите - Боян Боев (1883 – 1963)

Кротостта е по-дълбоко състояние.
А пък ако не я слушаш, ще ти каже: „Иди си и прави каквото искаш! “ Старият с Мекота се подмладява, а младият без Мекота остарява. Мекота е, когато човек отговаря добре на онзи, който го обижда. А кротък е онзи, който вътре в себе си не го засяга това. Бурите не го засягат. Кротостта е по-дълбоко състояние. А Смирението е още по-дълбоко от Кротостта. Казано е: „Кротките ще наследят Земята.“ Със смирения никой не воюва. Ти не можеш да воюваш с него. При обида кроткият се пита в какво стои причината и урежда добре работите, а пък смиреният няма никакви препятствия. За да приеме човек възвишеното, Божественото, трябва да има Мекота.
към текста >>

Постоянното въодушевление е Божествено състояние.
Всеки ден трябва да изпридате по един тънък конец – по една хубава мисъл. Който може да изприда един тънък конец, може да направи и дебело въже, понеже всички дебели въжета са все от тънки конци. Човек трябва да бъде твърд, непоколебим, че нищо да не го измества от неговата идея. Такива са били светиите. Някой се въодушевява за един момент, но скоро това чувство го напуска. Постоянното въодушевление е Божествено състояние. Друго важно качество на ученика е Търпението. Първото нещо, което ще научите, е Търпението. В сегашния век рядко ще срещнете Търпение, много малко хора го имат, а и затова неволята ще я срещнете навсякъде. Търпеливият човек е съобразителен, откъдето мине не предизвиква никакво противоречие. Някой път Невидимият свят ще ни тури на такова място, където да учим Търпение.
към текста >>

Най-мъчното е да смениш състоянието на някого.
В дадения случай като замълчиш, печелиш. Да кажем, че някой те е обидил; ти си му казал тази обидна дума в миналото и сега той ти казва същото. Някой като ти каже обидна дума, и ти – готово, кипваш. Да не им даваме оръжие, още повече – да ги обезоръжим, като им покажем добър пример. С добър личен пример ти сменяш техните състояния. Най-мъчното е да смениш състоянието на някого. Когато те обидят, ще мълчиш, никому недей казва това, само ти го знай; философия има в това. Една сестра попита Учителя: „Какво трябва да правим, когато ни обиждат? “ Когато някой говори против теб, той те връзва с въжета. И ако ти мълчиш, ако запазиш самообладание и спокойствие, тогава в теб ще слезе един вътрешен свещен Огън, който изгаря въжетата и се освобождаваш и заедно с теб се освобождават още много други хора по Земята.
към текста >>

Ще се повърнеш към онова детско състояние, към ангелското състояние.
В света идат големи противоречия, но да не се смущавате от това. Живеем и се движим в Бога, всичко зависи от любовта и обичта ни. Когато отидеш на гости при турци, те имат един хубав обичай – ще ти събуят обущата и ще ти дадат удобни пантофки. Същият закон важи и за вътрешния живот: когато влезеш в скришната си стаичка, в стаята на своя ум, остави своите обикновени безпокойства и тревоги, не ги внасяй в къщата на своя вътрешен живот. Ще изхвърлиш грижите, ще мислиш, че живееш в един свят на Хармония и на Разумност. Ще се повърнеш към онова детско състояние, към ангелското състояние. Бъди силен, без да бъдеш груб. Бъди любящ, без да бъдеш мекушав. Ще дойде бурята в теб и ще разбереш, че тихото е по-силно, по-мощно. И бурята си има свое място, но онова, което заповядва на света, е тихото. Това тихото, Божественото, то е мощното, то прониква навсякъде.
към текста >>

Тъмните сили ще се стараят да внесат смут в него, за да го отклонят от духовната му работа и от духовното му състояние, но той да не губи вътрешните богатства.
Ако искаш да бъдеш здрав, не мисли за нищо отрицателно, мисли, че си дошъл да извършиш Волята Божия. Така ще мисли окултният ученик и ще се освободи от дрязгите на живота. Всяка вечер си направете равносметка колко спечелихте и колко загубихте. Внимавайте днешните решителни времена да не отклонят вниманието ви от това да бдите над себе си. При сегашните сътресения, бури, катастрофи и бъркотии в живота на народите човек трябва да бъде спокоен и да не се смущава. Тъмните сили ще се стараят да внесат смут в него, за да го отклонят от духовната му работа и от духовното му състояние, но той да не губи вътрешните богатства. При тези събития да не изгубва спокойствие, Любов, Мир, Радост, Вяра; това е една от задачите, които той трябва да разреши правилно. Престани да се тревожиш, че са ти взели гевречето. Ако ти вземат едно, ще ти върнат пет; ако ти вземат осем, ще ти дадат шестнадесет. Едно нищо и никакво нещо – само за пет пари, а ти причинява мъчение. Внимавайте, защото докато сме ту в радост, ту в скръб, ние занемаряваме Божественото и не можем да получим онова, което трябва.
към текста >>

Страхът е едно животинско състояние.
Да имаме смелост, решителност, Безстрашие. Християнството отучва хората от страха. Докато трепериш от страх, ти не можещ да се развиваш правилно. Мъчнотията е да се отучим от страха! Човек да има безстрашие и Вяра, да разбира нещата. Страхът е едно животинско състояние. Няма по-опасно нещо от това да живееш при страх. Писанието казва: „Нечестивият бяга, без да има кой да го гони.“ Като се увеличават греховете на хората, те стават страхливи. На смелия Бог помага. Страхът трябва само да е една предпазителна мярка – със страха почва човешкото съзнание, съвестта. Сега трябва да бъдете юнаци, да не се плашите от мечките.
към текста >>

13. 8) Вегетарианството - Боян Боев (1883 – 1963)

– Ще го турят и в стоте, тъкмо когато ги колят, и ще изпитва състоянието им.
Растенията са много добри готвачи и кой друг може да готви така добре като тях. Българинът яде повече хляб, за да стане по-мек. Някои други народи ядат месо – на закуска, на обяд и на вечеря – и добиват една груба активност в по-низша област. Ще мине доста време, докато човек се отучи да употребява месна храна. Но какво ще стане с него, ако е изял сто кокошки? – Ще го турят и в стоте, тъкмо когато ги колят, и ще изпитва състоянието им. Сто пъти ще се повтори, а това е страшна работа. И в края на краищата хората ще станат вегетарианци, защото по вътрешен път ще се отучат. Клетките, които идват в нас от животинското царство, повече изразходват и по-малко придобиват, а растителните клетки, които влизат в нас, по-малко харчат и повече придобиват. Освен това животинските клетки, които приемаме, са твърде непослушни. Сега човек е изостанал много назад и за да се повдигне, не бива да яде месо.
към текста >>

Клетките, които идват в нас от животинското царство, повече изразходват и по-малко придобиват, а растителните клетки, които влизат в нас, по-малко харчат и повече придобиват.
Ще мине доста време, докато човек се отучи да употребява месна храна. Но какво ще стане с него, ако е изял сто кокошки? – Ще го турят и в стоте, тъкмо когато ги колят, и ще изпитва състоянието им. Сто пъти ще се повтори, а това е страшна работа. И в края на краищата хората ще станат вегетарианци, защото по вътрешен път ще се отучат. Клетките, които идват в нас от животинското царство, повече изразходват и по-малко придобиват, а растителните клетки, които влизат в нас, по-малко харчат и повече придобиват. Освен това животинските клетки, които приемаме, са твърде непослушни. Сега човек е изостанал много назад и за да се повдигне, не бива да яде месо. Месоядните животни много повече боледуват, отколкото тревопасните. Вегетарианската храна е чиста. Хората на безлюбието са месоядци.
към текста >>

14. 55) Островът на блажените - Боян Боев (1883 – 1963)

Една сестра попита Учителя: „ Това състояние на подем как да се задържа завинаги?
От Боровец продължихме нагоре и същия ден надвечер стигнахме при хижа ”Мусалла“. Бяхме около сто и четиридесет души. Запалихме няколко огньове и до вечерта обзавеждахме стана, което продължи и на другия ден сутринта. Към 8 ч. сутринта при долните Мусалленски езера почна разговор. Една сестра попита Учителя: „ Това състояние на подем как да се задържа завинаги? ” Бог, като вижда, че ще изгубиш красивото, взема го. Ти ще си поплачеш, а Той бди и после пак ти го дава. Ценните неща никой не може да ги задигне. Ако нашите блага можеха да се губят, то какво щеше да стане?
към текста >>

Например виждаме, че предната част на челюстта излиза напред, което е приближаване към животинското.
И затова, когато са господствали, устните им станаха дебели, тогава те са били и по-високи на ръст. Четвъртата раса дойде да уравновеси чувствата на черните, но стигна до черната магия. А Бялата раса употребява силата за разрушение, употребява взривните вещества. Шестата раса ще дойде да урегулира, да смекчи човешкия характер чрез Любовта. В Бялата раса се забелязват някои процеси на израждане. Например виждаме, че предната част на челюстта излиза напред, което е приближаване към животинското. Бялата раса е проявила изобретателност, но тя не е най-висшата способност. Центърът на изобретателността е отстрани на главата, а разумността, интелигентността е горе на главата. Главата трябва да се повдигне горе с няколко сантиметра. Това не може да стане механически. От окултно гледище въпросът стои така: има дванадесет извора, от които човек трябва да вземе своите енергии, засега само пет функционират, а другите са прекъснати и затова трябва да се възстанови разумното съобщение с тях.
към текста >>

Всяка физическа депресия дава отражение и върху душевното състояние на човека.
Сега новите извори, с които трябва да се направи скачване, са Любовта, Мъдростта, Истината. Любовта трябва да протече като някое море, като океан. Към обед потеглихме към нашия стан. А в 7 ч. вечерта се събрахме около Учителя: Всяка физическа депресия дава отражение и върху душевното състояние на човека. Учителя каза да се прочетат от томчето „Сила и живот“, четвърта серия, следните страници: 197, 88, 7, 3, 16, 31, 186. Бог е Огън пояждащ за онзи, който не разбира, а за онзи, който разбира, Бог е Огън, който твори и създава. Когато се чете Словото и като се вникне в съдържанието, тогава има добър резултат. Тези гимнастически упражнения, като се правят на Мусалла, имат резултат, различен, отколкото на друго място. Заслужава да отидеш на Мусалла, за да правиш тези упражнения и да се върнеш.
към текста >>

15. 76) Тя скоро се компенсира - Боян Боев (1883 – 1963)

Страхът е едно животинско състояние.
При слънчевия изгрев прекарахме известно време в мълчание и след това произнесохме няколко молитви. Към 10 ч. започна разговор. Днес хората не разбират какво нещо е Небето, нито Земята. В един обикновен човек може да има страх. Страхът е едно животинско състояние. И най-висшите животни се страхуват. Най-първо светията се отличава по това, че никога не се страхува; той е безстрашен. Между вас трябва да се образува една ядка от братя и сестри, които да бъдат образец на търпение. Някой казва, че може да разруши света. Казвам му да вдигне със своята мисъл едно камъче, но той казва: „Не мога“.
към текста >>

Камъкът ще можеш да вдигнеш, ако проникнеш в молекулното състояние на материята така, че да суспендираш земното притегляне.
Някой казва, че може да разруши света. Казвам му да вдигне със своята мисъл едно камъче, но той казва: „Не мога“. Не се заблуждавай, лъжливи духове си играят с теб. Бог управлява света, Бог не е оставил света на този или онзи. Имаш на ръката си една луничка; ако можеш със своята мисъл да я отстраниш, тогава си гениален. Камъкът ще можеш да вдигнеш, ако проникнеш в молекулното състояние на материята така, че да суспендираш земното притегляне. Това е възможен процес. Могат да се развият окултни сили в човека. Сега у някои хора в света се пробуждат известни сили, с които да виждат отпред и отзад, да виждат през стена като с рентгенови лъчи. Когато човек много говори, губи своята сила. И който много мълчи, също губи.
към текста >>

16. 22) Дишането и познанията, които Учителя дава за него - Боян Боев (1883 – 1963)

Зависимостта между дишането и болезненото или здравословното състояние на органите се вижда ясно от следното: когато тялото или съответен орган обеднее откъм прана, то или той става податлив към болести и добива предразположение към такива.
Франц Мeсмер75 продължава разсъжденията на Максуел, като назовава праната „жизнен магнетизъм“. През XIX и XX в. съществуването на праната вече e научно доказано от множество изследователи. Някои я наричат „жизнени лъчи“, Райхeнбах – „од“ или „одични лъчи“, Жорж Лаковски – „радиации“, Александър Гурвич – „митогенни лъчи“ и т.н. Именно праната е архитект или строител на формите и от нейното количество в организма зависи до голяма степен съответно и здравето. Зависимостта между дишането и болезненото или здравословното състояние на органите се вижда ясно от следното: когато тялото или съответен орган обеднее откъм прана, то или той става податлив към болести и добива предразположение към такива. А при дълбоко и ритмично дишане, когато се влива богат приток от жизнена сила в даден орган, тогава той е в състояние да преодолее болестта. Праната или жизнената сила е важен фактор при лекуването. Например при парализа съответният орган анатомически е здрав, но е обезсилен нервният център, който го инервира; именно затова дълбокото дишане, обогатявайки всички части на тялото с прана, може да подейства на мозъчния център, който управлява чрез нерви съответния орган, а чрез съживяването на нервната система се възобновява и органът. В „Основни правила на хигиената“ от книгата „Езикът на Любовта“ може да се прочете следната мисъл от Учителя: „Човекът се нуждае от дишане не само за да приема въздух, но и за да храни своя етерен двойник. Въздухът съдържа особена енергия, наречена от индусите прана.
към текста >>

А при дълбоко и ритмично дишане, когато се влива богат приток от жизнена сила в даден орган, тогава той е в състояние да преодолее болестта.
През XIX и XX в. съществуването на праната вече e научно доказано от множество изследователи. Някои я наричат „жизнени лъчи“, Райхeнбах – „од“ или „одични лъчи“, Жорж Лаковски – „радиации“, Александър Гурвич – „митогенни лъчи“ и т.н. Именно праната е архитект или строител на формите и от нейното количество в организма зависи до голяма степен съответно и здравето. Зависимостта между дишането и болезненото или здравословното състояние на органите се вижда ясно от следното: когато тялото или съответен орган обеднее откъм прана, то или той става податлив към болести и добива предразположение към такива. А при дълбоко и ритмично дишане, когато се влива богат приток от жизнена сила в даден орган, тогава той е в състояние да преодолее болестта. Праната или жизнената сила е важен фактор при лекуването. Например при парализа съответният орган анатомически е здрав, но е обезсилен нервният център, който го инервира; именно затова дълбокото дишане, обогатявайки всички части на тялото с прана, може да подейства на мозъчния център, който управлява чрез нерви съответния орган, а чрез съживяването на нервната система се възобновява и органът. В „Основни правила на хигиената“ от книгата „Езикът на Любовта“ може да се прочете следната мисъл от Учителя: „Човекът се нуждае от дишане не само за да приема въздух, но и за да храни своя етерен двойник. Въздухът съдържа особена енергия, наречена от индусите прана. Някои учени я наричат животворно електричество или животворен магнетизъм.
към текста >>

Ако човек изгуби темпа на дишането си и попадне в темпа на животинското дишане, той придобива нещо животинско.
Колко вдишки прави човек в минута? Малцина знаят това. Обикновеният човек, който не диша добре, прави 20 вдишки в минута. Който се интересува, може да изчисли колко вдишки прави човек за един час, за 24 часа и за 365 дни – тогава ще видите колко разходи се правят за вас. Дишането на човека и животните се различава по темп. Ако човек изгуби темпа на дишането си и попадне в темпа на животинското дишане, той придобива нещо животинско. Ако диша като животните, човек никога не може да има светла възвишена мисъл. За да изучите темпа на човешкото дишане, трябва да наблюдавате дишането на обикновения човек, на талантливия, на гениалния и на светията. Добрият човек диша по специфичен начин, различно от дишането на лошия. Вие трябва да знаете различните начини, по които хората дишат, и ако искате да бъдете добри, трябва да дишате като такива. Дишането е мярка за определяне степента на развитието.
към текста >>

Изобщо, желателно е при дихателните упражнения човек да се стреми към по-удължено задържане на въздуха, а при обикновения си темп на дишане да е в състояние да прави поне 10 вдишки в минута – тогава все пак до известна степен дишането му е здравословно.
Нека той да се заеме с възпитаването си да задържа въздуха по-дълго време в дробовете си. Колкото човек става по-спокоен, толкова и дишането му се извършва по-правилно – дълбоко и плавно, а щом се повишава нервността му, тогава то е плитко и учестено. Обикновено човек е склонен да поема въздух за 3 секунди: една секунда за вдишка, една – за задръжка, и една – за издишка, а това са вече 20 вдишки в минута; дори да ги намали на 15 вдишки, то дишането му е пак учестено. При обикновено дишане, т.е. не по време на дихателни упражнения, да се правят 3 вдишки в минута, още повече – 2 вдишки, но това е възможно само за онези, които са изградили правилно дишане. Изобщо, желателно е при дихателните упражнения човек да се стреми към по-удължено задържане на въздуха, а при обикновения си темп на дишане да е в състояние да прави поне 10 вдишки в минута – тогава все пак до известна степен дишането му е здравословно. Но ако иска да прогресира, нека да намали броя на вдишките в минута на 5, след което да се приучи на темп 3 вдишки, по-после да премине на 2; след сериозно обучение може да се постигне и 1 вдишка в минута. Добре е да се отбележи, че при намаляване броя на вдишките не бива да се прави рязък скок, а дишането трябва да става по една плавна крива. Когато се намали броят на вдишките в минута, животът се удължава, а когато се увеличи броят им, се съкращава. Животните имат кьс живот поради бързия темп на дишане. Човек, който диша правилно, със сравнително малък брой вдишки в минута, може да достигне 75-120 години живот.
към текста >>

Връзката между психичното състояние и процеса на мислене е съществена.
„Човек трябва да живее за Великото, за един висок идеал. Дойде ли до това съзнание, той е придобил изкуството да диша правилно; да задържа въздуха в дробовете си дълго време – даже и до половин час, този човек е господар на своето тяло. Това тяло го слуша и изпълнява, каквото му каже. Тялото за него е добър слуга, а пък той му е добър господар. Такъв човек свободно може да се справи с тялото си.“ (пак там) Връзката между психичното състояние и процеса на мислене е съществена. Правата мисъл се отразява върху ритъма на дишането, тя даже предизвиква физиологични промени в кръвообращението, в сърдечната дейност и т.н. В „Дишането – най-важният процес в Природата“ Учителя дава следните разяснения: „Можеш да опиташ чрез дишането коя мисъл е права и коя не е. Прекарай през съзнанието си дадена мисъл и започни да дишаш. Ако дишането ти не е ритмично и сърцето ти не бие равномерно, то мисълта не е права.“ И още: „Дойде ли някоя права мисъл във вас, проверете веднага извършва ли се дишането ви правилно. Тази мисъл, която дава подтик на живота ви и която прави дишането ви правилно, е права.“ (пак там)
към текста >>

За да направите точна разлика между тези два вида мисли, вие трябва да познавате Божествените мисли в онова чисто състояние, в което докосват човешката душа.
За действителното прилагане на принципите на дишането се изисква известна философска подготовка и богат вътрешен опит. При дишането е необходимо съсредоточаване, да присъства в съзнанието Божествената мисъл – Учителя я нарича опорна точка. За необходимостта от психична активност при дишането Учителя се изразява в „Опити“, лекция от томчето „Добрите навици“, така: „За да приложите който и да е от методите на дишането, вие трябва да имате в себе си поне една опорна точка. Когато сте в трудно положение, задайте си въпроса дали вие сте опорна точка на Божествената мисъл или каква е разликата между Божествената и човешката мисъл. Божествената мисъл се отличава по своята интензивност, широчина, дължина и съдържание. За да направите точна разлика между тези два вида мисли, вие трябва да познавате Божествените мисли в онова чисто състояние, в което докосват човешката душа. Да възприемете една Божествена мисъл – това означава да се изкачите на най-високия планински връх и оттам да я прозрете. Ако в ума ви влезе една Божествена мисъл, през целия ви живот тя ще бъде светлина за душата ви. Мощно нещо е Божественото и който живее с Него, той всякога е силен.“ Изобщо, при дишането приемаме толкова повече Божествени блага, колкото повече в своето съзнание сме в хармония с цялото Битие. А висшият израз на хармонията е Любовта.
към текста >>

Между дишането и здравословното състояние на организма има дълбока зависимост.
Ритъмът на дишането – свиването на междуребрените мускули, диафрагмата и белите дробове – се дирижира от ритъма, който съществува в етерното тяло. А ритъмът на етерното тяло е във връзка с космичния ритъм, с пулсацията на Всемирното Сърце. Етерното тяло чрез нервната система на човека поддържа и дирижира ритъма на дишането. Ето защо с положителните състояния на своите мисли и чувства всеки сам влияе върху етерното си тяло и неговия ритъм, а така се стига и до доброто дишане – дълбоко, бавно и ритмично. XIV. Дишане и физическо здраве Между дишането и здравословното състояние на организма има дълбока зависимост. Във „Връзка между Бога и човека“ от томчето „Божествен и човешки свят“ четем: „Каквато и болка да имаш, с дишане можеш да я излекуваш.“ Дълбокото дишане се отразява благотворно върху здравето по следните причини: Първо, чрез дълбоко дишане се усилва богатият приток на кислород в тъканите, което създава по-интензивно изгаряне на междинните отровни продукти и организмът се освобождава по-лесно от тях. Второ, чрез дълбоко дишане се приема достатъчно количество прана. Окултната наука всякога е изтъквала, че има връзка между здравословното състояние и жизнената сила – праната. Именно когато органите обеднеят откъм присъствие на прана, добиват предразположение към болести и лесно може някой външен фактор да причини дадено заболяване.
към текста >>

Окултната наука всякога е изтъквала, че има връзка между здравословното състояние и жизнената сила – праната.
XIV. Дишане и физическо здраве Между дишането и здравословното състояние на организма има дълбока зависимост. Във „Връзка между Бога и човека“ от томчето „Божествен и човешки свят“ четем: „Каквато и болка да имаш, с дишане можеш да я излекуваш.“ Дълбокото дишане се отразява благотворно върху здравето по следните причини: Първо, чрез дълбоко дишане се усилва богатият приток на кислород в тъканите, което създава по-интензивно изгаряне на междинните отровни продукти и организмът се освобождава по-лесно от тях. Второ, чрез дълбоко дишане се приема достатъчно количество прана. Окултната наука всякога е изтъквала, че има връзка между здравословното състояние и жизнената сила – праната. Именно когато органите обеднеят откъм присъствие на прана, добиват предразположение към болести и лесно може някой външен фактор да причини дадено заболяване. Един от изворите на прана е въздухът и, приучени на правилно дишане, ние сме в състояние да предотвратим идването на болестта, а когато вече тя е факт, могат да се употребят като лечебен метод и дихателни упражнения. Няма състояние в човешкия организъм, което да не се подчинява на законите на дишането. Трето, чрез дълбоко ритмично дишане вътрешният психичен живот на човека става интензивен и хармоничен – това повишава трептенията на неговия организъм и така се преодоляват бавните, слаби трептения на болестта. Четвърто, чрез дълбоко дишане се регулира общият ритъм на организма, който се разпространява върху органите и намира отзвук в тях – така цялата материя на организма почва да трепти в хармония с ритъма на дишането.
към текста >>

Един от изворите на прана е въздухът и, приучени на правилно дишане, ние сме в състояние да предотвратим идването на болестта, а когато вече тя е факт, могат да се употребят като лечебен метод и дихателни упражнения.
Във „Връзка между Бога и човека“ от томчето „Божествен и човешки свят“ четем: „Каквато и болка да имаш, с дишане можеш да я излекуваш.“ Дълбокото дишане се отразява благотворно върху здравето по следните причини: Първо, чрез дълбоко дишане се усилва богатият приток на кислород в тъканите, което създава по-интензивно изгаряне на междинните отровни продукти и организмът се освобождава по-лесно от тях. Второ, чрез дълбоко дишане се приема достатъчно количество прана. Окултната наука всякога е изтъквала, че има връзка между здравословното състояние и жизнената сила – праната. Именно когато органите обеднеят откъм присъствие на прана, добиват предразположение към болести и лесно може някой външен фактор да причини дадено заболяване. Един от изворите на прана е въздухът и, приучени на правилно дишане, ние сме в състояние да предотвратим идването на болестта, а когато вече тя е факт, могат да се употребят като лечебен метод и дихателни упражнения. Няма състояние в човешкия организъм, което да не се подчинява на законите на дишането. Трето, чрез дълбоко ритмично дишане вътрешният психичен живот на човека става интензивен и хармоничен – това повишава трептенията на неговия организъм и така се преодоляват бавните, слаби трептения на болестта. Четвърто, чрез дълбоко дишане се регулира общият ритъм на организма, който се разпространява върху органите и намира отзвук в тях – така цялата материя на организма почва да трепти в хармония с ритъма на дишането. А това е здравословен фактор, понеже болестта е нарушение на здравия жизнен ритъм на организма. При каквато и да е болест преди всичко нека човек да започне да диша дълбоко – това може да се препоръча като общо правило, но, разбира се, трябва да се имат предвид характерът и степента на заболяването.
към текста >>

Няма състояние в човешкия организъм, което да не се подчинява на законите на дишането.
Първо, чрез дълбоко дишане се усилва богатият приток на кислород в тъканите, което създава по-интензивно изгаряне на междинните отровни продукти и организмът се освобождава по-лесно от тях. Второ, чрез дълбоко дишане се приема достатъчно количество прана. Окултната наука всякога е изтъквала, че има връзка между здравословното състояние и жизнената сила – праната. Именно когато органите обеднеят откъм присъствие на прана, добиват предразположение към болести и лесно може някой външен фактор да причини дадено заболяване. Един от изворите на прана е въздухът и, приучени на правилно дишане, ние сме в състояние да предотвратим идването на болестта, а когато вече тя е факт, могат да се употребят като лечебен метод и дихателни упражнения. Няма състояние в човешкия организъм, което да не се подчинява на законите на дишането. Трето, чрез дълбоко ритмично дишане вътрешният психичен живот на човека става интензивен и хармоничен – това повишава трептенията на неговия организъм и така се преодоляват бавните, слаби трептения на болестта. Четвърто, чрез дълбоко дишане се регулира общият ритъм на организма, който се разпространява върху органите и намира отзвук в тях – така цялата материя на организма почва да трепти в хармония с ритъма на дишането. А това е здравословен фактор, понеже болестта е нарушение на здравия жизнен ритъм на организма. При каквато и да е болест преди всичко нека човек да започне да диша дълбоко – това може да се препоръча като общо правило, но, разбира се, трябва да се имат предвид характерът и степента на заболяването. В „Законите на дишането“ от томчето „Божествен и човешки свят“ Учителя посочва: „Ако човек не диша правилно, то дъхът му мирише лошо, потта му – също.
към текста >>

Който диша правилно, може да измени състоянието на храносмилателните органи и да бъде господар на нисшите сили в себе си.
Има връзка между дишането и положението на диафрагмата. При бързо и плитко дишане поради натиска на диафрагмата често пъти сърцето заболява. И затова при някои сърдечни болести се препоръчва дълбоко дишане, за да привикне диафрагмата към нормалното си разположение и по този начин да се намали натискът върху сърцето и белия дроб – така се създават условия за излекуване. Дълбокото дишане, съчетано с други подходящи методи, се прилага с успех и при регулиране на кръвното налягане. Съзнателните ученици на Живота се лекуват с дьлбоко дишане. Който диша правилно, може да измени състоянието на храносмилателните органи и да бъде господар на нисшите сили в себе си. При стомашни или коремни болки правете 4 пъти дневно по 6 дихателни упражнения, като същевременно поставяте лявата длан върху мястото на болката, а върху нея – дясната ръка, също с длан навътре, защото жизнените струи, които излизат от ръцете, са лековити. При простуда, като се направят упражнения за дълбоко дишане, става загряване и лечебно изпотяване. При нервни болести също би трябвало да се приложи дълбокото дишане, съчетано с разходки и излагане на слънце при изгрев и в първите два часа след него. При парализа съответният орган е здрав анатомически, но е обезсилен нервът, който го инервира. Чрез дълбоко дишане праната може да съживи нервната система и оттам да настъпи раздвижване наново.
към текста >>

Правилното дишане въздейства благоприятно и при възбуда, гняв или апатия, тъй като възвръща изгубеното спокойствие и увереност и при това състояние всички физиологични функции в организма възвръщат естествения си ритъм.
Но щом придобие известна хармония, никакви външни условия и влияния не могат да го изкарат от релсите.“ XVII. Дишане и психичен подем Дълбокото дишане облагородява чувствата Когато човек се опечали, обезсърчи или усъмни, нека да направи няколко дълбоки вдишки – така той ще повдигне духа си. Разбира се, необходимо е и съсредоточаване на мисълта. Правилното дишане въздейства благоприятно и при възбуда, гняв или апатия, тъй като възвръща изгубеното спокойствие и увереност и при това състояние всички физиологични функции в организма възвръщат естествения си ритъм. При дълбоко и ритмично дишане човек не само развива своите разсъдъчни способности, но и добива известна мекота и нежност, става магнетичен и учтив в обходата си и се освобождава от всяка апатия. В „Къртица, славей и пчела“, МОК, година девета, може да се прочете следното: „Мнозина се оплакват от неразположение на духа. Те търсят причините някъде отвън и не ги намират. А това неразположение се дължи на самите тях и се крие в една от следните причини: в стомаха, в дробовете или в мозъка. Щом се подобри състоянието на храносмилателната, дихателната и мозъчната система, неразположението веднага изчезва.
към текста >>

Щом се подобри състоянието на храносмилателната, дихателната и мозъчната система, неразположението веднага изчезва.
Правилното дишане въздейства благоприятно и при възбуда, гняв или апатия, тъй като възвръща изгубеното спокойствие и увереност и при това състояние всички физиологични функции в организма възвръщат естествения си ритъм. При дълбоко и ритмично дишане човек не само развива своите разсъдъчни способности, но и добива известна мекота и нежност, става магнетичен и учтив в обходата си и се освобождава от всяка апатия. В „Къртица, славей и пчела“, МОК, година девета, може да се прочете следното: „Мнозина се оплакват от неразположение на духа. Те търсят причините някъде отвън и не ги намират. А това неразположение се дължи на самите тях и се крие в една от следните причини: в стомаха, в дробовете или в мозъка. Щом се подобри състоянието на храносмилателната, дихателната и мозъчната система, неразположението веднага изчезва. Забелязано е, че хора, които имат някакъв недостатък в дихателната система, са сприхави, нервни и най-малката причина може да ги изкара от равновесие.“ При правилно дишане нервната система се усилва и всяка нервност изчезва. Ето един много лесен метод за този, който е нервен и раздразнителен: „Човек може да изкара доброто си разположение от въздуха – чрез носа. Чрез дишането вие можете да заставите мозъка си да мисли право, сърцето – да чувства право, и стомаха – да работи нормално. Мнозина се гневят, нервират се, мислят криво. Защо?
към текста >>

Човек, който диша бързо, има слаба воля, той не е в състояние да контролира този процес.
(25-а лекция, ООК, година втора) „Мисълта и качествата на който и да е човек се определят от това как се трансформират енергиите чрез белите дробове, защото те са и трансформатори на енергиите, които отиват към нервната система.“ (пак там) „Способността на съсредоточаване на мисълта е в зависимост от дишането. Колкото по-дълбоко диша човек, толкова по-лесно може да се съсредоточава.“ („Хигиенични правила“ от книгата „Святото място“) Дълбокото дишане усилва волята Човек, който диша бързо, има слаба воля, той не е в състояние да контролира този процес. Но чрез правилно дишане той може да развие волята си. Като се правят всеки ден дихателни упражнения, човек проявява постоянство, волята му се калява от съпротивлението. Дишането развива и оформя характера. В 25-а лекция на ООК, година втора, проследяваме следната мисъл на Учителя: „Казах, че добротата прави човека способен да диша така, както трябва, или тя създава условие за правилно дишане. Обаче тук има известно взаимодействие: и преди да бъде добър, човек трябва да диша като добър.
към текста >>

По този въпрос Учителя казва в „Състояние на материята“, лекция от томчсто „Закони на доброто“, МОК, година девета: „Като вървите по улицата или сред гората, въобще там, където въздухът е чист, от време на време се спирайте да поемете дълбоко въздух.
През трите фази на дишане се мисли за Божията Любов. Упражнението се повтаря няколко пъти. XXV. Дишане и ходене Изтъкнахме по-горе, че в течение на деня от време на време трябва да се правят дълбоки вдишки. Това може да се приложи и при ходене. По този въпрос Учителя казва в „Състояние на материята“, лекция от томчсто „Закони на доброто“, МОК, година девета: „Като вървите по улицата или сред гората, въобще там, където въздухът е чист, от време на време се спирайте да поемете дълбоко въздух. Ако човек върви бързо, без спиране и без дълбоко вдишване, това показва, че има нещо анормално в дихателната му система.“ XXVI. Духане и дъхане За регулиране на дишането в някои случаи се прави духане, а в други – дъхане. Духането може да бъде непрекъснато или на пресекулки, но и в двата случая служи за усилване на белия дроб и за пречистване на нервната система, защото е свързано с електромагнитното течение. При дъхането устата е широко отворена и заема такава форма, като че ли овлажняваме стъкло с дъха си, а въздухът излиза направо от гърлото.
към текста >>

17. 44) Митологията от окултно гледище - Боян Боев (1883 – 1963)

И естествено, човечеството в своето детинство не е било все още готово да схване тази висша реалност чрез пълна философска система и да я обоснове в научна и логична форма, но е било в състояние да приема предоставените красиви символи, които са въздействали върху неговото въображение, естетическо чувство и подсъзнание.
Такива просветителни центрове на висша наука, философия, изкуство и Божествена мъдрост е имало във всички култури. Например при духовния разцвет на Египет е съществувала Херметическата окултна школа, а в Гърция и Тракия – Орфическата, и т.н. В тези духовни огнища – източници на знание и просветление, са действали с възпитателни методи, които са били така точно съобразени, че да отговарят на степента на развитието на съответната култура. Един от начините е бил разказването на митове и легенди, в които природните и Божествени закони са били облечени в художествена и символична форма. Тези увлекателни разкази, често пъти най-фантастични, са пропити с вътрешна правда и въздействат на съзнанието и душата по единствената причина, че изразяват една висша реалност. И естествено, човечеството в своето детинство не е било все още готово да схване тази висша реалност чрез пълна философска система и да я обоснове в научна и логична форма, но е било в състояние да приема предоставените красиви символи, които са въздействали върху неговото въображение, естетическо чувство и подсъзнание. И тези символи раждали в народната душа сили, които действали в подсъзнанието и чрез една духовна алхимия са се претворявали в добродетели, във висши морални чувства и в един вътрешен подсъзнателен усет за природните и Божествени закони. Древните митологични разкази доказват, че няма философска идея, няма мистични принципи и закони, макар и трудно разбираеми, които да не могат да се облекат в митологични образи, достъпни за народната душа. Един психологичен закон гласи, че това, което една култура или раса усвои през детинството си в символична форма, после, когато израсне, именно чрез това познание става способна да разбере същите истини, но вече в научна и логична форма. Затова символите, които окултните центрове на миналото са използвали в митовете и легендите, пръскани като семена из народа, са били отлично средство за повдигане културата на съзнанието. Нека да надникнем в гръцката митология и да вземем за пример легендата за Тезей – атически герой, създател на единството на атинската държава, и Ариадна – дъщеря на критския цар Минос.
към текста >>

Тезей е символ на човека, Лабиринтът е светът, Минотавърът – нисшето, животинското естество в човека, а Ариадна – неговото Божествено естество.
Нека да надникнем в гръцката митология и да вземем за пример легендата за Тезей – атически герой, създател на единството на атинската държава, и Ариадна – дъщеря на критския цар Минос. Тезей извършва много подвизи в своя живот. Един от тях е отпътуването му за Крит заедно с отредените за кръвна дан на Минотавъра атински юноши и девойки, и когато единствено той надвива чудовището и спасява техния живот, след това успешно напуска преплетените пътеки на Лабиринта, тъй като от любов царската дъщеря Ариадна се сеща как да му помогне – дава му кълбо вълнена прежда. Тезей, като влиза в подземието, закрепва единия му край за входа и като го държи в ръцете си, отвива по малко от него. А след убийството на Минотавъра героят, държейки конеца, лесно намира обратния път из криволиците на Лабиринта. Тезей е символ на човека, Лабиринтът е светът, Минотавърът – нисшето, животинското естество в човека, а Ариадна – неговото Божествено естество. Защо Ариадна е наречена царска дъщеря? Защото Божественото в човека има висш произход. Човек може да победи нисшето в себе си само чрез съдействието на своето възвишено естество. Друг пример е легендата за Язон47 и златното руно. Неговият баща Езон, царя на Йолкос, е свален от брат си Пелий, който завзема престола.
към текста >>

В този подвиг на Херкулес отново може да се потърси огромното надмогване на човека, когато побеждава своето нисше, животинско естество, а и че само този е начинът за освобождаване от властта на Евристей, т.е.
Змеят, или нисшата природа, героично победен, се превръща в символ на действително отърсване. Така човек може да достигне до златното руно, което обединява два символа – този на невинността, изобразен от руното на овена, и този на славата, изобразен от златото. Интересни са и многобройните легенди за Херкулес48 (Херакъл) – най-храбрият герой от гръцката митология, идеал за мъжка доблест. Богинята Хера подлага Херкулес на унижение, като го праща на служба при Евристей, цар на Микена, под чиято заповед той извършва прочутите дванадесет подвига и така получава свободата си. Нека споменем най-големия му подвиг – дванадесетия, когато Херкулес връзва и извежда от подземния свят триглавото куче Цербер, в чиято грива се гърчат змии, а опашката му е цял дракон – то пази вратите на Тартара (ада). В този подвиг на Херкулес отново може да се потърси огромното надмогване на човека, когато побеждава своето нисше, животинско естество, а и че само този е начинът за освобождаване от властта на Евристей, т.е. от закона на кармата. В шестия подвиг на Херкулес – очистването само за един ден на Авгиевите обори в Елида, когато той пуска да текат през огромните купища тор реките Арфей и Пеней – отново се визира кармата, с която човек може да ликвидира за дълго време, но чрез струята на висшия живот, който като мине през него, това става за миг. При единадесетия си подвиг Херкулес е откъснал три златни ябълки от градината на хесперидите49 – сладкогласни нимфи, дъщери на Нощта. Там трите златни ябълки са знак за трите страни на Божественото човешко естество. Ябълките са пазени от вечно виждащия стоок дракон Ладон, но Херкулес с хитрост кара гиганта Атлас да му ги откъсне, докато той поема за малко на раменете си небесния свод.
към текста >>

18. 54) Новото съзнание. Закон на цялото и закон на частите - Боян Боев (1883 – 1963)

Върху корена се отразява благосъстоянието или повредата на всяка друга част от монадата.
Всички същества са клончета на едно и също дърво – дървото на Целокупния живот. Има вътрешна и външна връзка между всички клетки на един организъм или между всички негови органи. В биологията това е изразено чрез закона на корелацията. Например всяка клетка на корена е в зависима връзка и с най-отдалечените клетки в клончетата, листата, пъпките. Тази клетка, намираща се в корена, съдейства за живота на цялото растение, но от друга страна, и нейният живот е зависим от живота на цялото. Върху корена се отразява благосъстоянието или повредата на всяка друга част от монадата. Такава вътрешна и външна връзка съществува между всички същества. Съществата заемат съответно място в общата корелация според степента на развитието си и според функцията, която изпълняват. Също така се наблюдават едни и същи явления, проектирани на различни полета, обаче в основата си те са под давлението на едни и същи закони. Например седемте основни тона в музиката са аналогични на седемте основни цвята от слънчевия спектър. Както в музиката се отбелязват октави, също така с периодичност се характеризира и слънчевият спектър – там има октави по-долу от червения цвят и по-горе от виолетовия.
към текста >>

Още примери: цялата Менделеева таблица е изградена от обоснованата периодичност при химичните елементи; а ако се наредят обертоновете на един и същи тон според броя на трептенията им на съответни разстояния, това отговаря на междупланетните разстояния на Слънчевата система; също така разстоянията на планетите от Слънцето са изразени и чрез формите на растителното и животинското царство.
Такава вътрешна и външна връзка съществува между всички същества. Съществата заемат съответно място в общата корелация според степента на развитието си и според функцията, която изпълняват. Също така се наблюдават едни и същи явления, проектирани на различни полета, обаче в основата си те са под давлението на едни и същи закони. Например седемте основни тона в музиката са аналогични на седемте основни цвята от слънчевия спектър. Както в музиката се отбелязват октави, също така с периодичност се характеризира и слънчевият спектър – там има октави по-долу от червения цвят и по-горе от виолетовия. Още примери: цялата Менделеева таблица е изградена от обоснованата периодичност при химичните елементи; а ако се наредят обертоновете на един и същи тон според броя на трептенията им на съответни разстояния, това отговаря на междупланетните разстояния на Слънчевата система; също така разстоянията на планетите от Слънцето са изразени и чрез формите на растителното и животинското царство. Човешкият организъм е проекция на Цялото и Всемира – Макрокосмосът и Микрокосмосът са изразени в строежа на човешкия организъм. Цялото с всички свои сили работи във всяка своя част. Ето защо този, който мисли, че живее изолирано и само за себе си, е в противоречие с тази велика Истина. През всички същества протича един и същ живот – Животът на Бога – и всяка монада е една особена проекция на Първичната Причина. Клонът се развива правилно, докато дървесните сокове протичат през него, инак той изсъхва.
към текста >>

19. 60) Организирано духовно тяло - Боян Боев (1883 – 1963)

Това състояние – като че ли в рая живеете, реално съществува.
Очистете се и се абстрахирайте от всички дрязги, нека съзнанието Ви да се омиротвори, като че ли Вие сте се родил такъв и като че ли всякога сте живял съвършен живот. Да може човек да съзерцава Божественото за една минута е живот, който трябва да стане реалност за него. Да влезе човек в Божествения живот, това не е механичен процес и отвън не може да се изучава. Направете този опит за десет дни по една, но напълно реална минута. Опитвайте по няколко пъти на ден, докато сполучите. Това състояние – като че ли в рая живеете, реално съществува. Съществува и такъв хармоничен свят, и такива благотворни вълни. Разказът за пророк Даниил в ямата с лъвове е един от най-прочутите библейски сюжети и ако се спрем на вътрешното му тълкувание, ще разберем, че пророк Даниил, или праведните хора, ще бъдат поставени всред проява на животинското начало, или лошите условия, но ще бъдат спасени. Животинското, грубото и низше начало в човека се укротява само когато отвътре силно се прояви Божественото начало. Всеки мистичен стих има седем тълкувания и всички са верни. Всякога търсете най-малко трите важни тълкувания, които са за физическия, за Духовния и за Божествения свят: всяко от тях е вярно, но едно от друго – по-дълбоко.
към текста >>

Разказът за пророк Даниил в ямата с лъвове е един от най-прочутите библейски сюжети и ако се спрем на вътрешното му тълкувание, ще разберем, че пророк Даниил, или праведните хора, ще бъдат поставени всред проява на животинското начало, или лошите условия, но ще бъдат спасени.
Да влезе човек в Божествения живот, това не е механичен процес и отвън не може да се изучава. Направете този опит за десет дни по една, но напълно реална минута. Опитвайте по няколко пъти на ден, докато сполучите. Това състояние – като че ли в рая живеете, реално съществува. Съществува и такъв хармоничен свят, и такива благотворни вълни. Разказът за пророк Даниил в ямата с лъвове е един от най-прочутите библейски сюжети и ако се спрем на вътрешното му тълкувание, ще разберем, че пророк Даниил, или праведните хора, ще бъдат поставени всред проява на животинското начало, или лошите условия, но ще бъдат спасени. Животинското, грубото и низше начало в човека се укротява само когато отвътре силно се прояви Божественото начало. Всеки мистичен стих има седем тълкувания и всички са верни. Всякога търсете най-малко трите важни тълкувания, които са за физическия, за Духовния и за Божествения свят: всяко от тях е вярно, но едно от друго – по-дълбоко. Това, което го има отвън, има го и отвътре; това, което го има отвътре, го има и отвън. Въпрос: Коя е най-важната работа на ученика?
към текста >>

Животинското, грубото и низше начало в човека се укротява само когато отвътре силно се прояви Божественото начало.
Направете този опит за десет дни по една, но напълно реална минута. Опитвайте по няколко пъти на ден, докато сполучите. Това състояние – като че ли в рая живеете, реално съществува. Съществува и такъв хармоничен свят, и такива благотворни вълни. Разказът за пророк Даниил в ямата с лъвове е един от най-прочутите библейски сюжети и ако се спрем на вътрешното му тълкувание, ще разберем, че пророк Даниил, или праведните хора, ще бъдат поставени всред проява на животинското начало, или лошите условия, но ще бъдат спасени. Животинското, грубото и низше начало в човека се укротява само когато отвътре силно се прояви Божественото начало. Всеки мистичен стих има седем тълкувания и всички са верни. Всякога търсете най-малко трите важни тълкувания, които са за физическия, за Духовния и за Божествения свят: всяко от тях е вярно, но едно от друго – по-дълбоко. Това, което го има отвън, има го и отвътре; това, което го има отвътре, го има и отвън. Въпрос: Коя е най-важната работа на ученика? Най-важната работа на ученика, за да бъде идеен, е постоянната му връзка с Бога.
към текста >>

20. Изгрев, 25 октомври 1952 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек често се обръща към своето животинско състояние.
И ти каквото си намислил ще стане, ако имаш права мисъл. И твоят ближен, каквото е намислил ще стане, ако мисли право. Кога ще стане? - Днес! Щом мислиш, днес ще стане. Човек често се обръща към своето животинско състояние. И някой път прави неща без мисъл. Човек да престане да бъде животно. А това значи да почне да мисли. Като не мисли е животно, а като мисли е човек. Животното прилича на сал.
към текста >>

21. Изгрев, 5.I.1953 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителя каза: „Като казах, че човек трябва да се абстрахира от всичко преходно разбирам, че човек трябва да има мир, да не се тревожи за материални работи, да се освободи от всички безпокойства, тревоги и страхове, и като се моли в такова състояние, може да добие вътрешно проглеждане и прозрение.
Изгрев, 5.I.1953 г. Любезни брат, Няколко братя и сестри бяха приети от Учителя. Една от сестрите каза: „Вие казахте днес на беседата в 10 часа, че човек като прави опити 10 години с молитва, размишление и съсредоточаване, като се обстрахира от всичко преходно, може да се свърже с невидимия свят, с реалния свят.” Учителя каза: „Като казах, че човек трябва да се абстрахира от всичко преходно разбирам, че човек трябва да има мир, да не се тревожи за материални работи, да се освободи от всички безпокойства, тревоги и страхове, и като се моли в такова състояние, може да добие вътрешно проглеждане и прозрение. Когато в една градина идва вода, важно е дали цветята я приемат. Тогава те стават свежи и цъфтят. Същото се отнася и до съзерцанието. Важно е дали от съзерцанието вътрешните цветя цъфтят и стават свежи. Направете следното упражнение 3 пъти на ден: сутрин, на обед и вечер.
към текста >>

Когато човек се отдалечи от Бога, низшето, животинското, се проявява в човек.
Съзнанието расте и ние само трябва да си помагаме на растежа. След тези 2 месеца концентрирайте се, като си изберете нещо из живота на Христа. Например как Христос проповядва на планината, как Христос върви с учениците през нивите, Христос на Тайната вечеря и пр.” Учителя одобри това с голяма готовност. Една сестра каза: „За най-подходящо намираме да изберем някои сцени от живота на Христа.” Една друга сестра каза: „Ето защо като четем Исайя, да изпращам Любов към него и тогава той ще те посети, ще те въведе в един нов свят, ще ти обясни не само това, което е писал, но ще ти каже нови неща, които е учил от тогава насам.” Когато човек се отдалечи от Бога, низшето, животинското, се проявява в човек. Това се вижда от следния важен закон, който се изтъква от апостол Павел в неговото Послание към Римляните, глава първа, от 28 стих до края. Този закон гласи, че когато човек се откаже да познае Бога, Бог се отдръпва и човек попада под влияние на тъмните сили, низшите сили. Тогава иде голямото падение. Низшите сили вземат надмощие. Изучавайте растенията.
към текста >>

22. Новите възгледи върху материята - Боян Боев (1883 – 1963)

Има апарати за измерване вълните на излъчванията у разните растения, у различните органи на животинското и човешкото тела и пр.
Източниците на тия излъчвания според Гурвич са кръвта, мускулите, костният мозък и нервите. Особено интересни били лъчите, които изхождат от нервната система: те са разнообразни, с различна дължина.” Радиестезия Тук трябва да се изучи историята на радиестезията, по-важните й представители и по-важните опити. Опитите по радиестезия са друг метод, чрез който констатираме излъчванията или радиациите на организмите. Има апарати за измерване вълните на излъчванията у разните растения, у различните органи на животинското и човешкото тела и пр. Опитите на д-р Килнер и др. Той поставя разтвор от дицианин между две стъклени плочи и когато човек гледа през този апарат на някой организъм, вижда неговите излъчвания. Така са били наблюдавани излъчванията или радиациите и на човешкото тяло. Много други учени след него повториха с успех неговите опити. Професор Петър Петков така говори за изследванията на д-р Килнер и на др.
към текста >>

Най-интересното, което ученият твърди е, че има строга зависимост между невидимото сияние и болезненото състояние на тялото, защото при заболяване на някои от вътрешните органи, сиянието потъмнявало на съответното място.
сенсибилизация или придобиване на по-голяма чувствителност. По същия начин се усилва, например, и чувствителността на фотографските стъкла към червената, гълъбовата и др. боя. След продължителни опити чрез веществото дицианин, произведен от каменовъглената смола, според него окото става чувствително към невидимите лъчеизпускания на тялото. За да извърши опита, разтвореното вещество се поставя в плосък стъклен съд, изправен пред окото. Тогава според Килнер около човешкото тяло се вижда овално дълго сияние. Най-интересното, което ученият твърди е, че има строга зависимост между невидимото сияние и болезненото състояние на тялото, защото при заболяване на някои от вътрешните органи, сиянието потъмнявало на съответното място. Той твърди още, че у по-културните хора сиянието се проявява по-силно, отколкото у грубите и умствено недоразвитите.” Изследвания върху телепатията Тя е установена научно от много учени в Европа и Америка. Научни комисии са правили опити за телепатично предаване между Берлин и Виена. И в много други държави в Европа са правени подобни научни опити.
към текста >>

23. Трудът - изходна точка при обучението по природознание - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако поради някоя извънредна случка стъблото се смачка, полегне на земята и не е вече в състояние да се издигне цяло, то под цветната дръжка се образува коляно, едно избиване, и тя се изправя.
Детето може да посади слънчогледови или тиквени семки и ще види, как излезлите над земята семедели при залез слънце се затварят и обгръщат нежното стъбълце, за да не изгубят получената от слънцето топлина. А при изгрев пак се отварят. С каква радост ще констатират това децата. Ралицата при нещастни случаи. Наблюдения се правят върху ралицата /Delphinium consolida/, самакитката /Aconitum/, върбовката /Epilobium angustifolium/ и пр. Ако поради някоя извънредна случка стъблото се смачка, полегне на земята и не е вече в състояние да се издигне цяло, то под цветната дръжка се образува коляно, едно избиване, и тя се изправя. Така тя има положение най-благоприятно за посещение от насекомите. Това не е обикновен растежен процес, понеже тая част от стъблото, която извършва извиването, е вече завършила растежа си. Това не може да се вземе и като причинено от особено дразнене на мястото, понеже извитото място не е получило особено дразнене, различно от дразненето на другите части на стъблото: контактът с почвата и осветлението на извитото място е такова, каквото е и на другите части на стъблото. Външни причини за това извиване не са доказани. То става тъкмо на най-подходящото място, и неблагоприятното положение се променя в благоприятно.
към текста >>

Подобни изучавания децата могат да правят и върху животинското царство.
Детето ще изследва жълтурчето /Ficaria verna/ на слънчево и сенчесто място. Ще констатира, че в първия случай има малко размножителни пъпки или никак. А във втория - голям брой. * * * Природата около нас ни дава неизчерпаеми случаи за опити и наблюдения! Подобни изучавания децата могат да правят и върху животинското царство. И там можем да ги въведем в едно приказно царство! За да изясним мисълта си, нека кажем няколко думи за Фабр, прочутият френски ентомолог. Той бил учител във френски провинциален град. В свободното си време с най-голяма любов изучавал живота на насекомите. Той е могъл да се снабди с едно диво, пусто място, негодно за земеделска работа.
към текста >>

24. Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище - Боян Боев (1883 – 1963)

„Понякога в нощната тъмнина, когато животинското и краските в света са като мъртви, душата се събужда в нас с вик на неизразимо страдание.
Ние взаимно се любим, простираме един към друг ръце, и при все това, не можем да достигнем до пълно сливане. Мъчителната потребност на съюз ни гложди, но всички наши усилия остават безплодни. Всички излияния - безполезни, обятията - безсилни, ласките - напразни.” Това се вижда и от статията на И. Горбунов - Посадов „Единното вечно”[1]: „Понякога в нощната тъмнина, когато животинското и краските в света са като мъртви, душата се събужда в нас с вик на неизразимо страдание. Всичката мъгла, която я обвиваше, изведнъж се разпръсква пред нея и човек забелязва вече блещукането на вечната светлина, на вечната любов, из които е излязъл. И сълзи на неизказано щастие се търкулват по лицето му, както в детските години. Очите му се разкриват отново за живота на целия свят, за всички, и с тези очи на любовта той вижда сега отново през тъмнината на нощта всички закрити досега за него души. Той ги вижда такива, какъвто е той, откъснати един от друг, безкрайно самотни, с безпределна тъга в мрака на нощта. Той вижда задавяните бури, сърца, от които капе скръб, неизказаното страдание на самотата, на вечното разединение.
към текста >>

– чувствителни) души, които са в състояние да доловят вълните на новото, което се ражда.
Не са се още пробудили. Те сънуват само за любовта. Това, което хората знаят за нея, то е предисловие за любовта, която иде! ” Днес има чутки (рус. – чувствителни) души, които са в състояние да доловят вълните на новото, което се ражда. Те са носителите на новите идеи. Щастлив е онзи народ, който има повече такива. Той върви по пътя на възлизането. С разцъфтяването на това ново създание ще бъдат разрешени правилно всички противоречия на живота. Само при културата на любовта можем да имаме едно хармонично общество.
към текста >>

Всеки ден детето да учи чрез живия опит, че любовта е в състояние да разреши всички мъчнотии в живота, че тя е ключът, който отваря хорските сърца и пр.
Тя не е имала случаи да работи с очите си, понеже е живяла в тъмнина - в земята - и те са се атрофирали. Значи всеки орган или способност се развива, като функционира. Този принцип трябва да се приложи и за любовта. Всекидневният живот на детето в училището, в природата, в дома и пр. трябва да бъде предметно учение на любовта: то всеки ден да има случаи да учи, как тя се практикува, какви са нейните закони и методи, какво е нейното действие. Всеки ден детето да учи чрез живия опит, че любовта е в състояние да разреши всички мъчнотии в живота, че тя е ключът, който отваря хорските сърца и пр. Детският живот е достатъчно разнообразен, за да даде множество случаи за подобен жив опит на любовта. Тук ще кажа само няколко думи за методите, чрез които горните общи принципи намират своето приложение. Съвсем накратко ще разгледаме някои от начините, чрез които детето ще учи любовта чрез живия опит: 1. Най-важният метод си остава любовта на учителя към ученика. Това е магическият метод, който отваря всички врати, води към всички постижения.
към текста >>

И обратното е вярно: любовта, повдигнатото състояние на учителя във време на час, пак по закона на Хелмхолц, ще събуди най-нежните, най-възвишените струни на детската душа.
Ако музикантът, който дава концерт, има публика, която го обича, той ще получи вдъхновение от нея. Това е вярно и за ораторите и учителите. Ако учителят работи с ученици, които го обичат, ще получи вдъхновение от тях. При такава любов висшата детска природа ще бъде активна и по закона на Хелмхолц ще приведе в активност най-възвишените области в душата на учителя. Така ще се получи онзи възторг, онова вдъхновение, с което той ще работи. И обратното е вярно: любовта, повдигнатото състояние на учителя във време на час, пак по закона на Хелмхолц, ще събуди най-нежните, най-възвишените струни на детската душа. Значи, не е важна само външната хармония в класа, само външната учтивост на учителя. При липсата на тая хармония и любов пресича се вдъхновението на учителя и в същото време, като че ли са отрязани крилата на детската душа. Когато учителят влиза в клас с повдигнато разположение на духа, с възвишени мисли и чувства, бидейки във връзка със свещените извори на живота, той може по закона на Хелмхолц да причини затрептяване на най-висшите страни на детската душа. Ето защо учителят с любовта си извиква на живот любовта у децата. Със своето милосърдие събужда тяхното милосърдие; със своята чистота и идеализъм събужда чистота и идеализъм у тях и пр.
към текста >>

Ако той е влязъл в клас с отрицателни мисли и чувства, ако е влязъл ненагласен, ще предизвика това същото състояние у децата въз основа на същия закон.
Ето защо учителят с любовта си извиква на живот любовта у децата. Със своето милосърдие събужда тяхното милосърдие; със своята чистота и идеализъм събужда чистота и идеализъм у тях и пр. В случая тук учителят не толкова предава на детето, но по закона на Хелмхолц събужда съответната му природа. Ако учителят влезе в клас с раздвоени мисли, например с мисълта, че има да пише едно писмо, че има среща след обед и пр. тогава по закона на Хелмхолц ще станат активни по-нисши, по-обикновени детски психични сили, а Божествените кътове на детската душа ще останат незасегнати, пасивни, независимо от думите, които учителят ще произнесе. Ако той е влязъл в клас с отрицателни мисли и чувства, ако е влязъл ненагласен, ще предизвика това същото състояние у децата въз основа на същия закон. Ако е влязъл в клас със своите тревоги, безпокойствие, смущение, ако е влязъл неразположен духом, ще събуди у децата също такова неразположение. Ако влезе в музикално състояние, ще създаде музикална атмосфера, при която може да се твори. Законът е: Никой не може да събуди у другите хора това, което няма в себе си. Това е първият закон, който следва от закона на Хелмхолц. Учителят формулира този важен закон в една по-широка форма така: Възпитателят предава на своите ученици не само своите добродетели, но и своите недъзи.
към текста >>

Ако влезе в музикално състояние, ще създаде музикална атмосфера, при която може да се твори.
В случая тук учителят не толкова предава на детето, но по закона на Хелмхолц събужда съответната му природа. Ако учителят влезе в клас с раздвоени мисли, например с мисълта, че има да пише едно писмо, че има среща след обед и пр. тогава по закона на Хелмхолц ще станат активни по-нисши, по-обикновени детски психични сили, а Божествените кътове на детската душа ще останат незасегнати, пасивни, независимо от думите, които учителят ще произнесе. Ако той е влязъл в клас с отрицателни мисли и чувства, ако е влязъл ненагласен, ще предизвика това същото състояние у децата въз основа на същия закон. Ако е влязъл в клас със своите тревоги, безпокойствие, смущение, ако е влязъл неразположен духом, ще събуди у децата също такова неразположение. Ако влезе в музикално състояние, ще създаде музикална атмосфера, при която може да се твори. Законът е: Никой не може да събуди у другите хора това, което няма в себе си. Това е първият закон, който следва от закона на Хелмхолц. Учителят формулира този важен закон в една по-широка форма така: Възпитателят предава на своите ученици не само своите добродетели, но и своите недъзи. Тоя закон има голямо практическо приложение в педагогиката. Ето защо всяко възпитание започва със самовъзпитание.
към текста >>

25. 05. Пет първоначални качества на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят казва така: Честността е на границата между животинското и човешкото царство.
Тази опитност му се дава след като придобил смирението. Изобщо, един ученик не може да има никакви постижения, докато не придобие това качество - смирението. Останалите четири качества показват дали ученикът има смирение или не. Второто качество е честността. Тя се разбира малко в друг смисъл. Учителят казва така: Честността е на границата между животинското и човешкото царство. С честността човек излиза от животинското царство и навлиза в човешкото. Под „честност" се разбира това, което казваш, да го направиш, да останеш верен на дадената дума. Третото качество е добротата. За добротата Учителят казва: Добротата е външен израз на Любовта. Не се разбира само да правиш добро, но да имаш едно вътрешно разположение към всички същества.
към текста >>

С честността човек излиза от животинското царство и навлиза в човешкото.
Изобщо, един ученик не може да има никакви постижения, докато не придобие това качество - смирението. Останалите четири качества показват дали ученикът има смирение или не. Второто качество е честността. Тя се разбира малко в друг смисъл. Учителят казва така: Честността е на границата между животинското и човешкото царство. С честността човек излиза от животинското царство и навлиза в човешкото. Под „честност" се разбира това, което казваш, да го направиш, да останеш верен на дадената дума. Третото качество е добротата. За добротата Учителят казва: Добротата е външен израз на Любовта. Не се разбира само да правиш добро, но да имаш едно вътрешно разположение към всички същества. Да желаеш техния напредък, успех и дето можеш, да помагаш.
към текста >>

Той, дето отиде, внася в душите на околните хора, без да говори, своето вътрешно състояние, своя мир.
Има радости, които зависят от външните условия. Например построиш си къща, имаш хубава градина - радваш се. Но има радости, които не зависят от външните условия. Те са истинските радости. Който има такъв вътрешен мир, хармония, добро разположение в себе си, той действува магически на околните. Той, дето отиде, внася в душите на околните хора, без да говори, своето вътрешно състояние, своя мир. Ще ви кажа един пример, който ми казаха преди няколко деня. Една майка има няколко деца, с които мъчно се справя, понеже не живеят в съгласие, а постоянно се карат. Един ден отива у тях един доста напреднал брат, който има такова вътрешно състояние и е във връзка с Великото, Божественото, което работи в цялата природа. Той е спокоен, радостен, има вътрешен мир и с това съзнание той влиза в къщата. Веднага децата се смиряват, караниците престават и доволни и тихи се обхождат помежду си.
към текста >>

Един ден отива у тях един доста напреднал брат, който има такова вътрешно състояние и е във връзка с Великото, Божественото, което работи в цялата природа.
Те са истинските радости. Който има такъв вътрешен мир, хармония, добро разположение в себе си, той действува магически на околните. Той, дето отиде, внася в душите на околните хора, без да говори, своето вътрешно състояние, своя мир. Ще ви кажа един пример, който ми казаха преди няколко деня. Една майка има няколко деца, с които мъчно се справя, понеже не живеят в съгласие, а постоянно се карат. Един ден отива у тях един доста напреднал брат, който има такова вътрешно състояние и е във връзка с Великото, Божественото, което работи в цялата природа. Той е спокоен, радостен, има вътрешен мир и с това съзнание той влиза в къщата. Веднага децата се смиряват, караниците престават и доволни и тихи се обхождат помежду си. В майката също настава един вътрешен мир, без нашият брат дори да им е говорил за това. Човек, който има изработени в себе си тези пет качества, постепенно придобива това вътрешно разположение, тази вътрешна радост, която не зависи от външните условия, в които е поставен. Такъв човек ще има благоволението на Бога, на ангелите, на Белите Братя и на всички добри хора в света.
към текста >>

Ученикът трябва всякога да бъде в едно мистично, Божествено състояние и това става цел на ученика.
Следователно, в края на краищата, задачата на ученика е да стане съработник на Бога. Какво значи това? - От Бога ние получаваме всички блага, всичко в света иде от Бога - светлина, въздух, храна, красиви мисли и всички условия, в които сме поставени. Когато човек стане съработник на Бога, той има желание да даде нещо от себе си. Той се жертва за другите и тогава всяка една работа, която почне, се благославя. Ученикът трябва всякога да бъде в едно мистично, Божествено състояние и това става цел на ученика. Тогава ученикът е ученик, когато се намира в едно такова състояние. Учителят каза веднъж така: „Човек трябва да се моли поне 24 пъти в денонощие." - Как ще се молим? - Ако ти цял ден се молиш, когато заспиш, пак ще бъдеш в едно молитвено, будно състояние. Ти в душата си пак ще продължаваш да се молиш. Това показва, че имаш будно съзнание.
към текста >>

Тогава ученикът е ученик, когато се намира в едно такова състояние.
Какво значи това? - От Бога ние получаваме всички блага, всичко в света иде от Бога - светлина, въздух, храна, красиви мисли и всички условия, в които сме поставени. Когато човек стане съработник на Бога, той има желание да даде нещо от себе си. Той се жертва за другите и тогава всяка една работа, която почне, се благославя. Ученикът трябва всякога да бъде в едно мистично, Божествено състояние и това става цел на ученика. Тогава ученикът е ученик, когато се намира в едно такова състояние. Учителят каза веднъж така: „Човек трябва да се моли поне 24 пъти в денонощие." - Как ще се молим? - Ако ти цял ден се молиш, когато заспиш, пак ще бъдеш в едно молитвено, будно състояние. Ти в душата си пак ще продължаваш да се молиш. Това показва, че имаш будно съзнание. Човек трябва да се моли и когато е буден, и когато спи.
към текста >>

- Ако ти цял ден се молиш, когато заспиш, пак ще бъдеш в едно молитвено, будно състояние.
Когато човек стане съработник на Бога, той има желание да даде нещо от себе си. Той се жертва за другите и тогава всяка една работа, която почне, се благославя. Ученикът трябва всякога да бъде в едно мистично, Божествено състояние и това става цел на ученика. Тогава ученикът е ученик, когато се намира в едно такова състояние. Учителят каза веднъж така: „Човек трябва да се моли поне 24 пъти в денонощие." - Как ще се молим? - Ако ти цял ден се молиш, когато заспиш, пак ще бъдеш в едно молитвено, будно състояние. Ти в душата си пак ще продължаваш да се молиш. Това показва, че имаш будно съзнание. Човек трябва да се моли и когато е буден, и когато спи. Сега ще ви дам една задача за две седмици. Една клетка, едно листче от едно дърво трябва да съзнава, че е част , цялото дърво.
към текста >>

26. Екскурзия на 24 юни 1929 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Страхът е животинско състояние, и или Нисшите животни се страхуват.
Днес тръгнахме за Витоша в тъмно, към два и половина часа сутринта, за да стигнем на Ел Шадай за изгрева на Слънцето. Посрещнахме го горе, в мълчание. После произнесохме няколко молитви. - Днес хората, нито Небето разбират какво нещо е, нито Земята - каза Учителя. - У един обикновен човек може да има страх. Страхът е животинско състояние, и или Нисшите животни се страхуват. Но един светия никога не се страхува, той е безстрашен. Най-първо по това се отличава той. Сред нас трябва да се образува една ядка, една група от братя и сестри, които да бъдат образец на търпение. Някой казва: „Аз мога да разруша света! " Казвам му: Я вдигни със своята мисъл този камък!
към текста >>

Но ако проникнеш в молекулярното състояние (ниво) на материята, така че да суспендираш земното притегляне, тогава ще можеш да повдигнеш камъка.
У някои хора в света сега се пробуждат известни сили - да виждат отпред и отзад, да виждат през стена като с рентгенови лъчи. Когато човек много говори, губи своята сила. И който много мълчи, също губи. Който много говори за себе си, губи. Камъкът не можеш да вдигнеш с мисълта си. Но ако проникнеш в молекулярното състояние (ниво) на материята, така че да суспендираш земното притегляне, тогава ще можеш да повдигнеш камъка. Това е възможен процес. Могат да се развият духовни сили в човека. От тая екскурзия, която ние направихме рано сутринта, има много голяма полза. Една нежна светлина ни биеше отзад при зазоряване. Тя действа благотворно.
към текста >>

27. Свещената връзка - Боян Боев (1883 – 1963)

То е животинско състояние.
Ако мисли само за материалния свят и се увлече от материалния свят, той губи силата си. Когато човек се намира сред противоречия, идеята, че Разумното седи зад всички неща, че една Велика Разумност ръководи Всичко, му дава мир, спокойствие, хармония. И тогава той разрешава всички противоречия. Когато се обезсърчите, дойде ли Божествената мисъл, обезсърчението изчезва, изпитвате лекота. Като си отиде Божествената мисъл, пак иде обезсърчението. То е животинско състояние. Някой те обиди - ти минаваш покрай него и го поглеждаш накриво. Защо ще го гледаш така? Когато човек не изпълнява Волята Божия, той краде. Когато я изпълнява без Любов, той взема на заем. А когато изпълнява Волята Божия с Любов, даром му се дава.
към текста >>

28. 13. РАЗГОВОР С учителя НА ИЗГРЕВ 5.1.1933 г. (написано) - Боян Боев (1883 – 1963)

Като се молите в такова състояние на мир може да добиете вътрешно проглеждане (прозрение).
РАЗГОВОР С учителя НА ИЗГРЕВ 5.1.1933 г. (написано) Трябва да имате мир и да се освободите от всички безпокойства, тревоги, за материални работи и страхове. Като се молите в такова състояние на мир може да добиете вътрешно проглеждане (прозрение). Новораждането, идването на Духа Свети е един вътрешен закон. Човек трябва да се моли и да чака, а когато в човека дойде вътрешното просветление (новораждане), той ще бъде изпратен в света да извърши една работа за Бога. Тогава той не само ще се свърже с Божествения свят, но и ще работи с това, което е научил. Ученикът трябва да излезе от света на страданията и колебанията чрез размишления, като види кои качества са му необходими и да види до къде едно желание е Божествено (да знае), да наблюдава, да размишлява и да се концентрира. Да потърси Бога в любовта и милосърдието Му.
към текста >>

Когато човек се отдалечи от Бога, то низшето, животинското се проявява в него и низшите сили вземат надмощие в него.
Изпращайте всяка сутрин, обед и вечер най-хубави мисли и чувства на такива хора, с който си хармонизирате, с желание да служат на Бога и да работят за Бога и ако те не приемат тези мисли, те ще се върнат обратно при вас и то с придатък (лихва). Но, ако ги приемат, те пак се връщат при вас малко по-късно. Така, че мислите се връщат обратно при вас, както и доброто, което правите. Царството Божие се взима насила. Работете! Съзнанието расте и вие трябва да помагате на растежа му. Когато човек се отдалечи от Бога, то низшето, животинското се проявява в него и низшите сили вземат надмощие в него. При изкушенията и изпитите на ученика, необходима е будност на съзнанието. Той не трябва да говори много и да се оплаква от своите изпити, а да се радва. ПРИМЕР: Йов изгуби: Богатство, деца и пр. Жена му го напусна и после всичко му се възвърна. Йов беше праведен и като мина излита — стана ученик.
към текста >>

29. 21. ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ през 1928 г., 14.VII. ДО МУСАЛА - Боян Боев (1883 – 1963)

След това, седнахме на полянката и Учителят каза: Най-великото нещо в света е самообладанието и като го достигне, тогава човек става господар и се връща в онова първоначално състояние, в което Бог го е създал.
След това, потегляме нагоре и следобед пристигаме на хижата за Мусала и се настаняваме кой в хижата, кой в палатки. На сутринта, рано станахме и тръгнахме към върха и десетина минути преди изгрев бяхме на върха. Небето беше чисто и имахме величествен изгрев. Изпълнихме молитвена програма, придружена с песни. След изгрева стана по-топло, вятъра престана и ние поздравихме Учителя с новия ден. След това, седнахме на полянката и Учителят каза: Най-великото нещо в света е самообладанието и като го достигне, тогава човек става господар и се връща в онова първоначално състояние, в което Бог го е създал. Той е бил господар над себе си. Всяка отрицателна мисъл у човека, колкото и малка да е тя, подбива неговия морален устой. Самообладанието ни се добива постепенно и мъчнотиите ни идват, за да видим дали може да се самообладаваме. При слизането ни от върха спряхме при рекичката, която излиза от езерото, наречено Окото. Измихме си лицето, косата, казвайки: "Господи, изпълни ме с чистота, нежност, вяра, смирение и другите добродетели".
към текста >>

Страданията на човека произлизат само от низшето, животинското естество на човека.
Ето защо, казвайте си, че сте добри, защото човешката душа не знае какво нещо е престъпление (греха). Трябва да се учите да съзнавате това. Човек тук на земята е безкрайно малка част, от това, което е горе. Неговият дух на небето изпраща една малка част от себе си тук на земята, чрез която черпи опитности. Но ако изпрати по-голяма част от себе си тук на земята, той става гениален. Страданията на човека произлизат само от низшето, животинското естество на човека. Душата на човека се показва такава, каквато си е, само на Онзи, които я обича и се крие от онзи, които не я обича.
към текста >>

30. 35. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Хората са като в едно сънно състояние и като умират се събуждат.
Сега имате много задължения, към много хора от миналото и ако на всички, с които се срещате заплатите задълженията си, които имате с тях, то вие сте живели добре. Като дадете на някого, той да не знае, че сте дали, давайте за Господа, за да изпълните длъжността си. При страданията, да не се обезсърчавате и да не падате духом. Човек, като яде вегетарианска храна става по-смел. За да се повдигне човек, той трябва да се смири. Хората са като в едно сънно състояние и като умират се събуждат. Едно наше прераждане е като един ден за Небето. На слънцето живеят ангелите и те изпращат светлина по домове и пр. Растителното царство е под тяхно ведомство. Тук на земята, милиарди същества са измрели и са оставили своите нечистотии. И сега се приготвя едно пречистване, което идва за цялата земя.
към текста >>

Трябва да се радвате на състоянието си, което имате в даден момент, защото в следващата секунда, то ще е друго.
Сегашният живот дава богат материал за развиване на човешкия ум, сърце и воля. Любовта и обичта идват и ако не ги приемете, горко ви! Те минават, остават благата си и отминават, а вие трябва да работите върху оставените ви блага, т.е. да предадете Любовта такава, каквато сте я приели. Вечер при лягане благодарете за това, което сте получили през деня (в ума и сърцето) и през нощта, когато спите, душата ви ще обработи този материал, който сте получили през деня. Трябва да се радвате на състоянието си, което имате в даден момент, защото в следващата секунда, то ще е друго. При доброто, човек постоянно се освобождава, а при злото е обратно — ограничава се, като не се съобразява със Законите на Природата. Човек не трябва да прави никакви грешки. Седемте Рилски езера, красиво подредени едно над друго, са седемте полета. 1. Първото езеро, Махарази, означава физическия свят. 2. Второто — Ел-Бур, означава низшата област на Астралния свят.
към текста >>

Любовта е здравословното състояние на душата.
При Любовта всеки човек ще бъде задоволен от това, от което има нужда. Така че, щастието на човека зависи от Любовта, която има в себе си. Тя засяга, както материалния, така и духовния живот на човека във всички техни области. Само чрез закона на Любовта, човек може да върши нещата правилно, защото човек, който обича не може да върши престъпления. Само при Любовта има равенство. Любовта е здравословното състояние на душата. Тя и дава възможност да се развива и расте. От безлюбието пък произтичат всички противоречия. И единственото благо, което човек търси е Любовта. Но ние няма какво да я търсим, остава само човек да отвори съзнанието си, за да влезе тя в него. Човек трябва да обича, за да живее.
към текста >>

Когато човек почне да надделява животинското у себе си, то лицето му почва да се изменя.
Ако човек има външни радости, то ще му дадат вътрешни мъчнотии и обратно. Това не може да се избегне, но едновременно няма да ви дадат мъчнотии от вътре и отвън. Ако поставят любовта ви на изпит, тя трябва да издържи на изпитанията. Човек трябва да бъде твърд, за да издържи докрай. Когато човек има възвишени стремежи, той издържа на всички изпитания. Когато човек почне да надделява животинското у себе си, то лицето му почва да се изменя. Желайте да бъдете господари над себе си. Човек трябва да подчини низшето у себе си и оттам да вади енергии, както растението пускат корените си в земята и вади сокове. * * * Злото се ражда всякога, когато човек почне да живее само за себе си. А той трябва да живее за Цялото (за Бога), най-напред и от това зависи неговото щастие.
към текста >>

31. 01. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Тя е именно архитектът или строителят на формите и от нейното количество в органите зависи в голяма степен тяхното здравословно или болезнено състояние.
Това е външната страна на дишането. Обаче, при по-дълбоко разглеждане на въпроса с това не изчерпва всичко. Най-новите научни изследвания говорят, че процесите в организма не могат да се обяснят с механическото им изучаване. Преди всичко, тялото на организма се прониква от т.нар. етерен двойник или етерно тяло, което е седалище на жизнената сила. Тя е именно архитектът или строителят на формите и от нейното количество в органите зависи в голяма степен тяхното здравословно или болезнено състояние. Даже един орган, който е наклонен към болезненост, ако приеме повече от тази прана, веднага може да се обнови, да дойде в здравословно състояние. Здравословното състояние на органите зависи от много условия. Едно от условията е количеството на жизнената сила или прана в тях. Нея ние получаваме чрез храната, водата, въздуха, светлината и пр. Ще се спрем тук специално върху връзката на този въпрос с дишането.
към текста >>

Даже един орган, който е наклонен към болезненост, ако приеме повече от тази прана, веднага може да се обнови, да дойде в здравословно състояние.
Обаче, при по-дълбоко разглеждане на въпроса с това не изчерпва всичко. Най-новите научни изследвания говорят, че процесите в организма не могат да се обяснят с механическото им изучаване. Преди всичко, тялото на организма се прониква от т.нар. етерен двойник или етерно тяло, което е седалище на жизнената сила. Тя е именно архитектът или строителят на формите и от нейното количество в органите зависи в голяма степен тяхното здравословно или болезнено състояние. Даже един орган, който е наклонен към болезненост, ако приеме повече от тази прана, веднага може да се обнови, да дойде в здравословно състояние. Здравословното състояние на органите зависи от много условия. Едно от условията е количеството на жизнената сила или прана в тях. Нея ние получаваме чрез храната, водата, въздуха, светлината и пр. Ще се спрем тук специално върху връзката на този въпрос с дишането. Механичното разглеждане на дишането изпъква още в началото, когато се разглежда въпроса за качествата на въздуха.
към текста >>

Здравословното състояние на органите зависи от много условия.
Най-новите научни изследвания говорят, че процесите в организма не могат да се обяснят с механическото им изучаване. Преди всичко, тялото на организма се прониква от т.нар. етерен двойник или етерно тяло, което е седалище на жизнената сила. Тя е именно архитектът или строителят на формите и от нейното количество в органите зависи в голяма степен тяхното здравословно или болезнено състояние. Даже един орган, който е наклонен към болезненост, ако приеме повече от тази прана, веднага може да се обнови, да дойде в здравословно състояние. Здравословното състояние на органите зависи от много условия. Едно от условията е количеството на жизнената сила или прана в тях. Нея ние получаваме чрез храната, водата, въздуха, светлината и пр. Ще се спрем тук специално върху връзката на този въпрос с дишането. Механичното разглеждане на дишането изпъква още в началото, когато се разглежда въпроса за качествата на въздуха. Той изпъква и по-после, когато се говори за условията, при които човек може да усвои по- дълбоките сили, които проникват въздуха.
към текста >>

Виждаме от горното колко е голяма връзката между психичното състояние на човека и процеса на дишането.
Ето какъв съвет дава Учителя по това (7): "Дишайте съзнателно и с любов! Като станете от сън, преди да започнете каква и да е работа, направете няколко дълбоки вдишки". "Останете ли половин или един час свободни, дишайте дълбоко! Отправете мисълта си нагоре към Великото разумно начало в Природата, свържете се с него и дишайте ритмично. Използвайте всеки чист въздух за целта" (5). Виждаме от горното колко е голяма връзката между психичното състояние на човека и процеса на дишането. Когато дойде у човека правата мисъл, веднага се изменя и неговото дишане. Всяка мисъл, която присъства в човешкото съзнание, неволно се отразява и върху неговото дишане - изменя дишането му. Правата мисъл даже предизвиква физиологични промени в кръвообращението, в дейността на сърцето, мускулите и пр. Тя се отразява и върху ритъма на дишането. Освен това, тя дава условия и за усвояване и на по-възвишените сили, които проникват въздуха.
към текста >>

Ако човек изгуби темпа на дишането си и попадне в темпа на животинското дишане, той придобива нещо животинско.
Обикновено човек, който не диша добре, прави 20 вдишки в минута. Който се интересува, може да изчисли колко вдишки прави човек за един час, за 24 часа и за 365 деня. Ще видите тогава колко разходи правят за вас! Като изучавате дишането на човека и животните, ще видите, че те се различават по темпа на дишането си. Човек диша с един темп, а животното - с друг. Ако човек изгуби темпа на дишането си и попадне в темпа на животинското дишане, той придобива нещо животинско. Ако диша като животните, човек никога не може да има светла възвишена мисъл. Ти никога не можеш да мислиш като човек, ако дишаш като животното. За да изучавате темпа на човешкото дишане, трябва да наблюдавате дишането на обикновения човек, на талантливия, на гениалния и на светията. Добрият човек диша по специфичен начин, различно от дишането на лошия. Вие трябва да знаете разните начини, по които хората дишат.
към текста >>

Който диша правилно, той може да измени състоянието на своята храносмилателна система и да бъде господар на низшите сили в себе си.
За да изучавате темпа на човешкото дишане, трябва да наблюдавате дишането на обикновения човек, на талантливия, на гениалния и на светията. Добрият човек диша по специфичен начин, различно от дишането на лошия. Вие трябва да знаете разните начини, по които хората дишат. Ако искате да бъдете добри хора, трябва да дишате като добри хора. Дишането е мярка за определяне степента на развитието. Който диша правилно, той може да измени състоянието на своята храносмилателна система и да бъде господар на низшите сили в себе си. За да има здрав стомах, човек трябва да диша правилно. Правилното дишане, между другото, зависи от количеството на приетия въздух и от времето на задържането му. Колкото повече човек задържа въздуха в дробовете си, толкова е по-силен. Ако човек иска да знае колко е силата му, нека да проследи по часовника продължителността на задържането на въздуха. От това зависи и успеха на неговите предприятия.
към текста >>

32. 24. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ПРИ РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА - Боян Боев (1883 – 1963)

Още е в състояние на пъпка.
Постепенно всички души ще се разцъфтят – едни по-рано, други по-късно. Сега трябва да се говори на хората за зазоряването и пробуждането на човешкото съзнание, за приемането на първия лъч на Любовта. Тия души, които жадуват за Светлина, ще цъфнат и ще завържат! – Кои са признаците за пробуждането на една душа? – Докато има противоречия в нея, тя не е разцъфнала още. Още е в състояние на пъпка. При пробуждането ù всички противоречия изчезват. Житното зърно, когато е в хамбара или когато е посадено в земята, е в противоречия. То не може да си представи, защо някой път е притиснато отгоре от други житни зърна и защо някой път е вътре в земята. Но когато поникне на нивата, противоречията изчезват. Индивидуалният живот на хората прилича на отделни частици, които трябва да минат през огън, за да се слепят.
към текста >>

В животинското царство силният може да се задоволи, но не слабият.
Хората трябва да съзнаят, че от Бога всички имат еднакви права. – Може ли да се избегне насилието? – Насилието е неестествен, болезнен процес. А пък болестта трябва да се превърне в здраве. Човек може да извършва насилие и върху себе си, и върху другите. В животинското царство силният може да се задоволи, но не слабият. Както сега хората живеят, те не могат да се задоволят. Те ще се разберат един друг, когато дойде любовта като фактор в живота. Иначе животинският принцип ще царува в света: силният ще побеждава, той ще има право. Щом имаме един порядък на егоизъм, насилието е неизбежно. А пък щом имаме божествения порядък на Любовта, тогава насилието е излишно и се изключва.
към текста >>

33. Пет първоначални качества на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят казва така: Честността е на границата между животинското и човешкото царство.
Тази опитност му се дава след като придобил смирението. Изобщо, един ученик не може да има никакви постижения, докато не придобие това качество - смирението. Останалите четири качества показват дали ученикът има смирение или не. Второто качество е честността. Тя се разбира малко в друг смисъл. Учителят казва така: Честността е на границата между животинското и човешкото царство. С честността човек излиза от животинското царство и навлиза в човешкото. Под „честност” се разбира това, което казваш, да го направиш, да останеш верен на дадената дума. Третото качество е добротата. За добротата Учителят казва: Добротата е външен израз на Любовта. Не се разбира само да правиш добро, но да имаш едно вътрешно разположение към всички същества.
към текста >>

С честността човек излиза от животинското царство и навлиза в човешкото.
Изобщо, един ученик не може да има никакви постижения, докато не придобие това качество - смирението. Останалите четири качества показват дали ученикът има смирение или не. Второто качество е честността. Тя се разбира малко в друг смисъл. Учителят казва така: Честността е на границата между животинското и човешкото царство. С честността човек излиза от животинското царство и навлиза в човешкото. Под „честност” се разбира това, което казваш, да го направиш, да останеш верен на дадената дума. Третото качество е добротата. За добротата Учителят казва: Добротата е външен израз на Любовта. Не се разбира само да правиш добро, но да имаш едно вътрешно разположение към всички същества. Да желаеш техния напредък, успех и дето можеш, да помагаш.
към текста >>

Той, дето отиде, внася в душите на околните хора, без да говори, своето вътрешно състояние, своя мир.
Има радости, които зависят от външните условия. Например построиш си къща, имаш хубава градина - радваш се. Но има радости, които не зависят от външните условия. Те са истинските радости. Който има такъв вътрешен мир, хармония, добро разположение в себе си, той действува магически на околните. Той, дето отиде, внася в душите на околните хора, без да говори, своето вътрешно състояние, своя мир. Ще ви кажа един пример, който ми казаха преди няколко деня. Една майка има няколко деца, с които мъчно се справя, понеже не живеят в съгласие, а постоянно се карат. Един ден отива у тях един доста напреднал брат, който има такова вътрешно състояние и е във връзка с Великото, Божественото, което работи в цялата природа. Той е спокоен, радостен, има вътрешен мир и с това съзнание той влиза в къщата. Веднага децата се смиряват, караниците престават и доволни и тихи се обхождат помежду си.
към текста >>

Един ден отива у тях един доста напреднал брат, който има такова вътрешно състояние и е във връзка с Великото, Божественото, което работи в цялата природа.
Те са истинските радости. Който има такъв вътрешен мир, хармония, добро разположение в себе си, той действува магически на околните. Той, дето отиде, внася в душите на околните хора, без да говори, своето вътрешно състояние, своя мир. Ще ви кажа един пример, който ми казаха преди няколко деня. Една майка има няколко деца, с които мъчно се справя, понеже не живеят в съгласие, а постоянно се карат. Един ден отива у тях един доста напреднал брат, който има такова вътрешно състояние и е във връзка с Великото, Божественото, което работи в цялата природа. Той е спокоен, радостен, има вътрешен мир и с това съзнание той влиза в къщата. Веднага децата се смиряват, караниците престават и доволни и тихи се обхождат помежду си. В майката също настава един вътрешен мир, без нашият брат дори да им е говорил за това. Човек, който има изработени в себе си тези пет качества, постепенно придобива това вътрешно разположение, тази вътрешна радост, която не зависи от външните условия, в които е поставен. Такъв човек ще има благоволението на Бога, на ангелите, на Белите Братя и на всички добри хора в света.
към текста >>

Ученикът трябва всякога да бъде в едно мистично, Божествено състояние и това става цел на ученика.
Следователно, в края на краищата, задачата на ученика е да стане съработник на Бога. Какво значи това? - От Бога ние получаваме всички блага, всичко в света иде от Бога - светлина, въздух, храна, красиви мисли и всички условия, в които сме поставени. Когато човек стане съработник на Бога, той има желание да даде нещо от себе си. Той се жертва за другите и тогава всяка една работа, която почне, се благославя. Ученикът трябва всякога да бъде в едно мистично, Божествено състояние и това става цел на ученика. Тогава ученикът е ученик, когато се намира в едно такова състояние. Учителят каза веднъж така: „Човек трябва да се моли поне 24 пъти в денонощие.” – Как ще се молим? – Ако ти цял ден се молиш, когато заспиш, пак ще бъдеш в едно молитвено, будно състояние. Ти в душата си пак ще продължаваш да се молиш. Това показва, че имаш будно съзнание.
към текста >>

Тогава ученикът е ученик, когато се намира в едно такова състояние.
Какво значи това? - От Бога ние получаваме всички блага, всичко в света иде от Бога - светлина, въздух, храна, красиви мисли и всички условия, в които сме поставени. Когато човек стане съработник на Бога, той има желание да даде нещо от себе си. Той се жертва за другите и тогава всяка една работа, която почне, се благославя. Ученикът трябва всякога да бъде в едно мистично, Божествено състояние и това става цел на ученика. Тогава ученикът е ученик, когато се намира в едно такова състояние. Учителят каза веднъж така: „Човек трябва да се моли поне 24 пъти в денонощие.” – Как ще се молим? – Ако ти цял ден се молиш, когато заспиш, пак ще бъдеш в едно молитвено, будно състояние. Ти в душата си пак ще продължаваш да се молиш. Това показва, че имаш будно съзнание. Човек трябва да се моли и когато е буден, и когато спи.
към текста >>

– Ако ти цял ден се молиш, когато заспиш, пак ще бъдеш в едно молитвено, будно състояние.
Когато човек стане съработник на Бога, той има желание да даде нещо от себе си. Той се жертва за другите и тогава всяка една работа, която почне, се благославя. Ученикът трябва всякога да бъде в едно мистично, Божествено състояние и това става цел на ученика. Тогава ученикът е ученик, когато се намира в едно такова състояние. Учителят каза веднъж така: „Човек трябва да се моли поне 24 пъти в денонощие.” – Как ще се молим? – Ако ти цял ден се молиш, когато заспиш, пак ще бъдеш в едно молитвено, будно състояние. Ти в душата си пак ще продължаваш да се молиш. Това показва, че имаш будно съзнание. Човек трябва да се моли и когато е буден, и когато спи. Сега ще ви дам една задача за две седмици. Една клетка, едно листче от едно дърво трябва да съзнава, че е част , цялото дърво.
към текста >>

34. 105 КУЛТУРАТА НА АНГЕЛИТЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Там материята е в етерно състояние.
Той заговори за'' ''ангелите:'' - Цялата Вселена, която Бог е направил, е пълна със Същества, които са много по-културни от нас, много по-организирани. На Слънцето има Същества от ангелската йерархия. Те живеят в един етерен свят. Там няма никаква гъста материя както на Земята. Там материята е в етерно състояние. На Сириус и на другите небесни тела живеят напреднали Същества. Човешката култура, в сравнение с културата на Сириус, е още в своите пелени. Има три вида слънчеви системи: Едни изразяват материалния свят, други са направени от фин духовен елемент - те спадат към духовния, ангелския свят. След време, когато вашите духовни очи започнат да се развиват, ще видите всички светове. Засега астрономите виждат само материалните светове.
към текста >>

Те работят върху всички природни царства - минерално, животинско и пр.
Не трябва да се късат цветята. Настъпите ли някое цвете, вие настъпвате някоя мисъл или чувство на ангелите. Ние сме много немирни деца. Имаме много високо мнение за себе си. Ангелите работят не само върху растенията, но и в цялата Природа. Те работят върху всички природни царства - минерално, животинско и пр. Ако кажа, че ангелите са между вас, ще кажете: „Къде са те? ” Тази светлина, която виждаме днес, това са ангелите. Чрез своята Светлина те искат да въздействат върху вашето съзнание. Ангелите ни помагат. Ние сме им помагали, когато те са били на мястото на човечеството, а нашите тела са били животински и сега те ни помагат.
към текста >>

35. 119 МАЛКИТЕ БРАТЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Такова е състоянието на животните.
Понякога той изказваше странни и необикновени мисли за тях.'' – По-разумен свят от този хората не могат да си представят. Защото в създаването му са взели участие Разумни Същества. Каква е разликата между един плод орех и едно орехово дърво? Дървото се е проявило, а орехът не е проявил още заложбите си. Такова е състоянието на животните. Те са още непроявени, в сравнение с човека. ''Един брат запита:'' – Какво може да се каже за факторите на еволюцията? – Някои приемат главно външните фактори: естествен подбор, борба за съществуване и пр. ''Друг брат каза:''
към текста >>

Помните ли времето, когато сте минали през животинското царство?
Тези школи наричаме червеи, птици, млекопитаещи и пр. Всеки човек е свещена книга, в която Бог е писал много неща. Знаете ли историята на тази книга? Помните ли времето, когато сте минавали през минералното царство? На минералите е написано името на Висшите Същества, на серафими и херувими. Помните ли времето, когато сте минали през животинското царство? Там е написан животът на другата група от ангелската йерархия.
към текста >>

36. 121 ЧОВЕКЪТ НА ШЕСТАТА РАСА - Боян Боев (1883 – 1963)

Божественото в човека приспива сега нисшето, животинското в него; хиляди години го приспива, както заспива змията.
– Има ли възможност в България да се яви шестата подраса? – Да, има условия. Затова се работи в България от няколко хиляди години. Шестата раса ще организира света. Ще поеме ръководството на Земята в ръцете си. Божественото в човека приспива сега нисшето, животинското в него; хиляди години го приспива, както заспива змията. Шестата раса ще ръководи, а жълтата и бялата раса ще изпълняват нейните нареждания. Учените хора, които ще дойдат, ще турят ред и порядък в света. Те са хората на шестата раса. Бялата раса ще отстъпи мястото си на следващата, както едно време черните отстъпиха мястото си на нея. Разумните хора от всички народи ще образуват шестата раса.
към текста >>

Ще му е приятно да ги помни, но ще чувства, че е излязъл от старото си състояние, както пеперудата, която по-рано е била гъсеница.
Природата е затворена книга. Който знае да я отвори, чете в нея. Мнозина гледат затворената книга само отвън, подвързията. С идването на шестата раса хората ще влязат в рая, ще излязат от греха. В бъдеще човек ще помни своите минали прераждания. Ще му е приятно да ги помни, но ще чувства, че е излязъл от старото си състояние, както пеперудата, която по-рано е била гъсеница. Човекът от шестата раса ще бъде музикален. Като влезе при болния, като му пее или свири, болният ще оздравее.
към текста >>

37. За мисълта - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек често се обръща към своето животинско състояние.
Всичко, каквото мисли Бог, ще стане... И ти каквото си намислил, ще стане, ако имаш права мисъл. И твоят ближен, каквото е намислил, ще стане, ако мисли право. Кога ще стане? Днес! Щом мислим, днес ще стане. Човек често се обръща към своето животинско състояние. И някой път прави неща без мисъл. Човек да престане да бъде животно. А това значи да почне да мисли. Като не мисли, е животно, като мисли, е човек. Животното прилича на сал.
към текста >>

38. Езотеричната практика на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Като казах, че човек трябва да се абстрахира от всичко преходно, разбирам, че той трябва да има мир, да не се тревожи за материалните работи, да се освободи от всички безпокойства, тревоги, страхове и като се моли в такова състояние, може да добие вътрешно проглеждане и прозрение.
ЕЗОТЕРИЧНАТА ПРАКТИКА НА УЧЕНИКА Изгрев, 15 януари 1954 г. Любезни брат, Няколко братя и сестри бяхме приети от Учителя. Една от сестрите каза:“Днес на беседата в 10 часа вие казахте, че човек, като прави опити десет години с молитва, размишление и съсредоточаване, като се абстрахира от всичко преходно, може да свърже духовния свят с реалния свят.“ Учителя отговори: Като казах, че човек трябва да се абстрахира от всичко преходно, разбирам, че той трябва да има мир, да не се тревожи за материалните работи, да се освободи от всички безпокойства, тревоги, страхове и като се моли в такова състояние, може да добие вътрешно проглеждане и прозрение. Когато в една градина идва вода, важно е дали цветята я приемат. Тогава те стават свежи и цъфтят. Същото се отнася и до съзерцанието вътрешните цветя цъфтят и стават свежи. Направете следните упражнения три пъти на ден сутрин, на обед и вечер. Като си отправяте ума нагоре, вижте каква мисъл ще дойде.
към текста >>

Когато човек се отдалечи от Бога, нисшето, животинското се проявява в него.
След тези два месеца концентрирайте се, като си изберете нещо из живота на Христа. Една сестра каза:“За най-подходящо намираме да изберем някоя сцена из живота на Христа, например как Христос проповядвал на планината, как Христос върви с учениците си през нивите, Христос на Тайната вечеря и пр.“ Учителя одобри това с голяма готовност. Една друга сестра каза:“Учителю, вие бяхте казали, че като четем Исайя, той ще дойде, ще почувстваме неговото присъствие.“ Учителя каза: Ето защо: Като четеш Йсайя, да изпращаш любов към него и тогава той ще те посети, ще те въведе в един нов свят, ще ти обясни не само това, което е писал тогава, но ще ти каже нови неща, които е учил оттогава насам. Когато човек се отдалечи от Бога, нисшето, животинското се проявява в него. Това се вижда от следния важен закон, който се изтъква от апостол Павел в неговото Послание към римляните, гл. 1, от 28 cm. до края. Този закон гласи, че когато човек се откаже да познае Бога, Бог се отдръпва и човек попада под влиянието на тъмните, нисши сили. Тогава идва голямо падение.
към текста >>

39. В Божествената светлина - Боян Боев (1883 – 1963)

Говорят, че работят за общото благо, обаче ако се анализира тяхното състояние, ще се види, че те мислят за своите лични интереси и в края на краищата това ще се разкрие.
тъмнината, те ще бъдат от друг род, от друг вид. Те ще бъдат от такъв вид, от какъвто той не е очаквал. Ето защо той винаги трябва да бъде буден. За същото изпитание той е вече кален и готов, но изкушението ще бъде от друг характер и затова само ако има будно съзнание, ще може да издържи. Днес много хора говорят за идеи, за идеализъм и пр. Говорят, че работят за общото благо, обаче ако се анализира тяхното състояние, ще се види, че те мислят за своите лични интереси и в края на краищата това ще се разкрие. И всичко, което е вътре в човека, ще мине през изпит и ще блесне. А на Бога трябват работници напълно безкористни, които да работят от любов към Бога, без да мислят за себе си. Йов всичко изгуби, богатство, деца и пр. После всичко се възвърна. Йов беше праведен и след изпита стана ученик.
към текста >>

Това е тяхното състояние.
Знай само, че злото може да се избегне. Тези същества на злото ще дойдат. Те имат интерес. Ще турят в ума ти най-лошите мисли. Тези лоши мисли, които ще имаш в ума си, това не си ти. Това е тяхното състояние. Ти имаш нещо и те искат да те оберат. За да те оберат, трябва да размътят ума ти. И светлите същества ще дойдат и ще внесат в тебе най-хубавите мисли. И те не са твои. Къде е човекът?
към текста >>

Това, което сте наследили от миналите поколения и от животинското царство, това е тор.
Гледайте да се учите и да влезете в новата фаза на живота. Иначе ще повтаряте класа. Човек трябва да бъде твърд и да издържи докрай. Хората не могат да избегнат изпитанията. Когато човек има вътрешни стремежи, възвишени идеали, тогава той е издържал всички изпитания и изкушения. Това, което сте наследили от миналите поколения и от животинското царство, това е тор. Който е умен, ще намери място за тази тор, а който не е и не знае, ще се въргаля из тази каша. Когато в човека почва да надделява животинското, лицето му почва да се изменя. Философията сега е в това: Искайте да бъдете господари на себе си. Човек трябва да подчини нисшето и оттам да вади енергии както растението пуща корените си в почвата и вади сокове. Онази жена искаше да изкуши Йосифа и ако той беше се оплел, щеше да се свърши с него.
към текста >>

Когато в човека почва да надделява животинското, лицето му почва да се изменя.
Човек трябва да бъде твърд и да издържи докрай. Хората не могат да избегнат изпитанията. Когато човек има вътрешни стремежи, възвишени идеали, тогава той е издържал всички изпитания и изкушения. Това, което сте наследили от миналите поколения и от животинското царство, това е тор. Който е умен, ще намери място за тази тор, а който не е и не знае, ще се въргаля из тази каша. Когато в човека почва да надделява животинското, лицето му почва да се изменя. Философията сега е в това: Искайте да бъдете господари на себе си. Човек трябва да подчини нисшето и оттам да вади енергии както растението пуща корените си в почвата и вади сокове. Онази жена искаше да изкуши Йосифа и ако той беше се оплел, щеше да се свърши с него. Но той устоя на този изпит. Чрез затвор изплати кармата си и така се роди отново.
към текста >>

40. Братска вечеря - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато той отиде някъде, -всички се изпълват е вътрешна хармония, едно възвишено състояние ги посещава.
Любезни брат, Ние сме на братска вечеря с Учителя у едно изгревско семейство. Поканени са много гости. Домакините тичат от човек на човек, услужват на всички е усмихнати лица, че Учителя е на гости у дома им. Какъв мир внася присъствието на Учителя! Когато той отиде някъде, -всички се изпълват е вътрешна хармония, едно възвишено състояние ги посещава. Присъствието на Учителя има чудно действие върху околните. То внася светлина в умовете, топлина в сърцата, сила във волята. Човек се изпълва е надежда. Всяко обезсърчение и всички противоречия изчезват от него. На братската вечеря се поведе интересен разговор.
към текста >>

Иначе ще останеш в едно животинско състояние.
Един извор не търси хората, а хората го търсят. Ако можем да носим любовта и да я даваме, ние работим за Бога. Човек да обича така, както Бог обича. Да бъде снизходителен и внимателен, както Бог е снизходителен и внимателен. Да обичаш, това е най-голямата привилегия, която Бог ти дава. Иначе ще останеш в едно животинско състояние. Всеки ден прекарвай в размишление върху любовта! Духовният свят не ви се разкрива по единствената причина, защото, ако ви се разкрие, няма да ви се иска да се върнете на Земята и да работите. Та хубостта на онзи свят се отдалечава умишлено, за да работите тук, на Земята. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев
към текста >>

41. Методи за самовъзпитание - Боян Боев (1883 – 1963)

В човека има нещо животинско.
Някои братя и сестри разправяха опитности или изтъкваха кои идеи в днешната лекция на Учителя са им направили най-силно впечатление. След това стана въпрос за работата на ученика върху себе си. Учителя каза: Човек трябва да знае кое нещо в него е недовършено, в кое е останал назад. Всички ученици трябва да знаят върху кое в себе си да работят. В човека има нещо животинско. Гледай да мислиш, защото от нисшите желания произтичат всички нещастия. Сега ние се стремим да се освободим от всички животински навици. Ако човек започне да живее чисто животински живот, то челото отива назад, брадата отива напред, челюстите отиват напред и ако човек продължава така няколко поколения, формата се изменя и наподобява животинска. Един инвалид се оплакал, че хората не му дават милостиня. Един цигулар тръгнал с него.
към текста >>

Човек трябва да започне с вътрешното състояние.
В едно мигновение можеш да станеш това, което може да станеш за хиляди години. Всеки ден си избирайте по един стих, върху който да размишлявате. Всеки ден си избирайте по нещо ново. Вие все повтаряте едно и също. Вътрешните състояния са по-силни от външните условия. Човек трябва да започне с вътрешното състояние. Оттам трябва да започне възпитанието си. Измени вътрешното състояние и тогава ще се изменят външните условия. Човек, докато стане господар на себе си, има още много да работи. Работа, работа, работа трябва. Помнете, че много работи има да се вършат.
към текста >>

Измени вътрешното състояние и тогава ще се изменят външните условия.
Всеки ден си избирайте по нещо ново. Вие все повтаряте едно и също. Вътрешните състояния са по-силни от външните условия. Човек трябва да започне с вътрешното състояние. Оттам трябва да започне възпитанието си. Измени вътрешното състояние и тогава ще се изменят външните условия. Човек, докато стане господар на себе си, има още много да работи. Работа, работа, работа трябва. Помнете, че много работи има да се вършат. Помнете, че много работи има недовършени. Всички противоречия в живота са важна работа.
към текста >>

Когато те обиди някой, ако ти не загубиш мира си, своето хармонично състояние и си напълно спокоен, това показва, че не си виновен в това, за което те обиждат.
Предали са ви ги деди и прадеди. Когато виждаш една лоша постъпка, изваждай и си кажи: „Няма да постъпвам като него. “ Една сестра запита: „Как ще позная дали обидата, която ми е нанесъл някой, действително визира някоя моя погрешка, или не я визира, дали действително съм виновна или не? “ Учителя каза: Когато те обиди някой, ако ти не загубиш мира си, своето хармонично състояние и си напълно спокоен, това показва, че не си виновен в това, за което те обиждат. А ако кипнеш, ако изгубиш мира си, това показва, че си виновен. Това показва, че тази обида засяга действително някои твои погрешки. Човек се учи от чуждите погрешки. Например някой направи една погрешка. Това е все едно, че е паднал в трап.
към текста >>

42. Будността на съзнанието - Боян Боев (1883 – 1963)

Докато се осъзнае човек, той е в хаотично състояние.
Във физическия свят, когато се пързаляш надолу, все слизаш, защото няма за какво да се заловиш. Това е за света. За ученика не е така. Ученикът трябва да е над- раснал това пързаляне надолу. Той работи съзнателно. Докато се осъзнае човек, той е в хаотично състояние. Ако имаш светлина и топлина, ненапредналият се пази от тебе като от чума, не може да се доближи и гледа да прекъсне светлината и топлината в тебе. Една сестра запита: „Как да се вардим от лошите мисли? “ Учителя каза: Мисли за доброто, повдигни се нагоре.
към текста >>

Щом дойде животинското в човека, братството и сестринството, всичко възвишено в човека изчезва.
На другия казал: - Когото срещнеш, кажи му, че в нищо няма да сполучи. Като се върнал вторият, казал, че бил много пъти бит. Ще казваш на хората: Ще се оправи тази работа. Ние постоянно държим в съзнанието си тези, които са ни направили пакости, и с това спъваме своето повдигане. Щом дойде животинското в човека, братството и сестринството, всичко възвишено в човека изчезва. От нисшите духове, които дохождат в човека, той може да се освободи. Как? - Не трябва да имаш техните слабости. Щом имаш техните слабости, привличаш ги всичките. Като се изхарчи нервната енергия, идат всички болести. Като нямаш нервна енергия, ти си фалирал търговец, който няма никакъв капитал.
към текста >>

Обаче като престане да работи в областта на високите стремежи, то кръвта отива отзад и тогава слиза в животинското чувство.
Един мъдрец прекарвал красива царска дъщеря през една страна, дето искали да я убият. За да не я познаят, докато преминавали през това царство, тя била оцапана и със скъсани дрехи. Като преминаваш през царството на тъмните духове, мини оцапан, и като минеш, омий се. Като минавате през това царство, да сте оцапани, за да не ви познаят. Когато човек има висок стремеж, то кръвта отива в предните горни части на мозъка и развива висшите му центрове. Обаче като престане да работи в областта на високите стремежи, то кръвта отива отзад и тогава слиза в животинското чувство. Сърдене, каране, гняв, отмъщение са все животински състояния. Тогава, когато идва някое страдание, трябва да дойде някое същество от невидимия свят, да те ръководи. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев Лекция на Учителя
към текста >>

43. Врата на великото знание - Боян Боев (1883 – 1963)

Христос е разбрал законите на растителното и животинското царство, владеел дълбоко цялата Божествена наука.
Братът попита Учителя: „Данаил е бил в школата на есеите, Давид и Соломон били ли са в есейската школа? “ Учителя каза: Есейската школа е имала два кръга - външен и вътрешен. Давид е бил във вътрешния кръг, Давид е бил в най-външната част на вътрешния кръг, а Соломон е бил във външния кръг. Христос е разбрал законите на растителното и животинското царство, владеел дълбоко цялата Божествена наука. И всеки човек, който се свърже с извора на велико знание. Нека да се занимаваме с древното знание, но важно е това Знание, което иде от Христа и което иде сега. Ние събираме онова, което сме загубили. Ние едвам дохождаме до онова състояние, което сме имали. Туй, което наричат прогрес, това е.
към текста >>

Ние едвам дохождаме до онова състояние, което сме имали.
Давид е бил във вътрешния кръг, Давид е бил в най-външната част на вътрешния кръг, а Соломон е бил във външния кръг. Христос е разбрал законите на растителното и животинското царство, владеел дълбоко цялата Божествена наука. И всеки човек, който се свърже с извора на велико знание. Нека да се занимаваме с древното знание, но важно е това Знание, което иде от Христа и което иде сега. Ние събираме онова, което сме загубили. Ние едвам дохождаме до онова състояние, което сме имали. Туй, което наричат прогрес, това е. Та прогресът е в придобиване на изгубеното. Когато се придобие изгубеното, тогава хората ще почнат да прогресират. На човека трябва същинско знание. Ако го има, той никога няма да се намира в затруднение.
към текста >>

44. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Понеже Словото е проявено в цялата природа, която е един жив организъм, тя има своя физиономия, по която Посветените могат да четат живота и съдбата на света, както обикновеният физиономист може да прочете по промените и състоянието на лицето живота и съдбата на човека.
А това, което е долу, е Словото, въплътено в обективни форми. Затова това, което е долу е подобно на това, което е горе. Това Слово е проявено както в човека и във всички органически форми, така и в цялата природа. Затова формата става буква, символ на Словото. На този принцип са изградени така наречените херметични или окултни науки - хиромантия, физиогномия, френология, графология, астрология и пр. Понеже Словото е проявено в цялата природа, която е един жив организъм, тя има своя физиономия, по която Посветените могат да четат живота и съдбата на света, както обикновеният физиономист може да прочете по промените и състоянието на лицето живота и съдбата на човека. Това е основата на западната окултна наука. Тя се роди в онзи момент, когато човек обърна погледа си към външната природа и видя в нея отпечатано, проявено, въплотено космичното Слово. Това стана в епохата на древния Египет, във времето на Хермес. Затова западната окултна школа води началото си от Египет. И Учителят казва: Принципите на Божествената наука бяха изнесени в Египет.
към текста >>

От друга страна с раждането на „Аза" човек добива възможност да мисли и да се издигне над животинското царство и да се стреми към Духа и да придобие свобода, в смисъл чувствува се самостоятелно същество, с лична воля, но той може да стане истински свободен, ако следва посоката на Духа.
Понеже твърдата материя разделя нещата и ги затваря във форми с определени граници, то когато душите постепенно се озоваха във все по-гъсти и по- гъсти тела, те постепенно загубиха онова космично съзнание, което имаха, което не беше тяхно лично, но което беше съзнанието на Космичното Същество, в лоното на Което те бяха потопени. В тези твърди форми в човешките души се пробуди едно лично съзнание и човек постепенно се почувствува като отделна индивидуалност, като „Аз", отделен от другите. Тази беше задачата на инволюционния процес, да се оформи човешката личност, да се роди „Азът" в човешката душа, да може човек да каже „Аз". Но заедно с раждането на „Аза" се ражда егоизмът. Човек, почувствувал се веднъж като отделност, започва да има свои лични интереси, които противопоставя на интересите на другите и се започва борба за блага, за интереси, за слава, въобще борба за осигуряване изискванията на „Аза". От друга страна с раждането на „Аза" човек добива възможност да мисли и да се издигне над животинското царство и да се стреми към Духа и да придобие свобода, в смисъл чувствува се самостоятелно същество, с лична воля, но той може да стане истински свободен, ако следва посоката на Духа. Затова Гьоте казва във Фауст. В мене живеят две души - едната тегли нагоре, а другата надолу. Това са двете страни на „Аза". И затова в християнския езотеризъм „Азът" е символизиран като двуостър меч. „Азът" е роден под влияние на два импулса.
към текста >>

Такова е било състоянието на човешкото развитие по време на слизането на Христа на Земята.
Отварянето на очите в случая подразбира пробуждане на личното съзнание, раждането на „Аза". Вторият импулс за оформяне на „Аза" идва от Божествената природа на човека, от Духа, който е скрит в неговите дълбочини и отвън, от дейността на Христа, на космичното Слово, Което стана плът. Стремежът на Христа, казва Учителят, е да проникне в дълбините на всяка душа, за да я направи безсмъртна. От това влияние на Христа се раждат всички благородни импулси на „Аза", които го издигат към висините на Духа и правят душата безсмъртна. Ако не беше импулсът на Христа, „Азът" би се развил само под влияние на първия импулс и би завел човека неминуемо в бездната. Такова е било състоянието на човешкото развитие по време на слизането на Христа на Земята. Учителят казва: В човешката душа при днешното й развитие има два стремежа. Единият стремеж е към центъра на Земята, това е стремежът на корените, а другият стремеж е към центъра на Слънцето - това е стремежът на клоните. Задачата на човека е да разреши това противоречие. Докато не е роден от вода и Дух, т.е. докато не е роден от Любовта и Мъдростта, той остава в корените и не може да влезе в света на клоните, цветовете и плодовете.
към текста >>

45. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Така постепенно ще дойде ден, когато Земята ще се превърне в етерно състояние, след това в астрално и в още по- далечно бъдеще в състояние, каквото съществува в Божествения свят.
Под този импулс Земята ще се преобрази и одухотвори, и ще се превърне в края на този космичен период в етерно небесно тяло и в един по-следващ период в астрално небесно тяло, като материалната субстанция постепенно се ефиризира. Това ефиризиране се извършва чрез постепенно повдигане в по-висшите сфери на Битието, където налягането се намалява и материята става по-ефирна. Защото твърдостта на материята зависи от налягането и от посоката на действието на силите, които работят в нея. До времето на Христа Земята като цяло се движеше надолу, т.е силите, които действуваха, имаха едно движение към центъра на Земята и затова материята се сгъстяваше все повече и повече. След Христовия импулс се внесоха нови сили в земното развитие, с което на действуващите на Земята сили се даде възходящо направление и Земята започна да се издига нагоре, и земната материя започна да се освобождава от онова голямо налягане, под което се намираше и постепенно започна да се разрежда. Така постепенно ще дойде ден, когато Земята ще се превърне в етерно състояние, след това в астрално и в още по- далечно бъдеще в състояние, каквото съществува в Божествения свят. Тогава постепенно етерният свят най-първо, а след това астралният и умственият светове ще слязат на Земята, т.е. ще добият по-конкретен и материален израз. Тогава ще имаме една етерна материална Земя с много по-фина материя, след това астрална Земя от още по-фина материя и т.н. Това ще отбележи ред последователни епохи в развитието на човека, човечеството и Земята. Така че Христовият импулс е в началото на своето проявление.
към текста >>

От центъра на космоса едно Същество слиза на Земята и носи в себе си мощните творчески сили и енергии на Любовта, които поставя в действие, за да преобрази Земята и да я превърне в слънце, и също да даде обратно направление на силите, които работят в човешкото развитие, за да излезе човек от животинското състояние, в което е изпаднал при грехопадането.
То е било в Индия, Персия, Египет, Халдея, Вавилон, Палестина, Гърция, Рим, Англия, Франция, Германия. Сега то постепенно се премества у славяните и в България. И там, където то действува, има култура, всичко се движи, расте и развива. Глава на това Братство е Христос. Така че, християнският езотеризъм не е плод на едно историческо явление, а е резултат на един космичен факт, на един космичен импулс. От центъра на космоса едно Същество слиза на Земята и носи в себе си мощните творчески сили и енергии на Любовта, които поставя в действие, за да преобрази Земята и да я превърне в слънце, и също да даде обратно направление на силите, които работят в човешкото развитие, за да излезе човек от животинското състояние, в което е изпаднал при грехопадането. Както казах в началото, човешкото развитие се извършва под влиянието на ред импулси, като всеки импулс е носител на нови творчески сили, които се включват в развитието и дават направление на човешкия живот. Така, когато започна еволюционният процес, бе даден един мощен импулс от Божествения Дух, който имаше за задача да облече човека във все по-плътни облекла, за да може да се прояви в по-гъстата материя. Но понеже в по-гъстите области на материята действуват силите на злото, човек попадна под влиянието на тези сили. А всяка сила има тенденцията да създава форма в зависимост от средата, от която излиза. Така силите, породени от Божествения Дух дадоха образ на човека, който беше образ на Божия Дух и човек стана същество по образ и подобие Божие.
към текста >>

С Христовия импулс човек трябва да се освободи от това животинско влияние и да придобие първоначалния човешки образ.
Но когато изпадна под влияние на силите на злото, те имаха тенденция да създават други образи, образи на животни. И понеже материята беше още пластична, под влиянието на тези сили човек, който вътрешно имаше образа на Божествения Дух, външно доби животински образ. И със слизането си на Земята Христос даде нов импулс на Божественото в човека да се прояви и да разчупи черупката на животното, в което е облечен, и да излезе от него човешкия образ, който е роден от първоначалния Божествен импулс. Тази идея от древните мистерии е символизирана от сфинкса, който има човешка глава, тяло на бик, крака и гърди на лъв и крила на орел. Това са животински образи, присъщи на четирите вида групови души, които човек приема под влиянието на импулсите назлото. С Христовия импулс човек трябва да се освободи от това животинско влияние и да придобие първоначалния човешки образ. Тези четири животински форми, респективно сили, които стоят зад тях, оформят постепенно човешкото тяло с неговите четири главни системи: мозъчната, белодробната, сърдечно-съдовата и храносмилателната. Така груповата душа в образа на човек създава човешкия мозък. Груповата душа в образа на орел създава човешките бели дробове. Груповата душа в образа на лъв създава човешкото сърце и кръвоносната система. Груповата душа в образа на бик създава човешката храносмилателна система.
към текста >>

Така че, Христовият импулс, който е носител на Любовта, стана причина за появата на човека в Битието и сега пак Христовият импулс ще освободи човека от животинското естество, от животинските обвивки.
Защото тези четири системи в човека са кристализация на тези четири свята. Това е Земята, за която се казва в Писанието, че е неустроена и пуста и Духът Божий се носил над нея. Това са четирите нисши принципа в човека, в които е вложен по един Божествен принцип като зародиш, а те са като почва, в която тези Божествени зародиши ще израстат. Така във физическия свят е вложен принципът на Истината, в етерния свят - принципът на Мъдростта, в астралния свят - принципът на Любовта, и в умствения свят - принципът на интелигентността. Това става по закона на полярността, като отрицателният полюс става почва, в която се посажда положителният полюс като Божествен принцип. Така че, Христовият импулс, който е носител на Любовта, стана причина за появата на човека в Битието и сега пак Христовият импулс ще освободи човека от животинското естество, от животинските обвивки. Под негово влияние „Азът" ще трансформира животинските енергии и ще даде възможност на Божествените принципи, вложени в тях, да се проявят. Този именно Христов импулс, Христов принцип стои в основата на християнския езотеризъм. За да стане това трансформиране Любовта трябва да проникне в целокупния живот на човека, в неговия органически и психически живот, във всички функции и органи, във всички клетки и да събуди Божественото в тях. Така ще стане преобразяването и освобождаването на човека. Това е задачата и мисията на християнския езотеризъм, да работи за проникването на Любовта във всички прояви на живота, за да освободи скритите енергии на живота, които ще преобразят живота на човека физически и психически.
към текста >>

Тук ученикът трябва в будно състояние на съзнанието да приеме известни импулси, идеи, образи, които се предават на неговото астрално тяло и през нощта, когато то е свободно от физическото тяло, те работят по-мощно за организиране на астралното тяло и за пробуждане на спящите в него сили и добродетели.
Това е ставало в продължение на три и половина дни, в течение на което време физическото тяло е било в транс. Тези три и половина дни отговарят на трите и половина космични периода, през които е минало световното развитие досега. И когато ученикът се събуждал, той бил вече нов човек - притежавал е космичното знание и Мъдрост, предадени му от неговия Учител на неговото астрално тяло и той ставал ясновидец и Посветен. Това е в общи черти пътят на Посвещението в древните мистерии. В Християнските мистерии Посвещението е поставено на съвсем друга основа. Тук ученикът трябва в будно състояние на съзнанието да приеме известни импулси, идеи, образи, които се предават на неговото астрално тяло и през нощта, когато то е свободно от физическото тяло, те работят по-мощно за организиране на астралното тяло и за пробуждане на спящите в него сили и добродетели. Така с течение на времето ученикът организира своето астрално тяло и изработва своите духовни органи, с което постепенно влиза във връзка с духовния свят. Но това е един дълъг процес, за който се иска усилия и работа. Тук Учителят не влага знанието в астралното тяло по време на сън, но в будно съзнание му предава знанието и той го приема при пълна свобода. И това знание, понеже иде от космичното Слово, то само по себе си носи мощни сили и стимулира скритите сили на човека, организира неговото астрално тяло и изработва неговите органи. Тук вече волята на ученика не е подчинена на волята на Учителя, а е свободна.
към текста >>

3) Най-сетне това, което се нарича зло не било в неговите очи нещо абсолютно, което трябва да се унищожи, но една отклонена сила, която трябва да се възвърне в своя път, едно необходимо състояние в общата икономия на света, един стимулант на неговия ход, един квас на световната еволюция.
Първоначално той е бил ученик на персийските маги, но впоследствие станал християнин чрез свои лични размишления и вдъхновения и пряка връзка с Христа. Учението, което той проповядвал, се различавало в три точки от официалната доктрина на църквата. Те са следните: 1) Исус бе за него, както и за църквата, център на откровението, но Манес схващал иначе връзката на Пророка от Назарет с Божеството, или казано по-добре с Христа, арканът на планетното Слово, на което Учителят Исус бе само проводник и тълкувател. 2) Той вярва в превъплъщението и в многобройните възходящи съществувания на човешката душа. 3) Най-сетне това, което се нарича зло не било в неговите очи нещо абсолютно, което трябва да се унищожи, но една отклонена сила, която трябва да се възвърне в своя път, едно необходимо състояние в общата икономия на света, един стимулант на неговия ход, един квас на световната еволюция. Манес бил осъден от някакъв църковен събор и умъртвен, не се знае от кого - дали от църквата или от персийския шах. Но той имал време да обучи ученици и да ги разпрати в Палестина, в Гърция, в Италия, в Африка, в Галилея и дори в Скития и на Дунава. Неговото учение се предавало устно в течение на следващите векове, защото църквата унищожила всичко, писано от него. Под негово влияние възникнали ред Братства и ордени, които се пръснали по света. Но онези, които запазили и развили християнската традиция в нейната най-чиста форма, били братята на Свети Йоан от Ерусалим, които се пръснали в цяла Европа.
към текста >>

„Разликата между източното и западното Посвещение се състои в това, че първото става в състояние на сън, а второто е в будно състояние.
раждането на Божественото и човешката душа, което е едно истинско възкресение. По тук Посветителят се пази да не налага, той се стреми да намери начин да постигне целта с личните усилия на ученика, чийто водач е той, и когото той само подготвя сам да намери пътя си. Учителят не е вече внушител, а Будител. На ученика, който би му поискал науката, включена в една формула или в едно внезапно откровение, той би отговорил, както Учителят Янус в Аксел Дьо Вилие от Лил Адем: „Аз не обучавам, аз пробуждам." Ето как Рудолф Щайнер се е изразил по този въпрос в една от своите беседи: „Разликата между източното и западното Посвещение се състои в това, че първото става в състояние на сън, а второто е в будно състояние. Избягва се следователно винаги опасното отделяне на етерното тяло от физическото. Избягва се също абсолютното подчинение на ученика от Учителя. Западният Учител не иска нито да владее, нито да внушава, а само разказва това, което е видял и казва това, което той знае, понеже го е изпитал сам. Обаче има три начина на слушане: 1) Слушане с подчиняване на думите на Учителя като на един непогрешим авторитет. 2) Слушане с чисто критично чувство, противопоставяйки се на всяка идея като противник.
към текста >>

Без Христа човешката душа не може да намери пътя към Бога, не може да придобие безсмъртието, не може да продължи своето развитие и ще се върне към животинското царство, през което е минавала през инволюционния период.
Така че, стремежът на Христа е да проникне в човешките души и да ги направи безсмъртни. Затова Той казва: Аз и Отец Ми ще дойдем и направим жилище във вас. Това жилище е духовното тяло, което човек трябва да изгради и това духовно тяло се гради с помощта на принципа на Христа и на Отца - т.е. на Любовта и Мъдростта, които действуват заедно. С това духовно тяло човек е живял някога в Божествения свят и при съгрешаването го е изгубил, и сега с помощта на Христа трябва отново да го придобие, за да стане гражданин на Божествения свят, откъдето е излязъл. Без Христа човешката душа не може да намери пътя към Бога, не може да придобие безсмъртието, не може да продължи своето развитие и ще се върне към животинското царство, през което е минавала през инволюционния период. Затова, когато се казва в окултната наука, че мисията на нашата Земя е да развие и прояви Любовта, това подразбира, че на Земята ще слезе Христос, Божественият Дух, Който е носител на Любовта. И под влияние на Неговата Любов постепенно цялата Земя ще се проникне от силите на Любовта и ще оживее. Импулсът на Любовта е внесен още със слизането на човека на Земята, още с разделянето на половете. Но той минава през различни фази. Сега се дава импулс за духовната Любов, която ще събуди Висшето Аз в човека и ще съедини душата с Духа.
към текста >>

Отричането на Христа е болезнено състояние на човешката душа.
И когато силите на злото искат да излязат да работят в клоните, цветовете и плодовете, тогава се явява аномалия и дисхармония в живота. Любовта представлява цялото дърво. Затова Христос казва: Аз съм лозата, вие сте пръчките, а Отец Ми е земеделецът. Онези сили, които работят в корените и клоните, това са силите на Отца, които са поляризирани и са причина за растенето и развитието. Затова в Християнския езотеризъм се казва, че отричането на Бога е нещастие за човешката душа. Отричането на Христа е болезнено състояние на човешката душа. Отричането на Светия Дух е болезнено състояние на човешкия ум или по-право отсъствие на ум. Казах, че Учителят е последна проява на християнския езотеризъм и че той напълно и ясно е изнесъл християнското езотерично учение. В своите неделни беседи Учителят винаги говори върху известен стих от Евангелието или въобще от Новия завет и изнася по такъв начин разработено това, което само е загатнато в Евангелието. Той казва на едно място: Като взема един стих, не мислете, че всичко се съдържа в него. То е само като прозорец, през който може да се види един широк хоризонт.
към текста >>

Отричането на Светия Дух е болезнено състояние на човешкия ум или по-право отсъствие на ум.
Любовта представлява цялото дърво. Затова Христос казва: Аз съм лозата, вие сте пръчките, а Отец Ми е земеделецът. Онези сили, които работят в корените и клоните, това са силите на Отца, които са поляризирани и са причина за растенето и развитието. Затова в Християнския езотеризъм се казва, че отричането на Бога е нещастие за човешката душа. Отричането на Христа е болезнено състояние на човешката душа. Отричането на Светия Дух е болезнено състояние на човешкия ум или по-право отсъствие на ум. Казах, че Учителят е последна проява на християнския езотеризъм и че той напълно и ясно е изнесъл християнското езотерично учение. В своите неделни беседи Учителят винаги говори върху известен стих от Евангелието или въобще от Новия завет и изнася по такъв начин разработено това, което само е загатнато в Евангелието. Той казва на едно място: Като взема един стих, не мислете, че всичко се съдържа в него. То е само като прозорец, през който може да се види един широк хоризонт. То е като малкото вълна, която като се изпреде тънко и майсторски, ще даде много прежда.
към текста >>

46. ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Такива методи представят между другото и деветте блаженства, за които Учителят казва: „Ако бихте разбрали петата глава от Матея за блаженствата, щяхте да бъдете в състояние да възприемете Божествената Светлина, която иде от невидимия свят.
То е христовото учение. То е за онези, които имат дълбоко разбиране за живота. То е за всички хора, за цялото човечество, за всички положения, за всички времена и епохи. Който се домогне до вътрешния смисъл на това учение, той ще намери в него сила да продължи своя живот и да разреши задачите си правилно. Затова в Евангелието са дадени ред методи, които човек може да използува." Такива методи представят между другото и деветте блаженства, за които Учителят казва: „Ако бихте разбрали петата глава от Матея за блаженствата, щяхте да бъдете в състояние да възприемете Божествената Светлина, която иде от невидимия свят. Деветте блаженства са начини, методи, по които може да възприемем Божествената мисъл, която ще повдигне човешкия ум, сърце и душа." Нищите духом превръщат всички материални неща в духовни блага. Кротките ще наследят Земята. За да бъде човек наследник на Земята, трябва да бъде кротък. Кротък човек е този, който не влиза в стълкновение със своите ближни и със своите приятели и с всички има добра обхода, а не само да не прави зло.
към текста >>

А в духовен смисъл тя означава онова възвишено състояние на нирвана, онова будическо, онова мистическо състояние, в което е вложен възвишения живот, в което е вложено безсмъртието.
Един от централните мотиви на християнството е повораждането от вода и Дух. Христос казва: Ако не се родите от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие. За онези, които не са запознати с дълбоката мистична философия, водата не означава нищо особено. По ако се погледне по-дълбоко, фактите показват, че водата е носителка на живота. В чисто физически смисъл тя носи живот, защото където няма вода, никакъв живот не може да се прояви. А в духовен смисъл тя означава онова възвишено състояние на нирвана, онова будическо, онова мистическо състояние, в което е вложен възвишения живот, в което е вложено безсмъртието. Значи, водата означава будическото състояние, будическото тяло на човека, което е тялото на Любовта, а Духът е онова разумно начало, което носи този живот. Следователно, ако човек не се издигне до онова будическо състояние, при което в него се пробужда космичното съзнание, не може да има безсмъртния живот в себе си, не може да влезе в Царството Божие. Значи, в родения от Дух и вода се пробужда будическото, космичното съзнание и той е роден от Бога, а роденият от Бога не умира. Той е съградил безсмъртното тяло на Любовта в себе си, в което са обединени Духът и душата да живеят заедно. Така че, само роденият от Дух и вода, т.е.
към текста >>

Значи, водата означава будическото състояние, будическото тяло на човека, което е тялото на Любовта, а Духът е онова разумно начало, което носи този живот.
Христос казва: Ако не се родите от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие. За онези, които не са запознати с дълбоката мистична философия, водата не означава нищо особено. По ако се погледне по-дълбоко, фактите показват, че водата е носителка на живота. В чисто физически смисъл тя носи живот, защото където няма вода, никакъв живот не може да се прояви. А в духовен смисъл тя означава онова възвишено състояние на нирвана, онова будическо, онова мистическо състояние, в което е вложен възвишения живот, в което е вложено безсмъртието. Значи, водата означава будическото състояние, будическото тяло на човека, което е тялото на Любовта, а Духът е онова разумно начало, което носи този живот. Следователно, ако човек не се издигне до онова будическо състояние, при което в него се пробужда космичното съзнание, не може да има безсмъртния живот в себе си, не може да влезе в Царството Божие. Значи, в родения от Дух и вода се пробужда будическото, космичното съзнание и той е роден от Бога, а роденият от Бога не умира. Той е съградил безсмъртното тяло на Любовта в себе си, в което са обединени Духът и душата да живеят заедно. Така че, само роденият от Дух и вода, т.е. този, в когото Духът и душата са обединени да живеят в едно тяло, ражда Висшето съзнание в себе си и се издига да живее в будическото поле, в будическото тяло, което е тяло на Любовта.
към текста >>

Следователно, ако човек не се издигне до онова будическо състояние, при което в него се пробужда космичното съзнание, не може да има безсмъртния живот в себе си, не може да влезе в Царството Божие.
За онези, които не са запознати с дълбоката мистична философия, водата не означава нищо особено. По ако се погледне по-дълбоко, фактите показват, че водата е носителка на живота. В чисто физически смисъл тя носи живот, защото където няма вода, никакъв живот не може да се прояви. А в духовен смисъл тя означава онова възвишено състояние на нирвана, онова будическо, онова мистическо състояние, в което е вложен възвишения живот, в което е вложено безсмъртието. Значи, водата означава будическото състояние, будическото тяло на човека, което е тялото на Любовта, а Духът е онова разумно начало, което носи този живот. Следователно, ако човек не се издигне до онова будическо състояние, при което в него се пробужда космичното съзнание, не може да има безсмъртния живот в себе си, не може да влезе в Царството Божие. Значи, в родения от Дух и вода се пробужда будическото, космичното съзнание и той е роден от Бога, а роденият от Бога не умира. Той е съградил безсмъртното тяло на Любовта в себе си, в което са обединени Духът и душата да живеят заедно. Така че, само роденият от Дух и вода, т.е. този, в когото Духът и душата са обединени да живеят в едно тяло, ражда Висшето съзнание в себе си и се издига да живее в будическото поле, в будическото тяло, което е тяло на Любовта. Будическото поле е поле на Любовта.
към текста >>

ще се пробудят от това хипнотично състояние, в което са изпаднали след грехопадението.
Те са хора, родени от Дух и вода, и ще дойдат от онова Царство, извън материалните светове, от духовния свят. И апостолите като се молиха дълго време, от невидимия свят слязоха хиляди духове, хиляди родени от Дух и вода, във вид на огнени езици и се вселиха в тях. След това христовите ученици отидоха да проповядват. Така и днес ще дойдат тези огнени езици и ще влязат в онези хора, които са готови. Тогава в света ще настане ред и порядък и хората ще се свестят, т.е. ще се пробудят от това хипнотично състояние, в което са изпаднали след грехопадението. Под влиянието на тези, родени от вода и Дух, сегашните хора ще се изменят, ще се пробуди тяхното висше съзнание, което им е дал Бог при тяхното раждане в Божествения свят. Всеки човек има едно Свещено име, което Бог му е турил. И когато се родим от вода и Дух, ние ще знаем това Свещено име, което Бог ни е дал и което сме носили първоначално, когато сме живели в Божествения свят. Тогава ще дойде това вътрешно просветление в човека и той ще е готов да направи всичко, което Бог иска от него. Той ще бъде силен, понеже цялото небе ще бъде с него.
към текста >>

- Жената трябва да разбере характера на змията, с други думи жената трябва да разбира естеството на животинското начало в себе си.
Вследствие на това ги изпъдиха от рая. И Адам, и Ева съгрешиха в рая, но причината за погрешката не е една и съща. Ева се изкуси от змията, тя повярва на думите й и яде от забраненото дърво. Адам пък се изкуси от Ева, от жената. Какво трябва да направят, за да се освободят от погрешката си? - Жената трябва да разбере характера на змията, с други думи жената трябва да разбира естеството на животинското начало в себе си. Щом го разбере, тя ще изправи живота си. Ако мъжът иска да изправи погрешките си, трябва да разбира естеството и характера на жената. Под животински живот разбираме първичния живот, който не е диференциран, не е организиран. Мъжът живее на северния полюс, там е неговият рай, а жената живее на южния полюс. Северният полюс представлява още умствения свят, а южния полюс - астралния свят.
към текста >>

Нощта също подразбира едно вътрешно мистично състояние, когато външната светлина изчезва и под влияние на вътрешната Светлина човек влиза във връзка с Висшето, Божественото в себе си, с висшите разумни същества в Космоса.
Нощта е времето, часовете на страданието, когато човек е сам и когато освен Бог никой друг не може да му помогне. Видите ли Свещта на Бога, чуете ли Гласа Му, излизате от нощта на живота и за вас настава ясен, светъл ден. Тогава човек разбира, че има кой да мисли за него и да му помага. Днес Бог е запалил Свещта Си, за да отидем при Него. Нощта е време за почивка, за обновление. Нощта също подразбира едно вътрешно мистично състояние, когато външната светлина изчезва и под влияние на вътрешната Светлина човек влиза във връзка с Висшето, Божественото в себе си, с висшите разумни същества в Космоса. Такъв е случаят с Никодим, който през нощта отиде при Исуса. Да вземем притчата за петте разумни деви. Всеки от вас като чете или слуша притчата за десетте деви, употребил ли е няколко деня в размишление, за да проникне в нейния вътрешен смисъл? Достатъчно е да пожелаете искрено да разберете нещо повече от това което четете, за да ви се даде едно откровение. Само така ще разберете, че вие сте една от петте разумни деви.
към текста >>

Само Слънцето е в състояние да ни открие Луната.
Слънцето символизира Бога на физическия свят, то представя великият принцип, който дава живот. Слънцето означава Любовта на човека към Бога, луната представя самия човек, а звездите - Любовта на човека към ближния. Следователно, слънцето е емблема на Бога, луната - на човека, а звездите - на неговите ближни. Затова за да познаете звездите, трябва да мислите за луната; за да познаете луната, трябва да мислите за слънцето. Наистина, Луната се открива на хората само след като Слънцето я освети. Само Слънцето е в състояние да ни открие Луната. Когато Слънцето залезе, то хвърля Светлината си върху звездите и те стават по-видими за нас. Значи, Слънцето трябва да се скрие, за да се види Луната; Луната трябва да се скрие, за да се видят звездите. Този закон съществува и в обществения живот. Ако искате да познаете себе си, вашето слънце трябва да бъде на противоположната страна на съзнанието ви и да хвърля Светлината си върху него. Ако искате да познаете ближните си, вие трябва да бъдете на противоположната страна.
към текста >>

47. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

И по-нататък е забележително състоянието на Ирод след обезглавяването на Йоана.
И когато Йоан казва, че приготвя пътя на Господа, това показва, че той по невидими пътища действа върху душите на хората, за да могат да приемат Христовия импулс. И такова Същество, свързано един път с един народ чрез едно физическо тяло, продължава да действа и след смъртта на неговото физическо тяло. Така че Йоан действаше всред еврейския народ и след като беше убит, за да подготви почвата за Христа. И в Евангелието на Марка първа глава, 14 стих се казва: "Скоро след хвърлянето на Йоана в тъмницата, Исус дойде в Галилея и проповядваше там учението за Царството Небесно. Следователно,в атмосферата, която Йоан беше създал със своята проповед навлезе да действа Христос. И по-нататък е забележително състоянието на Ирод след обезглавяването на Йоана. Като чува за чудесата на Исус, той казва, че и Йоан, когото той убил, е възкръснал от мъртвите. Той е чувствал неговото духовно присъствие. И хората чувстваха и мислеха, че чудотворната сила, чрез която Христос действа, иде от Илия или от някой от пророците. След това Евангелието на Марко ни показва, че Христос дойде именно в местността, където Йоан действаше, преди да бъде убит. Също така забележително е, че Христос идва между онези, които бяха последователи и ученици на Йоан Кръстител.
към текста >>

Или животинско, вместо човешко ("човешкото сърце трябва да бъде отнето от пъна и да му се даде животинско сърце") - Данаил, 6 глава, 13 стих.
Но както дъбът или липата, от които при отсичането остава още един пън, този пън ще бъде едно свято семе". Ако погледнем към микрокосмоса, към отделния човек, можем да кажем: Дървото, на което е сложена секирата, е Дървото на кръвоносната система. Докато живееше в Космичното Съзнание, в кръвта на човека е звучала космичната Хармония на звездите. След това Дървото беше отсечено. Пънът - това е сърцето, което сега става твърдо като камък, затъпено ("затъпи сърцето на човеците") - Исайя, 6 глава. Или животинско, вместо човешко ("човешкото сърце трябва да бъде отнето от пъна и да му се даде животинско сърце") - Данаил, 6 глава, 13 стих. Обаче от сърцето някога ще израсте новото сърце, когато то отново ще стане от плът вместо камък, човешко вместо животинско, когато във физическото сърце се пробуди етерното сърце като сетивен орган за възприятие на Духовния свят. Между макрокосмичния и микрокосмичния аспект на мировото Дърво стои един трети аспект - един исторически, човечествен аспект. Тук можем да кажем: Дървото, което бива отсечено, е родословното Дърво. Тук ние стигаме, именно, много близо до смисъла на Евангелието на Ма-тей. Думите за дърветата, на корена на които е сложена секирата, следват непосредствено след думите за Авраам, камъните и синовете.
към текста >>

Обаче от сърцето някога ще израсте новото сърце, когато то отново ще стане от плът вместо камък, човешко вместо животинско, когато във физическото сърце се пробуди етерното сърце като сетивен орган за възприятие на Духовния свят.
Ако погледнем към микрокосмоса, към отделния човек, можем да кажем: Дървото, на което е сложена секирата, е Дървото на кръвоносната система. Докато живееше в Космичното Съзнание, в кръвта на човека е звучала космичната Хармония на звездите. След това Дървото беше отсечено. Пънът - това е сърцето, което сега става твърдо като камък, затъпено ("затъпи сърцето на човеците") - Исайя, 6 глава. Или животинско, вместо човешко ("човешкото сърце трябва да бъде отнето от пъна и да му се даде животинско сърце") - Данаил, 6 глава, 13 стих. Обаче от сърцето някога ще израсте новото сърце, когато то отново ще стане от плът вместо камък, човешко вместо животинско, когато във физическото сърце се пробуди етерното сърце като сетивен орган за възприятие на Духовния свят. Между макрокосмичния и микрокосмичния аспект на мировото Дърво стои един трети аспект - един исторически, човечествен аспект. Тук можем да кажем: Дървото, което бива отсечено, е родословното Дърво. Тук ние стигаме, именно, много близо до смисъла на Евангелието на Ма-тей. Думите за дърветата, на корена на които е сложена секирата, следват непосредствено след думите за Авраам, камъните и синовете. Думите за дърветата се отнасят за размножението на рода.
към текста >>

48. 3. ТАЙНАТА НА ИСТОРИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Предаността е най-голяма тогава, когато е в състояние да пожертва даже това, което трябва да стане в бъдеще.
Тук процесът е обратен - посветените намирали Бога първо вън, проявен в света, и след това Го намирали в своята душа. Но за да се развие тази способност на Авраам за познаване на Бога във външния свят и да се предаде по-нататък, е трябвало да се предаде на поколенията по закона на наследствеността сред един народ, свързан помежду си с кръвно родство. Затова Авраам е трябвало да има наследници. Авраам се е отличавал с голяма преданост към Бога, с Когото е бил свързан. Тази преданост е трябвало да се усъвършенства и да се предаде в наследство. Предаността е най-голяма тогава, когато е в състояние да пожертва даже това, което трябва да стане в бъдеще. За тази преданост Авраам бил изпитан чрез желанието на Бога да принесе в жертва своя син Исак, чрез когото той е трябвало да осъществи и предаде по-нататък това физическо устройство, което притежавал. И той стигнал толкова далече в своята преданост, че бил готов да принесе в жертва Исак. Но когато Бог вижда готовността на Авраам да пожертва сина си, Той го спира, като му връща отново сина. По такъв начин му се дава възможност да предаде по наследство това, което е носил в себе си - новият начин на връзка и разбиране на Бога. Ако вникнем по-дълбоко в този разказ, ще открием, че се намираме пред един световно-исторически факт, който хвърля голяма светлина върху Тайната на историческото развитие на човечеството.
към текста >>

В течение на това време е направено всичко, което е в състояние да укрепи свойствата на кръвта.
- да създаде подходящо тяло, в което да се всели Логосът. Развитието на еврейския народ може да бъде сравнено с развитието на отделния човек, което развитие преминава през периоди от седем години. До седмата година расте и укрепва физическото тяло; от седмата до четиринадесетата - етерното тяло, а от четиринадесетата до двадесет и първата - астралното тяло. Еврейският народ изминава първия период от Авраам до Давид, като минава през четиринадесет поколения. В течение на това време е направено всичко, което е в състояние да укрепи свойствата на кръвта. В течение на втория период се преминава вътрешно укрепване, което продължава до вавилонското робство, когато еврейският народ се среща със Заратустра. Това е периодът на вторите четиринадесет поколения. Третият период е след вавилонското робство и обхваща също четиринадесет поколения. Всичката опитност, която еврейският народ е събрал в течение на тези три периода, е съсредоточена в един човек. Връхната точка на това развитие бе раждането на Исус, който е плодът на цялото развитие, развитието на древноеврейския народ.
към текста >>

Защото онзи, който обича само затова, защото към това го тласкат кръвните връзки, изразява на по-висока степен това, което съществува на по-ниска степен и в животинското царство.
Азът се намирал пред този решителен момент, той трябвало да стане самостоятелен. Така цялото човечество по това време е стояло пред раждането на аза, пред едно такова раждане на аза, чрез което той е трябвало да дойде до една Любов, родена от самия него. Азът е трябвало да развие Любовта в себе си и от Любовта да развие свобода. И всъщност, само едно такова същество е истински човек. Истински човек е този, който развива един такъв аз. Защото онзи, който обича само затова, защото към това го тласкат кръвните връзки, изразява на по-висока степен това, което съществува на по-ниска степен и в животинското царство. Едва в момента, който току-що описахме, човечеството било назряло да премине към една нова форма на живота. В този момент по Земята трябвало да премине онова влияние, което прави от човека истински човек. Чрез своя напълно развит аз, човекът е венец на земното творение. Всички други живи същества имат имена, които могат да им бъдат дадени отвън. Азът има такова име, което той сам може да даде на себе си.
към текста >>

За да разберем по-добре този въпрос, нека да кажа, че до този момент в развитието на Земята са съществували три царства: минерално, растително и животинско.
Всички други живи същества имат имена, които могат да им бъдат дадени отвън. Азът има такова име, което той сам може да даде на себе си. В аза говори и се проявява Бог; в аза не говорят вече земни отношения на кръвни връзки, но в него говори Царството на Духа. Духът от Небесата говори, когато този аз е стигнал до себе си, т.е. когато е пробудил Божественото в себе си, което го прави от една страна самостоятелен, силен и мощен, а от друга страна го свързва с всички същества връзката на духовната Любов, която се ражда свободно в него по подтик на Духа, който живее в него. За да разберем по-добре този въпрос, нека да кажа, че до този момент в развитието на Земята са съществували три царства: минерално, растително и животинско. Редом с тях съществувало още едно царство, което наистина се е издигнало над тези трите, но което още не е стигнало до своето съвършенство, което не е било приело още в себе си напълно своята свръхземна същност. Това царство се състои в това, че в един аз, в една душа може да бъде приет духовният свят, Царството Небесно, нещо, което никое друго същество по Земята не може да направи. Това царство на езика на Библията се нарича Царство Небесно или Царство Божие. А в смисъла, в който тук говорим, това Царство Небесно не е нищо друго, освен перифраза на израза човешко царство - царство, чрез което се проявява или въплътява Небето чрез аза, който живее в човека. Във времената, когато азът не е бил още пробуден в човека, той не е бил истински човек, а същество на път да стане човек.
към текста >>

49. I. ОБЩО ЗА ХАРАКТЕРА НА АПОКАЛИПСИСА - Влад Пашов (1902- 1974)

Светло-белият кон представя много ранното състояние на развитие на човешката душа, когато тя излиза от Божествения свят и поема дългия път на своето развитие.
Печатите, които се отварят последователно, представят развитието на културите в Шестата раса, а седемте Тръби представят развитието на Седмата раса с нейните подраси, когато небесният свят ще намери своето физическо отражение на Земята. Затова ангелит е е Тръбите представят хармонията на сферите - небесният свят. Ангелите, които тръбят, представят първични духовни есенции на световните явления, а самите Тръби и звукове представят силите, които се изявяват в света от тези първични есенции и с чието съдействие съществата и нещата се съграждат и поддържат в техния растеж и развитие. Ездачите, които се явяват при разкриване на различните Печати, освен това, което казах, отбелязват главните етапи, през които минава един човешки индивид в течение на своето развитие. Това развитие е представено в астралния свят, който е свят на образите, като ездачите на коне. Светло-белият кон представя много ранното състояние на развитие на човешката душа, когато тя излиза от Божествения свят и поема дългия път на своето развитие. Огнено-червеният кон се отнася до онази фаза в развитието на душата, когато в нея са се пробудили ред противоположни сили и тя е в една вътрешна борба. Черният кон съответства на това състояние на душата, когато тя е потънала дълбоко във физическия свят, когато тя е, така да се каже, омотана в материята. А бледият кон, което е крив превод и всъщност е блестящо-зелен кон, представя една узряла душа, която добива власт над тялото. Светлозеленият цвят в случая се явява като сила, която работи отвътре навън и дава външен израз на живота на душата. Образът на четирите животни, които са дадени и от пророк Езекиил, които се намират отразени и в египетския Сфинкс, представят един от първите еволюционни стадии на човечеството.
към текста >>

Черният кон съответства на това състояние на душата, когато тя е потънала дълбоко във физическия свят, когато тя е, така да се каже, омотана в материята.
Ангелите, които тръбят, представят първични духовни есенции на световните явления, а самите Тръби и звукове представят силите, които се изявяват в света от тези първични есенции и с чието съдействие съществата и нещата се съграждат и поддържат в техния растеж и развитие. Ездачите, които се явяват при разкриване на различните Печати, освен това, което казах, отбелязват главните етапи, през които минава един човешки индивид в течение на своето развитие. Това развитие е представено в астралния свят, който е свят на образите, като ездачите на коне. Светло-белият кон представя много ранното състояние на развитие на човешката душа, когато тя излиза от Божествения свят и поема дългия път на своето развитие. Огнено-червеният кон се отнася до онази фаза в развитието на душата, когато в нея са се пробудили ред противоположни сили и тя е в една вътрешна борба. Черният кон съответства на това състояние на душата, когато тя е потънала дълбоко във физическия свят, когато тя е, така да се каже, омотана в материята. А бледият кон, което е крив превод и всъщност е блестящо-зелен кон, представя една узряла душа, която добива власт над тялото. Светлозеленият цвят в случая се явява като сила, която работи отвътре навън и дава външен израз на живота на душата. Образът на четирите животни, които са дадени и от пророк Езекиил, които се намират отразени и в египетския Сфинкс, представят един от първите еволюционни стадии на човечеството. В далечното минало човек не е притежавал това, което се нарича индивидуална душа. В онова отдалечено време човек е принадлежал на една групова душа, в която е съществувало и цялото животинско царство и цялата животинска природа, която човек е оставил назад.
към текста >>

В онова отдалечено време човек е принадлежал на една групова душа, в която е съществувало и цялото животинско царство и цялата животинска природа, която човек е оставил назад.
Черният кон съответства на това състояние на душата, когато тя е потънала дълбоко във физическия свят, когато тя е, така да се каже, омотана в материята. А бледият кон, което е крив превод и всъщност е блестящо-зелен кон, представя една узряла душа, която добива власт над тялото. Светлозеленият цвят в случая се явява като сила, която работи отвътре навън и дава външен израз на живота на душата. Образът на четирите животни, които са дадени и от пророк Езекиил, които се намират отразени и в египетския Сфинкс, представят един от първите еволюционни стадии на човечеството. В далечното минало човек не е притежавал това, което се нарича индивидуална душа. В онова отдалечено време човек е принадлежал на една групова душа, в която е съществувало и цялото животинско царство и цялата животинска природа, която човек е оставил назад. От груповата душа постепенно се развива индивидуалната душа на човека. Човешките групови души в астралния свят се свеждат към четири основни типа: Лъв, Телец, Орел и онази форма, която като групова душа се доближава до индивидуалната душа на съвременния човек, която се нарича Човек. Тук пак трябва да припомня, че всеки образ или картина, които ни представят Апокалипсисът или Евангелието, или който и да е езотеричен документ, има няколко значения. Има едно мистично значение, което се отнася до индивидуалното развитие на душата; има историческо значение, което се отнася до историческото развитие на човечеството, и най-после, има едно космическо значение, което се отнася до проявлението на Космоса като цяло. А също така трябва да отбележа, че понеже развитието върви циклически, то известни символи, които се отнасят до известно събитие, което е станало или има да стане, тези символи могат да се отнасят към различни моменти на историческото, мистичното или космичното развитие.
към текста >>

Но още в началото на Християнството екзотеричната мисъл не е била в състояние да разбере Езотеричното християнство, представено в Апокалипсиса.
Първите 22 картини са наречени големи аркани, а останалите 56 са наречени малки аркани. 22-та големи аркана съответстват на 22-те глави на Откровението на Св. Йоан. Има подобие между тези две велики Откровения, защото ни описват едни и същи процеси, които се разкриват пред онзи, който минава през Посвещение. Тайните на древната египетска Мъдрост, която е Слънчева Мъдрост, са били вложени в тези 22 големи аркана. От друга страна, висшите духовни истини, оповестени в началото на Християнската ера, са били вложени, доколкото това е могло да бъде направено писмено, в Апокалипсиса на Св. Йоан. Но още в началото на Християнството екзотеричната мисъл не е била в състояние да разбере Езотеричното християнство, представено в Апокалипсиса. Затова още от ранното Християнство са разбирали Апокалипсиса буквално, вярвали са, че събитията, за които се говори, ще се развият във физическия свят. Вярно е, че на всяко духовно събитие отговаря едно физическо явление или събитие, но въпросът е, в течение на какво време ще се изявят тези физически събития. Това е грешката на тълкувателите на миналото... Защото Апокалипсисът, който говори за развитието на човека, човечеството и Вселената, засяга и физическата страна на това развитие, но въпрос е за времето. Нещата не трябва да се отнасят само до развитието на Християнската Църква, но до развитието на човечеството. Защото когато в Писанието се говори, че Църквата е тяло на Христа, се разбира от една страна човечеството в неговата целокупност, а в по-тесен смисъл - това е Бялото Братство.
към текста >>

Това ни показва, че съдържанието на Апокалипсиса е резултат на едно върховно състояние на съзнанието, състояние, достигнато чрез разцъфтяване на творческите способности на душата, т.е.
- Това е проникване с ясновидски поглед в бъдещето. Самата дума откровение на български показва нещо, което е скрито и се открива пред погледа на ясновидеца. И в 10-ти стих на първа глава Йоан казва: "В Господния ден бях в изстъпление чрез Духа; и чух зад себе си силен глас като от тръба, който казваше:... " И след това описва какво е видял: "И обърнах се да видя Този, Който ми проговори; и като се обърнах, видях 7 златни светилника; и всред светилниците видях Един, Който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс;" /1;12-13/ и продължава описанието. Значи, Йоан е чул Словото да му говори и е видял образа, който му говори и гой чрез вътрешна интуиция разбира това, което му се говори. Това ясно показва, че Йоан не описва физически явления, а духовни процеси и явления, като си служи със земни понятия и образи. Това ни показва, че съдържанието на Апокалипсиса е резултат на едно върховно състояние на съзнанието, състояние, достигнато чрез разцъфтяване на творческите способности на душата, т.е. чрез Посвещение. Това, което не може да се види и чуе с физическите сетива, е било разкрито под формата, която Християнството можеше да донесе на Земята, т.е. чрез тайните откровения на Св. Йоан. Така че, Апокалипсисът на Св. Йоан ни описва едно Християнско посвещение.
към текста >>

Първата стъпка към Посвещението се състои в произвеждане върху човека през време на будното му състояние една дейност, ефекта от която би могъл да продължи и през нощта след отделянето на астралното тяло от физическото.
Разликата между него и обикновения човек е такава, каквато е разликата между гъсеницата и пеперудата, която излиза от нея. И затова, неговото съзнание, неговите възприятия, неговите преживявания са коренно различни от тези на обикновения човек. Защото на обикновения човек астрално-то тяло не е способно за възприятия в духовния свят, понеже няма съответни органи. При окултното обучение и развитие тези органи постепенно се развиват у ученика и той става способен да възприема духовния свят, както със физическите си сетива възприема физическия свят. Първата стъпка към Посвещение в съвременната епоха се заключава в събуждането в душата на сили, способни да действат върху астралното тяло, когато то през нощта се освободи от етерното и физическото тела. Първата стъпка към Посвещението се състои в произвеждане върху човека през време на будното му състояние една дейност, ефекта от която би могъл да продължи и през нощта след отделянето на астралното тяло от физическото. Това, което се нарича медитация, размишление, концентрация, това са все дейности на душата, чийто ефект продължава в астралното тяло през време на съня на физическото тяло. Затова Учителя казва: "Работете всички да придобиете концентрация на мисълта си. Всеки от вас, който иска да бъде Ученик, нека си определи един свещен час за работа, през което време ще се концентрира и ще размишлява върху великите Тайни на Битието. През това определено време ще прекарвате в дълбоко размишление. Вие трябва да се упражнявате в концентрация и размишление, през което време може да влезете във връзка с Разумните Същества и с Бога, както и с всички окултни Ученици по Земята.
към текста >>

50. IV. КРАТКИ СВЕДЕНИЯ ЗА ИСТОРИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Тук е включено и цялото животинско царство, което намираме днес на Земята.
Тук е необходимо да се спра за малко на един още по-далечен стадий на човешкото развитие. Човечеството, като цяло, първоначално се е развило в духовните светове. След това, във времето, което нарекохме Полярна раса, слиза до етерния свят. След това, в така наречената Хиперборейска раса, слиза във въздушното пространство, и така, чрез постепенно уплътняване, слиза към гъстата материя, като най-първо се развива във водната стихия, която още е примесена с въздуха, и впоследствие, с явяването на сушата, излиза на нея. В това слизане човечеството върви колективно, като един общ организъм, в който са включени всички индивидуални души. Тук е включено и цялото животинско царство, което намираме днес на Земята. Животните представят един от деградиралите клонове на голямото дърво на човечеството. Би могло да се каже, че човекът е съдържал в себе си цялото животинско царство във времето, когато той е бил още в духовните светове, когато е бил още дух. Всички животни в техните многообразни форми, не представят в основата си нищо друго, освен човешки импулси, предварително кондензирани в техните форми. Това, което понастоящем е духовно в астралното тяло на човека, животинските форми го представят във физическия свят. Човек е запазил в своето астрално тяло импулсите и страстите, които животните са въплътили в своите тела.
към текста >>

Би могло да се каже, че човекът е съдържал в себе си цялото животинско царство във времето, когато той е бил още в духовните светове, когато е бил още дух.
След това, във времето, което нарекохме Полярна раса, слиза до етерния свят. След това, в така наречената Хиперборейска раса, слиза във въздушното пространство, и така, чрез постепенно уплътняване, слиза към гъстата материя, като най-първо се развива във водната стихия, която още е примесена с въздуха, и впоследствие, с явяването на сушата, излиза на нея. В това слизане човечеството върви колективно, като един общ организъм, в който са включени всички индивидуални души. Тук е включено и цялото животинско царство, което намираме днес на Земята. Животните представят един от деградиралите клонове на голямото дърво на човечеството. Би могло да се каже, че човекът е съдържал в себе си цялото животинско царство във времето, когато той е бил още в духовните светове, когато е бил още дух. Всички животни в техните многообразни форми, не представят в основата си нищо друго, освен човешки импулси, предварително кондензирани в техните форми. Това, което понастоящем е духовно в астралното тяло на човека, животинските форми го представят във физическия свят. Човек е запазил в своето астрално тяло импулсите и страстите, които животните са въплътили в своите тела. Ето защо, човек е могъл да еволюира и в своята еволюция е могъл да задмине, като се е кондензирал на Земята едва тогава, когато тя му е позволила да облече тяло, което съответства на неговия дух. Но ако човешкото същество е елиминирало от себе си низшите форми, то все пак съдържа в себе си упадъчен елемент, който също трябва да бъде елиминиран, един клон от който се намира на път към израждане.
към текста >>

Също така, както се е откъснало животинското царство, така и расата на изостаналите, на низшите човеци, които носят на челото, на лицето и тялото си отпечатъка на злото, което живее в тях, ще се откъсне от човечеството, което ще трябва да напредва към Духа и да стигне крайната цел.
Това, което понастоящем е духовно в астралното тяло на човека, животинските форми го представят във физическия свят. Човек е запазил в своето астрално тяло импулсите и страстите, които животните са въплътили в своите тела. Ето защо, човек е могъл да еволюира и в своята еволюция е могъл да задмине, като се е кондензирал на Земята едва тогава, когато тя му е позволила да облече тяло, което съответства на неговия дух. Но ако човешкото същество е елиминирало от себе си низшите форми, то все пак съдържа в себе си упадъчен елемент, който също трябва да бъде елиминиран, един клон от който се намира на път към израждане. Инстинктите на доброто и злото, на интелигентността и глупостта, на красотата и грозотата, които човек носи в себе си, са кълнове на напредък или назадничавосг. Също така, както се е откъснало животинското царство, така и расата на изостаналите, на низшите човеци, които носят на челото, на лицето и тялото си отпечатъка на злото, което живее в тях, ще се откъсне от човечеството, което ще трябва да напредва към Духа и да стигне крайната цел. Така че, в бъдеще не ще се виждат само животни, чиито форми ни напомнят човешките страсти, но ще се виждат също така и хора от лошата раса, въплъщаващи в чертите си инстинктите на злото, които инстинкти в наши дни могат да се прикриват. Но всичко това, което става в течение на развитието на човечеството, не е случайно, а си има свое значение и дълбок смисъл. Така, елиминирането на животинските форми е било действително една необходимост за човечеството. Всяка форма, откъсвайки се от духовното течение, което един ден е трябвало да стигне до човека, го е облекчавало и то е напредвало в своята еволюция. Вместо да въплъщава в себе си всички страсти, разпространени днес в общността на животинския свят, човек е бил освободен от тях и е могъл да еволюира и да се изкачва по-нависоко.
към текста >>

Митологията ни представя под формата на Кентавър състоянието на човека, когато е бил още свързан с качествата, намиращи се у коня, за да припомни на човека това, което той е бил и което трябва да отхвърли от себе си, за да стане това, което е той днес.
Елиминирайки една или друга животинска форма, човек е придобивал една или друга способност или добродетел. Така, Окултната наука твърди, че ако природата на коня не се е била появила в еволюцията, ако конската форма в природата не е била елиминирана от човешкото естество, ние никога не бихме достигнали интелигентността. Тази връзка и зависимост е била позната на древните посветени Ръководители на човечеството. Някои племена изпитват към коня особена обич. Това е едно вътрешно чувство на признателност за това, което човек дължи на коня. Митологията ни представя под формата на Кентавър състоянието на човека, когато е бил още свързан с качествата, намиращи се у коня, за да припомни на човека това, което той е бил и което трябва да отхвърли от себе си, за да стане това, което е той днес. Всяка човешка раса е преминала последователно през всички културни епохи на миналото. Така всички души са минали през Индуската културна епоха, всички са минали през Персийската култура, през Египетско-Халдейската култура, през Гръко-Римската и сега постепенно преминават през епохата на Западноевропейската култура. И всичко, каквото са преживели душите в течение на тези епохи, не е изгубено, а е запечатано дълбоко в тях. В Шестия голям период, в Шестата коренна раса, също ще има седем културни епохи. И това, което душите са придобили в древна Индия, в Първата културна епоха на Петата раса, ще се чете върху техните лица през Първата културна епоха на Шестата раса.
към текста >>

51. XIII. ТРИТЕ ЗВЯРА -АГНЕТО И НЕГОВИТЕ ИЗБРАНИЦИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това са две грандиозни картини, които ни описват състоянието на човечеството, след като Земята се е трансформирала и се е превърнала в астрално небесно тяло.
Който е разумен, нека сметне числото на звяра, защото е число на човек. А числото му е 666. В следващата 14-та глава се казва: "И видях, и, ето, Агнето стоеше на хълма Сион, и с Него 144 000, които носеха Неговото име и Името на Неговия Отец, написано на челата им." /1/. И в края на главата се дава картина, в която Човешкият Син е застанал в облак със сърп в ръка, готов да жъне. И казва се: „Оня, прочее, Който седеше на облака, хвърли сърпа Си на Земята; и Земята биде пожъната." /16/. Това са две грандиозни картини, които ни описват състоянието на човечеството, след като Земята се е трансформирала и се е превърнала в астрално небесно тяло. Ще се спра накратко върху техния символизъм. Ние видяхме, че само най-напредналите от човеците, които са приели Христовия импулс, ще преминат в новата Земя, защото са одухотворили своите тела. Тези, които са закоравели в материята, не са приели Христовия импулс, ще бъдат отхвърлени и, както видяхме, ще образуват една вторична планета, направена от твърда и груба материя. Казах по-рано, че човек, преди да добие индивидуална душа, е минал през груповата душа, която се представя под четири групи: Лъв, Телец, Орел и Човек. Когато човек добива индивидуална душа и се въплътява във физическо тяло, тези четири групови души се включват в образуването на неговото физическо тяло.
към текста >>

А когато човек заспи или изпадне в безсъзнание, ако такъв човек бъде наблюдаван от ясновидец, гой ще може да види животинското начало че изплува от подсъзнанието.
Тези, които са закоравели в материята, не са приели Христовия импулс, ще бъдат отхвърлени и, както видяхме, ще образуват една вторична планета, направена от твърда и груба материя. Казах по-рано, че човек, преди да добие индивидуална душа, е минал през груповата душа, която се представя под четири групи: Лъв, Телец, Орел и Човек. Когато човек добива индивидуална душа и се въплътява във физическо тяло, тези четири групови души се включват в образуването на неговото физическо тяло. Те са били, така да се каже, притиснати и включени в човешката форма, като са били направени от гъвкава субстанция. Когато човек е слязъл окончателно на физическото поле, той победил и задминал животинския тип, който потънал дълбоко в подсъзнанието. А когато човек заспи или изпадне в безсъзнание, ако такъв човек бъде наблюдаван от ясновидец, гой ще може да види животинското начало че изплува от подсъзнанието. В течение на първите четири атлантски културни епохи, човек е принадлежал още напълно към груповите души. И всяка една от тези четири подраси или културни епохи, е съответствала на една от тези животински форми на груповите души. През време на Петата подраса тези четири форми се включват в човешката форма и, като сили, потъват в подсъзнанието, след което тези типове форми изчезват. В днешната епоха, когато човеците все повече се проникват от Принципа на Христа, човешката природа по начало може да доминира над животинското начало. Който е приел в себе си Христовия импулс, той е победил тези животински форми.
към текста >>

В днешната епоха, когато човеците все повече се проникват от Принципа на Христа, човешката природа по начало може да доминира над животинското начало.
Когато човек е слязъл окончателно на физическото поле, той победил и задминал животинския тип, който потънал дълбоко в подсъзнанието. А когато човек заспи или изпадне в безсъзнание, ако такъв човек бъде наблюдаван от ясновидец, гой ще може да види животинското начало че изплува от подсъзнанието. В течение на първите четири атлантски културни епохи, човек е принадлежал още напълно към груповите души. И всяка една от тези четири подраси или културни епохи, е съответствала на една от тези животински форми на груповите души. През време на Петата подраса тези четири форми се включват в човешката форма и, като сили, потъват в подсъзнанието, след което тези типове форми изчезват. В днешната епоха, когато човеците все повече се проникват от Принципа на Христа, човешката природа по начало може да доминира над животинското начало. Който е приел в себе си Христовия импулс, той е победил тези животински форми. Но тези четири глави на животни са латентни в подсъзнанието и се появяват отново, щом им се отдаде възможност. Три други глави се присъединяват към тях, съответстващи на последните три атлантски раси, когато човек едва е започнал да става човек, но все още е бил животно. Ако човешката душа не работи за елиминирането им, тези три последни типа ще продължават да съществуват. Жената, облечена в Слънце, стъпила върху Луната, е символ на новото човечество върху трансформираната планета, когато човечеството ще бъде напълно под влияние на Слънчевите сили и ще е победило Земно-лунните сили, които са свързани с животинската природа.
към текста >>

Така че, когато човешкото същество е било още в етерно състояние, то е носило в себе си четирите групови души, или по-право, то е било израз на четирите групови души - Лъв, Телец, Орел и Човек.
Някога тези животински форми, тези животински глави, се появиха из физическото море, а сега, след трансформирането на Земята, се появяват от астралното море под формата на чудовище - Змея със 7-те глави. Защо тези животински сили се явяват под формите на животински глави? - Защото всяка сила има тенденция да създаде определена форма: Лъв, Телец, Орел и пр. И онези хора, които не са приели Христовия импулс при трансформирането на Земята, също ще се явят в една астрална форма, но понеже тя е запазила в себе си инстинктите, присъщи на груповата душа, тези именно инстинкти ще вземат известни форми в това астрално тяло и ще предизвикат втвърдяване в него. Тези инстинкти, които се явяват в астралното тяло в определени форми, които се втвърдяват, това са рогата на главите. Така че, когато човешкото същество е било още в етерно състояние, то е носило в себе си четирите групови души, или по-право, то е било израз на четирите групови души - Лъв, Телец, Орел и Човек. Така човешкото същество се е представяло като едно живо същество с 4 глави. Но когато този етерен човек почнал постепенно да се кондензира, да се сгъстява, да се уплътнява, той е формирал различните части на своето тяло, съобразно със силите на четворната групова душа. На всяка от тези глави съответства една система от етерни сили, които системи по-късно, в процеса на кондензирането на физическото тяло, образуват и изграждат по един физически орган. Една от тези системи от сили, която е свързана с главата Лъв, е формирала човешкото сърце. Системата от сили, свързана с главата Бик, са формирали човешкия стомах, човешката храносмилателна система.
към текста >>

52. 5. МРАЧНИЯТ СПЪТНИК - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова той не е в състояние да разбере по какъв начин, това което е относително зло, може да хармонира с това, което е абсолютно Добро.
човешкият род от незапомнени времена е формулирал идеята за две велики могъщества - за Добро и Зло. От тази идея и излязъл великият теологически догмат — Бог и Демон, който е станал крайъгълен камък на всички духовенства, проявени досега в света. Обаче има трошица от истина в тази идея, както и във всяко народно вярване, иначе в човешкия род, в неговата цялост, не би могла да функционира една идея, която би била абсолютно лъжлива. Само по единствения факт, че човек живее на физическия свят той не може да постигне напълно Божествената идея на абсолютната Истина, също тъй както не може да приеме и да счита за истина тази идея, която логичски е абсурдна, т.е. да вярва в съществуването на повече от един Абсолютен Бог. Затова той не е в състояние да разбере по какъв начин, това което е относително зло, може да хармонира с това, което е абсолютно Добро. Следователно, този огромен проблем на Доброто и Злото още не е изяснен за болшинството от човешкия род, а само твърде малко число ученици на окултната наука, притежаващи дълбокото знание на миналото са достигнали до истинското понятие и разбиране на Доброто и Злото. През течение на вековете много легенди и алегории са били пуснати в обръщение, за да се въплътят факти и деяния отнасящи се до тази мистическа Тайна. Но мистическият смисъл на тези легенди никога не е откриван на профаните. Такава е особената Тайна на Мрачният сателит. Обаче дошло е време, когато някои факти, отнасящи се до орбитата на Злото да бъдат изяснени.
към текста >>

След тези забележки, които ще ми послужат като встъпителни, ще се помъчим да обясним, как можем да си съставим съвършено точна идея за това какво нещо е този сателит и неговата ужасна важност за нас в това критично състояние, което сегашните времена преживяват историята на нашия свят.
Друга лъжлива концепция е отъждествяване на Луната, видимият спътник на нашата планета с мрачната орбита. Но мнозина теософи предполагат, че Луната е не само осмата планета, т.е. орбитата на смъртта и разложението, но и ковчег на световния пламък. Това понятие, що се отнася до Луната, е основно лъжливо. Но по отношение на Мрачния спътник и тайната му природа това е приблизително вярно. След тези забележки, които ще ми послужат като встъпителни, ще се помъчим да обясним, как можем да си съставим съвършено точна идея за това какво нещо е този сателит и неговата ужасна важност за нас в това критично състояние, което сегашните времена преживяват историята на нашия свят. Като си спомним за херметичното устройство на човека и разгледаме седемте негови подразделения, след което като си припомним факта, че нашата планета е също така индивид, притежаващ седморно устройство, съответстващо във всяко отношение на устройството на човека, приложим е с цялата възможна строгост херметическият закон - това, което е горе, е подобно на това, което е долу, това което е на Земята, е подобно на това, което е на Небето. Тогава с най-голяма точност ще разберем какво ни е нужно, за да ни стане ясен предметът. Но понеже обикновеният ученик, който живее на външния план, не е в състояние да провери своя начин на разбиране, той е длъжен да се задоволи от откровенията, получени от другите, които са видели и проверили всичко това. Когато говорихме за душата, споменахме за онази нейна част, която нарекохме животинска душа. Магнетическата сфера на нашата планета, която точно съответства на животинската душа в човека, е това, което на окултен език се нарича Мрачен сателит.
към текста >>

Но понеже обикновеният ученик, който живее на външния план, не е в състояние да провери своя начин на разбиране, той е длъжен да се задоволи от откровенията, получени от другите, които са видели и проверили всичко това.
Това понятие, що се отнася до Луната, е основно лъжливо. Но по отношение на Мрачния спътник и тайната му природа това е приблизително вярно. След тези забележки, които ще ми послужат като встъпителни, ще се помъчим да обясним, как можем да си съставим съвършено точна идея за това какво нещо е този сателит и неговата ужасна важност за нас в това критично състояние, което сегашните времена преживяват историята на нашия свят. Като си спомним за херметичното устройство на човека и разгледаме седемте негови подразделения, след което като си припомним факта, че нашата планета е също така индивид, притежаващ седморно устройство, съответстващо във всяко отношение на устройството на човека, приложим е с цялата възможна строгост херметическият закон - това, което е горе, е подобно на това, което е долу, това което е на Земята, е подобно на това, което е на Небето. Тогава с най-голяма точност ще разберем какво ни е нужно, за да ни стане ясен предметът. Но понеже обикновеният ученик, който живее на външния план, не е в състояние да провери своя начин на разбиране, той е длъжен да се задоволи от откровенията, получени от другите, които са видели и проверили всичко това. Когато говорихме за душата, споменахме за онази нейна част, която нарекохме животинска душа. Магнетическата сфера на нашата планета, която точно съответства на животинската душа в човека, е това, което на окултен език се нарича Мрачен сателит. И затова, за да разберем тази мрачна сфера, нейната природа и функция, абсолютно необходимо е да разберем природата и функциите на животинската душа на човека и същевременно отношението на другите шест деления на човека и по такъв начин да усвоим отношенията на човека към планетата, от която съставя атомна частица, понеже е част от организма на планетата. Този Мрачен сателит - магнетичната сфера на планетата — съставя великият център или огнище на животинските сили на Земята. С други думи това е областта на доброто в Природата но още неразвито, страшният девиз на което е - за себе си (егоизъм).
към текста >>

Това е падане от полето на човечеството на животинското поле, гдето съзнателното съществуване може да бъде продължено неопределено време с помощта на Черната магия.
Тук естествено ще се постави въпросът: Каква е пък личната изгода или егоистичната, които привличат обитателите на мрачната орбита да разпространяват тези заблуждения? Отговорът не е твърде прост. Това им доставя средство да продължат съществуването си. Докато са на Земята и им дава приток на живот в бъдещия свят, както ще видим това от херметическите закони на смъртта, които след малко ще изложим. Според тези закони смъртта не е това, което е известно като физическо разложение, но се явява като невъзможност да се поляризират атомите, съставящи душата, а следователно и да реализират безсмъртието. Това е падане от полето на човечеството на животинското поле, гдето съзнателното съществуване може да бъде продължено неопределено време с помощта на Черната магия.
към текста >>

53. 7. Пътят на живота, 20 ноември 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е едно състояние на деца.
ПЪТЯТ НА ЖИВОТА Двадесетият век е век практичен, конкретен, материалистичен. Това е едно състояние на деца. Материализмът показва детството на човечеството; това е първата стъпка в пътя на познанието, където се изработват органите за обективно възприятие и схващане на реалността. За нас реалното в човека представя тялото. Човек знае за света само това, което може да възприеме чрез тялото си, чрез сърцето си, мозъка си и чрез петте сетива. И следователно, развоят и облагородяването на човека и развиването на неговата интелигентност напълно зависят от площта на възприятие, с която разполага. Интелигентността на човека зависи от площта на мозъка, понеже ще има повече възприятия, по-голям контакт с реалния свят.
към текста >>

И тогава човек ще има всичките възможности да работи - защото всички негативни състояния и черти са атавистически остатъци, останали още от растителното и животинското царства и миналите човешки раси.
Но днес хората са изменили на този първичен закон - както в индивидуалния си живот, така и в обществения - и по тази причина в индивида се раждат болестите, а в обществото, кризите и сътресенията. Защото хората днес не градят и не подпомагат процеса на живота, а рушат това, което животът гради. Само когато хората се проникнат от тази велика истина за единството на живота и ценят живота проявен във всички форми, ще могат да се разрешат всички социални и индивидуални проблеми. Социалната проблема ще се разреши само тогава, когато всички хора, които са дошли на земята намерят това, за което са дошли. Тогава хората ще добият истинския живот, който изключва от себе си всички безпокойства и всички негативни състояния. И тогава човек ще има всичките възможности да работи - защото всички негативни състояния и черти са атавистически остатъци, останали още от растителното и животинското царства и миналите човешки раси. И човек трябва да се справи с тях, за да използва благата на живота. За да може човек да се справи с атавистичното наследство на своите прадеди, той трябва да реформира своя организъм, като почне от подбора на храната. Сам да си приготви храната, за да вложи най- хубавите мисли и пожелания в нея; защото сега чрез храната, не само че не ликвидираме със своето минало, но го поддържаме. Чрез храната ние разваляме нашите мисли и желания. Като се развали стомахът, разваля се черния дроб, жлъчката, белия дроб, хващате мигрена в мозъка, развалят се твоите чувства и ти виждаш само зло у хората.
към текста >>

Тялото, което сега имаме, представя един резултат на човешкия ум и умът е в състояние да си направи, каквото иска тяло, но същинското му тяло си ходи с него.
Това е най-материалният принцип, сърцето е само една функция на ума, а волята е само една сила у човека. И тя ще се измени, тя не е нещо постоянно. Но умът, душата и духът - това са три неизменни принципа на човешкото битие - това е човекът. Духът показва неговата сила, душата показва степента на неговата чувствителност, а умът - това е най-материалното - тялото на човека. И човешкият ум никога не умира. Тялото, което сега имаме, представя един резултат на човешкия ум и умът е в състояние да си направи, каквото иска тяло, но същинското му тяло си ходи с него. Копнежът на човека е безсмъртието, но за да реализираме това безсмъртие, трябва да открием вътрешните закони на живота и да наредим живота си по тях. Само така като следваме пътя на живота, ще превърнем възможността за безсмъртие във физическа реалност. По беседа от Учителя, държана на 20 ноември 1932 г.
към текста >>

54. 14. Трите свята, 5 март 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Тук спада животинското царство - тук се чувстват нещата без да могат да се обяснят.
В него няма никакво чувство и мисъл. Като образ на физическия свят може да ни послужи часовникът, в който няма мисъл и чувство, но той точно и правилно определя времето. В него има само прости движения. Но той е построен и нагласен от една разумност извън него. Във втория свят, душевния, света на чувствата имаме не само движение, но в това движение има вече и чувство, но още няма мисъл. Тук спада животинското царство - тук се чувстват нещата без да могат да се обяснят. Имаме след това и трети свят, умствения или Божествения, в който имаме движение, чувство и мисъл. Три качества има той. Физическият свят има едно качество - движение; душевният - две качества, движение и чувство; а умственият има три качества движение, чувство и мисъл. Това е едно просто и ясно определение. Тези три свята взаимно се проникват и се проявяват едновременно в строежа на формите.
към текста >>

Светът е в прогресивно състояние и с изменението на нашето съзнание се изменя и външната природа.
Само при това схващане на живота ще добием правилни понятия за света и ще го схванем в неговата целокупност и непреривност. Тогаз ще разберем що значи „онзи" и „този" свят. Онзи свят за пилето в яйцето е извън черупката, но и самото яйце с пилето живее в онзи свят. И хората сега живеят в „онзи" свят. Когато говорим за онзи свят, разбираме разумния свят, света на разумните отношения. Светът е в прогресивно състояние и с изменението на нашето съзнание се изменя и външната природа. За в бъдеще ще имаме по-благоприятни условия за живота. И ако имаме знания, още сега можем да изменим и подобрим условията на нашия живот. Преди всичко човек трябва да знае за какво е роден. Човек се ражда в света с определен план за живота, ражда се с един занаят, не механически предопределени от някаква фаталност, но детерминирани напълно от динамичните сили и способности на човека. И ако човек попадне на този занаят, за който е определен, условията на живота му ще бъдат благоприятни.
към текста >>

55. 26. Светилникът на живота, 19 ноември 1933г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Понеже човек в своето развитие е минал през животинското царство, той носи сега в себе си и животинското естество, което се отличава с вечно недоволство.
СВЕТИЛНИКЪТ НА ЖИВОТА Разумният живот изисква едно разумно изяснение, а такова можем да имаме само когато имаме светлина. У всички същества има един вътрешен подтик да преминат в по-горна фаза на развитие. У животните има подтик да станат човеци; у човека има подтик да стане нещо повече от това, което е сега. И този вътрешен подтик е причина за развитието и усъвършенстването на биологичните форми. Понеже човек в своето развитие е минал през животинското царство, той носи сега в себе си и животинското естество, което се отличава с вечно недоволство. И всички глупости и престъпления, които хората вършат, се дължат на това животинско естество. Така че човек има двояко естество - животинско и човешко. Животинското естество е без светлина, а човешкото има светлина. И ако загасне тази светлина, то човек е изложен на големи опасности и противоречия в живота си. А светилникът за човека е човешкият ум.
към текста >>

И всички глупости и престъпления, които хората вършат, се дължат на това животинско естество.
Разумният живот изисква едно разумно изяснение, а такова можем да имаме само когато имаме светлина. У всички същества има един вътрешен подтик да преминат в по-горна фаза на развитие. У животните има подтик да станат човеци; у човека има подтик да стане нещо повече от това, което е сега. И този вътрешен подтик е причина за развитието и усъвършенстването на биологичните форми. Понеже човек в своето развитие е минал през животинското царство, той носи сега в себе си и животинското естество, което се отличава с вечно недоволство. И всички глупости и престъпления, които хората вършат, се дължат на това животинско естество. Така че човек има двояко естество - животинско и човешко. Животинското естество е без светлина, а човешкото има светлина. И ако загасне тази светлина, то човек е изложен на големи опасности и противоречия в живота си. А светилникът за човека е човешкият ум. Кой е създал този светилник?
към текста >>

Така че човек има двояко естество - животинско и човешко.
У всички същества има един вътрешен подтик да преминат в по-горна фаза на развитие. У животните има подтик да станат човеци; у човека има подтик да стане нещо повече от това, което е сега. И този вътрешен подтик е причина за развитието и усъвършенстването на биологичните форми. Понеже човек в своето развитие е минал през животинското царство, той носи сега в себе си и животинското естество, което се отличава с вечно недоволство. И всички глупости и престъпления, които хората вършат, се дължат на това животинско естество. Така че човек има двояко естество - животинско и човешко. Животинското естество е без светлина, а човешкото има светлина. И ако загасне тази светлина, то човек е изложен на големи опасности и противоречия в живота си. А светилникът за човека е човешкият ум. Кой е създал този светилник? - Бащата и майката на човека - духът и душата - са, които са поставили този светилник, ума, който е детето на духа и душата, и той носи светлината, която те му дават.
към текста >>

Животинското естество е без светлина, а човешкото има светлина.
У животните има подтик да станат човеци; у човека има подтик да стане нещо повече от това, което е сега. И този вътрешен подтик е причина за развитието и усъвършенстването на биологичните форми. Понеже човек в своето развитие е минал през животинското царство, той носи сега в себе си и животинското естество, което се отличава с вечно недоволство. И всички глупости и престъпления, които хората вършат, се дължат на това животинско естество. Така че човек има двояко естество - животинско и човешко. Животинското естество е без светлина, а човешкото има светлина. И ако загасне тази светлина, то човек е изложен на големи опасности и противоречия в живота си. А светилникът за човека е човешкият ум. Кой е създал този светилник? - Бащата и майката на човека - духът и душата - са, които са поставили този светилник, ума, който е детето на духа и душата, и той носи светлината, която те му дават. И ако туй дете не обича майка си и баща си, то неговата светлина ще изчезне.
към текста >>

Щом се помрачи човешкият ум, това е вече едно болезнено състояние.
А светилникът за човека е човешкият ум. Кой е създал този светилник? - Бащата и майката на човека - духът и душата - са, които са поставили този светилник, ума, който е детето на духа и душата, и той носи светлината, която те му дават. И ако туй дете не обича майка си и баща си, то неговата светлина ще изчезне. А когато изчезне умствената светлина, тогава се раждат всички противоречия и болести на човека, защото здравето на човека зависи от светлината на неговия ум. Щом се помрачи човешкият ум, това е вече едно болезнено състояние. Всички съвременни хора имат едно помрачение на ума си. вследствие на което се раждат всички индивидуални и обществени противоречия. А това помрачаване на ума иде от безлюбието. Безлюбието е причина за всички противоречия, които съществуват в света и живота. За мен Любовта е най-мощната сила, която действа в света и която може да употребите за своето въздигане и повдигане и полза на вашите близки.
към текста >>

Какво ще бъде, за пример, нашето състояние, ако стигнем до края на света?
И тъй, който е запалил свещения огън в себе си, когато дойде при него гладният, ще го нахрани, когато дойде голият, ще го облече, босия ще обуе, невежия ще просвети, ще даде всекиму това, от което има нужда. Това е човещината. И като прави това, принася полза на ближните си, повдига себе си и придобива великото живо знание. Ще кажете, че тези неща са непостижими. Но непостижимите неща носят радости, а постижимите носят скърби. Какво ще бъде, за пример, нашето състояние, ако стигнем до края на света? Но красивото е в това, че светът е безкраен, и хората не са само два милиарда, но цялото пространство над нас, което е осеяно със звезди, е все населено с членове на нашата човешка раса, някои от които са като нас, а други са много по-напреднали от нас. Цялото небесно пространство е населено с човешката раса, в разни форми. Над нас има една много по-напреднала човешка раса. И всичкото това безкрайно множество е обединено и свързано в едно велико вътрешно единство на Любовта, която прониква и изпълва Битието. Любовта има хиляди форми и степени на проява.
към текста >>

Защото и ако мъжът съгреши сега, както едно време жената, ужасно ще бъде състоянието на човечеството, грехът ще бъде двойно по-голям, отколкото от съгрешаването на жената.
Любовта има хиляди форми и степени на проява. По отношение на нашето развитие, тя влиза сега в една нова форма. Тази любов, която досега сте опитвали, е любов, от която само кал се прави; и всички противоречия от нея идваш. И злото в света произлиза от тази кал, от която се раждат всички негативни и отрицателни прояви в човешкия живот; от нея се раждат всички нисши желания и помисли, които го отдалечават от чистия и разумен живот и го правят роб на същества с една по-ниска култура от него. Тази кал беше причината за съгрешаването на първите хора в рая; но тогаз се съблазни жената, а сега е изложен на съблазън мъжът, затова мъжете трябва да пазят да не изгасва светлината на техния ум, за да могат да дадат израз на светлите и възвишени копнежи на техните дух и душа, да могат да изразят любовта и нейната чистота. Защото и ако мъжът съгреши сега, както едно време жената, ужасно ще бъде състоянието на човечеството, грехът ще бъде двойно по-голям, отколкото от съгрешаването на жената. Сега трябва да дойде в света жената да царува, а мъжът да стане слуга, за да се предпази от греха, преди да е съгрешил. Затова е необходимо днес мъже и жени да възприемат и изразят любовта в новата й форма, да знаят, че са братя и сестри, да си взаимопомагат и вдъхновяват и да бъдат стимул и условие едни за други, да дадат израз на светлите мисли и възвишените идеали; мъжът като срещне една жена, тя да породи най-светлите мисли и благородни желания, а не нисши похоти и страсти; и жената като срещни един мъж, да се въодушеви от най-възвишени чувства и стремежи. Само така ще можем да опитаме духът и душата и ще бъдем наследници на Царството Божие, което иде сега на земята, което е Царството но Любовта, братството и свободата. По беседа, държана от Учителя на 19 ноември 1933г.
към текста >>

56. 29. Ролята на красотата и чистотата в живота, 26 ноември 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Страхът е едно състояние, което регулира животинското царство, защото в животинското царство превъзходството е на силния.
РОЛЯТА НА КРАСОТАТА И ЧИСТОТАТА В ЖИВОТА За законите и порядките, които съществуват в природата и обуславят живота през всичките векове на миналото, хората, с изключение на посветените, които са ги ръководели, са имали твърде смътни понятия. И сега обикновените хора почти никакви закони не познават. Познаването на един закон не седи в разбирането само на механическите му прояви във физическия свят, което е външната му страна. Така също не е разбиране на един закон, когато той се изпълнява от страх. Страхът е едно състояние, което регулира животинското царство, защото в животинското царство превъзходството е на силния. При хората, обаче, господства силният по ум, а умствено слабите му се подчиняват и му слугуват. И който иска да се избави от подчинение и слугуване, трябва да стане силен по ум и добър по сърце. В природата няма пристрастие в отношения спрямо хората, затова човек не може да се избави от робство, ако не стане мен и добър. Външен израз на доброто и разумността са чистотата, която има за емблема Слънцето и красотата, която има за емблема месечината. Аз съм чел 5 много книги, които разглеждат красотата и чистотата, но не съм срещал нито един автор, който да даде нещо обективно по въпроса.
към текста >>

Здравословното състояние на живота само любовта може да ни го даде.
Това е сега практичната страна на живота. Мнозина искат да живеят дълъг живот, но не знаят как. Чел съм различни книги, които препоръчват разни правила за дълъг живот, но това са все безплодни средства. Дългият живот най-първо зависи от силата и качеството на любовта, която човек има; дългият живот зависи от количеството и качеството на свободата, която човек има. Има и второстепенни качества, но това са основните. Здравословното състояние на живота само любовта може да ни го даде. Тя е като сол за живота. Тя го охранява от външните лоши условия, при които животът може да се развали. А в съвременното общество, колко лесно може да се развали животът. Да кажем, че двама души се оженят и образуват дом. Отлична идея е домът и бракът.
към текста >>

Най-първо дръжте кожата си в едно изправно състояние.
Без кожа, човек не може да живее. Това се вижда и от растенията. Докато кожата на растението е здрава, то живее... Щом се обели кожата, растението умира. Всички негативни качества, като омразата, скръбта, завистта и пр. огрубяват кожата и човек не може да възприема живота от външния свят - туй, което индусите наричат прана, жизнен елексир, както я наричат средновековните окултисти или жизнена енергия, както я нарича съвременната наука. Най-първо дръжте кожата си в едно изправно състояние. Има известни храни, които пазят кожата мека и чиста и помагат за украсяване външния изглед на човека, а красотата е един израз на здравето. Красотата е емблема на хармонията и означава, че органите, които съставляват човешкото тяло, изпускат равномерно своята енергия и възприемат равномерно енергия от природата. Ако вие равномерно не изпущате и възприемате тази енергия, не може да бъдете здрав. Младите момчета и момичета, които живеят с един по-възвишен стремеж, са винаги красиви. Когато човек се влюби, става красив.
към текста >>

57. 2. При какви условия е възможно всичко в живота, 4 октомври 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

И сега човек по необходимост носи животинското естество в себе си, но същевременно носи и своето човешко естество.
Животните, с чреизмерното си наблюдение към земята, т. е. с поглед отправен под тази хоризонтална плоскост, изгубиха благоприятните условия на своето развитие, изгубиха възхода на своята еволюция и сега са в един застой. И не се знае след колко милиона години ще дойде пак възход. Те излязоха от областта на възможното и влязоха в областта на невъзможното. Понеже в развитието на биологичните форми, човекът се явява последен на земята, но се явява като най-съвършена форма, най-приспособен за проводник на Божествения разум, то, за да бъде полезен на животните като по-низши същества, Бог е взел от естеството на животните и го е вложил в човешкото естество. И сега човек по необходимост носи животинското естество в себе си, но същевременно носи и своето човешко естество. Човешкото естество го подтиква да се стреми нагоре, към Бога, към благото на всички същества, а животинските сили, които действат в него, го карат да мисли само за себе си. Но човек знае, че когато започне да мисли като животните, и той ще стане като тях и тогаз ще изгуби всички възможности в живота си за милиони години. Но за човека, който върви във възходящия път на живота, всичко е възможно. Според божествените закони, които са вложени в природата и човека, за да прогресира човек и да влезе в закона на възможностите, т. е. да има придобивки и печалби в живота, трябва сам да направи нещо, трябва да даде нещо от себе си.
към текста >>

А само за себе си мисли онзи човек, в когото преобладава животинското естество и чувствата, свързани с него.
Ако помогнете на другите, които имат нужда, с това ще помогнете и на себе си. Така че, всичко е възможно, когато постъпваме по божественому. Когато човек не мисли за себе си, за своето благо, а мисли за благото на другите, той всякога постъпва по божественому. А когато мисли само за себе си, той върши престъпление и се спъва в пътя си. Когато човек мисли само за себе си, се раждат всички престъпления и се явяват невъзможностите в живота - мъчнотиите и противоречията. А само за себе си мисли онзи човек, в когото преобладава животинското естество и чувствата, свързани с него. И затова, още от дълбока древност, Учителите на човечеството са дали ред методи за възпитание и облагородяване на чувствата и превъзмогване на животинското естество. И религията е един от тези методи за облагородяване на човешките чувства. Във всички религии, под различни форми, се съдържа следният принцип: съществува една вечна Любов, която обгръща всичко; съществува една вечна Мъдрост, едно вечно Знание, което ръководи и направлява всичко и съществува една вечна Истина, която включва свободата на всички същества, според степента на тяхното развитие. Но сегашните религиозни хора, които са изгубили това дълбоко разбиране за религията, считат, че е достатъчно само да вярват в Бога. Но вярата е само път към Бога.
към текста >>

И затова, още от дълбока древност, Учителите на човечеството са дали ред методи за възпитание и облагородяване на чувствата и превъзмогване на животинското естество.
Така че, всичко е възможно, когато постъпваме по божественому. Когато човек не мисли за себе си, за своето благо, а мисли за благото на другите, той всякога постъпва по божественому. А когато мисли само за себе си, той върши престъпление и се спъва в пътя си. Когато човек мисли само за себе си, се раждат всички престъпления и се явяват невъзможностите в живота - мъчнотиите и противоречията. А само за себе си мисли онзи човек, в когото преобладава животинското естество и чувствата, свързани с него. И затова, още от дълбока древност, Учителите на човечеството са дали ред методи за възпитание и облагородяване на чувствата и превъзмогване на животинското естество. И религията е един от тези методи за облагородяване на човешките чувства. Във всички религии, под различни форми, се съдържа следният принцип: съществува една вечна Любов, която обгръща всичко; съществува една вечна Мъдрост, едно вечно Знание, което ръководи и направлява всичко и съществува една вечна Истина, която включва свободата на всички същества, според степента на тяхното развитие. Но сегашните религиозни хора, които са изгубили това дълбоко разбиране за религията, считат, че е достатъчно само да вярват в Бога. Но вярата е само път към Бога. А само да знаеш пътя, а да не вървиш в него, нищо не те ползва.
към текста >>

В човека са преплетени три естества: животинското, човешкото и Божественото.
Тогава всичко ще бъде възможно за вас. Ще кажете: Може ли Христос да живее в мен? - Може. Вие питате: Къде е Христос? - Христос е там където си и ти. В човека са преплетени три естества: животинското, човешкото и Божественото. Христос е Божественият принцип у нас. Когато човек проявява животинското естество той казва: Нали съм свободен? Други са принципите на свободата. Ако човек постъпва несправедливо спрямо хората, той не е свободен. Ако моята мисъл произвежда в мен безпокойство, аз не съм свободен.
към текста >>

Когато човек проявява животинското естество той казва: Нали съм свободен?
- Може. Вие питате: Къде е Христос? - Христос е там където си и ти. В човека са преплетени три естества: животинското, човешкото и Божественото. Христос е Божественият принцип у нас. Когато човек проявява животинското естество той казва: Нали съм свободен? Други са принципите на свободата. Ако човек постъпва несправедливо спрямо хората, той не е свободен. Ако моята мисъл произвежда в мен безпокойство, аз не съм свободен. Ако болести ме поразяват, аз не съм свободен. На свободния човек трябва да бъдат свободни и сърцето, и ума, и волята.
към текста >>

Под думата животинска любов разбираме животинското разбиране и проявление на любовта.
И от свободата, която има в дома. Същият принцип е верен и за обществото и човечеството. Любовта не може да бъде нито религиозна, нито светска. Любовта не може да се дели. Тя не може да бъде животинска, човешка и Божествена. Под думата животинска любов разбираме животинското разбиране и проявление на любовта. Така че, въпрос може да става за разбиранията на любовта, но любовта сама по себе си си остава една и съща. Любовта при всички условия остава една и съща. Тя и неизменна. Тя има еднакви отношения и към грешните, и към праведните. Любовта иска да подобри живота на всички същества.
към текста >>

Той започва в утробата на майка си като едно микроскопично същество и в деветте месеца минава през всички форми на животинското царство и след като се роди, ще расте и ще се измени.
Тя и неизменна. Тя има еднакви отношения и към грешните, и към праведните. Любовта иска да подобри живота на всички същества. Не да не изменят своята форма, но да подобрят своите възможности за ползване от Божиите блага. Защото човек трябва да измени своята форма. Той започва в утробата на майка си като едно микроскопично същество и в деветте месеца минава през всички форми на животинското царство и след като се роди, ще расте и ще се измени. Всичко е възможно, но трябва да имаме методи за това. Сега навсякъде има желание народите да се повдигнат; всички държави са се обособили и са затворили границите си и всеки разглежда живота от свое гледище. Икономически разглеждат въпроса. Всички народи сега се оформят като органи на един по-голям организъм. И когато един ден хората дойдат до споразумение, светът ще се оправи.
към текста >>

При днешното състояние на ума и сърцето на мъжа и жената правилни отношения са невъзможни.
Да не се женят дотогава, докато не се изправят нейното сърце и неговия ум. Тогава поколенията ще се подобрят и цялото общество, и цялото човечество ще се повдигнат. И ще изчезне този хаос, който сега съществува в живота. Ако се съберат мъж и жена с лоши наклонности, какво ще родят? Преди раждане на децата, даже при тяхното зачатие и през време на техния утробен живот трябва да се тури основа на тяхното възпитание. При днешното състояние на ума и сърцето на мъжа и жената правилни отношения са невъзможни. Само когато се възцари Любовта и Мъдростта в живота на мъжа и жената, тогава може да се постигне истинското разбирателство между мъжа и жената. Само тогаз семейството и възпитанието на децата ще бъдат поставени на правилна и здрава основа, само тогаз ще се създадат и условията за правилно развитие на обществения и духовен живот на човечеството. Тогава ще бъдат възможни всички постижения, по които копнее човешкият дух. А сега религиозните хора очакват като отидат в онзи свят да се изправят. Това е едно криво схващане, едно заблуждение.
към текста >>

58. Трите течения в човека – събуждане на Божественото - Влад Пашов (1902- 1974)

В човека при сегашното му състояние има три течения.
• 791 • Трите течения в човека – събуждане на Божественото. Пазете окултните закони! В човека при сегашното му състояние има три течения. Аз ги определям тъй: животинско, човешко и Ангелско течение; а Божественото течение иде сега, то засяга повърхността на човешкия живот. Когато в нас заговори Божественото, то трябва да бъде събудено от Божествения Дух. Никоя друга сила не може да събуди Божественото. Божественото само по себе си ще се прояви. Трябва да знаете под какво влияние се намират вашите мисли, защото те могат да дойдат под влияние и на животински течения.
към текста >>

Аз ги определям тъй: животинско, човешко и Ангелско течение; а Божественото течение иде сега, то засяга повърхността на човешкия живот.
• 791 • Трите течения в човека – събуждане на Божественото. Пазете окултните закони! В човека при сегашното му състояние има три течения. Аз ги определям тъй: животинско, човешко и Ангелско течение; а Божественото течение иде сега, то засяга повърхността на човешкия живот. Когато в нас заговори Божественото, то трябва да бъде събудено от Божествения Дух. Никоя друга сила не може да събуди Божественото. Божественото само по себе си ще се прояви. Трябва да знаете под какво влияние се намират вашите мисли, защото те могат да дойдат под влияние и на животински течения. И хората упражняват известно влияние, и Ангелите упражняват известно влияние, както и светиите; никой не може да ги избегне.
към текста >>

59. 5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова положението на Слънцето в хороскопа е от голямо значение, защото то ще ни покаже в какво състояние се намира животът в своето проявление в конкретен човек.
В хороскопа има отношение към бащата и индивидуалността, духът на човека в неговото проявление. Управлява тези части от тялото, които управлява и знакът Лъв - сърцето, артериите, гърдите и гърба. Управлява също и дясното око при мъжа и лявото при жената. Слънцето е носител на живота и е сърцето на нашата система. И в човека то управлява сърцето, както Слънцето дава живот на цялата система. Затова положението на Слънцето в хороскопа е от голямо значение, защото то ще ни покаже в какво състояние се намира животът в своето проявление в конкретен човек. Защото, ако Слънцето е жизнения принцип, Луната е формодател. Тъй като животът се проявява във формата, за да видим какво ще бъде битието на човека, на първо място трябва да разгледаме аспектите между Слънцето и Луната, което ще ни покаже хармоничното или дисхармоничното проявление на живота. Отношението между Слънцето и Луната ни показва също така отношението между вечното начало у човека - индивидуалността и личността. Задачата на всеки е да подчини Луната - личността, на Слънцето - индивидуалността. Цветът на Слънцето е оранжевият (портокаловият) и тонът му е ре.
към текста >>

Марс владее над животинското царство изобщо и над животинското естество в човека.
Той внася енергия, но засилва преди всичко борческите и разрушителни инстинкти. Ето защо всички онези същества, които по един или друг начин са натрупали в организма си червена светлина в нейната най-низша проява, са извънредно активни и груби.” (Учителят) Марсовата енергия е активна, буйна, огнена, суха, гореща; наричат я демонична, жлъчна, безплодна. Един автор казва за нея: „Марс е демон, чиито носител се казва човек”. Марс действа като една безсъзнателна сила - буйно, стремително, нападателно, стихийно, необмислено. Марс владее над животинското царство изобщо и над животинското естество в човека. В библията той е символизиран като дявол - малкото зло. Стихията на Марс е борбата. Марс обича борбата и се бори заради самата нея. Убийствата и разрушенията се дължат на Марс. Той е онази енергия, която изважда материята от нейното пасивно състояние и я привежда в движение, създавайки по такъв начин поле за действие на другите по-висши сили.
към текста >>

Той е онази енергия, която изважда материята от нейното пасивно състояние и я привежда в движение, създавайки по такъв начин поле за действие на другите по-висши сили.
Марс владее над животинското царство изобщо и над животинското естество в човека. В библията той е символизиран като дявол - малкото зло. Стихията на Марс е борбата. Марс обича борбата и се бори заради самата нея. Убийствата и разрушенията се дължат на Марс. Той е онази енергия, която изважда материята от нейното пасивно състояние и я привежда в движение, създавайки по такъв начин поле за действие на другите по-висши сили. Докато Венера има работа с чисто органичния свят, то марсовата енергия може да се нарече механична. Марс е активният, прогресивен принцип в природата - принципът, който привежда нещата в движение. Точно той извежда света от състоянието на покой. Другите принципи не биха могли да се проявят, ако той не породи движението. Силното развитие на техниката при бялата раса се дължи на Марс; това показва, че цялата тази раса се е развивала под знака на Марс.
към текста >>

Точно той извежда света от състоянието на покой.
Марс обича борбата и се бори заради самата нея. Убийствата и разрушенията се дължат на Марс. Той е онази енергия, която изважда материята от нейното пасивно състояние и я привежда в движение, създавайки по такъв начин поле за действие на другите по-висши сили. Докато Венера има работа с чисто органичния свят, то марсовата енергия може да се нарече механична. Марс е активният, прогресивен принцип в природата - принципът, който привежда нещата в движение. Точно той извежда света от състоянието на покой. Другите принципи не биха могли да се проявят, ако той не породи движението. Силното развитие на техниката при бялата раса се дължи на Марс; това показва, че цялата тази раса се е развивала под знака на Марс. Под влиянието му се създават лютивите и кисели есенции и отрови в природата. Марс управлява и вкуса. Проявявайки се в умствения живот на човека, той създава склонност към критика и анализа, а в астралния свят Марс е инстинктът и сляпата животинска страст.
към текста >>

Когато се говори за гласа на безмълвието, подразбира се именно това състояние на концентрация, на вътрешно самовглъбяване и в тишината на вътрешното мълчание може да се чуе безмълвното Слово.
Във великия Небесен човек Сатурн представя костната система, затова и в човешкото тяло тя е под влияние на Сатурн. Под костна система в Небесния човек се разбират онези сили, които създават опора на нещата, на всички форми, които се проявяват. Както в Небесния човек, така и в земния той представя слуха. Ето защо предразполага към онова дълбоко размишление, дълбока медитация и концентрация, при която умът влиза във връзка с висшите същества и слуша от тях словото на Мъдростта. Но за да чуе това велико Слово, необходимо е да затихне всичкия суетен ум на делничния живот и да се възцари великата вътрешна тишина, великото вътрешно мълчание - да не се чува никакъв глас от нисшата природа. Когато се говори за гласа на безмълвието, подразбира се именно това състояние на концентрация, на вътрешно самовглъбяване и в тишината на вътрешното мълчание може да се чуе безмълвното Слово. Сатурн е планетата на мълчанието. Затова и хората под негово влияние са мълчаливи, вглъбени в себе си, вслушват се, за да хванат великите идеи, които идат от центъра на Битието. Затова те обичат и външната самота, и уединението. Под влиянието на Сатурн се развива ясно слушането в човека. Той влияе върху мислителните и разсъдъчните способности.
към текста >>

Способността за схващане на вътрешното състояние на нещата се дължи на влиянието на Сатурн и Меркурий.
Затова и хората под негово влияние са мълчаливи, вглъбени в себе си, вслушват се, за да хванат великите идеи, които идат от центъра на Битието. Затова те обичат и външната самота, и уединението. Под влиянието на Сатурн се развива ясно слушането в човека. Той влияе върху мислителните и разсъдъчните способности. Способността за логично мислене и търсене причинната връзка се дължат на Сатурн. Способността за схващане на вътрешното състояние на нещата се дължи на влиянието на Сатурн и Меркурий. Когато Сатурн е в добър аспект в хороскопа, той създава дълбочина в схващанията. А да се дойде до това, трябва да се издигнем над обикновения живот. Твърдостта и търпението се дължат отново на Сатурн. Скъперничеството също се определя от Сатурн. Зимата е под влиянието на Сатурн, както и сухотата в природата.
към текста >>

60. 21-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Неговите мисли са в състояние да отклонят човека от правия път.
48. Влиянието на Тъмния Гений. Като живее човек минава през ред пертурбации, които се предизвикват от причини вън и вътре в него. Както над земята има една тъмна планета, така и в живота си, всеки човек среща един черен гений. Натъкне ли се на него, човек минава през ред пертурбации. Пертурбациите се предизвикват от тъмните мисли, които идват от този черен гений. Неговите мисли са в състояние да отклонят човека от правия път. След големи страдания, той пак ще се върне в пътя си. На помощ ще му дойдат добрите сили на Природата. Няма човек в света, който да не е минал и да не минава през тъмните сили на Природата. Те са механически. Колкото и да са силни, човек може да се справи с тях, като държи връзка с добрите сили на Природата.
към текста >>

Щом се страхува, човек се свързва с животните, защото страхът е животинско качество.
51. Човек и светът. Каквото и да правите, вие сте потопени в света, от чиито влияния не може да се освободите. Благодарете на Разумните Възвишени Братя, които грижливо пазят телата ви, когато вие се излъчвате във време на сън. Ако нямаше кой да пази телата ви, щяхте да се намерите ограбени и разрушени. 52. Причина на различните връзки. Щом се страхува, човек се свързва с животните, защото страхът е животинско качество. Щом се гневи - същото. За да не се поддава на отрицателните чувства в себе си, човек трябва да държи съзнанието си будно, да се свързва с Възвишените Разумни Същества. Човек е колективно същество, свързан със същества по-високо и по-ниско стоящи по съзнание от него. От човека зависи с кои от тях ще се свърже. Много помагачи има човек, но той трябва да съзнава това, да се свързва с тях и да се ползува разумно от тяхната помощ.
към текста >>

61. 38–мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

За нея Учителят казва: "Честността е границата между животинското и човешкото царство".
Ако Учениците на една Школа нямат смирение, няма да има и онова взаимно почитание и уважение. Смирението води към красиви отношения между учениците на Школата. Изобщо един Ученик не може да има никакви постижения докато не придобие смирението. Останалите четири качества показват дали Ученикът има смирение или не. Второто качество е честността. За нея Учителят казва: "Честността е границата между животинското и човешкото царство". С честността човек излиза от животинското царство а влиза в човешкото. Под честност се разбира това, което казваш, да го направиш, да останеш верен на дадената дума. Трето качество е добротата. За добротата Учителят казва: "Добротата е външен израз на Любовта". Не се разбира само да правиш добро, но да имаш едно вътрешно разположение към всички същества.
към текста >>

С честността човек излиза от животинското царство а влиза в човешкото.
Смирението води към красиви отношения между учениците на Школата. Изобщо един Ученик не може да има никакви постижения докато не придобие смирението. Останалите четири качества показват дали Ученикът има смирение или не. Второто качество е честността. За нея Учителят казва: "Честността е границата между животинското и човешкото царство". С честността човек излиза от животинското царство а влиза в човешкото. Под честност се разбира това, което казваш, да го направиш, да останеш верен на дадената дума. Трето качество е добротата. За добротата Учителят казва: "Добротата е външен израз на Любовта". Не се разбира само да правиш добро, но да имаш едно вътрешно разположение към всички същества. Да желаеш техния напредък, успех и дето можеш, да помагаш.
към текста >>

Той като отиде, внася в душата на околните хора, без да говори, онова вътрешно състояние, своя мир.
Даже му направи услуга при даден случай. Един Ученик, който е усвоил тези пет качества, може да гради по-нататък. Това е една основа. Че един човек е придобил вече съзнанието на Ученик се познава по вътрешния мир, по доброто разположение на душата му, по хармонията и радостта, които не зависят от външните условия. Който има този вътрешен мир и хармония в себе си, той действува магически на околните. Той като отиде, внася в душата на околните хора, без да говори, онова вътрешно състояние, своя мир. Човек, който има изработени в себе си тези пет качества, постепенно придобива това вътрешно разположение, тази вътрешна радост, която не зависи от външните условия, в които е поставен. Такъв човек ще има благоволението на Бога, на ангелите, на Белите Братя и на всички добри хора в света. Той ще влезе във връзка с тях. В бъдеще Учениците ще влизат в съзнателна връзка с Ангелите, с Белите Братя. Велики неща очакват човека, когато напредне като Ученик.
към текста >>

Ученикът трябва всякога да бъде в едно мистично, Божествено състояние и това става цел на Ученика.
Тогава Бог ще го покани на работа и той ще стане съработник на Бога. Следователно, в края на краищата, задачата на Ученика е да стане съработник на Бога. Тогава той ще получава от Бога всички блага. Когато човек стане съработник на Бога, той има желание да даде нещо от себе си. Той се жертвува за другите, и тогава всяка една работа, която почва, се благославя. Ученикът трябва всякога да бъде в едно мистично, Божествено състояние и това става цел на Ученика. Тогава човек е истински Ученик. Ученикът започва с Божествената Любов. Като работи с Любов, той добива светлина на ума и разбира Мъдростта. Понеже той гледа през очите на Любовта, в него царува Мир и Радост. Той разбира причините на всички неща, тъй като има знание и светлина.
към текста >>

62. 40-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

мозъкът да е в състояние да може да възприема.
Ученикът трябва да знае, че физическият труд е един метод за приемане на енергиите от земята. Когато обработваме земята, става обмяна между нашето тяло и силите на земята. Ето защо, когато човек работи физически, порите на неговите крака духовно трябва да бъдат отворени, за да може тази енергия правилно да циркулира из тялото. Когато работи духовна работа, понеже тогава се засяга човешкото сърце, тогава неговото сърце трябва да бъде отворено. А при умствената работа умът трябва да бъде отворен, т.е. мозъкът да е в състояние да може да възприема. Сега аз давам тези правила само на онези, които имат желание да следват Школата. Законът е такъв. Всеки Ученик, който влезе в Школата, трябва сам да си наложи от Любов тези правила. Веднъж дадеш ли обещание в себе си, изпълни го. Бъди верен на себе си.
към текста >>

И ако в Ученика, който влиза в една Окултна Школа, има това животинско чувство, очакват го големи страдания.
17. Когато влезете в една Окултна Школа, най-първо ще ви очистят хубаво, както калайджията чисти съдовете, за да хванат добре калая. Докато не ви очистят, калай не ви се туря. Има някои черти у вас, които трябва да напуснете. Най-първата между тях е тщеславието. Това е една животинска проява у човека. И ако в Ученика, който влиза в една Окултна Школа, има това животинско чувство, очакват го големи страдания. Хората като видят неговата слабост, ще почнат да го подиграват. И дето хората страдат от неврастения, това се дължи на тщеславието. В тщеславието хората искат да бъдат такива, каквито не са и затова се тревожат и стават неврастеници. И религиозните хора тщеславието ги е направило такива, каквито не са. Тщеславието е внесло лицемерието в религията.
към текста >>

Онзи, който влиза в Школата, и не е в състояние да изтърпи 1000 години, той не е Ученик, нищо не може да свърши.
В Окултната Школа всичко се подлага на опит, да се види кой доколко е напреднал и какви качества е развил. 18. Сега всички хора бързат. Учениците бързат да свършат училище, за да станат чиновници, религиозните бързат да станат морални, за да се представят в небето, че не са като другите хора. Но в тази Школа, в която влизате, няма абсолютно никакво бързане. Може да прекарате в нея 100, 200, 500, 1000 години, това е нищо, то е като един ден. Онзи, който влиза в Школата, и не е в състояние да изтърпи 1000 години, той не е Ученик, нищо не може да свърши. 1000 години, това е за Учениците, за вас не казвам, ВИЕ СТЕ ОЩЕ СЛУШАТЕЛИ, ЗА ВАС ЗАКОНЪТ СЕ ВИДОИЗМЕНЯ. ЕДИН ДЕН ЩЕ БЪДЕТЕ УЧЕНИЦИ И ТЕЗИ ПРАВИЛА ЩЕ ВИ ТРЯБВАТ! 19. Сега първото нещо, което се иска от Учениците, е че не трябва да бъдете предвзети. Знаете ли какво значи да сте предвзети? Запример извършвате една микроскопическа работа, а в същото време мислите, че кой знае каква работа ще излезе от тази идея.
към текста >>

63. 41-во писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

От туй състояние мнозина са вкусили по нещо малко.
Това не значи да напуснем своите работи, но да знаем, че всичко в света е на Господа. Ние ще знаем факта, че каквото имаме сега, то е Божествено и да започнем да го използуваме, както Божественият закон иска. Туй е новото схващане. И туй, което ви говоря, са Божествени мисли. Божественото осмисля живота, към него се стремим. От туй състояние мнозина са вкусили по нещо малко. Никой не трябва да си прави илюзии, че докато не си е отживял, докато не си е изплатил кармата, може да влезе в новия, в Божествения живот. Физическият живот е една голяма илюзия. Нищо не уреждаме с него. Това не значи, че не трябва да живеем на физическия свят и да работим. Ще живеем и ще работим, но трябва да знаем, че физическият живот е условие за развиване на духовното, на Божественото.
към текста >>

И понеже при влизането в една Окултна Школа се развива чувствителността, то вие ще бъдете в състояние да възприемате мислите на по-нисшите същества от животинското царство.
Та у всички ви има заложени известни истини, които трябва да възрастнат, има благородни мисли и чувства от миналото, които трябва да проявите. И най-малкото усилие, което можете да направите, е за ваша полза. 2. Сега имайте предвид, че в света има две влияния. Ако вие не се подчините доброволно на Божественото влияние, на разумния живот, тогава ще дойдат земните влияния, магнетичното и електрическото влияние на най-нисшите животни. Най-нисшите животни ще почнат да упражняват влияние върху вас. И понеже при влизането в една Окултна Школа се развива чувствителността, то вие ще бъдете в състояние да възприемате мислите на по-нисшите същества от животинското царство. Затова има опасност всеки Ученик да се зарази от своите минали нисши състояния на Битието. Когато всички Учители предупреждават учениците си, те ги предупреждават именно за тези състояния, докато Учениците не дойдат в състояние да разбират своя ум, да регулират тези течения от Слънцето и от центъра на Земята и после да разпознават тези течения и ключовете на нисшото животинско царство. Всички отрицателни мисли и желания, които минават през ума на човека, идват от животинското царство. Всички тези мисли вие ще ги приемете и тогава вашият ум ще влезе в това течение и ще направите едно престъпление. И по този закон аз мога да анализирам всяка ваша мисъл или желание откъде идват.
към текста >>

Когато всички Учители предупреждават учениците си, те ги предупреждават именно за тези състояния, докато Учениците не дойдат в състояние да разбират своя ум, да регулират тези течения от Слънцето и от центъра на Земята и после да разпознават тези течения и ключовете на нисшото животинско царство.
2. Сега имайте предвид, че в света има две влияния. Ако вие не се подчините доброволно на Божественото влияние, на разумния живот, тогава ще дойдат земните влияния, магнетичното и електрическото влияние на най-нисшите животни. Най-нисшите животни ще почнат да упражняват влияние върху вас. И понеже при влизането в една Окултна Школа се развива чувствителността, то вие ще бъдете в състояние да възприемате мислите на по-нисшите същества от животинското царство. Затова има опасност всеки Ученик да се зарази от своите минали нисши състояния на Битието. Когато всички Учители предупреждават учениците си, те ги предупреждават именно за тези състояния, докато Учениците не дойдат в състояние да разбират своя ум, да регулират тези течения от Слънцето и от центъра на Земята и после да разпознават тези течения и ключовете на нисшото животинско царство. Всички отрицателни мисли и желания, които минават през ума на човека, идват от животинското царство. Всички тези мисли вие ще ги приемете и тогава вашият ум ще влезе в това течение и ще направите едно престъпление. И по този закон аз мога да анализирам всяка ваша мисъл или желание откъде идват. Ще кажете, че Господ е тъй наредил света. He, Господ е наредил всичко много хубаво в Битието.
към текста >>

Всички отрицателни мисли и желания, които минават през ума на човека, идват от животинското царство.
Ако вие не се подчините доброволно на Божественото влияние, на разумния живот, тогава ще дойдат земните влияния, магнетичното и електрическото влияние на най-нисшите животни. Най-нисшите животни ще почнат да упражняват влияние върху вас. И понеже при влизането в една Окултна Школа се развива чувствителността, то вие ще бъдете в състояние да възприемате мислите на по-нисшите същества от животинското царство. Затова има опасност всеки Ученик да се зарази от своите минали нисши състояния на Битието. Когато всички Учители предупреждават учениците си, те ги предупреждават именно за тези състояния, докато Учениците не дойдат в състояние да разбират своя ум, да регулират тези течения от Слънцето и от центъра на Земята и после да разпознават тези течения и ключовете на нисшото животинско царство. Всички отрицателни мисли и желания, които минават през ума на човека, идват от животинското царство. Всички тези мисли вие ще ги приемете и тогава вашият ум ще влезе в това течение и ще направите едно престъпление. И по този закон аз мога да анализирам всяка ваша мисъл или желание откъде идват. Ще кажете, че Господ е тъй наредил света. He, Господ е наредил всичко много хубаво в Битието. Великият Учител на Битието много добре е наредил всичко.
към текста >>

Сега се определя какво ще бъде бъдещото състояние.
Щом минете през Ученичеството на трите свята, вие сте Ученик в абсолютен смисъл на думата. Значи, вие трябва да минете от видимото, от физическия свят, към невидимото, към Безграничния свят, към Бога. Вие не можете да разберете Божествения свят докато не разберете физическия и духовния. 7. В настоящата епоха ние сме дошли до положение да приложим правилата на Окултната наука в действителния живот. Туй приложение ще определи нашия бъдещ живот. Сега се определя какво ще бъде бъдещото състояние. Това, което сега извършваме, за самите себе си ще го извършим. И трябва да знаем как да го извършим. Трябва да живеем в Божествения живот, но трябва да разбираме отличителните черти на Божествения живот. Това е необходимо за самите вас. 8. Сега като влизате в Школата трябва да направите един анализ, да пресеете вашите мисли, да останат само съществените мисли.
към текста >>

Първото нещо, което трябва да направите, е да подобрите състоянието на вашия ум.
Туй е възможно за всички. Всеки може да направи този опит. Трябва да приложите Божествените правила както се прилагат правилата в музиката и изкуството. Навсякъде те са определени и който ги знае и ги прилага, всякога ще има резултат, не материален. В това приложение на Божествените правила не се стремете да подобрите външната среда. Първото нещо, което трябва да направите, е да подобрите състоянието на вашия ум. Второто нещо е да подобрите вашето сърце, а след това ще бъдете в състояние да подобрите вашия материален живот. Сега вие вървите обратно и затова нямате резултат. 9. Същността на живота е хората да се обичат едни други. Всеки го радва едно общество, където има разумни хора. И в небето като отидем, пак разумното търсим.
към текста >>

Второто нещо е да подобрите вашето сърце, а след това ще бъдете в състояние да подобрите вашия материален живот.
Всеки може да направи този опит. Трябва да приложите Божествените правила както се прилагат правилата в музиката и изкуството. Навсякъде те са определени и който ги знае и ги прилага, всякога ще има резултат, не материален. В това приложение на Божествените правила не се стремете да подобрите външната среда. Първото нещо, което трябва да направите, е да подобрите състоянието на вашия ум. Второто нещо е да подобрите вашето сърце, а след това ще бъдете в състояние да подобрите вашия материален живот. Сега вие вървите обратно и затова нямате резултат. 9. Същността на живота е хората да се обичат едни други. Всеки го радва едно общество, където има разумни хора. И в небето като отидем, пак разумното търсим. Когато ние говорим за Бога, разбираме туй Висшето, Разумното.
към текста >>

Имате известни състояния, трябва да знаете към коя категория спада: физическо състояние ли е, духовно или Божествено.
Докато се учим, ние можем да живеем. Животът не е в нищо друго, освен във Висшето Божествено Съзнание, в онзи процес на знание. Защото Божествената Мъдрост дава знание. Истината дава свобода, Любовта дава живот, животът дава радост, знанието дава сила, а свободата дава простор. 26. Ученикът трябва всякога да знае причината на своите състояния. Имате известни състояния, трябва да знаете към коя категория спада: физическо състояние ли е, духовно или Божествено. Физическите състояния са конкретни. Те са ограничени състояния. Значи, ограничените състояния, които имате, това са физически състояния. Те са мимолетни. Всяко едно физическо състояние бързо се мени.
към текста >>

Всяко едно физическо състояние бързо се мени.
Имате известни състояния, трябва да знаете към коя категория спада: физическо състояние ли е, духовно или Божествено. Физическите състояния са конкретни. Те са ограничени състояния. Значи, ограничените състояния, които имате, това са физически състояния. Те са мимолетни. Всяко едно физическо състояние бързо се мени. Много бързо се менят физическите състояния. Тези състояния са свързани с предметите на земята, които постоянно са менят. Например, имате един скъпоценен камък и го загубите, с това вашето състояние се изменя. 27. В Окултната Школа всякога предупреждават своите Ученици, че астралният свят е пълен само с капани, мечешки капани под вид на хубави цветя, на хубави сокове, на хубави работи. И затова Учителят винаги казва на Учениците: През еди-кой си път няма да минавате, еди-кой си капан, еди-коя си книга, еди-кои си цветя ще ги гледате, няма да ги бутате.
към текста >>

Например, имате един скъпоценен камък и го загубите, с това вашето състояние се изменя.
Значи, ограничените състояния, които имате, това са физически състояния. Те са мимолетни. Всяко едно физическо състояние бързо се мени. Много бързо се менят физическите състояния. Тези състояния са свързани с предметите на земята, които постоянно са менят. Например, имате един скъпоценен камък и го загубите, с това вашето състояние се изменя. 27. В Окултната Школа всякога предупреждават своите Ученици, че астралният свят е пълен само с капани, мечешки капани под вид на хубави цветя, на хубави сокове, на хубави работи. И затова Учителят винаги казва на Учениците: През еди-кой си път няма да минавате, еди-кой си капан, еди-коя си книга, еди-кои си цветя ще ги гледате, няма да ги бутате. Нищо повече. А съвременните хора казват, че всичко трябва да обходим, всичко трябва да опитаме. Ако Ученикът рече да опита всички мечешки капани, ще види, че е безполезно да ги опитва.
към текста >>

Най-първо трябва да се събудят Окултните способности, скритите способности, които досега не са били в действие, те са в почиващо състояние.
Аз често гледам, че вие бягате от тези книжни ножове. Не, ще чакате този книжен нож да се забие с всичката си сила. И затова Писанието казва: Всичко, което се случи на онези, които любят Бога, е за добро. 31. Аз искам от вас като Окултни Ученици да се пробудят и развият във вас окултните способности. Без туй не можете да учите. Най-първо трябва да се събудят Окултните способности, скритите способности, които досега не са били в действие, те са в почиващо състояние. Тях постепенно ще ги събудим, не изведнъж, защото ако ги събудим изведнъж, вие ще преживеете големи страдания, но постепенно ще ги събуждаме. Другите способности и тях постепенно ще ги съграждате. Защото ако изведнъж почнете да градите, у вас ще се яви друго зло. А това не е Окултно. Защото много окултисти.
към текста >>

64. 62-ро писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Следователно всички хора, които се страхуват, животинското ги управлява.
Аз не ви говоря по този въпрос, защото сте страхливи, а на страхливи хора не може нищо да се говори. Един ден когато се освободите от страха, аз ще ви говоря по това. 495. Пътят към безстрашие. За да бъде Ученикът без страх, душата му трябва да бъде изпълнена с любов. Страхът е качество само на животинския човек. Следователно всички хора, които се страхуват, животинското ги управлява. 496. Безстрашие. Всички Учители, които са идвали в света, са изисквали от своите Ученици безстрашие. Това е първото нещо, което се иска от Ученика. Но за да се придобие безстрашието, трябва да се придобият други по-малки качества. Какво качество се иска от Ученика, за да бъде безстрашен?
към текста >>

Който иска да премине от животинското към човешкото, трябва абсолютно да се освободи от страха.
Това е първото нещо, което се иска от Ученика. Но за да се придобие безстрашието, трябва да се придобият други по-малки качества. Какво качество се иска от Ученика, за да бъде безстрашен? - За да бъде Ученикът без страх, душата му трябва да бъде изпълнена с Любов, страхът се проявява в различни форми в живота. И ексцентричността е качество на страха. Който иска да премине от животинското към човешкото, трябва абсолютно да се освободи от страха. Като се освободи от страха, ще влезе в областта на Любовта и ще бъде свободен. 497. Нашето тяло като почва. Нашето тяло е почва, в която се посажда нашият духовен кивот. Затова тази почва трябва да бъде богата, за да могат да растат нашите мисли, чувства и желания. Това значи нашето тяло да бъде здраво и добре организирано.
към текста >>

Тези изречения могат да изменят вашето душевно състояние.
Вие трябва да се пазите от всички посторонни влияния. За всяко желание, което произтича от душата ви, може да се родят хиляди препятствия отвън, но то пак ще успее. А вие като срещнете 10 - 15 препятствия, казвате: Тази работа няма да я бъде. 507. Значение на Окултните формули. Сега в живота има известни изречения, които трябва да заучавате. Тези изречения могат да изменят вашето душевно състояние. Такива изречения има у всички древни и нови поети. Има малки песни, запример от един куплет, взет от някоя свещена книга: от Евангелието, от Псалмите, които също могат да променят състоянията ви. Тях трябва да заучавате, да обогатявате вашата памет. Паметта ви трябва да бъде богата. 508. Ученикът и Школата.
към текста >>

65. Живот - Георги Радев (1900–1940)

Когато Духът се прояви на периферията и започне своята работа, казваме, че Животът се изразява в своето елементарно състояние като временен живот.
Живот без Обич няма. Първият път, по който Животът тръгва, е Обичта. За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш. Смисълът на Живота е в това – да обичаш и да те обичат. Животът представлява усилие на Духа да се прояви във външния свят, към периферията. Когато Духът се прояви на периферията и започне своята работа, казваме, че Животът се изразява в своето елементарно състояние като временен живот. Временният живот обаче е само сянка на Живота или най-малката проекция на Целокупния живот. Вечният Живот съдържа безкрайни възможности. Той носи всички условия за разумно растене. А под Целокупен живот се разбира общата Мирова душа, която се проявява в цялата Жива Природа. Нашите души са части или удове на тази Велика душа.
към текста >>

Нищо не е в състояние да го разруши – Животът е по-силен от смъртта.
Животът обаче не се проявява само в една форма – той се проявява в безкрайно много форми. Когато повече форми се съчетаят и образуват една по-голяма форма, казваме, че Животът е разумно организиран. Тогава всички форми имат стремеж да дадат израз на тази по-висока форма. Животът никога не се прекъсва, той вечно продължава. Външните форми се разрушават, ала Животът вечно продължава. Нищо не е в състояние да го разруши – Животът е по-силен от смъртта. Той е свободен, неуловим, непреривен. Той не спира. Той непреривно се влива вътре и изтича навън. Защото, ако Животът не се влива вътре и не изтича навън, човек не може да се свърже с околната среда. Животът, който е в нас, е съвършен.
към текста >>

Когато животинското живее в човека, Животът става светски, а когато разумното живее в него, той става духовен.
Животът излиза от Бога и се възвръща към Него. Затова той по същина е абсолютно чист. Измененията обаче, които се внасят в Живота, те именно докарват лошите последици. И тогава се говори за светски живот, за духовен Живот, за временен и Вечен живот. Ала Животът сам по себе си не е ни светски, ни духовен. Когато животинското живее в човека, Животът става светски, а когато разумното живее в него, той става духовен. Защото животът на човека се различава от живота на останалите същества по своята разумност. Думата Живот всъщност подразбира разумност. Където няма разумност, няма и Живот. Където има разумност, даже и най-слабо проявена, там има и Живот. Разумният Живот е живот на безсмъртие, живот без страдания и мъчения.
към текста >>

66. Човек - Георги Радев (1900–1940)

голямо или по-малко надмощие на животинското естество.
Ето защо под думата човек се разбира сбор от всички добродетели. Който не представлява такъв сбор от добродетели, не може да се нарече истински човек. Днешният човек не е дошъл още до положението на истински човек. В него има по- голямо или по-малко надмощие на животинското естество. Истинският човек отсега нататък ще се прояви. Сегашният човек не може още да се обуздава, у него има още много животински прояви. Всички престъпления, които човек днес върши, се дължат на
към текста >>

животинското у него.
Истинският човек отсега нататък ще се прояви. Сегашният човек не може още да се обуздава, у него има още много животински прояви. Всички престъпления, които човек днес върши, се дължат на животинското у него. И той трябва да прави много усилия, за да се освободи от животинското, да го превъзмогне. Човекът обаче е съчетание на добродетели, а не на престъпления. Човек сам по себе си, по своя произход, по своето естество е нещо велико.
към текста >>

животинското, да го превъзмогне.
Сегашният човек не може още да се обуздава, у него има още много животински прояви. Всички престъпления, които човек днес върши, се дължат на животинското у него. И той трябва да прави много усилия, за да се освободи от животинското, да го превъзмогне. Човекът обаче е съчетание на добродетели, а не на престъпления. Човек сам по себе си, по своя произход, по своето естество е нещо велико. Бог, като се е ограничил сам в Себе Си, е създал човека. Ала със създаването на
към текста >>

трансформира, постепенно преминава от едно състояние в друго.
Човек съдържа в себе си всички възможности на един Живот на Любовта. Човек съдържа в себе си всички възможности на един Живот в Истината. Когато човек започне да осъществява всички тези възможности, той постепенно се трансформира, постепенно преминава от едно състояние в друго. Той постепенно се изкачва стъпало след стъпало: от обикновен човек той става талантлив, после – гениален, след това – светия и най-после – Учител. Има степени на човека. Под човек ние не разбираме само онова същество, което живее
към текста >>

не е бил в това състояние, в което днес се намира.
жилище. Земния човек, след като завърши своето развитие на Земята, няма да отиде на Небето. Той ще странства от система в система на физическата Вселена, докато се развие в своята пълнота. Следната станция в неговото развитие ще бъде именно Сириус. Човешкият Дух е слязъл на Земята от около двеста и петдесет милиарда години. Той не е бил в това състояние, в което днес се намира. През тези двеста и петдесет милиарда години той е минал през много форми и много фази на развитие. И целият почти безкраен ред от органични форми, които Природата е създала, представляват все стадии, през които човешкият Дух е минал.
към текста >>

В човека се крият сили, които са в спящо състояние и той трябва да работи за тяхното
Радвай се, че носиш името човек! Стреми се да отговаряш на това име! Не забравяй, че като Дух, като душа, като ум и като сърце, ти си важен елемент във Вселената – без теб тя не може да се прояви в своята хармония. Ти все още не знаеш какво си. В човека се крият сили, които са в спящо състояние и той трябва да работи за тяхното пробуждане и правилно използване. Когато човек се свърже с Бога, у него се пробуждат всички спящи сили и способности. По какво се познава човекът, който е свързан с Бога? По
към текста >>

никаква религия не са в състояние да възстановят честта на човека, освен той самият.
благороден човек е само онзи, който се радва на чуждото благо като на свое. Истинският човек не се бори отвън да възстанови честта си. Той знае, че според великия морал в света честта отвън не се възстановява. Никакъв съд, никакво общество, никаква религия не са в състояние да възстановят честта на човека, освен той самият. По какво се различава разумният човек? – Той никога не се занимава с миналото, нито пък се занимава с бъдещето. Той работи с настоящето. Под настояще аз разбирам вечно
към текста >>

67. ХАРАКТЕРИСТИКА И ПРИЧИНИ ЗА СЪВРЕМЕННАТА КРИЗА - Методи Константинов (1902-1979)

Саморазправата, основен закон на животинското царство, до голяма степен е обуздана само в личните и в обществените отношения в рамките на определена държава, но в отношенията между отделните страни съществуват само незначителни опити за прилагане на международни санкции от най-върховни международни правни институции.
ХАРАКТЕРИСТИКА И ПРИЧИНИ ЗА СЪВРЕМЕННАТА КРИЗА Не би могло да се отрича, че в нашата съвременност свободата на личността и особено нейната материална сигурност е формално гарантирана от нормите на правото. Що се отнася обаче до международната общност, до сферата на междудържавните отношения, ние сме все още във фазата на господство на животинския закон – на правото на по-силния. Саморазправата, основен закон на животинското царство, до голяма степен е обуздана само в личните и в обществените отношения в рамките на определена държава, но в отношенията между отделните страни съществуват само незначителни опити за прилагане на международни санкции от най-върховни международни правни институции. Войната, кървавата саморазправа, това е най-могъщото и организирано средство за налагане волята и интересите на силните; то все още се прилага. Историята изобилства с примери. Пред очите ни са още трагичните последици от двете световни войни, които доведоха културното човечество до една световна криза и до безпътица. Идеята за силата, която е била основен критерий за политическото равновесие в международната общност, е днес подменена с животинския закон на страха от един термоядрен конфликт.Това е едно указание, че моралният закон, изразен в международните правни норми, е все още слаб и недостатъчен сам по себе си, защото не е налице основният елемент - справедливостта. Тази справедливост е закон, който произтича от един велик принцип на Битието - Мъдростта.
към текста >>

Оказа се, че то не е в състояние да поглъща все по-големия обем на производство, макар че то често бе работило с непълен капацитет.
С тежки и мъчителни колебания в конюнктурата, световната стопанска система направи скокове, които скоро се изразиха в разтърсващи света преходни кризи. Конкуренцията за завоюване на пазари избиваше в стагнации и стълкновения. За причина на кризата 1929-1930 г. бе посочен основно фактът, че капиталистическата система, разрешила по бляскав начин технико-производствените и организационните задачи на стопанството, не можа да разреши един по-основен проблем - този за консумацията. Социалното развитие не можеше да върви в крак със стопанското и това се изрази в една основна слабост на потреблението. Оказа се, че то не е в състояние да поглъща все по-големия обем на производство, макар че то често бе работило с непълен капацитет. Основната слабост на капиталистическия пазар се състоеше в това, че опитите да се мобилизира консумацията на народонаселението се сблъскваха с недостатъчния трудов доход: от една страна - ниски надници на заетите в производството, а от друга - технологическа безработица в невиждани дотогава размери. Необходимо бе, паралелно с усъвършенстването на производствената техника, организация и производителност на труда, да се намалява и продължителността на работния ден, за да се избегне технологическата безработица. А това не ставаше: за няколко десетилетия производителността на труда нарасна неколкократно, а работният ден оставаше все 8-часов, какъвто си бе и в началото на века, когато работническите синдикати бяха издигнали лозунга: „8 часа работа, 8 часа почивка и 8 часа сън! "
към текста >>

Имаше трезви икономисти и социолози, които документално установяваха, че технико-производствената апаратура е в състояние да осигури няколко пъти по-високо жизнено равнище на всички, и то при работен ден от 4-5 часа.
Основната слабост на капиталистическия пазар се състоеше в това, че опитите да се мобилизира консумацията на народонаселението се сблъскваха с недостатъчния трудов доход: от една страна - ниски надници на заетите в производството, а от друга - технологическа безработица в невиждани дотогава размери. Необходимо бе, паралелно с усъвършенстването на производствената техника, организация и производителност на труда, да се намалява и продължителността на работния ден, за да се избегне технологическата безработица. А това не ставаше: за няколко десетилетия производителността на труда нарасна неколкократно, а работният ден оставаше все 8-часов, какъвто си бе и в началото на века, когато работническите синдикати бяха издигнали лозунга: „8 часа работа, 8 часа почивка и 8 часа сън! " Имаше трезви икономисти и социолози, които документално установяваха, че технико-производствената апаратура е в състояние да осигури няколко пъти по-високо жизнено равнище на всички, и то при работен ден от 4-5 часа. Но за това бе необходимо (необходимо е и днес) да се усъвършенства социалното устройство на обществото, за да се увеличи консумативната мощ на народонаселенията. Но възможността да се скъсява работния ден, за да се ликвидира безработицата и да се засили консумацията, се сблъскваше е един неорганизиран световен пазар: народи с ограничени природни ресурси (Япония, Италия и др.) водеха борба върху него, базирайки се единствено върху по-продължителния и по-ниско заплащан работнически труд. И пазарите в технико-производствената и финансова организация бяха станали световни по мащаб и характер, а междудържавните отношения си бяха останали такива, каквито са били още в края на миналия век. В епохата около 1929-1930 г., когато се разискваха причините на кризата и възможностите за нейното премахване, имаше напредничави умове, които препоръчваха солидаризиране между държавите с обилни природни източници и държавите, бедни откъм такива, но разполагащи с опитна работна ръка. Идеята бе за създаване на междудържавни кооперативни режими за експлоатиране на неизползвани световни икономически обекти (блатисти, пустинни и недостъпни райони), като богатите държави внесат източници и капитали, а бедните - своя труд и опит.
към текста >>

И социолозите посочваха, че ако това положение на неправда, безизходица и конфликтност в отношенията остане, някои от по-бедните и лишени от възможности народи ще потърсят пътя на агресията, за да променят това несправедливо състояние на нещата.
И пазарите в технико-производствената и финансова организация бяха станали световни по мащаб и характер, а междудържавните отношения си бяха останали такива, каквито са били още в края на миналия век. В епохата около 1929-1930 г., когато се разискваха причините на кризата и възможностите за нейното премахване, имаше напредничави умове, които препоръчваха солидаризиране между държавите с обилни природни източници и държавите, бедни откъм такива, но разполагащи с опитна работна ръка. Идеята бе за създаване на междудържавни кооперативни режими за експлоатиране на неизползвани световни икономически обекти (блатисти, пустинни и недостъпни райони), като богатите държави внесат източници и капитали, а бедните - своя труд и опит. Само така би могла да бъде премахната безработицата, недостатъчния трудов доход, слабата консумация, а от там и кризата в пласирането. Защото, при наличната неорганизираност на световния пазар, при безскрупулната конкуренция между националните стопански предприятия и техните обединения, борбата се изостря и води до сътресения и до прибягване към саморазправа. И социолозите посочваха, че ако това положение на неправда, безизходица и конфликтност в отношенията остане, някои от по-бедните и лишени от възможности народи ще потърсят пътя на агресията, за да променят това несправедливо състояние на нещата. И всичко това ставаше на фона на една обърканост и безперспективност: докато милиони недояждаха и се бунтуваха, едрите производствени единици ограничаваха земеделското и индустриалното производство и ликвидираха непродадените стоки, за да запазят съществуващите цени и печалби. Така милиони хора оставаха извън производството и без средства за консумация. А това подхранва бунт в душата на хората и създава конфликтни предпоставки. Подобно на лодка само с едно весло, която се върти в кръг, капиталистическата система, опирайки се само върху технико- производствената си мощ и забавяйки социалния напредък, попадна във водовъртеж, вместо да напредва. И това състояние в международните отношения доведе фатално до световни войни, последната от които показа, че могат да бъдат използвани и средства за масови поражения, носещи апокалиптични страдания на народите и поставящи в опасност и целия живот върху планетата.
към текста >>

И това състояние в международните отношения доведе фатално до световни войни, последната от които показа, че могат да бъдат използвани и средства за масови поражения, носещи апокалиптични страдания на народите и поставящи в опасност и целия живот върху планетата.
И социолозите посочваха, че ако това положение на неправда, безизходица и конфликтност в отношенията остане, някои от по-бедните и лишени от възможности народи ще потърсят пътя на агресията, за да променят това несправедливо състояние на нещата. И всичко това ставаше на фона на една обърканост и безперспективност: докато милиони недояждаха и се бунтуваха, едрите производствени единици ограничаваха земеделското и индустриалното производство и ликвидираха непродадените стоки, за да запазят съществуващите цени и печалби. Така милиони хора оставаха извън производството и без средства за консумация. А това подхранва бунт в душата на хората и създава конфликтни предпоставки. Подобно на лодка само с едно весло, която се върти в кръг, капиталистическата система, опирайки се само върху технико- производствената си мощ и забавяйки социалния напредък, попадна във водовъртеж, вместо да напредва. И това състояние в международните отношения доведе фатално до световни войни, последната от които показа, че могат да бъдат използвани и средства за масови поражения, носещи апокалиптични страдания на народите и поставящи в опасност и целия живот върху планетата.
към текста >>

68. ОБЩЕСТВОТО НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ (ООН) И ОБЩЕСТВОТО НА НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО (ОНЧ) - Методи Константинов (1902-1979)

При дадената историческа обстановка, като правна институция, ООН има своите цели и задачи, но не ще бъде в състояние да разреши редица проблеми, за което сe изисква преди всичко висша хуманност и висок международен морал.
не приема условията на един по-голям и по-силен народ, последният прибягва към въоръжена сила - обявява война. А войната, знайно е, освещава правото на силния". Най-сетне, както виждаме в нашата съвременност, независимо от наличността на ООН, има редица примери за използване на формулата „от позиция на силата". ООН дойде на международната сцена благодарение на поучителния опит, добит чрез тежките страдания, които народите преживяха през Втората световна война. При дадената историческа обстановка, като правна институция, ООН има своите цели и задачи, но не ще бъде в състояние да разреши редица проблеми, за което сe изисква преди всичко висша хуманност и висок международен морал. Втората световна война и създаването на ООН имаше като главна задача да притъпи социално-идеологическия антагонизъм между двете системи. Омразата между същите трябваше да се превърне в устрем за всеобщо творческо сътрудничество. Това неминуемо ще се наложи по силата на големия расов проблем, който е вече на дневен ред. Така наричаната „жълта опасност" за бялата раса, която вече се надига от Изток, в лицето на Китай, готвещ се за ядрена война, неминуемо ще въздейства в посока на събуждане на колективното съзнание за самосъхранение у народите от бялата раса. Така следва хода на историята: старото - тезата, винаги се отрича от новото - антитезата.
към текста >>

Първата формула има отношение към животинското царство, а втората налага нови схващания за хуманност, доверие и сътрудничество между големи и малки народи.
тогава ще е вече трансформирана расовата карма и „Всички народи ще живеят в мир и съгласие помежду си." Ето защо, погрешна е предпоставката на политическия реализъм, че в основата на международните отношения е заложена борбата за господство, за власт над другите. Формулата „Bellum omnium contra omnes" (Война на всички против всички) беше една основна аксиома на старата школа. При новите изисквания на времето изпъква нова формула: „Силните държави ще съдействат за повдигане на слабите". Първата формула има отношение към животинското царство, а втората налага нови схващания за хуманност, доверие и сътрудничество между големи и малки народи. Обществото на Новото човечество ще се базира на трите принципа: Любовта, чийто израз е Мирът; Мъдростта, която е източник на Сила; Истината, която е символ на Свободата. В съвременната ООН са представени двата принципа: Мъдростта, в нейния отрицателен аспект - „от позиция на силата" и Любовта, също в нейния отрицателен полюс - „мир без наличие на обща световна съгласуваност". Необходимо е да дойде и принципът на Истината, който е гаранция за правилната и разумна употреба на Силата и за възцаряване на истинско световно сътрудничество чрез великата идея за Мира. Държавите се чувстват зависими не само от политико- икономическия терен, но и на духовно-културна и най-вече на Космична почва, където пулсира Животът за Цялото. Взаимното сътрудничество се налага от тази велика идея: Живот за Цялото.
към текста >>

69. ПЕНТАГРАМЪТ И РАЗВИТИЕТО НА ПЕТАТА ЧОВЕШКА РАСА - Светозар Няголов ( -2013)

Ковчегът на Ной спира в планината Арарат, висока 5311 м., и от нея се заражда и развива наново животът на животинското и човешкото царство.
По това време на небето има две луни, едната от тях започва да се разпада и част от частиците й попадат в земната атмосфера като прашен облак, който абсорбира водните пари и предизвиква кален дъжд. Учителя казва, че само в Атлантида Бялото Братство е побеждавано и принудено да напусне континента и да отиде 6 Египет, където построява пирамидите и създава великата египетска култура. Всички планини пожелават да приемат ковчега на Ной и да станат начатък на по-нататъшното развитие на човечеството. Само планината Арарат казала на Господа, че е много малка и нищожна и има много други, по-известни планини от нея, на които може да започне новият живот на човечеството. Заради тази нейна добродетел Бог казва, че развитието на човечеството ще започне от нея и ще стане символ на новия разумен живот, който хората ще водят в бъдеще. Ковчегът на Ной спира в планината Арарат, висока 5311 м., и от нея се заражда и развива наново животът на животинското и човешкото царство. Така Бог спасява човечеството от пълно унищожение. Той се разкайва и решава повече да не прави потоп на Земята. „И рече Бог : Поставям дъгата си в облака, и тя ще бъде белег на завета между Мене и Земята." /13-и стих, 9-а глава, Битие/
към текста >>

„Тази картина /Пентаграма/показва вашето сегашно състояние.
На горния връх е образът на Учителя. Няма болест, която да не може да се излекува пред тази картина. Това е оригиналът. Този образ да бъде постоянно в ума ви." /Обяснения и упътвания, 1922 г., 288 стр./ „Тази картина /Пентаграма/показва вашето сегашно състояние. Вие сте всички в тъмнина. Целият фон е тъмнина. Вие излизате от тъмнината, не сте още в светлината. Туй е тъмнината, в която всички се движат. Този е третият път надясно, под свещения подпис на Духа - пътят към съвършенството, той е новата епоха, новият живот.
към текста >>

А тази глава (на Христос в черно-белия Пентаграм) показва сегашното състояние на хората, на учениците, които То следват.
Вие сте всички в тъмнина. Целият фон е тъмнина. Вие излизате от тъмнината, не сте още в светлината. Туй е тъмнината, в която всички се движат. Този е третият път надясно, под свещения подпис на Духа - пътят към съвършенството, той е новата епоха, новият живот. А тази глава (на Христос в черно-белия Пентаграм) показва сегашното състояние на хората, на учениците, които То следват. Туй е пътят. Ние означаваме Добродетелта с белия цвят, Правдата - със зеления цвят (това е материалния свят), Любовта - с розовия цвят (това е астралният свят, а в по- висшите му проявления той се губи, душата се губи в полето на Нирвана), Истината - със синия цвят, или висшето ментално поле, и Мъдростта - с жълтия цвят. Добродетелта - белият цвят, Правдата - зеленият, Любовта- розовият, Мъдростта - жълтият и Истината - синият. Тия цветове, тия добродетели ще ги носите в умовете си, ще ги опитвате и ще се ползвате." /Обяснения и упътвания, 1922 г., 252 стр./
към текста >>

70. Ill ЦЕНТЪРЪТ НА ПЕНТАГРАМА - Светозар Няголов ( -2013)

Хората умират, за да се справят с животинското състояние в себе си и да се отворят в тях крановете на Любовта, Мъдростта и Истината.
За нищо на света не желая да гния втори път в земята." Така природата учи хората да не правят повече престъпления, когато идват на Земята. Минаването през центъра на Пентаграма е път на пълно самоотричане - отдаване на Божието дело, служене на Бога и на човечеството. Тук човек достига до висшите прояви на Любовта. В тази фаза на развитие ученикът минава най-страшните и тежки изпити. За да познае Бога, той минава през смъртта, при която Бог идва и разговаря с него. Хората умират, за да се справят с животинското състояние в себе си и да се отворят в тях крановете на Любовта, Мъдростта и Истината. Това означава да умре човек за дребнавостите в живота и да се пробудят чакрите на ума, сърцето и волята. Има много същества, които са стигнали до този изпит и са успели да се върнат от тунела, като са преживели тъй наречената клинична смърт, в която развиват своите фини духовни способности и като се събудят, започват да се проявяват като големи ясновидци, лечители и екстрасенси, които имат пряка връзка със своя ръководител и много същества от невидимия свят. При заминаването на човека Бог идва при него и разговаря с душата му. Той го пита: „ Къде си ходил, защо имаш толкова много рани и защо си толкова закъсал? " Бог успокоява душата и подготвя пътя й.
към текста >>

71. Някои основни философски категории в светлината на учението на Бялото Братство - Георги Томалевски (1897-1988)

И за аромата на цветята човешките думи не са в състояние да кажат нищо.
Към коя от тия три църкви Христос би имал предпочитание? Той би приел всеки вярващ в любовта, от която и да е църква, ако има любов към Бога и ближния и у когото не е останало никакво лукавство и фанатизъм. Ако днес католическата църква продължава да счита другите църкви и свободни духовни общества за „отклонили се братя“, тя все още е в отровната атмосфера на средновековието. Ние трудно бихме могли да дадем едно съвсем изчерпателно изложение на учението, което донесе Учителят в школата на Бялото Братство. Човек може да получи известна представа от някакъв плод само ако е вкусил от него. И за аромата на цветята човешките думи не са в състояние да кажат нищо. Необходимо е да усетим със собствените си възприятия този аромат, за да „знаем“ нещо за него. И хората на този свят не могат да получат „знания“ за същината на дадено учение, дори и за учението на Христа, ако в дълбочината на душите им не се е родил Христос в сиянието и величието на своята мисия. Споменахме по-горе, че хората в нашия свят са на различна духовна възраст. Не всички са устроени така, че да могат да възприемат еднакво Божествените идеи. Поради по-ниска степен на духовно развитие, макар и понякога учени с дипломи и факултети, те не притежават „антена и приемник“ за духовните истини.
към текста >>

Невежеството, а най-често полуинтелигентността, сдружени с низшите инстинкти на животинското начало у човека, отричат тази интелигентност, създавайки една безнадеждна доктрина за живота, а вярващите в нея приемат името „атеист“.
Учителят на Бялото Братство сведе най-висшите принципи на личната и обществена нравственост и етика до прости и общодостъпни мотивировки, които лежат в дълбините на всяка човешка душа и които чакат да бъдат събудени. Хората с пробудени вече за духовен живот души, както се споменава по-горе, могат да бъдат от всяка националност, религия и класа. Който приема Божествената любов за основен закон в живота, той е вече във великата армия на светлината. Тази любов разрешава всички противоречия в личния, обществения и международния живот. Учението на Бялото Братство, дадено в тази форма от Учителя Беинса Дуно, счита космоса като един огромен организъм, в който животът на свръхгалактиката, на слънчевите планетни системи, на човека, животните, растенията, минералите, атомите, молекулите, безкрайно малките частици на веществото се направляват от едно Мирово Съзнание - Творчески Универсален Дух, който различните народи през различните времена са назовавали по различен начин. Невежеството, а най-често полуинтелигентността, сдружени с низшите инстинкти на животинското начало у човека, отричат тази интелигентност, създавайки една безнадеждна доктрина за живота, а вярващите в нея приемат името „атеист“. Атеизмът е приемлив за такива хора, които се боят, че някъде в глъбините на вселената - в духовните светове, стоят записани техните дела, за които ще трябва да отговарят. Атеизмът носи едно измамно, временно успокоение, но трябва да се знае, че онова, което се нарича мирова правда, частица от която има във всяка човешка душа, един ден ще похлопа върху вратите на съвестта. Съвременният материализъм обаче започва да става недостатъчен за по-високите изисквания на напредналите хора. Парапсихологията, телепатията, установената дарба за ясновидство у много индивиди разкрехват врати към много светове, към други измерения и към една нова геометрия, където нашите триизмерни координати са недостатъчни да изяснят редица феномени. Налага се едно разширение на диапазона на всички възприятия, за да се покаже една нова, неподозирана красота на един свят, който нито започва тук, нито свършва тук.
към текста >>

72. За окултната школа и за декември 1944 година - Георги Томалевски (1897-1988)

Как бликва растителността, как се импулсира животинското царство и как се променя състоянието на човека?
Никой не можеше да види мълчаливата мощ, която тя излъчваше от себе си. Така хората не могат да видят един гигантски могъщ електричен или магнитен поток в пространството, който създава облика на метеорологическото време за даден период. Съществуват в живота и природата сили, чиито ефект не е мигновен, а бавен и същевременно чудодейно мощен. Такава сила е слънчевото греене, което облива нашата планета с жизнените сили и създава мълчаливо преизобилието на живота. Нима без нищо лицето на онази част от планетата влиза във възходяща фаза? Как бликва растителността, как се импулсира животинското царство и как се променя състоянието на човека? Така и силите на школата държаха учениците в благодатното въздействие на силовото поле, което успокояваше емоционалните бури дори при някои раздрусващи събития. Не че те не се изживяваха с голяма амплитуда, не че създаваха индиферентност, но предпазваха от увлечения и психологически ерупции. Учителевата мъдрост осветляваше като прожектор причините на всичко, което ставаше наоколо. Окултната школа! Не зная колко хора могат да изживеят това, което изживяват тези, които имат щастието да се нарекат ученици на един пратеник на небето.
към текста >>

73. Божественият Принцип на МЪДРОСТТА - Константин Златев

Духът присъства навсякъде (понеже е вездесъщ, всепроникващ), ала се проявява по различен начин, с различна интензивност в природните царства: минерално, растително, животинско, човешко, ангелско (последното би могло да бъде наречено и "свръхприродно", ако разглеждането на първите четири царства бъде ограничено само в пределите на материалната вселена).
б) Мъдростта като вездесъща (всеприсъстваща = присъстваща навсякъде и във всичко) разумност в природата В съответствие с Новото учение природата е абсолютна форма на съществуването на всемирния Живот. Тя е една разумна безкрайност. Тя утвърждава закона на еволюцията, на обновлението. Природата е жива, тя не е съставена от мъртви форми. Духът присъства навсякъде (понеже е вездесъщ, всепроникващ), ала се проявява по различен начин, с различна интензивност в природните царства: минерално, растително, животинско, човешко, ангелско (последното би могло да бъде наречено и "свръхприродно", ако разглеждането на първите четири царства бъде ограничено само в пределите на материалната вселена). Разумността е навсякъде в природата като иманентно начало - и в живата, и в т.нар. "нежива" материя. Тази всеприсъстваща, неспирно пламтяща с огъня на възраждането разумност крие своя произход в извечната и всепобеж- даваща Премъдрост на Създателя - Бог. Продължавайки тези разсъждения, Учителят П. Дънов заключава: "Аз не разбирам под думите "Жива Природа" това, което съвременните естественици разбират.
към текста >>

" Степента, в която човешкото същество е в състояние да възприеме и да приложи мислите, породени от великата Божия Премъдрост, зависи от равнището на духовната еволюция на индивидуалността.
Доколкото е техен проводник, той се ползва от подкрепата на Бога. Каквато и работа да върши, човек трябва да съзнава, че е проводник на Божественото Начало в света. И десет скърби да го нападнат, той лесно може да се справи с тях. Христос казва: "Скръбта ви ще се превърне в радост." Кога? Когато човек даде път на Божественото Начало в себе си! " Степента, в която човешкото същество е в състояние да възприеме и да приложи мислите, породени от великата Божия Премъдрост, зависи от равнището на духовната еволюция на индивидуалността. Логиката на личното еволюционно развитие диктува за напредналите по духовния Път души съответно нарастване възможностите за проникване и прилагане на мислите и чувствата, извиращи безспир от лоното на Всевишния. Той, вечният, безсмъртният, всемъдър и вселюбящ Създател на Всемира, си остава неизменен образец и в това отношение с непостижимата мащабност и всеобхватност на Своята съвършена Мисъл: "Ако искате да бъдете хора на новото и да ви обичат, трябва да мислите право, да имате велика мисъл. Човек трябва да има стремеж да мисли, както Бог мисли. ...Хиляди години ще се учи човек на тази велика наука да мисли! - Да мисли право, това е най-красивото!
към текста >>

Разбира се - когато това съзнание е в състояние да възприеме вибрациите на Божественото, да ги "преведе" на разбираем за човека език и да ги въплъти като реализация на физическото поле, в материалния свят.
...Правата мисъл може да уреди живота. И ако човешкият живот не е уреден, каква е тази мисъл? Светът ще се оправи чрез мисълта (курсивът мой - К. З.)." Изложените по-горе разсъждения довеждат до извода, че всяка правилна мисъл на човека е проява на Божественото Начало у него, т. е. на Висшата Разумност във Вселената, Която се изразява чрез индивидуалното съзнание на човешката личност. Разбира се - когато това съзнание е в състояние да възприеме вибрациите на Божественото, да ги "преведе" на разбираем за човека език и да ги въплъти като реализация на физическото поле, в материалния свят. И в този случай контактът между земното и небесното е двустранен - Божията Мъдрост разширява и извисява човешката душа, а в процеса на своето израстване последната се разтваря все по-широко за благотворното въздействие на Божественото. Затова и Учителят П. Дънов е в правото си да отбележи: "Щом като Мъдростта изгрее в човешката душа, всяко нещо в ума на човека отива на своето място. Всички идеи стават ясни, определени и идват в пълна хармония. Умът на човека се отваря и той вижда, че този велик Божествен свят е красив, че в него царува хармония и ред и че когато Мъдросттауправлява, редът не се нарушава.
към текста >>

Като взема един лист от някое дърво, започвам да го разглеждам и чета по него къде и при какви условия се е образувал този лист, къде е расло това дърво и защо е остаряло, какви са били тогава хората, в какво време е живяло, какво е било състоянието на Слънчевата система и пр.
За него целокупният живот се превръща в една велика Книга, от която той вече може свободно да чете. И това е факт, понеже той е научил езика, на който тя е написана - езика на Божествената Мъдрост. В тази връзка Учителят П. Дънов споделя: "Аз черпя своите принципи от една много голяма книга, на която всяко камъче, листче, клонче, цвете съставят азбуката. Аз постоянно превеждам от тази велика Книга. Като взема един лист от някое дърво, започвам да го разглеждам и чета по него къде и при какви условия се е образувал този лист, къде е расло това дърво и защо е остаряло, какви са били тогава хората, в какво време е живяло, какво е било състоянието на Слънчевата система и пр. Аз проверявам всичко това по отпечатъците на всеки лист и клонче." Огромният процент от съвременното човечество са хора, които (в езотеричен смисъл) все още вървят в своя живот по пътеката на изпитанията, която предхожда окултното ученичество - като два стадия от духовната еволюция на живото същество. Периодът на преминаване през стадия на изпитанията обикновено е твърде продължителен и като правило е съпътстван с множество кармични обременености. Последните не липсват и при ученичеството, поне до придобиването на третото велико посвещение/посвета (по теософ- ската скала). Окончателното отърсване от кармичните обвързаности става, както е известно, след завоюването на петото велико посвещение (то е трето от гледна точка на земната Йерархия), което се явява в същност границата между степените на ученика и духовния Учител.
към текста >>

...Само когато изучаваме Божествената Мъдрост, ще бъдем в състояние да разбираме Истината, да станем господари на положението и само тогава ще можем да преобразим живота си."
Някои казват, че Земята е ад. Да, но тя може да бъде място на радост, ако животът се нареди в хармония със законите на природата. Всяко същество, което не върви в хармония със законите на природата, се изражда. Който мисли, че може да измени законите на природата, ще се намери в положението на откъснат лист, който ще увехне и на мястото му ще се яви друг, по-достоен. Тази дисхармония показва, че вашият живот не е в съгласие с онези велики закони, които регулират битието и разумния живот. ...Само когато изучаваме Божествената Мъдрост, ще бъдем в състояние да разбираме Истината, да станем господари на положението и само тогава ще можем да преобразим живота си." б) нов начин на живот, нова култура на общуването между хората Промяна следва да настъпи не само в отношението на човека спрямо природната среда, но и във взаимоотношенията между самите хора. В същност едното е тясно свързано с другото и стремежът за разделянето им (когато има такъв) е изкуствен и неоснователен. Ако вярваш в Бога и го обичаш, би трябвало да изразяваш любовта си към Него, уважавайки и поддържайки Неговото творение. Божият вездесъщ и животворящ Дух обитава навред в Космоса и изпълва с диханието Си всеки атом от съществуващото.
към текста >>

74. VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА - Константин Златев

Ние сме в състояние, обаче, да наблюдаваме безбройните му проявления и да осмисляме взаимоотношенията между неговите носители.
Свещената книга на християните - Библията, свързва появата на живота с творческата дейност на Всевишния и по-специално - на Неговия животворящ Дух (ср. Бит.1:1-2). От своя страна Учителят П. Дънов прави разграничение между същността на явлението "живот" и неговите проявления в Битието: "Следователно това, което не можем да определим, е животът. Това, което може да се определи, е проява на живота." И така, животът е атрибут и функция на Първото Начало - Бога. Както пораждането му, така и дълбоката му, глъбинна същност си остават (поне засега) тайна за нас, хората. Ние сме в състояние, обаче, да наблюдаваме безбройните му проявления и да осмисляме взаимоотношенията между неговите носители. В нашите възможности е да прозрем неговата целокуп- ност и проникването му в цялата наблюдаема Вселена - от елементарните частици и атома до звездите, галактиките и Метагалактиката. Наблюденията ни довеждат до съществения извод: животът е единен в необозримото си разнообразие и неповторимо разнообразен в единството си. Езотеричното познание, въплътено в учението на ББ, свидетелства, че животът се ражда при взаимодействието между Духа и материята. Като резултат от тази грандиозна космическа прегръдка възникват световете, сферите и областите на Проявеното Битие. При разглеждането на космологията на Учителя П.
към текста >>

Когато Духът се прояви на периферията и започне своята работа, казваме, че животът се изразява в своето елементарно състояние, като временен живот.
Всяко живо същество в материалната вселена е носител на частица живот - временен, преходен, ала същевременно проекция и отражение на Вечния Живот. В абсолютния смисъл на понятието негов единствен владетел е Творецът. Но, от друга страна, Той е вложил искра от тази безсмъртна същност във всяко същество. Което означава, че всички ние сме също така безсмъртни - като потенциал, който следва да развием и да използваме максимално разумно. Ето какво казва Учителят на ББ у нас по повод съотношението вечен - временен - целокупен живот: "Животът представя усилие на Духа да се прояви във външния свят, към периферията. Когато Духът се прояви на периферията и започне своята работа, казваме, че животът се изразява в своето елементарно състояние, като временен живот. Временният живот, обаче, е само сянка на Живота, или най-малката проекция на целокупния Живот. Вечният живот съдържа безкрайни възможности. Той носи всички условия за разумно рас- тене. А под целокупен живот се разбира общата Мирова Душа, която се проявява в цялата жива природа. Нашите души са части или удове на тази велика Душа."
към текста >>

Нищо не е в състояние да го разруши - животът е по-силен от смъртта (курсивът мой - К. З.).
Ала животът сам по себе си е непреходен, вечен. Непрестанната и неуморна замяна на едни форми с други, непресъхващият поток на космическото обновление са безспорните свидетелства за динамиката и еволюционността на Живота. Преходността на формите само подчертава неговата нетленност. Този постулат, разкриващ проявленията на жизнения принцип във Вселената, намира своето дефиниране и тълкувание и в Словото на Учителя П. Дънов: "Животът никога не се прекъсва, той вечно продължава. Нищо не е в състояние да го разруши - животът е по-силен от смъртта (курсивът мой - К. З.). Той е свободен, неуловим, непреривен. Той не спира. Той непреривно се влива вътре и изтича навън. Защото ако животът не се влива вътре и не изтича навън, човек не може да се свърже с околната среда. Животът, който е в нас, е съвършен."
към текста >>

Акаша е пространство, но не обикновено пространство, а такова, което съдържа в латентно (непроявено) състояние всички възможни форми.
Тази сила индусите наричат "татвас" - санскритска дума, което означава жива енергия, която прониква цялото пространство, основа е за движението на всички небесни тела и е причина за проявата на всичкия живот във Вселената. От тази татвическа енергия - праната е едно видоизменение. И онзи научен метод да се използва тази жива енергия индусите наричат Пранаяма. Татвас е Любовта, която движи света, и всички висши желания се дължат на тази енергия, на тази сила, която със струите си прониква през нашите тела, през всичките ни тела." Езотеричното познание в лицето на древната индийска мъдрост допълва тези ценни размисли с твърдението, че има две първоначала в Битието. Инду- измът ги назовава "Акаша" и "Прана". Акаша е пространство, но не обикновено пространство, а такова, което съдържа в латентно (непроявено) състояние всички възможни форми. Прана е жизнена сила, енергия, която изпълва всичко съществуващо (съответства на Светия Дух в християнството). Красотата и съвършената целенасоченост и целесъобразност, редът и непреходно стта придават на Живата Разумна Природа Божествена сила и неизчерпаема вътрешна енергия. Тя няма нито минало, нито бъдеще - винаги е "сега". Винаги е млада и обновена. Природата - това е светът на нещата, на формите и отношенията, на мислите и вълненията на човека, една единна система от реалности, в скритата си същност пронизана от всемирната Любов.
към текста >>

Само такъв комплексен подход към разкриването на нейните тайни е в състояние да ни доведе до пълно познание за действащите в нея принципи, закони и методи.
Неговият тих глас в душата ни ни нашепва, че можем спокойно и свободно да гласуваме пълно доверие на вечната Майка - Природа, тъй като сме частица от нейното велико Единство. Устременият по пътеката към съвършенството окултен ученик открива в нейно лице освен това и партньор и помощник във всичките си начинания. Той е готов да последва призива на нейното разумно водителство: "Неуместно е, когато някои казват, че искат да подчинят природата, да я турят под своя власт. Те трябва да знаят, че Светлите Напреднали Същества са настойници на тази жива природа" (Учителят П. Дънов). Природата следва да бъде изучавана по форма, съдържание и смисъл. Само такъв комплексен подход към разкриването на нейните тайни е в състояние да ни доведе до пълно познание за действащите в нея принципи, закони и методи. Словото на Учителя П. Дънов има за първостепенна по важност задача да ни въведе именно в задълбочено, аналитично и плодоносно изследване на природната действителност. Той, Великият Посветен на ББ, свързва изучаването на формата (външната страна на природата) с разумното начало, извикало тази форма за живот. Това е действен и резултатен път към установяване на живоносни, взаимно обогатяващи отношения с вечната Майка. А казваме, че тези отношения са от взаимна полза, понеже и природата би имала какво да получи от мъдрия, живеещ и работещ в името на Цялото човек.
към текста >>

Във физическия свят сме в състояние да наблюдаваме непосредствено действието на съзидателните и разрушителните сили.
На Изток този Закон за причината и следствието се нарича карма (от санск- рит = действие, въздействие). В духовното познание е известен още и като Закон за възмездието. И така, доброто поражда добро, а злото - зло. Първото съгражда, а второто разрушава. Дори и едничка лоша мисъл вече е въплътено зло. Във физическия свят сме в състояние да наблюдаваме непосредствено действието на съзидателните и разрушителните сили. Телесните ни сетива ни го разрешават. Обстоятелството, че не сме способни (поне огромният процент от нас) да съзираме въздействието, което оказват мислите и чувствата ни в невидимия свят, не ни оправдава ни най-малко. Законът на духовния бумеранг е обективен - т. е. той се проявява вън и независимо от нашето съзнание и лично отношение. Познанието за неговото съществуване и функции би следвало да ни помогне да бъдем разумни във всичките си жизнени изяви.
към текста >>

Дънов) Езотеричното познание ни разкрива истината за наличието на четири природни царства: минерално, растително, животинско и човешко, и едно свръхприродно - ангелско.
2. Отношението на ученика по духовния Път към Природата и нейните царства "Всички форми в природата са символи на един вечен идеален свят. Те са книгата, от която ученикът чете какво е писал Бог. Ученикът започва своето учение от природата: от изворите, тревите, цветята, планините. Там търси той правилните методи за живот и чистота." (Учителят П. Дънов) Езотеричното познание ни разкрива истината за наличието на четири природни царства: минерално, растително, животинско и човешко, и едно свръхприродно - ангелско. Структурата на тези царства в Природата, които представляват огромни общности от същности (монади, единици живот, проявления на Духа в света на формите) на сходна или съпоставима степен на духовно развитие, е вертикална. Започвайки от най-ниското - минералното, и продължавайки все по-нагоре - през растителното, животинското и човешкото, и достигайки до ангелското, в подножието на Божествения свят, тази структура в същност се явява еволюционната стълбица на Проявеното Битие. Отношението на окултния ученик към Природата като цяло и към нейните царства в най-висока степен обуславя възможностите му за израстване по вечния Път към Бога, който той - ученикът - съзнателно е поел и се стреми да го следва целенасочено и всеотдайно. Учението на ББ в редакцията на Мировия Учител П. Дънов свидетелства, че животът е вечен.
към текста >>

Започвайки от най-ниското - минералното, и продължавайки все по-нагоре - през растителното, животинското и човешкото, и достигайки до ангелското, в подножието на Божествения свят, тази структура в същност се явява еволюционната стълбица на Проявеното Битие.
Те са книгата, от която ученикът чете какво е писал Бог. Ученикът започва своето учение от природата: от изворите, тревите, цветята, планините. Там търси той правилните методи за живот и чистота." (Учителят П. Дънов) Езотеричното познание ни разкрива истината за наличието на четири природни царства: минерално, растително, животинско и човешко, и едно свръхприродно - ангелско. Структурата на тези царства в Природата, които представляват огромни общности от същности (монади, единици живот, проявления на Духа в света на формите) на сходна или съпоставима степен на духовно развитие, е вертикална. Започвайки от най-ниското - минералното, и продължавайки все по-нагоре - през растителното, животинското и човешкото, и достигайки до ангелското, в подножието на Божествения свят, тази структура в същност се явява еволюционната стълбица на Проявеното Битие. Отношението на окултния ученик към Природата като цяло и към нейните царства в най-висока степен обуславя възможностите му за израстване по вечния Път към Бога, който той - ученикът - съзнателно е поел и се стреми да го следва целенасочено и всеотдайно. Учението на ББ в редакцията на Мировия Учител П. Дънов свидетелства, че животът е вечен. Той преминава от една, по-нисша, към друга, по-висока степен на развитие, разгръща се от едно природно царство в друго според законите на еволюцията. В своето неразривно и прекрасно единство животът е подчинен на еволюцията и същевременно той сам я твори.
към текста >>

Дънов е владеел блестящо цялото това познание, което е демонстрирал хиляди пъти както в своите беседи и лекции, така и в личните си контакти с последователи и външни за общността на ББ хора (никой не е в състояние да посочи точната цифра на посетителите, които са го молели да надникне в съдбата или в бъдещето им и да им даде подходящ съвет за настоящата им житейска ситуация; като правило той не е връщал никого).
Да не се пресилва, но да бъде прилежен. За всеки предмет, който иска да се изучи, тя е дала необходимото време - ни повече, ни по-малко. Но нищо не трябва да остане ненаучено." И така, външната форма на човешкото същество - и като цяло, и като градивни компоненти - предлага цялостна и точна информация за степента на духовно- нравственото развитие на личността, както и относно перспективите за неговия по-нататъшен жизнен път. Върху основата на тази обективна взаимовръзка са възникнали редица окултни науки: хи- романтия, френология, физиогномика и др. Учителят П. Дънов е владеел блестящо цялото това познание, което е демонстрирал хиляди пъти както в своите беседи и лекции, така и в личните си контакти с последователи и външни за общността на ББ хора (никой не е в състояние да посочи точната цифра на посетителите, които са го молели да надникне в съдбата или в бъдещето им и да им даде подходящ съвет за настоящата им житейска ситуация; като правило той не е връщал никого). На всяка крачка в своето учение П. Дънов подчертава незримата Разумност, вдъхнала живот на Вселената и на всички живи същества. В същност Любовта към Бога се изразява не само в стремежа към лично общение с Него и изпълняване на нравствените Му повели, а и в отношението към сътворения от Него свят. Той е вездесъщ, присъства едновременно навсякъде. Следователно можем да Го открием навсякъде, стига да търсим както трябва: "Ако вие всички вярвахте в Бога така, както аз разбирам, никой не може да ви обере.
към текста >>

С избиването на животните и птиците се спира тяхната еволюция и силите, които трябва да образуват тяхното благо, остават неизползвани, а с това се образува едно хаотично състояние, което пък е причина за редица заболявания при човека (курсивът мой - К. З.).
Малцина от незрящите духом си дават сметка, че на практика стават съпричастни в избиването на милиони беззащитни животни заради повсеместно разпространеното месоядство. Последствията от тази масова варварска практика имат далеч не само материални измерения. Те се отразяват върху глобалния живот на планетата и човешкото общество по най-различни начини, следвайки неумолимо Закона на възмездието (Кармата). Ето как учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, разглежда този толкова важен проблем на контакта с Природата: " Чрезмерното избиване на млекопитаещите животни създава аномалии в природата. С избиването на животните и птиците се спира тяхната еволюция и силите, които трябва да образуват тяхното благо, остават неизползвани, а с това се образува едно хаотично състояние, което пък е причина за редица заболявания при човека (курсивът мой - К. З.). След безразборното изтичане на тяхната кръв от изпаренията й се образуват разни серуми и култури за вредоносните бацили, от които дохождат всичките злини в органичния свят." Дори представителите на растителния свят (земната флора) са носители на частица от вселенския Живот и ние нямаме правото да им го отнемаме (от това правило изключваме плодовете, зеленчуците, зърнените храни и останалите растения, които човек използва за храна и чието предназначение според Божия Промисъл е именно това - да поддържат живота на представителите на по-горните природни царства; разбира се, и това следва да става разумно и без разхищения и злоупотреби): "Зад всяко цвете стои едно разумно същество, затова не е позволено да се късат. Може в краен случай, и то за лек, да се откъсне с позволение от разумното същество" (Учителят П. Дънов). И тъй като Живата Разумна Природа се стреми с всички сили да поддържа баланс в своите владения, тя създава предпо ставки за това в средата на причинителите на масовите кланета. Човешкият род е този, който плаща голямата сметка: "За да се тури равновесие в природата, тя трябва да отдели сто милиона килограма кръв, за да се балансира кръвта на животните - и войнитего правят това" (курсивът мой - К. З.). Жестока, но справедлива цена за въплътеното невежество!
към текста >>

75. VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа - Константин Златев

Когато човек започне да осъществява всички тези възможности, той постепенно се трансформира, постепенно преминава от едно състояние в друго.
Дънов: " Човек е жива душа, която има всички възможности на вечния, безсмъртен живот. Тази душа притежава всички способности, всички методи за работа вътре в себе си и тя ги влага в мозъка и въобще в цялото тяло, чрез което се проявява. Ето защо ние казваме: човек съдържа в себе си всички възможности на един разумен живот. Човек съдържа в себе си всички възможности на един живот на Любовта. Човек съдържа в себе си всички възможности на един живот в Истината. Когато човек започне да осъществява всички тези възможности, той постепенно се трансформира, постепенно преминава от едно състояние в друго. Той постепенно се изкачва стъпало след стъпало: от обикновен човек той става талантлив, после гениален, след туй светия и най-после Учител." От позициите на тези разсъждения скалата на духовната еволюция на човека според Учителя на ББ у нас придобива вида: обикновен човек талантлив праведник
към текста >>

Заключението на великия духовен Учител е, че: "Животинското, човешкото и Божественото в хората са така преплетени, че образуват цялостния човек."
Но той притежава и един още по- извисен духовен живот, който го приобщава към първичното Божествено Начало. В своята глъбинна същност като дух човекът е една искра от онзи свещен огън на всемирния живот, който наричаме Първопричина, основно Начало, Бог. Чрез човешкото същество, както и чрез цялата еволюция на разумната природа, се проявява това първично Начало във все по-голяма пълнота и съвършенство. "Човешкото в човека - това е опаковката - казва Учителят П. Дънов, - а Божественото - това е същността на човешкото естество." В сегашната си форма човек само отчасти е проявил своята изконна, истинска същност; той тепърва има да се проявява. Заключението на великия духовен Учител е, че: "Животинското, човешкото и Божественото в хората са така преплетени, че образуват цялостния човек." Разширявайки мащабите на своето проникновение до размерите на общовселенско обобщение, на друго място в учението си П. Дънов подчертава: "Човекът съществува не само на Земята, не само в Слънчевата система. Той населява цялата звездна вселена - всички слънца и планети. Планетите и слънцата са населени със същества от разни степени на интелигентност. Не е важно какви тела имат те.
към текста >>

И когато силният човек, човекът-герой бъде прикован на позорния стълб заради Истината, той с великодушие понася и позор, и хули, и злорадства, и обвинения." За да бъде в състояние да носи с чест своето призвание, човек е длъжен преди всичко да се освободи от въздействието на своята низша природа.
Аз не наричам силен човек оня, който убива другите. Силен човек е оня, който може да обръща своите неприятели в приятели. Ето защо той не се защитава. Той не воюва за своите права. Само слабият воюва за своите права. И когато силният човек, човекът-герой бъде прикован на позорния стълб заради Истината, той с великодушие понася и позор, и хули, и злорадства, и обвинения." За да бъде в състояние да носи с чест своето призвание, човек е длъжен преди всичко да се освободи от въздействието на своята низша природа. Това изискване на Божия Промисъл към неговия път в живота се превръща в задължително условие за ученика на духовната Школа. И в тази насока Учителят на ББ в България предлага ценни наставления: "Вие най-първо трябва да се освободите от своите животински желания. Трябва да правите разлика кое е човешко състояние и кое животинско, кое е човешко желание и кое животинско. Вземете ревността. Тя е едно животинско състояние.
към текста >>

Трябва да правите разлика кое е човешко състояние и кое животинско, кое е човешко желание и кое животинско.
Той не воюва за своите права. Само слабият воюва за своите права. И когато силният човек, човекът-герой бъде прикован на позорния стълб заради Истината, той с великодушие понася и позор, и хули, и злорадства, и обвинения." За да бъде в състояние да носи с чест своето призвание, човек е длъжен преди всичко да се освободи от въздействието на своята низша природа. Това изискване на Божия Промисъл към неговия път в живота се превръща в задължително условие за ученика на духовната Школа. И в тази насока Учителят на ББ в България предлага ценни наставления: "Вие най-първо трябва да се освободите от своите животински желания. Трябва да правите разлика кое е човешко състояние и кое животинско, кое е човешко желание и кое животинско. Вземете ревността. Тя е едно животинско състояние. После гневът, подозрението, злобата, съмнението - всичко това са все животински състояния. Също гордостта, тщеславието и пр. А пък човек е същество на всички добродетели.
към текста >>

Тя е едно животинско състояние.
И когато силният човек, човекът-герой бъде прикован на позорния стълб заради Истината, той с великодушие понася и позор, и хули, и злорадства, и обвинения." За да бъде в състояние да носи с чест своето призвание, човек е длъжен преди всичко да се освободи от въздействието на своята низша природа. Това изискване на Божия Промисъл към неговия път в живота се превръща в задължително условие за ученика на духовната Школа. И в тази насока Учителят на ББ в България предлага ценни наставления: "Вие най-първо трябва да се освободите от своите животински желания. Трябва да правите разлика кое е човешко състояние и кое животинско, кое е човешко желание и кое животинско. Вземете ревността. Тя е едно животинско състояние. После гневът, подозрението, злобата, съмнението - всичко това са все животински състояния. Също гордостта, тщеславието и пр. А пък човек е същество на всички добродетели. Някой казва, че е религиозен, а десет пъти се гневи на ден. Той е в животинско състояние." От особено значение в този дълъг и съвсем нелек процес на пречистване е взаимопомощта между хората, съзнателното извършване на добри дела.
към текста >>

Той е в животинско състояние." От особено значение в този дълъг и съвсем нелек процес на пречистване е взаимопомощта между хората, съзнателното извършване на добри дела.
Тя е едно животинско състояние. После гневът, подозрението, злобата, съмнението - всичко това са все животински състояния. Също гордостта, тщеславието и пр. А пък човек е същество на всички добродетели. Някой казва, че е религиозен, а десет пъти се гневи на ден. Той е в животинско състояние." От особено значение в този дълъг и съвсем нелек процес на пречистване е взаимопомощта между хората, съзнателното извършване на добри дела. Нерядко този положителен обмен между тях крие своите корени в миналото, в предишни въплъщения: "Някой човек ви прави добро. В миналото вие сте му правили добро. Ти като живееш добре, в бъдеще ще ти помагат. За Господа като живееш, това, което Му поднасяш, Той ще ти го върне" (Учителят П. Дънов). В съответствие с учението на ББ човешкият живот, колективен и индивидуален, е в неразделно единство с живота на цялото Битие.
към текста >>

Колкото по-скоро ги отмахнем, толкова по-скоро ще дойдем до онова вътрешно състояние, което носи подем и мир.
Ония, които не са сформирали своя ум, трябва да го сформират и оттам да слязат към сърцето. Бъдещата култура ще бъде култура на сърцето или култура на обичта. От сърцето започва новата култура! Всички желания в нас, които разрушават Божественото, трябва да ги отмахнем. Те не са наши, но са остатък от една много стара култура. Колкото по-скоро ги отмахнем, толкова по-скоро ще дойдем до онова вътрешно състояние, което носи подем и мир. Новото, което иде сега, ще заздрави всяка рана на душата, сърцето и тялото." Той добавя и извънредно любопитна информация относно радикални промени в земния релеф, които ще съпътстват утвърждаването на Новата култура: "Сегашните континенти ще изчезнат. Ще се явят нови континенти. Всяка промяна, която става със Земята, става и вътре в нас. Ако успеем да създадем нови форми, ще влезем в новите условия." Един от най-съществените елементи на културата на Любовта според учението на ББ ще бъде премахването на всички ограничения.
към текста >>

Тя е последната стъпка към блаженството - онова състояние на неизменна и постоянна връзка с вечния Източник на живота, което прави преживяващия го недосегаем за никое от изкушенията и бурите на материалното битие.
В живота на съвременните хора Любовта се явява само за миг и веднага след това изчезва. Вследствие на това те страдат. Това не е изгубване на Любовта, но няма условия тя да се прояви." Въплътената в ежедневния живот - и в малките, и в големите неща - Любов изпълва човешкото същество с усещането за пълнота, с великата радост на Божественото самоотдаване. Тази радост няма равна на себе си. Тя е последната стъпка към блаженството - онова състояние на неизменна и постоянна връзка с вечния Източник на живота, което прави преживяващия го недосегаем за никое от изкушенията и бурите на материалното битие. В същност то е елемент от космическото съзнание поради дълбините на своята всеоб- хватност и позитивен заряд. От спорадично, твърде рядко срещано явление състоянието на вътрешна радост и пълнота ще се превърне в повсеместна характеристика след триумфа на Новата култура в планетарен мащаб. За това време на сбъднати хилядолетни човешки мечти Учителят П. Дънов казва: "Новата култура е култура на радостта! Всички ще бъдете носители на културата на радостта.
към текста >>

От спорадично, твърде рядко срещано явление състоянието на вътрешна радост и пълнота ще се превърне в повсеместна характеристика след триумфа на Новата култура в планетарен мащаб.
Това не е изгубване на Любовта, но няма условия тя да се прояви." Въплътената в ежедневния живот - и в малките, и в големите неща - Любов изпълва човешкото същество с усещането за пълнота, с великата радост на Божественото самоотдаване. Тази радост няма равна на себе си. Тя е последната стъпка към блаженството - онова състояние на неизменна и постоянна връзка с вечния Източник на живота, което прави преживяващия го недосегаем за никое от изкушенията и бурите на материалното битие. В същност то е елемент от космическото съзнание поради дълбините на своята всеоб- хватност и позитивен заряд. От спорадично, твърде рядко срещано явление състоянието на вътрешна радост и пълнота ще се превърне в повсеместна характеристика след триумфа на Новата култура в планетарен мащаб. За това време на сбъднати хилядолетни човешки мечти Учителят П. Дънов казва: "Новата култура е култура на радостта! Всички ще бъдете носители на културата на радостта. Едвам сега хората почват да разбират, че светът ще се оправи само чрез Любовта. Нещастието на хората е, че те не разбират и не познават Любовта.
към текста >>

Само Той - Творецът на Вселената и на всички живи същества - е в състояние да предложи висшия пример на жертвоготовност в лицето на Богочовека Иисус Христос.
Дънов за идването на Христос на земята: "... И наистина, заради това дойде Христос - да ни даде живот. Той проповядва и осъществи любовта към ближния..." Човечеството не е приложило Неговото учение и затова не е влязло "в реалността на живота, където няма смърт и нещата са непреривни". Преди да настъпи това царство на мир и хармония, човекът трябва да стане господар на материалното, което е индивидуално, преходно и нетрайно и ограничава човешкия дух в стремежа му към безсмъртие. Затова "Христос дойде на земята, за да постави хората в прилива на живота, който наричаме възкресение". Така Синът Божий дава израз и изпълва с неповторимо съдържание величествената жертва, която Бог прави за хората - Своите деца. Само Той - Творецът на Вселената и на всички живи същества - е в състояние да предложи висшия пример на жертвоготовност в лицето на Богочовека Иисус Христос. За да се съединят, обаче, хората с плодовете на това космическо жертвоприношение, те следва да преодолеят веднъж завинаги низшата природа у себе си. Такава е насоката и на разсъжденията на Учителя на ББ: "Човек на човека никога не може да даде това, което иска. Той може да стане проводник на водата, но не може да я създаде, не може да я произведе. Защото Бог е, Който дава. Когато даваш, Бог е, Който дава чрез теб.
към текста >>

Животинското трябва да се подчини на човешкото, на Духа, който има Божественото начало на безсмъртието.
Идете, погледнете гробищата. Какво показват те? Каква утеха е това? Ще погребват в гробища, докато човек живее животински живот. Истинското човешко в човека е в борба с плътта. Животинското трябва да се подчини на човешкото, на Духа, който има Божественото начало на безсмъртието. Под плътта се разбира не тялото, но животинското естество у човека." Истината за това, че Божията глъбинна Същност е Любовта, е скрита за човека с низше съзнание. Само ако следва Божия закон, той може да просветли съзнанието си и да открие пътя към Истината. "Христовото чисто учение, учението за доброто и любовта е вратата на пътя" - казва Учителят на ББ. Да си припомним и думите на Спасителя Иисус Христос за самия Себе Си: "Аз съм Пътят и Истината, и Животът" (Йоан 14:6). Учителят П.
към текста >>

Под плътта се разбира не тялото, но животинското естество у човека." Истината за това, че Божията глъбинна Същност е Любовта, е скрита за човека с низше съзнание.
Какво показват те? Каква утеха е това? Ще погребват в гробища, докато човек живее животински живот. Истинското човешко в човека е в борба с плътта. Животинското трябва да се подчини на човешкото, на Духа, който има Божественото начало на безсмъртието. Под плътта се разбира не тялото, но животинското естество у човека." Истината за това, че Божията глъбинна Същност е Любовта, е скрита за човека с низше съзнание. Само ако следва Божия закон, той може да просветли съзнанието си и да открие пътя към Истината. "Христовото чисто учение, учението за доброто и любовта е вратата на пътя" - казва Учителят на ББ. Да си припомним и думите на Спасителя Иисус Христос за самия Себе Си: "Аз съм Пътят и Истината, и Животът" (Йоан 14:6). Учителят П. Дънов, независимо от окултния дух на своята доктрина, не се отделя от евангелските истини и макар да влиза в противоречие с църковните канони, се придържа към идеалите на християнската общност.
към текста >>

Дънов почива върху схващането, че Бог - поради Своята изконна същност - е в състояние на Любов към човека, което е неизменно.
Тя съзижда и твори чрез всички същества. Тя носи Божествения живот върху крилете си. Тя разпръсква навред светлина, радост, мир, хармония и красота. Затова имаме правото да я назовем висша космична творческа сила наред с Божията мисъл. Етическото учение на Учителя П. Дънов почива върху схващането, че Бог - поради Своята изконна същност - е в състояние на Любов към човека, което е неизменно. Той е Благост. Това означава, че "всички живеем в Бога" - това е иманентна даденост. Нужно е, като първенстваща по степен на значимост програма в живота ни, да постигнем обратната зависимост, корелацията - "Бог да живее в нас". Това значи човек да встъпи във вечния живот на хармония и единство. Такава е и, както вече бе изтъкнато, най-съществената задача на човешкото същество - да предостави условия на Бога да живее в него, на "вечния живот" - възможност да се прояви в граничното.
към текста >>

Никакъв съд, никакво общество, никаква религия не са в състояние да възстановяват честта на човека освен той самия." Мировият Учител на ХХ век извежда и още един критерий за правилно поведение: "Разумният човек има едно особено душевно разположение - той не мисли зло никому.
За плодовете на тези, разтварящи райските двери и заслужаващи най-високи адмирации, усилия Учителят на ББ споделя: "Човек трябва да бъде плътен, мощен, красив, интелигентен, разумен. Плътен на физическото поле, мощен в духовния свят, красив, интелигентен и разумен в Божествения свят." За етиката на новия човек - онзи, който живее в условията на културата на Любовта и я възпроизвежда с мислите, чувствата и делата си - Учителят П. Дънов добавя още: "Истинският човек не се бори отвън да възстанови честта си. Той знае, че според великия морал в света честта отвън не се възстановява. Никакъв съд, никакво общество, никаква религия не са в състояние да възстановяват честта на човека освен той самия." Мировият Учител на ХХ век извежда и още един критерий за правилно поведение: "Разумният човек има едно особено душевно разположение - той не мисли зло никому. Той мисли добро на всички хора и никога не си отмъщава" (курсивът мой - К. З.). Ето още едно солидно доказателство в полза на тезата, че моралното начало присъства и в закона на Любовта, който владее целокупния, многообразен и непрестанно променящ се живот. Справедливостта, даденото и взетото, проявяваща се във всички събития на действителността, макар и невинаги уловима от човека, космическата справедливост, лежи в сърцевината на Любовта: "Любовта почива на абсолютната справедливост на Духа. Любовта е закон, който носи всички блага за обеднелите същества" (Учителят П. Дънов). Истинската справедливост в природата се намира у Бога и пътищата към нея остават скрити, но нейното проявление намира винаги реални форми на изказ.
към текста >>

Ако човек придобие тези четири характеристики на личността, той ще бъде в състояние да чете в книгата на вечната природа, да бъде щастлив и неговият път във вечността, неговите превъплъщения ще го освободят от веригите на кармичните разплащания.
Затова Учителят П. Дънов препоръчва: "В доброто не трябва да има отлагане. Щом намислиш да направиш едно добро, трябва да го направиш моментално, без отлагане. Отложиш ли, моментът е пропуснат." И в заключение той добавя нещо изключително съществено: "Не забравяйте при това, че човек трябва да остане неизвестен в доброто, както се стреми да остане неизвестен в злото." Животът, пред който всички се прекланят, от който никой не се отказва, освен при фатални ситуации, за Учителя на ББ в нашата страна има четири основни проявления: красота и истина, свобода и творчество. Ако човек придобие тези четири характеристики на личността, той ще бъде в състояние да чете в книгата на вечната природа, да бъде щастлив и неговият път във вечността, неговите превъплъщения ще го освободят от веригите на кармичните разплащания. Животът в този му вид е единен, пълноценен, всепо- беждаващ, независещ от случайността, от волята на отделната личност. Човекът не може да се бори с живота. Той не го управлява, както не е способен да управлява и природата, която представя живота в неговата цялост. Преди да поеме по пътя на окултното ученичество човекът е малък и безпомощен, но той може да стане силен и съзидателен, ако притежава и проявява едно качество - Любовта. Само чрез нея животът изявява истинската си същност.
към текста >>

Интерес представлява и обвързаността между здравословното състояние на човека и неговата добродетелност.
Отношението на човека към заобикалящата го реалност, както и начинът, по който той общува с нея, играят решаваща роля за неговото здраве. Качеството на това общуване обуславя и степента на духовна извисеност на индивида: "За да бъде здрав, човек трябва да изправи отношенията си към целия органически свят. Обикновеният човек живее във физическия свят, талантливият живее в астралния свят, гениалният - в умствения, а светията - в причинния. Докато боледуваш, ти си в обикновеното съзнание. Щом започнеш да изправяш грешките си, ти влизаш в самосъзнанието и твоята сила се удвоява" (Учителят П. Дънов). Интерес представлява и обвързаността между здравословното състояние на човека и неговата добродетелност. По този въпрос Учителят на ББ казва: "Здравето се отнася до външната страна на живота, а доброто - до вътрешната, до органическата. Здравето е създало външността на тялото, неговата форма, а доброто е създало съдържанието на организма. Най-великият свят, най-чудното творение на Земята - това е човекът." За илюстриране мястото на здравословното състояние на човека в палитрата на всемирния Живот Учителят П. Дънов предлага още една градация: "Съдържанието на човешкия организъм е Животът; съдържанието на Живота е здравето, а здравето се обуславя от хармоничното съчетание между елементите и силите, които действат в човешкия организъм." Той не оставя без внимание и връзката между здравето и етиката на отделния човек, съсредоточена като изява в неговия разумен живот: "Здрав човек е само онзи, който оценява благата, които му са дадени, и разумно ги използва. ...Здравето на който и да е човек зависи от неговия разумен живот" (курсивът мой - К. З.).
към текста >>

Най-великият свят, най-чудното творение на Земята - това е човекът." За илюстриране мястото на здравословното състояние на човека в палитрата на всемирния Живот Учителят П.
Докато боледуваш, ти си в обикновеното съзнание. Щом започнеш да изправяш грешките си, ти влизаш в самосъзнанието и твоята сила се удвоява" (Учителят П. Дънов). Интерес представлява и обвързаността между здравословното състояние на човека и неговата добродетелност. По този въпрос Учителят на ББ казва: "Здравето се отнася до външната страна на живота, а доброто - до вътрешната, до органическата. Здравето е създало външността на тялото, неговата форма, а доброто е създало съдържанието на организма. Най-великият свят, най-чудното творение на Земята - това е човекът." За илюстриране мястото на здравословното състояние на човека в палитрата на всемирния Живот Учителят П. Дънов предлага още една градация: "Съдържанието на човешкия организъм е Животът; съдържанието на Живота е здравето, а здравето се обуславя от хармоничното съчетание между елементите и силите, които действат в човешкия организъм." Той не оставя без внимание и връзката между здравето и етиката на отделния човек, съсредоточена като изява в неговия разумен живот: "Здрав човек е само онзи, който оценява благата, които му са дадени, и разумно ги използва. ...Здравето на който и да е човек зависи от неговия разумен живот" (курсивът мой - К. З.). Особено важен фактор за здравето на човека е начинът, по който той усвоява и употребява силите и енергиите, които получава непрекъснато от Космоса: "Здравият човек се отличава по това, че е организирал силите на своето тяло. Ако мисълта на човека не е организирана, и тялото му не е организирано " (Учителят П. Дънов). Не на последно място - здравето ни зависи и от това, как общуваме с околните, нашите ближни: "Здравето е резултат на правилна обмяна на енергиите в организма на човека, от една страна, както и на правилна обмяна между душите, от друга страна.
към текста >>

И по отношение на здравето, както на практика и за всичко останало в нашия живот, всичко започва от вътрешното състояние на личността, т. е.
Ако всеки ден изразходваш определения за това време капитал, без да внасяш нещо, ти ще фалираш. Ако всеки ден внасяш по нещо, капиталът ти ще се увеличи, т. е. здравето ти ще се укрепи. Като знаеш това, не се чуди защо след като си бил здрав, заболяваш. Мнозина изразходват капитала си, без да внасят нещо в банката, и незабелязано губят здравето си" (Учителят П. Дънов). И по отношение на здравето, както на практика и за всичко останало в нашия живот, всичко започва от вътрешното състояние на личността, т. е. от нейното духовно-нравствено развитие. Ако сравним здравословното състояние с вектор (насочена отсечка), то той би имал посока от духовната природа на човека към материалната му природа, от душата към тялото. Затова Учителят на ББ у нас е в правото си да изтъкне: "Здравето е вътрешен процес (курсивът мой - К. З.). Ако организмът не е здрав отвътре, каквито и благоприятни външни условия да има, той не може да ги използва. Какво е нужно, за да бъде здрав?
към текста >>

Ако сравним здравословното състояние с вектор (насочена отсечка), то той би имал посока от духовната природа на човека към материалната му природа, от душата към тялото.
здравето ти ще се укрепи. Като знаеш това, не се чуди защо след като си бил здрав, заболяваш. Мнозина изразходват капитала си, без да внасят нещо в банката, и незабелязано губят здравето си" (Учителят П. Дънов). И по отношение на здравето, както на практика и за всичко останало в нашия живот, всичко започва от вътрешното състояние на личността, т. е. от нейното духовно-нравствено развитие. Ако сравним здравословното състояние с вектор (насочена отсечка), то той би имал посока от духовната природа на човека към материалната му природа, от душата към тялото. Затова Учителят на ББ у нас е в правото си да изтъкне: "Здравето е вътрешен процес (курсивът мой - К. З.). Ако организмът не е здрав отвътре, каквито и благоприятни външни условия да има, той не може да ги използва. Какво е нужно, за да бъде здрав? Да определи отношението си първо към Бога, после към своята душа и най-после към ближния си. Ако тези отношения са правилни, човек ще бъде здрав." Високият морал, добротворството, позитивната настройка към живота и хората са решаващи фактори за физическото и психическото здраве на всекиго от нас: "Доброто е външният смисъл на живота.
към текста >>

Топло чело и студени ръце и крака, това е болезнено състояние."
Щом не яде правилно, човек не може да бъде здрав. Щом не диша правилно, не може да бъде здрав. Щом не мисли правилно, не може да бъде здрав. Как се познава кога човек е здрав? Студено чело, топли ръце и топли крака, това е здраве. Топло чело и студени ръце и крака, това е болезнено състояние." Всяко нарушение на нормалното здравословно състояние на човека довежда до някакво заболяване. Според Учителя П. Дънов за всички болести има духовни причини; човекът е нарушил някой от законите на Космоса и следва да заплати за това с разстройство на телесното си или душевно здраве: "Изобщо болестите се дължат на отклоненията, които хората са правили и правят. Щом влязат в Правия път, болестите постепенно ще ги напуснат" (Учителят П. Дънов). На друго място в своето учение П.
към текста >>

Всяко нарушение на нормалното здравословно състояние на човека довежда до някакво заболяване.
Щом не диша правилно, не може да бъде здрав. Щом не мисли правилно, не може да бъде здрав. Как се познава кога човек е здрав? Студено чело, топли ръце и топли крака, това е здраве. Топло чело и студени ръце и крака, това е болезнено състояние." Всяко нарушение на нормалното здравословно състояние на човека довежда до някакво заболяване. Според Учителя П. Дънов за всички болести има духовни причини; човекът е нарушил някой от законите на Космоса и следва да заплати за това с разстройство на телесното си или душевно здраве: "Изобщо болестите се дължат на отклоненията, които хората са правили и правят. Щом влязат в Правия път, болестите постепенно ще ги напуснат" (Учителят П. Дънов). На друго място в своето учение П. Дънов конкретизира този езотеричен факт, като посочва две главни причини за отклоненията в здравето на хората: "Две причини произвеждат болести и страдания: едната е физическа - неправилно дишане и хранене; втората е психическа - неправилно мислене и чувстване." И още: "Всяка болест има своя външна и вътрешна причина, която всеки човек може да намери.
към текста >>

Триадата на човешката душевност - мисъл, чувство и воля - се проектира неизменно и неизбежно във всяка наша дейност, включително и в състоянието на здравето: "Причината на болестите се крие в човешките мисли, чувства и желания.
Дънов за всички болести има духовни причини; човекът е нарушил някой от законите на Космоса и следва да заплати за това с разстройство на телесното си или душевно здраве: "Изобщо болестите се дължат на отклоненията, които хората са правили и правят. Щом влязат в Правия път, болестите постепенно ще ги напуснат" (Учителят П. Дънов). На друго място в своето учение П. Дънов конкретизира този езотеричен факт, като посочва две главни причини за отклоненията в здравето на хората: "Две причини произвеждат болести и страдания: едната е физическа - неправилно дишане и хранене; втората е психическа - неправилно мислене и чувстване." И още: "Всяка болест има своя външна и вътрешна причина, която всеки човек може да намери. Намери ли я, той лесно може да я отстрани." Учителят на ББ в нашата страна подчертава решаващата, първостепенна роля на духовния живот на човека за неговото здраве. Триадата на човешката душевност - мисъл, чувство и воля - се проектира неизменно и неизбежно във всяка наша дейност, включително и в състоянието на здравето: "Причината на болестите се крие в човешките мисли, чувства и желания. Каквито са мислите и желанията на човека, такова става тялото му. Ако здравият човек измени пътя на своите прави мисли и чувства, с това той коренно ще измени своя организъм и в края на краищата ще заболее. И обратно: ако човек измени пътя на своите криви мисли и чувства и влезе в правия път на Живота, той ще подобри състоянието на своя организъм." Всяка болест има свой духовен смисъл. Нейното предназначение не е да накаже човека за грешките му в живота.
към текста >>

И обратно: ако човек измени пътя на своите криви мисли и чувства и влезе в правия път на Живота, той ще подобри състоянието на своя организъм."
Дънов конкретизира този езотеричен факт, като посочва две главни причини за отклоненията в здравето на хората: "Две причини произвеждат болести и страдания: едната е физическа - неправилно дишане и хранене; втората е психическа - неправилно мислене и чувстване." И още: "Всяка болест има своя външна и вътрешна причина, която всеки човек може да намери. Намери ли я, той лесно може да я отстрани." Учителят на ББ в нашата страна подчертава решаващата, първостепенна роля на духовния живот на човека за неговото здраве. Триадата на човешката душевност - мисъл, чувство и воля - се проектира неизменно и неизбежно във всяка наша дейност, включително и в състоянието на здравето: "Причината на болестите се крие в човешките мисли, чувства и желания. Каквито са мислите и желанията на човека, такова става тялото му. Ако здравият човек измени пътя на своите прави мисли и чувства, с това той коренно ще измени своя организъм и в края на краищата ще заболее. И обратно: ако човек измени пътя на своите криви мисли и чувства и влезе в правия път на Живота, той ще подобри състоянието на своя организъм." Всяка болест има свой духовен смисъл. Нейното предназначение не е да накаже човека за грешките му в живота. Те са неразделна част от него и от тях следва да се учим и най-вече - да не ги повтаряме. Задачата на болестите е да ни помогнат в този процес на усвояване уроците на живота. Първият и най-важен урок е убеждението, че съществува Великата Разумност във Вселената, която наричаме Бог: "Болестите идват с единствената цел човек да познае Бога" (Учителят П. Дънов).
към текста >>

Затова именно здравословното състояние е между определящите фактори за принадлежността към общността на окултните ученици.
Причината е единствено в самите нас: "Болестите не са създадени от Бога. Човек сам създава условия за болестта и сам става болен. Следователно ти, който сам създаваш болестта, можеш сам да я излекуваш. Бог никога не лекува болести, които Той не е създал" (Учителят П. Дънов). Правилното отношение на заболелия към болестта довежда до това, че той излиза от нея пречистен, помъдрял и по-силен. Затова именно здравословното състояние е между определящите фактори за принадлежността към общността на окултните ученици. Онзи, който върви устремно и без да се отклонява по духовния Път, винаги е физически и психически здрав. Той не познава що е болест. С едно важно изключение: ако съзнателно (в настоящето или при утвърждаването на кармичната програма за поредното въплъщение в невидимия свят) поеме кармата на някого, за да облекчи изпитанията му на земен план. Така постъпват, обаче, само най-нап- редналите ученици и - най-вече - истинските духовни Учители на човечеството. Всичко останало влиза като съдържание към правилото, формулирано от Учителя П.
към текста >>

Дънов отделя извънредно внимание на този процес като основен за живота и доброто здравословно състояние на личността.
Те действат успокоително на душата, ободрително на духа. Ученикът се лекува и чрез повдигане на мислите и чувствата си. Той се лекува и чрез молитва, а в някои случаи с пост и молитва" (Учителят П. Дънов). От изключително значение за здравето на човека е неговото хранене. Учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов отделя извънредно внимание на този процес като основен за живота и доброто здравословно състояние на личността. Според Учителя П. Дъ- нов човек първо - преди всичко останало - трябва да се научи как да се храни. В светлината на неговото Слово засега от всички същества на планетата Земя именно човекът се храни най-неправилно. Учителят на ББ в България предлага напълно безвъзмездно безценни съвети за здравословно хранене: - решително предпочитание на вегетарианската храна пред месната;
към текста >>

76. III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО - Константин Златев

А се различават, защото всяка душа представя едно състояние на Божественото съзнание (курсивът мой - К. З.).
Ала върху съвършената тъкан на нейната субстанция се отпечатват незримо и незаличимо всички култивирани от нея опитности, придобити по пътя на безбройните й въплъщения в световете на Проявеното Битие. Както вече бе посочено, това е начинът тя да изгради своя неповторим облик, чрез който да стане достойна за завръщането си в бащиното огнище - лоното на Бога- Отца. Тези размисли намират заключителната си форма в Словото на великия духовен Учител: "Човешките души живеят и се движат в Бога. Те съществуват у Него във вечността, макар и да са се проявили в различни моменти. Те съществуват заедно, макар и да не са излезли едновременно от Бога; живеят един и същ живот, макар и да се различават. А се различават, защото всяка душа представя едно състояние на Божественото съзнание (курсивът мой - К. З.). Душите - това са различни състояния, в които Божественото съзнание се е проявило във времето и пространството. Затова ние казваме: Има само една велика Божествена Душа, а всички други души са само нейни прояви (курсивът мой - К. З.)." Освен всичко останало тези думи на Учителя П. Дънов ни разкриват и една извънредно важна черта на Божията творческа дейност - нейната непрекъснатост и логическа последователност. Така както творческият процес на пресътворяване във Вселената не спира нито за миг, така и от недрата на Всевишния непрестанно излизат за живот нови лъчи на проявлението Му - душите.
към текста >>

Преходността и тленността на материалната форма нямат отношение към вечността на душата, не са в състояние да я накърнят или да я подложат на съмнение.
Доказателства за тази водеща концепция откриваме и в беседите на Учителя П. Дънов: "Под думата "душа" аз разбирам онова, което си ти, човекът - казва той. - Що е душата? То е човекът в своята същина, която не може да умре." На друго място в теоретичната си схема той предлага и косвено свидетелство за безсмъртието на душата: "... Душата ти е всякога млада." Тоест - тя няма възраст, понеже е безсмъртна и вечна! Душата изразява себе си чрез формата - в случая човешкото тяло. Преходността и тленността на материалната форма нямат отношение към вечността на душата, не са в състояние да я накърнят или да я подложат на съмнение. Душата в качеството си на носител на съзнанието не познава смъртта. Затова и Учителят П. Дънов е в правото си да заключи: "Да знаем, че смърт няма. Човешката душа, човешкото съзнание не умира. Промяна на човешкото тяло става.
към текста >>

Както е известно, на нашата планета Земя съществуват четири природни царства: минерално, растително, животинско и човешко.
Ученик е онзи, който съзнателно работи в това направление. Той участва в колективния ход на еволюцията." (Учителят П. Дънов) Еволюцията като процес на израстване и усъвършенстване на всички равнища в Битието може да бъде разглеждана в два основни аспекта от позициите на материалния свят: еволюция на формите (материална, биологическа и пр.) и еволюция на съзнанието (духовна). Тези две главни течения и направления на всемирната еволюция протичат успоредно и са взаимно свързани и обусловени. В пределите на Живата Разумна Природа между еволюцията на формите и еволюцията на съзнанието е налице ярко изразен па- ралелизъм, движен и насочван от разумни космически сили и същности. Както е известно, на нашата планета Земя съществуват четири природни царства: минерално, растително, животинско и човешко. Еволюцията на всяко едно от тях е в съответствие с проявлението на посочения по-горе паралелизъм. Той от своя страна е израз на висшата телеология във Вселената - целесъобразността на всичко съществуващо, която пък е функция от Единството на Живота в Цялото, което наричаме Космос или Божие творение. Напредъкът по еволюционния път се реализира в две направления: 1) развитие и усъвършенстване на формите в съответствие със степента на съзнанието, което се проявява чрез тях; 2) развитие, издигане и разширяване на самото индивидуално съзнание като изява на вездесъщото, абсолютно Божествено Свръхсъзнание. Формите - вместилищата за изява на съзнанието - биват изграждани въз основа на Божия план за всяка конкретна индивидуалност или общност от същества, отчитайки редица фактори: първоначалния замисъл на Твореца; дадения еволюционен момент; кармичните обвързаности и задачи на съществото или групата същества; степента на напредък на съзнанието по пътя на индивидуализацията и усъвършенстването и т. н. Тъй като в тази подтема предстои да бъде разгледана еволюцията на съзнанието в светлината на Словото на Учителя П.
към текста >>

Само великите Посветени са постигнали толкова висока степен на индивидуално духовно развитие, че да пребивават постоянно в състоянието на свръхсъзнание.
Затова и Учителят П. Дънов го назовава още "Божествено съзнание". За неговата същност и изява той казва: "Божественото съзнание всякога ни нашепва какво трябва да правим... То работи моментално и се проявява чрез ума и сърцето на човека." Когато личността изявява именно този вид съзнание, това не би могло да остане скрито от никого - толкова красиви са плодовете на неговото проявление: "Когато Божественото съзнание работи в нас, ние ставаме меки, внимателни и хората започват да ни обичат; когато направим някаква погрешка, Божественото съзнание се отдалечава от нас и хората престават да ни обичат. Обичта на хората към нас се дължи на Божественото съзнание, което работи в душите ни." Да притежаваш свръхсъзнание в същност означава да си съединил своето съзнание с това на Бога. За повечето хора това са мигове в живота, които обаче оставят незаличима следа в паметта им. Само великите Посветени са постигнали толкова висока степен на индивидуално духовно развитие, че да пребивават постоянно в състоянието на свръхсъзнание. Окултните ученици са на път към това постижение. Свръхсъзнанието може да бъде дефинирано още и като съзнание на Цялото. За взаимоотношенията между него и останалите единици съзнание в Космоса Учителят на ББ у нас подчертава: "В света на пръв план стои Божественото съзнание, на което всички съзнания се подчиняват. Те са отзвук на Великото съзнание. То представя цялата нота, а вие - нейните части.
към текста >>

Онзи, който не е в състояние да преодолее гордостта си, не би могъл и да се покае.
Древните мъдреци са свързвали изповедта и покаянието със своеобразно завръщане към началото, към произхода на всяка индивидуалност. По този повод Учителят на ББ в България отбелязва: "Има болести, които могат да се излекуват само чрез изповед. " От езотерична гледна точка покаянието е свързано с отстраняване на всички непотребни елементи от душевността на човека. Именно по тази причина то бива разглеждано като хигиенизиране или почистване на душата. Налице е пряка връзка между покаянието и смирението. Онзи, който не е в състояние да преодолее гордостта си, не би могъл и да се покае. Освен всичко изброено покаянието е доброволен процес. То не изисква външен посредник. Достатъчно е да отключим тайните двери на душата си и да я разкрием гола и разтворена пред всевиж- дащия взор на Небесния Отец. Той от Своя страна не би оставил без отклик нашето искрено разкаяние и заявената твърда готовност за поправление. С едно твърде съществено условие - обетът за вярност към Него да включва и неповтаряне на извършените до момента грешки!
към текста >>

От гледна точка на езотеричното познание във Възкресението духовната природа на човека открива и обладава наново своето първоначално състояние.
Застанал високо над всичко земно, материално и преходно, навсякъде около себе си и в самия себе си той съзира действията на Божия Дух: "Да оживее човек, това значи да възкръсне. Възкресението пък подразбира пробуждане на човешкото съзнание. Щом се пробуди съзнанието на човека, той се разширява и на всичко около себе си гледа като на нещо близко до сърцето си. Дали е на небето или на земята, в ада или в рая, за него е безразлично. Той вижда навсякъде Божието лице и се радва." От гледна точка на езотеричното познание във Възкресението духовната природа на човека открива и обладава наново своето първоначално състояние. Само че сега тя е извървяла един пълен кръг на спиралата на безкрайното всемирно Развитие и се завръща към корените си индивидуализирана, напълно пречистена, искряща от Любов, Мъдрост и Истина, притежаваща неповторим облик. Всичко това е описано като постижение от Учителя П. Дънов само с няколко точни думи: "Възкресението е състояние - минаване на душата в онова същинско състояние, в което е съществувала преди да е била въплътена в материята." 3. Новата Култура на VI раса "Иде нова епоха.
към текста >>

Дънов само с няколко точни думи: "Възкресението е състояние - минаване на душата в онова същинско състояние, в което е съществувала преди да е била въплътена в материята."
Дали е на небето или на земята, в ада или в рая, за него е безразлично. Той вижда навсякъде Божието лице и се радва." От гледна точка на езотеричното познание във Възкресението духовната природа на човека открива и обладава наново своето първоначално състояние. Само че сега тя е извървяла един пълен кръг на спиралата на безкрайното всемирно Развитие и се завръща към корените си индивидуализирана, напълно пречистена, искряща от Любов, Мъдрост и Истина, притежаваща неповторим облик. Всичко това е описано като постижение от Учителя П. Дънов само с няколко точни думи: "Възкресението е състояние - минаване на душата в онова същинско състояние, в което е съществувала преди да е била въплътена в материята." 3. Новата Култура на VI раса "Иде нова епоха. Преобразуванието на света ще стане от Божествения свят. Иде нещо ново от Божествения свят. Скоро ще дойде.
към текста >>

Те ще бъдат по-близко до ангелите." Отчитайки трезво и обективно настоящото духовно състояние на нашия съвременник, можем да заключим, че той следва да извърви още доста дълъг път към перспективата, рисувана от Учителя П. Дънов.
Тя ще вземе всичко в ръцете си и ще организира света. В Шестата раса ще бъде изключено всякакво насилие." "Едно от качествата на Шестата раса е братолюбието ", казва Учителят на ББ у нас. Именно върху основата на това качество предстои да бъде изградено реалното побратимяване между народите, за което вече стана дума по-горе. Нещо повече: "Членовете на Шестата раса ще бъдат преход между ангели и човеци. Те ще бъдат по-близко до ангелите." Отчитайки трезво и обективно настоящото духовно състояние на нашия съвременник, можем да заключим, че той следва да извърви още доста дълъг път към перспективата, рисувана от Учителя П. Дънов. Но след като подобна реализация е залегнала в Божия план за Земята, то тя неизбежно ще бъде осъществена. Наш дълг е да подпомогнем нейното оделотворяване, а не да я забавяме или осуетяваме с невежеството си. Утвърждаването на VI раса ще бъде съпътствано и с извънредно важни открития в областта на науката и технологиите. Човекът ще овладее нови космически сили и енергии, ще отделя все по-малко време и усилия за физически труд, а ще се посвещава на творческа интелектуална дейност. Разпределението на материалните блага в планетарен мащаб ще бъде максимално справедливо и никой повече няма да страда от глад, студ и недоимък в каквато и да било форма.
към текста >>

77. VII. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ЗА ДУШАТА - Константин Златев

В историята на Земята те са носителите и изпълнителите на всички идеи за напредък и усъвършенстване – индивидуално и колективно – на четирите природни царства: минерално, растително, животинско и човешко.
VII. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ЗА ДУШАТА 1. Увод: Понятието „Бяло братство (ББ)“ като съдържание е свързано с наличието на една невидима, духовна структура от високо напреднали същества, които отдавна са приключили със земния (материалния) етап от своето развитие и като общност направляват еволюцията на целия Космос. Техни центрове и представители има във всички галактики, звездни системи и планети с проявен разумен живот във Вселената. В историята на Земята те са носителите и изпълнителите на всички идеи за напредък и усъвършенстване – индивидуално и колективно – на четирите природни царства: минерално, растително, животинско и човешко. Немалка част от най-видните представители на ББ са оставили имената си в аналите на планетата ни като велики реформатори, народни водачи, основатели на религии, на духовни школи и учения, учени, философи, хора на изкуството – въобще труженици на Духа. В различни епохи, при различни космически и социални условия, при различен манталитет и степен на духовно израстване на човеците те са предавали безвъзмездно съответстващи на духа на времето редакции на извечното Божествено учение. Ако проследим внимателно ръководната нишка на тяхното обновително Слово, неизменно ще достигнем до единия за всички Първоизвор – Премъдростта и Промисъла на Всевишния. Никой от нас, обаче, не би могъл да каже колко са незнайните служители на тази прадревна Йерархия на Светлината, останали скрити зад кулисите на световната драма, но с не по-малки заслуги за осъществяването на нейните задачи от своите именити събратя. Всички те – и знайните, и незнайните Бели Братя, Великите Посветени на човечеството – са идвали при хората от едно място (една твърде извисена област от духовния свят) и са им посочвали пътя към Божественото, който е Път на духовно-нравственото развитие и усъвършенстване и има едничка Цел – единението с Първопричината на всичко съществуващо.
към текста >>

Изхождайки от Божествения произход на душата, логично е да потърсим и връзката между нея и извечната, непреходна и всеобхватна Божия Любов: „При сегашното развитие на човека няма по-високо състояние от състоянието на душата.
Тя само сменя облеклото си в зависимост от ролята, отредена ў в конкретното въплъщение въз основа на кармичните ў обусловености и програма. Същата теза, изказана по друг начин, защитава и Учителят П. Дънов в допълнение към изнесеното по-горе: „Ако хората не вложат в съзнанието си идеята, че са живи, разумни души, ако те се съзнават все още като личности, като умове и сърца, като мъже и жени, няма нищо да постигнат. Всички тия форми на съзнание са вече опитани. Вложат ли, обаче, в съзнанието си, че са живи, разумни души, ще внесат нещо ново в живота си, ще му дадат нова насока.“ Един от златните стихове на Библията, залегнал и в основите на християнството, е, че „Бог е любов“ (І Йоан 4:8,16). Изхождайки от Божествения произход на душата, логично е да потърсим и връзката между нея и извечната, непреходна и всеобхватна Божия Любов: „При сегашното развитие на човека няма по-високо състояние от състоянието на душата. То носи със себе си всички условия, всички възможности на Божествената Любов. Само в душата може Бог да се изяви в Своята пълнота. Любовта може да се изрази най-пълно само чрез душата“ (Учителят П. Дънов). От най-древни времена търсещите по духовния път, както и сериозните изследователи в областта на метафизичното, са се опитвали да си отговорят на въпроса: по какъв начин душата е проектирана в материалното тяло на човека, има ли тя свое седалище в него? Учителят на ББ в България отговаря и на този въпрос: „Душата на човека е в гърдите му, в дихателната система.
към текста >>

Дънов: „Тялото е една къща на човешката душа в духовния живот; по същия закон душата трябва да влезе в тялото и да го устрои.“ И все пак – колкото и съвършено да е тялото, то не би могло да създаде цялостна представа за естеството на душата, не би могло да я изрази в пълнота: „Човешката форма не е в състояние да изрази онова, което е скрито вътре в човешката душа“ (Учителят П. Дънов).
Там е и нейният постоянен адрес. Местообитаването ў в Слънчевия възел на човека е само нейната проекция на физическото поле, мястото в тялото, където същността ў би могла да се изяви в пълнота. Тъй както самата душа е лъч от Божественото, така и в Слънчевия сплит диша и пулсира нейният собствен лъч, изпратен от далечната ў обител. Като първична по отношение на тялото душата участва активно в неговото изграждане и пълноценно функциониране. В този именно смисъл са и думите на Учителя П. Дънов: „Тялото е една къща на човешката душа в духовния живот; по същия закон душата трябва да влезе в тялото и да го устрои.“ И все пак – колкото и съвършено да е тялото, то не би могло да създаде цялостна представа за естеството на душата, не би могло да я изрази в пълнота: „Човешката форма не е в състояние да изрази онова, което е скрито вътре в човешката душа“ (Учителят П. Дънов). И в това положение на нещата има своя логика, която не бива да подценяваме. Понеже, както изтъква българският духовен Учител: „Душата е съществувала преди тялото. Душите създават телата, но телата не могат да създадат души.“ На друго място в учението си той внася важно допълнение по темата: „Душата на човека си има особено тяло, с което може да се възнесе. Това тяло е толкова пластично и така добре направено, че може да става и малко, и голямо. Това тяло именно строи и физическото, и всички останали тела на човека.“ Известно е, че човек е гражданин едновременно на два свята – видимия и невидимия.
към текста >>

А се различават, защото всяка душа представя едно състояние на Божественото съзнание (курсивът мой – К.З.).
Ала върху съвършената тъкан на нейната субстанция се отпечатват незримо и незаличимо всички култивирани от нея опитности, придобити по пътя на безбройните ў въплъщения в световете на Проявеното Битие. Както вече посочихме по-горе, това е начинът тя да изгради своя неповторим облик, чрез който да стане достойна за завръщането си в бащиното огнище – лоното на Бога-Отца. Тези размисли не биха били достатъчно пълни и богати откъм съдържание, ако отново не цитираме великия Миров Учител: „Човешките души живеят и се движат в Бога. Те съществуват у Него във вечността, макар и да са се проявили в различни моменти. Те съществуват заедно, макар и да не са излезли едновременно от Бога; живеят един и същ живот, макар и да се различават. А се различават, защото всяка душа представя едно състояние на Божественото съзнание (курсивът мой – К.З.). Душите – това са различни състояния, в които Божественото съзнание се е проявило във времето и пространството. Затова ние казваме: Има само една велика Божествена Душа, а всички други души са само нейни прояви“ (курсивът мой – К.З.). Освен всичко останало тези думи на Учителя П. Дънов ни разкриват и една извънредно важна черта на Божията творческа дейност – нейната непрекъснатост и логическа последователност. Така както творческият процес на пресътворяване във Вселената не спира нито за миг, така и от недрата на Всевишния непрестанно излизат за живот нови лъчи на проявлението Му – душите.
към текста >>

Преходността и тленността на материалната форма нямат отношение към вечността на душата, не са в състояние да я накърнят или да я подложат на съмнение.
Доказателства за тази водеща концепция откриваме и в Словото на Учителя П. Дънов: „Под думата „душа“ аз разбирам онова, което си ти, човекът – казва той. – Що е душата? То е човекът в своята същина, която не може да умре.“ На друго място в теоретичната си схема той предлага и косвено свидетелство за безсмъртието на душата: „... Душата ти е всякога млада.“ Тоест – тя няма възраст, понеже е безсмъртна и вечна! Душата изразява себе си чрез формата – в случая човешкото тяло. Преходността и тленността на материалната форма нямат отношение към вечността на душата, не са в състояние да я накърнят или да я подложат на съмнение. Душата в качеството си на носител на съзнанието не познава смъртта. Затова и Учителят П. Дънов е в правото си да заключи: „Да знаем, че смърт няма. Човешката душа, човешкото съзнание не умира. Промяна на човешкото тяло става.
към текста >>

След това важно уточнение вече сме в състояние да осмислим следните думи на Учителя П.
Този идеал, разбира се, е Бог. „Безсмъртието, това е стремежът на човешката душа, идеал, към който тя се стреми и желае всякога да го осъществи“ (Учителят П. Дънов). Поради Божествения произход на душата в нея е вложена цялата Вечност – не само собствената ў история на съществуване и проявление, но и миналото, настоящето и дори бъдещето на цялата Вселена. Логиката на това заявление произтича от холографския принцип – частта от Цялото го съдържа в себе си латентно (непроявено). При определени обстоятелства то, Цялото, би могло да се изяви чрез частта. След това важно уточнение вече сме в състояние да осмислим следните думи на Учителя П. Дънов: „... В нея (душата – б.К.З.) са записани всички прояви на Бога, ... в нея е вложено всичко онова, което е станало преди, което става сега и което ще стане в бъдеще... Човешката душа е една свещена книга, в която Бог по един особен, непознат начин е написал развитието на цялото Битие.“ Духовното родство на душата с Всевишния обуславя и блясъка на нейната прелест – ярък лъч от Вечната Светлина на Космоса. И не би могло да бъде другояче, след като именно в нея Творецът е вложил целия заряд на Божественото съвършенство. Процеса на разгръщане на Божествения потенциал в душата Учителят П. Дънов назовава „разцъфтяване на човешката душа“. Благодатното следствие от това възходящо развитие разкрива истинската красота на безсмъртната душа: „А в човешката душа има такава красота, както в никое друго същество на света.
към текста >>

Такова гледище застъпва и Учителят на ББ у нас: „Никоя сила в света не е в състояние да превърне душата във въглен.
В този ред на размисли с мистичен оттенък се връщаме към едно изявление на Учителя П. Дънов, в което той определя душата като мярка на Божествената мисъл. В древността един от представителите на школата на софистите – Протагор, отива още по-далеч в своето прозрение с крилатата си фраза: „Човекът е мярка за всички неща! “ И отново душата е тази, която отсъжда нравствената стойност на човешките действия посредством гласа на Вечното Начало у себе си – съвестта. За да играе ролята на морален съдник, душата следва да обладава още едно качество – непорочност. Такова гледище застъпва и Учителят на ББ у нас: „Никоя сила в света не е в състояние да превърне душата във въглен. Тя за вечни времена си остава един скъпоценен камък на Небесното царство. Тя е излязла от Божественото дихание. Туй трябва да считате като закон. Чистата душа не може да се опорочи, тя всякога си е чиста! “
към текста >>

Ако си представим кармичната програма на душата за един отделен живот на земята като огромно дърво с множество по-големи и по-малки клони, то стволът на това дърво е именно нейната основна мисия (която тя е приела за изпълнение в невидимия свят, преди да се въплъти), а клоните са отклоненията, вариантите или подпрограмите, които душата е в състояние да последва в земния си път, отчитайки наличието на нейната свещена свободна воля.
Всеки ден ти трябва да извършваш нещо за цялото човечество. Ти си човекът, който трябва да изпратиш на човечеството една малка мисъл, едно малко чувство и да му посветиш една малка постъпка. И тази хубава постъпка навсякъде ще се разгласи. Не само цялата земя, но и целият разумен свят ще знае, че ти си извършил едно дело, което никой не е видял. То се отпечатва в цялото човечество.“ Всяка душа в рамките на конкретното свое земно въплъщение има строго очертан път, обусловен от степента на нейното еволюционно израстване, от кармичните ў ангажименти и от задачите за този материален живот. Ако си представим кармичната програма на душата за един отделен живот на земята като огромно дърво с множество по-големи и по-малки клони, то стволът на това дърво е именно нейната основна мисия (която тя е приела за изпълнение в невидимия свят, преди да се въплъти), а клоните са отклоненията, вариантите или подпрограмите, които душата е в състояние да последва в земния си път, отчитайки наличието на нейната свещена свободна воля. Премалцина са тези, които успяват да реализират 100% от кармичната си програма в света на материята. Дори и велики духовни Учители са се проваляли в земното чистилище. Мощен е зовът на плътта и безброй са жертвите пред неговия олтар... И все пак нека се върнем към учението на ББ за повече яснота по въпроса: „Никой не може да измести душата от пътя, в който Бог я е поставил. Пътят на всяка душа е строго очертан и никой не е в сила да я измести от него. Когато казваме, че хората взаимно си влияят, това се отнася до техния физически път, но не и до пътя на душата.
към текста >>

Дори (само – б.К.З.) една душа да ви обича, тя е в състояние да ви помогне в мъчнотиите на живота.
Тя е силна благодарение на своята връзка с другите души, които са истинските ў ближни.“ И още: „И колкото по-голям е броят на душите, с които човешката душа е свързана, толкова тя е по-силна и по-неуязвима. Успехът на душата зависи от броя на душите, с които тя е свързана (курсивът мой – К.З.). Съзнанието на ония души, които взимат участие в земния живот на една душа, е постоянно съсредоточено в Любовта и затова те ў помагат безкористно и самоотвержено. Ето защо изкуството на земния живот се състои в това – докато човек е на земята, в тази малка форма, да влезе във връзка с душите на другите хора. Там е ключът на успеха. Дори (само – б.К.З.) една душа да ви обича, тя е в състояние да ви помогне в мъчнотиите на живота. А когато много души насочат любовта си към един човек, той може всичко да стане – поет, художник, музикант, учен. Велика сила е Любовта.“ Тези разсъждения ни дават основание за един важен извод: еволюцията на душата протича постъпателно и прогресивно, когато е съпроводена от взаимно подпомагане и пълноценен обмен на всички равнища. Най-съществената характеристика на този обмен е неговото енергийно естество. Може би тук е мястото да припомним един от водещите девизи на езотеричното познание: „Всичко е енергия! “ Първият, който най-сполучливо свърза този постулат на най-древната Мъдрост с рационалното знание на човечеството – традиционната форма на науката, бе геният на ХХ век Алберт Айнщайн (1879-1955) – посредством своята Обща и Специална теория на относителността.
към текста >>

Дънов по следния начин: „Пътят на всяка душа е строго определен и никой не е в състояние да я отклони от него.
И по-конкретно със съдържанието и интерпретацията на формулата, разкриваща взаимоотношението между материя и енергия: E=m.c2. За това, душата да бъде неотклонна и неотклонима по своя път в материалната действителност, грижата има законът за кармата (от санскрит карма = действие, въздействие). Никой не може да избегне неговото действие! И това е така, понеже кармичният закон притежава универсален характер. Проявлението на кармата в земното съществувание на душата е обрисувано от Учителя П. Дънов по следния начин: „Пътят на всяка душа е строго определен и никой не е в състояние да я отклони от него. Невъзможно е една душа да отклони друга от нейния път, защото Бог зорко бди над душите и направлява тяхното движение в необятната Вселена.“ В служението на Бога безсмъртната човешка душа открива своето истинско предназначение в земния живот. Защото именно в изпълнението волята на Бога е силата на душата (както гласи надписът върху надгробната плоча на Учителя Петър Дънов /Беинса Дуно/ в софийския квартал „Изгрева). „... Ще служите на Бога. Това желание ще намерите дълбоко в душата си, то е стремеж на душата“ (Учителят П. Дънов).
към текста >>

78. XVIII. СЛУЖЕНИЕТО - Константин Златев

Всички природни царства (минерално, растително, животинско и човешко), както и надприродните (ангелско, с деветте ангелски чина), в своето еволюционно развитие допринасят за осъществяването на великия Божествен план за света, т.е.
Човек трябва да е бил ученик, за да може да слугува. Хората са ученици, а ангелите – служители. В това отношение ученикът се учи, а служителят служи. Казано е: „Син Человечески не дойде да Му служат, а да послужи.“ От казаното бихме могли да изведем заключението, че учението е основна, водеща характеристика на човека в земната му изява, докато служението е най-съществената характеристика на духовните същества на Светлината – ангелите. И преходът от учение към служение е преход от човешкото към ангелското царство във Вселената. Всички природни царства (минерално, растително, животинско и човешко), както и надприродните (ангелско, с деветте ангелски чина), в своето еволюционно развитие допринасят за осъществяването на великия Божествен план за света, т.е. по свой начин служат на Бога. Колкото по-съвършена е формата, толкова по-интензивно и целенасочено е проявлението на Духа чрез нея, като този процес достига своя апогей в общностите на Разума. Учителят на Бялото братство (ББ) в България разкрива тези взаимозависимости, както следва: „Плодните дървета работят за оправяне на света. Водата, Слънцето, всичко, което е в движение, работи за Господа. И животното работи за Господа и всеки от вас трябва да се запита: какво мога аз да направя за Господа?
към текста >>

И тъй като „служа“ и „слугувам“ са глаголи със сходно звучене и значение, в представите на повечето хора те са свързани с унизително състояние на подчинение и лишаване от достойнство.
(„Любовта подразбира служене. Любовта е служене, доброволно, с радост. Майката слугува на децата си и на мъжа си, защото ги обича. Любовта движи всички същества.“) И че всяко човешко действие, всяка мисъл, чувство и слово, които са изпълнени с Любов, са проявление на служението, отдадено на Бога: „Да обичате другите хора, това е служене на Бога. Да ходите, да мислите, да работите, да се молите – това е служене на Бога“ (Учителят П. Дънов). И тъй като „служа“ и „слугувам“ са глаголи със сходно звучене и значение, в представите на повечето хора те са свързани с унизително състояние на подчинение и лишаване от достойнство. Както и във всички останали случаи, оценката зависи от гледната точка и предварителната вътрешна нагласа: „Хората се страхуват от думата „слуга“, понеже имат пред вид слугите, които работят за пари и без Любов, без съзнание за своята служба. Ние говорим за служене от Любов, както са служили пророците и апостолите. Думата „служене“ е свещено звание (курсивът мой – К.З.). След като си служил на Бога добре, тогава само можеш да се наречеш „Син Божий“ (Учителят П. Дънов). Следователно в истинското служение няма и не може да има дори и сянка от сляпо подчинение или пък от подчинение, породено от обективните условия на средата, от формални причини: „Докато не си бил слуга, ти не можеш да бъдеш син.
към текста >>

Не хорското мнение, а Божествената преценка и отсъда е от решаващо значение за твоето действително състояние и за стъпалото по духовната пътека, което си достигнал.
Осмислянето на връзката между човека и Бога като отношения между дете и Родител спомага за пълноценното служение на ученика. Освен наличие на Божествена Любов и волята да я изявиш служението изисква и определена доза Мъдрост. Точно Мъдростта е тази, която те подтиква да се насочиш не към най-крупните, най-амбициозните проекти, воден не от импулса за безкористно служение, а по-скоро от желанието да изтъкнеш себе си, а към малките, незначителни наглед неща. Истинската Мъдрост е да избереш посоката от малкото към голямото. Българският Учител на Любовта го изразява с най-прости слова: „Ще започнете служението с най-малките работи.“ Изводът е, че не е нужно да се доказваш пред другите, а пред себе си и пред Бога. Не хорското мнение, а Божествената преценка и отсъда е от решаващо значение за твоето действително състояние и за стъпалото по духовната пътека, което си достигнал. За да служиш както трябва, е необходимо и безстрашие. Това правило е в сила и за духовния Път като цяло, и за служението, в частност. Безстрашието в случая означава, че степента на самоосъзнаване и осмисляне на своето жизнено предназначение е достигнала пълнотата на духовния подвиг. Така се раждат самоотверженост и жертвоготовност, пред които отстъпват и най-страшните препятствия в живота: „Решиш ли веднъж да служиш на Бога, повече не мисли: ще те колят ли, ще те бесят ли, ще те режат на парчета ли – за нищо не мисли. Всичко може да стане с тебе, но в края на краищата ще стане такова чудо, каквото хората никога не са виждали.
към текста >>

Това състояние на съзнанието и радикално променената земна реалност, назована в Библията „Царство Божие“ или „Царство Небесно“, е разкрита от Учителя на ББ у нас в ярки и точни щрихи: „Един ден туй, което засега е невидимо, ще стане видимо.
Изгряващата днес Нова Култура на VI коренна раса и периодът на самата VI раса ще се характеризират с повсеместен приоритет на служението. От придобивка за духовно зрелите и дълг на духовните Учители то ще се превърне в естествен начин на мислене и поведение за всички хора, правещи решителна крачка към ангелското царство, към нематериална форма на съществуване. Образът на съвършената личност на бъдещето, нарисуван от Христос в неговата Проповед на планината и по-конкретно – в стиховете за блаженствата (Мат. 5:3-12), ще бъде реализиран в пълнота. Невидимият свят ще разкрие своите тайни на хората, но те никога не ще злоупотребят с новото познание, а ще го употребяват единствено и само за добро, за целите на мировата еволюция. Това състояние на съзнанието и радикално променената земна реалност, назована в Библията „Царство Божие“ или „Царство Небесно“, е разкрита от Учителя на ББ у нас в ярки и точни щрихи: „Един ден туй, което засега е невидимо, ще стане видимо. Новият порядък ще бъде порядък на братство, на кротост, на милосърдие. И няма нещо, което да задържа вече новия порядък. Наближило е Царството Божие, при вратата е. Пригответе се да служите на Бога. Единствен Той заслужава да Му служим.“ Едни от най-характерните добродетели на новия човек – човека на Новата Култура, са милосърдието, разумността и скромността.
към текста >>

79. ШАМАНЪТ И СТАРАТА МАГЬОСНИЦА - Павел Желязков

Умът е в състояние да ги организира и да им даде направление.
Там, където свободните чувства не се осмислят от наличието на будно индивидуално съзнание, т. е. у животните, природата упражнява контрол и ги ограничава в определени граници, за да не се превърнат примитивните чувства в едностранчива разрушителна сила. Според окултните науки това ръководство е поверено на груповите духове. В работата на тези духове има една благородна идея те са служители, които проявяват любовта, верността и постоянството на творческите сили от по-високите йерархии. Развитието на ума у човека е позволило да се постигне значителен личен контрол над чувствата. Умът е в състояние да ги организира и да им даде направление. Той има способността да овладява и осмисля техните проявления и силата да насочва техните импулси. Добре организираният ум е в състояние да канализира чувствата и да направлява волята в разумни действия. Влиянието на тази умствена дейност върху събитията във външния свят е съблазнила славолюбивите и властолюбиви люде и ги е превърнала в шамани на егоцентризма. Като не могат да живеят във вътрешното многообразие на живота, поради неспособност да се реализират в духовен план, те се стремят към власт във външната светска страна на живота. Тези шамани, които се проявяват в сенчестата страна на интелекта, са продукт на неговата едностранчива дейност.
към текста >>

Добре организираният ум е в състояние да канализира чувствата и да направлява волята в разумни действия.
Според окултните науки това ръководство е поверено на груповите духове. В работата на тези духове има една благородна идея те са служители, които проявяват любовта, верността и постоянството на творческите сили от по-високите йерархии. Развитието на ума у човека е позволило да се постигне значителен личен контрол над чувствата. Умът е в състояние да ги организира и да им даде направление. Той има способността да овладява и осмисля техните проявления и силата да насочва техните импулси. Добре организираният ум е в състояние да канализира чувствата и да направлява волята в разумни действия. Влиянието на тази умствена дейност върху събитията във външния свят е съблазнила славолюбивите и властолюбиви люде и ги е превърнала в шамани на егоцентризма. Като не могат да живеят във вътрешното многообразие на живота, поради неспособност да се реализират в духовен план, те се стремят към власт във външната светска страна на живота. Тези шамани, които се проявяват в сенчестата страна на интелекта, са продукт на неговата едностранчива дейност. Те си служат с методи и техники за упражняване на отрицателни влияния и внушения. Въпреки ограничените им ресурси на знание, сила и възможности, те могат да бъдат опасни, защото се базират на познаването на някои окултни закони.
към текста >>

Сведено до това състояние, съзнанието става послушно и податливо на влияние, както е податливо на ласка мъркащото пухкаво котенце.
Някои пътешественици описват учудващите резултати от дейността на магьосниците в африканските племена. Това, което мнозина наричат култура със самочувствието на откриватели и дори на новатори, може да се опрости и сведе до съдържанието на една орехова черупка, в която се побират основните правила и методи на старата африканска вещица, защото всъщност те са елементарни и много прости. В тях завидно място има ефектът на ритмичното повторение в движенията на тялото, повторението на съчетания от звуци, напомнящи мантри, за да се получи екзалтиращият ефект. Другият съществен елемент е отсъствието на мисъл, т. е. довеждането й до нулевата точка чрез механичното повторение на монотонни звукови образи, които я смекчават и огъват, докато я поставят върху голото плато на еднообразието. Сведено до това състояние, съзнанието става послушно и податливо на влияние, както е податливо на ласка мъркащото пухкаво котенце. По същество това е един инволюционен метод за интегриране на съзнанието в първичните природни сили. В такова състояние човек вижда и чувствува онова, което инстинктивно виждат и схващат животните. Без да е животно, той е събудил земните сили на змията в себе си. Учудващите ефекти на влиянията могат да се обяснят още и с „ефекта на капката". Ритмичният удар и екотът на падащата капка може да ни приспи, но може и да ни доведе до екстаз и полуда.
към текста >>

В такова състояние човек вижда и чувствува онова, което инстинктивно виждат и схващат животните.
В тях завидно място има ефектът на ритмичното повторение в движенията на тялото, повторението на съчетания от звуци, напомнящи мантри, за да се получи екзалтиращият ефект. Другият съществен елемент е отсъствието на мисъл, т. е. довеждането й до нулевата точка чрез механичното повторение на монотонни звукови образи, които я смекчават и огъват, докато я поставят върху голото плато на еднообразието. Сведено до това състояние, съзнанието става послушно и податливо на влияние, както е податливо на ласка мъркащото пухкаво котенце. По същество това е един инволюционен метод за интегриране на съзнанието в първичните природни сили. В такова състояние човек вижда и чувствува онова, което инстинктивно виждат и схващат животните. Без да е животно, той е събудил земните сили на змията в себе си. Учудващите ефекти на влиянията могат да се обяснят още и с „ефекта на капката". Ритмичният удар и екотът на падащата капка може да ни приспи, но може и да ни доведе до екстаз и полуда. Като доминанта с обсебващ ефект върху дейността на мозъка тя е в състояние значително да затормози индивидуалното съзнание (самосъзнанието) и да го направи податливо на чужда воля. Това е възможно само когато то слезе до по-нисшите си нива, сродни на животинското съзнание.
към текста >>

Като доминанта с обсебващ ефект върху дейността на мозъка тя е в състояние значително да затормози индивидуалното съзнание (самосъзнанието) и да го направи податливо на чужда воля.
По същество това е един инволюционен метод за интегриране на съзнанието в първичните природни сили. В такова състояние човек вижда и чувствува онова, което инстинктивно виждат и схващат животните. Без да е животно, той е събудил земните сили на змията в себе си. Учудващите ефекти на влиянията могат да се обяснят още и с „ефекта на капката". Ритмичният удар и екотът на падащата капка може да ни приспи, но може и да ни доведе до екстаз и полуда. Като доминанта с обсебващ ефект върху дейността на мозъка тя е в състояние значително да затормози индивидуалното съзнание (самосъзнанието) и да го направи податливо на чужда воля. Това е възможно само когато то слезе до по-нисшите си нива, сродни на животинското съзнание. Ако човек не познава пътя и методите на възлизането и поеме пътя към дълбочините, трудно може да се избави от животинските влияния, които имат първичната сила на инстинкта. Тогава той загубва съзнание за разумния човешкия свят и се пробужда в по-нисшите полета на битието, обладан от примитивна сила, а не озарен от прозренията на ума. По този начин африканските магьосници успяват да внушат на племето своята сила, да го подчинят на личната си воля и да упражнят власт. Това е един примитивен метод за внушаване на превъзходство, сила и власт.
към текста >>

Това е възможно само когато то слезе до по-нисшите си нива, сродни на животинското съзнание.
В такова състояние човек вижда и чувствува онова, което инстинктивно виждат и схващат животните. Без да е животно, той е събудил земните сили на змията в себе си. Учудващите ефекти на влиянията могат да се обяснят още и с „ефекта на капката". Ритмичният удар и екотът на падащата капка може да ни приспи, но може и да ни доведе до екстаз и полуда. Като доминанта с обсебващ ефект върху дейността на мозъка тя е в състояние значително да затормози индивидуалното съзнание (самосъзнанието) и да го направи податливо на чужда воля. Това е възможно само когато то слезе до по-нисшите си нива, сродни на животинското съзнание. Ако човек не познава пътя и методите на възлизането и поеме пътя към дълбочините, трудно може да се избави от животинските влияния, които имат първичната сила на инстинкта. Тогава той загубва съзнание за разумния човешкия свят и се пробужда в по-нисшите полета на битието, обладан от примитивна сила, а не озарен от прозренията на ума. По този начин африканските магьосници успяват да внушат на племето своята сила, да го подчинят на личната си воля и да упражнят власт. Това е един примитивен метод за внушаване на превъзходство, сила и власт. Съвременните шамани на властта използват доста умело прийомите на африканските си колеги, като ги развиват и усъвършенстват чрез съвременните психологически техники и похвати и всички модерни средства от арсенала на информатиката.
към текста >>

80. ЕТИКА И ЗАКОННОСТ НА ВЛИЯНИЯТА И ВНУШЕНИЯТА - Павел Желязков

Жаждата за власт е едно животинско чувство, инстинкт, завещан и наследен от нашите по-малки братя животните.
ЕТИКА И ЗАКОННОСТ НА ВЛИЯНИЯТА И ВНУШЕНИЯТА Жаждата за власт е едно животинско чувство, инстинкт, завещан и наследен от нашите по-малки братя животните. Но докато у животните е на място и полезна, при хората днес определено е признак на недоразвитост и архаизъм. Като инстинкт склонността към упражняване на власт е неосъзната и когато й се отдаде възможност да се прояви, пренебрегвайки гласа на разума, тя се проявява в цялата си сила и пълнота. Всички по-примитивни хора с ограничено съзнание се отдават с лекота на тази слабост. Интелектуалците пък роптаят, когато над тях се упражнява власт, но, от друга страна, се ласкаят силно, ако са авторитети. Тогава ги виждаме в ролята на много строги и изобретателни тирани.
към текста >>

Когато сме осенени от Божествено присъствие и мисълта ни е свободна, тя е в състояние да твори.
Интелектуалецът се характеризира с едно твърде високо ниво на мисловните си способности и силно изразен индивидуализъм. Той е съвършен индивидуалист и технократ, краен, но несъвършен продукт на развитието, което човечеството е претърпяло от възхода на римската империя до наши дни. Това е инволюционният път на навлизане в материалния свят, на изследвания върху строежа на материята и законите, които я управляват, и на осъзнаване на човека като индивид. Мисълта е една от най-висшите прояви на разумността на природата. У човека тя се е развила като способност да се правят анализ, синтез, философски абстракции, като творческа сила и редица други възможности, които човешкият ум е придобил в резултат от работата на природните сили. Когато сме осенени от Божествено присъствие и мисълта ни е свободна, тя е в състояние да твори. Когато пък е подчинена на чувствата, тя е способна да руши и следователно Божественото творческо начало не се проявява чрез нея. Мисъл, която е в упадък, не твори, а руши. Ако не е свободна, тя гасне бързо и в падането си увлича и руши всичко, което положителната права мисъл е сътворила. За да се прояви творческата мисъл, са необходими няколко условия: на първо място много любов и светлина, след това свобода, мир т. е. спокойствие, среда на фини фреквенции с висока проводимост, активност на творческите положителни сили и пр., за да дойде накрая радостта от творческото освобождение.
към текста >>

81. Къде е щастието? - Крум Въжаров (1908- 1991)

Щастието е състояние на блаженство, състояние, при което не мислим за бъдещите моменти.
Къде е щастието? Крум Въжаров представя накрая на първия семестър в School of Religion работа на тема „Къде е щастието? “. Този текст говори за високото интелектуално и духовно ниво, което Крум е имал, когато е едва на 19 години. С тези идеи и разбирания за живота той среща Учителя в същата година и става негов ученик. Ето този текст. Щастието е състояние на блаженство, състояние, при което не мислим за бъдещите моменти. Не мислим, защото сегашните ни задоволяват. Щастието е състояние, при което не се терзаем от нищо; червеят на желанията не ни разяжда. Когато сме напълно задоволени. Задоволени в що? В нуждите на тялото ли?
към текста >>

Щастието е състояние, при което не се терзаем от нищо; червеят на желанията не ни разяжда.
“. Този текст говори за високото интелектуално и духовно ниво, което Крум е имал, когато е едва на 19 години. С тези идеи и разбирания за живота той среща Учителя в същата година и става негов ученик. Ето този текст. Щастието е състояние на блаженство, състояние, при което не мислим за бъдещите моменти. Не мислим, защото сегашните ни задоволяват. Щастието е състояние, при което не се терзаем от нищо; червеят на желанията не ни разяжда. Когато сме напълно задоволени. Задоволени в що? В нуждите на тялото ли? В прищевките, страстите на нашата природа? Нека си отговорим на тези въпроси... Нека погледнем на наялия се до насита с най-хубави ястия, на напилия се с най-скъпи вина, на задоволилия всичките си плътски страсти.
към текста >>

И при безпристрастно, обективно анализиране ще установим, че при най-пълно задоволяване на тялото, на плътта, на нисшата природа не ще бъдем щастливи и че най-страшното наказание, което можем да си наложим, е да ядем, да пием, да спим; да дадем простор на проявата на всичко животинско у нас; да престанем да мислим; да четем, да работим.
Чувстваме, че ниските желания го разкъсват и че той е арена на страшни битки. Чувстваме, че гори във вечен, неугасим огън... Но защо отиваме толкова далеч? Нека се спрем на нас самите. Нека анализираме чувствата си, различните състояния на скръб, радост, скука, блаженство, в които се намираме, и си отговорим напълно задоволени ли сме, напълно щастливи ли сме. Когато ядем, пием, спим; когато даваме пълен простор на проява на ниските страсти; когато животинстваме? И при безпристрастно, обективно анализиране ще установим, че при най-пълно задоволяване на тялото, на плътта, на нисшата природа не ще бъдем щастливи и че най-страшното наказание, което можем да си наложим, е да ядем, да пием, да спим; да дадем простор на проявата на всичко животинско у нас; да престанем да мислим; да четем, да работим. И ако това продължи един ден, не повече, ще почувстваме пустота, скука; страданието, което ще ни обхване, едва ли ще бъде по-малко от това на Дантевите гробници. Не, не ще бъдем щастливи, не ще бъдем, защото сме задоволили само тялото, плътта, нисшата природа, а висшата, Божествената природа, духа сме пренебрегнали. Щастие, блаженство може да изпитваме само тогава, когато задоволим духа. Не направим ли това, ще страдаме; ще страдаме, и то ужасно. Но явява се въпрос: Дали ще е достатъчно задоволяването само на духа?
към текста >>

Задоволяването на страстите, на животинското у човека изключва задоволяването на висшето на духа.
Не, не ще бъдем щастливи, не ще бъдем, защото сме задоволили само тялото, плътта, нисшата природа, а висшата, Божествената природа, духа сме пренебрегнали. Щастие, блаженство може да изпитваме само тогава, когато задоволим духа. Не направим ли това, ще страдаме; ще страдаме, и то ужасно. Но явява се въпрос: Дали ще е достатъчно задоволяването само на духа? Дали не трябва да пренебрегнем задоволяването нуждите на тялото, задоволяването на нашата природа? Задоволяването на страстите, на животинското у човека изключва задоволяването на висшето на духа. Докато не се освободим от ноктите на плътските прищевки, не ще можем никога да бъдем щастливи. Не ще можем, защото духът е противоположен на материята. Духът е един цар, материята друг... И казва Исус: „Не можем да служим на два господаря, защото единия ще обикнем повече, а другия ще намразим.“ Трябва да правим разлика между нуждите на тялото и прищевките му. Задоволяване на нуждите е необходимо, за да можем да поддържаме тялото (жилището на духа) в добро състояние.
към текста >>

Задоволяване на нуждите е необходимо, за да можем да поддържаме тялото (жилището на духа) в добро състояние.
Задоволяването на страстите, на животинското у човека изключва задоволяването на висшето на духа. Докато не се освободим от ноктите на плътските прищевки, не ще можем никога да бъдем щастливи. Не ще можем, защото духът е противоположен на материята. Духът е един цар, материята друг... И казва Исус: „Не можем да служим на два господаря, защото единия ще обикнем повече, а другия ще намразим.“ Трябва да правим разлика между нуждите на тялото и прищевките му. Задоволяване на нуждите е необходимо, за да можем да поддържаме тялото (жилището на духа) в добро състояние. Задоволяването на нуждите на тялото само улеснява задоволяването на висшата Божествена природа, но не я задоволява. Разбираме, че щастие може да се постигне само тогава, когато сме задоволили духа, задоволили висшата природа, а не прищевките на плътта. Що ще каже да задоволим висшата природа? За да си отговорим на този въпрос, нека погледнем на заобикалящите ни и се опитаме да прочетем по лицата им състоянието на тяхната душа, на тях самите. Щастливи ли са, или не?
към текста >>

За да си отговорим на този въпрос, нека погледнем на заобикалящите ни и се опитаме да прочетем по лицата им състоянието на тяхната душа, на тях самите.
Трябва да правим разлика между нуждите на тялото и прищевките му. Задоволяване на нуждите е необходимо, за да можем да поддържаме тялото (жилището на духа) в добро състояние. Задоволяването на нуждите на тялото само улеснява задоволяването на висшата Божествена природа, но не я задоволява. Разбираме, че щастие може да се постигне само тогава, когато сме задоволили духа, задоволили висшата природа, а не прищевките на плътта. Що ще каже да задоволим висшата природа? За да си отговорим на този въпрос, нека погледнем на заобикалящите ни и се опитаме да прочетем по лицата им състоянието на тяхната душа, на тях самите. Щастливи ли са, или не? Нека погледнем на надвисналия се над книгите учен, който няма друга цел, освен да трупа знания. Който има за принцип „науката за науката“. Нека заговорим с него и ще почувстваме леда, що сковава сърцето му. Ще почувстваме студенина да лъха от него и ще разберем, че не е и не може да бъде щастлив.
към текста >>

Когато любовта ни достигне до това състояние, че ние възлюбим Бога с всичкото си сърце, ум и душа, възлюбим всичко живо, само тогава ние заживяваме с всеобщия живот.
При четвъртата фаза любовта се разширява все повече и повече върху все по-големи групи от хора. Излиза от рамката на личността и се разпростира върху племе, народ, человечество. При петата и последна фаза имаме любов към Бога, към всеобятния живот. Любов към всичко, към человеци, животни, растения, минерали. Само при тази последна, най-висша фаза на любов може да имаме пълно, абсолютно щастие. Когато любовта ни достигне до това състояние, че ние възлюбим Бога с всичкото си сърце, ум и душа, възлюбим всичко живо, само тогава ние заживяваме с всеобщия живот. Възкръсваме за нов, грамаден живот, в сравнение с който по-раншният ни живот се струва смърт. И само тогава човек взема венеца на славата, човек се спасява, както казва Исус. Всеки, даже и най-грубият дивак, ще достигне до най-последната фаза на любовта. На всеки син человечески предстои да вземе венеца на славата. Зависи само кога.
към текста >>

82. Пробуждане на съзнанието. Новиятъ човѣкъ - Георги Радев (1900–1940)

Едва следъ това настава у човѣка едно друго състояние, което може да се нарече мистично или, по-добре, музикално.
Пробуждане на съзнанието. Новиятъ човѣкъ Пробуждането на съзнанието въ физическия свѣтъ става чрезъ една голѣма катастрофа. Едва следъ това настава у човѣка едно друго състояние, което може да се нарече мистично или, по-добре, музикално. И тогава човѣкъ запѣва – той мисли музикално, чувствува музикално и постѫпва музикално. Роди се нѣкой – той пѣе. Умре – той пакъ пѣе. Защото човѣкътъ на пробуденото съзнание вижда. За него нѣма смъртъ, нѣма прекѫсвене на живота.
към текста >>

Последната е въ състояние да пробуди скрития животъ въ всичко — толкова е тя могѫща! Музиката – това е дихание на съзнанието.
Духовната или магична музика, която е възходяща, която има свойството да разрѣдява материята, да я разширява и моделира, борави съ кѫситѣ вълни. Тѣзи вълни проникватъ навсѣкѫде. Нищо не може да устои на тѣхнитѣ мощни трептения — ни болестъ, ни страдания, ни обезсърдчения, ни песимизъмъ, нито дори смъртъта. И затова не е алегория, когато се твърди отъ ония, които познаватъ свойствата на тази музика, че тя може болни да лѣкува и мъртви да възкресява. Съвременната музика е само предисловие на истинската музика. Последната е въ състояние да пробуди скрития животъ въ всичко — толкова е тя могѫща! Музиката – това е дихание на съзнанието. Чрезъ музиката човѣшкото съзнание диша. Музикалниятъ свѣтъ е срѣда, чрезъ която душата се проявява на земята. Безъ музика, безъ музикалната срѣда, която свѣтътъ на тоноветѣ образува, душата и духътъ на човѣка не могатъ да се проявятъ. Любовьта безъ подходяща музикална срѣда сѫщо така не може да се прояви. А любовьта, това е великата реалностъ въ живота.
към текста >>

Сѫщото показватъ и опититѣ на индийскитѣ факири и змиеукротители – чрезъ известни мелодии тѣ сѫ въ състояние да обайватъ звѣроветѣ и да ги държатъ покорни и кротки.
Ако хората бѣха по-музикални, нѣмаше да губятъ толкова време и енергия, нѣмаше да полагатъ такива неимовѣрни усилия за постигане на толкова малки резултати. И ако тѣ постигатъ така трудно нѣщата, това показва, че не сѫ много умни, че сѫ слабо музикални. Това не е само едно голо твърдение. Редица факти показватъ, че въ звука и ритъма се крие мощна сила – подъ звуковетѣ на известни инструменти сѫ рухвали стени, разрушавали сѫ се мостове, пръсвали сѫ се на парчета електрически крушки. Това сѫ съвременни опити, които показватъ, че библейскиятъ разказъ за рухването на Йерихонскитѣ стени не ще да е легенда или поетическа измислица. Сѫщото показватъ и опититѣ на индийскитѣ факири и змиеукротители – чрезъ известни мелодии тѣ сѫ въ състояние да обайватъ звѣроветѣ и да ги държатъ покорни и кротки. Това сѫ факти, които загатватъ за магичното влияние на музиката, приложена най-широко въ живота. Само чрезъ музика ще рухнатъ „Йерихонскитѣ стени“ на тѣсногърдия националенъ егоизъмъ, задъ които сѫ се укрепили въоржженитѣ до зѫби съвременни народи, и само чрезъ музика ще се укротятъ звѣроветѣ на нестихващитѣ страсти, които рушатъ личния и общественъ животъ на хората. И наистина, природата създава сега единъ новъ типъ, единъ новъ човѣкъ. Той влиза така тихо, така незабелязано въ живота, както е влѣзълъ нѣкога сегашниятъ човѣкъ всрѣдъ гигантитѣ млѣкопитаещи, влѣчуги и птици, които нѣкога сѫ владѣели земята. И този новъ човѣкъ ше стане господаръ на свѣта така, както стана господаръ немощниятъ отпървомъ въ сравнение съ силнитѣ хищници съвремененъ човѣкъ.
към текста >>

Да мислишъ само за себе си — това е животинско състояние.
Новиятъ човѣкъ, който иде сега, е синтезъ на всичко. Той иде да организира свѣта, да внесе онова великото и красивото, за което сѫ копнѣели душитѣ на всички издигнати хора. Той иде да прокара нови пътища за съобщение съ разумния свѣтъ, невидимъ за съвременнитѣ хора. Той е, който носи разрешение на всички ония мѫчителни въпроси, които терзаятъ човѣчеството днесъ. Той не е човѣкъ, който мисли само за себе си. Да мислишъ само за себе си — това е животинско състояние. Той е въ съгласие съ цѣлокупната разумностъ въ свѣта, съ всички разумни същества и мисли като тѣхъ. Само за новия човѣкъ може да се каже, че мисли въ истинска смисълъ на думата. Защото е човѣкъ на истината и свободата. А това ще рече, че е намѣрилъ себе си. Само човѣкъ, който върви по пѫтя на Истината, може да намѣри себе си.
към текста >>

83. Ретроспективен подбор на идеята за духовно обновление върху резюмираният подбор от Словото на Учителя, на Георги Радев - Георги Радев (1900–1940)

Едва следъ това настава у човѣка едно друго състояние, което може да се нарече мистично или, по-добре, музикално.
Приложение 2 Ретроспективен подбор на идеята за духовно обновление върху резюмираният подбор от Словото на Учителя, на Георги Радев Пробуждането на съзнанието въ физическия свѣтъ става чрезъ една голѣма катастрофа. Едва следъ това настава у човѣка едно друго състояние, което може да се нарече мистично или, по-добре, музикално. Новиятъ човѣкъ, който иде сега, е синтезъ на всичко. Той иде да организира свѣта, да внесе онова великото и красивото, за което сѫ купнѣели душитѣ на всички издигнати хора. Той иде да прокара нови пътища за съобщение съ разумния свѣтъ, невидимъ за съвременнитѣ хора. Той е, който носи разрешение на всички ония мѫчителни въпроси, които терзаятъ човѣчеството днесъ. Той не е човѣкъ, който мисли само за себе си.
към текста >>

Да мислишъ само за себе си — това е животинско състояние.
Новиятъ човѣкъ, който иде сега, е синтезъ на всичко. Той иде да организира свѣта, да внесе онова великото и красивото, за което сѫ купнѣели душитѣ на всички издигнати хора. Той иде да прокара нови пътища за съобщение съ разумния свѣтъ, невидимъ за съвременнитѣ хора. Той е, който носи разрешение на всички ония мѫчителни въпроси, които терзаятъ човѣчеството днесъ. Той не е човѣкъ, който мисли само за себе си. Да мислишъ само за себе си — това е животинско състояние. Той е въ съгласие съ цѣлокупната разумностъ въ свѣта, съ всички разумни същества и мисли като тѣхъ. Само за новия човѣкъ може да се каже, че мисли въ истинска смисълъ на думата. Защото е човѣкъ на истината и свободата. А това ще рече, че е намѣрилъ себе си. Само човѣкъ, който върви по пѫтя на Истината, може да намѣри себе си.
към текста >>

84. Една историческа картина - Георги Радев (1900–1940)

Тя символизира едно състояние на съзнанието у човека, една от неговите степени.
– Защото няма по-справедлив съдия от него, отвърнал Хус. „Сетите отци" на костанцкия събор избухнали в смях. И наистина, наивен човек ще да е бил Хус. Да дръзнеш да се обявиш против папата, чиято власт се крепи на щикове, клади, инквизиции, и да апелираш към Христа, това ще се е видяло съвсем наивно на благочестивите прелати. Да се облягаш на един институт, чиято власт се крепи на нещо осезаемо (и „светите отци" са знаели добре това „осезаемо") - има смисъл, но на Христа... Изнасям горната историческа картина, защото представлява голям психологичен интерес. Тя символизира едно състояние на съзнанието у човека, една от неговите степени. И тази степен и до ден днешен в голяма част от човечеството не е още превъзмогната. И днес хората в своите действия се ръководят не от някакви морални принципи, не от веленията на вътрешния закон, а от страх пред писани закони, от страх да не попаднат под юридическа отговорност или да паднат в очите на обществото Страхът от юридическа отговорност и общественото мнение за мнозина са спирачка, за да не дадат воля на своите долни, атавистични нагони. Така запример, един чиновник изпълнява „съвестно" своите задължения, защото бди зоркото око на някой началник. Някой друг се бои да влезе в чуждо лозе или градина, защото го е страх от окото на стражаря. Какво несносно многоглаво чудовище е държавата, па и обществото за хора с такова съзнание.
към текста >>

На тази именно межда, в която става преминаването от външния, механичен закон към вътрешния, от страха - закон на животинското царство, към Любовта - закон на разумния човек, от „папата" към Христа, се развива онази дълбока вътрешна борба в съзнанието на човека, която намира понякога такъв ярък символичен израз във външния живот на човечеството: Днес именно цялото човечество се намира на синора на тия два свята и требва по необходимост да го прекрачи.
Защото през неговата пробудена съвест гледа окото на Космичното Съзнание, на Цялото, в което той е един малък, но съзнателен център. В него звучи органически живата реч на вътрешния закон, който придава основния ритъм на неговия живот и пред който всички писани закони са само сенки. Него не го плаши ни юридическа отговорност, ни обществено мнение, когато дойде до изявяване на великия вътрешен закон. Не му трябват и външни стимули, за да изпълни един поет дълг. Не му трябва погледа и на никой началник, защото в неговото съзнание грее вечно живото Око, което е много по-страшно, чисто човешки казано, от хиляди хорски очи. На тази именно межда, в която става преминаването от външния, механичен закон към вътрешния, от страха - закон на животинското царство, към Любовта - закон на разумния човек, от „папата" към Христа, се развива онази дълбока вътрешна борба в съзнанието на човека, която намира понякога такъв ярък символичен израз във външния живот на човечеството: Днес именно цялото човечество се намира на синора на тия два свята и требва по необходимост да го прекрачи. Ще го прекрачат които могат. И ония, които имат око за дълбоките процеси, които стават в съзнанието на целокупното човечество, ще разберат този страшен кипеж, който е обхванал света, ще схванат явните, почти чути вече пулсации на новото, което се прелива като прясна кръв в изсъхналите жили на света, ще разберат и отчаяните усилия на старото, което е осъдено на гибел, да се закрепи. И тогава е ясна и историческата картина, която дадохме в начало: Хус, това е човекът, в когото е проговорил живият, вътрешен закон, закона на Любовта, човекът в когото се е пробудил живия Христос. Прелати, велможи, църковен събор, който в случая представя една транспозиция на фарисейския и книжнически синедрион, представя стария строй който се крепи на външен закон, на насилие. Това са представители на егоистичното съзнание, в което все още център остава животинското.
към текста >>

Това са представители на егоистичното съзнание, в което все още център остава животинското.
На тази именно межда, в която става преминаването от външния, механичен закон към вътрешния, от страха - закон на животинското царство, към Любовта - закон на разумния човек, от „папата" към Христа, се развива онази дълбока вътрешна борба в съзнанието на човека, която намира понякога такъв ярък символичен израз във външния живот на човечеството: Днес именно цялото човечество се намира на синора на тия два свята и требва по необходимост да го прекрачи. Ще го прекрачат които могат. И ония, които имат око за дълбоките процеси, които стават в съзнанието на целокупното човечество, ще разберат този страшен кипеж, който е обхванал света, ще схванат явните, почти чути вече пулсации на новото, което се прелива като прясна кръв в изсъхналите жили на света, ще разберат и отчаяните усилия на старото, което е осъдено на гибел, да се закрепи. И тогава е ясна и историческата картина, която дадохме в начало: Хус, това е човекът, в когото е проговорил живият, вътрешен закон, закона на Любовта, човекът в когото се е пробудил живия Христос. Прелати, велможи, църковен събор, който в случая представя една транспозиция на фарисейския и книжнически синедрион, представя стария строй който се крепи на външен закон, на насилие. Това са представители на егоистичното съзнание, в което все още център остава животинското. ,,Папата", „църквата" - това са все символи на външния, механичен, Мойсеевски закон на слеповерието, на религиозното робство, под което все още пъшка човекът. Това е външният авторитет, който е узурпирал правата на вътрешния Христос - това е новото съзнание, в което човечеството навлиза, новата култура, в която ще бликнат изворите на Вечния Живот. И човечеството и днес пак е изправено пред страшния въпрос: да разпъне ли или приеме Христа, да изгори ли или приеме Хус - едно живо пламъче от Големия Пламък - Христос. Но види се, че днес в света има повече светлина. И ако тя грее в човешкото съзнание то е, защото души като Хус, поели свещения път на жертвата, се преляха като живи струи в Душата на Човечеството, за да го изведат от временния живот във Вечния.
към текста >>

85. Едно сравнение - Георги Радев (1900–1940)

Всички предшествуващи култури, през които са минали растенията, животните и човешките раси са складирани в потенциално състояние в клетките на човешкия организъм.
През тия 250 милиарда години той е минал през много форми, много фази на развитие. И целият този почти безкраен ред от органически форми, които природата е създала, представят стадии, през които е минал човешкият дух. Те са едно велико училище, в което той се е учил. И всичките му знания, придобити в течение на тези 250 милиарда години, са складирани в неговата малка глава, в неговия мозък". На друго място той казва: „Тъй както е създаден организма на сегашния човек, той съдържа в себе си всички предишни култури, изразени в една или друга форма. Всички предшествуващи култури, през които са минали растенията, животните и човешките раси са складирани в потенциално състояние в клетките на човешкия организъм. Има клетки от минерален произход, които са минали през минералното царство и разбират прекрасно законите му. Има клетки от растителното царство - отлични химици, клетки от животинското царство. Има четвърта категория клетки, които са минали през света на разумните същества, и те са които образуват мозъка на човека. Това са клетки напреднали, с висока култура". Освен туй, всеки орган на човешкото тяло, според Учителя, е резултат на разумни сили, които са действували в течение на много години, при специални условия, за да го създадат и приспособят за неговите функции.
към текста >>

Има клетки от растителното царство - отлични химици, клетки от животинското царство.
Те са едно велико училище, в което той се е учил. И всичките му знания, придобити в течение на тези 250 милиарда години, са складирани в неговата малка глава, в неговия мозък". На друго място той казва: „Тъй както е създаден организма на сегашния човек, той съдържа в себе си всички предишни култури, изразени в една или друга форма. Всички предшествуващи култури, през които са минали растенията, животните и човешките раси са складирани в потенциално състояние в клетките на човешкия организъм. Има клетки от минерален произход, които са минали през минералното царство и разбират прекрасно законите му. Има клетки от растителното царство - отлични химици, клетки от животинското царство. Има четвърта категория клетки, които са минали през света на разумните същества, и те са които образуват мозъка на човека. Това са клетки напреднали, с висока култура". Освен туй, всеки орган на човешкото тяло, според Учителя, е резултат на разумни сили, които са действували в течение на много години, при специални условия, за да го създадат и приспособят за неговите функции. Ето какво говори той за ръката например: „В ръката е написана историята на човечеството. Всичко, което миналите култури са създали, е отбелязано на нея.
към текста >>

86. Две оси в главата на човека - Георги Радев (1900–1940)

Вторите - с малките глави, той счита за по-слабо интелигентни и ги сравнява с магарета, защото главата на тия дългоухи представители на животинското царство била малка в сравнение с тялото им.
Тъкмо на това пък се спира Аристотел, мислител с позитивистично-натуралистичен ум, у когото, очевидно, е преобладавала наблюдателната пред съзерцателната природа. Разбира се, че и неговите изводи не са резултат на системни проучвания - те са по-скоро досещания, хрумвания, които се дължат на откъслечни наблюдения. Аристотел, обаче, се е помъчил да ги подкрепи с известни сравнения из областта на животинския свят - всъщност твърде повърхностни, защото са резултат на наивния емпиризъм на сетивата. Така запример, Аристотел различава главно два вида хора - едроглави и дребноглави. Първите - с големи глави, той счита за интелигентни и ги сравнява с кучета. Вторите - с малките глави, той счита за по-слабо интелигентни и ги сравнява с магарета, защото главата на тия дългоухи представители на животинското царство била малка в сравнение с тялото им. Гръцкият философ се спира и върху формата на челото. Хора с малки чела, според него, били неподатливи на никаква дисциплина. Той ги уподобява на свинете. Хората с големи чела той сравнява с воловете и ги характеризира като люде мудни, ала разсъдливи и благоразумни. Ония пък, които имат обли чела, подобно магаретата, били слабо интелигентни.
към текста >>

Тогава твърдостта им дава издръжливост, упоритост устойчивост в напрежения и тренировки, личните чувства поддържат честолюбието в напрегнато състояние, наблюдателният ум работи зорко, развитите челюсти, които говорят за една изпълнителна, яка воля, която действува с инстинктивен автоматизъм, издават коравина и упорно усилие.
Бъдете уверени, че той добре ще отмери удара - не напразно долната част на челото му, дето са локализирани способностите на предметния ум, е силно издадена. При това, за последиците много-много няма да му мисли - задържащите импулси, които биха произтекли от трезвия разсъдък, липсват, защото горната част на челото му е изобщо слабо развита. За милост и прошка и дума не може да става, защото милосърдието също така не е развито. Едничкото.което може да въздействува на този човек е или грубата сила, която му се противопоставя, или облечения с власт представител на външния закон, или оня авторитет на сила и власт, комуто той е длъжен безпрекословно да се подчинява. Да допуснем, обаче, че поменатата ос дойде в напрежение не от накърнено честолюбие, а от амбицията да се постигне нещо както е запример у състезателите, всред които този тип често се среща. Тогава твърдостта им дава издръжливост, упоритост устойчивост в напрежения и тренировки, личните чувства поддържат честолюбието в напрегнато състояние, наблюдателният ум работи зорко, развитите челюсти, които говорят за една изпълнителна, яка воля, която действува с инстинктивен автоматизъм, издават коравина и упорно усилие. Цялата фигура говори за съсредоточеност в една определена посока, към една определена цел за един поривист устрем напред, за твърдото решение да с преодолее съпротивата, да се проправи път, да се достигне целта. Наблюдавайте състезателите при спортни състезания и вие ще видите характерните външни прояви на онова силово напрежение което настъпва у тия люде по посока на тази, основна за тях, структурна ос. Няма да се спирам върху разновидностите на този тип, които зависят от развитието на други мозъчни фактори, но не мога да отмина мълком един странен вариетет, който се среща понякога в религиозни среди, именно типа на религиозния фанатик. У него, покрай развитието на онези мозъчни центрове и лицеви части, които виждаме на фигура 2, се явява силно развит и центъра на благоговението, любовта към Бога. Непросветен, тесногръд и едностранчив ум, който схваща само външните, материални форми, фанатикът е сляпо привързан към външните знаци и обреди на един култ.
към текста >>

Понякога вътрешното състояние на един религиозен организъм е намирало ярък външен израз в лицето на ония, които са го възглавявали.
От тях са се оттеглили и светиите, великите души на милосърдието, вечно будните свещеници. Оттеглил се е, с други думи, целият ангелски свет. Кой е останал? - Долният слой на мозъка, обикновените човеци, които възприемат механически само външните форми на един мъртъв култ. Останала е консервативната твърдост и инстинктивното упорство да се продължава едно автоматично съществуване, придружено с амбицията да се водят масите - „овци". Понякога вътрешното състояние на един религиозен организъм е намирало ярък външен израз в лицето на ония, които са го възглавявали. Вижте, например, образа на Александър Борджия, някогашен глава на католическата църква. Той има същата структурна ос, но типът се различава. Указвам само характерния нос, сочещ между другото, актьорска и церемониална репрезантативност Ако се спрях на горния въпрос, то е за да разкрия - съвсем бегло - перспективите на една физиогномика на колективните организми, една физиогномика на културите, която тепърва чака своето развитие. Накрай ще помена, че с обрисуването на тия две глави, далеч не се изчерпва многообразието във форми, които ни показва строежът на човешката глава. Избирайки, обаче, тия два крайни типа, исках да посоча един аналитичен метод за проучване на главата - метода на сеченията, към който пак ще се върна.
към текста >>

87. Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) - живот и дело (1864 - 1944) - Филип Филипов

Самият Беинса Дуно казва, че молитвата е непрестанна връзка с Духовния свят и към това състояние, той съветва учениците да се стремят.
Това дава възможност на учениците да почерпят директно личен опит от него. Екскурзии - общуването с планинската природа изгражда тясна връзка между душите на учениците и Разумната природа. Комунален живот - живот основан на братски начала, който поставя човешките взаимоотношения на основата на взаимопомощ, морал и духовна чистота. Молитва - стъпката за осъществяване на връзка с Бог се осъществява с молитва. Тя е път, по който всеки може да тръгне, за да влезе в света на Големия Живот на Духа. Самият Беинса Дуно казва, че молитвата е непрестанна връзка с Духовния свят и към това състояние, той съветва учениците да се стремят. Специални методи са Завета на цветните лъчи на Светлината иПаневритмията. Всички методи се схващат като езотерични практики за преживяване на Христос посредством целостта на човешкото същество и особено чрез етерното тяло. Научни приноси Формулирани са като идеи от различни области на точните и хуманитарни науки. Разгърнати в многобройни проповеди на Учителя Беинса Дуно, те тепърва подлежат на анализ и интерпретация. Някои от идеите в научната област са: „Вашето съзнание може да се движи със скоростта на обикновен влак, може да се движи със скоростта на светлината, а може да се движи и още по-бързо.
към текста >>

За да дойде до по-голямо развитие, атомът трябва да мине през четирите царства -минерално, растително, животинско и царството на човека.
Щом срещне някакво препятствие, тя създава вече известна форма. ...Направете средата на вашите мисли по-рядка или по-гъста и те веднага ще претърпят пречупване." (Младежки окултен клас, година I, лекция 5, Стар и нов живот, 29 март 1922) „Първият процес, с който волята започва, е ограничаването. Без ограничаване волята не може да се прояви. Преди всичко волята разбира строго определено движение в съзнанието, т.е. наклон в съзнанието." (Младежки окултен клас, година I, лекция 4, Качества и проява на волята, 15 март 1922) „Колкото по-висока е еволюцията на дадена форма [на живот], толкова по-високо интелигентни са атомите, които я съставят. За да дойде до по-голямо развитие, атомът трябва да мине през четирите царства -минерално, растително, животинско и царството на човека. ...Колкото по-устойчиви са атомите на дадени елементи, които влизат в състава на човешкия организъм, толкова по-добри качества придават на характера на човека." (Младежки окултен клас, година V, лекция 13, Реални величини, 7 февруари 1926) Принос към науките за себепошанпе В периода 1901-1912 г. Учителя Беинса Дуно провежда френологични изследвания върху избрани представители от българския народ. По-късно част от резултатите са изложени в неговите неделни проповеди, а с откриване на Езотеричната школа на Всемирното Бяло Братство (1922) се демонстрира цялостният му подход към окултните науки за себе-познание - астрология, хиромантия, физиогномия, френология, кабала и др. Неговата оригинална методология в тази област включва следните основни принципи: • Учителя Беинса Дуно дава импулс на окултния ученик сам да изучава традицията на дадена окултна наука, коригирайки и насочвайки учебния процес и изследователските търсения. • Той забранява използването на окултните науки за критика.
към текста >>

88. Възпитанието на детето Възпитанието на детето - Макс Хайндл

Разбира се, техните тела трябва да са във възможно най-доброто физическо, морално и душевно (психическо) състояние.
ВЪЗПИТАНИЕ НА ДЕТЕТО Възпитанието и образованието на нашите деца е най-важният принос, който можем да направим за човешкото развитие. Мъдрите родители, които желаят да дадат на детето всички предимства, още преди раждането, дори преди зачеването, трябва да насочат мислите си в молитва към задачата, която предприемат. Те трябва да са убедени, че за растежа допринасят подходящите звездни влияния, когато Луната преминава през фази, благоприятни за създаване на едно силно и здраво тяло. Разбира се, техните тела трябва да са във възможно най-доброто физическо, морално и душевно (психическо) състояние. След това, по време на утробния период, родителите трябва постоянно да поддържат във въображението си идеала за един силен и полезен живот на идващото същество. Веднага след раждането е добре да направят хороскоп на детето, защото идеалният родител е също и астролог. Ако не са в състояние сами да направят хороскопа, те поне могат да научат звездните знаци, които ще им дадат възможност да разберат смисъла на думите на астролога. От рождената диаграма на детето могат лесно да бъдат видени силните и слабите страни от характера му. Тогава родителите ще бъдат във възможно най- добрата позиция да поощрят доброто и да вземат подходящи мерки, за да променят слабостите, преди те да станат действителност.
към текста >>

Ако не са в състояние сами да направят хороскопа, те поне могат да научат звездните знаци, които ще им дадат възможност да разберат смисъла на думите на астролога.
Мъдрите родители, които желаят да дадат на детето всички предимства, още преди раждането, дори преди зачеването, трябва да насочат мислите си в молитва към задачата, която предприемат. Те трябва да са убедени, че за растежа допринасят подходящите звездни влияния, когато Луната преминава през фази, благоприятни за създаване на едно силно и здраво тяло. Разбира се, техните тела трябва да са във възможно най-доброто физическо, морално и душевно (психическо) състояние. След това, по време на утробния период, родителите трябва постоянно да поддържат във въображението си идеала за един силен и полезен живот на идващото същество. Веднага след раждането е добре да направят хороскоп на детето, защото идеалният родител е също и астролог. Ако не са в състояние сами да направят хороскопа, те поне могат да научат звездните знаци, които ще им дадат възможност да разберат смисъла на думите на астролога. От рождената диаграма на детето могат лесно да бъдат видени силните и слабите страни от характера му. Тогава родителите ще бъдат във възможно най- добрата позиция да поощрят доброто и да вземат подходящи мерки, за да променят слабостите, преди те да станат действителност. По такъв начин те ще могат до голяма степен да помогнат на идващото същество да преодолее недостатъците си. Като погледнем на Духа като на вечен странник и на всеки земен живот като на събитие във времето, различните фази от нашето съществуване ще заемат полагащите им се места. Ако размислим върху думите от поемата на сър Едуин Арнолд: “Духът никога не се е раждал! Не е било време, в което да го няма, И никога няма да спре да съществува!... ще имаме възприемем преходността на времето, съпоставено с вечността на Бога.
към текста >>

“Когато детето поеме първата си вдишка, физиологичните условия в сърцето му вече са променени, връзката с утробата е прекъсната и кръвта е принудена да циркулира през сърцето и белите дробове.” При контакта на кръвта с въздуха в белите дробове тя е в състояние да състави картина на обкръжаващата я среда.
По такъв начин те ще могат до голяма степен да помогнат на идващото същество да преодолее недостатъците си. Като погледнем на Духа като на вечен странник и на всеки земен живот като на събитие във времето, различните фази от нашето съществуване ще заемат полагащите им се места. Ако размислим върху думите от поемата на сър Едуин Арнолд: “Духът никога не се е раждал! Не е било време, в което да го няма, И никога няма да спре да съществува!... ще имаме възприемем преходността на времето, съпоставено с вечността на Бога. Вероятно това осъзнаване може да ни помогне в разбирането на децата, които преминават през трудните фази на растежа. Книгата на личния физически живот на земята започва от първата глътка въздух на бебето и продължава до последния му дъх. “Когато детето поеме първата си вдишка, физиологичните условия в сърцето му вече са променени, връзката с утробата е прекъсната и кръвта е принудена да циркулира през сърцето и белите дробове.” При контакта на кръвта с въздуха в белите дробове тя е в състояние да състави картина на обкръжаващата я среда. Кръвта е превозното средство на Егото и когато тя се втурне през сърцето, оставя отпечатък от семенния атом в лявата камера на сърцето (която изпраща кръв към артериите). Върху тази безкрайно малка повърхност са отпечатани всички картини от външния свят през целия живот на човека. Родителят трябва да разбере, че това, което ние наричаме раждане, е раждане само на видимото, физическо тяло, което идва до настоящата си висока фаза на работоспособност за по-кратко време, отколкото невидимите превозни средства (тела) на човека, защото е имало най-дългата еволюция. Както плодът, обвит в защитната утроба на майката през периода на бременността, е предпазен от въздействията на видимия свят, така и фините тела са в обвивки от етер и желание - субстанция, която ги защитава, докато се развият достатъчно и са в състояние да издържат условията на външния свят. Виталното тяло се ражда на около 7-годишна възраст - времето, когато детето си сменя зъбите; Тялото на Желанието (астралното) се ражда около 14-тата година - времето на пубертета.
към текста >>

Както плодът, обвит в защитната утроба на майката през периода на бременността, е предпазен от въздействията на видимия свят, така и фините тела са в обвивки от етер и желание - субстанция, която ги защитава, докато се развият достатъчно и са в състояние да издържат условията на външния свят.
Книгата на личния физически живот на земята започва от първата глътка въздух на бебето и продължава до последния му дъх. “Когато детето поеме първата си вдишка, физиологичните условия в сърцето му вече са променени, връзката с утробата е прекъсната и кръвта е принудена да циркулира през сърцето и белите дробове.” При контакта на кръвта с въздуха в белите дробове тя е в състояние да състави картина на обкръжаващата я среда. Кръвта е превозното средство на Егото и когато тя се втурне през сърцето, оставя отпечатък от семенния атом в лявата камера на сърцето (която изпраща кръв към артериите). Върху тази безкрайно малка повърхност са отпечатани всички картини от външния свят през целия живот на човека. Родителят трябва да разбере, че това, което ние наричаме раждане, е раждане само на видимото, физическо тяло, което идва до настоящата си висока фаза на работоспособност за по-кратко време, отколкото невидимите превозни средства (тела) на човека, защото е имало най-дългата еволюция. Както плодът, обвит в защитната утроба на майката през периода на бременността, е предпазен от въздействията на видимия свят, така и фините тела са в обвивки от етер и желание - субстанция, която ги защитава, докато се развият достатъчно и са в състояние да издържат условията на външния свят. Виталното тяло се ражда на около 7-годишна възраст - времето, когато детето си сменя зъбите; Тялото на Желанието (астралното) се ражда около 14-тата година - времето на пубертета. Умът се ражда около 21 -та година от живота, когато казваме, че човек е станал пълнолетен. Има някои важни неща, за които можем да се погрижим само през подходящия период от растежа и родителят трябва да ги знае. Въпреки че органите вече са оформени до момента на раждане, границите на растежа се определят през първите 7 години, и ако те не са приели правилната форма през това време, едно иначе здраво дете, може да стане болен мъж или жена. В окултната школа учим, че през първите 7 години от детския живот са активни само отрицателните полюси на всички етери във виталното тяло.
към текста >>

Ако ние ядем храна, която има много подправки, а дадем на детето друго ядене и му кажем, че нашето не е добре за него, тогава то няма да бъде в състояние да ни подражава, но ние насаждаме апетит за такава храна в него.
Две велики думи можем да приложим за този период от живота на детето: имитация и пример. Няма такова създание на света, което да е толкова подражаващо, колкото едно малко дете: То следва примера, доколкото може, до най- малките подробности. Затова родителите, които искат да възпитат детето си добре, трябва да бъдат внимателни в негово присъствие. Безполезно е да го учат да мисли, то не мисли, не разсъждава, може само да подражава. Може да спре да имитира толкова, колкото може да спре водата, която се спуска по голям наклон. Ако ние ядем храна, която има много подправки, а дадем на детето друго ядене и му кажем, че нашето не е добре за него, тогава то няма да бъде в състояние да ни подражава, но ние насаждаме апетит за такава храна в него. Когато то порасне и може да си достави удоволствие е този вкус, той ще го направи. Следователно, внимателните родители трябва да се въздържат от тези храни и напитки, които не желаят да употребява тяхното дете. Що се отнася до облеклото, можем да кажем, че по това време детето би трябвало изобщо да не забелязва половите си органи и следователно дрехите би трябвало да бъдат (предимно) свободни през цялото време. Това е необходимо особено при момченцата, защото често пъти един много сериозен лош навик в по-късния период от живота им може да произтича от триенето на твърде тесните дрехи. Въпросът за с наказанието също трябва да бъде взет под внимание: това също е един важен фактор през цялото време на осъзнаване на половата принадлежност и трябва да бъде внимателно избягвано.
към текста >>

Когато напълно проумеят това, те ще разберат също и продължаването на рода в животинското и в човешкото царства, за тях няма разлика: човек е толкова чист, целомъдрен и свещен, колкото и другите същества.
Покажете на децата няколко цветя. Кажете им: “Ето това цвете е от семейство, където има само момчета (тичинков цвят) и ето друго цвете, където има само момичета (плодников цвят). А ето едно, където са и двете - момчета и момичета (цвят, където има и тичинки, и плодници)." Покажете им тази част, която съдържа прашеца. Кажете им, че тези малки цветя-момчета са също като момчетата в човешки семейства: че те обичат приключенията и искат да кръстосват света и да се бият в битката на живот и смърт, докато момичетата (женската част, произвеждащо семена) си стоят вкъщи. Покажете им пчелите с кошничките за прашеца, който е на техните крачета и им кажете: как тези малки цветя-момчета, възседнали крилата коне като древните рицари, обикалят из света да търсят принцесата, затворена в магичния замък (тичинките, скрити в чашката, която произвежда семена); как цветният прашец, цветята момчета- рицари, си пробиват път през женската част, която произвежда семена, за да влязат до мястото на опрашването; тогава им кажете как това означава, че рицарят и принцесата се женят и че ще живеят щастливо след това и стават родители на много малки цветя - момчета и момичета. Когато напълно проумеят това, те ще разберат също и продължаването на рода в животинското и в човешкото царства, за тях няма разлика: човек е толкова чист, целомъдрен и свещен, колкото и другите същества. И малките деца, отгледани по този метод, ще имат винаги почит за размножителната функция, която не може да бъде внушена по по-добър начин. Когато едно дете е било информирано по такъв начин, то е добре подготвено за раждането на “тялото на желанието” по време на пубертета. Децата под 14-годишна възраст до известна степен са все още част от техните родители, защото в тимусната жлеза е складирана есенцията на родителската кръв, която детето използва за производството на собствената си кръв през годините на детството. Тимусната жлеза на бебето е най-голяма малко преди раждането и намалява с времето. Около 14-та година Егото е готово да се утвърди и е в състояние да произвежда собствена кръв.
към текста >>

Около 14-та година Егото е готово да се утвърди и е в състояние да произвежда собствена кръв.
Когато напълно проумеят това, те ще разберат също и продължаването на рода в животинското и в човешкото царства, за тях няма разлика: човек е толкова чист, целомъдрен и свещен, колкото и другите същества. И малките деца, отгледани по този метод, ще имат винаги почит за размножителната функция, която не може да бъде внушена по по-добър начин. Когато едно дете е било информирано по такъв начин, то е добре подготвено за раждането на “тялото на желанието” по време на пубертета. Децата под 14-годишна възраст до известна степен са все още част от техните родители, защото в тимусната жлеза е складирана есенцията на родителската кръв, която детето използва за производството на собствената си кръв през годините на детството. Тимусната жлеза на бебето е най-голяма малко преди раждането и намалява с времето. Около 14-та година Егото е готово да се утвърди и е в състояние да произвежда собствена кръв. Детето става една Личност. Сега е времето за родител и учител да приложат търпимост и да изпитват съчувствие към растящия младеж, изправен пред много проблеми. Ако детето се е научило да вярва и обича по-възрастните членове на семейството, сега то ще следва техните съвети и опасностите, придружаващи растежа, не са големи. По това време, когато личното “тяло на желанието” се роди, чувствата и страстите вече се усещат. Личният ум още не се е появил и нищо не държи сметка на сексуалния копнеж.
към текста >>

НАГОРЕ

0.62307095527649